Моят роден град

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКАДимитровград е образуван от три села

- Раковски, Марийно и Черноконево.

През 18 век на територията на днешния град съществуват няколко селища:

Черничево, най - старото от тях, е било на мястото на днешния Циментов завод. Унищожено е към средата на века. Част от жителите му създават ново селище - Караатли.

Малкото селце Ченталий е било разположено на десния бряг на река Марица. Жителите му са аргати в съседния турски чифлик. По - късно българите се преселват в новосъздаденото село Караатли (днешен кв. Черноконево). Според преданието, то носи името на първия българин, заселил се на това място, който яздел черен кон - от турски "кара ат".

Кокарджа се е намирало на левия бряг на р. Марица. Името му идва от кокарджа - "пор". През 1893 година, при голямото наводнение, селото пострадало. Княгиня Мария-Луиза помогнала на населението с 1 000 лева и в нейна чест то било преименувано на Марийно (днешен кв. Марийно).

Каяджик, най-голямото от трите села, е създадено около 1800 -та година на мястото на село Чанталий. Името му е свързано с близките варовикови хълмове "кая". С прокарването на Баронхиршовата железница през 1873 година, селото се разраства. От 1879 година то се натича Каменец (превод от Каяджик), а от 1908 г. - гара Раковски.

Богат е духовният живот на населението от селата Раковски, Марийно и Черноконево: първите училища са създадени преди Освобождението; откриването на читалищата започва в края на 19 век; след Освобождението са построени първите църкви в Раковски и Черноконево.

През 1946 година възниква идеята за създаване на град, с вземането на правителствено решение първият български завод за изкуствени торове да бъде изграден в землището на село Раковски.На 3 април 1947 година, управата на село Раковски взема решение то, ведно с Марийно и поселището Вулкан, да се обяви за град с името Димитровград.

На 10 май 1947 година пристигат първите 40 младежи от Новозагорско, за да строят бъдещия град. Последват ги стотици техни връстници от 963 населени места на страната.На 2 септември 1947 година Министерският съвет приема Постановление №3, с което: "Селата Раковски, Марийно (Хасковска област) и Черноконево (Чирпанска околия), се обединяват в едно селище, което се провъзгласява за град с името Димитровград.

ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД Община Димитровград е разположена в

централната част на Южен централен регион. Административно принадлежи към Област Хасково. На север граничи с общините Чирпан и Опан (Област Стара Загора), на изток – с Община Симеоновград, от юг- с общините Хасково и Минерални бани, от запад- с Община Първомай (Пловдивска област).

СЕЛИЩНА МРЕЖА Селищната мрежа в общината се състои от два

града – Димитровград и Меричлери и 25 села, пръснати равномерно по територията й. Освен функционален, ядрото - Димитровград се явява и пространствен център на територията, която няма сериозни релефни бариери, освен река Марица и възвишенията между Хасково и Димитровград.

Населението на общината (декември 2005 г.) е 67 994 души, от които 51309 са в Димитровград.

КЛИМАТ

Климатът на района е преходно-континентален, до средиземноморски. Средната годишна температура за Димитровград е по-висока от средната за страната +12.6 ° С.

ПОЧВИ Почвите са предимно черноземи -

смолници. Големи пространства заемат и канелено-горските почви. В низината на река Марица са разположени ливадно-канелени почви.

ОТГЛЕЖДАНИ КУЛТУРИ Основните отглеждани култури са зърнено - житните:

пшеница, ечемик (около 50% от насажденията), царевица и слънчоглед (около 20%).

Около 34 000 дка са заети от технически култури (основно памук). Традиционното за общината зеленчукопроизводство е силно намаляло, и заема около 10 000 дка. Един от ресурсите на общината - ливади, мери и пасища, не е използван ефективно, като основа за развитие на животновъдството.

ВОДНИ ЗАПАСИ

Територията на община Димитровград се характеризира с разнообразие по отношение на водните запаси . Реките в този район са от Беломорския водоносен басейн. Главен воден ресурс и водоприемник е река Марица и нейните притоци – реките: Каялийка, Банска, Меричлерска, Мартинка с Арап дере.

МИНЕРАЛЕН ИЗВОР В територията на района има и

термоминерални води.Такива са сондажите при град Меричлери, които представляват ценен воден ресурс и са с експлоатационен дебит 30 л.сек. и температура на водата +35,4 ° С.

През 2007 г. Димитровград отпразнува своя 60 годишен юбилей.

Забележителности в Димитровград

Планетариумът “Джордано Бруно” е първият в страната –

открит е през 1962 г.

Историческият музей

Градът е един от най-озеленените в България. Създадени са над 4500 дка лесопаркове, паркове и градини. Парк “Марица” е на десния бряг на реката. Най-старият парк е “Вапцаров”, а най-интересен и живописен – “Пеньо Пенев”.

Парк “Н.Й.Вапцаров”

Парк “Пеньо Пенев”

Парк “Пеньо Пенев”

Моят клас в парк “Марица”

На всеки 2 години от 1970 г. насам, на 7 май се провеждат дни на поезията. Присъжда се литературна награда “Пеньо Пенев”, чийто пръв носител е поетът Дамян Дамянов. От 1980 г. се провежда ежегодно и Биенале на българския театрален плакат.

За Димитровград ви разказа Преслав Янков;ІV “в” клас; СОУ “Любен Каравелов”.