psxh hp^szs[[n`nyv`s^n`a^n - reading-hall.rureading-hall.ru/eseninskiy_bulvar/32013.pdf · npq~qy...

4

Upload: vunga

Post on 07-Mar-2018

219 views

Category:

Documents


3 download

TRANSCRIPT

Page 1: PSXH hP^SZS[[N`NYV`S^N`a^N - reading-hall.rureading-hall.ru/eseninskiy_bulvar/32013.pdf · npq~qy nl~ Vs|ls nlyq n }~tw G{|txt~tnts xH }q yl|t l ~ yz~z ~nz| q}vz }lxzts|ls ... vls

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗА СЪВРЕМЕННА РУСКА ЛИТЕРАТУРА-3(14)

Неговото появяване в пермс-кия дом на печата се възприе ка-то появяване на кобилицата надъгата след буря. Помните, нали:„Обичам бурята в началото намай…” Точно в целта. На дворадействително набираше сила ме-сец май. Въпреки, че в природатаоще не беше прозвучал Тютчев,Евтушенко вечевъзсия над гра-да. Висок, в ли-нирано нацветни ивицисако, с тъмновиолетова вра-товръзка, едванакуцвайки, азатова пък опи-ращ се на селс-ки бастун отсветло дърво,рязано, покри-то с лак. Така еи длъжен да изглежда любиме-цът на музите. Поетът бе съпро-воден от самолюлеещ се куфар.-Циркът дойде! – възкликнаха

оказалите се наблизо деца – Сегаще показват фокуси.Следящите камери се спряха

на тази картинка и повече неискаха да показват никой друг.Беседата с него напомняше по-

някога играта на пинг-понг.Въпрос – отговор. Гостът веднагапостави точката на „i”: малчуга-ни, никакви фокуси, всичко щебъде за големите. С проницате-лен поглед на Волф Месинг, Е.Езапочна да отговаря. По темата засакото и връзката, затова ипървият въпрос беше, макар инепретенциозен, закономерен:-Евгений Александрович, вие

били ли сте суинг? Съдейки повсичко, вие и преди сте бил катосуинг у нас?

-Какви цветове видях вдетството си? Защитни, черни наспециалното облекло на лагерни-ците край станция Зима. Нищоярко. Затова сега компенсирамтози недостатък и се обличамтака, както ми харесва. Това емое право. Що се отнася досуингите, те свършиха през 1955-та, когато ги разгромиха напълнои окончателно. И после, какво лизнаете вие: да си суинг е многоскъпо. Така се обличаха само де-цата на академиците.-Но в съветското време вие все

пак сте се печатал и сте живял…-… - повече от вас?-… защото хонорари, навярно

е имало?-А вие, какво – завиждате ли?-А сега куплетите пари носят

ли ви? Има ли за какво да се жи-вее?-А вие, какво – данъчен инс-

пектор ли сте? (Удря с юмрук помасата.) При вас е дошъл серио-зен човек, професионален писа-тел. А вие – богат ли е той или ебеден?-Да, ние помним: при нас дой-

де „повече от поет”. И ни се искада поговорим за сериозни неща.Вие дълго време преподавате вСАЩ. Има такъв американскипоет, напуснал Русия – Бродски.Какви бяха вашите взаимоотно-шения с него?-Много лоши. И навярно не

знаете едно просто нещо: той бе-ше освободенот заточениепо мое хода-тайство и поничие друго.А това „не сезабравя”. Е, иБог е с него.Аз включихнегови сти-хотворения всвоята анто-логия „Стро-фите на века”.Той е поет,

заслужаващ внимание. Що сеотнася за нас двамата, това са на-ши лични взаимоотношения. Нотой не направи нищичко повече:ако отворите неговите съчине-ния, няма да намерите там дажеспоменаване за това, че му е по-могнал и друг човек – журна-листката Фрида Вигдорова, кояторискувайки да се лиши от своятапрофесия, записа стенограмата всъда, направила Бродски све-товно известен. Когато Фридапочина, писателят Анатолий Ри-баков попитал Йосиф: „Ти защонито дума не си споменал занея?”. Бродски отговорил: „Защотрябва да съм длъжен да говоряза това? Тя е изпълнявала свояжурналистически дълг.” Аз небих могъл така никога да отгово-ря.-Не изпитвате ли съжаление за

изгубената страна?-Страната не се избира.-Сам казахте, че живеете в

Америка...-Кога съм го казал? Вие го

казвате. Това, че от известно вре-ме преподавам в САЩ е моя ра-бота и, ако искате – мисия. Повашата логика излиза, че който ида е човек, който преподава вАмерика руска литература вече езахвърлил и предал своята Роди-на. Аз съм руски гражданин и сегордея с този факт! Вие можетесега да предявите и претенции заТургенев, че е творил зад грани-ца. Или – за Гогол.-През 1990-та година на един

от митингите стояхте до бившиягенерал от КГБ Калугин, който,както е известно, е издал немалкодържавни тайни. Не изпитватели съжаление?-А вие не изпитвате ли съжа-

ление, че другарят Сталин толко-ва пъти е стоял до Берия? Нимавие винаги се оказвате само додобри хора?-Но постъпката на Калугин не

предизвиква ли у вас нещо катосрам?

Тя си има своите закони. Акоискаш да те четат, трябва да гизнаеш. Ето, например, ти, как биотговорил на въпроса какво елюбов? Това е преди всичкоеманация, инсталация, комуни-кация, прострация. Ето какво елюбовта от гледна точка наопределени групи творци на пе-чатната продукция. А ти си симислил – трепетно съприкосно-вение, страстни обятия, общу-ване на душите, блаженопреживяване. Даже не си мислив тяхно присъствие да употре-биш такива нафталинови думии понятия. Съвременната лите-ратура – това е борба с литера-турата. В тази борба побеждававсе пак литературата. Или Лите-ратурата? Затруднявам се данаправя окончателен анализ.Еманацията с инсталацията

редовно я консумират рафини-раните читатели – наместени,постоянни, светски окололите-ратурни дебелаци. А масовиятпотребител? Особено страда-щият от дефицита на романтикау стопанката си в къщи. На него,на тях как да им подадеш лите-ратурата, че да си отворят обя-тията, да им предизвикашкомуникация и прострация? Та-ка че, ако искаш да започнеш дапишеш, определи преди всичкоза кого ще пишеш… Или напри-мер, мотивацията ти за поколе-нието, което е закърмено смлякото на компютърнитепрограми, бледо светещи втъмнината с виолетовия си цвяткъм тях – страстните обитателина виртуалния свят. И как ще гонаречеш: еманиращи обятияили инсталационно съпри-косновение. Главното за тях е, чевсичко ставащо, става в кому-никативното пространство, четова е връх на комуникативнатапрострация. За да може наследващото ниво току-що умре-лият в схватката със световнотозло герой, да има още един шансвсе пак да се провре към да-лечната, неясна, но така желанацел.А ако имаш собствен глас,

днес (сега) това вече просто ебезумие. Собствен глас е приетода имат тези, които пишат за се-бе си. Без да се страхуват, че на-писаното ще бъде прочетено отнякого, ще бъде разкритикуванои така може дори да създаде утях вътрешен комплекс за не-пълноценност.И така, сегашните „писатели”

ще се хвърлят сред дивите дебрина своите стихчета и разказчетас отдавна зараснали рани, нечувствайки срам, точно катозверове или като малки деца. Ище продължат да пишат съссинтактични и стилистичнигрешки (!), понякога гръмковъзхищавайки се на опиващияги живот или жалко стенейки вплач, ако някой им причини илите самите си причинят болка.

Стихчетата им, редовете на тво-ренията им сам самички сепострояват в главите им, риму-ват се един с друг, а понякога –напук, отказват и да се римуват,стесняват обичайно порядъчни-те им мисли и не им дават спо-койно да заспят – да заспят,докато техните създатели нестанат и не ги запишат нахартия, за да се упражнят по то-зи начин за създаването на новипоетически или белетристичниизделия.Повече от всеки да говорят

със свой глас могат децата илипопадналите в годините на ста-ростта възрастни хора, които севдетеняват. Изразяване в стил„примитивизъм” се наричатяхното творческо самоизразя-ване. И само те са там. СлаваБогу, че нищо не знаят. Да ги че-теш е забавно. Дори се възхища-ваш. Да пишеш в техния стил ебезполезно. Те са толкованепредсказуеми, че постоянносменят маниера си, самоизясня-вайки се като някоя боа, коятосменя кожата си, захвърляйки япосред джунглата без всякаквосъжаление. В тяхната колебли-ва, неустойчива афористичностима някаква дълбока, многоу-равняваща философия и обая-телна непосредственост насъществуването в просторитена автентичната Литература.Искаш на пишеш? Искаш да

те четат? Това, практически еХамлетов въпрос. Мисля, чеправо на живот имат всички ви-дове литератури и Литература-та. Добре е, че ги има. Ужасно еда си въобразиш, какво би било,ако тях ги няма. Никой не бичул при обичайното съпри-косновение на ръцете така кра-сивото съзвучие от букви:Е-М-А-Н-А-Ц-И-Я. И никой нее подушвал в примитивнотосексуално влечение взаимнотостремление на близките,родствени души. Малките героибиха могли да загинат на първо-то ниво на своето съществуванеи не биха имали надежда дапоправят грешките си, да прео-долеят препятствията и да сеубедят (нека, уж така, поневеднъж пожелаят!),че новотониво на тяхното битие се отли-чава от предното само по увели-ченото количество на сложнипрепятствия по пътя къмнеизвестната цел.Съвременната литература е

плач на неутешено детенце, накоето му е страшно да е само –това е вик неизвестно към кого:Вижте ме! Пожелайте ме!Обикнете ме, моля ви! Значи,все пак – любов. Да. Това едобре. Смисълът за съществува-нето на литературата е намерен.Изпълнението на нови запове-ди… Търсим, търсим отговорана зададения въпрос. И нетрябва да пишем „на масата”. Не

ОЛГА ДЕНИСОВА

СЪВРЕМЕННАТА ЛИТЕРАТУРАЮРИЙ БЕЛИКОВ

„ПРИ ВАС Е ДОШЪЛ СЕРИОЗЕН ЧОВЕК”Разговор с поета Евгений Евтушенко

-Видимо е, че вие не чететемоите стихове, ако мислите чеможе да харесвам такъв човек.Вие просто не знаете за каквопиша! И навярно ви се струва, чевсичко което става в страната азпредставям в някакъв изключи-телно слънчев свят? Аз виждамсъвършено различни картини.Кой е написал всички тези стихо-ве – нима не съм аз?! Виеизчислявате това, което съм на-писал, а не сте ме чели? Защо азда съм длъжен да ви помагам дачетете? Ако бяхте продължилида четете моите стихове, щяхтеда видите колко тежки проблемипосочвам!- И Братската ГЕС, която

строихте и възпяхте в еднои-менната си поема се превърна вСаяно-Шушенската авария……- Не е истина! Братската ГЕС

аз ще защитя. Братската ГЕС –това са потресаващи показатели.Защо? Защото Саяно-Шушенска-та се строеше от съвършено дру-ги хора. Братската Гес до денднешен си остава шедьовър натехническата мисъл. И после, то-ва беше първият велик строежтогава, който се правеше без тру-да на затворниците. Във всекислучай на строителството наБратската ГЕС нямаше робскитруд. Братската ГЕС е символ.Там работеха хора от много на-ционалности. Там никога не еимало антиинтернационализъм,който ние наблюдаваме сега поцялата наша страна, когато вМосква до музея на Пушкин уби-ват хора, на които кожата им емалко по-тъмна, отколкото надругите. Ако Пушкин можеше давъзкръсне и да излезе от своямузей, той би могъл да бъдепървата жертва. Не-е-е, Братска-та ГЕС – това е времето на на-деждата. Тя беше много добрепроектирана и до този моментнадеждно работи. И сега тези,които я управляват, станахаинициатори на интернационалнавечер на поезията. В Сибир дой-доха поети от Франция, Полша,Гватемала и Никарагуа. И те запърви път четоха с поети отМосква, Санкт-Петербург, Саха-лин и Далечния Изток. И средорганизаторите на тази вечер бя-ха децата на самия този Нюшки,за когото съм писал в поемата.- „А, ти, наистина ли мислиш,

че това е твой шедьовър? В чети-ри хиляди и петстотин стиха сеправи преразказ на съветскатабаналност. А нима от ЦК ощеискат подобрение.” Това е цитатот последния роман на ВасилийАксьонов „Тайнствената страст”.Озвучен е от устата на жената наЕвгений Евтушенко, Татяна Со-кол (в романа Татяна Фалкон),която веднъж говори за поемата„Братската ГЕС”. Как оценяватетози роман?

На стр. 8 На стр. 9

Page 2: PSXH hP^SZS[[N`NYV`S^N`a^N - reading-hall.rureading-hall.ru/eseninskiy_bulvar/32013.pdf · npq~qy nl~ Vs|ls nlyq n }~tw G{|txt~tnts xH }q yl|t l ~ yz~z ~nz| q}vz }lxzts|ls ... vls

8 Варна, бр. 3 (28), юни 2013 г.

-Аз престанах да го чета.-Защото той иронично описва

поколението на шестдесетте и втова число Евгений Евтушенко,въведен под името Ян Тушински?-Не, на мен тази книга съвсем

не ми харесва. Абсолютно съмуверен, че тя не е написана отАксьонов непосредствено предисмъртта му.-Но главното е – каква е ми-

сълта в нея. Тайнствената страст– това е страстта към предателс-твото.-Вие така ли мислите?-Ето още един цитат от рома-

на, където същата Татяна Соколутвърждава: „Въпросът се поста-вя така: какво избирате – преда-телството или страданието?Струва ми се, че след хрушчовс-кото опрасяване нашите момчетаса склонни на първото.” Кажете,измени ли се вашето отношениекъм Хрушчов след същото това„опрасяване” – неговото раз-пространяване сред творческатаинтелигенция в Кремъл?-На Хрушчов аз прощавам ця-

лото кулашко кряскане зарадитова, че той нарече Сталин убиеци отвори вратите на ГУЛАГа, да-вайки възможност да излязат насвобода дори само на някои оце-

лели затворници. Все пак това есмела постъпка като се има предвид, че самият Хрушчов за товавреме беше сам по себе си вино-вен, но е изпитвал мъка насъвестта.-В един от циклите си с

ранни стихотворения нари-чате Ленин „най-интимендругар”. Как сега се отнасятекъм Ленин?-Нужно е да се разграни-

чат две неща. У нас тях честоги объркват. Нормалната чо-вешка еволюция и хаме-леонството. Както казват вОдеса, това са две големиразлики. Много хора нескриват, че са преживели се-риозна еволюция на възгле-дите. Например, за товаговореше академик Сахаров.Андрей Дмитриевичразказваше как е плакал, ко-гато Сталин умира. И даже намен майка ми, за двамата мои дя-довци, които арестуваха и отве-доха пред очите ми, казваше, чезаминали на далечна команди-ровка. Мащабите на трагедията

на тези години много хора не мо-жеха да разберат в цялата импълнота. При Лидия Гинзбург енаписано за това, как в килията,

където тя е стояла, водили всенови и нови „квартиранти”. И натях, както и на нея им се струва-ло, че са попаднали тук случайно,а всички други са истинскитеврагове на народа. Какво искате

вие от момчето, което е порасна-ло в сибирската дълбочина? Ма-гията на Сталин като върховенглавнокомандващ дълго ощеоставала неразрушима.А сега, щосе отнася до моето отношениекъм Ленин. Нашето поколениечесто го упрекват в това, че ниесме се борили със Сталин с име-то на Ленин. Да, със Сталин ниесе разбрахме сравнително бързо.Но кой ни преподаваше в школи-те и в институтите, че подписътна Ленин стои на декрета засъздаването на ГУЛАГа?Разбрахме – ужасихме се. За настова беше страшен удар. Но азсчитам, че Ваня Ерофеев направизабележително нещо – напечата„Моята ленениада”. Той неизползва свои мисли, а съставималък букет от изказванията наЛенин. За това как Ленин запо-вядвал да бесят безпощадно се-ляните защото отказвали да сидадат зърното. Как се е разправялс интелигенцията и със свеще-нослужителите. Така образът надобрия дядо Ленин постепенносе разпадна. И това беше

От стр. 7 ЮРИЙ БЕЛИКОВ

„ПРИ ВАС Е ДОШЪЛ СЕРИОЗЕН ЧОВЕК”разговор с поета Евгений Евтушенко

НИНАВИКТОРОВНАПОПОВА е поетеса,член на Съюза на писателите на Русия и наАкадемията на руската литература. За-вършила е Московската академия за печата,както и слушател във висшите литературникурсове. Автор е на стихосбирките: „В душа-та носим преживяното след…”, „На земятавсичко с любов е огрято!”(книга-дипломант наконкурса „Най-добра книга 2008-2011”) и намузикално-поетическия албум „Аз ще научасловото да лети…”. Публикувала е в сборниции литературни алманаси. Лауреат е на лите-ратурните награди на името на Г. Р. Держа-вин, С. А. Есенин, М. Ю. Лермонтов. Обича дапътешества и да участва в различни експеди-ции. Майка е на трима синове.

ПРОЛЕТ

Разстелил своя белоснежен шал,асфалтът цял посипан е с цветчета –опада ябълковият цвят бял –снежинки се въртят отгоре, ето.

Зелените пролетни тигелигиздави направиха алеите,тополовите пухчета – леки, белисок от брези ги опива целите.

ПТИЧИ КЛИН

През облаците птичи клин –стрелата на компаса,по небесния кръг синстрелката се изнася.

Навярно ще се захлади –край топъл ятото намира,небето синьо е дории май навсякъде пулсира.

Близо той над мен прелитакрещи за себе си познато,стаята изчезва, литвав синкавия дим – далечно злато.

* * *Отново в прозореца чука дъжда,ухае на ябълки в чантата,а котката – рижи котета по гърбаласкаво ближе по козината.

Проточва се дим, по двора се стели.И топлият хляб пак замирисва.Ноември свършва и вече е времедалегне декември на земятаот сняг чиста.

* * *Стоя си аз на хълма…Диша тревата в нощта,дреме степта с тишина пълна,звук отеква настрана.Крои нещо лунатапак с призрачна светлина,звездна жар сее, свята –частици от комети, сега.

* * *Светлина на прозореца в полумрак на

раздялаи размит от вина силует.И изчезват привичните звуци на бала,на превърнал се в соло, дует.

Отпечатък на минало щастие,аромат на любов отлетяла,пожълтели листа на безвластие,врата – пооткрехната, бяла.

И мълчащата нощ в телефона,белотата на хищния дени прощалното ехо в перонаслед вагон, возещ, именно, мен.

ВЛАДИМИР ФЕДОТОВ ечлен на Съюза на писателитена Русия, член на междуна-родната общност на писателските съюзи,поет, белетрист, есеист, автор на текстове запесни. Завършва гимназия с отличие, а през 1961г. и Московския институт по строителствокато в продължение на 20 години работи по спе-циалността си. От 1981 г. до настоящия мо-мент се занимава със спортни дейности следзавършване на Държавния Централен инсти-тут за физическа култура. Дълго време работикато старши треньор на националите на Ру-сия по ветроходство в олимпийския клас "сърф",треньор е на националния отбор на Египет поветроходство, има най-високата категориятреньор.  Той и в момента работи с младите хо-ра и е първи заместник-председател на федера-ция "Mini слалом." Автор е на вълнуващи итърсени книга – стихосбирките „В ръцете навятъра”, „Инсайт”, „Светлина на душата”.Има повече от 30 публикации на обширна поре-дица от стихотворения в руските вестници илитературни списания. Голям приятел е наБългарияи на много български писатели.

БОЖЕСТВЕН ДАР

Нека обладава нетленнототози, който и млад е, и стар,този, когото зоват вдъхновенохората – „Божествен дар”.

Вярвам, че този дар – небесният,ще вкара в света на човекадобротата, възвишена песен:лебедов полет от памтивека.

ИЗВОР

У мен звучат отново и отновогласовете на старите годинии майчиното ми, най-нежно слово,в душата ми следи оставя сини.

Годините на забравено детствонапомнят за позабравен роднина,споменът– нормално спасително средствокато че възникнал Божествен лик има.И всичко е неустойчиво, колебливо…Като въздушна дреха, красива…Всяко движение – усмивка, нещо живо,с детски очи виждам, от душа се излива.

ПОКОЛЕНИЯ

Лиши от детство войната едно поколениеи рано възмъжаха всички момчета…Агореше в душите ни високо стремлениезанапред и надалеко, и без павета.

И бедно живеехме ние, но се и учехме,през нощите баржи огромни

отвеждахме,на сънища цветни не беше редно да

сме научени,а слабите – никога не ги обиждахме.

Няма как да забравим бащините нишинели –

паметта за тях ще бъде винаги жива.Тежкият път на новите поколения, смели,да облекчи любов и доброта извива.

ПАМЕТ

Късно започваме да разбирамеродителите – хората най-близки.Кога приживе да афиширамедълга си свещен с поклона си ниско?

Спасиха страната и не се отрекоха,несломимият им дух не угасназагуби преживяха – не се предадоха,в час труден Отечеството ни не угасна.

Да тържествува Божията воляи Храм Христов да се вдигне нагоре –за загиналите памет да е, покоя!Паметта не давайте да я разпнат.

ВНУК

От Бога изпратено достояние,с нищо несравнимо състояние.Расте внука и с радост общуваме –нажелани надежди въплъщениие,

лудуване…

И грижите, и тревогите – са вочакване:със сини очи весели, без оплакване.Увидително откровениекато небесно благословение.Превод от рускиСТАНИСЛАВПЕНЕВ

нормална еволюция на възгледи-те. А много хора останаха съссвоите първоначални възприя-тия. У нас има хора, които неискат да четат „Архипелаг…” наСолженицин и да разберат, чевсяка човешка история, включи-телно и историята на Русия, санаше наследство и ние смедлъжни спрямо това наследствода се разберем, че повече нетрябва да се повтаря нещо по-добно.-Евгений Евтушенко беше по-

пулярен в своето време повече,отколкото Маяковски и Есенин.Защото времето беше друго исъответно, възможностите ли?...-Извинявайте за каламбура, но

не е нужно през цялото време дасе заточаваме във времето. Защо-то, ако поетът няма вятър в са-мото време, все едно утрешниятден се изпарява. Той сам сепревръща във вятър, във въздухна бъдещето. Не такъв приятенвъздух е имало през пушкиново-то време – особено през вторатаполовина на живота на нашиянационален гений. И все пак, съ-ществуването на Пушкин катопоет изпълвало платната.

Превод от рускиЛЮДМИЛА БОГОСЛОВОВА

Page 3: PSXH hP^SZS[[N`NYV`S^N`a^N - reading-hall.rureading-hall.ru/eseninskiy_bulvar/32013.pdf · npq~qy nl~ Vs|ls nlyq n }~tw G{|txt~tnts xH }q yl|t l ~ yz~z ~nz| q}vz }lxzts|ls ... vls

9Варна, бр. 3 (28), юни 2013 г.

На стр. 10„Един от любимите ми жанрове

е интервюто. И много обичам дабеседвам с писатели.”– отбелязваавторът на книгата писателятЕвгений Степанов, който за близо30 години и в журналистиката евзел стотици интервюта, печатанив най-авторитетните руски изда-ния. Датирани към осемдесетте,деветдесетте години на миналиявек или направени съвсем скоро,тези интервюта са събрани вече втоку-що излязлата негова книга,представяща „вътрешния свят наразлични художници на словото”,фиксираща „техните мисли иочаквания”. Някои от писателите,с които Евгений Степанов водиразговор, вече не са между нас:Артьом Боровик, Василий Аксьо-нов, Чингиз Айтматов... В тяхнапамет „Знакови имена на рускатапроза и публицистика” започваименно с интервютата на тези,които посочих, повечето от тях –водещи представители на култу-рата ни.С Чингиз Айтматов – класик наруската литература, автор на„Джамил”, „Майчино поле”,„Първият учител”, „Белият пара-ход”, Евгений Степанов общувапрез 1998 година. Тогава писателятживее в Брюксел и в Москвапристигал за по няколко дни. Ра-боти като посланик на Киргизстанв Белгия, Холандия, Люксембург.Болезнено преживявал откъсване-

то си от московската литературнасреда, спомнял си с радост и стра-дал за своите приятели ЕвгенийЕвтушенко и Андрей Вознесенски,

с които той «вместе возник в лите-ратуре». Съжалявал, че му остава-ло малко време за литературнотворчество. Говорел и за неблестя-щата литературна ситуация тогавав Москва, където писателите мъ-ченически трябвало да вървят посвоя път. От интервюто читателятможе да узнае също, че ЧингизАйтматов мислел за младите хора,за развитието на страната ни, за

руската литература на Запад.Голям интерес предизвиква иинтервюто с Артьом Боровик, за-нимавал се изключително сафганската тема, загинал трагичнопри самолетна катастрофа през2000-та година – главен редакторпо това време на вестник „Съ-вършено секретно” с когото авто-рът на книгата работел съвместно.Не по-малко любопитни саинтервютата с Мария Розанова –главен редактор и издател на па-рижкото списание „Синтаксис”, списателите-сатирици АркадийАрканов, Лион Измайлов, ВикторШендерович, пишещи хумор заГенадий Хазанов и сценарии запредаването „Кукли”, с ВиталийКоротичев – бивш главен ре-дактор на суперпопулярното спи-сание „Огоньок”, с Михаил Бойко,Юрий Мамлеев, Дмитрий Са-вицки, Игор Харичев, АлександърФайн, Станислав Куняев и другиизвестни майстори на прозата ипублицистиката. Събраните в„Знакови имена на руската проза ипублицистика” интервюта наЕвгений Степанов направени презпоследните няколко десетилетияне са загубили своята актуалностпо отношение на неразрешенитеоще въпроси на развитието на ли-тературата, културата, историятаи пътя на страната.

НАТАЛИЯЛИХТЕНФЕЛД

НОВИКНИГИ

- Времето изтича,господа! Ние смедлъжни колкото можепо-бързо и завинагида решим този глупавпроблем, в противен случай, хо-рата ще престанат да ни уважа-ват.В неголямата стая, осветена с

разсеяна светлина, се намираханяколко души. Нямаше ни-то излишни мебели, нитокаквито и да било предметина разкош, обаче по-ня-какво общо усещане иглавно, според атмосфератацаряща в помещението, бя-ха компаньони, конкуретни,или "сътрудници", както са-ми се наричаха пред домо-чадието, отивайки напоредното насрочено събра-ние. Обединяваха ги общиинтереси и нищо повече.Именно тези интересисвързваха това страннобратство по-здраво от въже-та. В дадения случай,предмет на тяхното изостре-но внимание, беше пробле-мът, свързан съссъществуването на някакваиндустрия, в резултат на която ведната част на земното кълбовнезапно и безследно щеизчезнат младите и здравите хо-ра, а в другата – безнадеждноболни и обречени на смъртсъстоятелни хора ще получат до-пълнителен заряд за живот втайни болници и медицинскицентрове. Работещатаиндустрия, снабдена съссобствена инфраструктура, ци-ментирана с общите усилия научастниците и съучастниците,внезапно се оказа , ако не на гра-ницата на краха, най-малко награницата на сериозни неуреди-ци. И причината за тeзи

възможни неуредици беше в го-ляма степен неясна...Ръководител на събранието

беше невисок здравеняк, с достаскромна, неизразителна външ-

ност, ако не се вземат под внима-ние безпощадните,неестественно дълбоки очи инервни ръце, с които рязкожестикулираше. Казваше се Бо-рис Михайлович Белобородов,но се допускаше, че фактическитова е рускоезична интерпрета-ция на неговото истинско име.- Господа!Той направи пауза и понижа-

вайки глас, продължи:- Приятели, днес ви събрах да

обсъдим заедно създалата се си-туация. Ситуация, трябва да ка-жа, ако се погледне отстрани едоста глупава. Толкова глупава,че аз бих заслужил пълна профе-

сионална дисквали-фикация с всичкитепроизтичащи от то-ва последствия, акосъм ви обезпокоил

само въз основана ония данни, с които разпола-гам. Получавайки това страннописмо по електронната поща наадрес, който никой не трябва дазнае, отначало не бях склонен даму придам някакво значение имислех да го отнеса към тъпитепостъпки на някои от низшитечинове на държавните спецс-лужби. Може би в това е моятаосновна грешка... Впрочем,предстои вие да отсъдите. Стана-лото неотдавна събитие ме при-нуждава да погледна ситуациятас други очи. За последните двадни, при странни обстоятелства,загинаха двама наши другари, абез тях делото ни загуби кактонеоценими сътрудници, така съ-що и свързващи звена в нашитеотношения с чуждестраннитеколеги... Загиналите бяха се-риозни хора и не поверявахасвоите делови контакти никому,включително на роднини иблизки, както установихме в ре-зултат на прецизно служебноразследване. Предстои да решими тоя проблем. Но сега не той еглавната ни болка... Предлагамна всички присъстващи внима-телно да се запознаят с товастранно послание, а след това,като координатор на нашетосдружение, ще помоля всеки дасе изкаже...Белобородов хвърли върху

масата пет-шест листа. При-състващите, без да бързат, по-сегнаха към текста. Изминахадесетина минути, когато един оттях прекъсна всеобщото съсре-доточено мълчание. Това беше

ИВАН ГОЛУБНИЧИЙ

СТРАННОТО ПИСМО- разказ -

заблуждавайте…Не сте такивавие, деца, скъпи примитивисти.Програмата на вашия живот епусната – назад ход няма. Самоне се карайте един с друг, мно-гоуважаеми литератори, как дапишете. Ние не се обиждаме наЖорж Санд, че е писала нафренски, а Томас Ман, напри-мер, на немски. Тези различниезици са утешение за нас, те сакато забавни играчки, като ре-буси, а не като наказание, кактобеше по-рано прието да семисли – след разрушаването наВавилонската кула. Бонбонка,дадена на плачещото детенце, накоето се е развалил домът откубчета. Развалил се е не защото

„не трябва”, а защото не му епозволено да строи както трябва.За това има друг Архитект.Дайте да се побратимим един с

друг на самия край на окопа, впоследната секунда на примирие-то. И отново в бой? Покоят самони се присънва? „Опакованите вбронята на бронежилетките нанай-новите технологии двама ге-рои, чувствителни към еманация-та в съприкосновението спротегнатата в невербалнатапрострация ръка, си подарилиедин друг на прощаване запомня-що се до самия им смъртен часгорещо и страстно целуване”.Конец. The End.

Превод от рускиКИРИЛ ТОДОРОВ

От стр. 7

ОЛГА ДЕНИСОВА

СЪВРЕМЕННАТА ЛИТЕРАТУРА

На VII фестивал "Славянска прегръдка" - 2013 г. руският писател ижурналист Владимир Фьодоров представя последните броеве на

Общописателски Литературен вестник

Авторът на книгата ЖениКостадинова събира зрънце позрънце и като учен многократнопрепроверява сведенията зареалния живот на Ванга, за нейни-те пророчества и предсказания,съветите й към хора, управници,страни. Нейните книги за Ванга вБългария се ползват със заслуженапопулярност.В тази книга Ванга е показана

не толкова като ясновидка и цели-телка, но и като духовна личност,философ от световна величина иистинскажена.

ЛидияМнацаканова, писателВанга предсказа:* Началото на Втората световна

война и нейния изход;* Установяването на кому-

нистическия режим;* Разделянето на Чехословакия

на две различни страни;* Обединението на Кипър;* Безпорядките в Ливан от 1982

г. до наши дни;* Войната в Никарагуа през

1979 г.;* Победата на Индира Ганди на

изборите през 1979 г. и нейнатасмърт;* Завършекът на Студената

война и разпада на Съветскиясъюз;* Възвръщане на бившите съ-

ветски републики към Русия;* Разпространението на теро-

ризма и нова световна война;* Гибелта на подводницата

„Курск“;* Изчезването под вода на един

голям град;* Разрушителните природни

катаклизми през 21 век;* Отравянето на храните и жи-

вотните, измирането на пчелите;* Световната финансова криза;* Сближаването на Русия, Ки-

тай и Индия;* Появата на лекарства против

рак и СПИН;* Появата на французойка – за-

местница на Ванга;* Съдбите на стотици политици

и обществени деятели, а също и нахиляди обикновени хора.

Page 4: PSXH hP^SZS[[N`NYV`S^N`a^N - reading-hall.rureading-hall.ru/eseninskiy_bulvar/32013.pdf · npq~qy nl~ Vs|ls nlyq n }~tw G{|txt~tnts xH }q yl|t l ~ yz~z ~nz| q}vz }lxzts|ls ... vls

10 Варна, бр. 3 (28), юни 2013 г.

Марк Спич, умерен, авторитетенпредприемач и калпав режисьор,собственик на театрален комп-лекс на един от столичните буле-варди, а в тайния си живот –безмилостен гангстер, не пре-небрегващ никакви форми на за-богатяване. Интересуваше госамо печалбата. Външно тойпредставляваше разпростране-ния днес тип телевизионен деец ствърде отблъскваща външност,но самоуверен, без каквито и дабило комплекси.- Борис Михайлович, всичко

това изглежда доста любопитно,но не ви ли се струва, че в даде-ния случай фантазията ви еотвела прекалено далеко? Ги-белта на сътрудниците действи-телно е извънредно изненадващаи всичко около нея изглеждадоста необичайно – пък и товаписмо, толкова нахално, повечеприлича на шега на конкурентили проява на генетически идио-тизъм на родната ни държавнасигурност. Но доколкото разби-рам, виесте склонен да виждате в тезисъбития известна връзка? Ако етака, ще бъда принуден данастоявам пред сдружението завашето отстраняване отдлъжността координатор. Таядлъжност не понася романтика,трябва да я заема твърд реалист...Белобородов нервно въздъх-

на, челото му се изпоти. Тойзнаеше, че в сдружението има са-мо два изхода – към по-високадлъжност или – към оня свят. Нотой беше истински боец и про-дължи твърдо да защитава своя-та позиция.- Господа, разбирам, че всичко

е твърде необичайно, но катоосъзнаваме сериозността и ма-щабността на нашето дело, малкае вероятността... Но да просле-дим логиката на писмото:„До Белобородов.Вие и компания, които се съ-

бирате в само на вас известенден в гостната на вашия офис,сте длъжен до три дни от дататана получаването на това писмода напуснете страната.Инфраструктурата на вашето

предприятие трябва да бъдеспряна незабавно. Изпълнениетона тези препоръки не гарантираличния ви живот и безо-пасността на вашата групировка,но ви дава шанс.”Това е. Нито дата, нито

подпис. Мъгляви формулировки,но смисълът е ясен. Получих го,повтарям, на адрес, неизвестенна никого от присъстващите, ре-гистриран отдав-на, разбира се,на измислено име. Всичко товаприлича на някаква дяволщина.Получих посланието в неделя икато не знаех какво да правя сеопитах да го изхвърля от главатаси, и без друго си имам достатьч-но проблеми, както всеки от вас.Обаче в сряда загина АлбертСпаски, в пияно състояние по-паднал под самосвал със зацапанномер на двадесет и петия кило-метър на някакво шосе, забравихкак се казваше, но това няма зна-чение. Самосвалът, разбира се,не спрял и изчезнал от мястотона произшествието. Бърза по-

мощ пристигала след час, ноАлберт Михайлович вече билмъртъв... Можете ли да сипредставите – Спаски пиян?Всички знаят, че той презиращепиенето и го смяташе за атрибутна аборигените. Как Спаски е по-паднал на онова шосе? Ясно е, четова е чиста лъжа. Но каква еползата от подобна яснота?...Едва успяхме да се заемем сподготовката за достойно погре-бение на Алберт Михайлович ието ти нова трагедия – самоубивасе нашият уважаем ЗиновийАриевич Плоткин. Да сте чуличовек някога да си сложи край наживота, купил седмица предитова недвижим имот в една отнай-скъпите страни в света? Ибез да остави завещание!... Нодаже и това днес може да не нивълнува. Сложностите, коитовъзникнаха със загубата на два-ма ценни сътрудници, сдруже-нието ни е в състояние дапреодолее. Ако греша и напразнооткъснах уважаемите сътрудни-ци от работа, готов съм да поне-са отговорност. Всепак, ако допуснем, чевсички тия странни итрагични събития санякак взаимносвързани, длъжни сме да реаги-раме. Информацията за дватасмъртни случая се разпростра-нява, нашите конкуренти и не-доброжелатели злословят излорадстват. Ако някой е отпра-вил предизвикателство към на-шето сдружение, ние трябва даго приемем. Повтарям онова,което казах в началото на разго-вора – длъжни сме колкото семоже по-бързо го преодолеем,иначе порядъчните хора щеспрат да ни уважават!Обади се Иван Василевич

Добрин – крупен търговец съсстара закалка, занимавал се ощепри предишния режим със суте-ньорство и поръчкови убийства,а сега член на борда на директо-рите на петнадесет столичнифирми, ползващ се с огромноуважение след деловите кръгове.Наистина, преди две години мубеше отказано пътуване до еднаот страните на Запад порадинеблагонадеждност. Обаче ИванВасилевич не се разстрои особе-но, тъй като вроденото мупрезрение към законите и къмустановените рамки би направи-ло посещениего му в даденатастрана непродължително. Тук, встраната, където е роден и сеутвърди като личност, той сечувстваше много по-свободно икомфортно... Той не обичашедългиге фрази, които замъгля-ваха според него същността навъпроса, затова кратко попита:- Борис, а ти какво предлагаш?Борис Михайлович не понася-

ше фамилиарност, затова сенамръщи, но да се скара с не-поправимия плебей не беше бе-зопасно и уместно, затоваотговори веднага:- Предлагам засега да се разо-

тидем, приемайки за сведениеинформацията. Ако през иднатаседмица нищо не се случи ивсички членове на сдружениетоостанат живи, готов съм да сипризная грешката – както вече

казах, с всички произтичащипоследствия. В дадения моментнашето общо дело се слави с не-чуван подем. Състоянието на за-конодателството в тази страна икорупцията в нейните правоза-щитни органи ни позволява даполучаваме печалба, за която надруго място само бихме мечтали.Обаче аз съм сигурен, че всекиот вас разбира, че това не можеда продължи вечно. Сценариитеза развитието на събитията мо-гат да бъдат няколко, ноосновните, според мен, са два:или нашата страна, към коятоповечето от нас, надявам се, неизпитват лична враждебност, щеможе да преодолее вътрешнатакриза и да тръгне по пътя на по-зитивно развитие, коетообективно ще постави нашетодело пред перспективата назакриване или тя постепенно щепремине под протектурата начужди държави (сами разбиратекои) и тогава ще бъдем принуде-ни да стягаме куфарите. Особе-ността на нашето предприятие ев това, че то е основано върху

дър-жавния хаос и разложение.Като законопослушни гражданине можем преднамерено да по-магаме за задълбочаването нахаоса и разложението, но катопред-приемачи, не можем да несе възползваме от ония възмож-ности, които ни предоставяобективната реалност. Същест-вуват и понятия като морал инравственост, но за щастие ниесме избавени от зависимост отподобни условии категории,твърде уместни в художествена-та литература и въобще в хума-нитарната сфера, но в реалнияживот са източник на безсмисле-ни страдания... Приятели,изглежда малко се увлякох, пре-късвам веригата разсъждения поотвлечени материи, за да неукрепвам подозренята ви за неу-довлетворително състояние намоя професионализъм. И все паксъм длъжен да поясня смисълана своето лирично отклонение.Ако акцията с това странно и ле-комислено писмо е резултат отработата на тайните служби (на-дявам се, няма да даваме оценказа качеството на тяхната работа),тогава проблемът е напълно ре-шим, а решението се изразявасамо в парична сума. Но евъзможно – малко вероятно,господа, но е възможно –структурите, стоящи зад цялататази история, да не преследватматериална изгода или сфера навлияние, а да серъководят от други съображе-ния. Рискувайки за пореден пътда се проявя като идеалист, загу-бил представа за реалност, щеизкажа смело предположение:възможно е това писмо както игибелта на нашите сътрудници,да е резултат от дейността наструктурите, задвижвани, колко-то и смешно да прозвучи тук, отидейни съображения...- Достатъчно!Марк Спич раздразнено удари

с длан по масата.- Господа, ние загубихме

твърде много скъпоценно времеда слушаме странните проповедина господин Белобородов, това ечисто разточителство, поне замен е така! Борис Михайлович,предлагам да закриете днешнотосъвещание и да го свикатеследващата неделя, когаточастично ще обсъдим въпроса завашата дейност като координа-тор на сдружението. Виждам, честе се откъснали от реалността ине можете да представяте инте-ресите на общото ни дело. Можеби, това е от възрастта, а можеби, от нещо друго. Впрочем занас това не е съществено. Ако доследващата неделя не представи-те по-убедителни доказателстваза своите налудничави теории,ще поискам отстраняването виот длъжността координатор.-Така да бъде, ако няма други

мнения, закривам днешното съ-вещание. Следващото насроч-вам за другата неделя по същотовреме. Довиждане, господа...Сътрудниците мълком стана-

ха и тръгнаха къмизхода.Жесток порой

плющеше по пава-жа, по прозорците

на красивите вили и по капацитена скъпите автомобили, коитодоближаваха мраморното стъл-бище, за да приберат своя госпо-дар, вкаран от живота в твърдитерамки на студен и мраченразкош, разкош, който не позво-лява нито напълно да сеотпуснеш, нито да утешиш измъ-чената си душа с някакво сладкаилюзия, нито, още по-малко, дасе довериш на някого, верен инадежден, за да заспиш спокойнопод неговата защита и да не сесъбуждаш до разсъмване...... След известно време на

едно отдалечено от града място,близо до многобройните богатиимения, появили се презпоследното десетилетие, се слу-чило странно произшествие.Автомобилът на известнияпредприемач и моден театраленрежисьор Марк Спич неочаква-но спира недалеко от неговатавила. Отначало охраната напредприемача се разтревожила,но тъй като нищо не предвеща-вало опасност, бързо се върналав своето обичайно, флегматичносъстояние. До вилата оставалоне повече от километър. Уплаше-ният шофьор съсредоточенооглеждал мотора, мъчителносъобразявал какво може да еизвадило от строя толкова съ-вършен механизъм. Марк Спичдремел в купето и не му се иска-ло дори да смъмри шофьора за

спирането. Неочаквано в джобаму звъннал мобилният телефон.Както по-късно разказваха мъ-жете от охраната, предприемачътбил извънредно учуден – в такъвкъсен час никой никога не готърсел. След като отговорил наповикването, помръкнал и неможел да скрие вълнението си.Разговорът бил кратък. „Да...Да... Разбрах... Веднага...” За-вършил разговора той и бързоизлязъл от колата, казвайки, чеспешно трябва да се приберевкъщи. Забранил на охраната даго последва. От този момент на-татък никой повече не го видялжив. Когато след няколко мину-ти моторът все пак запалил – съ-що така неочаквано, кактозаглъхнал и колата с охранители-те стигнала до вилата на МаркСпич, посрещнала ги разтрево-жена съпруга му, която казала, чеМарк не се е прибирал... Наследващата сутрин, по опера-тивните канали беше предаденосъобщение, че видниятпредприемач и обществен деец,гордост на родния бизнес и теа-тър, е намерен обесен в своятеатрален комплекс... В намере-ната собственоръчно написанабележка се казвало, че причинатаза самоубийството е кризата втворческата сфера. Противоре-чията между бизнеса и изкуство-то се оказали толкова силни, чене могъл да ги понесе дори такъвзакален от живота човек, ка-къвто беше Марк НаумовичСпич, вечна му памет.Всички други сътрудници

останаха живи. Само за известновреме инстинктът за самосъхра-нение ги накара да „залегнат надъното”, т.е. известно време да несе показват на многолюдниместа.Насроченото за неделя събра-

ние на членовете на сдружениетосе състоя. Сътрудниците излязохас общо решение, че тревогата наБорис Михайлович е обоснована,предлагайки и занапред същият даизпълнява задълженията накоординатор. Той, разбира се, сесъгласи. Оттогава измина многовреме, но всички се стараят да неси спомнят ония странни произ-шествиея. Индустрията се развивабурно и носи баснословни доходи.Понякога Борис Михайлович

се пита: „И все пак защо бешевсичко това? Защо точно онезитримата, а не аз или някой друг?”Но си спомня за това все по-рядко. Борис Михайлович етрезв реалист, не случайно заемаотговорната и високоплатенадлъжност – координатор насдружението.

Превод от рускиВЕСЕЛИН ГЕОРГИЕВ

От стр. 9

„ЕСЕНИНСКИ БУЛЕВАРД” – Приложениена в. ”Литература и Общество”за съвременна руска литература

е печатен орган на Сдружение ЛитературноОбщество – Варна и на Съюз на писателите на ХХІ век

Излиза на български език

Главен редактор Станислав Пенев (Варна, България),зам. главен редактор Евгений Степанов (Москва, Русия) ,зам. главен редактор Всеволод Кузнецов (Москва, Русия),

редактори: Людмила Богословова, Юрий Апрелев, Нина Бурнева,Екатерина Стоянова, Цачко Цачев

Контакти: [email protected] и stepanovev@mail. ru

ИВАН ГОЛУБНИЧИЙ

СТРАННОТО ПИСМО- разказ -