ТЕМИ НА БРОЯ:

Година XVI Брой 1 (82), 2015 г. ИЗДАВА ИНФОФАРМА EООД

АПТЕКАРЯТ: ДРЕВНИЯТ ПРОИЗХОД НА СЪВРЕМЕННИТЕ ФАРМАЦЕВТИ

ОСНОВАНИЯТА НА МЕДИЦИТЕ, ИЗДАВАЩИ РЕЦЕПТИ, ДА ПРЕНЕБРЕГВАТ СИГНАЛИ ЗА НЕЖЕЛАНИ ЛЕКАРСТВЕНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ

ПОЗНАНИЯТА И ИЗТОЧНИЦИТЕ НА ИНФОРМАЦИЯ НА МЕДИЦИТЕ, ИЗДАВАЩИ РЕЦЕПТИ, ЗА НЕЖЕЛАНИТЕ ЛЕКАРСТВЕНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ: ПРОУЧВАНЕ ПО ПОЩАТА В САЩ

Препарати на фокус ПАРАКОФДАЛ® – ПРИМЕР ЗА КОМБИНИРАНО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЕКАРСТВА С АНАЛГЕТИЧНО ДЕЙСТВИЕ

хранене и здраве ХРАНЕНЕТО - КОМПЛЕКСЕН ИНТЕРВЕНЦИОНЕН ПОДХОД ЗА ПРЕВЕНЦИЯТА И ТРЕТИРАНЕТО НА СЕЗОННИТЕ ГРИПНИ ИНФЕКЦИИ

100-те най-използвани билки в БългарияЛАЙКА

MОЛЯ, СЛЕД КАТО НАПРАВИТЕ ПЛАЩАНЕТО, ИЗПРАТЕТЕ ДАННИ ЗА ФАКТУРА И АДРЕС НА ПОЛУЧАВАНЕ НА:

e-mail: infopharma@infopharma-bg.net тел./факс: 02/ 963 45 43, 963 05 44 или на адрес: София 1113, ул. Лидице 7-9, ет. 3, ап. 7

НАЧИНИ ЗА ПЛАЩАНЕ:ПО БАНКОВ ПЪТ: Банка ДСК, BIC: STSABGSF, IBAN: BG13 STSA 9300 0020 5365 99

С ПОЩЕНСКИ ЗАПИС: София 1113, ул. Лидице 7-9, ет. 3, ап. 7, на името на Илияна Колева Ковачева

В БРОЙ В ОФИСА НА ИНФОФАРМА: София 1113, ул. Лидице 7-9, ет. 3, ап. 7

на лекарствените продуктиразрешени за употреба в България

кратъка очниксправочник

2014

издава "ИНФОФАРМА"

справочник

справочник

на л

екар

стве

нит

е пр

одук

ти

разр

ешен

и за

упо

тре

ба в

Бъл

гари

я20

14

18.00 ЛВ. C ДДС

+ 2 ЛВ. ПОЩЕНСКИ РАЗХОДИ

С Ъ ДЪРЖ А Н И Е

Издава: ИНФОФАРМА ЕООД София 1113, ул. Лидице 7-9, ет. 3, ап. 7

тел./факс: 02/ 963 05 44; 963 45 43 е-mail: infopharma@infopharma-bg.net

е-mail: info@infopharma-bg.netwww.infopharma-bg.net

ГЛ. РЕДАКТОР: маг. фарм. ПЕТЪР ВАСИЛЕВ, д.ф.

ДИЗАЙН И ПРЕДПЕЧАТ: ЦЕЦА ЕНИЧЕРОВА

ПЕЧАТ: АЛИАНС ПРИНТ ЕООД

ISSN 1312-3394

ЛЮБОПИТНО 4 Аптекарят: Древният произход на

съвременните фармацевти

7 Намаляването на солта може би не е полезно за всички възрастни хора

18 Основанията на медиците, издаващи рецепти, да пренебрегват сигнали за нежелани лекарствени взаимодействия

20 Познанията и източниците на информация на медиците, издаващи рецепти, за нежеланите лекарствени взаимодействия: проучване по пощата в САЩ

ПРЕПАРАТИ НА ФОКУС 8 Паракофдал® – пример за комбинирано

приложение на лекарства с аналгетично действие

ХРАНЕНЕ И ЗДРАВЕ

10 Храненето - комплексен интервенционен подход за превенцията и третирането на сезонните грипни инфекции

100-ТЕ НАЙ-ИЗПОЛЗВАНИ БИЛКИ В БЪЛГАРИЯ

21 Лайка

Година XVI Брой 1 (82)2015 г.

ХРАНИТЕЛНА ДОБАВК

А

Представител за България „ОРГАНИК ЛЕНД” ООД

София, бул. Цар Борис III, № 11-13 тел. 0887880474

100% НАТУРАЛЕН БИЛКОВ

ПРОДУКТ

100% НАТУРАЛЕН БИЛКОВ

ПРОДУКТ

МОЩНА СЕКСУАЛНА СТИМУЛАЦИЯ

ЗА МЪЖЕ И ЖЕНИ

4

АПТЕКАРЯТ: Древният произход на съвременните фармацевти

Лин Смайт

„В нормандския период от английската история

думата „аптекар” (apothecary) e означавала

съдържател на магазин за трайни стоки като

подправки, опиати, дражета и консерванти.

През късното Средновековие терминът е бил

ограничен до хората, които приготвяли и продавали

лекове. Едва в края на XVIII век професиите аптекар

и лекар били ясно разграничени.“

(The Apothecary in Colonial Virginia, Harold B. Gill, Jr.)

Представете си за момент, че стоите пред мест-ната аптека, готови да купите лекарствата от рецептата, издадена от лекуващия ви лекар. При вли-зането си очаквате резки флуоресцентни светлини и безкрайни щандове, но вместо това попадате в малка неясно осветена стаичка. Зад гишето един мъж с хаван и чукало счуква семената и билките, които е подредил пред вас. Предавате му рецепта-та от лекаря и той бързо се залавя за работа.

Често срещани в Европа през Средновековието и Ренесанса, аптекарите били фармацевтите на мина-лото. Първоначално те продавали билкови лекове, предписани от формално обучени лекари. По-късно или в по-отдалечени райони без лекар, те също така диагностицирали болести и предписвали лечение на пациентите.

Лекарите предписвали лекарство на пациентите си, а след това предписанията се носели в аптекарски-те магазини, за да бъдат изпълнени. В книгата си „Медицина и общество в Англия през късното Средновековие” (Medicine and Society in Later Medieval

England, Carole Rawcliffe) авторът Карол Роклиф спо-менава защо по всяка вероятност било необходимо професията на лекаря да стои настрана от пригот-вянето и раздаването или продажбата на лекове: „Независимо дали самите лекари не са имали желание да приготвят и продават лековете, които изписва-ли, защото търговската дейност би подкопала про-фесионалния им статус, или просто защото е имало повече смисъл някои търговци да се специализират като фармацевти в големите градски общности, именно аптекарите, продаващи подправки, се захва-

нали доста отрано с бизнеса с доставката на меди-цински и възстановителни препарати.”

Аптекарските магазини често имали повече от една стая. Главното пространство за излагане на стока-та включвало рафтове с буркани, пълни с приготвени-те лекове и билки. Другата стая можело да се използ-ва за самото приготовление на конкретните форму-ли, както били предписани от лекарите. В по-големи-те аптекарски магазини можело да има стая за кон-султиране на пациентите, където аптекарят или чиракът му помагали на клиентите с избора и покуп-ката на стоките им. Множество аптекарски магази-ни също така имали голяма градина до тях за отглеж-дането на по-разпространените медицински билки, използвани в практиката им. Макар някои медицински билки да са се отглеждали от средностатистиче-ския жител в двора му с цел самолечение, повечето по-екзотични билкови стоки можели да бъдат закупе-ни само в местния аптекарски магазин. Тези билки и подправки, идващи от далечни земи, включвали джин-джифил, кисела трева, шафран, кубеб пипер, карам-фил, канела и индийско орехче.

ГИЛДИИТЕ Редица еснафи били сформирани в Лондон още от началото на ранния средновековен период. Тези есна-фи, известни още като гилдии, отговаряли за качест-вото и стандартите на услугите, предоставяни от членовете им. Аптекарите първоначално принадле-жали към гилдията на бакалите. Чак през 1617 г. те се отделили в собствена гилдия, съсредоточена върху медицинските билки и подправки – за разлика от бакалите, които се занимавали с кулинарните билки и подправки.

Бакалите продавали билки, подправки и други артику-ли пряко на потребителите. Те не ги преработвали по никакъв начин. За разлика от тях аптекарите използвали билките и подправките като суровина за редица билкови препарати. Тези съставки били дес-тилирани, варени, счуквани, смилани и т.н., за да про-изведат различни видове хапчета, сиропи, мехлеми и

ЛЮБОПИТНО

5

други медикаменти, които след това били предлага-ни за продажба.

1180 г. Приблизителна дата на основаването на гил-дията на продавачите на подправки.

1340 г. Гилдията на бакалите в Лондон получава хар-тата си. Тази гилдия е била обединение на бакалите, продавачите на подправки и апте-карите.

1376 г. Гилдията на продавачите на подправки става известна като Компанията на бакалите в Лондон.

1428 г. Почитаемата компания на бакалите получа-ва кралска харта.

1617 г. Почитаемото общество на аптекарите в Лондон получава хартата си. Така аптекари-те се отделят от бакалите и продавачите на подправки, сформирайки собствена гилдия.

1815 г. Приет е законът за аптекарите, което дава възможност на Обществото на аптекарите да издава лицензи на квалифицираните си членове, позволявайки им да практикуват медицина.

1832 г. Основана е Британската медицинска асоциа-ция.

РАСТЕНИЯТА Латинските имена на растенията понякога ни дават идея за историческата им употреба. Включването на думите officinalis, officinale и officinarum във втора-та част на латинските имена на растенията указва растение, за което се смятало, че има лечебни свой-ства и било част от официалната фармакопея. Фармакопеята представлявала списък с медицински билки заедно с техните употреби и била наричана още materia medica. Следват някои от свойствата на по-често срещаните билки, продавани в аптекарски-те магазини по онова време:

Пелин (Artemisia absinthium) – Тази горчива билка била добавяна за придаване на аромат на бирите, както хмелът се използва от съвременните пивовар-ни. Етеричното масло от пелин било използвано като мощно средство против червеи.

Г-жа М. Грийв посвещава общо четири страници на описанието на пелина в книгата си „Модерна книга за билките” (The Modern Herbal, M. Grieve), включително следното: „Силно горчивите, тонизиращи и стимули-ращи качества са направили пелина не само съставка в медицинските препарати, но и в различни ликьори, от които главният е абсентът, чиято основа е абсинтолът, извлечен от пелина. Пелинът, използван в правенето на този ликьор, носи също така името „Вермут” – „пазител на ума” – поради медицинските си качества като възстановително средство за нер-вите и менталното здраве. Ако не се приема често,

той успокоява спинална раздразненост и дава тонус на хората със силно нервен темперамент... Когато се приема в прекомерни дози, причинява световър-теж и пристъпи на епилептични конвулсии.”

Калоферче (Balsamita major tanacetoides) – Калофер-чето се използвало като тоник от аптекарите и било една от билките, добавяна за ароматизиране на бирата през Средновековието.

Ранилист (Stachys officinalis) – Английският аптекар Никълъс Кълпепър споменава следната употреба на ранилиста в книгата си „Опитният билков и англий-ски лекар” (The Complete Herbal and English Physician, Nicholas Culpeper): „Стрит на прах, смесен с чист мед, той е полезен при всички видове кашлици или настинки, хриптене или дихателна недостатъчност, или секреция на белите дробове, причиняваща тубер-кулоза.”

Очанка (Euphrasia officinalis) – Кълпепър споменава: „Тя е под знака на Лъва и лъчите на Слънцето. Ако тази билка бе използвана толкова, колкото е прене-брегвана, тя би свила наполовина бизнеса на произво-дителите на очила; а човек би помислил, че разумът трябва да научи хората да предпочитат да пазят естественото пред нуждата от изкуствени очила.”

Копър (Foeniculum vulgare) – Копърът, както и мен-тата, бил използван в разтвор за облекчаване на коликите, който давали на бебетата в малки дози, за да им помогне при газове и спазми.

Росопас (Fumaria officinalis) – Кълпепър пише следно-то за тази билка: „Изсушена и стрита на прах, тази билка, приемана известно време, лекува меланхолия...” Пушекът, произведен при изгарянето на това расте-ние също така бил използван при екзорсизъм, за про-гонване на злите сили и други зловредни неща.

Лавандула (Lavandula angustifolia) – Лавандулата се използвала заедно с други билки като лимонов балсам и лайка за производство на възглавници за спане. Тези ароматни възглавници били слагани под главите на хората през нощта, за да подпомагат отпочиването на онези, които страдали от безсъние. Една-две капки етерично масло от лавандула се разтривали в слепоочията за облекчаване на болката при главобо-лие.

Медуница (Pulmonaria officinalis) – Кълпепър хвали ползите от това растение като възкликва: „Изглежда Юпитер притежава тази билка! Тя е от голяма полза за лекарите, понеже им помага да лекуват болести на белите дробове като кашлица, спазми, дихателна недостатъчност, които тя лекува и у хората, и у зверовете.” Δ

6

Невен (Calendula officinalis) – Невенът бил добавян в билковите формули заради антисептичните си качества, което помагало за заздравяването рани. Венчелистчето на невена било също така използвано за приготвянето на хранителен, оздравителен бульон за възстановяване. Кълпепър споменава тази упо-треба на невена така: „Цветовете, зелени или изсу-шени, се използват често за приготвянето на гре-яно вино, бульон или напитки за успокоение на сърце-то и духа, и за прогонване на всяко зловредно или заразно качество, което може да ги раздразни.”

Розмарин (Rosmarinus officinalis) – Г-жа М. Грийв спо-менава употребата на розмарина, както следва: „Стар обичай е да се гори розмарин в стаите на болните, а във френските болници е обичайно да се гори розмарин с плод от синя хвойна за пречистване на въздуха и предотвратяване на инфекции. Както и седефчето, тя е била поставяна в съдебните зали като предпазно средство срещу заразяване с тиф.”

Соломонов печат (Polygonatum officinale) – Според Джон Джерард в неговата „Книга за билките” (The Herbal, John Gerard) тази билка била използвана „за премахване за една, максимум две нощи, всяко ожулва-не, синявица или натъртване, получено при падане или поради опърничавостта на жените, натъкнали се на юмруците на чевръстия си съпруг, и други подобни.”

Маясълче (Myrrhis odorata) – това растение било използвано при множество оплаквания от лошо хра-носмилане и също така се е смятало, че предпазва от черната смърт, както наричали чумата.

АПТЕКАРИ В БРИТАНСКИТЕ КОЛОНИИ В СЕВЕРНА АМЕРИКА„Задачата ми като специалист по исторически възстановки е да опиша аптекаря от XVIII век и познанието му. Това, което знаем за билките днес, е много различно от онова, което знаели аптекарят или акушерката в британските колонии в Америка по онова време. Те току-що излизали от Средновековието по отношение на начина си на мислене, силно повлиян от суеверия, и не им е идвало на ум да тестват материалите, преди да ги изпитат върху клиентите си. Те следвали пътя на индивидуализирания експеримент, и когато правели грешки, почти никога не знаели защо.” Дон Крейг, писател, дърводелец и специалист по исторически възстановки

С идването на европейските имигранти, аптекар-ската търговия пристига в Новия свят, където имало голямо търсене на тази практика. Освен че предоставяли лекарства на клиентите си, колониал-ните аптекари също така поправяли счупени кости, вадели развалени зъби и извършвали други хирургичес-

ки процедури; те били по-скоро лични лекари, отколко-то фармацевти.

Колониалните аптекари можели също така да обуча-ват един или повече чираци в аптекарския занаят. Чираците обикновено били обучавани 7 години, рабо-тейки като асистенти на аптекаря, и вършели пре-димно ръчен труд, докато учели аптекарския занаят. Понякога аптекарите били обучавани от лекар или хирург, докато получавали необходимите познания, за да открият собствен магазин. Възстановка на апте-карски магазин от XVIII век може да бъде видяна в етнографския музей на колониалния Уилямсбърг в щата Вирджиния.

Освен всичко друго обаче, чрез контактите си с раз-лични индиански племена колониалните аптекари имали достъп до множество нови лечебни растения, които били местни за Северна Америка. Някои от тези лечебни растения от Новия свят, използвани от колониалното аптекарство, след това били въве-дени и при техните европейски колеги. Те включвали билки като Eutrocheum (Eupatorium purpureum) и пче-лен балсам (Monarda didyma).

Някои индиански билки били опасни, ако не се съблюда-вал подходящ метод на прилагане. Например тату-лът (Datura stramonium), известен още като астра-гал, индианска ябълка и дяволски тромпет, бил опасно растение, което при вътрешно приложение можело да причини силни халюцинации и дори смърт. Индианците използвали това силно и потенциално опасно растение под внимателно наблюдение за мно-жество ритуални и медицински цели.

„ЗМИЙСКО МАСЛО” И ДРУГО ШАРЛАТАНСТВО Билковите лекове, продавани в аптекарските магази-ни често имали съмнителна репутация. Част от тях били качествени, докато други, описвани с израза „змийско масло”, били фалшиви и били продавани от шарлатани, преструващи се, че имат подходящото образование. Тези лекове били потребявани в големи количества от нетърпеливи пациенти, търсещи бързо облекчение на болежките си. Например леген-дарното лекарство териак било смятано за универ-сален лек, продаван в повечето аптекарски магазини. Съществували различни рецепти за тази панацея, някои от които съдържали до 64 различни съставки. Много от тях били с билков произход, но този чудо-творен елексир понякога съдържал съставки като печена змийска кожа.

Чесънът бил познат като „териака на бедняка” по време на Ренесанса. Смятало се, че лекува широк кръг болести, а като бонус прогонвал вампири и вър-колаци. Днешните билкари са доказали, че тази билка

7

наистина е панацея, тъй като намалява кръвното налягане и холестерола и има доказани антибактери-ални качества.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕС течение на времето аптекарите еволюирали в днешните фармацевти, изпълняващи рецепти спо-ред указанията на лекарите и оказващи помощ на пациентите според познанията си. Въпреки че съвре-менните фармацевти нямат право да предписват лекарства или да диагностицират пациенти, те могат да предложат общи медицински съвети.

Билковите лекове все още се използват днес. Един поглед в местната дрогерия разкрива голямо коли-чество таблетки, тинктури, лосиони и етерични масла на билкова основа, от които клиентите могат да избират – точно както правели в старите апте-карски магазини едно време.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

1. Craig, Don. "Snailwater and Sun-Downers", The Herb Quarterly, Fall 1993, 26-30.

2. Culpeper, Nicholas. Culpeper's Complete Herbal and English Physician Enlarged.

Glenwood, IL: Meyerbooks, 1990.

3. Gerard, John. The Herbal or General History of Plants. NY: Dover Publications, 1975.

4. Gill JR., Harold B. The Apothecary in Colonial Virginia. Charlottesville, VA: The

University Press of Virginia, 1972.

5. Grieve, Mrs. M. A Modern Herbal in Two Volumes. NY: Dover Publications, 1982.

6. Lamont-Brown, Raymond. Royal Poxes and Potions; The Lives of Court Physicians,

Surgeons and Apothecaries. United Kingdom: Sutton Publishing, 2001.

7. Rawcliffe, Carole. Medicine and Society in Later Medieval England. London:

Sandpiper Books, 1999.

8. Smythe, Lynn. "The Art and Craft of the Apothecary." Winter 2005 issue of The Herb

Quarterly, pages 50-54.

НАМАЛЯВАНЕТО НА СОЛТА МОЖЕ БИ НЕ Е ПОЛЕЗНО ЗА ВСИЧКИ ВЪЗРАСТНИ ХОРА

Ново изследване не подкрепя намаляването на приема на солта като начин за подобряване здравословното състояние на възрастните хора и намаляване вероятността от сърдечносъдови проблеми и смърт.

НЯМА КАТЕГОРИЧНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ПРИЕМА НА СОЛ И СМЪРТНОСТТАВ Грузия е било проведено 10-годишно изследване на 2600 възрастни доброволци за преценка на консумацията на сол. Учените проследили колко от участниците в проучването развили сърдеч-носъдов проблем и при колко е настъпила смърт в резултат на това. Въпреки че връзката с кон-сумацията на сол била наблюдавана много внима-телно, не е отчетена статистически значима връзка между дневния прием на сол и настъпва-нето на смърт или развитието на заболяване.

ДАННИТЕ НЕ ПОДКРЕПЯТ ОБЩЕСТВЕНОЗДРАВНИТЕ ДИЕТИЧНИ ВИЖДАНИЯТези данни са в противоречие с постулатите в областта на общественото здраве, препоръчващи всеки над 50 години да намали драматично консумацията на сол под 1500 mg дневно. Тъй като всички доброволци са били над 71-годишна възраст когато е започнало изследването, не изглежда възрастните хора да са особено чувствителни към солта.

Опитите да се накарат възрастните да редуцират значи-телно солта може би няма голямо значение за здравето им, но безспорно влошава вкусовите качества на много от любимите им храни.

Авторите на изследването заключават: „Нашите данни подчертават необходимостта от убедителни доказател-ства, по възможност от строго контролирани изпитва-ния, тестващи злоупотребата със сол, преди прилагането на политика на ограничаване на солта за възрастните хора под препоръчвания в момента прием (2,3 mg/дневно).“

ФМ

ПРЕПАРАТИ НА ФОКУС

10

ХРАНЕНЕТО комплексен интервенционен подход за

превенцията и третирането на сезонните грипни инфекции

Ро за лин КОС ТОВ, маг. фарм.

ХРАНЕНЕ И ЗДРАВЕ

Всяка година в периода между Коледа и Великден се разпространява поредната грипна епидемия, която нанася значими здравни, социални и икономически щети и отнема живота на не малко хора. Периодично човечеството преживява пандемични вълни от грип-ни инфекции, жертвите от които са огромни. Пандемията от т.нар. "Испански грип" А/H1N1 разра-зила се през 1918–1919 г. отнема живота на повече от 40 милиона души, а жертвите от последвалите пандемии са: от "Азиатски грип" А/H2N2 през 1957 г. – около 4 милиона, от "Хонг-Конг грип" А/H3N2 през 1968 г. – около 1.5 милиона, от "Руски грип" A/H1N1 през 1977 г. около 1 милион и от последната пандемия от "Свински грип" А/H1N1 през 2009 г. – около 300 000.[1,2]

Според световните здравни и изследователски общ-ности, това, че човечеството ще бъде сполетяно от поредната грипна пандемия не подлежи на съмне-ние, но проблемът е какъв ще бъде грипният щам, който ще я предизвика. Като потенциални заплахи се посочват А/H2N2, който повече от 50 години не се е проявявал, както и високо патогенните причинители на "Птичи грип" А/H5N1 и А/H7N9 ако мутират и при-добият способността да се предават от човек на човек. Спорадичната и ограничена епидемия в Китай от силно смъртоносния щам А/H7N9 през 2013 г. под-сказва, че тази заплаха е напълно реална.[1]

Както сезонните грипни епидемии, така и глобални-ят потенциален пандемичен риск активно стимули-рат разработването и проучването на ефективни лекарствени продукти за превенцията и лечението на грипните инфекции, но това е труден процес. В момента в световен план съществуват четири анти-инфлуенца А препарата – oseltamivir (Tamiflu), zanamivir (Relenza) за инхалиране, peramivir (Peramiflu) за i.v. приложение и laninamiviroctanoate (Inavir) за инха-лиране на 1 доза за 5 дни. Всички тези препарати са

инхибитори на ензима неураминидаза – гликопротеи-нова структура от обвивката на инфлуенца вируси-те, чиято активност е насочена към процесите на размножаването на грипните вируси, а също и към свързването им с клетките на човешкия организъм. В различна степен на разработване и проучване са и препарати инхибитори на хемаглутинина – другата изключително важна гликопротеинова структура на вирусната обвивка, която упражнява ефекти свърза-ни със свързването и сливането на инфлуенца вируси-те с мембраните на човешките клетки, но тези препарати вероятно ще се появят в по-далечното бъдеще. Противогрипните ваксини също не могат да бъдат напълно надеждни средства за превенция-та на грипните инфекции, тъй като понякога грипни-те вируси мутират или се разпространяват неочак-вани вируси, които не са включени в сезонните вакси-ни. Като примери могат да послужат отсъствието във ваксината на свинския грип през първата година от появата му, а също и отсъствието от актуална-та за тази година ваксина на циркулиращия понасто-ящем щам на грипния вирус А/H3N2 Texas. Създаването на универсална противогрипна ваксина също ще при-надлежи на бъдещето. Почти е невъзможно да се разчита на амантадин и ремантадин – инхибитори-те на инфлуенца протеин М2-протонен канал, при-състващ във вирусните обвивки и влияещ върху раз-множаването, поради високата степен на резис-тентност спрямо тях.[1]

Съществуват и редица допълнителни фактори, които оказват негативно въздействие, свързано с повишаването на пандемичния риск и ограничаване-то на превенцията и справянето с грипните панде-мии, а в частност и със сезонните епидемии, като например:– наличие на очаквания за по-изразена тежест на

инфекциите и съпътстваща по-висока смърт-ност;

11

Δ

– възможни проблеми с достъпа до достатъчни количества ваксини и противогрипни лекарства, поради факта, че повечето страни зависят от техния внос и не разполагат с локално производ-ство;

– възможни рискове от поява на дефицит от финан-сови ресурси за оказване на подкрепа за достъп-ността на лекарствата и ваксините и за покри-ване на нуждите на населението от превенция и лечение;

– наличие на широк набор от предпоставки за потенциално влошени имунен и антиоксидантен статус на немалка част от населението в резул-тат от нездравословен начин на живот, маргина-лизиране на здравословното хранене и консумация основно на храни с ниска хранителна плътност.

Оценявайки изложените по-горе относително небла-гоприятни дадености и динамиката на глобалния потенциален пандемичен, а също и епидемичен риск, световната здравна и изследователска общност ориентираха интереса си в търсенето на рационал-ни и актуални комплексни алтернативни подходи за ограничаване на рисковете и щетите от грипните инфекции. Тези алтернативни подходи са насочени в три основни насоки, а именно установяване и пред-приемане на адекватни действия за елиминиране на рисковете от грипни инфекции произтичащи от обкръжаващата среда, както и от неблагоприятни-те поведение и навици на хората.

Третата насока е осигуряването на научнообоснова-на информация за различните храни и техните нутри-енти, които биха допринесли здравни ползи и биха могли да се включат в ежедневното хранене, като негови достъпни и приемливи компоненти за пости-гане целите на превенцията и третирането на грип-ните инфекции.

НЯКОИ РИСКОВИ ФАКТОРИ ПОВЛИЯВАЩИ РАЗВИТИЕТО НА ГРИПНИТЕ ИНФЕКЦИИ1. Замърсяването на въздуха, най-вече от автомо-билния трафик, активно допринася за повишаване на риска от грипни инфекции. Вдишването на дизелови-те изгорели газове и пушек съдържащ високи концен-трации на прахови частици и особено на фини прахо-ви частици предизвикват както завишаване на инфе-ктирането с инфлуенца вируси, така и промяна на имунните функции и възпалителните отговори към грипните инфекции.[3,4] Отделяните изгорели газове от бензиновите двигатели повишават нивото на озона във въздуха, който е причина за повишен риск от инфектиране с грипните вируси.[5]

2. Както тютюнопушенето, така и пасивното пуше-не чрез вдишване на дима от непушачите води до

повишаване чувствителността на носната лигавица към инфлуенца вирусите, а също и до развитие на въз-палителни отговори на инфекцията с тях. Същевре-менно се установява и наличието на по-големи коли-чества на инфлуенца вируси в носната лигавица.[6]

3. Витамин Д играе важна роля в защитата на човешкия организъм срещу грипните инфекции. Дефицитът от Витамин Д, предизвикан от ограни-чено излагане на слънце, работа на закрито, обличане с неподходящо облекло, замърсената атмосфера, кон-сумация на месо, мляко и яйца от животни отглежда-ни на закрито и без достатъчен престой на слънце, както и липсата на храни обогатени с Витамин Д – напр. хляб, мляко и др., представлява комплексен рис-ков фактор за развитието на инфлуенца инфекциите. Съобщават се данни доказващи, че за всяко повиша-ване на плазмената концентрация на Витамин Д с 10 nmol/L рискът от грипна инфекция се понижава с 7%.[7,8,9]

4. Затлъстяването, предизвикано от нездравослов-но хранене, води до влошаване на паметта и отгово-рите на Т-клетките към грипните вируси, както и до влошена имунна компетентност спрямо инфекциите с тях.Друг сериозен проблем свързан със затлъстяването е компрометирането на отговора на организма към прилаганите противогрипни ваксини.[10,11,12]

5. Недоимъчното хранене стои в основата на реди-ца проблеми свързани с грипните инфекции. Огра-ничената консумация на храни богати на протеини, а също и на пълнозърнести храни, млечни храни, риба, плодове – вкл. цитруси, ябълки и др., зеленчуци – вкл.и от сем. Кръстоцветни, лук, гъби и др. води до влоша-ване на имунните функции, повишена чувствител-ност към инфлуенца вирусите и до по-висока заболе-ваемост и смъртност, като рискът при децата е отчетливо по-голям.[13,14]

6. Дефицитът на Цинк е класифициран от СЗО на 11 място като рисков фактор за повишена заболевае-мост и смъртност, включително и упражняващ нега-тивен ефект върху имунните капацитет и функции, както и допринасящ за повишаване на честотата на инфекциите на белите дробове и на тежестта на протичането им.[15]

7. Дефицитът на селен е характерен за не малка част от света, включително и за югоизточна Европа. С него са свързани повишеният оксидативен стрес, отключването на възпалителните процеси и влоша-ването на имунните отговори свързани с грипните инфекции.[16]

8. Чувствително намалената традиционна консума-ция на червено вино и заместването є с консумация

12

на бира и на алкохолни напитки води до маргинализи-ране на приема на ресвератрол, който е свързан с инхибирането на процесите на размножаване на инфлуенца вирусите и на възпалителните отговори в резултат от инфекцията.[18]

9. Въпреки установената противовъзпалителна активност на дълговерижните омега-3 ПНМК при редица заболявания, сюплиментирането с DHA и EPA, вкл. и под формата на рибено масло при грипна епи-демия, води до повишаване на риска от инфекция в резултат от негативна промяна на имунните функ-ции, както и до по-продължителни и влошени клинич-ни прояви на грипната инфекция.[19,20]

10. Ограничената консумация на традиционните храни осигуряващи пробиотици в резултат на млеч-нокисела ферментация – натурално кисело мляко, кисело зеле и туршии и др., приготвени без консер-ванти и термична обработка, води до влошен ста-тус на чревния баланс на полезните бактерии. По тази причина се нарушава и регулацията на сигнална-та пътека по оста "черва – бял дроб" свързана с осигуряването на резистентност на респираторния тракт срещу грипните инфекции.[21] Същевременно системната завишена бактериална замърсеност на въздуха с различни и често нетипични бактерии води до съществена промяна на микробиотичния състав от непатогенни бактерии обитаващи белия дроб и ефективно регулиращи имунната му защита. Това спомага за повишаване на чувствителността на белия дроб към инфлуенца вирусите и повишаване на риска от инфекции.[22]

11. Съобщаването за установена резистентност на някои щамове на инфлуенца вирусите спрямо един-ствените засега ефикасни лекарства – неурамини-дазните инхибитори (Тамифлу и др.) представлява сериозен риск за лечението на грипните инфекции.[1,23]

НЯКОИ ФИЗИЧЕСКИ ИНТЕРВЕНЦИИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ РАЗПРОСТРАНЕ-НИЕТО И ПРЕВЕНЦИЯТА НА ГРИПАПрактикуването на тези интервенции е в значител-на степен ефективен подход за предпазване както от инфлуенца А, така и от инфлуенца В вирусите. За ограничаване на разпространението и ограничаване на риска от заразяване в практиката са се наложили социалното дистанциране, поставянето в изолация на болните от грип, носене на маска на носа и уста-та и много важният превенционен фактор – често-то миене на ръцете.[24] Друг установен подход за индивидуална превенция е неколкократното дневно жабурене и правене на гаргара с вода в периода на грипната епидемия.[25]

ОСНОВНИ НАСОЧЕНОСТИ НА ПОТЕНЦИАЛНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА КОНСУМАЦИЯТА НА РАЗЛИЧНИ ХРАНИ И ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИ СВЪРЗАНИ С ПРЕВЕНЦИЯТА И ТРЕТИРАНЕТО НА ГРИПНИТЕ ИНФЕКЦИИI. Въздействия върху активността на инфлуенца вирусите.1. Ограничаване на свързването на инфлуенца виру-

сите и тяхното сливане с клетките на човешкия организъм.

2. Инхибиране на процесите на размножаването на грипните вируси в човешките клетки.

II. Въздействия върху човешкия организъм свързани със стимулирането защитните му механизми и огра-ничаването на биологичните щети в клетките.1. Повишаване на имунната активност и компе-

тентност.2. Редуциране на клетъчния оксидативен стрес пре-

дизвикан от инфекцията с инфлуенца вирусите.3. Инхибиране на клетъчните възпалителни отгово-

ри на грипните инфекции.

ДЮЛЯ (Cydonia oblonga)Правилно съхранявана, дюлята е била традиционнен плод през зимата, когато в периода между Коледа и Великден се проявяват сезонните грипни епидемии. Дюлята е богата на биоактивни фенолни съединения като например кафеоилквинови киселини и кверцети-нови глюкозиди, на които се дължи установената анти-инфлуенца активност. На първата група съеди-ниния се базира инхибирането на хемаглутинина, което води до потискане на вирусната адхезия и сли-ване с клетките на човешкия организъм, докато втората група съединения редуцира клетъчния окси-дативен стрес.[26,27]

ЗЕЛЕН ЧАЙ (Camellia sinensis)Съдържащите се в зеления чай катехини – епигалока-техин галат (EGCG), епикатехин галат (ECG) и епи-галокатехин (EGC) упражняват отчетлив комплексен ефект срещу инфлуенца А вирусите като напр. H1N1и H3N2, a също и срещу инфлуенца В вирусите. EGCG в по-голяма степен и ECG в по-малка степен инхиби-рат активността на хемаглутинина и на неурамини-дазата, с което блокират ранните етапи на вирус-ния жизнен цикъл и проникващия в клетките капаци-тет.[28,29] Тези ефекти свързани с превенцията на грипните инфекции се потвърждават и от резулта-тите на рандомизирано, двойно сляпо и плацебо кон-тролирано проучване проведено с участието на здравни професионалисти в Япония.[30]

13

КУРКУМА (Curcuma longa)Едно от традиционните лечебни приложения на кур-кумата в далекоизточната народна медицина е свър-зано с предпазване и лечение от грипни инфекции. Съвременните изследвания установяват, че основно-то биоактивно съединение в куркумата, а именно куркуминът ограничава инфлуенца вирусните инфек-ции посредством инхибиране на активността на хемаглутинина и разгражда обвивката на грипните вируси.[31,32,33] Обичайният дневен прием на курку-ма е 2–2,5 g, като безопасността при бременни, кърмачки и деца не е установена и употребата след-ва да се избягва. Повишено внимание се изисква и от хора страдащи от камъни в жлъчката, както и от тези, на които предстои хирургична интервенция. Както катехините на зеления чай, така и куркуми-нът се характеризират с ниска бионаличност и това налага употребата и на други храни, с цел повишава-нето є. Черният пипер и съдържащият се в него пиперин е едно от утвърдените средства за тази цел. Консумацията на 3-4 зърна черен пипер осигурява нужното дневно количество от 15–20 mg пиперин. Друг фитонутриент, който също упражнява подобен потенциращ бионаличността ефект е кверцетинът, който присъства в червения и жълтия лук, ябълките, червеното вино, броколите и др.[34]

МАГДАНОЗ (Petroselinum crispum)Флавоноидът апигенин, който се съдържа в магдано-за упражнява инхибиращ ефект върху активността на инфлуенца вирусната неураминидаза, като ограни-чава проникването на вирусите в клетките и размно-жаването им. Съобщават се данни от експеримен-тално изследване, които показват, че етанолов екс-тракт на 50 g/l магданоз упражнява по-силен неура-минидаза инхибиращ ефект в сравнение с този на препарата Реленца.[35]

КИСЕЛЕЦ (Rumex acetosa)Надземните части на киселеца притежават анти-инфлуенца А вирусна активност срещу различни щамове на А/H1N1, включитело и срещу такива резистентни на Тамифлу. Едно от активните съеди-нения в киселеца – procyanidin B2 di-gallat блокира свързването и проникването на инфлуенца вирусите в клетките на организма, като ги предпазва от инфекциите, свързвайки се с хемаглутининовия сег-мент отговорен за контакта с рецепторите на клетъчните мембрани.[36]

ЧЕРВЕНА БОРОВИНКА (Vaccinium oxycoccus)Комплексът от съединения с високо молекулно тегло съдържащи се в Червената боровинка ограничава инфектирането с инфлуенца вируси, като редуцира вирусната адхезия към клетките на организма в резултат на инхибирането на хемаглутининовата активност на инфлуенца А/H1N1 и А/H3N2 и на инфлу-енца В вирусите.[37] За същия комплекс от съедине-

ния е установено, че също така инхибира и актив-ността на неураминидазата на инфлуенца А и В вирусите, като по този начин ограничава тяхното проникване и размножаване в клетките.[38] Резул-татите от рандомизирано и плацебо контролирано интервенционно проучване показват, че червената боровинка модифицира активността на първата защитна линия на имунната система на лигавичните епителни клетки, подобрява антиоксидантната активност и намалява тежеста на клиничните симп-томи на грипната инфекция.[39]

КАСИС (Ribes nigrum)Изследвания на плодовете на касиса за анти-инфлуен-ца вирусна активност показват, че те инхибират ефектите на инфлуенца А и В вирусите, като потис-кат вирусната адхезия чрез блокиране на хемаглути-нина, а също ограничават вирусното размножаване.[40,41] Проведените in vitro и in vivo изследвания на екстракт от листа от касис за анти-инфлуенца А вирусна активност установяват блокиране на вирус-ното проникване в клетките и ограничаване на раз-множаването, както и намаляване на вирусния титър.[42]

ПЛОДОВЕ ОТ ЧЕРЕН (ДЪРВЕСЕН) БЪЗ (Sambucus nigra)Изследвания на екстракти от плодове на черен бъз установяват наличие на комплекс от анти-инфлуенца вирусна активност включваща инхибиране на вирусни-те хемаглутинин и неураминидаза, блокиране на проце-сите на свързване, проникване и размножаване на грипните А/H1N1 и А/H3N2 и на В вирусите, както и на подобряване на клетъчните имунни отговори на вирусните инфекции, което прави плодовете на чер-ния бъз надеждно средство за превенция и третиране на грипните инфекции.[43,44,45,46] Данните от рандо-мизирана и контролирана клинична студия за проучва-не на активността на екстракт от черен бъз при инфекции от инфлуенца А и В вируси показват намаля-ване на тежестта на клиничната симптоматика и съкращаване на броя на дните на заболяването.[47]

Хранителни добавки съдържащи екстракти отЕХИНАЦЕА (Echinacea purpurea)Ехинацеята е традиционно утвърдено средство на народната медицина в различни страни за превенция и лечение на грипни вирусни инфекции, което се дължи на комплекс от съединения с изразена анти-инфлуенца активност. За този комплекс се установя-ва, че упражнява инхибиращи ефекти върху хемаглу-тинина, проникването в клетките и ограничаване на размножаването на инфлуенца А H1N1, H5N1 и H7N7 щамовете, като същевременно подобрява възпали-телните отговори на инфекциите.[48]

ГЛУХАРЧЕ (Taraxacum officinale)Водните извлеци от листата на глухарчето експери-

Δ

14

ментално упражняват анти-инфлуенца вирусен ефект, като инхибират определени процеси от раз-множаването на някои щамове на грипните вируси А/H1N1 и намаляват вирусните титри в клетките, без да повлияват гликопротеините на вирусните обвивки. Не са установени негативни въздействия върху структурите и виталността на заразените клетки.[49] Консумацията на инфуз от 3–4 g (около 1/2 чаена лъжичка) сухи листа от глухарче в 200 ml вода 2 пъти дневно би могла да подкрепи превенция-та и третирането на грипната инфекция при въз-растни хора. Листата от глухарче упражняват диуре-тичен ефект, което следва да се има предвид при хората с лекарствена диуретична терапия.

ЧЕРВЕНО ВИНОЧервените вина (ферментирали заедно с ципите и семките на гроздето) са добър хранителен източник на ресвератрол и на комплекс от биоактивни полифе-нолни съединения – напр. кверцетин, катехини и др. Ресвератролът инхибира in vitro и in vivo размножава-нето на инфлуенца А вирусите, като същевременно спомага и за ограничаването на вирусния товар в клетките на белодробната лигавица.[50,51,18] Тради-ционната консумация на 130–150 ml червено вино по време на храненията би могла да бъде част от пре-венцията на грипните инфекции. При намален прием на червено вино, като алтернативен източник на Ресвератрол може да бъдат червените боровинки, въпреки относително по-ниското му съдържание в тях и за които е установена изразена противогрип-на активност.

ПОРТОКАЛИ (Citrus sinensis)Портокалите са добър източник на хесперидин, който е глюкозид от флавоноидната група на флава-ноните и чийто агликон е хесперетинът. Хеспериди-нът и агликонът му притежават изразена актив-ност срещу инфлуенца А вирусите, коята се проявява чрез няколко механизма, а именно – потискане на про-цесите на вирусното размножаване in vitro, като инхибира вирусната неураминидаза; – модулиране на клетъчната автономна имунна защита и повишавай-ки клетъчния имунитет; – редуциране на белодробна-та патология индуцирана от грипната инфекция. За активността на хесперидина по отношение на вирус-ното размножаване може да се съди от факта, че количеството на инфлуенца вирусите в третирани-те клетки е 148 пъти по-ниско от това в контрола-та.[52,53] Портокалите и лимоните, които също съдържат известно количество хесперидин е необхо-димо да се консумират тънко обелени, тъй като хесперидинът и хесперетинът (агликонът) основно се съдържат в бялата, гъбеста тъкан на кората. И портокалите и лимоните са достоверни източници на Витамин С, който упражнява анти-инфлуенца активност.

ВИТАМИН СВитамин С е важен есенциален фактор за анти-инфлуенца имунните отговори на инфекцията, които се свърват с участието на Витамин С в стимулира-не на продуцирането на интерферон алфа и бета в началните етапи на развитие на инфекцията, напр. от инфлуенца А вирус H3N2.[54]

ЛУК – ОБИКНОВЕН ЖЪЛТ и ЧЕРВЕН (Alium cepa)Лукът е изпитано традиционно средство за превен-ция и третиране на грипните инфекции. Той е отли-чен хранителен източник на две флавоноидни съеди-нения, на които основно се дължи неговата противо-грипна активност, а именно кверцетин и изокверце-тин (кверцетин-3-О-глюкозид). Кверцетинът е с по-високо съдържание в червения лук, докато обикнове-ният жълт лук осигурява по-високо съдържание на изокверцетин. Източници на кверцетин са също така и ябълките, червеното вино, броколите, черве-ните боровинки и др., докато изокверцетинът при-съства в ябълките, къдравото зеле, черната боро-винка, черницата, жълтия кантарион и др.[55] Консу-мацията на лука е препоръчително да бъде в суров вид или леко запечен на цели глави с люспите, тъй като при пържене се губят около 33% от флавоноиди-те, при сотиране и варене – около 20%. Изоквер-цетинът упражнява противогрипна активност като инхибира размножаването на инфлуенца вирусите.[56] Кверцетинът осигурява комплекс от анти-инфлу-енца ефекти, а именно – намалява чувствителност-та към инфлуенца инфекциите [57]; – предпазва белия дроб от оксидативния стрес в резултат от клетъч-ната инвазия на инфлуенца вирусите, като стимулира повишаването на клетъчните нива на защитните антиоксидантни ензими [58]; – понижава отделянето на про-възпалителни цитокини в белодробната лига-вица, като упражнява протективен ефект и подобря-ва функциите на белия дроб при инфлуенца А/H1N1 вирусна инфекция.[59] Лукът притежава способност-та да акумулира селена от почвите, като доставяй-ки го с храненето в организма осигурява продуцира-нето на редица антиоксидантни ензими в клетките, които упражняват превантивен ефект срещу грип-ните инфекции.[60]

ЯБЪЛКИ (Malus domestica)Ябълките традиционно присъстват в храненето освен с вкусовите си качества и като средство за предпазване от заболявания, включително и от грип-ни инфекции. Те съдържат богат комплекс от биоак-тивни полифенолни съединения – напр. кверцетин, изокверцетин, процианидин В, епикатехин и др., а също и Витамин С, минерали и др. Полифенолите в ябълките упражняват изразен антиоксидантен ефект, допълван и от Витамин С.[61] Тези съединения действат протективно срещу инфлуенца инфекции-те, като инхибират размножаването на грипните вируси [56] и понижават чувствителността към тях

15

[57], ограничават възпалителните реакции и подоб-ряват имунната компетентност.[54,60] Важно усло-вие за пълноценната проява както на антиоксидант-ния, така и на комплексния протективен ефект е ябълките да се консумират без да се белят, тъй като концентрацията на полифенолите в кората на ябълките е много по-висока отколкото в месестата им част.[62]

ПИЛЕШКА СУПАПилешката супа е изпитано и утвърдено средство на народната медицина в много страни по света за превенция и третиране на грипните инфекции, но нейната ефикасност зависи основно от състава и начина на приготвянето є.

Глутатионът играе важна роля на клетъчен антиок-сидант в организма, като способства за поддържа-нето на нормалния редокс статус. В резултат от грипната инфекция силно се намалява нивото на глу-татион в белодробните клетки, което води до каска-да от вредни ефекти протичащи в тях. Възстано-вяването и поддържането на оптималните нива на глутатион води до инхибиране на размножителния потенциал на инфлуенца вирусите, което ограничава развитието на инфекцията от една страна, а от друга до понижаване на оксидативния стрес, като се подобрява редокс статуса, до редуциране на възпали-телните процеси и до подобряване на имунитета на клетките на дихателния тракт.[63,64] Глутатионът много трудно се осигурява с храната поради ниската бионаличност. Организмът сам може да синтезира глутатион при наличие на аминокиселините цистеин, глицин и глутаминова киселина. Пилешкото бяло месо е много добър източник, както на цистеин, така и на метионин, от който организмът сам синтезира цистеин, докато хрущялите и сухожилията на пилеш-ките крака са източници на глицин. Така че пилешка-та супа приготвена от изваряване на цялото пиле заедно с краката е отличен източник за осигуряване на глутатион за организма.

Нейният противогрипен потенциал би се подобрил, ако тя бъде обогатена с леко сварен лук и с доста-тъчно магданоз.

БРОКОЛИБроколите от векове имат репутацията на много полезна за доброто здраве храна. Наред с комплекса от биоактивни фитонутриенти, важна роля за пре-венцията и третирането на грипните инфекции играе сулфорафанът, на който броколите са отличен източник. Той се продуцира от неговия прекурсор глюкорафанин под въздействието на ензима мирози-наза при нарязване или дъвчене на суровите броколи, бяло и червено зеле, карфиол и др. При термична обработка мирозиназата се инактивира и не може да продуцира сулфорафан и броколите и другите зеле-

ви храни губят голяма част от активността си. Приемането на сулфорафан с храната води до пови-шаването на нивата на Фаза II антиоксидантните ензими в клетките на горните дихателни пътища на хората, като се ограничават оксидативният стрес и възпалителните процеси. Така употребата на сул-форафан, в качеството му на индиректен антиокси-дант, представлява нова стратегия за превенция и третиране на щетите на дихателните пътища индуцирани от оксидативния стрес, каквито щети причиняват и грипните инфекции.[65] Тютюнопуше-нето повишава чувствителността към грипните инфекции и влошава антивирусните отговори на клетките на носната лигавица.[6] Резултатите от рандомизирано, двойно сляпо и контролирано проуч-ване за ефекта от консумацията на около 110 g/ден броколи върху заразена с инфлуенца вирус носна лига-вица на пушачи, показват, че сулфорафанът от броко-лите оказва изразен антиоксидантен ефект, ограни-чава възпалителните процеси и вирусния товар в клетките.[66] Положителните ефекти на броколите и сулфорафана при пушачи страдащи от грипна инфекция могат да бъдат допълнително потенцира-ни от употребата на червено вино и ресвератрол, които упражняват протективен ефект срещу инду-цираните от тютюневия дим оксидативни и възпали-телни увреждания на белия дроб.[67,51]

ЖЪЛТ КАНТАРИОН (Hypericum perforatum)Употребата на воден извлек от жълт кантарион е ефективен превантивен и лечебен подход при инфек-ции с инфлуенца А вируси, като подобрява имунната защита на белия дроб и намалява вирусния товар в клетките.[68]

БРАЗИЛСКИ ОРЕХ (Bertholletia excelsa) и СЕЛЕНПри проучване проведено с деца страдащи от грипна инфекция с инфлуенца А/H1N1 са установени силно занижаване на плазмените концентрации на селен, на антиоксидантните ензими и тяхната активност и особено на Глутатион пероксидаза-1, както и много високи нива на С-реактивния протеин – индикатор на възпалението. Грипната инфекция компрометира Селен-зависимата плазмена и клетъчна редокс сис-тема на организма, което състояние води до нега-тивни последици и показва важната роля на поддър-жането на добър селенов статус при грипна инфек-ция.[69] Важният клетъчен селен-зависим антиокси-дантен ензим Глутатион пероксидаза-1 е бариера за ограничаване на индуцираното от оксидативния стрес възпаление на белия дроб и на клетъчните увреждания предизвикани от грипната инфекция. При дефицит на селен както нивата, така и активност-та на Глутатион пероксидаза-1 се намаляват драма-тично.[70,16] Експерименталното in vivo сюплименти-ране със селен е оказало изразен протективен ефект срещу инфектирането с инфлуенца А/H1N1 вирус в сравнение с контролата. Това дава основание да се

Δ

16

приеме, че адекватното сюплиментиране със селен е осъществим подход за превенция на негативните имунни отговори провокирани от грипната инфек-ция, както и за постигане на протективни и тера-певтични резултати.[71] Бразилският орех е отличен хранителен източник на селен, който съдържа много високи концентрации от този елемент и при неадек-ватна консумация може да предизвика сериозна интоксикация. Данните от рандомизирано и плацебо контролирано проучване показват, че приемът на 2 ядки от бразилски орех дневно е достатъчен за по-добряването и поддържането на селеновия статус при възрастни хора.[72]

ГЪБИ и бета-1,3 ГЛЮКАНИНякои видове ядливи гъби са източници на бета-1,3/1,6 глюкани, които представляват полизахариди, съдържащи само глюкозни молекули свързани чрез бета-глюкозидни връзки в различни по вид вериги. Концентрацията на бета-глюкани е различна в отдел-ните видове гъби – напр. в култивираната печурка тя е значително по-ниска отколкото в кладницата (Pleurotus ostreatus), чийто бета-глюкан се нарича Плеуран и се използва като хранителна добавка. Консумацията на кладницата, която е достъпна поради масовото й култивиране, а също и на Плеурана като хранителен сюплемент оказват положителен ефект срещу инфекции на горните дихателни пъти-ща.[73] Данните от рандомизирано, двойно сляпо и плацебо контролирано проучване показват, че прие-мът на Плеуран намалява честотата на грипни и грипоподобни инфекции при деца страдащи от чести инфекциозни заболявания на дихателния тракт.[74] В друго проучване със същия дизайн сюплиментиране-то с Плеуран на атлети понижава заболеваемостта от вирусни инфекции и подобрява клетъчните имун-ни отговори на грипните инфекции.[75] Освен ядливи-те гъби и хлебната, и бирената мая са източници на бета - 1,3/1,6 глюкани. Резултатите от редица кли-нични студии показват, че прилагането на бета-глю-кани извлечени от мая при деца води до подобряване на функциите на имунната им система.[76] Включването на 80–100 g гъби, приоритетно кладни-ца, но и печурки – бяла или кафява, в дневното меню 4–5 пъти седмично, представлява удачна хранителна стратегия за поддържане на имунния статус в добра кондиция с цел превенция на грипната инфекция в периода на пред- или по време на грипна епидемия.

ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИЦИНКЦинкът е микроелемент играещ важна роля за нор-малното развитие и функциониране на организма, както и за осигуряването на добро здраве. Засега е установено участието му в повече от 300 ензима, но за съжаление човешкият организъм не разполага с депо за цинк и зависи изцяло от внасянето му с хра-ните, основно от растителен произход. Отглежда-

нето на храни върху бедни на цинк почви води до създаване и поддържане на цинков дефицит, който се компенсира с подходящо сюплементиране с храни-телни добавки или с програми за внасяне на цинк в почвите, а също така и с обогатяване с цинк на определени масови храни – напр. хляба. Освен почве-ният дефицит на цинк, допълнителни проблеми с неговото усвояване от храните предизвикват фита-тите, които присъстват в житните и бобовите култури. Този проблем може да бъде частично решен, като бобът, лещата, нахутът и при определени слу-чаи житните храни се накисват предварително във вода – булгур, овесени, житни, ечемичени и др. ядки. Същевременно богатите на протеини храни – месо-то, млякото, яйцата и др. подобряват усвояването на цинка.[17,77] Цинковият дефицит води до компро-метиране на имунните функции, до различни инфек-ции на дихателните пътища и стомашно-чревния тракт, до повишаване на оксидативния стрес и на възпалителните процеси, което способсва за пови-шаване на риска от заболявания и смъртност от инфекции особено при децата и хората в старческа възраст. Въпреки някои противоречиви резултати от клинични проучвания, съобщените напоследък данни от редица студии с достоверен дизайн показ-ват, че преодоляването на цинковия дефицит е интервенция, която води до отчетливи положителни клинични резултати при инфекции на долните диха-телни пътища – напр. пневмонии.[15,77,78,79] Сюпли-ментирането с хранителни добавки осигуряващи 10 мг/ден цинк за възрастни и деца над 10 год. и 5 mg/ден за деца от 3 до 10 год. е добра интервенция за поддържане на добър цинков статус. Особено полез-ни за целта са комбинираните състави с оптимални концентрации на витамини и минерали.

ВИТАМИН DУсловно наименованият Витамин D фактически е стероиден хормон регулиращ голям брой важни за организма функции. Витамин D сигнализира имунната система и модулира нейните отговори спрямо вирус-ни и бактериални инфекции чрез различни механизми, вкл. регулиране на възпалителната каскада чрез реду-циране продуцирането на про-възпалителни цитоки-ни, провокирано от вирусната грипна инфекция. Друг механизъм за упражняване на имуномодулиращия ефект е стимулиране на ендогенното продуциране на антимикробния пептид кателицидин LL 37, който освен редуцирането на имунните отговори с ограни-чаване на възпалителните цитокини, директно раз-рушава опаковъчната мембрана на инфлуенца вируси-те. [80,81] Въпреки първоначално получените неубеди-телни клинични резултати за упражняване на анти-инфлуенца активност на Витамин D, съобщаваните през последните години данни от проучвания с дос-товерен дизайн и адекватно дозиране показват поло-жителни ефекти при превенцията и третирането на грипните инфекции. За постигането на ефектите

17

свързани с антивирусната активност и повишаване на имунната защита на организма, от водещо значе-ние е преодоляването на дефицита на Витамин D и осигуряване на оптимални плазмени концентрации – 75–77 nmol/L.[80,82,9] За поддържането на тази дос-татъчност са необходими регулярен ендогенен син-тез на Витамин D от излагане на откритите части на тялото на UVB слънчева радиация и сюплименти-ране с достатъчни количества Витамин D с храната – от 10 до30 μg/ден в зависимост от интензивност-та и честотата на излагане на слънце.

ПОТЕНЦИАЛНО ПОЛЕЗНИ ХРАНИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И ТРЕТИРАНЕ НА ГРИПНИ ИНФЕКЦИИКИСЕЛО МЛЯКОВ Япония е разработено и се предлага кисело мляко за превенция на грипните инфекции, което е фермен-тирано с LB delbruecki ssp. bulgaricus OLL 1073R-1. Този щам е изолиран от натурално българско кисело мляко, като ефектът му е установен in vivo и в ран-домизирано и контролирано проучване.[83]

СКАЛНА РОЗА (Cistus incanus/За богатия на полифенолни съединения екстракт от Скалната роза (Средиземноморско растение) е уста-новен in vivo и в рандомизирано и контролирано кли-нично проучване, положителен ефект срещу инфек-ции на дихателните пътища и анти-инфлуенца вирус-на активност, които успешно се използват за пре-венция и лечение на грипни инфекции.[84]

Представеният списък от храни и хранителни добав-ки включва най-общо такива, които са достъпни и могат да бъдат включени в ежедневното меню съоб-разно техния профил на противогрипна активност. За една част от тези храни анти-инфлуенца ефекти-те са установени експериментално в in vitro и in vivo изследвания, докато с други са проведени рандомизи-рани и контролирани клинични проучвания, но предвид високия риск от инфекция по време на грипни епиде-мии, комплексната потенциална ефективност от консумацията им може да донесе здравни ползи и подкрепа за превенцията и третирането на инфлуен-ца инфекциите.

БИБЛИОГРАФИЯ:

1. Webster RG. et al.Continuing challenges of influenza. Ann NY Acad Sci 2014 /9/;

1323: 115-39 2. Dawood FS et al. Estimated global mortality associated with the first

12 months of 2009 pandemic influenza A H1N1 virus circulation: a modeling study.

Lancet Inf Dis 2014 epub June 2014 3. Jaspers I et al. Diesel exhaust enhances

influenza virus infection in respiratory epithelial cells. Tox Sci 2005; 85: 990-1002

4. Muller L et al. Diesel exhaust particles modify natural killer cell function and cytokine

release. PET 2013; 10: 16 5. Kesic MJ et al. Exposure to ozone modulates human

airway protease/antiprotease balance contributing to increased influenza A infection.

PLos One 2012; 7: e 35108 6. Noah TL еt al.Tobacco skoke exposure and altered nasal

responses to live attenuated influenza virus. FHP 2011; 119; 78-83 7. Cannell J et al.

Epidemic influenza and Vitamin D. Epid Inf 2006; 134: 1129-40 8. Sundaram ME et al.

Vitamin D and influenza. Adv Nutr 2012; 3: 517-25 9. Berry DJ et al.Vitamin D status

has a linear association with seasonal infections and lung functions in british adults. Br

J Nutr 2011; 106: 1433-40 10. Karlsson EA et al. Diet-induced obesity impairs the

T-cell memory response to influenza virus infection. J Imm 2010; 184: 3127-33

11. Milner JJ et al. The impact of obesity on immune response to infection. PR Nutr

Soc 2012;epub March 12. Sheridan PA et al. Obesity is associated with impaired

response to influenza vaccination in humans. IJOB 2012; 36: 1072-7 13. Taylor AK et

al. Protein energy malnutrition decreases immunity and increases susceptibility to

influenza infection in mice. JINFD 2012; epub Sept. 2012 14. Rodriguez L et al.

Malnutrition and gastrointestinal and respiratory infections in children: a public health

problem. IJERPH 2011; 8: 1174-85 15. Taneja DK et al. Zinc: an effective but neglected

child survival intervention. IJCM 2014; 396: 211-3 16. Jaspers I et al. Selenium

deficiency alters epithelial cell morphology and responses to influenza A viruses FRBM

2007; 42: 1826-37 17. Недкова В и сътр.Дефицит на цинк и селен в храненето

на децата. Мединфо 2009 18. Campagna M et al. Antiviral activity of resveratrol. BST

2010; 38: 50-3 19. Thies F et al. Dietary supplementation with EPA but not with other

LCn-3 or n-6 PUFAs decreases natural killing cells activity in healthy subjects. AJCN

2001; 73: 530-48 20. Schwerbrock NM et al. Fish oil fed mice have impaired

resistance to influenza infection. J Nutr 2009 139: 1588 21. Wu S et al. Microbiota

regulates the TLR7 signalling pathway against respiratory tract influenza A virus

infection. Curr Mic 2013; 67: 414-22 22. Ichinohe T et al. Microbiota regulates

immune defense against respiratory tract influenza A virus infection. PNAS USA 2011;

108: 5354-9 23. Thorlund K et al. Systematic review of influenza viruses resistance to

neuraminidase inhibitors. BMC InfDis 2011; 11: 134 24. Jefferson T et al. Physical

interventions to interupt or reduce the spread of respiratory viruses CDBSR 2011; 7:

6207 25. Satomura K. Prevention of Upper Respiratory tract infections by gargling:a

randomized controlled trial. AJPM 2005; 29: 302 26. Hamauzu Y et al. Phenolic profile,

antioxidant property and anti-influenza viral activity of Chinese quince, quince /Cydonia

oblonga/ and apple fruits. JAFC 2005; 53: 928-34 27. Silva BM et al. Protective effects

of quince fruit against oxidative hemolysis of human erythrocites. FCT 2009; 47: 1372-7

28. Song JM et al. Antiviral effect of cathechins in green tea on influenza viruses.Antivir

Res 2005; 68: 66-74 29. Kim M et al. Inhibition of influenza virus internalization by

EGCG. Antivir Res 2013; 100: 460-72 30. Matsumoto K et al. Effects of green tea

cathechins and theanine on preventing influenza infection among healthcare workers:a

randomized,double blind, controlled trial. BMC-CAM 2011; 11: 15 31. Yang J et al.

Influenza A virus entry inhibitors targeting the hemagglutinin. Viruses 2013; 5: 352-73

32. Chen DY et al. Curcumin inhibits influenza virus infection and hemagglutination

activity. Food Chem 2010; 119: 1346-51 33. Chen TY et al. Inhibition of enveloped

virus infectivity by curcumin. PLosOne 2013; 8: e62482 34. Dudhatra GB et al. A

comprehensive review on pharmacotherapeutics of herbal bioenhancers. SWJ 2012;

637953 35. Hae-Won Lee et al. Effects of apigenin and ethanol extract of parsley

/Petroselinum crispum/ on neuraminidase activity AJEBS 2012; 3/4/: 675-81

36. Darksen A et al. 3-O-galloylated procyanidins from Rumex acetosa inhibit

attachment of influenza A virus. PLosOne 2014; 9 /10/: e110089 37. Weiss ET et al.

Cranberry juice constituents affect influenza virus adhesion and infectivity. AntivirRes

2005; 66: 9-12 38. Oiknine-Djian F et al. High molecular weight constituents of

cranberry interfere with influenza virus neuraminidase activity in vitro. Planta Med 2012;

78: 962-7 39. Nantz MP et al. Consumption of cranberry polyphenols enhances human

gamma-delta - T cell proliferation and reduces the number of symptoms associated

with cold and influenza: a randomized, placebo controlled intervention study. Nutr J

2013; 12: 101 40. Ikuta K et al. Antiviral and antibacterial activities of blackcurrents /

Ribes nigrum/. MicImm 2012; 56: 805 41. Ikuta K et al. Anti-influenza virus activity of

two extracts of blackcurrent from New Zealand and Poland. FJMS 2013; 59 /1/: 2013

42. Haasbach E et al. Antiviral activity of Ladania067, an extract from wild blackcurrent

leaves against influenza A viruses in vitro and in vivo. Fr Mic 2014; 5: 171 43. Zakay-

Rones Z et al. Inhibition of seversl strains of influenza virus in vitro and reduction of

symptoms by an elderberry /Sambucus nigra/ extract during outbreak of influenza B

Panama. JACM 1995; 1: 361-9 44. Krawitz C et al. Inhibitory activity of standardized

elderberry liquid extract against clinically relevant human respiratory bacteria and

influenza A & B viruses. BMC-CAM 2011; 11: 16 45. Kinoshita E et al. Anti-

influenza virus effects of elderberry juice and its fractions. BBB 2012; 76: 1633-8

46. Swaminathan K et al. Binding of a natural anthocyanin inhibitor to influenza

neuraminidase by mass spectrometry. ABC 2013; 405: 6563-72 47. Zakay-Rones Z et

al. Randomized study of the efficiency and safety of oral elderberry extract in the

treatment of influenza A & B virus infection. JIMR 2004; 32: 133-40 48. Hudson J et

al. Echinaceae: a source of potent antivirals for respiratory virus infections. Pharm

/Basel/ 2011; 4: 1019 – 31 49. He W et al. Anti-influenza virus effect of aqueous extract

from Dandelion. Virol J 2011; 8: 52-8 50. Palamara AT et al. Inhibition of influenza A

virus replication by resveratrol. JID 2005; 191: 1719-29 51. Liu H et al. Resveratrol

protects against cigarette smoke induced oxidative damage and pulmonary

inflammation. IBMT 2014; 28: 465-71 52. Saha RK et al. Glucosyl hesperidin prevents

Δ

18

influenza A virus replication in vitro by inhibition of viral sialidase. BioPharmBul 2009;

32: 1188-92 53. Dong W et al A dual character of flavonoids in influenza A virus

replication and spread through modulating cell-autonomous immunity by MARK

signaling. SciRep 2014; 4: 7237 54. Kim Y et al.Vitamin C is an essential factor on the

anti-viral immune responses through production of interferon alpha/beta at the initial

stage of influenza A virus H3N2 infection. INW 2013; 13: 70-4 55. Rodriguez -Calderon

B et al. Flavonoids in onion cultivars /Alium cepa/ .JFSci 2008; 73: 599 56. Kym J et

al.Inhibition of influenza virus replication by plant derived isoquercetin. AntivirRes

2010; 88: 227-35 57. Davis JM et al. Quercetin reduces susceptability to influenza

infection following stressful exercise. AJDRICP 2008; 295: R505-9 58. Kumar P et

al.Effect of quercetin supplementation on lung antioxidants after experimental influenza

virus infection. ExpLungR es 2005; 31: 449-59 59. Wan Q et al. Effects on quercetin

on CDK 4 mRNA and protein expression in A549 cells infected by A/H1N1. BiomedRes

2013; 1: 766-70 60. Arnault I et al. Seleno compounds in garlic and onion. JChrom

2000; 1112: 23-30 61. Lee KW et al. Major phenolics in apple and their contribution

to the total antioxidant capacity. JAFC 2003; 51: 6516-20 62. Wolfe K et al. Antioxidant

activity of apple peels. JAFC 2003; 51: 6509-14 63. Cai J et al. Inhibition of influenza

infection by glutathione. FRBM 2003; 34: 928-36 64. Ghezzi P. Role of glutathione in

immunity and inflammation in the lung. IntJGen 2011; 4: 105-13 65. Riedl MA et al.

Oral sulforaphane increases phase II antioxidant enzymes in the human upper

respiratory airways. CunImm 2009; 130: 244-51 66. Noah T et al. Effect of broccoli

sprouts on nasal response to live attenuated influenza viruses in smokers: a randomized,

double blind study. PLosOne 2014; 9: e 109513 67. Kesic MJ et al. Nrf2 expression

modifies influenza A entry and replication in nasal epithelial cells. FRBM 2011; 51:

444-53 68. Xiu Ying P et al. Therapeutic efficacy of Hypericum perforatum extract for

mice infected with influenza A virus. Can J Phys 2012; 90: 123-30 69. Erkekoglu P et

al. Selenium levels, selenoenzyme activities and oxidant/antioxidant parameters in

H1N1 infected children. TJP 2013; 55/3/: 271-82 70. Yatmaz S et al. Glutathione

peroxidase 1 reduces influenza A virus induced lung inflammation. AJRCMB 2013; 48:

17-26 71. Yu L et al. Protection from H1N1 influenza virus infections in mice by

supplementation with selenium and comparison with selenium deficient mice. BTER

2011; 141: 254-61 72. Thompson CD et al. Brazil nuts: an effective way to improve

selenium status. AJCN 2008; 87: 379-84 73. Majtan J et al. Pleuran: an effective

nutritional supplement against upper respiratory tract infections. Med Sp Sci 2012; 59:

57-61 74. Jesenak M et al. Immunomodulatory effect of Pleuran /beta-glucan from

Pleurotus ostreatus/ in children with reccurent respiratory tract infections. Int Imm

2013; 15: 395-9 75. Bergendiova K et al. Pleuran supplementation, cellular immune

response and respiratory tract infections in athletes. FJAP 2011; 111: 2033-40

76. Richter J et al. Clinical trials of yeast derived beta-1,3 glucan in children: effects

on immunity. ATM 2014; 2: 15 77. Roohani N et al. Zinc and its importance for human

health: an intagrative review. JRES Med Sci 2013; 18: 144- 57 78. Prasad AS et al.

Discovery of human zinc deficiency: its impact on human health and disease. Adv Nutr

2013; 4: 176-90 79. Saha UH et al. The efficacy of zinc supplementation in young

children with acute lower respiratory infections: a randomized,double blind controlled

trial. Clin Nutr 2013; 32:193-9 80. Bergman P et al. Vitamin D and respiratory tract

infections: a systematic review and meta analysis of randomized, controlled trials.

PLosOne 2013; 8 /6/: e 65835 81. Barlow PG et al. Antiviral activity and increased host

defence against influenza infection elicited by human cathelecidin LL - 37. PLosOne

2011; 6 /10/: e 25333 82. Gunville CF et al. The role of vitamin D in prevention and

treatment of infection. IADT 2013; 12: 239-45 83. Makino S et al. Reducing the risk of

infection in elderly by dietary intake of yogurt fermented with LB delbruecki ssp.

bulgaricus OLL 1073R-1. Br J Nutr 2010; 104: 998-06 84. Kalus U et al. Cistus

incanus /CYSTUS052/ for treating patients with infection of upper respiratory tract: a

randomized, placebo controlled clinical study. AntivirRes 2009; 84: 267-73

Основанията на медиците, издаващи рецепти, да пренебрегват сигнали за нежелани

лекарствени взаимодействия

А. Дж. Гризъл, М.Х. Махмуд, И Ко, Дж. Е. Мърфи, Е. П. Армстронг, Г. Х. Скрепнек, У. Н. Джоунс, Дж. П. Шепърс, У. П. Ничол, А. Хоурани, Д. С. Деър, С. Т. Хауи, Д. С. Малоун

ЦЕЛИ Да се изследват основанията на медицински-те лица, издаващи рецепти, да пренебрегват сигнали-те за нежелани лекарствени взаимодействия (НЛВ) и да се определи дали тези основания са били от полза за фармацевтите при потвърждаването на рецепта-та.

ПЛАНИРАНЕ НА ПРОУЧВАНЕТОПроведохме наблюдателен ретроспективен анализ на данни за основанията за отхвърляне на сигналите за НЛВ, отчетени в компютъризирана система, обхваща-ща шест медицински центъра за военни ветерани.

МЕТОДИ Данните от сигналите за НЛВ (за взаи-модействия, описани като „критични” и „значителни”) бяха получени от фармацевтични справки за амбула-

ЛЮБОПИТНО

ФМ

19

торна грижа от 1 юни 2003 г. до 30 юни 2004 г. Основанията, поради които медиците, издаващи рецепти, не са зачели сигналите за НЛВ, бяха органи-зирани в 14 категории, след което бяха класифицирани по това дали са били клинично полезни или не за фарма-цевтите при оценяване на потенциалната вреда за пациента.

РЕЗУЛТАТИ От общо 291 890 случая на пренебрег-ване на сигналите за НЛВ, 72% се отнасяха за критич-ни НЛВ. В шестте медицински центъра за военни ветерани само 20% от основанията за незачитане на сигнали за критични НЛВ бяха оценени като клинично полезни за потвърждаване на рецептата. Въпреки че вписването на основанието за пренебрегване на сиг-налите за критични НЛВ е било задължително, 53% от отговорите бяха, че „не е вписано основание”. Водещите категории отговори при пренебрегване на сигнали за критични и значителни НЛВ бяха: „не е впи-сано основание”, „пациентът приема комбинация (от медикаменти)” и „пациентът е под наблюдение”.

ЗАКЛЮЧЕНИЯ Когато им се дава възможност да впишат основанията си за пренебрегването на сигнал за НЛВ, медиците, издаващи рецепти, рядко вписват клинични обосновки, полезни за фармацевти-те, които трябва да потвърдят съответната рецеп-та. Това извежда на преден план въпроса как трябва да бъдат проектирани компютъризираните системи за вписване на издадените рецепти от страна на медиците, които ги издават.

Над 1 млн. души всяка година страдат от реакции на предписани медикаменти и много от тези случаи се причиняват от взаимодействието между несъвмес-тими лекарствени препарати.

За съжаление, лекарите невинаги са наясно с потенци-алните опасности. Едно проучване е установило, че медиците, издаващи рецепти, се справят зле с тест „за домашно” относно това кои комбинации от меди-каменти не бива да се приемат заедно (Drug Safety, June, 2008).

Така например, само един на всеки петима е наясно, че препаратът против неврози Alprazolam е несъвмес-тим с антигъбичния агент Itraconazole.

Не е изненадващо, че на медиците, издаващи рецепти, им е трудно да си спомнят всичките опасни лекар-ствени взаимодействия. Все пак има твърде много опасни комбинации, за да се запомнят всичките.

Ето защо експертите се надяваха, че електронното издаване на рецепти с компютър или смартфон ще сигнализира на лекарите за възможни проблеми още преди да са написали рецептата. Оформя се все по-широк консенсус обаче, че само технологията не е

достатъчна, за да подсигури защитата на пациенти-те от подобни грешки. (Journal of Managed Care Pharmacy, Jan-Feb, 2012).

Лекарите често пренебрегват и отхвърлят сигнали-те, появяващи се в компютърните им системи, за взаимодействие между медикаменти (American Journal of Managed Care, Oct., 2007). Експертите наричат това „преумора от сигналите“, тъй като лекарите започват да проявяват безразличие към предупрежде-нията за лекарствените взаимодействия.

Едно изследване на рецепти, издавани на пациента при изписването му от болницата, разкрива сериоз-ността на проблема, както и едно потенциално реше-ние (Annals of Emergency Medicine, Feb. 2013). Изследователите са проучили 674 рецепти (около половината) от всички, изписани по време на трисед-мичен период в натоварен център за спешна помощ.

Почти една четвърт от рецептите, изписани на деца, и 8% от медикаментите за възрастни са съдържали съществени грешки и са представлявали риск за паци-ента, и то след преминаване през електронната сис-тема за проверка на взаимодействията на лекарства. В това изследване фармацевтите са открили грешки-те и са ги отнесли към лекарите, които са ги признали и са променили предписанията си.

Тъй като децата са твърде уязвими при грешки в изписването на лекарства и взаимодействията на медикаментите, Педиатричният център в Далас е назначил в спешното си отделение 10 фармацевти на пълен работен ден, за да преглеждат всяка рецепта преди да бъде издадена. Те разглеждат 20 000 рецепти всяка седмица и предотвратяват значителен брой нежелани лекарствени взаимодействия и други пробле-ми.

Тази ефикасна стратегия за двойна проверка на рецеп-тите струва скъпо, така че малко на брой болници могат да си позволят да я използват. Ето защо сами-те пациенти трябва да са двойно по-внимателни. Един пациент сподели следното преживяване: „Получих много лоша нежелана реакция от приемането на Gabapentin, Tramadol и Duloxetine. Казаха ми, че имам серотонинов синдром.”

Както болкоуспокояващото Tramadol, така и антиде-пресантът Duloxetine засягат неврохимичния серото-нин и заедно могат да причинят серотонинов синд-ром. Симптомите на тази животозастрашаваща реакция включват вълнение, треска, изпотяване, неконтролируеми мускулни контракции, учестено сър-цебиене и халюцинации. То може да се развие и да при-чини кома и смърт. Габапентинът си взаимодейства и с трамадола и с дулоксетина, така че цялата комбина-ция е била твърде рискована.

ФМ

20

Познанията и източниците на информация на медиците, издаващи рецепти,

за нежеланите лекарствени взаимодействия: проучване по пощата в САЩ

И Ко, Д. С. Малоун, Г. Х. Скрепнек, Е. П. Армстронг, Дж. Е. Мърфи, Дж. Абарка, Р. А. Рехфелд, С. Дж. Рийл, Р. Л. Уусли

ПРЕДПОСТАВКИ Като се има предвид широ-ката употреба на медикаменти в САЩ, будят трево-га рискът от нежелани лекарствени взаимодействия и потенциалът да се навреди на пациента. Въпреки технологичните подобрения за засичане на потенци-ални нежелани лекарствени взаимодействия (НЛВ), способността на лекарите и другите медицински лица, издаващи рецепти, да ги разпознават е от съществено значение за намаляване на броя им. Целите на това проучване бяха да се оцени способ-ността на издаващите рецепти да идентифицират потенциални НЛВ с клинично значение; да се изслед-ват източниците на информация, използвани от тях за разпознаването на потенциални НЛВ; както и мне-нията на медиците, издаващи рецепти, за полез-ността на различните източници на информация за НЛВ.

МЕТОДИ С цел оценяване познанията на медици-те за медикаментите, които може да си взаимо-действат, както и на най-често използваните източ-ници на информация за нежеланите лекарствени вза-имодействия, разработихме въпросник на твърд хартиен носител. Получателите бяха помолени да класифицират 14 двойки медикаменти по един от следните начини: „противопоказни”, „може да се при-лагат заедно, но под лекарско наблюдение” или „без взаимодействие”. Добавихме и вариант за отговор „не съм сигурен/на”. Въпросниците бяха разпратени на национална извадка от 12 500 медици, издаващи рецепти, въз основа на справка, указваща, че в мина-лото те са предписвали медикаменти с потенциал за НЛВ. Тази извадка бе идентифицирана чрез данни от независима организация за отпускане на медикамен-ти с рецепта, покриваща около 50 млн. души.

РЕЗУЛТАТИ Получихме попълнени въпросници от 950 респондента. Процентът на отговорилите меди-

ци, издаващи рецепти, които бяха класифицирали правилно конкретните двойки медикаменти, варира-ше от 18.2% за варфарин и циметидин до 81.2% за парацетамол (ацетаминофен) с кодеин и амоксици-лин. Общо 42.7% от всички комбинации бяха класифи-цирани правилно. Броят на комбинациите класифици-рани правилно беше от 0 до 13 при всеки един от респондентите. Освен това при половината от въз-можните комбинации над една трета бяха отговори-ли с „не съм сигурен/на”; сред тези комбинации от медикаменти, две бяха противопоказни. Запитани за източника си на информация за потенциалните НЛВ, една четвърт от респондентите бяха отговорили, че са ползвали личен цифров помощник (ПДА), а друга четвърт бяха ползвали печатни материали. Мнозинството от медиците, издаващи рецепти, (68.4%) бяха отговорили, че обикновено фармацевти-те ги уведомяват за потенциалното излагане на пациентите на НЛВ. В сравнение с респондентите използвали други източници, използващите дигитал-ни сигнали за НЛВ, последователно даваха по-нисък резултат на петте въпроса, оценяващи полезност-та на получената информация.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ Това проучване подсказва, че познанието на медиците, издаващи рецепти, за потенциалните НЛВ с клинично значение като цяло е слабо. Тези заключения са подкрепени и от други изследвания и подчертават нуждата да се разрабо-тят програми за уведомяване на медиците за потен-циалните клинично значими взаимодействия. Най-често респондентите бяха отговаряли, че научават за потенциалните НЛВ от фармацевтите. Това пред-полага, че е необходима по-нататъшна работа за подобряване процеса на изписване на лекарствените средства, което ще позволи да се очертаят потен-циалните рискове по-рано в процеса на приемането им от пациентите.

ЛЮБОПИТНО

ФМ

21

Наименование на латински: Matricaria chamomilla L.

(Chamomilla (Matricaria) recutita L.)

Семейство: Asteraceae (Compositae) – Сложноцветни

Български народни наименования: Амомила, белиоч, бели

очи, бяла рада, въртипоп, геренска лайка, еньово цвете,

кумич, лечебна лайка, лайкучка, матрика, папатка, пирелик

(тур.), подрумиче, рамон

Народни наименования в други страни: (р) ромашка

аптечная, ромашка лекарственная, ромашка ободранная; (e)

German c (h) amomile, matricary; (d) Echte Kamille; (f) camomille

ordinaire, camomille vraie, matricaire camomille, matricaire

officinale

Описание: Едногодишно тревисто растение. Коренът е

тънък, разклонен, светлокафяв. Стъблото е до 50 см, изпра-

вено, силно разклонено в горната си част, голо. Листата са

последователни, двойно до тройно пересто нарязани, с

много тесни, островърхи крайни дялове. Не по-малко сложни

са и цветовете на лечебната лайка. Едни от тях са еднополо-

ви, а други – двуполови, но и едните, и другите са събрани в

съцветия кошнички, които са разположени по върховете на

клонките на стъблото. Отделните цветове, както при всич-

ки сложноцветни растения, са наредени в кръгове. Най-

външният кръг е образуван само от женски езичести цвето-

ве (12 до 18 на брой), чиято пластинка е бяла. Плодникът им

е с много късо стълбче. Навътре от езичестите цветове в

много кръгове са разположени двуполовите цветове. Те са

тръбести и жълто обагрени. Събрани са в силно изпъкнали,

почти конични, с кухи цветни дъна цветни главички.

Обвивката на кошничката е полукълбеста, съставена от

керемидообразно наредени, по краищата ципести, жълтени-

кавозелени листчета. Цветното легло е без прицветници.

Цветното легло и плодниците на тръбестите вътрешни

цветчета на кошничката са осеяни с екзогенни етерично-

маслени жлези, изпълнени с етерично масло. Цветните кош-

нички се развиват постепенно – отначало езичестите

цветчета са изправени нагоре и цветното дъно на кошнич-

ката е плоско. След това белите езичета заемат хоризонтал-

но положение, цветното дъно се издува куполообразно и

започват да цъфтят жълтите тръбести цветчета. В след-

ващия стадий езичестите цветчета прецъфтяват и езиче-

тата им се насочват надолу, а цветното дъно още повече се

издува. Плодът е дребен, ръбест, с тънки ребра откъм

вътрешната си страна, без жлезисти брадавички на върха и

без хвърчилка. Цялото растение има приятна миризма.

Цъфти от средата на пролетта до есента.

Разпространение: Расте по открити затревени места,

край пътища, в ниви и дворове. Из цялата страна до 1000 м

надм. в.

Употребяема част: Цветните кошнички (Flores Chamo-

millae)

Време за бране: Май–юли. Цветните кошнички се берат,

когато езичетата на периферните цветчета са в хоризон-

тално положение.

Начин на бране: Събират се цветните главички без дръж-

ките или с дръжки, не по-дълги от 2 см. Брането се извършва

ръчно, със специални гребени, лайкосъбирачки или комбайни.

Събраните цветни главички не трябва да се държат на куп

повече от 1–3 часа, защото лесно се запарват и почерняват.

Недопустими подмеси: При брането лайката да не се

смесва с: немиризливата или едрата лайка (Matricaria inodora

L.), която е без миризма и е с по-големи цветни кошнички;

кучешката лайка (Anthemis cotula L.) и полското подрумиче

(Anthemis arvensis L.), които са с неприятна миризма и с плът-

но цветно дъно; различни видове маргаритки и др., които са

също с плътно цветно дъно. Различават се освен това и по

листчетата на обвивката на кошничките. При кучешката

лайка те са твърди, линейно-шиловидни, у полското подруми-

че – тъпи, широкоципести, докато при лайката са меки.

100-те най-използвани билки в България

Matricaria chamomilla L.

№28 ЛАЙКА

Δ

ФМ

22

Начин на сушене: Веднага след брането лайката се про-

чиства и се суши в сухи и проветриви помещения, като

дрогата се разстила на тънък пласт. В сушилни се суши при

температура до 40оС и вентилация. Сушенето на слънце не

се препоръчва.

Рандеман: От 5-5,2 кг свежи цветни главички се получава 1

кг сухи.

Описание на готовата дрога: Изсушените цветни глави-

чки на лайката са с полусферична или конична форма, с немного

останали по тях езичести цветчета или дори без такива, с

къси дръжки (най-много до 2 см) или без тях. Миризмата е

приятна, характерна, а вкусът слабо горчив. Обвивката на

цветната главичка е керемидообразна, многоредна, а листче-

тата є са продълговато-яйцевидни, тъпи, с широк ципест

ръб, жълтеникавозелени. Цветната главичка отвътре е куха.

Съхранение: В сухи и проветриви помещения.

Съдържание: Цветните кошнички съдържат от 0,5% до

1,5% етерично масло, което се извлича чрез дестилация и

представлява светло- до тъмносиня или синьо-зелена теч-

ност (Oleum Chamomillae) с характерна миризма на дрогата.

Цветът му зависи от съдържанието на азулени, което е раз-

лично и е във връзка с географския произход на растението.

Азуленът на лайката се нарича хамазулен. Количеството на

хамазулена в българското етерично масло е около 10%.

Установено е, че в различните райони на страната ни съдър-

жанието на хамазулен е различно или съвсем липсва. За българ-

ската лайка се очертават два района – Северна България и

поречието на р. Струма, в които етеричното масло съдържа

хамазулен, и останалата част на Южна България, Черномор-

ското крайбрежие и Южна Добруджа, където то не съдържа

хамазулен (Томова, М. Фармация НРБ, 5, с. 16, 1962).

Хамазуленът е вторичен продукт, който се образува при

термична обработка (дестилация) от съдържащия се в ете-

ричното масло на лайката матрицин. Матрицинът е сескви-

терпеново производно с азуленов строеж. То се разпада бързо

при загряване на водни извлеци от лайка, както и при дести-

лация. Първоначално, като междинен продукт, се образува

хамазуленкарбонова киселина, която е също нестабилна и още

при обикновена температура се декарбоксилира и преминава

в летливия с водни пари хамазулен. Хамазуленът е стабилен

спрямо светлина и кислород. Водни или алкохолни извлеци,

които съдържат хамазулен, са обаче нетрайни и в тях след

няколко дни вече не може да се докаже присъствието му. В

етеричното масло се съдържат още парафини, кадинен,

капринова киселина, фарнезен, бизаболол, нонилова и изовале-

рианова киселина.

В цветовете е установено съдържанието и на: флавоно-

иди – апигенин, лутеолин, кверцетин, патулетин; кумарини –

умбелиферон, херниарин; борнеол; кофеинова киселина; хлоро-

генова киселина; гераниол; хиперозид; кемпферол; р-кумарова

киселина; перилил; кверцетин; салицилови деривати; полизаха-

риди; холин; танин; вит. В1, В3 и С.

Действие: Лайката има противовъзпалително, антисептич-

но, болкоуспокояващо, спазмолитично, ранозаздравяващо,

успокояващо, потогонно и други действия. Две от съставки-

те на етеричното масло на лайката, бизаболол и хамазулен, са

силни антисептици. Хамазуленът облекчава болката, стимули-

ра зарастването на рани и е с противовъзпалително и спазмо-

литично действие. Приложен външно подпомага възстановя-

ването след изгаряния и облекчава екземи. По-новите изслед-

вания показват, че бизаболол ускорява оздравителния процес

при язви и може да предотврати появата им. Установено е, че

бизабололът проявява антимикробно действие. Друга състав-

ка, умбелиферон, има противогъбични свойства. Доказано е,

че заедно с хамазулен тя действа ефективно срещу стомато-

микоза, причинена от Candida albicans. В тестове с прилагане

на хамазулен е установено, че убива бактерията Staphylococcus

aureus, която оцветява гнойта в жълто.

Чаят от лайка има седативно действие, предизвикващо

сън. Успокояващият ефект на чая от лайка оказва добро въз-

действие върху неспокойни и свръхактивни деца, а в малки

количества дава отлични резултати при бебета в периода на

никнене на зъби. Същият ефект може да се наблюдава при

прибавяне на концентрирана запарка към водата за къпане.

Успокоява спазмите на гладката мускулатура на червата

и матката. Освен при проблеми в храносмилането, фитоте-

рапевтите я използват и за облекчаване на болезнена мен-

струация и при предменструални мигрени.

Тонизиращо нервната система действие.

Приложение: Съвременните научни проучвания потвържда-

ват използването на лайката като лекарствено средство

при широк обхват от оплаквания – безсъние, потиснатост,

тревожност, стрес, проблеми в храносмилането, вкл. и с

нервен произход. Помага при колити, дивертикулоза, висока

температура, главоболие и болка.

Лайката е любим лек при разстройства в храносмилане-

то, метеоризъм, киселини в стомаха, язва на стомаха и

дванадесетопръстника, диария. При възпаление и камъни в

бъбреците и пикочния мехур.

Извлеченото от лайката масло, разредено с растително

масло и втрито върху засегнатите части от тялото, облек-

чава болката при ревматизъм и подагра. Компрес от цвето-

ве на лайка се използва за лечение на ишиас, а мехлеми, съдър-

жащи масло от лайка, са антисептични и успокояващи при

сърбежи на кожата, например при екзема. Инхалации с лайка

могат да помогнат при грип, фарингити, ларингити, астма,

катар и да действат почистващо кожата при акне.

Компресът от лайка може да повлияе положително при напу-

кани, възпалени гръдни зърна, а чаят е полезен при възпалени

венци и за очни промивки.

Начин на употреба: Една – две супени лъжици дрога се

заливат с около 400 мл вряща вода. След изстиване запарката

се прецежда и се пие по 2-3 супени лъжици дневно. Външно – за

плакнене на устата, за гаргара, за епителизация на рани и др.

ВНИМАНИЕ: Лайката не бива да се приема продължително

всеки ден, защото може да доведе до алергия към спореж. Да

се приема внимателно от страдащи от такава алергия. Да

не се съчетава с успокоителни и алкохол.

MЪЖКА БОЯ ЗА КОСАВ 3 ЕСТЕСТВЕНИ ЦВЯТА

тел: 0888 984 376

дистрибутори: Стинг АД, Либра ЕАД