1Издание на Университета за национално и световно стопанство

5 април 2011 г. Год. LVII, брой 585 Наследник на в. “Студентска мисъл” (1920 г.) и на в. “Икономист” (1954 г.)

Търсетеи ще намерите!Работетеи ще дочакате!

Тези думи написа в почетната книга на Студентския съвет акад. Антон

Дончев след срещата си със студенти от нашия университет. Живият класик на българската литература разговаря с тях близо два часа. Той бе представен от ректора на УНСС проф. Борислав Борисов, който със сърдечни думи припомни кой е авторът на великата книга “Време разделно” и голям бъл­гарски академик. Завиждам ви за следващите часове, които ще прекара­те заедно с него, изрази отношението си към срещата ректорът.

Информация за срещата и казаното от акад. Дончев

четете на стр. 3–4

Акад. Антон Дончев в УНСС

Сни

мка

Ми

нк

о Ч

ЕР

нЕ

В

Най-добрата сред най-добрите

Рейтинги

Университетът за национално и световно стопанство е абсолютни-

ят лидер по престиж сред студентите в професионалните направления Иконо-мика и Администрация и управление. По този критерий за оценка, според рейтинговата система на Министер-ството на образованието, младежта и науката и института “Отворено обще-ство”, УНСС е № 1, сочи специално приложение на вестник “24 часа”.

В класацията по осигурителен доход и регистрирани безработни нашият университет отново заема първите места: професионалното направление Информатика и компю-търни науки (със среден осигурителен доход 1615,68 лв.) е на 8-о място, следвано от направление Икономика (с осигурителен доход 1264,80 лв.). Другите наши професионални направ-ления на челни позиции са: Туризъм с 0,00% регистрирани безработни, Администрация и управление, Право и Политически науки.

Това означава, че всичките шест професионални направления, в които нашият университет обуча-ва студенти, са на първите места в класацията.

Рейтингът е за 112 професионални направления на висшите училища у нас, които дават шанс за най-добри материални доходи.

(“Вестник на УНСС”)

Организатори на конфе-ренцията бяха УНСС,

британското посолство в България и Комисията по земеделието и горите към Народното събрание.

При откриването на конференцията ректорът проф. Борислав Борисов каза:

Добре дошъл на нашия скъп приятел – посланика на Великобритания Стив Уилямс. Изненадах се даже като видях колко е млад.

Казах си: сигурно в момен-та завършва при нас. Мисля, че той ще помогне много за избистрянето на тезите, които днес ще слу-шаме за развитието на селското стопанство.

Каквото и да си гово-рим, колеги, България оста-ва преди всичко земедел-ска страна – дори и в годи-ните на най-голямата индус-триализация, когато съот-ношението беше в пъти в полза на индустриалното

производство. Сега непре-къснато се занимаваме с анализи на последните 20 години преход и като че ли най-лошият старт на прехо-да беше в селското стопан-ство с прословутия призив на един философ, тогава и президент: “Земята в реал-ни граници”. До ден днешен това означава половината България необработваема. А другата половина – от латифундистки тип.

Селото се надява намодерно производство

Конференция в нашия университет за общата селскостопанска политика след 2013 г. и България потърси перспективни научни посоки

откриването на конференцията

Ние сме възпитаници. Така го приемам. Други приемат, че си взимат дипломата, махат се и

това е. Трябва да се направи сериозна алумни мрежа и много млади хора ще се върнат обратно – някои с идеи, други – с пари. Това разбиране за висшето образование държи Стойко Стойков съпричастен към УНСС, който му е дал бакала-върска степен по Социология и магистърска по Маркетинг. Завършил е през 2009 г.

Ректорското ръководство награди Стойко с почетна грамота за съпричастност и принос към издигането на авторитета на УНСС в международ-ната университетска общност.

УНСС ме научи да мисляРекторското ръководство награди с почетна грамота възпитаника

на нашия унверситет СтойКо СтойКов

Ректорското ръководство про-дължава усъвършенстването

на базата и условията за учебния процес. Според подписания дого-вор за строежа на тестовия цен-тър на мястото на кафенето Акаде-мика едната част е архитектурно-строителната – за 480 хил. лв. Втората е структурното окабеля-ване и електрическото захранване за около 100 хил. лв., а третата е за газово-пожарогасителната сис-тема, също за 100 хил. лв.

Центърът ще представлява зала с 200 компютъра. Там ще бъдат кандидатстудентските елек-тронни изпити и семестриалните изпити. Залата на библиотеката, която досега ползваме и за изпи-ти, ще си остане за свободен дос-тъп на читателите.

Нова залас двеста

компютъраКоментар на ПетКо КьоСев

главен директор и директор на дирекция Материално-

техническа база и развитие

Абсолютен лидер сме

на стр. 6

на стр. 6 на стр. 6

За първи път през последните 6-7 години в сегашния випуск магистри има отличник, който не само е защитил с най-висока оценка държавните изпити, но има само шестици на 60-те изпита през цялото си следване. Денят е

малко тъжен, защото се разделя-ме, каза Надежда Савова и бла-годари с треперащ глас на майка си, на преподавателите и колеги-те си, че е била с тях в най-пре-красния университет.

Повече – на стр. 2

Студентката от Юридическия факултет Надежда Савова завърши УНСС с 60 шестици от 60 изпита

Стойко Стойков с почетната грамота Снимка: иВайло ПЕЕВ

2 5 април 2011, бр. 585

На церемония в тър-жествената зала 65

абсолвенти от Юридиче-ския факултет, сред които 14 отличници и една пълна отличничка, получиха дипломите си.

За първи път през последните 6-7 години в сегашния випуск магистри

има юрист, който не само е защитил с най-висока оцен-ка държавните си изпити, но има само пълни шестици на 60-те изпита през цялото си следване. Денят е малко тъжен, защото се разделя-ме, каза най-добрата сред най-добрите Надежда Саво-ва и благодари с треперещ

глас на майка си, на препо-давателите и колегите си, че е била с тях в най-пре-красния университет.

Деканът на факултета проф. Христина Балабано-ва поздрави випускниците и им пожела да спазват законите, но да не забра-вят, че “угризението на съвестта е наказание без закон”. Със знанието на законите ще сте нераздел-ни през целия си живот. Вярвам, че както бяхте отлични студенти, ще бъде-те и отлични юристи, каза проф. Балабанова.

Връчването на дипло-мите стана преди отбеляз-ването на 20-годишнината на Юридическия факултет, който неотдавна получи най-високата оценка сред сродните университетски звена в страната.

Високи градуси на емоциите

Бакалаврите от випуск 2006 на катедрата Мар-

кетинг и стратегическо планиране получиха дипло-мите си за висше образо-вание в деня на лъжата. Не е случайно, защото на тази дата е роден акад.Евгени Матев, който е силно свързан с катедра-та.

Това са най-вълнува-щите години, когато човек е млад и свободен, поздра-ви дипломантите ръково-дителят на катедрата доц. Пенчо Иванов. Пър во ап-рилски той отбеляза, че не е успял да се превърне в преподавател-любимец на випуска, а призът е спече-лил проф. Боян Дуранкев.

Както твърдят будисти-те, когато ученикът е готов, се появява Учителят. Маркетингът е изкуство, религия, която позволява

на бизнеса да е етичен. Създавайте нови вселени с красиви слънца, които да греят в небосклона, създа-вайте спътници-блага за хората, прикани любиме-цът на абсолтвентите проф.Боян Дуранкев.

Специалният гост Лю бо-мир Дацов, възпитаник на УНСС, поздрави випускни-

ците и им пожела да бъдат от втория тип икономисти – сложните, тези, които съз-дават.

Отличничката Диляна Шапчева благодари на всички преподаватели, които са помогнали на сту-дентите да се ориентират в в света на информацията и да отсеят най-важното.

Когато ученикът е готов, идва учителят

Дипломантите ни станаха почти 300, затова не

можем да се събрем навед-нъж, каза доц. Иван Стой-чев, ръководител на кате-драта Международни ико-номически отношения и

бизнес. Дипломира се вто-рата част от випуска, който завърши официално през ноември.

Живеем във времето на продължаващото обучение. Няма да забравя думите на

един немски консултант, че когато остане месец до пен-сионирането му, ще изкара курс за успешно пенсиони-ране. Очакваме да ви видим и като докторанти.

Заместник-ректорът проф. Веселка Павлова поз-драви завършващите и под-черта, че МИО в УНСС е марка.

Бяха раздадени дипло-ми на магистрите от специ-алностите МИО и Управле-ние на международни про-екти, която се създаде след голямо проучване сред представители на бизнеса дали им трябват такива зна-ния, сподели проф. Бистра Боева. В живота всичко е проекти, важно е човек да управлява и живота, и света.

МИО е марка в живота

Репортажи от връчване на дипломите: ЯНИца МарИНоВа Снимки: ИВайло ПееВ

Кока-Кола-България е добър сърат ник в общото ни дело,

защото от бизнеса са малко тези, които протягат ръка към университе-тите, заяви ректорът проф. Борислав Борисов. Заедно с генералния директор на Кока-Кола за България Никос Калайтзидакис обявиха побе-дителите в конкурса Монстър Енер-джи. Ректорът увери студентите, че ще намерят добра реализация, защо-то знанията от университета ще им помогнат бързо да се ориентират в практиката.

Участниците трябваше да си избе-рат една от две теми, по която да раз-работят проект как Монстър Енерджи ще стане номер едно енергийна напит-ка в търговската мрежа и номер едно в сърцата на младите хора в България. В конкурса са се включили 91 участни-ци в 38 групи. Идеите на последните четири екипа най-вероятно ще бъдат приложени в пазарни условия.

Проф. Борисов шеговито се при-общи към участниците: “Като проче-тох условията се замислих и аз да участвам, но се оказа, че е само за студенти”. Той припомни какво озна-чава хубава реклама: ,,Ако направите космическо пътешествие и кацнете на непозната планета, по кой единствен предмет може да познаете, че друг

преди вас е бил тук?” Отговорът беше: бутилка Кока-Кола.

Никос Калайтзидакис сподели, че не е очаквал такъв интерес към кон-курса. Той благодари и на доц. Йор-дан Близнаков, директор на Между-университетския център за развитие на кариерата за подкрепата и съв-местната работа по време на кампа-нията.

Победители в категорията “Как Монстър Енерджи ще стане номер едно енергийна напитка в сърцата на младите хора в България” са четвър-токурсниците по Икономическа пси-хология Наталия Николова и Петър Атанасов. Огнян Василев (МИО на английски, четвърти курс) и Венелин Иванов (МИО на английски, трети курс) грабнаха първия приз в другото направление: ,,Как Монстър Енерджи ще стане номер едно енергийна напит-ка в търговската мрежа в България”. Отборите първенци получиха по 1500 евро награда. За ентусиазъм и добро представяне беше отличен отборът на Васил Михов и Петър Тодоров, които се радват на два билета за световно-то по мотокрос в Севлиево.

Тениска и напитки от Монстър полу-чиха и участниците във всички екипи.

ЯНИца МарИНоВаСнимка: ИВайло ПееВ

Провокациятана Монстър

Ръка от бизнеса към Университета

Ректорът проф. Борисов сред победители в конкурса

Студенти от Юридическия факултет с първа награда за най-добри писмени защити в националния кръг на международно състезание

За първи път в България се състоя национален кръг на световното

състезание по решаване на казуси Jessup International Moot Court Compe-tition. За победа се бориха отбори от четири юридически факултета в страната – на УНСС, Югозападния университет, СУ “Св. Климент Ох рид-ски” и Американския университет.

Устните прения бяха в зали на Върховния касационен съд в София. Демонстрирайки задълбочени знания по международно право, както и блестящи ораторски качества, отборът на УНСС - Йоана Йоткова, Иван Димитров и Костадин Обретенов (всички от V курс), се класира за последния етап на устните състезания. След оспорвана среща с отбора на СУ нашите колеги заеха второто място.

Безапелационна беше победата на младите възпитаници на УНСС в писмената фаза на състезанието -

отборът взе наградата за най-добри защити на казуса със значителна разлика в сравнение с оценките на останалите участници.

Отборът получи поздравления за работата и представянето си от всички присъстващи, сред които проф. Александър Янков и други големи имена в международното право в България.

Заслуга за постигнатия успех имат и двете треньорки на нашите студенти – Дияна Златева, бивш възпитаник на ЮФ на УНСС и Станка Черкезова, пра-вен консултант.

(“Вестник на УНСС”)

Големи български прависти ръкопляскат на наши колеги

отборът на УнССНа първата среща на Сдружението за генериране на идеи 1989 плюс темата

за дискусия бе “Дипломи на килограм. Има ли нужда от реформа българското образование?”

Гости бяха проф. Боян Дуранкев, гла-вен секретар на УНСС, доц. Ангел Марчев от катедрата Управление и администра-ция и ръководителят на катедрата МИО и бизнес доц. Иван Стойчев. Те обещаха пълна подкрепа за бъдещи срещи.

Многоезичното образование е поло-жителна черта на българското, а англий-ският език е ключ за много врати, споде-ли доц. Марчев.

Дискусия имаше по въпроса платено или не да бъде висшето образование в България. Не се стигна до консенсус. Студентите бяха запознати с работата на Националната агенция за оценяване и акредитация, свързана с контрола на качеството на образованието. Покрива-нето на максималните изисквания зави-си от добрите преподаватели и амбици-озните студенти. Чуха се мнения за студентската оценка на преподаватели-те, изучаването на чужд език във всички специалности, увеличаване броя на избираемите дисциплини.

ВИолеНа НеНчеВа

Въпроси на килограм

5 април 2011, бр. 585 3

Водещ: Днес ни гостува проф. Борислав Борисов, ректор на Уни-верситета за национално и световно стопанство. Не е тайна, че най-голям е напливът на кандидат-студенти в УНСС. Тази година има ли нещо ново, нещо различно, което предлагате?

Проф. Борислав Борисов: И сега ясно се очертава тенденцията от последните години на непрекъснато намаляване на броя на канди-датите. Става дума въобще за страната.

Водещ: Което не е хубаво… Проф. Б. Борисов: Не само, че не е хубаво. Всеки, който има

диплома за средно образование, отива до университета, за да си подаде документи.

Водещ: … което сваля качеството на образованието Проф. Б. Борисов: Неминуемо. Има закон в параходството, спо-

ред който скоростта на корабите от конвоя зависи от скоростта на най-бавния кораб. Представете си какво означава това: тройкаджии във висшето образование! Хайде, мога да го преглътна някак си, ако садят домати. Но ако ни лекуват? Ако правят мостове и строят сгра-ди? Аз съм против тази масовизация на висшето образование “до дупка“.

Водещ: От Медицинския университет заявиха, че не правят никакви компромиси. Когато става въпрос за медицина, не трябва да се прави компромис.

Проф. Б. Борисов: Дай Боже, но само преди три години нашето министерство беше утвърдило 7000 бройки повече, отколкото бяха завършващите средно образование. А демографският срив продъл-жава…

Водещ: Това ли е причината? Проф. Б. Борисов: Три са причините. Основната е демографски-

ят срив. Пикът ще е след три години. Дотогава ще намалява броят на кандидатите. Втората причина е, че се увеличава броят на незавър-шилите средно образование. И третата причина е, че все повече кандидати заминават да учат в чужбина. Понякога се дразня от тази инвазия на български фирми, които представят чужди университети: “Елате при нас!”. Разбира се, те така си изкарват хляба …

Водещ: Това, че завършваш университет, който не е в България, по никакъв начин не ти дава гаранции… Действително има универси-тети с неоспорим авторитет, но има и други …

Проф. Б. Борисов: Ще ви кажа няколко неща за нашето висше образование, което е обект на постоянни критики. В момента реално подготвяме кадри за Европейския съюз, не за България. Те се реали-зират там. Не познавам български висшист, отишъл в Западна Евро-па, условно ще я нарека така, и да не си е намерил работа.

Водещ: Заради дипломата. Проф. Б. Борисов: Да, заради дипломата. УНСС е в групата на

бизнес университетите. Миналата седмица излезе класацията на международен консорциум от сто изследователски и образователни институции, които правят рейтинг на университетите в света. И там е посочено: в България бизнес университет № 1 е УНСС, който е на 22-о място в Европа и на 44-о в света. Е, не ми харесва 44-о място, повече ми харесва четвъртото, но мисля, че това е признание за родното висше образование.

Водещ: Съгласен съм с вас. Но да преминем към тазгодишния прием на студенти. Какво предлагате?

Проф. Б. Борисов: Ние май оставаме единственият университет, в който и тази година ще има приемни изпити. Не променяме нищо в схемата, т. е. за да приемат документите му, кандидатът трябва да има минимум 8 единици от оценките по български език и математика от матурата.

Водещ: Поне четворка? Проф. Б. Борисов: Или 5 и 3. По този начин отсяваме по-слабите

кандидати. Четири специалности се изучават изцяло на английски. Имаме съвместни магистратури с чуждестранни университети. И ето вижте понякога за дребни неща колко не ни е изпипано законодател-ството. Това си е наш проблем, ние не сме го решили. Втора година правим съвместна магистратура с университета Нотингам Трент. Оставям ползата от равнището на обучение, от обмяната на инфор-мация, защото един семестър учат при нас, един семестър – в Нотин-гам. Но магистратурата в Нотингам струва 18 хил. паунда, а при нас излиза около 2800 паунда. И в договора с Нотингам е записано, че издаваме съвместна диплома. Оказа се, че такава диплома важи в цял свят, включително и в Занзибар. Но в България не важи!

Водещ: Ето, това е! Проф. Б. Борисов: И стигаме до там да искаме от Нотингамския

университет да им издадем и българска диплома: една съвместна и една българска…

Водещ: Благодаря за това гостуване, проф. Борисов. Две неща научихте изключително важни. Първата, че в УНСС изпитът остава и че образованието в българските университети не отстъпва на това в чужбина. (Телевизия Би Би Ти, 23 март)

Не отстъпваме на чужбина

Ректорът проф. БоРиСлав БоРиСов пред телевизия Би Би ти против масовизацията “до дупка”

Ректорът проф. Борис­лав Борисов откри тази среща с думите: Сигурно е излишно да ви представям автора на великата книга “Време разделно”, големия българин, за чест на мен мога да кажа и мой приятел – акад. Антон Дончев. Оставям ви насаме с него, завиждай-ки ви за следващите минути, часове не смея да кажа, които ще прекарате заедно. Г-н академик, това са нашите студенти, които обичаме и искаме да се чувстват добре в този университет, а утре да са добрите ръководители на нашата държава. Приятно събеседване!

Секретарят на Студент­ския съвет Николай Кацар­ски представи акад. Дончев като личност и човек, който винаги е мислил за нацията и народа. Неслучайно е нари-чан “властелинът на минало-то”. Заслужил го е като автор на великолепни исторически епоси.

Акад. Антон Дончев: Бла-годаря ви за възможността да се срещнем и разговаряме.

Бих предпочел да бъда на някое от местата

в тази зала, друг да говори, но дано когато се разделяме, се съгласим по някои неща, които искам да споделя с вас.

При ректора на вашия университет проф. Борислав Борисов видях някои цифри в левове. И това за пореден път ме кара да смятам, че неща-та, за които съм говорил и за които ще говоря с вас, заслу-жават не само вашето внима-ние, но и вашите върховни усилия, за да променим нещо от това, което се случва. За съжаление с вас сме от еди-ния бряг на реката и в момен-та викаме през реката към

други хора, които са оттатък. И които за съжаление държат лодките. Държат ферибота за минаване на реката, държат бюджета, държат и нашите, и своите пари. Парите на дър-жавата са при тях. Парите като израз на грижата, наме-рението, посоката и полити-ката. Ние, които сме от този бряг на реката, ще ги нарека “интелектуалци” (след малко ще се спра на това понятие),

в момента играем ролята на Галилей. Четиристотин години след

него се опитваме да докажем на шепа хора, които сме избрали за известно време да ни ръководят, че не Слън-цето се върти около Земята, а Земята се върти около Слън-цето. Опитваме се да дока-жем, че цел на развитието на човечеството и на отделния човек е неговият духовен живот, неговото развитие като личност.

Има един ужасен пасаж от съчиненията на Белински, който в тогавашна Русия, кажи-речи преди 200 години, казва буквално същото. Не цитирам буквално, но едва

ли ще сбъркам много: Поча-кайте, ще имаме железници, ще имаме дори въздушна поща, ще имаме фабрики, но ще имаме ли нравственост? Ще имаме ли вяра? Почакай-те, ще имаме фабриканти, ще имаме работници, ще имаме и шлосери, ще имаме и пъти-ща, но ще имаме ли Хора?

Практически въпросът, който си задава в момента човечеството, е въпросът, който си е задал Белински. И как отговаряме на този въпрос? Задавали са си го поколение след поколение. Задаваме си го и сега, през 2011 г. Отговорът го има в този бюджет, който видях и при вашия ректор и който всеки от вас може да прочете в интернет.

Едва ли някой от вас не почуква по клавишите на компютъра. Наред с това съществуват и таблиците, които публикуват ООН и Европейският съюз. В тях срещу всяка държава има една чертичка и след нея - каква част от своето матери-ално богатство дава за своя-та култура и образование. Преди трийсетина години почти едновременно чове-чеството си зададе въп роса:

Какво става с нас?И ние най-накрая стигнах-

ме до убеждението, че всичко се купува и всичко се прода-ва. Че всичко може да бъде оценено с пари. Погледнете какво става. САЩ го казаха, Европейският съюз го каза. Общо взето цялото човечест-во застава на позицията, че развитието е невъзможно без култура и образование. Раз-говаряха, събраха най-умните хора, мъдреците на човечест-вото в една комисия на ООН за култура и развитие. Изда-доха един том. Прекрасни неща! Както казах преди малко, целта на развитието на обществото е развитието на личността, на живия човек. Той е мерилото.

Какво се случи у нас?Защо се случи? В продълже-ние на 20 години хората, които получават властта в Бълга-рия, приличат на екипажа на кораб, който се клати, без да потъва. И тези хора непрекъс-нато запушват някакви дупки, като изчисляват горе-долу колко ще издържат дупките на улицата. Гледат да издър-жат 4 години, за да си изкарат

С акад. Антон Дончевкъм Южния полюс

Авторът на “Време разделно” в УНСС

в царството на българския дух и нашата невероятна държава

За житото и жълъдите Може ли на един университет

да му вземат 25-30 на сто от парите и той да върви напред

Ще имаме икономика, ще имаме и пътища, но ще имаме ли Хора

акад. антон Дончев се разписва в почетата книга на Студент-ския съвет

на стр. 4

4 5 април 2011, бр. 585

мандата. Писал съм го, ще го кажа и пред вас. Всяко упра-вление има две ръце. В лявата държи жито, за да има какво да ядеш, в дясната – жълъди. Не се ядат. Но от жълъдите израст-ват дъбове. Няма ли дъбове, няма гора, няма дъжд, няма гнезда, няма птици. Жълъдът расте бавно. Нашите управни-ци 20 години не се занимават с проблема, че дясната ръка е празна.

От такава гледна точка в тази зала, с изключение на мен, всички сте жълъди. На вас ви трябва

време за израстване, което не е време на един ман-дат. Ако си представим, че една нация е градина, има в момента дървета, зеленчукови градини, има ниви, които дават плодове, които ни хранят. Водата, бюдже-тът, парите на нацията са в ръцете на шепа хора. Те са съгласни да дадат вода на зеленчуковата градина, на овощната градина, защото ще я оберат. Обаче в лявата страна стоят фиданките. Стоят мънич-ките дръвчета, стоят кълновете. От дясната страна има още по-голяма гора. Това са букаците, това са дъбаците, там са птици-те, там е песента, там отива дъждът. На нея не дават вода. Дава се вода на това, което утре ще бъде продадено, ще бъде изядено.

Какъв е резултатът? Какво ще стане след 5, 10, 15,

20 години? Европа 2020! България е поела задължение да има тол-кова и толкова доктори. Извиня-вайте, как ще стане това? Тия доктори трябва да бъдат платени. Т.е. този, който дава водата, тряб-ва да се прекръсти или да вдигне преграда, за да тръгне тя към воденицата, към вас.

Академия на науките? Чуде-сии! Нямате проект за наука! Чакайте бе, хора! Нито едно световно откритие не е напра-вено в резултат на планиране. Любопитството, търсенето! Тия хора трябва да имат достатъчно пари, за да търсят – да се пре-кръстят, да вземат една раница и да тръгнат към Южния полюс. Нищо не се знае какво ще изле-зе. Но знаем, че има един южен полюс. Какво ще ги правим тези хора? Млади учени! Пла-щаме им по 150, 200, 300 лв. Ние, академиците, се събрахме и дадохме всеки по 500 лв. от заплатата си. Това културна политика ли е? Можеш ли на един университет да му вземеш 25-30 на сто от парите и да очак-ваш тоя университет да напра-ви толкова и толкова доктори. Как ще ги направи?

Ние сме нормална, хубава, добра нация Това, което имаме като

наследство, като гени, е нещо не вероятно. Цивилизациите, кои то са се слели, реките, които са потекли, за да образуват езерото, морето, наречено бъл-гарски народ, това е невероят-на история! Ако имаме един хубав огън тук по средата, някой от вас да вземе китара и ще започна да ви разказвам какво съм събрал през дългите годи-ни, в които съм чел - откъде идват тези народи, каква циви-лизация имат, какво заварват тук. Ще се окаже, че 17-18-20 на сто от нашата кръв е тракийска. Срещам се с ученици от Севе-роизточна България. Момичета могат да бъдат Мис България, а момчетата - да играят Аполон в някоя поредица. Това са бълга-ри – невероятно поколение, което носи великолепни гени. Това е наследство. Вие сте вдъхновяващи.

Невероятната енергия, коя-то ражда нашата земя, къде е? Написа една книга акад. Боя-нов. Отивам при него и викам:

добре, не събрахте ли сведения колко души от БАН в момента работят в САЩ? Ами... от 2 до 5 хиляди. Казвам: чакайте, бе, хора, между 2 и 5 хиляди има голяма разлика. Отговаря ми: това е положението – най-мал-ко са 2, най-много са 5. Сега, когато се опитаха да закрият академията, започнахме да по лу чаваме подкрепа от чужби-на. И като взеха да излизат в компютъра ми възванията на българите в чужбина, които подкрепят БАН, реших, че човек трябва да стане прав като ги чете. Няма университет, няма

световен научен институт, в които да няма българин. Кога са отишли тези хора, кога са успели да спечелят тези места? Това е невероятно! Слава Богу, работят за някого, работят за човечеството, работят за дър-жавата.

Утре и при вас ще има такъв избор. Никого не съветвам за нищо, но просто искам да ви кажа, че народът е общност с общи ценности. Дълги години съм търсил дефиниция на това що е нация, що е народ. Нация е общност от хора с общи, при-същи само на тях културни цен-ности, предавани от поколение на поколение, за да стигнат до наше време, за да може нация-та да се легитимира с тях. Т.е. ние сме една общност – бъл-гарска, която е носител на кул-тура, която се нарича българ-ска. Преди повече от 1300 годи-ни е основана българската дър-жава. Няма българска нация. 150 години след като е основа-на държавата има нация. Кога-то най-добрият ромейски импе-ратор Василий тръгва срещу България с най-добрата армия, създавана някога в Среднове-ковието, той среща хора, които казват: “Ние сме българи!”. Дълбаят го на камък. Това е невероятна държава, абсолют-но единствена в Европа. На 26 км от Солун са тези каменни стълбове, на които е написано: “Оттук минава границата между българи и ромеи по времето на княз Симеон”. Стража, с коло-ни. Във времето когато Европа не знае кой къде е. Това сме ние. Това сте вие преди всичко. Създава се царството на бъл-гарския дух. Никога българска-та държава не е покривала цар-ството на българския дух. И в момента тя не го покрива. Бъл-гарската нация е защитавана от полиция, милиция, армия, само-лети, танкове. 700 години се защитава царството на българ-ския дух. И в момента от това царство на българския дух се

откъсват огромни парчета – има 200 хил. души в Чикаго, 200 хил. в Атина, 150 хил. в Испа-ния, 100 хил. в Италия. 5-6 хил. са в Нова Зеландия, която сега се тресе. Това са острови, откъснати от континента. Това е архипелаг на българския дух.

Затова тези от вас, които ще опънат платна и ще тръгнат нанякъде, нека помнят, че пре-насят нещо, пренасяно в про-дължение най-малко на повече от хиляда години и се нарича българско. Разбирате ли, нас ако ни няма, няма българско.

Световната култура е оркес-

тър. Всеки народ има инстру-мент. Това е хор – всеки народ със свой глас. Ако искаме да пее световната култура, всеки народ трябва да си пази гласа. Може да свирим на гъдулка, но без нас в световния оркестър няма да има гъдулки. Световни-ят хор без гласа на България няма да бъде същият.

Ние сме съвършено непов-торими. Езикът ни е неповто-рим. Езикът ни е невероятен! Ако хванете един патагонец, кажете му: коя от двете думи “смърт” и “любов” е добра и коя - лоша. Има ли човек в света, който да сбърка коя е добрата и коя е лошата дума? Навремето, когато са вдигали крепости, големите строители са пипали камъните. Камъните имат полю-си. Единият край е топъл, други-ят – студен. Топлият край гле-дал към крепостта, а студеният - към неприятелите. Това са думите. Най-добрите майстори на българската литература пеят. Това е език, направен за любовни обяснения, за песни. Великолепно нещо! Ако го съсипем,

ако се загубим като нация,

това богатство ще си отиде заедно с нас.

Съвременният живот пре-връща в интелектуалци не само студентите като вас, не само учениците, но и всеки, който излезе от университета и про-дължава да работи в живота. Всички се учим. Следователно когато даваш пари на хората, които учат, ти им даваш старт, първа степен на ракетата, която не се знае къде ще излети.

Живял съм 80 години – в този свят, в който съм израс-нал, и света, в който се намира-ме в момента. Общи са очерта-нията на реките, на баирите, но какво общо има например град Сливен, в който съм израснал, или Велико Търново, Бургас, Анхиало, което стана Поморие,

със сегашните градове? Какво ще бъде през 2020 г., която горе-долу можем да я видим и когато хората кажат: трябва да имате 3 на сто доктори, а ние ще имаме 1 на сто. И едва тога-ва да кажеш: трябва да имаме 3 на сто доктори. Но за да имаме 3 на сто доктори, на Универси-тета за национално и световно стопанство му трябват още 10 милиона лева. Те му трябват 11, ама хайде – с 10 ще се оправи. А тези пари някой трябва да ги даде, защото те са на универси-тета. Те са на бащите и майки-те, които са пратили децата си

да следват в този университет. Чуват се по Европа викове,

чуват се от Англия – затварят се библиотеки. Оле-ле, загубих си крака! Вярно е, викат всич-ки. В Англия една стоножка загубва крак, но й остават 99 крака. В България един еднок-рак си загубва единствения крак. Тръгнахме да подражава-ме на САЩ. Преди няколко години Финландия изпревари Швеция по вътрешен продукт на глава от населението. Двес-та години тази страна е воюва-ла. Губи във Втората световна война. Когато СССР се разпа-дна, Русия загуби 20 на сто от пазарите си.

Преди години пътувам в самолета с български акаде-мик. Питам го къде отива. – Във Финландия. – Защо? – Всяка година Нокиа ми дава по един прием? – Защо? – Преди 20 години ги учех да правят ком-пютри.

Срещам президентката на Финландия. Солидна дама. Каз-вам й: госпожо, как го направи-хте това чудо? А тя: г-н Дончев, ще ви кажа само една дума – култура. Отидох във Финландия, издадоха мои книги, приеха ме. Двете най-големи сгради, издиг-нати в страната през последни-те 15 години, са Националната библиотека в Хелзинки и една в друг град. Шофьорите на под-вижните библиотеки във Фин-ландия са повече от хората, които работят в българското Министерство на културата. Линии на обществения пре-воз – автобуси, трамваи, спи-рат на спирките и се отварят вратите на пътуващата библио-тека. Вземате книга, вземате дискета. Един път в седмицата. Отивате във всеки клон на биб-лиотеката в Хелзинки, искате една книга и за 24 часа ви я носят вкъщи.

Не четели! Европа не четя-ла! Не четем ние! Но защо не четем? Библиотеките и читали-щата по селата продължават да

бъдат центрове на майките, бащите, дядовците. Сега в тях не се получават вестници, защото нямат пари за абона-мент. Имаше програма за под-помагане на библиотеките - по 3 милиона на година. Бившият финансов министър Пламен Орешарски даваше по 3 мили-она. От две години няма стотин-ка. В библиотеките

не влиза нито една нова книга

България не може да се бръкне да даде 3 млн. лв. за книгите си? Швеция издава 400 книги годишно. От хонорара на автора до отиването в библио-теката – всичко е платено. Норвегия плаща 1500 свои и 1500 чужди книги. Въпросът е, че те решават да ги дадат. По някакъв начин трябва да убе-дим хората, които държат парите, че трябва да дават и за култура.

Свършва Втората световна война. Германия е на колене, изравнена със земята. Избират Аденауер. Какво казва той: На нас ни трябва една безкорист-на идея, на която да се облег-нем, от която да черпим сили и за която сме готови да се пожертваме. След 10 години Германия излезе на първо място в Европа.

На България й трябват идеи. Идеите трябва да генерирате вие. Вие сте мозъчното веще-ство. Преди да сте хванали фериботите и самолетите за чужбина, трябва да дадете идеи на България. Защото колкото и да ви изглежда невероятно – Земята се върти около Слънце-то. Земното се върти около небесното. Трудно е да повяр-ваш, че да прочетеш една книга е по-важно от това да си купиш едно кило свинско. Въртяха го, сукаха го и наистина се оказа, че Земята се върти около Слън-цето. Т.е. без нашата култура, без нашия език, без нашето знание сме тяло без душа. Марионетки на някой, който ни движи като държи пред мусура-та на нашия кон китка от мор-ков. Нито е лесно, нито е прос-то. Но пак повтарям: нужно е в държавното ни управление да има максимално съгласие. Защото в момента политиче-ските сили, които държат пари-те на България, не разговарят помежду си. Орел, рак и щука.

Скъпи приятели,

може вие да сте орлите Разперили крила, да дър-

пате каруцата. Тя сега не върви, защото я дърпат рибите и раците. Може да сте риби. Може да сте раци. Но вие сте синове на един и същи народ и трябва да се споразумеете какво е нужно на този народ. Пак чужда дума: приоритети, първостепенно и второстепен-но, безспорно и спорно. Най-напред какво е първостепенно и какво е второстепенно. Пър-востепенно е с всички сили да бъде подкрепена културата на България, в която влизат обра-зованието, науката, изкуство-то. Човек се ражда като коте – сляп. Физически окото му не се променя. Слагат му очила. Очилата му се наричат култу-ра. Ако нямаш очила, нищо не виждаш. Всичко, което имаме, е резултат на нашата култура. Не може при това положение Швеция да дава 36 на сто, а ние - 0,6 на сто за култура. След като сме съгласни, че без култура сме наникъде, не може да я оставим да съхне. Защото тогава не се върти воденицата, няма вода.

Надявам се, че разговорът ни ще продължи с въпросите, които ви интересуват. Орелът, ракът и щуката трябва по няка-къв начин да започнат да раз-говарят. Иначе каруцата няма да тръгне.

С акад. Антон Дончевкъм Южния полюс

на път с големия писател

от стр. 3

55 април 2011, бр. 585

Представители на юридиче-ските факултети в страната,

на Конституционния съд, Инсти-тута за държавата и правото при БАН, известни магистрати, ректорското ръководство на УНСС и много преподаватели уважиха тържественото събра-ние по повод 20-годишнината на Юридическия факултет.

Като един миг определи двете десетилетия ректорът на университета проф. Борислав Борисов, като се върна към създаването на факултета. Началото бе свързано с голе-мите надежди, които му възла-гахме, припомни той. “Сега мога с удовлетворение да кажа, че тези очаквания се оправда-ха напълно”. Проф. Борисов изтъкна, че днес Юридическият факултет е лидер сред сродните университетски звена в страна-та, като се позова и на пример от миналогодишната кандидат-студентска кампания – при

седем кандидат-прависти за едно място в УНСС, конкурен-цията в СУ “Св. Климент Охрид-ски” е била само от трима души. В неотдавна публикувания рей-тинг на висшите училища юри-дическото направление на УНСС заема челно място по осигурителен доход, а възпита-ниците на университета са сред най-търсените в практиката. “Отдавам дан за труда на целия колектив!”, заяви ректорът и изказа персонална благодар-ност на първите декани на факултета проф. Любен Кара-николов и проф. Георги Боянов, както и на сегашния ръководи-тел – проф. Христина Балаба-нова.

В доклада си проф. Балаба-нова припомни, че правни дис-циплини се учат от създаването на Свободния университет през 1920 г. През 1991 г. се основава Юридически департамент, а четири години по-късно –

самостоятелен факултет. Него-ви преподаватели са автори на 850 учебници и учебни помага-ла, включително за дистанци-онно обучение.

Признание имаше и за гос-тите на юбилея. Почетни плаке-ти получиха проф. Любен Кара-николов, проф. Иван Владими-ров, проф. Филип Рачев, проф. Георги Боянов, дългогодишните преподаватели доц. Божана Неделчева, проф. Златка Сука-рева и проф. Емил Златарев, инициатор за създаването на Юридическия департамент на УНСС.

Сред присъстващите бяха преподавателите във факулте-та проф. Любен Корнезов и проф. Евгени Танчев, предсе-дател на Конституционния съд. Поздравителни адреси се полу-чиха от Института за държава-та и правото при БАН, Висшата атестационна комисия, Върхов-ния административен съд, дека-ни и преподаватели на правни-те звена на СУ “Св. Климент Охридски”, Варненския свобо-ден университет, Великотър-новския университет, Югоза-падния университет, Бургаския свободен университет, от Коми-сията за защита на конкурен-цията. Председателят на Сту-дентския съвет Калоян Дими-тров също поздрави факултета за 20-годишнината.

Юбилейните прояви про-дължиха в с. Равда, където 20 преподаватели и 30 студенти участваха в научна конферен-ция на тема: “Българското общество и законодателство”.

люБИНка араБаДжИеВаСнимка: ИВайло ПееВ

Нашите юристи са сред най-търсенитеОчакванията се оправдаха, заяви ректорът проф. БОрислав БОрисОв на тържеството по случай 20-годишнината на Юридическия факултет

откриването на конференцията

В Европейското патентно ведомство работят седем хиляди души, четири хиляди от тях – квалифицирани инженери. То

издава висококачествени патенти, но има селективен подход и стриктни критерии. При сто подадени заявки например се изда-ват само 45 патента. Ведомството не само издава патенти, но и разпространява технологична информация. В САЩ например има само един орган с правомощия за издаване на патенти на терито-рията на цялата страна. В Европа също е един централизиран орган, но има и 38 национални патентни ведомства. Целите на Европейското патентно ведомство са намаляване на разходите за издаване на патент и въвеждането на единен европейски патент. България е пълноправен член на Европейската патентна общност от 1 юли 2002 г.

Тези факти бяха съобщени от президента на Европейското патентно ведомство Беноа Батистели в Центъра по интелектуална собственост на УНСС по време на срещата с ректори на висши училища, ръководирели на БАН, представители на изобретател-ски организации и бизнесмени.

ВИолеНа НеНчеВаСнимка: ИВайло ПееВ

Бъдещето – единеневропейски патент

среща с БенОа Батистели, президент на европейското патентно ведомство

Беноа Батистели

Целите ни са да увели-чим мотивацията на

студентите. Тази задача си поставиха Рада Йоси-фова и Васил Павлов от отдела за човешки ресур-си на компанията Прайс уотър хаус. Фирмата се занимава с одит услуги, данъчни консултации, биз-нес и финансови консул-тации. Да върнем обратно изгубената връзка между бизнеса и студентите, прикани председателят на Студентския съвет Калоян Димитров като организа-тор на срещата.

Прайс уотър хаус е в престижната класация топ 500 на най-големите ком-пании. Тя работи на бъл-гарския пазар от 18 годи-ни. Служителите са 200. Миналата година най-мно-го от новопостъпилите на работа са били от УНСС, Софийския университет и Американския универси-тет в Благоевград.

ВИолеНа НеНчеВа

“Държавно управление на балканските страни” е новата книга, която доц. Мария Чавда-рова от катедрата Политология представи на академичната общност. Специален гост беше посланикът на Куба у нас Тере-сита Капоте.

Избрах системния подход за анализ и той ме доведе до основните изводи, каза доц. Чавдарова. В книгата си не натрапвам постулати и истини като безспорни и казани от последна инстанция, подчерта тя. След това авторката пред-стави някои основни тези от научния си труд, като се спря на влиянието на международ-ните фактори в балканския регион, държавния суверени-тет, глобализацията.

Мария изригва като вул-кан, тя спори, защитава. Задъл-

бочено обмисля това като гражданин на отечеството си, който иска неговите деца да живеят в нормална държава, посочи един от рецензентите на книгата проф. Трендафил Митев. Пред нас имаме рес-пектиращ материал, който дава широко поле за разми-съл, коментира другият рецен-зент проф. Александър Ранге-лов. Проблемите на балкан-ските страни са напипани деликатно. Кара ни да се зами-слим какви държави строим, по какво внушение и какво ще излезе, коментира доц. Динко Динков. С този труд се разсей-ва мъглата на фалшивото съз-нание, заяви проф. Васил Про-данов. Към коалиция за изчист-ване на понятия пък призова политологичната общност у нас доц. Чавдарова.

Опашка за автографи и поздравления се зареди пред авторката. Гостите я отрупаха с цветя, а тя подари на всички по една книга с цвят на “невидима керемида”. Това се оказа тер-мин на нейната приятелка Мария Бъчварова от немската гимназия в Ловеч за невиди-мото, нематериалното, но духовното и истинското, което се получава само от най-близ-ките и ни зарежда завинаги.

алекСаНДър ДИМИТроВ

Две неща дават основание университетът да работи добре със своите студенти – възмож-ността за добра реализация на знанията и реализация в живо-та. Междууниверситетският център за развитие на карие-рата е посредникът между образованието и бизнеса, заяви неговият директор доц. Йордан Близнаков на срещата “Заедно по-информирани от днес”, организирана от Сту-дентския съвет.

В Кариерния център са реги-стрирани около 14 хиляди студен-

ти, които могат да ползват услу-гите му безплатно и да получат информация от консултанта Ата-нас Димитров в кабинет 1008.

Поводът за дискусията бяха Националните дни на кариера-та 2011 в НДК в средата на март. Според доц. Близнаков това е най-голямата среща между работодатели и студен-ти. Тя се организира от сайта Джобтайгър и Нестле България. Мотото обещава “Добра карие-ра – добър живот”.

алБеНа МИТеВаСнимка: МИНко черНеВ

Нова книга

Образование и бизнес

Коалиция на знанието

Добра кариера, добър живот

Споразумения за обмен на студенти с повече от 80 икономически университета

от 26 европейски страни

На среща, организирана от Студентския съвет, проф. Арнолд Шух от Икономическия университет във Виена разказа за

програмата Джозеф, която включва два семестъра. Изискванията са добра подготовка в бизнес администрацията или икономиката и владеене на немски и английски език, отлични оценки и лични управленски качества. Виенският университет е един от водещите бизнес университети в Европа. Около 24 на сто от студентите му са чуждестранни.

Директорът на Университетския център за мобилност на сту-дентите и преподавателите доц. Вера Пиримова разказа за про-грамата Еразъм, която представлява двустранен обмен на студен-ти, докторанти, преподаватели и администрация в Европа. Спора-зумения има с повече от 80 икономически университета и факул-тета от 26 европейски страни. Местата за студенти са повече от 200, а за мобилност на преподаватели и администрация се пред-вижда да бъдат около 100. алБеНа МИТеВа

Щастливият Еразъм

Да върнем връзката

между бизнеса и студентите

6

Да пресечем обществената патология

Правилата в политиката са като в английската футбол-на лига – или събираш топ играчи и печелиш, или си взи-маш роднините, които дори в група “Ь” няма да те вкарат. Пълна с метафори беше сре-щата с лидера на Движение 21 Татяна Дончева по покана на студентското сдружение ЕГО политико.

Темата “България 2011: между свободата и сигурнос-тта” държа будно любопитство-то на студентите в голямата конферентна зала два часа. Сигурността и свободата не бива да бъдат разкъсвани, тях-ната дозировка е в правилата. Визия и посока липсват на бъл-гарските политици според Дон-чева. Политик, който чака пиа-рът да му каже какво и как да прави, е свършил.

Многобройните въпроси към гостенката засегнаха теми-те за специалните разузнава-телни средства, емигрирането на млади умове от страната и държавната сигурност. В заклю-чение Дончева даде надежда за дамите: няма посредствени жени политици, мъжете ще потвърдят това.

Българските дела пред съда на ЕС

Революцията в нашата съдебна система настъпи след 2007 г. Това заяви пред студен-ти от Юридическия факултет д-р Александър Корнезов от Българската асоциация за европейско право, референдер в Съда на Европейската общ-ност в Люксембург.

Срещата бе по инициатива на Националната агенция по оценяване и акредитация, тъй като Юридическият факултет на нашия университет, според думите на неговия декан проф. Христина Балабанова, е единст-веното място, в което се изуча-ва процесуалното право на Европейския съюз.

Повече от четири години след приемането ни в ЕС съдеб-ната ни система обаче не успя-ва да се впише изцяло в право-вия ред. Държавата ни се държи като страна-кандидат, а не като член. Общностното право остава екзотична област, подчерта д-р Корнезов, но допълни, че българските съди-лища се пробудиха. Оказа се, че в по-долните инстанции мла-дите съдии имат по-задълбоче-ни познания в областта право на ЕС.

Лекторът призова студенти-те да търсят правата си, а проф.Балабанова обеща още такива срещи.

Какво става в Либия? Миналото, настоящето и

бъдещето на държавите от Северна Африка беше тема на дискусията “Накъде отиваш, Африка?”. Известният арабист, дипломат, журналист, писател, преподавател и преводач на “1001 нощ” д-р Киряк Цонев гово-ри за характера на събитията в Либия, позицията на Франция и въоръжения конфликт.

Тази дискусия е особено навременна, заяви в началото на срещата посланик Димитър Костов, председател на Бъл-гарското дипломатическо дру-жество.

Според д-р Цонев револю-ция в Арабския свят в момента

няма. Корените на сегашните проблеми могат да се търсят още в средата на 20 век, когато за ръководители на държавите са избрани личности преди всичко от офицерството. В отчая нието си хората се обръ-щат към Бога и така се стига до тероризма.

Срещата беше организира-на от УНСС, Българското дипло-матическо дружество и Студент-ската асоциация за изследване на международните отношения (САИМО).

Координацията може да движи велосипеда напред

Д-р Емил Минчев гостува на катедра Международни иконо-мически отношения и бизнес. Той е преподавател в Универси-тета в Бон, Германия. Кариерата си започва от УНСС, тогава ВИИ ,,Карл Маркс”.

Чувствам се като завърнал се в бащината къща, сподели д-р Минчев. Пред студентите той изнесе лекция на тема “Ролята на Германия в икономиката на Европейския съюз след светов-ната икономическа криза”. Тази година се навършват 60 г. от първото интеграционно обеди-

нение в Европа. Европа е на своеобразен кръстопът, необхо-дими са нови импулси, за да се преодолее дълговата криза.

Лекторът допълни, че нем-ската икономика създава 20,9% от БВП на всички 27 страни-членки и е с най-голям принос в бюджета на ЕС. Германия като мотор успя да издърпа обедине-на Европа, допълни д-р Минчев. Ако еврото пропадне, пропада и Европа. За да продължи велоси-педът да се движи напред, тряб-ва да се действа координирано.

Наши гласове в отбраната “Добри стопани ли са стопа-

ните от Министерството на отбраната?”. Това бе темата на лекцията на заместник-минис-търа на отбраната д-р Валентин

Радев. Ръководителят на кате-драта Национална и регионална сигурност доц. Димитър Дими-тров представи своя бивш коле-га. Доброто ни познанство помага за добрите ви стажове в министерството, каза доц. Димитров.

Лекторът посрещна мотиви-ращо студентите: “Десет души, завършили УНСС, са на възлови места в министерството. Зам.-министърът акцентира върху преустройството на структурата на министерството, проблемите с търговските дружества, финан-совото разпределение на бюджета и обединението на военната и цивилната админи-страция.

Опасно е да не признаваш пристрастията си

Най-сериозна е духовната криза, отбеляза журналистът Николай Бареков на дискусията “Ролята на медиите като четвър-та власт”. Той беше пoканен от Студентския съвет.

Бареков призна, че незави-симата журналистика е единст-веният изход от тази криза и подчерта, че ако един журна-лист няма трибуна, той е пълна нула.

Говори и за политическата цензура: “Не е опасно да имаш пристрастия, опасно е да не си ги признаваш”. Според Бареков премиерът Бойко Борисов е много предпазлив – флиртът на Бойко с медиите или флиртът на медиите с Бойко е игра, която няма да свърши.

По стъпките на разследването

Журналистът Георги Тошев гостува за втори път на студенти от катедрата Медии и обществе-ни комуникации. Той увери по-младите си колеги, че тези, които тръгнат по стъпките на разслед-ванията, ще бъдат най-добре платени. Напомни за фундамен-тите на професията с примери

за потвърдени факти, честност, интелигентност, любопитство, грамотност и отвореност към света.

Журналистиката ми даде уникална възможност да се срещна с хора, които никога не бих могъл да видя. Според Тошев това е единствената професия, която дава този шанс.

СРЕЩИ • СРЕЩИ • СРЕЩИ • СРЕЩИ • СРЕЩИ •

СРЕЩИ • СРЕЩИ • СРЕЩИ • СРЕЩИ • СРЕЩИ •

УНСС ме научи да мисля. Научи ме как да търся информа-ция, даде ми стабилна основа, върху която много лесно може се гради, признателен е Стойко.

Не беше виждал Тържест-вената зала. Излезе на тера-сата. “Страхотно е! Виждам, че се работи, материалната база се е развила, хората са учтиви, отворени към нови

неща. От студентството ми липсват колегите и преподава-телите.”

Стойко сега работи в Нов български университет – мени-джър Планиране и развитие. Минавало му през ума да отиде в чужбина, но смята, че човек най-добре се реализира на собствена почва. Няма значе-ние къде работи, важното е къде се чувства добре.

(“Вестник на УНСС”)

Правят се изкопите към двора за входните врати на тестовия център, който тряб-ва да е готов до юни-юли.

Компютрите ще са свърза-ни с вътрешна система интра-нет, но интернет ще има само на администраторските места. За изпитните компютри не е

нужна връзка с глобалната мрежа. Те ще работят със спе-циализиран софтуер.

Не очакваме струпвания в центъра, защото технология-та на кандидатстудентските изпити е променена. Препит-вания ще има през цялата година и ще се избегнат струпванията.

(“Вестник на УНСС”)

Нова зала с 200 компютъраот стр. 1

УНСС ме научи да мисля

Нагледно! Един клас в новозагорското училище “Христо Ботев”. От 27 ученици, завършили през 2007 г., 26 са сту­

денти. Един е на работа в Чехия. Единайсет са избрали София, шестима – Варна, с един по­малко в Пловдив, по двама във Велико Търново и Бургас. Седем са в нашия университет.

Примерът е конкретен. Сто на сто студенти от един клас е гордост, но не гарантира успех в професията. Миглена Нико­лова, която вече е в четвърти курс по Маркетинг в УНСС, в началото на висшето си образование вярвала, че да станеш студент означава с желание и усилия да постигаш целите си. Днес тя е почти бакалавър. Нейното безпокойство: “След уни­верситета преминаваш от един етап в живота си към друг. И ако в началото на висшето си образование бях убедена, че ще успея, сега се опасявам от пазара на труда.”

Съученичката й Биляна Бинева от четвърти курс Икономи­ка на търговията също е неспокойна. “Университетът ми дава възможности, но след като завърша не съм сигурна, че ще срещна точните хора на подходящото място. Търся финансова сигурност и емоционална удовлетвореност.”

Така е в живота – дай, Боже, да попаднеш на правилното място. От кого зависи? Кандидат­студентът се моли за по­добра университетска възраст след края на средното си обра­зование. Без рискове възможностите не са същите. УНСС дава шансове в повече. Но както казва народната мъдрост – дава, но в кошара не вкарва.

ВелИНа СашеВа

Неканени мисли

Седем от 27

Погледът ми на обикновен пътник се сблъсква непрекъс-нато с разрушени хидромели-оративни съоръжения, които нямам представа как и колко бързо ще бъдат възстановени. За тази цел не стигат само усилията на селскостопански-те производители, ако те не са подкрепени с волята, с финан-совата и организационната мощ на държавата. Ето защо задачата, която обсъждате днес, никак не е лесна. В годи-ните на най-доброто ни сел-скостопанско производство имах ме добив по 500 кг пшени-ца от декар. Тогава обаче имаше друг критерий – на един зает в селското стопан-ство колко пшеница се произ-вежда. И докато на един зает в българското селско стопан-ство се произвеждаха пет тона пшеница, в Украйна бяха 15 тона, в САЩ - 70 тона. Сега добивите са наполовина по-ниски.

Време е да прескочим бла-годушието, с което оценяваме събитията около нас, и да наме-рим верния път към национал-ния консенсус за развитието на селското стопанство. Дъл-боко се надявам, че днешната конференция ще бъде ползот-

ворна стъпка в тази посока.На български език послани-

кът на Великобритания Стийв Уилямс приветства участниците в конференцията и открои ней-ната значимост с конкретните задачи на дискусията.

Конференцията бе ръково-дена от проф. Пламен Мишев, заместник-ректор по научно-изследователската дейност и международните проекти на УНСС, ръководител на кате-драта Икономика на природ-ните ресурси, който говори за създаването и развитието на общата селско стопанска политика. Според него фунда-менталната задача пред бъл-гарското земеделие е да се изгради модерен производ-ствен капацитет – с необходи-мата поземлена реформа и съвременна физическа и информационна структура.

Други основни теми на докладите бяха: “Приложение-то на ОСП в България - пости-жения и проблеми” (доц. Румен Попов), “България и ОСП - реалности и илюзии” (проф. Недка Иванова), “България за силна обща селскостопанска политика след 2013 г.” и др.

Конференцията бе преда-вана директно на интернет адрес: http://video.unwe.bg.

(“Вестник на УНСС”)

Селото се надява...от стр. 1

от стр. 1

5 април 2011, бр. 585

7

Списва се от студенти по “журналистика и масмедии”,

“МИо”, “Маркетинг”vestnikunss@unwe.acad.bg

ГЛАВЕН РЕДАКТОР Велина Сашева

ДИРЕКТОР Цветан Ламбрев

ДЕЖУРЕН НА БРОЯ Симона Гачева

РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Александър Димитров Веселина Любомирова

Виолена Ненчева Иван Русланов

Румена Цветкова Яница Маринова

ФОТОРЕПОРТЕРИ: Ивайло Пеев

Минко Чернев

Предпечатна подготовка ПолиТех ЕООД

Печат Класик дизайн – София

5 април 2011, бр. 585

Езикът на младите хора не е отделен език. Въпреки това,

младежите често споделят емо-ции с фразите “Вдяваш ли”, “Чат ли си”, “Навит ли си”. Когато ти е зле, “даваш на мах” и ти става добре – ти си машина бе, човече! И още хиляди странни кодови думи.

Нашият език притежава бога-та глаголна система, която за жалост вече не се използва. Истина е, езикът трябва да се променя, но едновременно с това и да се съхранява богат-ството му.

Дразни ли езикът на мла­дите хора – този на улицата и онзи в рекламите и дали с езика изразяваме себе си, раз­говаряхме с третокурсничката ЛюБОМИРА СКАЧЕВА.

кои изрази употребяваштвърде често? В смисъл, разбира се, значи,

са се настанили в речника ми и не го напускат. Използвам и чуж-дици като игнор, аднах те. Скайп и социалните мрежи ни донесоха много съкращения. Усмихваме се и изразяваме всякакви чув-ства с емотикони.

какъв е езикът на младите?Университетът ме срещна с

хора от различни краища на Бъл-гария и забелязах колко различ-ни сме в изказа си. Езикът ни е изпълнен с жаргони и вулгари-зми. Аз съм от Сандански и гово-ря на македонски диалект. В Сту-дентския град можеш да познаеш хората по стила им на говорене. Не се стараем да говорим пра-вилно, а ако говориш според нормите на езика, излиза, че се превъзнасяш. Трябва да се чувст-ваш добре в думите си.

ЯНИца МарИНоВа

Шифърът на студентите

РажданетоПрез 1876 г. Лиланд Стан-

форд, бивш губернатор на Кали-форния, купува 650 дка в щата Калифорния и започва разви-тието на животновъдната си ферма Пало Алто. По-късно придобива и съседни имоти. Малкият град, който се появява в близост, получава същото име като фермата, което означава “високо дърво”. Дървото още е там, превърнато в символ на университета.

Лиланд и Джейн Станфорд загубват сина си и в негова памет решават да изразят любовта си като казват: “Деца-та на Калифорния са наши деца” и създават бъдещия уни-верситет. На 1 октомври 1891 г. Станфорд отваря врати след шест години планиране и стро-ителство.

Мотото му е “Die Luft der Freiheit weht” (в превод от нем-ски: “Духа вятърът на свобо-дата”).

ПроменитеСлед смъртта на Лиланд

Станфорд през 1893 г. отговор-ност за академичната среда поема съпругата му Джейн. Университетът изпада в период на финансова и правна неси-гурност, появяват се спорове за наследството му.

Сутринта на 18 април 1906 г. тежко земетресение разруша-ва много от новите сгради. Някои от структурите не са въз-становени, а други (като църк-вата) се издигат отново.

ВъзражданетоПрез следващите години

Станфорд открива професио-нални училища по медицина, бизнес, инженерингова дей-ност, образование и право. През Първата световна война загиват повече от 70 студенти. През 1934 г. възпитаници добро-волци формират “Станфорд асоциация”, за да съберат пари за университета и да гаранти-рат развитието му. От този момент студентите играят клю-чова роля за поддържането на институцията, която ги е обра-зовала.

Изгревът на Силициевата долина

През 1939 г. с подкрепата на своите преподаватели, възпита-ниците на университета Фреде-рик Търман, Дейвид Пакард и Уилям Хюлет създават малка компания за електроника в гараж в Пало Алто. Този гараж по-късно е наречен “родното място на Силициевата долина.” В следващите години Станфорд е извор на иновации, има заслу-ги в научните изследвания, там се създават много компании, превърнали Силициевата доли-на в един от най-високотехно-логичните региони в света. Често името на района се пре-вежда погрешно като “силико-нова”, от английски “silicon”,

което означава “силиций”.

Камбанариите на доброто

През 1952 г. за първи път възпитаник на Станфорд пече-ли Нобелова награда - по физи-ка. Под ръководството на Тър-ман, професор по електротех-ника и ректор от 1955 до 1965 г., университетът започва кам-пания за изграждане на “кам-банариите на доброто”. Те представляват групи от големи научни умове в инженерството, които привличат най-добрите студенти. “Камбанариите” по ощ-ряват тесните връзки между студентите в Станфорд. Най-популярната интернет търсачка Гугъл поставя началото си в академичните среди на Стан-форд.

Животът Станфорд е университет с

повече от 6100 студенти. Около

90 на сто от тях живеят в обще-жития. Младите учени обитават повече от 80 жилища и 118 под-вижни къщи. Повечето от тях са извън кампуса, на 10-15 минути пеша от него. Велосипедите са най-предпочитани за придвиж-ване. През 2008 г. за пръв път се разрешава мъже и жени да живеят в една стая. Типичен е и т. нар. живот в кооперации – всеки се грижи за поддръжката на имота.

Факултетът “Гето”Едно от предимствата да

бъдеш преподавател в Стан-форд е факултетът “Гето”. Той представлява земя, изцяло соб-ственост на университета, къде-то преподавателите могат да живеят. Намира се много близо до висшето училище, къщите могат да се купуват и продават, но земята под тях е отдадена под наем за 99 години. Стан-форд се радва на бърз ръст в

капитала на собствениците на земя в Силициевата долина.

Станфорд библиотеки

Към университета има 20 библиотеки, с повече от 8,5 милиона колекции от книги, списания, десетки печатни спра вочни издания. Електрон-ните книги са 1,5 милиона, тол-кова са и аудиовизуалните материали.

Достъпът до библиотеките е възможен и за неакадемични потребители – до седем дни в годината, след безплатна регис-трация. Специални сбирки и архиви включват около 260 хиляди редки книги и 59 милио-на страници на непубликувани материали, включително архи-ви, ръкописи, корпоративни документи и кореспонденция на учени, технолози и писатели. Студенти се насърчават да пра-вят оригинални изследвания сред тези колекции.

Издателството Университетското издател-

ство Stanford University Press, основано през 1925 г., публику-ва близо 175 книги годишно. Две трети от тях са научни моно-графии и учебници в област та на хуманитарните и социалните науки, главно история, литера-тура, философия, религия, ази-атски проучвания. Останалата една трета е в областта на пра-вото, бизнеса, икономиката, изследвания на сигурността и обществения ред.

КомпютритеСтанфорд е лидер в

използването на компютърни-те научни изследвания и обу-чение. Електронен калкулатор с висока скорост е инстали-ран в университета още през 1953 г., а първият компютър започва работа три години по-късно. През 1987 г. Станфорд създава първата компютърна програма в САЩ.

21 векСтанфорд фокусира науч-

ните си проекти върху околната среда, международните отно-шения, човешкото здраве и изкуствата. Един от първите изключителни успехи е създа-ването на Удс институт за окол-на среда. Университетът редов-но заема място в първата пети-ца на най-добрите световни университети.

Когато Джейн и Лиланд Станфорд основават този уни-верситет, те са инвестирали в бъдещето, отбелязва ректорът Джон Хенеси. Станфордският университет продължава да прави това. Не можем да пред-видим, но можем да гаранти-раме, че нашите студенти ще бъдат най-добре информира-ните лидери и ще ръководят умело следващия век на техни-чески прогрес и високи пости-жения.

СИМоНа ГачеВа

Език мой

Уроци от Станфордския университет

Вятърът на свободния дух

В първата десетка на най-добрите висши училища в света вече фигурира и япон-

ски университет, показва публикуваната класация на сп. “Таймс хайър едюкейшън”. Данните са обобщени след анкета сред 13 388 преподаватели в 131 страни.

Първото място, както и през 2010 г., е за Харвард, следван от Масачузетския технологичен институт. В челната тройка вече има и британски представител – Кеймбридж.

Четвърти е Калифорнийският универ-ситет в Бъркли, пети е Станфорд, седми – Принстън, а девети и десети съответно Йейл и Калифорнийският технологичен институт.

Впечатляващ скок прави Токийският университет, който сега е осми, докато през 2010-а е бил на двадесет и седмо място. Така Япония е единствената стра-на, която променя миналогодишното си

статукво. Тогава първите четиринадесет места бяха за висши училища от САЩ и Великобритания и едва на петнайста пози-ция се появяваше Федералният технологи-чен институт в Цюрих.

Общо петнайсет университета от Азия намират място в класацията, като някои от тях попадат за първи път в нея: Универси-тетът в Осака, който е петдесети, Универ-ситетът в Сеул, Корея, университетът Тохо-ку в Япония и Токийският технологичен институт, които със седем други делят от петдесет и първо до шейсето място.

Прави впечатление дебютът на руския Държавен университет “Ломоносов” в Москва, който сега е тридесет и трети, а миналата година не фигурираше в класа-цията.

Тотално е отстъплението на германския Гьотинген, който сега е извън Топ 100, дока-то миналата година е бил четиридесет и трети. Най-добре класираното висше учи-лище в Евросъюза все пак е немско – уни-верситетът в Мюнхен е на четиридесет и осмо място. (“Вестник на УНСС”)

Харвард най-добър

Разположен между Сан Франциско и Сан Хосе, в сърцето на Силициевата долина, погрешно превеждана като

Силиконова, този университет е сред образователните институции с най-добри научни изследвания

логото на университета основателят лиланд Станфорд

5 април 2011, бр. 5858

Волейбол

Страницата подготви ЦВЕTАН ЛАМБРЕВ

Турнирите бяха офици-ално открити в аула

Максима на 9 март. Първи стартираха футболните мачове, през април почват и баскетболните и тенисът на маса. В трите турнира се записаха повече от 600 студенти.

Във футболния турнир участват 48 отбора. Мачо-вете бяха всяка събота (от 14 до 22 часа) и неде-ля (от 9 до 19 часа) в про-дължение на 5 поредни седмици в спортната зала Бонсист.

- Добрият спортист може да доказва себе си. Днес ще покажете резул-тати с топка, утре с ком-пютър и ще се изградите като специалисти, каза при откриването за м.-

рек торът проф. Валентин Кисимов.

Поради огромния интерес към турнира Организационният коми-тет увеличи схемата от 42 на 48 отбора. Те са раз-пределени в 8 групи по 6. Само първите два в съот-ветната група продължа-ват на осминафиналите. При равен брой точки се

смятат следните показа-тели: брой точки от пре-кия/те двубои между отборите, голова разлика от прекия/те двубои, повече вкарани голове, обща голова разлика от всички мачове в групата, повече вкарани голове от всички мачове в групата. Последният е жребий. Финалът е на 10 април.

И трите най-добри отбора от миналата годи-на участват в турнира – шампионът Европас, финалистът Ред Стар и бронзовият медалист Бургас. Някои от отбори-те са със забавни имена: Баща ми е кондуктор, Амфетико, Пийняците, Вежливите лосове. Има ли полза баща ти да е кондуктор и играят ли вежливите лосове футбол – това предстои да разбе-рем през следващите седмици.

Първите два отбора във всяка група продъл-жават на осминафинал.

рУМеНа цВеТкоВаСнимки: Ивайло Пеев

85 300 резултата изпис-ва интернет търсачка-

та Гугъл, ако напишете УНСС и волейбол. Това е резултатът от участието на нашите колеги в Супер-лигата, най-силната волейболна група в Бъл-гария. Те не се изложиха и зарадваха родителите, приятелите и себе си. Не е лесно с два лева да играеш срещу 2 милиона.

В последния си мач в лигата те биха Черно море и доказаха неписа-ната традиция, че винаги

завършват сезоните си с победа. Допускането им в елита се коментираше като недопустимо. Били аматьори, а другите суперпрофесионалисти. Видя се кой какъв е – сту-дентският отбор спечели три мача. При това с по-малък бюджет и време за тренировки.

Победи над Славия, Черно море и още една срещу Арда за купата и равностойни игри с Лев-ски, Лукойл и Марек гово-рят за желанието и себе-

раздаването на студенти-те. Най-големият успех е четвъртфиналът за Купата на България срещу Лукойл Нефтохимик – Бургас. Не успяха да изненадат сре-бърните медалисти от миналогодишното изда-ние и загубиха с 1:3. След-ва участие в междунаро-ден студентски турнир в Париж от 15 април. За тях успех ще е, само ако се приберат с медали.

На снимката горе: отборът по волейбол

полетя в Суперлигата.

Майсторите на малките вратички

Футболистите от отбо-ра на нашия универ-

ситет са майсторите на малките вратички. Те са първи в столичното пър-венство и гонят титлата за тази година. През втория полусезон имат 6 победи и само една загуба. Филип Филипов е първи при гол-майсторите с 20 гола повече от втория.

В последния си мач победиха Евротим с 10:3 и водят с 4 т. на втория в класирането – Лозенец Юнайтед. Това е най-ста-рият отбор в България по футбол на малки врати-чки. Преди месец навър-ши 20 години.

Започнаха спортните турнири на Студентския

съвет

Играят ли футболвежливите лосове

Тегленето на жребия за турнира

Три победи и многоизненади в Суперлигата

Футбол

Първият доктор от 15 години

Първия доктор от 15 години има Катедрата

по физическо възпитание и спорт. През 2010 г. Висшата атестационна комисия присъди на Ека-терина Тошева степента доктор. Тя защити дисер-тацията си на тема “Инди-видуален подход в подго-товката на спринтьора на 100 метра” през октомври.

Катето е редовен док-торант в катедрата по лека атлетика на НСА от 2003 г. От 2007 г. е хонору-ван преподавател в нашия университет, а от 2008 г. - редовен препода-вател по фитнес и тре-ньор на отбора по лека атлетика.

Спорт и наука

Коментар на ДиМитъР СтаМеНов, разпределител във волейболния отбор

- В началото ви се подиграваха, че сте аматьори и нямате място в Суперлигата, а бихте Славия и Черно море в първенството и арда за купата.

- Не започнахме както трябва, защо-то имахме много контузени. Не успяхме да направим и подготовка. Изпуснахме доста мачове, които можехме да спече-лим. Не успяхме да се сработим, но съм сигурен, че догодина ще сме по-силни. Двете победи в последните пет мача доказват, че се развиваме.

- Възможно ли е отново да игра-ете в Суперлигата?

- Ако запазим този състав, да. Дока-

захме, че не сме толкова зле, колкото всички очакваха. Четвъртфиналът за Купата на България срещу Лукойл Неф-тохимик е голям успех за нашия отбор. Все пак сме студенти, аматьори.

- Защо тогава се съгласихте да игра-ете при професионалистите в най-сил-ната група?

. Направихме го, за да почнат пове-че студенти да спортуват. Искаме да покажем на университета и на спонсо-рите, че имаме отбор, който може да играе срещу най-добрите. Успяхме, защото идваха да ни гледат все повече хора. Преживяхме хубави моменти и се научихме да губим.

Какво ще правите на 13 юни 2014 г.? Ако учите или работите в УНСС, имате няколко възможности: да

пишете дисертация, да се подготвяте за сесия, да при-емате молби от кандидат-студенти. Ако погледнем ста-тистиката, със сигурност няма да сте готови за първия мач на българския национален отбор по футбол на све-товното в Бразилия. По план турнирът трябва да запо-чне на 13 юни и по план на футболните ни ръководители ние трябва да сме там. И ако зависеше само от селек-ционера Лотар Матеус, щяхме да сме там.

Но статистиката ни казва, че не сме за там. След САЩ ‘94 сме се класирали само на три турнира – Евро ‘96, световното през 1998 и европейското през 2004. В квалификациите за световното през 2010 останахме трети, с най-малко точки от всички трети отбори в групите. За европейското през 2008 пак бяхме трети, пак не отидохме. Световното 2006 – трети, На Евро 2004 бяхме единственият отбор, който не спечели нито една точка.

В четири мача за европейското в Полша и Украй-на догодина вкарахме само един гол – на Уелс. От всички 51 държави само три са по-зле от нас - джу-джетата Люксембург, Сан Марино и Казахстан нямат голове. Малта и Андора са вкарали по един, дори Фарьорските острови, където като ритнат по-силно топката, и я гонят в океана, имат три гола.

Най-голямата разлика между първите два отбора и останалите също е в нашата група – Черна гора и Англия вече ни водят с по 6 т. Преди пет години държа-ва Черна гора нямаше, а сега ни бият на футбол. Колко е смешен телешкият възторг, че срещу Швейцария сме играли добре! Прав е Наско Сираков, че много тичаме, много се борим, но малко можем. Швейцар-ците два пъти слязоха към нашата врата и можеха два гола да вкарат.

Да, футболистите ни са джуджета, но не са винов-ни само те. Два терена нямаме, тревата жълта, всич-ките ни топки са спукани, догодина националният стадион няма да може да приема международни мачове, а искаме на европейско да се класираме. А Боби Михайлов се хвали, че го избрали в изпълкома на УЕФА и ще взимаме европейското през 2020 г. Фут-болът в България бавно изчезва. Бихме Кипър, но в контрола. В официалните мачове все пукаме топката.

Матеус и джуджетата

Световен шампион по лека атлетика учи в нашия университет

Не казвай не могаиво на световното по лека атлетика в колорадо

От 48 ще остане един

Преди пет години Междууниверситетският цен-тър за развитие на кариерата издаде книгата

на незрящата студентка Татяна Данева. Един от стиховете в нея е: “Бъди непреклонен и твърд, бори се докрай за победа. Не скланяй глава, не казвай: “Не искам, не мога”. Преди месец в същия център се запознах с едно момче. Не вижда, но това не му пречи да се бори. И не обича да казва “Не мога”.

Ивайло Вътов е студент, първи курс Админи-страция и управление. От пет години спортува лека атлетика. Но не просто за участието – той е шампи-он. През 2007 г. на световното за юноши с уврежда-ния в Колорадо Спрингс печели златен медал на 4 по 200 метра и 2 сребърни - на 100 м и на дълъг скок. Миналата година участва в ски състезанията на параолимпиадата във Ванкувър. Има шанс да се класира на параолимпиадата в Лондон догодина. Нормативът за 100 м е 12,40 сек, а неговият резултат е 13,20. На пистата Иво тича с партньор, в скока на дължина - сам.

- Мечтая да съм в тройката на световно за мъже – каза ми Иво. - Да съм жив и здрав, скоро ще успея. Обичам да се състезавам, а спортът много ми помога за ориентацията.

Участвал е на световно за мъже, но само на щафета. Завършват четвърти на 4 по 400 м и осми на 4 по 100. През април ще пътува за Анталия, където са световните игри за слепи.

Освен по лека атлетика, Иво е национал и по голбал, колективен спорт за незрящи, подобен на футбола. Играе се с топка със звънчета. Преди годи-на са седми в група Б на европейското в Дания.