Inkonabula

Модул 1

Inkonabula

Хартията, изобретена в Китай в 105 г. от н. е. Доста по-късно през 12-13 в. хартия започва да се произвежда и в Европа. Първите фабрики за хартия, наричани мелници се появяват в Испания.

Филигран, т.е. воден знак – това е изображение върху хартията, което се вижда върху светлината

1445 г. до 1500 г включително. През този период са отпечатани около 35 000 до 45 000 отделни заглавия, в общ тираж между 10 и 20 млн. екземпляри. Палеотипи наричаме книгите отпечатани от 1501 г. до 1550 г. включително. Палеотип означава старинно издание.

В книгите се появяват първите печатни илюстрации. В Италия изобретяват гравюрата върху мед, от която по-късно възниква т. нар. дълбок печат

Първите инконабули напечатани с кирилица за православните славяни са дело на Швайполд Фиол и се появяват в Краков в края на 15 в. Това са литургическите книги Октоих (осмогласник) и Часослов (молитвеник за всеки час от деня), отпечатани и двете през 1491 г.

Ето защо през 1515 г. римският папа въвежда цензурата. Освен нея Ватикана периодически подготвя печално известните индекси на забранени книги. Първият такъв своден (сборен) печатен индекс е от 1559 г. Обикновено в тези индекси попадат съчинения на най-светлите умове на човечеството. Учреден е и специален съд – светата инквизиция, която преследва най-жестоко всички, които нарушават папските постановления. Инквизицията си служи с прилагането на жестоки мъчения за изкопчване на признания, като присъдата за еретиците, признати за виновни е да бъдат изгаряни живи на клада. Така през 1600 г. на 17 февруари е изгорен Джордано Бруно.

Сивилина книга – 1445 г. – донати

Шрифт в книгата “За осемте части на речта” от Е. Донат

42-редовата Библия – 1452 – 1456 – 200-300 бр. 20 на пергамент, останалите на хартия

Модул 2

1. Изобретяване на радиото:

Произход - (от лат. radius — лъч) технология, позволяваща преноса на сигнали чрез модулиране на електромагнитни вълни. Радио се наричат накратко още уредите за приемане - радиоприемник, за предаване - радиопредавател на радиосигнали, както и приемо-предавателите - радиостанция. Популярно име на радиоприемник, основан на транзисторна (или интегрална) технология, е транзистор.

Възникване - възникването на радиотехниката е резултат от продължителна работа през втората половина на 19 век, в хода на която постепенно се стига до съвременната представа за радиото. В него вземат участие множество учени, инженери и предприемачи, като Майкъл Фарадей, Андре-Мари Ампер, Алесандро Волта, Георг Ом, Вернер фон Сименс, Джеймс Кларк Максуел, Александър Греъм Бел, Самуел Морз, Томас Едисън, Никола Тесла, поради което е трудно да се посочи един изобретател на радиото. Преминаването от лабораторни демонстрации към масово внедряване отнема няколко десетилетия и усилията на множество участници.

История - още през 1878 година Дейвид Хюз забелязва смущения в разработвания от него телефонен приемник и след някои подобрения успява да използва този ефект за предаване на сигнал от разстояние няколкостотин метра. През 1893 година Никола Тесла, като изготвя различни устройства за своите експерименти с електричеството, извежда основните принципи на безжичното предаване на информация, които демонстрира пред публика, описвайки всички елементи, използвани в радиотехниката преди изобретяването на електронната лампа. Първоначално той експериментира с магнитни приемници, за разлика от кохерерите, използвани от Гулиелмо Маркони и някои други пионери на радиотехниката. През 1896 г. италианския физик Гулилелмо Маркони иска в Англия и през 1897 г. получава патент за използване на електро-магнитни вълни за безжична връзка. Същевременно прави множество усъвършенствания в радиотехниката. Предава първата радиограма през Атлантическия океан (1901г.). Получава Нобелова награда през 1909 г.

В областта на радиотехниката работи и руския физик Ал. Степанович Попов – използва електро-магнитни вълни за безжично предаване на сигнали на далечно растояние (1889г.), а на 25. Април 1898 г. демонстрира първата в света приемна радиостанция, а през 1896 г. осъществява първото безжично телеграфиране. През 1897 г. Попов установява и възможност за откриване на кораби чрез изменение разпространението на радиовълните.

Употреба - Най-ранната употреба на радиотехниката е в мореплаването, за предаване на телеграфни сигнали между кораби и до сушата. Първата радиопрограма с новини е излъчена на 31 август 1920 година от радиостанцията 8MK.

В България - Българското радио остава единствена радио организация в България до 1990 година. Първото нелегално предаване на частна радиостанция в страната е осъществено на 25 декември в град Пловдив, а името на станцията е „Канал Ком”.

2. Изобретяване на телевизията:

Възникване - Пионер в тази област е немския откривател на механичната телевизия от славянски произход Паул Нипков (произхожда от т.нар. лужички сорби, живущи в околностите на Берлин) със изобретения от него "Нипков Диск". Негово изобретение е всъщност спиралната форма на диска. Фрагментирането на точки и редове за телеграфиране е реализирано от шотландският физик Александър Бейн още преди Нипков да е бил роден. Своя диск Паул Нипков патентира през януари 1884год.

В България - За пръв път предаване по телевизия в България се осъществява на 07.11.1959 - пряко излъчване на 7-ноемврийската манифестация от площад "9 септември" ("Александър Батенберг"). Първият видеозапис провежда БНТ през 1975 година, на руски видеомагнетофон с ширина на лентата два цола.

Прогрес - Техническият прогрес и интернет-бума в средата на 90-те години на миналия век, довеждат много телевизии в критично положение, някои фалират. От една страна губи актуалност излъчването на остарели и ниско бюджетни филми, от друга страна (дез)информацията, която разпространяват масмедиите, вече губи почва под краката си, поради независими източници от интернет.

3. Изобретяване на компютъра:

Първо поколение електронни компютри (1937-1953г.) – огромни, тясно специализирани машини. Програмирането им е било истинска мъка – директно на машинен език. Хардуерът е бил на базата на релета и лампи, а паметта – на вакуумни тръби и магнитни барабани. Естествено и перфокарти.

Първия електронно-цифров компютър - 1937 г. Алан Тюринг издава научен труд, решаващ редица математически проблеми за построяването на компютри. Появява се понятието „Машината на Тюринг“. Джон Атанасов разработва принципите на работа на първия електронно-цифров компютър.

1938 г. Уилям Хюлет и Дейвид Пакард създават Hewlett-Packard. Отначало корпорацията се базира в гараж, което с времето става пример за добър тон.

Първият двоичен суматор - Американският математик и инженер Клод Шенон и руският учен В.И.Шестаков през 1941 година показали възможностите на апарат за математическа логика и синтез чрез релейно-контактна система. През 1938г. в телефонната компания на лабораториите на Bell е създаден първият двоичен суматор. Автор на идеята е бил Джорд Шибитц(George Stibits),който в домашни условия създал машината K-Model на основата на електромеханични релета,която извършвала операции с двоично сумиране с четирите действия събиране,изваждане,делене и умножаване.

Джон Атанасов и Клифърд Бери построили прототип на 25-битов суматор през 1939г.

Първото “хакване” започва още през 1938г. Полякът Мариан Ржевски създава “Бомба” – машина, използваща електромеханична логика, за да разбие кода на немската шифроваща машина “Енигма”.

През втората половина на 20-ти век България развива мощна компютърна индустрия в рамките на Съвет за икономическа взаимопомощ. Създадени са около 30 завода и прави опити за коопериране с японски компютърни концерти.

Патентният спор, т.е. съдебният спор за откритието на

4. Филмова индустрия (киноиндустрия):

Възникване – начало слага известният американски режисьор Джон Сейлс със своя филм „Завръщането на Сикокус 7”, заснет през 1979г.

Джон Касаветис – актьор и режисьор, който започва да снима в духа на независимото кино още през 1959г., когато излиза знаменитият му филм „Сенки”. В рамките на раздаваните ежегодно награди „Независим дух” се връчва и приз на името на Джон Касаветис, с който се награждават филми с бюджети до $500 000, но които се открояват със своята оригиналност и креативност.

Повечето страни, които могат да се похвалят със собствена киноиндустрия, смятат, че им е провървяло. Но на САЩ им е провървяло повече, в сравнение с други страни, където също киното процъфтява – например Индия и Китай; в САЩ са вложени огромни инвестиции и същевременно действат успешно едновременно две мощни и паралелни една на друга киноиндустрии.

Първата е известна на всички. Това е могъщият Холивуд, чиято конвейерна кинопродукция е заляла целия свят и задушава опитите на по-малките държави да развиват собствена киноиндустрия. Холивудските суперпродукции или т.нар. блокбастъри, от типа на „Спайдърмен” и „Карибски пирати”, произвеждащи се за стотици милиони долари, носят милиардни приходи от разпространението си по целия свят, стимулирайки заснемането на нови и нови продължения, които на свой ред осигуряват баснословни печалби.

Втората е независимото кино, което се заражда в Америка преди 20-30 години и се развива паралелно с холивудската киноиндустрия. Съществуват специални киносалони, в които се разпространяват само независими филми, а така също и немалко актьори и режисьори, които предпочитат да работят главно за такива продукции.

През втората половина на 20-ти век кино индустрия развиват редица други страни – България (кино индустрията Бояна филм); ГДР – студията ДЕФА; Чехословакия – студията БАРАНДОВ и други. В Латинска Америка кино индустрията развиват Бразилия, Аржентина, Венецуела.

5. Фотография:

Фотография се нарича процесът на създаване на изображения на реални обекти с помощта на светлината. Фотографията е едновременно теория, техники и методи за съхраняването на видими образи и клон от графичните изкуства, използващ тези техники като средство.

Думата фотография произлиза от гръцките думи φως, фос ("светлина") и γραφις, графис ("писец", "четка") или γραφη, графи, означаващи заедно "рисуване със светлина". Продуктът на фотографията се нарича фотографска снимка или просто снимка.

Възникването на фотографията през 19 век се обуславя от два разнородни научни процеса. Първият от тях е с оптическа природа - камера обскура. По това време тя е била в употреба от поне 400 години. Вторият процес е химически. Стотици години преди изобретяването на фотографията хората знаели, че някои цветове избеляват на слънцето, но всъщност правели малка разлика между топлина, въздух и светлина.

През 1839 година Дагер официално обявява, че е изобретил фотографски процес, използващ посребрена медна плочка, наречен дагеротипия. Френското правителство купува патента и незабавно го прави публично достояние.

Популизация - Дагеротипията е била най-популярния фотографски метод до края на 19 век. В действителност, този процес е бил в обща употреба само за около едно десетилетие.

В момента запечатването на образи в цифров вид се разпространява изключително бързо, тъй като цифровите фотоапарати, наричани още дигитални фотоапарати, освен другите предимства, позволяват и моментален преглед на направената снимка. Резолюцията (разделителната способност) на най-добрите модели надминава тази на 35 милиметровия филм, а тези с по-малка резолюция станаха достъпни за широката публика.

Модул 3

ЕЛЕКТРОННО ПУБЛИКУВАНЕ - ИЗИСКВАНИЯ, СТАНДАРТИ, УСЛОВИЯ ЗА СЪХРАНЕНИЕ И ДОСТЪП

Съдържание

1.Особености при публикуването на информация в Интернет .....................................3стр.

2.Електронен подпис .........................................................................................................5стр.

3.Електонно съхранение на бизнес или друга информация – стандарти ...................7стр.

Докато издателите (с малки изключения) се притесняват, че младите вече не четат, проучванията в сайтовете на Сдружение „Словото“ показват, че около 55% от аудиторията е на възраст до 25 години. Докато повечето издатели се притесняват, че публикуваният в интернет текст пречи на продажбите, практиката показва, че е точно обратното. Един български пример: „Естествен роман“ на Георги Господинов е онлайн в пълен обем от 5 години. През това време претърпя и две книжни издания, чийто тираж е почти изчерпан. Въпреки че книгата може да бъде намерена безплатно в Мрежата. Практиката показва, че ако един текст, независимо дали откъс или цяло произведение, е съпътстван и от връзка към онлайн магазин, откъдето може да се купи съответната книга, продажбите се увеличават, а не намаляват. Разбира се, това важи за качествения текст, за хубавата, продаваемата, ценена и търсена литература.

Електронното публикуване прави възможно архивът от стари броеве да бъде съхраняван на един сървър. Така достъпът до съдържанието на архива става лесен и бърз, той е винаги там и може да се ползва от повече от един потребител едновременно. Освен това така съхраняван архивът може да бъде лесно “прелистван” (browse) поради еднотипното оформление на страниците със съдържания и хипервръзките към отделните годишнини, томове, броеве, единични документи. Някои от архивите вече са снабдени и със специално разработени “търсачки”, което позволява търсенето в индексираните пълнотекстови статии. И не на последно място - достъпът до пълния текст на старите броеве често вече се предоставя безплатно (например след като изтекат две години) за всички интересуващи се. Този ход не засяга издателските интереси, тъй като тези броеве не подлежат на абонамент. Разбира се, и тази практика не е повсеместна. Мнозина от търговските издатели допускат потребителя до пълното съдържание само на онези броеве от годината, за която той има печатен абонамент. Т. е. достъпът в ретроспекция е обвързан с абонаментното натрупване.

1.Особености при публикуването на информация в Интернет

При публикуване на информация в Интернет изключително важно е нейният"живот" в мрежата да бъде съобразен с актуалността й. Всеки път, когато в Интернет се публикува определена информация, трябва да е съвършено ясно, както на публикуващия, така и на читателите, колко време текстът ще остане на актуалната страница на електронното издание и каква ще бъде нейната съдба след това. И в това отношение Интернет предлага допълнително предимство - т.нар. онлайн архиви. Достъпът до тях може да бъде осъществяван по различни начини: чрез търсене по дата; по тема /т.нар. досиета/; по ключова дума; чрез хипервръзки, препращащи четящия актуална информация към предисторията на събитието или към историята на свързани с него събития В името на актуалността на информацията публикувана в Интернет задължително условие е на входната страница /Hompage/ да има поне едно "горещо" място, което да отправя към новите неща на страницата. Всеки, който сърфира в мрежата, знае, че по-голямата част от “малките” сайтове предлагат повече коментари, отколкото разследвания, както и че тук-там се съобразяват с приетите професионални правила в журналистиката. Но съществуват инфосайтове, които отварят нови пространства за публикуване на разследвания, които традиционните медии пренебрегват. Понякога те изненадват местната преса по отношение на теми и сюжети - нейна “запазена територия”, - но които тя вече няма журналистически ресурси да следи както трябва. В Ню Йорк, например, един граждански изследователски център, който се занимава и с лобиране - Citizens Union Foundation, започва да издава през септември 1999 г. Gotham Gazette. Този Интернет сайт предлага портал с всички услуги за онези, които се интересуват от обществените политики и дейността на неправителствени организации. С екип от петима души и годишен бюджет от 500 000 долара, набиран от субсидии и дарения, Gotham Gazette публикува всекидневно: дайджест на новините с линкове, които отправят всяка новина към многобройните нюйоркски публикации (във всекидневници, седмичници, месечни издания, уеб страници); собствени репортажи за разнообразни проекти на неправителствените организации, както и за културни и политически проекти; коментари, написани от различни автори, университетски преподаватели и журналисти; програма на събитията в града; критики на книги; малки обяви; рубрика за разясняване разходването на

общинския бюджет; интерактивни карти; видеоигри, чрез които могат да се дават предложения за разрешаване на градоустройствени проблеми; линкове към най- посещаваните блогове в региона и т.н. Тези нови медии представляват допълнителен източник за местни новини за гражданите, които вече са добре осведомени какво става в региона благодарение на изобилието на класически медии и на техните професионални информации. Успехът им често се дължи на това, че могат да привличат рекламодатели, насочени към млада и заможна публика. На други места именно хората, които биха имали най-голяма необходимост от източници на информация, алтернативни на доминиращите големи медии, всъщност най-трудно могат да се доберат до тях.

Интернет се явява мощно икономическо, културно и политическо средство за

влияние и отделните общества и страни са привлечени от възможността за материален и идеен просперитет. Както ранен наблюдател на интернет отбелязва: “Достъпът до алтернативни форми на информация и най-вече възможността за споделяне с останалите на вашите собствени алтернативи за официалната гледна точка е, по своята природа, политически феномен”.

2.Електронен подпис

Днес множество фирми разчитат предимно на електронната документация и затова новият технически доклад на ИСО за електронно съхранение притежава огромен потенциал за работа в ситуации, при които е необходимо да се докаже надеждността на електронната информация, като например при преговори за сключване на договори и в регулаторен и правен текст.

Независимо дали са големи или малки организациите имат законен интерес да гарантират автентичността и цялостта на своите файлове с електронни изображения, създадени и/или директно свалени от мрежата, по време на целия им жизнен цикъл – от първото придобиване до окончателното разрушаване, като доказателство за бизнес сделка или събитие.

В статията на Александър Александров относно електронния подпис и достъпът до информация (в.”Сега”, Четвъртък, 7.5.2009 г.) се посочва, че държавни ведомства искат заявления за достъп до информация да носят електронен подпис. Този парадокс е установило проучване на Програма "Достъп до информация" (ПДИ), чиито резултати са публикувани в годишния доклад на неправителствената организация.

За да се сдобие човек с такъв подпис, трябва да плати 30-40 лв., а и няма правна регламентация за изискването му. Според закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) всеки има право да получи исканата от него информация, без да доказва конкретен интерес. Затова и за административния орган би трябвало да е безразлично кой точно ги пита. Законът не налага саморъчен подпис на заявителя и е абсурдно такъв да се иска и при електронно искане, смятат от ПДИ.

Над 50 на сто от ведомствата изобщо не отговарят на искания за достъп до информация, направени по електронен път. Според изследването от подадени заявления до 399 институции, цели 233 - или 58 на сто, изобщо не са дали какъвто и да е отговор. Изводът е, че достъпът до информация продължава да е много проблемен при положение, че все още е крайно недостатъчна информацията, която институциите са длъжни да публикуват, за да бъдат защитени здравето, животът и интересите на гражданите. Продължава и широкото прилагане на търговската тайна и несъгласието на трето лице, за да се отказва информацията. Липсва и ефективен контрол по изпълнението на закона.

През миналата година най-често исканията за достъп са били свързани с актуални обществени събития, околна среда, архива на Държавна сигурност и информация за органите на съдебната власт.

Публикуването на текстове от електронното издание и съответните форуми е разрешено само след писмено съгласие от редакцията.

3.Електонно съхранение на бизнес или друга информация - стандарти

Независимо от големината на предприятието, типа на организацията или количеството информация, за потребителите ще бъде от полза да могат да сравнят, начина по който съхраняват електронно своите дейности, с ръководството за най-добри практики.

ISO/TR 15801:2004 определя препоръчителната практика за електонно съхранение на бизнес или друга информация под формата на изображения, например – кореспонденция, формуляри и чертежи. Той описва процедурите, чрез които може да се докаже, че едно електронно копир е истинско копие на оригинала, без значение дали самият оригинал е на елктронен файл или е физически документ.

ISO/TR 15801:2004 струва 128 швейцарски франка и е на разположение от ДАМТН и Централния секретариат на ИСО. Новият доклад е уизработен от Техническата комисия на ИСО ISO/TC 171, Приложения за управление на документи, Подкомисия SC3, Общи въпроси.Стандартите са изключително важни, тъй като несъобразяването с тях може да доведе до:

o       затруднения в международния обмен на картинни файлове и в създаването на мрежови ресурси;

o       бързо морално остаряване (придържането към стандартите гарантира съвместимост с нови формати и носители в бъдеще)

Съществуват различни стандарти за различните видове дигитални формати, както и за отделните страни на процеса – възпроизвеждане, съхранение, доставяне:

o       Възпроизвеждане на текст и съхраняване – има стандарти за:

o       Разшифроване на знаци

o       Формати на документи

o       Доставяне на текст – за насоки относно разшифроване на знаци За формати на документи се препоръчват най-новите версии на XHTML или HTML, макар че патентовани формати като PDF (Portable Document Format), RTF (Rich Text Format) или Microsoft Word са подходящи като алтернатива.

o       Пресъздаване и съхраняване на неподвижни изображения (Still images) - Изображенията биват растерни (raster) - за фотографии, векторни – за геометрични фигури, или графични невекторни - за линейни рисунки. Указания виж в TASI: Advice: Creating digital images. При създаване на растерни изображения трябва да се внимава както за спациалната резолюция (брой пиксели в един инч), така и за цветната резолюция (bit-depth - брой битове, използвани да съхранят информация за един пиксел). За препоръчване са най-високите позволими стойности. TIFF (Tagged Image File Format) е най-често използваният формат.

o       За векторни изображения трябва да се използват отворени формати като SVG (Scalable Vector Graphics. Патентованият формат Macromedia Flash е подходящ само в отделни случаи.

o       Форматът PNG (Portable Network Graphics) е най-често употребяван за

o       графични невекторни изображения.

o       Доставяне на неподвижни изображения

o       Фотографските изображения, доставяни по Интернет, трябва да бъдат в JPEG (Joint Photographic Expert Group) format или в JPEG/SPIFF (JPEG Still Picture Interchange File Format). Повече информация в JPEG и за JPEG 2000 , а също и в стандарта ISO

o       Векторни изображения трябва да се доставят в:

- GIF (Graphics Interchange Format)

- PNG (Portable Network Graphics) format

- или SVG (Scalable Vector Graphics) format

o       Пресъздаване и съхраняване на видеоизображения – Видеото трябва да се съхранява, като се използва некомпресирания изходен необработен формат AVI (Audio Video Interleave), но може да се използва и формата MPEG (Moving Pictures Expert Group) или дори Microsoft WMF (Windows Media Format), Microsoft ASF (Advanced Systems Format) или Apple Quicktime (подробности на съответните уеб страници). Стандартите са представени на сайта на MPEG.

o       Доставяне на видеофайлове – трябва да се помни, че достъпът до видеофайлове зависи от пропускателната способност на Интернет връзката, така че е добре да се осигури повече от един файлов формат или добра поточност (streaming quality) – доставяне в реално време, вместо да се изчаква пристигането на целия файл.

o       Видеофайлове, за които се предвижда, че ще се “свалят” от Интернет, трябва да са във формат MPEG-1 или Microsoft WMF (Windows Media Video), AVI (Audio Video Interleave) или Apple Quicktime.

o       Файловете за Интернет видео в реално време (streaming) трябва да са във формата Microsoft ASF (Advanced Streaming Format), WMF или Apple Quicktime (подробности на съответната уеб страница).

o       Пресъздаване и съхранение на аудиофайлове – аудиофайлове могат да се съхраняват по един от двата начина:

o       некомпресирани формати като Microsoft WAV (wave) или Apple AIFF (Audio Image File Format) (подробности на съответната уеб страница);

o       компресирани формати като MP3, Microsoft WMA (Windows Media Audio), Real Audio или Sun AU.

Обществото за аудиоинженерство (AES) и Международната асоциация за звук и аудио-визуални архиви (IASA) са публикували препоръки, които е добре да се вземат под внимание.

o       Доставяне на аудио файлове – както при видеото, достъпът се влияе от капацитета на Интернет връзката, така че в идеалния случай трябва да се осигурят файлове в различни формати и потоци с различно качество. Необходимо е да се следват препоръките на Обществото за аудиоинженерство (AES) и Международната асоциация за звук и аудио-визуални архиви (IASA).

o       Пресъздаване и съхраняване на триизмерни изображения – Дигитализирането на триизмерни материали е от особена важност за музеите. Дигиталното видео е евтина алтернатива за създаване на точно възпроизведени триизмерни обекти, но пък е по-бедно на интерактивни възможности.

· Доставяне на триизмерни изображения – Основните стандарти за виртуални разходки и триизмерни модели са VRML (Virtual Reality Markup Language) и X3D. Тяхна алтернатива е shockwave 3D. Тя позволява на всеки, който има последната версия на безплатната помощна програма за мултимедийни ефекти “shockwave”, да разглежда съдържание с триизмерни модели, но пък не притежава качествата на VRML.

„Oчакваните резултати от техническия доклад са подобрен достъп, по-малка нужда от съхранение на на хартиени оригинали или копия, по – лесен достъп в дългосрочен план и по-добра конфиденциалност при електронни съхранение”, са думите на Алън Шипман, Ръководител проекти на ISO/TR 15801:200

Модул 3

Лекция 1

Информация – същност, видове, структура, представяне

1. Информация.

Терминът информация произлиза от латинската дума informatio, която се превежда като сведение, разяснение, осведоменост, изложение.

Интерпретацията на термина “информация” обикновено се свързва с енергоносител, катализатор, комуникационно средство, негентропия, суровина, отстраняване на несигурност, а също и като икономически фактор.

· Определения за информация – Карл Попър, Норберт Винер, Шенон, Колмогоров;

От философска гледна точка информацията е разнообразие, което се съдържа в един обект по отношение на друг обект в процеса на тяхното взаимодействие (А. Д. Урсул).

Според други учени (акад. Колмогоров и логиците Карнап и Бар-Хилдел) понятието информация е абстрактна величина, не съществува във физическата реалност и не се свързва нито с формата, нито със съдържанието на съобщенията, подобно на мнимото число или геометричната точка, нямаща линейни измерения. А. Ешби смята, че „информацията е структурно-смисловото разнообразие на света“.

2. Информация и комуникация

Терминът “комуникация” произлиза от латинската дума ”communicare”, което означава съобщавам, участвам, разделям, а ”communis” означава община – от тук следва и съвременното значение на пова понятие, което надхвърля разбирането в миналото като обмен само на материални обекти, разбирано сега като предаване на абстрактни, нематериални обекти.

Йерархичната същност на информацията при документалната комуникация се проявява при акта на информационно взаимодействие на обектите на макро- и микроравнище.

· Определение за комуникация – Елит Николов.

3. Структура на информационните процеси.

Преобразуването на структурата на отразявания обект е свързано със структурата на информационните процеси – представяне, разпространение, фиксиране, съхранение, моделиране.

За измерване на количеството информация В. Корогодин предлага да се измерва най-малкия информационен обем, достатъчен за предаване на съобщение от едно лице към друго.

· Теории за информацията – стохастична, кибернетична, генетична, иконометрична, библиометрична.

4. Проблеми на достъпа и ползването на информацията.

Качествени промени във вида на информационните носители в съответствие с еволюцията на технологиите – нематериални – материални – нематериални. Промени в начина и качеството на достъп до информацията.

· Обективни и субективни проблеми на достъпа и ползването на информация- комуникационни, съдържателни, психологически, икономически

*Задача 1:

1. Дайте определения за информация и комуникация.

(Д. Блуменау, Карл Попър, Норберт Винер, А. Н. Колмогоров, Р. Карнап)

2. Представете формулата на Шенон за измерване количеството на информацията, като обясните значението на параметрите, които я съставят.

Лекция 2

Дефиниране на основните параметри, влияния и зависимости на информацията като продукт

I. Определения:

Информацията се превръща в стока, когато е обект на размяна.

Информацията като продукт е благо, в което са интегрирани свойства, формиращи неговата потребителска стойност, предлага се за размяна и купувачите го приемат за задоволяване на своите потребностr.

Стойността на информацията като продукт се определя от отношението “търсене-предлагане”. Специфични изисквания: качество и време за удовлетворяване на търсенето.

· Информацията са данни, чрез които може да се извършват ефективни процедури (Flin Roger, 1987).

· Информацията се характеризира със сложността на организирането на смисъла в дадения модел. (Л. Козачков, 1990).

II. Структура на информационните продукти - равнища на формиране ценността на информационните продукти:

· Ядро – предназначение, основно свойство, функция на информационния продукт;

· Базови измерители – количество, качество, търговска марка, дизайн, представяне (опаковка);

· Допълнителни характеристики –– гаранции, поддържане (сервиз), форма на разплащане, условия за доставка, аксесоари;

· Субективни влияния – обществено, личностно или групово признание, особености, нагласи, стил на живот, психологически тип на купувачите.

III. Фактори за развитие на информационната продуктова структура

· Ефективност на рекламата;

· Информираност на потребителите;

· Привлекателност;

· Минимален риск при работа;

IV. Подходи при формиране на информационната продуктова структура

· Локален – незначителни промени – прилага се от оцеляващия бизнес;

· Системен – съществени промени – базира се на анализ, моделиране и синтез на нови структури, оценка и формиране на продуктова политика в бизнеса.

V. Класификация на информацията като обект на размяна:

· Информация – стока;

· Информация – услуга;

· Информация – идея.

1. Информацията като стока.

Материална и нематериална същност на информацията като стока.

Потребяване на информацията като комуникация на индивидуалния потребител с информационни източници с цел удовлетворяване на потребности (ежедневни, шопинг, специални, епизодични).

Потребяване на информацията като комуникация на институции, големи групи потребители с информационни източници с цел удовлетворяване на потребности във всички сфери на социума (икономика, наука, култура, устойчиво обществено развитие – глобални проекти, катастрофи).

2. Информацията като информационна услуга.

· Отношение “притежание – информационна услуга”;

Включва всички дейности за задоволяване на определени потребности (не довежда до промяна на собствеността от източника към потребителя).

· Свойства на информационните услуги.

Нематериална същност, неделимост от всички компоненти по технологичния цикъл на получаването й, вариабилност, уникалност.

3. Информацията като идеи.

· Интелектуални;

· Политически;

· Религиозни;

· Културни;

· Социални.

VI. Стратегии на позициониране на информационните продукти, услуги,идеи.

Съществуват специално разработени стратегии, които обхващат двете страни на пазарните взаимоотношения “информационен продукт (услуга, идея) – потребител”:

1. Широкообхватно позициониране - постигане на продуктово многообразие при поддържане на ниски цени.

2. Конкретно позициониране – съсредоточаване върху един или няколко параметъра на информационния продукт (качество, издръжливост, удобство, най-добра потребителска стойност за дадена цена).

3. Стойностно позициониране – доминираща е стойността на продуктите, които се предлагат.

За успешната продажба на даден продукт най-важно условие е общото предложение, което включва допълнително информиране на потребителя както за купения продукт, така и за неговата поддръжка, осигурен сервиз, консултации и пр.

VII. Информационен продуктов микс (А. Зайлер):

1. Основни елементи на информационния продуктов микс.

· Количество (обем);

· Качество;

· Търговска марка;

· Дизайн;

· Опаковка;

· Поддържане (сервиз);

· Гаранция;

· Допълнения и актуализации;

· Условия за плащане;

· Параметри на потребителската оценка.

2. Структура на информационния продуктов микс.

· Статут (частна, обществена, лицензирана, класифицирана);

· Физически характеристики (обем, носител, достъп и ползване, съхраняване, опазване, защита, надеждност, устойчивост, жизнен цикъл);

· Екологичност (ергономически и др. изисквания за достъп, съхраняване и ползване).

3. Функции на информационния продуктов микс.

· Икономичност;

· Модност;

· Удобство;

· Надеждност.

4. Пласмент на информационния продуктов микс.

· Обслужване;

· Условия на предлагане;

· Запаси;

· Транспорт;

· Финанси;

· Цени;

· Разходи;

· Диференциация;

· Разплащане;

· Рентабилност.

5. Ценови аспекти

· Форми на модифициране на цената;

· Размер на процента на печалбата;

· Ценообразуване.

**Задача 2:

Извлечете данни за търсенето на недвижими имоти в Интернет и направете остойностяване на информационен пакет “Двустайни жилища – София” по следните параметри:

Вид обработка

Времетраене

Цена

Обща сума

Търсене и извличане

Обработка, систематизиране

Текстообработка

Дизайн на представяне (Webdesign)

Публикуване в Интернет

Публикуване в периодичния печат

Публикуване като самостоятелно издание

Лекция 3

Основни понятия в информационното брокерство

І. Основни понятия.

Bursa – латински – портмоне

Exchange, market – английски – обмен, пазар, тържище;

Borse - немски - пазар

Борса – български (до 1905 г. – “бурса”) - предприятие с правата на юридическо лице, участващо във формирането на опционен пазар на стоки, суровини, продукция ценни книжа, валута и информационни продукти, чрез организация и регулиране на борсовата търговия, осъществявана като гласни публични търгове, провеждащи се по установения от борсата ред.

Борсата осигурява на борсовите посредници помещения, комуникации, осъществява отчет на операциите, определя борсовите цени, съдейства за разчетите, разработва типови договори, води арбитраж на споровете.

Exchange members

Членове на борсата - частни лица, представители на големи брокерски фирми, банки и инвестиционни корпорации, които сключват сделки на борсата в интерес на своите клиенти. Членовете на борсата плащат ежегоден членски внос, като има различни видове членства.

Брокер

Broker – брокер

· Посредник при сключване на различни сделки, обикновено в различните видове борси.

· Юридическо или физическо лице, изпълняващо посреднически функции между продавача и купувача, между застрахователя и застрахования, между съдовладелеца и фрахтуващия.

Видове брокери:

1. В зависимост от отговорностите и компетенциите:

· Борсов брокер (ББ) - официално регистриран в борсата финансов посредник, занимаващ се с покупко-продажба на ценни книжа за сметка и по поръчение на клиент. ББ не е собственик на ценни книжа, получава за своята работа заплащане (комисионна) и не носи отговорност за изпълнението на сделките;

· Брокер в борсова зала (ББЗ) – член на борсата, сключващ сделки непосредствено в търговската зала за себе си и по поръчение на други лица или фирми. води сметките на клиентите, приема пари и ценности като депозит и марж;

· Дисконтен брокер (ДБ) – борсов брокер, предлагащ на клиента минимум услуги при операции с ценни книжа, изпълнява нарежданията на клиентите, без да изказва мнение по повод операциите.

2. В зависимост от сферата на дейност:

· Exchange broker; Stock broker – брокер на пазара на ценни книжа (фондови борси) - професионален участник в пазара на ценни книжа, занимаващ се с брокерска (посредническа) дейност.

· Trader; Floor trader; Local trader; Broker-trader, - Брокер-трейдер – брокер на стокови пазари и пазари на ценни книжа (стокови и фондови борси) - член на борсата, участник в борсовата търговия, осъществява борсови сделки за своя сметка или по нареждане на клиент.

· Dealer - лице, фирма, осъществяващо борсово или търговско посредничество за своя сметка и от свое име. Борсовият дилър (БД) притежава място на борсата, прави котировки на всякакви ценни книжа. Доходите на БД се образуват от разликата между покупната и продажната цена на валута или ценни книжа, с които търгува, а също и от измененията в техния курс. Дилър на стоки (търговски агент, посредник, дилър) е посредник, специализиран в продажбата и следпродажбеното обслужване на конкретна стока, чиито доходи се образуват от разликата между продажната и покупната цена.

Борсови стоки

Exchange goods -– стоки, напълно или частично продавани чрез борса.

Борсови операции

Exchange business - операции, провеждащи се на стоковите и фондови борси, включващи сделките (покупката и продажбата) на борсите

Борсови търгове – съвкупност от действия на борсовите посредници и трейдери, насочена към извършване на сделки в хода на борсовата сесия.

Борсова сделкаExchange transaction - съглашение за покупко-продажба, взаимно предаване на права и задължения между участниците в борсовата търговия по отношение на борсовата стока в хода на търговете.

Търговска сесия – строго регламентирано време на борсата за осъществяване на борсовите търгове. Времетраенето и интервалът от време на търговските сесии се дефинират в правилника на всяка борса и са съобразени със законови и подзаконови актове, правилници и институции, участващи пряко или косвено в борсовата търговия в дадена страна, регион.

Борсова зала (търговска зала, борса)

Trading floor – операционна зала на борсата, разделена на сектори в зависимост от количеството и типа на контрактите. Сключването на сделки е разрешено само в пределите на определените за тях кръгове и в пределите на установеното на борсата време. Покупко-продажбата на фючърсни контракти се осъществява в кръгове, разделени на секции, като за всяка секция е строго определен месецът за сключване на сделки.

Борсов кръг (яма)

Pit; Ring – търговска арена, разположена в операционната зала на фондовата борса, на която трейдерите изпълняват нареждания чрез метода на викане.

Обикновено кръгът представлява осмоъгълна площадка, по-ниско от нивото на операционната зала, със стъпала. Брокерите (дилърите, трейдерите) се разполагат на стъпалата и се виждат едни други по време на търговските операции.

Видове борси:

1. В зависимост от борсовите стоки:

· Фондови – търгува се с ценни книжа;

· Валутни – търгува се с валута;

· Стокови – осигурява се търговия с масови стоки по стандарти и образци;

· Фючърсни – търгуват се контракти между лица за бъдещи сделки;

· Универсални – търгуват се всички видове борсови стоки.

2. В зависимост от средствата и начина на осъществяване на търговските операции:

· традиционни;

· електронни;

Традиционни борси – провеждат търговия по традиционно установения начин с внедряване на съвременни комуникационни средства за ускоряване на информационните процеси;

Електронни борси

Electronic exchange - – борса, провеждаща търговия с използване на информационна мрежа. Операциите по покупко-продажбите се осъществяват от потребителите с помощта на абонаментна система, включена в електронната мрежа

Задачи:

1. Да се създаде каталог на българските борси, представени в интернет.

2. Да се извлече информация за българска борса от списъка по следните въпроси: история, структура, управление, регулаторна рамка, предмет на дейност, оборот – дневен, годишен, интензивност на провежданите сесии (брой на ден, месец, година).

www.bse-sofia.bg

ЛЕКЦИЯ 4

Фондови борси

1. Предмет на дейност на фондовите борси. История и развитие. Борсова търговия. Регулаторна рамка за България (Българска фондова борса – София).

Предмет на дейност на фондовите борси е търговията с ценни книжа, акции и други видове финансови инструменти, определени със специален закон за всяка страна, хармонизиран с международното законодателство.

Ценни книжа и финансови инструменти (включително по смисъла на Директивата на Съвета 93/22/ЕЕС) се третират класическите прехвърляеми ценни книжа, търгуеми на пазара на ценни книжа (акции и облигации), инструментите на паричния пазар от типа на съкровищни бонове и депозитни сертификати, както и деривативи като финансови фючърси, опции.

Като ценни книжа по смисъла на закона се третират прехвърлими документи и права, които могат да бъдат предлагани публично, като класическите акции и облигации, както и други прехвърлими документи и права, свързани с акции и облигации (също и инструментите на паричния пазар от типа на съкровищни бонове, депозитни сертификати, компенсаторни записи и други).

2. Финансови инструменти (фючерси). Основни понятия, видове. История и развитие. Съвременно състояние.

Финансовият фючърс е договорно задължение да се купи, съответно продаде в стандартизирана дата на изпълнение на контракта определено, стандартизирано количество финансови инструменти по предварително определена цена на свободен борсов търг.

Фючърс (фючърсен контракт) – стандартен договор за доставка на стоки в бъдещето по цени, определени от страните при извършване на сделката.

Финансовият фючърс е едно от най-значимите иновационни явления на финансовия пазар през последните 20 години.

Бурното развитие и увеличаване броя на сключените фючърсни контракти през 80-те гдини показва жизнеспособността на този финансов инструмент, удовлетворяващ потребностите на голям брой участници на финансовия пазар.

Фючърсните пазари са продължение на отдавна съществуващите срочни пазари.

Видове фючърси: Срочните сделки са тези, при които моментът на сключване на сделката и момента на изпълнение на задълженията по сделката са силно раздалечени във времето. Т.е изпълнението (доставка на валута) става след определен срок, определена бъдеща дата, но при условията (курса), валидни към момента на сключване на сделката. Предмет на срочна сделка могат да бъдат най-различни стоки. В тази връзка се различават два вида основни фючърсни контракти:

1. Стокови фючърси – базират се на покупко-продажбата на различни стоки, произвеждани в световната икономика (селскостопанска продукция, металургия, добивна промишленост);

2. Финансови фючърси – за база служат определени финансови инструменти (депозити, облигации, валута)

В центъра на всяка срочна сделка (в т.ч. фючърсна ) са застраховането на курса (цените, ставките) в настоящия момент от времето за определена дата в бъдещето.

Развитието на фючърсните пазари включват:

· Опростяване на търговията чрез стандартизация на сделките, контрактите;

· Централизиране на борсите за търговия с контракти;

· Използване на клирингови организацияя като посредници между пордавача и купувача при сключването на всяка сделка, което от своя страна дава големи възможности за изравняване на съществуващите позиции.

Позиция е всяка започната и незавършена сделка (при нас се използва за незавършена валутна операция). На практика позиция възниква при сключване на сделка на всеки пазар и съответно такива понятия като кратка позиция, дълга позиция, също характеризират състояние на задължения и изисквания към конкретния участник на пазара, което е аналогично на валутния пазар.

Стандартизираната форма обхваща обема на контракта. Фючърсните контракти с еднаква база (предмет на контракта) имат еднакви обеми, установими от правилата на търговете на всяка борса.

За сроковете за изпълнение на задълженията – те се установяват на тримесечия.

Стандартизацията е съществено условие за създаване на подвижен, ликвиден пазар.

Видовете финансови инструменти, търгувани на фючърсните борси могат да се разделят на:

· финансови фючърси с конкретна база;

· финансови фючърси с абстрактна база

Финансовите фючърси с конкретна база се основават на реални обекти на търговия. Такива са валутни фючърси (currency futures), процентни фючърси (Interest Rate Futures)

Валутните фючърси представляват договорено задължение да се продаде (достави) и съответно да се купи (приеме) определено стандартизирано количество валута по предварително уговорен курс на определена стандартизирана бъдеща дата.

История и развитие: Историята на възникване на срочните опционни сделки съвпада с възникването на търговските сделки въобще. Добре известният гръцки философ и математик Фалес от Милет спечелил от опционни сделки цяло състояние. По-късно – през 17 в. в Холандия производителите на луковици на лалета използвали срочните и опционни сделки за защита от силните колебания в цените на луковиците.

Основа за съвременния пазар на срочни контракти за продукция от аграрния сектор, суровини и финансови инструменти е заложена през 19 в. в САЩ, с развитието на централизирания пазар на селскостопанска продукция.

През 1848 г. е основана Чикаго борд оф трейд, вай-голямата в света срочна стокова борса, специализирана в зърнени и финансови договори.

През 1918 г. е открита и Чикагската стокова борса.

Падането на цените на селскостопанска продукция през 30-те години води до приемане на Закон за стоковите борси през 1933 г. в САЩ, който значително урегулира търговията със срочни договори, предвиждайки задължителна регистрация на брокерите, регулиране на тяхната дейност и предписва регистрация на крупните борсови спекулативни позиции на фючърсния пазар.

След ІІ световна война пазарите на срочните договори в Чикаго се обогатяват с нови продукти.

Стремителният икономически подем води до възникване на потребност за застраховане от резките ценови изменения на продуктцията на добиващите отрасли (договорите за добив на мед, алуминий, олово и пр.). В същото време започва срочна търговия и с някой хранителни стоки, които по-късно се оказват напълно провалени.

През 60-те години най-популярни в САЩ са фючърсни контракти за жив рогат добитък и свине.

Крахът на Бреттон-Вудската валутна система и преминаването към плаващи валутни курсове следствие растящият дефицит на търговския баланс на САЩ в началото на 70-те години, довежда до създаването на Чикагската стокова борса, специализирана във финансовите срочни контракти на Международния валутен пазар.

Постоянно изменящите се съотношения на курсовете на валутата осигуряват големи финансови успехи за прохождащата търговия със срочни валутни контракти.

Високите нива на инфлация и силната амплитуда на процентните ставки активизират срочните контракти с ипотечни сертификати на САЩ, краткосрочни ценни книжа на правителството и държавни облигации и евродоларови депозити. Облигациите на САЩ са безспорни лидери на фючърсния пазар – 250 хил. Контракти за $25 млрд. ежедневно.

През 80-те години с измененията в ориентирите на паричната политика с идването на Рейгън, се забелязва общ подем в икономическата конюнктура и съответно бум в борсовата търговия с индексни фючърси и акции.

По-рано са разглеждани като застрахователен инструмент, но за кратко време 1982-87 г. стават фаворити на Чикагската борса.

След драматичните борсови събития през 1987 г. Започва дискусия за ползата и вредата от съвременните финансови инструменти. За силните колебания в курсовете се обвиняват “програмната” търговия – покупка на всичик акции, влизащи в определен списък – програма или индекс, върху който се базират всички фючърсни и опционни контракти.

В настоящия момент опционите и фючърсите са ценен инструмент за професионалния (портфейлен) мениджър за целенасочено провеждане на застрахователни операции и повишаване ефективността на управлението на ресурсите. Тези два инструмента му дават възможност да се справи със силните колубания в курсовета на валутите, акциите и процентните ставки. Заемателят се стреми чрез не особено изгодни форми на заема да снижи своята издръжка, инвеститорите се стараят да повишат доходоностността на своите операции чрез печелевши инвестиционни стратегии. По този начин двете стпрани се стремет да минимизират риска си за сметка на приемлива стратегия. Възможността да се възползват от предоставяните на пазара срочни контракти за отделните категории участници е едно решение на тази задача.

**Задачи към лекция 4:

1. Дайте определение за операцията JIRO. Какви са последствията за притежателите на “джиросани акции”? Прехвърля ли се собствеността на акциите или само правото за ползване (опериране) с тях?

2. Валутната търговия към фючърсната търговия ли може да бъде отнесена и при какви условия? Дайте адреси на сайтове, представящи валутни борси в света.

*Забележка: Потърсете актуална информация от сайта на БФБ-София -http://www.bse-sofia.bg

Лекция 5

Основи на маркетинга и мениджмънта на информационната дейностОсновни понятия

Market – пазар, борса, (exchange), търгувам, купувам и продавам, тържище, пазарище

Management - управа, ръководство; манипулиране, ръководство; управление; управляване; дирекция; управа;

Маркетингова система - включва технологическите, икономическите, политическите и културните фактори, които въздействат и определят условията за функциониране на всеки един от съставящите я компоненти. Комплек�