international economics, lectures prepared by mgv

[Type the company name] | КЛАСИЧЕСКИ ТЕОРИИ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ

0

ЛЕКЦИИПОМЕЖДУНАРОДНА

ИКОНОМИКА

Подготвени от ас. Мария Горанова, катедра „ Индустриален мениджмънт и предприемачество“, Стопански Факултет, УХТ,

ел.поща:[email protected]

1

Съдържание

1. КЛАСИЧЕСКИ ТЕОРИИ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ ............................ 3

1.1. Теория на Адам Смит за абсолютните предимства ................................................... 3

1.2. Теория на Д. Рикардо за относителните предимства в международната търговия 4

2. СЪВРЕМЕНЕН АНАЛИЗ В ТЕОРИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ 10

2.1. Теорема на Хешмер-Олин. ......................................................................................... 10

2.2. Парадокс на Леонтиев ................................................................................................. 11

2.3. Теорема на Столпер-Самуелсън ................................................................................ 11

2.4. Теория на Вернон и жизнения цикъл на продукта ................................................... 12

2.5. Хипотеза на Линдер .................................................................................................... 12

3. МИТА И МИТНИЧЕСКА ПОЛИТИКА ....................................................................... 14

3.1. Видове мита ................................................................................................................. 14

3.2. Икономически ефекти на митата ............................................................................... 15

3.3. Документи определящи цената .................................................................................. 17

4. НЕМИТНИЧЕСКИ ОГРАНИЧЕНИЯ В МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ ........ 20

4.1. Количествени ограничения (експортни квоти, доброволни експортни ограничения ) .......................................................................................................................... 20

4.2 Експортна политика – експортни субсидии ............................................................. 22

4.3. Измерване на митническия протекционизъм ........................................................... 24

5. ФРАНКИРАНЕ И УСЛОВИЯ НА ДОСТАВКА НА СТОКИТЕ .............................. 26

5.1. Условия на доставка на стоките - ИНКОТЕРМС 90................................................ 26

5.2. Условия на плащане при сключване на сделката - ПЕЙТЕРМС 90 ....................... 39

6. МЕЖДУНАРОДЕН ВАЛУТЕН ПАЗАР ....................................................................... 44

6.1. Валутен пазар............................................................................................................... 44

6.2. Международни валутни системи. .............................................................................. 50

6.3. Европейски монетарен съюз. ..................................................................................... 52

7. ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС ................................................................................................... 53

7.1. Сметководен подход към платежния баланс (форма на платежния баланс; правила на записването) ........................................................................................................ 53

7.2. Механизми за уравновесяване на платежния баланс............................................... 59

8. МЕЖДУНАРОДНО ДВИЖЕНИЕ НА КАПИТАЛ ..................................................... 61

8.1. Същност на международното движение на капитали ............................................. 61

8.2. Причини, обуславящи международното движение на капитали ............................ 62

2

8.3. Форми на международното движение на капитали ................................................. 63

8.4. Ефекти на международното движение на капитал – статични и динамични ........ 66

8.5. Регулиране на международното движение на капитал ........................................... 67

9. ПРЕДПОСТАВКИ НА ИНТЕГРАЦИОННИТЕ ОТНОШЕНИЯ И СЪЩНОСТ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ ............................................................................... 70

9.1. Предпоставки на интеграционните отношения ........................................................ 70

9.2. Същност на икономическата интеграция ................................................................. 70

9.3. Типове икономическа интеграция ............................................................................. 73

9.4. Европейска икономическа интеграция ..................................................................... 75

9.5. Европейски съюз - цели, етапи, институции ........................................................... 77

10. РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СПРАНИ В СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА ....................... 84

10.1. Проблеми на развиващите се страни в световната търговия .............................. 84

10.2. Външната търговия на развиващите се страни ..................................................... 86

10.3. Интеграционни групировки на развиващите се страни ....................................... 90

10.4. Особености на интеграцията между развиващите се страни .............................. 92

11. РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СТРАНИ В ПРОЦЕСА НА ТРАНСНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА ..................................................................................... 94

11.1. Транснационализацията на развиващите се страни ............................................. 94

11.2. Влияние на ТНК в икономиката на развиващите се страни ................................ 94

12. ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА В СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА И РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СТРАНИ .................................................................................................................................. 98

12.1. Развиващите се страни в глобализиращата се световна икономика ................... 98

12.2. Проблеми на развиващите се страни в глобализиращата се световна икономика 102

3

1. КЛАСИЧЕСКИТЕОРИИЗАМЕЖДУНАРОДНАТАТЪРГОВИЯ

1.1. ТеориянаАдамСмитзаабсолютнитепредимства

Начало на съвременната теория за международната търговия се поставя от Адам

Смит.1 Преди него са царяли възгледите на меркантилистите, според които световното

богатство е фиксирано и следователно изгодата от търговията за една страна е загуба за

друга. Според теорията на меркантилистите, държавата трябва да износя и да

ограничава вноса за да трупа ценни метали. Иначе с износа си на злато, при заплащане

на стоките които внася, златните запаси на държавата намалят и съответно нейното

богатство.

Усилията на Адам Смит са насочени да опровергаване на меркантилистите и да

покаже изгодата от свободната търговия. Неговите трудове стават основа на така

наречения „ класически анализ на международната търговия“. Той поставя ударението

на производството като детерминант на международната търговия. Понеже анализът му

поставя акцент върху предлагането и търсенето остава в сянка, анализът му остава

непълен.

Теория на абсолютните предимства. Според Адам Смит две страни могат да

увеличат съвкупното си производство, ако всяка се специализира в производството на

стоки, за които имат най-благоприятни условия и изнася в другата страна. И двете

ще бъдат в изгодно положение, защото количеството потребявани стоки нараства в

следствие на специализацията.

Закон за абсолютните предимства. Всяка страна разменя с друга страна, стока, за

която има абсолютни предимства, срещу стока, за която няма предимства, т.е.

нарастването на производството е резултат от търговията. Световното производство се

1 Адам Смит, 16.06.1723-17.07.1790 (на английски: Adam Smith) е шотландски социален философ и един от основоположниците на политическата икономия. Една от основните фигура ин Шотландското Просвещение, той е автор на „Теория на моралните чувства“ и „Изследване на природата и причините за богатството на народите“. Втората от тези книги, обикновено наричана само „Богатството на народите“, се смята за неговия magnum opus и за първият труд на съвременната икономика. Тя му донася голяма слава и се превръща в един от най-влиятелните икономически трудове в историята. Смит често е наричан баща на съвременната икономика и на капитализма.

4

увеличава, ако всички страни се специализират в производството на стоките, за които

имат абсолютни предимства.

Измерване на изгодата от международната търговия - възможността да се

произвеждат повече стоки и услуги, чрез износа, на които се получават повече

възможности за внос на стоки и услуги.

Законът за абсолючтните предимства допринася за:

Производството на абсолютно по-големи обеми

Използване на трудовия фактор

Едногодишен период, две стоки, две страни

Ефективна икономика

Стока 1 Стока 2

Страна А 60 100

Страна В 80 30

Резултати за световното стопанство след една година, хил.ед.


Страна А -60 +100

Страна В +80 -30

Ефект в световното стопанство +20 +70

1.2. Теория на Д. Рикардо за относителните предимства в

международнататърговия

Теория на сравнителните предимства (Comparative advantage). За да изследва

ситуацията, при която дадена страна не притежава абсолютни предимства на нито една

5

стока, Давид Рикардо2 използва концепцията за алтернативните разходи. Пределните

алтернативни разходи измерват количеството благо, което трябва да бъде жертвано, за

да се произведе една допълнителна единица друг вид благо.

Закон за сравнителните предимства. Една страна има сравнителни предимства в

производството на стока, за която пределните алтернативни разходи са по-малки,

отколкото са те в другата страна.

Рикардо пръв установява разликата между абсолютните и сравнителни предимства

и показва, че в основата на международната търговия не са абсолютните предимства,

както твърди Смит, а сравнителните. Ако всяка една страна се специализира в

производството на стоки, за които има сравнителни предимства, световното

производство ще нарасне, а всяка страна ще има възможност да консумира повече

блага.

Трудова теория за стойността

Доминиране на пазарно стопанство

Практически опит

Опростен модел – селско стопанство, трудов фактор, две страни, два продукта

Сравнителни предимства/преимущества

Алтернативни разходи/жертви

Максимални обеми годишно производство, хил.ед.


Страна А 80 100

Страна В 60 30

Пределни алтернативни разходи, хил.ед.

Стока 1

(измерени в

единици от стока 2)

Стока 2

(измерени в единици

от стока 1)

2 Давид Рикардо (18.04.1772 – 11.09.1823) или Дейвид Рикардо (на английски: David Ricardo) е английски икономист, един от най-видните представители на зрелия класицизъм в икономическата наука, последовател и същевременно опонент на Адам Смит. Големи са неговите заслуги за утвърждаване на трудовата теория за стойността, която той твърдо отстоява. Основното му произведение е „За принципите на политическата икономия и данъчното облагане“ (1817 г.).

6

Страна А 100/80 80/100

Страна В 30/60 60/30

Недостатъци във възгледите на Смит и Рикардо:

Приемането на труда като единствен производствен фактор.

Трудът е хомогенен по характер и силно мобилен.

Игнориране на парите и валутните отношения.

Опростен модел

Отсъствието на държавна намеса

Свободна търговия – модел на търговия, при който отсъстват ограничения за

обмен на стоки между страните.

Условия на търговия. Дефинира се като отношение между количеството на една

стока, която трябва да се достави на пазара, за да се придобие единица друга стока.

Следователно условията за търговия са отношението, в което една стока се разменя за

друга. Може да се представи също и като цена на една стока, изразена чрез цената на

друга стока.

Условията на търговията показват какво количество от една стока може да се

пожертва, за да се придобие при размяната допълнителна единица от друга стока.

Пределните алтернативни разходи също показват колко единици от една стока трябва

да се пожертват, за да се придобие една единица от друга стока, но в производството,

не в размяната. Условия на търговия, следователно представляват пазарна цена и

подобно на всяка цена са детерминирани от взаимодействието на търсенето и

предлагането, докато алтернативните пределни разходи е концепция за предлагането,

детерминирано от количеството и технологичното равнище на разполагаемите ресурси.

Нарастващи пределни алтернативни разходи. В края на XIX век в

икономическата теория започва да включва повече от един производствен фактор. При

това условие може да се стигне до факторна комбинация, която за едни стоки да бъде

ефективна, а за други да е неефективна. По принцип, ако една страна увеличи

производството на дадена стока за сметка на друга, на за двете стоки се използват

фактори в различна пропорция, пределните алтернативни разходи за едната стока ще

7

нараснат. Това ще стане, защото: 1)производствените ресурси не са хомогенни, т.е.

единицата ресурс не е идентична със следващата единица; 2)производствените фактори

не се намират в една и съща пропорция при производството на всяка следваща единица

от стоките. Това означава, че ако страната увеличи производството на една стока, ще

използва прогресивно по-неефективни ресурси за производството и, понеже се

изчерпват ресурсите или добиването им става с нарастващи разходи. Следователно

страната ще трябва да жертва все повече единици от втората стока, за да произвежда

допълнителни единици от първата.

Крива

нараст

Изго

потребя

В ра

странит

относит

осигуря

Изго

условия

, след к

Стра

предлаг

Когато

цените

изгодат

Меж

при кои

количес

При

специал

докато

произве

на произв

ващи пред

ода от тър

яваните сто

амките на в

те може д

телна цен

яват по-гол

одата от м

я на търгов

като започн

аната с п

гане, чиято

цените на

на експор

та от търгов

ждународн

ито количе

ството, кое

и постоян

лизация и

при нарас

еждат и две

водственит

делни алте

говията. С

оки извън г

възможнат

да спечел

а на сток

лям дял от т

международ

вия в стран

не търговия

по-малка

о търговска

а експортн

ртните сток

вията на пъ

ното равно

еството на

ето друга ж

нни разхо

износ на

стващи раз

ете стоки.

те възможн

ернативни

Способност

границите н

та стойност

и повече,

ките, в ко

търговскат

дната разм

ната и межд

ята.

еластичнос

а крива е п

ите стоки

ки на нейн

ървата стра

овесие се ф

а стоката,

желае да вне

оди може

стоката, в

зходи двет

8

ности при

и разходи

тта на стра

на произво

т на междун

отколкото

оито стран

та изгода.

мяна зависи

дународнит

ст на им

о стръмна,

на една ст

ния партнь

ана, ще бъд

формира от

което една

есе.

е хипотет

в която ст

те страни

аните да р

одствените

народните

о другата.

ната има с

и от разлик

те условия

мпортното

, присвоява

трана се у

ьор /цените

де за сметк

т междунар

а страна ж

тично да

траната им

избират ч

разположат

възможнос

условия на

. По прин

сравнителн

ката между

на труд

търсене

а по-голяма

увеличават

е на стоки

а на вторат

родните усл

желае да и

предполо

ма сравнит

астична сп

т комбинац

сти.

а търговия

нцип по-в

ни предим

у предтърг

или експ

а част от и

по отнош

ите, които

та.

ловия на тъ

изнесе, е р

ожим абс

телни пред

пециализац

цията на

една от

високата

мства, и

говските

ортното

згодата.

шение на

внасят/,

ърговия,

авно на

солютна

димства,

ция, т.е.

9

И така, според принципа на сравнителните предимства страните, подобно на

индивидите, печелят от търговията, ако изнасят стоки и услуги, за които имат

предимства в производителността на труда, и внасят блага, за чието производство

изразходват повече ресурси. Посоката на търговията и изгодата от нея възникват от

различието между алтернативната цена на търгуваните блага.

Отвореността на икономиката упражнява два типа ефекти върху производството.

Вътре в страната отраслите, в които тя има сравнителни предимства, се разширяват

повече, отколкото останалите.По този начин се привличат ресурси от другите отрасли в

икономиката. Съвкупното производство във всяка страна се движи към по-висока

ефективност, съсредоточава се в отрасли, в които първоначалните производствени

разходи са по-малко.

За потребителите ефекта от търговията възниква, защото във всяка страна те имат

възможност да потребяват блага с по-ниски цени. Поради това реалният им доход

нараства. Това означава, че ефекта от търговията за потребителите също се разделя на

два сегмента: 1)от изгодата впоследствие от по-голямото количество потребявани

блага; 2)от ефекта на дохода, защото купуват на по-ниски цени.

10

2. СЪВРЕМЕНЕН АНАЛИЗ В ТЕОРИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА

ТЪРГОВИЯ

2.1. ТеореманаХешмер‐Олин.

Стоките, които изискват за тяхното производство повече изобилни и по-малко оскъдни

производствени фактори, са предмет на износа срещу внос на продукти с

противоположна пропорция на използваните фактори на производство.

Според теоремата, ако потребителските предпочитания в две страни са идентични, а

всички други условия остават неизменни, относителните производствени разходи ще

бъдат детерминирани от надареността на двете страни с фактори, които са използват за

производство на двете стоки.

Заключението от теоремата относно модела на търговия гласи: при положение, че

двете страни произвеждат две стоки, всяка от тях ще се специализира в производството

на стоката, за която разполага с по-изобилни ресурси.

Ако страната е относително надарена с някакъв фактор, тя има по-голям дял от

световното предлаган на съответния продукт в сравнение със страните с относително

оскъдни фактори. Тогава за износа във всяка страна се използва по-голямо количество

от изобилния фактор и по малко е количеството на използваните оскъдни фактори в

съвкупния внос.

Пример: Ако в две страни А и В има изобилие от труд в страна А и капитал в страна

В, то отношението W / i (A) < W / i (B). Следователно, страна А се специализира в

трудоемка стока, а В – в капиталово интензивна. Резултати от специализацията:

вътрешно странови движения на труд към трудоемките отрасли в страна А и на капитал

към капиталоемките дейности в страна В. Резултат: поскъпва труда в страна А и

капитала в страната В, или изравняване относителните цени на производствените

фактори W / i (A) = W / i (B). Но, теоремата не важи абсолютно. Тя изразява

тенденция, процес на сближаване в относителните цени. Моделът има приложение и

при анализи на разпределението на доходите и на растежа. Свободната търговия е

перфектен заместител на мобилността на факторите и води до изравняване на цените

им между търгуващите страни и относително и абсолютно.

11

2.2. ПарадокснаЛеонтиев

Парадоксът на Леонтиев е емпирична проверка на хипотезата за зависимостта между

факторната надареност и структурата на вноса и износа.

Василий Леонтиев3 наблюдава баланса на междуотрасловите връзки и прилага метода

разходи-производство. Изследва факторната композиция на износа и вноса на САЩ за

100 годишен период назад.

Парадоксален извод на Леонтиев, е че износът на САЩ е трудово-интензивен, а вносът

– капитало-интензивен, при условие, че в САЩ изобилен фактор е капиталът и

неговата относителна цена трябва да е по-ниска.

Причини за парадокса в резултатите са: 1) игнорира се ролята на минералните суровини

и техните производни, те са скъпи при вноса в САЩ и по-капиталоемки при

производството; 2) САЩ изнася много селско стопанска продукция, която е трудоемка,

при скъп труд в САЩ; 3) трудът се третира като хомогенен фактор, а единиците труд са

с различни качества и цена.

2.3. ТеореманаСтолпер‐Самуелсън

Теорема на Столпер-Самуелсън свързва международната търговия с разпределението

на националния доход в обществото.След като две стоки, с които се търгува, излязат на

международния пазар и на едната, да предположим трудопоглъщащата, се увеличи

относителната цена, работната заплата ще нарасне спрямо печалбата от капитала и в

двете страни.Увеличаването на относителната цена на трудопоглъщащата стока води до

увеличаване на дела на заплатата в цената и на двете стоки. При свободна търговия

нарастването на относителната цена на стоката, в която страната има сравнителни

предимства, води до увеличаване на дохода в отраслите, които разполагат с изобилие

от производствени фактори, и го намаляват в отраслите, които използват оскъдни

фактори.

3 Василий Леонтиев (на руски: Василий Васильевич Леонтьев; 5 август 1905 - 5 февруари 1999) е един от най-бележитите американски икономисти (от руски произход). Печели Нобелова награда за икономика през 1973 г. за развитието на метода „разходи - готова продукция“ и приложението му в изследванията на важни икономически проблеми.

12

2.4. ТеориянаВернонижизненияцикълнапродукта

Технологията, която се дефинира като сгъстени знания, умение, квалификация и

опит, влияе върху международната търговия, понеже непрестанно резултира в нови

стоки, нови методи на тяхното производство и нови материали, от които те се

произвеждат. Но технологичните промени не настъпват в различните страни в еднаква

степен и едновременно. На фирмите им е нужно време, за да ги имитират или закупят

патенти или лицензи.

Раймонд Вернон развива теорията, че познаването на технологията е предпоставка за

международната търговия, като поставя ударението върху сравнителните предимства,

формирани от нейното разпространение.

Според него новия продукт преминава през няколко стадия, всеки от които има

различен ефект върху модела на международната търговия.

І стадий – ранно детство (infancy) – появява се нов продукт в страната иноватор и се

консумира само в нея.

ІІ стадий – фаза на растежа на продукта. Произвежда се в А, основно се потребява в

нея, но се изнася и за В.

ІІІ стадии – зрялост на продукта – Фирми от страната А дават лиценз на фирми от

страната В да произвеждат продукта за вътрешни нужди Износител е само страната

иноватор - А.

ІV стадии – залез на продукта. Страната В започва да изнася продукта в други страни.

V стадии – отмиране на продукта. В страната иноватор - А силно намалява

производството и износа. Страната имитатор - В стана световен производител и

износител. Страната А допълва вътрешното си потребление с внос от имитиращата

страна В.

2.5. ХипотезанаЛиндер

Построена е на предположението, че се търгува само с първични суровини съобразно

естествената първична надареност на страните. Стефан Линдер допуска, че търговията

с нееднородни стоки зависи повече от сходството във вкусовете и предпочитанията на

потребителите в различните страни, а не от разликата в производствените разходи

/търгуват богати с богати, бедни с бедни/.

13

Концепция на реципрочното търсене – идея, според която търсенето на вносни стоки

автоматично поражда и предлагане на местни стоки за износ.

Ефект на задълбочаване – по–голямо изменение в производствения обем, отколкото е

предизвикалото го изменение в производствения фактор, или по голямо изменение във

факторната цена, отколкото е предизвикалото го изменение в цената на стоката, за

която той е интензивен.

Изравняване цените на производствените фактори – адаптиране на относителните цени

на производствените фактори в процеса на формиране на международното равновесие.

14

3. МИТАИМИТНИЧЕСКАПОЛИТИКА

3.1. Видовемита

Митническа политика е съзнателно провеждан от правителството на една страна

комплекс от данъчни мерки, целящ да защити местните производители от конкурентен

внос и да осигури приходи в държавния бюджет.

Митата са най-често използвания ограничителен инструмент в търговската политика

за защита на националното производство.

Митото е косвен данък, наложен на стоките и услугите, когато те преминават

държавната граница. Най-често се прилагат по отношение на вноса. Мотивите, които

стоят зад митническата политика, са съсредоточени в две направления:

1)митата са източник на приход за държавния бюджет;

2)митата са инструмент за защита на националното производство от

чуждестранна конкуренция.

Според начина им на формиране митата се делят на:

- Адвалорно /ad valored/ - изразяват се като процент от стойността на

внасяната стока. Задачата да се определи митото става значително по-сложна, тъй като

митническата служба трябва да определи паричната стойност на стоката.

- Специфично – абсолютна сума върху единица физическо измерение на внасяната стока

/фиксирана сума за съответния продукт/. Тези мита са лесни за администриране.

Недостатъците им, че не отчитат разликата в качеството на внасяните стоки и са

неспособни да поддържат постоянна норма на защита,от внос на стоки, чиито цени

нарастват.

- Комбинирано – за незначително количество стоки се прилага комбинация

от адвалорни и специфични мита /фиксирана сума + % от декларираната митническа

стойност/.

Според предназначението си митата се делят на:

- нулево мито – свободна търговия

- забранително мито – такъв размер на импортното мито, който на практика прави

търговията между две страни ненужна и елиминира вноса.

- оптимално мито – стойността му е между нулевото и забранителното

Ик

импорт

нараств

вноса. М

3.2

Случай

• М

• В

• С

фигура 1

Еф

• М

• З

• С

• П

• В

• Н

- Т

кономическ

тнозамества

ват национа

Митата изп

2. Ико

й с малка ст

Малка стра

Вътрешно

Съвършено

Обобщена гр

фект от ми

Митническ

Загуба на п

Стимули за

Приходи в

Влошаване

Нетна загу

Триъгълни

ки после

ащо произ

алното про

пълняват ре

ономиче

трана вноси

ана – незна

равновесие

о еластично

рафика за ефе

итата в мал

кото бреме

потребител

а производ

бюджета

е на ТОТ

ба

ик В – от не

дици от

зводство,

оизводство

егулиращи

ескиефе

ител

ачителен па

е

о предлага

кта от митата

лка страна

– за потре

лски излиш

ителите

еефективно

15

митата.

от една

при по- ви

и функции.

ектинам

азарен дял

ане на вносн

а в малка стр

а:

бителите в

шък

о производс

Митото

страна, за

исока цена,

митата

на продукц

ана-вносител

в тази стран

ство

защитав

ащото в р

и от друга

ция

на

ва национ

резултат н

а, защото н

налното

на него

амалява

16

- Триъгълник D – от свито потребление

Отражение на митата в голяма страна – вносител, статичен ефект

• Голяма страна – по пазарен дял

• Влияе върху световната цена

• Модифицира се разпределението на митническото бреме

• Кривата на предлагането на вносна продукция е нарастваща

Последици от митата в голяма страна – вносител

• Вътрешните цени нарастват, но не с пълния обем на митата

• По-слабо е влошаването на условия на търговия

• Част от митническото бреме поема изнасящата страна

Измерване на митническия протекционизъм. Поради нарастване на вносната

цена става възможно чрез митата да се повиши и цената на местното производство. По

този начин митата формират своя митнически ефект.

Защитата, възникваща от увеличаване на цената на крайния продукт на местното

производство, се нарича номинална митническа защита. Нейната величина се измерва с

номиналния размер на митото, което лесно се вижда от таблицата за митата на

съответната страна.

Защитата, която доставя митническата система на добавената стойност, създавана

от националните производители, се нарича ефективна митническа защита и се измерва

с нейната норма.

Нормата на ефективната защита се дефинира като процентно изменение добавена

стойност в резултат от прилагането на митническия пакет:

Измерване

Te = (VT - VW) / VW, %

Te - норма/коефициент на ефективност на тарифата, %

VW - добавената стойност при свободна търговия

VT - добавена стойност при мита.

17

Друг начин на изчисление

Te = (Tn – a Ta) / (1 – a), където

Tn - мито върху крайния продукт

а - дял на суровините в крайния продукт

Ta - мито върху суровините

Оценка на ефективността

• Te = Tn - неутрална тарифа

• Te < Tn - неефективна защита

• Te > Tn - ефективна защита

Ответна митническа политика – свързана е в факта, че въвеждането на митата води

до съответна ответна реакция в страната търговски партньор, което води до

затруднения пред износа – започва ценова война между двете страни.

Ефект на благосъстоянието – сумата от защитния, потребителския,

преразпределителния и ефекта на дохода, които се проявяват в резултат на налагането

на мито върху вноса.

Документи определящи цената

Външнотърговските документи попадат в няколко взаимно допълващи се категории:

І. Документи на търговската операция – основен документ на дадена търговска сделка е

търговска фактура. Тя се издава под няколко форми:

1) експортна търговска фактура (стандартна)

2) проформа фактура

3) консулска фактура

4) митническа фактура

Търговската фактура е ключов елемент в търговските взаимоотношения и

изключително важна в процеса по освобождаване от митницата на стоки и товари. Като

такава тя позволява на митничарите да се запознаят подробно с

изпращаните/получаваните стоки и да калкулират по-лесно съответните данъци и

такси. Търговската фактура е съществен документ със стоково разпоредително

значение в международната търговия. Издава се от продавача, давайки му право да

18

владее и да се разпорежда с експедираната и продадена стока, ако няма никакво

допълнително условие.

Бланката на търговската фактура е проектирана на база “формуляр-образеца на ООН за

външнотърговските документи” на англииски и френски език. Най-често фактурата се

попълва на английски и френски език, но е възможно да бъде издадена и на език

допълнително договорен между контрагентите. Съществуват специални правила и при

попълване на информационните полета от бланката на фактурата като се използват

международнитне класификатори и кодови означения. По правило например всеки код

се записва в горния десен ъгъл чрез търговски термини подбрани от международната

търговска камара със седалище в Париж, одобрени през 1990г. Търговската фактура е

документ, който задължително се издава при всички търговски сделки и регистрира за

първи път извършената стопанска операция. Ето защо той спада към първичните

счетоводни документи на всяка една фирма - носи първична информация за сделката

като в тази информация се включват данни за стоката, която е предмет на сделката и за

самите извършители на операцията. Тя служи и като основание за по-нататъшно

заплащане на описаните в нея стоки, доставени в съответствие с предварително

съгласувани условия между страните. Този документ се използва от всички страни по

сделката за целите на счетоводството и отчетността. Той е необходим и при

извършването на формалностите по вноса и износа, както и при повечето банкови и

разплащателни операции.

Експортната фактура е документ на износителя и в общия случай не се налагат заверки

по нея от специализирани органи. Все пак при износ на стоки, предимно арабските

страни изискват заверка на фактурата в тяхната консулска служба (на страната

вносител). В този случай фактурата се заверява предварително в Българската търговско

промишлена палата. Такъв вид фактура е известен още под наименованието Консулска

фактура (Consular invoice). Тя служи за контрол на властите на страната на купувача

върху произхода, цената, и другите условия на доставката.

Данните от Консулската фактура трябва да отговарят точно на данните по Търговската

фактура, коносамента, застрахователната полица и останалите стоково разпоредителни

документи.

Друг вид фактура е Митническата фактура (Customs invoice) - издава се от износителя и

е предназначена за митническите власти в страната на вносителя, които въз основа на

данните в нея определят митническите такси и налози и упражняват контрол върху

вноса.

19

Съществува и Про-форма фактура, която е вид форма на оферта и се прави от

продавача към купувача. Тя се различава от търговската фактура по съдържащата се в

нея дума про-форма. Тази фактура се използва в случаите:

1) на договорено предварително плащане на сделката

2) на доставка на стоки и консумация, когато стоките са експедирани преди

подписването на договора между контрагентите и служи за определяне на продажната

цена на стоките

3) като елемент на тръжните документи

20

4. НЕМИТНИЧЕСКИ ОГРАНИЧЕНИЯ В МЕЖДУНАРОДНАТА

ТЪРГОВИЯ

4.1. Количествени ограничения (експортни квоти,

доброволниекспортниограничения)

Тава са инструменти, които не ограничават вноса, но поставят специални изисквания

на стоките по отношение на качеството се наричат извънмитнчески ограничение. Те са

свързани с определени стандарти. Това води до увеличаване на производствените

разходи, което се отразява върху конкурентите / предоставяне на много документи,

сертификати и др/. Те са много разпространена практика на външнотърговска

политика и тяхното използване все повече нараства. Съществуват разнообразни

немитнически инструменти:

Вносна (импортна) квота (Import quota). Тя е количествено ограничение, лимит за

вноса на дадена стока. Може да бъде изразено в стойност или физически единици.

Конкретизира максималния обем, който може да се внесе в страната. Определя се от

държавата чрез законодателство, изпълнителни заповеди, декларации и др. Квотите

имат същия ограничителен ефект като митата, но нямат фискален ефект. Те също

съдействат за повишаване на цените на стоките, но ценовата разлика остава за

вносителя на стоката. Импортните квоти се прилагат, когато вносът трябва да се

ограничи под равнището на възможния. Те имат за цел да защитят местното

производство и да преодолеят очертаващи се дефицити в платежния баланс.

Разграничават се два вида вносни квоти:

абсолютни – ограничават количеството на внасяните стоки през даден период.

Абсолютните квоти са глобални – лимитират вноса на дадена стока, независимо от коя

страна се осъществява; и специфични – разпределят един обем вносни стоки между

определени страни;

квоти за тарифен процент (тарифна квота) – позволяват определен обем вносни

стоки, изразени в стойност или във физически единици да се обмити с намалени

митнически проценти. Няма количествено ограничение. Вносът е разрешен, но над

определен обем митото нараства.

21

Доброволни експортни ограничения (Voluntary export restraints). Двустранен договор

за ограничение на международната търговия. Чрез преговори, преследвайки взаимни

икономически интереси, страната износител ограничава обема на изнасяните стоки.

Експортната квота доброволно ограничава количествено износа на една страна за

друга. Чрез нея се повишава цената на стоката във внасящата страна и приходите на

чуждия вносител.

Експортна субсидия (Export subsidy). Средство за стимулиране от страна на

правителството на местното производство и на износа на местни продукти. С това

правителството преследва да подпомогне конкурентните позиции на местните фирми

на международните пазари и в същото време да динамизира производството, да намали

безработицата и т.н. Разликата между по-ниската износна цена и по-високата

национална цена е експортната субсидия. Тя се влияе от състоянието на условията на

търговия. Експортното субсидиране се осъществява чрез експортни кредити и чрез

освобождаване от експортни такси. То трансферира доход от националния потребител

към чуждестранния и към субсидираното производство.

Правителствени поръчки (покупки) (Government procurements). Те увеличават

националното търсене, повишават цената на стоката и стимулират нейното

производство. Обикновено се съчетава с механизми за ограничаване на по-евтината

вносна стока.

Дъмпинг (Dumping). Продажба на стоки на чуждестранен пазар по занижена цена. Той

е непостоянно подбиване на цената на международния пазар. Когато цената на

различните пазари е различна, дъмпингът осъществява международна ценова

дискриминация (International price discrimination). Разграничава се:

хищнически (агресивен) дъмпинг (Predatory dumping) – умишлено подбиване на цените,

с цел да се монополизира даден международен пазар;

постоянен дъмпинг (Persistent dumping) – форма на нелоялно ценообразуване на

външен пазар, когато цената е по-ниска от разходите или по-ниска от образуваната на

местния пазар.

Други нетарифни ограничения. Ограничаването на международната търговия се

постига и чрез изисквания за произход на стоката, за отговаряне на съответни

санитарно-ветеринарни норми, за необходимостта стоката да съответства на

технически стандарти, на екологични норми, ограничения за закупуване на валута, с

която да се осъществи вноса и т.н. В международната търговска практика се използват

също търговски войни и блокади, ембарго и др.

Иконом

митата.

4

Експор

експорт

гаранти

фигура 2

Ефект

• Н

• Р

• Н

• О

• Д

Експор

• Д

приспо

• А

• З

• П

• Е

мическите

.

4.2 Екс

ртни субси

тноориенти

ира печалба

Графична ил

от субсиди

Намалява ц

Разширява

Неперфект

Обременяв

Дестимули

ртни режи

Доброволн

собявания

Антицикли

Защита на

Политичес

Експортна

ефекти от

спортна

идии. Форм

ираните от

а дори при

люстрация на

ията

цената на и

количеств

тна конкуре

ва бюджета

ира произво

ми

ни експортн

на физичес

ична практи

вътрешнот

ски мотиви

субсидия

т немитнич

политик

ма на недан

трасли. Пра

неблагопр

ефекта от суб

износа

вено износа

енция на св

а на странат

одителите в

ни огранич

ските обем

ика

то потребле

- ембарго

22

ческите ог

ка–експ

нъчно поощ

ави се, за д

риятни цени

бсидията

а на страна

ветовния па

та-износит

в нея

чения – дву

ми търгуеми

ение

граничения

портнис

щряване н

да се увели

и.

та

азар

тел

устранно д

и стоки

я са аналог

убсидии

на местните

ичи обема

договорени

огични на

и

е производ

на износа

и системи,

тези на

дители в

и да се

пазарни

23

Търговско ембарго – едностранно прилагане на забранителни мерки върху

търговията с даден вид стоки или изцяло блокиране на търговските отношения с дадена

страна.

Други нетарифни ограничения – прилагане на санитарно-хигиенни, технически

или друг вид стандартни изисквания спрямо стоките от чужбина с което се цели

ограничаване на вноса им.

• Антидъмпингови мита

Дъмпингът е прилагане на дискриминационни цени , при което стоките на

експортния пазар се предлагат на по-ниски цени спрямо тези на вътрешния пазар.

Дъмпинга бива: сезонен и постоянен/грабителски

• Референтни цени на вноса

• Санитарни правила

• Други

Импортна квота – ограничения върху физическия обем внесени или изнесени

стоки

• Количествено ограничение

• Временно по продължителност

• Кандидатства се чрез конкурс, или на база минала година

Ефект от квотата

• Нарастване на вътрешната цена на вноса

• Свиване на вноса

• “Квота-печалба”

• Дискриминиране на търговския партньор

• Ответна реакция

Квота-печалба – изгода получена като разлика между цената, по която вносната стока

се продава на вътрешния пазар и цената на международния пазар.

Функции на квотата.

• Да ограничи размера на вноса до обем равен на определената квота

24

• Приходи – подобно на митата при квотите приходите се реализират от тези,

които са получили лиценз /вносители/

• Преразпределителна – аналогично на митата квотите прехвърлят доход от страна

на местния производител и потребител към вносителите получили лиценз за внос.

Ефект от квотите.

• Определя се определен обем, който може да се внесе. Съществува опасност за

монопол при лиценз само на един

• Количеството стоки, което се внася е недостатъчно, за да покрие евентуален

дефицит

Ответна търговска политика – съвкупност от инструменти, прилагани в отговор

на търговската политика на чуждестранните износители, накърняващи интересите на

импортнозаместващите отрасли в страната вносител.

Разлика между квота и мито

Квота Мито

Действа индиректно, не се променя

пазарния механизъм

Действа директно чрез цената

При нарастване на търсенето, местното

производство и цената се увеличава

повече

При нарастване на търсенето, местното

производство и цена остават непроменени

Приспособяването става чрез цената Приспособяването става чрез вноса

Точно лимитиран внос Обема на вноса не е точно лимитиран

Може да породи монопол на вносителя

/изцяло да получава печалбата/

Местните производители предпочитат

квотите

4.3. Измерваненамитническияпротекционизъм

Това съзнателно провеждана политика за защита на местните производители целяща да

гарантира по-добра бизнес среда, ограничаване на конкурентния внос, гарантиране

доходите на националните производители. Подкрепа на нови отрасли със стратегическа

цел, гарантират се работни места и доход на населението, по този начин се намаляват

социалните разходи. Протекционизмът струва скъпо на държавата, защото се създават

25

изкуствено отрасли. Подобна политика води до задържане на икономическия растеж

поради разходите за това.

Нововъзникнал отрасъл – отрасли, притежаващи потенциални сравнителни

предимства, които при развитието на вътрешния пазар биха реализирали икономии от

мащаба.

Вътрешни производствени субсидии – относително намаляване на

производствените разходи в съответния отрасъл за сметка на разходната част на

държавния бюджет.

Жизнен стандарт – концепция, свързва с възможността да се потребява по дадена

обществена крива на безразличие.

Цена на протекционизма – реална загуба на нетно благосъстояние поради

неефективност на производството и смущения в модела на потребление, които

произтичат от налагането на митото.

Импортозаместващ тип икономически растеж – модел на икономически растеж,

предвиждащ ускорено развитие на отраслите, произвеждащи стоки, заместители на

вноса.

26

5. ФРАНКИРАНЕИУСЛОВИЯНАДОСТАВКАНАСТОКИТЕ

Франкирането на борсовите стоки, при сделките с реална доставка на стоките, е част от

сключването и изпълнението на борсовата сделка. То представлява

високостандартизиран начин за определяне условията на доставка на стоките и

мястото, в което правата на собственост се прехвърлят от продавача на купувача.

Франкирането се осъществява за стоки, които се търгуват на контракти. Цялата

операция е унифицирана и стандартизирана. По своята същност франкирането

означава, че стоката е освободена от плащане за превоз на определеното място за

доставка. Начинът на обозначаване и условията са много стандартизирани, тъй като се

ползват кодове, формулировки и клаузи, създадени от Международната търговска

камара в Париж и публикувани под наименованието “Инкотермс` 90”. Създадени са с

цел опростяване на сделката при нейното сключване и улесняване на изпълнението й.

Кодът, състоящ се от трибуквено съчетание, установява точно правата и задълженията

на продавача и купувача.

Франкирането и условията на доставката на стоките при реалното изпълнение на

сделката са пряко свързани със самата организация на изпълнение на сделката и

документите за нея.

5.1. Условиянадоставканастоките‐ИНКОТЕРМС90

За опростяване на договорите Международната търговска камара е кодифицирала

различните договорни клаузи. С кодирането са установени точно отговорностите,

рисковете и разходите на продавача и купувача. Включването в договора на определен

код за условна доставка означава, че това условие става задължително за двете страни.

Всички изисквания по условията на доставката са кодирани само в едно трибуквено

означение. Тяхната разшифровка обаче е подробно разработена и изяснена в правилата

и терминологията на Инкотермс.

- E X W

Това условие означава, че продавачът се задължава да достави стоката на разположение

на купувача в завода или неговия склад, на полето или в склад на полето. Задълженията

на продавача са минимални. Почти цялата тежест на задължения и риск се поемат от

купувача.

27

а) Задължения на продавача:

- да достави стоката на определеното място;

- да осигури търговската фактура и всички документи, необходими за идентифициране

на стоката (сертификати и други);

- да извести купувача за доставката на стоката;

- да поеме всички рискове по стоката до предаването й на купувача;

- да поеме всички разноски за доставка на стоката до определеното място за предаване;

- да заплати разноските по опаковането, съхранението и проверката на определеното за

предаване място, без задължения по застраховката на стоката;

- да окаже съдействие на купувача при набавяне на необходимите документи за износ и

други документи, за които купувачът би срещнал затруднения.

б) Задължения на купувача:

- да заплати цената;

- да набави за своя сметка всички разрешения за износ и внос;

- да уреди всички митнически формалности по износа и вноса, както и при евентуално

преминаване през трети страни;

- да уреди за своя сметка транспорта от определеното място;

- да приеме стоката веднага щом тя бъде предоставена на мястото на разположение;

- да поеме всички рискове по стоката от момента на предоставянето й на разположение;

- да уведоми продавача при приемане на стоката, както и да го снабди с необходимия

документ, че е приел стоката;

- да заплати разходите, направени от продавача при съдействието му за набавяне на

необходимите документи;

- по свое желание може да застрахова стоката.

- F C A

При това условие продавачът има задължението да предаде стоката на определено

място на превозвач, предварително определен от купувача. За целта преди това тя

трябва да е освободена за износ.


- да достави стоката, съобразно договора, на разположение на купувача, заедно с

необходимите търговски документи (фактура, сертификати и други);

- да поеме за своя сметка всички разходи по износа и освободи стоката за износ;

- да уреди всички митнически формалности по износа на стоката;

28

- да поеме всички рискове за своя сметка до момента на предаване на стоката на

уговореното място;

- да уведоми купувача, когато стоката се предостави на превозвача;

- да снабди купувача с документ за предаване на стоката за своя сметка;

- да заплати всички разноски за опаковане, съхранение и проверка на стоката, за да се

предаде на превозвача;

- да окаже съдействие на купувача, за негова сметка, при набавяне на документи, от

които той може да се нуждае при вноса.


- да заплати цената на стоката, уговорена в договора за продажба;

- да осигури за своя сметка превоз на стоката от уговореното място за доставка;

- да поеме за своя сметка всички разходи по вноса на стоката и осигури за целта

необходимите документи;

- да уведоми продавача за превозвача и когато стоката е приета от него;

- да заплати на продавача разноските, направени от него при съдействието му за

набавяне на някои документи по вноса;

- ако желае, може да застрахова стоката за своя сметка.

- F A S

Условието представлява доставка на стоката “франко по протежение на кораба” в

уговорено пристанище за натоварване. В случая продавачът ще предаде стоката в

момента, когато тя е доставена на кея по протежението на кораба или в лихтери на

уговореното за натоварване пристанище. При това условие задълженията на купувача

са големи. Той трябва да освободи стоката от износ и да поеме всички рискаве и

разноски от този момент нататък.


- да достави стоката на кея по протежение на кораба в уговореното за натоварване

пристанище, както и да осигури всички необходими търговски документи (фактура,

сертификати и др.);

- да окаже съдействие на купувача, за негова сметка, при набавяне на необходимите

документи за износ на стоката;

- да поеме всички разходи по доставката на стоката на кея по протежение на кораба в

уговореното за натоварване пристанище;

- да уведоми купувача, че стоката е доставена на уговореното място;

29

- да снабди купувача, за своя сметка, с необходимия документ, който доказва

предаването на стоката;

- да окаже съдействие на купувача за получаване на транспортния документ;

- да плати всички разходи по опаковката, маркирането, проверката и окачествяването

на стоката;

- да окаже съдействие на купувача, за негова сметка, за получаване на необходимите

документи по износа и вноса.


- да плати уговорената цена на стоката, съгласно сключения договор;

- да поеме за своя сметка всички разходи по износа и вноса, както и да набави всички

необходими митнически документи, в т. ч. и за транзитно преминаване на стоката през

други държави;

- да сключи за своя сметка договор за превоз на стоката от отправното товарно

пристанище;

- да приеме стоката в определеното пристанище на товарене, от кея по протежение на

кораба;

- да поеме за своя сметка всички рискове по стоката от момента на приемането й;

- да плати всички мита, данъци и такси по износа и вноса на стоката, а също и тези при

евентуално преминаване през трети страни;

- да уведоми продавача за кораба, нает за превоз на стоката;

- да плати всички разноски, направени от продавача при съдействието му за снабдяване

с някакви документи;

- ако желае, може да застрахова за своя сметка стоката.

- F O B

Това условие за доставка е свързано с предаване на стоката “франко борда” в

уговореното за натоварване пристанище, което означава, че продавачът предава

стоката, когато тя е натоварена на борда на кораба в уговореното за натоварване

пристанище. В този случай продавачът е длъжен да освободи стоката за износ.


- да достави стоката заедно с необходимите търговски документи (фактура,

сертификати и други) на борда на кораба в уговореното за товарене пристанище;

- да поеме всички разходи по износа на стоката, както и да осигури митническите

документи за това;

30

- да поеме всички разходи, свързани със стоката до натоварването й на борда на кораба

на уговореното пристанище;

- да заплати разноските за опаковка, съхранение, маркировка, окачествяване и проверка

на стоката, подготвена за износ;

- да окаже съдействие на купувача при получаване на някои необходими по износа и

вноса документи;

- да уведоми купувача, когато стоката е натоварена и приета на борда на кораба.


- да плати цената на стоката, уговорена в договора;

- да уведоми продавача за наетия кораб за превоз на стоката;

- да се снабди, за своя сметка, с всички разрешения за внос и да поеме разходите по

вноса на стоката;

- да сключи, за своя сметка, договор и да поеме разходите по транспорта на стоката от

уговореното пристанище за товарене;

- да поеме всички рискове по стоката след натоварването й на кораба в уговореното


- да приеме стоката на борда на кораба и да уведоми за това продавача;

- да поеме всички разходи и уреди всички митнически формалности при вноса на

стоката, както и при преминаването й транзитно през трети страни;

- да плати всички разноски, които е направил продавачът по снабдяването му с

необходимите документи за износ и внос на стоката;

- ако желае, може да направи за своя сметка застраховка на стоката.

- C F R

При това условие на доставка, “стойност и навло платени” до уговорено пристанище на

местоназначение, продавачът е задължен да заплати всички разноски и навлото по

извозването на стоката до посоченото пристанище. Предаването на стоката се извършва

на борда на кораба в уговореното пристанище на местоназначение. Това налага стоката

да бъде освободена за износ от продавача.


- да достави стоката заедно с необходимите търговски документи (фактура,

сертификати и други) на борда на кораба на уговореното за товарене пристанище;

- да се снабди, за своя сметка, с необходимите разрешения за износ и да поеме всички

разноски по износа на стоката;

31

- да предаде стоката на борда на кораба на уговореното пристанище на товарене и да

уведоми за това купувача;

- да поеме разходите за превоз на стоката и натоварването й на борда на кораба и до

уговореното пристанище на местоназначение;

- да поеме всички рискове по стоката до натоварването й на борда на кораба в

уговореното пристанище на натоварване;

- да заплати навлото и разноските по товарене на стоката и разтоварването й в

разтоварното пристанище;

- да достави на купувача транспортния документ за уговореното пристанище на

местоназначение;

- да поеме всички разходи по опаковка, съхранение, маркировка и проверка на стоката;

- да окаже съдействие на купувача и да го снабди за негова сметка с необходимите

документи по отношение на износа и вноса.


- да плати цената на стоката, съгласно условията на договора;

- да поеме разходите и уреди всички формалности по вноса на стоката;

- да приеме стоката в уговореното пристанище на местоназначение и да уведоми за това

продавача;

- да поеме всички рискове по стоката, когато тя е преминала на борда на кораба на

пристанището на товарене;

- да поеме всички разходи по натоварване на стоката на борда на кораба;

- да определи пристанището на местоназначение и уведоми за това продавача;

- да плати разноските, направени от продавача за снабдяването му с необходимите

документи за внос на стоката;

- ако желае, може да сключи застраховка за своя сметка.

- C I F

Това условие на доставка означава “стойност, навло и застраховка” платени до

уговорено пристанище на местоназначение. В случая продавачът е задължен да поеме

разходите по транспорта и застраховката. При това условие на доставка застраховката е

задължителна и се осигурява от продавача. Задължение на продавача е и да освободи

стоката за износ.


- да достави стоката и необходимите търговски документи (фактура, сертификати и др.)

на борда на кораба в пристанището на натоварване;

32

- да набави, за своя сметка, всички необходими документи за износ и да поеме

разходите по износа на стоката;

- да сключи, за своя сметка, договор за превоз и да плати навлото до уговореното

пристанище на местоназначение;

- да сключи, за своя сметка, договор за застраховка;

- да предаде стоката на борда на кораба на уговореното пристанище на товарене;

- да поеме всички рискове по стоката до момента на товарене и предаване на борда на

кораба на уговореното пристанище на товарене;

- да поеме разходите по разтоварване на стоката в разтоварното пристанище;

- да уведоми купувача, че стоката е натоварена на борда на кораба на товарното


- да предостави на купувача транспортния документ за уговореното пристанище на


- да поеме всички разходи по опаковката, съхранението, маркировката и проверката на

стоката при износа;

- да окаже съдействие на купувача при набавяне на необходимите документи за вноса

на стоката.


- да плати уговорената в договора цена на стоката;

- да поеме всички разходи по вноса;

- да приеме стоката в уговореното пристанище на местоназначение и да уведоми за това

продавача;

- да поеме всички рискове по стоката от натоварването й на борда на кораба в

пристанището на натоварване;

- да определи пристанището на местоназначение и да уведоми за това продавача;

- да заплати разноските, направени от продавача при оказването му на съдействие за

набавяне на необходими документи по вноса.

- C P T

Този вид условие на доставка означава “превоз платен до...”. В случая продавачът

плаща навлото до уговореното местоназначение. Той се задължава да освободи стоката

за износ. Това условие се използва за всякакъв вид транспорт.


- да достави стоката и търговските документи (фактура, сертификати и др.) на

уговореното, съгласно договора, местоназначение и да уведоми за това купувача;

33

- да осигури, за своя сметка, разрешенията и всички митнически документи за износ и

извърши износа;

- да сключи, за своя сметка, договор за превоз на стоката и заплати разходите за нейния

транспорт до уговореното местоназначение;

- да предаде стоката на превозвача на уговореното местоназначение;

- да поеме всички рискове по стоката до момента на предаването й в уговореното


- да плати навлото и всички разноски по товаренето и разтоварването на стоката на

уговореното местоназначение;

- да снабди купувача, за своя сметка, с необходимия транпортен документ;

- да заплати всички разходи по опаковка, съхранение, окачествяване и проверка на

стоката преди износа;

- да окаже съдействие на купувача при набавяне на необходимите документи за внос на

стоката.


- да заплати цената на стоката, съгласно сключения договор;

- да поеме всички разходи по вноса на стоката;

- да приеме стоката на уговореното местоназначение и да уведоми за това продавача;

- да поеме всички рискове по стоката от момента на приемането й;

- да поеме всички разходи от момента на приемане на стоката;

- да заплати на продавача направените от него разходи при набавянето на документи за

вноса;

- ако желае, може да сключи застраховка на стоката за своя сметка.

- C I P

При това условие на доставка “превоз и застраховка платени до...” продавачът трябва

да направи застраховка на стоката и да заплати превоза до определеното

местоназначение. Освен това той е задължен да плати всички разходи по износа и да го

осъществи. Това условие се използва за всякакъв вид транспорт.


- да достави стоката и търговските документи (фактура, сертификати и др.) до

определеното в договора местоназначение и да уведоми за това купувача;

- да поеме всички разходи по износа на стоката и набави, за своя сметка, необходимите

разрешителни, като уреди и митническите формалности за това;

34

- да сключи, за своя сметка, договор за превоз на стоката и поеме всички разходи по

транспорта до определеното местоназначение;

- да предаде стоката на превозвача на определеното местоназначение;

- да поеме всички рискове по стоката до момента на предаването й на превозвача в


- да плати навлото и всички разноски по товаренето на стоката и разтоварването й на


- да снабди купувача, за своя сметка, с необходимия транспортен документ;

- да поеме всички разходи по опаковката, съхранението, окачествяването и проверката

на стоката, свързани с износа;

- да снабди купувача, за негова сметка, с необходимите по вноса на стоката документи.


- да заплати цената на стоката, съгласно сключения договор;

- да набави, за своя сметка, необходимите разрешителни по вноса и поеме всички

разходи по него;

- да поеме разходите за проверките при транзитното преминаване на стоката през трети

страни;

- да приеме стоката в уговореното местоназначение и уведоми за това продавача;

- да поеме всички рискове по стоката от момента на предаването й в

местоназначението;

- да заплати всички разходи, направени от продавача при набавяне на необходимите по

вноса на стоката документи;

- ако желае, може да сключи договор за застраховка на стоката.

- D A F

Това условие на доставка означава “доставено на граница...” на уговорено място на

доставка на граница. В случая продавачът доставя стоката на уговорено място на

граница на съседна страна. Преди това той трябва да я освободи от износ, като заплати

всички разходи по износа. Това условие може да се използва при всякакъв вид

транспорт.


- да достави стоката с необходимите документи (фактура, сертификати и др.), съгласно

сключения договор на уговореното място;

- да се снабди, за своя сметка, с необходимите разрешения за износ и поеме всички

разходи по износа на стоката;

35

- да достави стоката на разположение на купувача на уговореното място и до го

уведоми за това;

- да сключи, за своя сметка, договор за превоз и да поеме разходите по транспорта до


- да поеме всички рискове по стоката до момента на предаването й в уговореното


- да набави, по искане на купувача и за негова сметка, документ за превоз от

местоназначението до страната вносител;

- да заплати разходите по опаковка, съхранение, окачествяване и проверка на стоката,

във връзка с износа;

- да окаже, за негова сметка, съдействие на купувача за снабдяването с необходимите

по вноса на стоката документи.


- да плати цената на стоката, съгласно уговорката в договора;

- да набави, за своя сметка, необходимите за вноса на стоката разрешителни и да поеме

всички разходи по вноса;

- да приеме стоката на уговореното местоназначение и да уведоми продавача за това;

- да поеме всички рискове по стоката от момента на приемането й в утвърденото


- да заплати направените от продавача разходи при съдействието му за набавяне на

необходимите документи за внос;

- ако желае, за своя сметка, може да сключи договор за застраховка на стоката.

- D E S

Условието на доставка означава “доставено от кораба”. В случая продавачът е длъжен

да достави стоката на борда на кораба на уговореното пристанище на местоназначение.

Той осигурява превоза до уговореното пристанище на местоназначение. Това условие

на доставка се използва само при воден транспорт.


- да достави стоката с необходимите документи (фактура, сертификати и др.) на борда

на кораба на уговореното пристанище на местоназначение;

- да уведоми купувача, когато стоката е натоварена на борда на кораба;

- да се снабди, за своя сметка, с необходимите за износа на стоката разрешителни, да

уреди всички митнически формалности и поеме разходите по износа;

36

- да сключи, за своя сметка, договор за превоз и поеме всички разходи по транспорта на

стоката до уговореното местоназначение;

- да достави на разположение на купувача стоката и поеме рисковете по нея до този

момент;

- да осигури на купувача, за своя сметка, необходимия транспортен документ за превоз

на стоката;

- да поеме разходите по опаковката, съхранението, окачествяването и проверката на

стоката преди износа;

- да окаже съдействие на купувача, за негова сметка, при набавяне на необходимите по

вноса документи.



- да поеме всички разходи по вноса на стоката и да набави, за своя сметка,

необходимите за това документи;

- да приеме стоката, когато тя е доставена на борда на кораба и да уведоми за това

продавача;

- да поеме всички рискове по стоката, след като тя е приета от него;

- да поеме разходите, свързани със стоката от момента на приемането й, включително и

нейното разтоварване;

- да възстанови всички направени от продавача разходи при съдействието му за

набавяне на необходимите по вноса документи;

- ако желае, за своя сметка, може да направи застраховка на стоката.

- D E Q

Условието означава “доставка от кей”, обмитена в уговорено пристанище на

местоназначение. Продавачът предава стоката на купувача в момента, в който я е

оставя на кея на пристанище, уговорено за местоназначение. В случая той трябва да я

освободи от внос. Продавачът поема всички разходи по износа и вноса и ги

осъществява. Това условие се използва за превоз само при воден транспорт.

а) Задължения на купувача:

- да достави стоката и търговските документи (фактура, сертификати и др.), съгласно

сключения договор;

- да набави, за своя сметка, необходимите документи по износа и вноса на стоката и да

поеме всички разходи за тях;

37

- да сключи, за своя сметка, договор за превоз на стоката и поеме всички разходи по

транспорта на стоката;

- да предостави стоката на разположение на купувача на кея на уговореното

пристанище на местоназначение и да го уведоми за това;

- да поеме всички разходи по износа, транспорта и вноса, както и риска по стоката до

предоставянето й на купувача;

- да предостави на купувача, за своя сметка, транспортния документ;

- да плати разходите по опаковката, съхранението, окачествяването и проверката на

стоката при износа и вноса.


- да плати уговорената цена на стоката, съгласно сключения договор;

- да окаже съдействие на продавача, за негова сметка, при набавяне на необходимите

документи за внос;

- да приеме стоката, след като тя бъде поставена на разположение на кея на

уговореното пристанище на местоназначение и да уведоми продавача за това;

- да поеме рисковете по стоката, след като тя е предоставена на негово разположение.

- D D U

Условието на доставка е “доставка необмитена...” на уговорено местоназначение. При

това условие продавачът доставя стоката на уговорено място в държавата вносител.

Той обаче не плаща разходите по вноса (мита, такси и др.). Продавачът не урежда и

митническите формалности. Стоката се пропуска свободно за внос, а задълженията по

вноса се поемат от купувача. Това условие за доставка на стоката се използва при

всякакъв вид транспорт.




- да осигури, за своя сметка, необходимите разрешения за износ като уреди

митническите формалности и поеме всички разходи по износа;

- да сключи, за своя сметка, договор за превоз и поеме разходите по транспорта на

стоката до държавата вносител;

- да достави стоката на разположение на купувача в държавата вносител на уговореното

местоназначение и съобщи за това на купувача;

- да поеме всички разходи, свързани със стоката до момента на предаването й;

- да набави, за своя сметка, необходимия транспортен документ;

38

- да заплати разходите по опаковка, съхранение, окачествяване и проверка на стоката;

- да окаже съдействие на купувача, за негова сметка, при набавяне на необходимите

документи за внос.



- да набави, за своя сметка, необходимите разрешителни за внос като уреди всички

митнически формалности и поеме разходите по вноса;

- да приеме стоката, когато е поставена на негово разположение, на уговореното

местоназначение и уведоми за това продавача;

- да поеме всички рискове по стоката от момента на приемането й;

- да заплати направените от продавача разходи, при съдействието му за набавяне на

необходимите по вноса документи;

- ако желае, може да сключи договор за застраховка на стоката.

- D D P

Условието на доставка означава “доставена, мито платено...” до уговореното

местоназначение в страната на вносителя. При това условие продавачът доставя

стоката на уговорено място в страната на вносителя, като поема разходите по износа и

вноса. В този случай задълженията и разходите на продавача са най-големи. Условието

може да се използва при всякакъв вид транспорт.



уговореното местоназначение в страната на вносителя;

- да набави, за своя сметка, необходимите разрешения за износ и внос, както и да уреди

всички митнически формалности по износа и вноса и заплати разходите по тях;

- да сключи, за своя сметка, договор за превоз на стоката и да поеме разходите по

транспорта й;

- да постави стоката на разположение на купувача и го уведоми за това;

- да поеме всички рискове и разходи по стоката до момента на предоставянето й на

разположение на купувача;

- да достави на купувача, за своя сметка, необходимия транспортен документ;

- да поеме разходите по опаковката, съхранението, окачествяването и проверката на

стоката при износа и вноса.


- да заплати цената на стоката, съгласно уговорката в сключения договор;

39

- да приеме стоката, след като тя е поставена на негово разположение в мястото на

месторазположение и уведоми за това продавача;

- да поеме рисковете по стоката и всички разходи, след като тя е предоставена на

негово разположение;

- да окаже съдействие на продавача, за негова сметка, при набавяне на необходимите по

вноса документи.

Задълженията на страните по сделката при различните условия на доставка са посочени

на табл. 1.

Тези условия на доставка налагат спазването на някои задължителни изисквания при

предаване на стоката. В зависимост от различния вид транспорт тези изисквания са

следните:

а) Когато за превоз на стоката се използва железопътен транспорт, продавачът трябва

да натовари стоката на вагона или контейнера, съгласно изискванията за този вид

превоз. Предаването се счита за извършено, когато натовареният вагон или контейнер е

приет от натоварени за целта лица от железниците.

б) При превоз по шосе предаването се счита за извършено, когато стоката е натоварена

на транспортното средство, осигурено от купувача.

в) При превоз по вътрешен воден път предаването е завършено, когато стоката е

натоварена на кораб, осигурен от купувача.

г) Ако стоката е разположена в контейнер, предаването се счита за завършено в

момента, когато натовареният на кораба контейнер е приет от морския или

железопътен превозвач.

д) При въздушен транспорт стоката се счита за предадена, когато е приета от

въздушния превозвач.

е) Ако се използва комбиниран транспорт, стоката се счита за предадена, когато се

приеме от първия превозвач.

5.2. Условия на плащане при сключване на сделката ‐

ПЕЙТЕРМС90

Международната търговска камара (МТК) в Париж, наред с условията за доставка е

унифицирала и кодирала и условията на плащане по търговската сделка. Тези

положе

няколко

а) Доку

фигура 3

Акреди

-

-

-

-

-

-

-

-

ения са пре

обуквени о

ументарни

Акредитив бл

итивите бив

- Нео

- Неп

- Неп

- Пот

- Пот

- Отм

- Без

- С ук

едставени в

означения.

и акредити

ланка

ват:

отменяеми д

потвърден,

потвърден,

твърден, бе

твърден, с у

меняеми до

указване с

казване сро

в Инкотерм

иви:

документар

без указван

с указване

з указване

указване ср

кументарн

рока на пла

ока на плащ

40

мс`90. Всич

рни акреди

не срока на

срока на п

срока на п


ни акредити

ащане - RE

щане - REC

чки форми

итиви:

а плащане -

плащане - C

плащане - C

ащане - CO

иви:

ECREDOS

CREDOS/nM

и на плащан

- CREDOS

CREDOS/nM

CONCREDO

NCREDOS

M

ния са код

M

OS

S/nM

дирани в

б) Инка

фигура 4

Видове

-

-

-

асо

Инкасо блан

е инкасо:

- Оби

- Док

- без

ка

икновено ин

кументарно

указване ср

нкасо - CO

о инкасо:


41

OLLECT

ащане - DOOCOLLECTT

42

- с указване срока на плащане - DOCOLLECT/nM

в) Частично плащане - PARTS

г) Други начини на плащане

- Плащане на съгласувана дата - AAAA/MM/DD

- Авансово плащане - ANTICIP

- Плащане при доставка на стоката - CASH

- Плащане на превозвача по време на доставка на стоката - COD

- Плащане в края на месеца, през който е извършена доставката - ULTIMO

- Плащане след изтичане на определен срок от месеца, през който е

извършена доставката - ULTIMO/nM

- Плащане след изтичане на определен срок от доставката - DEL/nM

- Плащане след получаване на фактурата - CASHIV

- Плащане в последния ден от месеца, през който е получена фактурата -

INVULTIMO

- Плащане след изтичане на определен срок от последния ден на месеца,

през който е получена фактурата - INVULTIMO/nM

- Плащане след изтичане на определен срок след получаване на фактурата -

INV/nM

- Отбиви - DIS n%nM

- Процент за просрочено плащане - INT nM%

- Компенсационно плащане - COMPENS

- Плащане при консигнация - CONSIGN

- Плащане по споразумение - AGREE

- Плащане при обичайни условия – HABIT

д) Без плащане - NOPAY

При кодиране на условията на плащане се използват следните символи:

- “M” и “D” - означава месец;

- “AAAA” - означава календарна година;

- “MM” и “DD” - ден от месеца или месец.

Тези символи са отразени в международния стандарт ИСО-2014.

44

6. МЕЖДУНАРОДЕНВАЛУТЕНПАЗАР

6.1. Валутенпазар

Валутния пазар е място, на което се осъществява среща между купувачи и продавачи на

специфична стока, при което при съвпадението на продаването и купуването се

формира равновесна цена наречена валутен курс. Той е отношението, в което една

парична единица са разменя с друга на международния валутен пазар. Валутния пазар е

нормален пазар, при който стоката е валутата. Той обслужва търговията със стоки и

услуги. Валутен пазар има, защото има пазар на стоки. Всяка промяна в параметрите на

международната търговия водещи в промени на стоки и услуги, води до промяна на

търсенето и предлагането на валута.

Нива на валутните пазари:

• Първо ниво – търговия на едро, при която контрагенти при валутната сделка са

централната банка и системата от търговски банки. Това е нивото, в което централната

банка има най-голяма възможност да регулира валутния курс.

• Второ ниво – търговия на дребно, транзакциите са между търговските банки,

между търговските банки и техните клиенти. Обслужвайки сметките участват в

търговията.

• Трето ниво – международен валутен пазар, за разлика от стоковите и фондовите

пазари не е локализиран. В повечето случаи съвпада с големите фондови борси.

Функции на валутните пазари:

• Да измери колко струва една валута изразена с друга национална валута

• Да направи съизмерими цените на стоките и услугите

• Регулативна функция, която ме позволява да относителните цени, без да

променят производствените разходи се променят цените на дадена стока

• Установява макроикономическото равновесие, има приспособителни функции,

равновесие на пазара

• Защитна функция – възможност да променя валутния курс, дава възможност на

силна държавна икономика да се предпази

Видове валутни курсове:

• Пряк – показва за единица национална валута, колко единици от чужда валута

могат да се получат

45

• Косвен – за единица от чуждата валута, колко единици от националната валута

могат да се получат

• Кръстосан /cross/ - начин да се съизмерят две валути посредством трета валута

Валутен арбитраж. Представлява сделки на валутния пазар, при които се извършват

едновременно покупка и продажба на една валута в различни финансови центрове с цел

да се извлече изгода от курсовите разлики.

Валутни курсове, спрямо това в какво се съизмерват:

• Номинален валутен курс – съотношение между две валути в текущия момент

• Реален валутен курс – измерва действителната покупателна стойностна две

валути

• Ефективен валутен курс – показва дали националната валута се обезценява или

поскъпва по отношение на кошницата от чужди валути.

• Форуърден валутен курс – валутно състояние, формирано в резултат на

транзакции, чийто падеж настъпва след определен период, при което се цели

застраховане на валутен риск.

• Споткурс – когато разменното отношение между две валути е котирано по

сделки с незабавна доставка, в рамките на така наречените два търговски дни.

Спотвалутния курс е текущия курс между две валути.

Консистентен валутен курс – валутен курс, формиран в резултат на постоянното

взаимодействие на валутите и валутния арбитраж, което прави цената на една валута да

бъде еднаква на всички валутни пазари.

Условие на Маршал – Лернер – условие, при което в зависимост от сумата на

еластичността на търсенето на вноса и износа се определя стабилността на

равновесието на валутния пазар.

Хеджиране – застраховане срещу валутен риск, практикувано широко на

форуърдните и сподвалутните пазари, при което се поддържа баланс между активите и

пасивите в чужда валута.

Теория за паритета на покупателната способност – подход при определянето на

валутния курс, според който промените в равнището на относителните цени определят

дългосрочните промени във валутния курс.

46

6.2. Валутенкурс

Една от главните особености на международната икономика е съществуването на

различни национални парични единици. Отношението, в което една парична единица

се разменя с друга на валутния пазар, се нарича валутен курс. Той показва не само

цената на една парична единица, изразена в друга, но служи и като средство за

превеждане на цените на стоките и услугите от едно в друго валутно изражение.

Двата основни вида котировка са пряка – валутният курс се обявява като количество

национални парични единици, необходими за закупуване на единица чуждестранна

валута (напр. 1$=1.53 лв.); и косвена – количеството чуждстранни валутни единици,

необходими за закупуване на единица национална валута (1 лв. = 0.65 $). Кръстосаният

курс (кроскурс) представлява разменния курс между две валути, изчислен чрез

курсовете на тези две валути към трета.

При анализа на валутните курсове е необходимо да се прави разграничение между спот

курс и форуърден курс. Спот курсът се прилага при сделки, които се осъществяват по

текущия валутен курс до два работни дни от сключването им. Форуърдният курс се

прилага във форуърдните сделки. Те представляват договореност за извършване на

обмяната в определен бъдещ момент по форуърден курс, който се договаря в момента

на сключване на сделката.

В икономическите анализи често се налага изчисляване на ефективен и реален валутен

курс. Ефективният валутен курс представлява средно претеглена величина от

разменните курсове на валутата на дадена страна спрямо валутите на нейните най-

важни външнотърговски партньори. Той се изчислява под формата на индекс.

Реалният валутен курс е номиналният валутен курс, коригиран с промените в

съотношението между чуждестранното и националното равнище на цените. Реалното

поскъпване на националната валута означава, че намалява ценовата конкурентност на

произведените в страната стоки (съответно намалява техния износ) и става изгодно да

се увеличи вносът на чуждестранни стоки. Реалното поевтиняване на националната

валута поражда противоположната тенденция – увеличава се ценовата конкурентност

на националния износен сектор.

47

6.3. Фактори, влияещивърху търсенетоипредлаганетона

валута.Равновесиенавалутнияпазар

Валутният курс е подложен на въздействието на най-разнообразни и често трудно

предвидими икономически и множество други фактори. Многообразието от

разнопосочни, непрекъснато действащи и сравнително бързо изменящи се фактори е

причината за липсата на единна теория, обясняваща и предвиждаща движението на

валутните курсове. Детерминатите на валутния курс могат да бъдат разгледани от

няколко гледни точки: традиционен (платежно-балансов) подход, теория за паритета на

покупателната способност, монетарен подход и финансово-пазарен подход.

Когато валутният курс плава свободно, пазарната стойност на националната парична

единица поскъпва или се обезценява в съответствие с промените в условията на пазара.

Факторите, които влияят върху търсенето и предлагането на валута, са:

� промени в стойността на износа и вноса

Ако стойността на износа се увеличава спрямо вноса, националната валута поскъпва.

Да предположим, че износът на България нарасне поради промени във вкусовете,

предпочитанията или реалния доход на чуждестраните граждани. Това едновременно

повишава както неговата цена, така и обема на продажбите. Увеличеното търсене на

наши стоки предизвиква допълнително търсене на левове, което води до поскъпване на

националната ни валута. Поскъпването й обаче стимулира вноса и ограничава износа,

което възстановява равновесието на валутния пазар.

Обратно, ако нарасне търсенето на вносни стоки, националната ни парична единица се

обезценява. Когато българското търсене на чуждестранни стоки се увеличи в резултат

на промени във вкусовете, предпочитанията или реалния доход на българските

граждани, нараства и търсенето на чуждестранна валута, което води до обезценяване на

националната ни валута. Обезценяването стимулира износа и ограничава вноса, което

възстановява равновесието на валутния пазар на ново равнище при по-висока левова

цена на чуждата валута.

� различие в темповете на инфлация – при равни други условия инфлацията в

страната обезценява националната валута, докато дефлацията води до нейното

поскъпване

Ако цените на българските стоки нараснат с 50 %, докато в САЩ те останат стабилни,

нарасналата инфлация заставя българските потребители да се насочат към вносни стоки

48

от САЩ, което ще увеличи и търсенето на долари. В същото време инфлацията заставя

американските граждани да заместят българските стоки с местни и да намалят

предлагането на долари. Тези противоположни промени водят до обезценяване на лева

спрямо долара, което по всяка вероятност ще стимулира износа на български стоки в

САЩ и ще потисне нашия внос на американски стоки. Така равновесието на валутния

пазар ще се възстанови.

Ако едновременно в България и САЩ темпът на инфлация се увеличи с еднакъв

процент, това няма да промени отношението между стойността на износа и вноса, т.е.

равновесието на валутния пазар се запазва.

Инфлацията обезценява националната парична единица само когато нейните темпове са

по-високи, отколкото са те в страните, с които съответната държава търгува. При по-

ниски темпове на инфлация националната валута поскъпва.

- изменения в националното равнище на лихвения процент

Краткосрочните финансови инвестиции във финансови активи са силно чувствителни

към промените в лихвения процент. Международните заемни фондове се движат към

регионите с най-висока норма на възвръщаемост (след отчитане на възможния риск).

Увеличаването на реалния лихвен процент привлича чуждестрания капитал, което

предизвиква поскъпване на националната валута.

- промени в задграничното равнище на лихвения процент

Повишаването на реалния лихвен процент зад граница увеличава предлагането на

национална валута в замяна на чуждестранна на страната, в която лихвеният процент е

значително по-висок. Намаляването на лихвения процент зад граница предизвиква

противоположен резултат, тъй като предизвиква приток на чужд капитал към страната

домакин.

За обозначаване на промяната на валутния курс в резултат от търсенето и предлагането

на валутния пазар се използват понятията поскъпване и обезценяване.

Поскъпването на една валута означава повишаването на стойността на националните

пари спрямо чуждестранните валути. Поскъпването увеличава покупателната

способност на националните пари по отношение на чуждестранните стоки. Факторите,

които предизвикват поскъпване на националната валута, са:

- увеличаване на износа или намаляване на вноса

49

- понижаване на инфлацията под равнището й в страната на търговските

партньори

- повишаване на реалния лихвен процент на националния финансов пазар

- понижаване на реалния лихвен процент зад граница

- Обезценяването на една валута представлява намаляване на стойността на една

парична единица спрямо друга. Обезценяването понижава покупателната

способност на националните пари по отношение на чуждестранните стоки.

Факторите, които предизвикват обезценяване на националната валута, са:

- увеличаване на вноса или намаляване на износа

- повишаване на инфлацията над равнището й в страната на търговските

партньори

- понижаване на реалния лихвен процент на националния финансов пазар

- повишаване на реалния лихвен процент зад граница

Когато валутният пазар се движи към равновесие, количественият ефект е по-голям от

ценовия, т.е. намаляването на количеството американски стоки, купувани от българите

при поскъпване на долара, повишава обезценката на лева. Търсенето на чуждестранни

стоки е еластично спрямо промените в тяхната валутна цена в следствие на промените

в разменното отношение на лева и долара. Еластичността на търсенето на

чуждестранни стоки е доказателство за тяхната взаимозаменяемост, но за кратък

период не е възможно да се възстанови равновесието между търсене и предлагане.

Ако търсенето на вносни стоки и предлагането на местни за износ не е еластично,

валутната стойност на националната парична единица изпитва големи колебания, което

затруднява международната търговия. За да се преодолеят затрудненията, държавите

интервенират на валутния пазар. Подобен вид нееластичност рядко присъства в

икономиките на големите страни, защото вносно-износната им листа е

диверсифицирана и относително лесно могат да се намерят заместители на местни с

вносни и на вносни с местни стоки. За малките държави обаче нееластичността е

обичаен феномен поради бедния асортимент на техния експортно-импортен поток.

Нееластичността е повод за въвеждане на фиксирани валутни курсове, които

предполагат валутни интервенции на централните монетарни институции, а това ги

задължава да осигуряват необходимия валутен резерв.

Докато монетарните власти не се намесят, валутният курс се детерминира от търсенето

и предлагането. При дадено равнище на предлагане няма причини валутният курс да се

отклонява от равновесното равнище. На практика обаче е малко вероятно

50

продължително време той да остава на едно и също равнище, защото силите, които

стоят зад търсенето и предлагането, се променят.

6.4. Международнивалутнисистеми.

Всяка международна система в световната икономика представлява единство от

структура, правила и механизми, посредством които тя изпълнява своите функции,

адекватни на икономическите и политическите условия, които доминират.

Система на златния стандарт. През този период международната търговия и

финансовите отношения са поддържани чрез високо координирана система от пазари и

правила, съсредоточени в Лондон, но със свои поделения по целия свят. Търговията е

свободна от ограничения, а валутите са напълно конвертируеми, защото всяка

поотделно се е разменяла със злато. При нея златото е завършващия етап от

метаморфозите в разменния процес. Правителствата са гарантирали златното

съдържание на банкнотите със задължението да ги обменят по обявеното златно

съдържание. Всяка страна при тази система сама е определяла и обявявала златното

съдържание на банкнотите, което е получило наименованието паритет на паричната

единица.

Златния арбитраж поддържа валутния курс до обявения паритет в кратък период, а

механизмът на монетно ценовия поток действа в дълъг период и неутрализира силите,

които отдалечават валутния курс от паритета. На валутния пазар са настъпвали

промени в търсенето и предлагането, но валутния курс се е движил съвсем близо до

официално обявения съобразно златното съдържание на парите.

Златния поток от и към страната възниква от неравновесието на платежния баланс.

Предназначението му е да го фиксира.Той предизвиква промени в паричните маси на

страните и по този начин възстановява равновесието. Отливът на злато се асоциира с

дефицит в платежния баланс, а притокът на злато с излишък.

Брентънуудска валутна система. Международна валутна система, основана на

златнодоларовия стандарт, фиксиран валутен курс и фиксираност на валутите,

възприета през 1944г., при която като международно разплащателно средство наред със

златото възприема щатския долар и английския паунд.

51

Квотата определя и правото на страната да тегли кредити от МВФ, а също и броя на

гласовете, с които участва при вземането на решения.Специалните права на тираж

също се разпределят пропорционално на квотите.

Специални права на тираж – международна резервна валута, създадена от МВФ

като допълнително средство за ликвидност, което се разпределя при нужда в

зависимост от квотата на съответната страна.

Нетна позиция в МВФ – разликата между квотата на дадена страна в МВФ и

внесената от нея при присъединяването й.

Алтернативни валутни режими.

Плаващи валутни курсове – които могат свободно да се променят под силата на

действащи детерминанти и промяната им е изцяло функция на пазара. Плюсовете при

тях са, че са гъвкави /променящи/; не могат трайно да се отклоняват от равновесието; за

провеждане на силна макроикономическа политика; струва евтино прилагането им;

имат много силно изразена защитна функция. Минусите им са, че пораждат

нестабилност/не може да се прогнозира валутния курс/; свързани са с разходите от

застраховането на валутния курс; невъзможност за дългосрочни програми за

управление.

Фиксирани валутни курсове – страните се договарят тежестта на риска да поеме

САЩ, като долара е фиксиран спрямо златото, което превръща долара в световна

валута. Плюсовете при този курс са: могат да се прогнозират; няма валутен риск;

намаляват разходите по осъществяваните транзакции; стабилни, сигурни и прозрачни

цени. Минусите при фиксирания валутен курс са: съществува опасност да се отклони

реалния валутен курс; опасност от трайно надценяване или подценяване на валутния

курс; може да си го позволят богатите страни, защото струва скъпо /централната банка

трябва да разполага с голям резерв/; тромави, не могат да бъдат инструменти на

активна макроикономическа политика.

Управлявано плаващи валутни курсове – въвеждане на валутен коридор, във

който страните могат да коригират валутните курсове, но достигането на долната и

горната граница задължава централните банки на страните да се намесват. Плюсовете

на този курсове са: свеждат валутния риск до предсказуем /минимизират валутните

рискове в граници/;дългосрочни прогнози /знаят се границите/; сигурност и стабилност;

относително гъвкави в рамките на допустимото отклонение; задължава всички страни

членки да се намесят при отклонение. Минусите са: ангажира се повече с външната

52

стабилност на страните, отколкото с вътрешната; необходимост от достатъчно голям

резерв за използване на валутните интервенции.

Валутен борд – парична система, при която валутния курс на националната валута се

фиксира спрямо някоя чужда валута, а вътрешното парично предлагане е функция на

брутния международен валутен резерв на страната.

6.5. Европейскимонетаренсъюз.

Монетарния съюз е част от икономическия съюз. Той е най-зрялата форма на

монетарна интеграция и обхваща три основни компонента:

• Валутен съюз, изграден върху основата на необратимо фиксирани валутни

курсове или единна валута

• Свободно движение на капиталите и пълна интеграция на финансовите пазари

• Единна монетарна политика и обща централна банка

До въвеждането на еврото монетарната интеграция е компонент но общия

интеграционен процес. Появата на единна европейска валута бележи ново качествено

състояние. Валутното бъдеще на Европа е юридическо уредено в договора за

икономическия и монетарен съюз от Манстрих през 1991г.

Задачите на монетарния съюз са:

• Да осигури по-голяма степен на сигурност по отношение на валутния риск

• Да намали дестабилизиращия ефект на мобилността на капитала

• Да съдейства за възстановяване на равновесието, нарушено от външни

източници

• Да поддържа равновесието в националните платежни и търговски баланси

• Да премахне спекулативните движения на отделните валути

• Да допринася за стабилността на цените и паритетите

53

7. ПЛАТЕЖЕНБАЛАНС

7.1. Сметководенподходкъмплатежниябаланс (формана

платежниябаланс;правиланазаписването)

Платежния баланс е дневник за записване на транзакциите на страната с останалия

свят. Той съхранява информация за нейните международни парични операции и е

основа за анализ на външноикономическата и политика.

Информация, която носи платежния баланс.

• Какво е състоянието на външната търговия

• Каква е икономическата политика за износа и вноса

• Как се разпределят източниците на дохода

• Каква е тенденцията за текущия период

• Какъв е размера на чуждите инвестиции

• Какво е общото състояние на платежния баланс

• Как да се намеси централната банка

Има изискване платежния баланс да е винаги уравновесен.

Структура на платежния баланс. Транзакциите се записват по правилата на

двойното счетоводство. Подходът на двойното записване възприема, че която и да е

транзакция има две страни: трансфер на стоки /услуги и активи/, от една страна, и

трансфер на пари, от друга страна, за заплащане на стоки /услуги и активи/. Двете

страни на транзакциите са представени в платежния баланс от делението му на две

колони – дебит и кредит.

• Текуща сметка – всички транзакции свързани с реалното движение на стоки

/услуги и активи/

• Капиталова сметка – движението на паричните средства

Платежния баланс се публикува в национална валута.

• По хоризонтала – сметки и статии

• По вертикала – дебит и кредит

• Операции под чертата /какво трябва да се направи, за да се уравни баланса

• Активно и пасивно салдо

фигура

Между

излизат

чужбин

Стати

Опер

• Ц

• М

1. Хара

се оцен

за отраз

останал

а 5 Платежен

текущата

т от стран

на/.

истическа г

рации под ч

ЦБ – промя

МВФ – отп

актеристика

нят иконом

зяване на о

лия свят. Т

баланс на Бъл

и капитал

ната /прим

грешка – н

чертата се и

яна във вал

пускане на

а (определ

мическите о

общия обор

Той е равн

лгария, анали

ловата смет

мерно купу

не изцяло об

изпълняват

лутните рез

кредити

ения) – пл

отношения

рот на услу

носметка з

54

итично предст

тка се сме

увам къщ

бхваната и

т от:

зерви

латежният б

я м/у разли

уги, финанс

за всички

тавен

еня логикат

а в чужби

информация

баланс е до

ичните наци

сови транза

плащания

та „+” и „

ина – пра

я, пропусна

окумент, к

ии. Този те

акции и др.

от и към

„-”, защото

авя инвест

ата информ

който позво

ермин се и

. м/у една с

м чужбина

о парите

тиция в

мация

олява да

използва

страна и

а. Той е

55

счетоводен документ, който регистрира транзакциите със стоки, услуги, валута и др.,

които страна прави с останалия свят за определен период от време. Дефиниция според

МВФ – статистическо състояние, при което за даден период от време се регистрират:

- транзакции със стоки, услуги и доходи на една икономика с останалия свят.

- трансфери в/у собственост.

- кредити, които взема или предоставя страната.

-записване на средства без да има насрещно задължение или вземане – с цел

уравновесяване от счетоводна гледна точка.

При този баланс става дума за анализ на потоци. Балансът разглежда различните

движения м/у една икономика и другите страни за един определен период от време.

Този баланс се основава на транзакциите, т. е. на икономически сделки, които

представляват акт, чрез който се предава право на собственост в/у стока или се прави

икономическа услуга, или право на собственост в/у един актив преминава от резидента

на една страна към резидента на друга.

2. Изработване на платежния баланс – основава се в/у анализа на системата за

регистриране и в/у идентифицирането на икономическите субекти и операциите

включени в платежния баланс.

2. 1. Базови принципи за регистриране.

2. 1. 1. Принцип на двойното записване – всяка транзакция, която се регистрира трябва

да бъде представена с две вписвания на сумите в обратен смисъл.

- автономна операция – регистриране на транзакцията.

- резултатна операция – финансово регистриране на операцията.

Пример : експорт на стоки е автономна операция, а регламентирането му в пари -

резултатна

2.1.2. Записване кредит – дебит – платежния баланс се състои от две основни колони:

кредит и дебит. Кредитът се определя от (+), а дебитът от (-). Съществува трета колона

– салдо (S do) – остатъка от предишните две колони.

Съществуват два метода:

І – ви метод – произтича от различията м/у автономните операции и последващите

операции.

- автономни операции се записват в кредита ако пораждат приходи и в дебита, когато

пораждат разход.

- последваща операция ще се впише в кредита ако води до разходи и в дебита, когато

поражда приходи.

56

Пример: плащане с банков превод от резидента на нерезидента при покупка на ценни

книжа от чужбина се вписва в кредита.

ІІ – ри метод – засяга операциите свързани с имуществото (притежанието) на агентите

резиденти. Това имущество включва реални авоари, финансови и парични авоари

(чуждестранни облигации) и финансови и парични задължения (дългове). Записването

в кредита или дебита зависи от повишаването или намаляването на конкретните

притежания. Съществуват два принципа: при І – вия всяка операция, която довежда до

намаляване на притежанието на резидента се записва в кредита – един експорт се

записва в кредита, защото предизвиква намаляване на реалното имущество; в кредита

ще бъде записан влогът на резидент в банка на нерезидент, което означава задължение

на банката и следователно повишаване на задълженията на нерезидента; при ІІ – рия

принцип всяка операция, която повишава притежанието на резидента се записва в

дебита – импорт, чужди преки инвестиции. Следователно имаме вписване в кредита

при намаляване и в дебита при повишаване, когато се засяга реално и парично

имущество. Имаме вписване в кредита при повишане и вписване в дебита при

намаляване за парични задължения.

2. 2. Икономически субекти – резиденти и нерезиденти.

2. 2. 1. Резиденти.

- български физически лица намиращи се в България или в чужбина за период по –

малък от 2 г.

- български или чужди предприятия развиващи дейност в България.

- физически лица от чужда националност оставащи в България повече от 2 г., с

изключение на чиновници и военнослужещи.

2. 2. 2. Нерезиденти.

- български или чуждестранни предприятия неразвиващи дейност в България.

- български физически лица намиращи се в чужбина за повече от 2 г., с изключение на

военнослужещи и чиновници.

- чуждестранни физически лица оставащи в България по – малко от 2 г.

Следователно филиалите на български дружества в чужбина са нерезиденти, а чуждите

филиали в България са резиденти.

2. 3. Операции в платежния баланс.

Платежният баланс се състои от три раздела:

І. Текущ баланс ( баланс на плащанията по текущи операции ).

57

А. Търговски баланс ( стоков ) – износ, внос на всички стоки. Валутната сума на всички

износни стоки се отразява в актива на баланса, т. е. това е кредитна операция, защото

поражда постъпления. Валутната сума на всички вносни стоки се включва в пасива на

баланса, т. е. това са дебитна операция, защото поражда плащане.

Б. Невидим баланс – отразява :

- услугите – банкови, застрахователни, информационни, посреднически, консултантски

и др.

- доходите от внос и износ на капитал – лихвите подадени или получени от други

страни ; кредита и дивидентите от вложени в чужбина капитали.

- едностранните преводи – частни ( дарения, издръжки ) и държавни ( различни плаща-

ния ).

ІІ. Капиталови операции – всички сделки, при които се променя собствеността в/у

чуждестранни финансови активи

А. Дългосрочни операции – операции със срок повече от 1 г.

- портфейлен инвестиционен капитал – с него се придобиват ценни книжа.

- пряк инвестиционен капитал - капитал вложен в недвижима собственост за търговски

цели или индустриални предприятия.

Б. Краткосрочни операции – включват сделки, при които се променя собствеността в/у

финансови активи, чиито срок е до 1 г. Към тези операции се отнасят:

- краткосрочни капитали на частния сектор, чиито обект е финансирането на

международната търговия.

- краткосрочни капитали на банковия сектор, свързани с международните парични и

финансови операции, имащи за посредници банкова институция.

- краткосрочни капитали на публичния сектор, които подържат резервите за обмяна.

ІІІ. Грешки и пропуски - служи за уравновесяване на баланса, държейки сметка на

непреброените или лошо преброените или недекларираните операции. Статистическото

изравняване и тези операции се извършват от държавни органи – централната банка

и/или министерство на финансите.

3. Платежният баланс – инструмент за икономически анализ.

Платежния баланс позволява да се проследи еволюцията на икономическите отношения

на една страна. Следователно това е един фундаментален документ, характеризиращ

икономическата политика на държавата. Идентифицирането на излишъци и дефицити

позволява да се направи оценка на ползите на страната. Различните пунктове от

баланса са индикатори, които служат за ориентиране на икономическата политика.

58

- износа и вноса в търговския баланс позволяват да се оцени конкурентноспособността

и интензивността на натиска на вътрешното търсене в/у възможността за развитие на

местното производство.

- дългосрочните капиталови операции показват степента на проникване на чужди

капитали, както и степента на проникване на български капитали в чужбина.

- наблюдението в/у краткосрочните операции може да покаже появяването на

спекулативни атаки с/у националната парична единица, които централната банка е

длъжна да овладее.

3. 1. Салдо.

3. 1. 1. Търговско салдо – отразява разликата м/у износа и вноса. Може да бъде активно

или пасивно.

3. 1. 2. Салдо на стоките и услугите = търговското салдо + операциите с услуги.

3. 1. 3. Салдо по текущите операции = разликата м/у кредита от текущите операции и

дебита по текущите операции.

3. 1. 4. Базово салдо = салдото по текущи операции увеличено с дългосрочните

капиталови операции.

3. 1. 5. Резултативно салдо = салдото по текущи операции + базовото салдо.

3. 2. Неравновесие на платежния баланс при съвременните условия – съществуват

съвременни данни, които свидетелстват за изменение на структурата на световните

икономически отношения: 1. Нараства ролята на международните сделки с финансови

активи, които се обособяват в самостоятелна група. 2. Във все по – голяма степен

международното движение на капитали става водещо, докато търговията със стоки и

услуги отива на втори план. Движението на капитали се извършва под влияние на

фактори несвързани с международната търговия. 3. В движението на дългосрочни

капитали от 50 – те години насам се наблюдава относителна самостоятелност – тя се

свързва с нарастващото значение на многонационалните корпорации, като това

движение се извършва в рамките на корпорациите. В резултат на тези промени, както и

поради провеждането на валутна и външнотърговска политика, все повече се

наблюдава липса на равновесие в платежния баланс. Така от 1989 г. до 1996 г. САЩ

винаги имат текущ дефицит, който намалява от 1993 г. до 1996 г., но след това се

усилва. Япония се характеризира с излишък в платежния баланс, който след 1994 г. се

увеличава все по малко. Европейските страни се характеризират с дефицит, който от

1993 г., в различни периоди клони към излишък. Тези страни образуват така наречената

Триада. При другите страни платежния баланс има перманентен дефицит. България –

59

търговския баланс е съществена част от платежния баланс. От 1993 г. до 1997 г. има по

– значително положително търговско салдо с Турция ( 1997 г. - $ 341 млн. ), Италия (

$228 млн. ), Гърция ( $200 млн. ), Испания ( $104 млн. ), Югославия ( $87 млн. ),

Македония ( $72 млн.) – данни от Март 1999 г.

7.2. Механизмизауравновесяваненаплатежниябаланс.

• Автоматично – не е необходимо да се взема решение за промяна на нещо, това

става от само себе си

- валутен курс – действа най-добре при плаващи курсове, ефективността му

зависи от еластичността на външно търгуемите стоки

- дохода

- чрез монетарния механизъм /относителни цени, лихвен процент, паричната маса/

– неравновесието на платежния баланс влияе върху количеството на парите в

обръщение, което се отразява върху лихвения процент, равнището на цените,

наличните пари и дохода. Изменението им коригира неравновесието в баланса.

• Въведено – осъществява се чрез промяна на някой параметри

- промяна в разходите – за да бъде в равновесие търговската сметка в баланса,

потреблението на местни стоки и услуги /потребление, инвестиции, правителствени

разходи/ трябва да бъде равно на производството на стоки и услуги в страната

/абсорбационен подход/.

Y + M = C + I + G + X

нац. производство + внос = агрегатни разходи за тях

Y = C + I + G + (X - M)

C + I + G е вътрешната абсорбция, бел. А

Х - М е външната абсорбция, бел. В

или У = А + В, а В = У - А, т.е. търговският баланс би бил в дефицит/излишък ако

вътрешното производство е по-малко/голямо от поглъщателната способност на

националната икономика

където:

Y – националното производство

M – вноса

C – национално потребление

60

I – националните инвестиции

G – правителствените разходи

X – износа

- пренасочване на разходите /девалвация, валутен контрол, митнически

ограничения/ - чрез експанзия или рестриктивна монетарна и фискална политика.

За да се отстрани неравновесието в платежния баланс, в повечето случаи е

необходимо комбинирането на политиката на промяна в разходите и политиката на

пренасочване на разходите. Ако страната има дефицитен платежен баланс, а икономика

функционира при пълна заетост, за да се стигне до равновесие е необходима

девалвация на валутата, съчетана с намаляване на разходите. Ако има излишък в

платежния баланс, но страната не желае да намалява съвкупното търсене, премахването

на излишъка в баланса изисква ревалоризация на националната валута, съчетана с

политика на нарастване на разходите.

Стерилизация – намеса на централната банка с цел да се неутрализира влиянието на

неравновесието на платежния баланс върху паричната база.

Монетарно приспособяване – коригиране на неравновесието в платежния баланс чрез

промени в паричната маса, лихвения процент и цените.

Индуцирано приспособяване – макроикономическа политика, целяща премахване на

неравновесията в платежния баланс чрез промени на съвкупните разходи или на

валутния курс и чрез търговски ограничения.

61

8. МЕЖДУНАРОДНОДВИЖЕНИЕНАКАПИТАЛ

8.1. Същностнамеждународнотодвижениенакапитали

Капиталът е вторичен производствен фактор, резултат на взаимодействието между

труда и природата. Съществува във финансови и материални активи и носи доход под

формата на печалба, рента, лихва, дивидент. По своята същност той се движи към

сфери и райони, където възвръщаемостта му е по-голяма. В този смисъл е

наднационален и не признава национални граници. Доколкото обаче те съществуват,

движението на капитала през тях се определя като международно, а самият капитал –

като международен.

Международен капитал (International capital) е условно обособена, самостоятелна форма

на капитала, изразяващ наднационално носещи доход активи. Той проявява

международни икономически отношения на покупко-продажба, влагане, сливане и т.н.

на национални капиталови активи, с цел по-голяма доходност, гарантирана от

международните производствени, организационни, пазарни и др. предимства.

Международното движение на капитали (International capital movement) се дефинира

като наднационално движение на капиталови активи за получаване на по-голяма

капиталова възвръщаемост и икономически изгоди. Фактически това движение

представлява износ и внос на капиталови средства. Важно е да се забележи, че при

износа и вноса на капитала, той запазва собствеността си и преследва създаване на по-

голяма добавена капиталова стойност, използвайки благоприятните икономически

условия в другите страни. Следователно в международното движение на капитали

участват субекти от най-малко две страни или субектите са местни резиденти, но

сделката е по повод чужди финансови активи.

Субектите на международното движение на капитали не се различават съществено от

тези в националното движение на капитала. Това са:

• производствени, търговски, туристически и др. фирми;

• банки и други финансови институции;

• правителства;

• • международни институции.

62

8.2. Причини, обуславящи международното движение на

капитали

Разнообразие от причини обуславя международното капиталово движение. Основната

причина, която принуждава капитала да прекрачи националните граници, е различната

му възвръщаемост в отделните страни. И по-точно, това е различието в неговата

пределна производителност. Тя изразява допълнителния доход, който се получава от

единица допълнително вложен капитал. Една страна ще изнесе капитал в друга само

когато неговата пределна производителност в страната вносител е по-голяма, което

значи, че тя притежава по-ниски алтернативни разходи в сравнение със страната

износител на капитала. Тук трябва да се отчетат по-ниските транспортни и търговски

разходи на произведената стока. В този смисъл световната икономика съдържа

алтернативи за капиталови инвестиции и международното движение на капитали ги

реализира, извличайки изгоди за страните. Защото движението на капитала от страна с

по-ниска пределна производителност към страна с по-висока разполага по-ефективно

капиталовите ресурси в световното стопанство. Това предизвиква общ ръст на

световното производство и увеличаване на доходите в двете страни. Международното

движение на капитали се аргументира от различния инвестиционен риск в отделните

страни. То се стимулира, когато капиталовото инвестиране в дадена страна е по-малко

рисково. Инвестиционните опасности се крият в политическите, валутните, пазарните и

т.н. тенденции в страната вносител. Международните капиталови потоци се мотивират

от различието в националната структура на производственото търсене. Тъй като

технологичното и техническото производствено равнище в отделните страни е

различно, това позволява по-благоприятно и по-ефективно вложение на капитала, бил

той с изпреварващи или с изоставащи технологични характеристики. Международната

капиталова миграция се обуславя и от дела на капитала в производствените фактори и

степента на тяхната взаимозаменяемост. Различието в националната структура на

производствените фактори и вероятността капиталът рационално да бъде заместен е

сериозна причина за международното капиталово движение. Причина за международно

инвестиране на капиталите е и възможността да се избегне конкуренцията на стоковите

пазари и търговските ограничения на страните. Международното движение на капитали

се стимулира и от либерализирането на инвестиционната среда. Възможността да се

63

използва различнатадоходност на международните финансови пазари е мотивиращ

фактор на международното движение на капитали и т.н.

„Делойт” подрежда причините за движение на капиталите в световната икономика така:

- лесен достъп до пазара;

- нискооперативни разходи;

- източници на суровини;

- консолидиране на дейността;

- изграждане на нови продуктови линии;

- подобрена производителност на труда;

- изграждане на нови технологии;

- лесен достъп до работна сила;

- намален риск.

8.3. Форминамеждународнотодвижениенакапитали

Международното движение на капитали се осъществява в разнообразие от форми,

теоретично диференцирани според различни критерии.

• В зависимост от формите на съществуване на капитала международният капитал

се разграничава на:

- материално-веществен: технологични линии, машини, оборудване и др.;

- финансов, съществуващ във формата на пари, дългови и дялови инструменти и

др;

- невеществен, проявяващ се в невеществената форма на ноу-хау, патенти,

лицензии и др.

• Според субектите на международното капиталово движение международните

капитали са:

- неофициални (частни), осъществявани от частни физически и юридически

лица;

- официални (държавни, международни), субектите на които са правителствата и

международните институции.

• Според собствеността международният капитал бива:

- собствен, притежание на инвеститора;

- кредитен, заетите за инвестиране капиталови средства.

• С

-

-

-

• С

-

-

фигура 6

Прекит

от едн

произво

придоб

дългоср

на инве

иноваци

пренася

4 Даннит

Според сро

- краткосро

- средносро

- дългосроч

Според соб

- преки инв

- портфейл

Преки чужди

те задграни

на страна

одствени, т

бие собств

рочни. Мог

еститора д

ионна, и т

яйки собст

те са от Бълга

ока на пога

очен, в рам

очен, до пе

чен, над пе

бственичес

вестиции, н

лни.

и инвестиции

ични инвес

а в друга

търговски,

веност или

гат да се ос

да определя

т.н.). Той

твения опи

арска Народн

асяване на з

мките на едн

ет години;

ет години.

ските и упр

наричани о

в България, 2

тиции (Dir

а за орга

туристиче

и контрол

съществява

я цялостна

има възмо

ит. Според

на Банка

64

заемния ка

на година;

равленски м

още преки з

2009-2011 4

rect foreign

анизиране

ески, финан

л върху о

ат и в акци

ата фирмен

ожност да

д МВФ ко

апитал се ра

мотиви на к

задграничн

n investmen

на само

нсови и др

общия кап

ионерна фор

на политик

управлява

онтрол вър

азграничав

капиталово

ни инвестиц

nts) са влож

остоятелни

р. фирми. С

питал. По

рма на кап

ка (произво

със собст

рху цялост

ва на:

ото инвести

ции;

жения на к

или съв

Стремежът

принцип

питала. Поз

одствена, п

твени мени

стната дейн

иране е:

апитали

вместни

т е да се

п те са

зволяват

пазарна,

иджъри,

ност на

65

задграничната фирма износителят на капитал има, ако делът му в общия капитал е 25%,

но в отделните страни той е различен.

Износителят може да присвоява цялата или част от печалбата, като поема целия риск

или го поделя със съдружниците. В съвременните МБО много често преките

задгранични инвестиции са елемент от транснационалната корпорация (ТНК). Но

абсолютизирано да се идентифицират двата процеса е неуместно, тъй като за начало на

износа на преки инвестиции се считат 80-те години на ХІХ век, много преди появата на

модерните днес ТНК. И въпреки това преките задгранични инвестиции са основата на

съвременната транснационална експанзия, а транснационалният трансфер е тяхната

модерна форма. Те са сигурното и достатъчно обстоятелство, което превръща една

национална компания в транснационална.

Според притежавания дял преките инвестиции могат да се разграничат на:

- собствена фирма, при 100% дял;

- фирма с паритетно чуждо участие, при 50/50% дял;

- фирма с многостранно участие, когато различни дялове имат повече от две

страни.

Портфейлни инвестиции (Portfolio investments). Те са капиталови инвестиции в

различни финансови активи, в различни валути, мотивирани от високата норма на

възвръщаемост, получена в кратки срокове, без стремеж за оперативен контрол върху

съвкупния капитал. При портфейлните инвестиции желанието за участие в

собствеността и в контрола на капитала не е подбуда.

Инвеститорите не преследват предприемаческа инициатива, но биха могли да се

възползват от по-високата доходност, реализирана на вторичния пазар на ценни книжа.

И това е така, защото нормата на възвръщаемост на портфейлните инвестиции освен

дивидента включва и ефекта от повишаването или понижаването на пазарната цена на

активите и ефекта от промяната на валутния курс. Счита се, че портфейлните

инвестиции са инвестиции от нов тип, с ясно изразена динамика на трансформация на

активи и преструктуриране на портфейла. По същество тези активи са фиктивни и

представляват документи, наричани още инвестиционни носители, даващи някакви

права. Портфейлните инвестиции включват разнообразни активи, което позволява

многовариантност на трансформациите в зависимост от променящите се показатели.

Активите в портфейла са с различна доходност, ликвидност и риск, което прави

портфейлния инвестиционен анализ и управлението на портфейла достатъчно сложна

задача. Изборът на портфейла, на видовете финансови активи и тяхната структура се

66

детерминира от очаквания доход и от евентуалния риск. Притежателите на такива

инвестиции се проявяват като кредитори и рентиери.

В България като портфейлни инвестиции се отчитат вложения в акции, когато техният

размер не надвишава 10% от дяловия/акционерен капитал на дружеството, вложения в

облигации, бонове, инструменти на паричния пазар или други търгуеми ценни книжа и

във финансови деривативи. За преки чуждестранни инвестиции се отчитат акции над

10% и право на глас.

8.4. Ефекти на международното движение на капитал –

статичниидинамични

Има две големи групи:

1. статични - израз на възвръщаемостта на капитала. Тя в голяма степен зависи:

• от лихвения процент

• от очакваната капиталова печалба или загуба, съответстваща на покачването или

намаляването на пазарната цена на актива

• печалбата или загубата от промените във валутния курс

2. динамични - показват увеличаване или намаляване на дохода на съответната

страна във времето. Те са:

• преразпределя се дохода между отделните страни и се създават възможности за

промяна на икономическото благосъстояние. Така в страната-износител се увеличава

относително предлаганият труд и се намалява работната заплата. Комбинацията повече

работна сила с по-малко капитал в страната-износител води до по-ниски доходи,

незаетост и намаляване на потреблението. В страната-износител е възможно да се

увеличи дохода само при изключително ефективно използване на капитала и зад

граница, т.е. при получаване на по-висок в сравнение с националния капиталов доход.

В страната-вносител най-общо се създават условия за получаване на по-висока печалба

от средната. Потреблението, респективно икономическото благосъстояние се променя в

зависимост от конкретния източник на максимум на печалбата. Така при икономия на

капитала и увеличаване производителността на труда се увеличава работната заплата,

което би компенсирало повишаването на цените, следващо от вноса. Също така при

67

внос на паричен капитал е възможното увеличаване на работната заплата и чрез

трансфер на пари от съвместното в националното производство. А ако се прекрати

функционирането на националната фирма е възможно увеличаване на потреблението

като резултат от увеличаване обема на производството при по-ниски разходи,

получавани от чуждестранната компания.

• влияние върху платежния баланс - платежният баланс на страната-вносител

може да се подобри при нарастване на националния дял от капиталовия доход и на

чистия износ на стоки, който се получава от прихода на износа на стоки минус

разходите за внос на стоки. Размерът на това подобрение ще зависи от темпа на внос на

капитал, от технологичното му равнище, от характера на националното производство и

от международната конкуренция. Платежният баланс на страната-износител на капитал

се подобрява, ако нараства износът от тази страна на машини и оборудване. Докато

влошаването на платежния баланс може да е резултат от увеличаване вноса на

компоненти за производство на капиталови блага, от нарастване на разходите, свързани

с използването на чужди кредити.

• международната търговия със стоки и услуги и международното движение на

капитал в условия на пазарна икономика са взаимно свързани. Дори международното

движение на капитал може да замени изцяло и да разшири международния обмен с

готови продукти.

8.5. Регулираненамеждународнотодвижениенакапитал

Регулирането се осъществява на национално макроикономическо равнище. За целта се

използват преди всичко закони за чуждите инвестиции, трудово и социално

законодателство, както се има предвид ценовата и външнотърговската политика. На

междуправителствено двустранно равнище за регулиране на международното

движение на капитала се използват споразумения за:

1. избягване на двойно данъчно облагане - налице е когато един и същи доход се

облага от двете страни (в страната, където е получен и после в страната-резиденция на

акционерите). За да се избегне това двойно данъчно облагане, страните от

организацията за икономическо сътрудничество и развитие осъществяват различни

68

мерки, целящи отстраняване или поне намаляване на двойното данъчно облагане. По-

важни методи:

• метод за освобождаване от данъци, когато доходите с чуждестранен произход се

освобождават от данъка. Практически това става като се изчислява световната печалба

на фирмата, от нея се изваждат печалбите, получени в чужбина и се облага разликата.

• метод на зачитане на платения данък - фирмата предоставя всички доходи,

получени от планетата , върху тях се изчислява данък и от него се приспадат данъците,

които фирмата е платила в чужбина

• метод на изваждане - отчитат се доходите от планетата, изваждат се платените

данъци и върху получената разлика се начислява новия данък

2. на двустранна основа се регулира и процесът на реинвестиране на печалбата.

Основен регулатор са таксите за внос на капитал. Ако те са много ниски, печалбата се

реинвестира и по същество привилегия получава страната-вносител на капиталови

инвестиции.

3. на многостранно регионално равнище условията за свободно движение на

капитала се създава от ЕС чрез координиране на икономическото положение на

страните-членки, сътрудници между националните администрации и централните

банки по отношение на трети страни. Чрез обмен на информация се съгласуват

националните политики. Европейската инвестиционна банка, чрез предоставяне на

заем, даване на гаранция, улеснява капиталовите движения. Специализират се

финансовите научни изследвания и технологични програми. Съгласно договорените в

Маастрихт условия за свободно движение не капитал се създават в целия ЕС с цел

пълно либерализиране на всички финансови операции и услуги, защита на вложители и

инвеститори. Основен принцип на ЕС е влагането на капитали в страни, където те са

полезни. Поради което към отделните страни се прилагат преференциални мерки.

Предприемат се и специални мерки срещу риск от смущения във функционирането на

капиталовите пазари, в случаи на значително напрежение на валутния пазар.

Уеднаквени са и институционните функции в отделните страни-членки на общността, в

това число контролът на банковия сектор.

4. в световен мащаб - относително автономно организиран субект на регулиране на

международния капитал са многонационалните компании (транснационални

корпорации). На световно равнище проблемите на международното движение на

капитал се координира в съответствие със Световната конвенция на организацията за

икономическо сътрудничество и развитие за защита на чуждестранните собственост и

69

декларация на същата организация относно международните инвестиции и

многонационалните предприятия. В процеса на това регулиране важна роля играят и

двете световни организации - Международният валутен фонд и Световната банка.

70

9. ПРЕДПОСТАВКИ НА ИНТЕГРАЦИОННИТЕ ОТНОШЕНИЯ И

СЪЩНОСТНАИКОНОМИЧЕСКАТАИНТЕГРАЦИЯ

9.1. Предпоставкинаинтеграционнитеотношения

Интеграционните отношения са обективен и закономерен резултат на

интернационализацията на производството. Тя изразява процеса на подкопаване на

обособеността на стопанствата и преодоляване на икономическия национализъм. Този

процес е особено интензивен след Втората световна война, протича с качествено нови

характеристики и определя динамизма на интеграционните връзки.

Тази обобщаваща предпоставка на интеграционното развитие може да се

конкретизира във: бързото нарастване на обема на търговията между националните

икономики, което изисква съвместните усилия за насърчаване и регулиране;

динамиката на капиталовото движение, което сближава националните

възпроизводствени процеси и ги превръща в грижа на общата политика; засилването на

икономическата зависимост между националните стопанства, което изисква

синхронизиране на управлението и обща загриженост за икономическото развитие;

бързия растеж на транснационалния бизнес, за който националните граници губят

смисъл и стимулира наднационалните характеристики на икономиката и т.н. Тези

предпоставки могат да бъдат определени като икономически. Освен тях

интеграционните процеси се предопределят от политически причини. Не могат да се

подценяват и историческите традиции, народопсихологичните предпоставки и т.н.

9.2. Същностнаикономическатаинтеграция

Дефинитивната същност на икономическата интеграция (Economic integration)

може да се определи като обективно-субективен процес на постепенно сближаване,

обвързване и обединяване на националните стопанства на група страни. Това е процес

протичащ в пределите на премахването на ограниченията на свободната търговия

между участващите страни и единната, наднационалната макроикономическа политика.

Следователно икономическата интеграция е процес, а не едно качествено състояние на

взаимна обвързаност на националните икономики. Процес на премахване на

71

ограниченията в търговията със стоки, услуги и производствени фактори, на

преодоляване на усложненията в разплащанията и пр.

Икономическите ефекти от интеграцията могат да се търсят във всички

макроикономически процеси – в общото развитие на икономиката на отделните страни,

в динамиката на производството, заетостта и безработицата, в цикличните и

инфлационните тенденции и т.н. Икономическата интеграция съдържа и

микроикономически ефекти за фирмите – технологични, производствени, ценови и др.,

и за домакинствата – в степента на задоволяване на потребностите, в качеството и

цените на благата и т.н. По-конкретно, премахването на търговските ограничения

създава известните в теорията статичен и динамичен ефект.

Статичният ефект (Static effect) се измерва чрез съпоставяне на изгодите, които

страната получава от безмитната търговия, т. е. от процеса на създаване на търговия и

загубите, които тя понася в резултат на отклоняване на търговия, т. е. от отказването на

благоприятни търговски контакти със страни извън интеграционната общност. Ефект

на създаване на търговия (Trade creation effect) има, когато страната се отказва от по-

неефективното производство на дадена стока и я внася безмитно и по-евтино от страна

членка на интеграционния съюз. Ефект на отклонение на търговия (Trade diversion

effect) се създава, когато по-евтиният внос на стоки от страни извън съюза се замести с

по-скъп внос от страна членка на съюза. Когато ефектът на създаване на търговия е по-

голям от ефекта на отклонение на търговия, благосъстоянието на обществото нараства.

За това спомагат взаимоконкуриращата се, а не взаимодопълващата се структура на

икономиките на страните в съюза; по-големите търговски ограничения преди

създаването на съюза; по-малките търговски ограничения, предевявани към трети

страни и т.н.

Това теоретично обяснение може да бъде графично илюстрирано:

фигура 7

При

Англия

Франци

свободн

ниска.

Ако

френск

състоян

собстве

Приема

премах

цената

на англ

като вн

равнищ

внос. С

вноснат

иконом

Ефект на отк

иемаме, че

я, Франция

ия продава

на търгови

о Англия о

ката цареви

ние Англи

еното й пр

аме, че ме

ват и се ос

на царевиц

лийския паз

носната цен

ще Q3, а по

Следовател

та цена и

мическото

клонение на т

е в между

и САЩ. В

а царевица

ия Англия б

облага вно

ица в Анг

ия би прод

роизводство

ежду Англ

съществява

цата от СА

зар по цена

на от 2,50

отребление

лно после

увеличаван

благосъсто

ърговията

ународната

Вътрешният

та на меж

би внасяла

оса на царе

глия става

дължавала

о се равня

лия и Фра

а единна ми

АЩ ще се з

а от 2$. Анг

$ ще спад

то нараств

дица от и

нето на об

ояние на

72

търговия

т пазар на ц

ждународни

а царевица

евица със

3,50$, а

да внася

ява на Q1.

анция, пор

итническа

запази, док

глия ще пр

не на 2$.

ва на Q4. Р

интеграцио

бема на вн

Англия. Я

на цареви

царевица в

ия пазар за

от САЩ, т

специфичн

на америк

царевица

Вносът е р

ади интегр

политика с

като френск

реориентир

Производс

Разликата Q

онната об

носа. В рез

Явлението

ица участв

Англия фо

а 2$ , а СА

тъй като не

но мито от

канската –

от САЩ.

равен на р

рационния

спрямо тре

ката цареви

ра вноса си

ството на ц

Q4 – Q3 отр

щност е

зултат на т

е създав

ват три ст

ормира цен

АЩ – за

ейната цен

т 1,50$, це

– 2,50$. Пр

Количеств

разликата Q

я съюз, ми

ети страни

ица ще се

към Франц

царевица с

разява нар

понижаван

това се по

ване на тъ

трани –

на от 5$.

1$. При

на е най-

ената на

ри това

вото на

Q2 – Q1.

итата се

. Тогава

продава

ция, тъй

спада на

расналия

нето на

добрява

ърговия.

73

Илюстрира се с триъгълниците А (производственият ефект) и В (потребителският

ефект).

Възниква и ефект на отклонение на търговия, защото Англия е заместила вноса на

царевица от САЩ с този на Франция, при положение, че производствените разходи в

САЩ са по-ниски от тези на Франция. Разходите за внос на Англия се увеличават с 1$ в

сравнение с безмитната цена на вноса от САЩ, равна на 1$. Тоест, ако се изпълняваха

условията на безмитния внос, но не в ситуацията на интеграционния съюз, Англия би

внасяла царевица от САЩ, тъй като цената (1$) е по-ниска от вносната цена на

Франция (2$). Загубата на икономическо благосъстояние се отразява с правоъгълника С

и се изчислява като се умножи количеството Q2 – Q1 с разликата на безмитната цена на

вноса от САЩ и Франция (1$). Крайният резултат се получава, като се сравнят

триъгълниците А и В с правоъгълника С.

Времето, безспорно, променя статичния ефект, поради което теорията обсъжда

динамичен ефект (Time effect) от интеграцията. Той се очертава с увеличаване на

икономическото благосъстояние на страната, в резултат на повишаване на

ефективността на използваните ресурси. Това е възможно, тъй като внасяните по-

евтини продукти поставят националните отрасли в изострена конкурентна среда. За да

оцелеят, те трябва да намаляват производствените разходи чрез технологично

обновление и рационализиране на производството (т.нар. конкурентен ефект).

Фирмите, които в резултат на съюза разширяват пазарите си, увеличават собственото

си производство, при което намаляват разходите за единица продукт, т.е. осъществяват

икономии от мащаба (ефекти от мащаба на производство). Във времето се отчита

увеличаване на социалното благополучие, технологично усъвършенстване, увеличаване

на производствения капацитет и т.н. В теорията се счита, че социално-икономическите

резултати от премахването на митата се измерват по-скоро с динамичните ефекти,

отколкото с ефекта на създаване на търговия.

9.3. Типовеикономическаинтеграция

Критериите за разграничаване на типовете икономическа интеграция се свързват с:

равнището на търговските ограничения между участващите в

интеграционните процеси страни;

състоянието на търговската политика спрямо трети страни;

нивото на взаимообвързаност на националните икономики;

74

степента на хармонизиране на монетарните и фискални политики;

единна макроикономическа политика и т.н.

Най-низшият тип регионална икономическа интеграция са преференциалните

търговски споразумения (съглашения) (Preferential trading arrangement). Те се

характеризират с намаляване на взаимните търговски ограничения между участващите

страни. Спрямо трети страни равнището на търговските бариери се запазва високо.

Приетите търговски условия не са задължителни за участващите в споразумението.

Много често те са едностранно валидни за определени страни, без необходимата

взаимност от други.

Свободната търговска зона (Free trade area). При нея страните - членки премахват

напълно търговските ограничения в търговията помежду си, но всяка осъществява

собствен самостоятелен търговски режим спрямо трети страни. Пример за свободна

търговска зона са Северноамериканската зона за свободна търговия (НАФТА) и

Асоциация на държавите от Югоизточна Азия, известна като АСЕАН.

При митническия съюз (Customs union) участващите страни премахват вътрешните

мита при търговията помежду си със стоки и услуги. Използват унифицирани

митнически тарифи. Определят общи външнотърговски мита на страните, не

членуващи в съюза.

Общият пазар (Common market) е степен на икономическа интеграция, която се

осъществява върху изградения митнически съюз. При него заедно със свободното

движение на стоки между страните членки, постепенно се намаляват и премахват

ограниченията в движението на производствени ресурси – капитали и работна сила.

Монетарният съюз (Monetary union) е по-висок стадий на икономическа

интеграция, при който на основата на общия пазар валутните курсове на държавите се

фиксират. Хармонизират се монетарните и фискални политики. Макроикономическата

политика все още не е единна.

Най-висок стадий на икономическа интеграция е икономическият съюз (Economic

union). Той постига по-голямо сближаване и задълбочаване на взаимното обвързване на

националните икономики. Изгражда се единен пазар, който преодолява вътрешните

бариери пред търговията и инвестициите. Определят се общи инвестиционни и

търговски стандарти. Уеднаквяват се фискалните и монетарни политики, което се

осъществява от наднационални институции, прилагащи политиката на целия съюз.

75

9.4. Европейскаикономическаинтеграция

Зараждане и еволюция. Идеите за необходимостта от сближаване и обвързване на

стопанствата на европейските страни се откриват във: основаното от австрийския граф

Куленхов Калерги през 1923 г. европейско движение за създаване на “Европейски

съединени щати”; речта на френския министър на външните работи Аристид Бриан на 5

септември 1929 г. пред Обществото на народите в Женева, в която той предлага в

границите на това общество да се създаде Европейски съюз и т.н.

Реалният процес на икономическо интегриране в Европа започва със създадения

през 1921 г. Белгийско-Люксембургски икономически съюз. Той е първият реален

пример на взаимно икономическо сътрудничество в Европа. Създава се като

митнически съюз между Белгия и Люксембург. През 1947 г. към съюза се присъединява

и Холандия, при което се създава Белгийско-Холандски-Люксембургски икономически

съюз, известен като Бенилюкс (Benelux). Между трите държави се установява свободно

движение на стоки и услуги, на капитали и работна сила.

Европейската интеграция се свързва с имената на: Уистън Чърчил, който през 1946

г. в Цюрих призовава за създаването на обединени европейски щати; Робърт Шуман

(френски външен министър) прегръща идеята, родена от Жан Моне и през 1950 г.

предлага Декларация (консултирана с ФРГ) за необходимостта от европейско

интегриране и създаването на Европейската общност за въглища и стомана; Жан Моне,

под председателството на който започва работа Върховният съвет (изпълнителен орган)

на ЕОВС.

През 1951 г. ФРГ, Франция, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург подписват в

Париж договор за създаване на Европейско обединение за въглища и стомана (ЕОВС)

(European Coal and Steel Community). Създава се общ пазар за въглища, стомана и

желязна руда. Обединението се ръководи от Върховен орган, който практически е

първото наднационално правителствено тяло в Европа.

През юни 1955 г. на конференцията в Месина се изгражда комитета „Спаак” (Спаак

министър на външните работи на Белгия), който трябва да анализира възможностите за

по-пълно икономическо интегриране на страните.

Страните членки на ЕОВС подписват през 1957 г. в Рим договор за създаването на

Европейска икономическа общност (ЕИО) (European Economic Community). Най-общо,

целите се свързват със стремежа на страните да хармонизират икономическото си

развитие, да постигнат стабилен икономически растеж и висок жизнен стандарт. ЕИО

76

се разширява няколко пъти. През 1973 г. в нея влизат Англия, Дания и Ирландия. През

1981 г. се присъединява Гърция. В 1986 г. – Португалия и Испания, а през 1995 г. –

Австрия, Швеция и Финландия.

През 2004 г. в ЕС се включиха Чехия, Полша, Унгария, Словакия, Естония, Литва,

Латвия, Словения, Кипър и Малта.

Норвегия отказа с референдум да се присъедини - първо, през 1972 г., после през

1994 г.

Едновременно с учредяването на ЕИО, с подписването на Римския договор се

създава и Европейско обединение за атомна енергия, известно като ЕВРАТОМ

(European Atomic Energy Community). Целта е да се обединят усилията за

производството и използването на атомната енергия. По-късно в ЕВРАТОМ влизат

Дания и Ирландия, през 1973 г. – Обединеното кралство, през 1979 г. – Гърция, през

1986 г. – Испания и Португалия.

Към момента държавите членки на ЕС наброяват 27. От 01.01.2007 България е

пълноправен член на ЕС,заедно с Румъния.

Хърватия, Турция и Бивша Югославска Република Македония са кандидат членки.

През 1967 г. чрез създаване на общи за трите обединения (ЕОВС, ЕИО, ЕВРАТОМ)

институции те се обединяват и стават известни като Европейски общности, а по-късно

– като Европейска общност (European Community). С договора от Маастрихт през 1992

г. бе възприето наименованието Европейски съюз (ЕС) (European Union).

През 1960 г. със Стокхолмската конвенция се създава Европейска асоциация за

свободна търговия (ЕАСТ) (European Free Trade Association), популярно известна у нас

като ЕFTA. Преследва се целта да се създаде Зона за свободна търговия в отговор и в

конкуренция на ЕИО. ЕАСТ се учредява от Австрия, Дания, Норвегия, Португалия,

Швеция, Швейцария и Обединеното кралство. Впоследствие част от участващите срани

се присъединяват към ЕО (Дания, Англия, Португалия), а Исландия, Лихтенщайн,

Финландия се включват в Зоната. ЕАСТ се ръководи от Европейски съвет за свободна

търговия със седалище в Женева.

Освен конкурирането, между двете интеграционни групировки протича процес на

сближаване. Могат да се откроят два етапа. През 1972 г. между ЕАСТ и ЕС се подписва

споразумение за създаване на Общ пазар в търговията с промишлени стоки, като

постепенно се премахват митата и количествените ограничения. Вторият етап,

приключил през 1992 г. и влязъл в сила от 1994 г., се свързва със създаването на

Европейско икономическо пространство (ЕИП) (European Economic Area). Създава се

77

разширена зона за свободна търговия, която обединява ЕС и ЕАСТ. Между страните

членки свободно се движат стоки, услуги, инвестиции и хора. Преодолява се

вътрешната митническа дискриминация, хармонизират се стоковите стандарти, стоките

на ЕАСТ се приравняват със статута на ЕО, преодоляват се сложните гранични бариери

и т.н.

Причини за създаване на ЕС. Най-общият преглед на причините за създаване на

ЕС позволява те да се групират на икономически и политически. Икономическите са

свързани с развитието на икономиките на отделните държави след Втората световна

война. Стопанствата са силно развити в ограничените географски територии на

страните, което обективно налага процеса на тяхното интернационализиране и

интегриране. Надхвърлянето на националните граници се ускорява с развитието на

научно-техническите постижения, проявяващи се във високомеханизираните и

автоматизирани масови производства, които изискват обширен пазар. Националните

пазари естествено се оказват недостатъчни. Политическите причини се извеждат от

особеностите на съществуването на европейските страни в условията на студената

война и противоборството със социалистическите страни. Това безспорно изисква

европейско обединение и силно развита европейска икономика. Интеграционните

процеси гарантират икономическата база на НАТО.

9.5. Европейскисъюз‐цели,етапи,институции

Цели. Крайната цел, която Римският договор определя, е между участващите

страни да се създаде интегриран общ пазар. Постепенно трябва да се премахнат

митническите и количествените ограничения в търговията, което да осигури свободно

движение на стоки. В същото време трябва да се установят общи външни митнически

бариери, в това число и еднакви вносни мита, с което да се осъществява обща търговска

защита спрямо неучастващите в общността страни. Според Римския договор

интегрирането трябва да обхваща и свободното движение на услуги, работна сила и

капитали, с което ще се изгради общ регионален пазар. Договорът предвижда също

съгласувана политика по отношение на: селското стопанство, за поддържането на

селскостопанските цени и за преодоляване на аграрния протекционизъм; транспорта;

съгласуване на законите за избягване на нежелани ефекти от конкуренцията;

78

хармонизиране на икономическите политики и данъчното облагане; създаване на

Европейски социален фонд, на Европейска инвестиционна банка и т.н.

Етапи. Икономическото интегриране в ЕС е продължителен, противоречив, но

възходящо развиващ се процес. В него могат да се обобщят няколко етапа.

Първият етап може да се отграничи до 1968 г. Изграден е окончателно единен

митнически съюз, митата са напълно премахнати. Осъществява се единна митническа

политика спрямо трети страни. Но въпреки положителните резултати се констатира, че

и след 1968 г. в търговията между страните все още съществуват бариери – гранична

митническа проверка, спазване на установени норми и документация, различия в

техническите обозначения, различия в данъчните условия и т.н. Отчита се също, че

през 70-те години в резултат на забавените темпове на растеж, рецесиите, инфлацията и

безработицата в страните членки, противоречията и кризите в международната валутна

система, в международното движение на капитали и т.н. интеграционните процеси са

значително забавени. Всичко това доведе до констатацията, че в общността липсват

стимули за превръщането й в единна търговска общност, че се засилва националната

обособеност и дезинтеграционните процеси. Налага се да се положат усилия за

ограничаването им и за защита на клаузите на Римския договор (Treaty of Rome). Така, с

Информационния бюлетин на Комисията за усъвършенстване на вътрешния пазар през

май 1985 г. е направено предложение за създаване на Европейски съюз. Конкретното

реализиране на целите за по-нататъшно интегриране се осъществява с приетия през

1986 г. Единен европейски акт (ЕЕА) (Single European Act). С него се нанасят първите

поправки за доразвитие на Римския договор. Основните цели на ЕЕА се свързват със:

преобразуване на отношенията между държавите в реален Европейски съюз;

разширяване на общата политика; постигане на обща външна политика; защита на

околната среда и хармонизиране на условията на труд; по-нататъшна работа за

постигане на крайната интеграционна цел – икономически и валутен съюз. ЕЕА ускори

интеграционния процес, като особена роля изиграха докладите на Вернер в началото на

70-те години, пледиращ за по-близки икономически и валутни връзки в ЕО; на Паоло

Чекини от 1988 г. “Европейското предизвикателство 1992: предимствата на единния

пазар”; на комисията “Делор” от 1990 г. “Един пазар, една валута”. Всичко това дава

основание периодът 1970 – 1992 г. да се определи като втори етап в еволюцията на ЕО,

в който започва реализиране на идеята за изграждане на икономически и валутен съюз.

Договорът от Маастрихт (Treaty of Maastricht) от декември 1991 г., влязъл в сила от

1993 г., сложи началото на третия етап в интеграционните процеси на европейските

79

страни и начерта посоката на икономическия и валутния съюз. Икономическият съюз е

естествено продължение на изградения единен пазар със свободно движение на стоки,

услуги и производствени ресурси. Продължение по отношение на изграждане на обща

политика за регионално развитие, на общи правила за макроикономическо регулиране и

т.н. Споразуменията от Маастрихт идентифицират пълната икономическа интеграция

със създаването на Европейския валутен съюз (ЕВС) (European Monetary Union).

Условията, които гарантират осъществяването на ЕВС, се свързват със: пълна

либерализация на капиталовите трансфери; най-висока степен на интеграция на

финансовите пазари; пълна валутна конвертируемост при премахване на границите на

валутните колебания и фиксиране на техните паритети.

Еврото е единната валута на Европейския съюз. През 1999 г. дванадесет от

тогавашните 15 държави-членки го въвеждат за извършване на безналични операции, а

през 2002 г., когато започва издаването на банкноти и монети евро — за всички видове

плащания.

Три страни (Дания, Швеция и Обединеното кралство) не се включват в този

паричен съюз.

Новите държави-членки се подготвят веднага щом изпълнят необходимите

критерии да влязат в еврозоната.

Наред с целта за постигане на парична стабилност, за което се грижи Европейската

централна банка, държавите-членки се стремят към по-голям растеж и икономическо

сближаване.

Историята на валутното сътрудничество

(a) Европейската парична система

През 1971 г. САЩ решават да премахнат обвързването между долара и

официалната цена на златото, което години наред осигурява валутна стабилност след

Втората световна война. С това се слага край на системата на фиксираните валутни

курсове. С цел да изградят собствен паричен съюз, страните от ЕС решават да

ограничат колебанията на обменните курсове на своите валути до 2,25% чрез

съгласувани действия на паричния пазар.

80

Това довежда до създаването на Европейската парична система, която влиза в

действие през март 1979 г. Тя се характеризира със следните три особености:

референтна валута, наречена „екю“: тя е своебразна „кошница“, която

съдържа валутите на всички държави-членки;

механизъм на обменните курсове: всяка валута има обменен курс спрямо

екюто; обменните курсове между всеки две валути могат да се варират с не

повече от 2,25%;

кредитен механизъм: всяка страна прехвърля 20% от валутния и златния си

резерв в общ фонд.

На 1 януари 2007 г. търговците в Любляна замениха толара с евро.

(б) От Европейска парична система към Европейски паричен съюз

Европейската парична система има твърде сложна история. През 1991 г. след

обединението на Германия и възникналите нови валутни напрежения в Европа,

италианската и британската лира напускат Европейската парична система. През август

1993 г. страните от системата решават временно да разширят допустимите граници на

валутно колебание на 15%. Същевременно, за да избегнат големите валутни колебания

помежду си и за да не допуснат обезценяване на отделни валути с цел постигане на

конкурентни предимства, правителствата на ЕС решават да подновят усилията за

пълното изграждане на паричен съюз и за въвеждане на единна валута.

През юни 1989 г . по време на Европейския съвет в Мадрид лидерите на ЕС приемат

план за икономически и паричен съюз, който да се реализира в три етапа. Планът става

част от Договора от Маастрихт за Европейския съюз, приет от Европейския съвет през

декември 1991 г.

Икономически и паричен съюз (ИПС)

(a) Трите етапа

Първият етап, който започва на 1 юли 1990 г., включва:

изцяло свободно движение на капитала в ЕС (премахване на валутния контрол);

81

увеличаване на ресурсите, предназначени за преодоляване на неравенствата между

европейските региони (структурни фондове);

икономическо сближаване чрез многостранно следене на икономическите

политики, провеждани от държавите-членки.

Вторият етап започва на 1 януари 1994 г. Той довежда до:

създаване на Европейски паричен институт (ЕПИ) във Франкфурт, в който влизат

управителите на централните банки на страните от ЕС;

независимост на националните централни банки;

създаване на правила за ограничаване на националните бюджетни дефицити.

Третият етап довежда до раждането на еврото. На 1 януари 1999 г. единадесет

страни приемат еврото и така то става обща валута за Австрия, Белгия, Германия,

Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Финландия и

Франция. (Гърция се присъединява към тях на 1 януари 2001 г.) Същевременно

Европейската централна банка поема функциите на ЕПИ и поема отговорността за

паричната политика, сега вече залагана и осъществявана в евро.

На 1 януари 2002 г. 12-те страни от еврозоната пускат в обръщение евробанкноти и

монети. Националните валути се изтеглят от обръщение два месеца по-късно. Оттогава

еврото става законно платежно средство за всички банкови операции и операции в брой

в еврозоната, в която живеят две трети от населението на ЕС.

(б) Критериите за сближаване

За да се включи в третия етап, всяка страна от ЕС трябва да отговаря на пет

критерия за сближаване. Те са:

ценова стабилност: ръстът на инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5%

средния ръст на инфлацията за трите държави-членки с най-ниска инфлация;

лихви: дългосрочните лихвени равнища не могат да се променят с повече от 2% по

отношение на лихвените проценти на трите държави-членки с най-ниски лихвени

проценти;

дефицит: националният бюджетен дефицит трябва да е под 3% от БВП;

публичен дълг: нивата му не могат да надвишава 60% от БВП;

82

стабилност на валутните курсове: валутните курсове трябва да остават в рамките на

разрешения диапазон на колебание от предходните две години.

Еврото — общата валута на над 310 млн. души в ЕС.

(в) Пакт за стабилност и растеж

През юли 1997 г. Европейският съвет приема Пакт за стабилност и растеж. Той се

изразява в поемането на постоянни задължения за поддържане на бюджетна стабилност

и възможност за налагане на санкции на всяка страна в еврозоната, чийто бюджетен

дефицит надвишава 3%. Впоследствие се преценява, че пактът е твърде строг, което

води до преобразуването му през март 2005 г.

(г) Еврогрупата

Еврогрупата е неформалният орган, който събира финансовите министри на

страните от еврозоната. Целта на срещите е да се осигури по-добро взаимодействие

между икономическите политики, да се следят бюджетните и финансовите политики на

страните от еврозоната и да се представлява еврото на международни финансови

форуми.

(д) Новите държави-членки и ИПС

Новите страни от ЕС също ще се присъединят към еврозоната щом изпълнят

необходимите критерии. Словения първа от новоприсъединилите се през 2004 г. страни

влезе в еврозоната на 1 януари 2007 г.

На тази основа с договора от Маастрихт се предвиди до 1999 г. да се въведе

единната валута – евро, и да се създаде Централна европейска банка. Конвергентните

критерии, на които всяка страна трябва да отговори, за да се включи във Валутния

съюз, са:

темпът на инфлация в страната да не е по-голям от 1,5% спрямо трите

страни в съюза с най-ниска степен на инфлация;

дългосрочният лихвен процент да не бъде по-голям от 2% от този на

трите страни с най-ниски лихвени равнища;

83

бюджетният дефицит да не е по-голям от 3% от брутния вътрешен

продукт (БВП);

държавният дълг да не е по-голям от 60% от БВП;

валутният курс през последните три години да бъде в границите на

условията на Европейския курсов механизъм.

Към края на 1992г., в резултат на доклада „Чекини” се създаде единен вътрешен

пазар, който стимулира интеграционните процеси в ЕС.

През 1997г. договорът от Амстердам стана третата корекция (след Единния

Европейски акт и договора от Маастрихт) на Римския договор. Той гарантира

изграждането на пространство на свобода, сигурност и правов ред, правата на Съюза и

неговите граждани, външната политика и сигурност, институции на Съюза и т.н.

От първи януари 1999 г. стартира Икономическият и Валутният съюз. Действително

се въведе европейската парична единица – евро, и се създаде Европейската централна

банка. От 2002 г. общата парична единица е в реално обращение.

Договорът от Ница, подписан през 2001г. и влязъл в сила през 2003г. е последната,

четвърта промяна на учредителния договор. Той преследва реформиране на ЕС,

предвид на неговото разширяване. Договорът коригира основните права на отделните

страни и институции, направи промени в сътрудничеството в областта на правосъдието,

в споразуменията между отделните институции, положи основите на Комитет за

социална защита, в съответствие с Лисабонската конвенция.

През 2004г. е приета Европейската конституция. Нейното противоречиво

ратифициране (референдумите през 2005г. във Франция и Холандия я отхвърлиха)

засилиха евроскептичните очаквания за развитието на ЕС. Европейската конституция

не е влязла в действие, тъй като протича процес на ратифициране.

84

10. РАЗВИВАЩИТЕСЕСПРАНИВСВЕТОВНАТАИКОНОМИКА

10.1. Проблеми на развиващите се страни в световната

търговия

Световната търговия определя отминалата и съвременната еволюция на

слаборазвитите икономики. Специфичните природни, капиталови, трудови,

технологични, предприемачески и т.н. ресурси, които те притежават позволяват

специализацията на националното им производство, определят мястото им в

международното разделение на труда и ролята на световната търговия в собственото им

развитие. Чрез нея развиващите се страни имат възможност по-ефективно да използват

естествените и сравнителните си предимства, да реализират изгода от уникалната

комбинация на производствени фактори, с които разполагат. В същото време биха

могли да постигнат по-добро задоволяване на потребителските предпочитания, по-

ефективно технологично и производствено равнище.

Некомплексната структура на икономиките на развиващите се страни обаче

определя неблагоприятното им място в международното разделение на труда и слабия

ефект от участието им в световната търговия. Техните икономически структури

съществено се различават от тези на развитите икономики. Въпреки огромното

многообразие, може да се обобщи, че в някои от тези държави (страните от Източна

Азия, където селскостопанските продукти в БВП, измерени чрез показателя добавена

стойност, са 14,9%, а индустриалните – 44,9%) се откроява индустриализиращ се

сектор ориентиран към световните пазари, конкуриращ се с подобните производства от

развитите икономики и създаващ реални възможности за догонване. В тези отрасли

производителността е по-голяма, те определят темпа на икономическия растеж на

страните, осигуряват основната част от БВП, обезпечават заетостта и т.н. В други

страни (Латинска Америка, Южна и Западна Азия) приоритетно се развиват

традиционните производства насочени към вътрешните пазари. Тяхната

конкуретоспособност в световното стопанство не е голяма, производителността на

труда е ниска, възможностите за технологично обновление са малки, обезпечаването на

икономическия растеж е слабо и др.

Основна характеристика на икономиките на огромна част от развиващите се страни

е селското стопанство и добиващата промишленост. В много от тях обаче селското

85

стопанство е монокултурно, технологично изостанало, с ниска ефективност, което не

позволява нормалното изхранване на населението. Добивните производства имат

превес над обработващите. Те са с ясно изразен експортен характер и основно

определят външнотърговските взаимоотношения на тези страни. В най-малките

развиващи се страни например селскостопанските продукти участват в БВП с 35,5%, а

индустриалните – с 21,9%, в силно задлъжнелите икономики съответно – 33,7% и

22,8%.

Несъразмерността също е характеристика на икономическата структура на

развиващите се страни. Разделението на труда, в контекста на световната икономика,

може да се определи като едностранчиво и нерационално. В голяма част от тях

преобладаването на аграрните производства, предимно на екстензивна основа се

съпътства с неразвити или напълно изоставащи индустриални отрасли. По-лесно се

развиват традиционните и остаряващите сектори спрямо тенденциите на световната

икономика. Модерните производства, които в голямата си част са резултат на чуждия

капитал не се превръщат в интегриращо звено на националната икономика. Те

използват евтината работна сила, наличието на суровини, задълбочават некомплексната

и несъразмерна икономическа структура и едностранната зависимост на развиващите

се икономики от високоиндустриалните държави. Поради това стопанството на

развиващите се страни се определя като дуалистично, с ясно обособени, откъснати едни

от други традиционни и модерни отрасли. Преобладаваща роля в икономическата

структура на много страни има нефтената промишленост, кафето, цитрусовите плодове

и др. Затова водещо място в износната листа заема един продукт, а в международната

статистика развиващите се страни се намират на първите места по производство на

суровини. В тях доминира дребностоков сектор с елементи на натурално и полу-

натурално стопанство, което ограничава пазарните икономически процеси.

Следователно в развиващите се страни структурата на икономиката не благоприятства

рационалното икономическо развитие, не способства за изграждането на конкурентна

икономика с трайни позиции в международната търговия и световното стопанство, не

спомага за ефективно производство, обезпечаващо висок жизнен стандарт.

Големият въпрос пред развиващите се страни е как да използват наследените

икономически структури и как да ги адаптират в перспективите на световното

стопанско развитие. Констатира се, че в тях трудно се изграждат високотехнологични

производства. Значително изостават в информационните и комуникационните

технологии. В развиващите се страни съществуват структурни различия и по

86

отношение на концентрацията на производството и капитала. В някои от тях се

изграждат големи конгломерати (Корея), които конкурират подобните структури на

световните пазари, в други (Тайван) се създават малки специализирани фирми с висока

ефективност и извоювани конкурентни позиции.

10.2. Външнататърговиянаразвиващитесестрани

И днес външната търговия на развиващите се страни запазва колониалния си

характер. Продължава традицията да се произвеждат суровини за износ и да се внасят

готови промишлени продукти. Това поставя слаборазвитите икономики в силна

зависимост от външнотърговската конюнктура.

Външната търговия може да способства икономическия растеж чрез използване на

сравнителните предимства, с които развиващите се страни разполагат. Наличието на

суровини, евтината работна сила са естествената основа на сравнителните предимства.

Те обаче могат да се реализират само, когато производственото специализиране е

експортно. Увеличаването на износа се отразява върху търсенето на местните

производствени ресурси и нарастването на производството; влияе на заетостта,

повишава доходите и потреблението на населението; въздейства върху вноса на чужди

машини, съоръжения, технологии и върху инвестиционната активност; променя

квалификационната характеристика на трудовите пазари и стимулира инвестициите в

човека, увеличава валутните постъпления на страната и т.н. Ориентирането на

производството към експорта, означава да се произвежда това, което чуждите клиенти

желаят, да се воюва за конкурентни позиции на световните пазари, което е безспорен

импулс за развитието на икономиката, както в краткосрочен, така и в дългосрочен

аспект. Това се доказва от страните в Източна Азия, които насочиха икономиките си

към износ на преработени продукти, създадоха силни дистрибуторски мрежи в

развитите икономики, стремят се да поддържат ниски цени и нисък валутен курс.

Експортът в страните износителки на суровини не води до същите резултати, тъй

като те не се стремят производството да отговори на потребностите на световните

пазари. Опитват се да поддържат високи цени, но тъй като икономическото състояние

на много страни зависи от износа на храни и суровини, техните цени падат и ефектът от

износа намалява.

Сла

пазарна

продукт

пазари

значите

нееласт

търсене

иконом

Тоз

Разв

(калай,

При от

предлаг

абите и пр

а специфик

ти е ниска

е по-голям

елна част о

тичното пр

ето на рес

мическото и

и процес е

виващите с

петрол и

тносително

гането. Гра

роменливи

ка. Ценова

а. Когато о

ма, върху ц

от износа н

редлагане е

сурсите, в

им състоян

изобразен

се страни п

др.), за ко

о постоянн

афика 2.

приходи о

ата еластич

ограничено

ценовата ди

на развива

типично, т

което същ

ие е силно

на график

правят опи

оито търсен

но търсене

87

от износа

чност на тъ

остта на пр

инамика п

ащите се ст

техните ек

ществено

зависимо

ка 1.

ит да влияя

нето е сра

е променит

на сурови

ърсенето и

редлаганет

риоритетно

трани са аг

спортни пр

място заем

от растежа

ят върху св

авнително

те в ценат

ни се обяс

и предлаган

то на ресур

о влияе тъ

грарните п

риходи са с

мат развит

а на развити

ветовните п

нееластичн

та се дълж

снява и с

ането на пъ

рси на све

ърсенето. Т

продукти, з

силно зави

тите стран

ите иконом

пазари на

но спрямо

жат на про

тяхната

ървични

етовните

Тъй като

за които

исими от

ни. Така

мики.

ресурси

цената.

омени в

В то

Но изку

имат п

световн

Сле

голяма

цените

значени

делът н

минали

съответ

– 28,8%

33,6%.

Пок

високи

процент

и средн

Южна А

Вън

световн

на експ

ози случай

уственият с

предимство

ните сурови

едователно

степен от

на експо

ието на вън

на износа и

ия век изно

тно – 27,9%

% и 31%; в

казател за м

технологи

т към пром

ни доходи –

Азия – 5,1%

ншната тър

ния търговс

порта спом

й зависимос

синтез, усъ

о отново

инни пазар

икономич

цените на

ортните ст

ншната тър

и вноса на с

осът е 38,2%

% и 26%; в

Южна Ази

мястото на

ии. В стра

мишления и

– 20,4%; в

%.

рговия да

ски обмен

мага за увел

стта на раз

ъвършенств

намалява

ри и ги подч

ческото раз

експортнит

оки на ра

рговия за р

стоки и усл

%, а вносът

Латинска А

ия – 13,4%

а развиващи

ните от О

износ) е 21

Латинска А

ва възмож

и да се сн

личаване н

88

звиващите

ването на т

значението

чинява на в

звитие на с

те им прод

азвитите и

развитието

луги в БВП

т – 31,8%;

Америка –

и 16,9%; в

ите се стра

ОИСР изно

1,2%; в Изт

Америка –

жност стра

набдяват с

на вноса н

се икономи

технологии

о на разв

влиянието

слаборазви

дукти, коит

икономики.

о на иконо

П. В странит

в страните

– 16,5% и 1

в силно зад

ани в свето

сът на вис

точна Азия

14,4%; в с

аните да у

по-евтини

а междинн

ики от разв

ите, в които

виващите с

на динамик

итите стран

то са много

. Това без

миката. По

те от Източ

е със ниски

7,5%; в стр

длъжнелите

овната търг

соки техно

я – 31,1%; в

траните по

увеличават

чужди сто

ни и инвест

витите е по

о развитите

се иконом

ката на тър

ни зависи в

о по-динам

зспорно о

оказател за

чна Азия в

и и средни

раните под

е страни –

говия е изн

ологии (изм

в страните

од Сахара –

т участиет

оки. Нарас

тиционни

о-малка.

е страни

мики на

рсенето.

в много

мични от

пределя

а това е

края на

и доходи

д Сахара

27,2% и

носът на

мерен в

с ниски

– 8,8% в

то си в

стването

стоки и

89

стимулира производството, само когато не се подменя вноса, какъвто е примерът на

страните в Латинска Америка, Югозападна Азия. Те създадоха местни производства, за

да не внасят стоките от вън. За тяхната закрила изградиха силна митническа защита,

предвидиха данъчни облекчения, използваха правителствени субсидии. С това

изолираха тези производства от международната конкуренция и те станаха

неконкурентоспособни на световните пазари. Този процес, съпътстван с почти

липсващото поощрение на местните фирми за износ, се отрази негативно на

икономическото развитие. Следователно протекционистичният външнотърговски

режим има ефект, когато защитава собственото производство, но за експорт, а не за да

замени вноса и фактически гарантира експортно-импортен икономически растеж.

Експортно-импортният модел на растежа обаче силно се влияе от условията на

търговия на международните пазари. Този показател, който отразява отношението на

цените на изнасяните към цените на внасяните стоки (Рх/Рm) не е благоприятен за

развиващите се страни. Тенденцията цените на стоките, които те изнасят да намаляват,

а тези на внасяните стоки да растат е трайна, независимо от оживените дискусии и

разминаващите се оценки. Това още веднъж поставя слаборазвитите икономики в

зависимост от развитите страни. Влошаването на показателя “условия на търговия” се

обяснява с по-ниската еластичност на търсенето на суровините в сравнение с

преработените продукти, конкуренцията на значителна част от естествените суровини с

изкуствените им заместители, което понижава цените им и т.н.

Влошаването на показателя “условия на търговия” категорично свидетелства за

несиметрично разпределение на световното богатство в полза на развитите икономики.

За неговото поддържане развити и развиващи се страни започнаха изграждането на

международни стокови съглашения. Те имат за цел подобряване на условията на

търговия за двете страни и реализиране на взаимни изгоди. За развиващите се държави

от особена важност за подобряване на неблагоприятните условия на търговия е

стабилизирането на експортните цени на суровините. Затова те поддържат минимален

праг, под който не желаят цената да пада. Развитите държави като потребители,

поддържат максимално ниво на цената, което не позволяват да се повиши. За

стабилизиране на цените в наложените рамки се използват буферните запаси,

контрола върху производството, експортните квоти. Но решаването на едни

проблеми създава нови. Механизмът на буферни запаси се осъществява чрез създаване

на международни фондове за закупуване на суровини с цел да се поддържа

стабилността на техните цени. Това става, когато световната цена има тенденция да се

90

приближава до минималния праг и увеличеното търсене трябва да я повиши.

Осъществява се също и чрез натурални суровинни фондове, които се предлагат на

световния пазар, ако цената се движи към максималното си ниво. Буферните запаси

като средство за стабилизиране на цените и подобряване на условията на търговия

поставят в противоречиви връзки страните по отношение на квотите на производство и

покриване на разходите за поддържането на запасите, не обхващат всички експортни

стоки на развиващите се страни (бързо развалящите се), не действат, когато запасите са

недостатъчни и се изчерпват и т.н. Международните стокови фондове влияят върху

предлагането на суровините като настояват пред развиващите се страни, когато цените

имат тенденция да падат, да ограничат производството и експорта и обратно. Това

безспорно изостря противоречията между страните производителки при определянето

на квотите. Всички тези недоразумения правят ефектите от международните стокови

съглашения нестабилни. Още повече, че механизмите, които се използват са пазарно

ориентирани и обхващат стоки с висока ценова еластичност на търсене и предлагане,

следователно не се отнасят за общите експортни приходи на развиващите се страни.

Развиващите се страни се опитват да влияят върху стабилността на цените на

стоките, които те изнасят чрез образуване на картели. Този начин за въздействие

върху международното ценообразуване обаче е възможен, само когато картелираното

производство произвежда стоки без заместители, с нееластично търсене.

10.3. Интеграционнигрупировкинаразвиващитесестрани

Съвременна характеристика и много важна тенденция в развитието на световната

икономика е регионализацията. Изграждането на интеграционни общности динамизира

световните икономически процеси чрез използването на териториалната близост, на

сходството в стопанския и социо-културния живот на страните, на традициите в

междудържавните икономически и политически отношения и т.н. Развиващите се

страни не могат да останат извън това явление.

Без да се изчерпват интеграционните общности между развиващите се страни, с

информационна цел могат да бъдат изброени следните:

Централноамерикански общ пазар (Коста Рика, Гватемала, Салвадор, Никарагуа,

Хондурас). Има за цел създаване на икономическа и социална общност за

либерализиране на външната търговия и обща външнотърговска икономическа

политика.

91

Карибска икономическа общност, известна като Карибски общ пазар. Създадена е

от английско говорещи централноамерикански, южноамерикански и карибски държави

(Антигуа, Бахамските острови, Ямайка, Доминиканската република Гвиана и др.) с цел

координиране на икономическата, външната и социалната политика на страните.

Латиноамериканска асоциация за интеграция, която съгласно споразумението

от Монтевидео от 1980 г. наследява и реорганизира Латиноамериканската асоциация за

свободна търговия създадена през 1960 г. Участват: Мексико; Андинският пакт

(създаден през 1969 г. – Боливия, Колумбия, Еквадор, Перу, Венецуела); Меркосюр

известна като Пазар на Южния конус (създадена през 1991 като регионален общ пазар –

Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай).

Зона за преференциална търговия на държавите от Източна и Южна Африка

(Ангола, Бурунди, Коморите, Джибути, Етиопия, Кения, Лесото, Танзания, Уганда и

др.). Има за цел да премахне вътрешните търговски ограничения.

Икономическа общност на държавите от Западна Африка, включваща 16

държави около Сахара (Бенин, Буркина Фасо, Нигер, Нигерия, Кот д,Ивоар, Гамбия,

Гана, Гвинея и др.). Създадена е, за да формира еднаква икономическа политика и да

елиминира вътрешните търговски ограничения.

Икономическа общност на държавите от Централна Африка (Бурунди,

Камерун, Екваториална Гвинея, Габон, Руанда, Заир и др.) с обща централна банка и

официална валута – централно-африкански франк.

Магребски общ пазар известен още като Арабски магребски съюз (Алжир, Либия,

Мавритания, Мароко, Тунис), който преследва съгласуване на наредбите, обща външна

тарифа, монетарен съюз.

Южноафрикански митнически съюз (Ботсвана, Лесото, ЮАР, Свазиленд) за

свободно пътуване и неограничено движение на стоки.

Южнотихоокеанско бюро за икономическо развитие (Австралия, Нова Зеландия,

Фиджи, Кариби Нова Гвинея и др.), преследваща по-близки икономически контакти

между страните, за намаляване на вътрешните търговски бариери и хармонизиране на

продуктовите стандарти.

Асоциация на държавите от Югоизточна Азия, известна като АСЕАН

(Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур, Тайланд, Бруней, Виетнам) е изградена

зона за свободна търговия с цел да се създаде регионална икономическа интеграция във

формата на общ пазар.

92

10.4. Особености на интеграцията между развиващите се

страни

Интеграционните обединения между развиващите се страни нямат известните за

интеграционните групировки на развитите страни мотиви. Липсват развитите

икономики, страдащи от недостатъчни пазари и с ясно изразени

интернационализиращи процеси. Напротив, икономиките са слаборазвити,

интернационализацията на стопанствата е на ниска степен, интензивността на

външнотърговските и капиталовите трансфери не е висока. Но точно това са причините

за интеграционните процеси между развиващите се страни. Чрез икономическото

сближаване и взаимообвързване те преследват преодоляване на икономическата

изостаналост, увеличаване темповете на икономически растеж, рационализиране на

икономиките.

Резултатите от интеграционните процеси между развиващите се страни не са

обнадеждаващи. Те протичат с големи трудности и противоречия. Причините за това са

различни.

Могат да се търсят в нееднаквото равнище на икономическо развитие на страните.

То определя различната икономическа зависимост между тях. Между отделните страни

в интеграционните обединения обемът на търговия е различен. Динамиката на

капиталовото движение, което сближава националните възпроизводствени процеси

също. Транснационалният бизнес, който стимулира наднационалните характеристики

на икономиките на тези страни не е относително еднакво развит. Всичко това води до

противоречия в общата политика, до недоразумения в стремежа за синхронизиране на

управлението, до несъгласуваност в общата грижа за икономическото развитие.

Именно затова съществуват разнообразие от форми и равнища на икономическа

интеграция между развиващите се страни.

Между тези страни националните отношения са силно изострени, в резултат на

изкуствените териториални граници, които развитите страни и конкретно

метрополиите наложиха. Противоречия произтичат и от непреодолимия стремеж на

всяка цена да се поддържа национален суверенитет.

Неубедителните интеграционни резултати между развиващите се страни имат и

културно-етническа обосновка. Липсата на историко-културно единство е сериозна

пречка за икономическото им интегриране. Нерядко в тях са съхранени родово-

общинни отношения. В страните се включват разнообразни етнически групи и

93

общности с религиозна нетърпимост, което усложнява вътрешнонационалните

отношения, стимулира политическите кризи, изостря противоречията в управлението и

особено опасността от войни и конфликти. Така сложният етнически състав в самите

страни и в икономическите съюзи е постоянната подбуда на интеграционните

противоречия.

Различното икономическо равнище на слаборазвитите страни и различното

отношение на индустриалните държави към тях подпомага процеса на създаване на

интеграционни съюзи между развити и развиващи се страни. Това е благоприятна

тенденция с обнадеждаващи резултати. Например в Североамериканската зона за

свободна търговия (NAFTA), участва Мексико. Според някои схващания тя е

предшественик на по-голяма търговска зона, в която ще се включат редица страни от

региона. Много показателна е Групата за икономическо сътрудничество между

държавите от Азия и Тихоокеанските държави. Тя е свободно организирана група на

страни от този район за стимулиране на регионалното икономическо сътрудничество.

Участват Австралия, Канада, Хонгконг, Япония, Нова Зеландия САЩ, държавите от

АСЕАН и др. Групата се възприема като бъдещ конкурент на ЕС в Тихоокеанския

регион.

94

11. РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СТРАНИ В ПРОЦЕСА НА

ТРАНСНАЦИОНАЛИЗАЦИЯНАСВЕТОВНАТАИКОНОМИКА

11.1. Транснационализациятанаразвиващитесестрани

Транснационализацията е съвременна характеристика на световната икономика,

която безспорно се отразява на настоящото състояние и перспективата на развиващите

се страни.

Делът на ТНК на развиващите се страни в общия световен обем е незначителен.

Той основно се представя от ТНК на индустриализиращите се държави. Могат да се

посочат “Самсунг”, “Ел Джи”, “Деу Корпорейшън” и др. Но международните анализи

от 90-те години на миналия век сочат, че присъствието в световното стопанство на ТНК

създадени от развиващите се страни се увеличава. Броят им съществено расте,

динамиката на тяхното развитие в някои случаи е по-голяма от тази на ТНК на силно

развитите икономики. Създаването на ТНК от развиващите се страни е адаптационен

отговор на транснационализацията на световната икономика. Освен основните

причини, създаването им съдържа и стремежа за стимулиране на производството, за

повишаване на темповете на икономически растеж и догонване на силноразвитите

икономики, за изграждане на конкуретоспособно стопанство, за равностойно

присъствие на световните стокови, финансови и др. пазари, за преодоляване на

наследената постколониална икономическа изостаналост и зависимост, за

противопоставяне на неблагоприятната експанзия на чуждия капитал и т.н. И всичко

това – чрез използване на изгодите от транснационалните трансфери.

11.2. Влияние на ТНК в икономиката на развиващите се

страни

Икономиката на развиващите се страни непосредствено и много активно се влияе от

дейността на външните ТНК, тъй като чрез тях се осъществява транснационалното

движение на огромни капиталови, стокови, трудови, технологични и т.н. потоци.

Резултатите обаче са противоречиви. Положителното влияние на ТНК се измерва с

възможността да осъществяват съвременното интернационализиране на стопанството

95

на развиващите се страни и да преодоляват икономическия национализъм, тъй като за

тях националните граници нямат реален смисъл. Трябва да се отбележи, че

икономическият национализъм е трудно преодоляваното историческо наследство от

колониалното съществуване на слаборазвитите държави. ТНК могат да съдействат за

преодоляване на тяхната икономическа изостаналост чрез промяна в икономическата

им структура и в динамиката на нейното развитие. Те са основните субекти на износа

на преки инвестиции в развиващите се страни, на прогресивна икономическа

организация. Внасят в техните икономики по-високо производствено, технологично и

научно-техническо равнище. ТНК могат да подпомогнат по-ефективното използване на

ресурсите на слаборазвитите страни и да повишат националната им производителност.

Чрез капиталовите, технологичните, иновационните трансфери в развиващите се

страни ТНК прехвърлят предимства и спомагат за доближаване на

макроикономическите характеристики на тяхното производство до тези на развитите

икономики. Насърчават икономическия растеж, увеличават БВП, заетостта,

инвестиционната активност. Пренасят в развиващите се страни фирмена култура и

модерно управление. Могат да съдействат за нарастването на доходите и на

икономическото благосъстояние.

В същото време обаче в дейността на ТНК в развиващите се страни се констатират

и неблагоприятни ефекти. Те могат да бъдат дестабилизиращ фактор, който определя

икономическото, политическото и социалното напрежение в развиващите се страни и

нерядко заплашва националния суверенитет. Реализирайки собствените си интереси

могат да стимулират стопански, етнически и др. конфликти. Много често са сериозна

заплаха за екологическата среда в развиващите се държави. Именно поради това, тези

страни виждат в ТНК механизъм за заробване и бедност. Считат, че освен вноса на

капитал, технологии, модерно управление, ТНК внасят в тях икономическа хегемония.

Тъй като в икономическата структура на развиващите се страни преобладава

добивът на суровини доминират вертикално интегрираните ТНК (АЛКОА, АМАКС,

АСАРКО). Те произвеждат, рафинират и търгуват суровини в различни страни и

осъществяват търговските контакти между тях чрез вътрешнофирмената търговия.

Следователно международният пазар не е единственият механизъм на търговски връзки

между слаборазвити и високоиндустриални страни. Съществена част от износа на

суровини от развиващите се страни е вътрешнофирмен износ. Така

транснационализацията на световното стопанство превръща част от търговията между

развити и развиващи се страни във вътрешнофирмена търговия на ТНК. Това

96

съществено променя търговските ефекти и икономическата зависимост на развиващите

се страни. Те нямат влияние върху вътрешнофирмената търговия и трансферните цени.

Затова не са редки случаите на национализиране собствеността на ТНК, на отменяне на

концесионни договори и др. В същото време обаче развиващите се страни виждат в

ТНК възможност за модернизиране на добивната промишленост, за трансфер на

съвременни технологии, за използване на организационни и мениджърски предимства

и т.н., поради което стимулират интереса на ТНК и националният им капитал участва в

тях (мажоритарно или миноритарно).

Съществено място в икономиките на развиващите се страни заемат търговските и

индустриалните ТНК на високоразвитите държави (“Форд”, “Дженерал мотърс”,

“Тойота”, “Филипс”, “Стандарт телефон енд кайбъл”, “Шел”, “Мобил”, “Нуртанино”

“Юнилевер”и др.). Те променят традиционната икономическа структура като създават

производства не типични за тези страни. Изменят и структурата на външната им

търговия, в която нараства делът на преработените и на индустриалните стоки.

ТНК осъществяват преките задгранични инвестиции като основа на

съвременната транснационална експанзия. Едновременно с това транснационалният

трансфер е модерна форма на преките чуждестранни инвестиции. ТНК влагат капитали

в развиващите се икономики за организиране на самостоятелни или съвместни

производствени търговски, туристически, финансови и др. фирми. Стремежът им е да

придобият собственост или контрол върху общия капитал. Определят

производствената, пазарната, иновационната, финансовата и т.н. политика. Могат да

управляват със собствени мениджъри като по този начин пренасят авангарден опит.

Поемат целия риск или го поделят със съдружниците и присвояват цялата печалба или

част от нея.

Счита се, че страните от Източна и Югоизточна Азия развиха производството си и

се доближиха до високоиндустриалните страни именно благодарение на чуждите

инвестиции.

Около 21-22% от преките чуждестранни инвестиции се намират в развиващите се

страни и по темпове на натрупване те изпреварват развитите. През деветдесетте години

на ХХ век те нарастват около 2,5 пъти. В страните със ниски и средни доходи преките

чуждестранни инвестиции (нетни) са – 185,4 млрд. $; в Латинска Америка – 90,3 млрд.

$; в Източна Азия – 56 млрд. $; в силно задлъжнялите страни – 8,1 млрд. $; в страните

под Сахара – 7,9 млрд. $; в Южна Азия – 3,1 млрд. $.

97

Много често обаче дейността на чуждия капитал се ограничава в основните и

традиционни отрасли, което не спомага създаването на модерни производства,

определящи тенденциите в развитието на световното стопанство. Основното

съображение за преките чужди инвестиции е използването на природните и трудовите

ресурси на развиващите се страни. Експлоатацията на по-евтините национални

производствени фактори реализира по-голям доход, който в значителната си част се

изнася извън страната и се инвестира там където възвръщаемостта е по-голяма. По този

начин икономиките на развиващите се страни се дискриминират и неизгодно попадат в

зависимост от чуждестранния капитал, който има значителен дял в БВП и в

преразпределението му не в полза на тези страни. А многонационалните корпорации

способстват за увеличаване на пропастта между бедни и богати държави, извличайки

част от богатството на развиващите се.

През деветдесетте години на миналия век ясно се оформи тенденция за нарастване

на международните преки инвестиции от развиващите се страни Транснационалната

форма на износ на капитал от развиващите се страни нарастна. Най-големият износител

на капитали е Хонгконг, наред с Южна Корея, Тайван и др. Между развиващите се

страни също протича процес на движение на капитали. Впечатляващи са капиталите на

страните от АСЕАН към Индонезия, Филипините и др.

98

12. ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА В СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА И

РАЗВИВАЩИТЕСЕСТРАНИ

12.1. Развиващитесестранивглобализиращатасесветовна

икономика

Икономическата глобализация би могла да се разбира като засилване на

взаимодействието и взаимозависимостта между икономическите субекти, което

обвързва съвкупността от икономически дейности в единно цяло в границите на

световното стопанство. Светът става все по-взаимозависим и като резултат се изгражда

единно световно икономическо пространство.

Развиващите се страни са участници в глобализиращите световни икономически

процеси, протичащи осезателно от 70-те, 80-те години на миналия век. Години, в които

особеност на постколониалното развитие на тези страни е стремежът им за

икономическа независимост. Те обаче са принудени да я изграждат в обстоятелствата

на глобализиращата се взаимозависимост на националните икономики, от позицията на

слаборазвити. Счита се, че глобализацията може да съдейства за намиране на преки

пътища за икономическо развитие и реални възможности за стопански и обществен

прогрес на развиващите се страни. Това би могло да стане, ако те се възползват от

глобалните икономически условия и собствените си предимства в тях –

либерализираната световна търговия, глобалното движение на капитали, интересите на

световната икономика към ресурсните пазари и по-ниската стойност на работната сила,

възможните технологични трансфери, особено в биотехнологиите и информационните

производства и т.н.

Съвременният производствен процес все повече се превръща в глобален. В

резултат на това производството на развиващите се страни е в силна взаимозависимост

с производството на развитите държави. В изграждащите се световни производствени

мрежи развиващите се страни участват с природните си суровини, с евтината си

работна сила, с незадоволените си пазари и др. Развитите икономики разполагат с

превъзходство изградено върху нематериални ресурси – автоматизирани,

информационни технологии, интелектуални продукти, образована работна сила и т.н.

Стимулирането на производството в бедните икономики зависи от участието им в

транснационалното вътрешнофирмено производство, в международното промишлено

коопериране, от усилията за преодоляване на технологичната изостаналост и

99

възможността за създаване на предприемаческа култура и т.н. По-голяма е

вероятността чрез технологичните трансфери в глобалния производствен процес

развиващите се страни да увеличат добивите, особено, ако съумеят да съчетаят

традиционния начин на производство със съвременните технологии. С това могат да

възстановят задоволяването от селскостопанското производство, да повишат жизнения

стандарт, да подобрят платежните баланси. Така глобализацията интернационализира

производството на развиващите се страни и го поставя в системата на глобална

взаимозависимост.

Много често обаче тази взаимозависимост се проявява като господство, като

зависимост на развиващите се икономики от настоящата световна икономическа

система. Производственият процес в слаборазвитите държави все още страда от липса

на достатъчни капитали, от съвременни високи технологии, от високо рентабилни

производства ориентирани за износ, от квалифицирана работна ръка и т.н. Всичко това

пречи на много от тези страни да участват резултатно в световните производствени,

информационни и финансови процеси. Може да се каже, че те не се включват

ефективно в глобализиращите тенденции на международната икономика, все още са

маргинализираната й периферна част, което ги прави противници на глобализацията. И

докато тя не стимулира социалните промени, хората на тези страни ще бъдат убедени

нейни противници и ще настояват да останат извън нея. Това е допълнително

затруднение за участието на развиващите се икономики в световното стопанство.

Независимо от съществуващите основания, нерядко глобалните процеси се възприемат

с ясно изразено неодобрение, заместващо понякога усилията за селективно адаптиране

към тях. Безспорно развиващите се държави имат различно отношение към глобалните

тенденции в световната икономика. Действителността потвърждава, че тези, които

разполагат с по-големи адаптационни възможности са по-развити.

В глобализиращото се световно стопанство финансовите потоци приемат

характеристиката на глобални, а капиталът няма определено местопребиваване.

Глобалните финансови пазари (валутни, парични, капиталови) в много голяма степен са

извън контрола на националните правителства и в още по-голяма степен са извън

контрола на развиващите се страни. Глобалната финансова конюнктура не ги

облагодетелствува. Виртуалните пари в ликвидни, портфолио инвестиции,

спекулативните сделки не са тяхно преимущество.

Международните финансови потоци, международният кредит позволяват на

развиващите се страни да набират ресурси за развитието на националните им

100

икономики. Но неблагоприятното им икономическо състояние и неизгодната им

позиция на финансовите пазари са причина за тяхната кредитна задлъжнялост.

Развиващите се страни днес са основните длъжници. Общият дълг в Латинска Америка

е 162,2 млрд. $; в страните с ниски и средни доходи – 388,4 млрд. $; в Източна Азия –

111,7 млрд. $ и т.н. Причината може да се конкретизира в: неконкуретоспособните

експортни производства и неголемия износ; неблагоприятните ценови обстоятелства на

международните пазари; поскъпване на международния кредит; ниския икономически

растеж; хроничните дефицити в платежните баланси; неразвитите валутни пазари и т.н.

Всичко това формира валутни приходи недостатъчни да покриват лихвите и кредитите.

Още повече, че някои от развиващите се страни използват част от кредитите не за

инвестиционни цели, а за потребление и предимно за внос на хранителни стоки.

Кредитната задлъжнялост недвусмислено се превръща в международна криза, която

поставя световното стопанство във “власт на длъжника” и изисква усилията на

националните правителства, международното обединение на търговските банки

(Лондонски клуб, Парижки клуб), световните институции (МВФ, Световната банка) за

нейното регулиране. Защото финансовите проблеми на развиващите се страни

застрашават да подкопаят международната финансова система. Настъпиха безкрайни

преговори и трудни компромиси за разсрочване на дълга.

Кредитната политика на МВФ не доведе до съществени резултати. Според план

“Бейкър”, страните длъжници приемат програми за стабилизиране на икономиките

разработени съвместно с МВФ. За тази цел световните кредитни институции отпускат

нови кредити. Но при високата безработица и повишената инфлация те се използват за

връщане на стари дългове, а не за стимулиране на растежа. При прилагането на план

“Брейди” инструментите са най-вече финансови, а лидерската позиция на МВФ се

запази. Наложиха се пазарни механизми за финансиране на икономическото развитие

на страните длъжници. МВФ увеличи кредитите за тях и съдейства на процеса за

доброволно намаляване на главниците и лихвите към частните търговски банки.

Започна процес на редукция на дълга, на изкупуванeто му със средства на

международните финансови институции, на неговото опрощаване. Предприе се

заменяне на старите задължения с облигации по номинал с по-нисък лихвен процент

или с облигации с отстъпка и др.

В крайна сметка плащанията по лихви и главници, репатрирането на печалби,

случаите на трансфер на кредитите като собствен капитал в чужди банки оформя

насочен навън от обеднелите страни паричен поток, който се влива в силно развитите

101

икономики. В същото време не изплащането на кредитите намалява притока на чужд

капитал в развиващите се страни. Високоразвитите държави не са склонни да отпускат

нови заеми. Това обезценява валутата, ограничава растежа и усложнява

стагфлацонните процеси. Довежда икономиките на много от развиващите се държави

до състояние значително по-лошо от началото на самостоятелното им и необвързано

развитие.

Характеристика на глобализиращата се световна икономика са глобалните пазари,

на които развиващите се страни са безспорни участници. Техните национални пазари са

елемент и интегрални звена на глобалния световен пазар. Върху тях оказват влияние

глобалната конкуренция и глобално формираните международни цени. Националната

ценова структура е зависима от тях. Затова преследването на печалби от фирмите на

развиващите се страни изискват тяхната конкуретоспособност на глобалните световни

пазари да се определя не от национални критерии, а от определените от

международните лидери стандарти. Оцеляването им се гарантира от стабилните цени

на глобалните пазари. Техните бизнес решения са глобално мотивирани. Наличието на

глобални пазари изисква и глобална външнотърговска стратегия на развиващите се

страни. Нейната съвременна характеристика са намаляването на държавния

протекционизъм, либерализирането на вноса, стимулирането на конкурентния износ.

Глобалната международна икономика се характеризира със синхронизация на

стопанския цикъл и формирането му като световен. Международното разделение на

труда, международната търговия, ТНК и преките инвестиции, движението на

финансовите потоци стават трансмисии на циклични колебания от една икономика в

друга. Така националната стопанска конюнктура на развиващите се страни силно се

влияе от световната. И естествено неблагоприятните ефекти са по-големи.

Глобалната световна икономика придава на съвременната инфлация

характеристиките на глобална. За интернационализацията на инфлационните

процеси спомагат динамиката на външната търговия, процесите на единния валутен

пазар, свободно плаващите валутно-курсови механизми, ефектите на една национална

парична единица върху икономиките на другите страни. Неравностойното положение

на стопанствата на развиващите се страни е обстоятелство, което спомага

отрицателните ефекти на световните инфлационни състояния върху тях. Много страни

се изправят пред сериозни инфлационни проблеми, които трудно решават.

Глобализиращата се световна икономика синхронизира националните

икономически политики. Стимулира процеса, при който почти престава да

102

съществува разлика между вътрешна и външна макроикономическа политика. В този

смисъл икономическото развитие и благосъстояние на развиващите се страни все по-

малко зависи от национални политически решения. Развиващите се страни имат

различна ориентация към социално-икономическите форми на развитие. След

обявяване на независимостта, едни от тях се развиват в посока на разрушаване на

старите отношения и изграждане на пазарни стопанства. Други тръгват по

социалистически път на развитие с национализиране на частни предприятия, с

принудителна индустриализация, с централно планиране и контрол върху цените.

Резултатите са противоречиви, изостаналостта не се преодолява.

12.2. Проблеми на развиващите се страни в

глобализиращатасесветовнаикономика

Проблемите на развиващите се страни се обясняват и с различното взаимодействие

на държавата с пазарната икономика и различното й място в осъществяването на

прехода. Новите индустриални държави например не се съобразиха напълно с модела

на ненамеса на държавата в икономиката. Те са пример за смесени стратегии на

социално-икономическо развитие, за въздържане от абсолютизация на икономическия

либерализъм, за изграждане на силна пазарна политика на държавите. Политика

ориентирана към световните пазари, гарантирана с експортни субсидии, митническа

защита на експортните производства, данъци подпомагащи бизнеса, фискална система

осигуряваща високи спестявания, превръщани в инвестиции и т.н. Държавите от

Латинска Америка са привърженици на икономическия либерализъм. Те почти

отхвърлиха всякаква държавната намеса в икономиката. Техните икономически

политики са под силното влияние на САЩ и на МВФ.

Големият въпрос пред развиващите се страни е дали да повтарят чужди модели или

да се съобразяват с традиционното културно наследство. А може би още по-сложният

въпрос е как да ги съчетават. Държавите от Източна и Югоизточна Азия имаха за модел

Япония. Страна с доказани успехи, но и с близко културно-историческо минало.

Страните от Латинска Америка преимуществено реализираха идеите на МВФ и на

САЩ, без да ги адаптират към собствените си културни традиции, за които вероятно

демокрацията и либералната икономика са трудно приспособими процеси.

103

Африканските развиващи се страни нямат модел, който да следват, а ориентацията на

някои от тях към идеологически привнесени модели се оказа не резултатна.

Голяма част от развиващите се страни са перманентно в сложна политическа

ситуация, която рефлектира върху икономическото и социалното им развитие. Това са

страни с антидемократични политически системи, с управление от десни диктатори,

социал-революционери, с периодични военни преврати и работнически вълнения, с

проблеми със светското и религиозно управление и т.н. Страни, в които

парламентарната демокрация и пазарната икономика трудно се осъществяват. Така

несигурните и нестабилни политически параметри на икономическото развитие на

слаборазвитите икономики са превръща в огромно препятствие за адаптирането им в

глобалните световни икономически процеси.

Но първоначалните прояви на глобализацията показват, че тя протича

неравномерно и неравноправно. Глобалната икономическа взаимозависимост поставя

развити и развиващи се страни в различно положение. Глобалната световна икономика

се характеризира с асиметричност, в която ясно се разграничават облагодетелстваните

от глобалните процеси развити икономики и лишените от това развиващи се страни.

Световното разслоение се задълбочава, пропастта между тях се увеличава и

предизвиква антиглобалистичните настроения в слаборазвитите държави. За тях

глобалната икономическа система е дискриминационна и заробваща, с много по-

неблагоприятен ефект в сравнение с икономически развитите страни. Глобализацията

не намалява, а възпроизвежда бедността им. Поставя развиващите се икономики в

силна зависимост от развитите, спомага несправедливото разпределение на доходите и

богатствата и увеличава бездната между бедни и богати държави.

Високоразвитите държави са обезпокоени от това, защото започват да осъзнават, че

неразвитостта на отделни държави влияе неблагоприятно върху световната икономика,

върху глобалните икономически процеси и върху собственото им развитие. Така

социално-икономическите проблеми на развиващите се страни придобиват глобални

характеристики. Те изискват наднационалните усилия за разрешаване и международни

механизми за координиране.

Л И Т Е Р А Т У Р А

Димова, Руска, Международна икономическа интеграция, Университетско издателство

"Стопанство", 2008, ISBN 9544949011, 9789544949013

104

Кол. монография с отг.ред.А.Леонидов, АСОЦИИРАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕС:

СТРУКТУРНА АДАПТАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНОТО СТОПАНСТВО, Велико

Търново,Изд.Абагар, 1995, стр.89-108 и стр.272-305 [328 с. ] (ISBN 954-427-175-9).

Ангелов, И. и колектив. Икономиката на България , Фондация Фр. Еберт,. С., 2001,

2002, 2003, 2004.

Бек, У. ветовното рисково общество, С., Обсидан,2001.

Генов Г. и Е.Панушев (Отг. ред.), “Eвропейско политическо сътрудничество и

интеграция. Перспективите на българия”, Изд. “Албатрос”, София, 2000

Гилпин, Р.Глобална политическа икономия, Изд.Д.Яков, С., 1997..

Krugman, Obstfeld, Melitz, International Economics, Theory and Policy, ISBN-13: 978-0-13-

214665-4, ISBN-10: 0-13-214665-7

Линдси, Б., Глобалният капитализъм, С., Издателство. Дамян Яков, 2006.

Маринов, М. Савов, Д. Хаджиниколов, Eвропейска икономическа интеграция,

УИ»Стопанство», 2004

Маринов, В., “Mеждународни икономически отношения: теория, система, политика”,

УИ Стопанство, С.,1998

Масларов, С., “Валута и международни финанси”, С., 1998

Минасян Г., “Външен дълг, теория, практика, управление”, изд.”Сиела”,С., 2007 г.

Миркович, К. “Международна икономика”, изд.”Тракия-М, София

Маринов, В. Отворената икономика. С., 2004.

Пилбийм. К.; “Международни финанси” /превод от английски/ С., 1996.

Рангелова, Р. Международни икономически сравнения – методология и анализ. –С.,

2003, 306 с.

Рангелова, Р. България в Европа:Икономически растеж през ХХ век, Акад.изд., Проф.

М Дринов, БАН, С., 2006

Савов. С.; “Световна икономика”, С., 2001.

Сорос, Дж. Новата парадигма на финансовите пазари кредитната криза на 2008

година и какво одначава тя?,Изд.Сиела, С.2008.

Спиридонов , Иван, Саркисян, Карина, Международна икономика: (Уч. Помагало),

Акад. изд. Д. А. Ценов, 2005ISBN9542302517, 9789542302513

Стефанов, Стефан, Международна икономика, НБУ - ЦДО, 2003, ISBN 954535111X,

9789545351112

Стоименов.М.; “Международни финанси”, С., 2008.

105

Стиглиц, Дж., Глобализацията и недоволните от нея, Университетско издателство

„Стопанство” и Издателска къща „Инфодар”, С.,2003

Стиглиц, Дж., Свободно падане ,Америка, свободните пазари, кризата и виновните за

нея, Издателска къща „ИнфоДАР, ИнфоДар, С., 2010

Тофлър, А. и Тофлър, Х., 2002, Новата цивилизация: Политика на Третата вълна, 2

издание, С., Военно издателство

Търоу, Л., 2000, Бъдещето на капитализма, С., Издателство „Весела Люцканова”

Търоу, Л., 2000, Изграждане на благосъстояние, С., Издателство: „В. Люцканова”

Тофлър А. И Тофлър Х., Революционното богатство, С., Обсидан, 2007

Хаджиниколов, Д.; “ЕС:външнотърговски аспекти на интеграцията”, Стопанство, С..

2000.

Ханке,С., К..Шулер, Валутният борд и финансовата стабилизация, С.,1997

Христова-Балканска, И.; “Международни финанси”, Издателство. “Некст”, С., 2003.

Хубенова, Т., Регулирането на международните капиталови пазари и новият

международен финансов ред- В:”СВЕТОВНОТО СТОПАНСТВО В УСЛОВИЯТА НА

ГЛОБАЛИЗАЦИЯ”, ред. доц. З.Младенова, Изд. СТЕНО, Варна, 2002, стр.125-166. [290

с.]

Хубенова, Т., “Европейски вътрешен пазар”, С., УИ Стопанство, 2003 г

Царевски, В., Международни финанси, Изд.Абагар, ВСУ, 2010

August Gashter, The Ambiquities of Emigration: Bulgaria since 1988, International

Migration Papers, 39, ILO, Geneva, p.24

Barttett, Ch. A. & S.Ghoshal. Managing Across Borders: The Transnational Solution.

Harvard Business School Press, 1989.

Carbaugh.R.; “International Economics”, Wadsworth, 1992.

Herrmann, H. & R.Lipsey (eds.) Springer, Berlin, 2003, Foreign Direct Investment in the

Real and Financial Sector of Industrial Countries

Krugman P. R., Obstfeld M. International Economics: Theory and Policy. — 2008; 8-е изд.:

Prentice Hall, 2008. — 712 p.

Публикации в периодични издания 3

Специализирани издания на ООН, МВФ, ЕС, ОИСР.

Статии, публикации, в периода 1997-2005 год. в сп. „Икономическа мисъл”,

„Икономически изследвания”, „Икономика”, „Банки, инвестиции, пазари”, „Банков

преглед”, „Външна търговия”, „Митническа хроника” и други специализирани издания

106

по проблемите на външноикономическите отношения на България в условията на

преход към пазарна икономика.

international economics, lectures prepared by mgv

Education