uvodi

Уводи Христо Ботев Лириката на Христо Ботев се вписва в 60-те – 70-те години на 19. век – време на робство, но и на възраждане, разбуждане, революционна призивност. Възрожденският свят е двуполюсен - в едно и също време се разполагат примиреното, насоченото към оцеляване живеене и героичните жестове, осмислени от идеята за национално освобождение. В тази драматична епоха най-важен се оказва изборът на човека - той трябва да се самоопредели „човек ли е той, или скот". Изборът на Ботевия лирически герой е да бъде човек, да заяви за себе си, да поведе другите към мечтаното бъдеще на свободата. Едно и също е отправното начало на лириката и на живота на Ботев – непримиримостта с робството, порива по изява на бунтовното, свободолюбиво начало. Иван Вазов В българското национално съзнание Иван Вазов заема позицията на баща, покровител, духовен водач (неслучайно е именуван „Патриарх”). Тази позиция е отвоювана чрез неговите текстове, в които се ражда и утвърждава идеята за националната идентичност. България и българското са свещените центрове на Вазовия художествен свят. Поетът (или писателят) твори в две епохи, като осъществява прехода от възрожденската към новата българска литература. Опирайки се на възрожденските идентификационни модели, Вазов превръща в естетически обект на своите произведения основните измерения на националното – родината, историята, земята, езика, природата. Изгражда литературните образи на народа и времето, създава образци на нравствено мислене и гражданско поведение. Алеко Константинов (за „Бай Ганьо”) Книгата на Алеко Константинов „Бай Ганьо” е продукт на една конкретна реалност – времето след Освобождението, когато в социалното и в духовното пространство настъпва идеологическа криза. Общата възрожденска градивност е заменена от личностни порочни страсти, от безскрупулни стремежи за материални облаги. Новата действителност е

Upload: martin-ivanov

Post on 08-Nov-2015

219 views

Category: