1

ТвърдицаТвърдица –– Екологични Екологични аспекти на развитиетоаспекти на развитието

БлагойБлагой Георгиев Петков УРБ 10047Георгиев Петков УРБ 10047Ръководител: Доц. дРъководител: Доц. д--р арх. Елена Димитровар арх. Елена Димитрова

Арх. Анета МарковаАрх. Анета МарковаАрх. Ина КовачеваАрх. Ина Ковачева

EUROPEAN CREDIT TRANSFER SYSTEM (ECTS) INFORMATION PACKAGEЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ЗА ТРАНСФЕР НА КРЕДИТНИ ЕДИНИЦИ (ECTS) ИНФОРМАЦИОНЕН ПАКЕТ

Практика Practice

Сигнатура EPS2bEBU

Наименование на дисциплината по учебен план

Околна среда и устойчиво развитие II

Започва в семестър 3 Завършва в семестър 3

ECTS 4.0

СтатутИзбираем

Code EPS2bEBU

Title of the discipline in the academic curriculum

Environmental Policy and Sustainability II

Starts in semester 3 Ends in semester 3

ECTS4.0

Type Elective

300

60

60

Анотация

Дисциплината разширява познанията по въпросите свързани с опазването на околната среда и връзката им с процеса на градско планиране. Придобиват се познания за основните принципи на градското устойчиво развитие и умения за съставяне и оценяване на общински стратегии и политики за устойчиво градско развитие. Създава се критично отношение към възможностите за приложение на тези подходи в градското планиране и управление.

Annotation

The module widens the knowledge of environmental protection problems and integrates them into the process of urban planning. Knowledge is obtained about the principles of sustainable urban development and skills to build up and assess municipal strategies and sustainable urban policies. Attitude is shaped towards the opportunities to implement these approaches in urban planning and governance.

3030

0

60

60Катедра

ГрадоустройствоDepartmentUrban Planning

Principal lecturerAssoc. Prof. Dr. Arch. Elena Dimitrova

Водещ преподавателдоц. д-р арх. Елена Димитрова

Самостоятелна подготовка

Аудиторни часове (общо) Academic hours(total )

Individual independant study

Lectures Лекции 30Упражнения/Семинарни занятия Exercises/Seminars

Форма на оценяванеИзпит

Form of assessmentExam

\URB\EPS2bEBU3U.pdf

- -Възможност за преподаване на чужд език Possible training in foreign languages

Урбанизъм - бакалавър*UACEG, 26.10.2006, A- 2414 EPS2bEBUUrbanism - bachelor*

2

Община ТвърдицаОбщина ТвърдицаНаселениеНаселение: : 16 297 души*16 297 души*Територия: Територия: 442,4 кв. км.442,4 кв. км.Населени места: Населени места: 10 населени 10 населени места: 2 места: 2 градaградa и 8 селаи 8 села

Община Твърдица е Община Твърдица е разположена в югоизточна разположена в югоизточна България. Обхваща южните България. Обхваща южните склонове на склонове на ЕленоЕлено--ТвърдишкияТвърдишкиядял на Стара планина, дял на Стара планина, хълмовете на Средна гора , част хълмовете на Средна гора , част от долината на река Тунджа и от долината на река Тунджа и част от язовир част от язовир Жребчево.Жребчево. По По територия тя се нарежда на територия тя се нарежда на четвърто място между общините четвърто място между общините в Сливенска област. На изток в Сливенска област. На изток граничи със Община Сливен, на граничи със Община Сливен, на юг юг -- с Община Нова Загора, на с Община Нова Загора, на запад с Старозагорска област, и запад с Старозагорска област, и на север с Великотърновска на север с Великотърновска област. Град Твърдица е с област. Град Твърдица е с население 6 816 душинаселение 6 816 души

М е с т о п о л о ж е н и еОбщина Твърдица е разположена в най-западната част на Сливенска област на площ442.5 кв. км. Обхваща южните склонове наЕлено-Твърдишкия дял на Стара планина,хълмовете на Межденик (Средна гора), част отдолината на река Тунджа и част от язовирЖребчево.Централната й част е заета от Твърдишкото иШивачевското котловинно поле. Граничи съсследните общини: на изток - Сливен, на юг - Нова Загора, на запад - Гурково(Старозагорска област), и на север - Елена (Великотърновска област).Географското положение на община Твърдица и преминаващият през нея подбалканскитранспортен коридор - жп линия и автомобилен път София – Карлово - Бургас,благоприятстват развитието на транспортните и икономическите връзки както съссъседните общини, така и с области в цяла България.

3

АдминистративноАдминистративно делене на делене на Република БългарияРепублика България

4

ГеографскоГеографско положение и историяположение и историяГеографскотоГеографското положение на община положение на община Твърдица и преминаващият през нея Твърдица и преминаващият през нея подбалкански транспортен коридор, подбалкански транспортен коридор, благоприятстват развитието на благоприятстват развитието на транспортните и икономическите транспортните и икономическите връзкивръзки..Името на административния център Името на административния център --символ на гордостта, силата и символ на гордостта, силата и мъжеството, е свързано с крепостта, мъжеството, е свързано с крепостта, намираща се на 1.5 км северно от него намираща се на 1.5 км северно от него -- Градището.Градището. Названието Твърдица Названието Твърдица произлиза от произлиза от арскатаарската дума (дума (твърдинатвърдина --крепост, укреплениекрепост, укрепление, , старобългстаробълг..). Тя е ). Тя е играла важна роля в отбранителната играла важна роля в отбранителната система на страната по време Втората система на страната по време Втората българска държава, когато Търново българска държава, когато Търново става столица. До днес името на града става столица. До днес името на града не е променяно.не е променяно.Празникът на Твърдица е на 14 Празникът на Твърдица е на 14 октомври октомври -- храмовия празник на храмовия празник на църквата “Св. Петка”, построена в църквата “Св. Петка”, построена в началото на XIX век.началото на XIX век.

Името на административния център на общината - символ на гордостта, силата имъжеството, е свързано с крепостта, намираща се на 1.5 км северно от него -Градището. Названието Твърдица произлиза от старобългарската дума твърдина(крепост, укрепление). По своето геостратегическо разположение крепостта е игралаважна роля в отбранителната система на страната по време Вторатабългарска държава,когато Търново става нейна столица. От създаването на селището до днес името награда не е променяно.Празникът на Твърдица е на 14 октомври, Петковден - храмовия празник нацърквата “Св. Петка”, построена в началото на XIX век.

5

ПриродниПриродни ресурсиресурсиР е л е фР е л е ф•• Релефът е предимно планински и Релефът е предимно планински и полупланински.полупланински.

•• Територията на общината е Територията на общината е разделена на три разделена на три геоморфоложкигеоморфоложкирайона: района:

•• Старопланинският район е с Старопланинският район е с типични за среднопланинския типични за среднопланинския релеф форми релеф форми –– високо издигнати в високо издигнати в горната си част заоблени била с горната си част заоблени била с южно изложение, набраздени от южно изложение, набраздени от силно вкопани долинни врязвания, силно вкопани долинни врязвания, които преминават в стръмни които преминават в стръмни склонове и дълбоки разчленения в склонове и дълбоки разчленения в долните си части.долните си части.

•• Средногорски район Средногорски район --нископланински хълмист релеф с нископланински хълмист релеф с ясно изразено централно било на ясно изразено централно било на Средна гора. Средна гора.

•• Равнинен район, състоящ се от Равнинен район, състоящ се от котловините котловините ТвърдишкаТвърдишка (250 м (250 м н.в.) и н.в.) и ШивачевскаШивачевска (200 м н.в.), е (200 м н.в.), е очертан на север от Стара очертан на север от Стара планина, а на юг планина, а на юг -- от Средна гора. от Средна гора.

•• НайНай-- ниската точка се намира в ниската точка се намира в поречието на река Тунджа поречието на река Тунджа -- 205 205 метра, а найметра, а най--високата е връх високата е връх Чумерна Чумерна -- 1536 м.1536 м.

КК л и м а тл и м а т•• Преобладава Преобладава умереноконтиненталният умереноконтиненталният климат. климат.

•• Средногодишна температура Средногодишна температура 12оС. През зимата 12оС. През зимата температурите са 1температурите са 1--1.2оС, а 1.2оС, а средните летни средните летни -- между 18 и между 18 и 20оС. 20оС.

•• Валежи: 550Валежи: 550--600 600 млмл/м2. /м2. •• Характерен е вятърът бора, Характерен е вятърът бора, посока северпосока север--юг, постоянен юг, постоянен през цялата година.през цялата година.

Р е л е фРелефът е предимно планински и полупланински.Територията на община Твърдица е разделена на тригеоморфоложки района - старопланински,средногорски и равнинен. Старопланинският район ес типични за среднопланинския релеф форми - високоиздигнати в горната си част заоблени била с южноизложение, набраздени от силно вкопани долинниврязвания, които преминават в стръмни склонове идълбоки разчленения в долните си части.Средногорският район се характеризира снископланински хълмист релеф с ясно изразеноцентрално било на Средна гора. Равнинният район, състоящ се от котловинитеТвърдишка (250 м н.в.) и Шивачевска (200 м н.в.), е очертан на север от стръмнитесклонове на Стара планина, а на юг - от полегатите склонове на Средна гора. Най-ниската точка се намира в поречието на река Тунджа - 205 метра, а най-високата е връхЧумерна - 1536 м.К л и м а тПреобладава умереноконтиненталният климат. Средногодишната температура навъздуха е около 12оС. През зимата средномесечните температури са 1-1.2оС, а среднителетни температури са между 18 и 20оС. Валежите са около 550-600 мл/м2. Характеренза територията на общината е вятърът бора, който е ориентиран в посока север-юг и епостоянен през цялата година.

6

ПочвиПочви, минерални и водни , минерални и водни ресурсиресурси

ПреобладаващиПреобладаващи в района са канеленов района са канелено--горските и песъчливогорските и песъчливо--глинестите почви. глинестите почви. Обработваемата земя в голямата си част Обработваемата земя в голямата си част е от четвърта до десета категория е от четвърта до десета категория -- са са подходящи за лозя, овощни насаждения подходящи за лозя, овощни насаждения и някои зърнени култури.и някои зърнени култури.НайНай--значими полезни изкопаеми са значими полезни изкопаеми са черните каменни въглища, добивът на черните каменни въглища, добивът на които е ограничен. Районът е беден на които е ограничен. Районът е беден на рудни полезни изкопаеми. Нерудни рудни полезни изкопаеми. Нерудни ––скалнооблицовъчнитескалнооблицовъчните материали, материали, подходящи за плочи, бордюри, павета.подходящи за плочи, бордюри, павета.Водните запаси на общината са Водните запаси на общината са осигурени от няколко реки и осигурени от няколко реки и микроязовири. Речните площи са 121 микроязовири. Речните площи са 121 дка и включват реките дка и включват реките КозаревскаКозаревска, , ТвърдишкаТвърдишка, , БлягорницаБлягорница, , БоровдолскаБоровдолска и и Бели дере. На територията на бившия Бели дере. На територията на бившия рудник “Хаджи Димитър” е открит рудник “Хаджи Димитър” е открит минерален извор с дебит 5 л/сек. Реките минерален извор с дебит 5 л/сек. Реките се използват за напояване и отчасти за се използват за напояване и отчасти за водоснабдяване.водоснабдяване.

П о ч в иВ съответствие с полупланинския релеф преобладаващи в района са канелено-горските и песъчливо-глинестите почви. Обработваемата земя в голямата си част еполивна и е от четвърта до десета категория. Този тип почви са подходящи заотглеждане на лозя, овощни насаждения и някои зърнени култури.

Ми н е р а л н и р е с у р с иНай-значими полезни изкопаеми за икономикатана общината са черните каменни въглища, добивътна които е ограничен. Районът е беден на рудниполезни изкопаеми. От нерудните изкопаеми по-съществено значение имат скалнооблицовъчнитематериали, подходящи за плочи, бордюри, павета идр.В о д н и р е с у р с иВодните запаси на общината са осигурени от няколко реки имикроязовири. Речните площи са 121 дка и включват рекитеКозаревска, Твърдишка, Блягорница, Боровдолска и Бели дере. Натериторията на бившия рудник “Хаджи Димитър” е откритминерален извор с дебит 5 л/сек. Реките се използват за напояванеи отчасти за водоснабдяване.Микроязовирите и водоемите заемат площ 954.7 дка с 5300 куб.м вода. Те включват микроязовир Митрокук и водоем вземлището на гр. Твърдица, микроязовир Оризари и рибарници вземлището на с. Оризари, микроязовир и водоем в землището нагр. Шивачево, водоем в землището на с. Сборище, водоем вземлището на с. Близнец. Микроязовирите и водоемите сеизползват предимно за напояване и рибовъдство.

7

ФлораФлора, фауна и горски фонд, фауна и горски фондРазпространени са чистите и Разпространени са чистите и смесените гори от бук, бор, ела, смесените гори от бук, бор, ела, смърч, цер, дъб, габър и други. смърч, цер, дъб, габър и други. В горите и обособените В горите и обособените ловностопанскиловностопански райони райони преобладават едър и дребен преобладават едър и дребен дивеч, представен от дивеч, представен от благороден елен, сърна, дива благороден елен, сърна, дива свиня, заек, и различни видове свиня, заек, и различни видове пернат дивеч. От хищниците се пернат дивеч. От хищниците се срещат вълк, чакал, лисица, срещат вълк, чакал, лисица, дива котка, белка и др.дива котка, белка и др.

Общата площ на горския фонд е 29 303 дка, 16 296 дка от него са общински. Горите заемат около 60% от територията. Около 79% от тях са широколистни (39% - бук, дъб и габър - 29%). От иглолистните гори преобладават бял бор - 11.3%, чер бор - 9.5%, смърч - 5.7%, и 5.5% други.

Флора и фаунаРазпространени са най-вече чистите и смесените гори от бук, бор, ела, смърч, цер,дъб, габър и други. Срещат се и горун, ясен, брястове, върби, тополи. В горите иобособените ловностопански райони преобладават едър и дребен дивеч, представен отблагороден елен, сърна, дива свиня, заек, и различни видове пернат дивеч. Отхищниците се срещат вълк, чакал, лисица, дива котка, белка и др.Горски фондОбщата площ на горския фонд е 29 303 дка, като 16 296 дка от него са общинскифонд. Горите заемат около 60% от територията на общината. Около 79% от тях сашироколистни, 39% е делът на бука, следват дъбът и габърът - 29%. От иглолистнитегори преобладават бял бор - 11.3%, чер бор - 9.5%, смърч - 5.7%, и 5.5% други.

З а щи т е н и о б е к т иГолямата топола (бяла топола) - намира се в местността Шатова нива в землищетона гр. Твърдица. Заема площ 0.1 ха, височината й е 29 метра, обиколката на стъблото -7.30 м. Предполагаема възраст - над 100 години, надморска височина - 300 м. Обявена еза защитен обект, за да се запази внушителният по размерите си представител на Ponusalba.Обект Тиса - площ 4.0 ха, надморска височина 1100 м. Намира се в землището на с.Боров дол. Представлява двуетажно буково-тисово насаждение. Първи етаж - бук свисочина 23 м и диаметър на ствола 30 см; втори етаж - тис с височина 6 м и диаметър10 см. Животинският свят в местността е представен от благороден елен и сърна. Това еединственото запазено за района находище от тис (Taxus baccta).

8

ЕкологияЕкология

СъстояниеСъстояние на въздухана въздуха•• През последните години значително През последните години значително намаляха емисиите на атмосферните намаляха емисиите на атмосферните замърсители.замърсители.

Радиационна обстановкаРадиационна обстановка•• УранодобивътУранодобивът е прекратен.е прекратен.•• Всички обекти са в състояние на Всички обекти са в състояние на ликвидация или консервация.ликвидация или консервация.

•• РадиоекологичниРадиоекологични проблеми в проблеми в общината няма.общината няма.

Състояние на водитеСъстояние на водите•• В резултат на спиране на голяма част от В резултат на спиране на голяма част от производствата намаля замърсяването в производствата намаля замърсяването в повърхностните и подземните води. повърхностните и подземните води.

•• Питейното водоснабдяване се осъществява от Питейното водоснабдяване се осъществява от подземни и повърхностни водоизточници. подземни и повърхностни водоизточници.

•• Само част от гр. Твърдица има канализационна мрежа. Само част от гр. Твърдица има канализационна мрежа. Разработен е проект за пречиствателна станция.Разработен е проект за пречиствателна станция.

В ъ з д у х и р а д и а ц и яСъстояние на въздухаПрез последните години значително намаляха емисиите на атмосфернитезамърсители и това подобри качествата на въздуха в община Твърдица.Радиационна обстановкаНа територията на община Твърдица уранодобивът е прекратен през 1990 година.Всички обекти са в състояние на ликвидация или консервация. Радиоекологичнипроблеми в общината няма.С ъ с т о я н и е н а в о д и т еВ резултат на спиране на голяма част от производствата в градТвърдица намаля замърсяването в повърхностните и подземнитеводи и бяха подобрени качествените им показатели. Питейнотоводоснабдяване се осъществява от подземни и повърхностниводоизточници. Само част от гр. Твърдица има канализационнамрежа за отпадни битови води. Разработен е проект запречиствателна станция за отпадни битови води, изграждането накоято предстои.

9

ПочвиПочви,, Замърсяване с твърди Замърсяване с твърди отпадъциотпадъци

НеНе са идентифицирани са идентифицирани критични източници на критични източници на замърсяване на почвите замърсяване на почвите по вид дейности, по вид дейности, количество и качество.количество и качество.Един от основните Един от основните източници на източници на замърсяване в общината замърсяване в общината са битовите и са битовите и селскостопанските селскостопанските отпадъци, затова се отпадъци, затова се пристъпва към обхващане пристъпва към обхващане на местата със стари на местата със стари замърсявания и замърсявания и закриване на закриване на неконтролираните депа и неконтролираните депа и сметища.сметища.

П о ч в и, з а м ъ р с я в а н е с т в ъ р д и о т п а д ъ ц иПочвиНе са идентифицирани критични източници на замърсяване на почвите по виддейности, количество и качество.Замърсяване с твърди отпадъциЕдин от основните източници на замърсяване в общината са битовите иселскостопанските отпадъци, затова се пристъпва към обхващане на местата със старизамърсявания и закриване на неконтролираните депа и сметища.

10

УрбанистиченУрбанистичен модел на модел на гр.Твърдицагр.Твърдица

За мен най-важните елементи в един опростен модел на гр.Твърдица саЦентралната градска част,Ж.П. линията и гарата, кв.Козарево, Конаре, Промишлената зона,Хвостохранилището, реките Студена,Козаревска, Стара и не на последно място - входно-изходните артерии.

11

УрбанистиченУрбанистичен анализ на анализ на Централната част на градаЦентралната част на града

Около един просторен централен площад са построени основните сгради -Културен дом., Хотел сресторант, Сграда на Общинския съвет. Църквата е някак си отдалечена, скритаи за това не мога дая възпроизведа по спомен, но може би разбиранията преди 40 години, когатоТвърдица е била обявеназа град са били такива. Обслужването (магазини, заведения) е разпръснато поосновните лъчи, среджилищни квартали и групи, но така разхождайки се човек, едновременно е средзеленина, но сечувства в градски център. Обяснението за тази лека разпокъсаност е просто -част от обектите сасе появили по-късно, но съм сигурен, че така живота на местните е по-удобен.Училищните сгради саизнесени, извън това, което усетих като център. (Пловдив - училищата оформятнови центрове;Костонброд - заведенията и търговските обекти те водят по маршрут в кръг,покрай двата площада).

12

На сутринта видяхме така опасното шламохранилище, допълнено със сметище под всякакви норми - е това е положението, шламът е купен и се извземва, обаче пари за каквато и защита от разпрашаване няма. Няма и да има, защото подобни инсталации, дори и най-простата - човек с маркуч, ще лишат общината от всякакви средства. Какво да правим - да дадем препоръки да се изпишат кашони с хартия за проекти за финансиране и т.н., но подобни имат смисъл, ако общината инвестира по-голямата част от средствата. Но определено има смисъл да се търси сътрудничество. Помощ от държавата -няма смисъл, защото просто има много, много по-замърсени, приоритетни територии и селища. Дори да вземем София - всеки е виждал твърдите частици по пресния сняг, особено големи и черни в североизточните, близки до Кремиковци райони. Другото, което не виждаме - дишаме.

13

Екологични проблеми / Екологичен потенциал

•липса на •сметище

•липса на пречиствателна •станция

•проблеми с канализацията

хвостохранилище

•чиста природа, планина

•традиционно •земеделие

•контролиран дърводобив,

професионално образование

екообразование

Същата мразовита ноемврийска утрин минахме и покрай заключения портал на обогатителната фабрика, дето някой я купил на безценица, ама сега се чуди какво да прави с нея. Тя напомняше на дните, в които животът в твърдица е врял и кипял, стотици хора са прекосявали моста до нея или са се качвали на автобусите за мините и тя е бълвала, бълвала екологични проблеми, които избиват сега, заедно с нови социални, след нейното спиране. За добро или лошо - вече не работи. А от вестниците научихме, че и мините не работят, в тези, които не са затворени има стачка. Най-добър удар май е направил тоя дето е купил въжената линия за скраб.

14

Екологични проблеми

Локални:

Решими на местно ниво или със

съдействието на по-висша инстанция.Финансови проблеми

Глобални:

На пръв поглед без решение.

Инвестиции в екообразование

До тук стана ясно, че има едни конкретни, много точни, местни и едновременно с това труднорешими екопроблеми. Обаче заедно с тях, има едни глобални, неясни, дето уж всеки разбира. Добре, кое щади повече природата - използването на химикалки или моливи, работата пред компютър, или на лист хартия, на черна, на бяла дъска (разбира се за работи, в които тези средства са взаимозаменими, като например тези бележки). Какъв е екологичния начин на живот - дървена къща и кола, която гори 3 на сто, ползвана тогава и само тогава, когато няма градски транспорт. Или просто да се откажем от всичко, като Св.Иван Рилски или Буда, или просто поне да се стараем да живеем по-екологично. В къщи събрах 30 кг хартия за вторични суровини (по разбираеми причини никой не я е върнал - да се изкили за 1,50лв.) и се спъвам в нея всяка сутрин, но няма да я изхвърля в контейнера (баща ми предложи - 'що не вземеш такси и да му платиш, като върнеш хартията, или не, по-добре просто му я връчи, ако не попаднеш на някой нервак дето да те набие, ще я върне, нали се е разкарал вече до нас'). На някой от тези въпроси не мога да отговоря, дори и след два семестъра ОСУР и няколко години в неправителствена организация, преди тейкото следване по специалността урбанизъм.

15

ИдеиИдеи за решаване на наболели за решаване на наболели екологични проблемиекологични проблеми

ДаДа се създаде механизъм, чрез който да се се създаде механизъм, чрез който да се акумулират средства за акумулират средства за екопроектиекопроектиПреките инвестиции за откупуване на земя и други Преките инвестиции за откупуване на земя и други активи от общината да бъдат инвестирани в активи от общината да бъдат инвестирани в екология. По този начин ще се привлекат повече екология. По този начин ще се привлекат повече инвестицииинвестицииСтрог контрол над тези средстваСтрог контрол над тези средстваТърсене на партньорство със самите инвеститори, Търсене на партньорство със самите инвеститори, финансиращи организации:финансиращи организации:

Правителствени и Правителствени и неправителственинеправителствениОт България и от чужбинаОт България и от чужбина

Преструктуриране на общинските бюджети, мнение Преструктуриране на общинските бюджети, мнение на хората, от какво са склонни да се откажат за на хората, от какво са склонни да се откажат за екология екология

Добре де, значи да не правим нищо. А не може ли общината да съдаде някакъв механизъм, когато мечтаните инвестиции дойдат, малко по малко да бъдат акумулирани за тези, най-належащи проблеми. Според мен така ще бъдат привлечени инвеститори, точно в тези чисти отрасли - купуваш (общинска) земя за хотел и знаеш, че парите до стотинка са отишли за подобряване на екологичната обстановка; строиш консервно предприятие и знаеш, че то ще произвежда малко по малко по-чисти продукти. Добре, можем ли да го направим така, има ли план, стратегия, разпоредба, с която да се гарантира подобна идея, документ, в който да вярват инвеститорите. Има ли смелост един управленски екип, който се радва дълги години на обществено доверие и обикновено не инвестира в евтини агитации, за пред гласоподавателите, да приеме такъв документ. Той може би ще бъде първи, пилотен и ще бъде много ефективен, защото пилотен проект е равно на добър финансов старт, от тези, които финансират.Може би е добре хората да бъдат попитани, не чрез социологическиизследвания с напудрени въпроси, а просто така, на улицата, междусъседски, така както ние в комплексите на големите градове сме забравили да си говорим, дали виждат смисъл в подобен проект, идея, биха ли заменили шлама с дупки по-улиците, площад с хартийки, фасове и буклученца, като няма кой да го чисти, или пък нещо друго, което до сега си е било на ред.

16

ЗащоЗащо общината трябва да общината трябва да инвестира в екообразование?инвестира в екообразование?нене е залегнало като част от задължителното (средно) е залегнало като част от задължителното (средно) образованиеобразование

слаба ангажираност на държавата към професионалното образованиеслаба ангажираност на държавата към професионалното образование

НПО се нуждаят от подкрепаНПО се нуждаят от подкрепа

големи девиденти за обществото, но след дълъг период на големи девиденти за обществото, но след дълъг период на инвестиране, нужда от стабилни проектиинвестиране, нужда от стабилни проекти

екосъзнанието е ключ No1 за решаване на екопроблемите, на екосъзнанието е ключ No1 за решаване на екопроблемите, на всички равнища всички равнища -- локално, регионално, глобалнолокално, регионално, глобално

за момента няма кой друг да се ангажира с екообразованието, за момента няма кой друг да се ангажира с екообразованието, нужда от цялостна стратегиянужда от цялостна стратегия

Според мен първата стъпка е общината да инвестира в екообразование, норазумно, дори и големи суми, да пропусне да закърпи няколко дупки в уличната мрежа, но разумно.

17

ДобриДобри страни на страни на екоеко--образованиетообразованието

ОбразованиеОбразование -- ако не друго, то поне ни прави поако не друго, то поне ни прави по--добри хорадобри хораПоставя основите, ако не ние, то бъдещите Поставя основите, ако не ние, то бъдещите поколенияпоколенияИнтересно; няма как да бъде задължително, няма Интересно; няма как да бъде задължително, няма оценки и това го прави още по интереснооценки и това го прави още по интересноМодерно е и с това спомага за бъдещата реализацияМодерно е и с това спомага за бъдещата реализацияРешава един много простичък проблем на младите Решава един много простичък проблем на младите хора хора –– занимава ги с нещо, замества апатия, пороцизанимава ги с нещо, замества апатия, пороциЛавинообразно, всеки проект води след себе си друг, Лавинообразно, всеки проект води след себе си друг, хората засилват интереса си към екообразованиехората засилват интереса си към екообразованиеПривлича бизнесаПривлича бизнеса

Добре де, каква е връзката с младите хора (ако сте чели до тук се досещате - ...) екообразование. На първо място то е образование - ако не друго, то поне ни прави по-добри хора, или поне аз така го чувствам и продължавам да уча и да ходя на училище. От друга страна, то е еко-образование, не решава точни, конкретни проблеми, но поставя основите, ако не ние, то бъдещите поколения, създадени от нас, които са и наша отговорност. Освен това е и интересно. Няма как да бъде задължително (няма ли...), няма оценки, изпитваници и това го прави още по интересно. Модерно е и с това спомага за бъдещата реализация, още повече за места, които са направили своя избор, не искат повече пара и тежки машини. Ако щете, дори високите технологии не могат да минат без него, разните му там сертификати. Ползата за младите хора - решава, за мен най-сериозния проблем (дето едва ли сме се замисляли), а именно 'какво да правим тази вечер'. Ние сме прекарали хиляди вечери сами, със семейството - в къщи пред телевизора. Без това да ни е изнервяло, даже ни е разтоварвало. Младият човек иска да промени света, иска забавления, именно телевизията е виновна, консуматорско общество ли..., списанието с коли или албима на любимата фолк певица, дето съм събирал две седмици за него нищо не струва пред Г-класите на поредния покушен наркобарон или приказните тоалети, сътворени от Рич Форестър по 'Дързост и Красота' (или нещо по модерно като 'Ориндж Каунти', но т'ва гледам с мама вечер). Интернет - вече всичко е достъпно, 3D-игри - вече всичко е почти реално. Има някакъв смисъл да се инвестира в екообразование и за това чичковците от фондациите, освен да си прехвърлят пачки, от време навреме финансират и то с преимущество, подобни проекти. Добре, щом е толкова хубаво дайте да го купим това екообразование. Не е толкова лесно, то не се купува. Колкото трудно се създава екосъзнание, толкова трудно се създават реални, употребявани източници на екообразование. Добре, да купим книги, или по-добре - да купим компютри. Рискуваме никой да не ги ползва, или още по-лошо - да бъдат поредната 'лоша' играчка.

18

ПрепоръкиПрепоръки::ДаДа се инвестира разумно, дори и с големи суми, но се инвестира разумно, дори и с големи суми, но като се използва целия потенциал:като се използва целия потенциал:

работещи и неработещи неправителствени организацииработещи и неработещи неправителствени организацииматериална база, помещения, кабинети, интернетклубове (вече материална база, помещения, кабинети, интернетклубове (вече създадени, разширяването им)създадени, разширяването им)доброволен труд, преподаватели (незаети, без специална доброволен труд, преподаватели (незаети, без специална квалификация, заплащане само на разходиквалификация, заплащане само на разходибиблиотеки библиотеки селскостопански дворовеселскостопански дворове

Да се инвестира в проекти, а не просто във вещиДа се инвестира в проекти, а не просто във вещиДа се ползва чуждия опитДа се ползва чуждия опитОтделните актьори (бизнесът, НПО, финансиращи Отделните актьори (бизнесът, НПО, финансиращи организации, отделни лица) да бъдат равноправни организации, отделни лица) да бъдат равноправни партньори на общината, да не се делят на големи и партньори на общината, да не се делят на големи и малкималки

Да се пишат проекти, да се търси външно финансиране, на всяка цена, да се ползват 'до дупка' съществуващите ресурси, като работещи и неработещи неправителствени организации, материална база, помещения, кабинети, интернетклубове (вече създадени, разширяването им), доброволен труд, преподаватели (дори незаети, дори без специална квалификация, заплащане само на дневни, примерно, които да мотивират хората да работят все пак), библиотеки, селскостопански дворове ако щете. Просто някой трябва да се ангажира, да пише проекти, конкурентноспособни, с голямо собствено участие, да чете проекти. Аз съм сигурен, че след първия спечелен, машината ще заработи.

19

СС времето може младите хора да се превърнат в времето може младите хора да се превърнат в реклама на своя роден град. Да бъдат наистина пореклама на своя роден град. Да бъдат наистина по--добри, да оползотворят възможностите за обучение в добри, да оползотворят възможностите за обучение в Твърдица, да пътуват и да получават образование и Твърдица, да пътуват и да получават образование и опит в големите центрове в страната опит в големите центрове в страната и чужбина, да се връщат и да го и чужбина, да се връщат и да го прилагат, разгръщайки потенциалаприлагат, разгръщайки потенциалана своя роден домна своя роден дом

20

ДаДа запазим природата чиста!запазим природата чиста!Благодаря Ви за вниманието!Благодаря Ви за вниманието!

Забележка:Забележка:използванатаизползванаталитература е приложеналитература е приложенав в ..pdfpdf документ вдокумент вдиректориятадиректорията

Õàðòà íà åâðîïåéñêèòå ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâå ïî ïúòÿ êúì óñòîé÷èâîñò(Îëáîðãñêà õàðòà)

Оäîáðåíà îò ó÷àñòíèöèòå â Åâðîïåéñêàòà êîíôåðåí íà óñòîé÷èâèòå ãðàäîâå, ïðîâåäåíà âция Îëáîðã, Äàíèÿ íà 27 ìàé 1994 ã.

•×àñò I: Äåêëàðàöèÿ çà ñúãëàñèå: Åâðîïåéñêè ïî ïúòÿ êúì óñòîé÷èâîñòте градове•×àñò II: Êàìïàíèÿ íà åâðîïåéñêèòå óñòîé÷èâè ãðàäîâå •×àñò III: Àíãàæèðàíå ñ ïðîöåñèòå íà 21: ìåñòíè ïëàíîâå çà äåéñòâèå çàМестен дневен ред ïîñòèãàíå íà óñòîé÷èâîñò

×ÀÑÒ IÄåêëàðàöèÿ çà ñúãëàñèå

âð éñêè ãðàäîâå ïî ïúòÿ êúì óñòîé÷èâîñòЕ опе теI.1. Ðîëÿòà íà åâðîïåéñêèòå ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâåÍèå, åâðîïåéñêèòå ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâå, ïîäïèñàëè àçè Õàðòà, äåêëàðèðàìå, ÷å â õîäàт

íà èñòîðè÷åñêîòî ðàçâèòèå íàøèòå ãðàäîâå ñà ñúùåñòâóâàëè â ñâîèòå ñîáñòâåíè ðàìêè è ñà íàäæèâåëè èìïåðèè, íàöèîíàëíè äúðæàâè è ðåæèìè, îöåëÿâàéêè êàòî öåíòðîâå íà ñîöèàëåí æèâîò, íîñèòåëè íà èêîíîìèêèòå íè è ïàçèòåëè íà êóëòóðàòà, íàñëåäñòâîòî è òðàäèöèèòå. Ñúùî êàòî ñåìåéñòâîòî çà õîðàòà, ãðàäîâåòå ñà áèëè îñíîâíèòå åëåìåíòè íà îáùåñòâîòî è äúðæàâàòà. Òå ñà áèëè öåíòðîâå íà èíäóñòðèÿòà, çàíàÿòèòå, òúðãîâèÿòà, îáðàçîâàíèåòî è ïðàâèòåëñòâîòî.

Íèå ðàçáèðàìå, ÷å ñåãàøíèÿò íè ãðàäñêè ñòèë íà æèâîò è ïî-ñïåöèàëíî íà÷è òå çàни ðàçäåëåíèå íà òðóäà è ôóíêöèèòå, çåìåïîëçâàíåòî, òðàíñïîðòúò, ïðîìèøëåíîòî ïðîèçâîäñòâî, çåìåäåëèåòî, ïîòðåáëåíèåòî è äåéíîñòèòå çà çàáàâëåíèå, à îòòàì è íàøèÿò æèçíåí ñòàíäàðò íè ïðàâÿò èçêëþ÷èòåëíî îòãîâîðíè çà ìíîãî ïðîáëåìè íà îêîëíàòà ñðåäà, ïðåä êîèòî ñå èçïðàâÿ ÷îâå÷åñòâîòî. Òîâà å èçêëþ÷èòåëíî âÿðíî, òúé êàòî 80% îò åâðîïåéñêîòî íàñåëåíèå æèâåå â ãðàäñêèòå ðàéîíè.

Íèå ñìå íàó÷èëè, ÷å ñåãàøíîòî íèâî íà êîíñóìàöèÿ íà ðåñóðñèòå â èíäóñòð ëèçèðàíèòåиа äúðæàâè íå ìîæå äà ñå ïîñòèãíå îò âñè÷êè õîðà, êîèòî ïîíàñòîÿùåì æèâåÿò ïî ñâåòà, à îùå ïî-ìàëêî îò áúäåùèòå ïîêîëåíèÿ, áåç äà ñå óíèùîæè ïðèðîäíèÿò êàïèòàë.

Óáåäåíè ñìå, ÷å óñòîé÷èâèÿò ÷îâåøêè æèâîò íà çåìíîòî êúëáî íå ìîæå äà ñå îñòèãíå áåçп óñòîé÷èâè ìåñòíè îáùíîñòè. Ìåñòíèòå âëàñòè ñà íàé-áëèçî äî åêîëîãè÷íèòå ïðîáëåìè è äî ãðàæäàíèòå, è ñïîäåëÿò îòãîâîðíîñòòà ñ âëàñòèòå íà âñè÷êè íèâà çà áëàãîòî íà ÷îâå÷åñòâîòî è íà ïðèðîäàòà. Åòî çàùî ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå ñà îñíîâíè ó÷àñòíèöè â ïðîöåñà íà ïðîìÿíà íà æèçíåíèòå ñòèëîâå, ïðîèçâîäñòâîòî, ïîòðåáëåíèåòî è ïðîñòðàíñòâåíèòå ñòðóêòóðè.

1.2 Èäåÿ è ïðèíöèïè íà óñòîé÷èâîñòòàÍèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå ðàçáèðàìå, ÷å èäåÿòà à ñòîé÷èâîòî ðàçâèòèå íè ïîìàãà äàз у

áàçèðàìå ñâîÿ æèçíåí ñòàíäàðò âúðõó íîñåùàòà ñïîñîáíîñò íà ïðèðîäàòà. Íèå èñêàìå äà ïîñòèãíåì ñîöèàëíà ñïðàâåäëèâîñò, óñòîé÷èâè èêîíîìèêè è óñòîé÷èâîñò íà îêîëíàòà ñðåäà. Ñîöèàëíàòà ñïðàâåäëèâîñò íåïðåìåííî òðÿáâà äà ñå îñíîâàâà âúðõó èêîíîìè÷åñêà ñòàáèëíîñò è ñïðàâåäëèâîñò, êîèòî èçèñêâàò åêîëîãè÷íà óñòîé÷èâîñò.

Åêîëîãè÷íàòà óñòîé÷èâîñò îçíà÷àâà ïîääúðæàíå íà ïðèðîäíèÿ êàïèòàë. Ò çèñêâà îò íàñя и ñêîðîñòòà, ñ êîÿòî êîíñóìèðàìå îáíîâÿåìè ìàòåðèàëíè, âîäíè è åíåðãèéíè ðåñóðñè, äà íå íàäâèøàâà ñêîðîñòòà, ñ êîÿòî ïðèðîäíèòå ñèñòåìè ìîãàò äà ãè ïîäíîâÿâàò, à ñêîðîñòòà, ñ êîÿòî êîíñóìèðàìå íåîáíîâÿåìè ðåñóðñè, äà íå íàäõâúðëÿ ñêîðîñòòà, ñ êîÿòî ñå çàìåíÿò óñòîé÷èâèòå îáíîâÿåìè ðåñóðñè. Åêîëîãè÷íàòà óñòîé÷èâîñò îçíà÷àâà ñúùî, ÷å ðàçìåðúò íà åìèòèðàíèòå çàìúðñèòåëè íå íàäâèøàâà êàïàöèòåòà íà âúçäóõà, âîäàòà è ïî÷âàòà äà ãè óñâîÿò è ïðåðàáîòÿò.

Åêîëîãè÷íàòà ñòàáèëíîñò âêëþ÷âà è ïîääúðæàíåòî íà áèîëîãè÷íîòî ðàçí ðàçèå, íооб а ÷îâåøêîòî çäðàâå, à òàêà ñúùî è íà êà÷åñòâîòî íà âúçäóõà, âîäàòà è ïî÷âàòà íà ñòàíäàðòíè íèâà, äîñòàòú÷íè çà íåïðåêúñíàòîòî ïîääúðæàíå íà ÷îâåøêèÿ æèâîò è áëàãîñúñòîÿíèå, êàêòî è íà æèâîòà íà æèâîòíèòå è ðàñòåíèÿòà.

1.3 Ìåñòíè ñòðàòåãèè ïî ïúòÿ êúì óñòîé÷èâîñòòà

Óáåäåíè ñìå, ÷å ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå ñà êàêòî íà - îëÿìàòà åäèíèöà, êîÿòî ìîæåй г ïúðâîíà÷àëíî äà ñå îáúðíå êúì ìíîãî ãðàäñêè àðõèòåêòóðíè, ñîöèàëíè, èêîíîìè÷åñêè, ïîëèòè÷åñêè è ïðèðîäîðåñóðñíè è åêîëîãè÷íè äèñáàëàíñè, íàíàñÿùè âðåäà íà íàøèÿ ñúâðåìåíåí ñâÿò, òàêà è íàé-ìàëêèÿ ìàùàá, â êîéòî ïðîáëåìèòå ìîãàò äà ñå ðåøàò ïî öÿëîñòåí è óñòîé÷èâ íà÷èí. Òúé êàòî âñåêè ãîëÿì ãðàä å ðàçëè÷åí, òðÿáâà äà íàìåðèì èíäèâèäóàëíè íà÷èíè çà ïîñòèãàíå íà óñòîé÷èâîñò. Íèå ùå èíòåãðèðàìå ïðèíöèïèòå íà óñòîé÷èâîñòòà âúâ âñè÷êè íàøè ïîëèòèêè è ùå ïðåâúðíåì ñèëíèòå ñòðàíè íà ãîëåìèòå íè è ìàëêè ãðàäîâå â îñíîâà çà ïîäõîäÿùè ñòðàòåãèè íà ìåñòíî íèâî.

1.4 Óñòîé÷èâîñòòà êàòî ñúçèäàòåëåí ìåñòåí, òúðñåù áàëàñ ïðîöåñÍèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå, ïðèçíàâàìå, ÷å óñòîé÷ íå å íèòî êîíöåïöèÿ, íèòîивостта

íåèçìåííî ñúñòîÿíèå, à åäèí ñúçèäàòåëåí, ìåñòåí, òúðñåù áàëàíñ ïðîöåñ, êîéòî ñå îòíàñÿ äî âñè÷êè îáëàñòè íà âçèìàíåòî íà ðåøåíèÿ íà ìåñòíî íèâî. Òîé îñèãóðÿâà òåêóùà îáðàòíà âðúçêà êúì óïðàâëåíèåòî íà ãîëåìèÿ èëè ìàëêèÿ ãðàä, ÷èèòî äåéíîñòè ãðàäñêàòà åêîñèñòåìà êúì áàëàíñводят èëè ÿ îòäàëå÷àâàò îò íåãî. ×ðåç èçãðàæäàíå íà óïðàâëåíèåòî îêîëî ñúáðàíàòà ÷ðåç òàêúâ ïðîöåñ èíôîðìàöèÿ, ãðàäúò ðàáîòè êàòî åäíî îðãàíè÷íî öÿëî è ïðîÿâÿâà âëèÿíèåòî ñè âúâ âñè÷êè âàæíè äåéíîñòè. Ñ ïîìîùòà íà òàêúâ ïðîöåñ ãðàäúò è íåãîâèòå ãðàæäàíè ìîãàò äà ïðàâÿò èíôîðìèðàí èçáîð. ×ðåç ïðîöåñ íà óïðàâëåíèå, êîéòî ñå êîðåíè â óñòîé÷èâîñòòà, ìîãàò äà ñå âçåìàò ðåøåíèÿ, êîèòî íå ñàìî ïðåäñòàâÿò èíòåðåñèòå íà òåêóùî çàèíòåðåñîâàíèòå ëèöà, íî ñúùî òàêà è íà áúäåùèòå ïîêîëåíèÿ.

1.5 Ðåøàâàíå íà ïðîáëåìè ÷ðåç âúíøíè ñïîðàçóìåíèÿÍèå, ãîëåìèòå è ìàëêèòå ãðàäîâå, ïðèçíàâàìå, ÷å íèê ðàä íå ìîæå äà ñè ïîçâîëè äàой г

èçíåñå ïðîáëåìèòå ñè â åäíà ïî-øèðîêà îêîëíà ñðåäà èëè â áúäåùåòî. Ïîðàäè òîâà âñÿêàêâè ïðîáëåìè èëè äèñáàëàíñè â ðàìêèòå íà ãðàäà íàé-íàïðåä ñå áàëàíñèðàò íà ñîáñòâåíî íèâî è ñàìî àêî òîâà ñå îêàæå íåâúçìîæíî, ìîãàò äà ïîãúëíàò îò ïî-ãîëÿìà åäèíèöà íà ðåãèîíàëíî èëèсе íàöèîíàëíî íèâî. Òîâà å ïðèíöèïúò íà ðåøàâàíå íà ïðîáëåìèòå ÷ðåç âúíøíè ñïîðàçóìåíèÿ. Ïðèëàãàíåòî íà òîçè ïðèíöèï ùå äàäå íà âñåêè ãîëÿì èëè ìàëúê ãðàä ñâîáîäàòà äà îïðåäåëè õàðàêòåðà íà ñâîèòå äåéíîñòè.

1.6 Ãðàäñêàòà èêîíîìèêà ïî ïúòÿ êúì óñòîé÷èâîñòÍèå, ãîëåìèòå è ìàëêèòå ãðàäîâå, ðàçáèðàìå, ÷å îãðàí âàùèÿò ôàêòîð çà íàøåòîича

èêîíîìè÷åñêî ðàçâèòèå å ïðèðîäíèÿò êàïèòàë - àòìîñôåðàòà, ïî÷âàòà, âîäàòà è ãîðèòå. Ïîðàäè òîâà òðÿáâà äà èíâåñòèðàìå â .  ïîðÿäúêà íà ïðèîðèòåòà òîâà èçèñêâà:него1)èíâåñòèöèè â ñúõðàíåíèåòî íà îñòàâàùèÿ ïðèðîäåí êàïèòàë, (ïîäïî÷âåíè âîäè, ïî÷âè è ïðèðîäíè ñðåäè çà ðåäêè âèäîâå);2)íàñúð÷àâàíå íà ðàñòåæà íà ïðèðîäíèÿ êàïèòàë ÷ðåç íàìàëÿâàíå íà íàøåòî íèâî íà òåêóùà åêñïëîàòàöèÿ (íåâúçñòàíîâÿåìà åíåðãèÿ);3)èíâåñòèöèè çà îáëåê÷àâàíå íà íàòèñêà âúðõó çàïàñèòå îò ïðèðîäíèÿ êàïèòàë ÷ðåç ðàçøèðÿâàíå íà êóëòèâèðàíèÿ ïðèðîäåí êàïèòàë (ïàðêîâå çà âúòðåøíîãðàäñêî âúçñòàíîâÿâàíå çà îáëåê÷àâàíå íà íàòèñêà âúðõó åñòåñòâåíèòå ãîðè);4)íàðàñòâàíå íà åôåêòèâíîñòòà íà èçïîëçóâàíå íà ïðîäóêòà îò êðàéíèÿ ïîòðåáèòåë (åíåðãîåôåêòèâíè ñãðàäè è åêîëîãè÷íî äðóæåëþáåí ãðàäñêè òðàíñïîðò).

1.7 Ñîöèàëíà ñïðàâåäëèâîñò çà ãðàäñêà óñòîé÷èâîñòÍèå, ãîëåìèòå è ìàëêèòå ãðàäîâå, îñúçíàâàìå, ÷å áåäí ñà íàé-çëå çàñåãíàòè îò åêîëîãè÷íèòåите

ïðîáëåìè (øóì è âúçäóøíî çàìúðñÿâàíå îò òðàíñïîðòà, ëèïñà íà óäîáñòâà, íåçäðàâîñëîâíè æèëèùà, ëèïñà íà ïàðêîâå) è ñà íàé-ìàëêî ñïîñîáíè äà ãè ðåøàò. Íåðàâíîìåðíîòî ðàçïðåäåëåíèå íà áîãàòñòâîòî ïðè÷èíÿâà íåóñòîé÷èâî ðàçâèòèå è ïðàâè ïðîìåíèòå ïî-òðóäíè. Íèå âúçíàìåðÿâàìå äà èíòåãðèðàìå îñíîâíèòå ñîöèàëíè ïîòðåáíîñòè íà õîðàòà, à òàêà ñúùî è ïðîãðàìèòå çà çäðàâíîòî îáñëóæâàíå, çàåòîñòòà è ïðîãðàìè çà æèëèùíî íàñòàíÿâàíå ñúñ çàùèòàòà íà îêîëíàòà ñðåäà. Èñêàìå äà ñå íàó÷èì îò ïúðâîíà÷àëíèÿ îïèò çà ïîñòèãàíå íà óñòîé÷èâè æèçíåíè ñòèëîâå, çà äà ìîæåì ïî-ñêîðî äà ðàáîòèì çà ïîäîáðÿâàíå êà÷åñòâîòî íà íà÷èíèòå íà æèâîò íà ãðàæäàíèòå, îòêîëêîòî ïðîñòî äà óâåëè÷àâàìå êîíñóìàöèÿòà.

Ùå ñå îïèòàìå äà ñúçäàäåì ðàáîòíè ìåñòà, êîèòî äà äîïðèíàñÿò çà óñòîé÷è ñòòà íà îáùíîñòòàво

è òàêà äà íàìàëÿâà áåçðàáîòèöàòà. Êîãàòî òúðñèì äà ïðèâëå÷åì õîðà èëè äà ñúçäàäåì ðàáîòà,се ùå îöåíÿâàìå ðåçóëòàòèòå îò âñÿêà âúçìîæíîñò çà ñòîïàíñêà äåéíîñò îò ãëåäíà òî÷êà íà óñòîé÷èâîñòòà, çà äà ïîîùðèì ñúçäàâàíåòî íà äúëãîñðî÷íà çàåòîñò è ïðîäóêòè ñ äúëúã æèâîò â ñúîòâåòñòâèå ñ ïðèíöèïèòå íà óñòîé÷èâîñòòà.

1.8 Ìîäåëè çà óñòîé÷èâî çåìåïîëçóâàíåÍèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå, îò÷èòàìå âàæíîñòòà íà îëèòèêèòå íà ïëàíèðàíå çà åôåêòèâíîп

çåìåïîëçóâàíå è ðàçâèòèå, ðàçðàáîòåíè îò íàøèòå ìåñòíè âëàñòè, êîèòî âêëþ÷âàò ñòðàòåãè÷åñêîòî åêîëîãè÷íî îöåíÿâàíå íà âñè÷êè ïëàíîâå. Òðÿáâà äà ñå âúçïîëâàìå îò îáõâàòà, ïðåäëàãàí îò ïî-ãîëåì íà íàñåëåíèåòî, çà äà îñèãóðèì åôèêàñåí îáùåñòâåí òðàíñïîðò è åíåðãèÿ, êàòîата обемност ñúùåâðåìåííî ïîääúðæàìå ÷îâåøêèÿ ìàùàá íà ðàçâèòèå. È ïðè ïðèåìàíåòî íà ãðàäñêè îáíîâèòåëíè ïðîãðàìè çà âúòðåøíè ãðàäñêè çîíè, è ïðè ïëàíèðàíåòî íà íîâè êâàðòàëè, íèå ùå òúðñèì ðàçëè÷íè íà÷èíè, çà äà íàìàëèì íåîáõîäèìîñòòà îò ìîáèëíîñò. Èäåèòå çà ñïðàâåäëèâà ðåãèîíàëíà âçàèìîçàâèñèìîñò òðÿáâà äà íè äàäàò âúçìîæíîñò äà áàëàíñèðàìå ïîòîöèòå ìåæäó ãðàäà è ïðîâèíöèÿòà è äà ïðåäîòâðàòèì ïîëîæåíèåòî, ïðè êîåòî ãðàäîâåòå ïðîñòî ùå åêñïëîàòèðàò ðåñóðñèòå íà çàîáèêàëÿùèòå ãè ðàéîíè.

1.9 Ìîäåëè çà óñòîé÷èâà ãðàäñêà ìîáèëíîñòÍèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå, ùå ñå áîðèì çà ïîäîáðÿ íå íà äîñòúïíîñòòà è ïîääúðæàíå íàва

ñîöèàëíîòî áëàãîñúñòîÿíèå è ãðàäñêèòå ñòèëîâå íà æèâîò ñ ïî-ìàëêî òðàíñïîðò. Çíàåì, ÷å çà åäèí óñòîé÷èâ ãðàä íå ñå íàëàãà äà íàìàëÿâà ïðèíóäèòåëíàòà ìîáèëíîñò è äà ñïèðà íàñúð÷àâàíåòî è ïîää íà íåíóæíàòà óïîòðåáà íà ìîòîðíè òðàíñïîðòíè ñðåäñòâà. Ùå äàäåì ïðèîðèòåò íàържането åêîëîãè÷íî èçäúðæàíè òðàíñïîðòíè ñðåäñòâà (â ÷àñòíîñò õîäåíå ïåøà è êàðàíå íà âåëîñèïåäè) è ùå ïîñòàâèì êîìáèíàöèÿòà îò òåçè ñðåäñòâà â öåíòúðà íà óñèëèÿòà íè çà ïëàíèðàíå. Èíäèâèäóàëíèòå ìîòîðíè òðàíñïîðòíè ñðåäñòâà çà ãðàäñêè òðàíñïîðò òðÿáâà äà èìàò ñïîìàãàòåëíà ôóíêöèÿ çà óëåñíÿâàíå íà äîñòúïà äî ìåñòíè óñëóãè è çà ïîääúðæàíå íà èêîíîìè÷åñêàòà àêòèâíîñò íà ãðàäà.

1.10 Îòãîâîðíîñò çà êëèåíòà â ãëîáàëåí ìàùàáÍèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå, ðàçáèðàìå, ÷å çíà÷èòå òå ðèñêîâå, ïîñòàâåíè îò ãëîáàëíîòîлни

çàòîïëÿíå ïðåä ïðèðîäíèòå è èçãðàäåíè ñðåäè è ïðåä áúäåùèòå ÷îâåøêè ïîêîëåíèÿ, èçèñêâàò îòêëèê, äîñòàòú÷åí âúçìîæíî íàé-ñêîðî äà ñòàáèëèçèðà è ñëåä òîâà äà íàìàëè åìèñèèòå îò ïàðíèêîâè ãàçîâå â àòìîñôåðàòà. Ñúùî òàêà âàæíî å äà ñå çàùèòÿò ãëîáàëíèòå ðåñóðñè îò áèîìàñà, êàòî íàïðèìåð ãîðè è ôèòîïëàíêòîí, êîèòî èãðàÿò ñúùåñòâåíà ðîëÿ âúâ âúãëåðîäíèÿ öèêúë íà çåìÿòà. Ïðåêðàòÿâàíåòî íà åìèñèè îò èçêîïàåìè ãîðèâà èçèñêâà ïîëèòèêè è èíèöèàòèâè, êîèòî ñå îñíîâàâàò íà çàäúëáî÷åíî ðàçáèðàíå íà àëòåðíàòèâèòå è íà ãðàäñêàòà îêîëíà ñðåäà êàòî åíåðãèéíà ñèñòåìà. Åäèíñòâåíèòå óñòîé÷èâè àëòåðíàòèâè ñà âúçñòàíîâÿåìèòå åíåðãèéíè èçòî÷íèöè.

1.11 Ïðåäîòâðàòÿâàíå íà èíòîêñèêàöèÿòà íà åêîñèñòåìèòеÍèå, ãîëåìèòå è ìàëêèòå ãðàäîâå, îñúçíàâàìå, ÷å âñå ï å÷å è ïîâå÷å òîêñè÷íè è âðåäíèов

âåùåñòâà ñå îñâîáîæäàâàò âúâ âúçäóõà, âîäàòà, çåìÿòà, õðàíàòà è ïîðàäè òîâà òå ñå ïðåâðúùàò â ðàñòÿùà çàïëàõà çà ÷îâåøêîòî çäðàâå è çà åêîñèñòåìèòå. Ùå ïîëîæèì âñè÷êè óñèëèÿ, çà äà âèäèì, ÷å å ñïðÿíî ïî-íàòàòúøíîòî çàìúðñÿâàíå è å ïðåäîòâðàòåíà íåãîâàòà ïîÿâà ïðè ïúðâîèçòî÷íèêà.

1.12 Ìåñòíîòî ñàìîóïðàâëåíèå êàòî ïðåäâàðèòåëíî óñëîâ eиÍèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå, ñìå óâåðåíè, ÷å èìàìå ñ àòà, çíàíèåòî è òâîð÷åñêèÿ ïîòåíил öèàë

äà ðàçâèåì óñòîé÷èâè íà÷èíè íà æèâîò è äà ïðîåêòèðàìå è óïðàâëÿâàìå ñâîèòå ãðàäîâå ïî ïúòÿ êúì óñòîé÷èâîñò. Êàòî äåìîêðàòè÷íî èçáðàíè ïðåäñòàâèòåëè íà íàøèòå ìåñòíè îáùíîñòè íèå ñìå ãîòîâè äà ïîåìåì îòãîâîðíîñòòà çà ðåîðãàíèçàöèÿòà íà ãîëåìèòå íè è ìàëêè ãðàäîâå ïî ïúòÿ êúì óñòîé÷èâîñò. Ñòåïåíòà, äî êîÿòî ãîëåìèòå è ìàëêèòå ãðàäîâå ñà â ñúñòîÿíèå äà ïîñðåùíàò ïðåäèçâèêàòåëñòâîòî, çàâèñè îò òîâà äàëè ñà èì ïðåäîñòàâåíè ïðàâà çà ìåñòíî ñàìîóïðàâëåíèå â ñúîòâåòñòâèå ñ ïðèíöèïà çà ïîä÷èíåíîñò. Îò ñúùåñòâåíî çíà÷åíèå å äà ñå ïðåäîñòàâÿò äîñòàòú÷íî ïðàâîìîùèÿ íà ìåñòíî íèâî è ìåñòíèòå âëàñòè äà ïîëó÷àò ñîëèäíà ôèíàíñîâà ïîìîù.

1.13 Ãðàæäàíèòå êàòî îñíîâíè äåéñòâóâàùè ëèöà è àíãàæèð å íà îáùíîñòòàанÍèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå îáåùàâàìå äà îòãîâîðè à çàäúëæм н åíèåòî, ïðåäñòàâåíî îò

21 - êëþ÷îâèÿò äîêóìåíò, îäîáðåí îò Ñâåòîâíàòà êîíôåðåíöèÿ â Ðèî äå Æàíåéðî çàДневен ред

ðàáîòà ñ âñè÷êè ñåêòîðè íà íàøèòå îáùíîñòè - ãðàæäàíè, ñòîïàíñêè ïðåäïðèÿòèÿ, çàèíòåðåñîâàíè ãðóïè ïðè ðàçðàáîòâàíåòî íà ïëàíîâåòå âúâ âðúçêà ñ 21. Íèå ïðèçíàâàìå àïåëà,Дневен ред çàëîæåí â Ïåòàòà åêîëîãè÷íà ïðîãðàìà çà äåéñòâèå íà Åâðîïåéñêèÿ ñúþç "Êúì óñòîé÷èâîñò", çà ïîäÿëáà íà îòãîâîðíîñòòà ìåæäó âñè÷êè ñåêòîðè íà îáùíîñòòà ïðè ïðèëîæåíèå íà ïðîãðàìàòà. Åòî çàùî ùå îñíîâàâàìå ðàáîòàòà ñè âúðõó ñúòðóäíè÷åñòâî ìåæäó âñè÷êè ñåêòîðè. Íà âñè÷êè ãðàæäàíè è çàèíòåðåñîâàíè ãðóïè ùå îñèãóðÿâàìå äîñòúï äî èíôîðìàöèÿòà è âúçìîæíîñò çà ó÷àñòèå â ïðîöåñèòå çà âçèìàíå íà ðåøåíèÿ íà ìåñòíî íèâî. Ùå òúðñèì âúçìîæíîñòè çà îáðàçîâàíèå è îáó÷åíèå ïî ïðîáëåìèòå íà óñòîé÷èâîñòòà íå ñàìî çà øèðîêàòà ïóáëèêà, íî è çà èçáðàíè ïðåäñòàâèòåëè è äëúæíîñòíè ëèöà íà ìåñòíèòå âëàñòè.

1.14 Èíñòðóìåíòè è ñðåäñòâà çà óïðàâëåíèå íà ãðàäîâåòå устойчивоÍèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå, îáåùàâàìå äà èçïîëçâà å íàëè÷íèòå ïîëèòè÷åñêè è òåõíè÷åñêèм

èíñòðóìåíòè, âêëþ÷èòåëíî òåçè çà ñúáèðàíå è îáðàáîòâàíå íà åêîëîãè÷íè äàííè: åêîëîãè÷íî ïëàíèðàíå, íîðìàòèâíè, èêîíîìè÷åñêè è êîìóíèêàöèîííè èíñòðóìåíòè (äèðåêòèâè, äàíúöè è òàêñè); à ñúùî òàêà è ìåõàíèçìèòå çà ïîâèøàâàíå íà îñâåäîìåíîñòòà, âêëþ÷âàùè ó÷àñòèå íà îáùåñòâåíîñòòà. Òúðñèì äà óñòàíîâèì íîâè ñèñòåìè çà åêîëîãè÷íî áþäæåòèðàíå, êîèòî ïîçâîëÿâàò óïðàâëåíèåòî íà íàøèòå ïðèðîäíè ðåñóðñè ïî ñúùî òîëêîâà èêîíîìè÷åí íà÷èí, ïî êàêúâòî óïðàâëÿâàìå ñèпаричните ðåñóðñè.

Çíàåì, ÷å òðÿáâà äà áàçèðàìå ñâîèòå óñèëèÿ çà ðàçðàáîòâàíå íà ïîëèòèêè çà óïðàâëåíèå è â ÷àñòíîñò íàøèòå ñèñòåìè çà íàáëþäåíèå âúðõó îêîëíàòà ñðåäà, çà îäèòèðàíå, çà îöåíêà íàна âúçäåéñòâèÿòà, çà îñ÷åòîâîäÿâàíå, çà áàëàíñèðàíå è çà äîêëàäâàíå âúðõó ðàçëè÷íè âèäîâå èíäèêàòîðè, âêëþ÷èòåëíî òåçè çà êà÷åñòâîòî íà ãðàäñêàòà îêîëíà ñðåäà, ãðàäñêèòå ïîòîöè, ãðàäñêèòå åòàëîíè è íàé-âàæíîòî - âúðõó èíäèêàòîðèòå çà óñòîé÷èâîñò íà ãðàäñêèòå ñèñòåìè.

Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå, ïðèçíàâàìå, ÷å öÿëa åäíà ïîðåäèöà îò ïîëèò è äåéíîñòè,ики ïîëîæèòåëíè åêîëîãè÷íè ïîñëåäèöè, å áèëà âå÷å óñïåøíî ïðèëîæåíà â ìíîãî ãðàäîâå âдовели до

Åâðîïà. Íî äîêàòî òåçè èíñòðóìåíòè ñà öåííè ñðåäñòâà çà íàìàëÿâàíå íà ñêîðîñòòà è íàòèñêà íà íåóñòîé÷èâîñòòà, òå ñàìè ïî ñåáå ñè íå îáðúùàò ïîñîêàòà íà íåóñòîé÷èâî ðàçâèòèå íà îáùåñòâîòî. Îùå ïîâå÷å ñ òàçè ñèëíà ñúùåñòâóâàùà åêîëîãè÷íà áàçà ãðàäîâåòå ñà â ÷óäåñíà ïîçèöèÿ çà èíòåãðèðàíå íà òåçè ïîëèòèêè è äåéíîñòè â åäèí ðúêîâîäåí ïðîöåñ çà óïðàâëåíèå íà ìåñòíèòå ãðàäñêè èêîíîìèêè ÷ðåç âñåîáõâàòåí óñòîé÷èâ ïðîöåñ.  òîçè ïðîöåñ íèå ñìå ïðèçîâàíè äà ðàçðàáîòèì ñâîè ñîáñòâåíè ñòðàòåãèè, äà ãè èçïðîáâàìå â ïðàêòèêàòà è äà ñïîäåëèì îïèòà ñè.

×ÀÑÒ IIÊàìïàíèÿ óñòîé÷èâ ãðàäîâå за и в Европа

Íèå, åâðîïåéñêèòå ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâå, ïîäïèñàëè àçè àðòà, ùå ñå ïðèäâèæâàìåт Х çàåäíî íàïðåä êúì óñòîé÷èâîñò, êàòî ùå ñå ó÷èì îò ñîáñòâåíèÿ ñè îïèò è îò óñïåøíèòå ïðèìåðè íà ìåñòíî íèâî. Ùå ñå íàñúð÷àâàìå âçàèìíî çà óñòàíîâÿâàíåòî íà äúëãîñðî÷íè ìåñòíè ïëàíîâå çà äåéñòâèå ( 21), êàòî ïðè òîâà ùå óñèëâàìå âúòðåøíîòî âçàèìîäåéñòâèå ìåæäóМестен дневен ред âëàñòèòå è ùå ñâúðçâàìå òîçè ïðîöåñ ñ äåéñòâèÿòà íà Åâðîïåéñêèÿ ñúþç â îáëàñòòà íà ãðàäñêàòà îêîëíà ñðåäà.

íèå äàâàìå èíèöèàòèâàòà çà Êàìïàíèÿòà íà åâðîïåéñêèòå óñ ÷èâè ãîëåìè èПо този начин той ìàëêè ãðàäîâå, çà äà ïîîùðèì è ïîäêðåïèì äà ðàáîòÿò çà ïîñòèãàíå íà óñòîé÷èâîñò. Íà÷àëíàòàги ôàçà íà òàçè Êàìïàíèÿ ùå îáõâàíå äâåãîäèøåí ïåðèîä, ñëåä êîåòî íàïðåäúêúò ùå ñå îöåíÿâà íà Âòîðàòà åâðîïåéñêà êîíôåðåíöèÿ çà óñòîé÷èâè ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâå, êîÿòî ùå ñå ñúñòîè ïðåç 1996 ã.Íèå êàíèì âñÿêà ìåñòíà âëàñò - íà ãîëåìè èëè ìàëêè ãðàäîâå, èëè íà ïðîâèíöè âúâ âñÿêà åâðîïåéñêà ìðåæà îò ìåñòíè âëàñòè, äà ñå ïðèñúåäèíè êúì Êàìïàíèÿòà êàòî ïðèåìå è ïîäïèøå òàçè àðòà.Х

Îòïðàâÿìå ìîëáà êúì îñíîâíèòå ìðåæè íà ìåñòíèòå âëàñòè â Åâðîïà äà ïð åìàò êîîðäèíèðàíåòî íàи Êàìïàíèÿòà. Ùå ñå ñúçäàäå îîðäèíàöèîíåí êîìèòåò îò ïðåäñòàâèòåëè íà òåçè ìðåæè è ùå ñåк ïîñòèãíå ñïîðàçóìåíèå çà åçè ìåñòíè âëàñòè, êîèòî íå ñà ÷ëåíîâå íà íèêîÿ ìðåæà. он

Íèå ïðåäâèæäàìå, ÷å îñíîâíèòå äåéíîñòè íà Êàìïàíèÿòà ùå áúäàò:•ïîñðåäíè÷åñêà ðîëÿ çà âçàèìíà ïîäêðåïà ìåæäó åâðîïåéñêèòå ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâå ïðè ñúçäàâàíåòî, ðàçâèòèåòî è ïðèëàãàíåòî íà ïîëèòèêèòå çà óñòîé÷èâîñò;•ñúáèðàíå è ðàçïðîñòðàíåíèå íà èíôîðìàöèÿ çà äîáðèòå ïðèìåðè íà ìåñòíî íèâî;•ðåêëàìèðàíå íà ïðèíöèïà íà óñòîé÷èâîñòòà ïðåä äðóãè ìåñòíè âëàñòè;•íàáèðàíå íà íîâè ;членове•ôîðìóëèðàíå íà ïðåïîðúêèòå çà ïîëèòèêàòà, àäðåñèðàíè äî Åâðîïåéñêàòà êîìèñèÿ;•îñèãóðÿâàíå íà ïðèíîñ êúì äîêëàäèòå çà óñòîé÷èâèòå ãðàäîâå íà åêñïåðòíàòà ãðóïà ïî ãðàäñêà åêîëîãèÿ;•ïîäêðåïà íà ñúçäàâàùèòå ïîëèòèêàòà íà ìåñòíî íèâî ïðè èçïîëçâàíåòî íà ïîäõîäÿùè ïðåïîðúêè è çàêîíîäàòåëñòâî îò Åâðîïåéñêèÿ ñúþç;•ðåäàêòèðàíå íà áþëåòèíà íà Êàìïàíèÿòà.•Òåçè äåéíîñòè èçèñêâàò ñúçäàâàíåòî íà îðäèíàöèÿ íà Êàìïàíèÿòà.ко•Íèå ùå ïîêàíèì è äðóãè îðãàíèçàöèè .за активна подкрепа

×ÀÑÒ IIIÀíãàæèðàíå â ïðîöåñà íà Ìåñòåí íåâåí ðåä 21: ïëàíîâå çà óñòîé÷èâî ðàçâèòèåд

íà ìåñòíî íèâîÍèå åâðîïåéñêèòå ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâ , îäïèñàëè òàçè Õàðòà, îáåùàâàìå ÷ðåçе п

ïîäïèñâàíåòî é è ïðèñúåäèíÿâàíåòî ñè êúì Êàìïàíèÿòà íà åâðîïåéñêèòå óñòîé÷èâè ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâå, ÷å àêòèâíî ùå òúðñèì êîíñåíñóñ â íàøèòå îáùíîñòè ïî âúïðîñèòå íà Ìåñòåí äíåâåí ðåä çà 21 âåê äî êðàÿ íà 1996 ã. Òàêà ùå ïîñðåùíåì çàäúëæåíèåòî , óñòàíîâåíî îò Ãëàâà 28 íà Agenda 21,êàêòî áåøå ðåøåíî íà Ñâåòîâíàòà êîíôåðåíöèÿ â Ðèî äå Æàíåéðî ïðåç þíè 1992 ã. Ñ ïîìîùòà íà íàøèòå èíäèâèäóàëíè ìåñòíè ïëàíîâå çà äåéñòâèå íèå ùå äîïðèíåñåì çà ïðèëàãàíåòî íà Ïåòàòà åêîëîãè÷íà ïðîãðàìà çà äåéñòâèå íà Åâðîïåéñêèÿ ñúþç "Êúì óñòîé÷èâîñò". Ïðîöåñèòå íà ìåñòíèòå Agenda 21 ùå ñå ðàçâèâàò íà áàçàòà íà ×àñò I íà òàçè Õàðòà.

Ïðåäëàãàìå ïðîöåñ íà ïîäãîòîâêà íà åäèí ìåñòåí ïëàí çà äåéñòâèå äà â ÷âà ñëåäíèòåът клю åòàïè:•ñúîáðàçÿâàíå ñúñ ñúùåñòâóâàùèòå ìðåæè çà ïëàíèðàíå è ôèíàíñèðàíå, à òàêà ñúùî è ñ äðóãè ïëàíîâå è ïðîãðàìè;•ñèñòåìàòè÷íà èäåíòèôèêàöèÿ ÷ðåç øèðîêà îáùåñòâåíà êîíñóëòàöèÿ íà ïðîáëåìèòå è òåõíèòå ïðè÷èíè;•îïðåäåëÿíå íà ïðèîðèòåòà íà çàäà÷èòå ñ îãëåä íàñî÷âàíåòî èì êúì èäåíòèôèöèðàíèòå ïðîáëåìè;•ñúçäàâàíå íà êîíöåïöèÿ çà óñòîé÷èâà îáùíîñò ÷ðåç ïðîöåñ íà ó÷àñòèå, âêëþ÷âàù âñè÷êè ñåêòîðè íà îáùíîñòòà;•îò÷èòàíå è îöåíêà íà àëòåðíàòèâíè ñòðàòåãè÷åñêè âúçìîæíîñòè;•óñòàíîâÿâàíå íà äúëãîñðî÷åí ïëàí çà äåéñòâèå êúì óñòîé÷èâîñò, êîéòî âêëþ÷âà èçìåðÿåìè öåëè;•ïðîãðàìèðàíå íà ïðèëîæåíèåòî íà ïëàíà, âêëþ÷èòåëíî ïîäãîòîâêà íà ðàçïèñàíèå è èçÿâëåíèå çà ðàçïðåäåëåíèå íà çàäúëæåíèÿòà ìåæäó ïàðòíüîðèòå;•ñúçäàâàíå íà ñèñòåìè è ïðîöåäóðè çà íàáëþäåíèå è äîêëàäâàíå çà èçïúëíåíèåòî íà ïëàíà.

Òðÿáâà äà ðàçãëåäàìå äàëè âúòðåøíèòå ðàçïîðåæäàíè íà íàøèòå ìåñòíè âëàñòè ñà ïîäõîäÿùè èя åôèêàñíè, çà äà ïîçâîëÿò ðàçâèòèåòî íà ïðîöåñèòå íà ìåñòíàòà Agenda 21,âêëþ÷èòåëíî íà äúëãîñðî÷íè ìåñòíè ïëàíîâå çà äåéñòâèå çà ïîñòèãàíå íà óñòîé÷èâîñò. Íåîáõîäèìè ñà óñèëèÿ çà ïîäîáðÿâàíå íà êàïàöèòåòà íà îðãàíèçàöèÿòà, êîèòî âêëþ÷âàò ðàçãëåæäàíå íà ïîëèòè÷åñêè ñïîðàçóìåíèÿ, àäìèíèñòðàòèâíè ïðîöåäóðè, îáùè è ìåæäóäèñöèïëèíàðíè äåéñòâèÿ, íàëè÷íè ÷îâåøêè ðåñóðñè è ìåæäóèíñòèòóöèîíàëíî ñúäåéñòâèå, îáõâàùàùî ðàçëè÷íè àñîöèàöèè è ìðåæè.Ïîäïèñàíà â ëáîðã, Äàíèÿ, 27 ìàé 1994 ã.О

КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА

Последна актуализация: септември, 2007 г. Стр. 1 от 2

Програма на ООН за развитие

Интеграция на глобалните проблеми по околна

среда в процеса на регионално развитие в България

Работно заглавие: Проект „Конвенциите от Рио” Програмна област: Енергия и околна среда Номер на проекта: 00051783 Продължителност: ноември 2006-октомври 2010 Партньор по изпълнението: Министерството на регионалното рзвитие и глагоустройството Други партньори: Министерството на околната среда и водите Бюджет: $ 499,000 - ГЕФ $ 1,029,000 - Правителство на Р. България Донори: Глобален екологичен фонд Контакти: Управител на проекта Наталия Димитрова Програмен Директор, ПРООН: Карстен Гермер Национален Директор на проекта Валери Найденов, МРРБ Администратор на проекта: Илия Лазов Офис на проекта: Министерство на регионалното развитие и благоустройството ул. „Св. Св. Кирил и Методий” 17-19, ет. 6, ст. 601, 1202 София Тел.: +359.2.9405575 Факс: +359.2.9405575 Ел. поща: natalia@rioconventions.org ilia@rioconventions.org Уеб сайт: www.rioconventions.org

Описание на проекта: Проект „Интеграция на глобалните проблеми по околна среда в процеса на регионално развитие в България” е съвместна инициатива на Програмата на ООН за развитие (ПРООН), Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Министерството на околната среда и водите (МОСВ), финансирана от Глобалния екологичен фонд (ГЕФ). Проектът ще подпомага интеграцията на три конвенции - Конвенция на ООН за биологичното разнообразие (КБР), Рамковата Конвенция на ООН по изменението на климата (РКОНИК) и Конвенция на ООН за борба с опустиняването (КБОООН), познати също като Конвенциите от Рио, в процесите на регионално развитие и териториално планиране. Цели на проекта: Дългосрочната цел на проекта е да насърчи активното интегриране на въпросите, свързани с глобалната екология, в процесите на регионално и местно развитие, както и устройство на територията. Това ще се постигне чрез укрепване на възможностите на МРРБ и на МОСВ да интегрират целите за опазване на глобалната околна среда в политиките и практиките за регионално развитие, както и в устройството на територията. Целеви регион: България

Очаквани резултати от изпълнението на проекта:

1) Въвеждане на методология, умения, знания и система за управление на информацията за канализиране на глобалните проблеми на околната среда във формулирането, приложението и наблюдението на политиката за регионално развитие и устройство на териториите.

2) Институционални промени в съответни министерства, които надграждат капацитета придобит чрез образователната програма.

3) Преработени план за регионално развитие в един пилотен регион и теритоториален устройствен план в една община или група от общини чрез прилагане на вече изградения капацитет в Резултат 1 и 2.

Ползи:

• Адекватни умения необходими за ефективно канализиране на глобалните проблеми на околната среда в политиките за регионално развитие, получени от служители на ключови позиции в МРРБ и МОСВ

• Въвеждане на подходяща система за обучение, подкрепа и получаване на знания с цел поддържане на постоянно увеличаващи се знания и умения у настоящи и нови служители на двете министерства.

• Набор от индикатори, които да могат да се използват за оценка на въздействието от развитието и устройството на териториите на регионално, общинско и областно ниво за изпълнението на целите заложени в трите конвенции.

• Институциите имат информацията нужна за разработка, приложение и наблюдение на стратегии/планове за регионално развитие, засягащи глобалната екология.

• Институциите имат достъп до информация необходима за докладването на напредъка по смисъла на конвенциите касаещи глобалната екология.

• Модели на документи за регионално развитие и устройство на територията.

КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА

Последна актуализация: септември, 2007 г. Стр. 2 от 2

Резултати от проекта към днешна дата: • Работещи Звено за управление на проекта: 15 ноември 2006 г. • Изпълнение на първоначални задания за събиране на необходимата

информация за постигане на Резултат 1: Разработване на акредитирана образователна програма.

• Първа среща на Управителния съвет на Проекта проведена на 19 февруари 2007 г.

• Встъпителен семинар проведен на 21 февруари 2007 г. в София. • Участие в заключителна конференция по проект „Зелени програми за

регионално развитие” (Greening Regional Development Programs Project), Будапеща, Унгария, 16-18 май 2007 г.

• Разработена интернет страница на проекта. • Избрание международна и българска организация за разработка на

обучителна програма за държавни служители в пресечната област на опазване на околната среда и регионалното развитие.

• Анализ на нуждите за обучение чрез анкетиране на държавни служители от МРРБ, МОСВ, регионални структури и общини.

• Преглед и адаптация на публикации разработени в рамките на проект „Зелени програми за регионално развитие”.

Предстоящи дейности по проекта: • Втора среща на Управителния съвет на проекта. • Организиране на работно посещение за ключови участници в процеса на

взимане на решения от МРРБ и МОСВ във Великобритания за обмен на добри практики със „зелени” проекти финансирани от Структурните фондове на ЕС.

• Разработване на пакет от обучителни програми за държавни служители от МРРБ и МОСВ за интегриране на целите на Конвенциите от Рио в процеса на регионално развитие и териториално планиране в България.

• Подбор на подходящи индикатори (и на техните източници) за измерване на резултатите от прилагането на трите конвенции от Рио в регионалното развитие и териториално планиране.

• Преглед на добри практики в България и чужбина при прилагането на ГИС в регионалното, териториално и екологично планиране.

• Разработка на публикации, базирани на резултатите от проект „Зелени програми за регионално развитие”.

OITOBO~HUK H a ~oqyna)

3~aass: IIo3~a~kur sa npanaraawe s cseToBHaTa u esponenc~a npmTma nomom B HHcTpyMenTa 3a manu3 n

a: Y ~ e ~ u r r 3a m o p r e c ~ o npmarane Ha n p H H w n n T e H a y c m # r ~ ~ o m npn camasme a ouemBme H a

KH a pemonanm cTpaTerwa 3a npocTpmmeHo p m s m e H sa ynpaaneme Ha eneprmm n pecypcwre H a

. B % B ~ A ~ H u ~ . ~ O H R T H ~ sa ~CTO#SMBU ~ W C K I I O~UHOCTU. r p a q c ~ a nonsmKa a nnmwpaie sa YCTO#SHBO

pa3BHTMe. H U H O H ~ J ~ H ~ 3aKOHOAaTWIHa kl IIHCTATYWOHBTIHB PaMKB Ha llOJlHTMKaTB 38 YCTO#SNBO Pa3BHTHe B

Perry6ne~a Ew~rapaa. . h4e~~eI-I mesea pen 2 1 - pamaw, KOH@JIBKTH H a m p e c m u B ~ ~ M O A ~ # C T B H X B npoyeca. Pona Ha

r a m a a 6u3nec w Ha HenpmmcmeHm ccemp. . M e m n meseH pea 21 - cnewQasa Ha npo611eum B qempan~a a M ~ T O S H ~ Eepona, BIJMOXHOCTH 3a

M e m A y H a p O ~ O C % T p y ~ k i W C T B O .

. Mecmn meseH pen 21.06m~cw CTpaTerw 3a YCTO#YBBO p a 3 ~ m ~ ~ e : uma, npuopmeru H yracTHaw.

. Memy~apon~a a e c m m a 3a cmpymaqecmo s nocmrmem H a YCTO~~I IBO rpancKo P ~ ~ B H T H ~ - Ka~nanun H a Esponeilcmi-re ~ C T O ~ H B B rpwoBe, Mexny~apone~ cweT 3a uecmm uHumamBH B 06nac-m H a oKonnaTa cpem (ICLEI) a ap.

6. C o u ~ o ~ y n ~ y p ~ e acnemu H a ycmtireeocm. Esponefic~a nporpanaa 3a aTpynHHYecTBo - I I p o e m ~ " 3 n p a ~ ~ r p ~ o ~ e ' ' , Esponeilcm llpOeKT 3a K Y W H O O ~ H O B B B B H ~ H RKOHOMAWCKO pa3BH.nne Ha rpmOBeTe (CIED).

7. Bmi~one#cmne ~ e l y q y nayKaTa a n p m s a r a - M m a p o m a H ~ ~ H O - ~ ~ ~ ~ A O B ~ T ~ J I C K H nporpaMm n npoem; esponeiicru p a ~ ~ o s n nporpma - npeopmm, TeuamKa, napTHbopcTea.

EEA (2001). Designing effective assessments: The role of participation, science and governance, and focus.

Teva

Mnann~e X O P ~

E K O ~ O M ~ H H acnelrrn tta pa3sn~~ero

CoBmenoet

M ~ ~ e r p ~ p a ~ e ...

E K H ~

E n e ~ a A T ~ H ~ C C o r ~ p MIA B a c ~ n

B ~ p a 6natoB CWHHMM~ Aecm

n o ~ ~ e ~ a 1 Bbngocn i (aenenn numeTa)

06pa3osa~~e I K a ~ s u ca saMwencuHTe ~ p a n ~ u n u ? Mua nu xapamepna laue~encua 3 a ~ e f l e n ~ e Karecmo na xnsora 3ae~om B a ~ e ~ e n n e HflO

06pa3081~ke Tex~nrecxa ~~cppacrpymypa npownwne~ocr HflO T ~ P I A S ~ M

M a p u ~ Teo~opa O~HF~H

K ~ a e r p a n ~ u nna~oee 06e~nto~flaane fly6nnrno-raes~u B3anMOOTHOUleHMFi I ~ ~ H B ~ T H ~ ~ ~ H R (PBCTYITYUHFI) HnO

ETHHV~MH R CouuanHn r p y n ~ 3npaeeonaseane

4 06pa3oea~ue r HnO

UyArjpa? AKO nMB TaKaBa, KaK8M CB Bb3MOIKflOCTnTB 33 nPeBPbU@HBTO MM B KotiuypeHtno cnoco6en euonpoAym 3a ebnurHnn u sbrpeqHuR najap? Mua nu l r n ~ e p e c w c ~ p a ~ a ~ a x o p a r a s a p a 3 ~ ~ s a ~ e n a e~onpo~3so~ereo?

B ~ a r e o ce ~ a p a ~ ~ t e a cln-repeca na ~ n a ~ n ~ e xopa K ~ M 3 a ~ e ~ e n n e ~ 0 7

no ~aubs H a w o6unnara cMma Aa e h 3 ~ a ~ e B ~ ~ M O K H O C T M 3a peann~aunn Ha MnaAnTe xopa, c uen HaManmane Ha MurpauuoHHuTe npouecu K ~ M ~ p y r n pabionn?

Kausu ca xeKenaHnanra H a unaAnTe xopa 3a peanu3auuu7 K ~ K 06ulu~ara Mncnn Aa npmnere ~~wuoo6pa30sann waapn, KOHTO Aa noMorHaT 3a pasenme-ro tia rpana?

K~KBH HnO p a 6 o ~ n ~ 6 06un!ia~a, Kamn ca mxnnTe npnopmm, c IcaKso HM nOMZImT O~WMHCKIITB 8naCTM n OT KaKBO MMaT H m a te: o6pa30saren~# npoenu?

Msnonaea~ nu ee Mwepaflnre uasopn? 3 Kauso w u3pa3~1~a 'O~MMHCTU~HOTO' P ~ ~ B Y I T U ~ B C~JICKOTO m n a n m o ?

Bb3~0nuio nu e npouseo~c~eoro na MectHu cypaelnnn 3a tuueauma npo~n~une~oc r? HaflpU~ep abnHa Kamo e HMHrHeTO ~a H H ~ ~ H H va~epuann?

K ~ K MOM aa noenn~e ~o6nsa HM sbpxy p a m ~ r n e ~ o na ~ypnsma?

K ~ K B U HnO p a 6 o w B O ~ W M H ~ T ~ , mwen ca ~ e x ~ n r e npUOpHTeTH, G x ~ u B O HM noMaraT O ~ ~ ~ H C K G ~ T ~ Bnacru u w KaKso nMBT Hywa Te: 06pa3088Te~1~~ npoelrrul?

H M ~ nn B odqnnam eKonornrHM npo6ne~n7 AKO nMa KaK e Hanpaeena o ~ e n r a n a a a ~ b p j ~ s a ~ e r o ?

K ~ K ce peuresm npodne~u~e c cMeruuaTa, npernerearennuTe craHynn n KananRsaqum?

PP~OTGI nn ce ~ b p x y 0 6 ~ 0 ~ ~ 0 a n e UP repnropnann~ n ua~ac~pannn nna~oee H ~~OKYMBHTH?

M M ~ nn U KaKBH Ca O ~ U M H C K Y I T ~ mpeHU, #OMTO He Ce H3nOn3BaT H Ca U~OCTBB~HGI? V l ~ a nu nneu aa TFIXHOTO peopranw3~pa~e7 Ka~su nymn nsna 0 6 u l ~ ~ a ~ a or r e p e ~ n u crpa~n, OT ~awbe ~ n n w c uausa uen?

Konuo Ha 6poR ca Se~ntoannse ~ema? B KonKo Hacenenm Hema m a TeiiAeHuna K ~ M 0 6 e 3 n t o ~ ~ ~ a ~ e 7 Kalteo eMma o B u n ~ a ~ a fia npasH c n 3 n fepu~opun? Karc Aa ee nanonaea~ n W KOTO?

0 6 ~ n ~ c u a nu e @ m p ~ a m aa rpancnopttio 06uryxsa~e, B warm C ~ C T O ~ H H ~ Ce HaMHpa H KaKBH Ca npHXO#Tle OT He87 h p n s a nu o 6 w l ~ ~ a r a sannaxa B npo~~ lna ra Ha co6menoma na @ ~ p ~ a T a aa ~pancnopr~o 06cnymea~e: HaManmane Ha npvlxonrrre unu no-BHCOKH WHW M HlpeAOBeH tpa~c f l op~? Kausa MOW na 6bae n o ~ o w Ha o 6 q u ~ a ~ a aa 6u3nem H o6pamo c WKBO M O W ~ H ~ M C ~ T Aa nOMOrHB Ha O ~ I ~ ~ H C K Y ~ E BABCTM?

b l ~ a nH r l ~ n unBeeTuuHM n WKBH ca npwopnrerwe MM?

K~KBH HnO pa6om B 06!&I~lfl, KBKBH CB feXHHTe IlpHOPHTeM, C M K B O HM nomaras O ~ ~ H H C K H T B Bnaern H OT KalCso HMaf HylYqa ~ e : 06pam~a~ennn npoem ?

Mma nl! TpaHcnopTHs cxewa w OT Kora e TA? KOH ca rpynme B COLIR~~IHI n~ona~ma? YHH npo6ne~ ca povamre u s a ~ p a n ~ ? Kam~ TWHO e npo6ne~a?

K ~ K B U HnO p a 6 m a O ~ W H ~ , MUBH ea rexnmm npnopsrerr, c uaxm HM noMaraT O~U~IHCKHTI Bnam H Of MKWO HMaT H m B fB: O ~ ~ ~ ~ O B B T W I H H npoem?

K p a ~ ~ o onucawe H a : MFlCTOTO BrpaAa (Kb~eT0 Ce RpOBeWa MHT~PBIOTO), HMallM OCBeTJIeHMe, R&KM, ~ M C T O T ~ ...(A 0 6 a ~ e ~ e MHTePeCHM 38 BaC ~ e ~ a f i n ~ ) HaCTPOeHtrleTO M nOBeAeHMeT0 H a aHKeTMPaHMA IlO BpeMe Ha MHTepBloTO.

l l o ~ 6 o p no: - Baapaw - non - ETHOC

Околна Среда и Устойчиво Развитие II, 07.10.2004 − Опит за изработване на проект; практическо изследване (Берковица, миналата

година); да приземим теорията на родна земя; хората решават ежедневни проблеми;

Изложения на гост лектори, разговори; различни актьори, хора с опит в неправителствения сектор; възможност сами да изберем проблема; къде ще се появи урбаниста; да създадем усещане, че наистина урбаниста трябва да знае по малко от всички области; макар и не тесни специалисти да отговорим на въпросите; кой и как ползва градското пространство, какво може да се промени; Социологическо изследване, представителна извадка; дискусии, каква информация ни е нужна; анализ на производствената зона; Стратегия за развитие на населените места – задължителни; работа на доброволци от Американския корпус на мира; частни фирми; проблеми – стратегиите не са задълбочени: copy-paste; като домашно, задължително от закона; Проблем на публичните пространства; Берковица беше спечелила проект по Красива България; в центъра, на един преоразмерен площад, часовникова кула, читалище; те изградиха голям фонтан от местен червен мрамор; другото място, където се сипваха пари – разширение на парк до промишлената зона (нереализирано преди), реституция; в старата част – общински обекти, детска градина без деца – предоставена за спортен център и открит басейн; Частният бизнес атакува зелените площи; устойчиво развитие – проблемът с големите общи пространства, 6 м² на жител по стари планове; нужни ли са при голямата безработица; проект на студент, който е парцелирал селския площад - „няма вече да правим манифестации“; трябва ли да се пазят тези ненужни за сега и в този вид пространства; разпитахме около 80 човека – как се ползват, ползвали; да бъде пешеходно / автомобилно пространство; кой трябва да го стопанисва – бизнесът или общината; докладване през май; разделяне на два екипа, обединяване на мненията; Оказа се, че градът е разположен в равната част, обиколен с гори и реституираната част от парка е единственото свободно равно парче, заето вече от градини; нещата изглеждат различно в различните моменти; публичните пространства бяха пълни с хора, фонтана работеше; Кметът беше много заинтригуван, търси доводи, работейки по европейски, запази парка; общността не се заинтригува; − сами да решим какво предпочитаме – повече лекционни / практически занятия; За наша радост университетът все още е уважавана институция и можем тясно да работим с общините; Проект за малки миньорски градчета; моно структури – не са устойчиви, еко подход, липса на възможности за адаптация; моно функционални; изчерпване на запасите; некачествени залежи, замърсяване, законодателни промени. Жители, изцяло ангажирани, вече без поминък, в напреднала възраст, свикнали на добри доходи (за сметка на здраве), младите напускат;

ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 1 / 14

Твърдица – отдалечен, трудно пътуване; нужда от теоретични занимания; работа в екип; разделяне на три екипа; Кметът на Твърдица, жена, избрана с много широка подкрепа още на първи тур; Поглед на човека, който идва от вън; пример – гости от Швейцария, опознали София от интернет; много неща, за които не сме се замисляли в образите на София; проекти от I-ви курс; филм; Региони в Германия, засегнати от индустриално замърсяване; мрежа Stadt Chemnitz; 3D модел на реновирания градски център, пътна инфраструктура; представяне на летището; лека, текстилна промишленост; трасета на нова магистрала; събаряне на стари фабрики; Бизнес и иновационен център Zwickau; Панаирен център; Концепция за пресичане на две скоростни линии на влака ICE в Zwickau; Музейният комплекс в областта; новата фабрика на Volkswagen; парка на индианци; Писта Sachcenring; автомобилни състезания и изпитване на автомобили и компоненти; близост до Лайпциг и Дрезден; − Проблеми, свързани с преструктуриране; − мините на Твърдица са на високо, извън града, предимно социални последици; − мини под града, големи слягания ако не се поддържат конструкциите; Chemnitz;

Йелсниц, близо до Дрезден; Литература: Методическо ръководство за изготвяне на стратегии за развитие; Мозайка на общините, доклад 2000 год.; обобщаване на статистически данни; индекс за човешко развитие – синтезирано представяне; Национален доклад за развитие на човека; Доклад за селски общини (изложен от Мартин); гражданско участие в управлението; то все пак не може да замести работата на експертите; Габрово, Добрич – заснемания в една точка, сутрин, обед и вечер, интервюта с експерти, община, неправителствен сектор; сравнения, различия в релеф, индустрия/земеделие; ветрове в Добрич, сами са си създали зелената система; ползване на публичните пространства; за по една седмица, от понеделник до събота (включително почивен ден); заключения без категорични оценки; Твърдица – събор на 14-ти октомври; − Проект „Красива България“ - преди финансираше изцяло, сега 50/50 средства от

общината; ефекта от реализираните проекти; − SWAT анализ на Твърдица, изготвен; − стратегиите трябва да се изготвят от хора вътре; ние ще направим оценка,

структуриране; да задълбочим в някой детайл; анализ на градската среда; местата, които приоритетно се нуждаят от намеса; нужда от ненамеса; анализ на обществено обслужване / Public Services;

− Община Твърдица, 14 хил.души; град ~6 хил., кои места имат нужда от инвестиции; контакт с младежки организации; 2 гимназии;

ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 2 / 14

14.10.2004 Днес е празника на гр. Твърдица, св. Петка; след 10 ноември – посещение с приспиване; среща с човек от общината, гл.арх.по възможност, живее в Сливен; − основна постановка; документи; − процес на създаване на общински стратегии у нас, примери от Европа и от

България (21 октомври); Стратегия на Твърдица; Аналитична част – описание на общината; да се запознаем със ситуацията; възможности за сътрудничество;

− сътрудничество с Европа (28 октомври); осъществени проекти; − ролята на частния бизнес; най-големи предизвикателства, нови партньорства;

добри примери и криворазбрано такова; − организации, ПРООН (основно методическа помощ; финансова преди); други

конкретни проекти, финансово развитие, социално-икономически аспекти; Проект „Здрави градове“ - обвързва пространството и здравето на хората, сложна връзка; замърсяване, стрес, но и личен избор; директно за европейски градове; след решение на Общински съвет; обща тенденция на европейска политика; включване на малки градове; Проект за културно обновяване на общностите; развити, стъпвайки на историята; Градове в индустриален упадък; Волос (Гърция), Лайпциг, Кардиф;

− среща за енергийната ефективност; − проблем за взаимодействие между науката и практиката (7-ма тема, ~27

октомври); − управление на енергията на местно ниво; нова организация еко енергия – мрежа

за енергийна ефективност на българските общини; два аспекта – изграждане на мрежата (из общо 262 общини);

− Приложение на съвременна електронна техника; възможности пред устойчивото развитие; как един технически апарат може да помогне; проекти реализирани с ГИС;

− Обобщение за ролята на урбаниста (преди коледа); сравнение с мнения от теста; следва работа по екипи и съединяване на мненията.

Документи: Харта на европейските градове към устойчивост (харта, декларации – кратки документи); дава рамка на процеса; приета през 1994 год.; стъпва на срещата в Рио; всяка една глава се затваря след консенсус, 170 страни; 7 – човешки поселения; право на човека на подслон; 28 – местен дневен ред 21, проявление на проблеми на местно ниво; 40 – процедури за вземане на решения; глави от Дневен Ред 21; − Харта на правата на човека; − Към устойчивост – значение на местно равнище; да се започне от местен дневен

ред 21; стратегии за устойчиво развитие; поставено в българско законодателство; едно по-централизирано общество да премине към реални стратегии и действия на местно ниво; стратегия – план за по-дълъг период;

− Институционални промени – решението да бъде контролирано от местни общности; да се гарантира, че могат да участват всички групи – бизнес, експерти, уязвими групи; какво е направено до момента; предоставяне и свеждане на информация на разбираем език;

− Информация от международни организации; − Европейски методически указания; Европейска кампания за устойчиви градове;

как се планира с цел устойчивост; първият документ, който даде практически

ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 3 / 14

насоки; описани добри практики в приложение; присъства град Троян, още 1995 год.;

− 1997, Европейска агенция за околна среда; част, директно ангажирана към местно ниво; добри практики (европейски жаргон); мрежи на неправителствени организации; устойчиво развитие за локални общности;

− Стратегии: Велинград, Асеновград, пилотен проект, американска методическа помощ, UNDP;

− Общинска стратегия за устойчиво развитие, методически указания, UNDP; − Стратегия за развитие на Община Габрово; съставена по-късно; известни

недостатъци; − информация за Твърдица – стратегия, друга информация; Различия в стратегиите, подходите и развитието на общините; − Ключови индикатори за устойчиво развитие на град Хелзинги; Доклад пред

градския съвет на Единбург; магистърски тезиси; предложение за развитие на югоизточната част – Единбург, основание за разрастване на града; ситуация, в която няма огромен потенциал; ясна формулировка на проблемите; препоръки за по-нататъшен мониторинг;

− какво можем да постигнем в Твърдица; − какво представлява една стратегия; различни принципи и подходи; самооценка на

авторите; Стратегията на Пловдив – най-скрития документ; пише се от фирма, превърнато в бизнес, „copy/paste“;

− изключително многообразие от проблеми и насоки в съставянето на една стратегия;

− Твърдица – мините са извън града, обогатителната фабрика е под него, вече затворена; в статистически данни мините въобще отсъстват, вероятно заради упадъка;

− Политики и планиране на устойчиво развитие; акцент върху градско развитие, извадка от евро документи; www-адреси; българска страница на МОСВ;

− Сити скан, Варшава, Цюрих, София; разработени от студенти в модула им по технологии; след събрана информация, чрез интернет, набелязват своите задачи; идеи за реализация; София – следене на трафика; всички дискове са направени под формата на интерактивна игра, например да се познае кой живее в дадена къща; не е направено сложно, но е вкарана някаква ясна идея;

ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 4 / 14

Околна Среда и Устойчиво Развитие II − Мозайка на общините, 2000: човешкият живот има три основни аспекта –

продължителност, образование, стандарт (ресурси); 262 общини; 436 км², 33 хил.жители, 21 селища; 1400 - 1,2 млн.жители; 1990: заговори се за човешко развитие; ефективно управление – нужда от ресурси, идеи, обединение, финанси; икономическа активност – развитие; местно участие – дефиниране на цели; нови подходи, стратегии; стр.15 – национални доклади за човешко развитие, от 1995 год., → процес, свобода на избор; образование; стандарт; → едновременно и цел;

− участие, лична сигурност и права; чувство за принадлежност; − индекс за човешко развитие; 2002 год. - България е 60-та, сред 128; около

Панама, Куба, Румъния; очакване от властта; що е добро управление; − 28 области; 45% от общините – селски; вече 263 общини; стр.22 – статистика;

6 района за планиране; статистически данни; 3 вида общини – средно, голямо (Велико Търново) и малко развити;

− индикатори, изменение; следене – статистика, преброявания; жизнен стандарт – доходи; индекс =0 - 1 (1 – висок); съизмерим с други обекти; за други страни; местни стратегии за развитие; община → селище → квартал; индикатори – обхват;

11.11.2004 Стратегия за развитие на Габрово Създадена 2000 год., прогноза, не се ангажира с години; SWAT-анализ, представен и графично; силни/слаби страни и възможности/заплахи в обща координационна система; max 100 точки; различни стратегии, след оценяване – например агресивна/защитна, диверзификационна/оздравителна и т.н. → подходи; − липса на инвестиции, призив към бизнеса; − почти навсякъде е възприета агресивна стратегия; − задача: да повиши осъзнаването на проблемите; Стратегии на европейски градове: атрактивни, насочени към обикновения гражданин; www.localevaluation21.org Все още трудно тези стратегии проработват като инструмент; основа за работа; писани от експерти; публични обсъждания; − Твърдица: вече спечелени два проекта за селски туризъм;

ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 5 / 14

21.10.2004 Община Твърдица – 10 населени места – 2 града и 8 села; население община – 16 297; Твърдица – 6816; Шивачево – 3988; 1948 год. - Всеобща декларация за правата на човека; Гл. 28, Дневен ред 21 – 1992; Поставени са 4 основни задачи: − конкретни срокове; − конкретни очаквани резултати; − поставена е конкретна цел; − изискват се различни интегрирани усилилия (и в глобален мащаб); − отделя се специално внимание на жените и младежта. Харта на европейските градове по пътя към устойчивост – (Олборг), 1994 год.: Събиране на местни власти, всеобщо съгласие – 80% от хората в Европа живеят в градските райони; декларира се нуждата от промяна; Социална справедливост – на Iво място; защо точно градът е взет като граница; лесно осезаеми проблеми (цялостни) в този мащаб, най-малкото, за което могат да се вземат цялостни решения; но не съществува изолирано; Опит за решаване – проблема на местно ниво, след това търсене – външни споразумения; Ударение върху: − енергийна ефективност на града, на частите му; разглеждат се често и отделните

сгради – конкретни цифри; − транспорт; намаляване на ненужните придвижвания; обществен транспорт (личен

– спомагателен); − модели за устойчиво земеползване (ограничена земя); − програми за обновяване / доизграждане – вътрешни градски зони (промишлени,

стари производствени зони); − необходимост за разглеждане връзките – града;

гражданите – основни действащи лица. − www.undep.bg (United Nations Development Programme in Bulgaria) − изграждане на бизнес центрове в ромските квартали на Пазарджик и Бургас;

самоуправление);

ренция; Комисия Брунтланд – Световна комисия по околна среда и развитието.

− Разлог – община еталон (местно − Красива България – 99 общини; − Устойчиво развитие на селските райони. Основите – философията за устойчиво

развитие 1972 год. - Стокхолмска конфе

Осем стъпки при създаване на стратегия • признаване на съществуващи финансови планове и рамки • систематично идентифициране на проблемите (широко участие)

ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 6 / 14

• приоритизиране на задачите • обсъждане – алтернативни стратегии • изграждане – дългосрочни планове с измерими резултати

установяване - системи за контрол и мониторинг на изпълнението

те.

ителност на живота: хората да живеят по-дълго и в по-добро

остъп до ресурси

лени места; ар – 1400;

• вешко развитие:

идеята за човешко развитие се появява 1990.

ългария (средно) – 0,772 – високо ниво

ес изисква в

− а дефинират своите искания и да се мобилизират за колективни

− гии за общинско развитие: изграждане на сътрудничество на местно

− нужда от нови подходи и стратегическо мислене.

• графици и разпределяне на отговорностите • Доклад за човешкото развитие. Мозайка на общини

1. Човешкият живот има три основни аспекта: − продълж

здраве; − знания / образование; − достоен жизнен стандарт / равен д

• 262 Български Общини (263, 2004 год.); • средната Българска Община: 436 км², 33 хил.жители, 21 насе• най-голяма: Столична (1,2 млн.); най-малка: Чавд

ОИЧР – общински индекс за човешко развитие; 2. Връзка между икономическа активност и чо

• Б

3. Ефективното управление на човешкото развитие в България днчо ешки, финансови, политически, институционални ресурси:

„...повишаването на човешкото развитие зависи най-вече от способността на хората ддействия.“ стратениво;

Стр. 15 - „Какво представлява човешкото развитие?“

съсредоточен върху политиката за стимулиране на човешкото

• е на 60-то място сред 174 (~Панама, Куба, Румъния, Латвия;

Българите очакват добро държавно управление (водеща роля);

0 населени места: 238 града, 4440 села, 560 други (махали, манастири,

те могат да бъдат определени като селски (стр. 22, под

лни , управление и контрол върху събиране и обработка на

а Велико Търново (≈Полша), най-ниско – Котел 0,688

на,

• 6 доклада (НДИР) за периода 1995-2000; • Докладът е

развитие; • ИИР отчита постиженията по трите аспекта на живота;

2000 год. България стр. 17 – графика);

• I глава: Анализ на човешкото развитие; 262 общини; 28 области (бивши окръзи); около 530гари,...); − поне 45 от общини

табл. 1.1.); − 6 района за планиране – 2 основни цели: изработване и прилагане на региона

планове и управлениестатистически данни;

− най-високо ниво Общин(≈Узбекистан, Алжир);

− 39 общини с високо ниво на развитие (≥0,770) – Търново, София-град, Вар

ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 7 / 14

Божурище, Банско, Благоевград, Лясковец, Севлиево, Горна Оряховица,

селението) – Стара загора,

то) – Нова Загора, Твърдица (240-то

гане на високи нива;

ляма бщини с високо ниво – 6,5% от

6%; − ОИИР ки променливи:

• получаване на субсидии

гие и ангажираност – приоритет;

частен бизнес.

г какво може да се направи:

авата и отговорностите; изготвяне на общински стратегии.

глава.

за страната (2000)

Сухиндол, Свищов, Пловдив, Габрово; − 141 – със средно ниво (0,730-0,769; 45% от на

Хасково, Шумен, Добрич, Ямбол, Кърджали; − 82 с ниско (под 0,730; 13% от население

място; 0,707), Дългопол, Чавдар; − приоритети: Северозападен и Южен Централен район; − съществува зависимост между нивото на развитие и нивото на урбанизация:

високо ниво на развитие → урбанизирана среда (89%); 62% от населението в общини със средно ниво → в градовете; 79% общини с ниско ниво → в села. Урбанизацията обаче не е достатъчно условие за пости

− няма стимули за хората да останат в селските райони; − колкото по-висока е концентрацията на дадено малцинство, толкова по-го

вероятност от ниско ниво на развитие; в онаселение; средно – 16% и ниско – 3

и икономичес• безработица • производителност

II лава: Очаквания и нагласи на местния елит: − гражданско участ− администрация; − III лава: Основни насоки, − по-добро управление; − ясно разграничаване на ролите, пр− IV България – обща оценка

ране на човешкото развитие – придобиване на все повече възможности за

цията достига 300%; след 1997 – лека стабилизация и

• здравна равна реформа; трите вида осигуряване:

сектор, здравна каса

рсонал;

е на институциите;

− кризата от 1997 год.; − дефини

избор; − анализ и прогноза; − различни видове сигурност:

• икономическа: 1989-93 – БВП намалява, инфлацията се увеличава; приватизация и реституция; 1994-95 – БВП расте, инфлацията намалява; 1996-97 – криза, инфлаикономически растеж;

• липсва политика за борба с бедността; сигурност: 1998 год. - зд• частно осигуряване • осигурителен• от бюджета

• съкращаване на база и пе• международни програми;

• политическа: намаляване на корупция и укрепван

ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 8 / 14

• лична сигурност: намаляване на престъпността; общността;

• екологична сигурност. • сигурност в рамките на

Стратегия за развитие на гр. Велинград Пилотен проект, силно международно участие, влияние;

а вода с много висок градус;

дърводобив и оранжерийно производство.

− минералн− туризъм; − изолирани, недостъпни места; − Барселона: − реална демократичност на процеса; − местен дневен ред 21, 2002-12, дългосрочен;

акцентира се върху пространствените аспекти;

ори: Зелени пространства и био-разнообразие (2

ндикатора);

морския бряг, очаквана продължителност на

8. о имат не замърсяваща;

10. катор; ниво на задоволство на гражданите от изпълнение на програмата.

− десет групи индикатори; −

1. група индикатиндикатора);

2. Публични пространства (2 и3. Мобилност (2 индикатора); 4. Качество на околната среда (4 индикатора) – шумово замърсяване,

качество на околната среда поживота, качество на въздуха;

5. Природна среда (3 индикатора); 6. Градски отпадъци (3 индикатора); 7. Социално обединяване (5 индикатора);

Икономическа активност (1 индикатор) – брой организации, коитсертификат, че продукцията им е екологично

9. Образование в областта на околната среда; the city impact – отделен инди

18.11.2004

горещите (проблемните) точки;

•

− карта на− анкети; − фотограметрична снимка на Венеция;

• Garbage World – представяне на отпадъците в популярен вид; www.energy-cities.org - практически приложени идеи; използване на слънчева енергия; някой от 32-те общини на Голям Лондон; демонстрационни проекти за

а спортна база; слънчеви училища; общинск• сто добри практики Олборг, биогаз → реализирана централа; Теми: общ подход, партньорства, биогаз, биомаса, геотермична, слънчева енергият.н. → енерги

и я – възобновими източници; инициатори – градовете, също и

ремен – конкретни задачи за намаляване на емисиите на СО2; доставчици; Б

ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 9 / 14

25.11.2004

правление на градовете, приложение на ГИС в работата на урбаниста

невидимите проблеми; какви анализи да зададем,

области, общини, до малкия мащаб, пространственото развитие на самият

мащаб 1:500; В целия град;

( - );

, четаемост, да не се работи само с едни таблици; но

укция, параметри; о;

− информация, ГИС е неефективна, само

− каква голяма част от територията е засегната от промишлена зона;

ранспортен изохон (за колко

реме се стига до, от Нови Искър в хоризонтали);

лежаща територия; точки на обществено преплитане – център – национален път;

У − техническо средство; помощ за

за да се използват правилно − БД на общините, за да се ползват от ГИС; каква задача да си поставим; − Район „Нови Искър“ (преддипломен проект), връзки със София и околни населени

места, град;

− анализ на демографска структура; − урбанистичен подход, опит от Венеция, да не се стига до

градоустройството се прави понякога не за − табло, схеми, диаграми → защита на теза;

− възрастора структура, динамика на населението; тенденции; ( + ) /→ отрицателен прираст в по-малко обитаемите планински части; доказателство с ГИСпреди това – идея;

− обитаване – вид, констр− селско стопанств− промишленост;

− санитарно-защитни зони проблеми при липса насхеми не върху карта

− анализ и прогноза за бъдещото развитие;

Транспорт: Софийска област, възки, транспортни коридори, значение; входове и изходи; връзка Нови Искър – отделни населени места и между тях; няма връзкимежду малки населени места – през Нови Искър; тв След „индустриалния“ град на кръстопът: − транспортна система – обслужващи, национално значение, ж.п.линия, градски

транспорт, спирки и пешеходен изохрон; влияние върху развитие на града; важен път – голямо влияние на при

ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 10 / 14

− анализ на плътност на застрояване – ниска, средна, висока; − концепция, концептуална схема (визуализиране с ГИС), къде може да се появи

обществена активност, потенциал, обществено обслужване; несъзнателно сме открили горещите точки – където има проблем, потенциал, нужда от помощ, детайлно решение – чисто градоустройствено;

− къде?, какво?, кой?, сценарии – акцент върху туризъм / промишленост / земеделие, многофункционален анализ; потребности на хората, развитие на градската структура; ключови думи за конкретното място; традиция – ново време, зониране – интерполиране;

− какво трябва да се случи – по етапи; време на очакване на инвестиции; транспортни връзки; разпределение на потоци; проблем – тежкотоварно движение през центъра; нова организация;

− визия разтеглена във времето, дори са предвидени паркинги, а не да се мисли

коя къща да се бутне;

ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 11 / 14

− чрез ГИС можем да постигнем добър дизайн; − Дипломна работа – по-добър дизайн, по-малко ГИС; за бул. Тодор Александров;

проблем: технология на строителство на метро, градска структура, която вече се нуждае от тотално преосмисляне; проект – от Центъра до Опълченска; да не се решава на парче; в последствие мащабът на проекта е разширен от Центъра до Западен парк;

− опорен план; обществено обслужване; управление и администрация; точки на оживление разглеждано във времето, необходимостта тези сгради да се появят там; издържано в логика ↔ чисто политически;

− анализи: транспортна система, паркинги, пешеходен поток (→ и посока на движение); много активности събрани на едно; зелена система; търговско обслужване; функционална структура; плътност, етажност, конструкция на застрояване;

анализи → пространствено решение | необходимост да се случи нещо, не само за хората там, но и за целия град; − прецизна, издържана намеса;

− връщаме се към → − инвестиции ∆ − от къде трябва да започне изграждане ●

− анализ на отделните сфери, какво ще промени нашата концепция; → ако не засегнем тази част – проекти, които уж са за хората; → широк кръг от специалисти;

Задача: преизчисляване на маршрута при доставки и отсечка в ремонт; най-добър път при нови условия; 3D моделиране – наклони, изложения; ако имаме хоризонтали; при построяване на ски писти – подходящи наклони, изложения; • Проект за паркове в Лос Анжелис; как да се изразходват средства; проверка с

ГИС – дали всички етнически групи имат еднакъв достъп до зелената система; оказва се, че новите паркове отново обслужват по-богатото население;

• ГИС спестява време; идея – какво трябва да се направи, визуализира – трябва да

дойде от нас; друго приложение на ГИС – симулация; симулационни модели;

ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 12 / 14

16.12.2004 Лион: Местен дневен ред 21 Огнян Енев, консултант в Регионален център по Околна среда за Централна и Източна Европа; → от 1991 год.седалище в Буда Пеща − след изказване на Херберд Жирарде, журналист, конференция във Фано, лекция,

че Фано би било идеален пример за устойчиво развитие, ако около градчето има селскостопански пояс (→ избягва се масово производство, опаковане и т.н.); Чипровци – населението си набавя само, почти всичко необходимо; Детска лятна работилница „Занаятите на Западна Стара планина“; Дискусия, какво липсва на градчето за да бъде идеален пример за устойчиво развитие;

− гражданско общество, околна среда в посткомунистически страни; нови

консултантски услуги, www.rec.org, www.rec-bg.org; − проект – фактори за условие за устойчиво развитие, 40 града, Велико Търново; в

какви насоки Европейската комисия да насочи усилията си; социологически изследвания;

− идея за широко обществено участие – води до устойчивост; − участие − информация

− социална структура на един град; − съзнание на хората – дали те искат да участват; копираме ЕС-структури, които

там са възникнали естествено; − 17 в., Чипровско въстание, след завръщане всичко е разпределено, на едно

място са ливадите, на друго лозята, градини и всеки има по парче на всяко място; всяко семейство гледа и животни;

− 3 хил.жители, преди – миньорски край, до 70% безработица; няма проблеми с изхранване, за разлика от големия град; до 80% от нуждите си;

− трансграничен проект, по 4 общини от България и Сърбия; стимулиране, чрез развитие, трансгранично сътрудничество на база устойчиво развитие, еко туризъм, традиционни занаяти; детски лагер една седмица; Пирот и Чипровци – почти идентични килими; преди – много силно развито грънчарство;

− общините сами са решили да има такъв проект и какво да представлява; проект по линия на Пакта за стабилност, финансиране от швейцарски фонд; парк на мира, природен, трансграничен – от двете правителства; Сърбия – вече обявен;

− Чипровци, Берковица, Белоградчик, Чупрене; − Димитровград, Пирот; − идентификация на приоритетни области; − градина с билки, растения за багрене на вълна; − вече 10 къщи приемат гости на хотелски начала; − Асоциация за развитие на туризма в град Чипровци; мотивация на местните хора;

създаване на традиции; докато в Белоградчик – само мотел; − лицензиране на къщите от Общината; − всяка девойка в Чипровци може да тъче; − предвиждат се 4 туристически информационни центрове (вече изградени е

Берковица и Белоградчик); да се обвърже в една мрежа със Сърбия; − ежегоден фестивал; − маршрути;

ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 13 / 14

ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 14 / 14

Към лекциите трябва да се добавят и: • Посещение в Община Твърдица • SWAT анализ с коментар

1

N V B P B E ~ M ~ A E GENA~TEA 38 TgaPAaqix, :I

Tii BGEIlkl OYBBHWII, Ab V3NhE 3d TOBA. [ MAHyHA @Hil 6~XfI~l&ctur nQGT 1270 I?. /

O ~ U U H ~ Taapnaua ce Hampa B ~ 9 - s a n a s ~ a ~ a r a m Ha Cnrse~caa o6nacr. Ha cesep rpaHwia c 0 6 u ~ n a Enem, Ha MWOK c 06mkl~a Cnaee~ , Ha mr c o6muaa Hasa 3aropa s Ha 3anm c o61qnaa ryprto~0. Tepu~upuna ~d O ~ W H ~ T ~

06xeawa xanM Me,qxepnn~, racT OT AonuHara Ha p.Ty~4aa w a3."XpeS4e~o". T~zbpmqa e pa3nonoxesa B ema OT ~a i i -nw~onumme KOTJIQBAHH Ha lToa6anrtasa, a HaranoTo Ha T ~ ' b p ~ a u r ~ 0 E ~ ~ H C K H P npoxon. 061ua~a TepUTOpU5I Ha 061uawa Tsapmua e 442.5 KB.KM. H

npencTasnaaa 32.38% OT TepnTopama Ha 0 6 n a m . P~JI~@LT B nO-MDXMaTa CB VaCT e IlJEdHUHCKN U

nonymdavmcrn, s~n lo~sa l l r s npunemam-re KOTJIOBUHM

T ~ ' h p ~ l I l ~ t d (250 M HWMOpCKa B~ICOWH~) U ~ I ~ M ¶ ~ B C K ~

(200 M HaAMOpCKa BHCOWTH~).

Ha EBep rpaanua-ra Ha 0 6 u ~ n a ~ d MaHaBa no 6 ~ 1 0 ~ 0 Ha C ~ a p a mamad. Haii-BHCOK spax 6x pai io~a e "Yy~epria" (1536 M). ripe3 ~epmopnnra Ha o6mnnd~a npeMmasa yl

H a w o w a n ~ a ~ a eKon5TeKa Bp'bX KOM HOG' EMUH~. KaKTO a off Road pann "Tpoan" sa BNCOKOIlpOXOnMMll M~LUUHII.

BGUYKO TOBa rldeAH0 C 6 o r a ~ ~ Ha nneer H pa6a T s ~ p n w 6 m ~ a H , JIeKOBHTll 6 n n ~ u U HenOBTOpUM YFoT

OYepTaBaT T~apnaua KaTO npUBJIeKaTWIHa TypHCrUWCKd nemaHauwrr. n o caomo reorpa@c~o pa3nonoxeHue 0 6 w s a ~ a 3aem 3HaqnMO MaCTO B TpaHCnOpTHaTa KOMyHAKaUUOHHa clnmeMa Ha crpaHaTa: m.n, nnHsn Co@ar-Kapnoao-6yprac; napBornacea ~ B T O M O ~ M I I ~ H n m 1-6 Co@ns-Eyprac a 111-662 Howa 3ampa-T~%pnuqa-Bne~a.

T e ~ ~ ~ k l n ~ a ~ a IIpCYMFmureHOCT e HElCOW?Ha KSM

lT~OH3BO~CTBOTO Ha XaaTlNeH TeKCTEIJI R e c5cpegoToseHa BSB @ p ~ a "Arnma CRM" A,& rC3ma ¶aCT OT rOTOBaTa I I P O g p Ce MISH&CIZ B

r e p ~ a ~ m , @pawus, k n m , h m p m , K a ~ a n a M

I I.:.