38

ПРИМЕРНИ РАЗРАБОТКИНА УРОЦИ ПО ЧЕТЕНЕ

Като имаме предвид специ-фичните особености на уроцитепо четене, не предлагаме разпре-деление на учебния материал.Смятаме, че всеки учител битрябвало сам да приготви раз-пределението си с оглед на кон-кретния клас и условията, прикоито работи. Тъй като съставътна класовете и подготовката научениците са различни, той мо-же да направи подбор на произ-веденията от читанката, да пре-цени колко часа са необходимиза тяхното изучаване, колко икакви ще бъдат обобщителнитеи преговорните уроци.

Предложените методическиразработки са примерни. Те под-сказват възможности за различнитворчески решения в предвари-телната подготовка на учителя.

За разнообразяване на работа-та с успех може да се ползва учеб-ната тетрадка* . Там ученицитеще видят портретите на извест-ни детски писатели, чиито про-изведения са поместени в читан-ката, ще прочетат кратки био-графични данни за тях. Тетрад-ката може да се ползва самосто-ятелно от учениците в клас ивкъщи.

Чрез нея учителят има възмож-ност да провери доколко трето-класниците са възприели съдър-жанието на произведението, ос-мислили ли са поведението нагероите, усвоили ли са изразни-те средства на художественитетворби.

Творческите задачи ще разви-ват мисленето, съобразителност-та и въображението на децата.

ОтечествознаниеГеорги Марковски

Урок за нови знания

Урокът може да започне с ня-кои от следните варианти:

– Декламиране на стихотворе-нието „Обич“ от Дора Габе. При-помня се защо поетесата е озаг-лавила така стихотворението.Учениците споделят собствени-те си чувства към родното мяс-то, към родината.

– Разглеждат изложба от ри-сунки, които са подготвени пред-варително в часа по изобрази-телно изкуство, на тема: „Кът отмоята родина“. Учениците раз-казват какво са искали да раз-крият чрез своите рисунки, как-ви чувства са ги вълнували.Обобщават каква е нашата земя.

– Провежда се беседа по напи-саните на дъската пословици.

1. Земята, на която си се родил,е златна; водата, която си пил отдетство – лечебна.

2. Човек без родина е като сла-вей без градина.

3. Родната земя е златна люлка.

Работа с текстаУчителят чете разказа. Изяс-

нява се какво означава заглави-

ето. Учениците споделят прежи-вявали ли са подобни вълнениякато тези на героите и кога.

След тих прочит третоклас-ниците могат сами да опреде-лят епизодите. Разказват какдецата посрещат новината заесенната разходка, обясняват скакво авторът е сравнил техни-те възгласи – „разцвърчахмесе“. Намират израза, от койторазбираме какъв е учителят(„блага усмивка“). Търсят сино-ними на думата „блага“. Насоч-ва се вниманието и към глаго-ла „запълзя“. Рисуват с думипътя, който е „запълзял“ по зе-лените хълмове. Не се пропус-ка и сравнението „сребристипаяжини“. Описва се цялатаесенна картина, която си пред-ставят, като се използват худо-жествените изразни средствана автора. Учениците обясня-ват какво научават от изрази-те „шепа дървета“ и „влакътзапъпли“ (селото е малко и заг-радено от хълмове).

Разсъждава се върху изречени-ето „Шосето се губеше в далеч-ния, непознат и тайнствен свят“.Отговарят на въпросите: Защовсяко дете търси с очи своя ро-ден дом?; Какви чувства изпит-ват към селцето?; Какво означа-

* Вж. Тетрадка по четене за тре-ти клас, изд.къща „Анубис“, 2004.

39

ва Отечество според учителя?.(Записват в тетрадките неговотообяснение и синоними на „отече-ство“ и „бащини огнища“.)

Учениците стигат до обобще-нието, че обичта към Родинатазапочва от бащиния дом, от род-ното село или град.

След цялостен изразителенпрочит урокът може да завършисъс стихотворението „Оттукапочва обичта“ на Хр. Радевски,като предварително се поставизадача на ученик да го научинаизуст, ако не е изучено в първиили втори клас.

Оттука почва обичта

Обичаш своя дом рожден,градината му малка.И в нея ореха зелен,и малката люшкалка.

Край нея цветната лехаи двете пейки стари,и гости весели – смехана твоите другари.

Любима майка и баща,и обично сестриче,което с ленти и цветякосичките си кичи.

И стаичката – твоят рай, –и в ъгъла с креватче,де спи и с котката играйпо-малкото ти братче.

И още многото нещаиз стаята и в скрина.

Оттука почва обичтакъм твоята родина.

Трудолюбивата мечкаИван Крилов

Урок за нови знания

Подготовка за начално възпри-емане на произведението.

Учениците си припомнят бас-ните, които са учили („Петел иелмаз“, „Костенурка и заек“ идр.), кои са героите и какви сапоуките от тях. Спомнят си, чебасните приличат на приказки-те, често са написани в рими исе разказва за животни, но чрезтях се разкриват човешки слабо-сти – лъжа, невежество, мързели др.

Може да се изиграе като сцен-ка басня, изучавана във вториили трети клас, и след това да сепроведе беседа за баснята католитературен жанр.

Работа с текстаУчителят декламира или про-

чита баснята. Поставя се задачада се помисли и отговори в краяна часа дали заглавието отгова-ря на нейното съдържание.

Учениците четат тихо текста съсзадача да пояснят какво им харес-ва в поведението на мечката (тяиска да се труди, събира безчетбрези и брястове, полага усилияда направи обръчи и обезсърченаот това, че не се е справила, отно-во търси помощта на човека). Учи-телят изисква всеки отговор да сеподкрепя с цитати от текста. Изяс-нява се защо авторът използваепитета „корави“ за ръцете начовека. Насочва се вниманиетокъм илюстрацията и децата раз-бират за какво служат обръчите.

Като проследяват текста (можеда се прочете като диалог), уче-ниците могат да отговорят навъпроса защо мечката, въпрекижеланието и усилията си, неможе да направи обръчи. Правятизвода, че освен труд е необхо-димо и търпение. Обяснява секакво значи да прояви търпениев този случай мечката.

Провежда се беседа за това когана тях не им достига търпение изащо. По какво се различава ра-ботата на търпеливите хора оттази на нетърпеливите? Децатасподелят кога нетърпението име донесло разочарование.

След цялостен прочит на бас-нята учениците разсъждаватвърху въпроса, поставен в нача-лото на урока – подходящо ли езаглавието? Учениците свободноизразяват отношението си, даваим се възможност да предложати друго заглавие.

На дъската са написани след-ните народни мъдрости и учени-ците предлагат най-подходяща-та за баснята:

1. Търпението е основа на ус-пеха.

2. За търпеливите няма неиз-пълними дела.

3. Търпението е горчиво, ноплодовете му са сладки.

40

4. С време и търпение листатана черницата стават коприна.

При изясняване на последна-та мъдрост децата ще научатинтересни неща за дългия пътна коприната.

Задачи по избор за само-стоятелна работа:

1. Да илюстрират момент отбаснята.

2. Да напишат кратък разказили басня, които да завършат седна от дадените народнимъдрости.

3. Да отговорят писмено защоавторът е избрал мечка за геройна баснята.

Тук е най-безопасноСтефан Дичев

Урок за нови знания

Подготовката за възприеманена разказа е много важна, тъйкато учениците не са запознати систорическите събития и време-то, в което живее Левски. Бедниса техните представи за него иролята му в освободителната бор-ба. Необходимо е чрез разказ научителя или беседа, с помощта наснимки от живота му и роднотому място да се създаде интерес уучениците и се формира отноше-ние. Добре е да видят портретаму, да научат как е истинското муиме и защо се нарича Левски.

Това може да стане в часоветепо извънкласно четене или в на-чалото на урока. Децата трябвапредварително да се запознаят ис текста за Баба Тонка, поместенв читанката, да им се разкаже занейното участие и саможертва вборбата за нашето освобождение.

Тази предварителна подготов-ка е необходима, за да не останеученикът равнодушен привъзприемане на разказа, да бъдестимулирано неговото въобра-жение, да се събуди интересът мукъм тези далечни събития.

Работа с текстаРазказът се чете от учителя,

след което учениците споделятпървите си впечатления. Разказ-ват за моментите, които най-много са ги развълнували, изра-зяват непосредственото си отно-шение към героите на разказа,което до голяма степен улесня-ва работата върху текста.

С помощта на учителя опреде-лят основните моменти в разви-тието на случката. Описват об-становката, в която протичадействието, чрез подборно чете-не. Отговарят на въпросите:

В кой момент се разкрива труд-ният, изпълнен с опасности пътна Левски?

В кой момент проличава него-вата съобразителност, смелост исамообладание?

Насочва се вниманието и къмдругите герои от разказа, катопо-подробно се разглежда пове-дението на Баба Тонка при по-явата на турците, нейното хлад-нокръвие и находчивост.

Същественото в урока е да сеосмисли случката и основнитемоменти в нея, обстановката, вкоято протича действието, и по-стъпките на героите.

41

Задачи за самостоятелнаработа:

1. Да се упражняват в изрази-телно четене на разказа.

2. Да прочетат други разказиза живота на Васил Левски.

3. Да потърсят картини, илюст-рации, отразяващи дейността му.

Тук е най-безопасноСтефан Дичев

Литературно упраж-нение

Урокът може да започне с раз-глеждане на изложба, подготве-на от учениците с картини, илю-страции, портрета на Левски.Тъй като в хода на урока внима-нието ще се насочи към осмис-ляне на образа на Левски, под-ходящо е учениците да се запоз-наят с портретната характерис-тика от Вазов в „Немили-недра-ги“: „Левски имаше ръст среден,тънък и строен; очи сиви, почтисини; мустаци червеникави, косаруса, лице бяло, околчесто и из-пито от непрестанната мисъл ибдение, но което се оживявашеот една постоянна и естественавеселост...“

Учениците четат и преразказ-ват епизодите от разказа. Уточ-

нява се с каква цел Левски е вдома на Баба Тонка, за каквоподготвя народа чрез комитети-те, които създава. Стига се доизвода, че той обича своя народи се бори за неговото освобожде-ние, следователно е патриот ре-волюционер.

Обсъжда се най-драматичниятмомент от разказа. Ученицитеразказват по какъв начин Левс-ки успява да се спаси и поясня-ват какви качества проявява втози момент. Мотивират отгово-рите си с подборно четене. Про-следяват разказа и споделят вкой момент Левски им правинай-силно впечатление, каквобуди тяхното възхищение.

От постъпките му правят из-води за неговата смелост, съоб-разителност, дързост, самообла-дание. Изброените качества мо-гат да запишат в тетрадките сии срещу тях да посочат подходя-щи синоними.

Учениците се опитват да на-правят цялостна характеристи-ка на героя, като включват и опи-санието на Вазов, което е напи-сано на дъската в началото наурока. Всички качества, коитоизброяват, трябва да бъдат под-крепени с цитати от текста.

Изяснява се защо наричаме

Левски Апостол на свободата. Научениците се поставя задачатасловесно да нарисуват момент отразказа, в който Левски най-мно-го им харесва. Желателно е кар-тината да бъде обрисувана по-цялостно, след което да се срав-ни с текста.

Вниманието се насочва къмобраза на Баба Тонка.

Учениците изразяват отноше-нието си, мотивирайки се с мо-менти от разказа. Откриватобичта Ӝ към Левски иготовността Ӝ да го спаси, рис-кувайки живота си.

Изразителният прочит на раз-каза по роли дава възможностдецата да се вживеят в емоцио-налния свят на героите.

Урокът може да завърши съсстихотворението „Обесването наВасил Левски“ от Ботев, за да сепочувства голямата мъка от за-губата на този велик син наБългария.

42

При месецитеРан Босилек

Урок за нови знания

Подготовката за възприеманеможе да протече примерно така:

– Да се прочете или припомни,ако е учена, приказката „Въл-шебната дума“ от В. Осеева.

– Да се разкаже народнатаприказка „Златното момиче“.

– Да се прочетат написанитена дъската пословици и да себеседва по тях.

1. Блага дума железни вратаотваря.

2. Думата стрела не е, но в сър-цето се забива.

3. Добра дума цена няма.

Работа с текстаУчителят разказва приказката

със задача учениците да помис-лят и определят в края на урокакоя от пословиците е най-подхо-дяща за нея.

След тих прочит ученицитеопределят четирите основни мо-мента в приказката.

Първи момент – Прочита сетекстът и се изясняват изразите„заварена и доведена дъщеря“,„самодиви“ и „самодивско кла-денче“. Изброяват се имената намесеците. Разказват какво са на-учили за майката (тя е мащехана завареното момиче и го мра-зи. Изпраща го късно вечерта завода, макар че кладенчето еизвън селото). Отбелязва се, чезавареното девойче е послушнои без уговорки тръгва за вода. Тоне смее да противоречи на ма-щехата си. Учениците рисуват сдуми картината (до самодивско-то кладенче).

Втори момент – Текстът се четепо роли. Обяснява се изразът„Защо идеш ни в туй, ни в онуйвреме“ и думата „благословия“.Обръща се внимание на думите,с които момичето отговаря навъпроса кои месеци са добри икои лоши. Изяснява се защо за

девойчето всички месеци са доб-ри. Учениците споделят как тебиха отговорили на този въпрос.

Трети момент – Проследява сетекстът, за да добавят ученици-те какво още са научили за зава-реното момиче (то е внимателнокъм майката, вежливо я поздра-вява и подробно Ӝ разказва всич-ко, което му се е случило. Скром-но е – не се хвали с щедрата бла-гословия на Баба Марта).

Четвърти момент – Ученицитечетат думите на доведеното моми-че. Обсъждат мнението му за ме-сеците. Отговарят на въпроса какдевойчето е приело лошата благо-словия, като подкрепят разсъжде-нията си с подборно четене. Раз-глеждат илюстрациите в учебни-ка и определят кое е доведенотомомиче. Обясняват по какво съдят.

В края на урока разказват все-ки момент от приказката или ячетат по роли.

Определят коя пословица енай-подходяща за изученотопроизведение.

Задачи за самостоятелнаработа у дома:

1. Да четат и разказват приказ-ката.

2. Да илюстрират момент посвой избор.

3. Да помислят в кои от изуче-ните произведения доброто севъзнаграждава с добро.

При месецитеРан Босилек

Урок за затвърдяване

В началото на урока може дасе направи изложба с илюстра-циите към приказката, коитоучениците са подготвили за тозичас. Уточнява се какъв моментотразява всяка от тях и го пре-разказват.

Учениците четат по роли при-казката. Отговарят на въпросакои са героите, кои от тях имхаресват и кои – не. Обясняватзащо.

На дъската са написани при-лагателните имена: добро, страх-ливо, послушно, грубо, скромно,алчно, вежливо.

Учениците трябва да подчер-таят качествата, които притежа-ва завареното момиче. Всяко ка-чество подкрепят с примери оттекста. Чете се подборно и серазказва.

В отговор на въпроса защоБаба Марта възнаграждава такащедро девойчето, децата четатвежливия поздрав, добрите думи

43

за месеците, обръщението „злат-на бабо“.

Разсъждава се върху поведе-нието на доведеното момиче (тоне намира добра дума за нитоедин от месеците. Не вижданищо красиво, нищо добро у тях.Но след лошата благословия наБаба Марта осъзнава своятавина, защото е разбрало, че ло-шата мисъл носи беда и затоваказва: „Лошо мислехме, мамо,лошо ни постигна“).

Децата няма да се затруднят даопишат и майката, която е без-сърдечна към чуждото дете и заг-рижена само за своето.

Преценяват дали е справедли-ва благословията на Баба Мартакъм двете момичета.

Възможно е да се дадат различ-ни отговори, но учителят можеда насочи детското мислене къмтова, че авторът е искал да нивнуши, че доброто е по-скъпо отзлатото – то няма цена, а лошо-то трябва да се наказва.

Добре е третокласниците дасвикнат да дават пълни отгово-ри, като ползват текста, да до-пълват и отговорите на другари-те си, а и да ги оспорват, ако сеналага, свободно да изразяватсобственото си мнение, да отпра-вят въпроси към учителя и къмсъучениците си. Така се създаванепринудена атмосфера в класаи се повишава активността.

Определят каква е приказка-та – фантастична, битова или заживотни.

По преценка на учителя могатда се поставят следните задачи:

1. Да разкажат подробно за за-вареното момиче.

2. Да помислят за друг край наприказката.

3. Да потърсят пословици задобрата дума.

4. Да разказват приказката безпряка реч (да направят сбит пре-разказ).

Слънцето и книгатаПоетичен диалог

Подготовка за възпри-емане

Декламира се стихотворение-то „Другари“ от Леда Милева.Беседва се върху идеите, вложе-ни в произведението.

Работа с текстаУчителят прочита диалога или

две деца, подготвени предвари-телно, го декламират.

Припомня се какво е диалог.Учениците прочитат самосто-

ятелно произведението и отгова-рят кои са героите. Обясняваткак си представят слънцето,защо то си мисли, че по-могъщоот него няма, защо е учудено, честари и млади обичат книгата.

Вниманието се насочва къмизразите, от които разбират от-ношението на слънцето към кни-гата. Какво изпитва то към нея?Каква е ролята на умалителнотосъществително „книжчице“?

Чете се отговорът на книгата. Отучениците се изисква да обяснятуспяла ли е тя да убеди слънцето,че е по-могъща от него. Те моти-вират отговорите си, като използ-ват израза: „тук, на земята, имам

друга сила и светлина запалвам вдруга нощ“. И пак с цитати от тек-ста показват, че книгата е успялада докаже на слънцето, че спра-ведливо я наричат светлина, за-щото нейните лъчи проникваттам, където неговите не достигат,и там – в човешките души, тя про-гонва мрака.

На учениците се предлага дапомислят каква илюстрациябиха направили на диалога и дая опишат.

В заключителната беседа сеподчертава ролята на книгата инеобходимостта тя да бъде дру-гар на децата, за да озари съссветлина душите им.

Вниманието на учениците сенасочва към изразителен прочитна диалога, чрез който да се вну-ши мощта на книгата.

Ако е учен химнът на СтоянМихайловски „Върви, народевъзродени“, могат да го изпеят ида се обърне внимание на текста,в който науката е наречена„слънце, което във душите грей“.

Добре би било, ако училищетоима библиотека, урокът да сепроведе там, сред книгите.

Задачи по избор за само-стоятелна работа:

1. Да намерят пословици закнигата.

2. Да нарисуват илюстрация надиалога.