ЕнЕфект

Фот

огра

ф: S

enos

ian-

arqu

itect

o

Различните лица на устойчивата архитектура(Според списание Journal of Architectural Education)

Екологичната архитектура има своята история. Наричат я слънчева архитектура, биоклиматична архитектура, а утре може би ще я нари-чат архитектурата на устойчивото развитие. Съществува мнение, че може да се възприемат шест основни определения за архитектурата на устойчивото развитие (устойчивата архитектура):

Екотехническа архитектура

Основава се на идеите на абстрактното модерно пространство, като държи сметка за екологичното управление на ресурсите и комфорта (разход на енергия, параметри на комфорта и др.). Сградата действа като екологична, високо технологична машина, ориентирана към бъ-дещето, с оптималната ефективност (слънчеви и фотоелектрически тех-нологии, контрол на въздуха и на светлината, централизирано техноло-гично управление, третиране на отпадъците и т.н.). Напълно се вписва в западния индустриален модел, както и в гъсто населения компактен град.

Еконасочена архитектура

Екологичният фактор се приема като определящ, докато човекът се разглежда главно като консуматор, който пречи и замърсява. Човекът и неговата цивилизация са паразити на природата и се възприемат като отрицателен фактор, поради което се препоръчва да се ограничи екологичният им отпечатък. Развитието на човечеството, особено това на града се смята за необратимо вредно и нездравословно. Тази ар-хитектура се стреми да избяга от социалното. Сградите са автономни, разпръснати из природата и гарантират опазването на местното би-оразнообразие. Предимство се дава на материалите, които могат да се рециклират - земята, дървото, възобновяемата енергия и т.н.

Екоестетична архитектура

Стреми се да формира нов поглед върху природата чрез създаване на органична, антииндустриална естетика, която вкарва част от природата в нашето жилище. Цел на тази архитектура са поетичните инвенции, новият поглед върху материята. Пространството вече не е културен факт, а телесен, индивидуален обект, при който контактът и чувстве-ността на материалите и формите са водещи. Архитектурата се превръ-ща в метафора на постмодерния контакт със света.

Сгради с централизирано технологично управление

Фотограф: pos architekten

ЕнЕф

ект

ww

w.b

uild

ingre

en.n

et

Екокултурна архитектура

Основава се на идеята, че специфичните култури представляват ис-торическа адаптация на човешките общества към околната им среда. Всяка култура и нейната традиция е тази, която най-добре е успяла да се вмести в местните условия. На преден план се изтъква уважението на традициите и на местния начин на живот, автентичността и хармо-нията се вдъхновяват от неорегионализма. Тази архитектура подчер-тава принадлежността към средата и предполагаемата сплотеност на културните групи.

Екомедицинска архитектура

Архитектура, чиято основна мерна единица е човекът. Тя се основава на разбирането, че жилището трябва преди всичко да осигурява здра-вословен начин на живот, като използва безопасни за здравето матери-али. Светът се разглежда като замърсен и опасен. Технологиите, които могат да се използват, са пасивни, нетоксични и естествени. Чувството за добро състояние е ключова дума.

Екосоциална архитектура

Поставя ударение върху екологията на отношенията в обществото. На преден план е изведено социалното равновесие в отношение към екологията и екосистемите. Тя развива проекти на нейерархизираната, органична и партисипативна архитектура, която има за цел демокра-тично да си присвои пространството.

Всички тези архитектурни семейства представляват тенденции, чиито пътища един ден могат да се пресекат. Те могат да бъдат понякога кон-куриращи се (екосоциални/екокултурни, еконасочени/екомедицински), понякога състезаващи се (екотехнически/еконасочени, екоестетични/еконасочени и др.). Стремежът към тяхното взаимно проникване и ин-тегриране може да се окаже едно от най-привлекателните и вълнуващи предизвикателства на следващите поколения архитекти.

Хармоничната мерна система "Модулор" на арх.

Льо Корбюзие