48

Камбаните на смолянсКите църКви

Таня Марева

Историята на камбаните е част от разказа за съграждането на отделни-те църкви. В България има твърде малко изследвания по темата, въпреки че това е неоценимо богатство – уникални предмети, ръчно изработени от български майстори по поръчка на родолюбивата общност за конкре-

тен енорийски храм.Този текст стъпва на резултатите от културно-исто-рическото проучване на църквите в гр. Смолян, изпълнено в рамките на проект по програма PHARE България – Гърция, „Християнско наслед-ство в Родопите – църкви и параклиси“1, при което са натрупани сведе-ния за камбаните. Специалният интерес към камбаните като част от об-щото проучване на дадена църква е провокиран от предхождащо участие на ръководителя на проекта и автор на настоящия текст в симпозиум с международно участие „Европейско камбанно изкуство“ – Пловдив, 27-28 май 1999 г.За представените тук културно-исторически характеристики на църковните камбани на Смолян са използвани лични наблюдения2 , архивни материали и публикации и са приложени модели от достъпната литература по темата3 .

църковната камбана се появява първо в манастири в Западна Европа през VІ в. Името, с което тези специални предмети – леярски производи с

Обр. 1-2. Надпис върху камбана от 1876 г. на църквата „Св. Теодор Стратилат“.

1. Проект BG 01.06.07 – 014 по Програма PHARE ТГС България – Гърция „Организиране, създаване и представяне на фотодокументална изложба ”Християнско наследство в Родопите - църкви и манастири” в Смолян и Солун“ – 2004 г. 2. Изказвам благодарност на свещенослужителите на смолянските храмове, оказали пълно съдействие при проучването и разрешили достъп до камбаните: Живко Желев на църквата „Св. Теодор Стратилат“, Васил Маджаров на църквата „Св. Никола“, Иван Марински на църквата „Св. Дух“, Георги Атанасов на църквата „Св. вмчк Георги“, Димитър Михайлов на църквата „Св. Висарион Смолянски“, Димитър Одад-жиев на църквата „Успение Пресвета Богородица“ и Запрян Шиков на църквата „Св. Неделя“.

49

художествени и музикални качества, са известни на християните, произ-хожда от областта Кампана в Италия. Църковната история посочва епи-скоп Павлин от Нола (353—431) за изобретател на камбаните4 – едновре-менно музикални инструменти и култови пособия, чийто „звън е зов за сбор към неземните и към хората“5 . В аспекта на традиционната симво-лика камбаната е „символ на освещаване, движение на стихиите, магия срещу силите на разрушението“6. Добре известната им форма, наподо-бяваща лале, символизира небесния свод. Звуците на малки камбанки, звънтящи при вятър символизират „звуците на рая“ или „гласа на Бога“. Вярва се, че църковната камбана призовава за служба, прогонва злите ду-хове и успокоява бурите. Най-старата засега известна църковна камбана от българските земи, съхранявана в Националния исторически музей, е датирана от началото на ХІІІ в. Тя носи ктиторски надпис с името на де-спот Алексий Слав, български владетел на Пиринско, Централните и За-падните Родопи (1207-1230). Намерена е в близост до Мелник, столицата на деспотството7. През ХІХ в. камбаните започват да заместват клепалата в българските християнски храмове и през 70-те години на ХІХ в. масово навлизат в църковното богослужение.

В съвременния град Смолян, обединен през 1960 г. от три самостоятелни селища, днес действат седем източноправос-лавни храма. Шест от тях са строени през ХІХ в., един – в началото на ХХІ в. Всички раз-полагат с църковни камбани, придобити по различно време.

църквата „св. теодор стратилат“ в кв. Долно Райко-во, осветена през 1836 г., е една от първите изградени в Сред-ните Родопи. Както на много

места по българските земи, първоначално за богослуженията в нея е из-

Обр. 3. Надпис върху камбана от 1896 г. на църквата „Св. Теодор Стратилат“.

3. Друмев, Димитър, Христо Дерменджиев, Никола Даскалов, Тодор Герасимов. Метална пластика. Кова-но желязо, оръжия, калаени съдове. София: Институт за изкуствознание - БАН, 4. 1983; Камбаната – бит, обред, мит. Годишник на Регионален етнографски музей. Т. 4, Пловдив, 1999; Чохаджиева, Галя. С по-мощта на благочестиви християни. Камбаната – артефакт и символ. – В: Известия на Исторически музей Кюстендил. Т. ХVІІ. Велико Търново. 2011, 45-61.4.https://www.pravoslavie.bg/Църква/Камбанният-звън/(посетено на 30.05.2017)5.Бидерман, Ханс. Речник на символите. София: Рива. 2003, 164.6.Купър, Джордж. Енциклопедия на традиционните символи. София: Изд. Петър Берон. 1993, 80-81.7. Инв. № 55090. National Museum of History.Catalogue. Sofia. 2006, 125 (Bell of Despot Alexios Slav).http://www.math.bas.bg/vt/BellKnow/pass3.php?bloc=1&bnum=1 (посетено на 12.06.2017)

50

ползвано клепало. Няколко де-сетилетия по-късно църквата се сдобива с едни от най-звучните камбани в този край, чийто звън през 1911 г. впечатлява управ-ляващия Одринската епархия Архимандрит Никодим.8 Днес камбаните на „Св. Теодор Стра-тилат“ са три. Най-старата е из-лята на място през 1876 г. Има класическа форма, бронзова, патинирана. На раменния пояс е разположен релефен надпис на три реда, оградени от ре-

лефен фриз с обърнати навън палметовидни орнаменти, плюс непълен допълнителен ред. Надписът гласи: „Под надзирателството на българско-то настоятелство направи се този особен камбан чрез спомоществовени-ето на Българския народ в Долно Райково 1876. Март 30. Ч.Н. Н.К.Б.В.Д. К.Р. Г.В. И.П. П.Н. Б.Д.: СТО9:АЛ.КС.МС.“(Обр. 1 и 2)

Изследователят на историята на храма „Св. Теодор Стратилат“ Иван Попвасилев разчита буквите като Ч.Н. – черковно настоятелство. След-ват абревиатури на имена на настоятелите – К.Б. (Никола К. Бобутанов), В.Д. (Вълчо Дечев), К.Р. (Коста Руменски), Г.В. (Георги Вълкински–Че-шитев), И.П. (Иван Петков – Кисьов), П.Н. (Поп Нико – Никола Мавро-диев). Изказва предположението, че сред неразчетените букви в допъ-лнителния ред е възможно да се крие името и на майстора-камбанолеяр10. Религиозната украса на камбаната е релефна, разположена в долния пояс, над извивката. Състои се от две околни линии, над които на симетрични места са поставени четири икони на Божията майка с младенеца, декори-рани на страните с палметовидни орнаменти.

По време на направа на камбаната свещеник е поп Нико, Никола Мавро-диев, автор на летописни бележки за църковните борби в Ахъчелебийско, по-специално в Райково, през 70-80-те години на ХІХ в.11 Те съдържат сведения и за първата българска камбана в съвременния Смолян. „Та

Обр. 4. Камбаните на църквата „Успение Пресвета Богородица“.

8.Черковно-просветно движение в Средните Родопи (1878- 1912). Т. 1. Съст.: Петър Петров, Андрей Печилков. Смолян: Принта КОМ. 2002, 408-409.9.Буквата „С“ е единствена в надписа, допълнително изписана и вдлъбната. Останалите букви са релефни, отляти заедно с камбаната.10. Попвасилев, Иван. Историческият храм „Св. в.м. Теодор Стратилат“ в Райково, Смолянско (По случай неговата 125- годишнина – 1836-1961). – В: Иван Попвасилев. Избрани Съчинения. Смолян: Зея. 2000, 206.

51

между другите общини, поже-ла и нашето население да си направи камбана“. Тя е излята за няколко седмици през март 1876 г. от майстор от Горно-Броди, Серско (дн. в Гърция)12, дошъл в Среднородопието да търси работа. До тогава в този край няма метални камбани. В църквите употребяват дървени клепала по обичай от светогор-ските манастири. Необходими-ят материал – бакър, сребро и пр., е събран от местното насе-

ление при първо поканване. Инициатори са българите-екзархисти в сели-щето, предвождани от Иван П. Кисьов и Георги В. Чешитев. Камбаната тежи 148 оки. Първоначално е закачена на една от гредите на черковния двор и започва изграждане на камбанарията. Поради разпри с патриар-шистите дейността по строежа на камбанарията е спряна и така остава с години. Гъркоманите в селището пожелават да направят своя камбана. Междувременно наемат същия майстор и събират материал. Въпреки старанието, защото според летописеца поп Нико майсторът бил погърчен българин, камбаната излиза некачествена. Започва Априлското въстание и настъпва тревожно време в Империята. Майсторът си заминава, без да може да уреди сметките с гъркоманите. Но камбаната остава и е закачена на греда в черковния двор, до „българската“13. В селището е установен ред за служене по отделно на църковно славянски и на гръцки и всяка от общностите призовава със своята камбана за служба. В размирната пролет на 1876 г. църковните служби в Долно Райково са занемарени и новоизлятата камбана на екзархистите замлъква. През декември 1876 г. те изпращат официално прошение до каймакамина на Ахъ-челебийско в Пашмакли (дн. Смолян), с което се „изисква позволението камбаната да се бие без последствия“14. Такова е дадено веднага и от 1 януари 1877 г. за големите християнски празници Долно Райково е огласяно от новата камбана.

Обр. 5. Фирмен щемпел върху камбана на църквата „Успение Пресвета Богородица“.

11. Родопски, С.М. Портрет на гръцкото фенерско духовенство и коварните му дела против българите в Родопите. Пловдив: Централна Печатница на Ед. Дионе. 1887, 223 с.12. Друмев, Димитър и др. Метална пластика. 23; Баджаров. Георги. Горно-Броди. София. Пе-чатница П. Глушков, 1929.13. Родопски, С.М. Портрет на гръцкото фенерско духовенство. 92-93.14. Родопски, С.М. Портрет на гръцкото фенерско духовенство. 154.

52

Без да посочва източника на сведенията, Ив. Попвасилев пише, че гъркоманската камбана от 1876 г. е претопена и отново отлята през 1885 г.15 Вероятно това е средната по големина съвременна камбана на църквата „Св. Теодор Стратилат“. От силно нечетивните релефни тексто-ве и иконическа украса е разпознаваемо само изписването на селището – „Райково“.

Визуално най-малката от камбаните е отлята през 1896 г., когато все още свещенодейства поп Нико, „за спомен на покаeне Радю Енков“, спо-ред релефния надпис върху нея, разположен на три реда. Направена е в памет на починалия през 1892 г. двадесетгодишен Радю Енчев Петкин-ски16 , дарил цялото си имущество (движимо и недвижимо) на църквата17. Освен посоченият посветителски надпис върху средния пояс на камба-ната са изписани името на селището „Райково“ и годината „1896“. Също така има четири религиозни релефни изображения – на Св. Богородица Одигитрия (Пътеводителка) в цял ръст, на Херувим, на Св. Богородица Одигитрия до пояс и на неразпознаваем светец. Към декоративната укра-са принадлежат ленти с палметовидни орнаменти, разположени в горна-та част на средния пояс. (Обр. 3)

И трите камбани имат же-лезни езици, с топчести на-крайници. Окачването е чрез метални полухалки, излети с общ кръгъл постамент заед-но с камбаната, захванати с допълнителни скоби към гре-дите на камбанарията, граде-на през 1924-25 г. по проект на арх. Станчо Белковски.

Според Летописна книга на църквата „Успение Пре-света богородица“ в Устово, строена 1864-1866 г., при ид-

ването си в Ахъчелебийско неизвестният майстор-камбанолеяр от Гор-но Броди отлива и за тях 133 кг камбана. В последствие тя се чупи и през 1960 г. е отлята на ново от майстор Благо Велеганов от Пловдив18.

Обр. 6. Камбана на църквата „Св. Никола“ от 1908 г.

15. Попвасилев, Иван. Историческият храм „Св. в.м. Теодор Стратилат“. 206.16. Бащата на Радю, Енчу Р. Петкински фигурира в т.нар. „Български тефтер“ от 31 май 1876 г., в който са подписите на непризналите гръцката Патриаршия жители на Долно Райково. По: Родопски, С.М. Портрет на гръцкото фенерско духовенство. 113.17. Черковно – просветно движение в Средните Родопи (1878-1912). Т. ІІ, Съст.: Петър Петров, Андрей Печилков. Смолян: Принта КОМ. 2009, 126.18. ДА – Смолян, Ф. 512 К, оп. 1, а.е 11, л. 7.

53

В църковните архиви са налични още бележки. През 1917 г. камбаните на „Успение Пр. Богородица“ са две19 а през 1924 г. се споменава само една20. Окачени са на прогнилата и разклатена дървена звънарница, което е застрашаващо здравината на самите камбани и живота на преминава-щите. Църковното настоятелство свиква „генерално събрание на населе-нието“, за да се вземе решение за сваляне на двете камбани и събаряне на останките от дървената конструкция21. Съвременната камбанария е градена през 1924 г. от майстор Благой Д. Грозев от с. Писаница.През 20-те години на ХХ в. свещеник в църквата „Св. Никола“ е Ан. Попрайчев.

Днес църквата разполага с три камбани с класическа форма, различни по големина и украса. На най-малката от тях е поставен фирмен щем-пел „Благо Ив. Велегановъ изработилъ въ Пловдивъ“ (Обр.5), което дава времеви параметри между 1920 г. (времето на основаване на фирмата) и реформата в българския правопис през 1945 г. или няколко години по-късно22. Най-малката камбана е пестеливо украсена с два огледални фе-стона от попусфери и полукръгове в раменния пояс и единична подобна линия на извивката при долния пояс. Втората камбана има иконични изо-бражения върху средния пояс: св. Богородица Одигитрия, Св. Николай и Херувим. Най-голямата камбана носи характерната релефна украса за произведенията на Благо Велеганов, позната от фирмения каталог на май-стора23. От вътрешната страна допълнително с боя е изписано 1926 (ве-роятно година) и 140 (вероятно тежината). Навътре в кухината има дата – 1.ІV.1960, изписана с креда. За разлика от фабричните и струговани ези-

Обр. 7-8. Камбана на църквата „Св. Никола“.

19. ДА – Смолян, Ф. 512 К, оп. 1, а.е 9, л. 5.20. ДА – Смолян, Ф. 512 К, оп. 1, а.е 9, л. 15.21. ДА – Смолян, Ф. 512 К, оп. 1, а.е 8, л. 7.22. Благо Велеганов ръководи фамилната фирма в периода от 1920 г. до смъртта си през 1949 г. По: Семерджиева, Соня. Велегановият род. – В: Пловдивски приноси 2009. Род, семейство, отечество. Пловдив: Регионален исторически музей. 2009, 126.23. Благо Ив. Велеганов. Камбанолеяр – Пловдив. Каталог. 1883-1939. 6.

54

ци на другите две кам-бани, езикът на най-голямата е ковашко занаятчийско произ-водство с несъвършена форма на сферичния накрайник, окачен на държател с квадратно сечение, с диагонални нарези за декорация по страните. И при трите ушите са метални, из-ляти с общ кръгъл по-стамент и заедно с кам-баната, захванати към гредите на камбана-рията с допълнителни

скоби. Най-малката от камбаните е прикрепена допълнително с въжета.църквата „св. никола“ в Устово е съградена през 1834-1836 г. Из-

вестен факт е преустройството и особено тържественото освещаване на 14 юли 1884 г. от Синесий, управляващ Одринската българска епархия, в съслужие с 28 свещеника. Църквата разполага с три камбани с класи-ческа форма на тялото и стандартни уши за окачване и езици. Едната е особено ценна, тъй като е изработена от местен майстор, за когото засега не е известно да е правил други камбани. Камбанолоярството е спец-ифична и трудоемка професия, изискваща освен познания, усилия и чуж-да помощ. Калъпите са ръчна изработка, за всяка камбана индивидуални.Външната и вътрешната форма се извайва от огнеупорна пръст. Отвътре на външната форма се правят релефни огледални надписи и украси, за да се получи в резултат позитив. По традиционни технологии калъпът се изпича на слънце, през зимата се използва пещ. Формата се заравя в земята и пръстта около нея се отъпква много добре, за да удържи разто-пения метал. Камбаната престоява в земята най-малко едно денонощие.След това се почиства от пръстта, с припилване се дооформя външната повърхност, монтира се езикът. Майсторите правят оджак, за да разтопят метала. Съставът на сплавите за камбани са част от тайните на занаята. Работи се с бронз, но най-добрия състав за бронз наричат „тунч“, при който съотношението е 1 кг мед, 150 гр цинк, 100 -150 гр калай. По старо предание в Родопите прибавят в топящата се смес сребро – за здраве и късмет, за хубав глас на камбаната. Металът се топи в специални съдове –„поти“. Майсторлък е да се усети кога да се добавят цинк и калай и кога

Обр. 9. Камбана на църквата „Св. Никола“ от 1845 г.

55

е готова сместа, без да прего-ри24.

Неизвестно е при кого устовецът Митьо Аршенов усвоява занаята и дръзва да направи своя камбана. (Обр.6) Може би при забравения по име майстор от с. Черешево, Неврокопско (дн. в Гърция), за когото споменава леярят Андрей Тодоров Данчев, уча-ствал в изработката на голя-мата камбана на църквата. „Той направи оджака и калъпа

на камбаната. Я разтопих бакора. В бакора поставихме и сребро. А мал-ката камбана после я направи Митю Аршенов“25. Релефният надпис „Из-работилъ Димитаръ Арсеновъ Устово 1908 го“ е положен в специално очертано поле, околовръстно в горната част на камбаната. Той не запълва цялото пространство и в свободната част е поставено изображение на кръст със стилизирана фигура. Тялото на камбаната е опасано централно с широк фриз, със специфични елементи – кръгли медальони с вписани в тях осемлистни розети. Това се случва по време на свещеник Атанас Келпетков, виден родопски възрожденец.

На най-голямата от камбаните на църквата „Св. Никола“ (Обр. 7 и 8) в раменния пояс е разположен релефен надпис на черковно славянски: „Благовествуй земле радост велiю хвалите небеса божию слав“ и три осемъгълни розети, които запълват реда. В централната част на тялото са поставени иконическите изображения на св. Богородица Троеручица (рядко срещано при украса на камбани), Иисус Христос Вседържител, св. Никола; посветителски надпис „На храма св. Никола Чудотворец гр. Устово Смолянско“ и фирмен щемпел „Камбанолеяри – София - Ст.Д. Алексиевъ и синове“. Отгоре, обърнат към тях, е поставен сложен фриз от геометрични и растителни орнаменти. В долния пояс, върху извивка-та, стои място за теглото, отбелязано със съкращението „кгр“ и ред от осмоъгълни розети. Върху камбаната има релефни линии, хоризонтално разделящи външната площ на тялото. Липсва точна датировка, както и сведения в архивите, но тази камбана е излята специално за църквата

Обр. 10. Камбана на църквата „Св. Неделя“ от 1904 г.

24. Качулев, Иван. Звънчарството в град Гоце Делчев. – В: Известия на Института по музика. Кн. ІІ-ІІІ. София. 1956, 259-260; http://www.desant.net/show-news/24413(посетено на 05.06.2017) 25. Примовски, Анастас. Медникарството в Родопската област. София. 1955, 175.

56

след обявяване на Устово за град през 1946 г.26, когато свещеник е Хара-лампи Поппалов.

Визуално най-малката по големина камбана на църквата „Св. Никола“ в Устово е най-стара в града, без да е известно точно кога тя е донесена тук. Датировката й е посочена в надпис, поставен в поле на раменния пояс: „Gegossen von J.G. Jenichen in Krems. 1845.“ (Отлято от Й. Г. Йени-хен в Кремс. 1845 г.) (Обр.9).

Със сигурност можем да твърдим, че в австрийския град Кремс на Дунав от 20-те години до средата на ХІХ в. работи камбанолеярът Йо-хан Готлиб Йенихен/J.G. Jenichen27. По публикация на подобен надпис на камбана на Часовниковата кула от 1811 г. в Габрово28, изработена във Виена, можем да предположим, че това е камбаната на градския часов-ник. За символа на модерното време – устовския градски часовник, през 1881 г. четем в издавания в Пловдив вестник „Народен глас“29. По-късна дописка във вестник „Новини“ (1893 г.) съобщава: „При „Св. Никола“ звънарницата е висока 15 м и в нея се помещава голям градски часов-ник.“30 Декоративната украса на камбаната, доставена от хиляди киломе-три, се състои от Разпятие Христово в католически стил и срещуположно поставен медальон с човешка фигура в седнало състояние. За съжаление, в сравнение с разпятието, изображението на медальона няма добро каче-ство и от него не може да се почерпи допълнителна информация – дали има религиозен или светски характер. Ако се потвърди тезата, че това е часовниковата камбана, то тя е доставена в Устово преди реновирането и разширяването на църквата в началото на 80-те години на ХІХ в.31 Съвре-менната камбанария на църквата „Св. Никола“ е построена през 1924 г.

В архивите на църквата „Св. Никола“ се пазят данни за употребата на камбаните през 20 и 30-те години на ХХ в. Биенето на камбаните е главно за богослужение. Когато е по частна заявка, то подлежи на таксуване. За нуждите на военните е освободено от такси32. Таксите, главно за биене камбана при смъртни случаи и при сватба, се сменят през годините – от 5 лв. през 1920 г., на 10 лв. за едната и 20 лв. за двете през 1924 г. През 1925 г. църковното настоятелство въвежда разграничение – 7 лв. за биене малка-

26.Устово е обявено за град на 2 април 1946 г. – Родопа (София), год. ХХV. 1946, бр.3-4, 12. 27.http://www.tullnerfeld.info/dorfblaetter/DB45online.pdf (посетено на 31.05.2017); http://www.suedmaehren.at/?wikiembed url=http%3A%2F%2Fwww.suedmaehren.at%2Fwiki%2Findex.php%2FAdamsfreiheit&wikiembed-title=Adamsfreiheit (посетено на 01.06.2017)28.Тодоров, Димо. Възникване и развитие на хлопкарството и камбанолеярството в Габровски. – В: Камбаната – бит, обред, мит. 72.29.Пишат ни от Устово (Ахъ-челеб.окол.) – Народен глас (Пловдив) №249, 11 дек. 1881, 3.30.Черковно – просветно движение в Средните Родопи. Т. ІІ. 143.31.Родопски, С.М. Портрет на гръцкото фенерско духовенство. 217.32. ДА – Смолян, Ф. 63 К, оп. 1, а.е 6, л. 14.

57

та камбана, 15 лв. за го-лямата, 20 лв. за две-те33. Нарас-тването на таксите за тази услу-га продъ-лжава през годините. През 1937 г. са зало-жени су-мите: мал-ка камбана – 10 лв., голяма – 20 лв., две

камбани за венчаване – 30 лв.; за да станат през 1947 г. съответно на 50, 100 и 150 лв.34

църквата „св. неделя“ в Горно Райково е строена през 1836 г. и в летописната книга е отбелязано едновременното изграждане и на камбана-рия35. Липсват сведения с какво първоначално се възвестява църковното богослужение на енориашите. Вероятно това е ставало с традиционните за българските земи дървени или железни клепала. В началото на ХХ в. на място, в църковния двор са излети съществуващите досега две камба-ни, класически по форма. Свещеник по това време е Анастас Димитров (Поп Пала), известен като родолюбив и безстрашен българин. Първа е излята визуално по-малката, видно от надписа „На храмъ Св. Неделя с. Горно Райково 1904 г. Настоятели Георги поп Стояновъ и Иванъ Сиф-ко“ (Обр.10). Буквите са релефни, разположени над извивката на долния пояс. Декоративната украса е също релефна, разположена в горната част на средния пояс. Състои се от обърнат надолу фриз със сложен орнамент от растителни и геометрични елементи, в който симетрично са вплетени четири херувима. Фризът е характерен за производите на леярската фа-милия Алексови от Горно Броди, Серско.

Обр.11. Камбана на църквата „св. Георги“с фирмен щемпел.

33. ДА – Смолян, Ф. 63 К, оп. 1, а.е 6, л. 14, 24, 34.34. ДА – Смолян, Ф. 63 К, оп. 1, а.е 9, л. 3 гръб, 76 гръб.35. Научен архив РИМ-Смолян. Ф. ТА-495, л. 21. По сведение на свещ. Иван Пантелеев.

58

По-голямата камбана на църквата „Св. Неделя“ е от-лята 3 години по-късно. Има два релефни надписа. Поста-веният долу над извивката е посветителски: „1907. Юний 12. Направена отъ Г. Райков-ското българско население за храма „Св. Неделя“36. В горна-та част на средния пояс е вто-рият надпис, указващ майсто-рите: „Излята от Ст. и Стоян Д. Алексови село Горно Броди Серска околия.“В Летописна-

та книга на църквата е посочено, че като помощник в процеса на отлива-не участва Андрей Тодоров Данчев, майстор леяр – бакърджия от Усто-во37. Фактът е потвърден в спомените на Андрей Данчев. Той съобщава, че участва в леене на бакъра за двете църковни камбани. „Когато правиха камбаните в Райково, викаха и мене да им топя бакора. Майсторите бяха пак от Драмско“38. Религиозната релефна украса на камбаната включва четири симетрично вплетени херувима на раменния пояс, разположени в средния пояс Разпятие Христово и медальон с неясно изображение. Декоративната украса се състои от характерния за камбаните на братя Алексови сложен фриз от палметовидни и геометрични орнаменти.

В архивите на църквата „Св. Неделя“ се съхраняват сметководни дан-ни за направата на тази камбана, разплащана с общи църковни средства. Първично разходите са записвани на последните листове на църковния приходно-разходен тефтер39 и след това пренесени на поредна самосто-ятелна страница под заглавие „1907 юний 10-ий Тува забележювам за камбаната дето направихме какви разноски станаха“40. Разходите възли-зат на общо 3487 ½ гроша. Разпределени са по пера, подробно описани като материал или услуга, количество и сума. Вписани са разходите за закупуване на бакър от частни лица, за хранене и за заплата на майсто-

Обр. 12. Украса върху камбаната на църквата „Св. Дух“ от 1916 г.

36. Попвасилев, Иван. Църква „Св. Неделя“ в кв. Райково на гр. Смолян (По случай 140 години от нейното построяване). – В: Иван Попвасилев. Избрани съчинения. Смолян: Зея. 2000, 239.37. Научен архив РИМ – Смолян. Ф. V-51. Построяване на църквата в Горно Райково. л. 8. При-мовски, Анастас. Медникарството в Родопската област. 35, 162. Б.а. – вероятно Андрей Данчев е канен като леяр в изработката и на други камбани в този край и обобщава, че майсторите са от Егейска Македония.38. Примовски, Анастас. Медникарството в Родопската област. 175.39. ДА – Смолян, Ф. 108 К, оп. 2, а.е 12, л. 71, 71 гръб.40. ДА – Смолян, Ф. 108 К, оп. 2, а.е 12, л. 38 гръб.

59

рите, за мехове на майсторите-леяри, за дърва и въглища. Материалите са мед, калай, сиджими за калъпите, варак, също дърва и въглища. От Устовската община са закупени „14 оки смес камбанен“, а от отделни лица на едро медни казани, харании и стари съдове 42 ½ оки. Тукмакът и железата за окачване, изработени от майстори-ковачи, са заплатени от-делно. Отстъпката на камбанаджиите е 22 гроша, от общо 1180 гроша за труда. Посочено е теглото на камбаната – 236 оки.

На камбанарията стоят скоби за окачване за трета камбана, която лип-сва. По спомени на възрастни райковци, ангажирани с живота на енория-та през годините, тази камбана е била училищна. Сравнително по-малка от другите две, тя е обслужва училището до църквата, действащо до 1965 г. Сега е поставена при параклиса „Св. Дух“ към същата енория. Получена е през 1994 г. при възстановяване на параклиса от местната християнска общност41. Използва се само за богослужението на празника на Петде-сетица, когато се провежда ежегоден събор. Няма никакви отличителни знаци и надписи.

църквата „св. вмчк Георги“ в Смолян е построена през 1858 г. Камбанарията е от 1904 г. и първоначално е обзаведена с две камбани, за които няма описания и сведения кога и от кого са произведени. От църковните архиви става известно, че през 1923 г. настоятелството взема решение за закупуване на две нови камбани, тъй като старите са разби-ти и негодни, вследствие дългото служене с тях. Свещеник е Йордан п. Симеонов, който няколко години преди това е извървял пътя да осигури нова камбана на църквата „Св. Дух“ (вж. по-долу)42. Църквата „Св. Геор-ги“ не разполага с никакви материални средства. Прогнозната цена за но-вите камбани е 2500 лв. Решението на църковното настоятелство е да се приканят енориашите за дарения и да се продадат негодните камбани43. Запазени и досега новопроизведените камбани на църквата „Св. Георги“ са с класическа форма на тялото, ушите и езиците. Дело са на Благо Ив. Велеганов, поставил щемпел върху по-малката. (Обр.11)

На по-голямата липсва щемпел, но на средния пояс има надпис на два реда с издълбани букви: „Храм св. Георги/ гр. Пашмакли 1923 г.“ Кам-баните са еднотипни по украса, с различен размер. Имат характерната фирмена релефна декорация.

църквата „св. Дух“ в горния квартал на Смолян е построена 1891 г. Има уникална за района късно възрожденска дървена камбанария,

41. Сведения от Александър Сивков, р. 1940 г. в Райково, 03.06.2017 г.42. За свещеник Йордан Попсимеонов виж още в поместената в същия сборник статия на Злат-ка Петрова „Свещеници – революционери от Райково, участници в Македоно-Одринското ре-волюционно движение и войните за национално обединение“. 43. ДА – Смолян, Ф. 271 К, оп. 1, а.е 7, л. 11.

60

допълнително строена след храма. Камбаните са две, с класическа фор-ма, твърде различни по големина. Според фирмения щемпел голямата е направена в ателието на Лазар Д. Велеганов в Пловдив44. Тя има ре-лефна украса с религиозен характер, разположена на средния пояс.От една страна е композиция от Иисус Христос Възкресение и четиримата евангелисти - Матей, Марко, Йоан и Лука със символите им. (Обр.12) На същата линия са разположени Разпятие Христово и икона на св. Бого-родица с Младенеца. Декоративната украса се състои от два различни фриза с палметовидни орнаменти – единия в горната част на средния пояс, другия - над ръба на камбаната. Църковните архиви отразяват орга-низацията на настоятелството за направата й. През 1916 г по времето на свещенослужението на Йордан п. Симеонов се поставя въпросът за под-мяна на наличната стара камбана. Причината е, че църквата „Св. Дух“ се намира в административен център, разраснал се по население от коман-дировано чиновничество и квартируващ военен гарнизон. Фактът се от-чита като надеждна гаранция за събиране на средства за закупуването й, в което се очаква с готовност да се включат и новодошлите в града лица и семейства. От офицерството са обещани поне 500-600 лв. За да се чува гласът на новата камбана до най-отдалечените къщи, трябва са се закупи по-голяма от наличната „малко разбита и негодна“. Посочено, че ще се изиска разрешение от Св. Митрополия за продажба на старата камбана, както и съгласие новата камбана да се разплати по бюджета, като сумата се възстанови с даренията45. Равносметката по покупка на новата камба-на възлиза на 2199 лв., платени през 1916 г. Разбивката посочва, че „до-броволните подаяния“ са 319 лв. Старата 65 кг камбана е продадена по 6 лв. на килограм. От гражданството и чиновничеството са събрани още 38 оки стар бакър, 9 оки тунч, 1.5 оки сребро, които са обърнати в пари или предадени за материал46.

Втората камбана на църквата „Св. Дух“ е доста по-малка, липсват всякакви отличителни знаци, надписи и украси. Тя по-скоро наподобява училищен звънец и е напълно възможно да е принадлежала на намира-щото се в църковния двор училище.

Храм „св. висарион смолянски“, осветен на 2 юли 2006 г.,притежава уникални за България 11 камбани с различна големина и звуков тон, представляващи обща музикална система в три октави. Изработени са в Москва от „Общество за древноруска музикална култура“ – утвърдена институция за производство на източноправославни камбани, основано на задълбочени интердисциплинарни проучвания върху камбанното из-

44. Семерджиева, Соня. Велегановият род. 124, 126.45. ДА – Смолян, Ф. 270 К, оп. 1, а.е 9, л. 4 гръб, 5.46. ДА – Смолян, Ф. 270 К, оп. 1, а.е 5, л. 16.

61

куство в Русия през вековете. Камбаните са поръчани от ктиторите на храма – сем. Здравка и Тодор Баткови. Те са осветени на 30 септември 2005 г. от архиерейския наместник на Смолянска епархия свещеноико-ном Михаил Михайлов в съслужие със свещениците Живко Желев, Ва-сил Маджаров и Антон Стоянов по нарочния източноправославен чин за освещение и благословение на църковни камбани. Присъстват ктито-рите, представители на производителя, на властите, множество гражда-ни. Камбаните притежават паспорти, издадени на 2 август 2005 г. и под-писани от генералния директор на ОДМК проф. Б.Н. Нюлин, доктор на техническите науки. Предадени са от ктиторите за фонда на РИМ „Стою Шишков“ и са заведени в основен фонд „Най-нова история“47. С паспор-тите са удостоверени основните технически данни – тегло в килограми и пудове; височина на звука; размери на долен диаметър и височина на камбаната; състав на метала, идентичен за всички камбани – 80% мед и 20% олово; текстовете на църковнославянски и религиозната украса.

Най-тежката от камбаните 1950 кг/119 пуда носи молитвен надпис на раменния пояс „Свети Боже, свети крепкий, свети безсмертний, помилуй нас“48 и медальони с ликовете на св. Василий Велики, св. Йоан Злато-уст, св. Григорий Богослов и св. Анастасий Александрийски на средния пояс. В долния пояс е ктиторският надпис, който указва, че камбаната е дарение на храма, посветен на свещеномъченик Висарион, епископ Смо-ленски, от раба божий Тодор Батков от село Левочево със съпругата и де-цата. Декоративен фриз от сложни растителни и геометрични орнаменти окантва надписа от долна страна. Фризът при трите най-тежки камбани е идентичен. Втората по тежест камбана (1024 кг/62 пуда) има в средния пояс медальони с ликовете на св. Тодор Стратилат, св. Висарион Смолен-ски, св. Георги и св. Димитър. На долния пояс има близък по съдържа-ние ктиторски надпис – „За здраве и спасение на душите на ктиторите, създали този храм, рабите Божи Тодор Батков от с. Левочево в планината Родопи, съпругата Здравка и сина Тодор, дъщерите Силвия и Калина“. Следващата камбана (850 кг/51 пуда) има в средния пояс два медальона с ликовете на св. Пантелеймон и св.св. Козма и Дамян и ктиторски над-пис „Сине и Боже мой, приеми молитвите на Твоята Майка и рабите твои Тодор, Здравка и техните чада Тодор, Силвия и Калина, принасящи дар на този твой храм“. Четвъртата камбана (210 кг/12 пуда) е последна с религиозни изображения – Иисус Христос Вседържител и Покров на Бо-жията Майка. На долния пояс е разположен ктиторски надпис „Дарява се от раба Божий Тодор Батков, родом от планината Родопи, от село Лево-

47. Инв.№№ от С-654 до С-664.48. Текстовете върху камбаните на църквата „Св. Висарион Смоленски“ са на църковнославян-ски език, но за улеснение са преведени.

62

чево, съпругата му Здравка и чада Тодор, Силвия и Калина“. Декоратив-ният фриз от растителни и геометрични орнаменти при нея е идентичен с този на следващите три по-леки камбани. Последната камбана с надпис „Св. св. Господ Саваот“, разположен в долния пояс, тежи 112 кг/32 фута. Следващите две камбани с размери съответно 100 кг/4 фунта и 64 кг/3 ½ пуда също са декорирани с растително-геометричен фриз. Четирите най-малки камбани са без декорации – само релефни околовръстни линии. Имат тегло съответно 30 кг/1 пуд и 32 фунта, 22 кг/1 пуд и 13 фунта, 14 кг/ 32 фунта и 8 кг/половин пуд.

Съвременният град Смолян се оглася от 26 църковни камбани. Първи-те са изработени на място през последните десетилетия на ХІХ – на-чалото на ХХ в., период, съвпадащ с времето на масово снабдяване на българските храмове с метални камбани в замяна на древните дървени и железни клепала. Среднородопският край е част от общобългарските процесите за църковно строителство и това се отнася също така за обза-веждането на енориите с камбани. В миналото, в единични случаи камба-ните са дарение от отделни лица, но повечето са осигурени от енорийска-та общност. Камбаните са поставени по време на свещенослужението на обществено активни личности, вписали имената си в историята на Сред-нородопския край – поп Нику (Никола Мавродиев) и поп Пала (Анастас Димитров), отците Анастас Келпетков, Харалампи Поппалов, Йордан Попсимеонов. Смолянските църковни настоятелства установяват връзки с големите камбанолеярски центрове в съответния период – Горно Бро-ди, Серско, Неврокоп и съседни селища, по-късно Пловдив. За местните църкви работят майстори от най-известните камбанолеярски фамилии и фирми, познати в южнобългарските земи – Алексиеви, Велеганови. Ня-кои от камбаните имат датировка, ктиторски и посветителски надписи, молитвени текстове. Религиозните украси са стандартни, по изключение присъстват изображения на светеца – покровител на храма.Камбаните на смолянските църкви са израз на социално-икономическите възможности на съответната енория или нейните ктитори.

В заключение да отбележим, че настоящият текст е първа стъпка към проучване на църковните камбани в Смолян. Възможно и желателно е неговото задълбочаване и разширяване в други области – езиковедска, техническа, музикална и т.н. Но дори и в този първоначален вид, пред-ставеното тук изследване приобщава града и неговите християнски хра-мове към общия разказ за българските и европейските камбани и камбан-но изкуство и дава надеждна аргументация за разработки на маршрути за културно-познавателен туризъм.То би насочило изследователите на църквите в Родопите към изследване на камбаните като част от храмова-та история.