Национална научна конференция "Съединението на България от 1885 година – 130 години по-късно"
Вера Бонева
БЪЛГАРСКОТО СЪЕДИНЕНИЕ В СЪВРЕМЕННАТА МУЗЕЙНА МРЕЖА
ДВЕ УВОДНИ СЪЖДЕНИЯ
Съединисткият акт от 6 септември 1885 г. и последвалите го историческисъбития имат ключово значение за развитието на модерната българска държавност ина обществото като цяло. Тази преценка присъства с различна по мяра инюансираност тежест в националното историописание през последните 130 години.При все това, "обличането" на паметта за Съединението типични за съвременносттамемориални знаци и музейни наративи се осъществява бавно и неубедително.
През първите сто години след Съединението споменът за събитието сеподдържа от няколко единични монументални паметници и от отделни артефакти,включени в обзорни музейни експозиции и центрирани около други събития –Сръбско-българската война, личностни присъствия, развитието на "националниявъпрос" и др. След създаването на Музея на Съединението в Пловдив и издигането наскулптурната композиция в пространството пред него (1985 г.), мрежата на паметтаза събитието нараства постъпателно и разнопосочно. Тази тенденция става все по-откроима след 1998 г., когато денят на "Пловдивската революция" влезе впрестижния календар на официалните държавни празници.
ДВЕ ИСТОРИЧЕСКИ ФИГУРИ
[Княз]
Александър
"Батенберг"
(1857-1893)
Чардафон
"Велики"
(1860-1906)
ДВА НАЦИОНАЛНИ МУЗЕЯ
Национален исторически музей
Национален военноисторически музей
ДВА МЕМОРИАЛНИ МУЗЕЯ
Къща музей "Захарий Стоянов"в село Медвен, Котленско
Къща музей "Петко и Любен Каравелови"в град Копривщица
ДВА ВЛИЯТЕЛНИ ОБЩОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЯ
Регионален исторически музей – Велико Търново
Исторически музей – Казанлък
ДВЕ ВРЕМЕННИ ЕКСПОЗИЦИИ
"София – столица на съединена България",Национален военноисторически музей –
септември – октомври 2014
"Българскотосъединениев изкуството"РИМ - Пловдив,септември 2013 –март 2014
ДВЕ РЕЛИКВИ ОТ ТЕКСТИЛ И АЛЕГОРИИ
Знаме на Съединението,с извезана година "1884",Исторически музей –Карлово Стенен килим, изработен по мотиви
на картината на Николай Павлович "Съединението на Северна и Южна България"
края на ХIХ – началото на ХХ век
ДВЕ ВИРТУАЛНИ ЕКСПОЗИЦИИ
Виртуална разходка из експозиция"Съединение на България 1885 г."
Електронен каталог "Реликви от Съединението в българските музеи"
ДВЕ УМИЛИТЕЛНИ МУЗЕЙНИ СБИРКИ
Музейна сбирка в град Съединение
Музей на Първа пехотна софийска дивизия в град Сливница
ДВЕ ТВОРБИ НА СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО
Величко Минеков, Съединението, 1985
Димитър Дончев, Съединението на България, 1994
ДВА СИЛНИ МЕМОРИАЛНИ АКЦЕНТА
Паметник на Продан Тишков –Чардафон Велики в Габрово
Мавзолейна княз Александър I Български
в София
ДВЕ ПРЕДФИНАЛНИ СЪЖДЕНИЯ
Съединението на Княжество България и Източна Румелия от 1885/1886 г. енетипично за институционалния развой на балканските държави от ХIХ век събитие– неокървавена революция, последвана от неочаквана по посока военна кампания иот очаквано по параметрите си дипломатическо споразумение. Макар и нелишено отсилни личностни изяви и ярки конфликтни точки, Съединението трудно намирапътищата на своето (раз)полагане в полето на националната памет за българскияXIX век. Заключено зад стандартни тези и приемливи за мнозинството съвременнициоценки, то рядко преминава от периферията в центъра на публичния дебат.
Музейните и другите мемориални наративи, обговарящи съединисткататематика, работят с малък обем материали, залагайки на стандартизирани тези ипохвати. Веществените и документални артефакти в експозициите са еднотипни повид и тематика и едноизмерни по послание. Ниска е степента на репрезентативност ипровокативност, втъкана в музейните разкази за уникалната сюжетика напловдивските събития от септември 1885 г. При все това, има един музей с 30-годишно присъствие в културното ни битие, който компенсира по-голяма част отизброените несъразмерности, полагайки историята на Съединението на пиедесталана високата му историчност…
МУЗЕЯТ НА СЪЕДИНЕНИЕТО В ПЛОВДИВ –
една престижна културна институция,
която поддържа спомена за паметната 1885
година по съответстващ на високата си национална мисия
изискан (като форма) и академичен (като съдържание) музеен маниер!
Две думи на респект пред компетентната аудитория
и на приятелска задълженост към колегите, които ми помогнаха
със снимки, идеи, факти и професионални съждения,
при реализирането на настоящото проучване –
Кунка Неделева от ДМ – Копривщица, Пламен Събев от ИМ –Попово,
Мадлен Янева от НИМ –София, Соня Пенкова от НВИМ – София, Дора Недева
от РИМ – Велико Търново, Светла Димитрова от АЕК "Етър" и
Чавдар Ангелов от НПМ "Шипка – Бузлуджа":
Благодаря Ви!