ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 8, Год. VII, 2015, 15 Април, Сряда, Ц. 2 лв.

"ДЕ ТИ Е, СМЪРТЕ, ЖИЛОТО? ДЕ ТИ Е, АДЕ, ПОБЕДАТА?"

... Никой да не се бои от смъртта, понежe Спасовата смърт ни освободи от нея! Изтреби смъртта овладяният от смъртта Жизнодавец. Слезлият в ада плени ада, който се огорчи, когато вкуси плътта Му. Като предсказа това пре-ди столетия, пророк Исаия пише: "Адът се огорчи, когато Те срещна в преиз-поднята си!"

Огорчи се, защото биде обезсилен! Огорчи се, защото биде посрамен! Огорчи се, защото бе умъртвен! Огорчи се, защото бе провален! Огорчи се, защото е окован! Той прие плът, а в нея се натъкна на Бога; прие земя, а в нея намери небе; прие, което виждаше, а се натъкна на онова, което не виждаше! "Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" [Ос. 13:14, Koр. 15:55]

Възкръсна Христос и ти биде повален! Възкръсна Христос и паднаха демоните! Възкръсна Христос и се радват ангелите! Възкръсна Христос и жи-вот се въдвори! Възкръсна Христос и нито един мъртвец няма в гроба, защото Христос, Който възкръсна из мъртвите, "за умрелите стана начатък" (1 Кор. 15:20).

Той пръв възкръсна като Глава, а подир Него в свое време ще възк-ръснем всички ние, Неговите членове! Нему слава и държава (владичество) во веки веков!

Амин!

вторник, 14 април 2015 г. МВР отново арестува български пат-риоти по заявка на Петата колона,

Автор: Иво Инджев

Манол Глишев и Кирил Чуканов са арестувани и отведени от полицаи в Първо районно управление в София тази вечер по обвинение, че са написали на фасадата на Монумента на окупационната червена армия (МОЧА) с големи букви ДЕМОН-ТАЖ и ЛУСТРАЦИЯ.

Явно за МВР не важи мнението на прокуратурата, която през януари отказа да повдигне обвинение срещу арестувани по подобен повод български патриоти на 7

септември миналата година. За МВР, както се вижда, по-важна е поръчката на руското посолство за преследване на българите, заявяващи политическа си позиция върху имперския знак на съветското господство над България.

(Следва на 2-ра стр.)

БЪЛГАРСКОТО МВР НА ЗАКОННОСТТА В БЪЛГАРИЯ ЛИ СЛУЖИ – ИЛИ ИЗПЪЛНЯ-ВА ПОРЪЧКИТЕ НА РУСКОТО ПОСОЛСТ-ВО?

Прокуратурата в София спря разправата с трима българи, поръчана на МВР от руското посолство, ИВО ИНДЖЕВ

Софийската градска прокуратура прекрати днес производството срещу три-мата обвиняеми по обвинението в “хулиган-ство” заради изписване на думите “окупато-ри” и “завоеватели” на 7 септември минала-та година върху основата на Монумента на червената окупационна армия (МОЧА), наричан официално по инерция от времето на съветския колониализъм Паметник на съветската армия.

Отменена е мярката за неотклоне-ние, наложена във връзка с производството на Георги Петров, Константин Божилов и Валентина Маринова. Прокурор В. Няголова постановява на тримата да бъдат върнати спрейовете с боя, които са им били отнети от полицаите!

В мотивите на прокурора се обос-новава, че деянието не може да бъде ква-лифицирано като престъпление, тъй като “действията на обвиняемите са били моти-вирани от желанието им да изразят отноше-нието си към определени исторически съби-тия…, т.е. насочени са към предаване на идеи, а не към смущаване на обществения ред”.

Заслужава да се отбележи и (за)бележката към МВР, която обяснява на полицаите следното:

“… ролята на правозащитните ор-гани е да промотират и защитават упражня-ването упражняването на основни права на гражданите, сред които и правото на сво-бодно изразяване, а не да ограничават същите чрез санкциониране на нестандарт-ни техни проявления”. ПРАЗНИК НА ПЪЛНАТА ДЕКОМУНИЗА-ЦИЯ И ДЕСЪВЕТИЗАЦИЯ НА УКРАЙНА Праздник Десоветизации! В Украине снесут все памятники советским деяте-лям

Праздник десоветизации сегодня прямо какой-то. Вслед за искоренением всех советских названий, в Украине сне-сут и все советские “глыбы идеологии”! Запрещено само название “коммунистичес-кая партия”.

Принятым Верховной Радой зако-ном о запрете коммунистической символики местные власти обязаны демонтировать все памятники советским деятелям.

Об этом свидетельствует текст принятого законопроекта.

Так, под определение “символика коммунистического тоталитарного режима”, использование которой законом запрещено,

подпадают, наряду с географическими и топонимическими названиями, “изображе-ния, памятники, памятные знаки, надписи, посвященные событиям, связанным с дея-тельностью коммунистической партии, с установлением советской власти на терри-тории Украины или в отдельных админист-ративно-территориальных единицах, борь-бой против участников борьбы за независи-мость Украины в ХХ веке”.

Демонтаж памятников местные власти должны осуществить на протяжении шести месяцев со дня вступления закона в силу.

Если они этого в срок не сделают, переименования осуществит глава соответ-ствующей обладминистрации в трехме-сячный строк.

Кроме названий населенных пунк-тов и памятников советским деятелям, запрещенной символикой в законе опреде-лены:

• изображение государственных флагов, гербов и других символов СССР, УССР, других союзных или автономных советских республик в составе СССР, государств так называемой “народной демократии”, кроме тех, которые являются действующими флагами или гербами стран мира; • гимны СССР, УССР, других со-юзных или автономных советских респуб-лик или их фрагменты; • флаги, символы, изображения или другая атрибутика, в которых воспро-изводится сочетание серпа и молота; серпа, молота и пятиконечной звезды; плуга (рала), молота и пятиконечной звезды; • символика коммунистической партии или ее элементы; • изображение лозунгов коммунис-тической партии, цитат лиц, которые зани-мали руководящие должности в коммунис-тической партии (кроме цитат, связанных с развитием украинской науки и культуры); • наименование коммунистической партии.

Напомним, закон о запрете символики – один их четырех принятых законов, касаю-щихся декоммунизации. Также в четверг депутаты решили рассекретить архивы КГБ, признали УНР, ЗУНР, УПА и ОУН борцами за независимость и заменили термин Вели-кая Отечественная война на Вторая миро-вая война в законе о Дне победы. МОДЕЛЪТ "КОЙ?" ПАК НИ ПРЕЦАКА – И СЕ ПОГАВРИ С НАС

С тъга гледам опашките от облъ-чени хора, които търкат хартийки пред па-вилионите на "Лафка" с надеждата, че проб-лемите им ще се решат внезапно. Истерич-ни водещи и истерични реклами ги убежда-ват, че късмета ще им се появи изневиде-лица – чрез бинго, колело на късмета или някакви талони.

Толкова много хора скандираха "Кой?", а сега са съгласни именно на него да си дадат последните левчета. Моделът "Кой?" победи икономически.

Написа: Irina Aleksova

ЧУДЕСИИТЕ НА АМЕРИКАНСКАТА КОС-МИЧЕСКА ТЕХНОЛОГИЯ ПРОДЪЛЖАВАТ

SpaceX ще опита днес първата успешна мисия на ракета-совалка Виж също и: На Байконуре снова не взле-тела российская ракета «Протон-М» Заповядайте и вие на представянето на новата книга на Иво Инджев ТЕЧНА ДРУЖБА 3

3

Желая успех на книгата и на автора й! ЗАБРАНЕНО Е ВЛИЗАНЕТО НА КУЧЕТА И НА... ПУТИНИСТИ!

Собакам и сторонникам Путина запреще-но: польский ресторатор ограничил вход в заведение СТРАХОТЕН ДОКУМЕНТ, ИМАЩ КАЧЕСТ-ВАТА НА ВДЪХНОВЕН ШЕДЬОВЪР НА Т.Н. АДМИНИСТРАТИВНО-ДИРЕКТОРСКА КОМПРОМАТНА ПОЕЗИЯ

Това е един страхотен документ, имащ качествата на същински шедьовър на т.н. административна или директорска ком-проматна поезия; да, всичко в този документ е тъй изтънчено в прочувствеността си, че заслужава да се определи като поезия, като израз на възторжен поетичен полет на ду-шата в необозримите пространства на ду-шевната и нравствената оскъдица или ми-зерия; доживяхме да видим и раждането на такъв един нов, пък макар и крайно чудат литературен жанр.

Подготвен е този документ за да послужи като компромат, инак казано, като донос, предназначен да се прати "там, където потрябва". Оказа се, че се наложи този документ, заедно с още купища подоб-ни творения на директорската администра-тивна поезия, да бъде представен в... съда, щото въпросната администраторка от доста

време вече си има доста тежки проблеми с правосъдието. Любопитно е и това, че този документ е толкова двусмислен, че макар и представен пред съда, от него защитата на директорката се отказа сама, тъй като се почувства, че с него, пък и с всички други "писмени доказателства" все от този род си е вкарала превъзходен таралеж в гащите! По тази причина въпросната адвокатка сама се отказа от всички тъй коварни в двусмис-лието си "писмени документи" и заложи на едно "най-твърдо доказателство", а именно на устните свидетелски показания на некол-цина (четирима) свидетели.

От само себе си се разбира, че туй творение е насочено против една крайно неудобна за съответното директорско тяло личност. От документа лъха такава нена-вист към една по-различна личност, каквато трудно може да си представите, ето, сега имате възможност да й се насладите изця-ло. Та значи съответната административна особа, търсейки начин да се разправи с въпросната "дразнеща" и "неудобна" лич-ност, се видя принудена да прибегне до такива нравствени подвизи, каквито човеш-ко въображение трудно може да си предс-тави.

И ето, в случая наистина се е ро-дил шедьовър, заслужаващ да бъде опре-делен като знак на времето, в което живеем. Няма да правя никакъв коментар – понеже е тъй безсилно в случая моето перо! – нека всеки да чете и да съди сам. Приятно чете-не мога да ви пожелая само. ЗА "ЛОВЦИТЕ НА ДУШИ" В НАШИТЕ РОДНИ БЪЛГАРСКИ УСЛОВИЯ понеделник, 13 април 2015 г.

Искам вкратце да кажа нещо, спо-ред мен касае важен въпрос, свързан с приобщаването на един почувствал стре-

меж към вярата в Бога човек към дадена религиозна общност, общност от вярващи, община или църква. Това е голяма тема, аз ще се постарая само да щрихирам пробле-ма.

Има много църкви, деноминации, църковни общности, между които можем да избираме: православни, католически, униат-ски, протестантски (ако не броим другите религии: ислям, юдаизъм, будизъм...). Всеки може да си се присъедини към каквото си иска религия и конкретна религиозна общи-на (общност). Е, разбира се, има и такова нещо като "народна традиция", принадлеж-ност към религиозната традиция на твоя народ. Това е нещо, което човек не може да избере. Православието, примерно, е тради-ционно вероизповедание на българския народ. Но самата православна църква не е единна: има разни спорове за това кой е "по-истинският" и там. Навремето бях по-паднал сред малка община на т.н. "истински православни християни" в Пловдив. Те даваха своите аргументи защо официално-то православие не било истинско, защо е загубило духовната си сила.

Аз лично също си имам своите кри-тики не толкова към официалното правос-лавие, а към негови дейци, позволяващи си да демонстрират нехристиянски манталитет – и използване на религията и църквата за най-пошли идеологически и политически цели. И за злоупотреба с призванието си, измяна на дълга си и пр. Има у нас и вся-какви т.н. "секти". Те се опитват да си прив-лекат привърженици, използвайки пак разни трикове за убеждаване; всеки претендира, че бил най-истинският. За жалост, в тия религиозни среди, да ги наречем така, вяра-та е станала едно твърде доходоносно бизнес-занимание. А така не бива да бъде. И човек съвсем се обърква. Не знае къде да иде. Към каква общност да се присъедини. Нормално е, като се съзнаваш като христи-янин, да се свържеш с християни и заедно да практикувате вярата си. Да общувате, да се подкрепяте и пр.

Има значение и този фактор. Раз-бира се, има хора като мен, които предпочи-тат да практикуват, така да се рече, своята вяра съвсем индивидуално. За да си запа-зят независимостта. Щото като отидете в някаква религиозна или църковна общност, скоро осъзнавате, че някакви хора искат да

4 ви наложат някакви ограничения. Почват да се опитват да ви ръководят, да ви направ-ляват, да ви се месят в живота. Аз лично тия неща съвсем не ги обичам. При това някои се мъчат да го правят твърде нахално и брутално, което е особено дразнещо. Аз лично възприемам християнството като религия на свободата и за мен е крайно неприятно някой да се опитва да ми ограни-чава свободата когато отида сред някаква религиозна или църковна общност.

Има разни хора вътре в тия общи-ни, които претендират за духовно водачест-во. В това няма нищо лошо, стига да го правят "както се прави", а не толкова грубо. Който има данните да бъде духовен водач – а това са наистина редки хора, надарени с една несъмнена духовна сила – такъв няма защо да се напъва да се прави какъвто не е. Тия хора, истинските духовни водачи, са същинска рядкост, но онази човешка напаст, която главно по прагматични подбуди се вре да поеме такава една духовна мисия, е толкова многолюдна, че човек се чуди как да се опази от тяхното нахалство. А и това, което мен особено много ме дразни, е че тези хора си позволяват да претендират, че били, видите ли, "по-специални" едва ли не в очите на самия Бог; претенцията им се гради на по-голяма образованост специално в религиозната област, били много напред-нали и т.н., ако пък са успели да заемат някакъв пост, тия хора на моменти стават нетърпими. Някои дори имат претенцията (което е особено нагло), че били имали едва ли не "пророчески способности", примерно, в някои секти си има йерархия от разни там "президенти", на върха на която стоят, при-мерно, "12-те живи апостола", все пророци, които били притежавали истинска благодат и специално отношение от страна на самия Бог, който, видите ли, ги бил обявил за свои "живи ученици" и, респективно, "пророци". Аз това нещо не мога да го приема, не могат да ме впечатлят с нещо добро такива хора, напротив, решително ме отблъскват. При това те използват крайно нечестни начини за убеждаване, за шантаж на верска основа, а това е недопустима спекулация със свети неща.

Разбира се, щом доловя подобни неща, аз вече правя нужното да нямам нищо общо с такава общност. Това за мен, струва ми се, е точният критерий: ако в някаква духовна или религиозна общност не посегнат на свободата ми, ако ме признаят за самоценен, ако не ми се месят брутално в моите отношения с Бог, ако уважават моя личностен и духовен суверенитет, такава духовна общност, разбира се, може да ме приобщи, но иначе – не. В нашето тъй наре-чено традиционно православно вероизпо-ведание сякаш никой от дейците не се инте-ресува от непосредствено общуване за укрепване на вярата на този или онзи, за тях сякаш е достатъчно отделният вярващ човек по-често да ходи в храма, да пали

свещи (но не някакви други, а именно цър-ковни, които си е платил на входа на храма), да пуска своята лепта в кутиите за помощ на храма и на свещеника, тия неща сякаш са най-важните, а за останалото никой изглежда и не се вълнува или интересува. Което е в някакъв смисъл и добро. но в друг смисъл не е добро. Щото се оказва, че най-важното, истинското в пълноценния църко-вен живот – духовното наставничество, духовната подкрепа и пр. на вярващите – тук е отишло на съвсем заден план, а на преден план е отишло не нещо друго, а вездесъщата... парица. И когато човек осъз-нае това, той пак си остава сам. Неприоб-щен истински. Свещеници с манталитет на дейни бизнесмени у нас колкото щеш, а автентични духовници – същинска рядкост. За жалост – така е.

В тази атмосфера всеки, който ис-ка да вярва в Бога продължава да е търсещ, продължава да се лута, изоставен сякаш отвсякъде – и отблъснат отвсякъде. "Ловци на души" много, ама се опитват да го правят по крайно неподходящ начин – за ония, които имат съответстващата чувствител-ност. Или духовност. Така не се правят тия неща. Има си начини, тази работа, духовна-та, е много специална. И много трябва да се внимава. Оня "духовен водач", който дръзне да прояви корист или нечестност, такъв, колкото и да е обигран, не може да заблуди чувстващия нещата човек. Неговата лъжли-вост сякаш излиза таман на челото му, подобно на въшка или на пъпка - и изобщо не може да се скрие. Тия неща отблъскват. Не може да лъжеш дълго хората, че си уж представител на един най-чист духовен свят, пък да демонстрираш с поведението си, че чисто и просто си слуга на този тука-шен материален свят с неговите тъй пошли и прозаични интереси и копнежи. Не бива да се подценява чак толкова човека, примерно да си мислиш, че ще можеш да го лъжеш и да мошеничиш, пък той да не се усети.

В моя район "Тракия" на Пловдив има една чудесна католическа църква. Която общо взето постоянно си е заключе-на. Много рядко виждам, че вратите й са отворени. Веднъж влязох. Щом влязох забелязах, че от четирите бабички, които стояха там (свещеника ако не го броим), една мигновено се впусна към мен и започ-на да ме наставлява. Първо ме попита кой

съм и какъв съм, що диря и пр. Силно озадачен, реагирах доста нервно. Трябвало да ме научи как се прави това нещо, именно да се моля на Бога и пр. – упорстваше въп-росната бабичка. Аз я помолих да ме остави на мира за малко. Силно учудена и дори ядосана на този опак посетител, тя се върна при другите бабички. Исках да разговарям за нещо със свещеника. Но забелязах, че този човек има сякаш една-единствена грижа: някой да не влезе и да оцапа бляска-вия паркет на великолепния иначе негов храм, който обаче, за жалост, е съвсем безлюден. Такава мания си има изглежда човекът, имам предвид свещеникът. Така аз усетих нещата. Отщя ми се да разговарям с него.

Дано не съм прав. Затова като ми-навам покрай този храм (той си е иначе, казах, постоянно заключен), даже и да е случайно отворен, признавам си, ме е страх да се отбия. Щото онази бабичка пак ще се впусне към мен, първо ще ми огледа обуща-та и пр. Не са приятни тия неща. Ето как заради дреболии хората биват отблъсквани. Повече от 10 години в тази район "Тракия" на Пловдив нямаше никаква друга църква, ако не броим тази католическа църква. За това време, бидейки общо взето постоянно заключена, тази църква сякаш не успя да приобщи никой към себе си. Не знам. Вече няколко години не съм посмявал да вляза в нея. А често минавам там, иска ми се да вляза, а не смея. Вече има в района и пра-вославен храм, построен с пари на бизнес-мена Манджуков. За тия пари той си купи от владиката титлата "архонт". (Преди за други неща пък си купи орден "Стара планина" от президент Гоце.) Там пък не ми се влиза по други причини.

И затова, ето, за мен общо взето истински Божи Храм е... небесният свод. И така може, защо пък не? Е, ходя като немил-недраг в разни храмове, паля свещички, но общо взето като свой храм на Бога чувствам изглежда само небето. И може би това е по-добре, знам ли? Той и Христос много-много не е стоял вътре в храма, а е общувал с народа навън, под величественото небе. Но къде ти сега са духовниците, които да след-ват Неговия пример? ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО КЪМ ДИСКУСИЯ С ЕДИН ЛИТЕРАТУРЕН ЕРУДИТ, ЦЕНИ-ТЕЛ НА НОРМИТЕ НА "ПРАВИЛНОТО КРАСНОРЕЧИЕ"

По публикацията със загла-вие Началото на чудесен психологически експеримент, който ще ни даде безценни сведения за нравствената ситуация в образователната сфера тази сутрин забе-лязвам, че някой през среднощна доба не е спял, страдал е от безсъние и усърдно ме е поучавал, давал ми е, така да се рече, без-ценни съвети, имащи отношение към лите-

5 ратурното поприще, към писането, красно-речието, към нормите на правилния език и т.н. Понеже съм ценител на такъв род пред-писания, ето, публикувам тъй строгото изказване на въпросния литературен еру-дит, заедно с моята реплика към него:

Иван Маринов каза: Г-н Грънчаров, позд-равявам Вашите учители по литература, които тактично са пропуснали да Ви научат на следното правило: Езиковата норма в българския език изисква употребата на миналите причастия при учтива форма на обръщение да приеме трето лице, множест-вено число. Евентуалното Ви обвинение в критична злонамереност и издребняване не би могла да ме впечатли, тъй като лекси-калният Ви регистър не позволява особено красноречие. Виждам се принуден да Ви разясня някои основни понятия, чиято упот-реба, изглежда, Ви убягва.

Смисъла, с който населявате тер-мина "дискусия" изключва възможността за проява на ирония и по-тежкото и проявле-ние – сатирата, в диалога с Вашите събе-седници. Фантастът Азимов споменава в няколко от книгите си интересна професия, която се състои в синтезирането на редица високопарни текстове, в отсяването на тяхното съдържание. Ако намерите време да потърсите смислова цялост в текстовете си, бихте могли да изчистите претрупания и лишен от съдържание свой стил, между другото, признак за прогресивно задълбоча-ващ се снобизъм. Нямам Вашите претенции за начетеност, интелект, неизменна правота и компетентност във всяка научна сфера, затова няма да коментирам нито личните Ви качества, нито позицията Ви спрямо обра-зователната система. Там съм бос. Нямам честта да Ви познавам, но като автор на книги, разискващи сериозни, дълбокомисле-ни проблеми, не би било зле да вложите минимален финансов капитал, та да прик-риете така очевидното си неуважение, а на моменти – ненавист към родния език.

Споменавате възпитание, обвиня-вате инакомислещите си събеседници в демагогия и се опитвате (безуспешно) да изтъкнете качества, които се проявяват, а не се развяват като парцаливи килоти. Предполагам, ще поискате да узнаете какви са менталните ми отклонения, та да се намисям в този безпредметен спор, ще се изпотите в търсенето на акуратно изпълне-на контрааргументация, или ще клъвнете по

някоя незащитима черта от личността ми, което, само по себе си е опит за нападение. Не ми се ще да дотягам на отбраната Ви аудитория, затуй завършвам с данни за себе си, които ще подлежат на съмнение от Ваша страна.

Казвам се Иван Маринов, име на-пълно безизвестно и имам удоволствието да познавам госпожа Елена Дичева, която е надежден авторитет и опитен педагог, човек с принос и отношение към образованието. Вероятно смятате присмехът за форма на остроумие, макар че за стойностна ирония се изисква особен тип гений. И по-големи от Вас са се проваляли в опита си да боравят с тая опасна и безценна материя – словото. Дотук думите Ви биха изглеждали най-добре с етикета "вакханско словоблудство". Дано можете повече, в противен случай името Ви няма да предизвика нищо различ-но от така любимия Ви присмех. Ангел Грънчаров каза: "Г-н Маринов", безкрайно съм Ви благодарен за тъй без-ценните и толкова учените поучения, които тъй щедро ми подарихте! Ама ще Ви отвър-на, че просто "немаше нужда" да се трудите да ме учите как да пиша, да ми изяснявате какви норми на правилния български език съм бил нарушавал и т.н. Причината е ясна: аз съм от особняците, дето си пишем както си искаме, пишем си свободно, изразявайки това, дето сърцето и душата ни го искат, пък дори и с риска да нарушим някоя безкрайно важна литературна норма.

Изглежда нищичко не сте чел от моите по-сериозни текстове (аз съм написал доста книги) и въпреки това си позволявате да изтъквате някаква априорна "безсъдър-жателност" и един вид безсмислие на всич-ко, което съм бил написал, което обаче ни принуждава да приемем, че едното от двете е вярно по отношение на Вашия случай: или просто сте надъхан спрямо мен, кой знае защо се е появила тази нескривана злона-мереност, или пък се мъчите да ме изкарате какъвто не съм с оглед да направите някак-ва услуга на някаква особа, примерно, на еди-коя си директорка или авторитетна даскалица по литература, имаща "несъмне-ни заслуги" за българското просвещение. Както и да е, слабо ме интересува Вашето мрънкане по моя адрес, а иначе изобщо не ме вълнуват също така и Вашите предписа-ния за това как било правилно да се пише, щото аз, повтарям, въпреки Вашите тъй безценни предписания пак ще си пиша както си искам, по-скоро както душата и духа ми го иска.

Между другото бих си позволил да подхвърля: ако спазването на Вашите тъй безценни предписания би довело до пораж-дането на един тъй натруфен, наистина безсъдържателен, пък макар и много пре-тенциозен, с извинение, "стил", какъвто Вие демонстрирате в кратката си забележка, то аз никога не бих възприел нито едно Ваше

предписание; между другото, въпреки цялата Ви претенциозност, смея да заявя, "стилът" Ви издава един човек, който въпре-ки цялата си ученост няма нещо най-основно: нямате литературен вкус, г-не, щом си позволявате да се изразявате тъй неясно, натруфено, претенциозно, демонст-рирайки някакво илюзорно, съществуващо единствено във Вашата представа "красно-речие".

Това е. Бъдете здрав. Пишете, уп-ражнявайте се, но знайте едно: писането, боравенето със словото е израз на душата, на душевния живот, на живата мисъл; затуй ако душата Ви е скверна, то и да се съдере-те, дето се казва, пак няма да пропишете хубаво. И смислено. И съдържателно, ако ми позволите да използвам Вашата терми-нология. Примерно щяхте да се отвращава-те от собствената си склонност към подли-зурство, което е опака страна на ненавистта Ви към ония, които никога не биха се унизи-ли да се подмазват някому.

Това е, което исках да Ви кажа. Ще ми е любопитно да узная колко норми на "правилния литературен стил" и нормите на "правилното красноречие" съм нарушил в репликата си...

ЗА ЖАЛОСТ НАУКАТА ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ИЗОБРЕТИЛА НАЧИН ПИШЕЩИТЕ ХОРА, АВТОРИТЕ, ДА ЖИВЕЯТ КАТО РАСТЕ-НИЯ, ФОТОСИНТЕЗИРАЙКИ – И ЗАТОВА ИМ СЕ НАЛАГА ДА УМИРАТ ОТ ГЛАД вторник, 31 март 2015 г.

Под публикацията със загла-вие Кои книги у нас са прокълнати, опас-ни и забранени? (тя е поместена на 6 де-кември 2011 г. в моя блог, наречен СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ) открих тази сутрин нов коментар, на който отговорих; оказа се, че преди това друг човек е коментирал също; ето трите комен-тара, които заедно добре илюстрират съд-бата на един мислещ и пишещ човек (неп-ринадлежащ към нашия тъй своенравен "официален културен елит") в нашите родни български условия: Анонимен каза: Екзистенциалистите каз-ват, че животът няма смисъл. Според тях ако бяхме безсмъртни, бихме могли да извлечем смисъл от живота. Но ние трябва да умрем, независимо върху какви текущи

6 проекти работим! Ние обаче трябва да се опитаме да придадем смисъл на безсмис-лието. От тази гледна точка в този голям океан от безсмислие има малки острови на значение, на щастие. Всичко важно се на-мира в тези острови. Работата е там тези острови да бъдат намерени… Но каквото и да правим, всеки остров все някога се губи сред този океан. Той свършва.

Следователно хората трябва да направят всичко възможно да открият тези малки острови. Те трябва да четат много, за да натрупат вътрешно богатство. Трябва да пишат. И трябва да се пазят от безполезни-те глупости на модерния начин на живот… Трябва да се мисли. Какво да се мисли? Можем да започнем с това да мислим за самите нас…

Ufuk Yaltirakli, турския философ ТАТИ каза: Уважаеми господине, ако пише-те, за да споделите мислите си, а не за да забогатеете, в което искрено се надявам, бих ви посъветвал да създавате електронни книги и да ги публикувате безплатно или срещу символична сума на някой от мно-жеството сайтове за електронни книги, както и на този блог. Така "арестуването" им ще е по-трудно и наистина ще станете четен автор.

Ще се опитам да открия и прочета Ваша книга, за да си съставя мнение за творбите Ви и понеже темите ми се струват изключително интересни!

Искрено ви желая успех! Ангел Грънчаров каза: Уважаеми господи-не (или госпожо), естествено, че не пиша за да забогатея. Всичко написано отдавна е сложено в електронен вид за да се ползва от хората, от интересуващите се, от млади-те най-вече. (Ето мястото, където можете да намерите всичко, написано от мен и да си го свалите съвсем безплатно.) Много често получавам от съответните сайтове известие за това, че някой си е свалил моя книга. Но аз в случая говоря за съдбата на моите хартиени книги, аз общо всичко, написано от мен, съм го издал и в хартиен формат. Говоря за съдбата на тия мои книги. Факт е, че по посочените причини тези мои книги стоят непипнати от ръка на читател в складове и книжни борси. Това е най-жестокото, което може да се случи на един автор. Опитайте се да си го предста-вите, опитайте да се поставите на мое мяс-то. Опитайте да почувствате това, което аз чувствам...

Между другото, да подхвърля и то-ва, за да схванете по-пълно ситуацията, в която хора като мен са поставени: ами ние наистина можем да подаряваме на човечес-твото книгите, които сме написали (в елект-ронен вид), но като емпирически същества нали някак все пак трябва да живеем? Все още науката не е изобретила магически начин пишещите хора, авторите, да живеят

като растения, фотосинтезирайки, пример-но. Кажете, посъветвайте ни: какво да пра-вим когато все пак и на нас, пишещите хора, са ни необходими някакви средства за съ-ществуване? Колкото и грозно да звучи, е налице и такъв момент. Съветвате ни да умираме от глад ли?

ЛЕКЦИЯ НА ТЕМА "СПРАВЕДЛИВО ЛИ Е НЕРАВЕНСТВОТО?" НА Д-Р Я.БРУК В СОФИЯ вторник, 31 март 2015 г.

Получих на имейла си следното писмо. Позволявам си да му дам гласност, с оглед да стигне до колкото се може повече хора. Искате ли да разберете дали е справед-ливо неравенството според д-р Ярон Брук?

Драги приятели, Остава по-малко от месец до лек-

цията на Д-р Ярон Брук, организирана от обществото „Айн Ранд – България”. Наш лектор ще бъде президентът и изпълните-лен директор на Института Айн Ранд в САЩ д-р Ярон Брук. Темата:

"Справедливо ли е неравенството?" Лекцията ще е на 21 април 2015 г. от 18 ч. в Аулата на СУ "Св. Климент Охридски" на-пълно БЕЗПЛАТНО. (ОЩЕ >>>) ИСКАМ ДА СПОДЕЛЯ НЕЩО СЪВСЕМ ИЗНЕНАДВАЩО: НЯМАТЕ СИ ПРЕДСТА-ВА КОЛКО ВЪЛНУВАЩО Е ДА СИ ГРАЖ-ДАНИН В ИСТИНСКИЯ СМИСЪЛ НА ТАЗИ ДУМА! вторник, 31 март 2015 г.

Вчера си позволих да отделя вре-ме за да проведа един интересен експери-

мент, свързан с моите изследвания, напос-ледък концентрирани около проблема за здравомислието. Пиша такава книга, впро-чем, напреднах в писането й дотам, че вече се налага да я привършвам: искам книгата да е кратка и един вид с по-практическа насоченост. Ще ми се да помогна на хората, да им предоставя лесен, работещ начин да се избавят от неверните, от нездравите си представи за нещата – и да се проникват от здравомислие. И от разумност. Другояче казано, ще ми се да им помогна да започнат да постъпват наистина по-мъдро. Тия три неща: здравомислие, разумност и мъдрост явно са изключително близки по смисъла си. А проникващият се от здравомислие човек е човекът, който все по-успешно се бори с глупостта, с нашата неизкоренима човешка способност и склонност да правим глупости. И грешки. Ей с тия толкова вълну-ващи неща е свързана книгата ми. И я пиша с увлечение. Та значи вчера си направих един интересен и полезен експеримент, тук сега искам да споделя с вас резултатите от него.

Аз вече писах по замисъла си (виж: Днес отново ще изнасям урок по граж-данско достойнство на представителите на самодоволната и самозабравила се образователна администрация!) на туй "мероприятие" (да употребя тази тъй мила дума, останала ни от онуй славно време на комунизма!), а пък на друго място (виж: Какво се случи при моята визита в "Деня на отворените врати" в РИО-Пловдив) дори вече разказах, във видео-формат, как всичко е протекло. Сега в добавка тук ми се ще да представя целта и смисъла на тази моя поредна инициатива. Много се замис-лям дали да не посветя на този същия проблем, на тази същата тема и следващо-то телевизионно предаване, което водя по ПО-тв, именно предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров". Това ще го реша най-вероятно минути преди започва-нето на самото предаване.

Тук обаче изобщо не ми се ще да пиша пространни анализи, дълбокомислени тълкувания и пр.; не, нямам желание да правя това. Ще се задоволя да направя само няколко важни констатации. Свързани именно с темата, която ме вълнува тия дни: как да напредваме в порива си към здраво-мислие. Как да постигаме заветната цел: да мислим здраво, реалистично, истински? Ето това е истински значимото, а не това, което се е случило, какво съм казал аз, как са се държали моите опоненти и пр.

А всъщност там, в не толкова уют-ното фоайе на втория етаж на сградата, в която се помещава пловдивския филиал на образователното ведомство, аз проведох една чудесна дискусия с двама типични служители на министерската образователна бюрокрация. Смея да ги определя така, навярно това звучи в техните уши като ласкава оценка. Аз, Ангел Грънчаров, там

7 бях в позицията си на ангажиран български гражданин и данъкоплатец, който при това има специално отношение към многостра-далното българско образование. Моята позиция е твърде интересна: първо, съм не просто български гражданин, а съм значи-телно по-особен и нетипичен, ако мога така да се изразя, български гражданин, дотам, че мога да бъда определен като... "небъл-гарски гражданин", или като български гражданин, позволяващ си да има едно небългарско поведение и отношение. Щото българският гражданин обичайно се държи не като гражданин, а като един малодушен треперко, изпитващ панически страх от тъй величавите представители на самонадеяна-та държавна администрация. Е, аз пък ис-кам да покажа, че е възможно и в български условия човек да се държи като гражданин, сиреч, като свободен и отговорен човек. Свободният човек или гражданинът по начало не е треперко, съзнанието му не се тресе от глупави страхове, такъв човек не изпитва неудържими пориви да прави тема-нета на тъй величавите представители на издържаната от данъците му държавна администрация. Истинският гражданин, именно гражданинът, който се държи дос-тойно и не петни с поведението си това име, съзнава нещо най-простичко: администра-торите, властниците, управниците не са наши чорбаджии или господари, пред трона на чиято величавост не трябва да се дър-жим като малоумни идиоти и като трепер-ковци, не, напротив, той съзнава нещо най-простичко: това че ний, гражданите, всъщ-ност сме господарите, а пък чиновниците и управниците, независимо от ранга им, са наши слуги! Да, не зная как ви звучи туй толкова простичко нещо, вероятно ви звучи пределно дразнещо, но ето, пиша го най-отговорно; и ще ви бъда много благодарен ако имате добрината да ми кажете как то ви звучи. Но да продължа нататък.

Аз вчера просто си позволих дър-зостта да се държа с двама представители на тъй самонадеяната образователна адми-нистрация както подобава да се държи един свободен и достоен гражданин, който, казах, има типично небългарско разбиране на всичките тия неща. Нашенецът, типичният българин обикновено гледа да измисли как, по какъв начин да омилостиви тъй велича-вия български държавен чиновник или влас-тник и за тази цел измисля и изобретява какви ли не начини да се унизи: търси прос-ловутите "връзки" по каква ли не линия, шуро-баджанашка, приятелска или всякаква друга, ако трябва, сторва какви ли не покло-ни, ако се наложи, готов е дори обущата му да целува и да намаже с лиги, абе на вся-каква мерзост и простотия е способен ти-пичният масов българин само и само да заслужи милостта на тъй величавия българ-ски чиновник или властник. Е, понякога има едно най-ефикасно средство, което решава всички проблеми: и то е подкупът, всевлас-

тната парица, която отваря всички врати! Цялата работа се свежда началството да бъде омилостивено и да благоволи да ни дари някакви благинки, примерно да ни погали по главицата, да ни даде некаква невзрачна службица, където да благоденст-ваме доживотно, примерно, да станем пос-лушен учител, която гледа като кученце в очите г-н инспекторът-исполин и е готов на всякаква мерзост само и само г-н инспекто-рът да е доволен! Вий знаете, предполагам, как се държи типичният нашенски... идиот, дето се опозорява по всички линии, общу-вайки с нашата тъй величава администра-ция.

Е, вчера аз си позволих да направя нещо крайно скандално в нашенските родни условия: държах се както повелява да се държим най-елементарното понятие за гражданин. Прочее, в интерес на истината съм длъжен да отбележа, че аз се държа така не от вчера, а от много години. По тази причина, именно заради "скандалното си поведение", аз накрая си получих "заслуже-ното": уволнен съм от образователната система, обявен съм от нейните авторитет-ни представители за "психически ненорма-лен", родната образователна администра-ция ме обяви за "персона нон грата" по отношение на системата и дори ме провъзг-ласи, ща не ща, за нещо като дисидент пак по отношение на нея, за благодарност аз фактически съм лишен пожизнено от препо-давателски права, да, вече нямам право да преподавам философия и гражданско обра-зование, нещо, което съм правил цели 32 години, щото представителите на въпросна-та бюрократична система имаха добрината да ме провъзгласят също така за "пълен некадърник", за "изцяло негоден за систе-мата", "липса на абсолютно всички качества да бъде учител" също така пише в уволни-телната ми заповед и т.н. Абе виждате явно яко съм вбесил въпросните образцови влас-тващи представители на системата щом си направиха труда да ме остракират така решително от нея; разбира се, тия същите сега си имат доста неприятни проблеми с българското правосъдие, щото аз, като гражданин (няма да употребя тук предиката "достоен" или "свободолюбив", щото то си се подразбира), няма как, за да защитя правата си, се наложи да дам възможността на въпросните самозабравили се властници

да защитят незащитимата си по принцип позиция пред българския съд. За което те правят титанични опити да защитят незащи-тимата си по принцип позиция, сиреч, да предизвикат симпатия към себе си в сърца-та на представителите на съдебната систе-ма (но това е друга тема, за която ще гово-рим отделно).

Но мисълта ми е, че вчера също, въпреки положението си на остракиран от системата дисидент, на нейна жертва и пр., аз се възползвах от правата си на гражда-нин и от тази позиция близо час може би (хич пък не си погледнах часовника, а вре-мето течеше бързо, щото разговорът ни беше извънредно приятен!) водих една превъзходна дискусия с двама образцови представители на образователната адми-нистрация! Какво именно си казахме е от-делна тема, ние, прочее, обсъдихме доста и то изключително интересни въпроси (въпро-сите задавах предимно аз, пропъденият от системата учител), за които сега нямам време и търпение по-пълно да разкажа. Но в случая мен ме интересува друго: говорих и от гражданска, но и от чисто човешка, сиреч, от една пределно философска пози-ция с двамата образцови образователни чиновници. Чудесен разговор се получи, ех, защо не го записах, за да се съхрани за човечеството, за признателното потомство?! Да, но този път дори не посмях да им пред-ложа да запиша разговора ни, знаейки доб-ре, че няма да се съгласят. Както и да е, нека интригата да бъде запазена, нека разговорът ни да бъде обвеян с булото на загадката, на мистерията. Но беше чудесен, беше превъзходен този разговор, уверявам ви! Аз лично получих невероятно интензив-но духовно удоволствие от него. Съветвам ви да опитате и вие някога да поведете такъв разговор с чиновници, те, прочее, са чудесни събеседници, стига само да имате умения да ги предразположите. Аз тези умения ги имам развити във висша степен! То се иска практика, е, аз съм практикувал това нещо откакто се помня. Хиляди споро-ве съм водил с подобни чиновници от какви ли не сфери. Няма друг начин, трябва да се практикува туй умение да бъдеш гражданин. Ако практикувате умението да бъдете мух-льовци, ще станете мухльовци. Ако обаче не щете да сте мухльовци, ако почнете да се държите като достойни граждани, имате всички предпоставки да станете такива. Е, иска се и още нещо: умение да мислите. То се получава чрез занимания с философия. И то трябва да се практикува. Иска се да имате добър учител в тази посока. Те са същинска рядкост добрите учители по фи-лософия в наше време. Е, има и такива. Тях обаче обикновено ги гонят от системата, щото тя такива точно не търпи. Тъй като те са нещо като динамит в основата й. Както и да е. Това е друго огромна тема. А аз тряб-ва да завършвам. Ето как ще завърша.

8 Спорихме разгорещено, разбира

се, по нито един пункт, да, по нито един пункт не постигнахме единодушие с уважа-емите администратори. Впрочем, грешка, по един само пункт постигнахме пълно съгла-сие. И той е: че явно никога няма да постиг-нем съгласие. Причината за това е проста: понеже живеем в абсолютно различни све-тове няма как да постигнем някакво съгла-сие. Да, живеем в различни светове или дори вселени. Имам предвид човекът и гражданинът като мен, който има понятие за своето предназначение и достойнство – и не е склонен да ги хариже, та да са доволни представителите на всевластната бюрокра-ция. И, на второ място, са представителите на тази същата администрация, които са свикнали да общуват не с достойни и сво-бодни граждани, държащи на достойнството си, а предимно с мухльовци, с треперковци, с жалки същества, които само търсят начин как да ги омилостивят и да получат благо-волението им, с оглед на получат също така известни благинки или облаги. Та именно тия два човешки типа живеят в две различ-ни вселени. Между които няма нищо общо. Е, вчера отново се получи някакво съпри-косновение между тия две вселени, от което изпращяха искри, както при допира на про-водници, през които тече ток. Появиха се искри и толкоз. Два свята, повтарям, между които няма нищо общо. ("Единият от тях е излишен", така ли беше написал поетът?) Две вселени, които се съмнявам дали са изобщо паралелни. Две абсолютно несъв-местими вселени...

За кой ли път си позволих да попи-там инспекторката по философия Антоанета Кръстанова дали поне малко не съжалява за това, което дръзна да стори, а именно, да подпомогне моето съсичане като личност и преподавател от директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова. Попитах я дали не съзнава, че е направила цяла по-редица от ужасно нелепи грешки. Казах й, че като философ съм загрижен за това и чувствам дълг да й помогна да осъзнае грешките си. Ето, затова съм и дошъл, да и помогна в тази посока. Отговорът й беше все същият: не, тя не била сторила никаква грешка, грешният съм бил само аз! Тя един вид била безгрешна. Понеже служила на една "перфектна система", вероятно. Сис-темата не била толкова лоша колкото аз съм си бил представял. Чудесни резултати била постигала системата. Бляскави, един вид резултати била постигала системата! А аз по тази причина съм бил нямал място в нея. Да ви припомня: тази госпожа инспек-торка има добрината даже пред съда да заяви, че по нейни наблюдения аз съм бил най-некадърният преподавател по филосо-фия в цялата Пловдивска философска губерния, сиреч, сред всички преподаватели по философия в Пловдивска област аз точно съм бил най-некадърният! Това, че тази госпожа толкова силно ме мрази, е

отделна работа. Защо ме мрази – също. Между другото, аз се радвам, че съм заслу-жил толкова много омраза. Това е чест за мен. Не ща да омилостивявам подобни служители на системата. Нека да ме мразят колкото си искат. Само има един тънък момент: аз като български гражданин между другото съм и техен работодател! И имам права да ги питам за много неща, да ги държа отговорни и пр.

Между другото, понеже съм наис-тина доста гаден, позволих си да попитам и това, и то още в началото на разговора ни - или на моята специфична гражданска инс-пекция на... инспекторите на РИО-Пловдив: до какво се свежда длъжността на инспек-тора, каква е ролята му, има ли смисъл от такива длъжности в съвременните условия. Още с тия въпроси и тримата представите-ли на въпросната администрация направиха подобаващите гримаси, показващи, че въп-росът ми им е крайно неприятен. И други такива въпроси имах добрината да им за-дам. Вярвам, доста ще помислят по тях. Моята идея беше точно тази: да им помогна да се позамислят. Оказа се обаче, моето наблюдение е такова, че в тази посока тези хора имат сериозен проблем. Много серио-зен при това: мислят си, въобразили са си, че всичко те прекрасно си го разбират – тъй че не им е нужно изобщо да мислят. Това е много коварна илюзия обаче. Нещата съв-сем не стоят така както те си го представят. Ще завърша със следното, макар че имам още много неща за казване, но то всичко никога не може да се каже.

Няколко нови момента констатирах обаче все пак, което показва, че г-да инс-пекторите имат известен напредък благода-рение на моите уроци по мислене и по гражданско образование. Примерно г-жа Кръстанова благоволи да каже, че тя била против това аз да бъда уволнен и изгонен от училището – ама приятелката й Анастасова вероятно толкова е настоявала за това, че тя не е могла да й откаже. Трябвало според нея да остана да работя в училището, въп-реки цялата си пословична некадърност. А че съм "абсолютен некадърник" – от тази своя квалификация тя обаче не се отказа. Вторият интересен момент беше този, че тя редовно била чела блога ми – и дори поня-кога си позволявала да гледа предаването ми по телевизията, именно "На Агората...", на което тя, прочее, е нещо като кръстница: още много време преди да поведа аз това предаване та има добрината при наш пре-дишен разговор да ми заяви: "А ти защо искаш да работиш в училище щом се мис-лиш че си нещо като пловдивски Сократ, щом толкова обичаш Сократ, що се вреш да работиш за пари в училище, кой ти пречи да преподаваш философия на улицата, на площада, на Агората – та да бъдеш таман като Сократ?!"; та за тия нейни памятни думи когато създадох предаването, при избора на име се спрях, естествено, на

това, на което се спрях. Та като ми каза тия неща вчера, аз вметнах: и как така, как е възможно да четете блога на най-некадърния философ в Пловдивска област – и да гледате дори и телевизионното ме предаване, Вие чувате ли се какво говори-те?! На трето място когато стана дума за една друга преподавателка по философия, г-жа Антоанета Чобанска от Велико Търно-во, която също си имаше преди време гла-воболия с образователни администратори, та в при това споменаване г-жа Кръстанова благоволи да похвали г-жа Чобанска, която, за разлика от мен, имала била еди-какви си постижения в "единствено правилното обу-чение" на младите по философия. Аз тогава й подхвърлих: а тя знае ли, че г-жа Чобанс-ка сама писа, че ползва учебното помагало по философия на "най-некадърния фило-соф от Пловдивска област"? Г-жа инспек-торката каза че знае и направи също доста интересна гримаса на лицето си.

Такива работи. Спирам дотук. Ако имам време, на базата на вчерашните си наблюдения ще направя някои нови заклю-чения, но това ще стане не сега. Сега прос-то ми писна да пиша. И спирам. Хубав ден ви желая! Бъдете граждани – чудесно е да си гражданин, нямате си представа колко възторжено се чувства човекът, който е дръзнал да изпълни гражданския си дълг! Уверявам ви, наистина е превъзходно това чувство – опитайте само! Изобщо не е труд-но, просто се иска едно условие: просто се иска да престанете да бъдете страхливи малодушни мърморковци. Само това се иска, пробвайте...

ОТ МЕНЯ УЧЕНОГО НЕ ПОЛУЧИТСЯ: ПОВИДИМОМУ ТАКОВА МОЯ СУДЬБА... вторник, 31 март 2015 г.

Съдебните дела или съдебните процеси, които водя, вълнуват и моите приятели в чужбина, в това число и от науч-ните, от философските среди, в които съм във връзка, с които общувам не от вчера. Тия дни отново ми пише моят приятел от Киев Константин Райда, който е професор по философия в техния философски инсти-тут към Украинската академия на науките; постоянните читатели на този блог знаят, че в сътрудничество с този човек и негови сътрудници от Украйна и някои други страни създадохме и ето вече трета година изда-

9 ваме международното научно-теоретично многоезично издание на философското списание ИДЕИ; ето какво ми пише проф. Райда, а пък по-долу можете да прочетете и моя отговор до него; между другото там обсъждаме и един интересен въпрос, който може да има значение за ония млади хора, които искат да се посветят на академична или научна кариера в официалните инсти-туции; ето двете писма:

Здравствуйте, дорогой Ангел! Дав-но Вам не писал, извините. Когда выпадает свободная минутка, смотрю Ваш сайт. Мне кажется, что те, кто управляет Вашей "бе-дой" специально затягивают судебные процессы, поскольку понимают, что вне Болгарии любой нормальный суд будет на Вашей стороне. Но для этого Вам нужно пройти все судебные инстанции в Вашей стране. Тем не менее, компенсация все равно будет Вам выплачена за весь срок Вашего несправедливого пребывания вне стен гимназии.

Увидел, что Вы подготовили оче-редногй номер "ИДЕЙ", посвященный А. Камю. В очередной раз был приятно удив-лен совпадением наших жизненных приори-тетов: моя кандидатская диссертация, за-щищенная в 1983 г., была посвящена имен-но его "философии абсурда".

Как обстоят дела с написанием Вами статьи (или небольшого введения) в публикацию по С. Кьеркегору? Получается ли что-нибудь? Моя основная тема в пре-поднесении его творчества современникам - это отстаивание духовности человека и правды в малейшем ньюансе восприятия жизненной ситуации. Его размежевание с идеологией прагматизма и приспособлен-чества.

Часто думаю о Вас и во время по-сещения собора молюсь о том, чтобы Бог поддержал Вас в Ваших стараниях и Вашей борьбе. Передавайте привет Вашим родным и близким.

С уважением, искренне Ваш друг, К.Р.

Здравствуйте, дорогой мой друг Константин,

Спасибо за письмо, прошу изви-нить меня за опоздание, за то, что только теперь Вам отвечаю. Сам понимаете, у меня много дел, постоянно что-то пишу, часто очень устал и просто нет сил писать больше. А и я занимаюсья так много дел, что поистине просто времени не хватает. Но вот теперь оставляю все другое и хочу Вам написать.

Относительно моих судебных пре-пирательств я все таки оптимист, посмотрим что получится, но в обоих случаях будет очень интересно. Конечно, может быть и понадобится обратится и в Европейский суд. Я намерен обсудить такую возможность с правистами Болгарского хельзингского комитета, им этот казус будет очень инте-ресный. И он поистине интересный. Напо-

минает чем-то судебный процесс Сократа, я конечно иронизирую, но есть все таки что-то общего, хотя и с внешней стороны.

Что касается моем участии в книге о Кьеркегоре повидимому я не успею напи-сать обещанный текст. Я начал писать, потом бросил и занялся другими вещами и пока еще не написал. За два-три дня если начну серьезно работать я напишу этот текст, но для меня писать так, потому что надо, неприятно, и для меня это будет кост-воват много сил. Я так устроен, когда пишу то, что душа хочет, пишу его очень легко, с удоволствием; но если надо писать какие-то "плановые вещи", тогда я просто готов умереть, но не могу настроится и начать писать. Когда-то из за это я и отказался в конечном счете от защиту диссертации. Это главная причина. Просто если моя душа что-то не хочет думать и писать, мне очень трудно вынудить душу; моя душа просто меня не слушает, не слушает приказы моего рассудка. Моя душа слишком недисципли-нированная, я просто не знаю что с нея делать. Она очень своенравная.

Вот например и теперь с изданием журнала ИДЕИ что получилось: я много пишу, но у меня просто нет сил садится и написать что-то научное, которое имело бы значения для моей научной или академи-ческой карьере. Другие люди в созданном мною журнале, в журнале, на котором я главный редактор, уже написали много статьей и уже стали доцентами и профессо-рами из-за этих публикаций, но я почти ничего научного не написал, а пишу разные ессе, разные другие вещи, которые в общем научного характера не имеют.

Вот, такие вещи и дела у меня. Мне кажется на этом основаии когда-то и Сократ вообще не писал, Кьеркегор писал, но тоже и как меня научных трактатов тоже не хотел писать, так что мне вполне понятно почему так получается: просто у меня такая душа. А душу свою я не хочу насиловать - потому что душа моя любить очень сильно свободу.

Простите что начал философство-вать об этом, простите, что обещал, а те-перь кажется не выполню свое обещание. Не надо оправдыватсься, просто не надо было обещать. От меня ученого не получит-ся. Повидимому такова моя судьба.

Хороший день и всего Вам доброго желаю, Вам и Ваших самых близких людей!

С уважением: Ваш друг Ангел

БРАВО, СВОБОДОЛЮБИВЫЕ РУССКИЕ! ПОКЛОН ВАМ! вторник, 31 март 2015 г.

Оригинал взят у в Мемориал вос-становлен. Но цветы всё ещё можно отпра-вить

Всё восстановлено. 137 заказов, в общей сложности 7657 цветов и мост сегод-ня выглядит лучше, чем вчера до вандализ-ма

Ситуация с ликвидацией мемориа-

ла должна была быть отбита и мы её отби-ли. Важно было показать, что невозможно устроить такую хрень без реакции, мы это показали. Я не думаю, что правильно в таких ситуациях ныть про неправильную власть или рассказывать про месть негодя-ям, которые это сделали. Это слабая, на мой взгляд, позиция.

Сильная, на мой взгляд, позиция, это восстановить всё быстрее суток и сде-лать ещё лучше, чем было. Если они попро-буют убрать ещё раз, то мы ещё раз всё восстановим и сделаем лучше. А потом ещё и ещё раз.

Наши оппоненты не всесильны, их методы и практики работы противны всем, включая людей, интегрированных в систе-му. За ними нет правды, поэтому они слабы и удерживать систему в работоспособном состоянии они могут деньгами, ложью и страхом. А с таким фундаментом далеко не уедешь.

За каждым цветком, который поя-вился сегодня на мосту, стоит конкретный человек, который заработал деньги и посчи-тал нужным потратить их на то, чтобы на месте убийства Бориса Немцова появились цветы. Такую историю нельзя остановить силой, мемориал будет находиться там до тех пор, пока есть люди, которые хотят, чтобы цветы там были. (ОЩЕ >>>)

ПЪЛНА ОТВРАТ Е РАЗНИТЕ САМОЗВАНИ МЕДИЙНИ ВЕЛИЧИЯ ОТ СУТРИН ДО ВЕ-ЧЕР ДА СИПЯТ АКЪЛ ОТ ЕКРАНА НА НАЙ-ГЛЕДАНИТЕ ПОРЪЧКОВИ И УДОБНИ ТЕЛЕВИЗИИ вторник, 31 март 2015 г. Гузно мълчание за ТВ7, най-шумния проект на КТБ ИВО ИНДЖЕВ

Голям шум се вдигна около откро-

венията на банкера Цветан Василев в едно интервю от вчера, но пълна тишина про-дължава да кънти на кухо около най-шумния му проект ТВ 7. А какво пазаруване падна

10 само с неговите пари на медийния пазар на скъпоплатени роби на журналистическия труд!

Както португалците са наемали араби да им въртят търговията с хора в Африка, така Цветан Василев беше наел Николай Бареков да оглежда мускулите и да опипва зъбите на желаещите да се прода-дат на ТВ7 в периода, когато робите на журналистическия труд се котираха скъпо според тяхната продажност. Да изброявам ли имена?

След като корабът на роботъргов-ците взе да потъва, от него започнаха да скачат някои от наетите за пътуването към страната на Срама журналисти. Днес някои от тях, разчитайки на слабоумието на пуб-ликата (защото самите те се мислят за силноумни), отново дефилират с цялата си наглост на „арбитри” за това кой е умен и кой глупав.

Още по темата: actualno.com Дръпнете щепсела на медийните мис-льовци Сни: News7

Знаете ли как наричаме много от анализаторите, които каним по публицис-тичните предавания – мисльовци. Това заяви известната с кариерата си най-вече в ТВ7 журналистка Ива Николова. Съща-та, която напусна със скандал ТВ7, след като Цветан Василев вече го издирваха български и международни органи под дърво и камък. Коментар на редактора

Същата тази госпожа изрече сак-ралната си реплика за „мисльовците”, дока-то се мъчеше в сутрешния неделен блок на Нова телевизия „Събуди се” да пра-ви анализ на операция на СДВР по нашуме-лия случай с намереното мъртво дете край софийското село Пасарел. И понеже поли-цията не отваря нито дума по случая и няма какво да се коментира, Николова, воглаве с вечното адвокатско присъствие Марин Марковски, депутатът от 42-рото Народно събрание Татяна Буруджиева и режисьора на „Дякон Левски” Максим Генчев, стигна от Пасарел до световното зло тероризма. Пак добре, че другите не се включиха прекалено охотно.

Пълна отврат е, когато разни медийни ве-личия от сутрин до вечер сипят акъл от екрана на най-гледаните телевизии. Така постоянно убеждават всеки разумен човек, че телевизията може да се ползва само за гледане на мачове, евентуално и на някой и друг филм или сериал – такива, в които е имало поне малко мозък при заснемането. От кой точно пиедестал Николова се изказ-ва за криминален случай? От същия, от който и Люба Кулезич обяснява колко е трагична българската разследваща журна-листика в днешно време ли? От нейното сърце се отделиха пет минути, в които пока-за как малолетният Митко от Кричим, който „белесна” със знанията си за всички столици по света, не може да си напише дори името. Но вместо за един час да покаже какво се случи с парите за интеграция на ромите, да демонстрира как се направи тази интегра-ция например в Испания – много успешно, да посочи с репортаж и експертно мнение какви биха могли да са решенията конкрет-но за Митко и по принцип за ромското мал-цинство, Кулезич си напълни предаването с ... Жени Калканджиева. Защото е много важно да знаем кой кога и защо е застрелян покрай конкурсите за красота.

Такива като Николова, като Куле-зич, като Сашо Диков и цялата медийна експертна компания попадат отлично в поговорката за новия бардак. Те добре я знаят и хич и не мръдват от нея. Защото да говориш не значи да действаш. Нали има там шарани да лапат мухите – всичко е точно. А медийните величия са точно като политическите ни – отдавна компроменти-рани!

За финал един съвет към "медий-ните лидери" – събота и неделя поне пусне-те сутрин малко детски предавания, анима-ционни и игрални филмчета за най-малките. Може дори да прежалите някой лев повече, за да има образователен елемент в тези филмчета. Далеч по-добре е, отколкото два-три часа някоя водеща и цял екип да се пънат как да преразкажат политическо-обществената бутафория от изминалата седмица!

ЗЕМЯТА Е ПЪЛНА С ЖИВОТА НА ПРА-ДЕДИТЕ НИ, ТАКА СЪЩО ТЯ Е НАШАТА МАЙКА вторник, 31 март 2015 г Писмото на Вожда Сиатъл до президента Франклин Пиърс

13 ноември 2012

Документът, който следва по-долу, е бил широко разпространен от американс-ките и европейски вестници и които го опре-делят като най-дълбоката и красива декла-рация, която някога е направена за околна-та среда.

Манускрипта е бил написан преди пoвече от 150 години. Негов автор е инди-анският Вожд Сиатъл, на племето Суамиш, от североизточните територии на САЩ, които днес влизат в щата Вашингтон. Това писмо Вожда Сиатъл е изпратил през 1855 година на президента Франклин Пиърс, като отговор на предложението му за покупка на земите на индианците Суамиш.

Великият вожд от Вашингтон ни праща хабер, че иска да купи нашите земи. Великият вожд също ни изпраща думи на приятелство и добра воля. Оценяваме този израз на внимание, защото знаем, че наше-то приятелство му е излишно. Ще разгледа-ме неговото предложение, защото знаем, че ако не го направим, то белият човек може да дойде със своите огнени оръжия и да вземе нашите земи. Великият вожд от Ва-шингтон може да вярва в това, което казва Вожда Сиатъл, със същата сигурност, с която нашите Бели братя вярват в промяна-та на четирите годишни времена! Моите думи са непроменяеми както звездите!

Как можете да купувате и продава-те небето, топлината на земята, тази идея ни се струва чужда. Не сме собственици на Свежестта на въздуха и на сребристия блясък на водата. Как можете да ги купите от нас?

Трябва да знаете, че всяка частица от тази земя е свещена за моя народ. Всяко блестящо листо, всеки пясъчен плаж, всяка мъгла в гората, всяко насекомо със своето жужукане, са свещени в паметта и опита на моето племе. Сокът на дърветата, който се движи в тях носи спомените на червеноко-жите хора!

Покойните бели хора забравят своята родна земя, когато поемат послед-ния си път към звездите. За разлика от тях нашите Никога не забравят тази прекрасна земя, която е майката на всички червеноко-жи хора. Ние сме част от земята и тя е част от нас! Благоуханните цветя са нашите сестри,еленът, мустанга и орела са нашите братя!

Планинските скалисти върхове, зелената трева от прериите, топлината на

11 телата на мустанга и човека, всички те принадлежат на едно и също семейство. За това, когато Великият вожд от Вашингтон казва, че иска да купи нашите земи, прека-лено е това, което иска!

Той ни осигурява място, където ще можем да живеем с нашите племена, ще бъде наш баща и ние негови синове. За това и разглеждаме неговото предложение за покупка на земите ни, но това няма да е лесно, защото тези земи са свещени за нас. Сребристата вода, която тече по кори-тата на ручеи и реки, не е просто вода, а кръвта на нашите прадеди!

Ако ви продадем тези земи, трябва да запомните, че те са свещени и трябва да научите вашите синове на това и че всяко фантастично отражение в прозрачните води на езерата, говори за спомените и история-та на моя народ. Шепотът на водата е гла-сът на нашите прадеди!

Реките са наши сестри, те утоля-ват жаждата ни. Реките носят с водите си нашите канута и хранят децата ни. Ако ви продадем земите си, трябва да запомните и учите синовете си, че реките са наши и ваши сестри, за напред би трябвало да се отнасяте с тях, като с членове на семейст-вото си!!

Знаем, че белият човек не разбира нашия начин на живот. За него е безразлич-но едно или друго парче земя,защото той е странник, който идва в нощта за да открад-не от земята каквото му е нужно. Земята за него не е брат, а е враг, когато я завладее я напуска и продължава своя път. Оставя зад себе си гробовете на своите родители, без това да има за него значение. Отстранява от земята своите синове, без това да му въздейства! Забравя гроба на баща си и правата на своите синове. Отнася се към майката Земя и баща си Небето, като към неща, които се купуват, продават и крадат. Незадоволимият му апетит ще унищожи земята и ще остави след себе си само пус-тиня!

Не го разбираме това. Начинът ни на живот е различен от вашия. Посещение-то на градовете ви причинява болки в ушите на червенокожите хора. Може би е така, защото индианецът е дивак и не разбира нещата. Нямате нито едно място, където може да се чуе разлистването на дърветата през пролетта или трептенето на крилата на насекомите! Но може би е така, защото съм

дивак и не мога да разбера! Шумът на гра-довете е като обида за нашите уши. И какъв живот е този, когато човек не може да чуе самотния зов на чаплата,или нощната дис-кусия на жабите в залива… Аз съм индиа-нец и не го разбирам.

Ние червенокожите предпочитаме мекия звук на вятъра, който гали лицето на езерата и благоуханието на същия вятър, Пречистен от обедния дъжд и парфюмиран от аромата на боровете! Въздухът е безце-нен за червенокожите, защото всичко живо го споделя – Животните, дърветата и чове-ка. Белият човек като ли не усеща въздуха, който диша. Като някой агонизиращ, който е нечувствителен към миризмата на собстве-ното си разпадане.

Пак ще кажа, че ако ви продадем земите си трябва да запомните, че въздухът е безценен за нас, и че той споделя духът си с всеки живот който поддържа! И ако ви ги продадем, да ги оставите отделени наст-рана като свещени, като едно място, където може да отиде белия човек и да се наслади на полъха на свежия вятър, напоен с арома-та на цъфтящата прерия!

Ще разгледаме вашето предложе-ние за покупка на земите ни. Ако решим да я приемем, ще има едно условие. Белият човек да се отнася с дивите животни като към свои братя. Аз съм един индианец и не разбирам как изпускащия пара Железен кон може да бъде по-важен от бизона, когото убиваме, за да се нахраним и то при остра нужда. Какво би бил човек без животните ако те изчезнат… Човекът би умрял от самота и духовна нищета. Защото това, което се случва на животните, много скоро ще сполети и човека. Всички неща са свър-зани в Природата!

Вие трябва да учите синовете си, че земята под вашите крака, това е прахът на прадедите ви! За да уважават земята, трябва да кажете на вашите синове, че Земята е пълна с живота на прадедите ни, така също и че тя е нашата Майка. Всичко, което въздейства върху нея, засяга и нейни-те синове, нанасяйки вреда на нея, вредят на себе си!

Ние това го знаем. Земята не при-надлежи на Човека, а той принадлежи на нея! Той не е създател на Живота, а е само една брънка от него! Всичко което прави срещу Природата, го прави срещу себе си. Знаем, и че всички неща са свързани, както Кръвта, която свързва една фамилия!

Дори и белият човек, чийто Бог върви редом с него и разговарят като прия-тели, не може да бъде изключение от наша-та обща съдба. Може би, след всичко това, все пак ще станем братя някой ден. Ще видим….

Знаем нещо, което може би и вие ще откриете в един прекрасен ден, че на-шият Бог е и вашия Бог! Сега мислите, че сте Негови собственици, както искате да сте и на нашите земи, но няма да бъдете! Той,

Бога на човечността и състраданието е еднакво справедлив, както към червеноко-жите, така и към белите хора!

Тази земя е безценна за Него и причинявайки й вреда означава неуважение към нейния създател! Ако замърсявате постоянно леглото в което спите, ще умрете някоя нощ задушени от мръсотията си. Може би в последния си час, ще се почуствате озарени от идеята, че Бог ви е пратил по тези земи и ви е дал господството над тях и червенокожите племена, като една специална цел.

Тази мисия е едно тайнство за нас, защото не разбираме какво ще стане, когато бъдат избити бизоните, когато дивите мус-танги бъдат опитомени, когато и най-отдалечените кътчета на горите ще излъч-ват миризмата на много хора, и когато пог-леда към зелените върхове на планините бъде преграден от редове бодлива тел.

Тогава ще попитаме. Къде е гъста-та гора… Няма я… Къде е орела? Няма го, изчезна…

И тук свършва Живота и започва борбата за оцеляване!

Аз казах ХАУ! G.CATLIN 1854, Танц на бизоните Превод от испански Георги Чернаков. Gr. Canaria, 28 de enero, ano 2004. ГОЛОТО МЪЖКО ТЯЛО КАТО ОБЕКТ ЗА ПРЕСЪТВОРЯВАНЕ В ИЗКУСТВОТО вторник, 31 март 2015 г Голите мъже в изкуството от 19 век до наши дни ЕЛИЦА ПАВЛОВИЧ

© Pierre et Gilles. Courtesy Galerie Jérôme de Noirmont, Paris

Тази изложба има за цел да поп-рави една несправедливост в изкуството и

12 да провокира интерес към голото мъжко тяло, което е било идеал за творците векове наред. И не на последно място да събуди дебат и да премахне ненужната свенливост на обществото, възникнала през последните два века.

Първата изложба, посветена на голото мъжко тяло в изкуството, беше отк-рита в музея „Леополд“ във Виена миналата есен. Вероятно някои от вас знаят за остра-та реакция на обществото срещу рекламите с голи мъже из целия град, така че община-та се принуди да покрие „неприличните“ им части. 20-ти век издига в култ тялото на мъжа-спортист.

Същата тази изложба, допълнена с експонати от музея d’Orsay, гостува в Париж от 24-ти септември до 2-ри януари. Очаква-но парижани са много по-толерантни към изкуството. Експозицията включва картини, скулптури, графики и снимки от 1800 година до наши дни.

Исторически, векове наред, в из-куството голото мъжко тяло е изобразявано много повече от женското. Моделите-жени за рисуване от натура се появяват едва в началото на 20-ти век. Мъжете са предпочи-тани за модели не само от морални съоб-ражения, но и защото са приемани за архе-типи на идеалния човек, формите им – за по-структурирани, мускулести и интересни за изобразяване. През Ренесанса това било върховото умение на художника – да може да рисува голо тяло, в идеалните му про-порции, заимствани от гръко-римското из-куство. Художниците-мъже виждали в свои-те модели своето идеално „аз“ – преувели-чен, нарцистичен и съвършен свой образ.

20-ти век издига в култ тялото на мъжа-спортист. Но също така позволява и вглеждане отблизо в недостатъците и несъ-вършенствата на обикновения човек. Ху-дожници като австриеца Егон Шиле започ-ват да рисуват свои голи автопортрети, за да покажат нагледно страданията на творе-ца. В отделни направления се развиват художествената фотография и гей изкуство-то.

Всичко това е събрано под покрива на музея d’Orsay. Религиозни изображения и шокиращи снимки на Пиер и Жил, скулп-тури на Емил – Антоан Бурдел и Роден,

картини на Сезан, Франсис Бейкън, Егон Шиле.

Женската голота в изкуството ни е привична, а мъжката – изглежда – не. Една изложба трудно ще промени това, но както казват организаторите – поне ще напомни, че размерът понякога няма значение – разбира се, имайки предвид миниатюрите на Жан Кокто.

Hippolyte Flandrin Jeune assis au bord de la mer, étude © Musée du Louvre

©Musée Fabre de Montpellier Agglomération -cliché Frédéric Jaulmes САМОЛЕТЪТ ОТ ПОЛЕТ MH17 Е СВАЛЕН С РАКЕТНО-ЗЕНИТЕН КОМПЛЕКС БУК, ДОШЪЛ ОТ РУСИЯ И УПРАВЛЯВАН ОТ РУСКИ ВОЕНЕН ЕКИПАЖ вторник, 31 март 2015 г Даниела Горчева ·

Холандската прокуратура и между-народният екип, който разследва свалянето на самолета от полет # MH17 заявиха пуб-лично, че боингът с пътниците е свален с ракетно-зенитен комплекс Бук, дошъл от Русия и управляван от руски военен екипаж (бригада). Холандската телевизия показа видео-изображения на въпросния Бук, както и записаните телефонни разговори. Въп-росният ракетно-зенитен комплекс Бук е превозен от Русия в Украйна върху камион Волво. Вижте тв предаването тук:

13 Van Gogh: The Life

Veselin Markov

"КАК ТАКЪВ ЧОВЕК МОЖЕ ДА РАБОТИ В УЧИЛИЩЕ?!" – ИСТОРИЯТА НА МОЙ СЪБРАТ ОТ РУСИЯ, УВОЛНЕН СЪЩО КАТО МЕН ОТ РАБОТА ЗАРАДИ СВОБО-ДОЛЮБИЕТО СИ

«Как такой человек может работать в школе?»

В Орловской области в обстанов-ке провинциальной непринужденности и патриотического ража начался суд над школьным учителем Александром Бывшевым, написавшим стихи в поддержку Украины. По части 1 статьи 282 УК РФ ему грозит до 4 лет лишения свободы.

Бывшев у входа в здание суда. Фото: Иван Жилин / «Новая»

Ни один не вступился

На самом деле, это уже второй день суда. На первый, где прокурор зачиты-вал обвинение, Бывшева пригласили вне-

запно (по его словам, позвонили из суда и сказали: «Приходите к 14-ти»).

Первым свидетелем выступила директор Кромской средней школы Людми-ла Агошкова.

— Стихотворение в школу присла-ли из Крыма («Новая газета» не может раскрыть название и содержание стихот-ворения Александра Бывшева в поддержку Украины, так как оно признано экстре-мистским — И.Ж.). Один из крымских пат-риотов прислал нам его с вопросом: «Как такой человек может работать в школе?» Когда я прочла стихи — сразу обратилась к бывшему прокурору Кромского района Мак-симу Гришину с просьбой дать им правовую оценку. Меня смутили резкие оценки собы-тий на Украине и особенно — действий России. 8 мая по требованию прокуратуры мы провели педсовет, на котором разбира-ли это стихотворение. На педсовете присут-ствовала заместитель прокурора Волынова Наталья Анатольевна. Все учителя выска-зались крайне негативно о стихотворении. Мне показалось, что Бывшев был раздоса-дован тем, что ни один человек — повторю, ни один человек! — в его защиту каких-то слов не произнес.

Более того — мы провели опрос всех учеников, у которых преподавал Бывшев и один из них признался, что Александр Михайлович как-то во время урока произнес: «У Путина совсем крышу снесло — ввел войска в Крым».

НАШЕТО ИГРИВО КОТЕ...

сряда, 1 април 2015 г.

ДА СЕ ЗНАЕ: ИСТИНАТА ЗА ПРЕЖИВЯ-НОТО НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ КРИТА ОТ МЛАДИТЕ сряда, 1 април 2015 г.

"Откъснал съм България от руска-та орбита - не съм пуснал руски войски да кацнат на 60 км от София и да направят плацдарм. По този начин съм извоювал правото България да е член на НАТО и на Европейския съюз, т.е. откъснал съм стра-ната от една орбита и съм я пратил в друга. Българският лев, който пипате в момента, който толкова липсва напоследък, е създа-

ден от нас след въвеждането на валутния борд след една хилядократна инфлация.

Стабилните банки, стабилният бю-джет, фискалната дисциплина, са от онова време. Административната реформа, поли-тическите кабинети, началото на здравната реформа, личният лекар, реформата в образованието в началните стъпки, незави-симостта на университетите – всичко е от онова време. Така че аз има какво да сложа на везните. И ако това не е разбираемо за хората – 4 пъти се е вдигнала средната заплата и 3.5 пъти средната пенсия за 4 години по време на нашето управление. Никой не е вдигал 4 пъти средна заплата! Забравени неща!"

Иван КОСТОВ

ПРЕДЕЛНО ЛАКОНИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ТОВА ЩО Е ЗДРАВОМИСЛИЕ – И ЩО Е МАСОВА СОЦИАЛНА ПСИХОПАТОЛО-ГИЯ сряда, 1 април 2015 г.

А вообще странно. Вот, например, Ремарк, который писал, что ему стыдно быть немцем, для меня намного больший патриот Германии, чем миллионы любите-лей Гитлера. Он был частью Германии Бетховена и Гёте, а толпа кретинов, назы-вавших себя тогда "патриотами", эту Герма-нию уничтожила.

14 А кому-нибудь приходило в голову

из каких-то "патриотических" чувств защи-щать Януковича? Это же бред сивой кобылы! Мне наоборот хотелось всем объ-яснить, что мне очень стыдно, что такое дерьмо стало президентом моей страны.

Написа: Pavel Gintov

ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ И ЗА ДИСКУСИЯ: ТРАКИ ЛИ СА ОСНОВАТЕЛИТЕ И СЪЗДА-ТЕЛИТЕ НА ВИЗАНТИЯ? сряда, 1 април 2015 г. Измамата наречена Византия и демони-зирането на нашите предци!

Много хора изпадат в екстаз като чуят за Византия и византийско изкуство. В мислите започват да блуждаят представи за красота и благородство. Някои смятат дори, че гърците са създателите на всичко хубаво в столицата на Източната Римска Импе-рия. И не само това, има такива, които искрено вярват, че Византия е гръцка държава.

Едва ли има по-голяма заблуда от свързването на гърците с основаването на Константинопол (Византион) и неговата култура. Понятията Византия и византийци са изкуствени. Названието Византия като синоним на ИРИ е измислено през 1553 г. от немеца Йероним Волф. Самата дър-жава Гърция започва съществуването си едва след 1830 г. Преди да бъде зарината с пари и помощи от американски и западно-европейски идеалисти, Гърция е бедно, тъжно място, обитавано от жалки хора с нисък морал, както отбелязва Марк Твен в своя книга.

(ОЩЕ >>>)

ВЪПРОС ЗА ДИСКУСИЯ от мен, А.Г.: Дали пък и тук нямаме работа с един истори-чески мит, сиреч, с една лъжа? Става дума за мита за това, че гърците били осново-положниците на европейската култура... СТРАНА, В КОЯТО ТАКАВА ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО СТРАДА ОТ ПОДОБНИ УМСТВЕНИ И НРАВСТВЕНИ ДЕФИЦИТИ, Е ОПАСНА СТРАНА сряда, 1 април 2015 г. Правозащитники обеспокоены пози-тивным отношением к Сталину

Лишь четверть респондентов "Левада-центра" согласны с тем, что Сталина можно назвать государственным преступником, 57 процентов возражают против такой оценки

Кладбище узников ГУЛАГа в Воркуте

Правозащитники обеспокоены по-зитивным отношением многих россиян к советскому лидеру Иосифу Сталину.

Согласно опросу «Левада-центра», до 45 процентов увеличилось в этом году число россиян, считающих, что жертвы, которые понёс советский народ в сталинскую эпоху, оправданы великими целями и результатами. В 2012 году тех, кто придерживался такого мнения, было почти в два раза меньше. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Горката госпожа Валерия Новодворская, Бог да я прости, казваше, че е тежко да се живее в страна, в която половината от хората са идиоти; изглежда обаче положението е сякаш дори по-тежко в туй отношение; тия данни показ-ват, че от четирима руснаци трима са нап-раво човешки и нравствени уроди - щом само 25% от руснаците смятат, че масовият убиец Сталин заслужава да бъде смятан за държавен престъпник. Страна, в която така-ва голяма част от населението страда от подобни умствени, нравствени, личностни, образователни, духовни и каквито искате още дефицити, е опасна страна, е страна, в която могат да се случат какви ли не идиот-щини, катаклизми и трагедии.

Само толкова ще кажа по този въпрос. А какво е положението у нас, в България? Смятам, че не е по-различно. Уроди и у нас колкото щеш. Това, позволете да констатирам, е наистина страшно...

ОСТАВЯМ ИЗСЛЕДВАНЕТО НА ПРОБЛЕ-МА ЗА ЗДРАВОМИСЛИЕТО СЪВСЕМ ОТКРИТО сряда, 1 април 2015 г.

Проект за корица на новата ми книга...

Понеже темата на това изследване е безкрайна, а пък самото изследване няма как да бъде безкрайно, тази сутрин решавам да прекратя внезапно писането по тази тема – сиреч, да оставя изследването на проб-лема съвсем открито; съвсем открито за нови и нови изследвания. Ще сложа едно многоточие и толкоз. Спирам да пиша спе-

циални текстове или есета специално за книгата – понеже ме е страх книгата да не стане прекалено голяма, дебела, тежка, дълга и т.н.

Искам да е кратка и къса, с оглед да има някакво въздействие или ефект върху съзнанията. Никой в днешно време не ще да чете дълги дълбокомислени книги, изследващи изчерпателно даден проблем. По тази причина спирам с писането на тази книга. Каквото написах написах, а ако някога се наложи, ще правя продължение. Точка. Хубав ден ви желая! А аз сядам да работя върху редакцията и подреждането на досега написаното – и предпечата, разбира се. Чао засега...

ИСТИНА ЛИ Е, ЧЕ ПАРИТЕ БИЛИ ИЗК-РИСТАЛИЗИРАЛА, СЯКАШ ИЗКОВАНА ОТ ЗЛАТО СВОБОДА? сряда, 1 април 2015 г.

Дали е прав Ерих Мария Ремарк, написал ето тия думи:

"Парите – това е свобода, изко-вана от злато"

А? Как мислите по този въпрос? Поставям го и в ето този план: по-

неже заради свободолюбието си, за наказа-ние и за отмъщение заради привързаността си към свободата бях уволнен и изгонен от работа като преподавател по философия и гражданско образование (и то по параграф,

15 по който фактически пожизнено съм лишен от преподавателски права – стига съдът да не реши друго!), то аз в крайна сметка съм също така лишен и от средства за същест-вуване; сиреч, тия, които ме подложиха на тази репресия, ме обрекоха на пълно без-паричие, на липса на всякакви доходи, на гладна смърт в крайна сметка и фактически. Излиза ето какво:

Искаше свобода, обичаше свобода – на ти сега... пълно безпаричие: умирай, щом толкова ти била нужна свободата!

Сякаш това ми казват свободом-разците, които ме изритаха от образовател-ната система. На мен така ми звучи тяхната позиция. На вас не знам как ви звучи, ето, затова и питам какво вие мислите. Ако иска-те отговорете ми де, ако не искате, недейте. Стига да имате какво да кажете, отговорете, иначе не си струва...

А Ремарк по-горе твърди, че пари-те били свобода. Нещо като изкристализи-рала, изкована от злато свобода били пари-те според него. Аз у себе си обаче не съм забелязал кой знае какво привързаност към парите, към златото – значи ли това, че моята любов към свободата е била фиктив-на? А пък тия, дето притежават неудържима лакомия към парите и към златото, дали те не са истински, действително свободолюби-ви?

Тия въпроси на мен ми се струват интересни, за вас не знам как е. Може би ме вълнуват по причина на това, че все по-малко стават стотинките в джоба ми, сиреч, все повече намалява свободата ми? А, какво ще кажете и по този въпрос?

НАЧАЛОТО НА ЕПИЧНА ДИСКУСИЯ С ДВА-ТРИ ТИПАЖА, ЯВЯВАЩИ СЕ ОБРА-ЗЕЦ ЗА ПЪЛНО НЕЗДРАВОМИСЛИЕ сряда, 1 април 2015 г.

По повод на публикацията със заг-лавие Сърцето изобщо не бива да бъде подценявано във фейсбук се проведе невероятно шеметна "дискусия", с извине-ние, ето тук може да се види: виж мястото й във Фейсбук. Понеже тия дни пиша по темата за здравомислието, изглежда тъй милостивата съдба ми прати два-три типа-жа, които са образец за пълно нездраво-мислие; ето, порадвайте им се: Elena Dicheva каза: И вашите ли мозък и сърце, философ Грънчаров?

Ангел Грънчаров каза: Благодаря, другар-ко Дичева, за загрижеността, ала нема нужда, слава Богу, добре съм. А Вие, дру-гарко Дичева, как изобщо живеете без сър-це? :-) Вие сте феномен на науката, другар-ко Дичева? :-) (ОЩЕ >>>) Е ПОПИТАЙТЕ НАЙ-ПОСЛЕ Г-Н ПРЕМИЕ-РА, ЗАДАЙТЕ МУ ВЪПРОСА ДАЛИ Е ГО-ТОВ ДА КЪРМИ ДЕЦА В МОЛА С ПРЕ-ВЪЗХОДНИТЕ СИ ГЪРДИ, УВАЖЕТЕ ГЪРДИТЕ МУ НАЙ-СЕТНЕ ДЕ? сряда, 1 април 2015 г.

Снимка: Frognews, архив Борисов: Имам големи гърди, само за кърмене не са ме питали „Имам големи гърди, само за кърменето в мола не са ме питали."

Този отговор сметна за най-уместен премиерът Бойко Борисов на въп-рос от журналистки дали очаква да бъде извикан за показания по случая с КТБ. Тази сутрин премиерът беше в Съдебната пала-та, където беше разпитан по делото срещу бившия шеф на разузнаването Кирчо Киров.

Даяна Аджемова, лице на списание HUMANUS, в ролята на котарака Бегемот от романа на Михаил Булгаков "Майстора и Маргарита" сряда, 1 април 2015 г.

Даяна Аджемова, която стана лице на списание HUMANUS, е влязла в ролята на Котарака – Бегемот от романа на Михаил

Булгаков "Майстора и Маргарита". С тази своя акция ученичката от ЕГ "Пейо Яворов" гр. Силистра цели да привлече внимание към дълбокия философски контекст на великата творба, нейните идеи, образи, които смята, че са актуални и за днешното общество.

Написа: Димитър Пецов НОВ ФОРУМ ЗА АЛТЕРНАТИВНО ОБРА-ЗОВАНИЕ НА ТЕМА „ХАРМОНИЯ С ДЕ-ЦАТА – ТВОРЦИ НА ХУМАННА ПЕДАГО-ГИКА“ сряда, 1 април 2015 г.

Има ли алтернативно образование в

България?

Полина Декова | 01.04.2015

На 18 и 19 април 2015 г. в столич-ния хотел „Експо“, зала „Панорама“, ще се проведе форумът „Хармония с децата – творци на хуманна педагогика„. Събитие-то е насочено към родители и учители, търсещи решение за образованието на децата си, към търсещите алтернатива на настоящата образователна система или нейното подобряване. Над 20 лектори ще представят валдорфска, озарена, слънчева, синергетическа педагогика, педагогика на Монтесори, демократично образование, сугестопедия, както и теми, посветени на някои от ярките представители на хуманна-та педагогика.

Ето и какво споделя Любов Миро-нова, педагог и дългогодишен активист за промяна на образователния модел, в качес-твото й на организатор на форума:

Здравей, Любов! Би ли ни разка-зала как се роди идеята за форум „Хар-мония с децата – Творци на хуманна педагогика“?

16 Идеята за форума „Хармония с де-

цата – Творци на хуманна педагогика“ пре-мина през няколко етапа. В началото на 2014 г. имах силното желание да създадем уебсайт, в който всеки родител да може да попълни въпросник относно представата си за образование, което би искал да осигури на детето си. Отговорите му автоматично да се съпоставят с известните ни педагогичес-ки системи и да му се даде обратна връзка коя от тях е най-близка до неговата визия. Това би било бърз инструмент родителите да назоват какво искат и да се сдружат за построяване на качествени училища. Напи-сахме проекти и през есента на 2014 г. те бяха оценени с минимален брой точки. Защо такива проекти не са подкрепени всеки сам може да интерпретира. През септември 2014 г. се появи национално представително проучване, в което се по-сочваше, че „94% от родителите са доволни от училищата в България“. То беше щедро отразено от медиите. Наши представители провериха как е правено проучването, има-ше срещи и дискусии. Това преля лично моята чаша на търпението. Това беше моментът, в който беше ясно, че в България трябва да се съберат на едно място всички творци на хуманна педагогика и да обеди-нят сили, а това, което се случва в учили-щата, да се изкорени. Да се смени коренът на образованието – стандартизирано, при-нудително, имащо за център „обществените нужди“, които кой точно определя какви са не е ясно. Образованието да е без насилие и децата и родителите да имат избор. След това нещата се случиха стихийно. Платих разходите. Лекторите от София и страната идват, водени от мисията си. Приятели и доброволци помагат за организацията. За разлика от щедро финансираните и изпъл-ващи медиите чуждопоклоннически конфе-ренции за образование, които прокарват определени икономически интереси и поли-тически влияния, тази се прави от хора, които искрено обичат деца и носят една по-висока вибрация и намерение. Когато нещо трябва да се случи, то се случва.

Какви са в момента възможнос-тите за алтернативно образование у нас? Какво може да се подобри в тази област? Какви са тенденциите в световен мащаб?

Алтернативно образование в Бъл-гария няма, с изключение на хоумскулърите (хора, които дават образование на децата си, без те да ходят на училище). В държав-ните образователни учреждения има добри учители, които прилагат, доколкото е въз-можно, елементи от гореизброените педаго-гически системи. Тези елементи са забеле-жими предимно в детските градини, нама-ляват до четвърти клас и почти изчезват след това. Причините са много. Дори един учител да иска да твори и да прави качест-

вено образование, има твърде много на-редби, които гарантират, че това няма да се случи. Някои по-смели директори и учители рискуват и поемат риска да бъдат санкцио-нирани в името на съвестта си и любовта си към професията и децата. Частните учили-ща са длъжни да спазват държавните обра-зователни изисквания или те могат да нап-равят нещо допълнително следобед – в свободното време на децата. Това не е алтернативно образование. Философията е същата. Предметите са същите. Учебниците са същите. Децата по цял ден са в училище. Появиха са частни детски градини, които прилагат в различна степен някои от горе-изброените педагогики. Това са къщи с неголям брой деца. В последните години се появиха и първите опити за създаване на училища за някои от гореизброените педа-гогически системи. Това отново е за по няколко деца.

Това, което може да се подобри, е родителите да се запознаят с тези педаго-гически системи, да видят множеството предимства за децата си и да вложат време и енергия тези детски градини и училища да се развият устойчиво. Всяка една педагоги-ческа система да има качествени, простор-ни и добре оборудвани учебни пространства и да се развива за доброто на децата, на родителите, на учителите и на цялото.

В световен мащаб част от гореизб-роените системи са добре развити, имат традиции и резултатите им са измерими в десетилетия. Това са доказани педагогики. Въпросът е в България хората да се запоз-наят с тях, да ги разберат и изберат. Наша-та задача е да спомогнем този процес да протече по-лесно и бързо.

Възможно ли е образованието в т.нар. „алтернативни“ училища и школи да бъде конкурентно на традиционното образование и ако да – с какво?

Възможно ли е перфолентата (из-ползваше се в първите компютри) да е конкуренция на преносимия диск от 1 тера-байт? Да, и двете са преносители на ин-формация, но материалът, логиката, прин-ципът, функционалността и резултатът са коренно различни.

В природата няма конкуренция. Това е измислено от хората с цел повиша-ване на ефективността, която е породена от дълбоко неосъзнат страх за оцеляване.

Училищата, базирани на хуман-ност, имат по-успешни ученици и впоследс-твие личности. Тъй като децата са учили не от страх от наказание, конкуренция, за оценки, за изпити, дали ще ги приемат вис-ше, а защото им е било интересно, защото им е било приятно, защото са виждали смисъл, правили са го за собственото си развитие.

Ако държавата започне да мери на изхода т.е. всяко училище да избира начина, по който да образова децата, и на всеки четири години да се проверява дали децата покриват държавните образователни изисквания, тогава няма да има думи като „традиционно“ и „алтернативно“. Ще е едно. Някои училища ще станат много успешни. Други ще се провалят и тъй като имат сво-бода за промяна, ще намерят път и начин. И сега на някои училища им казват елитни, а на други квартални… Въпросът е, че нямат избор. Матрицата е една и колкото и да се опитват да правят промени, то не се полу-чава. Децата изискват промените и рушат системата методично. Така че трансформа-цията на образованието ще се случи, ако не доброволно, то доброзорно.

Билетите за форум „Хармония с децата – Творци на хуманна педагогика“ са вече в продажба. СЕНЗАЦИЯ: От днес моя милост вече е милионер: най-сетне съм богат и в па-рично, не само в духовно отношение! сряда, 1 април 2015 г.

Днес беше финализирана оконча-телно сделката, при която аз, Ангел Грънча-ров, създател и собственик на прочута медийна империя, включваща 6 изключи-телно активни анализаторски и информаци-онни блога (в областта на политиката, раз-витието на гражданското съзнание, образо-ванието, духовната област и пр.), също така излизащият от 7 години популярен вестник ГРАЖДАНИНЪ, философското списание ИДЕИ (съществуващо също вече седма година), което също така притежава и меж-дународно многоезично научно-теоретично издание, списанието за съвременно образо-вание и за духовно развитие на младите хора HUMANUS, два канала на моята пер-сонална телевизия ANGEL_G-tv и още няколко по-малки актива, та значи продадох всичкото това на една много известна ме-дийна група (чието наименование засега предпочитам да запазя в тайна, мога само да съобщя инициалите на нейния собстве-ник Д.П.).

За всичките тия активи получих цена от 5 550 000 евро, които ми бяха пре-

17 ведени на моя банкова сметка, което озна-чава, че от днес, 1 април 2015 година моя милост вече е милионер!

Най-сетне съм богат и в парично, не само в духовно отношение, разгеле! :-)

Нека да пукнат от злоба всичките ми завистници, аз заминавам да си изживея оставащите ми дни на Хавайските острови!

Хубава вечер на всички! Приятни сънища! :-)

КОЛОНА ОТ АМЕРИКАНСКИЯ ВОЕНЕН ПОХОД DRAGOON RIDE БЕ ПОСРЕЩНА-ТА РАДУШНО В ПРАГА, КЪДЕТО БЕ ОР-ГАНИЗИРАН РОК КОНЦЕРТ сряда, 1 април 2015 г. Прага отговори с рок концерт и бира на "руските тролове"

Преглед на оригинала

Бронирана колона на САЩ преминава над 1500 км през Източна Европа Американски щурмови самолети A-10 Thunderbolt II започнаха учения в Полша

Колона от американския военен поход Dragoon Ride бе посрещната изне-надващо радушно в Прага, където бе орга-низиран рок концерт, с който да се отговори на проруската и националистическа пропа-ганда в интернет.

Част от пътуващите от Естония до Германия 118 бронирани машини "Страй-

кър" и съпровождаща техника нощуваха в казармите в района Рузине. По пътя до чешката столица въпреки лошото време и очакванията за антиамерикански протести, колоната бе посрещана от хиляди любопит-ни и добронамерени хора със знамена на САЩ, ЕС, НАТО и Украйна, разказва "Рой-терс".

Преди да отпътуват за базата си в

Бавария, американците организираха ден на открити врати, за който пристигнаха министърът на отбраната Мартин Строп-ницки и премиерът Бохуслав Соботка.

"Масираната проруска пропаганда в социалните мрежи и по други места пре-дизвика точно обратното на това, което се очакваше да постигне", каза министър Стропницки.

В казармите се стекоха множество любопитни, като според новинарското изда-ние idnes.cz броят им е надхвърлил 15 000 души. Наложило се е удължаване с един час до 19 часа на времето за посещение. "Интересът наистина е голям, Хората про-дължават да се опитват да влязат", каза в късния следобед говорителят на Генерал-ния щаб Ян Стулц.

"Казаха ни да очакваме малко про-тести, но не виждаме това – десетки, стоти-ци, може би хиляди хора ни приветстваха... заболя ме ръката да им махам", споделя Дъглас Хардман, водач от колоната.

"Радвам се, че американците ще видят подкрепата ни и че разчитаме на тях да не ни предадат пред руската агресия", каза Мартин Фулин, един от пристигналите в дъждовния ден.

До казармата бе организиран и

малък рок концерт, преди който Чешко-германската търговска камара подари на американците камион с бира. "За нас това е покана за "бирено приятелство", заяви председателят Томаш Мариа Миклаш, който обяви, че са готови за всеки от пристигнали-

те в Прага да изпратят още един камион с "по един метър бира" на човек в крайния пункт на похода – германската база край Филзек.

Давид Гайдечка, един от организа-торите на концерта, каза за националната агенция ČTK: "Тук сме да покажем на съвет-ските тролове от "Фейсбук", че сме повече от тях". Музикантът Давид Колер се обърна към събралите се с думите: "Нека си про-тестират, поне ще ги видим кои са. В демок-ратично общество не може всички да сме на едно и също мнение."

Купонът продължава вечерта с концерти в два пражки клуба. ИЗОБЛИЧАВАНЕТО В БЕЗОЧИЕ НА ЕДИН РУБЛОФИЛСКИ ЛЪЖЛЬО, ПРЕДСТАВЯЩ СЕ ЗА "ИСТОРИК" четвъртък, 2 април 2015 г.

Историци

ЕВГЕНИЙ ДАЙНОВ

Евгений Дайнов Снимка: Булфото/Миро Златев

Повечето българи – и особено онези с претенции – ако имат избор, да направят нещо като хората или да направят имитация (халтура, ерзац според езиковите предпочитания), няма да го направят като хората. Ще скалъпят някой ерзац. А после се чудим защо сме заобиколени от имита-ции и ментета.

Въпреки наличието на достойни изключения българските академични среди са особено задръстени от ерзац-специали-сти. Оня ден един такъв екземпляр (води се историк) доста ме ядоса в свое интервю. Защото вместо да постъпва професиално, т.е. да ни разкаже какво всъщност се е случило, като стъпва върху проверими факти и документи, този човек от десетиле-

18 тия си измисля и разпространява пропаган-да от най-миризливия вид.

Поводът е любимият злодей на българите (поради съществуването на такива „историци“, най-вече) Уинстън Чър-чил. Знам защо българите мразят Иван Костов – защото с шутове ги вкара в модер-ния свят. Но защо мразят Чърчил – това е пълна мистерия. Затова ще се занимая с ерзац-историка: може би, анализирайки неговата пропаганда, ще разнищя мистери-ята?

Няма да спомена нито името на (пардон) историка, нито на (ще ме извините) вестника, в който той се подвизава. И двата тези субекта са от онези, които с особена наслада диплят многогодишни лепкави скандали. Ползвам ги само като илюстрация за обща тенденция, а не като някакви уни-кални персонални виновници.

Та, за Чърчил. Нашият историк споделя следното:

„Чърчил зачерква България с чер-вено. В началото на 1942 г. той държи реч, в която казва, че българите са грешен народ, три пъти през годините се озова-ват срещу англичаните и затова трябва да бъдат наказани.“

Я да видим, какво ще разберем, ако постъпим като историци – като прове-рим документите по случая. Проверяваме и – очаквано – не откриваме споменаване на България в нито едно публично говорене на Чърчил през цялата 1942 година. За целта ползваме лесно намираеми в интернет архиви (е, трябва и английски да поназнай-ваме, за разлика от повечето български историци).

Но, бидейки едни истински истори-ци (т.е. вече познавайки архивите „отнап-ред“, казано на чист миндювски език), ние изначално знаем за какво иде реч. Иде реч не за началото на 1942 година, а за начало-то на предходната 1941 година. Тогава Англия стои съвсем сама срещу Хитлер, Мусолини, Сталин (който вече е глътнал половин Полша и Балтийските републики) и, в Далечния Изток, – срещу японците. И си търси съюзници из целия свят.

Та, по този повод, в обръщение по Би Би Си от 9 февруари 1941 година, Чър-чил споменава България:

„Нацистите, след като погълнаха Унгария и вкараха Румъния в ужасяващи вътрешни конвулсии, вече стигнаха Черно море... Върви подготовката за придвижва-нето на германски войски в или през Бъл-гария...“

И продължава с доста известен (за истинските историци, де) пасаж:

„Трудно ни е да убеждаваме някои от тези (т.е. малките) неутрални държа-ви в Европа, че ще победим. Смаяни сме, че тези страни са толкова недалновидни, та не могат да схванат това по ясния начин, по който го правим ние. Помня, в послед-ната война, през юли 1915 година започ-

нахме да мислим, че България ще направи грешка; и затова г-н Ллойд Джордж, г-н Бонар Лоу и Сър Ф. Е. Смит (министри) и аз поканихме български министър на вече-ря, за да му обясним какъв глупак ще се окаже Цар Фердинанд, ако реши да се включи на губещата страна. Клетият човечец просто не можеше да повярва в това, или не можеше да убеди своето правителство. И така България, против желанието на своето селско население, противно на своите интереси, се хвана за опашката на Кайзера; и после с тъга (гле-дахме), как накрая остава с отрязани територии и (бе) наказана, когато все пак победата беше постигната.“

„Гледахме с тъга“? А какво стана с твърдението на ер-

зац-колегата, напомням: „Чърчил... казва, че българите са грешен народ, три пъти през годините се озовават срещу англи-чаните и затова трябва да бъдат наказа-ни“?

Дотук такова нещо няма. Може би е в заключението? Да видим:

„Имам вярата, че България няма да направи отново същата грешка. Ако тя го стори, то българското селячество и нейният народ, за който във Велика Бри-тания и в Съединените щати съществува истинско уважение, за трети път в рам-ките на 30 години ще се окаже въвлечен в ненужна и катастрофална война“.

„Истинско уважение“? Къде е чър-чиловото проклятие срещу трижди грешните българи? Няма такова. Има уважение към народа и натъжаване от трижди грешните решения на неговото държавно ръководст-во.

Няма проклятие. И, докато сме на темата:

а) Чърчил никога не е споменавал за българския навик да си честитим банята;

б) Чърчил никога не е поръчвал по 500 бутилки годишно мелнишко вино.

Но нашият доморасъл историк не приключва тук. Продължава с другото бъл-гарско недоволство от Чърчил:

„На 9 октомври 1944 г. Чърчил казва: аз плюя на българите. Той е номер 1 сред българомразците, най-отявленият“.

По датата се ориентираме, че иде реч за прословутото „листче с процентите“, което Чърчил предлага на Сталин като индикатор за някакви следвоенни сфери на влияние. Ето го и листчето (виж снимката)

Листче има, но на него „поплювка-та“ не е само върху България. Както вижда-ме (тия, дето знаем английски, де), участват и Румъния, Гърция, Унгария и Югославия.

За какво иде реч? През октомври 1944 година вече е ясно, че съветската армия ще е онази, която ще окупира (осво-боди, ако искате) източната половина на Европа. И най-вероятно ще иска да въведе комунистически диктатури. Без да има въз-можността да противостои на Сталин с

въоръжени сили (те са пръснати на други места из планетата), Чърчил се опитва да го накара поне да обещае, че няма да въвежда 100% червен терор.

Конкретно за България Чърчил се опитва да накара Сталин да обещае, че тук ще имаме 25% влияние на Запада (доста-тъчно, за да няма диктатура). Накрая Ста-лин спазва договорката само за Гърция, по ред конкретни причини.

Толкова за „плюенето“ на Чърчил само по България. Да видим обаче поради какви причини нашият ерзац-колега смята, че Чърчил цял живот не прави друго, освен да мрази българите:

„Омразата му, разбира се, има из-вестно основание. През пролетта на 1915 г. при Дарданелската операция, когато е трябвало да се извади Османската импе-рия от Първата световна война, Чърчил и Лойд Джордж (британски министър, после премиер) канят България да вземе пече-лившата страна – на Русия и на Великоб-ритания. Ние обаче, в лицето на цар Фер-динанд и премиера Радославов, отказваме. Тогава на Чърчил, като министър на воен-номорските сили, му искат оставката и така политическата му кариера се прова-ля, като го пращат на Западния фронт.“

За тази среща вече четохме у са-мия Чърчил. Тя обаче няма нищо общо с оставката му като Първи лорд на адмирал-тейството, която е наложена от:

а) острия му сблъсък с флотата, отказваща да действа достатъчно решител-но в кампанията на Дарданелите;

б) провала на самата кампания; в) преструктурирането на прави-

телството, като в него влизат консерватори, чието единствено условие е: „Уинстън вън!“.

Освен това никой не го „праща“ на Западния фронт. Омерзен от интригите в правителството, той сам отива във Франция и оглавява батальон, оставайки на фронта (а не зад бюро) до края на войната.

19 Нашият „историк“ в следащото из-

речение ни съобщава и за други световни лидери, които не са правили нищо друго, освен да мразят и дебнат българите. Кле-мансо, например, бил казал „в Париж“: „Българите малко ги наказахме“.

Нямам намерение да се ровя в ар-хива на Клемансо, за да установя, че и това, най-вероятно, изобщо не е исторически факт.

Не мога обаче да подмина и извес-тен факт, превърнат в мит – бомбардиров-ките на западните Съюзници над София.

Пита (със слугинския маниер, из-вестен преди тридесетина години) журна-листът историка:

„Не е ли парадокс – обявяваме символична война и реално не водим ак-тивни бойни действия със съюзниците, но се оказваме жертва на техните бомбар-дировки?“

И, разбира се, получава в ответ очакваната кофа с помия върху Чърчил.

Искам обаче да питам: как точно се обявява „символична война“? В съответния документ на царство България е било напи-сано нещо като: „Обявяваме война на Вели-кобритания, САЩ и СССР – ама само на-ужким. Символична...“?

Няма такова нещо в международ-ното право. Или си траеш, или обявяваш война. А ако я обявиш, защо после като един Андрешко се чудиш, че по теб започ-ват да падат бомби, които хич не са науж-ким?

Какъв е изводът? Искате извод? Ето ви извод:

Пчелите трябва да пчелят, мечета-та – да мечат, а историците – да четат ар-хиви. А не да си измислят лъжи, с които да замъгляват мозъците на поколения българи, чиито глави и бездруго не са твърде трезви.

Виж по този случай също и: Как руският орденоносец академик Георги Марков обърна палачинката в московска по(л)за, ИВО ИНДЖЕВ

На 28 март тази година във в. „Преса“ се появи интервю на руския орде-ноносец Георги Марков, български историк и академик. Заглавието на интервюто е ори-ентир за читателя за целта на разговора: „Чърчил е най-големият българофоб“.

В интервюто русофилстващият днес академик продължава вековната тра-диция на руската пропаганда да насъсква българите срещу Запада.

На лъжите, фалшификациите и от-кровеното невежество на академика е отго-ворил в своя статия, публикувана в OFF Nnews проф. Евгений Дайнов. Като делика-тен опонент той спестява в текста си името на човека, когото изобличава задочно, както и повода, т.е. интервюто в „Преса“.

КАЗУС: ВИЕ ЛИЧНО ГОТОВИ ЛИ СТЕ ДА СИ ПРОДАДЕТЕ ДУШАТА И СЪВЕСТТА ЗА ПАРИ, А, КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ? четвъртък, 2 април 2015 г.

Тази сутрин най-напред попадам на публикация (в блога на г-н Иво Инджев, виж: Как руският орденоносец академик Георги Марков обърна палачинката в московска по(л)за), която ме впечатлява така, че стигам до статия на Евгений Дайнов (виж: Историци), а в крайна сметка стигам дотам, че да препубликувам и двата текста в блога си, та да стигнат до колкото се може повече читатели (виж:Изобличаването в безочие на един рублофилски лъжльо, представящ се за "историк") - защото наистина е много грозно да се лъже тъй откровено, и то от хора, представящи се за "учени", "за историци", за "академици", с извинение! Истината е нещо, което трябва да бъде почитано от всички, но особено от тия, които се представят за учени, но ето, оказва се, у нас е съвсем обичайно да се лъже безочливо и от "учени"; понеже изс-ледвам явлението нездравомислие (да се лъже е една най-разпространена негова форма), ето, попадам мигновено със става-нето и със включването на компютъра на красноречив пример за едно наистина исто-рическо лъжете от страна на въпросния "историк"; и ето, възниква въпроса: а защо такива хора лъжат чак толкова безочливо, нима са неинформирани, не знаят истината, нима просто обичат да лъжат, един вид душите им са опорочени дотам, че не могат да живеят ако не лъжат? Да, каква е причи-ната толкова много да се лъже?

Моят отговор на тия въпроси в слу-чая е лесен, той се съдържа в заглавието, което сложих, препечатвайки двете статии: ами лъжат, щото са рублофили, лъжат поради парични съображения, лъжат защо-то им плащат, ето, явно за пари някои хора са способни на всякакви мерзости, включи-телно и на такива, че да се опозорят напъл-но, не им пука нито за това, че са на почтена възраст, че развращават с лъжите си мла-дите, че продават за пари интересите на отечеството си, не, явно за нищо не им пука, оказва се, по нашите географски ширини парицата е най-мощен стимул за лъженето, по-мощен дори от наркотиците, а нищо чудно да е по-мощен дори и от друг такъв

един стимул, именно властта (щото властта е тъй примамлива не за друго, не заради едната гола слава, а за това, че и тя е па-рично подплатена, тъй да се рече!). Ще каже някой, като чете това: е, Грънчаров, прекаляваш, разпространяваш някаква нова митология, кой ли пък ще ти плаща пари на наште тъй слугински настроени русофили, които си лъжат ей-така, един вид от "чисти душевни подбуди", заради "светлата си обич" към Русията, никакви пари не им плащат руснаците, това са глупости, нека бъдем реалисти и пр.?! Да, възможно е да има и природни идиоти или дебили, които да са заблудени и да лъжат просто щото не знаят истината, понеже са омаяни от за-душливия тамян на "вечната дружба", но нима можем да допуснем, че са заблудени дори и въпросните историци и академици, та нали тяхната работа е точно тази, да търсят и да постигат истината, не, не е възможно да не знаят истината, явно съзна-телно я укриват - и коя е причината за това нещо? Между другото, из нашите медии от доста време циркулира информацията за някакви 20 милиона евра, които руснаците били отделили за заплащане на услугите на наште медийни мерзавци във воденето на пропагандната война на Русия срещу евро-пейска България. И изглежда въпросната "журналистическа", с извинение, паплач се сджафка кой да лапне по-голям дял от тъй сочната мръвка, та затова изтече тази ин-формация.

Между другото, исторически неоп-ровержимо е доказано, че много руско злато е било дадено на наште рубладжии още от времето преди "освобождението", сиреч, от преди окупацията на България от Русия в 1978 година, да не говорим колко много руски пари са изтекли в джобовете на тия предатели на българщината после, по стамболово време, и по-късно, та до днес! Та значи аз решително отхвърлям хипоте-зата, че наште учени "русофили" тъй про-чувствено лъжат щото са глупаци, щото са, представете си, "идеалисти", от "чиста любов" към Матушката, видите ли, били лъжели, не, те решително не са глупаци, нито пък са "неинформирани", остава вер-сията, че лъжат щото им се плаща да разп-ространяват толкова много и при това тъй откровени лъжи. Русия иска да насъсква българите срещу Запада, ето, луди пари фърля в посока на довидиотяването на нашия среден простодушен наивник, а пък наште рубладжии явно имат ненаситни гърла и лапат сичко, що им се подфърли. Какво тук значи някаква "академична", моля ви се, чест, някакво достойнство, дължащо се на преклонната възраст, не, няма такова нещо, пустата парица явно е способна на всичко, пред нея всички други съображения отпадат. Тук имаме едно все пак понятно нездравомислие, явно за подобни материа-листически настроени индивиди парицата или, още по-добре, златото, е ценност,

20 която стои значително по-високо от някакви си там вятърничави понятия като "чест", "достойнство", "научна съвест" и т.н. Тук имаме просто случай на мошеници, на търговци, които продават ефимерно нещо като съвестта за тъй милите на сърцето им парички, банкноти, златни кюлчета и за всички други съвсем осезаеми благинки, които човек може да получи като е състоя-телен в парично отношение. Аргументът, че като умрат тия нещастници просто няма как да замъкнат въпросните благинки със себе си в гроба, явно тук съвсем не действа, което за мен, като изследвач на здравомис-лието, е нещо съвсем непонятно: та нали като човек умре единственото, което все пак остава от него, е името, спомена – щото дори и луксозните мраморни паметници на гробищата са нещо, което едва ли може да засенчи блясъка на чистото име и спомена за един живял достойно човек?! Да ама не, ето, има хора, които сами са способни да плюят на името си - и то заради пустите му парички! Това, според мен, е сериозен сим-птом за нездравословност, за болест на тази душа, която се е оставила да бъде овладяна от подобна неразумна мания и лакомия по пустите пари.

Ще дам един още по-драстичен пример за нездравомислие, макар и този да си го бива де, "почетен академик", "учен историк" сам плюе връз името си и се оре-зилява като последен байганювец заради някоя и друга пачка рубли. И при това без да му мигне окото продава за пустите рубли интересите на собственото си отечество, щото такъв, с извинение, "историк" просто няма как да не знае, че България няма как да просперира и да постигне каквото и да било ако се откъсне от Европа и се запъти по калните пътища на Евразия; ето ви едно най-красноречиво изображение за това къде искат да ни натикат въпросните продажни-ци:

Но все пак искам да дам още при-мери, ето, сещам се веднага за още един, който е сюблимен: депутатка от руската Държавна дума, това е именно руският, с извинение, "парламент" (където има тира-ния на един вожд, не може да има демокра-ция, тъй че за "парламент" в такива условия просто е глупаво да се говори!), та значи въпросната престараваща се депутатка била предложила законопроект, с който кардинално да се реши намаляването на населението на Империята; ще представя

нагледно "логиката", с извинение, на въп-росната скудоумна поклонница на Путин:

- населението на "велика Русия" намалява, таваришчи, народът не ще да ражда, въпреки това, че нашия велик тава-ришч Путин вече дава еди колко си рубли награда ако някому се роди дете;

- проклетите западняци привличат "нездравомислещите" и податливи на "мита за лъскавия западен начин на живот" мла-дежи, които вместо да стоят в нашата пат-риотична руска кочина, бягат към Европа, Америка или където сварят по света, само дето не щат у Матушката да останат;

- затуй трябва да се измисли нещо радикално, което да принуди рускините да раждат с желание и въодушевление, и то е: да се създаде със закон "банка със сперма-та на самия таваришч Путин", зер, няма рускиня, която не мечтае да бъде осемене-на лично от него, е, вождът няма как да ощастливи толкова много желаещи да родят от него идиотки, но ето, може да създадем такава "банка от сперма", а пък на всяка рускиня, желаеща да роди дете от Путин, въпросният генетичен матр`рьял може да се праща по пощата (!);

(Моля тук, уважаеми читателю, да не си мислиш, че се майтапя и си измислям тия неща, това наистина се е случило, тия идиотщини въпросната другарка наистина ги е произнесла от трибуната на Руската Държавна Дума, аз не мога да кажа дали някой от присъстващите в залата е имал здравомислието да се изсмее на подобни глупости, но случаят, уверявам ви, е напъл-но истински; аз нищичко не си измислям, моля ви се, недейте да си мислите, че ви правя тук на идиоти!)

- И тъй, значи, трябвало да се ре-ши проблема с намаляването на населени-ето, просто трябвало да се роди генерация от путинчета, които да бъдат възпитавани от държавата; майките могат като ги родят, следва да ги дадат на самата държава, та един вид да се създадеизцяло патриотич-на великоруска генерация, продуцирана изцяло от генетичния матр`ьял на вожда, което, разбира се, ще да обогати неимовер-но генофонда на нацията, да я оздрави и т.н., щото другарят Путин също така ни е и много умен, и духовит, и културен, абе той ни е истински пич, какво да говорим повече по този въпрос! (Това последното, дето го добавих, не ви ли напомня за начина, по който у нас някои възприемат нашия наро-ден кумир, оня де, дето ни е върховен уп-равник в момента, като кажа "пич", нема начин да не се сетите таман за него; он пък вчера ни ощастливи с нов шедьовър, ето, прочетете, подивете се и нему, аз предста-вих коментара си по този повод ето как: Е попитайте най-после г-н Премиера, за-дайте му въпроса дали е готов да кърми деца в мола с превъзходните си гърди, уважете гърдите му най-сетне де?.)

Значи, въпросната другарка предлага прос-то вождът на нацията да бъде превърнат в нещо като разплоден нерез, който (е, макар и не непосредствено) да оплоди всяка руска идиотка, та нацията най-после да почне да расте, обогатена от генерация от бодри путинчета, които да си приличат и физичес-ки, да се все такива хубавци като самия другар Путин и пр. Не зная въпросната депутатка да е била арестувана за тия идиотщини, които е предложила по адрес на държавния глава, не, няма такова нещо, сигурно е при това, че въпросната другарка не е била натикана и в психиатрия, знае се със сигурност, че та продължава да стои в Думата, да е нейно, тъй да се рече, украше-ние, пред което бледнее и нашата депутатка Ташева (нали се сещате за коя става ду-ма?), която явно просто подражава на своя-та руска вдъхновителка - по продуцирането на простотии от този същия род. Ако не се сещате, ей за това въпросното чудо става дума:

Това е. А иначе примери за подо-бен дебилизъм (подобен на представения чрез тъй новаторското предложение за решаване на демографския проблем на Русия) колкото щеш. Да се обясни този феномен е изключително сложно, подобно видиотяване на цели нации вече е наистина сериозен проблем. Щото, ето, виждаме, въпросната депутатка, примерно, не е била осмяна, не е била обявена за луда, не, напротив, тя продължава да си се подвиза-ва в "парламента" и то не за да весели народа, а явно е пълно с идиоти, които даже й се възхищават на ума, ето това вече е сериозния проблем! Щото поведението на самата депутатка пак е парично обусловено и мотивирано, тя се държи като луда явно защото по този начин добре печели, един вид търгува с тъй печелившото в руски условия путинистко малоумие! Но тия, дето й вярват, дето й се възхищават, и те при това явно не са малко, това са милиони

21 хора, ето, повреденото тяхно съзнание е истинският проблем. Върху който си заслу-жава да се мисли.

Е, ще продължа по тази тема, но друг път, сега ми се налага да спра - тъй като трябва да се подготвям за излизане, днес пак ми предстои да ида да водя своето телевизионно предаване "На Агората...". То е от 11 часа, ама преди това имам доста друга работа, та затова се налага да ста-вам. Желая ви хубав ден! Бъдете здрави – и особено много се грижете за здравината на съзнанието си, мисля, че вече всички разб-раха, че това е най-важна предпоставка за един добродетелен, сиреч пълноценен живот. Пък парите са нещо не дотам важно, а, какво ще кажете по този въпрос?

Вие лично готови ли сте да си продадете душата и съвестта за пари, а?

Как ви се струва този въпрос, дали пък него да не сложа за тема на днешното си предаване? Знаете, аз темата я решавам в последния момент, 10 минути преди пре-даването, а преди това имам страшно коле-бание, щото имам огромен списък с теми, и се чудя коя да избера. И в последния мо-мент, от немай-къде, едва тогава решавам. Тази тема, която ето сега ми хрумна, ми се види добра, ще е свържа с темата за здра-вомислието, защо пък да не информирам зрителите за най-новите си изследвания? Дръжки, нови, друг път: откак се помня все с това пусто комуноидно нездравомислие воювам! Нищо ново няма в тия изследва-ния, а от него явно отърване няма, а, как мислите вие, ще се отървем ли някога от гъмжащия наоколо идиотизъм-дебилизъм, от арогантната простащина, която ни зали-ва? Няма надежда, тъй ли викате? Ще ви-дим, то ще се разбере, трябва повече да се помисли...

ПРЕМИЕРЪТ БОРИСОВ МАЙ ХЕПТЕН СЕ ОБЪРКА В ЛЪЖИТЕ СИ четвъртък, 2 април 2015 г. Борисов вече лъже и от името на Запада, от ИВО ИНДЖЕВ

Нашият премиер лъже не само лично от свое, но и от чуждо име. И не прос-то от чуждо име, но и от името на чужди държави. И не какви да е държави, а напра-во от името на Запада.

Ето как излъга в телефонно обаж-дане до Нова телевизия, афектиран от онова , което моя милост каза ден по-рано на 16 юни 2014 г. в сутрешното предаване на телевизията: че Борисов е бил посъвет-ван от Пеевски да подаде оставка като премиер през февруари 2013 г. Отричайки това гневно, наричайки ме “идиот”, Борисов, който не може да се въздържи да не излъ-же, отрече тогава да е имал лични отноше-ния и с Цветан Василев. Ето точният цитат

на лъжата му, която сам опроверга сега, когато разказва как Цветан Василев го е посетил в дома му в Банкя (без значение дали е бил поканен по инициатива на дома-кина Борисов или се е молил за тази сре-ща,по думите на Борисов – но факт!).

На 17.06.2014г. в интервю по НО-ВА, Борисов заявява категорично “Нямам никакви отношения с Цветан Василев и Пеевски! ”

Вдъхновен от безнаказаността на своите лъжи, премиерът Борисов днес вече лъже .от името на целокупния Запад. Ето резюмето и коментара на клуб Z на тази негова лъжа: Бойко Борисов: Западът преглътна Крим ПРЕМИЕРЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЯЛ ДА НАЦИ-ОНАЛИЗИРА КТБ, АКО Е БИЛ НА ВЛАСТ ПРЕДИ ГОДИНА

Снимка Клуб Z КЛУБ Z

Министър-председателят Бойко

Борисов изненадващо съобщи в интервю за ТВ+, че западният свят е преглътнал анек-сирането на Крим от страна на Русия и затова вече се говори само за споразумени-ето от Минск. След като бе репликиран от водещия Георги Коритаров, премиерът доуточни позицията си:

"Вижте, това е вече мое мнение, че Крим чисто дипломатически, винаги ще се протестира това действие, но някак си Крим го преглътнаха западният свят.

Е, господин Борисов, как не си говорихме предварително, това не тряб-ваше да го казвате. Наистина ли запад-ният свят е преглътнал Крим като руска окупация?

Не, с дипломатическия си език ни-кой от нас няма да каже, че е преглътнал Крим.

Ами добре, де... Самият факт, че Крим не се спо-

менава, а говорим за Минското споразуме-ние, където госпожа Меркел, Оланд, съот-ветно отидоха до Путин и стигнаха до Минс-кото споразумение, това едно, и се надявам да няма две.“

В продължилия цял час разговор следва кратък изпит по история. Коритаров пита не е ли ситуацията с Крим все едно „Румъния да ни вземе Южна Добруджа“.

Бойко Борисов не е съгласен с тази анало-гия:

"То е обратно. Как ще е обратно? 8 ноември 40-

та година къде отива Южна Добруджа? Е, отива при Румъния. Или къ-

де? (На 7 септември 1940 г. Румъния се съгласява да подпише Крайовската спо-годба, с която Южна Добруджа е върната на България – бел.ред.).

Ха-ха, господин Борисов... Ние не сме взели територия на ни-

кой. При последното Ви идване го-

ворихме за история и тогава не се спра-вихте със задачата "Закон за защита на нацията". Сега Ви питам 8 ноември 40-та година Крайовската спогодба какво рег-ламентира за статута на Южна Добру-джа?

Не съм бил жив тогава. Премиер е Георги Кьосеиванов

на България. Не знам. Е, стига глупости, нали се учи по

география? Не си го спомням. По-добре да не

кажа някоя глупост. Сега, господин Борисов, ако бе-

ше студентски изпит, не септември, а не знам....

Сега и аз мога да ви питам нещо, което вие няма да си спомните.

Със сигурност няма да си спом-ня.

Ако е такъв изпитът, и вие няма да го вземете.

Не, не, със сигурност вие ще ме скъсате по-лесно.“

Разговорът между двамата започ-ва с темата за интервюто на Цветан Васи-лев и огласената от него среща с Борисов миналото лято.

Денят Х, в който... Василев каза, че срещата е била

на 6 юни. Според Борисов обаче двамата са се видели на 5 юни. Това е денят - четвър-тък, в който Лютви Местан даде пресконфе-ренция в Народното събрание и обяви края на кабинета „Орешарски“. Независимо дали срещата Борисов-Василев е била в четвър-тък или петък, то тя най-вероятно е прове-дена след изявлението на Местан. Т.е. когато беше ясно, че ще има избори и ГЕРБ е с най-високи шансове за победа.

„Аз съм бил на 5 юни... аз съм бил опозиция. Орешарски и тогава трой-ната коалиция бяха в пълната си мощ.

Какво да кажа аз? Защо да дойде при мен?“, казва в интервюто Борисов.

Той повтаря думите си от по-рано през деня, че Василев дошъл в дома му, за да му се извини за организираните протести с участието на ТВ7 пред къщата в Банкя. Бойко Борисов казва, че ако тогава е бил на власт, щял да одържави КТБ.

22 „Аз така щях да постъпя тогава,

ако бях премиер. Ако има свързани лица и Цветан Василев е виновен, щях да го изви-кам или ДАНС, или съответно прокуро-рът да го извика. Да го задържи, ако е виновен, ако не е – да го пусне и банката да не се срути.“

Бойко Борисов отново избягва да коментира депутата от ДПС Делян Пеевски. На въпроса дали той е виновен, премиерът отговаря:

„Не виждам неговата вина. Ако е бил премиер, министър, какъвто и да е – да. Но не мога да кажа: „Пеевски е вино-вен, защото Орешарски е спал или Чобанов е спал“. Ми, тогава да ги привлекат като обвиняеми.“

Според Борисов, „ако в тази дър-жава има един човек, който може задкулис-но да ги управлява всичките тези, мен не може“. Било му омръзнало всеки ден да отговаря на „Кой“, „Защо“ и „Как“.

"Но пак да подчертая. Не съм ка-зал, че Делян Пеевски не е виновен, а съм казал кой е виновен. За да няма загла-вията в "Медиапул" утре. Не ме интересува физическите лица, дали е Пеевски, Драга-евски или Коритаров – няма значение.

Бойко Борисов отрича някой да може да влияе на него или на ГЕРБ и пое цялата отговорност за всички решения.

Пълния текст на интервюто можете да видите ТУК.

ПОТРЕСАВАЩ ДОКУМЕНТ, ЯРКО СВИДЕ-ТЕЛСТВО ЗА КАТАСТРОФАЛНОТО НРАВСТВЕНО СЪСТОЯНИЕ, В КОЕТО СЕ НАМИРА СИСТЕМАТА НА МНОГОСТРА-ДАЛНОТО БЪЛГАРСКО ОБРАЗОВАНИЕ И УЧИЛИЩЕ четвъртък, 2 април 2015 г.

Публикувам протокола от съдебно-то заседание на 12 януари 2015 г., на което бяха разпитани свидетелите на ответната страна, именно на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова. А това съ-дебно дяло се води за отмяна на моята заповед за уволнение по крайно куриозни до умиление мотиви, а именно "пълна нека-дърност", "липса на всякакви качества да бъде учител", "негоден за образователната система" и други все от този същия предел-

но смехотворен род. Разбира се, сюблимна картинка е как специално подбраните от директорката свидетели полагат титанични усилия да защитят по принцип незащитима-та й теза.

Особено важен момент от това очертаващо се да стане историческо съдеб-но дяло е това, че самата директорка пред-стави за него две "ей-такива папки" със старателно трупани от нея самата в про-дължение на повече от година компромати, разни там "жалби" на "разтревожени роди-тели" и на "съзнателни ученици" (искащи да учат само по учебник и да бъдат изпитвани сякаш са папагалчета), "разгромни писма" на "възмутения колектив" срещу "народния враг Грънчаров", "констативни протоколи", писани от самата директорка под формата на тъй любимия й литературен жанр на обикновения донос срещу колега и т.н., та значи представи директорката пред съда тия всичките компромати в качеството им на "писмени доказателства", пък в един момент сама се отказа от тях, вероятно съзнавайки колко двусмислени са те, колко опасни изводи от тях могат да се направят за ней-ния собствен "стил на ръководство", за това как и защо е скалъпила уволнението. Което, както е известно, е чисто политическо, да, политически са истинските му мотиви: аз бях уволнен за наказание заради свободо-мислието си, заради своите новаторски възгледи за промяна в образованието, заради борбата ми за демократизация на живота в училищните общности, за прилага-нето на най-съвременни и отговарящи на действителните нужди на младите образо-вателни и обучителни подходи и т.н.

И в момента, в резултат на този отказ на защитата на директорката от ней-ните собствени "писмени доказателства" тезата й се крепи само и единствено на тия същите наистина смехотворни свидетелски показания, които, както сами ще се убедите, са тъй красноречиви и показателни за аб-сурдността на защищаваната теза, че пове-че от това не могат да бъдат. Като специал-на добавка съм длъжен да посоча и това, че двама от предварително заявените от ди-ректорката свидетели, а именно една майка и педагогическия съветник на училището (млад човек, психолог по образование, изпитал вероятно срам заради позорната роля, която директорката му отреди!) сами, кой знае защо, набраха смелост да се отка-жат от свидетелстване, а вместо тях като същински Александър Матросов, с оглед да защити директорката си, на амбразурата се яви войнствено настроената работещата пенсионерка г-жа Лилия Попова, заслужила с този беззаветно всеотдаен "морален акт" вечната благодарност на работодателката си, която, както се очаква, ще се изрази в продължаване на срока на нейното служене на дялото на родното образование, и то в преклонна пенсионна възраст.

И тъй, ето, след тези необходими разяснения вече имате възможността да разгледате и да изчетете този потресаващ документ, който е ярко свидетелство за катастрофалното нравствено най-вече състояние, в което се намира системата на многострадалното българско образование и училище. Приятно четене!

(Не е зле да се снабдите преди че-тене с кърпи за очи, евентуално за да може-те да бършете сълзите, които, убеден съм, задължително, няма как иначе, ще пророни-те, кой от смях, кой от някаква ирационална и необяснима мъка, кой от умиление, кой от каквото друго си иска, но е задължително този документ да се чете непременно с обилно ронене на сълзи - щото емоциите, които ще ви овладеят, няма начин да не породят въпросната сълзотворност...)

ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕ-ВИЗИЯ НА 17 ГОДИНИ! четвъртък, 2 април 2015 г. ПОТВ отпразнува 17 г.!

Източник: Гергана Колева 15:13 / 02.04.2015

©

Със стилен коктейл в ресторанта на хотел "Лайпциг" Пловдивската телевизия отпраз-

23

нува 17 години! Бивши и настоящи колеги и много гости се потопиха във веселба до полунощ.Управителят на Пловдивската телевизия Евгений Тодоров посрещаше и настаняваше гостите на изискано украсени-те маси. Коктейлът бе уважен от почетните консули на Армения, Франция и Украйна, регионал-ния мениджър на Италианската Търговска Камара в Пловдив Джузепе Аккардо, предс-тавители на висшите учебни заведения в Пловдив, бизнесмени, политици, обществе-ници и много колеги. Някои от първите служители на телевизията разказваха с умиление за началните си стъпки в нея – как са направили пъ рвия си репортаж или предаване.

За доброто наст-роение на присъс-тващите се погрижиха млади и талантливи изпълнители, някои от които предизвикаха бурни овации.

Кулминацията на празника бе разрязването на голяма торта с логото на Пловдивската телевизия.Всички колеги си пожелаха здра-ве, професионализъм и творческо дълголе-тие!

Актуално видео ПОТВ отпразнува 17 г.!

ПОТВ отпразнува 17 г.!

ОТКЪСИ ОТ ДНЕШНОТО ОБСЪЖДАНЕ В ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА...", ТЕМАТА Е: "ЗАСЛУЖАВА ЛИ СИ ЧОВЕК ДА СИ ПРОДАДЕ ДУШАТА И СЪВЕСТТА ЗА ПАРИ?" четвъртък, 2 април 2015 г.

Тия записи са с лошо качество, те тук са временно, утре ще сложим оригинал-ния клип... ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА ЗА МЕН КАТО АВТОР МИСЪЛ ИЛИ ОЦЕНКА петък, 3 април 2015 г.

По повод на публикацията със заг-лавие Нещо като реклама с оглед да си

отговорим на прелюбопитен въпрос (А въпросът е: има ли все пак у нас странни-ци и безумци, които могат да дръзнат да се охарчат, купувайки си философска, сиреч стойностна и смислена книга от български автор)? откликнаха много хора, не само непознати за мен, но и хора, с които общувам от много време в интернет; някои от тях предложиха не само да кажат тук-там добра дума за мен и за книгите ми, но и дори сами да си ги закупят, било за себе си, било за да ги подарят на свои близки, на библиотеки в родните си места и т.н. дори живеещи в Канада българи откликнаха и ме увериха, че желаят да си закупят книгите ми.

Разбира се, трогнат съм от тези, признавам си, неочаквани от мен отзиви, за което тук искам публично да благодаря на всички; ето откъс от едно писмо, което в тази връзка получих, което съдържа изклю-чително важна за мен като автор мисъл или оценка:

... Мисълта ми е че аз държа да си купя книгите ти по простата причина, че те за мен са ценни. Не знам дали си даваш сметка за това, че описваш документално, досущ като Балзак, нашето време и ситуа-цията в България през това срамно за стра-ната ни време.

Аз съм напълно убедена че това се получава, нормално е ти самия да си скеп-тичен и самокритичен, но аз искам моите деца и децата им да имат правилна предс-тава не само за положението в страната ни в началото на 21-ви век, а също така да разберат истини за нещата от живота, че-тейки книги като твоите, които са с по-философска насоченост, т.е. помагат да се постигне един по-богат смисъл.

И понеже за мен книгите ти са ценни, няма да ги приема като подарък, а ще ги купя ...

ТАЗИ Е ЧОВЕШКАТА ОРИС – ЕДНА ВЕЧ-НО НЕСВЪРШВАЩА БИТКА ЗА ЗДРАВО-МИСЛИЕ петък, 3 април 2015 г.

Сборникът от есета, обединени от общата тема за здравомислието, вече е пред мен, събрах ги на едно място, оказаха се, че заедно са повече от 250 страници (което за мен е прекалено много; не обичам, подобно на Ницше, дебелите книги!). И то при положение, че книгата е все още неза-вършена, дори и заключително есе не съм още написал. Макар че тия дни ми хрумна да я оставя съвсем отворена и незавърше-на, щото в нашия живот нездравомислието дотолкова ни облива на талази отвсякъде, че на тази база не просто стремежът, а бих казал работата, дори битката за здравомис-лие, е всекидневна и най-насъщна задача. Та по тази причина няма как и една предел-но честна, откровена, искрена книга за здравомислието да излезе с толкова незд-равата претенция, че е била, видите ли, вече "завършена". А аз правя всичко моите книги да са винаги точно такива, именно пределно честни, откровени, искрени. И човечни – бих си позволил да добавя, кол-кото и нескромно да прозвучи.

Този текст, който сега започвам, май ще е "последният", ще се опитам да напиша нещо като "заключение". Нещо като "финални" думи. Колкото и да е невъзможно това при положение, че вече констатирахме, че просто няма как темата да бъде "заклю-чена", "затворена", "завършена" и прочие. Ето, снощи, примерно, ми хрумна да публи-кувам един съдебен документ, който е ис-тински шедьовър, демонстриращ някакво пределно абсурдно нездравомислие; ето, насладете му се още веднъж: Потресаващ документ, ярко свидетелство за катаст-рофалното нравствено състояние, в което се намира системата на многостра-далното българско образование и учи-лище. Е, добре де, какво ще кажете, нима и тази публикация не заслужава да я прибавя към книгата, която се оформи под обединя-ващото заглавие ЗА ЗДРАВОМИСЛИЕТО. Или пък ЗА НЕЗДРАВОМИСЛИЕТО да я озаглавя, май по-интригуващо звучи като се каже така, а? Добре де, ами аз също реших да публикувам и една "дискусия" – виж Началото на епична дискусия с два-три типажа, явяващи се образец за пълно нездравомислие), по-скоро публикувах само една трета част от нея, още две части има за публикуване, а при това дискусията с въпросните "типажи" все още продължава, тя също е сякаш безкрайна (ето, и снощи, и тази нощ въпросните "таваришчи", както аз

24 любезно ги наричам, са се упражнявали по словоблудство, по умствена, тъй да се рече, мастурбация, или чисто и просто по плюе-не). И какво ще стане, ако цялата тази нес-вършваема "дискусия" бъде прибавена към книгата ми? Разбира се, това не може да се случи, и то не само защото аз лично нена-виждам дебелите книги, но и защото, оказва се, по начало по такива теми, които просто няма как да свършат или да бъдат изчерпе-ни, е глупаво да се опитваме "да кажем всичко" – или дори да кажем "главното"; това просто няма как да стане. Е, не ми остава нищо друго, освен да сложа точка. А пък битката ми за здравомислие, която водя не от вчера, а откакто се помня, ще си про-дължи, живот и здраве да е само. И още много книги тепърва ще бъдат написани. Аз за нещо друго, прочее, изобщо писал ли съм? Сега разбирам, подобно на оня Моли-еров буржоа-благородник (който с удивле-ние в един момент разбрал, че цял живот бил говорил в проза!), че аз пък цял живот съм правил само едно-единствено нещо, бидейки философ: борил съм се против нездравомислието, което отвсякъде се опитва да ни залее.

Нездравомислието явно е нещо по-страшно от проказата или от епидемия. Всичко, което се случва, съдържа тази не-обходима "компонента", ако мога да се изразя така. Ето, сега ми хрумва: а оня болен човек, втория пилот на забития в скалите на Алпите самолет със 150 човека, който изчакал колегата му, главния пилот, да отиде до тоалетната, а след това заклю-чил кабината (преди това изследвал внима-телно на таблета си как се заключват здра-во пилотски кабини!), пък после дал курс на обречения самолет, на самолета с обречени на толкова нелепа смърт човеци (сред които и толкова деца, цял един клас заедно с учителките, какъв кошмар?!), дал значи курс на самолета право към скалите на Алпите - та нима има нещо "здравомислещо" в така-ва една кошмарна лудост?! Искал този същия пилот (не ща да му зная името!) да се самоубие, моля ви се, ами защо не си размаза главата сам някъде, защо заради твоето самоубийство, моля ти се, трябваше да умрат още 149 човека?! Ето как е стана-ло всичко, ето и снимка на този същия ху-бостник:

Лубиц страдал от отлепяне на ретината, приятелката му била бремен-на, твърди "Билд"

"Отвори проклетата врата!" крещял капитанът на пилота, разбил самолета в Алпите

Викове "Отвори проклетата врата!" от капитана на завършилия злополучно с разбиване във френските Алпи полет от Барселона до Дюселдорф към помощника му Андреас Лубиц, удари с брадва по вра-тата на пилотската кабина и писъци на пътниците. Това са последните звуци от

записа на случващото се на борда на само-лета "Еърбъс А320", разшифрован от чер-ната кутия на машината, публикувани от германския таблоид "Билд" в неделя. Изда-нието също така съобщи, че Лубиц страдал от отлепяне на ретината, а приятелката му - 26-годишната Катрин Голдбах, която го напуснала след караница ден преди той да разбие самолета във френските Алпи, ча-кала дете от него.

Катастрофата, която се смята, че е причинена умишлено от втория пилот на самолета на нискотарифната компания "Джърмънуингс", стана на 24 март и в нея загинаха 144 пътника и шест души екипаж.

Страшна работа! Какво да каже повече човек? Нищо повече не може да се каже. А как се е стигнало до тази ужасна душевна патология? На какво е продукт тя? Защо е изкрейзил толкова този немец? Боже, колко много хора наоколо вероятно са съвсем изкрейзили, а уж изглеждат "нор-мални" – знаем ли обаче какво ни кроят, гледайки ни тъй безизразно?

Наистина може да стане съвсем страшно заради тази тенденция към помра-чение на съзнанието, която тече в ужасни мащаби в наше време. Цели нации (при-мерно руската, пък и нашата!) изкрейзват, поддават се на разни масови психопатоло-гии като путинизма, като великоруския шо-винизъм, като преклонението пред "велика-та руска идея", свеждаща се до това не само руснаците да са пълни роби на своя Государь-Император, "Вседержитель Всея Руси", но и целия свят ако може, всички народи ако може да бъдат превърнати в нещо като роби на "Великата и Непобедима Руска Империя"; за какво друго може да мечтае един тотално изкрейзил в огромното си мнозинство робски по душевността си народ - ако не за пълно световно господство на тъй любимото му робство?! Роби по душа, сиреч, истински роби да искат да ни бъдат господари – по-голяма перверзия от тази можете ли да си представите?! Аз, простете, не мога...

Аз обърнах по-голямо внимание в изследването си на масовите тенденции към крещящо нездравомислие, но то всичко така или иначе става и се осъществява в нечии конкретни, индивидуални глави. Да, проява на страшно нездравомислие е, при-мерно, да почнеш да си мислиш, че един-кой си там човек ти е, видите ли, "враг", който подлежи на "пълно унищожение",

какви, моля ви се, са тия атавизми на съв-ременно дивачество?! И почваш да правиш всичко за да го смажеш сякаш е гнида, сякаш е някаква досадна буболечка, не ти пука изобщо от това, че това там е, моля ви се, човек!!! Не, врагът не можело да бъде човек, врагът е само зъл враг, към който трябва да бъдем безпощадни - представяте ли си какви процеси текат в болното съзна-ние, което почва да "мисли", с извинение, в такава една посока?! Да приеме душевният процес на един нещастник тенденцията, при която омразата или завистта е главен дви-гател, това вече е същинска човешка траге-дия и решителен провал на самата човеч-ност. Щото човешко е да не мразиш, а да обичаш ближния човек. Както е проповяд-вал и учил нашият Велик Спасител. Пропо-вядвал е една толкова проста истина, явя-ваща се непоклатима канара, върху която може да се постави общия ни живот, а именно, проповядвал е ето тази вечна и толкова проста истина:

Обичай ближния си като самия себе си!

Да, обичай ближния си като себе си – толкова е простичко това нещо, а около нас е пълно с ужасна агресия, с отвратител-но човеконенавистничество. Аз дадох доста примери и в този посока: младите, децата, в един момент почват да възприемат своите учители за... врагове – и почват да правят нужното за да им отмъщават, и то най-жестоко; учителите са обучени от "единст-вено правилната система" така, че да се отнасят към младите с непрекъснато наси-лие и агресия, те друго не правят освен да мачкат младите личности и от тя, сякаш са глина, да ваят, с извинение, онова безлично и малодушно "социално същество", което господарката-държава е постулирала да бълват казармите, наречени кой знае защо "училища"; училищните мениджъри (дойде ми на акъла знаменитата нашенска дума "меринджей", измислена от онази тъй духо-вита циганка, ама се възпрях да я употре-бя!), та значи училищните меринджеи - Боже, колко им отива туй прозвище?! - именно директорите, не правят друго, освен да тормозят и да тероризират всички, да смазват всеки, даже и най-лек полъх на здравомислие, на личностно отношение, на човещина и пр. Е, разбира се, ако учителят е готов да стане нещо като копой, той вече е "от нашите", той вече става "образцов дас-кал", на него ще даваме награди, а той с огромно старание ще се издевателства всеки ден с младите; пък те ще се съпро-тивляват и така, в крайна сметка, приятно топлещото огнище на лудницата, наречена "образцово училище", ще си пламти; всичко обаче, що не мисли според догмите на системата, е неин "зъл враг", подлежащ на безжалостно заколение. Точка. Край. Спи-рам дотук.

Бъдете здрави! Бъдете преди всичко здравомислещи! Борете се с нездра-

25 вомислието във всяка негова форма. Ваше-то оръжие е едно: добротата на душата. И истината е вашето мощно оръжие. Истина и добро са двете остриета на това едно-единствено непобедимо оръжие. Свободата пък е неговата дръжка – или неговото ост-рие, не зная кое по-точно е по-добре. Това е. Страшен е този меч на здравомислието, който ви препоръчвам да не оставяте да ръждясва никога. Употребявайте го. Върте-те го. Нека да бъде добре наточен и винаги да ви е по ръка. Тази е човешката орис - една вечно несвършваща битка за здраво-мислие. Този е смисълът и на живота ни - стига да искаме да сме човеци в истинския смисъл на тази дума. Гледайте какво е правил Христос и от Него се учете. Неговият "меч" е невидим, но точно затова е толкова по-мощен:

И ще познаете истината, и исти-ната ще ви направи свободни.

А истината се постига с мислене, не иначе. Тя трябва да бъде не само всеот-дайно търсена, но и пазена. Много истини, някои от тях свети, са били постигнати от човечеството, пък след това са били пору-гавани. И днес всеки ден с делата си какви ли не човекоподобни поругават най-светите и възвишени истини. Истините, заради тържеството на които си заслужава да по-жертваме всичко. Вие представяте ли си колко много човекоподобни всеки ден без капчица неудобство газят и тъпчат истини като приведените по-горе? Цели легиони се занимават само с това, да тъпчат тия вели-ки истини. За тях става дума:

Обичай ближния си като самия себе си!

И ще познаете истината, и исти-ната ще ви направи свободни.

Да не правиш на ближния това, ко-ето не искаш на тебе да се направи. Прос-ловутото златното правило: "Прави на дру-гите това, което искаш да ти правят". Към другия човек трябва да се отнасяме винаги и само като към цел сама по себе си, никога като към средство. Думи на кьонигсберския мъдрец Имануел Кант. Като казах Кант, се сетих ето за това: Ще оцелее ли "Домът на пастора" в Юдшен, където е живял Кант?. Ето, порадвайте се и на това: ЩЕ ОЦЕЛЕЕ ЛИ "ДОМЪТ НА ПАСТОРА" В ЮДШЕН, КЪДЕТО Е ЖИВЯЛ КАНТ? Вандалы осквернили уникальный дом немецкого философа Канта под Калинин-градом 18 марта 2015 г., 11:09

В Калининградской области неиз-вестные хулиганы осквернили дом всемир-но известного немецкого философа Имма-нуила Канта. Как сообщает сайт "Новый Калининград", вандалы исписали надписями стены внутри и снаружи здания, располо-

женного в поселке Веселовка Черняховского района.

В частности, на фасаде дома они оставили надпись "Кант – лох". По данным местных журналистов, здание исписали при помощи баллончиков с краской и других подручных средств.

Помимо этого, в 200 метрах от до-ма журналисты заметили горящую траву и высказали опасение, что пламя может охва-тить здание, которое является памятником культуры. Такой статус ему был присвоен в прошлом году, когда во всем мире отмечали 290 лет со дня рождения Канта (12 февра-ля) и 210 лет со дня его смерти (22 апреля). (ОЩЕ >>>)

(За незнаещите руски съм длъжен да преведа: това "Кант - лох" означава "Кант е глупак"!!!) Новите варвари, който след войната владеят Кьонигсберг (наричат го, кой знае защо, "Калининград"?!), са до-вели работите дотам, че да се заличи всеки спомен от великия немски философ, който през целия си живот не е излизал от родния Кьонигсберг, ако не броим престоя му в това село Юдшен, наричано днес "Веселовка".

Край. Спирам дотук. Има ли сми-съл да се говори и пише повече? Чао и до нови срещи! Битката за здравомислие про-дължава, тя няма да спре никога, ще се срещаме, да се надяваме, по нейните фрон-тове...

Нова инициатива на рапъра Християн Бачков, участник във философските дискусии на списание HUMANUS петък, 3 април 2015 г. Димитър Пецов ·

Рапърът Християн Бачков – който участва във философските дискусии на списание “Humanus”, публикувайки свои текстове в рап стил, излезе със своя нова инициатива. Ученикът от 10 а клас на ЕГ „Пейо Яворов” създаде свой клип посветен на благотворителна кауза с образователна цел - събиране на 25 000 долара за постро-яване на училище в Гана, Гватемала или Лаос. Основната тема на текста на рап песента, чието име е Build them a School, е съпричастността към съдбата и образова-

нието на младите хора в тези страни. Пе-сента на рапъра е принос към кампанията „Build them a School. Build them a Future – Да им построим училище, Да им изградим бъдеще”, в която участва целия 10 а клас на езиковата гимназия. Клипа Дарения

ПРЕМИЕРЪТ БОРИСОВ С ТЪЙ БЛЯСКА-ВИТЕ СИ ПОЗНАНИЯ ПО БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ петък, 3 април 2015 г.

Коритаров: Бъдете откровен. Наистина Западът предаде ли Украйна на руснаците заради Крим? Борисов: Напротив. Коритаров: Е, как напротив? Взеха им тери-тория. Все едно Румъния, давам този драс-тичен пример, да ни вземе южна Добруджа, щото с аргумента, че тя ни е дадена със споразумение между Сталин, Хитлер и граф Чано ... Борисов: То е обратно. Коритаров: Как ще е обратно? Осми ноемв-ри 40-та година къде отива Южна Добру-джа? Борисов: Е, отива при Румъния. Или къде? Коритаров: Ха ха, господин Борисов.... Борисов: Ние не сме взели територия на никой Коритаров: При последното Ви идване гово-рихме за история и тогава не се справихте със задачата закон за защита на нацията. Сега Ви питам осми ноември 40 година Крайовската спогодба какво регламентира за статута на Южна Добруджа? Борисов: Не съм бил жив тогава.

26 Коритаров: Премиер е Георги Кьосеиванов на България. Борисов: Не знам. Коритаров: Е стига глупости, нали се учи по география? Борисов: Не си го спомням. По-добре, да не кажа някоя глупост. Коритаров: Сега, господин Борисов, ако беше студентски изпит, не септември, а не знам... Борисов: Сега и аз мога да ви питам нещо, което вие няма да си спомните Коритаров: Със сигурност няма да си спом-ня Борисов: Ако е такъв изпитът и вие няма да го вземете. Коритаров: Не, не, със сигурност вие ще ме скъсате по-лесно. Така, Крайовската спо-годба е споразумение между нацистка Гер-мания, Румъния, Съветския съюз, Молотов на Сталин и Царство България с премиер Георги Кьосеиванов за мирно предаване на Южна Добруджа на България. Борисов: това става 40-та година. Аз се обърках за 46-та какво става после. Коритаров: Какво става па 46-та? Борисов: Давай нататък... От страницата на Георги Драганов МАЙЧИЦЕ, И "ПСИХОЛОЗИТЕ" У НАС ИСКАТ ДЪРЖАВАТА "ДА ГИ РЕГУЛИРА" И ОПРАВИ, МАЙКО МИЛА! петък, 3 април 2015 г.

Майчице, "психолозите" у нас искат държавата "да ги регулира", майко мила, вижте сами какви нелепици пишат само (прочети, ако имаш време за губене, великолепния документ!).

Ще си запазя правото да коменти-рам този великолепен документ. Нищо чудно да му отделя място и в своята книга, която пиша тия дни, тя е почти пред завър-шване, само не мога да реша в български условия кое заглавие е по-подходящо:

ЗА ЗДРАВОМИСЛИЕТО

или

ЗА НЕЗДРАВОМИСЛИЕТО

Като гледам какви неща са измъд-рили "психолозите" в тази чудесна петиция, май второто заглавие е значително по-подходящо...

ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ 2 АПРИЛ, ТЕМАТА Е: "ЗАСЛУЖАВА ЛИ СИ ЧОВЕК ДА СИ ПРОДАДЕ ДУШАТА И СЪ-ВЕСТТА ЗА ПАРИ?" петък, 3 април 2015 г.

ПРИНЦИПНИТЕ ПРИЧИНИ, ПОКАЗВАЩИ ЗАЩО Е ПО-ДОБРЕ ДА СМЕ СЪС САЩ събота, 4 април 2015 г.

Защо е по-добре да грешим със САЩ, отколкото да сме прави с Русиямка: Getty Images/Guliver

Най-известния чешки социолог и публицист г-жа Иржина Шиклова изказа мнение, че е по-добре да се греши със САЩ, отколкото да си прав с Русия.

Съществуват принципни причини защо е по-добре да грешим със САЩ, от-колкото да сме прави с Русия, смята журна-листът Иржи Пеги и представя своите аргу-менти пред изданието Novinky. Ето какви са те:

1. През последните 20 години САЩ допуснаха сериозни грешки на международ-ната арена: от военни интервенции без санкции от страна на ООН, до неспособност да консолидират страните, по които са нанесли удари. Но тези, които следят аме-риканската обществена дискусия знаят, че САЩ сериозно и критично спорят и правят това много по-обосновано, отколкото някои чешки критици на американската политика.

Освен това тази открита и многог-ласова дискусия оказва реално влияние върху поведението на американския поли-тически елит. Затова, например, президен-тът Обама се отказа от някои военни опера-ции (Сирия) и изведе американските части

от Ирак. Същото той планира да направи и в Афганистан.

В Русия за военните похождения на Кремъл никакви публични дискусии не се водят. Напротив, обществеността се „обра-ботва“ с масирана пропаганда. Затова по-добре да грешим в мнението си за САЩ, отколкото да сме „прави“ с Русия.

2. Не може да се отрече, че след разпадането на биполярния свят неокон-сервативната партия на Джордж Буш-младши се поддаде на илюзията, че светът е станал еднополярно поле за прокарването на американските интереси. Но в същото време е факт, че много страни натрапват на Америка ролята на световен полицай, за-щото им е по-евтино и удобно да се „крият“ под американския чадър. Ако се разрази дадена криза, геноцид или масово наруша-ване на човешките права, значителна част от световното общество очаква вмешателс-тво от САЩ. Но след американското участие винаги се появяват критици, които знаят как е трябвало да се постъпи по-добре.

Разбира се, САЩ не превръщат страните, по които е нанесен удар, в коло-нии. САЩ не са империя в прекия смисъл. Но за Русия, за съжаление, това не може да бъде казано. Владимир Путин нарече раз-пада на СССР най-голямата трагедия на XX век. Ако той, а заедно с него и по-голямата част от руснаците, смятат, че това е така, сто пъти е по-добре да грешим заедно със САЩ.

3. Единствената руска „правда“ че-хите усетиха върху себе си: един 41-годишен опит. В крайна сметка се изясни, че всичко е било чудовищна лъжа и заблужде-ние. Дори ако сегашното сътрудничество със САЩ се окаже заблуждение, то това няма да е толкова огромно в сравнение с комунистическия режим под руската режи-сура. Ако Путин и компания не твърдяха, че разпадът на СССР е една трагедия, може би щяхме да си помислим, че са научили уроците, но те явно нищо не са научили и нищо не са разбрали.

4. Независимо от това, че левите интелектуалци с право критикуват съвре-менният глобален капитализъм, който по различни причини в своя корпоративен вид се превръща в заплаха за либералната демокрация (при това тази форма на фи-нансова и корпоративна глобализация дви-жи Америка), Русия не дава алтернатива. Това е политически разбит авторитарен режим и икономически аналог на нефтено емиратство, в което износът на суровини се контролира от всемогъщи олигарси, свърза-ни с Кремъл.

Сто пъти по-добре е да се живее в условията на либерална демокрация, про-тивостояща на патологиите на глобалния капитализъм, в която може свободно да се дискутира за възможните промени, отколко-то в руската система.

27 ДЛЪЖНОСТ СВЯТА КЪМ МИЛОТО НИ ОТЕЧЕСТВО НАЛАГА НИ ДА ОТКРИЕМ ПРОСТОДУШНОМУ НАРОДУ КАКВО НЕ-ЩО Е ТАЯ РУСИЯ И НЕЙНОТО МЪЧИ-ТЕЛСКО МОНГОЛСКО ПРАВИТЕЛСТВО събота, 4 април 2015 г. Раковски: Мъки чакат всеки българин, влязъл в железните нокти на Русия

Поклон пред родолюбеца прозрял колко опасна и убийствена е политиката на московците

Днес се навършват 194 години от рождението на Георги Стойков Раковски (по кръщелно Съби Стойков Попович, известен и като Георги Сава Раковски) - български революционер и възрожденец. Раковски е основоположник на организира-ната националнореволюционна борба за освобождаването на България, демократ, публицист, журналист, историк и етног-раф. Той е и един от първите наши въз-рожденци, който прозира зловещата им-перска роля на Русия. Публикациите му по тази тема обаче бяха крити и инкримини-рани в годините на комунизма.

Faktor.bg ви предлага автентичен откъс от брошурата на Раковски "Пресе-ление в Русия или руската убийствена политика за българите". Тя е издадена за пръв път през 1861 г. в Букурещ. Предго-ворът на второто издание през 1886 г. е на Захари Стоянов. В демократична Бъл-гария фототипно издание на брошурата излезе едва през 1998 г. Прочетете думите на истинския Раковски – родолюбец и патриот:

„Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие!

Руското правителство с предателс-ки начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да пре-

селва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!

Във видинската бедна област тия народоубийци са успели да придумат и измамят много челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни Българе да се записват за преселе-ние в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страна уж на турското правителство, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия. Лъжа лукава! Само да изма-мят простаго народа да се пресели.

Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием просто-душному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителст-во, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните желез-ни нокти. Но преди да дойдем на този пред-мет, нужда е да покажем вкратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала още от стари времена с наши праот-ци и как тя сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награ-да и що са тия кръстили и първите начала образования й дали.

Послушайте, братя Българе, а осо-бено вие от Видинска област!

Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега оста-нали такива в най-голямата си част.

Българите са ги най-напред пок-ръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование.

Това е познато беки от целия свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на българите за това благодеяние! Ето: Разорили и зав-ладели Волжското им пространство и пору-сили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си.

До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия, са били населени от българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техният език, песни и оби-чаи са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се назовават и руси!

Руското царство от времето на княза им Светослава (969-976) е почнало да се усилва и да напада явно на българите. Той, Светослав, като го бяха наели със заплата Българете да дойде да им помогне против византийците и против царя им Петра, Симеонова сина, защото той, руският княз Светослав, щом влезе в България, почна да плени и да граби и поиска му се даже да я завладей, щото ония, които го

бяха призовали на помощ, обърнаха се против него, изгониха го от България с помощта на Византийците и най-после Българите в Южна Русия, на Днепра река, избиха му всичкото войнство и него самого.

От время же того Светослава до время Великаго Петра Българите никакви приятелски сношения не са имали с Русите. Великий Петър Първи е почнал да мисли как да разпространи влиянието си в Бълга-рия и той е начнал да интригува против Влахо-Богданските князе, кои бяха до него време Българи, а именно против Кантимира, Молдавского княза. Той, злочестивий княз, измамен от руската злоба и лъжлива поли-тика, биде принуден да остави Молдавското княжество и да побегне в Русия, отдето намалко остана да го предадат неприятели-те му на турците!

От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите започнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно Отечество. От една страна, необузданото тогавашно нередовно турско войнство е пленило, клало, грабило и робило Българи-те, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победонос-ци, или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домо-родства и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съв-сем езика; тия са днес крепостни роби, които ги продават притежателите им (спа-хии) един другиму си като овци и говеда! (...)

Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните прос-тодушни българи, че уж тях иде да освобо-ди! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злоб-на политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие.

На това тя, освен лукавщини, без-божно е употребявала за оръдие и правос-лавната вяра и ползвала се от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител! Тя най-много е противодейс-твувала, в последните дни, и на нашия свещен за духовенството въпрос и употре-била е всички лукави средства да унищожи това народно искане, та да останат Бълга-рите пак под гръцко-фенерското духовно

28 робство; защото тя знай, че ако българите добият независимото си свещенство, то не ще й веке допусти да мами и разорява българский беден народ, както е досега струвала и днес струва.”

ИМА ЕДНА ЕДИНСТВЕНА ПРИЧИНА СЕГА СТРАНАТА ДА Е НАЙ-БЕДНА И КОРУМ-ПИРАНА И ТЯ СЕ НАРИЧА РУСИЯ събота, 4 април 2015 г.

Един коментар, показващ цялата горчива истина относно т.н. "освобождение" на България от Русия в 1878 г.; тази истина трябва да се знае от всички – защото тя се крие от младите, нея я няма в учебниците по история, а вместо нея в съзнанията им се натрапват пълни небивалици и лъжи; та ето какво пише този анонимен коментатор, накратко казващ ни цялата истина:

Който не знае, че нашият най-голям враг винаги е била и продължава да бъде империята на злото – Русия – просто е обикновен невежа или руски петоколонник. Какво освобождение, какви пет лева?! Дош-ли са дивите руски орди да ни завземат, да стигнат до Проливите и да останат в земите ни, а българите да бъдат изселени или убити. И всичко това едва след Априлското въстание, когато се повдига международен въпрос и така или иначе България щеше да е свободна и то при много по-добри условия и без руските пълчища и генерал-губернатори в земите ни. Без да плащаме тонове злато на рашистките окупатори и да храним мужиците им.

Като не успяват напълно пъклени-те им планове започва една история на мръсни политически игри срещу България, интриги, заплахи, политически убийства, корумпиране на продажници от елита, отто-гава – та и досега. Да не говорим за кърва-вия 9-ти септември 1944 г. и каква чума ни донесоха.

Има една единствена причина сега страната да е най-бедна и корумпирана и тя се нарича Русия.

Поклон пред Раковски, че го е прозрял. Презрение за съвременните "бъл-гари", продаващи за пари Родината си.

Горното е във връзка с: Длъжност свята към милото ни

Отечество налага ни да открием просто-душному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителст-во.

ВЪЗКРЕСЯВАНЕТО НА ЛАЗАР

събота, 4 април 2015 г.

Евангелско четене и Апостол в Лазарова събота Евангелие от Иоан (11:1-45)

В онова време беше болен някой

си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.) Сест-рите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен! Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. А Иисус обичаше Марта, и сест-ра й, и Лазаря. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се нами-раше. След това рече на учениците: да идем пак в Иудея. Учениците Му рекоха:

Рави', сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш? Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя. Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване. Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря; ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него. Тогава Тома, наричан Близ-нак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него. Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. А Вита-ния беше близо до Иерусалим, около пет-найсет стадии; и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, ня-маше да умре брат ми. Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог. Иисус й рече: брат ти ще възкръсне. Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден. Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. (Иисус още не бе дошъл в граде-ца, а стоеше на мястото, дето Го бе пос-рещнала Марта.) Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба - да плаче там. А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж. Иисус се просъл-зи. Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал. Някои пък от тях казаха: не мо-жеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре? А Ии-сус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. Иисус казва: дигнете камъка. Сес-трата на умрелия, Марта, Му казва: Госпо-ди, мирише вече; защото е от четири дена. Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повяр-ваш, ще видиш славата Божия?

(Прочети до края – в блога)

Източник на горната публикация

29 СТРАХ МЕ Е САМО ОТ ЕДНО НЕЩО: ДА НЕ СЕ УПЛАША, ДА НЕ ПРОЯВЯ МАЛО-ДУШИЕ, ДА НЕ ПОТЪПЧА ПРАВОТО И ДОСТОЙНСТВОТО СИ НА СВОБОДЕН БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН събота, 4 април 2015 г.

По-миналата вечер публикувах Потреса-ващ документ, ярко свидетелст-во за катастрофалното нравствено със-тояние, в което се намира системата на многострадалното българско образова-ние и училище; това е протокол от съдеб-ното заседание от 12 януари 2015 г., на което бяха разпитани свидетелите на ди-ректорката на ПГЕЕ-Пловдив, именно на подсъдимата (ответницата) по съдебното дяло, заведено от моя милост с искане съдът да отмени куриозната заповед за моето уволнение от това същото училище; а известно е, че аз бях уволнен по крайно скандални и смехотворни до умиление мотиви, а именно "пълна некадърност", "абсолютна липса на всякакви качества да бъде учител", "изцяло негоден за образова-телната система" и прочие. В тази връзка обаче възникна интересен, бих казал чуде-сен казус, който биде поставен от един анонимник, написал следното: Анонимен каза: Господин Грънчаров, мигар не разбирате, че с всяко публикуване на съдебен документ все повече се орезилява-те? Излагате се все повече. Сфащате ли сега защо трябва да спрете?

Като ми написа това, аз, признавам си, силно се озадачих, е, зная, че има спо-рове дали докато тече съдебното дяло бива да се публикуват документи по него; има различни гледища, но трябва да се вземе предвид, че това съдебно дяло се гледа в съвсем открити за всички заседания, няма нищо секретно, тайно, няма никаква "кла-сифицирана информация", съдържаща някаква строго пазена "държавна тайна", следователно какво "скандално" може да има в публикуването на документи по това дяло? Та нали и самите съдилища публику-ват същите тия документи, нали хората по съдебни дела като това, към които има голям обществен интерес, трябва да могат да се информират изчерпателно, та да си съставят вярно становище и разбиране? Изхождайки от тази позиция, аз възкликнах ето какво по повод на тъй прочувствения

укор на въпросния моралистично настроен анонимник: Ангел Грънчаров каза: Не, изобщо не разбирам защо аз съм се бил орезилявал като публикувам съдебен документ. Ако можете да ми обясните как става този фо-кус, ще Ви бъда много благодарен...

Изминали са вече много часове от-как съм задал този, убеден съм, твърде неприятен на въпросния моралист въпрос, той обаче мълчи – и предполагам ще за-мълчи завинаги. В тази връзка реших, с оглед да го предразположа все пак към дебат по иначе интересния казус (аз, както е известно, много обичам дискусиите, дебати-те де, обикновените разговори, стига да са с мислещи, поне с опитващи се да мислят, сиреч, с нетъпи индивиди, също ги обичам!), да подхвърля ето какво: Ангел Грънчаров каза: Не ми отговори на въпроса. Умълча се нещо. Което означава, че изглежда не можеш да ми отговориш. А аз ще ти кажа истината по този въпрос каква е; ето я тази истина:

Излага се, орезилява се не този, който не се бои от гласността и дава пуб-личност на това какво мисли и какво са казали или правили опонентите му, а се излагат и се орезиляват именно тия негови опоненти, които като са правили какви ли не зулуми и подлости, сега, разбира се, не желаят стореното от тях да получи израз, и не само че не желаят това, но даването на такава публичност им е така неприятно, че са готови на всичко само и само стореното от тях да си остане в тайна. Ето кой се орезилява и излага: оня, който си е позво-лил да прави нередни неща, пък сега прави всичко щото стореното от него да остане в тайна. И същевременно сам мълчи и не смее (пък и не може!) нищичко да каже в свое оправдание.

Но има една поговорка, валидна в случая, и тя е широко известна: "Каквото си надробил, ще имаш добрината да си го изсърбаш докрая..." Е, аз съм привърженик на тази народна мъдрост. И също съм при-върженик на гласността, на публичността. Аз няма какво да крия и няма от какво да се срамувам, нищо лошо или позорно не съм сторил. Нека да се излагат и опозоряват тия, които са правили лоши и позорни неща, илюзорно надявайки се направеното от тях да остане в тайна.

Е, няма да остане в тайна. Ще по-могна, ще направя нужното всички да нау-чат какво те са сторили. Понеже истината за мен е нещо най-драго, скъпоценно и поради това изключително много обичано...

Това написах там на този аноним-ник, имащ някакви моралистични претенции. А вие какво мислите по този казус? Щото аз съм замислил нещо наистина грандиозно: да публикувам и двете "ей-такива папки", пълни с какви ли не компромати и доноси по

моя адрес, които тъй усърдната като пче-личка директорка на ПГЕЕ-Пловдив успя да произведе в период от около една година, подготвяйки най-старателно тъй копняното от цялата й душа мое уволнение. Ще се получи невероятно богата колекция от най-разнообразен емпиричен матр`ьял, който ще даде възможност всеки да си състави пределно пълна картина на случилото в последните няколко години в това знамени-то някога училище, картина, която е точен израз на царящата в образователната ни система страшна криза, белязана от несре-щана по-преди деморализация. Това въз-намерявам да направя. Ще започна тия дни с публикуването на "китка" от... доноси по мой адрес, а постепенно ще публикувам всичко, що съдържат тия две (даже три, ако вземем предвид и папките от другото съ-дебно дяло, това за клевета, което също още тече в момента) грамадни папки. Мис-ля, че тези административно-литературни шедьоври заслужават да стигнат до тъй любознателния читател. Щото г-жа Анаста-сова, въпросната директорка на ПГЕЕ-Пловдив, бидейки учителка по литература, успя за тия няколко памятни години да сътвори цял един нов литературен жанр: този на административно-бюрократичната, сиреч директорска свободна белетристика, имаща при това най-бегли, повърхностни поетично-психологизаторски претенции. Един ден науката, убеден съм в това, ще признае новаторството й – и ще остави почетно място в литературната история на свидното ни отечество ако не на нейните творения (някои от тях имат обаче характе-ра на същински шедьоври!), то поне само на въпросния тъй чудат литературен жанр.

Та значи целия този безценен за науката матр`ьял според мен не бива да бъде погубен, не бива да бъде оставен да прашасва в архивите на съдилищата. Нап-ротив, той трябва да спомогне за очертава-не на точната картина на случващото се в българската образователна система, та на тази база, благодарение на тази истина, да можем да се ориентираме правилно за ония промени, които времето изисква от нас да извършим непременно. Тази е моята идея, аз не съм човек, който да гони някакви, видите ли, "сензации", не, аз съм просто един сериозен и задълбочен изследовател на случващото се в системата на многост-радалното българско образование и учили-ще. И ще изпълня задачата си до края. Вече нямам и какво да губя, пък и от нищо не ме е страх. Страх ме е само от едно нещо: да не би в някакъв момент да се уплаша, да проявя малодушие, да потъпча достойнст-вото си на свободен и пристрастен към истината български гражданин. Единствено само от това ме е страх, от нищо друго не ме е страх...

Хубав ден на всички! Бъдете здра-ви! А страхливци никога не допускайте да бъдете! Презрени малодушници никога

30 също не допускайте да бъдете! Чао и до скоро, до нови срещи!

ЗОВ ЗА ПОМОЩ: ДА ПОМОГНЕМ НА АН-ТОНИО! събота, 4 април 2015 г.

Да помогнем на Антонио! Зов за помощ! Нека дарим за лечение-то на едно българско дете!

Антонио Антонов е на 15 години и има поставена диагноза детска церебрална парализа от съвсем мъничък. Случаят му е одобрен от Научноизследователския инсти-тут по детска онкология и хематология в Москва за присаждане на стволови клетки. Сумата, която е необходима, обаче е непо-силна за семейството му, което прави всич-ко възможно да помогне на детето си.

За присаждане на стволови клетки на страдащото от церебрална парализа момче са необходими 105 хиляди евро. От Фонда за лечение на деца в чужбина са отхвърлили искането на родителите на Антонио за финансиране на процедурата в Москва. Мотив за отказа е, че този вид лечение се счита все още за експеримен-тално. Краен срок за събиране на парите няма, но колкото по-рано се направи проце-дурата, толкова по-добре.

Вече и във Фейсбук е създадена страница „Благотворителна кампания за Антонио“, където са публикувани данни за момчето, диагнозата му и предложението за лечение със стволови клетки.

Благотворителната кампания за набиране средства, за лечението на 15-годишния ученик от Професионалната гим-назия по транспорт в Плевен Антонио Нико-лаев Антонов, продължава. В нея вече се включи община Плевен, която организира концерт с участието на Любо Киров, Петя Буюклиева, Тоника Домини, Били Хлапето, Северняшкият ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“, възпитаници на НУИ „П. Пипков”, балет „Венда”, ученици на Анелия Дечева. От тази и други инициативи в помощ на Тони са събрани 45 000 лв. Основната част от необходимите пари все още не е събрана. Благодарим за помощта на BMW-Българрия Клуб и Математическа гимназия гр. Плевен.

БЛАГОТВОРИТЕЛНАТА КАМПАНИЕ ЗА НАБИРАНЕ НА СРЕДСТВА Е ПОД ПАТ-РОНАЖА НА ОБЩИНА ПЛЕВЕН, ОТДЕЛ КУЛТУРА – тел: 064 881 290

Всички съпричастни към лечението на 15-годишния Антонио могат да преведат средства по сметка: Антонио Антонов Уникредит Булбанк гр. Плевен BIC UNCRBGSF BG22 UNCR 7527 1045 7125 18. За контакт: Николай Антонов – баща на Антонио, тел.: 0888 044 971 обл. Плевен, община Долна Митрополия, с. Горна Митро-полия, ул. Ал. Стамболийски №33 Нека бъдем хора! Нека помогнем на едно дете и на неговото семейство! Вижте още по темата на www.business-club.bg СЕГА, ДРУГАРИ, Е МОМЕНТА "НАРКООП" ДА НАНЕСЕ РЕШИТЕЛЕН УДАР И ОКОН-ЧАТЕЛНО ДА СРАЗИ АВСТРИЙСКИТЕ ОКУПАТОРИ! събота, 4 април 2015 г. Снимки в дневника

Ivan Stambolov Тези, които днес се възторгват от оттегля-нето на Billa, са същите, които едно време точеха лиги пред Кореком, цъкаха около спорадично паркиран на улицата западен автомобил и падаха по очи пред всяка ша-рения, донесена от Западна Германия. Ivaylo Tinchev Каква наслада за душата... Ще станем като Крим и ще минем на купон-на система, а освен това ще можем да пазаруваме от магазините "Европа" на Ковачки – може да ги прекръстим на "Моск-ва".

Pilcho Sga Ужас!!! Дотам ли я докараха?! Не очаквах чак такава масова тъпотия Ivan Stambolov Всяка индивидуална тъпо-тия рано или късно води до масова

Lyubomir Sirkov Ей, голяма трагедия това - отива си една от множеството дублиращи се вериги магазини. Които не само не про-извеждат нищо, а в най-добрия случай само пакетират, но и очевидно не познават паза-ра у нас. Ами като не познаваш един пазар, ще го загубиш. Това е! Ivaylo Tinchev Надявам се да ги заместят Tesco или друга верига, която няма предс-тавителство у нас. Iam Gadget Там е работата, че нова верига няма да дойде... Христо Таслаков Сега е момента "Наркооп" да нанесе решителен удар и окончателно да срази австрийските окупатори. Боже, Боже! КИТКА ОТ НАЙ-ПРЕЛЕСТНИ И СЪВСЕМ КОЛЕГИАЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ ДО-НОСИ (1) събота, 4 април 2015 г.

(Следва продължение) В КОМПРОМЕТИРАЩА ВРЪЗКА С НАЙ-ГОЛЕМИЯ БАНКОВ ГРАБЕЖ В ИСТОРИЯ-ТА СА ЗАМЕСЕНИ ГЛАВНИТЕ ДЕЙСТВА-ЩИ ЛИЦА В БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА събота, 4 април 2015 г. Свлачището КТБ и гигантският слалом на политическото лъготене, ИВО ИНДЖЕВ

Свлачището КТБ е прекалено го-лямо, за не помете политиците, които си бяха построили къщичката върху него (или поне би трябвало, ако има нещо като логика и справедливост в развръзката на тази криминална история). То вече е „запорира-

31 но“ отвсякъде като акции, блокирано е като активи на тезгяха и е разпределено на глава от населението като пасиви, но дупката от пропадането на милиардите не може да бъде запълнена без политически трупове.

При всичките изкуствено поддър-жани неясноти около това кой е по-виновен и най-отговорен за самото създаване на явлението КТБ, захранвано с държавни пари в рамките на (уж) пазарна икономика, едно е ясно: гузни и негонени (от прокурату-рата, която дори отказва да разследва Пеевски като видимо най-видима фигура от този театър на сенките), политиците от първата скамейка се борят тя да не с пре-върне за тях в подсъдима такава.

В голямото разграничаване от компрометиращата връзка с най-големия банков грабеж в българската (а като про-порция на глава от населението и в светов-ната, може би) история, са замесени основ-ни действащи лица в българската политика.

Обобщено с по едно едно изрече-ние ключовите играчи участват в дисципли-ната бягство от отговорност, тичайки по следните писти:

Бойко Борисов си призна под зап-лахата да бъде изобличен от самия Цветан Василев, че не само се е срещал с банкера в навечерието на банковото сгромолясване през юни 2014 г., но и дори го е приютил за тази среща в дома си.

Сергей Станишев лукаво извърта в отговор на въпроса дали е бил сред посече-ните… пардон, посочените от Василев негови „кризисни“ събеседници преди бан-ката му да бъде атакувана и срутена.

Лютви Местан категорично отказва да е бил в тази компания, което не означа-ва, че негов емисар не е свършил работата, за която по линия на депутата от ДПС Пеев-ски камарилата на Доган със сигурност е била най-добре осведомена и без това – без нужда от посредници.

Георги Първанов, по чието време като президент избуя далаверата с рязкото „забогатяване“ на КТБ като трезор на дър-жавните депозити (сред които любимите на Първанов пари от енергийния сектор, на-вързани с Русия), както винаги отрича за всичко: дори и с димяща пушка над трупа на бракониерски застреляно животно да го снимаш, пак ще каже, че това е фотошоп, монтаж на фотошерп или фотошок за него - защото това просто не е той на снимката!

Само един Бареков, верен на про-винциалния си авантюризъм да залага на екстравагантната арогантност, пак се изкара „номер едно - този път като „политикът“, който последно се е виждал с всемогъщия по онова време банкер, преди и двамата да бъдат пуснати по пързалката на свлачището КТБ. За повече драматизъм бившият жур-налист и бивш проект на същия този банкер сега тръби, че главата му е била толкова важна, че нейното „поднасяне на тепсия“ е причината за посещението на Цветан Васи-лев в дома на Борисов в Банкя.

Къде е Н.В. Корупцията, която про-зира като гърди на политическа майка кър-милница през евтин комбинезон в тази картинка? И защо изведнъж надигнаха глас доста български политици срещу модната напоследък тенденция да се дава за пример борбата с корупцията в Румъния, като меж-дувременно самият премиер Борисов вече открито внушава (без да е имало разслед-ване) колко по-малко е виновен достъпният за прокурорите в София Пеевски от уж недостъпния за тях в Белград банкер Васи-лев?

Скромният отговор на вашия автор

е, че тук не примерът на Румъния, а този на Русия вдъхновява нашия управленски „елит“. Ето по какъв начин: Ирина Яровая: Борбата с корупцията може да разруши суверенитета на дър-жавата

Борбата за противодействие на корупцията може да бъде използвана за разрушаване суверенитета на държавата. Това заяви председателят комисията за сигурност и борба с корупцията на руската Дума Ирина Яровая на международната научно-практическа конференция – „Парт-ньорство между правителството и бизнеса”.

„Ние сме много загрижени за това, което се случва в Украйна, където под прик-ритието на борбата с корупцията беше унищожена цялата система на държавната власт” – отбеляза Яровая.

Налагането на санкции на руския бизнес „в отсъствие на незаконни действия от негова страна” Яровая нарече „елемент на нездрава международна конкуренция”. По този начин в света се формира нов мо-дел на корупция, когато длъжностни лица действат в нарушение на законните интере-си на държавите и бизнес-общностите, каза

единороската. Яровая смята такъв модел за недопустим и препятстващ лоялната конкуренция.

На 21 март бившият съветник в Управлението за вътрешна политика на президентската администрация, професор във Висшата школа по икономика, Олег Матвейчев също заяви, че няма такава вътрешна заплаха – корупция. „Всички разговори за корупция – това са начини за дестабилизация на вътрешнополитическата ситуация – каза Матвейчев. – Така че всеки, който се бори с корупцията, крещи и мърмо-ри за това, е враг на държавата”.

В издаден през декември 2014 г. от Transparency International Индекс за възпри-ятие на корупцията за 2014 г. Русия се класира на 136-то място от 175. В абсолют-но изражение, Русия събра 27 точки – с 1 точка по-малко, отколкото през 2012 и 2013 г. В сравнение с миналата година, тя слезе с 9 места – през 2013 г. беше на 127-о място от 177. Днешното 136-то място Русия дели с Иран, Камерун, Киргизстан, Ливан и Ниге-рия.

През януари, Независимия журна-листически проект за разследване корупци-ята (OCCRP), призна руският президент Владимир Путин за „Личност на годината – 2014”. Както се казва в съобщението на организацията, това звание му е присвоено за превръщането на страната в център за пране на пари, за разширяване на влияние-то на престъпните групировки в Крим и Донбас, както и за провала на антикорупци-онната дейност и използването на престъп-ни групи, като част от държавната политика. Grani.ru, 26.03.2015 г., Превод за ivo.bg Васил Костадинов КНИГАТА СЪС ЗАГЛАВИЕ "УСЕЩАНЕ ЗА СВОБОДА" ЗА ОНЛАЙН-ЧЕТЕНЕ събота, 4 април 2015 г.

Open publication - Free publishing ПАРАЗИТИ У НАС СА КОМУНИСТИТЕ И ЧЕНГЕТАТА, А НЕ ЦИГАНИТЕ, НЕ И НЕ-ОБРАЗОВАНИТЕ, НЕ И БЕДНИТЕ ХОРА неделя, 5 април 2015 г. Ангел Грънчаров

32 Веселин Драков сподели видеоклип на Clip Xôn Xao.

За неграмотните вече няма да мо-же да се намери почти никаква работа, което си е доста притеснително за българс-кио народ...

307 909 преглеждания Snezhana Nenkova Ne mislia che balgarskia narod e negramoten Ангел Грънчаров Защо не го мислите след като то е вече доказано от най-авторитетните международни изследвания? Вие интересувате ли се от статистиките по този въпрос? Велислав Алтънов Аз лично не споделям оптимизма на постващия. За мое голямо съжаление, кадрите са от "нормална" стра-на, каквато България не е. В нормалните страни образованите получават достойни заплати, а необразованите и мързеливите - незначителни помощи. В Родината, форми-рана от (пост)комунистите абсолютно като ПРОТИВОЕСТЕСТВЕНА икономика, безра-ботното малцинство от разни фондове, социални помощи и пр. си набавя повече пари, отколкото хора с висше образование в научна институция. Такава държава не може дълго да просъществува, защото не може тези, които са необразовани, неква-лифицирани и непродуктивни, т.е., тези, които де факто ЛЕЖАТ на ГЪРБА на рабо-тещите, ДА ВЗЕМАТ ПОВЕЧЕ и ДОРИ НА-РАВНО С ТЯХ ПАРИ. В постТОТАЛИТАРНА БЪЛГАРИЯ ОБАЧЕ ТОВА Е ФАКТ. Ангел Грънчаров В някакъв смисъл може би сте прав, г-н Алтънов, но в друг не сте. Ето аз от известно време съм безработен, изтича периода на обезщетението и скоро оставам съвсем без средства за съществу-ване. И не си представям как ще живея. Нищо че съм уж образован. Държавата у нас, дето е уж със "социален уклон" - имаме щастието да живеем в социална държава по Конституция, зер комунистите правиха тази наша Конституция - е само на думи "соци-ална", щото бедната държава не може да е социална; а една държава не може никога да стане богата ако пък е социална. Соци-алната държава ражда само мизерия. Тъй че, моля, недейте да упреквате бедните и необразовани хора, че били живеели по-

добре от образованите; това не е така. Как живеят и как оцеляват Вие едва ли можете да си представите, живеете за това с някак-ви неверни представи. Те са набедени, че живеят "прекрасно" със социални помощи, а всъщност е цяло чудо как изобщо успяват да хранят и да отглеждат някак децата си. И такива хора трябва да бъдат почитани, а не упреквани. Повечето от тях даже и не ги искат на работа, дискриминирани са и пр. и се мъчат ужасно, бидейки поставени в скот-ско положение. Точно тия хора не бива да бъдат описвани като "паразити" или като "врагове", имам предвид циганите, други са паразитите, които смучат блага от порочна-та система, а не точно те. Моята теза е: паразити у нас са комунистите (ченгетата) и малоумниците, дето им се водят по акъла, не циганите, не и необразованите, не и бедните хора. Тези последните фактически са жертвите на порочната система, която наследихме от социализма, те за нищо не са виновни, а виновниците са съвсем други. Тази е моята позиция по поставения проб-лем. Казах как аз мисля. Имаме различие в тълкуването на ситуацията у нас. НАЧАЛОТО НА ЕДНО СПЕЦИАЛНО "ФЕЙСБУК-ИНТЕРВЮ" С ПРОФ. ТОДОР ТАНЕВ, МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕ-ТО И НАУКАТА неделя, 5 април 2015 г.

30.12.2014 г. 7:21

Ангел Грънчаров: Здравейте, проф. Танев, честито Рождество Христово най-напред! Благодаря Ви още веднъж за приятелство-то! Аз водя едно предаване в Пловдивска-та обществена телевизия, така се казва този частен канал, предаването се нарича "На Агората с философа Ангел Грънча-ров", и чрез пресцентъра на МОН Ви пока-них, като идвате в Пловдив, да участвате и в предаването. Една от основните теми, която обсъждаме в него, е за реформата в образователната сфера. Не зная дали е стигнала до Вас моята покана, затова си позволявам тук да Ви безпокоя. Не зная също дали вече не сте идвали в Пловдив откакто станахте Министър. Но ето, актуа-лизирам тук поканата си, ще се радвам да я приемете и да гостувате в скоро време и в Пловдив, и в предаването по ПОтв. Поже-лавам Ви приятно посрещане на новата

година - и също здраве, щастие и успехи в новата 2015-та година! Todor Tanev: Разбира се, господин Грънча-ров, ще се радвам да участвам във водено-то от Вас предаване. Още не знам кога ще идвам в Пловдив. Вярвам, че ще бъде ско-ро.

Всичко най-хубаво по случай Нова-та година и до скоро! Ангел Грънчаров: Благодаря Ви много! Ще очаквам с нетърпение вестта за Вашето идване в Пловдив. Всичко добро, успехи в толкова отговорната Ви работа! Ангел Грънчаров: Здравейте, уважаеми г-н Министър,

Преди време Ви поканих да участ-вате във водено от мен телевизионно пре-даване в Пловдивската обществена теле-визия (казва се туй предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров"), Вие обещахте (това стана в самото начало на тази година, в първите дни на януари) при първото си идване в Пловдив да гостувате в предаването, но мина доста време, не зная дали в този период сте идвал в Пловдив, факт е обаче, че обещаното интервю до този момент още не се е състояло. Пак искам да Ви напомня за обещанието Ви, още имам надежда, че ще го спазите.

По-късно и по служебен път, чрез каналите на МОН, и лично, тук, във Фейсбук, помолих за среща с Вас в качеството ми на гражданин и, така да се каже, жертва на административен тормоз от страна на една самовластна директорка на училище, която (писал съм Ви за тия неща в жалби до Вас в качеството Ви на министър) ме уволни от работа от училището, в което съм работил 14 години, именно ПГЕЕ-Пловдив. Нямам обаче отговор нито по служебен път, нито иначе, пълно мълчание, и ето, сега ми се ще да Ви попитам: може ли изобщо българ-ски гражданин да се срещне някак или няко-га с български министър и да разговаря с него?

Трето, г-н Министър, аз съм силно обезпокоен от някои нюанси във Ваши пос-ледни публични прояви. Примерно в едно от последните си интервюта Вие заявихте, че никакви "революции" в системата нямало да има, че Вие сте бил станал Министър за да пазите "спокойствието" в нея и прочие. За мен такива думи от един Министър, който имаше смели заявки за решително рефор-миране на образователната система са твърде обезпокоителни. Та искам в тази връзка да си позволя да Ви задам ето какъв въпрос, понеже аз съм избирател, дал гласа си за Реформаторския блок, чиито предста-вител сте Вие в този кабинет: нима минис-терската и образователна бюрокрация успя да Ви привлече на своя страна, нима Вие вече сте на страната на силата, която няма никакъв интерес от промени в рухналата по

33 всички линии система, силата, която заради запазването на своето всевластие, на своя егоистичен интерес е способна да прати българското образование на поразия?! Този въпрос, не крия, силно ме вълнува, а Ви го задавам, защото смятам, че имам морално право за това: аз си дадох гласа за рефор-маторите и приех те да влязат в това прави-телствено мнозинство не за това техните министри да пазят плачевното статукво, а упорито да работят за промяната му към добро.

Един от Вашите предходници на този пост, проф. Танев, се случи така да е мой бивш състудент от университета в Санкт-Петербург, имам предвид Сергей Игнатов. Понеже познавам много добре тази личност, изобщо не съм очаквал той да направи някакви смислени или сериозни промени. Вас не Ви познавах, но в един момент ми се стори, че сте решителен чо-век, оригинално мислещ, имащ идеи и т.н., почувствах доверие и, признавам си, почнах да тая надеждата, че нещичко във Вашия мандат ще се промени, и то към добро. Е, приема се нов закон, с всичките му кусури той прави някаква стъпка към малка промя-на. Много е спорно обаче дали тази толкова плаха реформа ще има някакъв ефект, щото принципите на командно-администра-тивната система на образование си остават непокътнати. Вероятно и това мнозинство в Парламента и Вие като Министър няма да имате смелостта да тръгнете по пътя на една действителна промяна. Което се свеж-да, по моето разбиране, до едно нещо: да изгоните социализма и тоталитаризма от българското образование! Системата на образование трябва да се демократизира, същински скандал е това, че уж се водим демократично общество, пък такава основна сфера на живота в него е изцяло тоталитар-на!

Ето, недочакал идването Ви в Пловдив и обещаното интервю в ПО-тв, аз фактически започнах да Ви задавам своите въпроси. Сега ми хрумва: защо не опитаме нещо ново, а именно, да проведем това интервю тук, във Фейсбук, аз да Ви задавам въпросите, а Вие, като имате време, да ми отговаряте? Защо пък да не направим нещо различно и ново, защо да не пробваме така, и така може, какво пречи да проведем за-мисленото интервю така?

Вие сте много ангажиран човек, но аз знам, че влизате във Фейсбук, затова ето, предлагам Ви да проведем интервюто тук, във Фейсбук. Или поне да го започнем тук. Аз в блога си ще публикувам това мое обръщение към Вас, което е начало на едно интервю, ще се радвам да откликнете, да отговорите на въпросите ми. Ще Ви задам още няколко въпроса. Имам желание да Ви задам ония въпроси, които нито един жур-налист няма да Ви ги зададе. Аз познавам много добре ситуацията в образованието, 32 години съм отдал от живота си на тази

сфера, 32 години съм работил като препо-давател и в университетското, и в гимнази-алното ниво на образование. Та разговорът ни има всички основания да бъде интере-сен, полезен, многообещаващ. Призовавам Ви да отговорите на въпросите ми. Уводни-те ми въпроси. Да ги формулирам вкратце:

1.) Стигнаха ли изобщо до Вас моите жалби по повод скандалната исто-рия в ПГЕЕ-Пловдив? Или чиновниците от МОН ги крият от Вас?

2.) Може ли български гражданин да се срещне и да разговаря с български министър, как може да се случи това във Вашия случай?

3.) Основателно ли е съмнението ми, че Вашият реформаторски плам вече е погасен, че образователната министер-ско-директорска бюрокрация успя да Ви съблазни на своя страна, наистина ли Вие вече се съзнавате като пазител на ста-туквото в системата?

4.) Как се случи този поврат, кое Ви накара така радикално да се откажете от възгледите си, нима тази въпросната бюрокрация е толкова опасна, че пред нея даже и министрите треперят?

Тия въпроси за начало, като ми от-говорите на тях (да се надяваме, ще се радвам да приемете предложението ми за едно такова необичайно интервю), ще Ви задам още някои други. И така ще проведем най-сетне замисленото интервю. Това не значи, че моята покана за телевизионно интервю с Вас отпада, не, напротив, държа да си изпълните обещанието и щом дойдете в Пловдив да минете и пред студиото на ПО-тв. (Началничката на РИО-Пловдив И.Киркова ми е обещала, че ще Ви доведе в него непременно!).

Извинете, че толкова упорито тър-ся контакт с Вас, но то е израз на моето чисто човешко и гражданско най-вече жела-ние с нещо да помогна, да повлияя, да допринеса за тъй дългочаканата промяна към добро в сферата на образованието. Ако това е грях, готов съм да го поема на съ-вестта си, но няма да се разкайвам за него.

Всичко хубаво! Приятен неделен ден Ви желая!

С най-добро чувство: Ангел Грън-чаров Ангел Грънчаров: Позволих си да публику-вам горното и в блога си.

Всичко хубаво! Ще очаквам Вашия отговор с нетърпение! HUMANUS, дневникът на философа Ан-гел Грънчаров: Началото на едно специ-ално "фейсбук-интервю" с...

ДОБАВКА ЗА ПОДСЕЩАНЕ НА Г-Н МИ-НИСТЪРА:

събота, 28 февруари 2015 г.

ХРОНИКА НА ЕДНА ПОКЪРТИТЕЛНА АДМИНИСТРАТИВНА ЕПОПЕЯ – ПОД ФОРМАТА НА ОТКРИТО ПИСМО ДО Г-Н МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Тази сутрин реших да напиша следната официална жалба до господин Министъра на образованието и науката проф. Тодор Танев; речено-сторено, ето какво се получи:

До проф. Тодор Танев, Министър на обра-зованието и науката, София

КОПИЕ: до Български хелзингски комитет

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, философ от

Пловдив

Уважаеми господин Министър, Искам да Ви разкажа съвсем нак-

ратко една невероятна история, в която най-активна роля играят длъжностни лица от ръководеното от Вас ведомство. Също така, като български гражданин, ще си позволя да поискам да направите, дето се казва, съот-ветните организационни изводи - според степента на техните заслуги. Аз имам свои-те предложения в тази посока, които ще Ви ги дам накрая, най-долу на този доку-мент. (Прочети ДО КРАЯ)

КНИЖКА 1 (19), ГОДИНА VII, 2015, АПРИЛ НА СПИСАНИЕ ИДЕИ ЗАМИНА ЗА ПЕ-ЧАТНИЦАТА, ВЕЧЕ Е ДОСТЪПНА И ЗА ЧЕТЕНЕ ОНЛАЙН неделя, 5 април 2015 г.

Open publication - Free publishing Приятно четене!

34 УМСТВЕНАТА И МОРАЛНАТА ДЕГРАДА-ЦИЯ В ПУТИНСКА РУСИЯ ПРИЕМА ВЕЧЕ ЗАСТРАШИТЕЛНИ ЗА СВЕТОВНИЯ МИР МАЩАБИ неделя, 5 април 2015 г.

Как в фильме «Послезавтра»: В России хотят сбросить атомную бомбу на США

Решить извечную российскую проблему существования на этой планете Соединенных Штатов Америки можно всего лишь одной атомной бомбой, к тому же — небольшой. С таким предложением высту-пил председатель Академии геополитичес-ких проблем России, бывший офицер ВМФ Константин Сивков, опубликовавший пространную статью «Ядерный спецназ» на страницах российского издания «Военно-промышленный курьер», — сообщает By24.

По словам профессора, простота решения вопроса обеспечивается, главным образом, самой географией и геологией Соединенных Штатов. Эта страна, подчер-кивает он, находится сразу на двух уяз-вимых точках. ЧИТАЙТЕ ТАКЖЕ: Почему Россия не имеет шансов в ядерной войне с США

- Геологи считают, что Йелло-устонский вулкан может взорваться в любой момент – напоминает в своей статье Константин Сивков. – Поэтому нам будет достаточно лишь относительно неболь-шого толчка. Например, можно ударить в эту точку ядерным боеприпасом мегатон-ного класса. Это инициирует извержение, последствия которого станут для США катастрофическими. В сущности, это государство просто исчезнет. Вся тер-ритория Соединенных Шатов покроется слоем пепла в несколько метров, а воз-можно — и в несколько десятков метров.

При этом, уточняет председатель Академии геополитических проблем, даже

не обязательно использовать ядерный боезаряд. По его словам, достаточно будет и наземного взрыва обычного боеприпаса мощностью 5-7 тонн в тротиловом эквива-ленте. Но атомное оружие, пишет Констан-тин Сивков, все же предпочтительнее.

ЧИТАЙТЕ ТАКЖЕ: Хрупкий мир рухнул. Конец равновесия. Сценарий победы в ядерной войне с Россией

Второй уязвимой точкой США Кон-стантин Сивков называет геологический разлом Сан-Андреас, находящийся между Тихоокеанской и Североамериканской пли-тами. Тектонические сдвиги, напоминает российский профессор, там можно спрово-цировать относительно малыми усилиями.

ЧИТАЙТЕ ТАКЖЕ: Путин хочет первым применить ядерное оружие как наступа-тельное средство, — эксперт

- В этой области геофизической нестабильности периодически возникают землетрясения с магнитудой до 8,5 балла по шкале Рихтера – напоминает Констан-тин Сивков. – Если повлиять на нее ядерным боеприпасом достаточной мощ-ности, мы сможем вызвать там доста-точно катастрофические для США явле-ния. В частности, неизбежно возникнут масштабные цунами, которые полностью уничтожат всю инфраструктуру Соеди-ненных Штатов на Тихоокеанском побе-режье.

По мнению председателя российс-кой Академии геополитических проблем, необходимость столь радикальных мер — вопрос выживания для России. Ведь, ут-верждает он, «против Российской Федера-ции начата новая холодная война, целью которой является уничтожение нашей страны».

СОБСТВЕНИКЪТ НА ФЕЙСБУК НАЛАГА САНКЦИИ НА РУСИЯ ЗА ДА ЛИШИ МОС-КОВСКИТЕ ТРОЛОВЕ ОТ ВЪЗМОЖНОСТ-ТА ДА ПИШАТ ГЛУПОСТИ неделя, 5 април 2015 г.

Нова санкция – руснаците без Фейсбук април 04, 2015

Марк Цукърбърг, основател и собственик на социалната мрежа Фейс-бук, възнамерява да приложи лична санкция срещу Русия, съобщава електронното изда-ние Всемвед, цитирайки американската информационната агенцияAssociated Press.

Цукърбърг заявил, че възнамерява да премахне възможността да се пише в руския сегмент на Фейсбук, и призовал и другите социални мрежи, на първо място Туитър, да последват неговия пример. Четенето като опция засега няма да бъде спирано. „Това безусловно ще бъде от полза за World Wide Web, защото ще лишим московските тролове от възможността да пишат глупости”, казва още милиардерът.

Мотивите за санкцията обяс-нява самият Цукърбърг: „Малко са тези, които знаят, но нашият род по майчина линия, е от Уман (град в Украйна-б.р.), а аз, макар и да не съм силно вярващ, но няколко пъти пътувах инкогнито до Уман за празника Рош-Ашана, и считам Украйна за своя втора родина. Затова не мога спокойно да гледам какво прави Русия в Крим и Донбас. Освен това, когато отидох в Русия и общувах с президента, струва ми се че тогава беше Медведев, той ме настъпи по крака и даже не се извини, затова смятам, че той го нап-рави нарочно. Така се държат диваците и невъзпитаните хора”.

Очаква се деактивирането на услу-гата да влезе в сила от 15 април.

По-рано агенция Ройтерс съобщи, че Microsoft и Apple са в преговори за заб-рана на потребителите от руския сегмент да ползват латиницата.

БРАВО: В УКРАЙНА ЩЕ ПРИРАВНЯТ КОМУНИЗМА КЪМ НАЦИОНАЛ-СОЦИАЛИЗМА И ЩЕ ГО ЗАБРАНЯТ! неделя, 5 апр. 2015 Константин Боровой

35 Lifenews.ru

До 9 мая на Украине коммунизм приравняют к нацизму. Верховная рада планирует запретить коммунистическую идеологию на Украине. Вход Господен в Йерусалим неделя, 5 април 2015 г. Radoslav Yovchev

Царят на мира влиза в Йерусалим на магаре... Не жребец, напомнящ за войни и смърт е яхнал Той, но кротко животно - символ на мира. Хората застилат пътя с дрехи като така изразяват човешката само-жертва и Го приветстват, развявайки пал-мови клони, както е подобавало да бъдат посрещани пълководците, спечелили побе-да.

... А очите на Спасителя греят с лъчите на безкористния живот и вселяват надежда. Озарени, човеците ликуват: "Бла-гословен Идещият в име Господне! Осана във висините!" (Матей 21:9)

ЗА НЕРЪКОТВОРНИЯ ОБРАЗ НА СПАСИ-ТЕЛЯ ПО ТОРИНСКАТА ПЛАЩАНИЦА неделя, 5 април 2015 г. Торинската плащеница

Това необикновено платно, съхра-нявано понастоящем в катедралата в Тори-но, Италия, притежава своя собствена, забулена в мистерия и тайнственост исто-рия. А интереса и споровете, които предиз-виква в научните среди, както и усилията и средствата вложени за разгадаване на тайната му - на тях засега могат да съпер-ничат единствено Пирамидите и Големия сфинкс.

За пръв път Плащаницата се поя-вява в европейската история през 1350 година в Лирей, Франция. Донесена е там от френския кръстоносец Жофроа дьо Шарни,

който не оставя никакви сведения при какви обстоятелства се е сдобил с нея. През 1453 година семейството му я предава на Са-войската династия, която я притежава чак до 20-ти век. Като тяхна собственост пла-щаницата се пази първоначално в Шамбе-ри, Франция. А през 1578 година бива окон-чателно пренесена в Торино, където се съхранява и до днес.

Първите й официални снимки са направени през 1898 година от италианеца Секондо Пиа, адвокат и любител фотограф. При обработването на направените от него фотографии за свое огромно изумление той открива нещо, което го хвърля в недоуме-ние, и което и до днес поставя пред науката въпроси, на които тя все още няма оконча-телни и категорични отговори. Защото обра-зът върху негативната плака се оказва позитив. Логичният извод от това заключе-ние е: образът от плащаницата е негатив.

Но какво всъщност представлява това загадъчно платно? Това е парче ленен плат с приблизителни размери: метър ши-рина и четири метра дължина. Върху плат-ното се вижда бледо, жълто-кафеникаво изображение на голо мъжко тяло в цял ръст - в лице и гръб, по което ясно се различават капки кръв, по-тъмни и контрастиращи с образа. Тези двойни кървави следи – над сто на брой, са оставени от рани, нанесени по цялото тяло, явно от бичуване с бич, който е имал два ремъка. Според историци-те следите съответстват на направата на римски бич от първи век. Краищата на такъв бич, използван за наказания, са завършвали с костени или оловни окончания с формата на малки гирички, а ударите с него са оста-вяли в плътта дълбоки следи.

Има и голямо петно – отпечатък от рана, останала от пробождане встрани, на гърдите. Освен тях по платното ясно се виждат кървави следи, останали от рани по китките и лицето, както и по тила. Послед-ните, по мнение на изследователите на

платното, са причинени от положени върху главата тръни с дълги и остри шипове. Върху плата се виждат успоредни следи от прогаряне, които се намират около изобра-жението на тялото върху платното. Те са последица от пожар, станал през 1532 г. в Светата църква в Шамбери, където плаща-ницата се пазела по онова време. Предиз-викани са от разтопеното сребро на обкова на сандъка, в който е била съхранявана, както и от водата, използвана при гасенето на огъня.

Това, което озадачава всеки, видял фотографиите на плащаницата е, че на проявените негативи образът е позитив, а следите от кръв са негатив, докато на сами-те снимки е обратното. Още след открива-нето на плащаницата в Лирей са възникна-ли спорове, дали тя е дело на неизвестен художник от 14-ти век или не. Но защо някой художник от онова време би се заел да рисува подобен образ, и то в негатив, и как, чрез какви средства би постигнал подобно изображение? А и как би успял да създаде картина, която да съдържа едновременно елементи, които да дават противоположно фотографско изображение? В това отноше-ние и до ден днешен Торинската плащаница няма аналог в света. Смята се, че засега на науката не е познат механизъм, който да възпроизведе точно такъв отпечатък на тяло върху платно.

Виж във връзка с горното изобра-жение ето това: Възстановиха образа на Иисус Христос (Британски специалисти по компютърна графика обявиха, че с помощта на 3D технология са възстано-вили облика на Христос по Торинската плащаница.)

Тя се оказва голямо предизвика-телство за любознателния и стремящ се към отговор на всяка загадка човешки дух. Затова е съвсем естествено, че озадачени и заинтригувани от тези факти, учени от цял свят се впускат в щателни изследвания на плащаницата чрез всички методи, с които науката досега разполага. С течение на времето в тези издирвания се включват историци, лекари, журналисти, биолози, специалисти по криминология. Изходната точка за всички проучвания и изследвания е постулатът, че след като платното е факт, то някой го е създал. Въпросът е – как, с какви средства и методи е сътворено това изображение и какво е посланието, което то носи на човечеството. Всички получени досега резултати, плод на къртовски труд и

36 на съвестни и непредубедени изследвания, все още не дават задоволителен отговор на тези въпроси. Изследователите единодушно признават, че изображението върху плаща-ницата е положено по необясним дори и чрез съвременните научни методи начин.

При изследване със сканиращ микроскоп между нишките на плата се виж-дат ясно следите от засъхналата кръв (а това, че петната са оставени именно от вече съсирена кръв, е доказано чрез химически анализи и не се оспорва), но не са открити никакви следи от бои или каквито и да било други материали, както по повърхността на влакната, така и в дълбочината им, които да създават видимото изображение. Кървавите петна са проникнали и в задната част на платното и почти не пропускат светлина, докато образът е прозрачен и прониква само до нивото на едно влакно от всяка нишка (всяко влакно е с диаметър от 10 до 15 микрона) – резултат, който не би могъл да се получи, ако е нанесен с каквито и да било познати ни досега средства. Нещо повече. При наблюдение на осветения отзад позитив у наблюдателя остава впе-чатление за триизмерност на образа - като че ли не става въпрос за фотография, а по-скоро за нещо като холограма. Физиците, изследвали плащаницата с електронен уред VP8 наистина установяват, че фронталният образ върху нея е триизмерен.

Изследователите, които поддържат тезата, че загадъчното платно не е дело на неизвестен художник, а е послужило за погребален саван на мъж, умъртвен чрез разпъване на кръст, изказват мнението, че самото тяло, след свалянето от кръста явно е било положено в единия му край, а след това е било покрито с останалата част, която се съединява с другия му край при стъпалата. (Последното впрочем е очевид-но и не е обект на спорове). В подкрепа на твърдението си, че става дума за погребал-но платно, а не за художествено изображе-ние, те използват и резултатите от анализи-те и последвалите ги умозаключения имен-но на кървавите следи. Тези по главата образуват струйки, които са се стичали, следвайки земното притегляне, и които се получават, ако човек е в изправено положе-ние. Петната виждащи се по китките, по външната част на ръката под лакътя и встрани от левия лакът обаче могат да се образуват единствено от стичаща се по косо повдигнати ръце кръв. Положение, което би заел човек, ако ръцете му са прикрепени (или приковани) върху хоризонтална плос-кост на нивото на раменете. Прецизните и извънредно сложни лабораторни анализи на тези петна доказват, че става дума за вече съсирена кръв и са отпечатани върху плат-ното преди да се отпечата образа, недопус-кайки до нишките онези процеси, които са породили изображението.

Интерес представлява и изследва-нето на цветния прашец и частиците почва,

открити между влакната, съставът на които сякаш със свой език описва пътя, който тя е изминала, преди да достигне до Европа. Тези важни открития са направени от д-р Макс Фрей, биолог и професор по кримино-логия от Цюрихския университет. Иденти-фицирани са 57 различни растения, като много от тях са типични за районите около Мъртво море, където почвата е с висока концентрация на сол, и за скалистите хъл-мове, характерни за Израел. По време на изследването на цветния прашец със ска-ниращ микроскоп д-р Фрей не е открил в него никакви следи от темперни бои. Тези изследвания доказват, че лененото платно е пребивавало в Азия и Свещената земя, преди донасянето му в Европа. По-късно и други учени, провели независими и самос-тоятелни изследвания в тази посока, го подкрепят чрез свои публикации, както и на световни симпозиуми по въпросите на пла-щаницата.

При внимателно наблюдение на изображението в гръб прави впечатление положението на косата, падаща свободно върху раменете, и на ходилата. Изправени почти вертикално, те навеждат на мисълта, че това не е образ на хоризонтално положен в гроба мъртвец, а на изправен човек, но не стъпил на земята, а висящ във въздуха. На същата мисъл навеждат и светлосенките върху лицето и ръцете.

Това зашеметяващо заключение, че вероятно плащаницата е запечатала мига на Възкресението Му, събужда у всяко човешко същество, докоснало се пряко или косвено до това платно, чувство на неизме-римо вълнение. И ако този вълнуващ образ наистина е дело на ума и ръцете на неиз-вестен майстор, то аз бих му се поклонила до земята за съвършената прецизност, невероятната и необяснима техника на изпълнение и недостижимия до днес реали-зъм на творението му. Но ако не е? Библия-та твърди, че всяко творение, което не е дело на човешките ръце е дело на Бога...

И така, неспособни да намерят окончателен и задоволителен отговор на въпросите, които това удивително платно поражда, неговите изследователи се разде-

лят на два противоположни лагера. Едните поддържат тезата, че то е дело на неизвес-тен художник, но притиснати от научните факти, тези поддръжници стават все по-малко на брой. Някои от тях обаче правят лек завой в твърденията си и стигат по-далече, като сочат за негов автор Леонардо да Винчи, който по тяхно мнение не е изпол-звал рисувателна, а някаква сложна и не-позната нам техника на изпълнение.

Друга, по-голяма част от тях смята, че това е Неръкотворен образ, създаден по неизвестен начин и запечатал за поколени-ята лика на Спасителя. Без да имам наме-рение да се включвам в този спор, аз лично поддържам второто становище. Естествено е че, не разполагайки с никакви научни способи да докажа становището си, то си остава само мое лично виждане. В подкрепа на мнението си засега разполагам единст-вено с интуицията си и вътрешното си про-никновение.

В дома си пазя като нещо безцен-но цветна репродукция на този образ, под която е написано – Неръкотворен образ на Спасителя по Торинската плащаница. Тези от вас, които притежават тази семпла и непретенциозна репродукция сигурно са забелязали, че за разлика от оригинала, на нея очите Му са отворени и с кротка любов и разбиране ги наблюдават, където и да се намират. Въпреки компютърната обработка на лика Му, за която се твърди, че е дело на специалисти от НАСА, върху лицето ясно се виждат кървавите следи, за които вече стана дума, както и големия оток под лявото око – следа от нанесеният Му побой, описан от евангелистите в Новия завет.

Смятам, че щом Неговият образ, преминавайки през времето и пространст-вото, в даден момент е достигнал до нас, значи Той е пожелал да бъде така. А посла-нието, което ни носи? Него може да разчете със сърцето си всеки, който почувства вът-решен импулс за това.

Написа: Мария Христова

В СТРАНИТЕ, КОИТО БИ ТРЯБВАЛО ДА СА ПРИМЕР ЗА БЪЛГАРИЯ (ЕСТОНИЯ, ПОЛША, ЧЕХИЯ), АМЕРИКАНСКИТЕ ВО-ЕННИ СЕ ПОСРЕЩАТ С УСМИВКИ И ОВАЦИИ Sasho Malinov 29 март в 20:54

понеделник, 6 април 2015 г.

В страните, които би трябвало да

са пример за България (Естония, Полша, Чехия), американските военни се посрещат с усмивки и овации. Televize POLAR качи нов видеоклип.

Konvoj amerických vojáků na průjezd Moravskoslezským krajem nezapomene.

37 Všude na ně čekala spousta lidí a příznivců. A motorkáři tomu vážně dodali koule.

Христо Мария Стефановски родолюбци и националисти !! Lubo Kozlovski А ние – надрешковци... Екатерина Станева Въпрос към мен: - На кой е тоя паметник, големия, до Плов-див. Аз: - Е...паметника Альоша, как него знаеш! - Ъ...кой е Альоша, звучи ми като месния идиот?!? - Е да де... КОМПАНИЯТА, КУПИЛА БТК (ВИВАКОМ) Е С ДОКАЗАНО ПРОРУСКО ВЛИЯНИЕ И ОБСЛУЖВА КРЕМЪЛ: ПРОРУСКИТЕ КРЪ-ГОВЕ ВЕЧЕ МОГАТ ДА СЛЕДЯТ ВСЕКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН понеделник, 6 април 2015 г.

Костов: През БТК може да бъде следен всеки българин

Купувачът на телекома е с доказано про-руско влияние и обслужва Кремъл, заяви бившият премиер Ако БТК остане в ръцете на

LIC33, която купува мажоритарният дял от Виваком и още 5 дружества, на практика се дава възможност на проруските кръгове да следят всеки български гражданин, абонат на дружеството, заяви бившият министър-председател Иван Костов в предаването "Денят он ер" с водещ Веселин Дремджиев. Купеният за 1 евро телеком от белгийската компания с директор Пиер Луврие е с дока-зано проруско влияние и обслужва Кремъл, коментира Костов.

По думите му българското прави-телство разполага с всякакви механизми да противодейства на сделката. "Европейското

законодателство също е на наша страна", допълни бившият премиер, сега завеждащ Лабораторията за анализи на риска към Нов Български университет. Според него не е толкова важно дали Луврие ще бъде екс-пулсиран от България, както настояват от ПП Ред, законност и справедливост.

"Ние още април миналата година казахме, че ще има руско проникване на телекомуникационни компании у нас. Бъл-гарското правителство не може да допусне стратегически фирми да станат собственост на лица от забранителния списък на ЕС", каза Костов.

Според бившия премиер новите временни синдици, назначени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, трябва да заемат една страна. "Те не могат да балансират между Русия и ЕС. Трябва да изберат."

Хибридната война, която Русия води у нас, ще окаже влияние на едни пар-ламентарни избори, твърди Костов. Най-потърпевши ще са Атака и АБВ. Те, заедно с БСП, които са прокремълски ориентирани, ще загубят електорат. Доказателството за това са данните на Лабораторията за ана-лизи на риска, че българите все повече не одобряват действията на Кремъл, посочи експремиера.

"Атака увлече БСП и АБВ в Кре-мълското русло. Създаде им вътрешни противоречия. Един, двама или трима от тези могат да отпаднат, както на европейс-ките избори. Сега рискът им е, че тръгвайки на лов за тези пропутински гласове може да не минат 4% праг. АБВ и Атака може и да отпаднат, но ще нанесат големи поражения на БСП."

Експремиерът коментира и ситуа-цията в съседна Гърция. Според него най-лошият сценарий за България е южната ни съседка да напусне еврозоната. Това обаче е малко вероятно, защото управляващата коалиция СИРИЗА е "хлабава" и скоро ще се разпадне.

ПУТИНСКА РУСИЯ ВЕЧЕ ВОДИ ХИБРИД-НА ВОЙНА И СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ понеделник, 6 април 2015 г.

Военните: В България се води хибридна война заради Украйна, 20:39, 25/03/2015 г.

Това се казва в доклада за състоянието на въоръжените сили за 2014 г.

"В България се води хибридна вой-на". Това се казва в доклада за състоянието на въоръжените сили за 2014 г. От своя страна Министерството на отбраната е притеснено от опитите за манипулиране на общественото мнение чрез дезинформация, пропагандни кампании и медийна манипу-лация в контекста на войната в Украйна.

"Незаконното анексиране на Крим от Русия и систематичните дестабилизира-щи действия на Москва в източните части на Украйна, включително проникването на хиляди руски военнослужещи на украинска територия, оказваната подкрепа за сепара-тистите в Донбас и провеждането на ин-формационни кампании и кибератаки са нагледен пример за същността и проявле-нията на тази нова форма на водене на война", се казва в доклада. В него се пре-дупреждава, че "за постигане на политичес-ки цели могат да се използват икономически и търговски инструменти".

"Кризата в Украйна е пример за нарастващата уязвимост на държавите, когато инструментите на "хибридната война" се използват ефективно за постигане на политически цели. Безпокойство предизвик-ват опитите за манипулиране на обществе-ното мнение чрез дезинформация, пропа-гандни кампании, медийна манипула-ция, използване на социалните мрежи за дезинформация, опити на популистки партийни лидери за манипулиране на групи избиратели и за предизвикване на объркване сред населението и др.", пише още в доклада, съобщава в. "Сега" в утреш-ния си брой.

Това е вторият официален доку-мент на МО през последните месеци, в който се обвързва кризата в Украйна с во-дената у нас пропаганда. Първият – "Визия 2020", беше изготвен от служебния минис-тър Велизар Шаламанов през лятото и предизвика скандал в правителството, тъй като София директно обвини Москва в ин-формационна война. По-късно терминът отпадна, но в употреба бе вкарана "хибрид-ната война". (Прочети ДО КРАЯ)

НАРОДЕ, СПИШ!

понеделник, 6 април 2015 г. Sasho Malinov Руски олигарх-милионер, който е бил начело на "сепаратистката" пропаганда в Крим и Донбас, купува Виваком. Народе, спиш!

38 Boris Terziev Че той народът ни спи от съединението на България и проодължава да спи до ден днешен !!! А най-трагичното е че одеве се сблъсках със млади хора които са възпитани във идеите на СЪВЕТСКОФИ-ЛИЯТА и за тях Русия е нещо свято и неп-рекосновенно и демокрацията е престъп-ност, анархия и наркомания!!! Нарекох ги птици в клетки родени и израснали, хранени доволно и поени, но скубани когато им е кеф на стопаните им; и когато им отвориш клетката то те не знаят какво да правят и летенето за тях е болест – защото така съм им промили мозъците именно тия стопани, които са ги хранили и скубали. Защото учението ИМ така им проповядва че трябва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да бъдат скубани!!! Maria Lerinska Г-н Терзиев, напълно подк-репям думите Ви! Само ще допълня: това е и изконният страх на роба от свободата. Boris Terziev О, даа така е, изконният страх, само у нас има поговорка така-ва: Покорна глава сабя не я сече!!! Даже има стих от Вазов по тоя повод, днес даже го четох по повод на онова убийство в Мола във Варна и гражданската позиция на хора-та и страха им и безхаберието им най-вече!!! Emiliya Karaslavova Както постъпиха и с България. Maria Lerinska Г-н Терзиев, доколкото ми е известно, стихът е от Ботев. Важно е. Но не по-малко важно е, че има продължение, което умишлено и манипулативно се изпус-ка. Оригиналът гласи: Преклонена глава сабя не я сече, но хомот влече. Boris Terziev Оооо, да то има и от Ботев подобен стих разбира се!!! Но ето стихът от Иван Вазов: "Средството да нямаш врагове" "Преклонената главичка остра сабя не сече" – тази истина едничка кой би смял да отрече? Както всички умни хора, аз не ритам тръна бос, с големците се не бора и им ставам сявга мост. На богатий шапка клата и на силний казвам: да! И затуй ми е душата мирна, весела всегда. Сè е харно за челяка да е скромен и разбран: не пречупва се гръбнака от един учтив метан.

За начàла, убежденья в препирня не влазам аз, нито ме е много еня кой що мисли тоя час. Що е бяло, черно, сиво, аз не знам – не ща да знам, и готов съм услужливо право всекиму да дам. Интереса си обаче нивга ази не презрях и със силните най-паче винаги съгласен бях. Туй завидно положенье аз дължа на тоз си нрав; често тегля униженье, но пък пътят ми е прав. Завчерà една плесница аз изядох напримèр от един простак – бъбрица. Ах! Какъв постъпък чер! Що вий мислите, че сторих? Че предложих там дуел? Не, аз хитро се престорих, нищо че не съм видèл. По туй светът има право тих човек да ме зове и уверен съм на здраво, че аз нямам врагове. Maria Lerinska Виждам, че е поставено в кавички, т.е. цитатно позоваване на друг автор. Boris Terziev Така съм го копирал както е написано с кавички или без кавички няма значение, това е от стихосбирката на Иван Вазов, явно щом е във нея значи най-вероятно от него да е написано!!! Пък и е възможно и други български поети и писа-тели да са писали нещо подобно по темата, но въпросът е че поговорката е изкована от дъното на робската българска философия и ниско самочувствие!!!! "ГОЛЕМИЯ БРАТ", КОЙТО ТЕ БИЕ ЩОТО НЕ ГО ОБИЧАШ ДОСТАТЪЧНО: СОРИ, ТАВАРИШЧИ, НЕ ВИ ЩЕМ! понеделник, 6 април 2015 г. Sasho Malinov 24 март в 19:44

Големия брат, който те бие щото не го обичаш достатъчно.

Сори пичове, не ви щем! В. Жириновски: България се държи отв-ратително, ще им припомним, че не са били на парада в Москва

Българите в свой ущърб се отка-заха от руския газопровод, защото са готови да се съблекат и да останат голи, само и само да се подчинят на САЩ, каза...

Maria Lerinska Не че не ги обичаме; просто имаме друга ценностна система. Нашата е европейска и цивилизационна; тяхната – не. Христо Мария Стефановски Политиците, комунистическите отрепки и КГБ от Русия не харесваме!!! Като граждани на България имаме право да вземаме самостоятелни политически решения . Maria Lerinska Именно това трябва да се отстоява. И именно това е цивилизационно достижение. Христо Янков Вася го е казал най-добре: Martin Stanchev Кво да ги обичаш тия пия-ници вее... дано НАТО покаже кой е шефа скоро че тия се взеха за някви повелители на Европа! Blacky Panther Русия се държи като квар-талният пияница в местното ресторантче – влачи ти се без покана на масата, пита "Ти мене уважаваш ли ме?!?!?" изпива ти чаша-та "само за проба" и после започва да кре-щи защо не пиеш същата шльокавица като него Петър Велчев Защо не се каже при "осво-бождаването"ни от фашизма и нахлуването на братушките колко българи и колко русна-ци са загинали защо това се мълчи Pastir Bahur Нещата отиват натам, че скоро след като отречем и 9 май, 3 март, ще тряб-ва да направим празник за почитане на жертвите от страна на райха... Красимир КГ Жириновски поначало си е дебил. Т.е. прави се на такъв и с това дава основание на всяка критика срещу Русия. Красимир КГ България обаче, след всяко такова изказване трябва да се връща от НАТО с по 100 000 000 долара военна по-мощ и с по 10 изтребителя или 30 танка. Както и ще трябва да ВЪРНЕ наборната служба, както и да реформира армията с акцент парите да се харчат единствено за оръжия и подготовка. Чинии и чаши и сто-лове и не знам си какво си армията си има от БНА още. А, да. И да въведе военен съд

39 и смъртно наказание (sic!), като счете за диверсия всяко производтсво на некачест-вена стока по ЗОП за армията. Иначе, джен-тълмени, НАТО ще ви пази, пази, па ще ви отпази. Красимир КГ Всъщност, в Русия има един лаф: "На себя посмотри!" . Що не вземе да си разкритикува мафията, дето направи непрозрачни и идиотски договори за ЮП и Белене и дето не иска да се съобрази с европейските норми.... Всъщност тя ще се съобрази, но не през България. Значи това е то славянството - когато някой нарежда нещо на малка България, с което така или иначе Русия ще се съобрази, то последната на мига ощетява България и се съобразява, но вече с друг партньор. Е тва какво е??? БЕЗОЧЛИВА "СОЦПРОПАГАНДА И АГИ-ТАЦИЯ НА УСПЕХИТЕ" СЕ ВИХРИ НА САЙТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ В ПРОСЛАВА НА НОВОТО РЪКОВОДСТВО НА УЧИЛИ-ЩЕТО

понеделник, 6 април 2015 г.

Тази сутрин попадам на нещо сюб-лимно: на сайта на ПГЕЕ-Пловдив откривам нещо, което навява или събужда спомена за незабравимата "социалистическа пропаган-да и агитация на великите успехи", която навремето, в ерата на тъй памятния кому-низъм, шестваше у нас. Една безкрайно лъжлива пропаганда и агитация, която лъ-жеше така безочливо, че повече от това не може да бъде: на бялото тогава се казваше черно, на черното - бяло. Да, обаче ето, някои хора не са мръднали и на сантим напред, останали са си на същото онова душевно, тъй да се рече, ниво: при старото ръководство на ПГЕЕ-Пловдив (до 2010 г.), видите ли, в училището било много лошо, но сега, след като дошла новата шефка, то цъфнало и вързало, успехите били невиж-дани! Докато истината, разбира се, е точно обратната: училището някога беше най-елитно и авторитетно, а в последните годи-ни все повече запада и губи имиджа си на престижно учебно заведение. То ако не беше така, нямаше и да има нужда от така-ва безочливо-лъжлива "соцпропаганда-агитация на успехите"; ето, порадвайте се как "убедително" се лъже(позволих си да оправя някои грешки от пунктуационно най-вече естество, щото в моя блог се пише правилно; подчертах и някои от най-опашатите лъжи): УЧИЛИЩЕТО В МОИТЕ ОЧИ март 26, 2015

В рубриката ни „Училището в мо-ите очи” разговаряме с Георги Куманов, който е възпитаник на ПГЕЕ, випуск 2010 година. Г-н Куманов ни сподели своите

впечатления от нашето училище, което в неговите очи изглежда ново.

Георги е студент вече пета година в ПУ, който има страст към четенето на книги и история, точно тази негова страст го насочва към правото – студент е вече пета година. Обича също пътуванията, опозна-ването на нови хора и места. Мнението му за хората е, че те трябва да бъдат успешни и да помагат на другите, когато се издигнат.

А за да бъде един човек успешен, той трябва да има среда, в която да се развива. Къде другаде, ако не в училище, може да се намери среда за развитие на тийнейджърите?

Когато Георги е бил ученик оба-че е нямало много възможности за изя-ва. В училището нищо не се случвало и това допринасяло за нежеланието на учениците да ходят на училище.

(ОЩЕ >>>)

НАСЛАДЕТЕ СЕ НА ЕДИН СЯКАШ НЕРЪ-КОТВОРЕН БИСЕР НА ИЗЯЩНАТА ПОД-ЛИЗУРСКА ПУБЛИЦИСТИКА понеделник, 6 април 2015 г.

В стила на все онази същата "со-циалистическа пропаганда и агитация на неописуемите успехи" в прослава на "тъй мъдрото ръководство", която се вихри на сайта на ПГЕЕ-Пловдив откривам истински шедьовър, на който ви предлагам да се насладите изцяло. Любопитен щрих е, че в този тъй лицемерно написан панегирик присъства на активиста на БСП проф. Нико-ла Балабанов, бивш ректор на ПУ "Паисий Хилендарски", който навремето има тита-ничната заслуга да уволни моя милост от това учебно заведение - където съм рабо-тил като асистент по философия в периода 1985-1992 г.; аз лично не знаех за тъй тес-

ните партийно-политически връзки на нас-тоящето ръководство на ПГЕЕ-Пловдив с моя екзекутор, а ви е известно, че това същото настояще ръководство на ПГЕЕ-Пловдив в последните години осъществи епохална по характера си кампания по моето дискредитиране като личност, като преподавател и като обществена фигура, завършила с второто в живота и в кариера-та ми уволнение от работа като преподава-тел по философия; виждате, пъзелът се нарежда доста добре. Както и да е, насла-дете се на този сякаш неръкотворен бисер на изящната подлизурска публицистика: ДА ДОСТИГНЕШ ЗВЕЗДИТЕ март 23, 2015

На 26 февруари 2015 година в Ри-туалната зала на Професионална гимназия по електротехника и електроника – Пловдив се състоя Празник на физиката и астроно-мията под надслов „ДА ДОСТИГНЕШ ЗВЕЗ-ДИТЕ”, с който официално се закриха дей-ностите, свързани с 2014 – ГОДИНАТА НА ГАЛИЛЕО ГАЛИЛЕЙ.

В събитието взеха участие ученици с изявени способности по физика от 9., 10. и 11. клас на ПГЕЕ – Пловдив. Присъствието на професор Никола Балабанов, на декана на Факултета по Физика в Пловдивски уни-верситет „Паисий Хилендарски” – доцент доктор Желязка Райкова, както и на абсол-венти от специалност Физика, привнесе атмосфера на академичност, каквато участ-ниците в празника безспорно заслужаваха. Сред почетните гости бяха и госпожа Стоян-ка Анастасова – директор на ПГЕЕ – Плов-див, помощник-директорите инж. Камелия Стоянова и инж. Елена Динчийска и препо-даватели от гимназията.

(ОЩЕ >>>)

КРАТЪК УНИЩОЖИТЕЛЕН ДЕБАТ С ЕДИН КОМУНОИДНО-РУБЛОФИЛСКИ ИНТЕР-НЕТЕН ТРОЛ понеделник, 6 април 2015 г.

Ангел Грънчаров:

40 Обичам страната си твърде много

за да бъда националист. Албер Камю, Albert Camus (1913 – 1960 г.) Dimitar Kanev: Те комунистите бяха "Интер-националисти", нали така, а този мислител Албер, да не е бил комунист, според себе си? Оказа се, че да, бил е : "През 1934 г. Албер Камю се включва във Френската комунистическа партия, ...". Защо не прове-рявате г-н Грънчаров, а цитирате като по-ложителна насока недемократични / кому-нистически възгледи, да не би подсъзнание-то да ви тегли натам, да не би г-н Стоев да е прав за вашето ехо от миналото, или все пак в тези възгледи има нещо човешко и рационално? Ангел Грънчаров Е, и?

В комунизма няма нито нещо чо-вешко, нито нещо рационално... Таваришч Кънев цитира, но както дяволът: "През 1934 г. Албер Камю се включва във Френската комунистическа партия, но през 1936 г. е обвинен в троцкизъм и напуска." Още: "Кри-тичното отношение на Камю към комунизма постепенно охлажда отношенията му със Сартр." Кънев, вий, комунистите, освен лъжци сте и убийци... Dimitar Kanev: Ние "комунистите" ли г-н Грънчаров, ако аз съм комунист тогава вие сте толкова степени отгоре в тази класация, че трябва да сте Председател на Коминтер-на, като другаря Ви Димитров, например. Едни от основните от многобройните ви недостатъци, от които лично аз имам щас-тието да не бъда покосен, г-н Грънчаров са, че не съм обсебен от тоталитарни демони, никого не обвинявам и не искам никого да наказвам, което се среща на всяка крачка и при всяко ваше изявление, на мен не ми е крив целият свят. Аз само регистрирам и изобличавам лицемерите и омърсителите на човешкото достойнство, а вашият случай може да бъде наречен великолепно попа-дение. Куца ви стилът г-н Грънчаров, липсва ви нивото за качествен дебат. Ангел Грънчаров: Наистина "дебатът" при Вас е много качествен, няма що: излъгахте, че Камю бил комунист, скрихте истината за неговото действително отношение към комунизма, а когато аз Ви изобличих в лъжа, почнахте да ми изнасяте панигирик за "ка-чествените дебати" и за Вашата, на комуно-идите, "невероятна демократичност" Нищо не можете да изобличавате, таваришч Къ-нев, щото Ви липсва съответния потенциал, познания, ум и пр. Съзнанието Ви е обре-менено от комунизъм, единственото, което комуноид като Вас прави, е да се мъчи да обучава в "правилно мислене" тия, които мислят различно, т.е. които не споделят догмите, на които Вие робувате. Тъй че комунизмът Ви, таваришч Кънев, е неподп-

равен. Сиреч, сте един платен интернетен трол, един рублофил. Апропо, защо си криете истинския облик, а, кажете, драги ми комуноидни морализаторе? КОСТОВ – НЕПРЕСЕКВАЩИЯТ КОШМАР НА ЧЕНГЕСАРСКАТА ОЛИГАРХИЯ И МА-ФИЯ понеделник, 6 април 2015 г.

ДВА ОБРАЗЕЦА ОТ ЧУДЕСНИ, НАПРАВО УМОНЕПОСТИЖИМИ ПО МИСЛОВНИЯ СИ ПОТЕНЦИАЛ "ТИПОВИ ЖАЛБИ", РАЗП-РОСТРАНЯВАНИ СРЕД УЧЕНИЦИ ОТ ПГЕЕ-ПЛОВДИВ, НА КОИТО СЪМ ПРЕ-ПОДАВАЛ ФИЛОСОФИЯ ИЛИ ГРАЖДАН-СКО ОБРАЗОВАНИЕ вторник, 7 април 2015 г.

Позволявам си да публикувам още два документа от моето тъй обширно "слу-жебно досие", пред обема на което бледне-ят изготвяните едно време от ДС досиета на "народните врагове"; това са два образеца от чудесни (направо бих казал умонепости-жими по мисловния си потенциал, тъй да се рече!) "типови жалби", подготвяни "там,

където трябва" и разпространявани усърд-но сред класовете, на които съм преподавал философия и гражданско образование. Интересно е да се отбележи, че тия жалби са разпечатани и са предоставени "за полз-ване" сред учениците след като аз вече съм писал в блога си, че от 14 паралелки, на които преподавам, само една-две са се жалвали срещу мен. И за да се запълни именно "пропуска" ("недоглеждането") са отпечатани тия "типови жалби", които са пуснати да се разпространяват сред учени-ците и сред класовете.

Пак не са подписани от всички кла-

сове, а само от 5-6 класа. Можете да се представите в какво тежко състояние са били поставени класове, на които се предс-тавени услужливо такива жалби, но или самите ученици, или пък техните класни ръководители не са се възползвали от предложението, проявявайки достойнство да не участват в една такава грозна и недо-пустима по принцип кампания срещу учител, пък колкото и той да е "неудобен" за адми-нистрацията... ОТГОВОР НА МОН, НАПИСАН В НЕПОД-РАЖАЕМ СТИЛ, ПРИ КОЙТО ЕДНА АД-МИНИСТРАЦИЯ, ПОДОБНО НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ, СИ ИЗМИВА РЪЦЕТЕ С ДРУГА АДМИНИСТРАЦИЯ, ПРЕХВЪР-ЛЯЙКИ НА НЕЯ ПАРЕЩИЯ КАРТОФ вторник, 7 април 2015 г.

На другия ден след публикуването на моето писмо до г-н Министъра на обра-зованието (Виж: Началото на едно специ-ално "фейсбук-интервю" с проф. Тодор Танев, Министър на образованието и науката) е изготвен, респективно, един твърде закъснял отговор на МОН на по-раншна моя жалба, който е пак, разбира се,

41 е написан в неподражаемия бюрократичен стил, при който една администрация, по-добно на Пилат Понтийски, си измива ръце-те с друга администрация, прехвърляйки на нея парещия картоф...

Та ето въпросния документ-шедьовър на административната нищоне-казваща стилистика:

ЖАЛБАТА ПРЕД ОКРЪЖЕН СЪД ПО СЪ-ДЕБНОТО ДЯЛО СРЕЩУ МОЕТО УВОЛ-НЕНИЕ И ЛИШАВАНЕТО МИ ОТ ПРЕПО-ДАВАТЕЛСКИ ПРАВА вторник, 7 април 2015 г.

ЧРЕЗ РАЙОННИЯ СЪД ПЛОВДИВ ДО ОКРЪЖНИЯ СЪД ПЛОВДИВ В Ъ З З И В Н А Ж А Л Б А от Ангел Иванов ГРЪНЧАРОВ, ЕГН

590328...,

със съдебен адрес за призовава-не: гр. Пловдив, ж.к. „Тракия”,

блок , тел. 0878/ 26-..., лично и с пълномощника си

адвокат Феодор ИЛИВАНОВ от Пазарджишка адвокатска

колегия, тел. 0878/ 45-... п р о т и в : Решение № 639 от 23.02. 2015 г.

по гр.д. № 11190/ 2014 г. по описа на Пловдивския районен

съд ХV гр.с. Обжалваем интерес – ...., ... лв Трудов спор УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ / ГОСПО-

ДА СЪДИИ, Не сме удовлетворени от означе-

ното по-горе решение, с което са отхвърле-ни исковете ни по чл. 344, ал. 1, т.1, 2 и 3 КТ във връзка счл. 225, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД, поради което го обжалваме пред Вас в законния срок и Ви молим да го отмените и да постановите друго, с което да уважите предявените от нас искове, ведно със за-конните последици, в т.ч. да ни присъдите заплатения адвокатски хонорар.

Решението е постановено при съ-ществено нарушение на процесуални пра-вила, нарушение на материалния закон и е необосновано.

І. Съществено нарушение на

процесуални правила. 1.Нарушение на чл. 235, ал.2

ГПК във вр. с чл. 146, ал.1, т.4 ГПК – съдът не е основал решението върху приетите от него за установени обстоятелст-ва.Нарушено е диспозитивното начало по чл. 6 ГПК. Подменен е предметът на дело-то, който се определя от страните.

С Определение от 10.10. 2014 г. първостепенният съд, на база наведените в исковата ни молба твърдения и доказателс-тва и отговора на ответника, е постановил доклад по делото, с което е очертал пара-метрите на спора – претендиране незаконо-съобразност на уволнителна заповед № 860/ 19.05. 2014 г. на директора на ПГЕЕ Пловдив. Възпроизвел е мотивите в атаку-ваната заповед както са изложени в нея и възраженията на ищеца срещу така изложе-ните мотиви.

Същото е възпроизведено в увод-ната част на обжалваното решение. Неочаквано обаче в мотивационната част по същество на решението се появяват други мотиви. Вижте означените като „най-общо изложени” и ги сравнете с описаните в уволнителната заповед. Съдът е редакти-рал мотивите на директорката, с които е

прекратено трудовото правоотношение, подсилил ги е и ги е досъчинил. Например: „Липса на организационни способности да организира учебния процес в класовете и часовете, в които преподава”, „Няма умения да създава атмосфера на толерантност”, „Не притежава умения за създаване на атмсфера на диалогичност и конструктивно общуване”. Тези неща ги няма в заповедта за уволнение. Защо е това? Ще се опитаме да поясним: (Следва в блога) ПРЕМИЕРЪТ БОРИСОВ – ХОДЕЩ ГЕНЕ-РАТОР НА НАРОДНО ТВОРЧЕСТВО вторник, 7 април 2015 г.

Майсторът на късия разказ

Дияна Костова

Снимка: © Webcafe Борисов се завърна в пълния си блясък в ключов момент

"Балансите на Борисов в собст-вената му партия и в управленската коа-лиция ще стават все по-сложни. Борисов стабилно се завърна към образа си от първия мандат – с пряка намеса в различни сектори и все по-чести публични прояви", се казва в изследване на института "Иван Хаджийски", публикувано днес.

И още как. Половин година след клетвата,

половин година преди местните избори – Бойко Борисов се завърна в пълния си блясък.

Няма вече тихи управленски игри в усамотение, няма вече възвишена изолация в хладните коридори на властта.

Той реже ленти, Той прави из-лишъци, Той пуска банкери под домашен арест, Той профилактира хора с прякори. Той праща (главния секретар на МВР), Той хваща (корумпирани митничари).

Сутрин помпа мускули пред репор-терките, вечер бистри международното положение при Коритаров. През уикенда е на терен – свлачища, срутища, контрабан-да.

Публичната активност на Бойко Борисов е точна като швейцарски часовник. За всичко си има време и публика: по теле-визора праща Цветан Василев да "цуне папата по...", в Twitter поздравява сон шер

42 ами Саркози за убедителната победа на местните избори във Франция.

А медиите, зажаднели за "прода-ваемо" съдържание, приемат и предават нататък всеки къс пас на премиера - ходещ генератор на народно творчество.

"Понеже имам големи гърди – само за кърменето в мола не ме е питал някой"...

"Бареков си стои в Брюксел, го-вори на английски"...

"Хиляди луди ми се обаждат! Досега 7 магове, последният беше маг Светлина"...

Откакто Борисов се вля в публич-ния живот на българина през 2001 г., неиз-менно завежда ресор "Сълза и смях". Мъд-ростта на вековете се отразява във възтор-жени девичи физиономии на репортерки, които улисани от непоръбения хумор на министър-председателя, забравят къде се намират и защо.

(Прочети ДО КРАЯ)

ИДИОТЩИНИ КОЛКОТО ЩЕШ У НАШЕН-СКО! вторник, 7 април 2015 г.

Кич с ярка предизборна цел в Пловдив – и спекулация с религията за користна политическа цел. Не бива седмица преди празника да се провъзгласява "Хрис-тос воскресе!". Друга една глупост, която управниците на Пловдив се решили да извършат е... регистрацията на всички улич-ни музиканти; освен че трябва да са регист-рирани трябвало да имат и съответното музикално образование, предполагам, че ще ги обложат и с данъци, което е вече съвсем тъпо. (Остава и просяците на улица-та да обложат с данъци!).

Как пък им хрумват такива глупос-ти на управниците не мога да разбера. Дъха на социализъм всичко това: държавата, видите ли, трябва да регулира всичко! Нищо нерегулирано не трябва да има в живота ни. Колко му е да приемат наредба младите, които искат да се влюбват, да представят писмена молба за това от г-н Кмета, също така и да се регистрират като влюбени?! Идиотщини колкото щеш у Нашенско!

ЕДНА КИТНА ЦЪФНАЛА СЛИВА НЕДА-ЛЕЧ ОТ ДОМА МИ вторник, 7 април 2015 г.

ПРЕДЛАГАМ ВИ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ С ЕДИН ЧУДЕСЕН МОДЕЛ ЗА СЪВРЕМЕН-НО СВОБОДОЛЮБИВО УЧИЛИЩЕ сряда, 8 април 2015 г.

Предлагам ви да се запознаете, да

прочетете текста, разясняващ чудесния модел за едно наистина съвременно учи-лище, който са подготвили дейците на НАПРАВИ УЧИЛИЩЕ. Ето на този адрес можете да сторите това.

Всичко добро! Хубав ден!

Прочети ДО КРАЯ >>>

МОИТЕ ОТГОВОРИ НА АНКЕТАТА ПО ПОВОД МОДЕЛА ЗА СВОБОДОЛЮБИВО УЧИЛИЩЕ НА "НАПРАВИ УЧИЛИЩЕ" сряда, 8 април 2015 г.

Моите отговори на анкетата върху модела за училище на Направи училище. Ако някой от вас иска да отговори на тяхна-

та анкета, ето въпросника, а пък имейла им можете да го видите на изображението: Направи училище – училищен модел ЕДИН ВДЪХНОВЯВАЩ ВИЦ С ПОЖЕЛА-НИЕ ЗА ХУБАВ ДЕН! сряда, 8 април 2015 г.

Току-що прочетох на едно мяс-то този чини ми се добър виц, ето го и на вас с пожелание за хубав ден:

Пред св. Петър се изправят двама души – шфьор и свещеник. Шофьорът е приет с най-големи почести, а на свещеника не обръщат почти никакво внимание. Той възмутено пита св. Петър:

- Защо не приемате и мен с почес-ти? Целият си живот съм отдал на Господ и на религията, а този шофьор едва ли е стъпвал в черква!

- Да, но на твоите проповеди всич-ки спяха, а когато той караше автобуса всички се молеха!

В УКРАЙНА ПЪРВИ ПРАВЯТ НЕЩО, КОЕ-ТО ОТДАВНА ТРЯБВАШЕ ДА БЪДЕ НАП-РАВЕНО В ЦЯЛА ЕВРОПА: ЗАБРАНЯВАТ КОМУНИЗМА, НАЙ-ЧОВЕКОНЕНАВИСТ-ИЧЕСКАТА ДОКТРИНА В ИСТОРИЯТА сряда, 8 април 2015 г. Забраняват комунизма в Украйна до 9 май

Снимка: www.kmu.gov.ua

Върховната Рада на Украйна пла-нира до 9 май да приеме пакет от законоп-роекти, които забраняват комунистическата идеология в страната, заяви министърът на правосъдието Павел Петренко.

43 "Парламентът скоро, до 9 май, ще

приеме пакет по декомунизация", цитира украинската агенция УНН Петренко.

По-рано украинското правителство одобри пакет от закони за декомунизация, за честването на паметта на борците за независимост на Украйна и увековечаването на победата над нацизма, за разсекретява-нето на архивите на правоохранителните органи по времето на Съветския съюз.

През юли 2014 г. Петренко обяви, че в окръжния административен съд на Киев е внесено дело за забрана на Комунисти-ческата партия на Украйна.

ВЯРВАЙТЕ В СЕБЕ СИ, В СПОСОБНОСТ-ТА СИ ДА СЕ СПРАВЯТЕ САМИ – ИНЕП-РЕМЕННО ЩЕ УСПЕЕТЕ! сряда, 8 април 2015 г.

Във Велика сряда, броени дни преди Възкресение Христово, аз сядам да пиша нещо като въведение към хартиеното издание на моята книга Помагало по вяра, една книга, която започнах дни преди Рож-дество Христово – прди малко повече от три месеца. Книгата беше написана и завърше-на за около месец, от доста време е дос-тъпно нейното онлайн-издание (съдържащо пълния й вариант, той е от повече от 300 страници). От доста време работя по цялос-тното редактиране, съкращаване и натама-няване на краткото й книжно (хартиено) издание. Ето, днес сядам да напиша нещо като увод към него. Само с няколко думи искам да се обърна към бъдещите читатели и ползватели на нашето помагало.

Помагалото, което държиш в ръце-те си, уважаеми читателю, е една твърде необичайна книжка. Тя може силно да те озадачи на моменти. Не съм се опитвал да вместя текста в догмата или в калъпа за едно "добро учебно помагало". Тъй като предметът тук е силно необичаен: ярата. Да се учи човек на вяра е една крайно деликат-на, фина работа. Това е духовна дейност, която няма правила. Вярата е нещо, което се ражда в сърцето и душата – ии не се

ражда. За да се роди нещо, то трябва да бъде преди това заченато. Да се хвърли семенцето в подходяща почва. Не каменис-та и суха, а що-годе гостоприемна към него. Е, донякъде тази книжка има отношение към това да подготвим почвата – дшата си – з приемане на семенцето на вярата. Та да пусне своите корени и да не изсъхне. Само това. Всичко друго вече не зависи от нас. То или става или не става. Тия неща не се поддават на регулиране. А почвата на ду-шата, гостоприемна за семенцето на вяра-та, е една: свобода.

Най-доброто помагало по вяра е ясно кое: Свещеното писание. Библията. Няма нещо друго, което да може да е по-въздействащо и силно. Има и други такива текстове, но Библията е първа по мощ и по духовна чистота. Тъй че и през ум не ни е минавало, че можем да напишем нещо по-добро. Истинското занимание по вяра е само това: да четем по-често Библията. От нея можем да получим и да постигнем всич-ко. Нищо нея не може да я замени.

Трето: животът също е наш най-велик учител. Самият живот, това, което ни се случва, изпитанията, които се изправят пред нас на различните етапи. Ако привик-нем да разбираме живота - ще се причастим към неговото велико тайнство. И към Този, който ни е дал този най-скъп дар. Да, живо-тът е най-скъп дар за човека. И трябва да се живее така, че после да не се срамуваме. Не бива да проявяваме малодушие, не бива да петним името човек. Да, следва да жи-веем като човеци, заслужаващи това име. Трябва да бъдем човеци. Огромна и тежка е задачата и мисията на оня, който иска да бъде човек в истинския смисъл. А мерзавци да бъдем е най-лесното. Или подлеци. Или тъпи, ограничени, злобни, завистливи уро-ди. Пълно е с хора, които са позор за човека и човещината. Които са карикатури на чове-ка и човешкото. Е, искайки да бъдем човеци, стремейки се към истината за човешкото съществуване – свбодата – живейки както е достойно, както подобава за човека, ние неизбежно ще намерим своя лично пропра-вен ът към Бога.

Та затова не се чудете, моля, на "странностите" на това помагало. То е твър-де човешко и човечно. Примерно, описал съм една история, която - ще си позволя да кажа това - много наподобява историята на Христос. Знаете какво му се е случило на Христос, нали? Той бил чител, да, Учител, само дето е бил Учител с голяма буква, не просто учител. Бил много различен Учител, даже нямал, представете си, диплома за учител. Имал си неколцина ученика, а иначе си позволявал да се обръща към всички човеци, към народа. Знаете какво направи-ли тогава с него дейците на тогавашния образователен и църковен истаблишмънт, крепителите на онова тогавашно тяхно статукво, имам предвид първосвещениците, "началниците": наклеветили го, че е "враг",

че е "лош", че е "вреден", че е "опасен"; дали го под съд (по същия начин по-рано бил съден и един друг знаменит учител, именно Сократ), осъдили Христос също като Сократ на смърт, но още по-страшна, унизи-телна, жестока: той бил разпънат, прикован на кръст!

Е, има нещо подобно, което се случва и на автора на това Помагалце по вяра, който е един най-обикновен учител по философия в едно училище: срещу него като хиени са се нахвърлили разни началст-ва, обвиняват го за какви ли не "грехове", бил "лош учител", бил "некадърник", бил "негоден за системата", той, видите ли, "нямал никакви качества да е учител", бил "враг на човечеството" и пр. Обруган по такъв един недопустим начин, този човек е уволнен от училище, изгонен от образова-телната система, фактически е лишен до-животно от преподавателски права. Той завежда съдебно дяло, опитвайки се да се върне правата. И интересното е това, че тази история изобщо не е фантастична, въпреки цялата си абсурдност е съвсем истинска, реално се е случила и още се случва, да, нищо че е вече 21-ви век, тази същата типична история се случва отново и отново. Първо на Сократ се е случила, после на Христос, а сега се случва на един най-обикновен учител от едно пловдивско училище. Случва се на автора на това По-магало.

Аз, разбира се, можех да скрия от това, което ми се случваше. И да напиша едно друго Помагало, в което да има най-възвишени теории. И да няма нищо, което да е взето от самия живот. Да, обаче аз дръзнах да направя нещо по-различно. И представих историята както точно се случва в тия дни, в които ми хрумна идеята да напиша това Помагало. Нищичко не скрих. Нека да има и една такава книжка. В която няма нищо измислено. Нека да е странно и необичайно това Помагало.

Ще завърша съм следното. То по-казва нещо много важно.

Не съм луднал да се сравнявам с... Христос. Но това, което се е случило на Христос, е нещо, което се случва на всеки един, който с право иска да се нарича хрис-тиянин. А какво е християнинът?

Ами това е просто един добър, ве-ликодушен, духовно просветлен човек.

44 Християнинът се опитва да следва великия нравствен пример на Учителя. Който, както знаем, понесъл всички беди и страдания с вдъхновяващ стоицизъм. Не проклел мъчи-телите си, не им отмъстил. Той - Божият Син - е могъл да изпрати за миг по дяволите своите тъй нагли мъчители. С една гръмо-тевица е могъл да ги изпепели. Нищичко обаче не им е сторил. Те се гаврили с Него, Той понася всичко. Постъпил е точно както е учил. Няма никаква разлика между думи и дела при Него.

Е, ние, хората, сме слаби. Често си позволяваме да не понасяме безмълвно гаврите, на които ни подлагат тъй усърдните ни мъчители. Влизаме в разгорещени спо-рове с тях. Опитваме се да ги убедим, че грешат, че не са прави, че така не бива. Но нашите мъчители, обикновено опиянени от тамяна на властта, ни гледат презрително и ни се надсмиват. И продължават да се гаврят още по-ожесточено с жертвата си. Милост от такива не чакай.

Е, и те ще отговарят един ден пред Бога за всичко, което са си позволили. Има висша справедливост, Бог е най-справед-ивият Съдия. Има неумолим баланс на живота. Нека хитреците, дето си мислят, че ще могат да надхитрят самия живот, да се опитат да разберат поне това. Колкото зло си сторил толкова и на теб ще бъде сторе-но. Затуй изходът е: прави добро! Глупаво е да правиш някому зло. Щото все едно на себе си го правиш.

Както и да е. Спирам дотук. Да се надяваме, че тази книжка ще ви даде нещо. Но онова, което ви е истински потребно, ще си го сътворите единствено вие самите. Не чакайте нищо даром. Свободният човек разчита най-вече на себе си. Нашият така човечен и свободолюбив Бог се радва, когато забелязва, че не сме се изоставили - и се борим всеки ден. Бъдете борци за правда и добро – ище преуспеете в живота си! Малодушници, подлеци и страхливци недейте никога да бъдете. Просто е грозно – ие много тъпо! Желая ви успех!

Вярвайте в себе си, в способността си да се справяте сами с трудностите и с изпитанията - и непременно ще успеете! Бог много обича ония, на които праща изпита-ния - защото знае, че те няма да се огънат. И ще се вдъхновяват още повече, съзнавай-ки своята непокорна духовна сила. Такива хора няма как да не успеят. Успехът им е в кърпа вързан! 8 април 2015 г., Пловдив АВТОРЪТ В ПУТИНСКА РУСИЯ ИДИОТИЗМЪТ ПРИ-ЕМА ВЕЧЕ СЪВСЕМ ГРОТЕСКОВИ ФОР-МИ: ЩЕ ЗАБРАНЯВАТ СЪС ЗАКОН... СЕКСА!

сряда, 8 април 2015 г.

Госдума рассмотрит запрет секса до брака

Внебрачные половые связи в Рос-сии могут запретить со следующего года, с такой инициативой выступил петербургский депутат Виталий Милонов. Соответствую-щий законопроект уже направлен в Госдуму.

Парламентарий предлагает запре-тить секс вне брака на законодательном уровне, начиная с 1 января 2016 года. По его словам, после принятия законопроекта Госдумой, в России существенно снизится уровень преступности, в том числе на почве одного из главных смертных грехов — пре-любодеяния.

Кстати, на продвижение этой зако-нодательной инициативы Милонова благос-ловила Санкт-Петербургская епархия. При этом депутат отметил, что его инициатива уже получила устное одобрение большинст-ва депутатов Государственной думы. КРАТКА ДОБАВКА: Да си спомним в тази връзка нещо, останало ни от славната епоха на славния съветски комунистически идио-тизъм:

РУСИЯ Е ИЗОСТАНАЛА ОТ ЗАПАДА И НИКОГА НЕ Е БИЛА СВОБОДНА И ДЕ-МОКРАТИЧНА СТРАНА четвъртък, 9 април 2015 г.

Лех Валенса предрек России развал и население в 20 миллионов человек

Бывший президент Польши Лех Валенса заявил, что Российская Федерация может распасться, а ее население в этом

случае сократится до 20 миллионов чело-век. Об этом он рассказал в интервью укра-инскому изданию «Экономическая правда». По его словам, если это произойдет, то страны, которые образуются на территории России, могут создать «свой ЕС». «После-дует объединение новых государств, но уже на других принципах. Произойдет выравни-вание темпов развития экономик, страны начнут открываться для сотрудничества в различных конфигурациях», — рассказал Валенса.

Кроме того, Валенса считает, что Россия отстала от Запада на 30-50 лет и никогда не была свободной и демократич-ной страной. «Россия никогда не жила сог-ласно принципам западного мира. Своими действиями [на Украине] Путин проверяет на прочность европейскую и мировую соли-дарность», — объяснил польский политик.

ИСТИНАТА ЗА ПУТИНСКИТЕ ОРКИ

четвъртък, 9 април 2015 г.

Истины для орков

В эфире Первого телеканала биз-несмен Вадим Черный сравнил Россию с нацистской Германией. Украинскую власть миллионер-анархист критикует столь же яростно

Гостями ток-шоу российских теле-каналов редко бывают украинские политики, критикующие путинский режим. Исключения делаются, но студия готова противостоять врагам, поднимается крик и украинцам не дают ничего сказать. Так произошло, нап-ример, с депутатами Верховной Рады Арте-мом Витко и Алексеем Гончаренко. Но 30 марта в передаче "Время покажет" Первого канала произошел конфуз.

Одесского бизнесмена Вадима Черного, известного критика украинской власти, в Москву пригласили как союзника,

45 однако Черный произнес совсем не то, чего от него ожидали. В прямом эфире Первого канала он сказал, что "ни один человек в здравом уме не может отрицать российской агрессии", и сравнил Россию с нацистcкой Германией. Когда ведущий Петр Толстой спросил, почему же тогда российские войска еще не во Львове, Вадим Черный ответил: "Да потому что у вас кишка тонка". В студии начался переполох, журналист Александр Яковлев объявил, что Черный оскорбил каждую российскую семью. Гость из Одессы продолжил сравнивать Россию с гитлеровс-ким режимом, но его слова потонули в кри-ках о русофобии. Прочети ДО КРАЯ

ЛИЧНОСТИТЕ С ПОДОБАВАЩО СЪЗНА-НИЕ ЗА СВОБОДА ЩЕ ПРОМЕНЯТ ВСИЧ-КО У НАС, В ТОВА ЧИСЛО И СФЕРАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО: ТРЯБВА ДА НАПРА-ВИМ НУЖНОТО ТЕЗИ ЛИЧНОСТИ ДА СЕ РОДЯТ четвъртък, 9 април 2015 г.

В своя блог Райчо Радев е фор-мулирал интересен въпрос, на който възна-мерявам да отговоря; ето отначало как той го е формулирал, а по-долу можете да прочетете и моя отговор: РЕШАВАЩО ЗА ПРОМЕНИТЕ В ОБРАЗО-ВАНИЕТО Въпрос от конференцията на Института за прогресивно образование бразование за бъдещето“: Коя от следващите формули е адекватна?

1. Решаващи за развитието на образованието са хората (кадрите), кои-то работят в образованието. Виновни за проблемите в образованието са хората. Да променим хората (кадрите).

2. Решаващи за развитието на образованието са правилата (закона), които определят поведението на хората, работещи в образованието. Виновни за проблемите в образованието са правила-та (закона). Да променим правилата (зако-на).

Ето и моя отговор: Формулирали сте чудесен въпрос,

поздравления! Ще се опитам да разсъжда-

вам по него, ще опитам да изразя своето разбиране.

И двете тези са верни – ии адек-ватни спрямо желаната промяна в сферата на образованието. Всяка от тия тези поста-вя акцента върху фактор, който може да има решаващо значение. Човешкият, субектив-ният фактор, разбира се, е водещият по презумпция. Щото хората са тези, които правят законите или правилата. Но не чове-кът съществува за закона, а закона - за човека. Човекът е първото. И най-важното. Човекът със своето съзнание (мироглед, ценности) и със своята готовност да работи и да живее по определен начин е несъмне-ният решаващ фактор на всичко в нашия човешки свят. В това число и спрямо пот-ребността от разплитане на тъй заплетения възел на господстващата административна системата на държавното командно-директивно образование и училище. Човеш-кият фактор тук ще трябва пак да изиграе водещата, решаващата роля. В крайна сметка и самите законодатели, дето правят законите, са човеци; тия, които ги прилагат (или не ги прилагат) подобаващо – също; и ония, които са заети непосредствено с дей-ността, наречена образование, също са човеци. Само възразявам решително срещу определянето като "кадри" на човеците; този сталински термин ми е неприятен. По-старите си спомняме, че тезата на др. Ста-лин някога е била: "Кадрите решават всич-ко!". По тази логика, като защищавам тезата за това, че човешкият фактор безусловно е водещ и решаващ всичко, то излиза, че моя милост е... "сталинист"! Да, обаче това съвпадение е само формално, външно, не според същината на проблема. Защото думата "кадри" (забележете, много рядко се употребява тази дума в единствено число, "кадър", някак си даже не звучи добре в единичния случай, тази дума сякаш има само множествено число!) съвсем не е равносмислена с думата човек – и ще по-малко с думата субект.

"Кадрите" са ония, които провеж-дат волята на вожда – иполитиката на не-погрешимата партия, по логиката на стали-нисто-комунистите. Те те мислят и нищо не решават, те са просто оръдия на вечно правата държавно-партийна воля. Пробле-мът е, че работещите в системата на бъл-гарското образование, уви, са все още прос-то кадри, те не са суверенни, свободни, мислещи и пр. същества, какъвто трябва да е човекът по дефиниция. В българското образование – протете, но съм длъжен да направя този извод! – доолкото учителите се разглеждат все още като "образователни кадри", значи не работят човеци, а нещо като... орки, зомбита, нещо като "роботчета", които механично изпълняват волята на "мозъчния център на системата" (бюрокра-тичната воля на овластените министерски чиновници, претендиращи за пълна непог-решимост). Доколкото учителите в нашите

училища са все пак човеци, дотолкова те не са кадри. Кадрите не знаят що е това свобода. Мисля, че не подлежи на обсъжда-не това, че досега действащият закон за образованието е тоталитарен, в него няма място за свободата; новият в това отноше-ние съдържа една "мижава свобода", около която обаче може да изкристализира един ден истинската, действителната свобода. По презумпция трябва да се знае и това, че единственото ефикасно средство за лече-ние на болната, на недъгавата по принцип система е едно: свободата. Нещото, от което толкова много се боят именно "кадри-те", работещи в нея. За образцовият обра-зователен кадър свободата е най-страш-ното нещо, тя е проклятие и предвестник на идващия апокалипсис – щм дойде свобода-та, щял да дойде и краят на света. Така "мисли", простете, образцовият образовате-лен кадър, който е типов, който е най-разпространен в рамките на господстващата система, която, прочее, нищо различно от това не търпи.

Да допуснем обаче, че ей-така, от небето, ни падне един съвършено нов, принципно различен, демократичен, изцяло съвременен закон за образованието; да допуснем такова случването на едно чудо, ето, сега са дни преди Възкресение Христо-во, което именно показва, че и чудеса са възможни. И какво ще стане тогава, можете ли да си представите, щом въпросните "кадри" бъдат поставени в принципно раз-личната и съвършено нова ситуация!

Ще ви кажа що ще се случи. Мо-ментално кадрите ще се организират и ще почнат да правят абсурдистки (нашенски, щото у нас всичко е абсурдно!) бунтове срещу свободата! Да, повсеместни бунтове срещу тъй нежеланата свобода ще избухнат из цялата страна, това ви го гарантирам. Ще се надигнат добре зомбираните и нежелае-щи свободата кадри срещу "призрака на анархията", дето ще почне да броди из свидното ни отечество. Ще почнат да молят държавата тия кадри да ги направи пак роби, щото свободата на тях им се вижда че е нещо като отрова. Ще тръгнат тия кадри на поход към София да атакуват "безотго-ворните властници", дето са им спуснали тази тъй непотребна им свобода. И ще искат те най-жалостиво хомота. Е, щом толкова го искат, властта ще им го даде. Свободата ще продължава да бъде нещо като проклятие из българските земи още дълго време.

Ще завърша с нещо крайно непри-ятно: ви кажа нещо съвсем лично. Да, знам, че вие не обичате изобщо "личните неща". Знам, че ще ме оцените като смахнат щом си позволявам да намесвам лични неща в обсъждането на тъй сериозен въпрос. Лич-ното у нас се асоциира със свободното, а знаем добре, че свободата у нас е хем проклятие, хем е повсеместно нежелана. Даже, ще ме простите, даже и ония, които

46 се афишират като привърженици на свобо-дата у нас, настръхват като видят насреща си свободен човек. И го обявяват поне за крайно неприятен.

Аз съм работил 32 години в систе-мата на българското образование, и уни-верситетско, и гимназиално. Като препода-вател по философия съм работил. Във всичките тия години съм се държал като един свободомислещ, свободолюбив човек. Философията ме задължава да бъда такъв, а аз на нея няма да изменя. Правих каквото ми е по силите да сея семената на свобода-та в душите на младите. Много работих в тази посока. Независимо от това, че бях поставен в една човеконенавистническа, личностноненавистническа и свободонена-вистническа тоталитарна образователна система, която си съществува в непобутнат вид от ерата на комунизма у нас, та до ден днешен. Знаете ли какво се случи в крайна сметка с моя тъй дързък експеримент по свобода?

То е близко до ума, ама ще ви го кажа. Повечето от вас могат и сами да се досетят, други пък го знаят прекрасно: бях обявен за "враг" и бях изритан от системата; системата и нейните цербери направиха нужното да ме стъпчат като личност и като преподавател, да ме превърнат в малоду-шен "образователен кадър", да ме лишат от моите суверенни права да съм личност; е, не се поддадох на ужасния натиск, бях уволнен, изгонен, а преди това направиха нужното да ме опозорят, определяйки ме като "луд", като "некадърник", като "злодей", като "темерут" и т.н. направиха всичко нуж-но, та сега даже и привържениците на сво-бодното и ново образование да странят от "този толкова неприятен човек" и да ме гледат все едно че съм марсианец. Аз съм уволнен, изритан, изгонен, опозорен, това е именно "за благодарност" от страна на системата, възприемат ме като опасен и като прокажен едва ли не. Всички масово странят от мен. Нито една организация, ратуваща за ново и свободно образование, не благоволи да покаже малка човешка съпричастност към издевателствата спрямо мен. Нито една! Мълчат единодушно сякаш съм... нищо. Знаете ли колко неподправена радост по този начин донасят в сърцата на моите мъчители?! Вчера научих, че Бъл-гарският хелзингски комитет в лицето на своя председател Красимир Кънев е напра-вил изявления, че комитетът не желае да ми окаже никаква помощ, дори и правна; да, този толкова хуманен комитет мен явно не ме възприема за човешко същество, което има право на права! Давате ли си сметка какво означава пък това? Страшно абсурден щрих в нашата тъй "човечна" и "европейс-ка", с извинение, родна действителност!

Спирам дотук. Тезата ми е ясна. Не кадрите, не и хората (безличната и абст-рактна дума "хора" ми звучи като думата "орки", тя ми е не по-малко неприятна от

думата "кадри", тя ми е толкова неприятна, колкото е обична дума от другите!), а лич-ностите, индивидите, отделните човешки същества ще променят всичко у нас, в това число и образованието; трябва да правим нужното обаче тези личности да се родят. Щото образователната система у нас прави всичко личности у нас да не се раждат, а да се раждат само серийни продукти, именно "кадри" и "хора", ала не човеци. Просто е това, което казвам. Може да ви звучи скан-дално, но за сметка на това съм го написал съвсем искрено, с болка в сърцето.

Да си личност у нас е същинско проклятие! Знам го добре защото съм го преживял, не на теория го знам. Как тогава младите да искат да стават личности?! Защо да ги обричаме на страдания?! Но без личности с подобаващото съзнание за сво-бода няма как да има у нас и закони, позво-ляващи разгръщането на личностния потен-циал на младите в сферата на образовани-ето и живота изобщо. Кой да ги направи тия закони? От небето ли да паднат? Кой да ги изобрети?! Чиновниците от образователно-то министерство ли? Хайде, джанъм, стига глупости! Те да не са луди че да подпишат смъртната си присъда, подарявайки ни такива свободни закони?!

Да, личностите с подобаващо съз-нание за свобода ще променят всичко у нас, целия живот, действителността, всичко, в това число и сферата на образованието: трябва обаче да правим нужното тези лич-ности първом да се родят. А след това се иска само едно нещо:борба. Чрез работа и борба ще сътворим всичко онова, което ни е дълбоко потребно…

ЗАПИС НА ДНЕШНОТО ПРЕДАВАНЕ "НА АГОРАТА...", НО ОТ ДРУГ ЪГЪЛ четвъртък, 9 април 2015 г.

Забележка: "Официалният" запис, записът на предаването както е излъчено по телевизията, ще го сложа по-късно, а този запис от моя лаптоп го направих ей-така, за да си направя една проба.

ЕДИН АНГЛИЧАНИН В ЕЛЕШНИЦА

петък, 10 април 2015 г.

ГЛЕДАЙ ТУК ДНЕС Е СТРАШНИЯ ДЕН, В КОЙТО БЕШЕ РАЗПЪНАТ НА КРЪСТА НАШИЯТ БОГ! петък, 10 април 2015 г.

От Матея: 27:1 А на сутринта всичките главни свеще-ници и народни старейшини се съвещаваха против Исуса, да Го умъртвят. 27:2 И когато Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилата. 27:3 Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че Исус бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза: 27:4 Съгреших, че предадох невинна кръв. А те рекоха: Нам що ни е? Ти гледай. 27:5 И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси. 27:6 А главните свещеници взеха сребърни-ците и рекоха: Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв. 27:7 И като се съветваха, купиха с тях грън-чаревата нива, за погребване на чужденци. 27:8 Затова оная нива се нарече кръвна нива, както се нарича и до днес. 27:9 Тогава се изпълни реченото чрез про-рок Еремия, който каза: "И взеха тридесетте сребърника, цената на оценения, Когото оцениха някои от израилтяните, 27:10 и дадоха ги за грънчаревата нива, според както ми заповяда Господ". 27:11 А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита, като каза: Ти Юдейският цар ли си? А Исус му рече: Ти казваш. 27:12 И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отго-варяше. 27:13 Тогава Пилат Му казва: Не чуваш ли за колко неща свидетелствуват против Тебе? 27:14 Но Той не му отговори нито на едно нещо; тъй щото управителят се чудеше много.

47 27:15 А на всеки празник управителят има-ше обичай да пуска на народа един от зат-ворниците, когото биха поискали. 27:16 А тогава имаха един прочут затворник, на име Варава. 27:17 И тъй, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли или Исуса, наречен Христос? 27:18 (Понеже знаеше, че от завист го пре-даваха. 27:19 При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не струвай нищо на Тоя праведник; защото днес много пострадах насъне поради Него). 27:20 А главните свещеници и старейшини-те убедиха народа да изпроси Варава, а Исуса да погубят. 27:21 Управителят в отговор им рече: Кого от двамата искате да ви пусна? А те рекоха: Варава. 27:22 Пилат им казва: Тогава какво да правя с Исуса, наречен Христос? Те всички казват: Да бъде разпнат. 27:23 А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Да бъде разпнат. 27:24 И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред народа, и каза: Аз съм невинен за кръвта на Тоя пра-ведник; вие гледайте. 27:25 И целият народ в отговор рече: Кръв-та Му да бъде на нас и на чадата ни. 27:26 Тогава им пусна Варава; а Исуса би и Го предаде на разпятие. 27:27 Тогава войниците на управителя заведоха Исуса в преторията, и събраха около Него цялата дружина. 27:28 И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия. 27:29 И сплетоха венец от тръни и го нало-жиха на главата Му, и туриха тръст в десни-цата Му; и като коленичиха пред Него, руга-еха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейс-ки! 27:30 И заплюваха Го, и взеха тръстта и Го удряха по главата. 27:31 И след като Му се поругаха, събляко-ха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи и Го заведоха да Го разпнат. 27:32 А на излизане намериха един кирине-ец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му. 27:33 И като стигнаха на едно място, наре-чено Голгота (което значи лобно място), 27:34 дадоха Му да пие вино размесено с жлъчка; но Той като вкуси, не прие да пие. 27:35 И когато Го разпнаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребие. 27:36 И седяха да Го пазят там. 27:37 И поставиха над главата Му обвине-нието Му, написано така: Тоя е Исус, Юдейският Цар. 27:38 Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници, един отдясно, и един отляво. 27:39 А минаващите оттам Му се подигра-ваха, като клатеха глави и думаха:

27:40 Ти, Който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си; ако си Божий Син, слез от кръста. 27:41 Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки: 27:42 Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него. 27:43 Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм. 27:44 Със същия укор Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници. 27:45 А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час. 27:46 А около деветия час Исус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани? Сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? 27:47 Някои от стоящите там, като чуха, думаха: Той вика Илия. 27:48 И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет, и като я надяна на тръст, даде Му да пие. 27:49 А другите казваха: Остави! да видим дали ще дойде Илия да Го избави. 27:50 А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна. 27:51 И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, 27:52 гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени, 27:53 (които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в све-тия град, и се явиха на мнозина). 27:54 А стотникът и ония, които заедно с него пазеха Исуса, като видяха земетресе-нието и всичко що стана, уплашиха се твър-де много, и думаха: Наистина тоя беше Син на Бога. 27:55 Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха; 27:56 между които бяха Мария Магдалина, и Мария майка на Якова и на Иосия, и майка-та на Заведеевите синове. 27:57 И когато се свечери, дойде един бога-таш от Ариматея, на име Иосиф, който също беше се учил при Исуса. 27:58 Той дойде при Пилата и поиска Ису-совото тяло. Тогава Пилат заповяда да му се даде. 27:59 Иосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащаница, 27:60 и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, отиде си. 27:61 А там бяха Мария Магдалина и друга-та Мария, които седяха срещу гроба. 27:62 И на следващия ден, който бе денят след приготовлението за празника, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилата и казаха:

27:63 Господарю, спомнихме си, че Оня измамник приживе рече: След три дни ще възкръсна. 27:64 Заповядай, прочее, гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така пос-ледната измама ще бъде по-лоша от първа-та. 27:65 Пилат им рече: Вземете стража; иде-те, вардете Го както знаете. 27:66 Те, прочее, отидоха и вардиха гроба, като запечатаха гроба с помощта на стра-жата.

От Йоана: 19:1 Тогава Пилат взе Исуса и го би. 19:2 И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му, и като Му обля-коха морава дреха, 19:3 приближиха се при Него и казваха: Здравей, царю юдейски! и удряха Му плес-ници. 19:4 Тогава Пилат пак излезе вън и каза им: Ето, извеждам ви Го вън за да познаете, че не намирам никаква вина в Него. 19:5 Исус, прочее, излезе вън носещ тръне-ния венец и моравата дреха. Пилат им казва: Ето човекът! 19:6 А като Го видяха главните свещеници и служители извикаха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го! Пилат им каза: Вземете Го вие и разпнете Го; защото аз не намирам вина в Него. 19:7 Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син. 19:8 А Пилат като чу тая дума още повече се уплаши. 19:9 И пак влезе в преторията и каза на Исуса: Ти от къде си? А Исус не му даде отговор. 19:10 Затова Пилат Му казва: На мене ли не говориш? Не знаеш ли че имам власт да Те пусна, и имам власт да Те разпна? 19:11 Исус му отговори: Ти не би имал ни-каква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе; затова, по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе. 19:12 Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите, обаче, викаха, казвайки: Ако пуснеш Тогова, не си Кесарев приятел;

48 всеки, който прави себе си цар, е противник на Кесаря. 19:13 А Пилат, като чу тия думи, изведе Исуса вън и седна на съдийския стол, на мястото наречено Каменно настлание, а по еврейски, Гавата. 19:14 Беше денят на приготовление за пасхата, около шестия час; и той казва на юдеите: Ето вашият цар! 19:15 А те извикаха: Махни Го! махни! разп-ни Го! Пилат им казва: Вашия цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Кесаря. 19:16 Затова той им Го предаде да бъде разпнат. 19:17 И така, взеха Исуса; и Той сам носей-ки кръста Си излезе; и дойде на мястото наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота, 19:18 гдето Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исус посред. 19:19 А Пилат написа и надпис, който пос-тави над Него на кръста. А писаното бе: Исус Назарянин, юдейският цар. 19:20 Тоя надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото гдето разпнаха Исуса беше близо до града, и написаното бе на еврейски, на латински и на гръцки. 19:21 А юдейските главни свещеници казаха на Пилата: Недей писа: юдейски цар, но - Самозваният юдейски цар. 19:22 Пилат отговори: Каквото писах, писах. 19:23 А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъка-на цяла от горе до долу; 19:24 затова те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде; за да се изпълни написаното, което казва: - "Разделиха си дрехите Ми, И за облеклото Ми хвърлиха жребие". Войници-те, прочее, сториха това. 19:25 А при кръста на Исуса стояха майка Му, и сестрата на майка Му, Мария Клеопо-ва и Мария Магдалина. 19:26 А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти! 19:27 После каза на ученика: Ето майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у дома си. 19:28 След това, Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне писанието рече: Жаден съм. 19:29 А като беше сложен там съд пълен с оцет, натъкнаха на исопова тръст една гъба натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му. 19:30 А Исус като прие оцета рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух. 19:31 И понеже беше Приготвителният ден, то, за да не останат телата на кръста в съботата, (защото оная събота беше голям ден), юдеите помолиха Пилата да им се пребият пищялите, и да ги дигнат оттам.

19:32 Затова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпнати с Исуса. 19:33 Но когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял не Му пребиха пищяли-те. 19:34 Обаче, един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода. 19:35 И тоя, който видя, свидетелствува за това, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярва-те и вие. 19:36 Защото това стана, за да се изпълни написаното: "Кост Негова няма да се стро-ши"; 19:37 и пак на друго място писанието казва: "Ще погледнат на Него, Когото прободоха". 19:38 След това Иосиф от Ариматея, който беше Исусов ученик, но таен, поради страха от юдеите, помоли Пилата да му позволи да вземе Исусовото тяло; и Пилат позволи. Той, прочее, дойде та вдигна тялото Му. 19:39 Дойде и Никодим, който бе дохождал изпърво при Него нощем, и донесе около сто литри смес от смирна и алой. 19:40 И тъй, взеха Исусовото тяло и Го обвиха в плащаница с ароматите, според юдейския обичай на погребване. 19:41 А на мястото, гдето бе разпнат, имаше градина, и в градината нов гроб, в който още никой не бе полаган. 19:42 Там, прочее, положиха Исуса поради юдейския Приготвителен ден; защото гро-бът беше наблизо. ГЛЕДАЙТЕ ФИЛМ ЗА ХРИСТОС ПО ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ СВ.ЛУКА петък, 10 април 2015 г.

В края на този филм по Евангелие-то на Лука ни съветват – стига да сме по-чувствали със сърцето си истината, която той ни разказва, стига тази истина да ни е трогнала! – да кажем ето тия думи:

Господи Иисусе, аз вярвам в Теб! Благодаря Ти че умря на кръста заради моите грехове! Отварям вратата на живота си и Те приемам за мой Господ и Спасител! Амин!

Гледайте филма, опитайте да по-чувствате смисъла, вложен в него (и в Еван-гелието от Лука), и ако се трогнете, ако този

смисъл влезе в сърцето ви, то само ще прошепти тези думи...

ДАНО Е ИСТИНА, ЧЕ ИМА НАДЕЖДА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ И УЧИ-ЛИЩЕ! петък, 10 април 2015 г.

Две поредни години вече съм мо-дератор на организираната от "Капитал" образователна конференция (виж: Кое е образованието на бъдещето, бел. моя, А.Г.)

Миналата година дойде зам.-министър, тази – сáмият министър откри.

Миналата година представителят на МОН си тръгна мигом, докато тази до края остана важен съветник, а до обед – и началникът на кабинета на МОН.

Миналата година говорехме пове-че за проблемите, а тази – за решенията.

Миналата година обществото беше подлъгано от онова недоразумение Клиса-рова да обсъжда идиотщината, че бил ну-жен един учебник по предмет, а тази се чудим как в новия закон да се заложи пове-че и по-реална автономия в обучението, говорим за въвеждане на JUMP MATH, както и за по-сериозно и масово използване на съвременните технологии.

Миналата година в синхрон с Не-доразумението псевдопатриотите твърдяха, че учебниците са по-важни от учителите. Тази година вече обсъждаме как учителите сами да повярват, че са най-важни в случ-ването на обучителния процес.

Не, че сега няма проблеми – има, и то много.

Не, че законът е съвършен – нап-ротив, изобилства от проблемни текстове.

Но някак темата за образованието, общественият дебат по този въпрос, започ-ва да се връща към една простичка нормал-ност.

Има надежда. Написа: Emil Jassim

ПОКАНА ЗА МЕДИЕН ДЕБАТ ПО ТЕЖКИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ петък, 10 април 2015 г.

Опит да разруша стената на мъл-чанието на отсрещната страна... на гузното, бих си позволил да кажа даже многозначи-телно нейно мълчание. Много ми е интерес-

49 но доколко това тъй демонстративно пре-дизвикателство ще има някакъв ефект.

Имам своите предположения, шан-сът да бъда изненадан е минимален, но все пак съществува... ГЕРОИ НА СПИСАНИЕ HUMANUS - МАЙ-КЪЛ ПЕЛЕХАЧ И 10 А КЛАС ОТ ЕГ ”ПЕЙО ЯВОРОВ” В ГРАД СИЛИСТРА петък, 10 април 2015 г.

Списание "HUMANUS" пропаган-дира новото мислене на новото поколение в България – стани част от кампанията!!!

Не хленчи, не се оплаквай от ло-шите политици, от мизерията, от лошата държава. Промени нещо в себе си. Промени нещо там, където си.

Промени го сега. Започни да мис-лиш по нов за тебе начин.

А ние ще ти дадем възможност да изразиш какво мислиш. Дарения за кампанията на 10а. ГЕРОИ НА СПИСАНИЕ "HUMANUS" – МАЙКЪЛ ПЕЛЕХАЧ И 10А

Преподавателят по английски език към програмата „Фулбрайт” Майкъл Пелехач вдъхновява ученици от българско училище – 10 а клас от ЕГ ”Пейо Яворов” гр. Силист-ра - да организират благотворителна кампа-ния с образователна цел – построяването на училищна сграда в Гана, Гватемала или Лаос – за да не учат учениците там под открито небе. За целта класът прави видео клип и създава страница с набирателна сметка чрез организацията "Pencils of Promise", за да събере 25 000 долара за 25 учебни дни. Идеята на Майкъл е да покаже на своите ученици, че дори малка група от

25 души има капацитета да направи промя-на в света. (ОЩЕ >>>)

УКРАЙНА Е ОБРАЗЕЦ ЗА РАДИКАЛНА ДЕКОМУНИЗАЦИЯ петък, 10 април 2015 г.

Московската хунта вдъхнови антикому-нистически европейски пробив в Украй-на, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Едноличният войнолюбив режим на Путин превърна заплашената от него Украйна в образец за радикална декомуни-зация в Европа и в света. Без агресивната му политика спрямо съседна Украйна укра-инците вероятно щяха да вървят по мъчи-телно бавния път на декомунизация, по който се влачи България вече четвърт век.

В този смисъл Путин напълно се-риозно може да бъде определен като нево-лен инструмент на декомунизацията, който превърна съседната бивша съветска репуб-лика в образец за подражание. На опашката чакат още доста анклави на посткомунизма. Но най-вече украинският опит един ден ще послужи на самите руснаци, когато техният Путлер и без война ще ги доведе до резул-тати от своето управление, сходни с онези, които постигна Хитлер. И едва тогава “мал-ката Украйна”, каквато отдавна е България като обект на руските хибридни войни, ще може да се освободи от Петата колона на Москва, проникнала на всички нива тук.

Само вижте примера от вчера: Кра-симир Велчев, един от най-близките по-мощници на Бойко Борисов, оглави групата за приятелство с Русия в парламента – не някак си с руския народ, а именно с Русия на Путин. Вече е насрочена по тази линия първа негова среща с пратеник на Путин. (ОЩЕ >>>)

ОТДАВНА Е ДОШЛО ВРЕМЕТО ДА СЪ-ДИМ УЗУРПАТОРСКАТА ДЪРЖАВА, ДЕТО Е ОТНЕЛА И НИ ТЪПЧЕ ПРАВАТА, ДРАГИ МИ ЯВОРЕ! събота, 11 април 2015 г.

Райчо Радев е публикувал в блога си показателна и интересна дискусия около новия закон за училищното образование, проведена във фейсбук-групата ПЕДАГО-ЗИ (аз съм изгонен от нея заради "непрос-тимо свободомислие"!): виж РЕШАВАЩО

ЗА ПРОМЕНИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО; съветвам ви да я прочетете ако се интере-сувате от ситуацията около този нов закон, от това как той се възприема и пр.; ето тукщ няколко момента, който според мен имат възлово значение за разбирането на исти-ната:

Rumi Neznakomova каза: Известна свобо-да? Не съм съгласна. Противоречивите текстове в ПЗПУО ограничават свободата на децата, родителите и учителите. 1) От една страна училището трябва така да е организирано, че максимално да се приспо-собява към личностната и социална инди-видуалност на детето. От друга страна, училището трябва да осигурява максимални възможности за развитие на всяко дете. 2) В обучението трябва да се прилагат "инова-тивни" методи за учене и решаване на проблеми, независимо от учебното съдър-жание, за да се оптимизира ученическата мотивация и участие. В същото време, трябва да се стандартизира учебното съ-държание, за да готви учениците за опреде-лени работни места с определени умения. 3) Училището трябва да е съсредоточено изключително върху детето, а не върху учебния план. От друга страна, училището е зад учебния план, тъй като обучението е неговата основна функция, нормативите на учителите зависят от учебния план, докато за индивидуалното развитие на детето имат отговорност преди всичко родителите. 4) Училището трябва с всички сили и средства да развива свободата на словото, мисълта и избора. От друга страна, училището тряб-ва да развива по всякакъв начин дисципли-ната и критиката по възможно най-високите интелектуални стандарти.

Съществуването на тези противо-речия прави образованието трудно и отб-лъкващо. Много често проблемите са реша-вани алтернативно, както и чрез компромис. Конфликтите в образованието са неизбеж-ни, при това на различни нива между адми-нистратори, родители и ученици. ПЗПУО дава прехода от аномия към автономия в "разумни" граници. Тук скрита стои тезата на Хегел и Хербарт – този, който не е бил послушен и управляван, не може да управ-лява след това себе си и другите! Затова и аз мисля, че този закон ще предизвика катострофа. Много готови рецепти има в него и индиректно се разбира, че в учили-щата ще продължи да е на почит традици-онната нормативна педагогика. На почит ще

50 останат и властните отношения в училище... и традиционните идентичности, доколкото са формирани около категориите раса, пол, класа и етническа принадлежност. Явор Ганчев каза: Не. Фалшива дихото-мия. Все едно е. Ако настъпи промяна, тя няма да е поради закона, защото в реалния живот работещият закон отразява реалните отношения, не е обратното (животът не се води от закона). Закон, който не отразява реалните отношения, а се опитва да конст-руира нови, просто не работи. Щеше да е добре, като говорим за законодателство, да има процес на отхвърляне на регулациите, които пречат и които противоречат на конс-титуцията. Без замяната им с нови регула-ции. Самата дерегулация е стъпка към автономия.

Отделен е въпросът, че прогре-сивният образователен елит, към който не се числя, понеже съм дилетант (държа така да си остане), можеше да не си прави тънки сметки с Милена Дамянова. Ум царува, ум робува, ум патки пасе. Явор Ганчев каза: Значи от гледна точка на икономиката, където си мисля, че може би имам някаква експертиза, е много просто – когато има монопол, което значи сигурни клиенти, клиентът е дойна крава, въпреки че в рекламните брошури може да е описан като любимата от Песен на песните. Мисле-те си за топлофикация, електрото, дори телефоните, нищо че има няколко операто-ра. Когато няма монопол и всички се конку-рират за едни и същи клиенти, тогава доби-ват истинска чувствителност за нуждите на клиента.

Отнесено към образованието – проектозаконът съхранява монопола; отне-сен към трите варианта за "дейности, целя-щи да предотвратят промяната" (по Хехт), той е ангажиране на енергията в области, които не застрашават статуквото и не носят опасност от промяна. Свидетели сме на някаква форма на Перестройка (което е признак, че Партията е наясно, че краят на монопола иде и трябва да се вземат мерки); очевидно е, че врим и кипим в Гласност (понеже вече опозицията не може да бъде игнорирана, по-добре да бъде контролирана с гласовити дисиденти на заплата в мили-цията); определено нашият проектозакон е нещо като указ 56 - квазипазарно балонче вътре в плановата икономика. В проектоза-кона може да се прочете как ученикът е в центъра, а рекламните клипове показват актьори, които казват, че това е един "дете-любив и учениколюбив" закон. Но това не прави от този скапан боклук нещо повече от рекламна брошура на монополист. А ние знаем, че каквото и да пише в рекламната брошура, монополистът не се интересува от клиентите си. Защо? Защото няма къде да избягат. Услугата ще продължи да бъде лоша, администрацията на монополиста -

раздута, а основната икономическа цел – кражба. Кога ученикът ще е в центъра – когато изчезне монополът. Толкова е прос-то, че чак е смешно да гледаш как иначе умни хора, събрани да обсъждат образова-нието, с мъка се провират покрай слона в тясната стая и говорят за всичко друго, но не и за него. Райчо Радев каза: Напротив. Представям си ред, който не произтича от централната власт. Какъвто и да е този ред (признаваш необходимостта от ред), подреденост на нещо, за да е ред някакъв е необходимо да има връзки, зависимости между подредено-то, ситуираното в този ред. За да има ред се предполага елементите чрез връзките си да образуват структура, компонентите да обра-зуват система, частите да образуват цяло-то... Само при такава подреденост (не е задължително да е централизирана власт) е възможно съществуването на институциите (които все пак признаваш) и посоченият от теб триъгълник, както и е възможно твоето: "този, който учи (триъгълникът ученик, роди-тел, учител) си поставя целите и си ги пос-тига, по най-добрия начин, на който е спо-собен, и (в идеалния случай) подпомогнат от институциите." Явор Ганчев каза: Сегашната регулация И проектът за нова регулация противоречат на гарантираните в конституцията свободно развитие на образованието и право на родителите да определят образованието за децата си. Това са най-общите рамки, които имат дълбок философски И правен смисъл. Каквото и да градиш в нарушение на тези рамки, не говориш за правна система, а за правилник за вътрешния ред на авторитар-на структура. Райчо Радев каза: Напротив. Тази свобода на детето и родителя трябва да бъде защи-тена не само в конституцията, но и в закона за образованието. Не мислиш ли, ако тази свобода не е защитена и от закона, че тряб-ва да съдим държавата???!!! Явор Ганчев каза: Не. Първо, нямаме работеща съдебна система, второ, нямаме достатъчно хора, които да отстояват орга-низирано свободата си. Ще опрем до съд, когато хората, упражняващи свободно пра-вата си, бъдат атакувани от институциите. И това ще стане като му дойде времето. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Един показате-лен момент. Явор Ганчев пише: "Ще опрем до съд, когато хората, упражняващи сво-бодно правата си, бъдат атакувани от институциите. И това ще стане като му дойде времето." Е, това време вече оче-видно настъпи, става дума за времето, в което хората, упражняващи свободно пра-вата си, са атакувани от институциите - и по тази причина са принудени да защищават

правата си в съда. Държавата в лицето на лица, олицетворяващи дадени институции, не от вчера атакува не само хората, опит-ващи се свободно да упражняват правата си, но също така упражнява и системен терор, прилага система от "изтънчено-дебелашки" гаври спрямо всички, които са в образователната система, друг е въпросът, че огромното мнозинство от хората, дето са вътре в системата, до такава степен са обръгнали и привикнали на гаврите, че изобщо не ги усещат или не ги съзнават като гаври (и като терор над личностите им, притежаващи определен набор от неотни-маеми права!). Но ето, аз се видях принуден да водя съдебни дела, с които се мъча да си защитя правата - правата на човек, който не е склонен да хариже конституционно гарантираните си права на разни разпищо-лили се властници от образователната сфера, смятащи, че държавните училища, примерно, са им нещо като бащиния. Зна-менателен е този факт, че вече е дошло това време, в което тия дейци на българско-то образование, които все държим на пра-вата си и на неотделимата от тях свобода, сме поставени в ситуация да сме принудени по съдебен път да защищаваме правата си от произвола на самозабравилата се (зара-ди самовластието си) волунтаристична образователна (министерско-инспекторско-директорска) бюрокрация. В тази връзка обаче ми хрумва следната екстравагантна, тъй да се рече, идея.

Моят случай е драстичен: една ди-ректорка, подпомогната от една инспектор-ка, се опитаха да ме гилотинират като лич-ност, като образователен и обществен деец и като преподавател, проведоха акция по остракирането ми от системата, уволниха ме по възможно най-идиотски "основания", превърнаха ме в нещо като дисидент, в резултат ето аз сега съм лишен от възмож-ността да упражнявам преподавателските си права (получени по законния път) – и така потъпкаха конституционно гарантира-ното ми право на труд – и на човешко дос-тойнство. Докато съдът (евентуално) не постанови друго и не възвърне, не възста-нови законността, аз де факто съм с драс-тично потъпкани конституционни права. Ще кажете - да, ама твоя случай е "отделен", "частен" и "нетипичен". Но аз ще ви отвърна нещо друго, ето какво:

51 Хиляди учители, ученици и роди-

тели са с накърнени в една или друга фор-ма, степен и посока конституционно гаран-тирани права – Конституцията у нас гаран-тира правото на свободно развитие на образованието за всички; потъпкано е също така и правото на родителите да определят образованието за децата си. Те обаче – имам предвид жертвите на този противозаконен диктат и монополизъм на държавата и на държавната бюрокрация в образователната сфера, а това сме всички ние, родители, учители, ученици – сякаш нехаят и не правят нищо та да защитят правата си, което, както и да го погледнем, е скандално, е непростимо: да не правиш нищо за да защитиш правата си, дадени ти по Конституция! Истинското, автентичното гражданско поведение, поведението на автентичния гражданин, на човека, държащ на правата си и несклонен да ги хариже някому в нарушение на Конституцията, е друго: ами да защити правата си, да се бори за тях, да се ползва от тях! Включително и като даде под съд тия, които са узурпирали неговите права! Какво пречи, примерно, сдружения от граждани (учителски, роди-телски, ученически и пр.) да заведат дела против държавата в тази именно посока: че правата им, гарантирани от Конституцията, са потъпкани, но те не са съгласни с това и ето, искат си обратно правата! И съдът ще се види принуден да накаже ония, които са им отнели правата; та какво пречи, питам, да се проведат такива граждански съдебни акции, с които да защитим правата си – и като образователни дейци, и като родители, и като ученици, като млади хора, имащи неотнимаемото право на свободно образо-вание!

Вместо това обаче у нас в момента тече един флирт на част от дейците на свободното образование със същата тази министерска (и директорско-инспекторска) образователна бюрокрация, която прави нужното да притъпи жилото на критиката им, да ги привлече на своя страна, да ги направи част от едно уж ново, а фактически непроменено статукво, статукво, определя-но от несъмнения монополизъм на държав-ния чиновник в образователната сфера. Позволявам си да предупредя тия, които така усърдно агитират в полза на този "на-истина все пак нов закон", и в същото време твърдят, че били твърди привърженици на някакви нови образователни принципи, че такъв един флирт с бюрокрацията не говори добре най-малко за тяхната нравственост. От незапомнени времена знаем, че опози-ционно настроеният българин, независимо в каква сфера се изявява (в това число и "ентелектуалният" такъв) крайно много се размеква и забравя за критичната си жар в момента, в който му замирише кокала на властта: щом управниците му поднесат под бърните този кокал, вероятно, предполагам, започват да му текат лигите и той мигновено

забравя за цялата си опозиционност, кри-тичност, за всичките си справедливи него-дувания и т.н. Мисля, че и тази констатация все някой трябваше да я направи; е, сторих го, нека "грозната постъпка" да бъде за моя сметка...

И тъй, главният акцент на този мой коментар е следният: наистина какво пре-чи да се проведат граждански съдебни акции, т.е. да се заведат съдебни деля на сдружения на граждани, които искат да защитят правата си – и като образова-телни дейци, и като родители, и като ученици, като млади хора, имащи неот-нимаемото право на свободно образова-ние! Аз това предлагам, интересно ми е как ще се възприеме. И как ще прозвучи в нечии благовъзпитани уши. Това, не крия, ми е много интересно.

А иначе времето да съдим узурпа-торската държава, дето ни тъпче правата, драги ми Яворе, отдавна е дошло! И малък симптом за това са съдебните дела, които моя милост води вече трета година, едно съдебно дяло вече спечелих и на трите инстанции, сега да видим какво ще стане с другите две...

БОГ ДА ПРОСТИ БЕДНИТЕ, КОИТО ЗА ЕДНАТА НАДНИЦА СИ СЛАГАТ ЖИВОТА В РЪЦЕТЕ НА СКОТОВЕ КАТО "ГОСПО-ДИН ГЕОРГИЕВ"! събота, 11 април 2015 г.

"Господин Георгиев каза, че ще имаме 30 минути, за да избягаме. Щом хотелът рухна, той изчезна"

Наредил им да влязат и да режат основите. Казал им "няма страшно"... Няма страшно, но те вътре, той вън. Бог да прости бедните, които за едната надница си слагат живота в ръцете на скотове като "господин Георгиев". Доколкото знам, на едно друго място обезопасяваха бомби с чукове. Няма да питам дали господин Георгиев един ден ще лежи за причиняване на смърт. И няма да питам не защото знам, а защото няма никакво значение...

"Към 17 ч. господин Георгиев на-реди на петима работници да влязат в хотела и да започнат да режат основите му с резачки. Единият отказа. Нареди на другите четирима. Каза им, че ако стане

опасно, имат 30-40 минути, за да избягат и те влязоха. След това се качи на билото над хотела и оттам също им каза, че птичка да прелети над обекта, той ще им извика да се спасяват. В момента, в който хотелът се е срути, господин Георгиев по най-бързия начин се качи в колата си и изчезна."

Явор Ганчев

ИМАМ ЕДИН ДЕФЕКТ: ИСКРЕН СЪМ, НЕ ОБИЧАМ ДА ЛИЦЕМЕРЯ, КАЗВАМ КАК-ВОТО МИСЛЯ ПРАВО В ОЧИТЕ, МНОГО РЯДКО ПРЕГЛЪЩАМ, НЕ УМЕЯ ДА КРИЯ ИСТИНАТА, НЕ МЕ БИВА В ЛЪЖЕНЕТО ХИЧ събота, 11 април 2015 г.

Дежурният по блог коментатор, де-то се представя, че уж живеел и работел в Австралия (аз обаче съм твърдо убеден, че лъже, щото нищо западно няма в него, не е възможно нищичко от западния манталитет тоя тип да не е усвоил щом твърди, че бил живял в Америка и в Австралия повече от 20 години!) от известно време ме пита нещо, упорито поставя въпроса си, аз обаче не му отговарям, и то неслучайно. Но той не се отказва. Напоследък е особено настойчив, явно това много го вълнува; давам по-долу част от полемиката ни по този въпрос, забе-лежете обаче как той ми поставя въпроса това кагебистко зомби (тоя същия твърди, че щом се пенсионира "в Австралия" щял бил да иде да живее в... Русия, което е доста показателно най-малкото за умстве-ните му сили!), а накрая ще разберете защо аз не ща да му отговоря: А. от Австралия каза: ... Е да, ама ако не възприемаш идеи си един ментàк. Направил ми той списание ИДЕИ, а не приема нищо. Отговаряй ми: защо не се сприятели с ЕДИН руснак – питам искрено, нито се по-дигравам за нещо, но ми е необяснимо, ОК? Ангел Грънчаров каза: ... Ако искам ще ти отговарям, ти заповядваш ли ми да ти отго-варям? Апропо, ако си формулираш въпро-са нормално, може и да ти отговоря. На тъпи въпроси не отговарям. А. от Австралия каза: А ти чука ли в Русия поне една рускиня? Съмнявам се. Затова и не разбираш кво ти говоря. (Тук ми пише някакви гнусни простотии за някакъв "Васко-

52 гларуса", пише такива простотии, че изобщо не мога да ги публикувам по никакъв начин, че ще си оцапам блога, значи тоя "Васко" се бил скъсал от чукане на рускини по нашето Черноморие и пр. идиотщини ми пише все в гадния тролско-комуноиден стил.) Ангел Грънчаров каза: ... Майната ти! Прави каквото щеш. С мен обаче защо се занимаваш? Гледай себе си. Мен ме остави. Нищо западно няма в теб щом си вреш така носа в живота на друг човек. Ще ме учи той как било правилно да мисля! Загрижил се той за мен. Откъде-накъде?! Ами няма да стане тая. Учи щерка си.

И така нататък, от доста време той нахалства и ми поставя въпроса за моите отношения с руснаците и с рускините докато съм бил студент в Русия, в Петербург. Тази сутрин пак пита и дори се опитва да ме убеди че било трябвало да отговоря и защо било трябвало: А. от Австралия каза: ... Тоя въпрос касае и блога – на читателите ще е интересно да научат как ти там (Russia) немаш и един приятел или сродна душа да го наречем. Все едно че не са хора, или пък ти не си човек, де да знам. Ние хората се сприяте-ляваме, ако не знаеш. Не е само да се ха-пем както в БГ, ОК? Тонове изписа за Русия но колко странно отминаваш тоя въпрос за общуването си с местното население?? Предлагам да отговориш в блога, читатели-те ще оценят това. Иначе криеш нещо, ОК? Ангел Грънчаров каза: Няма да отговоря. Щото поставяш въпроса си тъпо: "... как ти там (Russia) немаш и един приятел или сродна душа да го наречем?" – та нали сам пишеш, че съм бил упорито отминавал този въпрос и значи няма откъде да имаш ин-формация за това, видиш ли, че "... как ти там (Russia) немаш и един приятел или сродна душа да го наречем..."; кажи ми, дебилчо, защо си мислиш че аз"... там (в Russia) немам и един приятел или сродна душа да го наречем...", при положение че сам твърдиш, че аз не съм казал нищо по този въпрос? Щом така поставяш въпроса, един вид ми приписваш особеността "че не съм човек"; е, аз пък не съм дебил, че да ти отговарям на такъв по дебилски поставен въпрос; като не съм човек, що ме питаш тогава, олигофренино?! Ти как изобщо разбра, че не съм бил имал приятели-руснаци или рускини, кажи сега, съгласи се, не е ли съвсем идиотско допус-кането ти?! Ами ако съм имал приятели руснаци и рускини? :-) Та по тази причина аз няма да ти отговоря на въпроса, щото сам си виновен да не ти отговоря; а не съм писал по този въпрос щото изобщо не е ставало дума за това. Прочее, писал съм, ама ти не си чел. В моята книга Истинският университет има такъв пасаж, и на други места има, ти хем не си чел, хем не знаеш,

хем си позволяваш да си ме представяш като някакъв урод или като темерут.

Ако беше поставил въпроса си нормално и човешки, щях да отговоря; имам какво да кажа, какви са руснаците, как аз съм ги възприел, как съм общувал с тях, какви спомени имам, доколко съм се сбли-жавал с тях и пр. Имаше и един друг мо-мент, който трябва да се вземе предвид: комунизмът доста беше повредил руснаци-те, аз още тогава интуитивно, а в един мо-мент и съзнателно, усещах и разбирах тия неща. И те ме дразнеха. Рядкост беше човек да срещне в ония условия неповреден от комунизма руснак, но съм срещал такива и точно с такива съм се сближавал. Имал съм чудесни отношения с тях.

Но към комуноидите (като теб), де-то не можете да поставите човешки е един въпрос, още тогава се държах дистанцирано – щото ме дразнеха. И ти ме дразниш и затова се държа така с теб. Имам един дефект, не знам дали си го забелязал: иск-рен съм, не обичам да лицемеря, казвам каквото мисля право в лицето. Много рядко преглъщам. И не умея да крия истината, не ме бива в лъженето хич.

Та на идиотския и злобния ти въп-рос няма да отговоря, казах тия неща не толкова за теб (знам, убеден съм, че си непоправим, вероятно и службата ти в КГБ те е опорочила безкрайно, нищо човешко не намирам, прощавай, в теб; тъй че не мога човешки да общувам с теб и с такива като теб, свръх силите ми е такава жертва!), та казах тия неща не толкова за теб, а за чита-телите на блога.

Ако някой ме попита нормално и човешки за руснаците като човеци какви са, как съм ги възприел, как съм общувал с тях, може доста неща да кажа и напиша – при настроение и стига време да имам де, щото имам много работа винаги. Щот съм безра-ботен, та по тази причина се скъсвам от работа, затова така...

С поздрав: Ангел Грънчаров

ПУТИН УСПЯ ДА КОНСОЛИДИРА ЦЕЛИЯ СВЯТ СРЕЩУ ПОПЪЛЗНОВЕНИЯТА НА ТАКА ЕКСПАНЗИОНИСТИЧНО-АГРЕСИВ-НИЯ РУСКИ ИМПЕРИАЛИЗЪМ събота, 11 април 2015 г.

Путин обединител на Европа (срещу Русия), Автор: ИВО ИНДЖЕВ

С рухването на СССР и т.н. све-товна социалистическа система в началото на 90-те години на миналия век особена популярност придоби изразът, според който е последното убежище на комунизма е в национализма. Това, както виждаме от усилията на Путин да си купи имитация на чуждестранна любов с пазаруване на наци-оналистически партии, се оказа устойчива тенденция.

Дали се определят като крайно десни или крайно леви, гравитиращите около (петродоларите на) Москва фашизо-идни формации от Източна и Западна Евро-па, дефилирали миналия месец в Санкт Петербург, на практика прекланят глава пред опита на Кремъл да реанимира кому-нистическия интернационал по особено перверзен шовинистичен признак под лозун-га: „Долу американския империализъм, да живее руският“!

В чисто географския смисъл обаче агонизиращият комунизъм търсеше опорна вдъхновяваща точка в Северна Европа. Като водещ на предаването „В десетката“ имах куриозен разговор в студиото на БТВ с лидер на Световната социалистическа младеж, който се опитваше да рекламира социализма. Когато го помолих да даде пример за просперираща социалистическа държава, той дълго мисли и пропускайки родната му Южна Африка, която беше тръг-нала вече уверено (надолу) по пътя на социализма и накрая посочи…Швеция.

Швеция и скандинавските страни от десетилетия са последното убежище на всички, които искат да убедят някого в жиз-неспособността на социалистическите идеи. Междувременно в самата Швеция в част-ност и в Скандинавия настъпиха промени, които разубедиха самите скандинавци, че тази приказка с преразпределянето на средствата по социалистически в една модерна отворена към света икономика може да продължава вечно. Но това е друга тема…

Темата, която е акцент на този текст, е как Путин отне тази последна на-дежда на упорстващите в убеждението си европейци (и други по света). Швеция и Финландия, две от четирите държави (заед-но с Австрия и Швейцария), които са след-военното нарицателно за неутралитет, буквално се готвят за членство в НАТО - нещо, което на никого не би хрумнало нико-му като хипотеза преди руската агресия в Украйна. Заслугата изцяло е на Путин и неговата хунта в Москва.

Пет скандинавски държави обяви-ха Русия за най-голямата заплаха за сигур-ността в Европа и декларираха, че засилват отбранителното си сътрудничество срещу “руската агресия”.

Декларацията е подписана от министрите на отбраната на Швеция, Норвегия, Дания, Исландия и Финландия. Текстът ѐ бе публикуван на страниците

53 на авторитетнтия всекидневник “Афтен-постен” в Осло, цитирани от „Дневник“.

Анализаторката по въпросите на сигурността Ян Холан Матлиари комен-тира, че описаното сътрудничество е за съвместна отбрана и включва общи ма-неври до максималната възможна степен на сближаване с НАТО, която могат да си позволят необвързаните Швеция и Фин-ландия.

Те си остават извън отбрани-телния алианс, но декларираната посока прилича на подготовка за членство в НАТО, допълва тя.

Петте държави ще провеждат повече съвместни учения, ще си сътруд-ничат в индустриални сектор, включи-телно в отбранителната промишленост, ще си обменят разузнавателна информа-ция, ще се борят заедно срещу киберне-тични атаки и системите им за ранно предупреждение – специално във въздуш-ното пространство – ще бъдат свързани, “за да няма изненади”.

Първата демонстрация вероятно ще бъде учението Arctic Challenge в края на май, което ще се проведе във водите на Норвегия и Швеция. В него ще участват и “значителен брой” американски F-16, бази-рани във Великобритания.

Декларацията не замества анга-жиментите на страните членки на НАТО към алианса и не се поема отговорност за взаимна защита. Но въпреки това се очак-ва реакцията на Москва да е изключител-но остра.

В текста се казва още: “Руската агресия срещу Украйна и

незаконното анексиране на Крим са нару-шаване на международното право и на други международни споразумения. Руско-то поведение представлява най-голямата заплаха за европейската сигурност. В резултат, сигурността в районите, съ-седни на скандинавските държави, значи-телно се влоши през изминалата година и трябва да се подготвим за евентуални кризи или инциденти. (…)

Трябва да реагираме на действи-ята, а не на думите на Кремъл. Русия предприема големи инвестиции във воен-ната си мощ. Ръководството на страна-та демонстрира, че е готово да използва военни средства, за да постигне полити-

ческите си цели, включително чрез погаз-ване принципите на международното право… Руската армия действа предизви-кателно по всичките ни граници и има няколко случая на нарушаването на грани-ците на балтийските страни.”

Както се вижда, московският вла-детел успява да постигне онова, което нито американците, нито самите европейци (нито Горбачов с неговата доктрина за Европа като „общ дом“) успяха да постигнат: обеди-нява наред Европа. На антируска основа.

Такъв резултат дори и неговият кумир Сталин не можа извоюва с войнстве-ната си окупационна политика. Общото в тактиката на Путин и Сталин е в опита да използват драмата на Втората световна война, за да легитимират агресивността си спрямо съседите. В това начинание Сталин успя в половината континент. Беше му позволено от съюзниците на Запад. Днес, 70 години по-късно, неговият имитатор Путин се проваля с гръм и трясък на същото поприще. Не му позволяват и той е бесен. Това ще се види на самия 9 май.

Присъствието на социалистичес-кия лидер на Северна Корея Ким Чен Ун например му е гарантирано, но ТАСС съоб-щава днес, че южнокорейският президент Пак Кън Хе е отхвърлила поканата. Така на военния парад Путин ще може да „паради-ра“ предимно с открояващото се партньорс-тво с потомствения вожд на военния кому-низъм, оцелял до наши дни в северноко-рейския резерват.

Вместо да получи така желаните световни овации, властелинът на Кремъл си изпроси световно презрение както никой друг руски или съветски лидер преди него.

Някой ден руснаците ще се събу-дят и ще зададат въпроса откъде се навъ-диха тези милиони (ако не и милиарди) „русофоби“ изведнъж на планетата: от Ев-ропа до Северна Америка; от Австралия до Нова Зеландия, Япония, Южна Корея…Не е ли „малко“ странно и някак си планетарно това явление? И то заради някакъв си полу-остров в Черно море? Дали пък точно пара-дът на Путин няма да е катализаторът на този въпрос?

Истината, покривана с шовинис-тична пепел, обикновено възкръсва болез-нено в съзнанието на изтрезняващите нации – питайте нацистите! На руския народ му предстои да осъзнае това.

ПО КАЗУСА: МОЖЕМ ЛИ ДА СЪДИМ ИНС-ТИТУЦИИТЕ НА ДЪРЖАВАТА ЗА ТОВА, ЧЕ НИ ПРЕЧАТ ДА СЕ ПОЛЗВАМЕ ОТ СВОИТЕ ЧОВЕШКИ И КОНСТИТУЦИОННИ ПРАВА? събота, 11 април 2015 г.

По публикацията Отдавна е дош-ло времето да съдим узурпаторската

държава, дето е отнела и ни тъпче пра-вата, драги ми Яворе! ето какъв разговор проведох с Явор Ганчев, обсъждайки на лични във Фейсбук породилия се така и така казус:

А.Г. каза: Здравей! Виж това. Моля те не го приемай като насочено спрямо теб, ти ще разбереш, друга ми е мисълта... Хубав ден! Я.Г. каза: Здравей! Така е, единствено обаче правото не работи "по принцип" – за да съдиш, трябва да имаш казус, както ти имаш.

Ако направим свободно училище и държавата започне репресии, ето това е казус. Дотогава – само чесане на езици. А.Г. каза: Не е зле да се попита адвокат дали някой гражданин не може да съди държавата за вреди, които тя му е нанесла като не му е дала възможност да се възпол-зва от конституционната разпоредба за гарантирано свободно образование, понеже го е натикала в една съвсем несвободна сфера на монополното държавно образова-ние...

Ами родителите като са лишени от възможността да влияят на образованието на своите деца, щото държавата им е иззе-ла правата в тази посока? Я.Г. каза: Не, няма казус. Никой не насилва родителите. За неходене на училище има глоба. Тази глоба може да е единственият казус. Спомни си филма за Съмърхил - след като инспекторите ги наказаха, те заведоха дело. У нас може да има казус например частните училища да си искат парите за образование на децата - и те са го направи-ли в съда, но не другаде, а по закона за защита от дискриминация. А.Г. каза: Ясно. Вероятно е същото и при учители, на които държавата пречи да си изпълняват истинската роля... Я.Г. каза: Да, трябва да правят това, на което имат право, и да съдят, ако ги репре-сират. Тоест да рискуват уволнение като теб.

И пак – в училище има допълните-лен фактор че то на практика е казарма за лишаване от свобода на ученици. Родите-лите са се съгласили да участват, учителите са се съгласили да участват, това поначало

54 твърде много стеснява възможностите за действие. А.Г. каза: Така е. Подписали са документи, че приемат да участват в игра с такива правила...

Може ли тия няколко реплики да ги сложа в блога, тя читателите да се запозна-ят с твоето мнение? Щото вече има публи-кация по темата... Я.Г. каза: Слагай, щом смяташ, че е важно. :-) А.Г. каза: Да, важно е според мен, за хора, които могат да стигнат до такава една ми-съл: държавата ни пречи да се ползваме от конституционните си права, а ние нищо не можем да направим да си защитим правата по съдебен ред. "Държавата-майка-кърмилница"! :-) Я.Г. каза: Не е вярно, че нищо не можем да направим, Ангеле. За да стигнем до съда трябва да сме живели по определен начин преди това. Не може да съдиш някого че ти пречи да правиш нещо, което не си напра-вил опит да правиш. :-) А.Г. каза: Напълно вярно. Е, аз опитах да заживея по друг начин, бях обявен за "враг" и "нарушител", наказан бях, сега вече имам тъй прекрасната възможност да опитам да си защитя по съдебен ред правата... Да видим какво ще излезе в крайна сметка от този мой кажи-речи обречен опит... Я.Г. каза: Освен това трябва такива като теб да са много, понеже и съдът не е свик-нал с подобни дела - той гледа материална-та част, съответствието с трудовия договор, кодекса на труда... Интерпретациите на конституционните права са непозната рабо-та за много юристи също.

Ние имахме среща с утвърдени и авторитетни юристи – напълно трябва да им се смени перспективата в посока защита на правата, а не търсене на привилегии. Ситу-ацията в юридическото съсловие е не по-малко драматична от тази в учителското. А.Г. каза: Оказа се, че някакъв дребен администратор от най-ниско ниво, именно директор на гимназия, може чрез админист-ративен акт да посегне на конституционно гарантирани права, примерно, фактически да лиши учител от преподавателски права (израз на правото на труд)! Ако съдът не ме "реалибилитира" и не ми върне правата, аз докато съм жив няма да мога да работя по професията си...

Това е много интересно, което каз-ваш. Аз също имах възможността да се убедя вече, че съдебната или правосъдната системата е разкапана не по-малко от обра-зователната...

Я.Г. каза: Това е много странно. Дано да имаш добър (и посветен, за да е евтин) адвокат!

От друга страна в едно свободно образование наемането на учители би трябвало да е по преценка на родителите и училището. Ако аз имах училище или бях член от ОС на родителите в училище с реална автономия, бих търсил учители като теб.

Така че на мен, като човек, който цял живот е бил "частник", "лишаването от право на професия" ми е напълно чуждо. Ако аз те намирам за годен да вършиш една работа, имам право да те наема за нея. Точка.

Така че ти сигурно няма да може да работиш в държавно училище, защото си ръбат и чепат, а там трябват охлюви, но едва ли могат да те отрежат от частния пазар. А.Г. каза: Адвокатът ми е чудесен, да видим обаче доколко съдиите ще се окажат възп-риемчиви към истината в сферата на обра-зованието. Аз обаче съм на мнение, че не трябва ние, гражданите, пък и учителите, да отстъпваме държавните училища ей-така, за нищо или даром, на бюрокрацията. По тази принципна причина се боря за връщане в държавното училище. То не е бащиния, по моя възглед, на директорско-инспекторската и министерска бюрокрация и мафия. ПАМЕТНИК НА ЛЕНИН БЕШЕ ПРЕМАХ-НАТ И В ДНЕПРОПЕТРОВСК... събота, 11 април 2015 г.

Браво, какво друго да каже човек?! Но не мога да отбележа поне това: а как го търпяха тоя паметник чак досега?! Понаме-рисва ми на съветски дебилизъм това да търпят паметник на Ленин чак до 2015-та година, горките! Ами че ний как още търпим и Альоша, и Паметника на Червената армия в София – и в толкова много други българс-ки градове?! АГРЕСИВНАТА ВОЙНА ПРОТИВ УКРАЙ-НА Е ПОСЛЕДЕН ОПИТ ДА БЪДЕ ВЪЗ-РОДЕНА РУСКАТА ИМПЕРИЯ, ТОВА СА ПРЕДСМЪРТНИТЕ ГЪРЧОВЕ НА ИЗДЪХ-ВАЩИЯ РУСКИ ИМПЕРИАЛИЗЪМ

събота, 11 април 2015 г.

Виктор Суворов: Тоталитарное государс-тво не выживет рядом со свободным миром

Осенью в издательстве «Зелений Пес» выйдет книга Виктора Суворова «Пос-ледняя Республика». Cultprostir предлагает прочитать «И последнее дополнение» − острое, актуальное послесловие автора:

- Империя должна расти. Если им-перия не растет, возникает застой, который неотвратимо влечет за собой развал. Импе-рия напоминает полный грузовик на ледя-ном склоне: или карабкается вверх, или, на мгновение остановившись, летит вниз, аж свистит.

1917-го года на обломках Российс-кой империи возникла новое, еще более агрессивное государство, чьи вожди откро-венно объявили свой план мирового господ-ства. И загремел над миром «Марш Буден-ного»:

Даешь Варшаву! Дай Берлин! Уже врезались мы в Крым! В Берлин они тогда не дошли. И

под Варшавой им наваляли так, что приш-лось сдать Польше Западную Украину и Западную Беларусь, согласиться на незави-симость Финляндии, Эстонии, Литвы, Лат-вии.

Но 1920-го в Крым они «вреза-лись». Призвали всех, кто был в Крыму, прекратить сопротивление, обещали про-щение и примирение. Всех, кто поверил, они перерезали и перестреляли. Заодно ударом неожиданно уничтожили и своих союзников-махновцев, вместе с которыми захватывали Крым.

Потом много чего было. Они взяли Варшаву и Берлин, Ригу и Таллинн, Буда-пешт и Бухарест. Однако удержать не смог-ли. Отовсюду их выгнали. И вот они снова в Крыму.

Правда, на этот раз не «вреза-лись», а вляпались. Вскоре кремлевские паханы очень пожалеют о своем опромет-чивом решении.

Ни о какой Варшаве или Берлине они больше не мечтают. Их империя сколь-зит с ледяной горки. Скорость возрастает. Когда-то они долбили артиллерией жилые кварталы Будапешта, душили танками сво-боду Чехословакии. Сегодня размах уже не тот. И границы не те. Линия фронта от Вар-

55 шавы, Будапешта и Праги откатилась дале-ко на восток в Луганск, Славянск, Донецк.

Нет больше решимости посылать в бой танки, да и танки те давно ржавые. Приходится ограничиться услугами наемни-ков. Кстати, в 1977 году был подписан До-полнительный протокол к Женевским кон-венциям. Из этого протокола следует, что пойманный наемник не может считаться военнопленным.

На него статус военнопленного не распространяется. То есть, с ним надлежит поступать так, как поступают с вооруженным головорезом, который за деньги убивает людей.

Именно на таких продажных урка-ганов и делают ставку кремлевские паханы. Другого войска под их руководством нет. Как ни странно это звучит, но кремлевские вож-ди ведут против Украины не наступатель-ную, а защитную войну. Они пытаются выставить свои действия как защиту рос-сийского населения. Это ложь. Россиян ущемляют в Таджикистане, Узбекистане, Туркмении, Чечне. Кремлевским паханам это безразлично.

Они ведут войну против Украины не ради защиты русских, а совсем по другой причине. Свобода заразна. Народ Украины восстал против воровской банды. А крем-левским мошенникам ночью не спится: хоть бы этот пожар и на Россию не перешел. Кремлевским уркам надо задавить свободу Украины, потому что это наглядный пример для народов России. Им надо душить де-мократию в соседнем государстве, чтобы уберечь свои краденые миллиарды, чтобы сохранить от народного гнева свою неза-конную власть, свои головы и задницы. Ведь бежать-то некуда.

Россия − это напичканный золоты-ми слитками грузовик на ледяном склоне. За рулем – подлый трус. Рулевые устройства и тормоза разъела коррупция. Двигатель не тянет. Холопам и наемникам ни за какие деньги этот грузовик на льду не удержать.

Тоталитарное государство не мо-жет существовать рядом со свободными странами. Подобно раковой опухоли, кото-рая не может долго сосуществовать с живым организмом. Или одно или другое победит. Поэтому кремлевские вожди с первого дня захвата власти ставили своей целью разрушение свободного мира и включение всех стран в состав Советского Союза как «республик», до Последней Рес-публики включительно. Их планы потерпели фиаско. Но раковая опухоль не сдается. Террористическая война против Украины − это последние попытки возродить империю, это предсмертные судороги тоталитарной власти, которая подыхает.

Россия или погибнет, распадется на куски и уничтожит себя в войне бюрокра-тических и мафиозных кланов, или сбросит свою воровскую власть по образцу Украины.

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ ИЗ МЕРТВИХ, СМЕРТИЮ СМЕРТ ПОПРАВ! неделя, 12 април 2015 г.

Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав.

Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка и на тия, които са в гробовете, даде живот.

ЗАЩО ПЪК ДА НЕ ЛАПНЕМ НИЦА – ТАКА И ТАКА ИМА САНКЦИИ? ЗНАЧИТЕЛНО ПО-ХУБАВО Е ОТ СИМФЕРОПОЛ... неделя, 12 април 2015 г.

Виктор Шендерович: Может, хапнуть Ниццу? Всяко лучше Симферопо-ля, 11.04.2015 2:04

В Москве, на Никитском бульваре, у здания ТАСС раскинулась агитационная выставка, посвященная Крыму и его, прости господи, возвращению домой. Один щит называется – «Любимые места русских классиков»: Чехов в Ялте, Горький в Форо-се….

Фотография по соседству – импе-ратрица в Ливадии…

Типа – всё наше, русское! Офигительный довод за аннексию,

между нами говоря, – про любимые места. Опера «Пиковая дама» написана во Фло-ренции. «Мертвые души» – в Риме. Досто-евский не вылезал из Висбадена, Тургенев из Парижа…

И Горький, вообще-то, предпочи-тал Капри.

В общем, любимые места наших классиков довольно многообразны. Да и

императрица не меньше Ливадии любила Ниццу.

Может, хапнуть Ниццу, по случаю, раз все равно санкции?

Всяко лучше Симферополя.

ЕТО ЗАЩО БРИТАНИЯ Е НАИСТИНА ВЕЛИКА, А БЪЛГАРИЯ Е ВЕЛИКА САМО В СЪНИЩАТА НА ПИШМАН-ПАТРИОТИТЕ неделя, 12 април 2015 г.

Впечатляващо е, че декларира, че "все още" са християнска страна и че техен дълг е да говорят за преследванията на християни по целия свят. Въобще няма да коментирам разбирането му за християнст-вото като социална служба, това не е важно в случая.

Важно е да си представим Бойко Борисов, облечен с празничния си анцунг, как приветства нацията с "честит Великден", докато пали "свещичка за здраве" под про-сълзените обективи на свободните медии. Бойко не само не може да състави такава реч - ако му я съставят, няма да я прочете. Не защото не може, а защото не му отива; той съвсем не е глупав, за да не вижда кое работи и кое не в публичния му имидж.

Затова Британия е (и е била) вели-ка в реалния свят, а България е (и е била) велика само в мокрите сънища на национа-листите.

Написа: Явор Ганчев

ОТНОВО ПО ВЪПРОСА ЗА "ЕДИНСТВЕ-НО ПРАВИЛНО РАЗБРАНАТА ДЕМОКРА-ЦИЯ" неделя, 12 април 2015 г.

Вчера попаднах по някаква теле-визия на предаване, в което медийно извес-тен поп и бивш министър на образованието (Сергей Игнатов) спореха за това трябва или не трябва да се учи религия в училище. Изказаха се, както си му е редът (за наште

56 телевизии) сума ти глупости и от двамата, които като безскрупулни популисти се ста-раеха еднакво да дразнят най-долните страсти у масовия немислещ нашенец, почитател на жълтата телевизионна пропа-ганда-агитация. Но искам тук да споделя за нещо, което хептен ме втрещи. То касае изявата на попа. (С.Игнатов, мой бивш състудент от Санкт-Петербургския универ-ситет навремето, познавам го отдавна, с нищо вече не може да ме изненада: за него знам комай всичко!).

Та попът, за който казах, че е ме-дийно известен, мяркам го чат-пат по теле-визиите. минава за патриотичен поп, видите ли, меша се в изяви с разни гърлести (гла-совити имам предвид) пишман-националисти. Последният път го мернах в едно жълто предаване, ориентирано не само към отразяване, но и към правене (произвеждане) на скандали. Та в това предаване въпросният поп си беше взел за... "адвокат" Павел Чернев, нали се сеща-те за тая наша "медийна звезда"? И там значи имаше един друг поп, подкрепящ попа, за когото говорим; правеха нещо като "дебат", по нашенски де, то се знае. При-състваше и публика, викачи, санким. По едно време в дебата от публиката скокна едно момче и се нафърли да бие... опонен-та на попа (и на "адвоката Чернев")! Едва ги разтърва разсилният! Интересно е, че там, в залата, се оказа и друг поп, чиито син бил малолетният бияч. И бащата-поп, без да му мигне окото, защити сина си, смятал, че правилно скокнал да бие опонента на своя другар-поп; заслужавал си боя тоз проклет опонент. Това ни го съобщи другия поп, бащата, а пък тоз поп, за който искам да ви кажа нещо, негов приятел, изобщо не въз-рази. Абе наште попове са голема работа, нема да се излагаме сега! Мнозина от тях имат мутренски, да не кажа направо бан-дитски манталитет. Какво за тях е да опра-даят един пердах пред камерите?!

Та оттам, от туй зная тоя толкова медийно известен поп; с това нещо съм го запомнил. А вчера, тъй да се рече, си зат-върдих толкова "доброто", с извинение, мнение за него. Ето за какво.

Попът защищаваше тезата, че требвало да се учи религия в училище, даже и вероучение, на православна основа, щот сме били православна нация. Огромна-та част от народа ни била с православно вероизповедание, тази религия била тради-ционно вероизповедание, имала историчес-ки корени и т.н., и прочие, и ала-бала, и тра-ля-ля. И ето сега пункта, който така силно ме впечатли: попът постоянно повтаряше, че мнението на мнозинството било меро-давно, това била демокрацията: мнението на мнозинството е най-доброто, най-правил-ното; той дори каза в един момент и това: ако почнем да се съобразяваме с мнението на някакво си там малцинство това щяло да бъде "диктатура на малцинството". Абе

попът явно беше доста учен, напреднал е явно в тия неща, даже министърът на обра-зованието (бивш) силно се затрудни да каже нещичко по повод на тоз "тъй железен аргу-мент". Нищо че он требваше да минава, по замисъла на предаването, за европейски и наистина демократично мислещ човек.

У нас комай всички смятат, че "пра-вилно разбраната демокрация" е това: мнението на мнозинството е правилното, е най-доброто и пр., то решава всичко. Мно-зинството било, видите ли, винаги право, неговата воля, тъй да се рече, е свещена. Та това е "народът", а пък народът, знаем, никога не греши и т.н., и прочие, и ала-бала, и тра-ля-ля...

Аз обаче ще възразя. Такова едно разбиране няма нищо общо със същината на демокрацията, то е... болшевизъм! Дик-татът на мнозинството над малцинството е именно болшевизъм, а болшевизмът няма нищо общо с демокрацията. Да обявим, че мнозинството винаги е право и неговото мнение, неговата воля е "свещена", е неде-мократично, е антидемократично разбиране. Е болшевишко разбиране. Болшевизмът, сиреч, комунизмът, знаем, е най-зъл враг на демокрацията. На автентичната демокра-ция. Щом болшинството (руска дума, озна-чаваща мнозинство), другояче казано кому-ната почне да има несъмнен приоритет и безусловно "право" на диктат, на налагане на мнението си, то демокрацията вече е отишла, тъй да се рече, "на кино". Или по дяволите. Съобразяването, неигнорирането, почитането на разбирането или позицията на малцинството е именно признак на автентичната демокрация. При демокрация-та изобщо не се знае кой е правият; тия, които са повече, не значи, че са по-умни, че мислят "единствено правилно", т.е. мнозин-ството не е винаги и безусловно право. Кой е прав е проблематично. Много е възможно малцинството да е право. Ето защо мнение-то на малцинството трябва да бъде отчита-но, не бива да бъде игнорирано, и то на това смехотворно, крайно несигурно осно-вание: не сте прави, защото вие, дето мис-лите така, сте... малко! Може да се окаже, че е прав дори отделно взет човек, неподкре-пян от никой – той просто е успял да види нещата в точната им светлина преди всички

други. Така обикновено става в живота и в историята.

Демокрацията в нейното автентич-но разбиране е: уважение към мнението или разбирането не само на малцинството, но и към мнението и разбирането дори на отдел-но взетата личност. По това се разбира кой е истински демократ - демократ в истинския смисъл е този, който уважава мнението на отделно взетата личност, също така и на малцинствата. Това, че сме много, не ни прави автоматично прави, напротив: много често се оказва, че мнозинството общо взето винаги греши! Мнозинството е склонно да се подвежда по нездрави емоции, по какви ли не настроения, то е склонно да проявява наивност, да се лъже, оставя се да бъде манипулирано и т.н. Това, че Б.Борисов от известно време печели сички избори, изобщо не го прави прав, напротив! Е, демокрацията има това несъвършенство, че в нея мнението на мнозинството решава всичко, при нея то надделява - и точно заради това си страдаме. Истинската де-мокрация е в ония напреднали общества, в които при формирането на мнението на мнозинствата огромна роля има разбиране-то на най-умните; общества, в които мно-зинството е привикнало да се вслушва в становището на най-добрите, на умните, на разбиращите от проблемите, е истински демократично общество. А у нас кресльов-ците винаги побеждават - и лъжльовците. У нас никой не ще да слуша умните, мисле-щите, разбиращите от дадена работа. Някой от това т.н. "винаги право мнозинство" в последните години да се е вслушвало в становището на такъв доказано разбиращ човек, политик и държавник като Иван Кос-тов? Нема такова нещо, нали така? А слу-шат кого? Бойко слушат, който често сам не знае какво иска, на него от пръв поглед му личи, че нищо не разбира, ала нахакано се изказва, и то все по въпроси, от които оче-видно нищо не разбира. И в мнението на други такива нашенски медийни бабаити се вслушва тъй лековерният и наивен българс-ки избирател. Е, за това именно нещо и си плаща...

Да, всичко се плаща. За всички заблуди, илюзии и тъпотии си плащаме и ще си плащаме. Ето, у нас масово демокра-цията се разбира по съвсем болшевишки начин. Даже и тия, дето се смятат за върли демократи, в поведението си показват, че са подвластни на болшевишкия, на комунисти-ческия стереотип. Мнозинството винаги било право, то, видите ли, не грешило, неговата воля трябвало да бъде меродавна и прочие, повтаряше оня въпросния поп, а пък всички го гледаха зяпнали от възхита: брей, колко умен е тоя поп, малеее, какъв железен аргумент измисли! И бившият министър Игнатов, уж професор, си тръгна с подвита опашка от спора. Попът-болшевик си тръгна наперен, като победител! Туйто. Какво повече да пиша, то всичко е ясно?!

57 Това е положението. Много сме

далеч от демокрацията – и от демократич-ното съзнание, култура, манталитет, тради-ция и пр. Затова и много още ще страдаме. То така се върви към истината и доброто – всички илюзии се изкупват със страдания. Безплатни обеди, дето се казва, няма. Иска се да се мисли, ама къде ти да мислим, защо ни е да мислим изобщо, та ний сичко си знаем? Демократ е и оня, който е спосо-бен да постави под съмнение и собственото си разбиране даже. Който вярва безпрекос-ловно, твърдо, по сталински в собствените си мнения, който робува на собствената си ограниченост, който живее с илюзията за своята "пълна непогрешимост", такъв е опасен враг на демокрацията. Такива хора обаче у нас дирижират положението. Пълно е с болшевики навсякъде, ето, сред първен-ците на църквата ни ги има даже. А Христо-вата религия и църква по начало е най-свободолюбива и демократична: та нали истините, на които тя се покои, са казани от един отхвърлен и прокълнат от всички човек - именно от Христос? Да, Христос е преди всичко човек, а това, че е Бог, е нещо, което е на втори план: Христос е най-човечен и човеколюбив Бог. Тия неща би следвало да ги знаят ония, дето се зоват християни и особено пък духовници, свещеници, пър-венци в духовното водачество и наставни-чество на народа.

Но сами виждате: погледнете какви са ни духовните, с извинение, наставници, вижте какви са ни водачите, колко струват наште "народни кумири" (бай "професор Вучков", Сидеров – он пък е "теолог", "бо-гослов" по образование, е, верно, придобито наскоро, да ме прости Господ; да ни пази Господ от такива "богослови"! – Слави Три-фонов също ни е такъв трибун, Азис, Митю Пищова и прочие, да не продължавам да изреждам наште медийни кумири, щото редицата, знаете, е дълга!), погледнете що за личности се изживяват у нас за политици и т.н. Спирам дотук. Простете, че в този светъл ден се отплеснах да напиша това, ама си мисля, че е важно. Както и да е. Честито Възкресение Христово! Ще ви по-желая само едно нещо: внимавайте най-вече какви са ви духовните водачи и кумири особено!

ЕДИН КРАЙНО НЕПРИЯТЕН ВЪПРОС КЪМ НАШИТЕ ТЪЙ ВЕЛИКОЛЕПНО НА-ГИЗДЕНИ В ЗЛАТОТЪКАНИ ЦЪРКОВНИ ДРЕХИ И КОРОНИ ПЪРВОСВЕЩЕНИЦИ неделя, 12 април 2015 г.

Гледам богослужението от Храма със златните кубета в София по телевизия-та и съзерцавайки нашите тъй великолепно нагиздени в златотъкани църковни дрехи и с направени от скъпоценни метали патриар-шески и владишки корони първосвещеници

и в главата ми се появява един крайно неприятен и досаден въпрос; ще го кажа тук, пък нека да ме поругаете колкото си искате:

- Защо тия, дето се представят не просто за последователи на Христос, но и за духовни водачи на неговите последова-тели са се нагиздили по досущ същия царс-ки начин, по който някога са били нагиздени ония еврейски първосвещеници, дето са издействали смъртната присъда на Хрис-тос? Какво е "християнското" в тия наши първосвещеници, позволете да запитам – след като аз лично изобщо не мога да си представя самия Христос нагизден по до-сущ същия начин?!

Епа не мога да си го представя, вие ако можете да си представите Христос в златотъкани дрехи представяйте си го, аз не мога, това е свръх моите сили!

В ДНИ НА ДУХОВНИ ПРАЗНИЦИ КАТО ВЕЛИКДЕН Е ДОБРЕ ДА СЕ ЗАПИТАМЕ КОЛКО СМЕ СЕ ОТДАЛЕЧИЛИ ОТ СМИ-СЪЛА НА ВЯРАТА И ДОБРОТО неделя, 12 април 2015 г.

Според Тората има три основни гряха (в християнството те са седем): идо-лопоклонничеството, прелюбодейството и убийството. Освен това има още 375 недо-

пустими неща. За най-големи прегрешения обаче Тората смята злословието и кле-ветничеството.

Злословието е разпространяване-то на зли думи за някого (дори да са верни, защото истината винаги има своя логика и обяснение), а клеветата убива повече от нож. Равините строго са наказвали за таки-ва прегрешения. Интересно е, че в Древна Гърция злословието също е било наказвано с тежки глоби, а клеветничеството - дори с отрязване на езика. Днешното френско и швейцарско законодателство също съдър-жат текстове в тази насока.

В дни на духовни празници като Великден не е ли добре да си припомним колко сме се отдалечили от смисъла на вярата и от нейните принципи? Иначе яйца и козунак можем всички да направим и да похапнем. Това не стига обаче. Могат ли да се наричат добри вярващи злословителите и клеветниците? И дали броят на боядиса-ните от тях яйца стига, за да изкупят грехо-вете си?

Написа: Lea Cohen

Вестник

ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник

Издава:

Център за развитие на личността

HUMANUS

основан през 1994 г.

Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg

Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!