ПРАВИЛНИК

ПО БЕЗОПАСНОСТТА НА ТРУДА

ПРИ ВЗРИВНИТЕ РАБОТИ

София

- 1997 -

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНИТЕ ГРИЖИ

Заповед № 294 от 28.12.1996 г., (обн. ДВ бр. 3 от 10.01.1997 г.)

На основание чл.276, ал.1 от Кодекса на труда:

1. Утвърждавам Правилник по безопасността на труда при взривните работи. Правилникът Влиза в сила от 1.VII.1997 г. и отменя от същата дата Правилника по безопасността на труда при взривните работи от 1971 г. - Д-01-009.

2. Нареждам правилникът да се издаде като самостоятелно издание.

Министър: М.Коралски

Правилникът по безопасността на труда при Взривните работи е разработен от "МИНПРОЕКТ" ЕАД въз основа на спечелен конкурс, организиран и проведен от Министерството на труда и социалните гриЖи.

За разработването на части от Правилника голям принос имат водещи специалисти в областта на взривното дело от "РУД-МЕТАЛУРГПРОЕКГЕАД, сектор "КОС" при ДНП, ГИТприМТСГ, МИНИСТЕРСТВО-НА ЕНЕРГЕТИКАТА И ЕНЕРГИЙНИТЕ РЕСУРСИ, МГУ "СВИВ.РИЛСКИ"u НИСИ.

Правилникът по безопасността на труда при взривните работи е съгласуван с МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, МИНИСТЕРСТВО НА ПРОМИШЛЕНОСТТА, МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА, МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА И ЕНЕРГИЙНИТЕ РЕСУРСИ, МИНИСТЕРСТВО НА ТЕРИТО­РИАЛНОТО РАЗВИТИЕ И СТРОИТЕЛСТВОТО, КОМИТЕТА ПО СТАНДАРТИЗАЦИЯ И МЕТРОЛОГИЯ, ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА ПРИМТСГ, "ВЪГЛИЩА ХОЛДИНГ"ЕАД, ТОРУБСО"ЕАД, "НИПРОРУДА"ЕООД, "ЕЛАЦИТЕМЕД"ЕООД, "АСАРЕЛ МЕДЕТ" ЕООД, "МАРИЦА-ИЗТОК"ЕАД, "МИНИБОБОВ ДОЛ"ЕАД, "МИНИ БАЛКАНСКИ БАСЕЙН" ЕАД, "МИНИ ПЕРНИК" ЕАД, НИСИ, МГУ "СВ.ИВ.РИЛСКИ", kam. "ТТВР", МГУ "СВ.ИВ.РИЛСК", ВИСША ШКОЛА ПО ВЗРИВНО ДЕЛО, "ТК 25" към КСМ, "ПИМА " ЕАД, "АРСЕНАЛ" ЕАД, "ЕЛОВИЦА" ЕООД "ГЕОЛОГИИЯ И ГЕОФИЗИКА "ЕАД u БЪЛГАРСКА БРАНШОВА КАМАРА.

Авторският колектив е благодарен за ценните препоръки, направени от рецензентите на Правилника. Благодарни сме за изключителното съдействие и помощ, оказани от ГИТпри МТСГ и "МИНИ ПЕРНИК" ЕАД както и на екипа от специалисти, извършили правната, техническата, стиловата и литературната редакции на Правилника.

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Дял първи ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ 9

Глава първа ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ 9

Раздел I Област и приложение на правилника 9

Раздел II Персонал за проектиране, ръководене и извършване на

взривни работи и дейности с взривни материали .... 10

Раздел III Допускане до употреба на взривни материали, уреди

и съоръжения предназначени за взривната техника и

технология и контрол върху качеството им 11

Раздел IV Получаване на разрешения за проектиране,

извършване на взривни работи, съхраняване,

транспор-тиране (пренасяне) и употреба

на взривни материали 13

Раздел V Основни правила за безопасност при дейности

с взривни материали 16

Глава втора ТРАНСПОРТИРАНЕ, ТОВАРО-РАЗТОВАРНИ

РАБОТИ И ДОСТАВКА НА

ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ 21

Раздел I Транспортиране на Взривни материали 21

Раздел II Товаро-разтоварни работи на взривни материали .. 24

Раздел III Доставка на взривни материали до работните

места 26

Глава т р е т а СЪХРАНЯВАНЕ И ОТЧЕТ НА ВЗРИВНИ

МАТЕРИАЛИ 30

Раздел I Дългосрочно съхраняване на взривни материали 30

Раздел II Съхраняване на взривни материали доставени до работните места 30

Раздел III Ред за приемане, отпускане и отчитане на

взривни материали 32

Глава четвърта НАЧИНИ НА ВЗРИВЯВАНЕ 33

Раздел I Изготвяне на боевици и тяхното пренасяне 33

Раздел II Взривяване с капсул детонатор и огнепроводен шнур

(огнево взривяване) 36

3

Дял nemu ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДЛЪЖНОСТНИТЕ ЛИЦА

ПО БЕЗОПАСНОСТТА НА ТРУДА ПРИ РАБОТА

С ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ. КОНТРОЛ ПО

ПРИЛАГАНЕТО И АДМИНИСТРАТИВНО -

НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ 104

Глава първа ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДЛЪЖНОСТНИТЕ ЛИЦА 104

Глава втора КОНТРОЛ И АДМИНИСТРАТИВНО -

НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ 108

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ 109

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ 120

Приложение № 1 Инструкция за придобиване на правоспособност

на основния персонал за работа

с взривни материали 121

Приложение № 2 Инструкция за допускане до употреба на

новоразработени Взривни материали, уреди и

съоръжения предназначени за взривната техника и

технология и на вносни такива 125

Раздел I Допускане до употреба на новоразработени взривни

материали, уреди и съоръжения, предназначени за

взривната техника и технология 125

Раздел II Допускане до употреба на взривни материали,

уреди и съоръжения, предназначени за взривната

техника и технология от внос 129

Приложение № 3 Инструкция за контрол върху качеството на взривни материали 131

Раздел I Контрол върху качеството на взривните

материали 131

Раздел II Контрол върху качеството на взривни материали

при съхраняване и употреба 133

Приложение № 4 Инструкция за реда за съхраняване на взривни

материали 135

Раздел I Общи изисквания 135

Раздел II Устройство на складовете за взривни материали . 137

Раздел III Противопожарна защита 139

6

Приложение № 5 Инструкция за мълниезащита на складовете

за взривни материали 141

Раздел 1 Изисквания за сигурност на складовете

за взривни материали 141

Раздел II Начини за мълниезащита на складове

за взривни материали 142

Раздел III Защита от пряко попадение на мълнията 145

Раздел IV Конструктивно изпълнение на мълниеприемници

и токоотводи 160

Раздел V Заземители 161

Приложение № 6 Инструкция за присъединяване на огнепроводни шнурове към капсул детонатори 165

Приложение № 1 Инструкция за определяне безопасните разстояния

при взривните работи 168

Глава I ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БЕЗОПАСНИТЕ МАСА ИЛИ

РАЗСТОЯНИЕ ПО СЕИЗМИЧНО ДЕЙСТВИЕ НА

ВЗРИВА 168

Глава II ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БЕЗОПАСНИТЕ РАЗСТОЯНИЯ,

ПО ДЕЙСТВИЕТО НА УДАРНО

ВЪЗДУШНАТА ВЪЛНА 169

Глава III ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БЕЗОПАСНИТЕ РАЗСТОЯНИЯ,

ПО РАЗЛИТАНЕ НА ОТДЕЛНИ КЪСОВЕ 173

Раздел I Определяне на безопасните разстояния при взри­

вяване на заряди в сондажи или взривни дупки при

дробящо действие на взрива (взривяване

на разбухване) 173

Раздел II Определяне на безопасните разстояния при

взривяване на изхвърляне и отхвърляне 176

Глава IV ОПРЕДЕЛИ НЕ НА БЕЗОПАСНИТЕ РАЗСТОЯНИЯ

ПО ДЕЙСТВИЕТО НА ТОКСИЧНИТЕ ГАЗОВЕ 178

Приложение № 8 Инструкция за разработването на проекти и

паспорти за пробивно-взривни работи 179

7

Приложение № 9 Инструкция за мерките за безопасност

по отношение на токсичните газове,

образуващи се при масовите взривявания 182

Раздел I Мерки за безопасност в подземни изработки 182

Раздел II Мерки за безопасност на земната повърхност 184

Приложение №10 Образец на книга за записване ликвидирането на

отказали заряди 187

Протокол от 19.12.1996 г. на Експертения съВет при МТСГ 188

Заповед № 294 от 28.12.1996 г., на МТСГ 189

8

Д я л п ъ р в и

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

Г л а в а п ъ р в а

О С Н О В Н И П О Л О Ж Е Н И Я

Раздел I

Област и приложение на правилника

Чл.1.(1) С т о з и правилник се определят изисквания­та за безопасност при извършване на промишлени взрив­ни р а б о т и ( п о - н а т а т ъ к в т е к с т а „взривни р або ти " ) , к а к т о и на всякакъв вид дейности с промишлени взрив­ни материали .

(2) По смисъла на т о з и правилник към промишлени взривни мат ериали ( п о -н а т а т ъ к в т е к с т а „взривни ма­териали" ) се о т н а с я т взривни вещества , барути, пиро­технически състави , смеси и изделия от т я х и средства за взривяване, предназначени за употреба в народното с т о п а н с т в о и бита , за взривни работи , пиротехнически и илюминационни ефекти , спортни, ловни и културни нужди, к а к т о и технически средства , използващи енер­ги я т а на взрива.

Чл.2.(1) Изискванията на т о зи правилник са задължи­телни за всички юридически и физически лица, к ои т о из­вършва т промишлени взривни работи и други дейности с промишлени взривни материали (производство, употре­ба, т р ан спор т , съхранение, търговия, внос, износ, изпит­ване, покупко-продажби, унищожаване, товаро-разтовар-ни работи ) .

9

(2) Изискванията на т о з и правилник са задължи­т е лни и за с и с т е м и т е на Мини с т е р с т в о на о т б р а н а т а и Минис т ер с т во на в ъ т р е ш н и т е р аботи , за войските о т М и н и с т е р с т в о т о на т р а н с п о р т а , Войските на Ко­м и т е т а по пощит е и далеко-съобщенията и Строител­н и т е войски в случаите, к о г а т о и з в ъ ршв а т дейности­т е по ал.1.

Раздел II

Персонал за проектиране, ръководене и извършване на взривни работи и дейности с взривни материали

Чл.3.(1) Взривни р а б о т и и дейности с взривни ма­териали се и з вършват от основен и помощен персонал.

(2) Към основен персонал за р а б о т а с взривни ма­териали се о т н а с я т :

1. п р о е к т ан т на взривни р або ти - първа и в т ор а сте­пен;

2. ръководител на взривни р або ти ; 3. ръководител производство взривни материали;

4. пиротехник — ръководител;

5. взривник;

6. и з п и т а т е л на взривни материали ;

7. пиротехник;

8. браковчик;

9. завеждащ склад за взривни материали;

10. магазинер на взривни материали ;

11. л аборант по взривни вещества . (3) Към помощен персонал за р а б о т а с взривни ма­

териали се о т н а с я т :

10

1. технически изпълнител при проектиране на взрив­ни работи ;

2. работници, извършващи спомагателни дейности с взривни материали .

Чл.4. Основният персонал за р а б о т а с взривни ма­териали т р я б в а да е придобил правоспособност съглас­но Инс т р у кция т а за придобиване на правоспособност на основния персонал за р а б о т а с взривни материали -приложение № 1.

Чл.5.(1) Придобилите право да извършват дейности с взривни материали се допускат до самостоятелна рабо­та ако и м а т най-малко едномесечна практика, под ръко­вод с т в о т о на опитен правоспособен специалист по кон­кретния вид дейност.

(2) Завършването на п р а к т и к а т а се о тра зява в про­т о к о л с мнение за допускане до с амо с т о я т е лн а р або т а .

Чл.6.(1) П р о е к т а н т и т е на взривни р а б о ти и м а т право и да ръководят , и да и з вършва т взривни работи .

(2) Ръководит ели т е на взривни р а б о т и и м а т пра­во и да и з вършват взривни р або ти .

Чл.7. При преминаване от един вид взривни р а б о ти в друг основният персонал полага и зпит при условията и по реда на приложение № 1.

Раздел III

Допускане до употреба на взривни материали, уреди и съоръжения, предназначени за взривната техника

и технология и контрол върху каче с твото им

Чл.8. При извършване на взривни р а б о т и се разре­шава използването само на взривни материали, уреди и съоръжения, предназначени за в зривната техника и тех­нология, к о и т о са допуснати до употреба съгласно Ин-

11

с т р у кци я т а за допускане до употреба на новоразрабо­т е н и взривни материали, уреди и съоръжения, предна­значени за в зривната техника и технология - приложе­ние № 2.

Чл.9. (1) К о н т р о л ъ т върху к а ч е с т в о т о на взривни­те материали се извършва съгласно Инс т р у кция т а за контрол върху к а ч е с т в о т о на взривните материали - при­ложение № 3.

(2) Всички взривни материали се и з п и т в а т и при :

1. съмнение в т я х н о т о к ачес тво ( годност) ;

2. установени отка зи , дефлаграция, възпламеняване на метановъздушна и праховъздушна смес по причини на взривните материали;

3 . и з тичане на гаранционния срок на п а р т и д а т а от взривни материали;

4. злополуки при р а б о т а с взривни материали . (3) И з п и т в а н и я т а се и з вършват съгласно Българ­

ски т е държавни с т а н д а р т и (БДС) или други стандар­тизационни и нормативни документи.

(4) И з п и т в а н и я т а по ал.2, т . 1 и 3 се и з в ършва т от акредитирана и зпи т в а т е лн а лаборатория, а по ал.2, т . 2 и 4 - от упълномощена акредитирана и зпи т в а т е лн а ла­боратория ( п о -н а т а т ъ к в т е к с т а „упълномощена лабо­ра тория " ) .

(5) И з п и т в а т е л н а т а л а б ор а т о рия т а се акредити­ра по ред, определен от председателя на К о м и т е т а по с т анд ар ти з ация и метрология (КСМ).

(6) Акредитирана и зпи т в а т е лн а л абора тория се упълномощава от Гл авна т а инспекция по труда при Ми­н и с т е р с т в о по т р у д а и социалните грижи ( ГИТ при МТСГ) и органите на М и н и с т е р с т в о т о на в ъ т р е ш н и т е р а б о ти (МВР) по определен ред.

Чл.10. Главната инспекция по труда при Министер­с т в о по труда и социалните грижи ежегодно одобрява и

12

публикува списък на допу сна ти т е взривни материали, уреди и съоръжения, предназначени за в зривната техни­ка и технология, к а к т о и списък на упълномощените лаборатории.

Раздел IV

Получаване на разрешения за проектиране, извършване на взривни работи,

съхраняване, транспортиране (пренасяне) и употреба на взривни материали

Чл.11.(1) Разрешение за проектиране се изисква само при специални взривни р або ти .

(2) Разрешението по ал.1 се дава от Г И Т при МТСГ за срок не по-голям от 3 години.

(3) Минималният с ъ с т а в на п р о е к т а н т с к а т а гру­па за специални взривни р а б о ти е т р и м а души, от кои­то един п р о е к т а н т на взривни р а б о ти - първа степен . П р о е к т а н т ъ т - първа с т епен може да бъде п р о е к т а н т на взривни р а б о ти - в т о р а степен , завършил висше учи­лище, в к о е т о е изучавал дисциплината „взривно дело".

(4) За получаване на разрешение се под а в а т следни­т е документи:

1. заявление;

2. копие от съдебното решение за регистрация на заявителя ;

3 . копия от с в и д е т е л с т в о т о за правоспособност, дипломата за завършено висше образование и договора за т р у д о ви т е правоотношения със з аявителя на проек­т а н т а - първа степен ;

4 . копия от с в и д е т е л с т в о т о за правоспособност на о с т а н а ли т е членове от п р о е к т а н т с к а т а група.

13

Чл.12.(1) Разрешение за извършване на специални взривни р а б о т и се издава от районната инспекция по т р уд а (РИТ) след подаване на заявление и представяне на съгласуван с всички заинтересовани п р о е к т за из­вършване н а т е з и р або ти , изработен о т п р о е к т а н т с к а група, получила разрешение за проектиране по чл.12.

(2) Т и т у л н а т а с траница на проек т а за взривни ра­б о т и и ч е р т е ж и т е към него се подписват от проектан­та - първа степен .

(3) В заявлението се посочват :

1. наименованието на юридическото или физичес­к о т о лице;

2. х а р ак т е ръ т , м е т о д и т е и сроковете за извършва­не на взривните р аботи , вкл. и о п а с н о с т т а от взривя­ване на прах и газ;

3. сведения за ръководителя на взривните р або ти ;

4. данни за склада, в к о й т о ще се съхраняват взрив­н и т е материали о тносно принадлежност т а му, т и п а и мес тонахождението му.

(4) Към заявлението се прилагат : 1. копие от разрешително за проектиране на спе­

циални взривни р або ти ; 2 . копие от съдебното решение за регистрация на

заявителя ; 3 . копия от с в и д е т е л с т в а т а за правоспособност

на лицата , участвали при и з р а бо т в ан е т о на проекта ; 4 . копие от трудовия договор на ръководителя на

в зривните р а б о т и със з аявителя к а к т о и копие от сви­д е т е л с т в о т о за правоспособност на ръководителя на в зривните р а бо ти ;

5 . копие от с в и д е т е л с т в о т о за правоспособност на взривниците, участващи във взривните работи ;

6. инструкция за безопасна р а бо т а с взривни мате­риали;

14

7. копие от разрешително (договор, писмо) за пол­зване на склада за взривни материали;

8. заповед за о т г о в о рн о т о лице;

9. списък на лицата , имащи дос тъп до взривни ма­териали.

Чл.13. (1) Разрешението за извършване на техно­логични (повтарящи се) взривни работи се издава от РИТ след подаване на заявление и представяне на технологи­чен п р о е к т з а т е з и работи , изработен о т съотв е тно­то юридическо или физическо лице.

(2) В заявлението се посочват :

1. наименованието на юридическото или физичес­к о т о лице;

2. х а р ак т е ръ т и м е т о д и т е за извършване на взривни работи, вкл. и опа снос т т а от взривяване на прах и газ;

3. сведения за ръководителя на взривни р або ти ; 4. данни за склада, в к о й т о ще се съхраняват взрив­

ни т е материали, относно принадлежността , т и п а и мес­тонахождение то му.

(3) К ъм заявлението се прилагат :

1 . копие от с в и д е т е л с т в о т о за правоспособност на ръководителя на взривните работи ;

2 . копие от трудовия договор на ръководителя на взривните р а б о т и със з аявителя к а к т о и копия от сви­д е т е л с т в а т а за правоспособност на взривниците, има­щи до с тъп до взривните материали .

Чл.14.(1) Разрешенията за проектиране и извършва­не на взривни р а б о т и се и зд ав а т по образец на Г И Т при МТСГ.

(2) Разрешението по чл.12 на т о з и правилник се из­дава еднократно за срока на извършване на взривните р аботи , а разрешение по чл.13 - за срок до края на кален­дарна т а година.

15

Чл. 15.(1) При смяна на ръководителя на взривните р аботи издадените разрешения за извършване на взрив­нит е р або ти са недействителни. За издаване на нови раз­решения в Р И Т се п р е д с т а в я т заявление и копия от трудовия договор на ръководителя на взривните р аботи със заявителя и от с в и д е т е л с т в о т о за правоспособност на ръководителя на взривните работи .

(2) В случай на временно о т с ъ с т в и е на ръководи­т е л я на взривните р або ти , отпуск, командировка, бо­лест , р а б о т о д а т е л я т определя друг правоспособен ръко­водител на взривни работи , к а т о сключва с него срочен трудов договор. Копия от договора и о т свидетелст­в о т о за правоспособност на временно изпълняващия ръководител на взривни р а б о т и се п р е д с т а в я т в РИТ. Временното з аме с т в ане на ръководителя на взривни р або ти от друг ръководител на взривни р а б о т и може да бъде за срок не по-дълъг от един месец.

Чл.16. Ра зрешенията за съхраняване, транспорти­ране (пренасяне) и употреба на взривни материали се издава от органите на Мини с т е р с т в о т о на в ъ т р ешнит е р а бо ти по ред, определен от министъра на вътрешни­те р а бо ти ( п о -н а т а т ъ к в т е к с т а „органите на МВР" след получаване на с ъ о т в е т н о т о разрешение по реда на чл.12 или 13.

Раздел V Основни правила за безопасност

при дейности с взривни материали

Чл. 17.(1) Взривните материали, по с тепен на опас­н о с т при дейности с т я х , се ра зделят на следните групи:

1. първа група - взривни в ещества със съдържание на нитрое с т ери над 15 % (динамити) , хексоген, т е т р и л ,

16

ни тропен т а , окта г ен ;

2. в т о р а група - амониевоселитрени взривни веще­ств а , т р о т и л , смеси на т р о т и л а с други нитросъедине-ния, динитротолуол , динитронафталин, взривни веще­с т в а със съдържание на ни т ро е с т е ри до 15 %, флегма-тизиран хексоген, д е тониращ шнур, нафтоселитрени , водонапълнени, емулсионни и грубодисперсни взривни вещества ;

3. т р е т а група - димен барут , бездимен барут , пи­ротехнически със т ави и изделия от тях , огнепроводен шнур и средства за н е гово то запалване;

4. ч е т в ъ р т а група - капсул д е т он а т о ри , електро-д е т он а т ори , закъснители за де тониращ шнур, неелект-рически системи и други средства за взривяване;

5. п е т а група - окончателно снаражени прострелва­щи взривни апара ти и противоградови изделия.

(2) При международни превози (внос, износ и тран­з и т ) се сп а з в а т и международните норми за разделяне по с т епен на опасност ( с ъ вмес тимос т ) .

Чл.18.(1) Взривните материали с различна група на опасност се съхраняват и т р а н с п о р т и р а т (пренасят) отделно .

(2) Допуска се съвмес тно т р анспор тиране (прена­сяне) на взривни материали при спазване изискванията на чл.40.

Чл.19.(1) Взривните материали се опакова т и мар­к и р а т съгласно изискванията на с т анд ар ти з ационнит е документи.

(2) Взривните ма т ериали се о п а ко в а т по начин, к о й т о не позволява движението им в опаковката .

(3) Б р у т н а т а маса на една опаковка взривни мате­риали не може да е по-голяма от 32 kg.

(4) Всяка п ар тид а взривни материали се съпровож­да с удостоверение за к аче с тво ( с е р тифика т ) , издаден

2. ПРАВИЛНИК. 17

о т производителя.

(5) За всяка п а р тид а от взривни ма т ериали тряб­ва да има инструкция за у п о т р е б а т а им в не по-малко о т 5 е к з емпляр а , к о я т о с ъ държа данни з а класа , г р упа т а на оп а сно с т ( с ъ в м е с т и м о с т ) , о сновнит е по­ка з а т ели , условия за употреба , гаранционен срок, пра­вила за безопасна р а б о т а и унищожаване за с ъ о т в е т­н а т а марка ( т ип ) взривни ма т ериали .

(6) При употреба, съхраняване и унищожаване на взривните материали се спа з в а т и изискванията за без­опасност , определени в с ъ о т в е т н а т а инструкция за употреба .

Чл.20. (1) Производителите и т ъ р г о вци т е на взрив­ни материали са длъжни да п р е д о с т а в я т на с воит е кли­е н т и удостоверение за к аче с тво на п а р т и д а т а и ин­струкция за у п о т р е б а т а им.

(2) Забранява се продажбата и упо тр еб а т а на взрив­ни материали, неотговарящи на с ъ о т в е т н и т е стандар­тизационни документи и без наличието на документи­т е по ал.1.

Чл.21. При производството и опаковането на взрив­ни материали се използват полимерни и други материали с а н т и с т а т и ч н и свойства .

Чл.22. Забранява се при извършване на взривни ра­б о т и или друга дейност с взривни материали в охраняе-м а т а зона да п р и с ъ с т в а т лица, к о и т о не са свързани с т я х н о т о извършване.

Чл.23. Забранява се допускането до р а б о т а с взрив­ни материали на лица, намиращи се под въздействие на алкохол, ин ток сикан ти и наркотици.

Чл.24. При р а б о т а с взривни материали работещи­те са със специално облекло, допуснато за т а з и цел.

Чл.25. Всички лица, извършващи взривни р а бо ти или друга дейност с взривни материали, се з апознават

18

о т ръководителя на взривните р а б о ти (ръководителя п р ои з в о д с т в о взривни м а т е р и а л и или пиро т е хник — ръководителя) със с в о й с т в а т а и о с о б е н о с т и т е на използваните взривни материали, апаратура и съоръже­ния.

Чл.26. При едновременна р а б о т а на двама и повече взривника р ъ к о в о ди т е л я т на взривните р а б о т и опреде­ля старши-взривник, к о е т о се о т р а з я в а в кни г а т а за инс тр ук т аж .

Чл.27. Забранява се в зривните м а т е ри а ли да се хвърлят, влачат , преобръщат, у дря т и т р и я т . При ра­бо т а с т я х се осигурява максимална безопасност на труда.

Чл.28. Забранява се да се пуши, да се пали огън, да се и з вършва т огневи и други р а б о ти с о т к р и т огън на раз­стояние по-малко от 100 т от м я с т о т о , к ъ д е т о са раз­положени взривните материали .

Чл.29.(1) Не се допуска извършването на операции по сушене, стриване и пресяване на взривни вещества, освен в условията на производител на взривни вещества .

(2) Нек а ч е с т в ени т е взривни в ещес т в а се бракуват и унищожават о т п о т р е б и т е л я по установения ред.

Чл.30.(1) Забранява се всякакъв вид дейности със замръзнали н и т р о е с т е р н и взривни в ещес т в а , к о и т о и м а т съдържание на ни т р о е с т е ри над 15 %, освен ра­бо т и по ра змразяването им.

(2) Замръзналите ни тро е с т е рни взривни в ещес тв а се о с т а в я т да се р а змр а з я т сами, след к о е т о се допуска извършването на операции с т я х , вкл. и у п о т р е б а т а им.

Чл.31. Забранява се всякакъв вид дейности с ексу-дирали ни тро е с т е рни взривни в ещес тв а и други опасни взривни материали, освен р а б о т и т е по т я х н о т о унищо­жаване.

Чл.32. Взривните материали се използват само в условията, определени в т о з и правилник,в с ъ о т в е т н и я

19

стандартизационен документ и В инс тр укция т а за упо­т р е б а т а им.

Чл.33.(1) Допуска се п а т р о н и т е от прахообразни Взривни Вещества, несъдържащи хексоген или нитроес­т ери , преди употреба да се р а зм ачк в а т с ръка, без да се нарушава ц е л о с т т а на обвивката им.

(2) При н е о б х о димо с т В з ривно то В еще с т в о В п а т р о н и т е може да се раздроби с дървен чук Върху дървена подложка.

Чл.34.(1) Не се допуска у п о т р е б а т а на сбити (не-поддаващи се на размачкване или раздробяване) прахо­образни взривни в ещес т в а за Взривни р а б о т и в подзем­ни изработки .

(2) Сбити прахообразни взривни вещества се изпол-з в а т само при взривни р а бо ти на з емна т а повърхност. Инициирането им се осъществява с п омощт а на боеви-ци, изготвени от несбити взривни вещества .

Чл.35.(1) Завеждащ складовете за взривни материа­ли (зарядни работилници) и магазинерите на взривни ма­териали не м о г а т едновременно да и з в ършва т взривни р а б о т и или да п о т в ъ р ж д а в а т фактическия разход на взривните материали .

(2) Взривниците, к о и т о и з вършва т взривни рабо­т и , не м о г а т едновременно да са и завеждащ складове или магазинери на взривни материали .

20

Г л а в а в т о р а ТРАНСПОРТИРАНЕ,

ТОВАРНО-РАЗТОВАРНИ РАБОТИ И ДОСТАВКА НА ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ

Раздел I

Транспортиране на взривни материали

Чл.36.(1) Взривните материали се т р а н с п о р т и р а т с железопътен, воден и въздушен т р а н с п о р т , мо т о рни превозни средства , каруци и т о в арни живо тни и други специално оборудвани и допуснати за т а з и цел транс­пор тни средс тва при спазване изискванията на т о з и правилник.

(2) При т р анспор тиране с железопътен , воден и въздушен т р а н с п о р т се сп а з в а т и изискванията на пра­вилниците, инструкциите и наредбите за с ъ о т в е т н и я т р а н сп о р т .

Чл.37. Взривните материали се т р а н с п о р т и р а т в изправна с т а н д а р т н а опаковка.

Чл.38. Не се разрешава т р а н с п о р т и р а н е т о на взривни материали заедно с други т о в ари .

Чл.39. (1) При т р анспор тиране на взривни мате­риали с м о т о рни превозни средства се и зползват само бордови т о в арни автомобили.

(2) Забранява се т р а н с п о р т и р а н е т о на взривни ма­териали в автосамосвали и в р ем а р к е т а с изключение на случаите по чл.68.

Чл.40.(1) При необходимост се допуска съвместно тр анспортиране на взривни материали от различни гру­пи при спазване на изискванията на Нар е д б а т а за уст­ройство на пр едприя тия т а за производство и складове-

21

me за съхраняване на взривни вещества , оръжия и бое­припаси и к о н т р о л а на р а з лични т е д ейнос ти с т я х (НУППССВВОБ - обн. ДВ бр.45 от 1968 г.; изм. и доп. бр. 27 о т 1971 г. и бр. 106 о т 1993 г.).

(2) В случаите по ал.1 се спа з в а т следните изиск­вания:

1. с р е д с т в а т а за взривяване се п о с т а в я т в предна­т а ч а с т н а т р а н с п о р т н о т о с р е д с т в о в специални плъ тно з а т в арящи се сандъци;

2 . опаковките с взривни в ещес тв а се о т д е л я т от сандъците със с р е д с т в а т а за взривяване по начин, из­ключващ т я х н о т о съприкосновение;

3. опаковките с взривни материали се з акрепват т а к а , че да не се допускат удари и триене по време на т р а н с п о р т и р а н е т о им.

Чл.41. Т р ан спо р т и р ан е т о на взривни в ещес тв а , съдържащи нитро е с т е ри , при т емп е р а т у р а на въздуха по-ниска от т е м п е р а т у р а т а на з амръ з в ане то им, с е извършва с о топляеми т р ан спор тни средства , ако про­д ъ л ж и т е л н о с т т а му е над 1 час.

Чл.42.(1) Транспортиране то на взривни материа­ли с каруци се извършва само, ако те са с ресори и са снабдени с пожарогасител .

(2) П р е д е л н а т а маса на в з ривнит е м а т е ри а ли , т р анспортирани с каруци, не може да превишава 300 kg при каруца с един кон и 500 kg при каруца с два коня.

(3) При т р анспор тиране на взривни материали се разрешава п о с т а в я н е т о на опаковките на височина не повече от 2 реда, к а т о т о в а р ъ т се вме с т в а в габарити­т е н а каруцата .

ЧА.43 .(1) Взривните материали се т р а н с п о р т и р а т с т о в арни живо тни само в приспособени сандъци, обши­ти о т в ъ т р е с кече. За взривни в ещества от в т о р а гру­па и огнепроводен шнур т а к а в а обшивка не се изисква.

22

(2) При използване на товарни животни пределната маса на взривните материали е 32 kg.

Чл.44. При няколко т р ан спор тни средства с взрив­ни материали между т я х се спазват следните дистанции:

1. при движение по равни п ъ тища и при спиране:

а) за т о в арни живо тни - 10 м;

б) за каруци - 20 м;

в) за автомобили - 100 м;

2. при с т р ъм ен п ъ т (спускане и изкачване):

а) за т о в а рни живо тни - 50 м;

б) за каруци - 100 м;

в) за автомобили - 300 м. Чл.45.(1) Спиране за почивка по време на транспор­

т и р а н е т о на взривни материали се допуска само извън населени м е с т а на разстояние не по-малко от 100 т от п ъ т я и 200 т от жилищни, административни и стопан­ски сгради.

(2) При н е в ъ з м о ж н о с т да се напусне п ъ т я , се разрешава т р а н с п о р т ъ т с взривни материали да спре на б анке т а на п ъ т я .

(3) В случаите по ал.1 и 2 д ви г а т е ли т е на автомо­билите се изключват , а ж и в о т н и т е се р а зпря г а т или р а з т о в а р в а т . През студено време се допуска периодич­н о т о включване на д ви г а т е ли т е за подгряване.

Чл.46.(1) По изключение се разрешава транспорт­н и т е средства с взривни материали да пренощуват в района на склада за взривни материали на определени за ц е л т а м е с т а .

(2) Забранява се престой на автомобили, каруци и т о в арни ж и в о т н и с взривни мат ериали в гаражи или конюшни.

Чл.47. Не се разрешава преминаването на транс­п о р т с взривни материали на разстояние по-малко от

23

300 m om пожари и om „факли" на нефтопреработваща­т а промишленост .

Чл.48. (1) Транспортни средства с взривни мате­риали, з а с т и г н а т и от буря, се спира т на о т к р и т о мяс­то при спазване на чл.44 и 45. Хор а т а , (с изключение на охраната ) к а к т о и ж и в о т н и т е през време на бурята , се о т с т р а н я в а т на разстояние не по-малко от 200 т от т р а н с п о р т н и т е средства , к а т о ме с тоположение то на охраната се определя от о т г о в о р н о т о за транспорти­р а н е т о на взривни материали лице.

(2) При невъзможност да се изпълнят изисквания­та по ал.1 о т г о в о р н о т о лице определя необходимите мерки за безопасност в з ависимост от к о н к р е т н и т е условия.

Чл.49. М я с т о т о за престояване на транспортни­те средства с взривни материали се обозначава със свет-лоо тр а зи т елни триъгълници, сигнални светлини или с други ясно различими знаци, поставени на разстояние не по-малко от 100 т от п ър во т о и от последното транс­пор тно средство .

Чл.50.(1) Т р ан спор тни т е средства (вагони, авто­мобили, плавателни съдове, каруци и др.), се оборудват с предупредителни знаци за о п а с н о с т т а на т о в а р а съгласно д е й с т в ащи т е нормативни ак тове .

(2) При международни превози се п о с т а в я т възпри­е т и т е международни знаци за опасност .

Раздел II

Товарно-разтоварни работи на взривни материали

Чл.51.(1) Товаренето и р а з т о в а р в ан е т о на взривни материали се извършва под наблюдението на отговор­но лице, п р е д с т а ви т е л с ъ о т в е т н о на изпращача или по-

24

лучателя. О т г о в о р н о т о лице се запознава със свойст­в а т а и о собенос ти т е на взривните материали и изис­кваният а за безопасна р а б о т а с т я х .

(2) В района за товаро-ра з товарни р а бо ти не се до­пуска т лица, к о и т о не са ангажирани с т а з и дейност .

Чл.52. Тов аро -р а з тов арнит е р а б о т и с взривни ма­т е ри а ли се и з в ъ ршв а т през деня или по изключение и през н о щ т а , при наличие на добро и безопасно освет­ление.

Чл.53. При т о в а р е н е т о опаковките с взривни ма­териали се разполагат равномерно по целия под на транс­п о р т н о т о средство и надеждно се укрепват т а к а , че при т р а н с п о р т и р а н е т о им да не м о г а т да се р а з м е с т в а т и да се у д ря т една в друга или в с т е н и т е на транспортно­т о средство .

Чл.54. При т р ан спор тир ан е т о на взривни материа­ли, к ои т о се р а з т о в а р в а т на части , всяка ч а с т се укрепва отделно , т а к а че о с т а в а щ и я т т о в а р да не се р а змес тв а при п о - н а т а т ъ ш н о т о тр анспортиране .

Чл.55. (1) Т о в а р е н е т о или р а з т о в а р в а н е т о на т р а н с п о р т н и т е средс тва с взривни материали се из­вършва поединично. Н а т о в а р е н о т о т р а н с п о р т н о сред­с т в о се придвижва до м я с т о т о определено за престоя­ване, на разстояние не по-малко от 100 м от м я с т о т о на т о в а р ен е т о , след к о е т о се подава следващото транс­пор тно средство .

(2) При т о в а р е н е т о или р а з т о в а р в ан е т о на взрив­ни материали се в з е м а т сигурни мерки про ти в самовол­н о т о задвижване на т р а н с п о р т н о т о средство .

Чл.56. П о л у ч а т е л я т на взривни м а т е р и а л и из­вършва оглед за установяване и з п р а вно с т т а на каросе­рия т а , люковете , в р а т и т е , ключалките и пломбите на т р а н с п о р т н о т о средство в присъ с т ви е т о на лицето , о т г ов арящо за охраната на взривните материали при

25

превозването,за к о е т о се с ъ с т а в я приемно-предавате-лен документ .

Чл.57. (1) При установяване на нарушение на це­л о с т т а на каросерията , люковете , в р а т и т е и пломби­те по т я х , т р а н с п о р т н о т о средство с е о т в а р я о т ко­мисия, к о я т о проверява н а лично с т т а на взривните ма­териали .

(2) Ако се к о н с т а т и р а т повредени опаковки, те се пренасят за допълнителна проверка на безопасно м я с т о на разстояние най-малко 50 т от м я с т о т о на разтовар­ването .

(3) В случаите на установяване на липси се съста­вя п ро т окол и незабавно се у в едомява т ор г анит е на МВР.

(4) Взривните материали от повредените опаков­ки се п о с т а в я т в изправни опаковки, върху к о и т о се на­н а с я т необходимите означения - марка ( тип ) на взрив­н и т е материали , номер на п а р т и д а т а , д а т а на произ­водство , маса (количество) и др.

Раздел III Доставка на взривни материали

до р а бо тнит е ме с та

Чл.58. Взривните материали се превозва т с транс­портни средства , о т говарящи на изискванията на чл.36.

Чл.59. (1) Взривните материали се д о с т а в я т (пре­возв а т или пренасят) до р а б о тни т е м е с т а в с т ан д а р тн а опаковка или в раници, предназначени за т а з и цел.

(2) При пренасянето на взривни материали с рани­ци едно лице може да носи едновременно не повече от 10 kg взривни вещества и с ъ о т в е т н о т о количество сред­с т в а за взривяване или не повече от 20 kg взривни веще-

26

с т в а без средства за взривяване. Капсул д е т о н а т о р и т е се п о с т а в я т в кутии, предназначени за т а з и цел.

Чл.60. Взривните материали се пренасят до работ­н и т е м е с т а от взривници или специално инструктира­ни лица под наблюдението на взривник, к а т о ръководи­т е л я т на взривни р а б о ти определя един от т я х з а от­говорник.

Чл.61. Взривни вещества , съдържащи ни т р о е с т е -ри, при т е м п е р а т у р а по-ниска от т е м п е р а т у р а т а на з амръзването им се пренасят със специални топлинно изолиращи раници, ако п р о д ъ лжи т е лно с т т а на пренася­н е т о е над 1 час.

Чл.62.(1) При спускането или п о д емъ т на взривни материали с руднични подемни у с т р ой с т в а се забранява присъ с т ви е т о на хора в к л е т к а т а , освен придружава­щ и т е взривници.

(2) При т о в ар ен е , р а з т о в а р в ан е и пренасяне на взривни материали в ш а х т а т а , в рудничния двор и над ш а х т о в и т е сгради се допуска п ри с ъ с т ви е т о само на ангажираните с т о в а взривници, магазинер на взривни материали , помощен персонал, сигналисти и охрана.

(3) Д о с т а в к а т а на взривни материали от шахта­та до подземния склад се възлага на най-малко 2 души.

Чл.63.(1) Спускането или п о д емъ т на взривни ма­териали в ш а х т и т е се извършва само след к а т о отго­ворникът за т о в а уведоми сигналиста.

(2) Опаковки т е със с р е д с т в а т а за взривяване и в зривните в ещес т в а от първа група се подр ежда т в к л е т к а т а само в един ред, а о с т а н а ли т е взривни веще­с т в а се подреждат в к л е т к а т а до височината на вра­т и т е .

(3) Взривните материали от различни групи се пре­во з в а т с амос тоя т е лно .

Чл.64.(1) Спускането и по д емъ т на взривни м а т е -

27

риали no вертикални или наклонени шахти , к а к т о и в наклонени изработки се и з в ършва т със скорост не по-голяма от 2 m/s за в зривните в ещес тв а от първа група и с р е д с т в а т а за взривяване, и със скорост не по-голяма от 4 m/s - за о с т а н а ли т е взривни материали .

(2) При наклонени изработки взривните материа­ли се превозва т с амос тоя т е лно , в отделни вагонетки, при спазване изискванията на чл.63, ал.З.

(3) М а ш и н и с т ъ т е длъжен да пуска в движение ид а спира подемнат а машина, л ебедката или електролоко­м о т и в а плавно и без тласъци .

(4) При спускането и подема на взривните мате­риали в забоя на и з р а б о т к и т е по ал.1, м о г а т да при­с ъ с т в а т само лицата , з а е т и с извършване на взривни­те р аботи , а при необходимост - и помпиерът .

(5) Забранява се движението на хора по пътеходно-то отделение, к о г а т о с е прево зв а т взривни материали .

Чл.65.(1) При до с т а вк а с ва гонетки не се разреша­ва о п а к о в к и т е с в з ривни м а т е р и а л и д а и з л и з а т ( с т ъ р ч а т ) извън бордовете на в а г оне тки т е .

(2) При спускане и подем в ш а х т и т е в а г оне ткит е с взривни материали се з акрепват здраво към к л е т к а т а .

(3) При превозването на взривни материали с ло­комотиви се сп а з в а т следните изисквания :

1. взривните материали се превозват самостоятел­но, к а т о в композицията не може да има вагонетки, на­товарени с други товари ; допуска се с ъ вм е с тно т о пре­возване на взривни вещества и средства за взривяване, к о г а т о те са в различни вагонетки и са разделени помеж­ду си с 3 празни вагонетки;

2. взривните ма т ериали от първа група и средст­в а т а за взривяване се прево зв а т в з акрити вагонетки с дървен кош, к а т о опаковките се подреждат в един ред;

3. между в а г оне тки т е с взривни материали и локо-

28

мо ти в а не може да има по-малко от 6 празни вагонетки;

4 . взривните материали се придружават от взривник;

5. лицата , ангажирани с превозването на взривни материали, с изключение на машиниста се н амир а т във ва гонетка за хора, к о я т о се закачва в края на компози­цията ;

6. скорос т на движение не може да бъде по-голя­ма о т 10 km/h;

7. забранява се превозването на е л е к т р о д е т он а т о -ри с к о н т а к т н и електролокомотиви ;

8. забранява се всяко друго движение по п ъ т я на ком­позицията с взривни материали .

Чл.66. При превозване на взривни материали във ва­гонетки за хора на всяка седалка може да има само един взривник с взривни материали .

Чл.67. При прокарване на шурфове и кладенци спус­к ан е т о и п о д емъ т на взривни материали се извършва при спазване на следните условия :

1. да има само един взривник на забоя;

2. при използване на ръчен подем спускането или подема се осъществява от 2 работника ;

3. спускането или под емът се извършва със скорост не по-голяма от 1 m/s;

4. подемните у с т р ой с т в а се оборудват със сигур­но действащи спирачки, а прикачващите куки са със за­ключващи у с тройс т в а .

Чл.68. При труднопроходими пъ тища в границите на о т к р и т и рудници и кариери се разрешава транспор­т и р а н е т о на взривни материали от в т о р а група да се извършва с верижни т р а к т о р и и ремаркета , к а т о ремар­к е т а т а и м а т дървени подове и капаци и са без устрой­с т в а за саморазтоварване.

29

Г л а в а m p e m a СЪХРАНЯВАНЕ И ОТЧЕТ НА ВЗРИВНИ

МАТЕРИАЛИ

Раздел I

Дългосрочно съхраняване на взривни материали

Чл.69. Взривните материали се съхраняват в скла­дове за взривни материали, обслужвани от специалисти с придобита правоспособност съгласно приложение № 1.

Чл.70. Складовете за взривни материали отгова­р я т на изискванията на Инструкцията за реда за съхра­няване на взривни материали - приложение № 4.

Чл.71. З а щ и т а т а о т а тмосферно е л ек триче с т во (мълнии) на надземните складове за взривни материали се изпълнява съгласно изискванията на Инс т р у кция т а за м ъ лни е з ащит а т а на складовете за взривни материа­ли - приложение № 5.

Раздел II

Съхраняване на взривни материали, доставени до р а б о т ни т е м е с т а

Чл.72.(1) Съхраняването на взривните материали, доставени до р а б о т н и т е мес т а , се допуска в количество не по-голямо от денонощната п о т р е бно с т за обекта .

(2) В подземните въгледобивни рудници се разре­шава съхраняването на взривните материали в количе­с т в о , ненадвишаващо сменна т а п о т р е бно с т .

Чл.73.(1) Д о с т а в е н и т е на р а б о т н и т е м е с т а взрив­ни материали се съхраняват в раници или с т а н д а р т н а опаковка, к а т о взривните в ещества и с р е д с т в а т а за

30

взривяване се п о с т а в я т на различни ме с т а .

(2) Взривните материали се съхраняват до елект­рически инсталации и съоръжения на разстояние не по-малко о т :

1. за електрически инсталации до 1000 V - 1 м;

2. за електрически инсталации над 1000 V - 10 м.

Чл.74. За д о с т а в ени т е и заредените взривни мате­риали се осигурява постоянно наблюдение или охрана. Това изискване не е задължително, к о г а т о взривните материали се съхраняват в подземни изработки и са в оборудвани за т а з и цел надеждно заключени ме т а лни сандъци, каси или контейнери.

Чл.75. Допуска се необходимото за едно взривяване количество взривни материали да се съхранява в предели­те на опасната зона, непосредствено преди зареждането им. О с т ан а л о т о количество се съхранява извън предели­те на опасната зона.

Чл.76. При взривни р а б о т и в населени м е с т а или промишлени с т р ои т е лни площадки се допуска предви­д ено т о по п р о е к т количество взривни материали да се съхранява в ъ т р е или в близост до обекта , в к о й т о ще се и з в ършва т взривните р аботи , в охранявано помещение, определено от ръководителя на взривните р а б о ти за не повече от 24 часа.

Чл.77. При прокарване на шахти , щолни и тунели взривните материали се съхраняват в укрития, навеси, будки или контейнери, разположени на разстояние не по-малко о т 50 т о т у с т и е т о на щолнята , ш а х т а т а или тунела и от сградите и съоръженията на повърхността .

Чл.78.(1) Забранява се съхраняването на взривни ве­щ е с т в а в зарядни машини.

(2) Допуска се престояване на взривни в ещес тв а в зарядни машини за не повече от 24 часа, ако взривните в ещес тв а и з арядните машини позволяват т о в а .

31

Чл.79. След завършване на взривяването неизраз­ходваните взривни мат ериали се в р ъ щ а т в склада за взривни материали .

Раздел III

Ред за приемане, отпускане и о т ч и т а н е на взривни материали

Чл.80. Д о с т а в я н и т е в склада взривни материали след проверка за н а лично с т т а им се п о с т а в я т в храни­лища и се заприходяват в специална приходно - разходна книга въз основа на придружаващите ги документи.

Чл.81.(1) В склада за взривни материали се води от­ч е т н о с т за приходите, р а з ходите и н а л и ч н о с т т а на взривните в ещества и с р е д с т в а т а за взривяване по ви­дове, марки и типове .

(2) О т ч е т н о с т т а на взривните вещества , произведени в близост до или на м я с т о т о на употреба , се из­вършва по ред, определен от ор г аните на МВР.

Чл.82. В приходно - разходните книги за о т ч е т а на взривните материали не се допускат записвания с мо­лив, зачертавания или изтривания . Поправкит е се из­вършв а т чрез изписване на нови цифри. На края на съо­т в е т н и я л и с т всяка поправка се обяснява и заверява с подписа на лицето , извършило поправката .

Чл.83.(1) В складовете за взривни ма т ериали се съхраняват съгласуваните с ор г аните на МВР списък с подписите на лицата , имащи право да р а з р ешав а т полу­чав ане то на взривни материали, списък на лицата , има­щи право да получава т взривни мат ериали , к а к т о и списък на лицата , имащи право да пос ещава т склада за взривни материали .

(2) Забранява се ра здаването на взривни материа-

32

ли, к о г а т о д ок умен ти т е са подписани от други лица, не-фигуриращи в списъка.

(3) Взривните материали се о т п у с к а т само на пра­воспособни взривници, включени в списъка на лицата , имащи право да получават взривни материали .

Чл.84. Р ъко во ди т е л я т на юридическото или физи­че ско то лице със заповед определя комисия за контрол , к о я т о извършва ежемесечни проверки за с ъ с т о яни е т о на о т ч е т н о с т т а , съхраняването и н а л и ч н о с т т а на взривните материали .

Чл. 85. Б р о я т на с р е д с т в а т а за взривяване се прове­рява в преддверието на хранилището в отделна камера или вън от хранилището, при к о е т о с р е д с т в а т а за взри­вяване се п о с т а в я т на меки а н т и с т а т и ч н и подложки.

Г л а в а ч е т в ъ р т а

Н А Ч И Н И НА ВЗРИВЯВАНЕ

Раздел I

Изготвяне на боевици и т я х н о т о пренасяне

Чл.86.(1) Боевиците се и з г о т в я т на м я с т о т о на взривните работи , в количество съгласно паспорта за пробивно-взривни р або ти .

(2) При прокарване на шах ти от повърхност т а бое-виците се и з г о т в я т на повърхнос т т а , в специални буд-ки или навеси, разположени на разстояние не по-малко от 50 т от у с т и е т о на ш а х т а т а и сгради, съоръжения и надземни комуникации. На м я с т о т о на и з г о т в ян е т о не се разрешава да има повече от 5 kg взривно вещество .

3. ПРАВИЛНИК. 33

(3) При удълбаване на ша х ти се разрешава боевици-те да се и з г о т в я т в специална камера , коя то се намира на ра зс тояние не по-малко от 50 т от ш а х т а т а .

Чл.87.(1) Преди поставяне на д е т о н а т о р а или де-тониращия шнур в п а трона от взривно вещество , в него се и з г о т в я гнездо с шило, изработено от материал , кой­то не дава искри при удар и не взаимодейства с взривно­то вещество , к а т о дърво, полимерни материали и др.

(2) Гил з а т а на д е т о н а т о р а влиза изцяло във взрив­н о т о вещество , к а т о д е т о н а т о р ъ т надеждно се закреп­ва в па трона , а д е т онир ащия т шнур, огнепроводният шнур, вълноводът или проводниците на е л е к т род е т о -н а т о р а заедно се привързва т с к р аищат а на обвивката . При използването на е л е к т р о д е т он а т о р може закрепва­н е т о да се о с ъще с т в и и чрез направена примка от проводниците му.

Чл.88.(1) При и з г о т в ян е т о на боевици от пресовани взривни вещества се използват само т акива взривни ве­щества , к о и т о и м а т необходимите за ц е л т а о т вори или гнезда.

(2) Забранява се разширяване, удълбаване и пробива­не на о т вори или гнезда в пресовани взривни вещества .

Чл.89.(1) За р а б о т а в оводнени условия се използват боевици от водоустойчиви или водоизолирани взривни материали .

(2) При водоизолиране на боевици с горещи съста­ви т е м п е р а т у р а т а им не може да надвишава 60° С.

(3) Забранява се при изолиране на боевици с помощ­та на м е т а лни обвивки запояването или з аваряването им след п о с т а в я н е т о на взривен ма т ериал в т я х .

Чл.90.(1) При взривяване на заряди с д е тониращ шнур к р а я т му, к о й т о се вкарва в боевика, се завързва на възел или се удвоява.

(2) Разрешава се при п а т рони с х артиена или дру-

34

га мека обвивка к а к т о и при пресовани взривни веще­с т в а , ч а с т от д е тониращия шнур да се н а м о т а в а око­ло боевика.

Чл.91.(1) Забранява се съхраняването на боевици.

(2) От неизползваните боевици се о т с т р а н я в а т (и зваждат ) с р е д с т в а т а за взривяване или детонира-щ и я т шнур, к а т о в зривните ма т ериали м о г а т д а с е използват повторно .

(3) При невъзможност да се о т с т р а н я т средства­та за взривяване или д е т онир ащия т шнур, неизползва­н и т е боевици се унищожават .

Чл.92. При дублиране на в зривната мрежа се изпол­з в а т средства за взривяване от един и същи т и п и сте­пен на закъснение, поставени в боевика.

Чл.93. Боевиците се пренася т по реда за пренасяне на с р е д с т в а т а за взривяване в раници или специални сан­дъци, к а т о о б щ а т а им маса не може да е по-голяма от 10 kg. Боевиците се п о с т а в я т вертикално в един ред.

Чл.94. (1) Боевиците се спускат в ш а х т а т а с помощ­та на подемния съд, к а т о с к о р о с т т а на спускане не може да превишава 1 m/s, а при спускане по направляващи - 2 m/s.

(2) Забранява се спускането на боевици със самооб-ръщащи се и ра з товарващи се о т к ъ м д ъно то подемни съдове.

(3) Боевиците се спускат о тд елно от в зривното в ещес тво в количество, необходимо за едно взривяване. Спускането се извършва при о т с ъ с т в и е на хора в по­демния съд.

35

Раздел II

Взривяване с капсул д е т о н а т о р и огнепроводен шнур (огнево взривяване)

Чл.95. (1) Взривяване с капсул д е т о н а т о р и огне­проводен шнур (огнево взривяване) се разрешава само в случаите, в к о и т о не може да бъде използван друг начин на взривяване.

(2) Забранява се о гневото взривяване:

1. при взривни р а б о т и в подземни условия;

2. при взривяване на повече от един сондажен заряд;

3. при взривяване на заряди, покрити с предпазни приспособления;

4. при прострелване на сондажи и взривни дупки;

5. к о г а т о о т т е г л я н е т о на взривника е затруднено.

Чл.96.(1) О т р я з ъ ц и т е от огнеповоден шнур се из­г о т в я т с дължина, к о я т о осигурява д о с т а т ъ ч н о време за запалването на всички о тря зъци и за отдалечаване на взривниците на безопасно разстояние или в укритие, без използване на превозни средства .

(2) Дължина т а на най-късия о т р я з ъ к от огнепово­ден шнур не може да бъде по-малка от 1 т, с изключение на случаите по чл.343, ал.2 и чл.358, ал.2.

(3) Дължина т а на контролния о т ря з ък от огнепро­воден шнур т р я б в а да е с 0,6 м по-малка от най-късия о т р я з ък огнепроводен шнур, с изключение на случаите по чл.376, ал.З.

(4) О гнепроводният шнур т р я б в а да излиза от в зривната дупка или сондажа не по-малко от 0,25 м.

Чл.97. Присъединяването на огнепроводния шнур към капсул д е т о н а т о р а се извършва съгласно Инструк­ц и я т а за присъединяване на огнепроводни шнурове към капсул д е т о н а т о р и - приложение № 6.

36

Чл.98. Забранява се едновременната употреба на огнепроводни шнурове о т различни марки, о т различни производители и от различни партиди .

Чл.99. Забранява се упо тр еб а т а на огнеповоден шнур с дължина по-голяма от 10 м. При дължина по-голяма от 4 т о т р я з ъ ци т е от него се дублират и се з апалват едно­временно.

Чл.100. Забранява се прегъването, усукването и на­виването на огнепроводния шнур в заряда от взривно в ещес тво и извън него.

Чл.101. При огнево взривяване един взривник може да запали не повече от 12 о т р я з ък а огнепроводен шнур.

Чл.102.(1) При едновременно запалване на повече от 4 о т р я з ъ к а огнепроводен шнур за к он т р о л на вре­м е т о с е у п о т р е б я в а к о н т р о л е н о т р я з ъ к о т огнепроводен шнур.

(2) При завършване горенето или при изгасване на контролния о т р я з ъ к или о т ря з ък а за запалване на огне­проводния шнур взривникът прекратява по-нататъш­н о т о запалване на о т р я з ъ ц и т е от него и се отдалечиа-ва на безопасно разстояние или в укритие .

Чл. 103.(1) Огнепроводните шнурове се з а п а л в а т само с п о м о щ т а на о т р я з ъ к от огнепроводен шнур с дължина, равна на контролния отрязък , нарязан косо на о с т а пре з опред ел ено р а з с т о я н и е (миче ) или със специални приспособления, к а т о патрони за единично или групово запалване и др.

(2) Огнепроводният шнур може да се запалва с киб­р и т само при взривяване на един заряд.

Чл.104.(1) К о г а т о има о т к а зи или при неувереност в т о ч н о с т т а на изброените взривове,приближаването към м я с т о т о на взривяване се разрешава не по-рано от 20 min, считано от м о м е н т а на взривяване на последния заряд.

37

(2) При липса на о т к а з и към м я с т о т о на Взривява­не се о т и в а не по-рано от 5 min.

Раздел III

Взривяване с детониращ шнур

Чл.105. (1) Забранява се у п о т р е б а т а на де тониращ шнур от различни производители и от различни марки в една и съща взривна мрежа.

(2) Изискването по ал.1 не се о тн а с я за отрязъци­те де тониращ шнур към з акъснит елит е з а д е тониращ шнур.

Чл.106. Д е т о н и р а щ и я т шнур се реже с о с т ъ р ре­жещ ин с т р ум ен т (нож) в една посока върху дървена под­ложка или с други допуснати за ц е л т а средства .

Чл. 107.(1) О т р я з ъ ц и т е от детониращ шнур се съе­диняват помежду си само по начините , посочени от про­изводителя в инс тр укция т а за употреба .

(2) Съединяването чрез допиране се извършва на дължина не по-малка от 0,10 м, к а т о д е т онир ащи т е шнурове п лъ тно се допира т един до друг. Свързването се осъществява с изолационна л е н т а изолирбанд, канап или с п о м о щ т а на специални приспособления.

Чл.108.(1) Д е т о н и р а щ и я т шнур се съединява със с р е д с т в а т а за взривяване на 0,10-0,15м от края на шну­ра, к а т о д ъно то на гилза та на д е т о н а т о р а сочи посока­та на разпространение на д е т онация т а .

(2) Свързването се извършва по чл.107, ал. 2, к а т о ср едс т в а т а за взривяване се допират плътно до детони-ращия шнур.

Чл.109. Към магистралния детониращ шнур разкло­ненията се присъединяват т а к а , че началото на разкло­нение то да е срещу по сок а т а на разпространение на

38

детонация и ъ г ълъ т между т я х , измерен от с т р а н а т а на началото на разклонението, да е по-голям от 90°.

Чл.110. При полагане на взривната мрежа от де­тониращ шнур не се допуска прегъване и усукване на де-тониращия шнур. При пресичането ( кръс тосването ) на д е т онир ащит е шнурове между т я х се по с т а в я слой от почва, пясък или друг подходящ ма т е ри а л с дебелина не по-малка от 0 ,15 м.

Чл.111. Нач а лно то иницииране на в зривната мре­жа от де тониращ шнур може да се извърши с капсул де­т о н а т о р , е л е к т род е т он а т ор или друго средство за взри­вяване при спазване изискванията за с ъ о т в е т н о т о взри­вяване.

Чл.112. При дублиране на в зривната мрежа от де­тониращ шнур основната и дублиращата мрежа се взри­в я в а т едновременно с едно или няколко средства за взри­вяване, от един и същи т и п и с т е п ен на закъснение, свързани заедно.

Чл.113.(1) З а къ сни т е ли т е за д е тониращ шнур се п о д г о т в я т и присъединяват към взривната мрежа от д е тониращ шнур съгласно инс тр укция т а за употреба­т а им.

(2) Забранява се присъединяването на закъснители з а д е тониращ шнур директно към взривната мрежа от д е тониращ шнур с п о м о щ т а на клещи и други притиска­щи приспособления.

Раздел IV Взривяване с електродетонатор

(електрическо взривяване)

Чл.114. Забранява се у п о т р е б а т а на е л ек трод е т о -н а т ори с безопасен т о к по-малък от 0,4 А.

39

Чл.115. Забранява се в една u съща електровзривна мрежа да се и зпол з в а т е л е к т р о д е т о н а т о р и с различна електрическа у с т ойчиво с т и от различни производи­т ели .

Чл.116. (1) Забранява се използването на електри­ческо взривяване при наличие на блуждаещи токове , то­кове на у т е чка и в близост до електросъоръжения, ка­бели и други и з точници на електроенергия и опасни електромагнитни излъчвания без провеждане на допълни­телни мерки за безопасност к а т о изключване на ел.за-хранването , измерване ниво то на блуждаещите и токо­в е т е на у течка , използване на е л е к т р о д е т о н а т о р и с висока електрическа у с тойчивос т и др.

(2) При електрическо взривяване във високопланин­ски райони, над 1400 т надморска височина, се използват е л е к т р о д е т о н а т о р и с висока електрическа устойчи­вост .

Чл. 117.(1) Преди упо т р е б а т а на електроде тонато­ри се проверява омическото им съпротивление и при наличие то на е л е к т р о д е т о н а т о р и със с т о й н о с т на съпротивлението различно от посоченото в стандар­т а , те се о т д е л я т , бракуват и унищожава т по устано­вения ред.

(2) Съпротивлението на е л е к т р о д е т о н а т о р и т е се проверява от взривници или магазинери на склад за взрив­ни материали в специално съоръжени помещения. При т а з и операция при един взривник (магазинер) не се раз­решава да има повече от 100 е л е к т р о д е т он а т о ри . Про­веряваните е л е к т р о д е т он а т о ри се п о с т а в я т в метал­на т р ъ б а или зад дървена преграда с дебелина не по-мал­ко о т 0,10 т .

(3) Разрешава се използването и на стендове или уст­ройс т в а за определяне омическото съпротивление на електродетонатори , допуснати до употреба за т а з и цел.

40

(4) Проводниците на е л е к т р о д е т он а т о ри т е , кои­то са със зачистени краища, след проверката се съединя­в а т „накъсо" и в т о в а положение о с т а в а т през ц яло то време до момен т а на присъединяването им към елект-ровзривната мрежа.

(5) При г а р а н т и р ан о к а ч е с т в о на о м и ч е с к о т о съпротивление, установено чрез проверката на не по-малко от т р и партиди , се допуска да се пров еряв а т 20% от следващите партиди . При установяване на от­клонения от посоченото в с т а н д а р т а съпротивление се проверява т всички е л е к т р о д е т он а т о ри о т п а р т и д а т а .

Чл.118.(1) Пров е рк а т а на е л е к т р о д е т о н а т о р и т е и на е л ек тров зривна т а мрежа се извършва само с уреди ( омметри ) , даващи на кл емит е т о к със сила не по-голя­ма от 50 мА и допуснати до употреба за т а з и цел.

(2) Уредит е по ал.1 се проверяват в срокове, опре­делени в техническия паспорт , но не по-рядко от един п ъ т в годината , к а к т о и при смяна на б а т е р и и т е и при нарушения в конс тр укция т а и корпуса.

(3) Пров е рк а т а по ал.2 се извършва от упълномо­щена лаборатория .

Чл.119. При р а б о т а с е л е к т р о д е т он а т о ри се забра­нява о п ъ в а н е т о на проводниците , к а т о г и л з а т а на е л е к т р о д е т о н а т о р а се държи в дланта .

Чл.120.(1) За магистрални проводници се използват с т а н д а р т н и проводници с многожични медни жила със сечение не по-малко от 0,75 mm

2 с каучукова или пласт­

масова изолация. И з п р а в н о с т т а на ма ги с тр алнит е про­водници се проверява преди всяко взривяване.

(2) За удължителни проводници се използват стан­дар тни проводници с едноличния или многожични жила, с каучукова или пластмасова изолация и със сечение не по-малко от 0,5 mm

2.

(3) Токопроводимост т а на електровзривната мре-

41

жа се осъществява от два изолирани проводника. Забра­нява се използването на вода, земя, релси, в ъ ж е т а и др. за в т ори проводник, с изключение на случаите по чл.332, ал.1 при използване на к а ро т ажен кабел, о п л е т к а т а на к ой т о се използва за в т о ри проводник.

Чл.121. Е л е к т р о д е т о н а т о р и т е се взривяват с по­м о щ т а на уреди за взривяване, осигуряващи постоянен т о к със сила и енергия на импулса не по-малки от опреде­лените за с ъ о т в е т ни я т и п е л е к т р о д е т он а т о ри в стан­д а р т а или инструкцията за употреба.

Чл.122. Ма ги с т р а лни т е проводници се присъединя­в а т директно към кл емит е на уреда за взривяване, без да се използват допълнителни проводници.

Чл.123.(1) Уреди т е за взривяване, предназначени за р а б о т а в рудници , опасни по м е т а н и въглищен прах, се проверяват не по-рядко от един п ъ т на ш е с т месеца и след всеки р емонт , смяна на б а т е р и и т е или нарушения в конс тр укция т а и корпуса.

(2) О с т а н а л и т е уреди за взривяване се проверяват не по-рядко от един п ъ т в годината , след всеки р е м о н т и при нарушения в конс тр укция т а и корпуса.

(3) Проверките по ал. 1 и 2 се и звършват от упълно­мощена лаборатория .

Чл.124.(1) Преди употреба уредите за взривяване се проверява т с допуснати за т а з и цел специални уст­ройства , к ои т о са в комплек товк а т а на уредите за взри­вяване. При рудници, опасни по газ и прах, проверка т а се извършва на повърхнос т т а .

(2) Забранява се проверката на уредите за взривя­ване чрез даване на кл емит е им „накъсо".

Чл. 125.(1) Всички електросъоръжения, кабели, кон­т а к т и и други захранващи проводници, намиращи се в пределите на опасната зона, къд е то се монтира елект-ровзривната мрежа, се изключват от момен т а на изгот-

42

вяне то на боевиците до завършване на взривяването.

(2) Забранява се движението на к о н т а к т н и елект­ролокомотиви в района на взривяването по време на за­реждането , м о н т и р а н е т о на е л ек тров зривна т а мрежа и взривяването на з арядите .

Чл.126. До м о м е н т а на взривяването к лючъ т или р ъ к о х в а т к а т а (манивела т а ) о т уреда з а взривяване т р я б в а да бъде при ръководителя на взривните р а б о ти или взривника, к о й т о ще извърши взривяването .

Чл.127. (1) Е л е к т р о в з р и в н а т а мрежа се м о н т и р а след к а т о завърши з а р ежд ан е т о и се п о с т а ви забив-к а т а .

(2) Забранява се м он т и р ан е т о на електровзривна­та мрежа в посока от уреда за взривяване към зарядите .

(3) Кр аища т а на проводниците на м о н т и р а н а т а ч а с т о т ел ектров зривната мрежа с е с вър з в а т „накъ­со" до присъединяването им към проводниците на сле­д в аща т а ч а с т на е л ек тров зривна т а мрежа.

(4) Забранява се присъединяването на проводници­т е о т м о н т и р а н а т а ч а с т н а е л ек тров зривна т а мрежа към следващите проводници, д о к а т о срещуположните им краища не б ъ д а т свързани „накъсо".

(5) К р а и щ а т а на м а г и с т р а л н и т е проводници на ел ек тров зривнат а мрежа се с в ър з в а т „накъсо" до при­съединяването им към кл емит е на уреда за взривяване.

Чл.128. Не се допуска съприкосновение на електров­зривната мрежа ( е л е к т род е т он а т ор а и проводници) с шини, тръби , релси, електросъоръжения и други токопро-водими части .

Чл.129. Съединенията (свръзките на проводници­т е ) , вкл. и на е л е к т р о д е т о н а т о р и т е , се и з граждат доб­ре почистени, здраво свързани и обвити с изолирбанд, изолационен шлаух или специални приспособления.

Чл.130. (1) О б щ о т о с ъпро тивл ение на ц я л а т а

43

електровзривна мрежа се изчислява, а след т о в а се из­мерва непосредствено преди взривяването . Измерване­то с е извършва о т м я с т о т о з а взривяване, след к а т о всички хора се и з т е г л я т на безопасно разстояние или в укритие .

(2) Ако фак тич е ски и зм е р ен о т о и изчисленото съпротивление на е л ек тров зривна т а мрежа се различа­в а т с повече от 10 %, необходимо е да се о т с т р а н я т неи зправнос тит е (непочистени краища на ж и л а т а на проводниците, лоши връзки, нарушение на изолацията, у т ечки на т о к , несвързани проводници и др.).

(3) О б щ о т о съпротивление на ел ектров зривнат а мрежа, измерено или изчислено с 10 % завишение не може д а н адвишава с ъ п р о т и в л е н и е т о , к о е т о у р е д ъ т з а взривяване може да преодолее за с ъ о т в е тния клас елект­ро д е т он а т о ри и схема на взривяване.

Чл.131. (1) Взривникът може да излезе от укритие­то не по-рано от 5 min след взривяването, к а т о о т к а чи от уреда за взривяване и свърже „накъсо" магистрални­те проводници и вземе със себе си ключа или ръкохват­к а т а о т уреда з а взривяване.

(2) Разрешава се на взривника да о тид е до място­то на взривяване само след пълното проветряване , но не по-рано от 15 min след взривяването .

Чл.132. Ако след подаването на импулса от уреда за взривяване не се получи взривяване, в зривникът е длъжен да о т к а чи магистралния проводник от уреда за взривяване и да свърже кр аища т а му накъсо, да вземе в себе си ключа или р ъ к о х в а т к а т а от уреда за взривяване, след к о е т о да изясни причините за отказа . В т о з и случай до м я с т о т о на взривяване може да се о тид е не по-рано о т 1 0 min, н е з а ви симо о т т и п а н а и з п о л з в а н и т е е л е к т ро д е т он а т ори .

44

Раздел V

Взривяване с неелектрически системи

(капсул д е т о н а т о р и вълновод)

Чл. 133. При използване на неелектрически систе­ми за взривяване (капсул д е т о н а т о р и вълновод) се спа­з в а т изискванията на т о з и правилник и на инструкция­т а з а у п о т р е б а т а им.

Чл.134. (1) Забранява се ра зхерметизирането чрез рязане, пробождане, и др. на вълноводите и у п о т р е б а т а им след разхерметизиране.

(2) Забранява се у п о т р е б а т а на елементи от не-електрическа сис т ема с видими дефекти .

Чл. 135.(1) Е л е м е н т и т е на неелектрическа т а сис­т е м а т а се съхраняват в оригинални опаковки на произ­водителя .

(2) Допуска се използването и съхраняването на еле­м е н т и от разхерметизирани опаковки в срок не по-го­лям от посочения в инс тр укция т а за употреба .

Чл.136. Забранява се удължаването на вълноводи­т е , к о и т о се п о с т а в я т в сондажи и взривни дупки.

Чл.137. Преди инициирането на неелектрическа т а си с т ема р ъко в о ди т е л я т на взривните р а б о ти или не­гов з амес тник извършва оглед на е л е м е н т и т е и тяхно­то свързване съгласно паспорта за пробивно-взривни р а б о т и и о т с т р а н я в а у с т анов енит е неизправности.

Чл.138. Забранява се при тиск ане то на елементи­те о т н е ел ек триче ск а т а си с т ема с т в ъ р ди и о с т р и предмети .

Чл.139. (1) Началното иницииране на неелектричес­к а т а сис т ема се извършва съгласно инс т р укция т а за у п о т р е б а т а и.

(2) Допуска се началното иницииране на неелект-

45

рическата сис т ема да се извършва с капсул д е т о н а т о р или е л е к т р о д е т о н а т о р , к а т о с ъ е диняв ане то се из­вършва на 0,10-0,15 м от края на вълновода, при спазва­не на о с т а н а ли т е изисквания по чл.108.

Раздел VI

Други начини за взривяване

Чл.140. При и зпол з в ане на други с р е д с т в а за взривяване с е с п а з в а т освен и зи ск в ания т а на т о з и п р а вилник и и з и с к в а н и я т а з а б е з оп а сн а р а б о т а , съхраняване и унищожаване, посочени от производителя.

Глава п е т а Б Е З О П А С Н И РАЗСТОЯНИЯ

Чл.141. П а р а м е т р и т е на взривните р аботи , осигу­ряващи безопасност на хора, съоръжения и сгради от вредното въздействие на взрива, се определят съгласно Инструкция т а за определяне на безопасните разстояния при взривните р а б о т и - приложение № 7.

Чл.142. (1) Р а з с т о яние т о между хранилищата и от­к р и т и т е площадки за съхраняване на взривни материа­ли се определят т а к а , че да се изключва в ъ з м о ж н о с т т а за предаване на детонация от един към друг заряд (хра­нилище, фигура).

(2) Р а з с т о я н и я т а по ал.1 с е о п р е д е л я т по НУППССВВОБ .

Чл.143. Бе зопасните ра зстояния за хора не м о г а т да б ъ д а т по-малки от посочените в т аблица 1.

46

Табл. 1

47

Вид и методи на Минимално допустим взривните работи радиус на опасната зона, м

1 2

/ Взривяване на земната повърхност

1.При открити заряди 300 1

2. При заряди във взривна дупка 200 2

3. При заряди в сондажи при диаметър : - до 110 mm 300

2

- о т 110 до 250 mm 500 2

- над 250 mm по проект 4. При камерни заряди по проект

// Изкореняване на пънове 200 III. Прокарване на защитни ивици в почвата при

борба с горски пожари 100 IV. Удълбаване на дъна по проект V. Взривни работи по лед

1. При взривяване на ледена покривка 100 2. При взривяване на ледени натрупвания

(задръствания) 200 VI. Взривни работи по метал

1. На място или на полигони 1500 2. При взривяване в яма 30 3. При взривяване на горещи метали 30 4. При щамповане във воден басейн 25 5. При взривно заваряване (пликиране) 100

VII. Събаряне на сгради и съоръжения 100

VIII. Раздробяване на фундаменти

1. На о ткрито 100 2. В помещения по проект

X. Взривни работи на строителни площадки по проект X. Прострелване на взривни дупки за котлови заряди 50

продължение на табл. 1

Забележки 1.-Масата на заряда не може да превишава 10 kg. При по-голяма маса

на заряда минимално допустимият радиус се определя по проект. 2. При взривяване на склонове по направление надолу, радиусът на

опасната зона трябва да бъде увеличен 1,5 пъти. Радиусът на опасната зона е оказан при взривяване със завивка.

3. Радиусът на опасната зона при торпедиране и перфориране на сондажи може да бъде намален на 20 т след спускането на апарата в сондажа на дълбочина повече от 50т.

Г л а в а ш е с т а У Н И Щ О Ж А В А Н Е НА ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ

Раздел I

Общи положения

Чл.144.(1) Разрешава се взривните ма т ериали да се унищожават чрез взривяване или чрез изгаряне.

(2) Допуска се и унищожаването (неутрализиране­т о ) на взривни в ещес тв а по химически начини, к о е т о се извършва по проект .

(3) За унищожаване на всеки конкретен т и п взри­вен ма т е ри ал се избира най- подходящият начин, посо-

48

чен в инс трукцият а за у п о т р е б а т а му.

Чл.145. (1) Взривните материали се унищожават след бракуване при спазване изискванията за взривна и пожарна безопасност и опазване на околнат а среда.

(2) Бракув ане то на в зривните ма т е риали се из­вършва с о тделен протокол .

Чл.146.(1) В протокола за унищожаване на взривни­т е м а т е ри а ли с е п о с о ч в а т к о л и ч е с т в о т о , м а р к а т а ( т и п ъ т ) на взривния материал , причините за бракуване и начинът за унищожаването им. П р о т о к о л ъ т се изгот­вя в 3 екземпляра - по един за завеждащ склада за взрив­ни материали, с ч е т о в о д с т в о т о и ор ганите на МВР.

(2) Взривните материали се унищожават от взрив-ници под р ъ к о в о д с т в о т о на ръководителя на взривните р аботи .

Чл.147.(1) Пл оща д к а т а за унищожаване на взрив­н и т е ма т е риали се изгражда на безопасно ра зс тояние , определено съгласно ра зпоредбите на глава п е т а , но не по-малко от 1000 т от населени м е с т а , промишлени и с т р о и т е л н и площадки или складове за взривни мате­риали.

(2) Площадк а т а и 10 т около нея се р а з ч и с т в а т о т горими материали .

Чл.148.(1) За хората , к о и т о у ч а с т в а т в унищожа­ван е т о на взривни материали, се осигурява укритие по чл.310 ал.3.

(2) К о г а т о няма укритие, х ор а т а се о т д а л е ч а в а т извън границите на опаснат а зона.

Чл.149. Забранява се с ъ в м е с т н о т о унищожаване на взривни материали от различните групи по чл.17.

4. ПРАВИЛНИК. 49

1 2

XI. Прострелване на сондажи за котлоВи заряди 150 XII. Торпедиране и перфориране на нефтени и

газови сондаАи 503

XIII. При взривни работи за сеизмично проучване:

1. В шурфове 100 2. В сондажи 30

XIV. Други методи по проект

Раздел II

Унищожаване чрез взривяване

Чл. 150.(1) Чрез взривяване се унищожават капсул д е тона тори , е л ек трод е тона тори , закъснители за дето­ниращ шнур и други средства за взривяване, простре­лващи взривни апарати , взривни в ещества и детонира-щи шнурове, к о и т о не са загубили д е тонационните си качества , к а к т о и ексудирали ни т р о е с т е рни взривни вещества .

(2) Ексудирали ни тро е с т е рни взривни в ещес тв а се унищожават заедно с опаковката .

Чл.151. К о ли ч е с т в о т о взривни материали, к о е т о може да се унищожи наведнъж чрез взривяване, се опре­деля за всеки конкре т ен случай съобразно м е с т н и т е ус­ловия и според изискванията на глава п е т а .

Чл.152. Взривните материали, к о и т о ще се унищо­ж а в а т на ч а с т и (на няколко пъ ти ) , се ра зпола г а т зад прикритие или на безопасно разстояние от м я с т о т о на взривяване съгласно изискванията глава п е т а .

Чл. 153.(1) Взривните материали се в зривяват чрез е л е к т р о д е т он а т о ри или с неелектрически системи и с п о м о щ т а на боевици от годни взривни вещества .

(2) Огневия т начин за взривяване при унищожаване на взривни материали се допуска по изключение.

Чл.154. При понижена детонационна способност на унищожаваните взривни мат ериали те се в зривява т в ями, к а т о боевиците се п о с т а в я т непосредствено върху взривните материали и я м и т е се з асипват с пясък или пръс т . По същия начин се унищожава т и закъсни­т е л и т е за д е т онир ащ шнур, с р е д с т в а т а за взривяване и п р о с т р е л в ащи т е взривни апарати .

Чл.155. След завършване на унищожаването лица­т а , к о и т о са го извършили, проверят з а о с т а т ъ ц и от

50

взривни материали . При наличие те се събират и уни­щожав а т .

Раздел III

Унищожаване чрез изгаряне

Чл.156.(1) Из г аряне то на взривни материали се раз­решава при подходящи метеорологични условия.

(2) Забранява се из гарянето на взривни материали при валежи, в я т ър , мъгла и намалена видимост .

Чл.157 .(1) Чре з изгаряне се у н и щ о ж а в а т огне-проводни шнурове, п а трони за групово или единично за­палване на огнепроводни шнурове, взривни вещества , за­губили де тонационните си свойства, вълноводи, барути, пиротехнически със т а ви и изделия от т я х .

(2) Забранява се унищожаването чрез изгаряне на капсул д е т он а т о ри , е л е к т р о д е т он а т о ри , закъснители за д е тониращ шнур и други средства за взривяване.

Чл.158. (1) В зривните в ещества , огнеповодните шнурове, п а т р о н и т е за групово или единично запалване на огнепроводни шнурове и пиротехническите изделия се и з г арят поотделно върху клади от горими материали, при к о е т о на всяка клада м о г а т да се и з г аря т не повече от 10 kg. П а т р о н и т е от взривни в ещес т в а се разсти­л а т на к л а д а т а в един ред т а к а , че да не се допират .

(2) При изгаряне на димни или бездимни барути и пиротехнически със т а ви те се р а з с т и л а т на пъ т еки не по-широки от 0,30 м при дебелина на слоя не повече от 0,10 м и разстояние между т я х не по-малко от 5 м. Раз­решава се едновременно да се з ап аля т не повече от 3 пътеки .

Чл.159. Забранява се из гарянето на взривни мате­риали в т я х н а т а опаковка.

51

Чл.160. Преди изгарянето им взривните в ещес т в а се проверява т за средства за взривяване и при наличие н а т а к и в а т е с е о т с т р а н я в а т .

Чл.161. Бе зопасните р а з с тояния при изгаряне на взривни материали се определят по същия начин, к а к т о при взривяването на т а к и в а количества съгласно изис­кваният а на глава п е т а .

Чл.162.(1) За подпалване на к л а д а т а от подветре-н а т а с т р ан а се прокарва огнепроводен шнур или п ъ т е к а от лесно запалими материали ( т алаш, сухи храсти, хар­т и я ) с дължина най-малко 5 т.

(2) Подпалването са извършва само след завършва­не на п о д г о т в и т е лни т е р а б о ти и о т т е г л я н е т о на хо­р а т а на безопасно разстояние или в укритие . След за­палване на огнеповодния шнур или п ъ т е к а т а взривникът незабавно о т и в а в у к р и т и е т о или на безопасно м я с т о .

Чл.163.(1) Кл а д а т а се изгражда с д о с т а т ъ ч е н обем, за да не се налага добавянето на горивен ма т ериал по време на из гарянето на взривните материали .

(2) Приближаване то към м я с т о т о на унищожава­не се разрешава след и з г арянето на в зривните ма т е­риали и клада т а .

Чл.164. След изгарянето взривникът проверява за неизгорели взривни материали, к а т о разравя пепелта с дървена л о п а т а или гребло, събира о с т а т ъ ц и т е и ги из­гаря допълнително.

Чл.165. Към изгаряне на следващите взривни ма­териали се пристъпва само след к а т о се установи, че на площадката няма о с т а т ъ ц и от взривни материали и огън от предишното изгаряне и че площадката е напълно изстинала.

52

Раздел IV

Използване или унищожаване на опаковката на взривни материали

Чл.166.(1) Опразнената опаковка се преглежда и по­чис тв а грижливо о т о с т а т ъ ц и о т взривни вещества .

(2) Д ъ р в е н а т а опаковка о т взривни в еще с т в а , съдържащи нитроес т ери , се проверява и за наличие на следи от ексудат и се измива с алкален р а з т в о р при на­личие на т акива .

(3) Преди всяко изнасяне от склада опаковка т а се проверява за останали в нея взривни материали .

Чл.167. Не г одна т а за пов торна употреба опаковка (с о с т а т ъ ц и по нея от взривни вещества , с нарушена ц я ло с т и др.) се унищожава чрез изгаряне при спазване изискванията на т а з и глава.

53

Д я л В т о р и ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ

НА ВЗРИВНИ РАБОТИ

Г л а в а п ъ р в а

О С Н О В Н И П О Л О Ж Е Н И Я

Чл.168. (1) Всички юридически и физически лица, к о и т о и з вършва т взривни работи , задължително и м а т ръководител на взривни р або ти .

(2) За производства, при к о и т о взривните р а б о т и са неразделна ч а с т от т е хноло гията на р а б о т а т а , ръко­водител смените , началник у ч а с т ъци т е (цеховете) за­дължително и м а т правоспособност - ръководител взрив­ни работи .

Чл.169.(1) Взривните р а б о ти се и з вършват по про­е к т или по паспорт .

(2) При технологични (повтарящи се) взривявания всяко от т я х се извършва по паспорт , със т авен на база­та на про ек т а и о т ч и т а щ к онкр е т ни т е условия.

(3) К о г а т о условията се п о в т а р я т , п а с п о р т ъ т е типов .

(4) При единични взривявания за с т р ои т е лни рабо­ти (изкопи за кладенци, септични ями, гаражи, основи и други подобни) се допуска взривни р а б о т и да се из­вършв а т по паспорт , предвиждащ и необходимите мер­ки за безопасност.

Чл.170. (1) П р о е к т и т е и п а спор ти т е за взривни ра­бо т и се р а з р а б о т в а т съгласно Инс т р у кция т а за разра­б о т в а н е т о на проекти и паспорти за пробивно - взрив­ни р а бо ти - приложение № 8.

(2) В п р о е к т и т е за взривни р а бо ти във високопла-

54

нински райони при наличие на блуждаещи т оков е , във водоеми, при масиви с високи т емпер а т ури , при гасене на пожари и специални взривни работи , се определят и специфични мерки за безопасност.

Чл.171. Преди започване на взривните р а бо ти се ус­тановява границата на опасната зона, к а т о тя се обо­значава на м е с т н о с т т а със знаци (флагове, т а б е л и , лен-т и , в ъже т а и др.).

Чл.172.(1) По време на взривни р а б о ти границите на з он а т а се охраняват от помощен персонал за взрив­ни р а бо ти или специално инструктирани работници.

(2) При взривни р а б о т и на п о в ъ р х н о с т т а всеки п о с т се намира в з р и т е л н о т о поле на съседния по с т . При невъзможност за пряка визуална връзка п о с т о в е т е на о тц епл ение то се осигуряват с радиовръзка или друга техническа връзка.

(3) При подземни взривни р а б о т и п о д с т ъпи т е към забоя, к ъ д е т о се и з вършва т взривни работи , се п о е м а т под охрана преди началото на зареждането .

(4) В изработки, по к о и т о се насочва т токсични­те газове от взрива, не се п о с т а в я т постове , а т е с е пре граждат с дъски и с надпис се забранява влизането в т я х . След завършване на взривяването и пълното про­ветряване на и з р а б о т ки т е надписът и преграждението се свалят .

Чл.173. Х о р а т а в близост до охраняемата зона свое-временнно се у в едомява т за п р е д с т о ящи т е взривни ра­боти , м я с т о т о и в р ем е т о на извършването им, грани­ц и т е на опасната и охраняемата зона, използваните сиг-нали , тяхното значение и поведението на х ор а т а при по­даване то им.

Чл.174.(1) При извършване на взривни р а б о т и за­дължително се използват разбираеми звукови или свет­линни сигнали, с к ои т о се запознават всички лица на обек-

55

ma. Начинит е за подаване на сигналите и т я х н о т о пред­назначение се определят в проект а .

(2) Сигналите се подават от взривника, старши взрив-ника или от ръководителя на взривни работи в следния ред:

1. първи сигнал - „предупредителен"; т о й се подава при п о д г о т о в к а т а на боевиците к а т о след т о з и сигнал всички лица, к о и т о не са з а е т и с взривни работи , се от­т е г л я т зад границата на охраняемата зона или в безо­пасно укритие ; п о с т о в е т е н а о т ц е п л ени е т о з а е м а т м е с т а т а си и не допускат влизането в охраняемата зона.

2. в т о р и я т сигнал - „боен"; т о й се подава след пълна г о т о в н о с т за подаване на началния импулс за взривява­не на в зривната мрежа;

3. т р е т и сигнал - „о тбой " ; т о й се подава след окон­ч а т е л н о т о завършване на взривяването, проветряване­то и проверка т а на м я с т о т о на взривяване.

Чл.175. Сондажите и взривните дупки се проверя­в а т преди з ареждането им за с ъ о т в е т с т в и е т о им с паспорта за пробивно-взривни р або ти .

Чл.176. При зареждане се използват шомполи, из­готв ени от дърво или друг а н т и с т а т и ч е н материал , недаващ искри при удар или триене .

Чл.177. (1) Бо е викъ т се по с т а в я т а к а , че д ъно т о на гилза та на д е т о н а т о р а (капсул д е т он а т о р а , е л ект -р о д е т он а т о р а ) да сочи посокат а на разпространение на д е т он ация т а .

(2) Б о е вик ъ т се по с т а в я пръв или последен (задно или предно иницииране) във в зривната дупка. Забранява се междинното му поставяне .

Чл.178. (1) Забранява се спускането на боевика чрез огнепроводен шнур.

(2) При спускане с други средства за взривяване не се разрешава м а с а т а на боевика да е по-голяма о т :

1. при взривяване с е л е к т р о д е т о н а т о р - 2 kg;

56

2. при взривяване с неелектрически системи - 5 kg;

3. при взривяване с д е тониращ шнур - 15 kg.

Чл.179.(1) Боевиците се п о с т а в я т внимателно без удари и сътресения.

(2) Забранява се уплъ тняв ане то на боевиците при зареждането , удрянето им с шомпола, к а к т о и свобод­н о т о им пускане.

(3) Забранява се п р о б у т в ан е т о и пробиването с шомпола на заседнали боевици. Те се в зривяват заедно с о с т а н а л и т е заряди.

Чл.180. Забранява се издърпването и т е г л е н е т о на огнепроводен шнур, д е тониращ шнур, вълновод и про­водниците на е л е к т р о д е т он а т о р , поставени в заряди във взривни дупки, сондажи и др.

Чл.182.(1) Забранява се използването на едрозър­не с ти или горими материали за забивка.

(2) З абивка т а се пос т а вя внимателно, к а т о първи­те порции от нея са малки и се следи да не се у п л ъ тн я в а т силно.

(3) При пос т а вяне на з а бивк а т а д е т о н и р а щ и я т шнур, огнепроводният шнур, проводниците на електро-д е т о н а т о р ъ т или вълноводът не т р я б в а да б ъ д а т об­т е г н а т и .

Чл.182. Забранява се п о с т а в ян е т о в заряда на сво­бодни (извън боевика) капсул д е т он а т о ри , електроде­т о н а т о р и или други средства за взривяване.

Чл.183.(1) Забранява се по време на гръмотевична буря извършването на взривни р а б о т и на з емн а т а по­върхност .

(2) Ако в зривната мрежа е монтирана преди на­с т ъ п в а н е т о на бурята , взривяването се извършва неза­бавно, а при невъзможност за т о в а р а б о т и т е се пре­к р а т я в а т и всички се о т д а л е ч а в а т зад границите на опаснат а зона, к о я т о се охранява.

57

Чл.184. (1) Забранява се извършването на взривни ра­боти на з емнат а повърхност при намалена видимост на м я с т о т о за взривяване и опасната зона (при виелица, гъста мъгла и др.).

(2) При наличие на мъгла взривни р а б о ти се допус­к а т при допълнителни мерки, осигуряващи необходима­та безопасност (усилени пос тов е на о тцеплението , ра­диовръзка и други в зависимост от к он к р е т ни т е усло­вия).

Чл.185. З ареждането на височина по-голяма от 2 м се извършва с п о м о щ т а на съоръжения и приспособле-ниящзключващи падане то на взривника.

Чл.186. При взривяване на взривни дупки или от­кри ти заряди за раздробяване на негабарити по развала на взривената маса в зривната мрежа се изгражда само о т г ор е надолу.

Чл.187.(1) Забранява се използването на „пикси" от взривни дупки за пробиване на нови взривни дупки и за ново зареждане, независимо от т о в а дали в т я х има или няма взривно вещество .

(2) При пробиване в близост до „пикси" в т я х се пос т а вя шомпол за определяне направлението на дупка­та и пр е до т вр а т я в ан е пропадането на бургията в т я х .

Чл.188.(1) Р а б о т а т а след извършване на взривни ра­боти се възобновява само след разрешение на ръководите­ля на взривните р або ти или началника на смяната след к а т о те са установили, че р а б о т н о т о м я с т о е безопасно.

(2) Получените след взривяването скални навеси, козирки, увиснали дървета , опасни пукнатини и скални късове се о т с т р а н я в а т под р ъ к о в о д с т в о т о на ръково­дителя на взривните р а б о т и или началника на смянат а . При невъзможност за б ър зо то им о т с т р а н я в а н е мяс­т о т о се огражда и сигнализира с предупредителни та­бели и знаци.

58

(3) Намеренит е о с т а т ъ ц и о т взривни материали се събират и унищожават по установения ред.

Г л а в а в т о р а

МЕХАНИЗАЦИЯ НА ВЗРИВНИТЕ РАБОТИ

Раздел I

Стационарно приготвяне на взривни вещества в близост до м я с т о т о на употреба

Чл.189.(1) Площадкит е за стационарно приготвя­не на взривни в ещес тв а в близост до м я с т о т о на упот­р е б а т а им се и з граждат съгласно Правилника за прила­гане на закона за к он т рол над взривните вещества , оръ­ж и я т а и боеприпасите (ППЗКВВОБ - обн., ДВ, бр. 45 от 1968 г.; изм., бр. 95 от 1981 г., бр.68 от 1988 г., бр. 101 от 1993 г. и бр. 79 от 1996 г.) и НУППССВВОБ .

(2) Взривни в ещес т в а се п р и г о т в я т съгласно стан­дартизационните документи и у т в ърд ена т а техническа документация.

Чл.190. М е с т а т а за складиране на т е ч н и т е въгле­водородни горива се и з граждат т а к а , че да не позволя­в а т изтичане на горивата .

Чл.191. С град а т а за смесване на взривни в ещес тв а се проветрява т а к а , че съдържанието на т о к с и чни т е и взривоопасните в ещес т в а да е под пределно допусти­м и т е концентрации.

Чл.192. (1) Технологичното оборудване се изгражда с конструкция, к о я т о не допуска уплътняване, претовар­ване, задръстване и попадане на странични материали.

59

(2) Технологичното оборудване се изгражда с кон­струкция, к о я т о позволява редовно и периодично про­миване, почистване, разглобяване и проверка.

(3) Електрическите двигатели се осигуряват с под­ходяща з ащи т а срещу претоварване .

(4) Всички лагери и задвижващи възли се м о н т и р а т извън смесителя и се з а щ и т а в а т от натрупване на прах.

Чл.193. Съоръженията за смесване, патрониране , опаковане и съхраняване на взривни в ещества се израбо­т в а т о т материали, съвместими със съ с т а в а на взрив­н а т а смес.

Чл.194. П р о и з в о д с т в е н и т е и с п о м а г а т е л н и т е съоръжения се з а з емяв а т съгласно Правилника за уст­ройс т во на ел ектрическите уредби.

Чл.195. (1) М е с т а т а и с градите за товарене , сме­сване, прехвърляне и опаковане на взривни в ещес т в а или на т е х н и т е к омпон ен ти т е задължително се обезопася­в а т .

(2) Визуална проверка на смесващите , т р анспорт­н и т е и ел ектрическите съоръжения се прави ежедневно и се о т р а з я в а в специален дневник.

(3) Помещенията и външните повърхности на съоръ­женията ежедневно се п о чи с т в а т от окислители, горива, сенсибилизатори и др. Взривоопасните отпадъци се по­ч и с т в а т , събират и унищожават по определен ред.

(4) П р а з н и я т амбалаж ежедневно се изнася и се съхранява или се унищожава по безопасен начин.

Чл.196. (1) Забранява се пушенето, използването на о т к р и т огън или внасянето на огнестрелно оръжие, киб­р и т и други запалителни средства в с градите с взриво­опасни материали .

(2) П р о с т р а н с т в о т о около сградите с взривоопас­ни материали, резервоарите за горивото и бункерите ( м е с т а т а ) за съхраняването им периодично се почист-

60

в а т от храсти, суха т р ев а , лис т а и други горими мате­риали на разстояние не по-малко от 5 м.

Чл.197. Л ю к о в е т е н а б унк е ри т е с е з а т в а р я т п лъ тно и се заключват .

Чл.198. Използваните при прои з вод с т во то метал­ни прахове (алуминий и др.) се поддържат сухи и се съхра­н я в а т в с т а н д а р т н а опаковка или в контейнери, бунке­ри и др., устойчиви на атмосферни въздействия.

Чл.199. Окисли т ели т е и горивата се съхраняват о тд елно при спазване изискванията на н о рм а т и вни т е документи.

Чл.200. С б и т и т е окислители се раздробяват по ме­ханичен начин в с ъ о т в е т с т в и е с у т в ъ р д е н а т а за ц е л т а технология.

Раздел II

Механизирано зареждане

Чл.201.(1) Механизираното зареждане на взривни ве­щ е с т в а се извършва със зарядни машини или устройст­ва, допуснати до употреба за т а з и цел.

(2) Машинит е и у с т р о й с т в а т а по ал.1 м о г а т да са специализирани за :

1. зареждане на взривни вещества ;

2. транспортиране и зареждане на взривни вещества;

3. при го твяне , т р а н с п о р т и р а н е и зареждане на взривни вещества .

Чл.202. За механизирано зареждане се и зползва т взривни вещества , допуснати до употреба за т а з и цел.

Чл.203.(1) Взривните в ещес тв а се т р а н с п о р т и р а т и з а р ежда т по тръбопроводи, о т говарящи на изисква­н и я т а за е л е к т р о с т а т и ч н а и фрикционна искробезопас-

61

н о с т u npu задължително заземяване на цяла т а система.

(2) Тръбопроводите по ал.1 са еднослойни, с пос­тоянно електрическо съпротивление по цяла т а дължина, гъвкави, масло -, т о п л о - и студоустойчиви.

(3) При м о н т а ж а на т ръбопроводи т е не се допуска огъване на т р ъ б и т е с радиус по-малък от 0,6 м.

Чл.204. Не се допуска т ръбопроводи т е (маркучи­т е ) , предназначени за механизирано зареждане на взрив­ни вещества , да се използват за други цели. Те се обо­знач а в а т с о т личи т е лни знаци.

Чл.205. (1) При зареждане със сгъстен въздух на алу­миниево или тротилосъдържащи насипни (гранулирани) взривни вещества задължително е добавянето на опре­делено количество вода. Това количество се определя в инструкциите за употреба на взривните вещества или за зарядните у с тройства .

(2) Транспортиране то със с гъстен въздух на грану­лирани взривни вещества в приемници (бункери, вагонет­ки) може да се извършва без овлажняване или намокря­не, но при задължителни мерки за борба с праха.

Чл.206. К о г а т о р а з с т о яни е т о между опера тора на зарядната машина или у с т р о й с т в о т о и взривника, к ой т о зарежда, е по-голямо от 20 м или, к о г а т о между т я х няма пряка видимост , задължително е използването на двустранна техническа връзка и предварително уточ­нени команди.

Чл.207.(1) З арядна т а машина или у с т р о й с т в о т о , т ръбопроводъ т , приемните фунии на бункерите, каме­р и т е и дозиращите у с т р ой с т в а се осигуряват с метал­ни (недаващи искри при удар или триене ) мрежи, закреп­вани т а к а , че да не се допуска р а зм е с т в а н е т о им.

(2) Р а змери т е на о т в о р и т е при ме т а лна мрежа не м о г а т да б ъ д а т по-големи от 8x8 mm, (а при перфорира­ни о т вори - 10 mm).

62

Чл.208. Не се допуска о т д е л я н е т о на прах, аерозо­ли и пари от взривни в ещес тв а в окръжаващото про­с т р а н с т в о над пределно допу с тимит е концентрации.

Чл.209.(1) Боевицит е се п о с т а в я т ръчно.

(2) При взривяване с електродетонатори , боевици­те се п о с т а в я т след окончателното зареждане и отдале­чаване на зарядните машини или у с т р ой с т в а т а от мяс­т о т о на зареждане.

(3) При използване на средства за взривяване, за­щит ени или нечувствителни към заряди о т с т а т и ч н о е л ек триче с т во ( е л е к т р о д е т он а т о ри с висока електри­ческа устойчивост , неелектрически системи) , боевикът може да се пос т а ви и пръв, к а т о се з ащити с не по-мал­ко от един п а т р о н от въ з д ейс т вие то на в зривното ве­ществ а , к о е т о се зарежда механизирано. При използва­не на непатронирани взривни в ещес тв а първит е порции от т я х са малки и не се у п л ъ т н я в а т силно.

Чл.210. След завършване на з ареждането зарядни­те машини или у с т р о й с т в а т а и т ръбопроводи т е се по­ч и с т в а т о т в зривното вещество .

Чл.211.(1) Не се разрешава р емонтиране то на заряд­ни машини или у с т р ой с т в а на м я с т о т о на зареждане.

(2) При р е м о н т на зарядни машини и у с т р ой с т в а за подмяна се и зпол зва т материали и конструкции на възли и детайли, о т г о в арящи на т е хническите изисква­ния на производителя.

Чл.212. След конс тр ук тивни изменения на зарядни машини или у с т р о й с т в а те се допускат до употреба съгласно приложение № 2.

Чл.213. За р а б о т а със зарядни машини или устрой­с т в а се д оп у ск а т лица, придобили правоспособност съгласно приложение № 1.

63

Г л а в а m p e m a ИЗИСКВАНИЯ П Р И ИЗВЪРШВАНЕ

НА МАСОВИ ВЗРИВЯВАНИЯ

Раздел I

Общи изисквания

Чл.214. По смисъла на т о з и правилник към масови взривявания се о т н а с я т :

1. при взривни р а б о т и под з е м я т а - едновременно взривяване в една взривна мрежа на повече от 400 kg взривно в ещес т во и взривни работи , при к о и т о необхо­димо т о време за проветряване и възобновяване на рабо­т а т а е по-голямо от предвиденото в р а з ч е т а за всеки­дневната организация на р або т а ;

2. при взривни р а б о ти на з емна т а повърхност - ед­новременно взривяване в една взривна мрежа на повече от 5 t взривно вещество .

Чл.215. За масови взривявания се използват взрив­ни вещества , допуснати за т а з и цел, к а т о за взривни р а б о ти в подземни изработки те не може да о т д е л я т повече от 100 1/kg условен въглероден окис, а при взрив­ни р а б о ти на з емн а т а повърхност - повече от 200 1/kg.

Чл.216. Взривната мрежа при м а с о в о т о взривява­не се мон тир а от опитни взривници под ръководство­то на ръководителя на взривните р аботи .

Чл.217. Допускането на х ор а т а до р а б о т н и т е мес­та и м е р оприя ти я т а , извършвани преди и след масово­то взривяване, се определят с И н с т р у к ц и я т а за мер­к и т е з а б е зопаснос т по о тношени е на т о к с и ч н и т е газове , образуващи се при м а с о в и т е в зривявания -приложение № 9.

64

Раздел II

Масови взривявания в подземни изработки

Чл.218. (1). В проекта за масово взривяване се оп­ределя т границите на опасната зона, к а т о се о т ч и т а т влиянието на т о к с и чни т е газове, ударно-въздушната вълна от взривни в ещества и от обрушвания масив и специфичните условия в рудника к а к т о и р а з с т о яни е т о ( укритието ) , о т к о е т о ще се извършва взривяването .

(2) Необходимос т т а от извеждането на х ор а т а на повър хнос т т а се определя в проекта .

Чл.219. Х о р а т а се о т д а л е ч а в а т на безопасно мяс­то преди п о с т а в ян е т о на боевиците, а при взривяване с де тониращ шнур - преди присъединяване на електроде-т о н а т о р а към взривната мрежа.

Чл.220. По време на извършване на масови взривя­вания, при к о и т о х ор а т а се и з в ежда т на по вър хно с т т а се забранява присъс твие то на хора в н а дшах т о в о т о зда­ние.

Чл.221.(1) При обрушване на горнища, надкамерни и надфронтови слоеве, достигащи повърхнос т т а , вре­м е т о на взривяване с е у твърждава о т р ъ к о в о д с т в о т о на рудника.

(2) Опа сна т а зона на по вър хно с т т а се огражда и сигнализира, а в м о м е н т а на взривяването се охранява, к а т о до пълното и слягане не се разрешава д о с т ъ п ъ т на хора в нея.

Раздел III

Масови взривявания на з емната повърхност

Чл.222. При масови взривявания в о т к р и т и об ек ти по изключение се допуска у п о т р е б а т а на взривни веще-

5. ПРАВИЛНИК. 65

с тва , о тделящи повече от 200 1/kg условен въглероден окис, само при липса на подходящи други взривни веще­с т в а и при допълнителни мерки, осигуряващи необходи­м а т а безопасност .

Чл.223.(1) Ако ме с торождение то се ра зработва ед­новременно по о т к р и т и по подземен начин и при непо­средствена близост на о т к р и т и я о б е к т до подземните изработки, при масови взривявания р ъко в о ди т е л я т из­дава заповед, съдържаща х а р а к т е р и с т и к а т а на взрива, в р еме то на взривяване и м е рки т е за безопасност .

(2) Със заповедта по ал.1 се запознава техническото ръководство на о т к р и т и я о б е к т и на подземния рудник или дренажните изработки .

(3) Всички хора, р а бо т ещи в подземния рудник или в дренажните изработки, в к о и т о може да п о с т ъ п я т прод ук ти т е от взрива, своевременно се и з в ежда т на по­върхнос т т а . Р а б о т и т е в т е з и и зработки се подновя­в а т само след проверката на рудничната а тмосфера и привеждането на и з р а б о т ки т е в безопасно състояние .

Г л а в а ч е т в ъ р т а

Л И К В И Д И Р А Н Е НА ОТКАЗАЛИ ЗАРЯДИ

Чл.224.(1) Всички случаи, при к о и т о з арядит е не м о г а т да се в з ривя т по технически причини (неотстра­ними нарушения на в зривната мрежа, непълна детона­ция на с р е д с т в а т а за взривяване или взривните веще­с т в а ) с е п ри ема т к а т о о тка зи .

(2) Всеки о т к а з се записва в кни г а т а за записване ликвидирането на отка зали заряди при взривните рабо­т и , по образец - приложение № 10.

Чл.225.(1) При откриване на о т к а зи при взривни ра­бо т и на з емна т а повърхност или при съмнение за т а кив а

66

взривникът поставя о тличителен знак (червен флаг) при невзривилия се заряд, а в подземни условия з а т в а р я забоя. И в д в а т а случая взривникът уведомява за т о в а ръково­дителя на взривните работи , началника на участъка или началника на смяната .

(2) Д е й н о с т т а , свързана с непосредс твеното лик­видиране на о т к а з и т е , се извършва по указание на ръко­водителя на взривните р а б о ти или на началника на смя­на т а .

(3) В м е с т а т а , к ъ д е т о има о тка зи , се забранява извършването на други р аботи , несвързани с ликвидира­н е т о н а о т к а з и т е .

Чл.226. Ако ликвидирането на о т к а з и т е не се за­върши в смянат а , в к о я т о те са станали, р а б о т а т а по т я х н о т о о т с т р а н я в ан е продължава през следващата смяна, к а т о за ц е л т а о т к а з и т е се описва т в сменна т а рапортна книга и се о т б е л я з в а т в нареждането на взрив-ника. В т о з и случай р а бо тници т е се допускат в забоя след разрешаване от началника на смянат а , при к о г о т о се е извършило ликвидирането на о т к а з и т е .

Чл.227.(1) Ако в отказалия заряд има електродето­н а т о р и неговите проводници са о т к ри ти , те се свързват „накъсо".

(2) Разрешава се взривникът да провери от укри­т и е т о м о с т ч е т о на е л е к т р о д е т о н а т о р а и при изправ­н о с т да извърши пов торно взривяване. В рудници, опас­ни по газ и прах, взривяването се разрешава само при условие, че линията на най-малкото съпротивление не е променена и са спазени изискванията за т е з и рудници.

Чл.228. При взривяване с неелектрически системи се разрешава о т к а з и т е да се ликвидират чрез пов торно иницииране н а о с т а н а л а т а ч а с т о т с и с т ем а т а , к о г а т о нейните елементи не са нарушени и няма опасност от ра злитане на късове извън границите на опаснат а зона.

67

Чл.229. За ликвидиране на о т к а з а л о т к р и т заряд се разрешава внимателно да се свали с ръка ч а с т от забив­к а т а , да се п о с т а в я т нов боевик и нова забивка и да се извърши взривяването .

Чл.230.(1) Отказали заряди във взривни дупки се лик­видират чрез взривяване на заряди във взривни дупки , прокарани успоредно на о т к а з а л и т е и на разстояние не по-малко от 0,30 т от т я х . При о тк а зи в ко тлови взрив­ни дупки т о в а ра зстояние не може да бъде по-малко от 0,50 т от с т е н и т е на кот ела .

(2) Б р о я т и м е с т а т а на допълнителните взривни дупки се определят от ръководителя на взривните ра­б о т и или началника на смяна т а .

(3) За определяне на направлението на в зривната дупка се разрешава внимателно да се извади ч а с т от з абивка т а на разстояние до 0,20 м от у с т и е т о .

Чл.231. О тк а з а ли заряди в сондажи се ликвидират по следните начини:

1. чрез пов торно взривяване на о тка залия заряд в случай, че о т к а з ъ т е произлязъл в р е з у л т а т на наруша­ване ц я л о с т т а на външната взривна мрежа и няма опас­н о с т от ра злитане на късове извън границите на опас­н а т а зона;

2. чрез изземване на скалната маса в близост до о тка залия заряд и ръчно събиране на взривните мате­риали от заряда; при взривяване с д е тониращ шнур на заряди от взривни вещества от в т о р а група, несъдържа­щи ни тро е с т е ри или хексоген, се разрешава да се изземе и изчисти скалната маса с изкопно-товарачна техника;

3. чрез изземване на скалната маса в близост до отказалия заряд и взривяване на заряди в подкопни (на­клонени) сондажи на разстояние или дълбочина не по-малка о т 3 м от отказалия заряд; броя т , направление­то и дължината на сондажите се определят от ръково-

68

ди т еля на взривните работи ;

4. чрез изземване на скалната маса в близост до отказалия заряд и разкриване на о тка з алия заряд чрез взривяване на заряди във взривни дупки, проби ти на разстояние не по-малко от 1 м от о с т а на сондажа; бро­я т , направлението, дължината на в зривните дупки и м а с а т а на о т д е л н и т е заряди се определят от ръково­дит еля на взривните работи ;

5. чрез изземване на скалната маса в близост до от­казалия заряд и взривяване на заряд в сондаж, пробит ус­поредно на сондажа с отказалия заряд на разстояние не по-малко о т 3 т ;

6. чрез р а з т в аряне с вода, к о г а т о се и зползват раз­т ворими във вода взривни вещества .

Чл.232. Отка з а ли заряди в ръкав се ликвидирт чрез взривяване на заряд в ръкав, прокаран на разстояние не по-малко о т една т р е т а о т дълбочината н а ръкава с о тка залия заряд, а също и по начините по чл.231.

Чл.233.(1) Отка з али камерни заряди при непроме­нена линия на най-малкото съпротивление се ликвидират, к а т о се изважда з абивка т а и се п о с т а в я т нов боевик и нова забивка, и се извърши пов торно взривяване.

(2) Ако линията на най-малкото съпротивление се е намалила и има опасност от ра злитане на скални късо­ве, ликвидирането се извършва чрез о т с т р а н я в ан е на з абивка т а и последващо изваждане на в зривното веще­с т в о или на ч а с т от него и взривяване на о с т а н а л а т а ч а с т .

Чл.234.(1) В рудници, опасни по газ и прах, о тка з али заряди се ликвидират по начините съгласно чл.227 и 230, к а т о предварително о т б и т и т е въглища се и з во з в а т и при спазване на изискванията за т е з и рудници.

(2) При ликвидиране на о тка з али заряди след раз­тър с в ащо взривяване взривяването се извършва в ре-

69

жим на р а з т ърсв ащо взривяване.

Чл.235.(1) При сеизмопроучването о т к а з а л и я т за­ряд в сондаж или взривна дупка се изважда, о т с т р а н я в а се причината за о т к а з а и з а р я д ъ т се взривява.

(2) При невъзможност да се извади з а р я дъ т т о й се ликвидира с допълнителен заряд, спуснат и взривен до или върху него.

Чл. 236.(1) При о т к а з на прострелващ взривен апа­р а т проводниците на с р е д с т в о т о за взривяване се о т -к а ч в а т от магистралния проводник, с вър зва т се „накъ­со" и с р е д с т в о т о за взривяване се изважда от апарата . О с т а т ъ ц и т е о т непълната детонация н а в зривното вещество се събират и унищожават по установения ред.

(2) При захващане на ап ар а т а т о й се унищожава или изважда по проект , съгласуван с производителя.

Чл.237. При взривяване на м е т а л и м е т а лн а кон­струкция о тк а з а л заряд във взривна дупка се ликвидира к а т о се о т с т р а н и (измие) забивката и се пос т авя и взри­вява нов боевик.

Чл.238. О т к а з а л и т е заряди при изкореняване на пънове се ликвидират по следните начини:

1. при заряди, поставени в поч в а т а под пъна, вни­ма т е лно се изважда з абивката о т дупката , след к о е т о върху о т к р и т и я о т к а з а л заряд, без да се изважда бое-в икъ т се по с т а в я нов боевик и се извършва пов торно взривяване или при спазване на изискването на чл.230;

2. о тка з али заряди, поместени в ъ т р е в пъна, се лик­видират с нови заряди, заложени на разстояние най-мал­ко 0,10 т от о тка залия заряд.

Чл. 239. При невъзможност да се ликвидират от­казалите заряди по посочените в т а з и глава начини, се р а зработва п р о е к т за ликвидиране на о т к а з и т е , к о й т о се у твърждава по с ъ о т в е т н и я ред.

70

Чл.240. След ликвидирането на о т к а з а л и т е заряди взривникът е задължен да огледа за о с т а т ъ ц и от взрив­ни материали и при наличие да ги събере, след к о е т о ра­б о т н и ц и т е се допускат до р а б о т н и т е м е с т а .

71

Д я л m p e m u ВЗРИВНИ РАБОТИ В ПОДЗЕМНИ ИЗРАБОТКИ

Г л а в а п ъ р в а

ОСНОВНИ П О Л О Ж Е Н И Я

Раздел I

Общи изисквания

Чл. 241. Преди началото на взривни работи , по сиг­нал на взривника, р а б о тници т е се и з в ежда т на безопас­но м я с т о срещу посока т а на ч и с т а т а с труя .

Чл.242.(1) Забранява се извършването на взривни р а б о т и на разстояние по-малко от 30 м от най-близка­та камера на подземния склад за взривни материали .

(2) Забранява се присъ с т ви е т о на хора в склада за взривни материали , к о г а т о в зривните р а б о т и се из­в ъ р ш в а т н а р а з с т ояние по-малко о т 100 м о т най-близка т а камера с взривни ма т е риали и максимално количество на едновременно взривени заряди 20 kg. При по-голямо количес тво на з а р я ди т е р а з с т о я н и е т о се определя с про ек т или по паспорт .

Чл.243. Забранява се извършването на взривни ра­боти , к о г а т о :

1. закрепването е изостанало повече от предвиде­н о т о в паспорта или ако е нарушено;

2 . до 20 м от м я с т о т о на з ареждането има неизво-зена скална маса, ва гонетки или предмети , з а т в арящи повече о т една т р е т а о т сечението н а и з р а б о т к а т а .

Чл.244. Във фронтове в с тръмно западащи пластове се разрешава и з вършване то на взривни р а б о т и само

72

к о г а т о в д о лн а т а с т р а н а на ф р о н т а има „магазин", к ой т о осигурява свободен до с тъп на въздух и премина­ване на хора т а и може да поеме о т б и т и я масив.

Чл.245.(1) Допускането на р а б о тници т е на забоя след взривяването се разрешава след проветряване на и з р а б о т ки т е и спазване на чл.188.

(2) Вр еме т о за проветряване се определя в паспор­та з а пробивно-взривни работи .

Раздел II

Взривни работи в хоризонтални и наклонени изработки

Чл.246. При извършване на взривни р а б о ти в изра­ботка , от к о я т о изходящата с тр уя постъпва в други изработки , х о р а т а о т т е з и и з р а бо тки с е и з в ежд а т съгласно чл.241.

Чл.247. При прокарване на изработки с насрещни забои (сбойки) взривните р а б о т и се и з вършва т при спа­зване на следните условия:

1. при ра зс тояние между д в а т а забоя 20 м марк-шайдерската служба измерва и уведомява техническо­то ръководство за изменението на т о в а разстояние след всяко взривяване;

2. при разстояние между насрещните забои по-мал­ко от 15 м взривяването се извършва по различно време в д в а т а забоя;

3. при ра зс тояние между насрещните забои по-мал­ко от 7 м взривяването се извършва в един от д в а т а забоя, к а т о задължително се пробива т проучвателни дупки с дължина по-голяма с 1,0 м от дължината на взрив­н и т е дупки;

73

4. при разстояние между насрещните забои по-мал­ко от 3 м всички лица, намиращи се в и з р або тки т е , в к ои т о се извършва сбойката, се о т д а л е ч а в а т на безопас­но по отношение на т о к си чни т е газове м я с т о , к а т о се в з е м а т допълнителни мерки за проветряване на т е з и изработки;

5. всяко взривяване се извършва след писмено раз­решение от р ъ к о в о д с т в о т о на рудника (обекта ) ;

6. взривните р а б о ти се и звършват в присъс т вие то на началника на смяна т а ;

7. в зривяването може да бъде извършено само след к а т о се получи съобщение за т о в а , че х ор а т а от насрещ­ния забой са изведени и е поставена охрана на входа;

8. охраната на противоположния забой се освобож­дава със знанието на взривника, к о й т о извършва взри­вяването .

Чл.248. При прокарване на изработки, намиращи се на разстояние по-малко от 15 м една от друга, и к о г а т о з абоит е им са на разстояние по-малко от 50 м, взривя­в ан е т о се извършва само след к а т о х о р а т а от другия забой са изведени на безопасно м я с т о .

Раздел III

Взривни работи при прокарване и удълбаване на шахти

Чл. 249. (1) При спускане на взривни ма т е риали в ш а х т а т а се разрешава на р а б о т н а т а площадка и на ви­с я щ а т а предпазна площадка да се н а м и р а т само хора­т а , з а е т и със съпровождането на к о ф а т а през отво­ри т е .

(2) Други р а б о ти на площадките по ал.1 по време

74

на спускането на взривни материали се з абраняват .

Чл.250.(1) При прокарване и удълбаване на ша х ти и шурфове взривяването се извършва от повърхнос т т а или от действащия хоризонт .

(2) При взривяване от действащия хоризонт лице­т о , к о е т о го извършва, се намира в изработка , провет­рявана о т чи с т а вентилационна струя .

Чл.251. При наличие на вода в забоя на ш а х т и т е се предприемат мерки за недопускане на к о н т а к т между в о д а т а и връзките на проводниците на електродетона­т о р и т е и на е л ек тров зривна т а мрежа.

Чл.252. Взривникът свързва в зривната мрежа след излизане на всички хора от ш а х т а т а .

Чл.253. След к а т о персоналът, к о й т о е извършил зареждането и м о н т а ж а на в зривната мрежа излезе на повърхността , всички вентилационни в р а ти се о т в а р я т и от н а дша х т о в а т а сграда се о т с т р а н я в а т всички хора освен лицето , к о е т о ще извърши взривяването .

Чл.254. При прокарване на ш а х т и взривните дупки за новия цикъл се о т м е с т в а т по окръжност , за да не се допусне пробиването им в „пикси", к а т о не се нарушава паспорта за пробивно - взривни работи . За ц е л т а проби­ван е т о на взривните дупки се документира.

75

Г л а в а в т о р а ИЗИСКВАНИЯ П Р И ВЗРИВНИ РАБОТИ ВЪВ

РУДНИЦИ, О П А С Н И ПО ГАЗ И ПРАХ И В Н Е З А П Н И ИЗХВЪРЛЯНИЯ НА ВЪГЛИЩА И ГАЗ

Раздел I Взривни работи във рудници,

опасни по м е т ан и въглищен прах

Чл.255.(1) Взривните р а бо ти в рудници, опасни по м е т а н и въглищен прах, се и з вършва т при осъществя­ване на определени за всеки забой мероприятия , к о и т о се включват в паспорта за пробивно - взривни р або ти .

(2) Използваните взривни материали се и збира т в з а висимост о т о п а с н о с т т а в забоя, к а т е г о р и я т а на рудника, условията на взривяване и класа на взривните вещества .

Чл.256. В рудници, опасни по м е т а н и въглищен прах взривните р а б о ти се р а зр ешава т при :

1. използване на предпазни (предохранителни) взрив­ни вещества , взривни в ещества в предпазни обвивки и средства за безпламъчно взривяване;

2. използване на предпазни ( антигризутни) елект­род е т она тори и уреди за взривяване, допуснати до упот­реба в т е з и рудници;

3. непрекъснато проветрявани забои съгласно изис­кваният а на Правилника по б е з опа снос т т а на тр уда в подземни въглищни рудници (В-01-01-01);

4. съдържание на м е т а н в забоя, на м я с т о т о за взри­вяване и 20 т пред забоя не повече от 1 %;

5. спазване на изискванията за пр е до т вр а т я в ан е и локализация на експлозии от въглищен прах.

76

Чл.257. В особено опасни по м е т а н изработки (за­бои) се и зползват взривни в ещес т в а от V и VI клас съгласно Б Д С 17361-94. Разрешава се и у п о т р е б а т а на взривни в ещес тв а от IV клас, к а т о задължително се спазва режим на ра з търсващо взривяване и се използват водонапълними па трони или водонапълними чували.

Чл.258.(1) В рудници, опасни по м е т а н и въглищен прах се забранява у п о т р е б а т а на о т к р и т и заряди от взривни в ещества go V клас включително.

(2) В рудници, опасни по м е т а н и въглищен прах за о т к р и т и заряди може да се и зпол з в а т само взривни в ещес тв а от VI клас, к о и т о са допуснати за т а з и цел.

Чл.259. (1) В рудници, опасни по м е т а н и въглищен прах може да се и зползват само предпазни електроде­т о н а т о р и , к а т о при употреба на взривни в ещества до IV клас включително се спа з в а т изискванията :

1. в особено опасни по м е т а н изработки (забои) мак­сималното време на закъснение, с о т ч и т а н е на разсей­ването , не може да е по-голямо от 90 ms;

2. в забои, опасни по м е т а н или въглищен прах мак­сималното време на закъснение, с о т ч и т а н е на разсей­ването , не може да е по-голямо от 150 ms;

3. в скални забои, опасни по м е т а н , закъснението не може да е по-голямо от 200 ms;

4. закъснението между о т д е л н и т е серии (степени) не може да бъде по-голямо от 35 ms.

(2) При употреба на взривни в ещес тв а от V и VI клас максималното време на закъснение, с о т ч и т а н е на разсейването, не може да е по-голямо от 300 ms.

Чл. 260. (1) З а б о я т на п о д г о т в и т е л ни т е изработ­ки, прокарвани по въглища, се взривява на един п ъ т .

(2) В п о д г о т в и т е лни и зр або тки , прокарвани по въглища с подкопаване на с т р анични т е скали, се допус-

77

ка з а б о я т да се Взривява на не повече от 2 пъти , к а т о първо се з а р ежда т и в зривяват з арядите по въглища. З арядите по скала се з а р ежда т и в зривява т само след п р о в е т р я в ан е т о на забоя, и звозването на о т б и т и т е въглища и при спазване на о с т а н а л и т е изисквания, оси­гуряващи безопасната р а б о т а в забоя.

(3) З а б о я т на под го твителни изработки, прокар­вани само по скала, може да бъде взривяван на няколко пъ ти , без ограничения на броя на взривяванията .

Чл.261. В добивните забои се разрешава те да се ра зделят по с воя т а дължина на участъци, к о и т о се взри­в я в а т на един п ъ т . З арядите от следващия участък се з а р ежда т и в зривяват само след пълното проветряване на забоя, извозването на о т б и т и т е въглища и при спа­з в ан е н а о с т а н а л и т е и з и с к в ания , о си г у р я в ащи безопасната р а б о т а в забоя.

Чл.262. Забранява се в рудници, опасни по м е т а н и въглищен прах взривник да р а б о ти едновременно с пред­пазни и с непредпазни взривни материали к а к т о и с взрив­ни в ещес тв а от различни класове.

Чл.263. (1) Преди зареждане на взривните дупки, не­посредствено преди взривяването и при оглеждане на забоя след всяко взривяване, съдържанието на м е т а н в забоя и 20 м пред него се измерва от лице от вентила­ционния надзор в присъ с т ви е то на взривника или от са­мия взривник. Измерването в забоя се извършва на 0,10 м от не говото чело и по ц я ло т о сечение.

(2) Съдържанието на м е т а н се измерва и на мяс­т о т о , о т к ъ д е т о ще се извърши проверката на елект­ровзривната мрежа и взривяването .

(3) Ако рудникът е опасен по взривяемост на въгли­щен прах, взривникът проверява забоя и 20 м пред него за изпълнението на изискванията за пр е до т вр а т я в ан е на експлозии от въглищен прах.

78

Чл.264. Забранява се з ареждането и взривяването , ако съдържанието на м е т а н е повече от 1 % и ако изис­кваният а за пр е до т вр а т я в ане и локализация на експло­зии от въглищен прах не са изпълнени.

Чл.265. Минималната дължина на взривната дупка по въглища и по скала не може да бъде по-малка от 0,65 м.

Чл.266.(1) При наличие в забоя на няколко о т к р и т и повърхности р а з с т о яни е т о о т всяка т о ч к а на заряда до най-близката о т к р и т а повърхност не може да бъде по-малко от 0,5 м, к о г а т о се взривява по въглища и 0,3 м - к о г а т о се взривява по скала.

(2) При взривяване на заряди във взривни дупки за раздробяване на големи късове р а з с т о яни е т о по ал.1 и дължината на з абивка т а не м о г а т да б ъ д а т по-малки о т 0,3 т .

Чл.267. (1) Минималното разстояние между съсед­н и т е взривни дупки при употреба на взривни в ещес тв а go IV клас включително, не може да бъде по-малко от :

l .npu взривяване във въглища - 0,6 м; 2. при взривяване в скали с коефицент на я к о с т по

М.Протодяконов no-голям от 7 - 0,3 м; 3. при взривяване в скали с коефицент на я к о с т по-

малък или равен на 7 - 0,45 м. (2) При употреба на взривни в ещес тв а от V клас

р а з с т о яни я т а по ал.1 не м о г а т да б ъ д а т по-малки от 0,5 м при взривяване във въглища и 0,3 м при взривяване в скала, а при употреба на взривни в ещес тв а от VI клас 0,4 м - във въглища и 0,25 м -в скала.

Чл.268. П а т р о н и т е от взривни в ещес т в а се вка­р в а т във взривната дупка, к а т о не се допуска между т я х да попада скален си тн еж или въглищен прах.

Чл.269. Забранява се в рудници, опасни по м е т а н и въглищен прах, в една взривна дупка да се п о с т а в я т взривни в ещес т в а от различни марки и при непрекъснат

79

заряд повече от един боевик.

Чл.270.(1) Забранява се в рудници, опасни по м е т а н и въглищен прах, взривяването на заряд без забивка.

(2) При взривяване по въглища и скала дължината на з абивката при у с т и е т о на в зривната дупка е :

1. при дължина на в зривната дупка до 1,0 м - равна на половината от дължината на в зривната дупка;

2. при дължина на в зривната дупка от 1 до 3 м - не по-малко от 0,6 м;

3. при дължина на в зривната дупка над 3 м - не по-малко о т 1 т .

Чл.271. В рудници, опасни по м е т а н и въглищен прах, се допуска р а з средоточаване то на заряда във взривна­та дупка, к а т о п р о с т р а н с т в о т о между о т д е л н и т е час­ти се запълва с водонапълнени патрони или глинена за­бивка.

Чл.272. Във въглищни пластове с отделяне на ме­т а н над 10 m

3/t денонощен добив, к а т о допълнителни

мерки за безопасност при взривните р а б о ти се изпол­з в а т водонапълнени па трони или водонапълнени чували.

Чл.273.(1) В рудници, опасни по м е т а н и въглищен прах, се използват магистрални и съединителни провод­ници с медни жила.

(2) Изолацият а на т е з и проводници е а н т и с т а т и ч -на и трудно горима.

Чл.274. При прокарване на шах ти от повърхност т а в рудници, опасни по м е т а н и въглищен прах, се допуска използването на непредпазни взривни вещества и непред-пазни е л е к т р о д е т о н а т о р и с милисекундно закъснение при спазване на следните изисквания:

1. в забоя м е т а н ъ т е не повече от 1 %;

2. преди взривяване з абоя т се потопява с вода на ви­сочина най-малко 0,20 м;

3 . в зривяването се извършва от повърхнос т т а при

80

о т с ъ с т в и е на хора в ш а х т а т а и на разстояние от ус­т и е т о й не по-малко от 50 т .

Чл.275.(1) В изработки, прокарвани само по скала, в рудници, опасни по м е т а н и въглищен прах, се допуска използването на непредпазни взривни вещества и непред­пазни е л е к т р о д е т о н а т о р и при спазване на следните изисквания:

1. и з р а б о т ки т е непрекъснато се п р о в е т р я в а т със свежа с тр уя въздух;

2. в забоя няма въглищни пластове и прослойки от въглища;

3. в забоя м е т а н ъ т е не повече от 0,5%. (2) При приближаване на и з р а б о т ки т е по ал.1 до

въглищен пл а с т на ра зс тояние 5 т от него и 20 т след пресичането му се сп а з в а т изискванията за взривни ра­б о т и в условия, опасни по газ м е т а н и въглищен прах.

Раздел II

Разтърсващо взривяване в пластове, склонни към внезапни изхвърляния на въглища и газ

Чл.276. Р а з т ъ р с в а щ о т о взривяване се прилага при разкриване на пластове , склонни към внезапни изхвърля­ния на въглища и газ (ВИВГ), при прокарване в т я х на изработки и изземване на въглища, к а к т о и при разрабо­т в а н е на неопасни пластове , в м е с т а т а на т е к т о н с к и нарушения, к о г а т о има признаци за ВИВГ.

Чл.277. За всеки забой, к ъ д е т о ще се извършва раз­търсващо взривяване, се ра зработва инструкция, утвър­дена от с ъ о т в е т ни я р а б о т о д а т е л , за реда и техноло­гия т а на извършването му, м е р ки т е за безопасност и начините за з ащит а на х ор а т а при възможни изхвърля­ния на въглища и газ.

6. ПРАВИЛНИК. . 81

Чл.278.(1) За извършване на ра з търсващо взривя­ване се и зползва т само предпазни взривни вещества , допуснати до употреба за т а з и цел.

(2) З арядит е се инициират с предпазни електро­де тона тори , к а т о максималното времето на закъснение с о т ч и т а н е на разсейването е не по-голямо от 90 ms.

(3) В скални забои или при използването на водона-пълнени па трони или чували се допуска максималното време на закъснение да бъде не по-голямо от 150 ms.

Чл.279. (1) Взривяването на забоя на и з р а б о т ки т е се извършва на един п ъ т .

(2) Допуска се с е л е к тивно то изземване в смесени забои, к а т о и з о с т а в ан е т о на скалния забой не може да бъде по-голямо от 5 т. З арядит е по въглища и скала се в зривява т в различни смени, при спазване на изисквания­та на чл.260, ал.2. В м е с т а с т е к т о н с к и нарушения раз­т ъ р с в а щ о т о взривяване се извършва едновременно по въглища и скала.

Чл.280.(1) При разкриване на пластове и прослойки, склонни към ВИВГ, взривни работи на разстояние 1,5 м преди и след пласта се извършват съгласно проекта за раз­криване, при спазване режима на разтърсващо взривяване.

(2) При пробиване на взривни дупки за последния на­предък, преди разкриване на пл а с т а внимателно се на­блюдава поведението на забоя на ра зкриващата изра­ботка . При забелязване на предварителни признаци, пред­шес т в ащи ВИВГ, хората , намиращи се в и з р а б о т к а т а , незабавно се о т д а л е ч а т на безопасно м я с т о .

Чл.281. При пресичане на пластове , склонни към ВИВГ, о т вертикални шахти , прокарвани о т повърх­н о с т т а се разрешава да се използват непредпазни взрив­ни материали при спазване изискванията на чл.274.

Чл. 282. При разкриване на пластове , склонни към ВИВГ, се разрешава използването на разсредоточени

82

заряди, к а т о з а р я дъ т се разделя само на две ч а с т и и се спа зв а т следните изисквания :

1. дължината на з абивка т а между д в е т е ч а с т и и в у с т и е т о на в зривната дупка е равна на дължината на заряда, пос т авен пръв във в зривната дупка (дънния за­ряд) и не може да е по-малка от 0,6 м;

2 . с т еп ен т а на закъснение на поставения заряд в д ъно то на в зривната дупка е по-голяма от с т е п е н т а на закъснение на заряда до у с т и е т о на в зривната дупка.

Чл.283.(1) Взривните дупки във въглища се проби­в а т само по въртелив начин.

(2) В скали се допуска у п о т р е б а т а на пробивни чу­кове, к а т о д и а м е т ъ р ъ т на коронка т а не превишава диа­м е т ъ р а на п а трона с повече от 5 mm.

Чл.284. При наличието на проучвателни или дренаж­ни сондажи в забоя, к ъд е т о ще се извършва разтърсващо взривяване, те се з апълва т с глина на дължина с 1 м по-голяма от дължината на взривната дупка преди зарежда­н е т о на дупките.

Чл.285. (1)В с т р ъмни пластове , склонни към изсип­ване, преди извършване на р а з т ъ р с в а щ о т о взривяване се използва забивен крепеж.

(2) В случая по ал.1 г орният ред взривни дупки се пробива на разстояние не по-малко от 0,5 м от забив-ния крепеж.

Чл.286. Преди извършването на р а з търсв ащо взри­вяване и з р а б о т к а т а се освобождава от в а гоне тки и други предмети , з а т в а рящи сечението на разстояние най-малко 100 т от забоя.

Чл.287.(1) Преди извършване на р а з търсващо взри­вяване лице от вентилационния надзор извършва про­верка за и з п р а вно с т т а на всички вентилационни уст­ройства .

(2) Забранява се и з в ършване т о на р а з т ъ р с в ащо

83

взривяване при откриване на нарушения във вентилаци­оннит е у с тройс т в а .

Чл.288.(1) Преди извършване на ра з търсващо взри­вяване във всички изработки, в к ои т о може да попадне м е т а н след взривяването , електрозахранването се из­ключва. Електрозахранването може да бъде включено само след к а т о к онцен тр ация т а на м е т а н в т е з и изра­бо т ки е в д опу с тимит е норми.

(2) Не се разрешава изключването на в ен ти л а т о р а за м е с т н о проветряване .

Чл.289.(1) Преди извършване на ра з търсващо взри­вяване х ор а т а се и з в ежда т на безопасни ме с т а , опреде­лени от р ъ к о в о д с т в о т о на рудника.

(2) Безопасните м е с т а се определят на разстоя­ние най-малко 1000 м от взривявания забои, к а т о се про­в е т р я в а т о т ч и с т а т а вентилационна струя . При не­въ зможнос т да се и зпълнят т е з и условия х ор а т а се из­в ежд а т на повърхнос т т а .

(3) При разкриване на пластове, склонни към ВИВГ, х ор а т а се и з в ежда т на повърхност т а .

Чл.290.(1) Р а з т ъ р с в а щ о т о взривяване се извършва о т опитни взривници, определени о т ръководителя н а взривните р або ти .

(2) Р а з т ъ р с в а щ о т о взривяване се ръководи от на­чалника на участъка в присъс т вие то на началника на смяна по ВИВГ.

Чл.291.(1) Взривяването при р а з т ъ р с в ащо т о взри­вяване се извършва от разстояние не по-малко от 200 м от забоя, при к о е т о взривникът се намира на безопасно мяс то , проветрявано о т ч и с т а т а вентилационна струя .

(2) При невъзможност да се изпълнят условията по ал.1 взривяването се извършва от повърхнос т т а .

(3) При разкриване на пластове, склонни към ВИВГ, взривяването се извършва от повърхност т а .

84

Чл.292. След прове тряв ане то , но не по-рано от 60 min след р а з т ъ р с в ащо т о взривяване, з а б о я т се огледаж-да от лице т о от т е хниче ско то ръководство , в при­с ъ с т в и е т о на к о е т о се е извършило взривяването и от взривника. След т о в а лице то от т е хниче ско то ръко­водс т во дава разрешение за възобновяване на р а б о т а т а в участъка .

Чл.293. След разтърсващо взривяване концентрация­та на м е т а н а се измерва по влизащата с труя въздух от двама работници. Р а б о т ник ъ т измерва м е т а н а к а т о се намира на 3-4 т пред работника, к ой т о го придружава.

(2) При необходимост м е т а н ъ т се измерва и във в ентилационната галерия.

(3) При концентрация на м е т а н а 2 % и повече ли­ц а т а , проверяващи и з р а бо т к а т а , веднага се в р ъ щ а т на­зад и се в з е м а т мерки за дегазиране.

Чл.294. Ако при ра з търсващо взривяване не се по­лучи д о с т а т ъ ч н о разрушаване и з а б о я т не е с необходи­мия профил, се извършва повторно р а з търсв ащо взри­вяване.

Раздел III

Взривни работи в серни и пиритни рудници

Чл.295. Взривните р а б о ти в серни и пиритни руд­ници се и з вършва т при осъществяване на определени за всеки забои мероприятия, к о и т о се включва т в паспор­та за пробивно - взривни работи .

Чл.296.(1) Във взривоопасни забои се разрешава само взривяване с милисекундни ел ек троде тона тори и с взрив­ни вещества , допуснати за т а з и цел.

(2) Забранява се използването на електродетона­т о р и със секундно закъснение и на д е тониращ шнур, из-

85

л и а щ om у с т и е т о на в зривната дупка или сондажа.

Чл.297.(1) Преди з ареждането всяка взривна дупка се очиства от праха.

(2) Ч е л о т о на забоя, подът , т а в а н ъ т и с т е н и т е на и з р а б о т к а т а се о ро ся в а т с вода до пълното намокряне на утаения прах. И з р а б о т к а т а се оросява на разстоя­ние най-малко 20 т от забоя.

(3) При взривяване на заряди в сондажи се извършва оросяване до пълното намокряне на у таения прах в ця­л о т о призабойно п ро с т р ан с т в о на разстояние най-мал­ко 30 т от крайния сондаж.

(4) Забранява се з ареждането преди завършване на оросяването .

Чл.298.(1) Забранява се във взривоопасни забои из­ползването на о т к р и т и заряди и взривяването на заря­ди във взривни дупки и сондажи без забивка.

(2) Минималната дължината на в зривната дупка и на з абивката о т г о в аря на чл.265 и чл.270, ал.2.

Чл.299. Във взривоопасните забои з арядите в сон­дажи се в зривява т при о т с ъ с т в и е на хора в рудника.

Чл.300. При праховъздушна експлозия х о р а т а в участъка се допускат само с разрешение на ръководст­в о т о на рудника, к о е т о се съгласува с командира на мин-носпасителната служба.

86

Д я л ч е т в ъ р т и

ВЗРИВНИ РАБОТИ НА ЗЕМНАТА ПОВЪРХНОСТ

Г л а в а п ъ р в а

О Б Щ И П О Л О Ж Е Н И Я

Чл.301. При извършване на взривни р а б о т и на зем­н а т а повърхност п ри с ъ с т в и е т о на ръководителя на взривните р а б о ти или на специалист с правоспособност ръководител взривни р а б о ти е задължително.

Чл.302.(1) Преди зареждането площадката , с ради­ус най-малко 0,7 м от у с т и е т о на всеки сондаж, се почи­с т в а от скални късове и странични предмети .

(2) У с т и я т а на сондажите , прокарани в неустой­чиви скали, се з акрепва т с обсадни т р ъ б и или чрез други подходящи ме тоди .

Чл.303.(1) Ако по време на з ареждането се устано­ви, че ч а с т от заряда във в зривната дупка, сондажа или ръкава е засипан от самообрушили се вме с т в ащи скали, те се дозареждат , при необходимост се по с т а в я и нов боевик и се в зривява т с о с т а н а ли т е заряди.

(2) Местора зположението на з арядите по ал.1 след взривяването се отбелязва със знаци. В т о з и случай взри­в е н а т а маса се изземва под п р я к о т о наблюдение на взривника до момен т а , д о к а т о т о й не се увери, че заси­пан а т а ч а с т о т заряда е взривена. Ако засипаната ч а с т от заряда не е взривена, тя се ликвидира при спазване на изискванията на т о з и правилник.

Чл.304.(1) Спускането на п а т р они т е , п а к е т и т е или з арядите о т взривни вещества , съдържащи нитроесте­ри, хексоген и други чувс твителни сенсибилизатори, в сондажа се разрешава само с п о м о щ т а на здраво въже.

(2) П а т р о н и т е , п а к е т и т е и з арядите , к о и т о се

87

спускат, се осигуряват със здрави халки за окачване.

Чл.305. В сложни минно-геоложки условия, при кои­то е възможно обрушване на сондажите и при взривява­не с де тониращ шнур на заряди от взривни в ещес тв а от в т о р а група, несъдържащи ни т р о е с т е ри и хексоген, се разрешава сондажите да се з а р ежд а т непосредствено след пробиването им.

Чл. 306. (1) При камерни заряди и зр або тка т а , коя­то съединява зарядната камера с повърхността , се про­карва със светло сечение не по-малко от 1,2 м

2 (височина

1,5 м и широчина 0,8 м), а на шурфа - не по-малко от 1 м2.

(2) След прокарване на и з р а б о т к и т е и к амери т е ф а к т и ч е с к о т о им положение се нанася на плана на учас тъка въз основа на т о ч н а маркшайдерска снимка.

(3) Преди началото на зареждането се проверява здра­вината на закрепването на у с т и е т о на входа на камерата .

(4) На разстояние не по-малко от 3 м от у с т и е т о на щурфовете и щолнит е се създава площадка за взрив­н и т е вещества , предназначени за зареждане.

(5) Боевиците се п о с т а в я т в сандъци или в други здрави и т в ърди обвивки.

(6) Взривниците и помощнит е работници се спус­к а т с подемни устройства , оборудвани със спирачки. При дълбочина до 5 м се разрешава спускането по дървени стълби .

Чл.307.(1) Забранява се с в о б о дно т о пускане на взривни в ещества при зареждане на камери. Взривните вещества , опаковани в чували, сандъци или в друга опа­ковка, се спускат с п о м о щ т а на подемни у с т р ой с т в а и механизми, снабдени със спирачки или на ръка с въже.

(2) Разрешава се з ареждането на камери с насипни (гранулирани) взривни вещества по тръби , изготвени от а н т и с т а т и ч н и материали, недаващи искри при удар или т риене или по-специално пробити сондажи.

88

Чл.308. (1) Ел ек трич е ски т е проводници на взрив­н а т а мрежа, д е т онир ащия т шнур или вълноводите в из­р а б о т к и т е и на по вър хно с т т а на камерния заряд се за­щ и т а в а т от повреди, к а т о в зривната мрежа се дубли­ра със средства за взривяване от един т ип .

(2) Съпротивлението на ел ек тров зривнат а мрежа се проверява след поставяне на боевиците и след изграж­дане на забивката .

Чл.309. (1) При взривяване на о т к р и т и заряди от­делните заряди се ра зпола г а т т а к а , че взривяването на един от т я х да не изхвърля съседните заряди. Ако е не­възможно о т д е лни т е заряди да не си влияят един на друг, те се в зривява т с п о м о щ т а на е л е к т р о д е т он а т о ри с мигновено действие или с де тониращ шнур.

(2) Забранява се покриването на о т к р и т и т е заря­ди със скални късове или с други т е ж к и предмети .

Чл.310. (1) З арядит е се в зривяват от укритие или извън границите на опаснат а зона.

(2) М е с т а т а за извършване на взривяването или на у к р и т и я т а се определят в паспорта за пробивно -взривни р а б о т и в з ависимост от к онк р е т ни т е условия.

(3) Изк у с т в ени т е или е с т е с т в е н и т е укрития се из­гр ажда т здрави и с д о с т а т ъ ч н а площ за да осигуряват сигурна з ащит а от изхвърлените при взривяването късо­ве. Те се р а зпола г а т на разстояние не по-малко от из­численото по ф а к т о р а поразяващо действие на ударно-въздушната вълна за хора и на безопасно разстояние по отношение на т о к с и ч н и т е газове от взрива. Пътища­та към у к р и т и я т а с е о с т а в я т свободни. входовете на у к ри ти е т о се с ъ з д а в а т на про тивоположнат а с т р ана спрямо м я с т о т о на взривяване.

(4) Взривяването извън укритие (на о т к р и т о ) се извършва извън границите на опасната зона и от с тра -ната ,противоположна на посокат а на вя търа .

89

Чл.311.(1) Om мом ен т а на изтегляне на магистрал­н и т е проводници към м я с т о т о , от к ъ д е т о ще се из­върши взривяването, на уреда за взривяване и на т о в а м я с т о (взривната станция) се осигурява непрекъснато наблюдение.

(2) Взривяването се извършва с разрешение на ръко­води т е ля на в зривните р а б о т и (или специалист със с ъща т а правоспособност), след к а т о е завършило зареж­дан е т о и свързването на в зривната мрежа и хората , м ашинит е и съоръженията са на безопасно м я с т о .

Чл.312. След прострелване на сондажа (взривната дупка) н о вия т заряд се по с т а в я не по-рано от 30 min при взривни вещества, съдържащи нитроестери , и не по-рано от 15 min за о с т а н а ли т е взривни вещества .

Чл.313. Времето , след к о е т о може да се огледа мяс­т о т о н а взрива о т ръководителя н а взривните работи , се определя с проекта . Време то , необходимо за провет­ряване (намаляване на т о к си чни т е газове под пределно допу с тимит е концентрации), не може да бъде по-малко о т 15 min.

Г л а в а в т о р а

ВЗРИВНИ РАБОТИ П Р И СЕИЗМОПРОУЧВАНЕТО

Чл.314. (1) Във взривната с т анция се разрешава да се н амир а т само лица т а от с ъ с т а в а на бригадата , из­вършваща взривни работи .

(2) При оборудване на в зривна т а с т анция върху а в томобил ( т р а к т о р , ремарке) в к абината на превозно­то средство се разрешава да се намира и шофьорът .

Чл.315. (1) Разрешава се използваната за свръзка р адиос т анцият а да се постави във в зривната станция , в специално изолирано помещение от а в т омобилн а т а

90

каросерия, т р а к т о р а или р емарке то . В т о в а помеще­ние се забранява да се съхраняват и прево з в а т взривни материали .

(2) Мощнит е радиостанции с генераторни групи се ра зполага т извън пределите на опасната зона.

(3) Преди началото на взривните р а б о т и радио­с т а н ц и я т а се проверява за т окови утечки .

(4) Забранява се внасянето на магистралния про­водник в помещението на радиостанцията . Тази забра­на не се о тн а с я за магистрали от екраниран двупрово­ден кабел със заземен екран.

Чл.316. Забранява се използването на магистрални проводници (взривни и моментни ) и проводници за те­лефонна връзка, к о г а т о те са с повредена изолация и без специални накрайници за включване към ап ар а т ур а т а .

Чл.317. (1) Взривната магистрала е от двужилен гъвкав проводник и се със тои от две ч а с ти . Те се съеди­н я в а т след к а т о з а р я д ъ т бъде спуснат в сондажа или шурфа.

(2) М о м е н т н а т а магистрала може да бъде цяла. По нея се п о с т а в я т знаци за да я о т л и ч а в а т от взрив­н а т а магистрала .

Чл.318. За извършване на взривни р а б о т и за сеиз­мично проучване всяка бригада или о т р я д може да из­ползва само една взривна магистрала .

Чл.319. Преди спускането на заряда сондажът се проверява с шаблон по ц я л а т а дължина. Шаблонъ т е с диаме тър с 10 mm по-голям от диаметъра на заряда.

Чл.320. (1) При заклинване на заряда т о й внимател­но се изважда от сондажа и след почистване на сондажа и проверка на заряда се спуска о тново . По време на по­ч и с т в а н е т о на сондажа з а р я дъ т се о т к а ч в а от маги­с т р а л а т а и се о тн а с я на безопасно разстояние .

91

(2) Ако изваждането на заряда от сондажа е не­възможно, т о й се взривява в сондажа.

Чл.321. Забранява се о м о т а в а н е т о на магистрала­та около е л е к т р о д е т он а т о р , с изключение на случаи­т е , к о г а т о се използва е л е к т р о д е т он а т о р , разположен на повър хнос т т а на з емя т а , за отбелязване м ом ен т а на взрива.

Чл.322. Взривни р а б о т и във водни басейни се из­в ъ р ш в а т по п р о е к т , к о й т о се съгласува с всички заинтересовани съгласно приложение № 8.

Г л а в а т р е т а ВЗРИВНИ РАБОТИ В Н Е Ф Т Е Н И , ГАЗОВИ

И В О Д Н И С О Н Д А Ж И

Раздел I

Прострелващи взривни работи

Чл.323. (1) Д о с т а в е н и т е взривни материали и про­с т р е л в ащи т е взривни апара ти се съхраняват в специал­но определено м я с т о .

(2) При съхраняване на взривни м а т е р и а л и и прострелващи взривни апара ти в подвижна зарядна ра­ботилница (лаборатория на п е рфор а т орна т а с танция) тя с е разполага на разстояние не по-малко о т 20 м о т у с т и е т о на сондажа.

Чл.324. Забранява се разглобяването на с тандарт­но произведени заряди и прострелващи взривни апарати .

Чл.325. П о д г о т о в к а т а и зареждането на простре­лващи взривни апара ти се и звършват съгласно инструк­циит е за т я х н о т о приложение:

92

1. в подвижни зарядни работилници или лаборато­рии на п ерфора торнит е станции;

2. в специални за ц е л т а помещения (навес, будка и др.),разположени на разстояние не по-малко на 20 м от сондажа.

Чл.326. Взривните патрони, е л е к т род е т он а т ори -т е , е л е к т р о з а п а л к и т е и з а р е д ени т е п р о с т р е л в ащи взривни а п а р а т и се п о с т а в я т и т р а н с п о р т и р а т по т а к ъ в начин, че да е изключен к о н т а к т ъ т на т е х н и т е проводници с ме т а лни предмети и електросъоръжения.

Чл.327. Омическото съпротивление на електроза­палките , предназначени за прострелващи взривни апа­р а ти , се проверява:

1. преди п о с т а в я н е т о им в к ам е р а т а на апарата ;

2. след п о с т а в я н е т о им в к ам е р а т а на апарата ;

3. преди взривяването на ап ар а т а в сондажа.

Чл.328. За торпедиране на сондажи се използват с т а н д а р т н о произведени торпеда .

Чл.329. Р ъчно то пренасяне на заредени прострелва­щи взривни ап ар а ти с маса по-голяма от 10 kg се из­вършва с приспособления, изключващи т я х н о т о падане.

Чл.330.(1) С р е д с т в а т а за взривяване в прострелва­щ и т е взривни ап ар а ти се п о с т а в я т преди спускането на апарата , непосредствено до у с т и е т о на сондажа.

(2) Допуска се поставяне на средства за взривяване в прострелващите взривни апарати в подвижната зарядна работилница ( л абора торията на п ерфора торна т а стан­ция) при използването на блокиращи устройства , изклю­чващи случайното сработване на ап ар а ти т е .

Чл.331. Забранява се спускането на прострелващи взривни апара ти без предварително шаблониране на сон­дажа (проверка на диаметъра му) и проверка на хидро-с т а т и ч н о т о налягане и т е м п е р а т у р а т а в м я с т о т о на взривяване.

93

Чл.332.(1) Про с т р е л в ащит е взривни апарати в сон­дажит е се спускат и повдигат само при свързани „накъ­со" краища на проводниците на е л ек тров зривна т а ма­гистрала (каротажния кабел).

(2) Прострелващи и взривни апарати , с маса пове­че от 50 kg или дължина повече от 2 м, се повдигат над у с т и е т о на сондажа или спускат в него само с п о м о щ т а на товаро-подемни механизми.

Чл.ЗЗЗ. Ако п р о с т р е л в ащия т взривен а п а р а т не може да достигне до зададената дълбочина, т о й се из­важда. При изваждането на а п а р а т а до сондажа е разре­шено да се н амир а т само лица от в зривната бригада и р а б о т е щ и т е на подемния механизъм.

Чл.334. Забранява се извършването на прострелва­щи взривни р а б о ти :

1. по време на виелица, буря, мъгла и други случаи на ограничена видимост на разстояние , по-малко от 50 м;

2. в сухи, о тделящи газ и поглъщащи р а з т вори со­ндажи без използването на специална уредба.

Чл.335.(1) Прострелващи взривни р а б о т и в морски сондажи се и з вършва т само при благоприятна метео­рологична прогноза.

(2) Д оп у с т ими т е скорост на в я т ъ р а и вълнение на м о р е т о с е определят о т т е хническите характеристи­ка на морскит е пробивни пла тформи и пл а в а т е лни т е съдове, използвани за доставка на персонала, взривните материали, п е рфор а т орн а т а лаборатория и к аро т аж-н а т а станция .

Чл.336. При получаване на предупреждение за буря по време на извършване на п р о с т р е л в ащи т е взривни р а б о т и незабавно се пристъпва към взривяването на спусканите в сондажа апарати .

94

Раздел II

Гасене на пожари в сондажи с помощта на взривни вещества

Чл.337. Пожари, възникнали при нефтени и газови изхвърляния, м о г а т да се г а с я т с п о м о щ т а на взривни р а б о т и само, к о г а т о другите средс тва за гасене на по­жар се о к а ж а т дефицитни или неефективни.

Чл.338. З арядът , к о й т о ще се взривява над горяща­та струя , се по с т а в я в дървен сандък, о б ш и т с кече.

Чл.339. За взривяване на окачения заряд се изгражда укритие в близост до сондажа за целия персонал, поста­вящ заряда над у с т и е т о на сондажа.

Чл.340. (1) З а р я д ъ т се подава над сондажа т а к а , че да се изключва в ъ з м о ж н о с т т а да бъде о бърна т или из­хвърлен о т с т р у я т а .

(2) З а р я д ъ т се подава над у с т и е т о на горящия сон­даж под непрекъснато прикриване с водни с труи (при газов пожар) или пяна (при н еф т ен пожар).

Г л а в а ч е т в ъ р т а ВЗРИВНИ РАБОТИ П Р И ВЗРИВЯВАНЕ

НА Л Е Д И П О Д ВОДА

Раздел I

Взривни работи при взривяване на лед

Чл.341.(1) При огнево взривяване се разрешава при­съединяването на огнепроводния шнур към капсул дето­н а т о р а и п о д г о т о в к а т а на боевиците да се и з вършат на брега.

(2) Забранява се присъединяването на огнепроводния

95

шнур към капсул д е т он а т ор а u под готовката на боевици да се извършват на лодки и други плавателни съдове.

Чл. 342. Огнепроводните шнурове се з апалват от среда т а на р е к а т а към бреговете .

Чл.343.(1) Допуска се хвърлянето на заряди върху плаващи ледове, участъци с уплътнени ледени парче т а или при задръстване , от брега или непосредствено от з а щ и т а в а н о т о съоръжение, само о т опитни взривници.

(2) Дължина т а на огнепроводните шнурове на за­рядите , к о и т о се хвърлят , е не по-малка от 0,15 м и не по-голяма от 0,25 м.

(3) Всяко руло от огнепроводен шнур, употребява­но за т а з и цел, се и зпитва за равномерност и скорост на горене.

Раздел II

Взривни работи под вода

Чл.344. В з р и в н и т е р а б о т и във водоеми се из­вършва т само при съгласуване с всички заинтересовани.

Чл.345.(1) При извършване на подводни взривявания на заряди с маса до 50 kg радиусът на опасната зона във вода т а е 1000 м, а при заряд с маса над 50 kg - 2000 м.

(2) П ъ т и щ а т а за движение на пл а в а т е лни т е съдо­ве се з а т в а р я т , к а т о о тц епл ение то и з абранителните сигнали се ра зпола га т на разстояние по-голямо с 500 м от границите на опасната зона.

Чл.346.(1) С ъ с т а в ъ т на бригадата за поставяне или спускане на з арядите се определя в проекта .

(2) Заряди под вода се п о с т а в я т от водолази, има­щи право да и з вършва т взривни р або ти .

Чл.347.(1) При обща маса на з арядите над 40 kg се

96

използват самоходни плавателни съдове, специално обо­рудвани за т р анспор тиране на взривни материали .

(2) При използване на лодки з арядите (с обща маса до 40 kg) се п о с т а в я т в к ърмов а т а ч а с т на лодката , т а к а че да не може да се р а з м е с т в а т . З арядите се под­р е ж д а т о т взривника.

(3) Забранява се превозването на странични това­ри в плавателния съд.

Чл.348.(1) Заряди във в о д а т а се п о с т а в я т от един водолаз, к а т о други лица в опасната зона не се допускат.

(2) З арядите се в зривява т само след излизане на водолаза от в о д а т а и о т д а л е ч а в ан е т о му на безопасно разстояние или влизане в сигурно укритие .

(3) Забранява се о гнево то взривяване на заряди, по­ставени о т водолаз.

Чл.349. За предпазване на взривната мрежа от раз­късване от т е ч е н и я т а или вълните зарядите се съединя­в а т помежду си със система въжета , котви , шамандури, репери или други видове опори, разположени на брега.

Чл.350. (1) При спускане на заряди конструкцията им се изгражда т а к а , че те свободно да п о т ъ в а т на дъното .

(2) Към всеки заряд, к о й т о се спуска, се прикрепва шамандура.

Глава пета ВЗРИВНИ Р А Б О Т И ЗА РАЗРУШАВАНЕ

И ОБРАБОТКА НА МЕТАЛИ

Раздел I

Взривни работи за разрушаване на метали

Чл.351. Ме т а ли и м е т а лни конструкции се раздро-

7. ПРАВИЛНИК. 97

б я в а т в специално устроени по проек т ями или полигони к а к т о и на м я с т о .

Чл.352. Разрешава се сменният запас от взривни ма­териали да се съхранява в укритие, намиращо се на раз­стояние не по-малко от 200 м от м я с т о т о на взривяване.

Чл.353. При раздробяване на ме т а лна конструкция с няколко заряда взривяването се извършва със средст­ва за взривяване с мигновено действие.

Чл.354. (1) Я м а т а по чл.351 се устройва с конструк­ция, изключваща в ъ з м о ж н о с т т а за нейното разрушава­не и за ра злитане на късове.

(2) М а с а т а на капака на я м а т а и н е г о в а т а кон­струкция се и збира т т а к а , че да се изключва възмож­н о с т т а за не говото отхвърляне и разрушаване.

(3) Преди влизане в експлоатация на я м а т а и след р е м о н т тя с е и зпитва чрез т р и к р а т н о взривяване на заряд с удвоена големина, за к о й т о е оразмерена.

(4) На разстояние не по-малко от 30 м около яма­та с е по с т а в я ограда.

Чл.355. В района на я м а т а се о с т а в я свободен про­ход, необходим за доставяне на взривни мат ериали и за изтегляне на взривника на безопасно м я с т о (укритие) .

Чл.356. Забранява се з ареждането на взривни дупки с т емпер а т у р а , по-висока от 80°С.

Чл.357. М я с т о т о на у к ри ти е т о за и звършващите взривни р а б о т и се определя в про ек т а и се устройва на разстояние не по-малко от 30 м при взривни р а б о т и в ями, а при о с т а н а л и т е взривни р а б о ти - на не по-малко о т 100 м.

98

Раздел II

Взривни работи за разрушаване на горещи метали

Чл.358.(1) Горещи м е т а л и се в з ривява т само по огневи начин и с взривни в ещества от в т о р а група, не­съдържащи нитрое с т ери , по про ек т или технология.

(2) Дължина т а на най-късия о т р я з ъ к от огнепро­воден шнур не може да е по-малка от 0,6 м.

Чл.359. (1) При т емп е р а т у р а над 80°С з а р я дъ т се пос т а вя в термоизолираща обвивка, к о я т о осигурява за­пазване и невзривяване на заряда от взривни вещества .

(2) Термоизолиращата обвивка т р я б в а да издържа най-малко 2 п ъ т и по-висока т емп е р а т у р а от темпера­т у р а т а на горещия м е т а л .

(3) Ц е л и я т заряд се и зработва к а т о един боевик с термоизолираща обвивка.

Чл.360. Термоизолиращата обвивка се изпитва , ка­то обвивка т а заедно с капсул д е т о н а т о р а и присъеди­нения към него огнепроводен шнур се п о с т а в я т във в зривната дупка. Ако капсул д е т о н а т о р ъ т се взриви по-рано от 5 min, дебелината на обвивката се увеличава.

Чл.361.(1) При т емп е р а т у р а по-ниска от 80°С се разрешава едновременното зареждане на не повече от 5 заряда, а при т е м п е р а т у р а над 80°С - само на 1 заряд.

(2) В р ем е т о за зареждане и запалване на огнепро-водните шнурове е не повече от 4 min.

(3) Зареждането и п о с т а в ян е т о на з абивката се из­вършва т от двама взривници в присъ с т ви е то на ръко­водителя на взривните р або ти . Единия т о т взривни-ц и т е запалва огнепроводния шнур и по с т а в я заряда, а другият по с т а в я забивката .

(4) Ако в продължение на 4 min взривниците не са заредили всички взривни дупки, р ъ ко в о ди т е л я т на взрив

99

н и т е р а б о ти подава команда за незабавно прекратява­не на зареждането , за запалване на огнепроводния шнур и за о т т е г л я н е на взривниците.

Чл.362. (1) За забивка се използва само добре пре­с я т и подсушен пясък.

(2) Забранява се уплъ тняв ан е т о на забивката .

Чл.363. При взривяване на м е т а ли с т емп е р а т у р а над 80°С приближаването до о тка з али заряди се разре­шава след изтичане на не по-малко от 1 час от запалва­н е т о на огнепроводния шнур и при условие, че не се наблюдава разлагане на в зривното в ещес тво (отделяне на газове).

Раздел III

Взривни работи за обработка на метали

Чл.364. О б р а б о т к а т а на м е т а ли с използване енер­ги я т а на взривни в ещес тв а се извършва в специално обо­рудвани по п р о е к т съоръжения, басейни или о т к р и т и площадки.

Чл.365. П р о е к т ъ т за обработка на м е т а ли съдър­жа: т е хноло гия т а на взривните работи , използваните машини и съоръжения, използваните взривни материали, к о лич е с т в о т о взривно вещество , взривявано наведнъж, к о лич е с т в о т о на единичен заряд, м я с т о т о за съхраня­ване на д о с т а в ени т е взривни материали, безопасните ра зс тояния и специфичните мерки за безопасна р або т а .

Чл.366. При използване на о т к р и т и площадки ра­б о т н и я т учас тък (определен в проекта )се загражда с ограда с височина не по-малка от 2 м и се оборудва със светлинна и звукова сигнализация.

Чл.367. Сменния т запас от взривни материали се съхранява в оборудвано за т а з и цел помещение.

100

Чл.368.( 1) При използване на воден басейн з а р я д ъ т се по с т а в я над обработвания д е т айл извън басейна, след к о е т о щ а м п а т а с д е т айла и з а р я дъ т се п о с т а в я т в ба­сейна, к ой т о е напълнен или последващо се напълва с вода.

(2) Б а с ейнъ т се напълва с вода от взривника или неговия помощник. Забранява се присъс т вие то на други лица до басейна.

Г л а в а ш е с т а

С П Е Ц И А Л Н И ВЗРИВНИ РАБОТИ

Чл.369. Специални взривни р а б о ти по смисъла на т о з и правилник са взривни р а б о т и в населени м е с т а , промишлени и с т р ои т е лни площадки, к а к т о и в други м е с т а с обекти , изискващи з ащи т а от вредните въздей­с т в и я при взривните р а б о ти .

Чл.370. (1) Взривните р а б о т и в близост до охра-няеми об ек ти (минерални извори, паметници на култу­р а т а , резервати , кули, реактори , а т омни електроцент­рали, хидротехнически обекти , газопроводи и нефтопро­води и др.) се и з вършва т само след получаване на писме­но съгласие от всички заинтересовани (съгласно прило­жение № 8).

(2) За получаването на съгласието по ал.1 извършва­щ и я т взривни р а б о т и предс т авя проект , осигуряващ запазването на охраняемия об ек т .

Чл.371. (1) При разрушаване на сгради и съоръже­ния в границите на населените м е с т а з арядите се по­с т а в я т само във взривни дупки и сондажи.

(2) Забранява се з ареждането на взривни дупки, по­паднали в обрушено м я с т о или празнини.

Чл.372.(1) От външнат а с т р ана на с града т а или съоръжението, к о е т о ще се взривява, се по с т а в я допъл-

101

ншпелна з ащита , непозволяваща р а з ли т ан е т о на късове.

(2) За предпазване на близки обекти , к о и т о м о г а т да се повредя т от с ъ т р е с ения т а при падането на взри­вявания обект , се изгражда възглавница от греди в ня­колко реда или от други подходящи материали, в зависи­м о с т о т големината н а обекта .

Чл.373. (1) При взривни р а б о ти в населени ме с т а , след завършване на зареждането , се подава първият сиг­нал, при к о й т о лицата , з а е т и със з ареждането на взрив­н и т е дупки, напускат о б е к т а и се о т т е г л я т зад преде­л и т е на опаснат а зона. Охраната заема с воит е м е с т а и спира движението по съседните улици.

(2) След м о н т а ж а на в зривната мрежа ръководи­т е л я т на взривните р а б о ти е задължен лично да кон­с т а т и р а , че няма хора в опасната зона.

(3) След в т о рия сигнал р ъ к о в о ди т е л я т на взривни­т е р а б о ти извършва взривяването .

(4) Сигналът „о тбой " се подава след оглеждане мяс­т о т о н а взрива о т ръководителя н а взривните р аботи , придружен о т взривник.

(5) Забранява се в населени м е с т а да се под а в а т звукови сигнали чрез взривяване на заряди.

Чл.374. При разчистване на разрушените об ек ти задължително присъства дежурен взривник.

Чл.375. При наличие в опаснат а зона на к о т ли и тръбопроводи, намиращи се под налягане, налягането се намалява до 1 ata. При невъзможност да се намали наля­г ане то в к о т е л а или тръбопровода те се покриват с щитов е .

102

Г л а в а с е д м а ВЗРИВНИ Р А Б О Т И ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ

НА ПЪНОВЕ, ПОВАЛЯНЕ НА ДЪРВЕТА И Б О Р Б А С Г О Р С К И П О Ж А Р И

Чл.376.(1) При огнево взривяване отделно работе­щ и т е по изкореняването на пънове взривници или от­делни групи взривници се ра зполага т един от друг на разстояние не по-малко от 200 м и с л едя т за т о ч н о т о разположение и посока на движение на с воит е съседи.

(2) Р ъ к о в о ди т е л я т на взривните р а б о ти :

1. показва направлението, в к о е т о е длъжен да се движи всеки взривник след запалване на огнепроводния шнур;

2. подава о бщи т е за всички сигнали;

3. осигурява охраната на опаснат а зона. (3) К о н т р о л н и т е о трязъци от огнепроводен шнур

са по-къси от о с т а н а л и т е огнепроводни шнурове с не по-малко от 0,85 м при равен т е р е н и с не по-малко от 1 м при пресечен или трудно проходим т е р ен .

Чл.377. В близост до сгради се разрешава взривява­не на пънове, к о г а т о те се н амир а т на разстояние не по-малко о т 100 м о т сградата . З арядит е с е п о с т а в я т о т к ъ м с т р а н а т а на сградите .

Чл.378. При събаряне на дърв е т а след всяко взривя­ване взривниците и р а б о тници т е се допускат за подго­т о в к а на следващото взривяване, след оглеждане на мяс­т о т о от ръководителя на взривните р а б о т и и ликви­диране на надвисналите дърв е т а или пречупени клони.

Чл.379.(1) Взривните р а б о т и при борба с горски пожари се и з в ършва т по инструкция, у твърдена по съо­т в е т н и я ред.

(2) Забранява се извършването на взривни р а бо ти на разстояние, по-малко от 100 м от горския пожар.

103

Д я л n e m u ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДЛЪЖНОСТНИТЕ ЛИЦА

ПО БЕЗОПАСНОСТТА НА ТРУДА ПРИ РАБОТА С ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ. КОНТРОЛ

ПО ПРИЛАГАНЕТО И АДМИНИСТРАТИВНО -НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

Г л а в а п ъ р в а

З А Д Ъ Л Ж Е Н И Я Н А Д Л Ъ Ж Н О С Т Н И Т Е Л И Ц А

Чл.380. Р а б о т о д а т е л и т е и лицата , к ои т о ръково­д я т и управляват трудовия процес к а к т о и непосредст­вените ръководители на производствените и спомага­телни звена и всички работещи, к о и т о извършват дей­ности с взривни материали, са длъжни да спазват изис­кванията на т о з и правилник.

Чл.381. В т ъ р г о в с ки т е дружества, пр едприятия т а и организациите с писмена заповед м о г а т да б ъ д а т на­значени или определени отделни длъжностни лица за осъществяване на д ейнос тит е по осигуряване на безопас­ни условия на т р уд при р а б о т а с взривни материали .

Чл.382. Л и ц а т а , к о и т о р ъко во д я т и управляват т р у д о в и т е процеси, са длъжни да:

1. определят и провежда т с т р а т е г и я т а по въпро­си т е на б е з оп а снос т т а на тр уда и про тивопожарна т а охрана при д е йно с т и т е с взривни материали ;

2. о добрява т инс трукциите и други вътрешни ак­т о в е , свързани с различни дейности при р а б о т а с взрив­ни материали;

3. осигуряват ц я л о с т н о т о и навременното изпълне­ние на м е рки т е по б е з опа снос т т а на тр уда при р а б о т а с взривни материали и правилното използване на пред­назначените за т а з и цел средства и съоръжения;

104

4. осигуряват въоръжената охрана на складовете за взривни материали и спазването на реда за съхраня­ване то , приемането , о т п у с к а н е т о и о т ч и т а н е т о на взривните материали ;

5. осигуряват охраната на взривните материали и спазването на реда при р а з т о в а р в ан е т о и пренасянето им до складовете и до р а б о т н и т е м е с т а ;

6. организират правилното о т ч и т а н е , разследване и анализ на производствените злополуки и аварии с взрив­ни материали и р а з р а б о т в ан е т о на мерки за недопуска­н е т о им;

7. изпълняват предписанията на к он т р о лни т е ор­гани (държавни и ведомствени) по б е з оп а сно с т т а на тр уда и про тивопожарна т а охрана при р а б о т а с взрив­ни материали;

8. у в едомяват незабавно РИТ и ор ганите на МВР при трудови злополуки при р а б о ти с взривни материали и произшествия с т я х ;

9. организират снабдяването на лични предпазни средства , специално р а бо тно облекло и необходимите спомагателни приспособления за р а б о т е щ и т е с взривни материали .

Чл.383. Ръководителите на о б е к т (клон, рудник, ка­риера и др.) са длъжни да осигуряват :

1. организирането на производствения процес в съо­т в е т с т в и е с изискванията за безопасност и противо­пожарна охрана, определени с т о з и правилник;

2. обучаване на р а б о т е щ и т е с взривни материали по безопасност на тр уда при р а б о т а с т е з и материали ;

3. р а з р а б о т в ан е т о на инструкции по безопасност­та на труда при р а б о т а с взривни материали ;

4. р а б о т е щ и т е с взривни материали с подходящо за условията на т ехния труд специално р а бо тно облек­ло, необходимите лични предпазни средства и спомага-

105

т е лни приспособления; 5. ежемесечна проверка на реда за съхраняване, при­

емане и о т ч и т а н е на взривните материали; 6. реда и охраната при разтоварване и пренасяне на

взривни материали до складовете и р а б о т н и т е м е с т а ; 7. своевременно разследване на злополуките и ава­

рии т е при р а б о т а с взривни материали и разработване на мерки за недопускането им;

8. изпълняване на предписанията на к он т р о лни т е органи по б е з оп а снос т т а на тр уда при р а б о т а с взривни материали .

Чл.384. Р ъ к о в о д и т е л и т е на взривни р а б о т и са длъжни да организират и осигуряват :

1 . т о ч н о т о спазване, от подчинения им персонал, на изискванията за съхраняване, о т ч и т а н е , изразходва­не, пренасяне и употреба на взривни материали;

2. допускането до р а б о т а с взривни материали само на лица, к о и т о и м а т право на т о в а ;

3 . контрола за своевременното о т ч и т а н е от взрив-ниците за изразходваните взривни материали и връща­н е т о н а о с т а т ъ к а о т т я х в складовете ;

4. спазването на про ек т а и паспорта за пробивно -взривни работи ;

5. р а б о т н и т е м е с т а с инструкции по безопасност­та на труда , предупредителни знаци и сигнали;

6. изпълнението на предписанията на контролни­те органи по безопасност на труда ;

Чл.385. Завеждащите складове за взривни материа­ли са длъжни да:

1. спазват изискванията за съхраняване, поддържане, приемане, о т ч и т а н е и отпускане на взривни материали;

2. заприходяват взривните материали ;

3. недопускат повреждане, липси или излишъци на

106

взривни материали в склада;

4. съхраняват п е ч а т а (клещите за пломбиране) и ключовете о т хранилищата, к а т о недопускат загубва­н е т о или предаването им на други лица;

5. осигуряват пожарна безопасност и ч и с т о т а т а на склада и района около него;

6. о т п у с к а т взривни материали само на лица, кои­то и м а т право н а т о в а ;

7. не допускат съхраняване на взривни материали в количества, к ои т о надвишават определения к а п а ц и т е т на склада за взривни материали .

Чл.386. Взривниците са длъжни да:

1. осигуряват постоянно наблюдение на получени­те о т т я х взривни материали без д а допускат предава­н е т о им на други лица к а к т о и загубването, самоволно­то унищожаване или о с т а в я н е т о им в и з р а б о т ки т е или на повърхност т а ;

2. сп а з в а т паспорта за пробивно-взривни работи ;

3. в р ъ щ а т своевременно в склада за взривни мате­риали неизползваните от т я х взривни материали след приключване на взривните р а б о ти и правилно и т о ч н о посочва т разхода им;

4. с п а з в а т и зискванията за безопасна р а б о т а с взривни материали;

5. и з вършва т взривни р а б о ти само при наличие на пос тове за отцепление;

6. с ъ о бщав а т своевременно на ръководит еля на взривните р а б о ти за отказали заряди.

(2) Нарушенията на т о з и правилник се конс т а ти­р а т с а к т о в е и се н ал а г а т наказания по реда на Кодекса на тр уда и Закона за а дминис т р а ти вни т е нарушения и наказания.

107

Г л а в а в т о р а К О Н Т Р О Л И АДМИНИСТРАТИВНО -

НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

Чл.387. К о н т р о л ъ т по прилагането на правилника се осъществява от органите за спазване на т р у д о в о т о з аконода т ел с т во и от органите на МВР съобразно тях­н а т а к о м п е т е н т н о с т .

Чл.388.(1) При допуснати груби нарушения с взрив­ни материали се о т н е м а т с в и д е т е л с т в а т а за правоспо­собност и р а з р ешит елнит е по чл.11, 12 и 13 от Г И Т u Р И Т при МТСГ к а к т о и р а з р ешителнит е по чл.16 от ор г аните на МВР за срок до 2 години.

(2) Въ з с т ановяв ане то на правоспособността и из­дав ане то на нови разрешителни с т а в а по реда, опреде­лен в т о з и правилник.

Чл.389.(1) Нар ушит е ли т е на изискванията на т о з и правилник, ако не подлежат на по-тежко наказание, но­с я т о т г о в о р н о с т по чл.413 и 415 от Кодекса на т р уд а и чл.13 от Закона за к он трол над взривните вещества , о р ъжия т а и боеприпасите.

(2) У с т ано в я в ан е т о на нарушенията по ал.1, изда­в ан е т о на н ак а з а т е лни т е постановления, т я х н о т о об­жалване и изпълнение се извършва по реда, установен в чл.416 от Кодекса на труда , чл.20 от Закона за к он трол над в зривните вещества , о ръжият а и боеприпасите и Закона за а дминис т р а ти вни т е нарушения и наказания.

108

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на т о з и правилник:

1. "Акредитирана изпитвателна лаборатория" е лаборатория, на к о я т о е предоставена акредитация.

2. "Амониево селитрени взривни вещества" са взривни в ещества (взривни смеси) със сенсибилизатор т ринитро тол уол , основен окислител амониев н и т р а т и други добавки.

3. "Боевик" е ч у в с т ви т елно към д е т о н а т о р взрив­но в ещество с поставено в него средство за взривяване, вкл. и детониращ шнур, предназначено за възбуждане на детонация в заряда от взривно вещество .

4. "Безопасно разстояние" е о т с т о я н и е от мяс­т о т о на взривяване, при к о е т о няма вредно въздейст­вие на взрива върху охранявани об ек ти и хора.

5. "Браковчик" е лице унищожаващо всекидневния брак при прои з вод с т во то на взривни материали .

6. "Вертикални заземители" са с томанени пръти , профили или тръби , вертикално разположени, к а т о гор­н и я т край е на дълбочина от 0,6 до 0,7 м под повърхнос­т т а на т ерена , а дълбочината при набиване е от 2,5 до 3 м и при навиване - от 4,5 до 5 м.

7. "Взривна мрежа" е изградената в с ъ о т в е т с т ­вие с паспорта за пробивно-взривни р а б о т и сис т ема от средства за взривяване и заряди от взривно в ещес тв а в определена във в р еме т о и п р о с т р а н с т в о т о последова­т е л н о с т .

8. "Взривни работи в подземни изработки" са взривни работи , к о и т о се и з вършва т под з емн а т а по­върхност.

9. "Взривна смес" е смес от химични вещества , склонна под влияние на външно въздействие към бързо, саморазпространяващо се взривно превръщане, съпро-

109

Водено с отделяне на голямо количество топлина, газо­ве и пари.

10. „Взривна техника и технология" са машини­т е , а п а р а ти т е , съоръженията, взривните и спомагател­н и т е материали, м е т о д и т е и начините за извършване на промишлени взривни работи .

11. "Взривоопасна метановъздушна смес" е смес от м е т а н и въздух в т а к а в а концентрация, че окисле­н и е т о и вследствие външно въздействие п р о т и ч а с взрив.

12. "Взривоопасна праховъздушна смес" е смес на въглищен прах и въздух в т а к а в а концентрация, че окис­лението и вследствие външно въздействие про тича с взрив.

13. "Взривяване (иницииране)"е процес на възбуж­дане на детонация в заряди от взривни вещества , в пред­варително определени последователност и време.

14. "Вид взривни вещества" са взривни вещества , предназначени за употреба в еднакви условия и с едни и същи основни компоненти .

15. "Внасяне на опасни потенциали" е пренасяне в о б е к т а на породени от мълния високи потенциали, по външните ме т а лни комуникации (естакади, монорелси, тръбопроводи, електропроводи и др.);

16. "Водонапълнени (водосъдържащи) взривни ве­щества" са взривни вещества , в чии т о компонентен с ъ с т а в е включена вода.

17. "Вредни въздействия при взривните работи" са нежелателни последствия (поражения) върху околна­та среда от възникващите при взрива сеизмична, удар-но-въздушна и детонационна вълна, ра злитане на късо­ве от разрушена скална маса и о т д е л я щ и т е се токсични газове.

18. "Вълновод" е средство за пренасяне и предава­

н о

не на д е тонационна т а вълна за иницииране на чувстви­т е л ен към нея д е т о н а т о р .

19. "Горива" са високо енергетични т в ъ р д и или т е чни в ещес тв а с голямо съдържание на въглерод и во­дород, к о и т о вли з а т във взривна реакция с окислителя, при к о е т о се о т д е ля голямо количество топлина и газо­образни продукти.

20. "Гранулирани взривни вещества" са т в ъ р ди взривни в ещес тв а или смеси, ч ии т о компоненти или по-голяма ч а с т от т я х са под фо рм а т а на гранули.

21. "Грубодисперсни взривни вещества" са взрив­ни смеси, в к о и т о основните компоненти са под форма­та на гранули или на гранули и люспи.

22. "Група заряди" са няколко единични заряди, свързани в една взривна мрежа.

23. "Д е т он а т о р " е средс тво за взривяване на чув­с т в и т е л ни към въ з д ейс т вие то му взривни вещества . Към д е т о н а т о р и т е се о т н а с я т капсул д е т о н а т о р и или е л е к т род е т он а т ори .

24. "Дефлаграция" е процес на преминаване на де­т о н а ц и я т а в горене поради промяна на условията, необ­ходими за нормално протичане на процеса.

25. "Доставка на взривни материали" е превозва­не или пренасяне на взривни м а т е ри а ли от склад за взривни материали до м я с т о т о на употреба при спазва­не на определени изисквания.

26. "Достъп до взривни материали" е право на лица, одобрени по с ъ о т в е т е н ред, да и з вършва т дейнос­ти с взривни материали .

27. "Единичен заряд" е заряд, к о й т о не е свързан във взривна мрежа.

28. "Едновременно взривяване в една взривна мре­жа" е мигновеното или със закъснение взривяване на всички заряди, свързани във взривна мрежа.

111

29. "Ексудирали взривни вещества" са взривни ве­щества , чии то к аче с тв а са променени в следствие на о т д еляне на т е ч н и я к омпонен т о т о б щ а т а маса н а в зривната смес.

30. "Електромагнитна индукция" е допълнително­то въздействие на мълнията , обусловено о т индуктира-не на напрежение в токопроводимите ч а с ти на об ек т а при пряко попадение на мълния в близост до обекта .

31. "Електростатична индукция" е допълнител­н о т о въздействие на мълниеносни облаци, обусловено от индуктиране то н а заряди о т с т а т и ч н о е л ек трич е с т во в надземни обекти , к о е т о може да предизвика искрене или електрически разряд с опасни последствия.

32. " Е л е к т р о с т а т и ч н а и скробе зопасност " е състояние на обекта , при к о е т о се изключва възмож­н о с т т а о т възникване на пожар или взрив от разряди на с т а т и ч н о ел ектричес тво .

33. "Емулсионни взривни вещества" са взривни ве­ще с т в а , представляващи емулсия на т е ч н о гориво и на сит ен воден р а з т в о р на окислител и други добавки.

34. "Забивка" е подходящ инертен мат ериал (пясък, влажна глина, водонапълнени патрони, ръкави, чували и др.), пос т ав ен в у с т и е т о на в зривната дупка, сондаж, камера, ръкав или върху о т к р и т заряд.

35. "Заземител" е у с т р о й с т в о за о т в еждане на електрически т о к (вкл. и т о к от мълния) в з емя т а .

36. "Зареждане на взривни материали" са дейнос­ти и процедури по поставяне на взривните материали в обекта , к о й т о ще бъде взривяван.

37. "Заряд от взривно вещество" е определено ко­личество взривно вещество, приготвено за взривяване.

38. "Импулс за взривяване" е външно въздействие, необходимо за възбуждане на взривното превръщане в с р е д с т в о т о за взривяване или взривното вещество .

112

39. "Комбинирани заземители" са вертикални и хо­ризонтални заземители, обединени в обща система . То-к о о т в о д и т е по правило се свързва т в средата на хори­з о н т а л н а т а ч а с т на комбинирания заземител .

40. "Ликвидиране на отказали заряди" са мероприя­т и я от организационен и технически характер по от­страняване или унищожаване на невзривил се заряд.

41. "Магистрален детониращ шнур" е ч а с т от взривната мрежа, изградена от де тониращ шнур, пре­даващ иницииращия импулс към детониращия шнур на о т д е л н и т е заряди.

42. "Марка взривно вещество" е взривно вещест­во с конкретен химически с ъ с т а в и наименование.

43. "Магистрален проводник" е проводник, к о й т о се свързва с уреда за взривяване и у д ъ л ж и т е л н и т е проводници или проводниците на е л е к т р о д е т он а т о р а .

44. "Материали , съ вмес тими със с ъ с т а в а на взривната смес" са материали , к о и т о не вли з а т в хи­мична реакция с к омпон ен ти т е на в зривното в ещес тво и не предизвикват промени в к а ч е с т в а т а му.

45. "Мълниезащита" е комплекс от технически ме­роприятия и средства за з ащи т а от опасните и вредни въ здейс твия на мълниит е , осигуряващи опазване на сгради, съоръжения, машини, материали и други от раз­рушаване, пожари и взривове, а т а к а също и безопасност­та на хора и домашни животни .

46. "Мълниезащитна зона" е ч а с т от простран­с т в о т о около мълниеотвода , във в ъ т р е ш н о с т т а на к о е т о о б е к т ъ т е з ащитен от преки попадения на мълнии с определена в е р о я тно с т .

47. "Мълниезащитна зона т и п А" е мълниезащит­на зона с в е р о я т н о с т на з ащи т а 99,5 % и повече.

48. "Мълниезащитна зона т и п Б" е мълниезащит­на зона с в е р о я т н о с т на з ащи т а 95 %.

!. ПРАВИЛНИК. 113

49. "Мълниеотвод" е сис т ема , с ъ с т о яща се от мълниеприемник, т о к о о т в о д и заземител .

50. "Мълниеприемник" е у с т р ой с т в о за приемане на пряко попадение на мълния.

51. "Място на взривяване" е надземно взривно поле или подземен забои, в които се извършват взривни работи .

52. "Нафтоселитрени взривни вещества" са взрив­ни смеси, к о и т о основно съдържат дизелово гориво или масла, окислител (амониев н и т р а т ) и други добавки.

53. "Неелектрическа система за взривяване" е съвкупност от вълновод и д е т о н а т о р , ч у в с т ви т ел ен към ра зпространяващата се във вълновода ударна вълна,

54. "Непредпазни взривни вещества и средства за взривявяне" са взривни в ещества и средства за взривя­ване, предназначени за о т к р и т и и подземни работи , освен в рудници, опасни по газ и прах.

55. "Непълна детонация" е процес на з а тихваща детонация в р е з у л т а т на влошаване условията на про­тичане на процеса, водещ до о т к а з .

56. "Нитроестерни взривни вещества" са взрив­ни в еще с т в а с основен сенсибилизатор ни т р о е с т е р и (нитроглицерин, нитрогликол) .

57. "Окислител" е вещество , к о е т о има в молеку­л а т а си излишък от кислород, к о й т о се използва за окис­ление на г орящите добавки и на сенсибилизатора при негов недостиг на кислород.

58. "Опасна зона" е т е р и т о р и я т а , в к о я т о вредни­те въздействия на взрива може да нанеса т поражения.

59. "Опасни по въглищен прах" са условия, в к о и т о е възможно образуването на взривоопасна праховъздуш-на смес.

60. "Опасни по метан " са условия, в к о и т о е въз­можно образуването на взривоопасна метановъздушна смес.

114

61. "Особено опасни по метан " са минни изработ­ки (забои), при к о и т о в процеса на извършване на взрив­н и т е р а бо ти е възможен к о н т а к т на заряда от взривни вещества или прод ук ти т е на взрива с образувала се взри­воопасна метановъздушна смес. Към особено опасни по м е т а н задължително се о т н а с я т изработки (забои) :

1. опасни по внезапни изхвърляния на въглища и ме­т а н (ВИВГ);

2. със суфлярно отделяне на м е т а н ; 3. опасни по м е т а н и прокарвани отдолу нагоре с

ъгъл на наклона над 10°, без предварително прокаран вен­тилационен сондаж;

4. с две или повече о т к р и т и повърхности на забоя, при к о е т о се с ъ з д а в а т условия за образуване на взривоо­пасна метановъздушна смес или изхвърляне на заряда (нап. при използването на машинен подкоп, к о г а т о една или повече от повърхнос тит е не се п р о в е т р я в а т или няма въ зможност за измерване на м е т а н а към някоя от повърхностите и др.).

62. "Отговорно лице" е правоспособен, определен със заповед специалист или изрично на товарен да отго­варя за р а б о т а т а на персонала или извършването на определени дейности с взривни материали .

63. "Охраняема зона" е обозначена т е р и т о р и я око­ло м я с т о т о на взривяване, включваща оп а сн а т а по отношение вредните въздействия от взрива зона и ох­ранявана за недопускане на хора и живо тни в нея.

64. " О т ч е т н о с т на взривни материали" е съвкуп­н о с т от регламентирана о т ч е т н а документация за при­хода, разхода и н а лично с т т а на взривни материали по видове, марки и типове , правилата и изискванията за нейното системно и т о ч н о водене.

65. "Отка з " е прекъсване на взривния процес в ре­з у л т а т на некачествени взривни в ещес тв а и средства

115

за взривяване, технологични, организационни или проек­т а н т с к и грешки.

66. "Паспорт за пробивно-взривни работи" е за­дължителен документ за извършване на всяко конкрет­но взривяване.

67. "Патрон от взривно вещество" е определено количество взривно вещество , поставено във влагоизо-лационна обвивка или обвивка, покрита с влагоизолацио-нен слой.

68. "Пиротехнически състави" са химични веще­с т в а или смеси за получаване на пиротехнически ефек­ти (звукови, светлинни, димни или топлинни) , ч и я т о основна форма на взривно превръщане е горенето .

69. "Подземни взривни работи" са взривни рабо­т и , к о и т о се и з вършват в подземни условия.

70. "Помощен персонал за взривни работи" са лица, привлечени за извършване на спомагателни дейности с взривни материали .

71. "Прахообразни взривни вещества" са т в ърди взривни в ещества с диаметър на ч а с т и ц и т е до 0,5 mm.

72. "Предупредителни признаци, предшестващи внезапни изхвърляния на въглища и газ (ВИВГ)" са признаци, к о и т о с е п р о я в я в а т с а м о с т о я т е л н о или съвместно и са:

1. периодично или рязко повишаване на газоотделя-не то ;

2. обрушване на въглища и отскачане на въглищни частици (оръсване) о т ч е л о т о на забоя;

3. пукане, глухи удари и шум в масива;

4. подуване (изтласкване) , напукване, омекване, ох­лаждане и промяна блясъка на въглищата ;

5. сближаване и напукване на в м е с т в а щ и т е скали, пукане на крепежа.

116

73. "Предпазни взривни материали (взривни ве­ще с т в а и с р е д с т в а за взривяване)" са взривни в е щ е с т в а и с р е д с т в а за в з р и в я в а н е с понижена способност да възпламеняват горими газове и прахове, предназначени за употреба в условия, опасни по газ и прах.

74. "Пресовани взривни вещества" са взривни ве­щества , к о и т о в края на производствения процес се под­ла г а т на пресоване.

75. "Проект за пробивно-взривни работи" е основ­н а т а т е х н и ч е с к а д о к у м е н т а ц и я з а и з вършване н а пробивно-взривни р або ти .

76. "Промишлени взривни работи " са взривни ра­боти, извършвани при добива на полезни изкопаеми, стро­и т е л с т в о т о , промишленос т т а , с елското и горското с т оп ан с т в о , к а к т о и за исторически, културни, учебни, спортни, развлекателни и би тови цели, при к ои т о се използват промишлени взривни материали.

77. "Противоградови изделия" са реактивни сна­ряди, снабдени с р е а г ен т за борба с градушки.

78. "Пряко попадение на мълния" е непосредствен к о н т а к т на мълния т а с даден обект , съпроводено с про­тичане на т о к а на мълния т а през обекта .

79. „Разтърсващо взривяване" е взривяване, целя­що предизвикване на ВИВГ, ако има условия за т о в а , к а т о са предвидени необходимите мерки за безопасност.

80. "Раници за взривни материали" са раници от а н т и с т а т и ч е н ма т ериал за пренасяне на взривни мате­риали от склада за взривни материали до о б ек т а на взри­вяване.

81. "Сбити взривни вещества" са взривни веще­ст в а , к о и т о са загубили прахообразния или грубодис-персния си с т р о еж .

82. "Склад за взривни материали" е въведена в екс­плоатация по с ъ о т в е т е н ред съвкупност от подземни

117

или надземни хранилища за Взривни материали с принад­лежащите им изработки, оградената , о с в е т е н а т а и ох­раняваната т е р и т о р и я и разположените на нея спома­гателни сгради и съоръжения за подготовка , изпитване и ра здавана на взривни м а т е р и а ли , съхраняване на амбалажа от т я х к а к т о и за противопожарни, защит­ни, охранителни и други нужди. По с в о е т о устройство­то складовете за взривни материали са надземни, вко­пани и подземни. По предназначението си складовете са базисни и раздавателни. В зависимост от срока на пол­зване складовете с а :

1. постоянни - за срок над 2 години;

2. временни - за срок от 6 месеца до 2 години;

3. кратковременни - за срок до 6 месеца.

83. "Сенсибилизатор" е в ещество , к о е т о повиша­ва д е тонационната способност и ч у в с т в и т е л н о с т т а на в зривната смес към иницииращ импулс.

84. "Спомагателни дейности с взривни материа­ли " са д ейно с ти т е и манипулациите с взривни мате­риали, свързани с т я х н о т о т о в а р ен е , р а з т о в ар в ан е , съхраняване, изпитване, подготовка и зареждане, транс­портиране , за к о и т о не се изисква правоспособност.

85. "Статично електричество" е съвкупност от явления, свързани с възникване, запазване и релаксация на свободни електрически заряди на по вър хно с т т а и в обема на диелектрически, проводими и полупроводими вещества , материали и изделия.

86. "Степен на опасност ( съвместимост ) "е веро­я т н а въ зможност за възникване на детонация или горе­не в конкретен взривен материал при манипулация с него, определяща специфични предпазни мерки.

87. "Съхраняване на взривни материали" е посто­я н н о т о (дълговременното) , в р еменното или кратко­срочното престояване на взривни материали в складо-

118

ви условия, к а к т о и в м е с т а т а за производство или употреба, свързано с т я х н а т а подготовка , изпитване или зареждане.

88. "Тип средство за взривяване" е средство за взривяване с конкретни показатели (характеристики) и наименование.

89. "Токоотвод" е проводник, предназначен за от­веждане т о к а на мълния т а от мълниеприемника до за-земителя .

90. "Удължителни проводници" са проводници, свързващи магистралния проводник с поводниците на е л е к т р о д е т он а т о р а .

91. "фрикционни искри" са искри, к о и т о представ­л я в а т нагорещени ча с тици , отделени о т повърхнос т т а на к о н т а к т у в а щ и т е ма т ериали вследствие удар или триене .

92. "фрикционна искробезопасност" е състояние на обекта , при к о е т о енергията на фрикционните искри не е д о с т а т ъчна за възпламеняването или запалването му.

93. "Хоризонтални заземители" п р е д с т а в л я в а т кръгла или плоска с томана , разположена в един или ня­колко лъча, излизащи от една т очк а , към к о я т о се при­съединява т о к о о т в о д ъ т . Тези заземители се използват к а т о с амо с т о я т е лни или за свързване на е л е к т р о ди т е на в е р тикалнит е заземители помежду им.

94. "Хранилище за взривни материали" е надзем­но помещение, сграда, фургон или подземна изработка , съоръжени и специално предназначени за съхраняване на взривни материали в с ъ о т в е т с т в и е с д ей с т в ащит е нор­ма тивни ак тов е .

119

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§2. Този правилник се издава на основание чл.276, ал. 1 от Кодекса на труда .

§3. Правилникъ т влиза в сила от 1.VII. 1997 г. и о т м е н я Правилника по б е з оп а сно с т т а на т р у д а при взривните р а б о т и (Д-01-009), у твърден 1971 г. в сила от 1.1.1973 г.

§4. Юридическите и физическите лица, к о и т о из­вършва т дейности с взривни материали, в 6-месечен срок от влизане в сила на правилника привеждат дейности­те си в с ъ о т в е т с т в и е с не говите разпоредби.

§5. М и н и с т ъ р ъ т на тр уда и социалните грижи и м и н и с т ъ р ъ т на в ъ т р е ш н и т е р а б о т и съобразно с в о я т а к о м п е т е н т н о с т д а в а т указания по приложението на т о з и правилник.

120

Приложение № 1 към чл. 4

И Н С Т Р У К Ц И Я за придобиване на правоспособност

на основния персонал за работа с взривни материали

Чл. 1.(1) Правоспособност за работа с взривни мате­риали се придобива чрез курсове за обучение и полагане на из­пит по теория и практика и се удостоверява със свидетел­ство.

(2) Образецът на свидетелството се съгласува с ГИТ при МТСГ.

Чл. 2. (1) Курсовете за обучение се организират и про­веждат от юридически и физически лица, на които е предо­ставено това право от ГИТ при МТСГ.

(2) За придобиване на право за обучение по ал.1 органи­заторите на курса трябва да имат :

1. учебна база (условия за теоретични и практически занимания и полигон за извършване на взривни работи);

2. преподавателски състав; 3. утвърдени учебни програми. Чл. 3. Обучението на персонала за взривни работи се

извършва по програми, съгласувани с органите на МВР и утвърдени о т :

1. Главната инспекция по труда при МТСГ - за проек­т а н т и на взривни работи, ръководители на взривни работи, ръководители производства на взривни материали и пиро-техници-ръководители;

2. районните инспекции по труда - за останалия осно­вен персонал.

Чл. 4. (1) В учебните програмите се включва достатъ­чен хорариум за теоретично и практическо обучение, к а то подготовката отговаря на длъжностната характеристика за съо тв е тна т а категория персонал.

121

(2) Обучението на персонала се извършва диференцира­но по видове дейности с взривни материали.

Чл. 5. (1) Квалификационната комисия за даване право­способност за проектант на взривни работи, ръководител на взривни работи, ръководител на производство на взривни ма­териали и пиротехник-ръководител се състои от председа­тел- представител на ГИТ при МТСГ и членове - представи­тели на органите на МВР и на организаторите на курса.

(2) Квалификационната комисия за придобиване право­способност за взривник, завеждащ склад за взривни материа­ли, магазинер на склад за взривни материали, лаборант по взривни вещества , и з п и т а т е л на взривни материали , пиротехник, браковчик и за работа със зарядни машини или устройства за взривни вещества се състои от председател -представител на РИТ и членове - представители на органи­те на МВР и на организаторите на курса.

Чл. 6.(1) До обучение за проектант на взривни работи -първа степен, се допускат лица с висше образование и със стаж ка то проектант на взривни работи - втора степен, не по-малък от 3 години.

(2) До обучение за проектант на взривни работи - вто­ра степен се допускат лица с висше и средно техническо обра­зование и със с таж ка то ръководител на взривни работи не по-малък от 3 години.

Чл. 7. До обучение за ръководител на взривни работи, ръководител на производство на взривни материали и пиро-технк-ръководител се допускат лица с висше или средно тех­ническо образование с общ стаж не по-малък от 3 години като взривници или завършили курс по взривно дело в учебно заведение.

Чл. 8. До обучение за завеждащ склад на взривни мате­риали се допускат лица с висше или средно образование и тру­дов с таж не по-малък от 3 години.

Чл. 9. До обучение за взривници в обекти и рудници, не-опасни по газ и прах се допускат лица, навършили 20 години, с основно образование, а до обучение за взривници в рудници,

122

опасни по газ и прах - лица, навършили 22 години, с трудов с таж в рудника к а то миньори не по-малък от 2 години за руд­ници, опасни по газ и прах и 1 година - за останалите обекти.

Чл. 10. За изпитатели на взривни материали, пиротех­ници, браковчици, лаборанти, магазинери на склад за взривни материали и за работа със зарядни машини или устройства се допускат лица с висше или средно образование, с трудов с т аж в рудника или обекта не по-малък от 1 година.

Чл. 11. (1) За придобиване на правоспособност и за преза-верка на свидетелствата за правоспособност се изисква раз­решение от органите на МВР и медицинско свидетелство.

(2) Медицинското освидетелстване се извършва по изис­кванията на Министерството на здравеопазването за рабо­та с взривоопасни и токсични вещества.

Чл. 12. Взривни работи могат да се извършват от лица на възраст до 60 години. Свидетелствата за правоспособ­ност на лицата над та зи възраст ежегодно се презаверяват.

Чл. 13. (1) Свидетелствата за проектанти на взривни работи, ръководители на взривни работи, ръководители на производства на взривни материали и пиротехници-ръково-дители са с валидност 4 години.

(2) Свидетелствата се презаверяват на всеки 3 години чрез полагане на изпит пред комисия от представители на ГИТ при МТСГ и органите на МВР.

Чл. 14. (1) Свидетелствата за взривници, завеждащи склад за взривни материали, магазинери на склад за взривни материали, лаборанти по взривни вещества, изпитатели на взривни материали, пиротехници, браковчици и за работа със зарядни машини или устройства за взривни вещества са с валидност 2 години.

(2) Свидетелствата се презаверяват на всеки 2 години след опреснителен курс и полагане на изпит пред комисия по чл. 5, ал.2.

Чл. 15. Свидетелствата по чл.13 се заверяват с печата на ГИТ при МТСГ, а тези по чл.14 - с печата на РИТ.

123

Чл. 16. Правоспособността на ръководител смяна, на­чалник участък (цехове) по смисъла на чл.168 ал.2 по Правил­ника по безопасност на труда при взривните работи се при­добива след успешно положен изпит по този правилник пред комисия съгласно чл. 5, ал. 1.

Чл. 17. (1) За изпитатели на взривни материали, пиро­техници, браковчици, магазинери на взривни материали и за работа със зарядни машини и устройства за взривни мате­риали могат да се назначават и специалисти с правоспособ­ност взривници, преминали специализиран инструктаж.

(2) За завеждащ склад за взривни материали могат да се назначават и специалисти с правоспособност ръководи­тел на взривни работи.

124

Приложение № 2 към чл. 8

125

И Н С Т Р У К Ц И Я

за допускане до употреба на новоразработени взривни материали, уреди и съоръжения,

предназначени за взривната техника и технология и на вносни такива

Раздел I Допускане до употреба на новоразработени взривни

материали, уреди и съоръжения, предназначени за взривната техника и технология

Чл. 1. Новоразработените взривни вещества, средства за взривяване, уреди и съоръжения, предназначени за взривна­та техника и технология, преминават лабораторно-полигон-ни и промишлени изпитвания за установяване на техните характеристики, с ъ о т в е т с т в и е т о им с изискванията на стандартизационните документи и определяне на условия­та за ефективно и безопасно приложение.

Чл. 2. (1) Лабораторно-полигонните изпитвания се из­вършват от упълномощена лаборатория съгласно действа­щите стандартизационни документи.

(2) При отсъствие на действащ стандартизационен документ изпитванията се извършват по утвърдени мето­дики, които се съгласуват с ГИТ при МТСГ.

Чл. 3. (1) Юридическото или физическото лице, разра­ботило новото изделие (разработчикът), представя в упъл­номощената лаборатория:

1. писмо - заявка за изпитване; 2. обяснителна записка; 3. проект за стандартизационен документ, ако няма

действащ такъв документ;

4. копие от разрешителното за изготвяне на опитна­та партида, издадено от органите на МВР (само за взривни­те материали);

5. работни чертежи (за уреди и съоръжения); 6. образци от новото изделие в количества съгласно

стандартизационните документи или методиката за изпит­ване.

(2) За изпитване на устройствата за механизирано за­реждане на взривни вещества или поставяне на забивка, из­мервателна и контролна апаратура, уреди за взривяване или други приспособления, свързани с взривната техника и тех­нология, в упълномощената лаборатория се представя един образец от подлежащите на изпитване изделия, придружени с комплект работни чертежи.

(3) Допуска се машините или устройствата за механи­зирано зареждане на взривни вещества или поставяне на за­бивка да се изпитват на място.

Чл. 4. (1) Резултатите от изпитванията на упълномо­щената лаборатория се оформят в протокол, съдържащ за­ключение за с ъо тв е т с т вие то на изпитаните образци с изис­кванията на стандартизационните документи и определяне на възможностите за допускане до промишлени изпитвания от гледна точка на безопасността.

(2) При положителни резултати от изпитванията в заключението се посочват условията, при които да се из­вършат промишлените изпитвания (рудници, опасни по газ и прах, рудници, неопасни по газ и прах, за взривни работи на земната повърхност, сухи или оводнени условия, при повише­на температура и др.).

(3) Протоколът със заключението се изпраща на разра-ботчика и на ГИТ при МТСГ.

Чл. 5. (1) На базата на заключението от протокола по чл.4 разработчикът представя в ГИТ при МТСГ писмо с ис­кане за разрешаване провеждането на промишлени изпитва-ния, в което посочва един или няколко обекти (рудник,карие-ра и др.), подходящи за извършването им.

126

(2) Към писмото се прилагат:

1. заповедта за извършване на промишлените изпитва­ния с посочен състав на комисията;

2. протоколът от упълномощената лаборатория; 3. обяснителна записка;

4. проектът за стандартизационен документ;

5. копие от разрешението за изготвяне на опитната партида, издадено от органите на МВР (само за взривните материали);

6. протоколът от изпитванията, проведени от разра-ботчика (ако са извършени такива изпитвания на опитната партида);

7. работните чертежи (за уреди и съоръжения); 8. инструкцията за употреба.

(3) В комисията за извършване на промишлените изпит­вания задължително се включват представители на съответ­ния обект, на разработчика и на ГИТ или на РИТ при МТСГ.

Чл. 6. На основание подаденото искане, придружаващи­те документи и изискванията на тази инструкция ГИТ при МТСГ издава разрешение за извършване на промишлени из­питвания к а то определя срока за провеждането им.

Чл. 7. (1) Промишлените изпитвания на взривни мате­риали се извършват по съставена от комисията програма, в която се определят:

1. паспортът за пробивно-взривни работи с новите взривни материали, к а то се вземе под внимание приетият паспорт за използваните до момента взривни материали;

2. обемът работи, който следва да се извърши с новите взривни материали по избрания паспорт за определяне на приложимостта им;

3. начинът за определяне на отделяното количество токсични газове в промишлени условия (само за взривни ве­щества).

(2) Отказите , непълната детонация и дефлаграцията на зарядите от взривни вещества се разследват от членове-

127

me на комисията за установяване на причините за това . (3) При метановъздушна или праховъздушна експлозия,

предизвикани от качествата на взривните вещества, по-на­т а т ъшни т е изпитвания с това взривно вещество се прекра­т я в а т .

(4) Промишлени изпитвания на уреди и съоръжения, пред­назначени за взривната техника и технология, се извършват по програма, съставена от комисията. Промишлените изпит­вания се извършват на образци, в количество определено от комисията, к а то срокът на изпитване е по-голям от 1 месец.

Чл. 8. Не по-късно от 1 месец след извършване на про­мишлените изпитвания комисията съставя протокол с обоб­щаване на резултатите , определяне приложимостта на но­вите изделия и заключение за допускането или отхвърляне­то на изпитваните изделия.

Чл. 9. (1) За допускане до употреба на новото изделие разработчикът представя в ГИТ при МТСГ :

1. писмо-искане за допускане до употреба; 2. протокол от промишлените изпитвания; 3. съгласуван и утвърден по съответния ред стандар­

тизационен документ. (2) Стандартизационните документи за взривни мате­

риали задължително се съгласуват с ГИТ при МТСГ и орга­ните на МВР, а за останалите изделия - с ГИТ при МТСГ.

Чл. 10. Новоразработени взривни материали се допус­к а т до редовно производство от органите на МВР въз осно­ва на допуска до употреба, утвърден стандартизационен до­кумент, утвърдена техническа документация и изисквания­та на нормативните актове.

Чл. 11. Новоразработени барути, пиротехнически изделия, взривни материали и изделия от тях, за ловни, спортни и кул­турни нужди и технически изделия, използващи енергията на взрива, се допускат до употреба след извършване на лабораторно-полигонни изпитвания от упълномощена лаборатория и по ред, определен от ГИТ при МТСГ.

128

Раздел II Допускане до употреба на взривни материали, уреди и съоръжения, предназначени за взривната техника и

технология от внос

Чл. 12. (1) Органите на МВР издават разрешение за внос само на взривни материали, допуснати до употреба в стра­ната .

(2) Органите на МВР издават разрешение и за внос на пробни количества, необходими за извършване на изпитва­ния и допускане до употреба на съответния взривни мате­риали.

Чл. 13. (1) Когато се прави внос на взривни материали, уреди и съоръжения, предназначени за взривната техника и технология, вносителят е задължен преди доставянето им, да представи образци от т я х в упълномощената лаборато­рия за пълни изпитвания.

(2) Количеството на образците се определя по чл. 3, ал.1, т .6 или чл. 3, ал.2.

(3) Образците се придружават от следните документи: 1. писмо-заявка; 2. протоколи от изпитвания на акредитирана лабора­

тория на страната производител или нормативен документ, по които се изпитва (произвежда) изделието;

3. инструкция за употреба; 4. удостоверение (сертификат) за годност; 5. удостоверение (сертификат) за произход. (4) При изпитванията по ал.1 се определят качество­

то на внесените изделия, условията за т яхната употреба и съхраняване съгласно изискванията на Правилника по безопас­нос т т а на труда при взривните работи и действащите БДС.

(5) До употреба в с траната се допускат вносни взрив­ни материали, уреди и съоръжения, отговарящи на национал­ните норми за безопасност.

Ч. ПРАВИЛНИК. 129

Чл. 14. Вносните взривни материали се допускат до употреба от ГИТ при МТСГ на основание на протокола от извършените изпитвания.

Чл. 15. Не се издават разрешения за внос и не се допус­к а т до употреба взривни материали с изтекъл гаранционен срок.

Чл. 16. В процеса на използване на вносни изделия те се изпитват отново ако възникне съмнение или има сигнал за тяхното влошено качество.

Чл. 17. Допуснатите до употреба вносни взривни ма­териали с прекъснат за повече от 3 години внос подлежат на допускане до употреба отново по реда, определен в тази ин­струкция.

Чл. 18. Вносните взривни материали от една и съща марка (тип), произведени от различни производители, се до­пускат поотделно по реда, определен в т а зи инструкция.

130

Приложение № 3 към чл. 9, ал.1

131

И Н С Т Р У К Ц И Я за контрол върху качеството на взривните материали

Раздел I Контрол върху качеството на взривните материали

Чл. 1. Производителите гарантират качеството на взривните материали и с ъо т в е т с т вие то им с изискванията на Правилника по безопасността на труда при взривните работи и стандартизационните документи въз основа на провеждани от т я х изпитвания, за което обзавеждат съо­т в е т н и т е лаборатории и полигони.

Чл. 2. (1) Производителите и вносителите на взривни материали са длъжни веднъж на 6 месеца да изпращат проби от всички марки (типове), произвеждани или внасяни взрив­ни материали, за изпитване в упълномощена лаборатория, която дава заключение за с ъо т в е т с т вие то на качеството им с изискванията на стандартизационните документи.

(2) Производителите или вносителите на предпазни взривни вещества са длъжни да изпращат проби от тези взривни вещества за изпитване и по показателите „безопас­ност по газ метан и въглищен прах" и „склонност към дефла-грация" в сроковете, определени в съответния стандарти­зационен документ.

Чл. 3. Потребителите на предпазни взривни вещества са длъжни веднъж на 6 месеца да изпращат проби от тези взривни вещества в упълномощена лаборатория за изпитва­не по показателите „безопасност по газ метан и въглищен прах" и „склонност към дефлаграция".

Чл. 4. При употреба на взривно вещество, произведено в мобилно или стационарно оборудване на т ериторията на рудника, производителят организира периодично вземането

на проби за извършване на изпитвания по реда на чл. 1 и 2. Чл. 5. Главната инспекция по труда при МТСГ, органи­

те на МВР и Комит е т а по стандартизация и метрология писмено могат да разпоредят извършването на контролни изпитвания за сметка на производителя, потребителя или вносителя на взривни материали, когато това се налага по съображения за безопасност.

Чл. 6. (1) Количеството на пробите за изпитване съот­вет с тв а на стандартизационните документи.

(2) Проби от взривни материали се вземат за изпитва­не в присъствието на представител на РИТ, за което се съставя протокол.

Чл. 7. Пробата от взривни материали се придружава о т :

1. писмо-заявка за извършване на изпитванията; 2. протокол на комисията, взела пробата, в който са

посочени номерът и д а т а т а на производство на партидата, производителят и количеството на партидата;

3. сертификат за годност на партидата; 4. инструкция за употреба; 5. разрешително за пренасяне на взривни материали. Чл. 8; Контролът върху качеството на барути, пиро­

технически изделия, взривни материали и изделия от тях за спортни, ловни и културни нужди и технически изделия, из­ползващи енергията на взрива, се извършва от упълномоще­на лаборатория съгласно стандартизационните документи и по ред, определен от ГИТ при МТСГ.

Чл. 9. (1) Главната инспекция по труда при МТСГ може да спре употребата на взривни материали в случаи на:

1. злополуки, вследствие лошо качество на взривни ма­териали;

2. несъответствие между показателите на взривни материали с изискванията на стандартизационните докумен­ти и националните норми по безопасност;

3. неспазване изискванията на тази инструкция.

132

(2) В случаите по ал.1 ГИТ при МТСГ писмено уведомява органите на МВР.

Раздел II Контрол върху качеството на взривни материали

при съхраняване и употреба

Чл. 10. (1) При постъпване на взривни материали в склад на потребител се извършва външен оглед на опаковката им.

(2) При нарушена опаковка се проверява наличността на взривните материали.

(3) При несъответствие на вида (типа) на взривните материали и надписите на опаковката и при констатиране на липси или излишък от взривни материали се съставя кон­стативен протокол, който се изпраща на производителя за рекламация и на органите на МВР и ГИТ при МТСГ.

Чл. 11. (1) Преди използването им взривниците из­вършват външен оглед на взривните материали и отстра­няват онези, които има т видими дефекти.

(2) Освен външен оглед на взривните материали взрив­ниците, след инструктиране от ръководителя на взривните работи, имат право да извършват:

1. определяне наличието на спичане на взривните веще­ства;

2. изпитване на скорост, пълнота и равномерност на горенето на огнепроводни шнурове;

3. изпитване на капсул детонатори, електродетонато­ри и неелектрически системи за инициираща способност;

4. изпитване на електродетонатори за съответствие на групово взривяване;

5. определяне наличието на ексудация при нитроестер-ните взривни вещества;

6. изпитване на детониращи шнурове и закъснители за детониращ шнур за инициираща способност и безотказно

133

Взривяване.

(3) Изпитванията по ал.2 се извършват съгласно дей­стващите стандартизационни документи.

Чл. 12. Изпитванията по чл.11 се извършват на специ­ално определено безопасно място (изпитвателен полигон).

134

Приложение № 4 към чл. 70

135

И Н С Т Р У К Ц И Я за реда за съхраняване на взривни материали

Раздел I Общи изисквания

Чл. 1. (1) Взривни материали може да се съхраняват от юридически и физически лица, получили разрешение за това от органите на МВР.

(2) Разрешението се издава при доказана необходимост и ако са осигурени условия за надеждно опазване и охрана на взривните материали, пожарна и взривна безопасност на скла­да и околните обекти, и достъп на допуснати от органите на МВР лица.

Чл. 2.(1) Юридическите и физическите лица, които про­извеждат, търгуват или ползват взривни материали, са за­дължени да разполагат със складове за тяхното съхранява­не, отговарящи на изискванията на НУППССВВОБ и на тази инструкция.

(2) За учебни и научноизследователски цели при подхо­дящи условия могат да се съхраняват взривни материали в малки количества и при наличието на инструкция, съгласува­на с органите на МВР.

Чл. 3. Взривните материали се съхраняват при условия, отговарящи на изискванията на съотве тните стандарти­зационни документи и инструкциите за употреба.

Чл. 4. Складовете за взривни материали се състоят от хранилища за взривни вещества и средства за взривяване, и дру­ги помощни сгради и съоръжения с обща заградена и охранявана територия, а подземните складове - от камери, ниши и разсеч-ки за съхраняване на взривни вещества и средства за взривява­не, както и спомагателни камери, свързани помежду си.

Чл. 5. (1) Всяко хранилище или склад трябва да има пас­порт , поставен на видно място.

(2) Екземпляр от паспорта и съпровождащата го доку­ментация се представят в териториалното полицейско уп­равление за получаване на разрешение за съхраняване на взрив­ни материали.

(3) При необходимост от промяна на вида и количест­вото на взривни материали в хранилищата паспортът може да бъде изменен след съгласуване с органите на МВР.

Чл. 6. (1) Изборът на площадка за изграждане на склад за взривни материали, съгласуването на документацията за строителство или преустройство, приемането на строител­но-монтажните работи, получаването на разрешение от органите на МВР за съхраняване на взривни материали в скла­да, съставът и начинът на охраната се организират и из­вършват съгласно ППЗКВВОБ и НУППССВВОБ.

(2) За подсилване на охраната на складовете за взривни материали се използват постови кучета, които се издържат от собственика на склада.

(3) Допуска се използването на технически средства за охрана и сигнализация.

Чл. 7. На т ериторията на складовете за взривни мате­риали се допуска влизането само на лица, посочени в списъци­те по чл.83 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи както и представители на ГИТ и РИТ при МТСГ и органите на МВР. Копия от одобрените списъци се съхраняват в складовете за взривни материали.

Чл. 8. Хранилищата с взривни материали се заключват и запечатват, к а то ключовете и печа тъ т се съхраняват от завеждащ склада за взривни материали по ред, определен от работодателя.

Чл. 9. (1) Базисните складове служат за снабдяване на раздавателните складове с взривни материали, к а т о в т ях не се допуска разопаковането и раздаването на взривни ма­териали на взривниците.

136

(2) При масови взривявания се допуска директно извоз­ване на взривните материали от базисните складове до взрив­ното поле.

(3) В постоянните раздавателни складове взривните ма­териали се раздават в предверието или в предназначената за целта сграда.

Раздел II Устройство на складовете за взривни материали

Чл. 10. Общите строително-монтажни изисквания към складовете за взривни материали, устройството на ограда­та , районното и охранното осветление, защитните валове, пределната вместимост на хранилищата и възможностите за съвместно съхраняване на различни взривни материали се определят по НУППССВВОБ.

Чл. 11. Разстоянието от склада за взривни материали до обекти, подлежащи на опазване, трябва да осигурява без­опасността им по отношение поразяващото действие на ударно-въздушната вълна. Разстоянията се определят по НУППССВВОБ.

Чл. 12. (1) В изключителни случаи, когато е невъзмож­но изграждането на защитен земен насип (вал), се допуска построяването на масивна защитна железобетонна стена.

(2) Според необходимостта хранилищата с взривни материали могат да са защитени (обвалвани) едностранно или многостранно.

Чл. 13. Не се допуска съхраняване в хранилищата с взрив­ни материали на други вещества, суровини, материали или оборудване.

Чл. 14. (1) В подземни условия хранилищата за взривни материали се устройват в специални камери или ниши, раз­положени така, че при евентуално взривяване на взривните материали в една от тях да не се предизвика детонация на

137

взривните материали в съседните камери или ниши. (2) Срещу всяка камера или ниша се устройва глуха бу­

ферна изработка. (3) Спомагателните изработки се ползват за проверка

на електродетонатори, присъединяване на огнепроводни шну­рове към капсул детонатори, съхраняване на амбалаж и др.

Чл. 15. Подземните складове за взривни материали се съединяват с главните изработки с изработки, имащи най-малко 3 самостоятелни отсечки под прав ъгъл една спрямо друга, к а то всяка отсечка завършва с глуха буферна изработ­ка, дълга най-малко 2 м и със сечение най-малко 4 м

2.

Чл. 16. Подземните складове за взривни материали се проветряват с отделна въздушна струя, осигуряваща за 1 час 4-кратна обмяна на въздуха във всички изработки на склада.

Чл. 17. (1) Допуска се камерите на подземните складо­ве, които нямат връзка с подземни изработки за добив, да бъдат с вместимост до 20 t взривни вещества.

(2) Входното устие на подземните складове по ал. 1 не може да е насочено към обекти, подлежащи на опазване, а разстоянието от камерите до повърхността при евентуал­на експлозия трябва да осигурява камуфлетен взрив.

Чл. 18. (1) Електрическото осветление в подземните скла­дове се изгражда във взривозащитено изпълнение, като кабели­те са бронирани, с гумена или пластмасова изолация.

(2) Използваното напрежение не може да превишава 42 V. Чл. 19. (1) Складовете за взривни материали се осигуря­

в а т с телефонна, радио или друга връзка с най-близкото уп­равление на полицията.

(2) Телефоните се разполагат извън хранилищата от надземен тип, а в подземните складове на рудници, опасни по газ и прах, те са във взривозащитено изпълнение.

Чл. 20. (1) За съхраняване на взривни материали в каче­с т во то на надземни временни складове могат да се използват пригодени постройки, в конструкцията на които няма горими строителни материали и елементи.

138

(2) Подът на временните складове може да бъде дървен. (3) Преддверия и противопожарни водоеми към времен­

ните хранилища не се изискват. Чл. 21. (1) Надземни кратковременни складове за взрив­

ни материали се устройват по изключение. (2) Във вид на открити площадки, подвижни платфор­

ми и фургони складовете по ал.1 се разполагат на необходи­мите безопасни разстояния помежду си и до околни обекти, подлежащи на опазване.

(3) При кратковременно съхраняване на взривни веще­ства на о ткрито те се покриват с брезент. Наличието на инсталация за защита от мълния и на рефлекторно осветле­ние не са задължителни.

Раздел III Противопожарна защита

Чл. 22. В противопожарно отношение складовете с взривни материали отговарят на общите изисквания, пред­явявани към промишлените обекти.

Чл. 23. (1) Складовете с взривни материали се осигуря­в а т с противопожарни средства, противопожарен водопро­вод или водоеми по указание на органите за противопожарна охрана.

(2) Противопожарните средства, водопроводи и водо­еми се подържат заредени и изправни.

Чл. 24. (1) На територията на складовете за взривни материали не се допуска наличие на иглолистни насаждения.

(2) Територията на складовете периодично се почиства от суха трева, храсти, дървета и други горими материали на разстояние най-малко 5 т от хранилищата.

Чл. 25. (1) При възникнал пожар персоналът незабавно­то уведомява органите за противопожарна охрана и полицията и взема мерки за незабавното му ограничаване и гасене.

139

(2) Ако ограничаването и гасенето на пожара се окаже невъзможно , хората се изтеглят на безопасно разстояние.

Чл. 26. (1) На т ериторията на складовете за взривни материали се забранява пушенето и паленето на огън, а ре­монтни и огневи работи се извършват след основно почист­ване (при необходимост и с вода) на хранилищата от взрив­ни материали.

(2) Охраната на склада не допуска внасяне в района му на кибрит, запалителни средства и цигари.

140

Приложение № 5 към чл.71

141

И Н С Т Р У К Ц И Я за мълниезащита на складове

за взривни материали

Раздел I Изисквания за сигурност на складове

за взривни материали

Чл. 1. Складовете за взривни материали в зависимост от предназначението си и степента на опасност за пораже­ние от мълния се о тна ся т към обекти от I и II категория за мълниезащита.

Чл. 2. Постоянните складове за взривни материали, помещенията за размразяване на нитроестерни взривни ве­щества, за сушене, смилане и патрониране на взривни веще­ства и лабораториите за взривни материали се о тнася т към I категория, за които мълниезащитата е задължителна как­то от пряко попадение, т ака и от вторичното въздействие на мълнията. Мълниезащитната зона е от тип „А", съглас­но раздел III на та зи инструкция.

Чл. 3. (1) Всички изисквания за постоянните складове се о тнасят и за временните.

(2) Кратковременните складове (на коли, автомобили, вагони) не се устройват с мълниезащита. Изключение се пра­ви само за плуващите складове, за които защита от пряко попадение на мълния е задължително.

Чл. 4. Мълниеприемниците и техните заземители се монтират изолирано от складовете за взривни материали.

Чл. 5. Не се допуска поставянето на мълниеотводи върху сградите на складовете за взривни материали.

Чл. 6. Забранява се прокарването на въздушни електро-

проводи (за напрежение до и над 1000 V, телефонни мрежи, радиофикационни, сигнализационни и др.) към складовете за взривни материали.

Чл. 7. Складовете за взривни материали се защитават от мълния независимо от броя на гръмотевичните дни, ха­рактерни за дадената местност .

Раздел II Начини за мълниезащита на складове

за взривни материали

Чл. 8. За защита от прякото попадение на мълния над защитаваните обекти се издигат специални мълниеотводи.

Чл. 9. (1) Според типа мълниеотводите са стълбови (прътови) или въжени.

(2) Според действието мълниеотводите са единични или двойни и многократни (при повече от два).

Чл. 10.(1) За защита от прякото попадение на мълния в складовете за взривни материали се употребяват стълбови мълниеотводи.

(2) Стълбовите мълниеотводи се изграждат изолира­но от обекта и от всички метални предмети, разположени в земята и имащи връзка със защитавания обект.

(3) Разстоянията от елементите на мълниеотвода до различните части на обекта по въздуха и земята се опреде­л я т в съответствие с раздел III от т а зи инструкция.

Чл. 11. (1) Всеки мълниеотвод се изгражда със свой зазе-мител.

(2) Стойнос т т а на импулсното съпротивление на все­ки заземител не може да бъде по-голямо от 10 Ома.

Чл. 12. (1) З ащитата на складовете за взривни мате­риали от индуктирани напрежения от електростатична ин­дукция се осъществява чрез присъединяване на всички съоръ­жения, разположени в сградата, към заземителната инста-

142

лация, която е предназначена за защита от вторичното въздействие на мълнията.

(2) За защита от вторичното въздействие на мълни­я т а се изгражда специален заземител във вид на контур, про­каран в земята отвън и около склада на разстояние 0,5 до 1,0 м от основите и на дълбочина до 0,8 м, к а то всички ме­тални корпуси и метални конструкции на сградите се свързват към него по най-късия път .

(3) Общото импулсно съпротивление на заземителна­та инсталация не може да бъде по-голямо от 10 Ома.

(4) За намаляване на импулсното съпротивление на за-земителя се допуска към него да се присъединяват всички производствени тръбопроводи, разположени в земята (водо­проводи и др.).

Чл. 13. Заземителите за защита от преките попадения и от вторичното въздействие на мълнията се разполагат отдалечени един от друг на разстояние най-малко 3 т.

Чл. 14. (1) Допуска се вместо заземяване на всички ме­тални предмети и уредби на склада за взривни материали з ащитата от електростатичната индукция да се изпълни чрез прокарване по външните стени на склада на вертикални токоотводи на разстояние 15-25 т един от друг, които се присъединяват към заземителя за защита от вторичното въздействие на мълнията.

(2) Когато сградата на склада е с метален покрив, тези токоотводи се свързват с него.

(3) Когато покривът е от токонепроводящ материал, върху него се монтира метална мрежа със странични връзки през 4-5 т, която с помощта на положени по с тените токо­отводи се присъединява към заземителя.

(4) Сечението на металната мрежа е не по-малко от 16-25 mm

2, а размерите на отворите й - не по-малко от 4 х 4 м.

Чл. 15. (1) За защита от електромагнитна индукция всички метални комуникации (тръбопроводи,обвивки на ка­бели и др.), които се въвеждат в сградата на склада за взрив-

143

ни материали, се свързват сигурно помежду си в мя с т о т о на сближаването им (50-100 mm) и през 15-20 т от дължината им при паралелно разполагане.

(2) Свързванията по ал.1 се правят и при всички случаи на сближаване на метални предмети, железните конструк­ции на склада, уредбите, металните обвивки на кабелите и пр. с оглед недопускане образуването на отворени контури.

(3) фланцовите съединения на тръбопроводите се шун-т и р а т с гъвкав стоманен или меден проводник със сечение 16-25 mm

2.

Чл. 16. (1) Не се допуска въвеждането на въздушни елек­тропроводи в складовете за взривни материали за да се пред­отвр а ти внасянето на високи потенциали.

(2) Допуска се въвеждането на електрическата мрежа в склада чрез подземен кабел от разпределителния пункт, к а то за защита от вторичното въздействие на мълнията в мяс то то , където става въвеждането на кабела в склада, бронята му се свързва със заземителната инсталация.

(3) За защита от прякото попадение на мълния се спа­зва минималното разстояние до заземителите.

Чл. 17. (1) За складове, получаващи захранване с елект­роенергия от въздушен електропровод, се изгражда кабелен въвод с дължина на подземния участък не по-малка от 100 т, к а то в м я с т о т о на преминаване от въздушна в кабелна ли­ния се използва нисковолтов вентилен разрядник между вся­ко жило на кабела и заземените елементи.

(2) Два т а края на кабелната броня или металната об­вивка се заземят, к а то в м я с т о т о на въвеждане в сградата се използва заземител за защита от вторичното въздейст­вие на мълнията, а в мя с т о т о на прехода от въздушна към кабелна линия се монтира отделен заземител с импулсно съпротивление не по-голямо от 5 Ома.

(3) Куките на изолаторите от въздушната електро­проводна линия на най-близките два стълба до мя с т о т о на прехода се заземяват, к а то импулсното съпротивление на заземителя не може да бъде по-голямо от 10 Ома (фиг.1).

144

фиг.1 Схема за защита на склада за взривни материали от внасяне на високи потенциали чрез въздушни електропроводи.

Чл. 18. Телефонните, пожароизвестителните и сигна-лизационните инсталации се въвеждат в складовете за взрив­ни материали чрез кабелни линии при спазване на изисквания­та на чл.17, к а то съотве тните апарати се заземяват.

Раздел III Защита от пряко попадение на мълнията

Чл. 19. Складовете за взривни материали се проекти­р а т с мълниезащитна зона от тип А.

Чл. 20. Границите на защитната зона на мълниеотвода се определят съгласно таблица 2.

10. ПРАВИЛНИК. 145

146 147

h - Височина на мълниеотвода, т h0 - Височина на мълниезащитните конуси, т г0 - радиус на мълниезащитния конус на ниво терен, т гх - радиус на мълниезащитния конус на височина hs, т hc - минимална височина на защитната зона, т гс - размер на защитната зона на ниво терен, съответстващ на

Височина hc, т

Чл. 21. Най-малкото допустимо разстояние от токоо-твода на отделно стоящ прътов мълниеотвод (фиг.8) до защитавания обект се избира в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя по кривите на фиг.9, при кое­то най-малкото разстояние по въздух се избира в зависимост от изчислената дължина на мълниеотвода.

Чл. 22. Най-малкото допустимо разстояние от мълние-приемното въже (фиг.10) до защитавания обект се определя в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя по кривите на фиг.11 и 12.

Чл. 23. За защита от внасяне на опасни потенциали в защитаваните обекти по подземните метални комуникации и кабели с различно предназначение заземителите за защита от преки попадения на мълния и токоотводите към тях се проектират на разстояния, чиято числена стойност е в за­висимост от импулсното съпротивление на съответния за­земител и се определя по формулите:

- за прътови мълниеотводи L3 = 0,5 R., m (1)

- за мълниеприемни въжета

L3 - 0,3 R, m (2) където R. е импулсното съпротивление, Ома Определените разстояния L3 не могат да бъдат по-

малки от 3 m.

148

h - височина на мълнеотвода; h0 - Височина на мълниезащитния конус; г

о " Радиус на мълниезащитния конус на нивото на терена;

гх • Р

а9иУ

с на мълниезащитния конус на височина h .

Фиг.2 Мълниезащитна зона на един прътов мълнеотвод с височина до 150 т.

149

L - разстояние между мълниеотводите;

h - височина на мълнеотводите;

h0 - височина на мълниезащитните конуси;

hc - минимална височина на защитната зона;

г0 - радиус на мълниезащитния конус на нивото на терена;

гХ1 - радиус на мълниезащитния конус на височина hX];

- радиус на мълниезащитния конус на височина h^;

гс - размер на защитната зона на нивото на терена,

съотве тс тващ на hc;

гсх - размер на защитната зона на височина hx.

фиг.З Мълниезащитна зона на два прътоВи мълнеотвода с равни височина до 150 т.

150

L - разстояние между мълниеотводите;

hjи hn - височини на мълниеотводите;

h0]и h02 - височини на мълниезащитните конуси;

hc - минимална височина на защитната зона;

r01 и r02 - радиуси на мълниезащитните конуси на нивото на терена:

rX1и rX2 - радиуси на мълниезащитните конуси на височина hx; rc - размер на защитната зона на нивото на терена,

съотве тс тващ на hc;

r

cx - размер на защитната зона на височина hx .

фиг.4 Мълниезащитна зона на два прътови мълнеотвода с различна височини до 150 т.

151

Ц, L2u L3 - разстояния между мълниеотводите;

г0 - радиус на мълниезащитния конус на нивото на терена;

гх - радиус на мълниезащитната зона на височина hx; rc x i '

гсх2

и г

с х з " Ра зме

Р на

з ащитната зона на височина hx.

фиг.5 Мълниезащитна зона на три прътови мълниеотвода с равна височина до 150 т.

152

L - разстояние между опорите;

h - разстояние на въжето от терена в зоната на най-големия провес

h - височина на опорите; ОП 1

7

п0 - височина на защитната зона;

г0 - радиус на мълниезащитния конус на нивото на терена;

гх - размер на защитната зона на височина hx.

фиг.6 Мълниезащитна зона на единично мълниеотводно въже на височина до 150 т.

153

L - разстояние между мълниеотбодните въжета;

h - разстояние на въжет а т а от терена в зоната на най-големия провес;

h0 - височина на защитната зона;

hm - минимална височина на защитната зона;

г0 - радиус на защитната зона на нивото на терена;

гХ1 - радиус на мълниезащитния конус на височина hX];

- радиус на мълниезащитния конус на височина h^;

гсх - размер на защитната зона на височина hc.

фиг.7 Мълниезащитна зона на две успоредни мълниеотводни въжета на височина до 150 т.

154

А - точка от мълниеотвода, съответстваща на най-високата част на

защитавания обект;

Lp - изчислена дължина на мълниеотвода;

LB - минимално разстояние по въздуха между мълниеотвода и

защитавания обект;

LM - минимално разстояние между заземителя и подземни метални

комуникации.

фиг.8 Мълниезащита чрез отделно стоящ прътов мълниеотвод.

155

LA - минимално разстояние no въздуха между мълниеотвода и

защитавания обект;

LB - минимална дължина на електроизолационната опора на

мълниеотвода;

1 и Г - изчислена дължина на мълниеотвода;

R - импулсно съпротивление на заземителя.

фиг.9 Минимални разтояния между токоотвода и защитавания обект и минимална дължина на електроизолационната опора на мълниеотвода в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя, за различни

изчислени дължини на мълниеотвода.

156

А - точка от мълниеотводното въже, намираща се на минимално

разстояние от защитавания обект;

С - точка от опората на мълниеотводното въже, намираща се на

минимално разстояние от защитавания обект;

lj - височина на опорите на мълниеотводното въже;

12 - изчислена височина на опората на мълниеотводното въже;

13 - изчислена дължина на мълниеотвода;

1 8 1 - минимално разстояние по въздух между мълниеотводното въже и

защитавания обект;

1 8 2 - минимално разстояние по въздух между опората на мълниеотвод­

ното въже и защитавания обект;

1М - минимално разстояние между заземителя и метални конструкции.

фиг.Ю Мълниезащита чрез мълниеотводно въже разположено на височина до 150 т.

157

1В., - минимално разстояние по въздух между опората на

мълниеотводното въже и защитавания обект;

12 - изчислена височина на опората;

R - импулсно съпротивление на заземителя. имп J г

фиг.11 Минимални разстояния по въздух между опората на мълниеотводното въже и защитавания обект в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя за различни изчислени

височини на опората.

158

1Ш - минимално разстояние по въздух между мълниеотводното въже и

защитавания обект;

13 - изчислена дължина на мълниеотвода; R»m " импулсно съпротивление на заземителя.

фиг.12 Минимални разстояния по въздух между мълниеотводното въже и защитавания обект в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя за различни изчислени дължини на мълниеотвода.

159

Раздел IV Конструктивно изпълнение

на мълниеприемници и токоотводи

Чл. 24. Прътовите мълниеприемници се проектират и изготвят от стомана в различни профили, със сечение най-малко 100 mm

2. Мълниеприемниците се свързват с тоководите чрез

заварка, а в случаите, когато свързването не може да се изпълни чрез заварка, се използва винтово съединение с преходно елект­рическо съпротивление не по-голямо от 0,05 Ома

Чл. 25. Мълниеприемните въжета са многожилни, сто­манени, поцинковани и със сечение не по-малко от 35 mm

2.

Чл. 26. (1) Токоотводите се проектират и из готвят от стоманени профили със сечение не по-малко от 50 mm

2,

к а то отделните части на токоотвода се свързват чрез за­варка и токоотводите се з ащитават от корозия чрез по­цинковане, калайдисване, боядисване и други методи.

(2) За проверка на съпротивлението на заземителите се предвиждат разглобяеми съединения на токоотводите , които са към отделни заземители и има т електрическа връзка с останалите токоотводи (например посредством метален покрив или мълниеприемно въже), при което разгло­бяемите съединения се разполагат на височина 1,0 до 1,5 м над терена в метална кутия с капак и имат преходно съпро­тивление не по-голямо от 0,05 Ома

(3) Токоотводите се прокарват по най-кратките пъти­ща към заземителите.

Чл. 27.(1) За закрепване на мълниеприемниците и токо­отводите на необходимата височина се използват дървени или метални мачти.

(2) К а т о правило за мълниезащита на складовете за взривни материали се използват дървени мачти, които се из­числяват по съществуващите правила с отчитане на меха-

160

ничните и ветровите натоварвания, а към горния край на м ач т а т а се закрепва мълниеприемникът, стърчащата част на който е не по-малко от 1,0 - 1,5 т.

Раздел V

Заземители

Чл. 28. По разположението и формата на електродите заземителите се подразделят на вертикални, хоризонтални и комбинирани.

Чл. 29. Сечението на елементите на заземителите се определя:

1. за вертикални и хоризонтални електроди с кръгло сечение - диаметър не по-малък от 10 mm;

2. за електроди с правоъгълно сечение - не по-малко от 160 mm

2, при дебелина не по-малка от 4 mm;

3. за електроди - тръби, дебелината на с т ена т а е не по-малка от 3,5 mm.

Чл. 30. Съединенията на заземителите помежду си и с токоотводите се изпълняват чрез заварка с дължина на за­варъчния шев не по-малка о т :

1. удвоената широчина - при правоъгълно сечение;

2. шест пъти диаметъра - при кръгло сечение. Чл. 31. Изборът на вида на заземителя се определя от

специфичното съпротивление на почвата и нормените стой­ности за импулсното съпротивление на заземителя. Специ­фичното съпротивление при 50 Hz при различни почви е посо­чено в табл. 3.

ПРАВИЛНИК. 161

Табл.З.

Bug на п о ч в а т а Специфично

съпротивление р Е , fi.m

Съпротивление на з а з емителя , R3,n

Bug на п о ч в а т а Специфично

съпротивление р Е , fi.m

п р ъ т о в з а з емител и дълбочина

на забиване, т

л е н т о в з а з еми т е л

с дължина, т Bug на п о ч в а т а

Специфично съпротивление

р Е , fi.m

3 6 10 5 10 20

Влажен хумус, мочу­рище, блато, ниви и глинести почви до 100 33 17 10 40 20 10

Пясъчно-глинести почви и влажни пясъчни почви над 100 до 300 66 33 20 80 40 20

Сухи пясъчни почви, бетон 1:5*, влажен дребен чакъл, баластра над 300 до 500 160 80 48 200 100 50

Сухи почви над 500 до 1000 330 165 100 400 200 100

Забележка * За бетон стойностите на R3 за прътови заземител и не се нор­мират. За посея бетон стойностите се увеличават с24 %.

Чл. 32. (1) З а в и с и м о с т т а между съпротивление то на

з а з емителя R3 и импулсното съпротивление R при т о к о в е с

промишлена ч е с т о т а 50 Hz се изразява чрез формулата :

R. = а . R3 , О, (3)

къде то а. е импулсен коефицент , чийто с т о й н о с т и са

дадени в т а б л . 4.

Табл.4.

Специфично съпротивление , pF, Й . т Импулсен ко ефицен т а,*

до 100 до 1,0 над 100 до 500 о т 1,0 до 0,67

над 500 до 1000 о т 0,67 до 0,5

Забележки * 1. За междинните стойности на ре стойностите на а. се получават чрез интерполиране. * 2. За стойностите на р над JOOOQ.m стойностите на a. са в границите от 0,5 до 0,25.

162

(2) С т о й н о с т и т е на съпротивлението на вертикален за земител , изпълнен чрез водопроводни т р ъ би и на хоризон­т а л е н з а з емит ел , изпълнен чрез кръгъл проводник или пра­воъгълни ленти , са посочени в т а б л . 5 и 6.

Табл.З.

Дължина, т Съпротивление на заземителя R Q. при рЕ = 100 Q.m Дължина, т

d=48,25 mm d=75 mm

2,0 42 34

2,5 32 29

3,0 28 25

4,0 22 20

5,0 18 17

6,0 16 15

Табл. 6.

Дължина, m

Съпротивление на заземителя R3 , Q при рЕ= 100 Q.m

във вид лъч, изпълнен с кръгъл проводник с

диаметър d, mm или с лента с широчина b, mm

d=12,5 или b=25 d=20 или b=40

5 25,0 23,5

10 15,0 14,0

20 8,5 8,1 30 6,0 5,8

163

Чл. 33. Заземителите се проектират съгласно дейст­ващите нормативни документи.

Чл. 34. Приемането и въвеждането в експлоатация на новопостроени мълниезащитни инсталации се извършват съгласно Наредба № 6 за държавно прилагане и разрешаване ползването ва строежите в Република България (обн. ДВ, бр.28 от 1993 г.; доп. бр.73 от 1993 г.).

Чл. 35. (1) В процеса на експлоатация всички мълниеза­щитни инсталации се подлагат на периодични ежегодни пре­гледи, които включват :

1. външен оглед на видимите части;

2. оглед за целостта на веригата между заземителя и заземените съоръжения и отстраняване на прекъсванията и лошите контакти;

3. измерване на преходното съпротивление към земя. (2) Резултатите от измерванията на заземителната

инсталация се оформят в протокол .

Чл. 36.(1) В случай, че преходното съпротивление е по-високо от нормите, заземителите се разкопават и се прове­рява степента на т яхното кородиране.

(2) Повредените елементи на заземителната инстала­ция се подменят.

Чл. 37. За всяка намираща се в експлоатация заземителна инсталация се създава техническо досие, съдържащо чертеж на инсталацията, основните и техническите данни, данни за резултатите от проверките на състоянието и за характера на извършените ремонти и изменения на заземителната ин­сталация.

Чл. 38. Тази инструкция е задължителна при изгражда­не на мълниезащита на всички складове за съхранение на взрив­ни материали и за помещенията за размразяване на нитроес-терни взривни вещества, за сушене, смилане и патронирани взривни вещества и лабораториите за взривни материали.

164

Приложение № 6

към чл. 97

165

И Н С Т Р У К Ц И Я

за присъединяване на огнепроводни шнурове

към капсул детонатори

Чл. 1. (1) Присъединяването на огнепроводни шнурове към капсул детонатори и изготвянето на контролни отрязъ­ци се извършва в определено за целта помещение.

(2) Забранява се извършването на операциите по ал.1 в помещенията за съхраняване и раздаване на взривни мате­риали.

(3) При еднократни и периодични работи с продължи­телност не повече от 6 месеца се разрешава присъединяване­то на огнепроводни шнурове към капсул детонатори и из­готвянето на контролните отрязъци да се извършва в при­способени помещения, палатки, навеси или на открито .

Чл. 2. (1) Операциите по изготвянето на отрязъците и присъединяването им към капсул детонатора се извършва на маси с первази, облицовани с мек, антистатичен материал.

(2) При присъединяването на огнепроводни шнурове към капсул детонатори на масата на всеки взривник не се разре­шава да има повече от 100 броя капсул детонатори и съот­ве тното количество огнепроводен шнур.

(3) Огнепроводните шнурове с присъединените към тях капсул детонатори се сортират по дължина, а контролните отрязъци се свързват в снопчета, на които се пос т а вя т отличителни знаци.

(4) При извършване на операции по ал.З от няколко взривника масата се разделя между тях по цялата дължина с дървени прегради с дебелина не по-малка от 0,10 т и височина 0,70 т. Разстоянието между преградите или преградата и края

на масата трябва да бъде най-малко 1,50 т.

Чл. 3. При работа с подвижен характер (изкореняване на пънове, раздробяване на скални късове или лед и др.) се допуска присъединяването на огнепроводния шнур към кап­сул детонатора да се извършва на открито , равно и сухо място, на разстояние не по-малко от 25 т от мя с т о т о на съхраняване на взривните материали.

Чл. 4. Преди употреба от всяко руло огнепроводен шнур се о трязва т по 5 с т от двата му края.

Чл. 5. (1) Огнепроводният шнур се реже с остър нож, к а то едновременно може да се режат няколко огнепроводни шнура под формата на сноп. Краят на огнепроводния шнур, който ще се присъединява към капсул детонатора, се отрязва перпендикулярно на оста му.

(2) При рязане на огнепроводния шнур на масата не може да има капсул детонатор , а при присъединяване на огне­проводния шнур към капсул детонатора - режещи инстру­менти (ножове).

Чл. 6. Преди употреба и в процеса на рязане огнепровод­ният шнур внимателно се преглежда. Мес т а т а с надебелява­ния, изтънявания, нарушение целостта на обвивката, смач­кване и други външни дефекти се изрязват.

Чл. 7. (1) Всеки капсул детонатор се преглежда внима­телно за състоянието на гилзата. При наличие на частици от вътрешната страна на гилзата те се о т с тр аняв а т ка то о т воръ т на капсул детонатора внимателно се почуква върху нокътя на палеца.

(2) Забранява се частиците или прашинките в гилзата да се о т с тр аняв а т с приспособления или чрез издухване.

Чл. 8. Забранява се употребата на капсул детонатори с видими външни дефекти (петна от корозия, деформация на гилзата, следи от взривни вещества и др.).

Чл. 9. (1) Огнепроводният шнур се вкарва в капсул де-

166

тонатора с праволинейно движение на ръката докато опре в чашката без да се в ъ р т я т както огнепроводният шнур, така и капсул детонаторът .

(2) Огнепроводният шнур се закрепва към капсул дето­натора чрез притискане на гилзата на капсул детонатора при отвора с помощта на допуснати за тази цел приспособ­ления, осигуряващи безопасна работа.

(3) Забранява се капсул д е тонаторът да се притиска в зоната, в която се намира взривното вещество.

Чл. 10. Капсул детонаторите с присъединените към тях отрязъци от огнепроводни шнурове се пренасят в специална кутия (сандък).

167

Приложение № 7

към чл.141

168

на заряда по чл.1 в случаите :

1. когато се извършват периодични, многократно пов­тарящи се взривни работи в открити рудници, кариери и на други открити обекти и се охраняват съоръжения от произ­водствения комплекс;

2. при охраняване на сгради и съоръжения от уникален характер и за сложни съоръжения (кули, атомни обекти, ре­актори, газопроводи, петролопроводи, телефонни централи, радиомачти, компютърни зали, телевизионни станции, хид­ротехнически обекти, учебни и здравни заведения, детски градини, обществени сгради и др.;

Чл. 3. В случаите по чл.2 сеизмичното оразмеряване на параметрите на взривните работи се извършва на базата на експериментални изследвания със специализирана за целта апаратура.

Чл. 4. При о т к ри т заряд на земната повърхност сеиз­мично действие не се о тчита .

Г л а в а в т о р а

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БЕЗОПАСНИТЕ РАЗСТОЯНИЯ

ПО ДЕЙСТВИЕТО

НА УДАРНО - ВЪЗДУШНАТА ВЪЛНА

Чл. 5. (1) Разстоянието, на което ударно-въздушната вълна от заряди не нанася поражения с определена степен, се изчислява по формулите :

Ry = KM4Q, т (5)

Ry = Kn</<2, т (6)

169

И Н С Т Р У К Ц И Я

за определяне безопасните разстояния

при взривните работи

Г л а в а п ъ р в а

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БЕЗОПАСНИТЕ МАСА

ИЛИ РАЗСТОЯНИЕ

ПО СЕИЗМИЧНО ДЕЙСТВИЕ НА ВЗРИВА

Чл. 1. (1) Масата на заряда от взривно вещество при еднократно взривяване, в зависимост от разстоянието меж­ду мя с т о т о на взривяване и охраняваните обекти, се опреде­ля от допустимото трептене на скалата (почвата) в непо­средствена близост до обекта по формулата :

където:

06ез е безопасната маса на заряда, взривен мигновено или с един интервал на закъснение, kg; Кс е интегрален коефицент, о тчит ащ факторите, вли­яещи върху генерирането и разпространението на взри-восеизмичната вълна;

R е фактическото разстояние между мя с т о т о на взри­вяване и охранявания обект, т.

(2) За преобладаващите акустични и вълнопроводни свойства на реалния скален масив у нас и прагова стойност на скоростта на трептения на масива 3 cm/s интегралният коефициент Кс е 0,000138.

Чл. 2. Не се допуска определянето на безопасната маса

къде то :

Ry е минимално допустимо разстояние , т;

Q е маса на заряда, kg;

Км и КП са коефиценти на пропорционалност,

зависещи с ъ о т в е т н о о т м а с а т а н а з арядите и о т х арактера

на повредите .

(2) С т о й н о с т и т е на ко ефициентит е Км и КП за о т к р и т

заряд се опр ед еля т по т а б л . 7 , к а т о се с п а з в т сл едните

условия :

1. за о т к р и т и заряди, по-големи от 10 t, при 1-ва, 2-ра и

3-та с т еп ен на безопасност и заряди, по-големи от 201, к о и т о

изцяло са вкопани, при 1-ва и 2-ра с т еп ен на безопасност се

приема коефицент КП и се използва формула (6);

2. за всички ос танали степени на безопасност се изпол­

зва формула (5);

3. при избора на с т е п е н т а на безопасност и значенията

н а к о ефициен ти т е с е о т ч и т а ц я л а т а съвкупност о т мест­

ни условия; в сложни случаи, при избора на с т е п е н т а на без­

опасност се с ъ с т а в я про токол с у ч а с т и е т о на п р о е к т а н т а

на взривните р а б о т и и пр е д с т а ви т е ли на всички заинтере­

совани с трани ;

4. к о ефициен ти т е в т а б л . 7 се д а в а т в известни грани­

ци; една или друга с т о й н о с т се избира в з а ви симо с т от

с ъ с т о яни е т о на об ек т а , за к о й т о се определя радиусът на

безопасната зона; к о л к о т о по-здрав е о б е к т ъ т , т о л ко в а по-

малка с т о й н о с т на коефициента може да се приеме;

5 . заряд, по с т а в ен във вода на дълбочина по-малка от

половината о т височината на заряда, с е приема к а т о о т к р и т

заряд;

6 . далекопроводите се о т н а с я т към к а т е г о р и я т а на

у с т ойчиви т е конструкции по о тношение на д е й с т в и е т о на

ударно-въздушната вълна;

170

7. пок а з а т е ли т е на взривните в ещес тв а не се о т ч и т а т .

Чл. 6. Ако з а щ и т а в а н и я т о б е к т е разположен непосред­

с т в ено зад преграда (в края на г ъ с т а гора, в подножието на

хълм), с т о яща на п ъ т я на разпространение на ударно-въздуш­

н а т а вълна, р а з с т о яни е т о може да бъде намалено, но не по­

вече от 2 п ъ ти .

Чл. 7. При извършване на взривни р або ти в т есни долини,

проходи или между с тени (улици) р а з с тояние то се удвоява.

Чл. 8. Ако зад м я с т о т о на взрива, в радиус по-малък

от 1,5 Q, се н а м и р а т здрави прегради във вид на с тени ,

валове и др., в про тивоположното на преградите направле­

ние, р а з с т о я н и е т о се удвоява. Посоченият радиус е в мет­

ри, a Q е к о ли ч е с т в о т о взривно в ещес т во в килограми,

к о е т о се взривява,.

Чл. 9.(1) За намаляване на пора з я в ащото действие на

ударно-въздушната вълна може да се и зпол з в а т следните

средства :

1. засипване на о т к р и т и т е заряди с прахообразна маса с височина най-малко 5 п ъ т и височината на заряда и широчи­на не по-малко от 6 п ъ т и височината на заряда в о снова т а на засипването ; в т а к и в а случаи радиусът на опа сна т а зона може да бъде намален 4 п ъ ти ;

2 . за з а щ и т а на о с т ъ к л я в а н е т о на сгради се с в а л я т

р а м к и т е на про зорцит е или се и зпол з в а т здрави щи т о в е ,

п л ъ т н о з акриващи п р о з о р ц и т е . Допуска се о т в а р я н е и

закрепване на прозорците в о т вор ено положение, к о е т о не

изключва о тделни поражения на о с т ъ к л я в ан е т о ;

3. з а щ и т а с чували от пясък или сандъци, напълнени с

пясък или пръс т .

(2) Изпол зв ане то на чували и сандъци, пълни с пясък, се препоръчва да се прилага за з а щ и т а на прозорци и в р а т и в случаи, к о г а т о е необходимо да се з ащи ти от ударно-въздуш­н а т а вълна в ъ т р е ш н о т о оборудване на с градата .

171

172

Чл. 10. (1) Радиусът на зоната, опасна по действието на ударно-въздуишата вълна за хора Rx , се изчислява по фор­мулата:

Rx = 15tfQ,m (7)

където Q е маса на открития заряд, kg

(2) Разстоянието по формула (7) се използва само, кога­то е необходимо максимално приближаване на хората до мяс­т о т о на взривяване. В останалите случаи полученото раз­стояние следва да се увеличи 2-3 пъти. При наличие на укри­тие разстоянието, изчислено по та зи формула, може да се намали до 1,5 пъти.

Г л а в а т р е т а

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БЕЗОПАСНИТЕ РАЗСТОЯНИЯ ПО

РАЗЛИТАНЕ НА ОТДЕЛНИ КЪСОВЕ

Раздел I

Определяне на безопасните разстояния при взривяване на заряди в сондажи или взривни дупки при дробящо действие на

взрива (взривяване на разбухване)

Чл. 11. (1) Минимално допустимите безопасни разсто­яния за хора при разлитане на скални късове при взривяване на заряди в сондажи RP , пресметнати на дробящо действие, се определя по формулата:

173

Тяб

л.7

3 <Г)

& II Е й

3-10

см

0,5-

1

раз

руш

ения

в гр

аниците

на

взр

ивната

ф

уния.

• Тяб

л.7

Зар

яд, вк

опан

до

своя

та

висо

чина

г о | о

о •

Тяб

л.7

Зар

яд, вк

опан

до

своя

та

висо

чина 2

20-5

0

5-12

(N

0,5-

1

Тяб

л.7

Зар

яд, вк

опан

до

своя

та

висо

чина

а"

по-м

алко

от

20

пове

че

от

20

по-м

алко

от

20

пове

че

от

20

•

Тяб

л.7

с о | о

-

60-1

00

30-5

0

•

Тяб

л.7

зит

зар

s

50-1

50

10-3

0

in IN 1,5-

2

Тяб

л.7

Om

kj

О

по-м

алко

от

10

пове

че

10

по-м

алко

от

10

пове

че

от

10

по-м

алко

от

10

пове

че

от

10

Въз

мож

ни п

овре

ди

отс

ъст

вие

на

повреди

случ

айни п

овр

еди п

о остъ

кляването

пълно р

азруш

аван

е на

остъ

кляван

ето;

час­

тичн

и п

овр

еди н

а рам

­ките

, вратите,

нар

у­ш

аван

е на

мази

лката

и в

ътр

ешни л

еки

прег

рад

и

раз

руш

аван

е на

вът­

реш

ни п

рег

рад

и, рам

ки,

врат

и, бар

аки, нав

еси

и д

р.

раз

руш

ение

на

дърве

ни,

тухл

ени п

ост

ройки,

прео

бръщ

ане

на

железо

пътн

и с

ъст

ави

Сте

пен

на

без

о­пас

ност

1

- (N i n

където : Rp е минимално допустимото разстояние за хора;

г3 е коефицент на запълване на сондажа с взрив­

но вещество ;

L3 е дължината на заряда в сондажа, т;

L е дължината на сондажа, т.

гзаб е коефицент на запълване на сондажа със

забивка;

Lc е дължината на свободната горна ч а с т от сон­

дажа, т ;

е дължината на забивката , т .

/ е коефицент на я к о с т по М.Протодяконов ;

d е д и а м е т ъ р ъ т на сондажа, т; а е р а з с т о я н и е т о между сондажите в ред, т.

Чл. 12. При взривяване на серия заряди в сондажите с

еднакъв ди аме т ъ р с променливи п ар аме три а, гза6 и г3 безопас­

н о т о ра з с тояние се п р е смя т а по най-малките значения на а

и г3а5 и най-голямото на гз от всички, намиращи се в д ад ена т а

серия.

Чл. 13. Ако взривяваният уч а с тък от масива е от скали

с различна здравина, при п р е с м я т а н е т о на Rp се взема макси­

мално т о значение н а коефицента j .

Чл. 14. При определяне на безопасните р а з с тояния е

необходимо да се о т ч и т а т в ъ зможнит е в процеса на пробив­

но - взривни р а б о т и отклонения на о т д е л н и т е п ар аме три на

взривяването на сондажните заряди от п р и е т и т е в проек­

т а . З а т о в а Rp се определя, приемайки минимално въ зможните

174

в процеса на извършване на взривни р а б о т и значения на

п а р а м е т р и т е а, гза5 и максимално въ зможнит е за г3

Чл. 15. При провеждане на взривни р а б о т и на с т ръмни

склонове и к о г а т о г орна т а линия на взривявания учас тък е

по-висока от о с т а н а л и т е с повече от ЗОт, радиусът на опас­

н а т а зона в посока надолу се увеличава и безопасните раз­

стояния по р а з л и т а н е т о на о т д е л н и т е късове се изчисляват

по формулата :

к ъд е то : Rpa3 е о п а с н о т о р а з с т о я н и е по р а з л и т а н е на

отделни късове в с т р а н а т а на наклона на с т ръмния склон

или м е с т н о с т т а , разположено по-ниско о т 3 0 т , считано о т

г орна т а линия на взривявания участък ;

Кр е коефицент , о т ч и т а щ о соб ено с ти т е на релефа на

м е с т н о с т т а ; при взривяване на с т р ъмен склон Кр се определя

по формулата :

к ъ д е т о в е ъ г ъ л ъ т на наклона на с т р ъ м н и я склон към

хоризонта, градуси;

К о г а т о вм е с т о в е и з в е с тно превишението на място­

то на взрива над границата на опа сна т а зона, Кр се определя

по формулата :

к ъ д е т о Н е превишението на горната линия на взривявания

учас тък над учас тъка на границата на опасна т а зона, т .

Чл. 16. При определяне на безопасните ра з с тояния се

о т ч и т а в ъ зможно то претъркулване н а о тделни късове о т

с к а л а т а по склона и в т о в а н аправл ение се увеличава

175

безопасното разстояние. По аналогичен начин се о тчит а вли­янието на силата на вятъра за възможното увеличаване на дължината на разлитане на късовете от скалата.

Чл. 17. Изчислената стойност на опасното разстояние се закръглява към по-голямо число, кратно на 50 т. Оконча­телно приетото безопасно разстояние не може да бъде по-малко от минималните разстояния по чл.143 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи.

Чл. 18. Безопасните разстояния до механизми, здания и съоръжения се определят в проекта на пробивно - взривните работи с отчитане на конкретните условия.

Раздел II

Определяне на безопасните разстояния при взривяване на изхвърляне и отхвърляне

Чл. 19. Минимално допустимото безопасно разстояние за хора, при разлитане на късове се определя по табл. 8 в зависимост от показателя за действие на взрива на заряда (п) и дължината на линията на най-малкото съпротивление W.

Чл. 20. При взривяване на серия заряди с различни W и п, радиусът на опасната зона се определя по табл.8, к а то се приема най-голямото значение на W при еднакъв п или най-голямото значение на п при еднакви W. Ако W и п са промен­ливи, се приема най-големият радиус при дадени п и W.

Чл. 21. Ако се извършва взривяване на трасе със значи­телна дължина (500 т и повече), при което в различни части от него зарядите са с отличаващи се значения на W и п, условно цялото трасе се разделя на няколко участъка с близ­ки или еднакви значения на W и п и на всеки участък се определя радиусът на опасната зона.

Чл. 22. Приеманите максимални значения на радиусите

176

на опасни зони за хората са не по-малки от посочените в чл. 143 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи.

Табл.8

Линия на най - малкото съпротивление (\¥)не повече от , т

Радиус на опасната зона за хора т, при значение на показателя на взрива на заряда (п)

Линия на най - малкото съпротивление (\¥)не повече от , т 1,0 1,5 2,0 2,5 - 3,0

1,5 200 300 350 400

2,0 200 400 500 600

4,0 300 500 700 800

6,0 300 600 800 1000

8,0 400 600 800 1000

10,0 500 700 900 1000

12,0 500 700 900 1200

15,0 600 800 1000 1200

20 700 800 1200 1500

Забележки: 1. При Взривяване в местности с наклон по-голям или

равен на 30° , радиусът на опасната зона се увеличава

1,5пъти по посока надолу по наклона

2. Когато мястото на взрива превишава терена с 30 т

и повече, радиусът на опасната зона се увеличава 1,5

пъти по посока надолу по наклона.

Чл. 23. Безопасните разстояния до механизми, здания и съоръжения се определя в проекта за пробивно-взривните работи с отчитане на конкретните условия.

12. ПРАВИЛНИК. . 177

Г л а в а ч е т в ъ р т а

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БЕЗОПАСНИТЕ РАЗСТОЯНИЯ ПО

ДЕЙСТВИЕТО НА ТОКСИЧНИТЕ ГАЗОВЕ

Чл. 24. При едновременно взривяване (вкл. със закъсне­ние) на заряди с обща маса над 501 се о т чи т а опасността от продуктите на взрива (токсичните газове) и се определя без­опасното разстояние ,RT, при което съдържанието на ток­сични газове ще бъде под пределно допустимите концентра­ции.

Чл. 25. (1) Безопасното разстояние, RT при отсъствие на вятър или по посока, противоположна и перпендикулярна на посоката на вятъра, се определя по формулата:

където Q е общата маса на зарядите, t. (2) Безопасното разстояние, RT по посока на вятъра се

определя по формулата: RT=160\/Q (l + 0,5V),m (15)

където V е скоростта на вятъра, m/s.

178

Приложение № 8

към чл. 170, ал.1

179

И Н С Т Р У К Ц И Я за разработването на проекти и паспорти

за пробивно-взривни работи

Чл. 1. Проектите за пробивно-взривни работи съдържат следните части: обща, технически условия, изчислителна, без­опасност на труда и графична.

Чл. 2. Общата част съдържа:

1. утвърдена титулна страница;

2. въведение с кратка характеристика на района и обек­та ;

3. задание за проектиране, утвърдено от възложителя.

Чл. 3. В техническите условия се дават геоложки, тех­нически и конструктивни данни за взривявания обект и за охраняемите обекти, както и разстоянията и особености на теренно-ситуационното разположение.

Чл. 4. (1) В изчислителната част се определят пара­метрит е на пробивно-взривните работи, избира се механи­зация, посочват се методите за извършване на вторичните взривни работи и се дава организацията и реда за извършва­не на различните видове работи.

(2) В параметрите на пробивно - взривните работи се посочват:

1. и збраното Взривно в ещес т во и о т н о с и т е л е н и я т раз­ход на взривно в ещес тво ;

2. д и ам е т ъ р ъ т , дължината и наклонът на взривните дупки или сондажите ;

3. р а з с т о яни е т о между взривните дупки или сондажите ;

4. дължината на з а бивка т а и на заряда;

5. в и д ъ т на подкопа;

6. к он с т р укция т а на заряда и н е г о в а т а маса;

7. с х ема т а на свързаване;

8. закъснението между сериите и други данни в зависи­

м о с т от вида на в зривните р а б о т и и м е т о д а на взривяване,

(3) При в т о р и ч н и т е взривни р або тщсе посочва т мето­

д и т е и п а р а м е т р и т е на в зривните р або ти , при раздробяване

на негабарити, при о т с т р а н я в а н е на прагове и козирки, офор­

мяне на забоя и ликвидиране на о тк а зи .

Чл. 5. В раздела за безопасност на т р у д а се определят :

1. б е з оп а сно с т т а на т р у д а при пробивните р а бо ти ;

2 . б е з оп а сно с т т а на т р у д а при взривните р а бо ти ;

3. г раницата на опа сна т а зона по различните фактори ;

4 . м е р ки т е за ограничаване вр едното въздействие от взрива;

5. специфичните и о б щ и т е мерки за б е зопасност на труда , сигналите и з адълженията на р а б о т е щ и т е с взривни материали .

Чл. 6. В графичната ч а с т се д а в а т ясни и т о чни данни

за и звършваното взривяване и тя съдържа :

1. план, на к о й т о е нанесена охраняемата зона и посто­

в е т е на о тцеплението ; к о г а т о няма подходящ план, на к ой т о

да се нанесе охраняемата зона, към проект а се прилага скица,

а м е с т а т а на п о с т о в е т е се описват т о чн о и подробно; в т о з и

случай радиусът на опасната зона се увеличава с 20 %;

2. план и разрези на взривяемия обек т , разположение на

в зривните дупки (сондажите ) , конструкция на зарядите , схе-

ма на свързване, д е т айли на конс трук тивни ел ементи и др.;

3. з ащи тно покритие - конструкция, захващане и разпо­

ложение на обек т а .

Чл. 7. (1) В п р о е к т и т е се дава списък за.писмено съгла­

суване със с об с т в еницит е на к он к р е т ни т е обекти , к о и т о са

в границите на опасна т а зона, к а т о се посочва т изисквания­

та и м е р ки т е за опазване на т е з и обекти .

(2) П р о е к т и т е за специални взривни р а б о т и в населени

м е с т а се съгласуват и с м е с т н и т е органи за управление.

Чл. 8. (1) П а с п о р т ъ т за пробивно-взривни р а б о т и е

документ , по к о и т о се изписват взривните материали , ма­

т е р и а л и т е за з ащит а , уредите , пособията и приспособленият

т а , и се изпълнява взривяването .

(2) П а с п о р т ъ т се и з г о т в я на основа п р о е к т а на про­

бивно-взривни р або ти .

(3) П а с п о р т ъ т задължително съдържа :

1. план, разрез и разположение на з арядите ;

2 . т о ч н и т е с т о й н о с т и на п а р а м е т р и т е на взривяване

и конструкция на з арядите ;

3. схема на взривяване;

4 . схема на разположение на п о с т о в е т е от отцепле­

ни е т о ;

5. от говорници за определени дейности;

6. рекапитулация на всички мат ериали - взривни, за за­

щ и т а и спомагателни;

7. у твърдена челна страница ;

8. списък с подписите на о т г о в о рни т е лица за различни­

те дейности при взривните р аботи ;

9. списък с подписите на лицата , извършващи отцепле­

ние т о ;

10. с траница за д анните след взривяването .

181 180

Приложение № 9

към чл. 217

182

за обслужване на тези съоръжения от минните спасители.

Чл. 4. Командният състав на МСС и ръководството на рудника съставят план за ликвидиране на авариите, които могат да възникнат след взривяването.

Чл. 5. След взривяването веднага се включват венти­латорите на повърхността.

Чл. 6. (1) При самостоятелно проветряване на участък след взривяването в сградата на вентилатора на повърхнос­т т а се поставя пост от МСС, през цялото време на про­ветряването на участъка.

(2) В задълженията на поста от МСС влизат :

1. вземане на проби през един час; при смукателен режим на работа на вентилатора пробите се вземат от дифузора, а при на гне т а т ел ен режим - от изходящата струя на участъка, където е проведено взривяването;

2. обслужване на вентилатора при пробив на газове в сградата на вентилатора.

Чл. 7. (1) Ако при взривяването се получи изхвърляне на газове на повърхността спускането на отделение от МСС в рудника се разрешава не по-рано от 1 h след взривяването в изработките на основния хоризонт и не по-рано от 2 h в изработките в района на взривяването.

(2) Ако не се е получило изхвърляне на газове на повърхнос­т т а спускането на отделението на МСС в рудника се разрешава не по-рано от 2 h след взривяването в изработките на основния хоризонт и не по-рано от 4 h в изработките в района на взривяването, като не се разрешава приближаване­то на разстояние, по-малко от 200 т от мяс то то на взрива.

Чл. 8. Отделението на МСС извършва следните рабо­ти (с изключение в изработките в района на взрива):

1. включва вентилаторите и ги обслужват до пълното проветряване на изработките;

2. оглежда всички изработки на рудника и ги привежда в

183

И Н С Т Р У К Ц И Я

за мерките за безопасност по отношение на токсичните

газове, образуващи се при масовите взривявания

Раздел I

Мерки за безопасност в подземни изработки

Чл. 1. В проекта за масово взривяване задължително се включва раздел, предвиждащ проветряване от обособена струя въздух на всички изработки и забои, в които могат да постъпят газообразните продукти от взрива.

Чл. 2. (1) Едно денонощие преди взривяването вентила­ционният надзор съвместно с личния състав на минноспаси-т елна т а служба (МСС) проверяват вентилаторите, венти­лационните устройства (врати, прегради, въздушни мосто­ве и др.), както и степента на готовност на другите съоръ­жения, предвидени в проекта и връзките му с другите рудници, ако има такива.

(2) При наличие на вентилационна връзка с други рудници взривяването се извършва при отсъствие на хора в тях.

(3) Преди провеждане на взривяването вентилационни­те устройства отново се проверяват. Проверява се цялата вентилационна схема на рудника и на участъка, в който ще се извършва взривяването.

(4) Ако се о ткрия т неизправности по вентилационни­те устройства взривяването не се допуска.

Чл. 3. Един ден преди взривяването отделенията от МСС се запознават с разположението на електрическите, вентилационните и водоотливните съоръжения. Командирът на МСС съвместно с ръководството на рудника съставя план

безопасно състояние;

3. взема проби от въздуха във всички действащи забои, м е с т а т а за движение на хора и о б щ а т а изходяща с т р уя на рудника;

4. след определеното по чл.7 време проверява газонепро-

н и ц а е м о с т т а на прековките в района на взривяването , при

необходимост извършва р е м о н т а им, включва в ентила то­

р и т е и ги обслужва, взема проби от въздуха.

Чл. 9. Всички анализи на пробит е от рудничния въздух

се и з вършва т непосредствено в рудника, в подвижна лабора­

т о р и я на МСС.

Чл. 10. Х о р а т а се допускт в рудника (освен в учас тъка

на взривяването) само след проверка на с ъ с т о яни е т о на из­

р а б о т к и т е и в ъ з с т ано в я в ан е т о във всички изработки от

рудника на нормална руднична а тмосфера , но не по-рано от

2 h след взривяването . Пров ерк а т а се извършва от отделение

на МСС.

Чл. 11. Г а з о н е п р о н и ц а е м и т е прековки , о т д е л я щ и участъка на в зривяването от о с т а н а л и т е изработки на руд­ника, се р а зр ушава т само след к а т о данните от анализа по­к а з в а т нормална руднична а тмосфера в изходяща с т р у я от учас тъка на взривяването , но не по-рано от 8 h след взрива.

Чл. 12. В уч а с тъка на в зривяването р а б о т н и ц и т е се

допускат само след в ъ з с т ановя в ан е т о в него на нормална

руднична а тмосфера , привеждане на и з р а б о т ки т е в безопас­

но състояние и проверка с ъ с т о я н и е т о на и з р а б о т к и т е от

о т д е л е ни е т о на МСС, но не по-рано от 8 h след взрива.

Раздел II

Мерки за безопасност на земната повърхност

Чл. 13. В проек т а за масово взривяване на з емн а т а по-

184

върхност се р а зработва раздел, в к о й т о се определят време­

то за проветряване , р е д ъ т и м е с т а т а за вземане на газови

проби и р е д ъ т за допускане на хора в района на взрива.

Чл. 14.(1) Към о т к р и т и я рудник или о б е к т се организи­

ра специализирано звено, обучено и оборудвано с необходими­

те средства за вземане на газови проби и анализ на токсич­

н и т е газове о т взривни р або ти .

(2) З в ено т о по ал.1 се обучава съгласно изискванията на

Правилника за минноспасителната и г а зоспасителната дей­

н о с т - 1994 г.

(3) З в ено т о се ръководи от ръководителя на взривни­

те р а б о т и на рудника или об ек т а .

Чл. 15.(1) Членове т е от специализираното звено се до­

пуска т в опасна т а зона не по-рано от 15 min след взривяване­

т о , к а т о т е задължително с а снабдени със самоизолиращи

самоспасители.

(2) В задълженията на специализираното звено в ли з а т :

1. вземане на проби от въздуха от ниските нива на рудни­ка или обек т а и извършване на анализи с прибор с непрекъснато действие за установяване съдържанието на въглероден окис, а зотни окиси и въглероден двуокис; измерването се извършва през определени и н т е р в а л и о т време до н амаляв ане н а токсичните газове до пределно допустимите концентрации;

2. оглеждане с ъ с т о я н и е т о на взривения район.

Чл. 16. В о т к р и т и я рудник или обект а , на к о и т о е про­ведено м а с о во т о взривяване, р а б о т ници т е се допускат с раз­решение о т ръководителя на взривните р а б о т и след к а т о анализите на въздуха п о к а ж а т о т с ъ с т в и е т о на опасни кон­центрации, но не по-рано от 30 min.

Чл. 17. За рудници и обекти , к о и т о не се обслужват от специализирано звено, в р ем е т о за проветряване след провеж­дане на масово взривяване се определя в про ек т а и от ръко­водителя на взривните р а б о т и в з ависимост от конфигура-

185

цията на открития рудник или обекта, климатичните осо­бености, употребяваните взривни материали, характера на скалите и др. Във всички случаи това време не може да бъде по-малко от 14 h.

186

Приложение № 10

към чл.224, ал.2

К Н И Г А

за записване ликвидирането на отказали заряди при взривните работи

№ по ред

Д а т а

Смяна

Наименование на мя с т о т о за взривяване

Заредени взривни дупки (сондажи), бр.

Взривени взривни дупки (сондажи), бр.

Отказали взривни дупки (сондажи), бр.

Подпис на взривника, извършил зареждането и взривяването

Ликвидирани откази, бр.

Д а т а на ликвидиране на отказите

Смяна, в която са ликвидирани отказите

Подпис на взривника, ликвидирал о тка зите

Подпис на ръководителя, разрешил допускането на хората до мя с т о т о на взривяване

187

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНИТЕ ГРИЖИ

П Р О Т О К О Л

В изпълнение на заповед 79/11. 12. 96 г. на Министъра на труда и социа­лните грижи, Експертният съвет за стандартизация, правилници, наредби и дру­ги нормативни актове за безопасни и здравословни условия на труд на 19. 12. 1996 г. се проведе заседание, на което беше обсъдена втора редакция на Пра­вилник по безопасността на труда при взривните работи.

В работата на експертния съвет взеха участие:

Направените обсъждания на втората редакция на Правилника бяха сте-нографирани, като стенограмата е неразделна част от настоящия протокол.

На основа на станалите разисквания и изказани становища Експертният съвет

РЕШИ

1. Приема разработения Правилник по безопасността на труда при взрив­ните работи.

2. Правилникът по безопасността на труда при взривните работи да бъде представен за утвърждаване.

Приложение: стенограма от заседанието на съвета.

188

Н Я Н И С Т Е Р С Т В О

НА Т Р У Д А И С О Ц И А Л Н И Т Е Г Р И Ж И

ГРАД СОФИЯ, УЛ, "ТРИЯДИЦА* If 2, П. КОД 1000 •.

З А П 0 В Е Д

ГРАД СЮ«ИЯ, . 1996 ГОШМА

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 276, АЛ. 1 ОТ КоДЕксд НА ТРУДА:

1. УТВЪРжДАБАМ ПРАВИЛНИк ПО бЕЗОПАСНОСТТА НА ТРУДА

ПРИ В З Р И В Н И Т Е РАбОТИ. ПРАВИЛНИкТГ ВЛИЗА В СИЛА ОТ 01.07.1997 Т.

И ОТМЕНЯ ОТ СЪЩАТА ДАТА ПРАВИЛНИК ПО б Е З О П А С Н О С Т Т А НА ТРУДА

П Р И В З Р И В Н И Т Е РАбОТИ ОТ 1971 ГОДИНА - Д-01-009.

2 . ПРАВИЛНИкЪТ ДА С Е И З Д А Д Е к А Т О САМОСТОЯТЕЛНО ИЗДАНИЕ.

3. ЗАПОВЕДТА ДА СЕО6НАРОДВА Б ДЪРЖАВЕН вестник-

189

БЕЛЕЖКИ

190

ПРАВИЛНИК ПО БЕЗОПАСНОСТТА НА ТРУДА

ПРИ ВЗРИВНИТЕ РАБОТИ Първо издание

Издател "Минпроект" ЕАД и

"Мини Перник" ЕАД

формат 16/80/64, печатни коли 12, тираж 12 000