1. Природогеографски и ресурсен потенциал 1.1 Природни условия и ресурси

Община Самоков заема площ от 1209,9 кв. км. Тя е най-голямата на територията не само на област София, а и на цяла Западна България (като изключим Столичната община).

На север общината граничи със Столична община, на изток с общините Ихтиман, Костенец и Долна баня, на юг с Якоруда, Белица и Рила, и на запад със Сапарева баня, Дупница, Радомир и Перник.

Орографски общината южно е ограничена от най-високата планина на Балканския полуостров – Рила, отворена е в посока север към София, изток към Ихтиман и Костенец, и западно към Дупница.

Релеф Релефът на територията на общината се определя като котловинен, планински и високопланински.

Котловинният релеф е представен от Самоковската котловина, която е затворена със средна надморска височина 950 м. Котловинното дъно в западната част е равно с характер на поле, а в източната се срещат и вътрешнокотловинни възвишения. Котловината се състои от две части: западна – Палакарийска, и източна – Искърска част. Тук са разположени по-голяма част от населените места, обработваемата земя, техническата инфраструктура.

Около 80% от територията на общината е с планински и високопланински релеф и предоставя изключителна възможност за развитие на отдиха и туризма. Релефът влияе върху развитието на туризма чрез надморската височина, формите на релефа, експозицията на склоновете и красивите земеповърхни форми. Планинският природно-териториален комплекс е привлекателен за туристите, както през лятото, така и през зимата. Той предразполага наличието на средноевропейски гори и възможности за развитие на горско стопанство. Едновременно с това релефът заедно с големите надморски височини са причина за сериозни ограничения за интензивно развитие на селско стопанство.

Планинският релеф заема земите във височинния пояс до 1600 м. н. в. Това са южните склонове на Витоша и Плана планина, източните склонове на Верила, Шипочанския рид, западните склонове на рида Шумнатица и подножието на Северна Рила. С изключение на склоновете на Северна Рила релефът в този пояс се отличава с преобладаване на полегати склонове, заоблени била и върхове. Тази част от територията освен за отдих и туризъм е подходяща за развитие на пасищно животновъдство. Високопланинският релеф заема земи с надморска височина над 1600 м., разположени в южната част на територията – високите части на Мусаленския, Скакавишкия и Мальовишкия дялове на Рила планина. Тук се издига и най-високият връх на Балканския полуостров – връх Мусала (2925 м.). Релефът е с типичен алпийски характер, доминиращи форми тук са острите нарязани била и върхове, сипей, каменни блокажи и циркуси. Височинният пояс от 1600 до 2000 м. е богат с водни ресурси, ценна иглолистна растителност и висококачествени пасища. Поясът над 2000 м. поради суровите климатични условия има ограничено стопанско значение, но с неповторимите си форми на релефа има определено естетическо въздействие и представлява естествена база за развитие на високопланинския туризъм. Не случайно е общоприето, че тази част на Рила е с най-високи рекреационни качества.

Полезни изкопаеми Територията на общината е бедна на полезни изкопаеми. Установени са полиметални орудявания в района на с.Ковачевци, които нямат промишлена стойност и на медни орудявания в района на с.Долни Окол, които са с неизяснени перспективи.

Необходими са допълнителни геоложки проучвания, които ще изяснят тяхната промишлена стойност.

От нерудните полезни изкопаеми са установени находища на фелдшпат и пегматити в района северозападно от с.Райово, които също са с неизяснена перспектива. Проучено е находище “Рельово” на керамични глини. Суровината се характеризира с високо качество и запаси. На тази база се предвижда неговата експлоатация и изграждането на завод.

Горивните полезни изкопаеми са представени от лигнитни въглища и нефтошисти. Лигнитните въглища на Рило-Доспейския въглищен басейн засега не се експлоатират. Запасите им възлизат на около 101 хил. тона. Не се експлоатират и лигнитните въглища на Самоковския въглищен басейн. Балансовите запаси възлизат на около 31960 хил. тона. Дълбочината на залягане е от 30 до 70 м.

Нефтошистите представляват предимно глинести до глинесто-карбонатни или алевритови скали, съдържащи ограничено органично вещество. Разкрити са в Рило-Доспейския въглищен басейн, с предполагаеми запаси около 150 млн. тона.

Климат Голямата и сложна морфология на релефа, голямата разлика в надморската височина (от 850 м. при р.Искър северно от с.Злокучене до 2925 м. – вр.Мусала предопределя на територията на общината да се наблюдават два вида климат – умереноконтинентален и планински. Умереноконтиненталният е характерен за териториите под 1000 м. н. в., които са главно в Самоковската котловина.

Планинският климат обхваща земите с надморска височина около и над 1000 м., които са преобладаващи на територията на общината.

Топлинният режим в значителна степен се определя от продължителността на слънчевото греене. В ниските части с по-малка облачност слънчевото греене е по продължително. За Самоков слънчевото греене има добре изразен годишен ход с максимум през юли-август и минимум декември-януари.

Характерните белези на климата в общината са топло лято и студена зима, голяма годишна амплитуда на температурата на въздуха.

Средните януарски температури са между -2,6оС за най-ниските части на Палакарията и -10,9оС на връх “Мусала”, а през в. юли – съответно между 18,5ºС и 5,0ºС. Средната годишна температура на въздуха в Самоков е 7,5°С.

Рилският масив притежава някои особени климатични белези. По средната годишна температура (-3,0оС) връх “Мусала” е най-студеното място в България. В района на Мусаленския масив често се наблюдават температурни инверсии, най-чести при антициклонално състояние на атмосферата, при ясно и тихо време. Особено интензивни са те през студеното полугодие във вертикалния профил между Боровец и Ситняково, което се отразява и на средните температури на тези два пункта. Тези инверсии са мощни и трайни в орографски добре затворената Самоковска котловина, довеждат до много ниски температури през зимата и се разпространяват и в подножието над Боровец. Така курортът Боровец изпитва и някои от неблагоприятните въздействия на тези котловинни понижения.

Различията в надморската височина и експозицията на склоновете оказват силно влияние върху разпределението на валежите. Те са с ясно изразен пролетно-летен максимум и зимен минимум. Средният годишен валеж на територията на общината е значително по-висок от този за страната (в Самоков той е 667 мм, в Боровец 929 мм, в Ситняково 977 мм, а на вр.Мусала 1193 мм.).

Интересно е, че минимумът на валежите в Боровец е февруари, а максимумът е през май и юни, докато на вр.Мусала има по-големи зимни, отколкото летни валежи. Устойчива снежна покривка се образува всяка зима, като средната продължителност за общината е над 150 дни, за Боровец е 161 дни, за Ситняково - над 180 дни, а на връх “Мусала” - над 250 дни. Това е важен фактор за зимните спортове и туризма.

За високопланинския пояс на Рила особено характерни са бурните ветрове (24-25 м/сек). Най-силните ветрове са югозападните, но преобладаващите ветрове са предимно северозападните и североизточните. За останалите територии преобладаващи са западните ветрове. През лятото по склоновете на Рила духат и местните ветрове долнякът и горнякът, които имат голямо биоклиматично значение. Фьонът духа главно през зимата и пролетта и има особено силен ефект по северните склонове на планината, където предизвиква бързо разстопяване на снежната покривка.

Почви Разнообразието на релефа, климата, растителността и основната скала обуславят сравнително голямата пъстрота на почвените типове на територията на общината.

Алувиално-ливадните почви са разпространени главно в Самоковската котловина по долината на р. Палакария и р.Искър. Подходящи са за отглеждане на разнообразни земеделски култури, но поради голямата надморска височина изборът на отглежданите култури е ограничен.

В района на Говедарската котловина, Лакатишка Рила и Източните склонове на Верила са разпространени излужени канелени горски почви. По-голямата част от този почвен тип са в територията на горския фонд, добре са залесени и там ерозионните процеси са незначителни. Ограничената земеделска площ с излужени канелени горски почви е подходяща за отглеждане главно на картофи, лен, хмел, тревни фуражни култури и някои овощни видове.

Кафявите горски почви са разположени между 700 и 1800 м. н. в., по високите склонове на Рила, Витоша, Плана и Шипочанския рид. Те са най-разпространения почвен тип на територията на горския фонд. Подходящи са и за отглеждане на картофи, ръж, едногодишни фуражни култури, естествени ливади.

Планинско-ливадните почви са разпространени предимно в северната и южна част от територията на общината, заемат главно високите части на Витоша и Рила с надморска височина над 1800-2000 м. Тези почви са с високо потенциално плодородие, но поради суровия климат са подходящи само за развитие на пасищно животновъдство.

Ерозия Преобладаващият разчленен планински характер на терена, геолого-петрографския строеж, усилената паша в миналото и други комплексно действащи фактори са създали на различни места от територията на общината условия за развитие на ерозионни процеси с различна интензивност. Най-опасни в ерозионно отношение са водосборите на Марица, Ибър, Бели и Леви Искър, където по стръмните урвести склонове има оголени до основната скала места, които представляват сипеи и грохоти. Единствената мярка за опазване на почвата е забраната в тези територии на каквито и да е мероприятия и паша, тъй като дървесната, храстовата и тревната растителност има съществена защитна противоерозионна роля. На отделни места в резултат на унищожената на стръмните склонове дървесна растителност площите са ерозирани. Чрез извършените залесявания досега голяма част от площната и струйчеста ерозия в тези терени е овладяна. Действуващата ерозия се разпростира едва на около 270 ха площ.

Водни ресурси

Орографията и климатичните условия обуславят водното богатство на Рила. Тя е една от най-богатите на водни ресурси в страната. Режимът на рилските реки е в пряка зависимост от надморската височина. Над 2050 м н. в. са съсредоточени половината от водните ресурси.

Хидроложката мрежа на територията на община Самоков е представена основно от басейните на реките Искър и Марица в горните им течения. Река Искър извира от централния дял на Рила, където събира бистрите и буйни води на реките Бели, Леви и Черни Искър, протича през Самоковското поле и приема водите още на р.Боровецка Бистрица, която води началото си от Мусаленските езера и на Витошкия приток р.Палакария.

Река Марица води началото си от Мусаленските езера, протича през красива долина и излиза от територията на общината при с.Марица.

Реките Искър и Марица се характеризират със снежно-дъждовен режим. Те се отличават с високи води през късна пролет и ранно лято и ниски води през есента и зимата.

Водно богатство на територията на общината са Рилските езера, повече от 40 на брой, пръснати по високите части на Рила. По-известни са Маричините, Мусаленските, Мальовишките и Урдините езера.

Несравнимо е богатството на качествени питейни води. За водоснабдяване се използват водите на рилските реки и езера. В долината на р.Бели Искър е построен най-големия рилски язовир “Бели Искър”, чрез който се снабдява с вода гр.София. Водите на язовира се използват и за производство на ел. енергия. На територията на общината е известно термоминералното находище “Белчин бани”, което е от типа “Азотни терми”. Дебитът на минералния извор е 8 л/сек, с температура 37оС. Водата е слабо минерализирана - 0,888 г/л, сулфатно-хидрокарбонатно-натриева и флуорна, безцветна и без миризма. Има приятен вкус. Каптирана е през 1932 г., използва се за лечение чрез пиене и минерални бани. Подходяща е за лечение на опорно-двигателния апарат, хронични възпалителни процеси, заболявания на периферната нервна система, при гинекологични заболявания и др. При с.Ярлово са установени проявления на субтермални води. Вероятно перспективни участъци за търсене на термоминерални води са в долината на р.Палакария и Самоковското поле. Флора и фауна На територията на общината като естествено растящи дървесни видове са разпространени бял бор, черен бор, смърч, ела, бяла мура, клек, бук, зимен дъб, габър, цер, елша, върба, трепетлика, офика, шестил, дива череша, явор, благун и други. Чрез залесяване са създадени култури от бял бор, смърч и по-ограничено от ела, черен бор, лиственица, дуглазка, червен дъб и др. В състава на растителните формации участват и следните храстови, полухрастови и тревни видове: хвойна, глог, шипка, леска,червен бъз, малина, ягода, черна и червена боровинка, връшняк, птиче грозде, лазаркиня, папрат, беладона, коприва, заешки киселец, валезиева власатка, планинска власатка, халерова власатка, светлика, лечебна медуница, чашкодрян, зъбник, картъл, алпийска ливадина, алпийска роза, петниста тинтява, извита острица, гъжва, скална полевица, триделнолистна дзука, жерардиева класица и др. Растенията рилска иглика, божествена иглика, павловско шепиче, янкиев лопен, рилско подрумниче, българско омайниче и давидово винче се срещат единствено в Рила планина и никъде другаде по света. Специфичният характер на растителния свят дават видове с ограничено разпространение, от които интересни са българските ендемити (рилски равен) и балканските ендемити (румелийска жълтуга). Защитените растения, вписани в Червена

книга – в категориите “редки” и “застрашени от изчезване” са жълт планински крем (самодивско лале), оливиеров минзухар, златиста кандилка, планинска тинтява и др. Екологичните условия за развитието и разпространението на животните в района на общината са твърде разнообразни. Въпреки сравнително малката му площ в него съществува богат и своеобразен животински свят. В най-ниските части на общината, поради по-голямата урбанизация са останали дребни бозайници - обикновена къртица, таралеж, обикновена полевка, рядко се срещат лисица, невестулка и др. От птиците се срещат сврака, врабче, синигер, кос, горска зидарка и др. В горския пояс на Рила се срещат различни видове животни, характерни за северноевропейските иглолистни гори и Сибирската тайга. От бозайниците са разпространени кафявата мечка, горската полевка, лисица, невестулка, черен пор, пъстър пор, златка, катерицата. От птиците често се среща глухарът, лещарка, пернатоногата кукумявка, трипръстият кълвач, кръсточовка. В преходната част между алпийският и планинско-горския пояс в хвойновите храсталаци най-често се срещат мечки, глигани, сърни, а понякога и елени. От дребните бозайници твърде характерна е подземната полевка. Твърде многоброен е птичия свят – водна бъбрица, балканска чучулига, даже и глухари. В субалпийската тревна растителност се саморазвъждат множество насекоми. Алпийският пояс на територията се характеризира с наличието на разнообразни скални обитания, съчетани с алпийски ливади. Тези екологични условия са благоприятни за много видове студенолюбиви високопланински животни. Oт бозайниците често се срещат подземната полевка, а от птиците – сивогушата завирушка и алпийската чучулига. От влечугите характерно земноводно животно е планинската жаба. От групата на безгръбначните животни са разпространени пеперуди, боровия копринопред и буковото пауново око. Част от защитените животни в алпийския район са: насекоми – червена горска мравка, бръмбар носорог, алпийска розалия; от земноводните – дъждовник, обикновен тритон, дългокрака горска жаба, жаба дървеница; от влечугите – слепок, смок-мишкар; от птиците – всички с изключение на някои водоплаващи и вранови; от бозайниците – таралеж, обикновена кафявозъбка, мечка, невестулка, пъстър пор и вълк. От влечугите за алпийския пояс най-характерни са: усойницата и живородният гущер. Характерно земноводно е алпийския тритон, който е сред видовете в Червената книга. Обитават и много пеперуди и правокрили насекоми – късопипалните скакалци. Най-високите части на Рила (над 2600 м.н.в.) се характеризират със сурови климатични условия, при които живеят студенолюбиви видове животни от арктичен и бореален произход. От бозайниците е много често срещана снежната полевка. Стадата от дива коза (единствената планинска антилопа в цяла Европа), са с най-голяма многочисленост в страната. За този пояс характерни птици са: брадатият лешояд (който отдавна не е наблюдаван), скалния орел, планинската пъстра завирушка, скалолазката, белогърдият бързолет, скалната лястовица и др. От безгръбначните видове животни широко разпространение имат пеперудите и твърдокрилите насекоми – бръмбарите бегачи.

1.2 Поземлени ресурси Важна предпоставка за развитието на селското и горското стопанство, селищната мрежа, туризъм и рекреация, техническата инфраструктура, са поземлените ресурси. Общата площ на територията на община Самоков е 1209859 дка1, което представлява 17,1% от територията на Софийска област. Фиг.1

Земеделските територии заемат общо 495342 дка (41,0% от площта на общината при средно за страната 58,7%). Потенциалите на земеделските земи на община Самоков следва да бъдат оценявани като предпоставка за очертаващите се приоритети в нейното развитие. Един от тях е свързан с формирането на модерен аграрен сектор. Обработваемата земя в земеделските територии2 е с обща площ 251823 дка. Най-голям дял заемат нивите – 153911 дка (61,1% от обработваемите земи). Трайните насаждения заемат 3707 дка площ (1,5%), ливадите – 93136 дка (37,0%) и други обработваеми земи – 1069 дка (0,4%). Много висок е делът на обработваемите земи, които са изоставени и с години не се обработват (78,2% през 2004 г.). Изградени са 12181 дка поливни площи за гравитачно напояване от държавни водоизточници, в т.ч. 3100 дка от язовири и 9081 дка от реки. Всички поливни площи се отчитат като годни за напояване, но ефективно използвани са само 6462 дка. Земите по § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи са с обща площ 653 дка, разположени в землищата на гр.Самоков и на селата Белчин, Долни Окол и Ново село.

1 Източник: Агенция по кадастъра към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, “Баланс на територията на община Самоков по землища към 31.12.2000 година” 2 Общата площ на обработваемата земя във всички видове територии на общината е 254892 дка. На човек от населението се падат по 6,2 дка обработваема земя, който показател е близък до средния за страната – 6,3 дка/ч и за Софийска област 7,0 дка/ч, и значително по-висок от средния за Югозападния район за планиране – 2,5 дка/ч. Диференциацията на показателя само за земеделските територии в отделните землища на населените места варира в твърде широки граници, като достига и екстремни стойности. Докато в землището на гр.Самоков се падат по 0,4 дка/ч обработваема земя, на с. Маджаре – 3,3 дка/ч и т.н., то в землището на с. Ярлово показателят достига стойност 47,7 дка/ч, а на с. Поповяне – 56,5 дка/ч.

Разпределение на площта на община Самоков по видове територии

0,6%

0,5%

0,0%

55,5%

2,4%

41,0%

Земеделски територии /495342 дка/ Горски територии /671315 дка/Насел. места и други урбаниз. територии /29569 дка/ Водни течения и водни площи /6984 дка/Територии за добив на полезни изкопаеми /162 дка/ Територии за транспорт и инфраструктура /6487 дка/

Мерите и пасищата заемат площ от 155900 дка, а високопланинските пасища – 61352 дка. Заедно с обработваемата земя те формират т.н. стопанисвана земя – общо 469075 дка, или 38,8% от територията на общината. Площите на пасищата и естествените ливади, условно наречени “тревни площи” са сериозен ресурс за развитието на говедовъдството и овцевъдството. Площта им заема 310388 дка, или 25,7% от територията на общината. Те са източник за получаване на висококачествен тревен фураж за животните. В последните години голяма част от ливадите и пасищата са изоставени и постепенно се превръщат в пустеещи и обрасли с храстовидна растителност територии. Никой не се грижи за тяхното рационално стопанисване и използване. Горските територии включват площта на Държавния горски фонд и заемат 671315 дка (55,5% при средно за страната 33,6%). Залесената част от горските територии, заедно с горите, създадени върху земеделски земи, е 661869 дка, или 54,7% от територията на общината. Този процент определя т.н. “лесистост на територията”, значително по-висока от средната за страната – 31,7%. Населените места и другите урбанизирани територии заемат 29569 дка площ (2,4% при средно за страната 5,0%). От тях 22055 дка са в селищните територии на населените места, 1638 дка са курортни комплекси, 316 дка вилни зони, 1656 дка промишлени и складови зони, 2614 дка застроени терени извън регулация и 1290 дка гробища и извънселищни паркове. Водните течения и водни площи са с относителен дял 0,6% (при средно за страната 1,8%), с площ 6984 дка. Териториите за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци са с най-малка площ - 162 дка (0,01% при средно за страната 0,3%). Площта на териториите за техническа инфраструктура е 6487 дка (0,5% при средно за страната 0,6%). Вследствие на възстановяването на собствеността върху земеделските земи в изпълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), и на възстановяване на собствеността по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) на територията на общината са установени следните видове собственост: Частна собственост са 217364 дка, или 18,0% от общата територия на общината, в т.ч. 169234 дка земеделски земи, 45245 дка гори, 2748 дка имоти в населените места и 48 дка водни площи. Държавна собственост са 613042 дка (50,6% от територията на общината). Това са земите на Държавния горски фонд; Държавния поземлен фонд; част от територията на населените места и териториите за добив на полезни изкопаеми; преобладаващата част от териториите на водните течения и водните площи; републиканската пътна мрежа, и др. Общинска е собствеността върху 241556 дка земя – 241556 дка общински поземлен фонд, включващ ниви, трайни насаждения, мерите и пасищата, както и полските пътища и прокари, 63636 дка гори, част от населените места, язовири, общинската пътна мрежа и др. На религиозни организации е собствеността върху 313 дка земеделски земи, 765 дка гори и 425 дка имоти в населените места. В групата “друга собственост” – 136393 дка, са включени земеделски земи, горски територии и преобладаващата част от населените места и другите урбанизирани територии. Една от възможностите за провеждане на целенасочена политика от общината е рационалното използване на земеделските земи, чиято собственост не е възстановена по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), и съгласно този закон те се стопанисват и управляват от общината. След изтичането на 10-годишен срок от влизането в сила на плановете за земеразделяне тези земи стават общинска собственост.

Разпределението на поземлените ресурси по видове територии и вид собственост общо за общината е дадено в таблица № 1 и фиг.1, а разпределението по видове територии според предназначението им и по землища - в таблица № 2. Изводи от анализа

• Общината е с благоприятен климат и красива природа с богати ресурси

• Значително по-висок от средния за страната дял на горите на територията на общината

• Територията на общината е с богати водни ресурси, в т.ч. водноенергийни

• Наличие на минерални извори

• Наличие на голям брой и големи по площ защитени територии

• Наличие на защитени видове от флората и фауната

• Съхранена чистота на въздуха, водите и почвите

• Общината е бедна на полезни изкопаеми

• Двойно по-нисък относителен дял на обработваема земя от средното за страната, което

ограничава развитието на интензивно земеделие

• Тревожно висок дял на изоставените и неизползвани с години обработваеми земи

• Поради планинския и полупланински характер на релефа на територията на общината

земеделските земи са раздробени на многобройни маломерни участъци, непригодни за

механизирана обработка. Традиционната структура на земеползването е допълнително

нарушена след реституцията на земята

• Нисък дял на изградените поливни площи (около 5% от обработваемите земи),

амортизирани и частично разрушени напоителни мрежи и съоръжения

• Ограничени физически, технически и финансови възможности на частните стопани за

стопанисване на земеделските земи

• Ниско ниво на борбата с плевелите, неприятелите и болестите по земеделските

култури, липса на препарати и достатъчно количество торове за земеделските земи,

недостатъчно средства за закупуването им

• Липсва мотивация и икономически интерес за сдружаване на отделните собственици за

създаване на по-големи масиви земеделски земи, в които да се прилагат модерни

методи на земеползване

• Подобряването на структурата на земеползване чрез земеустройствени и комасационни

проекти в землищата, заедно с пазара на земята ще създаде възможност за уедрено

земеделие

• Необходимо е напоителната система от канали и съоръжения да бъде пригодена за по-

малките стопанства на частните собственици

2. Демографско развитие и човешки ресурси

2.1 Анализ на демографското развитие на общината

Населението на община Самоков през 2003г. наброява 40525 ч.1 – 15,3% от населението на областта.

Демографското развитие на общината преминава през няколко периода: до средата на 50-те години на 20 век населението непрекъснато нараства (фиг. 1); през периода 1957-1975 г се наблюдава колебливост в динамикат.; през периода 1976-2001 г. населението намалява с постепенно нарастващ интензитет. Намалението на броя на населението продължава и през последните години от 2001-2003 г. В сравнение с 1998 г. населението в 2003г. е намаляло с 1,4 хил.ч. Фиг. 1

Центърът на общината – град Самоков е с тенденция на нарастване на населението до 1992 г., дължаща се на положително естествено възпроизводство и положителен механичен прираст. През последното десетилетие населението на града запазва числеността си почти постоянна с неголеми колебания в границите 26 - 27 хил.ч. През 2003 г. то е 26836 ч.

Селското население намалява непрекъснато още от средата на 40-те години на миналия век, като за периода 1946-2001 г. то е намаляло над 2 пъти. Намалението на селското население е характерно за всички села от общината. (табл. No.2). Темповете на намаление не са високи и се формират главно от отрицателно естествено възпроизводство и нарушената възрастова структура, а за изминалите периоди – и от висок отрицателен механичен прираст. Измененията в броя на населението на общината са свързани и с промени в неговата възрастова структура. Наблюдава се застаряване на населението откъм основата на възрастовата пирамида - броят и делът на лицата под 15 г. постепенно намалява (табл. No 3). Увеличава се броят и делът на лицата в трудоспособна възраст, намалява делът на над трудоспособното население в резултат на законодателните промени във възрастовите граници на трудоспособната възраст след 2000 г. (фиг. 2). Характерно за възрастовата структура на градското население е високият трудов потенциал (63,3% - 17,3 хил.ч. от

1 Данни на НСИ

Динамика на населението на община Самоков

0

20

40

60

1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001

години на преброяване

хил.души

Община Самоков Град Самоков Села - общо

населението е в трудоспособна възраст). При селското население делът на старите хора е по-висок от този на населението в трудоспособна възраст. Очертават се три групи села: - с възрастова структура близка до тази на общината, но с по-висок дял на старите хора -

8 села, част от които са разположени в близост до град Самоков – (Широки дол, Продановци, Драгушиново, Доспей, Говедарци, Радуил, Марица, Клисура). Делът на населението до 15 г. в тези села е 10-20%, на контингентите от 15 до 65 г. – 55-65%, на населението на 65 и повече години – 20-30%. Фиг. 2

- с възрастова структура, характеризираща се с нисък дял на младите хора (8-10%) и висок дял на възрастното население на 65 и повече години (около 30%) - 4 села (Маджаре, Мала църква, Бели Искър и Райово).

- с влошена възрастова структура – останалите 15 села. В тези населени места делът на старите хора е много висок, като в някои населени места е над 50% от населението им (Шипочане, Рельово, Поповяне, Горни Окол, Долни Окол), а младите генерации и трудоспособните контингенти са с нисък дял. Естественото движение е един от основните компоненти, оказващи влияние

на динамиката на населението и неговата структура по възраст. През 2003 г. в община Самоков са родени 345 деца. За последните години броят на родените варира в диапазона 350-450 деца. Коефициентът на раждаемост (живородени деца на 1000 ч. от населението) през 2003 г. е 8,5‰ (табл. No.8, 8.1). Смъртността като един от основните елементи, формиращи естествения прираст е значително по-висока от раждаемостта. През 2003 г. в общината са умрели 720 ч. или 17,6 на 1000 ч. от населението. В сравнение с предходните години не се наблюдават големи изменения в общата смъртност на населението. Застаряването на селското население оказва влияние на по-високото ниво на общата смъртност. Детската смъртност в общ.Самоков през 2003 г. е 14,5‰ – по-висока от средната за

областта (13,5‰) и страната (12,3‰).

Структура на населението по основни възрастови групи - 2002 г.

0 5 10 15 20 25

Над трудоспособна възраст

Под трудоспособна възраст

Над трудоспособна възраст

Под трудоспособна възраст

Над трудоспособна възраст

Под трудоспособна възраст

Възрастови групи

хил.души

Община Самоков

Град Самоков

Села - общо

Естественият прираст зависи от равнищата на раждаемостта и смъртността. По-големият брой на умиранията, отколкото на ражданията предопределя отрицателният естествен прираст на населението на общината (-9,1‰ – 2003 г.), който е с по-висока отрицателна стойност в сравнение с този на областта (-8,6‰) и страната (-5,7‰). През последните години естественият прираст бележи тенденция на постепенно слабо нарастване на отрицателните стойности (фиг. 3). В град Самоков естественият прираст е близък до “нулев”. За периода той постепенно преминава от положителен в отрицателен (до 2001 г. е положителен, макар и минимален, а през 2002-2003 г. - отрицателен). За 2003 г. стойността му е –1,4‰. В селата на общината прирастът е –24,3‰ (средно за селата в областта и страната съответно –14,9‰ и –12,2‰), формиран от високата смъртност и ниската раждаемост.

През 2003 г. в общината са осъществени 645 заселвания и 930 изселвания. Механичният прираст е отрицателен (-305 ч.) (табл. No.5). В сравнение с предходни години механичното движение на населението на общината не се изменя съществено. Интензивността на миграцията е по-ниска от средните стойности на показателя за областта. Нето-миграцията е с отрицателно салдо за град Самоков и положително – за селата.

Важна качествена характеристика на населението е образователното му равнище. Структурата на населението по образование се наблюдава при преброяванията. Периодът между последните две преброявания (1992-2001 г.) е характерен с тенденция на абсолютно и относително нарастване на високообразованите лица, отнасяща се и за трите съставящи групата компоненти (висше, висше специалист и средно образование) Тенденцията е най-ясно изразена при населението с висше и средно образование. Преобладаващата част от лицата с високо образование са в центъра на общината – гр. Самоков, който традиционно е един от градовете в страната с високо образователно равнище на населението. В селата на общината най-голям е делът на населението с основно образование.. В селата най-голям е делът на населението с основно образование. Увеличение бележи броят (с над 500 ч.) и делът (от 1,9 на 3,3%) на неграмотните лица (табл. No.4, 4,1).

Фиг. 4

Естествен прираст на населението

-30,0

-20,0

-10,0

0,0

10,0

20,0

30,0

40,0

Раждаемост

Смъртност

Естествен прираст

Раждаемост

Смъртност

Естествен прираст

Раждаемост

Смъртност

Естествен прираст

на 1

000 ч.

от населението

2000

2001

2002

2003

гр.Самоков Села - общообщ.Самоков

Разпределението на населението на общ. Самоков по етнически групи по данни от преброяванията показва, че основен етнос е българският – 42,3 хил.ч. или 88,7% от общото население на общината през 2001 г. Относителният дял на ромската (циганската) етническа група за годините 1992-2001 се изменя от 8,2% през 1992 г. на 10,2% през 2001 г. (всеки десети в общината е от ромската етническа група), а абсолютният брой - от 3749 на 4307 д. В сравнение с останалите общини от областта в община Самоков има най-голям брой на населението от ромската етническа група. Други общини с по-голямо население от ромската етническа група (1000 до 4000 д.) са Ихтиман, Ботевград и Елин Пелин. Този демографски показател дава отражение на другите демографски параметри, което е от значение за социалната интеграция на населението от тази етническа група. Делът на останалите етноси в общ.Самоков е малък (под 1%). (табл. No.6, 6.1). По населени места се наблюдава по-голяма диференциация главно по отношение на ромите, които са на територията предимно на град Самоков и селата Поповяне, Ковачевци и Марица. Основно вероизповедание в общината е източно-православното християнство, което обхваща 96% от общото население на общината. С мюсюлманско вероизповедание е 3% от населението, а 1% - с друго (табл. No.7, 7.1)

Индексът на човешко развитие, според Глобалния доклад за човешко развитие в РБългария на ПРООН (2002 г.), за община Самоков е на средно равнище. Обаче ролята на трите компонента на индекса за общината е различна. Най-голямо значение за формирането му има икономическият компонент. Висок е и здравният индикатор на индекса. В комбинираният образователен индекс с по-висока стойност е показателят за грамотността на населението, а с по-ниска стойност е коефициентът на записваемост в учебните заведения. По общ индекс на човешкото развитие община Самоков е на 17-то място в областта. От съседните общини на областта, Костенец е със средно равнище на индекса, а Ихтиман и Долна баня – с ниско. От съседните общини от други области с високо равнище са Столичната община, Перник, Белица и Рила, със средно – Радомир, а с ниско равнище на индекса – Сапарева баня и Якоруда. Различията със съседните общини отразяват значението на отделните компоненти при формирането на общия индекс на човешко развитие.

2.2 Икономическа активност, заетост, безработица

0,05,0

10,015,020,025,030,035,040,0

хил.души

1992 г. 2001 г.

Население на 7 и повече години по образование

Висше

Висше специалист(Полувисше)

Средно

Основно

Начално и незавършеноначално

Неграмотни

Община Самоков

Икономически активните лица2 в общината са 19,4 хил.ч. Коефициентът на икономическа активност за общ.Самоков е 55,5% (съотношение между работата сила и населението на 15 и повече навършени години). Този показател за общината е по-висок от средния за областта (55,0%), Югозападния район за планиране (53,3%) и страната (49,2%), Промяната във възрастовата структура на населението оказва голямо влияние от демографски аспект върху изменението на броя и дела на икономически активното население и неговата структура.

Заетите лица са 15,5 хил.ч.3 (2003 г.). Коефициентът на заетост (съотношение между броя на заетите лица и населението на 15 и повече навършени години) за общината е 44,5% - по-нисък от средния за областта (49,3%), но по-висок от този за страната (42,4%). По-високата заетост на населението от общината се формира главно в нейния център. Разпределението на заетите лица по сектори на икономиката е следното:

- първичен сектор (включващ икономическите дейности по НОК – Селско, ловно и горско стопанство; Рибно стопанство) – 4,3% от всички заети;

- вторичен сектор (Добивна промишленост; Преработваща промишленост; Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода; Строителство) – 28,0%;

- третичен сектор (включващ всички останали икономически дейности) – 67,7%.

В селското и горското стопанство, както и в услугите и туристическия сектор през отделните периоди от годината заетостта е различна поради влиянието на сезонни фактори. Тази неравномерност се проявява както в центъра на общината, така и в селата.

Динамиката в средногодишното равнище на безработица за 1999-2004 г. на общ.Самоков показва неравномерност. До 2002 г. се наблюдава непрекъснато нарастване от 16,77% през 1999 г. на 25,43% през 2002 г. За последните две години нивото на регистрираната безработица намалява като през 2003 г. средногодишното равнище е 20,68%, а към м.11.2004 г. – 19,87%. Средното равнище на безработица за годините 1999-2003 г. е значително по-високо от това за страната. Към ноември 2004 г. нивото на безработица в общ.Самоков е 1,7 пъти над средното за страната и 1,6 пъти над средното за областта. Регистрираните безработни в общината към м.11.2004 г. са 3859.

Делът на безработните млади хора (до 29 г.) е 35,3% (по-висок от средната стойност на показателя за областта – 29,1% и страната – 26,0%). Продължително безработните лица (с регистрация над 1 година) са 62,3%. Техният дял също е по-висок в сравнение с този в областта (49,8%) и в страната (53,8%).

Националните програми, по които се осигурява заетост на безработните лица в общината са: “От социални помощи към осигуряване на заетост”, включваща “Възобновяване и опазване на българската гора”, “Помощ при пенсиониране”, “Компютърно обучение на младежи до 29 г.”, “Обучение и заетост на лица с трайни увреждания”.

2 Данни на Агенцията по заетостта 3 Данни на НСИ

Фиг. 5

Чрез Фондация “Партньори - България” се осъществяват 4 бизнес-проекти в общината, със срок 1 г., финансови ресурси до 12 хил.лв (от Американската агенция за развитие). Те са: разсадник на декоративни фиданки (разположен върху частна земя), ягодова градина (на общинска земя), търговски обект, производство на брикети от дървесни отпадъци и суха паднала дървесна маса. Проведената анкета за пручване на безработните лица показва, че основната част от анкетираните 50 д. са безработни поради преструктуриране или закриване на предприятия. Преминалите от тях курс на обучение са придобили допълнителни умения, които им дават по-големи шансове за започване на нова работа. Интерес за тях представляват придобиване на умения за работа с компютър, езиково обучение, счетоводни курсове. Основните начини за намиране на работа според анкетираните са чрез: бюрото по труда; приятели и роднини. Възнаграждението, за което биха започнали работа е около средното за страната. Услугите от бюрото по труда са предимно информация за свободни работни места и участие в курсове за обучение. Анкетираните безработни от различни възрастови групи, пол, образование и етническа група не изявяват желание да напуснат общината. Като най-перспективни сектори за развитие на икономиката в общината се посочват туризмът, търговията, услугите.

Изводи: демографско развитие, човешки ресурси

Анализите и оценките на състоянието на човешките ресурси на община Самоков, направени в аналитичната част дават възможност за определени изводи относно техните силни и слаби страни, представени чрез S.W.O.T. анализ.

Силни страни Слаби страни

Наличие на демографски потенциал за развитието на общината

Намаление на общото и селското население с някои различия по населени места

Относително благоприятно демографско развитие на центъра на общината – град Самоков

Процес на застаряване на населението на селата

Положителен механичен прираст в селата

Отрицателен естествен прираст, значително влошен в селата

Равнище на безработица

05

1015202530

2000 2001 2002 2003 2004

години

равнищ

е на

безработица

- %

Р България обл.Софийска община Самоков

Нарастване на населението с високо образователно равнище

Високо равнище на регистрираната безработица – над средното за областта и страната

Възможности Рискове/Заплахи Високата икономическа активност на населението е фактор за осигуряване на по-висока заетост на работната сила в

Несъответствие между търсенето и предлагането на пазара на труда

Прилагане на национални програми за заетост и проекти на фондация “Партньори-България”

Сезонна заетост на населението

3. Икономическо развитие 3.1 Общи тенденции и проблеми в икономическото развитие По данни на Териториалното статистическо бюро, през 2003 г. в производствено-

икономическия комплекс на община Самоков има 1282 фирми, които са реализирали 161,5 млн. лв. нетни приходи от продажби и са осигурили заетост на 6793 човека. През 2002 г. в общината се формират 7.1% от нетните приходи от продажби в област София. По този показател общината е на пето място в областта след общините Пирдоп, Костинброд, Ботевград и Своге. По нетни приходи от продажби на един жител стойностите в общината са 2 пъти под средното за областта и почти 3 пъти под средното за страната за 2001 и 2002 г.

Нетните приходи от продажби също бележат увеличение. Техният ръст е най-голям през 2001 г. - 28%, а най малък през 2000 г. - 3%. През 2003 г. нетните приходи от продажби са с 55% повече в сравнение с тези през 1999 г. За същия период заетите лица са се увеличили едва с 3%. Ръст бележат и дълготрайните материални активи - 30% повече в сравнение с 1999 г., като най-висок е ръстът им през 2001 г. - 15% спрямо 2000 г.

През периода 1999-2003 г. броят на фирмите непрекъснато нараства, с изключение на 2001 г., когато техният брой намалява с 215 (21%) спрямо 2000 г. През 2003 г. броят на фирмите е 2 пъти по-голям в сравнение с този през 1999 г. Близо половината от фирмите в общината - 49.7% работят в сферата на търговията. Относително висок е и делът на фирмите работещи в сферата на туризма (хотели и ресторанти) - 14.5%, преработваща промишленост 9.2%, транспорт 6.2% и строителство 5.9%.

Структурата на фирмите по големина не се различава съществено от тази за страната. През 2003 г. почти всички фирми в общината (98.5%) са микро и малки. Повече от половината от тях - около 52% - са в сектор търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството. В общината има само 9 средни фирми с персонал между 51 и 100 души и 10 големи фирми с персонал над 100 души. Сред средните и големите фирми преобладават тези от преработващата промишленост (съответно 44.4% и 57.1%).

Големите фирми (над 100 заети), въпреки малкия си брой имат основен принос в икономиката на общината. В тях се произвежда 41% от продукцията, реализират се 30% от приходите от продажби, ангажират около 40% от наетите лица и разполагат с 54% от дълготрайните материални активи. В тях се реализира и 57% от печалбата.

Доминиращо значение в икономиката на общината има частният сектор, който през 2003 г. осигурява заетост на над 62% от наетите лица, в т.ч. 86% в индустрията, 48.2% в услугите и 90.4% в аграрния сектор.

Териториалното разпределение на икономическите дейности е поляризирано. На територията на гр. Самоков са концентрирани над 92% от производствените мощности и наетите лица и над 84% от приходите от продажби. Много малка част от тях са съсредоточени в селата около града - Белчин, Говедарци, Драгушиново, Продановци, Радуил и Райово. Останалите населени места имат символичен принос в общинската икономика.

Отраслова структура на икономиката Икономиката на община Самоков е доминирана от услугите (55.4% от приходите от

продажби, 50.4% от наетите лица и 60% от ДМА през 2003 г.) и индустрията (със стойности за съответните показатели 37.7%, 44.3% и 35.2%). Делът на аграрния сектор е едва 2.7% от продажбите, 5.2% от наетите и 2.2% от ДМА. В структурата на индустриалния сектор доминиращо значение има преработващата промишленост (70%). В структурата на услугите най-големи приходи от продажби (над 58%) се реализират от търговия, ремонт и техническо

обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството. Най-голям е делът на дълготрайните материални активи в сектора хотели и ресторанти - 40% от всички ДМА в общината. За периода 1999 - 2003 г. се забелязва тенденция на непрекъснато намаляване дела на аграрния сектор и индустрията в общинската икономика за сметка на увеличаване дела на услугите.

Инвестиционна активност От особено значение за икономическото развитие на общината е инвестиционната

активност. Разходите за придобиване на ДМА през 2003 г. са с 51% повече от тези през 2000 г. В тяхната структура най-голям е делът (над 83%) на разходите за сгради, строителни съоръжения и конструкции и особено на нежилищните сгради - около 80% за 2003 г., което може да се обясни с развитието на сектора на туризма и увеличаване на делът му в общинската икономика. Разходите за машини и съоръжения през отделните години варира от 8,7% през 2000 г. до 3,8% през 2003 г., от общите разходи за ДМА. Това е показател за ниското обновяване на производствените мощности, което не може да осигури и растеж на индустриалния сектор и конкурентоспособност на произвежданата в него продукция. Това е причина и за тежкото финансово състояние на голяма част от икономическите структури.

Особено важни за развитието на икономиката са и преките чуждестранни инвестиции. Освен с директното си значение за развитието на общинската икономика преките чуждестранни инвестиции са и индикатор за инвестиционната атрактивност на областта. Чуждестранните инвестиции в общината за 2002 г. са 481 хил. долара (0.15% от тези за област София). Ако като индикатор се използват чуждестранните инвестиции на 1 жител, стойността на този показател за общината е 38 пъти по-малък от този за страната и 102 пъти по-малък от този за областта. Въпреки увеличението с 24% през 2003 г. на преките чуждестранни инвестиции, те са недостатъчни за оживяването на икономиката в общината. Най-големите инвеститори в общината са фирми от Лихтенщайн, Великобритания, Кипър и Италия и са предимно в сферата на туризма.

3.2 Развитие на индустрията Индустриалният сектор обхваща преработваща промишленост, строителство и

снабдяване с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода. През периода 1999-2003 г. се наблюдава увеличение на икономическите показатели в

индустриалния сектор на общината. Произведената през 2003 г. продукция бележи ръст от 24% спрямо 2002 г. и 40% спрямо 1999 г. Нетните приходи от продажби също бележат увеличение - съответно с 26 % и 38%.

По данни на териториалното статистическо бюро през 2003 г. в индустриалния сектор на общината е произведена 54.3% от продукцията, реализирани са 37.7% от общия размер на нетните приходи от продажби и са ангажирани 44.3% от наетите лица. В него са съсредоточени и 35.2% от производствените мощности. По-голямата част от заетостта в индустрията - 86% се осигурява от частния сектор. В него работят 97% от наетите в преработващата промишленост и 83% от тези в строителството.

През 2002 г. и 2003 г. индустриалният сектор като цяло става печеливш. Основните положителни резултати в него се формират от строителството (около 66%) и големите предприятия (над 100 заети) от преработващата промишленост (33%).

В структурата на индустриалния сектор, доминиращо значение има преработващата промишленост. През 2003 г. на нея се падат 60.8%% от фирмите в индустриалния сектор, 83.4% от наетите и 88.4% от дълготрайните материални активи, както и 68.6% от

произведената продукция и 70.3% от нетните приходи от продажби. Произведената продукция бележи ръст от 27% в сравнение с 2002 г. и 67% в сравнение с 1999 г. Ръст бележат и приходите от продажби - съответно с 25% и 74%

По-важните подотрасли на преработващата промишленост са: производство на текстил, изделия от текстил и производство на облекла; производство на машини и оборудване, производство на хранителни продукти и напитки; производство на дървен материал и изделия от него и производство на изделия от каучук и пластмаса. Те осигуряват около 86% от заетостта в преработващата промишленост.

Водещ сред тях е производството на текстил, изделия от текстил и производство на облекла - традиционен за общината. Въпреки, че през последните години отрасълът губи позиции (намаление с 24% през 2003 спрямо 2002 г.), той все още осигурява преобладаваща част (39%) от заетостта в преработващата промишленост.

Въпреки силно свитото производство втори по значение подотрасъл е производството на машини и оборудване, осигуряващ 18.3% от заетостта. През 2003 г. той бележи ръст от 13% спрямо 2002 г.

Производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия също е с висок принос в заетостта (около 15%) и бележи ръст от 32% в сравнение с 2002 г. Развитието на подотрасъла води до по-доброто използване на местния аграрен потенциал. С гъвкавия си характер и силна подвижност, тези производства могат да оказват и балансиращо въздействие върху териториалната структура на промишлеността.

В общината има добра суровинна база за развитие на дърводобива и дървопреработването. Той е единственият отрасъл, който през 2003 г. показва най-голям ръст в заетостта (86% в сравнение с 2002 г.). В изградения дървопреработвателен завод в гр.Самоков се преработва дървесина, която се влага в производството в предприятията за мебел, дограма и дървесни плоскости.

Ръст от 5% бележи и производството на изделия от каучук и пластмаса. Застъпени са и производствата на метални изделия (около 3%) и електрооптично оборудване (2.3%).

Строителството е на второ място по брой фирми - 76 или (39%) от функциониращите в индустриалния сектор. Само 10 от тях са малки (до 50 заети), а останалите са микрофирми. Те са предимно частни. Секторът формират около 30% от произведената продукция и нетните приходи от продажби, разполага с 11.6% от дълготрайните материални активи и ангажира 16.6% от наетите. Въпреки, че произведената продукция и нетните приходи от продажби бележат ръст от 25% през 2003 г. в сравнение с 2002 г., приходите от продажби са намалели с 8% в сравнение с реализираните през 1999 г., а произведената продукция бележи ръст едва 3%. Секторът снабдяване с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода произвежда 2.2% от индустриалната продукция в общината и ангажира 1.3% от наетите лица.

Основни изводи от развитието на индустрията: - Преработващата промишленост е основен структуроопределящ отрасъл.

Доминиращо значение имат производството текстил и текстилни изделия, машини и оборудване и на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия.

- Постепенно се преодолява спадът в индустриалното производство, което обаче не е достатъчно за възвръщане на загубените позиции в традиционни структуроопределящи производства;

- Липсват сериозни инвестиции, които да доведат до обновяването на производствените мощности, което може да осигури реален растеж в

производството, повишаване производителността на труда и производство на конкурентоспособна продукция;

- Силно са ограничени възможностите на фирмите за финансиране и самофинансиране на традиционни и нови производства;

- Индустриалното производство е концентрирано почти изключително в града Самоков;

- Икономическите резултати в индустриалния сектор се формират главно от големите фирми. Въпреки големия им брой, микрофирмите и малките фирми, не са водещи по икономически показатели. Те имат съпътстваща, а не основна роля в индустрията и скромен принос в икономическото развитие на общината. Те са по-скоро "буфер" срещу безработицата и фактор за "оцеляване", но не и фактор за развитие на ефективно и конкурентноспособно производство;

- Все още липсват нови важни елементи в структурата на икономическия комплекс, способни да дадат силен тласък на производството като подобрят технологическата и бизнес средата, развитието на научни и технологични структури и връзката им с нови производства, бизнес или технологични паркове и др.;

- Съществуващите производствени зони се нуждаят от рехабилитация и инфраструктурно превъоръжаване, за да посрещнат предизвикателствата на съвременните производства.

3.3 Структури в подкрепа на бизнеса За насърчаване на предприемачеството и повишаване на заетостта, в общината е

изграден "Бизнесцентър - Бизнесинкубатор - Самоков" (БЦ – БИ) - сдружение с нестопанска цел, което има за цел да подпомага развитието на малкия, средния и фамилния бизнес в региона на град Самоков, да съдейства за генериране на нови идеи, обмяна на информация и заимстване на опит от развити пазарни общества за намаляване нивото на безработицата в региона, да подпомага неправителствения сектор и създава благоприятни условия за неговото развитие. Учредители на сдружението са: Община Самоков, Бюро по труда - Самоков, “САПФИР 4” ООД - Самоков.

Целеви групи на БЦ – БИ Самоков са: безработни лица, действащи микро и малки фирми, производители на селскостопанска продукция за собствено потребление с предприемачески потенциал, представители на рисковите групи на пазара на труда

Дейности на БЦ - БИ Самоков са: насърчаване на предприемачеството; подпомагане на микро и малки предприятия и на земеделски производители на местно ниво; внедряване на нови техники и технологии за управление; осигуряване на местни и международни консултанти за развитие на проекти; възможности за бизнес и бизнесконтакти; установяване на връзки и активно сътрудничество с национални и чуждестранни институции, търговски организации, спонсорски програми и специални фондове; улеснен достъп до кредити; активизиране на обществения диалог за насърчаване на предприемачеството и укрепване на доверието между държавния и частния сектор

Приоритет в работата на Бизнесцентъра е предоставянето на различни бизнесуслуги: консултантски, квалификация и тренинги, технически и информационни в зависимост от нуждите на местната общност. В тази насока се провеждат различни видове обучения, предоставят се консултантски (изготвяне на бизнеспланове, мениджмънт, управление на човешките ресурси и т.н.) и информационни (търсене на пазари, доставчици, търсене чрез Интернет и др.) услуги.

Екипът на БЦ – БИ Самоков е определил няколко приоритетни области, които са съобразени и с приоритетите на проект “JOBS”:

- Туризъм. Усилията са насочени към подпомагане на селския и еко-туризъм – области, които все още не са застъпени силно, но имат голям потенциал за развитие. Изграждане на туристически информационен център в офиса на БЦ - БИ, както и стартирането на уеб-страница, представяща малките семейни хотели и ресторанти от всички региони на България като част от стратегията на проект JOBS за сектор “Туризъм”;

- Текстил и шивашка промишленост - търсене на пазари и създаване на контакти за реализиране на готовата продукция, както и обучение на персонала;

- Занаяти и занаятчийски произведения - подпомагане на занаятчиите да излязат на пазара по подходящ начин с подходящи продукти. През 2005 г. предстои изграждане на магазин за занаятчийски произведения в Самоков.

- Картофопроизводство - намиране на доставчици на семена с гарантирано качество, подходящи за отглеждане и репродукция в региона; съдействие на Съюза на частните картофопроизводители за намиране на доставчици на торове и препарати за растителна защита с доказани качества; провеждане на разяснителни кампании за средни и малки картофопроизводители относно сортовете картофи, подходящи за преработване в “Роял Патейтос” АД; обединяване на групи от производители с цел съвместно излизане на пазара; консултации относно програмите на ДФ “Земеделие” и програма САПАРД и изготвяне на бизнеспланове за кандидатстване по тях.

Схемата за финансов лизинг, предлагана от бизнес инкубатора, дава възможност на производителите да закупят техника на изплащане при изгодни условия.

Мнението на бизнеса За целите на анализа беше направена анкета за проучване на бизнеса в община

Самоков. Отговори на анкетата дадоха 35 фирми, от които частните фирми са 80%, смесените 14%, а общинските 6%. По-голяма част от тях имат за основен предмет на дейност хотелиерство, ресторантьорство и търговия.

Според данните от анкетата 64% от МСП притежават дълготрайни материални активи до 50 хил. лв., а 14% притежават дълготрайни материални активи за над 500 хил. лв. В тези 14% се включват представители, осъществяващи своята дейност в областта на туризма, строителството и преработващата промишленост. По отношение на финансовия резултат на фирмите делът на тези, които са посочили, че не отчитат печалба за 2004 г. е 35%, срещу 65% с печалба.

В 82% от анкетираните фирми в община Самоков са заети до 10 човека, а над 250 души персонал има в 3%. Като цяло в общината работят предимно малки фирми, занимаващи се с търговия и ресторантьорство, които осигуряват работа на членовете на семейството на собственика и още няколко заети лица. Относно намеренията за увеличаване на персонала – 44% от запитаните не възнамеряват да наемат работници. Също толкова обаче заявяват, че до 1 година планират да наемат до 10 човека, между 10 и 20 души ще наемат 9%, а над 20 човека – едва 3% от запитаните.

Една четвърт от интервюираните фирми заявяват, че не се очаква в скоро време да увеличат заплатите на служителите си. Не е така при 50% от запитаните, които планират да увеличат възнагражденията в период до 1 година, и при 25%, които се надяват да го сторят в близките 2-3 години. Тези данни са свързани с оптимистичните виждания на ръководителите

на МСП за собственото им развитие. Преобладаващото мнозинство прогнозира ръст в развитието на своя бизнес през следващата година и през следващите 5 години – 61%. Без промяна в това отношение смятат, че ще останат 36% от анкетираните. Вероятно тези прогнози се дължат на очакванията за утвърждаване на района като все по-атрактивна туристическа дестинация, което ще благоприятства развитието на местния бизнес.

В близката година в ново оборудване ще инвестират 58% от анкетираните. Половината от МСП са склони да инвестират в обучение и квалификация на персонала. Най-голямо желание за тези инвестиции проявяват МСП в сферата на туризма и промишлеността.

Потребност от инвестиции имат 90% от интервюираните фирми. Те биха ги използвали за разширяване на дейността и технологично обновление.

За да осигурят по-бързо необходимите средства, МСП възнамеряват да кандидатстват за банкови кредити. Сравнително висок дял от тях (42%) са отговорили, че имат намерение да сторят това през следващата година.

Не е благоприятен резултатът показващ дали местния бизнес има информация за предприсъединителните и структурните фондове на ЕС. С този въпрос не са запознати 70% от анкетираните. Тази голяма част от предприемачите пропускат възможността да изготвят проекти и да кандидатстват по различните европейски програми. Липсата на информация може да се окаже сериозна пречка за развитието на местния бизнес. Показателно е, че от участниците в анкетата няма никой кандидатствал или участвал в проект по предприсъединителните програми на ЕС.

70% отговарят, че покриват изискванията и стандартите за качество на ЕС. Малкият размер на бизнеса обаче определя ориентацията му към обслужване предимно на местните пазари. Само 14% от анкетираните реализират износ, като превес има промишлеността. Износът обикновено е над 50% от общия обем продукция на фирмата. Износът е насочен най-вече към ЕС и Централна и Източна Европа.

Местните предприемачи открояват три основни проблема пред развитието на техния бизнес: нелоялна конкуренция – 51%, високи данъци – 46% и общинска бюрокрация – 40%. Местният бизнес определя тези фактори като по-важни за него в сравнение с недостига на финансови средства и ограничения пазар. Работодателите нямат пречки при намирането на необходимият квалифициран персонал, защото само 11% от анкетираните посочват, че имат недостиг на квалифицирани работници, което възпрепятства дейността им.

Ниската покупателна способност на населението и високите данъци са посочени като най-важните проблеми в общината, които пречат на местния бизнес. Държавната/общинската бюрокрация е също важен общински проблем, за чието решаване трябва да се вземат незабавни мерки. 20% процента от интервюираните посочват корупцията като един от проблемите в общината. Малък процент споделят за лични конфликти с местното самоуправление, които възпрепятстват дейността им.

Местните предприемачи изтъкват лошата инфраструктура като сериозен проблем в общината, също и чистотата и незаконните строежи имат негативно влияние върху развитието на бизнеса.

Относно очакванията за помощ от общинското ръководство анкетираните препоръчват да се намери начин за по-прозрачно предоставяне на терени и помещения (60%). Те очакват също и по-ефективно административно обслужване (57%). Често посочвани са и подобряване на транспортната инфраструктура и предоставянето на повече информационни услуги, както и по-сериозна рекламна кампания на “Боровец” и на цялата община. Част от предприемачите заявяват, че биха подпомогнали общината при подготовка на проекти за кандидатстване по определение европейски програми.

Що се отнася до изграждането на нов бизнес център в общината – повече от половината от запитаните отговарят отрицателно. Тези, които смятат, че общината се нуждае от такава инвестиция, посочват напълно различни места, където тя да се направи. Сред тях преобладават две мнения: в самия център на града или в курорт “Боровец”.

Сред приоритетните отрасли за развитие и инвестиции в общината според местния бизнес на първо място е туризмът, 95% от анкетираните го посочват като приоритетен отрасъл, в който общината има реален шанс да привлече инвестиции. На второ място е посочено селското стопанство (49%).

4.4 Спорт и младежки дейности

През последните години Самоков започва да възстановява славата си на спортен център от национално значение. За това допринасят многогодишните традиции в редица спортове. В града са изградени различни по характер и предназначение спортни площадки и съоръжения. В училищните дворове са изградени пълен набор от спортни игрища и площадки за лекоатлетическа подготовка. Изграден и градски стадион “Искър. Футболният клуб “Рилски спортист” се състезава в БПФГ и е един от водещите клубове в групата. Градските спортни съоръжения се използват както за състезателна и тренировъчна дейност, така и за свободно практикуване на спорт на граждани и учащи се. Град Самоков е известен като най-големия център за развитие на ски спорта. Създадено е спортно училище специално за подготовка на спортистите. Силно развити са биатлона, мотоциклетния спорт, ориентиране. Добра реклама за града е и домакинството на международното рали “България”. В последните години в града се развива с успех спортната борба и баскетбола. Има изградени и малки частни салони за фитнес занимания. В района прекарват подготовката си много от националните отбори. Всички подобни спортни прояви представляват интерес и атракция за туристите. От друга страна практикуването на редица любителски спортни занимания за туристите са крайно необходими за летния сезон.

Надморската височина над 1 000 м и благоприятният климат през лятото правят тези спортни центрове много атрактивни за тренировъчни лагери и подготовка на различни отбори. Общината заделя повече от 100 хил.лв. за издръжката на базите, за заплати на треньори в ученическата спортна школа, за финансиране на спортни прояви, за между училищни първенства. Традиция са вече европейското и световно първенство по автомобилизъм и мотокрос.

Любителският риболов е една възможност, която и сега се предлага по поречието на Бели Искър и в рибарниците над Самоков. Нови подходящи места могат да се устроят по поречието на всички реки чрез завирявания и зарибяване предимно с пъстърва, за което съществува натрупан опит. Конна езда. Тази услуга се предлага в Боровец и Бели Искър. Цялата територия на общината разполага с голям потенциал за бъдещо развитие на този вид спорт.

Водни спортове. Благоприятни възможности за любителите на сърфинг и водните джетове предлага язовир Искър, намиращ се в непосредствена близост на проучваната територия.

Добри възможности за летни плажове предлага поречието на река Бели Искър в крайречния парк “Лаго” и над с. Бели Искър.

Водни атракции за деца могат да се устроят и в предвидените искуствени езера за голф игрищата и за изкуствен сняг.

Екстремни спортове като скално катерене и парапланеризъм – макар че са насочени към ограничен брой туристи, допринасят за рекламния имидж на локализацията.

Перспективи за развитие. Природно-климатичните ресурси на общината са отлични възможности за бъдещото развитие на спорта. Има необходимост от игрища за голф, тенис, стадиони. Има доста отбори, които желаят да провеждат подготовката си в общината заради климата и надморската височина – над 1000 м..Идват елитни отбори от страната(не само от

Левски и ЦСКА), от Русия, Гърция, Турция, Кипър, биха дошли и много други, но липсват достатъчно стадиони и спортни бази. Належащо е построяването на стадиони и спортни бази. Трябва да се построи стадион в Самоков и в курорта Боровец. По този начин ще се привлекат доста отбори които желаят да провеждат подготовката си в общината заради климата. Едно игрище за тенис от 680 кв.м. в зависимост от тревата струва между 11 000 и 12 000 евро, а футболен терен от 10 000 кв. м. излиза около 200 000 евро. Според експертни изчисления на фирмата “Шефлер инженеринг консулт”, тенис игрище се изплаща за година и половина, ако се ползва шест часа на ден за цена 8 лв. на час. Стадионите ще се изплатят също в кратък срок. Финансовата подкрепа от Българският футболен съюз (БФС) и Министерството на младежта и спорта за изграждане на стадионите е належаща, тези организации могат да се постараят да включат общината в международни програми, които поемат една част от финансирането. Общината от своя страна трябва да осигури общински парцели за построяването на стадионите. Защо футболните ни отбори да провеждат зимната си подготовка в Кипър,Турция, Италия, като при създаването на необходимите спортни бази могат да правят това в Самоков и к.к. Боровец. Интересът за подготовка от други страни е отдавна доказан. Навсякъде по света в ски курортите се изграждат изкуствени настилки за максимално оползотворяване на ски съоръженията през месеците, в които няма сняг, като целта е да се удовлетворят потребностите на скиорите през цялата година. Изкуствените ски настилки са основната алтернатива на к.к. Боровец и колкото по-бързо се разбере това от инвеститорите, толкова по-добри ще бъдат резултатите за самоковските ски и като спорт, и като туризъм. Приоритет Един от приоритетите, свързан с възраждането и поддържането на богатите спортни традиции и с развитието на качествен туризъм в общината следва да бъде Създаването на нова спортна база – ски-писти и ски пътеки, ледени пързалки, спортни зали, игрища за спортни игри, футболни терени, тенис кортове, игрища за голф, хиподрум.

5. Урбанистично и устройствено развитие на територията 5.1 Населени места и селищни образувания Историческо развитие на селищната мрежа Днешната структура на селищната мрежа в община Самоков е

формирана след продължително историческо развитие, което води началото си от средните векове. Точното време на основаването на Самоков не е установено. Предполага се, че е било свързано с рудните находища в района, експлоатирани още през античността. Името “Самоков” е свързано с появата на механичните чукове - “самокови” през 13 – 14 век. За първи път името на Самоков се появява в писмените източници през 16 век. Бързото утвърждаване на Самоков като град през 16 век се дължи на местоположението му на важен път, свързващ Пловдив със Скопие и на производството и търговията с желязо. Освен с добива на желязо, градът е известен в миналото и като занаятчийски център, в който се развиват множество други занаяти: абаджийство, кожарство, часовникарство, фотография и др. Най-голяма е била абаджийската чаршия с 50 дюкяна, в които са работили 380 занаятчии. Край река Искър е имало 35 кожарски работилници. Известна е и т.н. “житна чаршия”. През 16 век Самоков е околийски център, а в средата на 19 век окръжен център - санджак. В края на 19 век поради упадъка на занаятчийството, градът загубва икономическата, културната и административната си сила.

Самоков е бил един от големите и значителни културни центрове през Възраждането и средище на църковно просветителските борби. В града е основано едно от първите светски училища, а през 1861 г. е открто и девическо училище. Градът е имал здрави духовно-културни връзки с Рилския манастир и с манастирите на Атонския полуостров. Според К.Иречек икономическият просперитет от началото на XIX век превръща града в “пръв град на Запад, като е стоял по богатство и напредък по-високо от София и Кюстендил”. Едно от най-големите гордости на Самоков от епохата на Възраждането е Самоковската художествена школа. Тя се формира като живописно-резбарска школа в края на 18 век. Самоковската школа развива широка художествена дейност. Представителите й работели с голяма леснина във всички области на църковно-религиозното изкуство – стенната живопис и иконопис, били майстори на гравюрата, а в резбарството се проявили като изключителни майстори виртуози. Иконостасът в Рилския манастир е най-голямото им постижение. Най-видните от самоковските иконописци – Захарий Зограф, Станислав Доспевски, Иван и Никола Образописови, стават и основоположници на светското изобразително изкуство в България. В Самоков през 1835 г. е открита от Николай Карастоянов първата българска печатница, в която са печатани щампи с калъпи от Света гора.

Освен града в исторически документи са споменати и селата Доспей и Продановци, известно като “Мали Самоков”. Селата Мала църква (Сръбско село) и Маджаре са възникнали при разцвета на града, заселени със сърби и трансилванци.

Съвременно състояние на селищната мрежа Населените места в община Самоков са представени от един град и 27

села. Градът Самоков се е развивал демографски и пространствено с различна интензивност. От 1934г до 1946г той има стабилно развитие и бележи леко нарастване от 11 до 13 хил жит в резултат на естествения прираст на

населението. В следвоенния период градът показва характерното за всички градове от тази категория бурно демографско нарастване до 27 хил жит през 1985г. Това се дължи на индустриалното развитие на града и на механичен прираст на население от селата. След 1992г населението на Самоков спира да нараства и започва леко да намалява под 27 хил жит. Като през 2003г е 26836 жит. Населението на селата след войната започва да намалява и от общо 35 хил жит през 1946г намалява до 15 хил жит през 2000г. Всичко това показва, че в община Самоков урбанизационните процеси са се развили по подобен начин както в останалата част от страната, но все пак с някои особености. Градът не е претърпял прекалено бурно демографско нарастване както някои други градове в страната, а в същото време селата не са стигнали до обезлюдяване, каквото се наблюдява в други райони на страната. Може да се твърди, че селищната мрежа на община Самоков е сравнително добре балансирана.

Към 2001г 65,67% от населението на общината е концентрирано в града. За сравнение градското население (степента на урбанизация) в страната е 69,8%. Това показва, че в общината има добре развита мрежа от селски населени места.

Според броя на населението 27506 жит в 2001г. град Самоков попада в

категорията малък град, но е близо до категорията на средните градове – над 30 000 жит. Три от селата са в категорията средни села над 1000 жит. – Говедарци1594жит, Радуил 1369 жит, Широки дол 1162 жит. Останалите села са в категорията малки от 200 до 1000 жит., като сред тях с по-голямо население са Бели Искър 760, Доспей 756, Драгушиново 737, Марица 762, Райово 982, Ярлово 625. само три от селата са в категорията много малки Ново село 135, Белчински бани 25, Яребковица 11, Лисец е вече без население.

Табл. Населени места в община Самоков – брой на населението

Населени места 1934г 1946г 1956г 1975г 1992г 2001г

Община Самоков 43146 48344 49869 49405 45951 42313

град Самоков 11035 13218 16748 25756 28608 27546

Села - общо 32111 35126 33121 23649 17343 14767

с.Алино 1879 2068 1910 1019 546 432

с.Бели Искър 1075 1157 1457 1066 905 783

с.Белчин 1917 2180 1935 1128 736 536

с.Белчински бани 59 36 26

с.Говедарци 2256 2397 2408 2177 1873 1638

с.Горни Окол 1363 1585 1451 859 421 349

с.Гуцал 1261 1332 1182 707 396 302

с.Долни Окол 849 965 941 445 267 255

с.Доспей 1124 1265 1268 1226 863 758

с.Драгушиново 818 914 963 883 798 746

с.Злокучене 578 693 692 598 442 332

с.Клисура 749 980 963 510 350 278

с.Ковачевци 2227 2241 1891 1010 646 619

с.Лисец 189 212 150 2 0 0

с.Маджаре 539 577 550 591 438 369

с.Мала църква 782 848 888 838 637 544

с.Марица 804 900 920 971 910 774

с.Ново село 509 535 480 331 171 141

с.Поповяне 1817 1891 1587 727 455 384

с.Продановци 649 705 749 772 638 577

с.Радуил 1751 1903 1865 1701 1627 1402

с.Райово 1541 1725 1746 1597 1180 1019

с.Рельово 1596 1780 1689 987 526 439

с.Шипочане 938 1001 966 654 359 228

с.Широки дол 1522 1721 1686 1562 1339 1174

с.Яребковица 484 537 424 57 9 11

с.Ярлово 2894 3014 2360 1172 775 651

Източник: НСИ, преброяване на населението, кн.3 Население

Пространствено развитие на населените места Преобладаващата част от населените места са разположени в

Самоковското поле (Палакария). Прави впечатление, че по-големите села в общината са разположени в близост до града. Доспей, Продановци и Драгушиново са в близост, която позволява да бъдат третирани почти като квартали на града. В следващия венец около града са Райово, Широки дол, Злокучане и Бели Искър, до които се достига в рамките на 15-20 мин изохрон. В тези села живее 6267жит. - половината от населението на всички села в общината. Заедно с населението на града в това селищно ядро живее 33773 жит или 80% от общото население на общината.

Тази концентрация на население около града показва неговата организираща роля в сферата на услугите и работните места. Няма актуални данни за броя на входящите трудови пътувания към града. Стари данни от 1984г показват една внушителна цифра от 2600 броя ежедневни трудови пътувания от селата към града, като най-много те са от близко разположените села Широки дол, Райово, Доспей, Бели Искър.

Извън ядрото има още няколко групи от много близко разположени едно до друго населени места. Две групи от близко разположени населени места са със сравнително голяма концентрация на население – групата населени места Говедарци1594, Маджаре361, Мала църква539 с общо население 2494жит и групата Радуил1369, Марица762 с общо население 2131 жит. Други три по-малки групи населени места са разположени по направлението към Плана планина – Ковачевци601, Поповяне368, Алино412 с общо население 1381 жит., Белчин517, Белчин бани25, Рельово426 с общо население 968 жит. и Горни Окол338, Долни Окол245 с общо население 583 жит.

Съвременното социално-икономическото и пространственото развитие

на град Самоков е резултат от действието на редица традиционни и съвременни градообразуващи и структуро-определящи фактори и функции на града. От производствено-занаятчийски, културно-духовен и административен център

през Средновековието, Възраждането и след Освобождението, през втората половина на ХХ век град Самоков се развива подчертано и като индустриален център. Това се отразява и на неговото демографско и пространствено развитие и нарастване. Градът има компактно издължена селищна форма, развита от двете страни река Искър. На десния бряг се е осъществявало традиционно развитието на града през вековете и там е неговият център, основната жилищна зона и историческата му част. На левия бряг на реката е развита предимно производствената зона и новият жилищен квартал с панелно жилищно строителство. В Самоков са декларирани и обявени 120 паметника на културата, от тях 7 с национално значение, които придават на града запомнящ се индивидуален характер и очарование. За съжаление не е запазено възрожденското градско ядро и по тази причина градът се е лишил до известна степен от характерната си историческа градска атмосфера. В северна посока в последно време спонтанно и безпланово се развива ромският квартал, който внася нов характер в традиционната градска структура и създава сериозни проблеми от устройствена гладна точка. В южна посока предстои бъдещо развитие на града, свързано с рекреационно-туристическата функция. Това е едно ново предизвикателство за града и неговото пространствено планиране и развитие.

Селищни образувания Селищната мрежа на общината се допълва от селищни образувания без

постоянно население, създадени на основата на рекреационно-туристическата функция. Това са курортът Боровец, Белчинските минерални бани (въпреки че се водят за населено място с 25 жители) и планинският комплекс Мальовица. Към тях могат да се причислят и някои планински местности с туристическа база като Овнарско, Соколец, Шумнатица, Гюлечица както и вилните зони Ярема, Мечката, Горни Окол и други. Туристическата функция е съвременна селищнообразуваща функция, която влияе и ще влияе решително върху териториалното развитие на населените места с появата на курортни зони към тях, както и върху появата и развитието на самостоятелни туристически образувания.

Осигуреност с устройствени планове Самоков е един от първите градове след Освобождението, който има

изработен регулационен план още през 1880 г. През периода на втората половина на ХХ век за всички населени места в общината са изработени устройствени планове. Град Самоков има действащ общ градоустройствен план от 70-те години, който вече не е актуален и е необходимо изработването на нов общ устройствен план във връзка с новите обществено-икономически реалности и новите ориентации в развитието на града.

Всички населени места имат действащи подробни устройствени планове, които в общи линии са приложени и техните предвиждания са реализирани както по отношение на уличната регулация и обществените мероприятия, така и по отношение на дворищната регулация. Вследствие промените в обществено-икономическите условия, законовата и нормативна уредба, са налице обективни потребности за привеждане на съществуващата устройствена и градоустройствена основа в съответствие с новите изисквания, свързани с нарастваща потребност от ново строителство предимно за целите на туризма и отдиха.

Като основа за изработването на подобни устройствени планове, е необходимо на първо място изготвянето на подробна кадастрална карта и на второ място - актуализиране на предвижданията на общите устройствени планове – ОУП на общината и на отделни части от територията на общината с активно туристическо развитие, ОУП на гр. Самоков. На основата на общите планове следва да се разработят подробни устройствени планове предимно на териториите с активно туристическо развитие и на градски квартали.

Табл. Планова осигуреност на населените места

Вид план, година на одобряване Населено място

ЗРП Каддастр план

Регулац план

Кадастр карта

гр. Самоков 1978 1978 1978 2005 с. Алино 1979 1979 1979 с. Бели Искър 1979 1979 1979 с. Белчин 1961 1961 1961 с. Белчин бани 1971 1971 1971 к. Боровец 1986 1986 1986 2005 с. Говедарци 1981 1981 1981 с. Горни Окол 1971 1971 1971 в.з. Горни Окол и Калковско манастирче

1973 1973 1973

С. Гуцал 1986 1986 1986 с. Долни Окол 1977 1977 1977 с. Доспей 1967 1967 1967 2005 с. Драгошиново 1979 1997 1979 2005 в.з. Дългата поляна 1960 1960 1960 с. Злокучене 1968 1997 1968 2005 с. Клисура 1983 1983 1983 с. Ковачевци 1977 1977 1977 с. Маджаре 1981 1981 1981 с. Мала църква 1983 1983 1983 с. Марица 1965 1965 1965 с. Ново село 1968 1968 1968 2005 с. Поповяне 1964 1964 1964 с. Продановци 1988 1979 1988 с. Радуил -- 1958 1958 2005 с. Райово 1982 1982 1982 с. Рельово 1979 1979 1979 с. Шипочане 1992 1968 1992 2005 с. Широки дол 1979 1979 1979 с. Ярлово 1979 1979 1979 м. Лисец -- -- -- с. Яребковица -- -- -- в. з. Ярема I и ІІ ч. 1970 1970 1970 в. з. Ярема II ч. 1973 1973 1973

5.2 Жилища и общинска жилищна политика Количество

Жилищният фонд в община Самоков, към 31.12.2003 г. наброява 23 236 жилища. Налице е сериозна диспропорция в териториалното разпределение на фонда в град Самоков живее 66.2 % от населението, а жилищния фонд там е 45.4 %, в селата живее 33.8 % от населението, а жилищния фонд е 54.6 %. Възраст на фонда

Възрастовия профил на фонда в общината е както следва. Най стария сегмент построен преди 1919г. над 80 годишен, покрива 1,8 % от общия брой на жилищата 2,6 % за града и 1,1 % за селата. Най – новите жилища с възраст около 30 години са 48.9 % при (49.9 % за страната) от общия брой към 2003 г. Най интензивното ново строителство през периода 1971-2003г. е в град Самоков 56.3 % от общия фонд дължащо се главно на едропанелното жилищно строителство. Въвеждането на едропанелните технологии в средата на 70 те години в Самоков, наред с относителното подобряване на жилищните условия, сега се оказва, че допринасят за понижаване на общите физически качества на фонда и на урбанизираната среда като цяло. В селата жилищата построени през периода 1971 – 2003 г са 42.8 (30.0 % за страната) дължащо се на широко мащабното вилно строителство главно на инвеститори от столицата, което е характерно и за другите общини намиращи се в непосредствена близост да София.

1.Жилища на 31.12. 2003г. по периоди на построяване на сградата в която се намират (в проценти) Общо Самоков Села

Общо 100.0 100.0 100.0 До 1919 1.8 2.6 1.1

1919- 1945 7.7 5.4 9.6 1946- 1960 21.6 11.7 29.8 1961 - 1970 20.0 24.0 16.7 1971 - 1980 21.8 26.2 18.2 1981 - 1990 21.6 23.7 19.9 1991 - 2000 5.5 6.4 4.7 След 2001 0.001 0.01 -

Източник:НСИ Структура на жилищния фонд по конструкция

За 2003 г. националната статистика определя 3 основни типа жилища: стоманобетонни - включват панелните сгради, ЕПК, ППП, скелетно – рамкови, скелетно безгредови, специални и др, тухлени - са сградите, чиито стени са тухлени и имат бетонни плочи между етажите, но нямат стоманобетонни колони, други – сгради построени от камък , кирпич, дърво, дъски, дървени плоскости. Към 31.12. 2003 г. в общината има 4389 (18.9 %) жилища в стоманобетонни сгради, 17759 (76.4 %) в масивни 1088 (11.6 %) в други сгради. Най – голям относителен дял - 76.4 % се пада на жилищата в тухлени сгради. В град Самоков състоянието е по различно и тук преобладават жилища в тухлени сгради 62.4 %, но стоманобетонните жилища са 35.0 %, от които панелните са 23.7 %. Състоянието по конструкция е видно от по-долната таблица.

2.Жилища към 31.12. 2003 г. по материал на външните стени на сградата (по конструкция) Общо Самоков Села общо 23236 10556 12680 стоманобетон 4389 3690 699 тухлени 17759 6586 11173 други 1088 280 808

Съотношение в проценти 100.0 100.0 100.0

стоманобетон 18.9 35.0 5.5 тухлени 76.4 62.4 88.1 други 4.7 2.6 6.4

Източник:НСИ Най – големи проблеми се очертават в сградите, строени по едропанелна технология. В резултат от провежданата политика и производството на ДК, до момента в града са изградени 2504 панелни жилища в 78 сгради. След като производството на ДК задоволи нуждите от големи жилищни комплекси, панелни сгради започнаха да се появяват и в селищните среди на малки градове и дори села, какъвто е случаят с община Самоков. Панелният фонд в гр. Самоков е 2504 жилища или 23.7 % от общият жилищен фонд в града. Жилищата се намират в квартал “Самоково”. В панелни жилища живеят 22.8 % от жителите на града. Най срещаните дефекти нарушаващи експлоатационните качества на едропанелните жилищни сгради са : дефекти на строителната конструкция, които нарушават носещата и деформативна способност, дефекти на фасади и калкани – дефекти на фасадните панели, дефекти по дограмата, дефекти по балкони и лоджии, дефекти по обшивката на делатационните фуги, дефекти по покрива – нарушена хидроизолация – течове, дефекти в отоплителната инсталация, дефекти във ВиК инсталациите, дефекти във вентилационната система. Данните показват , че около 10 % от фонда ще се нуждае от ремонт след 2010 година. Най – голяма пречка за момента се явява собствеността на панелните жилища , която е частна - 99.0 % и ниската платежоспособност на обитателите им. По отношение на основните характеристики панелният фонд не се различава съществено от този на страната и областта. 3.Характеристика на градския панелен фонд

Стай/ жилище

Жил.пл./ жилище

Жил.пл./ обитател

Обит./ жилище

България - градове 2.2 35.7 14.1 2.5 София област 2.2 35.5 14.8 2.4

Самоков 2.2 35.5 14.5 2.4

Благоустроеност на фонда

Благоустройството на жилищата (като изключим водоснабдеността и електричеството) не отговаря на съвременните изисквания. Връзка с канал в жилището има в 75.7.0 % от жилищата, 92.5 % за града и 61.8 % от което е видно, че нито в едно селище няма напълно изградена колекторна система. В канализацията на жилищата са включени като такива и тези със септична яма, ако се вземат само жилища с централна канализация процентът ще бъде значително по-малък. В допълнение където ги има водопреносните и канализационните мрежи са амортизирани. 5.Жилища към 31.12. 2003г. по благоустроеност (съотношение в проценти)

Община Самоков Села Жилища - общо 100.0 100.0 100.0

Ел.ток,водопровод, канализация,централно отопление

2.2 4.9 0.0

Ел.ток,водопровод, канализация,местно отопление

2.6 4.8 0.8

Ел.ток, водопровод и канал 70.9 82.8 61.0 Ел. ток и водопровод 12.1 0.7 21.5

Ел. ток 10.3 6.3 13.6 Водопровод и канал 0.1 0.05 0.2

Водопровод 0.1 - 0.2 Без благоустройство 1.7 0.5 2.7

Източник: НСИ

Енергийна ефективност Проблемът за енергийната ефективност на жилищата става все по-значим по две причини –

пълната пазарна цена на енергоносителите, водеща до тежко бреме за домакинските бюджети и глобалният стремеж към пестене на енергия в контекста на усилията за постигане на устойчиво развитие. Ограничената информация не дава възможност за технически подробна картина. Част от проблема се описва с типа използвано отопление. Жилища с централно парно отопление на територията на общината са символично застъпени само 2.2 %, с локално парно отопление 2.6 %.Делът на жилищата с централно парно отопление в град Самоков е 4.9 % , с локално парно отопление в град Самоков е 4.8 % , докато в селата процента е символичен само 0.8 % . Фактът, че отоплението покрива над 70% от битовата консумация на енергия (респективно от съответните разходи на домакинствата), увеличава значимостта на следните проблеми:

Много от жилищата в Самоков и почти всички в селата разчитат на твърдо гориво – предимно дърва и по-малко въглища. В момента е постигнат баланс между достъпност и цена, но в по-далечна перспектива могат да се прогнозират поне два проблемни аспекта:

• изчерпване на тези ресурси (особено дървата) и рязко повишаване на цената им, • възможни ограничения върху масовото използване на дърва и въглища по

екологични причини, особено ако общината желае да реализира доктрината си за развитие на туризма.

Въпреки че алтернатива не може да се предложи веднага (предвид бедността и общия контекст), проблемът трябва да влезе в дневния ред на местната политика за развитие. На национално ниво към проблема за енергийната ефективност вече е насочено политическо, изследователско, правно и институционално внимание. Развити са няколко програми (по международни проекти), реализирани са няколко пилотни проекта. Рамковите предпоставки и за местни действия са налице. Стимулите и мерките за енергоспестяване трябва да се интегрират в програмите за обновяване най-вече на панелните жилища (вече има приета Национална стратегия за обновяване на жилищните сгради) и реформите в управлението на жилищния фонд. Внасянето на технологии и “най-добри практики”, наред с информирането и образоването на потребителите и доставчиците на енергия би ускорило постигането на практически резултати и в областта. Газифицирането на град Самоков и селата Бели Искър, Мала Църква, Маджаре и Говедарци е възможна алтернатива за модерно отопление на жилищата.

Собственост

Структурата на собствеността, при която 99.4 % е частна собственост, а 0.6 % - обществена (само 147 жилища), лишава общината от възможността да провежда социална жилищна политика. Жилищата по форма на собственост се разпределят както следва:

6.Жилища към 31.12. 2003 г. по форма на собственост (в проценти) Общо Самоков Села

Общо 100.0 100.0 100.0 Държавни и общински 0.6 1.1 0.2

Частни на юридически лица 0.1 0.2 0.5 Частни на физически лица 99.3 98.7 99.7

Източник: НСИ

Собственост на юридически лица – това са жилища на фирми, на фондации и др. и в тях са настанени лица от тези фирми, дадени са под наем на други лица или са необитаеми за момента, жилища на строителни фирми, които още не са продадени. Високата собственост е характерна за всички населени места.

Жилищни пазари – жилища и земя Както в цялата страна, жилищните пазари в общината се зараждат още в началото на прехода и имат възходящо развитие след последвалата реституция . Брокерите и инвеститорите купуват земеделска земя в с. Маджаре, с. Мала Църква, с. Говедарци и с. Бели Искър, като основната им цел е промяна на предназначението на земята. Цените на земята в тези селища се движи от 10000 до 40000 лв/дка и е една от най – високите в страната. Предлагат се и много къщи и вилни имоти, в общината има 15 вилни зони. Селищните среди в Рила са благоприятни за откриване на нови престижни пазари за еднофамилно обитаване ( включително за чужденци). Потребност от социални жилища Огромният дял частна собственост поставят с особена остротата проблема “социални жилища”. През последните 15 години много общински жилища бяха разпродадени и сега тяхното количество е символично : община Самоков– 147 жилища, град Самоков – 119 жилища, села – 28 жилища. Нуждата от повече общински жилища е крещяща. Общината не може да задоволи най-елементарни жилищни потребности на млади и социално слаби семейства, на лица с различна степен на инвалидизация. Общински жилища в момента не се строят. В общината 4307 (10.2 %) от жителите са роми по-голямата част от които живеят в град Самоков и се нуждаят от жилища. Изграждането на ромски жилища е обект на специална държавна стратегия и след осигуряване на средства за тяхното изграждане общината може да пристъпи към построяването им. Истина е и това, че сегашната система за изграждане на общински жилища е в дълбока криза. Тя няма нито надеждно осигурени ресурси, нито пък е присъща за модерното европейско управление на общините. Необходима е алтернатива, в която общината е партньор и помощник Реализуеми мерки

Има нова национална жилищна политика, създаваща условия за акумулиране на частен капитал и провеждане на необходимото масово обновяване на фонда. В град Самоков трябва да започне създаването на общинска поземлена банка, която да позволят както провеждането на адекватни жилищни политики , така и безпрепятствено развитие на жилищните пазари (когато настъпи очакваното икономическо съживяване). Това може да стане чрез възползване от монополното положение на общината в разрешителния режим и трансформация на имоти от централните части в терени, подходящи за жилищно строителство.

Жилищна задоволеност Осигуреността на населението с жилища през 2003г. е 573 броя жилища на 1000 човека от населението. Средният брой жилища на 1000 човека за града е 393.Селското население е осигурено с 926 жилища на 1000 човека от населението. Макро показателят “жилища на 1000 обитатели” служи само за ориентация и отразява количеството наличен фонд, без да дава информация за качествените характеристики на жилищата, начина на тяхното ползване и реалното потребление. Визирайки общия наличен фонд, общината има по-високи стойности (681/1000) от тези за областта (677/1000) и страната (474/1000), както и от средно-европейските (420/1000).

Важно е да се изтъкне, че този показател има адекватна диагностична стойност в условията на балансирани икономики и развити жилищни пазари. В общината той се деформира сериозно от огромното количество не обитавани жилища. Затова стойности над 420/1000 не означават висок стандарт на жилищна задоволеност, а по-скоро наличие на втори жилища поради близостта на столицата.Тези жилища се използват предимно за отдих, но при определени условия представляват солидна база за развитие на селски туризъм. Част от тях могат да се адаптират, като малки семейни ферми за отглеждане на животни и птици или за развитие на отделни отрасли от растениевъдството. За да стане възможно тяхното ефективно използване са необходими значителни инвестиции за

тяхното благоустрояване и за изграждане на съвременна техническа инфраструктура на местата където са разположени.

В края на отчетната година в едно жилище живеят средно 1.74 лица, в града 2.54 лица, а в селата 1.08 лица.

Полезната площ на жилищата в общината е 1413022 кв.м., средната полезна площ на едно жилище е 60.81 кв.м., полезната площ на човек е 34.87 кв.м., за града е 24.79 кв.м., а в селата –56.22 кв.м.

Жилищната площ на едно жилище е 39.9 кв.м, в града е 38.8 кв.м., а в селата 40.9 кв.м. Основен показател за жилищна осигуреност на населението е жилищната площ средно на човек. Жилищната площ на човек от населението за общината е 22.90 кв.м., за градовете - 15.25 кв.м, а в селата – 37.88 кв.м.

Жилищният фонд по които се характеризира жилищната задоволеност включва не обитаваните жилища (2751) и не обитавани жилища в сгради за временно обитаване (5370)- това са вилите и къщите за почивка. Или 8121 жилища (34.9%) от фонда не се използва пълноценно, но е включен в общия фонд и повишава жилищната задоволеност. В селата не обитаваните жилища са 51.7 % Визирайки само обитаваните стандартни жилища, показателят “жилища на 1000 обитатели” влиза в реалистичните си стойности. Към обитаваните стандартни жилища от последното преброяването 2001 г. прибавяме прираста на жилищния фонд за 2002 и 2003 г. Стойностите са много по-ниски от средно-европейските което е видно от по –долу приложената таблица

7.Жилища на 1000 човека от населението в през 2003 г. на база обитавани

Жилища на 1000 ч. Общо за общината 357 Град Самоков 345 Села 384

Изводите от анализа на наличния фонд и начинът му на ползване са: 1. Общината разполага с достатъчен брой жилища. Стойността на средностатистическия показател “брой жилища на 1000 човека” (573/1000) е по-добър но само като количество в сравнение с развити европейски страни (420/1000). 2. Всяко трето жилище е не обитавано, а 1283 жилища са пренаселени. Добавяйки 31 примитивни жилища, получаваме статистическа потребност от 1314 социални жилища; 3. Основният извод е, че община Самоков не се нуждае от масово ново жилищно строителство. Приоритетната нужда е в четири други насоки: ⇒ обновяване на съществуващия фонд, ⇒ газификация на голяма част от жилищния фонд ⇒ повишаване на използваемостта на наличния фонд, ⇒ осигуряване на социални жилища за маргиналните групи (чрез ново строителство или

адаптиране на съществуващ сграден фонд)

1

7. Състояние на околната среда и екологични условия

Екологичните условия на община Самоков се формират от взаимодействието и взаимното влияние на определени природни и антропогенни фактори.1 Основните антропогенни фактори, които оказват влияние върху качествата на околната среда на общината са: промишлеността, транспорта, бита, употребата на изкуствени торове и пестициди в селското стопанство. Тези фактори влияят върху състоянието на атмосферния въздух, водите и почвите. Община Самоков се характеризира с добро качество на околната среда, което се определя от липсата на крупни промишлени замърсители, земеделие основаващо се на традиционни екологосъобразни методи, както и на благоприятни климатични условия.

7.1 Характеристика на основните компоненти на околната среда Въздух На територията на общината няма стационарни пунктове за контрол на

атмосферния въздух. Контролът, който се осъществява от РИООСВ-София е по утвърден график за емисионен контрол на източници на организирани емисии. Съгласно експертното становище на РИООСВ - София, качеството на атмосферния въздух отговаря на санитарно-хигиенните норми. Основните източници на организирани емисии от вредни вещества за община Самоков са горивните инсталации с битов характер, емисиите от моторни превозни средства, производствените фирми и емисиите от незапръстени и необработени депа за ТБО. При изгарянето на масово употребяваните в домакинството твърди горива, емисиите са с ниска височина и ниска емисионна температура. При неблагоприятни метеорологични условия и затруднена дифузия на замърсителите може да се стигне до високи приземни концентрации на вредни вещества в близост до източниците. Това важи особено за емисиите на прах РМ10 и SO2 от изгарянето на въглища и емисиите за РМ10 от изгарянето на дървата, които са широко разпространени твърди горива в общината. Основен източник на емисии от подвижни източници са отработили газове от моторни превозни средства. Непосредствен контрол се осъществява от служба КАТ, ежегодно при технически преглед на МПС. Показателите, които се контролират са: димност, въглероден окис, азотни окиси и въглеводороди. В районите в близост до интензивен автомобилен транспорт не се изключва вероятността за съществуващи екстремни ситуации с наднормени концентрации, особено за общите замърсители: прах, оловни аерозоли, серен диоксид, азотен диоксид, сероводород. Подобряване качеството на атмосферния въздух на град Самоков може да се постигне с промяна на схемата на автомобилния трафик при изграждане на Южния обходен път. Води Питейни води В благоустройствените планове на населените места важен дял заема снабдяването им с чиста и изобилна вода за задоволяване на всички домакински и обществени нужди, за поддържане чистотата в жилищата, улиците, обществените места, а заедно с това и отвеждането с канали извън селищата на отпадъчните води в пречиствателни станции, откъдето обеззаразени и обезвредени да се пускат в надземните или подземни течения. Потребената питейна вода от населението на общината, свързано с общественото водоснабдяване е 86 л/ч./ден.

1 при анализа на компонентите на околната среда са използвани данни от Програма за управление на отпадъците в община Самоков; Национална стратегия за опазване на околната среда на МОСВ; данни на НСИ.

2

На територията на общината няма изградена пречиствателна станция за питейни води. Замърсяване на повърхностните води

Състоянието на повърхностните и подземни води на община Самоков е в зависимост от състоянието на нивото на развитие на инфраструктурата и технологиите на пречистване, заустването в естествените водоизточници без пречистване, туризма, развитите отрасли на промишлеността, селското стопанство.

Делът на водоснабденото население на общината за 2002 г. е 99.4%, а делът на канализираното население 67.9%.

Заустването на непречистени битови и индустриални отпадъчни води е основен из-точник за замърсяването на водите в България. Лошото състояние на канализационните мрежи или липсата на такива е друг фактор за замърсяване на водите.

Изградената канализационна мрежа в Самоков отвежда отпадъчните води на града в ПСОВ, които след пречистването си отиват в р Искър.

Проектният капацитет на ГПСОВ “Самоков” е 200 л/сек, като в момента работният капацитет е 150 л/сек. Проектирано е стъпало за допречистване, но строителството не е завършено и станцията работи като двустъпална.

На територията на к.к. Боровец са изградени две ПСОВ- в местността “Песъко” и в местността “Яйцето”.

Събирателният колектор в местността “Песъко” е малък и е строен от “Балкантурист” за обслужване само на неговите обекти. Капацитетът на ПСОВ “Песъко”е 10 л/сек.

Събирателният “горен колектор” отвежда отпадъчните води към ПСОВ в местността “Яйцето”, където е включен и канализационния колектор от вилните зони. Тази ПСОВ, въпреки че е изградена преди 6-7 години , все още не е в експлоатация поради лошото състояние на довеждащия “горен колектор”, така че отпадъчните води отиват непречистени в реката. Проектният капацитет на ПСОВ “Яйцето” е 33 л/сек. Според данни на НСИ делът на обслужваното население на общината от ГПСОВ за 2002 г. е 66.1 %. Динамиката в изменението на качеството на водите се характеризира основно с показателите разтворен кислород, биохимична потребност от кислород /БПК5/ и перманганатна окисляемост, които отразяват присъствието на биоразградими замърсители от органичен произход и тяхното превръщане. Съдържанието на биогенни вещества се характеризира от концентрациите на различните форми свързан азот, фосфати и общо желязо.

Наблюдението и контролът върху състоянието на повърхностните води се осъществяват от Националната система за екологичен мониторинг (НАСЕМ), подсистема “Контрол и опазване чистотата на водите”. Съгласно експертното становище на РИООСВ - София, качеството на водите отговаря на санитарно-хигиенните норми. На основание на анализа за състоянието и качеството на водите за региона на община Самоков могат да се определят следните приоритети: • Разработване на Програма за управление на водите; • Недопускане влошаване качествата на водите, предназначени за пиене в сравнение с

вече съществуващото състояние, провеждане на стриктен режим за дезинфекция и системен контрол за качествата на питейните води;

• Провеждане на периодични изследвания за съдържание на пестициди в повърхностните и подземни води;

• Поетапна подмяна на водопроводната мрежа за града; • Привеждане на ГПСОВ в съответствие с съвременните екологични изисквания.

3

Почви Почвите са акцептор на всички вредни въздействия в околната среда и като такива

създават потенциален риск за здравето на населението. Степента на замърсяване и деградиране на почвите е обусловена от промишлеността, транспортът, неефективното земеделие, естествените процеси (ветрова ерозия, други екзогенни фактори), експлоатацията на подземни богатства и депонирането на отпадъците. Най-разпространените почви в региона са алувиално-ливадните почви, излужени канелени горски почви, кафявите горски почви и планинско-ливадните почви. На територията на община Самоков няма изграден пункт към Единната национална автоматизирана система за мониторинг на почвите за съдържание на тежки метали. Такъв не е изграден, т.к. в общината няма производствена дейност, която да е потенциален източник на замърсяване на почвите с тежки метали. За това се приема, че съдържанието на тежки метали и металоиди е под ПДК. Употребата на торове и пестициди е в границите на нормативите. На основание на анализа може да се направи извода, че почвите в общината не са замърсени с тежки метали, нефтопродукти и пестициди.

Шумово замърсяване Шумът като фактор на окръжаващата ни среда придобива все по-голяма актуалност. Неговото постоянно и повсеместно действие създава опасност за физическото и психическото състояние на човека. Неблагоприятната акустична обстановка в градовете, край оживени пътища и магистрали се формира от нарастващия трафик на МПС, неудачните градоустройствени решения без предвидена самозащита на населението, недостатъчната пропускателна способност на използваната транспортна мрежа. Налага се изводът, че най-голям дял в акустичния режим заема транспортният шум. В град Самоков наблюдаваните пунктове за измерване на нивото на шума са 12. Разпределението на наблюдаваните пунктове според регистрираните шумови нива е следното:

58-62 дБ 63-67 дБ 68-72 дБ 3 4 5

Вижда се, че в 9 от наблюдаваните пунктове измереното нищо на шума надхвърля допустимите хигиенни норми от 55-60 дБ. За подобряване на акустичната обстановка в града и общината могат да се посочат следните приоритети: • Картотекиране на източниците на шум;

• Спазване на изискванията за осигуряване на нощно спокойствие; • Разглеждане на вътрешно градското автомобилно движение с цел извеждане на

транзитния и тежкотоварен транспортен поток от жилищните райони в централната градска част;

• Осигуряване на рационална организация за движение на транспорта чрез ограничаване и отстраняване на шумните режими на МПС;

• Контрол относно изправността на МПС по отношение ниво емисии; • Упражняване от съответните общински и държавни органи на действен контрол върху

планирането, изграждането и експлоатацията на обектите, източници на интензивен шум, обектите, подлежащи на усилена шумова защита и факторите, влияещи върху формирането на акустичната среда.

Отпадъци Отпадъците са пряк замърсител на въздуха, водите и почвата и носят непосредствен риск за здравето на човека, затова решаването на проблемите, свързани с управлението на отпадъците се явява един от най-сериозните екологични проблеми. От

4

друга страна отпадъците са ценен енергиен и суровинен източник и тяхното минимизиране и повторна употреба води до съхранение на природни ресурси. Община Самоков има изготвена и приета “Програма за управление на отпадъците в община Самоков”. Програмата съдържа детайлен анализ и оценка на съществуващото състояние, задачите и основните приоритети в политиката на местната власт, въз основа на което е разработен План за действие. За територията на общината общото количество отпадъци, генерирани през последните години е както следва:

Количество отпадъци в t за година № Видове отпадъци

1999 2000 2001 2002 1. Битови 95 000 82 000 82 000 45 0002. Строителни 15 000 3 500 4 000 1 0003. Производствени - 35 335 5 552 ОБЩО: 110 000 85 535 86 335 51 552

Сметосъбирането и сметоизвозването на територията на община Самоков се извършва от "БЕКАСТРОЙ” ЕООД, което е 100% общинско предприятие. В системата на централизирано сметопочистване са включени гр.Самоков, курортните комплекси Боровец и Мальовица, вилна зона Мечката и селата Драгошиново, Радуил, Говедарци, Бели Искър, Маджаре, Мала Църква, Шипочане, Ново село, Горни окол и Белчин, като по този начин са обхванати около 91% от населението на общината. В останалите населени места с около 9% население се извършва пролетно и есенно почистване на селските сметища. Финансирането на дейностите по сметопочистване и поддържане на ДТБО - гр. Самоков се осъществява от общинския бюджет. Единствения начин за обезвреждане на отпадъците на територията на община Самоков е чрез депонирането им. Това става в 67 организирани и неорганизирани депа, които заемат около 450 дка с депонирани около 1 165 195 куб. м отпадъци.

ДТБО на гр. Самоков се експлоатира от 1965 г, намира се на 4 км от центъра на града, на отклонение на пътя Самоков-Ихтиман. Към 12.2003 г. площта му е 50 дка. Община Самоков е включена в Националната стратегия за изграждане на Регионални депо за твърди битови отпадъци. Регионалното депо, отговарящо на съвременната нормативна уредба, хармонизирана с изискванията на Европейския съюз, което ще обслужва община Самоков, ще се изгражда на територията на община Костенец. До влизането му в експлоатация, и в изпълнение на Програма за управление на отпадъците е необходимо • изготвяне и реализиране на Проект за саниране на неорганизираните сметища и

поетапното им ликвидиране; • саниране и рекултивация на досега действащото депо на гр. Самоков, след въвеждане в

експлоатация на новото регионално депо; • обхващане на всички селища в общината в организирано сметосъбиране; • въвеждане на разделно събиране на ТБО с цел повторна употреба (рециклиране) на

суровините; • създаване на система за контрол при депониране на битови, строителни и промишлени

отпадъци; • създаване на система за разделно събиране на опасни отпадъци от общината и

проучване на възможности за съвместното им обезвреждане и съхраняване с други общини;

• разработване на програма за работа с обществеността.

5

Изводи Комплексната оценка на отделните групи фактори, влияещи върху качеството на

средата показва, че община Самоков има се характеризира с добро качество на околната среда:

• Природните и климатични дадености на територията са с благоприятни екологични

характеристики; • По отношение на антропогенните условия общината е в относително добра позиция. В

градската част липсват крупни производствени замърсители на атмосферата, водите и почвата;

• Основни проблеми, свързани със замърсяването на атмосферата са автомобилният транспорт и битовият фактор - прахта от непочистените и неблагоустроени улици, битовите отпадъци;

• Проблемът за отпадъчните води на град Самоков и к.к. Боровец трябва да се реши с доизграждане и модернизиране на ПСОВ;

• Община Самоков се нуждае от съвременно депо за ТБО; • Въвеждане на централизирано сметопочистване на всички населени места в общината,

в голяма степен ще реши проблемите с непрекъснато възникващите нерегламентирани сметища;

• Акустичното натоварване на средата от средствата на транспорта е значително поради високите шумови нива, високата интензивност на транспортните потоци, състоянието на настилките, организацията на движението, неотчитането на фактора шум при избора на застрояването;

• Новост за общината са електромагнитните лъчения и полета - на градската територия действат радиопредавателни станции, телевизионни ретранслатори, клетките на мобилните оператори, неизвестен брой граждански и военни радиостанции и хаотично проведени електропроводи покриват голяма част от територията с електромагнитни полета;

7.2 Защитени територии

Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Под режим на защита на територията на общината има пет категории защитени територии2 - Национален парк, резерват, природен парк, защитени местности и природна забележителност (таблица №3). Националният парк “Рила” е обявен със заповед на МОС на 24.02.1992 г. с обща площ 81046,0 ха. От територията на община Самоков в парка са включени 29377,7 дка. От тях 25087,7 ха са горски фонд и 4290,0 ха високопланински пасища и ливади. Паркът включва част от землищата на гр.Самоков и селата Говедарци, Маджаре, Мала Църква, Бели Искър и Радуил. Националният парк е създаден с цел да се запазят завинаги в полза на обществото комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитанията на редки застрашени видове и съобщества, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа, които имат световно значение за науката и културата. Паркът се управлява с цел: поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа; опазване и поддържане на биологичното разнообразие в

2 Източници: Национална база данни за защитените територии, МОСВ; План за управление на Националния парк “Рила”; Лесоустройствени проекти на държавните лесничейства “Самоков” и “Боровец”.

6

екосистемите; предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности; създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението. Централния Рилски резерват е с обща площ 12379 ,5 ха, включен е в границите на Националния парк “Рила”. Той е най-големият резерват в страната. Обявен е с цел да се съхранят в непроменено състояние горски, субалпийски и алпийски екосистеми, образуващи уникален за планините в Централна и Южна Европа комплекс, централната част на Рилското флористично формообразователно огнище, както и находищата на десетки застрашени и редки растителни и животински видове. Резерватът включва част от землищата на гр.Самоков и селата Мала Църква и Бели Искър. В резервата е включен биосферния резерват “Маричини езера” (1510,0 ха, землище на гр. Самоков), обявен през 1956 г., а по-късно е включен в списъка на ЮНЕСКО на биосферните резервати. Сега запазва статута си на биосферен резерват. По-ниските части на Централния Рилски резерват са покрити със смесени иглолистни гори от смърч, бял бор и бяла мура, като някои от насажденията са над 150 годишна възраст. Над горната граница на гората са развити клекови асоциации, а около тях и над тях освен високопланински пасища са формирани сипеи и скали. Всичко това определя облика на резервата и на територията като цяло. Природно богатство на резервата са и ледниковите форми и езерата. В резервата са забранени всички дейности, които нарушават естественото състояние на природата му. Разрешени са само охрана, превантивни мерки и потушаване на пожари, спасителни акции, транзитно преминаване на туристи по белязани туристически маршрути по долината на р.Марица, санитарни мероприятия, научна дейност и екологичен мониторинг. Природната забележителност “Урдини езера” (1150,0 ха) също е включена в границите на Националния парк “Рила”. Обявена е с цел да се запази уникален за страната минералогичен комплекс, включващ нови за световната наука минерали, алпийска растителност с находища на голям брой редки и застрашени видове, и реликтна ледникова хидрофауна в Рила планина. Намира се в землището на с.Говедарци. Природният парк “Витоша” заема 3139,1 ха площ от територията на община Самоков. В парка са включени разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Включва част от землището на с.Ярлово. За защитени местности са обявени територии с характерни и забележителни ландшафти, местообитания на застрашени, редки и уязвими растителни и животински видове. Защитените местности на територията на общината са:

- “Букова Усойка”, с площ 16,2 ха в землището на с.Доспей - “Юруковото”, с площ 12,0 ха, землище на с.Ковачевци - “Корията”, с площ 9,6 ха, землище на с.Доспей - “Чакърова поляна”, с площ 6,3 ха, землище на с.Бели Искър - “Черната скала”, с площ 8,6 ха, землище на гр.Самоков.

Изводи: • Уникална и съхранена природна среда

• Наличие на голям брой и големи по площ защитени територии

• Наличие на защитени видове от флората и фауната

СЪДЪРЖАНИЕ СТРАТЕГИЧЕСКА ЧАСТ ВЪВЕДЕНИЕ ........................................................................................................................1 1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА (ПРОФИЛ) НА ОБЩИНА САМОКОВ

МЯСТОТО Й В ОБЛАСТТА И В БЪЛГАРИЯ ..........................................................................1 2. СИНТЕЗИРАНИ ИЗВОДИ ОТ АНАЛИЗА НА СЪСТОЯНИЕТО .....................3

2.1 ПРИРОДНИ УСЛОВИЯ И РЕСУРСИ ..............................................................................3 2.2 ДЕМОГРАФСКО СЪСТОЯНИЕ И ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ ..................................................3 2.3 ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ – ПРОМИШЛЕНОСТ.......................................................3 2.4 ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ – СЕЛСКО СТОПАНСТВО...............................................4 2.5 ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ – ГОРСКО СТОПАНСТВО ...............................................5 2.6 ТУРИСТИЧЕСКО РАЗВИТИЕ .......................................................................................5 2.7 СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ - ОБРАЗОВАНИЕ.....................................................................6 2.8 СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ – ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ ..............................................................6 2.9 КУЛТУРА И КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО........................................................................6 2.10 СПОРТНИ ПРОЯВИ.....................................................................................................7 2.11 ЖИЛИЩЕН СЕКТОР ...................................................................................................7 2.12 НАСЕЛЕНИ МЕСТА И СЕЛИЩНИ ОБРАЗУВАНИЯ ........................................................8 2.13 ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА - ТРАНСПОРТНА МРЕЖА .......................................8 2.14 ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА - ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ .................8 2.15 ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА - ЕНЕРГОСНАБДЯВАНЕ .........................................9 2.16 ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА - ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ..........................................9 2.17 СЪСТОЯНИЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ...........................................................................9

3. ВИЗИЯ, ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ...........................................................................12 4. МЕРКИ, ДЕЙСТВИЯ И ПРОЕКТИ В ОТДЕЛНИТЕ ПРИОРИТЕТНИ

НАПРАВЛЕНИЯ ............................................................................................................................13 4.1 МЕРКИ, ДЕЙСТВИЯ И ПРОЕКТИ В ПРИОРИТЕТНО НАПРАВЛЕНИЕ

“ТУРИСТИЧЕСКО РАЗВИТИЕ”..........................................................................................................13 4.2 МЕРКИ, ДЕЙСТВИЯ И ПРОЕКТИ В ПРИОРИТЕТНО НАПРАВЛЕНИЕ

“ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ”........................................................................................................16 4.3 МЕРКИ, ДЕЙСТВИЯ И ПРОЕКТИ В ПРИОРИТЕТНО НАПРАВЛЕНИЕ “СОЦИАЛНО

РАЗВИТИЕ” ................................................................................................................................18 4.4 . МЕРКИ, ДЕЙСТВИЯ И ПРОЕКТИ В ПРИОРИТЕТНО НАПРАВЛЕНИЕ

“ИНФРАСТРУКТУРА И ОКОЛНА СРЕДА”..........................................................................................19 5. ИЗПЪЛНЕНИЕ, НАБЛЮДЕНИЕ И АКТУАЛИЗАЦИЯ НА

ОБЩИНСКИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ ......................................................................................23 5.1 ФИНАСОВО ОСИГУРЯВАНЕ НА ПЛАНА....................................................................23 5.2 ОРГАНИЗАЦИЯ, ИЗПЪЛНЕНИЕ, АКТУАЛИЗАЦИЯ И НАБЛЮДЕНИЕ НА ОПР .............25

1

ВВъъввееддееннииее

Община Самоков притежава богати природни и антропогенни ресурси и възможности за активно социално-икономическо развитие и за постигане на по-висок жизнен стандарт за населението.

Планът за развитие на община Самоков съгласно Закона за регионално развитие е основният документ, определящ стратегическите цели и приоритети на общинската политика. Планът представлява отправна точка за насочване на усилията на общинското ръководство и всички заинтересовани страни в общината за постигане на целите на това развитие.

Основните задачи на плана за развитие на общината са:

• Да дефинира стратегическите цели на общинското развитие за периода до 2013 г.

• Да очертае изпълнима стратегия за постигане на тези цели чрез определяне на основните приоритетни направления, мерки и проекти, институционалното и финансово осигуряване на плана.

• Да послужи за мобилизиране на собствените и привличане на външни ресурси за постигането на поставените цели.

• Да стимулира възникването на нова ценностна система и нов подход при решаването на проблемите, ориентирани към духа на обединена Европа и принципите за устойчиво развитие.

• Да интегрира всички заинтересовани страни към изпълнението на мерките, заложени в плана и по този начин да разшири демократизацията на управлението и чрез разширяване на социалната основа на стратегическото планиране.

Разработеният план има характер на отворен документ, който може да се развива, усъвършенства и актуализира във съответствие с динамично променящите условия и фактори, мотивиращи неговото разработване. Това по същество е една перманентна дейност на общинското ръководство и предполага създаването на гъвкава и прагматична организация.

11.. ООббщщаа ххааррааккттееррииссттииккаа ((ппррооффиилл)) ннаа ооббщщииннаа ССааммооккоовв ммяяссттооттоо йй вв ооббллаассттттаа ии вв ББъъллггаарриияя

• Общата площ на територията на община Самоков е 1209,9 км2 - 17,1% от територията на Софийска област. Тя е най-голямата по територия община в област София и в Западна България (като изключим Столичната община) и пета в страната (след общините Сливен, София, Добрич-селска и Тунджа).

• Населението на община Самоков в 2003 г. е 40525 души - 15,3% от общото население на областта. Тя е най-голямата по брой на населението община в областта и 40-та в страната.

2

• Гъстотата на населението в общината е 33,5 д/км2, повече от два пъти по-ниско от средното за страната (70,3 д/км2)

• Степента на урбанизация (градското население) в община Самоков е 66,2%, по-висока от средното за областта – 58,9%, но по-ниска от средното за страната - 69,8%.

• Динамиката на населението – средногодишното намаляване за периода на последните две преброявания 1992-2001 г. (-0,9%) е колкото това за страната (-0,9%). Възрастовата структура – като цяло е благоприятна – делът на младите и тези в трудоспособна възраст е по-висок от средния за страната.

• Броят на населените места е 28 – град Самоков и 27 селски населени места, а броят на кметствата е 24.

• Населените места и другите урбанизирани територии в община Самоков заемат 2,44% от общата територия на общината, малко по-голямо от средното за областта 4,33%, но значително по-малко от средното за страната 4,99%.

• Обработваемата земя на човек от населението в община Самоков е 6,2 дка, по-малко от средното за областта 7,0 дка, и колкото е средното за страната 6,3 дка/човек.

• Много висок е делът на държавната поземлена собственост 50,67%, което се дължи на територията на Националния парк Рила. Дяловете на общинската и на частната поземлена собственост са почти еднакви – 19,97% и 17,97%, при средни за областта 20,96% и 24,30%.

• Степента на лесистост в община Самоков 54,7% е много по-висока от средната за страната 31,7%

• Защитените територии заемат 26,92% от територията на общината. В територията на община Самоков попада част от Националния парк “Рила” 29377,7 ха, “Централния Рилски резерват” 12379,5 ха, както и част от Природния парк “Витоша” 3139,1 ха

• Общото състояние на компонентите на околната среда в общината може да се определи като задоволително.

• Много богати са природните дадености и културно-историческото наследство в общината, фолклорът, обичаите, традиционните занаяти и др. фактори и ресурси за туристическо развитие.

• Икономическата активност е 55,5%, по-висока от средната за областта (55,0%) и страната (49,2%)

• Безработицата в общината през 2003 г. е една от най-високите в страната 20,68%. – над средната за областта – 13,55% и за страната – 14,25%.

• Индексът на човешко развитие, според Глобалния доклад за човешко развитие в Р България на ПРООН, за община Самоков е на средно равнище, общината е на 17-то място в областта

3

22.. ССииннттееззииррааннии ииззввооддии оотт ааннааллииззаа ннаа ссъъссттоояяннииееттоо

22..11 ППррииррооддннии ууссллооввиияя ии рреессууррссии Община Самоков притежава изключително красива природа, благоприятен климат

и богати природни ресурси. Северна Рила е сред най-изявените в рекреационно-туристическо отношение територии в България. На територията на общината дялът на горите е значително по-висок от средния за страната. Богати са водните й ресурси, в т.ч. водноенергийните. Уникално природно богатство на територията на общината са Рилските езера (Маричините, Мусаленските, Мальовишките и Урдините езера) - повече от 40 на брой, пръснати по високите части на Рила. В общината има находище на минерална вода край Белчин. Перспективни участъци за търсене на термоминерални води са долината на р.Палакария и Самоковското поле. Общината е бедна на полезни изкопаеми и на плодородна земеделска земя. Двойно по-нисък от средния за страната е относителният дял на обработваемата земя, което ограничава развитието на интензивно земеделие.

Голяма част от общината 29377,7 дка е заета от Националния парк Рила, който притежава уникално богатството на защитени видове от флората и фауната. Паркът включва част от землищата на гр.Самоков и селата Говедарци, Маджаре, Мала Църква, Бели Искър и Радуил. Паркът се управлява с цел: поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа; опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите; предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности; създаване на предпоставки за развитието на туризъм и екологосъобразен поминък на населението. Централният Рилски резерват, включен в границите на Националния парк, е най-големият резерват в страната с обща площ 12379 ,5 ха. Обявен е с цел да се съхранят в непроменено състояние горски, субалпийски и алпийски екосистеми, образуващи уникален за планините в Централна и Южна Европа комплекс, както и находищата на десетки застрашени и редки растителни и животински видове.

22..22 ДДееммооггррааффссккоо ссъъссттоояяннииее ии ччооввеешшккии рреессууррссии Общината притежава сравнително добър демографски потенциал (40 хил.д.) с

оглед бъдещото социално-икономическо развитие. Застаряването и намаляването на селското население е с темповете на средното за страната, като показва известни различия по населени места. Относително благоприятно е демографското развитие на центъра на общината – град Самоков. Положителна тенденция е нарастването на дела на населението с високо образователно равнище. Но в същото време на другия полюс е висок и делът на неграмотните и малко грамотните. Висок е делът на ромската етническа група (над 10%). Високо е равнището на регистрираната безработица (около 20%) – над средното за областта и страната. Високата икономическа активност на определени слоеве от населението е фактор за осигуряване на по-висока заетост на работната сила. Наблюдава се несъответствие между търсенето и предлагането на пазара на труда, подчертана е сезонната заетост на населението, особено на селското.

22..33 ИИккооннооммииччеессккоо ррааззввииттииее –– ппррооммиишшллеенноосстт Преработващата промишленост е основен структуроопределящ отрасъл.

Доминиращо значение имат производството на текстил и текстилни изделия, машини и оборудване и на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия.

Спадът в индустриалното производство показва тенденция за постепенно преодоляване, което обаче не е достатъчно за възвръщане на загубените позиции в

4

традиционните структуроопределящи производства. Липсват сериозни инвестиции, които да доведат до обновяване на производствените мощности и производство на конкурентоспособна продукция. Индустриалното производство е концентрирано почти изключително в града Самоков. Икономическите резултати в индустриалния сектор се формират главно от големите фирми. Въпреки големия им брой, микрофирмите и малките фирми, не са водещи по икономически показатели. Те имат съпътстваща, а не основна роля в индустрията и скромен принос в икономическото развитие на общината. Те са по-скоро "буфер" срещу безработицата и фактор за "оцеляване", но не и фактор за развитие на ефективно и конкурентноспособно производство. Силно са ограничени възможностите на фирмите за финансиране и самофинансиране на традиционни и нови производства. Все още липсват нови важни елементи в структурата на икономическия комплекс, способни да дадат силен тласък на производството като подобрят технологическата и бизнес средата, развитието на научни и технологични структури и връзката им с нови производства, бизнес или технологични паркове и др. Съществуващите производствени зони се нуждаят от рехабилитация и инфраструктурно превъоръжаване, за да посрещнат предизвикателствата на съвременните производства.

22..44 ИИккооннооммииччеессккоо ррааззввииттииее –– ссееллссккоо ссттооппааннссттввоо Независимо, че селското стопанство има скромен дял в произведената продукция,

този отрасъл е важен за хората извън града и за частично поддържане на хранително-вкусовата промишленост в общината. Поради планинския и полупланинския характер на релефа земеделските земи са раздробени на многобройни маломерни участъци, непригодни за механизирана обработка. Традиционната структура на земеползването е допълнително нарушена след реституцията на земята, над 97% от имотите са маломерни. Тревожно висок е делът на изоставените и неизползвани с години обработваеми земи, обработваните площи са само 12.7 %. Изградените поливни площи заемат само около 5% от обработваемите земи, но са с амортизирани и частично разрушени напоителни мрежи и съоръжения. Независимо от започналото изграждане на важни елементи на предприемаческата инфраструктура на селското стопанство в общината, тя предстои да бъде доразвита. Уедряването на земята е стратегически фактор за развитието на пазара на земята и за създаването на конкурентноспособни земеделски производители.

Перспективите за развитието на селското стопанство може да се търсят в:

Интензификация на картофопроизводството чрез ефективно прилагане на научно-техническите постижения; създаване на нови масиви от трайни насаждения и най-вече малинови насаждения; развитие на биологично земеделие като се работи за запознаване на производителите с технологията на производството и с нормативната база, както и с научните постижения; развитие на пчеларството и създаване на съюз на производителите; създаване на условия за повишаване на нивото на научно обслужване в селското стопанство и на тази база, стимулиране на въвеждането на съвременни технологии на производство; стимулиране на вертикалните интеграционни процеси между интензивните производства (картофи, ягоди и малини) и съответните преработващи единици с цел затваряне на веригата “земя-краен продукт” и развитие на регионални кластери; стимулиране на малките населени места чрез създаване на заетост в производството на ягодоплодни култури, в пчеларството, в селския туризъм и изграждане на социална инфраструктура за задържане на населението.

5

22..55 ИИккооннооммииччеессккоо ррааззввииттииее –– ггооррссккоо ссттооппааннссттввоо Делът на горите на територията на общината е значително по-висок от средния за

страната. Дърводобивът и лесокултурните мероприятия в горския фонд осигуряват работа на част от местното население. Възстановяването на гори на собствениците им осигурява допълнителен доход на базата на собствен ресурс. Допълнителни доходи на населението осигуряват страничните ползвания на територията на горския фонд – паша на добитък, добив на сено и листников фураж, добив на билки, горски плодове и гъби. В горските масиви обаче се извършва незаконна сеч. Наблюдава се, макар и ограничено, проява на водна ерозия. Извършването на предвидените в лесоустройствения проект залесявания и реконструкции на насажденията ще се отрази положително по отношение произхода на насажденията, подобряване на видовия състав, ще се увеличат защитните, водоохранните и водорегулиращите функции на насажденията, а така също и растежните условия. Правилното извеждане на огледните и санитарни сечи ще подобри качеството на дървостоите и здравословното им състояние. Съществува реална опасност при неспазване на предвидените в лесоустройствения проект сечи в горския фонд, особено в частните гори, при увеличаване размера на незаконната сеч, да се развият ерозионни процеси в засегнатите горски масиви.

22..66 ТТууррииссттииччеессккоо ррааззввииттииее Територията на община Самоков притежава много благоприятни условия и ресурси

за развитието на туризъм – както природни, така и антропогенни. От изключително важно значение за развитието на курортно-туристическата функция на общината е близостта до София и до международното летище - само на 60 – 70 км. Природно-географските условия са особено благоприятни от гледна точка на рекреацията и представляват сериозен ресурс за развитието на широк кръг дейности на отдиха и туризма в планинска среда както през зимния, така и през летния сезон. Богати са и антропогенните условия и ресурси за развитието на туризма и рекреацията. Основният туристически център е Боровец, където е разположена почти цялата настанителната туристическа база на общината (около 6 хил. легла). В Самоков и другите населени места все още не се наблюдава сериозно активизиране на туристическата инициатива. Въпреки богатите ресурси и условия за развитието на туризма в общината, не е достигнато възможното развитие нито в количествено, нито в качествено отношение поради което туризмът все още няма необходимия принос в икономическото и социално развитие. Туризмът може да играе ролята на приоритетен отрасъл за общината, но неговото развитие не може да бъде успешно, ако не се съчетае с общото подобряване на икономическата база и на инфраструктурата.

Възможностите за бъдещото развитие на туризма в общината са свързани със: Умелото съчетаване на туристическото развитие с опазването на природната среда и зачитане на бита и културата на местното население; Използването на Националния парк Рила за преориентиране към нови алтернативни и съвременни форми на екотуризъм и прилагане на екологично ориентирани проекти; Подобряване на лятната експлоатация на курорта и разнообразяване на предлагания туристически продукт с форми за летни спортове и занимания; Развитие на малък и среден туристически бизнес с активно включване на местното население в туристическия процес; Привличане като източници на финансиране в туристическата сфера на средства от европейските предприсъединителни фондове.

6

22..77 ССооццииааллнноо ррааззввииттииее -- ооббррааззооввааннииее Развитието на образованието в общината е в съответствие с изградената база и

демографската структура на населението. В общ.Самоков са застъпени 3 форми на образование (предучилищно, основно и средно). Общият брой на училищата в общината е 21. Училищата са основно общински, само 4 от тях са директно към МОН. Броят на обхванатите ученици в учебния процес за учебната 2004/2005 г. е 4409, а на паралелките – 224. На един учител в общината се падат средно по 10 ученици (13 – средно за страната), на една паралелка - средно по 20 ученици (за страната 22). Базата на някои от училищата е остаряла и се нуждае от реконструкция и ремонт. Детските градини (ОДЗ и ЦДГ) са 9 бр. (5 в гр.Самоков и 4 в селата Говедарци, Радуил, Райово и Широки дол). Общият брой на децата в детските градини е 847, разпределени в 39 групи. Основните проблеми в системата на образованието са свързани с намаляване на децата в предучилищна и училищна възраст, особено в селата; неангажиране в учебните заведения на всички деца, предимно ромски, недостиг на финансови ресурси за поддържане на изградената база. Възможностите за развитие на системата на образованието са свързани с : Използване на добрите традиции в образователната система; Нарастване на населението с високо образователно равнище; Използване на добития положителен опит от прилагане на действащите програми в социалната сфера; Интегриране на децата със специални образователни потребности и от ромската етническа група.

22..88 ССооццииааллнноо ррааззввииттииее –– ззддррааввееооппааззввааннее Здравеопазването в общината е представено от доболничната и болничната помощ.

В град Самоков е изградена и функционира многопрофилна болница за активно лечение с 208 болнични легла. Осигуреността на 10 хил.д. от населението на общината е с 51 легла (при средно за страната и Югозападния район за планиране - 70). Доболничната помощ се осъществява от лекарски практики в гр.Самоков и 12 села. В Боровец, както и в балнеологичния курорт от местно значение Белчински бани също се осъществява медицинско обслужване. Заведение за социални грижи (дом за стари хора) е открито в с.Ковачевци с 23 легла и 17 души обслужващ персонал. Детските ясли на територията на общината понастоящем не функционират. Чрез Фондация “Партньори - България” на територията на град Самоков се осъществяват 4 проекти в системата на социалните дейности. Основните проблеми в системата на здравеопазването и социалните грижи в общината са свързани с трудно протичащата здравна реформа и недостатъчните ресурси в системата на здравеопазването.

22..99 ККууллттуурраа ии ккууллттууррнноо ннаассллееддссттввоо Град Самоков е известен със своите традиции в образованието, изкуството и

културата. Една от най-големите гордости на Самоков от епохата на Възраждането е Самоковската художествена школа от края на 18 век. Самоковските майстори зографи, гравьори, иконописци и резбари остават белега на висше творчество върху стените на десетки църкви и манастири. Най-видните от самоковски иконописци – Захарий Зограф, Станислав Доспевски, Иван и Никола Образописови са основоположници на светското изобразително изкуство в България. Изкусните произведения на самоковските занаятчии от Възраждането - керамика, дърворезба, ковано желязо, накити, местни носии са национално богатство. В Самоков са декларирани и обявени 120 паметника на културата, от тях 7 с национално значение. От наличния културно исторически потенциал с най-голямо значение са следните обекти: Историческият музей в Самоков, Сарафската къща, Църквата “Успение Богородично”, Църквата “Св. Никола”, Бельовата църква “Рождество Богородично”, Митрополитската църква “Успение на Св. Богородица”, Девическят манастир, Байракли джамия, Синагогата, Късноантичната и средновековна

7

крепост “Шишмановото кале” край с Доспей, Алинският манастир край с Алино, Манастирът "Св. Георги Победоносец” край с Говедарци. В Боровец с качества на паметници на културата от началото на ХХ век са известните ловни дворци на Фердинанд и някои вили на тогавашния елит.

Интерес за туристическо експониране представляват традиционните празници: Празник на Самоков – Успение на св.Симеон Самоковски, Поклади, празнуван на Заговезни с традиционни огньове и шествия, Празникът на Рила на 7-8 август, който има вече 78 годишна традиция, Културните празници на Чакърови поляни, Ромският празник на 6-ти май при царските кладенци на р. Искър.

През последните години се зараждат и нови прояви в сферата на бита и местните обичаи, като: Празника на Рилския зелник в с. Бели, рок-фестивалът “Рок в Рила” в Бели Искър, Градиционен пленер с участието на известни художници, Празника на боба с международен фестивал в с. Радуил. Тези традиционни и нови празници и прояви в сферата на бита, традициите и нови художествено-творчески изяви се свързват много удачно с туристическата дейност и могат да обогатят чувствително туристическото предлагане.

В общината функционират следните културни институции: Читалище паметник “Отец Паисий”, Графична база и постоянно действащия към нея работен семинар, Детски театър“Веселушко”, Телевизия “Канал Рила”

В общината се тиражират 2 вестника: “Приятел” – излиза вторник и петък и “Седмица” – излиза всеки ден без неделя и понеделник.

22..1100 ССппооррттннии ппрроояяввии Град Самоков има многогодишни традиции в развитието на редица спортове. Той е

известен като най-големия център на ски спорта в страната. През последните години Самоков започва да възстановява славата си на спортен център от национално значение. Силно развити са футболът, биатлонът, мотоциклетния спорт, ориентирането. В последните години в града се развиват с успех спортната борба и баскетболът. Добра реклама за града е и домакинството на международното рали “България”. В района прекарват подготовката си много от националните отбори. Всички подобни спортни прояви представляват интерес и атракция за туристите. От друга страна практикуването на редица любителски спортни занимания за туристите са крайно необходими за летния сезон.

Един от приоритетите, свързан с възраждането и поддържането на богатите спортни традиции и с развитието на качествен туризъм в общината следва да бъде Създаването на нова спортна база – ски-писти и ски пътеки, ледени пързалки, спортни зали, игрища за спортни игри, футболни терени, тенис кортове, игрища за голф, хиподрум.

22..1111 ЖЖииллиищщеенн ссееккттоорр Общината разполага с достатъчен брой жилища 573 на 1000 човека”. Всяко трето

жилище е необитавано, а 1283 жилища са пренаселени. Община Самоков не се нуждае от масово ново жилищно строителство. Статистическата потребност от социални жилища е1314 бр.Приоритетната нужда е в четири други насоки: обновяване на съществуващия фонд, газификация на голяма част от жилищния фонд, повишаване на използваемостта на наличния фонд, осигуряване на социални жилища за маргиналните групи (чрез ново строителство или адаптиране на съществуващ сграден фонд)

8

22..1122 ННаассееллееннии ммеессттаа ии ссееллиищщннии ооббррааззуувваанниияя Днешната структура на селищната мрежа в община Самоков е формирана след

продължително историческо развитие. Населените места в община Самоков са представени от един град и 27 села. Селищната мрежа на община Самоков е сравнително добре балансирана. Степента на урбанизация или градското население е 65,67% от населението на общината (в страната то е 69,8%) . Това показва, че в общината има добре развита мрежа от селски населени места. Прави впечатление, че по-големите села в общината са разположени в близост до града. Заедно с града в това селищно ядро живее 80% от общото население на общината. Тази концентрация на население около града показва неговата организираща роля в сферата на услугите и работните места.

Селищната мрежа на общината се допълва от селищни образувания без постоянно население, създадени на основата на рекреационно-туристическата функция - курортът Боровец, Белчинските минерални бани и планинският комплекс Мальовица. Към тях могат да се причислят и някои планински местности с туристическа база. Туристическата функция е съвременна селищнообразуваща функция, която влияе и ще влияе решително върху териториалното развитие на населените места с появата на курортни зони към тях, както и върху появата и развитието на самостоятелни туристически образувания.

Вследствие промените в обществено-икономическите условия, законовата и нормативна уредба, са налице обективни потребности за привеждане на съществуващите устройствени планове в съответствие с новите изисквания, свързани с нарастваща потребност от ново строителство предимно за целите на туризма и отдиха.

22..1133 ТТееххннииччеессккаа ииннффрраассттррууккттуурраа -- ттррааннссппооррттннаа ммрреежжаа Общината има благоприятно разположение спрямо два от Общоевропейските

транспортни коридори, минаващи през страната. Това в известна степен компенсира липсата на пряко обслужване на път от висок клас. Подобряването на техническите параметри и поддържане на добро експлоатационно състояние на основните “довеждащи” пътища от София и от Дупница е задължително условие за бъдещото развитие на общината и курортно туристическите локализации. Наложително е изграждането на обходни пътища на Самоков и Боровец за изнасяне на транзитното движение. Необходимо е също ремонт и реконструкция на съществуващите местни пътища, както и изграждане на нови обслужващи пътни отсечки, свързани с конкретното развитие на курортно туристическите локализации.

22..1144 ТТееххннииччеессккаа ииннффрраассттррууккттуурраа -- ввооддооссннааббддяяввааннее ии ккааннааллииззаацциияя Всички населени места в общината, с изключение на Яребковица, са сравнително

добре водоснабдени, като само около 10% от населението е с режим на водоподаване. Водоснабдяването на град Самоков е осигурено от надеждни водоизточници със достатъчен капацитет за задоволяване на водопотреблението. Необходимо е доизграждане на резервоари за питейна вода. Около 50% от вътрешните водопроводни мрежи в населените места са амортизирани и е необходима тяхната подмяна, както и доразвитие на мрежите с оглед изграждане на новите туристически ядра.

Изградена канализационна мрежа има само в град Самоков и в курорта Боровец. Пречиствателната станция за отпадни води на Самоков работи като двустъпална, проектирано е стъпало за допречистване, но строителството още не е завършено. Канализацията в Боровец е силно амортизирана, не са изградени канализационни колектори към пречиствателната станция за отпадни води в местността “Яйцето” и тя все

9

още не функционира. Крайно необходимо е да се осигури изграждане на довеждащи колектори и пускането й в действие.

22..1155 ТТееххннииччеессккаа ииннффрраассттррууккттуурраа -- ееннееррггооссннааббддяяввааннее Електропреносната и разпределителната мрежа е добре развита и е в сравнително

добро състояние. Основен проблем е сигурността на захранването с високо напрежение 110 кв. Районната подстанция Самоков се захранва едностранно и е необходимо осигуряването на второ захранване от общоенергийната система. Необходимо е захранване и на курорта Боровец на 110 кв с оглед допълнителните товари от системата въжени линии и други туристически обекти.

Бъдещото развитие на общината и на курортно-туристическите локализации може напълно да разчита на газоснабдяване на новите обекти. Капацитетът на изградената газопроводна система дава възможност за подаване до 10 куб м /час, при положение че налягането се увеличи на 12 ваrа. Предимствата на природния газ като екологично чист и икономичен енергоносител са безспорни и наличието на вече изградена газоснабдителна система в град Самоков и курорта Боровец, с възможности за развитие, са изключително добра възможност за бъдещото енергозахранване.

22..1166 ТТееххннииччеессккаа ииннффрраассттррууккттуурраа -- ттееллееккооммууннииккааццииии Като цяло селищната телефонна мрежа в община Самоков е добре изградена.

Достигнатата телефонна плътност 34,7 тел п/100д е малко по-ниска от средната за страната /37,2/, но е осигурено добро задоволяване на потребностите от телефонни услуги на населението и бизнеса в град Самоков и в курорта Боровец. Необходимо е модернизация на телефонните съобщения в общината чрез разширяване на автоматичните централи и на селищните телефонни мрежи.

22..1177 ССъъссттоояяннииее ннаа ооккооллннааттаа ссррееддаа Комплексната оценка на отделните групи фактори, влияещи върху качеството на

средата показва, че община Самоков се характеризира с добро качество на околната среда. Природните и климатични дадености на територията са с благоприятни екологични характеристики.Липсват крупни производствени замърсители на атмосферата, водите и почвата. Проблеми със замърсяването на атмосферата създават автомобилният транспорт и битовият фактор - прахта от непочистените и неблагоустроени улици. Акустичното натоварване на средата от средствата на транспорта е значително поради високите шумови нива, високата интензивност на транспортните потоци, състоянието на настилките, организацията на движението, неотчитането на фактора шум при избора на застрояването. Новост за общината са електромагнитните лъчения и полета - на градската територия действат радиопредавателни станции, телевизионни ретранслатори, клетките на мобилните оператори, неизвестен брой граждански и военни радиостанции и хаотично проведени електропроводи покриват голяма част от територията с електромагнитни полета. Проблемът за отпадъчните води на град Самоков и к.к. Боровец трябва да се реши с доизграждане и модернизиране на пречиствателните станции. Община Самоков се нуждае от съвременно депо за твърди битови отпадъци. Въвеждане на централизирано сметопочистване на всички населени места в общината, в голяма степен ще реши проблемите с непрекъснато възникващите нерегламентирани сметища.

10

Обобщен анализ на проблемите и възможностите за развитие на община Самоков (SWOT)

Силни страни

Слаби страни

Висококачествена и естетична природна среда с богати био-екологични и рекреационно-туристически ресурси

Нещадящо използване на природните ресурси и проява на бракониерство

Благоприятни екологични характеристики на околната среда Отсъствие на замърсяващи средата индустриални производства

Нарушени качества на околната среда в отделни пунктове край населените места – нерегламентирани сметища, ерозирали земи

Незамърсени почви, позволяващи развитие на екологично земеделие

Малко количество обработваема земя, раздробена на маломерни участъци

Висок дял на горите на територията на общината. Наличие на 220 хил. дка общински гори

Извършване на незаконна сеч в горите

Близост до милионния град София и до международното летище, силен трафик между Самоков и София

Затруднена пътно-транспортна достъпност до София Южен обход на София минава през Самоков

Наличие на град Самоков с относително благоприятно демографско, социално-икономическо и културно развитие

Намаляващо и застаряващо население в селата на общината Ниско равнище и натурализация на доходите за голяма част от населението в селата

Добър опит и традиции в производството на текстил, машини и оборудване

Упадък и закриване на основни отрасли в индустриалното производство, липса на сериозни инвестиции в индустриалното производство

Нарастване на населението с високо образователно равнище

Увеличаване на неграмотните сред малцинственото население – поляризация

Повишаване на икономическата активност на определени слоеве от населението

Високо равнище на безработицата – до 1,7 пъти над средното в страната

Наличие на планински курорт Боровец с национално и международно значение и много вилни селища

Недостатъчно развита туристическа функция в града и селата, малки ползи за местното население от развитието на туризма в Боровец

Наличие на много добри антропогенни условия и ресурси за развитие на туризма – културно-исторически паметници, традиции, бит, занаяти

Пренебрегвани и неекспонирани по подходящ начин културно-исторически паметници, традиционни занаяти, празници и бит

Наличието на Национален парк Рила – еталон на природно биологично равновесие

Налагащи се ограничения в ползването на природните ресурси. Малки ползи от наличието на Националния парк за местното население

Наличие на достатъчно количество питейна вода, електроенергия и природен газ

Недостатъчно развити и лошо поддържани мрежи на техническата инфраструктура

Наличие на общински земи в крайградската зона – индустриална зона

Неприключило земеразделяне

Готов кадасър на 7 землища в общината Липсват нови кадастрални карти на останалите населени места

11

Възможности

Рискове/Заплахи

Използване на високата икономическа активност на населението за осигуряване на по-висока заетост на работната сила

Засилване на поляризацията сред социалните слоеве и увеличаване на крайно бедните и безработните

Използване на добития положителен опит от прилагането на програми и проекти в социалната сфера - национални програми за заетост и др.

Увеличаване броя на неграмотните и ниско грамотните граждани Засилване на зависимостта на възрастното население, предимно в селата

Изграждане на Бизнес парк, способстващ за повишаване на ик конкурентноспособност

Липса на интерес за създаване на нови предприятия и въвеждане на нови технологии

Подобряване на състоянието на горите и залесяване с нови гори

Опасност от засилване на неконтролируемата сеч в горите, което ще ускори ерозионните процеси

Използване на Националния парк Рила за преориентация към нови алтернативни и съвременни форми на екотуризъм и за прилагане на екологично ориентирани проекти

Пренебрегване на възможностите за съвременно ориентирани щадящи средата форми на туризъм и едностранчиво развитие на масовите традиционни туристически ползвания

Развитие на малък и среден туристически бизнес с активно включване на местното население в туристическия процес, Увеличаване на ползите за местното население от развитието на туризма – икономически, културни, намаляване на безработицата

Опасност от изолиране на местните хора от туристическата дейност и използването им само като евтина работна ръка, Засилване на вредите за местното население от туристическото развитие, социална поляризация и маргинализация на широки социални слоеве

Реализиране концепцията на Правителството за развитие на туризма в община Самоков

Абстрахиране на отговорните държавни институции от местните усилия за развитие на туризма в общината в национален и международен план

Подобряване на качествата на околната среда в резултат на туристическото и инфраструктурното развитие

Нарушаване на природната среда и природните екосистеми в резултат на непремерено и несъобразено с екологичните норми туристическото строителство

Подобряване на транспортните връзки в посока север със столицата и в посока запад-изток

Забавяне на реализацията на нови транспортни връзки със столицата и в направление запад-изток

Подобряване на вътрешнообщинските транспортни връзки и намаляване загубите на питейна вода при преноса

Хроничен недостиг на финансови средства за поддържане на местните пътища и ремонт на водопроводната мрежа

Изграждане на нова и подобряване на съществуващата техническа инфраструктура с участието на държавата

Абстрахиране на отговорните държавни институции от местните усилия за развитие на инфраструктурата

Подобряване на структурата на земеползване чрез земеустройствени и комасационни проекти в землищата, създаване на възможност за уедрено земеделие

Влошаване на структурата на земеползване, раздробяването и изоставяне на обработваемата земя без обработване

Създаване на нови насаждения за ягодоплодни култури, развитие на биологично земеделие и пчеларство и обвързването им с преработващи предприятия до краен продукт

Продължаващо намаляване на обработваната обработваема земя, отказване от уедряване и допълнително раздробяване на малки, непроизводителни участъци

Изграждане на нови значими спортни съоръжения и организиране на национални и международни спортни прояви

Неумение да се привлекат инвестиции за изграждане на значими спортни съоръжения

12

33.. ВВииззиияя,, ццееллии ии ппррииооррииттееттии

Визия Визията е резултат на анализа на силните и слабите страни, на заплахите и

възможностите за устойчиво развитие на община Самоков. Тези възможности са свързани с реалностите в общината, както и с намеренията за развитие. Голямото предизвикателство пред общността и пред общинските власти е реализацията на потенциала за развитие през прогнозния период, успоредно с решаването на натрупаните проблеми. Накратко, визията е декларация за това каква виждаме и искаме да стане в бъдеще нашата община.

Проспериращ туристически, културен, спортен и стопански център в полите на Рила при входа на най-големия Национален парк, с привлекателна територия за посещение и за заселване на столичани и на европейски граждани, съхранил своята природна чистота и красота, своята идентичност, културно-историческо наследство и традиции и реализирал възможностите си за устойчиво социално-икономическо развитие

Основни стратегическите цели

Въз основа на визията и на обобщените резултати от анализа с изявените проблеми

и възможности за бъдещото развитие са формулирани основните стратегическите цели:

Подобряване на икономическото благосъстояние и качеството на живота за широки обществени слоеве, повишаване на заетостта и постигане на социална интеграция и задоволително образователно ниво

Ефективно използване и опазване на природните и антропогенните ресурси, съхраняване, обогатяване и социализиране на природното и културното наследство и осигуряване на здравословна и безопасна жизнена среда

Приоритети За постигането на дългосрочните стратегически цели усилията на общината в

краткосрочен и средносрочен план следва да се насочат в няколко направления, в които са определени следните приоритети :

13

1. Направление “туристическо развитие” 1.1 Развитие на висококачествен, природосъобразен туризъм с активно включване на

общината и местното население в туристическия процес и в ползите от туристическото развитие

1.2 Увеличаване на ползите за местното население от наличието на Националния парк чрез активно партньорство и прилагане на екологично ориентирани проекти и щадящи средата форми на туризъм

1.3 Превръщане на общината в изявен център на спорта и място за провеждане на престижни национални и международни състезания

2. Направление “икономическо развитие” 2.1 Възстановяване значението на традиционните отрасли на икономиката -

машиностроене и текстилно производство

2.2 Създаване на благоприятни условия за развитие на стопанска дейност и подкрепа за малкия и средния бизнес (бизнес парк и бизнес инкубатор)

2.3 Развитие на нови екологични производства от преработващата промишленост, базирани на екологично чисти местни земеделски продукти, преработени до краен продукт в общината

2.4 Развитие на модерно и устойчиво горско стопанство, рационално използване, опазване и увеличаване на горите

3. Направление “социално развитие” 3.1 Намаляване на безработицата и повишаване на заетостта на работната сила

3.2 Подобряване на образованието и превръщане на Самоков в регионален център за професионално обучение

3.3 Подобряване на здравеопазването и социалните грижи

4. Направление “инфраструктура и околна среда” 4.1 Подобряване на транспорта, инженерната инфраструктура и благоустройството в

населените места и туристическите комплекси

4.2 Опазване, обогатяване и социализиране на културно-историческото наследство и на културния и духовен живот

4.3 Опазване на природната среда и поддържане на екологическото равновесие

4.4 Устройствено планиране и проектиране за територията и населените места

44.. ММееррккии,, ддееййссттввиияя ии ппррооееккттии вв ооттддееллннииттее ппррииооррииттееттннии ннааппррааввллеенниияя

44..11 ММееррккии,, ддееййссттввиияя ии ппррооееккттии вв ппррииооррииттееттнноо ннааппррааввллееннииее ““ТТууррииссттииччеессккоо ррааззввииттииее””

14

4.1.1 Мерки, действия и проекти по приоритет “Развитие на висококачествен, природосъобразен туризъм с активно включване на общината и местното население в туристическия процес и в ползите от туристическото развитие”

Досегашното развитие на туризма в община Самоков се изразява изключително с развитието на курорта Боровец и не допринася съществено за повишаване на общото благосъстояние на местното население, което не е включено в туристическия процес. Активното участие на общината следва да съдейства за подобряване и разнообразяване на туристическото предлагане, за преориентиране към природосъобразни и щадящи средата форми на екотуризъм, за подобряване управлението на туристическата дейност, за координиране на действията на отделните инвеститори и туристически дружества и за по-активното включване на местното население в ползите от туристическото развитие. За целта е необходимо:

4.1.1.1 Засилване на контактите на общината с действащите и с потенциални бъдещи инвеститори в туристическата сфера

4.1.1.1 Създаване на двустранни дружества с участието на общината за реализиране на предвидени в ОУП на КТЛ “Самоков-Боровец-Бели Искър” туристически обекти и съоръжения (например ски-съоръжения, голф игрища, крайречни паркове, атракционни и спортни съоръжения и др.)

4.1.1.1 Създаване на работещ консултативен координационен орган за управление на туристическото развитие под егидата на общината и с участието на всички сериозни инвеститори и туристически фирми

4.1.1.1 Възлагане на цялостни Подробни устройствени планове на туристическийе ядра (Нисък Боровец, Бели Искър, Боровец) с прилагане на принципа на първата регулация според ЗУТ

4.1.1.1 Приемане на правила за управление и развитие на туристическите ядра (Нисък Боровец, Бели Искър, Боровец) за регулиране на взаимодействието между собственици, инвеститори, експлоатационни дружества и общински служби.

4.1.1.1 Овладяване на пазара на земята и правилното му насочване на основата на одобрени подробни устройствени планове – гъвкаво боравене с общинската “поземлена банка” за замени и продажби на земя и отстъпване право на строеж

4.1.1.1 Разработване на устройствен план за КТЛ “Говедарци-Мальовица-Искровете” и “Радуил-Марица-Долна баня”

4.1.1.1 Активно партньорство със собствениците на земя и ползвателите на земя за разясняване на принципите и подходите за планиране и устройство на територията

4.1.1.1 Намиране на механизми за стимулиране и облекчаване на инвестиционните намерения за създаване на обществено обслужващи, спортни и развлекателни обекти

4.1.1.1 Създаване на механизъм за общо инвестиране в общата инфраструктура и в парковите и озеленени площи

4.1.2 ММееррккии,, ддееййссттввиияя ии ппррооееккттии ппоо ппррииооррииттеетт ““УУввееллииччааввааннее ннаа ппооллззииттее ззаа ммеессттннооттоо ннаассееллееннииее оотт ннааллииччииееттоо ннаа ННааццииооннааллнниияя парк чрез активно

15

партньорство и прилагане на екологично ориентирани проекти и щадящи средата форми на туризъм”

Наличието на Националния парк Рила е едно предизвикателство пред общината. То ограничава редица стопански и рекреационни дейности на територията на парка, но в същото време дава възможности за развитие на нови, алтернативни форми на природоползване, които следва да се използват рационално. От много важно значение е подобряване на контактите и конструктивния диалог с дирекцията на Национален парк Рила и екологичните организации, като за целта е необходимо:

4.1.2.1 Провеждане на периодични работни срещи за набелязване на съвместни действия и отчитане на резултатите

4.1.2.2 Стимулиране и подпомагане на съвременни алтернативни форми на екотуризъм в Националния парк и извън него - пешеходен, селски, риболовен, културно-познавателен, спортен и др

4.1.2.3 Съдействие за разработване и прилагане на екологично ориентирани проекти

4.1.2.4 Организиране на проектирането и изграждането на посетителски центрове на Националния парк в Бели Искър и в Боровец

4.1.3 Мерки, действия и проекти по приоритет “Превръщане на общината в изявен център на спорта и място за провеждане на престижни национални и международни състезания” През последните години Самоков започва да възстановява реномето си на спортен

център и многогодишните добри традиции в практикуването на редица спортове и в провеждането на национални и международни спортни състезания. Спортните прояви се свързват пряко с развитието на качествен туризъм в общината. Затова е много важно да бъде създавана нова спортна база – ски-писти и ски пътеки, ледени пързалки, спортни зали, игрища за спортни игри, футболни терени, тенис кортове, игрища за голф, хиподрум.

4.3.1 Проектиране и изграждане на универсална спортна зала в града

4.3.1 Изграждане на спортен парк в Нисък Боровец с игрища, футболно поле, тенис кортове, плувни басейни

4.3.1 Изграждане на спортни терени в курорта Боровец

4.3.1 Изграждане на център за рехабилитация и възстановяване на спортисти

4.3.1 Създаване на бази за конен спорт в Бели Искър и Бялата поляна

4.3.1 Изграждане на спортни и развлекателни обекти в крайречния парк Бели Искър

4.3.1 Привличане на инвеститори за изграждане на голф игрища

4.3.1 Изграждане на нови ски-писти за алпийски дисциплини

4.3.1 Подобряване и разширяване на центъра за биатлон и ски – северни дисциплини

4.3.1 Реконструкция и обновяване на ски-шанците за ски-скокове

16

44..22 ММееррккии,, ддееййссттввиияя ии ппррооееккттии вв ппррииооррииттееттнноо ннааппррааввллееннииее ““ИИккооннооммииччеессккоо ррааззввииттииее””

4.2.1 Мерки, действия и проекти по приоритет “Възстановяване значението на традиционните отрасли на икономиката - машиностроене и текстилно производство” Икономиката на община Самоков е доминирана от услугите и преработващата

промишленост, която е основен структуроопределящ отрасъл, в който традиционно е развито производството на текстил и текстилни изделия, на машини и оборудване и на хранителни продукти. Сериозният спад в индустриалното производство започва постепенно да се преодолява, което обаче далече не е достатъчно за възвръщане на загубените позиции в традиционните структуроопределящи производства. Необходими са сериозни инвестиции, които да доведат до обновяването на производствените мощности и до реализиране на реален растеж в производството. Съществуващите производствени зони се нуждаят от рехабилитация и инфраструктурно превъоръжаване, за да посрещнат потребностите на новите съвременни производства. Във връзка с това е необходимо:

Реконструкция и изграждане на нови производствени мощности в хранително – вкусовата промишленост на общината

Разработване на маркетингови програми за обогатяване на асортимента и извоюване на пазарни позиции

Разработване на програми и инвестиционни проекти, водещи до разширяване на производството и създаване на нови работни места ( разкриване на малки и средни предприятия в: туризма и хотелиерството; обработката на дървен материал; добиването на смоли, дървени въглища, билки и горски плодове; хранително – вкусовата промишленост - цехове, охладителен цех, мандри, колбасарници и др.)

4.2.2 Мерки, действия и проекти по приоритет “Създаване на благоприятни условия за развитие на стопанска дейност и подкрепа за малкия и средния бизнес”

Основни пречки, възникващи при стартирането на малки и средни фирми е липсата на капитали и достатъчно обучение на предприемачите за готовност за поемане на "риск". Голяма част от МСП - кредитоискатели не могат да представят на търговските банки надеждна информация за своята дейност. Проблем е и осигуряването на банкова гаранция и съфинансиране на инвестиционните проекти. Подпомагането на МСП е необходимост за осигуряване на успешни първи стъпки в икономическата им дейност. За целта се предвижда:

4.2.2.1 Разработването на програма за подпомагане на МСП с ясно формулиране на задачите и мерките – безплатни консултации, маркетингови проучвания за улесняване на достъпа до нови пазари, улесняване на междуфирменото икономическо сътрудничество, подобряване достъпа на предприемачите до национални, регионални и международни програми и др.

4.2.2.2 Създаване на Бизнес-парк с бизнес инкубатор, обособен в промишлената зона на Самоков

17

4.2.2.3 Проучване на състоянието и изискванията към съществуващите и евентуални нови индустриални зони, отстъпване на право на строеж, даване под наем или концесия, както и предоставяне за безвъзмездно ползване на общински сгради и терени

4.2.2.4 Учредяване на общински гаранционен фонд за гарантиране на заемите на МСП пред банковите институции

4.2.2.5 Създаване на общински съвет за икономическо развитие и разработване на механизъм за редовно взаимодействие на властите с бизнеса на общинско ниво

4.2.2.6 Осъществяване на цялостно проучване за мнението на бизнеса в общината за основните проблеми и възможните подобрения в административното обслужване и осъществяването на контролната дейност

4.2.3 Мерки, действия и проекти по приоритет “Развитие на нови екологични производства от преработващата промишленост, базирани на екологично чисти местни земеделски продукти, преработени до краен продукт в общината” Независимо, че селското стопанство има скромен дял в произведената продукция, този

отрасъл е важен източник за хората извън града и за поддържане на част от промишлените функции на града и общината (особено на хранително-вкусовата промишленост Перспективите за развитието на селското стопанство са в сферата на :

Интензификация на картофопроизводството чрез ефективно прилагане на научно-техническите постижения;

Трайните насаждения – чрез създаване на нови масиви от ягодоплодни, най-вече малинови насаждения;

Развитие на биологичното земеделие – повишаване на осведомеността, запознаване на производителите с технологията на производството и с нормативната база, както и с научните постижения;

Развитие на пчеларството – чрез създаване на съюз на производителите. Приоритетите в развитието на селското стопанство са:

• Създаване на условия за повишаване на нивото на научно обслужване в селското стопанство и на тази база, стимулиране на въвеждането на съвременни технологии на производство;

• Създаване на условия за изграждане на нови аграрно-производствени структури на базата на частно фермерство от европейски тип;

• Стимулиране на вертикалните интеграционни процеси между интензивните производства (картофи, ягоди и малини) и съответните преработващи единици с цел затваряне на веригата “земя-краен” продукт и развитие на регионални кластери;

• Стимулиране на малките населени места чрез създаване на заетост в производството на ягодоплодни култури, в пчеларството, в селския туризъм и изграждане на социална инфраструктура за задържане на населението.

4.2.4 Мерки, действия и проекти по приоритет “Развитие на модерно и устойчиво горско стопанство, рационално използване, опазване и увеличаване на горите”

В общината има добра суровинна база и условия за развитие на дърводобива и дървопреработването. Това е отрасъл, който осигурява работа на част от местното население и показва ръст в заетостта. Допълнителни доходи на населението осигуряват

18

страничните ползвания на територията на горския фонд – паша на добитък, добив на сено и листников фураж, добив на билки, горски плодове и гъби. За съжаление в горските масиви се извършва незаконна сеч. В изградения дървопреработвателен завод в гр.Самоков се преработва дървесина, която се влага в производството в предприятията за мебел, дограма и дървесни плоскости. Горското стопанство е било и ще бъде приоритетен отрасъл за общината, в който следва да се наблегне на рационално и разнообразено ползване на горските ресурси, опазване и увеличаване на горите. Във връзка с това е необходимо:

4.2.4.1 Извършването на предвидените в лесоустройствения проект залесявания и реконструкции на насажденията, което ще се отрази положително по отношение произхода на насажденията, подобряване на видовия състав и растежните условия

4.2.4.2 Увеличаване на защитните, водоохранните и водорегулиращите функции на насажденията

4.2.4.3 Правилното извеждане на отгледните и санитарни сечи, което ще подобри качеството на дървостойте и здравословното им състояние

44..33 ММееррккии,, ддееййссттввиияя ии ппррооееккттии вв ппррииооррииттееттнноо ннааппррааввллееннииее ““ССооццииааллнноо ррааззввииттииее””

4.3.1 Мерки, действия и проекти по приоритет “Намаляване на безработицата и повишаване на заетостта на работната сила”

Подготовката на населението в общината за по-активно включване в туристически дейности и започване на малък бизнес е от особено важно значение за адекватното му участие в туристическия процес. Необходими са редица мерки, сред които:

4.3.1.1 Участие на общината в национални и регионални програми за заетост

4.3.1.2 Провеждане на курсове по организиране на малък бизнес, в т. ч. в сферата на туризма

4.3.2 Мерки, действия и проекти по приоритет “Подобряване на образованието и превръщане на Самоков в регионален център за професионално обучение”

4.3.2.1. Привеждане структурата на общинската образователна система в съответствие със структурата и потребностите на местната икономика и предстоящето интензивно туристическо развитие – създаване на колеж по туризъм

4.3.2.2 Подобряване на изучаването на чужди езици в училищата

4.3.2.3 Приобщаване на децата от ромския етнос и включването им в професионално обучение чрез Глобалния фонд за ромско образование

4.3.2.4 Ремонт на училища в общината по приета програма в т. ч. със средства от проект “Красива България”

3.2.5 Ремонт на детски градини в населените места на общината

19

4.3.3 Мерки, действия и проекти по приоритет “Подобряване на здравеопазването и социалните грижи”

4.3.3.1 Преструктуриране на мрежата от здравни звена в съответствие с нуждите на постоянното и на временното население – туристите

4.3.3.2 Осигуряване на здравното обслужване за социално-слабите граждани в общината

4.3.3.3 Активизиране на третия сектор за предоставянето на социални услуги и грижи

4.3.3.4 Изграждане на дом за стари хора

4.3.3.5 Изграждане на общински център за социално обслужване

4.3.3.6 Изграждане на общински център за възстановяване, обучение и квалификация в курорта Боровец

4.3.3.7 Откриване на клуб на инвалида

4.3.3.8 Изграждане на социално – образователен и културно информационен център и индивидуални жилища за подобряване на социалното ниво на безимотни и социално слаби роми на територията на общината

44..44 .. ММееррккии,, ддееййссттввиияя ии ппррооееккттии вв ппррииооррииттееттнноо ннааппррааввллееннииее ““ИИннффрраассттррууккттуурраа ии ооккооллннаа ссррееддаа””

4.4.1 Мерки, действия и проекти в приоритет “Подобряване на транспорта,

инженерната инфраструктура и благоустройството в населените места и туристическите комплекси” От особено важно значение за общината и за успешното бъдещо развитие на

туризма в нейната територия е подобряването на транспортните връзки към Самоков и туристическите места и подобряването на голямата (довеждащата) инфраструктура (инфраструктурните обекти с надобщинско значение), за което са необходими действия от страна на общината пред компетентните държавни органи и експлоатационни дружества. За обектите с местно общинско значение е необходимо осигуряването на проекти и привличането на инвестиции от различни източници. Обектите на инфраструктурата са:

4.4.1.1. Пътна мрежа

Обекти с надобщинско значение: = Възлагане на проучвания и проекти за изграждане на нови транспортни връзки от

София до Самоков през Нови хан и през Железница

= Ремонт и рехабилитация на второкласните пътища II-82 и II-62

= Изграждане на околовръстен път на Самоков, който да свързва пътищата ІІ-62, ІІ-82 и ІІІ-822

= Ремонт и реконструкция на прекатегоризирания в трети клас път Самоков-Маджаре-Говедарци-Мальовица

Обекти с общинско значение: = Изграждане на пътя Самоков-Шипочане–Гуцал-Д.баня с параметри на път от

националната пътна мрежа

Ремонт и реконструкция на местните пътища в участъците:

20

= Продановци-Райово /4,6км/

= кк Белчин бани-Белчин /9,5км/

= Долни Окол-Горни Окол /10,8км/

= откл. от път ІІ-82 за с Злокучане /3,5км/ и за с Драгошиново /3км/ и

= Драгошиново-Злокучане /6,1км/

= Ковачевци-Ярлово /4,8км/

= откл от пътя Самоков-Мальовица за с Доспей /2,5км/

= откл от пътя Рельово-Радомир за с Алино /1,6км/

= Лисец-Яребковица /9,7км/

Реконструкция на пътища, свързани с развитието на КТЛ “Самоков-Боровец-Бели Искър”:

= Нисък Боровец – Бялата поляна /5,0км/

= Боровец – Гвардейска поляна /7,0км/

= Гвардейска поляна - Саръгьолска поляна

= Боровец – Шумнатица – Бялата поляна /4,0км/

= част от пътя Боровец-Бели Искър /4,3км/

4.4.1.2. Водоснабдяване и канализация

Обекти с надобщинско значение = Изграждане на водоснабдителна инфраструктура, свързана с бъдещото развитие

на КТЛ “Самоков-Боровец-Бели Искър”

= Изграждане на довеждащ колектор и пускане в експлоатация на изградената пречиствателна станция на Боровец

= Изграждане на канализационна инфраструктура, свързана с бъдещото развитие на КТЛ “Самоков- Боровец-Бели Искър”

Обекти с общинско значение = Доизграждане и пускане в експлоатация на вече изградения резервоар за питейна

вода с обем 2500 куб м за Самоков.

= Проект за актуализация и реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа на град Самоков

= Монтиране на хлораторни станции за обеззаразяване на водата за питейно-битови нужди

=Ремонт и реконструкция на амортизираните участъци от външните водопроводи и вътрешните водоснабдителни мрежи на селата от общината :

-подмяна на външен водопровод за с Драгушиново;

-допълнително водоснабдяване на с Клисура и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа;

-реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа с Рельово;

-външно питейно водоснабдяване с Радуил-І етап;

21

-водоснабдяване с Алино-каптаж и външен водопровод;

= Доизграждане и реконструкция на съществуващата канализационна мрежа в Самоков и довършване стъпалото за допречистване в ПСОВ

= канализация с Белчин

= Водоснабдяване и канализация с.Говедарци, Маджаре, Мала Църква

= ПСОВ – с.Радуил, Марица, Гуцал

= ПСОВ – с.Широки дол

= ПСОВ – с.Белчин, Белчин бани и Рельово

= Допълнително водоснабдяване и реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа с.Райово

= Водопровод с.Гуцал

4.4.1.3. Енергийна инфраструктура

Обекти с надобщинско значение = осигуряване на второ електрозахранване на п/ст Самоков на 110 кв

= захранване на курорта Боровец на 110 кв и нова електро подстанция

= изграждане на електропровод 20 кв от п/ст “Костенец ” до Боровец

Обекти с общинско значение = Развитие на мрежата СН в съответствие с бъдещото развитие на общината

= Развитие на газоснабдителната мрежа в града и захранване на нови битови и общински консуматори

4.4.1.4. Съобщителна инфраструктура

Обекти с надобщинско значение = Продължаване процеса на модернизация на съобщителната мрежа и предлагане

на високоскоростен достъп до ИНТЕРНЕТ в Самоков и Боровец

Обекти с общинско значение = Доразвитие на междуселищната съобщителна мрежа

= Разширение и цифровизация на автоматичните централи в общината

= Разширение на селищната телефонна мрежа в селата Говедарци и Мала църква

= Модернизация на телефонните съобщения в общината.

4.4.2 Мерки, действия и проекти в приоритет “Опазване, обогатяване и социализиране на културно-историческото наследство и на културния и духовен живот”

Много съществено за бъдещето на общината и за развитието й като съвременна туристическа дестинация е опазването, подобряването и използването на богатите културно-исторически паметници, обичаи, занаяти, празници и традиции и включването им в туристическото предлагане.

22

В тази насока са необходими следните приоритетни действия от страна на общината:

4.4.2.1 Актуализиране на списъка на паметниците на културата в Самоков и Боровец и полагане на грижи и контрол върху тяхното поддържане и експониране

4.4.2.2 Подобряване на състоянието и достъпа до историческите местности и тяхната околна среда – Шишмановото кале, Чакъровите поляни, Бельовата черква

4.4.2.3 Проектиране и изграждане на етнографския парк“Старинен Самоков” край града

4.4.2.4 Включване на традиционни празници и чествания в туристическия календар на общината

4.4.2.5 Подкрепа за местните традиционни занаяти и изкуства и тяхното експониране в подходяща среда в града, в курорта Боровец и в други места в общината

4.4.2.6 Създаване на архитектурна експозиция и хотелски комплекс “Старите къщи” в с. Радуил.

4.4.3 Мерки, действия и проекти в приоритет “Опазване на природната среда и поддържане на екологическото равновесие” Опазването на природната среда и на природните ресурси в територията на

общината от неконтролирано използване и бракониерство е грижа не само на отговорните държавни органи, но и на общината, която следва да се стреми да подобрява своята координация и партньорство с тях, привличайки и гражданското участие. За целта е необходимо:

4.4.3.1 Провеждане на действия за повишаване на екологичното съзнание на населението със средствата на медиите и на различни програми

4.4.3.2 Използване на програмите за заетост за решаване на екологични проблеми

4.4.3.3 Повишаване на екологичното съзнание на подрастващите в училищата

4.4.3.4 Организиране на залесявания на голи местности с участие на ученици и безработни

4.4.3.5 Поощряване на граждански инициативи за опазване на природата и рекреационните ресурси не само в границите на Националния парк

4.4.3.6 Разработване на екологична програма на общината за периода 2007-2013 г.

4.4.3.7 Проект и реализация на сметище за твърди отпадъци за гр.Самоков и к. Боровец

4.4.3.8 Проект за озеленяване и лесокултурни мероприятия

4.4.3.9 Проект за изграждане на паркинги

4.4.3.10 Почистване на замърсени земи и речни корита

4.4.4 Мерки, действия и проекти в приоритет “Устройствено планиране и проектиране за територията и населените места”

Вследствие променените обществено-икономически условия и нормативната

уредба по устройство на територията, се явява сериозната потребност от изготвяне на актуални устройствени планове за територията на общината и на населените места. Това е обусловено най-вече и от нарастващия натиск за ново строителство за целите на туризма и

23

отдиха. На първо място е необходимо актуализиране на общите устройствените планове – ОУП на общината, на части от общината (курортно-туристическите локализации Самоков – Боровец - Бели Искър и Говедарци –Мальовица (Искровете), както и Радуил-Марица-Долна баня) и ОУП на гр. Самоков. На второ място се налага да бъде осигурено подробно устройствено планиране на квартали и зони в града, в които е налице засилен инвестиционен интерес за развитие на обслужващи и производствени дейности, както и необходимостта от развитие на съответната социална и техническа инфраструктура, а също и на квартали с курортно-туристически функции. По-конкретните приоритетни видове планове са следните:

4.4.4.1 Общ устройствен план на гр.Самоков

4.4.4.2 Общ устройствен план на КТЛ “Говедарци-Мальовица (Искровете)”

4.4.4.3 Общ устройствен план на КТЛ “Радуил-Марица-Долна баня”

4.4.4.4 Подробни устройствени планове (за първа регулация) на ядро Боровец, ядро Нисък Боровец, ядро Бели Искър

4.4.4.5 Кадастрална карта (в т ч и специализирана) на гр.Самоков, Боровец, Бели Искър

4.4.4.6 Подробни планове на квартали в гр.Самоков

55.. ИИззппъъллннееннииее,, ннааббллююддееннииее ии ааккттууааллииззаацциияя ннаа ООббщщииннссккиияя ппллаанн ззаа ррааззввииттииее

55..11 ФФииннаассооввоо ооссииггуурряяввааннее ннаа ппллааннаа

Индикативната финансова таблица е структурен елемент на общинския план за развитие. Тя дава числен финансов и времеви израз на предвидените в плана мерки, както и разграничаване на планираните мерки и проекти/проектни предложения по три критерия:

Компетенции (общински, ведомствени, други) и съответен инвеститор (община, държава, партньорство);

Източник на финансиране (бюджет, донорски фонд, структурен фонд на ЕС, други);

Характер на мярката – секторен/клъстерен

Групирани, основните/възможните източници за финансиране на планираните дейности и проекти са:

национални източници, включващи средствата на държавното финансиране – републикански бюджет, общински бюджети, от търговски дружества с държавно и общинско участие и финансиране от частни търговски дружества;

средства с източник Европейския съюз – предприсъединителните фондове ФАР, САПАРД и ИСПА до 2007 г.; Структурните фондове и Кохезионият фонд - след приемането на страната ни за пълноправен член на ЕС;

безвъзмездни средства от други източници;

привлечени средства чрез кредитни инструменти

24

Таблицата съдържа и важна информация за приоритетните програми, проекти и действия, които са определящи за бъдещото развитие на общината. Именно за тези елементи на общинския план се изисква спазването на набор от изисквания, които са важни при обосноваването на програмата за реализация му за периода – 2007 –2013 г.:

висока степен на готовност на програмите, проектите и действията;

да са реалистични и ресурсно точно осигурени;

да имат ясна финансова схема за реализация и да се ясни основните донори;

проектите с надобщинско значение /междуобщинска координация/ да са консенсусно приети и защитени;

да са насочени към територията на цялата община и по изключение към общинския център;

Програмата за реализация следва да се обвързва с процедурата по изработването на проекта на бюджет на общината. Самата тя не изисква възлагане и изготвяне на предварителни и междинни оценки, а само последваща оценка, която се отразява в ежегоден доклад. Оценката се извършва от групата за наблюдение на общинския план за развитие. Финансовите разчети за повечето мерки и проектни идеи са базирани само на експертно предположение (по обективни причини).

В рамките на този общински план за развитие са предвидени два планови периода – първият включва изпълнението на мерки със срок до 2006 г. (включително и такива по плана 2000-2006); вторият период обхваща седем години – от 2007 до 2013 г. – това е периодът, в който ще се разчита и на структурните фондове на ЕС. До края на първия условен етап общината би трябвало да е подготвила и създала основния набор от стратегически документи – мерки, програми и проекти, стартиращи през 2007 г. Създадената до тогава “банка” проекти е решаваща за реализиране на инвестиционната част от програмата.

От една страна, това означава при съставянето на годишните бюджетите да се определят приоритети и да се отпускат средства за разработване и съфинансиране на приоритетни проекти. От друга страна това налага възприемане на активна позиция от общината за мобилизиране на ресурси чрез създаване на партньорства както с НПО, така и с частни фирми и/или други общини, т.е. чрез обединяване на средства.

Продължаването на процеса на финансова децентрализация и предоставяне на по-голяма автономност на местните власти ще допринесат за повишаване на капацитета на общините, в т.ч на община Самоков за усвояване на средства по Европейските фондове. Освен това се предвиждат и други мерки за утвърждаване на финансовата децентрализация, напр.:

Разработване на законови процедури, регламентиращи правомощията на общините да емитират дълг: процедури по обезпечаване, получаване и оповестяване на кредитен рейтинг, публичност и отчетност на операциите;

Стимулиране развитието на общинските кредитни пазари;

Даване на автономност на местните власти при въвеждането на преференции за инвеститорите (от гледна точка на местните данъци и такси, развитие на инфраструктурата и т.н.) - за насърчаване инвестиционната дейност в общините и предвид процеса на финансовата децентрализация. С действието се цели стимулиране на състезателния характер при привличането на инвеститори от отделните общини.

25

Всички тези мерки ще доведат до нови възможности за финансиране и разработване на проекти и привличане на инвестиции от местните власти.

За да се осигури постоянното частно съфинансиране на дейностите, финансирани от Структурните фондове, ще се обърне внимание на мерките по Оперативните програми, където се изисква частно съфинансиране. Предвижда се създаването на публично-частни партньорства предимно в областта на концесиите при подобряването на базисната инфраструктура.

Прилагането на принципа на публично-частните партньорства за изпълнението и финансирането на задачите на общинското развитие трябва да се разглежда като въпрос от непрекъснато нарастваща степен на значимост. В настоящия момент участието на частния сектор в изпълнението на програмите за общинско развитие е ограничено почти изцяло до съфинансrрани проекти с крайни бенефициенти МСП.

Прилагането на принципа на партньорство е само по себе си механизъм за повишаване на капацитета за усвояване на средства на общината. Усвояването на огромните средства по Структурните фондове и фонд Сближаване не би било възможно без да се мобилизират усилията на широк кръг от местни партньори, т.е. на цялата общност за развитие, за разработване и предлагане на голям брой висококачествени проекти. В пазарната икономика финансовите средства са съсредоточени основно в частния сектор. Здравите местни партньорства с частния сектор откриват пътя към частно съфинансиране, с което се осигуряват допълнителни средства за местни проекти.

В рамките на този общински план за развитие са предвидени два планови периода – първият включва изпълнението на мерки със срок до 2006 г. (включително и такива по плана 2000-2006); вторият период обхваща новия програмен период – от 2007 до 2013 г. – това е периодът, в който ще се разчита и на структурните фондове на ЕС. До края на първия условен етап общината би трябвало да е подготвила и създала основния набор от стратегически документи – мерки, програми и проекти, стартиращи през 2007 г. Създадената до тогава “банка” проекти е решаваща за реализиране на инвестиционната част от програмата.

Но е наложително, да се приложат неотложни мерки за повишаване на програмния и проектен капацитет на общината, доколкото достъпът до тези финансови източници трябва да зависи от нейната действителна способност да представят ефективни и конкурентни проекти. Местните участници трябва да осъзнаят, че успешното им участие в Структурните фондове на ЕС и програмите, подкрепящи регионалното развитие, ще зависи и от тяхната инициатива, способност за поемане на риск, новаторство и капацитет за изграждане на партньорство.

55..22 ООррггааннииззаацциияя,, ииззппъъллннееннииее,, ааккттууааллииззаацциияя ии ннааббллююддееннииее ннаа ООППРР Изпълнението на общинския план за развитие зависи от създадената организация

и изградения капацитет, което налага провеждането на целенасочени мерки по:

1. Създаване на институционалните връзки по реализацията на общинския план за развитие

Местната власт има ключова роля при изпълнението на приетите цели на общинския план за развитие. Реализирането на плана включва изграждане на вътрешно-институционална организация и регламентиране на връзките с другите равнища за управление, както и с местните заинтересовани страни.

• Кметът на общината организира изработването на Общинския план за развитие и на програмата за реализацията и ги внася за обсъждане и приемане от Общинския съвет,

26

ръководи, организира и контролира дейността по изпълнението на плана, представя за одобряване от Общинския съвет годишен и заключителен доклад за изпълнението на програмата и плана за развитие, осигурява публичност и прозрачност на Общинския план за развитие, както и на действията по реализацията му1. Освен това като член на Областния съвет за развитие кметът на общината има възможност да влияе върху определянето на мерките и проектите, които ще бъдат включени и финансирани от Националната оперативна програма за регионално развитие;

• В своята дейност кметът ще бъде подпомаган от цялата общинска администрация. Заедно с това в общинската администрация следва да се създаде специализирано звено по Планиране и управление на проекти. Основната задача на това звено е да подпомага кмета в изпълнението на плана, основно чрез генериране на проекти и осъществяване на координация по отношение на проектното предлагане в рамките на цялата общинска администрация;

• Развитие на принципа на партньорство, което означава активно привличане на бизнеса и неправителствения сектор в изпълнението на плана, като необходимо условие за реализация на предвидените мерки и проекти. Липсващият ресурс от идеи, компетенции, мотивация и пари се съдържа в местната общност. По повод изпълнението на плана, този ресурс трябва да бъде мобилизиран. Освен това е необходимо да се предприемат мерки за повишаване на общия капацитет на общинската администрация, а така също и на партньорите на общинското развитие, както е посочено в Приоритетна област № 4 на плана.

• Изграждане на консултативна група за партньорство между обществения/частния сектор по проблемите на развитието на общината заедно с Комисиите на Общинския съвет ще оказват помощ при осъществяването на местната икономическа политика и ще упражняват надзор на системата за мониторинг на Общинския план.

2. Изграждане на капацитет за абсорбиране на промяната За да се осъществи необходимата промяна на развитието, заложена в общинския

план, е необходим капацитет за генериране и изпълнение на проекти, както и съвременни управленски умения за работа на общинската администрация с бизнеса и населението. Това е свързано с:

• Прилагане на подходящи инструменти за прилагане на определените политики и свързани мерки;

• Разработване на набор от проекти, които са включени в общинския план за развитие, с оглед създаване на необходимата предварителна подготовка за проектно осигуряване на плана. Много често определени инвестиционни проекти не намират реализация поради липса на готова техническа документация и екологическа оценка;

Осигуряване на инвестиционните клъстери (пакети от разнородни инвестиционни проекти, свързани с постигане на целите) с пакет от “меки” (неинвестиционни) мерки, създаващи институционална рамка и капацитет за реализация на клъстерите Анализът на реализацията на общинските планове показва “успеваемост” в секторите, осигурени с профилирана/опитна администрация и обратно – засега все още слаба реализация на мерки и проектни идеи в направления, изискващи проектни апликации по донорски фондове и партньорства с частния бизнес и “третия сектор”, важна необходимост, на която общината следва да реагира и да изгради капацитет. Това е

1 Съгласно Закона за регионално развитие, 2004 г.

27

проблем, който е характерен за всички общини в страната, особено остро изявен по отношение на усвояване на Предприсъединителните фондове и предстоящите Структурни фондове на ЕС. В това отношение в общината вече има предприети действия за изграждане на капацитет, който следва да бъде доразвит;

• Обучение на местната администрация в нови подходи на управление, включително създаване на партньорства в полза на развитието на общината.

3. Провеждане на мониторинг/наблюдение, оценка и актуализация Мониторингът е част от регулярното управление на прилагането на плана и

изпълнява основна функция: обратна връзка и предотвратяване на рисковете пред изпълнението на предвидените дейности и в резултат на това, на стратегическата цел и приоритетите. Оценката анализира цялостното въздействие на изпълнението на плана върху развитието на общината. Тя няма задължителен характер и би могла да се провежда като междинна: оценяваща посоката на развитието на общината към средата на плановия период – напр. 2008 г. и последваща/крайна, която да оцени цялостното въздействие на реализацията на плана върху развитието на общината след приключване на плановия период.

Наблюдението на изпълнението на плана се извършва от специализирана група към звеното по планиране и управление на проекти, докато оценката на плана се извършва от независими експерти. Групата за наблюдение:

• разглежда и утвърждава индикаторите за мониторинг на изпълнението на плана;

• периодично извършва преглед на постигнатия напредък;

• разглежда резултатите от изпълнението на мерките и степента на достигането на целите;

• разглежда резултатите от междинната оценка, ако такава е възложена;

• ежегодно подготвя доклад за изпълнението на плана, който кметът внася в Общинския съвет;

• прави предложения за усъвършенстване на плана, както и за преразпределяне на средствата по мерките, програмите и проектите.

Наблюдението и оценката следва да проследяват не само използването на финансовия и ресурсен потенциал, но активно да отчитат и физическия прогрес върху територията на общината /настъпващи промени в състоянието на средата в резултат от предприети интервенции/. Това изисква набор от специфични индикатори и възможност за алтернативност и адаптивност при оценяване изпълнението на плана.

Предложената в Приложение 3 система индикатори за наблюдение и оценка на изпълнението на плана отговаря на средните изисквания: стремеж към количествено представени индикатори, т.е измерими, систематизирани, съпоставими, както и да се допълват от система от данни, която да осигурява периодичното им набиране, верификация на информацията, достъп до тях (вж. Приложение 3.)

4. Актуализация на общинския план за развитие

Настоящият план е отворена система. Веднъж приет, той би трябвало да остане относително “постоянен” в стратегическата си насоченост и цели, но отворен и гъвкав – по отношение на мерките и проектите.

1. Мерки, действия и проекти в приоритетно направление “Туристическо развитие”

1.1 Мерки, действия и проекти по приоритет “Развитие на

висококачествен, природосъобразен туризъм с активно включване на общината и местното население в туристическия процес и в ползите от туристическото развитие”

Досегашното развитие на туризма в община Самоков се изразява изключително с развитието на курорта Боровец и не допринася съществено за повишаване на общото благосъстояние на местното население, което не е включено в туристическия процес. Активното участие на общината следва да съдейства за подобряване и разнообразяване на туристическото предлагане, за преориентиране към природосъобразни и щадящи средата форми на екотуризъм, за подобряване управлението на туристическата дейност, за координиране на действията на отделните инвеститори и туристически дружества и за по-активното включване на местното население в ползите от туристическото развитие. За целта е необходимо: 1.1.1 Засилване на контактите на общината с действащите и с потенциални

бъдещи инвеститори в туристическата сфера 1.1.2 Създаване на двустранни дружества с участието на общината за

реализиране на предвидени в ОУП на КТЛ “Самоков-Боровец-Бели Искър” туристически обекти и съоръжения (например ски-съоръжения, голф игрища, крайречни паркове, атракционни и спортни съоръжения и др.)

1.1.3 Създаване на работещ консултативен координационен орган за управление на туристическото развитие под егидата на общината и с участието на всички сериозни инвеститори и туристически фирми

1.1.4 Възлагане на цялостни Подробни устройствени планове на туристическийе ядра (Нисък Боровец, Бели Искър, Боровец) с прилагане на принципа на първата регулация според ЗУТ

1.1.5 Приемане на правила за управление и развитие на туристическите ядра (Нисък Боровец, Бели Искър, Боровец) за регулиране на взаимодействието между собственици, инвеститори, експлоатационни дружества и общински служби.

1.1.6 Овладяване на пазара на земята и правилното му насочване на основата на одобрени подробни устройствени планове – гъвкаво боравене с общинската “поземлена банка” за замени и продажби на земя и отстъпване право на строеж

1.1.7 Разработване на устройствен план за КТЛ “Говедарци-Мальовица-Искровете” и “Радуил-Марица-Долна баня”

1.1.8 Активно партньорство със собствениците на земя и ползвателите на земя за разясняване на принципите и подходите за планиране и устройство на територията

1.1.9 Намиране на механизми за стимулиране и облекчаване на инвестиционните намерения за създаване на обществено обслужващи, спортни и развлекателни обекти

1.1.10 Създаване на механизъм за общо инвестиране в общата инфраструктура и в парковите и озеленени площи

1.2 Мерки, действия и проекти по приоритет “Увеличаване на ползите за местното население от наличието на Националния парк чрез активно партньорство и прилагане на екологично ориентирани проекти и щадящи средата форми на туризъм” Наличието на Националния парк Рила е едно предизвикателство пред

общината. То ограничава редица стопански и рекреационни дейности на територията на парка, но в същото време дава възможности за развитие на нови, алтернативни форми на природоползване, които следва да се използват рационално. От много важно значение е подобряване на контактите и конструктивния диалог с дирекцията на Национален парк Рила и екологичните организации, като за целта е необходимо:

1.2.1 Провеждане на периодични работни срещи за набелязване на съвместни

действия и отчитане на резултатите 1.2.2 Стимулиране и подпомагане на съвременни алтернативни форми на

екотуризъм в Националния парк и извън него - пешеходен, селски, риболовен, културно-познавателен, спортен и др

1.2.3 Съдействие за разработване и прилагане на екологично ориентирани проекти 1.2.4 Организиране на проектирането и изграждането на посетителски центрове

на Националния парк в Бели Искър и в Боровец

1.3 Мерки, действия и проекти по приоритет “Превръщане на общината в изявен център на спорта и място за провеждане на престижни национални и международни състезания” През последните години Самоков започва да възстановява реномето си на

спортен център и многогодишните добри традиции в практикуването на редица спортове и в провеждането на национални и международни спортни състезания. Спортните прояви се свързват пряко с развитието на качествен туризъм в общината. Затова е много важно да бъде създавана нова спортна база – ски-писти и ски пътеки, ледени пързалки, спортни зали, игрища за спортни игри, футболни терени, тенис кортове, игрища за голф, хиподрум. 1.3.1 Проектиране и изграждане на универсална спортна зала в града 1.3.2 Изграждане на спортен парк в Нисък Боровец с игрища, футболно поле,

тенис кортове, плувни басейни 1.3.3 Изграждане на спортни терени в курорта Боровец 1.3.4 Изграждане на център за рехабилитация и възстановяване на спортисти 1.3.5 Създаване на бази за конен спорт в Бели Искър и Бялата поляна 1.3.6 Изграждане на спортни и развлекателни обекти в крайречния парк Бели

Искър 1.3.7 Привличане на инвеститори за изграждане на голф игрища 1.3.8 Изграждане на нови ски-писти за алпийски дисциплини 1.3.9 Подобряване и разширяване на центъра за биатлон и ски – северни

дисциплини

1.3.10 Реконструкция и обновяване на ски-шанците за ски-скокове

2. Мерки, действия и проекти в приоритетно направление

“Икономическо развитие”

2.1 Мерки, действия и проекти по приоритет “Възстановяване значението на

традиционните отрасли на икономиката - машиностроене и текстилно производство” Икономиката на община Самоков е доминирана от услугите и

преработващата промишленост, която е основен структуроопределящ отрасъл, в който традиционно е развито производството на текстил и текстилни изделия, на машини и оборудване и на хранителни продукти. Сериозният спад в индустриалното производство започва постепенно да се преодолява, което обаче далече не е достатъчно за възвръщане на загубените позиции в традиционните структуроопределящи производства. Необходими са сериозни инвестиции, които да доведат до обновяването на производствените мощности и до реализиране на реален растеж в производството. Съществуващите производствени зони се нуждаят от рехабилитация и инфраструктурно превъоръжаване, за да посрещнат потребностите на новите съвременни производства. Във връзка с това е необходимо:

2.1.1 Реконструкция и изграждане на нови производствени мощности в

хранително – вкусовата промишленост на общината 2.1.2 Разработване на маркетингови програми за обогатяване на асортимента и

извоюване на пазарни позиции 2.1.3 Разработване на програми и инвестиционни проекти, водещи до

разширяване на производството и създаване на нови работни места ( разкриване на малки и средни предприятия в: туризма и хотелиерството; обработката на дървен материал; добиването на смоли, дървени въглища, билки и горски плодове; хранително – вкусовата промишленост - цехове, охладителен цех, мандри, колбасарници и др.)

2.2 Мерки, действия и проекти по приоритет “Създаване на благоприятни

условия за развитие на стопанска дейност и подкрепа за малкия и средния бизнес” Основни пречки, възникващи при стартирането на малки и средни фирми

е липсата на капитали и достатъчно обучение на предприемачите за готовност за поемане на "риск". Голяма част от МСП - кредитоискатели не могат да представят на търговските банки надеждна информация за своята дейност. Проблем е и осигуряването на банкова гаранция и съфинансиране на инвестиционните проекти. Подпомагането на МСП е необходимост за осигуряване на успешни първи стъпки в икономическата им дейност. За целта се предвижда:

2.2.1 Разработването на програма за подпомагане на МСП с ясно формулиране

на задачите и мерките – безплатни консултации, маркетингови проучвания за улесняване на достъпа до нови пазари, улесняване на

междуфирменото икономическо сътрудничество, подобряване достъпа на предприемачите до национални, регионални и международни програми и др.

2.2.2 Създаване на Бизнес-парк с бизнес инкубатор, обособен в промишлената зона на Самоков

2.2.3 Проучване на състоянието и изискванията към съществуващите и евентуални нови индустриални зони, отстъпване на право на строеж, даване под наем или концесия, както и предоставяне за безвъзмездно ползване на общински сгради и терени

2.2.4 Учредяване на общински гаранционен фонд за гарантиране на заемите на МСП пред банковите институции

2.2.5 Създаване на общински съвет за икономическо развитие и разработване на механизъм за редовно взаимодействие на властите с бизнеса на общинско ниво

2.2.6 Осъществяване на цялостно проучване за мнението на бизнеса в общината за основните проблеми и възможните подобрения в административното обслужване и осъществяването на контролната дейност

2.3 Мерки, действия и проекти по приоритет “Развитие на нови екологични производства от преработващата промишленост, базирани на екологично чисти местни земеделски продукти, преработени до краен продукт в общината”

Независимо, че селското стопанство има скромен дял в произведената продукция, този отрасъл е важен източник за хората извън града и за поддържане на част от промишлените функции на града и общината (особено на хранително-вкусовата промишленост Перспективите за развитието на селското стопанство са в сферата на :

Интензификация на картофопроизводството чрез ефективно прилагане на научно-техническите постижения; Трайните насаждения – чрез създаване на нови масиви от ягодоплодни, най-вече малинови насаждения; Развитие на биологичното земеделие – повишаване на осведомеността, запознаване на производителите с технологията на производството и с нормативната база, както и с научните постижения; Развитие на пчеларството – чрез създаване на съюз на производителите.

Приоритетите в развитието на селското стопанство са: • Създаване на условия за повишаване на нивото на научно обслужване в

селското стопанство и на тази база, стимулиране на въвеждането на съвременни технологии на производство;

• Създаване на условия за изграждане на нови аграрно-производствени структури на базата на частно фермерство от европейски тип;

• Стимулиране на вертикалните интеграционни процеси между интензивните производства (картофи, ягоди и малини) и съответните преработващи единици с цел затваряне на веригата “земя-краен” продукт и развитие на регионални кластери;

• Стимулиране на малките населени места чрез създаване на заетост в производството на ягодоплодни култури, в пчеларството, в селския туризъм и изграждане на социална инфраструктура за задържане на населението.

2.4 Мерки, действия и проекти по приоритет “Развитие на модерно и устойчиво горско стопанство, рационално използване, опазване и увеличаване на горите” В общината има добра суровинна база и условия за развитие на дърводобива

и дървопреработването. Това е отрасъл, който осигурява работа на част от местното население и показва ръст в заетостта. Допълнителни доходи на населението осигуряват страничните ползвания на територията на горския фонд – паша на добитък, добив на сено и листников фураж, добив на билки, горски плодове и гъби. За съжаление в горските масиви се извършва незаконна сеч. В изградения дървопреработвателен завод в гр.Самоков се преработва дървесина, която се влага в производството в предприятията за мебел, дограма и дървесни плоскости. Горското стопанство е било и ще бъде приоритетен отрасъл за общината, в който следва да се наблегне на рационално и разнообразено ползване на горските ресурси, опазване и увеличаване на горите. Във връзка с това е необходимо: 2.2.1 Извършването на предвидените в лесоустройствения проект залесявания

и реконструкции на насажденията, което ще се отрази положително по отношение произхода на насажденията, подобряване на видовия състав и растежните условия

2.2.2 Увеличаване на защитните, водоохранните и водорегулиращите функции на насажденията

2.2.3 Правилното извеждане на отгледните и санитарни сечи, което ще подобри качеството на дървостойте и здравословното им състояние

3. Мерки, действия и проекти в приоритетно направление “Социално развитие”

3.1 Мерки, действия и проекти по приоритет “Намаляване на безработицата и повишаване на заетостта на работната сила”

Подготовката на населението в общината за по-активно включване в туристически дейности и започване на малък бизнес е от особено важно значение за адекватното му участие в туристическия процес. Необходими са редица мерки, сред които:

3.1.1 Участие на общината в национални и регионални програми за заетост 3.1.2 Провеждане на курсове по организиране на малък бизнес, в т. ч. в сферата на

туризма

3.2 Мерки, действия и проекти по приоритет “Подобряване на образованието и превръщане на Самоков в регионален център за професионално обучение”

3.2.1. Привеждане структурата на общинската образователна система в съответствие със структурата и потребностите на местната икономика и

предстоящето интензивно туристическо развитие – създаване на колеж по туризъм

3.2.2 Подобряване на изучаването на чужди езици в училищата 3.2.3 Приобщаване на децата от ромския етнос и включването им в

професионално обучение чрез Глобалния фонд за ромско образование 3.2.4 Ремонт на училища в общината по приета програма в т. ч. със средства от

проект “Красива България” 3.2.5 Ремонт на детски градини в населените места на общината 3.3 Мерки, действия и проекти по приоритет “Подобряване на здравеопазването и

социалните грижи”

3.3.1 Преструктуриране на мрежата от здравни звена в съответствие с нуждите на постоянното и на временното население – туристите

3.3.2 Осигуряване на здравното обслужване за социално-слабите граждани в общината

3.3.3 Активизиране на третия сектор за предоставянето на социални услуги и грижи

3.3.4 Изграждане на дом за стари хора 3.3.5 Изграждане на общински център за социално обслужване

4. Мерки, действия и проекти в приоритетно направление “Инфраструктура и околна среда”

4.1 Мерки, действия и проекти в приоритет “Подобряване на транспорта,

инженерната инфраструктура и благоустройството в населените места и туристическите комплекси” От особено важно значение за общината и за успешното бъдещо развитие

на туризма в нейната територия е подобряването на транспортните връзки към Самоков и туристическите места и подобряването на голямата (довеждащата) инфраструктура (инфраструктурните обекти с надобщинско значение), за което са необходими действия от страна на общината пред компетентните държавни органи и експлоатационни дружества. За обектите с местно общинско значение е необходимо осигуряването на проекти и привличането на инвестиции от различни източници. Обектите на инфраструктурата са: 4.1.1. Пътна мрежа Обекти с надобщинско значение: = Възлагане на проучвания и проекти за изграждане на нови транспортни връзки от София до Самоков през Нови хан и през Железница = Ремонт и рехабилитация на второкласните пътища II-82 и II-62 = Изграждане на околовръстен път на Самоков, който да свързва пътищата ІІ-62, ІІ-82 и ІІІ-822 = Ремонт и реконструкция на прекатегоризирания в трети клас път Самоков-Маджаре-Говедарци-Мальовица Обекти с общинско значение: = Изграждане на пътя Самоков-Шипочане–Гуцал-Д.баня с параметри на път от националната пътна мрежа Ремонт и реконструкция на местните пътища в участъците:

= Продановци-Райово /4,6км/ = кк Белчин бани-Белчин /9,5км/ = Долни Окол-Горни Окол /10,8км/ = откл. от път ІІ-82 за с Злокучане /3,5км/ и за с Драгошиново /3км/ и = Драгошиново-Злокучане /6,1км/ = Ковачевци-Ярлово /4,8км/ = откл от пътя Самоков-Мальовица за с Доспей /2,5км/ = откл от пътя Рельово-Радомир за с Алино /1,6км/ = Лисец-Яребковица /9,7км/ Реконструкция на пътища, свързани с развитието на КТЛ “Самоков-Боровец-Бели Искър”: = Нисък Боровец – Бялата поляна /5,0км/ = Боровец – Гвардейска поляна /7,0км/ = Гвардейска поляна - Саръгьолска поляна = Боровец – Шумнатица – Бялата поляна /4,0км/ = част от пътя Боровец-Бели Искър /4,3км/ 4.1.2. Водоснабдяване и канализация Обекти с надобщинско значение = Изграждане на водоснабдителна инфраструктура, свързана с бъдещото развитие на КТЛ “Самоков-Боровец-БелиИскър” = Изграждане на довеждащ колектор и пускане в експлоатация на изградената пречиствателна станция на Боровец = Изграждане на канализационна инфраструктура, свързана с бъдещото развитие на КТЛ “Самоков- Боровец-БелиИскър” Обекти с общинско значение = Доизграждане и пускане в експлоатация на вече изградения резервоар за питейна вода с обем 2500 куб м за Самоков. = Проект за актуализация и реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа на град Самоков = Монтиране на хлораторни станции за обеззаразяване на водата за питейно-битови нужди =Ремонт и реконструкция на амортизираните участъци от външните водопроводи и вътрешните водоснабдителни мрежи на селата от общината : -подмяна на външен водопровод за с Драгушиново;

-допълнително водоснабдяване на с Клисура и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа;

-реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа с Рельово; -външно питейно водоснабдяване с Радуил-І етап; -водоснабдяване с Алино-каптаж и външен водопровод;

= Доизграждане и реконструкция на съществуващата канализационна мрежа в Самоков и довършване стъпалото за допречистване в ПСОВ = канализация с Белчин 4.1.3. Енергийна инфраструктура Обекти с надобщинско значение = осигуряване на второ електрозахранване на п/ст Самоков на 110 кв

= захранване на курорта Боровец на 110 кв и нова електро подстанция = изграждане на електропровод 20 кв от п/ст “Костенец ” до Боровец Обекти с общинско значение

= Развитие на мрежата СН в съответствие с бъдещото развитие на общината = Развитие на газоснабдителната мрежа в града и захранване на нови битови и общински консуматори 4.1.4. Съобщителна инфраструктура Обекти с надобщинско значение = Продължаване процеса на модернизация на съобщителната мрежа и предлагане на високоскоростен достъп до ИНТЕРНЕТ в Самоков и Боровец Обекти с общинско значение = Доразвитие на междуселищната съобщителна мрежа = Разширение и цифровизация на автоматичните централи в общината = Разширение на селищната телефонна мрежа в селата Говедарци и Мала църква = Модернизация на телефонните съобщения в общината. 4.2 Мерки, действия и проекти в приоритет “Опазване, обогатяване и

социализиране на културно-историческото наследство и на културния и духовен живот” Много съществено за бъдещето на общината и за развитието й като

съвременна туристическа дестинация е опазването, подобряването и използването на богатите културно-исторически паметници, обичаи, занаяти, празници и традиции и включването им в туристическото предлагане.

В тази насока са необходими следните приоритетни действия от страна на общината: 4.2.1 Актуализиране на списъка на паметниците на културата в Самоков и

Боровец и полагане на грижи и контрол върху тяхното поддържане и експониране

4.2.2 Подобряване на състоянието и достъпа до историческите местности и тяхната околна среда – Шишмановото кале, Чакъровите поляни, Бельовата черква

4.2.3 Проектиране и изграждане на етнографския парк“Старинен Самоков” край града 4.2.4 Включване на традиционни празници и чествания в туристическия

календар на общината 4.2.5 Подкрепа за местните традиционни занаяти и изкуства и тяхното

експониране в подходяща среда в града, в курорта Боровец и в други места в общината

4.2.6 Създаване на архитектурна експозиция и хотелски комплекс “Старите къщи” в с. Радуил.

4.3 Мерки, действия и проекти в приоритет “Опазване на природната

среда и поддържане на екологическото равновесие” Опазването на природната среда и на природните ресурси в територията

на общината от неконтролирано използване и бракониерство е грижа не само на отговорните държавни органи, но и на общината, която следва да се стреми да подобрява своята координация и партньорство с тях, привличайки и гражданското участие. За целта е необходимо: 4.3.1 Провеждане на действия за повишаване на екологичното съзнание на населението със средствата на медиите и на различни програми

4.3.2 Използване на програмите за заетост за решаване на екологични проблеми 4.3.3 Повишаване на екологичното съзнание на подрастващите в училищата 4.3.4 Организиране на залесявания на голи местности с участие на ученици и

безработни 4.3.5 Поощряване на граждански инициативи за опазване на природата и

рекреационните ресурси не само в границите на Националния парк 4.3.6 Разработване на екологична програма на общината за периода 2007-2013

г. 4.3.7 Проект и реализация на сметище за твърди отпадъци за гр.Самоков и к.

Боровец 4.3.8 Проект за озеленяване и лесокултурни мероприятия 4.3.9 Проект за изграждане на паркинги 4.3.10 Почистване на замърсени земи и речни корита

4.4 Мерки, действия и проекти в приоритет “Устройствено планиране и проектиране за територията и населените места”

Вследствие променените обществено-икономически условия и нормативната уредба по устройство на територията, се явява сериозната потребност от изготвяне на актуални устройствени планове за територията на общината и на населените места. Това е обусловено най-вече и от нарастващия натиск за ново строителство за целите на туризма и отдиха. На първо място е необходимо актуализиране на общите устройствените планове – ОУП на общината, на части от общината (курортно-туристическите локализации Самоков – Боровец - Бели Искър и Говедарци –Мальовица (Искровете), както и Радуил-Марица-Долна баня) и ОУП на гр. Самоков. На второ място се налага да бъде осигурено подробно устройствено планиране на квартали и зони в града, в които е налице засилен инвестиционен интерес за развитие на обслужващи и производствени дейности, както и необходимостта от развитие на съответната социална и техническа инфраструктура, а също и на квартали с курортно-туристически функции. По-конкретните приоритетни видове планове са следните:

4.4.1 Общ устройствен план на гр.Самоков 4.4.2 Общ устройствен план на КТЛ “Говедарци-Мальовица (Искровете)” 4.4.3 Общ устройствен план на КТЛ “Радуил-Марица-Долна баня” 4.4.4 Подробни устройствени планове (за първа регулация) на ядро Боровец, ядро Нисък Боровец, ядро Бели Искър 4.4.5 Кадастрална карта (в т ч и специализирана) на гр.Самоков, Боровец, Бели Искър 4.4.6 Подробни планове на квартали в гр.Самоков