yordanka velcheva, aleksandar petkov, anelia lyubenova ...fbm.uni-ruse.bg/ap/art/studia2007.pdf ·...

Yordanka Velcheva, Aleksandar Petkov, Anelia Lyubenova, Ivanka Dimitrova, Rumyana Dimitrova

Finansovo-ikonomicheski analiz

Йорданка Велчева, Александър Петков, Анелия Любенова, Иванка Димитрова, Румяна Димитрова

ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Русе, 2007 г.

ВЪЗВРЪЩАЕМОСТ

на СОБСТВЕНИЯ КАПИТАЛ

ВЪЗВРЪЩАЕМОСТ на АКТИВИТЕ

АКТИВИ на СК

x

РЕНТАБИЛНОСТ на ПРОДАЖБИТЕ

ОБРЪЩАЕМОСТ на АКТИВИТЕ

x

НЕТНА ПЕЧАЛБА

: НЕТНИ ПРИХОДИ от ПРОДАЖБИ

: АКТИВИ НЕТНИ ПРИХОДИ от ПРОДАЖБИ

ПРИХОДИ

- РАЗХОДИ ДЪЛГОТРАЙНИ АКТИВИ

+ КРАТКОТРАЙНИ АКТИВИ

2

Съдържание

ВЪВЕДЕНИЕ ............................................................................................................................................... 3

Глава 1. Същност и основни характеристики на финансово-икономическия анализ .......................... 4

1.1. Същност, цел и задачи на финансово-икономическия анализ. Обекти и субекти на финансово-

икономическия анализ................................................................................................................................. 4

1.2. Информационно осигуряване. Основни методи за анализ. .............................................................. 9

Глава 2. Изследване на съществуващата система за финансово-икономически анализ в

нефинасовите предприятия и насоки за усъвършенстването и ............................................................. 14

2.1. Използвани показатели за финансово-икономически анализ на предприятията ......................... 14

2.2. Изводи и модел за усъвършенстване на системата за финансово-икономически анализ в

нефинансовите предприятия .................................................................................................................... 18

Глава 3. Анализ, оценка и избор на амортизационната политика на предприятията ......................... 27

3.1. Постановка на въпроса ....................................................................................................................... 27

3.2. Сравнителен анализ на методите за амортизиране ......................................................................... 29

3.3. Изследване на амортизационните методи по отношение на данъчната и счетоводната

амортизация ................................................................................................................................................ 31

3.4. Оценка на амортизационните методи за рационализиране на паричния поток при отчитане

стойността на парите във времето ........................................................................................................... 35

Глава 4: Анализ и избор на капиталовата структура на земеделските предприятия с помощта на

електронни таблици ................................................................................................................................... 40

4.1. Същност на капиталовата структура и спецификата й в земеделския отрасъл ............................ 40

4.2. Анализ на капиталовата структура чрез отчитане влиянието на обуславящите я фактори ........ 41

4.3. Възможности за усъвършенстване на капиталовата структура на земеделските предприятия с

помощта на симулационно моделиране .................................................................................................. 45

Глава 5. Изследване на разходите и себестойността с помощта на регресионен анализ ................... 48

5.1. Анализ и оценка на разходите в производствено предприятие ..................................................... 48

5.2. Методика за създаване на многофакторен регресионен модел и прогнозиране на технологичната

себестойност ............................................................................................................................................... 49

6. Информационни технологии за финансово-икономически анализи ................................................ 56

6.1. Анализ на възможностите на съвременните информационните технологии за осигуряване и

анализ на бизнес информация .................................................................................................................. 56

6.1.1. Бизнес анализи (BI) ......................................................................................................................... 57

6.1.2. Интегрирани информационни системи ERP ................................................................................. 58

6.1.3. Модули за финансово-икономически анализи ............................................................................. 60

6.2. Бизнес информационна система за малка фирма, базирана на Access и Excel. ........................... 63

6.2.1. Структура на системата .................................................................................................................. 63

6.3. Модули на информационната система ............................................................................................. 64

6.4. База данни за компютъризирана технология за генериране на оперативни и годишни финансово-

икономически отчески показатели .......................................................................................................... 67

6.5. Заключение. ......................................................................................................................................... 72

ЛИТЕРАТУРА ........................................................................................................................................... 73

3

ВЪВЕДЕНИЕ

Съвременните условия, в които функционират фирмите, поставят изисквания за по-добра обоснованост на управленските решения, а това поражда остра потребност от усъ-вършенстване на финансово-икономическия анализ.

От друга страна, наличието на повече алтернативи за инвестиции и разнообразието на източниците и формите на финансиране, възможностите за провеждане на самостоя-телна амортизационна политика, прилагането на съвременни информационни технологии във финансово-счетоводната дейност и съвременни методи за анализ и др., позволява раз-ширяването и задълбочаването на финансово-икономическия анализ и използването на нови показатели за анализ.

Целта на монографията е да се обобщат и систематизират резултатите от разработе-ния научно-изследователски проект за състоянието и развитието на финансово-икономи-ческия анализ в производствените предприятия, което да позволи тяхното използване както в учебната работа, така и при теоретични и практически разработки.

Монографията е структурирана в следните глави:

Глава 1: Същност и основни характеристики на финансово-икономическия анализ – посветена е на задачите и обектите на анализа, прилаганите методи, техники и технологии, информационното осигуряване, организационно осигуряване и др..

Глава 2: Изследване на съществуващата система за финансово-икономически анализ в нефинансовите предприятия и насоки за усъвършенстването й – съдържа резултатите от проучването на провеждания анализ в 16 производствени предприятия и на тази основа очертаните основни насоки за усъвършенстване му: формулираните нови задачи, предло-жените за използване нови показатели за анализ и съответстващото информационно оси-гуряване и методи за анализ и др.

Глава 3: Анализ и оценка на амортизационната политика на предприятията - включва разработения модел и технология за анализ, оценка и избор на амортизационна политика на предприятието

Глава 4: Анализ на капиталовата структура на земеделските предприятия с помощта на електронни таблици – съдържа създадената компютърна технология, на база ПП Excel, за анализ на капиталовата структура на земеделските предприятия

Глава 5: Изследване на разходите и себестойността с помощта на регресио-нен анализ – обхваща резултатите от приложението на регресионния анализ за изследване на зависимостта между обема на продажбите и себестойността.

Глава 6: Информационни технологии за финансово-икономически анализи – съ-държа анализ на съвременните информационни тхнологии за осигуряване и анализ на финансово-икономическа информация; бизнес информационна система в малка фирма, разработена на базата на Access и Excel; и приложена технология за генерирани на финан-сови-икономически показатели на база годишния финансов отчет на предприятията.

Авторите на отделните глави са:

Глава 1 - доц. д-р ик. Й.Велчева

Глава 2 - доц. д-р ик. Й.Велчева, гл.ас. Анелия Любенова

Глава 3 – гл.ас. И. Димитрова

Глава 4 –гл.ас. Анелия Любенова

Глава 5 – докт. Р.Димитрова, доц. д-р Александър Петков

Глава 6 – доц. д-р Александър Петков, 6,.1; 6.2; 6.4; доц. д-р ик. Й.Велчева 6.3

Изследване на финансово-икономическия анализ в производствените предприятия

4

ГЛАВА 1. СЪЩНОСТ И ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКИЯ АНАЛИЗ

1.1. Същност, цел и задачи на финансово-икономическия анализ. Обекти и су-бекти на финансово-икономическия анализ.

Думата анализ има гръцки произход и означава разделяне, разчленяване. В тесния смисъл на понятието анализ се разбира разделяне на дадено явление или процес на ос-новните му съставни елементи с цел изучаването им като част от едно цяло. Това позво-лява да се проникне във вътрешната същност на изследваните обекти и да се определи ролята на отделните елементи за състоянието и развитието им.

В зависимост от целите и задачите на анализа, изучаваните обекти, субектите и пот-ребителите на анализа, използваните способи и методи и др. се прилагат различни форми на анализ в естествените и обществените науки.

Основната ЦЕЛ на финансово-икономическия анализ е да се установят закономернос-тите и тенденциите в развитието на стопанските явления и процеси и да се измери посоката и степента на влияние на факторите, които ги обуславят, за да се ограничат отрицателните и се засилят положителните въздействия.

Финансово-икономическия анализ създава информацията, която е необходима за взе-мане на стопанските решения. За да се обосноват решенията за финансиране – целесъ-образността от увеличаване на собствения капитал или от привличане на чужд капитал, за да се избере инвестиционен проект или се оцени ефективността от покупко-продажбата на инвестиции, за да се планират темповете на развитие на предприятието, да се определят бъдещите продажби или се изготвят бюджетите за ресурсите и паричния бюджет и др. е необходим предварителен анализ – извършването на множество взаимнообвързани анали-тични процедури при използването на специални методи, които ще имат за резултат създа-ването на информация в специфична форма и за специфична цел.

ОСНОВНИТЕ ЗАДАЧИ на финансово-икономическия анализ, чрез които се постига поставената цел, могат да се формулират както следва:

Оценка на използването на ресурсите и на капитала : тук се отнасят задачите за анализ и оценка на степента на използване на производствените ресурси на предприя-тието – техника, земя, материални ресурси, трудови и финансови ресурси и др., както и използването на капитала. Изследва се спазването на нормите за разход на суровини и материали, нормите за разход на енергия, трудовите норми, нормите за изработка, тех-нологичните нормативи съгласно прилаганите технологии и др., генерират се специ-фични показатели за екстензивно и интензивно използване на техниката, за производи-телност на земята, както и обощаващи показатели за използването на ресурсите и капи-тала като показателите за обръщаемост на активите по видове и др. Преразходът озна-чава влошаване на финансовите резултати, тъй като с нормите и нормативите се опре-деля икономически обоснованият разход на ресурси. Повишената степен на използване на ресурсите води до финансово и икономическо стабилизиране.

Разкриване на тенденции и закономерности в развитието на дейността на фирмата – анализира се развитието на стопанските явления и процеси и се установяват закономерности, очертават се тенденции. Това позволява да се разработват прогнози и перспективни планове, спомага да се предвидят бъдещи събития и дейността на фир-мата да се адаптира по най- добрия начин към тях – да се извлекат повече ползи от бъдещите промени или да се намаляват очакваните загуби.

Разкриване и количествено изразяване на влиянието на факторите, довели до из-мененията и до постигането на положителните резултати – измерването на влиянието на обективно или субективно действащи фактори, обуславящи определено състояние на обекта на анализа е от основно значение за въздействащата роля на финансово-


5

икономическия анализ като средство за обосноваване на управленските решения. Това дава възможност да се ограничат отрицателни влияния и да се акцентира вниманието върху факторите, чието влияние е положително и с висока степен на значимост.

Обективна оценка на изпълнението на предварително зададени планове и прог-нози - анализът определя степента на постигане на предварително поставените цели на управлението, залегнали в разработените бизнес-планове, програми, бюджети и прог-нози; установяват се отклоненията в резултат на допуснати грешки или обективно проя-вилите се негативни влияния; разкриват се възможности за развитие на дейностите на предприятието и за подобряване на планирането.

Разкриване на резерви за развитие на дейността на фирмата за постигане на по-високи икономически и финансови резултати – анализът разкрива не само измене-нията, но и причините, които са ги породили, т.е. установява положително действащите фактори и насочва вниманието към възможностите за тяхното по-широко използване за подобряване на резултатите от дейностите на предприятието.

Оценка на обосноваността и икономическата целесъобразност на управленс-ките решения – анализът разкрива степента на използването на ресурсите, степента на изпълнението на плановете, установява положителни и отрицателни изменения и тен-денции, измерва влияние на фактори и др., което дава възможност за оценка на управ-ленските решения и тяхното изпълнение, за определяне на приноса на отделните мени-джъри за получените резултати и персонализиране на отговорностите.

По своята СЪЩНОСТ финансово-икономическия анализ може да се определи като процес на прилагане на аналитични инструменти и техники с цел селекциониране, сравне-ние и обработка на счетоводни и други стопански данни и създаване на финансово-иконо-мически показатели за обосноваване на стопанските решения. Анализът е функция на сто-панското управление и създава предпоставки за реализация на основните управленски функции и същевременно проявява своето действие чрез тях. Анализът може да се разг-лежда и като относително обособена управленска подсистема. Основни компоненти на тази подсистема са методиката за анализ, информационната база на анализа, специалистите, осъществяващи анализа и средствата за автоматизация на аналитичната работа. Подсис-темата за финансово-икономическия анализ може да има различна конфигурация в отдел-ните предприятия в зависимост от тяхната специфика и произтичащите от нея форми на организация на аналитичната работа [26].

Финансово-икономическият анализ има за предмет всички стопански факти, явление и процеси, които характеризират осъществяването на отделните дейности в предприятието, както и цялостната му стопанска дейност.

ОБЕКТИ на финансово-икономическия анализ могат да бъдат:

стратегията и тактиката на предприятието;

организационно-техническото равнище на стопанската дейност;

продуктите, пазарите, маркетинговата система;

капиталова структура и цена на финансирането

използването на земята и на останалите дълготрайните материални активи;

ефективност на инвестициите;

използването на материалните ресурси;

използването на трудовите ресурси и развитие на персонала;

продажбите и приходите;

разходите и себестойността на продукцията;

обръщаемостта на капитала и активите;


6

печалбата и рентабилността на предприятието;

финансовото състояние на предприятието;

оценката на предприятието и др.

СУБЕКТИТЕ на финансово-икономическия анализ са вътрешните и външни ползва-тели на инструментариума на анализа и потребители на създадените финансово-икономи-чески показатели за анализ (фиг.1.1.).

Фиг.1.1.

Мениджърите прилагат финансово-икономическия анализ и контролират финансово-икономическите показатели на предприятието. Те обосновават решенията си за финанси-ране и инвестиране, планират бъдещите параметри на дейността, оценяват достигането на целите и резултатите, измерват постижения и др.

Персоналът се интересува от финансово-икономическите показатели за предприяти-ято, за да оцени възможностите за развитието си и доходите.

Кредиторите използват финансово-икономическия анализ, за да оценят платежоспо-собността на предприятието и риска, който поемат. Те анализират способностите на пред-приятието да генерира бъдещи парични потоци, установяват рентабилността и пазарната му стойност, ликвидността на активите му и др.

Инвеститорите анализират цялостното финансово състояние на предприятието, в което са инвестирали или имат намерение да инвестират. За тях представляват интерес показатели като пазарна оценка на акциите, дивидентите и тяхното нарастване, очакваната рентабилност и пазарната стойност на предприятието и др.

Външни субекти на финансово-икономическия анализ се явяват одиторите, които да-ват оценка за финансовото състояние на предприятието и за спазването на принципа за действащо предприятие; анализаторите по преструктуриране на капитала във връзка с

СУБЕКТИ НА ФИНАНСОВО-

ИКОНОМИЧЕСКИЯ АНАЛИЗ

ВЪТРЕШНИ

МЕНИДЖЪРИ: по финансиране; по инвестиране; производствени;

по центрове на отговорност и др.

ПЕРСОНАЛ

ВЪНШНИ

КРЕДИТОРИ (ЗАЕМОДАТЕЛИ)

ИНВЕСТИТОРИ

ДРУГИ АЛТЕРНАТИВНИ ВЪНШНИ СУБЕКТИ:

Одитори; Аналитици;

Статистически служби; Синдикати и др.


7

продажбата и преобразуването на фирмите; синдикатите - за оценка на заетостта, запла-щането и социалните програми; статистическите служби – за установяване на важни тен-денции в развитието на икономиката в регионален и национален мащаб и др.

В зависимост от целите и задачите, които си поставя анализът, от субектите и обек-тите на анализа, от обхвата и момента на извършванто му и др. се различават следните ВИДОВЕ АНАЛИЗ (фиг.1.2.).

В зависимост от момента на извършване и използваните данни различаваме:

- Предварителен анализ - свързан е с вероятностната оценка на развитието на дейността на фирмата, определя очакваните параметри за обема на дейността и прихо-дите, разходите, финансовите резултати и др.

ВИДОВЕ ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ

КРИТЕРИИ

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

ДИАГНОСТИЧЕН – Какво е?

ФАКТОРЕН – Защо е?

ПРОГНОСТИЧЕН – Какво ще е?

МОМЕНТ на извършване

ПРЕВАНТИВЕН

ТЕКУЩ

ПОСЛЕДВАЩ

ПЕРИОД

СТАТИЧЕН

ДИНАМИЧЕН

СУБЕКТИ

ВЪТРЕШЕН

ВЪНШЕН

ОБЕКТИ

Анализ на организационно-техническо и технологично равнище; Анализ на продуктите и пазарите;

Анализ на използването на техниката ; Анализ на използването на материалните ресурси;

Анализ на трудовите ресурси; Анализ на разходите;

Анализ на приходите и рентабилността; Анализ на използването на капитала;

Анализ на финансовото състояние и др.


8

Текущ анализ – извършва се текущо, в момента на протичането на процесите и позволява своевременно да се разкриват слабостите и недостатъците и да се регулират стопанските и финансовите дейности.

Последващ анализ - провежда се въз основа на минали данни от оперативно-тех-ническата, статистическата и счетоводната отчетност, както и на база данни от външни източници; има най-широко приложение, защото дава възможно най-точната и пълна оценка на резултатите от осъществяваните дейности, постигнатите цели, взетите реше-ния и др.

В зависимост от целите, които се поставят с извършването на анализа се различават диагностичен, факторен и прогностичен анализ:

Диагностичният анализ дава отговор на въпроса Какво е? моментното състояние на изучаваните стопански дейности, явления и процеси – какво е финансовото състоя-ние на предприятието, какво е изпълнението на бюджета за приходите, каква е рента-билността, средопретеглената цена на капитала и др.

Факторният анализ дава отговор на въпроса Защо е? такова финансовото състо-яние на предприятието, кои са факторите, които са оказали влияние върху финансовата стабилност на предприятието и неговата платежоспособност, как е формирана печал-бата, на какво се дължи достигнатата обръщаемост на запасите и др.

Прогностичният анализ дава отговор на въпроса Какво ще е?, т.е. какви измене-ния се очаква да настъпят в бъдеще в анализираните обекти

В зависимост от обхвата на анализирания период, анализът се Главая на статичен и динамичен:

Статичният анализ обхваща данни от един период, поради което той установява най-често структурни показатели или сравнения със средни величини – за предприя-тието, бранша, региона, страната и др. (например, изчислява се структура на приходите за периода, структура на активите или капиталова структура; сравнява се средната ра-ботна заплата на отделните дейности или видове персонал със средната за предприя-тието, бранша, региона, квалификационната група и др.).

Динамичният анализ – обхваща данни от два и повече периода и служи за разк-риване на тенденции и закономерности в развитието на стопанските явления и процеси; (например, определя се ръста на производството по години, измененията в разходите за заплати, движението на персонала и др.) –

В зависимост от субектите на анализа, той бива вътрешен и външен.

За вътрешния анализ са характерни специфични цели, които са определени от стратегическите и тактическите цели на предприятието и характера на управленските решения. Информационното осигуряване на вътрешния анализ е твърде широко – из-ползва се както цялата вътрешна информация, създавана в предприятието включително и специално създавани отчети и справки за целите на анализа, така и външна информа-ция. Прилагат се разнообразни аналитични процедури, често се подхожда нерегулярно и творчески.

Външният анализ използва ограничена по обхват информация –най-често публи-куваните финансови отчети на предприятията, използват се унифицирани аналитични процедури и алгоритми и се генерират определени финансово-икономически показатели

В зависимост от вида дейност, която е обект на анализа се различава: анализ на ос-новната (оперативната дейност); анализ на финансовата дейност; анализ на инвестицион-ната дейност.

В зависимост от конкретните обекти на анализа се различават: анализ на организаци-онно-техническото равнище; анализ на използването на ресурсите – техника, земя, матери-ални ресурси, трудови ресурси, финансови ресурси; анализ на продуктите, производството


9

и приходите; анализ на разходите и себестойността; анализ на печалбата и рентабил-ността; анализ на финансовото състояние и др.

1.2. Информационно осигуряване. Основни методи за анализ.

Всяко явление или процес във фирмата се представя с определени показатели. Пока-зателите са икономически категории, с помощта на които се отразява, отчита и изучава със-тоянието и развитието на стопанските дейности.

Отделните показатели и системите от показатели обикновено се различават в зависи-мост от предназначението и обекта, който отразяват, начин на измерване, използваните методи за анализ, възприетата система на отчетност и др. (фиг.1.3.)

В анализа се използват различни по съдържание показатели. Те могат да бъдат групирани по дадени признаци.

В зависимост от характеристиката, която отразяват, т.е. дали измерват обеми или ре-зултати, показателите биват количествени и качествени. Количествените се използват най-често в отчетността и аналитично-плановата дейност и отразяват размерите на анали-зираните обекти и измененията настъпили в тях спрямо възприетата за сравнение база. Това са показатели, които отразяват определен обем, който може да бъде измерен в стой-ност или в натура.

Качествените показатели отразяват резултати от дейностите или степента на използ-ване на ресурсите. Най-често качествените показатели са в тясна връзка с количествените

ВИДОВЕ ПОКАЗАТЕЛИ

КРИТЕРИИ

Предназначението и характеристиката, която отразяват

КОЛИЧЕСТВЕНИ

КАЧЕСТВЕНИ

ИЗМЕРИТЕЛ НАТУРАЛНИ

СТОЙНОСТНИ

ТРУДОВИ

НАЧИН НА ИЗМЕРВАНЕ

АБСОЛЮТНИ числа

ОТНОСИТЕЛНИ величини

Коефициенти

%

%о

ВИД АНАЛИЗ За СТРУКТУРА

За ДИНАМИКА

За ВЛИЯНИЕ Фиг.1.3.


10

и се изчисляват въз основа на тях. Качествени са показателите за рентабилност, равнище на разходите, равнище на приходите и др.

В зависимост от измерителя, показателите се делят на натурални и стойностни. Възможно е използването на трудови измерители - човекочасове, човекодни. Стойностните показатели отразяват явлението или процеса като обект на анализа в стойностни вели-чини.Тези показатели създават възможност за сравнения и обобщения, за разкриване на общи изменения и тенденции, за измерване на връзки и зависимости.

В зависимост от начина на измерване, различаваме показатели в абсолютни числа и в относителни показатели. Абсолютните показатели могат да се изразяват в стойност, натура, чрез трудови измерители, чрез условни показатели. Относителните показатели из-разяват отношението между отделните показатели. Могат да се изразяват с проценти, кое-фициенти, промили и др. Например нарастването на обема на приходите през текущия пе-риод спрямо предходния може да се изрази в коефициент или %, относителният дял на собствения капитал в общия капиталов ресурс може да се изрази в коефициент или %.

В зависимост от вида на анализа и използвания метод, показателите са показатели за структурата (структурни), показатели за динамиката, показатели, измерващи влияние, връзки и зависимости и др.

Методиката на анализа представлява съвкупност от методи и средства за обработка на данните от счетоводната, статистическата и оперативната отчетност, както и от външни източници.

Методите за анализ представляват съвкупност от правила, процедури и алгоритми, по които става обработката на данните. При извършване на анализа най-напред се установя-ват най-общите изменения, след това се разкриват и отразяват влиянията на отделните фактори, накрая се правят изводи и се дават препоръки за подобряване на постигнатите резултати. Основното методологическо изискване на анализа е да се върви от общото към конкретното и по-нататък чрез синтез на резултатите да се правят обобщения и изводи. Общата методология съдържа отделни методики, а всяка методика включва методите за извършване на аналитичната дейност. Целите на анализа се постигат чрез решаване на определен взаимосвързан брой от аналитични задачи. Аналитичната задача представлява конкретизация на целите на анализа, съобразно съществуващите организационни, инфор-мационни, технически и методически възможности за провеждане на анализа.

Методи за анализ

Разнообразието от методи за анализ позволява групирането им по определени приз-наци (фиг.1.4.). В практиката най-често използвани класификации са:

Според същността на прилаганите методи:

чисто икономически методи

статистически методи

математико -статистически методи

математически методи Според възможностите на методите:

методи на анализ за разкриване и отразяване на общите изменения на изследва-ните показатели,процеси или явления

методи за количествено отразяване на групи от фактори

методи, с помощта на които се отразява и количествено се измерва влиянието на отделните фактори.

По-широко приложение в анализа на стопанските дейности могат да намерят прило-жение следните аналитични методи

1. Методи за отразяване на общите изменения


11

метод на сравнението (сравнителен метод)

метод на относителните величини (индексен метод)

метод на аналитичните групировки на данните

графичен метод – посредством графики, чрез диаграми.

метод на средните величини

Към методите за определяне и количествено измерване на влиянието на групи от фак-тори /и на структурни изменения/ и на отделни фактори се отнасят [26]:

метод на верижното заместване

метод на разликите

индексно-факториален анализ- адитивен индексно-факториален анализ и мултип-ликативен индексно-факториален анализ

корелационно-регресионен анализ.

МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ

Метод на СРАВНЕНИЕТО

Метод на ОТНОСИТЕЛНИТЕ ВЕЛИЧИНИ -

Метод на АНАЛИТИЧНИТЕ ГРУПИРОВКИ

Индекси на структурата

Индекси на динамиката

Метод на СРЕДНИТЕ ВЕЛИЧИНИ

ГРАФИЧЕН МЕТОД

Методи на ФАКТОРНИЯ АНАЛИЗ

ИНДЕКСНО-ФАКТОРИАЛЕН

Метод на ВЕРИЖНИТЕ ЗАМЕСТВАНИЯ

Метод на ОТКЛОНЕНИЯТА

РЕГРЕСИОНЕН АНАЛИЗ

Фиг.1.4.


12

Всеки от посочените методи е подходящ за използване при определени условия, има определени предимства и недостатъци. По тази причина е целесъобразно при всяко изс-ледване да се прилага повече от един метод като отделните методи се допълват.

Методът на сравнителния анализ представлява изследване на процесите, явленията и отделните показатели посредством тяхното сравняване с други аналогични процеси,яв-ления или показатели, приети за еталон или база.Този метод позволява да се отразят отк-лоненията от базата и върху тази основа да се изучат причините и факторите, които ги по-раждат.От друга страна това сравнение дава възможност да се определи икономическото равнище на фирмата, съотнесено към приетата база. При това като база могат да се изби-рат средни показатели. Например, фирмата може да сравни средната работна заплата със средната за бранша или региона. По същия начин могат да се сравняват и качествени по-казатели – себестойност, рентабилност, производителност и др. Използването на този ме-тод изисква правилно да се избере базата за сравняване, като се осигури сравнимост и съпоставимост на разглежданите величини.

Методът на аналитичните групировки изисква групиране на данните по определен признак. В случая признакът е и основен фактор. Така групирани, данните позволяват да се определят икономически зависимости между обекта на анализа /резултативния показател/ и признака-фактор, по който е направена групировката. Този метод дава възможност да се установят общите отклонения и да се определят величините, които най-добре съответстват на действието на дадения признак-фактор. От съществено значение е избирането на приз-нака на групирането, за изясняване на връзките и влиянието върху изследвания резултати-вен показател/обекта на анализа/.

Графичният метод дава възможност за нагледна илюстрация на измененията на обекта на анализа под влияние на определен фактор или във времето или да се посочи структурата на обекта на анализа. За изразяване на динамика се използват линейни или стълбовидни диаграми, а за структура – секторни диаграми. Могат да се използват данни, изразени в абсолютни или в относителни величини.

Индексният метод е много широко използван. С помощта на индексите се отразяват общите изменения в дейността на фирмата, определят се показатели за динамиката. Из-ползват се основно три индекса: индекс на променливия състав, индекс на постоянен със-тав и индекс на структурни изменения.

Индексът на променливия състав позволява да се отразят или количествено да се из-разят общите изменения на обекта на анализа. При прилагането на този индекс обаче не е възможно количествено да се изрази влиянието на факторите, предизвикали общите изме-нения.Индексът на постоянния състав и този на структурните изменения допълват и осмис-лят в значителна степен общите промени. Количествено характеризират и изразяват влия-нието на групи от фактори. В едната група се включват фактори, свързани пряка с резулта-тивния показател-обект на анализа, които не променят структурата му и не се влияят от нея. Във втората се отразява влиянието на фактори, влияещи пряко върху структурата и водещи до промени в резултативния показател. Използването на тези два показателя обогатява изводите от анализа на общите изменения.

Към методите на факторния анализ се отнасят:

Методът на верижните замествания - прилага се при анализ на общи показатели, из-мененията в които са се формирали под влиянието на редица фактори с различна степен и насока на въздействие. Може да се прилага при връзките тип - сбор, сбор и разлики, частно. Само в случаите когато показателят се формира като произведение със свободно подреж-дане на отделните величини прилагането му не се препоръчва.

Същността на метода на верижното заместване се изразява в елиминиране в после-дователен ред на влиянието на останалите фактори и определяне на влиянието само на даден фактор. Това се постига като последователно се заместват величините на факторите от приетата база с фактически постигнатите им величини в периода на изследването по


13

отчета. Върху тази основа се определя броят на редовете /с един повече от броя на факто-рите/. Когато от последния ред се извади първият се получава общото отклонение /измене-ние/ на изследвания показател.

Методът на разликите се състои в изваждане на фактическите величини от базисните величини както за независимите фактори, така и за фактора – резултат. Получава се коли-чествен израз на влиянието на отделните фактори. Основен недостатък е че в определени случаи математическия знак пред количествения израз на влиянието на факторите не ви-наги отговаря на икономическото значение на това влияние., особено когато израза на връз-ката включва събиране и изваждане.

Индексно-факториален анализ е метод за количествено изразяване на влиянието на факторите в абсолютни и относителни величини когато връзката между тях и резултативния /анализирания/ показател е пряка и представлява произведение от факторите. Индексно-факториалният метод се проявява като адитивен и мултипликативен. Когато се цели коли-чествено изразяване на влиянието на факторите в абсолютни величини се прилага адитив-ният индексно-факториален анализ. Когато целта е влиянието на отделните фактори да се отрази в относителни величини се прилага мултипликативния индексно-факториален ана-лиз.

Корелационно-регресионен метод на анализ се прилага, когато са налице непреки връзки от корелационен тип между анализирания показател и факторите, които предизвик-ват изменения в него. Чрез него се измерва количествено влиянието на независимите фак-тори върху зависимия фактор и може да се използва за прогнозиране. Приложението на метода изисква спазването на определена последователност:

Икономическа обосновка на изследваната зависимост и доказване на корелаци-онна връзка. Това става посредством определени методи.

Подбор на факторите. Обикновено на изследване подлежат основните един или два фактора;

Избор на уравнение, което описва най-точно връзката фактори – зависима про-менлива.

Решение на уравнението на регресия.

Статистическа проверка на получените по формален път резултати, икономичес-ката им интерпретация и използването им за аналитични цели.


14

ГЛАВА 2. ИЗСЛЕДВАНЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩАТА СИСТЕМА ЗА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ В НЕФИНАСОВИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И НАСОКИ ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕТО И

2.1. Използвани показатели за финансово-икономически анализ на предприяти-ята

В досегашната теория и практика на финансово-икономическия анализ у нас, преоб-ладават задачите по анализ на финансовото състояние на фирмите, извършван в съответ-ствие с Национален счетоводен стандарт (НСС) 13, който е отпаднал с излизането на НСФОМСП (Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия) – ДВ. бр. 30/07.04.2005 г. Tози анализ се извършва на база финансовите отчети на предп-риятията, които отразяват минали периоди – текущата и предходната отчетни години. Фи-нансово-счетоводният анализ е дефиниран като подбор, съпоставяне и оценка на счето-водна и друга информация в процеса на управлението с цел да се изследват значими съ-отношения и тенденции, несвойствени колебания и процеси, да се определят посоките на развитие, да се измери влиянието на факторите, които ги обуславят, и да се приемат опти-мални управленски решения (НСС 13/..).

Използваните показатели за анализ могат да се групират в три основни групи:

Показатели за финансова независимост

Показатели за платежоспособност в краткосрочен план – коефициенти за ликвид-ност

Показатели за рентабилност и ефективност

Показатели за използване на ресурсите (показатели за обръщаемост)

Показателите за финансова независимост:

Предназначени са за характеризиране на степента на финансова независимост на предприятията от кредиторите. Те биват:

Коефициент за финансова автономност : ПК

СКKФА

се определя като отношение на собствения капитал на предприятието (СК) към прив-лечения му капитал (ПК). Препоръчвана стойност за коефициента, измерващ финансовата автономност на предприятията е около 2, т.е. капиталовата структура да е в съотношение 2:1 (67% собствен капитал и 33% привлечен капитал). За различните предприятия, в зави-симост от производствения цикъл, рисковете на средата, конкурентността на отрасъла и др. могат да са приемливи по-високи или по-ниски стойности).

Коефициент за финансова задлъжнялост : СК

ПКKФЗ

се определя като отношение на собствения капитал на предприятието (ПК) към прив-лечения му капитал (СК). Този коефициент е реципрочен на първия и показва с колко чужд капитал е натоварен 1 лев собствен капитал. Неговата стойност би следвало да се движи около 0.5 (при съотношение 2:1 - СК:ПК). Много често се препоръчва стойнос 0.33, което предполага капиталово съотношение СК:ПК 3:1.

Показатели за платежоспособност в краткосрочен план – коефициенти за ликвид-ност

За определяне на ликвидността на предприятията, т.е. на способността им да посре-щат неотложните си, предстоящи плащания с краткосрочните си активи се изчисляват кое-


15

фициенти на ликвидност. В зависимост от степента на ликвидност на краткотрайните ак-тиви, въз основа на които се определят коефициентите на ликвидност се различават кое-фициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност.

Коефициентът на обща (текуща) ликвидност е отношение на краткотрайните активи към краткосрочните пасиви. Определя се по формулата:

КППСКФАКВЗMЗ

КП

КАKOЛ

Коефициентът за обща ликвидност се влияе в много голяма степен от размера на под-държаните материални запаси, който от своя страна е в зависимост от производствения цикъл и спецификата на дейността. Все пак е общоприето този коефициент да е в границите

1÷ 2.

Коефициентът за бърза ликвидност - при определянето му се изключват най-бавно ликвидните краткотрайни активи, а именно материалните запаси. Получава се по форму-лата:

КППСКФАКВЗ

БЛK

Този коефициентът би следвало да се движи в границите 0.6 ÷ 1.

Коефициент за незабавна ликвидност - за определяне на този коефициент за лик-видност се изключват и краткосрочните вземания, т.е. горната формула придобива вида:

КП

ПСКФАНЛK

Допустимите граници за този коефициент е 0.3 ÷0.6.

Коефициентът за абсолютна ликвидност е отношение на ликвидните средства (па-ричните наличности и паричните еквиваленти) към кртакосрочните пасивии показва каква част от задълженията биха могли да се изплатят веднага. Определя се по формулата:

КП

ПСАЛK

Показатели за рентабилност и ефективност

Тези показатели характеризират възвръщаемостта на капитала, рентабилността на приходите от продажби, ефективността на разходите и др.

Рентабилност на приходите от продажби (търговската рентабилност) - Rt представ-

лява отношение на нетната (балансовата) печалба на фирмата към нетните приходи от продажбиа (НПП). Показателят измерва нетната печалба (загуба), която се получава със всеки 100 лв. реализирани нетни приходи от печалба.

100).(НППНФРRt

Рентабилност на собствения капитал (финансовата рентабилност) - Rf определя

каква част от създадената с активите на фирмата печалба остава за собствениците на фир-мата и е основна мярка за ефективността на управлението на капитала на собствениците. Финансовата рентабилност се измерва с печалбата на 100 лв. собствен капитал (СК). Из-числява се като отношение на нетния финансов резултат (печалба или загуба) към собст-вения капитал по формулата:

100.СКНФРRf


16

Рентабилност на привлечения капитал RПК – характеризира използването на привле-

чения капитал и се определя като отношение на нетния финансов резултат към привлече-ния капитал по формулата:

100.ПКНФРRf

Показател за капитализация на активите (икономическа рентабилност) - Re е ос-

новната мярка за ефективността на управлението на активите и се характеризира с нетния финансов резултат, произведен със 100 лв. активи.

100.ReАКТИВИНФР

Съгласно счетоводния стандарт съществува практиката за определяне на показатели за ефективност на разходите и ефективност на приходите:

Коефициент за ефективност на разходите ЕР -

РАЗХОДИ

ПРИХОДИРE

Коефициент за ефективност на приходите ЕП -

ПРИХОДИ

РАЗХОДИПE

Показатели за използване на ресурсите (показатели за обръщаемост)

Показателите за използване на ресурсите характеризират обръщаемост на краткот-райните активи биват:

Брой обороти на краткотрайните активи - ОКА - показва броя на оборотите, които

краткотрайните активи (съответно вложения в тях оборотен капитал) извършват за даден период от време; определя се като отношение на обема на продажбите за периода към средната наличност на краткотрайни активи (средно ангажирания в КА оборотен капитал) - КА.

КА

ПРОДАЖБИ

КАО

Коефициентът показва броя на оборотите за даден период от време. Колкото по-го-ляма е стойността на коефициента, толкова по-ефективно е управляван оборотният капи-тал.

Средната наличност на краткотрайни активи за периода се определя като средна хро-нологична – например за Средната наличност на краткотрайни активи за годината се изчис-лява по формулата:

122

.....................2

12321

0 KAKAKAKA

KA

KA

Салдото на КА в началото на годината и салдото в края на годината се делят на две, а салдото в края на останалите 11 месеца се вземат цели – получената сума се дели на 12 месеца.

Времетраене на един оборот на краткотрайните активи в дни –

ДКА – средната продължителност на един кръгооборот на оборотния капитал, вложен в краткотрайни активи; определя се като средната наличност на КА се умножи по броя на дните в годината (обикновено 360) и се Главаи на обема на продажбите за същия период.


17

ПРОДАЖБИ

КАКАD

*360

Времетраенето на един оборот на оборотния капитал, вложен в КА, може да се опре-дели (ако е изчислени оборотите за периода – ОКА) по формулата:

КАОКАD360

Натовареност (заетост) на краткотрайните активи - НКА – реципрочен на първия, т.е. показва размера на краткотрайните активи (бруто оборотния капитал), заети в реализацията на 1 лев (100лв.) нетни приходи от продажби. (Колкото по-малка е стойността на Кн, толкова по-ефективно е управляван оборотния капитал).

ПРОДАЖБИ

КАКАН

За да знае една фирма колко средства са й необходими и колко чужд капитал да анга-жира е необходимо да се извърши планиране на оборотния капитал. За целта се използва следния формулен апарат:

ОБРЪЩАЕМОСТ на материалите - коефициент, който изразява броя на оборотите на материалите ( ОМ) в рамките на годината; определя се от Материалните разходи (разхо-

дите за ДОСТАВКИТЕ) и средната наличност на вземания за периода ( M ).

М

МАТЕРИАЛИЗАРАЗХОДИМО

Ако е известна обръщаемостта на материалите и величината на материалните раз-ходи – по обратен път може да се намери средният запас от материали или :

Необходимият оборотен капитал в запаси от материали и се получава като разхо-

дите по доставката Главаим на коефициента за обръщаемост на материалите. За другата съставна част на материалните запаси - продукцията

ОБРЪЩАЕМОСТ на вземанията - коефициент, който изразява броя на оборотите на вземанията ( ОВЗ) в рамките на годината; определя се от нетния размер на приходите от

продажби (НПП) и средната наличност на вземания за периода ( ВЗ ).

ВЗ

НППВЗО

Среден срок за събиране на вземанията – определя продължителността на един обо-рот в дни (DВЗ), т.е. показва за колко време в дни вземанията се обръщат в пари; изчислява се като дните в годината (360) се Главаят на броя на оборотите (ОВЗ) или директно по фор-мула 9.3.

ВЗОВЗD 360 или НПП

ВЗВЗD *360

Ако средният срок за събиране на вземанията е известен – броят на оборотите се на-мира по формулата:

МOМР

M


18

ВЗDВЗO 360

и по обратен път да се намери средната наличност на взема-

нията : ВЗOНПП

ВЗ

ОБРЪЩАЕМОСТ на вземанията - коефициент, който изразява броя на оборотите на вземанията ( ОВЗ) в рамките на годината; определя се от нетния размер на приходите от

продажби (НПП) и средната наличност на вземания за периода ( ВЗ ).

ВЗ

НППВЗО

Показатели за краткосрочните задължения – определя продължителността на един оборот в дни (DВЗ), т.е. показва за колко време в дни вземанията се обръщат в пари; изчис-лява се като дните в годината (360) се Главаят на броя на оборотите (ОВЗ) или директно.

ВЗОВЗD 360 или НПП

ВЗВЗD *360

Ако средният срок за събиране на вземанията е известен – броят на оборотите се на-мира по формулата:

ВЗDВЗO 360

и по обратен път да се намери средната наличност на

вземанията :

ВЗOНПП

ВЗ

2.2. Изводи и модел за усъвършенстване на системата за финансово-икономи-чески анализ в нефинансовите предприятия

Въз основа на направеното проучване на съществуващата система за финансово-ико-мически анализ в предприятията могат да се направят следните ИЗВОДИ:

Финансово-икономическият анализ е ограничен по обхват - свежда се до анализ на база годишния финансов отчет и по-конкретно на баланса и отчета за приходите и разхо-дите; епизодично се прави сравнителен анализ на обема на производството, средните до-биви в земеделието, себестойността, спазването на технологичните нормативи, анализира се изпълнението на трудовите норми, отклоненията от нормите за материали, енергия и др.

1. Не се използват съвременни методи за анализ, чрез които да се установява и измерва влиянието на отделните фактори върху резултативни (зависими) фак-тори, както и да се определят тенденциите и закономерностите в развитието на анализираните обекти.

2. Не се прилага и използва анализът по центрове на отговорност - центрове на разходи, центрове на приходи, центрове на печалба, центрове на инвестиции

3. Информационната база на предприятията не съдържа специфични, необходими за целите на анализа данни (многогодишни данни, средни за отрасъла или бранша данни, бенч маркери, аналитични данни за факторите, влияещи върху резултативните показатели, данни по цетрове на отговорност и др.

4. Не се прилагат в достатъчна степен информационни технологии, изградени на база съвременни програмни продукти.


19

На база направените изводи за развитие и усъвършенстване на финансово-икономи-ческия анализ в производствените предприятия се предлага следния обхват и декомпози-ция на системата за финансово-икономически анализ (фиг.2.1.)

В обхвата на системата за финансово-икономически анализ се предвижда включва-нето на показатели, които не са обхванати като:

- икономически добавената стойност – EVA;

- показатели за пазарната оценка на предприятията;

Норми и технолог.нормативи Планови показатели Данни от счетоводната отчетност; Данни от оперативно-производтвената отчетност; Данни от статистическата отчетност; Средни данни и бенчмаркери и др.

АНАЛИЗ НА ПЕЧАЛБАТА И

РЕНТАБИЛНОСТТА

- Анализ на печалбата;

- Анализ на рентабилността;

- Анализ на възвръщаемостта на

капитала;

- Анализ на ИКОНОМИЧЕСКИ

ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ;

-

АНАЛИЗ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА РЕСУРСИТЕ

- Анализ и оценка на амортизаци-

онната политика;

- Анализ на материални ресурси;

- Анализ на трудови ресурси;

- Анализ на финансови ресурси;

- Анализ на земята и др.

БАЗА ДАННИ

АНАЛИЗ НА КАПИТАЛОВАТА СТРУКТУРА И НА ФИНАНСОВОТО

СЪСТОЯНИЕ - Анализ на финансовата независи-

мост и ликвидността;

- Анализ на финансовия и оператив-

ния ливъридж;

- Анализ на пазарната стойност на

фирмата;

- Анализ на дивидентната политика и

др.

- Анализ на земята и др.

АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ по

ЦЕНТРОВЕ НА ОТГОВОРНОСТ

- анализ по центрове на разходи;

- анализ по центрове на приходи;

- анализ по центрове на печалба;

- анализ по инвестиционни центрове.

АНАЛИЗ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА

ПЛАНОВЕ И БЮДЖЕТИ

- Анализ на производството;

- Анализ на бюджета за приходите;

- Анализ на разходите;

- Анализ на бюджета за печалбата ;

- Анализ на паричния бюджет и др.;

СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА ОСНОВНИ

ПОКАЗАТЕЛИ

- Сравнение със средни за бранша;

- Сравнение със средни за региона;

- Сравнение с водещи фирми;

- Сравнение със средни за страната и др.

Фиг.2.1.


20

- показатели за предсказване на фалити;

- показатели за оценка на резултатите по центрове на отговорност;

- показатели за сравнение и др.

EVA е измерител, при който се вземат предвид разходите за целия капитал, както прив-лечен, така и собствен.

EVA е част от печалбата на дружеството, която надвишава минималната очаквана от

акционерите печалба, наречена цена на капитала.За да се добавя стойност в предприяти-ето е необходимо възвръщаемостта на капитала да бъде по-висока от цената на капитала.

)(*___

CKCK PRCKEVA

Възвръщаемостта на СК не е достатъчен комплексен показател за ефективността.

EVA включва три компонента и зависи от тяхното управление. Това са: КАПИТАЛ –

ВЪЗВРЪЩАЕМОСТ на капитала ЦЕНА на капитала I. Първи компонент - Capital:

СК е равен на нетната стойност на активите (NAV – Net Asset Value), т.е сумата на активите минус сумата на пасивите.

Продуктивността на капитала се определя като се направи сравнение между необ-ходимия капитал и действителния капитал (NAV). Положителната разлика между NAV и не-обходимия капитал е излишен капитал. ТД работи с по-голям капитал – той е вложен в активи, но за използването му има алтернативи - да бъде ангажиран в друга дейност или да повиши капацитета на съществуваща дейност. Отрицателната разлика между NAV и необ-ходимия капитал е недостигащ капитал – ТД използва много добре капитала си, но са налице рискове с платежоспособността и е необходимо да се осигури допълнителен капи-тал или да се намали дейността. I I. Втори компонент - RoE:

Mинус -

-

=

Mинус

=

=

Mинус

НЕТНИ ПРИХОДИ ОТ ПРОДАЖБИ

РАЗХОДИ

ПЕЧАЛБА

ДАНЪЦИ

НЕТНА ПЕЧАЛБА

СПЦК

EVA


21

Възвръщаемостта се определя като отношение между нетната печалба (Балансо-вата) печалба и собствения капитал. За да се определи по-точно този показател би след-вало да се използват пазарните стойности на активите, пасивите, приходите и разходите. Освен това определянето на финансовите резултати е по-точно, ако се елиминира влияни-ето на екстремния капитал – отразява се влиянието на излишъка, съответно недостига на капитал като те се умножават по средната инвестиционна доходност. По-точно възвръщае-мостта се определя като отношение между преобразувания в съответствие с управленското счетоводство резултат и рисковия капитал.

СК е правилно да се представи чрез определения рисков (необходим) капитал. RoE ще се представи като отношение на преобразуваната печалба към рисковия капитал. I I I. Трети компонент - CoC:

Цената на капитала представлява минималното ниво на доходност, което акционе-рите желаят да получат; Модел за оценка на капитала (Capital Asset Pricing Model - CAPM), разработен от Standard & Poor’s :

CoC = i+ rp*β= i+(m-i)* β

i – безрисковата лихва

rp – премия за пазарен риск

β – β фактор на дружеството

m – пазарната цена на акциите за съответния бизнес

Показателите за пазарната оценка на предприятието включват (фиг.2.2):

Цената на капитал СоС е = на безрисковата лихва + пазарния риск* β – фактор + други рискове..

(Като безрискова лихва се приема лихвата по дългосрочни – над 10 г. ДЦК в местна валута. Към нея се добавя премията за пазарен риск, която е всъщност пазарната цена на акциите, намалена с безрисковата лихва и отразява нивото на риска в съответния бизнес. β – факторът измерва риска на съответното дружество и се изчислява като пазарната цена

КАПИТАЛИЗАЦИЯ на печалбата

СРАВНИТЕЛЕН ПОДХОД

На база НЕТНИ АКТИВИ

С ПАЗАРНАТА СТОЙНОСТ на компании

в същия бизнес

Сравнение на ОПЕРАТИВНАТА и

ФИНАНСОВАТА дейност

ОСНОВНИ СЪОТНОШЕНИЯ 1. Цена/Печалба 2. Цена/Продажби 3. Цена/Счетоводна ст/ст на

нетните активи 4. Дълг/Собствен капитал 5. Печалба/Продажби 6. Печалба/Активи 7. Печалба/Собствен капитал

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПОКАЗАТЕЛИ

1. Оборот 2. Печалба, преди лихви, данъци и амортизация 3. Стойност на целия бизнес - цена на потенциален клиент; - цена на стая; - цена на абонат; - цена на пропътуван км; и др.

МЕТОДИ ЗА ОЦЕНКА

На база НЕТНИ АКТИВИ


22

на акциите се съпостави към някой от индексите. При β< 1 – дружеството е по-малко рисково от пазара, а при β>1 - дружеството е по-рисково от пазара.

1. Пазарна капитализация – борсова цена, оценка на всички акции на дружеството.

2. Печалба на 1 ОА (Eps)

3. ЦЕНА/ПЕЧАЛБА на 1ОА (P/E)

4. Балансова стойност на 1ОА

5. ЦЕНА/ДИВИДЕНТ на 1ОА

6. НОРМА на ПЕЧАЛБАТА от ДИВИДЕНТИ - ДИВИДЕНТ / ЦЕНА на 1ОА

7. НОРМА на ИЗПЛАЩАНЕ на дивидента

8. Покритие на дивидента “ДИВИДЕНТНО ПОКРИТИЕ”– печалбата, която се пада на 1 лев дивидент

9. Съотношение Пазарна цена /Балансова (счетоводна) стойност на една акция.

Показателят за ПАЗАРНАТА КАПИТАЛИЗАЦИЯ (МК) се получава като произведение

от борсовата цена (СОА) на обикновените акции и техният брой (NOA).

OAOAK NCM .

ПЕЧАЛБАТА НА ЕДНА ОБИКНОВЕНА АКЦИЯ (EPS)

определя се по формулата:

OA

ПА

N

D - НПEPS

Печалбата на една обикновена акция се получава като нетната печалба (НП), нама-лена с дивидентите по привилегированите акции DПА, се Главаи на общият брой на обик-новените акции NOA.

Съотношение ЦЕНА/ПЕЧАЛБА на 1ОА (P/E)

Получава се по формулата:

OA

OA

P

CP/Е

Този коефициент показва колко пъти пазарната цена на акциите превишава годишната им печалба.

Висока стойност на P/E има когато съотношението P/E>20:1

Ниска стойност на P/E има когато съотношението P/E<10:1

Ниската стойност на коефициента свидетелства за лошо финансово състояние на ком-паниите – възможно е акциите да са на стабилни компании, но да са подценени поради възникването на временни финансови затруднения или да са акции на компании, които се намират пред прага на фалита. Високата стойност на този коефициент означава, че инвес-титорите имат очаквания дружеството да реализира по-големи печалби в бъдеще.

БАЛАНСОВА СТОЙНОСТ на 1ОА

Определя се като отношение на балансовата стойност на предприятието – чистите му активи по баланса, Главаени на броя на обикновените акции.

ЦЕНА/ДИВИДЕНТ на 1ОА

Съотношение ЦЕНА/ДИВИДЕНТ на 1ОА (P/D)


23

Получава се по формулата:

OA

OA

D

CP/D

Този коефициент показва колко пъти пазарната цена на акциите превишава изплаща-ния по тях дивидент.

НОРМА на ПЕЧАЛБАТА от ДИВИДЕНТИ

Съотношение ДИВИДЕНТ / ЦЕНА на 1ОА (D/P)

OA

OA

C

DD/P

НОРМА на ИЗПЛАЩАНЕ на дивидента (коефициент на изплащане) - представлява от-ношение на дивидента на една обикновена акция към печалбата на една обикновена акция или:

OA

OA

P

DD/EPS

Съотношението показва каква част от печалбата, която се пада на една обикновена акция се изплаща във вид на дивидент.

Коефициентът за покритие на дивидента “ДИВИДЕНТНОТО ПОКРИТИЕ” показва пе-чалбата, която се пада на 1 лев дивидент:

OA

OA

D

pEPS/D

Този показател е реципрочен на коефициента на изплащане на дивидентите. Ако кое-фициентът на изплащане (нормата на дивидентите) е по-висок – дивидентното покритие ше бъде по-ниско и обратно.

Чрез двете съотношения се установява връзката между печалбата на фирмата и изп-латените от нея дивиденти. Високата стойност на дивидентното покритие (4 пъти) означава, че дивидентът е добре защитен и при колебания на печалбата в отрицателна посока. Нис-кият коефициент на изплащане свидетелства за политика на задържане на доходите и фи-нансиране с неразпределена печалба, което е характерно за компании с висок растеж.

Може да се изчисли специален коефициент на задържане или реинвестиране (Кre,

който показва делът на реинвестираните доходи (задържаната печалба) по формулата:

EPS

D-EPS OAreK

Коефициентът ПАЗАРНА ЦЕНА /БАЛАНСОВА (счетоводна) СТОЙНОСТ на една акция

се получава като отношение на борсовата цена на акциите - b

OAC на едно дружество към

балансовата им стойност a

OAC :

a

OA

b

OA/

C

CabK

Това съотношение дава обобщаваща информация за оценката, която компаниите по-лучават на фондовата борса. То служи за сравнение на борсовата стойност с инвестициите на акционерите в компанията. Коефициентът може да има стойности < = > от 1. Стойност <


24

от 1 означава, че инвестициите на акционерите стойностно са намалели (стопили са се), а стойност > от 1 свидетелства за успешно развитие на фирмата и за нарастване на инвести-циите. Счита се, че е налице ефективно управление, ако този коефициентът доближава 1.5.

Наред с основните показатели, характеризиращи пазарната оценка на публичните ак-ционерни дружества, изброени по-горе, могат да се добавят и следните:

Възвръщаемост на капитала на акционерите OA

AKR

За разлика от показателя Рентабилност на акционерния капитал, този показател се определя само за капитала на обикновените акционери и то изчислен като средно годишна

стойност ОААК :

100).НП

(ОА

OA

AKАК

R

Този показател има значение за акционерите, за да сравняват възвръщаемостта на акциите в даденото дружество с тази в конкурентните фирми и в други видове инвестиции, но това не е печалбата за инвеститорите. При висока възвръщаемост инвеститорите могат да очакват, от една страна, да се повиши стойността на акциите им, а от друга страна – по-голям дивидент в бъдеще.

Коефициентът РАЗВОДНЕНИ ДОХОДИ на една акция отразява по-коректно печал-бата, която се пада на една обикновена акция като се вземат предвид конвертируемите ценни книжа (конвертируеми облигации или конвертируеми привилегировани акции), които през периода са се обърнали в обикновени акции.

koOAN

OAN

НПOAk

/P

kOA/P - печалбата на една ОА, изчислена на база коригирания брой обикновени акции (увеличен с конвертираните ценни книжа);

koOANOAN , - първоначален брой обикновени акции, съответно брой на ОА, получени при кон-

вертирането на ценни книжа.

Показатели за предсказване на фалити – изпадане в ликвидация и несъстоятелност

В редица случаи, в резултат на рискова капиталова структура, пазарна конюнктура, екологични и други изисквания, лош мениджмънт и др. могат да настъпят събития, които да доведат до влошаване на финансовото състояние на предприятието. Анализът на ключо-вите финансови коефициенти може да информира инвеститорите за финансовото здраве на една компания и за евентуален фалит.

Предсказването на фалити (обявяване в несъстоятелност и ликвидация) на предпри-ятията се състои в установяване на определени тенденции в стойностите на финансовите коефициенти:

А). По отношение на показателите за платежоспособност в краткосрочен и дългос-

рочен план:

спадане на коефициентите за ликвидност под минималните граници на общопри-етите норми;

отрицателна стойност на нетния оборотен капитал;

нарастване на коефициента за задлъжнялост в дългосрочен план и спад на кое-фициента за финансова автономност;


25

коефициентът за покритието на дълготрайни активи със собствен (или постоянен капитал) е под единица и др.

Б). По отношение на показателите за ефективност:

рязък спад на брутната печалба;

увеличаване на загубите;

намаляване или липса на дивиденти.

В). По отношение на показателите за използването на капитала:

намаляване на обръщаемостта на материалните запаси;

увеличаване на срока за събиране на вземанията;

увеличаване на срока за изплащане на задълженията и др.

За публичните дружества може да се проследят и разглежданите по-горе показатели като основните от тях са:

- ниско съотношение Цена/Печалба (P/E) на една обикновена акция ;

ниска печалба или загуба на една обикновена акция - EPS

под единица съотношение между пазарната цена и балансовата (счетоводната ) стойност на една обикновена акция и др.

(Използва се и Обобщен количествен анализ (Z-score) предсказване на фалити. Въз основа на анализ на фалирали фирми от определен бранш са подбрани финансови коефи-циенти, които са оказали най-съществено влияние и им са дадени съответни тегла. Сумата от произведенията на претеглените коефициенти дава обобщения показател Z. Например, 1 Z-показателят на Алтман се формира по следния начин:

Z = 1,2Q1 + 1,4R2+3,35S3 + 0,6 Т4 + 1U5

Където: Q1 – съотношение Нетни текущи активи/Общо активи;

R2 - съотношение Неразпределена печалба/Общо активи;

S3 - съотношение Печалба преди лихви и данъци/Общо активи;

Т4 – съотношение Пазарна стойност на собствения капитал/Отчетна стойност на общия дълг;

U5 - съотношение Приходи от продажби/Общо активи).

Анализ по центрове на отговорност:

Критерии за обособяване на центровете на отговорност (responsibility centers) [2.3.]:

възможност да се измери входа и изхода (да се оценят входящите ресурси и полу-чените резултати);

възможност за определяне характера на връзката между входа и изхода (при-чинно-следствен, индиректна и др.);

възможност за оценка на ефективността на звеното и измерване на приноса му за постигане на целите на предприятието.

ЦЕНТЪР НА РАЗХОДИТЕ (COST CENTER)

Две категории: 1. ПРОИЗВОДСТВЕН ЦР, при които разходите зависят от планирания обем

дейност и могат да бъдат надеждно определени на база норми;

1 Грахам Мод, Счетоводство за несчетоводители, С., изд. Кабри, 2003/4, стр.93


26

2. НЕПРОИЗВОДСТВЕН ЦР, при които разходите се определят на база опита и преценката на управляващите.

Определят се показатели за степента на използване на ресурсите – спазване на раз-ходните норми и технологичните нормативи.

ЦЕНТЪР НА ПРИХОДИТЕ (REVENUE CENTER)

Област на отговорност, която обхваща правата за вземане на решения, свързани с максимизирането на приходите при зададено равнище на разходите; не се контролират раз-ходите, нито равнището на инвестициите. Зададени са ресурсите по план и с тях би след-вало да се осигури най-голям резултат (Отделът за продажби, който има фиксиран бюджет за персонала и рекламата; възможно е да се пренасочват средствата от една статия към друга в рамките на фиксирания бюджет). Определят се показатели за постигнатите ре-зултати, както и за степента на използване на ресурсите.

ЦЕНТЪР ЦЕНТЪР НА ПЕЧАЛБАТА (PROFIT CENTER)

Област на отговорност, която обхваща правата за вземане на решения, свързани с избор на показатели за разходите и приходите, но не и за равището на инвестициите. Уп-равляващите контролират както разходите, така и приходите. (Вземат решения за това каква продукция да произвеждат и как да продават, обикновено определят цената., но не могат да вземат решения за откриване на нови търговски или производствени обекти, за закупуване на ново оборудване, сгради и др.

Няколко центъра на разходите и няколко центъра на приходите образуват един

ЦЕНТЪР на ПЕЧАЛБАТА.

ЦЕНТЪР НА ИНВЕСТИЦИИТЕ (INVESTMENT CENTER)

Област на отговорност, която обхваща правата за вземане на решения, свързани с избор на показатели за разходите, приходите и инвестициите. Управляващите контролират както разходите и приходите, така и инвестициите. Това са обикновено самостоятелни пред-приятия (не са част от икономическа група). ИЦ включва обикновено два и повече центрове на приходите. Вземат решения за разширяване на капацитета, за нови продукти и пазари и др


27

ГЛАВА 3. АНАЛИЗ, ОЦЕНКА И ИЗБОР НА АМОРТИЗАЦИОННАТА ПОЛИТИКА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

В реалните икономически условия приоритет имат предприемачеството и конкурен-тоспособността. И ако конкурентоспособността е критерий за място на нашата икономика на европейския пазар, то едно от средствата за осигуряването й е разработваната в пред-приятията амортизационна политика. Набавянето на финансови ресурси за подмяна на остарялата техника и технология би могло да се постигне чрез разработването и провеж-дането от предприятията на самостоятелна амортизационна политика. Правилната амор-тизационна политика е тази, която гарантира закупуване на нова техника и модернизи-ране на технологията.

С настоящата разработка, като се има предвид новата икономическа среда за функ-циониране на българските предприятия и се изследват предимствата и недостатъците на различните методи за амортизиране, както и тяхната обвързаност с цялостната фирмена стратегия, се прави опит за оценка на амортизационните методи в процеса на рацио-нализиране на паричния поток в предприятията. За постигане на тази цел са изпълнени следните задачи:

Направена е съпоставка между различните методи за амортизиране, като е акцен-тирано върху приложимостта им при различни икономически обстоятелства и обвър-заността им с преследваните от фирмените ръководства цели.

Направено е изследване на амортизационните методи, за една и съща група активи и при един и същ амортизационен срок, по отношение на данъчната и счетовод-ната амортизация, като е отчетен ефектът от формирането на отсрочени данъчни активи и пасиви.

Направена е оценка на амортизационните методи за рационализиране на парич-ния поток в предприятията, като е взета предвид промяната на стойността на парите във времето.

Обоснована е необходимостта от използването на ускорената амортизация в настоящите икономически условия у нас.

3.1. Постановка на въпроса

Амортизационната политика е тази, която привежда в съответствие амортизационната система с действащите икономичеки условия. Амортизационната политика следва да съ-действа за постигане на съгласуваност между редица противоречии категории: себестой-ност - цени - конкурентоспособност - нвестиционни възможности - финансов резултат - данъчно облагане.[15] Размерът на разхода за амортизация на дълготрайните материални активи (ДМА) като израз на потребената част от тяхната стойност определя както себес-тойността и финансовия резултат, така и възстановената в парична форма част от стой-ността на активите и възможността за инвестиране.[13] Амортизацията може да се разг-лежда като икономически механизъм за постепенно пренасяне стойността на ДМА в себс-тойността на готовата продукция и като средство за натрупване на паричен фонд за под-мяна на остарялата техника и технологии. За да се трансформира съдържащата се в активите стойност в парична форма и за да може тази парична маса да се използва за закупуването на нови активи, е необходимо да измине определен период от време. Ефективността от използването на възвърналата се в предприятието под формата на финансови ресурси стойност зависи от множество фактори: избрания метод на амортизи-ране; промяната на стойността на парите във времето (дисконтовия фактор) по отно-шение на потока от амортизации и от отсрочените данъчни активи/пасиви; създадената в предприятията организация на отчитане на възстановената част от стойността на акти-


28

вите и на контрол върху изразходването на формирания амортизационен фонд по пред-назначение; ограниченията на държавата по отношение на фирмената амортизационна по-литика.

Анализът на амортизационната политика ще бъде извършен въз основа на практи-чески пример при някои допускания и условия по отношение на активите, дисконтовия фак-тор и данъчна ставка на корпоративния данък (данък върху печалбата). Активът, чиито да-нъчни и счетоводни амортизации се анализират, е автомобил. Изборът е продиктуван от факта, че всяко предприятие разполага поне с един автомобил, който обслужва админист-рацията. По този начин се цели да се елеминира влиянието на специфичните дейности върху изхабяването на конкретните активи. Автомобилът е марка "Ситроен Берлинго" с амортизируема стойност 18 000 лв., придобит на 26.03.2003 година. Съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане, автомобилите принадлежат към категория V - амортизационната норма е 25%, т.е. полезеният живот е 4 години. При отчитане на насто-яща стойност на паричния поток от амортизациите и от данъчния ефект ще се използват дисконтови фактори (ДФ) за различните години, основани на алтернативната доходност на държавните ценни книжа (ДЦК) към края на всеки период, която се определя на база на основния лихвен %, като е известно, че основният лихвен % е с 2 процентни пункта по-нисък от лихвения % на ДЦК. По години лихвените проценти и дисконтовите фактори са представени в табл. 1. При установяване ефекта от отсрочените данъчни активи/пасиви ще се има предвид данъчната ставка на данъка върху печалбата (ДП) за съответните периоди, която по години е както следва: 2003 г. - 23,5%; 2004 г. - 19,5%; 2005 г. - 15%; 2006 г. - 15%; 2007 г. - 10%.

Лихвени проценти и дисконтови фактори Таблица 3. 1

Години Основен лихвен % към 31.12.

Лихвен % на ДЦК Дисконтов фак-тор 2003 2,67 4,67 0,959

2004 2,36 4,36 0,918 2005 2,05 4,05 0,887

2006 3,19 5,19 0,817

2007 - 5,19 0,776


29

3.2. Сравнителен анализ на методите за амортизиране

За планиране на собствените финансови ресурси, изразени чрез амортизационните отчисления, в теорията и практиката са известни две групи методи, представени съответно от конкретни методи. (Виж фиг.3.1)

Изследването и установяването на ефектите от използването на различните методи за амортизиране се основава на тяхното познаване, на приложимостта им, на обвърза-ността им с една или друга страна от счетоводната политика на предприятието, на съобра-зяване с техните предимства и съблюдаване на техните недостатъци.[2] (Виж табл. 3.2)

Таблица 3.2 Сравнителна характеристика между различните методи за амортизиране

Методи

При какви произ-водства, дейности и мощности е подхо-дящ за използване

Предимства

Недостатьци

Обвързаност с конк-

ретен елемент от сче-товодната политика

на предприятието

Линеен метод

Подходящ за активи, които не търпят сил-ното въздействие на научно-техническите достижения, т.е. из-ползват се при един и същ режим на мо-рално и физическо стареене. За него е характерно, че той отчита моралното из-хабяване, което обез-ценява използваните активи.

Лесен за практи-ческо приложение.

Счетоводната амортизация не влиза в противоречие с да-нъчната амортизация.

o Приложението му принуждава фир-мите да използват тех-ника с намалена произ-водителност, тъй като той не отчита обстоя-телството, че икономи-ческите условия нала-гат все по-малък интер-вал на обновяване на активите, за да могат фирмите да оцеляват в конкурентната борба. o Използването му е в противовес с ин-тересите на фирмите – възпрепятства се про-веждането на гъвкава амортизационна поли-тика и вземането на съ-ответстващи на измене-ните пазарни условия финансово-икономи-чески решения.

Прилагането на линей-ния метод води до об-вързване на амортиза-ционната политика с да-нъчната политика, т.е. фирметата счетоводна политика е данъчноо-риентирана.

Фиг. 3. 1 Методи за амортизиране

МЕТОДИ

ЗА АМОРТИЗИРАНЕ

ЛИНЕЕН МЕТОД

НЕЛИНЕЙНИ МЕТОДИ

ПРОГРЕСИВНИ (УВЕЛИЧАВАЩИ)

ДЕГРЕСИВНИ (НАМАЛЯВАЩИ)

1. Метод на равномерното уве-личение 2. Метод на неравномерното увеличение 3. Метод на увеличаващата

сума на числата

1. Метод на равномерното намаление

2.. Метод на неравномерното намаление

3. Метод на намаляващата сума на числата 4. Метод на снижаващия остатък (Констан-тно- дегресивен метод) 5. Метод на изключителната амортизация

МЕТОД НА ПРОИЗВЕДЕНИТЕ

ЕДИНИЦИ


30

Прогресивни методи

Метод

на равномерното увеличение

Метод

на неравномер-ното увеличение

Метод

на увеличава-щата сума на чис-

лата

Тези методи са под-ходящи за активи, ко-ито в началото на из-ползването им не мо-гат да бъдат напълно натоварени, което изисква допълни-телни разходи. При-лагат се в случаите, когато ръководството е определило, че ползата от активите е предимно в края на срока им на годност, а не в началото.

Предполагат по-нисък дял на амор-тизациите в себестой-ността, докато чрез усъвършенстване на производството и дос-тигане на пълна проек-тна мощност започнат да се произвеждат по-вече изделия.

Създават предпоставки, чрез поддържане на сравни-телно постоянна маса на печалбата или на-растването й с едни и същи темпове, за до-бър имидж на фирмите пред контрагенти и фи-нансови институции.

o Използването им предполага появата на негативни явления поради невъзмож-ността да се формира достатъчна по размер финансова маса от соб-ствени източници за финансиране.

Прилагането на прогре-сивните методи за амор-тизиране води до отчи-тане на пазарните усло-вия с проява на социа-лен ефект, т.е. фирме-ната амортизационна политика е пазарно и социалноориенти-рана.

Дегресивни (ускорени) ме-

тоди Метод

на равномерното намаление

Метод на неравномер-ното намаление

Метод на намаляващата сума на числата Метод на снижа-ващия остатък

Метод на изключител-ната амортиза-

ция

Тези методи са под-ходящи за активи, чи-ето обновяване е на-ложително и неот-ложно. Прилагат се в случаите, когато ръ-ководството е опре-делило, че ползата от активите е предимно в началото на срока им на годност, а не в края. Характерно за тях е, че те акценти-рат върху физичес-кото изхабяване на активите, т.е. гаран-тират подмяната им с по-ефективни.

Осигуряват възстановяване на по-голяма част от стой-ността на активите в първите години от из-ползването им, в ре-зултат на което става възможна тяхната под-мяна при нужда.

Позволяват да се извърши „прели-ване” на печалбата под формата на начисле-ните като разход амор-тизации.

Осигуряват, в известна степен, фи-нансово обезпечение на фирмените инвести-ционни решения.

o Използването им поражда противоре-чие между икономичес-ките интереси на фир-мите и тези на общест-вото в лицето на дър-жавния бюджет.

Прилагането на уско-рени методи за аморти-зация води до обвърза-ност на амортизацион-ната политика с инвести-ционната политика, т.е. фирмената счетоводна политика е инвестици-онноориентирана.

Метод на произ-ведените еди-

ници

Подходящ за активи, чийто срок на годност може да се определи според количеството произвеждана про-дукция / оказани ус-луги.

Отразява ефективното използ-ване на активите.

o Трудности мо-гат да възникнат по от-ношение определянето на очакваното и макси-малното количество продукти при използ-ване на актива.

Прилагането на метода на произведените еди-ници обвързва фирме-ната амортизационна политика с ефектив-ността от дейността.

От сравнителния анализ на методите за амортизиране може да се каже, че изборът на метод за амортизиране ще ориентира фирмената счетоводна политика в определена посока, която преоритетно ще доведе до държавно подчинение (с оглед олесняване сче-товодното отчитане и заобикаляне на редица бюрократични формалности и изисквания), до пробив на пазара и определен социален ефект (по-ниската себестойност в определен момент предполага по-ниски цени) или до икономически разтеж (обновените активи гаран-тират производство на качествена продукция и конкурентност на предриятията). Всяко от направленията има своите плюсове, но новите икономически реалности изискват устой-чиво развитие, т.е. вплитане на икономически, социални и екологични интереси в едно цяло. Функциониращите в условия на пазарно стопанство фирми би било добре да из-ползват пълноценно своите вътрешни източници за финансиране. Подложените на силното въздействие на научно-техническия прогрес активи, понякога, макар и физически годни, се оказват морално остарели, чиято замяна с нови ще гарантира екологично равновесие и кон-курентоспособност.

Изложените аргументи подсказват, че е необходима еднопосочност на фирмената и държавната амортизационна политика, която би могла да бъде постигната чрез един нов подход на държавно регулиране на амортизационните разходи. Държавата, представена от своите органи, би трябвало да предвижда само глобални пропорции и насоки на протичащите стопански явления и процеси, а не от дистанция да определя микросредата, в която фирмите ще развиват своята дейност. Фирмените ръководства са тези, които позна-


31

ват спецификата на своята дейност и режима на експлоатация на използвните в осъщест-вяването й ДМА. Те би трябвало да имат право да решават в какъв срок и с какъв темп да начисляват амортизации, базирайки се на преследваните цели и избраната стратегия за развитие. За да защити държавата своите интереси, свързани с равномерното начисляване и постъпване на данъка върху печалбата в държавния бюджет, би могло да се определят глобални (обобщени) нормативи, диференцирани само до равнище отрасъл. С тези нор-мативи фирмите ще имат право да отчитат като текущ разход една обща сума, опреде-лена на база на утвърдена за отрасъла амортизационна норма, като няма регламентирани амортизационни норми по отделни групи активи. По този начин държавата ще гарантра своите приходи, а фирмите ще имат свободата да разработват своя гъвкава и обоснована амортизационна политика. Един такъв подход би довел до изглаждане на противоречието между икономическите интереси на държавата и фирмите, което би повлияло благотворно върху двете страни. В противовес на това, настоящото държавно регулиране на амортиза-ционните разходи има едностранно положително въздействие. В бюджета постъпват рав-номерно сумите от корпоративния данък, но фирмите се развиват по-бавно и са по-некон-курентоспособни, поради невъзможността да се самофинансират чрез амортизационните отчисления. В крайна сметка това би довело до общо забавяне темпа на общественото раз-витие и рефлектирало върху задоволяване на редица обществени потребности.3.3.

В световен мащаб днес иновационните процеси са важно и необходимо условие за висока конкурентоспособност и ефективност на производството, без които е невъзможен икономическият разтеж. Наложително е предприятията да инвестират в нова техника и тех-нологии, като вътрешни източници за това са печалбата и амортизаците. Използването им за технологично обновление е важно условие за осигуряване на желания и необходим икономически разтеж.[5]

Натрупването на средства за иновации, т.е. създаването на вътрешни иновационни фондове, изисква нови насоки на финансово-счетоводния анализ в предприятията за ре-шаването на един от основните български проблеми в европейска среда – техническо и технологично обновление на производството на стоки и услуги с оглед запазване на опре-делени пазарни ниши на вътрешния пазар и завоюване на пазарни позиции на външния пазар в условията на засилена конкуренция на европейските страни.[6].

3.3. Изследване на амортизационните методи по отношение на данъчната и сче-товодната амортизация

Амортизациите са елемент на разходите, фактор за приходите и средство за самофи-нансиране. Именно тази тяхна многозначност ги превръща в конфликтна точка между дър-жавните и фирмените интереси.

Данъчният амортизационен план (ДАП) за изследвания актив включва следните да-нъчно признати разходи за амортизации: (Виж табл. 3.3)

Таблица 3.3

Данъчен амортизационен план за автомобил "Ситроен Берлинго" (Ли-неен метод при полезен срок 4 г. и амортизационна норма 25%)

Дата на Въвеж-дане

Амортизи-руема

стой-ност (в лв.)

Годишна амор-тизаци-онна квота (в

лв.)

Амортизации no години (в левове)

2003 (280 дни) 2003 (280

дни)

2004 (366 дни)

2005 (365 дни)

2006 (365 дни)

2007 (85 дни)

26.03.2003

18 000 4 500 3 452,05 4 500 4 500 4 500 1 047,95

Счетоводният амортизационен план (САП) за изследвания актив ще бъде разработен при полезен срок 4 години, като се използват различни амортизационни методи, както следва:

1. Линеен метод (Виж табл. 3.4)

2. Прогресивни методи (Виж табл. 3.5)

3. Дегресивни методи (Виж табл. 3.6)


32

Таблица 3.4 Счетоводен амортшационен план за автомобил "Ситроен Берлинго" (Ли-неен метод при полезен срок 4 г. и амортизационна норма 25%)

Дата на Въ-веж-дане

Амор-тизи-руема стой-

ност (в лв.)

Годишна амор-тиза-ционна ке-ота (в лв.)

Амортизации no години (в левове)

2003 (275 дни)

2003 (275 дни)

2004 (366 дни)

2005 (365 дни)

2006 (365 дни)

2007 (90

дни)

26.03.2003 18 000 4 500 3 390,41 4 500 4 500 4 500 1 109,59

Разликите в годишната амортизационна квота при данъчната и счетоводната амортизация за 2003 година е следствие от несъгласуваността в нормативната уредба - за данъчни цели амортизации се начисляват от деня, следващ деня на въвеждане на актива в експлоатация, т.е. амортизациите се изчисляват на дневна база, а за счетоводни нужди амортизации се начисляват от месеца, следващ месеца на въвеждане на актива в дейст-вие, т.е. амортизациите се изчисляват на месечна база. Тази разлика рефлектира и върху последния период - 2007 година.

Счетоводният амортизационен план при различни прогресивни методи - метод на равномерното увеличние, метод на неравномерното увеличение, метод на увеличаващата сума на числата, е представен в табл. 3.5.

Таблица 3.5 Счетоводен амортизационен план за автомобил "Ситроен Берлинго'

(Прогресивни методи при полезен срок 4 г.)

Методи Амортизации no години (в левове) 2003

(275 дни) 2004

(366 дни) 2005 (365 дни)

2006 (365 дни)

2007 (90 дни)

Метод на равномерното увеличение - амортизационната норма през първата година е 16%, а стьпката на увеличение - 6%

2 169,86 3 696,37 (710,14 + 2 986,23)

4 771,03 (973,77 + 3 797,26)

5 853,7 (1242,74 +

4 610,96)

1 509,04

Метод на неравномерното увеличе-ние -амортизационната норма през пър-вата година е 10%, като през следва-щите години стъпката на увеличение, спрямо амортизационната норма за предходната година, е както следва: 8%, 11%, 14%

1 356,3 2 878, 13

(443,7 + 2 434,43)

4 738, 45

(805,57 + 3 932,88)

7 118, 63

(1287,12 + 5 831,51)

1 908,49

Метод на увеличаващата сума на числата -възстановените части от стойността на актива по години са както следва: първа година -1/10, втората го-дина - 2/10, третата година -3/10, чет-въртата година - 4/10

1 356,3 3 148, 6

(443,7 + 2 704,9)

4 963, 59

(895,1 + 4 068,49)

6 756, 16

(1 331,51 + 5 424,65)

1 775, 35

Счетоводният амортизационен план при различни дегресивни методи - метод на равномерното намаление, метод на неравномерното намаление, метод на намаляващата сума на числата, метод на снижаващш остатък, метод на изключителната амортизация, е представен в табл. 3.6.

Таблица 3.6

Счетоводен амортизационен план за автомобил "Ситроен Берлинго" (Дегресивни методи при полезен срок 4 г.)


33

Методи Амортизации no години (в левове)

2003 (275 дни)

2004 (366 дни)

2005 (365 дни)

2006 (365 дни)

2007 (90

дни) Метод на равномерното намаление –

амортизационната норма през първата го-дина е 34%, а стъпката на намаление - 6%

4 610,96 5 295,92 (1 509,04 + 3 786,88)

4 236,68 (1253,12

+ 2 983,56)

3 146,3 (976,44 + 2 169,86)

710,14

Метод на неравномерното намаление -амортизационната норма през първата го-дина е 43%, като през следващите години стъпката на намаление, спрямо амортиза-ционната норма за предходната година, е

както следва: 14%, 11%, 8%

5 831,51 5 830,62

(1 908,49 + 3 922,13)

3 738,97

(1 297,87 +

2 442,10)

2 155,06

(798,90 + 1 356,16)

443,84

Метод на намаляващата сума на чис-лата -възстановените части от стойността на актива по години са както следва: първа

година -4/10, втората година - 3/10, тре-тата година -2/10, четвъртата година - 1/10

5 424,66 5 832,72

(1 775,34 + 4 057,38)

4 054,95

(1 342,62 +

2 712,33)

2 243,83

(887,67 + 1 356,16)

443,84

Метод на снижаващия остатък 1- Спрямоамортизируемата и остатъчната

стойност ще се прилага амортизационна норма 75%.

10 171,23 5 864,63 (3 328,77 + 2 535,86)

1 262,94 (839,14 + 423,80)

562,50 (138,70 + 423,80)

138,7

Метод на изключителната амортизация - през първата година се възстановяват 50% от стойността на актива, през следващите се прилага линеен метод за останалите 50

%.

6 780,82 4 479,45

(2 219,18 + 2 260,27)

3 000

(739,73 + 2 260,27)

3 000

(739,73 + 2 260,27)

739,73

Така представената информация за счетоводната амортизация при различни аморти-зационни методи, с цел анализиране и интерпретиране, е обобщена в табл.3.7 и 3.8.

Счетоводни амортизации при различни амортизационни методи Таблица 3.7

Година

Счетоводни амортизации (в левове)


Прогресивни методи Дегресивни методи Равномерно увеличение

Неравно-мерно

увеличение

Увелича-ваща сума на числата

Равномерно намаление

Неравно-мерно на-маление

Намаля-ваща сума на числата

Снижаващ остатък

Изключител-на амортиза-

ция

2003 3 390,41 2 169,86 1 356,3 1 356,3 4 610,96 5 831,51 5 424,66 10 171,23

6 780,82

2004 4 500 3 696,37 2 878,13 3 148,6 5 295, 92 5 830,62 5 832,72 5 864,63 4 479,45 2005 4 500 4 771,03 4 738,45 4 963,59 4 236,68 3 738,97 4 054,95 1 262,94 3 000 2006 4 500 5 853,7 7 118,63 6 756,16 3 146,3 2 155, 06 2 243,83 562,5 3 000 2007 1 109,59 1 509,04 1 908,49 1 775,35 710,14 443,84 443,84 138,7 739,73

Общо 18 000 18 000 18 000 18 000 18 000 18 000 18 000 18 000 18 000

Относителен дял на счетоводните амортизации Таблица 3.8

Счетоводни амортизации (в %)

Прогресивни методи Дегресивни методи

1 За активи, работещи в рискова среда и при многогосменност, коефициентът може да достигне до 2. За активи, обект на финансов лизинг, е прието да се използва коефициент на завишение 3 (удачно би било за автомобилите да се приложи такъв коефициент – вж. Амортизация основных фондов как источник инвестирования средств, www.bolshе.ru


34

Година


Равномерно увеличение

Неравно-мерно

увеличение

Увелича-ваща сума на числата

Равномерно намаление

Неравно-мерно на-маление

Намаля-ваща сума на числата

Снижа-ващ оста-

тък

Изключител-на амортиза-

ция 2003 18,84 12,05 7,54 7,54 25,62 32,4 30,14 56,51 37,67 2004 25 20,54 15,99 17,49 29,42 32,39 32,4 32,58 24,88 2005 25 26,51 26,32 27,57 23,54 20,77 22,53 7,02 16,67 2006 25 32,52 39,55 37,54 17,48 11,97 12,47 3,12 16,67 2007 6,16 8,38 10,6 9,86 3,94 2,47 2,46 0,77 4,11

Общо 100 100 100 100 100 100 100 100 100

От представената информация в табл. 3.7 и табл. 3.8 се налагат следните изводи за амортизационните методи:

при линейния метод сравнително равномерно се възстановява стойността на ак-тива;

при прогресивните методи в началото на използавнето на актива се отчитат по-малко разходи за амортизации в себестойността, но в същото време възстановената част от стойността на актива е по-малка, т.е. омаловажява се ролята на амортизациите като приход, както и тяхното иновационно предназначение. За първите две години, по-ловината от полезния живот на актива, начислените амортизации са между 30,11% и 39,22% за различните прогресивни методи.

при дегресивните методи от значение е възстановената част от стойността на ак-тива, т.е. акцентира се върху амортизациите като приход и техните възможности са фор-миране на амортизационни (инвестиционни, иновационни) фондове. За първите две го-дини полезен живот на актива възстановената част от стойността му варира между 60,92% (при метода на равномерното намаление) и 90,85% (при метода на снижаващия остатък).

Значение за формираната парична маса има обаче и разликата между счетоводната и данъчната амортизация. Общият паричен поток се формира на база на потока от аморти-зациите (начислените по счетоводен разходи за амортизации), коригиран с отсрочените да-нъчни активи/пасиви (ОДА/П ).

ОДА/П = (САП - ДАП)*Ставка за корпоративния данък

Отсрочени данъчни активи (ОДА)са положителна величина и намаляват размера на паричния поток, тъй като те са предпратени данъци и имат характер на потенциални вземания (бъдещи намаления на дължимия данък).

Отсрочени данъчни пасиви (ОДП)са отрицателна величина и увеличават размера на фирмените финансови средства, тъй като те се добавят към получения поток от аморти-зациите (възстановената стойност на актива чрез разходите за амортизации).

Ефектът от формираните временни разлики (ОДА/П ), коригиращи финансовия резул-тат в предприятието, е представен в табл. 9.

Таблица 3.9 Ефект от формирането на отсрочени данъчни активи и пасиви

при различни амортизационни методи (в левове) Година

Метод 2003 (ДП = 23,5%)

2004 (ДП = 19,5%)

2005 (ДП = 15%)

2006 (ДП = 15%) 2007 (ДП = 12%)

САП-ДАП

ОДА/П САП-ДАП

ОДА/П

САП-ДАП

ОДА/П САП-ДАП

ОДА/П

САП-ДАП

ОДА/П

Ленеен метод - 61,64 - 14,48 0 0 0 0 0 0 61,64 7, 4

Равномерно увеличение - 1 282,19 - 301,31 - 803,63 - 156,71 271,03 40,65 1 353,7 203,06 461,09 55,33

Неравномерно увеличение - 2 095,75 - 492,5 - 1 621,87 - 316,26 238,45 35,77 2 618,63 392,79 860,54 103,26

Увеличаваща сума на чис-

лата

- 2 095,75 - 492,5 - 1 351,4 - 265,47 463,59 69,54 2 256,16 338,42 727,4 87,29


35

Равномерно намаление 1 158,91 272,34 795,92 155,2 - 263,32 - 39,5 - 1 353,7 -

203,06 -

337,81 - 40,54

Неравномерно намаление 2 379,46 559,17 1 330,62 259,47 - 761,03 - 114,15 - 2 344,94 -

351,74 -

604,11 - 72,49

Намаляваща сума на чис-

лата

1 972,61 463,56 1 332,72 259,88 - 445,05 - 66,76 - 2 256,17 - 338,42

- 604,11

- 72,49

Снижаващ остатък 6 719,18 1 579,01 1 364,63 266,1 - 3

237,06 - 494,56 - 3 937,5 -

598,12 -

909,25 - 109,11

Изключителна амортизаяция 3 328,77 782,24 - 20,55 - 4, 01 - 1 500 - 225 - 1 500 - 225 -

308,22 - 36,99

От представената информация може да се установи, че отсрочените данъчни пасиви превишават отсрочените данъчни активи при линейния метод (7,07 лв.) и при прогресивните методи (при метода на равномерното увеличение със 158,98 лв, при метода на неравно-мерното увеличение с 276,94 лв. и при метода на увеличаващата сума на числата с 262,72 лв.). Това означава, че използването на тези методи ще доведе до увеличаване размера на финансовите средства в предприятието като цяло (общо за целия полезен живот на актива без да са осъвременени потоците от данъчния ефект) и се дължи главно на намалената ставка на корпоративния данък. Обратно, при дегресивните методи ефектът от временните данъчни разлики е негативен, тъй като данъчните активи превишават данъчните пасиви (при метода на равномерното намаление със 144,44 лв, при метода на неравномерното намаление с 538,38 лв., при метода на намаляващата сума на числата с 245,77 лв., при метода на снижаващия остатък с 643,32 лв. и при метода на абсолютната амортизация с 291,24 лв.), което означава, че предприятието е предплатило данъци, които намаляват раз-мера на паричния му поток.

По-реална представа за общия паричен поток, от начислените амортизации и от да-нъчния ефект, може да се получи чрез отчитане стойността на парите във времето, т.е. чрез дисконтиране на двата вида парични потоци към края на всяка година.

3.4. Оценка на амортизационните методи за рационализиране на паричния поток при отчитане стойността на парите във времето

В табл. 3.10 са представени фактическите и осъвременените парични потоци от на-числените в разходите по производството амортизации.

Таблица 3.10 Парични потоци от амортизации и тяхната настояща стойност

при различни амортизационни методи (в левове)

Година

Метод 2003 (ДФ = 0,959)

2004 (ДФ = 0,918)

2005 (ДФ = 0,887)

2006 (ДФ = 0,817)

2007 (ДФ = 0,776)

АП1 НС на АП АП НС на АП

АП НС на АП

АП НС на АП АП НС на АП

Ленеен метод 3 390,41 3 251,4 4 500 4 131 4 500 3 991,5 4 500 3 676,5 1 109,5 861,04

Равномерно уве-личение

2 169,86 2 080,9 3 696,37 3 393,27 4 771,03 4 231,9 5 853,7 4 782,47 1 509,0 1 171,02

Неравномерно увеличение

1 356,3 1 300,69 2 878,13 2 642,12 4 738,45 4 203,0 7 118,63 5 815,92 1 908,4 1 480,99

Увеличаваща сума на числата

1 356,3 1 300,69 3 148,6 2 890,41 4 963,59 4 402,7 6 756,16 5 519,78 1 775,3 1 377,67

Равномерно на-маление

4 610,96 4 421,91 5 295, 92 4 861,65 4 236,68 3 757,9 3 146,3 2 570,53 710,14 551,07

Неравномерно намаление

5 831,51 5 592,42 5 830,62 5 352,51 3 738,97 3 316,4 2 155, 06 1 760,68 443,84 344,42

Намаляваща сума на числата

5 424,66 5 202,25 5 832,72 5 354,44 4 054,95 3 596,7 2 243,83 1 833,21 443,84 344,42

Снижаващ остатък

10 171,2 9 754,21 5 864,63 5 383,73 1 262,94 1 120,2 562,5 459,56 138,7 107,63

1 АП означава амортизационни потоци, а НС означава настояща стойност.


36

Изключителна амортизация

6 780,82 6 502,81 4 479,45

4 112,14 3 000

2 661 3 000

2 451 739,73 574,03

В табл. 3.11 е представен ефектът от отсрочените данъчни активи/пасиви върху формирания общ паричен поток.


37

Таблица 3.11 Данъчен ефект и неговата настояща стойностпри различни амортизационни

методи (в левове)

Година

Метод 2003 (ДФ = 0,959)

2004 (ДФ = 0,918)

2005 (ДФ = 0,887)

2006 (ДФ = 0,817)

2007 (ДФ = 0,776)

ДЕ1 НС на ДЕ ДЕ НС на ДЕ ДЕ НС на ДЕ

ДЕ НС на ДЕ

ДЕ НС на ДЕ

Ленеен метод - 14,48 - 13,87 0 0 0 0 0 0 7, 4 5,74

Равномерно уве-личение (РУ)

- 301,31 - 288,96 - 156,71 - 143,86 40,65 36,06 203,06 165,9 55,33 4,14

Неравномерно увеличение (НУ)

- 492,5 - 472,31 - 316,26 - 290,33 35,77 31,73 392,79 320,91 103,26 80,13

Увеличаваща сума на числата

(УСЧ)

- 492,5 - 472,31 - 265,47 - 243,7 69,54 61,68 338,42 276,49 87,29 67,74

Равномерно на-маление (РН)

272,34 261,17 155,2 142,47 - 39,5 - 35,04 - 203,06 - 165,9 - 40,54 - 31,46

Неравномерно намаление (НН)

559,17 536,24 259,47 238,19 - 114,15 - 101,25 - 351,74 - 287,37 - 72,49 - 56,25

Намаляваща сума на числата (НСЧ)

463,56 444,55 259,88 238,66 - 66,76 - 59,22 - 338,42 - 276,49 - 72,49 - 56,25

Снижаващ остатък (СО)

1 579,01

1 514,27 266,1 244,28 - 494,56 - 438,67 - 598,12 - 488,66 - 109,11 - 84,67

Изключителна амортизация (ИА)

782,24 750,17 - 4, 01 - 3,68 - 225 - 199,58 - 225 - 183,82 - 36,99 - 28,7

За да може да се анализират различните амортизационни методи и да се проследи влиянието на данъчния ефект върху паричните потоци в предприятието, необходимата ин-формация е представена в табл. 3.12.

Таблица 3.12 Парични потоци от амортизации и данъчен ефект при отчитане стойността

на парите във времето

Методи за амортизиране Показатели Линеен Прогресивни методи Дегресивни методи

метод РУ НУ УСЧ РН НН НСЧ СО ИА Обща НС на

АП ( лв.)

15 911,44 15 659,5 15 442,7 15 591,2 16 163,1 16 366,5 16 331,06 16 825,36 16 300,98

Обща НС на ДЕ ( лв.)

- 8,13 - 226,72 - 329,87 - 310,1 171,24 329,56 291,25 746,55 334,39

Общ паричен поток ( лв.)

15 919,57

15 886,28

15 772,6

15 901,35

15 991,86

16 036,94

16 039,81

16 078,81

15 966,59

Инвестиция ( лв.)

18 000 18 000 18 000 18 000 18 000 18 000 18 000 18 000 18 000

Нетна насто-яща стойност (

лв.)

- 2 080,43

- 2 113,7

- 2 227,4

- 2 098,6

- 2 008,1

- 1 963,0

- 1 960,19

- 1 921,19

- 2 033,41

Коефициент на рентабилност на инвестици-

ята

0,8844

0,8826

0, 8762

0,8834

0,8884

0, 8909

0, 8911

0, 8933

0,8871

Представената информация е позволява оценяване на различните амортизационни методи и разкриване ролята на амортизациите за превръщане на амортизируемиште ак-тиви в парични средства, като се отчита влиянието на два фактора: данъчен ефект и стой-ност на парите във времето. Тя потвърждава думите: „Парите днес са по-ценни от парите

1 ДЕ означава данъчен ефект, който представлява отсрочените сданъчни активи /пасиви, а НС – настояща стойност.


38

утре! В същото време един разход, в случая данъкът върху печалбата, тежи много по-вече днес, отколкото утре.”[14]

По отношение на данъчния ефект се вижда, че при линейния метод и прогресивните методи са налице отсрочени данъчни пасиви, които увеличават общия паричен поток. Тях-ното влияние обаче, още повече като се осъвременят тези ефекти, е незначително в срав-нение с ролята и значението на стойността на парите във времето, чието влияние не може да се елеминира от намаляващата ставка на корпоративния данък. Макар че при дегресив-ните методи са налице отстрочени данъчни активи, които намаляват паричния поток в пред-приятието, то настоящата стойност на общия паричен поток е по-висока. Това подсказва, че за предпочитане е използването на дегресивни методи, познати като ускорена аморти-зация, тъй като чрез тях за по-кратък период от време в предприятията се възвръща по-голяма част от стойността на активите, което възможност за тяхното обновление. (Виж табл. 3.7 и табл.3. 8)

Тези изводи се потвърждават и от показателите нетна настояща стойност (насто-яща стойност – размер на инвестицията) и коефициент на рентабилност на инвестици-ята (настояща стойност : размер на инвестицията). Добре би било нетната настояща стой-ност да е положгителна величина, но колкото по-близо е тя до нулата, толкова по-добре. По отношение на коефициента за рентабилност критерият е да бъде над 1, т.е. колкото повече се доближава до 1, колкова по-голям е ефективността от направената инвестиция. В конк-ретния пример тези показатели като цяло са най-добри при дегресивните методи (в после-дователност – метод на снижаващия остатък, метод на намаляващата сума на числата, метод на неравномерното намаление, метод на равномерното намаление, метод на изклю-чителната амортизация), следва линейният метод и най-неудачни за използване се оказват прогресивните методи (в последователност – метод на увеличаващата сума на числата, метод на равномерното увеличение, метод на неравномерното увеличение). (Виж табл. 3.12)

Използването на всеки един от методите води до възстановяване на различна част от стойността на амортизирания актив. При дегресивните методи този процент варира от 88,71% (за метода на изключителната амортизация ) до 89,33% (за метода на снижаващия остатък), при линейния метод се възстановяват 88,44% и при прогресивните методи от 87,62% (за метода на неравномерното увеличение) до 88,37% (за метода на увеличаващата сума на числата).

За предприятието не е без значение кога и в каква степен ще получи вложения в при-добиването на ДМА капитал. Колкото по-близо до момента на влагането му е моментът на неговото възвръщане в парична форма, толкова по-често той ще бъде реинвестиран в нови в техническо и технологтично отношение активи. Обновяването на активите е фактор за повишаване на качеството и конкурентоспособността. В основата на иновационните и ин-вестиционните процеси трябва да стои фирмената амортизационна политика, чиято обвър-заност с инвестиционната политика предполага използването на дегресивни амортизаци-онни методи. „Инвестиционната среда може да се подобри и инвестиционната мотиви-раност на предприемачите да се засили чрез създаване на по-добри възможности за фор-миране на собствен ресурс посредством усъвършенстване механизма на ускорената амортизация на дълготрайните активи...... Усъвършенстването на механизма на уско-рената амортизация може да се постигне чрез диференциране на амортизационните норми в зависимост от спецификата на експлоатацията на дълготрайните ак-тиви...”[18] Ускорената амортизация предполага по-бързо и в по-голяма степен пренасяне стойността на амортизируемите активи в себестойността на продукцията, като след нейната реализация амортизациите от разход приемат формата на приход и се превръщат в средс-тво за самофинансиране. Прилагането на ускорената амортизация по отношение на основ-ната част от амортизируемите активи, в комбинация с други амортизационни методи, води до увеличаване на паричните постъпления в предприятията в дългосрочен план при срав-нително равномерно разпределение на данъчната тежест във времето (тук от значение е


39

ставката на корпоративния данък). Това се отразява благоприятно върху тяхното финан-сово състояние и имидж, като се създават предпоставки за увеличаване на бъдещите при-ходи и реализиране на печалби. Печалбата от своя страна води до висока удовлетвореност на съдружниците, привличане на чужди инвеститори и създаване на възможности за полу-чаване на допълнителни финансови ресурси от външни банкови институции.

Разработването и провеждането на инвестиционнообвързана фирмена счетоводна политика съдейства за ускоряване на иновационните процеси и е гарант за превръщане на българските предприятия в конкурентоспособни на европейския пазар.


40

ГЛАВА 4: АНАЛИЗ И ИЗБОР НА КАПИТАЛОВАТА СТРУКТУРА НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ С ПОМОЩТА НА ЕЛЕКТРОННИ ТАБЛИЦИ

4.1. Същност на капиталовата структура и спецификата й в земеделския отра-съл

Актуалността на проблемите, свързани с капиталовата структура се обуславя от важността й по отношение на ефективния финансов мениджмънт на предприятието, т.е. вземането на добри финансови решения изискващи детайлно познаване на факторите определящи нейното оптимизиране от гледна точка на избор на начин на финансиране за покриване на нуждата от финансови средства. Важно значение за това има цената на капитала, определена чрез по-ниската цена на дълга и по-високата цена на собствения капитал. От тази гледна точка в процесът на управление на фирмения капитал, една от най-важните и сложни задачи е оптимизиране на неговата структура. Специфичните условия в процеса на присъединяването на страната към ЕС, предполага наличие на особености при формиране и моделиране на капиталовата структура на предприятията. Ето защо, под оптимизиране на капиталовата структура се разбира, съотношението между използваните собствени и привлечени средства, при което се обезпечава ефективността на коефициента на финансова рентабилност и коефициента за финансова устойчивост на предприятието, т.е. максимизира се неговата пазарна стойност.

Въпросът за оптимизирането на капиталовата структура е един от най-дискутираните в областта на финансовия мениджмънт, защото всяка промяна в равнището на финансовата задлъжнялост на предприятието влияе върху размера на бъдещите постъпления и плащания и цената на финансиране от различни източници. Изборът на различни пропорции между привлечения и собствения капитал е част от дългосрочните решения за финансиране дейността на предприятието и възможност за избор на оптимални решения относно капиталовата му структура.

От тази гледна точка въпросът за капиталовата структура на земеделските предприятия придобива особено значение при вземането на адекватни на икономическите условия управленски решения. Ето защо, под капиталовата структура в настоящата разработка ще се разбира съотношението между дългосрочно привлечени средства (включващи собствен капитал, облигационни заеми и дългосрочни заеми) и краткосрочно привлечени средства(краткосрочни заеми и краткосрочни задължения), отразени в дясната страна на счетоводния баланс с техните относителни тегла [16]. Основен механизъм за оптимизиране структурата на капитала на предприятието е финансовия ливъридж, който характеризира използването на заемни средства от предприятието, което влияе върху изменението на коефициента на рентабилност на собствения капитал. Колкото повече са чуждите средства в едно предприятие, толкова по-ограничено е то в срока на ползването им и е обременено с плащане на лихви. Високият ливъридж означава относително големи задължения спрямо собствените средства на предприятието Т.е. финансовия ливъридж сам по себе си е обективен фактор възникващ в процеса на използване на привлечения капитал. Капиталовата структура трябва да е такава, че да осигури достатъчна норма на печалбата на собствения капитал. На тази основа предприятието формулира своята политика и стратегия, касаеща отговорите на следните въпроси:

Какви да са границите на изменение на капиталовата структура?

Каква да е вътрешната структура на собствения и привлечения капитал, за да е на лице финансова стабилност и независимост на предприятието?

Как да намерим най-евтиния капитал при минимален финансов риск?

Как промяната в капиталовата структура се отразява върху стойността на предприятието?


41

Отговорът на посочените въпроси, могат да бъдат сведени до:

Определяне оптималното равнище на задлъжнялост (относителен дял на привлечения капитал в общото финансиране);

Определяне на цената на капитала по елементите му и минимизиране среднопретеглената цена на капитала;

Използване на ефекта на финансов лийвъридж, отразяващ равнището на допълнително генериране на печалбата на собствения капитал при различен дял на привлечения капитал;

Търсене на начини за поддържане на капиталовата структура на стабилно равнище.

Важността на проблема за оптимизиране на капиталовата структура е свързано с търсенето на пътища, начини и средства за постигане максимизация на общата стойност на предприятието при минимален финансов риск, респ. цена на капитала, отчитайки влиянието на различни фактори.

Целта на разработката е да се изследват и анализират варианти на капиталова структура, като се отчете влиянието на обуславящите я фактори, начини на финансиране и се избере най-ефективния от тях.

Като основа за изследването и анализирането на различни варианти на капиталова структура може да се използва бизнес-приложение за финансово планиране и анализ на Excel, което ще даде възможност за многовариантни изчисления, сравняване и оценка на алтернативи, отразяващи влиянието на различното съчетаване на факторите върху крайния финансов резултат.

На практика фирмите в земеделския отрасъл се нуждаят от планиране на капиталовата структура и непрекъснат контрол на обуславящите я фактори. Планирането и анализът на капиталовата структура, позволява на фирмите в този бранш:

Използване на финансовият ливъридж, т.е. увеличаване на ефективността на собственият капитал чрез използването на чужд капитал;

Контрол за ефективно използване на получените под формата на кредити средства;

Контрол на показателите, характеризиращи финансовото състояние и финансовите резултати, което ще ги предпази от изпадане в неплатежоспособност с всичките ú отрицателни последици.

Разкриването на взаимоотношенията между привлечения капитал-собствен капитал и пазарната стойност на предприятието е основен проблем пред теорията на капиталовата структура.

4.2. Анализ на капиталовата структура чрез отчитане влиянието на обуславящите я фактори

Един от най-съществените проблеми при капиталовата структура е установяване на най-подходящия размер на привлечения капитал. Различните начини на финансиране и не еднаквата цена при която се получава и ползва капиталът, непосредствено са свързани с неговата структура и риск [25]. В зависимост от относителния дял на собствения капитал в общия капитал, капиталовата структура се измерва в различни степени [12]:

ниска капиталова стструктура, когато делът на собствения капитал е до 20% - 25%. Такава стойност показва силна зависимост от кредиторите. В този случай е налице по-висок риск, който може да постави фирмите в земеделието в положение на затруднено плащане. В тези случаи търговските банки или фирмите преценяват тази ситуация с


42

една по-малка възможност за отпускане на кредит. При това положение, банките нама-ляват риска от неплащане на кредита, като изискват по-висок лихвен процент;

средна степен, при която собствения капитал е между 30% и 70%. Това е сравнително благоприятна за бизнес капиталова структура [16]. Препоръчителна степен за фирмите в страни с развита пазарна икономика, когато делът на собствения капитал в общият капиталов ресурс е около 70%;

оптимална /препоръчителна/ степен, когато дела на собствения капитал в общия капиталов ресурс е около 70%. Това показва, че земеделското стопанство е финансово стабилно и независимо;

висока степен, при която собствения капитал е над 70% и се отчита влиянието на инфлационните процеси.

Двете основни групи - собствен и заемен капитал, винаги трябва да се намират и поддържат в определено съотношение, което да гарантира връщането на заемния капитал и финансовия риск, който капиталовата структура обуславя. Величината на финансовият риск, определена с помощта на ефекта на финансовия ливъридж, разкрива точката на равновесие при различия в пропорциите на капитала. Затова колкото е по-висок риска, толкова по-нисък трябва да бъде размера на привлечените средства, защото силният капиталов механизъм ще увеличи риска и ще създаде силно рискова структура. Това от своя страна ще доведе до реализиране на загуби. Както бе посочено, по-горе постоянните капитали са ключов елемент на финансовата структура на предприятието и са основен източник за финансиране на разходите, като величината им зависи от обемът на фиксираните активи и величината на необходимите за осигуряване на непрекъснатост на производствения процес чисти оборотни капитали. Минималният размер на привлечения капитал оосигурява онзи минимум от капитали, покриващ цялата сума фиксираните активи и осигуряващ достатъчно чисти оборотни капитали на фирмата, докато максималният размер на ПК, е величина която покрива освен фиксираните активи и съществена част от оборотните активи. При подобна ситуация фирмата почти няма или има малко краткосрочни дългове във своятя финансова структура. От финансова гледна точка, не е целесъобразно фирмата да разполага с ПК, които освен, че покриват фиксираните активи са и по-големи от величината на оборотните активи.

Следователно, величината на ПК не трябва да бъде нито минимална, нито максимална. Излишъкът на ПК може да насърчи производителите да търсят възможности за използване на свободните наличности, без да съблюдават принципа за минимална рентабилност. Недостигът на ПК от своя страна, може да доведе до „пробив” в запасите, трудности при управлението на паричните средства, недостиг на чисти оборотни капитали, зависимост на фирмата от финансиращата банка и кредиторите. Това означава, че фирмата трябва да осигури един оптимален размер на ПК който да гарантира нейната финансовоа независимост, да създаде условия за осъществяване на дейността при достатъчно равнище на рентабилност и разумен темп на растежа.

Всяко предприятие трябва да усъвършенства капиталовата си структура по такъв на-чин, че среднопретеглената цена на капитала да е по-ниска от рентабилността на из-ползвания капитал, и делът на привлеченият капитал да не води до прекомерен риск. Въздействието на промените на привлечения капитал в общия капиталов ресурс (известно в литературата като капиталов механизъм) върху рентабилността на собствения капитал действа до определен размер на кредита. Превишаването на този размер води до отрицателен резултат – задлъжнялост и финансова несъстоятелност. Капиталовият меха-низъм се изчислява по следния начин:

(1) ,

)(+)(

)(=

СКОАПКД

ПКДG


43

където:Д(ПК) е дългът (привлечен капитал), в лв.;

ОА(СК) – пазарната стойност на обикновените акции (собствен капитал), в лв.;

G - гиъринга.

Колкото по-висок е гиърингът, толкова по-голям е финансовият риск. За да е налице рационална капиталова структура този коефициент трябва да бъде в рамките на 0,3-0,6.

Увеличаването на равнището на финансовия лост води до несигурност в рентабилността на собствения капитал и до по-голям риск, защото реализираната от фирмата печалба не оказва влияние върху лихвата. За земеделските стопанства е изгодно да използват привлечен капитал. Така ефекта на лоста ще се прояви в положителна посока. Тъй като нормата на възвращаемост (рентабилност) при привлечения капитал е по-благоприятна, то фирмите ще се насочат към увеличаване дела на привлечения капитал, ако си осигурят по-висока норма на възвращаемост, от лихвения процент по кредитите и създаване на силен капиталов механизъм [25].

Друг фактор, оказващ влияние върху капиталовата структура е рентабилността на капитала. Тъй като нормата на възвращаемост (рентабилност) при привлечения капитал е по-благоприятна, то фирмите ще се насочат към увеличаване дела на привлечения капитал и създаване на силен капиталов механизъм. Изгодно е земеделските стопанства да изпол-зват привлечен капитал, ако си осигурят по-висока норма на възвращаемост от лихвения процент по кредитите. Така ефектът на лоста ще се прояви в положителна посока.

Влияние за поддържането на стабилна капиталова структура оказват различията в данъчния режим на лихвите и дивидентите. Разходите, плащани при ползването на прив-лечен капитал са по-ниски от тези на собствения капитал, защото лихвите се изплащат от брутната печалба, докато дивидентите се изплащат от нетната печалба, което прави зае-мите по-благоприятни от емисията на акции. Причината за това е, че предприятието плаща по-малко лихви за заетия капитал, отколкото е възможността на активите, в които е вложен. Колкото привлеченият капитал има по-голям относителен дял, толкова по-висока е рентабилността на собствения капитал, респективно на сумата на печалбата на една акция. С лихвените си тежести, привлеченият капитал действа стимулиращо върху фирмата и я заставя да индентифицира непрекъснато своята дейност, да засилва стопанската активност и да търси пътища за повишаване на ефективността от нея [16]. Важно е, обаче, да се намери един оптимум на съотношението между собствен и привлечен капитал.

Често фирмите в земеделието не използват привлечени средства, и на фона на това, те нямат оптимална капиталова структура, защото коефициента на дълг е твърде нисък, а цената на капитала е твърде висока. Но в същото време високият гиъринг води до увеличаване на риска. Най-важното за земеделските стопани е да използват толкова привлечен капитал, че да бъдат в състояние да плащат лихвите и да върнат кредита, защото в противен случай ефекта на лоста ще има отрицателен резултат – финансова задлъжнялост и несъстоятелност. Всяка фирма трябва да оптимизира капиталовата си структура в такова отношение при което спреднопретеглената цена на капитала е по-ниска от рентабилността на собствения капитал и относителният дял на дълга не води до риск.

При управлението на капиталовата структура оказва влияние и среднопретеглената цена на капитала (Rd), която показва възвращаемостта на направените от предприятието инвестиции. Ако, предприятието работи със собствен капитал, среднопретеглената цена на капитала ще бъде висока, а нормата на възвращаемост ще е по-ниска от изискуемата. Tази цена е зависима от структурата на общия капитал, лихвения процент по кредита и рента-билността на собствения капитал. Оптималната капиталова структура се достига при мини-мална среднопретеглена цена на капитала.

Rd зависи от структурата на общият капитал, цената на привлечения капитал, т.е. лих-веният процент (L) и нормата на възвращаемост на собственият капитал (Rск). Оптимал-ната Rd, която е свързана с оптималното съотношение между собствения и привлечения капитал се достига при минимална среднопретеглена цена на капитала. За установяване на среднопретеглената цена на капитала (Rd) се използва формулата:


44

(2.)

където: Rd е среднопретеглената цена на капитала, в %;

СК - собственият капитал, в лв.;

ПК - привлеченият капитал, в лв.;

L – лихвеният процент;

Rск – рентабилността на собствения капитал.

Различното влияние на факторите създава многовариантност на вземаните решения относно избора на капиталова структура, която трябва да се изчислява и оценява.

В резултат на изложеното по-горе, всяко предприятие трябва да поддържа стабилно равнище на капиталова структура, като осигури среднопретеглена цена на капитала по-ниска от рентабилността на собствения капитал, и дела на привлечения капитал да не води до риск.

От значение е и обстоятелството, че лихвата върху привлечения капитал (кредита) се приспада като присъщ разход от печалбата преди нейното облагане, което стимулира пол-зването на този капитал и съдейства за повишаване рентабилността на собствения капитал. Величината на печалбата зависи от мащабите, степента и предвидимостта на финансовия риск. Ето, защо ако предприятието е изцяло финансирана от собствени средства (обикно-вени акции), общият и стопански риск е същият какъвто е общият стопански риск на прите-жателя или притежателите на акциите. Като правило фирмите ползват и кредит, поради което към стопанския риск се прибавят и финансовия риск, който произтича от обслужва-нето на дълга. Когато наред със собствен, респективно на това акционерен капитал се из-ползват и кредити, рискът нараства към стопанския риск се прибавя и финансовия риск. Това е така, защото една част от печалбата трябва да се насочи за обслужване на дълга, което може да доведе до намаляване на нетната печалба и очакваните дивиденти. Тази опасност зависи от:

величината на рентабилността и възвръщаемостта на капитала, колкото рентабил-ността и възвръщаемостта на капитала са по – големи, толкова опасността (рискът) от намаляване на дивидентите са по – малки;

обстоятелството дали с платените лихви и погашенията на ползваните кредити се коригира, т.е. намалява облагаемата печалба;

намаляването на облагаемата печалба с величината с величината на плащаните лихви (и погашения) може да доведе до: намаляване реалната цена на ползвания кре-дит, а следователно и на финансовия риск и на риска въобще; увеличаването на рента-билността и възвръщаемостта на собствения капитал, респективно на капитала на соб-ствениците, т.е. акционерите.

Ползването на заемен капитал по принцип е изгодно, ако нормата на печалбата е по – висока от нормата на лихвата, която се приспада от облагаемата с данък печалба и дава възможност допълнително да се увеличи доходът или възвръщаемостта на собствения ка-питал.

Предимствата съдържащи се във финансовия ливъридж изчезват след като дадена фирма се окаже с прекалено висока външна задлъжнялост. Един много висок дял на кре-дита води до повишаване на опасността от фалит. Прекаленото финансиране със собст-вени средства лишава предприятието от предимствата на финансовия ливъридж, а и средно претеглената цена на капитала става доста по висока.

Предимствата съдържащи се във финансовия ливъридж изчезват след като дадено предприятие се окаже с прекалено висока външна задлъжнялост. Един много висок дял на

,+

)*(+)*(=

ПKCK

LПKRckCKRd


45

кредита води до повишаване на опасността от фалит. От друга страна, прекаленото финан-сиране със собствени средства лишава земеделското предприятие от предимствата на фи-нансовия ливъридж, а и средно претеглената цена на капитала става доста по висока. Из-водът е, че не балансираната капиталова структура ще окаже отрицателно влияние върху стойността на предприятието. Основната задача на ръководството на земеделското предп-риятие е да търси оптималната капиталова структура, при която Rd е възможно най – ниска и в същото време, относителното тегло на дълга е на такова равнище, че не притеснява инвеститорите относно риска свързан с предприятието. Така се създава възможност за по-вишаване стойността на предприятието и за привличане на нови финансови ресурси при изгодни условия.

Най – добрият обобщаващ критерий за оценка дейността на финансовия мениджмънт е нарастването на капитала на предприятието. Той се измерва посредством т.нар. пазарна стойност на фирмата1, кoято трябва да бъде максимална за да е налице оптимална капита-лова структура.

доходананормаИзисквана

печалбаНетнаДълг етопредприяти на стойност Пазарна

(3.)

Тази норма на дохода (норма на възвръщаемост) се нарича още норма на капитали-зация. Когато пазарната стойност е по–висока в сравнение с предходния период, това го-вори за нарастване на собствеността на акционерите и обратно.

Промяната на капиталовата структура се отразява върху стойността на предприятието чрез промяната в цената на капитала (Rd). Нарастването на задлъжнялостта (капиталовия механизъм, гиъринг) води до намаляване на Rd, което се дължи на по-ниската цена на дълга, в сравнение с тази на собствения капитал (отчасти поради по-ниския риск и от да-нъчната изгода от дълга). Всичко това води до нарастване пазарната стойност на предпри-ятието. Увеличаването на дела на привлечения капитал в общия капиталов ресурс ще има обратен ефект, т.е. Rd расте в резултат от изменението в капиталовата структура и пазар-ната стойност на предприятието ще спада. И в двата случая по-високия дял на привлечения капитал ще увеличи риска, което ще рефлектира върху нарастване изисквуемата норма на дохода [22].

Всичко това прави финансовото управление на капиталовата структура особено чувс-твително към факторите оказващи влияние върху пазарната стойност на предприятието.

4.3. Възможности за усъвършенстване на капиталовата структура на земеделските предприятия с помощта на симулационно моделиране

Оптималната капиталова структура, т.е. тази при която се проявява положителното действие на финансовият ливъридж изисква съобразяване едновременно с факторите: цена на капитала, рентабилност на предприятието, данъчен режим.

Това може да се постигне чрез създаване на бизнес-приложение, с помощта на Еxcel. Програмният продукт дава възможност за многовариантно изчисляване и оценка на алтернативи, отразяващи влиянието и различното съчетаване на факторите, влияещи върху капиталовата структура. Това прави програмния продукт тип електронни таблици изключително подходящ за вземане на решения относно финансовото състояние и финансовата независимост на земеделските предприятия в настоящия момент.

1 Пазарната стойност на фирмата е равна на стойността на получените заеми плюс капитализираната нетна печалба. Капитализираната нетна печалба не е нищо друго освен пазарната стойност на цялата съвкупност от обикновени акции на фирмата, която се получава като се Главаи капитализираната нетна печалба на изискваната норма на възвръщаемост от една обикновена акция.


46

Бизнес-приложението за усъвършенстване на капиталовата структура в земеделските предприятия се основава на симулационен модел, чрез който се изследват различни варианти на капиталова структура, обусловени от промяна в определящите я фактори. Си-мулационният модел дава възможност:

да се изследва влиянието на цената на привлечения капитал върху ефективността на капиталовата структура;

непрекъснато да се следи ефекта на лоста, за да се контролира посоката на дейс-твието му;

да се изследва влиянието на рентабилността на предприятието върху капитало-вата структура;

поддържане на показателите за ликвидност и платежоспособност в изискваните граници.

Технологията за определяне на капиталовата структура и поддържането й на адекватно на икономическите условия равнище в земеделските стопанства чрез ПП тип ЕТ преминава през следните етапи: 1. Определяне на целта – избор на най-подходящ вариант на капиталова

структура и контрол на получените резултатите. 2. Изграждане на симулационен модел (табл.1а.) и определяне на показателите

(факторите) оказващи влияние върху структурата на капитала на земеделските стопанства. В изграденият модел включените показатели се делят на два вида:

Първични показатели – това са показатели, които трябва да бъдат въведени. В представените таблици те са – собствен капитал (СК), привлечен капитал (ПК), лихвен процент по кредитите (L), брутна (счетоводна) печалба плюс лихва (БПЛ или СПЛ), данък печалба;

Производни показатели – получени по зададени формули въз основа на първичните показатели – лихва по привлечения капитал (Л), нетна печалба, нетна печалба на 100 лв. собствен капитал;

Всяко земеделско предприятие трябва да се интересува от увеличаване на рентабилността на собствения капитал (Рск), т.е нетна печалба на 100 лв. собствен капитал. Тя е изразена като отношение на нетната печалба (НП) към собствения капитал (СК):

100*капитал Собствен

печалбаНетнакапитал собствения на стРентабилно

(4.)

За уеднаквяване на условията при отделните варианти от табл.1. до табл.6. първона-чалната стойност на СК, ПК и общият капитал са еднакви. В таблици от 1 до 3 е приет лихвен процент 10%, т.е когато земеделското предприятие използва преференциите от фонд “Зе-меделие”. В следващите варианти (табл.4.-табл.6.) лихвения процент е 14% когато средст-вата са предоставени от търговските банки.

В табл.1. при лихвен процент 10% и БПЛ 16,23% се вижда, че при различни варианти на капиталова структура равнището на финансовият ливъридж се променя, като се увели-чава и рентабилността на собственият капитал като най-висока е при капиталов механизъм 60%. Това показва, че при увеличаване на дела на привлеченият капитал, рентабилността на собственият капитал също се увеличава. В табл. 2. и табл. 3. е извършена промяна само в БПЛ, в първият случай БПЛ (в %) е 20,29%, а във вторият 24,35%. От посочените до тук три таблици се вижда, че най-висока рентабилност от 32,15% ще получим при 10% лихва по кредита, БПЛ 24,35% и капиталова структура 40%.


47

В табл. 4. при лихвен процент 14% и БПЛ 16,23% нетната печалба на 100 лв. собствен капитал при различните капиталови структури е по-ниска от лихвеният процент, което по-казва реална декапитализация на земеделското предприятие. В табл. 6. при промяна само в БПЛ 24,35% най-висока рентабилност от 33,93% се получава при 14% лихва по кредита и капиталова структура 40%. 3.Създаване на следващи варианти на решения.

Разработване и изпитване на различни алтернативи на капиталова структура, които ще дадат възможност за вземане на решения за избор на най-подходящ вариант на финан-сиране.

От изложените варианти на капиталова структура чрез симулационния модел се уста-новява, че колкото е по-голям дела на привлечения капитал и когато лихвите по кредита са по-ниски от рентабилността, толкова е по-високо равнището на финансовия ливъридж, т.е. по-голям е ефекта на лоста, а това води и до увеличаване на нетната печалба на 100 лв. собствен капитал. Именно, ефективната капиталова структура осигурява по-висока норма на печалбата, по-голяма възвращаемост на собствения капитал и условия за бъдещо раз-витие на земеделското предприятие. Земеделският отрасъл се характеризира с по-ниска рентабилност – средно от 5% до 25%. Голяма част от земеделските кооперации са на загуба. По тази причина, въз основа на изследването, могат да се направят следните препоръки:

Земеделски предприятия, които имат рентабилност повече от 15% биха могли да ползват банкови кредити с лихвени проценти съответно до 1,5 пункта над рентабил-ността, без да се декапитализират;

Земеделски предприятия с рентабилност от 5% до 15% биха могли да ползват само преференциални кредити – отпускани по линия на фонд Земеделие или по други програми за подпомагане на земеделието;

Земеделски предприятия, които са на загуба или са с рентабилност под 5% е целесъобразно да не ползват лихвени заеми или по възможност да работят само със собствен капитал – в противен случай при тях ефекта на лоста ще действа отрицателно и те ще се декапитализират;

В заключение може да се направят следните основни изводи:

Разработен е симулационен модел за определяне на варианти на капиталова структура на земеделските предприятия и избор на най-подходящия за конкретните ус-ловия вариант.

Създадена е и приложена съвременна информационна технология за контрол на капиталовата структура и следене на равнището на финансовия ливъридж (ефекта на лоста).

Изследвани са варианти на капиталова структура на земеделските предприятия, които съответстват на настоящата икономическа среда и са направени конкретни пре-поръки.


48

ГЛАВА 5. ИЗСЛЕДВАНЕ НА РАЗХОДИТЕ И СЕБЕСТОЙНОСТТА С ПОМОЩТА НА РЕГРЕСИОНЕН АНАЛИЗ

5.1. Анализ и оценка на разходите в производствено предприятие

В условията на засилена конкуренция, когато цената се налага на пазара, единстве-ният начин предприятието да оптимизира финансовия си резултат е чрез съкращаване на производствените разходи. Една от основните задачи на всеки един производствен мени-джър в предприятието е да сведе себестойността на произвежданата продукция до възмож-ния минимум.

Съгласно Закона за счетоводството себестойността представлява оценката на произ-ведените в предприятието активи, в която не се включват административните разходи, раз-ходите за продажби, финансовите и извънредните разходи. [20]

Разходите, които извършва предприятието за производството на определена продукция се класифицират на преки производствени разходи и непреки производствени разходи. Включването на непреките производствени разходи в стойността на отделните продукти става по косвен път – чрез разпределянето им на определена база. Именно изборът на база е от изключително важно значение, тъй като това може да доведе до различни стойности на непреките разходи, включени в себестойността на продукцията. Разходите, които извършва предприятието се класифицират на :

Преки разходи:

Разходи за суровини и материали – в тях се включват разходите за суровини и основни материали, полуфабрикати, спомагателни материали, амбалаж и опаковка и други материали.

Трудови разходи – те са свързани с изразходване на текущ (жив) труд под формата на разходи за заплати и разходи за начисления (с начисления за обществено осигуряване). В разходите за заплати се включват разходите за възнаграждения, съгласно сключените договори и граждански договори, а също така и доплащането по Кодекса на труда и други нормативни актове. В разходите за социални осигуровки се включват начислените суми за социално осигуряване, които се определят в % към начисленото трудово възнаграждение. Разходите за социални осигуровки се разпределят на база на начислените заплати.

Непреки разходи:

Разходи за спомагателни материали – тези разходи се разпределят на база на произведените количества продукция в натура (килограми)

Други материали - тези разходи се разпределят на база на произведените количества продукция в натура (килограми);

Разходи за ел. енергия - тези разходи се изчисляват на база на произведеното количество продукция в натура (килограми);

Разходи за външни услуги – тук се отнасят разходи за наеми, платени телефонни услуги, платена вода, проби за различни изследвания, реклама, издаване на ветеринарни свидетелства и платени абонаментни такси за поддържане на асансьорите, компютрите и оборудването. Тези разходи се разпределят на база на съкратената себестойност;

Разходи за амортизация – това са разходите, които отчитат начислените амортизации на собствените активи на предприятието, съгласно разработен и утвърден амортизационен план. Тези разходи се разпределят на база на съкратената себестойност;


49

Разходи за спомагателна дейност – тези разходи се начисляват за издръжка на спомагателното производство и се разпределят на база на съкратената себестойност;

Разходи за социално – битова дейност – това са така наречените режийни разходи за социални придобивки на персонала като: издръжка на лекарски и зъболекарски кабинети, заплати на лекарски персонал, купони за персонала. Те се разпределят на база на съкратената себестойност.

Въз основа на натрупаната информация за посочените по горе разходи се определя съкратената себестойност. Тя се изчислява като се сумират следните разходи – разходи за суровини и материали, разходи за заплати, разходи за начисления, разходи за спомагателни материали и разходи за други материали

Следва изчисляването на производствената (технологична) себестойност. Тя се изчислява като се сумират следните разходи – съкратена себестойност, разходи за ел.енер-гия, разходи за външни услуги, разходи за амортизация, разходи за спомагателна дейност и разходи за социално – битова дейност.

Административни разходи – те се начисляват за издръжка на управлението на предприятието и се разпределят на база на реализираната стокова продукция в стойност (лева).

Накрая се пресмята пълната себестойност на произвежданата продукция. Тя се из-числява като се сумират производствената себестойност и административните разходи.

За да се изследва влиянието на отделните видове разходи върху технологичната се-бестойност би могло да се използва методът на многофакторния регресионен анализ (Multiple regression analysis). С помощта на този анализ се изследва зависимостта между технологичната себестойност (Y), материалните разходи (Х1), трудовите разходи (Х2), раз-ходи за гориво (Х3), разходи за енергия (Х4), разходи за външни услуги (Х5), разходи за спомагателна дейност (Х6) и разходи за социално – битова дейност (Х7). Технологичната себестойност представлява резултативната (зависима) променлива величините Х1, Х2, Х3, Х4, Х5, Х6 и Х7 са факторните (независими) променливи. Целта на анализът е да се получи прогнозна оценка на технологична себестойност [4].

5.2. Методика за създаване на многофакторен регресионен модел и прогнозиране на технологичната себестойност

Разработена е методика за прогнозиране на технологичната себестойност с помощта на многофакторен регресионен модел, която е експериментирана на база данните за ос-новни продукти на фирма „Хляб и хлебни изделия” ЕООД – гр. Русе. Информацията за раз-ходите, които извършва предприятието, се получава от Дневника (Журнала) за себестой-ността по видове продукти за 2005 година. Проследено е и оценено изменението на отно-сителния дял по видове разходи спрямо общият им размер. Установено е, че най – висок относителен дял имат материалните и трудови разходи в сравнение с останалите разходи (разходите за гориво и енергия, външни услуги, разходи за спомагателна дейност и разходи за социално – битова дейност). За обработката на данните е използван модул Regression на MS”Excel”.

Методиката включва няколко етапа (фиг.5.1.):

Първи етап: Извършване на наблюдения, събиране на необходимите данни и създа-ване на таблица на MS”Excel” (табл.5.1.).


50

Табл. 5.1.

В табл. 5.1. са представени данните за техно-логичната себес-тойност, матери-алните и трудови разходи, разхо-дите за гориво и енергия, външни услуги, разходи за

спомагателна дейност и разходи за социално – би-това дейност за изделие „Баница със сирене” по ме-сеци за 2005 го-дина.

Фиг.5.1.

Втори етап: Задаване на необходимите параметри (тех-нологичната се-бестойност, мате-риалните и трудо-вите разходи, раз-ходите за гориво и енергия, разходи за външни услуги, разходи за спома-гателна дейност и

7. Прогнозна оценка

на получената

променлива

Технология за създаване на многофакторен регресионен модел

1. Определяне на

условието на

задачата – създаване

на многофакторен

регресионен модел

2. Извършване на

наблюдения и

събиране на

необходимите данни

(табл. 1)

4. Извеждане на

таблица ANOVA и

анализ на

показателите

(табл. 2)

5. Анализ на показателя

за адекватност на

модела –

F - критерий

6. Анализ на показателя

за значимост на

регресионните

коефициенти – T –

критерий

Отхвърляне на

многофактортия

регресионен

модел

Отхвърляне на

незначимите

регресионни

коефициенти

Да

Да

Не

НеДа

3. Задаване на

необходимите

параметри

(Фиг. 1)


51

разходи за социално – битова дейност) с помощта на модул Regression от меню Tools на MS”Excel” (фиг.5.2). Фиг.5.2.

В полето Input Y Range се въвежда резултатната променлива (технологичната себес-тойност) по видове продукти, а в полето Input X Range - факторните променливи (матери-алните и трудовите разходи, разходите за гориво и енергия, разходи за външни услуги, раз-

ходи за спомагателна дейност и разходи за социално – битова дей-ност). За да се получат изчислени-ята на отделен лист се избира – New Worksheet Ply. Маркират се опциите Confidence Level и Residuals, за да получим необхо-димият статистически отчет. Като резултат се получава статисти-чески отчет (таблица ANOVA), който съдържа детайлна инфор-мация за резултатите от обработ-ката на 12 наблюдения с различни стойности на резултатните и про-менливите фактори (табл.5.2).

Трети етап: Извеждане на таб-

лица

ANOVA и анализ на модела (табл.5.2.).

От таблица ANOVA се получава следната детайлна информация:

- Получава се уравнение за множествена регресия;

Уравнението на регресията има следният вид:

Фиг.5.2.

Табл. 5.2


52

Технологичната себестойност = - 145.140 + 0.846* материалните разходи + 1.23* трудовите разходи + 1.11 * разходи за гориво + 2.61* разходи за енергия + 1.04* разходи за външни услуги + 0.84* разходи за спомагателна дейност + 1.58* разходи за социално – би-това дейност

където : У – технологичната себестойност;

Х1 – материалните разходи;

Х2 – трудовите разходи;

X3 – разходи за гориво;

X4 – разходи за енергия;

X5 – разходи за външни услуги;

X6 – разходи за спомагателна дейност;

X7 – разходи за социално – битова дейност.

Дясната част на уравнението съдържа осем елемента. Първият елемент е отсечката по оста у ( - 145.140), а останалите елементи се наричат регресионни коефициенти и имат следните стойности – 0.846; 1.23; 1.11; 2.61; 1.04; 0.84 и 1.58.

Чрез конкретното регресионно уравнение се получава прогнозната оценка на техноло-гичната себестойност за изделие „Баница със сирене”.[9]

- Получава се информация за следните показатели:

Показателят R Square (R2) - този показател изразява връзката между технологич-ната себестойност и комбинацията между материалните и трудовите разходи, разходи за гориво и енергия, разходите за външни услуги, разходите за спомагателна дейност и разходите за социално – битова дейност. R2 = 0.99, което представлява 99 %. Този ре-зултат се тълкува като изменение в резултат на съвкупното влияние на факторите ( ма-териални и трудови разходи, разходи за гориво и енергия, разходи за външни услуги, разходи за спомагателна дейност и разходи за социално – битова дейност). Останалите 1 % са свързани с влиянието на други фактори.

Коригираният R2 (Adjusted R Square) – отчита броя на наблюденията и броя на независимите променливи. Коригираният R2 = 0.99;

Стандартна грешка (Standard Error) – дава информация за приблизителните грешките при прогнозирането и нейната стойност – 97.45

Наблюдения (Observations) – броя на наблюденията са 12;

F – Критерий – с помощта на критерия на Фишер се определя адекватността на модела. Получените резултати се сравняват с табличните стойности на F – критерия. В нашия случай Fтабл. = 6.04 и е значително по – малък от изчисления Fнабл. = 159.99, което показва адекватност на модела.

t – показател (критерий на Стюдънт) – с помощта на t – показателя се определя значимостта на регресионните коефициенти. Получените резултати се сравняват с табличните стойности на t – критерия (t табл. = 2.77). За Т – критерия някои от регресион-ните коефициенти (номер 4 – разходи за енергия и номер 5 – разходи за външни услуги) е по – малък от критичния t табл. = 2.77, което означава, че те са незначими и трябва да се изключат от модела.

От казаното до тук може да се направи изводът, че коефициентите: b1(материалните разходи), b2 (трудовите разходи), b3 (разходи за гориво), b6 (разходи за спомагателна дей-ност) и b7 (разходи за социално – битова дейност) за регресионното уравнение са значими, а коефициентите b4 (разходи за енергия) и b5 (разходи за външни услуги) са незначими и съответните им фактори следва да бъдат изключени от модела.

Стойността на t – показателя се определя като се Главаи всеки регресионен коефици-ент на стандартната грешка или чрез използването на функцията TDIST.


53

(= TDIST (Coefficients / Standard Error, 4, 2).

Елементите на функцията TDIST :

1. Coefficients / Standard Error (B20 / C20) - представлява съотношението между рег-ресионния коефициент за материалните разходи към стандартната му грешка. Това е t – показател, чиято стойност е равна на 7.179.

2. Четири (4) е броят на степените на свобода за t – показателя. Степените на сво-бода се определят като от броя на наблюденията се изваждат броя на членовете в уравне-нието (една отсечка по оста У и седем регресионни коефициента), затова степените на сво-бода са (12 – 8 = 4).

3. Две (2) е броят на опашките в t – разпределението. Този аргумент на функцията показва проверка с една (1) или с (2) опашки. Проверката с една (1) опашка се използва когато зависимоста между независимата и зависимата променлива е известна преди данните да бъдат изследвани (когато зависимостта е правопропорционална). Ако не знаем дали очакваната зависимост е правопропорционална или обратнопророционална използваме с две (2) опашки.

4. Функцията TDIST при наличието на трите аргумента, връща вероятността за наб-людаване на такава стойност, която изразява съотношението между регресионните коефи-циенти и стандартната му грешка, равна на стойността, която би била получила регресион-ния коефициент. За тези данни вероятността е 0.001993122 ( P – value)

Определяне на долна и горна граница на доверителния интервал от 95%. Доверителният интервал се определя както за отсечката по оста У така и за регресионните коефициенти. Никои от по-сочените доверителни ин-тервала не съдържа 0, тъй като всички P – стойности, намиращи се извън нивото от 5% са значими. Ако ня-коя P – стойност е 0.05 или по – голяма, доверител-ният интервал от 95% за този елемент ще съдържа нула. Може с 95% увере-

ност да се каже, че отсечката по оста у и регресионните коефициенти не са нулеви стой-ности: независимите променливи добавят към регресионното уравнение значима информа-ция и на основата на данните за посочените разходите може с по – голяма точност да се прогнозира технологичната себестойност.

1. Представяне на резултатите от регресионния анализ след изключване на

незначимите коефиценти.

Фиг. 5.3.


54

Таблица 5.3.

Получе-ните резул-тати се срав-няват с таб-

личните стойности на F – критерия за адекват-ност на мо-дела и T – критерият за значимост на

коефицентите. F табл. = 4.28 и е значително по – малък от изчисления Fнабл.= 116.85, което показва адекватност на модела. След последователно изключване на неначимите коефициенти и сравняване със съответните критични стойности се получава окончателен модел с един независим коефицент и пет значими регресионни коефицента (t кр.= 2.45). От тук следва, че всички регресионни коефиценти на уравнението са значими. Полученият регресионен модел има вида:

Технологичната себестойност = 457.39 + 0.872* материалните разходи + 1.04*

трудовите разходи + 1.06* разходи за гориво + 0.83* разходи за спомагателна дей-

ност + 1.50* разходи за социално – битова дейност

Таблица 5.4.


55

Прогнозна оценка на получената променлива (технологичната себестойност на база на материалните и трудови разходи, разходи за гориво и енергия, разходи за външни услуги, разходи за спомагателна дейност и разходи за социално – битова дейност).

В табл. 5.4 е представена прогнозна оценка на получената променлива. Посочени са всички наблюдения, получената променлива (технологичната себестойност), остатъкът и стандартният остатък на променливата. Една част от посочените наблюдения имат по – голямо увеличение в абсолютна стойност (3 и 11 наблюдение).

Така представената методика може да се приложи успешно в производствените пред-приятия при прогнозиране когато данните следват тенденция към увеличаване или нама-ляване.

С помощта на модул Regression на MS”Excel” са анализирани данните от дневника за себестойността в производствено предприятие. Предложена е методика с помощта на ко-ято е разработен регресионен модел. Така представената методика е подходящо средство за извършване на анализ на разходите в производственото предприятие и по този начин се предоставя на производствените мениджъри възможност за преодоляване на кризи в усло-вията на бързо променяща се среда. В резултат на анализа е установено, че така предло-женият модел е адекватен и изчислените регресионни коефициенти са значими. За практи-ческото приложение на предложения модел може да се отбележи, че той е подходящ за границите на изменение на изследваните по - горе фактори. При промени на тези стойности трябва да се направи ново изследване и да се предложи нов регресионен модел.


56

6. ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ ЗА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗИ

6.1. Анализ на възможностите на съвременните информационните технологии за осигуряване и анализ на бизнес информация

В съвременния бизнес, информацията с която фирмите работят и разполагат нараства лавинообразно. Благодарение на компютърната техника и програмните продукти, които вече се използват на всяко работно място в администрацията и управлението, електрон-ната информация с която фирмите работят е все повече и по-разнообразна. Интернет тех-нологиите и базите данни, които се поддържат и предлагат от глобалната мрежа от друга страна също предоставят огромно количество електронна информация свързана с нуждите на бизнеса. Новите WEB базирани технологии за предоставяне на контролиран достъп до фирмената информация позволяват на бизнеса да достига до своите данни навсякъде, къ-дето има връзка с интернет. Така съвременните бизнес организации разполагат с непре-къснато нарастващ поток от разнообразна вътрешна и външна информация, която обх-ваща всички аспекти на бизнеса и отразява актуално състоянието на всички ресурси, с ко-ито фирмата работи.

Наличието на информацията обаче не е достатъчно условие за ефективно управление и решаване на оперативните проблеми с които мениджмънта се сблъсква. Нещо повече, увеличаването на информацията с която разполагаме и работим изисква повече време за нейната обработка, по-съвременни инструменти за обобщаване и анализиране, по-добри технологии за обработка на бизнес информацията. Тя може да помага за решаването на проблеми и вземането на решения, но също и „изяжда” времето на персонала. Това обаче не означава, че трябва да се стремим да работим с по-малко информация. По-скоро това трябва да ни подскаже да си организираме и систематизираме обработката на информа-цията, да изградим и поддържаме единна база данни за нейното съхраняване и да осигу-рим достъп до нея на всеки от организацията, който се нуждае от информация.

Наблюденията през последните години показват, че съвременните информационни технологии навлязоха в бизнеса доста стихийно. Най-често автоматизираната обработката на информация във фирмата започва от внедряване на счетоводен софтуер, продължава с използване на CAD1 софтуер в конструкторските отдели и CAM2 системите в управлени-ето на производствените процеси. В офисите и администрацията все по-широко се използ-ват не само програмните продукти за текстообработка, но и електронните таблици, които се утвърждават като основен инструмент за обработка на количествена информация за нуждите на счетоводството, финансовия мениджмънт, оперативното планиране, управле-нието на персонала и други области.

Натрупване на голямо количество хронологична информация в различни файлови формати, с който работят повечето широко разпространени приложения (Word, Excel, ACAD) не позволяват информацията, която съдържат да бъде обработвана автоматизи-рано, освен чрез атрибутите на файла (име, дата на изменение, тип, големина).

Алтернативата на файловата система за управление на информацията във фирмата е внедряване на единна система за управление на фирмената информация, която включва различни модули и централизира информацията в база данни. Сложните комплексни реше-ния като ERP (Enterprise Resource Planning) системите за планиране на фирмените ре-сурси обединяват всички звена и дейности във фирмата в единна интегрирана информа-ционна система, която обслужва нуждите на всички единици и се адаптира напълно към изискванията на клиента. Те имат предимството, че още с разработването им се залага на

1 CAD – Computer Aided Designee – компютъризиран дизайн 2 CAM – Computer Aided Manufacture – компютъризирано производство


57

централизираното управление на информацията. ERP се утвърди като термин за фирмена информационна система обхващаща системно фирмената информация и представяща възможност за по-ефективното и управление. За осигуряване на външна информация се разработват и започват постепенно да навлизат в бизнеса системи, които помагат по-лесно събиране и най-вече анализиране на информация за обкръжаващата среда – конкуренция, пазар, потребители - BI (Business Intelligence) системи за бизнес анализи.

6.1.1. Бизнес анализи (BI)

Информация с която бизнесът работи, според обекта, който характеризира се дели на вътрешна и външна. Широко използваният начин за набиране на външна бизнес инфор-мация е следенето на специализираните издания, абонамент за специални издания (харти-ени или електронни), целенасочено търсене в интернет (инструментите за което непрекъс-нато се развиват и усъвършенстват) и др. Информацията, както и средствата за нейното осигуряване непрекъснато нарастват, което поставя по-сложни задачи пред мениджърите, които искат или не, трябва да се съобразяват с това, за да бъдат конкурентоспособни. Ос-вен познатите програмни продукти за обработка на информация като електронни таблици статистически пакети, математически пакети и др., на пазара на бизнес софтуер се появяват и специализирани приложения за решаване на тези проблеми. За извършване на специа-лизирана обработка на бизнес-информацията се разработват приложения, определени като системи за бизнес анализи BI [29]

Business intelligence (BI) се превежда по най-разнообразен начин - “бизнес интелект”, “бизнес разузнаване” и т.н. Всяко от изброените предложения има основания. BI може да се приеме като информационното осигуряване за бизнес анализи. Колкото по-голям обем качествена информация е достъпна за ръководителя, толкова по-обосновани ще са неговите решения. А качествената информация се характеризира с пъл-нота, обективност и актуалност. На този фон за ценен компонент от информационната ин-фраструктура във все повече организации са системите за бизнес анализи. Най-същест-веното им предимство е, че дават на мениджърите възможност за самостоятелна интерак-тивна работа с отчетите, за конструиране на желаната форма на отчет и моментално из-веждане на резултата. С такъв инструментариум, те получават директен достъп до управ-ленската информация. Без BI система, ръководи-телите вземат стратеги-чески бизнес решения на базата на информация, изведена от множество отчети, които ИТ отделите подготвят, като обобща-ват често противоречиви данни. Тенденцията е BI да става част от интегрираната информационна система на предприятието ERP, като модули за комплек-сни анализи.

Изборът на система за интелигентни бизнес анализи BI е една от приоритетните задачи за 13% от големите организации, а ERP системите проникват в нови отрасли. Показателни са и данните за обема на продажбите на ERP системи през 2006 г. В световен мащаб- 18 млд долара и за BI – 13 млд. (според IDC), като се очаква ръст около 7-8% през следващите 3 години [21]. Внедряването на BI системи е насочено към прогнози за бъде-щите потребности, осигуряване на средства за анализи и създаване на отчети по данни от различни източници. Тези инструменти дават в ръцете на мениджърите информация,

Фиг. 6.1. [11]


58

която не могат да получат по друг начин и възможност за анализи и прогнози, които подпо-магат вземането на решения в сложна конкурентна среда. На българският пазар се наблюдава една обща тенденция към нарастване интереса и внедряване на интегрираните информационни системи в бизнеса, но техния дял е сравнително малък спрямо развитите в това отношение страни. Активното внедряване на системи за управление на бизнеса, през последната година безспорно отразява и повишените информационни потребности на българските компании, и способността на техния мениджмънт и специалисти да решат една комплексна задача, каквато е реализацията на проект за внедряване на корпоративно информационно решение. Разбира се, успоредно с компетентността на потребителите, нарастват и техните изисквания, свързани и с функционалността на фирмената информационна среда, и с нейната поддръжка, и с нейното развитие.

От изследването (фиг. 6.1). се вижда, че в България все още не е достатъчно вироко разпространено и полулярно използването на BI системите за бизнес анализи спрямо ERP системите и специализирания бизнес софтуер, което вероятно се дължи и на недостатъч-ната информираност на българския бизнес, и по-малкото количество бизнеса информация на български език с която разполагат българските мениджъри. За тях е все по-малко приемливо да получат информационно решение, което не отговаря на очакванията им. Много компании имат амбициозни планове за развитие на своята ИТ инфраструктура. Все по-ясно изразен обаче е стремежът към реализация на решения, които съдействат за постигането на максимален икономически ефект, а същевременно могат да се внедрят в кратки срокове и при ниски разходи. Удобството при използване на дадена система се счита за не по-малко важно от нейната функционалност, а от доставчика на информационното решение се очакват не само качествени продукти и услуги, но и визия за цялостно решение в унисон със стратегията на компанията-потребител.

6.1.2. Интегрирани информационни системи ERP

Сериозните производители на бизнес софтуер разработват решения и за българския пазар, което разширява възможностите за избор пред бизнеса и постепенно, макар и бавно, утвърждава нуждата от внедряване на интегрираните информационни системи в практи-ката за управление на бизнес процесите. Atlantis E.R.P. [32] определят системата си като структура от «единни подсистеми (модули), които взаимодействат помежду си с цел предоставяне на пълна интегрираност на информацията».

Основните бизнес процеси, които обслужва Atlantis ERP са:

Финансово управление

Търговско управление

Управление на продажби на дребно

Управление на дълготрайни активи

Управление на производство

Планиране на производство

Предоставяне на услуги

Управление на труд и работна заплата

Лизинг

Управление на предприятия в автомобилния сектор Atlantis ERP / Auto

Системи за поддържане на управленско решение

Вижда се, че в обхвата на ERP системата се включват всички важни бизнес процеси и модулите включени в системата ще осигурят необходимата на мениджърите информация за управление. Основните критерии за избор на ERP система са формулирани в 5 направления[7]:


59

Корпоративната визия на Доставчика на ERP решение

Използваната технология и системна архитектура

Функционалност на продукта

Цена на решението

Услуги и поддръжка

З. Иванов формулира и 13 причини, за смяна на използвани информационни технологии с ERP решение:

Заради конкуренцията, която вече работи с подобни решения

Заради международните ни Доставчици, с които имаме тясна производствена и технологична интеграция

Желанието да разполагаме с повече бизнес информация

Желанието да разполагаме с по-качествена /синтезирана, целенасочена/ бизнес информация

Удоволствието да разполагаме с навременна информация, в реално време

Отговаряне на законови изисквания, и изискванията на различните стандарти

Очакваното подобрение на процеси на планиране, бюджетиране и отчетност

Постигането на оптимизация на използване на Активите /Аsset Utilization Ratio/

Психологически: Удовлетвореност от работата

Подобряване на процесите на вземане на решения /като качество и бързина/

Подобрено управление на взаимоотношенията с Клиентите и постигане на висока удовлетвореност на Клиентите

По-висок корпоративен имидж

Оптимизация при използването на човешките ресурси

Подходът обаче, който следва да се прилага при преминаване към внедряване на ком-плексна интегрирана информационна система трябва да бъде съобразен на първо място с конкретните нужди на организацията от промяна и виждането на висшия мениджмънт за предимствата и затрудненията при внедряването и.

Комплексните решения чрез внедряване на интегрирана информационна система за съжаление не са достатъчно гъвкави, за да се нагодят към нуждите на различните фирми. За малките и средни предприятия те са все още доста скъпи и трудно мениджърите решават да инвестират в тях. Докато все още няма стандарти за фирмена информация, така както е в счетоводството, не може да се очаква да се разработи и достатъчно пълна информаци-онна система, която да бъде ефективно внедрявана в много предприятия, дори и ако те са от един бранш.

Наблюдават се опити за създаване на такива стандарти, като например производите-лите на суровини и материали за промишлеността заедно с продаването на материалите предлагат (често и безплатно) софтуер и електронна информация на фирми, които ги влагат в тяхното производство.

Изискванията на съвременната интегрирана информационна система включват: ин-формационен мениджър; локална мрежа със структура, позволяваща управление на дос-тъпа до информацията; интернет технология съчетана с бази данни; модулен принцип на изграждане на системата; непрекъснато развитие на системата, включително създаване на нови модули или усъвършенстване на съществуващи; изграждане на система от централи-


60

зирано управлявана информация (база данни) и несложни относително самостоятелни мо-дули за решаване на конкретни задачи. Това осигурява гъвкавост на системата, лесно и бързо развитие – добавяне на нови модули.

Събирането на необходимата за управлението, респективно анализирането на бизнес ситуациите информация се осигурява от повечето интегрирани информационни системи (обявените от разработчиците им като ERP). Само част от тях обаче включват в състава си и модули за финансови-икономически анализи, които подпомагат не-само осигуряването и обработката, но и анализирането и прогнозирането преди всичко на финансово-икономическа информация, което е съществен елемент на финансовото управление.

6.1.3. Модули за финансово-икономически анализи

Всеки собственик и управител на фирма се нуждае от навременна и надеждна информация за икономическото здраве на организацията. Основното предназначение на финансовите анализи е да представят вярна и пълна картина за това как е работила фирмата през даден период от време, какво отражение дават върху нейната стойност, върху дохода (печалбата) и едни или други решения, взети от ръководството, нови начини на организация на дейността и, използването на нови технологии, закупуването на нови активи, наемането или освобождаването на хора, откриването или закриването на отдели, производства, пускането или спирането на различни продукти и услуги, появата на конкурентни играчи и продукти на пазара, промяната във вкусовете на потребителите и т.н..

С помощта на информационната система за финансови анализи може да се следят икономическите фактори, който показват икономическата ефективност от дейността на фирмата, например: печалба на клиент, печалба на служител, печалба на търговска марка, печалба на единица произведена продукция (услуга) и пр. Така във всеки момент ще се знае какви са оборотите на икономическия двигател, изнемогва ли, дави ли се, липсва ли му мощност, набира ли сила, как се отразяват различните промени във външната и вътрешната среда на фирмата върху неговата работа!

Финансовият модул на фирмената информационна система позволява да се изготвят текущи и периодични счетоводни отчети и статистически справки и финансови анализи на основата на отчетите и справките - счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите. Той предлага богат набор от справки и анализи, но важно е потребителят да може и сам да зададе критериите и показателите, по които да му бъде предоставена желаната от него информация. Предлаганите от Atlantis ERP модули за финансово управление включват: • Поддържане на постоянни данни (картотеки) на клиенти, доставчици, банки, подотчетни лица, търговски агенти, купувачи, продавачи и др. • Сметки на Клиенти – Дебитори; • Сметки на Доставчици – Кредитори; • Управление на банки и банкови сметки; • Каса и касови операции;


61

• Разплащания с клиенти и доставчици; • Финансово състоя-ние по контрагенти; • Подотчетни лица; • Справки.

Вижда се, че еле-ментите на финансо-вия модул се ограни-чават само в съби-ране и предоставяне на финансова инфор-мация, без да предла-гат инструменти за из-вършване на финан-сово-икономически анализи. Апис предлагат три основни действия свързани с тези ана-лизи:

Автоматизи-рани изчисления при наличие на данни от дейността или при зададени очаквани резул-тати от бъдещи инвестиции

Извеждане на резултатите от финансовия анализ

Изготвяне на изводи и препоръки съобразно получените резултати от финансовия анализ

На фиг. 6.2 са представени някой от модулите на АПИС за финансов анализ.

Модулът за финансов мениджмънт FinanceMag [28] предлаган от Унисофт включва значителен брой анализи, които са основни за определяне и следене на финансовото със-тояние на фирмата:

Анализ на структурата и движението на активите;

Анализ на структурата и движението на пасивите;

Анализ на структурата и движението на приходите;

Анализ на структурата и движението на разходите;

Анализ на структурата и движението на финансовия резултат;

Анализ на структурата и движението на паричните потоци;

Анализ на рентабилност;

Анализ на ефективност;

Анализ на оборотния капитал и на ликвидността;

Анализ на задлъжнялостта;

Анализ на кредитоспособността и на застрашеността от фалит и др.

Резултатите от анализа могат да послужат като основа за вземането на управленски решения от страна на директорите, изпълнителните директори и управителите, както и от специалистите в предприятията при изпълнение на служебните им задължения.

Фиг. 6.2 Модул финансови изчисления на Апис


62

Те могат да се използват и от:

Одиторите при осъществяване на независимия финансов одит;

Длъжностните лица, извършваши финансов одит;

Банките и другите финансови предриятия при оценка на финансовото състояние на предприятията и тяхната кредитоспособност;

Юридически и физически лица при закупуване на обособени части или акции, включително и предлагани за търгуване на финансовата борса.

Допълнително полезна за финансовите анализи информация може да се получи и от статистическите справки, които модулът FinanceMag предоставя:

Среден списъчен брой, списъчен брой и средства за работна заплата;

Фиг. 6.4. Пълна структура на актива

Фиг. 6.3. Графично представяне на относителния дял на ДМА в актива представен във FinanceMag.


63

Наети лица по трудово или служебно правоотношение;

Начислени средства за работна заплата и разходи за работодателя;

Справка за разходите за придобиване на дълготрайните материални активи.

6.2. Бизнес информационна система за малка фирма, базирана на Access и Excel.

Въз основа на система за управление на база данни Access е разработена и внедрена от автора компютърна технология за управление на електронна информацията в производствена фирма [17]. Комбинирана с възможностите на електронните таблици Excel за обработка, анализ и графично представяне, информационната система позволява да се създадат гъвкави инструменти за събиране и обобщаване на финансова информация, която позволява на мениджмънта в организацията да следи, контролира и планира дейността в организацията, съобразно постиганите икономически резултати.

6.2.1. Структура на системата

Реализацията на информационната система е осъществена чрез DBMS (Система за Управление на База Данни) – Access, и електронните таблици Excel. И двете са елементи от пакета MSOffice, което осигурява висока интеграция и взаимовръзка на модулите и обмен на данни и информация между тях. Използван е модулният принцип на изграждане, при което данните от един модул се използват за други модули, или за обобщаване на финан-совите резултати като цяло при анализите и вземането на решения. Това се осигурява чрез централизиране на достъпа до информация в рамките на локалната мрежа и използва-нето на единна система за управление на база данни Access. Тя позволява да се изградят връзки между отделните модули, без да се налага информацията от всеки модул да се дублира или копира в други, където е необходима. Данните се съхраняват децентрализирани в модулите на системата, (в мястото на източника), но чрез изградените връзки между тях се осигурява достъпа до тях от останалите модули на системата. Така, когато се въведат данни в един модул, достъп до тях имат всички останали, които се нуждаят от тях.

Разработването и въвеждането на различните модули в системата е осъществено пос-тепенно и поетапно в процеса на работа и развитие на фирмата, без да се допускат същес-твени сътресения и прекъсвания в прак-тиката.

Празните пра-воъгълници в систе-мата показват ней-ния динамичен ха-рактер и възмож-ност за добавяне на нови модули в процеса на нейното развиване. Какво точно и кога ще бъде добавено за-виси от етапа на развитие на органи-зацията и оценката на ръководителите за нужната про-мяна.

Фиг. 6.5 Схема на интегрирана информационна система за про-изводствена фирма

Клиенти

Производство

Услуги

Парични

потоци

Персонал

Финансово

управление

Финансово

управление

Склад


64

Към представената информационна технология, за нуждите на оперативното управле-ния са разработени модули, които позволяват да се въвежда оперативна финансова ин-формация на местата на нейното възникване (клиенти, доставчици, производство и др.). Това позволява да се осигури за нуждите на мениджмънта оперативна финансова инфор-мация, с която да се управлява по-гъвкаво паричния поток и да се планират бъдещите дейс-твия на бизнеса, съобразно наличните финансови ресурси.

6.3. Модули на информационната система

Модул „Склад” се използва за събиране и представяне на инфор-мация за получените материали във фирмата и тяхното прилагане в про-изводството по обекти. Изписването им по обекти, помага в етапа на оценка да се получи актуална ин-формация за направените матери-ални разходи за всеки обект и да се определи и сравни разликата с пла-нираните в етапа на създаването на офертата. Допълнителен елемент „Клиенти – Плащане” позволява да се следят и управляват плащанията на клиентите, които закупуват мате-риали от склада на фирмата. С тези данни се оценява и търговската дей-ност, обхващаща продажбата на ма-

териали на други фирми.

Справката „Картон” (фиг. 6.7) се използва за извеждане на екран детайлна информа-ция за всеки отделен мате-риал, съхраняван в склада. Тя показва освен текущото на-лично количество, информа-ция и за „Получено” – получе-ните количества по дата на по-лучаване, фактура/ документ, цена и т.н. Подобна е и де-

тайлната информация за „Из-писано” – изписаните коли-чества, дата, обект/клиент, цена и др. Цената на получа-ване се определя от цената на придобиване по документ, а цената на изписване се из-числява като средно- претег-лена. Модул Склад (фиг. 6.8) освен данните за движението на материалните запаси по поръчки и доставчици, осигу-рява възможност за следене

Фиг. 6.6 Модул Склад – оперативно набиране и актуализиране на информация за материлните ресурси.

Фиг. 6.7. Справка „Картон” на конкретен материал от склада

Фиг. 6.8. Модул Склад за управление на материалите


65

на оперативната финансова информация за: наличните материали в стойност, прихо-дите от реализация на материали за избран период, по критерий клиент, справка за задъл-женията на клиента и за състоянието на паричния поток.

Модул „Приходи Разходи Отчети” се използва за управление на парич-ните потоци във фирмата. С него може да бъде получена детайлна информа-ция за получените финансови средс-тва и направлението на тяхното изпол-зване.

Тази информация се използва от мениджърите за по-гъвкаво управле-ние на паричните потоци съобразно текущите нужди и за прогнозиране на база натрупани хронологични данни от изминали периоди (години).

Модул „Финансови справки” е ос-новен инструмент за финансово уп-равление. Той се използва за изв-личане на финансова информация за нуждите на контрола или при вземането на управленски реше-ния. С него е невъзможно да се въвеждат и променят данни в ба-зата данни, но благодарение на из-градените връзки с останалите мо-дули, справките които се извличат са online и осигуряват на финансовия мениджър, главния счетоводител и управителя на фирмата. Данните в справките се извеждат на екран пред мениджърите, без да е необходимо да се възлага на служител от фирмата да ги изготвя.

Модул Транспорт се използва

за планиране, организиране и отчи-тане на транспорта във фирмата, като важен и възлов момент в управ-лението на фирмата. При отчита-нето на транспорта се въвежда и следи информацията както за фак-тическото реализиране на транс-порта, така и за финансовите раз-ходи направени във връзка с него-вото изпълнение. Ползата от мо-дула се заключва не само в подоб-рената отчетност на дейността, но и в това, че в процеса на отчитането

Фиг. 6.9 Модул Приходи Разходи Отчети (парични потоци)

Фиг. 6.10. Модул Финансови справки (финансово уп-равление)

Фиг.6.11 Модул Транспорт (услуги)


66

на транспортните разходи, средствата се отнасят веднага към конкретния обект, за който са направени.

Модул Справки е разработен също за нуждите на управлението и в него са реали-зирани възможностите за извличане на ин-формация от склада и производството, къ-дето се отчитат реално използваните мате-риали. При извличането на информацията модулът изпълнява обобщаване на инфор-мацията, по отношение на цените на матери-алите и обектите, което е нужно за отчитане на реалните финансови разходи по обектите. (Фиг. 6.12) Това позволява да се правят де-тайлни оценки на ефективността и реализи-раната печалба по обектите.

Обработката на финансовите данни, из-влечени от различните модули се осъщест-вява, чрез експорт към електронните таб-лици Excel и последващ анализ с разработе-ните в него модели. Отчетените преки раз-

ходи се използват като основа за разпределяне на непреките разходи между отделните по-ръчки.

Фиг. 6.12. Справки за използваните мате-риали по поръчки/обекти/клиенти

Табл. 6.1. Обобщаване на разходите по обекти и поръчки.


67

Електронните таблици Excel се използват и за планиране на необходимия персонал за по обекти според подписаните договори. Това позволява да се изчисли количеството на персонала по дни, не-зает от големите обекти на фирмата. Тази ин-формация е полезна при организирането на рабо-тата за по-малките кли-енти на фирмата, с ко-ито се уплътнява работ-ното време на персо-нала.

Електронните таб-лици Excel се използват и за обобщаване на дан-ните на отдела за изгот-вяне на офертите, който има пряка връзка и кому-никации с клиентите на фирмата. Графичното представяне на сравнението между офертите и поръч-ките позволява да се види и оцени колко от офертите са приети положи-телно от клиентите и са утвърдени за изработване (станали са поръчки).

6.4. База данни за компютъризи-рана технология за генериране на оперативни и годишни финан-сово-икономически отчески показатели

Компютъризирана технология за генериране на финансово-икономически показатели на база годишните финансови отчети.

Създава се базова електронна таблица с основни показатели от баланса, отчета за приходите и разходите и отчета за паричния поток (табл.6.3.).

Таблица 6.3.

ПОКАЗАТЕЛИ от БАЛАНСА И ОПР

на ЗК "СЪЕДИНЕНИЕ"

Показатели от Баланса и ОПР 200х г. 200х-1 г. Разлика Ръст %

1 Собствен капитал 1448 1326 122 109.20%

2 Дългосрочни задължения 210 275 -65 76.36%

3 Краткосрочни задължения 867 954 -87 90.88%

4 Основен капитал 33 33 0 100.00%

5 Вс. Капитал 2525 2555 -30 98.83%

6 Дълготрайни активи 1525 1524 1 100.07%

7 Краткотрайни активи 1000 1031 -31 96.99%

8 Счетоводна печалба 131 404 -273 32.43%

9 Разходи за данъци 20 74 -54 27.03%

10 Балансова печалба 111 330 -219 33.64%

11 Нетни приходи от продажби 2109 2082 27 101.30%

12 Привлечен капитал 1077 1229 -152 87.63%

Фиг. 6.14. Анализ на ефективността на отдел оферти

Табл. 6.2. Разпределение на непреките разходи.


68

13 Разходи за лихви 42 64 -22 65.63%

14 Реални активи 2525 2555 -30 98.83%

15 Приходи 2264 2223 41 101.84%

16 Разходи 2133 1819 314 117.26%

17 Разходи за бъд.пер.

18 Краткосрочни заеми 42 218 -176 19.27%

19 Платима част на дългоср.задълж.

20 Финансови средства 95 55 40 172.73%

21 Парични средства 95 55 40 172.73%

22 Вземания 84 69 15 121.74%

23 Материални запаси 821 907 -86 90.52%

24 Средна нал.МЗ 864.0 410.5 454 210.48%

25 Средна нал. Вземания 76.5 42.0 35 182.14%

26 Ср.нал. Задължения 910.5 742.5 122.63%

27 Финансирания 354.00 285.00 69 124.21%

28 Привлечен банков капитал 206 475 -269 43.37%

29 Платени лихви 42 64 -22 65.63%

30 Разходи за обичайна дейност 2115 1815 300 116.53%

31 Приходи от обичайна дейност 2227 2206 21 100.95%

32 Материали 995 990 5 100.51%

33 ВУслуги 393 405 -12 97.04%

34 Разходи за амортизации 131 117 14 111.97%

35 Персонал - средства за раб.запл. 263 337 -74 78.04%

36 Р-ди за социални осигуровки 80 108 -28 74.07%

37 Други разходи 86 69 17 124.64%

38 ДМА 1525 1524 1 100.07%

39 Работни дни 254 255 -1

В друга таблица (табл.6.4.) са зададени формулите за генериране на финансово-ико-номическите показатели. Това позволява при въвеждане на данните за текущата година в таблица 6.3. да се генерират голям брой показатели и да се изведат съответни графики.

Таблица 6.4.

ПОКАЗАТЕЛИ

за анализ на финансовото състояние

на ЗК СЪЕДИНЕНИЕ за 200х год.

N ПОКАЗАТЕЛИ % / Кф

200х г. 200х-1г. Разлика

ст/ст % / Кф ст/ст % / Кф ст/ст - к.2-к.4

ст/ст -

к.4/к.2 а б 1 2 3 4 5 6

I БАЗИСНИ ПОКАЗАТЕЛИ

1.1 Постоянен капитал

(Собствен капитал + дългосрочни задълже-

ния) 1658 1601 57 0.036

1.2 Нетен оборотен капитал (/КА-ТЗ/ 133 77 56 0.727

II Показатели за РЕНТАБИЛНОСТ

2.1 Кф на рентабилност на приходите от продажби

Счетоводна печалба 131 0.062 404 0.194 -0.132 0.320

Нетни приходи от продажби) 2109 2082


69

2.1.2 (Нетна печалба 111 0.053 330 0.159 -0.106 0.332


2.2 Кф на рентабилност на собствения капитал

2.2.1 (Нетна печалба 111 7.67% 330 24.89% -0.172 0.308

Собствен капитал) 1448 1326

2.2.2 (Брутна печалба 131 9.05% 404 30.47% -0.214 0.297


2.3 Кф на рентабилност на привлечения капитал

2.3.1 (Нетна печалба 111 10.31% 330 26.85% -0.165 0.384

Привлечен капитал) 1077 1229

2.3.2 (Счетоводна печалба 131 12.16% 404 32.87% -0.207 0.370


2.3.3 (Счетоводна печалба + Разходи за лихви 173 16.06% 468 38.08% -0.220 0.422


2.4 Кф на капитализация на активите (Рентабилност на активите)

2.4.1 Нетна печалба 111 4.40% 330 12.92% -0.085 0.340

Реални активи) 2525 2555

2.4.2 Счетоводна печалба 131 5.19% 404 15.81% -0.106 0.328

Реални активи) 2525 2555

III Показатели за ЕФЕКТИВНОСТ

3.1 Кф на ефективност на разходите

- (Приходи 2264 1.061 2223 1.222 -0.161 0.869

Разходи) 2133 1819

3.2 Кф на ефективност на приходите – (Разходи

2133 0.942 1819 0.818 0.124 1.151

Приходи) 2264 2223

IV Показатели за ЛИКВИДНОСТ

4.1 Кф на обща ликвидност

(КА - разходи за бъд.периоди 1000 1.949 1031 1.541 0.408 1.265

Текущи задължения) 513 669

4.2 Кф на бърза ликвидност

(Вземания+финансови средства 179 0.349 124 0.185 0.164 1.883


4.3 Кф на незабавна ликвидност

(Финансови средства 95 0.185 55 0.082 0.103 2.253


4.4 Кф на абсолютна ликвидност

(Парични средства 95 0.185 55 0.082 0.103 2.253


4.5 Кф на оперативен / работен / капитал към продажбите

(Оборотен капитал /КА-ТЗ/ 133 0.063 77 0.037 0.026 1.705



70

V П-ли за ФИНАН. АВТОНОМНОСТ

5.1 Кф на финансова автономност (обща платежоспособност)

(Собствен капитал 1448 1.344 1326 1.079 0.266 1.246


5.2 Кф на платежоспособност


Привлечен капитал -Финансирания) 723 944

5.3 Кф на задлъжнялост I

(Привлечен капитал 1077 0.744 1229 0.927 -0.183 0.802


5.4 Кф на задлъжнялост II

(Привлечен капитал 1077 0.650 1229 0.768 -0.118 0.846

Собствен капитал+дългоср.задълж.) 1658 1601

5.5 Кф на данъчно изземване

(Нетна печалба 111 15.267 330 18.317 -3.050

Счетоводна печалба) 131 404

5.6 Кф на зависимост от банките


Привлечен банков кредит) 206 475

5.7 Кф на обхват на дълга

Счетоводна печалба 131 3.119 404 6.313 -3.193 0.494

Платени лихви) 42 64

5.8 Кф на покриване на лихвите

5.8.1 (Счетоводна печалба + р-ди лихви 173 4.119 468 7.313 -3.193 0.563

Разходи за лихви) 42 64

5.8.2 Нетна печалба + разходи за лихви 153 3.643 394 6.156 -2.513 0.592

Разходи за лихви) 42 64

5.9 Кф на заемния към собствения капитал

(Дългосрочни заеми 210 0.145 275 0.207 -0.062 0.699


VI (П-ли за ОБРЪЩАЕМОСТ на МЗ)

6.1 Времетраене на 1 оборот в дни

(Средна наличност на МЗ x 360 дни 864 147 411 71 76.502 2.078


6.2 Брой на оборотите

Нетни приходи от продажби) 2109 2.4 2082 5.1 -2.631 0.481

Средна наличност на МЗ) 864 411

6.3 Заетост на материалните запаси

(Средна наличност на МЗ 864 0.410 411 0.197 0.213 2.078


6.4 Обръщаемост на АКТИВИТЕ

(Постъпления от продажби 2109 0.888 2082 0.816 0.072 1.089

Сума на актива - загуба) 2375 2553

6.5 Обръщаемост на ДЪЛГОТРАЙНИТЕ АКТИВИ

(Постъпления от продажби 2109 1.383 2082 1.366 0.017 1.012

Дълготрайни активи) 1525 1524


71

VII П-ли за ВЗЕМАНИЯТА и ЗАДЪЛЖЕНИЯТА

7.1 Период на събиране на вземанията

(Средна наличност на вземания x 360 дни) 76.5 13.058 42.0 7.262 5.796 1.798


7.2 Период на плащане на задълженията

(Средна наличност на задълженията към дос-тавчиците - дни

910.5 329.4 742.5 270.0 59.427 1.220

Сума на доставките) 995 990

VIII Показатели за СТРУКТУРА

8.1 Показатели за структура на капитала

8.1.1 (Собствен капитал 1448 0.573 1326 0.519 0.054 1.105

Всичко капитал) 2525 2555

8.1.2 Привлечен капитал 1077 0.427 1229 0.481 -0.054 0.887


8.1.3 Основен капитал 33 0.013 33 0.013 0.000 1.012


8.2 Показатели за структура на активите

8.2.1 (Дълготрайни активи 1525 0.604 1524 0.596 0.007 1.013

Всичко активи) 2525 2555

8.2.2 (Дълготрайни материални активи 1525 0.604 1524 0.596 0.007 1.013


8.2.3 (Краткотрайни активи 1000 0.396 1031 0.404 -0.007 0.981


8.2.4 (Материални запаси 821 0.325 907 0.355 -0.030 0.916


8.2.5 (Вземания 84 0.033 69 0.027 0.006 1.232


8.2.6 (Финансови средства 0 0.000 0 0.000 0.000


8.3 Показатели за СЕБЕСТОЙНОСТТА на 100 лв. приходи от дей-ността

8.3.1 (Разходи за дейността x 100 2115 95.0% 1815 82.3% 0.127 1.154

Приходи от дейността) 2227 2206

8.3.3 Материални разходи 995 44.68% 990 44.88% -0.002 0.996


8.3.4 Разходи външни услуги 393 17.65% 405 18.36% -0.007 0.961



72

8.3.5 Амортизации 131 5.88% 117 5.30% 0.006 1.109


8.3.6 (Средства за РЗ 263 11.81% 337 15.28% -0.035 0.773


8.3.7 (Средства за осигуровки 80 3.59% 108 4.90% -0.013 0.734


8.4.1 Начислени средства за РЗ средно за 1

ден

(СРЗ /р.3 от ОПР, р.I р-ди/ 263 1.035 337 1.322 -0.286 0.783

Работни дни за периода) 254 255

8.4.2 Средства за РЗ - дял от продажбите

(т.8.4.1 "изплатени СРЗ за деня 1035.43 0.125 1321.5

7 0.162 -0.037 0.770

"продажби средно за деня) 8303.15 8164.7

1

6.5. Заключение.

Критичният анализ на предлаганите и използваните съвременни информационни системи и технологии за управление на бизнес информацията показва нарастващото значение и все по-широко участие на интегрираните информационни системи (ERP) като елемент от управлението на фирмата. Тенденцията във водещите фирми показва засилен интерес и нарастващо ввнедряване на системи за бизнес абализи (BI). В комбинация с ERP системите те стават мощно средсво за финансовото управление на фирмите поради съчетаването на външната с вътрешната фирмена информация.

Обединяването на възможностите за оперативно следене на финансовите данни с из-ползване на система за управление на бази данни (DBMS) и електронните таблици за обработка, обобщаване и анализиране на финансово-икономическите показатели осигу-рява много добър инструмент за управление и контрол от страна на мениджмънта на пред-приятието.

Предлаганата структура и метоика за изграждане на фирмена информационна система се характеризира с динамичност на структурата и възможност за непрекъснато усъвършенстване и развитие.

Използваните принципи на централизиране на достъпа на информацията чрез връзки между модулите в съчетание с принципа на децентрализация по отношение на съхраняването на данните, осигурява голяма гъвкавост при изграждането и развиването на системата.


73

ЛИТЕРАТУРА

1. Адамов В., А.Захариев, Финансов анализ, АБАГАР, В.Търново, 1999

2. Бузов, Н., Финансово планиране на средствата на фирмите - собствени и чуждв (привлечени), сп. „Български счетоводител”, бр. 16, 2006, Притурка

3. Велчева, Й., А. Петков, Управление на паричните потоци на фирмите с помощта на електронни таблици, сп. Финанси на фирмата, С., 1999.

4. Гатев, К. Въведение в статистиката, издателство Лиа, София, 1995

5. Гозес. X.. Без инвестиции няма разтеж, в-к „Инвестиции”, бр. 42, 22.12.1999, www.eunet.bg

6. Златков, Ив., Необходими са нови насоки на финансово-счетоводния анализ в пред-приятията, сп. „Български счетоводител”, бр. 13. 2005

7. Иванов З., Критерии при избор на ERP решения, 5-та национална конференция СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА БИЗНЕСА, 2005, http://idg.bg/events/erp2005/ 1118141917-12.10-12.30 - Address_Zdravko Ivanov.ppt

8. Йонкова, Б. Управленско счетоводство, издателство Ромина, 2006

8. Йонкова, Б. Управленско счетоводство, издателство Ромина, 2006

9. Карлберг, К, Бизнес анализ с Microsoft Excel, издателство Софтпрес ООД, София, 2003

10. Кирова, Н., Финансов мениджмънт на търговското дружество, В., 1992.

11. Кръстева, Н. Българският пазар на бизнес софтуер – след количествените натруп-вания, настъпват качествените промени, CIO – бр. 11, 2007, http://cio.bg/

12. Кънчев, Ив., Ю. Дойчинова, Аграрен мениджмънт, II част, С., 1997.

13. Начева, P., Как да променим амортизационен план, сп. „Данъчна практика”, бр. 3, 2002

14. Николова, Н., Въведение във финансите (Инвестиране в реални активи), Сиела, С., 1997.

15. Малыгин, А., О необходимости совершенствования учета и амортизации основньк фондов, www.nasledie.ru

16. Пергелов, К., Финанси на предприятието, С., 2000; Стоянов, В., Основи на финансите, II том, С., 1998

17. Петков, А., Създаване на управленска информационна система в производствена фирма Предприятието на XXI век – проблеми и предизвикателства, Том 1, Академично из-дателство Ценов, Свищов 2003

18. Петков, Л., Инструменти на държавната политика за постигане на по-висока инвес-тиционна активност в българското земеделие, сп. „Икономическа мисъл”, бр. 1, 2005

19. Попов, Д., Търговски енциклопедичен речник, изд. kъща Ciela, С., 1998, с. 48

20. Практически наръчник – Материали и стоки, продукция и себестойност – Счето-водно отчитане по МСС и НСС, издателство Нова звезда, София, 2004

21. Разходите за BI и ERP – на челните места в ИТ бюджетите за 2007-а, CIO – бр.11, 2007, http://cio.bg/

22. Рафаилов, Д., Капиталова структура на фирмата. Теоретичен и емперичен анализ., изд. Славена, в., 2003.

23. Симеонов О. „Финансовият анализ в одиторската дейност”, сп ИДЕС, бр.2/2003

24. Списание „Хляб плюс”, август, 2002

25. Стоянов, В., Основи на финансите, II том, С., 1998.

26. Тимчев М. Финансово-стопански анализ на фирмата,

http://www.eunet.bg/

http://cio.bg/

http://www.nasledie.ru/

http://cio.bg/


74

27. Трифонов, Тр., В. Трифонова, С. Трифонова, Корпоративни финанси, изд. Тракия – М, С., 1999.

28. Янков С., Икономическо моделиране и финансов анализ с помощта на продуктите на Апис при фирменото управление, 5-та национална конференция СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА БИЗНЕСА, 2005, http://idg.bg/events/erp2005/1118143949-17.50-18.10 - APIS.ppt

29. BI – аналитичните системи, с които данните се превръщат в печалба, CIO-бр. 11, 2004, http://www.cio.bg/?call=USE~home;&page=paper&n=427

30. Waldhelm, J., Gewinn und Liquität als Unternemensziele, Leipzig, 1990

31. http://study.ustn.ru

32. http://www.acsior.com/pages/content.aspx?p=24

http://idg.bg/events/erp2005/1118143949-17.50-18.10%20-%20APIS.ppt

http://idg.bg/events/erp2005/1118143949-17.50-18.10%20-%20APIS.ppt

http://www.cio.bg/?call=USE~home;&page=paper&n=427

http://study.ustn.ru/

http://www.acsior.com/pages/content.aspx?p=24


75

References

1. Adamov V., A.Zahariev, Finansov analiz, ABAGAR, V.Tarnovo, 1999

2. Buzov, N., Finansovo planirane na sredstvata na firmite - sobstveni i chuzhdv (privlecheni), sp. „Balgarski schetovoditel”, br. 16, 2006, Priturka

3. Velcheva, Y., A. Petkov, Upravlenie na parichnite pototsi na firmite s pomoshtta na elektronni tablitsi, sp. Finansi na firmata, S., 1999.

4. Gatev, K. Vavedenie v statistikata, izdatelstvo Lia, Sofiya, 1995

5. Gozes. X.. Bez investitsii nyama raztezh, v-k „Investitsii”, br. 42, 22.12.1999, www.eunet.bg

6. Zlatkov, Iv., Neobhodimi sa novi nasoki na finansovo-schetovodniya analiz v predpriyatiyata, sp. „Balgarski schetovoditel”, br. 13. 2005

7. Ivanov Z., Kriterii pri izbor na ERP resheniya, 5-ta natsionalna konferentsiya SISTEMI ZA UPRAVLENIE NA BIZNESA, 2005, http://idg.bg/events/erp2005/ 1118141917-12.10-12.30 - Address_Zdravko Ivanov.ppt

8. Yonkova, B. Upravlensko schetovodstvo, izdatelstvo Romina, 2006

8. Yonkova, B. Upravlensko schetovodstvo, izdatelstvo Romina, 2006

9. Karlberg, K, Biznes analiz s Microsoft Excel, izdatelstvo Softpres OOD, Sofiya, 2003

10. Kirova, N., Finansov menidzhmant na targovskoto druzhestvo, V., 1992.

11. Krasteva, N. Balgarskiyat pazar na biznes softuer – sled kolichestvenite natrupvaniya, nastapvat kachestvenite promeni, CIO – br. 11, 2007, http://cio.bg/

12. Kanchev, Iv., Yu. Doychinova, Agraren menidzhmant, II chast, S., 1997.

13. Nacheva, P., Kak da promenim amortizatsionen plan, sp. „Danachna praktika”, br. 3, 2002

14. Nikolova, N., Vavedenie vav finansite (Investirane v realni aktivi), Siela, S., 1997.

15. Malaygin, A., O neobhodimosti sovershenstvovaniya ucheta i amortizatsii osnovnyk fondov, www.nasledie.ru

16. Pergelov, K., Finansi na predpriyatieto, S., 2000; Stoyanov, V., Osnovi na finansite, II tom, S., 1998

17. Petkov, A., Sazdavane na upravlenska informatsionna sistema v proizvodstvena firma Predpriyatieto na XXI vek – problemi i predizvikatelstva, Tom 1, Akademichno izdatelstvo Tsenov, Svishtov 2003

18. Petkov, L., Instrumenti na darzhavnata politika za postigane na po-visoka investitsionna aktivnost v balgarskoto zemedelie, sp. „Ikonomicheska misal”, br. 1, 2005

19. Popov, D., Targovski entsiklopedichen rechnik, izd. kashta Ciela, S., 1998, s. 48

20. Prakticheski narachnik – Materiali i stoki, produktsiya i sebestoynost – Schetovodno otchitane po MSS i NSS, izdatelstvo Nova zvezda, Sofiya, 2004

21. Razhodite za BI i ERP – na chelnite mesta v IT byudzhetite za 2007-a, CIO – br.11, 2007, http://cio.bg/

22. Rafailov, D., Kapitalova struktura na firmata. Teoretichen i emperichen analiz., izd. Slavena, v., 2003.

23. Simeonov O. „Finansoviyat analiz v oditorskata deynost”, sp IDES, br.2/2003

24. Spisanie „Hlyab plyus”, avgust, 2002

25. Stoyanov, V., Osnovi na finansite, II tom, S., 1998.

26. Timchev M. Finansovo-stopanski analiz na firmata,

27. Trifonov, Tr., V. Trifonova, S. Trifonova, Korporativni finansi, izd. Trakiya – M, S., 1999.


76

28. Yankov S., Ikonomichesko modelirane i finansov analiz s pomoshtta na produktite na Apis pri firmenoto upravlenie, 5-ta natsionalna konferentsiya SISTEMI ZA UPRAVLENIE NA BIZNESA, 2005, http://idg.bg/events/erp2005/1118143949-17.50-18.10 - APIS.ppt

29. BI – analitichnite sistemi, s koito dannite se prevrashtat v pechalba, CIO-br. 11, 2004, http://www.cio.bg/?call=USE~home;&page=paper&n=427

30. Waldhelm, J., Gewinn und Liquität als Unternemensziele, Leipzig, 1990

31. http://study.ustn.ru

32. http://www.acsior.com/pages/content.aspx?p=24

http://www.cio.bg/?call=USE~home;&page=paper&n=427

http://study.ustn.ru/

http://www.acsior.com/pages/content.aspx?p=24

yordanka velcheva, aleksandar petkov, anelia lyubenova ...fbm.uni-ruse.bg/ap/art/studia2007.pdf ·...

Documents