ВИСШ ИНЖЕНЕРНО-СТРОИТЕЛЕН ИНСТИТУТ СОФИЯ

Т. МИНЧЕВ

РУСКО-БЪЛГАРСКИ строително-технически

речник

СОФИЯ19 7 3

ВИСШ ИНЖЕНЕРНО-СТРОИТЕЛЕН ИНСТИТУТ - СОФИЯ

Т. Минчев

РУСКО-БЪЛГАРСКИ строително-технически

речник

СОФИЯ196 6

ПРЕД Г О В О Р

Настоящият руско-български строителен речник е предназна-чен главно за студентите от Висшия инженерно-строителен институт, изучаващи руски език само през първата година на следването си. Но той може да служи оде както на инженерно-техническите кадри от прак тиката, така и н мруги лица, които работят с руската строително- техническа литература.

Предвид на това, че студентите не познават още българската строително- техническа терминология, тъй като специалните дисципли-ни се четат в горните курсове, то при обучението им по руски език, с профилирани за висшето учебно заведение учебници и при работата им върху книга за самостоятелен перевод / съгласно учебната програ-ма по руски език за ВТУЗ/ , се срещат значителни трудности. Отчитай-ки тези затруднения и за да се избегнат неясноти и заблуждения нало-жи се, срещу по-голямата част от заглавните думи на руските термини, освен адекватния български термин, да се дават в скоби и кратки пояс-нения на ермина или понятието. Възползували сме се в този случай от създадената ече практика с Руско-българския технически речник на инж., инж. П.Гергано.', А.Анев, Г.Киселов и П.Билдирев, изд. "Наука и изкуство",С.,13 <, който начин за поясняване на термините не само добре се посрещна, но и твърде много се харесва на студентите първо- курсници, пък • не само на тях. В извънредно много случаи ние сме се възползували дори и от точния словоред на статиите, доколкото при един речник това смятаме не само че е допустимо, но и задължително, за да се въведе еднаквост.

Подборът на думите и съставляването на какъвто и да е спе-циален речник е много трудна и сложна работа. То се усложнява и от това, настоящият речник представлява пръв опит за подобен речник у нас.

еу тановеността и непълнотата на българската строително- техническа терм :ология налагаше понякога, макар и в много редки лу-аи даден тер' <н или понятие да се преведе с новообразувана дума, съобразена ра бира се, с изискванията на българското словообразуване или пък се възприема руския термин безпреводно.

Огромната многогодишна работа за уточняване значенията на чного от термините и сп циалните наблюдения и проучвания за честота-та на употребата на един или друг термин в областта на научно- тех-ническата строителна литература ни показаха, че освен специалната терминология, която студентите търсят в техн, речници, то те твърде често влошават качеството на преводната си работа и поради това, че

II

не са усвоили и някои по-общи, но характерни с употребата си ъ строително-техническата литература думи. Ето защо сме си позволили да включим и някои наречия, прилагателни и съществителни, често тър-сени от студентите к други неспециални речници и при това твърде характерни за стила на научно-техническата литература.

Речникът съдържа 6900 заглавни думи. Много често към тях са дадени и съчетания с прилах*-ателни, които не включваме в общия брой но тези словосъчетания ще увеличат е не по-малко от 12-15% броя на думите в речника.

В речника са застъпени термини главно из областта на строи-телството, т.е. срещани са в литературата за различните видове стои- телство, изучавано катс специалности в Строителния, Архитектурния, Хидротехническия и Геодсзическия факултет на Висшия инженерно-строи-телен институт.

При даване консултации на студентите относно затрудняващи ги в самостоятелния превод места и думи сме записвали всичко, което представляваше интерес като нов материал за този речник и сме го включили тук. Водихме се от желанието да създадем един жив осъвреме-нен речник за работа със съвременната строително-техническа литера-тура, която непрекъснато се попълва с все нови и нови думи/ термини/. По-нататъшната ни работа в това отношение навярно ще го обогати още повече за едно следващо по-пълно и да се надяваме по-добре оформено в полиграфеко отношение издание.

Тъй като строителството е многообхватно и при това почти винаги е във връзка и в зависимост и от много други дейности и отрие-ли на науката и практиката, то в строителната литература са вплетен/ и много тешини от други области.

Имайки предвид това, /ие сме включили в речника и някои т най-често срещаните в тези области думи / машинознание, електротех-ника, химия, геология, физик , математика и пр./.

За посочване на областта към* която сс отнасят термините ? дадени условни съкрщения /вж. .

При оформяването на речника бяха използувани следните реч-ници и др. книги и пособия :

Ч ззънредне голям брой книги от специалностите на студен-тите, по които те раоотят като книги, определени им за самостоятелен ”*евод

2. П.Герганов, А.Анев, Г.Киселов и П.Билдирев, Руско- българзки технически речник, 0., 1957 .

III

3. К.Ганев и Н.Симеонов, Кратък руско-български железопътен речник, НИ, С., 1355 .

4. Руско- български речник под ред . на Е.М.Тлавиюков, НИ, С., 1955 .

5. Н.О.Зауер, Руско-българский политехнический словарь, изд. "Советская энциклопедия", И., 1964.

6. Словарь руского язика, т. I, II, III. II, АН СССР -Ин-ститут языкознания. Государственное издательство иностранных и на-циональных словарей, М., 1957.

7. Словарь иностранных слов, III издание, под ред. И.В. Лехина и проф. ;.И.Петрова, Госуд. изд. иностраных и нац.словарей, И., 1949 .

8. Англо-руский и руско-английский архитектурно-строитель-ных словарь, под ред. Л.С.Япольского, Киев, Гос.изд.лит. по строит, и архит., УССР. 1961.

9. Всеобщая история архитектура, т. I, М., изд. Акад,арх., СССР, 1944.

. 10. Экспортно-импортный словарь, под ред. Б.Т.Колпакова, т. I, Внешторгиздат, М., 1952.

11. Энциклопедический словарь* т.1 и II. Советская энцикло-педия, М., 1963.

12. д.-.Милев, й.Братков, Б.Николов, Речник на чуждите думи а българския ик, НИ, С., 1964.

13. С.Бобров, Архитектура на стария свят, т.1 и II, НИ, С., 1954. и др.

Поднасяйки своя руд ? помощ на новоприеманите всяка година студенти, авторы смята за свой приятен дълг да благодари и на онези, които не малко са съдействували за съставянето на настоящия речник, т.е. на бившите си студенти, които сега .а вече опитни и знаещи ин-женери и архитекти, но които навярно гак биха почуствували необхо-димостта да ползузат този скромен нгш ■руд- Особена благодарност изказваме и на всички асистенти, .реподаватели от Инженерно-строител-ния институт, които са ни подпомогнали с консултации за уточня аце-тона терминологията. Ще бъдем благодарни и на всеки, който ни под-помогне със своите обективни бележки и съвети за подобряването ”у«

ВТйРЪТ.

УСЛОВНИ

авт. - автомобилно агр. техн. - агротехника арх. - архитектура астр. - астрономия бет. - ботаника геогр. - география геод. - геодезия геол. - геология ед» “ електротехника ед. ч. - ед. числож. п. -железопътноз. устр. - земеустройство икон. - икономическо мат. - математикамаш. - машинно мет. - металургия метер. - метеорология мех. * механика

мин. - минералогия мн. ч. - мн. число н.,в. - несвършен вид нескл. - несклоняемо опт. - оптика остар. - остаряло п.стрт. - пътно строителство преМ. - преносно разг. - разговорно с.в. - свършен вид стрт. * строително спец. - специално съкр. ~ съкратено троп. - транспортно физ. - физикаф.грам. - фотограметрия хидр. * хидротехника хим. - химическо

. СТРУКТУРА НА РЕЧНИКА

Речникът беше замислен , и в голяма степен оформен, с много По-различна от сегашната структура. Но, предвид на това, че отпечатването му се наложи да стане в печатната база на ВИСИ, чии то полиграфични възможности са много бедни, то това условие вече не ни позволи Да излезем извън рамките на разнообразието, което може да ни даде една пишуща машина и една оскъдна полиграфична база. Това наложи значителни изменения. Ето защо както оформява-нето, така и структурата му приеха най-простата и общодостъпна форма.

1. Думите са подредени по азбучен ред, а азбучната пос-ледователност на буквите вътре в думата е спазена до четвъртата буква.

2. Ако заглавната дума, освен със самостоятелното си значение се употребява и в други съчетания, където придобива и нови значения, то независимо от синтактико-граматичния ред на съчетаващите се думи, словосъчетанието се дава в абзаца на заг-лавната дума, а вътре в абзаца се гледа азбучната последовател-ност на съставката.

Когато заглавната дума се повтаря без изменение, тя се замества само с тиренце /-/, а ако има изменение / по падеж, род, число или преминаване в друга част на речта и пр. /, то след ти- ренцето се дава само изменящата се част. Напр. АДРЕСАТ адресант;- ГРУЗА получател на пратката . АВТОГЕН оксижен ; - НАЯ СВАРКА оксиженова заварка.

3. Когато заглавната дума е еднаква на значение с бъл-гарската и не се нуждае от превод, но се намира в съчетание с друга дума / нуждаеща се от превод/, то заглавната не се провеж-да. След нея се поставят само две точки /:/. След двуеточието се дава словосъчетанието, където заглавната е заместена с тиренце. Напр.. МОСТ : -АРОЧНЫЙ сводов мост ; - БАЛОЧНЫЙ гредов и.

Когато заглавната дума няма самостоятелно значение тя също не се превежда. След нея се поставя двуеточие /:/, а след

•много - словосъчетанието. Напр. ПРОЛЕТНЫЙ : - ОЕ СТРОЕНИЕ връхна мостова конструкция.

4* Синонимичните значения на думите са отделени със за-петайка. По-далечните значения - е точка и запетайката когото думата в различните области се употребява с различни значенйн,то

— 2 —

те се отделят с цифра и с посочване на областта. Напр. ТОРЕЦ 1, спец, напречен разрез / на греда или друг надлъжен предмет /2. чело / на нещо/. З.стрт. дървено блокче /за паваж/; виждащата се, въздушната страна на наредения едно до друго павета или др. предмети. 4 арх.калкан / на сграда/ ; фасадна част / на сграда/

5. В списъка на условните съкращения /вж/ са посочени съкращенията, които сме възприели за думите, употребяващи- се като научно-техническа терминология в различните области на тех ническите знания.

4"АБАК, м. арх..абак /Горната част на капитал, обикнове-но с, форма, на четвъртита плоча/? вид сметало.

АБАКА, ж. манилски коноп.АБАТСН арх. вж. адитон.АБЕЛЕВЫ ИНТЕГРАЛЫ мат. Абе- леви интеграли. “

АБЕЛИТ хим. абелжт. /Взривна смес, състояща се от амо-ниева селитра, динитробен-зол и готварска сол/.

АБЕРРАЦИЯ асхр. аберация.Виднмот@“откл©вание т. не-бесното тяло от постоянно-то му място, поради силно-то движение на земята/? физ. отклонение да лъчите ®т”фожуеа на лещата? раз-сейване, изкривяване.- сферическая сферична а» /неточност, ризплутост на образа/.- хроматическая хроматич-на, цветна а.

АБЗАЦ нов ред? алинея? от-, къс, част от текст между два реда.

АБЗАТЦЕР ,твс^н. абзецер./Вид усъвърненствуван екс-каватор/.

АБИССИНСКИЙ КОЛОДЕЦ сши^, абиеински кладенец“ /Тръ*? бея кладенец, за получава- не на вода от малка дълбо- чина: 5-7 м, с тръба заби-та на такава дълбочина/.

АБЛЕГВР техн, аблегер, отна-сям. /Тбл. служа за отна-сяне на тухли, изкопан тарф». руда и др*/.

АВДЯЦМЯ гадих, аблация? отми-вана, свличане, отнасяне, смъкване.

АБОНЕМЕНТ абонамент.АБОНЕНТабонат.АБРАЗИВНЫЙ метало^рабствам? абразивен.

АБРАЗИВНОСТЬ абразивност?- грунта ге©лА абраздансют на грунта /при действие върху него на течащи водж ■или разбиващи се в брега - вълни/.

АБРАЗИВЫ абразива. /Ситно смляии, твърди по природа материали за изглаждане, я лай фа не,' полиране? пае-вая® и др.

АБРАЗИОННЫЙ ®бразженен.АБРАЗИЯ геолА абразия? ос- търгванеТ разрушителна дей-ност на морските вЪлнж върху бреговете.

АБРИС контура, скица, план, ' чертеж. / Общо очертаване

. - на предмета само с най-об» щи ^иниж/? геод. кроки. /Окбмерна безмащабза сним-ка на местността/.

АБСИДА вйж. апсида.АБСОРБЕНТ абсорбент вж. аб-сорбер.

АБСОРБЕР поглъщан. /Апарат или съоръжение, Обикн. във вид ни куда, за улавяне и задържеше на изпаряващи се вещества,газове или пара/.

АБСОРБИРОВАТЬ,-рую,-руеяъ о.в. к н.в. поглъщам, всмук-вам, попивам, абсорбирам.

АБОШ'БЦМОМВТР абсорбциемер. /Етически уред за относи-телна измервания на цвета и интензивността на обаг-рянето на разтворщ/.

АБСОРБЦИЯ .поглъщане, всмук-ване, попивано.

АБСЦИССА >81. абцяса. /Хврн- зонтажаата координата в правоъгълната координатна система/? отсечка.

АВАНБЕК аванбек,- предна, част аа фермата. /Дървена конзо-ла, върщу която се поставят частите на мостова констдож—

2

цжж при строеж яа мост/.АВАНКАМЕРА предкамера./Съби-рателен резервоар в нача-лото на водопровод/.

АВАНТЮР® авантюрин. /Дребно-зърнест кварц е тъмно чер-вен или златисто-жълт цвят/ вид цветно стъкло.

АВГЙТ геол* авгит. /От гру- пата~на пирохсените.Влиза в състава на гранита, ба-залта, диабаза и др. вулт кански скали/.

АВЕНЮ широка улица, буле-вард.

АВИАМЕТЕОСЛУЖБА съкр. ОТ авиационна метеорологична служба.

АВИАТРАССА въздушен път? авиотрасе.

АВТОБВТОНСМЕША1КА автоматич-на бетонобъркачка.

АВТОБЛОКИРОВКА автоблокиров-ка. /Автоматична ж.п.осигу-рителна уредба,която блоки-

. ра /затваря/ стрелките и семафорите по ж.п. линии по която се движи влак, та-ка че друг влак не може да влезе >-тази линия/»

АВТОГЕН техн, оксижен? -ад сварка-*оксиженова заварка.

АВТОГЕНЩИК оконженист.АВТОГРЕЙДЕР автограйдер. /Ка-нина за разкопаване и из-равняване на пътища/.

АВТОГУДРОНАТОР автогудрона-тор. /Самодвижеща се кола за превоз и разливане на разни битоминознн свързва-щи вещества при строеж на асфалтови пътища/.

АВТОГУЖЕВОЙ аэтомобилно-ко- ларрки? -ая дорога път за автомобили и каруци.

АВТОДОРОЖНЫЙ автомобилнопъ- тен.

АВТОДРОМ автомобилно носе. /Писта за състезание или изпитване на автомобили/.

АВТОЗАМЫКАТЕЛЬ автоматичен затварач? автоматичен вклпчвател.

АВТОЗАПРАВОЧНЫЙ автоматично зареждане? -ая станция /ко-лонка/ бензостанция.

АВТОЗАПРАВЩИК техн, автомати-чен зареждан.

АВТОКАМЕРА вътрешна автомо-билна гума.

АВТОКАНЖСТЕР бидон? съд със запасно горива.

АВТОКАР автокар. /Самодвнже- щН се талнжха? моторна ва-гонетка, моторна холхчхщ/.

АВТОКЛАВ 102Н. автоклав. /Плътна“затварящ се котел /еъд/ с необходимите уреди, който слузта за нагряване при повишено налягано/.

АВТОКОЛСШНА автомобилна коло-на.

АВТОКРАН С.-В*» автокран. /Ав-томобилен кран/.

АВТОЛ автол. /Автомобилно масло/. .

АВТ0ЕЕС0В03 дъско /дърво/ но-сач.

АВТОМАГИСТРАЛЬ автомагистра-ла. /Автомобилен път с пър-востепенно значение,приго-ден за голямо в бързо дви-жение/ .

АВТОМАСТЕРСКАЯ автомобилна работилница.

АВТОМАТИЧЕСКИЙ: -ое застопо-ривание а.спиране, задържа-не? -ое прерывание а.пре^ късване;-ая муфта автома-тичен съединител, коплунг?

.- запор клапана автоматич-но затваряне на клапана? -запорный клапан автомати-чен спирателен клапан?

- а -- прерыватель автоматичен прекъсвач? -створчатый кла-пан автоматична шарнирна клала? - тормоз трения авто-матична триеща спирачка?- прерывание ртутными кон-тактами авт.прекъсване с живачни контакти.

АВТОСЦЕПКА автоматичен спряг» ' /Спрягането ,илн скачването става автоматично при'леко сблъскване на вагоните/.

АВТОТЕЛЕЖКА моторна количка, вж. автокар.

АВТОТОРМОЗ автоматична спи-АВТОМОБИЛЬ | - безрамный а. без паси? - бензозаправщик цистерна? бензоснабдителна кола? - гоночный а.бегач? - грузовой камион? - лег-ковой ■- лека - кола.

АВТООКСИДАЦКЯ самоокисляване.АВТСПОГРУЗЧЖК моторен самото- варач. /Низка платформа с двигател, която с помощта на вилка, подпълваща се под товара го вдига, премества и разтоварва/.

АВТОПСЗЗД автомобилен ваше; автовлак.

АВТОПОКРЫШКА автомобилна гу-ма /горна/.

АВТОПРВДЕП автомобилно ре-марке.

АВТОРЕЖЖМ те^н. автоматичен регулатор,

АВТОСБОРОЧНЫЙ автомонтажен? автоматично.сглобяващ /сглобяем/? автоматично сглобявана.

АВТОСВСРКА автоматично сгло-бяване.

АВТОСВКЦИЯ мотрисен влак.АВТОСТЕРЕОГРАФ стереоавто- граф. геод. /Оптик«^меха-ничен уред за автоматично построяване на план с хори-зонтали на местността по земни стереоснимки/.

АВТОСТОП автостоп /Уредба за автоматично спиране на влак,когато се движи по блокиран /затворен/ път/.

АВТОСКОП техн, автоскоп. /Вид газорежеща апаратура/.

рачка.АВТОТРАССА автомобилно трасе.АВТОТЯГАЧ автомобил-влекач.АВТОХТОННЫЙ геол, автохтонен.

/Недонесен“от другаде? об-разуван от самото находище. Напр.полезните изкопаеми/? -ме отложения а. отложения.

гума.НА външна автомобилна

АГАТ геол. ахат. /Вид разно-цветен кварц/.

АГЛОМЕРАТ иля АГЛОМЕРАТ геол, агломерат. /Скала,образува-на от топлинно спояване на различни вулканскж фрагмен-ти/? спечени шуплести късо-ве руда,получени чрез агло-мерация.

АГЛОМЕРАЦИЯ агломерация. /Процес за съединяване на различни скали и минерали в едно цяло. Процес за по-лучаване на едри късове ру-да чрез опичаме с въглнща/.

АГЕНТ хим» аГент? причинител, възбудител? -диспергжруджий диспертиращ а.? - коагуля-ции коагулиращ /съсирващ/ а. - тормозящий задържащ а.

АГГЛЮТИНАЦИЯ аглутинация. /Прилепване,скупчване и ута-яване на частици,микроорга-низми и пр./.

АГЛОМЕРАЦИЯ или АГЛОМВРАЦИЯ гедо. агломерация» /Естеот- вен процес за съединявше на различна скали и йяр» ля в едно цяло? процес зя получаване на едри от ситна илв прг^&абр&зж®

- 4 -

минерална. маса чрез ©тача-,.... обраду>ш|$..иа сместа и*.ве-ка е въгаища,кокс,антрацит/. «естватаили химическите

А1&РА арж. агора. /Площад за съединения/.с ъб и райе ва гражданите а др. ДДКТОН арх. адитон, /Място в цели) централка част на гръц- храмовете оъс статуята на . кин град/. божеството/.

АГЕЕГАТ тецгн. агрегат /Меха-нична смес от разна състав-ка) маса от едввредна части-ци ) съединяване в едно ця-ло на две или няколх© мажк- ни, ©т конто едната е рабо-тяща» а другата дава ©нор- гията/) ®РЗ» простото нас-тавян© ва помещения в ®дан ограден комплекс без да има връзка помежду им.,

АГТООСвМВЯШРАЦЖ1 агролф®- мелиорацмя. /Практическа дейност за подобряване на земята за вай* рационално-то & използуване,състоящ© се главно в изкуствено на-появане и отводняване,съз-даване на горски поясж, ук-репване пороища и нр./.

АДАМАНТ алмаз; твърд метал.АДАМЕЛМТ едамелнт. /Вид гра-нит с прзбадзи талк© еднак-ви аолжчества ортоклаз е

. плагиоклаз/. -АДАПТАЦИЯ адаптиран»; пркго- дяваие.' ' ■

АДВЕКЦИЯ адвекция. ../Хоризойтадко придвижване на въздуа®* «а@ж,. вж. кон-векция/ •

АДГЕЗМ2 2РМ» аадезия. /При-лепване на одно над© към друго! цржвадчащв сила,

- която действува ..между мо- лекуадт® ва- две разновидни вещества,вж. кохезия/. .

.аДдаТИВВЙ адктивев; подучен - чрез събиране; -а© с&ойот-

■: за адятванж свойства /тадв- за онойетва на веществата,

■ като меса в т.в.,конто ари- ткотамв® е®- събират при

АДРЕСАТ адресант) - груза получател на пратката/?©- вара/.

АДСОУБАТ ;^.хим. адсорбат.АДСОРБЕНТ ^ихии, ■ адсорбент.

/Вещество,което притежава способността да абсорбира - /попива/ в перите ига' по повърхността сж друга теч-ни или.воздухообразна ве-щества/.

АДСОРБЕР ЯЦ&и адсорбер. /Ац^рат за адсорбирано т. е. извличане на.пари,газо-ве или разтворено вещество/.

АДСОРБЦМ ^зд. адсорбция. /Поглъщане от повърхността «на друга тя^о, наречено ад-сорбент/. вж. абсорбация.

АДЬ&КТйВЖЙГ адективен; прила-гащ се към неща. *

АД8КВАТИН8 или аденватША адекватен,равен, съвпадащ, напълно еднакъв.напълно съответствувещ.

АМУ5ЯЫЙ •адурев; прозрачен) мрежест. /За плетиво,рез-барски изделия, стомано-бетонни яли метални, мзде* адя,където междуматериа-ла има оставено въадужн© . пространство/.

АМЮСТМРОВАТЬ нагласявам, ре- гулирам /наемна/) изправям /фасонирано изделие«профи-ли, които по различни при-чини са се деформирали/.

АЗБВСТ вж. асбест.АЗЕ0ТЖ1, Ш&ТЮШЯ СМЕСЬ хзд» азеотроп, азеотропна смее. /Свое от две над по-вече течности в. определено

5

състояние «която яни. п о-й ж- сокаилжпо-нмска точка на капане от съставните теч-ности взети по отделив/.

АЗИМУТ астр, азимут - какого либо светила /Ъгълът между плоскостта на меридиана и вертикалната плоскост,пре-минавана през светилото; ъгъл между дадено направле-ние на движение и посоката на север/; - магнитным маг-нитен азимут. /Ьгълът меж-ду някои посека и магнитна-та стрелка на дадено място/

АЗОТИСТОКИСЛЫЙ гик. нитрит;- натрий натриев нитрит.

АЗОТНОКИСЛЫЙ НАТРИЙ дим. нат-риев нитрат* ~ ""

АЗУР хим. азур; синя боя.АЗУРИН лрм. азурмн. /Тъмно синя боя/.

АЗУРИТ азурит. /Медна руда от която се получава синя боя и син камък/.

АЙВАН арх. сайвая* пруст; вид покрит балкон.

АЙСБЕРГ айсберг. /Плаваме в морето ледена маса, отвес-ната от ледник/.

АКАНТ или АКАНФ арх. акант. /Декоративен елемент, по-лучен от стилизиране на акантовая лист. Използува се за оформяване капитала на колоните/.

АКВАТОРИЯ акватория. /Учас-тие водно пространство на едно пристанище; водна площ с определено предназ-начение/.

АКВЕДУК ст^т. акведук/т/. Вид мост за провеждане на водопровод над реки,овра-зи, дефилета/*

АККШОДАЦЙЯ геод. акомодация; приспособяване, нагласявано, нагаждано»

АКР акър. /Мярка Ж'цаммГ повърхнина, равна на 4007 иг към 4 дка/.

АКРИБОМЕТР ма_т. микромерен пергел. ~

АКРОТЕРИЙ арх. акротер. /Скулпторко ухраженне; статуя,палмета,диск,ваза и др.,свободно завъриващо над ъглите и над средата на фронтона/.

АКСЕЛЕРАТОР ускорител; кра-чен педал за газ. вж. АК- ЦЕЛЕРАТОР.

АКСИАЛЬНЫЙ техн, осов; по продължение на остта; -на-тяг осово обтягане; - т о р-м о з осова спирачка; -ое давление осово налягане.

АКС1ЛЕРСМВТР сп^ц. аксилеро- метър. /Уред за определяне на ускорението/.

АКСИОМЕТР техн, аксиометр* /Уред с "който се определя отклонението иа остта от началната плоскост/.

АКСОНОМЕТРИЯ Х®2М* аксономет-рия. /Начин"на чертане чрез линиране: нанася се избра-ната координатната система и след това предмета/.

АКТ акт; - коммерческий кон-стативен протокол; ~техяи- ческо-распоряхительний /тРА/ техн* разпоредителен прото-кол.

АКТИВАТОР хим. активатор. /Ве-щество, което усилва хям. реакция/; усилвател.

АКТИВАЦИЯ физ. активизация. АКТИНОГРАФ физ. актинограф.

/Самопишещ уред за измер-ване лъчистата енергия иа Слънцето,падаща върху зе-мята/.

АКТИНОМЕТРИЯ актинометрия. /Отдел от геофизиката,кой-то изучава методите за из-

— 6 —

мерэвно-на я'&чиотата енер- гая на Слънцето,ивнебес- ния свод и на замята/.

АКЦВЛВРАТОР 1.ХИМ. акцелера- тор. /Химическо вещество, което има способност да ус-корява протичането на опре-делена химическа реакция/; катализатор. 2,^ехн. -нож- я<й. ру чн о й педал /ръчка/ за газ|-регулатор свързан с карборатора на д.э.г. .

АКСЕЛЕРОГРАФ акселерограф. /Самопииещ уред за измер-ване на ускорения/.

АЛГЕБРАИЧЕСКИЙ мат. аягебраи- чен.

АЛГОРИТМ ш АЛГАРИФМ ма&. алгоритъм. /Напр.извличане на корен от число/.

АЛЕБАСТР 1. алабастър. /Сит-но смлян гипс,който се упо-требява се за мазилки, за отливане на скулпторки про- изв. и др./. 2. бял варо-виков камък,който прилича на мрамор.

АЛИДАДА алидада. /Ви-зирке линийка в геодезячес- китё инструменти,която се върти около ос, намирана се в центъра на кръга /лимба/, по които са ненесени деле?- нията и по него става отчи-тането на ъглите/.

АЛМНВАТОР геод* алинеатор. /Геодезически уред за про-карване на линии/.

АЛ1Т геол, алит; /Смленият клинкер,образуван при опи-чано на смес от варовик, глина и пясък/.

АЛКАЗАР арх» алказар. /Назва-ние на някой укрепени замъ-ци и дворци в Испания/.

АЛЛОТРОПИЯ хим. алотропия. /СвойствоГна някои химични елементи в свободен вид да съществуват в няколко видо-

изменения* различни по физ.-.... м_«й«*ев©йства»-^анр»дъг- лерода съществува във вид-на въглица,графит,елназ/.

АЛЛОХТОННЫЙ геол, алохтонен; -не отложения а. отложения./Дъйнй отлетениягс ъс товщм се от вецертва,донесени във водоема отвън/.

АЛЛЮВИАЛЬНЫЙ геол, алувиалея; наносен} утаен от течаща вода; -ные воды а. води. /Води в съвременните и древ-ни отложения на речните дог 'лини/| -не терраса а. тераси./Речни тераси образувани през алувиаляата епоха/.

АЛЛЮВИЙ геол, нанос. /Слой от глина или пясък,който оста-ва след изтеглянето аа во-да/.

АЛУДУР съкр.от дуралуминий. /Лека и много твърда сплав. Употр.се в авиац.строител-ство/.

АЛУНД /УМ/ алунд. / Чист алу-миниев окис,получен от про-мита и калцирана глина чрез стопяван». Не се разяжда от химикали,поради което се употребява за направа на тигли, огнеупорни материа-ли и др./. .

АЛЬВЗДО физ. албедо. /Откло-нението,което показва коли-чеството светлина падаща върху едно тяло и отразява-на от него/} - снежного покрова коефициент на отра-жението на снежната покрив-ка.

АЛЬБИТ албит; бял фелджпат.АЛЬКОВ арх. малка стая; вдлъб- ване.ниша и стена /обикно-вено служаща за спалня/.

АЛЬМУКАНТАРИЙ или АЛЬМУКАНТА-РАТ ас^р. всеки въображаем кръг”на небесния свод, ус-пореден на.хоризонта.

7

АМЬТВРНАТ^^ел® алтерна^р®- /Едно» и» миоге^азен'ге- куратор за. добиване на

. ележтрически*ток/® АЛЬТЕРНВРЖОЩЖЙ^аж^ знажоиро-меилив® . —

АЛЬТИМЕТР високомер; вж® ВЫ^ СОТОМЕР® /Служи за опреде-ляне височината над земна»

■ тд повърхност при летател-ни апарати/® *

АЛЬТИТУДА хн^р® алтитуда® /Височина на точката над ниво-повърхнината,приета за нулева® При инж.работи названието а® се заменя с думата - вота*1/* .

АЛЬФОЛЬ алуминиев варак®АЛЯПОВАТЫЙ груб; недодялан; неизящен; безвкусен®

АМАЛЬГАМА хим® амалгама® /Сплаву- разтвор от метал и живал/*

АМЕАВ хамбар®АМБИПОЛЯРНЫЙ ^из® двупомярен®АМБРАЗУРА амбразура® /Отвор в стена, , укрепление, кед и пр® расширявед. се. навът-ре/®

АМБУШЮР тохн® мундштук; на» крайник на преливна тръба®

АМШАК хим® амоняк®«я» «а

АММОШЙ хим® амоний; - едкий амониева8”основа; » азотно» кислый амониев нитрат; » сернокислый амониев карбо» нат; - фосфорнокислый амо- имев фосфат; » хлористый амониев хлорид®

АМОРТИЗАТОР техн® амортиза-тор, ударосмегчител®

АМОРФНЫЙ <|из. безформен; аморфен® 7Намирзд се в амо-рфно състояние,т®е® няма кристален строеж - молеку-лите са разположени безпо-рядъчно/®

АШЕРВИТОМ^ед®.. ампернавмвжа®ШШР арх® ампир® /Стш^»1- то се е оожвжд във Фраадия през времето' на ммпержжта на" Нападем I/ *

АМФИБОЛИТ амфиболит® /Мета» морна скала с масивна ’ структура/®'

АМФИПРОСТОЬ арх® амфипрос» тил® /Форма на гр®храм с колокта предварил,от двете срещуположни къси’ страни иа храма/®

АНАЛИЗ аяамжз; мат®-вектор»-' кай векторен а®“9- весовой тегловен, гравмметржчен’а® - сотовой смтов а® /Чрез пресяването на материали като пясък,баяастра2въгли« ща и пр® през ?смта/®.

АНАМОРФИЗМ геця® анаморфмзъм® /ВътрешшГивменения в строе-жа на вещество под влияние на силни .налягания и висо-ки. температури/®

АНАСТИГМАТ геол® анастигмат® /Обектив,конструиран така, че практически отстранява астигматизма вж® АСТЙТМА- * ТИЗЪМ/ф

АНАТЕКСИС геол® анатексис® /Процес,прмкойто под:’ Хей» ствиетона надигаща се маг- ма,околнвте скали се стопя-ват и изменят част от със-тава 1® Получава, се т® н.

. вторична магма/•АНАФОРЕЗ <|из® анафореза®

/Придвижване на суспенди-рани или колоидалнм части-ци с отрицателен пълнеж към анода/®

АНГАР хангар®АНАЭРОБЫ анаероби® /Организ-ми,които са способни да жи-веят без свободен- кислород в почвата,в друг организъм илм среда® Те го получават като резултат органични

8

съединени*,съдържани кис-лород/.

АНГИДИД хжц. анхидрид» - кремневый а.на силициевата киееяина»силнциов двуокис» - у г о я ».ин* а. на въглената киселина,въгяедвуокяо•

АНДЕЗИТ х*2*« андезит. /Без- кварцова вулканична овала* Използува се като киоелн- ноустоМчив материал пря строеж на резервоари за насеяния яяя изобцо за строен/.

АНДЕЗИТОБЕТОН андезитов бе-тон»

АНЕРОИД анероид. /Видбаро- метър без живав/.

АНВИОГГАФ анемограф. /Само- пииец ветромер} вж. АНЕМО-МЕТР

АНЕМОМЕТР ветромер» анемомер» /Урод за определяне скоро-стта на ватера няп двнжо-* няето на газовото във вентилационни ванали/.

АНЗАТЦ наставка» образува-нне «от л оженив» издатък»

АНИЗОТРОПИЯ ^нз. анизотропия /Нееднаквост на физически-те свойства в едно тяло ж различните му свойства/.

АНИЗОТРОПНЫЙ анизотропен» притежаван свойството анизотропна»

АНКЕР Хехи. 1. анкер» желяз-на съединителна скоба или болт /за скрепвано на две маяинни части или два стро-ителни елемента или пък за закрепване на строителен елемент или манила-ее ос-новата /фундамента/ нм.2. котва» закотвяно прис-пособление»

АНКЕРАХ закотвяне» закрепва-не» укрепване.

АНКЕРИТ мин. анкерит.

АНКЕРНЫЙ закотвян» закрепван» анкерен; - болт фундаментен /стенен/ болт» анкерен б»| /.Главите на подобни болтове се забетоннрат/» -ое сцеп-ление аякерно свързване /закрепване/» -ая доска ос-новна /фундаментна/ плоча» опорна плоча» - тяга штанга анкерен прът»

АНКВРОВКА анкеруване» закреп-ване» захвацане» - арматуры закотвяне /в бетона/ на ар-мировката.

АНСАМБЛЬ арх. ансамбъл. /Съ- вокупност от огради»образу-вани единна композиция» согласуваност,съразмерност, пропорционалност и частите на едно цяло/»

АНТ или АНТА арх. антя. /Сил-но издадени напред чела на надлъжните стени на гр.дом нля храм/.

АНТАБЛЕМЕНТ иля АНТАБЛВМАН дох. антаблемент. /Горя&та част на сграда»опирана се на капнтеяите на колонате яли на стената състояла ое от три хоризонтални часТя» корниз,фриз ж архитрав^.

АНТВКЛИЗА хе^л. антжялнза.АНТЕФИКСЫ арх. ажтофнхо| чел-на керемида /Укражение,ор-наментен мотив илж верамнч- но,поставено отпред да пок-рива отворения кра* на те- гуляте по ъглите от стряха-та на една сграда» -

АНТМАПЕКС астр, анти апекс» /Точка на небесния свод» която е противоположена на апежоа/. вж. апекс.

АНТИКЛИНАЛЬ ге^л. антиклина- ла» /Гънка на земната кора» обърната е издатината ок нагоре/» седло.

АНТИКСАГУЛЯТОР хим. аитихоа-

- 9 -

гулатор. /В-во,което прите-жава свойство да стабили-зира колоидни разтвори и емулсии,като възпира коа-гулирането /пресичането/ им.

АгГГИКСРРОЗЙЙННЙ противокоро- зиен) предпазващ от хим. разяждане, вж. к о рро зи я .

АНТИМОНИЙ хим. антимон, вж. сурьма. “ ”

АНТИНАКИПИИ жнк* антинакипнн. /Химическа"*смес,противодей- стзуща на образуването на котлен камък/.

АНТИПИРЕН спец, антипирен. /Вещество,придаващо на дървесината устойчивост

9 . против огъня/.АНТИПОЛЕНТНОСТЬ•аятиполеит- ност.

АНТИФРИЗ хим. антифриз! неза- мръзваща охладителна смес.

АНТИФРИКЦИОННЫЙ намаляващ, устойчив на триене! антн- фрикциоиеи.

АНТРЕСОЛИ, ■ арх. полуетаж; . галерия /в жилище/; маза-ния. .

АНФИЛАДА ^рх. анфилада. /Ре-дица стажТзали или дворове, съединени помежду еж о от-вори или врати,които са разположени по една ос, от първото до последното поме-щение или двор/.

АНФЕШЙ арх. антемня. /Мотив, обикновено иа фриза,съста-вен от редуващи Ое палмети и др.растителни стилизира-ни форми/.

АНШУГ анжпуГ. /Специален лост за ръчно придвижване на вагони/.

АПАДАНА арх. многоколонва парадна зала.,

АПАТИТ мине», апатит.

АПЕКС актр. апекс; връх, ви-сочина, най-висока точка. /Постоянно променливата ' точка,по посока на която се движи Земята при оби-колката си около Слънцето/. - солнечного движения а. на слънчевото движеше.

АПЛАНАТ геод, арланат. /По-добрен обектив,в който е коригирана сферичната к хроматичната аберация, но астигматизмът остава/.

АПЛАНАТИЗМ ^из. отсъствие на сферическа аберация.

АПЛАНАТ1ЧЕСКИЙ ^з, апланат»- чен. /С отсъствие на сфери- ческа аберация/.

АПЛИКАТА мат, апликата.АПОГЕЙ астр, апогей. /Най- отдалёчената точка на лун-ната орбита или на друга звездна орбита от Земята/.

АПОФЕМА мат. апотема.АПОФИГА = АПбТЕЗМС * АФЕЗИС вж. аФезис. .

АПОФИЗ геол, израстък, /Стра-нични"разклонения на'айлн от вулканичен произход,про-никнали в обкръжаващите по-роди/.

АПОХРОМАТ ^из. апохромат. /Усъвършенствуван обектив, в който е премахната хрома-тичната аберацжщ/.

АППЛИКАТА вж. апликата» АППАРЕЛИ воен, товарна рампа.АПСИДА апсида. /Полу-кръгла или многоъгълна за- сводена част в църква, слу-жаща за олтщр/.

АПСИДЫ асхр. апсндж. /Най- близката и вай-отдалечена- та точка на орбитата на ед-но небесно ша отнооно друго-централно,яапр.Дула-та отн.Земята. /перигей и

'* апогей/ мли на Земята отн. Слънцето /перигелий и афе- дай/.

АРАБ1СКА арх. арабеска. /Сложни повторяема ермамен^. ти.от-геометриями и етили**

• 'зирани растителни мотиви понякога включващи надписи с арабски шрифтове, вж. гротеск/.

АРАГОНИТ шш. арагонит. /При-роден калциев карбонат/.

АРБСИМТ стг^т. арболит. /Нов строителен материал - дър«“ вобетон/.

АРГМ1Л1Т шш. ар гида т* /Тли- . нести скали/.

АРВАЛ ареал /Област на ест* разпространение на флора и фауна независимо от саде!™ стадото на човека/.

АРДОЖТР^ел^ ардомер. /1да уред за измерване на зжсо*; ми температури/.

АРБНДА наемане; - подвижното состава наемане на подви* жен състав.

АРВОМ1ТР ^из.■гъатамер. АРБОПЙКНОЖТР ареопикномер; гъстомер.

АРЕОСТМЛЬ арх. разредена жо- лояа§ **

АРИФМОМЕТР сметачна машина /за четирите аритметични действия/.

АРКА арх. арка; - лучковая плоская сигментна дъга. /Дъга с малка стрела, по- малка от полуокръжност/; * ползучая пълзяща дъга. /А.чиито подпори са на раз-лични равнища/; - стрелча- тая стреловидна дъга/Остра а.9готическа а, эс еднакви дъги, сключвали остър ъгъл на върха/; - с затяжкой а. с обтегач /при мостовете/; - бесшарумрнаж безшарнирна

дъга; ~ коробковад много- центрова,елипсовидна дъга. ./Във вид на дъгав описана от три,пет#седем центра в краищата м доста сплесна-та в средата/;.- ложная. псевдоарка /Изградена чрез хорм®.издаване' на жамъмжта* без да дава хориз.страни^ чен натиск реакция/; -поду- цмркульма^ нолукръгсва дъ-га; ‘ ** персцестмвнаж'концет^ трмчаа'д^аГТжвлжза^а кет> центричнс навътре в .стената е намаляващи радиуси; - мш> годоп^сгаа^ многоаркова а. ■ /Сшэдаов от много мънич-ки арки, образуващи общата вълнообразна арка/; - жиже- вждна^ лодкообразна дъга. /Наподобяваща на жаджа., обърната с дъното' нагоре, взета в напречно- сечение/;- клинчатая а* Климова дъга /Направена ат камъни,тухли, с клиновидна форма или ако .те са правоъгълни., те фуги-те са жлиновйдет/; - пол- . весная двусводсва дъга* ТСъЬтет се от две дъги,точ-ката на взаимното им пресж^ чане на които се намира ш> нжсжо от върж на арката/.

АРКАДА арх. аркада.. /Редица .еднак.ви^арки, спрени на стълбове ида. на калени/.

АРКАДНЫЙ арх. аркадест /т.е. ат аркада/.

АРКАТУРА арх. аркатура. /Ня-колко декоративни /лъжливи/ арки една да друга/;пояс арматурен пояс. /Укра-

. шеиир на стената във вид на редица глухи арчици,опира-щи се на конзода ида коло-ни/.

АРКБУТАН арх. външна подпор-на арка.

АРКОЗЫ геол, аржози. /Пясъч-ници с голямо съдържание на фелдшпати, об разу ваш

11

при изветряьане. на гранити? гнайси и др./»-

АРМАТУРА отрт» 'армировка. /Стоманени пръти,нарязани и огънати па чертеж,скрепе-нис телове или заварка/» 2. техн. арматура* /Общ© име на комплекс детайли,© които се снабдява една ма-шина ид^ инсталация/» ~тж~ бодроводная тръбна армату-ра» /Части, принадлежаща към тръбопроводи:вентили, кранове,клапи,регулатори , кондензационни гърнета и пр»/; - гибкая гъвкава /ме-ка/ ; - жесткая твърда /ко-рава/; - железобетонная стоманобетонна; * отогну-

■ тая огъната; - периодичес-кого профиля с периодичен /изменяй се/ профил; - ра-бочая насеем а.

АРМАТУРНЫМ армировъчен.АРМАТУРЩИК арматурист» АРМИРОВАНИЕ армиране» /Арми-ране на стъкло с телена мрежа,армиране на бетон със стоманени пръти и пр./. - предварительно напряженное предварително напрегнато армиране»

АРМИРОВАТЬ армирам»АРМОКАРКАС ст^т. армиран скелет /на нежо/.

АРМОПЕНОБЕТОН ст]>т. армиран пенобетон. ~

АРОЧНОБАЛОЧНКЙ ет^т. сводо- гредов. ”

АРОЧНЫМ арков,сводов,дъгооб- разен»

АРРЕТИР запънжа; хомутче.АРТИКЛЬ-ТАРИФ изключителна тарифа.

АРХИВОЛЬТ арх. архиволта. /Архитектурното разчленение на челната и долната повърх-

ност на арката о показана . зидария,-профилировка .и пр./<

АРХИТЕКТОНИКА архитектоника, съразмерност на художеств, произведение» 2. ге®ж. об-жа картина на геоложкия ., строеж на една местност.

АРХИТРАВ арха архитрав; главна греда; носеща гре-да; архитравна греда» /Най- долната част на антаблемен-та,която се опира на кола-ни» Най-долната /първата/ от трите съставки на анта-блемент а,вж. антаблемент или антаблеман/.

АРЫК хи^р» напоителен канал/в Казахстан и‘Средна Азия/

АСБЕСТ мин» азбест.АСБЕСТИТ азбестит» /Топлинно- изолац йонен материал,упо-требяван за изолация на тръбопроводи,турбинж,пар-ии котли и др«/.

АСБЕСТОНИТ азбестонмт. /Раз-новидност на ебонита.

АСБОБУМАГА листов азбест.АСБОВИНКЛ азб©винил,винилова пластмаса с азбестови влак-на.

АСБОВОЙЛОК азбестово кече, плъст он азбест.

АСБОЗУРЖТ азбозурит» /Употр. се за топлинна изолация/.

АСБОЛИТ азболит. /Плочки от цимент,стружки и азбесто-ви влакна за подове/»

АС50ПЕК0ДИТ азбестозжфт.АСБОТЕРМИТ азб©термит»АСБОТОЛЬ насмолен азбестов картон /мушама/.

АСБОТРУБА азбестова /етерни-това/ тръба»

АСБОФАНЕРА азбестедементма плоскшт /подобна на шпер-плат, може, й’ вълниста®. На-

12 '4»

правена е ат 1фкзпмм,«»> „беетовж «лавка а цимент* ...Търговското■1 ям® ег етер-нит ш ет@рнитова**пл0ча/. .

АСВ0Ц8МВНТ етернит; азбесто-цимент.

АСБОНИФВВ г- ^нитоди покрав- - та влеех»

АШЖЕЮТА асимтота. ./Права шиля, която никога не мояе да пресече ■■ или с . век да се слее неограниче-но . приближавам се км нея крака/.

ДСЖГОГИЧВСМ1 сближаван се » безкрайността.

А0ЩД Х®с«э асид. /Вид ска-ла,е? която |се.1правит пло-чи за писана, за' покривен иатерошл а др./«

АСПИЛШЙ аожидеж; 0 качества жа аешд; тъжжовжж/ножем

. плочите -от аспид инат такъв цвят/; - окажел разновид-ност на-глинести внетж /лес-на/, употребявани за праве-но на плочи за писан® ж за покрав.

* АСПИЙАТОГ аовжратор, жесмук- вач, вдм»------ ■ . ■■-

АССЖН^ЗШЙЯ асежзацжк. /По- доб.ржвам~.Ш*х№яшинмпеО' условкя жа. .мевтМбжга/.

АСОИГНОВАЯЕВ отпускане /да- важв/_мрж«1 /За извърнва- жо и® строитеМОва,ремект ж пр*/«

АОСЖГЙОВАТЬ ©тйузжйм /давая/.пари. ■ ■ - ■ - - ■ .

ЖТ1ЙЖД 201Р» астероид. /Малка планета,к о й т о се движи сред жвокеотво други валяк стадата между Маро и ШптерА

]№!8ПЙ!ХМ астигматизш. ; /Жвжтатш в чож.око‘жлж в- оптмчеви уред,м**о ое

състоя в това,че се изо-бразява точката не като ед- ' на течка,а като две чертич-ка под прав ъгъл,и то не на ©дпакво разстояние от фоку-са/.

АСТРАГАЛ ®рх. астрагал. /Ар-хитектурна състави® във вид аа гънка, херизе2?т&има

• пръчка,гладка или Нарязана, на дълги или къси зърна,ка-то броеница/.

АСТРФГВАФ аах₽" астрограф. /Уред за фотографиране на небесни тела/; астрономи-ческа тръба /рефрактор/. .

АСТРСВДА мзд. астроида. ■АСТВОЯЯБМЯ Х®Ж« астролябия.

/Ъгломерен уред за опреде-ляне положението.на небве-ете тела,употребяван до 18 век.Сега не се употребя- • ва.Заменой е от теодолита/.

АСФАЙЬТ асфалт; - ужатаиннй валиран а.; - мягкий мек а.' - волокнистый влакнест а.

АСФАЖЬТВШ ж и^ф асфалтови.АСФАХЬТМВОВЦМК асфалтировач. АСФАЛЬТИТ асфалтжт.АСФАЖЬТШЙ мфалтеа. — - • АСФАЛЬТСБИТОЙ асфалтобетон.АСФА1ЫШЫЙ асфаявтов. ■АСФАИЬТОГРУНТ; асфмтезом..АС>А1ЬТСУетАДЧ1К асфмтшо- ' лагач* ;

АТЛАНТ лрж. атлант. /Опора, скулпторка в» вид на мъж-ка статия/.

АТНЙГ ар5. атрий. /Централ-ното откркто отгоре прост-ра»»© на стара италиек-, ската киа,с огввм под не-го. В. по-късната архитекту-ра - обкръжен е портици

■ »©₽/* .АТТЖК арх.. атака. /Отава,

13

надстроена над корниз,кой-то венчае сградата и пред-назначена главно за бареле-фи и надписи/*

АТИЧЕСКА БАЗА вж. базаАТС съкр. от автоматическая телефонная станция#

АУКЦИОН търг, $ продажба на публичен тръг,

АФЕЛИЙ астр* афелий, афелий, /Най-отдалечената от Слън-цето точка на орбитата на планета или комета,обикаля-ща около него - на 21 юни Земята се намира в афелия си/, вж, перигелий#

АФЕЗИС арх, афезис, /Малка, 1/4 окръжност между базата и тялото на колоната/,

АХРОМАТ физ, ахромат, /Систе- , на от лещи с различии кое-фициенти на пречупване/,

АХРОМАТИЗМ безцветност, /Свой-ство на с/ма оптически стък-ла да пречупват лъчите на светлината,без да ги разла-гат на съответните им цве-тове/,

АХРОМАТИЧЕСКИЙ безцветен,не-оцветен, /Пропускащ бялата светлина без да я разлага на 7-те основни цвята/.

АЭРАТОР аератор. /Машина за разрохкване и проветряване на праховидни маси/,

АЭРАЦИЯ аерация. /Насищане на вода или почва с атмосфер-ния въздух, Напр.,вкарване на въздух в канални води.с цел да се ускори разлагане-то на орган,вещества в тях/•

АЭРИРОВАНИЕ проветряване. /Насищане на вода или поч-ва с атмосферен въздух/.

АЭРИРОВАТЬ насищам с въздух. АЭРОВОКЗАЛ аерогара,

АЭРОГРАФ 1, бояджийски пис-

толет, 2. метеорограф,/Ме-теорологичен уред,който за-писва данни за: атмосф.наля-

♦ гане,температурата м влаж-ността на въздуха/.

АЭР0ИЗЫСКАНМЯ аеропроучвания| проучвания със самолет.

АЭРОКОАГУЛЯЦИЯ аерокоагулация} утаяване.коагулация на ко-лоиден разтвор,

АЭРОЛИТ букв, въздушен камък, т,е.камък от въздуха,аерс- лит; каменен метеорит,

АЭРОНАСОС въздушна помпа.АЭРШЛАНШЕТ картоносач; аеро- планшет. /Металическа кутия с две ролки с навита върху тях карта,по която се извър-шва курса на летенето. След прелитането на даден учас-тък картата съответно се на-вива от едната ролка на дру-гата/

АЭРОПОРТ аеропристанище.АЭРОРЕФРИЖЕРАЦИЯ въздушно охлаждане,

АЭРОСАНИ аерошейна,АЭРОСЕВ аеросеитба./Сеитба от въздуха с низко летящ само-лет, Така се засяват напр, ориз,ливадни треви,храстови и др.семена на огромни пло-щи/.

АЭРОСЪЕМКА въздушно снимане, аерофотоснимане; снимане, фотографиране от въздуха.

АЭРОТАНК или АЭРОТЕНК басейн, водоем за проветряване /ае- риране/ на канални води; вж. аэрация.

АЭРОФИЛЬТР аерофилтър. /Ви- сок резервоар,изпълнен със сгурия или шлажа^през коя-то се пускат канални води, за да се разбият на ситни струи и да се азрират добре®

АЭРОФОТОГРАММЕТРИЯ аерофото-

14 -

* граметрия. /Наука,занимава* «а се с методите за изра-ботване на топографски кар** ти ваз основа на въздушни снимки/*

АЭРОФОТОСНИМОК аерофотосним- на.

Б

БАБА сп^ц* трамбовка) чук /на иабивна машина* сонет-ка/.

БАББИТ мез*,бабит; бял метая; лагерна сплав; композиция от олово,мед и антимон.

БАБКА наковалня, Боре; отвес-на подпорна греда в покрив-на конструкция /поп/;стълб.

БАГЕР техн, багер, екскава-тор.” ”

БАГЕТ детва за рамка; багет; астрагал, вж. астрагал.

БАГОР канджа*. /Прът с метали-ческа кука или с острие на края/.

БАДЬЯ голяма кофа, ведро.БАЗА 1. арх. база. 2. спец, подножие; междуосие. - ва-гона м/уосие на в.; - жест-кая неподвижно м/уосие”/на локомотива/; - тележки ва-гона м/уосие на вагонна та-лига.

БАЗИЛИКА арх. базилика. /Пра-воъгълна сграда с обществе-но или религиозно предназ-начение в Гърция,обикнове-но разделена чрез, колони редици на пътеки /кораби/.

БАЗИС гесд. /Основна, точно измерена върху местността линия с дължина 8-15 км, по която се определят го-лемините на другите линия и се използува за построя-ване на базисната мрежа при триангулацията/ вж.

БАЙКА бархет..БАК резервоар; - тендера р. на тендера.

БАКАН или БАКЕН шамандура. /Плаващ знак,закрепен в да-дена точка на водната плоц чрез пусната котва/.

БАКАУТ бакаут; "желязно дър-во". /Тропическо дърво с голяма здравина/.

БАКЕЛИТ бакелит. /Изкуствена смола с разни запълнители: азбест,дървесно брашно и ДР«/. -

БАКЕН вж. баканБАКСА притегателен винт.

/Приспособление за закреп-ване на теодолит върху три-ногата му/.

БАЛАНСИР балансьор; кобилица; да§урамеиен лост; - мосто-вой мостов лагер; - тормоз-ной спирачен б.

БАЛАХАНА помещение на горния етаж /Азербайджан и Средна Азия/.

БАЛДА голям /боен/ чук. вж. кувалда; токмак.

БАЛДАХИН арх. балдахин. /Съо-ръжение от камък,дърво или метал,имащо вид на навес, чадър на четири стълба/.

БАЛИНИТ балинит. /Слоисто пресувана дървесина/.

БАЛКА 1. греда. .2. дол, пади-на, дълъг овраг; - двутав-ровая двойно Те-образна греда; - жесткости вкоравя- ваща г.; - заделанная взи- дана г.; - консольная кон-золна г. Т.е.запъната само в единия си край; - короб-чатая хуха г. т.е.с кухина в средата иа сечението; - неразрезная /миогопролетная/ непрекъсната /цяла/ г.; ста-тически неопределима г.; - пиленая бичена г.; - подвее-

15

над окачана г.; - разраз-ява проста г.) - ребристая плочогреда) - сквозная пръ-тове /фахверкова/г.; -

1 стенка г» стена: - торное» нак спирачен вал» - шандор» ная шандорна,язове г. /за направа на прагови прегра-ди пред изпускателните от-вор: на язовир/1 у гербова /шарнирная б./ гербероИа г. /Греда на новече от две под-пори, която за да ставе ст»* тистически определена ® раз-делена на 3 или 6 части но» средством междини* стави/.

БАШ: балл п у т и бал /оценка/ на патя.

БАЛЛАСТ л.д. баласт. /Слой от чукан чакъл,положе* по платното на х.п.линня,като основа на траверсите/*

БАЛЛАСТНЫЙ: б.меняв подбвла-стна локва.

БАЛЛАСТЕР баластьор. /Мамина за направа на баластното легло - чакъла/.

БАЛЛОН: б.для кислорода кис- лородна бутилка.

БАЛОЧНЫЙ тредов: - сруб кон-струкция от обля дървени греди.

БАЛЮСТРАДА арх. перила) пара-пет) балюстрада)парапет от фигурни колонки.

БАЛЯСИНА арх. колонка /стълб» че/ на парапет) бадюстри. /Декоративно ©формени ние» кН колонки,които образуват балюстрадата/.

БАНДАХ бандаж. /Околовръстна шина на вагонно или локамо“ тивно колело. 2. Метален пояс. 3. Плътна автомобил-на гума, без вътрешна гума с въздух/, - свайямй обвив-ка на- пилот /за предпазване от гниене/.

БАНКА или БАНОК 1. буркан;

консервна кутия. 2.плитчи-на, плитко място» 3.балон, стъклен мехур. 4. тезгях.5.'чама, цилиндричен тънко-стенен стъклен съд за дър»- жане и загряване на теч-ности.

БАНКЕТ банкет) насип. /Нисък Земен насип,успореден на ж»п.линия за предпазване на‘канавката от вода отв,ън. Стъпало за стрелците в окоп) Издигната пътека за пеше-ходци край парапета ма мост; банкетка /банка/ - фигура от наредени тухли по десет в ред за по-лесно броене.

БАННИК банник)тръбочистач. /Прът с четка или парцал накрая/.

БАННИЦА тръбочистачка. /И?»- способлеяие с бутало на края за чистене вътреияо- отта на тръби/.

БАНОЧКА бурканче) кутийка.БАР нанос,насип) - береговой крайбрежен н. - устьевсЗ подводен н. /Нанос, ограж-дам устието на реката от морета. Характерно е за ре-ки с делта*при морета със значително вълнение/. 2. ръка. /Работен орган на га- бойна машина,мине* комбайн/. 3. бар /В»ца мярка за измер-ване на атмосферното наля-гане/.

БАРАБАН ар$. /остар./ барабан. /Венчавцата част на църк. сграда обикн.с цилиндр.или освостеняа форма/.

БАРАКАН баракан. /Дебел въл-нен плат за тапицирано/.

БАРАНКА 1« керпеден. 2. кор-мил© /на автомобил/. 3. въ-зел, клуп.

БАРАНОК рухак. /Дебел дъгооб-разен нож е дръжки в двата краж. Служи гла^зе: за обел-

16I

ване карата на дървета,за вземане на ръбове/•

БАРАНЧИК I# прикачва кука*2. гайка» вж» берашек»

БАРАШЕК крилна гайка». /Гайка с перки,давади възможност да се затяга с пръсти,без помоста на ключ/»

БАРБОТИН хим» барботин» /Боя за покриване'на керамични изделия/»

БАРДА пръщияа; джибри; спир- товарна каша;утайка /кал/» 2. остатък след дестилация*’ та на ферментирали вещества»

БАРЕЛЬЕФ арх. барелеф» /Скул-пторка изображение или ор-намент изпъкващ от плоения фон,върху който е поставе-но/»

БАРЖА слеп»БАРИЛЬ сп^ц. варел»БАРИЛЬЕТ 1. цилиндър на пом-па» 2» смесителей резервоар.

БАРИСФЕРА геол, барисфера. /Средищното плътно ядро на земното кълбо под литосфе- рата/.

БАРИЦЕНТР барицентар. /Цент.р на тежестта на с/ма от те-ла/.

БАРКА щлеп.БАРКАЛАИТ баркалаит» /Иску* ствена дървесина/.

БАРОГРАММА метеор, барограма. БАРОГРАФ метеор» барограф;самописец барометър»

БАРОКАМЕРА спец» барокамера» /Камера, в^която се създава с помпи сгъстена или разре-дена атмосфера за изпитва-ния и изследвания над хора и уреди при по-високо или по-ниско налягане/.

БАРОККО арх» барок. /Архитек-турен стил,отличаващ се с

грандиозност и пйщна укра-са с вътаем ефект/.

БАРРАЖ бараж. /Преграда в ре-ка за спиране и набиране на вода/. 2» преграждане,спи-ране, заприщване. 3» ж.п. съоръжение: подпорна стена»

БАРРЕЛЬ вж» бариль»БАРС барс; дървен чук.БАРХАТ кадифе.БАРХАНЫ /в Средна Азия/ дани, пясъчни хълмове»

БАРЬЕР спдц. бариера,прегра-да. “ ~

БАССЕЙН басейн,водоем,водо-сборна облает,водохранили-ще; - брызгальим! охладите-лен б»; - опытовый изпита-телен б»; - водотока всдо- течея б»

БАТАЛЬНЫЙ изобразяващ война; -ая живопись военна живо-пис.

БАТАНЕЦ вид дъска.БАТАРЕЯ спец. батерия.БАТИМЕТРИЯ спец» батиметрия»

/Клон от практическата хид-рология, който се занимава с измерването на морските дълбочини/.

5 БАТИСФЕРА спец, батисфера. /Уред за“*измерване на дъл-, бочини,поетроен да издържа много голяма налягане/.

БАТОМЕТР спец. батометър. /Уред за вземане на вода от различни дълбочини с цел да се изследва/.

БАТЕНСЫ или БАТТЕНСЫ спец» талпи. /Бичен материал във вид на дебели тесни дъски/.

БАУЛ пътен куфар; сандък.БАХМАТИТ бахматит. /Особен твърд,но еластичен битум/.

БАХРОМА ресни.

17

БАХРОМЧАТЫЙ приличам на рас** ни;завършвай с ресни; рес- ничест.

БАЧОК казанче,съдче.резер- воарче.

БАШЕННЫЙ: б.кран кулокран.БАШМАК 1. стъпка /на фунда-мент/ . 2. обувка; накрайник. 3. скоба,спирателна обувка /кучка/.4.плъзгач; - ка-бельный кабелна об.; - крейцкопфа кръстоглав плъз-гач; - реечный нивелачна подложка; - обраоываший вагоноизхвъргачка; ’- свай-ный об,на пилот; - скользя-щий плъзгач; - стрелочный стрелкова плъзгачха; - тор-мозной колодки об.на спи-рачна колодка.

БАШМАЧНИК поорежач. /Ж.п. слу-жител, който посрана със спирателна обувка маневри-рани вагони/.

' БАШНЯ 1. кула. 2. бандера.3. сглобен стълб за далеко-провод; - водонапорная во-донапорна к.; - реакционная реакционна к. /В нея при производствени процеси се' извършват реакции м/у две вецества движени се обикно-вено и противоположни по-соки/.

БЕГОВОЙ служещ за надбягва-ния; -ая дорожка писта.

БЕГУН или БЕГУНЫ горен воде-ничен, камък; - ДОМСЖЪЯЫЙ мелнична дробилка.

БЕГУНОК сп&ц. 1.дробилка или ролка на съчмен лагер. 2. плъзгач /война/ на сметач-на- линийка^

БВЗБАЯ0ЧИЫЙ безгредов. - БЕЗВЫЕЗДНА постоянен» неот-лъчен. ■

ВЕЗД0Р0ЖЫ непроходимост; липса на път; дожо състоя- .

ние на патицата.БЕЗМЕН кантар. /Турски кан-тар с токмак/; пружинени везни.

БЕЗОСНЫЙ /от ось/ безостен.БЕЗРАСП0РНЫЙ не предизвикван страничен хоризонтален на-тиск.

БЕ30БЖИГ0ЧНЫЙ неизпечен. БЕЗУБЫТОЧНЫЙ недавац загуба. БЕЗЫМЯННА вид дъска, БЕЙШАОТ хидо. яз овирна с тена е шлюзове за изпускане на вода от водохранилището.

БЕЛЕСОВАТОСТЬ белезникавост.БЕЛ еп^ц. бел. /Логаритмична е-ца за измерване на акус-тичната мощност на звука. На практика се използува . децибелът/, ви» децибел /десибель/.

БЕЛЕНИЕ избелване, обезцве-тяване.

БЕЛЕННЫЙ избелен; подложен на избелване.

БЕЛЕСЫЙ белезникав.БЕЛИЗНА белота.БЕЛИЛА хи^. бяла минер.боя.БЕЛИТЬ белосвам /стена/, из-• бедвам.

БЕЛКИ хиц. белтъчини*.БЕЛКОВЫЙ белтъчен; -ие соеди-нения белтъчни съединения.

БЕЛОВИК белова.БЕЛОВОЙ белови,приписан на чисто.

БЕЛЬЭТАЖ ар2» втори етаж на сграда; първи балкон ж театър.

БЕНЗОЗАПРАВОЧНЫЙ» -ая нолей- жц бензостанция. -

БЕНЗОЗАПРАВЩИК автомобил - бензоцистерна.

,ч - 18

БЕНЗОПИЛА тржон с бензинов• двигателБЕНТОС бентоса. /Група водни ор'ганизми,живееци на дъно-то на водоема*в горяна ахает на тинйта/.

БЕНУАР 2Р2. парте раа ложа в театър.

БЕРГШТРИХИ ^п^П. берщряхя. /Чертичка,чрез •войта при по-гояеми.извявжн на хори-зонтала се означава пооока- та на наклона /оката/ иа меотноотта. Чертдяната о насочела винаги нъм поин- хелието/.

БЕРЕСТ бряст.БЕРМА сп^ц. 1.берма; отстав лрн насип. /Надлъжно хори-зонтално стъпало по откоса на насип или изкоп,ноето Придава по-голяма устойчи-вост на откос®/ . 2. отита

• ла фундамент.БЕСПЕРЕБОЙНЫЙ без прекъсване. БЕСПЕРЕСАДОЧНЫЙ без прехвър-ляне.

БВСПОЙЛИНННЙ безмитен. БЕСПРОВОЛОЧНЫЙ безжичен;безпроводнияов.

БВСПУСТОТНЫЙ беэжухянеи. БЕСХОЗЯЙСТВЕННЫЙ безстопан-ствен.

БЕТОЙ: - жесткий земиовлажоиб.: жирный мазей б.у мзае- ■■ отжежаА даро»Ш А.

аййдоссн б.; злаков б. /згуро- ячеистый ©упжест /порЁст/ б.

БЕТОНИТ бетонен биози БВТОНОЛСМ бетоиотрсаадва.

/Пневматични чув за разби-ване на бетон/.

БЕТОНОМЕШАЛКА бетонобъркачка.

БЕТОНОНАСОС бетонна помпа. БЕТОНОУКЛАДЧИК бетонополагач. БЕТОНЩИК бетонджия.БВТОНЬВРКА бетонобъркачва. БЕЧЕВА дебело, здраво въже. БЕЧЕВКА тънка въже.БИДОНбидон,гюм. /Металнчес- кяоъд с малък отвор за па-зене и пренасяно на. течнос-ти, газове и др./.

БИЛИНЗА фж^. двойно жзпъвна- ла леда, бв-жеца.

БИЛО езиж на камбана; клепа-ло; бмяч.

БИМЕТАЛЛ ба-метах. /Изделни, съставих во от; два иди три пласта от различии метали/•

БИНОМ ддт. бином; двучлен. /Мат.велячпна,нзразена във - вид да сума или разливалот

..два члена/.

.ли или минерали«образувана* /. от сстатвди да умрели ни- -

. вогни и растения/.. би о с фе ра биосфера. /Една от земните сфери,в която се развива кивотът/.

БИОТИТ геоа . биотит. /Инд

/Съоръжеяяезабибяогнчяо л .охасляввяеЖ'КаиалнЕ'вода/.' БЖРНЗв«А бадрмама; /При»аа с -■ Л */

■ ■ 'эан®»эа:адалка,.в .жа /стоки/ , за реги ст риране

•• ие-бсзработая а капитал.■'. страйЯ/|. - 2^да^ свиад за ■■

■ - дървен ттерйОТ^- ■- ■БИРКА дъсчмнд /на вОятб ее’кашк>Аа--но®е/'|' рабе®; чету- ла;змаж;б®вег;яарка на из-'

■ прадаче. " ; ?

•»*

- 19 -

БИССЕКТРИСА геям. бнсектрнса, ъглополов^ща.

БИССВЛЬ биселова талига. /На локомотив/.

БИТУМ битум.БИТУМИ/НИ/ЗАЦИЯ битуминиза-ция. /Инжектиране под наля» гане на горец битум в налу» кана или неплътна екала о цел да стане непропусклива. Напр.под фундамент на ба» раж.

БИФУРКАЦИЯ сп&ц. раздвоение, разделение,разклонение• /Напр.разделяне на река на два ръкава/.

БИЧЕВОЙ: б.барабан винен ба-рабан.

БЛАНК бланка) формуляр; - с т ро г о й отчетности ценни

■' книжа. !• БЛВКДА1.СПЛЦ. бленда; диаф-

рагма. /ирмспособленяе за изменяне диаметъра наотво-ра, през който проникват лъчи в оптическа система/. 2. миньорски фенер.

БЛЕСКОСТЬ ослепмтелноот.БЛИК светло петно на тъмен г фОН.БЛИНЧИК,подложка.БЛОК 1.скрмпец;макар;полис- нает, /вж.поянспаат/. 2. ; блок/Стр. елемент/ .3. винт;

-■ сноба; отида Йення изход-но блоково поле; - Я25Я

' блоково поле; - пембягмя /пснема/ входно блОнсвопо- ле; - участок блок-участък.' /Разстояние м/у два сигна-ла НЯН полуавт.блокировка/.

БЛОК-АППАРАТ блок-апарат. /А.за полуавтоматично бло- кираие на ж.п.линии и гари. Б.-Нп.не позволява отваря-нето на семафора,преди да се получи сигнал от след-вания блок-пост,не пътят е

свободен/.БЛОКГАУЗ воли, блокхауз. /От-бранителна постройка за во-дене на картечен или артил. огън във всички посоки/.

БЛОК-ДИАГРАММА ге^л. блокова диаграма. /Перспективна ри-сунка,която изобразява уча-стък от земната повърхност и същевременно разрез на земната кора в него. Дава възможност да се видят как- то реяег’лу на местността, така & .. ^яият й строеж/.

БЛОКИРОВАТЬ 1.правя блокада; обсаждан;обкръжавам. 2. сздц. затварям път със ое- мафор м/у две ж.п.гари.

• БЛОКИРОВКА ж.п.блокировка. /С/ма от уредби-семафори и др.«която регулира движе-нието на влаковете,за да не се настигнат мля срещнат/;- путевая линейна блокова инсталация; - станционная гарова осигурителна инста-лация.

БЛОКНОТ бележник.БЛОК-ПОСТ блокпост. /Стрело-чек пост.сткъдето се зад-авяла блок-апарат/.

БЛЮДЦА надвия; понижение на торена с плоска, овална форма»

.БЛЯХА жетон.БЛЯШКА техн. вайбкчка; - под- клажмая подаожна и.

БОГАРА непслявна земя в за-\ оудаив район.БОД техн, единица мярка за скоростта на телеграфирано.

БОДО техн. бодо. /Усъвърнцн- отвуван телеграфен апарат, който печет предавана

■' текст/,БСЩЯК1 пшевой 4» ама^да.БОКК ■ БОЙКА 1.^зло да чу-ка./т. е. онази част с е зж т®

20

♦ со бм/,бойикк. 2.дръжка на чука»'- нижний 1.столче, поставено върху наковалня» за да се опира на него ко-ваното изделие. 2.площадка за бъркане на бетон. 3. пробой.

Б(Л трояло» - нипдячммй 1. начупени тухли./Напр.кат© пълнител за бетон/. 2.тро- иене»чупене»набиване| - свай набиване на пилоти» шдц. счупено стъкло.

БОЙВЯ кланица.БОЙЛЕР ^пфц. бойлер. БОК.страна» хълбок» - с боку на бон от една страна на другата.

БОБЫИКА 1.дръжка на врата,ка-зак и др.във вид на топка. 2.труцчо,яещо,сл©яенб 8а тязюот»главичка.

БОКОВША страница,странична част на вънина автомобилна

'■ гума» - тележки;с.на’ рамата на-талигата.

. БОКОВОЙ страничен^ -ая качила - странично лнямйне /клатена/

~ »нк втрртчой' поглед,...- ■ погярж' от'.атранн.:';Б®КС 1«бек©. /Ограден® част от боянжа за 'изолиране на-

.. заравно. ,бо«нА 2»' ограде»■ на - ■ чавт 09 Пжещта на поме-

. .«аиао» х^беа&аай кабелна ■,■ ;ЯутвЯ<//; ' '

.' ‘ Бшаж войн®;."ушнерав*©*' ■...

■ . воксавлнжв >'.' • ■бб«6узан&»бупсиране;/Плъ©-*'.'.

•■■■■ ййнй -•■жнмгатекннто. жййж8>... ' "йвГВвномотнэ,трамвай,автот* ; бня агпр^по-- режем-,настилка

' - ;бш.,дзи®вние жапррд/.' БШЮКЖ- деВД» - слитък,мотал- ■

*

>

деформация на земното плат-но.

БОЛТ болт» - анкаоянй анкърен или закотвящ,закрепващ болт- завешанный назъбен,с ши-» пове болт» - откидной отмя-тащ се /марнирен/ б.» - па- Сб»нй аутод б.; — потайный с у с о м б.със сноита глава & издатък в стъблото против въртеж® на б.; »' пригнанный СКРИТ б.» - ПРИЖИМНОЙ СТЯГО1

- б.» - прнзрнгёй скрит б.»- путевой стогатеден б.»-- притертый скрытоглав б.»- распорный раэдадечителен б.» "СКВОЗНОЙ съединителен, преминаващ от край до край б.»-стопорный задържащ б.» * стыковой снаждащ б.г-жта- новоч монтажен б.» -уто-

| б. съо скрита глава; _ , КВШ нарнжрев 6.»

чей /обла пръчка,чивия»кой- то служи като ос около коя-то се движат двете свърза-ни част»»/.' • . . ■

БОВТ-ШПИЙЬКА двурезббв болт т.е. с нарези на двата кран,

/' н& конто се иавинтват :гЙЬж'»?БОЛТАНКА тръекачжа,бъркачка.

/Урэд за механично разбърк» ваяй на сиосй,Поставени в затворен съд,чрез тръскане/.

БСаиТЖКД рядък глинен разт-вор /вал/ за поставяне под

.' керемидите на.пойрнва/. .БОЛЮС х®Явс черввнбНръснвда»

’ червеникава, глина» ■ ВС®&йВЙ'1Р8.' /бедяерк».. под- ■. .' порна стона.;;'БОЙЬШДК широк цъ?»друм. етьаВПадТНЙ о голкн'от-/'-нор» голямоо'творен. .,

БШ бара»»яр®гр®жа' в. река,- - ■езер©,прнст®киже.<. /Вдава- . ' .Ш съоръжеже от дамандурк,-

' гр®ж®^рекй,эи»йет във." дат® 1гй^сткк'хэ»бжужад® -

- 21 ежато преграда/.

БОНДАРЬ бъчвар. БОНИТЕТ бонитет. /Определено състояние на почва или гор-ски участ»»/.

БОР 1.хим.бор. 2. сп^П. сто- манена“"бургийка.*"з7 игло-листна гора.

БОРДЮР хант; лента; ивица; перваз от камъни«които от- . делят път или улица от бан-кетите ,тротуарите, затреве-нитеплощи и пр.

БОРМАШИНА бормашина, вж*Сверлильный станок.

БОРН_ел» клеме /полюс/.БОРОВ фукс;димоход./Канал за отвеждане на дима или газо-вете от пеща или котела до комина/; главен въздухо- теглйтелен канал.

БОРОДОК пробой; ствменено шило.

БОРОНА брана, грана.БОСКЕТ група дървета в парк; мъничка горичка.

БОРТ капах;отраяа;бордстрани- ц«;палуба;ограждаща стена на платформа; - откидной страница,конто се отмята навън или надолу,напр.при камионите«вагоните и др.; шарнирна страница.

БОРТОВОЙ "бордов,страничен.БОРТОСНАСТКА 1.въжета /къмнещо/. 2. принадлежности от инструменти /за вид за-наят/. 3.обзавеждане,снаб-дяване /с техн.средства/.

БОРУ1МН борулин. /Хидроизола- циоиен материал/.

БОЧАГ малко езерце,представ-ляване остатък от пресъхна-ла или губена се рекичка; яма аа дъното ма река,езе-ро,блато.

БОЧАРНЫЙ бъчварски; кацарцки. БОЧКА 1,бъчва. 2.стара руска мярка. 3.в старата руска архит.форма на дървен пок-рив,приличащ в разрез на луковицата на църковните кубета; - железная варел; - Фанерная шперплатова б.

БОЧКООБРАЗНЫЙ бъчвообразен; конусовиден.

БОЧОНОК бъчвичка, буренце.БОЯРЫШНИК глог.БРА стенен свещник. /В наше време обикновено електри-чески/.

БРАЖНЫЙ: бражная колонка ка-надка.

БРАЖКА каша,претърпяла алко-холната ферментация,която подлежи на дестилиране.

БРАК брак. /Лошо изработени и негодни за употреба пред-мети/.

БРАКЕРАЖ бракуване от качест-вен контрол; качествен конт-рол.

БРАКОВКА бракуванеБРАНДМАУЭР противопожарна стена.

БРАНДСПОЙТ сп^Д. 1.мундщук.2.ръчна пожарогасителна дом-на. З.наустнмх; струпншГна маркуч.

БРАСЛЕТ гривна.БРАХИАНТИКЛМНАЛЬ га^д. брахи- антиклинала. /маяка гънка на земната кора обърната е извивката на горе /свод, седло/.

БРАХИСИНКЛИНАЛЬ геол, брахи- синклицала;■вдлъбната кори- тбобразна гънка на зелена кора.

БРАХИСТОХРОНА мах. брахисто-хрона. /Крива на най-бър-зия завей, скат/.

БРЕВЕННИК объл дървен матери-ал.

БРЕВЕНЧАТЫЙ направен от обли греди; гредов.

БРЕВНО греда,труп. /Окастре- но и нарязано на трупи дър-во; объл материал/.

БРЕВНОМЕР гредомер. /Уред за измерваме дебелината на трупи/.

БРЕВНОСПУСК улей за спускане на трупи; мазул.

БРЕВНОТАСКА транспортьор за трупи.

БРЕВНОУКЛАДЧИК гредоредачка. /Машина за товарене и на-реждане на трупи и греди/; трупотоварач.

БРЕКВАТЕР вълнолом.БРЕКЧИРОВАНИЕ брекчиране.

/Процес,при който става об-разуване на брекчия/.

БРЕКЧИЯ брекча. /Твърда ска-ла, състояща се от ръбести късове скали споени с гли-на или други материали. Те биват утаечни,вулкански и тектонични/•

БРЕМСЙЕРГ техн, бремсберг. /Вид железница за спускане на товари по големи накло-ни.Наклонена подземна из-работка/,

БРЕКЬ пролом, дупка в стена /от снаряд/; роен, недос-тиг, празнота.'

БРИГАДА: 6.посадочная, перон- ная б. дежурна б.за наста-няване на пътниците във влаковете-.

БРИЗАНТЙЫЙ спец, експлозивен, избухлив.*** *”

БРШВЯЛИРОВЛНИЕ брянелуване. /Измерване твърдостта на материал ;по метода на Бринал/.

БРИСТОЛЬ бристод. /Картон,

получен от слепване на вя- колко листа висококачестве-на хартия по името на англ • град Бристол/.

БРОВКА спец, край; ръб. /Иви-ца или ръб на канавка,насип и др. получен от пресичане-то на две повърхности/; - балластного слоя ръб на бал* призма.

БРОД брод; плитко място.БРОДИТЬ ферментира, втасва, шупва.

БРОЖЕНИЕ втасваме, вкисване» ферментиране.

БРОНЕСТЕКЛО армирано стъкло. БРОНЗА бронзБРОШЬ развъртка. /Сечиво за разширяване и изглаждане на превъртени с бургия дупки до желания точен размер и форма/.

■...^УЛЬвВ^пе^г'-бруявон.-"1 -- БРУС 1.греда /четириъгълна/.

2,брус /точилен камък/. 3. брусья параллельные успо-редна за гимнастика; - ап-паратный теглична греда; - двухкантннй двуплощна гре-да./Дървоот което са изря-зани два далака,а другите две страни са обли,по фор-мата на самото дърво/. - запорный разпъкка м/у две дтлги греди; - закладной /поворотный/ пълзяща барие- ра; - коньковый било; билна столица; - мауэрлатиый под-ложи® г.; - переводной ст-релкови траверс; - пиленный бичме; т сцепной /тяговой/ теглич; - тупокантный тъпо- кантовэ греда; - чётыреххант ный чбтириплощна греда, четвъртита греда.

БРУСКОВЫЙ инецформе на калъп. БРУСОВКА пила. /Едроназъбена тий^.

БРУСОК бичме. /Тънка четири-

• 23 -ъгъянагредичка/; - илиФо- важ^^> брус за точене; - доволочамй дребнозърнест ямиргел за заглаждане ж шлифоване.

БРУСЧАТКА паве;неважно блок-че, /С размеря! дължана 15- го см, широчина 8-10 см/.

БРУСЧАТЫЙ направен от блож-

■ БУКСИР 1.влекач,бужсир. /Ко-нен кораб,който влачи шле-пове, салове, плуващи крано-ве/. 2. въже на влекача.

БУКСИРОВАТЬ тегля с въже.БУКСИРОВКА влачене.БУКСОВАНИЕ вж. боксование БУЛАВКА карфица, топлийка.

чета..БРЫЗГИ капки, пръски. БРЫЗНУТЬ да пръска,да бликне, да шурне, да опръскам.

БРЫЗГАТЬ пръскам, бликвам. БУГЕЛЬ или БЮГЕЛЬ 1.гривна.

/Железен пръстен,който се набива накрая на кол«пилот за да не се разцепи при на-биване с чук,сонетка/. 2. стреме,бигла /при армиров-ките/. 3. лира. /Дъгообра-зен токоприемник,който се плъзга по. жицата к получа-

БУЛАТ дамаежа стомана; меч; старинна сабля.

БУ1ЕВТЕРИЙ арх. булевтерион. /Сграда на градския съвет у гърците/.

БУЛЫЖНИК обли речни камъни о размер от 8-25 см; молози. /Използуват се за калдъръм, в бутобетон и пр./; кръгъл паважен камък.

БУЛЬДОЗЕР булдозер. /Широк но*,поставен -подвижно към трактор- за стъргане на-поч-ва с отметвачна дъсМ1гЛ^, .

-- ■, ва еа^ел. тож/4 -яаупи4 '' —стжваг б^ГТфеЗГ^аегора.' ’БУМАГА хартия. 2. памук; па-мучни изделия. - бюварная

'попивателна хартия; -ват-манская чертожно-картограф-ска х*; ватманова х. /по името на фирмата Ватман/.- йМРШАШц ■ индиго; ■ - мелованная мазана х. /Хар-тия намазана о паста от ка-зеин,желатин, глицерин и др. за повишаване качествата й като топогр.и литографска х. за многоцветен печат/; - мешечная х.за торби; - наж-дачная шкурка, глаопапир;- оберточная х.за обвиване; опаковъчна,амбалажна х«; - переводная копирна х.; - писчая х.за писане; - про-мокательная попивка; - ро-левая ролка х. /на руло/;- стеклянная гласпапкр; - флатовая форматна х.; -- эмис-сионная банкнотна х.

БУМАЖНЫЙ книжен; памучен;• ~ая материя памучна ,т»ан»

ла циркуляр. БУГОР хълм; възвишение. БУГОРОК хълмче, зрънце. БУГРИСТЫЙ хълмист.БУЕК калъп;шаблон;ориентиран знак /шамандура/.

БУЕРАК малка котловина; дол, трапчинка.

БУЗА мътилки. /Аморфна маса от органично Вешество /час-тици от торф/.преминаваща заедно с водата в отводни-’ техния канал/.

БУЙ шамандура, вж. бакан. БУКСА букса; лагерна втулка.

/Чугунена или стоманена че-рупка, в която се помества лагер/; металическа кутий-ка, в която-се върти остта на вагона; - польстерная б. мазилка възглавница; - роли-ковая ролкова 6.4 цельнркор- цуеная цялолята б.

- 24

БУМАЗЕЯ б»рх»т.БУНА буна; напречна на река-та дига; преграда заоткло- няваиена воден поток.

БУННЫЙ бунен вя;"буна; -ая свая пилот в буната.

БУР 1.бургия. 2.каменарско длето. З.барамяна. 4. сон-да; пробивачна машина; - ложковый лъжичково длето.

БУРА хим. боракс.БУРАВ свредел; бургия; - плотничный дърводелски с.

БУРАВИТЬ пробивам със свре-дел.

БУРАВЧИК бургнйка;свределче.БУРАН фъртуна, виелица. БУРЕВАЛ ветровал.БУРЕНИЕ пробиване.сондиране;

- вращательное въртелива сондиране; - дробовое дро- бияково с.; - канатное въ-жено4 с.'; - колонковое ядко- во о.; -направленное насо-чено с. т.е. от други посо-ки към целта; “ сплошным забоем цял остно е. т.е. ко- гатб скалата в забоя се раз-рушава изцялоисе вади на късчета; - улавмое>ударно е . т. е. в помощта И* ударен инструмент; * инурово».про-биване на шнур вж. шнур; - штанговое шангово с. т.е. когато пробивния инструмент и двигателя са свързани с щанги.

БУРЕТЬ ставам сивокафяв. БУРИЛЬНЫЙсондажен.БУРКЛЬЩЕК сондьор; работимк- дробжвач.

ВУРЯМОСТЬ пробиваемое? със свредел. • ■

БУРИТЬ пробивам със сонда /©вредвЙ*

БУРКА зарядна дупка; взривна

дупка.БУРЛИВЫЙ бурен, буен*БУРЛИТЬ 3 л. -уд; бучи,шуми, кипи.

БУР-МСИОТ бургия-чук. БУРОВАТЫЙ сивокафяников.БУРОВОЙ сондажен; - станок сондажна машина; - скважи-на сондажна дупка.

БУРОЗЕМ кафява почва. БУРТ 1.фланец. 2.купчина;камара. 3.изкоп за пазене на картофи,цвекло и др. йрез зимата.

БУРТИК перваз; ръб; 'издатина; околовръстен опорен рЬб.

БУРЫЙ сивокафяв.БУСИНАили БУСИНКА мънисто;

- изоляционная изолационна мъниста.

БУС1Р0ВКА ст]зт. правене на фермички като мънисто.'

БУССОЛЬ годя» бусола,компас. /Геод.инструмент за измер-ване на ъгли при снемане иа местността. Артнж.уред, който едновременно е ком-пас, ъгломер и оптически уред; - наждриенид инкли- иачяа б.

БУСТЕР техн. бустер. /Допъл-нителна парна машина,коя-. то подпомага локомотив при тръгване или при стръмни места/.'

БУСЫ синца, манната.БУТ камък за зидане; ломен, кариерен камък.

БУТОБВТС® бутобетон. /Вид бе-тон от цимент,ломен камък или парчета от тухли/.

кариерен, ломен; - камень бетоиен камък т.е.■бетон от цимент и ломен камък; -ая кладка ' зидария от камък и бетон.

...... - 25 -

БУТИТЬ зидам груба зидария; запълвам празнина с камъни и разтвор»

БУТЫЛЬ дамаджана.БУФЕР буфер; умъртвител /на удара/.

БУХГАЛТЕР счетоводител.БУХГАЛТЕРИЯ счетоводство.БУХТА 1.малък морски залив.

2. въже навито на колело.3. кангал /Бетонно желязо на-вито на колело или чакръка на които се слага навитото желязо за отвиване/*

БУЧАРДА 1.бучарда. /Чук с на-зъбена ударна част и прави повърхността грапава/. 2. самата повърхност,начукана от такъв чук също се нарича бучарда. Напр.цоклите на сградите в приземния етаж се правят бучарда/.

БУЧИЛИЯ пералня,БУШЕЛЬ спец, бушел. /Англ. мярка“за житни храни и теч-ности/ .

БЫК устой; междинна опора на мост; подпорен стълб на мост.

БЫСТРИНА бързей.см е»

Ютве-

БЫТОВОЙ такъв8какъвто обдайм^ яе- н$в;

г, /Жабг%ж'«т река" съседни баража или

Д®« /шлюз&> •* в е рх н и й нивото на

в язовира или на горния участък от рекатаф канала; ~ нижний нивото на долния участък от реката* канала м/у двата баража или шлюза®

БЮВАРНЫЙ повиващ /за хартия/; просмукващ, промукаем.

БЮКС 1ебюксаэ /Чашка или еп-руветка със стъклена запу- шаяка/• 2. Теглово шишенце или чашка т.е. мери се е не-га като предварително се знае каква му е тарата.

БЮРЕТКА бюретка. /Стъклена тръбичка с деления/. 2» ръчна масльонка.

БЮРО: б.путешествий пътничес-ка бюро.

БЯЗЬ американ; груба басма; груб памучен плат.

В

БАГА 1.ЛОСТ. 2.големи везни; кантарка.

ВАГОН; - жесткий нетапициран в. - изотеомический в.е пос-тоянна температура; - купей-ный пътнически в.; - ледник хладилен в.; - мягкий тапи- циран в.; - пассажирский пътнически в.; - прицепной ремарке в.; - пролетный в.е въздухопровод; - раздаточ- ный локален в.;' - ебели директен -

Ч«^и» ШйщЩ к₽а0к »•ВАГОНЕТКА;ка

' по мВШ

в.I / сто—

,г

.........Ж -яйт ©ЙШЯВЖ път«.-- /Служи за изйэдчййяе?Ш йз- копаната руда, за пълненена

ЬАГОНКАйвШ-.даййЖ е фалц - за ' застъпване. г:

ЬАГОНОВСЖАТЫЙ. ватман.ВАГОНОШРОКЙДНБАТЕЛЬ вагоно- обръщач. /Приспособление за обръщаненавагони за разто-варване/.

•

• ;

■*» 26

ВАГВАНКА 8атопене на руди а метая»за. изпичане на аарозик,доло-мит, магнезит а пр./.

ВАДЕМЕКУМ пътеяодчтел,джобно ръководство,указател.

ВАЙМА лепилна. /Приспособив“ ние за лепене на ларвена части или изделия.

* ВАККА важа. /Сиво-зелена до черна,богата с примеси глина/.

ВАКУУМ вакум. /Затворено про-странство, от което е изсму-

.кана част от въздуха и на-лягането н значително по- малко от атмосферното/; - бетон вацум-бетон; - «Цон-ка вакум-изгребвач; - насос« закумна помпа; - подлей под-вижно дъно на закумна форма.

ВАКУОМЕТР физ. вакуммер. /При- - бор за измерване налягането на разредени газове/.

ВАЛ 1.вал; окоп; земен насип.2. цилиндър в машина,който е® върти около своята ос.3. валек,валец. 4.вълна;

задвижван в.; -8й. двигателен в.; - I гъвкав в.; - гвебной

жар-витлов в.; - данов в.; - коренно главен двигателен в.; - кулачковый ексцентриков. в.; - певела- точнмй предавателен-в.; • трансмисия; - полай кух в.; -приводной проводен,задвиж-ван, воден в.; - реверсив- няй обрашателен в.; -сквоз-ной непрекъснат в.; - сплав-ной плътен в.; - тормозйтг спирачна ос;. - аестеранча- тнй'ос на зъбно колело.

ВАЛ или ВАЛИК арх. валче, ци- яяндърче. ”

ВАЛЕК 1.валяче./за првглажда- не/. 2.дебелата част от дръжката да весло. 3.коби-лица /за закачване на тег-

личите на конц/. 4.бухалка /за пране/.

ВАЛЕЖНИК дървета,клони,падна-ли на земята.

ВАЛЕНЫЙ плъстец.ВАЛИК 1.валче;цилнндърче /от вая/. 2.ръбче. /Дълганис-ка изпъкналост,напр.ръбецът, който се получава при завар-ва/. 3.барабанна ос. 4. странична облегалка /на ка-напе/.

ВАЛИТЬ 1.сека,повалям,съба-рям. 2.нахвърлям трупам /на куп/. 3.движи се,вър-ви /за множество/.

ВАЛКА сеч;събаряне на дърве-та при сечене;отрупване, натрупване.

ВАЛКМЙ «латвд се,неустойчив, преваля», от една страна на друга.

ВАЛКОСТЬ нестабилност.ВАЛОМ® цял остен, обц, бруто.ВАЛОК валц.ВАЛУН молози; зачести, заобле-

■ ня камъни; камък за калдъ-ръм /размери 1020 сц/.

ВАЛ ЬШ. било'. /Напр. било на покрив,получено от двете трапецовидни страни на пок-рива, при правоъгълна сгра-да/; триъгълна или трапецо-видна плаж ка ската на пок-рив.

ВАЛЬЦЫ или ВАЛЮ! хехн. валцо-ве; залцовачем 'стан.

ВАЯЬЩЙК секач. /Работник,кой-то сече' дърветата/.

ВАННА вана; баня /в смисъл къпане/. '

ВАННАЯ баня /помецение в жи-лище/.

ВАНТЫ дебела въжета; обтяжки; веитп.

27

ВАНТУЗ отдушник; въздушна клала. /приспособление за автоматично изпускане на въздуха от водопровод/.

ВАНЧЕСЫ тристенни греди с ед-на неогладена страна.

ВАЛ или ВАЛА сп^ц. вала; хо-росан; рядка боя за стени.

ВАПОРИЗАЦИЯ превръщане в па-ра, изпаряване.

ВАР катран;гудрон«стопена смола.

ВАРКА варене.ВАРНИЦА соловарна.ВАСИСДАС спец, малко прозор-че на врата или прозорец.

ВАТА вата: - стеклянная стък-лен памук /вата/: - шлако-вая в. /Употребява се за изолация на паропроводи и ДР»/»

ВАТЕР-ЖАКЕТ водна риза.ВАТЕРКЛОЗЕТ клозет с водно проливане.

ВАТЕРЛИНИЯ спец, ватерлиния. /Линията, до**която нормално потъва плуващото тяло/.

ВАТЕРПАС водно равнило; тер- зия. /Дървен триъгълния с отвес; - плотничный дърво-

я делска терзия.ВАТЕРПАСОВКА геод. нивелира-не. /Определяне превишение-то на една точка от мест-ността или на някакъв пред-мет над друга посредством ватерпас/.

ВАТМАН ватмановка.ватманова хартия. /Чертожно-карто-графска хартия по името на фирмата "Ватман"/.

ВАТНЫЙ ватен; памучен или подплатен с памук.

ВАЯЛЬНЫЙ скулптурен, резбар-ски. .

ВАЯНИЕ изваяне; моделиране.

ВБИРАТЬ поглъщам,попивам, всмуквам,вдишвам; -тъся прониквам,вмъквам се.

ВБОК встрани, настрани» ВБРЫЗГИВАНИЕ впръскване, ин-жектиране.

ВВОЗ внос, импорт* ВНЕСВЛИТБЕННЫЙ извънселищен.ВГОРЯЧУЮ нагорещо.ВДАВИТЬ да натисна; да надиг-на, да пресуча.

ВДВИЖНОЙ подвижен. '/ВДВОЙНЕ двойно, два пъти. ВДЕЛАТЬ турям,вмествам нещо в друго; вковавам.

БДИРКА допълнителна работа по таванската мазилка.

ВДОВОЛЬ достатъчно, изобилно.ВДОЛЬ надлъж, по дължина на... надолу по ... .

ВЕДАТЬ управлявам, ръководя. ВЕДАМЦИЙ знаещ,разбиращ,ком-петентен.

ВЕДОМЫЙ I. познат, известен.ВЕДОМЫЙ II. водим, задвижван*

/Част,ос«колело и пр, зад-вижвани от друга част/.

ВЕДРО I. ведро, кофа.ВЕДРО II. ясно време.ВЕДУЩИЙ задвижващ«водещ«пре-даващ движение на друга част*

ВЕДЬ нали,ами,ами че,но; ра-ботата е там, че ...

ВЕЕР ,сп<вц* Х.веер. /Няколко глухи ж.п. линии,разклоня-ващи се от една точка/. 2. ветрило.

ВЕКОВОЙ астр, вековен, коре-нен.

ВЕКТОР мат. вектор* /Величина, сила,скорост определена е число,на която се дава и по-

- 28 -

соката й/.ВЕЛИЧИНА: в . ре зультируюшая резултатна в»; - скалярная скаларна в. /Величина на- палне определена само о числената си стойност и за разлика от вектора няма по-сока/.

ВЕЛОДРОМ колодрум.ВЕЛОКАМЕРА вътрешна велоси-педна гуми.

ВЕЛОТРЕК колодрум.тИК метла.ВЕНТИЛЬ зздц • вентил ; клапа;

.кран. “ ~ВЕНТИЛЯТОР спец, вентилатор;

- всасывающий всмукващ в«;- вытакной" изсмукващ.изтег-лящ в»; -нагнетатезьнмй- вдухвателен,нагнетателей в.

ВЕНЧАТЬ завършвам нещо с ук-рашение; намира се на вър-ха на нещо.

ВЕНЧАЩМЙ: - карниз завърш-ващ корниз или завършващ накрая с корниз или нещо друго придаващо красив за-вършек.

ВЕРЕТЕНО вретено; те^н. ос; прът.

ВЕРЕЯ или ВЕРЕЖШЫЙ СТОЛБ окачалник. /Страницата от каса на врата,прозорец,на която се окачва вратата, черчевето/; страница на двукрила шлюзове врата.

ВЕРМИКУЛИТ ге.§л, вермикулита /продукт от мзветряване на различни слюди.Огнеопорек строителен и изолационен материал,разновидност на слюдата/.

ВЕРМИЛЬОН вермильон.ВЕРНЬЕР ге^д. нониус,вернер. „/Спомагателна подвикна ска-ла,поотавена върху лимбова- тата скала на геодезични, астрономичен и др.точнж,

измервателни* инструменти/•ВЕРСТА спец, верста. /Мярка за дължина -1070 н/»

ВЕРСТАК тезгях.ВЕРСТКА подравняване,израв-няване на камъните в хори-зонтални редове по лицева-та страна на външна стена.

ВЕРСТАТЬ подравнявам,израв-нявам предмети.

ВЕРСТЫ 1.скрити бордюри. /Полагат се покрай ръбове-те на пътното платно,за да крепя? отстрани настилката. 2. превързващи редове в. зи-

превързващи редове на зида-рията; - наружный верстовой ряд външен превързващ /на-длъжен/ ред.

ВЕРТИКАЛ 1. доХР* *гломер. /Уред за измерване височи-ната на звездите над хори-зонта/. 2.голям кръг от не-

' бесната сфера,който минава през зенита.

ВЕРТИКАЛЬ мат. вертикала;вер-тикална линия; отвее.

ВЕРТЛО свредел; сонда.ВЕРИТЛЮГ шип на мъжка прита, около който става въртене-то йри отваряне.и затваря-не; шийка или цапора на ос; бутален болт.

ВЕРТУШКА хи^р. хидрометрично витло. /Уред за измерване скоростта на течада вода/. 2.въртележка. 3.кръгов мар-шрут.

ВЕРФЬ корабостроителница.ВЕРХНЯК 1.горен праг на вра-та; горна хоризонтална гре-да на .подпорна рамка в ту-нел или галерия. 2.горен бойния на чук.

ВЕРХОВОЙ или ВЕРХОВЫЙ горен; -ая грань плотины горна /водната/ страна на язовир-

29

вата стена. /Повърхността откъм страната на водното ниво/•

ВЕРХОВИНА преградна мрежа,на мястото на вливането на ре-ката в язовира.

ВЕРХОВОДКА плитка подпочвена вода.

ВЕРХОВЬЕ горно течение на ре-ка; местност край горното течение на река;горен ба-сейн на река.

ВЕРШОК вершок. /Стара руска мярка а 4,45 см/.

ВЕС тегло, тежест} - объемный обемно т,; — удельный отно-сително т.; - поезда услов-ный среден брутотоиаж на блаха; - п о ро ж н я к о м собстве-но тегло на нещо,което е празно,без тарата.

ВЕСЕЛЬНЫЙ тегловен.ВЕСОВОЙ тегловен, гравиметри- чен.

ВЕСОВЩИК магазинер.ВЕСОК отвес.ВЕСЬМА твърде, много. ВЕСТИБЮЛЬ арх. вестибюл. ВЕСЫ везни; кантар; - вагон-ные вагонен кантар; - деся-тичные яенимал; - крутиль-ные торзионни везни; - кра-новые кранов кантар; - мос-товые мостов кантар. /Деци- мален кантар или центнмален кантар за големи товари/; - с помостом платформен, вагонен к.; - сотенные цен- тимален к.

ВЕТВЬ клон, разклонение,от-клонение; - промышленная индустриален ж.п. клон;~ соединительная съедини-телна ж.п. линия.

ВЕТКА клон; ж.п.разклонение. ВЕТРОЧЕТ навиграф. /Уред за

определяне посоката и ско-ростта на вятъра/.

ВЕТРЯК вятърна мелница,вятъ-рен двигател.

ВЕТРЯНКА вятърен двигател. ВЕТОШЬ стари неща /парцали/. ВЕХА Х.геод. жал он. 2.спец, пътепоказател; шамандура.

ВЕШЕНМЕ жалониране,трасиране; -линии трасиране на линия.

ВЕШИТЬ трасирам,постазям жа- лони /жалонирам/.

ВЕШКА колче, жалои.ВЗАИМОЗАМЕНЯЕМОСТЬ взаимозаме-няемост. /Всяка износена или повредена част да може да се замени с друга,имаща същите размера и качества/.

ВЗАКЛАДКУ със застъпване на крайщата, с възеядане.

ВЗАКРОЙ с препокриване от двете страни.

ВЗАМЕН вместо, в замяна на ...ВЗАПЕРТИ под ключ, затворено. ВЗБАЛАМУТИТЬда разбълаикам, да разклатя. '

ВЗБАЛТЫВАНИЕ разбълнихване, разклащане на течност.

ВЗБИРАТЬСЯ изкачвам се, ка-теря се.

ВЗБОЛТАТЬ разбърквам, разкла-щам.

ВЗБРАСЫВАТЬ подхвърлям,хвър-лям нагоре.

ВЗБРОС аъзсед; обратен /въз-ходящ/ разсед при дислока-ции на земната кора.

ВЗБРОСИТЬ да подхвърля, да хвърля нагоре.

ВЗБРЫЗГИВАТЬ поръсвам, на-пръсквам.

ВЗВАЛИВАТЬ стоварвам /върху/.ВЗВЕСИТЬ да претегля.

ВЗВЕСЬ суспенсия.'/Диопврсаа ВЗРЫВНИК или ВЗРЫВЩИК взри- снствма нз оаобено уотойчи- вач; бомбаджия. гййгШйгвгй- ^^0^

плава аравиително бързо/.ВЗВЕШВННЫЙ.претеглен, разпре-делен равномерно; -ад_вэода висяща вода./Вид капиляр-на подземна вода в зоната на аерацията, запълващапс- риге на пластовете,но без да има пряна хидравлическа връзка с подпочвените води/ -Же час типнравномеэно раз- ■

■ предвленичастици,намиращи -. се < в<.тНнбб$|||; ■></ /ИЙ/ ;ВЗВЕШИВАНИЕ претегляне, сус-

■ пендиран»^//

везнииликактар/.В.окач- •''■ ван.' /.ВЗВЕШИВАЮЩИЙ равномерно раз-пределен в течността.

■ ВЗВОД •издига^з|//‘л.ВЗВОДНОЙ издигащ.който служи

: за ^издигане.//';/■// ВЗГРСМОЖДАТЬнатрупвам на дул. ВЗДЫМАТЬ повдигам, издигам. - - взмвт. първа/;оран* /. ВЗМЕТАТЬ да подхвърля нагоре ВЗМОРЬЕ крайморие, морски.бряг.

ВЗМУЧИВАНИЕ разбълникване, разбъркване«разместване на течности със ситно смлян материал.

ВЗМЫЛЕННЫЙ разпенен, покрит с пяна.

ВЗНОС внос,вноска,плащане, влог.

ВЗРЕЗ прорез.ВЗРЫВ взрив; експлозия.ВЗРЫВАНИЕ взривяване,в ъзпла- меняване.

ВЗРЫВАТЕЛЬ взривател; запалка

бовка. /Ръчна трамбовка, привеждана в деветвив от възпламеняване на взривна смео с ел.недра.

ВЗЫСКАНИЕ А.търсене /сметка/. Б.събиране /дълг/. З.нака- зание,глобяване.

ВИАДУК виадук}надлез. /Мосто-ва постройка за прокарване на път над какво да е пре- патетике»- ж.п. л иная, шосе, овраг и др.

ВИБРАТОР сп^ц. вибратор;- стержневой йглен в.

ВИБРАЦИЯ вибрация,трептение, колебание.

ВИБРОБУЛАВА бухалков вибра-тор; виброщик;зибропета. /Вибратор накрая с пета, за вътрешно,а не повърхне-

- во вибриране/*ВИБРОГРСКСТ вибриращо решето. ВИБРОИГЛА иглен вибратор. ВИБРШЛОЩАДКА площадка за ви-бриране на изготвените стро-ителни елементи.

ВИБРОРЕЙКА стебло на вибратор. ВИБРОСКОП ^пец. виброскоп.

/Уред за“набявдаване на трептенията/.

ВИБРОСТОЛ вибромаса; вибра-ционна маса; виброплащадка.

ВИБРОТЕЧКА .спец, вибриращ улей. “*

ВИД изглед,външност,форма; -ы Софии изгледи от София.

ВИДИЯ мет. видия. /Извънред-но твърда сплав,по твърдост близка до елмаза,от която се правят резци за бързо- режущи стругове,бургии за сонди и пр./.

ВИДОВОЙ видов;изобразяващ из-

*

31

■■' глед.'ВИДОКСКАЖЬ вивьор.•ВИЗИР хеод. визвор; визирка.

/Приспособление за примерва?не,насочване на уреда към

.обекта/ 2.водомерно стаяло»ВИЗИРКА визирка;нивелаченхраст. /1.Прибор за опреде-

. ляне на евентуалното измене- ВИНТ винт; витло; вида? -ние на профила - прораджие или издигане да ж.н. линия.2. за; проверяване .'.дърбочнна-

• .-.та; ва.дзжовн- Н височината .. на насипи. 3. тясна просена

■ в гора,за да-.е® откри®-вн-■■ димост/.ВИЗИРОВАТЬ 1. визирам; - /Насоч-вам инструмента. к'ъм дадена

■ точна/. 2. парафирам». ■ ;ВИЗУАЛЬНЫЙнаблюдаван. /Недо, ■. което ое извършва чрез на-блюдение/ -ое наблюдение ..

..наблюдема»извърввано на-.око, без прибори? -ое об-следование ;территории ви-зуално- проучване на тери-торията. /Изварява се пре-ди специалните подробна .

.технически проучвания,кат© ‘■•местността се оглежда само на охо,за изясняване особе-ностите на територията/| анализ визуален анализ.

• /Най-простият начин за ме-ханичен анализ на почвите, заключаващ ое в сравняване на образците с образци,за които,има точен механичен анализ/.

ВИЙДВР сшец. видер;плевело- скубач.”’

ВИЛЯНИЕ.. клатушхане,клатене; лъкатушене.

ВИНИДУР хим. вянидур. /Вид пластмаса,употребявана за направа на облицовки,тръби, части,работеца в допир с киселини и др.разяждащи течности и газове/.

ВШЯЖ ^нм. вгнвх. . - ■ВИН1й а ЙА0Т хим* .-'вмшшласт* /’&п пластмаса* издебна яа . ВННИДур®, ВЖ. ВИНЖДУР/*

ВИНКВДЬ спец. винкел,ъгломер. /За ззаервакэ аа /прав .ъгъл» гьсния; ъглово желязо е вро^

. фиж на правия ъгъл/.

химеда Архимедов винт;шнек, . ■зж.шнеклзиитов транспортьор; баоаиковнй крилен в.; -нз-

мёрителышВ микрометричен в. -"нажимноУ оегчлмпащ в.;-■ стопорннй осигурителен в.;.- Установочннй. стодооеи /ог-раничителен/ в .; -. ходовай водещ в.

ВЖТШААЬШ '-винторезна дъска'. /Уред в®. ръчно правен® на резби на болтов» и тръби о помощта ва две винторезнж фя«ет/... ’ • '

ВИйТОВСЙ винтов» вмтлообразен; -ая лестница- вит® стълб®;-ан муфта съединителна муфа; -ая нитка стъпка /ход/ на винт.

ВИШЕР техн, обръщач® /Присцо- собленне за разтоварване на вагонетки чрез обръщане/.

ВИРАЖ п.ст^т. завой.БИРАТЬ вдигам тежест е крик или кран.

ВИСКОЗИМЕТР <ш§д» вискозиме-тър. /Уред~за определяне вътрешното триене т.е. вис-козитета на течностите/.

ВИСКОЗНОСТЬ вискозност; пров- лаченост.

ВИТОК намотка, навивка, спира-, ла.

ВИТРАЖ сп^ц. витраж. /Декора-тивна композиция от разно-цветни стъкла на прозорец или врата/.

ВИЦА върбова клонка.

- 32

ВКАЛЫВАТЬ забощдам.ВКАТИТЬ да търхуля, да вка-рам, да хлузна.

ВКАЧАТЬ да влек с помпаВКЛАДЫВАТЬ турям /вътре/ влагам, вместям»

ВКИАДНСЙ можеи} прибавен /вътре/.

ВК1АДЖ вяожка;.подплънка; въз гяавничка, подложка. /Вложено някъде парна за звтжгане,подлагане м пр./} - полнипника лагерна чаруй- к®| - буксозмй буксов ха- мъг^

ВКЮВАТЬ залепвам /вътре/» .ВКЯЮТНИВг в.каскадное праго- во . стъпално, в»

ВКСИАЧИВАНИЕ забиване,эачух- ват, набиване /с трамбовка/.

ВКОЛАЧИВАТЬ забавам,набивам, зачуквам. .

ВКОЛОТЬ да забода.ВКОЛОТИТЬ да забия, да.набия, да зачукам.

ВКОСЬ изкриво, накриво, поле-гато, наведено.

ВКРАПЖЕН1В впръскване; примес-ване на чужди зрънца,късче-та в някоя маоа; поръсваме ш маяк» капки /точици/ по друг® основа.

ВКРАПИТЬ впръсквам.ВКРАПИТЬ да напръскам, да вмъкна,да внеса,да включа

- нещо допълнително.ВКРКВЬ накриво ^полегато, не . по прав® линяла ■ -я вкось безредно, на всичка страни.

ВКРУТКТЬ да завъртя /вътре/.1Е8ГТУ® твърдо; сгъстено} ■ ’ ряежо; стръмно».

»УЧЖВАТД завъртам /вътре/. ■ЖИВ заеда®»' »«уаи«

ВДАГОЕМКОСТЬ хигроскопич- ност«влагопогяъцаемост.

ВМИНАТЬ натъпквам, напълвам.ВМИНКА или ВМИНАНИЕ напълване} натъпквано} запълване.

ВМУРОВАТЬ да взидам, да за-зидам.

ВМ8ТИНА вдлъбнатина,получена от натиск,удар,сблъскване} хяътналоот.

ВМЯТЬ да натъпча,да напъхам»ВНАОАДЕ със /в/ загуба} в ужръб.

ВНАКЛАДКУ поставяне отгоре»ВНАКРОЙ с припокриване на крайната.

ЖАПУСК със застъпване;при- похривано на две части /листове,плочи и пр./.

ВНАХКВСТКУ със застъпване, чрез припокриване«възсяда ̂не с припокриване на краи-щата.

ВНОВЕ наново.ВНСКОВКУ снаждане на косо срязани плоскости.

ВНОВЬ отново, пак.ВОБРАТЬ да погълна, да попия, да всмуча»

В ОБРЕЗ едва, о трудност} с точно съвпадане.

ВОГНАННЫЙ вкаран.ВОГНУТОСТЬ вдлъбнатост.ВОГНУТЫЙ вдлъбнат,огънат

/навътре/.ВОГНУТЬ да вгъна,даподгъна,да загъна /навътре/.

ВОДА: в.грунтовая подпочвена в.; - делювиальная делувиал- на в. /вода от потоци от сто-пен сняг}.- жавелевая белина} - питьевая питейна в.; - под-смольная кисела в. /Получава се при втечняване на газовете

•т вухл дооткяацкя ка дър- зеенка»след жато та повър-хността 2 изплуват по-лекк-

- то катрани» смоли ц п₽«/Ч - палвал високи.води; - сточ-ная канална в.» - такая . снежна в«; - ювенмлъиая първична в. /Вода.кояТ© се

- ■ образува ата .вътрояямт® чаоти на Замята ж излиза нагоре/. .

В<ЖВ№ работами от рочняж транспорт.

ЗЗДОБОЗ водобой. /Част от реч-но?© коря?©»непосредствено под драга на пролнзинка» предназначена да псема уда« рита. а? дададм погож вода/

в.вододел всдвбо- еи..ижадбяед. /Жаадеивя; под драга на преливника,йродааз- манен да поет ударя?» ©?

.. надяната вода/.ВфОВОД главен водопровод*во-допровод. /От мястото. на водохвацанет© до точната на водопоязувакото. Правя ое кат© открити каками*корита кан закрита тунежн»?ръби/.

ВОДСБОРОТ водовъртеж;въртоп.вадСГВЗ? сд^д. ’гзхравлячяа проса. ..

ЗОДСйШ хидр. водоем;водохра- иижице. /Мш овТеотв.водоо- мят река»езеро я изкуотв. . водоеми»язовиригбаоевнн н пр./.

ВОДОЗАБОР водохвзкаве»водоззо- нане чрез удавяне а отвежда-не на вода със или без помо- цта на помпа.

ВОДОКАЧКА помпена станция; водочерпене.

ВОДОКБЗГТЬ водовъртеж.В0Д2ИСЙ воден; -ая задвижва воден /тръбен/ иибър; - зд? котяжк воден яибърен вран; -ш танки ирмазяогс вож^-

с а водки кофи /плетки/ на водно кожено. ’

ВОДООТВОД зодоотвендане.вод©- стичане»отводнително събръ^ некие.

ВОДООГВОДЧИК кондензатори© /кокдензкс/ гърне.

ВСДООТИВ водоотлив; отстра-няване на просмуквани се води /чрез изпомпвано или гравитачно до помнено рав-нене/.

ВОДСЛАДЬ спадане жа водата след разлив.

ВСДШОДЬВ разлив на вода.ВОДСПУСК водоназускател.ВСКОВАЗВОР 1.водоснабдявано» ведоразпределяке. 2.улично кранче /човка/.

ВОДОРАЗБСВШЖ в одо разпреден а- телек; -ая ^сдомка- улична чеима; кранче.

ВОДОСБОР водосъбврано; каптажВСДОСБОРПЯК водооъбжратея» каптаж;кладенец за събиране на. подпочвет водя за отвод*

.нлтелжи ш ведознабдятеяни цели*'

ВОДОСБРОС ©таивник;нре-л ивняк ;жзяу@катад . /Оъеръ- жвяие дзввяр за изпуска-

- не не жавжатта вода при прииждаме ка.реката/. •

ВОДОСБРОЙШЖ водомзхвърляж» водоот-вежда®.

ВОДОСКАТ плитчина /вранд/.

ВОДОСЖ® нретавшк» /Прегра-да на язовирна стона и пр. над конто прелива .водата/.

ВОДОСЛИВЯШ ГРАНЬ П1ОТШШ въздувна страна на язовир-ната стена,по конто ое сти-ча водата.

ВОДОСПУСК водомзпустател. /Отвор в нзовиумата стенал- '

(- 34 -

снабден ом оъоръжоние»да»з, ЗСМКОК даъо», дача, фмда.иибър/ за пуожаже па вода- та жъм турбина,канал а ар./

ВОДОСТОК 1.вапчуж{тръба)уяеи. /Служи за събиране па дъж-довните вода от пожрвва ж отвеждането ви до земята/. 2.водооток»./Пътно съоръже-ние >траел,тръбя,ванажжа л др.за отвеждане жа вода по гравитация/.

ВОДОУПОРНЫ1 водоустойчив. ВОДСЧЕТ водомерВОЗ жола, товар, жуп.ВОЗВЕДЕНИЕ аздигана .изгражда-не „покачване ,повяаеияе, по-строяване.

ВОЗВЕСТЖ да.изградя,да жздаг- на, .да построя.

ВОЗВОДИТЬ изграждам,издигам, построявам.

ВОЗВОДИМЫЙ издиган,изграждан, построяван.

ВОЗВРАТ отпадъци,ксято се връдат за ново използуване в производството.

ВОЗГОН яла ВОЗГОНКА сублима- цня, сублимиране вж. сублж- мапяя.

ВОЗГОДАВМОСТЬ запалителност, лесно пламване.

ВОЗДЕВАТЬ да обработя земя.В03ДУХ0В03 пневматичен /въз-душен/ ложомотив. /Жожоме- тив,който ое движи със сгъ- стен" въздух-50-200 атм. при подземна работа и рабо-тят безопасно в места,хъде- то се отделят.избухливи га-зове/.

ВОЗДУХОДУВКА вдухван вентила-тор} въздуховдухвател•

ВОЗДЫМАТЬ повдигам,издигам. ВОЗКА носене,возене,превоз.ВОЗМЕЩАТЬ попълвам,замествам, обезпетявам$наважсвам.

В0КЗА1 таР*« отанцая.воднодвз яла водвомж >шо»’' .лом.ВОЙСКА 1.жзтоглячжа(нзтогжжчаа маякза, 2.сърма /Тънка жато жжца наежа от»сребро,маджо» ннжелова сплав, алуминий'-а др./.

ВОДОДН1Т хим. волохнат. /Плас^ маса подобна на бакелит®,се- държана влажнееха оргаиияп .

ВОДОДИТЧЯК бярожратзформаанот.ВОДОКОК злаченном.ВОДОСНОСТЬ жапдаярноет..'3 Ой ОС ©ЗИНА жосъмна цуждатина.

/Пужиатида. о жнрочада под 1 мм/.

ВОДОСОК жосъмче|инмжа ж аатаф* ни уреди.

ВО1СЧЕНКВ жзтегляае) влачено.В0ЖЯКИШЫ1 жзтеглячедадатег- ляцфжсйто изтегля». - отаа^

... жзтаглячаа.-мамина. ■ВОДЬВРА плонаджа,оградена а мрежа,за отглеждане, на жи-вотна».. •

ВЖаМВТРИЧВСКйЙ обемеж|зожу- матрнчеи.

всооашвамвтр дан вокомитв сп^ц* обемомергволумометър /Уред за измерване ©бема на

. тдао,жогнто гойна може да бъда определен чрез потапя-не въз вода.яапр. на прахо-образна везцества/»

ВОИВТА арх. вожута. /Вена, навито спирално/|завитъж> спирала.

БОРОВА уред за очертаване на жръг.

ВОРОНЕНКЕ ожсидвране{бронира-не. /Придаване красив черен, кафяв или тъмно син цвят на

- 38

на метално изделие «рва по-кривана с окиса/.

ВОРОНИТЬ покривам /метал/ о черва лъсхавина,оксидирам.

ВОРСНЕНЬЙ лъскаво-череи) -ая сталь оксидирана стомана.

ВОРОНКА 1.фунмя./Нодо напра- веко въз зид ва фуния/. 2. ама в почвената основа на път,запълнена с чакъл.пв- сък,камъни с цел да отвеж-да водата встрани{взривна яма.

ВОРОТ екранен за издигаме тя-жести) чакрах. /Ръчен уред, състояц се от барабан с ко- лянови.ръчки за.въртене.Из-ползува се главно пра пост-ройките/.

ВОРОТА врата)саван)затвор!' няжз.ВОРОТНИК вайках.ВОЦОТОК махаричка) окрилен) лостче,дръжка за въртене на нёцо)лост за вивторезг ' для пламен винтсрезка дъска вя. винторезная доска.

ВОРОТЯЖКА обръцачха| клека./За. квакане на горещо аэяя- - зо,за да бъде обърнато на друга страна при коването/.

ВОРОХ куп , грамада.ВОРОЧАТЬ въртя,обръщам,отмест-вам, търкалям.

ВОРС мъх) власинка.ВОСК.восък.ВОСКОВКА 1.восъчна хартия, предназначена за печат иа циклостил) паус. /Прозрач-на хартия за чертожни рабо-ти/. 2.покриване а в о с ъ к а . матиране.

ВОТКНУТЬ да забия, да забода) да пъхва, да муина.

ВОД АНКА непромокаема тъкан,на-поена с восък,восъчна щуда- ма.

ВПАДАТЬ влива се /река/.ВПАДЕНИИ 1.вливане /на рех^•

2«устие)място,въдете се сливат Две реки.

ВПАДИНА вдлъбнатина,впадина, яма,дол«котловина.

ВПАЛЫЙ хлътвал.ВПЕРВЫЕ за пръв път.ВПЕРЕВЯЗКУ превързано /за зи-дария/,

ВПЕРЕМЕЖКУ едно след друго, последователно.

ШВЙЙЕШКУ смесено,разбърка-но, в безредие.

ВПИТАТЬ- да всмуча, да попия, -Да погълна.

ВПЛОТНУЗ плътно.ЖКЯДВРЕВА 1.3 полупрофил) обикнбвевоуправоъглово във-еждана. г.дозг. ъглов корт. /Вид сглобка/.

ВПОТАЙ скрито /за съединяване/•ВПЛОТЬ чак доВПОРУ, .тъкмо по мярката.ДПРИЖП зидане с притискане ва разтвора с мистрията към порано сл жената тухла.

ВПРИКОК каменна облицовка,из-работена оамо е шил ©поиз-гладена.

ВПРМСНК е подгребено. /Тухла-та ое приближава до предход-ната тухла наведена,така че загребва о предната систра-на от разтвора разстлан на по-долини ред и го притиска до нея/.'

ВПРИТИРКУ плътно допирайки ое) плътно стоейки.

ВПРИТЫК челно съединяване) чрез допиран®) на тъпо /без припокриване/ )> - ейк челно съединяване.

ВПУСК спускано,поставяне да влезе.

УХ»! 1*-..г!:* ка,израз,дяаб кря дър®®да» те сглобка/.

ВПУСТУЮ напразно, беа иижа-111 резултат.

1ПУЖННЫ1 вдълбал.ЖШДЖТЬ да вжмжа; да кадяла с усилно; да «шава; да разтегна.

ВРАЗБЕЖКУ да в еджж ред; ка едно код друго,а с разми» жававе.

ВРАЗБИВКУ ве по ред; разбър» ' каио.ВРАЗБРОС разхвърлено.ВРАН амбалажна -хартия; об» ' вдава» •

ВРАСШЭР в положение на разпъ™ ваво;хорхзожтадеж страни-чен жатиох; страничен на-тиск-в хоржзоктажиа пооова.

ВРАСТЯЖКУ в касата даждаяа» протегнато,опънато жзцжло.

ВРВЗКА врдажаке;жхбдаата от» врата част от тунел,преди портала.

ЖЕВЗВШ жржжах; продавах ж .дара*. . •: ■

ЖЕВМЯВЗД 1.жродахак па». 8. качва,поддаваха врададао ва .оухеда. жа'йаажява ж пр.

1ИЦ оъвр.ат временно жспол-. жжвдаЯ дохжжосда.

ЖРОШНЬ наравно.ЖРОЗШЩУ на дребно.ВРОЗЬ отделно, поотделно, но заеджо.

В РОССШЬ в разсжпаяо отстоя» па,в жаожпано състояние;

. пооджжвчжо.ШГБ заевшие-, вдълбаваже, вряз

ж греда;подк<яавано;дупка пробита в' мжн.пяастове за

• яо-даодато- жж развъртване. .ВУЗГВЙТЬ- да забия,д® поставя, да вмеот® /.» изсечена дул» ■

■ВРУБКА вряззаж®;забжван®;. - с.гжббжваже на дървени' еле- межтж боа гвоздея,болтове в пр.;вноотдне;поставяне в-дак®1праве»® дупки в ру- . даж пяаот. .

БИГБШОНИСТ мажшжстът жа ' прдаопжв жадажа. ■

ВРУБОШЖ дълбачеж; -ая маажга дъжбачжа'мажжжа.

ВРУЧНУЮ ръчно.ВЕШАТЬ заравям ..закопавам, вкакаваж.

ВСАДЕГЬ да забав.ВСАСЫВАШВ всмукване;попива-но жа течност от твърдо, тяло

ВСАСЫВАТЬ -всмуквам,попивам, поожам* пъхвам,вмъквам /вътре/

’ ВСАСЫВАСЙ^вомукаад; »даа» пав врмуввака ждала.

В СВЕТУ сватая отвор;светло раастржкио.

ВСЖШВАЖ вопежа.ВСЖПЫИ* дастажеи, вселен.

' ВСВЖМ садах дати. -В СЖУ по причина,вследствие,

'по.силата йа ... .ВСКИНУТЬ да метна,да хвърля .

/нагоре/, да вдигна.ВСКИПЯТИТЬ да въвваря.ВСКСЖЖНУТЬ да разклатя, да раздавав.

ВСКШТИВ разкриване,открнва- ие;изнспаваие ж отстранява-не да горкни пласт над руд»

. но изкопаемо при открита работа /кариера/.

ВСКИЗША разкриван® на карие» ра;най-горния покривам пл дат.

ВСПАУУВВННОСТЬ жзвктост, за» облевост.

37

ВСПАШКА оран|^|ораване;- зяблая есейна оран*

ВСПЛЕСК плисък,ПЛИскане.ВСПУЗЫРИВАТЬСЯ покрива се с мехури.

ВСПУЧИВАНИЕ наб ъбване; раз ду-ване, из дуване.

ВСПУЧИТЬ да издуе, Да надуе.ВСПЫШКА избухване,внезапно запалване,пламване.

ВСТАВКА поставяне /в нещо/, вложка,уплътнителна на-бивка.

ВСТАВНОЙ: -ые рамы допълни-телни вътрешни прозорци.

ВСТРОЕННЫЙ вграден^ - шкаф вграден гардероб.

ВСТРЯСКА раздрусване,разтър-сване.

ВСТРЯХИВАТЬ разтърсвам,сдрус- квам.

ВСТЫК челно допиране! снажда- не на тъпо вж. впритык.

ВСУНУТЬ да пъхна, да вмъкна, да сложа /вътре/.

ВСХОДЫ млади кълнове /на по-севи/.

ВТАЛКИВАТЬ втиквам,натиквам, вкарвам.

ВТАСКИВАТЬ вмъквам,въвличам, внасям.

ВТАЩИТЬ да въвлека,да внеса.ВТИСКИВАТЬ вмъквам,вдъхвам

/с натискане/.ВТОЛКНУТЬ да вкарам,да втик* на,да атласна.

ВТОРООЧЕРЕДНОЙ второстепенен, по-маловажен.

ВТУЛКА 1.втулка /Късо месин-гово или бронзово цилиндър- че,което се надява на вало-вете в опорните им легла/• 2.дървена или метална тала, запушалка. 3. главина! -

сальника набивка! уплътни-телна втулка! - соединитель-ная съединителна в.; нипел.

ВТЫКАТЬ забивам,з аб ождам, пъхвам,мушвам.

ВТЯГИВАТЬ 1.вкарвам,вмъквам. 2.тегля;всмуквам» 3. попи-вам, поемам.

БУТ стрт. 1.вута./Ъглова под-порка, паянта или конзола, която се издава от стената, но не е под прав ъгъл спря-мо нея/. 2.удебеляване на гредата при подпората.

ВХОЛОСТУЮ празно*без да вър-ши работа; - работает ста-нок машината се движи на-празно. ’

ВЧЕРНЕ в чернова.ВЧЕТВЕРО на четири,четворно, четири пъти! - больше чети-ри пъти по-голям.

ВЧЕРТИТЬ да начертая /вътре/, да впиша.

ВЧЕРЧИВАТЬ начертавам /вътре/ вписвам.

ВЧЕРЧЕННЫЙ очертан /отвътре/.ВЧЕТВЕРТЬ Т.фалц;правоъгълен длаб. 2.сглобяване,нарежда-не на дъски с обикновено, правоъгълно възсядане.

ВШПУНТ съединяване в шпунт; на зъб и длаб.

ВЪЕДЧИВЫЙ разяждащ /за теч-ност/.

ВЪЕЗД влизане /не пеш/! вход /за коли/.

ВЪЕДАТЬСЯ 1.попива се!проник- ва /за боя и други разяжда-щи течности/. 2.разяжда се /за триещи се части/.

ВЫБЕГ спиране,момент на спи-рането! движение по инерция.

ВЫБЕЛКА белреване;боядисване с бяла боя.

ВЫБИВАТЬ избивам,изкарвам не-

38

цо от мястото му еъо бйлй, удар. 2.изтласквам. З.из- търсвам;изтупвам. 4.счуп- вам{троша.

ВЫБИВКА избиване«изваждане. ВЫБИВЩИК избивач.ВЫБИРАТЬ изваждам|йзстъргвам, напр. о ренде{вземам, от-немам, избирам.

ВЫБОИНА вдлъботина по повър-хността на нещо{ яма.трап- чина;побито място{трап, дупка{изкопано място.

ВЫБОЙКА пълнене на чували с цимент и др. от силоз.бун-кер и др.

ВЫБОРИТ виборит./Паста за намазване и напояване на набивки,уплътнители,които са в допир с водна пара.

ВЫБОРКА 1.длаб,вдлъбнатина.2.изваждане. 3.подбиране.

ВЫБРАСЫВАТЕЛЬ изхвъргач. ВЫБРАСЫВАТЬ изхвърлям. ВЫБРАТЬ да отбера, да извле-ка; да извадя.

ВЫБРОС изхвърляне. ВЫБУРЕННЫЙ пробит със свре-дел.

ВЫВАЛ обрушване,събаряне, проваляне в тунел или на мазилка,облицовка и пр.

ВЫВАЛИВАТЬ изхвърлям, изсип-вам.

ВЫВАЛИТЬ да изхвърля, да из-сипя да падне /от вътре/.

ВЫВАРКА изваряване, добиване чрез изваряване.

ВЫВЕЗТИ да изкарам,да извозя. ВЫВЕРИТЬ да проверя,да све-ря.

ВЫВЕРКА сверяване,проверка; нагласяване,регулиране.

ВЫВЕРТЫВАТЬ 1.извъртам,отвър-

там. 2.изкълчвам. 3.връ-щам /наопаки/.

ВЫВЕРЩИК из ме рвач, провертел { регулировчик.

ВЫВЕРЯТЬ внимателно прове^» вам.

ВЫВЕСИТЬ 1.да проверя,тегло? то;претеглям за проверка.2.изравнявам линия,плоскост и пр. о равнило. 3.трасирай, жалонирам.

ВЫВЕСКА табела; фирма.ВЫВЕСТИ 1.да издигна,да пост-роя. 2.старателно да напра-вя нещо;да изобразя. З.да очистя. 4.да извадя.

ВЫВЕСТИСЬ да излезе от упо-треба.

ВЫВЕТРИВАНИЕ и зветряване, проветряване*

ВЫВЕШИВАНИЕ 1.повдигане./П. на релсов път за подбивана под него/, 2.Трасиране на

. линия по земната повърх-ност е жалени.

ВЫВЕШИВАТЬ Окачвам* закачвам; простирам,жалонирам.

ВЫВИНЧИВАТЬ ©твИНТ#ам, отвъртам.ВЫВОД изводизтегляне, оттегляне. ;

ВЫВОДИТЬ 1*изкарвам,извеждам; изчиствам,премахвам. 2.из-дигам, построявам. 3.правя нещо старателно.

ВЫВОДКА изкарване«изваждане;- пятен премахване на петна.

ВЫВОЗ 1.изкарване,извозване. 2.износ, експорт.

ВЫВОЗНОЙ износен, експортен.ВЫВОРАЧИВАТЬ 1.извъртам,от-въртам /винт/. 2.обръщам /наопаки/.

ВЫГАРКИ остатъци след изгаря-не, угарки.

ВЫГИБ извивка,кривина,кривул;

39

огъване.ВЫГИБАНИЕ огъване}извиване; измитане. >

ВЫГИБАТЬ извивам,превивам. ВЫГИБКА извиване, извивка. ВЫГЛАЖИВАНИЕ изглаждана;за-глаждане} - д о ро г и и.на платното на път.

ВЫГНАТЬ 1.да изгоня. 2.да преваря; да дестилирам.

ЕЫГНУТЬ да извия,да превия, да огъна.

ВЫГОН мера, пастбище.ВЫГОНКА преваряване, дести-* лация.

ВЫГОНЯТЬ проверявам, дести-лирам.

ВЫГОРАТЬ изгаря; изменя цве-та си; избелва от слънцето.

ВЫГРЕБ яма,която ое изтребва; -ная яма помийна яма.

ВЫГРУЖАТЬ 1.разтоварвам.2.изпразвам.

ВЫГРУЗКА разтоварване,изпраз-ване; стоварване.

ВЫГРУЗОЧНЫЙ разтоварителен.ВЫГУЛ оградено място за паси-ще, и угояване на добитъка.

ВЫДАВАТЬ 1*предавам, 2. пред-ставям. 3.произвеждам.

ВЫДАВИТЬ 1.да изстискам. 2. да строша чрез натискане.

ВЫДАВЛИВАТЬ 1.изстисквам. 2.строшавам чрез натиск.

ВЫДАВЛЕННЫЙ изкочил,изпъкнал навън от притискане.

ВЫДАВЛИВАНИЕ изстискана,из-цеждане; издаване напред»

ВЫДАТЬ, 1.да представя.2.да произведа.

ВЫДАЧА даване,издаване,от-пускане.

ВЫДВИГАТЬ изваждам;премест-

вам напред; издигам.ВЫДВИЖЕНЕЦ работник,изтъкнат на ръководна работа.

ВЫДВИЖНОЙ изтеглящ се Навън;- яшик чекмедже.

ВЫДВИНУТЬ 1.да извадя. 2.да преместя напред.3.да издигна.

ВЫДЕЛАТЬ да изготвя,да изра-ботя нещо добре /е усърдие* с грижа/; да произведа.

ВЫДЕЛКА изработка,изработване. ВЫДЕРГИВАТЬ изскубвам.измък- вам,изтеглям,издърпвам.

ВЫДЕРЖАТЬ да о^тавцда отлежа. ВЫДЕРЖИВАТЬ оставям да отлежи.ВЫДЕРЖКА държане,-НА■ определени условия с цел да се завърши някакъв про-цес; престояване; задържане, . забавяне,експонация.

ВЫДИРАТЬ издърпвам,изскубвам, изваждам;откъсвам дърпайки.

ВЫДРА отпадъчнаизрезка.ВЫЕДАТЬ разяжда,прозйкда .ВЫЕЗД 1.излизане.2«’ПОрг&’»' вр&та.3.екипаж.4.впряг..1.

ВЫЕМ дълбей.вдлъбнатина.из- - - рязка.

ВЫЕМКА 1.изкоп.яма.2.изрез или длаб А дърво и др. 3. изкопаване;изземване. 4. дълбой,вдлъбнатина,изрязва. 5.изваждане,вадене.

ВЫЕМНОЙ приспособен за изваж-дане, изваждащ се*

ВЫЕМЧАТЫЙ с изреви или вдлъб-натини.

ВЫЕМОЧНЫЙ материал,който трябва да бъде изваден,взет!

ВЫЕХАТЬ 1.да изляза /не пеш/. 2.да тръгна,да замина. 3. да се пренеса.

ВЫЖАТЬ да изстискам; да изце-дя; да пресовам.

40

ВЫЖЕЛАБЛИВАНИЕ правене жле-бове /длабове/ на дъски.

ВЫЖМГ печене«обгаряна,опал— ваие.

ВЫЖИМ изцеждане,изстискване, изцедка.

ВЫЖИМАТЬ изстисквам,изцеждам. ВЫЖИМКА 1.изстискване,изцеж-

' дане.2. ръбец.^ВЫЖИМКИ изцедки;остатъци след пресуване.

ВЫЖИМНИК преса.ВЫЗВАТЬ да предизвикам, да порода.

ВЫЗОВ повикване.ВЫЗЫВАТЬ предизвиквам;ставам причина да ое прояви /кедр/ пораждам.

ВЫИГРАТЬ да спечеля, да побе-дя.

ВЫИГРЫВАТЬ спечелвам, побеж- давам.

ВЫИГРЫШ печалба; победа. ВЫИГРЫШНЫЙ носещ печалба; изгоден.

ВЫКАЛЫВАТЬ изпичам,опалвам, подлагам на продължително нагряване; избождам.

ВЫКАТАТЬ да огладя.ВЫКАТИТЬ да изтъркулна; да извадя чрез търкаляне.

ВЫКАТКА извозване;изваждане чрез изтъркулване.

ВЫКАТЧИК извозвач.ВЫКАТЫВАТЬ изваждам; изтър- кулвам чрез изваждане.

ВЫКАЧАТЬ да изпомпя.ВЫКАЧИВАТЬ изпомпвам.ВЫКИДЫВАТЬ изхвърлям. ВЫКИНУТЬ да изхвърля.ВЫКИПАТЬ изпарява се /кипей-ки/.

* ВЫКИПЕТЬ да се изпари ЕЫКЛАДКА иззиждане«правене на облицовка,мазилка,ценен- това замазка и пр.;павиране; мат.изчисление«пресмятане.

ВЫКЛАДЫВАЕМЫЙ зидан,изграж-дан, из диган.

ВЫКЛАДЫВАТЬ 1.иззиждам,зазиж- дам,зидам.2.покривам,пави-рам, облицовам с плочи. 3. изчислявам. 4.слагам /на-вън/. 5.настилам.

ВЫКЛЕПЫВАТЬ разнитвам,изваж-дам нит с разклепване; клепя /студено клепене/.

ВЫКЛ ЖИВАТЬ избивам клин; изтънявам нещо на клин.

ВЫКЛЮЧАТЕЛЬ прекъсвач,ключ;- аварийный предпазен пре-късвач

ВЫКОВКА коване,изковаване; изковано изделйе.

ВЫКОВЫРИВАТЬ изчоплям, ВЫКОВЫРНУТЬ да изчопля БЫКОЛ откъртване.ВЫКОЛАЧИВАТЬ избивам,измък-вам. 2.изтупвам.

ВЫКОЛАЧИВАНИЕ изваждане, из- ' биване на нещо;изчукване на нещо за да падне от него праха,пръста и пр. изтег-ляне чрез чукане.

ВЫКОЛОТИТЬ да избия, даизмък- на /клин,кол/; да изтуцам. /

ВЫКОЛОТКА избивачка, шип.ВЫКОЛОТЬ 1.избождам.2.очерта-вам линия,Иаблоя,кройка с дупчици. 3.изсичам парче от • средата на нещо; - к у с о к льда изсичам парче лед.

ВЫКОРЧЕВАТЬ да изкореня. ВЫКОРЧЕВЫВАТЬ изкоренявам. ВЫКОРЧЕВКА изкореняване на дънери.

ВЫКОСНЫЙ издаден напред като

41

стреха; -ая плита главната част на корни за. /Издадена* та напред като стреха част от корниза/.

ВЫКРАСКА образец от цвят.ВЫКРАСИТЬ да боядисам.ВЫКРАШИВАТЬ 1.откъртвам,на* щърбявам,чупя по парченца, олющвам. 2.боядисвам.

ВЫКРУЖАЛЬНИК фасонно ренде за профилиране на летви, дъски със сложен профил.

ВЫКРУЖКА 1.заобляне,закръгля-не. 2.арх.гърло./Изпъкнала или вдлъбната ивица,пояс за украса на корниз,база на колона и др./.З.извивка,за-кръгление ,фасаяноренде.4. перваз

ВЫКРУТИТЬ да извъртя,да от-винтя; да отвъртя.

шКРУЧИВАТЬ извъртвам, отвинт- вам.

ВЫЛАМЫВАТЬ отчупвам,изкърт- вам-.

ВЫЛЕПИТЬ да моделирам /от глина/.

ВЫНЕТ рамо,стрела,обсег на крана т.е. най-голямата проекция на стрелата на крана.

ВЫЛОЖИТЬ 1.да извадя,да сло-жа /навън/. 2.да настеля, да павирам. З.да покрия, да облицовам, вж.выклады-вать»

ВЫЛОМАТЬ да отчупя,да изкър-тя; - дверь да разбия вра-та.

ВЫЛУДИТЬ да калайдисвам.ВЫЛУЩИВАТЬ олющвам,обелвам. ВЫЛУЩИТЬ да олюща,да обеля.ВЫМАЗАТЬ да намажа;да изца-пам.

ВЫМАЛИВАНИЕ размилане,смила-не.

ВЫМАРАТЬ да изцапам,да за-цапай.

ВЫМАЧИВАТЬ 1.измокрям,намок-рям. 2.изкисвам,обезсоля- вам. 3. накисвам.

ВЫМАЧИВАНИЕ изкисване,държа-не на нещо във вода за да омекне или да се освободи част от съдържаните в него соли.

ВЫМБОВКА железен лост /за за- лостване на портална врата/.

ВЫМЕРИВАТЬ измервам,премер- вам.

ВЫМЕСТИ да измета.ВЫМЕТАТЬ измитам.ВЫМОКНУТЬ 1.да се измокря.

2.да се изкисне,да се на-кисне, да омекне.

ВЫМОЛ доизмилане,досмилане.ВЫМОСТИТЬ да павирам, да на?- ‘ стеля.

ВЫМОЧИТЬ да измокря,да намок-ря; да накисна.

ВЫМПЕЛ вимпел,знаменце /на кораб,самолет,спътник.

ВЫНИМАТЬ изваждам,измъквам.ВЫНОС 1.обсег.2.изнасяне,вж. вылет; -ы речные речнг на-носи.

ВЫНОСЛИВЫЙ издържлив.ВЫНЫРНУТЬ да изскоча,да се подам /над водата/,да из-плувам /отгоре/.

ВЫНУТЬ да извадя,да измъкна.ВЫПАД: валеж.ВЫП^избухване ,възпламейй- •• нане. '

ВЫПАРИВАНИЕ изпаряване,пре-минаване във въздухообраз- но състояние;попарваме; обеззаразяване с помощта на пара.

ВЫПАРНОЙ изпарителен.

БЫПАС пасище.

- 42 -

ВЫПАСТЬ 1.да падна /от вътре/, да изцадна* 2.да се случи /някому/

ВЫПАЧКАТЬ да изцапам,да за-цапай.

ВЫПИЛИВАТЬ изрязвам с трион.ВЫПИРАНИЕ 1.изпъкване,издава-не напред. 2«изтиквана,из-тласкване.

ВЫПИРАТЬ 1.изтиквам,изтласк-вам,2./3 л./ изпъква, изда-ва се нАпред.

ВЫПИСКА извадка; ведомост; земляных Работ 1.ведомост /извадка/ за земните рабо-ти. 2. изваждане /писмено/.3. аб опиране. 4. Ц^пис ваяе^; 5. извлечение; у'-/■ •••■

ВЫПИСЫВАТЬ изваждам из-влечение; рисуваМ|?йШша гриж-ливо.

ВЫПЛАВИТЬ да добия /чрез раз- тапяне,напр. чугун/.

ВЫПЛАВЛЯТЬ топя, разтапям.ВЫПЛАВКА 1.топене,разтапяно.

2.това,доето е получено след топенето.

ВЫПЛЕСК Х.изкалване. 2.ж.п. замърсяване на траверсите.

ВЫПОЛАСКИВАТЬ изплаквам.ВЫПОР издуване,надигане;

- грунта 1 *надигане на поч-вата /поради налягане от страни/. 4.изпъкналост /на- пр.средната изпъкнала част на восетгцпътища/.

ВЫПОТ вж. выпотеваниеВЫПОТЕВАНИЕ I.изпотяване /на някаква повърхност/. 2..из- биване на влага по стена.

ВЫПРАВЛЕНИЕ: в.рек изправяне /корекция/ на река.

ВЫПРЕССОВКА пресуване,щампу- ване.

ВЫПРЯМЛЕНИЕ '‘нащо криво/.

ВЫПУКЛИНА изпъкнатина. ВЫПУКЛЫЙ изпъкнал.ВЫПУСК 1.изтакане,изпускане на въздух. 2. партида,серия /от известно производство/.3.изпускателен отвор. 4.пус-кане на артикул в продажба или като пратка за някъде.

ВЫПУСКАТЬ пускам;произвеждам; издавам.

ВЫПУСКНОЙ изспускателен.ВЫПУСТИТЬ да изпусна;да про- изЖца; да издам /книга/.

ВЫПУЧИВАНИЕ 1.набъбване на почва /вследствие на за-мръзване/. 2.изпъкване,из-датина, 3.изгърбване. 4. издуване.

ВЫРАБОТАТЬСЯ износвам се, из-хабявам се.

ВЫРАБОТКА изработка; - разве-дочная проучвателна и.; - горная минна и.

ВЫРАЖЕНИЕ мат. израз.ВЫРВАТЬ да откъсна; да извадя.ВЫРЕЗ изрез,вдлъбнатина, жлеб, врязка.

ВЫРУБ изсечено, издялано място.

ВЫРУБАТЬ издялвам, изсичам.ВЫРУБИТЬ да изсека,да издя-лам; - пазы да издялам дълбеи.

ВЫРУБКА изсичане,отрязване; издълбаване;изсечено или издълбано място.

ВЫРЫВАНИЕ изваждане,измъкване; изкопаване; - гвоздя изваж-дане на гвоздей; - ямы изко-паване на яма.

ЙЫРЫВДТЬ 1.откъсвам /от вът-. . ре/, 21. И з т ръ гвам, из веждам.

изкопавам.

ШСАДИТ|> да е.радя,да стоваря ; /от средство/

- 43 -

ВЫСАЖЕННЫЙ пресоване танцован. ВЫСАЖИВАТЬ свалян,стсварвам

/от превозно средство/*ВЫСАСЫВАНИИ изсмукване) из-тегляне с помпа или венти-латор*

ВЫСАСЫВАТЬ изсмуквам.ВЫСВЕРЛИВАНИЕ пробиване на дупка със свредел.

ВЫСЕВКИ отсевки /Еднакъв по размер зърнест материал/.

ВЫСЕЧКА изкоп,траншея за пола-гане на водопроводна тръба) изкопаване по стените сио за полагане на тръби*

ВЫСКОБЛИТЬ да изстържа) да* изтъркам.ВЫСКОЛЬЗНУТЬ да се изплъзне) да се измъкна.

ВЫСКРЕБАТЬ изчегъртвам,из- стъргвам; огрибам.

ВЫСКРЕБЫВАТЬ изстъргани,ограб-вам, изчегъртвам.

ВЫСКРЕСТИ да изстържа,да огре-ба, да изчегъртам.

ВЫСЬ' АЛ ИКАНИЕ насмоляваие, на-мазване със смола.

ВЫСУШЕННЫЙ насмолен.ВЫСОВЫВАТЬ издавам,навеждам, подавам /навън/) - не высо-вывайтесь наружу не се на-веждайте навън.

ВЫС ОКОГСЙНЫЙ високопланински. ВЫСОКОСТВОКЬНИК високостъбле- на горЗа

ВЫСОКОТОВАРНЫЙ даваш голяма стокова продукция.

ВЫСОСАТЬ ла изсмуча.ЕЫССТйШ'Жрмпя «а високи сгредЩрл

ВЫСОТНЫЙ мксгоетаяен; висок.ВЫСТАВИТЬ1.да преместя на-вън или нипред. 2.да изложа /иа г?о^Ъ5'х• З.да поставя.

4. да строша о удар.ВЫСТАВКА изложба.ВЫСТАИВАТЬ престоявам,достоя- вам) придобивам качества с дълго стоене»

ВЫСТИЛАНИЕ настилане, паниране.ВЫСТИЛАТЬ настилам,покривам, павирам.

ВЫСТИЛКА постилка, настилка. ВЫСТИРАТЬ да изпера.ВЫСТЛАТЬ да настеля,да покрия.ВЫСТОЙКА преетояване)придоби-ване по-добри качества с дълго стоене.

ВЫСТРАГИВАНИЕ рендосвана.ВЫСТРАИВАТЬ строя,построя-вам, градя.

ВЫСТРОГАТЬ или ВЫСТРУГАТЬ де рендосам.

ВЫСТУКИВАНИЕ намазване на сте-ни, та ванн първа мазккка)из- пердашване на мазилка)пола- гане на хастар /мазилката се прави дебело н грубо/.

ВЫСТУП издатмна,издатък,реб- ро.ръб.изпъкналост.

ВЫСУНУТЬ да издам,да подам

ВЫСЧИТАТЬ да пресметна.да изчисля.

ВЫСЬ височина, висина.ЕЫТАЛКИВАНИВ изтласкване тикваме,изблъскваке.избут-вано.

ВЫТАЛКИВАТЬ изтласжвам,изблъ- сквам.

ВЫТАПЛИВАТЬ претопявам,стопя-вам.

ВЫТАПТЫВАТЬ стъпквам, натъпк-вам.

ВЫТАСКИВАНИЕ изтегляне.ВЫТАСКИВАТЬ изваждам) измък-вам, изтеглям.

44

ВЫТАЧИВАНИЕ обе тру гу ване , об- стъргване.

ВЫТАЧИВАТЬ стругувам,изстърг- вам на струг*

ВЫТАЩИТЬ да извадя;да измък-на, да изтегля,да извлека»

ВЫТЕСАТЬ да издялам,да одялам. ВЫТЕСКА дялане,издялване» ВЫТЕРЕТЬ да изтрия,да избър-ша; да изтъркам»

ВЫТЕСНЕНИЕ изместване,замест-ване»

ВЫТЕСНИТЬ да изтласкам,да из-местя»

ВЫТЕСЫВАТЬ издялвам,одялвам.ВЫТИСНИТЬ да отпечатам /чрез натиск/»

ВЫТОЛКАТЬ да изтласкам,да из-блъскам»

ВЫТОЧКА Т.жлеб,длаб,глъб,ка-нал, ул ей. 2»изкосяване, правене косо» 3»стесняване.

ВЫТРАВЛЯТЬ отслабвам,отпускам. ВЫТРАВКА разяждане на боята. ВЫТЯГИВАНИЕ изтегляне.ВЫТЯГИВАТЬ изтеглям,изсмуквам. ВЫТЯЖКА изсмукване;изтегляне, удължаване;разтапяне.

ВЫТЯЖНИК душник.ВЫТЯЖНОЙ изтеггящ,изсмукващ.ВЫТЯНУТЬ 1,да изтегля,да из-смуча, да измъкна. 2.да удължа. З.да изопна; да опъна.

ВЫХЛОП изпускане; изхвърляне на изгорелите газове,пара; - пара изспускане на парата

ВЫХОД 1.изход,одушник,отвор.2.добив,рандеман. 3.излаз на подземен пласт на повърх-ността.

ВЫЦАРАПАТЬ да издраскам,да надраскам.

ВЫЦАРАПЫВАТЬ издрасквам,на- драсквам.

ВЫЦВЕСТЖ да си изгуби цвета, да избелее*

ВЫЦВЕТ изцветяване,изгубване на яркостта на цвета.

ВЫЦВЕТАНИЕ избеляване,изблед-няване; из биванена цвета по повърхността,напр.на вар по циментова замазка.

ВЫЦВЕТАТЬ избелява,изгубва цвета си. л

ВЫЧЕКАНИТЬ да начукам /върху метал/ да наклепам.

ВЫЦВЕЧЙВАНИЕ цъвтене.ВЫЧЕРПАТЬ изтребвам; - землю изтребвам з.

ВЫЧЕРТИТЬ да изтегля /чертеж с молив или туш/♦

ВЫЧЕСКИ дребВЫЧЕСТЬ мат* да извадя; да удържа? ~

ВЫЧЕТ удържане; за вычетом след удържане на*»»; удръжка.

ВЫЧИТАНИЕ мат. изваждане.ВЫШГОРОД вътрешноградска крепост /напр. Кремъл/.

ВЫШИНА височина.ВЫШКА Х.кула. 2.скеле. 3. триангулачна пирамида; - буровая сондажна кула; - строительная строително скеле.

ВЫШТУКАТУРИТЬ да измажа /с мазилка/.

ВЫЩЕЛАЧИВАТЬ излужвам,извли-чам вещество във вид на разтвор от твърда смес.

ВЫЩЕЛАЧИВАНИЕ извличане,раз-миване ,екстракция./Извли-чане на някакво вещество, във вид на разтвор от твърдо вещества .

ВЫЩЕЛОЧИТЬ да извлека веще-

— 45 —

ствс във зад за разтвор. от твърдо вещество*. ■

ШЩВРНОН1В од^рбйваяе,на-ранявам®.

ВЬЮГА снежна буря.ВЬЮК товар,- денк,

ВЫШКА дуаетж|жапак с нойто о е запушв а или кюнецма\печка за прекратяване" ■ на тягата, ' - "

ВЬЮЧНЫЙ впрегатен., у..

ВЬВДЕЧННЙ зе&увван,затварящ /капак,клапа/. .

■ВЖУЖВВ свър.зващо вещество.ВЯЖУЩИЙ хръпчив» стипчив.ВЯЗ б& «Зреет.ВЯЗКА свързване, сглобка.ВЯЗАЙКА 1.връзка,сглобка.

/МяототО,където два ала по-вече стр.елемента*греди,за- . дове и пр.се събират и свързват. 2.сноп*вързоц /дърва, вършини/.-

ВЯЗКИЙ 1.леплив,лепкав, ^.мо-чурлив. З.ТРЪПЧИВ,СТИ,Г5ЧЙВ.4.жилав$ еластичен.

ВЯЗКОСТЬ провяаченост,жилави- яа,вискозитет! - ударная ударна якост «жияавост,устой-чивост срещу удар.

ВЯЗНУТЬ 1.затъвам,загазвам..2. засяда. 3.забива се.

ВЯЛИТЬ суша на слънце.ВЯНУТЬ вехна, увяхвам.

Г

ГАБАРИТ, спец.габарит./Макси-мален размер на тещезмащина, сграда*светъл отвор,вагон, платформа и др./4 -прибли-жения строений най-близкото допустимо разстояние между сгради и другя съоръжения. - пути габарит на пътя.

/Свободното сечение,показ-ващо каква най-голяма широ-чина и височина /заедно с товара/ могат да имат пре-возните средства,пътувал» по даден път/| «дм размер» габаритни размеря./Крайни размери на едно тяло - дъл-жина .широчина, височнна/.

ГАБИОН хжда. габион./Кошове или 'съндъзд без. дъна,изпък-неш е чакъл или камъни,за укрепване на стръмни отко-си ,речни брегове за.защата.

• на мостове от порои/.ГАВАНЬ'пристан, пристанище® ' ГАДЯА. ге^я. гяпоов мергшгдо. мергель./Употребява■ое вмес-

■ товар ва зидане и за мазая- аи,наето и за производство на цщмрнт/.

ГАВЧНЫЙ гвйЫв-, гаечен. . - ГАЖА гедд. вид глина! трае. ГАЗ* - сернистой серен дву- окис! •“ угарйай въглероден окис.

ГАЗГЯЬЖВ янец*. газоем,газо- храиияищеТ/кетаяея резер- . - ашр за съхраняване на го-леми количества газ/. /:

ГАЗОВВТОН ст$>т. газобетон, пенобетон.

ГАЗОВОЗ 2.п. локомотив с га-за в двигател.

ГАЗОВЩЖ газопроводчик.ГАЗОДУВКА високонапорен вен- тилатор.

ГАЗОЙЛЬ газьол,нафта.дизело-во масло."

ГАЗОН градинка,алея,ивица, площ с трева или цветя.

ГАЩШОТНЫЙ • газонепропусклив.’ГА30ТУВБ0В03 газотурбиной

ЛОКОМОТИВ. '

ГАЗОХОД газоход. /Канал за движение на газ/.

ГАЙКА* - барашковая крилна

гайка; - глухая недопроби- та,калпочна,сляпа г.;- за-жимная осигурителна г., контрагайка; - накидная хо- лендър./Гайка във вид на муфа за съединяване на две части,тръби/ - сгонная сля-па г. ; - стопорная осигури-телна г.; - тычковая корон-на г.; - установочная регу-лираща г.

ГАК-БЛОК спдц. блок,кука, схрипец**с кука*

ГАЛ В РЕЯ арх. галерия* ГАЛЕРКА арх* галерия /в теа-тър/.

ГАЛЕРТА разтопен туткал.ГАЛЕТА .спец. 1.ролка. 2.мал-ко валяче.

ГАЛВЧНИК геол, вж.галька. 1. чакъл. 2.рохкава скала, състояща ое от полека част и твърди заоблени камъчета. 3. конгломерат.

ГАЛКА сп$ц. 1.лента. 2.наме-сена глина,оформена във вид на ивица,която ое пода-ва на преоа като суровина за производство на керемиди

ГАЛОВАТЬ извивам дъска и пр. въввмд на дъга.

ГАП (ПИРОВАНИЕ ж.п. галопира-не. /Надя ъжно"люл е е не иа вагона/.

ГАЛЬСБАНТ хидр. маршрут по водна площ /на лодка или друг плавателен съд с«цел измервания/.

ГАЛС хидр.маршрут на лодка или плот при измервателни работи в големи водоеми.

ГАЛТЕЛЬ 1.перваз./Дървена летва с фасонирано лице за покриване на фуги,ръбове/. 2.фасониращо ренде. З.жяеб, фалц. 4.закръгление.

ГАЛЬКА стрт. дребни обли ка- мънчета;морски чакъл,едър

речен камък.ГАНДШПУГ спрц. железен лост

/за повдигане или приобръ- щане на товари, тежести/.

ГАЛЯ едри отсевки./Оная част от пресяван материал,която остава в ситото/.

ГАРДИНА завеса.ГАРЕВОЙ сгуриен; ~ая дорожка пътечка насипана със сгурия.

ГАРМОНТА ж.п. хармоника; мях:ГУРУ* • /Разте гат ел на, дипл ена ограда между два ж.п.вагона за безопасно преминаване между тях/; - дверь гармо-никой сгъваща се врата.

ГАРНИТУР спдц. 1.Комплект. 2. уплътнителна подложка от корк, азбест и др.

ГАРЦОВКА мрт. ръчно бъркане на бетон или разтвор./Върху дъсчена платформа/.

ГАРЬ 1.горяло,изгоряла. 2.ку-пища от сгурия.

ГАСИТЕЛЬ хижр. гасител;умър- твител.“/Съоръжение за на-маляване скороотта на тече-ние и пр./; - гидравличес-кий хидравличен умъртзител.

ГАТОР: гаторичеокая колонна арх./Египетска колона о ка-питал, с главата на богиня Гатор/.

ГАТЬ трсп. път през тресави- ще./Направен от настлани храсти,клони,фашини и др./.

ГАШЕНИЕ гасено; - извести га-зене на вар; - с к о ро с т и в о - ХЫ намаляване скоростта на водата.

ГАШЕНЫЙ гасен /за вар/.ГАШПИЛЬ стрт. хаспел; вдигачка. ГАШЮРЫ щтрихи.ГВОЗДИМОСТЬ спец. гвоздезаби- ваемаст./Свойството на ма-териал,даващо възможност да се забиват в него гвоздеи/.

47

ГВОЗДИЩИ поемащ гвоздей.ГВОЗДОДЕР спец* кирпаден*кле-

щи иди лост за вадене на гвоздей»

ГЕЙСОН или СЛЕЗНИК арх.гей-- сон./Изнесена плоча~на вен* чаещия корниз/. •

ГЕКСАГОНАЛЬНЫЙ ш естоъгълен о ГЕЙЙОГРАФ астр. 1.хелиограф.

/Астрономична тръба за фо* трграфиране на Слънцето. 2.машина за преснимана на чертежи и др./.

ГЕЛИОМЕТР астр* хелиометър. /Астрономичен телескоп за измерване на малки ъглови разстояния между две свети-ла.както и за измерване не видимите диаметри на Слън-цето и планетите/.

ГЕЛИОСКОП астр, хелиоскоп. /Зрителна тръба за наблю-даване на. Слънцето ^приспо-собление за намаляване си* лата на слънчевите лъчи/.

ГЕЛИОТРОП астр. хелиотроп. /Геодезически уред за дава* не на сигнали чрез отразе-ни слънчеви л ъчм от един триангулачен пункт до друг/

ГЕЛЬ хим. Х.гел» 2.полутвър-до дсГпиХтиесто състояние.

ГЙЙЙ*>; хеми /Представка оз-начаваща "полу"/; - сфера полукълбо.

ГЕЙЕЗ геол, происход; генезис. /Условията и процесите за образуването на скали.мине- рали/и-пр./.

ГЕШШН Арх. общ /генерален/ план.

ГЕОАНТИКЛИНАЛЬ геол, геоанти- клинала./Изкору?еност.гър-бица на земната кора/.

ГЕОИД геод. геоид./Действител- ната~форма на Земята •> при ко-ято се отчита не само сплес- каността и при полюсите,но

и всички по-големи нерав-ности на рельефа/.

ГЕОМЕТРИЯ? - начертательная дескриптивна геометрия.

ГЕОСИНКЛИНАЛЬ ге^л * геоемн- клинала. ~ .

ГЕОСФЕРЫ геол, геосфери.ГЕОТЕКТОНИКА геол, геотекто-ника. * “

ГЕРАКЛИТ стрт. хераклит./ст-роит елен материал на плос-кости 9пресуван от смес от талаш и циментова каша с разни добавки/.

ГЕРМ арх. херм./Скулптурен бюст върху четиристранен стълб/е

ГЕТЕРОГЕННОСТЬ хетерогенност, разнородност,разновидност *

ГЕТИНАКС спец, изолационен материал,получаван във вид на плочи,чрез напояване на хартия с бакелитов разтвор под налягане/.

ГЕТТЕР .с п^Ц» газопоглъщач.ГЗИМС или ГЗЫК стят. 1.Кор- низче.поясче.линия. 2.об-тяжка. 3, прокарване.

ГИБКА огъване,извиване.извивка. ГИБКИЙ гъвкав, огъващ се. ГИБКОМВР гъвкомер./Уред за из-мерване гъвкавостта на ня-кои материали/.

ГИБКОСТЬ гъвкавост,огъваемост.ГИБОЧНЫЙ сгъващ.ГИГРОМЕТР хидр. влагомерГИГРОСКОП хигроскоп./Уред. който показва нагледно влаж-

. ността на въздуха/.ГИДРАНТ хидр. хидрант ./Воден кран,включен в уличния во-допровод,чрез който става разпределяне на водата за сградите,за черпане на во-да при пожар.и пр./.

- 48

ГИДРАТ хим. хидрат.ГИДРАТАЦИЯ хим. хидратация. ГИДРИД дим. хидрид.ГИДРИРОВАНИИ хим. хидриране.ГИДРОАГРЕГАТ хидр. воден аг-регат./Съвокупност от вод-на турбина и ходрогенера- тор/. вж. гидрогенератор.

ГИДРОАЭРОДИНАМИКА хидроаеро- динамика. .

ГИДРОГЕЛЬ хим. хидрогел./Во-ден колоиден разтвор,който е загубил течливостта си и е преминал кан пихтеобраз- ио състояние.Напр.желатин, туткал и др./.

ГИДРОГВН хим. водород;хидро-■ ген.

ГИДРОГЕНЕРАТОР хидр. хидроге- нератор./Генератор,който се движи с вода и произвежда ел.енергия - превръща вод-ната енергия в електричес-ка/.

ГИДРОГЕНИЗАЦИЯ хидриране. вя. гидрирование.

ГИДРОГЕОЛОГИЯ хидрогеология. ГИДРОГРАФ хидр. хидрограф.

/Уред за определяне скоро-стта на движеният на вода-та мля специалист но хидро-графия/ .

ГИДРОГРАФИЯ хидрография. ГИДРОДИНАМИКА хидродинамика. ГИДРОДОМКРАТ сп&ц. хвдропреса. ГИДРОЗОЛЬ 2ИМ. хидрозол./Сис-тема, от много ситно раздро-бено твърдо яли течно тяло, равномерно разпределено във вода/; вж. золь.

ГВДР0И30К хим. хядроизол./Изо-лационна мушама,изработена бт азбестов картон чрез об-работка с Лезпарафинни наф-тови битуми/.

ГИДРОКАНАЯ хндр. хидродинами-

чен канаж./Канал за изпит-ване на водни съоръжения, кораби и др./.

ГИДРОСКИЛ хяц, хидроскил. /Група ОН; воден остатък, който е химично активната съставна чаот на основите/.

ГИДРОМЕТРИЯ хидр. хидромет- рия./Занимава се с методи-те за измерване на различ-ни величини{отток,скорост и сечение на потока ипр./.

ГИДРОМЕХАНИКА хидромеханика. ГИДРОМОДУЛЬ хидр. хидромодул.

/относителното водно коли-чество в канала с което трябва да бъде обеспечен всеки хектар,напояван от дадения канал,в различно време/.

ГИДРОМОНИТОР хидр. хидронони- тор./Водоотруен подривач,во- доподривачка.Уред за подри-ване и събаряне на скали, въглицни пластове ипр. о водна струя под голямо на-лягане/.

ГИДРООБЕСШИИВАНИВ водно обез-прашаване.

ГИДРООКИСЬ хим. хидроокис,хид-рат, оонова./Хидроокиси са содата каустик,гасената вар и др./; - кадьпня кальциева основа; - натрия натриева основа.

ГИДРОПРИВОД хидрораздвижване, задвижване посредством теч-ност*

ГИДРОПУЛЬТ хидропулт./Носима водна помпа; малка бутална ръчна помпа е маркуч,която ое използува за гасена на пожар,за боядисване и пр./.

ГИДРОСЕПАРАТОР сп^ц. хидросе- паратор./Апарат за обогатя-ване на полезни изкопаеми като се, отделят примесите от рудата чрез промиване е вода/.

- 49 -

ГИДРОСТАТИКА хидростатика.ГИДРОСФЕРА хадровфара./Водка-та обвивка на Земята»Веники води на. земното кълбо/.

ГИДРОГИМЕТР додц. хидрометър. /Уред за измерване твърдо-стта на водата чрез разтвор съдържащ определено количе-ство сапун.който се пресича от твърдата вода/.

ГИДРОФИЛЬНЫЙ хидрофилен./Спо-собен да ое развива,живее и размножава във водна сре-да, да задържа вода/.

Гщ/оФОБННЙ хидрофобен) непо- насящ вода.

Пц/оЗйЕВАТОР хидроелеватор. /Уредба за транспорт на пулп-пръст,размита с вода/*

ГИЫНАСИЙ арх.остар.гимназий* /Общественосъоръжение*за физически упражнения и учебни беседи/.

ГЕПЕТРАЛЬНЬЙ или ГИПЕРЬРАЛЬ- НЫЙ арх.античен храм,осветен отгоре чрез отвор в покрива /Понякога руското "гипетр* означава прозорец в горната част на остъклената врата/.

ГМПОСТИЛЬНЫЙ ЗАЛ арх. много- колонна зала.

ГШОТВТИЧВСКИЙ основан на хи-потеза) предполагаем.

ГИПОТРАХЕЛМЙ арх. шийка/в ка- питела на дорийския ордер/.

ГИПОЦЕНТР хипоцентър./Огнище на земетръс в недрата на Земята/.

ГИПС: - обожженный изпечен гипс) ~ штукатурный г.за мазилки.

ГИПСОБЕТОН <^Т|>Т.гипсобетон. /Използува се за направа на гипсови детайли/.

ГИПСОВАНИЕ аг.техн.гипсуване. /Примесване на гипс в поч-вата за подобряване на ня-

кои нейни свойства/.ГИПСОЛИТ <эд>т. гипсолят./Лек, . топлоизояиращ материал за преградни стени,вътрешни облицовки и пр./.

ГИПСОЛИТОВЫЙ ст^т.гипсолитов, /отлян от гипсолит/.

ГИПСОМЕТРИЯ геод. хипсомет- рия./Отдел от геодезията, който се занимава с -изобра-зяване върху карта формите на земната повърхност о по-мощта на изохипси,хоризон-тали/ вж. изогипеж.

ГИРИ или ГИРЬ грамове,теглил- ' ки,тежести)метални късове, които служат като еталони за мярка.

ГИРЬКА арх.остар. 1,висулка. /Декоративен детайл,оформен на мястото на взаимното пре-сичане на две съседни дъги, при двусводовата арка.Точка-та на пресичането не се под-пира от колона и се намира по-ниско от ключа на дъгите и малко по-високо от външни-те им пети/. 2.зидарски от-вее .

ГИТАРА техн. лира.ГЛАВА арх. глава./Купол.прили-чащ на луковица,е които за-вършва покрива на черковна сграда/.

ГЛАДИЛКА стдо./Лопатка или дъска за заглаждане/.

ГЛАДЬ гладка водна повърхност.ГЛАЗ сп^ц. дупка./На горния мелничен камък,през който става насипването на меле-щия се материал/.

ГЛАЗИРОВАНИЕ гледжосване,гла-зиране) придаване лъскавина на хартия) сатиниране.

ГЛАЗОК ок оме р.ГЛАЗУРОВАНИЕ или ГЛАЗУРОВКА глазиране,покриване с гла-

- 50

зура.ГЛАЗУРЬ глеч,глазура.ГЛЕЙ гедо. глей./Светлоцветни в сиви и зелени тонове поч-ви вследствие преувлажнява- не.Оглеените почви имат по-вишен вискозитет и понижена водопроницаемоот/.

ГЛИНКА белопръстница.ГЛИНИЩЕ или ПИЯНИЦА пръстни- ца,място за добиване на гли-на.

ГЛИНОБЕТОН дтвт. глинобетон.. /Бетон,в к о й т о за свързвано вещество е употребена глина

ГЛИНОБИТНЫЙ дтдт. глинобитен. /Направен от кораво омесена глина,снесена с плява,пяаъж- дрббан или по-едър и пр./.

ГЛИНОВАЛ глиномеоач.ГЛИНОЗЕМ хим. алуминиев окис.ГЛИНОМЯЛКА ятдт.глинобъркачка; калобъркачка.

ГЛИНОМЯТКА стдт. разбъркана глина| кал.

ГЛИССЕР спдц. глисьор./Пяоско- дъижа Зързоходна лодка с ви-тло, което не пори водата,а се хлъзга по нея/.

ГЛИФЫ арх» глифи./Къси.отвес-ни дълбан във фриз/.

ГЛУБОМЕР или ГЛУБИНОМЕР хидр. дълбочиномер,дълбокомер.Уред за измерване дълбочи-ната на воден басейн/.

ГЛУХАРЬ отдт. глух болт./Болт, който съединява две части, като преминава през едната и ое навинтва в другата/) винт е глава.

ГЛУХОЙ задънен,сляп,платеж, неразглобяем.

ГЛЫБА огромна буца,блок,къс» парче,скала,отломък от не-ограничена маса.

ГЛЯНЕЦ лъокавииа,блясък,гланц.

ГНЕЙС деди. гнайс./Вид скала от ортоклаз,следа и кварц, която се употребява като строителен материал/.

ГНИЕНИЕ гниене.ГНИЛЬ нещо, което. гиие.гнилоч;

- древесиян гниене на дър-вото.

ГНОМОН астр. гномон)слънчев часовник./Най-стария астр, начин за определяне височи-ната на Слънцето над хори-зонта/ .

ГНУТЬ прегъвам,извивам,огъвам, превивам,свивам.изкривявам.

ГНУТЬЕ огъване«превиван®,из-виване, сгъване.

ГОДОГРАФ мат. ход©граф./Крива, по която се определя уско-рението на тяло,движещо се о известна скорост по кри-волинеен път/.

ГОЛОВКА отдт. главичка,краят на греда,който лежи в стена-та) - впотай скрита гл.) - закладная /заклепки/ основ-ната глава на нит; - потай-ная скрита гл.) - рельса глава на рельса./Горната чаот от сечението на рел-сата/.

ГОЛОВНОЙ първи;отпред)първи от серия подобни производ-ства.

Г010ЛЕДИЦА поледица.ГОЛЬЦВМВНТ цимент без всякак-ви примеси.

ГОИШ малък,заоблен камък; валчест,гладък камък.

ГОМОГЕНИЗАЦИЯ хомогенизиране, придаване еднородност.

ГОМОГЕННЫЙ хомогенен,едноро-ден.

ГСНДОЛА ^.п.гондола./Вид от- крит вагон,® капаци окачени горе и отварящи се при

дъното.

- 51 -

ГСШКЖВТИШ ге$д. гониомет-рия. /Част от тригонометрия- та,в което со изучава из-мерването на ъглите я съот-ношението между тригономет-ричните функции/.

ГСНКА 1.необикновена бързина. 2.надбягвания. 3.дестилира-не. 4.свличане на дървен материал.

ГОНТ ст^т. шияда;дъсчени по-кривни плочки. /

ГОНЧАРНЫЙ грънчарски; камени- нов.

ГОРБАЧ криво ренде,дълбач.ГОРБЫЛЕК опроса; напречния на прозоречна рамка»

ГОРБЫЛЬ капах./Крайният не-правилен, от едната страна продълговато объл.а от дру-гата с плоока повърхност резен,получен при разбичва- нето на дървен труп/.

ГОРЕЛЬЕФ арх.висок релеф;оре- леф./Скулптурно изображе-ние «което изпъква на основ-ния фон о повече от полови-ната от обема ом/ вж. баре-льеф.

ГОРЕНКА ар;.остар. стаичка. /Горно,малко помешение в маноардеи етаж/.

ГОРИЗОНТ водно иива,равнице; горизонт высоких вол /съхр. 156/ ниво на високите води; горизонт меженных вод /съхр. ГМВ.ГНБ нисък соеж /ниво/на водата /съкр.ГНВ/; г о ри зо н т летие-доеннего паводка /съ- кр.ГЛОП лятно-есенно /сред-но/ ниво на водите/; г о ри -зо н т максимальный подпорный /ШГ,най-високото водно ни- во за което е изчислено съоръжението/.

ГОРИЗОНТАЛЬ хоризонтал; - сплошная плътен,непрекъс-нат ж.; - прерывистая пре-къснат, пунктиран х.

ГОРИСТЫЙ хълмяот.ГОРКА ж.д. разпределителна гърбнца./11ажък изкуствен хълм с къси ж.п.линии,из-ползуван за сортиране на вагожи,хбнто се движат на-долу по силата на тежест-та оц/.

ГОРЛОВИНА гърло,отвор; вяйжа извивка.

ГОРИ 1.горно,горнило. 2.КО- ваихо огнище /с духало/. ■3.доената част на висока пея»

ГОРНИЦА стая /в селска къиа/.ГОРНИЧНАЯ чистачка. .ГОРНЫЙ 1.планински, З.микора- лек;миЬои; г.повода скала; скална маса; г.промышлен-ность минна промишленост; г.лен асбест,

ГОРОДИЩЕ арх. градине;грамад-но древно укрепено населено място с ров и валове.

ГОРОДНИК ^трт.оетар. майстор строител на отбранителни

• укрепления, мостове.ТОРСДНЯ ст^т.оотар. преграда; дървен скелет запълнен със земя и камъни*

ГОРОДЬБА стрт.остер. ограда.ГОРСКА стрт.остер, ограда.ГОРОШЕК стрт. пресяван.ГОРОСТ ХЗДЛ. гребеи;хорвт.

/Част от земната кора,оста-нала да стърча между два разсада/.

ГОРШОК 1.гърне. 2.&ПДЦ. г. конденсационный конденза- ционно гърно./При паропро-води и др.за автоматично от-веждане на кондензираната вода и да се избягнат вод-ни удари/.

ГОРЮЧЕЕ гориво.ГОРЮЧИЙ горивен,гордо; -ие

о®

матоиыиш горимя материал я.ГОРЯЧЕКАТАНЫЙ студевоизтег- лен,студеновалцовая.

ГОРЯЧИ горец.ГОСТ /сир.от Государственное обцесовзвый стандарт/.

ГОСТИНАЯ гоства стая;приемиа.ГОСТИНИЦА хотел.ГОСТИНЫЙ ДВОР ®рл«ост®р.яазар; тържище./Търговски дюжаиче- т® в оградена територия, . предназначава за отсядаие я търговия на Чуждестранни . търговци/.

ГОТИКА дрд;. готика./Архитекту-рой отил,който се е развял към 12 в. в» Франция а през средновековието се разпрост-ранява по цма Зап.Европа/.

ГОТОВАЛЬНЯ кутия с комплект инструменти за чертам®. ■

ГОФФРИРОВАНШК ашет<эт»81дао- образен /за ламарина,картон " и др./.

ГОФРИРОВАТЬ правя нац© вмвс» образи©.

ТРАВ габър.• ... ... .ГРАБАРКА двуколка о обръцаен сандък ;.ръчва количка с едно колеяо./Използуват се твър-

. де много за извозване на пръст иля строежи/.

ГРАБИН х®ДО« падина./Хлътва*? ла част от земната кора, разположена между два успо-редни развода/..

ГРАБЛИ гребло; търмък,грана. ■ ГРАВВШОВТЫЙ чакълест. ГРАВИВМОЙКА ЯТ^Т. чажъломяяч- к®.

ГРАВИЙ А.одър пясък. 2.чакъл; смесевя едър пясък и дре-бен я по-едър чакъл, З.рои- лява скала от различен ми-нерален отровя о повече

или по-малко заоблени късо-ве /сортираните частици с големина от 3»?0 мм са на-ричат “граввв**/.

ГРАВИМЕТР граадметър./Урад ■ за определяне ускорението на силата на земното прив-личане/.

ГРАВИМЕТРИЯ геол. гравиметры. /Занимава се*“с изменението ;• иа силата на тежестта а раз-лично точки на земната по-върхност/.

ГРАВИШЛКА вж. гравиемойка.ГРАВИТАЦИЯ Диз. гравитация; привличане.***

ГРАДИЕНТ градиент./Сте-пента,мярката,с която се из-меня в 'простражството някоя величина,измерена в одно а също време на две места; - аететеомячесжий температу-рен г.

ГРАДИРНЯ градирня; охладител-на кула.

ГРАДУСНИК термометър.ГРАЯ 1.граи./Стара аптекарска единица за тегло. Я.Нищожне, малко,незначително.

ГРАНАТОВЫЙ гранете®./По цвета на минерала гранит/.

ГВАИИЖЬЖК шлифовач на скъ-поценни камъни.

ГРАНИЦА* г% отвода,граница.на. отчуждаването.ГРАНУЛИРОВАНИЕ озърняване; гранулиране.

ГРАНУЛВДВД вж. гранулноовавве.ГРАНЬ 1.граница,предел. 2. плоскост|стена или страна /у ръбесто,геометрично тя-ло/. 3.група от няколко цифри от многоцифрено число

ГРАТ ръбче; неравност.ГРАФЖШШЙ линираи,начертан, разграфен; награпавев.

- 53

ГРАФИК: г,декадный десетдне-вен график.

ГРАФОСТАТИКА графична стати- га./Отдел от статика изпол-зуващ графични методи за решаване на статически за-дачи/.

ГРЕБЕНЬ арх.остар. отрядна дъска,украшение./Изрезана в различна резба дъска или ламарина,намираща се под завършека на керемидите, украсяваща стряхата/.

ГРЕБЕН II 1.гребен;ръб. 2. било на планина;било на по-крив. 3.гребен на вълна. 4. резбомер. 5.перо,зъб,феде₽ /на шпунт/; - бандажа ре- борд./ Изпъкналйдтръб на бандажа,предназначен да предпазва колелата от изли-зане от релсите/.

ГРЕБЕШОК ет^т. гребен за на- грапавяване мазилкато на стена. .

ГРЕБОК бъркалка;чапла./Зидар-ско сечиво за бъркане на разтвор/; гребна лопата.

ГРЕЙДЕР П.ОТДТ, грейдер./При- качна машина за строен и ремонт на пътища/. - элева-тор грейдер-елеватор./При-качва или самоходна машина, която сама копае и изхвър-ля с лента-преносвач пръст-та в страни/.

ГРЕЙДРУТЕР м .п .с т рт . грейдру- тер./Пътно-строителна маши-на във вид на брана за раз-копаване на' стара пътна настилка/.

ГРЕЙФЕР сц^ц. 1.гребач;черпак• /за загребвано на насипни материали или за копане/. 2.грайфер /приспособление към машина за хващане на обработваемия предмет/.

ГРЕМУЧИЙ гърмящ г. - газ гър-мящ газ. :

ГРЕСТИ 1* греб а,2,загрибам

/с лопата/.ГРИВА геогр. 1;хълм,обрасъл с гора, 2.плитчина;нанооио прибрежно възвишение във вид на подводен нос.

ГРИДНИЦА или ГРИДНЯ арх.остар. приемна./Голямо помещение в княжеските дворци предназна- чино за приемане на гости и княжеската дружина и за пи-рове/.

Гри фе л ьн ы й геол, аспиден; графитов; - сланец аспид- ни шисти; - кровля покоив от графитови плочи^ «-доо-— ка графитова плоча за писа- не./Някога в училище,при началното обучение, в писане, се пишеше на такива плочи/*

ГРИФОН арх. грифон./Каменно архитектурно украшение,изо-бразяващо митическото чудо-вище грифон/; хидр. гърло /място от където извира един водоизточник/.

ГРОМОЗДКИЙ обемист.ГРОМОЗДКОСТЬ обемистост; с големи размери.

ГРОТ геог.2* пещера /предимно изкуствена/.

ГРОТЕСКА или ГРОТЕСК арх. 1. гротеска./Орнамент от”фан- тастично преплитащи се Изо-бражения на животни,расте-ния и др./. 2.вид печатар-ски букви.

ГРОХОТ спец. 1.голямо решето, сортировъчно сито. З.ст^т. пясъкосеялка. 3.грохот,тън- теж,силен шум.

ГРОХОТАНИЕ 1.пресяване. 2. тътнене,трополене,бумтене.

ГРОХОТИТЬ пресявам /през ре-шето, сито/.

ГРОХОЧЕНИЕ прес яване,отсява-не,сортиране.

ГРУДА купчина,куп; буца. ГРУЖЕНЫЙ натоварен.

- 54

рон) строителна смес от поява,размесена с гудрон.

ГРУНТОНОС геол» почвоиос./Прибор за”вземане на поч-вени пробй от дълбочина/.

ГРУНТОЦЕМЕНТ ет^т, п о чв о ц и м о й т . /Строителна смес от пръст

■■и цимент/. 'ГРЯДА верига хълмове.ГРЯЗЕВИК хидр* утайник)кая- ник./Чаот от збдочнетител- на и др*инсталация,надето се събират нечистотии/.

ГРЯЗЕУДОВиТВаь. 5ДДР.утайних. '.ГРЯЗШЙ нечист,каден,мръсен.ГРЯЗЬ иаж| нечистотия,мърсо-тия.

ГУВА Х*ДО2. X»норови зажив, . 2.една от челжотите на мен-геме .мевд/,

ГУДОК енгиажка овнрка на ло- жомотмв,лараход^фабржва и пр.) сирена.

ГРУЗ 1.товар,тежест. 2.нато- варвано) - живой подвижен товар,временен товар) - мертвый мъртъв,неполезея товар:в конструкциите - соб-ственото :м тегло) - полез-ный полезен товар - макс.то-вар, надмъртвия,който маке да коси едно съоръжение яжи превозно средство) - нася- ЗДШК тоаародзйствувац от- горе^) - натяжной товар опъ-вай надолу.

ГРУЖО 1, тежест. 2.отвес.-ТИЭШЖ.тежож,. натежал». ...ГИГЗСШК книжен. - . ГРУЗОЖЙТтоварен.ГРУЗбОНТА транспортна лента. ГРУЗСЙМЗСТЯМОСТЬ товаровмеотй-

. моет»-. ;ГРУЗСйШтИННОСТЬ голяма на- тозареяоет,-

ХРЗГЗОмДОв?’ х ря п * товарооборот.

ГВГЖЙОДМйШОСТЬ товароподен- ГУДРОН гудрои./Вид кат-ран, който со получава от дестилацията да каменовъг-ления катран яли нефта я се- използува в строителст-вото/.

ГУДРОНАТОР Гудрока-тор./Мшмка за асфаяьтиране иа косата/.

ГУЖ 1.дебело въже. г.регък л® хамут. .

ГУЖЕВОЙ кожарски) - транспорт кожарски,конен транспорт, превоз.

ГУЖОМ 1,с хола,на кола /не с механизиран транспорт/. 2, на вървожица)керванскн.

ГУИРАНСПСРТ ХРЯЕ» впрегатен, коларски превоз.

ГУЛЬБИЩЕ арх.балкон,тераса, плонадка.о перяла около-връст сградата./Характерно за руската архитектура/.

ГУМУС /ПЕРЕГНШ/ геол.хумус.

-■ НООТ.', ■ГРУЗ(ЖЖШ1 Х₽ЯП’ плътна,бан-дажна гума на товарна кола,

1?УЗЧМХтс»арач) «осач.ГРУНТ 1.$т рт> основа./Земният слоЗ върху койтолягат ос-новата иа строежите/. 2. озвдв- 1«фон) основа,грунд, д.жайтжр' на мазилката. 3. почва,немя) - ХЙЯЙ1 поена Конна»

ГРУНТОВЯ(Ж стрт. блок за ос-нови на сградата) строите-лен бжож от пресувана пръст.

Грунтрввдаимв стрт* земна ме-ханика.

ГРУНТОВКА грундиране /грунтя- ране/.

ГРУНТОВЫМ: - волм подпочвена, води.

ГРУНТеГУДРОН стцт.исчзогуд-

55

ДАЛЬНОСТЬ 1.далечина. 2.06- оаг,раджус ва действие.

•ДА1^А зядр. джга,насип,праг» радва стана,бараж; - аб» . веднжя- отводнителна дига.

с*с ДАТЧИК .спец. предавая.

градията,локалек влак.

преса,изтиск-

ДВИЖИТЕЛЬ задвижван./Част, ко-ято пряко ял а кос вея© съоб-щава движение на друга част/

ДАВИКЬКИК вост за натискане, натискан.

Д

56 -

ДВИЖОК А.пяъогач. 2,рииачжа/за сняг/. 3.малък Д.В.Г.

ДВОР арх.оотар. 1.двор. 2. комплекс./Събирателно наи-менование да територията и намиращите се на неяпоо- тройка,представляващи един, стопански яли производствен комплекс/; -г ру зо в о й /то- вапнмК/ х.д.товарно-разтова-рен район на гарата.

ДЕВИАЦИЯ фга. девиация| о т -е к о в еня®. .

ДЗЗОН ге©л. А.девои./Третият период от палеозойската

■ ара/. 2.червеня пясъчници. /Скалите образувани през девона/.

ДЕГИДРАТАЦИЯ дехидрата- ция; обезводняване.

ДЕГИДРИРОВАНИЕ хим. дехидрм- ране; обезводняване.

ДВОРНИК портиер.ДВУПЛЕЧИЙ двураменен. ДВУПОЙОСТНЫЙ двукухянен. ДВУСТВОЛЬНЫЙ дяутялов,двуте- лен; с две тела.

ДВУСТВОРЧАТЫЙ двукрилен. ДВУТАВРОВЫЙ двбйнотеобразен.

/С форма в напречно сечение на двойно Т, т.е. 1| -ц банка двойнотообразна греда.

ДВУХЛОПАСТНЫЙ двуперлов.ДВУХНИТОЧНЫЙ /ДВУХОБОРОТНЫЙ/ даухрдрв......

ДБУХПРОДВТНЫЙ двуотворен; с два светли отвора.

ДВУХПУСТОТНЫЙ двукухянен; с две кухини.

ДВУХСЕДЕЛЬНЫЙ двуопорен, дву- седалищея.

ДВУХРИГЕЛЬНЫЙ ДВухриголеи,»е две греди /два ригеле/. _

ДВУСТВОРЧАТЫЙдвукрилен. ДВУХШКИВНЫЙ двушайбов.ДВУХШЛАНГОВЫЙ двумяркучев; о

два маркуча.ЙМХИКОРНЫЙ д вук от вен.ШЖВ^ОННЙ двуетажен, двуска-

двуродов.ДЮРАЦИЯ хим. обезгазяване, деаерацяя.

ДЕБАРКАДЕР тряп. 1.покрит га- ров перон; рампа. 2.плаващ пристанищен понтон.

ДЕГИДРОГЕНИЗАЦИЯ вж. дегидри- ДШ^ие.

ДЕГОТЬ хим. катран./От дърва, торф,кам.въгл: да/.

ДВГТВВДНИЕ осмоляване»ДЕГТЕБЕТОН от]эт. катранабетои; китон./Строителен материал от инертни материали,свър-зани с катранен сирей/.

ДЕГТВГРУНТ отхт. катранозем, ДЕГТЯРНЕЙ! катранен.ДЕЗИНТЕГРАЦИЯ хим. дезинтегра-ция./ Разпадане, раздробяване на съставни части или на по- дребни частици/.

ДЕЗОДОРАТОР хим. дезодоратор; обезмириоитол./УреД или сродство,което премахва ло-на миризма/.

ДЕЗОДОРАЦИЯ 2У*м« дезодорация; обезмирисявано•

ДЕКА техн, контрабарабан. ДЕКАЛЬКИРОВАТЬ преваждам.

/Превеждане на чертежик, рисунки на прозрачна хартия/

ДЕКАНТАЦИЯ хим. декантуване,отЛиване./Отделяне на луга, след, утайката или на две не- смесващи се течности чрез внимателно отливане/•

ДЕКАНТИРОВАТЬ отливам. ДЕКЛИНАЦИЯ асхр. деклинация, магнитно отклонение.

ДЕИОЕЛЬ ж.п. тесла за задал-

57

ване на реден.ДЕЛЮВИЙ 2?еол. дел увий./Термин заепохата на плейстоцена, употребяван за наслагвания- та през нея и означава: рон- ливи утаявания по планински склонове/| делювиальные от-ложения рояливи утаявания от изветрели скални маси, свлечени в ниското под влия-ние на теглото или на дъж-довните води.

ДЕЛЯНКА участък;дяд,част от дадена плод;парцал$разпре-деление на труда върху да-ден участък при обща работа.

ДЕЛЯНОЧНЫЙ разпределен,разчле-нен) - метод разпределен на участъци по групи от 2,3,4 зидари.

ДЕМПФЕР здзц. демпфер, -анти-вибратор, амортисьор, смех- ч чител./Приопособаонио нанамаляване амплитудите на вредните колебания/.

ДЕНСИМЕТР или ДЕНСИТОМЕТР фз. гъстомер.дензиметър.

ДЕНТИКУЛЫ арх. дентикуяи; зъ-би./Вид правоъгълни издати-ни на корниз,които служат за украса/•

ДЕНУДАЦИЯ геол, денудация; оголване.

ДЕПО СПДЦ* 1.Депо. 2.склад, магазин,стоварище. 3.огра-да-гараж за престой и ре-монт на машини и пр.; - ве-ерное ветрилообразно депо.

ДЕПРЕССИЯ депресия: геол. 1. участък от суша.хлътнала по- низко от морското равнище.2.^мз.облает о понижено ат-мосферно налягане.

ДЕРАПАЖ треп. занасяно;плъз-гане /на колелата на авто-мобили встрани при заледен или кален път/.

ДЕРГАТЬ дърпам,/изваждаме .

ДЕРЕВО: - кокорноо естестве-но криво дърво./Избрано та-ка, че кривините му да отго-варят на проектираните кри-вини на конструкцията/; - сухостойное изсъхнало дърво.

ДЕРЕВОБЕТОН стрт. дървобетон. /Строителен материал «арми-ран с дървени елементи. В сегашнотостроителство не се прилага/.

ДЕРЕВООБДЕЛОЧНЫЙ дървообрабо- твателем,дървообработващ.

ДЕРЕВЯННЫЙ: - борт страница /на кофраж и пр»/.

ДЕРЖАЛОВКА ръчка,ръкохватка, дръжка.

ДЕРИВАЦИЯ спец, деривация,от-клонение /на водата от глав-ното корито на реката/; -си-ний канал деривационен канал.

ДЕРИК или ДЕРРИК спдо. дерик- кран /Вид повдигателен кран/.

ДЕРН чим /ове/.ДЕРНИНА чим /едно парче/.ДЕРНОВКА зачисляване. ДЕРНОВОЙ зачимев.ДЕРНОРЕЗ спец, чиморез.ДЕРНУТЬ да дръпна.ДЕТАЛЬ 1.детайл /част от ця-лото/. г.подробноот. 3.про-ста,неразглобяема част на нещо,а понякога и цяла сглобка,възлова част на не-що; -и крепежные съедини-телни /съединяващи/ части, които служат за съединяване на строителни елементи и пр.

ДЕФИБРЕР спец, шдайфер./Маши-на за преработване на дърве-сина в дървесна маса - каша/.

ДЕЦИБЕЛ физ. децибел./Е-ца за измерване силата на звука/.

ДЕШЕВИЗНА евтиния, низки дени ДЕШЕВКА много ниска цена;

58 -* евтина стока.ДЕШЕВО евтино. ДЕШЕВЫЙ евтин.ДЖОЯК мелиор. дълбока зигзаго-образна бразда за поливане при наклонени местности.

ДЖУТ юта.ДЖУТОВЫЙ ютен.ДИАГЕНЕЗ гем. дкагенеза./Про- цес на превръщане на отло-жилите се утайки от неспое- но състояние в утаении ска-ля/.

ДИАТОМИТ геол, диатомит»инфу-зорна пръот. /Лека,иуплива

■ скана от микроскопични че-рупки на водораслите - диа-томеи. От диатомита ое пра-вит леки строителни и топло-изолационни материали/.

ДИАФАН матов порцелан. ДИАФРАГМА спфц. диафрагма; преграда с створ,поставена в тръбопровод,през който протича газ или'течност; - присовая привоза бленда; - мерная диафрагма измерител-на.

ДИЛЕНЫ /ДИЖЬСВ/ къси дъски, произвеждани в англ.мерни ед-ци./Смятат се за непъл-ноценен материал поради малката им дължина/,

ДИНАМОМЕТР фид. динамометър; силомер./Уред за измерване на сили: въртящи моменти; якост на опън и пр./; -пш.мжмом» хидравянчес- кн динамометър /силомер/; - к ру т и я кямй торзионен дина-мометър /силомер/; - т о рм о з иой спирачен динамометър /силомер/; - т о ро ионный вж. крутильный.

ДИНАС динао./ Огнеупоре н мат е- риал,вид огнеупорни тухли/.

ДИОПТР гв,2д. диоптър,визьор. /Приспособление да визиране,

насочване на прости ъгломер* ни инструменти/.

ДИСК: - постоянный ж.п.сигнал за намаляване на скоростта; - сквозного прохода ж.п.сиг-нал за транзитно преминаване.

ДИСПЕРГАЦИЯ раздробяване. ДИСПЕРСНОСТЬ раздробеност;фино раздробени частици на-миращи ое в съдържанието на течност.

ДИСТОРСИЯ геод. дисторсия; разкривяване./Един от видо-вете неточност на образите, давани от оптични оистеми/.

ДИТЧЕР спец. дитчер./Багер с обратна лопата/.

ДИФРАКЦИЯ физ. дифракция./От-клонение налъчи поради препятотвия по техния път/.

ДИХРОМАТИЗМ физ. дйхроматизъм; двуцветност."”

ДОБЕЛА до побеляване.ДОБОРНЫЙ 1.подбран,избран. 2. допълнително определен спо-ред условията; доборная ра-бота работа по разчистване, почистване.

ДОБЫЧА добив, добиване.ДОВОДИТЬ докарвам,дотъкмявам, довеждам.

ДОВОДКА дотъкмяване./Придава- не на изделието окончателни точни размери При механична-та му обработка^.

ДОГСНКА донабИване; - овял до- иабиване на пилота.

ДОНАГРУЗКА дотоварване; поста-вяне на още товар.

ДОДЕЛКА довършване.ДОЖДЕВАНИЕ дъждуване.ДОКРАСКА боядисване.ДОКРАСНА до зачервяване.ДОКРУТИТЬ доусуквам.ДОКРУТКА доусукване.дозавнване.

- 59

ДОЛБЕЖКА 1.дълбана. 2.дупка; гнездо в греда /изкопана/.

ДОЛБИЛО длето.ДОЛБЛЕНИЕ дълбано.ДОЛБЯК 1.широко длето;секач.

2. длаб; жлеб.ДОЛГОВЕЧНЫЙ дълготраен. ДОЛЕВОЙ спец. надлъжен.ДОЛОМИТ геол, доломит.ДОЛОТО длето.ДОЛЬКА малка част, частица.ДОЛЯ част, дял, пай.ДОМ: - бревенчатый дървена къша; - щитовой /сборноши- товой/ сграда от сглобяеми плоскости.

ДОМКРАТ С.Ц2Ц. крик; - реечный гребенан крик.

ДОМНА висока пещ.ДОННЫЙ дъден; -ая запруда дъ- ден праг./Напречна преграда за предпазване дъното от размиване/; - валец дъден водовъртеж.

ДО ОТКАЗА до последната въз-можност.

ДОПУСК допуск, толеранс.ДОРН елец. 1.шип. 2.Сърцевина.

3. цилиндър. 4.Пробой. 5.Щем-пел .

ДОРОГА: - грунтовая - черен път; - г ру н т о-гравмтиая ча- кълуван черен път; - желез-ная узкоколейная теснолиней- ка,дековилна железница; - подвесная въздушна,висяща линия; - булыжная калдъръм;- ношеная павиран /настлан/ път; - окружная околовръс-тен път; - проселочная ко-ларски /междуселски/ път.

ДОРОЖКА пътека; - гаревая /беговая/ лекоатлетическа пътека; - посадочная писта

за кацане*ДОРОЖНЫЙ пътен; - мастер ли-кьор.

ДОСКА: - необрезная необряза- на дъска./Дъска,на която двете тесни дълги страни не са обрязани вертикално,а са по формата на дървото/; - обзольная ненапълно четири-ъгълно оформена. /Четири-стенна дъска,на която еди-ния ръб,а може и останалите е скосен т.е.объл кактое формата на дървото/.

ДОСКАБЛИВАТЬ доостъргвам.ДОСКОНАЛЬНЫЙ много подробен, основателен.

ДОСКРЕБЫВАТЬ доизстръгвам.ДОСМОТР спец, контролен прег-лед.

ДОСМОТРЩИК контрольор.ДОСТОПРИМЕЧАТЕЛЬНОСТЬ забеле-жителност; - города забеле- жителности на града.

ДОСТРАГИВАТЬ дорендосвам.д ОТ ШИТЬ 1.да запаля, да раз-паля /огън,печка/. 2. да ра. топя /мазнина и пр./.

ДОТАПЛИВАТЬ 1.разпалвам,раз-гарям /огън,печка/. 2. раз топявам /мазнина и пр./.

ДОТАЯТЬ /безлично/ да се до-топи /сняг/.

ДОГ (ЯКА донаточване.ДРАГА спец. драга;аемлечерпа ка./Плуващо съоръжение за копане.вдълбаване на дънот

ДРАГЛАЙН спец, драглайн; във на копачка /вид багер/.

ДРАНА летва./Тънки дъсчици г под мазилка или за под ке-ремиди/.

ДРАНИЦА вж. дранка

ДРАНКА 1.тънка дъсчица,летвг

- 60

2.шинда./Правоъгълна дъсчи-ца с дължина до 1 м,ширина 10-15 см и дебелина 3-5 мм, които се употребяват за по-крив/. ".Тънки дъсчици,лет-ви за обковка на тавани,сте-ни и пр. под мазилката. 4. летви за амбалажни съндъче- та,кутии,щайги и пр..които се наковават по ръбовете.

ДРАНОЧНЫЙ летвен.ДРАНЬ вж. дранка! - простиль- ная.лояложната наковка на мрежеото-наковани летви$ - выходная външната наков-ке. на мрежесто- наковални

.. -летви.ДРАЧЕВКА СПД.Ц. Г. едра пила.

2.голямо дърводелска ренде /о два. дръжки/.

ДРАЧ 1.клещи за вадене на гвоздеи. 2.плания./Голямо дърводелско ренде/.

ДРАЧЕВЫЙ НАПИЛЬНИК брусовка /едра пила/.

ДРАЧКА ст%т. гребен} чесало /за награпавяне на мазилка/.

ДРЕЙФ спец, драйф;движение на ледовете /по течението или о отклоняване от него/.

ДРЕЛЬ дрелка; - ручная ръчен свредел, маткап.

ДРЕН, ДРЕНА хидр. дренажна тръба или закрит изкоп,ка-нал. /За отвеждане на излиш-ната вода от почвата,напра-вен от камъни,тръби,фашини, дъски и др.; дренаж} - гон-чарная пръстена,каменинова тръба,с дупки /за втичане йа водата от почвата през дуп-ките в тръбата/.

ДРЕНАЖ хидр. дренаж, отводня-ване.

ДРЕНГЕР спеЦ«ДРенгър./Специал-но разпокъсващо устройство поставено като глава на во-допроводна тръба,даваща по време на пожар водна заве-

са за изолиране на горяща-та част на сградата,или на горяща сграда от друга страна/.

ДРЕСВА 1.ситен чакъл или пя-сък./От изветрели скали,не пренесен от вода,а образу-ван на мястото/. 2.трошляк, синтеж,дребни частички по-лучили се при чукането на камък за добиване на чакъл или в кариерите при добив на ломен камък/.

ДРЕСВЯК вж, дресва.ДРЕСВЯНЫЙ трошлячен,разпадащ на трошляк, ситнеж.

ДРИЛ маткап вж. дрель.ДРОБИЛКА трошачка} - валковая валцова трошачка} - молотко-вая чукова трошачка} - щеко-вая челюстна дробилка.

ДРОБЬ /мн.ч.няма/ сачми.ДРОГИ кола./Само о колесници-те, без сандък/.

ДРОЖАНИЕ вибриране, трептене.ДРОЖЖИ /ед.ч.няма/ дрожди. ДР030МЕТР мехе ар. росомер. ДРОССЕЛЬ спец. дросел} клапан; дроссельный клапан - клапа за пропускане на вода,пара, газ в тръбопровод.

ДУДКА кладенец,кръгло кладен- че./За добиване на плитко лежащи изкопаеми/.

ДУМ/П/КАР ж.п. думкар./Железо-пътен саморазтоварващ се ва-гон за насипни материали/.

ДЮРАЛЮМИН/ИЙ/ дурал мет. дур- алуминий.

ДУТИК 1.малък,кух предмет. 2. стрт. бомбичка./От недоуга- сена вар в мазилката/.

ДУШНИК отдушник; вентилатор; клапа.

ДЫМ: дымовая заслонка димова, пушечна клапа,димов регистър.

- 61 -

ДЫМКА омара,леко замъгляване.ДЫМОК лек дим.ДЫМОСОС вентилатор./за изсмук-ване яа дим/.

ДЫМОХОД комин,димен канал; фукс вж. боров.

ДЫМЧАТЫЙ сивкав,сивопепеляв; опушен.

ДЫРА дупка; отверстие, отвор. ДЫРОКОЛ перфоратор, замба. ДЫРЧАТЫЙ надупчен.ДЫЙЛО 1.процеп* 2.ок. 3;ж.д. локомотивна щанга. 4.бута-лен прът.

ДЮБЕЛЬ .спец. 1.дюбел;клечка.2.тибла,чеп. 3.четириъгълна дървена клечка,на която ое прави легло4в две греди за сплотяваното им в една. 4. Втулка./За крампоии,тирфонж и др. отвърстия/.

ДЮЙМ цол; дюйм; дюймовая резь-ба цолова резба.

ДЮКЕР хи^р. 1.дюкер./Двойно извит,с горна и долна из-вивка, водопровод или газо-провод, прокаран под река* път ипр./.

Е.

ЕДКИЙ 1.разяждащ. 2.лют,остър; -ая известь гасена вар,

ЕДКОСТЬ разяждане,разядливост.ЕЗДА каране,пътуване.минаване;

- поверху е минаване, с път горе; - понизу с минаване, с път долу; - посередине о минаване,с път по средата;-- кольцевая кръгово /пъту-ване по пръстен,колело/;петлевая едновременно,в

едно направление,като пътя описва подкова,скоба,примка;- туровая посменно пътува-не. /Отнася се за 3 локомо-

тивни бригади/. 'ЕЗДОВОЙ 1.впрегатен. 2,колар.

3.ездач.ЕЗЖЕНЫЙ отъпкан; -ая дорога отъпкан път.

“ЕЛКА* сп^ц. рибена кост; д МН на рибена кост; зШ еднообразно, като елха.

ЕЛЬНИК 1.смърчава гора. 2. навършени смърчови клони. /Използувани понякога за покривен материал/.

ЕМКИЙ побиран; вместителен. /Със значителен обем, с голяма вмеотимост/.

ЕМКОСТЬ 1.вместимост; капаци-тет.

ВНД улук /иа отряхя/ от лама-рина.

ЕНДОВА чупка;улама,долния край на покрев.

ЕРУНОК 1.ъгълиик;гьоиии./Дър-воделски и зидарски инстру-мент ;за измерване иа прави ъгли/..

ЕИ1 назъбен гвоздей или болт. /С насечки или зъбци,за да не може да излезе от дърво-то,след като е набит/.

ЕХАТЬ пътувам.

ЖЖАЛОН жалок вж. вехаЖАЛЮЗИ арх* жалузи;завеса рт летви,сенник./Прави се от дъсчици с такъв наклон и междини,че да не пропускат слънчевите лъчи/.

ЖАР/ К/ОСТСЙКЖЙ жароустойчив, огнеустойчив.

ЖАРОВНЯ ж.п. спомагателен разпределителен парж./в ж. п.транспорт/.

ЖАРОПРОЧНЫЙ спдц, издържлжв /на висока температура/.

- 62

ЖБАН дървен съд за. течвоотк/с капав/»

ХГАРЬ сгурня?вецо ГОРЯЛО,ИЗ- горяло? вж. гара» ■

ЖГУТ ъчя»*, /вито от слама, сено,някакви вилки,върви ж пр./? сплитка. ■

ЖГУЧМ1 горам,изгарям,парен.КЗК жээън./Щенвел от жезлов осигурителен апарат/

ЖВОАК молоз./Изгладен,объл речен камък/.

ЖЕЖ13К0 или ЖЕОЗЦК 1.нож /лист/ ва ревде» 2.малко парченце желязо.

отиВНИВ заглаждане /о мн- стрия/ нанася-не в/у мазилка финна тънко-слойна циментова хорица идеално загладела /с мнст- рид/.

ЖЕЛЯЗО: » балочное гредова стомана? - нопнтйсо. ~®б-развя стомана? - коозежвное покривна ламарина:. - обруч-

/полосовое/ чембор? - профильное профилна стоко-ва? - рядовое обикновено, търговска~ стомана?;-:тоя-'

-кокатальиое тънко валцува-на ламарина? - ввел омае улейиа, -образна отмена»

ЖВ1В30БЕТ0Н отрт» стоманобе-тон»

ЖВЛОБ 1.жлеб? ханалче,уяей.2.улук. 3.водосток. 4»яут?- загрузочный улей за на-сипване? - моечанй проля- зев улей.

ЖВДОБЧАТЫЙ улееобразен,каво- лообразен.

ЖВЛСНКА дълга тръба с клапа за' всмуквало.

ЖВЙТЮКА жълтвиа, жълто.ОЖТОЗВМ х*ДО* жълтозем, жълта.почва.

ЖИТЬ жълта' боя.

ЖЕЛТЯК жълт нясък.ЖВРДЬ дървен прът.върлкяа.

/Объл дървен материал е ди-аметър в тънкия край 3-7 см. и дължина 3-9 си./.

ЖВРДЯНбв от пръти, от върлж- ни, прътов.

ЖЕЕВЯО 1.гърло,отвор,отвър- стяе. 2» кратер.

ЖЕГЯОВ. ^пш?». - воденичен, мел- ' жичен замък? хромел.

ЖЕСТКИ! 1.постоянен,неязме- няем.веподвнжев,твърд,ко-рав, стобдлен,жеогъваем. 2. заровят /за вода/? жест-кая муфта неподвижен съеди-нител? - вагон ж.н. твърд вагон,о нетапицирани оедал-

. кн.ЗВСТКОСТЬ 1» коразжна,твър-дост ?неподвижност,стабил-ност, иеогъваемоот /за кон-струкции и съединения/» 2. твърдвот,варовжтоот /за во-да/». '

ЖВСТЬ ламарина, тевеке? - лу- хенаябяло тевеке? - желез-ная Тънко желязно текове? - кровежьнаж ламарина за покрив.

ЖВСТЯНИК или КВОТ. Ж тоне-кеджнж.

ЖЕСТЯНКА тенекиен озд?кутия? парче тенекия.

ЖВСТЯВОЙ тенекиен,ламаринен» ЖЖЕШШ печен,обгорен, горен. ЖИДКИЙ течев,рядък,разводнен.ЖИДКОСТЬ течност? - зольная луга, пепелива вода? - вяз-кая вискозна течност? - на-порная напорна /работна/ течност? - отточная канал-на вода.

ЖИЖА рядка кажа? гъста теч-ност? - навозная торна теч-ност.

ЖИЖВСВСРНИК спад..яма за то-

63

рова течност.ЖИКЛЕР спдо. жихльор,църкач, иръскач, цицка.

ЖИЛЕЦ квартирант,наемател; жител.

ЖИЛОЙ 1,жшижем. 2. обитаем.ОРНЫЙ тлъот.маеея; - бетой мазей,насятея,силои 4стон; - я ря Фт получерев вряфт.

ЖИРОЛОВКА мазннкооъбирачка. /Резервоар за събяраие на мазнините от вякои важал- ни водя/.

ЖИРОСКШ техн. жироскоп./Упо-требява"”©» вместо магнитен компас/.

ЖУРАВЛЬ 1.гораижло. 2.коби-ли чх а вдигачка. 3. повди-гателен лост.

ЖУРНАЛ опя сапе, дневник; - буровой ге^л. сондажен дневник; - полевой дод. карнет*

3

ЗААНКЕРЕННЫЙ закотвенЗАБЕРЕГ крайбрежно ледено образуваше.

ЗАБЕЖНЫЙ завят /стълбд/.ЗАБИВКА 1.забиване,набиване.

2.пълнене,запалване| - свай набиване на пилоти; - еяважияв запълвано на сон-дажна дупка.

ЗАВИРКА предпазна ограда око-ло ровове,строителни изко-пи и др.

ЗАБОЙ забой./Работен фронт при подземни изкопая рабо-ти/. 2. Ред колове или пи- лЪти,забити напреко на те-чението на реката.

ЗАБОЙКА набивка,запяънка.ЗАБОЛОНЬ балована./Въижен

олей /пласт/ на дървото/.ЗАВ® 1. ограда; от обор. 2.взе-мане; хвацане. З.прегражда- ие; - волн воловземаиа.ва- дохважана,водопреграждажо;- Ожеговой яротивасявжна ограда.

ЗАБРАЛШЙ; »-ая стелка за-държаш отежнчйа./Стекич- жа,премествана горната част на процуомц» вода оъоръже- нжо е цел да задържа повърх- неиия лед и др. планами те-ла/.

ЗАБРОНИРОВАТЬ запазвам;ажга- жирам| - билет запазвам билет.

ЗАБУТКА яла ЗАБУТОВКА опщ.1.пълнеж,запълване,зазяж- дане. 2. блокаж.

ЗАВАЛ запужване,задръстване; затрупване.

ЗАВАДКА сп^ц.засипване,напъл-ване; Зареждане.

ЗАВЕРТКА завиване,обвиване; опаковано. -

ЗАВЕСКА панта, шарнир.ЗАВИТОК завиток /иедоотатъж на дървесината/•

ЗАВОДИТЬ пускам,привеждам в действие /двигател жжи ма-мина/.

ЗАВОДНЕНИЕ вкарване на вода под налягане.

ЗАВОДНОЙ пусков,пускателен.ЗАВОРАЧИВАНИЕ.обвиване.уви-ване .завиване,опаковане.

ЗАВЕТРЕННЫЙ прикрит от вятъ-ра, на завет.

ЗАВОДЬ заливче на река или езеро.

ЗАВЯЗАТЬ да вържа,да превър-жа, да завържа.

ЗАВЯЗАТЬ II затъвам,загазвам.

ЗАВЯЗКА 1.опаянтване яа оке-

- €4

ле,рамиа ж др. е хкнп ваят. 2. дъсчена паяита.

ЗАВЯЛИВАТЬ жзоуиавам /на слънце/.

ЗАГИБ, ЗАГИБКА ИЛИ ЗАГИБАНИЕ ставка, овжжка, подгъв, зажри- жяване; огъване.

ЗАГИБАТЬ подгъвам,превивам.ЗАГЛУШЕНА 1. вдлъбнатина. 2. варок,но плитък улей.

ЗАГЛУШКА 1.затваряне;преграж-дане. 2.запужваяе на тръба с тана,запумажжа,фланец а пр. З.запуяалжа, тава.

ЗАГНУТЫЙ правят,прегъват.ЗАГОРОДКА ограда,преграда; стобор.

ЗАГОТОВИТЕЛЬ доставчик,сиаб- датой.

ЗАГОТОВИТЕЛЬНЫЙ под г отжато- лен, снабдителек'.прнемате- лож.

ЗАГОТОВКА ДО$ц. 1.заготовка. /Етапно обработвана чает, детайл,елемент/; пскуфаб- ржкат. 2,доставяяе;достав- же. З.приготвяне;запасяваме.

ЗАГРрНОЩДАТЬ претоварвам, в затрупвам.

ЗАГРУЖАТЬ натоварвам /превоз-но средство/; претоварвам /о работа/. 2.зареждам,на-пълвам.

ЗАГРУЗКА 1. т сварена,натовар-ване, 2.определено количе-ство оуровннж,материал, крето со изработва в един работен цикъл. 3.пълнене, зареждана«запълване. 4. вълнено. 5.дажба.

ЗАГРУНТОВЫВАТЬ гружтжрам,на-насям грунт /основа,фан/.

ЗАГРЯЗНВШШ замърсявано.ЗАГУСТЕВАНИЕ сгъстяван®.ЗАДВИЖКА 1.иибър;плъзгач. 2.

резе. 3.спирателно кранче.4.савак /за регулиране на водата в канал,вода,улей/.3.езиче на брава,ключалка, б.дужниж /на комик/; - за-порная спирателен кран, вентил,мбър.

ЗАДВИЖНОЙ изтеглян се,затва-рян ое,плъзган се.

ЗАДЕЛ спец, пренатрупване /на изделия,полуфабрикати/.

ЗАДЕЛАННЫЙ 1.запушен /отвор, цепнатина/. 2.закован. 3. закрепен.

ЗАДЕЛКА 1.завърлване;сглобя- ване. 2.запуиваие;затъжва- не;цоотавяие. З.зазжждане. А.пълнежиия материал•слу-жен ва зазиждане. 5.зако-ваван©.

ЗАДЕЛЫВАТЬ 1.запунвам;изкърп-вам; зазлждам. 2.закрепвам, вмбнтирвам;сглобявам. 3.за-хванем, закотвям;заковавам. 4.забетояжрам.

ЗАДЕРНВЛЫЙ зачимен,обрасъл @ чимове.

ЗАДЕРНЕНИЕ зачиняване.ЗАДЕРНЕННЫЙ покрит с чимове.ЗАДВГНОВКА зачимяване.ЗАДОК гръб;задната част на предмет.

ЗАЕДАНИЕ 1.заяждане,задиране• 2. блокиране.

ЗАЕЗД 1.обръщана. 2.отиване, отбиване /о превозно сред-ство/; - т у п я к о в н й ж.п. обръщане в глуха линия.

ЗАЕРШЕННЫЙ назъбен; - клин клин със съби /бодли77“70б- ратяи на посоката на наби-ването, за да не може след ката се набие да излиза/.

ЗАЖИМ 1.цинка. 2.стяга,зате- гач. 3.клема. 4.прищъпване; стискан®;стягаме; - кондук-тор водеща,направлявана ст®

- 65

га /за придаване яа правил-но взаимно положение на се-- чивото и обработвания пред-мет/.

ЗАЖИМНОЙ или ЗАЖИМНЫЙ техн, притяган, прес овъчен;'зате- гателен,затягащ.

ЗАЖОР 1.ле.цонатрупваяе,задръ-стване на лед «ледена кава.2.локва вода,ледена капа под сняг, лед.

ЗАЗОР междина}цепнатина}пукна- тина|евободно разстояние, междинно пространство,луфтг- стыковый ж.п. топлинна междина, луфт.

ЗАЗУБРЕННЫЙ назъбен,нащърбен.ЗАЗУБРИНА щръбка,назъбеност

/на острието на сечиво/.ЗАИЛЕНИЕ затлачване./Утаиване на тиня в напоителни канали, водохранилища и ^р./.

ЗАЙ1ШЩЕ хидо. заливана част от речного корнто}мохраца. вж. пойма.

ЗАКАЗ поръчка} на заказ по поръчка.

ЗАКАЗЧИК клиент.ЗАКАТАТЬ да утъпча, да вали-рам.

ЗАКАТКА или ЗАКАТЫВАНИИ 1.за-глаждане ,оглеждане,заобляне /на ръбовете/. 2.подгъв} запретване /краищата или ръбовете на нещо навън/. 3. навиване /на руло/.

ЗАКИДЫВАТЬ 1. засипвам, Отруп-вам. г.хвърлям,запращам} метвам,премятам.

ЗАКЛАДКА 1. вж. забнтка. 2. полагане основите на нещо}- фундамента полагане осно-вен камък.

ЗАКЛАДЫВАТЬ 1.турям}пъхвам. 2.запушвам}задръствам. 3. полагам основи,основавам. 4.започвам /строеж/. 5.

бадл. запушва се.ЗАКЛЕПКА 1. нит. 2.занитване}

- впотай скрит нит}— полая кух нит.

ЗАКОЛ плет} преграда яа река. ЗАКОЛАЧИВАТЬ зачуквам,закова- вам«

ЗАКОКАРА иля ЗАКАМОРА арх. дохал. 1.завит край /на арх. елемент/. 2.полукръгът завър-нех /яа горната част на сте-на на църковна ограда с фор-ма, съответствуваща на вът- ретността на свод/. '

ЗАКОМПОСТИРОВАТЬ темпелувам}- ж.Д»билет щемпелувам /да-тиран или Нродупчвам/ пътни-чески билет.

ЗАКОНСПАТКА или. КОНОПАТКА за-лющван© т.е. запълване на фуга о кълчища.

ЗАКОНОПАЧИВАТЬ закмчмщвам, запушвам /с кълчища/}, кала-

- фатя.ЗАКОУЛОК 1.малка,задънена улич-ка. 2.Таен или недостъпен кът /в помещение/.

ЗАКРАИНА ^окалине}венец. 2. фланец. 3*перваз}летвен по-ло. 4.ивица вода,отделяща цедената покривка от брега получаваща се при размразя-ването на ледовете..

ЗАКРЕПА схватка,сглобка,опора. ,ЗАКРЕПИТЕЛЬ фиксаж./За запазва-но яа боядисаните стени,по-върхности и пр. от изтривано. Употребява се казеин,декст-рин и т.п./.

ЗАКРЕПЛЕНИЕ 1.фиксиране. 2.за- кредвано} - г ру н т о в укрепва-не на почвите.

ЗАКРОЙ дълбей, фалц.ЗАКРОЙ 1.хамбар}ракла}к о и .

2.бункер за насипни мате-риали.

ЗАКРУТКА 1.завъртане,завиване, затягане. 2.навиване,усуква-

66

не. 3.ръкохватка./завит в края проводник за хващано с ръка/; завъртка.

ЗАКРУЧИВАТЬ 1.завъртам,зави-вам, затягам. 2.навивам, усуквам.

ЗАКУПОРКА запушване,затваря-не, задръстване ,затъкване.

ЗАКУПОРИВАТЬ 1.запушвам,за- тапвам. 2.задръствам,за- тъквам.

ЗАЛЕГАНИЕ геол» месторазполо-жение, местонахождение /на пластове и пр,/) - гордых пород м.на скалите в зем-ната кора.

ЗАЛЕЖЬ ге^л. 1.залеж./Рудно . или минерално находище/.

2.угар, целина.ЗАЛИВ 1.залив. 2.3аливане, пълнене /на центробежна помпа преди пускането й/.

ЗАЛОГ 2,пец. група удари при забиване на пилот.

ЗАЛОЖЕНИЕ 1.заложение./Хоризонталната проекция на склон,откос и пр. м/у двата съседни хоризонтала/. 2.за-лагане, полагане,поставяне на място) - труб полагане на тръби)- откоса заложе-ние /хоризонтална проекция/ на откоса.

ЗАЖУЖЕНИЕ затревяване с чаир-; ска трева.

ЗАМАЗКА спец, маджун.ЗАМАЧИВАНИЕ намокряне,наквас- ване,киснене.

ЗАМАЧИВАТЬ мокря,намокрям, наквасвам.

ЗАМЕДЛИТЕЛЬ забавител,задър- жател,закъснител) - вагон-ный вагонозалържател./Спи- рачно устройство на ж.п. гърбица,урегулиращо скоро-стта на вагоните,спущани по разпределителна гърбица/

ЗАМЕР еднократно измерване, мерене.

ЗАМЕРЕННЫЕ измерен. 'ЗАМВСЬ едно замесвано«разбър-кване, едно бъркало./Опреде-лено количество разтвортци- ментов,варов и пр» пригот-вено при едно звмесване/.

ЗАМЕТКА бележка)белег)знак. ЗАММН еп&Ц. спирана,застой, задържане,забавяне.

затворен,склочен.ЗАМОК 1.брава. 2.ключеката- . нар. З^ст^т.средният камък на свод или дъга. 3.сглоб-ка, връзка) -висячий катинар* - защелкивающийся"секретна брава) - вре зной вкопана брава.

ЗАМОРОЗКИ /ед.ч.няма/ леки сутркнни мразове. .

ЗАМОСТИТЬ да павирам.ЗАИОЧИТЬ да нааожра /малко/) да накваея.

ЗАМОЧКА навлажнявана,намок-ряне 5накисване•

ЗАМУРОВЫВАТЬ завиждам,вграждам. “

ЗАМУРОВКА аазиждане,вграждане.ЗАМЫКАНИЕ включване,сключва-не, съединение.

ЗАМЫЧКА ключалка.ЗАНАВЕС завеса /в театър/.ЗАНОС 1.отнасяне)занасяно,от-клонение на колата встрани. 2.пряспа,снежен навей) - пути засипване /навявана/ на пътя.

ЗАПАДИНА падинка,падина5 хлътнина.

ЗАПАНЬ неподвижна плуваща преграда от свързани трупи.

ЗАПАЧКАТЬ да изцапам,да мака-лям.

е?ЗАРАБОТАННЫЙ: -ая плата <вдр. зарплата работна заплата,

ЗАРАБОТОК печалба /от работа/* ЗАРЖАВЕТЬ да ръждяса.ЗАРОСЯЬ гъсталак,храсталак, буренак.

ЗАРУБАТЬ зарязвам,правя ряз-ка /засечка/.

ЗАРУБКА или ЗАРУБ спец. заоеч- . ха,рязка;засичане,задявано.

ЗАСАСЫВАНИЕ засмуквано,всмук-ване.

ЗАСЕЧКА 1.Х85Д. засечка./Зри-телната линия или посоха до лалена точка/; - обратная обратна засечка./Определяно положението на точка чрез визиране от самата нея хъм вече иэвеотни,поне две,точ-ки/.

ЗАСЛОНКА 1.шибър;клала, 2.ре-гистър; регулатор. З.вратич- ка; похлупак, а^уаалха.

тади -Лаша Г«УХпроцеп или вмъквана ее в длаб или ухо,за да запъне врата. 2.Пластикката-лостчо на .бравата,което излиза о превъртането на ключа за да се заключи вратат^.

ЗАСОЛЕНИЕ засоляване./Затруп-ване в почвата на вредни за растенията соли/.

ЗАСОРЕНИЕ замърсяване. ЗАСОСАТЬ да засмуча,да пОема. ЗАСТРОЙЩИК закачващ въжета,

/Работник,който закача иу* ; ките с въжетата,при повдига-нето на големи строителни елементи с.кранове/.

за с т ря т ь да заседяа,да ое : /■ эаклешя. .ЗАСТУП права лопата,бел•лиз-гар.

за с у н у т ь дапьяна,да напъхам.

ЗАПЯЛ засечка,зарязване /с трион/.

ЗАПЛЕСК хждр. преливане /през ограда,през короната на яз«стена и пр./.

ЗАПЛОТ плътна ограда /от дъс-ки или греди/.

ЗАПЛЫВШИЙ затлачен /за почвен.ЗАПОВЕДНИК резерват|охранява-но място» бранице.

ЗАПОДЛИЦО наравно,водна плоя, на еднаква височина /без ’ единият от двата предмета, неща да изпъква по-напред/.

ЗАПОЛНИТЕЛЬ пълнител./Мате-риал, с който се увеличава обема на някаква смес/.

ЗАПОР 1.затваряне. 2.ключал-ка „запънна, мандало; вж. за-сов; - клапана затааряне на клапана;. - тюубюш глухо затворен край на тръба.

ЗАПОРНЫЙ &ахн. спирачен;затво- рдн;з«мнмиц -ак крнияа за-фланец. ' ■ '

ЗАПРАВКА зареждане,подготвяне /на малина,апарат,механизъм за работя/. 2.поправяно,на-гласявано.

ЗАПРАВЛЯТЬ 1.зареждам,снабдя-вам. 2.нагласявам. 3.наточ-вам /сечиво/.

ЗАПРАВОЧНЫЙ: - п у н к т бензо- станция.

ЗАПРОСЫ нужди, интереси. ЗАПРУДА хидр. бент,яз,прег-рада. .

ЗАПРУЖИВАТЬхидр. заварявам, заприцвам,преграждам е

. бент. .ЗАПУСК 1.пускане в движение

/на машина,апарат,меха-низъм/ .2. занемаряване.

ЗАПЫЛИТЬда напраша. ЗАРАБАТЫВАТЬ печеля,изкарвам с труда си/.

68

ЗЛСШКА ж.п. погрешжо изпра-щане на товар.

ЗАСЫПКА 1.засипване.пълнена.2.пълнех - сакато вещество, е което става напълването.

ЗАТАЧИВАТЬ спдц. наточван, наострям.“"

ЗАТВОР 1.ключалка. 2.савак.• ®,.капак. 4.затваряне. - ииберннЙ ^прц. разпределя- . тех.; .

ЗАТЕСКА. спец, задалване,за-остряне.“

ЗдТВОРЕНйЕ свързване; - бето- ■ ма свързване на бетона. -4

/Процес,при който Циментът шза в реакция с водата ж в резултат се получава твър-дата бетонна каса/.

ЗАТИРКА 1.фнна замазка. 2.из-равняване я заглаждане на мазилка. З.изпердажване.

ЗАТКНУТЬ да запуша, да за-. тъкна.ЗАТОН залив /иа река/.ЗАТОПИТЬ 1.да залея,да навод-ня. 2.да запаля /печка/.

ЗАТОПЛЕНИЕ залнване,наводня-ване. .

зАТСЮЛЭННЫЙ залят,наводнен;— пруок хило. залят скок. / ОсоЗена форма на свързване на горно И долно водно ниво, при коятохждразлаяния скок благодарение на голямата дълбочина на долното водно ' ниво фактическа отсъствуват.е.скокът е задан/.

ЗАТОР 1. задръстване,заприщва- не /от ледове и пр./. 2.- уличного движения задръ-стване на уличното движение.

ЗАТОРМАЖИВАТЬ 1.затягам спи-рачката. 2.задържам;спъваш; запирам.

ЗАТСЖЙШОВ спиране /посред-ством спирачка/.

ЗАТОЧКА ркожовръстен канал /жлеб/.

ЗАТРАВКА 1.бикфордов фитил. 2. хим. подбуждане./Внася-не на кристални зародиши в преситен разтвор/.

ЗАТРАТА разход 8разносил,загу-ба /яа време,материал/.

ЗАТРАТИТЬ да изразходя;да из-харча; да употребя.

ЗАТУШЕВЫВАТЬ покривам е туа.ЗАТХЛЫЙ вмирисан,опарел,мух-лясал.

ЗАТЫЛОК затялък./Задната чает на длето,секач,клин и пр. в/у която се чука/.

ЗАТЫЧКА Тапа,запушалка,пробка. ЗАТЯЖКА 1.обтегач;опъвач. 2.клечи;биндер /в покривка конструкция/. З.натегляне.4,протакане,забавяне. 5.. всмукване. 6.връв,®вур за затягане,връзване; - стро- пильной Ферма обтегач /бин-дер/ в дървена строителна конструкция.

ЭАТЯ&НС* 1.затягащ,притягащ. 2. продължителен; - уклон продължителен наклон на пътя; -ое кольцо съедини-телна гривна.

ЗАУСЕНЕЦ Х.ръбец. 2.мустаци. /Стърчащи ръбчета по повър-хността на отлети предмети/.

ЗАХВАТ или ЗАХВАТКА ^прд. 1. работен обхват,участ». 2. хзащаяе.прихващане /на во-да/. 3.частта от инструмент, с който се хваща и държи обработван предмет: челюс-ти, стиски. 4.клещи; в и рина захвата работна ширина.

ЗАХВАТКА стрт. участък /при поточно*"строителство/.

ЗАХЛАМЛЕННОСТЬ замърсеноет, затрупаност /с негодни от-падъци, вещи/.

69

ЗАХЛАМЛЕННЫЙ затрупан а яе- годни вещи./Отпадъци от5 ■ строит.материали,вехтория и пр./.

ЗАХЛАМЛЯТЬ изпълвам,замърся-вам, запълвам /коридор, стая, площадка и др./е негодни неща. .

ЗАХОД 1.ВлиЗане,вкарване* 2. заобикаляне,пълен завой; - паровоза в депо вкарване на локомотива в депото.

ЗАХОЛУСТЬЕ глухо,затънтеяо място.

ЗАЧАЛИВАТЬ завързвам,привърз-вам.

ЗАЧАСТУЮ често пати.ЗАЧИНКА поправка,кърпеж. ЗАШТУКАТУРИТЬ да измажа.ЗАЩЕБЕНИТЬ покривам о трошен чакъл.

ЗАЩЕЛКА ключалка,затънка,за-държащо лостче,езиче,зъбец /за запъвано и отпъване езичето на брава или кофар/.

ЗАЩЕМИТЬ прищипвам.приклещвам.ЗАЩЕПИТЬ зацапвам /при обра-ботка на дърво/.

ЗВОННИЦА ос^ар» камбанария. ЗДАНИЕ сграда; высотное з. многоетажна ограда.

ЗЕВ техн. отвор /на ключ, клещи и др./.

ЗЕМН2К0П копач,изкопчия.ЗЕМЛЕСОС земесмукачка.ЗЕМЛЕСОСНЫЙ» - снаряд смука-телен екскаватор.

ЗЕМЛЕЧЕРПАЛКА сп^ц. земекопач- ка; багер;дра-га./Машина за изкопаване дъната на реки, канали и пр./.

ЗЕМЛИСТЫЙ земяест,съдържащ частици пръст.

ЗЕМЛЯНОЙ земен.землен,пръстен;

състои ое от пръо, земя.з.вал земен насип.

ЗЕКСНАРЯД сп^ц. земесмукачка, земснаряд.

ЗЕНЗУБЕЛЬ 1.фалцовник /ренде за жлебове,фалцове,длабове/* житофалц.

ЗЕН1Т аст;р. зенит ./Точката на пресичането на небесната • сфера със земния радиус,из-дигнат от продължението на местостоенето на наблюдате-ля към сферата/.

ЗИМНИК зимен път.ЗМЕЕВИК .спец. 1.серпантина.

/Тръба,свита зигзагообразно или спираловидно/. 2*свредел за пробиване на кладенци.

ЗНАЧЕНИЕ стойност; пиковое з. върхова стойност,максимал-но значение.

ЗНАЧОК знак, белег.ЗОДЧЕСТВО .оста^. архитектура- строителство.

ЗОДЧИЙ ястав. архитект-строи-тел.

ЗОЛА пепел.ЗОЛОТНИК спец. 1.яибър,шибъ-рен кран. вж.задвижка. 2. разпределителен шибър.

ЗОЛЬ или ЗОЛИ зол./Колоидна система/.

ЗОЛЬНИК ж.п. пепелник /над който се~изважда сгурията от лохомотива/.

ЗОНА» - жесткая строго охраня-вана зона /напр.вододайна/.

ЗОНД сонда.ЗОНТ 1,чадър;сенник. 2.КОРУ- бест- капак.

ЗООФОР или 30Ф0Р арх. 1.лента, ивица с релефно изобразени фигури на живи същества,рас-тения, орнаменти. 2.фриз на йониски и коринтски ордер.

ЗРАЧОК зеница.ЗУБАТКА стрт. бучарда./Каме- нареки чук с назъбена ударна част/.

ЗУБИЛО 1.секач. 2. бучарда.' вж.зубатка; - прорубное пробой.

ЗУМПФ сп^ц. водосборна яма, зумпф.”"

ЗЯБЛЕВЫЙ: -ая вспашка дълбо-ка есенна оран.

ЗЯБЬ есенна угар, оран.

И

ИВА върба.ИВНЯК върбалак.ИВОВЫЙ върбов.ИГНИТРОН елд игнитрон./Жива-чен токоизправител/.

ИГЛОФИЛЬТР хидр. иглофилтър. /Тръбен кладенец с филтро- во звено за изсмукване на подпочвена вода при строит, работи/.

ИГРА маш. луфт,хлабина,играе- не."” ~

ИЗБА дървена селска къща.ИЗАЛЛОБАРА метеор, изалобара.ИЗАЛЛОТЕРМА метеор, изало- терма. — — —

ИЗАНОМАЛА метеор, изаномала.ИЗБЫТОК излишък,изобилие; в повече.

ИЗБЫТОЧНЫЙ: -ое давление свръхналягане.

ИЗВЕРЖЕНИЕ изригване.ИЗВЕРЖЕННЫЙ изригнат,вулкани-чен.

ИЗВЕСТИТАСИЛКА ст^т . варога- силка.

ИЗВЕСТКА ст]эт. варов разтвор; вар. ~

ИЗВЕСТКОВАНИЕ варосван®;кал-циране; - почвы калциране на почвата.

ИЗВЕСТКОВЫЙ варовит.ИЗВЕСТНЯК варовик; ■» асфаль-товый битуминозен варовик;- кремнистый силициев варо-вик; - ракушечник черупчест варовик.

ИЗГАРЬ мусор;въглищна пепел, частици.

ИЗВЕСТЬ негасена вар; - воз-душная об икнове на в.; - гидратная /едкая/ гасена в.;- жженнал изпечена в.; - жирная мазна в.; - кипелка /комковая/в.на буци; - обож-женная изпечена негасена в.;- пушонка полугасена в.;вар напрах /гасена с пара или с малко вода/; - тощая постна в.

ИЗВИЛИНА извивка,завой; гън-ка; криволица.

ИЗВИЛИСТЫЙ криволичещ,лъкату- щен.

ИЗВЛЕЧЕНИЕ ма^;. извличане,из-важдане; корня и,на корен.

ИЗВОЗ осха.2. каруцарство,ко-жарство.

ИЗВОРОТ завой.ИЗГИБ 1.извивка(Прегъвка,гън-ка. 2.огъване. 3.завой; - горных пород геол.флексура.

ИЗГИБАТЬ извивам,прегъвам,/огъвам.

ИЗГОРОДЬ плет; ограда.ИЗЛОМ 1.счупване;откъртване.

2.място на счупване,изло-мано място.

ИЗЛУЧИНА лъкатушка,рязък за-вой /на река/.

ИЗМЕЛЬЧАТЬ раздробявам,сми-лам,настанявам; с.в.измель-чить.

ИЗМЕЛЬЧЕНИЕ раздробяване,на- ситняване,смилане; - тончай-

«

71

шее най-фино смилане.ИЗМОРОЗЬ скреж, слана.ИЗМОРОСЬ ситен дъждец.ИЗМЯТЬ да смачкам,да измачкам. ва температура/.ИЗНАНКА опако,опака страна.ИЗОБАЗЫ .геол. изобаза.ИЗОБАРА ме^е^Р» изобадав.^Ии-- ния,която съединява тбЧкк с еднакво атмосферно налягане/

ИЗОБРАЖЕНИЕ 1.изо Сражение,об-раз. 2. изобразявана.

ИЗОГНУТЬ да извия,да прегъна, да огъна.

ИЗОБАТА хидр. изобата./Линия, съединяваща точки на водни бесеини: морета,водохранили-ща, езера с еднаква дълбочи-на/.

ИЗОГИБСЫ геог2» изохибси$хо-ризонтали? вж.горизонталь.

ИЗОГНУТОСТЬ кривина5изпък-налост.

ИЗОГНУТЫЙ огънат, извит.И30Г0Щ1 _ге,2Г]э. из огоны. /Линии, съединяващи точки с еднакво магнитно отклонение/.

И30Д0М или И30Д0МУМ арх. ед-наква зидария. ■”

ИЗОКЛИНЫ геог|>. изоклини./Ли-нии с еднакво магнитно от-

ИЗОЛИНИЯ./Ли

нии с еднакво клонение/.

ИЗСНИНИЯ геог.2. ния,съединяваща точки с ед-накви показатели/. ,

ИЗСПЛИТА изолационна плоча.ИЗОПВЕСТИЧЕСКИЙ: -ая линия ... изопиестична линия./Линия на повърхността на водоно-сен пласт, съединяваща точ-ки с еднакво статично ниво/.

ИЗОСТАЗИЯ геол, изостазия./Равновесие на торните пла-стове на земната кора/.

ИЗОТАХА хидр. изотаха./Линия, съединяваща точки с еднак-

васкорост на течението на течението да ревите/.

ИЗОТЕЖА изотерма./Линия за . означаване на точен о еднак-

ИЗОТЕРКИЧЕСКЖЙ изотермичен. /С еднаква или постоянна температура/.

ИЗОТРОПИЯ или ИЗОТРОПНОСТЬ изотропност./Еднаквост във физ.свойства:еластичност, топлопроводност,електропро-водимост и пр. /.

ИЗОТРОПНЫЙ изотропен^ изотроп-ные тала тела.физическите свойства /топлопроводност, еластичност,електропровод- ноет/ на които са еднакви по всички направления във вътрешността на тялото»Та-кива са водата,сплавите к ДР./» '

ИЗЪЕЗДИТЬ да пропътувам,да изходя.

ИЗСХРСМАТШЕСКИЙ изохромати- чен; с еднакъв цвят,еднав- вбцветен.

ИЗСХРСНИЗМ изохронмзъм;еднаквост./Еднаква продължи-телност по време/.

ИЗРАЗЕЦ кахла. вж. кафель.ИЗЪЕЗЖЕННЫЙ:-ая дорога раз-бит пЖ"1'®*"'1

ИЗЪЯН недостатък,дефект; с изъяном дефектен.

ИЗЫСКАНИЕ проучване;изслед- ване; издирване.

ИЗЫСКАТЬ да проуча,да издиря. ИЗЫСКИВАТЬ проучвам,издирвам. ИЗЮМ камък-пълнител./Отделни камъни.нахвърлени в бетоно-вия разтвор/; камень-*1 изюм" камък-пълнит ел /при бутобе- тона/.

ИЛ тиня.ИЛИСТЫЙ тинест.ЙЛОВКА иловица./Посна малко

- 72

пластична глина.Използва се за направа на тухли/*

ИЛОУЛОВИТЕЛЬ хидр. утайник. ИЛЬМЕНЬ заливана лъка;край речна ни^ина^зеровидно раз-ширение на ръкав на река* /Отделило се от наноо на П1СЪК,ТИНЯ и др.място покри- .о с дървесна и друга рас-тителност/.

ИМШГЮВМЙ арх. имплувий./Басейн в средата""на римския атрий за събиране на дъждовната вода,стичаща се от покрива/.

ИМПОРТЕР вносител.ИМПОСТ 1.арх. кемпфер./на про-зорец/ ; ""вертикална стойка на прозоречна каса. 2.импос- та;надотавка./Най-горната част от колона - над капи-тала,на която се-опира пета-та, за пренасяне на тежестта от арките в/у колоните/. 3. преграда над крило на вра-та или прозорец,над която пак има отвор.

ИМПРЕГНИРОВАНИЕ или ПРОПИТКА /за дървесина/ импрегниране.

ИНВАР мет. инвар./Железнони- келова сплав с малък коефи-циент на разширение/.

ИНЕЙ скреж, слана.ИНКЛИНАЦИЯ геод. инклинация,, наклонение.

ИНКЛИНОМЕТР спец» наклономер.ИНКРУСТАЦИЯ 1.инкрустация.

/Украсяване на предмет,на-правен от един материал с изображения или орнаменти от друг материал/. Я.накип /Варовита утайка във водо-проводни тръби и др./.

ИНСОЛЯЦИЯ спец, инсолация. /Начин за изпитване трай-ността на бои,като се изла-гат боядисани с тух предме-ти на слънце или на изкуст-вен источник с подобна светлина/.

ИНСОРИТ спец, инсорит./Плочи, получени от преработка на слама в картон,използувани за прегради,изолиране на стенй'Тй пр./.

ИНСУЛАарх. инсула./1.търгов-ски дом. 2.Квартал в римски-те градове /ограничен 6т всички страни с улици/•

ИНТЕРКОЛУМНЫЙ арх. междуколо- ние./Разстоянието м/у по-върхностите на две съседни колони/.

ИНТАРСИЯ арх. дървена мозайка.ИНТЕРЬЕР арх. вътрешен,вътреш-ност; интериор.

ИНФИЛЬТРАЦИЯ хидр. инфильтра-ция, просмукване.

ИНЪЕКТОР инжектор.ИНЦЕРТ или ИНЦЕРТУМ арх. зида-рия от малкообработени едри камънй; конструктивна обли-цовка на бетон от камъни с неправилна форма.

ИНЪЕКЦИЯ инжекция*инжектиране; впръскване.

ИОНИКИ или ОВЫ арх.ДРхг1>« ники./Орнамент от редица яй- цеобразни изпъкнал ости,реду-ващи се с листа и стрелки в/у 1/4 цилиндрична изпък-налост в корниза,капитала/.

ИОНИЧЕСКИЙ: - ордер арх. Ио-нийски ордер./Архитектурен ордер,характеризиращ ое с наличието на спирални,охлю- вообразни орнаменти - волу- ти на канителите и зъбци в антаблемента/.

ИППОДРОМ хиподрум.ИРРИГАЦИЯ или ОРОШЕНИЕ 1.на-появане, 2.самите съоръже-ния за напояване.

ИСКАЖАТЬ изопачавам,деформи-рам, изкривявам, обезобразя-вам.

ИСКАЖЕНИЕ изкривяване дефор-мация; изопачаване.

- 73

ИСКОМЫЙ търсен -ое число тър-сеното число.

ИСПАЧКАТЬ да изцапам,да измер-ен.

ИСПОРЧВННЫЙ развален,повреден. ИСТБМ арх» старобългарски дър-вени къщи.

ИСТИРАНИВ изтриване,изтърква-не,износване.

ИСТОК извор.ИСТОЧНИК 1.источник. 2.извор.

'< ИТЕРАЦИЯ мах. иктерация,пов- торение; последователно приближение.

ИТОГ или ИТОГО обща оума,сбор; равносметка;резултатIизвод; всичко,обце.

К

КАБАН сп^ц. 1.голямблок /гра-нит, жед и пр./. 2.голямо на-сините. 3.голяма буца.

КАБВХЬКРАН ял2Ч* кабелкран. КАБЕСТАН сп^Ц.кабестан./Пов-дигателна макара,уред с вер-тикална ос за вдигане и пре-местване на товари/.

КАБЛУЧОК арх. чупка./Чупка блинка по форма на правопис-ната махва буква "г" с гор-на вдлъбната и долна изпък-наха наст/.

КАВАЛЬЕР стр*. 1.отсянка; \ страничен насип /от изваде-на от изкоп пръо/. 2.ДОПО.

КАВИТАЦИЯ кавитация;хухинооб- раэуване./Образуване напра празнини в движещи се теч-ности, запълнени с газове, пари/.........

КАДАСТР 1.кадаст ър./Опис и оценка на имоти,които под-лежат на данъчно облагане/. водный к. сведения за нап-равените изследвания в/у

реките.КАДКА каче.КАЛ изпражнения.КАЛАНДР опдц* каландър./Ма- мяна с валци/.

КАЛЕВКА 1.профилиран ръб на дъока,хетва,коркнз.2.фах- цовних.хитхобел;вид ренде.

КАЛЕНИЕ нажежаваме,накалява- . в®« •КАЙМА ондц. обрамчвана ивица.КАЛА арх» крепост /Феодален период/.

КАЛИТКА портичка,вратичка /на ограда/

КАЛИСТВР керемида-капак /за по билото на покрива/.

КАЛОРИФЕР спец, калорифер. /Вид отопление -тръбна с/на, по всято тръби минава горе-не вода,пара,въздух/.

КАЛОТТА спдц. налога./Горната част на тунел над петата на свад^.

КАЛЬДАИЛ арх« калдарий./Поме- жение в- римската баня за , къпане о торена вода/.

КАЛЬКА 1.паус. 2.Копие от чер-теж на пауо. 3.копирно лене-но платно; калька высот ко- ' пие от чертеж,на което се нанасят точките и котите на опорната мрежа и др.; каль-ка к о н т у ро в копие, на което освен горното се навд-еят всички контури на местност-та и местните предмети.

КАЛЬКИРОВАТЬ копирам с паус. КАЛЬМАТАЦИЯ ст^Т. калматация»

/Запълване~"порите на бетон чрез утайваие на глина,раз-митавъввода/.

КАМЕНОБОЕЦ каменотровач.КАМЕНЬ: к,бутовый ломен камък; камни бетонные бетонни бло-кове.

74 -

КАМЕНЬЩИК Зидар.КАМЕНОТЕС каменоделец.КАМЕРА 1.камера. 2.вътрешна гума /на колело/} к.хране-ни я тарой гардероб.

КАМЕРАЛЬНЫЙ канцеларски; -ые работы работи.свързани о обработката на събран от с-ледването при полска ра-бота материал, а също така и всички работи по съставя-нето на проекти,проекто-сметки и пр.

ДРОБИЛКА камнетрошачка;- дековая челюстна к.

КАМНЕПИЛЬНЫЙ: -ая рама камено- делски машинен трион.

КАМОРКА малка стаичка}килерче.КАМПАЕ111^ камбанария.КАМУФЛЕТ спдц. камуфлет./Под-земен варив без изхвърляне на пръстта на повърхността/.

КАМ здол. кам./форма от наслаг-ване на материал от ледници/.

КАМЫШИТ камъшит.КАНАВА или КАНАВКА канавка; вадичка*канал; яма.' - нагор-ная иадпътна канавка; - ко-чегарная почиотвИтелна яма;- омотровая ревизионна яма.

КАНАВОПАЛОДВЛАТВЛЬ хидр. вид канавкокопач,който прави малкй диги о цел да задър-жат водата в напоявания - участък.

КАНАП въже; - пеньковый коно-пено в.; - п ро в о л о чн ы й те-ле но в.

КАНАТ: к.закрытой конструкции бронирано стоманено въже.

КАНАТНЫЙ въжен; -ая проволока нелеко стоманено въже; ка-натно-веревочный въжарски.

КАНИФОЛЬ колофон.КАННЕЛЮРЫ арх. канелюри,улеи.

/Вертикални тесни жлебове

по колоната или пилястъра/. КАНТОВКА обвиване с кант. КАОЛИН каолин./Бяла,високока-чествена глина/.

КАПЕЖ просмукване,пропускане.КАПКИ А йрх. католическа до-машна черква.

КАПЕЛЬ капене или капки от . > топящ се оняг.

КАПЕЛЬНИК от^т. капчук;шушул- ка от' която капе.

КАПИТАЛЬНЫЙ главен,основен, коренен,цялостен;струващ много средства и труд; - ремонт Пълен,основен р. -ая отена главна,носеще сте-на, служаща за опора,а не преградна; -ое строительство изграждане на нови предприя-тия.

КАПИТЕЛЬ арх. капител./Горна- та разширена и орнаментира-на част от колона.пиластър или стълб/.

КАШИЦЕ арх. славянски езичес ки храм?

КАПЛИ или ГУТТЫ арх. вж. г у т т н .

КАПТАЖ хидр. 1.каптан,капти-ране; водсхващанеь

КАРАБИН/А/ спец, жабка./При-способление'- за лесно отва-ряне и затваряне,за удължа-ване и скъсяване на носещо, опъващо въже«главно при вди-гане на тяжести«строителни елементи с кранове при по-мощта на въжета/.

КАРАБУЕА спец, вид фашини. /Състои се от пластове: ка-мъш или вършини«в^рху него слама,а след това баластра* Навива се на руло.превръзва се с тел или жилави, пръчки и се използува за укрепва-не на брегове,за водонапра- вляващи прегради и пр./.

КАРАВАН-САРАЙ арх. ^с^ад.

75

хан./Място»в отсядаме, нощуване на пътници,тър- . . говци и пр./.

КАРАДАМ арх» тип народно жи-лище. /Азербайджан/ .

КАРДО ар$. кардо./1.Ос,прис-пособена за отваряне и за-тваряне на античните врати. 2.Посоха "оевер-юг" при ориентиране на сгради,воен-ни лагери и пр. З.Едиа от взаимно-перпендикулярните магистрали на- римския лагер яли град/.

КАРДСНЕСААЬНЫИ: -ая дараци, чепкаха.

КАРИАТИДА арх. хариатида./ Ко-лона във.вид на женеха фигу-ра/ $ ж.-хакеД>ора к.носена на главата хоиивда.

КАРКАС скелет /на предмет,еле-мент, тяло/.

КАРКАСНЫМ скелетенКАРМАМ спец. кофичка на еле-ватор! - балластный ж.п. хлътване на х.п.платно.

КАРОГТАЖ ге^л. каротая./*Рал- рез" на“земната кора,дава* възможност да бъдат опреде-лени скалният характер,де-белина и редуването и* зем-ните пластове/ < - схважии сондажен х./Начии за оцре- деляне на видовете поив* * водоносни пластове/.

КАРТУ! арх. хартуи. /Орнамент, украшение о поле в средата я завитъци в крайната. Впо- лето често се поставя над-пис или изобразява емблема, герб,надпие и пр./.

КАРЬЕР кариера.КАСАНИЕ допиране.КАСАТЕЛЬНАЯ мах. допирателна, тангента. ” “

КАСКАД каскада.КАСКАД хидр. каскада./Редица '

. ВЕЦ , построени по течемете. на еди* река с голям- наяло*-^'*

. за пълно използуване иа/аке|к--» гията И/. -'л||

КАСТИЛЬО арх. - кастильо./Наяме-;^ нолаяиа на замък,жрепоот в Испания/.

КАТАНКА 1.валцдрат;стоманена . тел,пръти с диаметър 5-10 мм. 2.самото навито иа кръг желязо /тел/* З.хангал|раз- мотало./Конусовидна кръстач- ка,иа която ое надява завод-ски навятото на кръг тънко бетонно желязо/.

КАТАФОТ хрен, котелки очи. /Светлоотражателни стъкъл-ца,поставени на хилометраж-

-кж камъни по завоя,опасни места на пътя/.

КАТКОВАНИ валиране КАТКОВНИ ролков! -ая опора ролков лагер иа мост.

КАТОК 1.валяк. 2.рояка!цилии- дърче! - кулачковый юмручен валяк! - мостовой подвижел мостов лагер.

КАТУЖКА макара, бубижа.КАФЕЙЬ кахла./Гледжосака плочка за зидана печка, ка-мина/.

КАЧАНИИ 1.клатоке,л*яеене. 2. помпене. 3.трептене..А.раз-

--- мах.КАЧЕНО търкал«ке|вжбрацям, трептение.

КАЧКА 1.люлеене. 2.помпеие.КВАДР стрт. квадър./Камък, одялан квадратно/.

КВАДРИГА дсхад. колесница. /Антична х.на 2 копелета, запретната о4 коня/.

КВАРТАЛ 1.квартал. 2.триме-сечие.

КВЕРШЛАГ сп^ц. пряк ход!тра-ве рбан /Подземем ход или тунел/.

** 76 **КВОТА дшц чает

КЕЛЬМА стцт. 1.мистрия,зидар- • 2.канчок./Ьид

•зад, лопатка еъс страници за заграбваяе не повече разт-вор/.

КЕРАМЗИТ гео^ 5 керамзи т • / Дек ■ строятстен материал еъс за- твореш. тара* Употребява се като пълнител за лек бетон и .стоманобетон/.

КИПЕЛКА вж. известь - кипелка

КИПРЕГЕЛЬ геод. кмпрегел./Геод, инструмент за визиране и оп-ределяне на вертикални ъгли/.

КИР сп^ц. нечист асфалт или пясък, напоен със сгъстен нефт.

КИРПИЧ тухла; - дорожный клин-кер, паважни тухли,блокчета; - сырец неизяснени тухли.

КЕРН или КЕРНЕР спец. 1.керна център, точка с трапчинка /за отбелязване мястото, където трябва да се пробие.2.Шилото,пробоя,който отбе-лязва точката. 3.цилиндрич-но стълбче от скална маса, получено от тръбно сондира-не.

КЕРНОВКА центриране.КЕРОСИН газ, петрол,КЕССОН сп^ц. А.кесон./Водоне- пропускащ сандък-, о тво рен отдолу е компресорно наля-гане вътре, който се спуща на дъното на река или море за извършване'на подводна работа/. З.касетка./Килий- ка, от архитектурно оформен таван на кйлийки/; кесонный потолок каеетиран таван. .

КЕШК Мрх.оета^. къошк./Кула е жилидно^и отбранително значение/.

КИЗЕЛЬГУВ геол, кизелгур. /Пръет,образувана от скеле-тите на инфузории/.

КИЛ ге&л. хума.КИМАТИЙ арх» жиматий^/Чупка по формата на развълнувана водна повърхност/.

КИЛЬБЛОК спец, килбдок./Гре-доред на площадката,в/у ко-ято се строи или ремонтира нещо/.

КИОСК павилион; будка.КИЛА връзка^баж^деик,вързоп.

КИРПИЧНИК тухлар.

КИСТОЧКА четчица.КИСТЬ 1.четка. 2.спец, нещо което виси като~грозд, кичур, пискюл.

КИЯНКА дървен чук.КЛАДБИЩЕ гробища.КЛАДКА 1. зидане,зидария. 2. туряне,слагане,поставяне;- бутовая зидария с ломен камък; - ложком надлъжен редна зидарията; - тычком напречен ред на тухлите в зидарията.

КЛАДОВАЯ килер; склад. КЛАДОЧИНЙ-зидарски* КЛАДЧИК зидар..КЛАДЬ: - ручная ръчен багаж.КЛАПАН 1. клапан,клапа. 2. супап;

- запорный спирателен кран;- створчатый шарнирна клапа, двукрйлёнклапан; - впускной пускателей к.; - выпускной из-пускателен к.; - откидно<~ед- нопосочен к.; - перекидной двупосочен к. V - разгрузочный

-изпускателен к.; - стопорный спирателен к.

КЛАСТЬ 1. слагам,турям,поставям;2. спец, зидам.

КЛЕБЕКАССА с,трт. клебемаса. /Битумизиран цимент/.

КЛЕЕВАРКА туткалник.КЛЕЕНКА мушама /за маса/. КЛЕЙ клей, лепило; - животный

- 77 -

/мездровый, столярный/. туткал{КОАГУЛЯНТ хим. реагент за ус-- казеиновый казеинов© ле-пило; - резиновый каучуково лепило.

КЛЕЙСТЕР клайстер,кола./Лепи-ло,приготвено от варено бра-нно или нишесте/.

КЛЕША оп^ц. клема; вж.зажим. КЛЕПАЛЬНЫЙ витовъчен; - моло-ток чукче за занитване.

КЛЕПКА 1.нитуваие,занитване.2. малък чук за занитване.3. дървен материал,дъски за изготвяне на дървени тръби или бъчви.

КЛЕТКА с т рт . клетха;стъжбищка клетка./"Площта,която се зае-ма от стълбата в една сгра-да/; - плетневая клетка от плет за укрепване на откос.

КЛЕЩИ клещи;ключ; - газовые. трубные тръбен клич.

КЛИНЕЦ ситен трошляк /за най- горния слой на пътна нас-тилка/.

КЛИНКЕР клинкер. 1.паважи© блокче. 2.твърдата иуплива маса,образувана в пещите за цимент от споените при ста-пяното суровини.

КЛОК или КЛОЧОК сиопче,кичур.КЛУМБА цветна леха.КЛУП сп^ц. винторезна дъска;* ръкохватка /е две дълги дръжки*на която ое поста-вят фжашкяте за правене на външна резба на тръби,бол-тове и пр./.

КЛЮЧ 1.кл»ч. 2.извор. З.арх. средният,ключовият камък в средата на свод или арка;- ториевой глух,тръбен, втулков к.

КЙЯМЕР 1.окоба. 2.дърводелска стяга. З.кламер /за хартие-ни листове/.

КИШКА 1.копче, г.габърче.З.$пдц. бутоиче.

коряване избистряната на водата.

КОАГУЛЯЦИЯ хим. коагулация; утайваие./Ускоряване на утайването на дисперсните частици във водата чрез вкарването на коагулант/.

КОВКА коване.КОВРИК от КОВЕР 1.килимче. 2. спец,замазка/Най-горният тънък пласт на асфалтова настилка/.

КОЖ лопата 1.стрт.канчок. /Вид зид;лопатка със страни-ци за загребване на повече разтвор/; вж. кельма.

НОЖОВЫЙ: - водоразбор елева-тори© водочерпане.

КОЗА 1.вагонетка-платформа за ■ пренасяне на релси.,2.кучка.

/Улееобразна стъпка,привър-зана към тялото на превозно средство,в/у която стъпва колелото при спускане от го-лям наклон/. 3*самар /за но-сене на тухли/.

КОЗЛЫ стрт. магарета./Низко сцеле с дъски отгоре по кои-то ходят строителите/. 2. Покривен сглоб{чинтия.

КОЗЫРЕК стрт. козирка./При ске-ле над улици,тротуари/.

КОЙКА легло /в болница,обще-• житие/•КОКОШНИК арх.остад. кокошник.

/Декоративно завършване на стени,своддве,обрамчвана на такива форми на църковни сгради и пр.с профилирани арки с запълнено поле,поня-кога със заострен връх/.

КОЛЕБАНИЕ трептене.КОЛЛЕКТОР спец, колектор./Под-земно съорТза полагане на кабели под платното на ули-ца,тротоар или пък тръбопро-вод с голямо напречно сече-

78

ни. с различи® предназна-чение/ .

КОЛЕСНЫЙ* -не пари холовси.К0И2 ж.п. коловоз. 1. рейвов

. път.-’гТмеждуреясие; узкая к. теснолииейха.

КОПКА дялане,цепеие.чупене, трошен®; - кирпича дялан® на тухлите.

КСЯКИЙ който.яеоно се цепа; троняив,

КОШШМАТОР астр, кояйматор. /Спомагателна зрителна тръба за насочване на м. телескоп/.

КОЛЯИМАЦМЯ г®од. колимация. /1.недостатък на астр.ж геод.визиран инструменти, когато оптичната ос на ин-струмента не ,склочва точно 90 - с остта на въртенето на същия и поради това отчита-нията са гроини. 2.Самата грешка. 3.Изправяне на грей-ката/.

КОЛОВОРОТ маткап, свредел.КСИОДА 1.пън,къса дебела гре-да. 2.каса на прозорец. 3. корито Издълбано в дебело . дърво/. .

КОЖОДВЦ? - водобойный водобо- ен кладенец./К.по течение на канавка«канал,под язовир-на етана9в който водата йбиеи,за да намаля ©партия-та см/? - смотровой ревизи-онна шахта? - опускной вид жесон.

КШОДКА 1.Ж.П. колодка. 2* сменяема**напя ата, парченца /обмкн.триещ© се в нещо по-ради което се изхабява/. 3. дървена дръжка /на инстру-мент/. 4.Ложа»/Дървена част та ренде/. б.дюбел^тибла? “* тормозная спирачна колод- . ка /челюст/; - для опирания анкерных плиток подложно блокче.

КОЛОНКА 1.колонка. 2.хидрант.З.пачха-самовар /за баня/; - заправочная бензопомпа . /при бензостанция/; - водо-разборная улична чешма-кран- че; - управления команден пулт; * ванная печка-сам^г вар; - воздухоразборная въз- дупио-комнресореи кран.

КОЛОНИАЛА. ДР2. кояоиада./Реди- .. ца кожоиж или пространството м/у две редици колони/.

• КШОСНИИ. окариик,скаран прът, реаетка;плочка или преняеи. /Елемент от скарата на пе-щи .за печене на вар,тухли и пр./.

КСЖОТУШКА набивалха;дървено чукче. •

КОЛОТЫЙ цепен,дялан; -ая шай-ка дялани павета.

кетшнж или-'кшши оп$ц. гърло на пещ. ”

КСИПАЮ 1.2рх.ост®2. равиоска- тен четиристранен покрив. 2. капах.

♦

КОТУШАЖЙ' .црх. колумбарий. /Мют@ за колактжжта пог-ребваме е мм за погребал*»' ни урни/ *

КСШЧ1ДАН гаек. пирит.КСШЬЦЕВСМ пръоте нота дем.ЮТШШК колче.КОШШКА сндц. пгуэам тръбопро-вод /на плаваща драга,.из-хвърлящ пулпа на брега/.

КОДМАТАЖ колматиране $ колматаж /Мэжуствено правеже на на-нос,тиня за увеличаване пло-дородието чрез отбиване на река или заприщване в/у да-дена площ/.

КШ буца, бучка.КОМАРА или КАВАРА арх® ©стай* свод. ~ *

КлЖВЛЬ дънер./Дебелият край

79

на дърво/.КОШЕВОЙ дънерен, откъм дъне- ра. .

КОМОВА арх.оставь килер.КОММУНИКАЦИЯ комуникация, съобщения, свръзка.

КОШАРА! ©> га^д» ■ компаратор» /Уред за особено точно срав-няване я проворна на линейни мерки,в"случая,мерната лен-та, рулетката/» . •

КЗЙИйВЙ ар^. кошиувнй./От-вор в покрива на римския атрий над импяувия/. вж. имажувай. -

КОМПОНОВКА овотавяяа,сварева-не /в цяло на отделив еле-менти ,части,ввели/; нагла- еязане.

КОМПОСТ®? спец. '•щ.емйел(ком- . постъор.Т^ъчн®. или настояно присаособленци за йродуацва- не или датирано на билети, чекове и др.документи/. -•

КОНВЕЙЕР сиец жоивайер;транс-портер. “ “ ,

КОНВЕКЦИЯ конвекция./Пренасяне на топ&иначрвз. движеща се среда: въздух, течности/.

КОВДИЦИОНВР сп^ц. кондиционер. /Климатична инсталация за обработка на въздуха с цел да го поддържа о определена

• температура,влага, и пр./.КОНДИЦИОНИРОВАТЬ Обработвам въздух /с 'Илиматичеока ин-сталация/. 4

КОНДОВЫЙ плът е н,здрав,аонидея /за дървен материал/. .

КОНДУКТОР .спец. 1.водач./При-способление към металообра-ботваща машина,което води, подава и държи обработвания предмет/. 2.ж.п. спирач; -» главный началник влак.

КОНВК ст^т. било /на покрив/.

КОНКРЕЦИЯ ге^я. конкреция. /Чужд© минерално врастване в утаечно,каменно образува-ние/ .

КШН1К арх.оста^. 1.лавица. 2.нар з"а спане. 3.сергия.

КОТШАТКА набивка,длето с тъ-по острие*/за набиване на коноп в пукнатини,пролуки/.

КШОПАТЖТЬ- запълвам, затихвам /о къячица/.

КОНОТАЧЕНИВ вж. конопаткаКОЙСПЛЯ коноп; кълчища.КОНСОЛЬ арх. конэояа;трегер. КОНТЕЙНЕР спец. 1.контейнер;стандартен сандък /за пре-

• воз на детайли,чаоти,сто-ка/; 2. резервоар,..

КОНТОРА ж.п. кантора; - пог- хагзочная товаро-разтовапиа служба /при барите/,

КСНТОРдаМ: - технически! вагонен ръководител.* .

КОНТРОФОРС А.ст^т. контра- форс./Отвесната стена-над-

’ зид над петата на овода, ■ която с тежестта си проти-водействуем. на хоризонтал-ния страничен натиск на свода/; 2.хидр. контрафорс /Дървена или стоманобетон-на постоянна подпора,възпри-емаш натиска на водата в хидротехн.съоръжения или земния натиск в подпорни стени и предаваща го на ос-новата/, З.разнъика.

КОНТРРЕЛЬО ж.п. контрарелса. /Помощна вътрешна релса за насочване реборда на коле-лата. Поставя се при кръсто- вини,остри завои и пр./.

КОНТРфЛАИЕЦ контрафланец. /Единият от двата фланеца за свързване на две тръби/.

КОНУС: - выноса наносен /по-роен/ конус.

КОНХА арх. конха./1.Покритие

- 80

в*^ вид на поду купол. 2. по** луцилиндрична ниша,покрита о*о свод/.

КОНЦЫ арх. осталэ. покрай ники.КООРДИНАТОГРАФ геод. коорди-натограф./Уред за механи-ческо нанасяне ва точки в/у плав или варта/.

КООРДИНАТОМЕР геод. координа-» томер./Уред за отчитане на координатите ва точки,нане-сени на план влв варта/.

КОПАЛ спец, копал-хатран.КОП$Р 1.сонетка;пилотонабивач- ва - надшахтный надшахтна кула /квдето се намират по-демните механизми/.-

КОПОТЬ 1.сажди. 2.дим,пушек.КОРДВЛЬ спдц. канап} - бумаж- днй книжен к.

КОРЕННОЙ основен.главен: -не п о ро ды хе дл. стари отл оже-ним./Огласения до четвър- тичвиж период/.

КОРЕНЬ» - останка пета яа езика /на ж.п.стрелва/•

КОРОБКА 1.кутив. 2.ДП2П. ка-мера. З.каоа ва врата или . прозорец.

КОРОБЛЕНМЕ изкорубване,изми-тане.

е йЪКОРОБ съндъх,кош,каеа.КОРОБЧАТЫЙ кутиеоброзен.сън- дъкообразен} кух /е четвър-тита форма/.

КОРОЛЬ хидр. праг./Средна част от шлюза,повдигната по-виеоко,където опират вратите',противодействувай- ви на налагането/.

КОРОМЫСЛО сп^Ц. кобилица} дву- рамея лост.

КОРОЛИ *гъл}ъгъхних}ухреш1- т^иво ъглово желязо./Парче от винкел.поставено ва ъгло-ва сглобка,връзка/} късо парче.

КОРОТЬЕ къс дървен материал. КОРРЕЛЯЦИЯ мат. корелация; съотношение,взаимозависи-мост*

КОРСЕТНОСТЬ изтъняване по средата} вталяване.

КОРУНА ард. остар. архитекту- . рев детайл.украсяваш върха на отвор в стена за врата, прозорец и пр.

КОРЧЕВАНИЕ или КОРЧЕВКА изко-реняване, изтръгване /на дъ- нери или цели дървета от зематд/.

КОРЫТО: - балластное баласт-но легло.

КОСИНА изкривевоот.КОСИТЬ кривя,изкривявам; кар-тина к « картината виси на-криво.

КОСОГОР 1.сТръмен наклон, склон,Скат. 2.стръмнина.

КОСОЙ полегат, наведен}крив, -изкривен.

КОСОУР 1.страница./Дъска от-страни на дърв.стълба,която

<носи стъпилата/. 2.носещите гради в стълбището/; - ва-гонный ж.п., стъпална стойка.

КОСТЬШОДЕРж.п. Крампоноводач- ка /"кози крак"/.

К0СТЫДЕЗАБИВЧИК ж.п. крампо- нозабивачка.

КОСТЫЛЬ ж.п. Д.крампон /пнрон- хука/. 2.греда с наковани летви за изкачване като по стълба.

КОСТЯК скелет.КОСУЛЯ малка наковалня,йорс.КОСЫНКА спдц. 1.ъгъжник,ъгло-ва оковка /обикн. триъгълна/ 2.малка мотичка. З.възлова плоча /при свръзките в сто-манените мостове и пр./.

КОСЯК 1.паянта,наклонена под-пора. 2.Отвесната част, страна /от касата на врата,

81

проворен/. З.част от мосто-во кръжило.

КОТЛОВАН строителен изкоп.КОТТЕДЖ арх. вила;малка пол-ска къщаТ

КОУШ петлица,ухо./Метална оковка с външен жлеб,в кой-то се поставя въжето/.

КОЧКА буца земя./Такива буци земя,обрасли с тревиста растителност се срещат най-вече в мочурливи места/.

КОШКА спец. 1.котка./Частта- количката от кабелкрана,коя-то се движи на колелца по кабела и носи скрипеца с въже и куки,на които се окача пренасяният товар/. 2.кънка /за качването по тел.и др.стълбове/. З.жаб- ка. 4.малка котва.

КОШМА остар. плъст.кече; - строительная изолационна мушама.

КРАББЫ, арх. стилизирани лис-та или цветове.

КРАН 1.кран{канела. 2.кран. /Механизъм за вдигане теже-сти/; - башенный кулокран; ~ деррик дерик-краи; -жу-равль кобиличея кран; - ка- тучйй подвижен кран; - коз-ловый козлови кран; - мосто-вой мостов кран; - порталь-ный портален кран; - стре-ловой стрелови кран; - уко-сина конзолен /стрелови/ к.- экстренного торможения ж.п. внезанна спирачка; - с гуском к. с клюн./Кран с чупка в края на основния лост-стрела,от която чупка удължението-е наклонено на-долу като клюн/.

КРАН-БАЛКА подкранова греда; кранбалка подвесная висящ кран-греда.

КРАСКА боя.КРАСКОДУВКА бояджийски писто-

лет.КРАФТ-БУМАГА спец. крафт-хар-тия./Хартия""е”дълго, здраво влакно,от която се правят торби за цимент,брашно, книжни канапи и др./.

КРАХМАЛ кола,скорбяла,нишесте.КРАШЕНИЕ боядисване; - про-травное байцово боядисване.

КРЕЙЦКОПФ 1.спец. кръстоглав. крейцкопфный болт кръсто— главен болт. 2.ж.п. окопа-вано на бандажа"*/причинено от релсата/.

КРЕМАЛЬЕРА спец, кремалиера; зъбчатка./Зъбчато колелце, което се движи по назъбена релсичка назад-напред за поставяне на точен фокус и пр./.

КРВМНЕЗЕМ хим. силициев дву-окис. ”

КРЕМНИЙ хим. силиций{сили-циев двуокис.

КРБН спец, наклоняване /на летящ*~или плаващ съд на-страни/.

КРЕОЗОТ хим. креозот./Смес използуваща се за импрегни-ране на дървен материал против гниене/.

КРЕПЕЖ или КРЕПЬ подпорен материал.

КРЕПОВКА арх. чупка на корниз.КРЕПИДА арх. крепидома./Всяко подножйеГоснова,основна зидария,фундамент/.

КРЕСТОВАЯ арх.ост.а^з» домашна стая за молитви.

КРЕСТОВИНА треп. кръстовище; кръстовина 7на стрелка/.

КРЕЩАТЫЙ: -ая бочка арх.рстар. тип осмоскатен покрив.

КРИВАЯ? - коробовая кошова /съставна/ крива? “ пологая плоска крива,т.е. « малка кривина; - оошмгтмии» еъе-

82

диинтелн крива.КРИВИЗНА кривина.КРИВОШИП спец. кривошип;колен-чата ос? колено.

КРИП спец. крип./Разтегляне на метала под действието на продължително натоварване при високи температури/.

КРИПТА арх. крипта./Подземно или полуподземно помещение въобще/.

КРИПТОПОРТИК м]>т. подземов или полуподземен коридор, ход /осветен отгоре с голе-ма отвори/.

КРОВЕЛЬНЫЙ: -ое железо покрив-на ламарина.

КРОВВЛЫЦЖК покривчия.КРОВЛЯ покрив./Да се разбира самата покривка.т.е».кереми-ди,ламарина и пр./.

КРОКИ геод. кроки; окомерна скица /на местност/.

КРОМКА ивица,край,ръб,канит.КРОМЛЕХ арх. кромлех./Каменни стълбовеТразпохожени в кръг или незатворена крива и по-някога покрити е хоризон-тални каменни плочи/.

КРОНЦИРКУЛЬ нулциркул./Пергел за чертане на окръжности с малък радиус/.

КРОНШТЕЙН 1.арх. конзола. 2. стойка,подпора.

КРОТОВИНА къртичина.КРОТОВЫЙ: - дренаж къртичен дренаж./С/ма от прокарване на дупки под повърхността на почвата с цел: отводнява-не ,напояване ,аерация/.

КРУГ: - абразивный шмиргел;- истирания шмиргелно тачи-ло.

КРУГОГУБЦЫ клещи /с обли че-люсти/.

КРУГЛЯК об%я дървен материал.

КРУЖАЛО стрт. кръжило»/Кофраж за сводови конструкции/.

КРУЖНОСТЬ ж.п. обиколност, обходност 7на превозите/.

КРУПА сугращица.КРУПИЦА мъничко,малко количе-ство от нещо,по зрънце.

КРУТИЗНА стръмнина,наклон.КРУТОЙ стръмен,отвесен; рязък, внезапен; - поворот остър завой.

КРУЧА стръмнина.КРУЧЕНИЕ или КРУТКА усукване, навиване.

КРУЧЕНЫЙ усукан, извит.КРЫЛАТКА крилна гайка. КРЫЛЧАТКА 1.вентилатор. 2.Крилно витло, пропелер.

КРЫЛЬЦО еьрх. вход на малка къщичка ~ няколко стъпала и площадка; открито предва-рив.

КРЫТЫЙ покрит.КРЫТЬ покривам; - дом покри-вам къща.

КРИЛА покрив; - вальмовая че- тирискатен п.; - пильчатая назъбен п.; - шатровая Че- тиристранен п.; - шедовая трионообразен, назъбен п.;- щипцовая двускатен п.

КРЫШКА капак,похлупак,капачка. КРЮК кука.КРЮЧОК кукичка.КРЯЖ 1.геог]э. хребет .невисока планинска верига,слабо раз-клонено възвишение. 2.трупа, пън,чукан; З.^трт. греда-би-ло. *“

КСЕРОФМТНЫЙ: -ая раститель-ность дългокоренна р.

КСИЛОЛИТ сгрт.ксилолит./Дър-вени плочи,направени чрез пресуване на дървени трици с магнезиев цимент/.

33

КУБ арх.оста^. тип четириска- тен покрив със симетрични криволинейна скатове.

КУВАЛДА тежък ръчен чук.КУЗНЕЦ ковач.КУЗНИЦА ковачница.КУЗОВ Л.карусерия /на авто-мобил/. 2.кош.сандък на вагон,кола.

КУЛАК спец. 1.ексцентрик. 2. гърбица. 3.зъбец. 4.кучка. 5. юмрук.

КУЛАЧКОВЫЙ ексцентричен; - каток ^лях "овчи крах"; рмруч^кваляк.

КУДОЮК 1.шип;палец;гърбица. 27 юмруче.

КУЛИСА спец', кулиса,/Машинна част с прорез,в който се движи плъзгач/.

КУКЛА арх. кула /отбранител-на/ ”

КУЛЬ, КУЛЕК голям ч овал, малко човалче.

КУНДАЛЬ вид живопис,за инте-риори в Средна Азия.

КУПОРОС хим. метален сулфат; - иммйГамя камък.

КУРВАТУРА арх. слабо забеле-жима криволинейност.

«УРВИМЕТР геод. кривомер, /Уред за”измерване дължина-та на криви линии по карта или план/.

КУРГАН могила.КУРГОН крайградско имение

/в Средна Азия/.ИГРДОНЕР ар^. параден двор

/на дворец,замък,ограден "П"-образно от сгради/.

КУРИЯ остар. курия./Админи-стративна сграда в древния РИм за заседания на сената/

КУРИЦА арх.остар. легло на

водосборния улух,изряеаве от горната страна на пок-ривните мертеци,за да лег-не улука в тях.

КУРНАЯ ИЗБА помещение с печ-ка без комин.

КУРТИНА 1.обградена с чимове лехичка за цветя. 2.участък засаден с един вид расте-ния. З.арх. завеса./Стена, която съединява две съсед-ни крепостни кулн/.

КУРЯТНИК кокошарник, курник.КУСАЧКИ клещи /за рязане на тел/ •

КУСТАРНИК храсталак, шубрак.КУСТАРНЫЙ домашен«ръчен,не- фабричен.

КУСТОРЕЗ спвц.- храсторезачка.КУЧА 1.купчина. Й.куптор.

/Тухларска или варна пещ/.КМРМА ^>трт. орнаментиране в/у мазилка /в средна Азия/.

КЮБЕЛЬ кранове кофа.КЮВЕТ канавка /край път и ж. и. линия/.

КЯРИЗ хидр. подзейна галерия /за ‘събиране и извеждане на повърхността на подземни води/.

л

ЛАГД подложка греда;греда под под.

ЛАЗ ^пец. 1.люк,ревизионен от-вор /входен,изходен/ е резер

- воар,бункер,голямо затворе-но помещение/, вж. люк. 2. глъб,зъб /на сглобка/. .

ЛАЗЕЙКА прелез,дупка /за про-мъкваме/ .

ЛАЙКА велур,чортова кожа. ЛАЙКОВЫЙ белуреи, лайков.

84 -

ЛАЙНЕР 1«м о ,2« рейсов кораб. 2.мин. обсадна тръба. 3. втулка.

ЛАКОЛЬ или ЛАК-ОЛИФА хим. лакол, лаков безир.'

ЛАКОНИК арх.осхао. потилия /в римска баня/.

ЛАКТОЛЬ хим. лактол,изкуст-вен безир.

ЛАМЕЛЛЯРНЫЙ ламеларен, пло- чест.

ЛАМЕЛЬ ламела.ЛАМИНАРНЫЙ ламинарен; -ое движение ламинарно движе-ние вж. движение ламинар-ное.

ЛАНДШАФТ ландшафт; общ вид, общ изглед на местност.

ЛАПА: 1.'*в лапу” със застъп-ване /под прав ъгъл,обра-зуван от пресичане на две гредови стени/ "в пблулапу” с полузастъпване; - буксо-вая буксова вилка. 2.крак 7на машина/. 3.шип,скоба /за свързване на греди/.

ЛАПНИК клон.ЛАПЧАТЫЙ стъпаловиден;- лом ж.д. "кози крак".

ЛАРЕК дюкянче, будка.ЛАРЬ 1.голям сандък,ракла.

2.будка, З.спец. корито, улей,жлеб; резервоар /за промиване на руда и пр./.

"ЛАСТОЧКИН ХВОСТ" лястовична опашка /вид сглобка/.

ЛАТЕНТНЫЙ латентен, скрит. ЛАТЕРАЛЬНЫЙ латерален,стра-ничен.

ЛАТУНЬ месинг, пиринч.ЛАФЕТ спец, талпа.ЛАЧУГА къщурка,колиба,бордей.ЛЕБЕДКА лебедка;хаспел;скри-пач; еди гачка.

ЛЕГИРОВАТЬ сплавим,съставям

сплав от два метала.ЛЕГКОВОЙ лек; -ая машина ле-ка кола.

ЛЕГКОПЛАВКИЙ леснотопим.’ЛЕД; лед дрейфующий плаващ лед.

ЛЕДНИК хладилник, ледник /помещение за запазване на лед от зимата за лятото/.

ЛЕДОКОЛ спец, ледоразбивач.ЛЕДОРЕЗ спец, ледорез./Камен-на или~метална направа на устои ,на мост,предназначена да разрязва,разцепва влаче-ните ледени късове/•.

ЛЕДОСБРОС спец, ледоизпуска- тел./0твор”в язов.стена за изпущане на леда от язовира/

ЛЕДОСПУСК спец, ледоизпуска- тел./Съоръжение към водна централа за изпущане на леда/.

ЛЕДОСТАВ заледяване,пълно замразяване /на река/.

ЛЕДОХОД ледоход,влачене на ледени късове.

ЛЕЖЕНЬ 1.лежаща греда;биндер- на греда; легнала оейовна греда,на която стъпват отвес-ни греди«подпори. 2.смок. /Греда,в/у която лежи гредо-ред/. 3.основен камък. 4. фундаментна подложка.

ЛЕЖКА 1.отлежаване,престоява-не. 2.дъ]зв. длаб.

ЛЕЗВИЕ острие.ЛЕЙТЕР спец.* монтажна стълба.

/Подвижна стълба,употребя-вана при монтажни работи/.

ЛЕКАЛО 1.чертожна кривка. 2. шаблон /с различен профил, за изтегляне на корнизи и пр./.

ЛЕКАЛЬНЫЙ профилен;матричен; шаблонен; - кирпич профилна тухла /за зидане на по-спе-циални елементи/.

85 -

ЛЕН« •” горний дм говлакнёст азбест.

ЛЕНТА: - • бандажная чемберяик} пинка- ст-оман®} ■- мерная-.....руяетка,измервателна лента.

ЛЕПЕНКА питка,таблетка} моде-лирано като малка питчнца.

ЛЕПКА моделуванё}гипсова ра-боти} тавани,орнаменти и пр.}ваяне на скулптурни творби. ......

ЛЕПНОЙ моделиран} -не работя гипсови работи /в строи-телството/.

ЛЕПИЛНА спец. гипсова работа} релефи? "

ЛЕЕ ик ЛЕРКА спда. фланка} - неоновая тачалка ф.ЛЕЗ 1.гора,дърва. 2.дървен материал} - крепежяиЛ под-порен дървен материал} -

'с круглнй объл дърв.мат. - кооеинже леса обикновено скелёГ/бкелёТкоето започ-ва от земята/.

ЛЕСОБИИСА склад на дървен ма-териал.

ЛЕСОЗАВОД дървообработващ завод.

ЛЕСОЗАГОТОВКА дърводобив.ЛЕСОМАТЕРИАЛ дървен материал.Л1ССПИЛКА или ЛЕСОПИЙЬНЗ дъс-корезна} гатер)манина за би-чета.

ЛЕСОРАМА спец, гатер вж. лесопилка?

ЛЕСОСЕКА сечище.ЛЕСОСПУСК 2ПД1Ц. трупоспуска- тел./Спец.улей в язовирна-та стена за спущан® на дър-вен материал през тая/.

ЛЕСТНИЦА стълба} - иарирвая л. стълба' е '.площадки} "приставная я. подпряна е. ■

/Отделна стълба,-подпряна* към стена,сграда.я пр./.

. ЛЕОХА арж. помещение /за бе* седа/Т^

ЛЕСХОЗ горско степан-:.ство.

ЛЕТОК прорез в ложата на рен-де за-листа/длетотщ/.

ЛЕТУЧЕСТЬ летливост.ЛЕТУЧИ^летлав.ЛЕЩАДШК геол. 1.лиска./Елош, получени от ценени се "скале, които се използуват за пок-рив, настилка/.

ЕЕЩАДНЫК плочесе} лежовмдеи.ЛЕЩАДЬ 1.плочка./Слликатаа плочка за груб® изтърквано, зачистване на измазани по-върхности/ . 2.ситен мате-риал на плочицк. 3.Каменна плоча за нботалка. 4.огне-упорна тухла. 5. пещта дъни! и® /дъннлца/.

ЛИВЕНЬ проливен,пороен дъжд.ЛИВЕР 1.ръчна помпа. 2.голе-ма пипетка.

ЛИВНЕСПУСК капчук}края,устата, гърлото на водосточна тръба.

ЛИВНВМВР дъжДомер.ЛИГИОФОЕЬ спец. лигтафол./Из- куствеи листов дървен мате-риал. Използува се кат® иперплат/.

ЛИГРСКН зрм«. лигроин./Т ежък бензин7*оито ое използува като разтворител на каучук, асфалт,мазнини и др./.

ЛИЗВНА ар$. лопатка./Вертк- кална плоска издатина в. стена без база И капитал/.

ЛИМАН лиман.ЛИМБ хедд. лимб./Кръг в ъгл®- мерките инструмента,п® к®ж- то се ©ТчжтаТ ъгли ® помащ- та та Нонжус/.

I

чехов.. -ХОД 1.ребро*джлгата тясва стража жа тухла* влажжа логом задало с тухла на- длаж*ладлжжож рож жа зада- рлята* жж. хжаджа ложком, г.жжрок дож*должжа,ваджжа| дере. -

ЛОГВЙОКЖрх. ававс-сцова. /Чает от свежата/.

ХОДИК др$. лоджия./Дмбола фаоадна нжва/.

ЛСКБКЗД суха рекжчха,тесел овраг. \

ДЗЖХлегхо* постоянно жоржто /по воет© теле вода ж прж кай^жжзжж водж/.

ЛОТОК легнала ?ухла./Тухжа, аоетажеяа легнала на плос- «е/.

ХСККОЙУк вадлежел*легнал жа- ' длыгяо* т влд- кяазул надх*- жел род каввдарнята.

ЮКОЮТ1В: - вывозной джспе- черскн л.

/Вад бор,ла който през осов-до* 1.хост,лом,баранжма. троллях*вогодах мет.оота- тэдж,предназначен» за вре- работял 5 - лавчатяй лост ’хозж крад*./Еджвжят ну яраЛ а авлоолат,водвят ж раздвоен/* - «урожай ржжон.

ХСШКВН* вачувол*разтролех.

I

I

&1

счупен.ЛСМКА трошене, чупене. ЛОМКИЙ троллив, крехък. ЛШКОСТЬ трошливост.крехкост. ЛОМОВОЙ който превозва тежес- тк /не пътници/.

ЛОНГАРИНЫ ловгарини./Надлъж-ни грели в тунелното стро-ителство/ ......

ЛОНЖВЛОН надлъжна греда,на-длъжния.

ЛОНХА борса. /Испания/. ЛОПАСТНЫЙ верхов,с перки, лопатков.

ЛОПАСТЬ перна, лопатка.ЛОПАТА: - итмкавая лизгар, бел; - иуровочная за раз-бъркване; ръжен.

ЛОПАТКА 1.лопатка. З.мистрия. З.арх. нирок пилаотър, вж. вилаетър,само,че без капи- тел н база/.

ЛОСК лъскавина, блясък.ЛОТОК 1.улей,жлеб. 2.канавка, вадичха /обикновено облицо-вана/. З.оста^. будка,сер-гия. 4.сп5ц. касетка; -

преливник; - лесосплавный мазул./Тясно наклонено ко-рито/ •

ЛОУ арх.лоу./Много етажна сграда е открита тераси от всички страда - Китай/.

ЛОЦИЯ ЯЧаД* лоция./Указание, в което е описан даден во-ден път - по море, езеро или река: дълбочини,тече-ния, брегове, пристаиица, опасни места и пр./.

ЛОДВНИВ излъскване,полиране.ЛОЩВН8Й лъскав, гланцов.1ОДИЖКА полировачка.лъскачка.

/Мажмна за изглаждане и по-лиране на камък,мозайка н пр«/.

ЛОЩИЛО гладило /за изглажда-не "вземане, на ръбаве/.

Л ОДИНА падина,паданка /в пла-нински склон/.

ЛСЦИТЬ полирам,излъохвам, гланцирам.

ЛУБ ш ЛУБОК лико.ЛУБРИКАТОР масльрнка.ЛУБЯНОЙ ликов,направен от дахо.

ЛУДА калай.ЛУДИЛЬЩИК калайджия.ЛУДИТЬ калайдасвам.ЛУЛА локва.ЛУЖАЙКА горска поляна.

ЛУЗГ вътреиея ъгъл./Ъгъл.об- разуван от пресичането иа две повърхности,стени или От пресичането на стените с тавана/.

ЛУК или ЛУЧОК лък.ЛУКА лъха,завой /на река, път; дъга /на седло/.

ЛУКОВИЦА арх» луковица./Кръ-гъл като луковица черковен купол/.

ЛУНКА трапчиика.ямичка,дупка.ЛУЧИНА подпалки.ЛЬГОТА привилегия, облага, предимство.

ЛЮДНЕЙ гъсто населен;оживен.ЛЮК сп4ц. люк./Отвор за вли- занеТслизаяе в иецо: резер-воар, бункер и пр.,който трябва абсолютно да уплът-нява/ •

ЛЮЛЬКА: - тележки талижкова люлка.

ЛЮНВТ арх. 1.люнет./Полудъ- гов отвор в свод или купол, над врата или прозорец за осветление или като архит. елемент/. 2.подпора при ря-

88

•мм ва дъяга предмета, жионно помеяеино в джамияпрагм» за знатните хора от араб-

ЛЮСТРА полые*. синя исток/.ЛИФТ вж. зазор. ИШИОТГадт. бъркачка,месач

ха./Машина за разбъркване,ЛЮФТ-К103ВТ нужник./Неовър- омесване на някаква смес,зам с канализация и ори напълване фекалияте ое из-требват периодично/.

ЯЯ№ звън,дрънкане5тракане.1ЯПЛС дид. аленя камък»

М

МАГИСТРАЛЬ магкстражз,гхааон път: иооо,ж.я»лянНя,ВоХО# провод я пр. г - т о рм о йШя главой спирачен въздухо-провод. ,

МАГИИ* до», магяези*.МАЗАИКА къдурка от глина.МАЗАР мрм* мазер»/Място за покжонеяяе при погребална процесия: - мссюлманскя изток/.

МАЗВЛЬ вид длето.МАЗЬ ^пщ. смазка| - колесная • катран»МАЙДАН арх. могдаи|плодад.

/Главен градски лдоцад в източихте феод.градове/.

МАЙХАН палатка./Монголия/.МАЙНА дупка /в заледена река, езеро/.

МАЙОЛИКА опщ. майолика,деко- ратявна мозайка,керамика»

МАКАДАМ даде, макадам./Вид пътна настилка по името на Мак-Адам/$ - дегтям^» кат-ранен м»

. МАКАНЖВпотаняне.

леф^Кд^*«;«йЙШ-««мк.

яМ-Чвр»/»

ка»/Маинна за разбъркване,

маса: бетон, глина и пр./. МАЛАИТ^одл. малахит./Мине-рал о ярко зелен цвят.Из-ползува ое за облицовке,ор-наменти, окуяптури и др»/.

МАЛКА ътъжния,гьоиия,винкел. МАЖвВЗЖШ: -ая долага път,по който рядко минават.

МАЛОЗЕМВКЬК безимотиост.бед- ноо^недостиг от земя»

МАЛОМОЧНЫЙ незаможен,беден» МАЛЬТА 5ММ-. манта /мин» катран, мех асфалт; полутечен би- туц/.

МАЛЯР бояджия.МАНДАЛАМ ар2» входна част на индийски Ярам.

МАНЕРА ваблон /за боядисване яа тапети, цампосваяе/.

МАНЖЕТА деди уплътнител./Кожен или гумен пръстен зе уплътняване на буталата на водни помпя,хидравлични пре-си н др./.

МАНСАРДА дрд. мансарда./Таван-ско жиляцно помещение/.

МАНСАРДНЫЙ тавански. МАРГАНВЦ хим. манган. МАРЕОГРАФ хидр. мареограф.

/Уред,който автоматично за-писва колебанията на водно ниво/.

МАРКА) - геодезическая посто-янен репер.

МАРКВР дпдц. маркировеч,чер-тилка.

; МАРМгШВВмаркяайдер^Геоде-

•М1

- 89

МАРЧЕВАНА марчеван./Дъска-ша-блон по който се прави про-фила на изработката пра ту-нелни работа/.

МАРШ рамо; - лестницы рамо на стълба /Частта от стълбата м/у две плоиадхи/.

МАИЛИ марши./Крайморски низи-ни/ .

МАРШРУТ ж.п. - сквозного про-хода м“за транзитно преми-наване.

МАСКАРСН арз» барельеф./Скул-птурен детайл във лад на ' глава или маска/.

МАСЛО: - горючее мазут; - до-рожное пътно маело* - каме- ноугольное каменовъглен ха- транг - сосновое терпентин*- соляровое соларово м.*- тунговое китайски лак; - эфирное етерична маело.

МАОТАБА арх. гробница /на "гнпетвяя знатни хора/.

МАСТАК остар. изкусен«опитен майстор“

МАСТЕРОК мистрия.МАСТЕРСКАЯ работилница* -йе

п у т и дистанционные секцион-ни работилници поподържа-нето.

МАСТИКА 1.смесь,лепилормад- жун*смазка,замазка./Смеси, хами с различен състав,упо-требявани за различни цели: слепване,смазване.предпаз-ване на предметите и пр./. 2. - для полов паркетин.

МАТ рогозка /конопена или от хамъи,слама и пр./.

МАТЕРИК 1.материк,континент. 2.с.ст.основна почва,под- почва. 3.основна скала /не- жо/.

МАТЕРЧАТЫЙ направен от плат.МАТИЦА сгрт. таванска греда

/главна/.МАТРАСИК спец, армировъчно

♦ дюшече./Армировка.положена като основа иа, една стома-нобетона плоча/.

ЫАУЕРЛАТ смок./греда/* над- задна греда,надзидна сто-лица* основна греда,под-ложка* венчалница.

МАШИКУЛ1 ар^.^сщ^. 1. навес. /Навес на конзоли в/у кре-постна стена с отвори - бой ници,гледащи към основите на сградата,през които се стрели,хвърля камъни и пр./ 2.самите отвори на навеса.

МАШИНА» - врубовая подкопка м.* - загибочная огъвачка. /За огъваше иа армировачно желязо,ламарина/ * - зава-лочная засипначна м.; - клепальная нитовачжа* - корчевальная изхоренячха;7- хромкозагибочная Фданцо- огъвачка* - шдалозарубочная м.за задялване на траверси.

МАЯК 2,п|Д. _1.фар,маяк. 2.сиг-нален знак* колче, пикет*- штукатурной 1.майка./Мз- равнителна летва,по която мазачите се водят за да стане мазилката еднакво дебела и равна/. 2.пътечка, ивица /от мазилката,напра-вена от мазачите за да се водят по нея за да стане мазилката еднакво дебела/.

МАЯТНИК махало.МЕАНДР А.хидо. извивка,ръкав на река? последователни лъ- катушки на речно корито. 2. ард.меандър./Особен вид лентообразен орнамент във вид на начупена или крива линия със- завивки. По името на Р.Меандър -Мала Азия/.

МЕГАДИТИ арх. "големи камъни" /Паметници,оунасяци се към първобитния период/.

МЕГАРОН арх. мегарон./Главно правоъгълно помещение на гръцкия жил.дом/.

- 90 -еМВДВЗДКА 1.количка /за превоз- икономическж,маломоцев.ване жа товара ръчжо,напр. багажжа колжчжа.по ж.п.га-ри/. 2.рукаж./ДървоДеложо стъргало о дведръжхл/. 3. □ерфораторха.

МЕДИАНА нах» маджажа./1.Пра-ва, о вад инкваца върха жа триъгълника еже вредата жа срежулежаната жу отрава. 2. Величина за врнзнажа на" ня-какво жвленно имаца осигу- ренноот 50$/.

МЕХА вежда, еявдр. МЕЖДУПУТЬЕ ж.п. междулиние.

/Разстоянието от оо до ос на коловозите жа двойна ж.п.яжния/•

МЕЖЕВАНЖВ размерване,опреде-ляне граници на земи.

МЕЖЕВАТЬ разграничавам,пре-карвам меада,граница /м/у землени участъци/.

ГЛ VННЫЙ: - разход средне жаличеотво жа водата в реви-те в периода* на низките во-ди | - тровена средно водно ниво зперйЭДа жа низките водж /жжтжо-осежжжж период/.

МВЖВПЬ низко ниво на водата в режа.Срежа саГМВ - эоит меженних вед хоржзонт нанай-низкоииво на водите.

МЕЗСНМН арх. мецжижи./Полуетаж м/у приземния и първия етаж на сградата/.

МЕЛ 1.тебовжр. 2. геол. вреда.МЕЛЕТЬ пресъхвам,ставам пли-тах /за рева,езеро и др./.

МЕЛКК1 1.ситен,дребен. 2. платав.

МЕЛКОВОДЬЕ плиткост,плитчина, нжзво нива на водата.

МЕЛКОЗУБКА ситна пила.МЕЛКОТОВАРНЖК дребноразмерен дървен строителен материал.

МЕЛКОТОВАРНЫЙ дребностоков,

МЕЛОВОЙ тебвширен, крвдов. .МЕЛОЧЬ дробно нищо.МЕЛЬ плитчина,плитко място.МЕЛЬНИЦА: - паровая топкова мелница.• • *

МЕЛЬЧаНМЕ дробове,раздробя-ваме.

МВЛЬЧХТЬ наентияваж,раздро-бявам.

МЕНГИР арх. надгробен камък. /Памятник,отиасящ се кам парвобнтно-обц.период/.

МВНЗУЛА геод. мензула./Сас- тох се от тренога,планшет, отвес ж компас/.

МЕНЗУРКА &п&ц. мензура./Ци-линдричен сад с делении/.

МЕНМСК фид. мениск./Сарповид- жата изпъкнала или вдлъбна-та повархиоот на течност, намирана се в тясна тръбич-ка, цилиндър.Вдлъбната при мокрена к нзнъжнажа при на-мокрена течност/.

МЕРГЕЛЬ мергея.МЕ0СДОЗА ДПДН. месдоза./Вид динамометар/.

МЕНИПГТ геол. иенижнт./Вид скъпоценен камък/. Мекили- тоямй сланеп менилнтови ияети.

МЕРГЕЛЬ .геол, мергел./Утаеч-на глинено-варовита скала/.

МВССУР спец, измерителен ча- совиик./Уред за отчитане на отместването/.

МЕТАНТАНК или МЕТАНТЕНК хидр. затворен резервоар./В него се извършва биологично раз-лагане на утайката от канал-ни вода/.

МЕТИЗНЫЙ метален.МЕТИК ветриница,/Централна пукнатина в стъблото на дърво$ надлъжно напукване

91

аа дървесината/.МЕТКА белег: черта,точка} звал ара обработване аа материал.

МВТКМЙ топав, ясен «верев'Спо-лучлив.

МЕТЛ0ВЫЙ: - вит цжт от фали-ни или снопчета пръчки.

МЕТОП/А/ ар^. метоп./Четвър-тита краморва плоча м/у’ фризите и триглите на до-рийския отил/.

МЕТРОПОЛИТЕН ж.п. метро. МЕТИДТОК д о й д » метърцок.

/Прът е деления ва измер-ване дълбочинатана точ-ное т/.

МЕТЧИК ^пдц. 1.зъмба. 2.мет-чик {винт оре з /за правене варез във вътревната стра-на ,отверстието на гайката/.

МЕЧЕТЬ джамия.МЕК спец . мен$-номер наоитО.

/Йярка за определяне гъсто-тата на«дупчиците ва сита на 1 ом'У» '

• МВТША арл» метала*/Каменна' или керамичнаплоча .зКци- вада междината м/у два трк- глифа Въз фриза/.

МЕШАЛКА бъркачка вж. бетоно-мешалка.

МЕШКОВИНА зебло, кеневир.МЕШПК човал,торба} - баяласт- ннй баластове гнездо; - грязевой подбалаотя© корито

МИКРОПОРЖТ микронерит.МИКРОРЕЛЬЕФ геогр. ммврере- леф. /Най-малките елемен-ти на релефа: купчинки, къртичиви,малки вдлъбва-тники и Пр./.

МИКСЕР опер. 1.смесител. 2. бъркачка.

МИНОРА минора./Топло-изола-ционен материал/.

МИРА ,гедд. мира./Далечен не-подвижен предмет за ориен-тираме ва теодолит/.

МИХРАБ арх. вина /вътре в джамията/.

МРАМОРАЦИЯ омраморяваве. /Придаване изглед иа мра-мор/.

МНОГОГРАННЫЙ многостевав. МНОГОДЫРЧАТЫЙ с много дупки. МНОГОПАЗОВЫЙ многоканален, мвогожлебов.

МНОГОПУСТОТНЫЙ о много кухи-ни; праздники.

МЦОГОРАСКООННЙ стдт. с много наведени подпорки.

МНОГОСЕТОЧНЫЙ мвогореиотъчев. МОБИЛЬНЫЙ подвижен /ва колела/. МОГИЛА гроб.МОГИ1БННК дрзддд. гробница. МОДЕРН арх. модерно./Арх.стил/.

МОДЕРНИЗИРОВАТЬ или МОДЕРНИ-ЗОВАТЬ модернизирам.

МОДЕРОВ в.2» модерон./Едвсрёл- сова таливке/.

МОДЙ/У/ЙЬОН 2Р2. вид конзола. /Обикновено във форма тана ” *,поддержана изнесенанапред плоча,венчаела кор-низа ва корянтоквя или сложния ордер/.

МОДИФИЦИРОВАННЫЙ видоизменен.МОДУЛЬ модул /1.В техниката модулът изразява някои осо-бено важни величини. 2.арз. в архитектурата произвол-но избрана единица за дължи-на, кояте определя всички размеря на дадена сграда ка-то цели,дробим или кратни ва вея; - у п ру г о с т и еласти-чен м.} - ЭДУ«УтДРЛ..°АМ- ге м.нж елавтнчяоетта при преплъзване/.

МОДУЛЬ® арх. вж. модильон.

* 92

МСЙКА 1«мяячжа,промизачха,2.мивка,корито замиене, пране.

МОКРА стрт. мазаческа четка. ' МОЯ вълнолом.МОКВВОЙ» - едка» опусканена труди по кажа поединично.

■СВОТ чух.МОГОТОБОВД чукач.МОДОТОВДЩК дръжка н& чук.МСКОТОК чук) м.-кяРочка - зжяаю- см» т^утннй 8»а> - ' крампояоячух.

МСПОТБЙ млян.МОЯОТЬ меля;очуквам ка прах. МОНОБЛОЧНЫЙ едноблоков.

'МОНОКЛИНАЛЬ монокливала./Гън- ка ка земната кора само о един склон/.

МОНОКУЛЬТУРА монокултура. /Безсмеяно засяване на ед-ка плац а една к сеца кул-тура/.

МОН ОКУЛЯР го^Д. монокуляр. /Оптнимн^дрябор^в който се гледа е едно око/.

МСНОПТЕР >рх. моноптер./Актк-- чен храм. а кръгла покржта ■' келаяада без главно поме-

■ щение/.МСНОЙИЮ сяда. едвореяооз п*т.

ИШССТ<ашИЧКСКК1еднеднетен. МОРЕНИЕ /дравосням/ байцвано. МОРЕНЫ! байпиаи,боядисан е байц.

МОРШКА даа. байц. . МРРИСТАНарх.болямца /в

- арабския изток/.МОРЕТА Х.ТроВя,изтребвам, 2.

байцвам«боядисвам с

МОРОЗИЛКА камара за дълбоко замразяване.

МОРОЗОСТОЙКИ! студоустайчяв. МОРОЗОСТОЙКОСТЬ мразо-/студо/ устойчивост. '

МОСТ» мост арочный оводов /дъгов/ мост» - балочный гредов м.; - наплавной пяавац м.; - подвесной ви-сящ м.; - разводной разтва-рян се и.» - ра^ВВи рамков м.

МОСТИЛЬЩИК работнвкпо пави-ране»--настилане.

МОСТИТЬ 1.настилам,павирам пет,улица. 2.двяедксвам по-мещение.

МОСТКИ мостче /от дъски/.МОСТОВАЯ 1.паваж,настилка на пей. 2.павирана улица; - брусчатая павирана улица с блокчета; - булыжная калде- ремена улиц»; - торцовая дървен лаваж«/Сега се прила-га, за подове на заводя,це-хове/*.

МОСТОВОЙ» - переход ■ мост.МСТ ОДРОМ спда. мотодрум. МОТ&РВАГСНж .п . мотриса.МОТЫГА мотцка.МОХ, МХА мех.МОЧЕЩИНА мокрике; герои./Поч-вен район наситен е вода,но ое изпарява от почват» тол-кова вода,колкого се полу-чава в нея от подпочвените води.Там обикновено има бо-гата зелена трева,растител-ност/.

МОЧКА или МОЧЕНИЕ топене,кис-не не.

• Ц1ГЯ 1ИЕ павиране,настиланона пет.

мещ: настлан, павиран.МОЩНОСТЬ» я.на валу ефектив-на мощност,предаване от ва-ла на двигателя; - на крюке м.на теглене.

МУКА прахообразен продукт; -

93

каменная намаяно бранно. Тизаояазпм ее жато състав-ка част на асфалтов» смеси, жато пигмент на циментови и- декоративни разтваря/. т

МУЕЬДА 1. задана 9 синклинаяа. 2.2,П2Де корито,ул®й, корит®» образен илж улееобразей" сандък за пренасяне вазу* ровиия.

МУХМРА арл» чулка. /Детайл,. преф»/.ЮТИЯ 5Ж&. мумия./КврвЩщжн®- червена боя/.

МЖдаТУК струйидо»науот»Ж накрайник дом тръбдметг; маркуч. ' ■ : •

МЛШЦШШЬИКЙ оемоуправдлввд.МУРАВИТЬ гланцира**» гладкое- вам..'

МУРАВАТЬ зидам с жал» глин®.МУСОР 1.смет./Къщнаи уличка/

2. строителни' отпадъци.МГООТОПРОВед сметопровед»,вахта за боклук.

МУТУШ1Р2» мущум./Плооки издатини. йод изнесената напред плоча до корниза при дорийския ордер/.

МУТЬ мътилкам у фе л ь спдц. муфел./огнеупо-рен. съд*поставящ се в вещ за изпичане през него.к® емайлни,порцеланови и др. изделия»за да не се зася-гат те от огъня/.

МУФТА хе&®» съединител; зуфа /прй“т ръби/,спряг,куплунг? - жесткая неподвижен,глух, корав съединител; - пере-кидная нажалитея.редуктор /яри тръби я др./; - ревер-сивная хадообрздачна м«; - рукавная муфа з® свързване на 'маркучи; 8-' стяжнаа., зата- ная обтегач; - .удражаак тег- личдо м.; - паровая ябълков съединител.

МКИСТЙ1 мъхест, мъхнат. .МайПШМ пенлив.МЫЛО пенесто вещество; - кани-фольное какофонно пенесто вещество.

МЩОНОФТ яофтенов сапун.МЫС Х4ВД&. нос./Вдадена част

'от сувата в морета/.арсен.

МЯТЬ 1.мачкам. 2.меся. 3,ва-лям. 4.тъпча. 5.оформям чрез натиск /глидо,желязо и пр./.

МЯТЬД мачкане,меоеке;чукане, очукване.

В

НАБЕГАНИЕ настъпване,навива-не /на въже,ремък/.

НАНЕШНАЯ 1. крайбрежна ули-ца. 2.кей.

НАВИВКАа - сальника санников уплътнител /набивка/,

НАБИРАТЬ Г.набмрам,събирам.2,ж»д. веемом' / вода«въгхж- ща/.”3.добирам /за печат/.

НАБОЙКА щампован плат.НАБОК на една страна,накриво.НАБОР сщц. комплект;набиране.

2.д.д. “ >ОДМ вземане на во- да; -топлива вземане на гориво.

НАБОРЩИК словослагател,печа-тар.

НАБРАННЫЙ нанизан.НАБРАСЫВАНИЕ нахвърляна; - раствора изперламване.на-хвърляно на разтвора.

НАБРОСКА насдоваяе,напъяване; нахвърляно; - каменная за- скалявано; -доменен насип.

НАБРОСОК окича,наброска; идеен план,чертеж.

- 94

НАБРЫЗГАТЬ ха напръскам.НАБУХАНИЕ набъбване.НАБУХАТЬ набъбва.НАВАЛ или НАВАЛКА 1.товарене

/чрез насипване/. 2.куп, грамада; навалом в насипно състояние, на куп.

НАВАЛИВАТЬ натрупвам,струп- вам,нахвърлям;натоварвам.

НАВАЛЬЩИК товарач.НАНАШИВАТЬ натривам с восък, навосъчвам.

НАВЕДЕНИЕ 1.полагане. 2.по-строяване. 3.насочване; - краски полагане на боа; - моста построяване иа мост;- труби насочване на тръба-та.

НАВЕРСТАТЬ да наваксам.НАВЕРТКА 1.ръчен свредел, бургия. 2.дупка,пробита с такъв свредел,» и самото провъртване. 3.гайка.

НАВЕС.1.навео,страха,сушина, сайвант. 2.надвиснала част /от нецо/.

НАВЕСИТЬ, или НАВЕШАТЬ да ока-ча, да закача.

НАВЕСКА 1.панта. 2.окачване. 3.отмерено,претеглено коли-чество от вецеотво*

НАВЕТРЕННЫЙ обърнат към вя-търа.

НАВЕШИВАТЬ прикачвам,окачвам.НАВОДИТЬ 1.насочвам;наглвся-вам /обектив/• 2.придавам /лъскавина.гланц/.лъскам,З.поотроявам /моот/.

НАВОДКА 1.ВЖ. наведение; 2. «»п. - овйХйфарл регулира- не на светофара. 3. - на резкость нагласявана на фокус.

НАВОЗ оборски тор. НАВОЗОХРАНИЛИЩЕ торите.НАГЕЛЬ 1.крив "Г"-образен

гвозде* /понякога с парез/. 2.дървен .гвоздей /човид/, клечка, дюбел /тибла/.

НАГЛИНОК геол, вид глина.НАГЛУХО плътно,херметично;

- - закрыть дверь да затворявратата плътно.

НАГНЕТАНИЕ нагнетяване./Вкар- ване на течност иди гае под налягане/.

НАГНЕТАТЕЛЬ компресьор.НАГ СЛОВНИК наглавник,пръстен, гривна; - сва* гривна на пи-лота.

НАГОН 1.прииждане♦/Повишаване стоежа на водата кра* брега на река,езеро,залив поради изтласкването и от вятъра към брегд/• 2.надгонване.

НА-ГОРА нагоре, на повърхно-стта.

НАГОРНЫЙ планински, висок.НАГОРЬЕ плато,възвниенест.НАГРАДКА фуконванц./Вид трион .с подсилен гръб на листа за да не се огъва при рязане и да се получават прави разо-ве/.

НАГРОМОЖДАТЬ натрупвам.НАГРУЖАТЬ натоварвам.НАГРУЗКА 1.натоварване,натова-реност; заетост. 2.товар; - ветровая натоварване от вя-'тър. ■

НАГРУЗЧИК товарач.НАГРУНТОВКА грунтираяе./Пос-тавяне иа основата,първия пласт бод/.

НАГРЯЗНИТЬ да замъроя.НАДАВЛИВАТЬ натискам,налягам.НАДВИТ яадаиъзване.надхяъзна- тмна /на пластове/.

НАДВИГАТЬ ж.п. набутване на състава.“ “

' НАДВИЖКА 2.д. намествано; -

пролетного 0ТЭО8ИЙ намест-ване на връхната конструк-ция /на мост/.

НАДДВЕРЬЕ ^т^т. издатина над вратата.

НАДЕЖНОСТЬ сигурност.НАДВИ дстад» дня,парцел,зомя.НАДКСЖ цепнатина»НАДИР асхр. надир./Противопо-ложната точна на зенита ,к©- его се намира точно под краката на наблюдателя/.

НАДЛАМЫВАТЬ начупвам.НАДЛОМ 1.начупване,пукване, неполно счупване. 2.счупе-но /начупено/ място.

НАДОБНОСТЬ необходимост,по-требност,нужда.

НАДОКОНЬВ стрт. стена над прозореца.

НАДОЛБА и НАДОЛБЫ преградни колове»прелезна ограда /от забити нагъсто къси колове/.

НАДПИЛ зарязване, врез.НАДПИЛИВАТЬ разрязвам малко, донякъде“о трион. ■

НАДРЕЗ яли НАДРЕЗКА зарязва-не, врез. /Всякакви зареви за жлебове,длвбове и пр./.

НАДРУБ или НАДРУБАНИЕ 1.за-сечка .засичане,направено с брадва. 2.засичане.набеляз-ване ./Мястото от кадет® же ©е оформи преход от едно сечение ва обработвания предмет към друго/.

НАДРУБАТЬ засичам.НАДРЫВ 1.разкъсване,леко скъ-свано. 2,разцъфване.

НАДСМОТР надзор.НАДСМОТРЩИК надзирател,над-зорник.

НАДФИЛЬ иглена пала.НАВЗД отбиване»възкачване» преминаване в/у неие» -

жодеоа жа обочжст възкач-ване,преминаване на колело-то в/у банкета ва пътя» - наездом отбивайки се /с превоако средство/» измина-

. вана.пропътувано /с превоз-но средство/| утолявано /на път/.

НАЕЗДИТЬ 1.ДВ измяна /с про- • возно средство/» яоФер иаоз

изижаЗООООкмГбоз ремонт2.да утъпча /път/. З.да връхлетя,да се блъска /при пътуване/.

НАЕЗЖАТЬ 1.изминавам /с пре-возно средство/. 2.утъпквам /път/. 3.натъквам ое,блъс-кам се /при пътуване/.

НАЖАТИЕ натискане.'НАЖАТЬ да иатясна, да налегна НАЖДАК вмиргел.НАЖДАЧНЙ1 вмиргелсв» -ая бу-мага глаз-папир»нкурка» -ое полотно ажурна.

НАЖИМ 1.натиск,натискане.на-лягане, притискане. 2,при- тнскацо приспособленке. 3. побито място от натискане.4.надебелявано /при писане с перо к пр./. З.^п^х.ско-ба» преса. . *

НАЗЕМ оборски тор,НАЗУБОК вид пила.НАИКОК тинеста утайка /оста- нала^след оттеглян® на прж- доили вадя/.

НАИЗНАНКУ наопаки.НАИСКОСЬ косо,износе,под яа»

' клон» по днагон».НАКАЛ или НАКАЛИВАЛИ нажежа-вано,нагряване^ до бяло.

НАКАЛЕННЫЙ нажежен.

НАКАЛИВАТЬ нажежавам,нахаля» вам.

НАКАПЛИВАТЬ натрупвам, съби-рам.

ШВл'АДКД1'.®жалжа^плистмняа. /Ддаж^яитедмастраничва

.-.' планка лрж. онеждан® жа две греди,реяси ипр./« 2,яа~

. жяажжа./Плас«инка»лоотавя- .. на - в -.някои триони се - частя за да ое износва тя,а не частите/. З.покривка./Поо- тавяне на адиж нов плаот от

-ХЛйУГ материал,в/у д₽уг ■» ос,-> навок/.4.обиияла»яадял««а, подплата;.«гралвеоваарел-

.. аова нахладжанвръзка./Сто- :. бйвт«ве,пбо.рвдот»2Кко1то

..- ..ае< съадинязатдяервлеи; - ..... - аянзммкая няаниа /наклйд- жа/зачалисеъадин1гаане.

- /Пл очяа»к©я»о..служи да.' вЖъряаекнтозоялн белто- .

- ве отатраяа дв& оламента от ■ стоманенахонструкция, коМтооо врекат о челата ом/. . - ‘

НАКЛАДНАЯ товарителница.:е.'4,из?лая-

- 95

НАКАТ стдт. 1.гредоред. 2. „ -. настилка ©т дъакя в/у грб-*- ".доред. З.пъкнож /главата от каратавана/,. 4.^.д.наз-

■ леи./Постепенна?© избутва-.но на метала на бандажа вам вънпняя му раб поради търкаляното му пр редейте; накатом евобедек ход на автомобила по инерция. .

НАКАТАННЫХ.1»накован. 2.рифе- лувви} .-■'-знав- валцуван знак. /Зная.надпио ,пемпел - на .вал-

. цуваиоиз делне, яаправеипрл самото валцувано/.

НАКАТАТЬ да отъпча,да-изравня» да.преправя/път/. ап^ц.да

.... ржфелжрувамв да аарежа.НАКАТИНА, с^и. дъска или гре-

- даотгредорелцплоча/бт -- м/у етажва прекрада/.

НАКАТКА 1.накатжа. 2.рифелу- ваяе. З.назъбяло. - 4,из?лая- даиова.изделие чрез при- тискяне.З.валяк/за боядис- НАКЛАДНОЙ поставен отгоре; вана/. 6;зъбило /Сечиво за назъбване/. Т.утъпкваие /на път/.

НАКАТНИК ст^т. дървен мате-риал./Върлини, дъски,талпи

'. аа шаковаване иа пед иди '■ • ■ таиаяожежокрияю/.... 2.яа- лНк /за нанасяне боя.лрпи-

■ -жоии нр«/. З.въвара*он- ме-...„ханвзеМг-.--.НАКАТЫВАТЬ 1.яанасям бея о валяк.■2;валирам. /нът/. 3. нравя резба на. винт» 4. на-браздявам, рифелувам. 5,на- клепяам. .

НАКАЧИВАНИЕ напомпване.НАКАЧИВАТЬ напомпвам.НАККРНИТЬудрям.отбелязвам цеитър /за пробивано ка дупка/-;цаятрувам.

НАКИДАТЬ-Да нахвърля, вж».

НАКИДКА 1.наметка. 2.покри-вало.

допълнителниразходи.

НАКЛАДЫВАТЬ 1.покривам;слагам, п оста вям/бон/. 2.натрупвам,

..... натоварвам,струпвам /извест-но количество/.

НАКЛЕЙКА-лепенжа,етикет; ж.п.- вагонная вагонам етикетТ

НАКЛЕПклапаие./Състояние на . метаяа алед етудвяа дефор-мация ,об работка/.

НАКЛЕПКАала ЗАКЛЕПКА 1.за-нитване. 2.замитана част. 3. яитовшев.

НАКОНЕЧНИК накрайник,наконеч-ник./Всяка направа^край,ухо, скоба,кува.ояовкНа пр.,с кеят» заварява дадена чает запредпааваието * ада е

.друго някакво предназначе-ние/ .

НАКОПЛЕНИЕ насъбиране,натруп-ва не.

НАНОСНЫЙ поставен косо.

у.

97

НАКРАХМАЛЕННЫЙ колосан.НАКРЕНЯТЬСЯ наклонявам се за-веждам -се настрани.«

. НАКРИТ Хв2л» накрит./Вид гим-на/.

НАКРОЙ припокриване,възояда- ' не, засядане.НАКРОШИТЬ да натром,да иа-

- дроби,да марева.НАКРЫБКА финна мазилка.

, НАКРЫТИЕ ма^ съвпадение.НАЛАЖИВАТЬ привеждам в ред, оправям,натъкмявам.

НАЛАДКА на гласяваяе,оправяне, натъкмяваие,регулираме, центриране. ..

НАЛАДЧИК нареждан,регулирован.НАЛЕДЬ ледена кора,заледява-не «поледица.

НАЛЕТ явлен./Налепвали час-тици, прашинки по.нещо/.

НАЛИЧНИК ста». 1.первазна рамка,летва /около фасада, яа врата,прозорец/. 2.под-проз оре чиа дъска. 3»иилд /ключник/./Метална пластин-ка с дупката за ключа/. 4. арх.хорпз «обрамчвам отво-

. ра”на врата илн прозорец.НАМАТЫВАНИЕ намотаване.НАМАЧИВАНИЕ дли НАМОЧКА на-кисване, намокряне. <

НАМАЩИВАТЬ павирам«облицовам /с камък/.

НАМЕРТВО плътно,неподвижно.НАМЕТ 1.яавес,заслон. 2.стдТ. хастар./Първото грубо из- пердашване яа мазилката/.

НАМЕТКА 1.проект,предварите-лен план. 2.спец* прът./С деления за измерване на дълбочини на живи сечения/.

НАМЕТЫВАНИЕ вж. намет.НАМОЛ смляно количество /от някакъв смилаем материал/»

НАМЫВ 1,нанос,утайка. 2.наси-пана земна маса от земен пулп. |

НАМЫВАТЬ нанасям,натрупвам* /земна маса и камъни/ за преграждане на вода,

НАИНИНОЙ наносен,донесен, утаен,уталожен' от вода.

НАНОСЫ» - взвешенно плаващи, суспендиращи наноси вж. взвесь» - докнне дънни н.

НАНЯТЬ да наема. -НАО$ ар^. главно помещение на античния храм.

НАПЕЛОК ^азг. пила вж. на-* ПИЛЬНЯК."*

НАПИЛЬНИК пила; - бапхатнмй шлайфпила; - драчевнй елоа

. п.,брусовка) - личной сит-на п.; - пазовый нож-пила.

НАПЛАВИТЬ наварявам,наслоя-вам метал.

НАПЛАВКА наварка,напластява-не на нов метал в/у стар.

НАПЛАВНОЙ плаващ; - мост пла-ващ /понтонен/ мост.

НАПЛЫВ 1.нанос,тиня,утайки.2.дефект на дървен материал /буца,нарастък/,които много намаляват якостта му. 3.на-трупване на много боя на дадено място при боядисва-не. 4.тгрс>°. изгърбване,на-бръчкване на настилката.

НАПОР напор;натиск;височнна на налягането.

НАПРДВКА нагласявано,пригаж-дане /на сечиво за работа/.

НАПРАВО надясно, вдясно.НАПРЖАТ под наем.НАПУСК •А.наддавка. 2.дипла; подгъв;гънка. 2.арх.издаде-на част /на постройка/, надвие,издатина. 3.застъп-ва, застъпване.припокриване.5.пускане /вода в резервоар/.

98

ИАРАЩЙВАЮШ ваооомиог даже.

<*

НАУШНИК ЯТДТ. ребрена снад- ха)иаатмжа /към покривна-та ребра,ва да се намали полегатостта ва ската в долавя му край/.

НАРОСТ 1.утайка,отлагане,кот-лов камък. Й.нараотък /де-фект от отливката/.

НАРОСТОК смалена.удължаваща. част.

НАРТЕКС арх. вж. притвор.НАРУБКОЙ зарязан.НАРУБКА маоечха, рязка.НАРУЖНОСТЬ въижност.НАРУЖНЫЙ амвон.НАРУЖУ иавм /посока/ .НАСАДКА *1.набивана,надиване, лЕвхжуававо^ 2.жапжа. /Къса гродвчкВ'вал пилоти,стойки, стълбове/. 3.пълнеж.

НАСАДОК къса трвба,прикрепе-на жъм отвор ва резервоар) ховоихальвмй в. кововлахва тръба. *

НАСАЖИВАТЬ нахлузвам, надя-вам.

НАСВАЙНИК ЯТДТ. валка /вад пилот/.

НАСКВОЗЬ от край до край) напълно.

НАСЛ СННЫЙ: -ая нога март ей, ребро /от покривен гредо-ред/) -ме стропила покрив-ки ферми.

НАСЛУЗ горев лад./Горвообра- зуваж се ледов.пласт,се явява в резултат ва замръз-ване ва вода излязла над леда или на стекла се вад вада, вода, замръзнала впос-ледствие/.

НАСОС помпа» - дна цемента пневматична помпа за цимент)- коловратный ротативна в.)- поршневой бутална п.) -

пропеллерный витлова п.) - Фекальный Фекаяна п./За оп-разване на нужничим ями,за изпомпване на канални води и пр./) - шестереночный зъбна п.

НАСОСНАЯ помпено помещение. НАСОСННЙ: -ая установка пом-пена инсталация,уредба,

НАСТ замръзнала снежна кора. НАСТАВКА снадка,наставка. НАСТЕЖ вирохо /отворен/. НАСТИЛ 1.настилка /на път/.

2.наковка /на под,покрив и др./.

НАСЫПЬ насип.НАТАСКИ подхожумини,издутини.

/Дефект ..при боядисване с блажна боя/.:

НАТРАВЩИК байцвач./Майстор по байцове боядисване/^ —

ПАТРУБОК щуцер) наставка на тръба.

НАТЯГИВАТЬ опъвам, обтягам. НАТЯЖЁННЕ обтягане,опъване, - затягане) напрежение. НАТЯЖКА опъване,изопвана.НАУГОЛЬНИК 1.ъгл бмер,винкел, гьсния. 2.метална оковка, поставена в ъгъла на нещо.

НАХЛЕСТКА съединение с възся- дане «застъпване,припокрива-не ) внахлестку със заетъп- ване.

НАЦЕПКА закачане,прикачана /с кука/.

НАЧИНЕННЫЙ 1.запълнен,изпъл-нен /отвътре/. 2.подострен /за молив/.

НАЩЕЛЬНИК перваз,первазна лет-ва) лайсна,лайсник./Профи-лирана летва,която служи за покриване на фуги между дъски, м/у под и стена и пр./.

НАЩЕЛЬНЕЙ за покриване на

99

фуги,цепнатини,пролуки. НЕБОСКРЕБ небостъргач. НЕБУЛЯРНЫЙ астр, небулозев.

/Състоящ се от газови об-лаци/ . ‘ - ■

НЕБЬЮЩИЙСЯ нечуплив,ветров- лив.

НЕВЕСКИЙ лекичък, ве тежък НЕВЯЗКА оп$ц. веоъвпадевие, несвързване) ве попадане точно, липса на свръзка) нвсключване на верига /мрежа/.

НЕДОГРУЗ недояатоварване.НЕДОДЕЛКА назевъриеност.НЕДОМЕРОК предмет,който вяма необходимия размер.

НЕДОПАЛ или НЕДОПЕК ведопече- "во глинево изделие,недопе-чено нещо.

НЕДОСТАЧА недостиг,липса. НЕДОЧЕТ недостиг,дефицит. НЕЖИЛОЙ необитаем,негоден живеене.

НЕЗАТО1ЛЕННЫЙ на залят /отда/) - прыжок назалят скок. /Вид ззързваие на бурен по-ток със спокоен/.

НЕИЗВЕДАННЫЙ неизследван.НЕНАСТЬЕ дъждовно,облачно време, лоно време.

НЕОБОЖЖЕННЫЙ веизпечев. НЕПЛАВКИЙ мъчнотопим,трудно- топим.

НЕПОДТШЛЕННЫЙ хидр* незалят.НЕПОЛАДКА нередност,неизправ-ност, неуредици в работата.

НЕПРЕРЫВНЫЙ непрекъснат.

НЕПРИМЕНИМЫЙ в еприлохни,него-ден за работа.

НЕРАЗБАВЛЕННЫЙ неразредея.НЕРАЗВЕДАННЫЙ геол. непроучен, неизследван.”

НЕРАЗРЕЗНСЙ -ая балка вепре-

за

во—

късната града.НЕРАЗЪЕМНЫМ неразглобяем,не- разединяем.

НЕРВЮРА ар^. ребро./Съставна част от носещия скелет на свод /готически/.

НЕРАВНОПДЕЧМЙ неравнорамен. НЕРЕСТОВЫЙ риборазвъден.НЕРЕСТИЛИЩЕ риборазвъдище.

/Специално място кадете ри-бата си хвърля хайвера/.

НЕРЖАВЕЮЩИЙ неръждаем. НЕСКВОЗВОЙ задънен,сляп,не-проходен,неотворен от край до край*

НЕСОМЫЙ НОСИМ.НЕСПАРЕННЫЙ неочифтосан, ве свързан нс двойки.

НВСТВОРННЙ ст]>т. безкрилеи /за прозорец/.

НЕФ неф /кораб/./Надлъж-на чает ва зап.евр.християн-ска църква,обикновено раз-членена о колонада да на главен кораб /неф/, който е по-висок и и странични - по 1 или 2 нефа. Терминът неф ое упот-ребява в за светски сгради с подобна конструкция/.

НЕХВАТКА недостиг, лицоа. НЕХИТРЫЙ прост,обикновен) - инструмент прост инструмент.

НИВЕКИР нивелир./Инстру-' мент за геометрично опреде-ляне ид разликата м/у висо-чините на точки от земната повърхнсот/9

НИГРОЗИН зим. вад черна б<м.НИЗ долек етаж,долна част,дъ-но, долна страна.

НИЗМЕННОСТЬ Низина /о надмор-ока височина под 200 м./.

НИМФЕЙ арх. нимфей./Съоръже-ние,посветено на нимфите/.

НИППЕЛЬ нипел)тръбен съедини-тел.

или арка-

по-вирож

- 100 -

НИТКА или НИТЬ 1.ягам< 2. гребанътжавинтовнарез.3.единична зодопроводна тръба,единична ж.п.релса.

НИША &$%.,, ниша./ВдяВбнатннв в с*фиа за радиатор.пкаф*» додав,за релефпост на фаса-дата на сграда ипр./.

ВОВОАЗБОЗУРИТ новоаэббзурит. /Взд топлоизолационен ма-териал/.

НОВОИЬ вид безир.НОЗОСА драче, подпорка.ЮНОЙ крачен» '- т о рм о з драйва едарачка.

НОЗДгаВАТОСТЬжуплмвост.по- РИСТОСТ.

НОЗДРЕВИНА кухина.» тухлата. НОНИУС г вод. вж. верниер. НОРИЯ сп^ц. транспортна лев-4 та»елеватор,нория.

• НОРКА дупка,дупчица /на жи-вотно/ •

НОРМАЛЬ 1.нормала. 2.норматив» .ведомствен стандарт.

НУЛЕВОЙ.» -ые работ» ногате разликите клонит ком нула.

.НУТАЦИЯ аодр. нутация$ - оси земли н.на земнатаос,/Пе-риодично мзмАняне на накло-на на остта/.

НУТРОМЕР спец. вътромер./Ин- струмент за измерване на вътр,размери/•

НЫРЯЛО спец. дъкго бутало, гмурнало»плунжвр вж» плун-жер» -. насоса плуяжеряо бу-тало на помпа.

НЬЮВЕЛ спдц.’ нювел./Топлоизо-лационен материал/.

О

Ш2АПСЙ 1.междуетажна прегра- вж. перекрытие. 2.капак

ВК* горбыль.

ОБВАЛ срутване(пррпадАне, .хлътване»• - сиажимй лавина.

ОБВАЛИТЬ врва» 1.Събарям, • срутвам. 2.посипвам о надо» настилам. 3.правя насип около /пред/ надо е/у на-

‘ воднанне.ОБВАЛОВАНИИ сп^Ц. укрепване

• о ди га, обграждан е с. насип лсрев^г наводнение ? .Цжкаля- не,обкръжавана с зал /Ва-син/. .

ОБВАЛОВАННЫЙ заобиколен с вал;

ОБВЕРТКА завиване,обвиване. ОБВЕРНУТЫЙ обвит.ОБВЕС гренка в тегленето.ОБВЕХСВАНЙЕ или ОБВЕШЕНИЕ

^ддд..жал ониране,обгражда-но;

ОБВЕСИТЬ да излъжа някого при .теглено.

ОБВИНИТЬ да жаленирам,да пот ставя жалони.-

ОБВОД ИЛИ ОБВОДКА 1.огражда» не,вънкно опертайне,ежожтур- вано «контурна линия. 2.пер- ваа /около нецо/,обход,об-хождане, заобикаляне /на нещо/,

ОБВОДНЕНИЕ 1.снабдяване о во-да /на местност/• 2.навил- ване във’вода за набъбване.

ОБВОДНИТЬ да снабдя /местност/ с вода.

'ОБВОДНОЙ: - канал напоителен канал вж. отводной.

ОБВОДНЫЙ обходен» - канал обходен канал.

ОБВОЛАКИВАТЬ обвивам»обгръ- дам,.обхващам отвсякъде.

ОБВЯЗКА 1.обвиване.обвързване. 2.превръзка,свръзка./Еле-мент ,част,рамка,която съединява частите на плоска или пространствена конст-рукция/. З.спац. външна

- 101 “рамка,пояс. 4.паянта.опа- янтване? - дверная каса на врата? - железобетонная стоманобетонен пояс.

ОБГОН надминавано /с превоз-но средство/.

ОБДЕЛАТЬ 1.да обработя. 2.да облицовам,да покрия. З.да поставя в рамка,да обкова? - канал да облицовам к.

ОБДЕЛКА 1.обработване,дообра- ботка. 2.облицовка на под-земно съоръжение. 3.изобщо завършване на нещо.

ОБДИРКА 1.олющване,обелване? грубо обстъргване. 2.обел- вачка./Машина за обелване на дървесна кора/.

ОБЕЗВОЖЕННЫЙ обезводнен. ОБЕЗ^РОВАНИЕ обезмасляване. ОБЕЗПЛИВАНИЕ премахване на тинята.

ОБЕЛИСК арх. обелиск./Древно- египетсж“ висок четириъгъ-лен стъ.б с пирамидално за-острен връх/.

ОБЕР-&АСТЕР главен майстор.ОБЕРНУТЬ 1.да обвия,да увия, да пакетирам. -2.да обърна.

ОБЕРТОЧНЫЙ: оберточная бумага амбалажна хартия.

ОБЕГАИКА сп^ц. 1.пръстен, околищеТхалка /при съединя-ване на големи водопроводни тръби/. 2.перваз,околище на кръгло сито,решето. 3. Листова стомана свита на цилиндър.

ОБЖАТИЕ 1.пресуване,прмтиска- не,изцеждане,изтегляне,вал-цуване. 2.сглобка "зъб и длаб". 3.сплескване,свива-не, набиване /на стоманен блок/.

ОБЖЕЧЬ да изпека,да обгоря, да опаля /тухли/.

ОБЖИГ или ОБЖИГАНИЕ спец. 1. обгаряно. 2.изпичане /на

тухли/.ОБЖИМ вж. обжатие.ОБЖИМАТЬ притискам /от всич-ки страни/,натискам,пресу- вам.

ОБЖИМКА или ОЖИМКА. спец.1. главичарка /за занитване на болтове/, г.улееобразен чук-шаблон /в/у който се бие за изглаждане на кръг-ли изковки/. 3.притискане, пресуване.

ОБЖОГ обгаряне.0Б30Л 1.неоформеност.незаоб- леност /в четвъртита форма/ 2.капак /от бичен материал/ вж. горбыль.

ОБИВАТЬ обковавам,обшивам /с дъски/.

ОБИВКА обковаване,обшиване? тапициране.

ОБИТЫЙ обшит,обкован,тапици-ран.

ОБИВНОЙ обкован,обшиван? та-пициран.

ОБИТЬ да обкова,да тапицирам? вж. обивать

ОБКАЛЫВАТЬ 1,набождам./Правя дупки по някаква линия,по която желаем материалът да бъде разделен/. 2.изчуквам /дупки с длето по камък,за да се разцепи по линията на дупките/.

ОБКАТАТЬ 1.да валирам,да из-равня /път/. 2.да изпроб-вам,да изпитам /превозно средство/.

ОБКАТКА 1.от ъпкване,валиране ? трамбуване. 2.разработване /на превозно средство/.

ОБКАТЫВАНИЕ вж. обкатка.ОБКЛАДКА 1.обграждане обкръ-жавана с нещо./Подпълвана на праздники при опаковане в сандъци; каси/. 2.Обли-цовка.

ОБКЛАДЫВАНИЕ вж. обкладка.

- 102 -

ОБКЛАДЫВАТЬ 1.обграждам /от- вътре или-о*в1имЖ''йеж«/,-?; заобикалям. 2.покривам; облицовам

ОБЛАМЫВАТЬ ОЧупваМ.ОБЛЕСЕНИЕ залесяване.ОБЛОМ 1.счупване»отчупване.

2.мястото на счупването, откъртването. 3.парчета от отчупения материал. 4.част от арх.профил; чупка.

ОБЛ ОМСК отломка,отчупено пар-че от нежо.•.-Ж //

ОБЛОМОЧНЫЙ отломъчея.ОБЛУЧОК капра»ОБМАЗКА 1.изказване. Й.мазил-

. ка. 3.времево запушванена дупка с някаква пластична смес. 4,маджун.

ОБМЕЛЕНИЕ спадане на водата, понижаване нивото,изплитня- ване,ставане плитко.

ОБМЕЛЕТЬ да стане плитко»ОБМЕР 1.мерене,измерван®, преиерване. 2.грейка ари мерене.

ОрМЕИаМК изнервя»ОБМИНКА стискана /за уплътня-ване/ •

ОБМОЛОТЫЙ смлян.ОБМУРОВКА спец» зидария; об-лицовка, об'зиждане.

ОБМУРОВАТЬ иззиждем,обзиждем, зазиждам.

ОБМЯТМК смачквано,нзмачкване. ОБКАКАТЬ оголвам.разкривам.ОБНАЖЕНИЕ 1.гааж. разкриване, откриване .*’2Тогол ване, и з- лаз на повърхността. 3.по-казване на нежо да стане видно.

ОБНАРУЖЕННЫЙ намерен.открит, разкрит.

ОБНОСИТЬ обграждам /със сте-на, ограда, зид и пр./.

ОБНОСКА ст^Т. шнуровооколо. /Опънат на колчета тел«ка-нап, хойто показва очертани-ята на изкоп за сграда,съо-ръжение при изкопните рабо-ти/.

ОБОГНАТЬ да надмина,да над-; превари,/ -ОБОГНУТЬ А.да огъна /нещо около друго/. 2.да обиколя, да заобиколя.

ОБОД 1.окомовръетна обиколка; венец,кръг,обръч /около пред мет/. 2.кина. 3.ж.п.бандаж. 4.джанта /на автомобил/; - колеса вагона бандаж на ко-лелото на вагона; - попаня венец на буталото.

ОБОДОК иръГчВ,кант,тънка око-ловръстна метална ивица. /По ръбовете на предмет, ъглите на рамка и пр. за здравина или украса/< '

ОБОЖЖЕЗДЫЙ изпечен вж. обжиг.ОБОМ *апети».ОБОЙКА спец.тапицерия,тапи- цировка.

ОБОЙМА те^н. 1.гнездо,легло. 2.желязна скоба,хамут,об-ръч ,пръстен,венец.

ОБОЙМИЦА^сп^п. подвижен скри-пев; мажара /обикн./за вди-гане на тяжести;кофи,вар, керемиди и пр./.

ОБОЙНА жръбжи при дялане на камъни.

ОБОЙТИСЬ же струва,же излезе, ще коствува.

ОБОЙЩИК тапицер.ОБОЛОЧКА 1,стдт. черупка;че- рупкова конструкция. 2.ци-па, обвивка, вънж на покривка.

ОБОРАЧИВАЕМОСТЬ обращаемост, много кратка употреба.

ОБОРУДОВАНИЕ 1 .снабдявай©, обзавеждане /е инвентар, техи.средству/. 2.иисталм-

103

ране /на машини,апаратура, инсталация,въоръжения/«

ОБОРУДОВАТЬ снабдявам,обза-веждам /с Инвентар и пр./.

ОБОЧИНА трЯв» банкет /на път/ ОБРАЗЕЦ 1.образец,модел. 2, проба,пробно тялсцмостра. 3. еталон,

ОБРАЩЕНИЕ 1.обръщане,обръще-ние, 2.отнасяне,работа /с инструменти/.

ОБРЕЗ 1,ръб на обрязан пред-мет, образна. 2.ХРСП. сервм- тутна ивица /край път/} в обрез плътно съвпадане* точно,без излишък} - Фунда-мента отстъп /в зидарията/ на фундамента,

ОБРЕШЕТИНА летви,капаци и друг тъняобичен дървен ма-териал /летви,таванни и пр./ за обливане,

ОБРЕШЕТКА ст^т. летвена обшив-ка} решеТка,скара /от летви, бичмета/.

ОБРЕШЕЧИВАТЬ обкован,обшивая /с дъски/.

ОБРУБ 1.отсея,отрязано място. /Мястото въдете е отсечено дървото;отрязана гредата и пр./. 2.крепеж,околовръстен пояс,рамка от греди за пояс- но укрепване На дълбок,ма-лоразмерен изкоп/.

ОБРУБКА 1.изсичане /със се-кач/. 2. одялване.

ОБРУБОК отсечено парче /дър-во,метал и.пр./} чукаяче.

ОБРУЧНЫЙ обръчен, гривнея. ОБРУШЕНИЕ обруяване,срутване, събаряне.

ОБРЫВ 1.скъсване,откъсване, прекъсване. 2.стръмнина, урва.

ОБРЫВИСТЫЙ стръмен.ОБРЫВОК парче} откъс} откъс-ната част. '

0БРЫЗГ ст^т. хастар,основна мазилка.

ОБРЫЗГАТЬ да опръскам.ОБСАДКА 1.обсаждаме. 2.за- дънване. З.нитотеглач.

ОБСАДНЫЙ: ~ая труба спец, тръба за сондажни пробива-ния} обсадка, околовръстна тръба.

ОБСЕКВЕНТНЫЙ геол, обсеквен- тен./Когато"надлъжния нак-лон на една долина е проти-воположен на излизащите на повърхнината пластове/.

ОБСТАВИТЬ да обкръжа /с нещо/ 2.да обзаведа.

ОБСТРУГАТЬ или ОБСТРОГАТЬ да рендосам} н.в.обстрагивать.

ОБСТРУ/О/ЖКА рендосвано.ОБТАЧИВАТЬ изглаждам,обетърг- вам /на струг/.

ОБТЕКАЕМОСТЬ спдц. обтекае-мости аерсдинамичное?.

ОБТЕКАЕМЫЙ сп$ц. аеродинами-чен, обтекаем.

ОБТЕСКА одялване,изглаждане /на дърво,камък/.

ОБТОЧКА обстъргване /на струг, заостряне,заглаждане.

ОБТЯГИВАТЬ 1♦обтягам,опъвам. 2.тапицирам.

ОБТЯЖКА 1.обтягане,опъване. 2.обтегач. 3.обличане} та-пициране} в обтяжку опънато опнато.

ОБУГЛИВАНИЕ овъгляване,обгаря не /на дървени колове преди да бъдат забити в земята/.

ОБУХ 1.чук /с тъпи чела/. 2. гърба,тъпото на брадва, клин и пр.| това с което се бие или в/у което се бие.

ОБХОД обикаляно*ОБХОДЧИК трс[п. кантонер.ОБШИВКА обшивка,обковаване

- 104ОБЩЕСПЛАВНЫЙ: -ая канализация обща канализация.

ОБЪЕЗД обикаляна*заобикаляне; обикалящ /околен/ път.

ОБЪЕМНЫЙ ВЕС обемно тегло.ОВДАН резервоар./Общ градски резервоар във феодален Азербайджан/.

ОВОИДАКЬНЫЙ яйцеобразен,яйце-подобен.

ОВОЛОНЬ беловика./Външния слой от годишните кръгове на дървото/.

ОВЫ арх. орнамент от яйцеоб- раз’нй изпъкналости .редува-щи се с листа и стрелки; вж. ионики.

ОВРАГ гео гр. овраг,дол,ров.ОГАРОК остатък от недогоре-ли неща.

ОГИБАНИЕ опасвана.обикаляна /с нещо около друго нещо/.

ОГИБАТЬ огъвам /нещо около друго/; /за/обикалям; с.в. обогнуть.

ОГЛЕЕНИЕ оцветяване; 1.хидр. жабунясване на водата.

ОГЛОБЛЯ стрък,возило /на ко-ла/ .

ОГНЕСТОЙКИЙ огнеупорен.ОГНЕСТОЙКОСТЬ пожароустойчи- вост.

ОГНИВКА спец. скоба /за съе- динянане“на мет.въжета, вериги.

ОГОЛОВКА предна част; чело.ОГОЛОВОК стрт. глава, корона; чело; отвор,преден край.

ОГОРОД 1.зеленчукова градина.ОГОРСКА остар. ограда.ОГРАНКА спец, профилиране.

/Правоверна странични пло-скости, след като елемента е имал кръгла,цилиндрична форма/, фасетиране.

ОГРУНТОВКА спдц. грундиране. ОДА арх. ода./Част от обор, служил за зимно жилище в стара Армения/.

ОДЕЖДА спец. настилка /на път/; дорожная о. пътна н.

ОДЕЙОН арх. одеон./Покрита кръгла обществена сграда в древна Гърция,предназначе-на за излизане на музикан-ти, декламатори и пр./.

ОДЕРНОВКА зачимяване. о.в клет-ку зачимяване на касети,на квадрати,на ивици; о.в стен-ку зачимяване на ребро./Чрез застъпване на чимовете/; е» сплошная цялостно зачжмява- не.

ОДНОБОКИЙ едностранчив.ОДНОЛОНЖЕРОННЫЙ с една надлъж-на /носеща/ греда.

ОДНОМАРШЕВЫЙ стрт. еднокрилен /за стълба/Т

ОДНОНАПРАВЛЕННЫЙ еднопосочен.ОДН ИГОЛЬНЫЙ еднокрилен /за врата/.

ОДНОПРОЛЕТНЫЙ с един светъл отвор; -ая балка греда на две опори.

ОДНОПУТНЫЙ еднопосочен; -ая улица еднопосочна улица.

ОДНОСТВОРНЫЙ или ОДНОСТВОРЧА-ТЫЙ еднокрилен /за врата, прозорец/.

ОДРИНА арх.остар. спалня.ОЖЕЛЕДЬ поледица.СЖИВАЛ ЬНЫЙ с форма на остро- върха дъга или арка.

ОШЖЕЦИЕ втечняване."03/С/ИРИЧЕСКИЕ" СТ ОЛБЫ арх. Озирисози стълбове./По име-то на бог Озирис/.

ОЗОЛЕНМе изпепеляване,превръ-щане в пепел.

ОЗОЛМВАТЬ изпепеяянам,превръ-щам в пепел.

- 105 -

ОЗЫ геол./Тесни и дълги лед- ннкози отложения от пясъци, чакъл и др.

ОЗИМЕЙ зимен,есёнен /за по-сев/.

ОЗИМЬ зимен посев.ОЗОЛЕНИЕ превръщане в пепел.ОЙКОС арх. стая./Главна стал за живеене в гръцкия дом/.

ОКАЙМИТЬ\ да обрамча,да обшия “ /по края/; я.в.окаймлять.

ОКАЙМЛЕНИЕ обрамчвана.поста-вяне рамка /шнур,перваз/ по края.

ОКАЙМЛЯТЬ обрамчвам /поста-вям рамка по краищата/; обшивам.

ОКАЛИНА окисляване,окисна ко-рица /върху метал/; обгар.

ОКАЛЫВАНИЕ очукване; изглаж-дане на повърхността.

ОКАКЕЛОК баданарка./Голяма четка за мазане/•

ОКАНТОВКА окантована,обрамч-вано .опервазване.

СК-АИИ напоителен канал /Средна Азия/.

ОКАТАННОСТЬ заоблеяост.овал- ноот,закръгленост.

ОКАТАННЫЙ зоаблен,овален. заъглен; валчест.

0К1АД спец. 1.каоа /на врата, прозорец/. ,2.страница на дървенастълбище. 3.подпор-на ралиса /хате крепеж в галерии/. 4.метална /тене-киена/ уи рас а. /В/у дървеиа кутни или друг предмет/.

ОКНО 1.проворой. 2.отвор, проход; - авухатиойиаТРГ двукрил прозорец; - СЩЙ- вее иапандура /таванско прозорче/, 2.пран. свободен интервал от време,появил се в даден график/; - в^ пускное изпускателен атвор; - о т в о рн о о крилен прозорец;

- косящатое оеДа.В« прозорец с ромбовидна форма; - образ- чатое остад. прозорец с пра-воъгълна форма; - репейча- тое остар. прозорец с форма във вид на стилизиран цвят.

ОКОВКА обковка.ОКСИ трошене,натрошване /на по-едри парчета/.

ОКОЛКА 1.очукване. 2.очупване, охрайчване,грубо дялане /на камък/. 3.окантовано; - камня очукване на камък за зидария; - кирпича очукване на тухлата за да влезе на място,по-малко от размера й.

ОКОЛОТОК или ОКОЛОДОК участък от междутарие /по който ра-боти ж.н* поддържаща бриг» дщ/.

ОКОМКИИНА дъяер,дебелия край на- вървото; вж. комель.

ОКОНЕЧНОСТЬ край /на предмет/. ОКОННИЦА каса на прозорец вж. оконная коробка.

ОКОННЫЙ прозоречен.ОКОНОПАТКА вж. конопатка.ОКОНЧИЛА оста^. дървена рамка

/каса/,в която ое поставяла мат.мрежа /решетка/ с цвет-на слюда или цветни стъкла. *

ОКОРКА обелване на кората /на дърво/.

0К0ЕК0 прозорче; гише.ОКРАСКА боа; -и грибные забо-лонные гъбно оцветяване на външния олой на дървесината.

ОКРАШИВАТЬ боядисвам.ОКРЕСТНОСТЬ ОКОЛНОСТ.ОКРУЧИВАТЬ уоукзам.с.в.ощзх" тить. ■

ОКУНАНИЕ потопяване.ОКУНУТЬ да потони /във вода/.н.в.окунать. • I

ОКУЧИВАТЬ нареждам в правилам^

- 106фигури /трупи/.с.в.окучить.

ОКУЧИВАНИЕ з аг ърляне,окопа-вана.

ОКШАРА народепелина.ОЛИФА безир,ОЛИФИТЬ грундирам,намазвам о безир.

СМЕТАЕМЫЙ: -ая ветровым коле-сом поверхность повърхност описана от едно завъртане на крило или перка.

ОМУТ хидр. водовъртеж,вир, дълбока яма /на дъното на река, езеро/.

ОПАК белопръстница.ОПАЛИВАНИЕ об гаряне,опърляне.ОПАЛУБИТЬ да направя кофрах; н.в.опалубливать.

ОПАЛУБКА о г^т. кофрах. 2.об-шивка, облицовка.

ОПАЛУБОЧНЫЙ кофражен; -не ра-бота кофражни работи.

ОПАЛУБЩИК жофражиот.ОПЕРЕДИТЬ да изпреваря,да над-преваря ;н.в.опережать.

ОПЕРЕЖЕНИЕ изпреварване, на-стигано и задминавана.

ОПЕРЕТЬ да опра.ОПИЛКИ стърготииж;стружки.ОПИЛОВКА опад. 1.изпиляване, оглаждане? 2.обрязване /о трион/.

ОПИСТОДОМ ИЛИ ОПИСФОДОЙ арх. опистодом./Помещение от гр. храм,разположело непоород-ствено зад главного поме*? щение с отделен вход от главния/.

ОПЛЕТКА 1.оплитане. 2.плете-на обвивка.

СПЛЫВАТЬ свлича ; се, срутва се /за бряг под действието на вода/.

(ШЫВИНА малка свлиглне; вж» оползень.

ОПОКА геол, опока,/Лека, твърда?ситнопореста скала/.

ОПОЛАСКИВАТЬ изплаквам;о.в. ополоснуть.

ОПОЛЗАНИЕ свличанеОПОЛЗЕНЬ свлачище; свличане

/на земни пластове/.плъз-гане*

ОПОРА 1.опора,подпора. 2.ус-той /на мост/; - катковая ролков лагер; - качающаяся клатещ се лагер; - линей-ная стълб /който носи про-водници/; - маятниковая лю-леещ се. висящ лагер.

ОПОРАЖНИВАТЬ изпразвам.ОПОРНАЯ ЧАСТЬ - лагер на мост; тангенциальная опорная часть тангенциални лагери; катко-вая опорная часть ролкови да-те ри; - ая плита опорна пло-ча./Плоча: стоманена,стомане- иобетоииа и пр. служеща за равномерно разпределяне на натиска върху по-голяма площ/.

ОПОЧИВАЛЬНЯ .остар. спалня.ОПРАВА <^пдц. 1.рамка; 2.обковка СПРАВИТЬ поставям в рамка.СПРАВКА 1,туряне в рамка. 2. иил,пробойник,пуансон.

ОПРАВЛЯТЬ поставям /в рамке/; с. в. оправить.

ОПРАВОЧНЫЙ рамков.ОПРОКИДНОЙ преобръщащ се.ОПРОКИДЫВАНИЕ, преобръщане, дЖтурваие.

ОПРОКИДЫВАТЬ обръщам /с дъно-то нагоре/; повалям,събарям /настрана/.прекатурвам. с.в. о п ро к и н у т ь .

ОПРЫСКИВАТЕЛЬ спец, пръскачка; пулверизатор? ~

ОПТОВЫЙ отнасящ се до търго-вия на едро»

ОПТОМ "на едро"; торговдя оп-том и в розницу търговия

на едро и дребно.СПУСК хищэ. саван /на язовир- нате стена/.

ОПУСКНОЙ спускащ /който се спуща надолу/1- - ое дно спускащо се дъно: -ойко- лодеп спускащ се кладенец.

ЭРГАНОГЕНВНЕ ТГОЧЖ почни об-разувала се от остатъци, от загивали растения.

ОРДЕР арх,, ордер ./Класическа архитектурна композиции от носещи части: колони.стъл-бове или пиластри и носени: антаблемент«включващ: архи-трав, фраз и корниз.свърза-на о известно аъетяошенме - иодул,което 4а Повтаря ритмично/.

ОРДИНАР ПОСТА хидр. средно-аритметично от всички нива, наблюдавани за по-дм ъг пе-риод от време.

ОРДИНАРНЫЙ обикновен! -ое сте-кло обикновено стило.

ОРИЕНТИР-БУССОЯЬ ге&д. план- шатен компас.

ОРОГРАФИЯ орография. /Зани-мава ее с описание на вън- ините.’ форми на зоммата пе- върхжоет/| нжаиаиопно.

ОРОШАТЬ напоявам /местност/.ОРОШЕНИЕ хвдр. напояване.ОРТ мат. 1.геометрично място на“точни. 2. перпендикуляр.3.хоризонтална напречна га-лерия. ■■

ОРТЗАВД хе^г. ортзамд./Поч- вено новообразувано/•

ОРТОГОШЬШЙГ правоъгмек. ОРТОСТАТ или ОРФОСТАТ ар^.ортостат./Вертикални плещи в долната част на каменна стека,понякога обработени със скулптурна релефа/.

ОРТШТЕЙН Х4Й»* ортщаИя,зър-нест ПЛОЪЧЯИЖ. '

ОРУДОВАТЬ' дезг. работя о ин-струмент.

ОРХЕСТРА азд.оддо. площадка, за оркестър.

ОСАДКА е лягане, спадане .опжа- ване.улягане; под свие./в ж.п.транспорт,котите релси-те подават при минаването ва влака/.

ОСАДКИ валежи.ОСАДНЫЙ ДВОР Х°ХаД* ■««'ЛИК® в укрепена чает на града, служено за убежище пра от-брана.

ОСАДОК утайка, утаяване. ОСАДОЧНЫМ утаечен.ОСАЖДЕНИЕ утаявано. ОСАЖДЕННЫЙ утаен.ОСАЖИВАНИЕ 1. свивам |сш:вож- ване|олжгане; 2. ж.п. връщеие назад) - вагонов"пржбутване на вагоните назад /чрез ти-кане/) - поезда връщам на мака, назад.

ОСВЕТИТЬ избистрям /вода/ $ °*в. йое,ндт».

ОСЕВОЙ осов, аксиален.ОСЕДАНИЕ 1.слягвано,улягаяе? смывам. 2.утаяване.

ОСЕДАТЬ 1.слята се.уляга се, хлътва, г.утаява се. с.в.

ОСЕАОК 1.точило,брус.белгия. 2. пробен ками.

ОСКАБЛИВАТЬ остъргвам.ОСКОЖОК отломи,къс,отчупено парче.

ОСДЕДЬ осхах. греда.ОСИОЛКА спДО* катраносване, неомоляваие /на дървен ма-териал с катран/.

ОСМОТР преглед.преглеждане, проверка на изправността.

ОСМОТРЩИК ж.п. ревизор на вагони. “ “

103 -

ОСНАСТК! оиабднмм./о теоси- чоокя ж други вирнашЛ

ОСНАСТКА яли ОСНАЩЕНИЕ оиаб- дяване»ехипировна /е тамян-ка/.

ОСНАЩЕННОСТЬ наличие /на е»о- ръжения,технически ородот- ва н др«/| съоръжаване.

1^:1ОСНАЩЕНИЕ сиабдаване»ебзавеж-дане /с техи.к др.срадотиа/.

ОСНАЩЕНИЯ* обзаведен»снабден /о техн.средства и др./8 екипиран.

ОСНОВАВДЕ стл». основа./Зом- яият слоя в/у който се из-граждат •фундаментите на оградата/.

ОССУАВМар^. костехраняяяже.ОСТАНОВ яде. 1.буфер./3а

. хвйи .през©рая: «в - бажиеа- сжи.вратагаа. да н® се-, чу-ня? отввлата от дръжките/.2.хде* ваворнагооурозвб опирая, запълва»ограничител.

ОСТАНОВКА 1.спиране. В.додо. свирна.

@СТАаовсда^1' спирачен. *

ОСТОВ доР* ««влет /»• ограда о и ов еян стени/.

ОСТРОЫЖ тоннлар.ОСТРОЕКА он ОСТРСЖИНА тало.ОСТРШ^ИТЬ да направя пок-

. рмяата иоиотрувди®’и® вгро*1отпит » о с т ра г и в а т ь реждоевам,одоващ с.в.

ОСТЕУЖКА РОВДОСВО®.©СТРЯК эстра^маат! е»я®в - стрелки Д • а* езих ■ на ст рола .

ОСШАНЖЕ 1.свочаие,равруиа- 1Ш* /на иааип,жуп и®» и др./» 2,оронэана»-р©*.<»не.

!Ь' сипе!;жень оипей.

жавая-подвя-

ОТБИТЬ да отчупя»да откъртя;

я*»* -®Ия®аа*ОТБИТНЙ отчупен, отваргон.ОТБЕЛКА белосзане.варосваие» ОТБИВАТЬ откъртвам,отделям с удар, очуквам.

0ТБ(ЖшЖ МОЛОТОК каменарски чух> миньорска кирка.

ОТБОРКА иди ОТБОР 1. отбирано, провирано,избираме. 2.фал- цовник./Вид рондо за различ-ия фажцове/. З.рендосване о фалцовяик.

ОТБОРНИК фалцовник./Вид рен.,з за различни фалцове/.

ОТБОРТОВКА или ОТБОРТОВНВАНМВ1.подвиване,подгъвано на Рябове. 2оподгъв; оканту- ваяе.

©твортешт подвивам /под-гъвам/ ревове{ окаятувам.

ОТБРОС® "отпадъци»б оклуцн»смет.ОТВАЛ оде. 1.отмятано»отхвър-ляне. г.отметалиа дъска,ухо. З.иасип /получен при разто-варване на насипех материал/

ОТВАР разпоявано,разлепвано.ОТВЕРТКАстворка..ОТВЕС 1.СТ2®. отвес... 2«отръ- мех наклон,отвесен наклон.

ОТВВТВЙЕНИВ разклони-трл. 2.разклон»разклонение, отклонение. .

ОТВВВЖВАКИВ •претегляно.0ТВЕВИ1ЭАТЬ отморвам,претеглхм.ОТВвД Х₽&°* А•««ой®®и«»в®" биваяеТизместванв /на път, кижмя,тръбопровод/1 2«2уадр, отбивано /на река/.

ОТВ0ДНС# отводнителен.ОТВОТОКА ятцт. Х.нрайхмуо, чал./Дърводелски урод за изтегляне на успоредна на даден ръб линия. 2.Самата изтеглеха лмкия.

ОТГИБ 1.отгъвано» изпражнио

/на нещо подгънато,извито/.2. Мястото на отгъваве.

ОТГИБАТЬ отгъвам,изправям /нещо,което е било прегъ- нато/.

ОТГСИ трсп. преход - виража преходна крива /на завойна път/} - прыжка преходна крива на скока.

ОТГСНКА сади преваряване, дестилация.

ОТГРЕБКА отгребване /с лопа-та/.

ОТГРУЖАТЬ натоварвам и отпра-вям /на друго място/; е.в. ОТГРУЗИТЬ.

ОТДАВЛИВАТЬ премазвам,смаз-вам,смачквам; с.в.отдавить.

ОТДАВЛИВАНИЕ премазвано, смазване«смачкване.

ОТДЕЛКА 1.обработка;изработ- ■ка,направа. 2.украса;гриж- лива изработва, гарнитура.3. стрт. довършителни работи.

ОТДЕЛОЧНЫЙ обработен«грижливо изработен,нареден,украсен; -ыеработн работи по вът-решното довършване на ново-строяща се постройка, довър-шителни работи.

ОТДЕЛЫВАТЬ 1.обработвам,гриж-ливо изработвам. 2.украся-вам. 3.довършвам строителни и др* работи. 4.нареждам. 5.гарнирам.

ОТЕСКА одялване.ОТЕСЫВАТЬ олялвам.с.в.отесать.ОТЖАТИЕ набиване,потъване, свиване /вследствие на-тиск отгоре/.

ОТЖАТЬ да изстискамОТЖИГ спец, охлаждане,изсту-дяване?

ОТЖИМ изцеждане,изстискване, отстраняване на водата от иене чрез преоуваяе м/у валци или с преса} отжим-

ное у с т ро й с т в о изстисква-що приспособление, изсти- сквачка.

ОТЖИМКА изцеждане, изстксква- не.

ОТЖИМНЫЙ или ОТЖИМНОЙ техн, освобождаващ от натиск?

ОТКАЗ; до отказа до край, до последна възможност.

ОТКАЛЫВАНИЕ откъртване,отцеп- .ване, отбождане.

ОТКАЛЫВАТЬ отцепвам,откърт-вам, отбохдам; с.в.отколоть.

ОТКАТ спец.връщане назад.ОТКАТИТЬ да отместя с търка-ляне.

ОТКАТКА спец. 1.отвозване, извозване /по релсов път/. 2. извоз.

ОТКАЧИВАТЬ изсмуквам,изпом-пвам, изтеглям /вода,въздух/ с помпа.

ОТКАЧКА спдц. изпомпване /во-да/, изсмукване /въздух/.

ОТКИДКА спец, отместване.ОТКИДНОЙ спец, отварящ ое на-горе; подвижен} шарнирен /хойто е закрепен на панти/; - борт грузовика подвижен капак на камиона.

ОТКИДЫВАТЬ отхвърлям /настра-на/; отгръщам; отмятам; о.- в. о т к и н у т ь .

ОТКЛАДЫВАНИЕ полагане.отмест-ване ,преместване.

ОТКЛАДЫВАТЬ слагам,турям на-страна;- отлагам; с.в.отдо-

ОТКОИКА отцепване,разцепваме.ОТКОЛОТЬ да отцепя,да откъртя; и.в.откалывать.

ОТКОС 1.откоо;шкарп;наклон, полегат склон,скат. 2.шрд^ страница /на.прозоречна рамка/; - дверного прсе_ка страница на рамка на врата.

- 110

3.чело /на стена/./Тясната вертикална страна на сте-ната, където ое опира рам-ката на касата на прозоре-ца яли вратата/. 4.отрез /под ъгъл/.

ОТКОСНЫЙ: - дренаж обратен . филтър; - фи л ьт р обратен филтър.

ОТКРУТИТЬ да отвъртя,да от-винтя.

ОТКУПОРИВАТЬ отпушвам,отва-рян /нещо запушено/| с.в. откупори?^.

ОТКУПОРКА отпушване,отваряне.ОТЛАМЫВАТЬ отяупвам,откърт-вам

ОТЛИВ содт. отливник,дъждо- брая~водоб ран;подкоримзен ръб /по който' се оттича на хапки дъждовната вода,за да не се стича по стената/, подвернизен улук.,

ОТЛИВЕНЬ ст^т. корниз над врата. “

ОТЛИВИНА 2ТВТ» водобран. ОТЛОГИЙ полегат.ОТЛОЖЕНИЕ наслагване{утаява-не, наслояване.

ОТЛУП Ь.отлупване./Подкожуше- но място/{ - штукатурки подхохушено мяото на мазил-ката. 2.пукнатина на дър-вен труп м/у сърцевината н годишните кръгове. 3.откуп-ване /на кората на дървото/

ОТМАШКА ж.п. сигнално флагче, байраче на дежурния ж.п.чи-новник.

ОТМЕЛЬ крайбрежно плитко мяс-то.

ОТМЕТКА 1.бележка,белег. 2. Хеод. кота./Надморска зисо-

■ чина/. З.спдц. маркировка, маркиране.

ОТМОСТКА насип,настилка /край стените на сграда за отвеж-

дане на дъждовните води/. ОТМУЧИВАНИЕ утаяване.ОТМЫКАТЬ 1.отключвам. 2.сне-мам,овалям /нещо което бя-ло със заключалка/} с.в. ОТОМКНУТЬ.

ОТМЫЧКА 1.отключваме,снемане, сваляне,освобождавано /на нещо което е било оъо за-ключалка/. 2. шперц.

ОТНОС изнасяне.издаване} - корниза изнасяне,издаване на корниза.

ОТОГНАННЫЙ дестилиран,пре-чистен.

ОТОГНУТЬ да ртгъна,да отвия;н.в. отгибать.

ОТОГНУЛИ огънат,прегънат, превит, свит.

ОТОДВИГАТЬ 1.отмествам,пре- • меоТвам. 2.отсрочвам,отла-гам; с.в.^хамяат*

ОТОМКНУТЫЙ от ключей,снет, свален.

СТОРЦЕВАТЬ да наредя блокче-та е челата /тясната стра-на/ нагоре«/В механични це-хове се прави паваж /под/ от дървени блокчета по то-зи начин/.

ОТСЦАТБЛЬ опоотител. /О.като кварцов пясък,шамот и др.се прибавя към мазна глина, от която се произвеждат тухли/.

ОТОЩАВДИЕ опостняващи.ОТСЦВВАТЬ опостявам /глина като и се прибавят опости- тели: кварцов пясък«шамот и др./.

ОТ ОЦЕНИВ опостяване.ОТОЩЕННЫЙ опостен. ОТОШШТЕЛЬНЫЙ отоплителен ОТОЩАЮЩИЙ н«пластичен; -ие материали непластичня ма-териали.

- 111 -ОТПИЛИВАТЬ отрязвам с трион;с. в. отпилить*

ОТПИЛКА отрязване /с трион/* ОТПИЛОК парче /отрязано с трион/*

ОТПИРАТЬ отварям,отключвам. ОТПОТЬ издотяване /на стени/. ОТПРУЖИВАНИЕ отприщване /на бент/.

ОТПРУДИТЬ да отприщя /бент/ н.в. отпруживать.

ОТРАБАТЫВАТЬСЯ износва сё, изхабява се /за работни части на инструмент/ с.в. отработаться.

ОТРАБОТКА 1.изработка./Израбо- тена продукция/. 2. пропус-нато от работник работно време* •

ОТРАВА остаЦ* отрова. ОТРАВЛЕНИЕ отравяне * ОТРЕЗОК 1.отрязък. 2.мат.отсечка /от линия/.** **

ОТРОГ 1.разклонение /нашла*нинска верига/. 2.хе*н* ОТ- клонител,щуцер /при водо-проводи, газопроводи/«

ОТРУБ място на отсичането, отрез.

ОТРУБАТЬ отрязвам, отсичам* ОТРУБАНИЕ отсичане. ОТРУБЛЕННЫЙ отрязан, отсечен.

място* 3.изолирана част, помещение.

ОТСЕЧКА 1*момВНТ/на прекра-тяване на някак ^процес, действие/^ Й. еейй.

ОТСКАБЛИВАТЬ остъргвам, изче- гъртвам.

ОТСТАИВАНИЕ утаяване,избист-ряна, отстояване.

ОТСТОЙ утайка,мътилка, утай- ване, избистряна вж. отстаи-вание*

ОТСТОЙНИК хидр* утаител, утайник• ОТСТАЛЬ порок да дърво.ОТСТРОИТЬ да построи отново; н.в. отстраивать.

ОТСТРОЕННЫЙ построен, наново. ОТСТРОПЧИК спец, откачвач.

/Работникакойто откача ку-ките на въжетата от халките на строителния елемент, вдиг-нат е края на постройката/.

ОТСЫЛКА натрупване; насипване.ОТТАИБдТЬ размръзва; размразява се; с.в. оттаять.

ОТТАИВАНИЕ размразяване /на почвата/.

ОТТАЛОВАНИЕ отблъскване.ОТТАЧИВАТЬ наточвам, наост-рям; с.в. отточить.

ОТТЕПЕЛЬ затопляне /на време-то/.

ОТРЯХАТЬ,ОТРЯХИВАТЬ, ОТРЯХ-НУТЬ изтърсвам, отърсвам.

ОТСАДКА 1. промиване /на ру-да и др./., утаяване*

. ОТСАДОЧНЫЙ утаен.ОТСАЖИВАТЬ 1.Промивам /руда идр./; утаявам. -

ОТСАСЫВАНИЕ изсмукване /с помпа/.

ОТСАСЫВАТЬ изсмуквам»ОТСЕК 1.2Р5Д. отсечеш парче, а. сектор,участок, отделно

ОТТЕСНИТЬ да изблъскам, да изтласкам, да изтикам.

ОТТОК отток. /Улей,канавка или тръба, служещи за отти-чане на течността/.

ОТТОРМОЗИТЬ да освободя, да отпусна спирачката /от за-тегнато положение/.

ОТТОЧКА източване, течение, изостряне*

ОТТЯГИВАТЬ изтеглям, обтягам.ОТТЯЖКА спец» обтяжка; из-тегляне^, •"удължаване •

~ 112

ОТТЯЖНОЙ изопваш.ОТХОД 1.оттегляне;отдръпва-не. 2.тръгване /на влак/.

ОТХОДЫ отпадъци /но годни аа нещо/.

ОТЦЕП ж.п. отцеп./Един или група вагони при маневри-ране/.

ОТЦЕПКА отк ачване•ОТЦЕПЛЯТЬ откачвам; с.в. отцепить.

ОТЩЕПЛЯТЬ отцепвам; с.в. отменить.

ОТЪЕМНЫЙ свалящ се,отделящ се.ОТЪЕЗД заминаване,отпътуване*

/не пеш/.ОТЫСКАТЬ търся.ОХЖУП или ОХЛУПЕНЬ оста^р. било иа покрив. “ “

ОЦАРАПАТЬ да одраскам, да издраскам.

ОЧВЛОК свод-отвор; вратичка /при пещи за печене на вар*

ОЧЕСКЕ спец. дреб /който се слага”в~разтвора-мазилка/ •

ОЧКО ^п^ц. ухо,халка; отвор; омотревое о. ревизионен отвор.

ОШКУРИВАНИЕ спец, очистване на дърво от кората.

ОШТУКАТУРИВАНИЕ изчезване /с мазилка/.

ОШТУКАТУРИВАТЬ измазвам /с мазилка; с.в.оштукатурить. /Същото значение имат и гла-голите отштукатурите и ^х- итужатуйивать/.

ШТУКАТУРИТЬ за измажа, да ударя мазилка.

ПАВОДОК прииждане на вода* пълноводие; разливане на придомла река.

ПАВОДОЧНЫЙ пълноводен;внео- ководен; -не волн високи води.

ПАГАДУР спдц. азбестова му- . кава,картон./За гарнитури, уплътнителни подложки при снаждане на фланци,цилинд-ри и пр./.

ПАГОДА арх. пагода./Култова будийока сграда - Китай/.

ПАДЕНИЕ 1.спадане , 2.наклон *З.пад. 4.увес /на река/;- пластов наклон на пласто-вете; - реки увес на река. /Разликата в нивата при из-вора и при устието/.

ПАДУГА арх. закръгление,за- кръглен“ъгъл./Форма във вид на четвърт окръжност в ъгъ-ла м/у тавана и стената/.

ПАЗ 1.вдлъбнатина; цепнатина, пролука /м/у греди,дъски и др./. 2.дълбей,жлеб,длаб, улей.

ПАЗИТЬ сглобявам на длаб к зъб.

ПАЗОВАТЬ дълбая,правя: жлеб, улей,канал, длаб.

ПАЗОВИК или ПАЗНИК дърв. дъл- бач за правене на жлебове и дълбей/.

ПАЗУХА спец. 1.кухина. 2.хла-бина 7“7у две плоскости. 3. пазва; - рельса пазва на > релсата /Надлъжният канал на релсата м/у петата и главата/•

ПАЗУШИНА стрт* сводова дъга /над портал или прозорец/.

ПАЙКА спояване,заваря-ване^ споено място.

113

ПАКГАУС магазин при пятница, пристанище, ж.п.гара/.

ПАКЕЛ^Ж. трсп. камък за основ-на настилка на път; калдъ-ръм за основа».

'ПАКЛИТЬ изпушвам пролуки с кълчища; калафатя; с.в. выпаклить.

.ПАКЛЯ кълчищаПАКОВКА опаковане,опаковка; амбалах.

ПАКОВОЧНЫЙ опаковачен,амба-лажен.

ПАЛЕСТРА арх. сграда или пло-щадка за физ.упражнения - Гърция.

ПАЛЕТКА геод. палетка./Проз-рачна пластинка с нанесена в/у нея квадратна или дру-га мрежа,с която се опреде-ля площта на части от кар-ти и планове/.

ПАЛЕЦ т,вхн. гърбица*ексцент-рик; цилиндричен щифт.

ПАЛИСАД палисада. /1.редица, забити в земята колове,за укрепване на насип,стръм-нина и пр. Я.стобор. З.жив плет. 4.прагове на дъното на реки против разливане-то му/.

ПАЛУБИТЬ ^т^т. правя кръжило. /За зидане мля за.изливане на бетон за сводова дъга/.

ПАЛУБНИК талпа /рендосана/.ПАЛЬМЕТТА арх. палмата./Скул-птурно илм~рисувано укра-шение във вид на стилизи-

, ран лист/.ПАЛЬЩИК взривач, фугинист.ПАНДУС /ПАНТУС/ спец. къс лек наклон: 1.на канал. 2. на вход за подземен гараж и др.подобни съоръжения.

ПАНЕЛЬ 1.СТ2Т. панела./Завод-ски приготвен плосък стро-ителен елемент,плоча за

сглобяемо строителство/•2.ламперия. З.плочник,тро-туар. 4.табла /на таблена врата/. 5.командно табло; плоча /за измервателни и сигнални уреди/. 6.поле /частта заключена м/у въз-лите в една прътове конст-рукция т.е. м/у диагонала и вертикалата/.

ПАННО арх. йано./Част от сте-на на стая,таван или под* оградена с орнаментна рам-ка,изпълнена в картина,ре-лефни изображения или мо-зайка/ •

ПАНТОГРАФ ге^д. пантограф, /Картографски уред за пре- чертаванс на план или ски-ца в умален или увеличен вид/.

ПАНТОМЕТР геод. пантометър. /Земемерён уред,който е съ-четание от бусола и ъгло- мер/.

ПАНЦИРЬ броня.ПАПЕРТЬ арх. входно помеще-ние прёд"главното помещение пред главното помещение за молитви в ранохрисианските и средновековните черкви; ВЖ. ПРИТВОР.

ПАПОРОТНИК папрат.ПАПЬЕ-МАШЕ спец, папие маше.

/Клиширан“картон от хартие-на ваша с лепило и пълнител/.

ПАР 1.пара. 1.угар.ПАРА двойка,чифт;двойца; - колесная колоос.

ПАРАЛЛАКС 1.геод. паралаке. /Изменяне на посоката,по която се вижда някое тяло поради изменяне на точката на наблюдението/. 2.астр, паралаке./Ъгъл,пад който от центъра на небесно тяло се вижда радиусът на земята* прокаран през дадена точка на земната повърхност/.

114ПАРЕНИЕ пропарване; загрява-не с нара} вж. пропаривание

ПАРОМ спец, сал,понтон,плоско- дънна лодка./За преплуване на къси разстояния: канали, реки и пр./.

ПАРОПРОГРЕВ нагряване с пара.ПАРТИЯ група, партида.ПАРУС арх. куполообразна кон-струкция «идваща или имаща за основа правоъгълно очер-тание.

ПАРУСИНА док, брезент.ПАРЦИАЛЬНЫЙ вж. давление пар-циальное.

ПАССАЖИР пътник.ПАССА'ТИЖ сп^ц. комбинирани клещи. “

ПАСТАДА арх. незатворено по-мещение .7Междинно помеще-ние м/у стайте на древно-гръцкото жилище,отворено откъм вътрешния двор/.

ПАСТЬ да падна} да спадне. ПАСЫНКИ подрезки./Дървени опори} към които ое закреп-ва стълб,без да бъде зако-пан,за да не гние стълбът/.

ПАТРУБОК хидр. къса тръбна наставка,отклонится,щуцер} тръбосъединител /с вътреш-на резба за завиване към друга тръба и на друга тръ-ба към него/} - переходной преходна редухтррна тръба, съединяваща тръби е различ-ни диаметри} - с раструбом тръбен отклонится е разши-рен край.

ПАЧВСИ дреб.ПАЧКАТЬ цапам, мърся.ПККвифт, смока.ПЕМЗА пемза./Куплмв ка-мък от застивала лава/.

ПЕМЗОБЕТОН пемзобетон./Беток, в който за пълнител служи

пемзов трошляк/.ПЕМЗОВКА спец, полиране,лъс-кане, гладене /с пемза/.

ПЕНАЛ кутия за моливи, писа-лки и др./.

ПЕНЕПЛЕН геогр* плато./Пла-нинско пространство,разру-шено от повърнени води поч-ти до състояние на равнина/.

ПЕНОБЕТОН стрт. пенобетон.ПЕНОГОН сп^ц. пожарогасител с пяна?

ПЕНОСИЛИКАТ стдт. силикатен п енобетон ^пеносиликат. /Шуплив бетон подобен на пенобетона,в които за свър-зване вместо цимент се упо-требява смес от вар и смлян песък/.

ПЕНОТУШЕНИЕ гасене с пяна.ПЕНЬ пън, дънер.ПЕНЬКА коноп,кълчища} коно-пени кълчища.

ПЕНЬКОВЫЙ конопен.ПЕРВОПУТОК път след първи сняг.

ПЕРГАМИН пергамин./Подобно на покривната мушама се използува за покривен ма-териал/ .

ПЕРГОЛА арх. пергола./Засво- дена площадка,алея и пр.,с канени или бетонни стълбове и дървени решетки,по която се вият растения/.

ПЕРЕБИВКА спдц. повторно та-пициране.

ПЕРЕБИРАТЬ/СЯ/ 1.сортирам. .2. докосвам поел едователно у3. прехвърлям се,премествам се. с.в. ^^р^брат^ь*

ПЕРЕБОЙ прекъсване; неравно-мерност.

ПЕРЕБОР ж.в. надвзета такса.ПЕРЕБОРКА 1.преграда./1ека '

- 115

преграда за преграждане на час? от помещение/. 2. сор-тиране.

п е ре бра с ы в а т ь прехвърлям» с. в. перебросить.

ПЕРЕБРОСКА прехвърляне, пре-местване .

ПЕРЕВАЛ 1.планински проход. 2.прехвърляне /през планин-ско бърдо/.

ПЕРЕВАЛКА прехвърляне«прето-варване /на товар от едно превозно средство на дру-го/» - грузов прехвърляне на товари.

. ПЕРЕВЕСИТЬ 1.да претегля пов-торно. 2.да закача на друго място. З.да надделея.

ПЕРЕВЕРНУТЬ да обърна.дапре- обърна» да прекатуря» в.в. перевертывать.

ПЕРЕВЕСТИ спец, да прекопи-рам» н. в7 переводить.

ПЕРЕВЕШАТЬ да претегля /всич-ко/» н.в. переваливать.

ПЕРЕВОД: - стрелочный ж.п. стрелка» - стрелки обръ-щане на стрелката» - анг-лийский кръетовидна оТГ» - отжимной ст.с възвръщащ се език.

ПЕРЕВОДИНА стрт. напречна греда,

ПЕРЕВОДНОЙ прекопиран,пред-назначен за прекопирано» преводен.

ПЕРЕВОЗКА превозване.ПЕРЕВОРАЧИВАТЬ обръщам»прв- обръщам«прокатурвам»о•в. переворошить.

ПЕРЕВЯЗКА стдт. превръзка /в зидарията/.

ПЕРЕГИБ 1.прегъване. 2.Ръбът образувал ее при прегъване-то.

ПЕРЕГИБАТЬ прегъвам,превивам» с.в. перегнуть.

ПЕРЕГНАТЬ да задмина,да из-преваря» н.в.перегонять.

ПЕРЕГНОЙ хумус, чернозем. ПЕРЕГОН железопътен участък. ПЕРЕГОНКА 1.дестилация. 2.ж.п. - шпал поставяне на траверсите по схемам

ПЕРЕГОРОДКА ст^т. вътрешно преградна стена./Лека«не- носеща тънка стена,която разделя застроената площ на стам, части/.

ПЕРЕГРУЖАТЬ 1.претоварвам.2.прехвърлям товар на дру-га превозно средство» с.в. перегрузить.

ПЕРЕГРУЗКА претоварване{пре-хвърляне товари /на друго превозно средство/.

ПЕРЕГРУЗ предназначенза прехвърляне на товари.

ПЕРЕД предна част, предница.ПЕРЕДАЧА спец, предавка./Пре-даване движение от една част на друга/.

ПЕРЕДВИЖКА: ж.п. - пути из-местване на пътя /коловоза/.

ПЕРЕДНЯЯ арх. 1.антре. 2. остад. помещение в богат дом,служещ© за приемна, гостна.

ПЕРЕДОВИК челник, първенец /в производството/.

ПЕРЕЕЗД троп. 1.прелез{преми-наване »място за преминава-не. 2.преместване«преселва-не /о превозно средство/.

ПЕРЕЕХАТЬ 1.да премина. 2. дозг. да прегазя,да према- жа*7о кола/, да со преселя /о превозно средство/» н.в. павеакжать.

ПЕРЙХИДАТЬ изчаквам,чакам да са свърни» с.в.переждать.

ПЕРЕХСГ сп^ц. преразход на гориво*.

ПЕРЕКАНТОВКА РЕЖЬСОВ обръща-

116 -

не ръбовете на релсите.ПЕК КАТ хидр. плитчина на ре-жа «/Обикновен» м/у два за-вой/.

ПЕРЕКАТЫ тътнежи, ек.ПЕРЕКАТИТЬ да претърколя.да преместя /с претърколване/; н.в. перекатывать.

ПЕРЕКАЧАТЬ да прехвърли /о помпа/) н.в.перекачивать.

ПВРЕКАЧКА 1.препомпване,пре-хвърляне чреа помпа,прели-

„ване. 2.помпа за препомп- ваке.

ПЕРЕКАШИВАНИЕ изкривяване, измятаие. ,

ПЕРЕКИДКА ^аэг. прехвърляне. ПЕРЕКИДНОЙ подвижен /за мост/$ предназначен за прехвърля-не.

ПЕРЕКИДЫВАТЬ прехвърлям; с.в. перекинуть.

ПЕРЕКИСЬ хим. прение./Окис, който съдържа два кислород-ни атома/.

ПЕРЕКЛАД стрт. горняк,горев праг; капан./Горната хори-зонтална греда на трапецо-видна подпорна рамка/.

ПЕРЕКЛАДИНА ст^т. 1.напреч- ник,прочими,напречна греда. /Греда,гродячка или летва, която свързва два успоред- но поставени елемента/. 2. мостовина. /Дъска,греда за минаване по нея над река и пр./.

ПЕРЕКЛАДЫВАТЬ 1.премествам, слагам на друго място, сла-гам другояче. 2.редувам.3. обвивам /при нареждане ялаопаковаме/; о.в.пере- клаоть или. переложить..

ПЕРЕКОЛОТЬ да нацепя; н.в. перекалывать х.

ПЕРЕКОС 1. коса подпора.черта и пр. 2.изкривявана,измест-

ване от вертикалното или хоризонталното положение на строителен елемент при конструкция/.

ПЕРЕКОСИТЬ да разкривя,да из-кривя; в.в. перекашивать.

ПЕРЕКОШЕННЫЙ изкривен, раз-кривен.

ПЕРЕКРЕСТИЕ геод. кръст; ниш- ков дръст;“вж. сетка нитей.

ПЕРЕКРЕСТНЫЙ кръстосан. ПЕРЕКРЕСТОК хрсп. кръстопът, ♦ кръстовище? “

ПЕРЕКРОЙ препокриване,възся-дане.

ПЕРЕКРУЧИВАНИЕ усукване.ПЕРЕКРЫТИЕ 1,ст2Т. междуетаж-на плоча;покритие. 2.премост- ване,прехвърляне на отвор. 3.застъпване,връзсядаяе. 4. хидр. преграждане /на река/;- балочное гредоред; - про-лета преместване на отвора;- русла преграждане корито-то на река; - чердачное та-ванска плоча.

ПЕРЕКРЫТЬ да препокрия,да за-творя път; н.в.перекрывать.

ПЕРЕЛАМЫВАТЬ пречупвам; с.в. переломить.

ПЕРЕЛЕСОК горичка /рядка/. ПЕРЕЛИВ хидр. преливник; преливна тръба.

ПЕРЕЛОГ остдр. келеме./Угар оставена"”за няколко години за възстановяване на плодо-родието на почвата/.

ПЕРЕЛОМ спдц. 1.счупване. 2. мястото на счупеното.

ПЕРЕЛОПАЧИВАНИЕ прелопатване. /1.повторно прехвърляне на синлив материал с лопати. 2.повторно разбъркване на строителен разговор с ло-пата/ ,

ПЕРЕМАЛЫВАТЬ смилам; смилам - повторно;с.в. перемолоть.

- 117 -

ПЕРЕМАТЫВАНИЕ пренамотаване. ПЕРЕМЕЖАТЬ редувам. ПЕРЕМЕЖАЮЩИЙСЯ редуващ се, сменящ се.

ПЕРЕМЕШИВАНИЕ размесване, разбъркване.

ПЕРЕМЫЧКА 1.стрт. свръзка) щурц./Гредичка над отвор за врата при прозорец, ко-ято носи зидарията над от-вора/. 2.хидр. отбивна ста-ничка) дига; бент ,подбентваща преграда;провлак /в река/. 3.проточваща се надълго част на нещо: гора,ливада, езеро и пр.; - арочная сводов щурц.

ПЕРЕОБОРУДОВАНИЕ преобзавеж- / дане,реконструкция вж.' оборудование.ПЕРЕПАД хидр. 1.спадане./Раз-ликата м/у нивата на водата под и над: водопад,яз,бент,

.. язовир,горен и долен биеф •и пр./. 2.пад,праг,праг, стъпало./Тези съоръжения се правят на канал при ре-ка с голям увес,за да тече водата по него по-бавно/; - нолопазим» кладнечев праг /стъпало/.

ПЕРЕПИСЬ всеобщо преброяване. ПЕРЕПЛАВКА претопяване. ПЕРЕПЛЕТ ст^т. прозоречна рам-ка, черчеве /т.е.само рамки-те, които носят стъклата,но не касата/.

ПЕРЕПРАВА преминаване•прех-върляне на другия бряг.

ПЕРЕПРАВОЧНЫЙ спец, предназ-начен за прехвърляне, за преминаване на другия бряг.

ПЕРЕПУТЬЕ кръстопът.ПЕРЕРУБКА прерязвяне,срязва-не, пресичане.

ПЕРЕСАДКА прехвърляне /на пътници на др.превозно средство/,преместване.

ПЕРЕСЕЧЕНИЕ: глухое пересече-ние пути кръстовище.

ПЕРЕСЛАТЬ да препратя; н.в.

ПЕРЕСТАВИТЬ премествам,поста-вям на друго място; н.в. переставлять.

ПЕРЕСТАВНОЙ преносим; -ая лестница носима стълба.

ПЕРЕСТАНОВКА 1.преместване, разместване. 2.преправяне на сграда.

ПЕРЕСЫП сп§ц. коса./Брягов на-сип,вал,който прегражда за-лив и го отдела от открито-то море/.

ПЕРЕТАСКИВАТЬ промъквам,пре-мествам /с премъкване/; с. в. перетащить.

ПЕРЕТЯЖКА 1.преизпъваке,пре- обтягане. 2.ж.п. - бандажа пренабиване яа“бандажа.

ПЕРЕУЛОК пресечка.ПЕРЕХВАТ утънено място, ший-ка; утъняване.

ПЕРЕХОД: 1. - мостовой мост.2. хидр. редуктор./конусовид- на”тръба за преминаване от един диаметър на тръбата към друг/.

ПЕРЕШЕЕК 1.провлак. 2.проток.ПЕРЕШИВКА: - пути ж.п. преко- ваване на релси. ”

ПЕРИГЕЛИЙ астр, перихелий. ПЕРИПТЕР или ПЕРИПТЕРОС арх. периптер./Античен храм,об-кръжен от всички страни с колонада; вж. перистасяс и птеоон.

ПЕРИПТЕРАЛЬНЫЙ арх. колонови- ден.

ПЕРИСТАТКТ арх. перистасис. -/КолонадаГоНкръжаваща храм/.

ПЕРИСТИЛЬ арх. перистил./От-крита площТдвор,градина и пр.,покрита с колонада/.

118

ПЕРКА 1.ЛИ0Т на ренде. 2.ци-ганска бургия.

ПЕРЛИТ геол, перлит./Минерал от вулкански произход,кой-то ое употребява в строи-телството/.

ПЕРМУТИТ, сп^ц . пермутит./Из-куствено минерално вещест-во за пречистване на вода/.

ПЕРМЬ перм./последният период от палеозойската ера/.

ПЕРРОН ж.п. перон.ПЕРЦЕНТИЛЬ мат. перцентил.

/Характеристика за 1 подраз-деление на. дадено явление на 100 части.Напр. 25 перцен- тил съответствува на осигу-реност 25%, а 50 перцентил на медиана/.

ПЕСКО-ГРУНТОБЕТОН пясъчнозе- мен бетон.

ПЕСКОМЕТ песъкохвъргачка. ПЕСКОМОЙКА пясъкопромивачка. ПЕСОК: - отборный пресят пя- сак.

ПЕСОЧНИЦА 1.Ж.П. пясъчник?- воздушная въздушен пясъч-ник /на локомотив,трамвай/. 2.ХИДО. пяоъкоуловител. /Дълъг канал с напречни прагове на дъното,за утая-ване на пясъка/.

ПЕСЧАНИК пясъчник ./Твърда утаечна скала/.

ПЕТЕЛЬКА умалительие от петля, ви. петля.

ПЕТЛЯ 1.клуп,ухо,примка,брим-ка,петлица. 2.осморка /на ж.п.линия/. 3.панта /на врата, прозорец/.

ПЕШТАК арх. околопортална ниша.

ПИВОВАРЕННЫЙ бирен.ПИЕЗОМБТР в*, пьезометр.ПИК 1.връх. 2.върхов момент, върхова точка? - часы ПИХ

часове на върхов товар,на най-голяма консумация.

ПИКЕТ 1.пикет./Точкаот местността,чиято висо-чина е определена при зе- мемерна снимка/. 2.пикетаж- но колче./Колчето,о което се отбелязва пикета и в/у което се поставя латата' при нивелиране/.

ПИКЕТАХ геод. пикетиране. /Означаване на точки - пи- кети от местността,за да се очертае трасето на път/.

ПИКНОМЕТР спец, пикнометър. /Уред за*"определяне отн. тегло на течности и твър-ди вещества/.

ПИКНОСТИЛЬ арх. пикностил. /Сграда с близко разполо-жени една до друга колони/.

ПИКОВСЙ: -ая станция спец, върхова централа. “ “

ПИЛА 1.бичкия,трион,ножовка? - бугельная лъков т.? - дисковая циркуляр? - лен-точная банциг: - лучковая бичкия? - ножовочная ножов-ка? - поперечная жага? - рамная гатер.

ПИЛЕНИЕ рязане с трион? биче- не.

ПИЛЕННЫЙ нарязан /с трион/? разбичеи.

ПИЛИТЬ режа /с трион.бичкия/.ПИЛКА 1.рязане,бичене /е три-он/. 2.ръчен триои?трионче.

ПИЛОВОЧНИК трупа./Материал за бичене/.

ПИЛОМАТЕРИАЛ бичен /фасони-ран/ материал? - обрезной обрязан фасонен м./Избичен с правилни плоски форми/.

ПИЛОН 1.арх. пилон./Колона ст&дб,обикновено със скул-птурна украшения и четири ъгълна форма на вратите на сгради,пра вход на мост и

119др./. 2»арх.остер, п и л о й . /Монументална фасада яа древноегипетския храм,съ-стояща се от два пирамидал-ни кули.съединени помежду с входен портал,който стои по-низко от тях/.

ПИЛЬЩИК резач /с трион/. ПИЛЯСТР/А/арх. пиластър/а/.

/Четириъгълна колона,взида- на о едната ои страна в стена,обикновено с база и капитал. П.служи за украса и за вертикални натоварва-ния/.

ПИНАКЛИ арх. островърхи пира-мидки 7върху декоративни хули,стълбове и др*архитек-турни части на готическите черкви/.

ПИРС кей, приотан.ПИРОН осх«2'*Р2' тибла,дюбел.

/Метално,камено или дървено трупче,свързвано блоковете на каменна зидария вертикал-но, като след поставянето му се залива а олово/.

ПИТАНИЕ спдц. захранване,под-хранване ./Подавано гориво* вода н пр. на двигател/.

ПИХТА бяла ела.ПЛАВЕНЬ т опилка,/топящ мате-риал: глина,фелднпат мдр./.

ПЛАВКА 1.топам*,стапяно,раз-тапяно. 2. стопеният мото-рная. 3.сплавяие./Свличане на дървен материал по река/.

ПЛАВКИЙ леонотошш.ПЛАМЕНКЕ топене,стопяване.

/Преминавана от едно физ. състояние в друго/.

ПЛАВНИ Хеог^. лъки./Заблате-ни крайречни низини и низ-ки островчета,обрасли с храсти тръотика,треви/.

ПЛАКИРОВАНИЕ /ПЛАКИРОВКА/ 1.платиране./Лепене на фур-нир в/у дървена плбскоот/. В.Чимуване./Покриване на

насипи,изкопи о чимове/.ПЛАНИМЕТР геод. планиметър.

/Уред за*~измерване на зем-на площ,нанесена в/у план, карта/.

ПЛАНИРОВАНИЕ 1.планиране. 2. .спец, подравнявано,изравня-ваме на площадка,пътно платно и др.

ПЛАНИРОВКА спец. 1.вж.планиро-вание. 2.ж.п. - земляного полотна оформяване на зем-ното платно.

ПЛАНИРОВЩИК с,п5Ч. 1.планоони- мач./Специалист по съставя-не, чертане на топографски планове/. 2.земеравнячка. /Скрепер,грейдер,булдозер/•

ПЛАНИСФЕРА планисфера./Изобра-жение на земния иля небео- ния глобус на плоскост във вид на 2 полукълба/•

ПЛАНКА летва,дъсчица;метална или дървена пластинка.

ПЛАНКТОН планктон./Микроорга- низми вечно носещи се от водата. При тяхното размно-жаване /пролетно време/ во-дата намирисва яа блато със слаба миризма на риба/.

ПЛАНКТОННЫЙ: -ая сетка планх- тоииа мрежа../Служи за взема-не от водоемите на проби от планктон/•

ПЖАВДВТ 1.плашет./Плав-на мензулиа снимка/. 2.Сама-та поставка в/у която ое по-ставя лнота/.

ПЛАСТИНА 1. талпа {дебел а дъс-ка. 2. пол овях./Половината от надлъжно разбмчено дърво/. 3.Капах вж. горбмлв.

ПЛАСТИННИК вж. пластина. ПЛАСТИФИКАТОР хим. пластифи-катор./В-во, имащо свойство да намалява /поглъща/ излиш-ното количество вода и с това да се икономисва коли-чеството на свързваното ве-щество - цимента/.

ПЛАШКА спец. флашка./Стомане на формичка с резци,конто правят эъивяа резба, Ф.се слагат във винторезна дъс-ка/. 2.Винторезна дъска. /Държалото на флашките/;- нарезная винторезна дъс-ка.

ПЛЕНОЧНЫЙ ципест; хмгроскФввяка вжата*

ПЛЕС хидр. сектор /воден/. /Голям аетък от река, воден път,м/у два завоя, две плитчини или два шлюза с примерно еднаква характе-ристика н® участъка/. 2.Ши-роко водно пространств© на река или езеро.

ПЛЕТЕНЬ плот. /За укрепване на откоси край йътвда и ж. п. линии/.

ПЛБТНЖг Клетки плетневые за-

121

ПЛОТИНА язовирна стена»яз, бент»бараж» - арочная дъго-ва яз.стена» - водосливная преливна яз.стона» •• земле- ная земнонааипна яз.стена; - набросная камено-пръсна яз.става» - намывная нанос-на яз.стена» - насыпная на-сипна яз.стена.

ПЛОТНИК строителен дърводелец.' ПЛОТНОМЕР сп^ц. плътномер.

/Уред за~измерване плътно-стта /твърдоста/ на почви-те» снега я пр./.

ПЛОТОВОД саловлекач.ПЛОТОХОД спец, канал за са-лове. ”*

ПЛУНЖЕР плунжер. /Вид бутало в бутални водни помпи с го-лямо налягане/.ЗУНК 1.плаващи пясъци»«I |?|

/Пясъчни пласт,примесен с глина напоен с вода и "пла-ва*!/. г.тимеет подпочвен слой» мочурлива почва.

1м;|БИОГРАФ хидр самопишещдъжд омар.

ПЛЮВИОМЕТР дъждомер.ПНЕВМОТАЛЬ пневматична вди- гачка.

ПОБЕДИТ мет. победит./Свръх- твърда”сплав/. победитовый свръх твърд.

ПОБЕДИТОВЫЙ свръх твърд.ПОБЕЛКА б елосзане,варосване.ПОБОЧНЫЙ страничен.ПОВЕРКА проверяване,проверка.ПОВЕРНУТЬ да обърна,да завия» н.в. повертывать

ПОВИСАТЬ увисвам.с.в.повис-нуть.

ПОВОДОК спец. каиш.ПОВОРАЧИВАТЬ обръщам.ПОВОРОТ обръщане,завиване, завой на път. 2.завъртане

/на нещо/.ПОВОРОТНЫЙ обръщателен. ПОГОНАЖ погонаж./Количество в погоняй,линейни метри/.

ПОГОННЫЙ линее,погонен./От- нася се за дължина на ма-териала/.

ПОГРЕБ мазе,зимник,изба,под-земие.

ПОГРУЖАТЬ 1.натоварвам. 2.по-тапям» с.в.ПОГРУЗИТЬ» - в воду да потопя във вода."“

П ОКРУЖЕНИЕ 1.потапяне,потъва-не; - тела в воду потапяне на тяло във вода.

ПОГРУЗКА т Сварена,натоварва-не» - безбтцепогиая натовар-ване без откачаме /от тегли- телната сила/.

ПОГРУЗЧИК 1.товарач. 2.това- рачка /нажина/.

ПОДАВЛЕНИЕ потискане,натис-каш «натиск.

ПОДАЧА подаване.ПОДБАБОК набивна халка,оглав- ниж./Н.х.ое надява на чело-то на дървен или ст.бетонен кол и предпазва главата на кожа, от раэруваване при на-биване с чук/.

ПОДБИВКА заковаваме,зачуква- не» подбивада«

ПОДБОЙКА сп^ц..1.подбивка./Вид кирка с дебел и широк край за подбивана под тра-версите/. 2»Всяка форма,кон-то се подлага,за да се бие в/у вея и да приеме изделие-то нейното гнездово очерта-ние. З.клин /набит под не-що/ .

ПОДБИТЬ да прикова«да припу-кам; н.в. подбивать.

ПОДВАЛ 1.подземие,мазе2.притуряне,донасив

ПОДВАЛЬНЫЙ сутеренен,

122 -

ПОДВЕРГАТЬ подлагам,подхвър- лям; излагам /недо на стра-ничновъздействие/; с.в. подвергнуть.

ПОДРЕЖЕННЫЙ изложен, подложен.ПОДВЕРТЫВАТЬ 1.подгъвам,подви-вам. 2. затягам; с.в. подвер-нуть.

ПОДВЕС 1.окачване,увие ване; 2.кука за окачване.

ПОДВЕСИТЬ да окача; в.в. под-вешивать.

ПОДВЕСКА 1.окачване. 2.окаче-но нещо. /Предмет,закрепен във висящо положение/. 3. пайвант./Скоба с гайки/. 4. с^т^т. вертикал /Вертикален опъващ прът в решетъчна мостова конструкция/. 5. стрт.висящо попче. /Отве- сено стълбче в покривна конструкция/. 6. висящ ла-гер.

ПОДВЕСНОЙ висящ, скачен; -ая железная дорога въздушна /висяща/ железница..

ПОДДОН спец, поставка, плат- фо рмаГ/Употр.се при изгот-вянето на готови елементи, детайли от бетой или стома-нобетон и служи за поставка при формирането,както и транспортирането им/. 2.ко-рито-подложка /за събиране на водата от топящ се лед в хладилни вагони/.

ПОДЕМНА 1.дребно нещо /направе-но ръчно/. 2. правене /на нещо/•

ПОДЕННЫЙ надничен.ПОДЕНЩИК надничар.ПОДЕНЩИНА 2а2г* надничарски труд. "

ПОДДЕРЖАНИЕ: на д. за времен-но ползувано.

ПОДДЕРЖАННЫЙ употребяван, износен.

ПОД0ШЕВЕТЬ да поевтинее; н.в. подешевнвать.

ПОДЖАТЬ да свия, да подвия; н.в. поджимать.

ПОДВЕТРЕННЫЙ защитен от вя-търа.

ПОДВИГАТЬ помръдвам,отмест-вам; премествам; с.в. по-двинуть.

ПОДВОД спец. 1.довеждане» до-карване? 2.тръбопровод /за докарване/; - вода докарва-не на вода.

ПОДВОДА конска каруца.ПОДВОДЧИК каруцар, колар.ПОДВОЛОКА таван, тавански! этаж.

ПОДВОРОТНЯ пролука под вра-тата.

ПОДГОНКА пасване, пригаждане.ПОДГОРОДНЫЙ крайградски.ПОДГОТОВКА стдт. подложен бе-тон; подложка; - под бетон-ные пола подложка за бетон-ни подове.

П0Д30Ж геол, варопепелива почва? подзол.

ПОДЗОР Х.оста^. дъсчен кор-низ /с резьба/. 2.арх.оформ-ление от дърво /изрязани украшения, формички/. 3. от-деляща ивица,ръб. 4.пътн. бордюрен камък. /Обикн. ло-мен камък за отделяне на две ивици/•

ПОДЗОРНЫЙ наблюдателен; -ая труба далекогред; -ая выш-ка наблюдателница.

ПАДИЙ арх. надземна част, подножие на ограда, в която се влиза по външна стълба с няколко стъпала/.

ПОДКАТИТЬ 1. да търкуля, да приближа с търкаляне. 2. .разг. бързо пристигам /с превозно средство/; н.в. подкатывать-.

ПОДКЛАДИНА подложка.

123 -

ПОДКЛАДКА подложка;клинулоч-ка; ж.п. - рельсовая релсо-ва п.; - вагонная вагонен клин; - путевая стегателна плочка#

ПОДКЛЕТ арх# долен етаж, ма-зе, приземие.

ПОДКОЛОННИК арх. база за коло-на. * *

ПОДКОС или ПОДКОСИНА паянта; коса подпора,наклонена под-

. пора, наклонена греда. ПОДКОСНЫЙ кос, полегат.ПОДКРУТИТЬ да затегна, да усу- ча; н.в. подкручивать.

ПОДДЕСОК /в ®зкка на зи-дарите/: магаре /низко ске-ле/. 2. Клада горичка.

ПОДЛИВКА ст^т* хоросан.ПОДЛИННИК оригинал.ПОДМАСТЕРЬЕ калфа.ПОДМАЩИВАННЕ 1.павиране,обли-цоване, настилане. 2.праве-не на поддържащо скеле или кофраж.

ПОДМОСТКИ скеле, подиум, плат-форма, естрада.

ПОДМОСТИТЬ да павирам, да ка-стеляна издигна скеле или кофраж; н.в. подмащивать.

ПОДМОСТЬ скеле /при строеж/; кофраж /носещ/.

ПОДНОЖКА стъпалце /на вагон, кола/.

ПОДОГНАТЬ спдц. пасвам, на-гла оявамТ* натъкмявам.

ПОДОДВИГАТЬ помествам по-бли-зо., приближавам; с.в. подо-двинуть»

ПОДОКОННИК арх. 1.подпрозо- речна дъска/ 2.долна част на рамката на прозореца.

ПОДОШВА 1.Основа,пета,стъпка.. 2.подножие,поли /на планина/ - рельса ж.п. пета на рел-сата. " ~

ПОДПОЛЬЕ арх# подподие, под- поли е./Пространството от терена до първия подов гредоред или до цокъла на партера при сграда без из-коп за мазе/.

ПОДПИЛИВАТЬ подрязвам /с трион/; с.в. подпилить.

ПОДПИЛОК пила.ПОДПОР хи&р. 1.подприщване, забентване. 2. нещо, което подприщва, забентва, повди-га нивото на водата/.

ПОДПРУДА: - воды подприщване на вода.

ПОДПРУЖЕННЫЙ: -ая вода подпри- щена, заприщена вода.

ПОДПЯТОБЫЙ опорен; -ая балка опорна греда.

ПОДРЕЗ: ж.п. - гребня изостря-не на рекорда.

ПОДРЕЗНИК мистрия.ПОДРЕШЕТИЬА ст^т. Х.смок.

/Надзидна столица/. 2. бич- ме м/у ребрата на покрив/•

ПОДРУБАТЬ 1.отсичам подолу, подсичам; подкъсявам, подряз-вам ; с.в. подрубить.

ПОДРУБКА 1.отсичане,подкъся- ване. 2. подсичане, подряз-ване. 3. подкопаване.

ПОДРУЧНИК помощен работник; остад. калфа.

ПОДРЫВ 1.подкопаване; подко-паване чрез взривяване. 2. разкъсване,разваляне,раз-клащане; 'повреда.

ПОДРЯДЧИК 1*2сХаХ* предприе-мач, доставчик. 2.изпълнител /на уговорен или възложен му строеж, сделка и пр./.

ПОДСАЧИВАТЬ спец, правя наре- зи /на дърво/» подсо-чить.

ПОДСОБНИК помощник.ПОДСОБНЫЙ помощен,спэмагате- лен; -ое предприятие по-

124

мощно предприятие.ПОДСОБЩИК помощен допълните-лен работник.

ПОДСТАНОВКА замяна,поставена на едно вместо друго.

ПОДСТРАИВАТЬ построявам допъл-нително; с.в.подотеоить.

ПОДСТРУЖКА дорендооване.ПОДСЧЕТ пресмятане,приблизи-телно пресмятане,изчисля-ване.

ПОДСЫПКА подпълвано.запълва-не.

ПОДТАЧИВАТЬ 1.подострям /мал-ко/, понаточвам. 2.подкопа-вам. 3.разслабим,разклащам, полравямгс.в.подточить.

ПОДТОВАРНИК 1.върлини./Объл дървен материал/. 2.Подлож-ка /Дърво подложено отдолу под товар/.

ПОДТОПЛЕНИЕ хидр. подгизване.

вените води пън повърхнест-

подформена площадка./Констр площадка в/у която се доста-вят бреговите устои на мос-товете/.

ПОДФЕГМЕННИК подфермен камък. /Камък лажащ в основата на мостова опора/.

ПОДШИВКА й.таваносване, подко- ваване /отдолу/, 2.таван /мазан, т.е. с летви под мазилката/.

ПОДШИПНИК техн, лагер; - ка-чения търкалящ се лагер; - шариковый еъчмен л.; - ша-ровой сферичен л.

ПОДШТОПКА ж.п. подбивано; - п у т и подбивано на пътя.

ПОДЩЕЛАЧИВАНИЕ алкализиране. /Придаване алкален,основен характер на течности и раз-твори/ .

ПОДЪЕЗД подход; - к м о с т у подход към моста.

/Повдигане""иивото на подпоч- ПОДЪЕЗДНОЙ: - п у т ь промишлен, вените веди пън повърхност-та/.

ПОДТОПЛЕННЫЙ хидр. потопен, залян; - п ры ж о к потопен /залян/ скок.

ПОДТУШЕВАТЬ 1.доивкарвам чер-теж или рисунка с туш. 2. нанасям сенки,ретуширам.

ПОДТУШЕВКА'ретуширане ./Дои з- карване чертеж или рисунка о туш/; нанасяне на сенки.

ПОДТЯГИВАНИЕ ИЛИ ПОДТЯЖКА 1. стягане,притягане. 2.д0вли- чане.привличане.

ПОД/КЛСНКА ж.п. наклан /на релсите навътре към оетта на линията/.

ПОДУШКА 1.възглавница. 2.стрт. шапка,/Къса подложка гре- дмчжа.трупче.над устой на моет,вадвеато ае слагано- сеца, треда/ $ — балластная балватова възглавнице*

ПОДЖИШВНЙЬ -ая плоцаджа

индустриален; второстепенен /който служи за подвозване на материали,стоки към глав» ния или към друг обект/•

ПОДЪЕМ 1.издигане,повдигане.2.изкачване. 3.горен наклон. 4.нагорнище /на път/. 5.ра-зораване.

ПОДЪЕМНИК техн, подемник.ПОДЫСКИВАТЬ търся,избирам нещо подходящо? с.в.подыс-кать.

ПОДЫТОЖИВАТЬ правя равносмет-ка, сумирам; с.в.подытожить.

ПОЕЗДКА пътуване.ПОЕХАТЬ да тръгна.да замина; н.в. доезжать.

ПОЗЕМ тор, гюбре.- ПОЗЕМКА виелица /която носи снего по земята/.

ПОИСКИ дирене,търсене /на по-лезни изкопаеми/.

- 125 -

ВСЙМА занижаем* ронжа тера- еа,лъка,наводнявана низм- на.

ПОКАТОСТЬ полегатост,наклон.ПОКАТЫ техн, наклонени това- рачи.

ПОКАТЫЙ наклонен,полегат.ПОКОВКА/М/ 1.изковаване. 2. оковки, обковки.

ПОКОРОБИТЬСЯ иэмятам се•из-кривявам се, изкорубвам се /за материал/.

ПОКРОЙ, фасон.ПОКРОПИТЬ да натроша,да на-чупя на ситно.

ПОКРЫТИЕ 1.покриване /процес, действие/• 2-Покривка /слой пласт/. 3.пътна покривка. /Горният слой на настилка-та,по който става движение-то/ | 4«покрив,последна пло-ча йПГРрада; Ж8Ш>Ж»тие

ПОКРЫШКА 1.капак. 2.външна авт.гума. 3.калъф.

ПОЛЕСЬЕ гориста местност.ПОЛЗУН спец. 1.плъзгач. 2.ж. п. окопавана на бандажа 7причинено от релсата/.

ПОЛЗУЧЕСТЬ пълзене./Свойство на металите и др.материали да се деформират пластично, главно в резултат на нато-варване/ .

ПОЛИС рабовладел-ски град-държава.

ПОЛИСПАСТ троп, полиспаст. /Повдигателен механизъм: с/ма от макари/.

ПОЛКА 1.полячка. 2.ивица; кант. З.ж.п. - багажная багажник.

ПОЛОВИЦА дъска за под, дюше-ме.

ПОЛОВНИК половин тухла.ПОЛОВОДЬЕ пълноводие.

п о д о бье греда,бяченв на ове.ПОЛОГИЙ полегат, наклонен.ПОЛОЗ 1.мланка./Най-външният, работният пояс на воденичен камък/, 2.плаз,плъзгач,ши-на /яа шейна/.

ПОЛОЗОК <^т рт . профилна,профи-лираш ръб на един шаблон; плаз.

ПОЛОК 1.полица,лавица. 2.щит, платформа.площадка./Изпол-зува се при дълбоки изкопи за изхвърляне пръстта от една на друга площадка,до™ като се изхвърли на повърх-ността/. 3.каруца за леки обемисти товари.

ПОЛОСА 1.ивица,лента. 2.плос-ко желязо: шина,чембер. 3. поста; взлетно-посадочная полоса аерописта; тр^п. - отвода ивица /зона/ на от-

ца; вж. обрез.ПОЛОСАТЫЙ или ПОЛОСОВСЙ иви- чен, на ивици.

ПОЛОСТЬ кухина; празнина.ПОЛОТЕР подолъскачка, подо- чиотачка.

ПОЛОМКА 1.поничка,ивичка, тясна лента.

ПОЛУВАГОН Ж.Д. открит вагон.ПОЛУВАЛ арх. полувалец; мо- люра. “

ПОЛУВАЛЬМОВЫЙ: -ая крыша дву- , скатея скосен покрив.ПОЛУГОРКА ж .п . полугърбица; вж. горка.**

ПОЛУДА калайдисване.ПОЛУЗАПРУДА буна./Отбивна стена на река,перпендику-лярна на брега,която прег-ражда само част от тече-нието/ .

П СМ УЛАН А или ВПОЛДЕРЕВА ъглож наклонен керт /вид сглобка/®

126

ПОЛУПРИЦЕП пожуремврке;хеяи- сарха.

ПОЛУРАСКОС ъглова палета* /Укрепителна греда*която свързва двете ранена на ъгъл/.

ПОЛУСКАТ х.п. колоос./Двете колела нах.п.талига с осите им/.

ПОЛУСКОВОРОДЕНЬ разг.стрт. полулястовича опашка./Вид шип,зъбна сглобка*която инат форма на полулястови- ча опашка,т.е..шипът и не-говото легло в единия край са скосени или прилича на лястовича опашка*но взета о половинката от нейната опашка: лявата или дясната» като се разполови по дъл-жина/.

ПОЛУТЕРОК мистрия.ПСИУТОРКА ^азг. камион за

1,5 тона. ~ПОЛУЧКА дозг. получаване на пари /от заплата или над- нячарство/.

ПОЛЫЙ кух» -ая вода.пълново-дие. '

ПО1ЫНЯ хидр. дупка в лед /ле-дена кора над замръзнала ре-ка/.

ПОЛЬДЕР хедр. заобиколено е дитя място за да не се на-воднява.

ПОМЕТА белег,знак,бележка.ПОМЕХА объркване«попречване, смущение,пречка.

ПОМЕЧАТЬ бележа,турям знак* белег; с.в.пометить.

ПСМСЙ 1.млене*смилане. 2.сит- нОст на смилането.

ПСМОСТ 1.подиум. 2.дюшеме на скеле. 3.дъсчена площадка.

ПОНАДОБИТЬСЯ да дотрябвам, да потрябвам.

ПОНОРН повери,върпинн./Во- теотвеня кладенци или пук-натини в карстови местнос-ти, през които се изтичат падналите валежи/.

ПОНУР хидр. понур./Глинена, битумна,стоманобетонна на-стилка пред подпорна или яз.стена/; вж. Флютбет.

ПСПЕРЕЧИНА 1.разпънка. 2«на-пречно разпъваща треда. 3. ж.п. мостова траверса*

ПОПЕРЕЧНИК 1.напречна греда. 2.диаметър.

ПОПЛАВОК 1.шамандура,буй. /Плаващ знак /за опасях места/. 2.поплавок /на кло-зет но казанче и пр./.

ПОПУСКИ водопущания./За регу-лиране нивото във водохрани-лище/ .

ПОПУТЧИК/ спътник.ПОРЕБРИК арх. зигзагообразна зидария./Тухлите се полагат на ребро,като в долната он част са резделени, а в гор-ната ръбовете ям се допират, а самите тухли се издават напред от общата площ на стената/.,

ПОРЕЗКА арх. изрязване,офор-мяване /на арх.детайли/.

ПОРЕЗКИ нарязани парчета /спо-ред нужните форма и размер/,

ПОРИСТОСТЬ пористоот,чупли-вост, порьозност.

ПОРОДА геол, скала; горная п. скална маса /със съдържание на един или няколко минера-ла/; - осадочная утаечна е. - пустая нерудоносна о. - рыхлая ронлива скала. - сланцевая шистова с.

ПОРОЖИСТЫЙ хидр. прагов{изо-билен с прагове /за река/.

ПОРОЖНЫЙ празен, ненатоварен.ПОРОЖНЯК празен,ненатоварен;

- 187 -

яежатовареяа ж.п.компоэи- ция.

ПОРОЗНОСЬ пористост»ПОРОЗНЬ дохг« поотделно.ПОРОШОК прах;прахообразно ве-щество.

ПОРТАЛ арх* портал. ПОРТАЛЬНЫЙ подвижен;-порта-лен.

ПОРТИК арх. портика./Колона-да пред"фасада на сграда/.

ПОРТЛАНДЦЕМЕНТ ат^* портланд- цимент./Ц.получаван от гли-на и варовик или глинест мергея,смесени в определе-но съотношение и изпечени до клинкер и смлени до фин прах/•

ПОРТЬЕ неекд. портиер в хо-тел.

ПОРТЬЕРА тежка завеса /на прозорец, врата/.

ПОРУЧЕНЬ 1. ръкохватка? дршха на трамвай и пр./за хваща-на при качване/) - перила ръкохватка на парапет.

ПОРШЕНЬ техн, бутало.ПОРЯДОВКА поредовица./Четири- стенно 5/7 см.бичме с дъл-жина 7 м.Служи за оформява-не и броено на редовете прн зидарията/.

ПОСАДКА 1.събаряне,обруива- не. 2.хрсп. качване на път-ниците. ^.сглобяване на сглобка.

ПОСЕЛОК селище, паланка»ПОСТ* - водочетный водомерен пост.

ПОСТВЛИСТОСТЬ плосковатост, плоскатост) - камня п«на камъка./Свойство на ломен камък да има задоволител-но плоски стени,удобни за зидане/; постелистый камень плосък камък,добър за зида-

не.ПОСТ 1АЯ мах» константа.ПОТАЙ, слдо. ферзенк. /Легло за глава на болт•нит,винт/.

ПОТОК* - селово! /от сель/ порой.

ПОТОЛОК таван) - подвесной т. на рабиц) - практический работна,пределна височина.

ПОТОНЧАТЬ да изтънее.П0ТСЧНЫ* поточен,конвейрен, непрекъснат; -ое строитель-ство поточно строителство.

ПОУЛСОН вж..пуансон.ПСЯИНКА поправка,ремонт; по-достряне.

ПОЧТАМТ централна поща. ПОВЕРСТНЫЙ по направление на езика; направляващо-откло-няващ; -од движдцие ж.п. /От сърцето към езика на стрелката/.

ПОШТУЧНЫ! на бройка./Изработ- ван,изчисляван или прода-ван на парче/.

ПОЯС колан; доясяой ремень колан.

ПОЯСОК 1.фланец. 2.додо.меж- етажеи корниз,перваз,ръб* зпъкнала хоризонтална >

ивица по фасадата на сгра-. дата,разделяща партерен от1 ет. илж пък предпослед-ния от последния/.

ПРАВИЛО стдо. мастар./Голяма зидарска линия,с дължина до2 м.за проверка правилност-та на зид,както и за глад- костта и ъглообрайуването на мазилката/; терезяя.

ПРАВКА поправяне,коригиране /на нещо направено/.

ПРАВОВРАЩАЮЩИЙ дяснфвъртящ;ПРАНГ или ПРА-ПРАНГ ард. ДОХОД* вид индокитайски каменен храм във вид на стъпаловид-

-Ив-ва варшада.

ПРАЧЕЧНАЯ пералня.ПРЕДБАННИК съблекалня в баняПРЕДИЕ спец, усукана нишка.

/За предварително напрег-нат бетон/*

ПРЕДМЕСТЬЕ предградие* ПРЕЙСКУРАНТ ценоразпис,цен-ник./Справочник за видове-те «цените на стоки и курса на валутите/*

ПРЕЛОМЛЕНИЕ пречупване«реф-ракция /на качи/.

ПРЕРЫВАТЕЛЬ прекъсвач.ПРЕСВИТЕРИЙ 1РД»ДРд Г]ё . зад- олтарно помещение*

ПРЕСС преса) - гибочный огъ- вачка./Приопособление за огъване на кел.пръти,пло-чи, ламарини/) - клепальный нитовачжа) - отжимной це- дилна преса.

ПРИБИВАТЬ приковавам) с.в. прибить.

ПРИБИВКА приковано) - драни приковавай» на летви.

ПРИБИТЬ вж/ прибиватьПРИБОЙ увеличаване на обема

/на твърд,цялостен,плътен материал олод като се раз-дроби/.

ПРИВАРЕНМЕ заваряване.ПРИВОД Хаги* задвижване,пре-давка, трансмисия,предаване на движение.

ПРИВОДКА хихр. привеждане, свързване /на разликата м/у височината на всяко ниво о нулевото ниво,даде-но по нулев график/.

ПРИВОДНОЙ: -ая труба приточна тръба) -ой икив предавател-на шайба*

ПРИВЯЗКА геод. свързване,об-вързване) - теод.ходов к

пунктам госуд.триангуляции свързване /обвързване на теодол.ходове с точките от държ.триангуляция.

ПРИГНАННЫЙ пасван, прогонен. ПРИГОНКА пасвана,прогонване, нагаждане.

ПРИГОРОК хълмче, могилка.ПРИДЕЛ арх.оста_р. допълнител-на черквица към или в глав-ната черква*

ПРИЕЗЖИЙ пътник /дошел от дру гаде/.

ПРИЕМ 1*похват,начин. 2.мани-пулация.

ПРИЕМКА приемане) -лесов поя опалубку приемане на скеле-то за кофраж.

ПРИЖИМ менгеме,стяга) клема.ПРИЗМА: -балластная ж.п.ба-ластна призма.

цгиИСК рудник,мина /з- скъпо-ценни метали/.

ПРИКЛАДНОЙ приложен,практиче-ски.

ПРИКЛАДЫВАТЬ допирам,прилеп-вам 5 с.в. прикласть

ПРИКЛЕИВАНИЕ залепване,слеп-ване.

ПРИКЛЕПКА 1.Занитване. 2.ни- тов шев*

ПРИЛИВ из даденост, из дадено"* място в отлята форма.

ПРИЛОЖИТЬ 1*да допра,да при-лепя. 2*да притуря, да при-ложа) с.в. прилагать.

ПРИМЕНЕНИЕ прилагане.употре-ба,приложение.

ПРИМЕНЯТЬ/СЯ/ прижагам/се, употребявам/се/.използувам /се/) с.в.применить/оя/.

ПРИМЫКАНИЕ допиране,долепва- не,граничене;присъединяване<

ПРИКЫКАТЬ плътно се допирам,

- 129

гранича;с.в.примкнут ь.ПРИНЯТЬ да приема,да взема; н.в* принимать»

ПРИОБРЕСТИ да снабдя,да полу-ча; да придобия,да добия; н.в. приобретать,

ПРИПИСКА зачисляване,ПРИПУСК техн, увеличаване на размера, "“отпущана •

ПРИРАБОТОК допълнителна,стра-нична печалба,

ПРИСАДКА добавка,прибавка,ПРИСТАВИТЬ 1,да допра,дапо-ставя/до/. 2,да наставя, да. принадя;. н.в.приставлять

ПРИСТАВНОЙ опрян,подвижен; -ая. лестница подвижна стъл-ба /която ее сатира на стена/

ПРОПИОН ар2»^Рд,Г5* монумен-тална врата,/Вход на Акро-поле в свещената ограда/.

ПРОСТИЛЬ арх.дрхг^. простил. /Античен храм с издаден на-пред портик/.

ПРИСЧИТАТЬ приспадам.ПРИСЫПКА 1.посипвана,ръсене с прах.-2. прах за посипват' не.

ПРИТВОР 1,притвор,/Място на притварянето/. 2,арх.остар. входно помещение пред глав- нет© помещение за молитви;

дървена част към друга,за да.прилепнат или се сгло-бят плътно/.

ПРИХОЖАЯ арх. антре,ПРИЦЕП ремарке;, прикачен, ва-гон.

ПРИЧАЛ хидр. .-Т,'ней, пристан. Я,въже за привързвана на кораб,..-

ПРИЧАЛКА отдт, 1.канап /зи- . дарски/. 2.шнурово скеле

/за очертаване изкопана........града/, '

вам/дъски/; «4».прашАть.ПРИШИТЬвж,. .припивать.ПРИЯМОК ямичка, дупка ,.в дм ъбна-- . .тина;., изкоп;., трап. Л -ПРОБЕЛ пропуск /в работата/; непълнота, празнота,

ПРОБИВАНИЕ пробиване,пробив.ПРОБИВКА 1,изкупване на цеп- ки..2,Самиат материал,из-ползуван заизлушване».

ПРОБ ИЕКАадруветка.ПРОБКА 1,Таш1.гза1^®адка,капач' на, 2.корк. 3*задръстване /на движение/, 4»а|.п, - костыль' ная дървена чивия за зацуш-

- ване на крампонните дупки/.ПРОБОИНА 1,дупка,пробито мнс- ■. то,- .2«..зъмба,

вж, папертьПРИТОЛОКА 1.горен праг на врата; щурц.; 2.издатина, чупка в зид,/Около отвор за врата или прозорец,към която се закрепя касата/.

ПРИУРОЧЕННЫЙ нагласен,пред-назначен, уговорен /да съв-падне/ .

ПРИУРОЧИВАТЬ нагласявам да съвпадне, нещо по време; с.в. приурочить.

ПРИФУГОВКА фугиран®./Нагажда- не чрез рендооване на ©дна

ПРОБУРАВИТЬ пребивам със свре-дел;. с.в» пробурить.

ПРОВАЛ трап,, яма,- вдлъбнатина /ст пропадане на почвата/,

ПРОВЕС, ПРОВИС или ПРОВИСАНИЕ ...прависваяа;■огъване.ПРОВЕСЕЛ мерен®, /с отвес/; отвесираяе.

ПРОЖИВАНИЕ геод. «■ал они ра-на; пикетиране на.трасе на пи,

ПРОВОДНИК 1.съпровождач,во-дач, придружител, '

* 130 -

служая.оиедящ за реда в$в вагона. З.елд проводник..

ПРОВОЛОКА тел, жица.ПРОГИБ огъване,поддавай©,. прегънато място*

ПРОГОН 1.СД2Т. надлъжно-ноее- ща греда,надлъжница. 2.2«й . междугарие. З.Сшгавяне на дървен материал по река/. 4. разстояние м/у_ две точки.

ПРОДУШИЛА 1. отвор, дупка.. 2. душния,въздухопроветрител•

ПРОДОЛЬНЫЙ надлъжен, по дъл-жината.

ПРОЕЗД 1.място за минаване /с превоз/. 2.Самото дви-жение на превозните срод-ства.

ПРОЕЗжАЕМОСТЬ пропускаемост.ПРОЕЗЖИЙ: - ая дорога път го-ден за движение! -ая часть дороги пътно платно на пъ-тя /т. е., настилката без банкетите/.

ПРОЁМ отвор в стена /за вра-та,прозорец итпр./.

ПРОЗОДЕЖДА съ&р.ДРб^зво&с|- венная одежда работно об-лекло.

ПР030Р вж. прозорник.ПРОЗОРНИК 1.клин;подложка. 2. ж.л. фугомер,пролукомер./За измерване пролуката в ожонта между релсите/.

ПРОЙМА сп>ц. ръкавна извивка.ПРОКАТ 1*мет. валцувани про- . филии изделия,прокат. 2, релси,дървета за търкаляне по тях. 3.износване /вслед-ствие на-.търкаляне;- -бддда-■ жа износване на бандажа.

ПРОКАТКА. 1.валиране. ...Я*вал-цуване,

П РОКАМ КД нап м .не .на..Смукателна пойИа е вода,за да. се изгони ВШ-

духът и започне помпата да работя/.

ПРОКЛАДКА 1.подложка. 2.уп-лътняване $ уплътнител• 3• прокарване /на път/. 4.по- лагане /на тръби;кабели и пр./. 5.прослойка /ет един материал в друг/. 6.. Слага-на м/у нещо /междинна под- ложка/. 7•Уплътнителен пръстен,гарнитура.

ПРОКОЛ пробождане,пробиване 7с нещо остро/.

ПРОКОЛОТЫЙ продупчен,надуп-чен.

ПРОКСИОПАТИТЬ запушвам /пук-натини/ с кълчища; н.в. проконопачивать.

ПРОЛЕТ атрт. 1.светъл отвор, отвор; разстояние,междина /м/удве <шори,стени и пр./ 2.«4|> междугарие.

ПРОЛЕТНЫЙ: -ое строение приз?» яашо^бва конструкция. /Мостовата ^шнструзсцяя над светлите отвори/.

ПРОЛШЕНИЕ 1.. прекарване. 2. поставяне, слагаме* З.геод. проектиране /т.е.прокарва-не по карта на път и пр./.

ПРОЛ (ЖИТЬ 1. да прекарам /път, тръби и пр./. 2.да сложа, да поставя /нещо м/у друга неща/; -дорогу да прокарам път; - солому м/у стеклами да поставя слама м/устък-лата; н.в. прокладывать.

ПРОЛЮВИЙ поройни отложения; наноси от порой; вж. поток селевой.

ПРЖЕЖУТОК междина,пролука, п ромеждут ък,инте рвал/про- страйство, време/.

ПРОМЕР мерене, измерване#- ПРОМЕРНЫЙ: - .прибор измери-теле^ уред. .

Й₽(ЖШМА 1 .••ровиж /бразда."в склон/. В.подаоя /в бряг/. ;

ПРОТАРИВАШЕ и ПРОПАРКА ^пец« .пропарваие; затопляне,за-гряване с пара.

ПРОПЕЛЛЕР хи^р. витло;пропв- лер винт,перка,

ПРОПЕЛЛЕРНЫЙ» - насос витло- ва,пропелерна помпа,

ПРОПИЛ раз,прорязване /с трион/.

ПРСПИТКА или ПРОТИТПВАЙИЕ просмукване.напояване $ импрегниране.

ПРОПУЛЬСИВНЫЙ двигателен.ПРОРАБ с>ъкр. Производитель работа ст^т. технически*' ръководител.

ПРОРАН хидр» проток* ПРОРЕЗИНКА гумиране.

ПРОРУБАТЬ 1.пробивам /дупйН/. 2.изсичам,проправям /път в гора/с.в. прорубить. :

ПРОРУБЬ дупка /изсечена в леда/.

ПРОРЫВ пробив.ПРОСАДКА хлътване,пропадане, хлътнина /на път/>огъване,_ спадане,слягане*

П РОСАДОЧНЫЙ пропадащ,слйгащ се; - грунт слягаща се почва.

ПРОСАЧИВАТЬ просмуквам.ПРОСАЧИВАНИЕ просмукване.ПРОСВЕТ 1.ивица светлина, прозирка,пролука,сноп от лъчи. 2,Отвор,определящ рамката на влизащата свет-лина. З.Луфт,хлабавина.

- труба светъжотворна тръба.

ПРОСВЕЧИВАНИЕ 1.просветване; пропускане светлина /през

.....нещо/ »проникване а лъчи /внещс/.

ПРОСВЕЧИВАТЬ 1.просветвам, пропускам светлина/през

, нещо/. 2.вижда се, прозира, прониква,свети/през нещо/.

ПРОСЕДАНИЕ хлътване /на поч-ва/ .

ПРОСЕКА 1.просека /в гора/.~~ 2.сервитутна ивица /на път,

който минава древ гора/ вж. обрез.

ПРОСЕЛЕК междуселски Пет. ПРОСКАЛЬЗЫВАНИЕ плъзгане, приплъзване.

ПРОСПЕКТ арх. проспект./Ши-рок 1’радски булевард/ •

ПРОСТЕНОК 1.част от стена м/у два отвора /врати, прозорци/. Р.преградка.

ПРОСТИЛКА подложка, пълнеж. ПРОСТИРАНИЕ протежение. ПРОСТОЙ престой.ПРОСТУПЬ стъпало /на стълба/. ПРОСУШИВАНИЕ или ПРОСУШКА судене, изсъхване*

ПРОСЧЕТ грешка при изчисля-ването, пресмятането.

ПРОТИВОВЕС противотежест. ПРОТИВОТОК противотечение* ПРОТИВОУГОН ж.п. противопдъэ- гач./Устройство против на-длъжно свличане на пътц/.

ПРОТОК 1.проток./Речен ръкав, вървящ успоредно на основ-ното речно корито/. 2.ка-нал /съединяващ 2 езера или 2 водоема/.

ПРСТОМА арз.дРхГЦ* протома. '/Скулптура,изобразяваща

&

-•л ■

дърядйвоат.т^йЕ^стТ*^**

ПРОЧЙЫЙ здрав,як,трави| соли-ден.

ПРОШИВЕНЬ пробой,зъмба;,:»■ пустотелый зъмба.

ПРУД изкуствен вир,водоем.ПРУДИТЬ преграждам,заприщ- вам,завмрялам.

ПРУТКОВЫЙ прътовиден.ПРЫЖОК скок. - подперта» под-

- прян скок./Появява се»в бурен поток предпрегради, която стесняват живото се-чение на потока/; - подтоп-ленный потопен /залян/ скок /Възниква при изтичането на вода под преграда,свързвана горното и долно ниво като скока възниква зад прегра-дата в долното ниво/.

ПРЯДЬ усукана нишка.ПРЯМОТОК правоток,успореден поток»

ПРЯМОТОЧНЫЙ който върви по права линия.

ПСЕВДОДИПТЕР ар2.5РАг^.псев- додиптер./Античен храм на който разстоянието от коло-надата до главното помеще-

мийте окодо Запъти разсто- кййикте/. .. -

храи с пойик^^о отпред

... и с пояуксясни на. остана- - лите фасади/.

:'ШеР0 ' ; птвйВ»./В«иша. . кол на х_реш/.ПУАНСОН1. пробой. 2. шило. 3.''

- щемпей;щампа* 4»Зъмба. 5. условен знак /в/у геогр.карта картагточка,кръгче идр.

ПУЗЫРЧАТЫЙ изпълнен оиехури,...

ПУЗНРЬмехур.ПУК ^мал. ПУЧОК сноп» снопче. ПУЛЬПА пульп» /Снос от вода и земни частици,получен при хидравлична разработка на

-земята/.ПУЛЫ 1.команднс МЯСТО» 2. командно табло.

ПУНКТ! >.д. - обгонный п. за . надминавана /на един влак '

.. от друг,движещисеведйО направление/. .

ПУНСОН вж. пуансон» 'ПУНЦОВЫЙ тъмно нервен» ПУСТОТА празнина, кухина» ПУСТОТЕЛЫЙ кух. ПУСТОТНЫЙ кухинен, кух. ПУСТОШОВКА празна фуга. ПУСТЬ оста]э. лупка. ПУСТЫРЬ незвстроено,празно място м/у къщизанемарено място, пущинак.

ПУТЕВКА пътен лист,командиро-вечно удостоверение; карта за курорт.

ПУТЕЕЦ специалист м ж»^ Шж порт; работник в пътна .й'йуж

><•

■М*;

" •

1■:,у

■

- 133

ПУТЕМВР такеаметър,километра-жем брояч.

ПУТЕПОДЪЕМНИК ж.п.коловозо- вдмгачка. “ ”

ПУТЕПРОВОД надлез или подлез.ПУТЕУКЛАДЧИК ж.п. релсопола- гачка./Машина,която полага сглобени релсови звена/.

ПУТЬ: - вытяжной път за изтег-ляне на влак от гара; - следования маршрут, - тупи-ковый глуха линия.

ПУЦЦОЛАН ст^т. пуцолая,трас. вж. трасс./Добавка кам ци-мент за предаване по-гояя- ма водоустойчивост/.

ПУЧЕНИЕ набъбване,издуване /на почва/.

ПУЧИНА 1.набъбнало място /на почва/; гърбица,издуване /вследствие на замръзване на почватд/. 2.пропаднало място«трапчина на път /вследствие на размразява-нето/. 3.Водовъртеж.

ПУЧИТЬ издува се; набъбва /за почва/.

ПУЧОК снопче - путей ж.п. няколко коловози.

ПУШОНКА гасена вар на прах, вж. известь - пушонка.

ПЬЕЗОМЕТР сп^ц. пиезометър. /Уред за”измерване величи-ната на свиването на теч-ности, подл ожени на високо налягане/.

ПЫЛЕСОС прахосмукачка.ПЫЛИНКА прашинка.ПЯТА АРКИ арх. пета на свода.

/Площта в/у която сводът се опира на устья и ну предава отвесно нат оварване/.

ПЯТКА пета,петичка./Задната дебела част на нещо/.

ПЯТНМК/М/ Х.чеповя панти. 2.

ж.п. горен централей ла-гер /при 4-ооните вагони/.

Р

РАВИТЦА рабиц./Желязнамрежа за поставяне на ма-зилка в/у нея/.

РАВНОБОКИЙ равностранен. РАВНОВЕЛИКИЙ еднакъв;еднакво голям,равен по големина.

РАВНОДЕНСТВИЕ астр, равно-денствие. “ *"

РАВНОПЛЕЧНЫЙ равнораменен.РАДИАН радиан. /Е-ца мярка за големина на ъгли/.

РАДИОВЕЩАНИЕ радиопредаване, радиоразпръскване.

РАДИОВЫШКА радиомачта. РАДИОЗОНД радиосонда. РАДИОРУБКА радиокабина. РАДИОСЕТЬ радиомрежа. РАДИРОВАТЬ съобщавам по радио. РАДУГА небесна дъга; спектър. РАЗБАВИТЕЛЬ разредител. РАЗБАВЛЕНИЕ или РАЗБАВКА раз-реждане, разредяване.

РАЗБАВЛЯТЬ разреждам, разре- дявам; с.в. разбавить.

РАЗБАЗАРИВАТЬ разпилявам; с.в. разбазарить.

РАЗБЕГ 1.засилване. 2.дължи-на на пътя /която е необхо-дима на едно превозно сред-ство, за да набере скорост/; разбег колесной пары ж.п. разбег./игра/ на кояоостта.

РАЗБИВАТЬ 1.чупя,трота,строша- вам; раздробявам,раэтроша- вам. 2.разделям,раздробявам /не частя/. З._гвод. разби-вам ,трасирам,пакетирам;о.в. разбить.

РАЗБИВКА спщ. 1.разделяне,

134 -

разпределяне,разчленяване /на части/. 2.разполагане /на неща/ по определена схема,план. 3.разредяване /на неца/. 4.трасиране, нанасяне на т очки и линии от план в/у местност; - круговых к ри в ы х нанасяне на циркулярни /кръгови/ криви; - пути ж.п. трасира-не,нанасяне на железния път. 5.планиране,устройст-во» 6. парцелиране.

РАЗБИРАЕМЫЙ разглобяем. РАЗБИРАТЬ 1.разглобявам. 2. разземам, разграбвам. 3. подреждам,сортирам. 4.прен-т разреждам,изясняван,разби-рам; с.в. разобрать.

РАЗБОРКА или РАЗБОР 1.разгло-бяване. 2.сортиране. 3.де-монтаж. 4.събаряне,разваля-не /на постройка/.

РАЗБОРНЫЙ разглобяем. РАЗБОРТОВКА разпрятане /яа ръбове/; разширяване на край /на тръба/, самото уширение /на тръбата/.

РАЗБОРЧИВЫЙ строг в избора; взискателен; четлив.

РАЗБРАСЫВАНИЕ 1.разхвърляне, разпиляване.

РАЗБРЫЗГИВАНИЕ разпръснало /на пръски/.

РАЗБРЫЗГИВАТЕЛЬ разпръсквам, разпръсквачка,разпръсква- телна дюза.

РАЗБРЫЗГИВАТЬ разпръсквам; с.в. разбрызгать.

РАЗБУРАВ райбер.РАЗБУТКА аж. забутка.РАЗБУХАНИЕ набъбване,издува-не /на почва/.

РАЗБУХАТЬ набъбва,издува се /за почва/: с.разбухнуть.

РАЗВАЛ Г.половяк./Разбичен по дължината на половина дървен труп/. 2.те2Н. - колес наклон на колелетата /към линията на остта на пътя/.

РАЗВАЛЬЦОВКА спец. 1.развал- цуване. 2.фушГеобразно раз-ширяване на края на тръба.-

РАЗВЕДЕНИЕ 1.разтваряне,раз-реждане, разводняване. 2. размятано /в страни/, пра-вене на чапраз /на трион/. 3.отваряне /на подвижен мост/. 4,разглобяване,раз-деляне нецо на съставните му части.

РАЗВЕДКА 1*аОД* проучване,из-следван?,издирване. 2. ра-зузнаване ,разузнавателна служба.

РАДЕЕДОЧНЫЙ разузнаван,проуч-ван; за изследване, за из-дирване.

РАЗВЕДЫВАТЬ 1.изследвам,издир-вам; правя минно-геоложки проучвания. 2.разузнавам; о.в. разведать.

РАЗВЕРНУТЫЙ разгънат;пълен, подробен.

РАЗВЕРСТКА 1.разхвърляне,раз-пределяне /напр. на отроит, материали,суровини м/у пред-приятия/; разделяне /за раз-стояние/ .

РАЗВЕРТКА 1.райбер. 2.мат. разгъване «развиване ./Разгъ-ната в/у плоскоат повърхност на геом.тяло/, евожвта. 4. раагръцаие,разлагана.

РАЗВЕРТЫВАНИЕ 1.разширяване /почиотване/ за отвори и дупки. 2.ХН&Д* разгъване, развиваме; картографски начин “за изобразяване.по-върхността на земния геоид или на друго въртяц» се тя-ло.

- 135 -

РАЗВЕРТЫВАТЬ развъртам. 2. кат. развивам,разгъвам, разгръщам. 3.уедрявам /пре- формирам/ в по-голяма ед- ца. 4,обръщам в друга посо-ла /кола и др./«с.в. раз-вернуть.

РАЗВЕСКА разтегляне,размерва- не; претеглено количество материал.

РАЗВЕСИСТЫЙ клонест.РАЗВЕСКА 1.размерване /по тегло/. 2.окачване /на разни места/•

РАЗВВСЕСв продавай на тегло /не на парче/.

РАЗВЕСОЧНАЯ теглилия.РАЗВЕСТИ да разтвора /краища-та на нещо/; да разделя; да разглобя; н.в.разводить.

РАЗВЕТВЛЕНИЕ рааклонение, разклоняване.

РАЗВЕТВЛЯТЬСЯ разклонявам со; с.в.разветвиться.

РАЗВИЛИНА разклонение РАЗВИЛКА 1.разклонение /на път/. 2.тръбен разклонител.

РАЗВИНЧИВАТЬ развинтвам,от- винтвам: о.в.развинтить.

РАЗВОД ш РАЗВОДКА 1.чапраз /на трион/. 2.правене на__чапраз /на трион/..З.раз- редиване,разкривяване;раз-тягано. А.разгяобка. 5.мн.ч. парки, потна.

РАЗВОДНОЙ разтварян се, под-вижен /за мост/.

РАЗВОДЯЩИЙ/СЯ/ разклонен,раз-клоняван се.

РАЗВОРАЧИВАТЬ 1.разгъвам,раз-гръщам. г.обръиамхс.в.раэу воротить..

РАЗВОРОТ 1.завой,завиване,об-ръщане /в обратна посоха на кола и пр./. 2.развива-не, разгъване,разпакаване.

РАЗВЯЗКА ж. а. кръстовище; надлез.

РАЗВЯЗЫВАНИЕ развързвано.РАЗГИБАТЬ разгъвам,изправям

/нещо сгънато/:с.в.разог-нуть.

РАЗГЛАЖИВАТЬ изглаждам; с.в. разгладить.

РАЗГОН 1.засилване,ускорява-не; бърз ход,форсиране /на двигател/• 2.междина,раз-стояние м/у редици еднакво раздалечени предмети. 3. спец. клин.

РАЗГОНКА вж. разгон 1,2,3.4. разалесяване,сплескван© /на метален къс при коване/5. фракционна дестилация; - зазоров възстановяване /ре-гулиране/ на топлинните междини /фуги/.

РАЗГОНЯТЬ 1.ускорявам|засил-вам /двигател/. З.раздвър- лям /разлика/• /При изчис-ление на полигон/.

РАЗГОРАЖИВАТЬ отделям с пре-града,преграждам; с.в.раз-городить.

РАЗГРУЖАТЬ разтоварвам;облек-чавам; с. в* разгрузить.

РАЗГРУЖЕННЫЙ разтоварен,осво-боден /от товар/.

РАЗГРУЗКА!. Разтоварване «ос-вобождаване от натоварване.

РАЗДАВАНИ надебелявано«уви- ряване /като се чука по на-длъжната ос на тяло/. - заклепки сплесквано /заклеп ване/ на нита.

РАЗДАВЛИВАНИЕ смачкване,спле-сквана /под действието на натиск или удар/.

РАЗДАВЛИВАТЬ смачквам,смаз-вам; с.в. раздавить.

РАЗДАЧА изтегляне.РАЗДВИГАТЬ 1. разтварям. 2.раз< тягам. 3.отмествам,размест-

- 1М -

ММ| С.В. разГМИЮТЬ.РАЗДВИЖНОЙ разтоварна се,раз-тегателен; разгъваем; -ая дверь пълзяща врата; мц»ц. - калибр шуплер.

РАЗДЕВАЛКА или РАЗДЕВАЛЬНЯ гардероб.

РАЗДЕЛКА 1.обработване,изра- б отване. 2.раз б иване,наряз-ване на трупи. З.тухлоред /тухлена преграда около ко-мин/. 4.дообработка. 5.раз- бичване,разрязване на тру-пи; разделка маршрутов ж.п. разреждане на маршрута./По-ставяне на стрелките в нор-мално положение след преми-наване на влак/.

РАЗДЕЛЫВАТЬ спец, обработвам РАЗЖЕЛОБОК _стрт. улама,долия

/на;покрив/.РАЗЖИГАТЬ разпалвам; с.в.

РАЗЖИЖЕНИЕ резредявана«раз-водняване.

РАЗЖИЖИТЕЛЬ разредитель.РАЗЗЕНКОВКА .спец. раззенкова-но ,разширяване,ферзенкова- ке./Разширяване на отвър- стия, дупки, за да се скрие главичката на болта И да не стърчи над повърхността/.__

РАЗЗЕНКОВЫВАТЬ спец, раззен- ковам.

РАЗЛАЖВАТЬ разчупвам, раз ру-нами; с. в.разломать /раз- 50МИА/.

РАЗЛИНОВЫВАТЬ линирам /правя линии/; с.в.разлияить.

РАЗЛОМ 1.счупване,строшаване.2.счупеното място.

РАЗМАЛЫВАНИЕ смилане.РАЗМАЛЫВАТЬ смилам,стривам на прах;с.в. размолоть.

РАЗМАЧИВАНИЕ намокряне,на-кисване /за да омекне/.

РАЗМАЧИВАТЬ намокрям.накио-

вам /за да омекна/; с.в. размочить.

РАЗМЕЛЬЧЕНИЕ раздробяване, наситняване,смилана; вж. размалывание.

РАЗМЕЛЬЧИТЬ да наситня,да раздробя.

РАЗМЕТКА 1.раз ме рване,разчер- таване,разкрояване. 2.тра-сиране. 3.маркиране,отбе-лязване; знак,белег в/у не-що за разпознаване; - ваго-нов надписване на вагоните.

РАЗМЕТЧИК размервач,маркиро-ван, трасьор.

РАЗМЕЧАТЬ отбелязвам,правя знак,маркирам; о.в.разме-тить.

РАЗМЕЩЕНИЕ 1.разполагане,раз-пределяне; настаняване. 2. разположение,разпределение,

РАЗМИНОВКА ж.п. разминувка. /Вдвояване "на ж.п.линия без да има гара - само за разминаване на влаковете/.

РАЗМОИНА яма /размита от водаРАЗМОКАТЬ набъбва от влага; с.в. ламзйахи*

РАЗМОЛ 1.смилане,мелене. 2._ ситнина /на смаленото/.

3.качество на смлянот о.РАЗМОЛОТЬ да смеля, да стрия* на прах.

РАЗМОЧКА намокряне,накисване, разкисвана.

РАЗМЫВ 1.размиване,разлив. 2. подкопаване«подравяне /от вода/. 3.размито място, ротна.

РАЗМЫКАНИЕ разединяване,пре-късване; разкапвана.

РАЗМЫКАТЬ разединявам,прекъс-вам; с.в. разомкнуть.

РАЗОБРАТЬ вж^ разбирать.РАЗНОВЕСКИ грамове.

- 137 -

РАЗНОС ж.п.прекомерно увели-чаван^ на броя на обороти-те на навяната.

РАЗНОСТЬ разлика.РАЗОБРАННЫЙ разглобен.РАЗОБЩАТЬ разединявам,разде-лям, отделям.

РАЗОБЩЕНИЕ 1.Разединение,от- * деляне. 2.прекъсване на съобщителната връзка.

РАЗОГРЕВ или РАЗОГРЕВАНИЕ натопляно,нагряване $ прйтопляне /повторно/.

РАЗОМКНУТЫЙ разединен}пре-къснат} отворен,разглобен; отцепен.

РАЗРАБОТАТЬСЯ изхабява се, износва се /от употреба/.

РАЗРЕЗ 1.разрез;сечение. 2. кариера; открита кариерна разработка.

РАЗРЕЗНОЙ разрязващ.РАЗРУБАТЬ разсичам,пресичам, отсичам; с.в.разрубить.

РАЗРЫВ 1.разкъсване,скъсване.2.избухване /взрив/. З.меж- дина;пукнатина,прекъсване.4.хеол. разсед. 5.разстоя-ние 7“/У предмета,сгради/.

РАЗРЫВАТЬ/СД/ 1.разкъсвам/се.2.изгубвам; с.в.разорвать. разрывать I разривам; с.в. разрыть.

РАЗРЫВНОЙ разкъсващ се.РАЗРЫХЛЕНИЕ 1.раз рохкване

/на почва сипливи материа-ли и др./

РАЗРЫХЛИТЕЛЬ спец, разрох- квач /на земесмукачка/.

РАЗРЫХЛЯТЬ разрохквам; с.в.

РАЗЪЕДАНИЕ 1.разяждяне. 2. корозия.

РАЗЪЕЗД 1.ж.п. коловоз за

разминаване«разменна гара. 2.разминаване /на транспор-тни средства/. З.ж.п.разкло-нение • 4.разотиванеге пре-воз/.

РАЗЪЕМ 1.разглобяване. 2.отва-ряне /на затворена форма/.

РАЗЪЕМНЫЙ1 разглобяем,делим.РАЗЫСКАТЬ да намеря слез тър-сене; в.в. разыскивать.

РАКОВИНА 1.шупла,кухина. 2. мивка; - усадочная всмуква» тина.

РАКУРС ракуре./Вид, перспек-тива/.

РАКУШЕЧНИК хеол» черупест, мидест, варовик.

РАМА рама,рамка; - вагонная вагонна рама; - дверная ка-са на врата; - двухшарнир- ная двуставна рамка. *

РАМНЫЙ рамков, с рамка.РАМОЧНЫЙ рамков,във вид на рамка.

РАМПА спец, рампа.РАНГОУТ спдц. рангоут./Всички обли дървени или стоманени кухи греди,които служат за закрепяне на корабните въже-та, платна,мачти,кранови стрели и др./.

РАНДБАЛКА етрт. смок./Настен- на надлъжна греда,лежаща в/у стена като опора за дру-ги греди/; надцокълна греда; надотворна греда.

РАСКАЛЕННЫЙ нагорещен,нажежен.РАСКАЛЫВАНИЕ разцепване•нацеп-ване .напукване.

РАСКАЛЫВАТЬ разцепвам,разтро- шавам; с.в. расколоть.

РАСКАТ/КА/ 1.пасточване /на нещо/. 2.изглаждане.израв-няване /с валяк/. З.развива- не, разгъване,размотаване /на нещо,което е било нави-

- 138

то/. 4.претъркуяване«отме-стване чрез търкаляне. 5. разпдесхване /на метал/.6.засилване /чрез търкаля-не/. 7.развалцуване /на тръби/. 8.Калъпче,шаблон с който се разплесква изков- ката.

РАСКАТАТЬ 1.да разгъна;да разточа. 2.да изгладя,да изравня; - дорожку да из-равня пътечка.

РАСКАЧАТЬ да разлюлея,да раз-клатя; - столб да разклатя столб; н.в. раскачивать.

РАСКИДКА разпъване,разтваря-не; разхвърляне.

РАСКИДАТЬ да разхвърля; н.в. раскидывать.

РАСКИНУТЬ 1.да простра,да разпростра. 2.да хвърля. З.да разпъна. 4.да разтво-ря.

РАСКИСАТЬ разкисвам; вкисвам; с.в. раскиснуть.

РАСКИСЛЕНИЕ хим. редукция,от- кисляване, дез’оке иди ране.

РАСКЛАДКА 1.разпределяне, разхвърляне /по обекти/.2.наслагано, нареждане.

РАСКЛАДНОЙ разтегателен, сгъваем; разглобяем.

РАСКЛАДЫВАТЬ размествам,нареж-дам ,подреждам. 2.разхвър-лям /по обекти/.разпреде-лям. 3.разгъвам,разтварям /нещо сгъваемо/.

РАСКЛЕИВАТЬ разлепян,отлепям; залепям; с.в. расклеить.

РАСКЛЕПАНИЕ разнитване.РАСКОВКА 1.расковаван©. 2. разплескване,сплесквана, изтъняване.

РАСКОВЫВАТЬ 1.расковавам. Й. разплесквам,сплесквам; с. в» расковать.

РАСКОВЫРИВАТЬ разчовърквам,

разчоплям; с.в.расковырять.РАСКОЛ или РАСКОЛКА разцепва-не, нацепване; цепнатина.

РАСКОЛОТЬ 1.да разцепя, 2.да разтрооа.

РАСКОС ст^т. паянта;разпънка. /КосоТнаклонено поставена разпънка,конто служи да увеличи коравината на кон-струкцията/.

РАСКОСКА: - д о ро г и двускатост /на път/. /Двустранният нак-лон на шосето от средата към банкетите/.

РАСКРАШИВАТЬ боядисвам /о раз-лични бои/; с.в. раскрасить.

РАСКРЕПОВКА арх. 1.разчленява-не./ Оформяване плоскостта на фасадна стена чрез отвесни и хоризонтални изпъкналости и вдлъбнатини/. 2.издатина или чупка /в линията на фа-садата «антаблемента,корниза и т.н. в хоризонтална ли-нии/.

РАС КРУЖАЛ ИВАННЕ ^т^т. сваляне на кръжило; декофриране на свод.

РАСКРУЖАЛИВАТЬ СТ^Т. декофри- рам свод,свалям кръжило; с.в.раскружалить.

РАСКРУТИТЬ 1»да развия,да раз- суча. 2.да развинтя; н.в. раскручивать.

РАСКРУТЧИК ж.п. развинтвач. /Ж.п.служитель,който раз-хлабва винтовите опрягове/.

РАС КРЯЖ О ВАКА ИЛИ РАСКРЫВА-НИЕ разтрупяване./Нарязване на стъбло от високо дърво на трупи/,

РАСКРУЧИВАТЬ 1.развъртвам. 2. разсуквам;с.в. раскрутить.

РАСКУПОРИВАТЬ отпушваСм; с.в. раскупорить.

РАСПАЛУБКА ст_2Т. декофриране, разкофражйране,сваляне коф-раж.

- 139 -

РАСПАЛУВЛИВАТЬ декофрирам, разкофражирам,разкофрирам, сваляй кофраж; с.в. рас-палубить.

РАСПАР попарване,пропарване. /Подлагане на дървен мате-риал на действието на горе-ща пара /вода/,за Ж* стане огъваем/.

РАСПАРИВАТЬ попарвам,разпар- вам; с,в. распарить.

РАСПАРЫВАТЬ распарим,поря;с. в. распороть.

РАСПАХИВАТЬ разоравам,изора-вам; распахнуть.

РАСПАШКА разораване•изорава-не.

РАСПИЛ 1.бичене,разбичване, рязане с трион. 2.място отрязано /с трион/.

РАСПИЛИВАНИЕ разрязване /с трион/, бичене.разбмчване.

РАСПИЛИВАТЬ разбичвам,разряз-вам /с тойон/го.в.распилить.

РАСПИЛКА, РАСПИЛОВКА вж. рас-пил.

РАСПИРАТОР спец, филтър /за прочистване"”на въздух/.

РАСПЛАВ или РАСПЛАВЛЕНИЕ ста-пяна, разтапяне.

РАСПЛАВЛЯТЬ разтопявам,сто-пявам; с. в. расплавить.

РАСПЛЫВАТЬСЯ разливам се,раз- пущам се /за боя/.

РАСПЛЫВЧАТЫЙ безформен,нео-пред елен, разлят, неясен.

РАСПЛЮЩЕННЫЙ сплеснат.РАСПЛЮЩИВАТЬ разплесквам, сплесквам.

РАСПОЛЗАНИЕ свличане,слягане на насип.

РАСПОР 1.разпъя,разпъване; страничен хоризонтален на-тиск. 2.междина, разстояние, м/у два строит.елеменда.

3.обтегач /в мост/.РАСПОРКА ст^т. разпънка; 2« д. - противоугонная р.про- тив надлъжно свличане на ж.п.линия. I

раздалачителен,ди-РАСПстанционен ,разпъващ.

РАСПОРОЧНЫЙ паянтен.косо по-ставен ,подносен.

РАСПРЯМИТЬ изправям,разгъвам, н.в. распрямлять.

РАСПУТИЦА разкалян път /при кишаво време/.

РАСПУТЬЕ кръстопът.РАСПУШКА ст^т. уширена долна част на~комин.

РАСПЫЛЕНИЕ спец, распръсква- не, пулверизация.

РАССВЕРЛИВАНИЕ развъртане, разширяване /на отвор/.

РАССВЕРЛИТЬ развъртам,разши-рявам отвор /със свредел/; с.в. рассверлить.

РАССЕЛИНА геол, разсед,цепна-тина, дълбока пукнатина /в земя* скала и под./.

РАССТАВЛЯТЬ 1.размествам,на-мествам, нареждам; разполагам. 2.раздвижвам,разкрачвам;с * в. расставить.

РАССТАНОВКА нареждане,намест-ване, разполагане.

РАССТИЛ разстилано.РАССТРЕЛ стотини, разпънка.

/Хоризонтална греда,която свързва отгоре; отвесни ъглови греди/.

РАССТРЕЛИНА ст^т. вж. рас-

РАССТРЙПОВКА ст&т. освобожда-ване ,откачана от въжетата.Откачана на големите сгло-бяеми строит.елементи от Куките,прикрепени към въже- те,та,с които се издигат го-

140

товите елементи от крано-ве до определеното за сглобяване място/.

РАССЧИТЫВАТЬ пресмятам,изчи-слявам; с.в. рассчитать.

РАССЫПАТЬ разпращам; с.в. разослать.

РАССЬИКА разпращане.РАССЫПНОЙ насипен, сиплив.РАССЫПЧАТОСТЬ ронливост, троиливост,сипливост.

РАССЫПЧАТЫЙ роялив,трош- лив, сиплив.

РАСТАПЛИВАТЬ 1.разтопявам. 2.запалвам,разпалвам /печ-ка, пещ/. са растопить.

РАСТАЧИВАНИЕ разширяване отвор /на струг/; обстърг- ване.

РАСТАЧИВАТЬ разширявам отвор /чрез отругуване/; разстърг- вам; с.в. расточить.

РАЗТВОРЕНИВ хим. разтваряне.РАСТВОРОМЕШАЛКА от^т» разтво-робъркачка. ~

РАСТВОРОМЕТ ет^т. разтворона- хвъргач. ~

РАСТВОРОНАСОС отрт. помпа за строит.разтвори.

РАСТИРАНИЕ 1.разтриване,раз-карване,разнасяне /на боя/. 2.стриване;смилане чрез стриване.

РАСТИРКА вж. растирание.РАСТИРАТЬ разтривам,стривам; с.в.растереть.

РАСТОЛОЧЬ да счукам /на пар-чета, на прах/; н.в.толочь.

РАСТОПКА 1.разпалване.2.под-палка, разпалва; - паровоза разпалване /подклаждане/ на пещта на локомотива.

РАСТОЧКА спец. обстъргване; уширяване чрез обстъргване.

РАСТРЕСКИВАНИЕ напукване. РАСТРЕСКИВАТЬСЯ напуквам се. РАСТРУБ спец, уширен край /на тръба/, муфа, уши рение/фу- ниевидно/.

РАСТРУБНОЙ с уширен край.РАСТЯЖЕНИЕ 1.разтягане.раз-тегляне. 2.опън;удължение;- упругое еластичен опън.

РАСТЯЖИМОСТЬ разтегаемост, разтегливост.

РАСТЯЖКА 1.СТ2Т. обтяжка,об-тегач. 2.разтягане,разпъва- не.удължаване;разширяване чрез опъване.

РАСФАСОВКА размерване и паке-тиране. ■

РАСФАСОВЫВАТЬ размервам и па-кетирам.

РАСХОД 1.разход;количество; консумация. 2.хидр. водно количество,дебит; - воля бытовой естествен дебит;- наносов наносив количе-ство; - удельный специфи-чен разход.

РАСХОДКА спец, неизправност, разваляне.

РАСХОДОМЕР хи&р. водомер. /Отчита водния разход при открити условия - напоител-на с/ма.

РАСХОДЫ разходи, разноски; - по содержанию разходи по подържането.

РАСХОЖДЕНИЕ 1.разклоняване, разделяне /в различни на-соки/. 2.отклонение. 3. различие,съвпадение, про-тиворечие.

РАСЦАРАПАТЬ да одраскам, да издраскам.

РАСЦЕНОЧНЫЙ тарифен.РАСЦЕПИТЬ да откача, да разе-диня; н. в. расцеплять.

- 141 -

РАСЦЕПЛЕНИЕ или РАСЦЕПКА ж.п. откачване,разкачване,отде-ляне.

РАСЦЕПКА разкачване.РАСЧАЛИВАТЬ опъвам въжета» обтяжки; с.в. расчалить.

РАСЧАЛКА обтяжка» обтегач. РАСЧЕКАНИВАТЬ зачеканвам, подбивам,причуквам /ръбо-ве/; с.в. расчеканить.

РАСЧЕТ 1.изчисление,пресмята-не . 2.плащане,уреждане смет-ка. 3.Оразмеряване размери-те на строит.ел.»инстала-ции и пр. с оглед на техни-те натоварвания,които те ще имат/; - безналичный безкасово плащане; - налич-ный плащане в брой; - пове-рочный проверочно изчисле-ние; - хозяйственный сто-панска сметка,самоиздръжка.

РАСЧЕТЧИК изчислител./Специа-лист по технически изчисле-ния/.

РАСШАТАННЫЙ разклатен, раз-хлабен.

РАСШАТЫВАНИЕ разклащане,раз-хлабвана.

РАСШАТЫВАТЬ разклащам,разхлаб-вам; с.в. расшатать.

РАСШИВАТЬ правя фуги,фугирам; с.в. расшить.

РАСШИВКА стат. 1.фугирана,об-работка*"на фугите,фугировка. 2.самия инструмент за фуги-рано; - ШВОВ В ПУСТОШОВКУ празни фуги; - швов в под-резку изпъкнали фуги.

РАСШТЫБОВАННЫЙ очистен от трошляка, ситнежа.

РАСШТЫВАВЧИК спец. ситнежо- изхвъргач.

РАСЩЕЛИНА 1.дълбока пукнати-на в дърво. З.^еогп. дефи-ле,клисура,тесен пролом /в планините/.

РАСЩЕП разцеп,цепнатина, пукнатина.

РАСЩЕПЛЕНИЕ 1•разцепване,раз-падане ; разла гане«

РАФИЯ рафия./Ликово влакно/.РАЦИОН дажба, порцион.РАШПИЛЬ едра пила,рашнила.РВАНИНА накъсване;накъоанж отпадъци.

РВАНЫЙ скъсан,изпокъсан,раз-късан, съд ран.

РВАТЬ/СЯ/ късам /къса се/.де-ра /дере се/, скубя,изтръг-вам, изскубвам.

РЕАГЕНТ хим. реагент,реактив.РЕБОРДА 1«ж.п. реборд;гребен на бандаж;*70коловръстен ръб на бандажа на ж.п.коле-ло, които го предпазва от излизане от релсите/. 2.ре- борд /на ремъчна шайба за да не пада ремъкът/. 3.об-ръч на джанта /за закрепва-не на гумата/•

РЕБРО ребро,ръб; - жесткости усилващо ребро; - ж ры им стрт. гребен на покрив./стрв’ ничен ръб на покрив,който се образува при пресичането на два ската, когато те сключ* ват изпъкнал ръб/.

РЕВЕРС обръщач, ходообръщач.РЕВЕРСЕР техн, обръщател.РЕВЕРСИВНОСТЬ обръщателност, реверсивност.

РЕВЕРСИВНЫЙ реверсивен,обръ- щателен.

РЕГЕНЕРАЦИЯ регенерация,реге-нериране ; възстановяване.

РЕГУЛА арх. регула./Къса ивич- ка,разположена под триглифа, по низко от ивицата венчаеща архитрава/.

РЕЕСТР опис,списък,регистър; официален списък.

142 -

РЕЕЧНИК геод» латаджия.РЕЕЧНЫЙ латов,рейхов»летвен;

- пост хило» водомерен пост*

РЕЗАК сидо. 1*газова /океимен-на/ резачка. 2.резец,длето /за дървени работи/. 3.се-кач /за метал/. 4.чернело. 5.сатър, б.сгуроразбивач.

РЕЗАТЬ река; гравирам,дълбая. РЕЗЕРВ вэаимствен изкоп./Из^ копът.от който се взема из-копаната пръо и се насипва на трасето на пътя,на язо-вирната стена и пр./.

РЕЗИЛЬЯНС дохаз* якост на удар » вязкости ударная.

РЕЗИНА гума; - прокладочная уплътнителна гума; - яче-истая шуплеста гума.

РЕЗИНОВЫЙ гумен, каучуков.РЕЗКА рязане,нарязване; - автогенная оксиженно рязане.

РЕЗНОЙ изрязан,гравиран;олу- жещ за изрязване,за грави-ране.

РЕЗЧИК 1.резач. 2.резбар, гравьор.

РЕЙКА 1.летва. 2.геод. лата.З.маш. зъбчат гребен; - водомерная водомерна лата /пегел, пегелна лата/; - нивелирная нивелачна лата;- нашальная летва за покри-ване на междини, фуги.

РЕЙСМУС, реймас. раемас» рей- муо 1.чертило,шрайхмус;пара-лелна чертилка; 2а2г* чап.

РЕЙСФЕДЕР тушовка. РЕЙСЦИРКУЛЬ милиметров пергел. РЕЙСШИНА линиал.РЕЙЩИК геод. фигурант,латаджия РЕКОГНОСЦИРОВКА геод. разузна- ване.проучване на местност; рекогносцировка.

РЕКОГНОСЦИРОВОЧНЫЙ разузнава- т елен,проучвател ен;рекогно- сцировачен.

РЕКРЕАЦИЯ възстановяване. РЕКРЕАЦИОННЫЙ възстановителен. РЕЛАКСАЦИЯ релаксация./Проце- сът на установяване на ста-тично равновесие в някаква физична или физикохимична система/.

РЕЛЕ физ. реле.РЕЛЬЕФ: - изрезанный пресечен ■ релеф; - оползневый свли-чащ се терен*

РЕЛЬС релса.РЕЛЬС (ПРОКАТНЫЙ за валцуване на релси.

РЕМЕННЫЙ ремъчен.РЕМЕНЬ ремък,каиш; - ведомый задвижван р.; - ведущий во- дещ,задвижващ р.; - привод-ной предавателен /трансми-сионен р,, - суставчатый шарнирен р.

РЕМЕСЛО занаят.РЕМЕШКИ арх. колелца./Издаде-ни колелца,обхващащи долна-та част на дорийския капи- тел/ .

РЕМОНТ: - капитальный капита- ' лен /основен, генерален/ ре-монт; - в т о ро й категории среден р.

РЕНТАБЕЛЬНОСТЬ доходност, рентабилност.

РЕНТАБЕЛЬНЫЙ доходен, рента-билен.

РЕОЛОГИЯ реология./Дял от теор.механика,който разглеж-да въпросите за течливост-та на течностите и газовете и провличането на твърдите материали/.

РЕОМОЙКА улей за промиване. РЕПЕР геод. репер; яивелач

на точка;бележна точка. /Обект,точка добре вижда-щи се: дърво,могила,църк- ва я др. /.

РЕССОРА ресор,пружина; - жест-кая корав ресор; - подвео- ная висящ р.; - торсионная торзионен /усуквателен/ ре- сор.

РЕТИКУЛАТ арх. ретикулат. /Мрежеста облицовка на бе-тона/.

РЕТОРТА реторта; реторта Бес-семеровская бесемерова кру-ша, Бес еме ров конвертор. /Лабораторен стъклен съд е кълбовидно тяло и дълга из-вита настрани шийка/.

РЕТУШЬ ретуш, ретуширане. РЕФЕРЕНЦ-ЭЛЛИПСОИД геод. ре-ферентен елипсоидГ/Елипсо- ид с точно определени раз-мери и положение спрямо земното кълбо*Повърхност- та му служи за проектиране на всички точки от геодези- чнато мрежа на земята/.

РЕФРАКЦИЯ физ. рефракция, пречупване /на светлините лъчи,когато преминават от една оптична среда в дру-га/.

РЕФРИЖЕРАТОР 1.хладилник. 2. вагон-хладилник; параход- хладилник.

РЕФУЛЕР с>схах>. земесмукачка.РЕЧНИК работник по речния транспорт.

РЕШЕТИНА дор» напречна лет-ва /под”покрив/; обшивен материал.

РЕШТАК настилка по наклон, скат /от дъски/.

РЖАВЕТЬ ръждясвам.РЖАВЛЕНИЕ ръждясване; коро- диране.

РЖАВЧИНА ръжда.

РЖАВЫЙ ръждясал, ръждив.РИГА остах* широк навес, плевня.

РИГЕЛЬ стхт. ригел./Хоризон- тален елемент; греда,бичме и пр.от мостова рама,строит, конструкция/.

РИЗАЛИТ арх. ризалит./Изпъква-ща, из даваща се напред част от фасадата на сграда,обик-новено симетрично разположе-на от двата края/.

РИЗНИЦА арх.остах» ризница. /Помещение,където се пазят ризници,черковни одежди и скъпоценности/.

РИНШТОК стдт. 1.улук./Улей, под стряхата,за прихващане на дъждовните води стичащи се от покрива,откъдето во-дата отива към водосточни-те тръби/. 2.водосток. 3. крайпътна канавка.

РИППЕР остах» раэрохквач. РИСБЕРМА хидо. рисберма.

/Укрепителна настилка на речното корито зад язовир-на стена непосредствено след водобоя/; водоотклони- телен праг.

РИСКА рязка,черта,следа,тън-ка линия.

РИСОВКА геод. нанасяне реле-фа в/у“фотоплан.

РИФ геогх. риф.РИФЛЕНИЕ рифелуване.набраздя-вано /на метална повърхност чрез правене на успоредни или кръстосани изпъкнали линии или бразди/; назъбка.

РИФЛЕНЫЙ рифелуван,набразден.РИФЛЯ рифла, бразда.РИХТОВАЛЬНЫЙ за оправяне; за изправяне /на нещо изкриве-но от дадена линия/.

РИХТОВАТЬ 1.оправям,изправям,

144

/нещо изхржвежо от далека линия/. 2.сверявам /с шаб-лон/.

РИХТОВКА оправяне,изправяне»- п у т и наместване на пътя, /разг, рукане/ по ос.

РОВ ров,изкоп» трап, яма.РОВНЯК ст^т. изравняван ка-мък. ”

РОВНЯТЬ изравнявам,изглаж-дам» с.в. рознить.

РОГАЧ дндц. вилка /за повди-гане на стълбове/.

РОГОЖА рогозка, ликовица. РОДНИК извор.РОЗА 1.арх. розетка,розета»

2. - ветров мехедо. роза на ветровете. З.арх.остаи.роза /Кръгъл прозорец на фасада-та на романските и готичес-ките черкви/.

РОЗВАЛЬНИ низка и широка шей-на /без сандък/.

РОЗЕТКА или РОЗВТИТА ел.арх. розетка, розета.

РОЗНИЧНЫЙ продаван или купу-ван на дребно.

РОЗНИЦА продажба на дребно.РОД руло» вахзка мамина.РОКОКО арх. рококо. /Стил в архитектурата и др.изобра-зителни изкуства,развит през XV в./.

РОЛИК 1.ролка. 2.валяче. 3. цилиндърче. 4.ролков изола-тор /макара/. 5.руло. 6.ко-лелце.

РОЛИКОВЫЙ ролков.РОЛИКОПОДШИПНИК ролков лагер.РОЛЬГАНГ здде. ролганг /рол-ков, валцов път/•

РЖАН-ЦЕМЕНТ &трт. роман-ци-мент. /Хидравлично овързва-що вещество/.

РОСПИСЬ списък, опис.РОССЫПЬ 1.разсипване,разпиля-ване /при насипване на оип- ливи материали/. 2.наносно находима, рудоносен нанос/.

РОССЫПЬЮ в насипно състояние.РОСТВЕРК отрт. скара,фундамент-на скара. /Изкуствена основа» дървени,стоманобетонни или бетонни греди,пилоти и пр. под сграда или съоръжение, хоято се прави,когато поч-вата е слаба/.

РОТАЦИОННЫЙ ротационен,вър-тящ се.

РОТОНДА арх. аула»ратанда. /Кръгла 'сграда,помещение най-често покрити с купол/.

РОТОР» - вектора мах. вихър на вектора.

РОШИЛИ бута./Вертикалнадървена подпорка в тунелно-то строителство/.

РТУТНЫЙ живачен.РТУТЬ живак.РУБАНОК ренде.РУБАШКА спец, риза» кожух» - водяная водна риза» - охлаж-дающая охладителна риза» - цилиндра риза на цилиндър.

РУБЕРОИД рубероид./Вих покрив-на или изолационна мушама» импрегнирана мукава/.

РУБИЛО секач.РУБИЛЬНИК .спец. прекъсвач.РУБИТЬ сека.РУБКА 1.сечене,горска сеч. 2. отрязък,рязано парче /от не-що/. 3.кабина /в/у палуба/.

РУБЛЕННЫЙ насечен,накълцан /на дребно/, сечен,отрязан» - лом /изба/ дървена къща.

РУДОКОП оста^. рудничар, ми-ньор.

- 145

РУДЯК каменистый слой /обра* зуван от пясък и руда/.

РУКАВ спец, черво, маркуч; - гибкий гъвкав маркуч;* пожарный пожарникарски маркуч.

РУКОЯТКА или РУКОЯТЬ дръжка, ръчка,ръкохватка; - завод** ная манивела*

РУЛЕВОЙ кормилен.РУЛОН 1,руло. 2.навит на ру-ло материал: хартия,покрив-на мушама и пр./

РУЛОННЫЙ на руло; навит на ру-ло; - материал материал на-вит на руло.

РУЛЬ кормило.РУМБ румб./В геодезията - ъгълът м/у меридиана и да-дена Диния/.

РУМП гръб,задна част на ках- ла,т.е.,онази страна,която се залепва за стената.

РУСЛО хидр. корито, легло /на река/.

РУСЛОВЫЙ речно-коритен; вж. русло.

РУСТ ст^т. 1.руст./Голям ка-мък"* с изпъкващо грубо издя-лано лице, а по ръбовете обрамчен с гладко издялана тясна ивица. 2.фуга,получе-на при зидане с такива ка-мъни.

РУСТИКА арх. 1•рустика♦/Осо-бен архит.стил “селски”, който се характеризира със стремеж към “селското” про-стото , естественото , самобит-ното/. 2.оформяване на фаса-да с камък “руст“. вж.руст.

РУСТОВАННЫЙ иззидан,облицо-ван с камък руст; вж.руст.

РУСТОВКА_стрт. облицовка с камък 2уст; ру с т *

РУХЛЯК геол, варовита глина;

полуизветряла скала.РУЧЕЙ спец. 1.израз,каналче.

2.калибър; - канатного шки-ва околовръстен канал на въжена шайба; - предотделоч-ный оформящ /профилен/ шибър.

РУЧНИК 1.лек чук. 2.четка бада- нарка.

РЫБКА спец, плочка за връзка; съединителна плочка /в ме-тални конструкции/.

“РЫБИЙ ПУЗЫРЬ” дрх. “рибен мехур”./Сложна криволинейна форма,прилагана в късната готика за прозоречна догра-ма,парапети и др./.

РЫВОК внезапно,отсечено тръг-ване /на превозно средство/, рязко държане.

РЖ спдц. 1.болт с ухо. 2.хал-ка”/към въже,която се зака-ча на куката на кран,лебед-ка/.

РЫНОК пазар; - к ры ты й покрит пазар /хали/.

РЫНОЧНЫЙ пазарен; -ое железо търговско желязо.

РЫСКОВАНИЕ кривулене /на авто-мобил и пр.в ляво, в дясно от основната посока/.

РЫТВИНА 1,коловоз,колсрез. 2. ров.дол.яма,изровено място /на път/•

РЫТЬ ровя, копая.РЫХЛИТЕЛЬ разрохвач,култива-тор.

РЫХЛОСТЬ рохкавост.ронливост.РЫЧАГ лост; - балансовый ж.п. стрелков противовес; -пе-реводной обръщателен лост /ръкохватка/•

РЫЧАЖНЫЙ лостов.РЫЧАЖОК лостче.РЯБЕТЬ става грапов,неравен, набръчква се:с.в«порябеть.

— 146 —

РЯБЬ съвсем слабо вълнение; пъстра или грапава повърх-ност /на вода/.

РЯДОВОЙ 1»обикновен»прост9 нормален» 2»който се пра-ви на редове»

РЯЖ хидр. скара. /Съоръжение направено от греди образу-ващи голям санд ък,напълнен с камъни и служи за опора на мост>като бент,за укреп-ване на брегове и пр./.

РЯЖЕВЫЙ 1. скарен, ск аров'; вж« РЯЖ»

РЯШКА голямо дървено ведро, чебър.

С

САВАНЕЛЛА хидр. дънен речен улей./Малък улей изкопан в коритото на река и облицо-ван с дърво,камък или бетон, за ускорено стичане на вода-та по време на низкия воден стоеж/»

САДИТЬСЯ 1»сядам. 2.свивам /за плат/. 3. Кацам /за са- молет;с.в. сесть»

САДКА утаяване» 2»нареждане, подреждане.

САЖА сажда.САЖАЛКА хидр. риборазвъдник.САЖЕНЬ сажен./Стара руска мярка за дължина » 2,13 м/.

САКРИСТИЯ арх. ризница./Поме-щение в католическата черк-ва ,където се пазят църковни-те одежди и принадлежности/.

САЛАЗКИ 1»шейничка,шейна. 2. техн* плъзгач, супорт»

САЛО хищ>. ледена ципа,ледена корица»/Образува се по по-върхността на водната площ в началото на замръзването й/.

САЛЬНИК маш» салник,уплътни-тел; масленка./Състои се от кутия или къса тръба,през която минава подвижната част,а около нея има уплът-нител - уплътняваща мате-рия и мазнина - "сало”/.

САМАН ст]зт. кирпич /от глина и слама/.

САМОДЕЛЬЩИНА любителска работа.САМОСТАВ вдигач./Приспособле-ние за автоматично вдиганё на дерайлирали вагонетки в/у релсите/.

САМОТАСКА техн, елеватор» САМОТЕК гравитационно движе-ние /на течности/.

САМОТЕКОМ самотечно,гравита-ционно»

САМОУСТАНОВКА самонагаждаяе» САМШИТ чемшир»САНДРИК арх. корниз»/Малък надпрозоречен или над вра-та корниз, който понякога се опира на две конзоли/.

САНИ шейна.САНТЕХНИКА дъ^р. от санитар-на техника.

САНУЗЕЛ съ&р. от санитарен възел.**

САПОНИН сапонин./Орг.вещ.в някои растения,което дава с вода обилна пяна/.

САПОНИФЙКАЦИЯ осапуняване.САПРОКОЖ хидр» сапрокбл./По- стар,втвърдил се сапропел; вж. сапропель»/.

САПРОПЕЛЬ хидр. сапропел./Ти-ня, отложения, образували се на дъната на застояли лок-ви, блата от гниене на рас-тителни и животински орга-низми/ .

САРАЙ барака; плевня; сайвант сел.стоп.сграда за машини.

147

фураж.САРДОБА закопано в земята, покрито с купол водохра-нилище /Средна Азид/•

СБАВИТЬ да намаля,да спадна; н.в. сбавлять.

СБЕГ дехн. край /с който нещо завършва постепенно/; - резьбы край на резба /с не-пълен профил/.

СБЕЖИСТОСТЬ техн, изтъняване, намаляване"*на диаметъра на ст ъблото от основата към върха/.

СБИВАТЬ сковавам /дъски/;с. в. сбить.

СБИВАТЬСЯ 1.отмества се;изкри-вява се. 2.обърквам /път я/. 3.обърквам се. 4.събираме се /на к у п/: с. в.сбиться.

СБИВКА сковаване,сглобяване.СБИТЫЙ 1.изкривен,с неправил-на форма. 2.смъкнат,свален. 3_. отчупен.

СБОЙКА стдт. съединяване на тунел /галерия/; съедини-телна галерия.

СБОЙНОЕ ТЕЧЕНИЕ хидр. откло-няващо се течение /от хид-родинамичната ос напотока/.

СБОКУ отстрани.СБОЛЧИВАНИЕ заболтване,съеди-няване с болтове.

СБОР 1.събиране,прибиране;бе- ритба. 2.реколта,добив. 3. такса,данък; - валовой общ добив; - таможенный митни-ческа такса.

СБОРКА сглобяване,монтиране, монтаж.

СБОРНОСТЬ сглобяемост.СБОРНО-ЩИТОВОЙ сглобяем от щитове,платна /кофражни/.

СБОРНЫЙ сглобяем; - бассейн събирателен басейн; -ая поетройка сглобяема сграда.

СБОРОЧНЫЙ, монтажен; -ая мас-терская монтажна работилни-ца.

СБОРЩИК монтажник, монтьор.СБРАСЫВАНИЕ хвърляне,изхвър-ляне; сваляне.

СБРАСЫВАТЕЛЬ изхвъргач; - башмаков ж.п. изхвъргач на спирателните обувки.

СБРАСЫВАТЬ хвърлям,свалям; с.в. сбросить.

СБРОС Х.деол. разсед./Пре- плъзване-на част от земна-та кора в/у друга част в отвесна или стръмна накло-нена посока. 2.хидр. пре-ливник.

СБРОСНЫЙ отводняващ; отвеждащ вода; -ая сеть отводняваща мрежа./с/ма от канали,пред* назначени за отвеждане от напояваните площи на излиш-ната повърхнена вода,която се появява при изпразването на напоителните канали пора-ди технически повреди в тя х/а -ые волы неизползвани води /изтичащи от напоявана площ/,

СБЫВАТЬ намалява /за вода/;с.в. сбыть.

СБЫТ пласмент, пласиране. СВАЕБОЙНЫЙ пилстонабивачен.СВАЙНЫЙ пилотен; - к у с т сноп от забити пилоти; - молот чук за набиване на пилоти;

за набмва-чук за набиване • «оиар сонетка не на пилоти.

СВАЛ /воды/ хидр. кос праг или по-правилно косо движе-ние /на водата в реката не по посока на общото течение, а под ъгъл към него/•

СВОКА 1.сваляне,струпване.2.яма за смет,бунище /град-ско боклучите/; -мусорная стоварище за смет /боклук/.

СВАРЕННЫЙ заварен;. —аж труба заварена тръба.

- 148 -

СВАРИВАНИЕ вж. сварка. СВАРИВАЮЩИЙСЯ заваркам.С ВАРКА з аварка, з аваряване, спояване.

СВАРНОЙ спец. заварен,споен.СВАРОЧНЫЙ заваръчен; - шов заваръчен шев.

СВАРЩИК заварчик: /оксиже- нист, електроженист/.

СВАЯ <!Т]ЭТ. 1.пило»./Голям кол: дървен,бетонен,стома-нобетонен/; - винтовая вин-тов п.: - забивная набиван пилот; - маячная репер; - полая кух п.; - шпунтовая шпунтов п.

СВЕРГАТЬ събарям,свалям;с.в. свергнуть.

СВЕРЖЕНИЕ сваляне.СВЕРЛЕНИЕ пробиване /със свредел/.

СВЕРЛИЛЬНЫЙ свредлов;пробивен.СВЕРЛО свредел.СВЕРЛОВКА или СВЕРЛЕНИЕ про-биване еъс свредел.

СВЕРЛОВЩИК свределжия,проби-ван.

СВЕРНУТЬ да свия,да сгъна,да завия /встрани/:н.в.свора-чивать.

СВЕРТЫВАНИЕ 1.навиване,зави-ване, свиване.

СВЕРТЫВАТЬ 1.навивам /на тръ-ба/. 2.свивам, гъвам,нагъ-вам. 3.намалявам,огранича-вам /производство/.

СВЕРХУРОЧНЫЙ извънработен;- час извънреден час.

СВЕС 1.издатина. 2,арх.стря- ха,навес,надвис; - крыши надвие на стряха.

СВЕТ светлина;-осветление.СВЕТИТЬСЯ излъчва светлина, блещука.

СВЕТЛИЦА оста^. светла стая. /Била предназначена за ръ-коделие и др.домашни заная-ти/.

СВЕТОКОПИРОВАЛЬНЫЙ хелиогра-фен.

СВЕТОКОПИЯ хелиографно копие.СВЕТОФОР светофар.СВЕЧЕНИЕ светене.СВЕШИВАНИЕ увисване,надвесване.СВЕШИВАТЬ спускам /да увисне/ надолу.

СВЕШИВАТЬСЯ провисвам се,над-весвам се; увисвам.

СВИЛЕВАТОСТЬ или СВИЛЬ непра- вожилност /на дърво/, не- правовлакнестост.

СВИЛЕВАТЫЙ възловат,неправо- жилест /за дърво/.

СВИЛЬ възлевина /за дървен материал/.

СВИНОРОЙ т роск от.СВИНЦЕВАНИЕ пооловяване.СВИНЦОВЫЙ оловен.СВИНЧЕННЫЙ завинтен,скрепен с винтове.

СВИНЧИВАТЬ 1.завиятвам,скреп-вам е винтове, г.отвинтвам.

СВИСАТЬ увисвам; навеждам се; с.в* СВИСНУТЬ.

СВИСТОК 1.свирка. 2.изсвир-ване.

СВИЩЕВАТЫЙ дупчест,шуплив, с кухини, мехурест.

СВОД арх. свод,купол; - коро-бовый с."кошова крива"; - сомкнутый склопен е.; - балхи с.^алхи /Средна Азия/ - купольный кубе.

СВОДНЕЙ сборен,оба; -ая смета стрт. проектосметна докумен-тация.

СВОДЧАТЫЙ сводест, сводов.

• 14» -СВСВЙТЬ закарвам «завеждам

/с кола/;с.в. свезти.СВОРАЧИВАТЬ 1.свивам,сгъвам, навивам /на тръба/. 2.зави-вам /встрани/. З.^разг. от-мествам /търкаляйки71о* в* свернуть.

СВЯЗУЮЩИЙ свързващ,съедините-лен.

СГИБ 1.сгъване«огъване«прегъ-ване ; свиване,превиване. 2. свивка,извивка,прегъв,коля-но /на тръба/.

СГИБАНИЕ вж. сгиб.СГИБАТЬ сгъвам,огъвам,прегъ-вам; свивам,превивам; с.в. СОГНУТЬ.

СГОН Хидр. Х.дългорезбово съединяване на т ръб и;съе-динителна муфа. 2.спадане, оттегляне /на вода/.

СГОРАЕМЫЙ горим,който може да гори.

•СГРАФФИТО арх. сграфито./Ор- наментна~тахника в/у мазил-ка/ •

СГРУЖАТЬ стоварвам,разтовар-вам; с.в. с г ру зи т ь .

СДАВЛИВАНИЕ 1.стискана,при-тискане. 2.пресуване.

СДАВЛИВАТЬ притискам,стискам; смачквам; с.в. сдавить.

СДАЧА предаване;връщане оста-тък от сума /реото/.

СДВИГ 1.изместване,размества-не, отместване. 2.преплъзва- не. З.геол. свличане. 4. тласък"/напред/$ предвиж-ване.

СДВИГАТЬ 1.отмествам,измест-вам. 2.придвижвам,сближа-вам. 3.тласкам напред; с. в. сдвинуть.

СДВИЖКА: - пути ж.п. измест-ване на пътя.

СДЕЛЬНЫЙ на парче* акорден.

СДЕЛЬЩИК работен м жарче.СДИРАТЬ 1.одирам. 2.обелвам

/кора на дърво/.СЕДЕЛКА хидр. седло./Вид връзка във водопровод,при-лагана при отклоняване от водопровода на незначител-но разклонение с малък диа-метър; в случая седлото се използува вместо тещик/.

СЕДЛО мат. гнездо,легло.СЕЙСМИЧЕСКИЙ сеизмичен. СБЙЗМОСТОЙКОСТЬ земетръсна устойчивоот /на съоръжение/.

СЕЙШИ хи^р< сейши. /Нарушено равновесие на водна площ, маса и то не само на повър* хността и, но и раздвижва-не на цялата водна маса - до дъното ■ то не от вятър, а от други възбудители/.

СЕЛЬ пороен навлак; бурен мъ-тен поток /с до 30% съдър-жание от носен,влачен мате-риал: пръст,листа,слама, клончета,клони,дребни и ед-ри камъни и пр./.

СЕНИ пруст.СЕННИК оста^. лятна спалня*

/Неотопляваяо слабо освете-но помещение,служещо за лят-на кухня/•

СЕПАРАТОР сп>ц. сепаратор. /1.Апарат за отделяне на смеся от течности или твър-ди сипливи материали на със-тавките им. 2.кафез,венец, пръстен на лагер/.

СЕРВОТОРМОЗ ж.п. сервоспирач- ка. — —

СЕРДЕЧНИК 1. ядро, сърцевина;2.ж.п. сърце.

СЕРТИФИКАТ удостоверение,га-ранционна марка.

СЕРЬГА спец. 1.обица. 2.хал-ка. зТзвено /прешлен от ве-

» 180 •

СВТКА мрежа,мрежжчка; - нитей Х«ЙД» нмяков кръот.

СЕТСННЫЙ решетъчен.СИТЧАТЫЙ мрежеот.СВТЬ мрежа.СЕЧЕНИЕ сечение,профил,раерез.СЖАТИЙ 1.свиване. 2.натиох.З.отискане; преоуване. 4. стягане.б.сгъотяване. 6. смачкване.сплесквана; - пара свиване на парата.

СЖАТЫЙ 1.Подложен на натиох, натиснат. 2.стегнат. 3.сти-снат. 4.сгъстен.

СЖИМАНИЕ озиваие,сгъстяване; стискано, стягане.

СЖИМАТЬ 1.свивам,стискам. 2. стягам.сгъотявамхс.в.сжать.

СЗАДИ отзад.СИДЕНЬЕ седалка,седалище; - жесткое тверда седалка; » откидное подвижна седалка.

СИДЕРИЧЕСКИЙ астр. свдвричОн, звезден.

СИЕНА геол. оиена./Сиенока пръот/7

СИЗЙГИН асхр. сизигии./Момен-тите на новолуние или паяно» луние,жогато Земята.Луната и Слънцето ое намират на една права линия/.

СИККАТИВ емкатив./Вещество, втвърдяващо маслените боя и лакове/.

СИЛИКАТИЗАЦИЯ стрт. силикати-зация. /Укрепване на слаби почви по хим.начин със си-ликати/»

СИЛИКАТИРОВАНИЕ дт^т. силика- тизиране.

СИЛИКОЗ мед. силикоза.СИЛОС 1.силоо; зърнохранили- ще, 2. силаж.

ОЯОйЕЖЬ сндсюал./Материал тоиЕяваа изолация/.

СИЛОСОВАНИЕ силажиране.СИЛУР геда. силур./Вторият период ет палеозойната ора/.

СИЛЬНОТСЧНЫЙ вл. силнотоков.СИМА 1.Хоя*. сина. З.арх*од- дад. сима./Теракотен или мраморен улей над издадена» та каменна плоча над хореи» за и гръцкия храм/.

СИНГЕНЕТИЧЕСКИЙ дедо. синге- иетичен.

СИНЕВА синевина./Недостатък на дървен материал.причинен от гъбички,от жоито дърве-сината посинява и губи от якоотта си/.

СИНКЛИНАЛЬ ходя, синжлинала. СИНКЛИНАЛЬНЫЙ синклинален. СИНТЕР синтер,спех,агломерат. СИНТОПОРИН стдт. синтопорин. СИНХРОННЫЙ синхронен,едновре-менен.

с ИНЬКА 1.синка« 2.чертожна хе-лиографска хартия. 3.хелио-графско копие от чертеж.

СИНАЙ хидр. кош-пирамида./Дър-вен скелет от 3-4 хола, Д « 15-25 см,поставени полегато, така че горните им краища, да се съберат; взаимно се сковат или околовръстно за-вържат .а долните се скова-ват с хоризонтални връзки. Скованата кош-пирамида се пълни о камъни,клони,пръти и пр. и се поставя на раз-миващото се дъно на река, принаправатанабуни.за- бентванмя й пр./«

СЙПОРЕКС отдт. сипорекс./Вид т оплои золационен материал/.

СИСТИЛЬ систил./Античен храм, в който иитерколумния е ра-вен на диаметъра на колона-та/.

• 151 -СИТЕЦ басма.СИТО: - щелевое процепно си-то.

СИТОВИНА вътрешна гнилота. /Недостатък иа дървесина; дължи се на гъбички,разви-ващи се в растящото дърво/.

СКАЛЬОЛ с т е т . скальола./Изку-ствен мрамор,направен с ци-мент, пълнител мраморен тро-ил як и минерални багрила/•

СКАЛЫВАНИЕ /спец.за дърво/ 1. преплъзване; вж. сдвиг» 2» откъртване,отцепване; от-чупване с удар.

СКАЛЫВАТЬ 1.откъртвам. 2.от-цепвам.

СКАЛЫВАЮЩИЙ срязващ; -ее на-пряжение напрежение на срязване.

СКАННЫЙ вж. Филигранный фин, тънък.майсторски направен.

СКАНЬ /от староруското скать/ суча,усуквам; вж. сканье*

СКАНЬЕ или СКАНЬЕ оста^р» су-чене, усукване•

СКАРПЕЛЬ шкарпел./Каменодел- ско длето/.

СКАТИТЬ да търкулна /надолу/; н.в. скатывать.

СКАТЫВАТЬ свивам на руло; с.в. скатать.

СКАТАННЫЙ свит на руло.СКАТКА 1.уплътняване,сбиване на рохкава материя. 2.на-виване на руло /на нещо/. 3.сриване,спускане по нак-лон /на сиплив материал: пръст,чакъл и пр./. 4.пре- търкалване,изтъркалване.

СКАШИВАНИЕ 1»скосяване;сряз- ване под ъгъл. 2.изкривява-не.

СКАЩИВАТЬ 1.скосявам.срязвам под ъгъл /на верев/. 2.из-кривявам ; с.в» скосить.

СКВАЖИНА 1.сондажна дупка; буровая с.сондажна дупка.2. скважина замочная клю-чалка; дупка за ключа.

СКВАЖИСТЫЙ шуплест; порест, дупчест.

СКВЕРНЫЙ лош; скверная уклад-ка бетона лошо полагане на оетона. .

СКВОЗИТЬ 1.духа,става течение. 2.прозира, вижда се.

СКВОЗНОЙ преминаващ /през нещо от край до край/,прозиращ, прозирен; -ое сообщение пряка връзка; -ые Фермы ре-шетъчни ферми.

СКВОЗНЯК течение /въздушно/, естествено течение /в по-мещение/ •

СКЕНЕ арх. сценична част в древногръцкия театър.

СКИДКА намаление; продажа со; скидкой продажба с намале-ние.

СКИП сп^ц. екип,кофа /за из-насяне на рудодобива от шах-тата/; обръщателна вагонет-ка.

СКИПИДАР терпентин.СКИПИДАРНЫЙ терпентинов.СКЛАДКА 1»хеол. гънка. 2. дипла. з7б ръчка.

СКЛАДНОЙ сгъваем.СКЛАДСКОЙ складов.СКЛАДЧАТОСТЬ нагънатост.на-бръчкан ост,надипленост.

СКЛАДЧАТЫЙ нагънат,надиплен♦СКЛАДЫВАНИЕ 1.нареждане,под-реждане. 2.слагане. З.мат. събиране. 4.сгъване.

СКЛАДЫВАТЬ слагам;събирам. 2. съставям, 3.свалям. 4.сгъ-вам; с.в. сложить *

СКЛАДЫВАТЬСЯ 1.създава се, образува се. 2.стича се /за обстоятелства/;с.в.сложиться*

- 152 -

СКЛЕИВАНИЕ слвпжаае,залеп-ване.

СКЛЕИВАТЬ слепвам,залепвам} с.в. склеить»

СКЛЕПАТЬ да занитя.да запер- чимя; в.в. склвпивать.

СКЛЕПКА или СКЛЕП 1.занитване, нитувайе. 2.китов шев,зака-тано място.

СКЛЕПЫВАНИЕ вж. склепка.СКЛЕП авд. гробница./В»трев-ното помецение на гробница-та, кьд ото са останките на покойника/.

СКЛЕПЫВАТЬ занитвам,нитувам, захлопвам,запорчимявам;с.в. Ж9ОХА*

СКЛОНЕНИЕ деклинация,отклоне-ние.

СКОБЕЛЬ .до>в. рук ан.СКОБЛЕНИЕ ст ържене,сот ъргва- не,заглаждане /особено но-гат о е с рукан/$ вж. скобель

СКОБЛИТЬ стържа, остъргвам. СКОБЯНОЙ железареки; с.товар железарски стоки.

СКОВсковка,мястото на скова-ване."'...... —...

СКВОРОДВНЬ дъ^в. Трапедовидеи керт; лястовича опашка;/Вид зъбна сглобка/.

СКИДАТЬ или СКИНУТЬ 1.да хвър-ля /долу/. 2.да нахвърля на куп. З.да сваля}да смъква. 4,да отстъпя, да спадна,да намаля /от цената/} - камки в к у чу да нахвърля камъни на куп} да смъкна /не взвод-ная/} он скидал снег с к ры -ш и той свали снега от пок-рива.

СКИДЫВАТЬ 1.хвърлям надолу, свалям,вмъквам. 2.нахвър-ляй на куп. 3.отстъпвам, намалявам,спадам /от цена-та/ •

СКО1 откъртване /с удар/.

мяето на откъртеооео,от-чупване .нажърбяваке } от-ломък, парче.,

СКОЛОК цръбха /отчупено пар-че от цяло/.

СКОЛАЧИВАТЬ сковавам на бърза ръка /от дъски/| с.в. ско-лотить.

СКОЛОТЬ 1.да откъртя,да отце-пя, да отчупя. 2,да забода*

СКОЛЬЖЕНИЕ плъзгаже-,хлъзгаяе.СКОЛЬЗИТЬ хлъзгам са,Плъзгам се* с.в. с ко л ьзн у т ь.

СКОЛЬЗКИЙ хлъзгав,плъегав.СКОЛЬЗЯЩИ! 1.плъзган. 2.про-менлив.

СКОКПСЕОВАТЬ да съставя, да нароля1н.в. компоновать.

СКОМПАНОВАНИЕ или СКСКПАНОВКА нареждане, подреждана, свърз-ване, окомплектуваяо,

'СКОПЛЕНИЕ натрупване,струпвана, СКОРЛУПА черупка.СКОРНЯЖЕН! кожухарски.СКОРЫ!} - поезд бърз влахСКОС откос} наклон,полегатост,СКОСИТЬ да изкривя} н.в.сханв- вать.

СКОЦИЯ арх. вдлъбната чупка. /Състои“сеот две дъги с различен радиус плавно пре-минаващи една в друга/.

СКОШЕННЫ! срязан под наклон, скосен.

СКРЕБОК 1.бояджийска шпакла. 2.шабър./0стър с три остри-ета /пера нож за обстъргва- не на метални части/.

СКРЕПА техн, стега.СКРЕПЕР стдт. скрепер./Прикач-ва или"”самоходна земекопач- но-транспортна машина,която послойно реже земята и я про* карва на мястото за насипва-

15^ -

не яли за изхвърляне/»СКРЕПЕРНЫЙ скрепервн.СКРЕПКА кламер, стиска»СКРЕСТИ 1»стържа,остъргвам.

2.^азг» дращя»СКРЕЩЕННЫЙ кръстосан. СКРЕЩИВАНИЕ 1.кръстосване.

2.място на кръстосването! на -и дорог на кръстопътя.

СКРУББЕР сдец • газопромива- тел. ~ "*

СКРУТИТЬ 1»да свия,да усуча; да завия» 2»да вържа,да стегна;с.в♦скручивать.

СКРУТКА или СКРУЧИВАНИЕ усукване.

СКРУЧИВАЮЩИЙ усукващ.СКУФЬЯ арх. кубе!връхна част на купол./Най-горната част на купол,имащ формата на полукълбо/•

СЛАГАЕМОЕ мат» събираемо»СЛАНЕЦ геол, шисти,леска! плочникТ - кровельный плоч-ки за п окрив 7плочник/; сланцы горючие горими /наф-тови/ шисти.

СЛАНЦЕВАТОСТЬ геол, шистоз- ноет. ~

СЛЕГА или СЛЯГА остер* дебе-ла върлина! тънка греда.

СЛЕД 1.следа. 2.мат. стъпка, прободна точка? *

СЛЕДОВАНИЕ: - поезда ж.п» движение на влака. ~~

СЛЕДОУКАЗАТЕЛЬ маркировъчен знак»

СЛЕЖИВАЕМОСТЬ слягаемост.СЛЕЗНИК арх. водобран;капчук.

/Жлеб или ръб на долната повърхност на архит.детайл, който прави стичащата се вода да капе на капки, а не да се стича по повърх-ност/»

СЛЕПОЙ глух, затворен.

СЛЕПОК калъп,точно копие от релеф, отпечатък /от статуя, медал,значка; обикновено гипсова отливка/. 1

СЛИВ 1•изливане,отливане,отти- . чане; оток. 2.улук /за сти-чане на вода или други теч-ности/. З.хидр. преливник.

СЛИППЕРЫ ж.п. двойни траверси.СЛЕПОК отливка,калъп /от гипс, глина/; копие /от релеф/, отпечатък.

СЛЕСАРНЫЙ шлосерски.СЛЕСАРЬ шлосер; слесарь-сбор- щик шлосер-монтажник.

СЛИТЬ да отлея,да излея,да слея; с.в. сливать.

СЛИЧАТЬ съпоставям,сравнявам, сверявам; с.в. сличить♦

СЛИЧЕНИЕ съпортавяне,сравня-ване , сверяване •

СЛОБОДА оставь селце,населе-но място"/във феодална Русия/•

СЛОЖЕНИЕ Х.мат. събиране,су- миране. 2.строеж,структура, направа,устройство.

СЛОЖИТЬ 1.да наредя,да сложа; да складирам,да струпам. 2. да сгъна, да свия. З.да съ-зидам; с.в» складывать.

СЛОМ събаряне,разрушаване; счупване.

СЛУЖБА: - пути служба поддър-жане •

СЛУХОВОЙ: -ое окно таванско прозорче.капандура.

СЛЯКОТЬ киша»СТЛЛЬТА ст^т. шмалта./Изкуст-вени цветни камъчета от не-прозрачно стъкло за мозайка/.

СМАТЫВАТЬ 1»намотавам /в/у нещо/, смотавам. 2.отмота- вам; с.в. смотать»

СМАЧИВАЕМОСТЬ свойство /спо-собност/ към намокряне»

СМАЧИВАНИЕ намокряне, навлаж-

154

идване, накисване»СМАЧИВАТЬ намокрям,овлажня* вам; накисвамас»в»смочить»

СМЕЖНОСТЬ съседство»близост» СМЕЖНИК <спец. междинно пред- приятие./предприятие,което изготвя части,елементи,де-тайли за друго предприятие/.

СМЕЖНЫЙ съседен, граничещ»СМЕННЫЙ сменяем,заменяем; сменен»

СМЕНЩИК работник от смяна»СМЕТА сметка,бюджет изчисле-ние, пресмятане; сводная смета стрт» проекто-сметна документация /на един стро-ителен обект/»

СМЕТНЫЙ бюджетен, по сметка; -ая стоимость строительства сметко-стойност на строител-ството»

СМЕЩАТЬ измествам, премествам, размествам,отмествам; с.в» сместить»

СМЕЩЕНИЕ изместване,премест- , ване,разместване,отместване•

СМИНАТЬ смачквам, измачквам; с.в» смять»

СМОЛЕНЫЙ насмолен»СМОЛКА 1«смилане,млене» 2» насмоляване.

СМОЛОВАРНЯ кат ран джий ниц а.СМОЛОКУРЕНИЕ произвеждане на катран /боров/.

СМОЛОКУР катранджия»СМОЛОХОД спец, смолен канал*СМОЛЯНОЙ смолен, катранен.СМОТР преглед.СМОТРОВОЙ наблюдателен,прове-рочен, контролен, ревизио-нен»

СМОЧИТЬ да намокря,да накисна /малко/; н.в. смачивать»

СМЫВ хеол. отмиваме, изми ване

/на почвата/»СМЫВАНИЕ 1»измиване,отЛиване»

2» смиване.СМЫВАТЬ 1.измивам,отмивам. 2» смивам,отнасям,завличам /за вода/.

СМЫКАТЬ съединявам,затварям; с.в. с о м к н у т ь»

СМЫЧКА съединяване,сближаване; сглобяване; скачване; - ходов троп» съединяване,обвързване на""две трасета /при проекти- райето/»

СМЯТИЕ смачкване»СМЯТЬ да смачкам,да стъпча;н.в. мять»

СМЯТЫЙ смачкан»СНАРУЖИ отвън.СНАСТЬ 1.принадлежиости /към някокво съоръжение,устрой-ство/. 2»въжета /за мачтите на кораб,кран и пр./« 3» прибори /към нещо или за нещо/.

СНАШИВАТЬ изхабявам,износвам, изтърквам;с.в. сносить»

СНЕГСЙОМ счупени от сняг дър-вета.

СНЕГОПАХ сш^ц. снегорин.СНЕГОРАСПАШНИК .спец» снегорин; вж. снегопах»

СНЕГОУБОРЩИК снегочистач»СНЕСЕННЫЙ 1.съборен,разрушен, струпан. 2.отмъкнат,отнесен /от вода, иятър/.

СНЕСТИ да съборя,да разруша; да отсека,да струпам^езл» да отмъкне,да отнесе /за водя,вятър/; н.в.нести и сносить»

СНИМАТЬ 1»снемам»свалям;отка- чам» 2.снимам,фотографирам.3.наемам,вземам под наем.

СН’-ГьОК снимка,фотография.СНОС 1.събаряне, разрушаване.

155

2.отвличаме. 3.отклоняване /от пътя/. 4.отнасяне /от вятър, вода/.

СЕССИТЬ 1.събарям,разрушавам, срутвам /постройка/. 2.от-вя ичам,отклонявам,отнасям /от пътя/$ с.в. снести.

СОБАЧКА 1.спац. жабка,клинче, езиче $■запънка. 2.стрт.чет-въртинка тухла; - Тормозная спирачен палец.

СОБИРАТЬ сглобявам,монтирам; прибирам,приготвям; с.в. собрать.

СОБОР катедрала.СОВАТЬ пъхам,завирам,мушкам; с.в. СУНУТЬ.

СОВМЕЩАТЬ съвмецавам,съчета-вам, комбинирам; сливам,съв-падам; с.в. совместить.

СОВМЕЩЕННЫЙ съчетан,комбини-ран.

, СОВОК отрт. 1.гребалка./Зи-дарска гребалка,с която се гребе и разстила разтвора/.2. лопатка /фараш/.

СОГНУТЬ 1. да свия,да огъна, да прегъна; н.в.г н у т ь и сгибать.

СОГОМАКАШ арх. дървен гредо-ред в нар.жилище./Армения/.

СОДЕРЖАНИЕ 1.съдържание. 2. поддържане. 3.издръжка /раз-носки/. 4.заплата; - пути текущее текуцо поддържане на пътя.

СОДЕРЖАТЬ 1.съдържам. 2.под-държам. 3.издържам /със средства някого/.

СОДЕРЖИМОЕ съдържание.СОЕДИНЕНИЕ: - впол дерева по- лучелно с./свеждане,сглоб-ка/ ./Когато челата на две-те греди са зарязани до по-ловината/; - впритык тъпо съединение,челно енаждане;

- встык също челно,съедине-ние /енаждане/ с две наплав-ки; - в у с сглобка на откос, косоъглово съединение./Как- то се правят ъглите на рам-ки; двете летви се срязват по 45° и се сковават под прав ъгъл/; - торцовое чел-на сглобка; - иипем сглобка на зъб и длаб; - ипунтевое нпуитово с. /на перо и длаб/

С ОКОД ятрт• маламаака./ за ма- зачеоки работи/./Ръчна дър-вена табла,от която се взе-ма мазилковяя разтвор/.

СОЛВЯ арз» солея./Повдигната част от пода пред иконоста-са в руската черква/.

СО1ОДИ геол, солени почви.СОДОМА слама.СОДОМИТ стрт. сяамит /содо-мит/. /Плочи прееувана сла-ма/ .

СОЛОНЧАК гедл. солончак,засо-лена почва, соленице.

СОМКНУТОСТЬ склопеност,затво-реност, съединеност.

СОМОН тухла от вар и глина. СООРУЖЕНИЕ 1.съоръжение,по-стройка, 2.уредба, инстала-ция. 3.построяване, издига-не,изграждане. 4.строеж; - водозаборное водопоеградно съоръжение.

СООСАЖДЕНИЕ съутаяване.СООСНОСТЬ съвпадане на две оси, съосноот.

СООСНЫЙ съооен, на една ос.СОТКА геогр. хълм; малък вулкан.

СОТЛО'спец, дюза,наустник,на-крайник /на тръба//-а кухо- тел предмет,през който из-тича газ при течност/.

СОПРЕДЕЛЬНЫЙ съпределен, по-граничен, прилежащ.

- 156 -

СОПРИКАСАТЬСЯ дсоярам ое, докосвам сею.в.ооприкос- иухт •

С (ПРОТИВЛЕНИЕ: - п ро д о л ьн о м у изгибу я к о с т на изкълчване; - раздавливанию якост яа разтроваване; - растяжению якост яа опън; - сжатию якост на натиск} ~ Од и н г у якост на проплъзвано; - скалыванию яхоот на отчек- вано /опец.за дървен мате-риал/ ; - Скольжению съпро-тивление яа преплъзване; ВЖ. - СДВИГУ! - смятию съпр.иа смачквано; - срезу съпр.на срязване /преплъз- ване/; - у д в ру ударна якост

ССПРЯГАТЬ съединявам,свързвам допирам.

СОПРЯЖЕНИЕ 1.съединяване, свързване,съчетаване. 2. възел;сглобка!съединение.

СОПРЯЖЕНИИ® съединен.свър-зан, спретнат.

СОР смет.СОРБЕНТ хим. сорбент,сорбира- цо вецеотво.

СОРБЦИЯ сорбиране, сорбция.СОРВАТЬ 1,да откъсна.да дръп-на, да смъкна. 2.да прова-ля, да осуетя1н.в.срывать.

СОРНЫЙ за смет; - ядик сан-дък за смет /за боклук/.

СОРНЯК плевел* бурен. СОРТАМЕНТ асортимент. СОРТИРОВАЛЬНЫЙ сортировъчен. СОРТИРОВОЧНАЯ 1«к«п« маневре-на гара. Я.сортировъчно от-деление /в завод/.

СОСКАБЛИВАНИЕ изстъргване, изчегъртване.

СОСКАБЛИВАТЬ изстъргвам.из- чегъртвам:с.в.соскоблить.

СОСКАЛЬЗЫВАТЬ свличам се, смъквам се; измъквам се; с.в» соскользнуть.

СОСНА бор.СОСНЯК борова гора.СОСТАВ 1.състав. 2.смес /на нежо/ разтвор; 3.ж.п.вла-кова композиция; - подвиж-ной ж. п. подвижен състав.

СОСТАВИТЕЛЬ: - поездов ж.п. маневрмст. “ “

СОСТАВЛЯЮЩАЯ мат. компонента, съставяна. ~~

СОСУД съд.СОСУН всмухатея.СОСУДЫ; - сообщающиеся ска-чени съдове.

СОСУЛЬКА шушулка /ледена/.СОГОБЛОК ^тдт. обемно-прост- ранотвена клетка.

СОТОВЫЙ 1.пятен /от пити за мед/. 2.киляен.клетъчен, клеткообразен.

СОТРЯСАТЬ раздрусвам,разтърс-вам^.в. сотрясти.

СОТЫ пчелни пити,СОТЫЙ стотен; -ая часть стот-на част.

С ОФ/Ф/ИТ 5рх. софит;таван, /1.Видимата отдолу повърх-ност на някой архит.детайл: арка,корни з,козирка,балкон и пр. 2.хоризонтална редица от лампи за осветявано на сцена,естрада и пр. отгоре и отдолу/.

СОХАТЫЙ чаталест, разкловеет.СОЧЛЕНЕНИЕ 1.съчленяване. 2. сглобяване., свързване. 3. сглобка; съединение.

СОЧИТЬСЯ сълзи,капе по мал-ко, цъцри.

СОШКА двуножник,подпорка /ви- леста.чаталеста/.

СПАД хидр.спадане,намаляване, понижаване стоежа,нивото на водата в река,канал, во-дохранилище.

- 157СПАВ ш СЛОЙКА 1.спо»жа, споено място♦поялен шев. 2. спояване.

СПАЙНОСТЬ цепителност.СПАРЕННЫЙ сдвоен,счифтосан.СПАРИВАНИЕ сдвояване;:чифтос-ване.

СПАРНИК ж.п. тракционея прът. /Съединява две локомотивни колела,от които едното е водето,а другото - водено/.

СПЕКАНИЕ спичане; синтеруване.СПЕКТРОБОЛОМ8ТР астр, спектро- болометър. ~ ~

СПЕКТРОГЕЛИОГРАФ физ. спект- рохелиограф. "*

СПЕРЕДИ отпред /пред/.СПЕРТЫЙ спарен,застоял /въз-дух/.

СПЕЦОВКА или СПЕЦОДЕВДА ра-ботно облекло;гащиризон.

СПИДОМЕТР скоростомер; кило-метраже н указател.

СПИЛИВАТЬ отрязвам,режа /с трион/;с.в, спилить*.

СПИЛКА отрязване /с трион/.СПИНКА облегалка,облегало.СПИРАЛЬ спирала; коробовая с. кошова крива; радиодадьяая с. клотоида.

СПИЧЕЧНЫЙ кибритен.СПИЧКА кибритена клечка; спички, -чек мн.ч. кибрит.

СПИЦЫ. хидр. вид малък савак /на водопропускно съоръже-ние/.

СПЛАВИНА плуващ пласт от раз-ни материали или растител-ност по повърхността на езеро,водохранилище,блато.

СПЛАВЛЯТЬ сплавям /спускам по река/ дървен материал;с.в. сплавить.

СПЛАВНОЙ сплавен; вж. сплав-лять.

СПЛАЧИВАНИЕ ст|>т. вж.сплотка.СПЛАЧИВАТЬ спец, съединявам, сглобявайтекачвам /дървени части/; с.в. сплотить.

СПЛЕТЕНИЕ: - путей ж.п.коло-возно сплитаме./Устройство за преминаване от един ко-ловоз на друг при двойна линия, с помощта на две кръстовини без стрелки/.

СПЛОТИТЬ спец, да съединя,да с гл об я,да~скача,да с вържа /дърв. части/.

СПЛОТКА дъ^в. 1.скачване, сглобяване,съединяване, свързване /на греди и дъс-ки/. 2.дърводелска сглобка.

СПЛОШНОЙ 1.непрекъснат. 2.ця-лостен; плътен. 3.еднореден.4. компактен.

СПЛЫВ геод. свличане; - отко-са свличане на откос.

«СП 0)1 ОС К смиване,очистване на концентрата,който се е на-събрал в коритото.

СПЛЮСНАТЫЙ ИЛИ СПЛЮЩЕННЫЙ сплеснат.

СПЛЮЩЕННОСТЬ спл еснатост•СПЛЮЩИВАТЬ сплесквам; с.в. сплющить.

СПОЛАСКИВАНИЕ изплакване.СПОЛАСКИВАТЬ изплакнуваьцс.в. сполоснуть.

СПОНГАЛИТ спонгалит.СПРЕДЕР трсп, разстилачка; спредер.ТВид пътестроител- на машине,която разстила, изравнява,насипан по плат-ното материал/.

СПРИНКЛЕР хидр. спринклерна система.7противопожарна во- дотръбна уредба/.

СПРОС 1.търсене; нещо което много се търси. 2.питание. 3.отговорност.

СПРЫСК ст^т. намятаме,изпер-

168

даааам /на първия слой от мазилката/.

СПРЯМЛЕНИЕ изправяне - про-филя п у т и изправяне профи** ла на пътя; - русла реки изправяне коритото на ре-ката.

СПУСК 1.спускане,слизане. 2. надолнище. 3.изпускане /на вода/. 4, улей, мазул.

СПУСКНОЙ изпускателен.СРАБАТЫВАНИЕ или СРАБОТКА 1. износване,изхабяване. 2. задействувано,влизане в действие.

СРАБАТЫВАТЬ 1.задействувам, влизам в действие /за при-бор, механизъм/) срабаты-ваться изтърква се, изха-бява се, износва се;с.в. сработать /ся/.

СРАБОТАВШИЙСЯ или СРАБОТАН-НЫЙ износен, изхабен.

СРАЩИВАНИЕ енаждане,наставя-но, удължаване.

СРАЩИВАТЬ снаждам,наставям, удължавам;с.в.врастать.

СРЕДНИК арх.стрт. хоризонта-лен кемпфер./Средяото дър-во /бичме/,което разделя висок прозорец на две час-ти горна и долна/.

СРЕЗ 1.срязване,отрязване. 2. разрез. 3.разрязано място. 4.сп^ц. срязване./Вид раз-рушение на материал чрез преместване на частиците му,от две много близки ус-поредни равнини,от две об-ратни една спрямо друга си-ли,лежащи в тия равнини/.

СРЕЗОК отрязък,отрязано парче. СРОСТОК геол. 1.сраслек,/кри-стал/ ."“гГконкреция. 3. нас-тав,снадка) - сваи пилотен настав./За енаждане на стар о нов пилот/.

СРУБ 1.сеч,сечение,изсичам*.2.дървен околовръстен че-тириъгълник от объл дървен материал /за основа на къ-ща,около шахта/. 3.стена на дървена къща.

СРУБАТЬ 1.отсичам,изсичам.2.строя,градя /от греди/» с.в. срубить.

СРЫВ 1.скъсване. 2.проваля-не; осуетяване.

СРЫВАНИЕ проваляне,сриване, срутване.

СРЫВАТЬ 1.скъсвам,откъсвам.2.провалям;осуетявам. 3. сривам.срутвайте.в.срыть.

ССЕДАТЬСЯ свива се»с.в.ссес-ться,

ССУДА заем; - долгосрочная дългосрочен заем; - беспро-центная безлихвен заем.

ССУЖАТЬ давам на заем;с.в. с с у д и т ь .ССЫПАТЬ насипвам,изсипвам.ССЫПАТЬ да изсипя,да насипя.ССЫПКА 1.насипване. 2.изсип-ване. 3.място за насипване, изсипване."

ССЫПНОЙ 1«за насипване. 2.на-сипен. 3.приемателен пункт /за зърнени хранщ/.

ССЫХАНИЕ 1.разсъхване. 2.сви-ване от изсъхване.

ССЫХАТЬСЯ разсънвам се,свивам се /втвърдявам се/ от изсъж- ване; с.в. с с о х н у т ьс я .

СТАВ 1.станок;поставка /за доставяне в/у него на не-що/. 2.дървен улей /за от-тичане на вода/.

СТАВЕНЬ или СТАВНЯ 1.ДО. Ка-пак /на прозорец/;сенник; кепвнк. г.хи^р. саван./Под-вижна греда в яз или канал

159

за пускане * спиране на во- ДатаД

СТАВИТЬ 1.поставям}турям,ела* гам. 2.издигам,построявам.З.иноталирам.4.организирам; с,в. поставить.

СТАВКА икон, размер на запла- та или надница. 2.тарифа;* налоговая данък,данъчна тарифа; - фрахтовая навло.

СТАВЛЮГА магаре•/Подпора,на която се слага нещо за да се крепи,докато то се ра-боти/ .

СТАДИЯ стадий,фаза.СТАЖЕР стажант.СТАКАН 1.чаша./Елемент с чаше-образна,цилиндрична форма/.2. техн. лагер /втулков/; ко- жух.~3.куха цилиндрична сон-дажна бургия. 4.цилиндричен стоманобетонен пръстен /ча-ша/, в който се насажда мос-тови устой,опора в дъното, на речно корито при построя-ването на опорите на моста/.

СТАК/К/ЕР техн, стакер./Еле-ватор за~нареждане на мате-риал във фигури/.

СТАЛЕБЕТОН стоманобетон. СТАЛЕБЕТОННЫЙ стоманобетонен. СТАЛЬ: - кислотоупорная нео- кисляема стомана; - полосо-вая лентова /шинна/ стомана;* прутковая прътова ст.; - строительная валцувана ст. /за строит.конструкции/.

СТАМБХА арх. мемориален стълб /с капитал във вид на фигу-ра/»

СТА1СЕСКА длето /за дърво/.СТАН Т.валцмашина. 2.струг.

3. стан.СТАНИНА неподвижна основа, постамент,рама /на машина, стан,струг/•/Постаментът на

машината се закрепва непод-вижно /забетонира се/ към фундаментната бетонна пло-ча/ .

СТАНКОВЫЙ поставен в/у рама. /Отнася се за машини/.

СТАНОК инструментална машина/в общ смисъл/,струг,лафет;- калевочный профилна рендо- свачка; хобелмашина; - кром-козагибочный фланцувачка; - круглопильный циркуляр.

СТАНЦИОННЫЙ гаровСТАПЕЛЬ стапел./Специална бе-тонна площадка със слаб на-клон към водата върху която се строи кораб и по която се спуска във водата/.

СТАРИЦА или СТАРОРЕЧЬЕ старо, изоставено корито на река.

СТАСКИВАТЬ смъквам,свличам, замъквам,за Ал ичам;с•в.ста-щить.

СТАЦИОНАРНЫЙ стационарен, по-стоянен, не движещ се.

СТАЩИТЬ вж. стаскивать.СТАЯТЬ да се стопи /за сняг, лед/.

СТВОЛ 1.стъбло. 2.тяло. 3.шах-та. 4.арх.тяло /на колона/.5.цев /на оръжие/.

СТВОЛЬНЫЙ цевен; вж. ствол. СТВОР створ./1.Вертикална плоскост,минаваща през две точки. 2.Права линия или направление,по която става измерване или наблюдение/.

СТВОРКА 1.арх. крило /на про-зорец, на двойна врата/. 2. клапа.

СТВОРЧАТЫЙ крилен; вж. створка. СТЕГАННЫЙ .разг» наичен./Напъл-нен с памук и прошит на те-гели/ •

СТЕКАТЬ стичам се, оттичам се.

- 160 -СТЕКОЛЬНЫЙ стъкларскиСТЕКОЛЬЩИК стъклар.СТЕЛА арх. надписана плоча. СТЕЛЛАЖ рафт;полица;етажерка. СТЕЛЩГА ст^т. 1.столица. 2. настилка от дъски на строи» телно скеле.

СТЕН стен./Е-ца за сила/.СТЕНА: - бутовая стена с ло-мен хамък; - глухая сляпа /калканна/ стена; - капи-тальная носеща с.; - раз-грузочная подпорна стена;- рубленная дървена стена;- торцовая калкан; - фрон-тальная Фасадна стена; - Фахверковая паянтова /ске-летна/ с.

СТЕНД щанд.СТЕНКА стена,стеничка; - забральная хидр.скара, задръжка с.Т с.причальная кейова /пристанищна/ сте- на; - ныряющая лицева оте- на./Свързва лицевата стена на съоръжение: мост,шлюз и т.н.със земния насип или естествения бряг и имаща постепенно намаляваща ви-сочина/.

СТЕРЕОАВТОГРАФ стереоавтограф. СТЕРЕОБАТ/Д/ арх. 1.стереобат.

/Издигнато подножие,част над земята,която е около-връстно иззидана с подпорна стена,отвътре изпълнена с пръст,а след това е издиг-ната сградата/• 2.всяко подножие на колона,на пов-дигната на по-високо о под-порна стена сграда,гробяй-ца и пр./.

СТЕРЕОКАРТОГРАФ геод. стерео- картограф./Уред за автома-тично чертане на план с хо-ризонтали на вестност по стереоскопични снимки на същата/.

СТЕРЕОКОМПАРАТОР сте-реокомпаратор./У ред за точ-но определяне на координати-те на релефа на местността по стереоснимки/; вж. стео- снимок/.

СТЕРЕОСКОП хвод. стереоскоп. /Оптичен уред за разглежда-не на снимки от местност/.

СТЕРЕОСНИМОК .геод. стереосним» ка./Съчетанйе”от две снимки на обекти,направени от две точки със стереоскоп/; вж. стереоскоп.

СТЕРЕОФОТОГРАММЕТРИЯ хеод» стереофотограметрияТ

СТЕРЕОЭФФЕКТ стереоефект, СТЕРЖЕНЬ 1,прът. 2.тяло;стъбло /на нещо/; ос; - заклепки стъбло /тяло/ на нит; » колонны тяло на ко-лонада; » поршневой бутален прът. З.хилр.тальвег; - ре-ки талвег./Основен поток, главно течение/.

СТЕРЖНЕВОЙ прътов; - винт винт без глава.

СТЕРНЯ или СТЕРНЬ стърнище. СТИЛОБАТ ард. стилобат./Цо-къл, основа, подножие на ко-лона, канена плоча под коло-ни/ .

СТИРАЛЬНЫЙ перален.СТИРАНИЕ изтриване,изтъркване, износване.

СТИРАТЬ 1.изтривам,изтърквам; избърсвам. 2.пера,изпирам; с.в. стереть.

СТОИМОСТЬ стойност,цена; - меновая разменна стойност;- прибавочная принадена стойност.

СТОИТЬ струва, коствува. СТОЙКА 1.стойка,подпо-ра,подпорха. 2.колона,стълб.3.дирек,поп,попче /в покрив-

шни те.конетрукции/. 4.стра-ница /елемент от предмет, конструкция/; - дверная страница /от рамката на врата/.

СТОЙКИЙ траен,издържли,устой-чив.

СТОЙКОСТЬ издържливост,трай- I ноет,устойчивост} съпроти-

вителна способност.СТОЙЛО: -. паровозное ж.п. канал /за преглед и“рёмонт на локомотиви/.

СТОК хидр. 1.отток. 2.стичане, оттичане. 3.жлеб,улей,капчук канал; - ливневой поройни води.

СТОКЕР спец. стокер./Подавач, пълнач,товарач/.

СТОЛБИК: - пикетный геол, пикетно колче. ~

СТОЛБОСТАВ ст^т. стълбов ста-нок; опорна поставка.

СТОЛЕШНИЦА дъ^в.горница./Гор-на дъска на маса/.

СТОЛП оста]э. стълб,колона, подпора.

СТОЛЯР дърводелец-мебелист. СТОЛЯРНЫЙ дърводелски.СТОПКА купчина предмети,сло-жени един в/у друг; малка купчинка.

СТОП-КРАН внезапна спирачка.СТОПОР техн, спирачка,спира-чен механизъм,запънка; ог-раничител, запорен механизъм.

ОТСПОРИТЬ спирам,възпирам,за-пъвам ,задържам;с.в.засто-порить.

СТСПОРНЫЙ техн, осигурителен, запорен; запиращ,задържащ, спиращ.

СТОРОЖОК означително колче.СТОРЦЕВАТЬ стат, правя чело, оформявааГчело /преден

* край/; съединявам,допирам

челата,предни?е краища.СТОРЦОВАННЫЙ дтдт. с допрени

/свързани/ чела, предни крайща.

СТОЧНЫЙ 1.стичащ,оттичащ ое; сточен,водосточен;дренажен• 2.отпадъчен; -не воды отпа- д ъчни води./Проминленн,ка-нални,фекални и др./.

СТОЯК ст,2т. 1. вертикална опо-ра, стойка, стълб, колона. 2. тухлен комин /изграден в дървена къща/. З.хвдр.вер-тикална тръба /щранг/.,

.СТОЯНКА хреп. 1.спирка. 2. пиаца. зТпрестой. 4.място за гариране. 5.стоянка./Мяс-тото в депо за един локомо-тив или в гараж за една ко-ла/.

СТОЯЧИЙ 1.вертикален. 2.стоящ. 2.застоял /за вода/.

СТРАХОВАНИЕ застраховане, осигуряване.

СТРАХСВОЙ застрахователен, осигурителен.

СТРЕЖЕНЬ или СТЕРЖЕНЬ хидр. талвег./Линия на най-бързо-то течение на реката/.

СТРЕЙНЕР или СТРЕНЕР спел,. цедка, филтър.

СТРЕЛА 1.стрела. 2.рамо /на кран, багер/; - ажурная ре-шетъчна с.; ■»' изгиба с.на кривата /флеш/; - подъема с.на свода; - провеса с.на провисването /корец/; с. прогиба с.на огъването.

СТРЕЛКА: - отжимная ж.п.въз-вратна стрелка; - сбрасываю-щая стрелка-изхвъргач.

СТРЕЛЬЧАТЫЙ ст редовиден,заоот-4 рен.

СТРЕМЯНКА от]эт. стълба./Въже-на ,сгъваема,подвижна/.

СТРЕНДЬ или СТРЕНГА тънко въ-же, снопче /нишки/ от въже.

СТРИНГЕР спец, стрингер,на-

- 162 -

длъжяяк./Надлъжна греда, която служа за надлъжна връзка/.

СТРОГАЛЬНЫЙ за стругуване, за рендосвано.

СТРОГАЛЬЩИК рендосван.СТРОГАТЬ рендосвам,стругувам; с.в.выстрогать.

СТРОЕВОЙ строителен,годен за строеж.

СТРОЕНИЕ 1.строеж,структура, 2.конструкция,устройство.3. постройка,сграда; - верхнее ж.п.горно строене на пътя$ пролетное е. връхна мостова конструкция,иадотворна мос-това конструкция.

СТРОИТЬ строя,градя,изграждам. СТРОЙКА строеж,строене. СТРОЙФИНПЛАН съ$р. о т строи-телен финансов план.

СТРОКА ред.СТРОИ окачало./Въжена халка, е която се обхваща предмет при вдигането.и.пренасянето му с кран/| отроп-четнрех- хиоотка отрт. окачало с че-тири въжета.

СТРОПИЛА ст^т. мертеци,ребра /на покривен гредоред/. - наолоинме седящи покривки ребра,мертеци; - висячие висящи покривни ребра /мер- таци/.

СТРОПИЛИНА дтдт. ребро /на покрив/; вж. стропила.

СТРОПИЛО стрт. мартен,ребро /от покривен гредоред/, греда еа под покрив.

СТРОПИЛЬНЫЙ ДТ^Т. -ая нога ребро,мертек /от покривен гредоред/.

СТРОПИТЬ закачам,окачан пред-мет с окапало;вж. с т ро й .

СТРОПОВКА или СТРСПКА ^Ц. окачване,привързване,захва-щане /е въже,на вдигания с

кран товар посредством ока-чало; вж. СТРОП.

СТРСПОПЬ работник по закачане въжетата на крана за халки-те на готовия строителен елемент/«

СТРУБЦИНА или СТРУБЦИНКА 1. дърводелско менгеме. 2.сте-га. 3.жабка. 4.винтова за- тегалка.

СТРУНА ст^т. струна./Високо-качествен стоманен тел о де- ' белина до 5 мм,който се из-ползува за армиране на бетон/.

СТРУГ 1.общо название за всич-ки видове рендета. 2.струг. /Общо име на лавини за из-равняване на замни площи, за изземане на полезни изко-паеми/ .

СТРУЖКА 1.стружка. 2.талашка; талаш; - кровельная талашит за покривен материал/.

СТРУЖКОПЛИТА^ст^т. талашит.СТРУИСТОСТЬ неправовлакне- стоот /порок на дърво/;за- витост яа.влакното.

СТРУНОБЕТОН стрт. струнобетон. СТРУЧОК .бот. шушулка,чушка. СТРЯСАТЬ отърсвам;с.в.стрясти.СТРЯХИВАТЬ изтърсвам,стръск-

.вам;махвам,отмахзам /с.тръс-кане/; С.В. СТРЯХНУТЬ.

СТУДЕНИСТЫЙ пихтиен.СТУДЕНЬ., пихтия,пихтиеобразна маса; гел.

СТУК, СТУККО, ШТУК арх. най- високо качество облицовъчна мазилка /която моде след то-ва да се полира/.

СТУЛ епец.хехн. опора.СТУПА 1.раз,г. голям хаван,чу- тура,кутел. 2.арх. култова будийска сграда.

СТУПЕНЧАТЫЙ стъпаловиден, ' стъпалообразен.

<

363

СТУПВНЬ 1.степей.стадии» 2.стъпало /на стълба/. З.изда-дена част.

СТУПЕНЬКА стъпалце,ст ъпало. СТУПИЦА главина /на колело/. СТУПКА или СТУПА хаван,хаван- че; чутура.гаванка.

СТУПНЯ ходило,табан /на крак/. СУКОВАТЫЙ чепат СТУСЛО държ. шаблон./Инстру-мент за рязане на дъски, летви под 45°/.

СТУЧАТЬ чукам,тропам; - д дверь чукам на врататаТс.В. СТУКНУТЬ.

СТЫК 1.челно съединение;до-пирно място,допиране;челна сглобка, а.ж.п.джонт. 3.че-ло ;шев, фуга; - внаклестку съединение оъо застъпване;- в п ри т ы к челно тъпо съеди-нение; - косой наклонно до-пирно съединяване;косо съе-динение; - перекрытый пок-рито о плочка съединение;- рельсовый джонт,настав.

СТЫКОВАНИЕ или СТЫКОВКА наста-вяна.

СТЫКОВАТЬ наставям.съединя-вам;- допирам краища на две части.

СТЫНУТЬ 1.изстивам,охлаждам.2.втвърдявам сё:о.в.о с т ы -н у т ь .

СТЯЖКА 1.стягане. 2.спад, стяга. 3.ж.п.спряг /купле/.

СТЯЖНОЙ, эатегателен.СУГЛИНИСТЫЙ песъчливо-глинест

/за почва/.СУГЛИНОК геол, суглинка.песъч- яива глина.

СУГРОБ снежна пряопа.СУДОВЕРФЬ корабостроителница. СУДОХОДНЫЙ плавателей.СУЖЕНИЕ стесняване,авиване; изтъняване на краищата.

СУЖИВАТЬ стеснявам,свивам; правя по тесенгс.в.сузить.

СУЖИВАТЬСЯ стеснява се,свива се,става по тесен»с.в.су-зиться.

СУЖИВАЮЩИЙ/СЯ/ стесняващ/се/. СУК 1.чеп,чвор. 2.клон.

чворест.СУМЕРКИ здрач.СУПЕРОБЛОЖКА обвивка /на кни-га/; обложка.

СУПЕРОБМАЗКА антисептична паста.

СУПЕСОК глинест пясък,глине-сто-песъчлива почва.

СУПЕСЧАНЫЙ глинесто-песъчлив.СУПЕСЬ .геол, глинест пяоък, глинесто-песъчлива почва.

СУППОРТ техр. супорт./Част на машинатаУкоято носи режещия инструмент/.

СУРГУЧ червен восък. СУРИК миниум; оловен миний.СУРЬМА хим. антимон.СУСАЛЬ варак.СУСЛО Ь.шира. 2.спиртна каша. СУСТАВ става.СУСТАВЧАТЫЙ ставен,със стави, шарнирен.

СУТКИ денонощие.СУТОЧНЫЙ денонощен; суточные дневни пари.

СУФЛЯЖ ж.п. сужлах; подбивка, подбивано /на ситен чакъл, баласт под олегнал се уча-стък от релсов път/.

СУФФОЗИЯ геол, суфозия./Пони-жаване, слягане на повърхност та на земята или на земнона- сипен яз /бараж/ в резултат на изливането и отнасянето на разтворими вещества от земния плаот или насипа/.

164

СУХАРИК дох. дейтяхули;эъби. /Редица правоъгълни изда-тини, които служат за укра-са на корниза/.

СУХАРЬ 1.фасонн вложка. 2. плъзгач. 3.камък /вид плъзгач/.

СУХОДОЛ сухо дере.СУХОСКЙ изсъхнали неотсече- ни дървета.

СУЧКОВАТЫЙ цепат, чворест.СУЧОК 1.чеп, чвор. 2.клонче, вейка, съчка.

СУШНЯК сухи клонки и дървета /в гора/.

СФАГНУМ геол, бял торфен мъх. СХВАТ или СХВАТКА 1.ст2Т. за-хващане ,с вързване «охватка, настав,връзка,свръзка /на греди при дървени конструк-ции/. 2.стреме,хомут /за притягане на свързаните части/$ 3.приспособление за окачване,прикрепване /куки и пр./.

ОХВАТЫВАНИЕ ст]>т. свързване /на цимент/; - бетона втвърдяване на бетона.

СХВАТЫВАТЬСЯ втвърдява се.СХОД Х.прибраност; - колес прибраност на колелетата; ъгъл на събиране на колеле-тата. 2. излизане,йзекачане, слизане,дерайлиране; оход с рельсов излизане от рел-сите. 3. място за слизане, спускане. 4.струпване. 5. отсявка./Останалият в си-тото непресят материал/.

СХОДИТЬ 1.слизам. 2.напус- . кам. 3.отдръпвам се;отби-вам се; 3 л. а/изчезва, б/отделя се, отпада.

СХОДНИ 1.иор. мостик. 2.стрт. дъска за слизаме от пост-ройка, височина.

СЦЕО илы СЦЕПКА А.спряг,сцеп-

ка. г.скачваие,закачване.3.съединител. 4.ж.п. куп-ле. 5.група вагониТскаче- ни пом/у си.

СЦЕПНОЙ оценителен,за оцепва- не,за скачване.

СЦЕПЩИК ж.п. прикачван.СЧА1 или СЧАЛКА привързване

/на въжета/.СЧЕТЧИК брояч.СЧЕТЫ сметало.СШИВАТЬ заковем,приковавам, съединявам е гвоздей;с.в. сшить.

СШИТЫЙ закован,прикован,съе-динен с гвоздеи.,

СЪЕЗД треп. петлица; пътна площадка /Към главния път се прави една пътна петлица /резервен път/ за отбиване на него при нужда за ремонт и почивка без да се пречи на главното движение/.

СЪЕЗДИТЬ да отида И се върна /не пеша/; н.в. съезжать.

СЪЕЗЖАТЬ 1.слизам,спускам се /е превозно средство/. 2. 23.3г. изнасям се,напускам квартира.

СЪЕМ 1.сваляне,снеманеотне-мане.

СЪЕМКА 1.снимка;сниманефото-графиране. 2.снемане,сваляне; - маршрутная маршрутна сним-ка./Измерване на местност по направление/.

СЪЕМНЫЙ снемаем;разглобяем; отварящ се, подвижен.

СЪЕМЩИК 1.спец. снимач;йлано- снимач /на”местност, план/. 2.наемател /на помещение/.

СЪЕХАТЬ 1.да сляза, да се спус-на /с превозно средство/. 2. да се изнеса, да напусна квартира; н.в. съезжать.

СЪЕХАТЬСЯ да се сблъскам,да се срещна /с някого при пътува-

165 -

ме/,да се съберем /на едно място,не пеша;н.в» съежить- Ся*

СЫПУЧИЙ 1.сиплив,сипещ се 2. ронлив.

СЫРЕТЬ ставам влажен,овлажня-вам; с*в. отсыреть.

СЫРЕЦ 1.супов продукт;сырец- кирпич неизпечена тухла.

СЫРОЙ 1»влажен. 2.суров,необ-работен; -ое помещение влаж-но помещение.

СЫРОСТЕСТОЙКИЙ издръжлив на влага,влагоустойчив.

СЫРОСТЬ влажность, влага*СЫРЦОВЫЙ: сырцовая стена сте-на /зидария/ от напечени тухли.

СЫРЬЕ суровини.СЫРЬЕВОЙ суровинен.

тТАБЕЛЬ 1.таблица./разписание

. за движение*работа и пр./, г.присъствена дъсха.

ТАБЕРНА арх.оста^. търговско и занаятчийско помещение в древния Рим /дюкян/.

ТАБЕРНАКЛЬ арх. ниша,долапче. /1.архит«оформена ниша със статуя на светия. 2.ДОЛВП- че за пазене на дарове/.

ТАБЛИНУМ арх.оста^. стая в римска къщаТразположена в дълбочината на атрия/.

ТАВОТ грее.ТАВОТНИЦА гресворка.ТАВР ст_рт. плочогреда.ТАВРО белег, клеймо.ТАВРОВЫЙ Т-образен; -ая бал-ка Те-образна греда.

ТАБРОСТЫКОВЫЙ Те-образно съе-динение

ТАГАН триножник*пиростия.ТАЙ арх. малка дървена сграда

/тип китайска архитектура/ -в/у висока каменка оонова, подножие. «■

ТАЙК арх. библиотечна сграда. /Бирма/.

ТАЙН арх. просветна зала /Бирма/.

ТАКЕЛАЖ такелаж; въжета /към кран; кораб и др./.

ТАКЕЛАЖНИК такелажник./Работ-ник, който закача и откача въжетата/;вж. такелаж.

ТАКСАЦИЯ таксация,таксиране, измерване.

ТАКСИРОВАТЬ таксувам,измервам. ТАКСИРОВКА таксуване.ТАКСИРОВЩИК ръководител на експедиторска служба.

ТАКЫРЫ геол. такири./Своеоб- разно~эасолени почви в пу-стините на Средна Азия/.

ТАЛК сложен скрипец;макара- скрипец.

ТАЛРЕП спец, талреп./Приспо-собление за отпускане или опъване на въжетата/; вж.такелаж.

ТАЛЫЙ снежноразтопен.стопен, размръзнат.

ТАЛЬ сложен скрипец; вж.тали. ТАЛЬВЕГ хидр. талвег./Линията, на най-низките точки от ко-ритото иа река/.

ТАЛЬКОВЫЙ толков* ОТ талк. ТАМБУР арх. 1.предверие. 2.барабанТ/Цилиндрична форма, в която се върти четирикрил-на въртяща се врата/. 3.че-лен коридор. 4.цилиндрична или многоотенна част оТ сгра-да. 5.ж.п.платформа,челен коридор на вагон.

ТАМОЖЕННЫЙ митнически.

- 166

ТАМСЯНЯ митница.ТАМПОНАХ тампониране./уплът-няване, из пушване с глина, цимент,бетон,битум 'или друг водонепроницаем мате-риал/.

ТАМПОНИРОВАТЬ тамПонирам,за-пушвам.

ТАНА ЛИТ таналит./Антисептик за импрегниране на дърве-сина/.

ТАНК-КИСЛОРОДНЫЙ съд за те-чен кислород.

ТАРА амбалах, опаковка.ТАРАН» - гидравлический вод-но сърце,пулсационна помпа. /Най-простия механизъм за изкачване на вода,работещ на принципа използуване на силата на хидровличния удар/.

ТАРЕЛКА 1.чиния. 2.талерка.З.диск; - буфера ж.п.диск на буфера; - клапана талер-- ка на клапан, - сетчатая мрежест /перфориран/ диск.

ТАРЕЛЬЧАТЫЙ дисков, чиниеоб- разен.

ТАРИРОВАНИЕ или ТАРИРОВКА 1. тариране^/Определяне тег-лото на тарата/. 2. спец, проверка на показанията на уреди*чрез сравняване с по-казанията на контролни уре-ди.

ТАРИФ» - льготный привилиги-рована тарифа; - таможен-ный митническа т.

ТАРНИК материал за амбалах. ТАРОВЫЙ амбалажен,опаковъчен. ТАРОМАТЕРИАЛЫ амбалажни мате-риали.

ТАСКА 1.влачене,теглене,мък-нене.. 2.влачка, града.

ТАХЕОМЕТР геод. тахеометър. /Уред за“измерване на раз-стояния и височинни разли-ки/.

ТАХИМЕТР хждр. тахиметър. /Уред за изкарване скорост-та на течението на водата/.

ТАХЕОМЕТРИЯ или ТАХИМЕТРИЯ геод. тахиметрия.

ТАХОГРАФ тахограф./Уред за измерване и записване ско-ростта на постъпателно или въртеливо движение/.

ТАХОМЕТР тахометър,скоросто- граф.оборотомер.

ТАХЧА арх. малка ниша в стая /Аз е?оЖЙджан/.

ТАЧКА количка /с едно колело/ - ДДя рукавов миячка коли- сарка./Ръчна количка с ба-рабан за навиване на марку-

• ча/.ТАЩИТЬ тегля,мъкна,влача,вле- ка; - бревно влача греда; с.в. стащить.

ТАЯНИЕ топене /на сняг/.ТАЯУЬ топи се, разтапя се

/за сняг/.ТВЕРДОТЯНУТЫЙ изтеглен в сту-дено състояние.

ТВЕРДЫЙ» - расход хидр. коли-чеството наноси носими от реката /през цялото и сече-ние/ за 1 сек.; - сток хидр. общото количество наноси носими от речния поток за определен период.

ТВОРИЛО 1. ст^т. корито или яма за гасене на вар. 2.от-вор на пода,тавана в зим-ник, в бент и'др.

ТВОРИТЬ стрт. меся, размесвам с вода.

ТЕАТРОН арх. места за зрите-лите /в древногръцкия теа-тър/ .

ТЕКСТОЛИТ текстолит.ТЕКСТУРА геол, текстура.ТЕКУЧЕСТЬ 1.провлачване /при натоварване на пластичен материал/. Я.лекоподвижност.

- 167 -

З.тегяжвоот. 4.текучество. ТЕЛАМОН арх. опора във вид на мъжка статуя; вж. атлант.

ТЕЛЕГА талига,каруца,кола.ТЕЛЕЖКА количка; ~ крановая котка; количка на кран,

ТЕЛЕМЕТР геод. далекомер.ТЕ1УРИН тщх. телурин; инфу-зорна пръст; кизелгур.

ТЕЛЬФЕР спец, телфер./Подемен уред-за повдигане и хоризон-тално пренасяне на товар/.

ТЕЛЯТНИК телчарник,ТЕМПЕРА темпера./Минерални бой/.

ТЕНДЕР ж.п» тендер.ТЕНЕВОЙ сенчест, засенчен. ТЕНЗОМЕТР с т е т , тензометър.

/Уред за~измерване деформа-циите на конструкциите/.

> ТЕНЗОР тензор.ТЕНЗОРНЫЙ мах* тензорен.ТЕМЕНОС арх. ограден свещен участък 7древна Гърция и древен изток/.

ТЕНИЯ арх. ивица /в архитра-ва при”дорийокия ордер/.

ТЕНТ арх. сенник,платнен на-вес? ”

ТЕНЬ сянка.ТЕОДОЛИТ ге,од. теодолит.ТЕПИДАРИЙ арх. умерено топло помещение "в римска баня.

ТЕПЛИЦА оранжерия,, парник. ТЕПЛИЧНЫЙ оранжериен,парников. ТЕПЛОВОЗ ж,п. дизелов локомо-тив; мотриса.

ТЕПЛОВОЙ топлиненТЕПЛОЕМКОСТЬ т оплоемкост, >, топлинен капацитет.

ТЕПЛООТДАЧА отдаване /отде-ляне/ на топлина.

ТЕПЛ©ПОТЕРЯ топлинна загуба, ТЕПЛОПРОЗРАЧНОСТЬ топлопро- ницаемост,диатермичност.

ТЕПЛОСТОЙКИЙ топлоустойчив, издържлив на топлина.

ТЕПЛОСТСЙКОСТЬ топлоустойчи- вост,издържливост на топ-лина.

ТЕПЛОТВОРНОСТЬ калоричност, топлопроизводителност•

ТЕПЛОУСТОЙЧИВОСТЬ вж. тепло-стойкость.

ТЕПЛУШКА ж.п. служебен отеп-• лен вагон /за почивка на бригадите при турова езда/.

ТЕПЛЯК топлик./Временно при-годено топло помещение при постройка/.

ТЕРЕМ арх.оста^. горно поме-щение /добре осветено и предназначено главно за де-цата и жените/.

ТЕРЕМОК арх. от терем уедине-на стая 1 горния етаж.

ТЕРМОБАССЕЙН стрт. термоба- сейн./Басейн напълнен с го-реща,до 75°вода,в който се обработват термично,за да добият по скоро необходима-та якост бетонни и стомано-бетонни изделия/.

ТЕРМЫ Арх. римски бани.ТЕРН или ТЕРНОВНИК трън.ТЕРЕТЬ трия,стривам;с.в. сте-реть.

ТЕРКА 1.стъргало,кухненско ренде, г.стривачка. З.^т^т. маламашка /за заглаждане на мазилки/.

ТЕРМОГИДРОГРАФ термохидрограф.ТЕРМОГРАФ термограф; самопи-

шещ термометър.ТЕРМОЗИТ 2ТДТ. термозит./Из-куствена пемза,получена от доменна шлака/.

168

ТВИЮПАРА термодвойка,термо-яем ни дъски.елемент.

ТЕРМОПЛАСТ ИЧНЫЙ т ермопласти- чен.

ТЕРМОПОЛИМЕРИЗАЦИЯ топлинна полимеризация,термополиме-ризация.

ТЕРМОСТОЙКИЙ топлинноустой- чи в.

ТЕРПЕНТИН терпентин,иглолист-на смола.

ТЕРПКИЙ трьпчив,стипчив.ТЕРРАЗИТ ст^т. тсразит.Т ЕРРАКОТА т ерак от а./Жълточе р- вена изпечена глина и изде-лия от йен - без глеч/.

ТЕРРАКОТОВЫЙ теракотов,от Те-ракота.

ТЕРРАЦЦЕВЫЙ ст^т. терацен,та-ранов; вж.*~терраццо.

ТЕРРАЦЦО нескл.ст]2'Г:. терацо. /Мозаична”смес от”мраморна мозайка с бял или цветен цимент/.

ТЕРРОФАЗЕРИТ стрт. вид етер-нит.

ТЕРТЫЙ стрит на прах.ТЗС тъаки дъски /дялани,а не биченй/ - кровельный тънки и тесни дъски за под покрив /сега,разбира се,те не са дялани,но названието эим е останало/.

ТЕСАК вид тесла.ТЕСМШЙЙ дялан.ТЕСАТЕ дялам /с брадва/.ТЕСЕЖА' ширит; панделка, кор“ дела.

ТЕСИНА тънка дялана дъска. т е с ка дялане.ТЕСА® тесла.Те с п и ц а е», тесина.ТЕСОВЫЙ дъсчен,от тънки дяла-

ТЕСЬМЕНННЙ лентов,ширитенТЕТИВА 1.Въже,кабел и пр.на бичкия,с което се опъва листа на бичкията. 2.стра-ница на стълба./Полегатата странична дъска на дървена стълба,в която са закрепе-ни стъпалата/.

ТЕФЛОН хим. тефлон./Изкустве-. на смола/.

ТЕХНОРУК съкр. от технический руководитель.

ТЕХОСМОТР съкр. от технический осмотр техн.преглед.

ТЕХОТДЕЛ съкр. от технический отдел. ” “

ТЕЧЬ -еку, -ечешь н.в. тека.ТЕЧЬ, -и дупка,пукнатина,цеп-натина, пробито място /през което тече/.

ТЕЧЬ спец, котлен камък.ТИК дюшеклък /плат/.ТИМ арх. търговска част /съо-ръжения/ в градовете на Средна Азия.

ТИМПАН арх. тимпан./1.Триъгъл-ното поле на фронтона, в/у което има живопис или скул-пторки изображения. 2.По- върхност на стената м/у ар-ката и щурца/. 3.Простран-ството /плоскостта/ м/у сво-да и пътното платно на мост.

ТИН арх. малка градинска бе-' седка /Китай/.ТИНА тиня, жабуняк.ТИПОГРАФИЯ печатница.ТИПОРАЗМЕР типов размер.ТИР стрелбио^е.ТИСКАТЬ 1. натискам, притискам.

2-спец, отпечатвам /с прг- саТшэблон/:с.а.тиснуть.

ТИСКИ техн• менгеме,стиска; - верстачнвЮ Менгеме яа

тезгях; - стуловые ковашко менгеме.

ТИСНЕНЫЕ щампосване,отпечат-ване с преса,шаблон.

ТИСНЕННЫЙ отпечатан /с шаб-лон/, щампован.

ТИСОЧКИ малко менгеме.ТИТАН хим. 1.титан. 2.титан.

/Прибор за възвиране на вода/.

ТИТУЛ заглавие,списък,наиме-нование.

ТИХОХОДНЫЙ бавноходен.ТКАЦКИЙ тъкачен; ткапко-пря-дильный тъкачно-предачот.

ТЛЕТЬ разлага се, тлее.ТОВАР стока.ТОВАРНЫЙ 1.стоков. 2.товарен;

- вагон товарен вагон; - знак знак /марка/ на стока;- счет фактура за стока.

ТОВАРОВЕД стоковед..ТОВАРООБМЕН стокообмен.ТОВАРООБОРОТ стокооборот.ТОВАРООТПРАВИТЕЛЬ стокоиз- пращач.

ТОВАРОПОЛУЧАТЕЛЬ стокополу- чател.

ТОВАРИ: - москательные боя-джийски стоки.

. ТОКАРНЫЙ стругарски; - ста-нок струг.

ТОКАРЬ стругар.ТОКИ арх* търговска ограда на пресечки на главни ули-ци в градовете на Средна Азия.

ТОКОСЪЕМНИК елл токоприемник. ТОКОСЪЕМНЫЙ токоприемеи, то- коковеумиращ,токоотнямане.

ТОЛ 2им. тринитротолуол.ТОЛЕВЩИК отдт. покрнвчия,

/който прави покрив с поя- .

ривна мушама, насмолен кар-тон/.

ТОЛЕВЫЙ мушамен,мукавен./На-правен от покривна мушама, мукава/.

ТСИКАТЬ блъскам,бутам,тлас-кам; с.в. толкнуть.

ТОЛКАЧ бутач,тласкач; ж.п. помощен локомотив. ~ ~

ТОЛКНУТЬ _едно1д?. да блъсна, да бутна;с.в. толкать.

ТОЛСБАТ арх. толобат./Нооеца конструкция на купола/.

ТОЛСЧЬ чукам,счуквам /на прах/; с.растолочь и исто-лочь.

ТОЕСТСМЕВ спдо. дебел дървен материалТ

ТОЛСТЫЙ дебел.ТОЛУОЛ хим. толуол,метилбен- зол. “

ТСИЧЕНИЕ очукване,стриване, чукане.

ТОЛЧЕНЫЙ счукан,скълцан /на ситно/.

ТОЛЧОК удар, тласък.Т пласт;дебелина; маса.ТСЖЩЕ по-дебелТОЛЩИНА дебелина.ТОЛЩИНОМЕР дебеломер.ТОЛЬ покривна мушама /напоена със смола за покрив или изолация/.

ТОМБУЙ шамандура,/за показва-не мястото,където е хвърле-на котва/.

Т СМЛЕНИ продължително нагря-ване, из държане при опреде-лена температура.

ТОНДО арх. тондо./Архитектур-но-декоративен детайл във форма на кръг, диск/.

ТОНИНА финост, тънкост.

- 1?0 ТОНЯЙ тми, фии.ТОНКОЗЕРНИСТЫЙ ситнозърнест. ТОНКОКАТАННЫЙ тънковалцуван ТОНКОМЕР дпдц. тънъх дорвав материал.

ТОНКОМВРНЫЙ тънък,тъякомерен /за дървен материал/.

ТОНКОМ ОЛОТЫЙ ситносмляи,фи-но смлян.

ТОНКОСТВОЛЬНЫЙ тънкостъблен, е тънко стъбло.

ТОНКОСТЬ тънкост,финоот;сит- нина; - помола ситноот.сит- нина ва смилането.

ТОПИТЬ 1.паля /печка, пещ/.2.топла,отоплявам /поме-щение/. 3.топя,стопявам, разтопявам. 4.вотовявам, потапям. 5. давя.

ТОПКА 1.палене,отопляване.2. огнище /на вещ/. З.пещ.

ТОПКИЙ 1.блатист, мочурлив. ТОПЛИВНЫЙ товлмвев.ТСПЛИВО гориво. ТОПЛИВШОДКАЧИВАВДМЙ гориво- нагнетателен.за подавано гориво от реяервоар.

ТОПОЛЬ топола,ТОПОР брадва; - плотниям^Й дърводелска брадва.

ТОПОРИЩЕ дръжка на брадва. ТОПОЧНЫЙ вещей, огнищан».ТОПТАТЬ тъпча, стъпквам* ТОПТАТЬСЯ тъпча на едно мно-го. . ■ " - ; . , ' ■

ТОЛЬ дълбоко блато.бдатибтб * място, мочурлив.

ТОР мат. тор.ТОРГОВЛЯ» - оптовая търговия на едро;«- розничная т.на дребно.

ТОРЕЦ 2Я<|Ц. напречен разрез /на греда или друг надлъ-

жен предмет/. й.чеяо /ма нещо/. 3.дървено блокче /за паваж/; паваж от дър-вени блокчета /в някои це-хове, помещения и пр./. 4» блокче за павиране» 5.кал-кан /на сграда/; лице /на сграда/.

ТОРИМ арз|. свещени врати вред храм» /Япония/.

ТОРКРЕТ-БЕТОН дт^т. торкрет-бетон /водопяътен бетон/»

. ТОРКРЕТИРОВАНИЕ дт^т. торкре- тиране./Инжектиране с ци-мент/.

ТОРКРЕТИРОВАТЬ ят^т. торкре- тирам; инжектирам с цимент.

ТОРКРЕТ-ПУШКА стцт. пистолет за торкретиране.

ТОРМОЖЕНИВзадъркане, запира-не, спи рана /със спирачка/.

ТОРИЮЗ спирачка; - 122&28ЯЗЙ челюстна спирачка; - наката с.,действуваща при налитано /за автовлакове/; - РМчаж- тщй лостова с.; -стояноч-ный с.за задържано на мяс-то; - фрикционной фрикцион-на ©.; - храповичняй о.с острозъбо колело и език; - цепной верижна с.; - экст-ренного торможения внезап-на спирачка.

ТОРМОЗИТЬ 1.спирам /съо спи-рачка; слагам спирачка. 2. спъвам, преча.

Т СИОЗНОЙ спирачен; - п у т ь път със задържащи съоръже-ния; мост, прелез и т.н,

ТОРНЫЙ гле!дъв,равен,отъпкан /за път/.

ТОРСПЯТЬ 1.карам /някого/ да бърза. 2.подтиквам,ускоря-вам /поръчка/ ;с.в. поторо-пить.

ТОРОПИТЬСЯ бързам; - на рабо-ту бързам на работа; бързам е изпълнението на нещо;с.в.'

171

ПОТОРОПМТЬОЯ. .ТОРОС ледена грамада*ТОРС труп;статуя /без раде и кража/.

ТОРУС или ТОР арз> чупка,из-датина /е полуцилиндрична форма/.

ТОРФОЛЕУМ ст2»* торфолеум. /Преоуван материал _от торф, употребяван за топлинна изолация в леки постройки/.

ТОРФЯНИК 1*торфен пласт,тор-фено блато,торфище. 2.тор- фокопач.

ТОРФЯНИСТЫЙ съдържащ торф. ТОРФЯНОЙ торфен.ТОРЦЕВАТЬ 1.павирам /с дър-вени блокчета/. 2.обработ-вам челната страна /на не-що/. *

ТОРЦЕВАНИЕ сп^Ц« обработване на чело /челната страна на предмет - ръчно/. 2.павира-не /о дърв.блокчета/.

ТОРЦОВЫЙ 1.челен. 2.напречен; -ая площадь напречна плос-кост; -не шашки дървн- па-важ.

ТОРЧАТЬ стърча.ТОРЧКОМ стърчешком.ТОЧЕНИЕ 1.стругуване. 2.то-чена.

ТОЧЕНЫЙ остърган, стругувая. ТОЧЕЧНЫЙ точков,точковиден;

-ая сварка точкова заварка.ТОЧИЛО точило.ТОЧИТЬ 1..точа,остря. 2.стру- гувам,обстър?вам. 3.преяж-дам /за насекомо,в дърве-сина/.

ТОЧКА 1.1 очка. 2.т очене,на-точвана, острвне.

ТОЩИЙ: постен,беден /на някое вещество'. - бетон опотенАV а

ТРАВЕРС 1ехждо. напречен бент, водоотбивеи насип,буна. 2. флангозащитен насип в окоп.З.хвоД* *Р*в«рс /теодолитен или яивелирек ходхперпенди-кулярен на главния ход/,

ТРАВЕРС/3/А ст^т. яапречнмк, напречна греда♦кобилячна греда* напречел носач.

ТРАВЕРТИН Хв2л< бигор,травер-тин. — ~

ТРАВЖЫШЙ хим. за байцваме, за разяждане; който служи за хим.чистене или грави-ране л

ТРАВИТЬ 1.байцвам,разяждам/ едвам. 2.охлабвам«отпускам /въже»верига/* 3.тровя,из-требвам /паразити/.

ТРАМЕННИЯ гравиран /химично* ки./ <

ТРАШАТИЗМ яодц. повреждаш?. ТРАВЧАТЫЙ изпъстрен /а шарки/; гравиран /по хим.начин/.

ТРАВЛЕНИЕ 1. байцв&яе, разяжда» не,ецвано. 2.троване♦премах-ване /на паразити/.

ТРАВОПОЛЬЕ тревополи^> ТРАВОЯДНЫЙ тревожен «трево-пасен.

ТРАВЯНОЙ тревен.ТРАЙЛЕР /вж. трейлер/ оемарке.ТРАК звено от гъсенична вер^ га, трак.

ТРАКТ главен път.ТРАНСГРЕССИЯ геол, трансгре- сая./Отлагане~на нови морс-ки утайки в/у нарушенфраз-мит от морето пласт/л

ТРАНСЕПТ ар&*напречен кеф /напречен кораб/1 вж. геф«

ТРАНСПОРТ: - верт.жалькмй подемни,повдигателна стро^ ителнк мехадизмж; - внх&Р!*’ д ос т ос еч яьШ п о й х ? &г.- < л я н и

• др. строи? -элям т.-лавзпортчи

172 -

-.хужевой ко-ларски ,впрегатен транс-порте

ТРАНСПОРТАБЕЛЬНОСТЬ удобно- преносимост.

ТРАНСПОРТАБЕЛЬНЫЙ удобен за пренасяне•

ТРАНСПОРТЕР:— ковшовый кофи* чен,кофичков транспортьор; -скреперный лопатков, греб- лов т.; - цепной верижен.

ТРАНШЕЯ траншея.ТРАП 1.СТ2Т. родов сифон. 2. трап./подвижна корабна стълба/. 3. вентилационна вратичка.

ТРАПЕЗНАЯ арх.2сХаЯ* столова. ТРАПЕЦИЯ ?гат. трапец.ГРАПЕЦЙЭдАЛЬНЫЙ трапецовиден.ТРАПП геол. трап.ТРАСС'геол. трас./Вид вулкан- ски т*уф; у отребява се като до б г в ка към циме нт а, на кой- то предава по-голяма водо- плътност и водоустойчивости.

ТРАССА ХР^эп. трасе.ТРАТА 1.губене /на време/.

2.харчене /яа пари/. 3.из-харчена сума, разход.

ТРАТИТЬ губя9харча9прахосвам, из расходвам; с.в. потратить*

ТРАФАРЕТ трафарет,отпечатък, шаблон,щампа,клеймо,калъп /със съответни за боядисва-не на стени и пр. форми, букви и т.н./.

ТРАФАРЕТКА шаблонка./Четка с къса четина за боядисва-не по таблой/.

ТРАФАРЕТНЫЙ иаолонен.трафа- ретен.

ТРАЧЕННЫЙ изгасхолван,изхар-чен, похарчен.

ТРЕБОВАНИЕ искане, изискване.ТРЕБОВАТЬ Д. искам, изисквам.

нуждан се. А. каы, **о викт вам; его требуют к началь-нику викат го ^ри чални-ка; с.в. потребовать.

ТРЕБОВАТЬСЯ нужно е, необходима е.

ТРЕЙЛЕР или ТРАЙЛЕР ремарке/за влекач,трактор,камион/.

ТРЕК спарх* колодрум., писта* ТРЕЛЕВАТЬ подвозвам, извозвам влага /дървен материал /от сечище/.

ГРЕЛЕВКА подвоз на дър-вен материал /от сечище/.

ТРЕЛЬЯЖ арх. лека дървена ре-шетка за*скеле на пълзяща /виеща ое/ зеленина.

ТРЕНИЕ триене; - качения т.при търкаляне; - покоя статично т.; - скольжения т.при плъзгане /влачене/.

ТРЕНОГА - триножник,трикратен статив, тринога.

ТРЕПАЛКА вж. трепало.ТРЕПАЛО 1.мъначка /за мъненена лен,кэноп и пр./. 2. би- ещ лост /на текст.машина/.

ТРЕПАНИЕ 1.мънене, чукане /на лен,коноп и др./. 2.. биене, разбиване,разчепкване /на влакнест материал/.

ТРЕПАТЬ 1. мъна,чукам /лен, коноп и др./. 2.разбивам, разчепквам /памук и др./.3.разбърквам,разрошвам, дърпам.

ТРЕПЕЛ геол. трепел, кизелгур, диатомит.

ТРЕСКАТЬСЯ пука се, цепи се.ТРЕСНУТЬ да изпращи, да се пук-не, се напука.

ТРЕСТ тръст.ТРЕТЬ третина, една тоета. ТРЕТЬЕСОРТНЫЙ долнокачествен, третокачествен.

173

ТРВАРСЧНЫЙ тридъгов. ТРИЖЕР дъдв. гатер /с няколкоТРЕХГРАННЫЙ тристенен. успоредни циркуляри/.

ТРЕХЗАХ0ДНЫЙ триходЪв /винт/. ТРЕХЛОПАСТНЫЙ триперков,с 3 крила.

ТРЕХЫАПНЕШЙ ст^т. трикрилен /за стълба/7

ТРЕХМЕРНЫЙ триразмерен, с 3 измерения.

ТРЕХПЛЕЧИЙ трираменен. ТРЕХПРОЛЕТНЫЙ т риотворен,с

3 отвора.ТРЕХРЯДНЫЙ триреден,триредов. ТРЕХСТВОЛЬНЫЙ с три стълба, трицевен.

ТРЕХСТВОРЧАТЫЙ трикрилен/прозорец, врата/.

ТРЕЩЕТКА тресчотка,вид мат* кап.

ТРЕЩИНА пукнатина,цепнатина;* волосная капилярна п.; - отдельности разделителна п. /фуга/: - усадочная п. от съсъхване,свиване или .стрт. съсъхваща.фуга. ~

ТРЕЩИНОВАТОСТЬ напуканост;пукнатинност.

ТРЕЩИНОВАТЫЙ напукан,пукна- тинен.

ТРИАНГЕЛЬ триъгълен вал. ТРИАНГУЛЯЦИЯ геод. триангу-ляция» * ~

ТРИБКА маш. преводно колел-це, пиньон.

ТРИВЕРСТОВКА. триверстовка./Първа карта на Б*я,съста-вена от руски военни геоде-зи е триверстовка/.

ТРИГЛИФ арх. триглиф./Право-ъгълни"камъни с три отвес-ни жлеба - дорийски ордер/.

ТРИЕР триор.ТРИКЛИНИЙ арх. столовая /в римския дом/•

ТРИПЛЕКС трислойно стъпало; триплекс.

ТРИФОРИЙ ара:, трифории. /1. Горна странична галерия в готическите катедрали с двойни или тройни сводови отвори. 2.редица двойни или тройни сводови отвори, зад които обаче няма истин-ска галерия/.

ТРОГ геогв» планинско разжло- нениеТ

ТРОГАНИЕ тръгване,потегляне.ТРОГАТЬСЯ тръгвам,потеглям; запътвам се.

ТРОЕКРАТНЫЙ трикратен. ТРОЙНИК хидр. тещик,тройник.

/Т-образен тръбен разклони-тел/; - переходный редуктор; редуктивея тещик, редуктор; - даровой кълбовиден«сфери- чен тещик.

ТРСЫБ вихрушка.ТР01Ш арх. вид сферичен ку-пол.* ""

ТРОНУТЬ 1.да допра,да докос-на, да пипна. Й.^азг. да тръгяа;н.в. трогать.

ТРОНУТЬСЯ 1.да тръгна,да по-тегляла мръдна. 2.безл. да се развали.

ТРОПА пътека.ТРОПИНКА пътечка.ТРОПОСФЕРА тропосфера.ТРОС въже /телено или кълчи- щено/; - натяжной опъващо въже; - причальный въже за привързване /на кораб/; - проволочный телено въже; -швартовый въже за при-вързване.

ТРОСТИТЬ пресуквам,суча,усук-вам /въжета/.

ТРОСТНИК тръстика. ТРОСТНИКОВЫЙ тръстиков.

174

ТТ<ЖЯШ* спец.техн.усукан. ТРУБА 1.тръба. 2.комин. 3.стрт. водосток /на път,шо-се/; - гончарная каменино- ва т.; - катанная валцува-на т. - кипятильная серпан-тина; - коленчатая тръбно коляно; - корённая главна тръба; - насалная наставе-на т. - ооводная околовръ- стяа /околна/ тръба; - об-садная обсадна т.; - отвод-ная отклонитедна /отбивна/ т.; - подзорная далекоглед, зрителна тръба; - раздвиж-ная телескопична т.; - рас-порная дистанционна тръба;- раструбная уширена т.;- оливная преливна тръба;- спускная отточна /изспу- снателиа/т.; - сточная канализационна /отточна/ т.- фасонная профилна т.

ТРУБОРЕЗ или ТРУБОРЕЗКА тръ- борезачка.

ТРУБОУКЛАДЧИК тръбополагач /машина или работник/.

ТРУБЧАТЫЙ тръбен,тръбест. ТРУБОЧИСТ комииочистач.ТРУДОЕМКИЙ трудоемен; поглъ-

щащ много труд.ТРУДОЕМКОСТЬ трудоемност, трудопоглъщане.

ТРУЩОБА 1.затънтено място. 2.беден квартал в града. 3.бордей, вертеп.

ТРУХЛЯВЫЙ гнил,прояден,ска-пан.

ТРУЩИЙСЯ триещ се.ТРЮМ трюм.ТРЯПКА парцал.ТРЯПЬЕ парцали.ТРЯСИНА тресавище;блатиста почва, местност.

ТРЯСКА друсане,тръскане,кла-тене.

ТРЯСТИ 1.друсам,тръснем,кла-тя, разтърсвам. 2.изтърсвам» с.в» ВЫТРЯСТИ.

ТРЯСУН тръсина за отсяване.ТРЯХНУТЬ да друсна,да тръсна ТУ съ_2р. от технические усло-вия Правилник за строител-ните работи.

ТУГО стегнато, бавно.ТУГОЙ стегнат,опънат,обтег-нат.

ТУГОПЛАВКИЙ мъчнотопим.ТУК хим.минерален тор. ТУКОВЫЙ торен,минерално то-рен.

ТУКОРАЗБРАСЫВАТЕЛЬ тррораз- хвъргачка.

ТУКОСМЕСИТЕЛЬ бъркачка за мин.торове.

ТУЛЕЙКА шийка на лопата /в ' която се поставя дръжката/, ТУМАННОСТЬ асхр» мъглявина. ТУМАННЫЙ мъглив.ТУМБА 1.нисък стълб /край тротуар,път,на край пътна порта/. 2.подложка,постав-ка,постамент,пиедестал. 3. бордюр на тротуар. 4.ъглов камък.

ТУМБОЧКА нощно шкафче;трупчо /в края на первазна летва при някои дограми на вра-ти/; подложка,подпорка /под нещо/.

ТУМБЛЕР ключ за лампа; ключ цце-ка.

ТУКУЛУС арх. могила на висока подзидано място е няколко гробници.

ТУПИК задънена улица;ж.п. глуха линия,глух коловоз.

ТУПИТЬ затъпявам,изхабявам; с.в. иступить.

ТУПОЙ тъп.

ТУПС съ^р.от гемические ус-ловия проектирования стан-ций и узлов технически правилник за проектиране на гари иж.п.възли.

ТУР хидр. тур./Цилиндричен кош /форма/ без дъно,из-пълнен с камъни,чакъл и пр.Употребява се за пред-пазване на бреговете от размиване/, ж.п. тур.оби- к олка,пътуване”/Обслужва-не на локомотивите от 3 бригади;едната работи на локомотива,втората почива

: в спец.вагон,прикачен към влака,а третата се нами-ра в гарата на местодому- ването на бригадите/.

ТУРБИНА турбина.ТУРБОБУР турбосвредел;сонда

/за пробиване дупки в зе-мята/.

ТУРБОНАСОС турбинна помпа. ТУРБОУСТАНОВКА турбоуредба; турбинно устройство.

ТУРБУЛЕНТНОСТЬ турболентност. /Вихрево.движение/.

ТУРБУЛЕНТНЫЙ турболентен. /С характеристиката на вихровото движение/.

ТУРОВЫЙ вж. т у р.ТУСКЛЫЙ мътен,непрозрачен, матов.

ТУСКНЕТЬ губи яркост,губи блясъка с и;с.в.потускнеть.

ТУТОВНИК черница.ТУФ геел. туф; - известковый бигор, варовит туф.

ТУФОВЫЙ туфов.ТУХЛЫЙ развален,вмирисан.ТУХНУТЬ 1.угасвам. 2.загни-вай, развалям се,вмирисвам се . ....

ТУЧА дъждовен облак.ТУШЕВАТЬ туиирам;с.в.затуше-

вать.ТУШЕНИЕ гасвне.ТУШИТ Ь гася,з агасявам; - лампу гася лампа;с.в. затушить й п о т у ш и т ь .

ТУШЬ туш.ТЫКАТЬ бутам,мушкам;пъхвам, забиьам; б одвам;с.в.ткнуть.

ТЫЛЬНЫЙ заденг обратен.ТЫН оста_ц. ограда от забити дървени греди.

ТЫЧОК 1.ребро./Тясната дълга страна на паралелопипед, напр.тухла/. 2.Тухла,сложе-на надлъжна на стената. /Казва се зидария "половин тухла"/. 3.стърчащ предмет.4.лек тласък.

ТЫЧКОВЫЙ ст^т. - ряд кладки надлъжен ред на зидарията./ /1.Тухли,сложени с дългата си страна в зидарията на стената. 2.Ред,който се из-дава навън от общата линия на стената/; вж. тычок.

ТЮБИК тубичка, туба.ТЮБИНГ .спец. тубинг./1.Чугу-нен пръстен с голям диаме-тър за облицовка на тунели. 2.тунел,облицован стакива пръстени/.

ТЮБИНГОУКЛАДЧИК тубингопола- гач./Машина за поставяне на тубинги/.

ТЮК бала, денк.ТЮКОВКА балиране.денкиране, праване на вързопи.

ТЮЛЬКА трупче от траверса.ТЮФЯК дюшек /със слама,сено

и др./ - фашинный дюшек.на- стилка от фашини /снопове от пръчки, храсти/.

ТЯГА 1.теглене,влачене,тегли- телна сила. 2.ст^т. обтегач. /1.Елемент от конструкция на сграда,който е подложен

176

ма опън. З.лост свързващ две релси напречно. З.тяга, теглене /на комин/. 4.маш. предавателна щанга,съедини-телен прът) - т ормозная спирачен прът,теглич.5. стрт изтегляне./Правене на ли-ниите на корнизи,пиластри, околопрозоречни корниза/.

ТЯГАЧ влекач.ТЯГОВЫЙ хехн. 1.тягов,тегли-чен, теглителен,тракционея. 2,обтяган, теглен.

ТЯГОТЕНИЕ притегляне,привли-чане, гравитация) - земное земно привличане.

ТЯГУЧЕСТЬ 1.разтегливост,ков- кост/на метал/. 2.провла- ченост, вискозитет;гъстота, лепкавина,

ТЯГУЧИЙ*1.разтеглив,ковък /за метал/. 2.гъстотечон, провлечен. 3.лепкав,сгъс-тен,хилав.

ТЯХ теглич,теглещ,ремък,тег-лещо въже$ обтегач.

ТЯЖЕЛОВЕСНЫЙ тежкоянатоварен а.п. тежкотоварен.

ТЯНУТЬ 1,тегля,разтеглям,из-теглям) “ ПРОВОЛОКУ сп^ц. изтеглям тел) • - тел.линию прокарвам тел.линия. -2.сму- ча,всмуквам. З.^а^г. бавя, протакам) точа се“ влача,се.

ТЯНУТЫЙ изтеглен.ТЯНУТЬ 1.тегля,влека. 2.изтег- лям /метал/. 3.прокарвам /жичков проводник/.

ТЯПКА 1.сатър. 2.мотика,сечи-во за сечене,хълцане.

У

УБАВИТЬ 1.да намаля,да скъся, да понижа) - скорость да на-маля скоростта) - длину на сантиметр да скъся дължина-та с 1 см.хс.в.убавлять.

УБАВИТЬСЯ да намалее| воу убавилось в реке водата в реката намаля,спадна)н.в. убавляться.

УБАВКА намаляване,намаление, спадане*

УБАВЛЯТЬ намалявам,смалявам, отнемам,понижавам«скъсявам) с.в. убавить.

УБАВЛЯТЬСЯ намалява се,спада) с.в. убавиться.

УБЕРЕЧЬ да опазя,да предпазя) н.в. беречь.

УБИРАТЬ 1.прибирам. 2.подреж-дам, разтребвам)с.в. убрать.

УБИРАЮЩИЙСЯ прибиращ се, сгъ-ваем.

УБОРКА 1.прибиране. 2.разграб-ване, почистване.

УБОРНАЯ 1.тоалетна,клозет. 2.тоалетна стая /на артисти/

УБОРЩИЦА чистачка.УБРАНСТВО 1.украса,премяна.

2.наредба, мобилировка.УБРАТЬ 1.да прибера,да махна, да вдигна. 2.да почистя,да йодредя. З.да украся,да на- кича)н.в. убирать.

УБЫВАНИЕ намаляване,спадане.УБЫВАТЬ намалям,спада)о.в. убыть.

УБЫЛЬ намаляване,намаление, спадане!загуба:вода поила на убыль водата започна да спада,да намалява) - весо-вая фира,намаляване на тег-лото.

УБЫТОК загуба,вреда) щета, ущърб.

УБЫТОЧНОСТЬ наизносност,недо-ходност, причиняване на за-губи.

УБЫТОЧНЫЙ неизгоден,носещ за-губи ,вреди,щети)поизносен, нерентабилен.

УБЫТЬ да намалее,да спадне /за вода/,да стихва /за вя-търа/ ;н.в. убывать*

УВАЛ геог2* 1.стръмен склон* 2* дупка, трап.

УВАР фира при варена на нещо. УВЕСИСТЫЙ ^аэг. тежък./В08 откарваме,отвеждане /с превоз/.

УВЯЗКА 1.съгласуване,коорди-нирана* 2.обвързване,увърз- ване,свързване. З.опаково- же.

УВЯЗНУТЬ 1.да потъна,да затъ-ва, да загазя. 2.безл. да заседне,да се забие.

УВЯЗЫВАТЬ 1.съгласувам,коор-динирам. 2.свързван,обвър-звам,свързвам. 3.опаковам; с.в. увязать.

УГАР 1.им. въглероден окис. 2.миризма на недогорели въглища.

УГЛЕВОД 2им. въглехидрат.УГЛЕКИСЛЫЙ 1. ... карбонат;

- натрий натриев карбонат. 2.въглекисел,съдържащ въ-глероден двуокись; - газ въглероден двуокис; —ая известь калпиев карбонат.

УГЛУБКА вдълбочаване,удъл- бочаване.

УГЛУБЛЕНИЕ 1.удълбочаване, вдълбочаване,задълбочава-не. 2.вдлъбнатина,хлътнина.

УГЛУБЛЯТЬ вдълбочавам,правя по-дълбок; задълбочавам;с. в. углубить»

УГОДЬЕ стопанствена площ: го-ра, езеро,поле и подобни; стопанисван имот; недвижим имот,предмет на експлоата-ция.

УГОЛ: - загиба ъгъл на прегъ-ване /на сгъвката/; - к ру т чекия ъ.на усукването; - "в лапу"ъглов трапецовиден

двустранен корт /по-кратко "трапецовиден керт" или сглобка "лястовича опашка" - в обло объл керт; - подъ-ема ъ.на изкачването; - по-ворота ъ.на завъртането; - рыскания трсп. ъ.на лъкату- шенето; -~в четверть ъгло-во плитко врязвано.

УГОЛЕК въгленче.УГОЛОК 1.ъгълче. 2.ъглов про-фил /винкел/.

УГОН ж.п.свличане,изместване надлъжно /по остта/; - п у т и надлъжно изместване /плъз-вана/ на пътя; “ катков из-местване на лагерите /при мостове/.

УДАЛЕНИЕ 1.изваждане«отстра-няване; премахване. 2.отда-лечаване.

УДАЛЯТЬ 1.изваждам,отстраня-вам; премахвам. 2.отдалеча-вам^.в. удалить.

УДЕЛЬНЫЙ относителен,специфи-чен; - вее относително тегло

УДЕШЕВЛЕНИЕ поевтиняване.УДЕШЕВЛЯТЬ поевтинявам;с.в. удешевить.

УДЛИНЕНИЕ удължаване; - раз-рывное у.при скъсване; - упругое еластично /пъргаво/ удължение.

УДОБОУКЛАДЫВАЕМЫИ удобен за обработка,за полагане.

УДОБОУКЛАДЫВАТЬ слагам,нареж-дам,полагам,поставям /нещо удобно,т.е.«създадени са добри технически условия/.

УДОБРЕНИЕ 1.минерален тор.2.наторяване,торене•

УДОБРЯТЬ наторявам,торя;с.в. удобрить.

УДОРОЖАНИЕ поскъпване.УДОРОЖАТЬ оскъпявам,поскъп-вам; с. в. удорожить.

УЕЗЖАТЬ заминавам,отпътувам

- 178 -

/с превозно средство/;с.в. уехать»

УЕХАТЬ да замина,да отпъту-вам /с превозно средство/, н.в. уезжать.

УЖЕ по-тесен, по-тясно.УЗДА ст^т. клещи /за прихва-щане отстрани и свързване на ребрата в покривен сглоб.

УЗЕЛ 1.възел,връзка,свръзка /в конструкция/; - жесткий ст^т. корава връзка; - рас-творный възел за строителен разтвор; - шарнирный шарни-рен в. 2. - головной хидр. комплекс от хидротехничес-ки съоръжения.

УЗКИЙ тесен.УЗКОКОЛЕЙКА ж.п.теснолинейка. УЗКОКОЛЕЙНЫЙ ж.п.теснолинеен. УЗЛИСТЫЙ възлест,с много въз-ли.

УЗЛОВАТЫЙ възлест,възловат, с възли.

УЗЛОВОЙ възлов.’УЗОР шарка,рисунка,пъстро- цветност.

УЗОРНЫЙ изпъстрен /с шарки/.УЗОРЧАТЫЙ изпъстрен с рисун-ки,

УЗОСТЬ 1.теснота;теснина. 2. ограниченост.

УКАЛЫВАТЬ убождам;с.в. уко-лоть.

УКАТАННЫЙ отъпкан,загладен, валиран.

УКАТАТЬ да валирам,да стъп-ча; - дорогу да валирам, да изравня път;с.в. ука-тывать.

УКАТИТЬ 1.да търкулна. 2. дадг. да замина,да отпъту-вам /ще пеш/;и. в. укаты-вать II.

УКАТКА 1.изравняване. 2. утъпкване;трамбуване. 3. валиране»

УКАТЫВАТЬ I търкулвам,отър- колвам; 2.ра_зг. заминавам, отпътувам /не пеш/;с.в. укатать.

УКАТЫВАТЬ II 1.валирам. 2. утъпквам,трамбувам;с.в. укатить.

УКЛАДКА Х.стдт. полагане, поставяне,нареждане; - бетона полагане /изливане/ на б.; - пути полагане на релсов път. 2.техн. набив-ка. ” —’

УКЛАДЧИК полагач,поставян, нареждан.

УКЛАДЫВАТЬ 1.полагам,слагам, поставям. 2.нареждам,помест-вам^. в. укласть.

УКЛОН 1.наклон /напр.на път, ж.п.линия/. 2.увес /на ре-ка/. /Разликата на земната повърхност или на водното ниво в река или канал на ед-ца дължина,същото се от-нася и за път и ж.п.линия/. З.отклонение /от път/; - гидравлический разлика в напора,отнесен към ед-ца дължина на потока; дрсп.- виража надвишениеТ/Пов- дигане на външната ивица на пътното или ж.п.платно /на външната релса по отно-шение на вътрешната при завой/.

УКЛОНОМЕР наклономер; декли-натор./Уред за измерване на наклоните/.

УКОВКА оковаване.УКОРАЧИВАНИЕ скъсяване,сви-ване»

УКОРАЧИВАТЬ скъсявам;с.в. укоротить.

УКОРОЧЕЦИЕ вж. укорачивание.УКОС стрт. паянта,полегата

аежвора.УКОСИНА ст^т. наклонена под- нора; 1с ран-укос ина конзо-лен кран.

УКРЕПЛЕНИЕ укрепване,эаякча- ване; - грунтов укрепване /заякчаване/ на пластове-те; - откосов укрепвано на откосите.

УКРЫВАТЬ 1.завивам. 2.скривам 3.закривам;с.в.укрыть,

УКРЫТЬ 1.да завия. 2.да скрия З.да закрия:н.в.укрывать.

УКРЫВИСТОСТЬ покривност; - краски покривност на боя.

УКУПОРКА 1.запушване. 2.опа-коване, амбалиранд.

УКУПОРСННЫЙ 1.упаковъчен,ам-балажен. 2.слухецзаза- пушване.

УКУПОРЩИК запушвач; опаковач.УЛЕТУЧИВАНИЕ иэветрязаяе, изпаряване.

УЛЕТУЧИВАТЬСЯ изветрява,из-парява се;с.в.улетучиться.

УЛИТКА ж.п. охлювица./Охлю- образноТспирално развитие на ж.п.линия/.

УЛИТКООБРАЗНЫЙ охлювообразен.УЛОЖИТЬ 1.да наредя,да събе-ра. 2.да постеля /напр. с плочки/.

УЛОЖИТЬСЯ 1.да се събере,да се помести. 2.да успея.

УЛУЧШАТЬ подобрявам;с.в. улучшить.

УЛУЧШЕНИЕ подобряване,подо-брение.

УЛЬТРАМАРИН ултрамарин.УМБРА хим, умбра /кафява мин. боя/.

УМЕНЬШАЕМОЕ мат. умаляемо.УМЕНЬШАТЬ намалявам;с.в. уменьшить.

УМЕНЬШЕНИЕ намаляване•нама-ление.

УМЕНЬШИТЕЛЬНЫЙ умалителен.УМФОРМЕР елл умформер, пре- образовател.

УМЯГЧЕНИЕ омекотявано,смек-чаване; - вод* омекотява-но на водата.

УНАВОЖИВАНИЕ наторяване./С оборони тор/.

УНАВСЖИВАТЬ наторявам /с оборски тор/;с.в.унаво-зить.

УНИКАЛЬНОСТЬ уникалност,не-повторимост, несравнимост ; /няма друго нещо като не-го/; съвършенност.

УНИКАЛЬНЫЙ уникален;единст-вен по рода си,неповторим, съвършен,моделен.

УНИТАЗ клозетна чиния.УНИТАРНЫЙ единен,обединяващ в едно цяло редица съставни части,стремящ се към един-ство.

УНИФИЛЯРНЫЙ елл едножичен, еднонишковТ

УНОС отнасяне,отвличане,увли-чане, увлек /твърди частици, които се увличат/.

УПАКОВЫВАТЬ опаковам,амбали- рам,пакетирам;с.в.упако-вать.

УПЛОТНЕНИЕ 1.уплътняване. 2. свиване,сгъстяване,сбиване. 3.уплътнител на подложка; набивка; уплътнение.

УПОР 1.т,ехн. ограничител. 2. опораТ подпорка. 3.легло; -ы путевые спиращи,упорни буфери /в края на глуха линия/.

УПОРНЫЙ 1.опорен,подпорен. 2.ограничителен.

УПОРЯДОЧИВАТЬ уреждам,турям В сед;с.В.упорядочить.

180

УПРОЧИВАТЬ заякчавам,заздра-вявам $ с.в«упрочить.

УПРОЧНЕНИЕ заякчаване,за-здравяване.

УПРУГИЙ еластичен,гъвкав.УПРУГОСТЬ еластичност,гъвка-

. вост; - газов пъргавина на газовете.

УПРЯЖКА 1.впряг /с няколко коня заедно/. 2.впрегатна кола.

УПРЯЖЬ 1.амуниция,конски та- към,сбруя.2.ж.п. теглич.

УРАВНИВАНИЕ изравняване, уравняване.

УРАВНИВАТЬ изравнявам,урав-нявам; с.в.уравйить.

УРАВНИТЕЛЬ уравнител,израв- нител.

УРАВНИТЕЛЬНЫЙ уравнителен, изравнителен; -ая шахта изравнителен резервоар /разположен изцяло или с по-голямата си част под по-върхността на земята/.

УРАВНОВЕШЕННОСТЬ уравновесе- ност,сбаланеираност.

УРБАНИЗАЦИЯ урбанизация./Със-редоточаване на икон.и културен живот в градове-те/.

УРБАНИЗМ арх. урбанизм./Пла-ниране на**градовете/.

УРБАНИСТ арх. урбанист./Спе- циалист”*по планирането на градовете/.

УРЕЗ 1.урез;крайбрежна ивица; - волы урез на водата./Ли-нията на водата край брега/. 2.отрязване;отсичане. 3. скъсяване.

УРОВЕНЬ 1.равнище,ниво. 2. * г^еод. либела., З.ст^эт. рав-нило,терзия; - грунтовых - вод ниво на подпочвените води; водно огледало; - верхнего бьеФа ниво на

горния бйеф; ниво жа под- прищена вода; ~ м о ря мор-ско равнище; - нижнего бьеФа ниво на долната вода, на долния бйеф; вж. бьеФ,

УРОЧИЩЕ участък,местност,от-деляща се от околността с ест.граници /езеро,гора сред поле/.

УРСЧНЫЙ определен по време.- работа работа,която трябва да се завърши за определено време; -ое вре-мя определено време.

УС «спец. 1. най-малко разкло-нение /на път/. 2.техн.из-датък. ” ~

УСАДКА 1.свиване /скъсяване/, слягане /на почва,насип и пр./. 2.съсъхване /на бето-на/.

УСАДОЧНЫЙ 1.утаечен. 2.сви-ващ се;/който се дължи на с виване/; -ые напряжения свиващи /слягащи/ напреже- ния -ые трещины съсъхващи пукнатини.

УСАЖИВАТЬСЯ намества се,сада; с.в. усесться.

УСЕНОК остър външен ъгъл /ъгъл.образуван от пресича-нето на две повърхности, стени/.

УСЕЧЕННЫЙ пресечен.УСИЛИЕ сила; - ветровое нато-варване от вятъра; - разрыв-ное сила на опън; - скалы-вающее сила на срязване; - срезывающее сила на сряз-ване.

УСОВИК ж.п. рогова релса.УСТАЛОСТЬ спец, умора /на метал/. “ ~

УСТАНАВЛИВАТЬ 1.нагласявам, инсталирам. 2.установявам; с.в. установить.

УСТАНОВ техн, ограничител.УСТАНОВКА 1.поставяне,инста-

181

лиране. 2.сглобяване,мон-тирана. З.нагласяване,на- тъкмяване,регулиране. 3. уредба,инсталация. 4.дирек-тива; - дробильная трошач- иа инсталация.

УСТАНОВОЧНЫЙ регулиращ,монта-жен; - винт регулиращ в. - материал монтажен м.

УСТАНОВЩИК монтьор«инстала-тор, монтажник.

УСТИЛАТЬ постилам,застилам, покривам.

УСТОЙ 1.СТД5Т. устой,брегова опора 7на мост/. 2.сгъстен горен слой на течност.

УСТРОЙСТВО 1.устройство,на-права. 2.конструкция. 3. механизъм;уредба,апарат; уред;приспособление; - подъемное повдигателен ме-ханизъм; - противоюзное устройство против повлича-но .

УСТУП 1.отстъп./Вдлъбнато или издадено място/. 2. изпъкналоот,издатина «стъ-пало. 3.тераса.

УСТЬЕ устие; изходен отвор; изход.

УСУШКА 1.изсъхване. 2.фира /при изсушаване/.

УСЫХАТЬ 1.изсъхвам;съсъхвам се. З.безл. намалява по обем или**тегло.

* УСЫХАНИЕ 1.съсъхване /на бе-тон/. 2.изсъхване /на ко-

ЛГЕПЛЕНИЕ 1.затопляне. 2. топлинна изолация.

УТЕПЛЕННЫЙ 1.затоплен. 2.с топлинна изолация.

УТЕПЛИТЕЛЬ топлоизолационен материал.

УТЕПЛЯТЬ 1.затоплям. 2.покри-вам с топлоизолационен ма-териал.

УТЕС скала /висока/. УТЕЧКА загуба от изтичане. УТИЛИЗАЦИЯ оползотворяване. УТИЛИТАРНЫЙ практичен.УТИЛЬ отпадъци;вторичим су-ровини.

УТИЛЬСЫРЬЕ отпадъци,вт орич- ни суровини.

УТКА с т е т , кука; - арматуры /Свитата /огъната/ част на армировката -в стомано-бе-тонна плоча,колона и пр./.

УТОЛЩАТЬ удебелявам,правя по-дебел;с.в.утолстить.

УТОЛЩЕНИЕ 1.удебеляване,на-дебелявано. 2.по-дебело място; удебеление,надебе- ление.

УТОНЕНИЕ изтъняване.УТСНЧАТЬ/СЯ/ изтънявам /се/, ставам по-тънък.с.в.утон-чить.

УТОНЧЕНИЕ Х.утъняване. 2. утънено място.

УТСП потъване /на спускания по реките дървен материал/.

УТОПЛЕННЫЙ спец, хлътнал /за винт/. "

УТОР вътор /канал,врез,жлеб в краищата на дъгите на бъчва,за да се поставят дъната/.

УТОРНИК дълбач./Вид ренде,с което се прави вътор на бъчва/ вж. утор.

УТРАМБОВАТЬ да отъпча,да отрамбувам:и.в.утрамбовы-вать.

УТРАТА разход, загуба.УТРУСКА загуба /фира/ от из-търсване.

УТЮГ оавняч./Плугово приспо-собление за изравняване на насип/; - дорожный пътен валяк.

- 182 -

УТЕЖКА гладене,заглаждане. УТЯЖЕЛЕНИЕ утежняване. УТЯЖЕЛИТЕЛЬ утежнител.УТЯЖКА изтъняване $ - при гиб-ке изтъняване при огъване.

УХАБ дупка,трап /на път/. УХАБИСТЫЙ неравен,разнебитен

/за път/.УХВАТ сп^ц. железна кука /за прикрепване на водосточни-те тръби към стената/.

УХОД 1.отиване,тръгване. 2. грижи,гледане. 3.поддържа-не; обслужване.

УХУДШЕНИЕ влошаване.УЦЕНКА намаление на цените. УЧЕТ 1.пресмятане. 2.вземане под внимание,отчитане. 3. точна сметка; отчетност. 4. регистриране,

УЧЕТЧИК регистратор. УЧИТЫВАТЬ 1.изчислявам,пре-смятам. 2.преброявам, з. правя сметка. 4.отчитам, вземам под внимание;с.в. учесть.

УШКО ухо.УШКОВИНА &ПЩ. халка.УЩЕЛЬЕ, пролом,дефиле,клисура.УЩЕМИТЬ прищипвам.заклепям,

/захващам с клеми/;н.в. ущемлять.

УЩЕМИТЕЛЬ прихватка,прищипка; притмсщщч /клин,болт/.

УЩЕМЛЕНИЕ притискане,заклемя- не,приклещване,прищипваяе.

Ф

ФАБЗАВУЧ съкр. от фабрично- заводско училище.

ФАКТУРА 1.ИК0Н. фактура. 2. стрт. външна обработка /на

повърхността на строит.из-делие/ ; външно оформление•

ФАЛЬ спец, топка/на врата със секр.брава,която се поставя отвън вместо дръжка/.

ФАЛЬЦ 1.фалц,подгъвка,подгъв. 2. дъцв. фадц,длаб,дълбей /по ръба на дъска и пр./.

ФАЛЬЦГЕ/О//У/БЕЛЬ фальцовник. /Вид ренде за правене на фалцове/.

ФАЛЬЦЕВАНИЕ ИЛИ ФАЛЬЦОВКА 1. фалцуване. 2.сгъване,прегъ-ване /по определен начин/; изработване на дълбей,жлеб.

ФАЛЬЦЕВАТЬ фалцувам. ФАЛЬЦОВЩИК фалцувач.ФАН арх. четириъгълен квар-тал, явяващ се като елемент на традиционна композиция на план в древнокитайските градове.

ФАНЕРА стрт. фурнир,шперплат. ФАНЕРНЫЙ фурнирен,шперплатен, шперплатов.

ФАРА фар /на автомобил,локо-мотив/ .

ФАРАДА длд фарад./Мярка за капацитет в ел.техниката/.

ФАРВАТЕР хидр. фарватер./1« плавателна част на река. 2. най-дълбоките точки от ко-ритото на река/.

ФАРКОПФ спец. жабка./Съедини- тел с вътрешни резби в два-та си края,където влизат краищата на болтове,свърза-ни със синджир или телено въже. При нужда жабката се върти налево или надесно и синджирът или въжето се удължава или скъсява/.

ФАРТУК 1.престилка. 2.калъф, покривка /на машина/. 3. предна дъска /на супорта на струг/.

ФАРТУЧНЫЙ Преотилчат. -ая на-

- 183 -

клалия «»п. престилчата на-кладка. /Със спусната надо-лу в средата и част/.

ФАРФОР порцелан. ФАРФОРОВЫЙ порцеланов.ФАС лицева страна.ФАСАД арх. фасада,лице /на сграда/.

ФАСКА 1.острие /на режещ ин-струмент .предмет/. 2.скосен, подрязан,притъпен външен ъгъл,ръб./на две пресичащи се плоскости/) заоблен ръб, край. 3.подгънат кант /на тенекия,картон и др./.

ФАСОНКА фасонна плочка.

ФАШИНА опдо. фааияа./Смож пръти или вървини за ук-репване на насипи,пороища* за преминаваме през блатис-ти места/.

ФАШИННИК 1.прътове за фашиии.2. дюшек от фашиии.

ФАШИННЫЙ фашини.

фашинен,направен от

ФЕЙЕРВЕРК фойерверк./Илюмина-ция е ракети/.

ФЕКА1ИИ фекалии, изпражнение. ФЕКАЛЬНЫЙ фокален; -не воды клозетно-промивни води.

ФЕН метео. фЬОН./Сух,топъл вятър/7

ФАСОННЫЕ ЧАСТИ /ТРУБ/ профил-ни съединителни чаети /на тръби/; фасонни части.

ФАСОВАТЬ размерены,разтеглям и пакетирам /сиплива стока/, опаковам.

•> ФАСОВКА размерване,разтегляне и пакетиране /на сиплива стока/.

ФАСОВОЧНЫЙ с ужещ за размер- ване,пакетиране /на стока/.

ФАСОВЩИК сортировач.ФАСОННЫЙ профилен, фасонен. ФАСЦИЙ/Я/ арх. фасции./Три гладки лёко изпъкнали една над друга ивици,на които се дели йонийския архитрав/.

ФАХВЕРК ст^т. 1.паянтова по-стройка. 2.фахверкова /пръ-тове, паянтова/ конструкция.

ФАУТ сп§,ц. порок на дървеси-ната.“

ФАЦИАЛЬНЫЕ ИЗМЕНЕНИЯ измене-ния в минеролсжкия състав и в характера на езерните и морски отложения;фациалии.

фАЦИИ фации./Пластове,които по цялото си протежения имат един и същ минералож-ки състав,флора' и фауна/»

ФЕНОЛОГИЯ фенология./Наука изучаваща периодичността на явленията в живота на растенията/.

ФЕНОТДАСТ фенолова пластмаса; фенопласт.

ФЕНОФАЗА фенофаза./Фаза на развитието на растенията, регистрирана от фенология- та/. вж. фенология.

ФЕРМА А.отрт. ферма /прътова конструкция. 2.с.<^тх ферма;- арочная сводова ф7; - без- раокосная рамкова ф.; - не-разрезная непрекъсната ф*;- разрезная прекъсната /на-правена на части/ ф., - плос-кая равнинная плоска ф»; - сквозная решетеста ф.; - с полураскрытой решеткой К-“ ферма; ф.с полуподк^сници;- с раскосной решеткой Ф.о диагонална решетка.диагонал-на подкосна ф.; - стропильная покривна ферма.

ФЕРРОКРИТ С.ТЦТ. ферокрит./Вид бърэо-втвърдаващ цимент/.

ФЕСТОН арх. фестон;гирлянда. /Украшение,орнамент в/у сте-на във вид на гирлянда от цветя или листа/.

ФЕТР Филц./Фина плъст, кече/.

184

ФЕТРОВЫЙ филцов.ФИАЛ арх. фиал./Декоративен завърнех на кули,стълбове, оотровърхи елементи на сгради и т.н./.

ФИБР фибър.ФИБРОВЫЙ .фибров,фибрен,на-правен от фибър.

ФИБРОКС ст^т. фиброке./Вид топлоизолационен материал/.

ФИБРОЛИТ дор. фибролит. ФИБРОТИКС стдо. фибротекс.

/Внд покривен материал/.ФИБРОМЛЬТ ят^т. фиброфелт.

/Изолационна плоча за стени/, нн/ •

ФИДЕРфидер./Въздушна или ка-белна захранвана ел.провод-ив линия/.

ФИКЗАТФ^дп^ц. фиксатор;закре-пится.

ФИЛЕНКА 1.ДО2В. обрамчена /опервазана/ табла,плот /на врата и др./. й.ар^. обградена е перваз,опервазе- на /в правоъгълна рамка/, площ в/у стената на сграда. 3. четке-лкнарва /за изтег- ■ ляна на линии/.

ФИЛЕНЧАТЫЙ таблен.ФИЛИГРАННЫЙ филигранен./1.Из-работен като изплетен от танка метални вилки/. 2. Иеяъстреи с фигуре/.

ФИЛИГРАНЬ филигран./1.худ. изделие,изглеждано като плетено е метална нишка.2.воден знак на хартия. 3. хартия с воден знак/.

ФИЛЛЕР стде*. плънка,пълнех. /Ситно смлян материал,нзлр. варовик,който се прибавя към битум за пътна настил-ка, за да му придаде плът-ност/ .

ФИЛЬЕРА изтеглячна дъска /за изтегляне на тел/.

ФИЛЬТРАЦИЯ филтруване,филтри-ране, прецеждане.

ФИЛЬТРОВАЛЬНЫЙ филтров,фил-търен.

ФИЛЬТРОВКА филтриране,фил-труване.

ФИЛЬЦ филц.ФИНИФТЬ емайл.ФИНИШВР стд>т. финишер./Бето- нообработваца машина/.

ФИРН втвърдена снежна кора.ФИТИНГ хидр. фитинг./Свързва- щачаст, фасонно тръбно пар-че/ ; - о раструбом фасонно тръбно парче е умирен край.

ФИТОПЛАНКТОН фитопланктон. /Свободно плаващи еднокле-тъчни водорасли/.

ФИТОЦЕНОЗ'‘фитоценоза./Ест. групиране на растенията в природата* борова гора,дъ-бова гора и т.н./.

ФЛАПВТОК флагяток./Прът на който се закрепя знаме,ка-то зрителен сигнал/.,

ФЛАНЕЦ фкапоц./Оволовръстен ребрен/ов/ пръстен на тръ-ба; - глухойзатзорси фла-нец./В сяуицк фжанецът представлява -не само около-връстен пръстен,но цял дней, - по-голям от въижния диа-метър на тръбата,поради кое-то затваря дъното на тръба-та и околовръотяо остава пак да стърчи реброто-пръс-тен/ .

ФЛАНКИРОВАТЬ или ФЛАНЦЕВАТЬ фланцувам,поставям фланец.

ФЛАНКИРОВКА или ФЛАНЦЕВАНИЕ фланциране.фланширане.

ФЛАНЦЕВЫЙ фланцев.ФЛЕЙЦ флайцовка./Вид плоска, широка и мека четка/.

' ФЛЕЙЦОВКА оп^ц. флайц;минава-не с първа~четка.

ФЛЕКСУРА геол, флексура, мо-

- 105

ноклинална гънка.ФЛЕР креп.вуал,газ./Тънка . прозрачна тъкан/.

ФЛИГЕЛЬ стрт. флигел,странич-на постройка /в двора на голяма сграда/.

ФЛОТАЦИЯ спец, флотация;обо-гатяване.“

ФЛОТОЯЧЕЙКА флотационна клет-ка.

ФЛЮАТЫ стрт. флюати./Водоне-пропусклива замазка/.

ФЛЮВИОГЛЯЦИАЛЬНЫЕ ОТЛОЖЕНИЯ пясъчно-глинести отложения излезли из под топящ се ледник.

ФЛЮГАРКА въртележка /в/у клин.

ФЛЮГЕР ветропоказател.ФЛЮКСМЕТР флукоомер,потокомер.“

ФЛЮОРИТ геол, флуорит.ФЛЮС мех» флюс, топилка.ФЛЮТБЕТ хидр. флютбет./Укре-пено изкуствено корито в рамките,-на съоръжението - язов<стена. Ф.се състои от:

.понур,тяло,водобой,рисбер-ма и др./.

ФЛЯГА 1.манерка,матерка. 2. бидон,гюм /за пренасяне на течности/.

ФЛЯНЕЦ вж. фланец. ФОЙЕ арх. фоайе. ФОЛ ОС арх. кръгла в план сгра-да. '

ФОЛЬГА варак, фолия.ФОНАРЬ 1.фенер. 2.ствт.обер- лихт./Прозорец за горно ос-ветление. З.ст^т. еркер или веранда /застъклени/.

ФОНДИРУЕМЫЙ МАТЕРИАЛ мат., разпределен по плана за снабдяване.

ФОНТАНИРОВАТЬ извира като

фонтан.ФОРЕЛЯ ШКАЛА прибор за опре-деляне степента на оцветя-ването на водата.

ФОРМИРОВАНИЕ: - поездов ж.п. композиране на влаковеТ “

ФОРМИРОВЩИК формовчик.ФОРМОВКА формуване./Изливане в калъп,форма,модел/.

ФОРМОВОЙ направен на форми. ФОРПОСТ преден пост,аванпост. ФОРСУНКА техн. дюза./Разпръс- квач на“течност,гориво в газообразно състояние/; пулверизатор.

ФОРТИФИКАЦИЯ ,во_ен. фортифика-ция. - —

ФОРТОЧКА 1.вентилационно про-зорче /в голям прозорец/. 2.гише.

ФОРУМ арх. форум./Първоначал-но пазар,а по-къоно общест-вен площад в римския град/.

ФОТ физ. фот /Е-ца за освете- ност7«

ФОТОПЛАСТИНКА фотографска плака.

ФОТОПЛЕНКА филм,филмова лента.ФОТОСНИМОК фотоснимка.ФОТОСЪЕМКА фотоснимане,фото-графиране.

ФОТОЭФФЕКТ фотоефект.ФРАКЦИОНИРОВАНИЕ хим. фрак-ционна дестилация,фракцио- ниране.

ФРАКЦИЯ 1.част,партида,фрак-ция. 2.счупване. 3.пречуп-ване; - головная главна ф«; - летучая летлива ф.; - хвостовая остатъчна /пос-ледна/ фракция.

ФРАМУГА арх«0Т2Тх 1.горна част на прозорец /над хори-зонталния кемпфер/; хори-зонтално прозоречно крило. 2.корниз за перде.

186 -

ФРАНКИРОВКА франкиране. /Предплащане на такса/.

ФРАНКО нескл. франко./Търгов-ски термин."Свободно от плащане за превоз и доста-вяне” до определено място/.

ФРАХТ икон, навло.ФРАХТОВАТЬ наемам /плащам нае наем за нает плават.съд и пр./$ фрахтувам.

ФРЕЗА Д.^пец. фреза /режещ инструмент. 2.трсп.фреза /Машина за правене на пъ-тища и др./» - коническая конусна фреза» - пазован канална ф. г- торцовая чел-на ф.$ - шаровая сферична ф.» - шпоночная ф.за изра-ботване на канали за шпонки.

ФРЕЗЕР вж. фреза.ФРЕЗЕРНЫЙ фрезов» - станок фрезмашина.

ФРЕЗЕРОВАНИЕ или ФРЕЗЕРОВКА фрезеруване»обработване с фрезмашина.

ФРЕЗЕРОВАТЬ фрезерувам.ФРЕЗЕРОВЩИК фрезист.ФРЕСКА арх. фреска./Стенна

‘картинаТизработена о пое-ни бои в/у мазилка/.

ФРИГИДАРИЙ арх. хладна зала в римските Кани.

ФРИГОРИЯ физ. фригория. /Е-ца мярка за студ/.

ФРИЗ арх. фриза./1.Средната час? на антаблемента, м/у архитрава и корниза. 2. Ивица, украсена с фигури/.

ФРИКЦИОН техн, триещ съеди-нител» триещо /фрикционно/ колело.

ФРИКЦИОННЫЙ фрикционен,триещ. ФРИКЦИЯ триене, фрикция. ФРИШЕВАНИЕ рафинация,рафини-ране.

ФРОНТАЛЬНЫЙ: -ад стена фасад-на стена.

ОНТОН арх. фронтон./1.Три-ъгълно поле,под 'двускатен покрив на сграда,до линия-та на строежите. 2.Триъгъл- но украшение над прозорци или врати/.

ФРУКТОВЫЙ плодов,овощен.ФТОР хим. флуор.ФТОРБЕНЗОП х и м . фторбензол. ФТОРИРОВАНИЕ хим. флуорирано. ФТОРИД хим. флуорид. ФТОРИРОВАНИЕ флуорирана. ФТОРИСТЫЙ: - натрий натриев флуорид.

ФТОРОВОДОРОД флуороводород. ФТОРОКИСЬ хим. флуороокио. ФТОРОСИЛИКАТ хим. флуороси-ликат. “ ~

ФУГА 1.длаб,канал в реброто на дъска. 2.фуга,празнина, пролука.

ФУГАНОК доэв. гладач,гладик /дълго ренде/.

ФУГОВАНИЕ: - досок рендосвана на дъски.

ФУГОВАТЬ 1.рендосвам. 2.фуги-рам. 3.плътно сглобявам, слепвам на ребро.

ФУГОВКА 1.слепване на ребро.2.центрафугиране*

ФУНГИСИД хим. фунгицид./Пре-парат за уничтожаване на гъбички/«

ФУНДАМЕНТ стрт. фундамент, основа. ""

ФУНДАМЕНТАЛЬНЫЙ фундамента-лен ,траен,основен.

ФУНДАМЕНТНЫЙ фундаментен, за основа.

ФУНДИРОВАНИЕ фундиране»пола-гане на основи.

ФУНИКУЛЕР зъбчата железница. ФУНТ фунт /Мярка за тегло -

409,51 гр./.

187 - •

ФУРМА отвор /за поемане на въздух,при зидани пещи/.

ФУРНЕЛЬ седт. вертикална вахта /при тунелното стро-ителство/.

ФУСТ средна част на колона. /Сърцевина,тяло,стъбло на колоната/.

ФУТ фут./Мярка за далнина ■ 0,3138 М.7.

ФУТЕР вж. футеровка.ФУТЕРОВАТЬ облицовам отвътре пещ /с огнеупорни матерна** ли/.

ФУТЕРОВКА 1.облицоване /с ог-неупорни материали. 2.обли-цовка.

ФУТЛЯР калъф, кутия.ФУТШТОК 2»др. водомерна лата.

X

ХАЛАТНЫЙ небрежен, нехаен. ХАЛТУРЩИК лош работник. Х/А/ОЛЯВА сп-ец. ръкав.ХАН арх.оста]з. помещение за гости 7в~источните дворци/.

ХАНЕГА арх.оста.2* комплекс от средновековни култови и граждански съоръжения /Аз ърб айджан/.

ХАТА селска къща.ХАУЗ хидр. изкуствен резер-вен водоем.

ХАЧКАР надгробна плоча или ознаменуване на някакво събитие.

ХВАТКА дръжка,ръчка,ръко-хватка.

ХВОЙНЫЙ иглолистен; - лес Миглолистна гора.

ХВОРОСТ сухи вейки,съчки, пръти,вършини.

ХВОРОСТИНА дълъг прът,суха

вейка.ХВОСТ опашка; ласточкин х.. дъ]зв. сглобка "лястовича опашка" или още сглобка "ъглон^трцшацодиден керт”;

ХВОСТОВИК те^н. опашка, шип. ХВОСТОВОЙ заден, краен.ХВОЯ иглици /листа/ на игло-листно дърво.

ХЕМОСОРБЦИЯ хим.хемосорбция. /Поглъщане,задържане на едни вещества от други /най-чеото твърди/.

ХИЖИНА малка оелека къща.ХЛАДНОЛОМКОСТЬ студенокрех- кост,крехкост ври ниска температура.

ХЛАДОСТОЙКОСТЬ студоустойчи- вост.

ХЛАМ парцали,вехтории{отпадъ-ци от ртроит.материали; лесной х. отпадъци при пър- вична обработка на дървеси-ната.

ХЛЕБОЗАГОТОВИТЕЛЬНЫЙ отнасящ се до зърнодоставки.

ХЛЕБОЗАГОТОВКИ зърнодоставки.ХЛЕБОРОБ земеделец.ХЛЕВ обор,яхър,кошара; свиной х. кочина.

ХЛОПКОВЫЙ памучен.ХЛОПКОПРЯДИЛЬНЫЙ памукопреда- чен.

ХЛОПКОСУШИЛКА сушилня за па-мук.

ХЛОПОК памук.ХЛОПОТНЫЙ труден,свързан о главоболия.

ХЛОПОТЫ грижи,главоболия; мъчнотии, труд.

ХЛОПЧАТНИК памук /растение/. ХЛОПЧАТОБУМАЖНЫЙ памучен. ХЛОПЬЕВИДНЫЙ във вид на пар-цали, фъндаци.

188

ХЛСПЬЯ парцала.ХЛОРИРОВАНИЕ хлориране,обра-ботване о хлор»

ХЛОРИРОВАТЬ хлорирам,обра-ботвам с хлор.

ХЛОРИСТЫЙ хим. 1.хлорид; - натрий натриев хлорид. 2. хлорист.

ХЛОРИТ хим. хлорит; - натрия нетриёв"хлорит.

ХЛОРНОВАТИСТОКИСЛЫЙ хим. хипохлорят. •

ХЛОРНОВАТИСТЫЙ хипохлорист /за киселина/.

ХЛОРНОВАТОКИСЛЫЙ хим. хлорат. ХЛОРНОКИСЛЫЙ хим. перхлорат.ХЛЫНУТЬ да бликне,да рукне• да потече»

ХЛЫСТ 1.отсечено и окастрено дърво /за трупи/. 2.вършина. /Най-тънката горна част на дърво/.

ХОБОТ спец..стрела /на баге-ра/.

ХОД 1»ход /движение/. 2»хо- дов механизъм. 3.място за минаване,ход,път. 4.трасе /на ж.п.линия/; тихий х» бавен ход; - холостой пра-зен ход.

ХОДОВОЙ 1.ходов. 2.пътен. 3. подвижен /свободен/» 4,пъ- твходен.

ХОДОК ф.пътеходна; - вентиля-ционный малка вентилацион-на шахта. 2.пешеходец.

ХОЗРАСЧЕТ икон, стопанска с/ка,: самоиздръжка.

ХОЗРАСЧЕТНЫЙ стопански воден; воден планово,със сметка, на самоиздръжка.

ХОЗЯЙСТВЕННЫЙ 1.стопански. 2. доходен, икономичен.

ХОЗЯЙСТВО: - подсобное спома-гателно стопанство.

ХОЛЕСТЕРИН холестерин.ХОЛМ геог^. хълм,рид,могила.ХОЛ СД НО КАТАННЫЙ студенрвал- цуван.

ХОЛОДНОТЯНУТЫЙ студено из-теглен.

ХОДОДНОСПЛЮЩЕННЫЙ студено прищипяат.

ХОЛОДОСТОЙКИЙ студено устой-чив.

ХОЛОСТОЙ 1,свободен. 2»пра- зен /ход/. З.ялов; - сброс воля свободно падане на водата.

ХОЛСТ ленено платно;платно за рисуване; картина в/у платно.

ХОЛЩО/Е/ВЫЙ платнен, ленен.ХОМУТ 1.С.Т2Т. стреме,бигла

/при армировъчни работи/. 2.желязна скоба. З.хамут.

ХОМУТИК хомутче,скобка,стя-га.

ХОНАКО джамия с общежитие /Средна Азия/»

ХОНИНГОВАНИЕ техн, фино шлифов фоване.

ХОППЕР ж.п. хопер./Вид само- разтоварващ се вагон/.

ХОР арх. място за певците /в запхрист.черкви/•

ХОРОМЫ арх.осха^. голяма къща, луксозно жилище.

ХОРЫ арх.остах. галерия,бал-кон /в църква, зала/.

ХРАНИТЬ пазя.съхранявам;с.в. сохранить.

ХРАП 1.вид спирачка: жабка, запънка,палец. 2.кука /на въже,на прът/. 3.приспособ-ление за вдигане на камъни.

ХРАПОВИК хехн. зъбен, запорен механизъм,острозъбен спи-рач; кученце.

- 189 -ХРАПОК всмукателна мрежичка.ХРЕБЕТ: - горный планинска хребет.

ХРОМАДОР стрт. хромадор./Вид строителна стомана със съ-държание на мед и хром/.

ХРОМАТИЗМ физ. хроматизъм. ХРОМАТИЧЕСКИЙ хроматичен; цветен.

ХРОМОМАРГАНЦВВЫЙ хромманга- нов.

ХРОМОСФЕРА хромосфера.ХРУПКИЙ крехък,трешлив,чуп-лив.

ХРУПКОСТЬ крехкост,трошли- вос т, чупливост.

ХРУСТАЛЬ кристално стъкло, кристал; - горный криста-лизиран кварц»

ХРУСТАЛЬНЫЙ кристален.ХРЯЩ едър пясък* чакъл. ХРЯЩЕВИДНЫЙ* хрядевой геол.чакълесто-песъклив. ~ ~

ХУТОР чифлик* малко селце.

Ц

ЦАНГА маш. втулков патронник. ЦАНГОБЕЛЬ или ЦАНОБЕЛЬ дърв.зъбник./Ренде с назъбен ре-зец /; цапхобел.

ЦАПКА или САПКА малка мотич- ка,копачка.

ЦАПФА фехн. цапфа; лагерна шийка;""- оси шийка на оо; - крюка ш.на кука; -пово-ротная шенкел. - шаровая сферична,ябълкова пета.

ЦАРАПАТЬ драща,драскам,одрас-квам; о.в.царапнуть.

ЦАРАПИНА драскотина.ЦАРАПАЮЩИЙ дращещ,драскащ, одраскващ.

ЦАРГА 1,царга./Рамка от от-весни дъски/. 2.околице /на решето,сито,барабан/. 3.пръстей /околовръстен, от ламарина/.

ЦВЕСТИ 1.цъвтя. 2.плесеиясвам.ЦВЕТ:. - побежалости ц.при от-връщане /на стомана/.

ЦВЕТЕНИЕ спею, цъвтене; - во- хц цъвтене на водата./Обра-зуване на повърхността на застояла вода ципица от нисан организма/.

ЦВЕТНИК цветарник.ЦЕВКА спхп. масур. ЦЕВОЧНЫЙ цевен.ЦЕХ прецеден разтвор* ЦЕЙХГАУЗ вое>н. вещева склад. ЦЕКОВАНИЕ, ЦЕКОВКА или ЦИНОВ-

КА техн. 1.заравняване /на неравна,о ръбове или обла"' повърхност на предмет/. 2. цилиндричен ферзенк./Цилиид- рично уширение на отвор/. 3.сечиво за превъртане на такова уширение.

ЦЕЛАДОН хим. целадон.ЦЕЛЕВОЙ целенасочен; предназ-начен за определена цел.

ЦЕЛИК 1.нещо цяло.непокътна-то. 2» подвижна част от из- мерв.уред. 3.целик./Предпа-зен стълб от самото изкопае- мо,оставен като опора/. 4. геод. мушка.

ЦЕЛИКОМ изцяло.ЦЕЛЛА арх. цела./Вътрешно култово помещение на анти-чен храм/.

ЦЕЛЛЮЛОЗА целулоза.ЦЕЛОСТАТ астр, целостат. ЦЕЛ/Л/ОТЕКС стрт. целотекс.

/Изолационен материал във вид на плочи от растител-ни влакна/.

- 190 -

ЦЕЛЬНОМЕТАЛЛИЧЕСКИЙ изцяло метален«изцяло от метал.

ЦЕЛЬНОСВАРНОЙ изцяло зава-рен.

ЦЕЛЬНОТЯНУТЫЙ изцяло изтег-лен* безшевен.

ЦЕЛЬНЫЙ 1.цял,цялостен,моно-литен. 2.неразреден,нату-рален, пълноценен,не сме-сен.

ЦЕМЕНТ ст,2Т. цимент; - гидро- ФобшД хидрофобен ц.; - глиноземный алуминатен ц.$ портландский портландцимент;- пуцолановый пуцоланов ц.;- тонкого помола фино /сит-но/ смлян ц.

ЦЕМЕНТ-ПУШКА ст^т. циментов пистолет /за полагане на замазка с помощта на струя сгъстен въздух/.

ЦЕМЕНТАЦИЯ 1.циментация. 2. цементация./Насищане с въ-глерод на горния слой на изделие от мека стомана/.

ЦЕМЕНТИРОВАННАЯ СТАЛЬ цемен-тована стомана 7с повърх-ностна закалка от въгле-род/.

ЦЕМЕНТНИК работник от цимен-товото производство.

ЦЕМЕНТОГРУНТ .ст^т. цементо- зем.

ЦЕМЯНКИ/А/ с,т2Т. керамични добавки /към цимент от смлени тухли,керемиди и пр. които придават на цимента хидравлични свойства/.

ЦЕНА цена; - деления спдц. шкалы стойност на деление-то; - заготовительная из-купвателна ц.; - оптовая ц.на едро; - отпускная фабрична ц..~ розничная ц. на дребно.

ЦЕННИК ценоразпис.ЦЕННОСТЬ ОБЪЯВЛЕННАЯ обявена

стойност.ЦЕНТНЕР центнер /100 кг/.ЦЕНТРИК центърче.ЦЕНТРИР геод. центриращо устройство.

ЦЕНТРИРОВАНИЕ геод. центру- ване,центровка.

ЦЕНТРИРОВКА центровка,цент-риране.

ЦЕНТРИФУГА центрофуга.ЦЕНТРОФУГИРОВАНИК центрофу-гиране .

ЦЕИ бухалка.ЦЕПКА 1. верижка. 2.кукичка за окачване«

ЦЕПКИЙ държащ се здраво;уо- тойчив;сцепващ.

ЦЕПНОЙ верижен; - вал техн, ставен вал; - привод вериж- но предаване; -ое звено прешлен от верига.

ЦЕПОЧКА 1.верижка,синджирче.2.серия, ред.

ЦЕПЬ верига; - анкерная кот-вена верига; - с гаком ве-рига с кука /накрая/; - горная планинска в.; - гру-зовая подемна в.; - замкну-тая затворена в.; - мерная в.за земемерни работи; - путевая ж.п.релсова /линей-на/ в.; - разветвленная раз-клонена в.; - с рымом верига е халка /накрая/: - тяговая верига за теглене; - я к о ря ^лд роторна в.

ЦЕРЕЗИТ ст]зт. черезит./Смес, прибавяна към циментов раз-твор за намаляване на водо- проницаемостта/.

ЦЕХ: - горячий пех за гореща обработка; - кузнечный ко-вашки ц.;- - отделочный ц.за окончателна обработка; - сборочный монтажен ц.; - с т о л я рны й дърводелски ц.

ЦЕХКШ съкр. от цехов коми-тет. ~

ЦИКЛ: - бинарный бинарен ЦИКЪЛ}

ЦИКЛЕВАНИЕ или ЦИКЛЕВКА стрт. циклене. ”

ЦИКЛИЧЕСКИМ или ЦИКЛИЧНЫЙ цикличен, циклов.

ЦИКЛОТРОН циклотрон.ЦИКЛЯ дъ^в. цикла.ЦИНК листовой цинкова лама-, рина.

ЦИНКОВАНИЕ'поцинковане,по-криване о цинк.

ЦИНКОВАТЬ поцинковам,покри-вам с цинк.

ЦИНУБЕЛЬ дърв. эъбник./Вен-де с назъбен резец/.

ЦИРК геогр. циркус.ЦИРКУЛЬ пергел; - толшемер пергел-дебеломер.

ЦИРКУЛЬНЫЙ кръгъл«полукръгъл.ЦИРКУЛЯРКА циркуляр /Дискова трионна резачка/.

ЦИССОИДА ма^. цисонда.ЦИТАДЕЛЬ крепост,опора.ЦИФЕРБЛАТ цифренник /цифер-блат/.

ЦОКОЛЬ стцт» цокъл.ЦОКОЛЬНЫЙ цоколей; - этаж партерен етаж.

ЦИНОВКА рогозка.ЦЫПЛЯТНИК пилчарник.

Ч

ЧАД пушек /от изгоряло/.ЧАДИТЬ димя,пуша;с.в.начадить ЧАДНЫЙ задимен,задушлив.ЧАЛ дебело въже или кабел. ЧАЛИТЬ завързвам,привързвам

/кораб, лодка/.ЧАЛКА 1.привързване /на ко-раб, лодка/'. 2.въже за при-вързване /на кораб, лодка/.

ЧАЛОЧНЫЙ който служи за връз-ване.

ЧАН каца,чебър; - бродильный ферментационна каца.

ЧАНДИ арх. малък индонезий-ски храм.

ЧАСОВНЯ арх. параклис.ЧАСОВОЙ 1.едночасов,на час.

2.часовников.ЧАСТОКОЛ ограда /от колове/.ЧАСТЬ: проезжая ч. платно

/на шосе,мост - без банке-тите или тротуара/.

ЧАЩА гъсталак,г ста гора.ЧЕКА чеп,чивия,дифт,клечка

/на ос/;напречен клин; - разводная шплинт.

ЧЕКАН 1.подбивка./Длетовиден чук за чеканено/. щемпел, данца.

ЧЕКАНИТЬ 1.дълбая /в/у метал. 2*зачеканвам;заклепвам,за- чуквам /метални ръбове/.

ЧЕКАНКА Т.чеканене,сечене, щанцуване. 2.зачеканяване /на нитов шев/; зачеканване» заклепване /метални ръбове/.

ЧЕКАННЫЙ чеканен,сечен,щанцу- . ван.ЧЕКАНЩИК - чеканач.ЧЕЛН лодка /издълбана от дър-во/.

ЧЕЛНОК 1.совалка^ 2.лодка /състезателна/.

ЧЕЛО пещно гърло.ЧЕРВОТОЧИНА червоядина.ЧЕРВЯК маш. безкраен винт; . спирала”червяк;-многозаход- ный ч. многоходов ч.; транс-порти ру еш и й ч. винтов транс—

192 -

портьор; эвольвентный еволвентен ч.

ЧЕРВЯЧНЫЙ червячен;с безкраен винт; спираловиден»

ЧЕРДАК арх. таван,тавански вт аж ;“"манс арда .

ЧЕРДАЧНЫЙ арх. тавански,ман-сарден; -ое перекрытие та-ванска плоча;последна етаж-на плоча.

ЧЕРЕДОВАНИЕ редуване.ЧЕРЕДОВАТЬСЯ редувам се. ЧЕРЕНКОВЫЙ: ч, нож чернело. ЧЕРЕНОК чирени /на нож/;дръжка /не сечиво/. 2.ка-лем /за присаждане/;филиз, издънка,клонче. 3.дръжка /опашка/ на лист.

ЧЕРЕПАШИЙ 1>азг. много бавен, с ход на костенурка.

ЧЕРЕПИЦА керемида;керемиди. - желобчатая улейобразни к.: - коньковая к.капак /който се поставя по била-та на покрива/; - пазовая фалцови к.

ЧЕРЕПИЧНИК керемидчия.ЧЕРЕПИЧНЫЙ керемиден.ЧЕРЕПНОЙ челен,показващ се с челото си; ч.брусок изглед-но бичме,на което се вижда челото /напречно сечение/.

ЧЕРЕПОК 1.парче /от счупен съд/. 2.чиреп./Спечената маса на грънчарско изделие/,3.печена глина; глиняный ч. глинен чиреп.

ЧЕРЕЗП0Л0СЙЦА разпръснати селски имоти.

ЧЕРКАТЬ драскам;с.в.черкнуть.ЧЕРНОВИК черновка.

, ЧЕРНОВОЙ грубо обработен,не- дообработен.

ЧЕРНОЛЕСЬЕ широколистна гора. ЧЕРНОРАБОЧИЙобщ работник.

ЧЕРНОТА спец, несъвпадение на нитови дупки.

ЧЕРНЫЙ ВЕС брутно тегло.ЧЕРНЬ черна боя, чернило.ЧЕРПАК 1.черпак,черпало, кепче,гребалка. 2.кофа /на елеватор/.

ЧЕРПАТЬ 1.греба,загребвам. 2.черпя,вадя /вода.пясък и др./. *

ЧЕРСТВЫЙ корав.ЧЕРТИТЬ чертая.ЧЕРТОК стрт. връв,шнур /кой-то мозайкаджиите си разчер- тават плочите в/у които ще полагат разноцветна мозай-ка в праволинейни форми. Тя се намазва със суха боя, опъва се успоредно близко до плочата,след това се дръпва нагоре и пуска,за да остави боята следа в/у плочата/•

ЧЕРТОПОЛОХ магарешки будил.ЧЕРЧЕНИЕ чертаене,чертане.ЧЕТВЕРТИНА четвъртина от кръгла греда.

ЧЕТВЕРТЬ 1.четвърт;/-!-/ 5 чет в ъртинка• 2•т римесечие /от година/. З.дърв. фалц, длаб /ъглов/.

ЧЕТКИЙ 1.четлив;ясен;отсечен. 2.точен;добре организиран.

ЧЕТЫРЕХГРАННЫЙ четириъгълен. ЧЕТЫРЕХ! ОЙ АСТНЫЙ четирилопа- тен,с четири перки.

ЧЕТЫРЕХПОЛЬЕ четириполна с/ма§ четириполие.

ЧЕТЫРЕХПОЛЬНЫЙ четириполен. ЧЕТЫРЕХПРОЛЕТНЫЙ стдт. с че-тири отвора.

ЧЕХОЛ калъф, покривка предпа-зителен капак»

ЧЕЧЕВИЦЕОБРАЗНЫЙ лещообразен. ЧЕЧЕВИЦА .физ* леща /оптична/.

193ЧЕШУЙКА люспица. ■ЧЕШУЙЧАТЫЙ 1.люспест.2.покрите люспи /пластинки или плоч- ШАБЕР спец, шабър, стърганки наредени като люспи/; люспообразен.

ЧЕШУЯ люспа; черепица кладет-ся чешуей ^зтрт.

ЧИГИРЬ градинарско колело; долап ;]эазг. келио.

ЧИНИТЬ 1.поправям,ремонтирам; кърпя,изкърпвам. 2.подост-рям /молив/.

ЧИНКА 1. поправяне демонтира-не; закърпвано. 2.подостря-не /на молив/.

ЧИПОЛИНО ^т^т. чиполино. /Вид бял мрамор - Италия/.

ЧИСТИТЬ чистя.ЧИСТОВИК белова, беловка.ЧИСТОВОЙ 1.завършен,оконча-телен,окончателно завършен, за окончателна обработка. 2. белови.

ЧИСТОДЕЛ пиличка /за почист-ване/.

ЧЛЕНЕНИЕ разчленяване; - Фасада арх. разчленяване на фасадата.

ЧРЕН голяма тава.ЧУГУНОЛИТЕЙНЫЙ или ЧУГУНО-

ПЛАВИЛЬНЫЙ чугунолеярен.ЧУЛАН арх. килер.ЧУРАК спец, трупа /за шпер-плат/.

ЧУРБАН пън,кютюк,дръвник. .ЧУРКА трупче,- чуканче. ЧУШКОВЫЙ излян на блокове.

ШАБЛОН: - путевой ж.п. пътен шаблон /за измерване на хел.път/.

ШАБРЕНЕ спец, шаброване.ШАБРИТЬ спец, изстъргвам с шабър,~шабрувам.

ШАГ сп^Ц. разстояние,ход, стъпка,деление; о шагом м/у колонами 3 м.с раз- отояние м/у колоните 3 м;- винта ход на винта.

ШАГОВОЙ спец, стъпков; -ая электростанция стъпкова е.

ШАГОМЕР крачкомер.ШАЙБА шайба;пръстен; - прок-ладная междинна /уплътни-телна/ ш. *

ШАЛЕВКА дърв. шинда./Тънка дъска 9-18 мм/; шиндосване; обковаване с шинди.

ШАЛЕВОЧНЫЙ шиндов.ШАМОТ геол, шамот./Вид огне- упорна“глина/.

ШАМОТНЫЙ шамотов.ШАМОТОВЫЙ шамотов.ШАНДОР хидр. шандор;праг.

/Праг”от греди в началото на дънен изпускателен ка-нал на язовир,за да не вли-зат дънните утайки в кана-ла/.

ШАР кълбо; воздушный ш. балон; шар-зонд балон-сонда.

ШАРАБАН двуколка.ШАРИК топче; техн, сачма. ШАРИКОВЫЙ техн, сачмен.ШАРИКОПОДШИПНИК хехн. съчмен лагер. ~ ~

ШАРНИР става,шарнир;панта,ро-зе; - шаровой сферична /ябълкова/ става.

194

ШАРОВИДНЫ* сферичен,кълбови- ден* валчест.

ШАРОВОЙ техн, сачмен;сфери-чен, кълбовиден.

ШАТАНИЕ клатене,клатушкано.ШАТАТЬ разклащам.^ърдам,лю-лея,клатя;с.в. шагнуть.

ШАТАТЬСЯ клатя се,люшкам се; с.в.шатнуться.

ШАТЕР 1.арх. шатра./Кулообра- зен покрив във вид на, чети-ристенна или осмостенна пи-рамида/. 2.спец. похлупак /на машина/.

ШАТКИЙ неустойчив,колеблив.ШАТКОСТЬ нестабилност,неус-тойчивост.

ШАТРОВЫЙ стрт. пирамидален, прилича^ на шатра /за пок-рив/.

ШАТУН хехн. мотовилка,биела /в машина/.

ШАХАСТАН арх. територия на средновековен град в град-ските стенш. /Армения/.

ШАХНИШИН арх. дълбока ниша в дворци на градове от близ-кия изток,служила като мяс-то за трон.

ШАХРИСТАН арх. основна чаот от територията на феод, град,обградена от стени. /Средна Азия/.

ШАХТЕР миньор,рудничар.ШАХТНЫЙ минен,рудничен; шах- тен, шахтов.

ШАШКА 1.кубче,паве. 2.шашка. /Кубче пироксилин,тротил или димообразуващо в-во/; - колотая /мостовая/ дяла-но паве.

ШВАРТОВАТЬ привързвам /кораб към кея/.

ШВЕЙНЫЙ шевен.ШВЕЛЛЕР /у/ -образна стома-

мана; '^"профил; профилно желязо.

ШВЕЛЛЕРНЫЙ СП^Ц» улеея, /у/ -профилен; -ое железо

улейно желязо.ШЕВЕЛИН шевелим /изкуствен т оплоизолационен материал/.

ШЕЛЕВКА вж* шалевка.ШЕЛК коприна.ШЕЛКОВИСТЫЙ мек,к опринен, свилен.

копринен.ШЕЛОХНУТЬ да поклатя,да раз-движа.

ШЕЛУХА обелка,люспа,черупЯа, шушулка.

ШЕЛУШЕНЫЙ обелен,олющен.ШЕЛУШЕНИЕ отлющване,отцепвано. ШЕЛУШИТЬ беля,лющя,обелвам. ШВЛЫГА стрт. горна част на свод.

ШЕЛЮГА вид върба..ШЕЛЮГОВАНИЕ спец, укрепване на пясъци.чрез насаждане на върбалак /върбови«красти/.

ШЕРЕНГА редица.ШЕРОХОВАТ ОСТЬ грапавост,гра-павина.

ШЕРОХОВАТЫЙ грапав.ШЕРСТЬ вълна; козина.ШЕРСТЯНОЙ вълнен. >ШЕРХЕБЕЛЬ дърв. дълбач,копач.

/Вид ренде с тесен полукръ-гъл нож за грубо рендосвана/,

ШЕРШАВЫЙ грапав, неравен.ШЕСТ върлина, прът.ШЕСТЕРЕНКА хехн. назъбено ко-лелце. ”

ШЕСТЕРЕНЧАТЫЙ твхя. зъбен,на зъбен,със зъбци;задвижван чрез зъбно колело.

ШЕСТЕРНЯ техн, зъбчато,назъ-

195 •божо колело; зъбчатка.

■ЕСТИГРАННЫЙ шестостенен.ВЕБЕР шибър./Вкарваща и изтег-ляща се ламарина в отвор ижхумжж.тръбж и пр.за да увеличава или намалява тя-гата-в него/.

КИНА Ф.вина: а/плоско ивично желязо, б/обръч на колело. З.автомоб.гума /външна/. 3. $ях шина./Дебел кабел за силих токове/. 4.плоска гре-да; - тормозная спирателна

ШМНГЛ стрт. шияда,ииндла,яин- дра./Правоъгълна дъсчица, служещаза покрив /вместо керемида/; покрив отшииди.

ШИНГЛОВЫЙ шиндов.8НШ 1.дърв. она /за съединя-ване на дървени чаоти/. 2. външна лагерна шийка. З.шип /на вая, ое/; - крейпкопопа яийка на кръстоглав; - сквоз-ной нормален кип /минаващ от край до край/; * г л у х о й

С«Р«Т Ш8- нениес шипом съединяванес чей.

ШИРИШСАаак.зсздр. правоъгъл-на вдлъбнатина■• в стена /в която понякога е изградена камина/.

ШОПИ параван, преграда.ШИФЕР шифер; шиферна /етера»* това/ плоча; в.кровелька» покривен шифер, покривни плочи; - астастаая^мЯ замен-ив- плочи. . "

ШИФЕРНЫЙшиферен.ШИХТАмет. шихта,пълнеж./Смес от руда,гориво йдр.за пълнене на металургична пещ/.

ШИШКОВАТЫЙ неравен, грапав. ШКАЛА тел в, спече-ШКАТУЛКАкутия «сек?;ъче; ка-

сетка.ШКАФ: - затяжной вентилацио-нен шкаф.

ШКВАЛ ураган; силен внезапен вятър. '

ШКВОРВНЬ >техн. венкеяов боят. 2.предна или задна чивия /желязна/ на каруца.

ШКИВ шайба /предавателна/; Й задвижвана ш.;

задвижваща а.ШКУРЕНИЕ изглаждане с шкур-ка.

ШКУРКА гласпапщр, шкурка. ШЛАГБАУМ ж.п. бариера.ШЛАК шлака; сгурия, сгур.ШЛАКОБЕТОН шлакобетон,сгуро- бетоя.

ШЛАКОБЛОК стрт. блок от шла-кобетон /сгуробетон/.

ШЛАКОВАТА стрт. плановата; планова /сгурийна/ вата.

ШЛАКОВЫЙ шлаков, сгуриен. ШЛАКОГРУНТСЦВМКНТ стрт. шла- коземен ц.

ШЛАКШЕМЕНТ ртрт. жлакоцимент.ШЛАМ котлен камък.ШЛАНГ маркуч, черво.ШЛЕЙФ гврл. опашка на нанос, съставена от най-ситни частици.

ШЛИКЕР шликер./Рядка глинена кеша за отливане в гипсови форми/.

ШЛИФОВАЛЬНЫЙ шлифовъчен,млай- фен; - коуг шлифовъчен шмир-гел; шмиргел за шлайфане.

ШЛИФОВАНИ» шлифоване.шлайфа-не,изглаждане,полиране.

ШЛИФОВКА шлифовка,изглаждане.ШЛИФОК подложка,трупче /на което се слага гласиапир/.

ШЛИХТИК дорв. ренде /гледач/.

196

ШИХТОВАТЬ дъ^в. рендосвам, изглаждам /с ренде за из-глаждане/; вж* шлихтик*

ШЛИХТОВКА спец» изглаждане» ШЛИЦ жлеб,канал,шлиц. ШЛИЦЕВОЙ жлебест,шлицев» ШЛЮЗ хидр• шлюз . / Камера-ка- нал"*с преграждащи водата врати в горния и долния му край,където при пълна камера корабите влизат, когато се движат по тече* нието, а при изпущане на долния шлюз,изравнявайки нивото със следващата ка* мера,корабът навлиза в нея/; * водоспускной са* вак,шибър,затвор /на язов. стена/»

ШЛЮЗОВАТЬ 1»построявам шлюз /на река/» 2.прокарвам ко* раб през шлюз»

ШЛЮКЕР хидр. поглъщател./Вер-тикална дренажна шахта в низки отводнявани места, за отвеждане на събиращата се в понижената част во* да/»

ШЛЮПКА лодка.ШЛЯМБУР шило, длето; дълбач,, пробивач»

ШЛЯПКА спец.главичка /на гвоздей7б олт, винт/•

ШНЕК спец, спираловидна ос; чер?ячно колело;: винтов транспортьор»

ШНУРОВКА врязвана,стягане /с връзка,канап/;прошну* реване.

ШОВ 1.шев;ръб; Б.ст^т* Фуга, междина; • в четверть или в закрой ъглодлабово снаж- дане; - внахлестку шев» съединяване със застъпване /на краищата/; * впритык челен,тъп шев; - встык челен шев./Той може да бъ-де тъп,кос и пр./»

ШПАГАТ канап.ШПАКЛЕВАТЬ стрт» шпакловам, заглаждам^с шпакла.

ШПАКЛЕВКА шпакловано♦ШПАЛА ж.п. траверса; * отря* сенная” разиграна т»; - брусковая облоплоска т. /Т.с горна и долна обряза- ни плоскости,а страничните са обли/; - обрезная чети-риъгълна т»/но,със скосени горни ръбове/.

ШПАЛЕРА редица дървета от две-те страни на път.

ШПАЛЕРНЫЙ нареден в една реди* ца /в шпалир/.

ШПАЛЕРЩИК тапицер.ШПАЛОНОСКА ж.п. траверсоносач» ШПАЛОПОДБОЙКА ж.п. траверсо- подбивачка.

ШПАЛОПРОПИТКА импрегниране на траверси.

ШПАЛЬНИК материал за траверси»ШПАТ геол» минерал от рода на силикатите; - полевой фельд* шпат»

ШПАТЕЛЬ или ШПАХТЕЛЬ шпахла /шпакла/•'

ШПИЛЬ 1.арх. игловиден връх /йа сграда с пиромидална или конична форма/» 2»

островършие» 3. дъ-лъг гвоздей. 4.елд навива* що барабанно устройство»

ШПИЛЬКА техн, щифт с резба;. фуркет? *ШПИНГАЛЕТ мартинка,оливка»

/Ръчка на двукрил прозорец, която при завъртането из-бутва два лоста: един наго-ре и друг надолу; те влизат в касата и едно езиче,което влиза в другото крило/.

ШПИНДЕЛЬ маш. шпиндел,врете-но. ~ '

ШПИЦ /ШПИЛЬ/ арх.вж. щпиль.

- 197 -

ШПЛИНТ техн, шплент•/Разцепе-на метална клечка,на която крайщата се разтварят/•

ШПОН 1.фурнир;еднослоен шпер-плат. 2.дървесен лист / а/ с който се облепват дървес-ни плоскости; б/ от които се правят кибритените ку-тийки и пр./. З.блинд.

ШПОНКА спец. клин;шпонка; тиблаТдюбел, клечка;втулка; напречния с грот; - клино-вая надлъжен клин; - на лыске плоска ш.

ШПОНОЧНЫЙ шпонков,дюбелов; *-разтвор гъстопластичен разтвор.

/ ШПОРА 1. шип, ръб, грайфер /кой-то осигурява сцепление с някаква повърхност /• 2. зъб./Бетонна стена пЬд ба-раж или началото на канал, не позволяваща на водата да прониква под съоръже-ни ет о/ • 3.буна,водооткло- нител. *

ШПРЕНГЕЛЬ ст]эт. шдренгел. /Опъвач,обтегач, опънат елемент на строит.конст-рукция/ •

ШПРЕНГЕЛЬНЫЙ шпренгелен;-ая система прътова конст-рукция /която подсилва ос- / новната: греда,ферма и пр.' косоподпорен.

ШПУЛЬКА масур.ШПУНТ спец, федер, длаб,жлеб, канал,улей /в който се влага зъба на съседна дъс-ка/ .

ШПУНТОВНИК: вж. шпунтгубель ШПУНТГУ/О/БЕЛЬ фалцовник /вид ренде с тесен резец,което прави улей,канал,в който влиза зъба на другата дъс-ка/ .

ШПУНТИНА греда; /елемент от шпунтова редица,преграда^

която от едната си страна има гребен,зъб, а от друга-та си - жлеб, и така става съединяването - зъб в длаб /жлеб/ и т.н./.

ШПУНТОВАЛЬНЫЙ шпунтов ./Който служи за шпунтуване/•

ШНУР спец. 1.спец. взривна дупка. 2.изпускателен от-вор.

ШТАБЕЛЕВКА нареждане на дър-вен материал на фигури.

ШТАБЕЛЕР спец, фигуроредач. ШТАБЕЛЕУКЛАДЧИК фигуроредачка ШТАБЕЛИРОВАТЬ складирам,на-реждам на редове или фигу-ри /дървен материал,тухли и пр./

ШТАБЕЛЬ фигура /от складира-ни предмети,камъни,чакъл, дървен материал и др./.

ШТАКЕТНЫЙ оста^. тарабен,ог-раден ; от дъсчена ограда; тяснодъсчен.

ШТАМБ стъбло на дърво /от корена до клоните/.

ШТАМБОВЫЙ който има право стъбло.

ШТАНГА металически прът; лост; щанга.

ШТАНГЕНЦИРКУЛЬ шублер.ШТАПИКчдъ^в. планка;рамкова

/первазна/ летвичка /за закрепване на по-големи стъкла вм.с маджун/; пок-рива фуга летвичка.

ШТАТИВ статив, триножник.ШТЕМПЕЛЬ: - календарный дат- ник;датен щемпел; - стан-ционный гаров щ.

ШТИЛЬ пълно-затишие,безвет-рие.

ШТИФТ гвоздей/че,винт без шапка /шапчица/,металичес-ко прътче.

ШТИХЕЛЬ резец за гравираме»ШТОК 1»спец. предавателен

/теглятелен/ лост,прът; - п о рш н я бутален прът» 2. геол. щок.

ШТОЛЬНАЯ галерияШТОЛЬНЯ минна галерия? - дре-нажная дренажна г.

ШТОПКА замрежване.ШТОПОР сп^ц» тирбушон».ШТОРА-транспарант, перде. еШТОФ текст» щ<эф»/Дебел въл-нен“*или*"копринен плат за завеси,мебели и др»/»

ШТРАБА стрт. превръзка на зъб»/Съединяване на един зид с друг,посредством ос-тавени да стърчат тухли - зъби/•

ШТРАФ глоба.ШТРАФНОЙ за /от,на/ глоба? наказателен.

ШТРАФОВАТЬ глобявам.ШТРЕК хориз»минна галерия?

* выемочный добивна г» ? - откаточная извозна г»? - полевой ялова галерия.

ШТРИПС чембер /за производ-ство яа тръби/.

ШТРИПС ОБАЯ РАСПИЛОВКА наряз-ване на ивици /като чембер- лък за производство на тръ-би и пр»/

ШТРИХ щриха, чертичка.ШТРИХ ОВКА з ащриховане.ШТРОССА стрт. трос. /Долната част на тунелния изкоп/.

ШТУКА брой,парче?предмет /ка-то бройка/.

ШТУКАТУР мазач /строител/.ШТУКАТУРИТЬ мажа,измазвам .

,/с мазилка/.ШТУКАТУРКА стрт. мазилка; - железная м ♦ от ситно.пресят

цимент,положен на дебелина 2-3 мм»,и идеално загладе-на? - рустованная разфути-рана на правоъгълни блоко-ве мазилка; - под шубу вид грапава мазилка.

ШТУРВАЛ кормило.ШТУЦЕР 1»техн, съединител. 2. тръбен Зтклонител? кран. 3. гърло. ’

ШТУЧНЫЙ на парче; съставен от отделни части?сборен; - пол паркет? -ая печь печка от кахли.

ШТЫБ ситнеж /от трошлив, чуплив материал/.

ШТЫРЬ 1.шип,стъбло /около който се върти нещо/. 2. тибла,шпонка. 3.голям /на-зъбен накрая/ гвоздей»

ШТЫХМУС спец, дълбокомер.ШУГА хцдр. ледена каша /в ре-ка/? дребни ледени парчета»

ШУГОСБРОС хадр. предпазителен ле до об ратуващ преливник - съоръжение.

ШУМОВКА спец, пяноогрибка.ШУНТОВЫЙ елх шунтов, пара-лелен» ~ ~

ШУРОВАТЬ подхвърлям /в нещо - напр»гориво в пещ/,бъркам /в нещо/.

ШУРУП 1»ж.п. тирфон./Винт с едър нарез за закрепване на релсата към траверсата/. 2.винт за дърво,бурма»

ШУРФ шурф•/Вертикален изкоп, подобен яа широк кладенец/.

ШУРФОВАНИЕ^спец» извършване на оондажни“*работи,

ШУСТ вид бургия,свредел.

- 199 -

Ж

ЩАВЕЛЕВЫЙ хим. оксален{съдър-жащ оксалова киселина»

ЩЕБЕНИСТЫЙ чакълест» ЩЕБЕНИТЬ ст^т. настилам /с трошляк””или чакъл/.

ЩЕБЕНКА вж. щебень» ЩЕБЕНОЧНЫЙ - балласт баласт-но легло.

ЩЕБЕНЬ или ЩЕБЕНКА ст^т. 1* трошляк,чукан чакъл. 2. с гурин,тухли /на парчета с размери от 5до 15 мм/. З.рохкава скала; - легкий трошляк от шупливи,лекй скали, сгурия.

ЩЕГОЛЬ ст^т. кръстовиденвъ-зел /за завързваневл въже около върлина, греда/.

ЩЕКА 1.страна./Плоска част или повърхност на нещо/. 2.челюст; -вала рамо на вал, - свода арх, челона свода /Страничните плоскос-ти на свода, арката/.

ЩЕКОВОЙ челюстен; -ая дробил-ка челюстна трошачка.

ЩЕКОЛДА 1.резе; сюрме. 2.за- пъналка. 3.езиче /за спира-не ,задържане/. 3.езиче на,брава*-. ■

кан,о пукнатини.с пролуки, с прорези.

ЩЕЛИСТЫЙ процепен,с пролуки, с луфт,с цепнатини.

ЩЕЛКА малка пукнатина,пролу-ка.

ЩЕЛКАТЬ 1.пъхвам,щракам«тра-кам,плющя. 2. троша.

ЩЕЛКНУТЬ вж. щелкать.ЩЕЛОК хим. луга;- едкий ал-кален разтвор.

ЩЕЛОЧЕНИЕ хим. алкализиране.

ЩЕЛОЧНОЗЕМЕЛЬНЫЙ хим.алка-лоземен.

ЩЕЛОЧНЫЙ хим.алкален,основен, м, м»ЩЕЛОЧНОСТЬ хим. алкалност.ЩЕЛОЧЬ хим. основа;алкална основа.“”

ЩЕЛЧОК 1.щракване,изщракване.ЩЕЛЬ пукнатина,цепнатина, пролука; процеп,прозорец; - смотровая к о н т ро л н о .ре-визионно прозорче. 2.тесен окоп.

ЩЕМИТЬ притиска,прискрипва, приклещва.

ЩЕПА или ЩЕПКА 1.треска,съч-ка. 2./дъби]»./ трески,съч-ки, подпалки. 3.дъсчица; - кровельная шинда /Дъсчица за покривен материал,по определени размери/.

ЩЕПАТЬ цепя,разцепвам на трески.

ЩЕПНОЙ дървен./Свързан с из-работване на дребни дърве-ни изделия/; -ая посуда дървени съдове.

ЩЕПОТКА или ЩВПОТЬ щипка{за-щипване./ Количеството,кое-то може да ое вземе от сип- лив материал с два пръста/.

ЩЕПЩРАЛКА спец, машина за бичене на"”тънки летви.

ШЕПЯНОЙ вж. щепной.ЩЕРБИНА нащърбено място. ЩЕТИНА четина.ЩЕТКА: - половая четка за дъски.

ЩЕЧКА умал.от щека; вж. щека. "■

ЩИПЕЦ арх. 1.триъгълната част от стена,неотделена с кор-низ ,заключена м/у билото на двускатен покрив и двете стрехи,наричана понякога неточно Фронтон. 2.декора-

э

«а 4^00 **

■ ЭБОНИТ ебШй*. .ЭВАКУАЦИЯ отстраняване,пре- . махваяе,опразване.

ЭВАПОРАТОР изпарителЭВАПОРОМЕТР. евапорометър

201а езрводв на нъиоаодие/.

ЙЙСТИЗЬ арх. ейстил. ЭКВАТОРИАЛ астр, экваториа-лен телескоп.

ЭКВИЦОКС асхр. равноденствие. ЭКВИМОЛЕКУЛЯРНЫЙфиз. рарно- молекулен. . ” **

ЭКЗОТЕРМИЧЕСКИЙ екзотермичен/Процес;протичащ с отделя-не яа топлина/.

ЭККЕР геод. екер; - зеркаль-ный ъглов екер, огледало.

ЭККДЕСПАСТЕРИЙарх. Страда за народнисъбранияв Ан-тична Гърция.

ЭКЛИМЕТР геод. еклиметър. ЭКЛИПТИКА астр, еклиптжка. ЭКОЛОГИЯ екология./Биологич-на диод..изучавана взаимо-отношенията на организмите и обкръжаващата среда/.

ЭКОНОМАЙЗЕР икономайзер; - водяной водоподгревател,- возл у н ны й въздухозатоп- лител.

ЭКРАН хидр. екран;предпази- тел./Водонепроницаеи слой» откъм мократа страна на насипна язов.отена/.

ЭКСГАУСТЕР въздухосмукачка; вентилатор за изсмукване

• на прах,стружки и т.н.ЭКСЕДРА арх. екоедра./1.Полу-

ЭКСЦЕНТРИСИТЕТ ексцентричност вбогатия античен дом/.

ЭКСКАВАТОР екскаватор,багер;- с грейфером грайферон б./със загребващи челюсти/;- С ЛОПаТОЙ ЛЪЖИЧКОВ б.

ЭКСКАВАЦИЯ екскавация;изко-паване с екскаватор.

ЭКСПЛИКАЦИЯ експяикация./Об- ясняване на энаци.данни,’ приложения към карти или

планове/; пояонятелнн надписи /на чертеж/.

ЭКСТЕНЗОМЕТР екстензометър. /Уред за точно измерване на удължението на материал при изпитване на опън/; вж. тен-

ЭКСТЕНСИВНЫЙ екстензивен; разпространен.разширен, разпръснат.

ЭКСТЕРЬЕР ^арх. екстериор. /Външен изглед.външност/.

ЭКСТРАГИРОВАТЬ екстрахирам, извличам,чрез разтваряне.

ЭКСТРАОРДИНАРНЫЙ извънреден, необикновен.

ЭКСТРАПСЙИРОВАНИЕ вж. экстра- поляциц.

ЭКСТРАПОЛЯЦИЯ мат. екстраполи-рано.

ЭКСТРУЗИВНЫЙ феол. екструзн- вен, вулкански.

ЭКСЦЕДРА арх. ексцедра;ниша. /Полукръгло вдълбаване в стона - напр. на тунел,га-лерия/.

ЭКСЦЕНТРИК маш. ексцентрик. /Машинна част: колело,диск, кривошип,чиято ос не съвпа-да с геометричния й център, а встрани и превръща кръго-вото движение в праволиней-но постъпателно-възвратно/.

ЭКСЦЕНТРИЧЕСКИЙ мат. ексцент-ричен; нямащ общ -център.

ниша. 2.Парадно помещение ------ ••■ ЭЛАСТИЧНЫЙ еластичен,гъвкав,

.пъргав.ЭЛЕВАТОР техн, елеватор./1. Гребач на"сипливи материа-ли. 2.зърнохранилище. 3.вди-гач/; - зерновой силоз; - карманный кофичков елеватор; - многоковшовой многокофйчков

ЭЛЕКТРИК електротехник.ЭЛЕКТРИЧКА ж.п. електрическа

202 -

железница.ЭЛЕКТРОВОЗ ж.п. електролоко-мотив. ”

ЭЛЕКТРОДОМКРАТ електроповди- гателен крик.

ЭЛЕКТРОДОМНА ел.виеока пещ; висока електропещ.

ЭЛЕКТРОДРЕЛЬ електродрелка, ел.ръчна бормашина.

ЭЛЕКТРОЕМКОСТЬ електрически капацитет*

ЭЛЕКТРОПАЙКА електроспойка.ЭЛЕКТРОПЕРЕДАЧА електропре- даване.

ЭЛЕКТРОПЕРФОРАТОР ел.проби-вен чук.

ЭЛЕКТРОПИЛА ел.трион..ЭЛЕКТРОПЛАВИЛЬНЫЙ електрото-

пилен.ЭЛЕКТРОПЛИТКА електрически котлон.

ЭЛЕКТРОПОЛОТЕР електрически подочиотач; ел.паркеточис- тачка.

ЭЛЕКТРОПРИВОД електрозадвиж- ване.

ЭЛЕКТРОПРОВОДКА електроинста-лация /на сграда/.

ЭЛЕКТРОПРОГРЕВ ел.зат опляне;- бетон ел.затопляне на бетона.

ЭЛЕКТРОПЫЛЕСОС ел.прахосму-качка.

• ЭЛЕКТРОРУБАНОК ел.дърводел-ско ренде /за грубо рендос-вана/ .

ЭЛЕКТРОСТАЛЬ електростомана. /Стомана получена в елект-ропещ/ .

ЭЛЕКТРОСТАНЦИЯ електрическа централа, електроцентрала.

ЭЛЕКТРОСЧЕТЧИК електромер.ЭЛЕКТРОТАЛЬ ел.макара.

• ЭЛЕКТРОГИТАН бързовар./Ел. уред за бързо възпиране на вода/.

ЭЛЕКТРОУСТАНОВКА електричес-ка уредба, инсталация..

ЭЛЕКГРОФУГАНОК ел.ренде /за фино рендосвано/.

ЭЛЕКТРОШПИЛЬ хаспел,ранжирно въже.

ЭЛЛИНГ сггрт. еленг./1.Съоръ-жение*"за издигане* или спу-скане на кораби по накло-нена плоскост или място, където се строи кораб. 2. място за пазене на въздухо-плавателни съдове/.

ЭЛЛИПС ма^. елипа.ЭЛЛИПСОИДАЛЬНЫЙ или ЭЛЛИПТИ-ЧЕСКИЙ елипсовиден.

ЭЛОНГАЦИЯ елонгация./Ь.астр. Видимото ъглово разстояние на една планета от Слънце-то. 2.Отдалечаване/.

ЭЛЮВИЙ хеол. елувий.ЭМАЛЬ емайл; ~ Фарфоровая порцеланов емайл.

ЭМИССАРИЙ арх._остар. тунел за регулиране нивото на водата в басейни,езера и др. водохранилища.

ЭМП0Ш арх. емпора./Открита към главния неф галерия над входната страна или нар страничните нефи на големи антични черкви/.

ЭМУЛЬГАТОР емулгатор./В-во, което се добавя в малко ко-личество към емулсия. 2. Апарат за приготвяне на емулсии/.

ЭНДОТЕРМИЧЕСКИЙ ендотермичен; ' придружен с поглъщане на топлина.

ЭНЕРГОПЕРЕДАЧА енергопрена- сяне.

ЭНКАРПА арх. енкарпа./Орна-мент във“фриза във вид на

203гирлянда/. средства/.

ЭНСОНИТ ст^т* енсонит./Топло-изолационни облицовъчни плочи от напластен картон/..

ЭНТАЗ/С/ИС арх. ентаза./Сла- бо издуване~на колона към средата й/.

ЭОЛОВЫЙ _геол. еолов,еолитен.ЭПИСТИЛЬ арх.«греда в/у ко-лони; архйтрав.

ЭПЮРА диаграма,схема;отразя-ване проекцията на фигура в/у плоскост.

ЭРГАСТЕРИЙ арх. занаятчий-ски работилници в антична Гърция.

ЭРЗАЦ ерзац; непълноценен заместител.

ЭСТАМП отпечатък с гравюри.ОСТРИХ острих./Видгипс/7

ЭСТУАРИЙ фуниеобразно разши-рение на устие на река,вли веща се в море, океан.

ЭТАЛОН эталон./Образцова мяр ка/.

ЭТЕГНИТ ,СТ]ЭТ. етернит./Смес от асбест с цимент/.

ЭФЕМЕРОИДЫ многогодишни рас-тения.

ЭФЕМЕРЫ едногодишни,кратко-трайни растения.

ЭФИР етер.ЭФИРНЫЙ етерен, естерен.

ЭРЛИФИГ въздушна помпа;пмев- ‘ матичен подемник./Водопо- демник,който изкачва вода, нефтей др.от сондажната дупка посредством сгъстен въздух/.

ЭРКЕР арх. еркерТ/Издадена извън основата част на сграда,за увеличаване на площта/; закрит балкон.

ЭРОДИРОВАННЫЙ ерозивен. ЭРУПТИВНЫЙ геол• изригнат» еруптивен?

ЭРУПЦИЯ геол. ерупция,изриг ване /на~вулкан/.

ЭСКАРП ескарп./Вид ров{про-тивотанково препятствие/.

ЭФУ30Р направляващо колело/при водни турбини/.

ЭФФЕКТ ефект,резултат; произ-водителност на една сила.

ЭФФЕКТИВНОСТЬ ефикасност,ре-зултатност.

ЭФФУЗИВНЫЙ ефузивен,разливан; образуван чрез разливане.

ЭХИН .арх. ехин./Част от капи- тела^ на колона,кръгла в план, с изпъкнал криволинеен про-фил/ .

ЭХОЛОТ ехолот./Уред за опреде-ляне дълбочината на водо-еми/ .

ЮЭСКИЗ скица^наброска от ръка.ЭСКИЗНЫЙ скицен.9КСПЛАНАДА арх. експланада.

/1.Много широка централна улица с алеи. 2.Площад пред монументална сграда/.

ЭСТАКАДА естакада;рампа{по-диум, платформа /с лека гредова конструкция за пре-минаване или придвижване по нея на превозни и др.

ЮВЕЛИРНЫЙ 1.златарски,бижу- терски,ювелирен. ’2.фин,тъ-нък, изкусен{фино озработен.

ШАНИН южняк.ЮЗ ж.п. повлачане,тътрузене/на^колоос/•

ЮЗОМ с влачене,с тъттрузене; влачейки.

ШГА ученик-матрос.

- 204 -

ЮННАТ /съкр. от юный натура- лист/ млал натуралист.

ЮР дазг. 1.на открито,възвише-но място; на течение. 2. на видно,всички да видят,на кръстопът.

ЮРКИЙ пъргав,бърз,подвижен, жив,ловък.

ЮРТА чергарско жилище,кръгла палатка; конусовидно жилище.

ЮСТИРНЫЙ контролен. ЮСТИРОВАЛЬНЫЙ контролен,про-верочен, калибровъчен.

ЮСТИРОВАННЫЙ докаран точно по мярка; сверен; правилно нагласен,центруван,регули-ран.

ЮСТИРОВАТЬ нагласявам,регули- рам,юстирам.

ЮСТИРОВКА юстиране,нагласява-на, регулиране.

ЮТИТЬСЯ 1.гуша се,приютявам се,подслонявам се,спотай-вам се.

ЮФТЬ ю$т /юфтена кожа/. ЮФТЕВЫЙ или ЮФТЯНОЙ юфтен, направен от юфтена кожа.

Я

ЯГОДА зърновиден плод: ягода, малина и др.

ЯД отрова,ЯДЕРНЫЙядрен.ЯДОВИТЫЙ отровен.ЯДРО ядка.ядро,зърно; сърце-вина.

ЯЗЫЧОК спец, езиче.ЯКОРЬ 1.котва. 2.скоба. 3. механизъм,който регулира движението.

Я1 /ЯЛИК/ или ЯЛБОТ гемия, ладия, лодка.

ЯМА яма,трап,изкоп,шахта;- смотровая контролна шахта /яма/ .. '•

ЯНТАРНЫЙ кехлибарен.ЯР стръмен бряг,дълбок овраг.ЯРД ярд /Англ.мярка за дължи-на/.

ЯРЛЫК надпис, етикетче,ЯРЛЫЧОК етикетче.ЯРМАРКА панаир.ЯРМО ярем, хомот.ЯРОВОЙ пролете, засят през пролетта.

ЯРУНОК дъ^в. ъгълник.ЯРУС 1.ред, редица,кат /за предмети един над друг/. 2. вътрешен етаж, балкон /в театър/. 3.рафт,полица, 4. геол. пласт. .

ЯРУСНЫЙ на редове,на катове, на етажи.

ЯРЬ-МЕДЯНКА зелена боя /от меден окис/.

ЯЧЕИСТЫЙ шуплест, едропорест.ЯЧЕЙКА 1.шупла;клетка;килий-на; дупчица.

ЯШМА минед. яспис.ЯШМОВЫЙ от ясписЯЩИК сандък ;ду/ия; чекмедже; щайга: мерен оан-дък,обемен дозатор; - шпала край на траверсата /извън релсите/; - творильннй сан-дък за гасене на вар.

ЯЩИЧНЫЙ сандъков, сандъчен.

Печатни коли 13.25Издателски коли 15.77Тираж 1 000

Формат 1/16 от 71/100Поръчка № 291/1973 г.

Цена 1.3 Г лв.

Полиграфическа база при Висшия инженерно-строителен институт — София

Цена 1.31 лв.