ИНФОРМАЦИОНЕН Бюлетин на БАНd0%b1%d1%8e%d0%bb%… · и тъжна...

Информационен бюлетин на БАН, брой 2, 2016 г. 1

Бюлетин на БАНБрой 2 ISSN 1312-5311 София, 2016 г.

ИНФОРМАЦИОНЕН

Tържествено отбелязване на 140-годишнината от Април-ското въстание организираха Българската академия на нау-ките и Общобългарският коми-тет „Васил Левски“ на 20 април 2016 г. във Военната академия „Г. С. Раковски“. С официален ритуал край Алеята на бойната слава бяха положени урни с пръст от Копривщица, Панагю-рище, Перущица, Батак и Вра-ца, връх Околчица - места, бе-лязани от Априлската епопея.

На церемонията присъства-ха председателят на Народ-ното събрание Цецка Цачева, вицепрезидентът Маргарита Попова, народни представи-тели, заместник-министърът на отбраната Де-сислава Йосифова, академик Стефан Водени-чаров, председателят на Общобългарския ко-митет „Васил Левски“ Васил Василев, ректори на висши училища, кметовете на Копривщица, Панагюрище, Перущица, Батак, Враца, Кало-фер, Клисура, Сопот, представители на акаде-мичната общност, на обществени и военнопа-триотични организации.

Априлското въстание стана вододелът, кой-то отприщи националната ни енергия, зареди пламъка на устрема към свобода и издигна лю-бовта към свободното отечество в национална кауза. Това заяви председателят на Народно-то събрание Цецка Цачева пред участниците в тържественото събрание.

Председателят на БАН акад. Стефан Воде-ничаров посочи, че когато се говори за Април-

Tържествено отбелязване на 140-годишнината

от Априлското въстание

Информационен бюлетин на БАН, брой 2, 2016 г.2

ското въстание, в сърцето на всеки българин нещо трепва и това е разбираемо, защото все-ки от нас е закърмен със спомените за него и знае какво значи то за България. Той призова да направим така, че да предадем на младото поколение всичко, което чувстваме и за което милеем на този ден. Ако ние не запазим наше-

то национално чувство, ако не предадем тази родова памет, няма да удържим да бъдем на-следници на това славно минало, добави акад.Стефан Воденичаров.

Акад. Константин Косев изнесе пространен доклад на тема „Военни и политически изме-рения на Априлското въстание“.

Паметник на революционерите от Македония, Беломорието и Одринско в София

Акад. Стефан Во-деничаров произнесе слово на тържестве-ното откриване на Паметника на българ-ските революционери от Македония, Бело-морска и Одринска Тракия, отдали живо-та си за свободна и целокупна България.

Председателят на БАН посочи, че па-метникът е нацио-нален, не е само за софиянци, но е мно-го закъснял. „Всич-ки знаем тежката и тъжна история за Освобождението на България. За мен на това място са събра-ни всички, които по различен начин са мисли-ли как трябва да бъде освободено Отечество-то“, заяви той.

Монументът е дело на скулптора Моника Игаренска, а архитект е Георги Мечанов. Па-метникът е висок над 5 м и представлява сти-лизирани криле с изписани имена на стотици революционери от Македония, Беломорска и Одринска Тракия, дали живота си за свобода-

та и обединението на България. На постамента има надпис: „Българийо, за тебе…“. Той се на-мира на бул. „Стефан Стамболов“ 2, в близост до ъгъла на булевардите „Тодор Александров“ и „Христо Ботев“.

БАН участва в създадения преди три годи-ни Инициативен комитет, който събра средства и организира изграждането и монтирането на монумента.


Обществена дискусия на тема „Икономика на знанието“ организираха Българската академия на науките и в. „Стандарт“ на 5 април 2016 г. в БАН. Форумът бе част от националната кампа-ния „Научните чудеса на България“ и събра пред-ставители на научните среди, законодателната и изпълнител-ната власт, бизнеса и образо-ванието.

При откриване на диску-сията Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров изтъкна, че е изключително важно да се постигне синхрон във всички сфери на науката, образованието и бизнеса за създаване на качествени мла-ди кадри, които да развият родната индустрия, и държа-вата ни да започне да про-извежда конкурентоспособни продукти. В изказването си акад. Воденичаров постави акцент върху определяне на

националните приоритети за 20–30 години напред и предло-жи създаването на Национа-лен консултативен съвет към Министерския съвет.

За дългосрочното планира-не, за стратегията за развитие на науката, образованието, за активното включване на биз-неса и за подкрепата на меди-ите говориха вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева, пред-седателят на Комисията по образование и наука към НС Милена Дамянова и председа-телят на Комисията по иконо-мическа политика и туризъм Петър Кънев.

Изказаха се ректори на висши учебни заве-дения, индустриалци и учени с предложения за усъвършенстване на нормативната база, меха-низми за ефективно изразходване на средства-та за наука и създаване на млади кадри, които

Националната кампания „Научните чудеса на България“

обяви победителите


да бъдат мотивирани да останат и да се ре-ализират в България. Обсъждаха се въпроси, свързани с държавната стратегия за висшето образование, пътищата за още по-тясно вза-имодействие между научните институти, уни-верситетите и бизнеса. Разгледани бяха и въз-можностите за подпомагане на младите учени по новата оперативна програма „Наука и об-разование за интелигентен растеж“. Сред об-съжданите теми бяха стимулиране на големите компании за инвестиране в научни продукти с висока добавена стойност, които са вложение и в развитието на обществото и държавата.

Акад. Стефан Воденичаров обяви топ 10 в националната кампания „Научните чудеса на България“:

• Шестият сърдечен тон.• Веществото хомоцистеин – новият

холестерол.• Брауновият газ.• Кирилицата.• Джон Атанасов – откривателят на

цифровото електронно смятане.• Киселото мляко.• Варненското злато – най-старата

технология за обработка на метал.• Първият БГ самолет и откритията на

инж. Асен Йорданов.• Нови природни антибиотици – от-

критие на екипа на проф. Венета Ива-нова от Института по микробиология при БАН.

• Ксероксът. Фотоелектрети-те на акад. Георги Наджаков.

Министър Кунева връчи голя-мата награда – плакет на Ме-дицинския университет в София, за „Шестия сърдечен тон“ на проф. Иван Митев. Наградата получи акад. Ваньо Митев.

Председателят на БАН награ-ди четирима млади таланти в науката с грамоти „Млад откри-вател“: Петър Гайдаров, който реши задача, смятана в матема-тическата наука за нерешима; Атанас Атанасов, който създаде таблет за слепи; Кристиян Геор-гиев, ученик с отлични постиже-ния в най-трудните математиче-ски дялове, и Григори Матеин, който е известен с уникален

експеримент по физика. Четиримата млади от-криватели получиха като награди екскурзия от „Шарлопов Хотелс“. Българската банка за развитие връчи парична награда от 1500 лв. на Атанас Атанасов за проекта му със социална насоченост.

Специалната награда за принос в обучение-то по математика и информатика беше връчена от Милена Дамянова на Ученическия институт по математика и информатика при БАН. На-градата беше получена от ръководителя на ин-ститута акад. Петър Кендеров. Със специални награди бяха отличени Софийската математи-ческа и Националната природоматематическа гимназия.


На 18 март 2016 г. в БАН Петър Манджуков направи дарение в размер на 400 хиляди лева на Българската академия на науките за под-крепа на научни дейности в областта на тра-кологията.

Дарението беше прието с благодар-ност от Председателя на БАН акад. Сте-фан Воденичаров, който връчи на Пе-тър Манджуков Отличителния знак на Председателя, диплом и свидетелство за дарение. Акад. Воденичаров отбеляза, че дарителството е заложена традиция още от създаването на Академията и в дългогодишната си история родолюбиви българи са подкрепяли научната дейност и създаването на стандарти в науката в България. Председателят на БАН изра-зи увереност, че научните изследвания, свързани с произхода на българите и връзката ни с траките, ще допринесат за събиране на научни доказателства за древната и богата култура на нашия на-

род и ще укрепят националното ни самочувст-вие и идентичност.

Петър Манджуков беше приятно изненадан от възможността да направи дарението си сред уважавани български учени и изявени траколо-

ДарениеБАН получи голямо дарение за изследвания

в областта на тракологията


зи и пожела успех на проекта „Траките“. Да-рителят сподели желанието си чрез това да-рение да предизвика и други заможни българи да откликнат с помощ за решаване на важни за обществото задачи и пожела на учените от БАН здраве, да реализират огромния си научен потенциал, творческа хармония и максимални научни резултати.

Проектът „Траките – генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизацион-ни взаимодействия и наследство от древност-та“ беше представен от чл.-кор. Светлана Ку-юмджиева. Това е първият общоакадемичен проект, който обединява 20 института и 5 ла-боратории на БАН с участие на университети и

научни центрове от Канада, Италия, Германия, Япония и Швейцария. За първи път тракийско-то наследство ще се изследва цялостно и ком-плексно. Фокусът се поставя върху установява-нето на приемственост в генофонда, произхода на траките, ДНК анализи с използването на най-модерни методи и средства, показване бо-гатството и изяществото на запазеното тракий-ско културно наследство, генетични, ботаниче-ски, езиковедски, астрономически и акустични изследвания. Научните изследвания по проекта ще позволят да се извърши качествен скок в знанията ни не само за траките, но и за гене-зиса на българския етнос, които ще обогатят и българската, и световната култура.

СпоразуменияБАН подписа споразумение за сътрудничество с Черногорската академия

на науките и изкуствата

Председателят на Българската академия на науките акад. Стефан Воденичаров бе на ра-ботно посещение в Подгорица (Черна гора) по покана на акад. Момир Джурович, председател на Черногорската академия на науките и изку-ствата (MASA).

На 21 март 2016 г. двамата подписаха Споразумение за научно сътрудничество меж-ду двете академии. В него са набелязани приоритетните области, свързани с: раз-мяна на научни резултати; на учени, специалисти и из-следователи; научни срещи, конференции, симпозиуми; обмен на научна и техниче-ска литература; публикува-не на книги и монографии в Черна гора и в България.

Акад. Стефан Воденича-ров предложи да се опре-делят общи теми за науч-ни разработки, обмен на

учени, в това число и млади, разработване на научни проекти с европейско финансиране и провеждане на съвместни симпозиуми. През годините двете академии имат подписани още две споразумения за сътрудничество и има разменени няколко посещения на учени.


Председателят на Българската академия на науките акад. Стефан Воденичаров и предсе-дателят на Националната академия на науките на Беларус акад. Владимир Гусаков проведоха среща на 14 април 2016 г. в Минск. По време на

разговорите двете страни изразиха на-мерение за развитие на сътрудничест-вото в сферата на био- и космическите технологии. Те подписаха протокол за научно сътрудничество за периода до 2018 г.

Акад. Владимир Гусаков изрази уве-реност, че сътрудничеството между академиите на науките на двете дър-жави има големи перспективи за раз-витие и за това е нужно създаването на общи проекти и увеличаване об-мяната на опит. Беларус възнамерява да развива бъдещото взаимодействие в сферата на машиностроенето, мате-риалознанието, химията, биологията и

фармацевтиката.Акад. Воденичаров отправи покана към своя

колега да посети България, за да се запознае с разработките на българските учени.

Протокол за научно сътрудничество между Българската академия на науките и Националната академия на науките на Беларус

Българската академия на науките и Китайската академия за ръководни кадри подписаха Меморандум за разбирателство

Председателят на Българската академия на науките (БАН) акад. Стефан Воденичаров и заместник-председателят на Китайската ака-демия за ръководни кадри в Шанхай (CELAP) проф. Сюн Юн подписаха Меморандум за раз-бирателство на церемония, която се проведе в Академията на 26 април 2016 г.

Преди подписването на документа китайска-та делегация, водена от проф. Сюн Юн, про-веде среща с ръководството на БАН. Акад. Воденичаров запозна гостите със структурата на Академията, с нейната история и постави акцент върху основните є задачи в сферата на националните изследвания, духовността и из-готвянето на експертни становища. Председа-телят на БАН предложи още тази година да се организира семинар в България и Китайската академия за ръководни кадри да представи опи та си.

Заместник-председателят на CELAP проф. Сюн Юн бе удостоен с Почетния знак на Пред-седателя. Вярвам, че нашата съвместна дей-ност ще се развива успешно занапред и ще

се задълбочава във времето, посочи той при получаване на отличието.

Областите на сътрудничеството между двете академии според подписания меморандум са: провеждане на академични изследвания и орга-низиране на курсове, разработка на казуси за преподаването, обмен на учени между двете ин-ституции, организиране на обучителни програми, участие в семинари, академични срещи и др.


Председателят на Българската академия на науките акад. Стефан Воденичаров прие на 6 април 2016 г. в БАН грузинска делегация, водена от Димитри Кхундадзе, председател на Комисията по здравеопазване и социални въпроси към грузинския парламент. В състава на делегацията бяха заместник-министрите на Министерството на труда, здравеопазването и социалните въпроси и на Министерството на

образованието и наука-та на Република Грузия, както и представители на Националната ста-тистическа служба и на парламентарни комисии, учени и членове на не-правителствени органи-зации.

Грузинските гости бяха на посещение в де-партамент „Демография“ на Института за изслед-ване на населението и човека (ИИНЧ) при БАН със съдействието на UNFPA – Фонда на ООН. Доц. д-р Антоанета Хри-

стова, директор на ИИНЧ, представи работата на Института и бяха обсъдени възможностите за сътрудничество между научните общности от двете държави.

Срещата продължи с дискусия за съвре-менното демографско състояние на България и Грузия и за проблемите, които съществуват за разрешаване пред изследователите от двете страни.

Посещения в БАНРаботно посещение на грузинска делегация в БАН

Престижни награди за руски учени от Дубна

Председателят на Българската академия на науките акад. Сте-фан Воденичаров се срещна на 9 април 2016 г. с делегация, воде-на от акад. Виктор Матвеев, ди-ректор на Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна, и с екип от изявени руски учени от Института. По време на срещата бяха връчени награди. На събитието присъстваха доц. д-р Димитър Тонев, директор на Института за ядрени изследва-ния и ядрена енергетика, и чл.-кор. Чавдар Стоянов.


Акад. Воденичаров награди с почетния знак „Марин Дринов“ на лента проф. Миха-ил Григориевич Иткис за неговия принос в изучаване на механизмите за получаване на свръхтежки елементи, както и за заслугите му за развитие на сътрудничеството между БАН и ОИЯИ в Дубна. Наградата беше приета от акад. Виктор Матвеев. Проф. Иткис е ав-тор на повече от 250 научни статии. Научните му интереси включват изследване на тежки и свръхтежки ядра, синтез на свръхтежки еле-менти, електромагнитно и химично отделяне на продукти на ядрени реакции, спонтанно делене на ядрата и др. От 2011 г. е замест-ник-директор на ОИЯИ, Дубна. Заедно с акад. Ю. Оганесян е лауреат на държавна награда на Руската федерация в областта на наука-та и технологиите за 2010 г. за откриването

на нова област на стабилност на свръхтежки елементи.

С почетния знак на БАН „За заслуги към Бъл-гарската академия на науките“ беше награден и проф. Виктор Василиевич Воронов за неговия принос в областта на теоретичната ядрена фи-зика и за заслугите му за развитие на сътруд-ничеството между БАН и ОИЯИ. Проф. Воронов е изтъкнат учен в областта на теоретичната яд-рена физика. Създател е на редица нови ме-тоди за описание на свойствата на атомните ядра, включително един от създателите на ква-зичастичния фононен модел. От 2007 г. е дирек-тор на Лабораторията по теоретична физика в ОИЯИ, Дубна. Автор е на една монография и 140 научни статии. Има богата педагогическа и научноорганизационна дейност. Носител е на 6 държавни награди и почетни звания.

Акад. Воденичаров посрещна в БАН посланика на Индия

Развитието на сътрудничеството в областта на научноизследователската работа и обмена на учени и докторанти обсъдиха по време на среща на 11 април 2016 г. в Българската акаде-мия на науките посланикът на Република Индия в България Н. Пр. Раджеш Кумар Сачдева и Председателят на БАН акад. Стефан Водени-чаров.

Акад. Воденичаров предложи задълбочаване

на сътрудничеството между БАН и Индийската академия на науките (ИАН), а посланик Сач-дева изрази увереност, че има потенциал за реализиране на съвместни проекти между на-учните институции на двете страни.

Сключване на Меморандум за сътрудничест-во и предложение за гостуване в България на председателя на ИАН също бяха сред дискути-раните въпроси.


Председателят на Българската академия на науките акад. Стефан Воденичаров прие на 25 април 2016 г. проф. д-р Абдулах Хамад Мухареб, генерален директор на Организацията за обра-зование, култура и наука към Арабската лига

(ALECSO). На срещата присъстваха зам.-председателят на БАН акад. Дамян Дамянов и главният научен секретар проф. Евдокия Пашева.

По време на разговорите бяха обсъдени възможностите за сътруд-ничество между БАН и ALECSO в областта на научните изследвания, културните ценности, информацион-ните технологии, както и за обмен на учени. Двете страни се догово-риха да подготвят Меморандум за сътрудничество, както и до края на 2016 г. да проведат в София съв-местна конференция, в която да участват експерти от двете страни в различни области на науката.

Гостът посети Института за информацион-ни и комуникационни технологии при БАН, запозна се с неговите научни постижения и разработки и бяха обсъдени възможности за партньорство.

Среща с генералния директор на ALECSO проф. д-р Абдулах Хамад Мухареб

ФорумиКръгла маса „Примери за успешни иновации в БАН“

Българската академия на науки-те, Съветът по иновации и развитие на технологиите (СИРТ) и Enterprise Europe Network (EEN) при Българ-ската търговско-промишлена пала-та (БТПП) организираха на 18 март 2016 г. в конферентната зала на БТПП кръгла маса на тема „Приме-ри за успешни иновации в БАН и характерни особености на схемата „Разработване на иновации от стар-тиращи предприятия“ от ОП „Ино-вации и конкурентоспособност“.

Участваха представители на на-уката, образованието, медиите, Съ-вета за иновации и Съвета на бран-


шовите организации при БТПП, на малкия и средния бизнес от браншовите организации – членки на БТПП.

От името на Председателя на БАН акад. Сте-фан Воденичаров приветствие към участниците в срещата поднесе чл.-кор. Димитър Димитров, главен координатор на Националната акаде-мична мрежа (НАМ), който подчерта, че с подо-бряване условията на тясно сътрудничество с БТПП ще се открият допълнителни възможнос-ти пред разработването на иновациите в БАН.

Ръководството на БАН ще подкрепи всички инициативи на Търговско-промишлената пала-та, свързани с провежданите конкурси и съз-даване на Борсата за иновации. Партньорите ще работят за създаването на закон за ино-вациите, който да отговаря на националните потребности и възникналите реалности в тази

насока. Промените в нормативната база тряб-ва да доведат и до по-солидна мотивация на участниците в иновационния процес.

Презентации изнесоха акад. Никола Събо-тинов, председател на БАН (2008 – 2012) и съ-председател на СИРТ, на тема „Лазери с пари на меден бромид – от изобретението през из-следването до индустрията“; чл.-кор. проф. Ло-зан Спасов с тема „Изследване и внедряване на кварцови резонатори в България“ и Калин Маринов, зам. главен директор на Главна ди-рекция „Европейски фондове“, на тема „Разра-ботване на иновации от стартиращи предпри-ятия“.

Форумът продължи с дискусия за неразрив-ната връзка между наука, бизнес и внедряване на високи технологии в икономиката на стра-ната.

Семинар „Иновациите като ежедневие“

От 22 до 24 март 2016 г. във Вършец се прове-де семинар на тема „Иновациите като ежедне-вие“. Форумът бе организиран от Института по физика на твърдото тяло при Българската ака-демия на науките. Той е част от дейността на работен пакет 4 „Изграждане на иновационния капацитет“ на европейския проект ИНЕРА „По-вишаване на научния и иновационния капацитет на ИФТТ–БАН в областта на многофункционал-ните наноструктури“, REGPOT-2012-2013-1 NMP.

В програмата на семинара бяха включени лекции по актуални теми, свързани с реализи-ране на научни идеи, добри практики на цен-трове за технологичен трансфер, запознаване с условията за кандидатстване и бюджетиране

на европейската програма „Хо-ризонт 2020“ и на Оперативна програма „Иновации и конку-рентоспособност“ 2014 – 2020, мисията, целите и дейността на първия Научнотехнологичен парк в България (Technology and Innovation Network (T+IN))като мост между науката, биз-неса и държавата. Те бяха пред-ставени от Добрин Марковски, бизнес мениджър и финансов консултант, Барт де Йонг, ме-ниджър на Отдела за трансфер на технологии при Техническия университет в Айндховен, Хо-

ландия, от старши експерта в Министерството на икономиката Димитър Платников и от фи-нансовия консултант Иван Давидов, от Елица Караджова, главен изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите на Кон-сорциума за изследване, развитие и иновации.

Семинарът приключи с дискусия на тема „Точка на пречупване. Да се научим да сърфи-раме“. С модератора Кристина Койчева, мени-джър по интелектуална собственост на проект ИНЕРА, бе обсъдена необходимостта в усло-вията на пазарна икономика учените да бъдат активната страна при търсене на източници за реализиране на техните идеи и превръщането им в иновационен продукт.


Среща на участници в Акция TD1304 на ев-ропейската програма COST „Мрежа за изуча-ване на биологията на цинка“ на тема „Dietary supplements vs food biofortification and the gut microbiome: human and animal health outcomes“ се проведе на 22 и 23 март 2016 г. в Големия салон на БАН. Домакин на работната среща беше Институтът по експериментална морфо-логия, патология и антропология с музей при БАН, а организатор от страна на България – доц. д-р Радостина Александрова.

В научния форум се включиха 58 участници от 17 държави (Великобритания, Франция, Гер-

мания, Швейцария, Норвегия, Холандия, Испа-ния, Португалия, Италия, Полша, Чехия, Литва, Сърбия, Хърватия, Турция, Гърция и България).

Въвеждането на нови подходи за подобрява-не приема на цинк с храната и проучване на въздействието им върху чревната микрофлора и човешкото здраве са сред основните цели за устойчиво развитие на ООН, чието изпълнение започна през 2016 г. Към изпълнението на тази амбициозна задача беше насочено вниманието на събралите се в София водещи европейски специалисти и проведените дискусии.

Цинкът има важно значение за осъщест-вяването на нормалните физиологични процеси при живите организми и е необходим за дейността на повече от 300 ензима и над хиляда транскрип-ционни фактора. Недос-тигът на този елемент, от който в една или друга степен страдат повече от 17% от жителите на плане-тата, се свързва с различ-ни патологични състояния, включително изоставане в растежа и развитието при децата, повишена подат-ливост към инфекциозни и ракови заболявания.

Научен форум за изучаване биологията на цинка по европейската програма COST


Институтът по физиология на растенията и генетика (ИФРГ) при Българската aкадемия на науките организира кръгла маса на тема „По-ловин век биотехнология на микроводораслите в България. Микроводораслите – част от здра-вословното хранене в бъдеще?“. Първите пред-приятия за производство на микроводораслова био маса от хлорела и спирулина са създадени по технологично задание и с научната консулта-ция на учените от ИФРГ, в партньорство с фир-мите „Меджик Роуз“ ООД и „Унимилк“ ЕООД.

Председателят на БАН акад. Стефан Водени-чаров откри форума и посочи, че Българската академия на науките не е само национален из-следователски и духовен център, но през по-следните години се утвърждава и като нацио-нален експертен център. Той изтъкна добрата работа на учените от Института по физиология на растенията и генетика и заяви, че симбиоза-та между науката и бизнеса е правилният път за развитие.

Ръководителят на направление „Наука“ в по-солството на Германия Йорг Шенк запозна гос-тите с интересни факти за микроводораслите и пожела приносът на българските учени в тази сфера да става по-видим, по-ценен и с по-го-лямо финансиране. Ръководителят на направ-ление „Експериментална алгология“ проф. д.н. Георги Петков (ИФРГ) направи презентация на тема „Половин век биотехнология на микрово-дораслите в България“.

По време на срещата учените от ИФРГ и гос-тите обсъдиха възможностите за разширяване на сътрудничеството между наука и бизнес при производството на микроводораслова биомаса. Дискутира се по какъв начин това производство ще промени българския пазар, ще насърчи упо-требата на микроводораслите като източник на ценни хранителни вещества и включването им в медикаменти при лечение и превенция на реди-ца заболявания. В обсъждането, модерирано от директора на института проф. Снежана Донче-ва, участваха Анелия Дошева – паст гуверньор на „Дистрикт 2482“, България, представители на бизнеса – „Меджик Роуз“ ООД, „Унимилк“ ЕООД, „JST корпорейшън“ ООД, „Алгаe фарм“ AД, „Ентайър Уърлд“ ООД, „Дивлея“ ЕООД, „Ромб“ ООД и др.

Биотехнологията на микроводораслите в България и здравословното хрaнене обсъдиха учени и представители на бизнеса в БАН

Desi

Highlight

Desi

Sticky Note

Уточнете термина

Reni

Sticky Note

така остава


Председателят на БАН акад. Стефан Водени-чаров връчи Почетния знак „Марин Дринов“ на лента на проф. Митко Димитров на церемония, която се състоя на 16 март 2016 г. в Българска-та академия на науките. Отличието се присъж-да за неговия принос в областта на икономиче-ската теория и икономическите изследвания и по случай неговата 65-годишнина.

Проф. Димитров благодари за високото от-личие и отбеляза, че го приема и като висока оценка за работата на екипа на Института за икономически изследвания, който той ръково-ди доскоро.

Престижни отличияПроф. Митко Димитров удостоен

с Почетния знак „Марин Дринов“ на лента

Учени с високи отличия на Българската академия на науките

С наградата на БАН „Марин Дринов“ на лен-та бяха удостоени академик Юлиан Ревалски и член-кореспондент Стоил Стоилов. Председа-телят на Академията акад. Стефан Воденича-ров им връчи почетните отличия пред Събра-нието на академиците и член-кореспондентите на БАН (САЧК). Церемонията се проведе на 25 март 2016 г. в Големия салон на БАН.

Акад. Юлиан Ревалски, който е директор на

Института по математика и информатика, полу-чи престижното отличие заради своя значите-лен принос за издигане международния авто-ритет на българската математика и укрепване-то на Института.

Чл.-кор. Стоил Стоилов получи награ-да „Марин Дринов“ за принос в развитието на колоидната електрооптика и устойчивостта на дисперсните системи.


Председателят на БАН акад. Стефан Воде-ничаров връчи отличието „Марин Дринов“ на лента на проф. Петър Недков и проф. Петко Витанов. С почетния знак „Марин Дринов“ за заслуги към Българската академия на науките бяха наградени проф. Румен Каканаков, проф. Екатерина Бъчварова и проф. Веселин Ковачев (посмъртно). Церемонията се проведе на 25 март 2016 г. в зала 207 на Академията.

Проф. Петър Недков получи отличието за своя принос за създаването на иновативни препарати за лечение на хронични рани.

Проф. Петко Витанов е изтъкнат учен, отличен за неговия принос като дългогодишен директор на Централната лаборатория за слънчева енер-гия и нови енергийни източници при БАН. Той е награден и за развитието на фотоволтаичното преобразуване на слънчевата енергия като тех-нология за производство на електрическа енер-гия в страната, както и за популяризирането на чистите технологии за производство на енергия.

Проф. Румен Каканаков бе награден за заслуги като учредител и дългогодишен ди-ректор на Централната лаборатория по при-ложна физика в Пловдив и за активната му дейност за развитие на научноприложните изследвания и иновативните разработки в областта на микро-, оптоелектрониката, сен-зорите и наноструктурираните материали и нанотехнологии.

Проф. Екатерина Бъчварова получи Почет-ния знак „За заслуги към БАН“ за участието є в национални и международни проекти, както и за съществения є принос в научната работа на Националния институт по метеорология и хидрология при Българската академия на на-уките.

Проф. Веселин Ковачев от Института по фи-зика на твърдото тяло бе награден посмъртно за неговите забележителни постижения в крио-генната техника и физиката на свръхпроводи-мостта.


На церемония в Гербовата зала на „Донду-ков“ 2 на 7 април 2016 г. президентът Росен Плевнелиев удостои с висши държавни отличия дейци на образованието, науката, медицината и здравеопазването.

Акад. Дамян Дамянов, зам.-председател на Българската академия на науките, беше отли-чен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен. Наградата се дава за изключителен принос за развитие на българската наука и медицинската практика.

Орден „Стара планина“ I степен получи Янка

Орден „Св. св. Кирил и Методий“

Акад. Дамян Дамянов бе удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“

Такева за принос към развитието на образо-ванието и гражданското общество в България като активен лидер и общественик и във връзка с 25-годишнината на Синдиката на българските учители. Същият орден бе връчен и на проф. д-р Милан Миланов за заслугите му в областта на здравеопазването, медицинската наука и прак-тика. С ордени „Св. св. Кирил и Методий“ I сте-пен бяха наградени още чл.-кор. проф. Христо Белоев, доц. Лиляна Вълчева и Йордан Семер-джиев за принос в областта на образованието, науката, културата и медицината.


Доц. д-р Йоана Спасова-Дикова, научен се-кретар на направления „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ и „Чо-век и общество“ – БАН, получи наградата на Съюза на артистите в България „Икар 2016“.

Наградата се присъжда в категория „Критиче-ски текст“ за книгата „Мелпомена зад желязна-та завеса. Народен театър: канони и съпроти-ви“. С., Камея, 2015.

Съюзът на артистите в България раздаде го-дишните си награди „Икар“ на церемония, която се проведе в Народния театър „Иван Вазов“ по случай Международния ден на театъра – 27 март.

Във фокуса на книгата попада периодът след Втората световна война. Главна задача са проучването на актьорското изкуство от съвременна гледна точка и очертаването на основните процеси, проблеми и тенденции от епохата на социализма през втората половина на 40-те и през 50-те години, когато се устано-вяват определени театрални канони и се нала-га идеологизиран вариант на т. нар. система на Станиславски.

Награда „Икар“Книгата на доц. Йоана Спасова-Дикова „Мелпомена зад желязната

завеса“ с награда „Икар“

Акад. Петър Попиванов получи Почетния знак на Председателя на БАН

Акад. Стефан Воденичаров връчи Почетния знак на Председателя на БАН на акад. Петър Попиванов на церемония, която се състоя на 11 април 2016 г. в Българската академия на науките. Отличието бе при-съдено за неговия принос в областта на линейния и нели-нейния микролокален анализ, вкл. класовете на Жeвре, за принос към задачите на Поан-каре с наклонени производни в нелинейния случай, за изу-чаване процесите на разпрос-транение и взаимодействие на нелинейни вълни и по случай неговата 70-годишнина.

Акад. Попиванов благодари за високото отличие и отбеля-за, че го приема и като висока оценка за работата на целия екип на Института по матема-тика и информатика.

Aкадемик Петър Попиванов е завършил ма-тематика в СУ „Св. Климент Охридски“ и от 1969 г. работи в Института по математика и информатика при БАН. Избран е за академик


през 2003 г. Научната му дейност е предим-но в сферата на диференциалните уравнения, неелиптичните гранични задачи, уравненията върху компактни многообразия и особености-те на решенията на хиперболични нелинейни системи с приложения в механиката и геоме-трията. Автор е на 145 научноизследователски статии. Преподавателският му стаж в СУ „Св. Климент Охридски“ е 21 години, а в ЮЗУ „Не-офит Рилски“ – 12 години. Гостуващ професор

е и участник в научни форуми в университети във Франция, Италия, Полша, Русия, Герма-ния, Швеция, Япония, Сърбия, Гърция и Изра-ел. Удостоен е с Почетния знак на БАН „Ма-рин Дринов“ на лента и с Почетния знак на ЮЗУ „Неофит Рилски“. През 2007 г. получава званието „Доктор хонорис кауза“ на РУ„Ангел Кънчев“. Акад. Попиванов е бил член на Упра-вителния съвет и два мандата член на Общото събрание на БАН.

Нaгради за най-успешна иновативна фирма и най-добър иновативен проект за 2015 г.

Церемония по награждаването на победите-лите в третия конкурс за най-успешна инова-тивна фирма и най-добър иновативен проект за 2015 г. се състоя в Големия салон на Българ-ската академия на науките на 20 април 2016 г. Организатори на събитието бяха БАН и Съветът по иновации и развитие на технологиите при БТПП (СИРТ).

Председателят на БАН акад. Стефан Воде-ничаров откри церемонията, като подчерта, че в България не са много организациите, които окуражават хората, занимаващи се с инова-ции, и насърчи инициативата. Зам.-министърът на икономиката Любен Петров, председателят на Управителния съвет на Българската търгов-ско-промишлена палата Цветан Симеонов, съ-

председателят на СИРТ Йосиф Аврамов, пред-ставители на научната общност, на малкия и средния бизнес от браншовите организации присъстваха на награждаването.

БАН бе отличена на първо място в катего-рия „Най-добър иновативен проект“ с плакет и грамота за проект „Разработване на нови без-оловни керамични материали за електротех-никата“, разработен от екип на Института по металознание, съоръжения и технологии „Акад. Ангел Балевски“ с Център по хидро- и аеро-динамика при БАН. Ръководител е проф. д-р Любен Лаков. В изпълнение на проекта чрез високотемпературен синтез са създадени осем състава на кондензаторна керамика. За из-следването им са използвани съвременни ме-


тоди за анализ и контрол, като рентгенофазов, спектрален, електронномикроскопски, оптичен, петрографски анализ и ДТА.

Специалната награда „Почетен диплом“ бе присъдена на екипа от учени и експерти по

софтуерно инженерство от Института по ин-формационни и комуникационни технологии при БАН, Института по механика при БАН и УНИБИТ за изготвяне на функционална спеси-фикация на платформа „Иновационна борса“.

Център за обучение – БАННаградени докторанти в Интердисциплинарния докторантски форум

Центърът за обучение при БАН има удоволст-вието да информира за успешното провеждане на Интердисциплинарния докторантски форум (6 – 7 април 2016 г., София). Организиратори на събитието бяха Центърът за обучение при БАН, Кариерният център към ЦО–БАН, Единният цен-тър за иновации при БАН и Фондация ,,Еврика‘‘ (съорганизатори) с подкрепата на Фондация „Заедно в час“.

Във форума участваха над 90 участници и слушатели. Бяха представени 7 лекции от гост-лектори. Програмата на събитието включваше 54 докторанти от институти на БАН/ВУЗ, които бяха подготвили 41 устни и 13 постерни презен-тации от 9 научни направления. След детайлно оценяване от специализиран екип от модерато-ри (жури) на изнесените по време на форума устни/постерни презентации 7 участници бяха предложени за награда (диплом и парична на-града) за отлично представяне.

Проф. д.б.н. Евдокия Пашева, директор на Центъра за обучение при БАН, връчи наградите на докторантите по време на официална цере-мония. Награждаването се проведе на 14 април 2016 г. в заседателната зала на Центъра за обу-чение – БАН.

Награди за отлично представена устна пре-зентация получиха:

1. Димитрина Бабикова (Институт по поли-мери, БАН),

2. Ибрахим Молла (Институт за гората, БАН),3. Александър Атемин (Институт по молеку-

лярна биология „Академик Румен Цанев“, БАН),4. Теодор Митев (Институт за балканистика с

Център по тракология, БАН),5. Теменужка Спасова (Институт за космиче-

ски изследвания и технологии, БАН),6. Кристина Капанова (Институт по инфор-

мационни и комуникационни технологии, БАН).


За отлично представена постерна презента-ция беше награден Орлин Георгиев (Национален институт по метеорология и хидрология – БАН).

При определянето на наградените екипът от оценяващи експерти анализира задълбочено всички представени устни/постерни презента-ции по следните критерии:

• Актуалност/полезен ефект на темата.• Компетентност/задълбочени знания по те-

мата.• Поведение пред аудитория/умения за ув-

лекателно презентиране.

• Дизайн/оформление на презентацията.Предвид проявения интерес към Интердис-

циплинарния докторантски форум Центърът за обучение – БАН и Кариерният център към ЦО–БАН планират да се установи като тради-ция неговото ежегодно провеждане. Като ос-новна цел се предвижда привличането на все по-голям брой докторанти от институтите на БАН/ВУЗ за обмен на опит и перспектива за съвместна дейност, както и представянето на презентации с все по-високо научноприложно качество.

Нови книгиАкад. Константин Косев представи книгата си „Априлското въстание

и възникването на Княжество България“

Премиерата на новата книга на акад. Кон-стантин Косев „Априлското въстание и възник-ването на Княжество България“ се проведе на 4 април 2016 г. в Големия салон на БАН. Да поздравят автора дойдоха известни историци, политици и общественици.

В началото директорът на издателство „За-харий Стоянов“ Иван Гранитски изтъкна, че книгата е посветена на най-актуалната годиш-нина – 140 години от Априлското въстание, и е достоен повод да се разкаже истинската му история. „Акад. Косев е един от най-големите

специалисти по епохата на Възраждането, из-писал е хиляди страници на тази тема. Той е верен на своя научен морал, защитник е на истинския морал на историка, който защитава една национална кауза, тъй като книгата не е повлияна нито от предишния интернационалис-тически подход, нито от сегашния глобалисти-чен подход“, подчерта издателят.

Самият автор акад. Константин Косев спо-дели, че се занимава с Априлското въстание повече от четиридесет години и че за първи път е написал очерк за него през 1966 г. заед-но с Николай Жечев. „Международният отзвук в цяла Западна Европа и Русия е огромен и именно той е голямата победа на Априлско-то въстание. С въстанието губим сражението, но печелим войната – получаваме независима държава“, каза пред пълната зала акад. Кон-стантин Косев.

Специално слово произнесе акад. Георги Марков, според когото заслугата на книгата е, че авторът търси идеята за всебългарското въстание. „Акад. Косев изтъква аргументирано, че един народ, преди да въстане, трябва да се образова, което е актуално и днес. Само обра-зованите и просветени хора имат нужда от сво-бода. Неграмотните нямат нужда от тази сво-бода, нито желаят да въстават“, обясни Георги


Марков. Другата заслуга на акад. Косев е за социалната основа на въстанието. „Дълго време преди 1989 г. се пренебрегваше ролята на българската буржоазия. Акад. Косев дава пример, когато обра-зовани и заможни българи огла-вяват въстанието по места“, до-пълни той.

Според акад. Васил Гюзелев въз основа на богатия изворен материал и дългогодишните си проучвания акад. Косев успява не само да проследи хода на въстанието, но и да застъпи ня-кои нови гледища. Поднесена с възрожденско вдъхновение и пи-сателски талант, книгата е пред-назначена за широк читателски кръг и се чете на един дъх, като същевременно е написана на много високо научно ниво, из-тъкна той.

Историкът Николай Поппетров насочи вни-манието към богато илюстрирания със снимков

материал том. „Авторът е показал как благо-приятната ситуация може да доведе до победа, но най-важното е, че хората тогава са узрели ментално и че за тях по-важен е бил не хлябът, а свободата“, каза историкът.

Излезе новата книга на д-р Кирил Карталов „България и Светият престол. 25 години дипломатически отношения (1990 – 2015)“

На 21 март 2016 г. излезе от печат нова-та книга на д-р Кирил Карталов със загла-вие: „Bulgaria e Santa Sede. Venticinque anni di relazioni diplomatiche (1990 – 2015)“, публикувана на италиански език от авторитетното ватикан-ско издателство LEV (Libreria Editrice Vaticana) по случай 25-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Светия престол.

Предговор към книгата правят ватиканският държавен секретар кардинал Пиетро Паролин, който от 19 до 21 март 2016 г. бе на държавно посещение в България; министърът на външните работи на България Даниел Митов и посланикът на България при Светия престол проф. Кирил Топалов. Въведението е на д-р Кирил Карталов.

Книгата проследява четвърт век диплома-тически отношения между България и Светия престол, установени през 1990 г., и се състои от три части. Първата е посветена на връчва-нето на акредитивните писма на посланиците


на България при Светия престол и на апосто-лическите нунции в България. Втората част е антология на речи и слова: на папите св. Йоан XXIII, бл. Павел VI, св. Йоан Павел II, Бенедикт XVI и Франциск; на президентите на България Георги Първанов и Росен Плевнелиев; на Не-гово Светейшество патриарх Максим и епис-копи на Българската православна църква; на

Представяне в Русе на книга за Българския музикален театър

атър. Опера, балет, оперета, мюзикъл (1890 – 2010). Рецензии, отзиви, комен-тари“.

Научният труд е първи опит за об-зорно историческо изследване на публикациите за всички музикално-сценични жанрове в специализирания и периодичния печат на България за 120-годишен период. Автори на книга-та са проф. д.изк. Розалия Бикс, проф. д.изк. Анелия Янева, проф. д-р Румяна Каракостова, доц. д-р Миглена Цено-ва-Нушева и гл. ас. д-р Емилия Жунич.

Библиографският масив включва общо 17 531 източника: книги, докла-ди в сборници, статии във вестници и списания, съобщения и ръкописи,

старопечатни и краеведски издания, архивни фондове и стенограми. Изданието (в обем 768 стр. във формат ин куарто) е реализирано с партньорското сътрудничество на издателство „Гея-Либрис“, Института за изследване на из-

представители на Римската курия; на епископи на Католическата църква в България. Третата част съдържа непубликувани документи от ди-пломатическата кореспонденция на монсеньор Ронкали по време на неговото десетилетие в България (1925 – 1934).

Предстои официално представяне на книга-та в България и Ватикана.

В рамките на съпътстващата програма на Международния фестивал „Мартенски музикал-ни дни“ на 25 март 2016 г. в Русе се състоя представяне на заключителния ІV том от ака-демичната поредица „Български музикален те-


куствата при БАН, с финансовата подкрепа на Националния фонд „Култура“ при Министер-ството на културата и Дарителския фонд „13 века България“.

Директорът на Института за изследване на изкуствата при БАН доц. д-р Емануел Мутафов и част от авторите представиха книгата на фона на архивни и документални звукозаписи от фонда на БНР и видеозаписи на три по-коления артисти от Русенската държавна опе-ра. Във фоайето на Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ беше представена изложба

по повод 95-годишнината на баритона Кирил Кръстев. Водещият събитието – музикалният критик, преводач и дългогодишен драматург на Русенската държавна опера Огнян Стамболиев, представи и две тематични изложби от фотоси и книги, подготвени за случая.

Учените от Института за изследване на из-куствата при БАН се срещнаха в Русе с ръко-водствата на Художествената галерия, Истори-ческия музей, Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ и направиха дарение от издания на Института.

Нови издания на Института за балканистика с Център по тракология при БАН в Джаково и Осиек

По покана на Хърватския исторически инсти-тут и Дружеството на хърватските писатели на 8 и 9 април 2016 г. в Джаково и Осиек, Република Хърватия, гостува официална делегация от учени на Института за балканистика с Център по тра-кология при БАН. Беше представен сборникът „Българо-хърватски политически и културни от-ношения през вековете“, посветен на 75-годиш-нината на изтъкнатия учен и основател на ака-демичното сътрудничество на ИБЦТ с хърватски научни институти доц. д-р Румяна Божилова, как-

то и новият брой на периодичното научно изда-ние „Балкани“ с тематичен фокус „Йосип Юрай Щросмайер и Югоизточна Европа“. И двете из-дания са свързани с организираната през мина-лата година от ИБЦТ Юбилейна научна седмица в чест на епископ Йосип Юрай Щросмайер и българо-хърватските научни и културни връзки. Домакини на събитието бяха градската управа на Джаково, Джаковско-Осиечката архиепис-копия и новооснованият клон на Хърватската академия на науките и изкуствата в Джаково, а гостуването на българската научна делегация в състав проф. д.и.н. Светлозар Елдъров, доц. д-р Антоанета Балчева и доц. д-р Ирина Огнянова съвпадна с отбелязването на 111-годишнината от смъртта на Щросмайер. Инициатор и главен организатор на научните прояви в двата града беше проф. д-р Злата Живакович-Керже, пред-ставител на клона на Хърватския институт за история в Осиек.

Първото представяне се състоя на 8 април в музея паметник „Йосип Юрай Щросмайер“ в Джаково. То беше уважено от Джаковско-Оси-ечкия архиепископ д-р Джуро Хранич, замест-ник-кмета проф. Мирко Чурич, председател на Дружеството на хърватските писатели – Славон-ско-баранско-сремска секция, и ректора на Бо-гословския факултет и председател на новоосно-вания академичен клон проф. д-р Перо Арачич, член-кореспондент на Хърватската академия на науките и изкуствата (ХАНИ). Събитието привле-че интереса на изявени балканисти и универси-тетски преподаватели, студенти и докторанти, из-датели, представители на държавни и общински


структури, научни и културни институции. В увод-ното си слово проф. П. Арачич подчерта прино-са на Щросмайер за реализирането на универ-салната идея за европейско духовно eдинение, в която ключова роля имат българо-хърватски-те отношения, и изрази надежда двустранното академично сътрудничество между БАН и ХАНИ да бъде надградено с нови съвместни научни и културни изяви. Основание за тези мисли дава включената в двата сборника проблематика, коя-то се вписва в целите и задачите на успешно развиваните в ИБЦТ българо-хърватски проекти: Българи и хървати през вековете (с ръководител проф. Елдъров) и Приносът на интелектуални-те и духовните елити в България и Хърватия за езиковото и културното многообразие на Европа (с ръководител доц. Балчева). По-детайлно вър-ху разностранната тематика, фокусирана около редица аспекти на българо-хърватските научни и културни връзки, се спряха проф. Елдъров, доц. Огнянова, проф. Живакович-Керже и доц. Балчева. Публиката беше запозната и с фести-валите на българо-хърватското музикално прия-телство, за които говори проф. Алойзие Просо-ли – основател и дългогодишен ръководител на фестивала за средновековна музика „Двиград“ (Хърватия).

Българските учени гостуваха в средното про-фесионално училище „Антун Хорват“ в Джако-во. Учениците бяха подготвили презентация, озаглавена по имената на националните хим-ни на двете държави „Мила Родино и Лйепа

наша“, която представяше българската история през погледа на хърватските средношколци. Гостите отговориха на редица въпроси за ми-налото и настоящето на България и актуално-то състояние на българо-хърватските научни и културни връзки.

На 8 април в катедралния храм „Св. Петър“ в гр. Джаково бе отслужена тържествена ли-тургия в чест на годишнината от смъртта на Щросмайер. След службата архиепископ Джу-ро Хранич официално приветства българската делегация, която поднесе цветя пред паметната плоча на големия радетел на българо-хърват-ското приятелство.

На 9 април двете нови издания на ИБЦТ бяха представени и в Осиек. Срещата с представите-лите на културната и научната общност в града се състоя в клуба „Книжара Нова“ на универси-тетската книжарница в града. В последвалата дискусия Станислав Марианович, почетен про-фесор на Университета в Осиек, изказа своето дълбоко задоволство от заявения от български-те учени интерес към делото и духовното на-следство на Щросмайер, както и към проучва-ния културен обмен на идеи между българския и хърватския елит, обогатил духовната биография и жизненост на Стария континент.

Гостуването на българските учени в Джако-во и Осиек и организираните научни и култур-ни прояви ще дадат нов тласък за развитие-то на българо-хърватските научни и културни връзки.


Националната астрономическа обсерватория в Рожен чества

35 години

Честване на 35-годишнината на Национал-ната астрономическа обсерватория (НАО) „Ро-жен“ се проведе на 18 април 2016 г. в Големия салон на Българската академия на науките.

Програмата включи презентацията „Под не-бето на Родопите“ на проф. Илиан Илиев, пос-ветена на историята и постиженията на Oбсер-ваторията, премиерата на документалния филм „Поглед към звездите“ на режисьора Христина

Вардева, заснет през 2014 г. в НАО „Рожен“, и музикално изпълнение на рок група КОНТАКТъ. Гостите на събитието разгледаха изложба с по-стери, посветени на НАО „Рожен“.

Най-големият астрономически комплекс на Балканите – Националната астрономическа об-серватория „Рожен“, официално е открит на 13 март 1981 г. За тези 35 години по данни от Об-серваторията са обнародвани над 1400 научни публикации и са защитени повече от 60 док-торски дисертации. Според световните база данни за научна литература през 1996 – 2014 г. България се нарежда на 39-о място от 163 стра-ни по издателска активност и качество на на-учните публикации в областта на астрономията и астрофизиката.

Всяка година стотици ученици и студенти от България и чужбина добиват практически умения в областта на астрономията, ползвай-ки телескопите в Обсерваторията по време на практики и школи. Посетителите на Об-серваторията са хиляди, като много от тях за първи път се докосват до магията на звезд-ното небе.


Паметна плоча За акад. Валери Петров (1920 – 2014) бе открита на фасадата на него-вия дом (ул. „Елин Пелин“ № 8) на 22 април 2016 г., когато е рожденият му ден. Председа-телят на БАН акад. Стефан Воденичаров про-

изнесе кратко слово, в което посочи, че акад. Валери Петров със своето творчество оставя дълбока диря в националната ни култура.

Номинираният за Нобелова награда писател доживя до дълбока старост и до последно под перото му излизаха думи, изпълнени с мъдрост и тъга, каза акад. Воденичаров. Той припом-ни, че неговата доблест да отстоява своята гражданска позиция прави живота му нелек, но акад. Валери Петров твори и съзидава, за да стане един от доайените на нашето изкуство и култура. Ние дължим изключително много на акад. Валери Петров, който със словото си ще е вечно сред нас, каза в заключение Предсе-дателят на БАН.

За Валери Петров говориха писателят Ивай-ло Диманов и актьорът Вели Чаушев, стотици пъти изпълнявал негови стихове. Плочата е из-ключително изчистена – на нея има само гра-фична рисунка на младия Валери Петров, дело на художника Борис Ангелушев. Цялостният ди-зайн и изпълнението са работа на скулптора Иван Продев.

Академик Валери Петров е знаково име за българската художествена литература и култу-ра и гордост за нашата нация. Талантът му е многостранен. Той е поет, драматург, киносце-нарист, един от най-добрите български превода-чи от италиански, руски, френски, английски и немски. От 2003 г. е избран за академик в Бъл-гарската академия на науките. Валери Петров е автор на любовна лирика, сатирични поеми, стихове за деца и сценарии за филми. Той в продължение на повече от половин век поддър-жаше духовността на българите.

Паметна плоча за Валери Петров


На 22 март 2016 г. в езиковата гим-назия „Д-р Иван Богоров“ в Димитров-град се проведе занимателна езикова игра по български език, в която се включиха три отбора от гимназията.

По покана на гимназията езикова-та игра беше организирана и прове-дена с участието на млади учени от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките. Това е част от кампанията на Института „Написаното остава. Пиши правилно!“.

По-късно през деня беше организи-рана и среща между учени от Институ-та за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ и преподаватели по бъл-гарски език и литература от училища-та в община Димитровград.

Кампанията на Института за българ-ски език „Написаното остава. Пиши правилно!“ гостува и в Пазарджик. В Професионалната гимназия по икономика и мениджмънт в гра-да на 23 март 2016 г. десетте млади учени от Института участваха в нетрадиционен час по български език.

Участниците отговаряха писмено на въ-проси в четири категории: граматика, лекси-ка, правопис и пунктуация. За всеки правилен

отговор участниците получаваха печат в „Ези-ков паспорт“. Целта беше да се съберат чети-ри печата за четирите категории. Справилите се успешно участваха в томбола с награди от кампанията „Написаното остава. Пиши пра-вилно!“.

По време на заниманията ученици от Профе-сионалната гимназия по икономика и менидж-мънт представиха правила, свързани с право-писа и пунктуацията на българския език.

„Написаното остава. Пиши правилно!“

Учени от Института за български език гостуваха на ученици от Димитровград и Пазарджик

Кампанията гостува и в Павликени

Млади учени от Института за български език гостуваха на ОУ „Св. Кл. Охридски“ в Павли-кени на 11 април 2016 г. Те проведоха зани-мателна интерактивна игра по български език с учениците от втори до седми клас. В нея участваха три отбора, съставени от представи-

тели на всички възрастови групи в училището, които се състезаваха в три категории: право-пис, граматика и лексика. Задачите, включени в състезанието, бяха специално изработени от специалистите от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“.


ИзложбиВ БАН откриха изложба „Високо над Земята“

на руския художник Иляс Айдаров

Целта на играта беше по атрактивен начин да се предизвикат децата да комбинират науче-ното в клас и със своя езиков усет да стигнат до правилния отговор, като по този начин у тях

успоредно с чувството за празничност, свърза-но с честването на 135-годишнината на учили-щето, да се пробуди интересът им към езика и да остане и удовлетворение от постигнатото.

По повод Деня на космонав-тиката на 12 април 2016 г. във фоайето на Българската акаде-мия на науките беше открита изложба на картини, пътували в Космоса. Творбите на художни-ка Иляс Айдаров няколко пъти са обиколили Земята на борда на Международната космическа станция. Експозицията съдържа „16 космически картини“ и още 23 картини с маслени бои с раз-лични сюжети.

Изложбата откри Председа-телят на Българската академия на науките акад. Стефан Воде-


ничаров, който отбеляза, че 12 април е важен ден за българската наука и техника, защото България е шестата космическа държава в света. Акад. Воденичаров изрази уважение и възхищение от таланта на художника и го награди с Почетния знак на Председателя на БАН за изключителни постижения в изкуство-то.

На откриването присъстваха първият българ-ски космонавт Георги Иванов, директорът на

Института за космически изследвания чл.-кор. Петър Гецов, бившият ръководител на Нацио-налната космическа програма Красимир Да-чев, академици и изтъкнати учени в областта на космическите изследвания, общественици и граждани.

Иляс Айдаров благодари за високата награ-да и сподели, че това е първата му изложба в София и се радва, че тя се открива точно в Българската академия на науките.

Изложба за богомилите по проект на БАН и МАНУ

Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров откри из-ложбата „Сведения за богоми-лите в Република Македония“ на 13 април 2016 г. в Българ-ската академия на науките. Из-ложбата е част от дейностите по двугодишния проект „Бого-милското движение и богомил-ската литература“ (2014 – 2016), който се реализира между Бъл-гарската академия на науките и Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ).

При откриването на съ-битието акад. Воденичаров


подчерта успешното сътрудничество между двете академии и припомни, че съвместната работа включва над 30 проекта. Изложбата е дело на проф. Мая Ангеловска-Панова и проф. Вера Антич от МАНУ. Eкспозицията е резултат от теренни проучвания, проведени през октомври 2014 г. в селата Богомила,

Институтът по биология и имунология на раз-множаването при БАН представи от 21 април 2016 г. във фоайето на Българската академия на науките (ул. „15 ноември“ № 1) изложба на тема „Научен поглед върху стволовите клетки“.

Темата за стволовите клетки и перспекти-вите за приложението им за нуждите на кле-тъчната терапия е изключително актуална в световен мащаб. На тях се възлагат надежди за лечение на множество болестни състояния като диабет, хематологични заболявания, мул-

типлена склероза, увреждания на гръбначния стълб, ретинопатии, репродуктивни проблеми и др.

Институтът е основоположник на проучва-нията върху стволовите клетки в България. В рамките на изложбата, която продължи една седмица, бе представена обща информация за тях, за възможностите за използването им в регенеративната медицина, както и ориги-нални постижения на учените от ИБИР в тази област.

Нежилово, Согле и Бистрица. От българска страна в проекта участват акад. Васил Гю-зелев (ръководител), проф. Анисава Милте-нова, проф. Ерика Лазарова и проф. Георги Василев. Участници в проекта от страна на МАНУ са акад. Блаже Ристовски (ръководи-тел), проф. Мая Ангеловска Панова и проф. Вера Стойчевска-Антик.

Богомилството се нарежда сред тези духов-ни явления, които със своя историко-културен статут и значение са достояние не само на България и Македония, но и на балканската и на европейската цивилизация. Целта на проекта е богомилството да се изследва в културологичен аспект като универсално явле-ние. Идентификацията на неговите резултати в книжовното наследство и в народната култура и светоглед – паметници, ценности и влияния – обхваща широк кръг проблеми. Сред тях са не само писмените документи, но философските аспекти на учението, неговото присъствие и традиции в народната памет и изкуство.

Изложба в БАН „Научен поглед върху стволовите клетки“


За трета поредна година ще се проведе сесия на Ученическия институт на БАН (УчИ–БАН) съгласно решение на Управителния съвет на БАН (Протокол № 3, т. 5.6 от 17 февруари 2016 г.). Целта на УчИ–БАН е да даде възмож-ност за изява и развитие на ученици от VIII до XII клас, които имат влечение и склонност към изследователска дейност в някоя от области-те на науката или нейните приложения. Всеки участник в УчИ–БАН разработва самостоятел-но или в съавторство определена тема. Това става под ръководството на учител, научен ра-ботник, университетски преподавател, студент или друг специалист. Получените по време на разработката резултати се оформят в писмен вид като „Проект“.

Проектите могат да имат реферативен ха-рактер, но по-висока оценка ще се дава при наличието на елементи на оригиналност и твор-чество. В определен срок (посочен по-долу) проектите се предават в БАН за рецензиране и оценка от специалисти в съответната научна област. Авторите на най-успешните разработки получават покана да представят проекта си на организирана от БАН Ученическа научна сесия. Те получават и копие от рецензията, за да се съобразят с препоръките на рецензентите при представянето на проекта по време на сесията. При окончателното класиране на разработки-те ще се взема предвид както съдържанието на проекта, така и представянето му по време на Ученическата научна сесия. Авторите на най-високо оценените проекти ще получат като на-града правото да проведат едномесечен стаж в постоянно научно звено на БАН, където ще

КонкурсУченическият институт при БАН обявява конкурс за ученически

проекти

могат да ползват библиотека, лаборатория, из-числителни ресурси и др. Авторите на всички допуснати до Ученическата научна сесия про-екти ще получат удостоверение за участие в работата на УчИ–БАН през 2016 г.

СРОКОВЕДо 30 септември 2016 г. проектите трябва да

са подадени на адрес:Българска академия на наукитеУченически институтул. „15 ноември“ № 11040 София Пратката трябва да съдържа две печатни

подвързани копия на проекта и придружаващо писмо заявление, че авторите желаят проектът им да бъде допуснат до представяне на Уче-ническата научна сесия. Освен това в пратка-та се прилага и електронен носител (CD или флашка), на който са записани целият проект, придружаващото писмо и резюметата на бъл-гарски и английски език. Проекти, за които на електронния носител липсват тези файлове, няма да бъдат допускани до участие.

В срок до 31 октомври 2016 г. авторите на допуснатите за участие в Ученическата научна сесия проекти ще бъдат уведомени за мястото и часа на провеждане на сесията. Програмата на Ученическата научна сесия ще бъде обявена и на електронната страница на БАН.

Документите: Образец за заявление, Изиск-вания за оформяне и рецензиране и Предста-вяне на проектите, са обявени на страницата на БАН www.bas.bg.

ИНФОРМАЦИОНЕН Бюлетин на БАНd0%b1%d1%8e%d0%bb%… · и тъжна...

Documents