на 2/2011 · 2018-06-24 · НАУКА – кн. 2/2011, том xxi 2 Издание на...

2/2011Година XXI

Съюз на учените в Българиябул. “Мадрид” № 39

1505 София

тел.: 943-30-22; 944-11-57; факс: 944-15-90; e-mail: [email protected]

Издание на

„НАУКА” е издание на СЪЮЗА НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ (СУБ), независима, демократична,

основана на федеративен принцип обществена творческо-професионална организация,

приемник на Съюза на научните работници в България. СУБ е юридическо лице със

седалище в София и клонове в по-големите градове на страната. На Общото събрание на

пълномощниците на СУБ (13 ноември 2009 г.) за председател на Съюза беше преизбран чл.-

кор. проф. д-р Дамян Дамянов, д.м.н.

За списание “НАУКА” можете да се абонирате: Лично в касата на Съюза на учените в България,

1505 София, бул. “Мадрид” 39, тел. (02) 943 19 86; (02) 944 11 57. В клоновете на СУБ в страната.

Чрез пощенски запис на адрес: 1505 София, бул. “Мадрид” 39 – сп. “Наука”,като посочите точния си адрес с пощенски код.

Чрез “АРТЕФАКТ” ООД на тел. (02) 971 95 61 и (02) 73 42 58; кат. № 2893. Чрез каталога на “Български пощи” ЕАД

във всички пощенски станции в София и страната; кат. № 1513. Чрез “Разпространение на печата” ЕАД, гр. София, кат. № 1516.

Годишен абонамент: 20 лв. – редовен; 10 лв. – за членове на СУБ;

5 лв. – за пенсионери и студенти; 40 евро/щ.д. – за чужбина.

Авторите носят отговорност за своите материали. Изразените от тях мнения може да не съвпадат с мнениятана СУБ и редакционната колегия.Текстовете, добре структурирани, с подзаглавия и акценти, трябва да са до 12 стандартни страници, написани

на компютър във формат “Word for Windows” или “Rich Text Format”, шрифт Times New Roman, 12 рt, 1 linespаcing.Таблиците и фигурите трябва да имат поредна номерация. Да се избягва повтаряне на данните от тях в

текста на статията.Литературата да се посочва в края на статията, а в текста да се даде в квадратни скобки като номер от

списъка, например [1]. Списъкът да е оформен в съответствие с БДС.Примери за цитиране на различни документи Книги: Фамилия на автора, инициали. Наименование на книгата. Място на издаване, изда-

телство, година, страници.Мончев, Н. М. Комуникации и иновационни процеси. С., изд. Техника, 1992, 202 с.

Статии от Фамилия на автора, инициали. Наименование на статията. //Наименование на списа-списания: нието. Година, том, номер, страници.

Мончев, Н. М. Качества на информационните ресурси – наукометричен подход заоценка. //Наука, 2000, №2, с. 9-14.

Статии в Фамилия на автора, инициали. Наименование на статията. В: Наименование насборник: сборника. Място на издаване, издателство, година, страници.

Григорова, М. “Цветни” стилистични тропи в езика на периодичния печат.- В: Социолингвистика и комуникация. С., Университетско изд., 1995, с. 122-128

Речник: Наименование на речника. Място на издаване, издателство, година, том.Речник на българския език, С., изд. на БАН, 1975, т. 1.

Текстовете се представят в редакцията на дискета, придружена с един отпечатък. Материали се приемат ипо e-mail на адрес [email protected] при положение, че са приложени като “attachment” в горния формат.Към научните статии се прилага резюме на английски език до 10 реда, в което точно се излага целта на

статията и основните изводи .Статии, оформени не по правилата на списанието, няма да бъдат разглеждани. Ръкописи не се връщат.Хонорари на авторите не се изплащат.При препечатване на материали от „Наука” е задължително да се цитират списанието и съответния автор.

Броят излезе от печат на 28.04.2011

Адрес на редакцията:1505 София, бул. “Мадрид” №39,

тел. (02) 943 30 22; каса: (02) 943 19 86; факс: 944 15 90;e-mail: [email protected]; http://www.usb-bg.org;

гласова поща: 984040/4738

ISSN 0861 3362

Съдържание

НАУКА2 / 2011

МЕЖДУНАРОДНА ГОДИНА НА ХИМИЯТА Веселина Платиканова: Международна година на химията – 2011 ................................................... 3 Найден Найденов: 110 години организация на българските химици ................................................. 5

ИКОНОМИКА НА ЗНАНИЕТО От предизвикателствата към възможностите – изграждане на обща стратегическа рамка за

финансиране от ЕС на научните изследвания и иновациите ................................................................ 9

НАУКА И ЕТИКА Наум Якимов: Етични норми и критерии ................................................................................................. 19 Дейвид Ресник: Що е етика в научните изследвания и защо е важна? ........................................... 22

НАУКА И ОБЩЕСТВО Тодорка Димитрова: Комуникация на науката – нов подход за създаване на модерна

социална култура ........................................................................................................................................... 29 Светлана Съйкова: Обществените нагласи и отношение към науката и реформите в БАН ...... 35

НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ Петър Апостолов: Нови математически знания с приложение в комуникационната техника .... 41 Николай Стоенчев, Елизабета Вачкова: Статистически анализ на структурите на

човешките ресурси ......................................................................................................................................... 43

ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ Здравко Димитров: Българска археология 2010 .................................................................................. 49

ТРИБУНА НА МЛАДИТЕ Диан Гешев, Симеон Захов, Росен Панайотов, Николай Иванов: Летателен апарат въз

основа на нова аеродинамична схема ...................................................................................................... 53

ЛИЧНОСТИ Владимир Овчаров: Проф. д-р Александър Монов – творец и учен ............................................... 57 Александър Монов: Екотоксични аспекти на агресията върху развитието на съвременния

човек ................................................................................................................................................................. 59

ЗАСЛУЖЕНО ПРИЗНАНИЕ Пенка Лазарова: Годишни награди „Питагор” за научни постижения в периода

2008 – 2010 г. .................................................................................................................................................. 65

ГОДИШНИНИ Христо Баларев, Красимира Кузманова: Проф. д-р инж. Иван Секулов на 80 години .............. 70

СТАНОВИЩЕ Евгени Головински, Димо Платиканов: Наука се прави не само в университетите ................... 72

АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ Награда от 1 милион евро за изследване на мозъка ............................................................................. 74 Мишел Жаро: Световният ден на метеорологията ............................................................................... 75

IN MEMORIAM Проф. д-р Димитър Христев Илучев, дмн (29 май 1938- 9 февруари 2011) .................................... 77

НАУЧНИ ИЗЯВИ В СУБ ..................................................................................................................................... 78 Дима Лазарова: Научен форум “Велико Търново – минало, настояще, бъдеще” ......................... 78 Емилия Зорнишка, Райна Гиндева: Из живота на СУБ – клон Плевен .......................................... 79

КНИГОПИС ............................................................................................................................................................ 80

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ: чл.-кор. Стефан Воденичаров (гл. редактор); акад. Александър Александров; ст.н.с. I ст. дфн Искра Арсенова;акад. Михаил Виденов; ст.н.с. д-р Боян Димитров (отг. редактор на броя); ст.н.с. дхн Венелин Енчев; ст.н.с. I ст. дтн Борис Йовчев; ст.н.с. д-р Виолета Мирчева; чл.-кор. Емилия Пернишка; проф. дфмн Димитър Пушкаров; Пенка Лазарова (отг. секретар).РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ: акад. Александър Александров; доц. д-р Атанас Арнаудов; ст.н.с. І ст. дфн Искра Арсенова; ст.н.с. I ст. дбн НинаБакърджиева; доц. д-р Банко Банев; проф. д-р Хилмар Валтер (Германия); ст.н.с. I ст. дгн Петър Василев; доц. д-р Ирена Велчева; проф. д-рГригорий Венедиктов (Русия); акад. Михаил Виденов; чл.-кор. Стефан Воденичаров; проф. дпн Сава Джонев; ст.н.с. д-р Боян Димитров; ст.н.с.дхн Венелин Енчев; проф. д-p Роберт Естивал (Франция); доц. д-р Златоживка Здравкова; доц. д-р Благовеста Иванова; ст.н.с. I ст. дтн БорисЙовчев; ст.н.с. д-р Виолета Мирчева; проф. д-р Боян Мутафчиев (Франция); акад. Илия Пашев; чл.-кор.Емилия Пернишка; акад. Петър Попиванов;проф. дфмн Димитър Пушкаров; проф. д-р Иван Секулов (Германия); проф. дин Пламен Цветков; доц. д-р Лиляна Цонева; ст.н.с. І ст. динРосица Чобанова.КОРЕКТОР: Маргарита Дончева КОМПЮТЪРНО ОФОРМЛЕНИЕ: Светослав Димов ПЕЧАТНИЦА НА СУБ

НАУКА – кн. 2/2011, том XXIИздание на Съюза на учените в България2

NAUKA (SCIENCE)Bi-monthly publication of the Union of Scientists in Bulgaria – a voluntary non-governmental organization unifying scientists from different domains; withheadguarters in Sofia and branches in Bulgaria´s bigger towns.

Contents

Printed on 28.04.2011

Address of Editoral Office:Blvd. Madrid 39, 1505 Sofia, BulgariaTel. (+3592) 943 30 22; Fax: (+3592) 944 15 90Voice mail: 984040/4738; email: [email protected]

Subscription fee for abroad is 40 Euro. Subscription can be made at the address ofthe Editoral Board of SCIENCE, or by a bank transfer to Bulbank, Sofia, Bulgaria, account №1100 415 511 code: 621 962 14, Union of Scientists in Bulgaria, SCIENCE bimonthly. Adver-tisement fares are up to 3 Euro/Dollars per square cm.

EDITORIAL BOARD: Cor. Mem. Stefan Vodenicharov (editor-in-chief); Acad. Alexander Alexandrov; Prof. Iskra Arsenova, D.Sc.; Acad. Michail Videnov;Assoc. Prof. Boyan Dimitrov, Ph.D. (editor of the issue); Assoc. Prof. Venelin Enchev, D.Sc.; Prof. Boris Yovchev, D.Sc.; Assoc. Prof. Violeta Mircheva, Ph.D.;Cor. Mem. Emilia Pernishka; Prof. Dimitar Pushkarov, D.Sc.; Penka Lazarova (Executive Secretary).EDITORIAL COUNCIL: Acad. Alexander Alexandrov; Assoc. Prof. Atanas Arnaudov, Ph.D; Prof. Iskra Arsenova, D.Sc.; Prof. Nina Bakardjieva, D.Sc.; Assoc.Prof. Banko Banev, Ph.D.; Prof. Hilmar Walter, DSc (Germany); Prof. Peter Vassilev, D.Sc.; Assoc. Prof. Irena Velcheva, Ph.D.; Prof. Grigorii Venediktov, DSc(Russia); Acad. Michail Videnov, D.Sc.; Cor. Mem. Stefan Vodenicharov; Prof. Sava Djonev, D.Sc.; Assoc. Prof. Boyan Dimitrov, Ph.D.; Assoc. Prof. VenelinEnchev, D.Sc.; Prof. DSc Robert Estivals (France); Assoc. Prof. Zlatojivka Zdravkova, Ph.D.; Assoc. Prof. Blagovesta Ivanova, Ph.D.; Prof. Boris Yovchev, D.Sc.;Assoc. Prof. Violeta Mircheva, Ph.D.; Prof. Boyan Mutaftschiev, DSc (France); Acad. Ilia Pashev; Cor. Mem. Emilia Pernishka; Acad. Petar Popivanov; Prof.Dimitar Pushkarov, D.Sc.; Prof. Ivan Sekoulov, D.Sc. (Germany); Prof. Plamen Tzvetkov, D.Sc.; Assoc. Prof. Liliana Tsoneva, Ph.D.; Prof. Rositza Chobanova,D.Sc.PROOF-READER: Margarita Doncheva PRE-PRINTING: Svetoslav Dimov PRINTING: USB Printing House

INTERNATIONAL YEAR OF CHEMISTRY Vesselina Platikanova: International Year of Chemistry 2011 .................................................................. 3 Nayden Naydenov: 110th Anniversary of the Bulgarian Chemists Organization ..................................... 5

ECONOMY OF KNOWLEDGE From Challenges to Opportunities: Towards a Common Strategic Framework for EU Research

and Innovation Funding .................................................................................................................................... 9

SCIENCE AND ETHICS Naum Yakimoff: Ethical Norms and Criteria .............................................................................................. 19 David B. Resnik: What is Ethics in Research & Why is It Important? ................................................... 22

SCIENCE AND SOCIETY Todorka Dimitrova: Science Communication – New Approach to Build Today’s Social Culture ........ 29 Svetlana Saykova: Social Attitudes and Behavior to Science and Reforms in the Bulgarian

Academy of Sciences ...................................................................................................................................... 35

SCIENCE RESEARCH Peter Apostolov: A New Mathematical Knovledge with Application in the Communications .............. 41 Nikolay Stoenchev, Elizabeta Vatchkova: Statistical Analysis of Structures for Human

Resource Management ................................................................................................................................... 43

GLIMPSE AT BULGARIAN HISTORY Zdravko Dimitrov: Bulgarian Archeology 2010 ......................................................................................... 49

THE FLOOR TO THE YOUNG PEOPLE Dian Geshev, Simeon Zahov, Rossen Panayotov, Nikolay Ivanov: A Flying Machine Based on

New Aerodynamic Design ............................................................................................................................... 53

PERSONALITIES Vladimir Ovcharov: Prof. Alexander Monov, MD – Author and Scientist ............................................... 57 Alexander Monov: Ecotoxical Aspects of Aggression in the Development of Modern Man ................ 59

MERITED RECOGNITION Penka Lazarova: The “Pytagorus” Annual Awards for Scientific Achievements (2008 – 2010) .......... 65

ANNIVERSARIES Christo Balarev, Krassimira Kuzmanova: Prof. Ivan Sekoulov, DSc, Dipl. Eng. at 80 ..................... 70

POINT OF VIEW Evgeni Golovinski, Dimo Platikanov: Science is Made not only in the Universities .......................... 72

CURRENT INFORMATION A Million Euro Awards for Brain Research ................................................................................................... 74 Michel Jarraud: The World Meteotological Day ........................................................................................ 75

IN MEMORIAM Prof. Dimitar Hristev Iluchev, M.D., D.Sc. (29 May 1938- 9 February 2011) .......................................... 77

SCIENTIFIC EVENTS AT USB ......................................................................................................................... 78 Dima Lazarova: The Scientific Forum “Veliko Tarnovo – Past, Present, Future” .................................. 78 Emilia Zornishka, Raina Gindeva: Activities of the Pleven Branch of USB ......................................... 79

BOOK REVIEW ..................................................................................................................................................... 80

НАУКА – кн. 2/2011, том XXIИздание на Съюза на учените в България 3

Международна година на химията

МЕЖДУНАРОДНА ГОДИНА НА ХИМИЯТА – 2011

Доц. д-р Веселина Платиканова,секция “Химия” към СУБПо предложение на Международния съюз по

чиста и приложна химия (IUPAC) на 20.12.2008 г.63-та Генералната асамблея на ООН обявяви 2011г. за Международна година на химията (IYC 2011),под мотото „Химията – нашият живот, на-шето бъдеще”. Изборът точно на 2011 година епо две причини: през 2011 г. празнуваме 100-го-дишнината от присъждането на Нобеловата наг-рада по химия на Мария Склодовска-Кюри за от-криването на елементите радий и полоний, и вто-ро – през тази година се навършват 100 години отосноваването в Париж на Международна асоциа-ция на химическите дружества, която след пре-късване по време на Първата световна война, евъзстановена през 1919 г. под името IUPAC (Inter-national Union of Pure and Applied Chemistry). Орга-низацията за честването на това важно събитие евъзложена на UNESCO и IUPAC.

Тържественото откриване на Международна-та година на химията се състоя в сградата наUNESCO в Париж на 27-28 януари 2011 г. При-състваха повече от 1000 делегати от 60 страни,включително четирима Нобелови лауреати, дип-ломати, министри и други високопоставени офи-циални лица. България беше представена от 5 уче-ни от БАН и СУ „Св. Кл. Охридски”, както и отдвама представители на младата генерация бъде-щи химици: една студентка от Химическия фа-култет на Софийския университет и един ученикот Природонаучната гимназия.

Встъпителни слова произнесоха Генералниятдиректор на UNESCO г-жа Ирина Бокова и пре-зидентът на IUPAC г-жа проф. Никол Моро. Поз-дравления поднесоха министърът на висшето об-разование и наука на Франция, извънредният ипълномощен Посланик на Етиопия за Франция(Етиопия е страната, която предложи да се честваГодина на химията през 2011 година), парламен-тарист от Русия - професор химик, президентътна ICSU (Международен съвет на научните съю-зи), Генералният директор на FAO (Организация

за храни и земеделие). Утвърдени световно извес-тни авторитетни учени, включително четириматаНобелови лауреати по химия, изнесоха 18 доклада,обхващащи различни аспекти от историята на хи-мията, научните и технологични постижения, как-то и огромното й приложение във всички областина нашия живот. Особено място беше отделено наглобалните насоки и перспективи на химията вустойчивото развитие – околна среда и климатич-ни промени, изхранване и води, здравеопазване,енергетика, нови материали. Огромен интереспредизвика докладът на френския професор Жан-Мари Леен (Нобелов лауреат по химия, 1987) натема „От материя към живот: химия”. Той обос-нова ролята на химията като мост между молеку-лите от неживата природа и сложните молекулниархитектури и системи, които изграждат живитеорганизми. Между лекторите, предизвикали осо-бен интерес, беше внучката на Мария Склодов-ска Кюри – проф. Хелене Ланжвен-Жолио, дирек-тор в CNRS. Тя изнесе емоционален доклад за жи-вота и откритията на Мария Кюри, озаглавен „Же-ната учен, опровергала мита”. Накрая на двуднев-ната сесия се състоя дискусия за влиянието на хи-мията върху заетостта, икономиката и общество-то.

За Международната година на химията е съз-даден уебсайт www.chemistry2011.org, на койтовсеки може да получи достъп до последните но-вини.

Тържественото откриване на Годината на хи-мията у нас се проведе на 11 февруари т.г. в Голе-мия салон на Българска академия на науките. Съб-ранието бе открито от проф. дхн Христо Баларев,председател на Националния комитет към IUPAC.Той направи кратко изложение за смисъла и зна-чението на Международната година на химията.

Приветствие към нашата химическа общност



бе поднесено от г-жа Евдокия Манева, заместник-министър на околната среда и водите. Г-жа Ма-нева подчерта, че тя като химик е особено прис-трастна към това събитие и увери аудиторията вподкрепата, която МОСВ ще окаже на химичес-ката общност. От името на ръководството на БАНприветствие произнесе акад. Александър Попов,заместник-председател на БАН. Акад. Васил Сгу-рев, председател на Федерацията на научно-тех-ническите съюзи, в приветствието си подчерта,че една от най-активните секции на ФНТС е хи-мическата, и че гилдията на химиците по тради-ция играе важна роля в научно-техническия прог-рес.

Основният доклад беше изнесен от проф. дтнВенко Бешков, председател на Съюза на българ-ските химици. Той разгледа в исторически аспектразвитието на химията и нейната роля за разви-тието на човешкото общество и в България. Тойизтъкна връзката и взаимоотношенията на хими-ята с другите природни науки и човешки дейнос-ти. Разказа за приносите на първите българскиучени химици и развитието на висшето химичес-ко образование у нас. Специално внимание обър-на на научните изследвания и особено на основ-ните постижения на българските учени от хими-ческите институти на БАН.

Изказвания, съдоклади и още приветствия къмхимическата общност бяха направени от доц. Бо-рис Стефанов - ректор на ХТМУ, проф. дхн ТониСпасов – декан на Химическия факултет на Со-фийския университет „Св. Климент Охридски”,доц. Веселин Кметов от Пловдивския универси-тет „Паисий Хилендарски”, от представител наИнститута по метрология, проф. Иван Лалов отимето на Съюза на физиците в България и др.

В същия ден във фоайето на БАН беше откри-та Изложба за химическата наука, образование ипромишленост в България. Предвижда се тя да бъ-де представена в Националния политехническимузей, в Националния музей „Земята и хората” ив други градове.

Предвидените дейности на Българския наци-онален комитет към Международния съюз по чис-та и приложна химия и на Съюза на химиците вБългария за ознаменуване Годината на химията вСофия бяха представени от проф. дхн Христо Ба-ларев.

Българската академия на науките ще орга-низира пресконференция „Химията в полза на чо-вечеството” (м. април), програма „Децата и БАН”- дни на Отворени врати на химическите инсти-тути на БАН за учащата се младеж.

Съюзът на българските химици ще органи-зира VІІ Национална конференция по химия (26-

29.05.2011) и Международна конференция „Зеле-ни технологии и зелена околна среда” (26-29.05.2011).

В Националния музей „Земята и хората” сепредвиждат: изложба „Големите личности – хи-мици и устойчивото развитие”; изложба и презен-тация на козметични продукти на основата на ле-ковитата черноморска луга и на лекарства и коз-метика на основата на секрет от охлюви; празни-чен концерт по време на Дните на Земята, посве-тен на химията; церемония за награждаване намлади учени и средношколци за достойно пред-ставяне на олимпиади, конкурси, симпозиуми.

Националният политехнически музей щеорганизира изложба “Българска следа в химия-та” и изложба за Мария Кюри по време на Евро-пейската нощ на учените, която в България през2011 г. е посветена на химията (СУ „Св. Кли-мент Охридски”, 23.09.2011 г.); кръгла маса на те-ма “Юл Браун (българско име Илия Вълков) и зо-рата на водородното гориво; “За и против” - Хи-мическо шоу (на 14 май и през месец септември).

Секцията на учителите по химия къмФНТС ще организира 44-та Национална конфе-ренция на учителите по химия, Национален кон-курс „За изключителни постижения при открива-нето и развитието на млади таланти по химия”,както и олимпиади, викторини, вечери на химия-та в средните училища, а също така и българско-то участие на ученици и студенти в Глобалнияхимически експеримент „Водата – химическиразтвор”, иницииран от IUPAC.

Химикотехнологическият и металургиченуниверситет ще организира Международна ра-ботна среща „Приложение на наномембранни тех-нологии във фармацевтичната промишленост”.

Домът на техниката – София ще организирачестване на Деня на химика на 13.05.2011 г., как-то и Празници на химията – срещи на учители иученици от столичните училища и награждаванена участници, класирали се в градски, регионал-ни и национални състезания по химия.

За Популяризиране на годината на химия-та редица списания посвещават специални книж-ки, раздели или рубрики - „Списание на БАН”,списанията „Химия”, „Химия и индустрия”, „На-ука”, „Известия по химия”.

В заключение, проф. дхн Христо Баларев от-прави призив към нашата химическа общностмаксимално да се възползва от възможностите, ко-ито Международната година на химията предла-га за популяризиране постиженията на химията унас и на нейното значение за устойчивото разви-тие на обществото.



110 ГОДИНИ ОРГАНИЗАЦИЯ НАБЪЛГАРСКИТЕ ХИМИЦИ

Инж. Найден Хр. Найденов,секретар на

Съюза на химиците в България

Химията като приложна наука винаги е игра-ла важна роля в живота на хората. Българскитехимици са отделяли особено внимание на попу-ляризирането на нейните възможности и са под-чертавали необходимостта за използване на ней-ните постижения в практиката. В 1901 г. са осно-вали първото химическо дружество, а в 1924 г. сасе обединили в Съюз на българските химици, зада могат с общи усилия, по-голяма компетентности по-голям авторитет да съдействат за стопанско-то развитие на страната. В него са се включилиучители по химия, преподаватели в университе-та, лабораторни химици, индустриалци и др.

Съвсем актуално и днес звучат техните пред-ложения да не бъдат подценявани природните на-уки и изискванията към държавната власт да нап-рави необходимото, за да могат постиженията натези науки да се използват в интерес на общес-твото. Подчертавана е необходимостта за по-доб-ра координация и единство между държавнатавласт, производството и науката.

Българските химици имат значителен приносза развитието на промишлеността в България.

* * *През януари 1901 г. химиците от Софийския

университет Пенчо Райков, Георги Колушки, Ни-кола Добрев и Петър Тишков подемат инициати-вата за създаване на първото българско химичес-ко дружество като професионална организация набългарските химици. Те изработват проектоуста-ва на дружеството. Учредителното събрание е про-ведено на 24 февруари 1901 г. Приет е уставът, запредседател на дружеството е избран проф. Пен-чо Райков – професор по органична химия в Со-фийския университет, подпредседател е Г. Колуш-ки и секретар-касиер – П. Щърбанов. Основате-лите на дружеството са били предимно препода-ватели по химия от Софийския университет исредните училища. Впоследствие са създадени идруги дружества, обединяващи химиците в отдел-ни райони на страната.

* * *21 години след основаването си Българското

химическо дружество започва да издава списани-ето “Химия и индустрия”. В неговия първи бройот септември 1922 г. са публикувани целите, към

които ще се стреми списанието:– Да задоволи духовните нужди на чле-новете си и на нечленове химици, наблизки до химията специалисти и на лю-бители на химията.

– Да работи за извоюване на достойномясто на българския химик в нашия жи-вот.

– Да съдейства за насаждане на роднахимическа индустрия и за създаване направилни отношения и връзки междуиндустриалци и химици.

Списанието е едно от първите научно-техни-чески списания, издавано в масов тираж – до 2500броя, в 10 книжки годишно и е търсено не само отхимиците, но и от ученици, студенти и специа-листи с различни професии. В него е отразяван исъюзният живот в продължение на десетки годи-ни. Публикуват редица статии, с които се обосно-вават възможностите и необходимостта за изпол-зване на местните суровини за развитието на про-мишлеността в страната.

В заседанието си на 1 април 1924 г. ръковод-ството на дружеството приема решение да свикапървия химически конгрес, който се провежда от5 до 8 юни с.г. Химиците в България се обединя-ват в Съюз на българските химици. Приет е ус-тав, в който са определени основните задачи наСъюза:

1) да се грижи за правилното развитие нахимичната наука и практика в България;

2) да защитава моралните и материалнитеинтереси на своите членове.

Тези задачи и днес, след толкова време, са на-пълно актуални През следващите години ежегод-но се свикват конгреси на съюза. Той развива осо-бено активна дейност в защита на професионал-ните интереси на своите членове, популяризирапостиженията на химическата наука, съдейства заподобряване на обучението по химия, за въвеж-дането на контрол и анализ на продуктите на хи-мическата ни индустрия и на вносните химика-ли, лекарства и др. През тези години активни чле-нове на съюза и ръководството му са всички из-вестни тогава български химици - професоритеП. Райков, З. Караогланов, Д. Баларев, Д. Иванов,Ив. Странски, Ас. Златаров, В. Огнянов и др. Зна-чителен е бил и броят на представителите на мла-



дата ни тогава химическа индустрия, както и насъсловието на учителите по химия. Въпрос на чести достойнство за всеки химик и инженер-химик ебило да бъде член на Съюза на химиците в Бъл-гария

* * *Интензивната дейност на Съюза продължава

и през време на военните години. През октомври1944 г. е поставен въпросът за обединението наСъюза на българските химици с дружеството наинженер-химиците. На ХІХ конгрес, проведен на27 и 28 май 1945 г., са избрани нови ръководниоргани: Управителен съвет с председател В. Огня-нов, Контролна комисия и редакционен комитетна сп. „Химия и индустрия”. Управителният съ-вет на Съюза на химиците и инженер-химицитекато се позовава на решенията на последния ХХIконгрес, проведен през септември 1947 г., на за-седанието си на 14 октомври 1948 г. решава съю-зът да мине изцяло към Профсъюза на химичес-ките работници като научна секция и на следва-щият XXII конгрес е избрано ръководство на сек-цията. Избрани са и представители в акционниякомитет за създаване на единна научно-техничес-ка организация. Съюзът е закрит и химическитеорганизации са включени като научни секции всъстава на профсъюза, а след това - в Научно-тех-ническия съюз. Съществуването на Съюза на хи-миците и инженер-химиците е прекратено напъл-но от Софийския съд през декември 1950 г. по ис-кане на Прокуратурата въз основа на писмо на Ди-рекцията на Народната милиция. Преустановеное и издаването на съюзното списание „Химия ииндустрия “ от 1951 г. до 1955 г. вкл.

* * *Организацията на българските химици е въ-

зобновена отново едва през 1966 г. под името На-учно-технически съюз по химическа промишле-ност, след което започва да развива активна дей-ност. За късо време през 70-те години на ХХ вексъществува и Българско химическо дружество, ко-ето е обединeно със съюза, приел името Съюз похимия и химическа промишленост, включен всъстава на Научно-техническите съюзи.

През този период от време и до днес същес-твува секция „Химия и фармация” в Съюза на уче-ните. Тя развива дейност главно в средите на уче-ните химици.

* * *След демократичните промени у нас, през 1992

г. съюзът приема нов устав и се преименува в Съ-юз на химиците в България .

В началото на 90-те години на миналия век берегистрирано отново Българско химическо дру-

жество с цели и задачи по същество еднакви с те-зи на Съюза на химиците в България. Голяма частот българските химици членуваха едновременнои в двете химически сдружения със сходна дей-ност и с ръководства, съставени от почти едни исъщи хора. Ето защо, през март 2000 г. Управи-телният съвет на Българското химическо дружес-тво реши да се обедини със Съюза на химиците вБългария. Фактическото обединение се извършипрез май 2000 г. на съвместно заседание на Упра-вителните съвети на двете организации и бе ре-шено да се запази името Съюз на химиците в Бъл-гария (СХБ).

Днес Съюзът на химиците в България пред-ставлява доброволна и независима организация.Регистриран е в Софийския градски съд като ор-ганизация с нестопанска цел. Ръководи се отУправителен съвет, който се избира от Общо съб-рание на делегатите на неговите членове и включ-ва предимно представители на основните органи-зационни единици на съюза.

Съюзът на химиците е член на Федерациятана научно-техническите съюзи и извършва съв-местни дейности с някои от съюзите - членове нафедерацията. В състава му са включени специа-лизирани дружества, формирани по отделни об-ласти на химията. Някои от тях са регистрираникато самостоятелни юридически лица. Формиратсе и нови сдружения като:

– Българското дружество по материалозна-ние, учредено на 23.11.2004 г., чиято целе да обединява усилията на специалис-тите, работещи в областта на мате-риалите с различни области на прило-жение и методите на синтеза им и дасъдейства за повишаване компетен-тността и професионалното развитиена своите членове чрез провеждане нанаучни форуми, установяване на връз-ки и сътрудничество с организации встраната и чужбина.

– Българското дружество за химическо об-разование и история и философия на хи-мията с цел да поощрява и укрепва ин-тереса както към химическото обра-зование, така и към историята и фи-лософията на химията с акцент върхутехните обществени и културни изме-рения и влияния чрез научни публикациив научно-методическото списание „Хи-мия”.

– Дружеството на учителите по химия вСофия, основано на 22.03.2004 г. Него-вата главна цел е да обединява усилия-та на своите членове за защите на тех-ните професионални интереси и изди-гане на обществения престиж на учи-теля като активен участник в образо-



ванието в България.Така приетата организационна структура дава

възможност за по-голяма независимост на орга-низациите в състава на съюза, за повече самосто-ятелност и отговорност в техните действия, за по-квалифицирано организиране и провеждане нанаучно-техническите конференции, симпозиумии дискусии, за контакти и творчески-професио-нални изяви.

Голяма част от химиците от университетите вБургас, Пловдив, Шумен и Благоевград участватактивно в дейността на съюза и дружествата къмнего. Дружествата са инициатори и организаторина традиционно провеждани специализиранисимпозиуми, научно-технически конференции,школи, дискусии и др. Така например:

– Дружеството по силикатни материа-ли на всеки три години провежда в Меж-дународния дом на учените във ВарнаМеждународната научно-техническаконференция “Стъкло и керамика” сучастието на учени и специалисти отдесетки страни в света. Досега са орга-низирани общо 16 конференции.

– Българското полимерно дружество съ-що организира на всеки три години спе-циализирани симпозиуми по синтез иизследване и преработване на полимер-ните материали. Последният симпозиумбе шестнадесети по ред. Дружеството еактивен член на Европейската полимер-на федерация и на Световната полимер-на асоциация.

– Клубът на българските каталитици, вкойто членуват учени и специалисти отХимическите институти на БАН, ХТМУв София, Химическите факултети на Со-фийския и Пловдивския университети,Университета „Проф. Асен Златаров” вБургас, Аграрния университет в Плов-див и „Лукойл-Нефтохим” в Бургас еже-годно организира симпозиуми и семина-ри по проблеми на катализаторите и ка-талитичните процеси. Тази година про-веде ХІІ-та национална конференция покатализ. През 2002 г. Клубът беше до-макин и организатор на международниясимпозиум по Хетерогенен катализ, апрез 2005 г. - на Седмия Европейски кон-грес по катализ EuropaCat-7. В този кон-грес взеха участие над 800 представите-ли на университети, институти, изсле-дователски центрове и фирми от 42 стра-ни.

– Българското ЕПР дружество на две го-дини организира международни симпо-зиуми по електронен магнитен резонансна неподредени системи.

– Дружеството по инженерна химия презтри години провежда международна лят-на школа с участието на учени от чуж-бина.

– Дружеството по органична химия ор-ганизира през юни 2007 г. в София ХVІІ-та Европейска конференция по органо-метални съединения.

– Националното дружество на учители-те по химия продължава да бъде орга-низатор на традиционните, вече 42 наброй, Национални конференции и еже-годни семинари по различни проблемина химическото образование.

– Сборното дружество на химиците вСофия ежемесечно провежда обсъжда-ния по различни проблеми на химичес-ката наука, технология и образование.

Активна дейност развиват и Българското во-дородно дружество, Българското електрохими-ческо дружество, Българското дружество по ко-лориметрия и термичен анализ, Дружествотона аналитиците в България, Българското дру-жество по фитохимия, Българската зеолитнаасоциация и Сдружението на специалистите вБългария по екотехнологии. Почти всички дру-жества, влизащи в състава на съюза, са членовена европейски и световни дружества и обедине-ния в съответните области. В дейностите, орга-низирани от съюза, участват над 10 000 химици.

Съюзът като цяло има широка международнаактивност. Той е член-учредител и редовен членна Европейската асоциация за химически и мо-лекулни науки (EuCheMS). Активното участие васоциацията, вече като страна член на Европей-ския съюз, е не само полезно, а и задължително, соглед на разширяване на контактите ни с хими-ците от Европа, важна предпоставка за постиганена успехи при кандидатстване за проекти по Рам-ковите програми за научни изследвания на Евро-пейския съюз.

Традиционни за българската химическа коле-гия са организираните от съюза Национални кон-ференции по химия. Те са чудесна възможност засрещи на учени и специалисти от различни об-ласти на химията. Започнали през 1983 г., тезиконференции се провеждат на всеки три години.Седмата по ред ще се състои в София през 2011 г.

Последните години се характеризират с интен-зивна съвместна дейност на съюза с химически-те организации от страните от Югоизточна Евро-па. Ние бяхме домакини на Шестата конферен-ция на химическите организации от страните отЮгоизточна Европа – ICOSECS-6 и съорганиза-тори на Вторите Балкански химически дни въвВарна, както и на състоялите се в Гърция първа ивтора Международни конференции на химицитеот Югоизточна Европа и на следващите конфе-



ренции в Букурещ, Белград, Охрид и Букурещ.Съюзът е учредител и редовен член на Бал-

канската асоциация по околната среда. Съвмес-тно с българското поделение на Асоциацията ор-ганизира през 1999 г. в София поредната между-народна конференция, преминала с голям успех.У нас се издава на английски език и списаниетона асоциацията.

Важна дейност на Съюза са провежданите отнего конкурси за Национални награди на Съюзана химиците в България:

– Национален конкурс за наградата „Ши-мадзу”, учредена през 2002 г. Наградатасе присъжда вече за осми път. Интере-сът към нея е голям, а нивото на пред-ставените дипломни работи много висо-ко.

– Национален конкурс за наградата„Проф. Иван Шопов”, учредена през2003 г. През тази година наградата беприсъдена за седми път. Броят на учас-тниците нараства ежегодно. Досега саучаствали общо 34 млади учени, пред-ставили над 100 научни труда на многовисоко научно ниво.

– Съвместно с Международната фондация„Св. св. Кирил и Методий” съюзът ор-ганизира националните конкурси за наг-радите „За изключителни постиженияпри откриването и развитието на мла-ди таланти по химия” и „За най-добрипостижения на учители по химия”. Те-зи конкурси са ежегодни и се провеждатв продължение на 16 години. Те се рад-ват на голям интерес сред българскитеучители и допринасят както за открива-нето на млади таланти по химия, така иза издигане на научното ниво и квали-фикацията на учителите по химия.

Като единствена и представителна организа-ция на българските химици съюзът получава ре-дица списания и различни информационни мате-риали от чуждестранни и международни инсти-тути, организации и фирми, които се предоставятза ползване и съхранение в библиотеката на хи-мическите институти на БАН.

Важна функция на съюза е издаването насписание „Химия и индустрия”, което съдържаобзорни статии от общ интерес, информации и съ-общения за конгреси, симпозиуми, за присъденинаучни степени и звания и др.

* * *Изтичат вече 110 години от основаването на

първата организация на химиците у нас. През то-зи дълъг период българските химици са се обеди-нявали в различни по форма организации, но ви-наги с едни и същи цели - издигане на нивото нахимията в България и защита на професионални-те интереси. Със своите цели и задачи и с цялос-тната си дейност Съюзът на химиците в Бълга-рия е достоен техен правоприемник, обединявай-ки усилията и въжделенията на българските хи-мици за едно по-добро бъдеше за България.

Българската химическа наука през изминалиявек достигна завидни висоти. У нас се създадохасветовно признати научни школи. Ние имаме хи-мици със световна известност. Днес у нас се из-вършват химически изследвания както в седемтехимически института на Българската академия нанауките, покриващи почти всички области на хи-мическата наука, така и в университетите. Нашиучени са търсени партньори за съвместни изслед-вания с водещи университети и институти в Евро-па, Америка и Япония. Атестат за високото нивона изследванията ни са и финансирането на ре-дица съвместни проекти по програмите на Евро-пейския съюз и НАТО.

Имаме достатъчно богат опит. Сега е вре-мето да се използват знанията на учените, прак-тическия опит на стотиците специалисти отпроизводството и творческата активност намладите специалисти за по-нататъшното ефек-тивно развитие на химията в България, сурови-нен тил за развитието и на другите направле-ния в икономиката и катализатор за преодоля-ване на икономическите трудности.За съжаление, в България не се използва пъл-

ноценно наличния научно-технически потенци-ал. Не се използват специалистите с дългогоди-шен доказан практически опит и знания, коитокато технико-икономически експерти могат дабъдат най-компетентните консултанти прианализ и оценка на проблемите и изготвяне напредложения за тяхното решаване.Предимство трябва да се даде на професио-

налистите, а не на спекулантите. Компетен-тността трябва да бъде основния критерий.Място за компромиси няма, защото без компе-тентност и професионализъм няма творчество,няма развитие, няма изход от кризата!


Икономика на знанието

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 9.2.2011COM(2011) 48 окончателен

ОТ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА КЪМВЪЗМОЖНОСТИТЕ – ИЗГРАЖДАНЕ НА ОБЩА

СТРАТЕГИЧЕСКА РАМКА ЗА ФИНАНСИРАНЕ ОТ ЕСНА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ИНОВАЦИИТЕ*

* Зелена книга. http://ec.europa.eu/research/csfri/index_en.cfm?pg=documents. Публикува се с любезното съдействиена Дирекция „Научни изследвания” към МОМН.1 „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010) 2020).2 Водеща инициатива на „Европа 2020“ — „Съюз за иновации“ (COM(2010) 546).3 Договор за функционирането на Европейския съюз, дял XVII — „Промишленост“ и дял XIX — „Научни изследва-ния и технологично развитие и космическо пространство“; Договор за Евратом, дял втори, глава I — „Развитие наизследователската дейност“.4 Заключения на Съвета относно водещата инициатива на „Европа 2020“: Съюз за иновации, 26.11.2010 г.5 „Преглед на бюджета на ЕС“ — СОМ(2010) 700.

1. ЦелС настоящата Зелена книга се поставя на-

чалото на публична дискусия по основните въп-роси, които трябва да се вземат предвид в бъде-щите програми на ЕС за финансиране на науч-ните изследвания и иновациите. Тези програмище бъдат включени в предложенията на Комисия-та за следващата Многогодишна финансова рамка(МФР), която ще бъде представена през юни 2011 г.До края на 2011 г. се очаква приемането на кон-кретни предложения за програми за финансиране.Отправя се призив към научноизследовател-ските и деловите среди, публичните органи,гражданското общество и гражданите да взематучастие в тази важна дискусия.

Постигането на широко подкрепяните цели настратегията „Европа 2020“1 за интелигентен, ус-тойчив и приобщаващ растеж зависи от научнитеизследвания и иновациите, които са основни дви-гатели както за социалния и икономически прос-перитет, така и за устойчивостта на околната сре-да. Ето защо, в контекста на стратегията „Европа2020“ Европейският съюз си постави за цел до2020 г. да увеличи разходите за научноизследова-телска и развойна дейност до 3 % от БВП. Воде-щата инициатива „Съюз за иновации“2 призова-ва за стратегически и интегриран подход към на-учните изследвания и иновациите. Тя създава рам-ката и целите, за които трябва да допринесе бъде-щото финансиране от ЕС на научните изследва-ния и иновациите въз основа на разпоредбите вДоговорите3 .

Съветът4 настоя бъдещите програми за финан-сиране на ЕС да наблегнат по-силно върху прио-

ритетите на „Европа 2020“, да посрещат общес-твените предизвикателства и ключовите техноло-гии, да улеснят съвместни научни изследвания поинициатива на промишлеността, да оптимизиратинструментите, съществено да опростят достъпа,да намалят времето, необходимо за пазарната ре-ализация, и да повишат качеството.

В прегледа на бюджета5 бяха набелязани основ-ните принципи, които трябва да залегнат в основа-та на бъдещия бюджет на ЕС: да се заложи на ин-струменти с доказана европейска добавена стой-ност, да се отдаде по-голямо значение на резулта-тите и да се привлекат други публични и частниизточници на финансиране. В прегледа на бюдже-та се предлага целият набор от инструменти за на-учни изследвания и иновации в ЕС да функциони-ра съвместно в обща стратегическа рамка. На за-седанието си, проведено на 4 февруари 2011 г.,Европейският съвет обсъди въпроса за иновации-те и подкрепи концепцията за обща стратегическарамка, насочена към по-висока ефективност на мер-ките за финансиране на научните изследвания нанационално и европейско равнище. Настоящата Зе-лена книга набелязва основните въпроси, свърза-ни с постигането на тези амбициозни цели.

Макар че в документа се обръща специално вни-мание на научните изследвания и иновациите, внего се съдържат и важни препратки към другипрограми на ЕС, посочени в прегледа на бюджета,и най-вече към фондовете на бъдещата политикана сближаване и образователните програми.Финансиране от ЕС на научните изследвания

и иновациите; инициативи по време натекущия програмен период (2007–2013 г.)



Седмата рамкова програма6 (РП7), чийтобюджет е 53,3 милиарда евро, подкрепя науч-ните изследвания, технологичното развитиеи демонстрационните дейности в ЕС. Нейни-те дейности се прилагат в съответствие счетири специфични програми: „Сътрудничес-тво“, „Идеи“, „Хора“ и „Капацитети“. Съ-що така тя подкрепя научните изследвания вядрената енергетика (Евратом) и Съвместнияизследователски център (СИЦ)7 .

Бюджетът на Рамковата програма за кон-курентоспособност и иновации8 (РПКИ) е3,6 милиарда евро. Целта й е да насърчаваконкурентоспособността на европейскатапромишленост, като неин основен обект самалките и средните предприятия (МСП). Тяпоощрява достъпа до финансова помощ и съ-действа за разработването на по-добри ус-луги и политики в подкрепа на иновационни-те дейности. Програмата също така финан-сира транснационалните услуги в подкрепа напредприятията и иновационните дейности.В нея се засягат въпроси относно конгломе-ратите, обществените поръчки и нетехно-логичните спънки пред иновациите. РПКИподпомага развитието на информационнотообщество, като поощрява внедряването и из-ползването на ИКТ, и насърчава засиленотоизползване на енергия от възобновяеми източ-ници и енергийната ефективност.

Европейският институт за иновации и тех-нологии9 (ЕИТ) е независим орган на ЕС, кой-то обединява висшето образование, научно-изследователската дейност и деловите сре-ди с цел поощряване на иновациите с водещосветовно значение. Чрез своите силно интег-рирани общности на познанието и иновации-те институтът стеснява връзките междукомпонентите на триъгълника на знанието.Възприетият от ЕИТ гъвкав подход има зацел да го направи по-привлекателен за дело-вите среди. Средствата, отделени за инсти-тута от бюджета на ЕС, са в размер на309 милиона евро.

По линия на политиката на сближаване10 око-ло 86 милиарда евро (почти 25 % от общиябюджет на структурните фондове) са раз-пределени за насърчаване на промените и ино-вациите в регионалните икономики. Тази ин-вестиция съдържа четири основни елемента:научноизследователска и развойна дейност,

предприемачество, ИКТ и развитие на човеш-кия капитал.

2. Научни изследвания и иновации в ЕС— от предизвикателствата към

възможноститеЕвропа и светът са изправени пред безпреце-

дентни предизвикателства, които изискват нова-торски решения. Съживяването на икономическиярастеж и по-високите равнища на заетост, борба-та с изменението на климата и преминаването къмнисковъглеродно общество изискват спешни и ко-ординирани действия. Последиците от демограф-ските промени се задълбочават и се налага да из-ползваме по-разумно естествените ресурси.Обществото ни е изправено пред все по-мащабнии комплексни предизвикателства, свързани със си-гурността. Проблемите, произтичащи от застаря-ването на населението и зависимостта ни от из-копаеми горива обаче също предоставят ценнивъзможности за разработване на иновационнипродукти и услуги, спомагащи за съживяванетона икономиката и за създаването на нови работниместа в Европа.

Освен това Европа трябва да посрещне пре-дизвикателството, свързано със запазване и засил-ване на нейната конкурентна позиция в условия-та на глобализация. Бързоразвиващите се иконо-мики преминават от конкуренцията, основана наниската себестойност, и производството на про-дукти имитации към стратегии, базирани върхуиновациите. Други държави правят безпрецеден-тни по размер инвестиции, за да обезпечат бъде-щето си. От друга страна, повишаването на стан-дарта на живот в тези държави води до появатана нови пазари за европейските продукти и услу-ги, а нарастващите им възможности създават но-ви насоки за сътрудничество.

Налага се да реагираме на тези възможности,да използваме пълноценно предимствата си, да дей-стваме бързо и решително, за да изградим своетобъдеще, да подобрим благосъстоянието на гражда-ните си и да осигурим конкурентоспособността наевропейските предприятия. Макар научните из-следвания и иновациите да са основни двигателив този процес, Европа нерядко изостава в сравне-ние с конкурентите си в посочените области11 .

Необходимо е Европа да предприеме същес-твени промени по отношение на своите постиже-ния в научните изследвания и иновациите. Кактобе посочено в съобщението „Съюз за иновации“,

6 http://ec.europa.eu/research/fp7/index_en.cfm.7 СИЦ е служба на Комисията, която предоставя научна и техническа подкрепа при разработването и прилагането наполитиките на ЕС.8 http://ec.europa.eu/cip/.9 http://eit.europa.eu/.10 http://ec.europa.eu/regional_policy/themes/research/index_en.htm.



това изисква установяването на по-добра връзкамежду научните изследвания и иновациите. На-лага се да изоставим традиционния разпокъсанподход и да наблегнем по-силно върху предизви-кателствата и върху резултатите, които трябва дапостигнем, като установим по-тясна връзка меж-ду финансирането на научните изследвания и ино-вациите, от една страна, и целите на нашите по-литики, от друга. Не по-малко важно е разработ-ването на опростен набор от инструменти и пра-вила, като същевременно се осигури възможностза гъвкавост там, където е необходимо.

В период на силно ограничен публичен бюд-жет всяко евро трябва да се използва възможнонай-пълноценно. Публичното финансиране на на-учните изследвания и иновациите в Европа се из-вършва най-вече на национално равнище. Макарда е отбелязан известен напредък, националнитеи регионалните публични органи все още рабо-тят предимно в съответствие с отделните си стра-тегии. Това води до скъпоструващо дублиране иразпокъсаност на усилията. Ако се действа на рав-нището на ЕС, ефективността ще е по-висока, арезултатите — по-съгласувани. За тази цел можеда се използва опитът, придобит в досегашнитесъвместни усилия между държавите-членки, про-мишлените среди и ЕС, като например Европей-ския стратегически план за енергийните техно-логии (план „SET“)12 , съвместните технологич-ни инициативи за ИКТ13 и предстоящия Страте-гически план за транспортните технологии.

Програмите, прилагани за целия ЕС, също саот решаващо значение за изравняване на нашитепозиции с международните ни конкуренти. Единот съществените ни проблеми е свързан с недоста-тъчните европейски инвестиции в научните изслед-вания и иновациите, особено в частния сектор.Програмите на ЕС трябва да мобилизират инвес-тиции от страна на частния сектор и да превърнатЕвропа в по-привлекателно място за инвестиране.

Европейските програми са необходими за осъ-ществяването на по-голям брой научни постиже-ния на световно равнище, тъй като те спомагат заповишаване на качеството посредством конкурен-ция в европейски мащаб. Съчетаването на евро-пейските политики и финансиране при прехода

от научни изследвания към пазарна реализация(какъвто е случаят с европейските партньорстваза иновации) ще позволи на Европа да се справипо-добре с превръщането на познанията в инова-ции. Предоставянето на услуги в подкрепа на не-технологичните иновации ще помогне за пълно-то оползотворяване на пазарните възможности заиновационни решения.

3. Изводи от прилагането насъществуващите програми на ЕС занаучни изследвания и иновации

През последните десетилетия европейскитепрограми за научни изследвания и иновации по-лучиха широко приложение, като в момента пред-ставляват значителен дял от бюджета на ЕС14 .

Междинната оценка на РП715 потвърди не са-мо решаващата роля на програмата в изгражда-нето и поддържането на европейските мрежи,включително приноса на програмата „Мария Кю-ри“ и програмите за изследователски структури,но и успеха на новите инструменти, като напри-мер Европейския съвет по научни изследвания имеханизма за финансиране с поделяне на риска.Тя също така потвърди специалния принос на РП7за финансиране на трансграничните съвместнинаучни изследвания. Оценката призова да се ус-танови по-здрава връзка между научните изслед-вания и иновациите и да се постави по-силен ак-цент върху качеството, конкурентоспособността иобществените цели.

Междинната оценка на Рамковата програма законкурентоспособност и иновации (РПКИ)16 по-твърди нейните актуални цели за предприеманена действия на равнището на ЕС. Тя подчерта важ-ната роля на финансовите инструменти в подкре-па на МСП, мрежата „Enterprise Europe Network“,проектите за въвеждане на пазара на екоинова-циите и пилотните проекти за иновации в област-та на ИКТ в отговор на потребителския интерес.Програмата също така се спря на необходимосттаот допълнително изграждане на връзки с другипрограми на ЕС, включително фондовете на по-литиката на сближаване.

Чрез своите първи общности на познанието ииновациите Европейският институт за иновации

11 Интензитетът на изследователската и развойната дейност в ЕС-27 през 2009 г. бе 2,01 % в сравнение с 2,77 % в САЩ(2008 г.) и 3,44 % в Япония (2007 г.) Допълнителна информация се съдържа в Индекса на Съюза за иновации (Innova-tion Union Scoreboard) за 2010 г., публикуван на http://ec.europa.eu/enterprise/policies/innovation/facts-figures-analysis/innovation-scoreboard/index_en.htm.12 „Европейски стратегически план за енергийните технологии (план SET)“ (COM(2007) 723) и „Инвестиране в разра-ботването на нисковъглеродни технологии“ (COM(2009) 519).13 За това свидетелства например междинната оценка на съвместните технологични инициативи ARTEMIS и ENIAC(COM(2010) 752).14 През 2013 г. 7,41 % от бюджета на ЕС ще бъдат използвани за научноизследователска дейност и иновации.15 Междинната оценка на РП7 е публикувана на http://ec.europa.eu/research/evaluations/index_en.cfm?pg=fp7.16 Междинната оценка на CIP е публикувана на http://ec.europa.eu/cip/files/docs/interim_evaluation_report_march2010_en.pdf.



и технологии се изправя пред обществените пре-дизвикателства (изменение на климата, енергети-ка и ИКТ) и за първи път разработва нови моделиза управление на иновациите. Очаква се до сре-дата на 2011 г. ЕИТ да представи своята програ-ма за стратегически иновации — нейната цел еразширяване на дейностите на института, коитода бъдат използвани като нагледен пример за ино-вациите в Европа, както и набелязването на бъде-щи дейности.

В резултат на различните оценки обаче бяхаоткрити редица слабости и недостатъци — основ-ните сред тях са отсъствието на цялостен подходкъм научните изследвания и иновациите, комплек-сността на инструментите, прекалено сложнитебюрократични правила и процедури, както и лип-сата на прозрачност. При подобренията по отно-шение на бъдещите програми трябва да се обър-не внимание на следното:– По-ясно формулиране на целите и начините

на тяхното прилагане във финансираните дей-ности, като същевременно се запазва способ-ността за реакция спрямо потребностите на но-вите политики.

– Опростяване. С течение на времето програ-мите на ЕС за научни изследвания и инова-ции спомогнаха за разширяването на налич-ния инструментариум, с което се създаде впе-чатление, че обслужваните цели са прекаленомного и че финансирането е твърде разнопо-сочно, за да бъде ефективно. Липсата на коор-динация между финансирането от ЕС и от дър-жавите-членки допринася за сложността на ин-струментите и създава опасност от припокри-ване и дублиране на усилията – например поотношение на мерките за държавна помощ вподкрепа на МСП или при предоставянето нарисков капитал.

– Повишаване на добавената стойност и мо-билизиране на средствата, като се избягватдублирането и разпокъсаността. Финанси-рането на научните изследвания и иновациитев ЕС трябва да осигури по-висока добавенастойност, да увеличи възможността за моби-лизиране на други публични и частни ресурсии да се използва по-ефективно за подкрепа настратегическото изравняване и обединяване нанационалните и регионални средства, за да сеизбегне дублирането, да се разшири обхватъти да се натрупа необходимата критична маса.

– Опростяване на участието чрез намаляванена административната тежест, съкращаване насроковете за предоставяне на субсидии и пла-щания и постигане на по-добро равновесиемежду подходите, основани от една страна наразходите, а от друга — на доверието. Като при-мер може да бъде използван подходът, прило-жен при РПКИ.

– Разширяване на участието в програми наЕС. Въпреки широкото участие на МСП вРПКИ междинната оценка на РП7 подчерта не-обходимостта от допълнително стимулиране напромишлеността и участието на МСП. В неябе посочено също, че е необходимо да се заси-ли участието на жените и на представителитена по-новите държави-членки в научните из-следвания. По-активната ангажираност на тре-ти държави би създала възможности за опол-зотворяване на познанието, генерирано извънЕС.

– Повишаване на конкурентоспособността иобщественото въздействие в резултат отподкрепата на ЕС. С оглед на това ще е необ-ходимо резултатите да бъдат внедрявани и из-ползвани в по-голяма степен от предприятия-та, инвеститорите, публичните органи, другиизследователски кръгове и институциите. Та-зи цел включва също така подкрепа за по-ши-роките (включително нетехнологични и соци-ални) иновации, които не са плод на научно-изследователска дейност. Необходимо е същотака широката общественост да получава по-подробна информация за нашите цели и за зна-чението на предприеманите от нас действия.Участието на крайните потребители на инова-циите (независимо дали става дума за гражда-ни, предприятия или за публичния сектор) внашите действия трябва да започне на многопо-ранен етап, за да може прилагането на ре-зултатите да се ускори и разшири, както и дасе насърчи широкото обществено съгласие от-носно чувствителни области като сигурносттаили нанотехнологиите.

4. Изграждане на обща стратегическарамка за финансиране от ЕС на

научните изследвания и иновациитеВ съответствие с приоритетите на стратегията

„Европа 2020“ и разпоредбите на Договорите об-щата стратегическа рамка ще наблегне на разре-шаването на обществените предизвикателства, по-ощряване на конкурентоспособността на промиш-лените отрасли в Европа и постиженията на на-шата научно-техническа база.

4.1. Съвместни усилия за постигане нацелите на „Европа 2020“

На европейско равнище съществуват редицапрограми за подкрепа на научните изследвания ииновациите, които обхващат различни иноваци-онни дейности, но функционират независимо ед-на от друга. В прегледа на бюджета бе посоченвариант за преодоляване на този недостатък пос-редством разработването на обща стратегичес-ка рамка. Тя ще обхване всички насоки на фи-нансирането от ЕС на научните изследвания и



иновациите, предоставяно в момента по линия наРП7 и РПКИ, както и иновационните инициати-ви на ЕС, като например ЕИТ, основани на съгла-сувани насоки и общи стратегически цели.

Общата стратегическа рамка предлага значи-телен потенциал за популяризиране на европей-ското финансиране и за повишаване на неговатадостъпност. Тя ще позволи създаването на общавходна точка с общoдостъпни компютърни сред-ства17 или единно гише за информация и подкре-па на участниците. Също така рамката ще позво-ли разработването на опростена и по-ефективнаструктура, както и оптимизиран набор от инстру-менти за финансиране, обхващащ всяко звено отиновационната верига.

Общата стратегическа рамка предлага и кон-кретни възможности за административно опрос-тяване посредством създаването на по-стандарти-зирани набори от правила, обхващащи всичкиучастници в програмите на ЕС за научни изслед-вания и иновации. Тези правила трябва да търсятсходства между различните видове дейности привсяка възможност. С оглед на това трябва да сеизползва съществуващата тенденция към опрос-тяване18 , но същевременно да се разгледат допъл-нителни мерки, като например по-широкото из-ползване на еднократни суми или общото прие-мане на собствените счетоводни практики на бе-нефициерите19 .

Възможностите за гъвкавост ще бъдат необхо-дими, за да се обслужват различните насоки нафинансирането, което трябва да обхване целияиновационен цикъл, или за изпълнение на изис-кванията, свързани със специфичните условия.Гъвкавостта и бързото изпълнение също са от пър-востепенно значение за привличане на заинтере-совани страни от деловите среди (най-вече МСП).Това може да се използва като аргумент в подкре-па на различните механизми и правила за прила-гане, какъвто например е случаят с ЕИТ.

Програмите на ЕС функционират в среда, в ко-ято преобладаващата част от публичното финан-сиране на научните изследвания и иновациите сеуправлява от държавите-членки. Въпреки товатвърде често то не отчита адекватно транснацио-налното естество на научните изследвания и ино-вациите, в резултат на което полезното взаимодей-ствие с програмите на други държави-членки или

на ЕС остава в по-голямата си част неизползвано.Опитът, придобит при обединяването на ресур-

си на държавите-членки (посредством инициати-вите по член 185, проектите ERA-Nets и първитестъпки към съвместните програмни инициативи)демонстрира потенциалния ефект и ползи от евен-туалното мобилизиране на други публични източ-ници на финансиране. Ефективността в този слу-чай обаче зависи от сериозната ангажираност,включително във финансово отношение, на на-ционалните и регионалните публични органи.

Необходимо е да се предвиди значителна под-крепа в рамките на бъдещата политика на сбли-жаване, чиято цел е изграждането на научноиз-следователски и иновационен капацитет на реги-онално ниво посредством интелигенти стратегииза специализация, но без да се допускат отклоне-ния от общите цели на политиката на ЕС. Съоб-щението на Комисията относно бъдещето на по-литиката на сближаване20 набляга върху засиле-ното стратегическо програмиране, повишенатаконцентрация на ресурсите и по-широкото изпол-зване на условия и стимули, позволяващи засиле-но въздействие върху приоритетите на „Евро-па 2020“, в това число научните изследвания ииновациите. Следователно общата стратегическарамка за финансиране от ЕС на научните изслед-вания и иновациите трябва да предлага стабилнивъзможности за допълване на бъдещата общастратегическа рамка за политиката на сближава-не.

Финансирането, насочено към развитие на сел-ските райони, в момента предвижда широк наборот мерки, поощряващи иновациите в селското сто-панство. Съобщението „Общата селскостопанскаполитика през 2020 г.: подготовка за бъдещитепредизвикателства в областта на хранителнотоснабдяване, природните ресурси и териториалниябаланс“21 посочва иновациите като една от воде-щите теми в развитието на селските райони, на-ред с околната среда и изменението на климата.

Въпроси:1. Как общата стратегическа рамка трябва да доп-

ринесе за привлекателността и достъпносттана финансирането от ЕС на научните изслед-вания и иновациите?. Какви други мерки тряб-ва да се предвидят, освен общата входна точ-ка с общодостъпни компютърни средства,

17 Използване на опита, придобит при разработката на портала за участниците в РП7: http://ec.europa.eu/research/participants/portal/appmanager/participants/portal.18 „Опростяване на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания“ (COM(2010) 187) и РешениеC(2011) 174 на Комисията от 24 януари 2011 г.19 Комисията предложи преглед на Финансовия регламент (COM(2010) 815), който позволява по-радикално опростя-ване на следващата финансова рамка, включително по-широкото използване на еднократни суми, възстановяване насредства въз основа на счетоводните практики на бенефициерите и „идеален дом“ за публично-частни партньорства.20 „Заключения от петия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване: бъдещето на полити-ката на сближаване“ (COM (2010) 642).21 COM(2010) 672.



единно гише за оказване на помощ, оптими-зирания набор от инструменти за финанси-ране за цялата иновационна верига и допъл-нително административно опростяване?

2. Как финансирането от ЕС да обхване най-адек-ватно целия иновационен цикъл от научнитеизследвания до тяхното внедряване на пазара?

3. Какви са характеристиките на финансиранетоот ЕС, които да гарантират оптимални резул-тати от действията на европейско равнище? Не-обходимо ли е да се наблегне на мобилизира-нето на други източници на финансиране?

4. Как да се използва най-добре финансиранетоот ЕС на научните изследвания и иновациите,за да се обединят ресурсите на държавите-членки? Как трябва да бъдат подкрепяни съв-местните програмни инициативи, предприема-ни от няколко държави-членки?

5. Какво равновесие трябва да се установи меж-ду по-малките целеви проекти и по-мащабни-те стратегически инициативи?

6. Как Европейската комисия може да осигуриравновесието между конкретен набор от пра-вила за съществено опростяване на процеду-рите и необходимостта от запазване на извес-тна гъвкавост с цел постигане на целите на раз-личните инструменти, като същевременно от-говори на потребностите на различните бени-фициери, и по-специално МСП?

7. Как да се измерва успехът на финансиранетоот ЕС на научните изследвания и иновациите?Кои показатели за изпълнение могат да се из-ползват?

8. Как европейското финансиране на научните из-следвания и иновациите се отнася към регио-налното и националното финансиране? Как то-ва финансиране трябва да допълни фондоветена бъдещата политика на сближаване, насоче-на към подпомагане на по-слабо развитите ра-йони на ЕС, и програмите за развитие на сел-ските райони?

4.2. Разрешаване на общественитепредизвикателства

„Европа 2020“ и нейните водещи инициативиформулираха амбициозни цели на политиките вобласти като изменението на климата, енергий-ната сигурност, застаряването на населението иефективното използване на ресурсите. В съобще-нието „Съюз за иновации“ бе отправен призивкъм по-тясно обвързване между бъдещите прог-рами за финансиране от ЕС с тези цели, като сепоставя по-силен акцент върху преодоляването наобществените предизвикателства. Необходима еобаче внимателна оценка на предизвикателства-та, при които намесата на европейско равнище мо-же да доведе до конкретни резултати, като се из-бягват прекалено подробните научни и техноло-

гични варианти.По линия на съществуващите програми за фи-

нансиране от ЕС са положени значителни усилияза разрешаване на обществените предизвикател-ства, най-вече посредством технологичен тласъкпо теми. В основата на този подход е обединява-нето на изследователи от цяла Европа в съвмес-тни мрежи, като тази инициатива ще продължида бъде от решаващо значение за поддържанетона европейската научноизследователска структу-ра. Опитът обаче изведе на преден план ограни-ченията на този подход, свързани с постиганетона необходимата гъвкавост, креативност и меж-дудисциплинарни изследвания.

Със „Съюз за иновации“ бе въведена концеп-цията за европейско партньорство за иновации,което да обедини допълнителните мерки, свърза-ни с търсенето и предлагането, с цел разрешаванена обществените предизвикателства. Тези меркиизпълняват важна роля в координирането на уси-лията и концентриране на дейностите по отноше-ние на целия иновационен цикъл. Стратегичес-кият подход на плана „SET“, с неговите ясни при-оритети, конкретни структури за управление ифункция за оценка на напредъка може в този слу-чай да бъде използван за пример.

Въпроси:9. Как по-силният акцент върху обществените

предизвикателства трябва да се отрази на рав-новесието между изследванията, провежданиот научно любопитство, и дейностите, подчи-нени на конкретна програма?

10.Трябва ли да се предвидят повече възможнос-ти за т.нар. дейности „от основата към върха“?

11.Как финансирането от ЕС на научните изслед-вания и иновациите оказва най-добра подкре-па за създаването на политиката и инициати-вите, насочени към бъдещи действия?

12.Как трябва да се подобри ролята на Съвмес-тния изследователски център към Европейска-та комисия при подкрепата за създаването наполитиките и разрешаването на общественитепредизвикателства?

13.Как дейностите на ЕС, свързани с научните из-следвания и иновациите, могат да привлекатпо-силен интерес и участие от страна на граж-даните и гражданското общество?

4.3. Засилване наконкурентоспособността

Необходимо е Европа да положи по-сериозниусилия за засилване на въздействието от финан-сирането на научните изследвания и иновациите.Все още съществуват пречки в прехвърлянето нарезултатите от научните изследвания от лабора-торната среда към етапите на разработка, предла-гане на пазара и прилагане. Както се посочва всъобщението „Съюз за иновации“, подобна цел


Поглед към българската история

изисква активното участие на промишлените сре-ди и публично-частните партньорства във форму-лирането на приоритетите. Също така е необхо-дима по-широка подкрепа за всеки отделен етапот иновационния цикъл (включително изпробва-не на концепцията, пилотно въвеждане и демон-стриране), в това число мерките, свързани с пос-ледващите анализа действия, преднормативнитенаучни изследвания за определяне на стандарти-те и подкрепата за патентоването и за нетехноло-гичните иновации.

Гарантирането на солидна позиция в ключови-те технологии с голям потенциал като ИКТ, нано-технологиите, новите материали, фабричното про-изводство, космическите технологии или биотех-нологиите е от водещо значение за конкурентоспо-собността на Европа и позволява разработванетона новаторски стоки и услуги, необходими за пре-одоляване на обществените предизвикателства.

С РП7 бе въведен новаторски подход към за-силване на участието от страна на промишленост-та. Европейските технологични платформи (ЕТП)съдействаха при определянето на най-важнитеприоритети за промишлеността. Съвместните тех-нологични инициативи (СТИ) предоставиха во-деща функция на промишлеността чрез учредя-ване на формални публично-частни партньорства.С Европейския план за икономическо възстано-вяване бяха въведени по-неформални публично-частни партньорства в основните сектори. Опи-тът показва, че техният успех зависи от силнатаангажираност на участващите заинтересованистрани, както и от опростеното и ефективно уп-равление и структурите за прилагането му.

В рамката на своята стратегическа иноваци-онна програма ЕИТ ще продължи да укрепва свояподход, основан на потребностите на деловите сре-ди, като набляга не само върху постигането на ре-зултати, но и върху мобилизирането на значител-ни средства от частния сектор. В контекста на пла-на „SET“ бе поставено началото на европейскитепромишлени инициативи, които да позволят напубличния и частния сектор съвместно да разра-ботят т.нар. „пътни карти“ за технологиите. Цел-та на РПКИ е да засили конкурентоспособносттана европейската промишленост, като наблегневърху МСП. Програмата взема под внимание фак-та, че за иновациите са необходими множествоправомощия и дейности, различни от научните из-следвания, чието естество не е технологично –например дизайн, творчество, определяне на стан-дартите, разработване и нови комбинации от съ-ществуващи технологии, нови бизнес модели,участие на потребителите или оползотворяване наголемия брой разнообразни възможности, пред-лагани от социалните иновации.

Благодарение на своята гъвкавост и способностза бърза реакция МСП изпълняват централна роля

в разработването на новаторски продукти и услу-ги. Тези от тях, които вече са се наложили на паза-ра и са в процес на бързо разрастване, разполагат спотенциала да променят структурата на европей-ската икономика, като прераснат в бъдещи мулти-национални компании. РПКИ успешно включи вобхвата си малките и средни предприятия (100 000МСП получиха гаранции по заеми, а 70% от бене-фициерите от проектите за въвеждане на пазара наекоиновации са МСП) и макар че в РП7 бе отделе-но особено внимание на засилване на участиетона МСП, все още съществуват пречки пред изпъл-нението на тази цел. По-задълбоченият подход къмМСП може да използва опита, придобит при досе-гашните дейности по отношение на тези предпри-ятия, и да отчете потребностите от иновации и рас-теж на различните видове МСП, както и факта, чепотребностите на много от тях се обслужват най-добре посредством подкрепа на регионално равни-ще, включително по линия на фондовете на поли-тиката на сближаване.

Отворените, опростени и бързи схеми за при-лагане ще позволят на МСП и на другите заинте-ресовани страни от промишлените и академични-те среди да изследват своевременно и с необходи-мата гъвкавост нововъзникващите идеи и възмож-ности, с което да разработят нови насоки за ино-вационна дейност. В този случай може напримерда се доразвият постиженията от сегашното при-ложение на откритите покани за предложения иопростените процедури за прилагане при действи-ята по бъдещите и нововъзникващите технологиив тематичната област „Информационни и кому-никационни технологии (ИКТ)“ съгласно РП7,както и проектите за въвеждане на пазара на еко-иновациите от РПКИ.

Правата върху интелектуалната собственост,уреждащи финансирането от ЕС на научните из-следвания и иновациите, са решаващи за пълно-ценното използване и обмен на технологии, катосъщевременно е необходимо те да осигурят дос-тъп до научните резултати и тяхното бързо раз-пространение. Също така те са от значение за меж-дународното сътрудничество в области от страте-гически интерес.

Недостатъчното частно финансиране за науч-ните изследвания и иновациите в Европа е една отпречките за тяхното развитие. Механизмът за фи-нансиране с поделяне на риска по РП7 и финансо-вите инструменти от РПКИ показаха как бюдже-тът на ЕС в партньорство с групата на Европей-ската инвестиционна банка е в състояние успешнода преодолее пазарните различия в тази област. Набазата на този опит бъдещите програми за научниизследвания и иновации на ЕС трябва пълноцен-но да използват финансовите инструменти (пос-редством механизмите на платформата за споде-ляне на финансирането и риска, предложени в прег-



леда на бюджета) с цел да се подкрепи предлага-нето на пазара на резултатите от научните изслед-вания, растежа на иновативните отрасли и инвес-тициите във важните инфраструктури.

Могат да бъдат разгледани и някои нови под-ходи, насочени предимно към стимулиране на тър-сенето и по-активното ангажиране на публични-те и частните крайни потребители в по-раннитеетапи на иновационния процес22 . В „Съюз за ино-вации“ се отправя призив за разгръщане на поку-пателните възможности на публичния сектор с целда се поощрят иновациите чрез обществени по-ръчки, включително възлагането на поръчки,предхождащо търговската реализация23 . Тази ини-циатива може да използва опита, придобит придейностите по РПКИ и РП7. Макар Съединенитещати да разполагат със солидни традиции в товаотношение24 , за ЕС тази възможност остава в го-лямата си част неизследвана.

По подобен начин наградите за поощрение, при-съждани на научните изследователи, служат катофинансов стимул за постигане на все по-високицели. Тези награди отдавна се използват като ин-струмент при изработването на политиките, но напрактика не са били използвани в програми на ЕС.

Въпроси:14.Как финансирането от ЕС може най-добре да

отчете общия характер на иновациите, вклю-чително нетехнологичните, екологичните и со-циалните иновации?

15.Как да се засили участието на промишленост-та в програмите на ЕС за научни изследванияи иновации? Как трябва да се подкрепят съв-местните технологични инициативи (катопредприетите в сегашната Рамкова програма)или другите разновидности на публично-час-тните партньорства? Каква трябва да бъде ро-лята на европейските технологични платфор-ми?

16.Кои видове малки и средни предприятия(МСП) трябва да получат подкрепа на евро-пейско равнище и как да се осъществи тя? Кактази подкрепа може да допълни национални-те и регионалните схеми? Какви мерки трябвада се вземат, за да се улесни участието на МСПв програмите на ЕС за научни изследвания ииновации?

17.Как трябва да се проектират отворените, оп-

ростени и бързи схеми за прилагане (напри-мер съществуващите действия по бъдещите инововъзникващите технологии и проектите завъвеждане на пазара на екоиновациите отРПКИ), за да се позволи гъвкаво проучване иприсъствие на пазара на иновационните идеи,най-вече от страна на МСП?

18.Как финансовите инструменти на ЕС (базира-ни на финансирането и риска) могат да бъдатпо-широко използвани?

19.Необходимо ли е въвеждането на нов подходкъм подкрепата за научните изследвания и ино-вациите, по-специално чрез обществени по-ръчки, включително чрез правила относно по-ръчки, предхождащи търговската реализация,и/или награди за поощрение?

20.Как правилата за интелектуалната собственост,уреждащи финансирането от ЕС, могат да пос-тигнат оптимално равновесие между аспекти-те, свързани с конкурентоспособността, и не-обходимостта от достъп до научните резулта-ти и тяхното разпространение?

4.4. Укрепване на научната база на Европаи европейското научноизследователско

пространствоМакар научната база на Европа да е една от

най-високопроизводителните в света, тя не раз-полага с достатъчен брой постижения на светов-но равнище, довели до безпрецедентни научно-изследователски открития, които са в състояниеда предизвикат структурни промени.

Основната отговорност за изграждане на кон-курентоспособна публична научна база принад-лежи на държавите-членки. Подкрепата от стра-на на ЕС със сигурност може да прибави стой-ност, както е ставало и преди, с помощта на раз-лични инициативи, допринасящи за изграждане-то на европейското научноизследователско прос-транство (ЕНП). От основно значение е да се по-мисли как финансирането, предоставяно по ли-ния на общата стратегическа рамка, може да бъдеизползвано за ускоряване на напредъка към ис-тински единно ЕНП.

Създаването на Европейския съвет по научниизследвания бе важна крачка по пътя към пови-шаване на качеството на европейската научна ба-за25. Утвърждаването на неговата роля може да бъ-

22 Вж. препоръките на политиката, които неотдавна бяха публикувани от съвета на Европейското изследователско прос-транство: http://ec.europa.eu/research/erab/pdf/erab-2nd-final-report_en.pdf.23 На 27 януари 2011 г. Европейската комисия прие Зелена книга относно модернизирането на политиката на обществе-ните поръчки в ЕС „Към по-ефективен европейски пазар на обществените поръчки“ (COM(2011) 15), посветена надискусията относно промяната в правилата за обществените поръчки с цел насърчаване на други цели на политиките,като например насърчаване на иновациите.24 Вж. напр. инициативата за научни изследвания в малките предприятия (http://www.sbir.gov).25 По този начин бяха допълнени други схеми, насочени към повишаване на качеството на научните изследвания катоводещата инициатива по бъдещите и нововъзникващите технологии: http://cordis.europa.eu/fp7/ict/programme/fet/flag-ship.



де насочено както към тежестта му, така и инстру-ментите, които използва. Трябва да се формули-рат съществените поуки от опита, придобит в ра-йоните и държавите, където са изградени воде-щите в световен мащаб публични научноизсле-дователски институции посредством концентри-ране на финансирането и комбинирането на суб-сидии за отделни проекти и схеми за институцио-нална подкрепа.

В дългосрочен план качеството на научните из-следвания може да се развива единствено в рам-ките на система, в която всички европейски из-следователи разполагат със средства, позволява-щи им постигането на високи резултати, а оттам– конкуренция за най-добрите позиции. За тазицел е необходимо държавите-членки да се при-държат към амбициозни програми за модернизи-ране, насочени към тяхната научноизследовател-ска база, и да осигурят устойчиво публично фи-нансиране. Финансирането от ЕС, включителнопо линия на фондовете на политиката на сближа-ване, трябва да спомогне за изграждане на качес-тво там, където е необходимо.

Сред най-важните постижения в обучението ипреноса на знания са дейностите по програмата„Мария Кюри“ на ЕС, които повишиха трансгра-ничната мобилност и научноизследователскотосътрудничество между хиляди изследователи.Действията по програмата „Мария Кюри“ изиг-раха също така важна роля за снабдяването наследващото поколение научни изследователи синовационни умения, и по-специално посред-ством проекти за обмен между промишлените иакадемичните среди.

Чрез действията по програмата за научноиз-следователска структура и използването на опи-та, придобит при дейността на Европейския стра-тегически форум за научноизследователски ин-фраструктури бе даден силен тласък на планира-нето, подготовката и изграждането на широкома-щабна научноизследователска инфраструктура иза мерките по осигуряване на достъп до същес-твуващата инфраструктура. В този контекст по-нататъшното разполагане на електронна инфра-структура е важно, за да позволи дистанционен ивиртуален достъп до научноизследователско обо-рудване и научна информация.

След въвеждането на РП7 подходът към меж-дународното сътрудничество претърпя значител-но развитие. Програмите за финансиране от ЕСса сред най-отворените в световен мащаб, но тазиотвореност трябва да бъде взаимна. Става думаза достъп не само до финансова помощ, но и допазара, както и за защита на правата върху инте-лектуалната собственост. Работата на Стратеги-ческия форум за международно сътрудничество

задълбочи стратегическия подход към междуна-родното сътрудничество и взаимното допълванемежду дейностите на държавите-членки и на ЕС.По отношение на бъдещите програми е необхо-димо да се разгледа по-диференциран подход, съ-образен със спецификите на различните третидържави и за постигане на оптимално равнове-сие между целите за укрепване на конкурентоспо-собността на Европа и разрешаване на глобални-те предизвикателства.

През последните години мерките за финанси-ране, насочени към подкрепа на ЕНП, бяха допъл-нени с поредица от нефинансови инициативи наполитиките, като например петте инициативи наЕНП, предприети непосредствено преди публику-ването на Зелената книга за европейското научно-изследователско пространство26, или действията запоощряване на по-активното участие на жените внауката. В „Съюз за иновации“ бе подчертана ам-бициозната цел да се въведат необходимите меркиза изграждане на ЕНП до 2014 г., включително чрезприемане на съответното законодателство. Необ-ходима е внимателна преценка на начините, по ко-ито мерките за финансиране могат да помогнат затова намерение и да се повиши тяхната ефектив-ност. За тази цел са необходими по-ясни формули-ровки, взаимно допълващи действия и полезни вза-имодействия между мерките за финансиране и не-финансовите мерки.

Въпроси:21.Как трябва да се засили ролята на Европей-

ския съвет по научни изследвания с цел да сепоощри постигането на отлично качество в све-товен мащаб?

22.Как ЕС трябва да помогне на държавите-член-ки да повишат качеството на научните изслед-вания?

23.Как дейностите по програмата „Мария Кюри“могат да се използват за по-активно поощря-ване на мобилността на изследователите и тех-ните перспективи за оптимална професионал-на реализация?

24.Какви действия трябва да се предприемат наевропейско равнище, за да се засили ролята нажените в областта на науката и иновациите?

25.Как научноизследователската структура (вклю-чително електронната инфраструктура в рам-ките на ЕС) трябва да бъде подкрепяна на ев-ропейско равнище?

26.Каква подкрепа трябва да се оказва за между-народното сътрудничество с трети държави,например по отношение на приоритетни об-ласти от стратегически интерес, инструменти,взаимопомощ (включително по отношение направата върху интелектуалната собственост)или сътрудничеството с държавите-членки?

26 „Европейското научноизследователско пространство: Нови перспективи“ (COM(2007) 161).



27.Кои са основните въпроси и пречки, засягащиЕНП, които инструментите за финансиране наЕС трябва да се опитат да разрешат, и към коитрябва да се приложат други (например зако-нодателни) мерки?

5. Публична дискусия и бъдещидействия

Комисията е на мнение, че повдигнатите в нас-тоящия документ въпроси представляват основ-ните аспекти, които трябва да се вземат под вни-мание при по-нататъшното разработване на об-щата стратегическа рамка за финансиране от ЕСна научните изследвания и иновациите и при свър-заните с това инструменти.

Отправя се призив към държавите-членки, пар-ламента и трети държави да популяризират дис-кусията сред съответните заинтересовани страни.В подкрепа на дискусията по тези въпроси ще сеизползват различни виртуални средства за кому-никация, включително интернет страница за об-ществено допитване (http://ec.europa.eu/research/innovation-union).

Европейската комисия призовава организаци-ите, които желаят да участват с коментари в об-щественото допитване, да предоставят на Коми-сията и на широката публика информация за товакого и какво представляват. Ако дадена организа-ция реши да не предостави подобна информация,официалната политика на Комисията е да поста-вя коментара в списъка с коментари от граждани.(Стандарти за допитвания, вж. COM (2002) 704,и Съобщение за последващи мерки по Европей-ската инициатива за прозрачност, вж.COM(2007) 127 от 21.3.2007 г.)

Допитването ще приключи на 20 май 2011 г.Широката дискусия по настоящата Зелена книгаще бъде допълнена от целеви допитвания, напри-мер по рамката на ЕНП и програмата за стратеги-чески иновации на ЕИТ. Тя също така ще се опрена резултатите от общественото допитване относ-но бъдещето на РПКИ27 .

На 10 юни 2011 г. ще бъде организиран зак-лючителен форум, на който със заинтересованитестрани ще бъдат обсъдени резултатите от общес-твеното допитване. До края на 2011 г. Комисиятапланира да представи официалните си законода-телни предложения за обща стратегическа рамказа финансиране от ЕС на научните изследвания ииновациите. Тези предложения ще бъдат придру-жени от предварителни оценки на въздействието,предоставящи необходимата доказателствена ос-нова за предлаганите варианти.

Европейската комисия е на мнение, че науч-ните изследвания и иновациите са от основно зна-чение за бъдещото препитание на хората, порадикоето е необходимо по-силно обществено съзна-ние и дискусия, свързана с тях. Ето защо тя щеработи върху широка комуникационна стратегия,придружаваща това обществено допитване и пос-ледващата междуинституционална дискусия, аслед това – върху прилагането на следващата прог-рама за финансиране на ЕС.

Целта на тези действия е да убедят широкатаобщественост във важността на финансиранетоот ЕС, като за целта ще се използват аудиовизуал-ни и печатни медии, ще се организират общес-твени прояви и ще се използват пълните възмож-ности на новите виртуални средства за комуника-ция.

27 Информация по този въпрос е публикувана на http://ec.europa.eu/cip/public_consultation/index_en.htm.

Заключителната конференция на проекта E*CAREна тема „Създаване на Общ Европейски пазар за учените”

15 и 16 юни 2011, хотел Дедеман Тримонциум, гр. ПловдивКонференцията се организира от:

Центъра за мобилност на учените към Софийски университет «Св. Климент Охридски», съвместно с партньориот Австрия, Гърция, Кипър, Словакия, Унгария, Чешката република и Швейцария – членове на Европейската

мрежа EURAXESS, в рамките на проекта по 7 РП E*CARE (Европейска кариера на учените).

Теми на конференцията: Среда за мобилност и кариера на учените в Европа; Възможности за мобилност научените в Европа; Национални политики за мобилност и кариера на учените и предизвикателствата пред тях;Предизвикателства пред EURAXESS; Добри практики за за мобилност и кариера на учените; Кръгла маса: “Визияза EURAXESS 2020”.

Лектори: представители на Европейската комисия от Генерални дирекции «Наука и иновации», «Образование икултура» и «Съвместен изследователски център», Европейски научен съвет, представители на над 10 националникоординатори на EURAXESS.

Работен език: английски език.

Програмата на конференцията и форми за регистрация:http://www-it.fmi.uni-sofia.bg/e-care/conference_en.html


Наука и етика

Първото заседание за 2011 г. на Дискусионния клуб на СУБ се състоя на 10 март в Големиясалон на БАН. Тема на дискусията беше: „Етичните норми и критериите за тяхното опре-

деляне”. Встъпителни експозета направиха проф. дбн Наум Якимов – председател иг-н Николай Поппетров – секретар на Комисията по етика на СУБ. Участниците в дискусиятаизразиха своите становища по редица въпроси: Задължение или добро пожелание е спазва-

нето на професионалната етика? Необходим ли е Национален етичен кодекс и може ликодексът на СУБ да служи като база за неговото разработване? Как и кой да определя нару-шенията на етичните кодекси и какви да бъдат последствията от нарушаването им? Примериза нарушения на научната етика от учени и научни институции, които се нуждаят от гласност

и обсъждания и т.н.На читателите на сп. „Наука” представяме експозе от презентацията на проф. Н. Якимов.

ЕТИЧНИ НОРМИ И КРИТЕРИИ1

Проф. дбн Наум Якимов,председател на Комисията по етика

на СУБ

1 При подготовката на този текст са ползвани: „Етичен кодекс за поведение на служителите в институт по невробиология– БАН”: (http://www.bio.bas.bg/neurobiology/documents/Ethical_codex_INB.pdf), и статията „What is Ethics in Research &Why is It Important?” на David B. Resnik (http://www.niehs.nih.gov/research/resources/bioethics/whatis.cfm)

Разбирането, че без спазване на определен ака-демичен морал не може да се осъществява изсле-дователска и образователна дейност в интерес наразвитието на науката и обществото, лежи в ос-новата на всеки опит за създаване на етичен ко-декс на учения или на правила за етично поведе-ние в науката.

Eтичните принципи и правила за поведение внауката се отнасят до всички хора, чиито профе-сии са свързани с научни и приложни изследва-ния. Това включва всякакви дейности, свързани с“фундаментални”, “стратегически” и “приложни”изследвания, с научни експерименти, с “трансферна знания” и по-конкретно с иновационните, кон-султантските, надзорните и преподавателскитедейности, с управлението на знания, с правата наинтелектуална собственост, с разработване на ре-зултати от научни изследвания, както и с научна-та популяризация и журналистика.

Приемането и публичното обявяване на етич-ни норми в науката има за цел да повиши общес-твеното доверие в професионализма и морала научените, както и да издигне престижа на профе-сията на учените. Тези норми са свързани с мора-ла при: провеждане на научноизследователска и обра-

зователна дейност; осъществяване на взаимоотношенията в науч-

ните колективи и между отделните учени; провеждане на дискусии, посветени на съвмес-

тно търсене на научни истини; осъществяване на теоретичната, експеримен-

талната и образователната дейност; определяне на социална отговорност за при-

ложенията на научните резултати и обществе-ната отговорност на учения;

осъществяване на анонимно рецензиране и из-ползване на чужди резултати и идеи, станали

известни при рецензирането; наличие на конфликт на интереси при рецен-

зиране и участие в комисии и управителни те-ла на организации (фондове), осъществяващипроектно финансиране;

наличие на конфликт на интереси при пред-приемане на каквито и да било действия, кои-то поставят в привилегировано положение илиположение на дискриминация, или са в ползаили във вреда на научното израстване на дру-ги хора, с които ученият има или е имал личниотношения извън областта на науката;

популяризиране на науката, нейните приложе-ния и използването на научните резултати, как-то и представянето на учените пред общество-то.Дейността на учения следва да се осъществя-

ва при спазване следните етични норми и крите-рии:

КомпетентностВъв всички дейности, свързани с професията

му, ученият:- използва и прилага знанията и опита, които

притежава;- непрекъснато повишава нивото на професио-

налната си квалификация, компетентност изнания чрез образование и учене през целияживот;

- предприема действия за развитие на научнатакомпетентност в обществото като цяло.Обществена отговорностУченият следва поведение, което:

- не накърнява престижа на българската и све-товната наука и свързаните с нея институции



както при изпълнение на служебните си задъл-жения, така и в своя обществен и личен жи-вот;

- допринася за добруването на обществото;- предпазва или намалява вредите за общество-

то чрез изследвания, повишаване образовано-стта на публиката и застъпничество за науч-ните изследвания.ЗаконностУченият:

- познава и спазва съответните закони, инсти-туционалните и правителствени политики;

- изпълнява професионалната си дейност пристрого спазване на Конституцията и законитена Република България, общоевропейското за-конодателство и общоевропейските норматив-ни документи в областта на науката и образо-ванието.ЛоялностУченият:

- съблюдава установените вътрешни правила винституцията, за която работи;

- съдейства за провеждането на националнатанаучна стратегия и на научната стратегия насвоята институция;

- не накърнява интересите на своята институ-ция при спазване на принципа за законност.ЧестностПри осъществяване на всички функции, свър-

зани с научната му дейност, ученият:- извършва действия, предлага и взема решения,

водещи до елиминиране на произвола и укреп-ване на доверието на обществото и отделниячовек в качеството, надеждността и обществе-ната полза от науката и научните изследвания;

- неотклонно се стреми към честност в цялатанаучна общност;

- честно излага данни, резултати, методи, про-цедури и публикационния им статус;

- не фабрикува, не фалшифицира и не интер-претира преднамерено погрешно данни;

- не мами и не заблуждава колегите си, финан-сиращите институции или обществото и отдел-ните хора (публиката);

- разкрива лични или финансови интереси, ко-ито могат да повлияят на изследването му;

- разобличава аргументирано всички форми нанепочтеност и корист при осъществяване иобезпечаване на научноизследователската дей-ност.ПочтеностУченият:

- спазва обещанията и договореностите;- действа открито, искрено и откровено;- бори се за последователност в мислите и дей-

ствията.ОбективностУченият извършва дейността си обективно и

добросъвестно, като се стреми да:- събира, анализира и оценява вярно, точно и

безпристрастно всички факти и обстоятелства,свързани с работата му, без да допуска влия-ние на собствени или чужди интереси;

- избягва или се стреми да минимизира предна-мереността и самоизмамата;

- избягва преднамереност при: планиране на експеримента, анализа и ин-

терпретацията на данните; анонимното експертно рецензиране; вземането на решения, отнасящи се до пер-

сонала; писането на проекти за получаване на фи-

нансиране и на експертни становища; всички други аспекти на изследователска-

та дейност, които предполагат или изискватобективност.

АкуратностУченият:

- избягва грешки по невнимание и незнание;- внимателно и критично разглежда собствена-

та си работа и работата на колегите си;- води пълна документация на изследователска-

та си дейност - събиране на данни, изследова-телски процедури, кореспонденция с институ-ции, научни списания и издания.Зачитане на интелектуалната собстве-ностВ цялостната си дейност ученият:

- се съобразява и зачита патентите, авторскитеправа и другите форми на интелектуална соб-ственост;

- не използва чужди непубликувани данни, ме-тоди и резултати без разрешение;

- отдава нужното признание, когато това е необ-ходимо;

- изказва необходимата благодарност и отдавадължимото за всички приноси към научнотому изследване;

- никога не плагиатстваНеутралностУченият

- не допуска в своята работа да бъде повлияванот свои или чужди политически и светогледнипристрастия.ТолерантностУченият:

- подхожда толерантно и с разбиране към алтер-нативни или допълнителни мнения и позиции,изразявани от личности или институции.Колегиалност и учтивостПри осъществяване на научноизследователска-

та си работа и на служебните си задължения уче-ният:- се отнася любезно, възпитано и с уважение към

своите колеги и сътрудници и постъпва чес-тно с тях;



- зачита правата и достойнството на личността;- не допуска каквито и да са прояви на дискри-

минация на базата на пол, раса, етническа при-надлежност или други фактори, които не сасвързани с научната компетентност и почте-ност.ОткритостУченият:

- осъществява своята дейност по начин, даващвъзможност да се видят ясно неговите действияи резултатите от извършената работа;

- споделя данни, резултати, идеи, апаратура иматериали;

- приема критика и нови идеи.Отговорност при публикуванеУченият:

- публикува с цел развитието на изследваниятаи научното знание, а не само за развитието насобствената си кариера;

- избягва безсмислени и дублиращи се публи-кации.НаставничествоУченият:

- подпомага обучението, наставничеството и на-пътстването на студенти, специализанти и док-торанти, съдейства за тяхното развитие и имдава възможност да вземат самостоятелно ре-шения.КонфиденциалностУченият:

- запазва в тайна данните и фактите, свързани сизследователската дейност на други учени, ко-гато такива данни или факти са му станали из-вестни при или по повод на експертната и/илислужебната му дейност;

- запазва в тайна получена информация за пре-дадени за публикуване ръкописи, подаденипроекти за финансиране, лични данни, служеб-ни или военни тайни и данни за пациенти.НепримиримостУченият:

- е непримирим към всички прояви на лъженау-ка и към нарушенията на научната етика;

- отстоява утвърдените принципи и правила занаучна дейност.Грижа за животните

- показва необходимото уважение и грижа за жи-вотните, когато ги използва за изследвания;

- не провежда излишни и зле планирани опитис животни.Защита на изследвани лица

- при използване на хора за провеждане на из-следвания минимизира вредата и рисковете иосигурява максимална полза;

- уважава човешкото достойнство, интимност инезависимост и взема специални предпазнимерки при работа с рискови групи хора.;

- грижи се да разпредели честно ползите и вре-

дите от изследването.Следните действия се определят като неетич-

ни и би следвало да са неприемливи и недопус-тими за българския учен: Изпращане за печат и/или публикуване на един

и същ ръкопис в различни списания или дру-ги издания.

Прикриване на намерение за подаване на па-тентно искане с цел да се осигури едноличноавторство.

Включване на колега като съавтор в замяна наоказана услуга, въпреки липсата на принос запубликацията.

Обсъждане с колеги на конфиденциални дан-ни от ръкопис, за който му е възложена рецен-зия.

Изключване от разглежданите данни на откло-няващи се стойности без привеждане на аргу-менти за това.

Използване на неподходящ статистически ана-лиз за увеличаване на значимостта на изслед-ването.

Заобикаляне на процеса на компетентно рецен-зиране чрез предварително, публично обявя-ване на резултатите, без да бъде предоставенанеобходимата информация за компетентна на-учна оценка.

Представяне на преглед на литературата, в кой-то са пропуснати публикувани по рано изслед-вания и приноси на други хора в същата об-ласт.

Преувеличаване на истината при кандидат-стване за финансиране с цел убеждаване на ре-цензентите, че проектът му ще има значите-лен принос.

Преувеличаване на истината при кандидат-стване за работа или в автобиографична справ-ка.

Претоварване с работа, неглижиране или ек-сплоатация на специализанти, докторанти илипостдокторанти.

Немарливост при водене на научната докумен-тация и преждевременно унищожаване на дан-ни от изследвания.

Използване на пренебрежителен коментар илични атаки в рецензия на представен автор-ски материал или отхвърляне на ръкопис, пред-ставен за публикуване, без дори да бъде про-четен.

Обещание за по-висока оценка на студент в за-мяна на сексуална или друга услуга.

Допускане на значителни отклонения от изсле-дователския протокол при използване на опит-ни животни или на хора.

Излагане на студенти и персонал на биологи-чен риск в разрез с правилата за биологичнасигурност.

Саботиране на работата на други хора.



Неразрешено копиране на данни, публикацииили компютърни програми.

Участие в съвет или организация, която взимарешение за финансиране на негово собственоизследване.

Преднамерено преувеличаване на клинично-то значение на ново лекарство с цел получава-не на финансова облагаАмериканския биоетик Дейвид Ресник посоч-

ва две основни гледни точки за нарушаването наетичните норми в науката. Според първата от тях,повечето учени са високо етични. Само учени, ко-ито са морално покварени или с психологическиразстройства, проявяват недобросъвестност.

Според втората гледна точка, нарушаването наетичните норми е резултат от „дефектна” околнасреда, която търпи незнание, липса на сериозноотношение към етичните норми или поражда раз-личен институционален натиск. Примери за товаса: натиск за публикуване, за получаване на гран-тове или договори, амбиции за кариера, стремежкъм печалба или слава, лошо ръководство на сту-дентите и специализантите и слаб контрол над из-следователите.

В системата на науката и висшето образова-

ние у нас могат да се открият примери на научниинституции, изследователски институти, универ-ситети и професионални общности, които са раз-работили и дори са публикували на електроннитеси страници свои етични кодекси, правила и нор-ми за поведение. Едва ли обаче някой ще се нае-ме да твърди, че това е достатъчно.

Липсват отговори на много въпроси, свързанис организацията, приложението и мястото на мо-ралните принципи в осъществяването на всичкидейности, свързани с научните изследвания. Етич-ните норми и критерии следва ли да са част от слу-жебните задължения на учения или от длъжнос-тната му характеристика? По какъв начин такиванорми и критерии влизат в правилниците или въввътрешните правила на институциите, свързани снауката? Моралните принципи част ли са от сис-темата за атестиране на учените? Необходима ли еобразователна подготовката на учения? Кога и откого да бъде организирана такава подготовка?

Днес за съжаление тези въпроси не привличатинтереса и остават извън фокуса на вниманиетона институциите, общностите и отделните учас-тници в научноизследователските дейности в Бъл-гария.

ЩО Е ЕТИКА В НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ЗАЩОЕ ВАЖНА?

Д-р Дейвид Ресник*

* Д-р Дейвид Ресник (David B. Resnik) е биоетик в Националния институт за здравни науки и околна среда в рамките наНационалния институт за здраве на Съединените американски щати. Предлаганата тук статия се публикува със съгласиетона автора и може да бъде намерена на следния електронен адрес: http://www.niehs.nih.gov/research/resources/bioethics/whatis.cfm

Повечето хора си представят етиката (или мо-рала) като набор от правила, чрез които може дасе различава доброто от злото, като например злат-ното правило: „Не причинявай на другите това,което не би искал да причиняват на тебе” или ко-декс за професионално поведение, като Клетватана Хипократ („Преди всичко, не причинявай вре-да”), или религиозен символ на вярата като Де-сетте Божи Заповеди („Не убивай....”), или мъдриафоризми като поговорките на Конфуций. Това енай-разпространеният начин за определяне на по-нятието „етика” като „правила за държане”, чрезкоито се прави разлика между приемливо и неп-риемливо поведение.

Повечето хора научават етичните норми от се-мейството си, от училище, от черквата или от другаобществена среда. Въпреки че повечето хора при-добиват чувството си за добро и зло още в дет-ството си, развитието на моралните устои се осъ-ществява през целия живот и човешките същес-

тва преминават през различни етапи в процеса насвоето развитие. Етичните норми са толкова все-общи, че често сме изкушени да ги разглеждамекато проява на здрав разум. От друга страна, оба-че, ако моралът беше просто проява на здрав ра-зум, кои са причините тогава да има толкова спо-рове и разногласия в нашето общество.

Едно очевидно обяснение на тези противоре-чия е, че всички признават някои общи етичнинорми, но различните хора ги интерпретират, при-лагат и преценяват по различен начин в зависи-мост от техните собствени ценностни системи ижизнен опит.

Повечето общества имат правни норми, коиторегулират поведението, но в сравнение със зако-ните етичните норми са по широки и по-нефор-мални. Въпреки че повечето общества използватзакони, за да наложат спазването на широко при-



ети морални стандарти, а етичните и правнитеправила използват сходни понятия, добре е да сепомни, че етиката и закона не са едно и също. Еднодействие може да е законно, но неетично или да енезаконно, но етично. Хората могат да използватетични понятия и принципи, за да критикуват,оценяват, предлагат или интерпретират законите.И наистина през последния век много реформа-тори на обществото подтикват гражданите към не-подчинение на закона, за да протестират срещусчитани от тях неморални и несправедливи зако-ни. Мирното гражданско неподчинение е етиченначин за изразяване на политически възгледи.

Друг подход към определянето на понятиетоетика фокусира вниманието върху дисциплини-те, които изучават нормите за поведение – фило-софия, теология, право, психология или социоло-гия. Например: специалистът по „медицинска ети-ка” изучава етичните норми в медицината. Ети-ката може още да бъде дефинирана и като метод,процедура или перспектива за вземане на реше-ние, за начин за действие и за анализиране насложни проблеми и въпроси. Например, при раз-глеждането на сложния въпрос за глобалното за-топляне могат да се разглеждат икономически, еко-логични, политически или етични аспекти напроблема. Докато икономистът може да разглеж-да предимствата и недостатъците на различнитеполитики, свързани с глобалното затопляне, спе-циалистът по етични въпроси на околната средаби могъл да разглежда етичните стандарти и прин-ципи, които са в опасност.

Много различни отрасли на науката, институ-ции и професии имат норми за поведение, коитосъответстват на техните специфични идеи и це-ли. Тези норми подпомагат представителите на оп-ределена научна дисциплина да координират дей-ностите си и да постигат доверието на общество-то към тази дисциплина. Така например етичнинорми обуславят поведението в медицината, пра-вото, инженерството и бизнеса. Етични норми слу-жат на идеите и целите на научните изследванияи се прилагат спрямо хората, които провеждат та-кива изследвания или извършват други научниили творчески дейности. Съществува дори отдел-на дисциплина – научна етика, която изучава те-зи норми.

Много са причините, които определят значе-нието на спазването на етични норми в научнитеизследвания. На първо място, тези норми утвър-ждават целите, които преследват изследванията –знание, истина и предотвратяване на грешки. Заб-раната за фабрукуване, фалшифициране и невяр-но представяне на изследователски данни утвър-ждава чесността и води до избягване на грешки.На второ място, като се има пред вид, че изследо-вателската дейност често включва значително сът-рудничество и координация между много различ-

ни хора от различни дисциплини и институции,етичните стандарти поддържат ценности, коитоса съществени за колективната работа, като дове-рие, отговорност, взаимно уважение и почтеност.Така например, много етични норми в изследова-телската дейност, като упътвания за авторство, по-литики за защита на авторското право и патенто-ването, политики за обмен на данни и правила законфиденциалност при рецензиране, са насоче-ни едновременно към защита на интелектуална-та собственост и поощряване на сътрудничество-то. Повечето изследователи търсят признание засвоите приноси и не искат идеите им да бъдат от-краднати или разкрити преждевременно. На тре-то място, много от етичните норми осигуряват от-говорността на изследователите пред широкатапублика. Например, държавните политики по от-ношение на неприемливото поведение в науката,конфликта на интереси, защитата на изследвани-те лица, използването и грижата за опитните жи-вотни са необходими, за да се осигури отговор-ността пред обществото на изследователите, кои-то получават публично финансиране. На четвър-то място, етичните норми в нуката спомагат за об-ществената подкрепа за научните изследвания.Хората с по-голяма готовност биха подкрепялифинансирането на научни проекти, ако имат до-верие в качеството и почтеността на научните из-следвания. И накрая, много от нормите за изсле-дователска дейност съдействат за налагането наредица други важни морални и социални ценнос-ти като отговорност пред обществото, човешкитеправа, грижата за животните, спазването на зако-ните, здравето и сигурността. Отклоненията отетиката на научните изследвания може в значи-телна степен да навреди на използваните за из-следвания хора и животни, на студентите и широ-ката публика. Така например, изследовател, кой-то подправя данни от клинични изследвания, мо-же да навреди и дори да убие пациенти, а изсле-довател, който пренебрегне спазването на прави-лата и инструкциите, свързани с радиационнатаи биологическата безопасност, може да рискувасвоето здраве и сигурност или здравето и сигур-ността на своите сътрудници, колеги и студенти.

Кодекси и политики за научна етикаКато се има пред вид важността на на етиката

при провеждането на научни изследвания, едва лие учудващо, че много и най-различни професио-нални асоциации, правителствени агенции и уни-верситети са приели специфични кодекси, прави-ла и политики, свързани с изследователската ети-ка. Националният институт за здраве, Национал-ната научна фондация, Администрацията за хра-ни и лекарства, Агенцията за политика в околна-та среда и Департаментът за земеделие на Съеди-нените щати имат етични правила за финансира-



не на изследователите. Друг тип влиятелни етич-ни политики включват: „Общи изисквания запредставяне на ръкописи в биомедицински спи-сания” (Международен комитет на редакторите намедицински списания), Кодекс за поведение нахимиците (Общество на химиците в Америка),Етичен кодекс (Американско общество за клинич-нолабораторната наука), Етични принципи на пси-холозите (Американска психологическа асоцоа-ция), Изявления относно етиката и професионал-ната отговорност (Американска антропологичнаасоциация), Изявление относно професионална-та етика (Американска асоциация на универси-тетските преподаватели), Нюренбергски кодекс иДекларация от Хелзинки (Световна медицинскаасоциация).

Следва едно обобщено резюме на етични прин-ципи, заложени в различни етични кодекси1 :

ЧестностСтреми се настоятелно към честност във всич-

ки научни съобщения. Съобщавай честно данни,резултати, методи и процедури и етап на публи-куване. Не измисляй, не фалшифицирай и не пред-ставяй по умишлено неверен начин полученитеданни. Не мами и не заблуждавай колегите си, фи-нансиращите институции или широката публика.

ОбективностСтреми се настоятелно да избягваш преднаме-

реност при планиране на експеримента, анализана данните, интерпретацията на данните, аноним-ното експертно рецензиране, вземането на реше-ния, отнасящи се до персонала, писането на про-екти за получаване на финансиране и на експер-тни становища и при всички други аспекти на из-следователската дейност, които предполагат илиизискват обективност. Избягвай или минимизи-рай преднамереността и самоизамамата. Разкри-вай личната си или финансова заинтересованост,които могат да повлияват на изследването.

ПочтеностСпазвай обещанията и договореностите, дей-

ствай открито, бори се за последователност в мис-лите и действията

АкуратностИзбягвай грешки по невнимание и незнание,

внимателно и критично разглеждай собственатаси работа и работата на колегите си. Води пълнадокументация на изследователската си дейност ка-то събирането на данни, изследователските про-цедури и кореспонденцията с институции или спи-сания.

ОткритостСподеляй данни, резултати, идеи, апаратура и

ресурси. Приемай критика и нови идеи.Зачитане на интелектуалната собственостСъобразявай се и зачитай патентите, авторски-

те права и другите форми на интелектуална соб-ственост. Не използвай чужди непубликувани дан-ни, методи и резултати без разрешение. Отдавайдължимото признание. Изказвай необходиматаблагодарност и отдавай дължимото за всички при-носи към научното ти изследване. Никога не пла-гиатствай.

КонфиденциалностЗапазвай в тайна конфиденциални сведенния

като информация за предадени за публикуване ръ-кописи, подадени проекти за финансиране, лич-ни данни, служебни или военни тайни и данни запациенти.

Отговорност при публикуанеПубликувай за развитие на изследванията и на-

учното знание, а не само за развитието на соб-ствената си кариера. Избягвай безсмислени и дуб-лиращи се публикации.

Отговорно наставничествоПодпомагай обучението, наставничеството и

напътстването на студенти. Допринасяй за тяхно-то развитие и им давай възможност да вземат са-мостоятелно решения.

Уважение към колегитеУважавай колегите си и бъди честен с тях.Обществена отговорностДопринасяй за благото на обществото, за пред-

пазването му или за намаляване на рисковете чрезнаучни изследвания, повишаване образованосттана публиката и с активната си позиция.

ТолерантностНе допускайте дискриминация на колеги или

студенти на базата на пол, раса, етническа при-надлежност или други фактори, които не са свър-зани с научната компетентност и почтеност.

КомпетентностПоддържайте и повишавайте нивото на про-

фесионалната си квалификация, компетентност изнания чрез образование и учене през целия жи-вот. Подпомагайте развитието на научната ком-петентност като цяло.

ЗаконностПознавайте и спазвайте съответните закони,

както и институционалните и правителствени по-литики.

Грижа за животнитеСпазвайте необходимото уважение и грижа за

животните, когато ги използвате за изследвания.Не провеждайте ненужни или лошо планирани ек-сперименти с опитни животни.

Защита на изследваните лицаПри използване на хора за провеждане на из-

следвания минимизирайте вредата и рисковете иосигурявайте максимална полза. Уважавайте чо-вешкото достойнство, интимност и независимости вземайте специални предпазни мерки с риско-

1 По Shamoo A and Resnik D. 2009. Responsible Conduct of Research, 2nd ed. (New York: Oxford University Press).



ви групи хора. Грижете се за справедливото балан-сиране на ползите и вредите от изследването.

Вземане на решения, свързани с етиката внауката

Въпреки че кодексите, политиките и принци-пите, както всяка съвкупност от правила, са мно-го важни и полезни, те съвсем не обхващат всич-ки възможни случаи, често съдържат противоре-чия и изискват значителна интерпретация. Ето за-що за учените е важно да знаят как да интерпре-тират, оценяват и прилагат различните правила внаучните изследвания, как да вземат решения икак да действат при различни обстоятелства. Пре-обладаващите случаи на решения включват пря-кото приложение на етичните правила. Да разгле-даме следния случай:

Случай 1:Заданието за изследване на лекарство за висо-

ко кръвно налягане изисква лекарството да се при-лага в различни дози при 50 лабораторни мишки,заедно с химически и поведенчески тестове за оп-ределяне на токсичните ефекти. Том е почти за-вършил експеримента, който провежда за д-р Х.Остават му за изследване още само 5 мишки. Нанего обаче му се иска да завърши опита навреме,за да може да отиде във Флорида за пролетнатаваканция с приятелите си, които тръгват тази ве-чер. Той е инжектирал лекарството на 50-те миш-ки, но не е завършил всички тестове. И така тойрешава да екстраполира 45-те получени резулта-та, за да „произведе” оставащите 5 резултата.

Много различни изследователски политики щеподдържат становището, че Том е действал в раз-рез с етиката, като е „създал” несъществуващиданни. Ако това изследване беше финансирано отнационална агенция, като например Националнияинститут за здраве, неговото действие щеше дабъде форма на недобронамерено изследователскоповедение, което правителството определя като„фабрикуване, фалшификация или плагиатство”.Действия, които почти всички изследователи оп-ределят като неетични, се квалифицират като не-добронамерено поведение. Важно е обаче да незабравяме, че недобронамереното поведение пред-полага умишлена измама. „Честни” грешки, свър-зани с немарливост, лошо водене на протоколи,погрешни пресмятания, предубеждение, самоиз-мама и дори нехайство, не са умишлена измама.Така също „разумни несъответствия” в изследо-вателските методи, процедури и интерпретациине са недобронамерено изследователско поведе-ние. Да разгледаме следния случай:

Случай 2:Д-р Т. току що е открил математическа грешка

в своята статия, приета за публикуване в научносписание. Грешката не повлиява крайния резул-тат от изследванията, но е потенциално подвеж-

даща. Списанието е предадено вече за печат и екъсно грешката да бъде поправена преди отпечат-ването. За да избегне неловкото положение, д-р Т.решава да не обръща внимание на грешката.

Грешката на д-р T., както и решението му дане предприема действия за корегирането й, не енедобронамерено поведение. Според повечето из-следователи, както и според различните полити-ки и кодекси, включително и политиките на Уни-верситета на Източна Каролина, д-р Т. е трябвалода съобщи на списанието за грешката и да разгле-да възможността да публикува корекция или съ-общение за печатна грешка. Пропускът да се пуб-ликува корекция би бил неетичен, защото нару-шава нормите, свързани с чесността и обектив-ността в науката.

Съществуват много други дейности, които пра-вителството не определя като недобронамереноповедение, но които се разглеждат от повечето из-следователи като неетични. Те се определят като„други отклонения” от приемливите изследовател-ски практики и включват: Публикуване на един и същ ръкопис в две раз-

лични списания без уведомяване на редакто-рите на списанието.

Изпращане за печат на един и същ ръкопис вразлични списания без уведомяване на редак-торите на списанията.

Неуведомяване на сътрудник за намерение заподаване на патентно искане, за да се осигуриеднолично авторство.

Включване на колега като съавтор в замяна наоказана от нея/него услуга, въпреки че колега-та няма сериозен принос за публикацията.

Обсъждане с колеги конфиденциални данни отръкопис, за който Ви е възложена рецензия.

Изключване от разглеждане на данни с откло-няващи се стойности без привеждане на аргу-менти за това.

Използване на неподходящ статистически ана-лиз за увеличаване на значимостта на изслед-ването.

Заобикаляне на процеса на компетентно рецен-зиране чрез предварително публично обявява-не на резултатите, без да бъде предоставенаадекватна информация на компетентни експер-ти, които да рецензират работата.

Представяне на преглед на литературата, в кой-то са пропуснати приноси на други хора в съ-щата област или свързани с нея по-раншни из-следвания.

Пресилване на истината в проект при канди-датстване за финансиране с цел убеждаване нарецензентите, че проектът Ви ще има значите-лен принос в съответната област.

Пресилване на истината при кандидатстванеза работа или в автобиографична справка.

Предоставяне на един и същ изследователски



проект на двама студенти, за да видите кой оттях ще се справи по-бързо.

Претоварване с работа, неглижиране или ек-сплоатация на специализанти или постдокто-ранти.

Неподдържане на добра научна документация. Несъхранение на данни от изследвания за ра-

зумен период от време. Използване на пренебрежителен коментар и

лични атаки в рецензия на представен автор-ски материал.

Обещание за по-висока оценка на студент в за-мяна на сексуална услуга.

Използване на расистки епитети в лаборато-рията.

Осъществяване на значителни отклонения отизследователския протокол, утвърден от Коми-тета за грижа и използване на опитни живот-ни или от Надзорния съвет за изследвани ли-ца на Вашата институция, без да уведомите затова Комитета или Съвета.

Потулване на неблагоприятен случай при ек-сперимент върху хора.

Безполезно използване на животни за изслед-вания.

Излагане на студенти и персонал на биологи-чен риск в разрез с правилата за биологичнасигурност на Вашата институция.

Отхвърляне на ръкопис, представен за публи-куване, без дори да бъде прочетен.

Саботиране на работата на други хора. Кражба на апаратура, книги и данни. Провеждане на експеримент така, че да се по-

лучи определен резултат. Неразрешено копиране на данни, публикации

или компютърни програми. Собственост на дялове във фирма, която спон-

сорира Вашето изследване, без да обявявате то-зи финансов интерес.

Преднамерено преувеличаване на клинично-то значение на ново лекарство с цел получава-не на финансова облагаПовечето учени биха окачествили като неетич-

ни тези действия, някои от които може дори да санезаконни. Повечето от тях нарушават различнипрофесионални етични кодекси и институционал-ни политики. Те обаче не попадат в тясната кате-гория на действия, които правителството опреде-ля като злонамерено изследователско поведение.И наистина, дефиницията на понятието „злона-мерено изследователско поведение” предизвикваширока дискусия и много изследователи и поли-тици не са доволни от тясната дефиниция на пра-вителството, фокусирана върху „фабрикуването,фалшификацията и плагиатството”. Все пак, ка-то се имат пред вид потенциалните престъпления,които могат да попаднат в категорията „други се-риозни отклонения” както и практическите проб-

леми, свързани с определянето и линията на по-ведение по отношение на тези други отклонения,изглежда разбираемо защо представителите направителствените среди са ограничили фокуса сина внимание.

И накрая, в науката много често възникват си-туации, при които хората не постигат съгласие поотношение на правилния начин на действие илипсва широк консенсус за това, което следва дасе направи. При такива ситуации двете страни послучая могат да имат добри аргументи, а различ-ни етични принципи могат да бъдат в конфликт.Такива ситуации пораждат трудни решения за на-уката, известни като „етични дилеми’. Да разгле-даме следния случай:

Случай 3:Д-р Уексфорд е главен изследовател в голямо

епидемиологично изследване на здравето на 5000земеделски работници. Тя притежава внушителеннабор от данни, който включва информация за де-мографията, взаимодействията с околната среда,храненето, генетиката и различни заболявания ка-то рак, паркинсонизъм и болестта на Алцхаймер.Съвсем наскоро тя е публикувала статия в прес-тижно списание за връзката между контактите спестициди и паркинсонизма. Тя планира да пуб-ликува още много статии въз основа на събрани-те от нея данни. В този момент тя получава заяв-ка от друг изследователски екип за достъп до пъл-ната й база данни. Хората от този екип се интере-суват от връзката между рака на кожата и контак-тите с пестициди. Д-р Уексфорд е имала намере-ние да изучи и този въпрос.

Д-р Уексфорд е изправена пред труден избор.От една страна, етичната норма за откритост я за-дължава да сподели данни с другия екип. Аген-цията, която я финансира, може също да има пра-вила, които я задължават да споделя данните си.От друга страна, ако тя предостави данните, дру-гият екип може да публикува резултати, които тяе планирала да публикува и по този начин би ли-шил нея и екипа й от признание и приоритет. Напрактика в този случай и двете страни имат свои-те аргументи и д-р Уексфорд се нуждае от време,за да реши какво да направи. Едно възможно ре-шение е да сподели данните, при условие че из-следователите подпишат споразумение за изпол-зването им. Споразумението би могло да опреде-ля разрешените начини за използване на данни-те, план за публикуваане, авторство и т.н.

Ето някои стъпки, които изследователите катод-р Уексфорд биха могли да имат пред вид прирешаване на етични дилеми в науката.

Какъв е проблемът или изходът?Винаги е важно да се получи ясна формули-

ровка на проблема. В този случай въпросът е да-ли да бъде споделена информация с другия из-следователски екип.



Коя е съществената информация?Много неправилни решения са вземани в ус-

ловията на недостиг на информация. За да знаекакво да прави, д-р Уексфорд се нуждае от повечеинформация за такива неща като доколко поли-тиките на университета или на финансиращатаагенция могат да се приложат в нейната ситуа-ция; какви са интересите на нейния екип, свърза-ни с интелектуалната собственост; какви са въз-можностите за договаряне с другия екип; дали дру-гият екип има информация, която би могъл да спо-дели и т.н. До каква степен обществото или нау-ката ще имат по-голяма полза от допълнителниизследвания?

Какви са различните становища?Хората могат да не вземат под внимание раз-

лични становища поради ограничено въображе-ние, преднамереност, невежество или страх. Вописвания случай може да има и друг избор ос-вен „да предоставя” и „да не предоставя”, катонапример „да договоря споразумение”.

По какъв начин етичните правила или по-литики, както и правовият ред, са приложимикъм различните възможни решения.

Университетът или финансиращата агенциямогат да имат политики за управление на данни-те, които са приложими в този случай. По-широ-ки етични правила, като откритостта и уважение-то към доверието и интелектуалната собственост,могат също да се прилагат в този случай. Закони,свързани с интелектуалната собственост, могат съ-що да са приложими.

Има ли хора, които могат да дадат съвет вобластта на етиката?

Би било полезно да се потърси съвет от колега,от старши изследовател, от ръководителя на ка-тедрата или от всеки друг, на когото имате дове-рие(?). В този случай д-р Уексфорд би могла даговори със своя научен ръководител и със свояекип преди да вземе решение.

След като разгледа тези въпроси, човекът, кой-то е изправен пред етична дилема, може да реши,че има още въпроси, които изискват отговор, дасъбере още информация, да разгледа още възмож-ности или други етични правила. Все пак в даденмомент той или тя ще трябва да вземе решение ида предприеме съответни действия. В идеалнияслучай човекът, който взема решение в условиятана етична дилема, следва да може да „оправдае”своето решение както пред себе си, така и предколегите си, администраторите и пред други хо-ра, които биха могли да бъдат засегнати от реше-нието. Той или тя трябва да могат да формулиратпричините за поведението си и следва да иматпред вид следните въпроси, когато обясняват какса достигнали до своето решение.

Кой избор би издържал по-нататъшна публич-ност и критика?

Кой избор не би бил приемлив за вас? Помисли за най-мъдрия човек, когото позна-

ваш. Какво би направил той или тя в тази си-туация?

Кой избор би бил най-правилен, честен, спра-ведлив и отговорен?

Кой избор като цяло би имал най-добрите пос-ледици?Дори и след разглеждането на всички тези въп-

роси е възможно да бъде трудно да се вземе реше-ние. В такъв случай може да се окаже подходящода бъдат разгледани други пътища за вземане нарешение, като например да се съобразим с вът-решното си чувство, да потърсим правия път чрезмолитва или медитация и дори чрез хвърляне намонета. Това че подкрепяме тези методи в настоя-щия контекст не означава, че решенията, свърза-ни с етиката са ирационални или че тези различ-ни методи следва да се използват само като пос-ледно средство. Същественото е, че човешкотомислене играе основополагаща роля при вземанена решения, свързани с етиката, но съществуватграници в мисленето при решаване на етични ди-леми при ограничено време.

Утвърждаване на етичното поведение внауката

Много от Вас може би се чудят защо е необхо-димо да изучавате етиката в науката. Вие вероят-но считате, че сте високо етичен и знаете разли-ката между доброто и злото. Вие никога не бихтефабрикували или фалшифицирали данни и небихте плагиатствали. Нещо повече, вие може съ-що да вярвате, че повечето от колегите ви са на-пълно етични и че в науката няма етични пробле-ми.

Ако мислите така, успокойте се. Никой не виобвинява, че действате неетично. И наистина фак-ти, с които разполагаме, показват, че зловреднотоповедение е много рядко явление в науката, ма-кар че има значителни вариации между различ-ните оценки. Честотата на подобно поведение еоценена от 0,01% от изследователите годишно (възоснова на потвърдени случаи за изследвания, по-лучили федерално финансиране) до 1% от изсле-дователите годишно (въз основа на лично потвър-дени случаи при анономно изследване)2 .

Очевидно е, че би било полезно да имаме по-вече данни в тази насока, но засега няма основа-ния да считаме, че науката се е покварила. Всепак, дори ако недобронамереното поведение е ряд-ко явление, то може да има огромно влияние вър-ху научните изследвания. Да разгледаме анало-гията с престъпление: не са необходими много

2 Виж Shamoo and Resnik (2009), цитирани по горе



убийства или изнасилвания в един град, за да еро-зира доверието в обществото и да нарастнат об-ществените страхове и параноята. Същото важии за най-сериозните престъпления в науката – фаб-рикуването, фалшификацията и плагиатството.Все пак повечето от престъпленията в науката неса равносилни на убийство или изнасилване, носа сериозни етични злодеяния, които правител-ството определя като „отклонения”. Нещо пове-че, съществуват много ситуации в научните из-следвания, които поставят действително етичнидилеми.

Все още е рано да се каже дали квалификаци-ята и обучението в областта на научната етика мо-же да помогне за намаляването на случаите на не-добросъвестно поведение в науката. Отговорът натози въпрос зависи отчасти от начина, по койторазбираме причините за това поведение. Има двеосновни теории за причини за недобросъвестностна учените. Според теорията за „гнилата ябълка”повечето учени са високо етични. Само учени, ко-ито са морално покварени, икономически отчая-ни или с психологически разстройства проявяватнедобросъвестност. Нещо повече, само глупак бибил недобросъвестен, защото системата на експер-тно рецензиране и механизмите за самоконтролрано или късно ще заловят тези, които се опитватда измамят системата. Би могло да се твърди, чекакъвто и да е курс по етика в науката едва ли биповлиял „гнилите ябълки”. Според теорията за„стресиращата” или „дефектната” околна среда,различен институционален натиск, поощрения иограничения поощряват появата на недобросъвес-тното поведение. Примери за това са натиск запубликуване, за получаване на грантове или до-говори, амбиции за кариера, стремеж към печал-ба или слава, лошо ръководство на студентите испециализантите и слаб контрол над изследова-телите. Нещо повече, привържениците на теори-ята за стресиращата среда считат, че системата заекспертно рецензиране съвсем не е перфектна иче е лесно тя да бъде измамена. Погрешни и мо-шенически изследвания много често получаватпубличност и остават неоткрити с години. Докол-кото изследователската среда е важен фактор запоявата на недобросъвестност, един курс по ети-ка в науката би могъл да спомогне за постиганетона по-добро разбиране на тези напрежения, за по-вишаване на чувствителността на хората къметичните тревоги и за подобряване на оценките ирешенията в областта на етиката.

Недобросъвестното поведение вероятно се про-явява във връзка с причини както от индивидуа-лен характер, така и породени от заобикалящатасреда, т.е. когато хора със слаб морал, невежи илибезчувствени, са поставени в стресираща или де-фектна среда. Във всеки случай един курс по ети-ка в науката е полезен за предотвратяване на от-

клонения от нормите, дори и да не предотвратинедобросъвестното поведение. Много от отклоне-нията, които се наблюдават в науката, може да сарезултат просто от незнание или от липса на се-риозно отношение към етичните норми в наука-та. Така например, някои неетични практики присъавторство вероятно отразяват многогодишнитрадиции в средите на учените, които до скоро ос-таваха вън от вниманието. Какво може да не е на-ред, ако директорът на една лаборатория е съав-тор на всяка публикация, която излиза от лабора-торията му, дори той да няма съществен принос?Някой може да твърди, че точно така трябва да сеправи. Какво лошо би имало, ако една фармацев-тична компания използва „автори фантоми” приписане на статии вместо работещите в компания-та лекари? Напоследък автори „фантоми” пома-гат при писането на всякакви книги, така че как-во лошо би имало в използването им и в науката?

Друг пример, при който може да има незнаниеили погрешно тълкувана традиция, е конфликтътна интерес в науката. Един изследовател може дамисли, че една „нормална” или „традиционна”финансова обвързаност като приемането на акцииили консултантски хонорар от една фармацевтич-на компания, която спонсорира неговите изслед-вания, не повдига сериозни етични проблеми. Въз-можно е също един университетски администра-тор да не вижда етичен проблем при приеманетона голям обвързващ подарък от фармацефтичнакомпания. А може би и някои лекари мислят, че енапълно подходящо да получат 300 долара хоно-рар като откриватели за насочване на пациентикъм клинично изследване.

Ако „отклонения” от етичното поведение се по-явяват в науката като резултат от незнание илипропуск в критичните разсъждения върху проб-лематични традиции, един курс по етика в наука-та може да помогне за намаляване на честотатана сериозни отклонения чрез подобряване на раз-бирането на изследователя за етиката и увелича-ване на чувствителността му към нейните проб-леми.

И накрая, подготовката в областта на научна-та етика би трябвало да помогне на учените да сесправят с етичните дилеми чрез представянетопред тях на идеи, инструменти, принципи и ме-тоди, които могат да бъдат полезни за решаване-то на тези дилеми. Етичните проблеми в науката,пред които сме изправени, придобиха такова зна-чение, че Националният институт за здраве и На-ционалната научна агенция на Съединените ща-ти разпоредиха задължителното провеждане наобучение по научна етика за студентите, които про-дължават обучението си след придобиване на ба-калавърска степен.

Превод от английски език:проф. дбн Наум Якимов


Наука и общество

КОМУНИКАЦИЯ НА НАУКАТА – НОВ ПОДХОД ЗАСЪЗДАВАНЕ НА МОДЕРНА СОЦИАЛНА КУЛТУРА

Ст. ас. д-р Тодорка Димитрова,ПУ „Паисий Хилендарски”

ВъведениеОсновната част от научните представи за све-

та се формират в системата на образованието. Ноосъзнаването на обществената им значимост есвързано с начина на живот, икономическата и со-циална инфраструктура, националните традиции,религията, политиката на институциите за попу-ляризиране на научните знания и постижения.

В наши дни естествените науки, техниката итехнологиите имат съществен принос за социал-ното развитие и прогрес. Внедряването на науч-ните открития и иновации в практиката води доинтензивно развитие на икономиката, а то – отсвоя страна – до повишаване стандарта на живот.Държавите влагат значителни средства за реша-ване на обществено значими проблеми – глобал-но затопляне, изчерпване на енергийните ресур-си, здравеопазване, опазване на околната среда идр.

През последните десетилетия Европейската ко-мисия обръща особено внимание на науката и об-разованието, както и на диалога между науката иобществото, в който комуникацията на науката иг-рае важна роля. Комуникацията на науката е про-цес, в който учените търсят различни форми наобщуване с широката публика за споделяне на на-учния си опит и знания по един убедителен, за-интригуващ, разбираем и вълнуващ начин [1]. Тяима за цел и постигане на конструктивен диалогс политиците, институциите и индустрията притърсене на подкрепа и финансиране за реализа-ция на нови научни идеи, открития, иновации ифундаментални изследвания.

Проблемите на прехода в България доведохадо сриване на много културни и социални цен-ности и в опитите за изграждане на нова ценнос-тна система науката все още не е заела своето дос-тойно място. Диалогът между учените и полити-ците е изключително необходим, но среща многотрудности и недоразумения между двете страни.Това влияе индиректно на общественото мнениеи отношението на обществото към науката и уче-ните. Учените трябва непрекъснато и съзнателнода полагат усилия за поддържане на своя поло-жителен имидж, да отстояват убедително и моти-вирано правото си на научна работа, да създаватусловия за привличане на млади хора в науката.

1. Защо трябва да има комуникация меж-ду науката и обществото?

Безспорен е фактът, че науката, техниката итехнологиите са двигателите на икономическиярастеж. Въпреки това, през последните десетиле-

тия в световен мащаб се констатира рязко нама-ляване на интереса на младите хора към изучава-не на природни и технически науки. Любознател-ността като първична мотивация на познаниетоотдавна не е основен фактор при формирането напрофесионалната ориентация на младежите.Определящи се оказват икономическата инфра-структура, пазарът на труда, трудовото възнаграж-дение, възможността за реализация в чужбина идр. Твърдението, че отливът от естествените нау-ки се дължи предимно на трудността при изуча-ването им, не е достатъчно основателно. Образо-ванието по медицина, например, също изисквамного усилия и време, но интересът към него ненамалява. Очевидно, изборът на професия е сил-но повлиян от конкретни икономически и соци-ални предпоставки.

Съществуващите неяснота и несигурност натрудовия пазар в България са основен проблем приизбора на професия. Едновременно с това, нав-лизането на нови технологии, модернизацията напроизводството и комуникациите, развитието наздравеопазването и опазването на околната средаизискват добре обучени кадри по нови модерниинтердисциплинарни професии. Логично е товада доведе до възобновяване на интереса към при-родонаучните и технически направления. Такаватенденция вече се наблюдава при специалности-те медицинска физика, информационна физика икомуникации, фотоника и модерни оптични тех-нологии, компютърна химия и др.

Научно-техническите постижения влияят несамо върху образованието – те рефлектират върхувсички сфери на живота и в голяма степен опре-делят жизнения стандарт. Хората ползват рутин-но мобилни апарати, GPS системи, жилищниятим конфорт е осигурен от множество модерниелектроуреди, подлагат се на медицински изслед-вания и терапия с апарати, изискващи задълбоче-ни научни познания и сложни технически реше-ния. Но не винаги си дават сметка, че зад всичкитези придобивки стои науката в лицето на другихора, чийто труд е малко познат и не достатъчнопризнат и уважаван.

Бързото развитие на информационните техно-логии дава възможност за предаване на огромноколичество информация, включително научна.Научно-популярните телевизионни програми садостъпни по цял свят. Съвременният човек имадостъп до информация за това как е устроен све-



тът от елементарните частици до мозъчната дей-ност. Но за да бъде тази информация четена, слу-шана и гледана, тя трябва да бъде представена поедин достъпен, разбираем и атрактивен начин заразличните видове аудитория.

Необходимо е широката общественост да осъз-нава добре, че науката помага да разрешавамепроблеми от различно естество: технологични,икономически, медицински, образователни, еко-логични, социални, битови и др. Тук могат да бъ-дат дадени безброй примери.

Едновременно с ползата, развитието на наука-та и техниката създава множество проблеми. Мно-го често преди усвояването за мирни цели новитенаучни открития са били използвани за създава-не на оръжие – атомно, биологично и др. Голямачаст от новите летателни апарати първоначалноса били използвани за шпионаж. Съвременниятначин на живот (стрес, начин на хранене, шум,елекромагнитно облъчване, поток от негативнаинформация) създава предпоставки за възниква-не на нови заболявания, непознати в миналото.Предмет на широки обществени дискусии са гло-балното затопляне, технологичното замърсяванена въздуха, възобновяемите енергийни източни-ци и мн. др.

Всяка човешка дейност включва потенциаленриск. В миналото рискът е бил по-незначителен ипо-лесно разбираем. Научните измерения на ин-дустриалното общество, обаче, създават риск, кой-то е по-труден за идентифициране и контрол. Ино-вациите в производството обикновено носят и тех-нологичен риск (атомни електроцентрали, хими-чески заводи и т.н.). Биологично модифицирани-те организми и генното инженерство освен неиз-вестен риск създават проблеми от етичен харак-тер, които засягат цялата общественост. Всичкотова поражда страх и недоверие у хората да прие-мат новостите. Диалогът на учените с общество-то е изключително важен за разбиране на разме-рите на риска, евентуалните последствия, конкрет-ните действия за предотвратяването или намаля-ването му, кой носи отговорност.

Въвеждането на високи технологии в произ-водството води до увеличаване на производител-ността на труда, а едновременно с това и на без-работицата. В резултат на развитието на наукатаи техниката възникват и нов тип социални проб-леми, напр. GPS контролът и наблюдението с ка-мери на обществени места влизат в противоречиес личната свобода.

Ето защо разбирането на науката, която, от ед-на страна – движи, а от друга – задържа развити-ето, е важно не само за учените, а за всеки отде-лен човек. Необходимо е хората да разбират ясноприоритетите и рисковете на научните откритияи иновациите, за да участват активно в обществе-ните и политически дебати, като например: за или

против изграждане на ядрени централи; за илипротив употребата на генномодифицирани храни;за или против изграждане в близост до жилищнисгради на транслационни станции на мобилниоператори и др.

Ключовата роля на образованието и науката засоциално-икономическото развитие е залегнала вЛисабонската стратегия на Европейския съюз отмарт 2000 г. [2, 3]. В нея са изработени плановеза стимулиране на научното образование и карие-ра, отворен диалог между науката и широката об-щественост, разширяване и обогатяване на науч-ната култура. Формулирането на ясна визия за на-учното развитие и определянето на адекватни на-учни приоритети, в които да бъдат концентрира-ни финансови ресурси и човешки потенциал, е ан-гажимент на държавните правителства. Една отосновните цели в тази насока е насърчаването намладите хора да правят научна кариера.

Споменатите по-горе тенденции на световно-то развитие създават необходимост от ефективнакомуникация на науката. Комуникацията на нау-ката е мощно средство за формиране на отноше-нието на обществото към науката и учените [4].Тя може да допринесе съществено за разбиранена потребността от научна дейност, за по-съзна-телно и пълноценно възползване от придобивки-те на научно-техническия прогрес, да засили вли-янието на науката при изграждане на цялостнатасоциално-икономическа култура.

2. С кого трябва да комуникира науката?Съществуват много причини за комуникация

на науката: предаване на знания и опит, обмянана идеи, информиране на хората, съобщаване нариск, формиране на обществено мнение, създава-не на социална култура и т.н.

Науката допринася за определяне начина, покойто възприемаме и разбираме света, за качес-твото на живот и бъдещето, което обещаваме нанашите деца. Ето защо е необходимо да се говориза наука пред различни аудитории и на различнинива. За целта трябва да има добре подготвенихора (комуникатори на науката), които се занима-ват с наука и умеят да представят научно досто-верни факти на разбираем език, по интересен ипривлекателен начин [5].

Аудиторията, пред която се представят научнизнания, може да бъде класифицирана по различ-ни признаци, като напр. възраст, образование, про-фесия и др. Според вида на аудиторията комуни-кацията на науката може да бъде [6]:

– комуникация между учени;– комуникация в процеса на обучение (с

ученици, студенти, докторанти, специа-лизанти, курсисти);

– комуникация с хора на индустрията;– комуникация с политици;



– комуникация с широката общественост.Формите на комуникацията между учени са

разнообразни. Те включват научни публикации,работни срещи, семинари, конференции, профе-сионални организации, Интернет форуми и др.Интернет мрежата допринася много за научнитеконтакти [7]. Съвременната наука е все повече ин-тенрационална и интердисциплинарна. Много на-учни изследвания изискват съвместна работа наголеми групи специалисти от различни области идържави (напр. експериментите в ЦЕРН, косми-ческите изследвания и др.). Учените обменят по-между си опит и идеи, съобщават научни резул-тати, обсъждат научни теории. Европейската ко-мисия стимулира активно мобилността и създа-ването на атрактивна среда за научна кариера исътрудничеството [8].

Комуникацията на наука в процеса на обуче-ние е основната форма за предаване на научнизнания, изграждане на научни представи и при-добиване на практически умения у подрастващи-те. Тя е предмет на образователните институции.Присъщата инертност на образователната систе-ма (което – от друга страна – е свързано и с ней-ната стабилност) не съдейства за бързи променив учебния материал. Отразяването на модернитенаучни открития се прави от по-инициативни учи-тели и по-често в извънкласната дейност. Това по-лесно се постига във висшето образование, къде-то преподавателите се занимават с наука. Акаде-мичната свобода на преподаване, въвеждането нанови изборни дисциплини и модерни специали-зации предоставят по-голяма гъвкавост и адап-тивност на обучението.

Диалогът на учените с хората на индустриятаи обществения сектор е важен фактор за въвеж-дане на иновациите в практиката, както и за фи-нансиране на научните изследвания. От своя стра-на, нуждите на индустрията дават насока на ня-кои научни изследвания от приложен характер(напр. качествен контрол на храните, неинвазив-ни методи на изследване в медицината, намаля-ване на енергийните разходи и т.н.). Този диалоге в пряка обратна връзка и с процеса на обучениеи дава индикации за промени в учебните плановеи програми, които да обезпечат подготовката наспециалисти, реализуеми на трудовия пазар. То-ва е сложен и продължителен, но изключителнонеобходим процес. Европейската комисия подчер-тава необходимостта от законодателно регламен-тиране на публично-частните партньорства, въ-веждане на данъчни улеснения за бизнеса и ат-рактивни условия за кариерно обучение [9]. Въп-реки това, проучвания в осем европейски странипосочват редица проблеми, свързани с мобилност-та на учените и сътрудничеството между индус-трията и академичната общност [10].

Умението на учените да разговарят с полити-

ците играе главна роля за определяне на държав-ната политика за образованието и науката, обус-лавяща приоритетното финансиране на научнитеизследвания, тенденциите на икономическото раз-витие и сигурността на страната. Политицитеимат отношение към подобряване на здравеопаз-ването, опазване на околната среда и културнотонаследство, повишаване престижа на странатачрез развиване на науката на международно ни-во. Диалогът с политиците е на дневен ред у наси от него в крайна сметка силно зависят структу-рата и приоритетите на научната дейност в Бъл-гария като цяло.

Изброените по-горе видове аудитория се раз-граничават според тяхното професионално отно-шение към науката и третиране на конкретнипроблеми. Това предполага по-лесно определянена средствата и формите на комуникация със съ-ответната аудитория и като част от професионал-ните задължения се придобива в процеса на обу-чение и кариерно развитие.

Широката общественост, обаче, представляванай-разнородната аудитория. Тя включва хора отразлични възрастови и социални групи с различ-на степен на образование и професионален опит.Комуникацията на науката пред широка аудито-рия е предизвикателство, изискващо освен доб-рото познаване на научната материя и умение дасе говори за науката атрактивно, разбираемо, дос-товерно, но без при това да се забравя, че комуни-кацията не е точна наука [5].

3. Как да представяме науката пред широ-ка аудитория?а) Какво прави комуникацията успешна?Широката аудитория, която се интересува от

наука, обикновено е интелигентна, но без специ-ална научна подготовка или има основни научнипознания. Тя не е съставена от студенти, подгот-вящи се за изпит и не обича да бъде затормозява-на с технически и научни термини. Този тип ау-дитория е изключително чувствителна към кон-текста, в който й се представя научното послание.

За да бъде успешна комуникацията, тя трябвада съдържа три основни елемента [4, 10-12]:Първо, комуникаторът на наука трябва да има

предварителна представа за аудиторията, пред ко-ято застава: брой на слушателите/зрителите, сред-на възраст, преобладаващ пол, средно социално-икономическо положение, религиозна принадлеж-ност, предварителни научни познания, отношениекъм науката, разнообразие на интересите и др.Второ, той трябва да си постави конкретна,

ясна и директно изказана цел – послание, коетоиска да отправи към аудиторията. Трябва предва-рително да реши какво иска да постигне: да убе-ди хората в някаква научна теза, да информира запостигнати резултати или събития, да оспори чуж-



до мнение или твърдение, да анализира данни илифакти, да изкаже гледна точка, да похвали някогоза направено откритие или цялостен научен труд,да упрекне някого в научна или морална некорек-тност, да забавлява публиката чрез наука и т.н.

Посланието трябва да бъде представено в ши-рок социален, икономически и културен контекст,за да предизвика интерес и да има силно влияниевърху общественото съзнание.Трето, комуникаторът трябва да съумее да ан-

гажира активно вниманието на аудиторията и даспечели нейното доверие. Успехът му зависи оттова доколко ще успее да свърже науката с общес-твеното благополучие и икономически проспери-тет, да предизвика активно гражданско отноше-ние по разглежданата тематика, да поставя въп-роси, които да изискват персонално решение, дапосочва приноса на науката за съвременния кул-турен живот и създаването на културно наслед-ство.

Тематики, отнасящи се до благополучието ипросперитета, обикновено представят връзката нанауката с: проблеми и новости на работното мяс-то, повишаване на трудовата квалификация, ино-вации, икономически растеж. Активна граждан-ска позиция предизвикват теми като: промяна наклимата, опазване на околната среда, ядрена енер-гетика, генно инженерство и биоетика, космичес-ки програми. Персонално решение се налага дасе вземе в случаите, засягащи проблеми от здра-вен характер, сигурност и безопасност, потреби-телски избор, жизнен стандарт и начин на живот.

Съществуват различни форми за комуникацияна науката. Най-общо комуникацията може да бъ-де пряка и опосредствана.

При пряката комуникация контактът с аудито-рията и обратната връзка са директни. Това можеда бъде: публична лекция, дебат, демонстрация,спектакъл, научно шоу и др.

Опосредстваната комуникация се реализирапосредством средствата за масова информация(вестници, списания, радио, телевизия) или чрезИнтернет: web-страници, блогове, форуми и др.При нея формите на представяне са също разно-образни: интервю, прескомюнике, научнопопуляр-на статия, научнопопулярно предаване, научно-популярен филм и др.

Не е за подценяване комуникацията на наукас деца в ранна детска възраст. Все още на товане се обръща достатъчно внимание. Научнипредстави могат да бъдат създавани под форма-та на подходящи игри, спектакли, филми. Осо-бено полезни са играчки, конструктори, експе-рименти, въвеждащи децата в научния свят.Изграждането на научни представи у детето епредпоставка за създаване на правилна предста-ва за заобикалящия го сложен свят и за по-леснаадаптация към него.

б) Няколко примера за успешни форми на ко-муникация на науката пред широка аудитория

Без претенции за изчерпателност, авторът щепосочи няколко по-широко разпространени прак-тики за комуникация на науката в България иЕвропа, в които има пряко участие.

Една от големите инициативи на Европейска-та комисия за популяризиране на науката е Евро-пейската нощ на учените (European Researchers’Night), която стартира на всяка година в послед-ния петък от м. септември. Тя ежегодно се отбе-лязва в над 200 европейски града по разнообра-зен начин. В България тя се провежда от 2006 г.насам ежегодно, като през 2010 г. се включиха 11града.

Друга, много популярна в Европа дейност, ет.нар. Café Scientifique, идеята за което тръгва отФранция през 1992 г. На чаша кафе в бар, ресто-рант или театър, но задължително извън тради-ционната академична обстановка, се дебатира ак-туална научна тематика. В България говоренетоза наука на чаша кафе се превърна в традиция бла-годарение на Британски съвет и Форум Демокрит.Млади учени, докторанти и студенти от БАН, Со-фийски, Пловдивски и др. университети са актив-ни участници в него.

Оригиналният проект на Британски Съвет„Красива наука” (Beautiful Science, 2006-2009),обединяващ наука, образование и изкуства, бешепродължен поради огромния си успех. В 9 стра-ни (една от които България) Обединеното Крал-ство пренесе опита си за това, как младите хорада бъдат вдъхновени за професионално поприщев науката, както и за насърчаване на младите уче-ни да общуват с широката аудитория открито, раз-бираемо и интерактивно. Проектът беше фокуси-ран в три отделни инициативи: състезание за раз-бираемо говорене за наука „Лаборатория за сла-ва” (FameLab), „Визуализирай науката” (VisualScience – Science Made Simple) и поредица от пуб-лични дебати. В България проектът беше подкре-пен от МОН, СУБ, Форум Демокрит, университе-ти и общини, БНТ и др. медийни партньори, спон-сори.

През 2008 г. фестивалът Beautiful Science Com-municator срещна в Истанбул млади учени от 11страни. Ентусиазъм и въодушевление, обща страсти любов към красотата в науката – това беше клю-чът за постигане на креативна колаборация меж-ду съвсем непознати млади хора в рамките на ня-колко дни. Силно стимулираше и присъствието насветовно известните комуникатори и преподава-тели по комуникация на науката Frank Burnet,David Price, Robert Winston, Malcolm Love, SteveMeasure. Участниците на фестивала в Истанбулизготвиха и подписаха Декларация, отразяващануждата от по-голям интерес от страна на общес-твото, държавата и медиите към науката и готов-



ността на учените комуникатори да работят в та-зи насока.

В рамките на честванията на 100-годишнина-та от независимостта на България българскитеучастници във фестивала имаха уникалната въз-можност да говорят за наука в сградата на Бъл-гарската екзархия пред българската общност вИстанбул.

Една много популярна и забавна форма на ко-муникация на науката е публичното шоу. Пред-вид експерименталния си характер, физиката е ед-на от науките, която предоставя невероятни въз-можности и потенциал за подобен вид изяви. Вмного страни по света групи от физици (препода-ватели и студенти) изнасят пред разнородна пуб-лика цялостни спектакли, включващи специалноподготвена серия от експерименти. Това се случ-ва не само в учебни зали, но и в театри, паркове,плажове, дори в автобуси. Тези групи са обедине-ни от проекта EuroPhysicsFun [13] и повечето оттях имат атрактивно име на шоуто, като напр.:Cirkus Naturligvis – Copenhagen, Estonian ScienceBus – Tartu, Fizika Ekspres – Zagreb, Frisic –Fribourg, PhysiScope – Geneva, Paradox Show –Kharkiv, Think Differently - Antrim и др. По времена ежегодните конференции ShowPhysics участни-ците организират импровизирано шоу на оживе-но публично място (голям търговски център, пло-щад, парк и др. подобни).

Подходящ повод да се говори за наука са кръг-лите годишнини на големи научни открития илиизвестни учени. Например, през 2010 г. се навър-шиха 50 години от създаването на лазера. По тозиповод в Берн и Фрибург (Швейцария) бяха орга-низирани двудневни празници на лазера, включ-ващи публични лекции, физични демонстрации,игри със светлината за деца. Събитието беше от-разено от местните медии [14], националната те-левизия и радио на Швейцария и се радваше наогромен брой посетители.

4. Конкурс „Търси се новото лице на наука-та”

Всяка форма на комуникация има определенстил и правила, които спомагат за спечелване вни-манието на аудиторията и достигане на послани-ето до нея. Важна роля за реализиране на тези це-ли играе личността на комуникатора, неговатапрофесионална подготовка и комуникативни уме-ния.

Комуникатори на науката могат да бъдат как-то журналисти, така и хората, които се занимаватпрофесионално с наука. И в двата случая, обаче,ученият е този, който трябва да съумее да обяснина достъпно ниво научната материя, независимоот това, дали тя ще бъде представена на аудито-рията директно от него или от журналист.

Все по-широко място в публичното простран-

ство намира комуникирането на науката от сами-те учени. Комуникаторът на наука трябва да поз-нава добре научната материя, да има добри кому-никативни способности, оригинален почерк илично обаяние. Прякото участие на учения пре-дизвиква по-голям интерес от това на журналис-та, придава по-голяма достоверност на фактите итвърденията, изисква повече респект и създава до-верие.

Необходимостта от комуникация на науката едовела до специализирано обучение в тази областв много държави като напр. Англия, Франция,Испания, САЩ, Нова Зенландия и др. Все повечевъзможности се създават за обучение на учени покомуникация на науката под формата на проекти,семинари, майсторски класове, конференции и т.н.Примери за това са проектът ESConet (EuropeanScience Communication network) на 7 Рамкова прог-рама на ЕС за научни изследвания и технологич-но развитие [4, 6], майсторските класове на Бри-тански съвет [5].

Заставайки пред разнородна публика и гово-рейки за наука, ученият проектира своя собственобраз – визуален, поведенчески, ментален – в съз-нанието на хората. Консервативната представа заучения – стар, мъдър, но разсеян и скучен – неотговаря на съвременната действителност. Позна-тият от миналото кабинетен учен с очила и лупа връка остава само по страниците на книгите. Но-вото лице на учения трябва да бъде показано вистинската му светлина – както в научната лабо-ратория, така и извън нея.

Макар в България все още участието на мла-дите в науката да среща много проблеми, то в нап-редналите държави в научните среди преоблада-ват млади хора – докторанти и постдокторанти,които провеждат сложни научни експерименти,контролират важни процеси, предлагат свежиидеи. С наука се занимават все повече жени. Товасе стимулира от много европейски програми. Хо-рата, занимаващи се с наука, са не само интели-гентни и креативни. Те притежават богата общакултура и имат разнородни интереси: спортуват,пеят, свирят, пишат стихове, забавляват се – нак-ратко казано – изобщо не са скучни.

Не случайно мотото на конкурса „Лабораторияза слава” беше: „Търси се новото лице на наука-та”. Една от целите на Европейската нощ на уче-ните беше именно представяне на новото лице научения пред обществото и привличане на повечемлади хора в науката. Българските учени прояви-ха голяма инициативност и оригиналност в тазинасока. Високи научни постижения, изложби, наг-раждаване на победителите в обявените конкур-си за млади учени, забавни демонстрации в каби-нетите по любопитство, научно шоу, прожекцияна филми, музикални и поетични изпълнения научени и много други събития изпълниха градове-



те. Ежегодно по случай Нощта на учените се из-дават много печатни материали за дейността набългарските учени, техните постижения и учас-тието на млади хора в науката. От 2006 г. насамежегодно Съюзът на учените в България издавав. “Нomo Sciens”*, в който представя портрети наизявени български учени, включващи освен на-учната им и обществена дейност и техните раз-ностранни интереси. Издават се и сборници съсстихове, картини и рисунки на български учени[15,16].

Създаването на т.нар. ново лице на науката епроцес, който стартира успешно в Европа и бъл-гарските учени могат да се гордеят, че активноучастват в него.

5. ЗаключениеКомуникацията на науката е едно модерно нап-

равление, което все повече налага своето присъс-твие в общественото пространство. То е резултатот силното влияние на науката и технологията вър-ху икономиката и бита. Съвременният човек имапотребност от научни знания, за да изгради обек-тивен мироглед, активно социално поведение поотношение на глобални природни и общественипроблеми, да се ползва от високия стандарт наживот. Посредством комуникация на науката уче-ните могат съществено да допринесат за разши-ряване на социалните, исторически, културни иетнически измерения на науката.

Литература1. http://www.sciencecommunication.ca/2. European Union. Science and society: Action plan.

Luxembourg: Office for Official Publications ofthe European Communities. (2002), http://ec.europa.eu/research/science-society/pdf/ss_ap_en.pdf.

3. Национална стратегия за развитие на научни-те изследвания (2009-2019). Проект. http://mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/d o c u m e n t s / d o c u m e n t s p r o j e c t / 2 0 0 8 /proekt_strategia_nauka-2008-2.pdf.

4. Miller, Steve. Can Science Communication Work-

shops Train Scientists for Reflexive Public Engage-ment? //Science Communication, Vol.31, No.1,2009, р. 116-126.

5. Костова, Любов. Търси се новото лице на нау-ката. //Пловдивски университет, брой 3 (378),година ХХVI, 2008.

6. European Commission. ESConet European ScienceCommunication Network 7 Framework Program,Project: 230456, http://www.esconet.org/ESConet/Welcome.html.

7. http://www.researchgate.net/.8. European Commission, SEC(2008)1911, Commu-

nication from the Commission to the Council andthe European Parliament: Better Careers and MoreMobility: A European Partnership for Research-ers.

9. European Commission, COM (2005) 488 final,Communications from the Commission to theCouncil, the European Parliament, the EuropeanEconomic and Social Committee and the Commit-tee of Regions: More Research and Innovation –Investing for Growth and Employment: A Com-mon Approach.

10.E*CARE Project, Deliverable 1.2: ComparativeSurvey Analysis on researchers’ mobility and ca-reer obstacles, November 2009.

11.Miller, S., Gregory, J. Science in Public. Commu-nication, Culture and Credibility. London: Plenum,1998.

12.Bucchi, M., Trench, B. (eds.) Handbook of PublicCommunication of Science and Technology. Lon-don: Routledge, 2008.

13.http://wiki.europhysicsfun.org/home.14.Zoellig, Marc-Roland. Sur le laser, Fribourg en

connat un rayon. //La Libertй, quotidian romandйditй а Fribourg, n. 42-140 annйe, 19 Novembre2010.

15.Стъпки 3 (стихове от български учени). Eвро-пейска нощ на учените 2010, проект REACTна 7 Рамкова програма на ЕС за научни изслед-вания и технологично развитие.

16.Нощ на учените в Пловдив 2010 - Алманах,проект MORE на 7 Рамкова програма на ЕС занаучни изследвания и технологично развитие.

* Всички издания на в. „Homo Sciens“ са качени в pdf на Интернет страницата на СУБ: http://www.usb-bg.org/Bg/spisanie_Nauka.htm. Подробна информации за провеждането на Европейската нощ на учените в България можете данамерите в сп. „Наука”, бр. 5 ( 2006, 2007, 2008, 2009, 2010). (бел. ред.)



1 Изследванията са: 1) „Нагласи и отношение към българската наука”, проведено от екип на Института по социоло-гия при БАН (юни, 2007); 2) „Нагласи и отношение към българската наука”, проведено от НЦИОМ (септември,2007); 3) „Общественото мнение за реформите в БАН”, проведено от НЦИОМ (март, 2010.); 4) „Общественотомнение за реформите в БАН”, проведено от агенция „Сова Харис” (декември, 2010). В тях са участвали общо 4000пълнолетни граждани на страната (по 1000 лица за всяка от извадките). Това осигурява висока стохастична точностна оценките, т.е. малки стохастични грешки, което позволява да се правят достоверни обобщени оценки и изводи заотношението на обществото към българските учени, към науката и към началото на реформирането на БАН.2 Имат се предвид Народното събрание, отговорните министерства, Правителството като цяло и управлението наБАН.

ОБЩЕСТВЕНИТЕ НАГЛАСИ И ОТНОШЕНИЕ КЪМНАУКАТА И РЕФОРМИТЕ В БАН

Проф. дсн Светлана Съйкова,Институт за изследване на обществата

и знанието при БАН

Във връзка с реформите в Българска академияна науките през последните четири години бяхапроведени четири представителни за страната из-следвания на общественото мнение – нагласите иотношението към българската наука и учените1.Оценките от четирите независими изследвания сатвърде близки помежду си, което свидетелства по-не за две неща: 1) доминиращите оценки (положи-телни или негативни) не са случайни – те отразя-ват трайно установили се нагласи и отношение наобществото към науката, нейните проблеми и уп-равление; 2) близостта на четирикратно повтаря-щите се оценки е сигурен индикатор за релеван-тността и коректността на използваната методоло-гия при изследванията.

Целта на настоящата статия е да представи ос-новните оценки на обществото и през тази призмада се потърси отговор на два важни въпроса: пър-во, защо усилията на отговорните за реформата фак-тори не доведоха до положителни резултати и вто-ро, оттук нататък накъде?

1. Въпросите в четирите анкетни изследва-ния и най-важните оценки на респондентите

1.1. Обобщено въпросите, отправени към учас-тниците в изследванията, се свеждат до:

Престижа на българската наука и на уче-ните, ролята и мястото на науката за раз-витието и просперитета на страната.

Състоянието и най-важните нерешенипроблеми в този сектор, т.е. какво днесне достига на българската наука, за дафункционира успешно и ефективно?

Как българската общественост оценявастратегията, политиките и конкретнитеусилия на управляващите2 за развитие нанауката, какви са перспективите за ней-ното развитие при съществуващата ситу-ация?

Как хората виждат ролята на държаватаза развитие на научните изследвания?

Какво е отношението на българския биз-нес към науката и научните изследвания

- какво очаква той от нея и какво прави заразвитието й?

Как оценяват досегашните опити за ре-форма в БАН?

Какви са техните идеи, предложения ипрепоръки за решаване на съществуващи-те проблеми?

1.2. Информацията от споменатите изследваниябеше обобщена и анализирана. Изводите и оцен-ките от нейния анализ бяха своевременно огласе-ни в публичното пространство. Затова тук няма дасе връщам към детайлите. Вместо това ще се опи-там да представя най-важните от тях. Целта е несамо да се представят обобщено вижданията набългарското общество за състоянието и развитиетона родната наука, но и да се разкрият „разминава-нията” между онова, което обществото очаква отфункционирането на науката и това, което става снейното управление.

Осъзнаването и отчитането на социалните наг-ласи на обществото за науката днес е повече от на-ложително, когато българската наука е далеч от ком-форта на възрожденския патос към нея, лишена ототносителната сигурност и от оптимални условияза успешното й функциониране. Политиката на уп-равляващите я поставя пред необходимостта да до-казва своята легитимност и да се бори за държавнагрижа и подкрепа.

Най-общо може да се каже, че българите ува-жават науката и ценят усилията на учените. Под-крепят ги и са убедени, че дълготрайният проспе-ритет на страната и положителните промени в ка-чеството на живота на хората зависят в много го-ляма степен от успехите на науката – доминира-щите нагласи са, че без наука успешното развитиеи просперитета на страната са немислими. Затовав различни варианти респондентите заявяват: „Бъл-гария има нужда от учени”; „Без учените и наука-та няма да я има и България”. И още: „Без разви-



3 Позволявам си да запиша „учени” (в кавички), защото никой сериозен учен в света ни би си позволил да правикритики и да дава оценки за която и да било дейност без доказателства.4 На едногодишна оценъчна процедура бяха подложени всички институти на БАН - без изключение. Оценките садело на авторитетен екип от международно признати учени, членове на Европейската научна фондация (ESF) иЕвропейската федерация на националните академии (ALLEA – All European Academies).

тие на родната наука ние сме обречени да стоим взадния двор на Европейския съюз. Без нея няма даима българска духовност и култура”.

Какво мислят хората за авторитета и престижана българските учени? Само като пример ще посо-ча, че в четирите изследвания делът на тези, коитооценяват техния престиж като висок и много ви-сок е между 58 и 66%. На въпроса „Доколко уче-ните от БАН допринасят за престижа на българ-ската наука?”, средно около 60% от анкетиранитеса убедени, че като национален изследователскицентър БАН допринася в голяма степен за издига-не на този престиж. По данните от изследванетона „Сова Харис” (2010) средно и високо образова-ните подкрепят тази оценка в 89,2%. Забележете,че тези високи оценки на българина за БАН се за-пазиха устойчиво дори на фона на толкова откро-вения негативизъм, критики и направо хули къмавторитета на БАН, които се изляха в публичнотопространство от висшите представители на власт-та (министрите С. Игнатов и С. Дянков и някои„учени”3). Без при това да се дават доказателства ифакти.

Ще добавя, че има и такива, които не мислят,че БАН допринася за издигане престижа на наука-та, но техният дял е 8,8%. Оказа се, че те са наедно мнение с господа министрите, чиито вижда-ния са в явен контраст с доминиращите обществе-ни нагласи, настроения и отношение към българ-ската наука и учените.

Вижданията на официалните представители навластта се оказаха в пълен контраст и с оценкитеза функционирането на БАН, дадени от най-авто-ритетна международна комисия4. Ще цитирам са-мо няколко текста от заключителния доклад на оце-нителите. „Комисията по оценяването стигна донедвусмисленото заключение, че по-голямата частот институтите на БАН извършват ценна изследо-вателска дейност според международните стандар-ти. В някои от случаите панелите откриха изследо-вателски групи, които работят на челни световнипозиции. Екипът оценители смята този обобщенрезултат за впечатляващо постижение, имайкипредвид особено трудните условия за провежданена изследвания в България.” Тези категоричниоценки се подкрепят и от статистиката. В БАН ра-ботят 16% от учените в България, но те осигуряватнад половината от създадените в страната интелек-туални продукти, над половината от създаденитепатенти, изпълняват над половината от междуна-родните изследователски проекти. Авторитетниятмеждународен институт „Томпсън-Ройтерс” поста-вя БАН на първо място сред всички научноизсле-

дователски звена в страната. Само като пример щепосоча, че по броя на международните цитиранияна български публикации БАН е със 600 места всписъка преди цитиранията на Световната банка,които логично се очаква да бъдат много по-чести.

Ще спомена специално и оценката на институ-тите на БАН от хуманитарните и обществените на-уки. В отчета на комисията по оценяването е запи-сано: „Достойна за възхищение изследователска ра-бота се извършва в тези академични институти приработни условия под оптимума”. От това не след-ва, че всички институти работят много добре и то-ва също не е спестено в доклада на оценителите. Ипо-нататък: „Общото ни впечатление обаче е, четази сравнително добра работа е резултат най-вечеот инвестиции, направени в миналото, и не можеда бъде поддържана без съществени усилия кактоот страна на БАН, така и на българското правител-ство.” Читателят сам може да сравни тези оценкис агресивната и неподплатена негативна квалифи-кация на министър Дянков, че „БАН е сталинскаструктура” и циничният му израз „феодални стар-ци, които събират заплати и си бъркат в носа, вместода правят наука”. Само това е достатъчно, за да сепрозре намерението на управляващите да бъде лик-видирана БАН.

Любопитен и много показателен е фактът, чевижданията на българското общество за мисиятана науката като един от най-важните фактори запросперитета на страната съвпадат с официални-те оценки на Европейската комисия за разгръщанена Европейското изследователско пространство, за-легнали в Лисабонската стратегия (виж Зеленатакнига на ЕК, 2007). За уважението на обществотокъм българската наука и българските учени, въп-реки крайно неблагоприятните условия, при коитое поставен днес българският учен (мизерно и до-ведено под критичния минимум финансиране наБАН, остаряла техника, занемарена инфраструк-тура) съдим по отговорите на респондентите прак-тически по всички въпроси в четирите изследва-ния. Срещаме ги в изказаното безрезервно дове-рие, очаквания и надежди. Срещаме ги и в технитепожелания, препоръки и критични оценки.

На въпроса имат ли българските учени пости-жения, с които можем да се гордеем, за 81,9% отучастниците отговорът е „Да”. Само около 1% отвсички не вярват в това, останалите 7,1% няматинформация.

В същото време българските учени (в институ-тите на БАН, а в последно време и в академичнитеобразователни структури) са поставени в ситуацияда се борят по-скоро за оцеляването си, отколкото



5 Публикувано в Science, Technology and Innovation in Europe (1990 – 2005).

да развиват научноизследователска дейност. Зато-ва е важно управлението да е наясно какво всъщ-ност мислят хората за днешното състояние и фун-кциониране на науката в България.

Парадоксално и необяснимо е защо подобна по-литика се появява в период, когато обединена Евро-па работи за изграждане на икономика и обществона знанието. Основната цел на обновената Лиса-бонска стратегия през нейния втори етап (от 2008г. нататък) е укрепване, повишаване и използванепотенциала на Европейската общност в науката ииновациите, глобализация и взаимно проникванена научните дейности и създаване на общо евро-пейско изследователско пространство (ЕИП). Пос-ледното става „ключова препоръка за изследова-телската политика в Европа”. Това е записано в Зе-лената книга на ЕК (2008). Обезпокоителен е из-водът на ЕК, че „България е единствената страначленка на ЕС, която не си поставя цели, свързани сЛисабонската стратегия5.

1.3. Какви са вижданията на българина за ми-сията на науката и изпълнение на основните й фун-кции? В изследванията значението им се определяпо скалата: „Много високо и високо”, „Ниско” и„Много ниско”. За участието на българските уче-ни в познанията за природата и обществото 69,7%от респондентите дават много високи и високиоценки. Около 30% обаче, изразяват неудовлетво-реност, поставяйки „ниски и много ниски” оцен-ки.

За развитие на образованието и културата на на-цията високите и много високи оценки се дават воколо 65% от случаите срещу 34% ниски и многониски оценки. За внедряване на научните пости-жения в икономиката и другите социални дейнос-ти високите и много високи оценки дават общо на56,1%, в т.ч. високи - 43,5%, респективно многовисоки - 9,6% от участниците. Почти половината(47%) дефинитивно изразяват своята неудовлетво-реност с ниски и много ниски оценки. Този резул-тат не изненадва никого. Той отговаря на слаботоучастие на учените във внедряване на наши и чуж-ди научни постижения в дейността на бизнеса. Аза това състояние на нещата вината трябва да сеподели между недостатъчната активност на уче-ните в иновативните процеси на социалната прак-тика, държавната политика и състоянието на бъл-гарската икономика.

Как хората си представят мисията и основнитезадачи на науката, реалният й принос за повиша-ване ефективността на най-важните общественидейности? Какво мислят за влиянието (приноса)на науката за успешното развитие на обществото иза повишаване качеството на живота на хората?Какво е участието на науката (има ли го) при взе-мане на най-важните управленски решения? До

каква степен мнението на учените тежи при фор-мирането на разумни политики и програми за ре-шаване на съществуващите в обществото пробле-ми? В изследванията бяха дефинирани 8 областиза въздействие на науката. Накратко те се отнасятдо влияния в: 1) производство на материални бла-га и услуги; 2) обосноваване на разумни и ефек-тивни управленски решения; 3) регулиране на со-циалните взаимодействия; 4) издигане престижана България; 5) предпазване на управляващите отвземане на неразумни и неефективни решения; 6)повишаване самочувствието на нацията; 7) опаз-ване на околната природна среда; 8) опазване нанационалното историческо и културно наследство.Изследваните лица трябваше да оценяват действи-телния принос за подобряване на дейността въввсяка една от изброените области, като разположатсвоите оценки в континиума: „много сериозен при-нос – никакъв принос”.

Получените резултати са повече от любопитни.Те позволяват да се идентифицират областите съсзначим, умерен и най-слаб принос и влияние нанауката. В масовото съзнание най-сериозен е тозипринос в опазване на културно историческото нас-ледство (така мислят около 75,4% от анкетирани-те); в повишаване самочувствието на нацията(71,3%); в издигане престижа на България (78,4%).

Оценките на тези три области с най-значимовлияние е напълно в добрите възрожденски тради-ции, които са разглеждали науката като висше бла-го и неотменна част от националния културен и ико-номически напредък. В това отношение идеализ-мът и ренесансовият патос, характерни за научни-те традиции на България, е жив и днес. Но днесхората очакват много повече от усилията на бъл-гарските учени специално за повишаване ефектив-ността на дейностите във всеки социален сектор.Тук често се среща умерено оценяваният принос.И тази тенденция е ясно очертана във вижданиятана респондентите. Умерените оценки се отнасят довлиянието на науката върху производството на ма-териални блага и услуги и върху политиката заопазване на околното среда. Общо 58,9% са убеде-ни, че науката има безспорен принос в производ-ството на материални блага и услуги, но за многосериозен принос говорят само около 10,9% от рес-пондентите. Приблизително толкова чести са уме-рените оценки и за влиянието на науката върхуопазване на околната среда. В същото време около20% (всеки пети) смята, че приносът в тези сферие слаб. Това, че всеки пети българин оценява влия-нието на науката в тези сфери определено като не-задоволително, е индикатор за реалистичния пог-лед на хората.

1.4. Доминираща е неудовлетвореността на хо-рата от влиянието на учените в производството на



блага и услуги, в регулиране на социалните взаи-модействия в обществото, във влиянието на уче-ните върху управленски програми за социални въз-действия, в предпазване на управлението от взе-мане на неефективни и неразумни решения. Оно-ва, което днес учените дават, е далеч от техния по-тенциал и от очакванията и надеждите на общес-твото.

Общият извод от всичко това е, че българскотообщество е в правото си да иска и очаква повече отусилията на учените. Това потвърждава необходи-мостта от целенасочени и разумни промени в уп-равлението на сектора на науката като цяло, в т.ч.и в БАН.

1.5. Какво мислят хората за стратегията, поли-тиката и приносите на държавата за развитие набългарската наука?

Анализът на информацията от четирите емпи-рични изследвания разкрива съществуващия кон-сенсус и доброто разбиране сред обществото. Хо-рата са убедени, че за да изпълнява успешно и ефек-тивно своите функции, българската наука трябвада бъде един от важните, ако не и най-важният при-оритет за управлението на страната. По оценкатана над 75% днес развитието на науката не е прио-ритетна задача. Управляващите декларират на ду-ми, че приемат тази теза, но делата им са в обратнапосока. Ако се съди по изявите на представители-те на властта, може би никога досега отношениетокъм науката не е било толкова негативно и пагуб-но за просперитета на България, както е в момен-та. Много са фактите, които потвърждават тезиоценки на анкетираните. Грижите за науката в Бъл-гария са крайно недостатъчни. Такава е оценкатасредно на около 70% от участниците в изследва-нията. Само 4 до 5% от тях намират, че грижите заразвитие на българската наука „са достатъчни”. Вгрупата на последните преобладават главно лица смного нисък и нисък образователен статус. Към тяхли трябва да се причислят и отговорните за наука-та министри?! За какво може да става дума, следкато бюджетът на БАН (който от десетилетия несъздава условия за оптимално развитие на науч-ните изследвания) днес е сведен до мизерните 37млн. лв. (това е относително най-ниското държав-но финансиране сред всички страни, членки на ЕС).Хората са убедени, че нашата държава отделя ни-щожно малко средства за развитие на науката. Задтази оценка стоят 75% от респондентите в четири-те изследвания. За 96,5% от тях основният източ-ник на средства за развитие на науката не може дабъде друг, освен държавният бюджет. Участието набизнеса днес е символично - то е по-малко от 0,05%.Очаква се в перспектива делът на този източникда се увеличава (както е в другите страни от ЕС).Но засега условията за това са крайно неблагопри-ятни. Причините за това са няколко: първо, пове-чето от българските предприятия днес се борят за

оцеляването си и трудно могат да отделят средства,за да спонсорират науката; второ, бизнесът у насне оценява потребността да се развива върху осно-вата на наукоемките високи технологии; трето,днешното управление на страната всъщност нямаясни виждания за стратегията и политиката за раз-витие на българската икономика. Като последицаот това то не вижда и потребността от развитие нанаучните изследвания (виж Национална референ-тна рамка за развитие на България до 2013 г.). Впредаването „Панорама” на БНТ (07.01.2011 г.) навъпроса „Не може ли науката да е приоритет, а несамо магистралите и туризма?” министър Дянковотговаря: „Може, и е, и трябва да бъде… За менпримерно е важна археологията, историята, при-ложната математика… Така че трябва да се опре-делят 5-6 приоритета на цялото общество и тогавапарите приоритетно да отиват там. А не да са пръс-нати навсякъде и просто да си отиват така, за да секазва имаме наука.” Както се казва, коментарът еизлишен!

1.6. Оценка на опитите за реформа в БАН – койи как да я осъществи? Около 60% от отговорите са,че най-компетентно могат да извършат реформатаучените в диалог с Правителството. Само 5% средучастниците са на мнение, че Правителството е то-ва, което трябва да осъществи реформата. Преоб-ладаващият брой от хората са убедени, че рефор-мата в БАН без участието на учените е обречена напровал. На въпроса разумно ли е институтите наБАН да се разпръснат по министерства и универ-ситети, повече от половината (56%) отговарят, чеБАН трябва да се запази като национален центърза научни изследвания. Според тях без това усло-вие науката не би могла да се развива успешно.Сред защитниците на тази идея доминират лицатас висше (32,5%) и със средно (57%) образование.Срещат се и лица, които подкрепят идеята на ми-нистрите Игнатов и Дянков да се разпръснат тезиинститути, но отново делът им сред респонденти-те е минимален. Това е виждане само на 4,4% отанкетираните.

Приемат ли идеята институтите на БАН да серъководят от министри, т.е. да станат зависими отвластта? Отговорите на 70% са категорично про-тив. Останалите не са наясно дали това би билопо-добро или не за науката.

1.7. Няколко общи изводи произтичат от приве-дените нагласи и отношение на българското общес-тво към начина, по който се правят опитите за ре-форма в науката. Като цяло участниците в изследванията не

одобряват това, което се прави днес с науката в Бъл-гария. Нищожно малък е процентът на хората, ко-ито подкрепят случващото се. В това число респон-дентите визират: 1) необмислените действия наПравителството и отговорните за това министри;2) незачитане вижданията и безпардонното, дори


Оценка на науката

цинично отношение към общността на учените; 3)демонстрираният стремеж Правителството да се на-ложи с груби и неадекватни мерки, при това с при-видна грижа за науката; 4) драстично орязаниятбюджет на БАН, който е далеч под прага на оцеля-ването й; критично са орязани и бюджетите на вис-шите учебни заведения (с около 30%); 5) безприн-ципни стъпки и прекалено често сменящи се ходо-ве за реформата на принципа на махалото; 6) лип-сата на ясна цел на реформата; 7) явно демонстри-рано пренебрежение и незачитане на доминиращо-то обществено мнение в страната по този проблем;8) липсата на виждания и политика за осигурява-не приемствеността в науката и насърчаване напрограми за подготовка на младите поколения уче-ни. Всички тези прибързани и преднамерени хо-дове тревожат и смущават българското общество.Това е доминиращата визия на участниците в при-ведените емпирични изследвания.

2. Какво не достига днес, за да функционираи да се развива успешно българската наука?

Недостигащото естествено трябва да се търси вдвете страни – Правителството и управленскитеструктури на БАН. Най-сериозните дефицити виж-дам в следното:

2.1. Липсата на ясно обоснована стратегия, по-литика и цели за развитие на българската наука.Подобна липса е в пълно противоречие със страте-гическите цели на ЕС за развитие на европейскотоизследователско пространство и за разгръщане нашироко базирани иновации – като условие за съз-даване икономика и общество на знанието, за ви-сока конкурентоспособност на световните пазарии за трайно повишаване качеството на живота нахората. Няма как да са успешни опитите на управ-ляващите, щом стратегията и целта на промянатаса неясни.

2.2. Досегашните действия на Правителството(не само днешното, но и на всички предходни отначалото на прехода) доказват, че за управлениетонауката не е никакъв приоритет. И нещо още по-тревожно – изобщо не е ясно към какво се стреми,какво следва да прави и какви решения да взема втази област. Ако се съди по петгодишните „напъ-ни” на двете последни правителства, изводът неможе да бъде друг, освен че на тях не им е нужноразвитие на науката в България. Човек се чуди да-ли това отношение е продиктуван сценарий, илисе инициира от интереси, които са в явно противо-речие с онова, което е добро за България. На тезимисли навежда фактът, че имотите на БАН по гру-би оценки са няколко милиарда лева. В очите наминистър Дянков те изглеждат като 240–250 ми-лиона лева – дали от неосведоменост или пък втях той вижда шанс за обогатяване на заинтересо-вани групи и личности?

2.3. Досегашните опити за реформа не донесо-

ха желаните резултати. Онова, което сътвориха пре-миерът и министрите Игнатов и Дянков, е хаос,разочарование и обезверяване не само сред учени-те, но и сред българското общество като цяло. Тосъздаде критична ситуация с предизвестени нега-тивни последици за науката.

2.4. Абсолютизирането на някои подходи и ме-ханизми, което наблюдаваме днес, се оказва пагуб-но. Тях представителите на властта обявяват за па-нацея – лек за всички проблеми в родната наука.Това например се отнася до проектния принцип,извеждан като единствена алтернатива на всичкидруги подходи и механизми при управлението нанауката. Проектният принцип е много полезен, ное вреден, когато се преекспонира, както става сега.Как могат да си представят господата, че проек-тният принцип ще заработи като механизъм за по-вишаване ефективността на науката на фона на ми-зерния днес Фонд „Научни изследвания” наМОМН, който също е драстично орязан? Как бизаработил този принцип, ако в кохезионните иструктурните фондове на ЕС няма включена прог-рама (или поне подпрограми) за финансиране наизследователски проекти? Как би заработил той,когато до предвидените фондове за такива изслед-вания към министерства и ведомства БАН трудно(ако изобщо) има достъп?

Институтите на БАН не са предвидени сред бе-нефициентите – кандидати за такива проекти.Вместо това бяха създадени законови възможнос-ти за тях да кандидатстват различни консорциумии други структури (често набързо сформирани зацелта), които нямат много общо с научните изслед-вания в дадена област, но за сметка на това се до-пускат и печелят конкурсни проекти. След като гиспечелят, те най-често възлагат изследователскатаработа по проекта на отделни учени. Това е в пъ-лен разрез с най-добрите практики в организация-та на научните институти по света. Така абсолю-тизиран, проектният принцип ще се превърне в сво-ята противоположност и ще доведе науката до аб-сурдни ситуации. И те не закъсняха. МинистърИгнатов неотдавна заяви, че това, което той прави,било да се запазят българските учени. Но нима мо-же да стане това при драстично орязания бюджетна БАН? До скоро парите стигаха за мизерните зап-лати, за ток и парно. Сега институти на БАН са впринудителен неплатен отпуск.

2.5. Липсва ясно виждане за механизмите, кои-то да свържат целта с ресурсите в изследовател-ската дейност така, че системата да заработи ефек-тивно. Например механизми, с които да се оценявапродуктивността на учените и качеството на съз-дадените интелектуални продукти. Механизми,осигуряващи висока мотивация в дейността на хо-рата. Примерно за своевременно освобождаване нанаучните звена от паразитиращите и непродуктив-ни хора в системата.


Оценка на науката

2.6. Има още много да се желае в организация-та и управлението днес на научната дейност. Прак-тически в много сектори на науката (дейности, на-учни институти и висши училища) днес управле-нието не може да се нарече иначе, освен контра-продуктивно. Един пример за това са дефицититепри управлението и използването на материална-та база на БАН.

2.7. Липсва разумен и продуктивен диалог меж-ду учените – от една страна – и отговорните ми-нистри и Правителството – от друга. За изненадана обществеността последните вече многократнодемонстрираха незачитане на този основен прин-цип при обсъждане и решаване на проблемите.

2.8. Пренебрежение на обществените нагласии отношение към науката, на очакванията на хора-та.

2.9. Липсата на виждане или „затваряне на очи-те” за необходимия оптимум от ресурси за разви-тие и ефективно функциониране на научните из-следвания в България.

2.10. Това в най-голяма степен предопределя иотношението на бизнеса към продуктите от науч-ноизследователската дейност. На свой ред то е пос-ледица не само от историческото развитие на стра-ната, но и от липсата на държавна стратегия и по-литика за развитие на икономиката.

2.11. Липсва виждане и за това, как ще се реа-лизира стратегическата общоевропейска задача заразгръщане на широко базирани иновации и за уп-равление на иновационните процеси. Този дефи-цит засяга и Правителството, и управленскитеструктури на БАН.

От тук нататък накъде? Сигурно трябва да сезапочне отначало. И всички решения да се базиратна ясно обоснована стратегия и политика към бъл-гарската наука. Това изисква обществен консенсуси значително технологично време. И не може дастане, докато представителите на управлението сипият сутрешното кафе!

ОРГАНИЗИРАТ

ЮБИЛЕЙНА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ С

МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ

„ЧОВЕКЪТ И ВСЕЛЕНАТА” посветена на 25-годишнината на

СЪЮЗА НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ – КЛОН СМОЛЯН

под патронажа на кмета на община Смолян г-жа Дора Янкова

(6-8 октомври 2011, Смолян)

Основни тематични направления: ХУМАНИТАРНИ НАУКИ; ПРИРОДНИ НАУКИ, МАТЕМАТИКА И

ИНФОРМАТИКА; ИКОНОМИКА И ТУРИЗЪМ; МЕДИЦИНА

За допълнителна информация: http://www.usb-bg.org/Bg/Predstoiasti%20proiavi.htm

За контакти: д-р Димитър Колев - тел. 0301 823 15; моб. 0898 423720

д-р Силвия Младенова – моб. 0885 308902 ел. поща: [email protected]


Научни изследвания

НОВИ МАТЕМАТИЧЕСКИ ЗНАНИЯ С ПРИЛОЖЕНИЕВ КОМУНИКАЦИОННАТА ТЕХНИКА

Ст.н.с. дтн инж.Петър Стоянов Апостолов

Институт за специална техника – МВР

В основата на всяка наука лежиидеята за апроксимация

Бертран Ръсел

Трудно бихме си представили как би изглеж-дал светът без съвременните комуникации. Презпоследните десетилетия те промениха представи-те ни за разстояние и време. Развитието на тазитехническа област направи възможно предаване-то или приемането на звук и образ от всяка точкана Земята.

В основата на работата на всяко комуникаци-онно средство като радиоприемник, телевизор, мо-билен телефон и др., е филтрацията на сигнали-те. Действието на един филтър се изразява в от-делянето на сигналите, които съдържат необхо-димата информация. Всички останали сигнали сасмущаващи за работата на комуникационнотосредство. На Фигура 1 е показана основната тех-ническа характеристика на филтъра, която опре-деля неговото затихване в зависимост от честота-та ω. Тя е идеална функция, която представляваправоъгълен контур с две области: лента на про-пускане (ЛП) и лента на задържане (ЛЗ). В ЛПзатихването на сигналите за честоти, по-нискиот граничната ωгр, е равно на нула. В ЛЗ затихва-нето е по-голямо или равно на някакво число M.Целта е да се постигне възможно най-голяма стой-ност на М, което означава голямо затихване насмущаващите сигнали.

Фигура 1. Идеална функция на филтър

В практиката тази характеристика не може дабъде реализирана. Не съществува такъв филтър,който за ωгр да има затихване едновременно и ну-ла, и М, тъй като това противоречи на основни фи-зически принципи. Затова тази идеална функциясе замества с други, които имат близки до нея ха-рактеристики. Самата математическа операция сенарича апроксимация (приближение) [3]. Тя се из-

ползва в много области на научните изследваниякато радиоастрономията, радиотехниката, компю-търната томография, цифровата обработка на сиг-налите и др. Най-често апроксимиращата функцияв този случай е полином от степен п, който се със-тои от п+1 събираеми. Колкото степента на поли-нома е по-висока, толкова характеристиката му вточката ωгр е по-стръмна и я доближава до идеал-ната. За съжаление, стойността на степента п епряко свързана с броя на градивните елементи нафилтъра, така че тя е ограничена от чисто прак-тически съображения. От казаното дотук се раз-бира, че задачата за създаване на филтър, близъкдо идеалния, се свежда до намиране на полиномс ниска степен п, който да апроксимира много точ-но (с най-малко отклонение ε) идеалната функция.Съществуват много такива апроксимации: със сте-пенна функция, полиноми на Лежандър, с Бесе-лови функции, с елиптични функции и т.н.

Важно място в решаването на задачи при фил-трация на сигналите заемат полиномите на извес-тния руски математик П. Л. Чебишев [1]. С тях сеполучават филтри с много добри качества, коетоопределя широкото им приложение в практиката.Полиномите на Чебишев притежават едно забе-лежително свойство. В интервала [-1,1] графика-та им е вълнообразна, с еднакви стойности на ам-плитудата ±ε, а извън него бързо нараства. На Фи-гура 2 е показана графика на полином на Чеби-шев от девета степен.

Фигура 2. Полином на Чебишев от девета степен

Вижда се, че трептенията (осцилациите) са седнаква амплитуда, но не са с еднакъв период пооста x. Те се сгъстяват в двата края на дефиници-



онния интервал. Математическият израз на поли-нома е

Tn = e cos(n arccos x). (1)Характерът на осцилациите в интервала [-1,1]

се определя от функцията arccos (x), която „моду-лира” функцията cos(.), както е показано на Фи-гура 3.

Фигура 3. Полином на Чебишев. Промяна напериода на осцилациите, в зависимост от функция-

та arccos (x)

Очевидно е, че когато графиката на arccos (x)е с висок градиент („по-вертикален” характер), ос-цилациите са по-гъсти и определят нарастванетона полинома на Чебишев извън разглеждания ин-тервал. На Фигура 4 са показани графиките на по-линоми на Чебишев от 4-та до 9-та степен, откъ-дето се вижда, че с нарастването на степента n, тестават по-стръмни за x>1.

Фигура 4. Полиноми на Чебишев от четвърта додевета степен

От гореизложеното е логично да се предполо-жи, че ако се използва друга „модулираща” фун-кция, с по-висок градиент на графиката, ще се по-лучи полином, който има по-голямо сгъстяване наосцилациите и по-голяма стръмност.

В [2] е дефинирана нова функция, която е на-речена „базисна”:

( ) cos tanh 12 2

y x n xπ ββ

= − + , [ ]0,1x ∈ . (2)

Модулиращата функция е tanh (.), която съдър-жа параметър β. Промяната на параметъра опре-деля промяната на градиента на модулиращатафункция, а оттам и сгъстяването на осцилациите,както е показано на Фиг.5.

0 0.1 0.2 0.3 0.4 0.5 0.6 0.7 0.8 0.9 1-1

-0.5

0

0.5

1

x

Áàçèñíà ôóíêöèÿ

0 0.2 0.4 0.6 0.8 1-pi

-3pi/4

-pi/2

-pi/4

0

x

Ìîäóëèðàùà ôóíêöèÿ

β=7

β=15

Фигура 5. Модулираща и базисна функция

Апроксимиращият полином се изчислява чрезбазисната функция с итеративна процедура – ал-горитъм на Ремез [4]. Във връзка със специфич-ните изисквания на алгоритъма, степента на по-линома n е четно число. В резултат на това се по-лучава полином An(x), който има същите качес-тва, като тези на Чебишев, но при ниска степенима много висока стръмност, която зависи от па-раметъра β

( ) ( )

1

1

cos 1 tanh 12 2

n

n kk

A x b k xπ ββ

+

=

= − − + , [ ]0,1x ∈ . (2)

В горното равенство с bk са означени коефици-ентите на полинома. На Фигура 6 е дадена гра-фиката на полином A4 от възможно най-ниската(четвърта) степен с параметър β=88.25. За срав-нение на същата фигура са показани графикитена полиномите на Чебишев от четвърта до деветастепен.

0 0.2 0.4 0.6 0.8 1 1.2 1.4-0.2

0

0.2

0.4

0.6

0.8

x

A4T

9

T8

T7

T6

T5

T4

+ε

-ε

Фигура 6. Сравнение на полином А4 с полиноми наЧебишев

Полиномът A4 има следните коефициенти:



b1 = 0.5; b2 = –0.6241; b3 = 0; b4 = 0.2241; b5 = 0.Числото ε = 0.1 показва отклонението на апрок-симацията от идеалната функция по оста y. Нак-лонът на графиката на полинома A4 за стойностна аргумента x = 1 е 88.1950, а този на Чебишев отдевета степен е съответно 82.960. За да се постиг-не стръмността на полинома A4, е необходим по-лином на Чебишев от 17 степен. Полученият ре-зултат безспорно показва предимствата на нови-те полиноми An. На Фигура 7 е показана апрокси-мация на идеална функция на филтър с полиномA4.

Фигура 7. Апроксимация на идеална функция сполином A4

Както беше отбелязано, нарастването на пара-

A NEW MATHEMATICAL KNOVLEDGE WITH APPLICATION IN THE COMMUNICATIONS

Peter Stoyanov Apostolov

Abstract

The manuscript describes a new mathematical knowledge in the communication technologies. The theoryis based on the approximation of ideal low pass filter transfer function. The method has been carried outusing Remez’ algorithm. An optimal polynomial that approximates ideal low pass filter transfer functionwith high precision has been obtained. Comparison with Chebyshevs’ polynomials is made.

метърa β увеличава стръмността, което намаляваε. Когато параметърът е безкрайно голям, графи-ката на полинома A4 съвпада с тази на правоъгъл-ния контур на идеалната функция. Разбира се, то-ва на практика е невъзможно.

Изводът е, че с полином A4 се извършва многоточна апроксимация на идеалната функция. Отдруга страна, ниската степен на полинома правиизчислителния процес по-кратък. До момента нее известен полином от четвърта или по-ниска сте-пен с по-добри апроксимационни качества. По-линомът A4 е приложен успешно в Института заспециална техника – София при реализиране нацифрови филтри за анализ на звукови сигнали,на антенни и микрофонни решетки за комуника-ционната техника.

ЛитератураАбрамовиц, И. Стиген. Справочник по специаль-

ным функциям. М., Наука, 1979.Апостолов, П. С. Математически приближения в

комуникационната техника. Дисертация заприсъждане на научната степен „Доктор натехническите науки”. Военна академия „Г. С.Раковски”, 2010.

Ахиезер, Н. И. Лекции по теории аппроксимации.М., Наука, 1956.

Ремез Є. Я. Основы численных методов чебышев-ского приближения. Киев: Наук.думка, 1969.

СТАТИСТИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА СТРУКТУРИТЕ НАЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ

Доц. д-р Николай Стоенчев,ръководител катедра „Икономика”,

доц. д-р Елизабета Вачкова,катедра „Управление на ресурсите

и природоползването”,Лесотехнически университет

УводЕдин от основните приоритети на стратегията

„Европа 2020” е постигането на интелигентен,устойчив и приобщаващ растеж [3, с., 12]. Пови-шаването на заетостта на населението до поне 75%, включително чрез по-голямо участие на жени-те, по-възрастните работници и по-добрата интег-рация на мигрантите в работната сила са критич-но важни цели за реализацията му. Ето защо, наорганизационно ниво се търсят начини за опти-

мизиране на структурата на персонала както заизпълнение на производствената програма, такаи за реализиране на фирмените стратегии. Успеш-



ното решаване на тази задача изисква подходящоинформационно осигуряване. Статистическиятанализ може да бъде полезен за обезпечаването йна базата на обективност и възможност за извли-чане на общото, типичното и закономерното запроцесите и структурите, чрез които се управля-ват човешките ресурси (УЧР).

Целта на настоящата статия е да се проучатвъзможностите за прилагане на някои статисти-чески методи за анализ на структури за нуждитена информационното осигуряване на управлени-ето на персонала. Анализирани са структурите наперсонала по пол, възраст и квалификация и вли-янието им върху неговата мобилност, представе-на чрез показателите за текучество и отпуск поболест.

Водещ при статистическия анализ е съвкуп-ностният подход. За неговото осъществяване е не-обходимо да се формират масови съвкупности отеднородни в някакво отношение единици, ясно де-финирани във времето и пространството. Другосъществено изискване за успешно прилагане настатистическия анализ е той да бъде използван запризнаци, които са измерими и, по възможност,разположени на силна статистическа скала. Частот тези изисквания са трудно осъществими в рам-ките на отделна фирма. Още по-трудно е, когатофирмата е малка или средна, каквито преоблада-ват в националното стопанство на България.

За нуждите на комплексния анализ беше про-ведено мащабно проучване на броя и структуратана персонала, както и степента на разпростране-ние на различни управленски практики. Някои отхарактеристиките, включени в предмета на изу-чаване, бяха използвани за статистически анализна структури, резултатите от който са представе-ни в настоящата статия.

Основни характеристики на анкетното про-учване, което е източник на използваната ин-формация

Най-дългосрочното и всеобхватно изследванена практиките по управлението на човешките ре-сурси, в което участват страни от цял свят, се про-вежда от академичната мрежата “Кранет”. Товаизследване предоставя най-богата като съдържа-ние, систематично събирана информация за прак-тиките по управление на персонала в държави отпетте континента. Проведени са общо шест него-ви тура по въпросници, съставени от експерти –представители на членуващите страни. Съставътна страните участнички и броят на изследванитеобекти непрекъснато се увеличава, достигайкипрез 2004 г. до 40 страни и 36 738 изследвани обек-та [5, с. 70-72]. Изследването наблюдава динами-

ката на практиките по УЧР в шест основни разде-ла и в последното си издание включва 429 въпро-са1 . България се включва в изследването на тре-тия тур през 1996 г. и редовно го провежда от то-гава насам, обхващайки общо 744 организации.За нашата страна това изследване на практикитепо управление на човешките ресурси също е най-дългосрочно и най-всеобхватно. Изследването имадванадесетгодишна история. От 1996 г. насам сапроведени четири изследвания (1996, 1999, 2003и 2008) чрез пряко интервюиране на ръководите-лите на звената или водещите УЧР специалисти.

За по-пълна представа за актуалното състоя-ние на изследването ще се спрем по-подробно напоследния му тур, проведен през 2008 г. в Бълга-рия. Той е осъществен чрез пряко интервюиранена мениджъри или специалисти по УЧР от общо267 организации в страната. Стратифициранатаслучайна извадка осигурява представителност поброй служители, по сектори на икономиката и поформа на собственост. От общо 267 изследванифирми 62% са с персонал под 200 души и 38% - с200 и повече души заети (Фигура 1). Представи-телите на частния сектор са 64%, на публичния -16%. Разработената база от данни за Българияпозволява да се изследва състоянието на УЧР въввсеки от обхванатите сектори и сфери на дейност,както и да се композират различни от тях в зави-симост от целите на конкретното изследване. Тряб-ва да отбележим, че групирането на индустриитеи сферите на дейност за целите на изследването енаправено по модела, който се прилага от евро-пейските страни – инициатори на изследванетооще от 1990 г.

Фигура 1. Относителен дял на изследваните фирмив зависимост от броя на заетите

Резултати от приложението на статистичес-ки методи за анализ на структури:

В случая за статистическа обработка е изпол-звана онази част от събраната информация, коятое надеждна и се основава на силна статистичес-ка скала (интервална). Това е информация2 за 100предприятия по следните показатели: общ брой

1 Броят на зададените в анкетното проучванв въпроси в различните турове на изследването е следният: 1990 г.- 258;19991 г. – 350; 1995/96 г. - 421; 1999 г. – 363 и 2004 г. – 333.



служители; брой мъже; брой жени; % мениджъриот работната сила; % специалисти от работнатасила; % администрация от работната сила; % ра-ботници от работната сила; годишно текучествона персонала (общ брой на постъпилите на рабо-та и на напусналите за годината на сто човека отперсонала); възрастова структура на персонала(под 25 год.; над 25 до 45 год.; над 45 год.) среденброй дни болнични на един служител за година-та.

Въз основа на наличната информация бяха из-числени структурата на персонала по пол за вся-ко отделно предприятие и коефициенти на вариа-ция на броя мъже и жени за предприятията в из-вадката. Получените резултати са съответно:

за мъжете: νσ = 191,12%;за жените: νσ = 139,00%,

където νσ са вариационните коефициенти.Оказва се, че вариацията на броя заети мъже и

жени в изследваната съвкупност е съществена. Ва-риационният размах на абсолютния брой на пер-сонала в изследваните предприятия е: Rобщ брой =7500 – 200 = 7300 души, респ. за мъжете и же-ните както следва:

Rмъже = 6320 – 5 = 6315 души;Rжени = 2522 – 9 = 2513 души

Изчислен на базата на относителните дяловена мъжете и жените от общия брой на персонала,вариационният размах също е значителен.

Тези резултати показват нееднородност на из-вадката по отношение на големината на включе-ните предприятия и може да се очаква да има съ-ществени различия в естеството и начина на осъ-ществяване на управленските практики в сфера-та на човешките ресурси. Логично е най-малкитепредприятия да не разполагат с развита управлен-ска структура и членовете на управленския екипда съвместяват по няколко функции.

За разкриване на връзки и зависимости междумобилността на персонала и някои от неговитеструктурни характеристики бяха изчислени кое-фициенти на корелация [1, с. 341, 354.]. междуследните статистически редове:

А/ Относителен дял на мъжете и среден годи-шен брой болнични на едно лице: Rn = - 0,34

Б/ Относителен дял на жените и среденгодишен брой болнични на едно лице: Rn = 0,34

В/ Относителен дял на мъжете и текучество в%: Rn = 0,124

Г/ Относителен дял на жените и текучество в%: Rn = - 0,124

Получените стойности за коефициента на ко-релация между относителните дялове на мъже ижени във фирмите и средногодишния брой дниболнични на едно лице от персонала имат срав-нително ниска стойност, а по отношение на теку-

чеството получените стойности са незначителни.И в двата случая коефициентите за двата пола саравни по абсолютна стойност, но са с различнизнаци поради естеството на признака пол и на-чина на неговото изразяване (относителните дя-лове на мъжете и жените са разновидности на ал-тернативен категориен признак). На проверка застатистическа значимост беше подложена самопървата двойка корелационни коефициенти.

За сравнение е използвана теоретична харак-теристика, определена по t-разпределението наСтюдент при равнище на значимост a = 0,05 и сте-пени на свобода v = (n-2), където (n) е брой наединиците в извадката. В случая, извадкатавключва сто предприятия, но някои от тях не сапредоставили пълна информация по всички по-казатели и за това n=76. Формулировката на хи-потезите предполага използване на двустраннакритична област.

Оказва се, че проверяваните коефициенти накорелация са статистически значими. Макар че нее силно изразена, връзката между изследванитевеличини е закономерна. Следователно по-висо-кият относителен дял на жените съответства напо-голям средногодишен брой болнични на човекот персонала, а по-големият относителен дял намъжете е свързан с по-малък средногодишен бройболнични. Този резултат има своето логическообяснение. Той е следствие от необходимостта же-ните по-често да ползват отпуск по болест въввръзка със здравословни проблеми на децата в се-мейството. Тъй като разкритата корелационна за-висимост е сравнително слабо изразена, беше из-числен среден брой болнични по групи предпри-ятия, след като те бяха сортирани според относи-телния дял на жените в тях

Резултатите потвърждават извода, че броят бол-ничните е по-висок в онези групи предприятия, вкоито относителният дял на жените е по-висок(Таблица 1). Този извод не може да бъде основа-ние за дискриминация на женската работна силапри подбор на персонала, тъй като за работодате-ля прекият разход от изплащане на болнични сеформира от първите дни на всяко отсъствие поболест, а не от продължителността на боледува-не. Получените резултати, обаче, дават представас колко средно би се увеличил броят на болнич-ните, ако предприятието премине от една група вдруга по отношение на структурата по пол. Имадлъжности, които са свързани с извършване налеки, но монотонни и изискващи прецизност ма-нипулации, които са неатрактивни за мъже (из-пълнителски персонал в шивашки и текстилнипредприятия, цехове от хранително-вкусовата про-мишленост и др.). Заплащането при тях е сравни-телно ниско и ако се съпоставят нарастващите раз-

2 Отнася се за календарната 2008 г.



ходи за болнични и икономиите от фонд „Работ-на заплата” би се оказало, че наемането на жени еизгодно за работодателите. Анализът на разходи-те, обаче, не е единствено съображение при фор-миране на структурата на персонала по пол. Тойможе да бъде взет под внимание при разкриванена ново производство, включващо голям обем ед-нородни операции, изискващи квалификация, закоято пазарът на труда дава възможност за избор.При формиране на творчески екипи хармонично-то съчетаване на специалистите по пол създавадобра работна атмосфера и повишава стараниетоза изява и взаимопомощ. В такива случаи позна-ването на особеностите на текучеството в зависи-мост от структурата по пол дава възможност да сепроектират „гъвкави работни места”, чрез коитода се осигури заменяемост на отсъстващите и дане се допуска неизпълнение на плановете. Гъвка-вите работни места са особено подходящи за ор-ганизации с преобладаваща женска работна си-ла.

Таблица 1. Среден годишен брой болнични на чо-век от персонала по групи предприятия според от-носителния дял на жените в тях

Влиянието на фактора „възраст” върху сред-ния годишен брой болнични беше изследвано, ка-то за две обособени възрастови групи беше изчис-лен среден брой болнични. Противно на очаква-нията резултатът е категоричен, че когато средна-та възраст на персонала е по-висока, средният го-дишен брой болнични е значително по-нисък. Ре-зултатите могат да се обяснят с отглеждането надеца от заетите лица в ниските възрастови гру-пи.Резултатите от анализа по възрастови групи епредставен в Таблица 2.

Таблица 2. Среден годишен брой болнични на човекот персонала по групи предприятия според среднатавъзраст на персонала в тях

Влиянито на възрастовата структура на персо-

Относителен дял на жените

Брой предприятия

Среден3 годишен брой болнични на човек от персонала

До 30% вкл. 30 6Над 30 до 60% вкл.

26 9

Над 60% 20 10

3, 4, 5 За усредняване е използвана средната аритметична претеглена величина с тегло общият брой на персонала попредприятия.

Средна възраст на персонала

Брой предпри-ятия

Среден4 годишен брой болнични на човек от персонала

От 22- 38г. вкл. 31 11 Над 38 - 48г. 45 7

нала върху показателя за текучество беше изслед-вано по следния начин. С помощта на интеграл-ния коефициент на структурна неравномерност бе-ше оценено до колко структурата на персонала повъзраст за всяко отделно предприятие се отлича-ва от идеалната равномерна структура. След товапредприятията бяха групирани по стойността накоефициента на структурна неравномерност и завсяка отделна група беше изчислен среден пока-зател за текучество. Работната хипотеза е, че ко-гато възрастовата структура е неравномерна, товастава причина за по-интензивно текучество, свър-зано със смяната на поколенията. Структурнатанеравномерност на персонала от всяко предприя-тие по възраст е изчислена с помощта на следниякоефициент на неравномерност [2, с. 100]:

KR = =

+−

k

iivk

1

210000

200001

, къдетоо

К са брой структурни компоненти; в случаяструктурата е трикомпонентна и К=3;

νi са съответните елементи на реалнатаструктура, чиято неравномерност се изучава.

Този вариант на формулата се използва, когатоструктурните компоненти на реалната структура,чиято неравномерност се изучава, са представе-ни в %. Същността се състои в сравняване нареалната структура с хипотетична идеална, чиито

компоненти са равни на k

1 или

k

100 Стойносттаа

на интегралния коефициент на структурнанеравномерност варира теоретично в границите:0 ≤ Kr ≤ 1 (или 100%). Резултатите от изчислениятапотвърждават работната хипотеза. Те сапредставени в Таблица 3.

Таблица 3. Средни стойности на показателя затекучество по групи предприятия според стойносттана интегралния коефициент на структурнанеравномерност

От управленска гледна точка е защитима теза-та, че равномерната възрастова структура на пер-сонала дава възможност за приемственост, разви-тие, взаимопомощ и взаимозаменяемост. Младо-то поколение е по-гъвкаво и подготвено за проме-

Интегрален коефициент

Брой предприятия в

групата

Среден5 показател за

текучество в %0 – 0,30 вкл. 16 8 0,31 – 0,50 вкл. 46 11 Над 0,50 20 17



ни в технологията и организацията на работа, апо-възрастните притежават по-богат производ-ствен опит и по-голямо търпение. Тяхното съче-таване позволява формирането на по-устойчивиекипи, чието обновяване може да става по-равно-мерно и така да се поддържа текучеството в ус-тойчиви граници.

Структурата на персонала по квалификация ечетирикомпонентна: %мениджъри от работнатасила; % специалисти от работната сила; % адми-нистрация от работната сила; % работници от ра-ботната сила. Нито една от тези компоненти неоказва съществено самостоятелно въздействиевърху текучеството и върху използваните болнич-ни средно на човек от персонала.Това беше уста-новено с помощта на корелационен анализ.

Заслужава да се отбележи наличието на голе-ми различия в размера на структурните компо-ненти при отделните предприятия. За съвкупнотоим измерване беше използван интегрален коефи-циент на структурни различия [2, с. 79], който имаследния вид:

K = +−

21

20

201 )(

ii

ii

νννν

, където:

ni1 са структурните компоненти на персоналапо квалификация за отделното предприятие, а ni0

са компонентите на структурата на обобщенитеданни за цялата извадка, които могат да се приематза типични (усреднени).

По своята същност тези коефициенти могат дасе тълкуват като индикатор за степента на специ-ализация. Когато преобладава относителният дялна работниците или на специалистите, предприя-тието е ориентирано или към осъществяване натрудови дейности, свързани с ръчен труд, или съ-ответно към високотехнологични или творчески,предимно интелектуални трудови дейности. Точ-ният вид на специализацията не може да се оп-редели с помощта на този коефициент. Неговитетеоретични граници са между нула и единица. Заизвадката изчислените стойности за отделнитепредприятия варират в твърде широки граници (от0,0265 до 0, 834).

Корелационните коефициенти, изчисленимежду коефициентите на структурни различия ипоказателите за отпуск по болест и текучество сасъответно: 0, 226 и – 0,11. При равнище на значи-мост α = 0,05 и степени на свобода n1 - 2 = 76,първият от тях се оказва статистически значим,но твърде ниската му стойност не дава основаниеза достатъчно обосновани управленски изводи.Средните стойности на показателите за текучес-

твото и за среден годишен брой дни болнични погрупи предприятия, обособени според стойносттана коефициента на структурни различия, също недават основание за категорични изводи относновлиянието на структурната неравномерност поквалификация върху мобилността на персонала .

В резултат от извършения статистически ана-лиз на структури на персонала могат да се напра-вят следните обобщения:

1. Във фирмите с по-голям относителен дялна жените е налице по-голям брой бол-нични, което поражда необходимост отосигуряване на гъвкави работни места,за да има възможност за взаимозаменя-емост, без да се налага назначаване нанов персонал, и за да се поддържа ритъ-ма на производството.

2. Възрастовата структура на персоналавлияе върху отсъствията по болест последния начин: по-висок е средният бройболнични при персонала с по-нискасредна възраст. Това на пръв поглед е не-обичайно, но може да се обясни с необ-ходимостта по-често да се ползват бол-нични, докато работещите са в репродук-тивна възраст и се налага да се грижатза децата си.

3. Нарастването на структурната неравно-мерност в разпределението на персона-ла по възраст съответства на по-високисредни равнища на показателя за теку-чество. Това е свързано с необходимост-та от „залпово” приемане и напусканена персонал поради пенсиониране.

4. За структурните особености на персона-ла по квалификация не бяха разкрити съ-ществени закономерности, свързани сброя болнични и текучеството.

Тези закономерности могат да бъдат полезнина специалистите по управление на човешките ре-сурси при разработване на стратегиите на фирма-та за управлението на човешките ресурси и припланиране на въвеждането на гъвкавата заетост.

Литература1. Гатев, К. Въведение в общата теория на ста-

тистиката. София, Изд.”Наука и изкуство”,1980.

2. Гатев, К. Методи за статистически анализ наикономически и социални структури. София,Изд. „Наука и изкуство”, 1987.

3. Европа 2020. Стратегия за интелигентен, ус-тойчив и приобщаващ растеж. ЕК, Брюксел,2010.

4. Мишев, Г., Цветков, С. Статистика за иконо-

1 Такъв е броят на фирмите, които са представили пълната информация, необходима за настоящия анализ.



STATISTICAL ANALYSIS OF STRUCTURES FOR HUMAN RESOURCE MANAGEMENT

Nikolay Stoenchev, Elizabeta Vatchkova

Abstract

The article presents the results of statistical analysis of personnel structures. It was carried out in order toreveal patterns and factor relationships in human resource mobility.

An attempt to improve the information assurance for the management of personnel aiming to achievesustainable development of economic organizations was made. Based on a representative sample the struc-tures of staff by gender, age, qualifications and connections of these structures with the average annualamount of sick leave and turnover were examined.

The necessity of creating flexible workplaces following respective strategies in for selection and train-ing of personnel was outlined. The estimated useful effect consists of providing additional arguments insupport of future perfection of the quality of the decisions about the structure of the personnel and themaintaining personnel turnover at rational levels.

Keywords: human resource management, statistical analysis of personnel structures, flexible workingpractices

мисти. С., УНСС, Университетско издателство„Стопанство”, 2008.

5. Vatchkova E. Human Resource Management in a

Global Environment. Lambert Academic Publish-ing, Saarbrucken, Germany, 2010.

СЪЮЗ НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ – ПЛОВДИВ И КЛУБ НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

ОРГАНИЗИРАТ

IV МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ – ПЛОВДИВ 2011

(23-25 юни 2011, Пловдив)

Основни тематични направления : • Технически и природни науки • Медицински и аграрни науки • Хуманитарни и обществени науки

За информация: Съюз на учените в България – Пловдив

ул. “Митрополит Паисий” № 6; 4000 Пловдив тел.: +359 32 628654; +359 32 503227

IV МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ – 2011 http://icys.hit.bg/; e-mail: [email protected]; и [email protected]



БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2010

Гл.ас. д-р Здравко Димитров,завеждащ отдел „Експозиции” на НАИМ -

БАН, куратор на изложбата

За поредна година Националния археологичес-ки музей в София е основен инициатор и любе-зен домакин в представянето пред широката об-щественост на най-впечатляващите археологичес-ки открития от изтеклата 2010 година. Изложбата„Българска археология” се превърна в една вели-колепна традиция на археологическата общностот цялата страна. Събитието се очакваше с голяминтерес както от специалистите, така и от широ-ката публика. Съвсем логично откриването на из-ложбата бе насрочено за Деня на археолога: 14февруари. Мястото на срещата е също традици-онно и добре известно: Залата за временни експо-зиции на Националния археологически музей.

Това четвърто издание на най-голямата времен-на изложба, посветена изцяло на археологичес-ките открития, се реализира с подкрепата на Ми-нистерството на културата на Република Бълга-рия и съдействието на Българската народна бан-ка. Съорганизатори на „Българска археология2010” са НАИМ-БАН и 24 музея от страната –регионални, археологически, исторически и дру-ги общински музейни структури: РАМ-Пловдив,РИМ-Кърджали, РИМ-Хасково, РИМ-Ямбол,РИМ-Сливен, РИМ-Бургас, АМ-Варна, РИМ-Добрич, РИМ-Велико Търново, РИМ-Видин, ОП

„Стара София” с исторически музей, ИМ-Чирпан,АМ-Раднево, ИМ-Карнобат, АМ-Созопол, ИМ-Поморие, ИМ-Провадия, ИМ-Търговище, ИМ-Исперих, ИМ-Каварна, Община „Пещера” (с му-зейната структура към нея), ИМ-Велинград, ИМ-Самоков, ИМ-Малко Търново.

В експозицията с великолепни материали въввитрините и информационни постери до тях сапредставени 50 археологически обекта от терито-рията на България. Това са 20% от всички архео-логически проучвания, извършени през 2010 г. натериторията на нашата страна. От общо прибли-зително 250 разрешителни за теренни археологи-чески изследвания в изложбата присъстват приб-лизително 1/5 от тях.

Находките, представени в зала „Временни ек-спозиции” на НАМ, покриват целия хронологи-чен диапазон на археологията: от палеолита доВъзраждането (ХVІІІ-ХІХ в.).

На първо място се открояват проучванията напалеолитните обекти в Северозападна България,осъществявани от българо-френски екип под ръ-ководството на Николай Сираков и Жан-Люк Гу-адели. Това са уникалните костни останки от пра-исторически пещерни животни от обектите Козар-ника и Редака, Белоградчишко. Сред тях удиви-телна е находката на основен зъб от праистори-чески тигър – съблезъб (Фотос 1). Сред него сапредставени и други останки от праисторическиживотни, попаднали в културните напластявания,образувани от първите хора, обитавали Европей-ския континент преди повече от 1 милион годи-ни. Находките от Редака и Козарника са особеноважни и за изследванията на кремъчната индус-трия в нашите земи, тъй като са открити и редицакремъчни сечива и техните останки.

Много добре са представени и селищата напървите земеделци от новокаменната епоха. Най-добрите находки са от обекти под самия днешенград Созопол (Мирослав Класнаков, Петър Леща-ков) и от един от най-представителните археоло-гически комплекси, разкрити по трасето на днесстроящата се магистрала Тракия, този при с. Сър-нево, Радневско (Крум Бъчваров, Петър Лещаков).От последния обект са великолепните находки нанеолитни съдове (Фотос 2). Но все пак най-многоархеологически материали от неолитната епоха свисока експозиционна стойност откри колегата ниВиктория Петрова – от обекта край с. Хаджиди-



митрово, Ямболско. Сред тях блестят култовитефигурки от всякакъв род – зооморфни, антропо-морфни и др. (Фотос 3).

Фотос 1. Долу: Горен десен кучешки зъб от сабле-зъб тигър, ранен палеолит, 1,5 млн.г. преди нашевреме (сн. К. Георгиев). Горе: Възстановка в кон-текста на череп от Homotherium crenatidens (Ж..-Л.Гуадели).

Фотос 2. Керамични съдове от Сърнево, Староза-горско. Късен неолит (5400-5200 г. пр.Хр.). (сн. Цв.Четъшки).

Невероятен е скокът в развитието в живота напраисторическите хора по времето на каменно-медната епоха. Сред находките от тези обекти саидоли, керамични съдове и различни сечива от се-лищните могили Хотница, Петко Каравелово (Ал.Чохаджиев), Провадия (В. Николов) и Търгови-ще (К. Бъчваров), от обектите при с. Върхари (Я.

Бояджиев) и с. Деветак (Д. Агре). В зората на раз-витието на тракийската култура също се появяватвсе повече нови данни и уникални находки. Та-кива са представени от новооткрития богат нек-ропол от бронзовата епоха край ямболското селоБояново (С. Бакърджиев, И. Илиев) и от най-се-верозападните краища на България – село Балей,Видинско (С. Александров).

Фотос 3. Керамична антропоморфна фигурка от Хад-жидимитрово, Ямболско. Късен неолит.

Разнообразието на находките през 2010 г. обачее най-голямо от периода на Античността. Разби-ра се, това е едно нормално явление с оглед на ог-ромните културни останки в нашите земи от тозипериод. Тук виждаме следите от първите металур-гични дейности, открити в рудниците на Ада тепе,Крумовградско (проучвания на Христо Попов). На-лице са гробните дарове от елинските колонии позападния бряг на Понта – Аполония, днес Созопол(К. Панайотова). Огромен и много впечатляващкомплекс представляват изделията, някои от тяхпроизведения на изкуството, от римските градовев Тракия. В експозицията са представени три оттях – Филипопол, Сердика и Анхиало. В днешнияПловдив, при строителни работи колегите от РАМ-Пловдив под ръководството на Мая Мартинова от-криват цяла една фабрика за керамични изделия.В нея те попадат на 30-40 цели теракотни фигурина божества и митични герои.



Не по-малко интересни са данните и находки-те от Сердика. Те бяха резултат от проучванията,направени при строителството на новата метро-странция през ЦУМ и Халите. От този обект ко-легата Марио Иванов попадна на удивителни на-ходки с култов характер (Фотос 4).

Фотос 4. Глинена ара (по-малък олтар за жертвоп-риношения) с формата на шишарка. Трета четвъртна ІІ в.

Особено важни през 2010 г. бяха проучвания-та на Сергей Торбатов в днешния град Поморие.Там бяха открити най-големите и най-многоброй-ни останки от мраморни архитектурни украси отднешна България – над 1500 фрагмента от мра-морни плочки, стенни облицовки, капители, ба-зи, колони, други елементи на ордера вече са пред-мет на нашите изследвания и са на разположениена експозицията на Историческия музей в Помо-рие. Сред находките от Улпия Анхиало се откроя-ва и цяла една глава от мраморна статуя на импе-ратор Марк Аврелий.

В археологическите проучвания на гробнитекомплекси от тракийската и римската епоха осо-бено силно впечатление направиха проучваниятана Милена Тонкова в община Братя Даскалови,Чирпанско. Там тя проучи пет могили от елинис-тическата и римската епоха, като находките от те-зи комплекси са наистина прекрасни. Откриха сефрагменти от цяла златна диадема (Фотос 5), раз-положена като гробен дар в гробницата на Моми-на могила, не по-малко ценните пет монетни сък-ровища от сребърни монети от ІІ-І в. пр.Хр. и един

уникален като украса керамичен съд от първата по-ловина на І в. пр. Хр. (Фотос 6). Всички комплексиот проекта на колегата Тонкова от Братя Даскаловидадоха много добри археологически резултати итяхното представяне пред широката публика тепър-ва предстои. В изложбата „Българска археология2010” бяха включени само най-представителнатачаст от находките, но тяхната научна стойност на-истина все още не може да бъде оценена напълно.

Фотос 5. Златна диадема от от монументалната ку-полна гробница в Момина могила. Нач. на ІІІ в.пр.Хр.

С подобаващи находки са представени и архе-ологическите комплекси от късната античност– крепости и селища от Пещера (Бони Петруно-ва), Самоковския край (В. Хаджиангелов) и Мал-котърновско (Л. Вагалински). Тези комплекси пре-доставят редица находки от римската и къснорим-ската античност – накити, лампи, уникални, не-познати до сега монети.

Сериозен акцент на експозицията са раннитехристиянски храмове и техните реликви. Сред тяхсе открояват стенописите от ранновизантийскатабазилика в гр. Бяла (В. Йотов) и нашумелите от-крития, свързани с култа към Св. Йоан Предтеча,от о. Св. Иван край Созопол (К. Попконстанти-нов).

И във витрините, отделени за средновековна-та епоха, има голямо разнообразие. Освен тра-диционно силните находки от българските столи-ци Плиска (П. Георгиев, Я. Димитров), ВеликиПреслав (М. Ваклинова) и Велико Търново (Н.Овчаров, Х. Вачев), в „Българска археология2010” виждаме множество разнообразни предме-ти на бита, оръжия и цели монетни съкровища отсредновековните твърдини Перперикон (Н. Овча-ров), Кастрици (В. Плетньов), Калиакра (Б. Пет-рунова), както и прекрасни комплекти от сребър-



ни и златни накити и великолепни керамични съ-дове от некрополите при с. Топола (Л. Дончева,М. Даскалов) и от самата столица Велико Търно-во. В този период определено най-силно експози-ционно се откроява голямото монетно съкровищеот крепостта Кастрици (Фотос 7), накитите от нек-ропола на Св. Петър и Павел във Велико Търново(Фотос 8) и една уникална, непозната на наукатаи световните изследователски среди апликация отВелики Преслав (Фотос 9).

Фотос 6. Богато орнаментиран съд от централниягроб в Карачорова могила. І в. пр. Хр.

Фотос 7. Съкровище от 166 гроша на цар Иван Алек-сандър с Михаил* , укрито в малка богато украсенаглинена кана, от крепостта Кастрици в резиденцияЕвксиноград. ХІV в.

* Монетите са сечени приживе на Михаил - първородният син и престолонаследник на цар Иван Александър, заги-нал в битка с османлиите преди смъртта на баща си. (бел. ред.)

Фотос 8. Средновековни сребърни наушници. Вели-ко Търново. ХІІІ-ХІV в.

Фотос 9. Уникална апликация от Владетелската цър-ква във Велики Преслав.

С ІV-та Национална археологическа изложба„Българска археология 2010” реално завършва ар-хеологическата кампания за изтеклата година.Чрез тази богата и атрактивна експозиция архео-логическата общност в България гордо представяпред обществото плодовете на своя труд и доказ-ва за пореден път, че носи огромна част от отго-ворността за изследването, показването, социали-зирането и опазването на културното наследствона българите.


Трибуна на младите

Рубриката “Трибуна на младите” сеосъществява с финансовата под-крепа на фондация “Еврика”

ЛЕТАТЕЛЕН АПАРАТ ВЪЗ ОСНОВА НА НОВААЕРОДИНАМИЧНА СХЕМА*

Доц. Диан Гешев,Симеон Захов,

Росен Панайотов,Николай Иванов –

студенти, катедра„Въздушен транспорт“ при ТУ – София

* Проектът „Софийски бухал” е отличен в студентския конкурс за иновативни бизнес идеи Idea Challenge 2010.Сертификатът за отличието бе връчен на авторите на осмото поредно издание на Европейския ден напредприемача.(28.10.2010 г.).

ВъведениеПредставен е идеен проект за конструирането

на многоцелеви безпилотен летателен апарат(БЛА) с нетрадиционна аеродинамична схема, ко-ято да доведе до по-нисък разход на гориво, по-голяма продължителност на полета и по-голям по-лезен товар в сравнение с конвенционални схе-ми. БЛА е по схема „патица” и съчленено крилос вертикални плоскости, вградени в крилото.

Съчлененото крило има съществени предим-ства пред конвенционалните свободно носещикрила, по-важни от които са: по-малка маса и по-голяма коравина на конструкцията на крилото; по-малко индуктивно съпротивление от еквивалент-но свободно носещо крило; редукция на обтекае-мата площ [4]. Последното предимство позволя-ва вграждане на вертикалните стабилизатори вконструкцията на съчлененото крило. Използва-нето на схема „патица” позволява внедряване наактивно надлъжно управление.

Планира се БЛА да бъде изработен от съвре-менни композитни материали. Теглителната мусила ще се създава от малък двутактов буталендвигател с вътрешно горене с въздушно охлажда-не и максимална мощност 13,24 kW (18 к.с.).

Предлаганата схема и използваните материа-ли дават превъзходство на летателния апарат надконвенциалните БЛА в следните области:

Наблюдения в реално време на гранич-ни зони, гори, градове, големи събитияи събирания на хора, трафик и т.н.

Реализация на експресни доставки - то-вари до определена максимална маса 10-30 kg.

Научноизследователска дейност -изследване на атмосферни явления катобури и урагани. Проучване на съдържа-нието на различни елементи в атмосфе-рата в ниските й слоеве (прахови обла-ци от вулканични изригвания).

Локализиране и заснемане от въздуха на

различни територии - земеделски, град-ски, морски, бедстващи райони, пожари,наводнения, земетресения, вулканичниизригвания, нефтени разливи, места, къ-дето е опасно да се изпращат пилотиру-еми летателни апарати.

Проектните технически характеристики на ле-тателния апарат са: максимална излетна маса 70kg; маса на максималния полезен товар 10 kg припълен резервоар; максимална скорост 60 m/s, та-ван на полета 4000 m и максимална продължи-телност на полета 10 h. Основни геометрични ха-рактеристики: дължина на тялото 2,3 m, еквива-лентен диаметър на тялото 0,38 m, разпереностна долното крилото 4,5 m. Двете крила (долно игорно) се съчленяват на разстояние 0,7 от разпе-реността на долното крило. При това съотноше-ние на двете крила се получава относително най-малка маса на съчлененото крило [4].

Предвижда се летателният апарат да изпълня-ва напълно автономни полети от излитане до ка-цане, като маршрутът се задава предполетно, но свъзможност за корекции в процеса на полета. Зацелта БЛА ще бъде оборудван с автопилот и дат-чици, с които ще получава информация в реалновреме за положението си в атмосферата, ще я об-работва и при необходимост ще внася съответни-те корекции. От летателният апарат ще се изпра-щат данни в реално време до наземна станция.

Аеродинамични характеристикиАеродинамичните характеристики на летател-

ния апарат са определени по известни теоретич-



но- емпирични методи (ТЕМ) [1, 2, 3, 5, 6, 7, 8, 9,10, 11] в съчетание със софтуерни продукти, ос-новаващи се на метода на дискретните вихри МДВ[4], което осигурява по-голяма точност за предла-ганата аеродинамична схема.

В Таблица 1 са показани основните аеродина-мични характеристики и начините за тяхнотопресмятане.

Фигура 1. Разпределение на налягането при α=0°

Фигура 2. Разпределение на налягането при α=3°

След направените изчисления и получени ре-

Наименование Означение Метод за определение

Производна на коефициента на подемна сила по ъгъла на атака yC α МДВ

Ъгъл на атака при нулева подемна сила 0α МДВ

Коефициент на челно съпротивление при нулева подемна сила 0xaC ТЕМ

Коефициент на индуктивност A ТЕМ Максимално аеродинамично качество

maxK ТЕМ

Производна на коефициента на надлъжен момент по ъгъла на атака zmα МДВ+ТЕМ

Коефициент на надлъжния момент при нулева подемна сила

0zm МДВ

Положение на фокуса на крилото по надлъжната ос FX МДВ

Координата на страничния аеродинамичен фокус FX β ТЕМ

Производна на коефициента на аеродинамичната напречна сила по ъгъла на плъзгане

ZCβ ТЕМ+ МДВ

Производна на напречния аеродинамичен момент по ъгъла на плъзгане xmβ ТЕМ+ МДВ

Производна на попътния аеродинамичен момент по ъгъла на плъзгане ymβ ТЕМ+ МДВ

Таблица 1. Основни аеродинамични характеристики (МДВ - метод на дискретните вихри; ТЕМ - теоре-тично-емпирични методи)

зултати са построени Фигури 1 и 2 за разпределе-ние на налягането по повърхноостта на крилата и„патицата”. Ясно се вижда влиянието на хоризон-талните плоскости върху разпределението на на-лягането по крилата при различни ъгли на атакаα. Върху степента на интерференция силно влия-ят видът на профила на „патицата” и нейното раз-положение спрямо крилото. Паралелно с тези ре-зултати от МДВ програмата се получават коефи-циентите на подемна сила както на цялата кон-фигурация, така и на всяка плоскост поотделно сотчитане на интеференцията.

За пресмятане на челното съпротивление е из-ползвана методиката, изложена в [7].

Основна аеродинамична характеристика навсеки летателен апарат е аеродинамичното качес-тво. То представлява отношението на подемнатасила и силата на челно съпротивление. На Фигу-ри 3 и 4 са показани полярата и зависимостта К(α)на базата на пресметнатите коефициенти Cya и Cxa.Вижда се, че тази схема осигурява аеродинамич-но качество почти 16 единици.

Устойчивост и балансировка налетателния апарат.Избраната аеродинамична схема на летателния

апарат има някои недостатъци. Вижда се, че плос-костите, участващи в страничното движение (вер-тикални плоскости, уинглети), са разположенисравнително близо до средата на тялото. То, от своястрана, е с малка дължина. Това налага изтеглянена центъра на масата на летателния апарат по-нап-ред в тялото, за да се отдалечи от страничния фо-кус на самолета и да се осигури попътна устойчи-



вост. От друга страна, отдалечаването на центърана масата от крилото ще доведе до прекомерна на-длъжна устойчивост на БЛА. Това налага и поста-вянето на сравнително голяма „патица”, за вкар-ване в норми на надлъжната устойчивост.

Профилът на двете крила се избира с малка кри-вина, а този на хоризонталната плоскост – с по-голяма, за да се осигури минимална интерферен-ция с крилото и необходимата надлъжна устойчи-вост. При избраните профили за хоризонталнитеплоскости и крилото, геометричните характерис-тики на компановката и положението на центърана масата летателният апарат има добра попътнаи надлъжна статична устойчивост. На Фигури 5 и6 са показани зависимостите mz(α) и my(β).

ЗаключениеПредлаганата аеродинамична компоновка оси-

гурява добро аеродинамично качество на БЛА.Въпреки проблемите със статичната устойчивост,летателният апарат може да бъде балансиран ида има надлъжна и напречна статична устойчи-вост, което е обект на по-нататъшното развитиена проекта.

Финансиране.Проектът кандидатства за първоначално фи-

0.25− 0.15− 0.05− 0.05 0.15 0.25 0.35 0.45 0.55 0.65 0.75

0.25

0.5

0.75

1

1.25

1.5

1.75

2

Cy αs( )

Cx 0 50, αs, ( )

Фигура 3. Поляра на летателния апарат

0 0.2 0.4 0.6 0.8 1 1.2 1.4 1.6 1.8 20

2

4

6

8

10

12

14

16

K 0 50, αs, ( )

Cy αs( )

Фигура 4. Аеродинамично качество на летателнияапарат К(α)

4− 2− 0 2 4 6 8 10

1−

0.8−

0.6−

0.4−

0.2−

0.2

0.4

0.6

0.8

1

mzt αpr 3, ( )

mzt αpr 4, ( )

mzt αpr 5, ( )

αpr

Фигура 5. Коефициент на надлъжния момент

14− 7− 0 7 14

0.02−

0.01−

0.01

0.02

my β 0, ( )

my β 5−, ( )

my β 5, ( )

β

Фигура 6. Коефициент на попътния момент

нансиране от: НИС на ТУ-София, неправителстве-ни организации: „Start it Smart”, “BBAN” и“Energy2b”. При получаване на очакваните резул-тати от неговата реализация ще се търсят възмож-ности за национално и международно финанси-ране за по-нататъшното му развитие.

Литература1. Гешев, Д. Аеродинамика на летателните апара-

ти. Кинг-2001, 2006.2. Маджаров, Б. Динамика на полета. Летател-

но-технически характеристики на въздухопла-вателните средства. Мадара Принт АД, 2005.

3. Маджаров, Б. Динамика на полета. Устойчи-вост и управляемост на летателните апарати.Active Commerse, 2000.

4. Панайотов, Х. П. Определяне на аеродинамич-ните характеристики на съчленено крило припредварително проектиране на безпилотен ле-тателен апарат. Дисертация, 2007.



5. Бонев, Б. И., Гешев, Д. Н., Стоянов, С. Х. Раз-чет на аеродинамични характеристики на ле-тателните апарати. Д. Митрополия, 1980.

6. Бонев, Б. И., Гешев, Д. Н., Стоянов, С. Х. Раз-чет на аеродинамични характеристики на ле-тателните апарати при странично движение.Д. Митрополия, 1984.

7. Тодоров, Д. Т. Ръководство за лабораторни уп-ражнения по динамика на полета. Техническиуниверситет - София, 2006.

8. Тодоров, Д. Т. Ръководство за лабораторни уп-ражнения по устойчивост и управляемост навъздухоплавателните средства. Техническиуниверситет - София, 2006.

9. Kundu, A. Aircraft Design. Cambridge UniversityPress, 2010.

10.Corke, Thomas, Design of Aircraft. Prentice Hall,2002.

11.Torenbeek, Е. Synthesis of Subsonic Airplane De-sign. Delft University Press, 1999.

СЪЮЗ НА УЧЕНИТЕ – СТАРА ЗАГОРА „МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК” ЕАД

ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СТАРА ЗАГОРА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА

ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ – СТАРА ЗАГОРА ИЗДАТЕЛСКИ КОНСОРЦИУМ „КОТА”

организират

МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

посветена на 50-годишнината от създаването на СЪЮЗА НА УЧЕНИТЕ – СТАРА ЗАГОРА

(2-3 юни 2011, Старозагорски минерални бани)

Основни тематични направления: медицина (биомедицински науки, биологични и клинични изследвания, социална медицина и здравни грижи);

ветеринарна медицина; аграрни науки(животновъдство и растениевъдство); технически науки; минно-геоложки науки; морски науки и екология; природо-математически науки (физика, химия математика, информатика, биология);

обществени науки( философия, богословски науки, история, право, социология, психология, икономически науки);

педагогически науки; секция „Млади таланти”

За допълнителна информация: Съюз на учените - Стара Загора Бул. „Цар Симеон Велики”140

6000 Стара Загора Тел. 042/ 639 105, 638 571, 646 041

e-mail: [email protected] [email protected] , [email protected] http:// www.sustz.com


Личности

ПРОФ. Д-Р АЛЕКСАНДЪР МОНОВ –ТВОРЕЦ И УЧЕН

Чл.-кор. Владимир Овчаров,Медицински университет – София

Проф. Александър Монов е творец и създателна ново направление в клиничната медицина –клиничната токсикология в България и основендеец и съавтор при нейното изграждане в между-народен план.

Той е роден на 10 февруари 1921 г в гр. Пле-вен. Произхожда от интелектуална духовно изя-вена семейна среда. Завършва основното и сред-ното си образование в Полукласическата гимна-зия в родния си град. Получава солидна подго-товка по немски, френски и руски езици.

През 1940 г. той става студент по медицина вМедицинския факултет (МФ) към Софийскияуниверситет „Св. Климент Охридски”. След за-вършване на медицинското си образование ставаза две години участъков лекар в с. Изгрев, Нико-полско. Отбива военната си служба в Школата зазапасни офицери в Горна баня. Като школник за-вежда Вътрешното отделение в Гвардейската бол-ница на „ІV километър” – София. След това двегодини е старши ординатор в Първостепенна ок-ръжна болница в гр. Варна. По това време започ-ва да изучава и английски език. Завръща се в Со-фия, като осъществява години наред системна спе-циализация по вътрешни болести при проф. Вла-димир Алексиев, проф. Петър Николов, проф. Ва-сил Цончев и други. През този период от времепроф. Монов е провел системна квалификационнадейност по проблемите на органичната и неорга-нична химия, фармакологията, токсикологията ив отделни направления на вътрешните болести.

Периодът 1952-1992 г. включва клиничната,научната, творческата и ръководната дейност напроф. Монов в Научния институт за спешна ме-дицина „Пирогов”. Той провежда научноизследо-вателска дейност в Катедрата по фармакология наМФ на Медицинския университет (МУ) – София,под ръководството на основоположника на бъл-гарската лекарствена токсикология проф. ПетърНиколов по проблемите на клиничната фармако-логия, токсичните въздействия на лекарствата идр. През същия период с различна продължител-ност той осъществява научноизследователска дей-ност и обмен на опит в редица научни медицин-ски институции във Франция – Париж, Лион иСтрасбург; Белгия – Брюксел; Дания – Копенха-ген; Люксембург; Швейцария – Женева и Цюрих;Чехословакия – Прага; бившия Съветски съюз –Москва, Киев, Ленинград и др. При тези посеще-ния той активно участва в провеждане на научнифоруми по проблемите на клиничната токсиколо-гия, като същевременно и обогатява своите поз-нания по тази специалност.

През 1952 г. той е назначен за старши специа-лист в Клиниката по спешна вътрешна медицинана института „Пирогов”. Скоро след това е назна-чен за завеждащ Второ спешно вътрешно отделе-ние, което наскоро след това се трансформира ка-то Втора вътрешна клиника по спешна медици-на. Д-р Монов приема и лекува най-тежките ви-дове спешни заболявания от вътрешните болес-ти. Много от пациентите постъпват с крайно теж-ки поражения на организма, водещи до скорошенлетален изход. След проведени научни изследва-ния и задълбочени обмисляния той въвежда новиподходи и модификации на съществуващи до тога-ва методи, адекватни на водещата към летален из-ход тежка патология и успява в значителен про-цент да предотврати смъртта на много от тези па-циенти. По този начин установява една много по-успешна лечебна система в ръководената от негоКлиника по спешна вътрешна медицина. Всредпостъпващите в клиниката болни са и много пос-традали от тежки отравяния от различни отровнивещества по онова време (битови, професионал-ни, неинфекциозни хранителни, екологични идр.). За този контингент болни проф. Монов въ-вежда предложения от него термин „токсичен хи-мичен и биологичен травматизъм”.

Прилаганите дотогава методи на стандартна-та до тогава клинична медицина за спасяванетона пострадалите от тази токсична агресия хора,както в този институт, така и във всички другиболнични заведения в България и чужбина, не самогли да преодолеят крайно лошите резултати приборбата с настъпилите тежки отравяния. Тозифакт, след задълбочени научни изследвания и пре-ценка, е дал основание на проф. Монов да създа-де едно ново направление в клиничната медици-на – клинична токсикология с качествено другиадекватни на специфичността на тази патологиядиагностично-лечебни, организационни, профи-лактични и други компоненти. В резултат на не-говия интелект, опит, познание, трудолюбие, проз-рение и решимост беше създаден от него при го-леми трудности от сложната обстановка по оновавреме в България и в международен план Бъл-гарски национален модел по клинична токси-кология.

Неговите новаторски методи и решителни в ди-агностично и терапевтично методи и забележи-телни постижения започват с откриването на 3март 1963 г. на Националния център по клинич-


Личности

на токсикология в Института „Пирогов”. Струк-турата на новия център, специфичната диагнос-тика и лечение са били израз на неговата нова фи-лософия по отношение на създаденото от него мо-дерно направление в медицината – клиничнататоксикология. На горепосочената дата в Институ-та „Пирогов” възниква качествено нова клинич-на единица, създадена и ръководена от проф. Мо-нов. В нея са постъпвали денонощно на лечениеболни с всички видове основни за това време теж-ки отравяния от всички възрасти.

Проф. Монов става началник на създадения отнего Национален център по клинична токсиколо-гия в Института „Пирогов”, а също така и главентоксиколог на България. Той създава школа по кли-нична токсикология, в която има редица неговидостойни ученици и заместници.

Въвежда единна диагностично-терапевтичнастратегическа система за лечение на болни с ос-три отравяния. В нея проф. Монов, въз основа нанеговите научни изследвания и опит, включва на-учноизследователски клинични и параклиничниизследвания, нови специализирани методи, адек-ватни на особеностите на агресивната токсичнапатология, които той въвежда и утвърждава в кра-тък срок.

Основните стълбове на тази система са някол-ко. 1) Специализирани реанимационни и балан-сово-корекционни методи (дихателна, сърдечно-съдова реанимация, водноелектролитна, алкално-киселинна балансова корекция и др.), включваниоще при започването на лечението на тежко отро-вени болни с посочените жизненоважни наруше-ния и продължаващи през целия период на прео-доляването на последните; 2) Нови видове и мо-дели антидотни средства и методи, както и ори-гинални и адекватни на показанията подходи натяхното приложение; 3) Специализирана уникал-на детоксична депурационна терапия – фиксира-на диуреза, специализирана по вид и срок диа-лизна депурационна терапия, включваща хемоди-ализа, перитонеална диализа, плазмафореза и др.;4) Спешна адекватна по срок и вид на нарушени-ята имуно-протективна и имуно-заместителна те-рапия; 5) Специфична органопротективна тера-пия с оглед на поразените, съобразно вида на ток-сичната нокса, органи и системи; 6) Адекватнасимптоматична и противовъзпалителна (с анти-биотици и др.) терапия с оглед на настъпилитефункционални и възпалителни нарушения и ус-ложнения; 7) Спешно хирургично лечение, с ог-лед на настъпили от хирургически вид уврежда-ния от токсичната нокса (корозивна, некротично-деструктивна и др. патология).

Проф. Монов отразява всички тези високи пос-тижения в областта на създадената от него кли-нична токсикология с голям брой публикации имонографии. Повече от 20 монографии и други

издания са публикувани през втората половина наХХ век и в началото на ХХІ век предимно на бъл-гарски, но и на английски, руски и други езици,като това е отразено на почти 4000 страници.

Създадената от проф. Монов нова специалност,новите диагностични и терапевтични методи, но-вите болнични структури са внедрени повсемес-тно в нашата страна от висококласни специалис-ти. Това е нямало да бъде възможно без активна-та научнопреподавателска дейност на проф. Мо-нов. Той не само е създал клиничната токсико-логия, но е довел до нейното утвърждаване, коетое било от изключително значение.

Веднага след създаването на Националния ток-сикологичен център той създава и внедрява в мо-дела програми за квалификация и специализацияпо новоформираната дисциплина за обучение настуденти медици и фармацевти и лекари по кли-нична токсикология. За студентите медици тако-ва обучение се провежда в четвърти и пети курс.И досега студентите по медицина от София про-веждат обучението си по клинична токсикологияв токсикологичния център в „Пирогов”. Специа-лизацията за лекарите се е извършвала основно всъщия център на Института „Пирогов”. Лекци-онният курс се е осъществявал и се е извършвал впродължение на десетилетия по програма, създа-дена от проф. Монов. Основните учебни помага-ла за студенти и лекари са написани от него. Всич-ко това е дало възможност да се създаде утвърде-на школа по клинична токсикология с повече от25 хабилитирани учени – професори, доценти,доктори на науките и десетки други специалистив страната по тази специалност.

Проф. Монов създава специализирана държав-на организация въз основа на създадения модел.Формират се функционални звена по клиничнатоксикология към областните болници в страна-та, съставени от лекар интернист и лекар педиа-тър. Формират се регионални центрове по кли-нична токсикология с клинични бази към ВМА сначалник доц. Н. Александров, а след неговотопенсиониране - проф. К. Канев; началник наЕксперименталната токсикологична лабораторияпроф. Хр. Дишовски, а също така към Военно-морската болница в гр. Варна с началник доц. Сн.Златева. Формират се регионални токсикологич-ни центрове в Медицинските факултети в стра-ната: Пловдив - с ръководител доц. Я. Илиев; вПлевен – доц. Карашка, а също така и в Добрич –доц. Т. Ташев, Шумен – д-р Загорчев и други.

Проф. Монов е организарал в началото нацио-нални методични конференции по клинична ток-сикология, а впоследствие и национални конгре-си по същата специалност.

По време на тази изключително активна дей-ност е ставало и развитието на кариерата в науч-но, преподавателско и лечебно направление на


Личности

проф. Монов. Той става доцент през 1969 г., стар-ши научен сътрудник І степен – през 1973 г. и про-фесор – през 1976 г.

Проф. Монов е член на Българския лекарскисъюз, на Научното дружество по вътрешни болес-ти, председател на Секцията по токсикология къмсъщото дружество, основател, ръководител и пат-рон на БНМКТ, почетен председател на секцията„Клинична токсикология”, член на БНАМ и дру-ги.

Проф. Монов е член на Съюза на учените вБългария от 1970 г., заемал е редица ръководнидлъжности и е дългогодишен председател на сек-ция „Медицински науки” към СУБ. По неговаинициатива и под негово ръководство през пос-ледното десетилетие на ХХ век започва своятадейност Свободният интердисциплинарен универ-ситет към секция „Медицински науки” - уника-лен и оригинален модел за обществено-научниизяви на изтъкнати български учени (медици, би-олози, физици, химици и др.). Този целогодишенфорум по актуални проблеми на обществото непрекъсва своята дейност и до днес. През 2004 г.проф. Монов е удостоен със званието „Почетенчлен на СУБ”, а през 2011 г. по случай юбилея му– с Почетна грамота за активна и всеотдайна съ-юзна дейност и за изключителните му заслуги къммедицинската наука.

Признание за многостранната дейност напроф. Монов е удостояването му през 2003 г. с най-високото държавно отличие на Република Бълга-рия - орден „Стара планина” първа степен. Той елауреат на Академичната награда за медицински

науки на БАН; наградите на СУБ за високи науч-ни постижения в областта на естествените науки,на хуманитарните науки, както и за цялостно на-учно творчество.

В чужбина е бил член-основател и многогоди-шен член на Съвета на Европейската асоциацияна токсикологичните центрове, член-основател имандатен член на Бюрото на Световната федера-ция по клинична токсикология, многогодишенучастник и ръководител на международни конгре-си – европейски и световни, по токсикология иклинична токсикология.

Споменавайки всичко това всеки един от насостава убеден, че това е един изключително акти-вен и пълноценен живот на изключителна лич-ност, отдала своите високи интелектуална качес-тва, способности, труд, усилия, амбиция, устрем,такт, постоянство за създаването и развитието наедна нова медицинска дисциплина, за нейнатапромоция, развитие, утвърждаване. Тази неговадейност е намерила своето признание от медицин-ската общност у нас и в чужбина. Той е получилнемалко награди и признания, но може би - и съмубеден в това, той е получил истинското призна-ние и благодарност на хилядите спасени пациен-ти, признателността на техните близки, на техни-те колеги и приятели, на цялото общество.

Нека да пожелаем на юбиляра още много го-дини качествен живот, да бъде все така енерги-чен, жизнен, силно социален, готов да се раздаваи да даде най-доброто от себе си на своите колегии на своя народ!

ЕКОТОКСИЧНИ АСПЕКТИ НА АГРЕСИЯТА ВЪРХУРАЗВИТИЕТО НА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК

Проф. д-р Александър Монов,председател на

секция „Медицински науки” към СУБОсновният процес на изграждането на човека

като продукт на взаимодействието между отдел-ния индивид и неговите общности - от една стра-на, и сложното обкръжение – социално, природ-но и друго, от друга страна, след Втората светов-на война в редица региони в различна степен еподложен на неблагоприятни въздействия. Науч-ноизследователските проучвания на такива отри-цателни фактори дадоха основание да се оформипредставата за наличност на особен феномен –комплексна агресия на околната среда, справед-ливо наречена екологична, върху развитието насъвременния човек в цивилизованото общество.Задълбоченото изследване на последната даде ос-нование такива процеси, възникнали при небла-гоприятни явления в природната среда да бъдат

обозначени като натурогенни. Такива са редицаклиматични неблагополучия, бедствени ситуации,катастрофи и други, явяващи се спонтанно в оп-ределени региони и причиняващи масови пора-жения - материални, културни, човешки и др.Изследванията на агресията върху човека и об-ществото показва обаче, че разрушителните дей-ствия се осъществяват и от негативни фактори,поради различни неправилни подходи на човека,основателно обозначени като антропогенни фак-тори на посочената агресия. Тези констатации по-казват, че освен ценни постижения в изграждане-


Личности

то на съвременната цивилизация и на човека катотворец на същата възникват редица кризисни про-цеси и състояния в развитието на основния съз-дател на ценностите на тази цивилизация – homosapiens. В резултат на посочената сложна агресиякъм организма и поведението на последния се изя-вяват разнообразни увреждания на неговото фи-зическо и духовно здраве, довеждащи често доединични и масови човешки загуби, нарушава-щи катастрофално съзидателните му културнидейности. Оформеният по този начин втори кри-зисен феномен на развитието на съвременния чо-век наложи основната сила за съхранение – нау-ката, да изгражда и постепенно обогатява адек-ватна стратегия на днешното общество за прео-доляване на такава агресия срещу цивилизация-та. Наши и други учени и изследвания установя-ват основни проблеми на тази стратегия в посо-чените по-долу направления.

Основни фактори на агресиятаОт натурогенната група причинители с по-осо-

бена честота и активност в различни региони унас и в чужбина се явяват климатични аномалии,наводнения, земетресения и др. Изследванията по-казват, че отговорни институции при възникване-то на различен вид натурогенни кризи в много слу-чаи нямат адекватна готовност максимално дапротиводействат на разрушителните ефекти на та-кива кризи и в различна степен да ги преодолеят.Освен това, в редица региони отделни индивидии институции при антропогенен тип действия до-пускат опасни неправилни подходи, които причи-няват в различна степен увреждания в развитие-то на хората. Такива смущения и нарушения отантропогенен тип в професионално-промишлена-та сфера са в неправилно провеждани производ-ствени процеси и свързани с тях правила. В таки-ва случаи възникват често опасни и доста големипо размер промишлени аварии и катастрофи катопожари, химически катастрофи, физичен токси-чен и друг травматизъм, които причиняват раз-лични тежки човешки поражения. В битовата сфе-ра се допускат груби нарушения, неправилни под-ходи в жилищно-домакински устройства и други;в съвременното промишлено производство на хра-ни, напитки, козметични средства и други продук-ти също се създават възможности за възникванена неправилното развитие на човека в различнивъзрастови периоди. В тези широко изявени двавида направления за увреждащи фактори в съв-ременния свят доста често се включват действияна различни токсични вещества, които причиня-ват една особено разрушителна патология – еди-нични и масови отравяния, довеждащи до нару-шения често пъти с летален изход на хора. В тазиобласт заслужава да се отбележи, че фактори заотклонения от правилното развитие на човека се

явяват и широкото масово и много пъти недоста-тъчно компетентно ползване на редица медика-ментозни и други лечебни средства, които при оп-ределени условия осъществяват също нарушениев човешкото развитие в различни негови възрас-ти. С особено голямо социално значение са зна-чително увеличаващите се приеми на различнивидове наркотични вещества, особено сред под-растващи и млади индивиди, които с трагичнипоследици поразяват духовното развитие на тех-ните потребители с формиране на различни фор-ми на трагични зависимости. В това направлениезаслужават да се отбележат също и получилитетърпимост и толерантност в „модерното” общес-тво безконтролно масово ползване на спиртни на-питки и тютюневи продукти, особено технитепредставители със засилена „привлекателност”,но също така многократно поразяващи физичес-кото и духовно здраве на потребителите и разви-тието на човека в различните възрастови етапи.

Основни механизми и клинични форми напоражениятаПосочените основни фактори на агресията чрез

твърде сложни увреждащи механизми причиня-ват в различна степен поражение върху развитие-то на човека във всички етапи, както в пренатал-ния стадий, така и във всичките периоди на въз-растта след неговото раждане. В пренаталния ста-дий още в майчиния организъм оформящият сезародиш и възникналият и развиващ се след товагеном биват увреждани както в ембриоморфоло-гията и физиологията от въздействие и злоупот-реба от бащиния и майчиния индивиди на посо-чените по-горе фактори, така и при следващитемесеци на интраутеринното развитие на геномаот посочените фактори, с които бременната женавлиза в различни форми на контакти. Тук трябвада бъдат споменати злоупотребата с химически ве-щества от посочените по-горе групи като спиртнинапитки, тютюнопушене, наркотици, безконтро-лен прием на различни медикаменти, некомпетен-тна и неправилна употреба на „модерни” храни идруги, така и при контакт на бременната жена вразлична продължителност с налични в околнатасреда токсични вещества при професионални, би-тови и други условия. В тези случаи формирани-ят и развиващ се интраутеринно геном получаваопределени микроморфологични и физиологич-ни нарушения в произхождащите от трите основ-ни ембрионални пластове негови структури. Та-кива въздействия формират своеобразна интрау-теринна агресия върху генома, която определя съ-ществени отклонения в следващото развитие народения човек в различните възрасти след него-вото раждане. В постнаталния стадий при непра-вилни рискови контакти на „новия” индивид вразлични негови възрасти с посочените фактори


Личности

на агресията съществуват доста значими и разно-образни възможности за нарушения развитието наотделния човек от неговото раждане до неговатасмърт. В днешно време при голямото разнообра-зие на житейските практики и изяви в цивилизо-ваното общество нарушенията от разглежданатаагресия в развитието на човека и различни общес-твени слоеве са твърде големи. В това отношениеизследвания на наши и на други учени показватособено критични за цялостното развитие на от-делния индивид форми на агресия в особено уяз-вими негови органи и системи. Различни перио-ди във възрастта на отделния индивид определятразлични степени на посочените видове агресиявърху определени структури в човешкия органи-зъм. През първите месеци след раждането зало-жените естествени устойчивости на бебето пора-ди неизбежното бързо тяхно спонтанно изчерпва-не обуславят оформянето на опасен вакум в ес-тественото следващо развитие на новороденото инеговата защита от особено опасна агресивностот околната среда, ако след раждането му не севключи майчиното кърмене, респективно приемна женска кърма. Ползването на естественото май-чино кърмене през определените от науката пе-риоди след раждането по установени начини доп-ринасят за естествено най-правилно развитие намалкото дете в сложната околна среда през него-вата кърмаческа възраст. Всяко едно нарушениена този определен от човешката природа начинна хранене на кърмачето с най-съвременни другиизкуствени във всякаква степен „модернизирани”начини на хранене, в различна степен нарушаватпредопределеното от неговата природа нормалноразвитие. Такива отклонения се допускат само примного важни медицински показания при компе-тентен лекарски контрол. Различни нарушения напълноценно развитие и стабилизиране на специ-ализирани органи и системи през ранната детска,предучилищна и пуберитетна възрасти правят ос-новни жизненоважни органи и системи особеноуязвими от въздействието на редица от посочени-те фактори от околната среда, което при много отподрастващите индивиди допринася за отклоне-ния в различна степен от определеното от тяхна-та индивидуалност правилно развитие. В това от-ношение особено значение за възникване на ув-реждания в организъма на индивида в детския,юношеския и пуберитетния възрастови стадий саконтактите с различни алкохолни продукти, тю-тюнопушене, вещества с наркотично въздействие,както и груби нарушения в хранителните режи-ми. Особено засилено вредно въздействие в таки-ва случаи върху подрастващия индивид имат и оп-ределени физически, химически и биологичнифактори от посочените по-горе агенти от околна-та среда. Наличността на подобни неблагополу-чия от неизбежната агресия в подрастващия ор-

ганизъм допринасят за важни в различна степеннарушения на неговото развитие. Последното сеоблагоприятства от непълното оформяне на реди-ца специализирани клетъчни и органни структу-ри, което дава отражение през различни възрас-тови периоди след раждането на детето. Предипълното завършване тяхното структурно и фун-кционално развитие и стабилизиране на такиваспециализирани различни клетъчни и органни ус-тройства са много по-лесно податливи под дей-ствието на посочените фактори на екологичнатаагресия на отклонение от тяхното нормално ста-билизиране. По този начин в организма на таказасегнати деца и юноши оставят трайни частич-ни нарушения в развитието на определени секто-ри, които по-късно стават основа на различни ред-ки трудно преценявани болестни състояния. Тозивид патология по понятни от казаното по-горе при-чини се среща в много по-голяма честота при на-селението в определени региони на света с изяве-ни неблагополучия в околната среда и представ-ляват сериозен проблем на съвременната медици-на и здравеопазване. Важен фактор за някои ви-дове възникнала патология в детската и юношес-ката възраст е намалената устойчивост спрямодействащите агенти на различните форми еколо-гична агресия на незавършилите своето естестве-но стабилизиране клетъчно-органни устройства.Заслужава да се отбележи, че като прояви на на-рушено нормално развитие в организма на инди-види от детско-юношеската възраст са възниква-нето на редица по-редки или по-чести вроденималформации, които са резултат на увреждащовъздействие на посочените агенти на агресия отоколната среда върху определени структури на ге-нома чрез „посредничество” на организъма на бре-менната жена още преди настъпилото раждане.

Основни увреждания върху определенимолекулно-органелни, интрацелуларниклетъчни и органни структури в човешкиорганизми, завършили своя растеж иразвитиеСтава дума за люде от млада, средна, зряла и

напреднала възраст, които в своя живот при раз-лични битови, трудови и други дейности и същес-твуване и пребиваване в неблагоприятна еколо-гична среда са изложени през различна продъл-жителност от време на увреждащо въздействие напосочените по-горе поразяващи агенти. В съвре-менния свят особен интерес представляват пора-женията от екотоксичната агресия на следващитепосочени структури и функции в засегнатите ор-ганизми. В последните години се установяват ре-дица широко разпространени увреждания на за-сегнатите хора. В главния мозък контактите с по-сочените агресорни агенти като алкохолни, нер-вотропни и други химически вещества с бензоло-


Личности

ви ядра, съчетани с активни странични химичес-ки активни съставки, както и с ненаситени меж-дуатомни връзки в техните молекулни ядра иструктури, причиняват в мозъчните клетки мик-роструктурни и функционални нарушения на важ-ни ензимни органели. По този начин се наруша-ват основни оксидационни и метаболитни проце-си, обуславящи изявата на специфични вътрекле-тъчни активности в неврона. Такива са освобож-даване на енергия от метаболизма на монозаха-риди, проникнали в нервната клетка, възникванена специализирани нервни импулси и медиатор-ни формирования за тяхната динамика. Успоред-но с тези явления в различни структури на глав-ния мозък се нарушават от посочените токсичнии други агресори трансформирането и протича-нето на различните фази на невронните импулсив междуневронните синапси. Нарушението на та-зи специализирана биохимична динамика, коятое биологичен субстрат на денонощната интелек-туална и психична активност на homo sapiens во-ди до сложни патологични отклонения в актив-ните изяви и поведение на личността през дено-нощията на нейните битови, професионални иразлични видове други творчески изяви. Посоче-ните структурно-функционални нарушения обус-лавят възникването освен на важни неадекватниповедения, но и формирането на разнообразниформи на временна или трайна нервопсихична па-тология на съвременния човек, която създава се-риозни социални научномедицински и обществе-ноздравни проблеми. Заслужава да се отбележи,че в последните години настъпването на отделниформи на посочените видове нарушения биватулеснявани при тяхното възникване от различнивредни физически фактори, появили се в околна-та среда като радиационни въздействия, от неп-равилно и прекалено „контактуване” с електрон-ни компютърни устройства без хигиенен режимпри ползването им, от особено травматизиращистресови ситуации с особено повишено възник-ване в социалната среда на днешния човек и др.Подчертан интерес представляват немотивираниимпулсивно-агресивни кризи при млади индиви-ди в съвременния свят (някои от тях с крайни ре-зултати – немотивирани убийства, инциденти соръжия, съобщавани от масмедиите в различнистрани) и разнообразни различни по тежест и про-дължителност депресивни състояния от други, вповечето случаи в по-напреднали възрасти в ети-ологията, на които промени твърде често се включ-ват и фактори от последните посочени видове.Описаната последна поредица от нарушения в раз-витието на подрастващите и млади организми енапълно преодолима при своевременно адекват-

но прилагане на противодействащи мероприятия– духовен тип, възпитателни, хранителни, клима-тични, медицински и други от околната и соци-ална среда и нейните компетентни дейци и ин-ституции. Настъпилите обаче подобни нарушенияот мозъчно-псхичен вид в напреднала и старчес-ка възраст, главно поради липса на противодей-ствие срещу тях на компетентни институции идруги социални инструменти на околната среда,могат само частично функционално да бъдат пре-одолявани в тежки случаи остават като трайна па-тология в засегнатите индивиди.

Друг вид особено значими поражения от раз-глежданата агресия в средно и късно възрастоворазвитие на съвременния човек са възникнали ув-реждания на имунната система. В последните го-дини тяхното разнообразие, тежест и продължи-телност формират в редица случаи особено тежкаупорита за лечение - нова по своите изяви - имун-на патология с разнообразни нозологични* еди-ници на заболяването. Сериозни проблеми създа-ват представители на тази съвременна патология,причинена главно от екотоксичен и радиационентип агресия, при които успоредно със специфич-ните прояви на увреждането, свързани с основ-ните особености на етиологичния фактор, още вначалото на заболяването с бързи темпове се раз-гъва тежък имунен дефицит, който непосредстве-но и вследствие на бурни увреждания от бързо нас-тъпили вирусни и бактериални усложнения до-веждат до голям процент летален изход или теж-ка инвалидност. Проведените от нас с ускоренитемпове научни, клинични и параклинични (ла-бораторни и др.) изследвания ни дадоха възмож-ност в изградената от нас стратегия срещу тозивид патология да включим адекватни имунопро-тективни и имунозаместващи средства срещу та-къв имунен дефицит. В заключение на този проб-лем трябва да отбележа, че посочената имунен типекотоксична, радиационна и друг вид екомотиви-рана патология създава важни сложни проблемина съвременната медицина, по които съм изло-жил ефективни становища в редица монографич-ни трудове и научни публикации. Освен посоче-ните заболявания, които оказват съществени ус-ложнения в развитието на съвременния човек вразлични възрасти, такива затруднения създаватв съвременното здравеопазване и редица други со-матични (на дихателната и храносмилателнатасистема, бъбреци, черен дроб и т.н. – бел. авт.) по-ражения в човешкия организъм от особено раз-пространената екотоксична, химична и биологич-на агресия върху човека, съчетана твърде често сотежняващи я други поразяващи фактори – физи-чески (термични, радиационни и др.), психотрав-

* Нозологията (от гръцки: νόσος, nosos, “болест” и λόγος “Логос”) е учение за болестите (нозологични единици). (бел.ред.)


Личности

матични и други, посочени в началото на настоя-щето изложение. Клиничните особености на но-зологичните единици от посочената соматичнагрупа заболявания се определят освен от вида наатакуващия екологичен, токсичен или друг фак-тор, но и от вида на поразения соматичен орган.Посочените заболявания от нервопсихичен, иму-нен и различен соматичен тип, причинени от раз-нообразни форми на съвременна екотоксична, хи-мична и биологична агресия, съчетана с други за-силващи я фактори, е тревожен нарушител на же-лано благоприятно развитие на човека и пълно-ценната му реализация в изграждане на цивили-зованите ценности на днешното общество.

Противодействие на днешното обществосрещу посочените видове агресияВъзникналите увреждания от екотоксичната и

други сходни видове агресия и твърде често съ-пътстващи я физически стресови и други факто-ри от изложените по-горе изяви върху развитие-то и оцеляването на съвременния човек и общес-тво налагат включването на редица противодей-стващи и спасителни меропрятия при появили сепоразяващи кризи. Извършените от мен и от дру-ги изследователи проучвания през продължителенпериод от време показват, че независимо от осо-бено значими положителни резултати при такивакризи от използвани противодействащи дейнос-ти, особено при такива в голяма мащабност и сголяма степен на поражение, много често се уста-новява непълноценност, недостатъчна обхватностна борбата срещу такава агресия. Винаги се кон-статира, че ако такива пропуски в противодействи-ето не са били допуснати, човешките и други за-губи биха били по-малки. Такива преценки са пра-вени след големи кризи в различни региони посвета и у нас, както при натурогенен, така и приантропогенен тип агресивни актове. Такива не-допустими за една развита съвременна цивили-зация факти през средата на миналото столетиестанаха причина за създаване, разширяване и обо-гатяване през следващите десетилетия на една но-ва антикризисна философия, на базата на която еформирана цялостна комплексна антитоксичнастратегия. Тя е ефективна като всеобхващащ актв борбата срещу различните видове съвременниекологични, токсични и други видове комбинира-ни с тях кризи, адекватна на всички аспекти натяхното съдържание и изяви. Основна особеностна такава философия и респективно нейна стра-тегия е необходимостта последната да бъде все-обхватна и абсолютно адекватна на особеноститена възникналата агресия от началото на поява домомента на нейното преодоляване. Основни прин-ципи, които са внедрени в тази стратегия, са: пред-виждане, предотвратяване, преодоляване, профи-лактика и широко обществено и медийно пар-

тньорство и учебно-квалификационна дейност. Предвиждане. Този принцип на създадената

доктрина включва широка компетентност наръководни лица и институции, на държави имеждудържавни общности по отношение осо-беностите на посочения вид агресия, особенос-ти и условия за възникването на такава в опре-делен регион и в определена епоха, както исъздаване и включване в максимални размерина действия за предотвратяване на възникванена разрушителни кризи. Институциите и спе-циалистите на съответна държава и междудър-жавни общности трябва на базата на постиже-нията на науката с редица специални механиз-ми да открият и включат в изпълнение дейнос-ти, с които да бъде максимално преодолявановъзникването на антропогенни кризи. А пора-женията от натурогенните катастрофи (земе-тресения, климатични бедствия и др.) и от не-предотвратените антропогенни кризи по отно-шение на човешки жертви и други загуби дабъдат минимални.

Предотвратяване. Изпълнението на такъв прин-цип включва създаване на различни видове го-товности по отношене на медицински, техни-чески и други мероприятия в държавата и вмеждународни пространства, с които при въз-никване на антропогенна, токсична и друга аг-ресия тя в най-кратък срок да бъде преодоля-на. При възникване на натурогенен тип агре-сия (природни бедствия, наводнения, земетре-сения, вулканни изригвания, цунами и др.) стакава предварителна готовност поразяващи-те ефекти от агресията ще бъдат минимални.

Преодоляване. Осъществяването на този прин-цип на стратегията срещу екологичната, ток-сичната и други видове агресии включва при-лагането от най-съвременен тип медицинскии други мероприятия, с които да се предотвра-ти настъпващ бърз летален изход на тежкопос-традали хора, да се осигури максимален оздра-вителен процес на настъпилите болестни про-мени в организма на пострадалите, респ. ми-нимална остатъчна инвалидност. При настъ-пили материални и други разрушения на цен-ности от появилите се агресивни актове с пред-варително създадена готовност в съответния ре-гион, те да бъдат максимално ограничени принатурогенни агресивни инциденти и бързо въз-становени при антропогенни поражения от то-зи вид.

Профилактика. В това направление въведенатастратегия включва дейности, които не ще поз-воляват да се формират „нагласи” за възник-ване на токсикологична агресия от антропоге-нен тип (производствени аварии, технологичес-ки грешки и други неправилни подходи и др.).По отношение на натурогенен тип токсиколо-


Личности

гични и други агресии тук се предвиждат дей-ствия, които при природни стихии, бедствия идр. ще ограничават силно поразяващите ефек-ти. В тази стратегия съм включил и интрамор-бидна профилактика. Тя съдържа прилагани отмедицинските специалисти в организма напострадалите от агресията още в началото наспасителните дейности и през първите часовена клиничното лечение действия, с които да сепредотврати настъпването на силно поразява-щи усложнения и влошаване на възникналатаекотоксична и друг вид патология. С този видмедицински и здравни индивидуални мероп-риятия се предотвратява следващо влошаванев протичането на нанесените поражения, нас-тъпване на отежняващи усложнения и по-бър-зо и по-всеобхватно излекуване на непосред-ственото екотоксично увреждане от агресията.При редица масови поражения поради липсана достатъчно клинично логично мислене испециализирана компетентност, много меди-цински специалисти не съумяват и не успяватда приложат създадената от мен доктрина заинтраморбидна (по време на боледуването –бел. авт.) профилактика. Поради тази причинасе отчита след приключване на тежки еколо-гични, токсични и други видове кризи по-го-лям брой на „неизбежно” починали и трайнотежко инвалидизирани пострадали хора.

Обществено и медийно партньорство и учеб-но-квалификационна дейност. В това направ-ление се включват контакти на компетентниспециалисти и институции по обсъжданата те-матика с обществени и хуманитарни органи-зации, както и с масмедиите. В резултат на то-ва партньорство се осъществяват информаци-онни и здравно-просветни материали по акту-ални проблеми на посочената екотоксична те-матика и нейните гранични области. В тази на-сока е също и съставянето на учебно-образо-вателни програми за квалификация на учени-ците по особеностите и същността на посоче-ните увреждания; за начините на противодей-ствия и първа помощ (самопомощ и взаимопо-мощ) при възникване на посочените форми наекологичната агресия и подходите за нейното

предотвратяване.Посочената философия и нейната екологично

антикризисна детоксична и друга стратегия можеда има истинска максимално стратегическа стой-ност, ако съвременната държава и международ-ните общности и техните институции имат ком-петентност, готовност и нагласа през всяко времена денонощието и през всички периоди на годи-ната тя да бъде в активна фаза на изява във всич-ките си действия и мероприятия в съществуване-то на съвременното общество. Всяко едно откло-нение от такова изискване за денонощна и цело-годишна готовност и действия на такава страте-гия и приложение само на отделни нейни компо-ненти (предимно от групата на „предотвратява-не”) ще намалява в различни степени нейнатаефективност при борба със съвременни екологич-ни токсични и други кризи и ще допуска повечеили по-малко нежелани „неизбежни” човешки идруги загуби.

Описаната стратегия с адаптация към конкрет-ните условия и показания за нейното включванее прилагана под мое ръководство при тежки еко-логични токсични и смесени съвременни кризи сголям успех при тежки масови моно-, политоксич-ни, полиетиологични* * отравяния при инциден-ти в големи промишлени заводи през миналия веку нас. При тези случаи биваха прилагани комплек-сно всички принципи на посочената стратегия съ-образно създадената нейна философия. Благода-рение на такава тактика при използването й, чо-вешките и други загуби от агресията биваха зна-чително по-малко от допустимите в такива слу-чаи. Тези успехи дадоха основание за признание-то и авторитета на създадения Български нацио-нален модел по клинична токсикология и негова-та школа, открит със създаване на Републикан-ския токсикологичен клиничен център през 1963г. в Институт „Пирогов” и специализирани ток-сикологични клинични формирования по същатафилософия, изградени по-късно във ВМА – Со-фия, Военно-морска болница в град Варна, Ме-дицинските факултети в Пловдив, Плевен и т.н.Тези постижения на медицината у нас доприне-соха за по-широкото утвърждаване на авторитетана българската школа по клинична токсикология.

** Етиологията (от гръцки αίτία – причина и λόγος – наука) е медицинска наука, която изучава причините за възник-ване на болестите. (бел. ред.)


Заслужено признание

ГОДИШНИ НАГРАДИ „ПИТАГОР” ЗА НАУЧНИПОСТИЖЕНИЯ В ПЕРИОДА 2008-2010 Г.

Пенка Лазарова,отг. секретар на сп. „Наука”

Осветена в яркозелени и жълти цветове, с ма-си, всяка от които наречена на името на световноизвестен химик – така изглеждаше голямата залавъв Военния клуб в столицата на 28 февруари 2011г. – деня, в който се проведе бляскавoтo тържес-тво по връчването на годишните награди за наука„Питагор”. Това е третата по ред церемония - про-дължение на отличията, които от 2002 г. присъж-да Фонд „Научни изследвания” към Министер-ството на образованието, младежта и науката.

Номинациите за наградите са за същественпринос за развитието на българската наука в стра-ната и в чужбина за периода 2008-2010 г. Те санаправени от учени от университети, научни ин-ститути, обществени организации и частни струк-тури. Авторитетно жури оценява постъпилитепредложения за тази година въз основа на науко-метрични показатели, участие в международни ор-ганизации и проекти, принос за развитие на нау-ката в страната и т.н. Председател на определено-то със заповед на министъра на образованието,младежта и науката жури бе първият носител наГолямата награда „Питагор” чл.-кор. Петър Ата-насов от Института по електроника „Акад. Е. Джа-ков” към БАН, а членовете му: вторият носителна Голямата награда „Питагор” проф. НиколайДенков и носителите на наградата в отделни ка-тегории от предишни години: проф. Драга Тонче-ва, проф. Иван Минков, проф. Николай Витанов,проф. Валерия Фол и доц. Георги Тодоров.

По-малко от 24 часа след връчването на фил-мовите награди „Оскар” станаха известни и име-ната на носителите на българските „Оскари за на-ука”, както ги наричат журналистите: петима уче-ни от БАН, двама от СУ „Св. Кл. Охридски”, един

от Пловдивския университет „Паисий Хилендар-ски” и двама от фирми. Домакин на церемониятабеше проф. Сергей Игнатов – министър наМОМН, а доброто настроение се поддържаше отводещите Мия Сантова и Ники Кънчев и музи-кантите от култовата група БТР с участието на То-ма, които пяха както авторски парчета, така и под-ходящи кавъри като Blinded by Science на групатаForeigner.

На събитието по награждаването на ученитеприсъстваха и министър-председателят на Р Бъл-гария г-н Бойко Борисов, министрите на иконо-миката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ипо управление на европейските фондове – Томис-лав Дончев, зам.-министърът на културата Мит-ко Тодоров, председателят на Парламентарната ко-мисия по образованието, науката и въпросите надецата, младежта и спорта г-н Огнян Стоичков,акад. Никола Съботинов – председател на БАН,проф. Борислав Борисов – ректор на УНСС и пред-седател на УС на Съвета на ректорите, ректорътна СУ „Св. Климент Охридски” проф. ИванИлчев, ректорът на ТУ – София проф. д-р КаменВеселинов, видни български учени и представи-тели на бизнеса.

„След като връчваме за трета поредна годи-на наградите “Питагор”, значи българската на-ука се развива и ние като общество имаме осно-вание да гледаме напред.” – заяви при открива-нето на тържеството проф. С. Игнатов, пожелавай-ки приятни мигове и на победителите, и на всич-ки присъстващи.

В предишните две издания на конкурса лауре-атите на голямата награда „Питагор” бяха двама- утвърден учен за цялостен принос в науката имлад учен, които получаваха статуетка, изработе-на от Вежди Рашидов, и парична награда от по10 000 лв. Този път двете награди бяха обедине-ни в една ГОЛЯМА НАГРАДА ЗА МЛАДУЧЕН. „Чест и радост за всички нас е, че сметук. Радвам се, че законът за БАН е изготвентака, че да се приеме с консенсус и всички пар-тии да го подкрепят, което гарантира, че тазинаграда и българската наука ще се развиват доб-ре в следващите години.” – заяви премиерът Бой-ко Борисов, който връчи статуетката и чека от 10000 лв. на биотехнолога доц. д-р МИЛЕН ИВА-НОВ ГЕОРГИЕВ от Института по микробиоло-гия „Стефан Ангелов” при БАН.



Доц. Георгиев е номиниран за носител на го-лямата награда за млад учен „Питагор” за рабо-тата си в областта на растителните биотехнологии.За последните три години изследванията му са фо-кусирани върху биосинтеза на гликозиди от гене-тично трансформирани коренови култури на афри-канското растение „дяволски нокът” и някои бъл-гарски растения с фармацевтични приложения.Носител е на награда от Химическото обществона САЩ. Има принос в модернизирането на тех-нологията за производство на „Нивалин”.

За последните три години доц. Георгиев има18 публикации (вкл. две монографии) в престиж-ни научни издания с импакт фактор, цитирани 103пъти. Специализирал е в Германия, а понастоя-щем е стипендиант по програмата „Мария Кю-ри” на ЕС в Университета на Лайден, Холандия,откъдето пристигна специално за церемонията.

Изказвайки благодарности към учителите сиот Института по микробиология към БАН и по-специално към неговия директор акад. А. Гълъ-бов за подкрепата на младите учени в института,както и към проф. Младенка Георгиева, че са по-могнали за превръщането му от млад и неуверенчовек в „един не толкова млад, но не лош учен”,доц. Георгиев заяви, че наградата „Питагор” имаособена стойност за него, „тъй като последнитемесеци аз и колеги в академията се чувствамемалко като Сизиф и постоянно бутаме камъкапо наклона. И тъкмо мислим, че сме стигналивърха и се намира някой, който да ни върне в под-ножието.” И все пак, „след многото политичес-ко говорене и поставяне под общ лош знамена-тел на всички учени в академията виждам, ченашият труд се цени.”

Номинираните за наградата „Питагор” за младучен бяха достойна конкуренция за тазгодишниялауреат. Гл. ас. д-р Георги Йорданов е номини-ран от Софийския университет за изследваниятаси в областта на биомедицинските нанотехноло-гии, които са с потенциално диагностично и те-рапевтично приложение. За последните три годи-ни д-р Йорданов има 14 публикации в между-народни издания с импакт фактор, цитирани над40 пъти. Също от Софийския университет е но-миниран и гл. ас. д-р Борислав Павлов, чиитонаучни постижения са в областта на физиката наелементарните частици и са свързани с експери-мента CMS на Големия адронен колайдер в ЦЕРН,където той участва активно и в приложенията наекспериментите в медицината. За последните тригодини има 56 публикации, цитирани над 400 пъ-ти.

Победителите в останалите категорииполучиха кристални плакети „Питагор”и чекове за 5000 лв.Отново учен от Института по микробиология

към БАН стана носител на наградата „Питагор”за УТВЪРДЕН УЧЕН В ОБЛАСТТА НА БИО-МЕДИЦИНСКИТЕ НАУКИ. Тя беше връченана проф. дмн ЧАВДАР ВАСИЛЕВ от министъ-ра на икономиката, енергетиката и туризма Трай-чо Трайков, който заяви, че науките за човека,включително и медицината, са сред приоритети-те, залегнали в бъдещата стратегия за научнитеизследвания. Проф. Василев и неговият екип саописали ново явление – индуцираната полиреак-тивност на антитела, преминаващи през участъ-ци на възпаление, и са разработили технологияза производството на модифицирани лечебни пре-парати с подобрени имуномодулиращи и проти-вовъзпалителни свойства. Заедно със свои докто-ранти той е разработил и успешно провел пред-клинични тестове на нов метод за селективно по-тискане на патологични автореактивни лимфоци-ти при автоимунни заболявания. За последнитетри години проф. Василев има 14 публикации собщ импакт фактор 70,9, цитиран е 172 пъти, иматри издадени патента у нас и две заявки в проце-дура в Европейското патентно ведомство.

Проф. Василев прояви чувството си за хумор спожеланието заплатите на активните изследова-тели да се изравнят поне с тези на сержантите отКАТ, но вече насериозно пожела да се чува гласътна науката и сподели мечтата си „политически-ят елит на страната да възлага задачи на уче-ните и да използва умствения им капацитет.”

В тази категория от Българското ботаническодружество беше номиниран проф. дбн ДимитърИванов от Института по биоразнообразие и еко-системни изследвания към БАН за научните сиизследвания в областта на палинологията, палео-ботаниката и палеоекологията – автор на хипоте-за за появата, състава и разпространението натревната растителност в България. Проф. Ивановима 19 научни труда предимно в престижни меж-дународни списания с импакт фактор и 89 цити-рания за последните три години. Проф. д-р Ве-личка Родева е номинирана от Института за зе-ленчукови култури „Марица” – Пловдив към ССАза научните си изследвания върху приложениетона биотехнологичните методи в селекцията на сор-тове зеленчуци с традиционен български вкус иподобрена биологична стойност на плодовете. Запоследните три години е ръководила 2 докторан-ти, има 13 публикации, от които 4 в чужди списа-ния (2 - с висок импакт фактор) и 21 цитирания(4 в списания с висок импакт фактор).

Наградата за УТВЪРДЕН УЧЕН В ОБЛАСТ-ТА НА ПРИРОДНИТЕ НАУКИ беше връченаот министъра по управление на европейските фон-дове Томислав Дончев на проф. дхн ЦОНКО КО-ЛЕВ от Пловдивския университет „Паисий Хи-лендарски”, който е номиниран за научните си из-следвания в областта на физичната органична хи-



мия и органичното материалознание. За послед-ните три години изследванията на проф. Колев сас фундаментална насоченост в областта на дизай-на, синтеза, спектралното и структурно изследванена нови органични оптични материали – темати-ка, свързана с фотониката и оптичните техноло-гии. Съвместно с учени от Германия, Полша иФранция проф. Колев установява едни от най-доб-рите характеристики на органични оптични ма-териали. За последните три години той има 70 пуб-ликации, 2 глави от книги, цитирани 349 пъти визключително престижни издания с висок импактфактор. Участва в два международни и един бъл-гарски проект. Съавтор е на монография, под пе-чат, на престижното издателство Taylor and FrancisGroup, CRC Press.

В тази категория имаше още две номинации:от Института по полимери към БАН - на проф.дхн Невенка Бояджиева, и на проф. дфн Стой-чо Язаджиев - от СУ „Св. Кл. Охридски”. Проф.Стойчо Язаджиев, номиниран за научните си из-следвания в областта на теоретичната физика, еносител на наградата за млад учен на МОН през2005 г. За последните три години той има 18 пуб-ликации в престижни международни списания свисок импакт фактор, като публикациите му са ци-тирани повече от 320 пъти.

Доц. д-р инж. КОСТАДИН КОСТАДИНОВот Института по механика на БАН, беше един-ствения номиниран в категорията за УТВЪРДЕНУЧЕН В ОБЛАСТТА НА ИНЖЕНЕРНИТЕНАУКИ. Заслуженото отличие за научната му ра-бота в областта на микро- и нанороботиката и ме-хатрониката му беше връчена от акад. БлаговестСендов. За последните 3 години изследванията надоц. Костадинов са посветени на нова роботизи-рана технология за производството на микропро-дукти с приложение в микроелектрониката, мик-ромеханиката, оптиката, както и в биоинженер-ството за микро- и наноманипулации в биология-та. Доц. Костадинов съвместно с учени от БАНразработва и първия български робот ХидроМи-На за клетъчни микроманипулации и хибриденмонтаж на микропродукти. За последните 3 годи-ни доц. Костадинов има 28 публикации, 7 заявкиза изобретения, публикациите му са цитирани 43пъти, един от създателите е на спин-оф фирма запроизводство на роботи за ин витро оплождане вбиологията.

„Наградата е признание за 4-годишния трудна нашия колектив, в който има 15 млади хо-ра.” – заяви развълнуван доц. Костадинов и сепохвали, че в областта на микро- и нанороботи-ката сме на едно от челните места в Европа.

Убеждението си, че в симбиозата между мла-дите и утвърдени учени е разковничето за по-доб-ро бъдеще на България, изказа председателят нанаучното жури, определило победителите в тре-

тото издание на наградите за наука „Питагор” ипърви носител на най-престижната награда за на-ука у нас чл.-кор. Петър Атанасов при връчване-то на отличието за НАЙ-УСПЕШЕН РЪКОВО-ДИТЕЛ НА ДОКТОРАНТИ на доц. д-р АЛЯТАДЖЕР от Химическия факултет на Софийскияуниверситет. В периода 2008-2010 г. доц. Таджере обучила 6 докторанти, от които 4 вече са защи-тили успешно дисертационните си трудове. Теми-те на дисертациите покриват широк спектър отпроблеми на теоретичната химия. С участието надокторантите през периода са публикувани 20 ста-тии в специализирани международни списания иса представени 50 съобщения на национални имеждународни научни форуми. Докторантите надоц. Таджер участват в 10 научни проекта от уни-верситетски и национален мащаб и са реализира-ли 8 специализации по европейски научни прог-рами. Обучените в Лабораторията по квантова иизчислителна химия студенти намират успешнареализация в реномирани научни центрове в цялсвят.

„Имам привилегията да работя с едни отнай-умните студенти, да имам изключителна-та подкрепа от ръководството на нашия факул-тет, в който учат едни от най-добрите сту-денти в България.” – заяви доц. Таджер и изказаблагодарности към докторантите си, с които щесподели наградата.

Достойни конкуренти на доц. Таджер за наг-радата в тази категория бяха проф. дтн ВенкоБешков от Института по инженерна химия къмБАН, работещ в областта на опазването на окол-ната среда, и доц. д-р Снежана Гочева-Илиеваот ПУ „Паисий Хилендарски”, работеща в област-та на математическото моделиране, изчислител-ната техника и информатиката.

ЛАБОРАТОРИЯТА “АНАЛИТИЧНААТОМНА СПЕКТРОМЕТРИЯ” към катедра“Аналитична химия”на Химически факултет къмСУ “Св. Кл. Охридски” стана носител на награ-дата за най-добро НАУЧНО ЗВЕНО. Тя бешевръчена на нейния ръководител чл.-кор. ДИМИ-ТЪР ЦАЛЕВ от г-н Бойко Борисов, който заяви,че не трябва да се противопоставя строежът намагистрали на науката. „ За да има развитие, зада има инвестиции и икономика, са важни и две-те неща. Наред с магистралите обръщаме вни-мание на БАН и на науката.” – подчерта премие-рът.

Екипът на проф. Цалев е номиниран за рабо-тата си по развитие на атомно-спектрометричниметоди и процедури за анализ, концентриране,фракциониране и определяне на наноследи от хи-мични видове. Научният екип разработва и ва-лидира над 20 химични елемента (токсични иесенциални) и техни характерни химични видо-ве и биологично значими фракции с оглед кон-



трол и осигуряване на качеството на околната сре-да, биологичните материали, храни, напитки, рас-тителни материали, етерични масла и други про-дукти. Екипът има общо над 300 публикации, вкл.5 монографии в чужбина, 16 дисертации и над4000 цитата, от които през последните 3 години21 публикации в специализирани списания с им-пакт фактор.

„Щастлив съм, че мога да посветя тази наг-рада на Международната година на химията –науката, която обичам вече половин век и коятоми даде много.” – заяви проф. Цалев.

В тази категория номинирани бяха още две на-учни звена. Лабораторията по наука и техно-логия на наночастиците на СУ „Св. Кл. Охрид-ски” с ръководител доц. д-р Цецо Душкин е пър-вата университетска и студентска лаборатория втази област с над 11-годишна история. Научнитеизследвания в катедрата „Физиология на рас-тенията и биохимия” към Аграрния универ-ситет – Пловдив с ръководител доц. д-р АндонАндонов са насочени към подбора на генотипо-ве, приложение на антистресови препарати и еко-логична оценка на замърсени почви.

Наградата за най-успешна ФИРМА, ОСЪ-ЩЕСТВЯВАЩА ЕФЕКТИВНО СЪТРУДНИ-ЧЕСТВО С НАУЧНИ И УНИВЕРСИТЕТСКИОРГАНИЗАЦИИ , която получи МУСАЛАСОФТ ООД с управител ЕЛЕНА МАРИНО-ВА*, не беше съпроводена с чек, но организато-рите изразиха надежда, че това ще бъде компен-сирано от приходите, които фирмата ще привлечес помощта на българската наука. При връчванетой председателят на КРИБ г-н Огнян Донев обър-на внимание на недостатъчно добре функциони-ращата връзка между науката и реалната иконо-мика.

МУСАЛА СОФТ ООД (www.musala.com) е во-деща българска компания в сферата на софтуер-ните услуги. Развива активно две обособени на-учни звена: Център за приложни изследвания иразработки, партнираща си с национални и евро-пейски университети и научни институти, и гру-па, част от изследователския екип на IBM. За пе-риода 2008-2010 г. в партньорство с Математичес-кия и Физическия факултети на Софийския уни-верситет, Института по математика и информа-тика на БАН и Техническия университет - Софияе привлякла средства с обща стойност 1 958 152лв. за разработване на нови продукти и услуги.47% от печалбата на компанията се реинвестирав направление научни разработки. Процентът отобщите разходи на годишните разходи за научниизследвания, технологично развитие и иновации

е 9%. Поради отсъствието от страната на управи-теля на фирмата, отличието получи вицепрези-дента по технологии и иновации г-н СтанимирБойчев, според който призът илюстрира, „че нау-ката и бизнесът трябва и могат да взаимодей-стват, да обменят добри практики и така дасъздават професионалистите на бъдещето.”

В тази категория бяха номинирани и най-го-лямата българска ИТ компания СИРМА ГРУПАД с управител Цветан Алексиев и Фондацияза биологично земеделие „Биоселена” с упра-вител Стоилко Апостолов.

Международната година на химията 2011 бе-ше отбелязана със СПЕЦИАЛНА НАГРАДА„МАРИЯ КЮРИ” В ОБЛАСТТА НА ХИМИ-ЯТА. Тя беше връчена от проф. Кирил Топаловна проф. дхн НЕВЕНКА МАНОЛОВА от Инсти-тута по полимери на БАН (номинирана и в кате-горията за утвърден учен в областта на природ-ните науки). Наградата се присъжда за изследо-вателската работа на проф. Манолова в областтана полимерите от възобновяеми енергийни източ-ници и за научните й постижения в тази областпрез последните три години. Проф. Манолова ус-пява да осъществи синтез на нови блокови съпо-лимери. Получените нови материали са подходя-щи за приложение в медицинската диагностичнапрактика като покрития при лечение на рани.Проф. Манолова разработва оригинална лабора-торна техника за получаване на нови материалиот синтетични полимери, които могат да бъдат из-ползвани за очистване на водите от ендокринниразрушители.

Освен наградата “Мария Кюри”, журитовръчи и още два специални приза.С учредената от МОМН съвместно с Минис-

терството на културата за 2011 г. СПЕЦИАЛНАНАГРАДА ЗА НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ ВОБЛАСТТА НА АРХЕОЛОГИЯТА бе отличе-на доц. д-р МАРГАРИТА ВАКЛИНОВА. При-зът за нейната работа по популяризиране на сред-новековната археология й бе връчен от зам.-ми-нистъра на културата Митко Тодоров. Името надоц. Ваклинова е неразривно свързано със Злат-ният век и със столицата Велики Преслав. Десе-тилетия наред - цели 47 години и до днес - с пос-тоянството на човек, влюбен в професията си, тяи воденият от нея екип разкриват най-важнитесгради на българската държавност от този пери-од. Благодарение на тази упорита работа вече зна-ем как са изглеждали тронната зала и жилищни-те постройки на владетеля, как и къде са се реша-вали важните за съдбините на държавата дела.

* Г-жа Елена Христова е носител на наградата „Млад мениджър” за 2010 г. на фондация „Еврика”. Повече информа-ция можете да намерите в статията на П. Лазарова и Б. Кадмонова „Фондация „Еврика: равносметка на постигнато-то за 20 години”, публикувана в сп. „Наука”, бр. 1, 2011, с. 63.



През последните години доц.. Ваклинова и еки-път й разкриха величествената постройка на Вла-детелската църква в Преслав. С името на Вакли-нова са свързани и други знакови обекти на слав-ното минало на България - раннохристиянскиятрелигиозен център в Гела, Ягодинската пещера –днес първокласен туристически обект, Червенатачерква в Перущица, античния и средновековенград Никопол на Места при Гърмен, Момчиловакрепост над Подвис и много други. Нейните из-следвания върху пластичните и декоративниизкуства на Късната античност и Средновековие-то в българските земи са познати сред специалис-тите в световната научна общност.

Доц. Ваклинова заяви, че приема наградата ка-то представител на около 200-та български архе-олози и изказа благодарността си към своите учи-тели, колеги и ръководството на БАН, където ра-боти вече 45 години.

За работата си в областта на екологичното зе-меделие и за обществено активната позиция за по-вишаването на потребителската култура на консу-маторите и контрола на биопроизводството в Бъл-гария ФОНДАЦИЯТА ЗА БИОЛОГИЧНО ЗЕ-МЕДЕЛИЕ „БИОСЕЛЕНА” с управител д-рСТОИЛКО АПОСТОЛОВ получи специална-та награда в областта на екотехнологиите.Фондацията е разработила за българския пазар 5нови биологични храни (кисело и прясно мляко,сирене, кашкавал и пчелен мед) и е признат обу-чителен център. Съвместно с Аграрния универ-ситет в Пловдив и експертна помощ от Норвегияса разработени уникални учебни модули за децаот ІІ до VІ клас за тяхното обучение в Биологич-ната ферма на университета – иновативни педа-гогически подходи при работата с деца в реалниусловия и чрез метода „учене чрез правене”. Наг-радата, която беше връчена от председателя на

БСК Сашо Дончев, бе определена от д-р Апосто-лов като признание за биологичното земеделие вБългария.

И ако погледнем позитивно на елегантната це-ремония по награждаването на най-изтъкнатитепредставители на научното съсловие у нас, топризнанието на техните постижения и обещани-ето на политическия елит за по-добри дни забългарската наука буди оптимизъм. Дано се се-щаме за учените не само, когато има поводи запразници, а да се огледаме около нас и да си пред-ставим какъв би бил нашият живот без тях и ре-зултатите от техния труд!

И тъй като сега е на мода да се говори за при-ложението на научните изследвания, за връзкатамежду науката и бизнеса и т.н., ще цитираме единабзац от Уикипедията за белгийския химик, ин-дустриалец и филантроп Ернест Солвей (1838-1922), който през 1861 г. открива и патентова на-чин за получаване на натриев бикарбонат (сода)и две години по-късно открива първата фабриказа производство на сода на компанията „Solvay &Cie“. „Използването на неговите патенти му до-нася значително богатство, което той използваза филантропски цели. Сред тях са създаванетона няколко института към Брюкселския универ-ситет: по физиология (1895), по социология(1901), по физика (1912), по химия (1913), кактои на бизнес училище, носещо до днес неговотоиме (1903) През 1911 организира в Брюксел сре-ща на най-известните физици и химици от оно-ва време... Тези срещи стават периодични и санаречени Солвеевски конгреси.” И риторичноследва да зададем въпроса: „А какво правят за на-уката представителите на българския бизнес, закоито научаваме от участието им в разни коми-сии или от светските им изяви?” Отговорът пре-доставяме на интелигентния читател.

СЪЮЗЪТ НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ – КЛОН ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Ви кани да участвате в

ПЕТНАДЕСЕТИ МАЙСКИ ЧЕТЕНИЯ

ДНИ НА НАУКАТА 2011 (27 май 2011 г., ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”)

Посвещават се на 100 години от рождението на проф. АЛЕКСАНДЪР БУРМОВ, пръв ректор на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”

НАУЧНИ НАПРАВЛЕНИЯ: Хуманитарни науки; Педагогически науки; Социални, стопански и правни науки;

Природни науки, математика и информатика; Технически и военни науки; Аграрни науки

За повече информация: Дима Лазарова - гл. координатор на СУБ – клон Велико Търново; тел./факс (062) 633 752; ел. поща: [email protected]


Годишнини

ПРОФ. Д-Р ИНЖ. ИВАН СЕКУЛОВ НА 80 ГОДИНИ

Проф. дхн Христо Баларев,секция „Химия” към СУБ,

инж. Красимира Кузманова,управител на

„Делфин Проект Екотехника” ООД

На 18 март 2011 г. проф. д-р инж. Иван Секу-лов навърши 80 години. Завършил средно обра-зование в родния си град - Бургас, следва в Поли-техниката в София (сега УСАГ) и завършва спе-циалността „Водоснабдяване, канализация и пре-чистване на води”. Със стипендия от Световнатаздравна организация в периода 1961-1963 г. спе-циализира в Технологичния университет в Дел-фт (Холандия) и получава диплома със специал-ност ,,Инженерство и технологии на водите”. Док-торската си работа провежда в Техническия уни-верситет в Щутгарт през периода 1966-1970 г. ка-то стипендиант на фондация „Alexander vonHumbold” под ръководството на проф. Франц Пьо-пел. През 1971 г. защитава дисертация на тема„Отстраняване на фосфора с помощта на посто-янно облъчвани сини водорасли”. Веднага следтова е назначен за главен асистент в Катедрата побиологично пречистване на отпадъчни води(1971-1980). Става координатор на Специалниядържавен фонд (SFB-82) към Немското федерал-но дружество за наука (DeutscheForschungsgemeinschaft - DFG) на 14 интердисцип-линарни проекта в областта „Допречистване наотпадъчни води” (отстраняване на азот, фосфатии микрозамърсители). Основава и специално из-следователско звено към Университета в Щутгартс наименование „Водно пречистване”, за чииторъководител е избран и съответно разработва об-разователните програми за студентите. През 1981г. e избран за редовен професор към катедра „На-ука и технологии за пречистване на отпадъчни во-ди” в Технически университет Хамбург-Харбург(назначително писмо от Президента на Сената наград Хамбург за пожизнен държавен служител).

Творческата дейност на проф. Секулов е огром-на и разнообразна. Неговото поле за изява е меж-ду строителното инженерство и технологиите смногобройни преплитания с области от физика-та, химията и биологията. Научните му трудовеса над 270. Автор е на публикации - резултат отфундаментални изследвания върху: трудно разгра-димите вещества, определящи ХПК (химична пот-ребност от кислород), очистването с активен въг-лерод, филтрацията, отстраняването на азота.Автор е и на две книги – „Допречистване на от-падъчни води” (1977) и „Отстраняване на азот”(1988).

Голямата сила на проф. Секулов обаче е в при-ложната дейност. Той е разработил и проектиралредица пречиствателни станции за битови отпа-дъчни води в градовете Нюренберг, Фленсбург,Аренсбург и други, както и 36 пречиствателнистанции за промишлени отпадъчни води, между

които за Шел-Петрохимия в Хамбург, за рафине-рията за машинно масло на Бритиш Петролиум вХамбург и много други. Проф. Секулов е търсенексперт и консултант по проблемите за оптими-зиране на пречиствателните станции за отпадъч-ни води на много места по света – в Захарнитезаводи в Мешад (Иран), в Мурска Собота (Слове-ния), в Унгария, в Ахмедабад (Индия), в коопера-тив от 7 текстилни предприятия в Бурса (Турция)и др. Член е на различни съвети и колегиуми, ка-то например на Експертния съвет при сенаторитеза опазване на околната среда в гр. Хамбург, наВодната комисия при DFG, на Комисията за био-логично пречистване на отпадъчните води в гр.Бон, на Университетския Сенат при ТехническиУниверситет Хамбург-Харбург. Основател е на„Център за компетентност“ в гр. Хамбург по на-учни и инженерни въпроси за индустриални и би-тови отпадъчни води. Деен член е на „Асоциацияза технологии за отпадъчни води”(Abwassertechnische Vereinigung - ATV).

Поради качеството му на блестящ лектор проф.Секулов е канен за гост-професор в различни стра-ни по света, а също така и като пленарен доклад-чик на много международни научни форуми. Не-говите заслуги намериха признание с редицатаприсъдени му международни награди. Той е но-сител на Златен медал „Вили Хагер”– за между-народно призната работа и значителен принос вобластта на допречистване на отпадъчните водии успешното прилагане на новите научни дости-жения в практиката, присъден му от фондация„Вили Хагер” (DECHEMA, ATV – Дружество заиндустриална химия), Франкфурт на Майн, Гер-мания (2001).

След демократичните промени у нас проф. Се-кулов се включи активно и ентусиазирано кактода помага за решаването на проблеми по пречис-тване на отпадъчните води у нас, така и за обуче-нието на студенти. През 2000 г. проф. Секулов ос-нова и немско-българско инженерно бюро в Со-фия – „Делфин Проект Екотехника” ООД.

Проф. Секулов е обичан и дълбоко уважаванлектор на студенти от УСАГ, където не само раз-работи специални курсове, но лично създаде спе-циализирана учебно-изследователска лаботория инамери начини за финансирането й. Съществен


Годишнини

принос има и за развитието на чуждоезиковотообучение на студентите от Химико-технологичес-кия и металургичен университет (ХТМУ) – Со-фия, като организира немскоезичен инженеренкурс, финансиран от DAAD, Германия. За тезидейности му бяха присъдени почетните научнизвания „Доктор хонорис кауза” на ХТМУ (1994),както и „Доктор хонорис кауза” на Университетапо архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) -София (2003). През 2006 г. Академичният съвет иРекторатът на УАСГ го удостои с почетна грамотаза забележителния му принос в подготовката наинженерни кадри, като гост-преподавател в УАСГи като създател и спонсор на лаборатория по „Тех-

нологии по пречистване на водите”. Признател-ност му е изказана и от Германската служба за ака-демичен обмен (DAAD) за организирането на нем-скоезичен курс при ХТМУ - София и на практи-кум-лаборатория при УАСГ - София.

Проф. Иван Секулов е член на секция „Техни-чески науки”. През 1994 г. на VІ конгрес на СУБбе удостоен със званието „Почетен член на Съю-за на учените в България”. Член е на Редакцио-ния съвет на списание „Наука”.

По повод на неговата 80-годишнина пожела-ваме на проф. д-р Иван Секулов здраве и още дъл-ги години творческа дейност!

РУ "АНГЕЛ КЪНЧЕВ", ФИЛИАЛ – РАЗГРАД

ЗА УЧАСТИЕ В ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ

ПОСВЕТЕНА НА 25 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ФИЛИАЛ – РАЗГРАД

И НА МЕЖДУНАРОДНАТА ГОДИНА НА ХИМИЯТА

(4-5 ноември 2011, Ваканционен СПА комплекс „Островче”, Разград)

ПОД ПАТРОНАЖА НА НА ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ РАЗГРАД

СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА КМЕТА НА ОБЩИНА РАЗГРАД

ОРГАНИЗАТОРИ:

ДОМ НА НАУКАТА И ТЕХНИКАТА – РАЗГРАД

СЪЮЗ НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ - КЛОН – РАЗГРАД

Тематични направления:

Химични технологии Биотехнологии и хранителни технологии

АДРЕС ЗА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

7200 Разград , бул. ”Априлско въстание”№47 РУ ”Ангел Кънчев” – Филиал Разград

за Научната конференция тел. 084/520001, 0887631645

http://fr.uni-ruse.bg/; http://fr-uni-ruse.hit.bg/


Становище

НАУКА СЕ ПРАВИ НЕ САМО В УНИВЕРСИТЕТИТЕ

Акад. Евгени Головински,проф. дхн Димо ПлатикановНикога досега науката, научните институции

и самите учени в България не са били обект натолкова голямо внимание в националните медии,както сега. За съжаление, това почти болезненоповишено внимание е натоварено с подчертано от-рицателно отношение, най-вече от страна на уп-равляващите. На нашата общественост системносе внушава например, че Българската академияна науките е излишна, че тя била „черна кутия”, вкоято непрекъснато се наливали пари, но никойне можел да разбере какво става с тях. Човек мо-же само да се изненадва защо никой от тези, кои-то поставят такъв въпрос, не погледнат ежегод-ните отчети на БАН, както и докладите на Смет-ната палата и особено международната оценка назвената на БАН, направена от Европейската на-учна фондация и Европейската федерация на ака-демиите на науките, в които подробно и отговор-но се излагат научните резултати, броят и равни-щето на публикациите, харченето на скромнитеотпуснати от държавата средства, спечеленитемеждународни конкурси, научните връзки с чуж-дестранни организации и всичко друго, което биинтересувало власт и общество. От тези отчетите биха могли например да се осведомят, че БАНпровежда също и мащабна образователна дейност.Непредубеденият читател би се информирал, чепочти половината от всички изработени у нас ди-сертации за получаване на научната и образова-телна степен „доктор” са изработени тъкмо в ин-ститутите на БАН. Лесно би могло да се види съ-що, че в лабораториите и институтите на БАН сеизработват и множество магистърски дипломниработи на студенти от наши висши училища. Пакот тези отчети става ясно, че голям брой хабили-тирани и нехабилитирани сътрудници на Акаде-мията са канени да преподават като хоноруванипрофесори, доценти и асистенти в наши (а и несамо наши!) висши училища. С чувство на незас-лужено огорчение се убеждаваме, че някои пред-ставители на властта се стараят да насъскат на-шите висши училища срещу БАН, въпреки че от-край време на творческо професионално равни-ще между нашите (а и не само нашите!) универ-ситети и научните звена на БАН съществуват от-колешни плодотворни връзки.

Една от формите за вбиване на клин междуБАН и висшите училища е безотговорното и не-компетентно натрапване на представата, че наукаможело да се прави само в университетите, та-ка, както „било по цял свят”. Освен, че чрез така-ва теза се стреми създаването на враждебностмежду отделните институции, в които се вършинаучна работа, но на обществеността брутално се

внушава също, че у нас Академията е напълно из-лишна, като си струва да се подкрепят финансовосамо университетите. Подобна теза не би моглада срещне положителен отзвук в нито една циви-лизована държава, камо ли членка на Европей-ския съюз. Навсякъде другаде дори и неспециа-листите знаят, че вече много отдавна научни из-следвания се провежадат не само в университе-тите, но и извън техните стени. На историята навъзникването на извънуниверситетските научницентрове са посветени, особено напоследък, ре-дица публикации и книги, някои от които в пре-вод са познати и у нас (напр. двутомната „Исто-рия на науката” на Рей Спангенбърг и Даян К. Мо-узър, 2007). По всичко личи, че поне някои отго-ворни държавни ръководители трябва да попре-листят някои страници от историята на науката.Особено ако тези ръководители трябва по задъл-жение да вземат отношение към науката у нас.

Не ще и дума, че още с възникването на уни-верситетите, та и до ден днешен, в тях хармонич-но се провежда както преподавателска, така и из-следователска работа. Нещо повече, съгласно де-финицията за университетите, техните препода-ватели задължително трябва да извършват науч-ни изследвания, а титлите „професор” и „доцент”трябва да се получават въз основа на научни пуб-ликации. Това е по-лесно изпълнимо в областтана хуманитарните и обществените науки, къдетопо-рядко се налага използването на специализи-рана лабораторна апаратура. Такава апаратура еобаче неизбежно задължителна при провеждане-то не само на изследователска, но и учебна дей-ност в областта на природните и на приложнитенауки. Апаратура, която от година на година ста-ва все по-сложна и скъпа и изисква подходящипомещения и висококвалифициран помощен пер-сонал.

В исторически план, с течение на времето сесъздават предпоставки за формиране на нова про-фесия – професията „учен”. За пръв път през 1840г. Уйлям Хюел въвежда в употреба тъкмо терми-на „учен”, който иде да обрисува един специалист,който се занимава само с научни изследвания ичиито професионални занимания, за които той по-лучава месечното си възнаграждение, не включватнищо друго освен именно такъв вид занимания.Формирането на професията „учен” е резултат отнебивало интензивното развитие на природнитенауки – физика, химия, геология, биология и дру-ги през деветнадесетия век. Засилват се между-


Становище

дисциплинните връзки между отделните науки,възникват и бързо се развиват гранични дисцип-лини като биохимия, биофизика, физикохимия имного други. От своя страна, това развитие доп-ринася решаващо за все по-забързващия напре-дък на промишлеността, селското стопанство, ме-дицината и въобще всички приложни области начовешката дейност.

През деветнадесетия век науката, и особеноприродните науки, започват да играят все по-съ-ществена роля в живота на обществото. Това, отсвоя страна, извиква за живот непознати дотога-ва социални общности – научни дружества, асо-циации, центрове и академии. В тези общностисе включват не само университетски преподава-тели, но и специалисти, които професионално сезанимават само с наука – представители на нова-та прослойка на хората, наричащи се учени. Тезиобщности стават основа за формирането на мощ-ни извънуниверситски изследователски центро-ве, като например Дружеството „Кайзер Вилхелм”,основано в 1911 г. в Германия и преименувано следВтората световна война (1948) на Дружество„Макс Планк”. Такива центрове се образуват изцяла Европа – например Националният център занаучни изследвания във Франция и подобен цен-тър в Италия, а също и академии на науките вРусия, Австрия, Холандия, Полша и др. С чувствона национална гордост можем да кажем, че средтези общности се нарежда и Българското книжов-но дружество, което бива основано още през 1869г. - т.е. преди Освобождението на нашата странаот турско владичество. Едно дружество, което в1911 г. закономерно прераства в сегашната нашаБългарска академия на науките.

Без сегашните извънуниверситетски изследо-вателски центрове развитието на фундаменталнаи приложна наука – най-вече в областта на при-родните и инженерни науки – би било невъзмож-но. Достатъчно е да дадем за пример Южния из-следователски институт (Southern Research Insti-tute) в Бирмингам в Съединените щати или над-националния научен център ЦЕРН (Европейска

организация за ядрени изследвания) в Швейца-рия. Ние не само лично познаваме работата на по-добни мощни центрове в Германия, но и самитение години наред сме провеждали съвместни на-учни изследвания, например с Изследователскияцентър Росендоф край Дрезден, с Изследовател-ския център за борба с рака в Хайделберг, с МаксПланк института по колоиди и повърхности в Пот-сдам и др.

Вижда се, че натрапваното твърдение, споредкоето наука може да се прави само в университе-тите, е тенденциозно и най-меко казано невярно.Вероятно някои специфични изследвания в об-ластта на обществените и на хуманитарните нау-ки биха могли да се ограничат в рамките на едновисше училище, но мащабни междудисциплин-ни програми биха били просто невъзможни, аконе се провеждат в подобни на разглежданите мощ-ни научни центрове. Без подобни научни центро-ве би било невъзможно да се решат такива проб-леми като изучаването на космическото простран-ство, предсказването на климатичните процеси,контролът и лечението на редица социално зна-чими заболявания, овладяването на ядрените си-ли и много други.

Не ще и дума, че у нас във висшите училищаще продължават усилията за хармонично съчета-ване на научната и преподавателската дейност.Използваме случая да подчертаем, че нашият уни-верситетски преподавател нормативно е значител-но натоварен с учебна работа и в някои случаи нему остава много време и желание за изследова-телска дейност. Би трябвало тази негова натова-реност да се ограничи до степен, която да му поз-воли спокойно и резултатно да се включва в науч-ни програми. Заедно с това трябва да продължитенденцията за развиване на сътрудничествотомежду университетите и извънуниверситетскитеинститути, на първо място – тези на Българскатаакадемия на науките. Там, където се е установилоподобно сътрудничество, като правило резултати-те са бивали отлични.


Актуална информация

НАГРАДА ОТ 1 МИЛИОН ЕВРО ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НАМОЗЪКА

Трима унгарски учени в областта на неврона-уките получиха едномилионната (в евро) „Награ-да за мозъка 2011” за брилянтния си анализ намозъчните невронни вериги, които участват в па-метта.

Европейската фондация за изследване на мо-зъка „Грете Лундбек”* съобщи на 4 март 2011 г.,че присъжда „Наградата за мозъка 2011” съвмес-тно на унгарските учени Péter Somogyi, TamásFreund и György Buzsáki „за техните широко-обхватни и брилянтни, като замисъл и техника,изследвания на функционалната организация наневронните мрежи в кората на главния мозък ипо-специално в хипокампа, една област, коятоима решаващо значение за някои видове памет.”И тримата учени са по рождение унгарци, коитоот сегашните си позиции в Европа и Съединени-те щати споделят един и същ интерес за начина,по който вериги от нервни клетки преработват ин-формация в мозъка.

Въпреки че работата на тримата унгарски из-следователи е насочена към получаване на фун-даментални познания за функциите на мозъка, тяхвърля светлина и върху причините и симптоми-те на голямо разнообразие от клинични състоя-ния - от епилепсия и паркинсонизъм до тревож-ност и деменция. Тази работа установява „златенстандарт” за определяне на съответствие междуструктура и функция от нивото на отделните мо-лекули до цялостното поведение.

Професор Колин Блейкмор, Оксфордски уни-верситет, председател на Комитета за селекция,казва: „За да разберем по какъв начин мозъкътпреработва информация, ние се нуждаем от пъл-но описание на структурата от нервни клеткии на динамичните характеристики на връзкитемежду тях. Работата на Péter Somogyi, TamásFreund и György Buzsáki ни разкрива значителначаст от това съществено познание за мозъчна-та кора. Без подобни щателни изследвания ни-кога не ще постигнем пълното разбиране на мо-зъка.”

Somogyi, Freund и Buzsáki са родени в Унга-рия, където учат и започват научните си кариери.Те символизират удивителното качество на унгар-ската наука, което е запазено в периодите на из-питания и трудности. Те са работили заедно в Бу-дапеща, Оксфорд и Университета Рутгерс в НюДжърси и имат голямо влияние един на друг, кое-то намира отражение в множеството им съвмес-тни публикации. Въпреки че използват разнооб-разни методични подходи, те поддържат във фо-

куса на вниманието си структурата и функциитена сложните мрежи от нервни клетки.

Преработката на информация в мозъка е едноот най-големите предизвикателства в съвремен-ната невронаука. Хипокампът се намира върхувътрешната повърхност на слепоочния дял на мо-зъка и играе основна роля във формирането на па-метта за разположение в пространството и за лич-ния опит. През последните години е осъществензначителен прогрес при доказването на основна-та роля на хипокампа във формирането на епизо-дичната памет (спомените за епизодите от лич-ния живот) и в описанието на функционалнитехарактеристики на нервните клетки в хипокампана животните. Забележителният принос наSomogyi, Freund and Buzsáki е от съществено зна-чение за разбирането как тази важна област на мо-зъчната кора осъществява ролята си в паметта.

Церемонията по връчването на наградата щесе състои на 2 май 2011 г. в Копенхаген, Дания, алекциите, свързани с наградата, ще бъдат изнесе-ни на 3 май - също в Копенхаген.

Péter Somogyi – 61-годишен унгарец/брита-нец, е директор на Звеното по анатомична невро-фармакология на Съвета за медицински изслед-вания и професор по невробиология в Оксфорд,Великобритания. Той създава виртуозни методиза охарактеризиране на мрежи от нервни клетки,които позволяват да се идентифицират индиви-дуалните типове нервни клетки въз основа на мик-роскопичната им структура и на молекулите наневротрансмитерите, които клетките използват закомуникация помежду си, ултраструктурната спе-циализация в синаптичните връзки между нервни-те клетки и електричните реакции, които възник-ват в различните видове синапси. Теоретичнатарамка и мултидисциплинарните подходи за изу-чаване на мозъчната кора, които Somogyi изпол-зва, водят до обяснението на хроносхематиката– термин, създаден от него, който отразява един-ството на времето и пространството в мозъка.

Tamás Freund – 51-годишен унгарец е дирек-тор на Института по експериментална медицинана Унгарската академия на науките в Будапеща,Унгария. Той е съсредоточил изследванията сивърху ролята на потискащите „интерневрони” –малки нервни клетки, които освобождават невро-трансмитера гама-аминомаслена киселина(GABA) и намаляват активността на нервнитеклетки, с които се свързват. Freund и неговата гру-па са идентифицирали три нови типа такива клет-

* Grete Lundbeck European Brain Research Foundation, Копенхаген, Дания, (http://www.thebrainprize.org/flx/home/).



ки в хипокампа, които се свързват с други потис-кащи нервни клетки. Той е направил важното от-критие, че управлението на потискащи неврониот други потискащи неврони регулира ритмичнисхеми на активност, които лежат в основата на об-разуването на нормалната памет. Той показва, чемолекули, сродни на канабиноидите, които могатда бъдат както естествени трансмитери на мозъ-ка, така и наркотични вещества, въздействат вър-ху специфичен клас от нервни клетки и предлаганачина, по който повреда в този механизъм можеда причинява различни заболявания.

György Buzsáki – 61-годишен унгарец/амери-канец – е професор на Съвета на настоятелите вЦентъра за Молекулярни и поведенчески невро-науки на Университета Рутгерс в Нюарк, НюДжърси, САЩ. Той е водещ в анализирането нафизиологичните свойства, които възникват от ана-

томичните и молекулярни характеристики, опре-делени от Somogyi, Freund и други. Освен това,Buzsáki е създател на технически новости, разви-вайки методи за регистрация на активността вмногобройни точки на мрежи от нервни клеткипри будни и реагиращи животни. Особено значи-ми са преките му наблюдения и строгите му тео-ретични модели на ритмичната активност, кактои описанието на начините, по които динамични-те характеристики на мозъчните невронни вери-ги могат да допринасят за висшите познавателнифункции.

Наградата за мозъка се присъжда на един илиповече учени, които са станали известни с изклю-чителния си принос за невронауките в Европа.

Превод от английски език:проф. дбн Наум Якимов

СВЕТОВНИЯТ ДЕН НА МЕТЕОРОЛОГИЯТА*

Мишел Жаро,Генерален секретар на Световната

метеорологична организация

* Обръщение по случай Световния ден на метеорологията 2011. Публикува се със съдействието на Националенинститут по метеорология и хидрология към БАН.

Според Тит Ливий (~ 59 г. пр.н.е. – 17 г. от н.е.)и неговата „История на Рим”, в древния Рим лус-трум (lustrum) е петгодишен период между двепоследователни преброявания на населението.Първото такова преброяване е направено от шес-тия древноримски крал Сервий Тулий през VІ векпр. н. е. Тази периодичност се е запазила и в ран-ната Римска република като естествен цикъл. Днестози термин се използва в някои езици за обозна-чаване на някакъв 5-годишен период.

За Световната метеорологична организация(СМО), петгодишният луструм, завършил в краяна 2010 г., със сигурност ще бъде запомнен катосъществен подготвителен период за улесняванетона климатичните услуги. Проведената през ноем-ври 2005 г. в Пекин Техническа конференция наСМО на тема „Климатът като ресурс” препо-ръчва нациите да мобилизират своите потенци-ални възможности, за да се отговори на нараства-щото обществено търсене на тези услуги. Отбе-лязва се, че климатът има както физически аспек-ти, които могат да формират наличието на при-родни ресурси - като например възобновяемитеенергийни източници, така и информационни ас-пекти, които могат да се използват - най-малкотопотенциално, в подкрепа на вземането на соци-ално-икономически решения. Освен това, клима-тът като ресурс може да оказва значително влия-ние върху управлението на други природни ресур-си, по-специално за оптимизиране на земеделско-

то производство и безопасността на храните, уп-равлението на водите, здравето и много други важ-ни приложения, като по този начин поставя пре-дизвикателства пред изобретателността на меж-дународната хидрометеорологична общност.

Скоро след това - на конференцията на СМО„Живот в условия на променлив и изменящ се кли-мат: Разбиране на несигурността и управлениена рисковете” (Еспоо, Финландия, юли 2006 г.),се подчерта, че тъй като климатът е критичен ре-сурс, ние също сме особено уязвими към негови-те колебания и промени. Според обсъжданията,докато някои действия за управление на рискове-те, свързани с климатичните колебания и въздей-ствията от тях трябва да се предприемат спешно,то би трябвало да се изпълняват и други за увели-чаване на ползите от климатичната информацияи услуги. По-специално, различни сектори на ико-номиката и обществото могат да увеличат макси-мално ефективността и производителността си,като същевременно съдействат и за управлениетона рисковете.

През март 2007 г. СМО организира в МадридМеждународна конференция за сигурност и ус-тойчив начин на живот: социални и икономичес-ки ползи от услугите за времето, климата и во-



дите, която предостави изключителна възможностза широк обмен на мнения, предвиждания и зна-ния по отношение на различни обществени сек-тори за оптимизиране на процеса на вземане науправленски решения. Освен това, 2007 е година-та, в която СМО съфинансира Междуправител-ствен панел от експерти по изменение на климатана ООН (МПЕИК – IPCC) за публикуването начетвъртия доклад за оценка на промените в кли-мата, който получи престижната Нобелова награ-да за мир (съвместно с Ал. Гор – бел. ред.). 2007 еи годината, в която на ХV-я конгрес на СМО стра-ните се споразумяват през 2009 г. да се свика тре-та Световна конференция по климата (СКК-3), вдуха на предишните две исторически световниклиматични конференции, които СМО органи-зира през 1979 и 1990 г.

Малко преди започването на СКК-3, на свояташестдесет и първа сесия през юни 2009 г. Изпъл-нителният съвет на СМО реши, че темата на Све-товния метеорологичен ден за 2011 г. ще бъде„Климат за вас” в чест на влизането в сила наКонвенцията на СМО на 23 март 1950 г. Вече пове-че от година, обаче, „Климат за вас” с готовностсе приема като неофициално мото за петгодиш-ния период, завършил в края на 2010 г., когато Ра-ботната група на високо равнище представи наСМО доклада от Сегмента на високо равнище наСКК-3, в който по-специално бяха включени пред-ложенията за Глобална рамка за климатични ус-луги (ГРКУ - GFCS), принципите за нейното осъ-ществяване, препоръчителна структура, предло-жения за управление и възможни първоначалниприоритети.

Както СМО наскоро докладва, от началото надокументираните метеорологични измервания на-сам 2010 г. е една от най-топлите години, съпос-тавима с 1998 г. и 2005 г., като относителните раз-лики между трите години са по-малки от допус-тимите граници на несигурността. Това само пот-върждава наблюдаваната тенденция към дълго-срочно затопляне, подчертана в доклада на IPCC,както и че всичките десет документирани най-топ-ли години са наблюдавани след 1998 г. Освен то-ва, през десетте години след 2001 г., средните гло-бални температури са почти с половин градус над

средните за периода 1961-1990 г. и са най-висо-ките, регистрирани някога за който и да е 10-го-дишен период от началото на инструменталнитенаблюдения на климата.

След по-малко от два месеца, през май т.г., док-ладът на Специалната работна група на високоравнище за ГРКУ ще бъде сред основните въпро-си за разглеждане от страните членки на СМО повреме на ХVІ-я Световен метеорологичен конгрес,отбелязвайки началото на нова ера в международ-ното сътрудничество за предоставяне на клима-тична информация и услуги за вземане на управ-ленски решения.

Днес дейностите на СМО в областта на кли-мата широко се възприемат като ключов приносза безопасността и благополучието на хората, запостигането на икономически ползи за всички на-ции, като по този начин все повече ни доближа-ват до духа на основополагащата Конвенция наСМО, влязла в сила преди шестдесет и една годи-на на 23 март, както и до наследството на бивша-та Международна метеорологична организация,създадена от Първия международен метеорологи-чен конгрес (Виена, септември 1873 г.).

Тези действия ще подкрепят постигането и надруга съществена цел на СМО: до 2019 г. да сенамалят наполовина смъртните случаи, причине-ни от природни бедствия с метеорологичен и хид-рологичен произход, в сравнение със средния бройтакива случаи за десетгодишния период 1994-2003. Освен това те ще подкрепят целите на ІV-таконференция на ООН за най-слабо развитите стра-ни, която скоро ще се проведе в Истанбул, както ипостигането на поставените от Обединените на-ции цели за развитие на хилядолетието, особеноза изкореняване на бедността и глада до 2015 г. иза гарантиране на устойчивостта на околната сре-да.

Ето защо, по повод на Световния ден на мете-орологията през 2011 година, от името на СМОбих искал да изразя нашата благодарност къмвсички колеги в 189-те страни членки на Орга-низацията, които през последните години актив-но допринасят за постигането на тези основни це-ли, тъй като тяхна е заслугата да се развива „Кли-мат за вас””.


In memoriam

ПРОФ. Д-Р ДИМИТЪР ХРИСТЕВ ИЛУЧЕВ, ДМН(29 МАЙ 1938 – 9 ФЕВРУАРИ 2011)

Броени дни ни делят от мига, в който отдадохме последна почит на един от доайените на патофи-зиологията в България - проф. д-р Димитър Илучев, дмн. Дългогодишен преподавател, ръководи-тел и хоноруван лектор в катедрата по патофизиология на Медицински университет (МУ) – Плов-див, проф. Илучев беше и един от най-уважаваните и дейни членове на Съюза на учените в Бълга-рия.

Роден в гр. Пловдив, проф. Илучев завършва гимназия в родния си град и висше образование вМедицински университет – Пловдив (тогава ВМИ „И. П. Павлов”) през 1961 г. От 1963 г. е препода-вател в Катедрата по патофизиология. През 1974 г. защитава докторат на тема: „Към методиките заоценка на киселинно-алкалните и кислородни параметри и проучвания върху респираторните ком-пенсации при метаболитна ацидоза и алкалоза”, а през 1978 г. е хабилитиран като редовен доцент вкатедрата.

Проф. Илучев е един от основателите и ръководител на филиала към Катедрата по патофизиоло-гия на Медицински университет в гр. Пазарджик за периода 1978-1991 г., а също и заместник-деканпо НИД (филиал Пазарджик) при ВМИ – Пловдив през 1986-1990 г.

През 1990 г. му е присъдено званието „доктор на науките” за дисертационен труд на тема: „Про-учвания върху диагностиката на киселинно-алкалното състояние и кръвните газове в хода на хро-ничната дихателна недостатъчност”, а от март 1991 г. е професор към Катедрата по патофизиоло-гия. Заемал е различни административни и ръководни длъжности, сред които и два мандата (1991-1999) зам.-ректор по научноизследователската дейност на МУ – Пловдив, а от 2000 г. е експерт къмМинистерство на образованието и науката.

Проф. Илучев е ръководител на катедрата по Патологична физиология при Медицински универ-ситет – Пловдив в периода 2001 – 2005 г., а от 2005 до 2011 г. заема почетната длъжност на гост-преподавател по патологична физиология, отговарящ за обучението на медицинските сестри и аку-шерки към Медицински колеж при Медицински университет – Пловдив.

Автор, съавтор и научен редактор е на много статии в периодичния печат у нас и в чужбина,монографии, участник в много национални и международни конференции. Участвал е във всичкиотпечатани практически ръководства по патофизиология през 70-те и 80-те години. Той е и един отосновните автори на националните учебници по патофизиология за студенти по медицина и ден-тална медицина, издадени през 1990, 1998, 2000 и 2010 г., а също и на учебниците и тестовете заподготовка на медицински сестри и акушерки – 2007 и 2009 г.

Дълги години е отговарял и организирал експерименталните проучвания в Катедрата по патофи-зиология по проблемите хипоксия и киселинно-алкално състояние. Проф. Илучев е основател идългогодишен председател на Комисията по етика в университета и в Университетската болница вПловдив.

Проф. д-р Димитър Илучев, дмн, беше дългогодишен почетен член на: Дружеството на физиоло-гичните науки; Съюз на учените в България (СУБ); Съюз на научните медицински дружества(СНМД); СНС по физиология, патофизиология и фармакология при ВАК; НС по физиология ифармакология към Института по физиология на БАН; Комисия по етика към СУБ.

Отиде си един учен - Вселена, един от малкото енциклопедисти на нашия забързан век, тво-рил до сетния си дъх, всеотдаен до последно на голямата си любов – патофизиологията. Със своятаневероятна работоспособност и завладяваща страст към науката той беше ярък пример за десеткиучени от цялата страна, които днес с гордост могат да го нарекат свой учител и наставник по труд-ния път на научните търсения.

Поклон пред светлата му памет!

Пловдивски клон на СУБ


Научни изяви в СУБ

Секция „История” към СУБ проведе на 11 март 2011 г. в клуба на ул. „Загоре” № 6 поредното сизаседание с доклад от Елинка Бояджиева за Освобождението на София през 1878 г.

* * *Свободният интердисциплинарен университет към секция „Медицински науки” към СУБ

проведе на 16 март 2011 г. в зала “Вяра” на Културния институт „Столична библиотека” – пл. “Славейков”№ 4, научен форум на тема:

„ПОЗИТРОННО-ЕМИСИОННА ТОМОГРАФИЯ НА РАКА НА БЕЛИЯ ДРОБ”Докладчик: проф. д-р Е. Пиперкова, Национална онкологична болница

* * *Секция „Педагогика и психология” към СУБ проведе на 21 март 2011 г. в 45 аудитория на СУ „Св.

Кл. Охридски” събрание с дневен ред:1. „ПАМЕТОВИ НАРУШЕНИЯ В НАПРЕДНАЛА ВЪЗРАСТ”. Докл. Юлия Максимова2. Поетично творчество на членове на секцията, посветено на 8 март.

* * *Секция „Филологически науки” към СУБ представи на 1 април 2011 г. в Новата конферентна зала

на Софийския университет книгата на проф. дфн Боян Вълчев„ОТ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК КЪМ ТЕОРИЯТА

НА КНИЖОВНИТЕ ЕЗИЦИ”

* * *Секция „Биология“ към СУБ проведе в Заседателната зала на ИБЕИ, ул. „Ю. Гагарин“ № 2,

заседания: На 9 март 2011 с лекция от асистент Димитър Рагьов на тема:

„УПРАВЛЕНИЕ И ОПАЗВАНЕ НА ПОПУЛАЦИЯТА НА ЛОВНИЯ СОКОЛВ МОНГОЛИЯ”

На 13 април 2011 г.с лекция от д-р Майа Куртева на тема:„ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ГЪРЦИЯ И ПЕЛОПОНЕС“

НАУЧЕН ФОРУМ “ВЕЛИКО ТЪРНОВО – МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ”

На 17 март 2011 г. в Ритуалната зала на Община Велико Търново се проведе научен форум “ВеликоТърново – минало, настояще, бъдеще”, организиран от Великотърновския клон на Съюза на учените вБългария. Форумът, който се провежда за втора поредна година, възстанови една предишна традиция,когато по случай празника на град Велико Търново – 22 март, пред обществеността се представят най-новите изследвания на великотърновските учени в областта на историята, археологията, културата, наука-та и образованието на старопрестолния град. Форумът е единствената научна проява в празничната програ-ма на Общината и е част от културния календар за 2011 г. на Министерството на културата.

И през тази година в програмата на форума бяха включени нови и изключително интересни научнисъобщения. Първият доклад - на н.с. Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей, представибогатата и разнообразна научна дейност на музея в навечерието на 140-та годишнината от създаването му.По какъв начин и кога е отбелязван празникът на Велико Търново през годините припомни Тодорка Неде-ва, главен уредник в музея. В четири от докладите бяха представени най-новите резултати от археологичес-ките проучвания в старата столица – “Манастирът “Св. св. Петър и Павел” от доц. д-р Хитко Вачев;“Манастирът “Св. Иван Рилски” на хълма Трапезица”, където през последните години се извършват актив-ни археологически разкопки от ст.н.с. д-р Йордан Алексиев; “Търновските царе - инсигнии, церемонии,дворец” – експозе на издадената неотдавна едноименна книга от н.с. Мария Долмова-Лукановска; непоз-нати досега техники за тъкане на текстил, открити при разкопките на дворцовата църква на Царевецпредстави д-р Иван Чокоев, реставратор в Историческия музей. Доц. д-р Марко Златев запозна участници-те във форума с живота и дейността на шестима випускници на Военното училище във Велико Търново,които след напускане на военната служба се отдават на политическа дейност и се издигат до председателии подпредседатели на Народното събрание. За приноса на великотърновското учителство за развитие напсихологията в България в периода 1885-1944 г. говори доц. д-р Мариана Няголова. Анализирани бяхатрудовете по психология на Никола Станев и Юрдан Трифонов, творчеството на Никола Алексиев, работи-те по психология и история на психологията на Ангел Бънков. В работата на форума с доклад участва иедин от новоприетите членове на клона д-р Людмил Малев с доклад на тема: ”Прекратяване на социално-благотворителната дейност на Търновска митрополия след 9 септември 1944 г.” Страници от следосвобож-


Научни изяви в СУБ

денската история на Велико Търново с филм представи Катя Митова-Ганева, автор на отпечатаното сборноиздание “Споменъ за Търново”. Екземпляр от книгата и филма авторката дари за библиотеката на Велико-търновския клон с благодарност за поканата и с пожелание форумът да се провежда и през следващитегодини, за да могат “старостоличаните” да знаят повече за своя град.

Представените научни доклади и съобщения ще бъдат публикувани в петнадесетото ежегодното изданиена Великотърновския клон “Дни на науката 2011”.

В края на форума диплом за членство в Съюза на учените в България получиха петима новоприетичленове: доц. д-р Димитър Давидов, доц. д-р Теодора Давидова, д-р Людмил Малев, д-р Весела Белчева иас. Стефка Калчева.

Дима Лазарова,координатор на Великотърновския клон на СУБ

ИЗ ЖИВОТА НА СУБ – КЛОН ПЛЕВЕН

На 28 февруари 2011 г. по повод Националния празник на България - 3 март, секция „Военна история”към СУБ – клон Плевен проведе събрание, на което проф. Андрей Пантев представи книгата „СборникВоенноисторически музеи – Плевен”, посветена на светлата памет на д-р Иван Влахов – дългогодишенсекретар на клона.

Проф. Пантев увлекателно разказа за Руско-турската война от 1877-1878 г. и ролята й в европейскатаистория. Сподели, че с гордост говори за Плевен – градът с особено значение за изхода и резултатите наОсвободителната война. Знаменитият британски историк Алън Джон Пърсифал Тейлър твърди, че малкобитки са променяли толкова хода на световната история, както обсадата на Плевен. Според него, ако кре-постта бе паднала по-бързо, не биха се състояли такива събития като Октомврийската революция от 1917 г.и дори Първата световна война 1914 – 1918 г.

Поредната книга „Сборник Военноисторически музеи – Плевен” е значим повод отново да се върнемкъм паметните събития на 1877-1878 г. и към онзи ден преди 133 години, когато английския капитан Уйлямфон Херберт написа на 9 срещу 10 декември: „Утрешният изгрев слънце ще реши съдбата на Плевенскатаармия, а заедно с нея и тази на Отоманската империя....” Благодарение на това най-значимо събитие висторията на ХІХ столетие България се върна на картата на свободния свят.

Пожелавам на колектива на Военноисторически музеи – Плевен и за напред да ни събира на това памет-но място – Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”, за да се дискутират важни моменти от нашата история.

След хубавите думи на проф. Пантев бяха направени няколко изказвания. Г-н Галин Димитров накраткоразказа за участието на кримските българи в освобождението на България. За няколко седмици са събранинад 830 000 рубли за ушиване на униформи, подготвени са 54 000 комплекта облекло и 15 000 раници.

Г-жа Тамара Дичева запозна аудиторията с руския бежанец-емигрант полковник Александър Григорие-вич Шулц, пръв помощник на Стоян Заимов, който има важна роля в дейността по регистрацията и възста-новяването на паметниците от Руско-турската война.

Г-н Красимир Петров съобщи историята и съдържанието на непубликуван до сега устав на руската„бяла емиграция”, живяла в Плевен по онова време. Спомена името на известния в цялата страна ИванСорокин – диригент на хора при църквата „Света Параскева”, както и за неизвестното дарение от 3056лева, приход от музикалната вечеринка на руските бежанци от Одеса и Феодосия в помощ на българскитесирачета.

Г-н Румен Петков, депутат от Плевен, поднесе приветствие към създателите на тази хубава книга. На-кратко сподели за ролята и значението на Плевен за изхода на войната, спомена на присъстващите ученициза Мъртвата долина, наречена така заради хилядите руски войни, оставили костите си на това паметно занас място. Накрая подари на доц. Милко Аспарухов екземпляр от книгата на В. Золатарьов „Под Андреев-ски флаг”с мотива, че мястото й е тук, в библиотеката на Военноисторически музеи.

Доц. Милко Аспарухов благодари на проф. Пантев, Румен Петков, Васил Антонов и на многобройнитегости и ученици от Плевен за участието в представянето на книгата в навечерието на националния празник3 март.

Емилия Зорнишка,председател на секция „Военна история”,

д-р Райна Гиндева –секретар на СУБ – клон Плевен


КНИГОПИС

ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК БЕЗ ГРЪМКИ ФРАЗИ ИИДЕОЛОГЕМИ

Боян Вълчев.От историята на

българскиякнижовен език

към теорията накнижовните езици.

Изд. „Оксиарт“,София, 2009, 312 с.

„От историята на бъл-гарския книжовен езиккъм теорията на книжов-ните езици“ е първатакнига от трилогията, покоято Боян Вълчев рабо-

ти в момента. Следващите две ще представят съот-ветно проблемите „От теорията на книжовните ези-ци към българската книжовноезикова практика“ и„От българската книжовноезикова практика към ис-торията на българския книжовен език“. Така заяве-ното от автора намерение да затвори тематичниякръг на своите разсъждения създаде (поне у мен)погрешно впечатление. Помислих, че Б. Вълчев щеобобщи тук резултати от предишни свои разработ-ки върху формирането на книжовния език (преди ислед Освобождението), след това във втората кни-га ще опише съвременното му състояние, а в пос-ледната ще положи резултатите в терминологичнияапарат на теорията на книжовните езици. Прочетохкнигата на един дъх и с удивление разбрах колкосъм се заблуждавала. И колко съм се променила –защото след този прочит моята заблуда вече е „ис-тория“.Историята присъства в това изследване, докол-

кото то е хронологически структурирано от Сред-новековието към нашето съвремие. То обаче не сеограничава с делото на великите личности, оста-нали в писмените паметници от описаните перио-ди, а коментира динамиката в развитието на езикакакто на известните, така и на безименните, наобикновените хора. Вълчев представя езика – пис-мен и устен – в неговата цялост, като колективносъздание. Езикът е неотменна част от общество-то, повлиян от обстоятелствата, във връзка с ин-ституциите, държавността (когато я има), грамот-ността (доколкото я има) и образоваността (катоосновна грижа) и неизменно ориентиран към пот-ребностите на хората. Езикът е потребителско яв-ление, породено от живота на човека – неговия но-сител, създател и потребител. Историята тук е ис-тория на всекидневието. Проследявайки живота наезика, Вълчев проследява живота на народа и та-ка във времето разполага отделните компонентина неговата динамика.Историческата обстановка включва както перио-

ди във времето, така и съпоставки в пространство-то. За езиците това обикновено са сравнения с дру-ги езици, родствени по произход или съседни по те-риторията, населявана от техните носители. БоянВълчев успоредява процесите в българската и внемската книжовноезикова история. Оригиналнотохрумване на автора да съпостави в пространственплан два неродствени, несъседни езика, каквито сабългарският и немският, му дава възможност даоткрои по-ярко историческия тип на българския кни-жовен език. Възникването на двата книжовни езика

в много отношения е еднотипно, но скоро нещатасе променят. Взаимоотношението между езика наобществената върхушка и езика на народните масив немските земи през и след Средновековието за-пазват статут на йерархичност, а езикът се развиванепрекъснато, постепенно и бавно. Този континуи-тет води до определена зрялост и завършеност накнижовноезиковите процеси. Социалната пирами-да на немското общество (Б. Вълчев представя наг-ледно описваните процеси в оригинални графики –пирамиди) се запълва изцяло. За разлика от нея„българската пирамида“ е с „прекършен“ връх по-ради робството, а двете условия за съществуванена книжовен език въобще – да има потребност и даима потребител – вече не са налице. Отделните пе-риоди от развитието на българския книжовен езикса интензивни, но прекъсвани за дълго, а когато от-ново се възраждат, те са различни. Така още в на-чалото на турското робство, когато в немските земисе възпитава дисциплинираност и се полагат грижиза образоване на масите, в България продължаваоще пет века Средновековието. Чрез съпоставкатамежду немския и българския книжовен език БоянВълчев определя не само различната им типоло-гия, но и различната народопсихология на бълга-рите и немците, която има отражение и днес. Духътна равнопоставеност между българите, обхванал нислед унищожаването на аристокрацията ни от тур-ците, и досега има колкото позитивни, толкова и не-гативни последици, за разлика от положението в Гер-мания и в цяла Западна Европа, където витае ду-хът на обществената йерархичност.Освобождението променя живота на българите,

като донася нова среда, в която книжовният език серазвива и обогатява. Боян Вълчев подробно опис-ва процесите в обществото и в езика, съпътстващиогражданяването на българския народ, подменитена културно-политическите елити, движенията къммислим, но недостигнат връх на социалната пира-мида. Без гръмки фрази и идеологеми той приземя-ва нещата.Важен тематичен център в книгата представляват

разработките, свързани с теорията на книжовнитеезици. Авторът не ги представя системно (Б. Въл-чев винаги е използвал пестелив терминологиченапарат), а избирателно, доколкото са му нужни даанализират някои езиковедски илюзии. Става дума,от една страна, за вътрешното състояние на езика,за нормата, която е в движение, и – от друга стра-на – за кодификацията, която невинаги съвпада снея и затова трябва да се осъвременява на разум-ни интервали от време. Става дума и за кодифика-тора, който трудно би преглътнал промяна на соб-свеноръчно написаната от него или от неговия учи-тел кодификация. Езикът обаче се развива по свойначин, а кодификацията, както казва Хавранек, мо-же да бъде добра или лоша. Боян Вълчев не се спи-ра пред величието на авторитета, а представя мно-жество лоши кодификации в нашия книжовен език,които трябва да се променят. Езикът и обществотои без това ги игнорират. Нормата на българския кни-жовен език е еластична, а пред филологическатаобщност няма друг път, освен да следва нейнотодвижение. Всичко казано и написано днес, утре щебъде история… Това не трябва да ни огорчава.„Историята – пише Б. Вълчев – не е в миналото.Ние непрестанно живеем със и във историята“.

Д-р Катя Исса,секция „Филологически науки” към СУБ

ФОНДАЦИЯ София 1000, бул. „Патриарх Евтимий“ № 1

За делови контакти: София 1000, бул. „Патриарх Евтимий“ № 1Тел: 9815181; тел/факс: 9815483Е-mail:[email protected]

Фондация “Еврика” е основана през 1990 година за подпомагане на даровити деца имлади хора при реализирането на проекти в областта на науката, техниката иуправлението; подкрепа на младите новатори и предприемачи, разпространение нанаучни, технически и икономически знания; усъвършенстване на материалната база занаучно и техническо творчество; подпомагане на обучението и специализацията, намеждународното сътрудничество в областта на науката и техниката.

Фондацията осъществява пет програми:

Таланти

Програмата има за цел издирването и развитието на надарени млади хора в областтана науката, техниката, технологиите и управлението. Чрез нея се подпомага обучениетона талантливи младежи, подкрепя се участието им в научно-технически изяви, стимулирасе провеждането на специализирани школи и летни университети и др.


Програмата има за цел да подпомага научните изследвания на младите учени въвфундаменталните области на науката и по този начин да осигурява възможност за научнаизява и развитие.

Информация, издания, изяви и международно сътрудничество

Чрез програма “Информация, издания, изяви и международно сътрудничество” сеорганизират дейностите на фондацията, свързани с информационното осигуряване иразпространението на научно-технически знания сред младежта и децата, организиранетона изяви за наука, техника, технологии и управление - конкурси, симпозиуми, семинари,кръгли маси, школи, научно-технически състезания, олимпиади, изложби, да насърчавамеждународното сътрудничество на младите хора и техните организации в областта нанауката, техниката, технологиите и управлението, както и да подпомага деловите имконтакти със сродни организации в други страни.

Насърчаване на стопански инициативи

Чрез програмата “Насърчаване на стопански инициативи” се насочва и координирадейността на фондацията за стимулиране на създаването и внедряването на научно-технически идеи и разработки и други стопански инициативи на младежки колективи итърговски дружества на млади хора, както и на отделни младежи на възраст до 35 години.

Развитие

Програмата има за цел да подпомага ускореното развитие на съвместни дейности напрограмна и проектна основа с международни, чуждестранни и национални организациии институции, в рамките на целите и предмета на дейност на фондацията.

Първият конгресен център вБългария, построен в комплекса „Св.Св. Константин и Елена” през 1966 г.от Съюза на учените в Българияза провеждане на научни прояви,

а именноМеждународния дом на учените

„Фредерик Жолио-Кюри”,е мястото което търсите. Комплексътможе да приеме прояви с до 300участници, или няколко по-малки

симултанни срещи.Петте зали

разполагат с пълностандартнооборудване:

озвучителнасистема;

възможности зазапис и прожекции;

уредба засимултанен превод

и др.Хотелът има

95 стаи,а ресторантът –

400 места.Инфраструктуратана Конгресния

център „Ж.-Кюри”позволявагъвкавост и

пригодимост къмвсяка проява.

Адресът е:Международен дом на учените

„Фредерик Жолио-Кюри”,к.к. „Св. Св. Константин и елена”,

9006 ВарнаТел.: (052) 36 11 61; 36 11 62;

Факс: (052) 36 11 87;e-mail: [email protected]

За контакти в София:„Наука Инвест” ЕООД

1505 София, бул. „Мадрид” №39Тел.: (02) 943 01 28; 943 19 86

Факс: (02) 944 15 90;e-mail: [email protected]

The first Congress Centre inBulgaria, built in "St. st. Constantine

and Helena" resort in 1966by the Union of Scientiststo host scientific events,

namelythe "Frederic Joliot-Curie" Interna-

tional House of Scientistsis the site you are looking for. The com-plex can accommodate a gathering of

up to 300 participants, or severalsmaller simultane-ous meetings. Full

standard equipmentin the 5 meeting

rooms is available: loud speaker

system; recording facili-

ties; projection equip-

ment;Possibility for simul-taneous translation,

etc.The hotel has

95 rooms, the res-taurant – 400 seats.The infrastructureof "J.-Curie" Con-

ference Centre pro-vides flexibility and

adaptability forevery event.

The address is:International House of Scientists

"Frederic Joliot-Curie""St. St. Constantine and Helena",

9006 Varna, BulgariaTel.: (+359-52) 36 11 61; 36 11 62;

Fax: (+359-52) 36 11 87;E-mail: [email protected]

Contact in Sofia:"Nauka Invest" Ltd.

1505 Sofia, blvd. "Madrid" 39Tel.: (+359-2) 943 01 28; 943 19 86;

Fax: (+359-2) 944 15 90;e-mail: [email protected]

на 2/2011 · 2018-06-24 · НАУКА – кн. 2/2011, том xxi 2 Издание на...

Documents