Всички доказателства в тази книга са съшити с... “бели конци”авторът

ïñèõоëоãè÷åñê

à

êâàíòоâо-òåоëоãè÷íà

ôèëоñоôèÿ

÷åðíо íà áÿëо

Всички доказателства в тази книга са съшити с... “бели конци”

ïñèõоëоãè÷åñê

à

êâàíòоâо-òåоëоãè÷íà

ôèëоñоôèÿ

2

Този, който знае Всичко,и не познава себе си,е пропуснал всичко.

Този, който разкрие значението на тези думи,няма да вкуси смърт.

Нека този, който търси, не се спре в своето търсене,докато не намери. Когато намери, той ще се смути.И когато се смути, Той ще се изуми от възхита и ще

царства над Всичко.

Думи на Иисус - Евангелие на Тома

3

Началото

Кои сме? От къде идваме? Къде отиваме? Първият мъдрец, задал си тези въпроси, поставя начало на фило-софията (от гръцки „ϕιλεο” +„σοϕια” - „любов” + „мъд-рост”) като вечен стремеж към познанието. От тогава до ден днешен човечеството продължава да гради хипотези. Истински ценното не е дали някога ще бъдат намере-ни отговорите, а това, че търсенето не престава. Нали в жаждата за откривателство се корени прогресът? А всяка хипотеза създава теория, в основата на която стои жела-нието за познание. Важно ли е да е вярна? Разбира се, че не. Дори и невярна, тя е поглед към познанието. Според физиците в един отрицателен резултат понякога се съ-държа повече информация, отколкото в положителния. Както казва Джон Кехоу в книгата си „Успехът и парите”: „Не”-то полага пътя, по който в крайна сметка да стигнем до „Да”.

4

...И вие виждате този зловещ, тъмен облак..., който

ври и кипи в небето... и електрически импулси, премина-ващи през него... като вени от светлина се забиват в зе-мята. Мозъкът прилича на гръмотевична буря..., когато представя кохерентна мисъл. Мисълта не се вижда. Това, което се вижда в неврофизиката е бушуваща буря около различни дялове на мозъка. Те са като области, начерта-ни в тялото, и човек реагира на... холографски образ - гняв, ярост, омраза, състрадание, любов. Мозъкът не прави раз-лика между онова, което съзира наоколо, и това, което си спомня, защото се задействат едни и същи невронни мрежи. Той се състои от мънички нервни клетки, нарече-ни „неврони”. От тях излизат разклонения, които дости-гат и се съедивяват с други неврони, формирайки мрежа. Всяка връзка, която образуват, се превръща в мисъл или спомен. Мозъкът изгражда понятията си въз основа на асоциативната памет. Идеите, мислите, чувствата са вградени и взаимосвързани в невронната мрежа и между тях има сродство. Понятието и чувството любов, напри-мер, е запаметено в тази обширна мрежа, но ние добиваме представа за любовта чрез много други идеи. Някои хора я възприемат като разочарование. Когато мислят за любов, ги връхлита спомен за болка, тъга, раздразнение и дори яр-ост. Яростта може да произтича от душевна рана, която

5

на свой ред да е свързана с определен човек. Ние си създаваме свои модели за света извън нас. Колкото повече информа-ция трупаме, толкова по-точен става моделът ни. Така в крайна сметка съчиняваме и си разказваме приказка за това какъв е светът около нас. Всяка факт, който обра-ботваме и получаваме отвън, е неизменно оцветен от ми-налите ни преживявания и от емоционалната реакция на възприетото от нас. Кой ни направлява, когато се подда-ваме на емоции или когато ги контролираме? От физиоло-гията знаем, че нервните клетки, които изпращат импул-си заедно, са свързани. Ако правите нещо отново и отново, тези клетки образуват стабилни връзки. Ако всеки ден се ядосвате или се разстройвате, ако страдате, ако си нами-рате оправдание, че се правите на жертва, вие създавате нови връзки и градите вашата невронна мрежа... и тя вече е здраво свързана с нервните клетки на така наречената „самоличност“...

Из филма „Мистерията на живота”

6

ivomir

Напълно празно

Напразно пълно е, нали?Напълно празнотата ни дели.Напразно никога не го прави –

тогава няма да боли.

Празнота изпълнена напразно,от дъжда вали.

С музика в душата празнанапразно ни боли.

Очите плачат, но напразноогънят на чувствата гори,щом в празното напразноот празнотата ни боли.

7

За тези, които нямада прочетат тази книга

Приказка от празнотата Всичко онова, което се случва в живота, не ни дава много духовни сили. Никой не ни учи да се съсредоточим в себе си. Да осъзнаем каква вътрешна сила имаме. Вме-нява ни се ролята на жертва. Случва се какво ли не, а не можем да контролираме обстоятелствата. Е, този израз не ми допада, защото предполага нещо външно, а аз имам до-сег с нещо дълбоко в себе си. Приемеш ли външното си просто Аз, с вътрешното ставаш част от цялото. Сливаш се с безкрайността...

Ако човек има чудесен сън и си донесе от него прекрас-на роза, а после се събуди с розата в ръка, значи сънят е бил истина.

Самюъл Коулридж

Когато се прибрах вкъщи и погледнах следите от бодлите на ръката си и малките синини около тях, поми-слих си същото - случило се е, наистина съм го преживял и почувствал. Хареса ми, сякаш гледам красива картина и се захласвам от щастие. В този миг всичко се разтвори и аз се озовах на съвсем различно място. Мисля, че тогава се пренесох във Вселената - танцувах със звездна система. Запитах се: Защо правя това със себе си? И отговорът се появи: Защото винаги си търсил това. Всички вие винаги сте търсили това. Долових движение на цветове – те бяха думи. Усетих как-во ми казваха, когато се опитвах да надникна навън: Влез вътре. Търсех когиталността. Отново отговор: Мисълта е в теб - във всяка клетка на твоето тяло. И аз почувст-вах, бях напълно отворен, просто го попих. Цветовете про-дължаваха да ми говорят и аз не само чувах онова, което и

8

виждах, а го усещах в клетките си. Това „усещане” не беше обичайно, а бе по-скоро знание за ставащото в клетките ми - когиталността* е във всичко и всички ние сме свързани. Когиталността изпълняваше своя танц във всяка клетка на живота, както и обратното. Промених се. Никога няма да бъда същия като преди. Обяснявайки го, едва ли не ома-ловажавам преживяването. Не вярвам, че някой ще схване изпитаното от мен и ще ме разбере напълно. Емоцията се простира във вечността. И аз съм част от нея. Преди да изрека каквото и да е, в мен се надигна толкова могъща, не-описуема енергия. Вихрушката от цветове напомня за об-рази от различни светове. Успявам да се задържа, да помня, че не бива да пропадам в отвличащата вниманието игра на светлини. И тогава тъмнината се разтваря за светлина, а от другата страна в пространството цари пълен покой... Думите „Защото е възможно“, изплуваха от нищото и ме изпълниха. Огромната мощ търсеше да сбъдне всички въз-можности. Тя беше „извън нравственото”, но беше и любов. Нямаше нищо, само тази първична сила. Всички мои пред-стави и убеждения изглеждаха смехотворни и нелепи. Не исках да забравя това. Съзнавах, че мога да отворя очи и да се свържа с хората около мен. Но предпочитах да изчакам, докато всичко се уплътни, а пълнотата на преживяването се изясни, за да го предам. Защо да се връщам? Не исках да отворя очи. А когато го направих, стаята ми се стори твърде ярка. Пожелах да отпътувам отново. Защото...

* когиталност - идва от латински (сogito - мисля) - това е мислов-ност изобщо. Някои автори определят тази същност на пространството като Вселенски Разум, други като Енерго-информационна система, трети като Бог; Юнг я нарича Колективно несъзнавано. С оглед на теорията, из-ложена в настоящата книга, автора измисля, създава нов термин - коги-талност, като по този начин се стреми да обедини всички съществуващи досега в един, който свързва и допълва останалите. Въпреки това, с оглед на коректност към другите автори, се запазват дадените от тях формулиров-ки до края на книгата. - бел. редактора

когитални частици - мислещи частици, неизмерими със съществува-щите до момента уреди, които са изпълнили цялото пространство на Все-лената, намират се в абсолютен покой и притежават пълното познание.

9

беше възхитително. Започна бързо и силно, в главата си чувствах неи-моверен натиск. Той ме изтласка в пространството, къ-дето чистата жива енергия придобиваше форма. И видях процеса на отделящото се съзнание. Забавянето създава формата и съзнанието. Преди това го няма. Енергията не е лишена от съзнание, но не е и осъзната. Тя е действи-телна, сама си е субстанция, не е разделена. Тя се разпрос-тира, забавя се в периферията, придобива форма. Има без-краен поток на сътворение, после този необятен процес го поема отново в себе си. И моята частичка енергия влиза и излиза, не повече и не по-малко от всяка друга. Идеята „аз съм” се върти в кръговрат. Видях точно пред себе си силна жълто-бяла светлина. Избрах да се отворя. Тя ме пое и ста-нах част от нея. Нямаше разделения - никакви фигури или линии, сенки или очертания. Нито вътре, нито отвън при-състваше нещо. Отърсих се от Аз-а, от мисълта, от вре-мето и пространството, от представата за отделеност. Остана бялата светлина. В познатия език липсват симво-ли, които дори грубо да опишат чувството за чисто битие, единство и възторг, покой и блаженство. Нямам представа колко дълго останах в средоточието на чиста енергия, нито как бих могъл да я дефинирам. Накрая усетих как се спускам полека и се нося назад, отдалечавам се от светлината. Виж-дах себе си - голо, тъничко, светещо същество като дете, излъчващо меко сияние. Вълни от светлината ме докосваха.Почти се замаях от щастие. Смъртта не е пустота. Не е нужно да я чакам, за да узная какво е. Вече не се страхувам от нея. Не можеш да умреш! Не можеш да се махнеш. Не можеш нито да добавиш, нито да отнемеш. Цикличност в неспирния поток на безсмъртието. Прозрях, че светлина-та е всичко съществуващо, а този свят - само сенки и игра на отблясъци.

1 0

За уеднаквяване на понятията

когиталност - идва от латински („сogito“ - „мисля“) - това е мисловност, менталност изобщо. Някои автори определят тази характеристика на пространството като Вселенски разум, други - като Енерго-информационна система, трети като Бог; Юнг я нарича Колективно несъ-знавано. Разпространени са и много други наименования: Нещо, Битие, Универсална енергия, космическа същност или енергия, Дух, когитални частици в покой и др. Коги-талност е термин, създаден с цел да се обединят всички съществуващи досега в един, който свързва и допълва ос-таналите. Въпросното понятие обозначава съвкупност от когитални частици, които са изпълнили изцяло това, което наричаме и познаваме като „необятно простран-ство“. Напомням, че са в пълен покой и за тях измерени-ята пространство и време са невалидни. Мигът се явява безкрайност в това състояние и предопределя енергийно-информационна еднаквост на частиците, т.е. информаци-ята, която притежава една от тях, присъства едновре-менно във всички, и обратното. Точно това е и в основата на принциппите: частта съдържа цялото и цялото се съдържа в частта, Бог е в нас и ние сме в него и т.н.

Въпреки споменатото по-горе, с оглед на коректност към другите автори, на места се запазват дадените от тях формулировки.

когитални частици - мислещи частици. Те са неизме-рими с познатите на науката уреди и са изпълнили цялото пространство на Вселената. Намират се в абсолютен по-кой и им е присъщо пълното познание, което в общия слу-чай е пълна информационна енергия.

емоция - състояние, при което се предизвиква движение

1 1

на информационна енергия. Тя е строго индивидуална и по-ради тази причина е многообразна. Неразривно свързана е с филтрите (виж по-нататък), ограничаващи получаване на пълната информационна енергия. Тази връзка е право пропорционална - повече филтри - повече емоции. Същесву-ва и друга зависимост - емоция - познание, която е обратно пропорционална - при повече познание се наблюдава нали-чие на по-малко емоции, и обратното.

интуиция - импулсно непосредствено достигане до ис-тината. Става въпрос за онази нефилтрирана информа-ция, която извличаме от когиталността за собственото ни съществуване и развитие.

сънища - неосъзната форма на ИТП (извън телесно преживяване), при която се получава информация чрез сим-воли от когиталността. Разбирането и отношението към даден символ е определящо за разтълкуването му. В този смисъл и информацията е строго персонална, свърза-на с възможните трансформации, които е необходимо да претърпи личността, за да разгърне своя потенциал.. От друга страна тя бележи и възможните вероятности при това развитие, които могат да бъдат променяни. Корек-цията зависи от избора на индивида.

ВП - временна памет (съзнание) - познанието, което притежаваме в настоящия момент, т.е. това, което ние на-истина помним от миналото си (от раждането до днешния ден). Въз основа на тази памет градим логически връзки или умозаключения, свързани със ситуации от живота.

ПП - постоянна памет (подсъзнание) - познанието, което притежаваме изобщо, т.е. това, което съхраняваме като опит и знания от миналото си като цяло (от всички прераждания до настоящия момент). Тази памет се разли-чава от временната единствено по ограниченията (фил-

1 2

трите), които сами си поставяме или следваме на базата на приемственост от родителите, или онези, които сме създали в процеса на натрупване на познания.

Забележка: временната и постоянната памет, се отнасят за телесното ни съществуване в „материалния свят“. За ко-ректност ще кажем, че терминът „подсъзнание“ тук има разли-чен смисъл от този, който влага Джон Кехоу в книгите си. При него понятието „подсъзнание“ всъщност е когиталност.

ИТП - извън-телесно преживяване (съществуване извън тялото, астрална проекция) - състояние, при което душата напуска физическото тяло - без да прекъсва връзка-та (наричана астрална връзка, сребърна нишка и др.) с него. Необходимо условие за спонтанното ИТП (умишлено, съзнателно предизвикване на това явление) е честотната синхронизация на лявата и дясната половина на мозъка.

Дух = когиталност.Душа - проекция на Духа, или онази полева комбинация

(съвкупност от вибрационни ментални полета) и наслаг-ване на информационна мисловна (ментална, когитална) наситеност, която дава възможност за самостоятелно съществуване - самоосъзнаване - и „собствено“ развитие на създадената от същите тези полета холограма. Това „самостоятелно“ еволюиране е в сферата на възможните вероятности, зависещи от избора на индивида.

филтри - ограничения, състояния или ментални поле-та, които са пречка за получаване на информация от коги-талността. Те са два основни вида - тези, които приемаме като нещо независещо от нас (утвърждения, които в про-цеса на своето развитие сме превърнали в наши собствени убеждения), но сме ги изградили самите ние. Биха могли да бъдат осъзнати и променени на логическа основа. Втори-ят вид са онези, които определяме като дадености и са из-

1 3

вън възможностите ни за възприятие и разбиране (неясни са и поради тази причина са несъществуващи за някои). Формулираме ги като карма, съдба, предопределение и т.н. Истината е, че ни мързи да достигнем до такива нива на самоосъзнаване, които да ни позволят да ги проумеем и да ги променяме. А точно те маркират сферите от вероят-ности, окачествяващи развитието ни. Чрез тях устано-вяваме и размера на онзи „облак“ от вероятности, който наричаме право на избор.

За по-голяма яснота ще дам пример за подобни филтри. На първо място е ЕГОТО, което обуславя от своя страна редица страхове, форми на агресия, ниво на самооценка на индивида и др. Като филтър може да се приеме и преекспони-раната емоция (нейната проява или задържане). Тук можем да поставим липсата на цели, амбиции и мотивация. Избро-ените до момента филтри се отнасят към първия вид, за-това на логическа основа можем да ги осъзнаем и променим.

Малко по-сложна е ситуацията с другия вид. Тук гово-рим за „квантовата супа“ от вероятности, които ние по един или друг начин избираме (съзнателно или несъзнател-но), като така предопределяме и собственото си еволю-иране. Към тях мога да посоча менталните полета, които ни дават шанс за това - имам предвид разбирането и из-ползването на клетъчния разум, възможността за акти-виране на определени допълнителни двойки хромозоми от структурата на ДНК, влияние и промяна на РНК, прила-гането на телекинеза, телепатия, левитация и др.

въображение - състояние, при което е допустима ком-бинация от съхранен от миналото опит и създаване на нови образи за неща, които човек счита, че не е възприемал. Конструкциите и образите на въображението се отнасят до обектни символи:

1 4

- обекти, които присъстват или не в действителност-та, но са в съответствие с познатите на индивида природни закони (образи при възпроизвеждащото творческо въображе-ние). Комбинативността и способността да се възприема и адаптира определена конструкция, наричаме творчество;

- обекти, които не могат да съществуват според из-вестните ни природни закони (фантазни образи). Те са синтезирани от елементи на получена по непосредствен път опитност, което може да се счита за процес на прео-бразуване на съхранена от когиталността памет.

животворене (възнамеряване, намерение, действе-ни стъпки по пътя към целта) - висша форма на синхро-низирано комбинативно взаимодействие между въображе-ние, правото на избор на индивида, емоцията, която създа-ва това състояние, и връзката с когиталността.

синхронизация (хармоничност, синхронност) - из-равняване честотите на вибрации на различни обекти или полета (без оглед на това дали ги наричаме „ментални“ или „честотни“). Наличието на синхронност позволява да се съпреживее и разбере (осъзнае и осмисли на логическо ниво) състояние или мисловност на определена холограм-на същност или поле. Менталната синхронизацията ни позволява да преминаваме през различни честотни прегра-ди и филтри, като по този начин достигаме до по-голямо количество информация от когиталността. Комбинаци-ята между възнамеряване и синхронизация дава уникал-ния шанс да изграждаме света от холограмни същности, в който се намираме. И като следствие - да творим и тран-сформираме и самите нас.

Енергия = информация, познание. За да я разгра-ничим от енергията, която познаваме от физиката, в кни-гата ще я наричаме информационна енергия.

1 5

Последно за онези,които няма да четат

Как ще се чувствате, ако всичко се „вълнува” около вас, но погледнете ли го, се превръща в материя, а когато спрете да гледате, отново да приема вълнови свойства? Тази метаморфоза е в основата на описаната в книгата хи-потеза. Материята е илюзия. Всичко е вълна и следствие от физични взаимодействия на вълните. Светлина, произ-лязла от движението на когитални частици, намиращи се преди това в пълен покой, в безвремие, без пространство. Като такива, те притежават пълната информация.

Доказателствените материали за това са много. Един от тях е апокриф, открит в пещера в областта Кум-ран през 1947 г. Това са думи на Иисус Христос към уче-ниците Му, записани от Дидимий Юда Тома. Самият апокриф е наречен „Евангелие на Тома” и започва със следното:

Този, който разкрие значението на тези думи,няма да вкуси смърт.

Основният пасаж, на който спирам вниманието, е:

50.) Ако ви попитат за вашия произход, отговорете:Ние идваме от Светлината, където Светлината

дойде от Себе Си.Тя почива, появявайки се в техния образ.Ако ви попитат за вашата самоличност, отговорете:Ние сме Негови Синове и Избраното от Живия Отец.Ако ви попитат за знака на вашия Отец, отговорете: Движение и покой.

Тезата, че материята не съществува, а е хологра-ма, получена от взаимодействията на вълните, може да е

1 61 6

странна. Но успехите на квантовата физика в тази посока потвърждават, че цветовете, звукът, миризмите, сетивнос-тта и дори усещането за разстояние са вълни, които, след възприемането им и трансформирането като импулси в мозъка, са всъщност илюзорна представа за „реалността” на материята. И ако всичко е илюзия, то каква е нашата роля в нея?

Общото схващане е, че материята съществува и затова ние я виждаме. Оказва се, че е точно обратното - нещата съществуват единствено и само тогава, когато ги наблюдаваме. Този и още много други парадокси на ло-гическото мислене са част от темите в книгата. Целта е, докато четете, да се опитате да „излезете” от стандартна-та схема и да „видите” нещата от различен квантово-те-ологичен и философски ъгъл. Но на тези, които няма да прочетат, няма и да се наложи да тормозят главите си с подобни мисли.

Това, което няма да прочетете, е една хипотеза, основана на исторически и теологични факти, научни до-казателства, философски разсъждения и психологически констатации. В теорията се доказва, че смъртта не съ-ществува и няма смисъл да се страхуваме от нея, че сме част от цялото и цялото се съдържа в нас. И всичко това е в постоянен кръговрат от познание и емоция. Този кръ-говрат обяснява прераждането на душата. В процеса на разсъждения, хипотезата ни дава и отговор на въпроса за смисъла на нашето съществуване. Защо сме това, което сме - мислещи холограми? Защо ни има и сме емоционал-ни когитални създания между милиони други такива?

Съвсем логично се стига и до идеята за Големия взрив, до началото, до сътворяването. Теорията отгово-ря на въпроса защо и как се заражда животът и каква е връзката между всичко живо. Доказва се, че всичко е... ми-слещо живо – резултат от движеща се когиталност, стре-мяща се към съвършенство. И ние, като холограмни деца

1 7

на Светлината, играем една от основните роли за пости-гането на това съвършенство, създавайки емоциите.

В третата част теоретично се дават насоки как практически да се отделим от пристрастеността си към егоцентризма. Как да измислим собствената си житейска приказка, да я сътворим в действителност и да я напра-вим „щастливо безкраен край“ от кръговрата на когитал-ността.

1 8

Последно...Какво са облаците, ако не извинение за Небето?

Какво е дъждът, ако не сълзи към Земята?Какво е животът, ако не бягство от Смъртта?

Болката ражда живот...

Ликувай - битката спечели -сред многото жени, които ме обичат,не съществува тази, седнала до мен...

От много имена, с които ме наричат,го няма туй, с което съм роден...

И в тази безнадеждност, седнал на дъга,осмислям себе си и своята война,

която ти спечели - докоснал ме с ръка -жената на живота ми превърна във Луна.

Предавам се - и твоите ръце горят,душата ми гори сред твойте длани.

Загубих битката и сам ще се изпепеля,превръщайки душата си в кървяща рана.

Ликувай - ти вече ме отнеот любовта в живота,

от бягството в смъртта,от сълзите в земята,

от красотата на нощта...

Какво е дъгата, ако не прикритие на Небето?Какво са звездите, ако не път към Надеждата?

Какво е животът, ако я няма Смъртта?Мълчанието ражда тишина...

ivomir

1 91 9

Нещо като предговор

Не обръщаме внимание на нещата, които ни заоби-калят. Приемаме ги за даденост. В същото време живеем в свой собствен свят, изграден върху нашия опит, познани-ето, натрупано през годините, и възпитанието, моделът, който сме получили от родителите. Рядко се самоанали-зираме, още по-рядко търсим грешките в себе си, но не пропускаме възможността да „видим” недостатъците на другите и да ги обвиним или да им се обидим. С години-те се „пристрастяваме” към подобен род поведение и то става наша същност. Приемаме го за даденост. Затова и не търсим причините, които са ни довели до подобно по-ложение. Следващата глава е именно за това – да осъзна-ем колко много неща около нас сме приели за даденост и никога не сме си завали въпроса: „Защо е така?”. Или ако сме го правили някога, то е било толкова отдавна... Защо небето е синьо? Защо има облаци и какво предста-вляват те? Какво е вятърът? Какво е дъгата? Съществуват ли пространство, време? Простички въпроси, но ни съз-дават трудности. Целта ми е да направя анализ и да дам отговор на част от тях. Имам желание всички, които че-тат тези редове, да се замислят какво не са си обяснили за самите себе си, например: Защо правя едно или друго? Коя е причината? Кой съм всъщност? Не разглеждам ли света така, както само аз го разбирам? Съществува ли друга гледна точка? Мога ли да променя своята собствена? Мога ли да се „поставя” на мястото на човека до или срещу мен и да съпреживея неговото състояние, да го разбера?

Много хора биха си помислили, че подобни въпро-си си задават всекидневно, че такъв анализ не им трябва, че имат „достатъчно други проблеми”, за да се занимават и с това. Потънали в собственото си злободневно еже-дневие, приемаме дори себе си за даденост. Дали ако се разровим в собственото си Аз, няма да открием неща, ко-

2 0

ито да не ни допадат? Вглеждането в себе си води до пре-осмисляне и преструктуриране на ценностите, целите и идеите, до трансформиране на света. Въпросната промя-на ни провокира да сме в хармония с вътрешното си Аз. Тогава човек се чувства щастлив. А има ли някой, който да не желае това?

Да, живеем в илюзорен свят. И дори вече не са ни нужни доказателства, за да се убедим, че е така. Отдавна сме свикнали да приемаме реалността в нейната даденост, защото така е по-лесно! Разтваряме се в рутината и триви-алността, осъществявайки важната си мисия „живот” и... когато все пак решим да се замислим, се самозалъгваме, че е прекалено късно да предприемем каквото и да е.

Как протича животът ни? В началото ставаме съз-нателни, но като приемаме безрезервно всичко, предста-вено ни за достоверно от хората около нас - наблюдаваме различни необясними явления, отминавайки ги с безраз-личие - те така или иначе са необясними! На моменти все пак съумяваме да уловим парадоксите, които възникват от „срастването” ни с логиката. Точно тук по-любозна-телните тръгват по пътя на познанието и стигат до кон-статацията на Соломон – „трупаш мъдрост, трупаш тъга”. Най-упоритите, които успяват да продължат и да надско-чат себе си и да елиминират земното притегляне, отпра-вят взор към Вселената. Следва най-големият парадокс – точно тези личности, след хиляди преживени истини, започват да търсят Истината. Справят се само онези, ко-ито не са се отказали по пътя. И те я откриват, осъзнават, че тя е вътре в нас, в нашето мислене, световъзприятие, емоционалност. Постигнали това, всъщност постигаме себе си и Истината!

Истината, че сами творим събитията и света, в който живеем! Истината, че смъртта не е пустота, а преход в цикличността на безвремието. Истината, че сме

2 1

необходими за емоционалната съвършенност на познание-то. Истината, че сме част от цялото – част от необят-ността...

Ти си такъв, каквото е твоето вътрешно желание.

Каквото е твоето вътрешно желание, такава е и волята ти.Каквато е волята ти, такива са делата ти.Каквито са делата титакава е и съдбата ти.

Брихадараняка Упанишад, IV,4.5.

2 2

Предварително моля читателя за търпение. В книга-та са използвани много материали, чието събиране и под-реждане е резултат на години труд. Съзнавам, че докато четете, може да останете с впечатление (поне в начало-то), че всичко е разхвърляно. Сложно беше да представя доказателствата в някакъв определен, хармоничен и явен ред. В крайна сметка всичко си идва на мястото и хипоте-зата става ясна, но е необходимо търпение, за да стигнете до финала. Много от вас няма да са съгласни с написаното, други ще се опитат да го опровергаят, трети може би ще го доразвият или използват за постигането на нови, по-добри и резултатни творчески идеи. Във всички случаи ще съм удовлетворен. Защото това ще означава, че сте раз-съждавали върху написаното, което е и основната ми цел.

авторът

2 3

Съдържание:

За тези, които няма да прочетат тази книга7

За уеднаквяване на понятията10

Последно за онези, които няма да четат15

Нещо като предговор19

І. Заблуди за истината и истината за заблудите25

ІІ. Парадокси на логиката и логика на парадоксите49

ІІІ. Познанието, мъдростта и щастието57

ІV. Вселената87

V. Всичко е кръговрат. Парадокси на кръговрата113

VІ. Живот131

VІІ. Духовно възраждане. Състояния и как да ги овладеем

149В потвърждение...

215Използвана литература

221Редакционно каре с кодиран текст

224

2 4

От ИисусПоследното червено, което видях,

беше цвета на кръвта,струяща от раните.

Събуждаща болка от победа.Победа от отчаяние,отчаяние от живот,

живот кръстил вярата,вяра осветила духа.

Дух, който не чезне от миналото.Същото това минало,

с ковчег на кладата,клада запалила кръста,

кръст прикован към човека.Човек с рани струящи от кръв -

кръв с цвят на червено -последното червено,

което видях...

Истината трябва да ни вълнува винаги.Доген, будиски наставник

ivomir

2 52 5

І. ЗАБЛУДИ ЗА ИСТИНИТЕИ ИСТИНАТА ЗА ЗАБЛУДИТЕ

Явления, свързани със светлинатаСветлинните лъчи, преминавайки през атмосфера-

та, не само се изкривяват, но и се разсейват от молекулите на въздуха и намиращите се в него водни капчици и пра-шинки. Това разсейване е причина за множество явления, на повечето от които почти не обръщаме внимание, тъй като са дълбоко навлезли в нашето ежедневие.

Асфалтово огледалоАко пътуваме по обедните часове на горещ летен

ден с превозно средство по асфалтирано шосе, като че ли лентата на шосето пред нас се превръща в река. Виж-да се как синкавата „водна повърхност” леко се вълнува, ся-каш от вятъра. И ако срещу нас се зада-де друг автомобил, то забелязваме под него огледалния му образ, все едно кола-та се плъзга по водата. И крайпътните дървета се отразя-ват, като че ли са на брега на река или езеро. Как се обяс-нява това явление? Асфалтираното шосе през деня силно се нагрява от Слънцето. Същото се случва и с непосред-ствено прилежащия до пътя въздух, а температурата на по-горните слоеве бързо спада. Тази огромна разлика в плътностите на въздуха образува нещо като естествено огледало. И понеже в атмосферата винаги има, макар и слаби движения, „огледалото” създава впечатление на леко вълнуваща се водна повърхност.

2 6

Защо е синьо небето?Може би няма атмосферно явление, което човек да

е наблюдавал по-често в живота си, от красивия син цвят на небето. Въпреки това столетия наред не е било въз-можно разбулването на тази тайна. Предполагало се е, че атмосферата във височина е обагрена по този начин. Но ако беше истина, ние щяхме да виждаме небесните светила сини, каквито изглеждат през стъкло с такъв цвят. Великият италиански учен и художник Леонардо да Винчи е смятал, че небето е синьо, защото така въз-приемаме бялата слънчева светлина на фона на тъмното космическо пространство. Едва в края на миналия век бе дадено правилно научно обяснение на явлението. Причината за него се крие в разсейването на слънчевите лъчи от молекулите на въздуха и от частиците, намиращи се в него. Когато слънчевите лъчи падат върху молекули-те или частиците, те се разсейват във всевъзможни на-правления. Бялата светлина е съставена от 7-те основни цвята: червен, оранжев, жълт, зелен, небесно-син, син и виолетов, а цветните лъчи се разсейват в различна сте-пен (най-много - виолетовите, а най-малко - червените). Приближавайки се към Земята, преките слънчеви лъчи претърпяват многократно разсейване от въздушните молекули и частици така, че те обедняват на виолетови и сини лъчи, а стават по-богати на червени, оранжеви и жълти. В същото време сините и виолетовите лъчи, след многобройни срещи с други молекули, достигат до зем-ната повърхност от всички страни на небосвода. Преки лъчи попадат в нашето око само директно от Слънцето, поради това в другите части на небето виждаме разсея-ните лъчи, оцветени основно в синьо. Но пряката слън-чева светлина не ни изглежда червена, защото все пак в нея са останали достатъчно лъчи от всички цветове, така че, смесвайки се, образуват бяла светлина.

2 7

Какво са облаците? Какво е дъгата?Облаците в атмосферата се състоят от водни капки,

ледени кристалчета или и двете заедно, в зависимост от това на каква височина над Земята се намират.

Дъждовната дъга наблюдаваме толкова често, че едва ли има някой, който да не я е виждал. Но няма две абсолютно идентични дъги. Броят на цветовете в тях, яр-костта на отделните багри и тяхната променливост, ши-рочината на дъгата и др. се определят от метеорологич-ните условия, които никога не могат да са еднакви. Дъга се появява, когато на едната страна на небосвода има облаци и вали, а на срещуположната грее слънце. Тогава, като се застане с гръб към Слънцето, почти винаги може да се види дъгата. На нейната външна, изпъкнала страна се намира червеният цвят, следван от оранжевия, жълтия и т.н., а на вътрешната - виолетовият. Появата на всички-те седем цвята е рядкост, обикновено преобладава някой от тях. Колкото Слънцето е по-близко до хоризонта, тол-кова дъгата е по-голяма, а с издигането му тя като че ли постепенно се потопява зад хоризонта и около обедните часове не се наблюдава. Тези особености се обясняват с пречупването, разлагането и отражението на светлината от дъждовните капки в атмосферата. Когато един свет-линен лъч падне върху дъждовна капка, най-много се от-клоняват от първоначалната си посока след пречупването виолетовите лъчи, а по-малко - червените и т.н.

Какво е полярното сияние?Едни от най-величествените по своята красота и

мащаби атмосферни явления са полярните сияния. По-някога неправилно се наричат „Северни сияния”, защото най-активно се проявяват в полярните области - около се-верния и южния магнитен полюс (до 100 дни през годи-ната), не са необичайни и за други географски широчини. Явлението е било наблюдавано дори на екватора (януа-

2 8

ри, 1909 г.). Полярните сияния представляват светене на силно разредените газове в горните слоеве на атмосфе-рата. Появяването им е съпроводено с така наречените магнитни бури, които предизвикват кратковременни,

но значителни изменения в магнитното поле на Зе-мята. Въпросните бури са свързани с повишена слън-чева активност (върху по-върхността на Слънцето се забелязват големи петна и в космическото простран-ство се изхвърлят мощни потоци от заредени части-

ци, които се движат с огромни скорости). Преди да се разпространят в земната атмосфера, те попадат „в плен” на магнитното поле на Земята и се отклоняват към полю-сите, където то е най-силно. Магнитното поле на движе-щите се заредени частици се наслагва с това на Земята и предизвиква магнитни бури. Тези заредени частици, съсредоточени от земното магнитно поле в полярните области, при среща с молекулите на въздуха и при удар с тях провокират процеси, съпроводени с излъчване на разноцветна светлина. С това се обяснява красивото си-яние. Поради голямата скорост на частиците, с която те навлизат в пространството около Земята, магнитните полюси не ус-пяват да ги съберат само в области-те около тях. Затова те проникват и по на юг, в средните, а понякога и в ниските географски ширини, като предизвикват ред-ките за тези места полярни сияния. Някои учени допус-кат, че сиянията се дължат и на краткотрайни избухвания на ултравиолетовата радиация на Слънцето, която силно йонизира високите въздушни слоеве, а електрически на-

2 9

товарените частици, под влияние на земното магнитно поле, се отклоняват към полярните области.

Сега вече е ясно каква е причината за честите прип-ламвания. Линиите на земното магнитно поле достигат далече в космоса, като съхраняват енергия от слънчевия вятър. Когато две такива линии се доб-лижат заради натрупване-то на енергия, се достига критична граница и те се свързват. Това преобразу-ва магнитната енергия в кинетична и в топлинна. Освобождаването ѝ поражда зрелищните припламва-ния. „Доказахме, че процесът започва далече от Земята, а след това се разпространява към нея”, казва ръководи-телят на екипа от учени. - „Това е начин да се освобождава слънчевата енергия, погълната от Земята“. Освободена-та енергия може да е мощна като силно земетресение и да премине през полярен район за 60 секунди. Луната е на около 385 000 км от Земята. Този процес е на около 128 000 км от Земята. Същият механизъм предизвиква и смущения в сателитите, електрозахранващата мрежа и комуникационните системи на Земята.

3 0

Илюзията на сетивата

Учените се опитват да изградят своите теории глав-но на базата на възприетата от сетивата и преработената от мозъка информация. Но дали тя винаги ни дава исти-ната за заобикалящата ни реалност?

Според изчисленията на специалистите Луната е на еднакво разстояние и на хоризонта, и на зенита, но на хо-ризонта изглежда почти два пъти по-голяма... Може би се дължи на липсата ни на опит в гледането на обекти във височина, тъй като зрението и погледът ни са насочени предимно хоризонтално и сме свикнали да преценяваме хоризонталните разстояния, а вертикалните - не. Пример за това е следния факт: обект в другия край на стаята (на около 10 метра) ще ни се стори близо. Но ако се качим на кулата за скокове над басейн (10 метра), имаме чувство-то, че той е много отдалечен и се чудим дали ще можем дори да го уцелим. Това е само едно предположение за съществуваща в нас илюзия за близо и далече.

Да разгледаме по-обстойно работата на сетивата и каква е мистерията при тях.

С очите си ли виждаме?Всички сме свикнали с представата, че очите ни са

отворените към света прозорци. Науката обаче ни показ-ва, че ние не виждаме чрез тях. За да се осъществи „виж-дането”, милиони нервни клетки, разположени в очите, трябва да изпратят съобщение, като по кабел, до мозъка.

Светлинните снопи (фотони), които пътуват от предмета до окото, преминават през лещата, намираща се в предната част на зрителния орган, там се пречупват и падат в обърнат вид върху ретината, намираща се в зад-ната му част. След известен брой химични операции, из-вършени от пръчиците и конусите на ретината, образът се превръща в електрически импулс, койтосе изпраща по-

3 1

средством връзки на нервната система, в задната част на мозъка. Мозъкът превръща този поток в смислен трииз-мерен образ. Например, когато гледаме играещи в парка деца, ние не виждаме децата и парка с очите си, защото образите на тази гледка не се образуват пред нас, а в зад-ната част на мозъка ни.

В действителност физиологията на зрението е изклю-чително необикновен процес. Светлинните лъчи се превръ-щат в електрически сигнали, които ни разкриват един цве-тен, триизмерен свят.

Изброените факти водят до важно заключение. Ние винаги сме си мислели, че светът съществува извън нас. Той обаче е вътре в нас, в една част от мозъка.

Това ни показва, че всеки човек през целия си жи-вот е „очевидец за всичко” само в мозъка си и не може да достигне до специфичните материални предмети, които предполагаемо причиняват съществуването им в мозъка. Тоест образите, които виждаме, са „двойници“ на пред-мети, разположени в мозъка, не обратното. Но ние при-емаме, че те съществуват извън нас. Не можем да знаем до каква степен тези копия приличат на действителните или дали въобще действителните съществуват. Немският професор по психиатрия Хоимар фон Дитфюрт, матери-алист, признава този факт за научната действителност:

Без значение как излагаме аргумента, резултатът не се променя. Това, което стои пред нас в завършен вид, и това, което очите ни виждат, не е „светът”. Това са само негови образи, подобие, проекция, чиято връзка с действи-телния свят е отворена за дискутиране.

Хоимар фон Дитфюрт

Дали е така?Светлината не минава през черепа. Във физическото

пространство, в което мозъкът е разположен, е напълно

3 2

тъмно и там е невъзможно да проникне светлина. Колко-то и невероятно да изглежда обаче, в този абсолютен мрак ние сме способни да наблюдаваме един светъл и пъстър свят. Колоритните природни красоти, бляскавите гледки, всичко е създадено в мозъка. Светлината, която приема-ме отвън, поражда определени действия на очните клетки и те изграждат образец, от който се появяват зрителните ни възприятия. Съществува обаче и друго нещо: светли-ната, такава каквато я възприемаме, не съществува извън мозъка - тя също е формирана в него. Това, което ние на-ричаме светлина във външния свят, всъщност се състои от електромагнитни вълни и енергийни частици, наречени „фотони“. Когато те достигнат до ретината, се образуват импулси, които „съставят“ в мозъка светлината, такава, ка-квато я знаем. Ето как се дефинира светлината чрез езика на физиката:

Терминът „светлина” се използва за назоваване на електромагнитните вълни и фотоните. Същият се из-ползва и във физиологията в смисъл на чувството, кое-то човек изпитва, когато електромагнитните вълни и фотоните проникнат в ретината на окото. Както от обективна, така и от субективна гледна точка „светли-ната” е вид енергия, появяваща се в окото на човек, която той усеща с помощта на ретината чрез ефек-тите на зрението.

Следователно светлината се появява в резултат на ефекти, които някои електромагнитни вълни и частици предизвикват у нас. Или, извън нашите тела няма светли-на, създаваща тази, която виждаме в мозъците си. Същест-вува само енергия с вълнови свойства, т.е. вълни, които, след като достигнат до нас, се преобразуват и ние „наблю-даваме“ един цветен, ярък и изпълнен със светлина свят.

Така излиза, че никой нищо не вижда. Всички въл-нови трептения в света се трансформират в мозъка ни, за да придобият „определена визия”, за която мо-

3 3

жем да кажем, че е плод единствено на дейността на мозъка. Това изобщо не означава, че тази визия е съща-та и за вълновия свят.

Мозъкът и цветоветеЦветовете също са създадени в мозъка. Още от мо-

мента на раждането си ние влизаме в контакт с една пъст-ра среда. Във Вселената обаче няма нито един нюанс от нея. Отвън съществуват само електромагнитни вълни с различни амплитуди и честоти. До човешкия мозък дос-тига енергията на тези вълни. Наричаме това „светлина”, въпреки че тя не е такава, каквато я познаваме - светеща и бляскава. Тя е просто вълнова енергия. Когато мозъкът ни я интерпретира, „измервайки” или приемайки раз-личните честоти на вълните, ние започваме да виждаме „цветове”. В действителност морето не е синьо, тревата не е зелена, почвата не е кафява. Те изглеждат така пора-ди начина, по който ги възприемаме в мозъка си. Даниел С. Денет, известен с книгата си за мозъка и съзнанието, обобщава този всеобщо приет факт:

Споделеното знание е, че съвременната наука пре-махва цвета от физическия свят, като го замества с без-цветно електромагнитно излъчване с разнообразни дължи-ни на вълните.

Даниел С. Денет

В „Изумителният мозък” се излага начина, по който цветовете се формират:

Цветът сам по себе си не присъства във външния свят; той съществува единствено в окото и мозъка на виждащия. Предметите отразяват много различни по дължина вълни от светлина, но самите светлинни вълни нямат цветове.

3 4

В ретината на окото има три групи конусовидни клетки, всяка от които реагира на светлинните вълни с различна дължина. За да разберем защо това е така, тряб-ва да анализираме как виждаме цветовете. Слънчевата светлина достига до предмет, който отразява тези въл-ни, които от своя страна са с различни честоти. Светли-ната, която има променлива честота, достига до окото (тук терминът „светлина” в действителност се отнася до електромагнитните вълни и фотони, а не до формира-ната в мозъка ни светлина - бел. на автора). Възприема-нето на цвета започва в конусовидните клетки, които реагират на разнообразни по честота светлинни лъчи. Първата група е чувствителна към червената, втората към синята, а третата към зелената. Различните нива на стимули към всяка една от трите групи конусовидни клетки пораждат способността ни да виждаме света из-пълнен с милиони тоналности от цветове. Достигащата до конусовидните клетки светлинна вълна обаче сама не може да създаде цветове.

Р. Орнщейн и Р. Ф. Томпсън

Джереми Нетънс от Медицинския университет „Джон Хопкинс” обяснява по следния начин факта, че клетките в окото не формират цветовете:

Всичко, което един-единствен конус може да направи, е да улови светлината и да ви даде информация за нейната плътност. Той не ви казва нищо относно цвета.

Ние виждаме електрическите сигнали като светъл свят, изпълнен с цветове, които пък са съставени от ми-лиони нюанси, и се наслаждаваме на това, което наблюда-ваме. Благодарение на пигмента си конусовидните клетки превръщат информацията, която получават относно цве-товете, в електрически сигнали. Нервните клетки, свърза-ни с конусовидните клетки, предават тези сигнали до спе-

3 5

циална област в мозъка - мястото, където виждаме един пъстър свят. Това ни показва, че извън мозъка не същест-вуват нито цветове, нито светлина. Има само енергия, която се движи под формата на електромагнитни вълни и частици. Както цветовете, така и светлината присъст-ват единствено в мозъка ни. В действителност ние не виж-даме някоя роза като червена просто защото тя е червена. Интерпретацията на достигналата до очите ни енергия, която мозъкът извършва, ни кара да възприемаме розата като такава. Далтонизмът е доказателство, че цветове-те се формират в мозъка. Дори малко нараняване на рети-ната би довело до далтонизъм. И тогава човек не може да направи разлика между червено и зелено. Дали обектите имат цвят или не, е без значение, защото причината, по-ради която виждаме предметите пъстри, не се дължи на тяхната окраска. Това ни довежда до заключението, че всяко качество, което вярваме, че принадлежи на предме-тите, не е във външния свят, а в мозъка ни. Но тъй като ние никога няма да можем да преминем отвъд възприятия-та си и да достигнем до външния свят, то не бихме могли да докажем съществуването на материята и цветовете.

Ако едно и също нещо може да бъде червено и топло за някои и обратното за други, то това означава, че ние сме под влиянието на недоразумения и че „нещата” съществу-ват единствено в мозъка ни.

Джордж Бъркли

Никой не вижда цветове!?пример: Нека си нарисуваме картинка с черен и чер-

вен флумастер. Ако поставим върху нея червен прозрачен филтър, ще видим само онова, което е нарисувано с черния флумастер. Нека си представим, че „гледаме” света през този филтър. Всичко, което е оцветено в червено, за нас ще е невидимо.

3 6

Звук и слухЗвукът е трептенето на материя, възприемано чрез

слуха. Обикновено чуваме трептения, които се предават по въздуха, но звукът се предава и през газове, течности и твърди тела. Познатите ни честоти не могат да се раз-пространяват във вакуум (например в космоса). Когато дадено тяло трепти, в заобикалящия го въздух възникват звукови вълни. Те предизвикват налягане върху тъпанче-то на ухото. С увеличаване на налягането звукът се чува по-силно, и обратно. Възприятието на звуковата сила, не се увеличава пропорционално на налягането, а значител-но по-слабо - с логаритмична зависимост.

Звукът е разпространяваща се в еластична среда пе-риодична промяна на налягането, амплитудата или ско-ростта на частица

(Олсън, 1957)или поредица от механични свивания и разрежда-

ния (надлъжни вълни), които успешно се разпространя-ват в някаква среда, която е поне малко свиваема (твър-до тяло, течност или газ, но не вакуум). Тези механични свивания и разреждания с честота от 16 Hz до 20 kHz се наричат звукови вълни. В газове и течности са само на-длъжни, а в твърди тела - надлъжни и напречни.

Звуковете се определят като тонове и шумове. Тоно-вете се получават в резултат на равномерното периодич-но трептене. Трептенията със случаен характер са шум.

Тоновете се различават по височина, сила, трайност и тембър. Височината зависи от броя на трептенията в се-кунда. С увеличаването на честотата (броя трептения в секунда), се увеличава и височината на тона. Децата чуват по-добре високите честоти. С напредване на възрастта тази способност намалява прогресивно. Честотите, към които човешкото ухо е най-чувствително, са между 1000 и 2000 Hz.

3 7

Външното ухо събира наличните звуци чрез ушна-та мида и ги отпраща към средното ухо. То предава зву-ковите вибрации към вътрешното ухо (като ги усилва), а вътрешното ухо отправя тези вибрации към мозъка, превръщайки ги в електрически сигнали. След това тези съобщения биват „транспортирани“ в слуховия център, където звуците се интерпретират (тоест точно както зрението се осъществява в зрителния център, така и „чу-ването” става в слуховия център). В мозъка ни, който е изолиран от звуковата картина около нас, ние всъщност можем да доловим всички звуци в широк обхват от често-ти и децибели - от шумоленето на листата до бръмченето на реактивен самолет. Ако можехме , когато си пеем наум, да запишем това, което се „чува” в мозъка ни, на записа би имало само тишина, защото там присъстват електриче-ски импулси, а те са безшумни. Това е необикновен факт. Електрическите сигнали, които достигат до мозъка, се интерпретират в слуховия център на мозъка и така ние ги възприемаме като звуци.

Така че никой нищо не чува!

Миризми и обоняниеАко някой бъде попитан как усеща миризмите около

себе си, той най-вероятно ще отговори: „С носа си”. Въ-преки че голямата част от хората мигновено ще направят заключението, че твърдението е вярно, всъщност не е така.

Ние си мислим, че подушваме с носа си, но това е като да казваме, че чуваме с месестата част на ухото си.

Гордън Шепърд,професор по неврология в университета Иейл

Нашето обоняние работи посредством механизъм, подобен на този на всички останали сетивни органи. Един-

3 8

ствената функция на носа е способността му да действа като входен канал за улавяне на молекули. Летливите моле-кули, като ванилията или миризмата на роза, попадат вър-ху рецептори, разположени върху косъмчетата в част от носа, наречена „епител“, и започват да си взаимодействат с тях. Резултатът достига мозъка под формата на електриче-ски сигнали, които биват възприети като аромат.

Всички миризми, които ние определяме като прият-ни и неприятни, са просто възприятия, създадени в мозъ-ка, след като взаимодействието с летливите молекули бъде превърнато в електрически сигнали. Самите ароматни молекули нямат контакт с мозъка - до него достигат само електрическите сигнали (както при слуха и зрението).

Следователно, миризмата не се придвижва в някаква определена посока, защото всички аромати се възприе-мат от центъра за обоняние в мозъка. Извън този сетивен център не съществува понятие за ляво или дясно, отзад или отпред. Въпреки че всяко от усещанията изглежда, че има разнообразни последици и като че идва от различни посоки, в действителност всички те се формират в мозъка. Миризмите, които се създават в центъра за обоняние в мозъка, се приема че са тези на външните предмети. Об-разът на розата се създава в зрителния център, а уханието ѝ - в този за обоняние. Ако съществува истински аромат отвън, то ние никога не можем да го достигнем.

Първоначално се вярваше, че цветовете, ароматите и др. „наистина съществуват”, но след това представите от този вид бяха отхвърлени и стана ясно, че те същест-вуват единствено като последица от усещанията ни.

Джордж Бъркли

Просто никой нищо не помирисва!

3 9

Сънища и реалностБи било полезно да разгледаме и сънищата, за да

разберем, че обонянието е само усещане. Когато хората сънуват, образите изглеждат съвсем реално и миризмите сякаш са истински. Например някой, който в съня си оти-ва на ресторант, може да избере вечерята си посредством миризмите на включените в менюто ястия; на друг му се присънва, че е на крайбрежна разходка и може да долови уханието на море, а на трети - че е в градина с рози и се наслаждава на прекрасния им аромат. По същия начин, човек, който сънува, че е в парфюмериен магазин би мо-гъл да направи разлика между отделните аромати. За да разберем всичко това, дори не е необходимо да изслед-ваме сънищата. Достатъчно е само да си представим из-ображението на нещо, например поляна с цветя. Ако се концентрираме върху представата за една роза, ние като че усещаме уханието ѝ - то се намира в мозъка ни.

Психологът Майкъл Поснър и неврологът Маркус Райчъл коментират по следния начин въпроса как въз-никват зрителните възприятия и другите усещания дори и при липсата на външен стимул:

Отворете си очите и, без да полагате никакви уси-лия, една гледка ще запълни кръгозора ви. Затворете очи и започнете да мислите за нея. Можете дори да призовете някакво изображение от нея, разбира се, не толкова живо, монолитно и завършено, колкото гледката, която сте ви-дели, но все пак такова, което улавя нейните основни ха-рактеристики. И в двата случая гледката се „поражда“ в мозъка. За да отличим образа, формиран от същинския зрителен процес, от другия, който сме си представили, ще наречем първия „възприятие”. То се изгражда като резул-тат от попадането на светлината върху ретината и изпращането на сигнали, които по-късно биват обработе-ни в мозъка. Но как е възможно да създадем образ, когато никаква светлина не достига до ретината, за да може да

4 0

изпрати такива сигнали? Не е необходимо да съществува външен източник, за

да формираме някакъв образ в мозъка. Същото е вярно и при обонянието. Както в сънищата си усещаме миризма, която в действителност не съществува, така не можем да бъдем сигурни дали предметите, които подушваме в реал-ния си живот, присъстват извън нас или не. Дори ако прие-мем, че тези предмети са част от действителността, то ние никога не можем да осъществим контакт с тях.

Не е ясно всъщност кое е „действителност” - съни-щата или онова, което „виждаме”, когато сме будни. И двете състояния възникват в нашия мозък.

Вървял един ден Конфуций из гората с учениците си много умислен и мълчалив. Те никога не го били виждали та-къв, чудели се и накрая попитали защо е толкова умислен.

- Тази нощ сънувах, че съм пеперуда - отвърнал Кон-фуций.

Учениците се засмели:- Какво странно има в това?Конфуций продължил:- И сега вървя и си мисля, дали пък в момента пеперу-

дата не спи и не сънува, че е Конфуций.

Като се има предвид нашата способност да констру-ираме напълно убедителни реалности от информация, която сме получили, какво би станало, ако двама или по-вече хипнотизирани се опитат да конструират една и съща въобразена реалност? На този въпрос е отговоре-но с експеримент, проведен от Чарлз Тарт, професор по психология от Калифорнийския университет. Ученият намира двама студенти, Ан и Бил, които могат да навлязат в дълбок транс. При това самите те притежават умението да хипнотизират.

Експериментът е следният:

4 1

Ан хипнотизира Бил и след като той бил хипнотизи-ран, Бил на свой ред хипнотизира Ан. Когато те отворили очи в това двустранно хипнотично състояние, всичко из-глеждало сиво. Сивотата обаче бързо отстъпила място на ярки цветове и пламтящи светлинки и за няколко мига те се оказали на един плаж с неземна красота. Пясъкът про-блясвал като диаманти, морето било пълно с огромни меху-ри пяна и искряло като шампанско, а бреговата ивица била осеяна с прозрачни кристални скали, пулсиращи с вътрешна светлина. Чарлз Тарт не можел да види онова, което Ан и Бил виждали, но от начина, по който те говорели, бързо разбрал, че те преживяват една и съща въображаема реалност.

Това било очевидно и за Ан и Бил, които се заели да из-следват този новооткрит свят, да плуват в океана и да изу-чават блестящите кристални скали. За съжаление на Тарт, те спрели и да говорят, или по-точно престанали да говорят от гледна точка на Тарт. Когато той запитал защо се е въз-царила такава тишина, те отговорили, че в техния споделян свят те не си говорят - феномен, в който според Тарт е заме-сен някакъв вид телепатична комуникация между двамата.

Сеанс след сеанс Ан и Бил продължавали да констру-ират различни реалности и всички били толкова реални, достъпни за петте сетива и реализирани в измерения, като всяко нещо, което те преживявали при нормално състояние на бодърстване. Тарт се убедил, че световете, които Ан и Бил посещавали, са наистина по-реални, отколкото бледа-та, лунна версия на реалността, с която повечето от нас трябва да се задоволяват. Както казва той, след „като те си говориха помежду си за своите преживявания и откриха, че обсъждат подробности от преживявания, които са били споделени и за които е нямало никакви словесни стимули върху касетките, те сметнаха, че действително ще да са били в „неземните места”, които са съпреживявали.”

Океанският свят на Ан и Бил е съвършен пример за сънувана реалност - триизмерно построение на мисълта,

4 2

сътворено от взаимосвързаност, поддържано от потока на съзнанието и в крайна сметка толкова пластично, колко-то мисловните процеси, които го пораждат. Тази пластич-ност е видна в няколко от неговите отличителни черти. Макар да е триизмерно, това пространство е по-гъвкаво, отколкото пространството на всекидневната реалност, и понякога придобива такава еластичност, за която Ан и Бил не намирали думи, за да я опишат. Още по-странното е, че макар те очевидно да са били много изкусни в извайва-нето на един споделен свят извън тях самите, те често за-бравяли да изграждат своите собствени тела и съществу-вали по-често като плаващи лица или глави. Както съобща-ва Ан, в един случай, когато Бил ѝ казва да му подаде ръката си, „Аз трябваше да бъда така добра да си въобразя ръка”.

Как завършва този експеримент по взаимно хипно-тизиране? За съжаление представата, че тези поразител-ни видения са по някакъв начин реални, може би дори по-ре-ални, отколкото всекидневната реалност, така стре-сва и двамата, че те стават все по-нервни от това, което правят. Накрая и двамата спират своите изследвания, а Бил дори напълно се отказва да се занимава с хипноза.

Майкъл Толбот1, „Холографската Вселена“

Конструираната хипнотична реалност, може да бъде разглеждана като вид взаимодействие между техни-те мисловни полета, една „реалност-поле”, ако щете. Дали пък нашият свят не е такова реалност-поле, изградено от нас самите, за което да сме изпаднали в заблудата на абсо-лютна убеденост, че е „реална действителност”?

В медицинската литература е отбелязан акт на стигматизация*, възникнал в резултат на кошмарни съ-

* стигматизация – появяването на рани и белези, вследствие на сил-на вяра в истинността на определен мисловен процес. Съвременната наука не отрича съществуването на феномена стигматизъм, но счита, че в осно-вата му лежат свойствата на човешката психика. Специалистите предпо-лагат, че появата на раните и белезите се дължи на самовнушение и емоци-онална предразположеност . Така или иначе всичко това си остава загадка.

4 3

новидения, което потвърждава казаното. Студентка в ме-дицинско училище присъствала при отварянето на труп. През нощта ѝ се присънило, че мъртвецът я души и я дър-па за ръката. Когато се събудила, установила, че има пръ-стови отпечатъци по шията и ръката си.

„Действителността” може да се окаже сън, а сънят действителност. Кое е вярното? Или и двете са реалност?

ВкусовеВкусът се разпознава от рецептори, които се на-

мират на вкусовите луковички върху езика и които са G-протеино свързани. Най-малко два различни варианта на рецепторите трябва да бъдат активирани, за да може мозъкът да регистрира усещането за вкус. Следовател-но съединенията, които мозъкът възприема като сладки, например, са вещества, които могат да се съединят с раз-лична сила с няколко рецептора за сладък вкус. (Разлики-те са главно в свързващата част на рецепторите на езика).

Възприемането на вкус се причинява от малки пъп-чици, разположени по езика и гърлото. Езикът може да улови пет вкуса - горчив, кисел, сладък, солен и умами (от японски – „приятен вкус“). Освен това той може да регистрира и други усещания – тръпчивост, лютивина, студенина, мазнина.

Вкусовите луковички, след верига от процеси, пре-връщат сетивната информация в електрически сигнали и ги препращат към мозъка, който ги възприема като вку-сове. Това, което изпитваме, когато се храним, е процес на интерпретиране на електрическите сигнали в мозъка. Никога не можем да достигнем до истинския вкус. Ако бъдат прекъснати нервите ни от вкусовите рецептори към мозъка, импулсите от няма да достигнат до него и ние бихме загубили напълно чувството си за вкус, т.е. то се формира в мозъка.

Излиза, че никой нищо не вкусва!

4 4

ОсезаниеОсезанието е един от факторите, който пречи на

хората да се убедят в гореспоменатите истини, тоест,че зрението, слухът, усещането за вкус и т.н. протичат в мо-зъка. Така например, ако кажем на някого, че вижда даде-на книга в мозъка си, и ако той не помисли внимателно, би отхвърлил нашата теза, сигурен във факта, че я държи в ръка. Но осезанието също „се случва“ в мозъка, така, както и всички останали възприятия. Когато докосваме материален предмет, усещаме дали той е твърд, мек, вла-жен, и т.н. Но това е единствено в мозъка. Въздействията, които идват от връхчетата на пръстите ни, биват препра-тени към мозъка под формата на електрически сигнали и, които биват възприети от мозъка като осезание. Ако се допрем до грапава повърхност, ние никога няма да знаем дали тя в действителност е такава или какво представлява грапавата повърхност, защото никога не можем да я дос-тигнем. Самото знание, което имаме относно докосва-нето на повърхности, представлява интерпретацията на определен стимул от страна на мозъка ни.

Що се отнася до осезанието, когато натиснем маса-та с върха на пръстите си, това е електрическо смущение на електроните и протоните на върха на пръстите ни, породено, според съвременната физика, от близостта на електроните и протоните на масата. Ако същото сму-щение на върховете на пръстите ни възникне по някакъв друг начин, ние ще имаме същите усещания, въпреки че там няма да има маса.

Бертранд Ръсел

Моментът, който Ръсел отбелязва тук, е изключи-телно важен. Ако на върховете на пръстите им бъде даден стимул по друг начин, то ние бихме изпитали напълно раз-лични усещания. Днес това може да бъде направено по-

4 5

средством механични стимулатори. С помощта на специ-ална електронна ръкавица (представете си компютърните игри – слагате очила, ръкавици и... вече сте в друг свят) човек може да почувства, че гали котка, ръкостиска се с някого, мие си ръцете или докосва твърд материал, въпре-ки че никое от изброените неща не съществува. В дейст-вителност нито едно от тези усещания не е явление в „ре-алния свят”. Това доказва, че те се формират в мозъка.

Свикнали сме да мислим, че пространството е праз-но, а материята - плътна. Но се оказва, че тя е просто друг вид празнота. Идеята за нейната плътност е напълно илю-зорна! Материята се състои от атоми. Да разгледаме тога-ва един атом. Ние си го представяме като плътно топче. И тогава си казваме: „Е, добре, тази точица точно в центъ-ра е от наистина плътна материя... обкръжена от неус-тановен облак от електрони, които ту се появяват, ту из-чезват.” Но това не е вярно. Ядрото също е изградено от „неустановени облаци” от частици, които ту се появяват, ту изчезват. Единственото нещо, което категорично мо-жем да кажем за тази илюзорна материя е..., че тя прилича по-скоро на мисъл - наподобява концентрирани късове информация. Нещата вече не са неща, а „неустановени облаци” от идеи и информация. Докосване няма. Прос-то електроните на един обект създават елекростатично поле..., което се отблъсква с подобното на него, обусло-вено от електроните на другия обект, при това още преди да се докоснат.

Следователно никой нищо не докосва!

Усещане за разстояниеФормата на усещането, наречено от оптичната нау-

ка пространствено възприятие, се изгражда от изключи-телно сложна система, която накратко може да бъде обяс-нена така: Гледката, която достига до окото, е двуиз-

4 6

мерна. Тя има височина и ширина. Усещането за дълбо-чина и разстояние е резултат от факта, че двете очи виждат едновременно два различни образа. Образите, които достигат до всяко от очите, се различават един от друг от гледна точка на ъгъла на възприема-не и светлината. Мозъкът обединява тези два образа, създавайки усещането ни за дълбочина и разстояние.

Ето един експеримент, за да разберем това по-добре:Протегнете дясната си ръка напред и повдигнете

показалеца си. Сега се концентрирайте върху този пръст, като затворите първо лявото си око, а после дясното. Тъй като в двете очи достигат два различни образа, то ще ви-дите пръста да се придвижва леко в едната посока.

Сега отворете очи и докато продължавате да сте концентрирани върху десния си показалец, преместете ле-вия възможно най-близко до окото си. Вие ще забележите, че по-близкият пръст ще бъде съставен от два образа. Това е така, защото сега за него е формирана различна дълбочина от тази на по-отдалечения пръст. Ако отворите и затво-рите очите си едно по едно, ще видите, че пръстът, който е разположен по-близко до окото ви, ще изглежда като че се движи повече, отколкото този, който е отдалечен. Това се дължи на нарастващите различия между образите, които се явяват във всяко едно от очите.

Когато се подготвя триизмерен филм, се използва тази техника - гледки, снимани от два различни ъгъла, се прожектират върху един и същи екран. Публиката слага специални очила, които имат цветен филтър и поляризи-рат* светлината. Филтрите в очилата пречистват едната

*поляризация на светлина - това е явление, наблюдавано при елек-тромагнитни вълни (в частност светлината), при което електромагнит-ното поле осцилира (трепти) в една определена равнина. При това се полу-чава нарушение на симетрията на разпределение на трептенията в напреч-ната вълна по отношение на направлението на нейното разпространение. Най-често срещаните поляризации са кръговата и линейната. Намира ши-роко приложение в LCD, филтри и слънчеви очила.

4 7

от двете гледки и мозъкът ги превръща в единствен три-измерен образ.

Усещането за дълбочина в ретина с две измерения е много подобно на техниката, която художниците използ-ват, за да създадат у наблюдаващия чувството за дълбочи-на в двуизмерна картина.

Съществуват определени фактори, които дават като резултат чувството за дълбочина. Например поставянето на предмети един върху друг, атмосферната перспектива, промени в консистенцията, линейна перспектива, разме-рите, височината и движението.

Первазът, намиращото се пред прозореца ви дърво, улицата пред къщата ви, морето и корабите, плаващи в него са в зрителния център на мозъка, т.е. върху една дву-мерна повърхност. Усещането за предметите като отдале-чени или разположени наблизо, не трябва да ни заблужда-ва, защото разстоянието е чувство като всички останали. То е плод на сетивния център на мозъка.

Изводи: Всички сетивности в крайна сметка са ре-зултат от дейността на мозъка. Никой нищо не докосва, не вкусва, не чува и в крайна сметка и не вижда. На практика излиза, че всичко около нас е вълни – вълни на звука и свет-лината и следствията, които произтичат от техните взаимо-действия (разбирай физичните закони, които познаваме.)

4 8

Логиката, служейки на себе си, може да се нарече „Его“!

ivomir

4 9

ІІ. ПАРАДОКСИ НА ЛОГИКАТА ИЛОГИКА НА ПАРАДОКСИТЕ

Ако всичко е плод на въображението, на мозъка, съ-ществуват ли тогава пространството, материята, вре-мето? Какво представляват те?

За да се концентрирате върху тези въпроси, ще ви предизвикам с няколко примера, които биха ви изкарали от руслото на „стандартното мислене”. Защо ви трябва това? За осъзнаването на света около нас, на човек му се налага да „излезе” извън границите на традиционното. Ако търсим адекватно и смислено обяснение на неща, ко-ито сме приели за даденост, трябва да можем „да ги погле-днем” отстрани, под друг ъгъл. Нужно е да отидем отвъд рамките на стандартната логика. И така, ето примерите:

Парадокси на Зенон (наричат се още апории – непреодолими по логически път твърдения)

Дихотомия(от старогръцки: διχοτομία – „деление на две“)

Зенон дава за пример стрела, която трябва да из-мине при полета си определено разстояние. За да го пре-коси изцяло, тя трябва да измине половината от него, а после и другата половина от половината, т.е. една четвърт от разстоянието. Намирайки се на 1/4 от целта стрелата ще трябва да измине половината от оставащите ѝ 1/4, т.е. 1/8 от пътя. Така всеки път, приближавайки се до целта, на стрелата ще ѝ предстои да достига до половината от оставащото ѝ разстояние, независимо колко малко е то. Следователно би се получило безкрайно приближаване, освен ако последната половина от пространството няма среда, тоест ако то е делимо само до някакъв краен пре-дел. Ако то е делимо до безкрайност, както предполага Зе-нон, стрелата изобщо не може да достигне до целта, или

5 0

поне процесът не може да бъде описан по логически път.

Ахил и костенуркатаМитичният герой Ахил трябва да настигне косте-

нурка, която се движи десет пъти по-бавно, и се намира на определено разстояние преди него. Той никога не успява да я настигне, защото преди да се доближи до костенур-ката, е необходимо първо да стигне до мястото, където тя е била, когато той е започнал да изминава съответното разстояние - а тя за това време ще се е придвижила на-пред. Така „догонването“ може да продължи до безкрай-ност. Всеки път, когато Ахил стигне до точката, където е била костенурката, тя ще се е придвижила още напред. Следователно движението е логически противоречиво (отново заради безкрайната делимост на пространство-то) и не може да бъде описано с мисловните категории.

СтрелатаТук отново за пример се дава полет на стрела. Във

всеки момент от полета си, тя се намира в точно опре-делена точка и по принцип там е в покой. Но сбор от множество състояния на покой не дава движение, както и сборът от нули е нула. Следвайки пътя на логическото описание, стрелата всъщност виси неподвижно в прос-транството.

Тези примери ни карат да си зададем въпроси като:Доколко пространството и времето са имагинерни?

Дали не са плод на определена функция на мозъка? Същест-вуват ли изобщо? Точно тук философите биха ме реплики-рали. Нали тълкуванието на парадоксите на Зенон отдав-на вече е факт, а имено, че при всяко заиграване с думите, и особено с времето и пространството, се получава абсурдно твърдение! Къде е тук обяснението - Зенон използва абсо-лютно условни величини, а пак според физиката, за да може

5 1

да се борави с две различни величини, те трябва да бъдат съизмерими една с друга. (Например, времето за косте-нурката тече 10 пъти по-бавно, отколкото човешкото. Ако правим сравнение между двете, то Ахил, дори да тича като стрела, пак не би могъл да настигне костенурката, защото него изобщо го няма в разглежданото време – той е „извън кадър”). Да, звучи логично. И обяснението на тези парадокси доказва колко условни са нещата относно време-то и пространството, защото те се конструират един-ствено в мозъка ни. Може би мъдрецът е искал да ни насочи точно към това колко илюзорно е всичко.

Макар и без пряка връзка с идеите на Зеноновите апории, съвременната физика предоставя на мисленето парадокси, съизмерими с тях.

В началото на изучаването на елементарните части-ци от страна на физиката, учените си представят електро-ните, фотоните и др. елементарни частици като мънички сфери. Но с емпирични опити се доказа, че електрон (или друга частица) може да „премине” както през едно отвер-стие, така и едновременно през две или повече. Оказва се, че той съществува едновременно на две места, без при това да се разделя на части. За да разрешат този пара-докс, някои от физиците започват да смятат, че частиците не са „мънички сфери”, а енергийни вълни. Постепенно се стига до извода, че електронът може да бъде едновремен-но и вълна, и частица, като запазва свойствата и на двете. Самите частици са наречени „кванти”. Но специалистите са изумени от факта, че свойствата на кванта се проя-вяват и могат да бъдат определени само в момента на тяхното измерване. При последваща проверка изглеж-да, че те са придобили съвсем различни, често проти-воположни качества. Нилс Бор стига до парадоксалния извод, че няма никакъв смисъл да се говори за свойства на квантите преди тяхното измерване и определението на материята зависи от самия акт на наблюдение. На Бор

5 2

възразява Айнщайн, който споделя, че при определени условия могат да бъдат открити групи от частици, които „все пак” притежават достатъчно близки характеристики.

През 1961 г. Клаус Йенсон от Тюбинген, един от студентите на Меленстедт, най-сетне за пръв път осъ-ществява истински опит за интерференция на електрони през два процепа (Zeitschrift fur Physik). Той демонстрира интерференция, използвайки до пет процепа. Следващият крайъгълен камък - експеримент, в който електроните преминават през апаратурата поединично, бе достигнат от Акира Тономура и сътрудниците му в Хитачи през 1989 г.. Те наблюдават възникването на интерферентни ивици с помощта на електронна бипризма при много слаб източник на електрони.

(„American Journal of Physics“)

Защо ви занимавам изобщо с тези „глупости”? При-чината е една. Намираме обяснение на парадоксални неща по логичен път и ги приемаме за истина. В същото време научните доказателства за илюзията на сетивата разглеждаме като парадоксални. Това не е ли парадок-сално?! Абсурдното приемаме на доверие, а доказаното считаме за абсурд! И този начин на мислене наричаме „стандартен”?!

Убедихте ли се, че е добре да излезете от „стандарт-ното мислене”? Налага се да разглеждаме всички възмож-ности около една, иначе наглед ясна и „разбираема” пред-става за света. Естествено, това може да се окаже чисто логическо съждение, което няма реално обяснение. Поне за способностите на нашата сетивност. А няма и уреди, които да засекат или измерят онова, до което сме стигна-ли по чисто логически път.

Уморихте ли се?Ето нещо за отпускане:

5 3

Парадокс на лъжеца- Това твърдение е лъжа.Ако изразът „Това твърдение е лъжа” е лъжа, то

това, което твърди е лъжа. Следователно твърдението е истина. Но това противоречи на самото твърдение. Ако пък е истина, значи това, което твърди е истина и следо-вателно твърдението е лъжа. Тоест самото твърдение не е истинно.

Така се получава, защото в логиката има закон, из-ключващ средното положение, т.е. твърдението може да е или лъжа, или истина. Не може да е и двете!

А как биха изглеждали парадоксите в наше време от гледната точка на бъдещето?

„Нямаш никакво време и все пак си обгърнат от веч-ността! Какъв парадокс за твоя разум!”

Следващата глава носеше гръмкото название „Ника-къв парадокс”. Прелисти я набързо. В началото авторът разглеждаше парадокса за Ахил и костенурката, като го бе разнищил с помощта на интегралното смятане. След това логически преминаваше към така наречените пара-докси на времето, според които пътешествениците из раз-личните епохи убиват своите пра-пра-родители, срещат се със самите себе си и така нататък. С една дума, древ-ните парадокси на Зенон. По-нататък Алфредекс доказ-ваше, че всички парадокси са изобретени от талантливи хронотуристи.

Робърт Шекли, „Крадец във времето“

Парадоксите са навсякъде, дори в математиката:2+2 не е = на 4 ; както и 1+1 не е = на 2 Това е очевидно, тъй като в реалния свят няма две

еднакви неща. Следователно

5 4

1+1 = 2 + Р,където Р е разликата между двата обекта, които събираме.

Разбира се, алгебрата опростенчески приема Р за нула. Тази неточност предизвиква множество парадокси, като показаните по-горе апории на Зенон. (Движението е безкрайно и е невъзможно да се стигне от една точка в пространството до друга, защото ако приемем, че сме из-минали половината, ни остава да преодолеем 1/2 от цяло-то, след това още 1/4, сетне 1/8, после... 1/64,... и т.н. до безкрайност). Висшата математика страда от тази неточ-ност на алгебрата. Във висшата математика всички посту-лати се сблъскват с така наречените „пренебрежимо мал-ки числа”, които повечето учени изхвърлят от формулите си с лека ръка.

Величини като безкрайност и нула носят малко без-умие в математиката. Същото се получава и ако се бази-раме само на логиката. И в двата случая това са условнос-ти, които приемаме за някаква база, върху която започ-ваме да градим теории, понякога дори цяла наука. Но те си остават условности. Приемаме нещо за даденост, въз основа на логическо допускане или идея, и сътворяваме огромна „научна” конструкция от доказателства и умо-заключения. Но в основата си тя се опира на една идея. И тази научна теория става наша същност, срастваме се с нея и дори ни е трудно да излезем от нея, да погледнем нещата под различен ъгъл и да „прозрем” и всички „оста-нали истини”, които ни дават другите теории. Дължи се на стремежа ни към познание. Познание, което ни кара да се чувстваме важни и значими в собствените си очи. Дали илюзорното познание ни дава нещо? Да, но само ако ус-пеем предварително да приемем, че колкото и гениален да е човек, той няма как да притежава цялото познание. Сама по себе си науката е мисъл, идея, нещо нематериал-но и пропуските в нея са налице. Историята предоставя

5 5

много такива примери. Парадоксът става още по-явен с помощта на следния въпрос: „Съществува ли реално ми-сълта, че мислите реално не съществуват?”. Едва ли и на теория ще се докаже, че мисленето представлява нещо, което увеличава шанса за оцеляване. Как тази теория ще увеличи шанса за оцеляване, след като сама по себе си тя (теорията) няма никаква стойност? Нали е само мисъл, идея, която не съществува?!

Необходимо е познание в по-глобален план.

5 6

По добре да се мъчим 90 дни и след това 90 години да се чувстваме щастливи, отколкото да се мъчим 90 години, от които може би евентуално ще сме щастли-ви 90 дни.

ivomir

5 75 7

ІІІ. ПОЗНАНИЕТО, МЪДРОСТТАИ ЩАСТИЕТО

Според повечето от мъдреците познанието и мъд-ростта не носят радост, а (в най-добрия случай) тиха тъга и скепсис. Цар Соломон в Еклисиаст ни учи, че който трупа знание, трупа тъга, а парадоксите на Зенон гласят: Колкото повече научавам, толкова повече разбирам колко малко знам. С годините и с обогатяването на житейския си опит, човек все по-често се изправя пред главния Въ-прос на Битието - за Смисъла. И размислите не са весели. Имаме желанието да открехнем завесата към отвъдното и имагинерното. Но те винаги са „тревожни” заради не-ясното и необяснимото, което носят в себе си. Непозна-тото, неизвестното притеснява мислещия и чувстващия. Обикновено Битието (Смисълът) преминава неусетно в бит-ежедневие, което отнема жизнените сили, кара ни да се смятаме за малки, жалки, слаби и... безполезни.

Това ли обаче ще се случи, ако започнем да трупа-ме знание за самите себе си? Мъдростта, постигната от нас за нас, носи удовлетворение, а тогава човек в никакъв случай не може да е нещастен. Той разбира Смисъла на собствения си живот, съзнава, че щастието не е в това да си решил битово-ежедневните проблеми. Щастието е в една проста сентенция: да си в хармония със себе си и света, който те заобикаля. Спомням си как ми обясниха всичко това преди 30 години:

Когато си започнал да наблюдаваш себе си, за да се опитваш да се променяш, значи си започнал да поумняваш. Когато си започнал да наблюдаваш света около себе си, за да го промениш, значи си станал умен. А когато направиш така, че светът около теб да е в хармония със самия теб, значи си станал мъдър.

В тази книга се стремя да стигна до отговора на главния Въпрос, свързан със смисъла на нашето същест-

5 8

вуване. Неизбежно следва и друг въпрос - Въпросът за смъртта. Мнозина няма да приемат отговорите. Други ще се опитат да ме опровергаят. Няма значение кой какво ще направи. Важното е да не остане безразличен. Ако стра-хът от смъртта не съществува и човек достатъчно добре е опознал себе си, той ще се обърне към творческата си същност, към това, което умее най-добре, за да го дари на другите. И ще усети, че нещата, които създава, му носят удоволствие. А фактът, че дарява сътвореното, го прави щастлив. Ако онова, което работим, ни носи удовлетворе-ние, а след като го дарим, се почувстваме щастливи, значи сме постигнали хармонията, тоест мъдростта. Ако всичко наоколо е в хармония със самите нас и ако не съществува страх от смъртта, как тогава тази мъдрост би ни провоки-рала да трупаме тъга или скептицизъм?

Нека сега се върнем на основните въпроси, които възникнаха по-горе: Какъв е смисълът от съществуването, ако след това идва смъртта?

Празнотата („нищото”) би трябвало да се възприеме не просто като празнина, а като отсъствие на нещо. Творе-нието („нещото”) от своя страна, се разглежда като при-даване на форма (може би точно на нищото), подреждане и структуриране на материята. Но се оказва, че и това не е вярно. Дори учените поддържат мнението, че единстве-ното, което е истинно за тази илюзорна материя (творе-нието - бел. на автора) е, че тя прилича на мисъл. Или от квантово-механична гледна точка материята представлява вибрационни трептения (вълни) от концентрирани пар-чета информация.

Съществува ли тогава материята? Или всичко е илюзия? Или е вълна, идея, информация...?

Проф. Робърт Йън до пенсионирането си бил декан и шеф на катедрата по техника на аеронавтиката и космо-

5 9

навтиката в Училището по инжинеринг и приложна на-ука към Пристънския университет (Пристън, САЩ). В лаборатория, създадена за изследване на физически ано-малии, с асистентката си Бренда Дюн и други сътрудници, ученият изследвал причините за всякакви паранормални и парафизични феномени. В дългогодишни, финансирани от големи американски фирми, експерименти успял ста-тистически да обхване, а по този начин и документално да докаже съществуването на телепатични импулсни фак-тори като телепатия, далечно възприемане, прекогниция („виждане” в бъдещето - бел. на автора) и т.н. Основната му заслуга била в откритието, че тези (привидно) аномал-ни явления са провокирани от въздействието на мисълта върху одушевени, респективно физически системи - нашия материален свят. Следователно телепатично импулсните феномени не нещо нетипично за съзнанието, те са влия-ния на процесите на наблюдение и мислене - „мозъчен ма-териал” (материал на съзнанието, мисловни обекти).

Възниква следният въпрос: Притежава ли светът както енергийна (тоест информационна), така и мате-риална природа, след като микросветът не се поддава на обичайните причинно-следствени обяснения, които позна-ваме от класическата физика?

Теорията на относителността показа, че електри-ческите и магнитните сили изобщо не са реални. При тях става дума само за присъщите ни мисловни построения, дължащи се на напразните ни усилия да се опитваме да раз-берем движенията на частиците. Същото важи и за сила-та на гравитацията на Нютон, енергията, моментите и други понятия, въведени, за да разберем активността на света. Всички се оказаха голи мисловни построения, неиз-държащи дори теста за обективност.

Сър Джеймс Джийнс, „Физика и философия”,Кеймбридж, 1943 г.

6 0

От квантова позиция свойствата на материята се описват така: на микроскопично ниво материята е дискре-дитизирана, като отделните частици имат и свойства-та на вълни.

Квантовата физика определя и вероятността за присъствие на дадена частица в определена точка. Най-уникалното е, че единственото време, в което елементар-ните частици (материята на микро ниво) се проявяват като частици, е..., когато ги наблюдаваме. Експерименталните открития показват, че когато такава частица не е под на-блюдение, тя винаги е вълна. Каква е връзката между ми-съл и материя?

Микрофизическият свят на атома показва някои свойства, чието сходство с психичното направиха впе-чатление дори на физиците. Тук, изглежда, има указание, че паранормалните процеси могат да се преобразуват в друг медиум, а имено в микрофизиката на материята.4

Юнг

Кое кара материята да съществува само когато я на-блюдаваме? Дали това означава, че с погледа си ние съз-даваме света около нас?

Представете си топка за боулинг, която е топка само докато я гледате. Ако цялата пътечка за боулинг е поръсена с талк и изтъркаляте такава „квантова” топка към кеглите, тя ще трасира единична линия през талка, само докато я наблюдавате. Но ако мигнете, докато тя се търкаля, ще откриете, че за секунда или две, в които не я гледате, топката за боулинг престава да трасира линия и вместо това оставя широка вълнова ивица, подобно на вълнообразните ивици на змия, движеща се по пясък.

Майкъл Толбот, „Холографската Вселена“

6 1

Подкрепен от изявленията на авторитетни учени по естествознание и хуманитарни науки (доста от тях отличе-ни с Нобелови награди), професор Йън вижда същинска-та си задача в това да изследва експериментално особено-стите на нематериалното съзнание, за да събере по такъв начин достоверни факти за необяснимите процеси, про-тичащи в реалния свят. Важните изводи, до които стигат в Пристънската лаборатория, се явяват едва ли не фундамен-тални за по-нататъшното развитие на човешкото знание:

- „частиците на мисълта” пробиват тунели дори и в така наречените Фарадееви клетки - изолирани помеще-ния, не пропускащи електромагнитни вълни.

- свързаните телепатично импулсни активности се сравняват от Пристънската група с принципа на моле-кулярното свързване (за аналогията може да се приемат всички форми на медитация, хипноза, мистични прежи-вявания и т.н.).

- колкото по-малки стават размерите на физически-те системи (напр. електрони, фотони, неутрони, кварки), толкова повече компонентата на мисълта влияе върху ма-терията.

- дори и при континентални разстояния, сигнали-те от телепатичните импулси не влошават качеството си (при пренасяне на информация през хиперпространство предавател и приемник (когото говорим за телепатични връзки) се припокриват (т.е. тук липсва измерението вре-ме - бел. на автора).

- кинетичната* енергия на съзнанието се интер-претира (аналогично на познатата ни от механиката ки-нетична енергия) като способност за промени в самото съзнание или в заобикалящата го среда. От което следва, че колкото по висока е кинетичната енергия на процесите на съзнанието, толкова по-лесно могат да се преодоляват

*Кинетичната енергия на едно тяло е мярка за неговото механично движение и се определя като следствие от Закона за запазване на енергията.

6 2

околните пречки и да се въздейства на други съзнания.- измерващите системи за процесите в съзнанието

трудно се обхващат субективно и математически. Проф. Йън смята, че процесите на мисловност биха могли да почиват и върху по-комплексни механизми, отколкото в Общата теория на относителността (например измене-нията на пространството и времето). Възможно е в крайна сметка да се открият начини за оценката им като при неврофизиологични и невропсихологични процеси.

- съзнание на неодушевени системи. Различията между одушевени и неодушевени системи от биологична и физическа гледна точка стават все по-размити. От една страна, биологични единци като вируси, коацервати* и жизнено важните ДНК и РНК структури са разположени в сивата зона между сложни химически процеси и живи организми. От друга страна, сложните микроелектрони схеми, каквито се срещат при изкуствения интелект, не-вроналните мрежи и т.н., достигат различни степени на независима компетентност на способността за оценка и копиране. Винаги е възможно взаимодействието на ми-сълта със заобикалящата среда.

Реалността се осъществява винаги чрез процеса на наблюдение.

*През 1936 г. Александър Иванович Опарин в труда си „Произходът на живота на Земята“ доказва, че „първична супа“ от органични молекули може да бъде създадена в безкислородна атмосфера под въздействието на слън-чева светлина. Тези молекули се комбинират в по-сложни, докато се разложат в капки от молекулни комплекси (коацервати). Тези капки „растат“ и се „възпроизвеждат“ с примитивен метаболизъм, при който капките, които но-сят „клетъчна цялост“ оцеляват, а останалите - загиват. Всички теории за произход на живота разчитат на идеите на Опарин като стартова позиция.

6 3

Какво са любовта,желанието,

движението,мисълта,

познанието,сънищата,

пространството,интуицията?

Нищо?Тогава защо ги има?

Може би са Нещо?Ами... да ги пипнем тогава,

да ги докоснем...

Що е нищо?Да разгледаме самото понятие. Нима нищо е дума

без съдържание, без смисъл? Ако е така, защо тогава е из-мислена? Откъде произлиза? Нали понятието съществу-ва, за да определи нещо? (Дори да приемем, че назовава нещо, което не виждаме, не разбираме или не възприема-ме, тоест нереално за нас). Как древните са се сетили да дадат име на това, което го няма? Получава се парадокс в смисъла на подобна дефиниция: Нищо - категория, произ-лязла, за да назове онова нещо - без смисъл, съдържание и ха-рактеристики, несъществуващо, липсващо. Ако приемем, че е просто отрицание (с обратен знак) на нещото, то пак трябва да е нещо. Дори да допуснем, че е вид енергия, тя никога не се губи, а преминава от една форма в друга. Може да се каже, че нищото е нещо, което се е видоизме-нило, но тъй като не може да изчезне, то пак е нещо. Да поразсъждаваме върху това.

Нищото би трябвало да се възприеме не прос-то като празнина, а като отсъствие на действителност. Творението (нещото, битието - бел. на автора), от своя

6 4

страна, се разглежда като придаване на форма, подреж-дане и структуриране на материята. Тези разсъждения са в хармония с интерпретациите на квантовата физика, според които елементарните частици притежават едно-временно и енергийна, тоест информационна, и матери-ална природа. Микросветът не се поддава на описание с обичайните закони от класическата физика.

Казахме вече, че квантовата механика описва свой-ствата на материята на микроскопично ниво като дискре-дитизирана и отделните частици имат свойствата и на вълни. Тя определя и вероятността за съществуване на конкретна частица в дадена точка.

Едно от поразителните открития на квантовата физика е, че ако разбиваме материята на все по-малки и по-малки парченца, ще стигнем до положение, в кое-то последните най-малки части, (електрони, протони и пр. елементарни частици) вече не притежават отличи-телните черти на материален обект. Как си представяте елементарните частици - като сфери, които се въртят в кръг? Далече сте от истината. Макар и наречени така, те въобще не са толкова елементарни. Могат да се държат и като материални частици, и като вълни, движещи се в пространството. Ако изстреляте елементарна частица към екрана на изключен телевизор, когато тя се удари върху повърхността му, взаимодейства с фосфоресци-ращите химически вещества, които покриват стъклото и на мястото на съприкосновение ще се появи светеща точка. Това я проявява като частица. (Както камък, кой-то хвърляме срещу гладка ламарина - върху нея остава следа от удара). Но това не е единственото ѝ състояние. Тя може да се прояви и като вълна, разпространяваща се в пространството. Видяхме доказателството, че ако бъде изстреляна към преграда с два процепа, може да пре-мине едновременно и през двата. Две частици могат да създадат и интерферентна картина. (Интерференцията

6 5

е явление, при което в резултат на наслагване на две или повече вълни, се получава увеличение на амплитудата на резултантната вълна в някои точки и намаление в дру-ги. При интерференцията се образува така наречената „интерферентна картина“. Тя е устойчива във времето и представлява редуване на интерферентни максимуми и минимуми на вълната.) Това е характерно за всички еле-ментарни частици - имат поведение едновременно и като вълна, и като частица.

Тази способност е присъща и на всичко, за което някога се е мислело, че се проявява изключително като вълна. Светлината, гама лъчите, радиовълните, рентге-новите лъчи могат да се променят от вълни в частици, и обратното. Не следва да бъдат класифицирани само като вълни, или само като частици, защото са винаги и двете. Казахме, че са наречени „кванти“ (quantum – означава „дял“, „част“, но също така и „количество“, „сума“).

Най-уникалното е, че единственото време, в което квантите се държат като частици, е, когато ги наблюда-ваме. Експерименталните открития показват, че когато елементарна частица не е под наблюдение, тя е вълна. Самата теория изисква частиците да са първоначално безмасови. Масата се появява чрез специфичен вариант на спонтанно нарушение на симетрията, наречен „меха-низъм на Хигс“. Това изглежда повече като илюзия, от-колкото като поведение на обект от материалния свят. Спомнете си примерът за топката за боулинг. Как ще се чувствате, ако всичко се „вълнува” около вас, но погле-днете ли го, то да се превръща в материя, а когато спрете да го гледате, отново приема вълнови свойства?

Философската гледна точка:Съзнанието е отражение на заобикалящия ни свят.

В повечето случаи мирогледът ни е изграден на теорията за материята като основа на всичко съществуващо. Оказ-ва, че материята не само не е първопричина, но дори не е

6 6

и причина - тя е следствие от вълновия характер на части-ците и нашето наблюдение. Материалният свят е свят на следствията. Светът на причините се намира в системата на енергетичните вълни във Вселената.

Да се върнем към Нищото. За да го определим по някакъв начин, би трябвало да си отговорим и на след-ният въпрос: Що е Нещо? Във философията е прието за „нещо” да се използва понятието Битие. Неговото кла-сическо определение, въведено още от Аристотел, е „най-общо понятие” - чисто, неопределено, безкачествено, без-нагледно, безлогично. Или първото определение за бити-ето, е че то е неопределимо. А неопределеното е знание за неизвестното. Имено в неопределеността му се крие неговата определеност. Като най-общо и безкачествено, изначалното битие не е друго освен Нищото, чиято ос-новна характеристика също е..., че е неопределимо. Само по себе си Битието няма нагледно или логическо значе-ние. Същото важи и за нищото. Битие и Нищо съвпадат, нямат различия в себе си. За тях не може да се отнася думата „има”. Единствено за определеното битие, тоест само за битието, което е престанало да бъде Нищо, което е станало Нещо в нашето съзнание, може да се говори за различия.

Ако приемем, че Битието е изначалното начало, то, за да бъде абсолютно, трябва да приемем и неговата пълна неопределеност. Със същата убеденост бихме ка-тегоризирали и неопределеното Нищо? Битието е битие, само доколкото е Нищо, доколкото е безсъдържателно и абсурдно за мисленето. То е празното пространство и време. Нищото пък „присъства” в света, взема участие в съществуващото. Тъкмо в това се състои неговата не-определеност, че никога не е само Нищо. То съдържа в себе си възможността да се отрича, като се конкретизи-ра, като излиза извън себе си и влиза в света. Едва тогава битието става Битие. Само след като излезе от себе си и

6 7

се прояви, Нищото става действителност. То се отрича, унищожава, за да може да има въобще свят, време, дейст-вителност, или иначе казано Битие. Особеността на Ни-щото се състои в това да се конкретизира, да влезе в света, да стане истинско. Което ще рече да се унищо-жи. В света на явленията, на биващото се извършва процесът на самоунищожаването на Нищото, тоест извършва се процес на осъществяване. И тогава като осъществено от собственото си самоунищожение, Нищото става Битие, което има реално значение. Самата същност на Нищото е, че то като съдържа-ние и смисъл се стреми към действителност и времен-ност. Или Нищото е в началото изобщо, защото само при неговото осъществяване се появява Битието – съ-ществуващото. Но всъщност така става ясно, че разли-чия между двете категории няма. Какво следва от това? Вариантите според мен са два:

Вариант 1: Нищото е Нещо и следва да търсим про-явлението му като такова. То е определено дотолкова, до-колкото излиза извън себе си и влиза в света, самоунищо-жавайки себе си и превръщайки се в съществуващо, тоест в Нещо.

Вариант 2: Нещото е Нищо, защото, въведено като най-общо понятие то е чисто, неопределено, безкачест-вено, безнагледно, безлогично, или - то е неопределимо. Само по себе си няма абсолютно никакво нагледно или логическо значение. Тоест то е Нищо, докато не се опре-дели в нашето съзнание.

Тогава реална ли е съществуващата действителност? Нали е определена от самоунищожението на Нищото?

В космоса, при абсолютен вакуум, би трябвало да няма нищо. За да са валидни законите на квантовата фи-зика, един математик (Хигс - спонтанно нарушение на си-

6 8

метрията - бел. на автора) доказа, че там – при абсолю-тен вакуум – масата на Нищото трябва да е различна от нула.

Какво Нещо има тогава във вселенския абсолютен вакуум - в Нищото? Хем е нищо, хем масата му трябва да е различна от нула!?

В отговор на въпроса идва основната хипотеза:

Принцип на когиталните частициПредставете си пространство. Огромно и всеобх-

ватно. Изпълнено с... нищо. От теорията на относител-ността знаем, че с увеличаването на скоростта, времето започва да тече по-бавно. Колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно за нас тече времето (парадокс на Близ-наците – за тези, които не го знаят, само ще спомена иде-ята: Парадокс на близнаците е мисловен експеримент, илюстриращ едно от следствията на теорията на относи-телността, а имено, че времето тече с различна скорост в неподвижна и движеща се отправна система. При ско-рости, близки до тази на светлината, разликата е много голяма. Същност: Ако се вземат двама близнака, които си приличат като две капки вода и единия отиде на междуз-вездно пътешествие със скорост, близка до скоростта на светлината, то при завръщането си той ще е очевидно дос-та по-млад от брат си.)

Подобен тест, показващ забавяне на времето, е пра-вен реално с двойка синхронизирани атомни часовници. При качване на единия на изкуствен спътник на Земята, където той се движи със скорост между 8 и 11 km/s (28 800 и 39 600 km/h), часовникът започва да изостава.

Колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно „тече” времето. И обратното. Колкото по-бавно се дви-жим, толкова по-бързо ще минава времето. Да се запита-ме тогава: Какво би станало, ако спрем изобщо да се дви-жим? Времето за нас ще започне да тече страшно бързо,

6 9

нали, толкова бързо, че просто един миг ще се превърне в безкрайност? Какво би се случило тогава? Един миг ще е цяла вечност.

Сега да се върнем на пространството. Огромно, изпълнено с... нищо. Да допуснем, че не е празно (това допускане се прави на база математическото доказател-ство на Хигс, че масата на абсолютния вакуум трябва да е различна от нула величина, за да са валидни законите на квантовата физика), че пространството е запълнено изцяло с частици, които са... когитални (от латински: „сogito“ - „мисля“). Това са онези неуловими за нас час-тици, запълнили цялата Вселена. Бихте казали, че е невъз-можно. Нали е пространство, в което няма нищо? Дали обаче е така?

За да отговорим на тези въпроси, се налага да разгле-даме явленията, свързани с взаимодействията на вълните, както и резултатите от тях. Ще си позволя да дам по-под-робно обяснение на някои термини от физиката и на ос-новни нейни принципи:

Вълната (фиг. 1) е периодична или непериодична промяна на физическите параметри на дадена система, причинена от действие или взаимодействие, която се раз-пространява с крайна скорост, зависеща от характеристи-ките на средата. Различават се механични вълни, които се разпространяват в материални среди, и електромагнит-ни вълни, които се разпространяват извън каквато и да е среда. Механичните вълни се делят още на напречни и надлъжни, в зависимост от траекторията, която описват трептящите частици спрямо посоката на разпространение.

Малко по-подробно за интерференцията - тя се получава в резултат на наслагване (но не и сумиране) на две или повече вълни, отговарящи на условията за мо-нохроматичност и кохерентност. От значение е и въл-ните да се намират в една и съща част от пространството, за да могат да си взаимодействат. В резултат се получава

7 0

увеличаване амплитудата на рeзултантната вълна в някои точки и намаляване в други (интерферентни максимуми и минимуми). По този начин се образува така наречената интерферентна картина, която е устойчива във време-то при определени условия - само ако вълните се създават от източник, който не спира да трепти по един и същ на-чин. Пример за такава картина е явлението, което се на-блюдава при хвърляне на две камъчета върху гладка водна повърхност. След като те докоснат водата, се получават две серии вълни, които се разширяват и преминават една през друга. При това на някои места са по-високи, а на други - затихват (стават по-ниски). (фиг. 2)

Интерференцията възниква също и при разделяне на лъч светлина на два лъча при преминаването му през тънък слой. Когато слоят е с определена дебелина, лъчът се отразява двукратно - от неговата вътрешна и преди това от неговата външна повърхност, като отразените лъчи могат да интерферират.

Какво обаче означава формулировката отговарящи на условията за монохроматичност и кохерентност?

Монохроматични са такива вълни, които имат ед-накви дължина или честота. Дори две вълни да са монох-роматични, то те не могат да интерферират, ако не е изпъл-нено условието и за кохерентност. В определени граници на отклонение могат да интерферират реалните вълни.

λ - дължина на вълната е разстоянието между

два съседни максимума в амплитудата на вълната.

y - амплитуда на вълната е мярката за максималната стойност на отклонението

от равновесното положение на трептяща частица за един период

фиг. 1

7 1

Кохерентност - напълно хомогенни вълни, с по-стоянна фазова разлика. Това могат да бъдат например две огледални изображения на един и същ светлинен източ-ник. Ако източниците са два, разликата в оптичния ход на двете вълни в точката на наслагване трябва да бъде по-малка от дължината на кохерентност на всеки от двата, иначе техните лъчи няма да интерферират.

Всеки вълноподобен обект може да създаде интер-ферентна картина. Тъй като лазерната светлина е извън-редно чиста, кохерентна форма на светлина, тя е особено добра за сътворяване на интерферентни картини. Тя дава идеалната среда – подходящата водна повърхност с нуж-ните камъчета.

За пълното разглеждане на интерференцията е не-обходимо да отразим и един неин частен случай - ди-фракцията, която по своята същност представлява интерференция на голям брой кохерентни вълни. Тя е отклонението на вълни от праволинейното им разпрос-трание в пространството. Явлението се наблюдава кога-

фиг. 2

7 2

Знаем, че преди да бъде експериментално потвърде-но, всяко допускане може да се докаже най-напред по ма-тематичен път. С помощта на формули се определя нещо, което в последствие намира своето експериментално по-твърждение. Споменахме, че един математик е доказал, че

то дължината на вълната е близка до размера на някак-ва нееднородност на средата. Пример за дифракция е промяната в посоката на разпространение на вълната при преминаване през отвор. Големината на процепа трябва да е съизмерим с дължината на светлинната вълна. Ди-фракцията се наблюдава при всички вълни, независимо от техния характер.

Как можем да онагледим явлението дифракция?Ако сноп монохроматична светлина премине през

процеп с големина, съизмерима с дължината на вълната и достигне екран, около централното светло петно върху екрана ще се наблюдава серия от светли и тъмни пръсте-ни. Това явление се дължи на вълновата природа на свет-лината и се нарича дифракция. (фиг. 3)

фиг. 3

Май много стана физиката . Тогава нека да пофи-лософстваме върху физичните явления!

7 3

за да са валидни законите на квантовата физика, при абсо-лютния вакуум масата трябва да е различна от нула. Щом е така, значи там има нещо. Какво е то? Не сме сигурни. Допуснахме, че това са частици, които запълват простран-ството – неподвижни и когитални. Времето за тях протича с такава скорост, че практически един миг за тях е безкрай-ност. Всъщност там, за тези частици, време изобщо няма. То възниква едва ако има движение. Иначе не би могло да бъде определено, защото мигът е вечност, а вечността - миг. Частиците в нищото нарекох когитални, тоест ми-слещи. Ако са такива и един миг за тях е вечност, то тогава те би трябвало да имат пълната информация за случващо-то се във Вселената. При липсата и на време - без минало и бъдеще, би следвало да съществува само едно безкрайно (вечно) настояще. Тогава за тези частици няма неизвестни събития или факти - цялата информация е налице в кон-кретния момент-вечност. Във всеки момент, както и във всяка точка на пространството има една и съща информа-ция. Така че в състояние на покой и вечност всяка части-ца, в която и да е част на пространството има една и съща информация. Всички заедно - също. Тоест една частичка знае колкото всички, а съвкупността от всички притежава толкова информация, колкото една. Или - частта съдържа цялото и цялото се съдържа в частта (като информация). Всяка частица има толкова информация, колкото имат за-едно като цяло и обратното. И какво от това?

Да направим второ предположение - нека някоя от частиците започне да се движи. В този момент, следва да се проявят две неща:

1. Движението - частицата се премества спрямо оста-налите.

2. Времето - то започва да „тече”, тоест да съществу-ва, като при това е в пряка зависимост от скоростта на движение на частицата. Колкото по-бързо тя се движи, толкова времето за нея ще тече по-бавно. И тогава един

7 4

миг няма да е безкраен. Следователно, измерим. Или се появява измерението време.

Като следствие от тези прояви, логически се стига и до:Пространство - преместването на частиците спря-

мо другите и появата на време определят наличието на пространството като такова (без наличие на движение и време пространството е абсолютно несъществуващо).

Но ако е така, тогава точно тези частици, които се движат, биха загубили информация в сравнение с оста-налите. Колкото по-бавно тече времето (понеже вече се движат), толкова повече ще е пропуснатата информация. Тоест движещите се частици ще „знаят” по-малко. При-чината е, че те вече не са в състояние на покой (когато един миг е равен на безкрайност) и няма да съдържат ин-формацията в нейната тоталност и цялост.

Светлинните частици (фотони) нямат маса в по-кой. (Или поне не можем да я измерим - бел. на автора)

Масата на светлината в цялата Вселена е постоян-на, тоест това е цялата абсолютна маса на Вселената, но „раздробена” на безкраен брой „частици светлинна маса на Вселената”, които имат еднакъв момент на трансформа-ция на „обвивката време”, съпоставим с човешките време-ви трансформационни моменти. Затова я виждаме като „материална просека в материята през пространството, но която е с ‘ (прим - стойност, която е нищожна, съизме-рима с нула разлика) по-бавна от заобикалящото я време”.

А. Айнщайн, „Теория на относителността“

Е, този пасаж от теорията на относителността тряб-ваше да го прочета пет пъти, за да го разбера, но е верен. И което е по-важно – учудващо допълва хипотезата за частиците в покой и тяхното съществуване.

Нека съпоставим досегашните разсъждения с оне-

7 5

зи, свързани с нашия произход, според теологията:

... идваме от Светлината. (Бит. 1:3 „Рече Бог: да бъде Светлина. И биде Светлина.”). От Библията става ясно, че първото сътворено е Светлината. Същественият момент обаче е точно произходът ѝ:

... където Светлината дойде от Себе Си...Eвангелие на Тома

Защо ни е този пасаж от теологията? Ще обясня.Когато се движат, самите частици губят част от по-

знанието, което означава, че губят част от огромният ин-формационен потенциал, който до този момент са при-тежавали. Той е и енергия (енергия = информация - виж стр. 14, уеднаквяване на понятията). Така, движейки се, те вече са с по-нисък енергийно-информационен потен-циал. Но от закона за запазване на енергията знаем, че при преминаването от по-високо към по-ниско енергий-но ниво енергията не изчезва. Какво става тогава? Къде отива тя?

От физиката е известно, че когато електрони преми-нат от по-високо към по-ниско енергийно ниво, се отделя определено количество енергия. Тази отделена енергия се излъчва под формата на вълни – фотони, или свет-линна енергия (виж фиг. 4 и фиг. 5). Излъчените фотони имат точно определена дължина на вълната (цвят), който зависи от разликата между двете състояния на електро-на. Следвайки принципите на квантовата физика, можем спокойно да приемем, че това се случва и с когиталните частици. Когато те започват да се движат, губят част от информационната си енергия. Тя не изчезва, а се отделя под формата на вълни. Тази вълнова енергия ще е раз-лична за различните скорости на движение на частиците. Може да е всякаква - светлинна, магнитна, гравитацион-

7 6

фиг. 5

Орбитите на състоянията на електрона в близък план.

фиг. 4

на и... дори неизвестна за нас до момента. Онова, което би било съвсем видимо за нас е... светлината (в определен честотен диапазон, разбира се). Светлината, която идва... от Себе Си...

При движението си когиталните частици излъчват вълнова енергия заради попадането на по-ниско енер-гийно-информационно ниво. Заедно с това се проявява и една съществена променлива – времето. Информация-

7 7

та, която движещата се частица получава, вече пристига с ‘ по-бавно от заобикалящото я време. Този ‘ отрязък от време е толкова по-голям, колкото е по-висока скоростта на частицата. Ако не става въпрос за една частица, а за много, при това с различни скорости, излъчената от тях вълнова енергия ще е в огромен честотен диапазон. Това ще са най-различни светлини и енергийни полета - фее-рия от светлина, полета, вълни. Как би изглеждало всич-ко, ако го наблюдаваме отстрани? Представете си го. Ще прилича на...

Голям взрив

То си е наистина така! Без да искаме, разбрахме причината за Великото начало на Вселената (Големият взрив), което донякъде и доказахме. При анализа логич-но се изясниха и причините за появата на измеренията пространство и време. И всичко това като следствие от две състояния - движение и покой...

Какво следва?

Да се обърнем най-напред към историята, по-точно отново към теологията. Ще използвам цитат от апокриф, приписван на Дидимий Юда Тома, наречен „Евангелие на Тома” и открит в пещера в областта Кумран през 1947 г. Думи на Иисус Христос към учениците Му:

50.) Ако ви попитат за вашия произход, отговорете:Ние идваме от Светлината, където Светлината дой-

де от Себе Си.Тя почива, появявайки се в техния образ.Ако ви попитат за вашата самоличност, отговорете:Ние сме Негови Синове, и Избраното от Живия Отец.Ако ви попитат за знака на вашия Отец, отговорете:Движение и покой.

7 8

51.) Учениците попитаха Иисус:- Кога ще започне покоят на смъртта? И кога новият

свят ще се появи?Той отговори: - Убежището, което очаквате, е тука, макар и да не го

виждате.Евангелие на Тома

Кой е „знакът на вашия Отец”? Как бихме опреде-лили първопричината за нашето появяване? Отговорът е прост: Движение и покой. Не стигнахме ли до същия извод малко по-горе? А имено, че движението и покоят са в ос-новата на появата на битието изобщо.

Следващият въпрос и отговор направо стъписват. Кога ще започне покоят на смъртта? И кога новият свят ще се появи? Едва ли въпросите са били зададени точно по този начин и в тази последователност, но Тома явно е наблегнал на най-важното:

Убежището, което очаквате, е тука, макар и да не го виждате.

Странно е, че на въпроса „кога”, получаваме изклю-чително странен отговор за убежище, което при това е тук, макар и да не го виждаме. Сливането на двата въпро-са за настъпване покоя на смъртта с появяването на новия свят някак стъписващо съвпадат в нещо общо, което за съжаление не можем да видим. Не е ли това убежище ко-гиталността - онези частици, изпълващи цялата Вселена около нас, която нямаме уреди да засечем и видим? Защо съвпадат покоят на смъртта с появяването на новия свят? Хубаво е да се замислим и да запомним тези въпроси, на които отговор ще получим малко по-късно.

Философската гледна точка:„Cogito, ergo sum“ - „Мисля, следователно съществу-

вам“ - Рене Декарт (френски философ, рационалист, из-

7 9

дигнал мисленето в същност на съществуването и позна-нието изобщо). Според този учен: Отличителната фор-ма на мисленето е самообосноваващият се факт, за чието битие не е нужно съществуването на нещо друго. А това е вече опреде ление за субстанция (самостоятелна единица на битието, която съдържа различни определения - ка-чества), за опора на нещата, за несъмненост. Мисленето е главният аргумент за наличието на съществуващото. Мислене и съществуване са така обвързани, че съвпадат. Мисленето е съществуване и съществуването е мислене. То е в самото начало на нещата.

Да разгледаме основните моменти в тези съждения:Мисля, следователно съществувам – това твърде-

ние е толкова известно (в основата е на картезианската* философия), че едва ли някой се замисля върху него. Така, както не се питаме защо е синьо небето, какво е дъгата и т.н. Прочутата фраза подсказва следното: първо мисля и като следствие е моето съществуване. Логично е да е об-ратното, ако ние мислим, защото виждаме, помирисваме и усещаме, нали? Аз съществувам и затова мисля. Коя е причината Декарт да стигне до съществения извод: Ми-сленето е главният аргумент за наличието на съществува-щото? Не намирате ли отново и тук уникално съвпадение на сентенцията с допускането за съществуването на коги-тални частици във Вселената, които са главният аргумент за наличието на съществуващото. Философът твърди: То (мисленето - бел. на автора) е в самото начало на нещата. Едва ли Декарт (живял в периода 1596 – 1650 г. - бел. на ав-тора), е чел Евангелие на Тома, което е открито през 1947 г. Но и той смята, че главният аргумент за наличието на съществуващото ... е в самото начало на нещата. За да има изобщо Битие, не е нужно съществуването на нещо друго

* картезианство - учение на Декарт и на неговите последователи, според което философията трябва да извежда своите положения от аб-страктни достоверни истини, до които се стига чрез подлагане на съмнение на всяко знание, защото то е получено чрез сетивата, които мамят.

8 0

освен мислене, тоест когиталност или когитални частици.Да продължим с Декарт:...протяжността, както говори и името, само се

„простира”, заема място, но някак без цел; целта се задава от мисленето и доколкото то е символ на присъствието на висшето познание.

Пространството се възприема като определение на битието, неговата външност, редоположеност и мно-жественост. (Протяжността е характеристика на прос-транството с неговите параметри – дължина, височина, ширина.) То има единствено функцията да заема място. Без определена цел. Защото ...целта се задава от мисле-нето!

„Нищото” е определяно като „тънка, фина”, „недели-ма” и „лишена от отличителни характеристики” безшев-на цялост, която не може да бъде описвана с думи. Дори „нещото” не може да бъде обяснено точно, защото и то също е цялост, в което съзнание и материя, и всички дру-ги неща са неразтворими и цели. Тук е заложен парадокс, защото, въпреки своята илюзорна природа „нещото” все пак съдържа „един безкрайно огромен комплекс от вселени”. А неговите неделими свойства са винаги налични. Както Джон Блофелд (тибетолог) казва:

В една изградена по такъв начин вселена всичко про-никва в и е проникнато от всичко друго - както пустота-та, така и непустотата - частта е цялото.

Джон Блофелд

Психологична гледна точка:Хипотезата ни допълнително се доказва в тази съв-

сем различна на пръв поглед област.В основата на теорията на Юнг е заложена идеята за

един колективен разум – колективното несъзнавано. То е организирано (доколкото е уместно подобно дефини-

8 1

ране) чрез архетипове. Що е архетип? Това са първообра-зи (αρχη(архе) + σιπός(типос) – начало+образ). Според швейцарския учен* в колективното несъзнавано присъст-ва само формата, най-важното, формулата, а конкретното съдържание на архетипа се изгражда в индивидуалния живот и зависи от множество конкретни обстоятелства.

Архетипът е само базовата матрица, която може да се изпълва с различно съдържание съобразно конкретни-те реални обсоятелства.8

Юнг

Откъде се появява тази идея на психолога? За да обоснове избора си, той цитира произведение от трети век, където Бог се описва като „архетипна светлина”, тоест като първообраз на всяка светлина, като предхож-дащ, предшестващ светлината.

Отново стигаме до първообраза Светлина. Едва ли толкова съвпадения са случайни. Оказва се, че архети-повете в колективното несъзнавано са предхождащи, предсъществуващи онова, което ще се проявява в инди-видуалния живот на всеки човек от всяка култура при всяка конкретно-историческа ситуация. Архетиповете са като матрици за типични модели на поведение. Тоест

* Карл Густав Юнг (Karl Gustav Jung) е швейцарски психолог и пси-хиатър, ученик на Зигмунд Фройд. Създава направление в психологията, наре-чено „аналитична психология“. Юнг е една от най-големите енигми на ХХ-ти век и буди големи противоречия. Провъзгласяван от много личности за един от най-големите и дълбоки мислители, той е ненавиждан от други, отхвър-лящи писанията му като наукоподобен мистицизъм и чиста фантазия. По-следното се дължи най-вече на работата на Юнг с алхимични текстове и ин-тереса му към ведическите традиции на Изтока, астрологията и религиите. Дори и най-големите опоненти на швейцареца обаче не могат да отхвърлят с лека ръка огромните му енциклопедични познания в областта на митовете, сънищата, философията, психологията, антропологията и изкуството, а също и ранния му принос в психиатрията. Ученият е една от най-влиятел-ните фигури в дълбинната и трансперсоналната психология, а също така се радва на огромен интерес от страна на различни контракултурни движения, които ценят високо идеите му за колективното несъзнавано, архетиповете, сянката, индивидуализацията и др.

8 2

колективното несъзнавано е една огромна банка за съх-ранение на познанието. Доказателство за съществуване-то на архетипове е материализирането им чрез символи в различни културни реализации - в митологията, във фолк-лора, вярванията и ритуалите на всички народи. Сходни-те по съдържание митове, легенди, вярвания, ритуални практики при различните култури, за които има неопро-вержими доказателства, че не са били в контакт помежду си, са символно изражение на базови еднакви архетипо-ве. Възникването на религиите, смисълът и съдържанието им, представляват разгърната система на основни архети-пове. А човешките взаимоотношения носят техния печат. Най-накрая (но не по важност - Юнг им отделя значител-но място в книгите си) сънищата са „царски път” (по по-вод несъзнаваното) за архетипни символи.

В теорията на швейцарския психолог особено ак-тивно е застъпена способността на човек спонтанно да твори символи. Те се раждат там, където съдържанието на това, което представлява интерес за нас, е твърде богато, многозначно, неясно, дълбоко, тайнствено. Според Юнг истинският символ идва, когато мисълта не може да изра-зи нещо, или когато нещо не се интелектуализира, а само се чувства. Хората постоянно използват символни тер-мини, за да представят идеи, които не разбират напълно. Да се разбере нещо докрай е почти невъзможно - смята Юнг. Възможно е да се осмисли донякъде, докъдето сти-гат сетивата самостоятелно или с помощта на различни уреди,. Не проумяваме докрай и естеството на матери-ята. Следователно някои неща остават извън прага на съзнателното възприемане. И доста често, когато става въпрос за особено значими за психиката неща, на помощ идва спонтанното творене на символи.

Всички религии използват символен език - при тях винаги остава нещо извън границата на разбираемото със

8 3

съзнанието, дори по-голямата част е извън него. Затова на изповядащите някаква религия се казва - Вярвай! - а не - Разбери докрай. Всъщност никоя религия не може да бъде разбрана докрай, нейната природа е във вярата, не в раз-бирането.

Всеки човек твори символи в своите сънища - това става спонтанно и неосъзнато. Тогава образите от несъ-знаваното „избликват” след породилото ги събитие, но из-лизат не като рационална случка, а като символен образ.7

Юнг

Наличието на огромно количество първообрази в колективното несъзнавано и описването му като „архе-типна светлина”, ни доказва отново състоятелността на хипотезата за наличието на обща когиталност (мислов-ност) във Вселената.

Да починем малко, обобщавайки съшитите с „бели конци” по-горе доказателства:

1. Съгласно математиката, физиката и теологията, празното пространство във Вселената не е празно, а запъл-нено с „нещо”, което не можем да видим или измерим, но ако го пренебрегнем, няма да са валидни всички онези за-кони (експериментално доказани и видяни), които позна-ваме. По логичен път стигнахме до извода, че за това „нещо” не съществуват измеренията време и пространство.

2. Това „нещо” според философията и психология-та трябва да „може да мисли” и да притежава и съдържа в себе си колосално количество информация. Всичко това е така, защото „Мисленето е главният аргумент за наличие-то на съществуващото” и архетиповете в колективно-то несъзнавано са предхождащи, предсъществуващи онова, което ще се проявява в индивидуалния живот на всеки човек, във всяка култура, при всяка ситуация.

3. Допуснахме, че „нещото” са когитални частици,

8 4

които са в пълен покой и имат качеството да съдържат в себе си тази информация, което ги прави безкрайно наси-тени с информационна енергия, т.е. те притежават пълно-то познание.

4. Имайки предвид горните три точки, стигнахме до извода, че в основата на създаването на света - такъв, ка-къвто го познаваме - е Светлината. Тя е резултат от движе-нието на когиталните частици, при което те губят част от информационната си енергия, преобразувайки я във въл-ново излъчване. Като следствие се проявяват измеренията време и пространство, които по естествен път се явяват и взаимно обвързани, и неразделни. Ако няма движение, практически времето не същесвува. В състояние на покой мигът е цяла вечност, което автоматично игнорира изме-рението време. И тъй като във всяка точка информаци-онната наситеност е една и съща, то практически няма и пространство – където и да е тази точка, тя получава едно и също количество информация, равно на безкрайност. Тогава не е от значение къде се намира, тоест няма прос-транство. То има смисъл само ако има движение.

Не случайно Първият принцип на херметичната фи-лософия гласи:

ЦЯЛОТО е УМ; Светът е Ментален. Хермес*, Кибалион

Е, добре, и какво от това?

Спокойно. Не бързайте. Имайте търпение нещата да се развият по своя естествен ход. Или както обичам да казвам: изчакайте си чакането! Искрено моля читателя за търпение. Съзнавам, че написаното изглежда хаотично и разхвърляно като отделни сюжетни линии от кримина-лен роман. Чак накрая нещата се навързват и всички съби-тия се избистрят. Става ясна и развръзката.

8 5

Малко по-горе споменахме, че състоянието на по-кой на частиците определя съществена тяхна характерис-тика - пълното познание, което съдържат енергийно в себе си. Когиталността, като съвкупност от тези частици, притежава абсолютно същото количество информация. Тоест това, което подчертахме, е, че частта се съдържа в цялото (когиталността включва в себе си всички частици и има цялата информация). Самите частици съхраняват съ-щата тази информация, тоест цялото се съдържа в частта.

Обобщено:Частта съдържа цялото и

цялото се съдържа в частта.

Съществува ли другаде подобна идея?

* Хермес Трисмегист (гръцки - Hermes Trismegistos - Хермес трижди велик, защото е тройно велик и в трите свята: физически, духовен и божест-вен.) Той е изключително интересна фигура в древната история. Учените му приписват основите на повечето съвременни науки като астрономия, химия и медицина. Алхимиците казват, че той е създателят на алхимията и астрологията. Суфите смятат, че е един от древните велики учители на това, което сега се нарича Път на Суфите. Херметиците считат, че той е дал 7-те ключа, които отключват всяка врата на Небето и Земята. Други изследователи (например мавританският историк Саид от Толедо, починал през 1069 г.) твърдят, че в различните култури Хермес е бил наричан с раз-лични имена: в древен Египет – Хермес и Тот, сред евереите и в Библията – Енох, а сред арабите – Идрис. За латински аналог се смята Меркурий. В архивите на Школата на Беинса Дуно се пази информация, че Хермес е от великите Учители на Бялото братство.

За жалост голяма част от неговите трудове са изчезнали, а се пред-полага, че е имало томове. Основното произведение, от което са останали свидетелства, е Кибалион (Изумрудения Скрижал и Корпус Херметикум са други два трактата, които са запазeни и се твърди, че са от този автор). В Кибалион се предават 7-те херметични принципа. Според някои изследо-ватели те са в основата на музикалната динамична медитация Паневрит-мия. Това изглежда логично, тъй като Хермес е смятан за откривателя на флейтата, който е можел с музика да вдъхновява хората и да събужда До-брото в тях. (виж например „Суфиите”, Идрис Шах, стр. 231-235, 2003 г.)

И досега името на Хермес се асоциира с древната мъдрост и връзката между човека и Висшия свят. Терминът „херметичен” означава „таен, заклю-чен“. От там идват и твърденията, че древното знание е херметично и може да бъде достигнато само с нужните ключове и с умения за тяхното ползване, които се придобиват с практика.

8 6

Източникът се базира на общата мисловност, която съдържа в себе си и съвкупността от несъзнава-ни съдържания и емоционалните полета, формирани от тях.

ivomir

8 7

ІV. ВСЕЛЕНАТА холограмна част, съдържаща цялото

или цялостност, съдържаща се в частта

В края на миналия век се появяват две идеи, които преобръщат тогавашните представи за света, Вселената и неврофизиологичните процеси в мозъка. Това са:

- идеята за холографската природа на Вселената, изказана от един от най-уважаваните физици на ХХ-ти век - Дейвид Бом;

- идеята на неврофизиолога Карл Прибрам за хо-лографската природа на съхраняване на спомените в мозъка.

Иначе казано, има данни, които навеждат на мисъл-та, че нашият свят и всички неща в него - от снежинките до кленовите дървета, от падащите звезди до въртящите се електрони - са също само призрачни образи, прожекции от едно равнище на реалността, което е толкова отвъд нашето, че буквално е отвъд времето и пространството.

Главните архитекти на тази изумителна идея са двама от най-изтъкнатите световни мислители: учени-ят от Лондонския университет Дейвид Бом, един от най-уважаваните квантови физици, насърчаван в развитието си лично от Айнщайн, и Карл Прибрам, неврофизиолог от Станфорд и автор на невропсихологическото ръководство „Езици на мозъка”.

Любопитното е, че Бом и Прибрам достигат до своите заключения независимо един от друг и при това ра-ботят в две твърде различни направления. Бом се убеждава в холографската природа на Вселената едва след дългого-дишна неудовлетвореност от неспособността на стан-дартните теории да обяснят всички феномени, срещани в квантовата физика. Убедеността на Прибрам идва като резултат от неуспеха на общоприетите теории за мозъка

8 8

да обяснят различни неврофизиологически загадки.След като достигат до своите възгледи обаче, Бом и

Прибрам бързо осъзнават, че холографският модел обяс-нява и редица други мистерии, включително очевидната неспособност на всяка теория, без значение колко обхват-на е тя, да даде обяснение на всички природни явления; спо-собността на хора, които чуват само с едното си ухо, да определят посоката, от която идва звук; както и наша-та способност да разпознаваме лицето на човек, когото не сме виждали много години дори ако междувременно той се е променил значително.

Майкъл Толбот, „Холографската Вселена“

В Бъркли Бом открива, че когато електроните са в плазма, те престават да се държат като отделни частици и имат поведение като че ли са част от по-голямо и взаимо свързано цяло. Макар техните индивидуални движения да изглеждат произволни и хаотични, огромни количе-ства електрони са в състояние да породят впечатление-то, че са изненадващо добре организирани. Като някакво клетъчно създание плазмата постоянно се възобновява и обгражда и изолира всички нечистотии върху едната сте-на по същия начин, по който биологичен организъм може да обвие чуждо тяло в киста. Бом е изумен от тези орга-нични качества и споделя, че много често е долавял, че електронното море е „живо”. По-късно, приел асистент-ско място в университета в Принстън, ученият отново намира, че привидно случайните движения на отделните електрони успяват да създадат високо организирани ця-лостни ефекти. Той забелязва, че ситуацията е идентич-на на тази при плазмата и, че елементарните частици се държат по особен начин. Всяка от тях има такова „поведе-ние“, като че ли знае какво правят несметните трилиони други частици. Бом нарича подобни колективни движе-ния на електроните „плазмени“.

8 9

Що се отнася до Прибрам, той публикува първата си статия за възможната холографска природа на мозъка през 1966 г. По-късно става ясно, че разпръснатата при-рода на паметта и зрението не е единствената неврофи-зиологична загадка, която може да бъде обяснена чрез холографския модел. Ученият изпробвал идеите си в ла-бораторията и открил, че единични неврони в двигател-ната кора реагират избирателно на ограничен по ширина сектор от честоти. Въпросът, който си задава, е: Ако кар-тината на реалността в нашите мозъци изобщо не е кар-тина, а холограма, на какво е холограма тя? Ако снимате хора, седящи около маса и след като погледнете снимка-та, откриете, че вместо тях има само мъгляви облаци на вълнови картини, разположени около масата, не е ли ос-нователно да се попита: Коя е реалността – „обективни-ят” свят, преживяван от наблюдателя (фотографа), или мъглявината от интерферентни структури, записани от мозъка (камерата)?

Възможно ли е реалността да е илюзия и всичко из-вън нас да е просто симфония от вълнови форми, „цар-ство на честотите”, което се трансформира в света, какъв-то го познаваме, само след като навлезе в мозъка?

Знаейки, че е доказано, че пациенти, на които са отстранени части от мозъка по медицински причини, не страдат от загуба на определени спомени, Прибрам стига до извода, че спомените са разпръснати навсякъ-де в мозъка. Премахването на голяма част от него може да направи спомените по-смътни, но никой не излиза от хирургията с липса на някаква конкретно избрана част от тях. Абсолютно идентично е положението при хора, получили травми по главата - никога не забравят поло-вината от семейството си или от романа, който са чели. Дори отстраняването на отрязъци от темпоралния лоб не създава празноти в спомените на човека. Отговорите на сложните въпроси Прибрам открива в холографията.

9 0

Електрическите съобщения между нервните клетки на мозъка (невроните) не протичат самостоятелно. Невро-ните имат разклонения. Когато определено електрическо послание достигне края на едно от тези разклонения, то се излъчва (разпространява) в мозъка, както се разпрос-транява вълната в езеро от хвърлено на повърхността му камъче. И понеже невроните са плътно насложени, тези разширяващи се електрически вълнички постоянно се наслагват една върху друга. Създава се почти безкрайно множество от интерферентни картини, които придават на мозъка неговите холографски свойства.

Нека свържем това словесно информационно отклонение за Бом, Прибрам и решаването на неизяс-нени доскоро процеси във физиката и неврофизиоло-гията, с нашата хипотеза:

Движещите се когиталните частици се оказват на по-ниско енергийно-информационно ниво спрямо не-подвижните. От една страна, това е свързано с отделяне на енергия като излъчване, а от друга, с проявяване на появи-лото се измерение време. То влияе най-вече на непрестан-ния обмен на информация с когиталните частици в покой. Това взаимодействие между движещите се частици и тези в покой, би трябвало да е с разлика ‘ по-бавно от заоби-калящото ги време. Този ‘ отрязък от време е толкова по-голям, колкото е по-висока скоростта на частиците. Енер-го-информационият мисловен обмен е „пречупен” през интервала време ‘, което определя наличието на незнание, явяващо се в резултат от движението. Основният закон за съхранение на енергиятя изисква при преминаване на частиците от от по-високо към по-ниско енерго-инфор-мационно състояние, да се излъчи енергия. Какво става с нея, с тази отделена енергия? Тя е продукт на самата коги-тална система. Това я определя отново като когитална, но с различни енергийно-информационни характерис-тики. Все пак обмяната на информация между нея, дви-

9 1

жещите и недвижещи се частици не спира. Можете да си представите огромното многообразие, което се получава. Излъчените полета имат параметри, зависещи от загуба-та на енергия на частиците. Ако една се движи по-бързо, друга по-бавно, то всяка, дори и най-малката разлика в скоростите, би предизвикала изменение в състоянието на енергийност, съответно промяна на ‘ времето, друг „вид” излъчване и т.н. Появява се огромно множество от интер-ферентни картини на тези лъчи, полета и взаимодействия-та между тях в пространството. Те се преплитат помежду си отново и отново..., давайки правото за съществуване на време, движение, покой, интерферентни картини, светли-на и... холограмни образи.

Да си припомним подчертаните пасажи от еванге-лието на Тома: Движение и покой. (Ако ви попитат за знака на вашия Отец, отговорете: Движение и покой.)

Когато частиците в покой се задвижат, се появява светлината. (Идваме от Светлината, която... дойде от Себе Си).

Движението и покоят са предпоставките, необ-ходимото условие за възникването на света. В покоя на „нищото” се появява движение, което предизвиква раз-пространяващи се енергийни вълни. Така преминаването на „нищото” в „нещо” се осъществява чрез изменение на състоянието му, чрез собственото му самоунищожение - от покой към движение. Промяната обуславя трансфор-мацията на „нищото” и го превръща в нещо - вълни, кои-то интерферират помежду си и образуват необятна кар-тинна комбинация от интерферентни взаимодействия. Тези интерферентни картини, ограничени в определени енергийни полета и осветени със същата тази (дошла от себе си) Светлина, не са нищо друго, освен... холограмни образи (Тя (Светлината) почива, появявайки се в техния образ.). Така неопределеното „нищо” се проявява по на-чин, при който собственото му отрицание го реализира,

9 2

като привежда част от покоя към движение. Това води до превръщането му в „нещо” - във вълново-холограмен „ма-териален” свят, основан на интерференцията между дви-жение и покой. Един изключителен, многоизмерен, раз-нообразен, образен свят на мисли, вълни и... холограми...

Нищо не е в покой, всичко се движи, всичко вибрира.Принцип на вибрацията, Кибалион

Принцип на холограматаТолкова време споменаваме холограма и холограф-

ски принципи, че е крайно време да си обясним какво е холографията и защо е толкова важна.

Холографията (гръцки όλος (холос) - цял + γραφή (графе) - пиша) е науката, която се занимава със създава-нето на холограми - форма на изобразяване, която поз-волява записването и възпроизвеждането на триизмерни образи с помощта на лазерна светлина. Холографската техника може да бъде използвана също и за съхраняване и обработка на информация.

Теорията на холографията е създадена през 1947 г. от унгарския учен Денис Габор в хода на изследвания, провеждани с цел усъвършенстване на електронната ми-кроскопия. В основата на откритието е методиката за възстановяване на вълновия фронт на светлината, отра-зена или преминала през обекта на изобразяване. Прак-тически холографията се развива едва в началото на 60-те години, след създаването на лазерите, които са мощни из-точници на кохерентна светлина, необходима за получа-ване и възстановяване на холографските образи. Лазерът е изобретен от Теодор Мейман. Концентрацията и излъч-ването на интензивна и чиста (кохерентна) светлина се използва във всички области. Тя може да замени скалпела на хирурга, да записва и чете звук и образ от оптични но-сители (компакт дискове), да запалва „огъня” за сливане-

9 3

то на ядрото, да възпроизвежда релефни изображения и др. Светлината на Слънцето или на лампата, която нари-чаме „бяла” е съвкупност от няколко едноцветни (монох-роматични) светлини в диапазона от червен до син цвят, които се допълват. Светлината на лазера е едноцветна. Вълните се различават една от друга по своите дължи-ни, които са конкретни за всеки цвят. Бялата светлина е съставена от множество дължини на вълната, а лазерна-та - само от една. Тази светлина е кохерентна, т.е. всички вълни, които я изграждат, са еднофазови. Бялата светлина е некохерентна, подобна е на движеща се тълпа. Светли-ната на лазера е концентрирана, насочена и по-мощна от тази на другите източници.

Всяка материя - течна, газообразна или твърда - е изградена от атоми. Електроните се въртят в орбита око-ло ядрото на атома. Когато един атом получи енергия от страничен стимулатор, например топлина, неговите елек-трони абсорбират тази енергия, като променят орбити-те си: говорим за „възбудени” електрони. Това променя тяхната енергия и те се явяват в нестабилно (неравно-весно) състояние. За да възвърнат равновесието си, те се преместват в първоначалната си орбита, като при това движение отделят (излъчват) приетата от външния сти-мулатор енергия под формата на светлина. В зависимост от вида на материята, която се използва за подобно сти-мулиращо излъчване, е и различният цвят светлина, която лазерите имат. Подобна схема можем да съотнесем и към когиталните частици (фиг. 6)

Обикновено холограмите са залети в цвета на свет-лината на самия лазер. Ако той излъчва в диапазона на червената светлина, обекта, който се сканира ще е изцяло облян в червено и неговите реални цветове трудно могат да бъдат видяни. Първите практически използваеми холо-грами от съвременен тип („дебела плака”) са създадени от Юрий Денисюк (съветски физик). При тях информацията

9 4

се възстановява с помощта на бяла светлина и могат да се наблюдават реалните цветове.

Принципната схема за получаване на холограма е следната: разделяме лазерната светлина на два снопа лъчи. Първият е насочен към обекта (който искаме да бъде хо-лографиран (сниман), и от който този сноп се отразява. Вторият, насочен към и отразен от огледало (нарича се „опорен“), си взаимодейства с отразената от обекта свет-лина, а появилата се в резултат на това интерферентна картина се „записва” върху светлочувствителен слой (хо-лографска плака).(фиг. 7)

Холографията става възможна поради наличието на явлението интерференция. Да припомним: интерферен-цията се получава в резултат на наслагване (но не и суми-ране) на две или повече вълни, отговарящи на условията за монохроматичност и кохерентност. От значение е и вълните да се намират в една и съща част от простран-ството, за да могат да си взаимодействат. Като следствие се увеличава амплитудата на рeзултантната вълна в някои точки и намалява в други. Образува се интерферентна картина, която би била устойчива във времето при оп-ределени условия - ако вълните се създават от източник, който не спира да трепти по един и същ начин. При хвър-ляне на две камъчета върху гладка водна повърхност, ще има две серии вълни, които се разширяват и преминават

фиг. 6

9 5

една през друга. Някъде вълните стават по-високи, на други места затихват (стават по-ниски). Полученото вза-имодействие определихме като интерферентна картина.

Интерференцията възниква и при преминаване на лъч през тънък слой (съизмерим с дължината на вълната) като лъчът се отразява двукратно - от вътрешната и външ-на повърхност на слоя. Отразените по този начин лъчи могат да интерферират. На практика това се наблюдава при особено тънък слой несмесващи се течности като масло или нефт върху водна повърхност, в сапунени ме-хури, на крилете на пеперуди, някои птици и др.

Всеки вълноподобен обект може да създаде ин-терферентна картина. Тъй като лазерната светлина е извънредно чиста форма на светлината, тя е особено до-бра за сътворяване на интерферентни картини. Затова и холограмите стават възможни след изобретяването на ла-зера. Той дава идеалната среда – подходяща гладка водна повърхност с нужните еднакви камъчета.

За невъоръженото око образът върху холографския фотослой няма нищо общо с холографирания обект - той

фиг. 7

9 6

дори малко прилича на концентричните кръгове, които се образуват, когато хвърлите шепа камъчета на водна повърхност. Щом холографският фотослой се „освети” с лазерен лъч, се появява и триизмерният образ на обекта. Често триизмерността (илюзията за реалност) е много убедителна. Можете да обикаляте една холограма и да я разглеждате от различни ъгли, както би било и при реален обект. В действителност там няма материалност в този смисъл, в който я познаваме. Образът е илюзорен, въпре-ки че ние го виждаме. Прекарвайки ръка през него, ще се убедим, че това е просто илюзия.

Може да се каже, че холограмата е „паметта“ на онези електромагнитни вълни, които са се отразили от обекта по време на снимките.

Триизмерността не е единственото свойство на хо-лограмите. Ако стъкло с нанесен холографски фотослой, съдържащ образ на обект, бъде счупено и след това осве-тено с лазер, всяка частичка ще съдържа цялостния образ на обекта. Дори ако късчетата отново и отново се разде-лят, от всяко парченце може да се възстанови образът на целия обект, въпреки че той става все по-неясен с намаля-ването на частите. За разлика от нормалните снимки, все-ки малък фрагмент от холографския слой съдържа пълна-та информация, записана върху цялата холограма. За хо-лограмите валидността на принципът частта съдържа цялото и цялото се съдържа в частта е очевидна.

Интересно е да се знае също и, че холограмите при-тежават огромен капацитет за съхранявяне на информа-ция. Чрез промяна на ъгъла, от който лазерът облъчва холографската плака, става възможно „запечатването“ на множество различни образи върху една и съща повърх-ност. Създаденият по такъв начин образ може да бъде възстановен, като се освети фотоплаката с лъч под същия

9 7

ъгъл, под който е бил записан. Прилагайки този метод, изследователи са изчислили, че на квадратен инч филм (6,45 кв. см) може да се съхрани толкова информация, колкото се съдържа в петдесет Библии! Това е причината, за да се спре Прибрам на холографията при обяснение на възможностите на мозъка за съхранение на много споме-ни върху малко пространство. От друга страна, фактът, че всяка частица от холограмата притежава цялата инфор-мация, обяснява защо пациенти, на които са отстранени части от мозъка, не страдат от загуба на определени спо-мени. Джон фон Нойман (физик и математик от унгарски произход) пресмята, че при средно дълъг живот мозъкът запаметява информация от порядъка на 280х1018 бита. Това е потресаващо количество и редица изследователи отдавна се стараят да се доберат до механизъм, който да обяснява подобни огромни възможности. Холограмите и техните свойства „осветляват“ този механизъм.

В обобщение: Холограмата има триизмерност и чисто визуално, не можем да определим дали една хологра-ма е реален обект, или е само изображение. Затова е необ-ходимо да използваме и другите си сетива. Когато прека-раме ръка през нея, ни става ясно, че тя не е „реален” обект. (Имам пред вид материален, според нашите разбирания за материалност.) Свойството на холограмата, според ко-ето частта съдържа цялото, предопределя възможността да съхранява огромен обем информация върху особенно малка площ. При експониране на самия образ се разбира, че и цялото се съдържа в частта.

Възниква въпросът: какво би се случило, ако около холограмата съществува енергийно поле, което да не позволи на ръката ни да мине през него? Отговорът е ясен: ръката ще спре на границата на полето. То ще пре-дизвика съответните импулси в сензорните окончания на ръката, които ще предадат на мозъка, че точно на това място съществува преграда. В зависимост от свойствата

9 8

на „докоснатото” от нас поле, импулсите към мозъка ще са различни – той ще ги възприеме като „материя”, която е мека, твърда, еластична, гладка, грапава и т.н. Всъщност обаче сме „докоснали” холографски обект, достигна-ли сме до ограничително поле и сме „решили”, че това е материя. Междувременно и очите са подали импулс към мозъка, че „виждаме”. Така холограмата за нас е напълно реално съществуваща, с нейните характеристики, параме-три и свойства... Има логика, нали? Съществува ли тогава материята?

Светът не е непременно толкова твърд и солиден,както ние го възприемаме.

Станислав Гроф

Противно на онова, което всеки знае, че е така, може би не мозъкът създава съзнанието, а по-скоро съзнанието създава видимостта на мозъка - материя, пространство, време и всичко останало, което на нас ни харесва да интер-претираме като физическа вселена.

Кейт Флойд, психолог

Вторият въпрос, който възниква като следствие от първия, е: Има ли такива полета около „материалните обекти”?

Да сте чували нещо за аура?

Въпреки електрическите аспекти на човешкото енер-гийно поле, не се смята, че то е чисто електромагнитно по природа. Много по-сложно е и без съмнение е съставено от някаква все още неоткрита енергия. Каква е тя? Засега не знаем. Път към разрешаване на загадката ни дават оп-исанията на екстрасенсите. Става въпрос за това, че тази енергия се отличава с по-висока честота, отколкото нор-малната материя. Още в древноиндийската литература се

9 9

твърди, че енергийното тяло има по-високи вибрации, в сравнение с обикновената материя. Можем да предполо-жим, че екстрасенсите интуитивно са се добрали до важен факт за енергийното поле. Физикът Бом смята, че на су-бквантово ниво, отвъд атома, има много фини енергии, непознати за науката.

Заслужава да се отбележи, че ние реално не знаем как-во представлява което и да е поле. Какво е електрическо поле? Насочено движение на електрони? Но какво са елек-троните? Когато се открие нов вид поле, то изглежда загадъчно. Тогава го именуваме, то започва да се изследва, като се описват свойствата му, така че вече да не изглеж-да непознато. Но всъщност не се знае какво е. Например гравитационното поле. Можем само да опишем свойства-та му. Но какво е то точно? Това не знаем. Аналогично е, че човешкото енергийно поле също ще бъде в крайна сметка определено от гледна точка на неговите свойства и поведе-ние. Някаква аура, витаеща около нас. Неизвестно е какво е тя и е неясно и защо е там.

Дейвид Бом, физик

Ето и мнението на един физик от Детройт - Ричард Гербер, който изследва медицинските последствия от енергийни полета на тялото:

Етеричното тяло е холографски енергиен шаблон, който ръководи растежа и развитието на физическото тяло.

Ричард Гербер

Ученият смята, че различните пластове, които някои екстрасенси виждат в аурата, също са фактор в динамич-ното отношение между мисълта, енергийното поле и фи-зическото тяло.

1 0 0

Физическото тяло е подчинено на емоционалното тяло, емоционалното - на мисловното и т.н. и всяко тяло има функцията на шаблон за предходното му. Така, кол-кото по-фин е слоят на енергийното поле, в което мисъл или образ се проявяват, толкова по-голяма е тяхната спо-собност да лекуват и преоформят тялото.

Ричард Гербер

Ако приемем модела или идеята за мислещите час-тици във Вселената, то образът, който се вижда плаващ в човешкото енергийно поле, може би функционира като шаблон. Той влияе и оформя най-малките и фини равни-ща на когиталното енергийно поле като серия хологра-ми, получени от интерферентната картина между „ми-сленето” на движещите се частици (изоставащи времево, вследствие на тяхното движение), полетата, получени като излъчена енергия от самите тях, и „мисленето” на частиците в покой, докато накрая се превърне в холог-рама на една физическа вселена. Тези взаимодействия определят полето, границите, в които се „задържа” хо-лографският образ в пространството. Така той е обемен, измерим и... „материален”. За него съществуват и измере-нията време и пространство. Може да се приеме, че аура-та е полето, определящо холограмата „тяло”.

Ние, хората, се смятаме за направени от „твърда, солидна материя”. Всъщност физическото тяло е крайни-ят продукт, така да се каже, на фините информационни полета, които формират нашето физическо тяло, както и цялата физическа материя. Тези полета са холограми, които се променят в хода на времето (и са) извън обсега на нашите нормални сетива. Имено тях ясновидците възпри-емат като цветни яйцевидни ореоли или аури, обкръжава-щи нашите физически тела.

Ицхак Бентов

1 0 1

Терапевтът Барбара Бренан започва кариерата си като атмосферен физик, работещ за НАСА в центъра за космически полети „Годард”, а по-късно напуска, за да стане консултант. В детските си години открива, че може да ходи с вързани очи между дърветата и да не се блъска в тях, тъй като усеща енергийните им полета с ръцете си. Ето какво казва тя за аурата:

Аурата не само представя, но също съдържа цялото.Барбара Бренан

Интересното е, че аурата се наблюдава интензивно около „живите” материи. Там е многослойна и събитията свързани с обекта, намиращ се в полето ѝ, есктрасенсите могат да „виждат“ като триизмерен филм. Подобно поле съществува и около „неживите” материи. Но съществува! Какво излиза? Всичко около нас е холограмна форма на съществуване – това са вълни, които образуват при взаи-модействието помежду си интерферентни картини.

Да си припомним кога един електрон се превръща от вълна в частица.

Само когато го наблюдаваме!

Не е ли това отново взаимодействие на вълната-елек-трон с мисловните вълни, които ние излъчваме, докато го наблюдаваме? Получава се интерференция, холограма, ко-ято възприемаме обратно като „материя”. Това следва да е обобщение и за целия „материален свят”, защото един от основните принципи на холограмата е, че частта съдържа цялото и цялото се съдържа в частта.

Тогава и чисто мисловно би трябвало да можем да „променяме” и „градим” света, в който съществуваме. Да „творим“ дори собственото си тяло.

Възможно ли е?

1 0 2

Примерите, които дава Майкъл Толбот са достатъч-но аргументирано доказателство:

Един възможен отговор е, че нашите възприятия на света не могат да се основават единствено на информа-цията, която получаваме чрез петте си сетива. Колкото и фантастично може би да звучи, един много добър случай може да допринесе за подобен възглед. Преди да обясня, бих искал да разкажа една случка, на която бях очевидец в сре-дата на 70-те години на XX в. Баща ми нае професионален хипнотизатор да забавлява група приятели у дома му и ме покани да присъствам на събитието. След като бързо оп-редели кой от присъстващите доколко се поддава на хип-ноза, хипнотизаторът избра един приятел на баща ми, на име Том, като негов подопитен. Това беше първият път, когато Том срещаше хипнотизатор.

Том се оказа много добър подопитен и за няколко се-кунди хипнотизаторът го потопи в дълбок транс. След това той продължи с обичайните номера, изпълнявани от сценичните хипнотизатори. Убеди Том, че в стаята има жираф и Том го зяпаше изумено. После му каза, че един кар-тоф е ябълка и Том го/я изяде с удоволствие. Но гвоздеят на програмата беше, когато той каза на Том, че щом излезе от транс, то дъщеря му, тийнейджърката Лора, ще бъде напълно невидима за него. После, след като накара Лора да застане точно срещу стола, на който седеше Том, хипно-тизаторът го събуди и го попита дали може да я види.

Том се огледа из стаята и изглеждаше, че погледът му минава право през неговата кикотеща се дъщеря. „Не” - отвърна той. Хипнотизаторът го попита дали е сигурен в това и още веднъж, макар Лора все по-силно да се кикотеше, той отговори, че не я вижда. След това хипнотизаторът застана зад Лора, така че беше скрит от погледа на Том, и извади нещо от джоба си. Той държеше предмета гриж-ливо скрит, така че никой в стаята не можеше да го види,

1 0 3

и го притискаше към талията на Лора. После помоли Том да разпознае предмета. Том се наклони напред, като че ли гледаше направо през стомаха на Лора, и каза, че това е ча-совник. Хипнотизаторът кимна и попита дали Том може да прочете надписа върху часовника. Том присви очи, като че ли се мъчеше да разчете написаното, и издекламира име-то на притежателя на часовника (който се оказа човек, когото никой от присъстващите в стаята не познаваше) и надписа. След това хипнотизаторът ни показа, че пред-метът действително е часовник и обиколи цялата стая, така че всеки да може да види, че Том е прочел гравирания надпис правилно.

Когато говорих с Том след случая, той ми каза, че дъ-щеря му е била абсолютно невидима за него. Всичко, което той виждал, било хипнотизаторът, който стоял и дър-жал в шепата си един часовник. Ако хипнотизаторът си беше отишъл, без да му разкаже за случилото се, той нико-га нямало да узнае, че не е възприемал нормалната консен-сусна реалност.

Очевидно възприятието на часовника не се основа-ваше на информация, която Том е получил чрез петте си сетива. Откъде тогава дойде тази информация? Едното обяснение е, че той я е получил телепатично от нечий друг ум, в случая на хипнотизатора.

Майкъл Толбот, „Холографската Вселена“

Още по-фрапиращ е случаят с Тереза Нойман. Тя е стигматик и е родена през 1898 г. в малкия баварски град Конерсрьот. Когато е на 20 години, пада от дърво и оста-ва частично парализирана. Здравето ѝ се влошава и през 1919 г. тя губи зрението си изцяло. Следващите няколко години момичето прекарва без да става от легло, и само в молитви. През 1923 г. като по чудо младата жена въз-връща зрението си, а две години по-късно е излекувана и от парализата си. На 4 март 1926 г. получава и първата

1 0 4

си стигма – раната е близо до сърцето ѝ и е една от най-редките при стигматиците* – тази от копието, което про-божда Христос. На Разпети петък същата година Нойман изведнъж получава и петте рани, а от очите ѝ потичат кървави сълзи. Раните кървят в продължение на 14 дни, през които хиляди богомолци от цяла Европа се стичат да я видят. От въпросната нощ до смъртта ѝ през 1962 г. ра-ните на Тереза кървят 780 пъти, като не изчезват нито за момент. Кървавите сълзи, с които плаче, се появяват само през Страстната седмица, а кръвотечението е най-силно на Разпети Петък.

Нойман проявява и инедия (способност да се живее без храна). През 1923 г. тя „пренася” заболяването на гър-лото, което имал млад свещеник, върху себе си, след което преживява единствено на течности няколко години. През 1927 г. се отказва напълно и от храна, и от вода. Когато епископът в Регенсбург научил за гладуването на жената, изпратил комисия в дома ѝ, за да проучи случая. От 14 до 29 юли 1927 г., под ръководството на д-р Зайдл, четири монахини-болногледачки от францисканския орден сле-дили всяко нейно движение. Наблюдавали я ден и нощ, като водата, която тя използвала за миене и изплакване на устата, била внимателно измервана. Сестрите открили ня-колко необичайни неща при Тереза. Тя никога не ходила до тоалетната (посетила я само веднъж за период от шест седмици, а екскрементът, изследван от д-р Райсманс, съ-държал малко количество слуз и жлъчка, но никакви следи от храна). Тереза не показвала признаци на обезводнява-не, макар че обичайно човек излъчва средно по 400 гра-ма вода дневно с въздуха, който издишва, и още горе-долу

* стигматици – силно вярващи хора, върху телата на които се поя-вяват раните на Христос. Съвременната наука не отрича съществуването на феномена стигматизъм, но счита, че в основата му лежат свойствата на човешката психика. Специалистите предполагат, че появата на раните се дължи на самовнушение и емоционална предразположеност на някои хора да преживяват болките на Иисус Христос.

1 0 5

толкова през порите. Теглото ѝ си остава постоянно. И ма-кар че губила приблизително четири литра кръв по време на седмичното отваряне на нейните стигми, теглото ѝ се връщало в нормата ден-два по-късно.

В края на изследването д-р Зайдл и сестрите били напълно убедени, че Нойман не е яла или пила нищо през тези четиринадесет дни. Проверката изглежда убе-дителна, защото докато човешкото тяло може да оцелее две седмици без храна, то рядко може да преживее и по-ловината от споменатото време без вода. Все пак това е нищо за Тереза - тя не яде и не пие нищо през следващите тридесет и пет години. Така че изглежда не само материа-лизира огромното количество кръв, изтекло по време на стигмите, но редовно материализира водата и хранител-ните съставки, потребни ѝ, за да бъде в добро здраве.

Самият Толбот изказва хипотезата за холограмната същност на човека, която за времето си е доста револю-ционна:

Един от екстрасенсите, които съм виждал да демон-стрират тази способност, е Драйър. В един от тези слу-чаи тя не само постави точна диагноза на един вътрешен медицински проблем, който имах аз, но даде и известно количество впечатляваща информация с изцяло различна природа покрай това. Няколко години по-рано имах про-блеми с далака си. В опитите си да го излекувам започнах всекидневно да изпълнявам упражнения по визуализация, като виждах образи на моя далак в състояние на цялост и здраве, окъпан в лечебна светлина и т. н. За съжаление съм твърде нетърпелив човек и когато на другия ден нямаше подобрение, се разгневих. По време на следващата медита-ция аз смъмрих моя далак и недвусмислено го предупредих, че е по-добре да работи така, както аз искам. Целият този случай протече изцяло в мислите ми и аз бързо заб-равих за него.

1 0 6

Няколко дни по-късно видях Драйър* и я попитах дали може да погледне в тялото ми и да ми каже дали има нещо, за което трябва да знам (не ѝ казах нищо за здраво-словните си проблеми). Въпреки това, тя незабавно описа състоянието на далака ми и след това спря, мръщейки се като че ли беше объркана от нещо. „Твоят далак е твър-де разстроен и разтревожен от нещо - промърмори тя. И тогава внезапно ѝ просветна. - Ти да не си се карал на далака си?” Смутено потвърдих. Драйър разпери ръце. „В никакъв случай не трябва да правиш това. Твоят далак се е разболял, защото мисли, че прави, каквото искаш ти. Така е, защото ти подсъзнателно си му дал погрешни насоки. А сега, след като си му се скарал, той е наистина объркан.” Тя поклати загрижено глава:

„Никога, никога не се гневи на тялото си или на своите вътрешни органи - посъветва ме тя. - Изпращай им само положителни послания.”

Случаят не само разкри умението на Драйър да гле-да в човешото тяло, но също показа, че моят далак има някакъв вид собствен разум или съзнание. Това не само ми напомни твърдението на Пърт, че тя не знае къде свърш-ва мозъкът и къде започва тялото, но и ме накара да се запитам дали всички съставни части на тялото - жлези, кости, органи и клетки - не притежават своя собствена интелигентност. Ако тялото е наистина холографско,

* Каръл Драйър - консултант по човешкото енергийно поле от Лос Анжелос. Тя твърди, че може да вижда аури откакто се помни и е измина-ло доста време преди да разбере, че другите хора нямат такива умения. Нейното незнание в това отношение често ѝ създава проблеми като дете, когато тя разказва на родителите си интимни подробности за техните приятели - неща, които очевидно няма откъде да знае.

Драйър се препитава като екстрасенс и през последните петнадесет години е имала над пет хиляди клиенти. Тя е добре известна в медиите, за-щото нейният списък с клиенти включва много знаменитости, като Тина Търнър, Мадона, Розана Аркет, Джуди Колинс, Валери Харпър, Линда Грей, а също и също физици, журналисти, археолози, адвокати и политици. Тя е използвала способностите си за да помага на полицията и често дава кон-султации на психолози, психиатри и лекари.

1 0 7

то може би забележката е по-правилна, отколкото ние съзнаваме, а съзнанието на цялото в много голяма степен се съдържа във всички негови части.

Майкъл Толбот, „Холографската Вселена“

Не е ли това потвърждение на идеята, че всичко около нас и в нас е интерферентна картинна съвкупност от холог-рами (клетки), резултат от когитални енергийни форми, ко-ито имат възможност да кореспондират помежду си? Нещо повече – да съдържат цялото познание, но в същото време и да са част от него!?

Преди да продължа нататък, трябва да уточня нещо. Много често споменавам най-различни понятия: колек-тивно несъзнавано, ЕИС (енерго-информационна систе-ма), Нещо, Битие, Вселенски разум, Бог, когитални части-ци в покой и др. Важно е да подчертая, че ги съотнасям към едно-единствено наименование - когиталност. С ог-лед на коректност към съответните автори и трудовете им, в цялата книга запазвам техните термини – така, както самите автори са ги мислили и написали. Стремежът ми обаче е въпросните названия да се разглеждат като общо, разбираемо за всички понятие, а имено – когиталност. Това е онази съвкупност от когитални частици, които са изпълнили изцяло необятното пространство. Напомням, че тези частици са в пълен покой и за тях измеренията пространство и време не съществуват. Мигът се явява безкрайност в това състояние и предопределя енергийно-информационната им еднаквост (тоест това, което като информация притежава една от тях, го притежават едно-временно всички като съвкупност и обратното).

Психологична гледна точка:Да се върнем отново към теорията на Юнг - в нея

той подчертава, че в колективното несъзнавано присъст-

1 0 8

ва само най-важното - формулата, а конкретното съдър-жание на архетипа се изгражда в индивидуалния живот и зависи от множество конкретни обстоятелства.

В колективното несъзнавано се съдържа духовно-то наследство на човешката еволюция, възраждащо се в структурата на мозъка на всеки индивид.

Юнг

При това:Цялостната личност е извън кръга на лично дости-

жимото и ако изобщо се проявява, това става единствено под формата на религиозна митологема, а символите ѝ се колебаят между най-висшето и най-низшето.5

Юнг

В много култури пръстенът символизира вечността, безсмъртието и носи в себе си магическа сила. При гностиците той е знакът на хармонията. Ин и Ян са натоварени със специална семантика. В египетската митология е бил смятан не само за символ на вечността, но и като послание за защита и подкрепа. Така египтяните са наричали шен пръстена, който носели богът на вечността Хех и Хор (Хорус) - бог на небето и светлината, покровител на фараоните.

1 0 9

Не човек взема реално съществуващи обекти и ги прави чрез символиката фрагменти от своята психика, а елементи от нея той проектира в обективно съществува-щия свят и (чрез подходяща символика) създава своите идоли. Не слънцето е толкова важно за човека, че той да го обожествява, а това се случва, защото психиката има нужда от всеобхватна закрила и търси израз на тази си потребност.

От една страна, Азът се основава върху общото поле на съзнанието, а от друга - върху съвкупността от несъзнавани съдържания.

Юнг

Можем ли да съотнесем всичко това към самата хо-лограмата? Интерпретацията, която ви предлагам, едва ли е съвсем точна, но считам, че е достоверна и следва схемата за енерго-информационната система.

Индивидуализацията е предпоставка за универса-лизиране на интересите, на мотивацията, на ценностите - тоест на цялостното светоотношение на човека. Меха-низмът на този процес е следният: самоопознаването дава възможност да започнем да разбираме причините за емоциите и действията си или скритото лице на действи-телните мотиви. При това завоалираме несъзнателно организираните защитни техники. Връзката на личност-та със заобикалящият я свят става все по-пълноценна, все по-малко енергия се отделя за премахването на онзи обидчив, егоистичен възел от лични желания, страхове, надежди, амбиции (Юнг). Разширеното чрез процеса на индивидуализация съзнание довежда индивида до аб-солютно, свързващо и неразрушимо единство с широкия свят (Юнг).

Юнг смята, че на ниво „логика” ролята на колектив-ното несъзнавано нараства - чрез него могат да се реша-

1 1 0

ват общовалидните проблеми. Това е твърдение, което води до неочаквани резултати. Например да се опитаме да търсим начин за справяне с международния терори-зъм с помощта на колективното несъзнавано. Самото несъзнавано продуцира информация, валидна не само за конкретен индивид, а за всички хора.

На този етап основното са колективните пробле-ми, които са задействали колективното несъзнавано, тъй като те изискват не персонална, а колективна компенса-ция. Сега виждаме, че несъзнаваното продуцира съдържа-ния, които са валидни не само за конкретния човек, но и за други, за много хора, а може би и за всички.5

Юнг

Дали това е истина и можем ли да се обърнем към холографско-когиталния принцип, за да видим връзката между колективното несъзнавано и индивидуалното ми-слене? Влияят ли те на реалния свят? Имат ли общо по-между си?

Примерът, който следва, е от филма „Мистерията на живота” и е изключително показателен за положителния отговор на тези въпроси.

Вашингтон, район Колумбия, се счита за „столица“ на убийствата. През лятото на 1993 г. там бе проведен експеримент, в който участваха 4 000 доброволци от 100 страни. Предвиждаше се, че група от толкова много хора ще успее с мисълта си да намали с 25% броя на брутални-те престъпления, изчислен от ФБР същото лято. Тогава началникът на полицията в града направи следното из-казване:

„По-скоро ще падне половин метър сняг това лято, отколкото престъпността във Вашингтон да спадне с двадесет и пет процента.”

1 1 1

Но накрая самата полиция се включи охотно в из-следването, тъй като престъпността действително на-маля с 25%. Това, естествено, бе прогнозирано въз основа на 48 подобни изследвания, проведени на други места в по-малък мащаб. Това ни кара да се запитаме дали нашите мисли влияят върху света, в който живеем.

Бъдете сигурни, че е така.Изказване на Джон Хагелин,

д-р на физическите науки,преподавател по физика,

директор на Института за приложни науки,технологии и социална политика

към университета Махариши,монтирано във филма

„Мистерията на живота”

1 1 2

Нежеланието да си поставяте цели и да плани-рате бъдещето ви освобождава от товара на необхо-димостта да постигнете нещо.

ivomir

1 1 31 1 3

V. ВСИЧКО Е КРЪГОВРАТПАРАДОКСИ НА КРЪГОВРАТА

Философската гледна точка:На пръв поглед рационалността съставлява същ-

ността на човешката природа - той не само мисли, но и чрез мисълта си активно действа за преобразуването на света. От каменното оръдие на труда до компютъра се простира цяла вселена, изтрила естественото състояние на природата – вселена на рационализираното природ-но и човешко съществуване. Не е останало място, в кое-то нещата да бъдат автентични и естествени – навсякъде (пряко или косвено) нашата намеса е преструктурирала реалността. Не се срещаме с „природа“ в смисъла, който влагаме в това понятие. Ние имаме работа с променена действителност, която включва и зони, до които сетива-та ни не се докосват, защото тези територии са зависими от мисловния ни свят на всички равнища и чрез всички възможни типове взаимодействие. Обективността не е един от аспектите на света, а и това, което вразбираме под „свят”, представлява обективизиране на нашата ми-словност. Стрелата, колибата, нивата, градът, заводът, те-левизията са една цялостна система, която е продукт на индивидуалното и колективно човешко мислене. Поня-тието „обективна реалност” не е точно, тъй като не пред-полага възможността в тази реалност да бъде разместен познаващ субект. То означава обект или система от обек-ти, съществуващи и създадени сами по себе си и сами за себе си. Светът, в който живеем, не е такъв. Неговата субстанциалност се разгръща чрез логика и ценностна система, основани върху ефективност и прагматичност.

Материалистическото разбиране предполага, че чо-вешкото мислене е породено от субстанция, която оста-ва естествена и неизменна и отразява същността си, като по този начин винаги е в своя автентичен вид, намирай-

1 1 4

ки в материалността своето съществуване. Затова често материализмът бива наричан „догматизъм“ (тогава, ко-гато той спазва своята логическа схема - бел. на автора). Той пропуска обстоятелството, че отдавна не е останало нищо естествено. Дори мисленето да е породено от ма-териална същност и да има свой носител, този факт няма никакво значение. Материалните носители, като „про-тяжни” същности вече са продукт на самото мислене, на негов системен сектор – логически изградена икономи-ческа общност.

Не съществува действителност, „независима” от мисленето. Всяка действителност, дадена чрез опита, представлява въплъщение на интелектуална, мисловна, логическа и психотична материалност. Ако светът ни изглежда автономен от нашето собствено мислене, а то непрекъснато демонстрира своята зависимост от него, това е по-скоро резултат от екзистенциални* по своя характер обстоятелства. Иначе рационалността, която е опредметена в конкретната действителност, просто е погълнала субекта, изпълнила е съдържанието на негова-та оперативна и комуникативна способност. Така дори едно диво място, в което се намираме, вече ни е включило в себе си и ние с него функионираме като една, макар и подивяла, но все пак рационална и пълноценна система, която е резултат от собственото ни мислене. Това озна-чава, че не можем да имаме работа с някаква изначално отчуждена субстанциалност, а напротив, участваме в процеса на опредметяване на мисълта. Безкрайно много пъти опредметяваме получения от човечеството опит и структура на мисълта в пространствено-времевия конти-нуум. Това, което се проявява като непроницаемо, чуждо

* Екзистенциализмът може да се определи в най-общ смисъл като „Философия на съществуването“. Той е най-влиятелното философско тече-ние (Киркегор, Ницше) през първата половина на ХХ-ти век. Фундаментал-ната идея, върху която се крепи екзистенциализмът, е: съществуването предшества същността.

1 1 5

и негативно, е нашето мислене, манипулирано от безкри-тично възприетия опит на колективното, от движението на собствените ни когитални дадености, станали екзис-тенциално значими.

В това се състои трагичната дилема на рациона-лизма – обективните сили, тероризиращи мисленето, са неговите същностни сили. Създаването на универсална схема на общественото развитие се основава върху игно-рирането на обстоятелството, че имено хората създават техника според своите мисловни способности и решават какво да правят с нея. Например компютрите могат да се използват и за отоплителни уреди, ако се съсредоточим единствено върху тази тяхната функция.

Изводът, до който може да се достигне, е, че не све-тът съществува и затова разсъждаваме върху него. Точ-но обратното - светът е бил мислен и сега го мислим и поради тази причина той съществува. Но си създаваме погрешната представа, че неговата проява определя ми-сленето ни. Парадокс, от който е крайно време да се от-кажем. За да ме разберете по-лесно, ще ви разкажа една приказка, която моя позната представяше.

Две кръвни телца (бяло и червено) се срещнали около сърцето и се разговорили:

- Чух - казало едното, - че има нещо такова като чо-век. Да знаеш нещо по въпроса?

- И аз подочух подобни слухове - отговорило другото. - Но не, не съм наясно. Хайде да обиколим целия свят и да проверим. Ще се срещнем отново тук след година.

И така, двете кръвни телца обиколили целия си свят, преровили навсякъде, питали къде ли не. И когато отново се срещнали, със съжаление трябвало да констатират фа-кта, че подобно нещо като човек няма и не би могло да съ-ществува.

1 1 6

Извод: Потопени в света, в който живеем, ние не сме в състояние да го оценим и видим истински, дори и той да е изцяло сътворен и зависим от самите нас. За да мо-жем да го направим, трябва да излезем от него. Ако поне едно от кръвните телца беше отишло извън човека, като го погледне отстрани, то щеше да разбере заблудата си. Щеше да осъзнае, че неговият свят не само съществува като форма, наречена „човек“, но е и изцяло зависим от кръвоносната система, изградена от него и всички оста-нали кръвни телца.

Психологична гледна точка:Индивидуализацията е непрекъснат динамичен

процес, стремеж към балансиране, уравновесяване на противоборстващи в психиката ни сили: материя - дух, съзнавано - несъзнавано, духовност - телесност, нашето лице за пред хората - нашето скрито Аз.

Малка е надеждата, че някога ще успеем да се доб-лижим приблизително до съзнанието за цялостната лич-ност, защото колкото и да осъзнаваме, винаги остава едно неопределено и неопределимо количество несъзнаван мате-риал, който принадлежи на цялостната личност.

Юнг

Интегрираните от колективното несъзнавано аспе-кти постепенно се диференцират по функции и качест-ва, които са универсални и „запълват” индивидуалните съзнавани пространства на Аз-а. Така човек реализира вложените в него способности, става уникален. При по-добно развитие на личността е невъзможно природата ѝ да противостои на колективното, доколкото самата тя изцяло е изтъкана от универсални, колективни характе-ристики, получили индивидуален „привкус”.

Друга особеност на човека е стремежът му към „живо съучастие” във всички аспекти на живота (на съз-

1 1 7

навано и несъзнавано равнище). Важен е и фактът, че универсалните фактори се изразяват по индивидуален начин, затова и тяхното разбиране и интегриране също се осъществява през индивидуалната специфика. Юнг твър-ди: Получава се едно сливане на универсалното с индиви-дуалното във всяка брънка, във всяко звено на личността. Този процес е много мощен, той не може да бъде надминат от нищо.

Швейцарският учен смята, че гореспоменатият про-цес продължава цял живот. Но на определен етап от пос-тигането на относителна зрялост и вътрешна цялостност индивидът е готов да премине към следващото стъпало в развитието си, което Юнг нарича „трансценденция“. При нея индивидуалното се разширява, хвърля мост към уни-версалността и постига единство с всеобщността, с ху-манността изобщо, с космоса. Това прави личността част от цялото, което цяло, от друга страна, се слива с нея.

В обобщение може да се каже, че за да се превърне „съществуващото” нищо в нещо, е необходимо нищото да се материализира и обективизира. За да стане това, ни трябва движение, от една страна, и от друга - взаимо-действие с когиталността. Последствията са загуба на информация и създаване на енергийни (вълнови) обекти, взаимодействащи помежду, си , а също и с когиталност-та, от която са произлезли. Като резултат се образуват имагинерни съвкупности, „записани” като холографски обекти. Така илюзорният материален свят просъществу-ва - триизмерен, протяжен. Но пълната информация се явява недостъпна за сетивността на холограмите, създаде-ни от частици, които са лишени от нея. Тази информация обаче не изчезва. Тя е там – в света на „съществуващото нищо”, в което сме потопени. Загубилите мигновеното ѝ получаване движещи се когитални частици също я полз-ват, макар и с ‘ забавено време. Но остават в абсолютно, свързващо и неразрушимо единство с когиталността.

1 1 8

Дойде и моментът да отговоря на един от най-ва-жните въпроси, имащи отношение към цялата тази тео-рия. Разглеждайки и анализирайки интересни факти и събития, умишлено пропусках причината, поради която когиталните частици започват да се движат. И така:

Какво предизвиква задвижването им? Защо им трябва да губят информацията? Какво може да те накара да пожелаеш да се откажеш от познанието, което притежаваш?

Отговорът е много прост, макар на мен да ми отне доста време, за да го осмисля.

Това, което може да те провокира да елиминираш фрагмент от себе си, да го отделиш и да накараш тази си своя част да се лиши от цялото познание е... самото по-знание. Звучи откачено, нали?

Сигурно ви хрумна, че съм луд. В първия момент, когато ми дойде това прозрение, и аз си помислих, че е така. Не можех да повярвам, че нещата са толкова прости. И никой досега да не се е сетил! Струваше ми се напра-во... налудничаво. Но колкото повече разсъждавах, толко-ва по-убедително разбирах, че всъщност съм прав (не за това, че съм луд! ).

Откъде тръгнаха нещата. Представи си, читателю, че ти си когиталността. Ако притежаваш цялото позна-ние, би трябвало и да си наясно, че съществува такова състояние, наречено... „емоция“. Би трябвало да си сигу-рен какво е, но в същото време... никога да не си го из-питвал и което е по-лошо – да не можеш да го изпиташ. Тогава ти си в противоречие със самия себе си. Хем ти е ясно нещо, хем не е съвсем така. В такъв случай можеш ли да твърдиш, че притежаваш цялото познание? Очевадно противоречие, нали?

Нека тръгнем от причината за проявата на емоции-те. Първопричината е незнанието. Например, ако знаеш, че след пет секунди, ти, читателю, ще чуеш виц, който си

1 1 9

слушал стотици пъти, би ли се разсмял? Би ли изпитал удо-волствието, че си научил чудесна шега? Би ли се смял от сърце? Не. Но, ако анекдотът е нов, с неочакван и непо-знат за теб финал и изключително забавен, вероятно не би се въздържал и би избухнал в смях. Изводът е, че причи-ната за всяка емоция е... незнанието. И ако ти си когитал-ността, притежаваща цялото познание, би ли могъл изоб-що някога да усетиш и изпиташ, да опознаеш и изживееш състоянието емоция (след като при липса на време знаеш финала на всяка шега)? Как обаче тогава ще твърдиш, че притежаваш цялото познание? Какво би дал, за да полу-чиш информация, с която би достигнал съвършенството? Не би ли жертвал половината от себе си, за да стигнеш до него? Ако обаче се откажеш от някоя част от себе си, това би ли те превърнало в нецялостен? Едва ли. Ти си безкрай-ността. Разделен на две, си две половинки безкрайност, което си е пак безкрайност. Тогава...

Това е и отговорът на въпроса. Единственият начин да усетиш емоция е парченце от теб да не знае всичко, но да остане така свързано с теб, че да можеш да усещаш ви-брациите на това състояние. Как? Ако „незнаещата” ти част е в цялото (тоест в теб) и в същото време можеш й предоставиш пълната информация (макар и забавена във времето), ти (цялото) всъщност ще се съдържаш в частта. Ако твоя част премине от състояние на покой в движе-ние, тя губи от информацията, която притежава. И след поредица от трансформации се превръща в... свят от холо-грами, чието незнание ги кара да изпитват емоции... През цялото време този фрагмент продължава да е в абсолютно, свързващо и неразрушимо единство с теб самия. Обвърза-ността помежду ви гарантира усещането на онези вибра-ции, които движещата ти се част изпитва. Ти си цялост, притежаваща знание за емоциите и по-важно - изпитваш я, усещаш нейната вибрация. Има ли нещо, което не зна-еш? Не. Тогава... тогава - ти си... съвършен.

1 2 0

За да имаш цялото познание е необходимо да съдър-жаш в себе си фрагмент с ограничено знание, притежа-ващ характерната особеност за абсолютна, свързваща и неразрушима единност с теб самия.

... който няма страсти(разбирай емоции - бел. на автора),

вижда безпределното(разбирай познанието - бел. на автора);

който има страсти,вижда пределното

(разбирай холографския материален свят - бел. на автора).Тези двете имат еднакво начало,

но различно име.И двете се наричат дълбоко.

От една дълбочина към друга, по-дълбока -врата на всяка тайна.

Лао Дзъ*, „Дао Дъ Дзин“

Психологическаквантово-теологична философия:

Тъй като ние най-вероятно сме все още твърде далеч от висшата степен на абсолютна осъзнатост и всеки е способен на още по-висока осъзнатост, можем да предполо-жим, че несъзнаваните процеси постоянно ни предоставят материал, който, ако бъде осъзнат, би разширил обхвата на съзнанието.

Юнг

* Лао Дзъ – истинското му име е Ли Ър. Най-вероятно е роден през VI в.пр. Хр. Легендарен философ, чийто тайнствен образ е смятан за основател на даоизма. Името му означава „Стария мъдрец”. Учението му се основава на загадъчния философски труд „Дао дъ дзин”, което означава „Пътят (Дао) и неговата блага сила (Дъ)“.

1 2 1

За това допринася и относително неясната граница между съзнавано и несъзнавано, доколкото съдържани-ето на съзнаваното е съзнавано в едно отношение, не-съзнавано в друго, а и, както казва Юнг: едното започва там, където свършва другото. И още:

Едно съдържание може да се интегрира само когато се осъзнае неговият двойнствен аспект (има се предвид съз-навано-несъзнавано - бел. на автора) и то се схване не само интелектуално, а се разбере и емоционалната му стой-ност. Интелектът и чувството обаче трудно се впрягат заедно, защото си противоречат по дефиниция.

Юнг

Всъщност няма такова противоречие. Ние го тър-сим, защото искаме да си обясним неща, които не позна-ваме. Да им дадем „материално-словесен облик”, за да не ни звучат неясно. Ако трябва да си признаем, непознато-то едновременно ни плаши и привлича. Водени сме от вечен стремеж за елиминиране на страховете чрез опо-знаването им. Какво е електричеството, например? Насо-чено движение на електрони? От казаното и доказано до тук - едва ли. Но го обличаме в подобна словесна форма, за да звучи познато. Имено това посочва Дейвид Бом:

Когато се открие нов вид поле, то изглежда загадъчно. Тогава го именуваме, то започва да се изследва, като се опис-ват свойствата му, така че вече да не изглежда непознато. Но всъщност не се знае какво е. Например гравитационното поле. Можем само да опишем свойствата му. Но какво е то точно? Това не знаем.

Дейвид Бом

Имено двойката противоположности обаче е най-плодотворен източник за психична енергия. Не е необходи-

1 2 2

мо да отделяме едната от тях и да ѝ приписваме превъзход-ство. Дори ако в началото разпознаваме само едната, това не означава, че другата не съществува успоредно с нея през цялото време... опозицията или съществува в своята бинар-на форма, или изобщо не съществува. Едно същество без про-тивоположности е немислимо, тъй като би било невъзможно да се установи неговото съществуване (Юнг). Физическата и духовната страст ние определяме като врагове, но и като състояния, при които понякога и най-лекото съприкоснове-ние може да превърне едната в другата (Юнг).

Дуалистичната природа на противоположностите е и стремеж към обединяване. Н. Кузански (немски мис-лител от ХV-ти век, философ, теолог, учен, математик, църковно-политически деятел) определя самия бог като complexio oppositorum (съединяване на противополож-ностите). Ако вземем двойката дух-инстинкт, в която „пребивават“ много психични процеси, ще открием как съставните елементи се противопоставят и се допълват взаимно. Всяка от страните е съпричастна на своята про-тивоположност. Символът, предлаган от алхимиците за сигизията*, е Uroboros, или змия, захапала опашката си. Това е цялото, кръговратът, при който началото и кра-

* сигизия – свещен съюз или сливане в едно цяло. Специално при Юнг баланса между Анима и Анимус е в психиката на човека. Съгласно опреде-лението, Анима се явява женската част от психиката на мъжа, а Анимус е аналогично мъжката част от психиката на жената. В това отношение Юнг отново, вече с помощта на чисто психологически знания, отваря вра-тата за древната истина, че на психологическо ниво всички ние сме андро-гини. Кои са андрогините? В своя диалог „Пирът” (“Symposion”) Платон разказва един мит, който вероятно е от орфическата традиция. В начало-то хората са били двуполови и са се наричали „андрогини“. Поради своята гордост, били наказани от Зевс - върховният олимпийски бог разделил тела-та им на две половини, и така се формирали двата пола. Обърканите нови същества започнали да дирят своите предишни половинки, за да постигнат изначалното си съвършенство. Много рядко половинки на някогашен андро-гин се срещали отново и тогава между тях се пораждал ерос - любов. Чрез нея те постигали любовно единение, което им напомняло за щастливите времена, когато човешките същества са били цялостни... Търсенето про-дължава и при потомците на разПОЛовените андрогини.

1 2 3

ят са едно. Би трябвало да се „вгледаме“ по-подробно и да разберем, че „противоположностите” изобщо не са такива. Едното не само не отрича другото, а го допълва. Те са части от абсолютно, свързващо и неразрушимо един-ство. „Нищото” е „нещо”, началото е край, цялото се съ-държа в частта. И така нататък. Естествено, валидни са и обратните зависимости, или както преди малко цитирах Юнг: „понякога и най-лекото съприкосновение може да превърне едната в другата”. Определено това не се случва само понякога. Всъщност е в основата на нещата. ВИНАГИ!

Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два по-люса; всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; про-тивоположностите се привличат; всички истини са полу-истини; всички парадокси могат да се помирят.

Принцип на противоположностите, Кибалион

Как мога да представя това? Ще се опитам да го на-рисувам и да го анализирам. Картинката на дуалистичната природа би изглеждала като сфера (ако приемем сферата за цялостност и завършеност), разделена на части, които са в неразривна връзка. Колкото едната част е в повече, толкова другата намалява, и обратно. Ето така:

Познато ли ви е? По подобен начин можем да онагле-

1 2 4

дим съществуващите „противоположности”. Например:

Всеки един от елементите вътре в двойката не отри-ча, а допълва другия, като прелива в него. Когато стигнах до тук, разбрах, че ми убягва нещо, за да е изпълнено ва-жното условие, което често споменавам: частта съдър-жа цялото и цялото се съдържа в частта. Кой е момента, който пропусках? Съществуващата, но едновременно с това невидима връзка между тези части, която ще позво-ли „да превърне едната в другата”, за да бъдат те в абсо-лютно, свързващо и неразрушимо единство. Наложи да се обърна към теологията и да извървя отново целия път. А отговорът винаги е бил пред мен. Но както не се питаме защо е синьо небето, така и тук пропуснах детайли, кои-то се оказаха съществени. Та какво твърди теологията: Светът е изграден на основата на триединството, а не на дуализма. Светата Троица е основна доктрина, коя-то се поддържа от повечето направления на християн-ството. На богословски език възгледът, че Бог е Светата Троица, се нарича „тринитарианство“. Според него Бог е една същност, която присъства едновременно и вечно като три личности (ипостаси) - Бог Отец, Иисус Хрис-тос, въплътил се като Иисус от Назарет, и Свети дух, кои-то заедно образуват Светата Троица. След IV век в източ-ното и в западното християнство тази доктрина гласи, че „съществува един Бог в три лица”, те са вечни, имат една божествена природа и отделно съществувание (битие). Тъй като мнозинството християни са тринитаряни, то вя-рата в Светата Троица е тест за ортодоксалност.

Ако интерпретирам триединството въз основа на теорията за когиталността, веднага възниква въпросът:

1 2 5

Кое е или какво е Светият Дух? Ако приемем Отецът за духовност и цялостно познание, Синът – за материалност и нейната емоционална проява, то какво е Светият Дух? Определено той е някаква невидима връзка, която позво-лява двата елемента (духът и материята) да се трансфор-мират един в друг. Какво превръща „нищото” в „нещо”, познанието в емоция, движението в покой. Отговорът идва от самосебе си. И той е, стремежът към съвършен-ство. Ако сте познанието, но не сте познали емоцията, значи нещо липсва, не сте цялостни. Стремежът към съ-вършенство би ви накарал да „отделите” част от себе си, но така, че да сте в абсолютно, свързващо и неразру-шимо единство с и в себе си, като едновременно с това притежавате и в цялотстност познанието. Появяват се и други подфактори, които в основата си са „сътворени”, копирани „по твой образ и подобие”, като така изпълняват и главната си функция – да са част от цялото, но и цялото да се съдържа в тях.

Нека този, който търси,не се спре в своето търсене, докато не намери.

Когато намери, той ще се смути.И когато се смути, Той ще се изуми от възхита

и ще царства над Всичко.

Какво точно трябва да търсим? Липсващото, тоест знанието. И няма да се откажем, докато не го постигнем. Това е вечният ни стремеж към познание, към открива-нето на все нови и нови неща, които за нас са непонят-ни. Опитваме да им дадем име, да си ги обясним. След като достигнем част от познанието, ще се смутим. Защо? Защото ще осъзнаем, че сме фрагмент от абсолютна, свързваща и неразрушима когитална система, че ця-лото се съдържа и е в зависимост от нас. Смущаващо е, защото започваме да разбираме, че можем да творим

1 2 6

света, в който живеем. Но е и изумително. И изживяваме възхитата от факта, че действителността е плод на наши-те собствени усилия, че ние я формираме, определяме и в крайна сметка царстваме над нея...

И все пак какво знание трябва да търсим? За света като цяло? За това, че ние го създаваме? Стих 67 от също-то евангелие отговаря:

Този, който знае Всичко, и не познава себе си,е пропуснал всичко.

Онова, което трябва да намерим, е... самите себе си. Един огромен парадокс, който сега звучи съвсем логично. Ако открием собствените си възможности, ще проумеем, че сме част от цялото, че то се съдържа в нас и всъщност притежаваме познанието, което толкова време сме тър-сили. Но ако не се опознаем като част, ще пропуснем имено знанието за цялото. А иначе Цялото познание въ-тре в нас е (Сократ). Разглеждано в този аспект, може да се каже, че докато търсим себе си, ще изпитваме много емоции, някои от които ще са доста противоречиви. Но когато стигнем до осъзнаването на факта, че притежава-ме достъп до абсолютното познание..., ще се възхитим, че можем да творим света, в който пребиваваме.

Да се върнем към илюстрациите, онагледяващи тези твърдения. Нещо-нищо - невидимата връзка между тях е движението. Мъж-жена - невидимата връзка между тях е любовта. Останалите три - връзката между всяка от двой-ките е стремежът към съвършенство. Какво е обаче любо-вта, ако не същото: Търсенето на половинката продължа-ва и при потомците на разполовените андрогини - да тър-сиш и намериш онази, с която да постигнеш блажената цялост(„Пирът“, Платон). За движението отбелязахме, че то е следствие от желанието за познание и изпитване на състоянието „емоция“, за постигане на абсолютно по-

1 2 7

знание и... съвършенство.Да съотнесем всичко това към природата. Известен

ни е кръговратът на водата. В основата му е... Светлината. Водата се изпарява, променя своето холограмно състоя-ние в пара, издига се в студените въздушни слоеве, после се излива като дъжд и т.н. Особен момент е фактът, че при преминаването от едно състояние в друго, водата губи своята памет (по-подробно за водата ще прочетете в следващата глава). Бързо се стига до извода, че това важи и за останалите холограми (организмът ни е 2/3 вода, а самата тя присъства навсякъде), което обяснява защо не помним нищо след „преражданията” си, при промяна на състоянията - от емоция в познание, и обратно.

И така, „нищото” се превръща в „нещо” от... свет-лината, която дойде от Себе си, вследствие на което празнота, изпълнена с когиталност, се трансформира в „материален свят”, който е съвкупност от холограмни об-рази и непознати за нас полета и вълни. Покоят, в който се намира тази когиталност, се преобразува в движение и се появяват измеренията пространство и време. Като резултат автоматично се отваря вратата на емоциите, ко-ято се оказва в пряка зависимост от познанието. Открива се и важната невидима връзка, съществуваща между „хо-лографската материалност” и когиталността като цяло. Връзката е неизбежна, защото всичко произлиза от една и съща основа - когиталност, или мисловно-информа-ционна свързаност. Доказана ли е тя? Според мен - ДА! Получаваме ли информация от когиталността? Да - чрез сънищата и интуицията. Това са знания, които се проя-вяват и при изключване на „филтъра” логическо мислене (медитации и трансови състояния). Ситуациите, при ко-ито „стават чудеса”.

Съвкупността от всички възможни специфики представлява фенотипа на индивида в широк смисъл.

1 2 8

Фенотип се използва за обозначаване на огра-ничен брой черти, които могат да бъдат наблюдавани и оценени в рамките на една популация. В този смисъл се говори за фенотипна проява на избраните черти. Като примери могат да се посочат: фенотип „син цвят на очи-те“; фенотип „кафяв цвят на косата“, без да се споменават други особености на индивида, като например ръст или цвят на кожата.

Някои фенотипни характеристики са резултат един-ствено от гените, които носи организма, като например цветът на очите. Други са повлияни значително от взаи-модействието на организма с околната среда - например еднояйчните близнаци могат да се различават по ръст, тегло или по други физични характеристики, въпреки, че носят едни и същи гени. Дължи се на влиянието, което средата е оказала в течение на индивидуалния им живот (ако помните интервюто но д-р Брус Липтън, средата иг-рае основна роля при формиране на клетките, което като следствие се отразява и на организма). Повечето фено-типни признаци се детерминират от няколко гени, както и от средата, което прави изключително трудно, а поня-кога и невъзможно, предсказването на даден фенотип по информацията, налична от един или няколко гена. Уче-ните обикновено правят изводи за генотип при наблюда-ването на фенотипа, както и изследвайки родословното дърво. Фенотипната вариация (дължаща се основно на ге-нетичната вариация) е главна предпоставка за еволюция-та при намесата на естествения отбор. Приспособимост-та на организмите е пряко свързана с характеристиките, които притежават, т.е. от специфичния фенотип. Без раз-лики между фенотиповете, всички биха били с еднакви шансове за оцеляване. Факторите, от които се обуславя

1 2 9

фенотипното разнообразие, са генетичната програма (генотип), условията на средата и честотата на случайна вариация, резюмирани в следната зависимост:

генотип + околна среда + случайна вариация → фенотип

Случайната вариация се определя и от възнамерява-нето (въображението и намерението, т.е. енергийно-мисловните полета на средата).

Сега можем да разберем причината за кръговрата между живота и смъртта. Според мен това е Смисълът на живота - да творим емоция и да дадем своя принос за постигане съвършенството на познанието. Ние сме част от цялото и то е в самите нас, така че можем да го използ-ваме, за да създаваме емоции и така да правим когитал-ността съвършена. Уникален и в същото време парадокса-лен на пръв поглед смисъл за съществуване, който е кръ-говрат между емоции и познание - кръговрат на живота...

1 3 0

Търсете възможностите, а не невъзможностите!

ivomir

1 3 11 3 1

VІ. ЖИВОТ

Кое определя появата на живот?Преди милиарди години в студения газово-прахо-

образен облак, от който се образувала Земята, се е съдър-жала вода във вид на леден прах (холографската същност на планетите и звездите не изключва тази теория - по-ско-ро я допълва). Това се потвърждава и от изследванията на Вселената. Академик Вернадски пише: „Няма такова съединение, което би могло да се сравни с водата по своето влияние върху основните геоложки процеси. Няма такова вещество, минерал, полезно изкопаемо, живо тяло, в чийто състав да не е включена вода.”

Водата в Светото писание е повече от обикновена физическа субстанция. Та е понятие, което се свързва по определен начин с идеята за самия живот. Много духовни учители, философи и учени от цял свят говорят за уникал-ността на тази течност. Ето какво е писал по темата китай-ският философ Лао Дзъ преди повече от две и половина хилядолетия:

„В целия свят няма нищо по-меко и по-податливо от водата. Но тя надделява над твърдото и здравото. Никой не може да я преодолее, въпреки че всеки може да я победи. Податливото побеждава здравото. Мекото преодолява твърдото. Всички знаят това, но никой не се осмелява да действа така.”

Лао Дзъ

През март 2004 г. американска космическа сонда откри „следи” от вода на Марс, а също и сол в пресъхнало езеро. Специалистите допускат, че там е имало или има живот. На два от спътниците на Сатурн е доказано нали-чието на вода. През юли 2005 г. американският космиче-ски апарат „Дийп импакт” изстреля в кометата Темпел 1

1 3 2

снаряд. Основният модул на машината се намира на зна-чително разстояние, като провежда наблюдения за после-диците от стълкновението, анализира химичния състав и структурата в ядрото на кометата. Резултатите помагат да се оцени вътрешния състав на кометата. Така учени-те се убедиха, че наличието на вода при космическите обекти е по-скоро правило, отколкото изключение. Тази факт, както и редица други експерименти и доказа-телства промениха парадигмата на общественото мисле-не към свойствата на водата.

Откъде се е появила самата вода?Без да мога да дам доказателства, ще предложа една

хипотеза. Водородът е най-често срещаният химичен елемент във Вселената. Съставлява 73-75% от нея и е 10-ият по разпространение на Земята. Има голямо значение за сегашното състояние на нашата планета - участва в със-тава на много органични съединения. Какво представля-ва той? Протон и електрон - най-елементарната конфи-гурации на атома! Това е най-лекият химичен елемент в природата. Можем да допуснем, че това е и най-простата първоначална холограма. По-интересен е фактът, че в съ-отношение с кислорода 2:1 при облъчване със светлина реагира с взрив и се получава вода (от там идва и името му, което буквално означава „раждащ вода“).

При обратната реакция се предизвиква нещо много интересно. Чрез електролиза на водата се получава т.нар. Браунов газ, при който водородът и кислородът са разде-лени. Това не е нещо ново, нито сложно - електролизата е открита преди близо два века от Фарадей. Новото е, че когато двата газа след това се смесят, дори под налягане, те не експлодират, а се свързват мирно и тихо. „От вода и пак на вода с енергия, която може да пречисти водата, въздуха, храната, въобще света.” Така Браун* формулира сам своето откритие. Пламъкът на двата газа е с особени свойства: без да използва кислорода наоколо, той може

1 3 3

да реагира и да топи всякакви материали - реже стомана като кашкавал, топи и споява, изгаря и разгражда ради-оактивни и токсични отпадъци, прави от водата гориво, произвежда електричество, създава вода в пустинята, суши въглища, пречиства рудата и т. н. - безброй прило-жения във всички области на живота. Уникалното е, че пламъкът се „държи” като разумно същество - сам повишава или намалява температурата си според ма-териала, който се поднася пред него. Тези свойства на газовата смес още не са разгадани и описани.

Да се върнем малко назад и да си припомним раз-съжденията за движението на когиталните частици. На-блюдаването на явлението, при което се отделя енергия от тях, би изглеждало като голям взрив. Появата на свет-лина и полета води до сътворяване на холограми. Взаимо-действието на холограмите (тук имам предвид атомите на водорода и кислорода) със светлината, реагират с взрив и се получава вода!? Ето го и реално Големият взрив! В началото на книгата (стр. 77), той само изглеждаше така. Едва ли допускането е достатъчно прецизно и изцяло илюстрира действително случилото се. Но то отговаря и на още един въпрос - защо водата има памет? Логично би било да потърсим и причината защо точно кислородът си взаимодейства с водорода. Възможно е да има връзка с дишането, което играе ролята на „филтър” в холограмния ни свят. Вероятно това е „преградата”, която ни отделя от познанието. Но доказателства още не са открити. Ако

* Илия Георгиев Вълков (Юл Браун) е българин, роден на 16.04.1922 година в семейство с голяма, богато обзаведена къща в центъра на град Варна. Религиозен по природа, учи за свещеник в семинария. Въпросът за съз-даване на Брауновия газ възниква, докато чете Библията на 17 години. Във Второто послание на св. Петър се казва че един ден земята ще бъде погълна-та от огън. Задава си въпроса: Как е възможно, след като по-голямата част от земята е заета с вода? , на чийто отговор посвещава живота си.

През 1977 и 1978 г. Юл Браун патентова своя газ и генератора за него в Австралия и в САЩ. Въпреки огромния научен и медиен интерес оба-че, въпреки многото демонстрации, лекции, семинари откритието не е при-ето и до днес.

1 3 4

тези разсъждения все пак ви карат да се замислите, значи съм постигнал целта си. Може би вие ще стигнете до из-водите, които да превърнат хипотезата в научен факт.

Появата ни в светът на холограмите „документира-ме” с поемането на първата глътка въздух - зададено ни е априори. Без нея присъствието ни тук е невъзможно. Дишането е автономен, автоматизиран процес и не е следствие от съзнателното мислене, което се базира на логиката. По този начин ние възприемаме света като да-деност. И в същото време, колкото повече той е даденост за нас, толкова по-съзнателно-логични ставаме ние. Па-радокс на съществуванието. Логиката ни поставя грани-ци, рамки, възпрепятстващи използването на интуиция-та, която притежаваме. Думата „интуиция“ идва от латин-ски и означава „наблюдавам”. Дори в идеалистическата философия понятието се разбира като непосредствено достигане на истината без помощта на научния опит и логическите умозаключения.

Един от методите за елиминиране на логическото мислене и „филтрите” е промяната на честотата и интен-зитета на дишане - пример за това е холотропното дишане (учестено дишане, отслабващо психологическите защити и водещо до освобождаване и поява на колективното не-съзнавано, което в тази теория наричаме когиталност). За важността на дишането можем да съдим от думите, чрез които присъства в различните култури и религии. То озна-чава едновременно две неща - същност на живот и процес, при който съществуваме. Това е вратата към познанието (същност на живот), но е и средство за пребиваване и въз-приемане на холограмния свят. Следователно то се явява и възможност за съществуване, и филтър на логическото мислене. Да разгледаме самите понятия:

прана (санскрит) - дихание; свещена същност на живо-та (Индия);

чи - космическа същност и енергия на живота (Китай);

1 3 5

ки - космическа същност и енергия на живота (Япония);пневма – въздух, дух, дъх, същност на живота (Гърция);руах – дишане и творчески дух (Юдея);спиритус – дъх и дух (латински);дишам и душа - един и същи корен (славянски);

Обобщавайки написаното, можем да допуснем, че водата е мислеща форма на живот, свързана активно („по образ и подобие” на останалите холограми) с дишане (кис-лород). Впоследствие тази хипотеза ще придобие изключи-телно реален смисъл.

Трябва да започнем да изследваме Марс, търсейки форма на живот, която издишва метан.

Лиза Прат, университета в Индиана

През януари 2009 г. излезе съобщение, че учени от НАСА са открили метанови стълбове в атмосферата на Марс, които може да се окажат отдавна очакваното доказателство за съществуването на живи микроби под повърхността на планетата. Метанът е образуван или от вода, реагираща с нагорещени камъни под повърхността, или като отпадъчен продукт от дейността на живи ми-кроорганизми. Майкъл Мума заявил, че има три области на Марс, които бавно отделят “значително количество” метан. И трите носят следи, че са разполагали с наземен лед или течаща вода.

Водата винаги е привличала учените със своите нео-бикновени свойства, които не се подчиняват на познати-те ни физични закони. Никой не може да обясни защо тя, за разлика от всички други течности, при понижаване на температурата увеличава своята плътност, а при повиша-ване я намалява. Тя е единственото вещество, което при нормални земни условия се намира и в трите агрегатни състояния – твърдо, течно и газообразно. В сравнение с

1 3 6

останалите течности водата има най-високото повърх-ностно налягане и е най-универсалният разтворител в природата. Последното е благодарение на полярността ѝ. Когато йонно или полярно вещество се постави във вода, то бива заобиколено от водни молекули (те го опо-знават - коментар на автора). Относително малкият им размер обикновено позволява една молекула разтворено вещество да бъде обградена от голям брой водни молеку-ли. Отчасти негативно заредените неполярни краища на водната молекула се привличат с положително заредените компоненти на разтвореното вещество, а обратното важи за положително заредените неполярни краища. Основно йонни и полярни вещества, като алкохоли и соли, са срав-нително разтворими във вода, а неполярните, като мазни-ни и масла - не са. Неполярните молекули не се разделят във вода, защото (поради валентността си) водните моле-кули се свързват посредством водородни връзки по-скоро помежду си, отколкото с неполярните молекули. Пример за йонно разтворено вещество е готварската сол. При нея йоните лесно преминават от кристалната си решетка в разтвор. Пример за молекулно разтворено вещество е обикновената захар. Полюсите на водната молекула съз-дават водородни връзки с полярните региони на захарна-та молекула, преминавайки по този начин в разтвор. Тези свойства на водата са важни, защото много биохимични процеси, като протичащите в цитоплазмата и в кръвта, се осъществяват единствено във водни разтвори.

Намирайки се в пори и капиляри, водата създава огромно налягане и с лекота се изкачва по стволовете на огромни дървета, като преодолява силата на земното притегляне. В момента на покълване на семената, нейно-то налягане достига до 400 атмосфери. Затова кълновете с лекота пробиват дори асфалт. Ако тази течност не при-тежаваше всичките си удивителни качества, може би ня-маше да има живот на нашата планета.

1 3 7

С водата са свързани редица интересни факти:През зимата на 1881 година корабът „Лара” пътува

от Ливърпул към Сан Франциско. На третия ден след от-плаването на борда избухва пожар и корабът потъва. Част от екипажа успява да се спаси. Сред оцелелите е капита-нът Нейл Кери. Няколко дни по-късно моряците започ-ват да изпитват жажда, която с всеки изминал час все по-вече се засилва. Когато след три седмици лутане в морето успяват да стигнат на суша, капитанът описва това, което ги е спасило, със следните думи: Мечтаехме за сладка пи-тейна вода. Представяхме си как водата около лодката от морска се превръща в прясна питейна. Събрах сили и загребах с шепи вода. Когато я опитах, тя се оказа наис-тина годна за пиене.

През 1956 г. в секретна лаборатория на военен ин-ститут в Югоизточна Азия, занимаващ се с разработване и производство на средства за масово унищожение, се провежда съвещание. Обсъжда се създаването на мощ-но биологично оръжие от ново поколение. Свойствата, които то, по мнение на учените, то трябва да притежа-ва, са предмет на продължителни дискусии. Неочаквано съвещанието прекъсва. Всички участници са закарани в болница със симптоми на силно хранително отравяне. Започва разследване, което стига до задънена улица – ос-вен водата, намираща се в стъклени шишета на масите, присъстващите в залата не са консумирали нищо друго. Питейната течност е изследвана, но в нея не са открити никакви вредни примеси – химичният ѝ състав е Н2О. Така е написано и в доклада – причина за отравянето е обикновена вода. Двадесет години по-късно е оформе-на фантастична хипотеза, която може да обясни непред-сказуемото поведение на водата – тя има памет.

Въпросът за „паметта” на водата е изключително интересен. Основен авторски принос в тази посока

1 3 8

имат проф. Антон Антонов29 и д-р Игнат Игнатов. Д-р Игнат Игнатов е биофизик, ръководител на Науч-ноизследователския център по медицинска биофизика и е носител на редица авторитетни международни награди - Швейцарски приз, 2003, Приз на Вернадски, 2003, Приз на Чижевски, 2005, Приз на Ханеман, 2007, Приз на Кох, 2008. Ето какво казва той за водата и ней-ната памет 22 - 28, 30:

Едва ли може да се обясни зараждането на живата материя без това нейно свойство. Появата на жива клет-ка е възможно при екстремални условия, само ако с времето те се стабилизират. Образуваната самоорганизираща се структура се стреми да запази своето състояние при усло-вията на външната околна среда (инстинкт за самосъхра-нение - коментар на автора).

За това е необходим универсалният разтворител во-дата, с нейните уникални и специфични свойства. Жизне-ността и издръжливостта на живата материя се доказва дори при съществуването на архибактериите, които оце-ляват при силна радиоактивност, ниски температури и дори в кратерите на вулкани.

д-р Игнатов

Каква обаче е вероятността една формация от во-дни молекули, микроелементи и допълнителни външни условия да създадат органичност, а впоследствие и живи клетки?

През 2001 г. учени от изследователския цен-тър IMS при НАСА и Университета в Санта Круз, Калифорния, провеждат експеримент, близък до ус-ловията на младата Слънчева система. Смес от раз-лични вещества (вода, метанол, въглена киселина и въглероден диоксид) са охладени до 10oК ( - 263,16o С).

1 3 9

Сместа е облъчена с ултравиолетова светлина с дъл-жина на вълната, каквато е съществувала в плътния молекулярен облак, от който е възникнала Слънчевата система. В сместа се образуват органични молекули - самоорганизиращи се структури с размери 10 µm. По форма те са мехурчета, които напомнят клетки.

Най-малката бактерия (Micrococcus progrediens) е с размери 0,1µm в диаметър. Същото важи и за микоп-лазмата. Това означава, че тези клетки са 1000 пъти по-големи от атома на водорода в диаметър. Микоплазмата притежава необходимите макромолекули за съществу-ване на жива клетка. Интересното е, че при нея има гъв-кава мембрана, а не твърда както при другите клетки. Микоплазмата може да се размножава чрез образуване на коковидни структури или деление. Електричните свой-ства на мембраната с дебелина 0,1µm не се различават от тези на останалите клетки. Протичането на електричен биоток (това си е вълново поле все пак - коментар на авто-ра) и структурирането на клетъчната мембрана може да направи възможен прехода от нежива към жива материя. А доказателството за това, че животът на Земята има еди-нен произход, е фактът, че всяка клетка има 20 аминоки-селини, 5 основи, 2 въглехидрата и 1 фосфат.

В края на ХХ век беше направен опит да бъде раз-гадана голямата тайна на водата - последните научни изследвания преобърнаха представите за нея. Съвре-менните учени стигнаха до извода, че течността се проявява като жива субстанция. Резултатите от експе-риментите, проведени в различни страни, доказват, че во-дата възприема и запечатва всяко въздействие, запомня всичко, което става в обкръжаващото я пространство (проф. Антонов, 1992; д-р Игнатов, 1998; проф. Зенин, 2002). Дотогава господства мнението, че е важен химич-ният състав на водата. Но сензацията идва от новината,

1 4 0

че това е илюзия. Структурата на водата е много по-значима. Тоест определящ е начинът на подреждане на нейните молекули. Установено е, че те се обединяват в групи, които са наречени клъстери*. Най-малкият им структурен елемент се състои от пет водни молекули, свързани помежду си с водородни връзки. Предполага се, че имено тези петмолекулни агрегати са своеобразният носител на паметта на водата и, че в тях, като на магне-тофонна лента, водата записва всичко, което „вижда, чув-ства и усеща”. Достатъчно е само да се докосне до друго вещество, за да възприеме неговите свойства и да ги съхрани в своята памет.29 Дали са се досещали за това нашите предци, когато са превръщали обикновената вода в лечебна, използвайки сребърни съдове? Днес сребърна-та вода е най-мощният антисептик, широко използван в цял свят. Запечатвайки информацията, водата придобива нови свойства, като химичният ѝ състав остава непроме-нен – Н2О.

Живите организми и човекът са сложни самоорга-низиращи се системи (Антонов, Гълъбова*, 1992), които се наричат още отворени системи, защото непрекъснато обменят вещества и енергия с околната среда. Промени-те в тях са относително устойчиви във времето. Водата също е отворена и самоорганизираща се система.27 Чрез спектрален анализ Антонов и Гълъбова доказват това. Течността и живите организми реагират чувстви-телно на енергийни потоци и съхраняват информация от околната среда. Промените, които се получават във водните клъстери в резултат на външни въздействия мо-

* Клъстерът може да се квалифицира като общност, която работи за една цел.

*проф. д-р на физическите науки Антон Антонов и инж. Гълъбова през 1992 г. доказват е експериментално, чрез спектрален анализ, че водата е са-моорганизираща се система. Тя и живите организми реагират чувствител-но на енергийни потоци и съхраняват информация от околната среда. Те при-лагат метода на диференциалния неравновесен енергиен спектър (ДНЕС).

1 4 1

гат да бъдат относително устойчиви във времето. Колко-то клъстерната формация е по-голяма, толкова по-дълго време се съхранява информация за физическия или хими-ческия фактор. Получават устойчиви самоорганизиращи се структури, които могат да носят бъдеща информация за живата материя. При наличие на външни въздействия, водните молекули се преструктурират и предават ин-формацията за промененото си състояние на съседните чрез водородните връзки.

Японският учен д-р Масару Емото21 успява да визу-ализира подредбата на молекулите в клъстери, като зам-разява водата след разнообразни въздействия. Кристал-четата на замръзналата вода се подреждат по конкретен начин. Ледът „помни” предисторията на течната фаза на водата след като е имало някакво влияние върху нея. Емо-то провежда експеримент, при който „обработва“ водата с различни честоти. Интересното е, че колкото честотата е по-голяма, толкова картините, получени от кристалите при замръзването, са по-ясни. Това е доказателство, че водата реагира различно на различни вибрационно-въл-нови въздействия.

Със зараждането и еволюцията на живата материя, водните молекули, клетките и тъканите обменят помежду си биофизични полета (информация - коментар на автора).

д-р Игнатов, 2005

В зависимост от тяхното енергийно състояние, енергия от околната среда или се получава в живите ор-ганизми (режим „отдаване”), или се губи (режим „отне-мане”)22 (д-р Игнатов, доц. Цанева, 1995). Д-р Игнатов, проф. Антонов, инж. Гълъбова установяват, че в режим „отдаване” и „отнемане” става преразпределение на енер-гии между водните молекули, като при това дълготрай-ността на съхранената информация е 4 месеца. Дока-

1 4 2

зани са честотите на биорезонанс между биофизичните полета и водни молекули, клетки и тъкани. Изследването е направено с прибора на проф. Антонов (д-р Игнатов, проф. Антонов, инж. Гълъбова, 1998).

Сравнително слаби електромагнитни и биофизични полета предизвикват значими биофизични и биологични ефекти върху живите организми. Основните честоти на биорезонанс се намират в електромагнитния диапазон, в който Земята получава енергия от Слънцето. А тази енер-гия преструктурира биокомпютъра „вода“. Съществуват вече интересни доказателства, че няколко молекули от да-дено вещество могат съществено да променят структура-та на водните клъстери. Хомеопатията е класически при-мер. Експерименти за това са извършени под ръководство-то на известния френски имунолог Бенвенист. Принципът на хомеопатията е възпроизведен върху биологични модели. При добавяне към един от типовете имунни клетки при човека на специфични, взаимодействащи с тях антитела се наблюдава реакция на клетките. При намаляване кон-центрацията на антителата при някои разреждания има ефект, а при други той изчезва. Такова изменение на биоло-гичната активност на „разтворите” се наблюдава и при концентрации, когато вероятността да има дори и една белтъчна молекула е пренебрежимо малка. Така се стига до предположението, че предаването на биологичната инфор-мация се дължи на „паметта” на водата.27

д-р Игнатов

Структурата на водата, подобно на нервна система, реагира на всяко дразнение. Със съвременна апаратура е установено, че във всеки минимален елемент (групата от пет водни молекули) на клъстерите има 440 000 инфор-мационни панела, всеки от които отговаря за своя вид взаимодействие с околната среда. (Учудващо е съвпадение-

1 4 3

то с човешката самоорганизирана относително стабилна отворена система. Ние също сме структура от невронна мрежа с пет сетивности - доп. коментар на автора.)

И както отделната клетка носи в себе си информа-ция за целия организъм, така и един минимален структу-рен елемент на водата съхранява информация за нашата планетарна система (частта съдържа цялото и цялото се съдържа в частта - доп. коментар на автора). Тази ин-формация се предава на останалите звена в клъстерната верига, което води до промяна на информационно-фа-зовото състояние на цялата система.25 И както многок-летъчният организъм (човекът) не е механичен сбор от съставящите го клетки, а е единно цяло, в което те функ-ционират строго съгласувано, обменяйки помежду си вещества, енергия и информация, така и минималните структурни единици на клъстерите се намират в тясна връзка, носейки и предавайки си информацията, която са възприели.

Ако разглеждаме клъстера като група от точно оп-ределени молекули, то неговият живот е кратък (какъвто е и този на човека). Ако говорим за клъстерна група като структура (общество), която молекулите могат да напус-кат и към която да се присъединяват, тя може ефективно да съществува дълго време. (Животът на индивида е кра-тък, но този на една общност е устойчиво продължите-лен, независимо от това кой напуска или влиза в нея).

Стабилността на клъстерната група потвърждава хипотезата за способността на водата да запечатва и да съхранява информация. Водата е компютър, единствен по рода си - за да го използваме, трябва да знаем как протичат процесите в него. Може да сравним това с изучаването на азбука. Ако не познаваме буквите, не можем да съставя-ме думи и изречения. Молекулярната структура на вода-та е нейната азбука. Когато я научим, ще сме способни не само да изграждаме, но да променяме изреченията. А

1 4 4

върху структурата влияние могат да окажат редица фак-тори – химични и механични, техногенните въздействия (например електромагнитни полета, излъчване на мони-тори и екрани, мобилни телефони, микровълнови печки, високоволтови електропреносни мрежи (далекопроводи и други), присъствие на различни обекти, включително и човешко (молитви, мисли, думи, емоции). Хората не по-дозират, че дори при включване или изключване на свет-лината водата се променя.24

В лабораторни условия проф. Константин Коро-тков (Санкт Петербург, Русия) извършва редица експе-рименти с вода чрез газоразрядна визуализация26 (метод, подобен на кирлиановата фотография*, който регистрира енергийното излъчване на изследваните обекти). Резул-татите показват, че емоциите (положителни или отрица-телни) влияят най-силно върху водата. Положителните емоции (любов, нежност) стабилизират и повишават нейната енергия, а отрицателните (агресия, страх, омраза) - рязко я понижават. Д-р Масару Емото21 също изследва образци вода, обработена по различни начини. Наблюдава я под микроскоп с вграден фотоапарат след бързото ѝ замразяване в криогенна камера. Получените снимки удостоверяват поразителната разлика в структу-ра, върху която е въздействано с музика, мисли, думи или изображения. Учените могат да отговорят на въпроса как става това (структурата на водата се променя и кристали-зацията настъпва в различни точки на фазовото поле), но все още не е ясно защо се получава така. В лаборатори-ята на професор Станислав Зенин30 (Москва, Русия) са провеждани опити за дистанционно въздействие от хора върху вода. Установява се, че подобно влияние е възмож-но и че върху водата може да се влияе и дистанционно, като този процес не зависи от разстоянието, на което се

* При кирлиановата фотография се пуска ток с високо напрежение през изследвания обект и резултатът се регистрира на филмова плака.

1 4 5

намира човекът от водата.Човешкият организъм е съставен основно от вода,

следователно представлява система, която може да бъде програмирана. Всеки външен фактор, включително и междуличностното общуването, променя структурата и биохимичния състав на телесните течности. Става на клетъчно ниво (затова е необходимо да внимаваме какво мислим и говорим - коментар на автора). Чрез управле-ние състоянието на водата може да се влияе върху пове-дението на човека и биохимичните процеси, извършващи се в тялото му. Може да се програмира дори клетъчното ядро до степен на неговото разрушаване, което означава смърт за самата клетка. Следователно такива действия, като заклинание и баене върху вода, не са суеверие, а ре-алност, оставяща „отпечатък“ на физично ниво. Нека се замислим какво се случва с нашите клетки, вследствие на мислите и емоциите ни? Можем ли да програмираме себе си или околните?

Учените потвърждават това. Внезапната отпадна-лост и умора, безпричинната агресия, лошото настрое-ние и много болести могат да са следствие от негативно-то биоинформационно въздействие. Нещо повече - чрез общото енергоинформационно поле водата запазва връз-ката си с този, който е въздействал върху нея, независимо на какво разстояние са един от друг. Ако се случи нещо с човека, то във водата също се забелязват изменения. По-поразителен е фактът, че ако някой ползва вода, която „помни” влиянието на друг, то в здравето и поведението му ще настъпят промени, които са характерни за онзи, дал „информацията“.

Преди няколко години в изследователските центро-ве на щата Джорджия, САЩ, бяха получени интересни данни. Известно е, че всяка човешка клетка се намира във водна среда (заобиколена е от междуклетъчна течност). В болните тъкани и органи, клетките са обградени от меж-

1 4 6

дуклетъчна течност, в която водата е деструктурирана, а в здравите органи тя е структурирана. Обикновено ор-ганизмът сам структурира водата на клетъчно и между-клетъчно ниво, за което изразходва голямо количество енергия. Но тази енергия се съхранява, ако човек приема чиста структурирана вода.

Управлението на здравословното състояние чрез информационната система на вътрешната течна среда на организма е от решаващо значени. Колкото по-бързо науката обърне внимание на този факт, толкова по-скоро ще стигнем до разбиране на понятието „фундаментална медицина”. Водата може да лекува, да пречиства тялото от токсини, да хидратира нашите клетки, тъкани и органи. Разбира се, за да програмираме водата, трябва да познава-ме процесите, които се извършват в организма както при болест, така и при при идеално здраве. Подобен апарат е вече факт - при него се сравняват вибрациите на изследва-ния субектс тези на абсолютно здрав. За всички отклоне-ния от нормата във вода се записват честотите на билки, кристали, лекарства, които да възстановят нормалната работа на клетките, а от там и на организма.

Тайната на програмирането се състои в това,че не се задава някакво междинно състояние,

а крайната цел – резултатът.

Днес, с помощта на високо налягане водата може да се транспортира на хиляди километри от мястото, където извира. Преди да попадне в домовете, изминава дълъг и нелек път. С всеки принудителен завой по водопровод-ната мрежа, нейната естествена структура все повече се разрушава. Погледната под микроскоп, водопроводната вода има деформирана и асиметрична структура, т.е. за-губила е своята природна енергия и поглъща енергия от хората, растенията и животните, които влизат в контакт

1 4 7

с нея (за да намери баланс в състоянието си). Д-р Емото нарича тази вода „мъртва“!

Още по-зле е в големите градове, където водата се върти в затворен цикъл. След агресивно пречистване през мощни филтри, тя се връща в домовете, запазвайки в паметта си атаката от химични реагенти и насилието, на което е била подложена. Но по-страшно е информа-ционното замърсяване, което акумулира водата по пътя си през хилядите домове и обществени сгради. Натруп-вайки завистта, злобата, агресията и стреса на хората, с които е била в контакт, тя отново идва при нас.

В природата, извирайки на повърхността, водата преминава през различни почви, минерали, полезни из-копаеми, като приема тяхната енергия и вибрации. В ла-бораторията на професор Коротков са изследвани при-родни и бутилирани води. Резултатите от направените анализи показват, че природните води, които не са имали пряк контакт с хората, съхраняват своята енергия и сила. Съвременният човек не може да усети разликата между изкуствено пречистената и живата природна вода, но ако дадете на животно да избира, то винаги ще предпочете тази, взета директно от извора.

Феноменът на структурната памет позволява на водата да запечатва ставащото около нея, като по този начин обменя информация с цялата Вселена, свързвайки живите системи. И всеки от нас е не само брънка в без-крайната верига, предаваща информация, а и източник на информация, защото изречените думи, действията, мислите и емоциите се отделят от нас и се „запомнят“ от водата.

Водата носи важно послание – предлага ни да погле-днем по-внимателно в себе си. Когато направим това, по удивителен начин ще променим много неща и едва тогава ще започне духовното възраждане на човечеството.

1 4 8

Холограми, вероятности и светлина се подреж-дат в когиталността по най-добрият за нас начин!

ivomir

1 4 91 4 9

VІІ. ДУХОВНО ВЪЗРАЖДАНЕСъстояния и как да ги овладеем

Този, който знае Всичко,и не познава себе си,е пропуснал всичко.

Евангелие на Тома

Губя, независимо, че зная какво искам. Заради усло-вностите. Губя, защото не приемам очевидното. Заради тъпия страх да не се лиша от това, което желая, аз от-ново губя. Няма изваждане. А винаги съм се надявал, че е по-лесно. Макар да предполагах, че не е. Та нали точно затова се бях усамотил през всичките тези години и не допусках-никого до себе си, защото в противен случай ме смачкват... Грешка! Не те. Смачквам се. Не ми е ясно как и докога ще е така. Яде ме отвътре. Просто не искам да губя. Не моля да помогнеш. Но точно на това се надявам. Не карам да чувстваш. Но точно това искам. Не казвам всички думи, от които се нуждаеш, но те желая. А е толкова нелепо да е едностранно. С всички фибри усещам, че не е така, но пак ме е страх. Но, няма значение. Желая те. И ще те имам. Пък каквото ще да става. Май трябва да спра да се стре-мя към повече от онова, което ми се дава. Може би тряб-ва да забравя, че страдам и се измъчвам, че боли, като ме нараняват. Живот... Гаден. За сметка на това - дълъг. Да взема поне това, което ми се предлага. Няма значение как-во мисля аз. Нито това, което пиша в момента. Няма зна-чение дали ще дадеш онова, което жадувам да получа.

Просто искам да знаеш, че те обичам, Живот!Изповед на един обикновен българин

Така ли е? Това ли е, което по принцип всички си мислим? И защо? Забравихме ли откъде сме произлез-ли? Забравихме ли кои сме?

Родът е във всичко... Родът се проявява на всички нива.

1 5 0

Принцип на рода, Кибалион

Та ние сме българи, наследници на народа ди ли - предците на династичния род Дуло. Ди ли са хора с евро-пейска външност и силно развит индивидуализъм (49./Иисус каза: Блажени са самотниците и избраните, защо-то те ще намерят Царството, от което идват и в което трябва да се върнат.), с бръснати глави, с оставена само отзад коса, сплетена на плитка. Първи в човешката исто-рия употребили плуг за оран на земята и железни и брон-зови сърпове. За първи път стриват зърното във воденици между два кръгли камъка. Войните на този народ са пър-вите, притежаващи брадви от метеоритно желязо. Духът на ди ли бил самостоятелен и рицарски. Единственият народ в Средна Азия, у който моногамията била основ-на форма на семейството. Те въвеждат търговски мита и такси върху преминаващите през страната чужди сто-ки. И са първите, които се обвързват с висши сили, като налагат и единен бог. Богът на живото Небе, с неговото проявление - мълниите - Тан-гара или Тен-гри. Правят асоциативна връзка между Създателя и светкавиците, притежават знанието за появата на живот на Земята.

Мълнията ражда живот!

Дали?!В края на ХХ век екип от астрофизици пресъздават

в лабораторни условия атмосферата на Юпитер. Атакува-на постоянно с изкуствени мълнии, безжизнената иначе среда на планетата се насища с аминоциди – вещества, предхождащи появата на живот... Светлина, прорязваща и атмосферата на земята. Мълния!...

Теориите за възникването на кълбовидните мълнии са много. Според по-новите научни схващания става въ-прос за плазмена сфера. Някои данни сочат, че тя прите-

1 5 1

жава „разум”, защото в повечето случаи „избира” хората, с които „общува”. Друга хипотеза допуска, че кълбовидна-та мълния се заражда от заобикалящия ни отвсякъде кван-тов вакуум, криещ в себе си гигантска енергия. Следвайки трудовете на Алберт Айнщайн, Пол Дирак, Дейвид Бом, Карл Прибрам и Никола Тесла, науката стига до заключе-нието, че вакуумът представлява не абсолютна празнота, а е огромна информационна банка на Вселената. В основа-та на зараждане на нашия живот лежат енергоинформа-ционни процеси, като кълбовидната мълния е едно тяхно проявление.

Мълния... Светлина, предхождаща живота!

50.) Ако ви попитат за вашия произход, отговорете:Ние идваме от Светлината,където Светлината дойде от Себе Си.Тя почива, появявайки се в техния образ.Ако ви попитат за вашата самоличност, отговорете:Ние сме Негови Синове и Избраното от Живия Отец.

Случайно ли попадаме на Светлината и Избора? Кое е общото между квантовата физика, Изборът, невро-физиологията, Животът, колективното несъзнавано и Светлината?

В основата на зараждане на нашия живот лежат енергоинформационни процеси, като кълбовидната мълния е едно тяхно проявление...

ІYІ

И какво от това, ще попитате.Бих казал – нищо. Но не е така. И до момента в Алтай

пожелават на младоженците да са... болъгар! Старите хора обясняват, че така се казвало, когато ще те бъде, ко-

1 5 2

гато си белязан или избран и природните сили и живото Небе са на твоя страна. За да те бъде!

Та ние сме българи! За да ни бъде. Не е лесно, но ние сме избраните! Това е вашият, нашият свят. Светът на възможностите. Вникнете в духа на народа ди ли, в не-съзнаваното. Вслушайте се в тропота на конските копи-та, отекващ през времето, за да си спомните откъде сме тръгнали, за да „видите”. Загледайте се в нестинарките, издигнали вярата и себе си над горещите въглени, за да почувствате. Полетете с гласа на гайдата, зареян нейде в космоса, за да усетите вкуса на познанието. Идете сред природата - уникалното, дарено от Бога място, на което сме се родили. За да ни бъде! За да искри светлината в очите ни. Светлината на избраните! Светлината на из-биращите... Избор на възможности... Избор на живот... Като мълния. А мълнията ражда живот!

Нашият нов живот, болъгар!

Да си пожелаем мълния! И рече Иисус:48.) Ако двама направят съюз в една къща,те могат да заповядат на планината да се премести,и тя ще се премести.

А ако го сторим всички заедно?

***Тук е мястото да представя и едно уникално българ-

ско творение, което е наречено простичко сфера Българа и е изработено от тибетска сплав. Представлява спирали, разположени в различни равнини. Носи се като медальон с предназначение да подпомага адаптацията на организма към космичните и земни енергийни излъчвания и засилени вибрации, произтичащи от интензивните процеси, съпът-

1 5 3

стващи промяната в електромагнитното поле на Земя-та. Целта е запазване физическата устойчивост и психи-ческото равновесие на човека.

Сфера Българа си взаимодейства с биофизичните полета на човека, балансира ги на енергийно и физическо ниво. Въздействието е постепенно - часове, дни, дори месе-ци (в зависимост от здравословно състояние и степен на енергиен дисбаланс), но постигнатият резултат е траен. Човекът е защитен от вредни енергийни, информационни и геопатогенни влияния. Сферата предпазва притежате-ля си даже от собствените му отрицателни емоции, като страх, гняв и др.

1 5 4

Състояния и как да ги овладеем

Отрицателни мисли?Забързани в ежедневието, обикновено не си даваме

сметка, че съзнанието ни е заето по-скоро с отрицателни мисли, отколкото с положителни. Нещо повече - така свик-ваме с присъствието им, че дори се стремим да извлечем „полза” от тях, обявявайки ги за „реалистичен начин на мислене, съобразен със света“. Случва се следното:

1. Нещата вървят добре, но вие смятате, че не го за-служавате. Тези мисли ви служат за наказание.

2. Не ви е комфортно с вашето „щастие”. Мрачните разсъждения ви носят достатъчно тъга за уравновесява-не, за да се чувствате „по-реалистично”.

Липсата на цел често допринася за подобна реак-ция. Ако не изпитвате емоции или не сте си определили конкретна посока, която да следвате в живота, значи няма какво да ангажира вниманието ви. Мислите ви се реят сво-бодно. Не правите съзнателно усилие те да са позитивни. Следователно (понеже не можем да „изключим“ ума си) те се занимават с онова, което е край вас. По инерция търсите недостатъците, а не предимствата и възможностите.

Добре е да си създадем навика да мислим положи-телно. „Негативното” общество, което ни заобикаля (от сутрешния вестник до последните вечерни новини) може да е първото, което да игнорираме. Изпадането в отрица-телни мисли е заучено поведение и прилича на влак, кой-то набира скорост и сила с движението напред. Щом сме могли да свикнем с него, то абсолютно в наша власт е да усвоим и как да го управляваме. С малко тренировки ще

1 5 5

разберем, че нежеланите мисли си отиват толкова лесно и бързо, колкото идват. Въпрос на овладяване на логиката.

Ето няколко съкратени откъса от аудио-лекциите3 на Джон Кехоу, в които той посочва пет уникални техни-ки за елимилиране на негативни мисли:

Първата техника се нарича „отрязване“. В мига, в който осъзнаете, че в съзнанието ви се е загнездила нега-тивна мисъл, вие я изхвърляте от ума си. Не спорите с нея, не се съпротивлявате срещу ѝ, просто я „отрязвате“.

Втората техника е „поставяне на етикет“. Кога-то усетите, че негативна мисъл минава през ума ви, вместо да я „отрязвате“, сложете ѝ етикет. Кажете си: „Това, кое-то става, е, че съм се поддал на негативна мисъл.” Продълже-те да си го повтаряте. Да си напомняте: „Това е просто една негативна мисъл.”

Негативните мисли могат да ви повлияят само ако реагирате спрямо тях.

Върнете се и прочетете горното твърдение отново. Продължете да го четете, докато осъзнаете, че вашата ре-акция спрямо отрицателните мисли им дава сила. В мину-тата, в която започнете да се съпротивлявате на тази ми-съл, да се вълнувате, то значи сте попаднали в нейна власт. Стане ли ви ясно, че негативните мисли имат власт, само когато проявите отношение към тях, то тогава изберете да не реагирате. Сложете им етикети. И насочете ума си към нещо друго. Не попадайте в капана им, като ги обмис-ляте. Отхвърлете ги. Още веднъж: негативните мисли могат да ви повлияят, само ако реагирате спрямо тях.

1 5 6

Третата техника за премахване на негативни мисли е преувеличаването им до степен на абсурдност. Ключовата дума е „абсурдност“. Да кажем, че сте търговец и провеждате разговори във връзка с продажби, когато вне-запно ви връхлита съмнението: „О, какъв е смисълът! Няма да направя нито една продажба повече днес.” Тогава се ула-вяте и се подсещате: „Чакай малко, това е негативна ми-съл.” Прилагайки техниката, може да добавите още: „Точно така. Няма да продам нищо повече днес. Даже няма да се из-ненадам, ако при посещението си в следващата компания, в момента, в който отворя вратата, хората започнат да ме заливат с кофи с вода. Ще пуснат питбули и немски овчарки, ще бъда нахапан и мокър, а след това ще изскочи голяма ме-ханична боксова ръкавица и ще ме фрасне в лицето. Всички ще наскачат по бюрата си и ще издигнат огромен банер, на който ще пише: „Глупако, защо дойде тук? Никога няма да направиш още една продажба!” Продължавайте в този дух, преувеличавайте, докато си кажете: „Е добре, достатъчно, това е абсурдно.” Ще прихнете да се смеете над мисълта, а когато това стане, сте отнели цялата ѝ сила.

Четвъртата техника - противопоставяне на не-гативната мисъл с противоположната ѝ. Каквото и да ви нашепва негативната мисъл, опълчете ѝ се, като помис-лите обратното. Когато отрицателна мисъл дойде в глава-та ви: „Няма да направя нито една продажба повече днес”, отвърнете ѝ с: „Ще направя още няколко продажби днес.” Когато ви хрумне нещо от рода на: „Никога няма да напред-на финансово”, използвайте думи, като: „Ще имам колоса-лен финансов успех.” Когато ви тормози следното: „Никога няма да имам сериозна връзка”, кажете си: „Скоро ще имам прекрасна връзка.”

1 5 7

Петата техника - използване на утвърждения срещу негативната мисъл. Изричайте конкретни прос-ти твърдения, които повтаряйте отново и отново. В книгата „Подсъзнанието може всичко”2 съм отделил цяла глава за утвържденията. Те са изключително ефикасни, особено за настоятелно появяващите се негативни мисли, които са ви преследвали с години. Когато за пореден път се изправите срещу отрицателна мисъл, спокойно ѝ съоб-щете, че отсега нататък всеки път, когато се появи, ще я посрещате с двеминутни утвърждения, чиито смисъл е противоположен на това, което тя заявява. И спазвайте обещанието си. Когато ви хрумне например: „Никога няма да напредна в живота”, веднага „атакувайте“ с: „Ще по-стигна грандиозен успех в живота си. Ще постигна гранди-озен успех в живота си. Ще постигна грандиозен успех в жи-вота си.” Повтаряйте утвърждението в продължение на две минути. Ако негативната мисъл се завърне, преборете я с още две минути. Ако отвръщате на въпросната мисъл по такъв начин всеки път, когато „изплува“ в съзнанието ви, гарантирам, че много бързо, може би дори в рамките на няколко дни, тя ще престане да ви тормози.

Това са пет чудесни начина за справяне с негативното мислене. Изберете тези, които ви се струват най-ползот-ворни, употребявайте ги в комбинации, но най-важно е да ги прилагате. Не е необходимо да се оставяте в плен на не-гативните мисли. Вече не е нужно да позволявате те да ви провалят. От този момент нататък вие притежавате ин-струменти и техники за елиминиране на негативните ми-сли. Поздравления! Сега са във вашите ръце, използвайте ги!

из „Силата на мисълта”,аудио-лекции на Джон Кехоу

1 5 8

Можете да си създадете „умствени позитивни кур-шуми”, които да „изстрелвате“ по негативните мисли. По-мислете си за няколко неща, които искрено ви вълнуват. Щом се появи нежелана мисъл, гръмнете я с „позитивен куршум”. След това визуализирайте как тя се пръска като глинена паничка. Ако правите това често, съвсем скоро ще ви спохождат повече щастливи, положителни мисли. При достатъчна упоритост, редовни репетиции и след определен период ще имате само позитивни мисли, без да е необходимо да се стараете.

Защо е нужно да тренираме ума си, да повтаряме не-прекъснато новите утвърждения? Защо не може да си по-ставим задачите и те веднага да се случат? Обикновено пър-вият ми отговор на подобни запитвания е пак въпрос: За колко време, моля, научихте таблицата за умножение? Може би стана ей така – дадоха ви схемата, вие я прочетохте, пробвахте в клас и хоп – на другия ден можехте да смятате с числа до 100. Така ли беше? А спомняте ли си колко пъти сте повтаряли: три по три е девет, три по три е девет, три по три е девет, три по три е девет и т.н.? Сега обаче и насън да ви питат, съвсем автоматично ще отговорите, нали?

Това е вярно, но все пак не изяснихме защо не става веднага. Нека разгледаме какво се случва в мозъка. В него съществува огромна мрежа от неврони, всеки от които предава информацията към отделни части и звена.

Мозъкът не прави разлика между това, което „виж-да“ наоколо, и това, което си спомня, защото се задействат едни и същи невронни мрежи. Той е съставен от мънички нервни клетки, наречени „неврони”. От тях, като пипала, излизат разклонения, които достигат и се свързват с дру-ги клетки, образувайки по този начин невронната мрежа.

1 5 9

Всяка връзка, която формират, се превръща в мисъл или спомен. Мозъкът изгражда всичките си понятия въз основа на асоциативната памет. Всички идеи, мисли, чувства са вградени и взаимосвързани в тази невронна мрежа и между тях има сродство.

Из филма „Мистерията на живота”

Следващата скица (фиг.8) ще ни помогне да обяс-ним нещата.

При подаден електро-химичен импулс по невронна-та мрежа между някое от разклоненията и „магистралата” на мрежата „прескачат“ електрически искри. Да прие-мем, че въпросните „магистрали” са две – за негативни и за позитивни мисли. Разделението е условно, защото мо-зъкът не разграничава импулсите (това го правим ние). При наличие на отрицателна мисъл разклонението отива към съответната „магистрала“. Честото изпращане на им-пулси към нея води до интензивно взаимодействие. Идва момент, в който е по-добре разклонението да се слее или срастне с нея, за да има по-малко съпротивление. Тогава

фиг. 8

1 6 0

се наблюдава пристрастявяне към определено поведение, изрази и начин на разсъждаване като цяло. Какво ще се случи, ако трябва да се отклоним от познатата ни схема и се налага да дадем положителен отговор за нещо? Разкло-нението ще се „опита” да се откъсне от негативната „ма-гистрала” и да подаде импулс към позитивната. Тъй като е свързано с първата, то преместването и отправянето на сигнал към втората не може да се осъществи. Но зададен и програмиран да достигне до определена положителна зона, импулсът тръгва по единствения си възможен път и след поредица от преминавания и прехвърляния в мре-жата, се озовава в този сектор. Резултатът на практика е такъв, че на въпрос, на който трябва да отвърнем утвър-дително, отговорът, който се получава, е: „Става”, „Бива”, „Добре е” и т.н. Но не и: „Да, отлично!”, „Превъзходно!”. Свикнали веднъж с негативните послания, дори не обръ-щаме внимание, че те стават част от нашата същност и че даваме неподходящ пример на децата си. Може да не сте съгласни с това, но се замислете, че запитат ли ни: „Как си?”, обикновено изричаме по инерция: „Горе-долу” - низ-ходяща градация, която провокира понижено самочувст-вие и самооценка.

Ние формираме свои модели за действителността. И колкото повече данни трупаме, толкова по-точен става моделът ни. В крайна сметка съчиняваме и си разказваме приказка за това какъв е светът около нас. Всяка инфор-мация, която обработваме и която получаваме отвън, е неизменно оцветена от миналите ни преживявания и от емоционалната реакция на възприетото от нас. Кой ни направлява, когато се поддаваме на емоции или когато ги контролираме? От физиологията знаем, че нервните

1 6 1

клетки, които изпращат импулси заедно, са съединени. Ако правите нещо отново и отново, тези нервни клетки образуват стабилни връзки. Ако всеки ден се ядосвате и се разстройвате, страдате, намирате си оправдание да се правите на жертва, вие създавате нови връзки и ежедневно градите вашата невронна мрежа. И тя вече е здраво свър-зана с всички онези други нервни клетки на така наречена-та „самоличност“...

Из филма „Мистерията на живота”

Може ли тази връзка да бъде прекъсната?По същия закон нервните клетки, през които не про-

тичат едновременно импулси, престават да са свързани. Те губят постоянните си връзки, защото всеки път, кога-то прекъсваме мисловния процес, който предизвиква хими-ческа реакция в организма, тези нервни клетки по малко разграждат връзките си.

Из филма „Мистерията на живота”

Разградените по този начин връзки бихме могли да „пренастроим”. От позиция 1 към позиция 2. Как става това? Започваме да променяме собствените си нагласи с помощта на утвърждения. Всички негативни убеждения, които сами сме си създали, променяме в позитивни. Често не си даваме сметка, че имаме такива, или направо отри-чаме тяхното съществуване в начина ни на мислене. При добър себеанализ обаче, можем да ги открием. Най-често срещаните негативни убеждения са: Нямам време, Нищо не зависи от мен, Нямам пари, Нямам приятели, Не мога да си го позволя и т.н. Ще обърна внимание на един особено фрапиращ пример.

Моя позната, която съвсем наскоро бяха съкратили от работа, бе дошла при мен. Беше чела „Подсъзнанието може всичко” на Джон Кехоу и бе абсолютно наясно с

1 6 2

това, че трябва да търси положителните страни на всич-ко, което се случва с и около нея. Тя започна така:

- Сега ще ти изброя всички положителни страни на това, че ме съкратиха от работа:

Първо - тази работа я ненавиждах и смятах да се ма-хам от там.

Второ - няма да ставам в 5:30 часа.Трето – няма да ме болят пръстите и ставите (беше

машинопистка).Четвърто – няма да ми се подиграват колегите за

скоростта, с която пиша.Пето – няма да ме унижават приятелите, че получа-

вам страшно ниска заплата.Шесто – няма да се стресирам.Седмо – няма да хленча за всичките тези неща!Бях направо шокиран. Изброи ми „положителните”

страни, като започваше всяка от тях с „няма”! Просто не осъзнаваме нещата, които казваме. Но тази пристрасте-ност към „няма” ме изуми. Като капак, беше убедена, че прави нещата както трябва. А можеше просто да обясни:

Смятах да сменям работното място и съм на път да постигна целта си.

Ще се излежавам сутрин до късно.Ще могат да си отпочинат пръстите и ставите ми.Ще обърна внимание на себе си и ще се съсредоточа в

повишаване квалификацията си... и т.н.Помислете над това какво точно говорите!Освен грешките, които допускаме самите ние в на-

чина си на мислене, да не забравяме, че водата има па-мет. Какво искам да подчертая? Всичко, казано от нас, се запаметява във водата. А нашият организъм е 2/3 вода. Представете си какво програмираме в него! От една стра-на, с мислите си, а от друга - с вибрационната енергия на думите, които изричаме.

4. Измислете си награда за умствена издръжливост.

1 6 3

Упражнение: Единственото нещо, над което имаме пълен контрол, са нашите мисли. Пригответе си касичка. При всяка позитивна мисъл се „награждавайте”, като от-деляте определена предварително сума. Може би отдавна имате желание да си купите нещо, което много ви харесва? Ето бърз и лесен начин да го осъществите. Повече поло-жителни мисли – повече пари в касичката!

Ще изчакам да видякакво ще се случи

„Този път може и да се размине” – философията на всички, превърнали се в „царе на отлагането”. Не искате да започнете какъвто и да е проект, нито пък да правите нещо, което би довело до проблеми или притеснения. Не желаете да „разбулите” нищо, което би увеличило усеща-нето за безпокойство в живота ви. След като промените до известна степен причиняват стрес, вие се вкопчвате в статуквото. Звучи познато, нали? По ирония, колкото повече се опитвате да избягвате стреса, толкова повече го изпитвате. Изолирайки се от света, вие ограничавате възможностите си да контролирате своята среда и об-стоятелствата. Чувството на безсилие подхранва тревож-ността. Когато се изправите пред предизвикателство, ко-ето предпочитате да избегнете, спрете и запишете какъв според вас е проблемът. Често смятате, че не можете да се справите с нещо, защото то е твърде мъгляво. Не изя-снявате подробностите, а решавате, че да се бори човек с „мъглата“ е доста трудно. Това „оставяне по течението” може да има неприятни за вас последствия.

Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво имено.

Франц Кафка

1 6 4

Затова разнищвайте всеки детайл в дадена ситуация. Колкото повече информация имате, толкова по-добре!

1. Отбележете какви биха били последствията от евентуалното бездействие. Направете списък - вляво на листа: Какво губя, ако не предприема нищо? И вдясно: Как-во ще постигна, ако реша проблема още сега? Такъв анализ ще ви даде правилна и реална преценка на ситуацията и ще е ориентир как да постъпите. Доста хора биха казали, че обмислят нещата в движение. Записването ви дава щанс да разгледате вариантите, да не забравите нито един от тях и да откриете максимален брой подварианти. Като в шах-мата – трябва да се предвидят всички, или поне мвъзмож-но най-много ходове на „противника”.

2. Направете списък с поне пет действия, които мо-жете да извършите незабавно. Не е задължително тези решения да ликвидират проблема веднага, те обаче тряб-ва да имат потенциал да подобрят ситуацията. Преди да предприемете каквото и да е, проверете дали не сте пропуснали нещо. Реализирайте някоя от набелязаните точки веднага. Допълвайте и актуализирайте списъка от действия, като непременно правете поне по едно от из-броените действия всеки ден. Не пропускайте да се на-градите (дори с нещо незначително, което ви е приятно), когато успеете с дори малка част от решаването на про-блема. Вие вече сте зад кормилото, а не се криете на зад-ната седалка. Изживейте това радостно чувство!

Никой не ме разбира

Може би има разлика между онова, което мислите за себе си, и това, което всъщност сте. Или не живеете така, както бихте искали. Не правите нещата, които би-хте желали. Затова околните не ви виждат в истинската ви светлина. Съдят за вас по вашето поведение, а вие бихте предпочели да ви оценяват по намеренията, възгледите и

1 6 5

идеите ви. Но тук ще ви кажа, че... Пътят към Ада е осеян с добри намерения.

Успокояващо е да смятате, че никой няма пред-става за вашите проблеми и неприятности и че прос-то не ви разбират правилно!

Хората не ме харесват (факт) - следователно те си-гурно не ме разбират (оправдание, а не причина). Ако ми-слехте, че другите ви разбират и не ви одобряват, това би било смазващо! Обратното носи спокойствие. Е, всички имаме нужда от обяснения и винаги успяваме да си ги из-мислим. Оправданието е като дупето – всеки си го има и си го носи. И колкото и да мирише – негово си е! Но не е ли по-добре да приемем факта, че не е възможно всички да ни обичат?

Другата причина разсъждавате по този начин е ва-шата уникалност - така се самоубеждавате, че не сте като останалите. Допускате, че неразбирането означава, че сте нещо неповторимо? Възможно е. Но тези мисли ни отдалечават от истинската ни същност, от увереността и успеха. А един точен анализ, безпристрастен и критичен, би ни показал каква е реалната ситуация. Би ни дал шанс да осъзнаем собствените си силни и слаби страни. Има ли смисъл да сме наясно с недостатъците си? Естестве-но. Ако следваме примера на добрите модни дизайнери, ще подчертаем позитивните и ще „прикрием” слабите си страни. И като „се погледнем в огледалото”, наречено „к’во ще кажат другите”, винаги ще имаме идеален вид. Означава ли това, че е необходимо да станем лицемери? Не, защото в един момент ще осъзнаем, че е по-добре да сме честни пред себе си, и пред другите. Ще стигнем до извода, че няма как да сме добри във всички области ед-новремено. Онова, за което имаме дарба, възможности и потенциал, ще изтъкнем. Останалото - ще признаем, че не умеем, и ще оставим шанса и на други да се изявят. За да можем да постигнем всичко това, трябва честно да си

1 6 6

отговорим на няколко въпроса.1. Кой съм Аз? В лявата част на лист избройте ка-

чествата, които мислите, че притежавате - достойнства, слабости, представата за себе си, интересите, работата, взаимоотношенията си - всичко, за което се сещате и ко-ето разкрива кой сте. Подчертайте онова, върху което искате да се фокусирате и да доразвиете – онова, което смятате за важно да разкриете пред останалите. Сега в дясно на листа опишете какъв според вас е смисълът да съществувате на този свят. Четете формулировката мно-гократно, докато я асимилирате. Съчетанието между чув-ството за смисъл и характерните за вас черти, отбелязани в списъка, ще ви даде силно самочувствие. То ще ви пома-га да общувате истински с хората край вас.

2. Който иска да бъде разбран, първо трябва да се научи да разбира другите! Стремете се не само да слушате, но и да чувате. Така, ако се чувствате неразбран, отговорността да направите нужните стъпки и да пока-жете на хората кой сте в действителност е ваша. Убедете се, че наистина ви е ясно какво ви казват. Не се стесня-вайте да питате, когато не сте сигурни, че сте схванали правилно. Задаването на въпроси е изкуство, мъдрост и истинската проява на интелект. Глупав въпрос е само незададеният! По този начин ще се предпазите и от неправилно тълкуване на чуждите думи. Избягвайте използването на пристрастни фрази, като: „Аз съм прав, а ти грешиш”. Това ще отвори път за по-безпроблемна ко-муникация и ще ви помогне да почувствате и осъзнаете чуждото поведение или думи.

При общуването с другите често използваме „Ти”- послания. Когато искаме да съобщим на някого какво ни е причинил с поведението си, обикновено акцентираме на направеното от него, а не върху начина, по който ние сме се почувствали. Това е грешка, която води до започва-не на спор и влошаване на отношенията. Защо се случва

1 6 7

така? „Аз“-посланията остават при теб, изразяват чув-ства; „Ти“-посланията оценяват, нараняват. А оценя-ването води до дистанциране, което пък е елемент на раз-личието. Езикът е дейност на духа, целяща да превърне звука в израз на мисълта. Думите преобръщат нагласите на съзнанието. Всяка дума, жест или действие (артику-лация) имат отношение към осъществяването на света. Използването на „Аз“-послания пресича спора, за разли-ка от „Ти“-посланията, чрез които се постига единствено омагьосан кръг: Аз те обвинявам, Ти ме обвиняваш, пак Аз, пак Ти... и така до пълен разрив в отношенията, а чес-то пъти и до проява на агресия.

„Аз“-посланието избягва осъдителните, оценъчни и обвинителни съждения. Описва в какво се състои пробле-мът и как той влияе върху говорещия, позволява на слу-шащия да приеме моментното недоразумение като нещо поправимо. Посланието съдържа описание на:

1. Собствените чувства.2. Поведението на другата страна, което провокира

тези чувства.3. Ефекта или последиците от това поведение върху

говорещия.пример: „Аз се притесних, когато не ми върна учеб-

ника, защото нямаше как да се подготвя за изпита.” (А не така познатото: „Ти никога не ми връщаш нещата!”)

Упражнение: Съставете списък на 10-те най-чести послания, които отправяте на хората около вас. В ляво запишете „Ти“-посланията, а вдясно ги променете в „Аз“-послания. Анализирайте всяко от тях. До какво биха до-вели едните и до какво другите?

пример:

Ти ме обиждаш... Чувствам се обиден от това, което казваш.

1 6 8

Ти си груб с мен... Почувствах се наранен от грубия тон.

Ти ми се присмиваш... Почувствах се унизен.

„Аз“-посланието е форма на асертивно поведение. Помага при общуването и допринася за ефективно и пъл-ноценно разбиране. Да обобщим - „Аз“-посланието е:

а) чувството - как се чувствам аз - съобщаване на това как се чувствам (Аз се чувствам притeснен…)

б) поведението - какво ми е въздействало - обясня-вам какво ме кара да се чувствам така (…когато ми кре-щиш…)

в) ефектът - как ми е повлияло - обяснявам ефекта върху мен (…и искам да се махна…)

г) причината - защо ми е въздействало - казвам при-чината за това мое чувство (…защото се чувствам за-страшен)

Опитайте се да прилагате на практика „Аз“-посла-нията, докато те станат вашия начин на общуване. Това със сигурност ще подобри взаимоотношенията ви и ще елиминира възможността за изпадане в тежки спорове, които не водят до нищо.

А сега да кажем и какво точно е асертивност. Тя е форма на поведение, при която демонстрирате уважение-то към себе си и към околните. Тя се основава на филосо-фията за личната отговорност и съзнанието за правата на другите хора. Това отразява разбирането за ценността на всеки - личната и тази на останалите индивиди. Но какво представлява проявата на асертивност?

1. Да осъзнаете, че по принцип имате права, които мо-жете да използвате и защитавате.

2. Да разберете какво изпитвате и да приемате чув-

1 6 9

ствата като нещо значимо.3. Да се изразявате ясно, просто, директно и по свой

начин.4. Да не доминирате над другите и да не се разпореж-

дате с тях.5. Да разглеждате като предизвикателство ситуации-

те, в които не сте участници.6. Да сте отворни и честни към себе си и към околните.7. Да имате търпението да изслушвате гледната точка

на другите и да проявявате разбиране.8. Да приемате това, което чувствате, мислите и пра-

вите вие самите. Да уважавате чуждите чувства и действия.

3. Изграждайте емоционална връзка с хората! Комуникацията е двупосочна улица и винаги е налице въз-можност за неразбиране и погрешно тълкуване. Ако сте свързани на емоционално равнище с някого, тогава общу-вате по начин, който надхвърля казаното или извършено-то. Хора, които лесно постигат подобно нещо, могат да се справят с недоразуменията, защото техните отношения не се основават на ума, а на сърцето. Всички имаме нужда да получаваме и да даваме любов. Вместо оправданието, че другите не ви разбират и затова не ви харесват, защо не пробвате да се обадите на някого без причина и просто да му заявите: „Обаждам се да ти кажа, че те обичам!“ Дали това няма да е повратната точка във вашия живот, която ще ви постави на правилната пътека, водеща към вас са-мите? И какво ли може да загубите? Вие така или иначе считате, че те не ви разбират - в най-лошия случай ще им предоставите още една причина за това. Но ако подобни разсъждения са си единствено ваши и не отговарят на истината? Тогава... какво ли би се случило? Имате из-бор. И той е... да опитате.

1 7 0

Чувствам се отчаян

Имам чувството, че върша само онова, което тряб-ва. Май никога няма да постигна нещата, за които копнея. Животът е гаден. Омръзна ми да мечтая и да си фантази-рам какво бих искал да ми се случи. Не мисля, че е възможно някога да реализирам целите си. Движа се в коловозите на утвърденото от другите и това е единственото, което мога да сторя, за да държа главата си над водата. Дали не затъвам в блатото с гадостите, които са около мен? Познато ли ви е?

Защо е така и какво да направим?Може би е налице конфликт между това къде сте и

къде мислите, че трябва да бъдете. Чувството на безна-деждност възниква, когато се съмнявате, че някога ще успеете да стигнете там, където желаете. Натъкнали сте се на някаква стена и не можете да продължите напред. Запълването на времето с дейност, която смятате за за-дължение, е изтощаващо. Това е формулата на отчаяни-ето. Намирате се в пропаст между мястото, където бихте искали да се доберете, и това, на което се намирате. Стра-хувайки се да поемате рискове и да реализирате промени, на вас ще ви е все по-трудно да оправдавате пред себе си своето поведение.

1. Направете нещо малко, което ви се иска – неза-бавно! Всеки път, когато си поставите цел и предприеме-те действия за осъществяването ѝ, се придвижвате стъпка напред. Съществен момент при тази крачка е да потърси-те колкото може повече възможности за постигането на вашата цел. Замислете се. Първото нещо, което ви дойде на ум, докато четете тези редове, е как това, което желаете, няма да стане. Да, ама не! Всичко е възможно. Но на вас ви хрумва как и защо нещо няма да се получи, от кого сте зависими, кой ви пречи и т.н. За такива случаи казвам:

1 7 1

Търсете възможностите, а не невъзможностите!

Светът е холограма, появила се вследствие на ваши-те собствени мисли. Щом той веднъж е сътворен от вас, то напълно логично е да можете и да го трансформирате.Променете нагласите си в положителна посока. Започне-те да говорите по-често за щастието. Наситете мислите си с увереността, че желаното ще стане и предприемете съответното действие, за да реализирате идеята си. Как да го направим? Ами трябва малко да се понасилим. За-щото докато търсим кое е възможното, някак си главата ни се пълни с онези причини, които превръщат целта ни в неосъществим блян. Без да искаме игнорираме варианти, понеже ни се струват налудничави. Може и така да е! Но кое е по-добре – да изглеждате странни в очите на други-те и нещата да ви се случват, или да сте „нормални” като останалите, но цял живот да сте нещастни? Преценете си сами. В крайна сметка - животът си е ваш – правете с него к’вото си искате!

Ако изберете да бъдете щастливи, потърсете всички варианти. Бавно и внимателно ги анализирайте. Където съществуват пречки, се спрете по-дълго. Поровете се в торбата с възможности и току-виж изскочи нещо, за кое-то не сте си помисляли. И най-важното: не приемайте, че нещо не става, защото някой ви е казал, че го е пробвал. Не-е, не така! Не се знае нито как е опитвал, нито кога. Когато този човек е опитвал, събитията и ситуациите са били други. Тези, от които е зависело събитието са били различни. Пък и той може да се е тормозел как няма да се получи, докато е „ходил по мъките”. В крайна сметка хора-та може просто да не са го одобрили, а вас да харесат и да направят за вас това, за което другият не си е помислил, че е възможно.

Измислете си възможностите, при които желанието ви ще се осъществи. Разгледайте го като вече реализира-

1 7 2

но.. Радостни ли сте? Изживейте тази емоция, почувс-твайте я. Нека самото усещане проникне във вас. И на-правете нещата, които са ви хрумнали като възможности.

Има ли вариант да не стане? Разбира се, че има. И първото, което откриваме, е лицето, което ни е попречи-ло. И му теглим една... Да, ама не! Никой не ни е виновен. Анализирайте. Може би не сте били достатъчно уверени, не сте преценили всички опции и ви се е случило нещо, непредвидено. А може би, докато сте си утвърждавали: „Хора, факти и събития се подреждат по най-добрия за мен начин!“, нещата да са се стекли така, че създалата се ситу-ация да е най-подходящата за вас. Помислете над това! Съществен момент е и фактът, че си въобразяваме, че ко-гато си пожелаем нещо, предприемем съответната крачка като действие и хоп – всичко трябва да е готово. Ама за вчера! Моля, моля! Поръчки за предишни дни не при-емаме! Необходимо е търпение, за да може хора, факти и събития да се подредят по най-добрия за нас начин. То-ест, както често казвам – изчакайте си чакането, ако сте убедени, че сте направили всичко както трябва. През това време следвайте набелязаните от вас стъпки и да търсете още нови възможности. Животът продължава. Не е добре да изоставате, нали?

2. Поставете си постижима голяма цел, изготве-те разумен план за действие и график за реализацията ѝ! Извървете първата крачка, според този план, в рамките на двайсет и четири часа от неговото съставяне. Безна-деждността често съпътства бездействието, и обратното. Не правете просто нещо, а всичко възможно! Чувството, че никога няма да постигнете мечтаното, може да изчезне само за миг. Самото движение към целта създава усеща-не за сила. То изпраща към мозъка ви съобщение, че ко-мандвате живота и щастието си. Напредвайте в желаната посока и съвсем естествено ще се отдалечите от положе-нието, в което сте се намирали преди.

1 7 3

Не забравяйте да се награждавате! Когато стиг-нете до определен успех или се вместите в краен срок, от-празнувайте събитието. Колкото по-добре се чувствате (като постоянно състояние), толкова по-назад ще остават старите емоции. Ако, се връщате понякога назад, нека то е, за да си дадете сметка колко сте постинали. Не търсете негативни моменти. Не можете да поправите грешките, които сте допуснали, затова си ги признайте. И си кажете, че повече няма да бъркате. Отделете време, за да се насла-дите на хубавото в отминалата ситуация. Защо енеобхо-димо да го правите ли? Много просто. Човек има способ-ността да забравя постиженията си и да ги приема като даденост. Но вие сте полагали усилия. Значи можете! И то как! Вероятно щяхте да отбележите, че това е било, ама преди. Добре, но кой го е направил? Аз ли? Не! Вие сте си сътворили нещата по-най-добрия за вас начин. Изгради-ли сте вашия свят. И винаги можете да го сторите отново. При това даже по-лесно, защото имате опит.

Нямам желание и цели

Какво се случва обикновено – не искате да видите къде се намирате, боите се да изследвате живота си твър-де подробно. Точната преценка къде сте били, какво сте направили и какво не, вероятно ще ви се стори плашеща. Не можете да се примирите с вината за действията си. Отказвате се от своето бъдеще, за да оправдаете миналото си. Като продължавате да вършите все едно и също, не ви се налага да поставяте под въпрос миналите си постъпки. Ако пък сте принудени да се взрете в липса-та си на постижения, имате милион оправдания и много поводи да се упреквате. Така оправдавате бездействието си. Чувството за вина ви пречи да установите контрол над живота си. Измества встрани от вас отговорността, приписвайки я на външни сили. За това допринася и усе-

1 7 4

щането, че в голяма степен не владеете съдбата си. Счита-те, че няма смисъл да кроите планове, защото посоката на живота ви не се определя от вас. Той или е предопределен, или в най-добрия случай не зависи от вас. А всъщност вие го изграждате сами. Теорията, която прочетохте досега, а и практиката потвърждават този факт. Светът се материа-лизира около вас само защото вие го създавате. Спомнете си електрона, който се превръща в частица само когато го наблюдават. Мислите ви взаимодействат с вълните нао-коло и формират холограми, които представляват „мате-риалното” изражение на вашия свят, средата в която сте, хората, с които контактувате.

Както казва Джон Кехоу в книгата си „Подсъзнани-ето може всичко”: „... съзнанието твори действителност-та, а ние творим съзнанието си.“ И „това, в което вярва-ме, е онова, което се случва.“

Нежеланието да си поставяте цели и да планира-те бъдещето ви освобождава от товара на необходи-мостта да постигнете нещо. Ако нямате определена цел, ще си спестите тревогите, че не я реализирате. Като стре-леца, който първо изстрелва стрелата и след това очертава около нея мишената – така винаги е улучил целта. Дали обаче това е възможно?

За да откриете по-лесно онова, което искате от жи-вота, помнете следното:

1. Поставянето на цел не означава да се придържате към нея на всяка цена. Свободни сте да я трансформира-те винаги, когато пожелаете или почувствате необходи-мост да направите това. Как така хем си поставяте цел, а после я променяте? Целта поставяте днес. Ако тя е дъл-госрочна, докато се стремите към нея, биха могли да се променят условията, вашите приоритети и отговорно-сти и т. н. Просто трябва да съобразите целта с новопо-явилите се обстоятелства и да я актуализирате. Помнете – върхът е един, а пътеките към него са много. Дали ще

1 7 5

изберете стръмната и трудната (за да стигнете бързо), или по-леката и лесна (стигате по-бавно, но през цялото време можете да се наслаждавате на удоволствието от из-качването) - това зависи само от вас!

2. Поставянето на цел не означава да се борите или да се стремите отчаяно към нея. Напротив, нейното конкретизиране би трябвало да ви помогне да минавате по-леко през живота, без да влагате прекомерни усилия. Постигането ѝ трябва да доставя удоволствие. Целите са оправдани дотолкова, доколкото осмислят живота, зато-ва нека са свързани с онова, което обичате.

Когато говорим за цели често употребяваме фра-зите „боря се“ и „стремя се отчаяно към“. Но те не могат да ви поведат в желаната посока. Борите се. Срещу кого и против какво? Нали вие определяте целта? Излиза, че се конфронтирате със себе си. Измествате мисълта за по-стигане на мечтаното с борбата - без значение срещу кого и против какво. Отчаяният стремеж също не е от полза, защото е характерен по-скоро за човек, който смята, че няма избор за действие. А самата идея за цел е избор, тър-сене на нови възможности.

3. Ще откриете, че изборът на цел поражда известна съпротива. Тя може да се прояви по няколко начина – като се почувствате потиснати, загубили надежда или направо съкрушени при мисълта, че се налага да степенувате жела-нията си. Ще ви се прииска да се разсеете като похапнете, поспите или се захванете с нещо друго. Подобни емоци-онални реакции означават, че се опитвате да избегнете открито да заявите какво искате от живота. Важно е да продължите и да надмогнете тази спънка. Задълбочите ли се в процеса, ще установите, че си заслужава. Не превръ-щайте набелязването на цели в прекалено сложна дейност. Започнете с прости, очевидни неща. Актуализирайте ги и развивайте. Вие сте ги избрали! Във вашата власт е и да ги променяте!

1 7 6

Има още няколко важни аспекта, свързани с тази тема. Необходимо е да осъществите контрол върху живо-та си и да поемете отговорността за това. Тук трябва да включите и разгледате отношението си към миналото, да преосмилите очакванията си и накрая, но не на последно място, да материализирате отговорността си към поетите задачи, като си поставите срокове.

4. Поемете отговорност и контрол над живота си! Спрете да търсите вината извън себе си. Тогава и само тогава хващате кормилото в свои ръце. Нищо няма да по-мръдне, докато не направите тази първа стъпка. Когато се простите с илюзията, че за вашите провали са отговорни други хора, вие повиквате силата, която винаги ви е била под ръка. Забравете миналото, то е история. Тука нямам предвид да го загърбите напълно, защото това е невъз-можно. Но винаги можете да се научите да гледате на него като на вестник, в който някой е описал откровено ваша-та история. Какво печелите от това?

Първо – наблюдавате и правите анализ на собст-веното си поведение, без оглед на това дали резултатите ще ви харесат или ще ви разочароват. Постигате безпри-страстност. Може дори да си зададете въпроса: „Ако това, което направих тогава, ми се случваше сега, как бих реа-гирал?” Щом отговорът ви е честен и разберете къде сте сбъркали, няма да я повторите грешката си. Обикновено ние се опитваме да променим миналото си, да го на-правим такова, каквото бихме искали да бъде. Тоест мечтаем за по-добро минало! Можем ли да постигнем подобно нещо? Досега не знам някой да е успял. Е, тога-ва що се пънем? Да изглеждаме добре в очите на другите? Това ще ви направи ли по-щастливи в бъдеще?

Хубаво е да осъзнаем, че когато се оплачем на ня-кого, ще получим известна доза съчувствие. Но се запи-тайте как бихте се чувствали, ако някой постоянно ви се

1 7 7

вайка? Няма ли да ви писне? Или най-малкото ще спрете да слушате – пак по същата причина. От значение е да се вглеждаме в миналото си безпристрастно за негативни-те моменти. Още по-важно е да видим позитивното дори в една негативна ситуация, да разберем кое е било полез-ното за нас. Ако не друго, то поне сме натрупали опит. А към успехите, с които се гордеем, е нужно да се връщаме доста по-често. Тук идеята е не да се заровим непрестанно в тях, а да се опитаме да възродим чувствата, емоциите и усещанията, които сме имали тогава, и да ги прехвърлим към настоящето. Да изпитаме същото. Да се самовдъхно-вим, както сме били тогава.

Второто, което печелим от подобно разглеждане на миналото, е, че елиминираме очакванията. Как ли? Докато безпристрастно анализираме грешките си, ние правим ня-колко неща – признаваме пред себе си, че винаги има въз-можност да сбъркаме и си изграждаме реална и стабилна самооценка – изясняваме си какво можем и желаем и как-во - не. Логично е тогава да сме способни да определим с голяма точност кое е по силите ни и дали сме готови да се справим с определени ситуации. А нереалистичните очак-вания, които обикновено имаме, просто отпадат.

Зрителната информация, която навлиза в нашия мозък, е редактирана и видоизменена от нашите тем-порални лобове, преди тя да премине към зрителната ни кора. Някои изследвания показват, че по-малко от 50% от това, което ние „виждаме”, е действително основано върху информацията, която влиза в очите ни. Останалите 50% и отгоре се добавят от нашите очаквания за това, какъв би трябвало да бъде светът (и може би от други източни-ци, като например полетата реалност). Очите може и да са органи на зрението, но мозъкът е този, който вижда.

Майкъл Толбот, „Холографската Вселена“

1 7 8

Нека се позадълбочим. Какъв е проблемът с очак-ванията? И защо е добре да ги няма? Не само от гледна точка на изкривената реалност, която на 50% е добавена в нашия мозък.

Решаваме да постигнем нещо и започваме да ра-ботим по въпроса. Първо се сдобиваме с максималното количество информация по съответната тема - разпит-ваме хора, които са запознати, търсим в интернет, оти-ваме до библиотеката, за да прочетем каквото има и там. Набавяме си книги, на които отделяме доста повече вни-мание. През това време си утвърждаваме, че хора, факти и събития се подреждат по най-добрия за мен начин. След което, преценяваме какви стъпки да предприемем. Започваме да ги изпълняваме, като продължаваме да пов-таряме споменатото вече утвърждение. Какви са обик-новено очакванията ни? Че ще случат точно нещата, ко-ито сме си набелязали, и то по начин, по който самите ние желаем. Какво става, ако събитията не се подредят така? Разочароваме се, казваме, че това е пълна глупост и... се отказваме. А какво правите в следващата секунда, минута, час, ден? Ако не успеете с планирането, неиз-бежно позволявате на инерцията на миналото да ви по-влече. Хайде сега да помислим... Кое е важно за вас? Да реализирате желаното по точно определеният от вас начин? Или да постигнете целта, която сте си постави-ли? От значение ли е да стигнете по точно определена конкретна пътека до къщата на щастието? Или е по-ва-жно да стигнете до къщата на щастието, пък, ако ще да летите до там? Очакванията ни потикват да стигнем до целта по избраният от нас начин. Но да си спомним какво си утвърждавахме, докато си набавяхме информация и си определяхме стъпките.

„хора, факти и събития се подреждат по най-добрия за мен начин”

1 7 9

„хора, факти и събития се подреждат по най-добрия за мен начин”

„хора, факти и събития се подреждат по най-добрия за мен начин”

„хора, факти и събития се подреждат по най-добрия за мен начин”

„хора, факти и събития се подреждат по най-добрия за мен начин”

Ако хора, факти и събития са се подредили по най-добрия за нас начин, тогава защо държим да постиг-нем целта си по определен начин? Какво точно желаем? Да реализираме мечтата си, или ей тъй - на инат, да я осъществим, както ние искаме. Дали този вариант е най-подходящотият за нас? И ако не е, не изпадаме ли в про-тиворечие с това, което мислим и онова, което вършим. Хем искате да е най-доброто, хем пък да е по вашия начин. Не е ли по-удачно да постигаме целите си като полагаме нужните усилия за това, а да оставим когиталността да подрежда вероятности и събития по най-добрия за нас начин. Каквото и да се случи (ако ние сме си повтаряли утвърждението и сме се стремили с цялата си емоционал-ност към целта, повярвали сме в нея), то явно е най-до-брото за нас. И няма никакъв смисъл да го игнорираме. По-скоро трябва да открием кое е онова, което ни е било от полза, но в първоначалния си анализ не сме го забеля-зали. Така, след известен брой успехи, ще достигнем съ-вършенство, при което няма да пропускаме нищо и пос-тигането на всяка следваща цел ще е все по-лесно.

Благодарете за житейския опит, който сте събрали, определете посоката, в която истински желаете да про-дължи животът ви. Щом си давате сметка, че единствено вие контролирате събитията, значи имате пълно основа-ние да планирате бъдещето си. Вземете лист хартия и го опишете!

1 8 0

Поставете си срокове! Да приемем, че средно ста-тистическата продължителност на живота е 70 години. Извадете сегашната си възраст. Умножете полученото по 365. Сметнахте приблизително броят на дните, които ви остават, разбира се, статистически. Всяка сутрин отбеляз-вайте намаляването на дните.

Това непрекъснато напомняне е чудесно мотиви-ращо средство да предприемете действия и да живеете днес, ТУК и СЕГА! Разменяйте всеки ден срещу онова, което сте свършили през него. А това, което оставяте след себе, нека ви неси удовлетворение и радост!

Мога да се разболея

Болестите са следствия от нарушена компактност и цялост на енергийното поле на човека. То е различно от видовете енергия, с които сме запознати (поне като свойства - бел. на автора). Талантливи екстрасенси съ-общават, че виждат образи, „плуващи“ из аурите на хора-та. Въпросните образи обикновено са обекти или идеи, които заемат основно място в мислите на наблюдавания индивид. Оказва се, че цялата лична информация, може да бъде открита и във всяка част от аурата. Аурата не само представя, но също съдържа цялата информация за физическото тяло. Възгледът, че то е холограма, която се формира от интерферентните картини на аурата, може да обясни и необикновените сили за контрол и упра-вление, които умът има върху тялото. Една болест може да възникне в енергийното поле седмици и дори месе-ци преди да се прояви реално. Това показва, че полето е по-някакъв начин „основата”, върху която организмът съществува и функционира. Комбинирано с нашите ми-сли, изграждаме база за интерферентна картина, която, задържана в пространствените граници на това поле, образува холограмата, наречена „тяло“. Ако енергийно-

1 8 1

то поле оформя тялото, то може би чрез „мисленето” на болест, дори несъзнателно, на практика „програмираме” интерферентната картина на холограма, в която тялото вече създава и носи заболяването.

„Мислите на човека пораждат схеми на равнището на съзнанието на природата. Така ние виждаме, че болестта накрая се изявява от променени умствени схеми чрез нат-рупване на видоизмененията в течение на поколения - първо, за да повлияе на етерно (пространствено - за частиците в покой) равнище и след това върху физическото равнище, къ-дето ние го виждаме открито като болест.”

Уилям Тилър, физик

Тилър смята, че причината, поради която болестта често се възвръща, е, че медицината лекува само физиче-ското ниво. Ако лекарите въздействат върху енергийно-то поле, те ще постигнат по-дълготрайно излекуване. До-тогава много лечения няма да бъдат трайни, защото те не променят базисната холограма в ума и на равнището на духа, казва той.

Какво можем?Тази динамична връзка между мисли, енергийното

поле и физическото тяло може да бъде и една от причи-ните, поради които визуализацията, породена от наше-то въображение, може да лекува тялото. Това веднага би обяснило и явленията, случващи се при стигматиците. Вярата и концентрацията върху определен религиозен образ им дава възможност да предизвикват появата на бе-лези върху тялото си. Тук може да се отбележи и факта, че поради незнание, раните, които се появяват при тях, отговарят на мисловната им представа, а не са там, където всъщност са били при истинския субект. Примерите са много. Раните от приковаването на Христос са били на китките. Но поради незнанието за това, доста от стигма-

1 8 2

тиците ги получават на дланите. Съвременната наука не може да обясни тази биологична способност. Постоян-ната молитва и концентрация обаче могат да се отразят на тялото. Това е още един пример, който потвърждава тезата, че сами можем да влияем на организма.

През 1982 г. една английска лекарка, на име Рут Ко-гин, работеща в Пакистан, била посетена от 35-годишна пакистанка на име Камро. Тя била бременна в осмия месец и през по-голямата част от бременността си страдала от кървене и протичаща с прекъсвания коремна болка. Когин ѝ препоръчала да иде незабавно в болница, но Камро отказала. Въпреки това, след два дни кървенето станало толкова силно, че тя била откарана в спешно отделение.

Прегледът на Когин разкрива, че Камро е изгубила „твърде много” кръв, а ходилата и коремът ѝ са пато-логично подути. На следващия ден Камро има „още една тежка кръвозагуба”, което принудило Когин да прибегне до цезарово сечение. Щом Когин отворила матката, още по-обилни потоци тъмна кръв рукнали и продължили да из-тичат толкова изобилно, че станало ясно - Камро на прак-тика нямала никакво кръвосъсирване. Докато Когин успее да изроди здравото бебе (дъщеричка) на Камро, „дълбоки локви от несъсирена кръв” изпълнили леглото и продължили да изтичат от разреза. Когин успяла да намери два литра кръв, за да прелее на тежко анемичната жена, но това не било достатъчно, за да компенсира изумителната кръво-загуба. Тъй като възможностите били изчерпани, Когин прибягнала до молитва.

Тя пише: „Ние се молехме с пациентката, след като ѝ обясних за Иисус, в чието име ние се молехме за нея преди операцията и който е велик лечител. Аз също ѝ казах, че не трябва да се тревожим. Виждала съм как Иисус е изле-кувал такова заболяване и преди, и съм сигурна, че Той ще излекува и нея.”

1 8 3

След това те зачакали.През следващите няколко часа Камро продължава да

кърви, но вместо влошаване, общото ѝ състояние се стаби-лизирало. Тази вечер Когин отново се молила заедно с Кам-ро и макар нейното „бързо кървене” да продължавало неот-слабващо, тя изглеждала незасегната от кръвозагубата. Четиридесет и осем часа след операцията кръвта ѝ най-сетне започнала да се съсирва и възстановяването ѝ запо-чнало. След десет дни тя си отишла вкъщи със своето бебе.

Макар Когин да нямала възможност да измери кръво-загубата на Камро, тя не се съмнявала, че младата майка е загубила повече от общия си обем кръв по време на опера-цията и последвалото я обилно кървене.

Майкъл Толбот, „Холографската Вселена“

Тялото не може да „произвежда“ кръв достатъчно бързо, за да покрие такива загуби. Ако това беше възмож-но, малко хора щяха да умират от кръвозагуба. Остава единственото заключение, че новата кръв на Камро се е материализирала сама по някакъв начин.

За подобни въздействия допълнителна роля играе и „паметта” на водата. Посочихме доказателства, че ня-колко молекули от дадено вещество могат съществено да променят структурата на водните клъстери. Става въпрос за хомеопатията. Показахме и експериментите на прин-ципа на хомеопатията - добавянето към един от типовете имунни клетки при човека на специфични, взаимодейст-ващи с тях антитела се наблюдава реакция на клетките. Тази реакция се влияе от концентрацията. При намаля-ване концентрацията на антитела до някои разреждания има ефект, а при други той изчезва. Това изменение на биологична активност на „разтворите” се наблюдава и при концентрации, при които вероятността да има дори и една белтъчна молекула е изключително малка.

Посочихме какво става с клетките, вследствие на

1 8 4

нашите мисли и емоции. Да повторим накратко това: Внезапната отпадналост и умора, безпричинната агре-сия, лошото настроение и много болести могат да бъдат следствие от негативното мисловно въздействие. В болни-те тъкани и органи, клетките са заобиколени от между-клетъчна течност, в която водата е деструктурирана, а в здравите органи – от такава със структурирана вода. Обикновено организмът сам структурира водата на кле-тъчно и междуклетъчно ниво, за което изразходва голямо количество енергия. Можем да „помогнем” на организма, ако приемаме мисловно структурирана вода. Какво озна-чава това? Аз лично проведох няколко прости експери-мента в офиса. Често с екипа имахме противоречия. По-някога се стигаше и до скандали. Къде ли ги няма, но не желаех да е така.

За диспенсъра, който ползвахме, ни бе доставяна вода в галони по 19 л. Започнах, преди да поставя съот-ветния галон, да го надписвам. Около 3 месеца го правех, така че да не се забелязва. Междувременно активно на-блюдавах хората, следях приблизително кой какво коли-чество консумира, както и различаващите се от предиш-ни периоди ситуации. Резултатите бяха потресаващи. Обстановката се промени, успокои и цареше разбирател-ство при разговорите с колегите. Дори една журналист-ка, посетила офиса и присъствала на сутрешна оператив-ка, реагира съвсем емоционално, като „видя” как вземаме решения. Беше направо шокирана и сподели, че където и да е ходила на фирмени събирания, подобно нещо не е срещала. В началото на самата оперативка бяхме на ко-ренно различни позиции. Записахме ги на таблото и след 15 минутни обсъждания бе прието общо решение, с кое-то абсолютно всички бяха съгласни. Това стана без някой да налага своя собствена позиция, без да има нужда „ше-фът” да носи еднолична отговорност, както и да принуди някой да се подчини на преобладаващото мнение. За нас

1 8 5

това беше нормално, защото не се случваше за първи път, но журналистката беше в потрес. И всичко беше заради „надписване” на водата!

Как подходих? Избрах три думички, които „взех назаем“ от г-н Масару Емото - ЛЮБОВ, БЛАГОДАР-НОСТ и МЪДРОСТ. Сега, естествено, колегите знаят, че водата се „надписва”. Смешно ни беше, когато, заради тези надписи, една от фирмите ни спря доставките, защо-то им се налагало да се чистят галоните. Съвременните хора са отвикнали да пият чиста вода. Заменили са я с пепси-кола, лимонада и бира. Организмът превръща тези течности във вода, но при това изразходва огромно коли-чество енергия. А ние си спестяваме тези усилия, за да ги насочим към творческото мислене и креативната работа.

Трябва да отбележа, че докато се „надписва” водата, е добре човек да вложи цялата емоционалност, на която е способен. Да „изпита”, да „преживее” трите думи. Точ-но този емоционално-мисловен процес „програмира” и зарежда водата. Можем да пожелаем водата да лекува, да пречисти организма от токсини, да регулира функцията на клетки, тъкани и органи. За да стане това, трябва поне да знаем какви процеси се извършват в човешкото тяло.

Мога да дам още много примери, но предпочитам да обърна внимание на следното – използвайте контакта с водата, за да програмирате нея и света около вас. На-пример под душа. Къпейки се, си пожелавам водата да „отмие” всички негативни мисли от мен, без да ги задър-жа. Откачено ли ви изглежда? Но работи. И още нещо, което успях да синтезирам, позовавайки се на познани-ето от когиталността. Преди ядене насочете цялото си внимание към храната и изживейте фразата: „Благодаря за любовта и мъдростта на онези, допринесли за тази хра-на”. Следете за резултатите. Ще ви учудят.

Необходимо е да внимаваме какво мислим и гово-рим, как се отнасяме към себе си, към тялото си и към дру-

1 8 6

гите, какво кодираме в нашите собствени клетки и в тези, които са около нас. Представете си за 20-30 години какво сме натрупали мисленов клетките си, като не сме подби-рали думите си. От една страна, сме се самосъжалявали, а пред хората сме се представяли като изключително сил-ни и волеви личности. Това противоречие години наред се трупа в клетките ни и те един ден реагират. Как? Тъй като за тях е невъзможно да съществуват в пконфликт със самите себе си, се задействат процесите за самоунищо-жение (рак например). Според мен такава е и причината за повечето болести.

Други фактори за появата на заболявания са дълго-трайният стрес и затлъстяването (което често е следствие на стреса - бел. на автора). Те предизвикват отделянето на така наречените „хормони на стреса” (глюкокортикуиди), които повреждат или разрушават неврони в региони на мозъка, които са ключови за запаметяването. Така се на-рушава нормалното функциониране на имунната система и последиците са известни. Продължителното излагане на клетките на действието на глюкокортикуидите има съ-щият ефект. Добър начин да се отървем от тези хормони е чрез физически упражнения. Подложените на високи нива на стрес хора се „износват” бързо. Затова за тях спор-тът е не само препоръчителен, а задължителен. Можем да си помогнем и като променим средата, в която сме.

Не мога да се концентрирами не помня

Въпреки че науката продължава се развива активно, голямата част от процеса на запаметяването и възпроиз-веждането на запаметеното остава загадка. Изследова-телите считат паметта за процес и когато си спомняме нещо, ние всъщност реконструираме събитието по части от информацията, съхранени в мозъка. Мистерия е какво

1 8 7

предизвиква тази реконструкция.В миналото е съществувало мнението, че паметта се

намира в мозъка. Американският физиолог М. Газанига смята, че тя е в нервната система, така че всяка мисъл, ко-ято мине „през ума ни”, се чувства с цялото тяло, понеже химиорецепторите са във всички негови клетки. Когато възникнат химически реакции в мозъчната кора, инфор-мацията се разпространява навсякъде чрез химотаксис - процес, който позволява на клетките да се придвижват чрез кръвната плазма или церебралната течност и да „ко-муникират”. В някои екстремни случаи тялото запазва изключително болезнени спомени в мускулната тъкан, а травмата се спестява на съзнанието. Така, когато чслед масаж мускулите бъдат стимулирани, паметта може да се активира отново, реконструирайки събитието и потисна-тите емоции. Друг пример за паметта на човешките тъ-кани са честите оплаквания за чужди спомени, които се предават чрез имплантирани органи. Спомнете си случая с далака на Майкъл Толбот и неговата приятелка-есктра-сенс (стр. 106).

 Как да отворим вратите към паметта?- внимание - често най-големият проблем е, че мозъ-

ците на хората не са фокусирани върху настоящия момент. Те мислят за миналото или за бъдещето. За да избегнем това, е необходимо да се научим на концентрация.

- визуализация - добра идея е да визуализираме ми-слите си, тъй като мозъкът борави с картинни символи и концепции.

- асоциация - свързването на новопостъпващата информация с предишни спомени прави извикването ѝ в бъдеще по-лесно. В тази посока може да се допълни – му-зиката е прекрасен стимулатор за предизвикване на асо-циации.

- въображение - бъдете изобретателни, когато пра-

1 8 8

вите асоциации или визуализации.За всички тези врати (без първата) можете да наме-

рите универсален ключ – музиката. Честотите на вибра-цията при нея предизвикват отключване на въображени-ето, асоциацията и визуализацията. Това не е валидно за всяка мелодия. Изследванията показват, че музиката може да провокира емоционалност, да потиква към действие или отпуснатост, да стимулира умствената дейност или да я потиска. Разработена е цяла програма (Моцартина - бел. на автора) за ускоряване умственото развитие на децата, което може да започне още в периода на бременността. Важно е какво слушате. Изследвайте състоянията си. Оп-ределете музиката, която би ви повлияла по съответния начин и я използвайте.

Как по-лесно да помним?1. Използвайте цветни химикалки или такава хартия

във вашата работа. Цветовете помагат на паметта.2. Мозъкът може ефективно да се концентрира до

25 мин. (за възрастни). Затова е добре да се прави някол-коминутна почивка на всеки 20-30 мин. (При сериозна и изтощителна умствена работа). За да запомня бързо и да реконструира качествено съхранената информация, мозъ-кът трябва да е отпочинал. Преди да започнете да запаме-тявате, се отпуснете и релаксирайте 10-20 мин. на фона на приятна за вас музика.

3. Коефициентът на интелигентност зависи от начи-на на хранене. Внимавайте какво ядете!

4. Електро-химичната дейност изисква наличие на водни ресурси. Ако сте обезводнени, липсва достатъчно водна среда за протичане на тези реакции. Мозъкът се фокусира върху набавянето на вода и запаметяването ста-ва по-трудно. Пийте достатъчно вода! Соковете, кафето, содата и другите напитки не са заместител. Често главо-болията са свързани с дехидратация.

5. Когато при четене или друга дейност на възпри-

1 8 9

емане на информация възникнат въпроси, мозъкът автома-тично търси отговори, което прави запаметяването на си-туацията по-лесно. Затова си задавайте въпроси по-често.

6. Мозъкът и тялото имат свой собствен ритъм. Из-следвайте състоянията си и определете частите от дено-нощието, когато тези честоти съвпадат. Така можете да спестите време, като учите през резонансните периоди. Като следствие от постоянната кореспондеция, ако тяло-то ви е отпуснато, това е съобщение - „не е важно” и мо-зъкът не обръща необходимото внимание на случващото се. Когато учите, седнете, леко наклонени напред, за да поддържате ума си в готовност.

7. Влияние върху паметта имат и миризмите. Из-следвайте при кои аромати работите и помните по-добре. Пробвайте с мента, лимон, канела.

8. Мозъкът се нуждае от кислород. Излизайте навън да се разхождате и упражнявате. Необходима ви е и ор-ганизация на пространството около вас. Деца, които из-растват в спретнати домове, се представят по-добре при обучението си. Така е, защото мозъкът се привиква да под-режда информацията. Това пък прави рекунструкцията и актуализацията ѝ по-лесни. Представете си как бихте на-мерили книга в абсолютно разхвърляна библиотека.

9. Стресът предизвиква „ударни, шокови състояния” за мозъка. Те могат да са катастрофални. Все едно извед-нъж напрежението и токът да се увеличат 3-4 пъти в цяла-та страна. Дали електроуредите на всички домакинстква биха издържали? Същото е и въздействието на стреса върху организма. Както бе споменато, за да избегнете по-следствията от него, е добре да се занимавате с физически упражнения.

10. Мозъкът не знае какво не можете да направите, докато не му кажете. Той не възприема думичката „не”. А какво всъщност му заявявате? Вслушайте се във „вътреш-ния си диалог”. Спрете негативното в него и го заменете с

1 9 0

позитивна, окуражителна нагласа.11. Вашият мозък е като мускул - може да бъде тре-

ниран и да заяква във всяка възраст. Спрете с умствения мързел. Професионалните атлети тренират всеки ден, вие също сте способни да го правите. Ако няма за какво да мислите - измислете си!

12. Съгласно т. 11 мозъкът има нужда от повторе-ние. По-добре е да се повтарят често кратки, отколкото дълги фрази. Тези кратки фрази нарекохме „утвържде-ния“. Ако те са и с позитивна насоченост, със сигурност ще се чувствате по-щастливи.

13. Мозъкът реагира и разбира по-бързо, когато по-сочвате, отколкото когато само четете например. Затова можете да използвате молив или някакъв вид показалка, за да „водите” очите си. По този начин им помагате да се „научат” да следват реакциите на мозъка.

Зантее ли, че кгоато чтеете нисапаното, вжано е пръвтаа и поледсанта бкува от дмаута да бдаът на мся-тото си. Мжоете да рзбъракате мстеата на отсанаил-те бвуки и все пак нпиасатноо ще прдъолажва да се чтее с лкоета. Приичнтаа е в нчиана, по котйо виашят мъозк оработбва ирнфоцмаията. Ткаа уяспвате да преочттее нааписното джае кгаото нтио енда дмуа не е изиспана пвраинло.

14. Мозъкът се нуждае от движение, особено, ако запомняте предимно механично (има три типа запаметя-ване - визуално, звуково и механично).

15. Мозъкът търси модели за подражание, шаблони и взаимовръзки. Когато учите нещо, запитайте се: „На какво ми напомня това?” - виж т. 5. Това ще помогне на процеса на запаметяване, тъй като свързва новата инфор-мация със старата по асоциативен път.

16. Смехът и положителните емоции са стимул за

1 9 1

паметта. Способността ни да помним е в пряка зависи-мост от това колко се веселим.

За концентрацията:Едва ли някой смята, че не може да се концентрира.

Но всички са на мнение, че не са необходими много уси-лия. И са изключително учудени, когато разберат, че не е толкова лесно. За да ви провокирам, ще ви накарам да си изберете любима за вас тема, по която бихте могли да ми-слите и разговаряте с часове. Сега седнете и започнете да пишете по нея, като през цялото време следите мислите ви да не се отклоняват от задачата. Пробвайте това уп-ражнение за 10 минути. Ще се „хванете”, че ви хрумват и други неща. И дори да се опитате да се върнете отново към темата, мислите ви пак ще бягат настрани, а 10 мину-ти ще ви се сторят часове...

Упражнение за концентрация: Започнете с горно-то упражнение, като си поставите по-малко време като цел – например 3 минути. Мислите ви отново ще „бягат”. Знаейки това, се връщайте обратно на темата. Повта-ряйте ежедневно, докато постигнете концентрация в рамките на тези 3 минути. След това ги увеличете до 5. И т.н., докато достигнете до 10 - 15 минути. Цялото уп-ражнение отнема около 1-2 седмици, но е изключително по-лезно. Ще видите колко време бихте си спестили след това. А всеки въпрос, изискващ съсредоточаване, ще решавате пъти по-бързо и без да се „отклонявате” от него.

Нещастен съм

За да анализирам причините за това състояние, е не-обходимо да отразя едно важно изследване за погрешната ни представа за приятно усещане. Тя ни кара да изпадаме в порочен кръг от самозаблуващи твърдения, които с вре-мето се превръщат в убеждения. „Привикнали” веднъж с

1 9 2

този си свят, се „пристрастяваме”, не искаме да избягаме от него, защото така се „чувстваме добре”. За какво става дума и дали е така всъщност?

Според специалистите гледането на телевизия кара човек да се чувства добре за кратко. В дългосрочен план то води до общо усещане за потиснатост и неудовлетво-реност. Нещастните прекарват много повече време пред малкия екран, докато щастливите предпочитат да четат или да се срещат с приятели. Това разкрива над 30-годиш-но изследване на американски социолози от Университе-та в Мериленд.

Резултатите сочат, че хората, които определят себе си като „не щастливи”, отделят 30% повече време на ден за гледане на телевизия в сравнение с „много щастливите”. За доволните от живота това са около 19 часа седмично, а за останалите - над 25. Двойките с неудачни бракове също сядат по-често пред синия екран. За разлика от тях, щастливите партньори правят 30% повече секс, посеща-ват театри и четат. Те предпочитат социалните контакти, посвещават доста внимание на семейството си или се от-дават на общественополезна дейност.

Парадоксалното е, че за гледащите телевизия това е „универсално занимание”, директно свързано с усещане-то за приятно прекарано време. Повечето анкетирани го оценяват с 8 по десетобалната система. Липсата на еле-ментарен усет за това, кое ни прави щастливи, е потреса-ваща. Абсолютно непознаване на собствените усещания и състояния, преплетени със самоуспокоението, че „си пре-карваме добре”!

Според специалистите става дума за дейност, която няма дълготрайна полза за човека и изяжда времето, кое-то би могло да се посвети на различни активности. Всяко друго занимание е далеч по-обогатяващо в дългосрочен план, категорични са учените.

1 9 3

Удоволствието всъщност е кратко. Колкото по-дъл-го седите пред телевизора, толкова повече нараства риска след това да станете с чувството на неудовлетвореност, тежест и тревога.

Джон Робинсън

Телевизията не изисква прекалено напрягане на мо-зъка, не е трудно и ангажиращо занимание и е идеално за хора, които имат проблеми със социализацията или огра-ничени възможности за други дейности, като спорт и т.н.

Освен това хроничното усещане за нещастие може да бъде травмиращо в социален и личен план и да се отра-зява зле на способността за работа и общуване, но дори и най-потиснатият човек може просто да включи дистан-ционното и да се остави да бъде пасивно забавляван или поне отвличан от мислите за нещастието си.

Така че се получава нещо като омагьосан кръг - всъщ-ност самото усещане за неудовлетвореност води към дива-на пред телевизора като своебразен отдушник.

„Social Indicators Research“ (октомври, 2008)

Според обяснението на психолозите гледането на телевизия е своеобразно бягство от действителността, а към това са склонни неудотвлетворените от живота си хора, които не намират достатъчно сили и мотиви да го променят.

Според т. 12 от насоките как по-лесно да помним, мозъкът ни трябва да бъде трениран, за да може да рабо-ти качествено. Телевизията се оказва стимулатор на… умствения мързел. Там ни се „сервира” готов свят, за кой-то сме единствено странични наблюдатели. Не вземаме участие в него, не могат да ни наранят, да ни излъжат, да ни манипулират и роботизират. Ние сме просто зрители. Така ли е? Да, ама не! Всъщност телевизията е най-голя-мата илюзия, създадена точно като средство за манипу-

1 9 4

лация, обработка и роботизиране. Изследванията показ-ват, че така се чувстваме и нещастни. Отдавна е известен ефектът на 25-ия кадър - т.нар. „подсъзнателна реклама”. Нормално филмите се излъчват със скорост 24 кадъра в секунда - така картината на екрана не трепти. Ако бъде добавен един допълнителен кадър, зрителят няма да забе-лежи. Но специалистите твърдят, че мозъкът го отбелязва и възприема като знак за действие. С помощта на скрития кадър може да се стимулира потребителско търсене, как-то и да се манипулира общественото мнение. Вярно, че използването на подобни прийоми са забранени. Пред-ставете си обаче какво би се случило, ако някой недобро-намерен и користен човек реши да се възползва от това.

За да елиминираме състоянието на отчаяние, са не-обходими две неща - да осмислим посоченото тук изслед-ване (като вземем съответните мерки) и да променим на-гласите си и начина на мислене.

Всичко вече е измисленои няма какво ново да сътворя

За съжаление, значителна част от хората живеят с илюзията, че зависят от другите и от обстоятелствата. Баницата с благата е вече разпределена и за тях не е ос-танало нищо. Това ги потиска изключително много, те се чувстват онеправдани, не могат („не мога“ означава „не искам!“ - замислете се над това! - бел. на автора) да вземат живота си в своите ръце. Да осъзнаеш свободата си и пра-вото да твориш света около себе си е малка лична рево-люция. И в същото време е огромна крачка в собствената ти еволюция. Затова не обвинявайте околните за неблаго-получията си, а поемете отговорността да решавате сами.

Абсолютизирането на „истините”, създадени от об-ществото, формира безкрайно количество правила, кои-то действат програмиращо на хората и те престават да

1 9 5

мислят – това се случва през първите 14 години от живо-та ни. За роботизирането ни работят с пълна пара чуждо-то мнение, средствата за масова информация и, може би най-много, образователната система. Едва когато осъзна-ем мисълта, че можем да съществуваме и без „проверена-та и доказана истина”, започваме да разкъсваме веригите на илюзиите и с плахи опити да разсъждаваме и да тво-рим живота си самостоятелно.

Гърците откриват, че не само гениите са способни да получават фундаментални прозрения, а че това е из-куство, което се научава и усъвършенства. Затова в тази страна обикновени граждани, обединени в различни сдружения, вземат дейно участие в държавните събрания, където се изказват идеи, целящи разрешаване на пробле-мите. Много от хората са обмислили предварително с какво могат да бъдат полезни на тези сбирки. И, естестве-но, дават вдъхновени предложения.

Времето, отделено за спокойно размишление в търсе-не на възможности и отговори, не е изгубено, а спечелено. При този процес изключваме външния свят, съзнателно или несъзнателно, и включваме вътрешния свят, който на-ричаме „творчество“. Използваме „настройването” като на-чин да проникнем в него. Нарушаваме ли някаква граница? Имаме ли правото ние, от холографския материален свят, да влизаме в този на познанието с мисълта си? Ето един от отговорите: Чувствам се толкова свободен и неограничаван в мисленето и действията си, колкото мога да бъда. Тоест усещането е хубаво. Ако подобни представи са положител-ни и не създават проблем за друг човек, има голяма веро-ятност да ги реализирате. Генерирайте емоционални по-ложителни картини, докато сте в това „състояние”. Има ли ограничения? Естествено, че няма такива. Можете сами да изградите света, в който живеете. Мисълта твори. Начинът, по който я използвате, оформя живота ви. Ако това е нещо ново за вас, значи е добра новина и идва точно навреме.

1 9 6

Трябва да се отбележи и пряката връзка между музикалните и мозъчните честоти. Човешкият мозък е съвкупност от трептения. Музиката има осезателно въз-действие върху него. Определени емоции могат да бъдат предизвикани у някого, когато той слуша музика с точ-но определени честоти. Затова е хубаво, когато искате да творите, да намерите вдъхновението в себе си, както и да подберете подходящата мелодия. „Настройването” на определени честоти на творческото мислене с музика провокира един вид мисловно-честотен резонанс и е ди-ректната връзка с когиталността. Мозъчната активност и тази връзка могат да се провокират и с помощта на някол-ко други фактора - дишане, въздействие върху сетивата, хранене или чрез влиянието на химични субстанции и др. Разграничаваме четири вида вибрационни активности:

- бета-състояние - висока степен на бодрост, ак-тивно съзнание, при което мислите са в постоянно дви-жение, не можете да се спрете или да се концентрирате върху нито една от тях.

- алфа-състояние - отпусната будност, намалено ниво на стрес, което води до повишена способност за за-паметяване. Състоянието се наблюдава при мечтание, ви-зуализация - усещаме тялото си, но външният свят сякаш изчезва, заглъхва.

- тета-състояние - транс или дълбока медитация, появяване на образи, без осъзнаване на тялото. Прояв-ленията са: усещане за творческо прозрение, за знание, скрито дълбоко в нас, което напира да излезе.

- делта-състояние - осъзнато сънуване, информа-ционно просветление със силна емпатийност (съпрежи-вяване).

Упражнение:Няколко минути напрегнете ума си и се концентри-

райте върху нещо - мисли, с които да сте ангажирани. От-пуснете се и продължете с дълбоки вдишвания. След това

1 9 7

се „изключете“ - умът престава да се фиксира върху кон-кретни неща и мислите „отплуват“. Вече сте достигнали до състояние тета.

Така „изпадате в особено” състояние и резултати-те са уникални. Често ще ви се струва, че мислите не са ваши, но в подобни моменти са направени едни от най-великите открития.

В битието всичко съществува благодарение на хар-монията и взаимната търпимост. Липсата на такава създа-ва междуличностни проблеми. Личното АЗ, желанието да изпъкнем, да се докажем и т.н., са в основата на много от конфликтите. За да елиминираме това, трябва да си „из-работим” доброжелателно отношение към всички без из-ключение, като обуздаем собствената си гордост. Илюзия е, че мислите ни са си само наши и не касаят никого. Те са енергия и неминуемо предизвикват промени и въздейст-вия, които имат свойството да се натрупват в когиталност-та и да дават значителен резултат. Рядко ни се случва обаче да осмислим, че причинителите сме ние. Затова трябва да се научим да бъдем отговорни за мислите и чувствата си - това е още една причина да бъдем доброжелателни към всичко съществуващо. Колективните мисъл-форми вли-яят на Земята, а в известна степен и на цялата когиталност. Може би затова моето основно утвърждение е:

Холограми, вероятности и Светлина се подреж-дат в когиталността по най-добрия за нас (става въ-прос не само за хората, а за всички холограми, съществу-ващи в когиталността) начин.

От хилядолетия се е наложило мнението, че светът е хаотичен, непредсказуем, а събитията са напълно случай-ни. Ако комбинацията когиталност-емоция е съвършена и хармонична, ако всичко е част от нея и е взаимозависи-мо, тогава възможно ли е да има случайност? Не е ли тя плод на нашите собствени мисли? Колкото повече хора осъзнаят факта, че е така, толкова повече ще започнат да

1 9 8

търсят причините, предизвикали „случайността”.Ценността на един човек се определя от делата, с

които е допринесъл за развитието на околните. Колкото е по-полезен, толкова се повишават и способностите му. Всичко зависи от придобитите от конкретната личност качества и интереси в определени области. Човек може да бъде оприличен на цветно стъкло. То е с различна сте-пен на прозрачност и оцветяване, а може и да пропуска светлината едва-едва. Може и да е едноцветно. Затова светът е шарен. Но да не забравяме основното - всеки от нас е едновременно и ученик, и учител по отношение на другите - не напредва само този, който си въобрази, че знае повече от останалите.

Този, който знае Всичко, и не познава себе си,е пропуснал всичко.

Не по-малко важно е и да помним, че имаме право на свободен избор, т.е. ние сме пълни господари на живо-та си и на ставащото с нас.

Дори да изберем, да не избираме, ние пак избираме.Сартр

Емоции, желания,взаимосвързаност

„Не мога“ (оправдание), означава „не искам“ (факт)! За да разберем отношението между емоция и желание, както и причините и начините за удовлетворяване на же-ланията, ще трябва да разгледаме по-обстойно дейността на мозъка.

В началото на 60-те години е установено, че двете половини на мозъка си влияят взаимно. Уникалното е, че тази връзка има не помагащ, както бихме предположили, а спиращ характер. Когато едното полукълбо е отстранено, функциите на другото рязко се изострят.

1 9 9

Човек с разделени полукълба изпълнява командите два пъти по-бързо от обикновено.

Газанига

В същото време лявото и дясното полукълба въз-приемат една и съща картина по различен начин.16 Ляво-то възприема картината и фона, на който тя се появява, на принципа на дихотомията. Всеки признак – форма, големина, местоположение – се анализира по независи-ми канали, които не могат да бъдат заставени да работят едновременно, при което се губи фокуса и точността на изображението. Следователно, на лявото полукълбо не му е необходимо да знае какъв е предметът. То оценява света разчленено (дихотомически), тоест аналитично.

В дясното полукълбо всички признаци са вплетени в общ възел, няма самостоятелни канали, а цялостен об-раз, който се сравнява с друг подобен в паметта.

Известо е, че дясното полукълбо управлява чувства-та, наравно с лявото, и ако емоционалното въздействие произлиза само от дясното, човек с разделени полукълба не би могъл да обясни защо изпитва гняв, например. Така че, не се ли проявяват „необясними” агресивни постъп-ки вследствие работа на дясното полукълбо при липса на връзка с лявото? Поради някакви причини, тази импулс-на връзка е неразшифрована или е останала недостъпна за съзнанието, а това води до нетипично поведение.

На дясното полукълбо се пада водещата роля за пораж-дане на целите, а лявото уточнява средствата за тяхното достигане.14

Павел Симонов,създател на информационната теория за емоциите

Според Павел Симонов емоцията15 е сравнението между вътрешното желание (по-точно вероятността

2 0 0

за неговото удовлетворяване) за модел на света, в които желаем да живеем и реалността, която ни поднася жи-вотът (отново като вероятност за удовлетворяване на желанията). Бих допълнил, че емоцията е съотношение-то между вероятността за удовлетворяване на желанията (ВУЖ) от нашия вътрешен свят (ВУЖ вс) и вероятността за удовлетворяване на желанията ни от общия свят (ВУ-Жос), който създаваме всички в едно общество или об-кръжение. Естествено, тук трябва да добавя и коефици-ентът на убеденост (на вярата) - Ψβ. Като формулка това би изглеждало така:

ВУЖвс х Ψβ Е = ------------------------------ ВУЖос х Ψ∑βΨ∑β – коефициент на убеденост на всички (общ кое-

фициент на вярата).Преведено на нормален език, това би изглеждало

така:

Ако 1 и 2 са с еднакъв знак, т.е. очакванията, които имаме, са „позволени и възможни” от обществото около нас, емоциите са положителни. Ако не е така, емоциите са отрицателни.

Коефициентът на вярата зависи от нас и от собстве-ното ни търпение. Колко сме убедени, че нещата, които желаем, ще се реализират? И дали сме готови да „доча-каме” случването им? Или просто решаваме, че „това не работи” и се връщаме в състоянието, в което си се чувст-ваме недоволни, но „сигурни”: По-добре познатото зло, отколкото непознатото добро.

Даваме ли си сметка какви са нашите стремежи? Случайно ли е възникнала поговорката: „Внимавай какво си пожелаваш, защото ще се случи!?“ Едва ли. Странното

Очаквания на индивида (1)Норми, закони и принципи, които позволяват

горните очаквания да бъдат изпълнени (2)

Е = ----------------------------------------------------------------

2 0 1

е, че не правим разлика между желание и искане. Мно-го хора преплитат тези понятия в едно и объркването им води до катастрофални резултати. Ето каква интерпрета-ция дава синонимният речник за двете думи:

Желание - стремеж, воля, копнеж, блян, въжделе-ние, мечта, намерение, интерес, жажда, охота, нужда, апе-тит, страст, любов, влечение, наклонност, мерак, твърдо намерение, твърдост, непоколебимост, решителност, под-буда, импулс, самоконтрол, самообладание, готовност, нетърпение, пламенност, енергия, добра воля, жадуване.

Искане - молба, просба, претенция, щение, насто-яване, ламтеж, ламтене, пощявка, прошение.

Забелязваме очевадната разлика в значенията, в енергийната наситеност, която двете понятия притежа-ват. Желанието трябва да носи в себе си твърдост, непо-колебимост, страст, воля, копнеж, любов... Искането е по-скоро молба, вид претенция, ламтеж...

Това определя до голяма степен защо обикновено говорим за сбъдване на желанията, а не на исканията. Нас-коро разговарях с един познат, който беше написал книга за реализирането на желанията. Едно наистина отлично четиво. Всичко, посочено там, бе вярно. И все пак самият той ми зададе интересен въпрос, за който не бях помислял: Защо желанията се сбъдват едва тогава, когато спрем да мислим за тях? Изхождайки от разсъжденията за когитал-ността, отвърнах, без да се замислям. Впоследствие (кога-то започнах да обръщам внимание и да следя за събития-та), разбрах колко точен е бил моят отговор. Ето го и него:

Нека си представим, че имаш изключителен приятел на другия край на света, за когото знаеш, че е способен да изпълни абсолютно всичките ти желания. Но само един те-леграф е връзката помежду ви.

Решаваш, че ти се ще да се сдобиеш с кола например. И започваш: Та-тара-та-та-та – да чукаш на телеграфа. Желая автомобил. Та-тара-та-та-тара-та. Син. Та-та-

2 0 2

ра-та-та-та. С кожен салон. И т.н. А от другата страна твоят приятел чака търпеливо да предадеш изискванията. На другия ден се сещаш, че си забравил да споменеш, че дър-жиш боята да е металик. Два-три днипо-късно ти идва на ума, че колата трябва да е нова, след още време – да е спорт-на, с определени екстри и т.н. А твоят приятел чака, за да знае какво точно да изпълни. Чак когато се чуят последните „та-тара-та-та-та“ и стане ясно, че ти повече претенции няма да имаш, той ще започне изпълняването на поръчка-та. Как обаче да разбере, че си приключил с допълненията? Когато изчака достатъчно дълго, за да е сигурен, че след сед-мица или две няма да ти хрумне още нещо. И се започва ра-бота. Колкото по-крупна е заявката, толкова повече време отнема „изработката” ѝ. Един ден (дори може да си забра-вил за това) получаваш автомобил. Ако обаче непрестанно уточняваш или добавяш детайли, или пък до такава степен то се е превърнало в самоцел, постоянно тракаш на телегра-фа, и настояваш ят ти да побърза, той ще изчака да спреш. Защото иначе може да не изпълни точно това, за което го молиш. А той е толкова добър твой приятел, че не може да си позволи подобно нещо. Е, в крайна сметка може да се слу-чи и така, че ти цял живот да си тракаш (а приятелят да чака) и... желанието ти да остане нереализирано.

Всичко зависи от теб!Наблюденията ми показват, че в общия случай неща-

та стават точно по този начин. Когато си убеден, вярвяш, че желанието е осъществимо, го възнамеряваш, като емо-ционално изживяваш неговото случване и... го забравяш. Тогава желанието се реализира много бързо. Емоцията, убедеността и вярата играят ролята на катализатор за ус-коряване на процеса на случване.

Допълнително вероятността за удовлетворяване на желанията е толкова по-голяма, колкото повече данни на-бавим относно даденото събитие или това, което искаме да стане, тоест да направиш необходимите стъпки за случ-

2 0 3

ването. Да започнеш да действаш и мислиш така, сякаш нещата вече са факт. Събирането на информация може да се постигне по два начина. Първият – чрез търсене и намиране на хора, които знаят повече от теб по темата; четене на подходяща литература; откриване и анализ на съответни събития; визуализиране на желанието и други свързани с логическото мислене методи. Вторият е доста по-нестандартен - да се обърнем към когиталността - да получим информация по въпросите за сбъдване на жела-нието чрез сънищата и интуицията. Комбинацията от двата способа носи огромен успех. Приоритет давам на втория, но, разбира се, всеки има право на избор. Да раз-гледаме този начин по-подробно.

Не сънувамСънищата ще ви покажат и къде се намирате,

и на къде вървите. Те ви разкриват вашата съдба.7Карл Юнг

Изразът „не сънувам” е напълно безмислен. Доказано е, че няма човек, за когото това твърдение да е вярно. Всеки от нас сънува пет до седем пъти на нощ, незави-симо дали си го спомня след това или не. Изследвани са дори фазите на съня, въздействието му върху тялото, мо-зъка и т.н.

Сънищата са неосъзната форма на ИТП (извън телесно преживяване), при която се получава информация чрез символи. Разбирането и отношението към даден сим-вол е определящо. Втози смисъл и информацията е строго персонална, тя е свързана с възможните трансформации, които е необходимо да претърпи личността, за да разгър-не своя потенциал. От друга страна, бележи възможните вероятности при това развитие, които могат да бъдат променяни. Корекцията зависи от избора на индивида.

2 0 4

Ще посоча няколко експеримента, потвърждава-щи казаното. Преди това нека обясним какво е ИТП.Извънтелесно преживяване (ИТП) е състояние, в което цялото съзнание изглежда разделено физически от тяло-то на преживяващия, което прилича на неодушевен пред-мет и „виртуално“ няма способност за съзнателно усеща-не. Но преминаващият през това състояние вижда, чува и възприема всичко, докато се намира на места, различни от тялото си.

В лаборатория в САЩ открили, че душата e тегловно измерима и напуска тялото на homo sapiens, когато живо-тът го напусне. При претегляне на умиращи чрез специал-но конструирани везни известният физиолог Лайъл Уот-сън, забелязал поразителен факт - хората ставали по-леки с 2,5 - 6,5 грама в момента на констатация на смъртта. За-губата на тегло ставала не постепенно, а скокообраз-но. Това означава, че душата се оттегля от тялото не отве-днъж, а на части.

Първоначално научният свят отказал да повярва. Но опитите на д-р Еугениус Кугис променили положението. Той провел уникален цикъл от изследвания в Институ-та по полупроводници към Академията на науките на Литва в отделенията за тежко болни. Точните измервания на учения показали, че в момента на смъртта човек олеква с 3 до 7 грама. Според д-р Кугис именно това е „теглото на душата, напускаща тялото”.

Във тази връзка си струва да отбележим, че промени-те в телесната маса се наблюдават и по време на сън. Екс-периментът, извършен в медицински център в Швейцария, се състои в измерване теглото на 23 доброволци с помощта на свръхчувствителни легла-кантари. В момента, когато се преминавала границата между реалността и съня, било ус-

2 0 5

тановено, че човек губи 4 до 6 грама. Така се доказало, че и в състояние на сън душата се озовава извън тялото и се отправя в странство. При пробуждане теглото на участни-ците в опита възвръщало предишните си стойности.

Да се концентрираме върху стъпките, посочени от Джон Кехоу в книгата му „Подсъзнанието може всичко”, които са ни учат как да се „програмираме”, за да помним сънищата си:

1) Кажете си преди да легнете: „Тази вечер ще съну-вам и ще запомня съня си”. Повторете го поне 20 пъти.

2) Сложете до леглото си лист хартия и молив. Това е не само практично, но и символично. Така демонстрира-те своето желание да вникнете в смисъла на сънищата. Вашето отношение към съновиденията ще „програмира” и тяхното към вас. Докато се подготвяте да ги разберете, се учете да ги зачитате и уважавате.

3) Не бързайте, когато се събудите. Не скачайте от леглото още щом отворите очи. Точно тогава съзнание-то ви бавно се връща към вас. Това междинно време между съня и бодърстването има голямо значение. Представете си го като просека, като въжен мост, по който трябва да преминете от единия свят в другия. Всяко рязко движение къса въжетата. Затова плавно пристъпвайте от съня към логиката. От несъзнатото към осъзнатото. Дайте вре-ме на събуждащото се съзнание да възприеме посланието. Мислено превъртайте съня, докато възстановите пълна-та картина.

4) Сега станете и запишете съня си, като добавяте детайлите, които междувременно изплуват в паметта ви.

Вариант за напреднали*: Веднага след събуждане се върнете обратно в съня, разговаряйте с героите в него,

*напреднали - това означава достатъчно дълго да сте „тренира-ли” сънуването, записването на сънищата, тълкуването. Под „достатъчно дълго“ разбирайте период от около 6 месеца. Става въпрос за непрекъснато изследване на сънищата, анализиране им и тълкуване. Невинаги се получава, но упоритостта и търпеливостта се възнаграждават.

2 0 6

мислено го възстановявайте. Опитайте се да възпроизве-дете всичко точно както е било. Сънят е друга действи-телност, затова оставете събитията да се развиват, но този път реагирайте на тях съобразно желанията си. Можете да питате и да получавате обяснения. За четири години прак-тика, досега не съм получил „грешен” отговор.

Всички ли можем да тълкуваме сънищата, или тряб-ва да научим съновника наизуст?

Разгадаване на посланиятаПроизходът на сънищата е от когиталността.

От там трябва да дойде и тълкуването на посланията.ivomir

Разбирането на посланието е процес - като за изу-чаване на чужд език. Самото послание идва чрез симво-ли, които подсказват нещата, които е необходимо да ос-ъзнаете и да промените. Езикът на сънищата се отнася по-скоро към областта на киноизкуството. С помощта на картини се предава информация, свързана конкретно с индивида, с негото усъвършенстване и реализация. Да си припомним какво представляват символите.

Човек не взема реално съществуващи обекти, които да направи чрез символиката елементи от своята психи-ка, а елементи от своята психика проектира в обективно съществуващия свят и, чрез подходяща символика, създава обяснение на своето незнание. Не слънцето е толкова ва-жно за човека, че той започва да го обожествява, а психика та има нужда от обяснение на непознатото и спонтанно намира израз на своята потребност от това непознато, което го стимулира и плаши едновременно.7

Юнг

Веднъж създаден, символът действа, ако включва ед-

2 0 7

новременно образност и емоция. Да вземем пример с ре-лигия, която е престанала да предизвиква спонтанно сил-ни чувства. Ако при нея останат само образността, или спазването на ритуали, тя вече не изпълнява функциите, заради които е възникнала. Тогава хората търсят друга проекция на психичния си модел „непознато” и го нами-рат (или си създават) в религия, която да ги вълнува. Така християнството сменя древни вярвания, защото е ново и впечатлява. Днес пък се отбелязва „бум” на различни секти - много от тях са наситени с елементи от източните религии, защото харизмата на Християнството избледня-ва. Още преди години Юнг отбелязва, че християнската символика все по-рядко присъства в сънищата на негови-те пациенти - вероятно губят емоционална връзка с нея.

Според Юнг6 обредите и ритуалите във фолклора също са основани върху символи, свързани с архетипо-вете. Обредите са преживени символи или архетипове. Те са важни за психичния баланс на личността - с лип-сата им сякаш пресъхва изворът на живота. Вероятно това е причината за възраждането на фолклорните об-реди и ритуали в днешната ни празничност (след мно-гогодишно прекъсване), както и създаването на нови. С подходяща проекция, ярка образност и емоционалност, изведени на съзнателно равнище, обредите и ритуалите ни даряват с енергия.

Когато проучите съня си, ще сте в състояние да се запитате какви са основните му символи. Какво могат да означават те? Какви асоциации с миналото ви предиз-викват? Какво ви съобщават? Често при анализ давате информация на когиталността как възприемате дадени символи. Така уточнявате езика, на който ще общувате.

Това донякъде прилича на онази игра, в която някой трябва да обясни само с жестове заглавие на филм, казан му от противниковия отбор. Може да се изиграе сцена или

2 0 8

участникът да се движи по определен начин, като така подсказва на съотборниците си дума или действие. Когато те познаят смисъла на демонстрираното, се преминава към следващото.

Така е и при сънищата. Показва ви се нещо, дока-то не го проумеете. Отгатнете ли го, се пристъпва по-нататък. За да става комуникацията лесно, е добре да се осъществява обмен на информация между вас и когитал-ността. Всеки си има свое разбиране. Символ „патка“ за един ще означава домашна птица, за друг - глупава жена, за трети... няма да уточнявам.

Пример: виждам книга в съня сиКакво означава този символ за вас – че трябва да нау-

чите нещо? Може би чрез четене се отпускате? Или книга-та е символ на усилия? Или пък е знание? Може да загатва за нов свят, в който искате да бъдете?

Кое от изброеното е валидно във вашия случай?Уточнете – дайте информация на когиталността

какво е книгата за вас. Тогава тя ще я използва като пос-лание при следваща комуникация само по този начин.

И така, лека-полека изяснете езика, на който ще „разговаряте” помежду си.

Анализирайте емоционалното си състояние във все-ки момент от съня. До голяма степен там е и ключът за разгадаването на значението на символите. Чувствате ли облекчение, ужас, неувереност, необикновен прилив на сили? Може би ви се е присънило, че сте станали свиде-тел на убийство, но вместо да се изплашите, сте усетили радост и възбуда. Събудили сте се и сте изпитали неудоб-ство реакцията си. Каква част от живота ви трябва да бъде трансформирана (убита)? Ще се радвате ли, ако станат такива промени? Към какво ново би могъл да ви насочва сънят? Разгледайте всички версии. Така „езикът” се обога-

2 0 9

тява. В смисъл, че един и същ символ, с различна емоцио-налност може да има различни значения.

След това чакайте да дойде тълкуванието. То се по-явява интуитивно. Не ползвайте съновници! Как някой друг би могъл да ви обясни вашите собствени усещания и емоции. Те са ваши и се отнася единствено и само за вас? Имам предвид, че даден символ може да носи кон-кретен смисъл за вас и друг - за колегата ви например. Въпросният символ може да провокира и различни емо-ции и състояния, дори смислово да се приема еднакво. Колкото повече обогатите езикът, толкова по-лесно и по-бързо става разтълкуването.

Смисъла на посланието може да се разкрие и вед-нага, но е възможно да се случи след известно време. Интересното е, че дори след 15 дни да го разгадаете, мно-го добре знаете за кой точно сън се отнася. Няма значе-ние, че през това време сте записвали и други свои съни-ща. Обикновено са нужни дни или седмици, преди сим-волите да придобият смисъл. Но дори да не сте успели да разтълкувате някой сън (в началото ще разгадавате едва един от четири), не е страшно.

Посочих, че тълкуванието идва интуитивно. Какво е интуицията? Как да я предизвикаме и да я накараме да работи за нас, как да я усетим?

интуиция - идва от латински и означава „наблюда-вам”. В идеалистическата философия - непосредствено достигане на истината без помощта на научния опит и логическите умозаключения.

според психолозите - интуицията е подсъзнателно преработване на информация. С практиката мозъкът свиква да оценява определени комбинации от входни въздействия (зрение, слух, сензитивност и т.н.) и да гене-рира спонтанна реакция или стратегии за оцеляване. И доколкото тези реакции или стратегии не са продукт на съзнателно обмисляне, говорим за интуиция.

2 1 0

според мен - интуицията е онази част от инфор-мацията, която получаваме от когиталността, ко-гато сме будни. Тя е сън наяве. Става въпрос за онази нефилтрирана информация, която извличаме от когитал-ността за собственото ни съществуване и развитие.

В момента едва ли бихте приели подобно обясне-ние. Но след известен брой упражнения за развиване на интуицията, може би ще разберете какво точно искам да кажа. Тук няма научни обяснения - става въпрос за позна-ние, което идва от... когиталността. А може би...

Интуицията е дадена на жената, за да отгатванамеренията на мъжа, за които той не се досеща.

Жан Делакур

Шегичка. Но ето нещо, което е съвсем сериозно:Единственото наистина ценно нещо е интуицията.

Алберт Айнщайн

Умът си служи със знанията и опита, натрупани от идивида. Базирайки се на тях, човек предполага логи-чески какво ще се случи в настоящ или бъдещ момент. Може да изгради определени очаквания, вероятности, да се опре на статистически и други проучвания. Тоест съзнанието работи с минали събития в настоящето. Предположенията може да са грешни, вероятностите са следствие от избора, а очакването е полученият в ума ни въображаем резултат от направените от нас вероятност-ни предположения. А интуицията е непосредствено дос-тигане до истината.

Съществуват различни обяснения този феномен. Но при всички се подчертава връзката му с неосъзната психическа мисловна дейност. Спецификата на интуици-ята не е в самия факт на неосъзнатост, а в опознавателна-та, творческата и оценъчната фунции на тази дейност. На

2 1 1

интуитивно ниво се активират формите на чувственост (осезания, възприятия, памет, въображение, емоции, воля и интелект). Следвайки интуицията си, човек взема решения, хрумват му идеи и прозрения. Те му помагат по-лесно да намира най-краткия и безпрепятствен път между желанието и неговата реализация. Хората, на които нео-бичайно често им се случват хубави неща, не са просто късметлии. Те са развили усета си за това какво, как и кога трябва да се направи. И това им позволява да прогледнат отвъд границите на очевидното, да откриват нови въз-можности и да черпят указания как да ги реализират.

Как да развием интуицията си?Първо – признайте пред себе си, че дори и да сте

учили много, знаете твърде малко. Приемете, че когитал-ността съществува и от нея можете да черпите информа-ция за абсолютно всичко. Тя е пълното познание.

Второ – осъзнайте факта, че вие сте от значение за когиталността. Въпреки че през целия си живот няма да стигнете до пълното познание, при стремежа към него, бихте изпитвали емоции, които са изключително важни за целостта на самата когиталност.

Колкото по-обемно и по-важно съдържание на несъ-знаваното се асимилира от Аза, толкова повече той се до-ближава до цялостната личност, макар че никога не може да я достигне.

Юнг

Да постигнете на практика това е нелека задача, за-щото ЧСВ (чувството за собствена важност) и егото ни работят в обратна посока. Затова рядко допускаме други-те да са прави, не сме склонни да се поставяме на местата им, за да осмислим чуждото поведение. Това са лично-стни недостатъци, които индивидът не само не съзнава и

2 1 2

не признава, но той ги и проектира върху обкръжението си. Не аз - околните са лошите, не аз имам чувство за ма-лоценност, те не се държат с мен както подобава - такъв е механизмът на проекцията. Доколкото са резултат от нашето развитие и възпитание, проекциите са плод на не-съзнаван процес, затова Юнг отбелязва: Човек открива проекцията, а не я извършва. (Трябва само да е осъзната веднъж). Тогава той ще обърне вниманието към себе си.

За да се научите да усещате предчувствията си и да се вслушвате в това, което интуицията ви нашепва, е необходима практика. На повечето хора никой не им е обяснявал как да разпознават и използват интуицията си. В началото е трудно. Ако повярвате, нещата се развиват доста по-бързо. Първо трябва да се самоубедите в съ-ществуването на вашия вътрешен глас и да се вслушвате в него. Мнозина знаят, че шестото чувство е реалност, но логиката не им позволява да му се доверят. Сложно е да елиминирате собствените си логически мисли за евен-туални пречки при реализирането на някоя идея. Но е възможно. С достатъчно тренировки може да не станете световни шампиони по по тази дисциплина, но все пак ще чувате посланията.

Когиталността може да ви подсказва решенията все-ки път по различен начин. Но ще сте сигурни, че получа-вате интуитивна информация по качеството на идеите, а също и по възникналите усещания. Радостта, увереност-та и непреодолимата убеденост, че това е верният отго-вор, отличават интуитивните идеи от останалите мисли, които се пораждат в мозъка.

Понякога отговорът идва като предчувствие или прозрение, което „„изплува“ в ума ви, когато най-малко очаквате. Затова бъдете готови. Представете си, че ин-формацията ви връхлита в трамвая. Знаете ли как се чете изречение от десет–петнадесет думи, записано на билет? (От опит го знам.) Повярвайте, много е трудно.

2 1 3

Така, чрез сънищата и интуицията, получаваме де-нонощно информация от когиталността. Какво обаче се случва? През деня ни вълнуват нашите собствени логич-ни мисли (явно изключително важни за нас ), а през нощта не обръщаме внимание на информацията, която получаваме, вкопчвайки се в оправданието „Не сънувам“! Но все искаме и чакаме някой да ни помогне. Кой би го направил, ако не този, който има пълното познание и в същото време е готов да ни съдейства, защото има нужда от нашите емоции? Може би предпочитате да разчитате на Пешо от съседния вход? Ваша работа – животът си е ваш – правете с него к’вото си искате.

ivomir

Аз съм и пътят, и истината,

и животът...И силата,

сремяща седа ги преодолее.

cogitоmus

2 1 4

Смърт няма... Нейният смисъл е трансформа-цията от едно състояние в друго.

ivomir

2 1 52 1 5

В потвърждение...

На 05.01.2009 г. се навършиха 64 г. от смъртта на безспорно доказания ясновидец Едгар Кейси. До края на живота си той остава скромен и слабо образован човек. Още като дете в Кентъки, където е роден през 1877 г., Едгар проявява свръхестествени способности.

Предсказва двете световни войни и определя датите на начало и край на световната икономическа криза, спада ѝ през 1933 г., расовото насилие в Америка и т. н. Говори за смъртта на двамата президенти Рузвелт и Кенеди, но не споменава имената им. Най-революционните му проро-чества са за Библията, за Антлантида, за живота след смър-тта, за значимостта на ендокринните жлези, особено на лиденовата (още неоткрита, но според него тя означава „запечатана“). Кейси смята, че седалището на човешката душа е в лиденовата жлеза, която ръководи съзряването в периода на бременността. Разположена е в и над по-ловите жлези. Чрез своя мрежа тя е свързана с различни части на тялото - духовната връзка между тях се осъщест-вява чрез ендокринните жлези, но най-голяма част от тази творческа енергия се намира в лиденовата жлеза. До края на човешкия живот тя е в контакт с мозъчните клетки чрез реакции от страна на шишарковидната жлеза в основата на мозъка. Засега медицината знае само, че има клетки на Лейдиг, които секретират андрогенни (двуполови) или мъжки полови хормони. А душата има ли пол...?

Попитан по време на хипноза как точно лекува, Кей-си признава, че е в състояние да влезе във връзка с всеки жив мозък, дори едновременно с мозъците на няколко души, и да използва съдържащата се там информация, ся-каш е библиотека, но го прави с мигновена скорост. Едва след изпадане в автохипнотичен сън той давал отговори на отправените към него въпроси. По време на сеанса не само виждал лицата, на които прави анализ, но и окол-

2 1 6

ната среда. Знаел какво точно вършат в този момент, не-зависимо от разстоянието, на което се намират. Можел дори да прочете надписите на пощенските им кутии.

Кейси често препоръчвал странни, смехотворни на пръв поглед медикаменти и методи. В някои от случаите дозата изглеждала отровна. Веднъж спасява едногодиш-но момиченце при смъртоносно попарване с вряла вода с компреси от танинова киселина - нещо нечувано дото-гава в медицинската практика, но впоследствие въведено заради добрите резултати. Рецептата му за изцеление на придобити белези (смес от камфорово масло, ланолин и фъстъчено масло) се използва и днес. А след като изле-кува собствения си син, застрашен от ослепяване, с про-мивки от танинова киселина, Американската лекарска асоциация признава способностите на Кейси и официал-но му разрешава да дава „психологически консултации”, а местният лекарски профсъюз сформира комисия от специалисти, присъстващи на всички сеанси.

Ето част от предсказанията на Кейси:

В края на XXI век хората ще добият способността да общуват телепатически и повече няма да им трябват нито телефон, нито телеграф.

... ще се научат да се лекуват с помощта на вътреш-ните си ресурси, без да прибягват до услугите на лекарите.

Престъпността в западния свят ще намалее благо-дарение на вграждането в организма на социално опасни-те индивиди на така наречената „жлеза на съвестта”.

Хората най-накрая ще намерят път към паралелни-те светове и ще пътуват където си пожелаят.

Основен вид енергия ще стане магнитната, а въгли-щата и нефтът ще са ненужни.

Около 300 „записки” на Кейси са свързани с Египет и разказват за унищожението на Атлантида (около10 500

2 1 7

г. пр. Хр.). Част от атлантите пристигнали в Египет заед-но със своите „архиви”. И тогава:

...там започнали първите подготовки за онова, кое-то по-късно било наречено Велика пирамида...

Тогава с Хермес и Ра започнало изграждането на оно-ва, което днес наричаме Гиза. А пророчествата от Храма на архивите и Прекрасния храм били вградени при издига-нето на бъдния Храм на Посветените (наричан понякога Бялото братство).

Възходът и падението на нациите били описани в съ-щия храм, който ще действа като тълкуване за онова, що е било, е и ще бъде...

Той (храмът) приел всички архиви, създадени от жреците от самото начало до онзи период, когато ще дой-де промяна на земното положение и завръщането на Вели-кия Посветен в тази и други земи за изпълнение на описа-ните там пророчества...

...много са храмовете, които тепърва ще бъдат от-крити близо до вход от Сфинкса към храма – или пирами-дата; разбира се в своя пирамида.

В подходящ период могат да бъдат прокарани въ-ображаеми линии от отвора на Великата пирамида до втората звезда на Голямата мечка, наричана Полярна или Северна звезда. Това сочи, че именно към тази система отлита душата.

Едгар Кейси заявява, че Великата пирамида била използвана за ритуални посвещения и че последни там са получили своето върховно посвещение Иисус и Йоан Кръстител. Същото твърди и Елена Блаватска в „Разбу-лената Изида”. През 1886 г. тя прекарала цяла нощ сама в „Камерата на краля” във Великата пирамида и имала уди-вителни преживявания. Тя „видяла” как празният сарко-фаг в залата се използва за кръщелен съд, при излизането

2 1 8

от който ученикът се раждал отново и бивал посветен. Думите на Кейси също свидетелстват за това.

За смисъла на празния саркофаг Кейси казва:

... вече няма да има смърт.Не ме разбирайте и тълкувайте погрешно!Но смисълът на смъртта ще стане ясен...

Според Кейси, откриването на храма ще стане по време на Второто пришествие - от 1998 г. нататък, кога-то е започнало „влизането на Месията”. А „Камерата на архивите”, която ще бъде намерена в проход от предна-та дясна лапа на Сфинкса, има такова разположение, че когато Слънцето изгрее от водите, ивица сянка или свет-лина пада между лапите на Сфинкса и в нея не може да се влезе откъм свързващите камери откъм дясната лапа на Сфинкса, докато не настъпи времето за промяна в тази област на човешкото познание.

Последното пророчество на Кейси, получено като информация от друг медиум, гласи:

Знам, че ще се върна на Земята около 2011 г. (през 2012 година свършва календарът на маите - бел. автора), когато условията на планетата ще бъдат много, много трудни. Има вероятност да бъдат променени, но това зависи от усилията на всички, а аз съм песимист по от-ношение на това, че хората наистина ще се обединят, за да изградят един нов свят и нов тип цивилизация. Тези, които успеят да променят модела си на съществуване, ще получат доверието да изграждат Новия свят.

2 1 9

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тес-ни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко вре-ме. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка. Имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве...

... Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семей-ни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократни-те памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни...

... Запомнете, отделете повече време на тези, кои-то обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу наго-ре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо пре-гърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка...

... Защото животът не се мери с броя вдишвания, ко-ито правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Джордж Гарлинг

2 2 0

Всички можем да летими да правим чудеса,

всички можем да летим,ако вярваме в това!

Мadlen Algafa

ri

2 2 1

Използвана литература

1. Холографската Вселена - Michael Coleman Talbot, изд. Изток -Запад, 2003 г.

2. Mind Power Into The 21-st Century - John Kehoe, Zoetic inc., 2003 г.

3. Mind Power - Home Study Program - J. Kehoe, Zo-etic inc., 2005 г.

4. Psychologische Typen - Karl Gustav Jung5. Psychology And Religion: West And East - Karl Jung6. Jung on Christianity - Karl Gustav Jung7. Dreams - Karl Gustav Jung8. The Development Of Personality - Karl Gustav Jung9. Тайният език на сънищата - Нерис Де, изд. Енигма,

2002 г.10. Неосъзнатото, ненаписано Аз - Хр. Тодорова,

ивомир, изд. Феникс, 2005 г.11. Пътеводител за саморазвитие на тийнейджъра

и ученика - екип, изд. Феникс Дизайн, 2007 г.12. Едгар Кейси: за акашовите хроники - Кевин Дж.

Тодеши, изд. Хермес, 2009 г.13. Эмоциональный мозг - Академик Павел В.

Симонов14. Наука и жизнь (бр. 4-9,1998г.) - Академик Павел

В. Симонов15. Лекции о работе головного мозга - Академик

Павел В. Симонов16. Social Indicators Research (бр. 10.2008)17. ДМТ - молекулата на духа - Рик Страсман, изд.

НСМ-медиа, 2004 г.18. Кибалион - Тримата посветени, изд. Аратрон,

2003 г.19. American Journal of Physics (1992)20. Тайните послания на водата - Масару Емото, изд.

Аливго, 2006 г.

2 2 22 2 2

21. Medical Biophysics Biophysical Fields of Man - Ig-natov, I., Antonov, A., Galabova, T., - Gea Libris, Sofia,1998г.

22. Biophysical and Medical Effects in Cases of Bio-resonance Interaction of Biophysical Fields - Ignatov, I., Energy Biomedicine, Gea Libris, 2005 г.

23. Biophysical and Medical Effects in Cases of Bio-resonance Interaction of Biophysical Fields, Part I, VI International Congress, Folk Medicine of Russia – Past, Present, Future - Ignatov, I., ENIOM, Moscow, 2005 г.

24. Energy Biomedicine, Biophysical and Medical Ef-fects in Cases of Bioresonance Interaction of Biophysi-cal Fields - Ignatov, I., Gea Libris, ENIOM, Sofia, Moscow, 2006 г.

25. Energy Biomedicine, Frontier Perspectives - Igna-tov, I., Philadelphia, 2005 г.

26. Resonance and Bioresonance Interactions in Ho-meopathic Solutions, Conference in National Center for Public Health Preservation, Ministry of Health - Delin-ick, A., Ignatov, I., Sofia, 2006 г.

27. Self-organization and „Memory” of Water, Their Importance for the Possible Processes of Structuring of the Living Matter - I. Ignatov, A. Antonov, T. Galabova, S. Stoyanov

28. Research of the Nonequilibrium Processes in the Area in Allocated Systems, Thesis for Awarding of the Degree ”Doctor of Physical Sciences” - Antonov, A., Bla-goevgrad – Sofia, 1995 г.

29. Biophysical and Medical Effects in Cases of Bio-resonance Interaction of Biophysical Fields, Gea Libris, Institute for Creative Healing - Ignatov, I., Energy Bio-medicine, Munich, 2007 г.

2 2 32 2 3

www.azviarvam.net

www.novavtor.com

www.theblackbook.eu

трето допълнено и преработено издание© Женя Николова, коректор, 2009редакция:© Борислав Наумов, 2009© Катя Кючукова, 2009© д-р Игнат Игнатов, 2009© Таня Такова, 2010

ISBN 978-954-8890-67-0

Copyright © 2009 by ivomirPublished by arrangement with Fenix designAll rights reserved

Подготовка и издаване © Феникс Дизайндизайн и оформление © ivomir

ivomirTh e Black Book - ÷åðíо íà áÿëопсихологическа квантово-теологична философия

книга на живота