Димитровград е административен център на Община Димитровград , която е разположена на 564 хил.дка площ в Тракийската низина по поречието на река Марица.

Общината е разположена в централната част на Южен централен регион. Администратино принадлежи към Област Хасково. На север граничи с Чирпан и опан (Област Стара Загора), на изток – с Община Симеоновград, от юг – с общините Хасково и Минерални бани, от запад – с Община Първомай (Пловдивска област)

В най – новата история на България Димитровград се откроява с уникалността на своето рождение, последвано от бурно и мащабно времето си строителство. Едва ли може да се посочи друг подобен акт на съзиданието у нас, олицетворяващ мечтите на цял един народ да надрасне своята икономическа изостаналост и да положи началото на индустриализацията на страната, на стопанския й разцвет. Географското положение на Димитровград му определя място на важно транспортно кръстовище в Южна България.

Идеята за създаването на град възниква през 1946г., когато е взето правителствено решение първият български завод за изкуствени торове да бъде изграден в землището на с. Раковски. Тук, край река Марица, работят ТЕЦ “Марица 1” и ТЕЦ “вулкан” , консервен завод. Продължава започналото преди Втората световна война строителство на циментовия завод “Вулкан” в съседното с. Марийно. В маршкия каменовъглен басейн се разработват нови рудници. Налице са всички условия да се обсоби модерен индустриален център.

Ето защо общинската управа на с. Раковски съвсем естествено стига до решението си от 3 април 1947г. Селото ведно Марийно и поселището вулкан да се обяви за град под името - Димитровград.

На 10 май 1947г. Пристигат първите 40 синеблузи и възторжени младежи от Новозагорско, за да строят оцновите на бъдещия град. Последват ги стотици техни връсници от 963 населени места от страната. През школата на Националната бригада “Млада гвардия” от 1947 до 1951г. Преминават над 50 000 девойки и младежи.

На 2 септемвриМинистерския съвет приема Постановление

№3, което гласи: Селата Раковски и Марийно, Хасковка околия, Черноконево, Чирпанска околия, се обединяват за град под името Димитровград.

Върху плодородните нивя край Марица националната младежка бригада “Млада гвардия” гради обект след обект – Азотно – торовия завод, циментовия завод “Вулкан” , ТЕЦ “Марица 3” , Хлебозавода . Един след друг новите рудници на “Марабас” започват добив на въглища. Израстват и първите големи жилищни блокове. На 5 ноември 1951г. Тържествено са пуснати в експлотация АТ3, ТЕЦ “Марица 3 “ и Хлебозаводът.

По късно се изграждат и други предприятия от различни отрасли. Мечтите на първостроителите придобиватреални измерения.Те имат вече своя жадуван град с широки улици, булеварди, масивни жилища, имат и своя избор да работят в различни сфери на промишлеността или да влагат уменията си в развитието на окрупненото селско стопанство.

Интересни факти за трите села – Раковски, Марийно и Черноконево:

През 18 век на територията на днешния град съществуват няколко селища: Черничево, най – старото от тях, е било на мястото на днешния Циментов завод. Унищожено е към средата на века. Част от жителите му създават ново селище – Караатли.

Малкото селце Ченталий е било разположено на десния бряг на река Марица. Жителите му са аргати в съседния турски чифлик. По – късно българите се преселват в новосъздаденото село Караатли (днешен кв. Черноконево). Според преданието, то носи името на първия българин, заселил се на това място, който яздел черен кон - от турски “кара ат”.

Кокарджа се е намирало на левия левия бряг на р. Марица. Името му идва от кокарджа – “пор”. През 1893 година, при голямото наводнение наводнение, селото с 1 000 лева и в нейна чест то било преименувано Марийно (днешен кв. Марийно)

Кояджик, най – голямото от трите села, е създадено около 1 800 – та година на село Чанталий. Името му е свързано с близките варовикови хълмове през 1873 година, селото разраства. От 1879 година то се нарича Каменец (превод от Каяджик) , а от 1908 година – гара Раковски.

“АЗ СЪМ И ЩЕ БЪДА” - този девиз е вписан в новия герб на Димитровград, дело на художника

– хералдик Христо Танев.

Общински съвет Димитровград Центъра - худ. Здравко Нейчев

ПЛОЩАДЪТ НА ДИМИТРОВГРАД

ПЛОЩАД

Сградата на театър "Апостол Карамитев"

Историческият музей

Изглед от градския парк

ПЛОЩАД ДРУЖБА

ПАРК “ПЕНЬО ПЕНЕВ”

Парк “Н.Вапцаров” -

поетът

Станислава Токова СОУ “Любен Каравелов” - Димитровград IV в