4/2011 · НАУКА – кн. 5/2011, том xxi 2 Издание на Съюза на...

4/2011Година XXI

Съюз на учените в Българиябул. “Мадрид” № 39

1505 София

тел.: 943-30-22; 944-11-57; факс: 944-15-90; e-mail: [email protected]

Издание на

„НАУКА” е издание на СЪЮЗА НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ (СУБ), независима, демократична,

основана на федеративен принцип обществена творческо-професионална организация,

приемник на Съюза на научните работници в България. СУБ е юридическо лице със седалище

в София и клонове в по-големите градове на страната. На Общото събрание на

пълномощниците на СУБ (13 ноември 2009 г.) за председател на Съюза беше преизбран чл.-

кор. проф. д-р Дамян Дамянов, д.м.н.

Авторите носят отговорност за своите материали. Изразените от тях мнения може да не съвпадат с мнениятана СУБ и редакционната колегия.Текстовете, добре структурирани, с подзаглавия и акценти, трябва да са до 12 стандартни страници, написани

на компютър във формат “Word for Windows” или “Rich Text Format”, шрифт Times New Roman, 12 рt, 1 linespаcing.Таблиците и фигурите трябва да имат поредна номерация. Да се избягва повтаряне на данните от тях в

текста на статията.Литературата да се посочва в края на статията, а в текста да се даде в квадратни скобки като номер от

списъка, например [1]. Списъкът да е оформен в съответствие с БДС.Примери за цитиране на различни документи Книги: Фамилия на автора, инициали. Наименование на книгата. Място на издаване, изда-

телство, година, страници.Мончев, Н. М. Комуникации и иновационни процеси. С., изд. Техника, 1992, 202 с.

Статии от Фамилия на автора, инициали. Наименование на статията. //Наименование на списа-списания: нието. Година, том, номер, страници.

Мончев, Н. М. Качества на информационните ресурси – наукометричен подход заоценка. //Наука, 2000, №2, с. 9-14.

Статии в Фамилия на автора, инициали. Наименование на статията. В: Наименование насборник: сборника. Място на издаване, издателство, година, страници.

Григорова, М. “Цветни” стилистични тропи в езика на периодичния печат.- В: Социолингвистика и комуникация. С., Университетско изд., 1995, с. 122-128

Речник: Наименование на речника. Място на издаване, издателство, година, том.Речник на българския език, С., изд. на БАН, 1975, т. 1.

Текстовете се представят в редакцията на дискета, придружена с един отпечатък. Материали се приемат ипо e-mail на адрес [email protected] при положение, че са приложени като “attachment” в горния формат.Към научните статии се прилага резюме на английски език до 10 реда, в което точно се излага целта на

статията и основните изводи .Статии, оформени не по правилата на списанието, няма да бъдат разглеждани. Ръкописи не се връщат.Хонорари на авторите не се изплащат.При препечатване на материали от „Наука” е задължително да се цитират списанието и съответния автор.

За списание “НАУКА” можете да се абонирате:

Лично в касата на Съюза на учените в България,1505 София, бул. “Мадрид” 39, тел. (02) 943 19 86; (02) 944 11 57.

В клоновете на СУБ в страната.

Чрез пощенски запис на адрес: 1505 София, бул. “Мадрид” 39 – сп. “Наука”,като посочите точния си адрес с пощенски код.

Чрез каталога на “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАДвъв всички пощенски станции в София и страната; кат. № 1513.

Чрез ДОБИ ПРЕС ЕООД на тел.(02) 963 30 81; (02) 963 30 82; http://www.dobipress.bg,каталожен № 2012.

Годишен абонамент: 20 лв. – редовен; 10 лв. – за членове на СУБ;

5 лв. – за пенсионери, докторанти и студенти; 40 евро/щ.д. – за чужбина.

НАУКА – кн. 5/2011, том XXIИздание на Съюза на учените в България 1

Броят излезе от печат на 27.10.2011

Адрес на редакцията:1505 София, бул. “Мадрид” №39,

тел. (02) 943 30 22; каса: (02) 943 19 86; факс: 944 15 90;e-mail: [email protected]; http://www.usb-bg.org;

гласова поща: 984040/4738

ISSN 0861 3362

Съдържание

НАУКА5 / 2011

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ: чл.-кор. Стефан Воденичаров (гл. редактор); акад. Александър Александров; проф. дфн Искра Арсенова; акад.Михаил Виденов; доц . д-р Боян Димитров (отг. редактор на броя); доц. дхн Венелин Енчев; проф. дтн Борис Йовчев; доц .д-р Виолета Мирчева; чл.-кор. Емилия Пернишка; проф. дфмн Димитър Пушкаров; Пенка Лазарова (отг. секретар).

РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ: акад. Александър Александров; доц. д-р Атанас Арнаудов; проф. дфн Искра Арсенова; проф. дбн Нина Бакърджиева; доц.д-р Банко Банев; проф. д-р Хилмар Валтер (Германия); проф. дгн Петър Василев; доц. д-р Ирена Велчева; проф. д-р Григорий Венедиктов (Русия);акад. Михаил Виденов; чл.-кор. Стефан Воденичаров; проф. дпн Сава Джонев; доц. д-р Боян Димитров; доц. дхн Венелин Енчев; проф. д-p РобертЕстивал (Франция); доц. д-р Златоживка Здравкова; доц. д-р Благовеста Иванова; проф. дтн Борис Йовчев; доц. д-р Виолета Мирчева; проф. д-рБоян Мутафчиев (Франция); проф. д-р Живка Овчарова (Германия); акад. Илия Пашев; чл.-кор.Емилия Пернишка; акад. Петър Попиванов; проф.дфмн Димитър Пушкаров; проф. д-р Иван Секулов (Германия); проф. дин Пламен Цветков; доц. д-р Лиляна Цонева; проф. дин Росица Чобанова.

КОРЕКТОР: Маргарита Дончева КОМПЮТЪРНО ОФОРМЛЕНИЕ: Светослав Димов ПЕЧАТНИЦА НА СУБ

ПОЗИЦИЯ НА УЧЕНИЯ Тодор Николов: Застрашената земя .......................................................................................................... 3

СВЕТОВНА НАУКА Венелин Енчев: Нобеловата награда за химия за 2010 година ........................................................ 10

МЕЖДУНАРОДНА ГОДИНА НА ХИМИЯТА Васил Симеонов: Екометрия ..................................................................................................................... 13 Георги Данаилов: Духовният свят на фамилия Балареви ................................................................. 20

ЕВРОПЕЙСКА НОЩ НА УЧЕНИТЕ 2011 Пенка Лазарова: Среща с многостранните таланти на учените в Ректората на Софийския

университет ..................................................................................................................................................... 22 Ина Генчева: Празник на химията в Химическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ ................. 25 Ивайло Пеев: Науката в лабораториите на Техническия университет – София ............................ 27 Антоанета Матеева, Лидия Чолпанова: Нощ на учените в Българската академия на науките .. 28 Весела Казашка, Петя Бъркалова: Духът на науката в ПУ „Паисий Хилендарски“ .................... 30 Галя Кожухарова, Даниела Иванова: Компетенциите по природни науки – добри практики

в Стара Загора ................................................................................................................................................ 32 Тодорка Тодорова: Химия за всеки в РУ „Ангел Кънчев“ .................................................................... 33 Анна Манукян: Европейската нощ на учените запали огъня на науката в Бургаския свободен

университет ..................................................................................................................................................... 34

ИКОНОМИКА НА ЗНАНИЕТО Хелга Новотни: Европейският съвет за научни изследвания за изследванията и иновациите .... 37 Стефан Воденичаров: Знанието – големият шанс на България ....................................................... 40

НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ Николай К. Витанов: Математика и експертни оценки в управлението ........................................... 42

ТРИБУНА НА МЛАДИТЕ Дарина Минева: Границите на полипрагмазията: гериатрия или добра клинична практика ...... 48 Николай Качаров: Младият специалист на бъдещето ......................................................................... 54 Нурсел Илмиева: Желая да променя света, защото това зависи от мен ....................................... 55 Бранимир Велинов: За свободата в науката ........................................................................................ 56

ПОГЛЕД КЪМ МИНАЛОТО Георги Владимиров: Един пример от архитектурната история на Волжка България .................. 58 Елинка Бояджиева: Жълтите павета – керамика, естетика, символика .......................................... 64

ЖИВИЯТ СВЯТ НА ПЛАНЕТАТА Нина Бакърджиева: Загадките на екстремофилните организми ....................................................... 68

ЛИЧНОСТИ Васил Големански: За видния български зоолог проф. д-р Кръстю Тулешков ............................. 71

ЗАСЛУЖЕНО ПРИЗНАНИЕ Международно признание за български учен .......................................................................................... 73

ГОДИШНИНИ Николай Поппетров: Към предисторията на българското висше техническо образование ........ 74 Александър Александров, Боян Роснев: 90 години от рождението на проф. Димитър

Велков ............................................................................................................................................................... 78

IN MEMORIAM Проф. дфн Николай Мартинов (1939-2011) ............................................................................................. 80

НАУЧНИ ИЗЯВИ В СУБ ..................................................................................................................................... 81

КНИГОПИС ............................................................................................................................................................ 82

НАУКА – кн. 5/2011, том XXIИздание на Съюза на учените в България2

NAUKA (SCIENCE)Bi-monthly publication of the Union of Scientists in Bulgaria – a voluntary non-governmental organization unifying scientists from different domains; withheadguarters in Sofia and branches in Bulgaria´s bigger towns.Contents

Printed on 27.10.2011

Address of Editoral Office:Blvd. Madrid 39, 1505 Sofia, BulgariaTel. (+3592) 943 30 22; Fax: (+3592) 944 15 90Voice mail: 984040/4738; email: [email protected]

Subscription fee for abroad is 40 Euro. Subscription can be made at the address ofthe Editoral Board of SCIENCE, or by a bank transfer to Bulbank, Sofia, Bulgaria, account №1100 415 511 code: 621 962 14, Union of Scientists in Bulgaria, SCIENCE bimonthly. Adver-tisement fares are up to 3 Euro/Dollars per square cm.

EDITORIAL BOARD: Cor. Mem. Stefan Vodenicharov (editor-in-chief); Acad. Alexander Alexandrov; Prof. Iskra Arsenova, D.Sc.; Acad. Michail Videnov;Assoc. Prof. Boyan Dimitrov, Ph.D. (editor of the issue); Assoc. Prof. Venelin Enchev, D.Sc.; Prof. Boris Yovchev, D.Sc.; Assoc. Prof. Violeta Mircheva, Ph.D.;Cor. Mem. Emilia Pernishka; Prof. Dimitar Pushkarov, D.Sc.; Penka Lazarova (Executive Secretary).EDITORIAL COUNCIL: Acad. Alexander Alexandrov; Assoc. Prof. Atanas Arnaudov, Ph.D; Prof. Iskra Arsenova, D.Sc.; Prof. Nina Bakardjieva, D.Sc.; Assoc.Prof. Banko Banev, Ph.D.; Prof. Hilmar Walter, DSc (Germany); Prof. Peter Vassilev, D.Sc.; Assoc. Prof. Irena Velcheva, Ph.D.; Prof. Grigorii Venediktov, DSc(Russia); Acad. Michail Videnov, D.Sc.; Cor. Mem. Stefan Vodenicharov; Prof. Sava Djonev, D.Sc.; Assoc. Prof. Boyan Dimitrov, Ph.D.; Assoc. Prof. VenelinEnchev, D.Sc.; Prof. DSc Robert Estivals (France); Assoc. Prof. Zlatojivka Zdravkova, Ph.D.; Assoc. Prof. Blagovesta Ivanova, Ph.D.; Prof. Boris Yovchev, D.Sc.;Assoc. Prof. Violeta Mircheva, Ph.D.; Prof. Boyan Mutaftschiev, DSc (France); Prof. Jivka Ovtcharova, D.Sc. (Germany); Acad. Ilia Pashev; Cor. Mem. EmiliaPernishka; Acad. Petar Popivanov; Prof. Dimitar Pushkarov, D.Sc.; Prof. Ivan Sekoulov, D.Sc. (Germany); Prof. Plamen Tzvetkov, D.Sc.; Assoc. Prof. LilianaTsoneva, Ph.D.; Prof. Rositza Chobanova, D.Sc.PROOF-READER: Margarita Doncheva PRE-PRINTING: Svetoslav Dimov PRINTING: USB Printing House

POSITION OF THE RESEARCHER Todor Nikolov: Earth in Danger ..................................................................................................................... 3

WORLD SCIENCE Venelin Enchev: 2010 Nobel Prize in Chemistry ....................................................................................... 10

INTERNATIONAL YEAR OF CHEMISTRY Vassil Simeonov: Ecometry ......................................................................................................................... 13 Georgi Danailov: The Spiritual World of the Balarev Family .................................................................. 20

EUROPEAN RESEARCHERS NIGHT 2011 Penka Lazarova: Various Scientists’ Talents Meet at the Rectorate of Sofia University ...................... 22 Ina Gentcheva: Day of Chemistry at Faculty of Chemistry of Sofia University „St. Kl. Ohridsky“ ..... 25 Ivaylo Peev: Research in the Laboratories of the Technical University – Sofia ..................................... 27 Antoaneta Mateeva, Lidia Cholpanova: Researchers Night at the Bulgarian Academy

of Sciences ....................................................................................................................................................... 28 Vessela Kazashka, Petya Burkalova: The Spirit of Science at Plovdiv University „Paisii Hilendarski“ ... 30 Galia Kozhuharova, Daniela Ivanova: Competences in Natural Sciences – Good Practices

in the Town of Stara Zagora ........................................................................................................................... 32 Todorka Todorova: Chemistry for all at „Angel Kanchev“ University of Rousse .................................. 33 Anna Manukjan: European Researchers Night Lit the Fire of Science at Burgas Free University ..... 34

ECONOMY OF KNOWLEDGE Helga Nowotny: The European Research Council about Research and Innovation ............................ 37 Stefan Vodenicharov: Knowledge – Bulgaria’s Great Chance ................................................................ 40

SCIENCE RESEARCH Nikolay K. Vitanov: Mathematics and Expert Evaluations in Management ........................................... 42

THE FLOOR TO THE YOUNG PEOPLE Darina Mineva: The Borders of Polypragmasia: Geriatry or Quality of Health Care ............................ 48 Nikolay Kacharov: The Young Specialist of the Future ........................................................................... 54 Nursel Ilmieva: I want to Change the World Because it Depends on Me .............................................. 55 Branimir Velinov: About Freedom in Science ............................................................................................ 56

GLANCE AT BULGARIAN HISTORY Georgi Vladimirov: An Example from the Architectural History of the Volga Bulgaria ........................ 58 Elinka Boiadzhieva: The Yellow Pavers – Ceramics, Aesthetics, Symbolism ...................................... 64

THE PLANET LIVING WORLD Nina Bakardjieva: The Mystery of the Extremophile Organisms ............................................................ 68

PERSONALITIES Vassil Golemansky: The Eminent Bulgarian Zoologist Prof. Dr. Krastiu Tuleshkov ............................ 71

MERITED RECOGNITION International Recognition of a Bulgarian Researcher ................................................................................. 73

ANNIVERSARIES Nikolay Popetrov: Prehistory of Bulgarian Higher Technical Education ................................................ 74 Alexander Alexandrov, Bojan Rossnev: 90th Anniversary of Prof. Dimitar Velkov ............................. 78

IN MEMORIAM Prof. Nikolay Martinov, D.Sc. (1939-2011) .................................................................................................. 80

SCIENTIFIC EVENTS AT THE USB ................................................................................................................... 81

BOOK REVIEW ..................................................................................................................................................... 82


Позиция на учения

“И не бягай от нищо, защото Земята екръгла и няма къде да избягаш.”

Петър Караангов

ВъведениеЗемята е третата по отдалеченост от Слънце-

то и пета по големина планета в Слънчевата сис-тема. Мястото на нашата планета в Слънчеватасистема, нейните размери, маса, оптимална от-далеченост от централната звезда, наличието награвитация, развитието на хидросфера и кисло-родна атмосфера са дали възможност за възник-ването и развитието на живота. Ясно е, че поне врамките на Слънчевата система единствено наЗемята има развит живот. От теоретична гледнаточки е почти сигурно, че в безкрая на Вселена-та има и други планети със сходни условия, вър-ху които би могло да има еволюция по пътя навъзникването и развитието на живот.

Тук няма да разглеждаме въпроса: “Кое дей-ствие сътвори Вселената и Земята и какво сът-вори действието?”, тъй като опитът за отговорна този фундаментален въпрос е извън предметана тази статия. Трябва само да подчертаем, чепланетата Земя е уникална за Слънчевата исте-ма и вероятно за нашата Галактика - това е дар,който ние трябва да съхраним.

Мнозина предричат, че в близкото бъдеще надЗемята ще тегнат глобални заплахи. Много уче-ни предупреждават, че човечеството има малковреме, за да промени начина на живот и да спреили да намали до минимум пагубното въздей-ствие върху естествените екосистеми, намалява-не на биоразнообразието, изчерпване на природ-ните ресурси и катастрофални въздействия вър-ху климата.

В своя лекция, произнесена на 23.06.2010 г.на международен форум в Лондон, принц Чарлзподчертава, че на човечеството му остават само96 месеца след като малко по-рано той обявиначалото на 100 месеца броене до пълното изто-щение на ресурсите на Земята!!!

Макар и да е очевидно, че това апокалиптич-но пророчество на принц Чарлз, произнесено стакава “точност” (!), показва равнището на не-говите познания, а също и това на неговите съ-ветници, които са се снишили до това равнище,очевидното остава и то е: Земята е застрашена.

Неоспоримо е, че съвременното човечествоживее в състояние на дълбока криза – морално-философска и икономическа, която подсилва же-

ЗАСТРАШЕНАТА ЗЕМЯ1

Акад. Тодор Николов

ланието на мнозина да развиват апокалиптичнисценарии за бъдещето на Земята. Тук не стававъпрос за това – да се плашат хората, а за реаленпоглед върху състоянието на природните систе-ми на планетата и за действия и бездействия, ко-ито практически засилват драстичния натисквърху природната среда. Днес човечеството из-ползва ресурсите на Земята и географското прос-транство без да се съобразява, че те имат преде-ли.

Наскоро руският учен Сергей Капица каза ведно интервю, че нарастването на населениетона Земята ще предизвика по-сериозни кризи всравнение с проблемите на енергетиката, еколо-гията или климатичните промени, защото освенвсичко друго това „променя съзнанието, съответ-но обичаите, манталитета, начина на живот”2.

Погрешно е човек да живее с убеждението,че е своеобразен “наместник” на Бога и е приз-ван да бъде господар на планетата. Тази роля севнушава от Библията - Първа книга Моисеева.Битие, глава 1:

“26. И Бог каза: Да сътворим човек по Нашобраз, (и) по Наше подобие; и да господарува надморските риби, и над небесните птици, (и надзверовете) и над добитъка, и над цялата земя, инад всички гадини, които пълзят по земята”.

“27. И сътвори Бог човека по свой образ, поБожий образ го сътвори; мъж и жена ги сътво-ри.”

“28. И благослави ги Бог, като им рече: пло-дете се и множете се, пълнете земята и обладай-те я и господарувайте... над цялата земя...”.

В тази връзка е уместно да припомним инди-анската мъдрост: “Не сме наследили Земята отсвоите предци, а сме я взели назаем от деца-та си”.

Трябва да се отбележи печалния факт, че все-кидневно ни засипват с предсказания за природ-ни катастрофи, още повече, че в наше време но-вините за катастрофи и скандали бързо се раз-пространяват. Те даже са на своебразна “почит”в информационното пространство, т.е “нямаскандал – няма новина”.

Интересно е, че вниманието на хората многосилно се привлича от различни прогнози за ка-тастрофи и тази човешка слабост се експлоати-ра много силно от всякакъв род “пророци”, а мас-медиите с охота разпространяват техните брът-

1 Доклад пред Академичния семинар „Съвременни проблеми на науката”, БАН – 27.04.2011 г.2 В. “Сега”, 22.04.2011 г.



вежи. Някои казват, че това е катастрофален типмислене, но не обясняват ясно неговия генезис.При това, за разлика от много други народи, бъл-гарите са свикнали да ги плашат. Преобладава-ща част от хората обаче не мислят за най-лошо-то, защото не можеш непрекъснато да тръпнешв очакване на някаква природна катастрофа. Нонепременно трябва да се знае, че природните ка-тастрофи са част от естеството на нещата и ниене можем да очакваме, че те винаги ще ни отми-нават.

За съжаление несравнимо по-малко вниманиесе отделя на истинските опасности за Земята,свързани с действията на човечеството.

Земята като планетаТвърдата Земя има концентричен строеж.

Отгоре-надолу се отделят: земна кора, мантия иядро. Земната кора и част от горната мантия об-разуват литосферата, която е разкъсана от разло-ми на отделни плочи, в ядрата на които са кон-тинентите. Съвременната геоложка теория обяс-нява строежа и еволюцията на Земята чрез слож-ното взаимодействие на вътрешната земна ди-намика, движението на литосферните плочи,спрединга (разкъсването и разширяването) наокеанското дъно, разломите, подмъкването наплочите под островните дъги и др. (Фигура 1).

Строежът на Земята и особеностите на ней-

ната повърхност са се оформили и се развиватнепрекъснато от геодинамичните процеси. Таки-ва са вулканизмът, земетресенията, ураганите,наводненията, свлачищата и др. Именно геолож-ките процеси са моделирали Земята такава, как-вато я виждаме сега. Тези процеси продължаватсвоето действие и днес. Някои от геоложките про-цеси се проявяват много бързо, буквално пред на-шите очи, докато основната част от тези проце-си протича бавно, понякога в течение на милио-ни години.

В зависимост от факторите, които ги причи-няват, геоложките процеси биват два типа: екзо-генни, обусловени предимно от външни факто-ри, и ендогенни, свързани предимно с вътреш-ната земна динамика.

Върху облика на Земята силно влияние оказ-ват ендогенните процеси и особено тектонскитедвижения, земетресенията и вулканизма.

На пръв поглед изглежда, че почти всички ге-оложки процеси имат разрушителен характер. То-ва обаче не е така. Всъщност съзидателните иразрушителните сили имат един корен - това еестеството на нещата, което се определя от при-родните закони. В природата съзидателните иразрушителни сили са тясно преплетени.

Опасни екзогенни геоложки явления са цик-лоните (ураганите), гигантските морски вълницунами, наводненията, поройните явления, свла-

Фигура 1. Основни литосферни плочи (обобщени данни по различни автори).Силните земетресения и повечето от активните съвременни вулкани са съсредоточени по границите налитосферните плочи.1 - зона на спрединг; 2 – зона на колизия; 3 – зона на субдукция; 4 – вулкани; 5 – земетръсни зони; 6 -посока на движенине на литосферните плочи



чищата, срутищата, лавините, пропаданията надминни изработки, прослягването на грунта и др.Скоростта на тези явления е от няколко секундиили минути до няколко месеца, но резултатитепочти винаги са катастрофални.

Опасни ендогенни геоложки явления са вул-канизмът и земетресенията.

Естествените природни катастрофи не са най-страшната страна на човешкото битие. Още по-вече, че големите геоложки и космически катас-трофи са много редки събития. По-страшни санезнанието и/или илюзията, че човечеството мо-же да господства над всичко.

В историята на Земята, на фона на общоторазвитие, се проявяват циклични явления ипроцеси с различна продължителност. Те са ма-териализирани в геоложкия летопис чрез опре-делен тип структури или системи, за които честое характерна и определена ритмичност. Цикли-те се отразяват в геоложкия летопис през опре-делени интервали от време, материализираничрез глобално преструктуриране на литосфера-та, повишаване на магмената активност, глобал-ни изменения на климата, на морското ниво, пов-тарящи се еднотипни седиментни комплекси(флишки, моласови, въгленосни и др.), в коитосе наблюдава определен тип ритмичност, про-ява на кризи и катастрофални явления в орга-низмовия свят, завършващи с масови измиранияна големи систематични групи. Това е много важ-на особеност на тези събития и тя свидетелстваза влиянието на глобални, в т.ч. и космическифактори върху тяхната проява. Реалността в раз-

витието на Земята и природните системи е: цик-ли, цикли – навсякъде.

Астрономическите и орбиталните фактори,както и свързаните с тях гравитационни и другивъздействия, имат фундаментално значение за ге-оложката история на Земята и за еволюцията наживота. С тези фактори са свързани въртенетона Земята около своята ос и около Слънцето; наСлънчевата система около галактичния центъри на Галактиката около своята ос. В резултат натова се формират цикли с различна продължи-телност. Дългопериодни орбитални цикли (над25 Ма3) са обусловени от ротацията на Слънче-вата система около центъра на Галактиката.Известно е, че Слънчевата система обикаля око-ло галактичния център през период от 220-250Ма. При това Слънцето извършва вълнообразнодвижение по подобие на гмуркането на делфи-на, при което през интервал от около 25 Ма то туе под галактичната равнина, ту излиза над нея.От особено значение за някои основни типовецикличност са орбиталните фактори, свързани сдвижението на Земята около своята ос и околоСлънцето, както и гравитационните взаимодей-ствия в системата Земя-Луна-Слънце (Фигура 2).

ЗаплахитеТъй като хората се заплашват главно с пос-

ледствия от природни кризи и катастрофални яв-ления, нека да припомним, че човешката памете удивително слаба. Ние забравяме не само по-далечни, но даже близки събития, щом се появиново. След земетресението и цунами в Япония

Фигура 2. Схема за ротацията на Слъчевата система около центъра на галактиката (обяснения в текста)

3 Ма – милион години



(11.03.2011 г.) ние забравихме катастрофалнотоземетресение в Хаити (24.01.2010 г.), Нова Зе-ландия (22.02.2011 г.), незапомненото наводне-ние в Източна Австралия (януари-февруари 2011г.), гиганското земетресение на о-в Суматра и цу-нами в Индийския океан (26.12.2004 г.), при ко-ито в Индонезия и близките страни (Шри Лан-ка, Тайланд и др.) загинаха над 240 000 души.

Действително, мощното земетресение в Япо-ния е най-силното в историята на страната и чет-върто по сила в света – с магнитуда 9.04.

Жертви от 10-те най-силни земетресения всвета след 1900 г. са:

1. Китай – Тяншан, 1976 г. – над 255 000 жер-тви; 2. Суматра – 2004 г. – около 240 000 жертви;най-големи разрушения от цунами в историята;3. Китай – Хейвиан, 1923 г. – над 200 000 жер-тви; 4. Япония – Токио, 1923 г. – 142,800 жер-тви; 5. Туркменистан – 1948 г. – 110 000 жертви;6. Китай – Сечуан – 2008 г. – 87,687 жертви; 7.Северен Пакистан – 2005 г. – 86,000 жертви; 8.Италия – Месина - 1908 г. – 72,000 жертви; 9.Перу – 1970 г. – 70 000 жертви; 10. Западен Иран– 1990 г. – 50 000 жертви. Най-гибелното земет-ресение, за което има летописни данни, е стана-ло в Китай през 1556 г., при което са загиналинад 830,000 души.

По летописни данни жертвите от земетресе-ния през второто хилядолетие са общо около 3-4млн. души. Даже и да са няколкократно повече,тези жертви са значително по-малко от жертвитена войните. Само от двете световни войни през20 в. жертвите са над 90 милиона!

Нека да припомним, че жертвите и разруше-нията в Япония от 11.03.2011 г. са причинениглавно от цунами, а не толкова от самото земе-тресение. Удивително е, че една толкова високо-технологична нация като японците не са пред-видили опасността от цунами, а именно те са “из-мислили” термина цунами, който в превод озна-чава “пристанищна вълна”!

Следователно, заплахите за Земята не са ес-тествените геоложки процеси и явления, а роля-та на човека, именно човешкото въздействие вър-ху нашата планета е истинската заплаха на на-шия земен дом.

Основни заплахи за живота на Земята днесса свързани с дейността на човека:

Интензивен ръст на населението (1млрд. през 1800 г., 6,6 млрд. през 2009г. и прогноза за 2030 г. – 8,1 млрд. ду-

ши). Интензивна урбанизация и разраства-

щи се мегаполиси. Масово обезлесяване, разширяване на

пустинните райони и унищожаване нахабитатите.

Нарушаване на равновесието в екосис-темите и застрашително намаляване набиоразнообразието.

Замърсяването на сушата, въздуха, оке-ана и околоземното космическо прос-транство.

Неравенство в стандарта на живот. Увеличаване на парниковите газове и

климатичните промени. Генни модификации, които водят до на-

меса в генетичния код на организмите,които могат да причинят загубата науникалната генетичена идентичност наместните видове.

Проблемът с нарастването на населението (7млрд. през 2011 г.; 9 млрд. през 2045 г. и т.н.) нее във възможността за разселване – днешното на-селение на Земята може да се събере в площтана щата Тексас при гъстотата на Ню Йорк. Проб-лемът са ресурсите – храна, вода, енергия (Nat.Geogr., януари 2011 г., с. 55).

Нарастващата урбанизация е повече от голямтрън в петата на природната среда – днес поло-вината от населението на Земята живее в градо-вете; мегаполисите нарастват с неразумна ско-рост. Днес има над 20 мегаполиса с населениенад 10 млн. души. Всички виждат, че урбаниза-цията постепенно насочва населението към край-брежията, а утре ще виним глобалното затопля-не, което ще повиши морското равнище.

Или друг проблем - масовото обезлесяване,разширяване на пустинните райони и унищожа-ване на хабитатите и намаляване на биоразно-образието – по данни на ООН годишно в светасе изсичат над 13 млн. хектара гора. При тованай-застрашени са тропическите гори, които саубежище за 80% от биоразнообразието на видо-вете на Земята.

Силното замърсяване на сушата, въздуха, оке-ана и околоземното космическо пространствозаплашва екологическото равновесие на плане-тата. Животът на Земята започва да се задушаваот боклуци.

Неравенството в стандарта на живот не сепроменя. При това както се отбелязва в интерес-

4 През последните години в българските средства за масова информация, а за съжаление вече и в научни публикациина български език, терминът магнитуда се употребява в мъжки род като магнитуд. Това е неправилно. От оригиналнатадефиниция на Рихтер е известно, че магнитудата е логаритъм на амплитудата. Следователно думата магнитуда вбългарски език е от женски род, както и думата амплитуда (съответно в англ. и фр. език – amplitude, magnitude). Ощеповече, че произходът на думата магнитуда е от латинската дума magnus – голям, големина. А буквално магнитудазначи величина, големина, сила на земетресението.



ния сборник „Пул-сът на Земята” наNational Geo-graphic (2008, с.25): „Неравен-ството има многоизмерения – меж-ду страни и инди-види, между групии полове и доримежду различнипоколения в еднастрана. И все пак,замислете се надедин -единственпример за разши-ряващата се про-паст: през 2007 г.двамата най-бога-ти хора на плане-тата са имали по-вече пари от об-щия БВП на 45-тенай-бедни стра-ни.”

Климатичнитепромени вълнуватвсички хора на Зе-мята. Установеное, че след послед-ния ледников век(LIA) започва зна-чително затоплянена климата, коетопродължава и

днес. Поради това трябва да се подчертае, че наб-людаваното днес затопляне е естествен процес,който е започнал преди 12-10 ка5, т.е. преди ин-тензивната стопанска дейност на човека. Следо-вателно човекът не е първопричина за този про-цес, но неговата дейност го подсилва. В тази свет-лина търговията с въглеродния диоксид е повечеспекула, отколкото истинска загриженост за кли-мата. При всички случаи CO2 е следствие, а нефактор. Поради това не може да се реши пробле-мът, ако се отстрани (намали) следствието и сеостави действието на факторите, които го при-чиняват. Още повече призивът “да намалим пар-никовите газове с 80 %” е като смешното поже-лание да намалим вулканската дейност.

Какви са уроците на историята? Защото на-шата цивилизация не е първата, която се изпра-вя пред криза. Много общества са имали еколо-гични проблеми, но са променили начина си наживот навреме и са избегнали гибелния упадък.

Например, преди шест века исландците саразбрали, че свръхползването на тревистите хъл-мове ще засили ерозията и ще доведе до тежкипоследствия за животновъдството и затова са на-малили значително броя на стадата си. Днес ниесъзнаваме, че увеличението на CO2 в атмосфе-рата подсилва повишението на температурите, ноне сме в състояние да ограничим въглероднитеемисии, а организираме “покупко-продажба”фактически на мръсен въздух. Има и други при-мери от историята: шумерите, маите и инките,обществото на Великденските острови и др.

Установено е, че ранната шумерска цивили-зация от ІV-то хилядолетие пр.н.е. е достигналазабележителни върхове. Изградената напоител-на система на шумерите е осигурила производ-ството на храни в излишък и е способствала завъзникването на първите градове, както и до въз-никването на първата писменост – клиновидно-то писмо. Но поради повишаване на нивото наподпочвените води е започнало засоляването напочвата, а това е снижило добивите. В резултатса нарушени икономическите устои на една отнай-великите цивилизации в историята. Плодо-родието е било подкопано, а с това са засегнатии основите на цялата цивилизация.

Аналог на шумерите в Новия свят са маите иинките, чиято удивителна цивилизация е рухна-ла поради рязкото намаляване на производство-то на храни, причинено от обезлесяването и еро-зията на почвите. Конкистадорите само ги до-вършват.

Поучителна е и историята на населението наВеликденските острови (с площ 166 кв. км), за-почнала преди около 400 г. от н.е. По това времеостровите са имали богата почва и буйна расти-телност с дървета, достигащи до 25 м и с диаме-тър 2 м. С нарастването на населението се е за-силило изсичането на горите и опасно засилва-не на ерозията. Последвал е глад и практическагибел на тази малка и изолирана цивилизация.Днес на тези острови живеят по-малко от 2000жители. Това са само три примера от миналото,които ни показват, че развитието на икономика,която природата не може да издържи, води до ги-бел . Природата и ресурсите й винаги имат пре-дели.

Нямам възможност да разглеждам по-подроб-но отделните опасности, които тегнат над съвре-менността. Но в тази връзка не може да се отми-не проблема с климатичните промени, защото тойможе би най-ярко фокусира тревогите на хоратаднес. Глобалното затопляне днес е хитът и ос-новната причина да се плашат хората. Защото то-ва е необходимо на политиците – не случайно

5 ка – хиляда години

Фигура 3. Глобални темпе-ратури в историята на Земята(Scotese, 2008)



Ноам Чомски казва, че светът се управлява чрезстрах. Истината е, че в дългата история на Земя-та климатичната система винаги е била многодинамична, с хаотично протичащи процеси и снепрекъснато редуващи се периоди на затопля-не с периоди на застудяване.

Климатичната система на Земята се влияе отфундаментални природни (астрономични, орби-тални, земни) и антропогенни фактори. Често пъ-ти някакъв привидно незначителен фактор можеда причини климатични колебания. Това е т.нар.“ефект на пеперудата”. За разлика от ефекта напеперудата, човек предизвиква “ефект на слона”в стъкларски магазин.

Действително в дългата история на Земята ди-намиката на климатичната система се е опреде-ляла главно от природни феномени – астроно-мични и орбитални въздействия, геофизични, ге-оложки и географски фактори, които и днес иматпървостепенно значение. Не може обаче да сепренебрегва негативната роля на човека върхуприродата и в частност върху климатите. Тазироля е огромна, сравнима с най-мощните факто-ри от геоложката история на Земята. Поради то-ва е важно все по-настойчиво да се подчертаваи отговорността на човека за природното равно-

весие и за баланса природа –общество.Точните измервания показват, че през послед-

ните 130 години средната температура на земна-та повърхност се е повишила с 0,7-0,8o C. Макари незначително, това увеличение предизвиквамного отрицателни ефекти с трайно въздействие,динамизира атмосферата и заплашва планетатас опасни последици. Сред основните причини затова е и ролята на човека.

Трябва чрез образование да опознаем законо-мерностите в природата, особеностите в проява-та на геодинамичните и геохимичните цикли ида се впишем в тях, а не да се опитваме безплод-но да ги променим.

Все повече се очертава необходимостта от пре-устройство на съвременната глобална картинакъм устойчиво развитие на основата на нови ци-вилизационни начала и нова философия. Товаизисква развитие на нова ценностна система, ко-ято да постави човека в съответствие с новитеусловия на околната среда, в унисон с природ-ните закони, с отпадането на представата, че Тойе наместник на Бога. Това изисква и ново възпи-тание на всички – от децата до политиците и ут-върждаване на философията и политиката на ба-лансирано, устойчиво развитие.

Трябва дълбоко да осъзнаем, че, образно ка-зано, животът на Земята е застрашен не самои не толкова от природния климат, колкотоот моралния климат в човешкото общество,което се гърчи между алчността на световнитекорпорации и бедността на голяма част от стра-ните.

Днес, в стремежа да се намалят емисиите напарникови газове и специално на въглероден ди-оксид с 80% в света, се изразходват трилиони до-лари..., а трябва да се отдели малка част за обра-зование – Образование, което да обхване всич-ки слоеве на обществото. Защото на ужасява-що ниско ниво днес са познанията за Земята, ней-ния строеж, интензивна динамика, сложна и дъл-га история на развитие. Климатичната система ечаст от планетата Земя, в значителна степен обус-ловена от нейната динамика и поради това тряб-ва да имаме познания за цялото – за планетатаЗемя, за да вникнем в динамиката на климатите.Без такива познания общите усилия за смисле-ни действия срещу тенденцията на глобално за-топляне ще останат без съществен резултат.

Човечеството трябва да положи усилия, за дасе включи в естествените биохимични цикли набиосферата, а не да създава сътресения сред жи-вия свят, особено с въздействия върху динами-ката на климатичната система. Поради това тряб-ва да подчертаем отново, че естествените при-родни катастрофи не са най-страшната стра-на на човешкото битие. Още повече, че големи-те геоложки и космически катастрофи са мно-

Фигура 4. Постиженията на разума не трябва даизпреварват контролиращата роля на интелекта.Рис. проф. Н. Николов



EARTH IN DANGER

Todor Nikolov

Abstract

Natural disasters (geodinamyc risks, earthquakes, volcanism, flood etc.) are not the worst side of humanexistence. Moreover, the major geologic and cosmic catastrophes are rare events. Worse is ignorance and /or the illusion that humanity can prevail over all.

Main threats to life on Earth today are related to human impact : Intensive growth of population; Inten-sive urbanization; massive deforestation, expansion of desert areas and destruction of habitats; disturbingthe balance of ecosystems and the alarming loss of biodiversity; pollution on land, air, ocean and space nearEarth; Inequality in living standards; Increase of greenhouse gases and climate changes; genetic modifica-tion leading to intervention in the genetic code of organisms that can cause loss of unique genetic identity ofnative species.

го редки събития. Освен това, днес са налицемного средства, чрез които може да се избегнатили силно да се намалят последствията от тезикатастрофи. По-страшни са незнанието и/илиилюзията, че човечеството може да господ-ства над всичко.

Нашата планета е нашето бъдеще. Тя е в на-шите ръце. Мисията ни е да я спасим, т.е. да спа-сим брилянтното творение на геоеволюцията –живота на Земята. Защото нека не величаемHomo sapiens – той е продукт на биологичнатаеволюция и не е съизмерим със Земята, че да яразруши. Но с действията и бездействията си мо-же да предизвика гибелта на висшите животнии растения и да върне живота на планетата в ста-дия на бактериите. А Земята ще продължи да съ-ществува като планета още няколко милиарда го-дини.

За по-добра перспектива са необходими уве-личаващи се знания, а също разумът да контро-лира постиженията на интелекта и да предотвра-тява безумията. И да помним: природата и ре-сурсите й имат предели.

Литература1. Моисеев, Н. Н.. Устойчивое развитие или

стратегия переходного периода. //Энергия,9, 1996, с. 14-21.

2. Николов, Т. Цикличността в геоложкия лето-пис (ред и/или хаос). //Сп. БАН, СХІІ, 2, 1999,

с. 11-24.3. Николов, Т., В. Минковска. Империята на ди-нозаврите. Акад. изд. “Марин Дринов”. С.,2004, 179 с., 86 фиг.

4. Николов, Т. Глобални предизвикателствапред човечeството. Акад. изд. “ Марин Дри-нов”. С., 2006, 61 с., 16 фиг.

5. Николов, Т. Основи на палеонтологията и ис-торичната геология. Университетска библи-отека № 485. Университетско издателство “Св.Климент Охридски”. С., Трето допълнено иобновено издание, 2009, 486 c., 218 фиг.

6. Николов, Т. Глобални изменения на климати-те в историята на Земята. Акад. изд. “ Ма-рин Дринов”. С., 2011, 398 с., 68 фиг.

7. Сборник. Състояние на планетата. Доклад наИнститута Уърлдуоч за напредъка към устой-чиво общество. Изд. „Книжен тигър”, С.,2011, 319 с.

8. Сборник. Пулсът на Земята. National Geo-graphic – България. С., 2008, 120 с.

9. Bradley, R.S. Presentation, “Climate of the LastMillennium”, Holocene Working Group Work-shop, Bjerknes Centre for Climate Research,August 2003.

10.Ruddiman, W. F. Earth’s climate. Past and fu-ture. N.Y., Freeman and Co., 2001, 465 p.

11.Ruddiman, W. F. The Anthropogenic greenhouseera began thousands of years ago. //Climaticchange, vol. 61, No 3, 2003, р.р. 261–293.


Световна наука

Съгласно завещанието на Алфред Нобел, нап-равено през 1895 г., наградата по химия се при-съжда на човека, който е направил най-важно-то откритие или подобрение в областта на хи-мията. От 1901 г. досега има общо 157 лауреа-та. Наградата е присъдена на един учен 62 пъти,22 пъти на двама и 17 пъти на трима. Единстве-но професор Фредерик Санджер е носител на двеНобелови награди - за неговите успехи в дешиф-риране на структурата на инсулина (1958) и наДНК (1980).

На 10 декември 2010 г., на церемония в Сток-холмската концертна зала, кралят на ШвецияКарл XVI Густав връчи Нобеловите награди захимия за 2010 г. на трима учени - американецаРичард Хек (Richard F. Heck, роден 1931 г., отУниверситета Делауер, САЩ), японеца Еичи Не-

НОБЕЛОВАТА НАГРАДА ЗА ХИМИЯЗА 2010 ГОДИНА

Доц. дхн Венелин Енчев,Институт по органична химияс Център по фитохимия – БАН

гиши (Ei-ichi Negishi, роден 1935 г., от Универ-ситета Пюрдю, САЩ) и на сънародника му Аки-ра Сузуки (Akira Suzuki, роден 1930 г., от Уни-верситета Хокайдо, Япония). Наградата е настойност 10 милиона шведски крони и се при-съжда на тримата учени за създаването на пала-диев катализатор в органичния синтез. На тяхноиме са наречени три важни реакции, в които учас-тва паладиев катализатор. Нобеловата награда сеприсъжда на Хек, Нагиши и Сузуки с форму-лировка „Катализирани с паладий свързващи ре-акции в органичен синтез”.

Ричард Хек Еичи Негиши Акира Сузуки

Работата на Хек, Нагиши и Сузуки не е средтези, които са популярни на широка част от об-ществото. По време на пресконференцията следвръчването на Нобеловата награда на Негишижурналистите искат да разберат как точно откри-тието ще повлияе на човечеството. В отговор уче-ният безуспешно се опитва да им обясни, че па-ладиевият катализатор и свързващата реакция сеизползват за синтез на всевъзможни вещества,при което лесно се образува химическа връзкамежду два въглеродни атома, без значение в как-ви молекули се намират те.

Нека се опитаме да разясним ужасно обърква-щото за обикновените хора изречение „Катали-зирани с паладий свързващи реакции в органи-чен синтез” и да разберем каква е работата научените. Най-напред какво е това свързваща ре-

акция? Свързващи реакции са такива реакции,в хода на които се образува химическа връзкамежду два въглеродни атома, намиращи се вразлични молекули.

Синтезът на сложните молекули протича в ня-колко стадия. В началото се получава една него-ляма молекула, след това към нея се присъеди-нява още една, после следващата молекула и т.н.За да създадат тези сложни молекули, химицитетрябва да свържат заедно отделни въглеродниатоми. Въглеродните атоми обаче трудно взаи-модействат помежду си. Ето защо проблемът засъздаване на химична връзка въглерод-въглероде от особена важност в органичната химия. Дос-татъчно е да се каже, че предишни изследванияв тази област са отличени с четири Нобелови наг-ради (1912 г. — реакция на Гриняр, 1950 г. —



реакция на Дилс-Алдер, 1979 г. — реакция наВитиг, 2005 г. — метатезис на олефини).

Първият човек, на когото се отдава да се „пре-бори с упоритостта” на въглерода бил ВикторГриняр. В самото начало на 20 век той създававещество, което по-късно е наречено реактив наГриняр. През 1912 г. за създаването на това ве-щество Гриняр получава Нобелова награда. Не-обичайната прибързаност на Нобеловия комитетда присъди награда на учения си има обяснение– благодарение на реактива на Гриняр химичес-ката промишленост веднага преминала на корен-но различно и по-добро ниво. Учените получа-ват инструмент, който им позволява да констру-ират молекули, по-сложни от тези, които билисъздадени до момента.

Но не след дълго химиците имали нужда отнов инструмент – реактивът на Гриняр бил дос-та активен и понякога при синтеза освен необ-ходимите молекули се получавало и голямо ко-личество странични продукти от химичните ре-акции. В някои случаи страничните продукти до-ри били в по-големи количества от търсения про-дукт.

Нов, потенциално по-практичен катализатор,паладий, привлича вниманието на химицитепрез 50-те години на миналия век, когато нем-ската компания Wacker Chemie AG започва да из-ползва този метал при процеса на превръщанена етилена в ацеталдехид. Заинтересован от та-зи методика, бъдещият Нобелов лауреат РичардХек (Richard Heck) също започва да експери-ментира с паладий. Той публикува статии, в ко-ито е описан опит за получаване на стирол оталкен и бромбензол. Хек усъвършенства тази ре-акция, наречена на негово име и днес тя се из-ползва за производство на лекарствените препа-рати напроксен и монтелукаст.

Реакцията на Хек (известна и като реакция

на Мизороки-Хек) е свързваща реакция на не-наситени халогениди с алкени в присъствие насилни основи и на катализатор Pd(0) [1-3]. Какдейства катализаторът паладий и какъв е меха-низмът на реакцията на Хек е показано на фигу-ра 1.

Паладият благоприятства образуването навръзка между двата атома въглерод, единият оталкена, а другият от бромбензола, благодарениена това, че той им предоставя максимално удоб-на площ за взаимодействие. Атомът на паладия”притегля” към себе си молекулите, които тряб-ва да участват в реакцията. При това те се разпо-лагат около него така, че положението на въгле-родните атоми в техните молекули е толкова удоб-но за протичане на реакция, че няма как това дане стане. Така, при добавянето на паладий, ве-роятността за образуване на връзка въглерод-въг-лерод между изходните компоненти нараствамногократно.

Хек публикува статия с описание на такивареакции в началото на седемдесетте години наминалия век [1]. Японските химици разработваткатализирани с паладий свои именни реакции ня-колко години по-късно. През 1977 година ставаизвестен трудът на Еичи Негиши (Ei-ichiNegishi), в който той допълва предложената отХек методика, добавяйки в нея модифициран ва-риант на реактива на Гриняр. Подобреният реа-гент, в който атомът на магнезия е заменен сцинк, придобил способността да „привлича” въг-леродния атом към паладия. Това е реакциятана Негиши [4].

Две години по-късно Акира Сузуки (AkiraSuzuki) [5, 6] заменя цинка с бор, който работелне по-добре от цинка, но пък бил по-малко ток-сичен. Тази реакция е известна като реакция наСузуки. През есента на 2010 г. учени са успелида ”закачат” паладиеви атоми към графен, експе-

Фигура 1. Схематично представяне на механизма на реакцията на Хек



риментите с който също са отбелязани с Нобело-ва награда за физика през 2010 г., и с така полу-чения материал са провели реакцията на Сузукивъв вода.

Откритието на тримата химици подобрявавъзможностите за създаване на сложни съедине-ния и намира приложение в сферата на медици-ната и електрониката.

Литература1. Heck, R.F., Nolley, Jr., J.P. Palladium-catalyzed

vinylic hydrogen substitution reactions with aryl,benzyl, and styryl halides // J. Org. Chem. 1972.37, 14, p. 2320-2322.

2. Mizoroki, T., Mori, K., Ozaki, A. Arylation ofOlefin with Aryl Iodide Catalyzed by Palladium// Bull. Chem. Soc. Jap. 1971. 44, 2, p. 581.

3. Heck, R.F. Palladium-Catalyzed Vinylation of

Organic Halides // Org. React. 1982, 27, p. 345-390.

4. King, A.O., Okukado Н., Negishi, E. Highly ge-neral stereo-, regio-, and chemo-selective synthe-sis of terminal and internal conjugated enynes bythe Pd-catalysed reaction of alkynylzinc reagentswith alkenyl halides // J. Chem. Soc. Chem.Comm. 1977, 19, p. 683-684.

5. Miyaura, N., Yamada, K., Suzuki, A. A new ste-reospecific cross-coupling by the palladium-cata-lyzed reaction of 1-alkenylboranes with 1-alkenylor 1-alkynyl halides // Tetrahedron Lett. 1979,20, 36, p. 3437–3440.

6. Miyaura, N., Suzuki, A. Stereoselective synthe-sis of arylated (E)-alkenes by the reaction of alk-1-enylboranes with atyl halides in the presenceof palladium catalyst // Chem. Comm. 1979, 19,p. 866-867.

СЪЮЗ НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ – СЕКЦИЯ „ИКОНОМИЧЕСКИ НАУКИ“

ИНСТИТУТ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА БАН

организират

МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

на тема:

ИНОВАЦИОННО РАЗВИТИЕ

НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА

(31.10.2011 г., Институт за икономически изследвания на БАН)

Цел на конференцията: комплексно да се осмислят възможностите и перспективите за

иновационно развитие на България в контекста на икономиката на знанията. Проблемите ще

се дискутират в две секции:

Секция І. Икономическата теория и формирането на български иновационен модел

на развитие в и следкризисния период.

Секция ІІ. Развитието на човешкия потенциал и социалната политика на България

като фундамент за създаване на икономика на знанието.

Резултатите от работата на конференцията ще бъдат обобщени като препоръки към

дейността на държавните органи на управление.

За допълнителна информация: [email protected]


Международна година на химията

ЕКОМЕТРИЯ

Проф. дхн Васил Симеонов,СУ „Св. Кл. Охридски”Екометрията е относително нова научна дис-

циплина, която се развива изключително бързопрез последните две десетилетия. Ако трябва дасе дефинира накратко, много удобно е определе-нието, че това е научно направление, което сезанимава основно с класифициране, моделира-не и интерпретиране на големи масиви от дан-ни, получени при процесите на мониторинг наразлични обекти от околната среда (хидросфе-ра, атмосфера, геосфера, биосфера и антропо-сфера) с използване на методите на многова-риационната статистика. От дълго време на-сам в експерименталните науки се използват ма-тематически и статистически подходи, които сеоказват отлична възможност за количественоописване на експериментални резултати, ефек-ти и взаимодействия. За стойността и потенциа-ла на едно ново научно направление се съдиобикновено по типични наукометрични показа-тели, като брой научни публикации в даденатаобласт, брой учени, занимаващи се с нея, с брояна организираните конгреси и конференции, сброя на въведение в образованието курсове, сброя на научните списания, публикуващи екомет-рични изследвания или посветени единствено натях. В това отношение екометрията се е превър-нала във водещо научно направление, тъй катоима Международно дружество по екометрия, спи-сание “Екометрия” (Environmetrics) с висок им-пакт-фактор, стотици научни публикации и де-сетки международни срещи годишно.

Бързото развитие на екометрията се обуславяот една интересна особеност на нейните страте-гически възможности. Както вече се спомена,процесите на мониторинг предоставят големи ин-формационни масиви за съдържанието на раз-лични физични, химични и биологични парамет-ри в разнообразните по разположение и харак-тер обекти от околната среда или от домашниябит. Ако си представим дори една-единственасистема от околната среда, нормално е нейнотоекологично състояние (или качество) да се опис-ва от едновременното присъствие на десетки ком-поненти в нея. Въпросният обект със сигурностподлежи на мониторинг не еднократно, а мно-гократно по отношение на параметъра време. Та-ка дори един обект се превръща в серия от обек-ти (наблюдения), описвани и характеризирани отмножество променящи се с времето параметри(например концентрационни нива). Така подле-жащите на мониторинг екосистеми (или дори от-делен обект) стават типични многомерни систе-ми и тяхното интепретиране е сложна задача, акосе разглеждат по традиционен, а не по екометри-

чен начин. Традиционният подход, все още мно-го разпространен и използван в административ-но отношение, особено в екологията, е едноме-рен: законодателят поставя някакви прагови до-пустими стойности за нивата на определен за-мърсител в околната среда и допуска сравнениена праговата стойност с регистрирани стойнос-ти по време на мониторинг. Пропуска се очевид-ният факт, че екосистемите са многомерни, за-висят едновременно от много фактори, които мо-гат да взаимодействат помежду си. Освен това,праговите стойности могат да бъдат някаква ин-формация само за един отделен параметър и токато изолирана величина, без връзка с остана-лите. Има още една причина, която налага мно-гомерни подходи за интерпретация на монито-ринговите данни. Ако изследователят разполагас тях (например в табличен вид), пред него мо-гат да се появат стотици редове и десетки коло-ни от числа, описващи общото състояние на наб-людавания обект. Доказано е, че човекът, макари способен да сравнява и разграничава много-мерни обекти един от друг (или един с друг), е всъстояние да обхване максимално пет реда от таб-лицата и не повече от пет колони, за да направинякакво групиране или сравнение. Ако говоримза мониторинг на природни води за дадена реч-на система при честота на мониторинг два пътимесечно и при пробовземане от само десет пробо-вземателни станции по течението на реката, из-следователят ще трябва да се справи с таблицаот 240 колони (10 станции х 12 месеца х 2 пробимесечно) и поне 15 колони, ако в оценката на ка-чеството на речните води са ангажирани 15показателя. Така таблицата ще съдържа общо3600 резултата. За такава задача е задължителенекометричен подход.

Екометрията е много удобен подход в така на-речния интелигентен анализ на данни, чиято ос-новна задача е оценката на качеството на даденаекосистема и оценка на риска от замърсяванетой. Тя използва основно статистически модели,които избягват теоретичните ограничения, нала-гани от динамичното моделиране на екологичниобекти и макар че не се съобразяват с някои ди-намични фактори от околната среда, действащив момента на конкретно измерване (посока и си-ла на вятъра, географско разположение и др.), мо-гат да донесат полезна информация за много спе-цифични черти на изследваната система, катонапример:



Подобие или отсъствие на подобие меж-ду обектите на мониторинг (напримерпробовземателни места).

Откриване на екстремни стойности(outliers - “бегълци”) в групата от мо-ниторингови резултати и евентуалнотоим обяснение.

Проектиране на многомерните даннивърху равнина и улесняване на тяхнатакласификация и интерпретация.

Изясняване на структурата на монито-ринговите данни.

Откриване на скрити фактори, коитомогат да се интерпретират като антро-погенни или природни източници, от-говорни за състава на пробите от окол-ната среда.

Откриване на тенденции в поведение назамърсителите.

Намиране на сезонни ефекти в разпре-делението на замърсителите.

Моделиране на приноса на всеки единот идентифицираните източници на за-мърсяване във формирането на общатамаса или концентрация на всеки ком-понент в мониторинговата проба.

Установявне на съществуващия масовбаланс между емитиращите замърсите-ли източници и рецепторите на замър-сяване.

Всички тези възможности, предлагани от еко-метричните подходи, се превръщат в много ва-жен инструмент за коректно вземане на решения(политически, икономически, здравни) при раз-глеждане на проблеми със замърсяването на окол-ната среда.

Екометричните методи се подреждат по слож-ност и възможности, започвайки от основен ста-тистически анализ и завършвайки с много сло-жен анализ на данни. В началото на това услов-но ранжиране се разполагат методите на класи-ческата статистика, които са по принцип едно-вариационни и целят изчисляване и интерпре-тиране с помощта на различни статистическикритери и величини, като средна стойност, стан-дартно отклонение, доверителен интервал насредната стойност, вариация, размах на варира-не, медиана и т.н, т.е. величини, които оценяватслучайните експериментални грешки на нормал-но разпределени резултати. Определени зависи-мости между наблюдаваните величини могат дасе изследват с методи, като анализ на вариации,корелационен анализ, регресионен анализ, всич-ки те добре описани в учебници по статистикаили включвани като раздел за оценка на експе-риментални грешки в други учебни пособия.

При провеждане на мониторинг и събиранена данни за моделиране и интерпретиране се про-

явяват три много важни особености:1. В повечето случаи на мониторинг на раз-

лични характеристики на проби от околната сре-да екологичните проблеми се създават от замър-сители, намиращи се на много ниски (следови)нива. Мониторингът на следови или ултрасле-дови количества е много труден и води до греш-ки, които могат да компрометират получените ре-зултати от мониторинга.

2. Съвсем реална е ситуацията на едновремен-но присъствие на много замърсители в една мо-ниторингова проба, като тъкмо тяхната комбина-ция, а не поединичното им въздействие, опреде-ля степента на замърсяване и риск за здравето.

3. Различните траектории на постъпване назамърсителите в околната среда са следващатаособеност на мониторинговите данни. Механиз-мът на транспорт на повечето замърсители воколната среда е неизвестен в повечето случаи.

Като се имат предвид тези сериозни пробле-ми при осъществяване на мониторинг на обектиот околната среда, необходимостта от екометрич-ни методи е очевидна.

За данните от мониторинг на околната средае присъща значителна нестабилност (наричанаоще вариабилност). С други думи, този вид дан-ни не подлежат на традиционното нормално раз-пределение на резултати и затова не е възможноот тях да се получи достатъчно информация, акосе прилагат класически едновариационни статис-тически методи за оценката им. Нестабилносттаили променливостта на данни от мониторинг наобекти от околната среда се дължи най-общо начетири причини. Първата от тях е променли-вост, дължаща се на самата околна среда. Тя сепредизвиква от природни фактори или от антро-погенни фактори. Така например в един относи-телно хомогенен повърхностен почвен слой, закойто не е регистрирана активна антропогеннадейност, изменението на нивата на отделнитекомпоненти е обусловено от случайни фактори,т.е. то е стохастично. За отбелязване е, че в гео-сферата тази променливост е значително по-мал-ка, отколкото в атмосферата или хидросферата.Възможно е обаче в разпределението на компо-нентите в подобен, но антропогенно повлиян поч-вен слой, да се различава с няколко порядъка. По-нататък е възможна променливост, предизвика-на от пространствени и/или времеви фактори, апоследната възможност е намесата на експери-ментални грешки, свързана с отделните етапи намониторинговия процес. Втората група от при-чини за нестабилност на мониторинговите дан-ни е свързана с природата на изследвания обект,която е по начало многовариационна. Типът назамърсяване може да зависи от влиянието на ня-колко, понякога недобре дефинирани или неиз-вестни, източника. Видът на замърсяване (или



ефектът от даден замърсител) може да се проме-ни драстично в процеса на пренос в резултат наразреждане или взаимодействие с други замър-сители или естествено присъстващи компонен-ти на околната среда. Известно е например, чеорганичните замърсители често се променят отабиотични или биотични дейности. Третатагрупа от причини за нестабилност на мониторин-говите резултати, която често пъти е пренебрег-вана, е свързана с проблема за разпределениетона данните от мониторинга. Както вече се спо-мена, повечето статистически методи се базиратна допускането за нормално разпределение наданните. За данни от мониторинг на околнатасреда това условие в повечето случаи не е из-пълнено. Много по-характерни са разпределенияс емпиричен характер, за които по теория не мо-гат да се прилагат статистически подходи. Зато-ва преди прилагането на екометрични методи сеналага трансформиране на изходните данни, из-ползване на методи на непараметричната статис-тика, например така наречената устойчива (ro-bust) статистика.

Изследването на комплексни по характера сисистеми (например обекти от околната среда, катоаерозоли, атмосферен въздух, седименти, почви,повърхностни води и др.) изисква специфичниметоди за класифициране, моделиране и интер-претиране на данните, получавани при изучава-не на подобни системи. Един такъв метод е клас-терният анализ (КА), като обикновено с това на-именование се означава набор от различни стра-тегии за постигане на определена класификацияв съвкупността от голям брой данни. Целта накластерирането е не само да подреди по опреде-лен начин данните, но и да открие и визуализи-ра известна съвкупност в тях, да намери харак-теристиките (параметрите), които водят до орга-низирането на данните в различни структури.Кластерирането открива групи от обекти и ха-рактеристики, иначе казано, образци по естес-твен начин, спонтанно, без провеждане на пред-варително изследване с обучаваща серия и пред-варителна информация за изследваните обекти.

Да приемем, че разполагаме с n обекта, коитотрябва да бъдат кластерирани чрез стойноститена m характеристики. Това води до съставянетона матрица от данни X с размерност n m,имаща следния вид:

nmnn

ij

m

m

xxx

x...

xxx

xxx

...

......

...

...

21

22221

11211

X

Целта на кластерирането е да групира всич-ките n на брой обекти в съответствие с характер-ните им признаци. Друга алтернатива е да секластерират променливите в зависимост от обек-тите, които те описват. Така че едно важно пра-вило при кластерния анализ е следното: кактообектите се описват чрез стойностите на харак-теристиките, така и характеристиките се опис-ват чрез регистрираните стойности за обектите,върху които се извършва измерването на харак-теристиките.

За да се намери структурата на данните по от-ношение на групирането на обектите или про-менливите, е необходимо да се дефинира мярказа подобие между тях. Подобието между два обек-та може да се измерва по различни начини. Най-съществени за целите на кластерирането са раз-стоянията (най-използван вариант е Евклидоворазстояние) между обектите, корелацията меж-ду тях или информационното съдържание наобектите, описани чрез съответни данни.

Определянето на подобието между обектитепри кластериране налага трансформиране на из-ходните данни поради това, че променливите мо-же да са измервани в различни скали, да иматразличен концентрационен порядък и различнавариация.

Статистически най-издържана процедура естандартизацията на данните чрез т.нар. авто-скалиране (z-трансформация), което превръщаизходните данни в безразмерни величини, коитоса нормално разпределени със средна стойност0 и вариация 1. От тях се изчисляват Евклидо-вите разстояния между обектите, като последни-те образуват матрица на подобието.

След избора на мярка за подобие трябва да сеизбере алгоритъмът, по който ще се извършикластерният анализ. Най-често се използват йе-рархични алгоритми.

При йерархичното кластериране се използватдва основни подхода. Първият се нарича агло-меративен. В началото всеки обект се разглеждакато отделен кластер. От отделните обекти сеформират най-напред малки кластери, после по-големи, които се получават от обединяването напо-малките. Другият подход е този на разделя-нето. Всички обекти се разглеждат като един го-лям кластер, от който се получават по-малки чрезпоследователно разделяне на началната структу-ра. При йерархичните методи за кластериране отцялата съвкупност от данни се получават някол-ко отделни кластера, разположени по такъв на-чин, че малките кластери се включват в големи-те. Най-типичният резултат е така нареченатадендрограма (йерархично дърво), която представ-лява схема за взаимното свързване на отделнигрупи обекти в кластери. Важно е да се отбеле-жи, че в зависимост от нивото, стойността на раз-



стоянието, където ще прекъснем връзките, полу-чаваме серия от класификации на обектите с раз-личен брой кластери. На Фигура 1 е представе-на типичната класификационна графика (ден-дрограма) за кластериране на определен бройкомпоненти в проба от мониторинг на почви.

В следващ етап е необходимо да се докаже ста-тистическата значимост на формираните клас-тери. Един широко използван метод за значимостна кластерите в практиката на екометричните из-следвания е този на Снийд. Той се основава наприемането, че статистически значими са клас-терите, образувани от обекти, свързани на нива1/3 Dmax или 2/ 3 Dmax, където Dmax е максимално-то разстояние на подобие между обектите.Анализът на главни компоненти (АГК) има

за цел да открие и интерпретира “скритите” исложни отношения между характеристиките в на-бора от данни. “Подобните” характеристики сеобединяват и трансформират в нови характерис-тики – фактори, като последните не корелиратпомежду си.

Главната задача при АГК е разлагането наматрица X с m- характеристики и n-обекта нафакторни натоварвания A и факторникоефициенти F :

Линейната комбинация на факторните нато-варвания в матрица A с факторните коефициен-ти от матрица F дават матрицата на данните X.

Факторите (стълбо-вете) от матрица A ),...,,( 21 miiii aaaa

са нови обобщенихарактеристики ,получени чрез ли-нейна комбинацияна изходните харак-теристики. Тези но-ви характеристики,които имат условенхарактер, обясняватобщата вариация наданните. Порадитова обстоятелствопри АГК е възмож-но да се намалиброят на характе-ристиките m, катосе използва s факто-рът (s<m) за описа-ние на изследвани-

те обекти. Тази редукция на размерността на из-ходната матрица от данни е съпроводена с ми-нимална загуба на информация, изразена чрез E:

EFAX Редукцията на размерността (броя характерис-

тики) при АГК представлява проекция на изслед-ваните обекти от многомерното пространство нахарактеристиките във факторното пространство.Това трансформиране е удобен начин за графич-но представяне на многовариационни набори отданни.

Една от трудните задачи при прилагането на

Фигура 1. Йерархична дендрограма за свързване на променливи

snss

n

n

msm

s

s

mnmm

n

n

fff

fff

fff

aa

aa

aa

xxx

xxx

xxx

...

............

...

...

...

.........

...

...

...

............

...

...

21

22221

11211

1

221

111

21

22221

11211

FAX

mnmm

n

n

xxx

xxx

xxx

...

............

...

...

21

22221

11211

msm

s

s

aa

aa

aa

...

.........

...

...

1

221

111

snss

n

n

fff

fff

fff

...

............

...

...

21

22221

11211

mnmm

n

n

eee

eee

eee

...

............

...

...

21

22221

11211



АГК е определяне на броя на статистически зна-чимите фактори. При редукцията на размерност-та на аналитичните данни (s<m) се взема пред-вид природата на дадения фактор. Най-общо пра-вилата за избор на броя на факторите се свеждатдо това, да се използват толкова фактори, колкотода опишат преобладаващата част от дисперсиятана данните, обикновено до 80%.

Както вече беше споменато, елементите на мат-рица A отбелязват участието на всяка изходна ха-рактеристика във формирането на даден фактор.Характеристиките с ниски стойности на фактор-ните натоварвания имат слабо влияние върху фак-тора, докато тези с високи положителни или от-рицателни стойности играят съществена роля приформирането на дадения фактор. Стойностите нафакторните натоварвания на изходните характе-ристики за даден фактор са указание за неговатасъщност и природа. В екометрията например иден-тифицирането на факторите дава възможност заоткриване на “реалните” фактори, влияещи вър-ху екологичното равновесие в дадена екологичнасистема. Чрез АГК се “откриват” и описват ан-тропогенните и природни фактори, контролира-щи състоянието на изследвания обект.

Твърде често структурата на факторите (харак-теристиките, имащи значителен принос за тяхно-то формиране) не е добре дефинирана. Участиетона много изходни характеристики в един факторправи невъзможно неговото интерпретиране. Сцел опростяване на факторната структура се при-лага ротация на координационната система нафакторите, като разложението на обектите единспрямо друг не се променя. Крайният резултат енамаляване броят на “средните” по абсолютнастойност факторни натоварвания за сметка на уве-личението на тези близо до нулата и на тези, зна-

чимо участващи в дадения фактор (Varimax rota-tion).

При изследването на даден многофакторенпроблем от голямо значение е да се оцени прино-сът на отделните фактори към общата стойностна даден параметър, представляващ интерес за из-следователя. Една добре дефинирана факторнаструктура дава възможност за създаване на такъвтип рецепторен модел. За тази цел се извършватрансформация на факторните коефициенти спря-мо нулата. Получените по този начин абсолютнифакторни коефициенти се използват като незави-сими регресори в регресионните модели, свързва-щи количеството на всеки един изследван пара-метър с факторите, получени при АГК. Рецептор-ното моделиране чрез АГК с последваща множес-твена регресия (АГК/МР) дава възможност за оп-ределяне както на елементния профил на даденияфактор, така и на профила на всеки показател, ин-тересуващ експериментатора.

Използването на АГК в едно изследване можеда реши проблемите, свързани с:

откриване и определяне на структуратана “реалните” фактори, контролиращисъстоянието на системата;

изясняване и визуализация на структу-рата на изследваните обекти;

моделиране на изследваната система соглед влиянието на определените приАГК природни и антропогенни фактори.

От казаното дотук е ясно, че анализът на глав-ни компоненти е типичен проекционен метод, кой-то дава възможност за оценка на взаимните връз-ки в набора от мониторингови данни, но заедно стова и удобен метод за моделиране на данните.Възможността за създаване на линейна комбина-ция от оригиналните колони в мониторинговата

матрица, която е по-добро опи-сание на променливите, харак-теризиращи обектите, води допо-скоро един вид абстрактниизмервания в наблюдаванатасистема (наричани фактори илиглавни компоненти), отколкотооригиналните химически, фи-зически или биологични измер-вания. Новите абстрактни про-менливи са латентните факто-ри, които изискват специфичнаинтерпретация, като малка частот тях описват голяма част отвариацията на системата и потози начин намаляват нейнатаразмерност и позволяват визу-ализирането й.

На Фигура 2 е представенсхематично принципът на ана-лиза на главни компоненти.

Доскоро анализът на време-ви редове (АВР) намираше

Фигура 2. Схема на анализ на главни компоненти (факторен анализ)



твърде малко приложение в различните изследва-ния. Получаването на голям брой данни чрез мо-ниторинг и зависимостта на повечето процеси воколната среда от времето направиха от АВР единнеотменим етап в изследването на редица еколо-гични системи.

Анализът на времеви редове може да предста-ви и моделира екологичното състояние на изслед-ваната система във времето (например за периодот няколко години) чрез изпълнението на негови-те основни етапи:

Съставяне на диаграма на времевия ред. Описание и моделиране на времевия ред. Предсказване чрез подходящи модели. Контрол на предсказаните стойности.

Първата стъпка на анализа е да се построи за-висимостта на променливата (химичен елемент,физичен показател) от времето:

)( tfx )(tx – времеви ред.

Получената диаграма дава вида на кривата,описваща времевия ред и също така визуална ин-формация за периодичността, тенденциите, флук-туациите и стойностите “бегълци” (outliers).

При наличие на сезонни флуктуации време-вият ред се описва чрез т.нар. графика на сезон-ните подредове. При разглеждането на поредица-та от стойности за месец януари (за всички годи-ни), за месец февруари и т.н. се извършва обоб-щаване, като около средната стойност на промен-ливата за даден месец за всички години се отчи-тат отклоненията на същия месец за всяка годи-на.

Следващият много важен етап от АВР е из-глаждане на кривата от по-горното уравнение.Целта е да се изключат случайните флуктуации ида се създаде възможност за съставяне на крат-косрочна прогноза за развитието на времевия редна базата на последните стойности от реда.

Един от най-често използваните методи за осъ-ществяване на това е методът на подвижното сред-но. При него се използва оператор, който дефини-ра интервал във времето, където стойностите сеосредняват. За всяка следваща стойност интерва-лът се премества с една стъпка напред и се изчис-лява следващата средна стойност:

max

0max)(

1

1)(ˆ

txtx

max – дължина на интервала.Изучаването на различни системи от околната

среда в хидросферата, атмосферата, геосферата ибиосферата налага прилагането на различни ме-тоди за моделиране на данните от мониторинг, ко-ито помагат да се създадат различни статисти-чески модели на изследваните системи. Модели-

те помагат не само за по-пълно разбиране на про-цеси и явления, свързани с екологичното състоя-ние на изучаваните системи, но и за откриване идоказване на количествени ефекти от замърсява-нето, за намиране на приноса на отделни източ-ници на замърсяване към общото замърсяване, аоттам – за по-обективно решаване на проблеми-те и вземане на отговорни решения.

Вече се спомена, че екосистемите са динамич-ни и сложни, така че коректното им моделиранепоставя много ограничителни условия. Затова впрактиката, особено при моделиране на атмосфер-ното замърсяване, се използват два основни типамодели – статистически и динамични. Статисти-ческите модели се получават спонтанно от под-ходящ набор от мониторингови данни при изпол-зване на методи на многовариационната статис-тика, като регресионен анализ, корелационен ана-лиз, регресия по главни компоненти, регресия пометода на частично най-малките квадрати, методна химическия масов баланс и др. При този типмоделиране данните се събират за продължите-лен период от време и това помага да се елимини-рат моментни динамични влияния върху наблю-даваните системи. Обратно, динамичното моде-лиране разчита на данни, събрани за кратък пе-риод от време, но отчитащи моментното състоя-ние на системата (дебит на водното количество,посока и скорост на вятъра, пренос на замърсите-ли от далечни на рецептора източници и др.). Идвата типа моделиране имат своите предимства инедостатъци, но при коректно провеждане на мо-ниторинга, отчитане на неизбежните грешки привземане и анализ на пробите, при използване наподходящи алгоритми за моделиране, при добровалидиране на получаваните модели се получа-ват изключително полезни в екологично отноше-ние резултати. Тъкмо те помагат за необходиматаоценка на състоянието на околната среда в даденмомент, за прогнозиране на бъдещи състояния иза ефективна оценка на риска от замърсяване.

Разработени са различни продукти за осъщес-твяване на множествена регресия, които имат ори-гинални алгоритми, почиващи на принципите налинейната регресия по метода на най-малкитеквадрати. В екометричната практика най-широкоприложение има регресията по главни компонен-ти.

При регресия по главни компоненти най-нап-ред се провежда анализ на главни компоненти заматрицата от данни X, а след това променливитеyi се моделират (регресират) по отношение наидентифицираните скрити фактори (главни ком-поненти) РС за X. Този анализ комбинира етапи-те на регресия (откриване на взаимни зависимос-ти) и на редуциране на размерността на изходна-та матрица от данни.

Рецепторното моделиране е основен способ заекометрични изследвания в областта на атмосфер-



ната химия. Управлението на качеството на въз-духа е сложен, но много важен проблем. Най-об-що той включва идентифициране на източници-те на веществата (например замърсители), еми-тирани в атмосферата; количествена оценка наемисиите на замърсители; познаване на процеси-те на пренос на веществата от източника до мес-та, разположени по посока на въздушните тече-ния; познаване на физичните и химични тран-сформации, които претърпяват веществата по вре-ме на този транспорт. Всички тези елементи мо-гат да се вложат в математически модел, който бимогъл да се използва за оценка на измененията внаблюдаваните нива на аерозолни частици, акосе предприемат различни действия (например пус-кане на нов технологичен процес или въвежданена система за пречистване на отпадни газове).

Атмосферата обаче е много сложна система ие необходимо да се използват множество опрос-тявания на реалните ситуации, за да се стигне домодел, способен да бъде изчислен и интерпрети-ран. Такива модели са известни като рецепторнимодели, тъй като са ориентирани към поведение-то на околната среда в мястото, където се извър-шва мониторинг и което ги различава от диспер-сионните модели, ориентирани към транспорта,разреждането и трансформирането на замърсите-лите, което започва от източника и ги придружа-ва до достигане мястото на мониторинг (рецеп-тор или приемник). Основен принцип на рецеп-торното моделиране е принципът на масов балансна аерозолите.

Безспорен факт за рецепторното моделиране е,че масата на аерозолните частици се запазва приатмосферните процеси и е възможно да се извър-ши масов баланс на количеството частици. Акосе извърши процес на мониторинг на аерозолнипроби, то при измерване на нивата на m компо-нента в n проби при принос на p независими из-точника, е в сила уравнението на масов баланс отвида

xij = У cik skj (за к = 1 – р)където xij е елементната концентрация на елементi в проба j, cik е тегловната концентрация наелемент i в източник k, а skj е масоватаконцентрация на аерозола от източник k, участващвъв формирането на проба j.

Съществуват определен брой естествени фи-зически ограничения на системата, която трябвада се разработи за създаване на модел за иденти-фициране и пропорциониране на източниците,допринасящи за формиране на масата на аерозо-лите:

Оригиналните данни трябва да могат дабъдат възпроизведени от модела, т.е. мо-делът трябва да обяснява наблюденията.

Съставът на източника не може да съ-държа отрицателен процент за съдържа-нието на който и да е компонент.

Източникът не може да емитира отри-цателна маса.

Сумата от предсказаните маси на отдел-ните компоненти за всеки източник тряб-ва да бъде по-малка или равна на обща-та измерена маса за всеки елемент.

Като се имат предвид тези физически ограни-чения за моделите на пропорциониране, е възмож-но да се съставят два основни типа рецепторнимодели: с предварително неизвестен профил наизточниците на замърсяване и с предварителноизвестен профил на източниците на замърсява-не.

При първия тип рецепторно моделиране се из-хожда само от мониторинговите данни. В тозисмисъл моделите се получават “спонтанно” отданните и не е необходимо да се познават нитоконкретни източници на замърсяване в даден ра-йон, нито да се определят подробно профилите наемисии на замърсители от съответен източник.Става веднага ясно, че основен метод за подобентип моделиране е анализът на главни компонен-ти. При използване на рецепторно моделиране снеизвестни профили на източниците на замърся-ване се знае, че макар и създадени за атмосферниаерозоли, те могат да се прилагат и за други обек-ти от околната среда (води, почви, седименти).Обратно, пропорционирането с известни профи-ли на източниците е специфична процедура за ре-цепторно моделиране за атмосферните частици.Динамиката на речните или морски екосистемине съответства на ограниченията, налагани за про-порциониране на аерозолната маса.

Най-добре известен и разработен метод за мо-делиране с известни профили е химическият ма-сов баланс (СМВ). Както и при споменатия по-горе принцип на масовия баланс, така и тук мо-делирането се осъществява с решаване на систе-ма от линейни уравнения

сik = У аij skj (за j = 1 – m)където с ik, концентрацията на химическиякомпонент j в определена проба отпробовземателно място k, e равна на сумата (за mна брой източника) от произведението между аij,относителната концентрация на компонент i вемисията от източник j и skj, приносът към общатамаса на частиците на рецептора k, произхождащот източник j. Системата от уравнения показва,че концентрацията на всеки компонент, включенв модела за масов баланс, трябва да идва само отвключените в модела източници, като не трябвада има загуба или добавяне на маса по време натранспорта от източника до мястото намониторинг. В този смисъл изборът накомпоненти, участващи в модела, трябва да сеограничи до:

1. Компоненти, за произхода на които са ан-гажирани всички източници, избрани за модела.

2. Компоненти, които не участват в специфич-


ДУХОВНИЯТ СВЯТ НА СЕМЕЙСТВО БАЛАРЕВИ

Георги Данаилов


ни взаимодействия, които могат да ги отстранятот атмосферата при преноса им от източника дорецепторното място.

3. Компоненти, които не се образуват от взаи-модействия в атмосферата.

Методът на химическия масов баланс налаганякои съществени предварителни условия:

Идентификация на съществените източ-ници на замърсяване, допринасящи заформиране на общата аерозолна маса.

Избор на компоненти или други харак-теристики, важни при извеждане на мо-дела (избор на трейсери).

Оценка на фракцията на всеки компо-нент, съдържащ се във всеки източник(във всеки профил на източника).

Оценка на неопределеността както в мо-ниторинговите данни, така и в даннитеза профили на източниците.

Решаване на уравненията за химическиямасов баланс.

Още тук е важно да се отбележи, че СМВ не еметод за “спонтанно” моделиране. При него са за-дължителни две серии от изходни данни – мони-торингови данни от рецептора (пробовземателнастанция) и данни за профила на всеки един отвключените в модела източници. Това означавазначително повече работа по мониторинг и ана-лиз, което принципно оскъпява процедурата попропорциониране. Но това е заслужена инвести-ция, защото СМВ предоставя по-фино моделира-не на системата с възможност за моделна оценкана отделни пробовземателни епизоди (като нап-ример епизоди с повишено съдържание на аеро-золи във атмосферата).

Профилите на източниците се съставят следпроцедура на измерване на конкретните емисии.При съставянето им се цели по-скоро създаванена профил на определена категория емитери, а нена конкретен източник на замърсяване. В практи-ката се работи с най-разнообразни източници, новсе пак, ако става дума за категории източници,

то сред тях са: уличен прах, изгаряне на въглища,изгаряне на дървен материал, изгаряне на приро-ден газ, дизелови горива за автомобили, бензино-ви горива за автомобили, растителни отпадъци,изгаряне на биомаса, почвен прах, промишлениизточници (металургия, строителство, химичес-ка промишленост), готвене, автомобилни гуми испирачки, превозни средства и т.н.

За даден модел се подбират определен бройпрофили на източници, характерни за района. Бро-ят и смисълът на категориите източници, участва-щи в моделирането, се ограничава от степента наподобие между профилите. Математически товаподобие се нарича “колинеарност”, което озна-чава, че две или повече от уравненията за СМВдават една и съща информация и това не позволя-ва да се намери решение на системата от уравне-ния. Когато два или повече от профилите са коли-неарни, грешките при определяне на приноса наизточника към общата маса (концентрация) ста-ват много високи, така че една от най-важнитепредварителни задачи на моделирането е провер-ката за колинеарност.

След събирането на данни за обекта от окол-ната среда и за профилите на източниците на за-мърсяване се пристъпва към моделирането и ва-лидирането. СМВ моделът е достатъчно гъвкав иустойчив да толерира известни отклонения от те-зи предпоставки, макар че това води до по-висо-ки неопределености в крайния резултат.

Екометрията се превръща с бързи темпове внеобходимата метрика за оценка на устойчиво раз-витие, където освен данни за екосистемите (хи-мически концентрации на замърсители), са необ-ходими специфични резултати за индекси за еко-логична ефективност (технологични и икономи-чески показатели) и за обществен отклик от да-ден антропогенен натиск върху околната среда(например данни от обществено проучване, анке-та). Многопараметричността на проблема изис-ква екометрични стратегии и това превръща еко-метрията в основна наука за устойчиво развитие.

През три десетилетия от моя живот химията ебила основното ми занимание. Не искам да кажапризвание, защото ще преувелича. Така се случи,че още на кандидат-студентския изпит аз видяхпрофесор Димитър Баларев – една жива легендаза мен. Видях го как бавно се изкачва по стълбитекъм аудиторията и изтръпнах от страх. Помня, четрябваше да говоря за периодичната система и замое щастие, аз се бях подготвял от неговия уни-верситетски учебник по неорганична химия и ка-

зах неща, които бяха съзвучни с баларевите схва-щания. Това бе достатъчно. „Стига, моля ви се!”,изрече старият професор и ми писа отличен. Апосле дойде трепетният миг, когато вратата на сту-дентската аудитория се отвори и той – наметналпрестилката, се изправи пред очите ни.

Димитър Баларев не преподаваше, той пропо-



вядваше химията. Никога не съм срещал учен по-всеотдайно предан на науката си. И аз наистинаповярвах, че няма по-голяма радост от тази в нау-ката. Неговото въздействие беше толкова магне-тично, че тутакси се записах в кръжока му по не-органична химия. Даде ми тема, още я помня: тем-пература на начало на сивото светене при крис-талните системи. Аз се стараех съвестно да от-крия тази тайнствена температура – нищо не из-лизаше. Срам ме беше от големия учен, но той мипрости. Писал съм твърде много за този човек, нодве събития съм запомнил завинаги. Първото беизпитът по неорганична химия. Професорът от-варя книжката ми, взира се в нея с късогледите сиочи и казва: „Имаше едно време един професорГеорги Данаилов...” Той е мой дядо.” – плахо из-рекох аз. „Така ли!” – възкликна Димитър Бала-рев. „Танева,” - обърна се той към лаборантката –„днес повече няма да изпитвам, да дойдат следо-бед.” Настани се удобно на стола. „Кажете, моляви се, какво правят вашите, как са, къде са ...” Азмълчах. Нашите не бяха особено добре, бяха из-селени в Свищов, не знаех какво да отговоря итой усети неудобството ми, посочи с ръка асис-тентката Надя Кушева и изрече: „Ама не се при-теснявайте, моля ви се, не се притеснявайте. Ку-шева не е комунистка, не е комунистка ...”

Годините минаваха. Аз станах учител по хи-мия, след това завеждах лаборатория в един кон-сервен комбинат. Най-сетне се завърнах в София.Старият професор се бе поболял и лежеше в домаси. А аз бях назначен за асистент в Химико-тех-нологическия институт. Беше зимата на 1964 го-дина и заедно с племенника Христо Баларев оти-дохме да посетим професора. Той лежеше кроткои унил в леглото си и за да го разведрим, казах,че неговата прочута монография за строежа на ре-ално кристалните системи най-сетне след десе-тилетия чакане ще излезе от печат и ние ще мо-жем да я четем.

– Тя не бива да се чете, Данаилов, тя трябва дасе изучава! – беше отговорът.

Димитър Баларев не успя да види монографи-ята си. Поставиха я в ковчега, до главата му.

Но още преди това с неговият племенник Хрис-то бяхме станали добри приятели. Той учеше по-упорито от мен, знаеше повече от мен и се бе пос-ветил изцяло на химията. Не искам да кажа, че ебил по-умен от мене, за да не се възгордее. За двегодини бе учител, после пътят му продължи в Ака-демията, сетне стана професор в Бургас, бешеХумболдтов стипендиант ... изобщо той се озовав това, което наричаме голяма наука, с може биедна единствена грешна стъпка – прие да станезаместник-министър на науката и просветата.Имаше едно оправдание за тази му постъпка – на-

деждата, че за малката ни измъчена страна идватпо-добри времена и че всеки, който милее за Бъл-гария, трябва да се опита да помага... А че Хрис-то Баларев милееше за родината си, няма спор...Но всяка надежда си остава заблуда. Днешнитедни го доказват.

Сега и двамата сме стари хора. Христо си е ос-танал по-представителен, благородно побелял, азсъм загубил съществена част от косата си, но то-ва никак не ни пречи да изпитваме един към другвсе още топли чувства и да ги поддържаме съссредства, възпети още от Омар Хайям. И не мо-га да се стърпя да не разкажа за случая, когатопрофесор доктор Христо Баларев пътува в трам-вая и се заглежда в едно хубаво момиче – инстин-ктивно, естествено, а момичето го погледнало сразбиране, станало и му отстъпило мястото си.

Радостен съм, че преди време, след, мога да гинарека – героични усилия – на сина й, излезе ал-бум, посветен на Васка Баларева – художничката,личността, наша покровителка от университетски-те години. Нейното ателие много често приютя-ваше неколцина студенти химици и тук крепне-ше приятелството ни, което – вярвам – запазихмедо живот. А госпожа Баларева, снажна, със съв-сем побелели коси, с големи, тъмни, добри очи,беше жена, към която никой не дръзваше да сеобърне с „другарко Баларева”. Тя търпеше олели-ята ни и дори обичаше да остава с нас, да слушапрепирните, песните ни и да посреща с кроткаусмивка вдъхновените ни глупости. В ателието ймиришеше на незасъхнали блажни бои, на обра-ботени кожи, а от стените гледаха нейните талан-тливи картини: натюрморти, миловидни ликовена деца и портрети на възрастни хора. Запомнилсъм един от тях: достолепен, строг мъж, от изчез-ващия в България вид, с взор, който приканвашекъм благоприличие – бащата на Васка, стар бъл-гарски войн, бунтовник, генерал от войните. Гос-пожа Баларева притежаваше неговата храброст итвърдост, достатъчно е да спомена само подаде-ната за подкрепа ръка на художника АлександърЖендов по времето, когато той бе низвергнат, изос-тавен от близки и далечни, понеже се бе осмелилда защити свободата на изкуството. Васка Бала-рева се бе престрашила да взема поръчки за илюс-трации на свое име и да ги дава на Жендов, койтоги рисувал и така свързвал двата края.

Ателието на Васка Баларева съществува и доднес, каквото го помня. Нея я няма, картините иса заминали по галерии и ценители, но все пакнякои скъпи за семейството са останали по сте-ните. Гледам ги с очите на стар човек и си мисля– май е вярно това, което казват, че животът е кра-тък, а изкуството – дълголетно.


Европейска нощ на учените 2011

Рубриката "Европейска нощ на учените 2011" се осъществявапо проекта RECSES, финансиран от Европейската комисия

в рамките на подпрограма "Хора" на 7 Рамкова програма на ЕС"Researchers Night 2011"

СРЕЩА С МНОГОСТРАННИТЕ ТАЛАНТИ НАУЧЕНИТЕ В РЕКТОРАТА НА СОФИЙСКИЯ

УНИВЕРСИТЕТ

Пенка Лазарова,отг. секретар на сп. „Наука”

“Учените и химията в подкрепа на иконо-миката и обществото” – това беше мотото, подкоето се проведе Европейската нощ на учените2011 у нас. На 23 септември (петък) за шеста по-редна година българските учени отвориха широ-ко вратите на БАН и университетите от София,Пловдив, Стара Загора, Русе, Варна и Бургас, зада се срещнат с обществеността и по-специално смладите хора, за да покажат както скритата стра-на на науката, така и да разкрият многостраннитеси таланти, често неподозирани дори от колегитеим. И най-важното – „...няма по-добър начин данакараме младите хора да се вълнуват от нау-ката и да предизвикаме у тях интерес към въз-можността за научна кариера.“ (Андрула Ва-силиу, Европейски комисар по образованието, кул-турата, многоезичието и политиката за младеж-та).

Нощта на учените е една от най-популярнитеинициативи на ЕС, насочена към широката об-щественост и най-вече към семействата, младе-жите и онези, които може би не се смятат за почи-татели на науката. Нейната главна идея е да сепредстави науката по занимателен начин, чрезпразнични и забавни инициативи да се осъщес-тви среща между учените и широката обществе-ност и да се подкрепи стремежът към научна ка-риера. Тя е ежегодно събитие, което се провеждав един и същи ден в цяла Европа и се осъществя-ва с финансовата подкрепа на Европейската ко-мисия по Седма Рамкова програма за научни из-следвания и технологично развитие, подпрогра-ма „Хора”.

В България проектът „Европейска нощ на уче-ните 2011” – RECSES (RЕsearchers in СhemistrySupporting Economy and Society) се реализира отконсорциум с участници: Софийски университет

„Св. Климент Охридски” (координатор), КлубМлади Таланти, Технически университет – Со-фия, Тракийски университет – Стара Загора – Де-партамент за информация и повишаване квали-фикацията на учителите, Русенски университет„Ангел Кънчев”, Пловдивски университет „Паи-сий Хилендарски”, Образователен център – Вар-на, Бургаски свободен университет и фондацияГИС-Трансфер център. Програмата на Европей-ската нощ на учените 2011 се изпълнява с под-крепата на редица организации на национално иместно ниво като Съюза на учените в България,Българската академия на науките, Националнияполитехнически музей, сп. „Обекти”, сп. „Осем”,в. „АзБуки”, http://www.chem-bg.com/ – портал захимия, фармация, биотехнологии и медицина идр.

В контекста на Международната година на хи-мията акцентите на събитията в Европейскатанощ на учените 2011 в България бяха насоченивърху 100-годишнините от удостояването с Нобе-ловата награда по химия на Мария Склодовска-Кюри и от създаването на модела на атома от Ръ-дърфорд, както и върху приноса на жените в нау-ката и едни от най-важните дейности по 7 Рамко-ва програма на ЕК, свързани с развитието на чо-вешките ресурси в областта на изследванията имеждународното научно сътрудничество – дейнос-тите по програма „Мария Кюри”.

Ректоратът на Софийския университет „Св. Кл.Охридски” - най-старото висше училище у нас,съвсем логично беше едно от местата, където мо-же да се хвърли „поглед отблизо” върху магията



на науката, учените и техните многостранни та-ланти.

Програмата в Ректората започна във фоайетона Централния вход под мотото: „Да се забавля-ваме с наука” с едно представление на доц. д-рЛъчезар Христов, който се занимава с полиме-ри, както и преподава компютърно програмиранев Химическия факултет на Софийския универси-тет. В свободното си време той обича да пробваразни забавни опити, защото още като гимназистактивно се занимава с химия. В представлението,в което участваха и ученици от Клуба по наука итехника в НПМГ, облечени в старинни костюми,видяхме уникални забавни и зрелищни опити, ко-ито показват как „работят” на живо основните фи-зични и химични закони. Не случайно всички фо-кусници и илюзионисти широко използват пос-тиженията на науката и технологиите и пристрас-тените към химията (по собствените им думи) уче-ници показаха под формата на своеобразен хими-чески театър как науката може да бъде забавна иразбираема, въпреки че изглежда в очите на нез-наещите като магия. Но, както пише Артър Кларк,„Всяка достатъчно напреднала технология е не-отличима от магията”. Според авторката на сце-нария на представлението ученичката КристинаБелчева, науката е голямо забавление, вътрешендвигател на изначалното човешко желание да серазбере защо се случват нещата.

В привлекателна светлина беше показана нау-ката и в презентацията на студента от Химичес-кия факултет на СУ Христо Колев „Тайният жи-вот на атомите”, която хвърля светлина върхуне толкова известни факти за атомите. Христо,който е лице на науката в България от конкурса„Лаборатория за слава” за 2010 г. (и автор на сп.„Наука” още от ученическите си години – бел.ред.), е убеден, че в действителност много нещане се знаят за атомите. Известните от часовете вучилище модели за атома с няколкото топки посредата и други, които кръжат около тях, са удоб-ни за обясняването на някои явления, но “това еравнището на организация на материята, прикоето ние трябва да спрем да си представяменещата, защото нямаме възприятия за тозиквантово-механичен свят”. „Скритият характер”и „скритото лице” на атомите младият химик ат-рактивно представи в съвместна продукция съссп. „Обекти”.

Документалната изложба „Мария Склодовска-Кюри – живот и дело” на Дома-музей на МарияКюри във Варшава, представена благодарение наПолския Институт в София, показа с интересни инеизвестни за широката публика снимки, фактии документи живота и делото на Мария Склодов-ска-Кюри – учен, съпруга, майка. Отново с лю-безното съдействие на Полския Институт в Со-фия беше прожектиран и документален филм за

мадам Кюри – най-известната жена в света на ака-демичната наука, първата жена Нобелов лауреат,първия учен, удостоен два пъти с Нобелова наг-рада и първата жена преподавател в Сорбоната.

С изпълнение на Камерния хор при БАН, вкойто участват учени, докторанти и съмишлени-ци, започна празничната програма в Аулата на на-шата Алма матер, организирана по традиция отСъюза на учените в България. За краткото си съ-ществуване хорът, който е създаден през декем-ври 2008 г., има активно присъствие в културнияживот на София и страната, а през 2009 г. ставаносител на втора награда в международния музи-кален конкурс „Георги Димитров”. Неговата ди-ригентка Мария Вълчанова-Любенова е докторантв Института по изкуствознание към БАН.

През 2011 г. се навърши един век от създава-нето на планетарния модел на атома от лордРъдърфорд, което беше отбелязано с няколко пос-тера до изложбата за Мария Склодовска-Кюри.Председателят на Съюза на физиците в Българияакад. Александър Петров накратко, но увлекател-но, разказа за значението на това откритие, което,освен че промени представите ни за структуратана заобикалящия ни свят, оказа огромно влияниевърху напредъка на различни по характер човеш-ки дейности и върху развитието на икономикатаи качеството на живот в съвременното общество -като се започне от ядрената енергетика, диагнос-тика и лечение в медицината, в научните изслед-вания на други науки, като история, археология,екология, в ежедневието ни и т.н.

Поради ред предразсъдъци често жените уче-ни остават непризнати и неизвестни за широкатапублика. Понастоящем сред редовните членове наБългарската академия на науките има само две же-ни учени. Едната от тях е акад. Дочи Ексерова,която е сред най-видните представители на бъл-гарската школа по колоидна химия, основана отакад. Алексей Шелудко. Научните й изследванияса в областта на физикохимията на тънките теч-ни филми и дисперсните системи. Нейните из-следвания имат практическо значение за биохи-мията, биомедицината, електрохимията, химия-та на полимерите. Разработените под нейно ръко-водство методи са внедрени в 25 института у наси в чужбина. Автор е на 250 научни труда, цити-рани 3500 пъти в международната научна лите-ратура. Представена от друга физикохимичка –проф. д-р Ева Соколова, акад. Дочи Ексерова раз-каза за българската физикохимична школа, затрудностите в съчетаването на професионалнатареализация на жената учен със задълженията насъпруга и майка.

Типичен пример за фамилия, в която наукатасе среща с изкуството, е фамилия Балареви.Проф. Димитър Баларев (1885-1964) е едно отголемите имена в българската химия. Известен на



световната научна общественост като създател наоригиналната теория за дисперсния строеж натвърдото тяло, той е един от много цитираните всветовната наука български учени и един от мал-цината, от които Нобеловият комитет е искал еже-годно мнения и предложения за лауреати по хи-мия. Неговата дъщеря – проф. Агапия Баларева,се отдава на музиката, а внучката му – доц. СанкаГатева – на физиката. На химията посвещава жи-вота си неговият племенник – проф. Христо Ба-ларев. Илюстрация на общото между химията/на-уката и изкуството беше кратка изложба за фами-лията и изложба от картини на Васка Попова-Ба-ларева - известно име в българските художестве-ни среди от ХХ век, предоставени от нейния синпроф. Христо Баларев. Писателят Георги Данаи-лов, който е завършил химия и е бил асистент(1963-76) в Катедрата по органична и обща хи-мия в Химико-технологичния институт, беше въз-препятстван да присъства на празника, но изпра-ти текст за духовния свят на фамилия Балареви смолба да бъде прочетен от негово име (текстът наГ. Данаилов е поместен в рубриката по-горе – бел.ред.).

Красивият свят на (био)химичните проце-си в нервната клетка бе представен от един отнай-младите членове на СУБ – д-р Георги Мак-симов, докторант към Катедрата по неврология вМУ – София. В нервната клетка, известна още катоневрон, протичат множество интересни (био)хи-мични процеси, благодарение на които човешки-ят организъм регулира и контролира контакта сис околната среда. Дори учените, близки до светана неврона, не изпитаха скука по време на краси-вата енциклопедична и образователна разходка над-р Максимов из тайните на (био)химичните про-цеси, които крие нервната клетка.

Много красота имаше и във виртуалната фо-тоизложба „Светът през обектива на химикаМилен Богданов”. Авторът е гл. асистент в ка-тедра „Органична химия” в Химическия факул-тет на Софийския университет и доктор по химия.Има десетки публикации в наши и чужди научнисписания с добра цитируемост и две успешни спе-циализации в Германия. Носител е на наградатана Столичната община за най-добър млад учен за2010 г. и на втора награда в петия конкурс за на-учни комуникатори „Лаборатория за слава”. Извънхимията е фотограф, планинар, бриджор, колоез-дач, рокаджия... Любим преподавател на младитехимици, д-р Богданов не успя да присъства в Рек-тората, тъй като по същото време изнасяше пуб-лична лекция на празника в Химическия факул-тет, за който ще стане дума по-долу.

И още една красива изложба - от рисунки (пас-тел), озаглавена „Рисуването е дарба от Бога,която не се забравя”. Изложбата е плод на лю-бовта на авторката доц. д-р Катя Симеонова от

Института по механика на БАН към рисуването,морето, поезията (пише стихове) и пътешествия-та - рисунки не само от нашето Черноморие, но иот Испания, Холандия, Италия..., изобщо от всич-ки страни, в които авторката е участвала с пред-ставяния на научни форуми. Научните разработ-ки на доц. Симеонова са в областта на механика-та на материали, устойчивост на конструктивниелементи (черупки, пръти, греди и др.) и разру-шение на еднопосочни композити при различнинатоварвания. Напоследък тя работи върху теоре-тично моделиране на наноматериали и приложе-ние на наночастици при лечение на ракови и ред-ки болести.

Почти 80 бяха участниците в организиранияот Съюза на учените в България за четвърта по-редна година конкурс за стихове на български уче-ни. Одобрените от журито поетични творби са от-печатани в сборника „Стъпки 4”, който тради-ционно беше представен от чл.-кор. Емилия Пер-нишка, почетен председател на секция „Филоло-гически науки” към СУБ и председател на жури-то.

В нестандартната роля на поети и музикантиучени представиха с рими и ноти скритите си „не-научни” таланти и показаха, че в живота им ос-вен наука има и изкуство и че рязка граница меж-ду тях няма. Свободната „като радикал” химичкадоц. д-р Весела Кънчева, физичката доц. д-р Еле-на Кашчиева, преподавателката във Военната ака-демия „Г. С. Раковски” Камелия Каман, носител-ката на наградата за млад учен „Марин Дринов”на БАН за 2009 гл. ас. Евгения Димова-Карагьо-зова, гл. ас. д-р инж. Владка Бакърджиева-Андре-ева, доц. д-р Николай Николов и докторът по кри-минология проф. Байчо Панев предизвикаха зас-лужените овации на препълнената Аула на наша-та Алма матер. Не по-малко възторжени бяха ова-циите за музикалните таланти на физика проф.дфн Николай Велчев (пиано); литературния из-следовател, поет и композитор Валери Иванов; по-ета с китара Румен Спасов (докторант във Фило-софския факултет на Софийския университет);акапелното изпълнение на народни песни на из-следователката от Института по математика и им-форматика при БАН Виктория Наумова; открива-теля на нови златни находища в България проф.д.г.н. Вълко Гергелчев, който в съпровод на пианоот проф. д.и.н. Иван Хлебаров разгърна неподо-зирани певчески способности; китаристите ст. а.с.Емилия Стоименова и докторанта Венцеслав Ата-насов, които допринасят за доброто настроениевсяка година още от първото издание на Нощтана учените и бяха дошли от Перник специално (!)за празника заедно с малкия си син. Вълнуващпоздрав за българските учени беше изпълнение-то на пиано на деветотокласничката в Музикал-ната гимназия в София Калия Калчева – една от



най-талантливите ученички на известния пиа-нист, композитор и музикален педагог проф. В.Чучков, притежател на незаменимия дар на от-кривател и ваятел на млади таланти, на които епосветен безрезервно – с цялото си сърце. Калия,която е на сцената от седемгодишна, е лауреат на14 конкурса, от които 10 международни.

„ВИКТОРИЯ РАДЕВА – ОБИЧ, ОБИЧ,ОБИЧ” – с тези думи започна проф. дфн БоянВълчев, председател на секция „Филологическинауки” към СУБ, представянето на „Обич” - 12-та по ред стихосбирка на проф. д-р Виктория Ра-дева, дмн - изявена изследователка, чиито инте-реси и усилия са насочени към една слабо проу-чена в световен мащаб област – невроембриоге-незата. На студентите в Медицинския универси-тет и Софийския университет тя преподава дългигодини анатомия на човека, невроморфология иневрофизиология и функционална морфология надетето. Успоредно с научните си занимания, изис-кващи прецизност, обективност и деловитост,проф. Виктория Радева твори дълбоко интимна ичувствена лирика. Изкушени сме да цитираме частот вълнуващото слово на проф. Боян Вълчев: „Внашето забързано и прозаично всекидневие пое-зията като че ли е изчезнала от живота... Иименно в тази бездуховна пустош изведнъж от-криваме споделени дълбоки чувства, излети в хар-монични стихове. Стихове, които ни изпращатв един напълно различен свят. И ти потъваш средвидения, сред светлина и мрак, сред образи, из-викани от митологията, от древността и съв-ремието, сред звезди и планети, сред градове игодини, сред пролети и есени, сред чувства. Средобич, безкрайна обич. И веднага се прокрадва въп-росът: Останало ли е все още място, за да изра-зяваме с думи това извечно чувство „обичта“?Под потоците от думи, които ни заливат от-всякъде и по всяко време на деня, зее една безсло-весност, една невъзможност да споделим чув-ствата си, да облечем в думи съкровените пори-ви на душата си. Забързани сред шума и сума-тохата на днешния ден, ние сякаш сме забрави-ли, че съществува и тишина, и самота, че има

дълбоки преживявания, които можем да споде-лим, че има обич, която сякаш сме пропъдили отсърцата и мислите си. Към всичко това ни връ-ща Виктория Радева – към мечтите, към небес-ната синева, към зората и сиянието на деня, къмалхимията на щастието, към ромона на дъжда,към смутения ефир, където са разпилени отлом-ки от щастието, към притихналите в зноя дър-вета, към безмълвието на нощта. Към обичта.Към музиката...”

Чудесен финал на празника в Аулата на наша-та Алма матер беше специалното участие на проф.Виктор Чучков, наричан от музикалната крити-ка „поет на звука”. Бурни аплодисменти разтър-сиха залата след виртуозното му изпълнение на„Любовни мечти” от Ференц Лист и бликналитепод неговото въздействие прекрасни стихове напроф. Виктория Радева. „Музика и слово са се сле-ли в едно... Поезия, родена в музиката. Поезия,родена от музиката... Избликват акорди – тър-жествени и нежни, забързани и приглушени, га-лещи слуха и взора… Двете изкуства стават ед-но, една неразделима сплав. Думите рисуват му-зиката, рисуват незримото разтворено в музи-ката чувство. Рисуват обичта...” (проф. Б. Въл-чев).

И след вълнуващите рими и звуци последвахаразговорите на чаша вино, викторини, награди,танци... и още много веселие с учените в „Яйце-то” – култовото място за срещи на академичнатаобщност. Присъстващите (а те – въпреки четири-те почивни дни – бяха учудващо много) се убеди-ха, че учените са способни да създават красотанавсякъде около себе си – в научните лаборато-рии, където според Мария Склодовска-Кюри уче-ният “е не само учен: той също е дете, поставе-но пред природните явления, които го впечатля-ват като приказка”; в прекрасни картини, музи-ка, в поезия... Небивало голям беше и интересътна младите хора и на медиите към събитието, атова е сигурен признак, че най-после се случванещо позитивно в общественото пространство!Дано това да има и положителни последствия занауката у нас!

ПРАЗНИК НА ХИМИЯТА В ХИМИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТНА СУ „СВ. КЛ. ОХРИДСКИ”

Ина Генчева,Клуб Млади Таланти

Инициативата за провеждане на част от софий-ските събития в „Нощта на учените 2011” в Хи-мическия факултет (ХФ) беше на Клуб Млади Та-ланти, която нямаше да бъде възможно да се осъ-ществи така успешно без любезното съдействиена декана на ХФ проф. Тони Спасов и преподава-

тели от факултета.Посетителите бяха посрещнати пред централ-



ния вход на ХФ с ефектно химическо шоу на уче-ници от Националната природо-математическагимназия „Акад. Л. Чакалов” в София, което да-де официалното начало на Нощта във факултета,чиито врати се отвориха за посетители от различ-ни възрасти, интереси и професии. За най-любоз-нателните преподавателите бяха осигурили сво-боден достъп до две от най-интересните лабора-тории във факултета – по електронна микрос-копия и по атомно-силови микроскопи. Лабо-раториите са водещи в характеризирането на мор-фологията и миркоструктурата на нови фунцио-нални материали с приложение в екологията, по-лучаването и съхранението на чиста енергия, ме-дицината, фармацията, електрониката. Гоститеимаха възможността да наблюдават “на живо”обекти от различен произход: наноматериали, би-ологични обекти, интересни и красиви структуриот природата, както и синтезирани от човек.

Дълга опашка от желаещи се извиваше предлаборатория 119 – „Кабинет по любопитство”,където под напътствията и с помощта на доц. д-рЛъчезар Христов досущ като двойници на ХариПотър посетителите правеха химични вълшебстваи магьосничества, смесвайки различни реактивии откривайки необичайните свойства на някоиобичайни съединения. В Кабинета по любопит-ство най-активни и очаровани бяха най-малкитепосетители, които в своя ентусиазъм увлякоха иродителите си и така до късните часове на вечер-та опашката от кандидат-магьосници пред лабо-раторията не намаля.

Над 70 човека бяха дошли специално, за даприсъстват на лекцията на д-р Милен Богдановот ХФ – „Йонни течности – “зелените” хими-кали на бъдещето”. Бяха представени основни-те принципи в областта на Зелената химия и мяс-тото на т.нар. йонни течности (ЙТ) в нея. Огром-ният интерес към ЙТ се определя от техните уни-кални свойства. През последните години ЙТ, на-речени още “моделируеми разтворители”, успеш-но заместват традиционните органични разтвори-тели в процесите на био- и химичен катализ; из-ползват се като електролити за батерии и соларниклетки; като екстрагенти за екстракция; като био-циди и в още много сфери на научната дейност ив индустрията.

Темата и нестандартният и увлекателен начин,по който презентира д-р Богданов, предразполо-жиха участниците в лекцията към интересни дис-кусии по-късно в приятната атмосфера на цен-тралното фоайе на факултета, което беше украсе-но от няколко тематични фотоизложби. Посети-телите в ХФ имаха възможността да разгледат 12от най-ефектните снимки от организирания отКлуб Млади Таланти в рамките на Нощта на уче-ните 2011 национален фотоконкурс. Също въвфоайето, като част от инициативата „Търси се

...таланти на учени”, бяха представени снимкина доц. Андрей Чорбанов от Института по микро-биология на БАН под заглавие „Наука и пътешес-твия” и снимки на Константин Докторов отACTAVIS на тема „В дома на химика”.

Към края на вечерта интересна неформалнадискусия предизвика нестандартната и забавнапрезентация на Радослав Георгиев, ученик в11 клас в Национален учебен комплекс по култу-ра – един от участниците в националните конкур-си, организирани от Клуб Млади Таланти в рам-ките на „Нощ на учените 2011” – „Панаир на зна-нието и иновациите”. Той представи под форма-та на комикс-презентация разработката си „Мъг-лива камера” – камера, конструирана по подобиена камерата, описана на страницата на ЦЕРН, вкоято могат да се наблюдават трекове на зареденичастици.

Какво още разгледаха посетителите наНощта в ХФ?Отново в централното фоайе на ХФ бяха изло-

жени постери с любопитна информация за 11бележити български химици, изготвени от глав-ния уредник на Националния политехнически му-зей химичката Люба Дашовска. Някои от пред-ставените личности са първите преподаватели въвВисшето училище в София (днешния СУ “Св. Кл.Охридски”), повечето се ползват с международенавторитет и известност, но за всички тях общотое любознателността, всеотдайността към наука-та, вечно търсещият ум, широката обща култура:патриархът на българската химия - проф. ПенчоРайков - един от първите преподаватели във Фи-зико-математическия факултет на Висшето учи-лище; първият преподавател по химична техно-логия - проф. Георги Колушки; авторът на първияу нас учебник по неорганична химия, създател иръководител на първата в Европа самостоятелнаКатедра по аналитична химия - проф. Захари Ка-раогланов и др.

В няколко постера гостите на ХФ можеха да сезапознаят и с историята на факултета, да полу-чат кратка информация за млади учени и препо-даватели от факултета, признати на световно ни-во и отличени през последните години с нацио-нални и медународни награди.

Наградите ...След 20 часа дойде и най-сладката част от ве-

черта – получаването на награди. Всички от по-сетителите, които бяха отделили по 5 минути надвете прекрасни дами-анкетьори в Нощ на уче-ните в ХФ и бяха отговорили на техните въпроси,както и всички онези, които бяха попълнили вик-торината и дали най-много верни отговори, учас-тваха в томболата и, разбира се, получиха многонагради, а ние от екипа – благодарности, усмив-



ки и удоволствие от радостта и въодушевлението,които се четяха в очите, особено на най-малките.Овен промоционални материали с логото на про-екта, част от наградите бяха и броеве на списа-нията „Осем” и „Обекти” – официални медий-ни партньори за поредна година на инициативата„Нощ на учените”.

Всички гости в ХФ бяха поканени да се обслу-жат от нашия кетъринг, както и съвсем безплатно

да получат от асистентите на нашия „Europeancorner” различни печатни материали – брошури-те „Мария Кюри: Един изключителен живот” и„В света на българските откриватели и изобрета-тели”, поредното – четвърто издание на известнатаи търсена поредица стихове на български учени„Стъпки”, изданието на СУБ вестник „HomoSciens”, информационни материали и сувенири отЕК и др.

НАУКАТА В ЛАБОРАТОРИИТЕ НА ТЕХНИЧЕСКИЯУНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ

Ст. преподавател Ивайло Пеев,ТУ – София

За шеста поредна година Техническият уни-верситет (ТУ) – София и Факултетът за англий-ско инженерно обучение са партньори в проекта“Европейска нощ на учените”. На официалнотооткриване на събитието в ТУ приветствие къмучастниците – ученици от технологичните учи-лища на университета и столицата, студенти и гос-ти поднесе зам.-ректорът по научно-приложнадейност доц. Иван Кралов, след което започнахапрезентациите на специалните гости от Химико-технологичния и металургичен университет - Со-фия и от представителите на един от водещитедържавни университети в Колумбия – Суколум-биана. Тяхното участие бе на тема „Разширенатареалност”.

Организаторите за пореден път се включиха впроекта с амбицията да покажат не само новото иинтересното, но и забавното и артистичното лицена науката и хората, които се занимават с нея. Па-ралелно в различни учебни корпуси врати отво-риха лаборатории за любопитните посетители, къ-дето можеха да се видят демонстрации от учени истуденти.

Голям интерес предизвикаха демонстрациитена лабораторията по химия, където можеше дасе види как един обикновен лимон се превръща вбатерия – химичен източник на ток с лимон. Съ-що така имаше и демонстрационни експеримен-ти на реакции с утаяване и заместване, кристали-зация, природен индикатор на Ph, разпознаванена PVC с помощта на медна жичка и др.

Под мотото ”Науката – полезна и забавна”бяха представени и интересните демонстрации научени от ХТМУ – София по темите: „Водородътв действие” – бифункционална водородна клет-ка, „Паста за слонски зъби. Защо не?!”, „Ние пра-вим мед на капсули” – вкусно е!!, „Приложна фо-товолтайка” и др.

На събитието можеха да бъдат видени и пре-зентации на учени от катедра „Химия” на ТУ –

София в секцията “Непознатият свят на хи-мията “, гл.ас Данчо Даналев от катедра „Орга-нична химия” на ХТМУ – София представи пре-зентацията „Биомолекулите във фармацията идиагностиката”, а студентът от ТУ Габриел Че-рийски показа разработен модел на самолет.

И тази година лабораторията Вградени систе-ми за управление показа своите роботи, винагипредизвикващи интерес у посетителите. Бяха на-правени демонстрации с двуколесен LEGO робот,триколесен LEGO робот, движещ се по зададенатраектория, управление на верижен робот и др.

Лабораторията от бъдещето – Виртуална ре-алност, впечатли гостите с показаните от сътруд-ници на лабораторията и студенти от Немския фа-култет резултати от разработени в лабораториятапроекти, като: създаване на стереоскопични па-норамни изображения и автоматизирано управле-ние на група виртуални характери (аватари), де-монстрирана бе технологията и начинът на рабо-та със системата за виртуална реалност – имер-сивно стереоскопично визуализиране, изследва-не и манипулиране на тримерни модели и сцени.

В лабораторията по Фермeнтационни техно-логии и автоматично управление по биотех-нологични процеси гостите можеха да наблюда-ват демонстрации на основни елементи и схемнорешение на захранващо устройство, действащоелектро-пневматично схемно решение на премес-тваща станция в поточно производство, системаза управление на пневматичен обект (пневматич-но задвижване) чрез пропорционално-интеграл-но диференциален регулатор, управление на фи-зико-химичните променливи на лабораторен фер-ментор чрез програмируем логически контролер,демонстриране на „човеко-машинен интерфейс”на система за управление на лабораторен фермен-


НОЩ НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯНА НАУКИТЕ

Антоанета Матеева,Лидия Чолпанова,

Българска академия на науките


тор. Учени от катедра Електроизмервателна тех-ника пък показаха използване на биотехнологииза измерване на кислород във въздуха, измерванена разтворен кислород в течност, измерване на Phи др.

Под бурни аплодисменти бяха наградени по-бедителите в конкурсите „BE BIO” и „Моите идеиса моето бъдеще”.

Вече станалите традиция викторина и томбо-

ла привлякоха вниманието на знаещите, които по-лучиха своите награди след дадени правилни от-говори. Празникът завърши с музикално-артис-тична програма, подготвена и изпълнена от сту-денти от НАТФИЗ, които предизвикаха бурнитеовации на публиката с подготвените комични ске-чове и изключително въздействащ танц под аком-панимент на музиката от операта „Кармен” на Ж.Бизе.

Българската академия на науките гостоприем-но отвори врати на централното упраление - еднаот най-красивите сгради в центъра на София, пос-троена още в края на ХІХ век, на 23 септември вЕвропейската нощ на учените. Десетките любоз-нателни и любопитни граждани, които дойдоха,имаха възможност да се срещат с учени, да зада-ват въпроси и да научат нещо повече за дългияпът, който изминава едно откритие – от научнитеизследвания до възможностите за приложениетому в практиката, и как научните открития могатда подобрят условията и качеството на живот нахората – било то в сферата на здравеопазването,храненето, екологията или която и да е друга об-ласт от живота.

Най-нетърпеливите посетители започнаха дапристигат още в 5 часа следобед, когато беше обя-вено началото на динамичната викторина „За-бавна математика”. Веднага след нея започнаконкурс за произведения на изкуството в стил„Ешер”. Успоредно с тях, в Къта за компютър-ни игри всеки можеше да опита някоя от новитеигри, създадени от ученици и студенти. И тритеинициативи се проведоха с подкрепата на Инсти-тута по математика и информатика (ИМИ) на БАНи екип в състав: доц. д-р Евгения Сендова отИМИ, доц. д-р Тони Чехларова от секция „Обра-зование по математика и информатика” при ИМИи гл. ас. Евгения Ковачева от катедра „Информа-ционни технологии” при ФМИ на СУ „Св. Кл.Охридски”.

Участниците във викторината „Забавна ма-тематика” бяха разделени на отбори в три въз-растови групи. От тях се очакваше не толкова дапокажат знания, а по-скоро да използват своятасъобразителност и пространствено въображение,за да намерят верния отговор. За решаването нанякои задачи те използваха динамични виртуал-ни конструкции. Публика и състезаващи се отбо-ри бяха в напрегнато състезание. В крайна смет-ка, малки и големи се убедиха, че математиката

може да бъде и забавна.

Доц. Евгения Сендова и доц. Тони Чехлароваотначало запознаха участниците в конкурса„Ешер”с основните математически идеи за съз-даване на такива мозайки, включително предста-виха компютърни програми, улесняващи проце-са на създаването им. След това участниците „за-претнаха ръкави” и започнаха да творят. Целтабеше да създадат оригинална „паркетираща плоч-ка”, която да прилича на реален обект. Доста оттях бяха изненадани: „Май не е толкова труднода се правят мозайки в стила на Ешер.” – споде-лиха някои от тях. Независимо дали с компютърили на хартия, всички мозайки, създадени по вре-ме на конкурса бяха оценени високо от компетен-тното жури и спечелиха заслужено възхищениетона публиката. Е, разбира се, само най-добрите ситръгнаха с награди.

В изложбата „Чудото на живота. Науката ииновациите в полза на човека и обществото”,показана в голямото фоайе на сградата на ЦУ наБАН, изследователи от различни звена на акаде-мията показаха нагледно чрез опити, експеримен-ти и информационни материали не само защо на-уката е полезна и важна за всички нас, но и как тяможе да се превъре в интересна и мечтана профе-сия за младото поколение българи.Проф. дфн Лъчезар Аврамов и неговият екип,

работещи в областта на лазерни системи за меди-цински приложения от Института по електрони-ка – Национален център по биомедицинска фото-ника, демонстрираха възможностите, които пре-доставят научните изследвания в областта на вза-



имодействието на лазерното лъчение с биологич-ните тъкани за създаване на ново поколение диг-ностична и терапевтична апаратура и методи. Ге-орги Минчев от Института по оптически матери-али и технологии представи мобилна установка сдиодни лазери за холографски запис, подходящаза демонстрация на оптични физични процеси зацелите на образованието и холограма върху стък-лена маса. Румяна Гергулова от лабораторията“Солеви системи и природни ресурси” към Инсти-тута по обща и неорганична химия представи коз-метични продукти, получени чрез екологично чис-ти технологии за оползотворяване на природниминерални ресурси и отпадни продукти, в част-ност морски химически ресурси. Люба Евстати-ева–Лисичкова представи някои от практически-те постижения на Института по биоразнообразиеи екосистемни изследвания за производството еко-логично чисти природни продукти (екстракти ичай), фармацевтични продукти и др., а МаринаСтанилова представи ин витро техники, изпол-звани в растителните биотехнологии за опазванена биоразнообразието в България. Димитър Сла-вов и Анна Кръстева представиха нов, напълнооптичен магнитометър с нано-тесла чувствител-ност – един от най-чувствителните и акуратни уре-ди в тази област, създаден, произведен и патенто-ван от учени от Института по електроника. Ма-риана Кънева от Института по физика на твърдо-то тяло участва с експонат – дифракционни ре-шетки, както и материали в областта на оптични-те елементи, лазерни емисии и други.

Дискусията „На кафе с...” се състоя в гради-ната на ресторанта, където цялата атмосфера иособено експозицията от изящни скулптури на гру-па „Шилото” предразположиха публиката да из-живее една приятна вечер с интересните събесед-ници. Предварително бяха поканени за участиекакто утвърдени учени с опит и принос за област-та, в която работят, така и млади, перспективниучени, готови да поемат щафетата от тях. Средпоканените бяха: проф. дфн Дориана Димова-Ма-линовска от ЦЛ СЕНЕИ-БАН, която работи в об-ластта на физиката на твърдото тяло, върху полу-чаване и изследване на тънки поликристални,аморфни и нанокристални слоеве и приложение-то им за слънчеви фотоелементи, светодиоди, га-зови сензори и биологически съвместими мате-риали; доц. д-р Маргарита Апостолова – ръко-водител на Лаборатория по медико-биологичниизследвания към Института по молекулярна био-логия, чиито научни интереси са ориентирани къмобластите за откриване на нови биомаркери за сър-дечно-съдови заболявания с помощта на съвре-менни геномни и протеомни подходи и създаванена нови наноструктурирани биоматериали за тъ-канна регенерация; доц. д-р Светлина Николова

от Кирило-Методиевския научен център на БАН– специалист в областта на кирилометодиевисти-ката, старобългарската текстология, славянскатапалеография, историята на средновековните сла-вянски източноправославни текстове и литерату-ри, византологията и библеистиката; проф. дбнБойко Б. Георгиев от Института по биоразнооб-разие и екосистемни изследвания при БАН, асо-цииран учен към Отдела по зоология на Британ-ския природонаучен музей (2006); член-кореспон-дент на Природонаучния музей в Женева (2009);проф. дгн Стефан Шанов – ръководител на Ла-боратория по сеизмотоника към Геологическия ин-ститут на БАН; председател е на Българското гео-физично дружество.

Младото поколение учени беше представе-но от: д-р Борис Грозданов – гл. ас. ИИОЗ – БАН;д-р инж. Владимир Котев – гл. ас в Институт помеханика – БАН; Янко Николов – оператор на дву-метровия телескоп в Национална астрономичес-ка обсерватория „Рожен”; докторантът към Лабо-раторията по експериментална имунология Нико-ла Кереков. Водещият Стилиян Георгиев – гл. ас.в Института по невробиология на БАН, е предсе-дател на „Сдружението на младите учени –КОГИТО”.

По време на дискусията „На кафе с ...” всекиот поканените гости направи кратък анонс на на-учната тематика, която разработва и обясни каквае ползата от нея за обществото и хората. Бяха об-съждани въпроси, свързани с възобновяемитеенергийни източници и фотоволтаичното преоб-разуване на слънчевата енергия, както и с ефек-тивността на новите енергийни източници, проб-лемът за съизмеримостта на човешкото въздей-ствие върху природата и естествените процеси наЗемята. Неминуемо изказванията докоснаха „веч-ните теми”: за съотношението между фундамен-тална и приложна наука и възможностите за пре-ливане на фундаменталните изследвания към ре-шаването на практически проблеми, нужни ли сахуманитарните науки в съвременното българскообщество? Какво дават на съвременния човек на-трупаните за две столетия научни знания за Ки-рило-Методиевото дело в България и в Европа катоперспектива за развитието на писмената културана българите и на европейските народи днес?

Отдели се време и на ясно изразената тенден-ция за прилагане на интердисциплинарен подходв научните изследвания – за връзката между мо-лекулярната биология и медицината; за очаква-нията новите нанотехнологии да помогнат за ле-чение на сърдечно-съдови заболявания, диабет,рак и остеопороза.

Дискусията събуди страстите. Публиката има-ше желание за дебат, но имаше и въпроси, коитопоставяха на преден план политиката, а не наука-та. Тонът през цялото време все пак остана доб-


ДУХЪТ НА НАУКАТА В ПЛОВДИВСКИЯУНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”

Весела Казашка,доц. д-р Петя Бъркалова,

ПУ „Паисий Хилендарски”


ронамерен и участниците си пожелаха нови сре-щи с публиката в близко бъдеще.

Нощта на учените в БАН приключи с предста-вянето на току-що излязлата от печат книга –„Смях на квадрат” , с автор Жен-И-Сен, редак-тор Тони Чехларова и художествено оформлениеот Евгения Ковачева; корица: Йовко Коларов.„Смях2” - Смях на квадрат е една (не)предста-вителна извадка от анекдоти и афоризми за мате-матици и от математици. Авторът Евгения Сен-

дова представи накратко книгата и обяви, че имаогромното желание и амбицията да продължи дасъбира материали, които да публикува в един раз-ширен електронен вариант на книгата. ЕвгенияСендова покани присъстващите импровизиранода започнат да „дописват” книгата още в Нощтана учените, като разкажат на микрофона анекдо-ти, свои забавни истории и преживявания. Пуб-ликата с удоволствие се включи и накрая всичкисе разделиха в добро настороение и с усмивки.

Пловдивският университет за втора поредна го-дина се включи в Европейската нощ на учените.Преподаватели, студенти, ученици и граждани отград Пловдив се събраха на едно място, за да за-доволят любопитството си, да получат удовлет-ворение, да се забавляват в тази нощ.

Подготовката кипеше месеци наред. В нача-лото на септември медиите бяха поканени на прес-конференция в университета и успяха да анонси-рат събитието пред пловдивчани, които очаквахас нетърпение забавните предизвикателства на та-зи нощ.

По предварително съставена програма, пред-ставена в цветен флаер, наречен „Пътна карта наНощта на учените” и тиражиран в над хиляда ек-земпляра, гражданите на града от всички възрас-ти бяха „навигирани” да проследят различни сре-щи, събития, лекции, презентации, демонстрации,както и концерта на формацията „Карандила Джу-ниър”. Изпълнителите на Ангел Тичалиев „под-гряха” предварително обстановката, като още презденя направиха дефиле по Главната улица на гра-да, изпълнявайки любими мелодии. Малките ром-ски изпълнители събраха публика и фенове ощена главната улица от разхождащите се в слънче-вия 23 септември. Когато засвириха популярнатамелодия от филма „Аризонска мечта”, всеки вто-ри мобилен телефон наоколо бе включен на за-пис. Цялото дефиле бе придружено от репортер икамера на медийния ни партньор БНТ Пловдив.Материалът бе излъчен седмица по-късно в пре-даването „България днес”.

През 2011 година акцентът на Европейскатанощ за учените в България беше върху химията вполза на обществото и икономиката и мястото нажените в науката. В Пловдив посланието на уни-верситета, заложено и в програмата, беше: „Ду-хът на науката е дух в действие” и, надяваме се,окуражихме всеки участник да се почувства учен

за една нощ. Насочихме събитията от нощта втри посоки:

Да осъзнаваме грамотността. Да по-кажем, че образованието е скритото сък-ровище на всяко отделно семейство и навсяко общество като цяло. В основата напросперитета стои знанието. За млади-те хора има място в науката и възмож-ности за реализация в академичните сре-ди.

Да общуваме. Да споделяме всички но-ви открития, всички тревоги и радости,които съпътстват ориентирането ни вбързо променящия се свят.

Да живеем със съвършенството на Зе-мята. Да бъдем чувствителни към зао-бикалящия ни свят – към хората, къмрастенията и животните, към общите ниприродни ресурси.

Когато се говори за наука, често се казва, че несъществуват пречки или ограничения за научни-те изследвания и идеи. За съжаление, днес същес-твуват различни бариери - много често икономи-чески, социални или етнически, които понякогане позволяват на много талантливи хора - особе-но на децата, да следват мечтите си, включител-но стремежите си към нови открития и изобрете-ния. Парньорите по проекта си поставиха скром-ната цел да осигурят различни дейности в под-крепа на публичността на различни таланти, зада се покаже как науката работи и може да помог-не на нашето общество, както и да насърчавамеразвитието на талантите при всички деца. В пред-варителни медийни изяви окуражихме младитехора да правят колекции, макети, да моделират,



да се задълбочават и да търсят контакт с творчес-кия дух в себе си.

Събитията в Пловдив бяха разположени на триместа в града: в Биологическия факултет, при пе-ещите фонтани в Цар-Симеоновата градина и вКонцертната зала. Домакин на академичната частот програмата беше Биологическият факултет наПловдивския университет, разположен над Антич-ния театър. Там бяха съсредоточени презентаци-ите, дискусиите и филмите. Там стартира откри-ването на вечерта – в късния следобед, в 17 часа,с презентации на млади учени от Пловдивскияуниверситет и списание „Обекти”. Те направихапрезентации на теми: „Радиоактивност” и „На-нотехнологиите в козметиката”. Презентациитепредизвикаха голям интерес сред посетителите насъбитието, предимно млади хора. Г-жа Цикало-ва, представител на „Биовет” АД – Пещера и доц.д-р Заря Ранкова, зам.-директор на Института поовощарство, представиха перспективите за бъде-що сътрудничество и провеждане на студентскипрактики и стажове.

Всеки човек вероятно крие в себе си любопит-ството на учения, но да бъдеш учен е призвание.То се открива и развива във времето. През цялатавечер като червена нишка се прокрадваше предуп-реждението, че има огромна разлика между тру-пане на информация и трупане на знания. Това,което се вижда под микроскопа, в епруветката, втелескопа, е красивият спектакъл на Творческиядух на мирозданието – еднакво присъстващ в наб-людаваната материя и в нас самите.

В дебата на тема „Етичните предизвикател-ства пред модерните биотехнологии – ГМО, ген-на терапия, терапевтично клониране” посетите-лите и гостите на Биологическия факултет може-ха да споделят своите опасения и да потърсят ком-петентно мнение от д-р Теодора Коларова. Про-веде се разговор за развитието и приложението набиоетиката в България, в т.ч. медицинската ети-ка, етиката в изследователската дейност и етичес-кото третиране на всички живи организми, върхукоито се правят научни експерименти, етично от-ношение към животните, етика на биотехнологи-ите. Какви са отговорностите на българските про-фесионалисти и как прилагат етическите нормии стандарти в професията си бяха сред въпроси-те, които бяха дебатирани.

Във фоайето на Биологическия факултет бяхаразположени щандове, на които се предоставяхаматериали за някои от най-успешните проекти наПловдивския университет. Споделянето на добрипрактики предизвика интереса на младите коле-ги, които се интересуват от тънкостите при управ-лението на идеи, средства и екипи.

На езика на документалното кино, с помощтана колеги еколози, споделихме как всеки от насможе да защити природата, как да живеем със съ-

вършенството на Земята и какви са нашите отго-ворности към природата като жители на тази пла-нета.

Всички посетители можеха да разгледат и ек-спозициите в коридорите на Биологическия фа-култет. Вратите бяха отворени и гостите можехасвободно да влязат да послушат и да участват вдебатите, да разгледат експозициите, да получатброшури, да погледат документалните филми.

Вечерта приключи с викторина и томбола, ко-ито бяха забавни както за най-малките посетите-ли, така и за по-възрастните, които провериха зна-нията си по биология от училище.

Другите две градски събития бяха в Концер-тната зала и в Цар-Симеоновата градина

Концертът на „Карандила джуниър” предло-жи уникална музика без аналог в западната кул-тура – автентични цигански мелодии, примесенис елементи от българския и турския фолклор, джаз,реге и латино. Изпълнителите бяха 13 даровитиромски деца от сливенския квартал „Надежда” навъзраст от 12 до 18 години, намерили своето приз-вание в музиката. Включването на този концерт вЕвропейската нощ на учените е солидаризиранена партньорите по проекта с идеята, че усилиятана ръководителя на оркестъра Ангел Тичалиев зас-лужават подкрепа и публичност. Това е начин данакараме обществото да превъзмогне етнически-те бариери, а също и да насърчава развитието надаровитите деца, като им помага да следват меч-тите си. Концертът, под надслов „Пламенният духна петолинието”, е първият концерт на формаци-ята в концертна зала. Репертоарът включваше ком-позициите от издадения тази година компакт дискна групата. Албумът „Гето Надежда” съдържа 13композиции, като всички аранжименти са наАнгел Тичалиев – ръководител на групата. Кактоказват критиците, докосва ни чист детски талант,култивиран и доразвит от големия музикант АнгелТичалиев. За уникалните качества на музиката го-вори и фактът, че в албума на групата са гостува-ли световно известни български музиканти, катоМилчо Левиев, Теодосий Спасов и Владо Карпа-ров. На концерта прозвучаха техни композиции вневероятен джаз-аранжимент. За Карандила Джу-ниър е създаден и филмът “Ангел клуб”. През го-дините Ангел подарява на децата любовта си къммузиката и мечтата, която сега грее в очите на вся-ко едно от тях – да станат професионални музи-канти. Филмът разказва житейската историята наАнгел, но паралелно с това проследява и осъщес-твяването на една мечта – първото излизане надецата зад граница и първия им концерт във Вие-на на фестивала “Balkan Fever”.

В Цар-Симеоновата градина подготовката наСветлинното шоу започна още от ранния следо-бяд. Колегите от Химическия и Физическия фа-култети на Пловдивския университет трескаво



подготвяха представянето си.Участници от Химическия факултет в Светлин-

ното шоу бяха студентите от специалност „Ком-пютърна химия” – Елисавета Ганчева ІV курс иСлава Цонева ІV курс, докторантите – СтанимирМанолов, Лулчо Попов, Димитър Божилов, ЛораГеоргиева, Николина Милчева, Олга Тенева, Ми-лена Стайкова, гл. ас. д-р Ст. Николова. Бяха из-пълнени различни опити, показващи интересна-та и забавна страна на химията. Всички останахаочаровани от артистичността на водещите и под-несените от тях интересни химични „вълшеб-ства”. Овациите на публиката обраха любовнотообяснение на химик към химичка. Публиката„оцеля” като по чудо след „изригването” на хи-мичните вулкани и пресъздадената интересна бу-ря в епруветка, при която се появиха ефектни пла-мъчета, придружени от лек пукот. Още по-ефек-

тен беше опитът, наподобяващ процеса на запал-ване на кибрит. Като истински Прометей докто-рант Манолов разискри виолетови пламъчета.Обстановката бе разчупена допълнително с учас-тието на доброволци от публиката. Малките хи-мици участваха в получаването на паста за зъбиза закупените по повод 50-годишния юбилей наПловдивския университет слончета – „Слонфреш”. Овациите на публиката обраха опитите отсерията „Вавилонско чудо”. На приглушена свет-лина публиката видя ярко небесносиньо сияние вчашата с разтвор на луминол.

За край на демонстрациите екипът бе подгот-вил пламтящ в зелено надпис „50” по повод 50-годишния юбилей на университета, който след то-ва бе загасен със сух лед. След заливането с горе-ща вода всичко накрая наподобяваше разпенен во-допад. Ефектът беше неотразим!

КОМПЕТЕНЦИИТЕ ПО ПРИРОДНИ НАУКИ – ДОБРИПРАКТИКИ В СТАРА ЗАГОРА

Доц. д-р Галя Кожухарова,Даниела Иванова,

ДИПКУ при Тракийски университет,Стара Загора

Тракийският университет, Стара Загора чрезДепартамента за информация и повишаване ква-лификацията на учителите (ДИПКУ) участва винициативата „Нощ на учените” на Европейска-та комисия за шеста поредна година.

Европейската нощ на учените 2011 през тазигодина се превърна в естествен завършек на орга-низираната от Тракийския университет междуна-родна научно-практическа конферениция на тема„Ключовите компетенции в образованието – стра-тегии и практики”, която проведе работните си за-седания на 22 и 23 септември 2011 г. В конферен-цията и събитията през „Нощта” взеха участиепредставители на Университета в Ставангер, Нор-вегия (UiS); Висшето училище по информатика(Wyїsza Szkoіa Informatyki) Лодз, Полша; Косми-чески център в Измир, Турция (Space Camp – Tur-key); НПО Европол (Polo Europeo dellaConoscenza), Италия; висши и средни училища отБългария; представители на Сдружение Центърза творческо обучение, София, България, които сапартньори на ДИПКУ по няколко международнипроекта. Гости и участници в дейностите бяхаг-жа Люба Александрова – началник отдел „Ка-риерно развитие на педагогическите специалис-ти” към Дирекция „Квалификация и кариерно раз-витие” на МОМН, ректорът на Тракийския уни-верситет – Стара Загора проф. Иван Станков, мно-го университетски преподаватели, студенти, уче-ници и общественост. Общо участниците в съби-тията бяха над 1000 души. Събитията в нощта на

23 септември се проведоха в Регионалния исто-рически музей – Стара Загора.

Ето и подробности за отделните инициативи.И през тази година продължи инициативата отНощ на учените 2010 за представяне на лабора-тории на Тракийския университет. В ранния сле-добед отвориха вратите си някои от най-интерес-ните лаборатории на Медицинския факултет приТракийския университет: лаборатории на катед-ри по Молекулярна биология, имунология и ме-дицинска генетика и Анатомия, Електрон-пара-магнитен резонанс и Електронен микроскоп и Ди-секционна зала. Желаещите имаха възможност дапосетят Анатомичния музей” към катедра „Ана-томия” и да разгледат макети на човешко тяло, от-делни системи и органи. В интересни химичниексперименти участваха ученици от ГПЧЕ „Ро-мен Ролан”, Професионална гимназия по ветери-нарна медицина „Иван П. Павлов”, ПМГ „Гео Ми-лев” и други.

Празничната вечер започна с викторина на те-ма “Нобел и Нобелови награди”. По традиция тясе проведе с участието и на около 40 деца от со-циалните домове в Стара Загора на възраст от 10до 15 години. Подготовката и провеждането бе ре-



ализирано от Мариан Делчев и Ангел Славчев.Бяха предвидени 25 въпроса, изготвени споредпредварително предложените за подготовката ма-териали. Чрез интерактивна презентация децатаимаха възможност да проверят знанията си и даполучат допълнително информация в областта набиографията на Алфред Нобел и Мария Кюри,както и историята на Нобеловите награди. Деца-та получаваха подаръци и атрактивни поощренияза всеки верен отговор.

Нощта на учените продължи с презентации инаграждаване на участниците в конкурс на тема“Химията около нас”. Целта на конкурса бе да сеотрази приложението на химията и химичнитетехнологии в живота на човека и опазването наоколната среда. Бяха представени 4 постера, 17презентации и филм на 24 ученици от 9-ти до 12-ти клас от: СОУ „Максим Горки”, Професионал-на гимназия по строителство, архитектура и гео-дезия „Лубор Байер”, Професионална гимназияпо ветеринарна медицина „Иван П. Павлов” иПрофесионална гимназия по биотехнологии и хи-мични технологии „Дмитрий Менделеев”, гр. Ста-ра Загора. Комисия от ДИПКУ оцени и класирапредставените материали. Наградени бяха двапостера и пет презентации. На трето място бешекласиран Християн Иванов Иванов от ПГВМ„Иван П. Павлов” за изработка на постер. Второмясто за изработка на постер бе присъдено на Вик-тория Руменова Генова от СОУ „Максим Горки”,а за презентация – на Константин Георгиев Гро-зев от СОУ „Максим Горки” и Ралица Андреев иСветозара Черковалиева от ПГБХТ „ДмитрийМенделеев”. Първото място за презентация раз-делиха Илия Илиев и Димитър Димитров отПГБХТ „Дмитрий Менделеев” и Елица ПетроваГенчева от СОУ „Максим Горки”, а Мария Пет-рова Радева от СОУ „Максим Горки” получи пър-ва награда за постер. За победителите бяха пред-видени атрактивни награди.

В Града на бъдещето – Еко сити, чрез доку-ментален филм участниците се запознаха с пос-

ледствията от замърсяването на околната средавследствие на развитието на химичната промиш-леност. Дискутирано беше какво трябва да се на-прави, за да стане един съвременен град екологи-чен. След това участниците, разделени в групи,имаха възможност да проектират града на бъде-щето според своите разбирания за екологичен градс подръчни (отпадъчни) материали – картон, плас-телин, сламки за безлкохолно, пластмасови чаши,габърчета, кламери, хартия. ножици, лепило, цвет-ни моливи и флумастри. След определеното спо-ред регламента време беше дадена възможност навсяка група да презентира модела си. Макетитебяха обединени и показаха визията на участни-ците за бъдещето на съвременния Еко град, катоакцентираха на начина на производство на елек-троенергия и преработката на отпадъци.

В „Кабинети по любопитството” беше демон-стрирана възможността за използване на микро-компютърна лаборатория Nova 5000 на система-та Фурие в обучението по природни науки (чове-кът и природата, физика, химия, биология, мате-матика и география). Бяха направени експеримен-ти за измерване на температура и пулс на човек,Ph (киселинност) на различни течности. Беше де-монстрирано как системата може да работи катометеорологична станция – да измерва атмосфер-но налягане, влажност и температура на въздуха.Целта на демонстрацията беше да се популяри-зират възможностите, които предоставят съвре-менните измервателни уреди и системи за интег-рация на знанията и уменията на учениците. Де-монстрациите направи гл. ас. Ангел Славчев. Следтова посетителите имаха възможност да изпроб-ват сами възможностите на микрокомпютърнаталаборатория.

По традиция Нощта продължи с така нарече-ното „Heavy Metal” & Classic party. В него взехаучастие трио „Реверанс” от Старозагорската опе-ра, след което следваха забавни въпроси къмучастниците, веселие, чаша вино и интересни раз-говори за бъдещи инициативи.

ХИМИЯ ЗА ВСЕКИ В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ„АНГЕЛ КЪНЧЕВ”

Тодорка Тодорова –главен експерт,

Център за европейска интеграция,международно сътрудничествои мобилност”, РУ “Ангел Кънчев”

Европейската нощ на учените стана традицияза Русенския университет “Ангел Кънчев”, койтои тази година участва в нейното шесто издание вБългария в рамките на проекта от Седма рамковапрограма на ЕС “Researchers in Chemistry sup-


ЕВРОПЕЙСКАТА НОЩ НА УЧЕНИТЕ ЗАПАЛИОГЪНЯ НА НАУКАТА В БУРГАСКИЯ СВОБОДЕН

УНИВЕРСИТЕТ

Анна Манукян – студентка,специалност „Журналистика”,Център по хуманитарни науки,Бургаски свободен университет


porting economy and society” (RECSES).Изпълнението на проекта започна през м. май

с подготовката на сборник реферати “Химия завсеки”, в който екипът, изпълняващ проекта, пред-ставя световни открития на учени изобретатели иноватори в областта на химията, както и някоипрактически приложения. В сборника ще се на-мерят любопитни факти за живота и творческияпът на учени от световно ниво, някои от които саносители на Нобеловата награда за химия. Раз-казва се за химията - науката за чудесата, за пери-одичната система на Дмитрий Менделеев, за ос-новоположника на модерната химия Робърт Бойл,както и за “законодателят на химията” Йонс ЯкобБерцелиус; посочени са носителите на Нобелова-та награда за химия. Изданието докосва времетона антибиотиците, на пеницилина, на витамини-те; разказва за алуминия - голямото откритие наХІХ век, направило възможно летенето на чове-чеството; съобщава данни за странната историяна каучука и за неговия злощастен изобретателЧарлз Нелсън Гудиър – нито богат, нито щастлив;за Луи Пастьор – откривателят на пастьоризация-та и човекът, който победи болестта. Направен еи обзор на прогреса, регреса и отново прогреса врусенската химическа промишленост. Представе-на е и своеобразна класификация на химически-те науки и се прави изводът, че без химия не мо-жем, тъй като химията е за всеки ден, за всекидом и за всеки човек. Сборникът съобщава малкоизвестен факт за откривателя на Брауновия газ –проф. Юл Браун (българинът изобретател ИлияВълков). Изданието представя и някои конкретниприложения на научни открития, като приложе-

нието на диаманта, на селена, на батерията, раз-казва за химията на полимерите като свързващозвено между физиката и якостта на материалите,за историята на бирата.

Постерни разработки на публикуваните в сбор-ника реферати намериха място в откритата на 21септември 2011 г. изложба под мотото“ХИМИЯ ЗА ВСЕКИ”, на откриването на коятосе радвахме на невероятния интерес от присъс-тващите студенти и млади хора.

Друго интересно събитие, организирано за пър-ва година от поредицата издания на Нощта на уче-ните, е проведеното на 23 септември научно ка-фене. Участниците изслушаха с интерес презен-тациите, илюстриращи най-добре мотото на ру-сенската нощ “ХИМИЯ ЗА ВСЕКИ” и проведо-ха на чаша кафе неформален разговор - дискусияза химията в нашия живот. Особен интерес средмногобройната аудитория предизвика научнопо-пулярният филм “Приложение на Брауновия газв икономиката и в индустрията”.

Празникът завърши с Rock & Roll септем-врийско парти с учените, по време на което подформата на анкета се проведе тематичната викто-рина, разработена тази година специално за Нощ-та на учените от Европейската комисия. Награде-ните 15 души бяха обявени в сайта на универси-тета и получиха предварително подготвените наг-ради – 12 книги и 3 тениски.

Поезията, танците, анекдотите и доброто нас-троение и тази година бяха част от празника научените. Естествен финал бе поезията на русен-ски учени.

За втора поредна година Бургаският свободенуниверситет е домакин на „Европейската нощ научените”. На 23 септември атриумът на Бургас-ката Алма матер събра преподаватели, студенти,ученици, представители на бизнеса и много гос-ти, дошли да споделят едно уникално за научнитесреди събитие. Интересът към случващото се бетолкова голям, че част от по-любопитните посе-тители наблюдаваха случващото се от по-високи-те етажи на университета.

Приготовленията за празника започнаха ощев ранния следобед с поставяне на телескопи натерасата на БСУ. В късния следобед в универси-

тета бе открита и изложба „Черно море – люлкана науката”. Аранжирана в снимки, макети, въз-становки на екран, изложбата бе своеобразна рет-роспекция на постижения от древни времена донаши дни, белязали териториите на настоящитедържави в региона.

Непосредствено след нейното откриване зам.-ректорите: по научноизследователската дейност и



международното сътрудничество - проф. дпн Га-ля Христозова и по учебната дейност - доц. д-рМилен Балтов, дадоха официален старт на съби-тието с приветствия към всички гости.

Програмата, която домакините бяха подготви-ли, бе обещаваща. В самото начало водещите сезаканиха, че с разнообразните прояви ще разчу-пят всеобщото схващане, че учените не могат дасе забавляват.

В контекста на Международната година на хи-мията учениците от ПГХТ „Акад. Н. Зелинский”в гр. Бургас бяха първите ентусиасти, които се из-правиха пред публиката. Те демонстрираха частот откритията на Нобеловите лауреати Ръдърфорди Мария Кюри. С нетипичен външен вид химич-ни реакции, обяснени с рими, гимназистите убе-диха аудиторията, че химията не е никак скучна.Младите учени на няколко пъти „запалиха” огъ-ня на науката, като демонстрациите им внесохамного настроение и усмивки сред присъстващи-те.

Най-големият химически комбинат на Балкан-ския полуостров - рафинерията „Лукойл Нефто-хим Бургас”, от своя страна представи на посети-телите демонстрационна платформа „Чиста хи-мия” или т.нар. хитри методи за дълбочинно из-вличане от суровия петрол, пречистване на рафи-нираните продукти и преработка на отпадъци. Съ-щевременно публиката можеше да наблюдава частот постиженията на учениците от Професионал-на гимназия по електротехника и електроника. Итъй като става въпрос за иновативни методи, ня-как естествено дойде ред петимата финалисти внационалния конкурс „YES” (Young and EnergeticScientists) да представят своите разработки.

Чрез проектите си младите хора с разностран-ни интереси и занимания в различни научни об-ласти дадоха пример как успешно може да се реа-лизира връзката между наука, образование, биз-нес, амбиция и успех. Първо място в изданиетона конкурса за 2011 г. заслужено спечели Иван Мо-нов. Разработката, която му донесе призовата по-зиция бе на тема „Софтуер за разчитане и анализна полетни параметри”. Втора награда грабна Ро-сица Тропчева с темата „Пазарен потенциал нанови български млечно кисели бактерии”. Третаподгласничка стана Евгения Лучкова с проект за„Моделиране на туристически маршрути с ГИС врайона на Земенския пролом”. Наградите за по-бедителите и за достигналите четвърто и пето мяс-то бяха осигурени ьот Банка Алианц България –благодарение на члена на Настоятелството на БСУг-н Янко Янков, и от верига „Технополис” – бла-годарение на изп. директор на Фондация ГИСТрансфер център доц. д-р Костадин Костадинови от Клуб „Млади таланти”.

След оспорваната битка и еуфория покрай наг-раждаването дойде ред на игрите и забавленията,

протекли под надслов: Танцувално предизвика-телство „Науката кани изкуството – отговорът”.Участие в него взеха представители на културатаи състезатели по латино- и традиционни танци.Домакините бяха подготвили и викторини с пред-метнии награди за шестимата най-активни учас-тници. Подарък за меломаните бе музиката наМайкъл Джексън, Black eyed peas, Мария Илие-ва, Adele и още куп популярни звезди.

И докато едни се забавляваха, за други танци-те се оказаха предизвикателство. По-сдържанитеимаха възможност да наблюдават звездите благо-дарение на телескопите, които любезно бе предос-тавила Школата по астрономия.

В тазгодишната програма за отбелязване Нощ-та на учените БСУ организира научно кафене натема „Публично-частното партньорство за стиму-лиране на изследванията”. Форматът на кафене-то предполага среща на единомишленици по те-мата. Във формална обстановка, задължително счаша кафе, гостите бяха посрещнати от зам.-рек-тора по учебната дейност – доц. д-р Милен Бал-тов, домакин на пилотното „Научно кафене”. Тойнаправи кратка презентацията на стратегия „Евро-па 2020”, която предлага визия за социална па-зарна икономика на Европа за ХХІ век и разглеж-да три подсилващи се взаимно приоритета:

– интелигентен растеж: изграждане на иконо-мика, основаваща се на знания и иновации;

– устойчив растеж: насърчаване на по-еколо-гична и по-конкурентоспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите;

– приобщаващ растеж: стимулиране на иконо-мика с високи равнища на заетост, която да дове-де до социално и териториално сближаване.

Гостите на кафенето обсъдиха въпроси на на-уката и висшето образование, които биха моглида намерят място в потенциална Оперативнапрограма „Развитие на Югоизточен район”. Учас-тниците се обединиха около идеята, че образова-нието все повече се превръща в икономическа де-терминанта с широка обществена значимост,включително и в качеството си на социален фе-номен. В контекста на дискутираната тема бяхаобменени мнения, че технологичната промяна во-ди до изменения в структурата на заетостта, кое-то поражда необходимост от приобщаване на об-разователната система към технологичното прес-труктуриране. Така всъщност се засилва пазарна-та връзка между образованието и бизнеса и се по-раждат стимули за подобряване на образовател-ната система за да може тя да отговори на предиз-викателствата, които технологичната промянапоставя пред труда. Сред дискутираните въпросибяха възможностите, които има университетът вобластта на идентифициране на нуждите и откро-яване на открояване на съществуващи и потенци-ални проблеми в системата на обучение и взаи-



модействие между образователната институция ибизнес институциите, потребители на кадри; очер-таване на стратегии за тяхното решаване; разра-ботка на планове и програми за работа на местнониво, които могат да намерят своето практическорешение чрез добре подготвени и успешно управ-лявани проекти.

Идеята е копие от документа да бъде изпрате-но до институции, а на 2 ноември, непосредстве-но след „пробуждането” ( Деня на народните бу-дители – 1 ноември) друго копие, запечатано в бу-тилка, да бъде изхвърлено в морето (с вероятностда бъде намерено през някоя от 7-те години наследващия период за планиране (2014-2020).


Икономика на знанието

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪВЕТ ЗА НАУЧНИИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯТА И

ИНОВАЦИИТЕ*

Проф. Хелга Новотни,Президент на Европейския съвет

за научни изследвания

* Реч, произнесена на работен обяд на Съвета по конкурентоспособност (http://www.minedu.government.bg/news-home/?page=1) в Брюксел, 30.09.2011 (заглавието е на редакцията).

Уважаеми министри, уважаеми Комисарю,За мен е голяма чест да открия дискусията на

днешния Ви обяд. Живеем във време на безпре-цедентни предизвикателства. Амбицията на Евро-па е да посрещне тези предизвикателства и да седвижи напред към ерата на „интелигентен, устой-чив и всеобхватен растеж”. Но решенията, коитоще вземем индивидуално или колективно в идва-щите месеци и години, ще определят дали ще ус-пеем или не.

Съществена част от отговора на Европа ще бъ-де „Хоризонт 2020”. И аз съм сигурна, че всичкиние с голямо нетърпение очакваме предложения-та на комисията. Тези предложения предоставятдобрата възможност за рационализиране и засил-ване на подкрепата за изследванията и иноваци-ите на европейско ниво. Ето защо днес бих иска-ла кратко да очертая как виждаме ролята на Евро-пейския съвет за научни изследвания (ЕСНИ)през идващите години.

Мисия на ЕСНИОсновната мисия на ЕСНИ е да финансира ев-

ропейски изследвания, които са на предния фронти в гранични области на науката. Но мен продъл-жават да ме питат дали това е необходимо. НимаЕвропа не произвежда и досега отлична наука вобластта на неизследваното? Не е ли по-важно дабъде изравнен изследователският капацитет отединия до другия край на Европа? Не е ли нужнода насочим приложението на съществуващите из-следвания към нуждите на обществото? Това саоткровени въпроси, към които ще се върна следмалко.

Истината обаче е, че Европа остава втораслед САЩ по отношение на най-добрите из-следвания в продължение на десетилетия.Едновременно с това основните възникващи ико-номики показват невиждан досега темп на нараст-ване на научните си възможности. В съответствиес нашите амбиции от основно значение е Европада може пак да поеме водещата роля в създаване-то на промени в основополагащите технологич-ни модели, които ще бъдат ключовата двигателнасила в нарастването на производителността, кон-курентоспособността, благосъстоянието и социал-ния прогрес в бъдеще.

Такива промени не се появяват всеки ден. И те

не са резултат от нарастващите според официал-ните документи изследвания. Те се случват, кога-то на учените е дадена свободата да изследват но-ви области, да свързват различни идеи в нови ком-бинации, да поемат рискове, да правят открития.Ето така ЕСНИ определя понятието превъз-ходност (excellence). За съжаление обаче, твърдемного от европейската наука не е превъзходна втози смисъл. Така например, докато Европейскиятсъюз (ЕС) има почти три пъти повече изследова-тели в публичния сектор в сравнение със САЩ ипроизвежда най-голямото количество научни ста-тии в света, САЩ произвежда два пъти повече отнай-добрите научни публикации. Университети-те на САЩ доминират в челните места на между-народните класации. 70% от лауреатите на Но-белова премия работят в САЩ.

И така, все още е крайно необходимо да се ук-репва превъзходността на научните изследванияв Европа. Означава ли това, че само подкрепатана такива изследвания ще реши проблемите наЕвропа? Естествено, че не. Едно от нещата, за ко-ито комисарят г-жа Мойра Грегъри Куин трябвада бъде поздравена, е, че тя бързо разбра необхо-димостта от възприемането на по-цялостен отпре-ди подход към изследванията и иновациите. Как-то се посочва във флагманската инициатива Ино-вационен съюз, ще бъде необходима работа вър-ху условията на икономическата рамка, образо-ванието, финансиите, пазарите и много други въп-роси, за да се подобри иновационното представя-не на Европа. Превъзходните изследвания са не-обходимо, но не достатъчно условие. Само аковиждаме ясно предизвикателствата, ние можем дасе справим с тях

А комисарят очерта също и ясно виждане забъдещата подкрепа от страна на ЕС за научнитеизследвания и иновациите. Днешният, понякогасложен и объркващ, съдържащ припокривания на-бор от инструменти, ще бъде рационализиран,подсилен и фокусиран в съответствие с „Хоризонт2020”. И аз съм щастлива, че виждам отчетливо-то признание в тази конструкция, че укрепванетона превъзходността на нашата научна база е едно



от главните предизвикателства заедно с приложе-нието на науката за справяне с обществените пре-дизвикателства и използванто й за повишаване наконкурентоспособността на европейската индус-трия.

Укрепване на превъзходносттаКаква е следователно ролята на ЕСНИ за ук-

репването на првъзходността? На първо място,въпреки че ЕСНИ е много млада организация, осо-бено вълнуващо е да се видят талантите, коитоЕСНИ вече е успял да намери. Учени, получилигрантове от ЕСНИ, имат забележителни изяви ка-то отличени с най-високите международни пре-мии и награди за научни изследвания (вклю-чително Нобелова премия, Медал „Филдс”, Наг-радата „Волф”, Наградата „Ласкер”, Наградата затенхология на хилядолетието и Наградата „Кра-фурд”). Техните изследвания започват да оставятследи в най-престижните списания в съответнатаобласт. Публикации, в които се изказва благодар-ност за финансирането от ЕСНИ, се появяват всписания с висок импакт фактор (като „Нейчър”и „Сайънс”) много пъти на месец. Научният съ-вет на ЕСНИ е особено горд с изследователите,които са в ранен етап от развитието си, и които саполучили финансиране. Много европейски стра-ни поставят твърде много препятствия по пъ-тя на придобиването на самостоятелност от след-ващата генерация изследователи.

И така, аз не се съмнявам, че ние финансира-ме превъзходни изследвания. Едновременно с то-ва е ясно, че ние бихме могли да финансирамемного повече изследвания с най-високо качество.Броят на превъзходните предложения, които по-лучаваме, особено от по младата генерация, рас-те с всяка година по-бързо от нарастването на на-шия бюджет. От това следва, че успеваемостта всесиите на ЕСНИ е относително ниска и намаля-ва (13,8% за последните 5 сесии) и много отлич-ни проекти остават нефинансирани. Следовател-но, би било честно да кажем (перефразирайки фи-зика Ричард Фейнман), че „Има все още многомясто на върха.”

Превъзходните научни изследвания са отполза за всички насИ така, ние имаме големи надежди, че от из-

следванията, които финансираме, ще видим важ-ни открития, които могат да имат много същес-твени икономически и социални последствия. Зада подпомогнем ускоряването на тези откри-тия ние въведохме през миналата година фи-нансирането на „Проверка на идея” (Proof ofConcept). Това позволява на получилите финан-сиране да изследват възможността от комерсиал-ни или социални изгоди, които се пораждат от тях-ната работа. Това ни помага да уловим пълната

стойност на изследванията в гранични области,които финансираме.

Ето пътищата, по които очакваме, че ЕСНИ щеима пряко влияние върху всички страни на жи-вота ни. И това е съществен момент. Съвсем ес-тествено, всеки път, когато съобщаваме послед-ните кандидати, получили финансиране от ЕСНИ,възниква огромен интерес за това, къде се нами-рат те. Хората искат да поощряват своите екипи.Да виждат кой печели или губи.

Като учени обаче ние знаем, че научните из-следвания в гранични области са колективно, пуб-лично и международно усилие. И в края на краи-щата резултатите не са единствено от полза за оп-ределена институция, регион или държава. Голе-мите научни открития нямат за резултат новоприспособление или патент. Техният резултат еново разбиране за света, от което следват безбройползи. Следователно, има опасност да възприе-мем твърде тесен възглед, ако се интересуваме са-мо от това къде се намират спечелилите финан-сиране от ЕСНИ.

И все пак ние сме много щастливи, че хоратасе интересуват кого финансираме. Ние разбираметози интерес и го поощряваме. Ние искаме про-ектите и хората, финансирани от ЕСНИ, да се пре-върнат в ясен и вдъхновяващ пример за европей-ски научни изследвания, които се намират на гра-ницата на съществуващото познание. Ние иска-ме да повишим видимостта и привлекателносттана научните изследвания в Европа за най-добри-те изследователи на глобално равнище..

Установяването на стандарти е жизнено важ-на функция, защото ЕСНИ може само да допълвапо-широк кръг от усилия. Към края на 7РПЕСНИ ще е предоставил около 5000 гранта.Ясно е, че дори ако нашият бюджет бъде същес-твено подсилен, както се надявам, ние няма да мо-жем да бъдем организацията, която ще отговаряза финансирането на най-добрите идеи на 1,4 ми-лиона изследователи в ЕС.

Роля на страните-членки в европейскияпейзаж на научните изследванияТова, което може да се направи занапред оба-

че, е да предложим на европейската изследова-телска система едно „огледало”. Способността нанационалните системи и на отделните изследо-вателски институции да привличат и да дават до-макинство на спечелилите финансиране от ЕСНИим дава възможност да покажат своите относи-телни силни и слаби страни. В съответствие с то-ва те могат да реформират или да нагодят своитеполитики и практики. И вече виждаме, че прес-тижът да предоставиш условия за работа на спе-челили финансиране от НСНИ, които носят съссебе си „печата на превъзходността”, води до за-силване на състезанието между европейските уни-



верситети и други научни организации да пред-лагат най-примамливите условия на най-изявени-те изследователи. По този начин Европа може дапроизвежда повече превъзходна наука, което е отполза за всички нас.

И така, целта да ликвидираме сегашното раз-личие между ЕС и САЩ не е да спечелим някак-во въображаемо научно съревнование. Реалност-та е в непрекъснатото активно сътрудничес-тво между учените от ЕС, включително многоот учените, финансирани от ЕСНИ, и технитеколеги от САЩ и другаде. Би било катастрофаза науката, ако ние строим стени около нашитеевропейски или национални изследователи. Как-то казах по-рано, науката е колективно, публичнои международно дело. Цел за нас е да създавамеусловията, чрез които Европа може да даде свояпълен и истински принос за това глобално начи-нание. В същото време, както Комисарят така точ-но подчерта, трябва също да създадем условията,при които нашите предприемачи и компании мо-гат да направят своя принос и да се възползват отпредоставените им възможности.

Въпросът за ЕСНИ следователно не е: Каквоправи ЕСНИ, за да промени начина, по който раз-пределя грантовете? Истинският въпрос завсички нас е: Какво ние, страните-членки,университетите и останалите изследователскиинституции правим, за да променим разпреде-лението на грантовете, осъществявано отЕСНИ? Имaт ли нашите институции и изследо-ватели ресурсите и свободата, необходими за осъ-ществяване на съревнование на най-високо ни-во? Финансирането, което осъществяваме, осно-вава ли се на достойнства и конкуренция? Иматли младите изследователи възможността да след-ват с необходимата независимост идеите си надостатъчно ранен етап? Отворена ли е нашата сис-тема за талантливи изследователи от други стра-ни? Дали финансирането на научните изследва-ния е национален приоритет?

Тези въпроси не са насочени към определенагрупа от страни или региони. Няма място за са-модоволство в нито една европейска системаза научни изследвания. Следващата вълна оттехнологии възниква в области като възобновяе-ма енергия, наноелектроника, тъканно инженер-ство (tissue engineering), изчисленията „в облак”и „в обкръжение” (cloud and ambient computing),синтетична биология. Къде се намираме ние в те-зи области? Защо десетки хиляди изследователиот всички европейски страни продължават да из-питват нужда да заминат за САЩ? За пръв пътпрез настоящата година Китай надмина по бройна изследователите ЕС и започвайки от много нис-ко равнище, е на път да надмине ЕС по изследо-вателски интензитет през следващата година. Щесе задоволим ли да приемем, че от сега нататък

най-добрата наука ще се прави на друго място?

Подкрепа на превъзходността в цялаЕвропаРазбира се, Научният съвет е съвсем наясно,

че компетентните власти и научните общности внякои страни не разглеждат постигнатите от тяхрезултати в конкурсите на ЕСНИ до сега като от-разяващи в пълнота техния научен и интелектуа-лен капацитет. Причина за настоящата успевае-мост по принцип отразява по-скоро по-раншнониско ниво на инфраструктурни инвестиции в из-следвания и развойна дейност, отколкото липсатана таланти. И в края на краищата това може дабъде уредено само на национално равнище.

Наша отговорност е да осигурим „огледало”,което не е криво. Научната превъзходност еединственият критерий, по който се присъж-дат грантовете на ЕСНИ. Ние трябва да осигу-рим еднакви условия за всички.

На първо място, трябва да осигурим почтеностна нашата система за независима експертнаоценка. Тя е основата на това, което правим, инай-ценното наше качество. Ние непрекъснатоследим процеса на оценяване, за да установим по-тенциални предубеждения (например към пол,възраст, националност), да гарантираме прозрач-ност, справедливост и безпристрастност при раз-глеждането на предложенията. Винаги има въз-можност за подобряване и ние с удоволствие щесе вслушаме във всякакви предложения или об-ратна връзка. Това обаче, което не можем да нап-равим, е да въведем квоти или деформации, за-щото това ще обезмисли самата цел на ЕСНИ.

На второ място, ние вземаме мерки, за да уве-личим доброто познаване на схемата на финан-сиране в рамките на цяла Европа. Затова смеорганизирали многобройни събития с помощта нанационалните контактни точки на ЕСНИ и наци-оналните академии на науките. Така например,ЕСНИ и неговият Научен съвет бяха в Букурещпрез миналата година и в Будапеща през тази го-дина - по времето на унгарското председателствона ЕС. За да продължим успешно в тази посока,тази есен ЕСНИ ще посети Латвия и Полша. И втози случай бих искала да похваля усилията насегашното Президентство. С подкрепата на ЕСНИконтактният пункт на ЕСНИ в Полша координи-ра провеждането на специфични семинари в раз-лични научни институции, за да бъде увеличеноучастието и познаването на ЕСНИ между полски-те изследователи. В допълнение към това пред-ставители на ЕСНИ на най-високо равнище: глав-ният секретар, директорът на изпълнителнатаагенция на ЕСНИ и вицепрезидентът участват включови събития и срещи в тази страна. Като пра-ви това, което е възможно, за да осигури необхо-димата информация за най-добрите учени в Евро-


ЗНАНИЕТО – ГОЛЕМИЯТ ШАНС НА БЪЛГАРИЯ*

Чл.-кор. Стефан Воденичаров,Председател на ОС на БАН

* Слово, произнесено ва честване 142-годишнината на Българската академия на науките (14 октомври 2011 г., Големиясалон на БАН).


па, ЕСНИ се надява да повиши нивото на учас-тие в неговите конкурси и най-вече да поощри иподкрепи интереса към науката в тези страни.

Ние също знаем за стръмната крива на на-учаване при присъединяване на страните къмРамковите програми. Големите проекти не об-лагодетелстват всички страни. Възможно е да въз-никват трудности да се получи точната информа-ция, да се създаде консорциум и да се проникне вустановените мрежи. Добрата новина е, че другистрани-членки показаха как е възможно да бъдеувеличен значително изследователския им капа-цитет чрез разумното комбиниране на финансо-вата подкрепа, предоставена от регионалните фон-дове на ЕС, със свои собствени усилия.

И аз знам, че Комисарят работи усилено, за данамери и други пътища за подпомагане. Чрез съз-даване на „стъпала към превъзходността” с фи-нансиране от кохезионните фондове. Чрез опрос-тяване. Чрез подобряване на мрежата от нацио-нални контактни точки. И чрез финансиране зав-ръщането на учени с механизма „Мария Кюри”.

Ситуацията е динамична. Амбициозни хо-ра, институции и държави могат да поематинициативата. А ЕСНИ по много начини е иде-алното средство за амбициозните хора, институ-ции и държави. Вярно е, че 50% от нашите гран-тове са отишли в 41 институции. Но останалите50% отидоха при повече от 400 институции в 25различни страни. Ние предоставяме гъвкаво фи-нансиране на отделни водещи изследователи. Пре-носимостта означава, че изследователите могат давземат финансирането си навсякъде и вече има-ме примери на бенефициенти, които са се възпол-звали от тази възможност, за да се върнат в роди-ната си. Държавите могат (и вече го правят) даизползват нашата система за независима експер-тна оценка за предоставяне на финансиране напрекрасни предложения, които ние не сме успелида финансираме.

Наскоро наш ирландски бенефициент в Инсти-тута за технологии „Уотерфорд” каза: „Аз твърдо

вярвам, че човек може да провежда изследванияот световна класа навсякъде, щом е налице пра-вилното отношение, хора и идеи.” Аз споделямтова убеждение. Превъзходността може да е нав-сякъде. За всяка държава е възможно да има по-не едно превъзходно съоръжение. И такива цен-трове на превъзходност могат да се превърнат вхранителна среда за нови получатели на финан-сиране от ЕСНИ.

Накратко моите основни послания са, че: Отличната наука носи всеобщи ползи и

е крайъгълният камък, върху който тряб-ва да се изграждат бъдещите иновации.

Трябва обаче да създадем много по-ши-роки условия за процъфтяването на ино-вациите.

Все още е изклучително важно да под-крепяме превъзходността в Европа, апревъзходност може да има навсякъде.

ЕСНИ може да играе водеща роля въввсичко това, но то ще изисква много по-вече, отколкото само нашите усилия.

Нашите усилия трябва да допълват теку-щите усилия на ниво ЕС, на национално и ре-гионално ниво, за да се реформира, да се изгра-ди капацитет и да се отключи цялостния потен-циал и привлекателност на европейската изсле-дователска система. Ние вярваме, че приносът къмтози процес може в края на краищата да бъде най-големият принос на ЕСНИ.

За да завърша, откъдето започнах, решенията,които ще вземаме индивидуално или колективнов идващите месеци и години, ще определят далище успеем или не. Всички трябва да поемем на-шата собствена отговорност.

http://erc.europa.eu/sites/default/files/press_release/files/

erc_pr_2011_competitiveness_council_lunch_0_0.pdf

Превод от английски език:проф. дбн Наум Якимов

Уважаеми колеги,

Имам приятното задължение да открия Тър-жественото събрание по случай годишнина нанай-старата институция в съвременната Българ-

ска държава. 142 години Българската академиятана науките носи неотклонно стремежа на бълга-рите към наука и напредък. Тя възстановява све-



тоусещането за знание и стремежа към опознава-не на света, в който живеем, формирайки прин-ципите на съвременната наука, както и нормитена поведение в съвременното ни общество.

Ние се гордеем с миналото на Българската ака-демия на науките, но живеем в настоящето съсстремежа цялата дейност да бъде поставена в ус-луга на обществото.

Случаят предполага да се изтъкнат отново ней-ното предно място и огромно значение в предиш-ния и сегашния живот на страната ни. За тях еговорено неведнъж и едва ли има българин, кой-то да не осъзнава големите й приноси за развити-ето на науката и образованието, за това, което на-ричаме духовен напредък.

Но днес, във време достатъчно проблемно, зада буди тревога и много опасения, като че ли е по-добре да видим състоянието, в която се намира-ме. Животът на една институция като нашатаизисква преди всичко наличието на достатъчносредства, за да отговорим на нашите задължениякъм българското общество. Няма ли ги, не е въз-можно плодотворното развитие на науката. Нямали ги тези средства, духовната и научна атмосфе-ра на България ще се свие още повече. Ако иска-ме да бъдем нормална европейска страна, ако ис-каме да бъдем в крак с динамичния живот на ци-вилизацията ни, трябва да имаме една Академияс добро настояще. При обидно малкото, което сеотпуска на БАН, това настояще ще придобива всепо-мрачни измерения. Не е допустимо един младучен да получава заплата, с която не може да га-ранитира социалния си минимум. Не са допусти-ми принудителните отпуски в институтите.

Тогава?След това “тогава” възниква поредицата от от-

говори, които ние ги знаем, но някои не искат даги осмислят. Обобщени в един единствен, те оз-начават преди всичко, че сме в ситуацията на ка-тастрофална криза. Една преди всичко духовна иморална криза. Защото общество и държава, кои-то допускат да бъде толкова окаяно настоящетона една от най-престижните им институции, сазаболели морално и духовно. Те не са в съзвучиес гласа на епохата, с повелите на съвременния свят,който е невъзможен без наука, без открития, бездуховност. Как ще бъдем без една пълнокръвна иефективна Българска академия на науките част отобединена Европа, която работи за реализиране-то на програмата “ЕВРОПА 2020“ с трите взаим-но свързани приоритета:

интелигентен растеж: изграждане наикономика, основаваща се на знания ииновации;

устойчив растеж – насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособнаикономика с по-ефективно използванена ресурсите;

приобщаващ растеж: стимулиране наикономика с високи равнища на заетост,която ще доведе до социално и терито-риално сближаване.

Днес честваме 142 години от основаванетона БАН. Този факт сам по себе си е показателенза самостойността на научната мисъл. Дори кога-то нашият народът не е притежавал държавни ин-ституции, той - в лицето на основателите на Кни-жовното дружество, е имал съзнанието, че наука-та е един от главните стожери на всяко развиващосе общество. В този тържествен ден ние бихмеискали да вярваме, че въпреки трудностите товаразбиране в нашето общество е още живо, че тра-дицията на почит към търсещата мисъл няма даугасне. Но имаме ли основание да смятаме, че поч-тените усилия и трудът, които полагаме за напре-дъка на народа ни, ще бъдат признати? Можем лида смятаме, че нашите открития и нововъведения,нашите теории, прогнози и концепции ще бъдатадекватно усвоени? Това са трудни и мъчителнивъпроси, които всеки един от нас си задава.

Науката по своята същност е призвана да бъдеотворена към обществото и ако тази връзка се пре-късне, последиците ще са необратими. Реформа-та, която Българската академия на науките извър-ши, е насочена към това да се скъси разстояниетомежду науката и обществото. Но усилията ни заоптимизиране на организацията на научната дей-ност, активната научна продуктивност и пости-женията ни, които са търсени от обществото, тряб-ва да получат съответното признание.

След години на непомерно редуциран бюджет,който е срамен за една европейска държава, ниеочакваме нещата в нашето общество да бъдат ка-зани с истинските им имена, да се признае необ-ходимостта от нормално финансиране на наукатакато гаранция за това да бъдем нормална държа-ва.

Езикът на науката е особен език - било в тер-мини, цифри или диаграми той е универсален ивъпреки сериозния удар, който финансовата стаг-нация нанесе на международните ни проекти, тепродължават.

Дейността на учения е особена дейност – тяизисква приемственост, възможност за експери-ментиране, изградена научна общност. Въпрекиусловията, в които българският учен е поставен,той продължи своята дейност.

Ние сме призвани да съхраним и развиваме на-уката в целия спектър на огромния си научен по-тенциал!

Защото в знанието е големият шанс на Бълга-рия !

Въпреки всичко има прекрасни учени в БАН.И ще има! Защото, както се казва в химна на Сто-ян Михайловски, “науката е слънце”. А слънцетоне може да угасне!


МАТЕМАТИКА И ЕКСПЕРТНИ ОЦЕНКИ ВУПРАВЛЕНИЕТО

Проф. дмн Николай К. Витанов,Институт по механика на БАН

Някога не математиката, а врачки, баячки истарейшини, са съветвали управляващите. Иднес доста често това е така в неразвитите дър-жави. С течение на времето обаче катастрофал-ните резултати, получени от следването на честототално некадърните „съвети”, накарали по-ин-телигентните управляващи на голяма част от раз-витите държави да се обърнат към математици-те за разработка на апарат за събиране и оценкана експертни мнения. Задачата пред управлява-щите и тогава, и сега, е една и съща: трябва да сеуправлява някаква система, наречена обект на уп-равлението, за да се постигнат целите на управ-лението. Обектът на управление може да е паси-вен, но може да се съпротивлява или пък да под-помага постигането на целите на управлението.Обектът на управлението би трябвало да се уп-равлява посредством система за управление. Как-то обектът, така и системата за управлението му,си взаимодействат с околната среда, което същотрябва да се отчита.

Конструирането на система за управление нее работа за управленци без опит, защото честосътворените конструкции са потресаващи, а ре-зултатите от тяхната дейност – ужасяващи. Сис-темата за управление има да изпълнява важнифункции, като: оценка на обстановката, прогно-зиране, планиране, вземане на решения, контролпо изпълнение на решенията, контрол на състо-янието на обекта на управление или отчет засвършената работа. Тези функции се осъществя-ват чрез елементарни стъпки, всяка от които есвързана с вземане на някакво решение. Ето за-що, от всички функции на системата за управле-ние най-важната функция е вземането на реше-ния. Вземането на решения се извършва от хо-ра, които ще наричаме с общото име ръководи-тели, а при вземането на решенията тези ръко-водители могат да използват експертни оценки(а могат и да не използват, както показва българ-ското ни битие). Общо взето, ролята на експер-тите преди вземането на решение се състои в то-ва, да формулират възможните решения и на та-зи основа да предложат варианти за развитие соценка за необходимите за всеки вариант времеи ресурси. Някои от експертите са толкова ква-лифицирани, че могат да направят и прогноза затова, кои са най-вероятните за реализация вари-анти на ситуацията. След вземането на решениеидва времето на специалистите, които се зани-мават с контрола на изпълнение на решениетоот обекта на управление. Този контрол би тряб-вало да се основава (и в развитите държави се

основава) на множество количествени и качес-твени показатели.

И така, ръководител, който иска да изпол-зва експертна оценка, събира експерти, които пра-вят интуитивна и логическа оценка на съответ-ната ситуация, при което изпозват и количестве-ни методи от математиката и физиката, за да фор-мират мнение относно това, какво решение тряб-ва да се вземе. Най-добре е екпертите да са ком-петентни и да имат опит в експертизите. Акоекспертът има в главата си голямо количестводобре обработена информация по дадения проб-лем и ако е налична достатъчно информация от-носно проблема, то може да се очаква, че пред-ложеното от екпертите решение ще е твърде близодо най-доброто възможно решение. Но ако „ек-спертите” са некомпетентни (каквито са значи-телна част от подбираните на основата на шуро-баджанашки или други подобни мрежи „експер-ти”) или пък информацията не е достатъчна, топредложеното „решение” може да няма нищо об-що с това, което следва да се направи в даденатаситуация.

Обикновено в развитите страни се назначаваръководител на експертната група, който изясня-ва задачата, определя състава на групата и как-ви експерти са му нужни; прави предварителенсписък на наличните експерти; анализира качес-твата им; търси съгласието им за участие в гру-пата; определя окончателния състав на експерт-ната група; в зависимост от начина на събиранена нужната информация определя начина на ра-бота на експертната група и съгласува вида наоформлението на резултата от работата на ек-спертната група. Ръководителят на експертнатагрупа наблюдава и контролира дейността на ек-спертите и следи за ефективното протичане назаседанията на групата. Като се прибави и необ-ходимостта от съгласуване на действия по вер-тикала и по хоризонтала и влиянието на околна-та среда, която като правило се стреми да смутии забави работата на групата, става ясно, че ръ-ководителят на експертната група не трябва дабъде случаен човек.

И тъй, трябва да се подбере група експерти соптимална численост, която да осигури макси-мална достоверност на експертната оценка приналичните ограничения на ресурси за експерти-зата. Експертите имат много характеристики,най-важната от които е тяхната компетентност.

Научни изследвания



Ако ръководителят на експертната група е истин-ски специалист, той може да оцени компетен-тността по нивото на разбиране на проблемите,по степента на запознаване с литературата, поиндивидуалната творческа плодотворност на ек-сперта и т.н. Ако ръководителят не е специалист,той все пак може с известен късмет да сглоби от-носително качествена експертна група на осно-вата на отработени таблици за компетентносттав зависимост от научната степен и длъжносттана експерта. В една такава таблица напримередин асистент без научна степен се оценява с 1точка, а един професор, който е доктор на науки-те и още заема директорска позиция, се оценявас 8 точки. Няма много да сбъркате, ако екперт,подбран по шуробаджанашка линия оцените с-5 точки и накрая експерт, подбран например наосновата на сексуална мрежа, оцените с -20 точ-ки. Задачата се свежда до това, да се подбераттакива експерти, че да се максимизира резулта-тът при фиксиран брой членове на експертнатагрупа. Малко по-сложна методика може да сепредложи за ръководители, които имат известнипознания по математика. При тази методика сеизбира разширена група от N на брой експерти ивсеки от тях се пита за компетентността на оста-

налите. Резултатът е матрица от вида ijk катоо

1ijk , ако j–тият експерт смята i-тия за компе-

тентен и 0 в противен случай. На основата натази матрица могат да се пресметнат коефици-енти на компетентност от различен порядък, най-елементарният от които е коефициентът на ком-петентност от първи порядък

N

i

N

jij

N

jij

i

k

k

1 1

1)1(

След изчисляването на коефициентите на ком-петентност експертите се подреждат по стойнос-тите на тези коефициенти и ако няма други съ-ображения, в експертната група влизат специа-листите с най-висок коефициент.

Разбира се, съществуват и далеч по-сложниматематически методи за определяне на компе-тентност. Но тъй като не всички читатели са ма-тематици, няма да се спираме на тях.

Освен компетентност кандидатите за експер-тната група трябва да са креативни, да притежа-ват аналитично мислене, да могат да работят вколектив и – не на последно място – да са доста-тъчно самокритични. Този списък от изисквания,макар и непълен, е достатъчен за начинаещия ръ-ководител на експертна група. И за да приклю-чим с избора на екперти, то е добре да се оценя-

ва и достоверността им по формулата

M

MD i

i ,

където iD е достоверността на i- тия експерт,,

която е равна на броя от случаи iМ в които този

експерт е посочил правилното решение на даденпроблем, разделен на броя на случаите M, в кои-то този експерт е участвал в решения на пробле-ми от съответния клас. Горната формула на дос-товерността дава надеждна информация само заопитни експерти, т.е. такива, участвали в доста-тъчно много експертни групи. Тя не бива да сеприлага към специалисти без опит или с многомалък опит, защото полученото число може дос-та да се различава от реалната стойност на дос-товерността. Но ако трябва да решавате дали давземете в експертната си група специалист с го-лямо М и малко D, по-добре се откажете от ми-сълта да го привличате.

След като съберете експертите в група, тряб-ва да изберете формата на организацията на ра-ботата на тази група. Има различни форми, ня-кои от които са: интервю, дискусия, анкета, мо-зъчен щурм или добре организирани съвещания.Тъй като ни интересува математиката, свързанас работата на експертните групи, няма да влиза-ме в описание на гореспоменатите форми. Тукще предположим, че избирайки някаква формана работа, експертната група е преработила по-дадената й информация и е настъпил етапът наоценка на резултатите от работата на експерти-те.

Резултатите от работата се разделят на две го-леми групи – качествени (като мнения и стано-вища на експертите) и количествени (напримеризчисления, проведени от екпертите). Да пред-положим, че на експертите е била подадена дос-татъчна информация, за да могат те да разгър-нат потенциала си и поради това техните пред-ложения са групирани в близост до истинскоторешение на проблема, но все пак на различно раз-стояние от него. От екпертите се очаква да дадатколичествено сравнение на възможните вариан-ти, в смисъл да извършат подреждане на вари-антите, на основата например на методология насравнение между възможните варианти. По-до-лу ще разгледаме два проблема, свързани с об-работката на резултатите от действието на ек-спертната група – резултати, свързани с групо-вата оценка на възможните варианти и оценкана съгласуваността на мнението на експертите.

И така, имаме M експерти, които оценяват Nварианта по L показателя. Нареждаме експерти-те, вариантите и показателите за оценка в триотделни списъка и съпоставяме отделен номерна всеки експерт, вариант и показател в тези спи-



съци. Оценката по даден показател на даден ва-

риант от избран експерт записваме като ijhr ,

където i е номерът на варианта, j е номерът наексперта, а h е номерът на показателя, по койтосе извършва оценката. За общата оценка наварианта различните показатели могат да имат

различно тегло и нека ht е теглото на показателя

с номер h. Освен това, както видяхме по-горе,различните експерти са с различна

компетентност и нека j е коефициентът на

компетентност на j-тия експерт. Тогава еднавъзможна оценка на варианта с номер i сеопределя като

M

j

L

hijhhji rtR

1 1

,

M

j

L

hhj t

1 1

1,1

По-горе вече показахме един начин заопределяне на коефициентите на компетентностна експертите. Като знаем коефициента накомпетентност на даден експерт и ако неговотомнение за теглото на даден показател означим

като jht , то един възможен начин за определяне

на теглата ht е

j

M

jjhh tt

1

Нека преди да продължим с количественитеоценки на съгласуваността на мненията на ек-пертите от експертната група, да разведрим чи-тателя (особено този, който не е математик) седин пример: асистентите Кирил и Иван, зани-маващи се с математическо моделиране на емул-сии, били поканени да дадат мнение за 2 парти-ди хартия, които трябвало да се използват за опа-коване в среда с повишено съдържание на маз-нина. Оказало се, че хартията от едната партидае по-дебела, а хартията от другата партида, въп-реки, че е по-тънка, пропускала по-трудно маз-нина. По мнение на колегите им, Кирил (койтобил повече време в занаята) имал коефициент

на компетентност 6.01 , а Иван – коефициент

на компетентност 4.02 . Показателите за

оценка на вариантите били: мнение задебелината на хартията и мнение за свойстватана хартията по отношение на пропускливосттана мазнини. Кирил смятал, че дебелината нахартията не е важна, а са по-важни свойствата

й. Затова той дал тегло 011 t на варианта по-

дебела хартия и 112 t на варианта хартия с по-добри свойства. Иван - напротив, бил на мнение,

че е важно мазният материал да е по-добре завит,а пък свойствата на хартията нямали толкова

голямо значение. Така Иван дал тегло 121 t за

варианта по-дебела хартия и 022 t за вариантаахартия с по-добри свойства. В резултат, теглатана двата варианта били определени по следнияначин:

Вариант № 1 (по-дебела хартия):

4.014.006.01 tВариант №2 (хартия с по-добри свойства) :

6.004.016.02 tОценката на вариантите била извършена по

трибална система: 0 точки, ако експертът смята,че вариантът е лош; 1 точка, ако експертът смята,че вариантът е задоволителен и 2 точки, акоекспертът смята, че вариантът е добър. Кирил дал

1111 r точка на варианта да се купи от по-

дебелата хартия; 0112 r – да се купи от по-

дебелата хартия, защото има по-добри свойства

(което не е вярно); 0211 r – да купят от по-тънката хартия, защото по-добре ще завиват с

него съответните материали и 2212 r точки на

варианта да се купи от по-тънката хартия. Иван

дал 2121 r точки на варианта да се купи от по-

дебелата хартия; 0122 r точки – да се купи отт

по-дебелата хартия заради по-добрите йсвойства;

0221 r – да се купи от по-тънката хартия,защото с нея ще увиват по-добре мазните

материали и 0222 r точки на варианта да сее

купи от по-тънката хартия заради по-добрите исвойства.

И така, оценките се получили, както следва:Вариант №1 : купуване на по-дебела хартия:

4.006.014.06.01 R

8.04.04.06.006.024.0

56.032.024.0 Вариант №2: купуване на по-тънка хартия:

4.026.004.06.02 R

04.02.06.006.004.0

12.0012.0 В резултат, комисията решила да препоръча

да се купи от по-дебелата хартия.Както видяхме от горния пример, двамата

експерти имаха различно мнение за решениетона поставената им задача. Това се случва честона практика, ето защо е много важно заедно с



резултатите от експертната оценка да се прави иоценка на съгласуваността на мнението наекспертите. Съществуват няколко вида такиваоценки, но ние ще обсъдим най-простата –дисперсионният коефициент на съгласуване. И

така, имаме Ni ,,2,1 варианта на дадения

проблем, които се обсъждат от Mj ,,2,1 експерта. Нека количествената оценка на j-тия

експерт за i-тия вариант е ijr и нека тези

количествени оценки са положителни числа. Придисперсионната оценка се сумира мението на

експертите за дадения вариант:

M

jiji rr

1. При

предположение, че можем да разгледаме сумитеri като реализация на случайна величина, томожем да пресметнем дисперсията

N

ii rr

ND

11

1,

където

N

iirn

r1

1 е средната стойност на

оценката. Оттук дисперсионният коефициент насъгласуване е

maxD

DK ,

където 112

32

max

N

NNMD е максималнатаа

стойност на дисперсията (тук пропускамеголямото количиство разсъждения и изчисления,необходими за строгото получаване на тозирезултат. И така , крайният резултат задисперсионния коефициент на съгласуване е

NNM

rrD

N

ii

321

12

И така нататък, и така нататък, математикатамасивно може да се се използва при изготвянетона екпертната оценка и при оценката на саматаекспертна дейност.

А какви величини да използват екпертите приоценката на вариантите? И на Запад, и далеч наИзток са разработени масиви от такива величи-ни. Няма да влизаме в подробности, а само щедадем един пример. Да вземем един болезненвъпрос – разпределението на доходите сред хо-рата. Ако начертаем зависимостта на процентаот общия доход от процента хора, между коитотози доход се разпределя, получаваме така наре-

чената крива на Лоренц. Близко до ума е, че унас тази крива никак не изглежда така, както приразвитите държави. Оттук е доста интересно дасе види какви са математическите характерис-тики на неравенството в доходите и по-общо ма-тематичиските характеристики на неравенство-то. Една такава характеристика е коефициентътна Джини за неравенството. Този коефициентвече доби популярност у нас. Но освен него имаи други, например: коефициент на Джини засредна относителна разлика, индекс на Нейджълза равенството, индекс на Майер за хомогенност,коефициент на неравенство на Шутц, коефици-ент на отклонение на Уилкокс, индекс на неста-билност на Пцеровски и т.н., и т.н. Едва ли стечували за тези величини в „експертните оцен-ки”. Няма и да ги чуете скоро от устата на наз-начени по „независими” институти „експерти”,едва завършили бакалавърска степен. Обаче точ-но такива „експерти” са драги гости и активниучастници на всички официални обсъждания,свързани с развитието на науката в България.Истинските експерти са нежелани. Затова и със-тоянието на българската научно-технологичнасистема е мизерно.

Накратко ще обсъдим още няколко въпроса,свързани с управлението и екпертизата в област-та на българската научно-технологична система.

Китайският стратег от древни времена МънДзъ казва в трактата си „Принципите на управ-лението”: „...Благоприятните условия, пращаниот небето, не струват колкото предимствата, пре-доставени от местността; а тези последните неструват колкото човешкото разбирателство....”Разбирателство? За какво разбирателство междуучени и управляващите научно-технологичнатасистема може да става дума? Та неолиберални-те управници на българската наука от 7 годиниса подложили на мор чрез глад българските уче-ни, което е илюстрирано на Фигура 1.

Ако някой защитава неолибералната полити-ка в областта на науката, поставете го да пожи-вее 7 години на този режим, след което го попи-тайте пак (ако е жив). Ако е жив и още я защита-ва, поставете го да поживее още 7 години на ре-жим асистент. Ако и след това е жив и продъл-жава да я защитава, поставете го да поживее още7 години в режим на специалист с висше обра-зование. А нали се сещате, че като има специа-листи с висше образование, има и такива без вис-ше образование. Така, че ако и след 21 годининашият неолиберал е още жив и още вярва, чеполитиката му е правилна, има още какво да мупредложите.

Забележете – става дума за минимални раз-ходи. Никакво собствено жилище, никаква кола,никаква почивка и слава богу – наличие на всеоще здрави родители. Никакви почивки – нищо



Фигура 1. Количествен израз на приходите и разходите за поддържане на минималното съществуване надоцент в БАН.

Кръгчета – приходи от заплата (след удържане на данъци и осигуровки) на доцент в БАН.Триъгълничета – разходи за поддържане на минималното съществуване.

– само разходи за храна, дрехи, транспорт, наеми данъци. И така за 7 години – повече от 20 000лева минус. И сумата расте. Значи заплатата нестига на учения да живее дори минимално снос-но в тази държава. Той трябва да работи и на дру-го място или да емигрира. С изложеното дотукмисля, че давам простичък експертен отговор наследните въпроси:

Защо ефективността на българската на-ука спада и резултатите се влошават?

Защо младите бягат в чужбина? Защо научно-технологичната система

на държавата се разпада? Защо провежданата толкова години

неолиберална политика в областта на

науката и технологиите срути една сис-тема, която с малки изменения можешеда се превърне в технологичния моторна една модерна технологично ориен-тирана България?

Както се досещате, излагам икономическатачаст на една простичка, но страшна теория запричините за провалянето и разсипването на бъл-гарската научно- технологична система. Може дасе запитаме: Кой ще поеме отговорност за тозипровал и разсипия? Или пак няма да има винов-ни? Не, виновни има. И чрез последния въпросидваме до социалната част на простичката тео-рия за причините за провала и съсипването набългарската научно-технологична система. Тя



пак е в едно изречение – системата е доведена дотова състояние чрез некадърно управление. Мис-ля, че съм кристално ясен.

Сериозните учени, особено в областта на ес-тествените науки, доста бързо различават нека-дърниците от стойностните хора. Това обяснявазащо е зейнала пропаст между неолибералнитеуправници на българската наука и истинскитебългарски учени. Хората, които наистина движатнапред науката на тази държава, не вярват нитона приказки, нито на действия, които водят дооще по-голяма съсипия. Имаме чудовищен про-вал на управлението на българската научна сис-тема, имаме и чудовищен провал на неолиберал-ната политика в областта на образованието, нау-ката и технологиите. Малък пример – уж фан-фари за проектно финансиране, пък тази година(пак) почти няма пари във Фонда за научни из-следвания. Е, това го предсказахме, когато пи-шехме, че американската система на проектнофинансиране функционира, защото работи с мно-го пари, а тук такива пари няма. И като няма та-кива пари, трябва друга система. Но да спрем раз-съжденията в тази посока. Въпросът, които е ва-жен в момента, е: и какво ще правим сега?

Некадърните управници не поглеждат проб-лемите в очите. Те ги отричат и казват: няма та-кова нещо, ако не сега, то след 2, 3, 5, 10, 250или колкото си намислите години - нещата ще сеоправят и във всеки случай за вашите деца всич-ко ще е наред. Да, ама не! България вече е тех-нологичният парий, технологичният бантустанна Европейския съюз. И такава ще си остане, до-като:

1. текущата неолиберална научно – техно-логична политика продължава и

2. докато тези, които правят тази полити-ка, заемат ръководните позиции.

Мисля, че това е кристално ясно.Нека продължа с експертното мнение. Изко-

паната по вина на управниците дълбока пропастмежду тях и учените и липсата на разбирател-ство ще са налице, докато:

бруталното морене с глад на български-

те учени не бъде прекратено; страданията им не бъдат напълно въз-

мездени; условията им за работа и статуса им из-

ведени на нивото, което имат ученитена Запад;

всички управници, които са довели досегашната ситуация, не бъдат наказани.

А пропастта е дълбока. Например, авторът ре-довно използва административните си възмож-ности, за да спира номинирането си за награда-та „Питагор”, защото не иска името му да бъдеизползвано за оправдание на срамната политикапо отношение на българските учени. И можетеда сте сигурни, че ще прави това и занапред,докато тази политика не бъде променена. По све-та никой не ме пита българският учен има ли наг-радата „Питагор” или не, там той е приет радуш-но заради това, което е направил в науката.

По наше мнение в развитието на България сеправи стратегическа грешка. Грешка, която сепредставя за велико постижение. Грешката е, чесе фаворизират магистралите и спортните зализа сметка на научно-технологичната структура набългарското общество. Ако имате една фирма,която произвежда нещо и продукцията й се из-возва по някакъв път, и десет магистрали да на-строите покрай нея, много няма да повлияете напроизводителността там. Но, ако обновите тех-нологично производството, производителносттаще скочи рязко. И за да не се молим на чуждиинвеститори да се смилят над нас, та да извли-чат принадена стойност от аборигенизирания на-род, трябва да можем да направим това със соб-ствената си научно-технологична система. Коя-то систематично е разбита и продължава да серазбива, като се твърди, че е в държавата нямапари за наука. Пари има, те обаче отиват за дру-го.

Накрая ще призовем управляващите да пол-зват потенциала на българските учени и възмож-ностите на математическата теория на управле-нието на научно-технологични системи.


Рубриката “Трибуна на младите” сеосъществява с финансовата под-крепа на фондация “Еврика”

ГРАНИЦИТЕ НА ПОЛИПРАГМАЗИЯТА: ГЕРИАТРИЯИЛИ ДОБРА КЛИНИЧНА ПРАКТИКА

Д-р Дарина Минева –докторант в катедра

“Социална медицина и здравенмениджмънт” към МУ – София

Проблемът с безконтролното и необоснованоназначаване на лекарствени средства и свързани-те неблагоприятни лекарствени реакции (НЛР) енай-широко разпространеният и малко изученпроблем в съвременната клинична медицина. По-липрагмазията се отнася към актуалните пробле-ми в резултат от използване на потенциално опас-ните медицински технологии.

Полипрагмазия, полифармация, илиполитерапия?При трактовката на термините полипрагма-

зия, политерапия и полифармация не същес-твува единно мнение, поради което се приемат ка-то синоними.

За първи път данни за полипрагмазия се спо-менават преди 1914 г. в английската литература.По мнение на Ив. П. Павлов за полипрагмазия сесчита назначаване на болния повече от три меди-камента, а според Паул Ерлих – повече от един[1]. Фултон и Ален дефинират полипрагмазиятакато „употреба на медикаменти, които не са кли-нично индицирани” [2]. В тесен смисъл под по-липрагмазия (полифармация) се разбира едно-временното назначение на 7-8 препарата за лече-ние на едно заболяване, а под политерапия – ед-новременна терапия на всички заболявания на да-ден пациент. Разширената дефиниция обясняваполипрагмазията в няколко аспекта:

извънредно много форми на лекарства,използвани от пациента;

изписани повече лекарства, отколкото саклинично потвърдени;

клинично индицирано предписание, нос извънредно голям брой таблетки - яв-ление, известно като натоварване с хап-чета (“Рill burden”);

лечение, което не е базирано на доказа-телства.

За пример на последното се приема замянатана конвенционалното лечение на инфектирани ра-ни от технологията “Ниска температурна плазма”,(Low temperature plasma technology), което включ-ва принципите на антисептичното лечение на ра-ните, базиращо се на доказателствa [3].

Поради различните гледни точки за съдържа-

нието на явлението полипрагмазия на практикато се определя като употреба над сигурния бройлекарства.

Същност и разпространение на проблемаза полипрагмазиятаНЛР като резултат на полипрагмазията са во-

деща причина за смъртността. В САЩ ежегодносе хоспитализират до 8,8 млн. болни, от които 100-200 хил. души загиват вследствие НЛР [1]. Те сачетвъртата причина за смъртност след сърдечни-те заболявания (750 000), рака (530 000) и мозъч-ния инсулт (150 000) [4].

При анализ на качеството на лекарствената по-мощ в Русия е била извлечена структурата на НЛР,която по данни на Клевцова е представена катоотносителен дял на причините, които ги пораж-дат: 51,9% на полипрагмазия, 48,7% - недооцен-ка на анамнезата, 17,8% - неправилен избор намедикамент, 12,6% - неправилна дозировка, 34%от нежеланите реакции са по вина на лекаря. По-лифармцията съставлява 80% от лекарските греш-ки поради „неграмотна” комбинация на медика-менти [5]. (Фигура 1).

Трибуна на младите

Фигура 1. Структура на неблагоприятните лекар-ствени реакции, свързани с употребата на лекар-ствени средства.



Икономическият ефект от НЛР е свързан с по-високи разходи. Той е резултат от недостатъчнопознаване от страна на лекарите на клиничнатадиагностика, което се нарича диагностична по-липрагмазия (много и излишни изследвания) или„инструмент на незнанието”. Разходите, предиз-викани от НЛР, са болнични разходи. Дължат сена продължителен болничен престой във връзкас НЛР, които се случват по време на хоспитализа-цията или са причина за нея. Диагностичната по-липрагмазия и болничните разходи поради НЛРопределят значението на полипрагмазията за об-ществото.

В световен мащаб демографските тенденциина развитието на популацията се характеризиратс нарастване на очакваната продължителността наживота и дела на възрастното население, което енай-големия консуматор на лекарства и ресурсиот здравни грижи. В САЩ 12,5% от популациятаса хора над 65 години. Те консумират 35% от пред-писаните лекарства, което представлява 25% отобщите разходи за лекарства и 30% от общитездравни разходи на нацията. В Ирландия 11,3%от популацията е над 65 години, но консумира 47%от всички предписани лекарства. В Европа хора-та над 65 години консумират средно 2,5 пъти по-вече общо здравни грижи, отколкото тези под 65години. В България хората над 60 години състав-ляват 23,5% от популацията.1 В индустриалнитестрани потреблението на лекарства съставляваблизо 1/3 част от общите разходи за здраве, а де-лът от възрастно население над 65 години пие ле-карства в пъти повече в сравнение с младите, внякои развити страни – до 3 пъти.

Демографските тенденции на нарастване де-ла на възрастното население и консумацията наресурси от здравни грижи, неблагоприятните пос-ледствия от прием на лекарства и лекарските греш-ки предполагат изучаването на въпроса за поли-прагмазията в контекста на гериатрията и качес-твото на медицинската помощ (добрата медицин-ска практика).

Полипрагмазия и гериатрияГериатрията е субспециалност на медицина-

та, която се фокусира върху здравето на възраст-ните хора. Основната й цел е да осъществява про-моция, превенция и лечение на заболяванията иинвалидността при пациенти над 65 години.

Зависимостта на полипрагмазията от гериат-рията се дължи на обективни и субективни при-чини.

Обективните причини включват старческатаполиморбидност (едновременно протичащи ня-колко заболявания в различни фази и стадии) иотслабване на ефекта от прилагане на даден пре-парат (инвертиране на очаквания краен ефект).

При наличие на множественост на заболява-нията лекарите предписват лекарства по тяхнатаспециалност, без да правят обзор на другите ле-карства, използвани от пациентите. Установено е,че т.нар. “масиран лекарствен удар” получава най-–уязвимия контингент от болни - хората, страда-щи от полиморбидност. Индексът “количество назаболявания на един болен” има за пресечна точ-ка 70–85 години, като с увеличаване на възрасттатой намалява. Дължи се на три основни причи-ни:

до преклонна възраст преживяват хора,страдащи от по-малко хронични заболя-вания;

някои хронични болести са подложенина инволюция с напредване на възраст-та;

под въздействието на терапията някоизаболявания претърпяват ятрогенна, ле-карствена патоморфоза – това означава,че навлизат в друга клинична форма.

Отслабването на ефекта от прилагане на да-ден препарат поради изменение на лекарственияматаболизъм в застаряващия организъм се обус-лавя от естествено развиващите се изменения, ка-то: отслабване на метаболитните процеси в чер-ния дроб и тъканите (намаляване на цитохром Р-450), намаляване на обема на циркулиращата кръви снижаване на бъбречния клирънс. В резултатна недостатъчност лекарят изменя терапевтично-то си поведение, като прилага лекарства с по-си-лен ефект или сменя терапията с по-силна, с пос-ледващо развитие на ятрогенна патология. Изра-зява се с проявата на странични лекарствени ефек-ти, които се обуславят от системни синдроми (пси-хогенен, кардиогенен, дигестивен, пулмогенен, хе-патогенен, отогенен и др.). Клинично те се преце-няват от лекарите като ново заболяване или катоестествена проява на старостта, което засилва по-рочния кръг. Основните критерии за разпознава-емост на системните синдроми са бързият темпна „новото заболяване” и намирането на хроно-логически обусловена причинно-следствена връз-ка с приложението на даден препарат.

От обективните причини за лекарствената по-липрагмазия произтичат субективните, които об-хващат поведението на лекарите и пациентите. Ле-карското поведение поражда ятрогенията (състо-яние или заболяване, предизвикано от невнима-телното поведение или мнение на лекаря – бел.авт.) посредством утвърдения модел на лечебно-диагностичната тактика: „лечението да е комплек-сно и патогенетично, а изследванията – максимал-но пълни”. Пациентското поведение се характе-ризира с несъдействие на лекарите (дискомпла-йанс), изразяващо се в неразбиране на назначе-нието на режима на прием на лекарства и задачи-те на лечението. Част от пациентите се съглася-ват с лекаря, но впоследствие сами се отказват от

1 по данни на „Национална здравна стратегия 2008-2013"



лекарското назначение – по-често по финансовиили други причини, като го заменят с друго - по-малко ефективно или препоръчано от познати илидруги лекари. Ниската степен на съдействие налекарите от страна на пациентите е в пряка връз-ка с лекарствената полипрагмазия. Зависимости-те между полиморбидността, полипрагмазията исистемните нежелани ефекти са двустранни и сепредставят чрез „Триъгълник на полиморбиднос-тта”. Те са в основата на неблагоприятни лекар-ствени реакции (Фигура 2).

Фигура 2. Триъгълник на полиморбидността

Вредата от полипрагмазията – НЛР и РillburdenЯвлението Рill burden (натоварване с хапчета

– бел. авт.) се отнася до броя употребявани лекар-ства, а НЛР - до броя на употребяваните и непод-ходящо изписаните лекарства при пациенти над65 години.

Проучвания в болнични лечебни заведения вНорвегия са доказали съществуването на две за-висимости: причнно-следствената връзка междуупотребявания брой лекарства и НЛР и наличие-то на НЛР, водещо до повишена заболеваемост.Установено е, че ако един застаряващ пациент взи-ма 5 или повече лекарства, той има 35% вероят-ност да развие НЛР. При употреба на 2 лекарстварискът за НЛР е 13%, на 5 лекарства - 58%, а на 7лекарства – 82% [2]. Сравнително изследване вГермания и Израел относно НЛР е показало, че103 (4,1%) от 2499 хоспитализции в Ерусалим и167 (5,7%) от 2933 от хоспитализациите в Берлинсе дължали на неблагоприятни лекарствени реак-ции. И в двете страни причините за хоспитализа-ция поради НЛР се манифестират с конгестивнасърдечна недостатъчност, захарен диабет, остриреспираторни инфекции, гастроинтестнални за-болявания, въпреки малките разлики на по-голямпроцент на ревматичните и сърдечни заболяванев Ерусалим [6].

Pill burden е характерно за хроничните забо-лявания (захарен диабет, артериална хипертония,хиперхолестеролемия). Високият рill burden на-малява комплайенса с лекарствената терапия, на-

раства възможността за НЛР и междулекарстве-ните взаимодействия, дължащи се на политера-пията. Резултатите от Рill burden са завишаванеброя на хоспитализацията, лекарските грешки, на-растване на разходите за лечение на страничнителекарствени реакции и неудовлетвореност от стра-на на пациентите.

Полипрагмазията и качеството на меди-цинската дейностДефиницията, която определя полипрагмази-

ята като употреба на медикаменти над сигурнияброй, предполага съответствие с потребностите напациента, насочва към търсене на оптималност идостатъчност, с което прави въпроса съотносимкъм качеството на медицинската дейност. То-ва припокрива определението на Донабедиан закачеството като „вид на грижата, от която се очак-ва да максимизира мярка на пациентското благо-получие, след като е взет под внимание балансътмежду очакваните придобивки и загуби, коитосъпровождат процеса на грижата във всичките муаспекти” [7].

Вариабилността в интерпретацията за качес-твото предизвиква различни подходи на неговотоизмерване и управление. Формулировките са въз-можни в зависимост от това къде изпълнителятна медицинска помощ е локализиран в систематана грижата, от природата и размерът на отговор-носта му и до къде се простират те. Това се пот-върждава от анализа на терапията, приложена вусловията на спешност, на преминали 100 болнипрез филиалите на ЦСМП – Софийска област, зашестмесечен период (2010), където се установи,че при 30% от случаите е налице оклонение в те-рапевтичното поведение, изразяващо се в: отсъс-твие на обосновка, потвърждаваща целесъобраз-ността на избор на даден медикамент (приложе-ние на допамин при хипотония), рill burden (4–5спазмолитика при хроничен обострен гастрит),неглижиране на утвърдените в медицинскатапрактика правила за диагностично поведение приспешни състояния (приложение на коктейл отспазмолитици при остър корем).

Качеството на медицинската дейност, разгле-дано от позицията на медицината, базирана на до-казателства (Еvidence Вased Мedicine) чрез пра-вилата за добра клинична практика, може се де-финира като „...съотношението между медицин-ската наука и медицинската практика” [8]. В уп-равленски аспект медицината, базирана на дока-зателства, се определя като „насочено, точно и об-мислено използване на най-добрите, вече утвър-дени и доказани съвременни подходи в медици-ната за вземане на медицински решения” [9]. Отдвете определения следва, че „пространството”между наука и практика би трябвало да се запъл-ни от прилагането на най-добрите подходи и сис-темата за качество посредством основните и ком-



поненти: квалификацията на медицинските спе-циалисти и нормите за осъществяване на клинич-на дейност. Факторите, които биха могли да приб-лижат науката до практиката, са:

приложение на единен подход за норми-ране на техническите изиквания към ка-чеството;

разработване на система за качеството сакценти върху: квалификацията на меди-цинските специалисти, медицинскитестандарти, правилата за добра клиничнапрактика и клиничните протоколи;

научните изследвания за подобряване накачеството на фармацевтичните услугии ефективно управление на лекарство-терапията.

Единният подход за нормиране на техничес-ките изиквания към качеството е международноутвърден. Отразява правовия аспект на качество-то, който представлява нормативното отражениена качеството в стандартите и нормативите. То етази съвкупност от свойства и показатели на ка-чеството на обекта, под която той не трябва да седопуска до потребителя.

Фигура 3. Международен подход за нормиране натехническите изиквания към качеството

Международният подход за нормиране на тех-ническите изиквания към качеството на продук-тите и услугите представя регулиращата функцияна държавата чрез законодателството и двете за-кономерности – нарастване на задължителносттана нормите отдолу нагоре (от стандартите към за-коните) и детайлизирането на нормите отгоре на-долу (от законите към стандартите) (Фигура 3).Тази зависимост има приложение за изпълнение-то и контрола на всички дейности във всички сфе-ри на живота.

Нормативната система за качество на клинич-ната дейност е изградена по аналогия на Един-ния подход за нормиране на техническите изиск-вания към качеството. Ако правилата за добра кли-нична практика се свързват с нормативната сис-тема за качество на клиничната дейност, то не-добрата медицинска практика е в резултат на не-

достатъчност на нормативната уредба и са в пра-вопропорционална връзка с разходите за здраве.

Научните изследвания, посветени за подобря-ване на качеството на фармацевтичните услуги иефективното управление на лекарствотерапията,си поставят за основна задача развитие на систе-мата за докладване на НЛР в университетскитеболници и отчитане ролята на пациентите в док-ладването на НЛР. Най-всеобхватна система за оп-ределяне на НЛР е представена от учени от Инсти-тута по клинична фармакология на университет-ска болница във Вупертал [10], включваща чети-ри метода: стимулирани спонтанни доклади от ле-кари и сестри, обширно събиране на данни от спе-циално обучени за целта специалисти, компютър-ни програми, използващи рутинни данни от бол-ничните информационни системи и доклади отпациенти (методи, базирани на въпросници).

Системата за докладване на НЛР в универси-тетската болница Masih Daneshvari hospital в Те-херан чрез фармакологичен център била преце-нена като полагаща началото на културата за док-ладване на НЛР между здравните професионалис-ти, изразяваща се в подобряване на комуникаци-ята [11]. Сходен модел представя университетска-та болница Katurba Нospital Manipal в ЮжнаИндия, при което оценката на данните е била нап-равена за различни параметри: демографията напациентите, характеристиките на лекарствата и нареакциите и резултатите от реакциите [12]. Сис-тема за мониторинг на НЛР при деца, действащачрез „мрежа” между фамилните педиатри, е док-ладвала рзпространение на НЛР 15,1 на 1000 де-ца [13]. При проучване в Тайланд при 1048 паци-енти, вземащи трамадол през 3 месечен период,84% са докладвали най-малко един симптом, 48%- два симптома, а 43% са отнесли оплакваниятакато претенция към техния лекар. Изследванетопоказва, че резултатите от пациентското възприе-манае на потенциалните НЛР ефекти са уместнии би трябвало да са интегрална част от стратегия-та за управление на болката [14]. При друго про-учване на мнението на пациенти, употребяващинестероидни противовъзпалителни средства вТайланд, 73% от респондентите са докладвалинай-малко един симптом, възприет като потенци-ален за НЛР [15].

Изводът от научните изследвания показва, чепациентите са били мотивирани да докладват сим-птомите на НЛР. Последните били неясно класи-фицирани – като възможни или вероятно свърза-ни с изследването за лекарства. Пациентите се ин-тересували от аспектите за сигурност и безопас-ност на лекарствата, а причината за неблагопри-ятните лекарствени реакции често отнасяли къмлекуващите лекари. Въпреки това, като цяло па-циентското въвличане в лекарствената терапия итяхното обсъждане относно възможните НЛР сеоценява като положително.



Приложението на единния подход за норми-ране на техническите изиквания към качеството,наличието на система и научните изследвания,посветени на подобряване на качеството на фар-мацевтичните услуги и ефективно управление налекарствотерапията ще доведе до подобряване накачеството на медицинските услуги и медицин-ска практика, основана на научни доказателства.

Световен опит за редуциране на НЛРСветовният опит за намаляване на вредата от

лекарствените реакции включва четири подхода:фармакологичен подход, административен подход,болнични програми и внедряване на индустриал-ните методи на управление на качеството на ме-дицинската помощ.

1. Фармакологичният подход се основава намногогодишен научен опит, който допуска въз-можността и доказва необходимостта от поли-прагмазия при полиморбидност само при тежкислучаи, под формата на обоснована полифарма-котерапия (назначаване на няколко медикаментаза няколко заболявания или две лекарства за еднозаболяване) или като многоцелева монотерапия(назначаване на един медикамент на няколко за-болявания). Подходът отхвърля нерационалнатаполипрагмазия (еднопосочно действащи и взаим-но изключващи се медикаменти) като полипраг-мазия в тесен смисъл.

2. Административният подход при назнача-ване на лекарствени средства е въведен в Русиякато методично указание, като се придържа къмследните принципи: рискът от изследвания да бъ-де по-малък спрямо риска от неустановена болест;допълнителните изследвания да се назначават запотвърждаване на диагнозата; придържане към ре-жима за малките дози по отношение на всички пре-парати с изключение за антибактериалните; изборна лекарства с повече от два пътя на елиминиране;ползата от назначаването на всяко ново лекарствотрябва да бъде щателно “претеглена” по отноше-ние на фармакокинетиката и фармакодинамиката,в смисъла на страничните ефекти.

3. Програмата HELP (The Hospital Elder LifeProgram) е иновативен модел за болнични гри-жи, създаден от екип на Yale University School ofMedicine. Разпространена е в над 65 болници всвета (САЩ, Австралия, Канада, Нидерландия,Тайван, Великобритания) [16]. Програмата HELPе насочена към преодоляване на четирите състоя-ния, известни като “Гериатрични гиганти”: имо-билизация, нестабилност, инконтиненция, снижа-ване на интелекта и паметта, както и превенцияна делириума и функционалните увреждания привъзрастни хора така, че не засяга пряко въпросана полипрагмазията, но последният е резултат отподобряване на болничните грижи при възрастни-те пациенти.

4. Внедряването на индустриалните мето-

ди за управление на качеството в медицинска-та помощ се свежда до снижаване на общата стой-ност на лечението с 5% средно годишно порадиоптимално използване на диагностичното и ла-бораторно оборудване, увеличение на дела на до-болничните изследвания, повишаване на квали-фикацията, промяна в мотивацията на персоналав посока участие в управление на качеството, на-маляване с 3,8 пъти честотата на полипрагмазия-та и с 7,1 пъти – необоснованите лекарствени наз-начения.

При отнасяне на критериите на препоръкитена Европейския съюз за оценка на правилата надобра медицинска практика [17] към системитеза докладване на НЛР и световния опит в подхо-дите за редуциране на вредата от полифармация-та би следвало да се акцентира върху информи-раността и правилното им тълкуване от лекарите,гъвкавост при приложението им в отделните ле-чебни заведения и настъпилите промени в кли-ничната практика от приложението им.

ИзводиБъдещето на гериатрията се свързва с демо-

графските тенденции на нарастване на възрастно-то население и с очакван дефицит на лекари – спе-циалисти по гериатрия, медицински сестри и дру-ги професионалисти. Занапред обществото щеима нужда от модели на грижата, които да пос-рещнат потребностите на остаряващата попула-ция, а гериатрите – от тренинг в областта на об-щественото здраве и от програми. Критерий заефективността на програмите би трябвало да бъ-де снижение на ефекта от Рill burden и НЛР чреззанижаване броя на хоспитализацията, лекарски-те грешки, разходите за лечение на страничнителекарствени реакции и неудовлетвореност от стра-на на пациентите.

От това следва, че развитието на полипрагма-зията следва развитието на научните постиженияв гериатрията и тяхното приложение в клинична-та практика. Границите на полипрагмазията пок-риват границите на гериатрията и добрата кли-нична практика.

Както в света, така и в България пред поли-прагмазията стоят следните нерешени въпроси,чиито отговори биха били предизвикателство задобрата клинична практика, а именно:

Липсват нормативни документи относ-но принципите на обоснованата поли-фармация и многоцелевата монотерапияна базата на разработени системи за ка-чеството чрез въвличане на научни до-казателства и докладване на НЛР.

Недостатъчност в медицинското образо-вание по отношение на: оценка на анам-незата, неправилен избор на медикамент,неправилна дозировка, неотчитане налакарствените взаимодействия.



Лисват стандарти за докладване, анализ,класификация и предотвратяване наНЛР и проблемите на гериатрията – по-лиморбидността и промяната в метабо-лизма на възрастните индивиди.

Липсата на програма за осигуряване на качес-твото на лекарствената помощ спомага за тълку-ване на полипрагмазията като проява на профе-сионална некомпетентност. От друга страна, ус-пешното внедряване на индустриалните методина управление на качеството на медицинската по-мощ е един ракурс към формиране на концептуа-лен модел, който би могъл да обедини проблеми-те на полипрагмазията и основите на качеството,от което следва, че полипрагмазията може да бъ-де управлявана в общия контекст на управлениена качеството на медицинската помощ.

Литература1. Лазебник, Л. Б., Конев, Ю. В., Дроздов, В. Н.,

Ефремов Л.И . Полипрагмазия: гериатричес-кий аспект проблеми. Consilium Medicum/T. 9/№12, www.consilium-medicum.com.

2. Masodi, Nasseer, A. Polyoharmacy; to err is hu-man, to correct – divine. //British Journal of Medi-cal Practitioners, Sept., 2008, Volume 1, Num-ber 1, www. bjmp.org/content.polypharmacy-err-human-correct-divine.

3. Kramer, A., Hubner, N. O., Weltmann, K. D.,Lademann, J., Ekkernkamp, A., Hinz, P.,Assadian, O. Polypragmasia in the therapy of in-fected wounds - conclusions drawn from the per-spectives of low temperature plasma technologyfor plasma wound therapy. Institute of Hygieneand Environmental Medicine, Ernst-Moritz-Arndt-University, Greifswald, Germany, PMID:20204115 [PubMed - in process] PMCID:PMC2831521Free PMC Article, http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20204115).

4. Bonn, Dorothy. Adverse drug reactions remain amajor cause of death. //The Lancet, Volume 351,Issue 9110, Page 1183, 18 April 1998,doi:10.1016/SO140-6736(98)23016-9, http://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIISO140-6736(98)23016-9.

5. Старченко, А. А., Фуркалюк, М. Ю., Комарец,С. А., Курило, И. Н., Алешин, П. И. Менедж-мент лекарственним обецпечением в системеобязательного медицинского страхования:новие нормативние акти . Страховаямедицинская компания „РЕСО-Мед”, Москва.

6. Levy, M., Kewitz, H., Altein, W., Hillebrand, J.,Eliakim, M. Hospital Admissions Due to AdverseDrug Reactions: A Comparative Study fromJerusalem and Berlin. //Eur. J. clin.Pharmacol.,17, 25-31, 1980. (European Journal of ClinicalPharmacology by Springer – verlag 1980.

7. Blumenthal, D. Quality of Care – What is it? –Part One of Six”. //The New England Journal of

Medicine, Volume 335;891-894, September 19,1996, Number 12, http://content.nejm.org/cgi/c o n t e n t / f u l l / 3 3 5 / 1 2 /8 9 1 ? i j k e y = 1 3 5 c b 6 4 4 5 b f 3 c 3 0 2 9a 9 a b 0 a 8 d 8 d 8 7 e c c f 6 e d 0 6 f 5 &keytype2=tf_ipsecsha.

8. Хинков, О. Понятия и принципи на правилатанa добрата клинична практика. Националнаконференция на БЛС „Българскотоздравеопазване след присъединяването къмЕС”, 10-11.05.2007., Плевен , http://www.anesthesia-bg.org/news.php.

9. Ганова-Йоловска, М. Медицина, основана надоказателства. В: Основи на болничнотоуправление, изд. „Македония прес”, 2000.

10.Thurmann, P. A. Methods and systems to detectadverse drug reactions in hospitals. Philipp Klee-Institute of Clinical Pharmacology, HospitalWuppertal, Drug Saf., 2001; 24 (13):961-8,PMID: 11735652.

11.Baniasadi, S., Fahimi, F., Shalviri, G. Pharma-ceutical Care Unit, Tb and Lung Disease ReserchCenter. NRITLD, Masih Daneshvari Hospital,Shahid Beheshti University, Tehran, Iran, Devel-oping an adverse drug reactions reporting systemat a teaching hospital, Basic Clin PharmacolToxicol, 2008 Apr; 102(4):408-11. Epub 2008Feb 29, PMID: 18312492, http: www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18312492.

12.Jose, J., Rao ,P. G. Pattern of adverse drug reac-tions notified by spontaneous reporting in an In-dian tertiary care teaching hospital. //PharmacolRes. 2006 Sep; 54 (3): 226-33. Epub 2006 May12, PMID: 16781163, http: www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16781163.

13.Mеnniti-Lppolito, Francesca, Raschetti, Roberto,Da Cas, Roberto, Giaquinto, Carlo, Cantarutti,Luigi. Active monitoring of adverse drug reac-tions in children. //The Lancet, Volume 355, Is-sue 9215, Page 1613-1614, 6 May 2000,doi:10.1016/SO140-6736(00)02219-4, http://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIISO140-6736(00)02219-4.

14.Jarernsiripornkul, N., Krska, J., Richards, RM.,Capps, PA. Patient reporting of adverse drug re-actions: useful information for pain management.//Eur. J. Pain. 2003; 7 (3): 219-24, PMID:12725844, http: www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12725844.

15.Jarersiripornkul, N., Chaisrisawadsuk, S.,Chaiyakum, A., Krska, J. Patient self-reportingof potential adverse drug reactions to non-steroidanti-inflammatory drugs in Thailand. //PharmWorld Sci., .2009 Oct; 31 (5): 5559-64. Epub2009 Jul 4, PMID: 19575308, http:www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19575308.

16.http://www.hospitalelderlifeprogram.org17.h t t p : / / w w w . b l s k n . o r g / d o w n l o a d /

EU_Pravila_za_dobra_med_praktika.ppt



THE BORDERS OF POLYPRAGMASIA: GERIATRY OR QUALITY OF HEALTH CARE

Darina Mineva

Abstract

The demographic tendency towards increasing of elderly population all over the world and consumptionof the health care resources, bring polypharmacy and geriatry together. This presume the investigation ofproblem of polypharmacy into the context of geriatry and find out the causal relationship with medicalmistakes, the medical history underestimation, the wrong choice and drug dose, evidence - based medicineand quality management of health care. The problem of polypharmacy/polytherapy is investigated about itsimportance for individual and society in conjunction with adverse drug reactions (ADRs). The framework ofADRs is presented. The economic effect of polypharmacy/polytherapy, the world experiences are commented.

Key words: Adverse drug reactions (ADRs), Рill burden, HELP (The Hospital Elder Life Program),polypharmacy, polytherapy, polypragmasia, quality of health care, evidence - based medicine.

МЛАДИЯТ СПЕЦИАЛИСТ НА БЪДЕЩЕТО*

Николай Качаров – студент,магистърската програма

“Астрономия и астрофизика”,СУ „Св. Кл. Охридски”

* Носител на стипендията на фондация “Еврика” за постижения в овладяването на знания в областта на физиката наимето на акад. Георги Наджаков за уч. 2010/2011 г. Н Качаров понастоящем прави дипломна работа в Европейскатаюжна обсерватория и успоредно с това работи като физик в Института по астрономия на БАН.

Няма по-мотивиран от младия човек.А мотивираният млад човек е упорит и дис-

циплиниран.Когато той има ясно начертана цел, пред него

прегради няма. Не се отказва от мечтите си. Доб-ре осъзнава, че за да се реализира, трябва да бъдеинициативен и последователен. Не се примирявас проблемите, а се справя с трудностите на дей-ствителността, за да направи високите си амби-ции все по-близки до сбъдването с всеки изминалден. Младият човек знае, че даже провалът можеда бъде едно дори по-добро начало.

Той се бунтува срещу несполуките. Състеза-тел е по природа и оптимист по убеждения – вяр-ва, че може да промени света и е прав. Младиятчовек е самоуверен и може да докаже, че има за-що.

Младият човек познава новите технологии и еотворен за предизвикателства. Знае какво е екип-на работа и бързо създава нови контакти. Знае, чепо-лесно ще намери работа в чужбина, но не сеотказва от България.

Той чете извън учебното съдържание и учеб-ното съдържание едновременно. Между лекции-те си и стажа. Започва да вижда по нещо свое воткритията, които изучава. Започва да прави от-крития за себе си. Защото нещо не му дава мира,защото новото и неподозираното го провокират датърси – откритията чакат да бъдат направени. Атой е изследовател, воден от любопитството. Тойе новатор и има собствени идеи, които да следва,и позиции, които да защитава.

Младият човек знае, че бъдещето му принад-лежи.

Специалистът съществува чрез своята работа.Затова онзи, който е последвал своето призваниеи се е отдал категорично на съграждането на ка-риера, се определя като човек чрез малките си все-кидневни успехи, но и с провалите си. Възходъти падението са изначалното условие за смислено-то съществуване. Това само по себе си означава,че научният специалист, теоретик или практик, из-ползва своите знания и умения като един от начи-ните за себеизказване. Грешките и недостатъцитеси също. За него науката се явява начин за кому-никация, вид общуване, споделяне на знания иумения.

Специалистът търпи критика. Дори в повече-то случаи сам я търси. Неговото човешко его знае,че критиката по-скоро напътства и връща човек визбраната от него посока. Че точно критиката етази, която ще му помага по пътя напред. Специ-алистът е и самокритичен. А да си критичен къмличното значи да можеш да погледнеш отстранионова, с което се занимаваш, да видиш с чуждитеочи собствената си рожба. Да можеш да оценя-ваш чуждия труд, но да можеш да поставиш оцен-ка и на своя собствен. Това е самооценката, коятоспециалистът владее.

Но в никакъв случай специалистът не е сам засебе си – той също има нужда от взаимодействиес други хора. Затова и не се притеснява да поискапомощ. А това може да стане само когато човек



надмогне собственото „Мога сам”. Защото честода намериш правилното решение или изход от да-дена ситуация значи да поискаш съвет, да чуешчуждо мнение. Тогава от голяма полза са създаде-ните контакти в професионалната сфера. Общу-ването между двама професионалисти, споделя-щи своя опит, е материализиране на необходи-мостта от споделяне на знания чрез личните ка-чества – израз на стремежа на човек да покажесвоите способности, старание и талант. Това еедин вид пълноценно взаимодействие между хо-ра, които са поели по един и същ път – онзи, кой-то ще извървят с желание и въпреки трудностите.

Специалистът вярва в себе си и знае колко стру-

ва неговият труд. Той знае какво значи професио-нално удовлетворение, защото всеки ден стъпкапо стъпка изпълнява своята мисия. Дори най-мал-кото и незначително наглед постижение за него евсъщност момент на самооценка или опит за са-мовъзприемане, самоизграждане и съкровеност.За специалиста професията му е неговият начинна живот, неговото преодолимо изпитание.

Специалистът върши услуга на бъдещето.Младият специалист е бъдещето. Вярвам, че този образ съвсем не е недействи-

телен.Вярвам, че младият специалист на бъдещето

мога да бъда аз.

ЖЕЛАЯ ДА ПРОМЕНЯ СВЕТА, ЗАЩОТО ТОВАЗАВИСИ ОТ МЕН*

Нурсел Илмиева - XII клас,СОУ “Христо Ботев” - гр. Кубрат

* Отличено есе в конкурса „Маята бъдеща кариера като учен” на Клуб Млади Таланти по проект „Европейска нощ научените 2010”.

Замисляме ли се в какво състояние е природа-та около нас? Имаме ли представа колко е замър-сена водата на Земята и колко животински и рас-тителни видове изчезват всеки ден? А не застра-шава ли това и нас, хората?

Всички трябва да осъзнаем едно – природата еедно цяло и ние сме част от нея и с всяко нашедействие й влияем. Тя ни дава всичко нужно –слънце, въздух, вода. Затова нека запазим хармо-нията в нея… И на даденото от нея да отвърнем сразум. Защото тя ни зове, природата ни зове да йпомогнем. Но много от нас не чуваме нейния зови не разбираме, че запазването на околната средае запазване на човечеството. Докато природата всеоще ни дава шанс, нека не го изпускаме, преди дае станало необратимо късно.

Много организации, дружества и проекти нидават тази възможност – да променим природатакъм добро. Като член от седем години на клуб„Екология „ към СОУ ”Христо Ботев”в гр. Кубратсъм участвала в съвместни проекти с БДЗП, WWFи Националния ученически екопарламент и имахвъзможнаст да участвам в природозащитни дей-ности - залесяване, почистване на паркове, раз-делно събиране на отпадъци и компостиране вучилище, озеленяване и изграждане на екоалея исъхраняване на биологичното разнообразие в гра-да ни. В годините бе изграден модел на екологич-но поведение сред членовете на клуба чрез актив-но участие в природозащитни дейности. Дейнос-тите, в които съм участвала, отношението на об-ществото към нашата работа ме накараха да сезамисля какво мога да направя, за да променя до

някаква стенен отношението на хората към при-родата.

Всичко, цялата промяна, трябва да започне спромяна в съзнанието и светогледа на хората.Трябва да се намери такъв начин, който, карайкиги да се замислят, да накара хората да го правят сжелание, да го правят заради себе си, за да оста-вят една чиста природа на бъдещите поколения.

Първата стъпка е свързана с тази промяна всъзнанието. Хората трябва да бъдат запознати сболезненото състояние на природата. Това можеда се постигне с помощта на плакати, видеокли-пове и презентации. Билбордовете по пътищатас реклама на нов парфюм едва ли са толкова важ-ни! Затова тяхната замяна със снимки, свързани сприродата, приканващи за повече чувство на от-говорност, няма да е никаква загуба за козметич-ните фирми, но ще е полезна за бъдещото състоя-ние на Земята. Един човек да се замисли над то-ва, което е видял, е от полза. Може да се използвасилата на медиите: телевизиите да излъчват рек-лами, свързани с това, Интернет – също... Вторатастъпка е обучението чрез включване в много дей-ности. Само изучаването на теория не е достатъч-но. Нужно е наученото да се практикува сред при-родата. Така всеки един ще се включи в дейнос-тите и ще види, че много неща зависят от него.Видяното и чутото по някакъв начин ще е повли-яло на кръг от хора, които ще пренесат наученотов домовете си, сред приятели и колеги. Това пос-



тигнахме донякъде с организирането и включва-нето на гражданите в “Часът на Земята”. А товаозначава още приятели на природата. И послед-ната стъпка е събирането на всички хора, отдели-ли време за това, за да им се покаже резултатът оттяхното положително влияние върху природата.Това вече наистина ще е променило начина им намислене и може много от тези хора да продължатда помагат на природата.

Друго, което може да се направи, е възможнода се осъществи с помощта на държавата и Ми-нистерството на околната среда и водите. Най-ос-новните неща са поставянето на контейнери заразделно събиране на отпадъците във всички гра-дове, защото в моя град все още няма. След катоима такива контейнери, всички биха се придър-жали към разделното събиране. Това е нужно, за-щото много от отпадъците могат да се рецикли-рат. Един пример – един тон рециклирана хартияили картон спестява около 13 дървета, 31 730 лит-ра вода, 4 куб. м от обема на сметището. Налага-нето на разделното събиране и разпространява-нето на повече такива контейнери ще предотвра-ти появата на нови нерегламентирани сметища.За целта е нужно също така поставяне на табели,насочващи към точното място на сметищата. Дру-

га важна част от този процес са законите за опаз-ване на околната среда и мерките за тяхното спаз-ване. Това е ключова стъпка, защото или има за-кони – често неспазвани, или няма закони, коитода спрат дадено действие.

Идеята е при евентуално нарушение да следване парична глоба, а наказание с общественополе-зен труд. Колкото и да звучи като наказание, товаще сближи хората с природата. Прекарването навреме сред природата ни дава усещането, че смечаст от нея, че се сливаме с нея. Това наистина етака. Затова, отново с помощта на държавата, едобре да се създадат още организации, които данасърчават именно това – опознаване на приро-дата в самата природа.

От всичко казано може да се стигне до след-ния извод: хората трябва да променят начина сина мислене, което е невъзможно, ако ние, бъде-щето на Земята, не се захванем с тази задача. Нап-равим ли го, със сигурност ще срещнем подкрепаи така идеята ще се разрасне, ще обхване още по-вече хора, защото, както се казва: „капка по капкавир става”. И може би някой ден това ще изиграеважна роля при положителната промяна на Земя-та в близко бъдеще…

* Есе, получило І награда в младежкия конкурс „Мария Кюри днес” по проект „Европейска нощ на учените 2011”.

ЗА СВОБОДАТА В НАУКАТА*

Бранимир Велинов,студент II курс по молекулярна биология,

СУ „Св. Климент Охридски“

Изследователката Мария Кюри и днес будивъзхищение като безпрецедентен пионер иноватор в науката , като човек, вървял понеосветени пътеки, за да разкрие нови хоризонтипред човечеството. Тя води живот на лишения исаможертви, на тежък труд в примитивниусловия, но упорито и непоколебимо отстоявавижданията си.

Отраснала в окупирана Полша , къдетосвободата на словото и действията са немислими,Мария Кюри се научава високо да цени свободатаи да я следва като ръководна светлина: „Като чели нов свят се отвори пред мен, светът на науката,който най-накрая ми беше позволено да опознаяв пълна свобода.” – пише тя в дневника си.Великата жена учен намира своето място точнов света на науката, защото именно там властваистината за живота и света – най-чистото иоткровено проявление на човешката свобода.

Мария Кюри твори като единствената жена всвят, в който личностното издигане е само замъжете, в който все още властват предразсъдъцикъм хора с различна националност и мироглед.

Така, както „разбива“ атомното ядро - структура,дълго смятана за неделима и инертна, великатажена учен разбива и стереотипите наконсервативното обществото. Първата жена,защитила докторат, първата и единствената жена,спечелила две Нобелови награди, Мария Кюриочевидно няма против да застане пред света идръзко да отстоява себе си , оставайкинепокварена от славата, която съпътства първотомясто.

По ирония на съдбата, невидимото сияние,което Мария Кюри разкрива за света ,осветявайки непознати кътчета от науката,отнема живота й. За съжаление, често такава еучастта на тези , които се осмеляват дапреминават граници, дръзко да се взират в твърдеярката светлина.

Въпреки че са изминали повече от сто годиниот откриването на радиоактивността ,



проблемите на съвременната наука оставатсходни с тези от времето на известната жена учен– недостатъчното финансиране, етичните дилемии страхът на човечеството от неизвестното всеоще спъват прогреса. Мария Кюри днес е същатаонази Мария Кюри от преди, превърнала се валегоричен образ на смелост и трудолюбие,непреклонност, безкористно отдаване в името начовешкия възход. Нравствените й критерии са

модел за подражание на всички учени, коитоуспяват да превъзмогнат себе си в търсене напознание за истината.

Освен , че носят универсални моралнипослания, действията на Мария Кюриподсказват как трябва да се твори наука – с любовкъм красотата на самата наука, с искрен ибезкористен интерес към фината и заплетеналогика на всичко около нас.

РУ "АНГЕЛ КЪНЧЕВ" ФИЛИАЛ – РАЗГРАД

ЗА УЧАСТИЕ В ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ

(4-5 ноември 2011, Ваканционен СПА комплекс „Островче”, Разград)

ПОСВЕТЕНА НА 25 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА

ФИЛИАЛ – РАЗГРАД И НА МЕЖДУНАРОДНАТА ГОДИНА НА ХИМИЯТА

ПОД ПАТРОНАЖА НА ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ РАЗГРАД

СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА КМЕТА НА ОБЩИНА РАЗГРАД

ОРГАНИЗАТОРИ:

ДОМ НА НАУКАТА И ТЕХНИКАТА – РАЗГРАД СЪЮЗ НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ, КЛОН – РАЗГРАД

ТЕМАТИЧНИ НАПРАВЛЕНИЯ:

Химични технологии Биотехнологии и хранителни технологии

АДРЕС ЗА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ:

7200 Разград , бул. ”Априлско въстание”№47 РУ ”Ангел Кънчев” – Филиал Разград за Научната конференция тел. 084/520001, 0887631645 http://fr.uni-ruse.bg/ http://fr-uni-ruse.hit.bg/


Статиите в рубриката се базират на доклади, изнесени на конференцията„Единство в многообразието”, организирана от секциите „История”,

„Социологически науки”, „Филологически науки” и „Философски науки”към СУБ (1-2 юни 2011, Конферентна зала на СУ „Св. Кл. Охридски”).

Според известния френски византолог ПолЛьомерл „Историята е наука за особеното, свое-образното”. В следващите редове ще разгледамеконкретна проблемна ситуация, в която пренеб-регването на подобно правило логично води допогрешни, дори абсурдни твърдения и изводи.Текстът е посветен на сравнително слабо проуче-ната тема за дворцовата архитектура на ВолжкаБългария, необходимостта от прецизно прилага-не на схемата „текст-контекст” при анализи иоценки на новооткрити паметници за сметка натяхното (съзнателно или не) спекулативно свръх-интерпретиране.

ФАКТИ И (СВРЪХ)ИНТЕРПРЕТАЦИИНа 23 юни 2009 г. кореспондентът на ИТАР-

ТАСС Алексей Соколов съобщава от Самара, чепо данни от спътника за дистанционно сондира-не на Земята „Ресурс-ДК1" е открито местонахож-дението на „ханския дворец” на Волжка Бълга-рия. Според генералния конструктор на ракетно-космическия център „ЦСКБ-Прогрес” РавилАхметов руските учени са го засекли на терито-рията на съвременния архитектурно-археологи-чески резерват-музей „Болгар”. Става дума за ос-нови на сграда, намираща се на югозапад от Глав-ната джамия в резервата.1

Скоро след като новината беше съобщена, настраниците на български всекидневници и медиисе появиха „компетентни обяснения” (за жалост– не само от лаици, но и от школувани медиевис-ти), определящи възторжено находката като „ве-лико откритие”, „палат – последно убежище нанай-големия брат на Аспарух – БатБаян” (?!) и т.н.2

Достигна се до парадокса непроученият още па-метник да се сравнява с образци на ранното мо-нументално строителство в предхристиянска Ду-навска България, в плисковските и болгарскитеградежи да се търсят подобия, резултат на „архе-

ЕДИН ПРИМЕР ОТ АРХИТЕКТУРНАТА ИСТОРИЯ НАВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ

Д-р Георги Владимиров,секция „История” към СУБ

типни строителни традиции” – подход, който несамо че няма основания, но и не почива на здраванаучна логика.3 Тази нелепа ситуация на дезори-ентация с демонстрирано пълно непознаване наматерията бе симптоматична от една страна задългото, упорито неглижиране на темата „ВолжкаБългария” в родната историопис4, а от друга – затревожната тенденция по доскоро маргинализи-рани проблеми първо да се говори и пише, пъкпосле да се чете, резултат на което е опасната, нап-редваща дифузия на „фолк-историята” и публич-ното й легитимиране с името и перото на попу-лярни „медийни авторитети”.

Дали откритата от спътника сграда наистинае дворец – „сърцето на Волжка България”? От кояепоха е? И защо „хански”, след като, както е изяс-нено отдавна, подобна титла не е засвидетелства-на в региона до XIII век? Отговорите на тези зна-чими въпроси сякаш се изгубиха в общата еуфо-рия на събитието. Затова нека се опитаме в ин-дуктивен ред да подредим мозайката от известнифакти – за историко-културната среда, протича-щите в нея процеси и техните въплътени носите-ли – паметниците на елитарната архитектура наВолжка България.

В ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯКОНТЕКСТПрез IX-X век по Средна Волга се появява вто-

рата средновековна България. Формирана от ня-колко поредни миграционни вълни българско исродно му население от земите на покорената Ста-ра Велика България, свързани с името на леген-дарния Кубратов син Котраг (а не БатБаян), Вол-жка България консолидира многобройните зава-рени народности в региона. Приемайки исляма за

Поглед към миналото

1 Съобщение на ИТАР-ТАСС от 23.06.2009, 22.05. – http:// www. itar-tass.com2 Вж. изобилстващите с фактически грешки материали – Откриха сърцето на Волжка България. // Стандарт, 25.06.2009,№ 5908; Събчев, К. Батбаян клонирал България в Сибир. // Стандарт, 26.06.2009, № 5909.3 Дворецът на българските ханове от Волжка България е открит. // БГ БЕН, 04.07.2009, № 14, с. 22.4 Владимиров, Г. Темата за Волжка България в българската историческа книжнина от Освобождението до 90-тегодини на ХХ в. – един проблем с продължение. // Исторически преглед, 2007, № 1-2, с. 3-15.



държавна религия, тя се утвърждава като значимгеополитически, икономически и културен фак-тор по Пътя на коприната.5

В края на IX – зората на Х век на мястото назаварени селища или на съвсем нови територии сепоявяват първите волжкобългарски градове – Би-ляр, Болгар, Сувар.6 Процесите на формиране наурбанизационната структура на Волжка България„закъсняват” спрямо дунавската й посестрима с 2-3 столетия. Това „забавяне” в седентаризацията седължи на редица фактори-инхибитори, сред коитоследва да посочим споменатата поредица мигра-ционни вълни на население от юг към Средна Вол-га и постепенните процеси на взаимодействие сместната етнокултурна действителност.7

Неизяснен напълно, все още дискусионен ос-тава и въпросът за столичния град във ВолжкаБългария през X – първата половина на XIII в. –дали това е бил Болгар на Волга или гигантът поплощ Биляр. Съгласно първата от спорещите стра-ни Болгар, а впоследствие – Биляр, са столици надържавата, а според втората – Биляр, наричан ощеи Болгар, е единствен и неизменен център на Вол-жка България в епохата на самостоятелното й съ-ществуване. Последната теза разполага с по-убе-дителни аргументи – в Биляр е открит и проученнай-старият ислямски култов комплекс в Татар-стан. Изглежда, същинският възход на Болгар сеотнася за по-късна епоха.8

ПИСМЕНИ ИАРХЕОЛОГИЧЕСКИСВИДЕТЕЛСТВА ЗА ДВОРЦОВАТААРХИТЕКТУРА ВЪВ ВОЛЖКАБЪЛГАРИЯВ достигналите до нас писмени източници е

съхранено само едно сведение, касаещо органи-зирането на елитарното пространство във ВолжкаБългария. То датира от 922 г., принадлежи на пе-рото на арабския дипломат Ахмед ибн Фадлан игласи: „Всички те (живеят) в юрти, с тази разли-ка, че юртата на царя е много голяма, събира хи-ляда души, застлана в голямата си част с армен-ски килими. В средата й е тронът на царя, покрит

с византийски брокат…”9 У другите арабски иперсийски автори, както и в руските летописи,липсват сведения за дворцова сграда/сгради.

Археологията също не допринася същественоза изясняване на проблемната ситуация. Проуче-ните монументални строежи – паметници на ели-тарната архитектура във Волжка България – сатвърде малко. В Билярското градище са разкопа-ни основи на тухлено здание, определяно от едниизследователи като дом на знатен местен аристок-рат10, а от други – като баня с изключителен завремето си лукс.11 Предполага се, че в укрепенияс дървена стена Вътрешен град („арк”) на Биляросвен джамията, за която вече стана дума, се е на-мирал и владетелски дворец и други правителстве-ни сгради12, но засега това е само хипотеза безархеологически доказателства. В Сувар пък са раз-крити останки на тухлен дом – дворец-жилищена аристократ от Х век.13 В Болгарското градищемонументални сгради с представително-дворцовхарактер от този период не са открити.

Накратко – елитарната архитектурна културана домонголска Волжка България е представенаот ограничен брой паметници, строени в ислям-ски стил не по-рано от втората половина на Х в.През целия домонголски период доминиращо навсички нива се оказва дървеното строителство.14

ЕПОХАТА НА ЗЛАТНАТА ОРДАСъбитията от първата половина на XIII в. от-

варят нова страница в историята на Волжка Бъл-гария – нашествието на монголите прекъсва са-мостоятелното й развитие и я превръща в подчи-нена област на появилата се в региона монголскаЗлатна орда. От пепелищата възкръсват старитеволжкобългарски градове Болгар, Казан, Джуке-тау. В земите по Волга се обособяват полуавто-номни области, сред които Болгарската и Казан-ската, управлявани от емири, които получаватвластта си от златоординския хан чрез специалниграмоти (ярлици).

Болгарската област с център едноименния градима статут на облагодетелствана територия още

5 История татар. Том 2. Волжская Булгария и Великая Степь. Казань, изд. „РухИЛ”, 2006; Владимиров, Г. ДругатаБългария на Волга: изгубената цивилизация. С., изд. Световна библиотека, 2009.6 Хузин, Ф. Булгарский город в Х – начале XIII вв. Казань, изд. Мастер Лайн, 2001.7 Владимиров, Г. Държавотворни и легитимационни стратегии в ранната история на дунавски и волжки българи – В:Сб. Многообразие в единството, Бр. 1 Развитие и креативност, С., изд. СУБ, 2010, с. 174-179.8 Всички аргументи и гледни точки в дискусията вж. у Владимиров, Г. Столичният град в културата на ВолжкаБългария. // Български векове, 2002, № 4, с. 13-21.9 Путешествие Ибн-Фадлана на Волга. Перевод и комментарий И.Ю. Крачковского. Москва-Ленинград, изд. АНСССР, 1939, с. 73.10 Хузин, Ф. Волжская Булгария в домонгольское время (X – начало XIII веков). Казань, изд. „Фест”, 1997, с. 56-57.11 Зиливинская, Э. Дома с подпольным отоплением в Волжской Булгарии. // Советская археология, 1989, № 4, с. 223-233.12 Хузин, Ф. Древний Биляр и его окрестности. Казань, изд. РИЦ „Школа”, 2004, с. 28.13 Смирнов, А. Волжские булгары. Москва, изд. ГИМ, 1951, с. 237-239.14 Шарифуллин, Р. О ранних жилищах волжских булгар (Х – начало XIII вв.). – В: Археология Волжской Булгарии:проблемы, поиски, решения. Казань, изд. ИЯЛИ АН РТ, 1993, 63-76.



от 40-те години на XIII в. Предполага се, че Бол-гар е лятна резиденция на златоординските хано-ве Бату, Берке и Менгу-Тимур. В персийското съ-чинение „Ферхенг-наме” градът е наречен „злат-ният трон на ординските ханове”. Марко Поло раз-казва как хан Берке управлява едновременно вБолгар и в Сарай. През втората половина на XIIIв. градът е център на монетосеченето в Ордата, ав епохата на хан Узбек (1312-1342) Болгар се на-лага и като религиозен център на Поволжието.15

Значимата роля на Болгар през XIII-XIV в. сеотразява благотворно и върху неговия урбанисти-чен облик. Днес в резервата могат да бъдат виде-ни останките от Главната джамия (т.нар. „Чети-риъгълник”) с 25-метрово минаре (50-60-те годи-ни на XIII в.), 19-метровото Малко минаре (XIVв.), Източният и Северният мавзолеи (XIV в.), вла-детелската гробница (XIV в.) и др.16 (Фигура 1).Дворецът на емира на Болгар, наричан често„хан”, не е открит.

КЪДЕ Е ДВОРЕЦЪТ НАЗЛАТООРДИНСКИ БОЛГАР?

Отговорът на този въпрос следва да потърсимв редица късни писмени свидетелства на пътешес-твеници, писатели, военни и журналисти, посе-тили Болгар през XVIII-XIX в. По повод основа-ването на манастир през 1712 г. на местния ду-ховник дякон А. Михайлов е наредено „да разгле-да какви древни строежи има в градището, да гиоразмери и опише”. Неговият „Опис” е първотообстоятелствено и точно документиране на съх-ранените монументални паметници в Болгар. Де-сет години по-късно тези места са посетени от им-ператор Петър I, по чието разпореждане част отпаметниците са консервирани. През 1768 г. Бол-гарското градище е описано от акад. П. Паллас ив пътните бележки на И. Лепехин. През XIX в. заБолгар пишат проф. Ф. Ердман (1822), П. Сви-нин (1824), Н. Кафтанников (1832), професорътот Казанския университет И. Второв (1840), Н. Бе-резин (1853), М. Лаптев (1861), полк. А. Риттих(1870), К. Невоструев (1871), С. Шпилевский(1877) и др. От публикуваните планове на гради-щето най-старият и подробен план е поместен в„Атласа” на арх. А. Шмит, издаден през 1832 г.

Фигура 1. Болгарският резерват-музей днес. Останки от Главната джамия, Голямото минаре, Северния иИзточния мавзолеи и Успенската църква (дн. Археологически музей).

15 Павлов, П., Г. Владимиров. Златната орда и българите. С., изд. Военно издателство ЕООД, 2009, с. 135-146.16 Город Болгар: монументальное строительство, архитектура, благоустройство. Москва, изд. Наука, 2001; Владимиров,Г. Волжка България и Казанското ханство: строително изкуство и архитектура. С., изд. Тангра ТанНакРа ИК, 2006.



под заглавие „Архитектурни чертежи на развали-ните на древен Болгар”17 (Фигура 2). Популяренплан на градището и съхранените в него памет-ници е съставен и през 1869 г.18

Сведенията, отнасящи се до дворцов комплексв Болгар, са противоречиви, дори взаимоизключ-ващи се. Така например в „Описа” от 1712 г. секазва: „Срещу тези 4 палати [Главната джамия],на 10 сажена [малко над 20 м. – б.а.] има три голе-ми палати, в които бил домът на предишните ца-ре”.19 Изглежда, скоро след това тези палати са раз-рушени, защото за тях нищо не споменава П. Пал-лас.20 Това се обяснява със строежа на руски ма-настир, от което несъмнено са пострадали старите

градежи. Предполага се, че на мястото на дворцо-вия комплекс през 1732 г. е издигната Успенскатацърква, в която днес се помещава археологическа-та експозиция на Болгарския музей-резерват.21

В свои пътни бележки от първата третина наXIX в. П. Рыбужин споменава, че от „ханскитепалати в Болгар е останала само купчина камъ-ни”, от която едва ли може да се съди за местопо-ложението им.22 П. Свинин пък търси двореца наБолгар в общия архитектурен комплекс, оформенот Главната джамия, Северния и Източния мавзо-лей, определяйки последния като една от кулитена заградения с дебели стени дворцов ансамбъл.23

А. Риттих интерпретира останките от Главната

Фигура 2. Паметниците на Болгар в „Атласа” на арх. А. Шмит

17 Шмит, А. Архитектурные чертежи развалин древних Болгар. Сняты с натуры 1827 архитектором А. Шмитом. Москва,1832.18 Вж. подробен преглед на описанията на Болгарското градище от XVIII-XIX в. у Флоринский, В. Первобытные славянепо памятникам их доисторической жизни. I. Томск, Типо-литография П.И. Макушина,1894, с. 265.19 Цит. по Невоструев, К. О городищах древняго волжско-болгарского и Казанского царствь в нынешнихь губернияхКазанской, Симбирской, Самарской и вятской. Москва, Синодальная типография, 1871, с. 11.20 Паллас, П. Путешествие по разным провинциям Российской империи. Част I, Санкт Петербург, изд. ИмператорскойАН, 1773, с. 185-192.21 Ефимова, А. Болгарское городище. Казань, изд. ГМ ТАССР, 1956, с. 7; Шарифуллин, Р. Булгарский городзологоордынского времени. – В: Очерки по археологии Татарстана. Казань, изд. „Школа”, 2001, с. 215.22 Рыбужин, П. Поездка в Болгары и Билярск. // Заволжский муравей, 1833, № 2, с. 63-92.23 Картины России и быть разноплеменных ея народов из путешествий П.П. Свиньина. Част первая. Санкт Петербург,1839, с. 195.



джамия като владетелски дворец, който същевре-менно е бил и укрепено място-цитадела.24

В плановете на Болгарското градище, на юго-изток от Източния мавзолей, арх. Шмит отбеляз-ва две руини – първата на 70 (ок. 150 м), втората– на 90 сажена (ок. 192 м). Последната руинаШмит нарича „хански палати”. На плана от 1869г. тази руина е поместена на 100 сажена (213 м)югоизточно от същия мавзолей. Съгласно описа-нието, оставено от казанския проф. И. Второв от

40-те години на XIX в., руините на „ханските па-лати” се намирали на 200 сажена (около 425 м)северно от Малкото минаре, като мястото съвпа-да с указаното на плановете на арх. А. Шмит. Н.Березин пък счита изобразеното от Шмит за бо-гат частен дом, а не за царски дворец. Той лока-лизира предполагаемия „палат” в цитаделата награда, където по източен обичай били разположе-ни и помещения за войската и придворните слу-жители. Дворецът се намирал в центъра на цита-

Фигура 3. План на Болгарското градище от 1901 г. „Хански палати” са означени на мястото на т.нар.„Малко градче”

24 Риттих, А. Материалы для этнографии России. Казанская губерния. Част 1, Казань, изд. Императорского Казанскогоуниверситета, 1870, с. 39.



AN EXAMPLE FROM THE ARCHITECTURAL HISTORY OF THE VOLGA BULGARIA

Georgi Vladimirov

Abstract

The article is on the unconsidered in our medievalism issue about the representative architecture in theVolga Bulgaria, the monumental luxury construction in Bolghar in the times of the Golden Horde, the at-tempts it to be defined and recognized as archaic analog of the past monuments of the pagan DanubianBulgaria. Different examples from written and archeological sources are given. The approved concept is thatthe analytical approach should reflect as a priority on the variety, stemming from context, confession andhistorical events rather than on the intentionally postulated unity based on common origin and other non-scientific comparisons.

делата и бил защитен с недълбок ров, като ималдва входа – северен и южен, при всеки от коитоимало каменна кула. Северният вход бил главен.Дворецът бил каменен и от него не е останало ни-що поради преизползване на материала от по-къс-ни строители.25

За цитадела и дворец в нея говори и К. Невос-труев. Позовавайки се на „Описа”, той поставя цар-ския палат в т.нар малък окоп (вътрешния вал наукрепената цитадела на селището), който се нами-рал в северната част на градището.26 Днес този валне съществува. Предполага се, че е ограждал тери-тория, включваща Голямото минаре, Главната джа-мия, зданията под Успенската църква, владетелска-та гробница и трите царски палата (по „Описа”).Подобно мнение се споделя и в по-късни публика-ции.27 На карта на градището от началото на ХХ в.руините на т.нар. „Малко градче” са означени като„хански палати или баня” (Фигура 3).28

Тази многоцветна, но неясна картина в сведе-нията не позволява заснетата от сателита сградав Болгар еднозначно и категорично да бъде опре-делена като владетелски дворец, още по-малко –от епохата на Волжка България. Вероятно това ездание, част от общия ансамбъл на златоордин-ски Болгар, чието функционално предназначениетепърва ще се изяснява – дали е палат на българ-ски емир или обител на резидиралия в града зла-тоордински хан, дали не е дом на богат аристок-рат или има функции на друг тип обществена сгра-да. Вероятно съоръжението е строено не по-раноот третата четвърт на XIII или в зората на XIV в.,откогато датират повечето монументални сградив комплекса. За останалото имат думата археоло-зите и специалистите в теренни изследвания.

ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ИЗВОДИВ заключение ще припомним забравяното в

последно време правило, че „правенето” на наукаизисква задълбочена, специализирана подготов-ка, подкрепена от рационална, опираща се на до-казателства, логика. Огласяването на сензации,емоционално-приповдигнатите изказвания по без-спорно сериозни проблеми около средновековни-те българи на Волга представляват „друг тип го-ворене”, по презумпция изцяло лишено от авто-ритет и експертна компетентност. Упоритите опи-ти за търсене на паралели между малкото разкри-ти каменни и тухлени сгради във Волжка Бълга-рия и подобни обекти в Плиска и Преслав несъм-нено са необосновани и спекулативни, продукт наочевидно непознаване на историко-културните ре-алности в двете средновековни държави. Това сеотнася и за лабораторно вменяваните общи тен-денции и взаимовлияния между волжки и дунав-ски българи, отделени едни от други от значимавремева и териториална дистанция, ситуирани вспецифични физико-географски (съответно – кул-турно-исторически) райони, подложени на различ-ни външни предизвикателства и влияния и не напоследно място, изповядващи различни конфесии.Затова при оценка на техни паметници водещаследва да е конкретиката, спецификата на контек-ста и задължителното отчитане на динамично из-менчивата културна диверсификация. Именномногообразието на форми, идеи, визии задава ори-гиналността29 на всеки от двата културни моделана Дунав и на Волга, които не бива преднамеренода бъдат профанирани до съзнателно търсено, нолишено от смисъл единство.

25 Березин, Н. Булгар на Волге. Казань, изд.Университетская типография, 1853, с. 26-27.26 Невоструев, К. О городищах древняго волжско-болгарского и Казанского царствь в нынешнихь губерниях Казанской,Симбирской, Самарской и вятской. Москва, Синодальная типография, 1871, с. 8-9.27 Смирнов, К. Великие Болгары. Москва, изд. АН СССР, 1960, с. 17.28 Россия. Полное географическое описание нашего отечества. Т. VI Среднее и Нижнее Поволжье и Заволжье. СанктПетербург, изд. А.Ф. Девриена, 1901, с. 377.29 За характеристиката „оригиналност” на културните модели вж. Владимиров, Г. Дунавска България и ВолжкаБългария през VII-XI в. С., изд. Орбел, 2005, с. 14.


ЖЪЛТИТЕ ПАВЕТА – КЕРАМИКА, ЕСТЕТИКА,СИМВОЛИКА

Елинка Бояджиева,секция „История” към СУБ

Повече от столетие, цели 105 години, жълтитепавета като килимено покритие в златист цвят зас-тилат стародавния софийски център, както и тръг-ващите от него улици в различни посоки, влива-щи се в гъстата улична мрежа.

По това време София е най-младата столицана възстановилата се българска държавност, из-лязла от петвековното турско робство в европей-ския континент. Но първият град на КняжествоБългария се изправя с категоричната си заявка дасе изгражда с неповторима индивидуалност, из-лъчваща оптимизъм и жизненост. Бурният ико-номически подем, настъпил в Третата Българскадържава, привлича множество чуждестранни спе-циалисти. Най-многобройни са специалистите отАвстро-Унгария, които се настаняват предимно вСофия, а някои от тях заемат важни ключови пос-тове. Главен архитект на София е арх. Адолф Ко-лар, назначен още в периода на Временното рус-ко гражданско управление; главен рисувател наСофия е Йосиф Обербауер; инж. Гьорг Прошек ена работа в Техническата служба на Общинскотоуправление; братя Бартел са на работа в Кадас-тралното отделение и т.н. Панорамата на граданепрекъснато се изменя, обогатява се със забеле-жителни сгради и тъкмо тогава зопочва да се офор-мя с налагащия се стил сецесион. В неговата ес-тетическа система умело се вплитат фолклорнитестроителни и декоративни традиции. Извършватсе усилено регулационни и благоустройственидейности и този действителен кипеж в младатастолица превръща само за две-три десетилетияграда от типично ориенталско селище в град с ам-биция да има облик с европеиски измерения.

С идването на Фердинанд Сакс Кобургготскина българския престол и провъзгласяването му закняз (1887) тази амбиция се засилва и всестран-ните връзки с Австро-Унгария се задълбочават. Затози процес допринася сключеният за първи пътравноправен договор с дуалистичната монархияпрез 1896 г. Създават се благоприятни условия иот българското законодателство. Още през 1881 г.се приема закон, който изисква академичен обра-зователен ценз при проектирането и строителство-то. Така творците на традиционната народна ар-хитектура са изместени и се открива път за мо-дерната съвременна архитектура и строителство.Талантливите австро-унгарски специалисти – арх.Колар, Ф. Грюнангер, фамилията Прошек, П. П.Бранг, В. Румпелмайер, Р. Ф. Ваагнер, К. Хай-нрих, А. Грайс и още много друти, създават, съг-раждат знакови сгради – обществени, частни, фа-милни, богато декорирани, които и днес предиз-викват възхищение.

В края на ХІХ век и началото на ХХ век Со-фия е оформена в централните си части и е вечеедин град с европейски център. Наред с ориги-налните строежи столицата е електрифицирана,през 1901 г. тръгва първият трамвай, значителносе е увеличил броят на телефонните абонати. Посъщото време се завръщат първите българи-архи-текти, академично подготвени във Виена, Прагаи в други градове на Австро-Унгария. Младитеталантливи българи Юрдан Миланов, ГеоргиФингов, Петко Момчилов, Никола Юруков вла-гат с патриотичен порив своите знания и профе-сионализъм в изграждането на Отечеството и сенареждат с делата си сред строителите на съвре-менна България.

През първото десетилетие на ХХ век, в стре-межа за обновление на столичния град, се появя-ват жълтите павета, оргинална паважна настил-ка, излъчваща и многообразна символика. Ней-ната реализация е дело на кмета Мартин Тодо-ров. Той произхожда от бележит български род отБесарабия, от с. Кубей. Този род има неоценимпринос в строителството на нова България и товае родът на Александър Стоянов Тодоров-Балан,именит български учен, езиковед, първият ректорна Висшето училище, написал над 300 труда, пос-ветени на българския език и езикознанието. Проф.Балан има още четирима братя – ген. Георги То-доров, опълченец, участник в Сръбско-Българска-та война (1885), завършил военна академия в Сан-кт-Петербург, участник в Балканските войни иПървата световна война, командващ ІІ и ІІІ ар-мия, победоносната Рилска дивизия, изрекал най-точните неутешаващи, но вдъхновяващи слова поповод на наложения ни Ньойски договор: “Ниесме победени, но не сме бити”. Другият брат епроф. Атанас Тодоров, основоположник на съдеб-ната медицина в България, който на основаниена значителни изследвания доказва, че Яворов ня-ма участие в смъртта на Лора. Безспорен приносв основополагането на топлофикацията у нас иматретият брат – инж. Михаил Балански, записалимето си и в други големи строежи в София, катоСъдебната палата, БНБ и др. Важно, историческомясто в софийската кметиада заема четвъртиятбрат – Мартин Тодоров, срещан и като Теодоров.Той е виден столичен адвокат, политик, член наНароднолибералната партия (Стамболовата). Потова време министър-председател е Димитър Пет-ков, ръководител на тази партия, верен приятел и




наследник на Стефан. Стамболов. Мнозинство вОбщинския съвет имат народнолибералите. Кмете Петко Николов, който изненадващо подава ос-тавка “по лични съображения” и кметският посте освободен.

В протокол № 28 от 8 юли 1905 г. е записано,че оставката е приета от общинските съветници,проведен е избор и за кмет е избран Мартин Тодо-ров, въпреки предстоящите избори съвсем наско-ро. Те се провеждат след един месец, на 14 август1905 г., и Мартин Тодоров е преизбран за кмет,Започва един мандат, изпълнен с градителство, съсстремеж да се създават все по-добри условия заживот в столичния град. Сравнително по-продъл-жителното му кметско управление, както и него-вите организационно-управленски качества и про-явяваната от него енергичност, обясняват плодо-творната му дейност. Мартин Тодоров разгръщаширока строителна и благоустройствена дейност.Ускорява строежа на Боянския водопровод и на 5декември 1907 г. софиянци вече пият свежи, чис-ти води от високите части на Витоша; извършениса нови корекции на Перловската и Владайскатареки; удължават се трамвайните линии; завършене строежът на нов клон на пожарната команда вквартал “Три кладенци”; открива се Народния те-атър (1907), болницата “Майчин дом” (19.12.1907); започва строежът на пет училища. Започваусилена работа по проектирането на Синагогата,Централната софийска баня и Халите. Слага сеначалото на благоустройството на централнитеулици и площади и най-забележителното – пави-рането им с керамична настилка – жълтите паве-та, внос от Австро-Унгария. Този нов оригиналензнак е безспорно свързан с кметуването на Мар-тин Тодоров. Подчертавам този исторически факт,тъй като изследванията и публикациите по исто-рията на жълтите павета са оскъдни, почти лип-сват и това обстоятелство дава воля на фантазии-те и на свободните съчинения, изразявани от са-мозванци, псевдоисторици и от журналисти. Раз-пространяват се различни версии, свързани с“изящния вкус” и мегалопретенциите на князФердинанд. Най-популярната е, че жълтите па-вета са дарение на княза по случай сватбата му скнягиня Мария Луиза. Подобни и други слуховекатегорично се опровергават от документите, ко-ито повече от столетие си стоят непокътнати в ар-хивохранилището. Основателен е въпросът, накакво се дължи липсата на интерес към история-та на жълтите павета, които се отнасят най-общокъм естетическите паметници на културата, къмбогатото културно наследство на София. Вероят-но на това многозначително свидетелство на ед-на градивна епоха се гледа като на маловажен де-тайл, наложил се в ежедневието, заел паважнатанастилка на града, по която минаваме ежедневнои само когато дойдат гости от чужбина, се сеща-ме за тях, за да се похвалим. Забравяме основно

неписано правило, че всичко онова в материал-ния и духовния ни живот, оставено от предцитени, сме длъжни да го пазим, да се грижим за негои да го предаваме на бъдното като урок, като опит-ност, като достижение и преди всичко да не до-пустнем забравата.

За първи път за паважна настилка на софий-ските улици и площади се прави обсъждане назаседание на общинския съвет на 27 февруари1906 г.

Пространно слово произнася кметът МартинТодоров, който очертава необходимостта от нас-тилка на улиците и площадите в три варианта –каменна, керамична и асфалтова. Кметът е про-тивник на асфалта и горещ поддръжник на камен-ната и на керамичната. След обсъждането послед-ват назначения на две комисии от специалисти -на 16 и на 18 март, да проучат подробно и да сепроизнесат по керамичната настилка. И двете ко-мисии доказват предимствата на жълтите павета,но те са много скъпи и поради тази причина об-щината се насочва към каменните блокчета от си-енит, добиван в каменните кариери на Витоша,собственост на общината.

За реализация на настилката, както и за изпла-щането на започналото мащабно строителство,кметът Мартин Тодоров сключва втория (след Ди-митър Петков), външен заем в размер на 35 000000 златни лева с немски банки. За този заем еиздаден закон, който задължава държавата катогарант и конкретизиращ за какво точно ще се хар-чат парите от общината. С протокол № 4 от23.01.1906 г. Столичният общински съвет опъл-номощава кмета Мартин Тодоров да сключи отимето и за сметка на Софийската градска общиназаема в размер на 35 000 000 златни лева, с еми-сионен курс 81%, платим в срок от 100 (сто) шес-тмесечия или за 50 години. Заемът се освобожда-ва от всички видове налози за всички времена.По-късно този заем, донесъл много неприятнос-ти за финансовото състояние на общината, ще бъ-де ликвидиран в края на 30-те години от инж. ИванИванов.

Кметът Мартин Тодоров действа умно и бързои подготвя извънреден, допълнителен бюджет настойност 29 798 000 лв. На 29 март 1906 г. извън-редният бюджет се обсъжда и приема от общин-ския съвет. Той включва изплащането на стариязаем от 10 000 000 английски лири (1898) с лих-ви, разноски и комисионни, изплащането на заемот държавата, финансирането строежа на Мине-ралната баня, строежа на Халите, на пет учили-ща, корекция на реките, паважната настилка наСтара София.

Полагането на паважната настилка се обсъж-да както в Постоянното присъствие, така и вОбщинския съвет. Взема се решение да се разра-ботят поемни условия за отдаване чрез търг напредприемач с конкретна задача – “направата на



улиците и площадите в центъра на Стара Со-фия с керамитна настилка (паваж)”. Поемнитеусловия се разработват от Регулационното бюрокъм кметството. В заседанието си от 14 октомври1906 г. (протокол № 48) се обсъждат поемните ус-ловия. Те са разработени детайлно в основни раз-дели, подраздели, дейности, специфични за кон-кретната работа: предмет на дейност, съдържание,количество, сключване на контракт, срок за започ-ване и завършване, доставка на материали, редна извършване на работата. На 16 октомври об-съждането продължава с включване качеството наработата, заплащането на труда на работниците,подготвителната работа, начина на настилане наблокчетата, пясъка, използването на смолата и ощедруги подробности.

Провежда се търгът “с ограничен брой пред-приемачи”, както е обявено в Поемните условия.Печели “Българското индустриално керамическодружество Изида”. Фабриките на дружеството,както и неговото ръководство, се намират на гараНовоселци. Дружеството се създава с протекция-та на Стефан Стамболов, чиято политика към ин-дустриалното развитие на България е подчертанопротекционистка към местната промишленост.Дейността на работилницата се разраства и през1898 г. се регистрира в Софийския окръжен съдпод № 63, публикувано в ДВ., бр. 220, 12 октом-ври, 1898 г.

Съгласно поемните условия, предприемачътима задължението да бъде вносител, изпълнители да представлява производителя. От тук започваедна неофициална тайна по вноса на жълтите па-вета, които в техническата документация, както ив контракти и преписки на Общината се записваткато керамични павета или настилка. Това опре-делено показва начина на производство. Тъй катов България не е усвоена направата на керамич-ните павета, ангажирано е специализиранотопредприятие в Австро-Унгария. Така повече от 100години се знае само за вноса на настилката, но неи за родното й място и това обстоятелство е фор-мирало различни версии. Едва през 1960 год. всп. “София” инж. Ст. Симеонов разкрива “тайна-та”, която е впечатлила твърде много и него. Затази информация допринася унгарският професорВашарахой Болдижар. Жълтите керамични паве-та се произвеждат от варовика “мергел”, извес-тен в Унгария под името “марга”, който се нами-ра в мина край Буда Пеща. Изкопаният мергел сестрива на прах, формува се и се изпича в специ-ални пещи при температура 1300 градуса. Праве-ни са опити в Унгария да се използват суровиниот други места, но без резултат. След продължи-телно търсене в архивните материали се открипреписка между “Изида” и Унгарското дружество

Koszenbanya Teglagyar Tarsulat Pesten, което в пре-вод означава “Пещенско дружество, каменовъг-лена мина и тухларница”. Така най-после жълти-те керамични павета имат не само Родина, но иместорождение и всякакви други версии са не са-мо неверни, но и смешни.

Съгласно поемните условия, транспортиране-то на керамичните павета е за сметка на “Изида”,а митническите такси са за сметка на Унгарскотодружество. Архивните документи разказват реди-ца подробности от технологията на полагането напаветата – размера на блокчетата (0,08 м., 0,21 м,0,10 м), съставът на бетоновия слой, неговата де-белина – 10 см, подреждането в диагонал по остана улицата, а в краищата се употребявали петоъ-гълни блокчета.

По време на полагането на жълтата настилкаОбщината осъществява постоянен контрол подразлична форма. След изтичане на половината отработата, съгласно определения срок кметът наз-начава комисия от специалисти от Пътно-паваж-ното отделение и от Министерството на общес-твените сгради “за привременно приемане на из-вършеното досега от предпримача.” Тази комисияпроверява всяка улица, всеки квадратен метър иоценява положително извършената дотук работа.

Полагането на керамитната настилка е на вни-манието и на министър-председателя ДимитърПетков, известен политик, бележит кмет на Со-фия, ръководител на Народнолибералната партия,безспорен строител на съвременна България. Тойпреглежда внимателно Поемните условия, запоз-нава се в детайли, подкрепя ги, но окончателнотоси мнение ще изрази след като се произнесе Ми-нистерството на обществените сгради. Така че по-лагането на керамичните павета не са емоциона-лен дар по случай сватбата на княз Фердинанд сМария Луиза, която по това време (1907) вече не емежду живите; не са хрумване, а израз на общин-ска политика, подкрепена от държавата в перио-да на изграждането на нова България. В нито единдокумент не се откри, не се споменава името надарител, на княжевски особи като автори на тазиестетико-функционална дейност.

През двете години (1907 и 1908) са постланиобщо с керамичен паваж 59 302 46 кв. м, съответ-но през 1907 г. – 28 400 кв. м, а през 1908 г. – 30902, 46 кв. м.* Изпълнението е качествено и из-вършено в срок.

Времето е един от най-обективните и точнисъдници на сътвореното от човешката ръка. Следчетвърт век, през 1934 г., инж. Иван Иванов в об-стоен доклад разглежда историята на благоустрой-ствената дейност в София от Освобождението досредата на 30-те години и високо оценява поста-вянето на керамичния паваж. Тази дейност, както

* Положени са блокчета по улиците и площадите, както е записано в контракта, а преди това в поемните условия: бул.“Цар Освободител” заедно с площада пред Народното събрание, ул. “6 септември”, между ул. “Аксаков” и “ЦарОсвободител”, ул. “ Раковска,” между ул. “Аксаков” и ул. “Оборище”, ул. “Бенковски”, между ул. “Аксаков” и ул.



и всичко извършено до 1912 г., и последвалия ги-гантски строеж на Рилския водопровод в края на20-те и началото на 30-те години на ХХ век на-реждат София между първите градове в Европа.

Благоустройствената дейност има своя предис-тория. Нейните страници можем до прочетем внавечерието на Освобождението и в първите годи-ни от периода на Временното руско гражданско уп-равление. Уличната софийска драма е трудна заописване – локви, мръсни гьолища, кал и вонящиводи в центъра на един град, разположен на толко-ва красиво и живописно място, предизвиквало ви-наги възхищение, настлано с калдаръм на ограни-чени места по личното нареждане на княз Донду-ков. Но първият паваж в София е положен през 1905г. по ул. “Мария Луиза” от предприемача НиколаИванов и този факт се посреща с голямо задовол-ство както от гражданството, така и от управлява-щите. Оценявайки удобството на тази каменна нас-тилка, общинските власти формират новата си по-литика в благоустроствената дейност. Едновремен-но с каменната настилка общината обсъжда и пос-тавя точка първа – настилка с керамичен паваж вСтара София. Общинският съвет е улеснен в пола-гането на каменния паваж, тъй като Общината за-купува две каменни кариери, където се правят паве-та от сиенит и гранит.

Окончателното завършване на павирането с ке-рамични блокчета е през 1909 г. Назначена е ко-мисия с особено важна задача – приемане на из-вършената работа по направата на жълтата кера-мична настилка. Комисията е прецизна и взиска-телна, открити са малки недостатъци и изпълни-телят е задължен в определени кратки срокове даги отстрани. Извършената огромна работа обачеудовлетворява и “може да се приеме окончател-но”.

Но работата продължава. Следващите общин-ски управления полагат грижи по поддържането,по обновлението на изхабените керамични блок-чета. В трудните години след войните се търсятвъзможности за подмяна на паветата, полагат сеусилия за естетиката и красотата на града. Многовнимание и време отделя кметът ген. ВладимирВазов на жълтите павета, търсят се средства заподържането им. По време на бомбардировкитекрасивата софийска настилка претърпява значи-телни поражения. Поправена е, зейналите рани,бомбените ями са заличени и тя отново радва очи-те на столичани.

Настъпилите промени и желанието за ново гра-доустройство, извършвано по нови мерки и ма-щаби от управляващите, не включваше жълтитепавета и много често ставаше за тяхна сметка.Количеството им все повече намалява. Жълтитепавета са един неформален паметник на култура-та с многолика символика. Когато се каже “жъл-тите павета”, разбираме София, нейния старода-вен център, усещането за управление и власт, ес-тетика и лукс. Трудно е да се посочат толкова многозначещи паметници на културата. Недопус-тимо е така безпардонно да заменяме жълтитепавета с асфалт. Те са застрашени като уникалносътворение в нашия хилядолетен град. Наложи-телно е да се удостоят със статут на паметник накултурата, за да ги опазим от “съвременно и ма-щабно мислещи и управляващи и подобни спе-циалисти”. Нямаме историческо право да проя-вяваме небрежност, за да не пресушим и този из-вор на самочувствие.

Литература1. Бояджиева, Е. Изживяна доблест. С., 2007.2. Момчилова, Г., Теодоров-Балан, А. Книга за

мене си. С., 1988.3. Симеонов, С. Жълтият паваж на София . //

София, 1960., бр. 9.4. ДА София, ф. 1к., оп.1, а. е. 85.5. ДА София, ф. 1к., оп.1, а.е. 184.6. ДА София, ф. 1к., оп. 1, а. е. 1867. ДА София, ф. 1к., оп. 1, а. е. 187.8. ДА София, ф. 1к., оп. 1, а.е. 189.9. ДА София, ф. 1к., оп. 3, а. е. 205.10.ДА София, ф. 1к., оп. 3, а.е. 424.11.ДА София, ф. 1к., оп. 3, а.е. 442.11.ДА София, ф. 1к., оп. 3, а.е. 673.12.ДА София, ф. 1к., оп 3, а.е. 677.13.ДА София, ф.1к., оп.3, а.е. 678.14.ДА София, ф. 1к., оп.3 а.е. 679.15.ДА София, ф. 1к., оп. 3, а.е. 680.16.ДА София, ф. 1к., оп. 3, а.е. 681.17.ДА София, ф. 1к., оп. 3,а.е. 683.18.ДА София, ф. 1к., оп. 7, а.е. 728.19.ДА София, ф.1к., оп. 1, а.е. 778.20.ДА София, ф. 1к., оп. 3, а.е. 829.21.ДА София ф. 1к., оп. 3, а.е. 832.22.ДА София, ф. 1к., оп. 7, а.е. 925.23.ДА София, ф. 1к., оп. 3, а.е. 833.24.Юбилейна книга на София. С., 1928.25.Юбилейна книга на София. С., 2000.

“Московска”, пл. “Св. София”, ул. “Московска” от ул. “Бенковска” до пл. “Александър І”, пл. “Александър І”, ул.“Търговска”, от пл. “Александър І” до ул. “Мария Луиза”, включва се и пл. “Бански”, бул. “Дондуков”, между пл.“Св. Крал” и ул “Сердика”, ул. “15 ноември”, между ул.”Търговска” и ул. “Знеполска”, ул. “Знеполска”, между ул.“15 ноември” и пл. “Александър І”, площада пред Народния музей, ул. “Леге”, между бул. “Дондуков” и ул.“Алабинска”, ул. “Княгиня Клементина”, между ул. “Леге” и ул. “Княз Алекдсандър І”, ул. “Княз Александър І”,между ул. “Гурко” и пл. “Александър І”, ул. “Алабинска”, между ул “Леге” и ул. “Княз Александър І”, ул. “Гурко”,между ул. “Александър І” и ул. “Левски”, ул. “Левски”, между ул. “Гурко” и бул. “Цар Освободител”, ул. “Славянска”,между ул. “Левски” и ул. “Бенковски”, ул. “Бенковски”, между ул. “Славянска” и ул. “Вълкович”, ул. “Вълкович”,между ул. “Бенковски” и ул. “Левски”.


Живият свят на планетата

ЗАГАДКИТЕ НА ЕКСТРЕМОФИЛНИТЕ ОРГАНИЗМИ

Проф. дбн Нина Бакърджиева,секция „Теоретична и

еволюционна биология” към СУБ

През последните години вниманието на уче-ните беше привлечено от една интригуваща и всеоще малко позната група организми. За тях е ха-рактерно, че не само могат да живеят, но и се чув-стват по-добре при екстремни условия на среда-та. Ето затова те са много любопитна за наукатагрупа. Те успяват да осъществяват жизнените сифункции при такива характеристики на околнатасреда, които са неблагоприятни или даже пагуб-ни за повечето живи същества на Земята. Те несамо могат, но някои от тях дори се нуждаят отименно тези драстични условия, за да се развиватнормално. Организмите, които изискват типични-те за живота на Земята рамки на оптимално съ-ществуване, приети за “нормални” жизнени па-раметри, се означават като мезофили. За разликаот тях обаче, най-често екстремофилите населя-вят ниши, които са негостоприемни за болшин-ството обитатели на нашата планета. Те представ-ляват един малко познат и най-често невидим заболшинството от хората свят и едва последнитедве десетилетия се заговори повече за тях. Но оп-ределено те заслужават нашето внимание [1, 2, 3,4]. Нормално е да се запитаме защо. Отговоритеобхващат следните три насоки: а) Разширяват сепредставите ни за земния живот; б) можем да на-учим механизмите, които правят възможно тех-ния метаболизъм да се справя с екстремните ус-ловия и в) дава ни нов поглед към живота във Все-лената и нови критерии за търсене и разпознава-не на живот в различни предполагаеми обитаемизони в космическото пространство.

Най-често екстремофили са различни групинисши организми - археи, бактерии, едноклетъч-ни водорасли. Преди около две десетилетия се ус-танови голямата пластичност на микробиалниясвят, която им дава по-голяма възможност за пре-живяване при необичайни условия. Много рядкосред земните обитатели се срещат еволюционнопо-висши представители, които притежават таки-ва способности. Между тях можем да споменемпомпейския червей, забелязано е едно психрофил-но насекомо, а от растенията има един предста-вител на кръстоцветните, обитаващ антарктичес-ките области. Както се вижда, става дума за единвсе още малко познат и трудно откриваем свят,който все още не ни е разкрил тайните си. Оказвасе, че ние все още откриваме живот и на нашатапланета в неподозирани до сега земни кътчета.Между намерените и изолирани от екстремни мес-тообитания организми са намерени и нови за на-уката видове. И тук се поставя много интригува-щият въпрос – колко древни са тези организми.Застанали ли са на едно стъпало на еволюцион-ната стълбица и колко време стоят там. Също та-ка се питаме кои са техните предци и каква ево-

люция са претърпели. В еволюцията ли са се фор-мирали тези им способности да понасят и изис-кват екстремни условия на живот, каквито могатда намерят само в специфични ниши върху иначеблагоприятната за живота наша планета. Или сапредставители на някакъв паралелен клон на ево-люционното дърво, развил се само до известна сте-пен във времето. Тогава те биха могли да ни раз-кажат много за началните фази на живота върхуЗемята и за еволюционния процес.

Екстремофилите населяват специфични мес-тообитания, в които са налице екстремните усло-вия за живот. Някои от тях са известни, други всеоще са малко проучени, а трети предстои да от-крием. Най-типичните места са горещите под-океански извори, микроскопични пространства вскалите, компоста, в близост до вулканичните кра-тери, пукнатини в долната част на ледниците подморската повърхност и др. Много от тези местаса и трудно достъпни за изследователите.

Трудно е да си представим разнообразието отекстремни фактори, при които са намерили въз-можност да осъществяват жизнените си функциинемалък брой главно микроорганизми [5, 6, 7]. Взависимост от екстремния фактор екстремофил-ните организми се разглеждат в отделни групи. Взависимост от температурните си изисквания сапознати основно четири групи организми. Термо-филите са значителна група нисши организми, закоито се знае сравнително повече. Те се развиватнай-добре при температури 60-80°С, а минимал-ната температура, при която живеят, е около 20°С.Оптимумът на растеж при хипертермофилите еоколо и над 75°С и това е температура, към коятоса толерантни много малко живи организми. Ноима и още по-изключителни случаи, например ин-дивидите от рода Pyrodictium имат температуренминимум 82°С, оптимум при 105°С и показватмаксимален растеж при 110°С . Те населяват гео-термално нагряти зони от морското дъно, a същокрай подводните горещи извори. Докато групатана мезофилните организми се нуждае от умеренитемператури в границите от 20° до 45°С. Любите-лита на ниски температури – т.нар. психрофилиили криофили се чувстват най-добре при темпе-ратури под 15°С, но могат да реализират растежи при 0°С, а някои тяхни представители – и при10°С и трудно преживяват над 25°С. Това са най-често обитатели на много студени почви, на по-лярните ледници, на много студените океански во-ди и др.



Една любопитна група са ендолитите. Това саорганизми, които живеят в микроскопичните прос-транства вътре в скалите, например порите меж-ду агрегирали зрънца. Много често в тези прос-транства са налице ниски температури, липса надостатъчно кислород, недостиг на хранителни из-точници и др. Населяващите ги организми са сеприспособили към комбинация от екстремни фак-тори.

Друга група организми са металотолерантнии имат способността да проявяват издържливосткъм високи концентрации на тежки метали в сре-дата, например мед, кадмий, арсен, цинк. В бед-на на хранителни вещества среда се развиват ус-пешно олиготрофите. Установена е толерантности към високи нива на йонизираща радиация, как-то и към високо хидростатичо налягане.

Особен интерес представляват микроорганиз-мите със специални изисквания към киселинност-та на средата, съответно ацидофили (оптималенрастеж при рН под 3) и алкалофили (оптималенрастеж при рН 9 и по-високо), както и тези, нуж-даещи се от високи концентрации на натриев хло-рид и захар (халофили и осмофили).

Намерени са и организми, които имат способ-ността да използват алтернативни, неприсъщи заболшинството познати ни форми на живот, из-точници на енергия, например получената при ре-дукцията на минерални съединения като пирити-те. Нека припомним, че се счита, че използванетона такъв вид енергия е ставало в началните етапина възникването на живота. Пиезофили се нари-чат организмите, които се развиват оптимално приусловия на високо хидростатично налягане. Та-кива условия са налице дълбоко под повърхност-та на Земята, както и в океанските дънни ями. Впоследните две десетилетия се разви ново нап-равление в биологията, т.нар. дълбочинна биоло-гия [8]. Нейната задача е да търси и характеризи-ра форми на живот дълбоко в земните недра, как-то и под морското дъно. Колкото и странно да зву-чи, там също са налице специфични условия, бла-гоприятстващи съществуването на живи организ-ми. Съществена роля има активната вулканичнадейност дълбоко под водата, в слоевете на мор-ското дъно, където на места се предизвиква уси-лена циркулация на морска вода и се образуватпукнатини, където условията могат да бъдат по-различни в сравнение със заобикалящата среда.Разработени са програми за океанско сондиране,като изследванията достигат дълбочина над осемкм. Така е установено, че в дълбоката биосфераима изобилие от микробиален живот. Проучвани-ята при континенталните седиментни скали са по-казали, че микроби се откриват и на 3 км дълбо-чина, докъдето засега са стигнали експерименти-те. В тази дълбочинна част на земната биосферае натрупана голямо количество биомаса, като поданни на К. Педерсен [8], който ръководи екип затакива проучвания, нейните стойности са значи-

телни за милилитър придънна вода или за грамседимент. Всички живеещи там микроби имат ви-сока възпроизводителна активност и извършватактивни жизнени процеси, които дават отражениеи върху неживата среда. Изследванията върху те-зи процеси продължават интензивно. Набеляза-ни са някои от механизмите на метаболитно и мак-ромолекулно ниво, които помагат на екстремофи-лите да преживяват при драстични условия на вън-шната среда. Ето някои от тях:

Една много важна особеност е наличие-то на специфична функционална маши-нария, която им позволява да поддържатвътреклетъчната си среда различна от та-зи на околната среда - например, вътрек-летъчното рН да е близо до неутралнитестойности при кисела външна среда. Съ-що така устойчивите спрямо високи кон-центрации на тежки метали бактерии из-ползват изхвърлящи помпи за отстраня-ване на цинк, мед и кобалт преди техни-те вътреклетъчни нива да достигнат ток-сични стойности.

Установено е при някои термофили, чемолекулата на ДНК е с повишена ста-билност, която зависи от съотношение-то на основните бази в молекулата и на-личието на магнезиев и калиев хлорид.

Много важна особеност е наличието намного ефективна система на репарацияна ДНК. Въздействието на екстремнияфактор, например високи дози радиация,разкъсват ДНК, но микробите могат мно-го бързо да я възстановят от нейнитефрагменти, като дори отстранят увреде-ните.

Ензимните системи при екстремофилни-те организми понякога се означават ка-то “екстремозими”. Но общо взето, тене се отличават много от стандартнатаструктура на познатите ензими при ме-зофилните организми. Молекулата имобаче е по-стабилна поради по-силнийонни и ковалентни връзки.

При условия на силно засушаване се по-вишава значително количеството на ед-на специфична захар, наречена трехало-за.

Към екстремофилите могат да се причислят доизвестна степен и живите същества, които издър-жат и се развиват в извънредно суха среда или мо-гат да оцеляват продължителен период от време вбезводна среда. Това са ксерофилите, населяващипясъците на пустинята. Може да се каже, че те савременни екстремофили и с това си качество прив-личат вниманието на учените.

Както се вижда, трудно е да поставим границина живота дори на планетата Земя. Животът сеоказва твърде пластичен и приспособим. Той от-лично намира начини за оцеляване при изключи-



телно тежки според нашите представи условия насредата. С това негово свойство е необходимо дасе съобразим при търсенето му в космическотопространство на далечни и малко познати косми-чески тела. А както знаем за планетите от нашатаслънева система и техните спътници, предпола-гаемите евентуални обитаеми зони на тях се от-личават с доста сурови условия, излизащи извънграниците на нормалните за по-голямата част отземните обитатели.

Много са причините, които концентрират вни-манието на учените към тези изключително ин-тересни организми, защото изучаването им пред-ставлява както чисто научен и теоретически ин-терес, така и е от значение с оглед нуждите напрактическата дейност на човечеството. Проучва-нията върху генома на тези живи единици можеда даде ценна информация и вероятно да под-скаже нови генноинженерни решения. Трябва дасе подчертае, че освен че разширяват представи-те ни за явлението живот, метаболитните особе-ности на екстремофилите стават база и за нами-ране на биотехнологични решения. Учените на-сочват вниманието си и върху изследване свой-ствата на техните ензимни системи, които рабо-тят при твърде драстични условия, и да устано-вят как става това [9, 10]. Резултатите могат даимат голямо значение при широк кръг техноло-гични процеси, при които се прилага ензимнатакатализа.

Както се вижда, съвременната научна мисълотделя значително място на проучванията върхутези странни обитатели на нашата планета – ек-стремофилите, защото е налице много широко по-ле за обогатяване с ценна научна информация изнания за явлението живот, както и за изгражданена нови хипотези и намиране на подходи за прак-тически решения.

Литература:1. Cavicchiolli, R., Thomas T. Extremophiles. In:

Encyclopedia of Microbiology, Second Edition ,Ed: J. Lederberg, Academic Press, San Diego, vol.2, 2000, pp.317-337.

2. Boston P. The Search for Extremophiles on Earthand Beyond. http://www.astrobiology.com/adastra/extremophiles.

3. Rossi, M. et al. Extremophiles 2002. // J.Bacteriol., v. 185, №13, 2003,3683-3689.

4. Satyanarayana, T., Raghukumar, C., Shivaji, S.Extremophilic Microbes: Diversity and Perspec-tives. Current Science, v. 89, №1, 2005, 78-90.

5. Madigan, M. T., Marrs B. L. Punishing Environ-ments: Extremophiles. Scientific American, 1997,issue 4.

6. Thomas D.N. Dieckmann G. S. Antarctic Sea ice– a habitat for extremophiles. //Science, v. 295,2002, 641-644.

7. Lacap, D .C., Warren-Rodes K. A., McKay C. P.Pointing S.B. Cyanobacteria and chloroflexi-domi-nated hypolithic colonization of quartz at thehyper-arid core of the Atacama Desert, Chile. //Extremophiles, v. 15, №1, 2010, 31-38.

8. Pedersen, K. Diversity and activity of microor-ganisms in deep igneous rock aquifers of theFennoscandian Shield. In: Subsurface microbi-ology and biogeochemistry. (eds.: J. K. Fredricksonand M. Fletcher), Wiley-Liss Inc., New York, 97-139.

9. Adams, M. W .W, Kelly R. M. Enzymes Isolatedfrom Microorganisms That Grow in Extreme En-vironments. //Chemical and Engineering News, v.73, 1995, 32-42.

10.Niehaus, F., Bertoldo, C., Kahler, M. AntranikianG. Extremophiles as a sourse of novel enzymesfor industrial application. // Appl. Microbiol., v.6,1999, 11-29.


Личности

ЗА ВИДНИЯ БЪЛГАРСКИ ЗООЛОГПРОФ. Д-Р КРЪСТЮ ТУЛЕШКОВ

(ПО СЛУЧАЙ 110 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ)

Акад. Васил ГолеманскиМежду творците на българската зоология отХХ век името на проф. д-р Кръстю Николов Ту-лешков е записано на видно място на страницитена съвременната ни биологична наука. Той пос-вещава повече от 45 години от живота си за раз-витието на българската зоологическа и биологи-ческа наука, за организацията и развитието на му-зейното дело у нас и в Македония, за изучаванетои опазването на щедрата българска природа.

Роден е в добруджанското село Малка Кайнар-джа, Силистренско на 24.ІХ. 1901 г. в бедно се-мейство от старият български род Тулешковите,чиито корени са от Дряново. В родното си селоучи и живее до 11-годишна възраст, но през 1912г. е приет от роднинско семейство в София, къде-то завършва гимназия и Софийския университетпрез 1926 г. „По време на цялото му учение не-мотията е неотлъчен спътник на Кр. Тулешков-…” пише по-късно (1997) неговият сътрудник иколега доцент д-р Димо Божков и продължава:„…по време на следването си работи като бе-тонджия, мозайкаджия, фирмописец и книгове-зец, освен това дава уроци по френски и латин-ски език на ученици и получава от време на вре-ме и хонорари като автор на дописки за отдела„Из науката и живота” на столичния вестник„Мир”.

След завършването на специалността Естес-твена история в Софийския университет, от есен-та на 1926 г. К. Тулешков започва работа като ста-жант-учител в Софийска гимназия, но скоро е за-белязан от директора на Царските природонауч-ни институти по това време – акад. Иван Буреш,и от 1927 г. е привлечен за сътрудник в Ентомоло-гичната станция в София. А след 3 години - от1931 г., вече е назначен и за щатен асистент къмотдела по ентомология в Царските институти.Акад. Буреш е известен ентомолог със широки ин-тереси и включва своя асистент в съвместно про-учване на пеперудната фауна на България. Мла-дият и амбициозен ентомолог извършва активнапроучвателна дейност във всички по-големи бъл-гарски планини и скоро обогатява научните ко-лекции на Царските природонаучни институти иЕстественоисторическия музей към тях не само спеперуди от почти всички краища на страната, нои с различни други разнообразни групи насеко-ми.

Резултатите от своите дългогодишни съвмес-тни проучвания върху пеперудната фауна на стра-ната акад. Ив. Буреш и д-р Кр. Тулешков публи-куват в 5 части от една монографична поредица,озаглавена „Хоризонталното разпространение на

пеперудите (Lepidoptera) в България” (ч. І – 1929,ч. V – 1943). В тази първа по рода си у нас моно-графична серия, публикувана в “Известия на Цар-ските природонаучни институти”, са дадени све-дения за видовия състав, разпространението, фе-нологията и биологията на 1174 вида пеперуди отголям брой семейства и родове и е направен кри-тичен таксономичен анализ на всички публику-вани дотогава сведения от български и чужде-странни ентомолози за пеперудната фауна на Бъл-гария.

Положително влияние върху научната дейности утвърждаването на д-р Кр. Тулешков като евро-пейски специалист – лепидоптеролог, имат и спе-циализацията му в Прага (1933 и 1934), посеще-нията му в Македония и Гърция (1936, 1937,1940), личните му контакти и съвместни експе-диции с видни чешки и немски ентомолози. Презтози период той публикува и множество научниприноси върху пеперудната фауна на Гърция (пла-нината Олимп и Атонския полуостров) и различ-ни планини и райони на България. По време наВтората световна война д-р Кр. Тулешков е коман-дирован от 1941 г. в Скопие със задача да запази иръководи Зоологическия музей в града, който тойне само опазва през трудните години на войната,но и разширява, обогатява и превръща в Приро-донаучен музей с 2 нови отдела в него – ботани-чески и геологически.

След края на войната д-р Кр. Тулешков се зав-ръща в България, но заварва силно разрушен отбомби Естественоисторическия музей към Цар-ските природонаучни институти в София и вед-нага се включва активно в неговото възстановя-ване. От 1. ХІІ. 1944 г. той е назначен за уредникна Ентомологичния отдел в музея и отделя многовреме за подготовката на новата ентомологичнаколекция и експозиция във възстановената сгра-да. По това време акад. Ив. Буреш е временно от-странен по политически причини и за изпълня-ващ длъжността директор на музея от 1.І. 1947 г.е назначен д-р Кр. Тулешков, който проявява мно-го такт и търпение в онези бурни времена за нор-малното възстановяване и откриване отново на му-зея за гражданството.

Подобна е съдбата през този период и на Зооло-гическата градина в София, която също е доста пос-традала по време на бомбардировките през война-та. Директор на Зоологическата градина по времена войната е д-р Павел Патев, който едва оцелява


Личности

след жестоките бомбардировки (в Зоологическатаградина са паднали 5 бомби) и полага много уси-лия за запазването и възстановяването й, но в ре-зултат на влошеното си здраве се оттегля в пенсияв края на 1947 г. На неговото място през 1948 г. еназначен д-р Кр. Тулешков, който продължава въз-становителната дейност, този път за сградите иклетките на дивите животни, за набавянето на хра-на и поддържането на останалите живи животни внея, за набавяне на нови чуждестранни видове жи-вотни, построяване на нови вивариуми и др. Над-р Кр. Тулешков дължим разкриването и в наша-та зоологическа градина на нови терариуми за не-отровни и отровни змии, на аквариуми за декора-тивни и аквариумни риби и др.

Като директор на Зоологическата градина д-рКр. Тулешков пренасочва своята изследователскадейност и започва проучване на ектопаразитнитенасекоми – космояди, пухояди и въшки на птици-те и бозайниците от градината и от природата. Втази нова област на зоологията – ектопаразитоло-гията, той публикува за кратко време над 20 науч-ни статии и прави съществени приноси за опозна-ването на състава и разпространението им върхуразличните видове гостоприемници в нашата стра-на. Открива и описва за първи път в науката и ня-колко нови вида и разновидности от посоченитеектопаразитни групи. Под ръководството на д-р Кр.Тулешков в Зоологическата градина се формирамалка група от учени – ихтиолози, паразитолози,херпетолози, орнитолози и др., която поставя дей-ността на градината на научни основи, обогатявафонда от диви и местни видове животни, разгръ-ща обменна дейност с други зоологически гради-ни в света, превръща Софийската зоологическа гра-дина в любимо място за посещения и отдих от уче-ници и възрастни. Неговият дългогодишен сътруд-ник в градината доцент Димо Божков през 1997 г.пише за своя ръководител и колега следните хуба-ви думи: „Д-р Тулешков беше прецизен в своятанаучна работа и продуктивен като изследовател.Той беше човек с добро сърце, готов винаги да по-могне, когато някой се намира в затруднено по-ложение. Имаше силно развито чувство за хумори обичаше често да се шегува… беше скромен инепретенциозен човек… Беше убеден вегетариа-нец и никога не консумираше месо…Независимоот своя начин на хранене той беше обаче винагимного жизнен и деен.”.

След преминаването на Зоологическата гради-на от БАН към Софийската община през 1959 г.д-р Кр. Тулешков и неговата научна група се пре-местват в Института по зоология, където той е из-бран за ръководител на една от основните секции– по Ентомология. През 1961 г. на д-р Кр. Тулеш-ков е присъдено званието професор за неговатаактивна научна и организационна дейност и при-носите му за популяризиране на науката и защи-та на природата. Като ръководител на секцията

той продължава своята активна изследователскадейност върху ектопаразитните насекоми на жи-вотните и върху пеперудите в България и до пен-сионирането си през 1969 г. написва нови над 15научни статии и книги.

Проф. д-р Кр. Тулешков е не само продукти-вен изследовател и организатор, но и много до-бър популяризатор на научни знания. Една от не-говите най хубави популярни книги е книгата му„Пеперудите в България” (“Наука и изкуство”,1958, 343 с.), в която на достъпен език описва мор-фологията, биологията на развитието и хранене-то, ролята и значението на най-често срещанитепеперуди в нашата страна. Не по-малко интерес-ни и полезни са и книгите му „Деца на тропици-те”(1957), „Хищни животни” (І ч., 1958 и ІІ ч.,1959), „Любовта в природата” (1972) и други: об-що 12 книги и над 140 научнопопулярни статии вразлични вестници и списания. С неговото съдей-ствие като сценарист и консултант са създадени иедни от най-интересните български научнопопу-лярни филми, напр. „Из живота на змиите”, „За-щитни средства у животните” и др., които с инте-рес се гледаха от хиляди зрители преди прожек-циите на основния филм в българските киноса-лони. А зоолозите в България особено високо це-нят неговата малка по обем книжка, озаглавена„Наши зоолози” (“Народна просвета”, 1964, 75 с.),в която той представя с много интересни факти иавтентични сведения живота и делото на десети-на от пионерите на българската зоология от краяна ХІХ и първите години на ХХ в.

И след пенсионирането си проф. д-р Кр. Ту-лешков имаше работно място в Института по зоо-логия и идваше почти всеки работен ден междунас. Той бе замислил нова, много по-обхватна кни-га за творците на българската зоология и от пос-ледните десетилетия на ХХ в. и събираше устнии писмени сведения и материали от съвременни-ци, от научни издания и книги, чрез анкети до зо-олози от цялата страна. Работеше и върху инвен-таризацията на неговите многобройни колекцииот микроскопски препарати на ектопаразитите наптиците и бозайниците. Ежедневно той идвашеи си отиваше от института само пеша, въпреки чеживееше чак на улица “Оборище” и улица “Чер-ковна”. Винаги носеше сухи трохи в джобоветена шлифера или сакото си и по пътя подхвърляшеот тях на гълъби, врабчета и други птици, коитовиждаше по тротоарите или близките дървета. Нонеговата последна книга, замислена като венец нанеговата дългогодишна творческа дейност, оста-на недовършена. На 28.ХІ. 1976 г. от семействотодойде тъжната вест, че проф. д-р Кр. Тулешков епочинал внезапно на 75-годишна възраст. С него-вата смърт зоологическата колегия изгуби един отнай-видните и активни творци на българската зо-ологическа наука, оставил трайни следи и прино-си в нейното развитие.


Заслужено признание

МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАНИЕ ЗА БЪЛГАРСКИУЧЕН

На ХVІІ-та Международна конференция попоточно-инжекционен анализ (ПИА), проведенаот 3 до 7 юли 2011 г. в Краков (Полша), българ-ският учен доцент д-р Спас Колев, който е дъл-гогодишен член на СУБ, бе награден с Медал занаука и с Грамота от Японската асоциация поПИА (ЯАПИА), която е включена в Японскотодружество по аналитична химия. Поточно-ин-жекционният анализ, въведен през 1974 г. от про-фесорите Яромир Ружичка и Ело Хансен, е ме-тод за автоматизиране на химичния анализ, да-ващ възможност както за съществено редуцира-не на използваните количества от проби и реак-тиви, така и за изграждането на преносими ми-ни- и микро-химични анализатори. В областтана ПИА са отпечатани над 20 000 научни статиии множество монографии.

На церемония по време на конференцията

президентът на ЯАПИА проф. д-р Тадао Сакайвръчи медала и грамотата на доцент д-р С. Ко-лев „за неговия великолепен принос към разви-тието на съвременните Поточно-инжекцион-ни методи и Поточно-инжекционни и Секвен-циално-инжекционни анализатори за анализ имониторинг на околната среда и в индустрия-та.” Доцент Спас Колев получи специални поз-дравления и от създателите на метода ПИА – аме-риканския професор Яромир Ружичка и датскияпрофесор Ело Хансен.

Д-р С. Колев е носител на още две награди занаука: Мемориална награда Ronald Belcher (спи-сание Talanta, 1988) и Медала Lloyd Smythe наКралския Австралийски Химически Институт(2009).* От дълги години той работи в Универ-ситета на Мелбърн, Австралия.

„Н.”

* Венелин Енчев. Престижна награда за български учен. //Наука, том XX, кн. 3, 2010, с. 86

Доцент д-р Спас Колев между създателите на метода ПИА - проф. д-р Ело Хансен (отляво) и проф. д-рЯромир Ружичка (отдясно)


КЪМ ПРЕДИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВИСШЕТЕХНИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ

Николай Поппетров,секция „История” към СУБ

Темата за създаването на висше техническо об-разование, респективно – висше техническо учи-лище в България, не е частен изследователскипроблем. Тя представлява съществен момент отисторията на висшето образование и като цяло –просветно дело и политика. Вън от своето кон-кретно съдържание създаването на Висше техни-ческо училище през 1941-1942 г. (от 1945 г. - Дър-жава политехника, а от 1953 – четири самостоя-телни висши учебни заведения, подготвящи стро-ителни инженери, землемери и архитекти, машин-ни и електроинженери, инженер-химици, специ-алисти в областта на минно-геоложката дейност)илюстрира процеси и тенденции, съществени забългарската държава и общество в периода до1944 г. [1]

Първият и основен отличителен белег на раз-глеждания случай е неговото разтягане във вре-мето – образно създаването на ВТУ може да сеоприличи като десетилетна сага, проточила се отобявяването на завещанието на Евлогий Георги-ев през 1897 г. до късната пролет на 1941 г. При-чините за това са няколко и имат както обекти-вен, така и субективен характер. Те са функцияна приоритетите в образователната сфера и по-специално в сферата на висшето образование.Вниманието на експертите от просветната сферае насочено към специалности, подготвящи учи-тели и държавни чиновници. Едва след Първатасветовна война започва подготовката на специа-листи с висше образование от областта на меди-цината (1918), икономиката и фанансите (1920),ветеринарното дело и агрономството (1921-25).Съществува и разбирането, че в условията на сла-бо развита индустрия и строителство страната ня-ма нужда от подготвени в нея специалисти с вис-ше техническо образование, а такива могат да секвалифицират в чуждестранни учебни заведения.Вниманието като цяло - поне до Първата светов-на война (а и по време на нея), е насочено къмподготовка на техници със средно образование.[2, 3, 4]

Наблюденията върху ситуацията показват, чесред управляващи, техническа колегия и общес-твеност много бавно назряват условия за консен-сус за създаване на висше техническо образова-ние. Този процес е съпътстван с проява на слу-чайни фактори и с ролята на субективни намере-ния. Тук се вписва и проблемът за крайно оспор-ваното, превратно тълкуване на завещанието наЕвлогий Георгиев относно създаване на висшетехническо училище [5]. Има голямо основаниеда се твърди, че Евлогий Георгиев завещава свои-

те и на покойния си брат Христо средства за из-дигане на самостоятелно висше техническо учи-лище, като на Софийския университет (СУ) оста-вя място – терен за строителство, и отделна сума.Едно от популярните до 1941 г. тълкувания в тозисмисъл е разбирането, че университетът е дър-жавно висше училище, докато техническото вис-ше училище се създава изцяло по разпореждане исъс средствата на двамата братя. От друга страна,позицията на СУ може да се разбере, ако се отче-те прагматичността на подхода завещаните сред-ства да се съсредоточат върху един само обект, аименно - създаденото близо десетилетие по-раноВисше училище (университета). Негативно по от-ношение на висшето техническо образование сеоказва противостоенето на някои политици и напредставители на университеската колегия (нап-ример на филолозите Любомир Милетич и Сто-ян Романски).

В крайна сметка, сбор от фактори, между кои-то неотстъпчивост и нежелание за дебат, споренпрочит на материята от завещанието, влияние наполитическата и финансова конюнктура и прочие,обуславят крайно неблагоприятното за висшетотехническо образование решение за насочване напарите от завещанието на братя Георгиеви изця-ло към СУ. Всъщност, поради слаба организацияот страна на Министерството на народното прос-вещение (МНП) и мудността на Ефорията “Евло-ги и Христо Георгиеви”, създадена да управлявапарите от наследството, строителството на уни-верситетските сгради се отлага дълго. Проектитена спечелилия конкурс за университетски сградипарижки архитект Анри Бреасон се преработвати трансформират, теренът се намалява, постоян-но нарастващата до 1914 г. сума от завещаниетосе обезценява след първата световна война. Стро-ителството на Ректората на СУ започва в 1924 г. иприключва в 1934 г. с мощното финансово учас-тие на държавата.

В най-общи линии предисторията на първотобългарско Висше техническо училище може даслужи като пример за:

Значението и възможностите на профе-сионалните общности - в случая тазина инженерите и архитектите в лицетона Българското инженерно-архитектнодружество (БИАД) да отстояват нацио-нално важни каузи. Практиката показ-

Годишнини


Годишнини

ва, че чрез самостоятелни действия,включително и интензивни публичниизяви много трудно и бавно се постигаблагоприятно решение на поставения ка-зус.

Ролята на личностния фактор – в случаякрайната неотстъпчивост на министърана народното просвещение Иван Шиш-манов през 1903-1904 г. пред исканиятана инженерно-архитектната колегия; не-желанието на ръководителите на БИАДда влязат в диалог с друг ресорен минис-тър – Стоян Омарчевски (1921-1923);насрещното движение на министър Бог-дан Филов и някои представители на ко-легията, като Борис Стоилов, Борис Или-ев, Юрдан Данчов (1940), което предоп-ределя позитивен изход от ситуацията ипр.

Значението на държавното участие (ни-во правителство и ресорно министер-ство) за решаване на всички основни об-разователни проблеми – в случая с вис-шето техническо образование държавна-та инициатива (воля!) е тази, която до-вежда до създаване на ВТУ, при това седин кратък подготвителен период.

Какво се случва във времето?Предисторията на ВТУ може да се обособи в

два етапа (периода). Първият е между 1897 и1914 г., когато вниманието основно е съсредото-чено върху прочита на завещанието (материята нанеговата точка 13). През 1898 г. и в края на 1914г. решенията на Ефорията и на изпълнителите назавещанието са в полза на СУ. Колегията, в лице-то на БИАД, прави всичко възможно през 1903/1904 и 1911-1914 г. да убеди някои свързани с Ефо-рията лица и изпълнението на завещанието в сво-ето тълкувание на текста. Тя интервенира предМНП и пред Народното събрание, влиза в поле-мика с представители на СУ1 [4]. Изложенията сааргументирани, в тях се отчита както чуждата об-разователна практика (в двете й основни разно-видности – Технически факултет към универси-тет и самостоятелно ВТУ), така и конкретнитенужди на икономиката.

Но като че ли до 1914 г. в държавните инсти-туции и в обществото няма усещане за необходи-мост от висше техническо образование в страна-та. В стопанските среди също няма такива нагла-си.

В защита на каузата на висше техническо об-разование застава единствено организираната вБИАД инжeнерно-архитектна колегия. Дружес-

твото обединява професионалисти практици и об-щественици, лица, които непосредствено участватв изграждането на инфраструктурата и на иконо-миката. Сред неговите членове са например та-кива, пряко свързани с индустрията специалис-ти, като инженерите Георги Атанасов (директорна АД “Гранитоид”), висшите държавни чинов-ници и организатори на българското транспортнодело Богдан Морфов, Любен Божков и ЮрданДанчов.

Въпреки крайно неблагоприятните за каузатана ВТУ настроения в МНП (даже разсъдливия иконсенсусен, познаващ добре чуждите практикии ориентиран към бъдещето Иван Шишманов вкачеството си на министър на просвещението про-явява неоправдана неотстъпчивост пред искани-ята на инженерната колегия) на моменти почтисе достига до решение в полза на висшето техни-ческо образование. Такова е например решениетоот 28 май1911 г. на изпълнителите на завещание-то в полза на самостоятелно Висше техническоучилище (ВТУ), което му предоставя завещанатасума от 6 млн. лв. (нарастнала с лихвите на бли-зо 8 млн.). Намесата на политически интереси,на локален, но добре организиран натиск от стра-на на СУ, както и излизането на дневен ред на бъл-гарското участие в Световната война, осъжда напровал създаването на ВТУ. В навечерието наПървата световна война становището на инженер-ната колегия е в полза на самостоятелно висшетехническо училище (т.е. по германски образец)[6]. Публикуваните в полза на това виждане тек-стове показват добра ориентираност в чуждитепрактики, умереност в исканията, обвързане напозитивните решения със стопанските интересина страната.

След края на Първата световна война започванов - втори период, в предисторията на ВТУ. То-ва е време на нов обществен дневен ред, на сто-пански трудности и политически брожения. През1921 г. земеделското правителство в лицето на ми-нистъра на народното просвещение Стоян Омар-чевски прави опит да реши цялостно проблемитена образователната сфера, при това в подчертанопрактическо-приложен дух. По различни причи-ни, свързани с приоритетите на министъра и наг-ласите на инженерната колегия, не се стига додиалог и благоприятните възможности не са из-ползвани.

Така от началото на 20-те години въпросът зависше техническо образование и за откриване наВТУ остава само постоянна точка в дневния редна различните форуми на Дружеството на инже-нерите и архитектите (от втората половина на 30-те години преустроено в Съюз БИА).В следвоен-

1 Като пример за становището на БИАД, респективно на инженерната колегия, вж.: Завещанието на Евлогий Георгиеви решението на новите му изпълнители. //Сп.БИАД, ХVIII, 1914, № 47-50, с. 388-392.


ните условия се променя и схващането за начина,по който ще се стигне до осъществяване на идея-та. Доминира представата, че трябва първоначал-но да се създаде някакъв технически научен ин-ститут, с определени изследователски задачи ипрактическа насоченост. В него да се развива бъл-гарската научна техническа мисъл и да се подгот-вят специалисти, които впоследствие да станатпреподаватели по отделните дисциплини. Че по-добна идея е водеща, свидетелства инициатива-та, съответно отношението на БИАД и колегията,към създаването на научния технически инсти-тут “Цар Борис III” през 1928 г. - инициатива, чрезкоято трябва да се пренесат утвърдени чужди прак-тики (например на Научноизследователското дру-жество “Кайзер Вилхелм” от Германия) в българ-ски условия. Неуспехът на това начинание (про-валило се поради липса на средства и заинтере-сованост от страна на управлаващите) отслабваентусиазма сред инженерната колегия. Трябва дасе отбележи, че към края на 20-те години различ-ни нейни представители се ориентират към отдел-ни частни (обществени) инициативи в научнатаобласт, без каквото и да е било участие на държа-вата. Такива са създаването на БОНОТ (Българ-ска общонародна научна организация на труда)от арх. Трендафил К. Трендафилов и активнотоприлагане на научната организация на труда (пи-онер в тази насока е индустриалецът инж. Вели-зар Пеев), създаване на дружество по проблемитена пътното дело начело с инж. Никола Пачев идр.

Едва при интензивно променящата се ситуа-ция в страната от средата на 30-те години насетневъпросът за висше техническо образование и учи-лище придобава отново реални измерения. Тога-ва се забелязва благоприятно стечение на обстоя-телства: Ефорията, свързана със строителствотона университета, приключва своята дейност и следкато нейните ангажименти към СУ са изпълнениизведнъж, се оказва възможно на дневен ред да сепостави въпросът за висше техническо образова-ние. Тази ситуация показва колко силно разглеж-даният въпрос е свързан с мисловни стереотипи,предрасъдъци и ролята на актуални само за мо-мента фактори.

Благоприятно условие за актуализиране на иде-ята за ВТУ са извършващите се през втората по-ловина на 30-те години интензивно строителство,проучване и разработване на полезни изкопаеми,модернизация в инфраструктурата и в индустри-алната сфера, разработването на националнипрограми и планове за електрификацията на стра-ната, за поливно земеделие и пр. Новата ситуа-ция изисква подготвени специалисти, свързана есъс засилваща се тенденция да се ограничава из-носа на валута (в случая – за следване в чужби-на!). Трябва да се отдаде значение и на управлен-

ския подход на авторитарния режим, който вземарешения не под давление, а по собствен избор.Тук, при тази специфика, важна роля изиграваличностният фактор – в лицето на министъра напросвещението Богдан Филов, както и аргумен-тацията на амбициозни, аналитично мислещипредставители на колегията, като председатели-те на СБИА инж. Александър Спасов (1938-1939)и арх. Коста Николов (1940-1941), както и на ин-женерите Димитър Агура (съюзен председател от1941 г.), Юрдан Данчов, Борис К. Стоилов, БорисИлиев.

През 1939 г. МНП започва подготовка за от-криване на Технически факултет към СУ. На след-ващата – 1940 г., планът се трансформира в съз-даване на самостоятелно ВТУ. Създава се коми-сия по прецизиране на отделните детайли и из-работване на закон с представители на МНП, Ми-нистерството на обществените сгради, пътищатаи благоустройството, СБИА. През май 1941 г. за-конопроектът е готов, влиза в Народното събра-ние и на 12 юни 1941 г. с публикуването в Държа-вен вестник влиза в сила.

Започва около едногодишен период на интен-зивна организационна работа и подготовка за от-криването на висшето училище. Формирана етричленна Нарочна комисия - изпълнително тя-ло, което организира всички дейности и ръководиновото висше училище. Придвижването на въп-роса с ВТУ към окончателна развръзка предизвик-ва интензивен дебат на страниците на органа наСБИА – Списание БИА (1940-1942). Той отразя-ва както различни становище в колегията, така иголямото внимание, което се отделя на темата заВТУ. Обсъждат се въпроси, като: има ли необхо-димост от създаване на Висше техническо учили-ще в страната; подходящ ли е моментът за откри-ването му; къде трябва да бъде неговото “место-седалище”; с кои специалности трябва да се за-почне; какви предмети да се изучават и пр. Пре-обладава разбирането за необходимост от създа-ване на отделно ВТУ, с поетапно откриване на фа-култетите (“отделите”, според разпространенататогава терминология), като се започне от строи-телното инженерство и като се следва като цялоопита на техническите висши училища от цен-трална Европа (и предимно германските). С ми-нимални изключения колегията се обединява око-ло решението ВТУ да е в София. Последното ста-новище влиза в разрез с някои публично изразе-ни мнения на представители на интелигенцията.Например, литературният историк и критик Геор-ги Константинов изразява тежненията срещу цен-трализиране на висшето образование в София сразбирането, че някои факултети на СУ могат дабъдат пренасочени в градове като Велико Търно-во, Пловдив, Стара Загора.

Съществува и становището ВТУ да бъде раз-

Годишнини


крито в Пловдив. Аргумените са: необходимостот децентрализация (такава е изходната позицияи на Г. Константинов и на други автори, крикти-куващи съсредоточаването на всички институциив столицата); благоприятните стопански възмож-ности на града и региона му; символната му бли-зост с Карлово, родното място на братята Евло-гий и Христо Георгиеви. Вземайки повод от съз-даването на ВТУ, видният икономист и обществе-ник проф. Цани Калянджиев защитава разбира-нето за децентрализация за откриване на ВТУ нев София. [7, 8]

Изграждането – поетапно, но комплексноЗа кратко време – от лятото на 1941 г. до лято-

то на 1942 г., се изработва съответната норматив-на база – закон и правилници (за избиране на пре-подавателите; за вътрешния ред; за библиотека-та; за фонд “Научни цели”; както и положения,регулиращи здравното обслужване, студентскотоорганизиране, провеждането на стажове). Нароч-ната комисия се сблъсква с много проблеми – сматериалната база, както включително и между-личностни, по въпроси за някои принципи и пр.,но като цяло обаче работата е на много високо ни-во.

Проведени са конкурси, оборудвани са помощ-ни звена (библиотека, лаборатории), създадени сафондове и като цяло е поставено началото на дей-стващо висше училище. Изборът на преподавате-ли се провежда поетапно. Училището се настаня-ва в новопостроена сграда на Средното техничес-ко училище „Цар Борис ІІІ” на бул. „Драган Цан-ков”. По липса на собствени аудитории се изпол-зват салона на СБИА, както и аудитории на Со-фийския университет.

Много гъвкаво се решават основните кадровипроблеми – на първо време като лектори по ос-новни общи дисциплини: математика, физика, хи-мия - са привлечени преподаватели от Софийскияуниверситет [9], както и някои лица с практичес-ки опит – например бившият министър на общес-твените сгради, пътищата и благоустройствотоинж. Спас Ганев. Паралелно се организира кон-курс за построяване сграда на училището. От своястрана, СБИА предоставя за ползване своята биб-лиотека в помощ на ВТУ.

Първите избрани професори са експерти в сво-ята област, с определен административен опит(тримата инженери), с активна частна и конкур-сна практика (представителят на архитектите) ис академична университетска кариера (предста-вителят на точните науки).

Съгласно основните постановки от закона заВТУ и правилника за приложението му специал-ностите се разкриват една по една с оглед създа-

ването на съответната материална база – първи еОтделът за строителното инженерство и след то-ва – отделът за архитектурата.

Откриването на ВТУ става на 4 октомври 1942г. с тържество в Аулата на Софийския универси-тет в присъствието на Цар Борис III и целия Ми-нистерски съвет. Експозе изнася председателят наНарочната комисия (фактически изпълняващ ро-лята на ректор) инж. Ю. Данчов. След него ново-избраният проф. Тодор Радославов прочита ака-демично слово по въпроса за водното строител-ство (изключително актуална тема за модернизи-раща се аграрна страна като България). Открива-нето на учебната година е на другия ден - 5 ок-томври, с приветствие към студентите на новоиз-брания професор по статика на масивните кон-струкции Пейчо Поппетров.

Първите петима професори са изпратени отесента на 1942 г. на специализация в чужбина –в Швейцария и Германия, за да се запознаят с пре-подаването, с организацията на учебния процес,както и да бъдат в непосредствен контакт с уни-верситетските власти, с преподаватели и студен-ти от онези дисциплини, които ще преподават. Ра-ботата в Швейцария например се изразява в по-сещаване на лекции по съответните дисциплини,присъствие при повеждане на упражнения, учас-тие в студентската практика и сътоветно участиев научни екскурзии, посещаване на инженерно-технически и други обекти и пр.2

Създаването на ВТУ е за съвременниците осъ-ществяване на “eдна от най-съкровените меч-ти на колегията” – както отбелязва Д.Агура на50-годишния юбилей на Съюза БИА в 1943 г. [10]

Тук е мястото да се акцентира и на ролята наСУ и на МНП. През 1904 г. към университета сеоткриват технически катедри, които фактическибез да развият никаква дейност са закрити през1907 г.; през 1921 г. отново – съвсем формално, сепристъпва към откриване на същите техническикатедри – които и в двата случая трябва да пред-ставляват ядрото на “Техническия отдел” (разби-рай: факултет) на СУ. Липсата на настойчивостот страна на Министерството, както и на какватои да е активност от страна на СУ свидетелства запалиативността на решенията за създаване на Тех-нически отдел към университета. Независимо отпрочита, който се прави на т. 13 от завещанието,съвсем ясно е, че СУ няма никакво отношение (ине проявява никакво желание да прояви актив-ност) към въпроса за висше техническо образова-ние.

Категорично трябва да се посочи и че през 1942г. ВТУ не прави фалстарт, нито се открива на 15октомври 1945 г.; посочената дата маркира единот етапите, през които преминава създаването на

Годишнини

2 Личен архив - мемоарни бележки.


училището.Самото откриване на ВТУ е свързанос две конкретни дати: 12 юни 1941 г. и 4 октом-ври 1942 г. 3

Литература1. Поппетров, Н. Софийското ВТУ – дълга пре-

дистория и бързо изгражданe (Създаването нависше училище в контекста на времето. // В:Просвета и промяна. Сборник в чест на Р. Рад-кова и по случай 150 години на Болградскатагимназия. С., 2010, с. 436-458.

2. Тишков, П. Техническото образование у нас иБългарският университет (популярна беседа,10 окт.1909). С., 1910.

3. Тишков, П. Българският университет като фак-тор в нашето народно стопанство (публична бе-седа, 2 ноември 1908). С., 1909.

4. Белев, Ст. Техническото образование. (Реч, 12.юли 1915). С., 1915 (същото и в сп. „Народностопанство”, № 13-14, 1915).

5. Еленков, Ив. Случаят със завещанието на

3 Повече за създаването и развитието на висшето техническо образование в България можете да намерите в статиите,публикувани в сп. „Наука”: „Техническият университет – София празнува своя 60-годишен юбилей” и Саздо Иванов– „Спомени за Държавната политехника” (бр. 6, с.с. 56, 57, 2005); Л. Недекова – „Техническият университет –София на 65 години” (бр. 6, 2010, с. 60), № 6, с. 60.

Евлогий Георгиев: благотворителност, частнаавтономност и държавна интервенция в краяна ХIХ и началото на ХХ век в България. В:Към историята на гражданския сектор в Бъл-гария. С., 1998, с. 105-144.

6. Тодоров Балански, М. Университет или самос-тоятелно висше техническо училище. //Сп.БИАД, ХVIII, 1914, № 43-46, с.337-342.

7. Константинов, Г. Българската литература следвойните I, 1933, с. 147.

8. Калянджиев, Ц. Някои недъзи в нашето дър-жавно и народно развитие. В: Варна вчера иднес. Варна, 1940, с. 34-36.

9. Лазарова, П. Ролята на Физико-математичес-кия факултет за организиране на Висшето тех-ническо училище в София. //Наука, год. ХІV,бр. 1, 2004, с. 31.

10.Агура, Д. 50-годишна дейност на Съюза БИА// Годишник на Съюза на българските инжене-ри и архитекти, т.Х, 1943, с.19.

Годишнини

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НАПРОФ. ДИМИТЪР ВЕЛКОВ

Акад. Александър Александров,чл.-кор. Боян Роснев,Институт за гората – БАН

Проф. Димитър Захариев Велков, роден на 10октомври 1921 г. в с. Байлово - Софийско, бешеличност с универсални знания по биология, ис-тория, география, литература и политология, с нес-тандартно мислене и феноменална памет.

Завършил е Агрономо-лесовъдския факултетна Софийския университет – специалност “Лесо-въдство”, през 1946 г., след което за кратко работив Горското ведомство, а от юни 1947 г. започваизследователска дейност в Горския научноизсле-дователски институт – София, където се хабили-тира през 1951 г. Дисертация “Биологически осо-бености на дъбовете, растящи в България” защи-тава в Тимирязевската Селскостопанска академияв Москва през 1959 г., а от 1960 г. до 1989 г. ръко-води секция “Генетика, селекция и семезнание”към Института за гората. Професорско звание по-лучава през 1987 г., когато представя хабилита-ционен труд “Биолого-екологични основи на се-мепроизводството при главните горскодървеснивидове у нас”. Под негово ръководство са разра-ботени десетки научни проекти и са защитили ус-пешно 7 докторанти.

Изследователската му дейност в продължениена половин век е по биология на репродуктивнияпроцес и вътревидова изменчивост на горскодър-весните видове, горска екология и физиология, те-оретични основи на семепроизводството, горскикултури и лесовъдство. Автор е на около 250 пуб-ликации в т.ч. 3 монографични издания. Дълго-годишните му контакти с руски и западноевропей-ски изследователи спомогнаха за обогатяване нагорските генетични ресурси на България с ценнипроизходи на Quercus robur L. от Шипов лес – Во-ронежка област, Pinus sylvestris L. от Рижка об-ласт и др.

Голямата му ерудиция, езикови знания и кому-никативност му позволяваха да отстоява българ-ската кауза на международни конгреси, конферен-ции и работни срещи. Посещаваха го и обсъжда-ха проблемите на горската генетика и селекцияводещи учени, като проф. Ханс Шьонбах (Герма-


Годишнини

ния), проф. Михаил Вересин (Русия), проф. Вик-тор Билан (САЩ), проф. Макс Хагман (Финлан-дия), проф. Валери Енеску (Румъния), проф. Б.Сушка (Полша), проф. Чаба Матиаш (Унгария) идр. Създадените от него международни контактии сътрудничество с научни звена от Европа и Аме-рика допринесоха за издигане на авторитета набългарската лесобиологична наука.

Значима е дейността на проф. Д. Велков и вСъюза на учените в България, където активноучаства от 1952 г. Като член съответно на Прези-диума на СНР и на УС на СУБ от 1976 г. до 1984г. той допринeсe за формиране на научната поли-тика на съюза. От 1964 г. до 1982 г. е в ръковод-ството и зам.-председател на секция “Агробиоло-

гия”, където разшири лесотехническите изяви ипрез 1982 г. Президиумът на СНР обособи секция“Лесотехнически науки” под негово председател-ство. Той беше главен организатор на Първата бал-канска конференция “Проучване, запазване и из-ползуване на горските ресурси” (1974), на Mеж-дународната конференция по “Генетични ресур-си на Pinus nigra Arn.” (1986), на Първия конгресна дендролозите в Източна Европа (1988) и др.На Седмия конгрес на СУБ през 1998 г. беше удос-тоен със званието “Почетен член на СУБ”.

До последния си ден (02.12.2001) проф. Ди-митър Велков работеше всеотдайно за запазване-то на българската природа и особено на българ-ските гори.

СЪЮЗ НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ – ПЛОВДИВ

ПОКАНА

за участие в традиционната ежегодна научна сесия

„ДНИ НА НАУКАТА 2011” (10-11 ноември 2011 г., Дом на учените в Пловдив)

Научни направления:

ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИИ – постерна сесия.

ЕСТЕСТВЕНИ И АГРАРНИ НАУКИ – постерна сесия

ХУМАНИТАРНИ И ОБЩЕСТВЕНИ НАУКИ – устна презентация.

МЕДИЦИНА, ФАРМАЦИЯ, ОРГАНИЗАЦИЯ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И

ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА – мултимедийно представяне или устна презентация

на докладите.

За допълнителна информация:

[email protected]


In memoriam

ПРОФ. ДФН НИКОЛАЙ МАРТИНОВ(1939-2011)

На 21 септември 2011 г. ни напусна проф. дфн Николай Костадинов Мартинов. Родене на 19 септември 1939 г. в гр. Плевен. Завършва Физическия факултет на Софийскияуниверситет „Св. Климент Охридски” през 1963 г. През 1974 г. става доктор на физическитенауки, а през 1981 г. е избран за професор по обща физика. Целият му трудов живот -преподавателски, научен и обществен, е в Софийския университет. Обучил е над 2000студенти и е бил научен ръководител на шест докторски дисертации.

Бил е зав. катедра „Физика на кондензираната материя” (1988-2000), зам.-декан наФизическия факултет (1986-1990), зам.-ректор (1991-1998) и изпълняващ длъжносттаректор на СУ „Св. Климент Охридски” през 1997 г.

Проф. Николай Мартинов е водил основните лекционни курсове: “Механика”,“Молекулна физика” и “Колективни свойства на газова и твърдотелна плазма”. Той бешеелитен университетски преподавател, високо ценен както от студентите, така и от колегите.

Научните интереси на проф. Мартинов са в областта на нелинейните вълновивзаимодействия и нестабилността на неравновесни плазмени среди, самоорганизация иеволюция в кондензираната материя. Публикувал е над 90 труда с висока научна стойност,широко известни у нас и в чужбина.

Бил е член на СНС по физика на кондензираната материя. Във връзка с работата мукато председател на НАОА (1999-2004) научната му дейност е свързана с образователенмениджмънд, оценяване и акредитация на университетите в България по европейскикритерии и стандарти. Научната дейност на проф. Мартинов е оценена от Нобеловиякомитет по физика, от който е получил покани за номиниране на кандидати за Нобелованаграда по физика за годините 2001 и 2005.

Проф. Н. Мартинов беше председател на Софийския клон и зам.-председател наДружеството на физиците в България. Член на СУБ от 1969 г., той беше два мандата членна Комисията по етика на съюза.

Носител е на почетния знак на СУ „Св. Климент Охридски” със синя лента и на орден„Св. Св. Кирил и Методий” – първа степен.

Със своята интелигентност, финес и етичност в отношенията си с хората той остава впаметта на научната колегия като пример за дълбоко уважение и искрена почит.

Поклон пред светлата му памет!

Съюз на учените в България


Националният политехнически музей, Полски Институт София, Съюзът на ученитев България, Съюзът на химиците в България и Съюзът на физиците в Българияорганизираха на 27 септември 2011 г. в Националния политехнически музей, ул. Опълченска” №66,

ВЕЧЕР НА МАРИЯ СКЛОДОВСКА-КЮРИ.Програма:

Откриване на документалната изложба „Мария Склодовска-Кюри. Живот и дело” от г-жаАнна Пахла, директор на Полски Институт София и проф. дхн Венко Бешков – председателна Съюза на химиците в България.

Слово за Мария Склодовска-Кюри от проф. дхн Ивелин Кулев. „Забавна наука” – експерименти „на живо” от доц. д-р Лъчезар Христов от Химическия

факултет на Софийския университет с участието на ученици от Клуба по наука и техникав НПМГ.

* * *Общественият дискусионен клуб по проблеми на науката и висшето образование на

СУБ проведе на 5 октомври 2011 г. в Големия салон на БАН дискусия на тема:

“НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ИНОВАЦИИ – ОПРЕДЕЛЕНИЯ, ИЗМЕРВАНЕ,АНАЛИЗИ”

Основен докладчик: проф. дин Росица Чобанова-Ковачева.

* * *Свободният интердисциплинарен университет към секция „Медицински науки” към

СУБ проведе на 12 октомври 2011 г. в зала “Вяра” на Културния институт „Столична библиотека”– пл. “Славейков” № 4, научен форум при дневен ред:

Доклад на тема:

ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛЕКАРСТВЕНА БОЛЕСТ”

Докладчик: проф. д-р Александър Монов

Доклад на тема:

„КЛИНИЧНИ ПРЕЗЕНТАЦИИ НА ТЕЖКИ ЛЕКАРСТВЕНИ УВРЕЖДАНИЯ”

Докладчик: д-р Юлия Раденкова-Саева.

* * *Секция „Педагогика и психология“ към СУБ проведе на 17 октомври 2011 г. в 240

аудитория на Ректората на СУ „Св. Кл. Охридски“ (І. етаж, северно крило) поредната си сбиркас доклад на проф. Любомир Георгиев, д.п.н., на тема:

„ПРОФ. ДИМИТЪР ЦВЕТКОВ, Д.П.Н. – ИЗВИСЕНА ЛИЧНОСТ И ТАЛАНТЛИВПЕДАГОГ“ (80 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ)

* * *Институтът по математика и информатика - БАН, Факултетът по математика и

информатикая към ТУ – София, Фонд „Научни изскледвания”: проект D-ID 02/25, Съюзътна учените в България и Съюзът на математиците в България проведоха на 20-23 октомври2011 г. в ИМИ – БАН Шеста международна конференция на тема:

“TRANSFORM METHODS & SPECIAL FUNCTIONS’2011”,ПОСВЕТЕНА НА 80-ТА ГОДИШНИНА НА ПРОФ. ПЕТЪР РУСЕВ

* * *

Научни изяви в СУБ


КНИГОПИС

Ангел Попов.Получаване на

суперйонникристали RbAg4J5

в условия намикрогравитация.

Унив. изд.”Св. Кл. Охридски”,

2011, 180 с.

Настоящата моно-графия има за цел дапредстави на опреде-лен кръг учени и специ-алисти подготовката и

провеждането на експеримента “Климент-Рубидий”за получаване на суперйонни кристали от RbAg4J5

в условия на микрогравитация. Той беше посветенна 100-годишнината на Софийския университет„Св. Кл.Охридски” и включен като съставна частот проекта „ШИПКА”, осъществен по време на по-лета на Втория български космонавт АлександърАлександров през 1988 г. Такива кристали бяха по-лучени за първи път в историята на космическотоматериалознание, затова представляваха голям на-учен и приложен интерес след тяхното доставянена Земята. До тогава изследователите познавахасребърно-рубидиев йодид като уникален суперйо-нен материал, на основата на който бяха създаде-ни първите акумулаторни клетки с твърд електро-лит и с огромна перспектива за микроминиатюри-зация и много дълго време на живот. Трудноститеза такава реализация произтичаха от сложносттана кристалната решетка, предразполагаща към нес-табилност на структурата при изграждане на крис-тала и за неповторяемост на свойствата на тозиматериал.Идеята за синтез и израстване на кристали от

RbAg4J5 в условия на безтегловност има за цел дасе пренебрегне влиянието на атомните тегла на от-делните компоненти, изграждащи кристалната ре-шетка. Това би създало еднакви условия за фор-миране на трите подрешетки (от йодни, рубидиевии сребърни йони) при постоянство на другите тех-нологични параметри в процеса на кристализация.На практика различието между ефективните кое-фициенти на сегрегация на трите вида атоми, оп-ределени от различните атомни тегла, няма да бъ-де решаващ фактор при хомогенизация на течнатаматеринска фаза. Нейното преминаване в кристал-но състояние ще се определя основно от масовияпренос и дифузионните процеси. Изследването накосмическите кристали и определянето на технитефизикохимични и структурни параметри даде въз-можност за получаване на реперни стойности, скоито да се сравняват тези, определени за криста-лите, получени в земни условия.След приключване на проекта “ШИПКА” това е

било направено и е създадена първата електро-литна клетка от сребърно-рубидиев йодид, синте-зиран в условия на микрогравитация. След срав-нение на параметрите и свойствата на космическии земни кристали е установено, че различие съ-ществува на микроскопично ниво, например рама-нови и рентгенови дифракционни спектри, докатона макро- ниво като термодинамични параметри,

Карл Сейгън.Свят, населен сдемони. Науката

като свещ вмрака.Превод

Маргарит Дамянов.ИК “БАРД” ООД,

2009, 512 с.

Книгата, написана отизвестния американскиучен и популяризаторна науката Карл Сейгън,професор по астроно-

мия и космически науки в частния Университет“Корнел”, Итака, Ню Йорк, автор на един от извес-тните телевизионни сериали “Космос”, както и насъпътстващата го книга със същото заглавие, за-сяга един от много важните за днешния човек проб-леми: дали да вярваме, когато липсват доказател-ства? Дали да сме обладани от подозрителност къмдействията или бездействията на правителственитеинституции, когато те не проявяват необходиматаекспедитивност в разрешаването на важни съби-тия – присъствието на извънземни, на неиденти-фицирани летящи обекти, на действията на ма-гьосници и врачки? Как трябва да се преподаватразличните области на науката, че те да станат ин-тересни за учениците и т.н.Всъщност книгата на Карл Сейгън представлява

сборник от различни теми, по които авторът пред-ставя своето мнение, привеждайки последовател-но разнообразни доказателства и цитати и ни пред-ставя света, в който живеем, като научно достиже-ние, но освободено от т.нар. “масова култура”, отрелигиозните догми и всичко, което би могло поедин или друг начин да притъпи желанието ни да

фазови преходи и други разликата не е съществе-на. Тъй като за използването на RbAg4J5 като твърделектролит основна роля играят макросвойствата,авторът установява, че получаване на кристали вземни условия с относително добра структура мо-же да бъде достатъчно условие за широко практи-ческо приложение в енергетиката. Естествено ня-какви нови бъдещи приложения като приемници награвитационни вълни и сеизмична регистрация щесе нуждаят от съвършените кристали, получени вусловия на микрогравитация. Същото би било отзначение и за създаването на комплексни регис-триращи устройства на основата на резките фазо-ви преходи (122К и 208К), при които едни и същикристали от материали със суперйонни свойствасе превръщат в широкозонни полупроводници селектронна проводимост. Предполага се, че присъвременните космически лаборатории получава-нето на достатъчни количества кристали от сре-бърно-рубидиев йодид в условия на микрограви-тация не представлява трудност и не би повишилочувствително цената им.

Проф. дфзн Борис Арнаудов,СУ „Св. Кл. Охридски”


КНИГОПИС

Във всяка страна трябва да учим децата си нанаучния метод... С него идва определена доза бла-гоприличие, скромност и общностно съзнание.”В книгата няма фигури или снимки. Повечето раз-

дели (общо 25 на брой) започват с цитати било отБиблията, било на известни учени и мислители, ко-ито поставят мотото, под което всъщност авторътправи разсъжденията си в съответния раздел.Изкушавам се да цитирам някои от тях. Като мотона цялата книга са: “Чакаме светлина, а то тъм-нина...” (Библия, Книги на Ветхия завет, пророк Иса-ия, гл. 59:9); “По-добре е да запалиш свещ, от-колкото да проклинаш мрака” (пословица). Стру-ва ми се, че мисълта на Б. Ръсел би могла да бъдеприета също като мото на книгата: “Когато не еподкрепена от факти и опити, интуицията е не-достатъчен гарант на истината”.Преводът, който като цяло е приличен, въпреки

че на места е малко “грапав”, би могъл да бъдеприет, като се има предвид трудността на текста иразнообразието на въпросите, които засяга авто-рът. Всъщност преводът е направен през 2005 г.,когато авторът отдавна вече не е между нас (на-пуска ни през 1996 г. малко след като книгатае публикувана в САЩ), но е издаден едва през2009 г.Ще си позволя да завърша рецензията за тази

интересна книга с оценката, дадена в известнотонаучнопопулярно списание „Сайънтифик Амери-кън”: “Написана в характерния за Сейгън елеган-тен прозаичен стил, книгата предлага голяма до-за здрав разум... всички родители, учители, ду-ховници, политици и гимназисти трябва незабав-но да я прочетат.”

Проф. дхн Ивелин Кулев,Катедра аналитична химия

бъдат търсени доказателства. Тя учи четящия датърси отговорите на въпросите, които си поставя,не в леснодостъпните източници на информация –вестници и списания, не в некачествените популя-ризации, а в ония научни постижения, които са под-платени с доказателства. Следователно във всякоедно твърдение, мнение или хипотеза трябва датърсим неопровержими доказателства и точниобяснения. Книгата показва, че в областта на нау-ката няма забранени въпроси, няма области, кои-то да бъдат толкова чувствителни и свещени, чеда не могат да бъдат изследвани. Същевременносе посочва, че и в науката се допускат грешки. Теобаче, рано или късно биват коригирани порадивградения в научните изследвания механизъм настрог скептицизъм. Четящият бива приканван ви-наги да си поставя въпросите, чиито отговори тряб-ва да търси, а на работещия в областта на наука-та се препоръчва да предугажда въпросите, коитобиха могли да му бъдат зададени от иначе благос-клонно настроената, но винаги съмняваща се ко-легия, от критично настроени анонимни рецензен-ти или редактори на научни списания. С други ду-ми казано, здравата, добронамерена критика пра-ви услуга на истинските научни изследвания, кои-то трябва да бъдат доказвани и обяснявани.Действително, науката понякога е трудна за раз-

биране. Особено, когато за пълното познание надостиженията на хората, изградили днешната нипредстава за света, са необходими познания не са-мо по математика. В редица случаи това затруд-нява научното познание от незапознатия с тези пох-вати човек. Въпреки всичко обаче, когато това поз-нание е поднесено точно и с умение, то може дабъде разбрано. Същевременно редица научни от-крития могат да доведат до създаването на оръ-жия за масово унищожение, до условия за запла-ха или дори за унищожение на природната среда.Тук се крие и отговорността на хората, занимава-щи се днес с научни изследвания, които трябва дапроявят необходимото етично отношение, за дапредотвратят използването на техните постиженияв ущърб на хората и на света. Наред с това обаче,достиженията на науката създават благата, удъл-жават живота на хората, грижат се за “здравето”на природната среда. Или казано с други думи, на-учните достижения са онези, които движат нашияживот напред.В книгата е дискутиран и въпросът – дотатъчна

ли е правителствената подкрепа за научните из-следвания? Призивът на автора е да се популяри-зират научните постижения, имената на хората, до-вели до тези открития. Най-добрият начин е товада стане чрез учебниците. За съжаление, в пове-чето от тях науката се представя като сбор от прин-ципи и прилагането на рутинни процедури, порадикоето училищните програми трудно могат да прив-лекат към научните среди момчета и момичета заработа в областта на научните изследвания.В своята книга Сейгън внушава на четящия как

да се бори с предразсъдъците, как да работи засвоето образование, как да отстоява правата си,как да отправя предизвикателства към авторите-тите. Книгата завършва с призива: “...ако гражда-ните са образовани и формират свое собственомнение, тогава управлящите ще работят за нас.

Сево Явашчев.Българската

военноетическамисъл 1878-1944.

“За буквите –О писменехъ”,

C., 2011, 427 с.

Българската военнамисъл – военна исто-рия, теория, публицис-тика, е съществен ас-пект от националнотокултурно-историческонаследство. Макар и

само дял от него, военно-етичната мисъл е важназа историческото реконструиране на основни схва-щания сред българските военни теоретици, средофицерството, а и в по-широки обществени среди– за морала, дисциплината, дълга, за взаимоотно-шенията във войската, между войска и цивилно на-селение, войска и противник на фронта. В разглеж-дания в книгата период военно-етичната тематикаживо се интересува и интензивно се обсъжда в сре-дите на войската, главно на офицерството. Воен-


КНИГОПИС

ната етика същевременно има пряка връзка с фор-мирането на светоглед. Тя е едно от полетата, къ-дето се осмислят и адаптират чужди военно-тео-ретични възгледи.Изследването обхваща един основен, логично

обособен период от българската история. Работа-та е добре структурирана. Изложението е ясно, пос-ледователно, логично свързано. Авторът система-тизира значителен масив военно-етични и сходнис тях текстове.Последователно са разгледани основни аспекти

на възгледите за военната етика като наука; схва-щанията за морала в обществото и в армията; пред-ставите за нравствено поведение на военнослуже-щите, както и други фундаментални, с оглед тематаза военна етика и военно-етическа мисъл пробле-ми. В текста са засегнати, от специфичния темати-чен ъгъл, избран от автора и някои от големите те-ми на военни, а и обществени дебати – за същнос-тта на войната, за нейния смисъл и за нейната „веч-ност” като „необходимо зло”, съпътстващо човеш-кото развитие, за справедливите и несправедлививойни. Показани са разбиранията за „противодър-жавни идеи”, за отношението между войска и поли-тика. Авторът систематизира постановки, заложе-ни в разгледаните от него съчинения, извежда ос-новни тенденции, показва проблемите, на които от-делните автори се спират. В хода на изследванетосе открояват схващанията на емблематични за епо-хата автори, като К. Кирков, К. Соларов, Н. Жеков,Й. Легурски, М. Балкански и др. Специална глава,онагледена с множество диаграми, съдържа биб-лиометрична реконструкция на публикациите попроблемите на военната етика.Като приложения са дадени няколко схеми, кои-

то графично представят свързани пряко с изложе-нието аспекти, като типология и периодизация набългарската военно-етическа мисъл, или предла-гат онагледяване на разбиранията от военно-ети-ческата област на експерти от разглеждания пе-риод, като К. Кирков, К. Коцев, П. Цонев.Представяната книга.се вписва в тенденцията за

осветляване на подценявани аспекти от история-та на българската армия, военно дело и военна ми-съл. Тя има безспорно приносен характер и утвър-ждава името на К. Явашчев като изследоветел сподчертан вкус към военно-теоретичната пробле-матика.

Николай Поппетров,секция „История” към СУБ

Нели Костова.Библиотеки и

цензура.Изд. “За буквите –О писменехъ”, С.,

2010, 219 с.

Темата за цензурата(в това число и за ре-лацията библиотека –цензура) е сред най-подценяваните от бъл-гарската хуманитарис-тика. Това е и основна-та причина, която на-

сочва вниманието към работата на Н. Костова. Кни-гата (курс лекции) проследява релациите библио-тека и цензура от античността до ХХ век. Съвсеместествено е, че текстът представя и факторите,които обуславят цензурирането, както и тяхното ви-доизменение с времето. Внимание е отделено и напонятието цензура и различните му модификации.Съдържанието е добре структурирано. Изложе-

нието следва хронологичния принцип. Последова-телно са разгледани обособени исторически епо-хи, като античност, Средновековие, Ренесанс, Прос-вещение. Добре е откроена цензурата и мястотона библиотеките в нея през ХIХ и ХХ в. – време нанай-силна цензура и на най-упорита съпротива сре-щу нея. Спецификите на развитието през тези двавека са свързани с рязкото повишаване и разрас-тване на грамотността, силното разпространениена четенето, лавинообразното нарастване на из-даваните книги и техните тиражи, повсеместнотосъздаване на общодостъпни библиотеки.Изданието е снабдено с именен показалец и по-

казалец на произведенията, споменати в текста,които разширяват значението му.Макар и посветена на една специфична, на пръв

поглед ограничена тематика, книгата проследяваи основни тенденции в развитието на обществено-политическата мисъл. В този смисъл тя излиза из-вън ограничените рамки на профила си. За товадопринасят и множеството примери и препратки втекста към основни тенденции в книжовния и ин-телектуален живот.

Доц. д-р Евгения Русинова,УНИБИТ

Списание „НАУКА” се публикува от началото на 2011 г.

в сайта на НАЦИОНАЛНАТА МРЕЖА ОТ ВИРТУАЛНИ БИБЛИОТЕКИ

на адрес:

http://www.bvu-bg.eu/nmvb/index.php?Clip=nauka

Сайтът се поддържа от д-р Галина Иванова от Русенския университет,

на която редакцията изказва благодарност!

ФОНДАЦИЯ София 1000, бул. „Патриарх Евтимий“ № 1

За делови контакти: София 1000, бул. „Патриарх Евтимий“ № 1Тел: 9815181; тел/факс: 9815483Е-mail:[email protected]

Фондация “Еврика” е основана през 1990 година за подпомагане на даровити деца имлади хора при реализирането на проекти в областта на науката, техниката иуправлението; подкрепа на младите новатори и предприемачи, разпространение нанаучни, технически и икономически знания; усъвършенстване на материалната база занаучно и техническо творчество; подпомагане на обучението и специализацията, намеждународното сътрудничество в областта на науката и техниката.

Фондацията осъществява пет програми:

Таланти

Програмата има за цел издирването и развитието на надарени млади хора в областта нанауката, техниката, технологиите и управлението. Чрез нея се подпомага обучението наталантливи младежи, подкрепя се участието им в научно-технически изяви, стимулирасе провеждането на специализирани школи и летни университети и др.


Програмата има за цел да подпомага научните изследвания на младите учени въвфундаменталните области на науката и по този начин да осигурява възможност за научнаизява и развитие.

Информация, издания, изяви и международно сътрудничество

Чрез програма “Информация, издания, изяви и международно сътрудничество” сеорганизират дейностите на фондацията, свързани с информационното осигуряване иразпространението на научно-технически знания сред младежта и децата, организиранетона изяви за наука, техника, технологии и управление - конкурси, симпозиуми, семинари,кръгли маси, школи, научно-технически състезания, олимпиади, изложби, да насърчавамеждународното сътрудничество на младите хора и техните организации в областта нанауката, техниката, технологиите и управлението, както и да подпомага деловите имконтакти със сродни организации в други страни.

Насърчаване на стопански инициативи

Чрез програмата “Насърчаване на стопански инициативи” се насочва и координирадейността на фондацията за стимулиране на създаването и внедряването на научно-технически идеи и разработки и други стопански инициативи на младежки колективи итърговски дружества на млади хора, както и на отделни младежи на възраст до 35 години.

Развитие

Програмата има за цел да подпомага ускореното развитие на съвместни дейности напрограмна и проектна основа с международни, чуждестранни и национални организациии институции, в рамките на целите и предмета на дейност на фондацията.

Първият конгресен център вБългария, построен в комплекса „Св.Св. Константин и Елена” през 1966 г.от Съюза на учените в Българияза провеждане на научни прояви,

а именноМеждународния дом на учените

„Фредерик Жолио-Кюри”,е мястото което търсите. Комплексътможе да приеме прояви с до 300участници, или няколко по-малки

симултанни срещи.Петте зали

разполагат с пълностандартнооборудване:

озвучителнасистема;

възможности зазапис и прожекции;

уредба засимултанен превод

и др.Хотелът има

95 стаи,а ресторантът –

400 места.Инфраструктуратана Конгресния

център „Ж.-Кюри”позволявагъвкавост и

пригодимост къмвсяка проява.

Адресът е:Международен дом на учените

„Фредерик Жолио-Кюри”,к.к. „Св. Св. Константин и елена”,

9006 ВарнаТел.: (052) 36 11 61; 36 11 62;

Факс: (052) 36 11 87;e-mail: [email protected]

За контакти в София:„Наука Инвест” ЕООД

1505 София, бул. „Мадрид” №39Тел.: (02) 943 01 28; 943 19 86

Факс: (02) 944 15 90;e-mail: [email protected]

The first Congress Centre inBulgaria, built in "St. st. Constantine

and Helena" resort in 1966by the Union of Scientiststo host scientific events,

namelythe "Frederic Joliot-Curie" Interna-

tional House of Scientistsis the site you are looking for. The com-plex can accommodate a gathering of

up to 300 participants, or severalsmaller simultane-ous meetings. Full

standard equipmentin the 5 meeting

rooms is available: loud speaker

system; recording facili-

ties; projection equip-

ment;Possibility for simul-taneous translation,

etc.The hotel has

95 rooms, the res-taurant – 400 seats.The infrastructure

of "J.-Curie" Confer-ence Centre pro-

vides flexibility andadaptability forevery event.

The address is:International House of Scientists

"Frederic Joliot-Curie""St. St. Constantine and Helena",

9006 Varna, BulgariaTel.: (+359-52) 36 11 61; 36 11 62;

Fax: (+359-52) 36 11 87;E-mail: [email protected]

Contact in Sofia:"Nauka Invest" Ltd.

1505 Sofia, blvd. "Madrid" 39Tel.: (+359-2) 943 01 28; 943 19 86;

Fax: (+359-2) 944 15 90;e-mail: [email protected]

4/2011 · НАУКА – кн. 5/2011, том xxi 2 Издание на Съюза на...

Documents