Живот и дело

Личното оръжие на Петко

Гръцко - българско честване на Капитан Петко войвода в Доганхисар, Дедеагачко.

паметник на Капитан Петко войвода в Гърция,

“Лично от г-жа Радка Кирякова, в дома й, лежеше болна на 21.IV. 1905 г. [във] Варна, ми разказа следното за покойния [с]и мъж.

Г-жа Радка е родом от Казанлък. През румелийско време в първите години след настъпване нормалните времена на Петко било забранено да живее в Южна България, дето желаел да бъде по -близо при своя родопски край – Гюмюрджинско. Това е било по искането на турското правителство.

Установил се във Варна, купил си той недвижими имоти и се предал на тихи стопански работи, но от поръчителство на приятели изгубил имотите си и, за да живее, станал чиновник – касиер в банката, на която длъжност прекарал 3 години. За малко време се занимавал той с дребно земеделие. След 1886 г. него подозират в опозиционерство. Петко е бил върл русофил и минавал за демократ. Стамболов го поканил за депутат, Петко отказал, прямо му изказал възмущението си от тогавашните работи на правителството. Без никакви причини в 1893 г. той бива арестуван 50 дни и изтезаван в затвора от тогавашния варненски градоначалник Спас Турчев и окръжен управител Драсов. Жена му тоже 40 дни била пазена да не излиза от къщи от стражи.

През това време му отнели и останалите имоти – работна земя. През това време ограбили и къщата му. Задигнали жита и всичките му документи, между които имало и твърде ценни от неговия бурен живот. Най – после роднини на Радка се застъпили пред Стамболова и френския консул във Варна, освободили Петка и го интернирали в Трявна. За това арестуване и измъчване изписали вестниците “Черно море” и “Свободно слово”. След това той боледувал – следи от мъченията в затвора. Завел дело и осъдили Турчева на 2 години затвор и парично обезщетение, но нищо не [в]зел. След смъртта му жена му Радка е давала молба до Н[ародното] събрание, но нищо не последвало.

Петко е бил за извес[т]но време и председател на Варненската окр[ъжна] п[остоянна] комисия. През всичкото си пребиваване във Варна той е помагал на всички, които потърсват неговата помощ, улеснявал и съдействал е за настаняване на бежанците българи из Одринско (Малкотърновско, Лозенградско и др.).

Жена му Радка [е] родена Христева Крафкова 1864 г. в Казанлък от бедни родители, дъщеря на вдовица. Живяла е много добре с Петко, имали 4 деца, но се поминали. Взели като свое дете сестринската си дъщеря и я оженили за братовия син на Петко – Кръстьо, когото учили и го имали като свой син. Той живее при леля си и се занимава с търговия във Варна.”

Записки от Стою Шишков за живота на капитан Петко Киряков във Варна по разказ на жена му Радка.

[след 21 Април 1905 г.] Оригинал. Ръкопис.

От документа, който е представен, и от От документа, който е представен, и от биографията, която е написана се биографията, която е написана се

разбира, че Петко Киряков е един от най разбира, че Петко Киряков е един от най – светлите образи в нашата нова – светлите образи в нашата нова история, но за съжаление почти история, но за съжаление почти

неизвестен. Едва през последните неизвестен. Едва през последните няколко десетилетия заслужилият няколко десетилетия заслужилият

воевода заема полагащото му се място в воевода заема полагащото му се място в пантеона на големите имена на България.пантеона на големите имена на България.