Годишник на Департамент Археология — НБУ/АИМ , IV-V, 2000, София , 290-299 Annuary of Department of Arhaeology — NBU/IAM, Vol. IV-V, 2000, Sofia, 290-299

РАЗКОПКИТЕ В СЛИВЕН И КАРНОБАТ И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕХОДА ОТ АНТИЧНОСТТА

КЪМ СРЕДНОВЕКОВИЕТ Q

Ирина Щерева , Живко Аладжов

Проблемът за прекода от времето на античносrга към средновековието във всичките му ас -.

пекти е един от кардиналните в историческата ни наука l. От особено значение за обогатяване на

фактологическата му страна имат аркеопогическите проучвания , извършени в градове .и крепос -

ти на територията на България с добре изразени пластове от късната античност и ранното сред -

новековие . Принос в това отношение дадоха и разкопките на две крепости в Югоизточна Бълга -

рия , останките на които се намират до съвременните градове Сливен и Карнобат 2 .

Аркеологическите теренни изследвания в местноетта Хисарлъка в североизточните покрай -

нини на днешния Сливен , проведени в широки мащаби от 1982 до 1992 г. предложнха извънред -

но важни научни резултати 3 . Напълно е изяснена стратиграфията на паметника и в основни ли -

нии е проучена укрепителната му систёма . Наред с това са разчистени от насипи значителен

брой разновременни архитектурни паметници и съоръжения , открити са много и разнообразни находки (керамика , сечива , накити , монети и други ), спомагащи за изграждането на относител -

ната и абсолютна кронология на изследвания обект .

Паметникът е многослоен . Анализът на културните напластявания и проучените терени со -

чи четири периода в обитаването и ползването на укреплението . Първите два се отнасят към времето на късната античност и ранна Византия , а третият и четвъртият принадлежат на епоха -

та на средновековието . Сигурно датираните находки и на първо място монетите показват , че крепостга е издигната не

по -рано от първата половина на IV век . Изградена е съгласно принципите и традициите на антич -

ното фортификационно изкуство . В план укреплението е четириъгълио (обр . 1) с почти правилно ориентиране на стените по посоките на света и размери 207,5 к 207,5 х 195 к 185 м . На север и на

юг се намират двете му порти . Ъглите са допълнителио укрепени с кръгли кули , а най-уязвимата из-

точна стена е подсилена с масивна правоъгълна кула , изнесена изцяпо пред външната страна на кур -

тината . Вътрешното лице на крепостните зидове е разчленено от масивни пристенни стьлбове на еднакви по размери правоъгълии ниши , които във височина са завършвали с тухлени арки , части от които са намерени при разкопките . Подобно оформление са имали крепостните стени на антични -

1 По проблема съществува значитепна литература . Виж : Велков , В . Състояние на проучванията върху прехода от античността към средновековието .- ИБИД , XXIX, 1974, 163-171 и цит . там лит.; Ваклинов , С .

Формиране на старобългарската култура .- София , 1977, с . 47 сл . и цит . там лит.; Овчаров , Д . За античния принос във формирането на старобългарската култура .- Археология , 2, 1989, 32-37 и цит . там лит.

2 Настоящата работа бе изнесена като доклад на Националната научна конференция „Поселищен живот в Тракия през античността и средновековието " в Хисар на 23-24.IX.1993 г. Материалите от конференцията не са обнародвани .

3 IЦерева , И . Археологически проучвания в Сливен (1982-1986).- Известия на музеите от югоизточна България , Х, 1987, 27-35; Към проучването на поселищния живот в Югоизточна България през късната античност и средновековието .- В : Доклади на Втория международен конгрес по българистика , София , 1987;

868-872; Средновековният Сливен .- В : Приноси към българската археология , I, София , 1992, 92-95; Приноси към историята на Сливен .- В : Сб . Североизточна Тракия и Византия през IV—XIV век , София -Сливен , 1993,

7-23.

290

Обр. 1. План на късноантичната крепост в Сливен . Fi 1 Plan of the Late Antiquity fortress i п Sliven.

\ Разкопките в Сливен и Карнобат и проблемът за прехода от античността към средновековието

те градове Августа Траяна4 , Пауталия 5 , късноантичният кастел при с. Нова Чер - на , Силистренско 6 . По стръмния западен склон на хълма , върку който е издигната крепостта , е построен засводен подход , осигуряващ достьп в моме.нт на опас - ност до виещата се в подножието на въз- вишението река . Крепосrга е притежава - ла и ` други фортификационин съоръже - ния — потерни , стьлбища , казарми , ка- нали . Укреплението е изградено в харак - терната за епохата техника на смесената зидария с <три реда тухли в пояс : Употре - бенйят за спойка хоросан е с включвания от натрошена строителиа керамика :

Първият период от използването на укреппението приключва с катастрофал - но разрушение . Монетите показват , че това е станало към средата на V век и ве - роятно е свързано с опустошителното нашествие на хуните на Балканите , кога - то според писмените източници загиват много градове и крепости в Тракия .

Укреплението при днешния град Сливен се издига почти из основи наново след прекъсване от близо половин век.g

Г Затова най-красноречиво свидетелства липсата на нумизматичен материал и други датиращи накодки от средата ua V век почти до самия му край . Откритото значителио количёство монети от византийския владетел Анастасий I(491—

5 1 8) показва , че по времето на този император започва възстановяването на крепостта . При повтор -

ното й издигане се запазва напълно нейният план и оформлението на крепостните стени със стьлбо -

ве откъм вътрешното им лице . Същата е и приложената текника на градеж , като само тухлените из-

равнителни пояси стават петредови (обр : 2). Насипите от вътрешността старателно се разчистват до първоначалното строителио ниво . Това е и причината за малкия брой находки от първия етап в съ-

ществуването на укреплението и за трудно доловимата само на места граница между двата строи -

телии периода в стратиграфските профили , изразена с rьнък горял слой .

Вторият период в живота на крепостга се характеризира със засилено строителство във вът-

решността й . Изграждат се много постройки с различен характер — жилищни , казармени , сто-

пански . В това време е офОрмен и представителният християнски комплекс в югоизточния район на укреплението , включващ голяма трикорабна едноапсидна базилика и автономен баптистерий със сложен план и пъстроцветен мозаичен под (обр . 3) в централното кръщелно помещение 7 .

Пълната приемственост по отношение на крепостното строителство се подкрепя от анали -

за на масовия материал . Керамиката (обр . 4) и останалите находки , многобройни и разнообраз -

ни , по технопогически и формални признаци са генетически свързани с накодките от първия

4 Николов , Д. Августа Траяна—Верея (II—IV в .).- Археология , 3, 1966, а -12, обр . 2:

5 Русева -Слокоска , Л . Пауталия .- София ,1989, с . 88 сл .

6 Милчев , А., С . Ангелова . Археологически разкопки и проучвания на Калето при с . Нова Черна , Сидистренски окръг през 1967-1969 г.- ГСУ ФИФ , 63, 1970, 3, с . 13 сл .

7 Stereva, I. Baptisterpaleochretiene a Sliven.- In: La culture materielle e 1'art dans Ie terres bulgares VI—XVII -e s.,

Sofia, 1995, 7-18.

291

Ирина Щерева ; ЭIСивко Аладтов

i

_ ~

1

i

Обр. 2. Фрагмент от иsточната lсрёnостна стена в Слиёё i г cvc сhедігове rтвнажпа rьадсгrгро ?rкп Fig.. 2. Fragment of the eastern fortification wall with mëdieval superstructurё in Sliven:

292

Разкопкитс в Сливен и Карнобат и проблемът за преходаот античността към ередновековието

• ТТ строителен период . Те свидетелствуват за добре развити за-

наяти и rьрговия , което от ' своя страна опрсделя градския облик на `бита на хсителите на крепосrга_

~ Редица факти , изложенп и интерпретиранп вече 8, дават

. , основание =проучваната крепост в погсраг3нишгте на Сливен да се свърже -съе споменатия в писмените извори град Цоида

~ нли Цоидон , посочен от Хиерокъл 9 като едип от петте оСнов -

нгі града в провинция Хсмимонт , където според Прокопий Кссарийсгп i по времето iга IОстиниан I сс извършват възста -

~ новигелни строителни дсйности іга крепостта l 0 . В ранните

епаркнйски списъди градът е отбелязан и като седалище на епископ , подчинен на митрополита на Адрианопол ll

Краят па рапновизантшйската Цоида на терена е марки -

ран c мощен горял пласт , проследен навсякъдс в проучените сегсгори . Една колективиа иаходка от медни византийски мо -

Обр. 5. c rraupoбълzaperm гъl~ие от нети , открита в кухините мехсду камъните на източггата кре -

крепостта в Слиеен . ~ постна стена ; сочи датата па опожаряването на крслоетга . Fig. .5._ Огд-Bulgarian pot from t1,( Най -късните монети в нея са от 598-599 г 12 . Обитателите 'я

foYtress ofSlzven: напускат и никога не се завръщат . С теченг 'гс на времето вър -.

ку горелия 'слой и дсбелите строителни насипи 'се образува пласт от жълтеникава пръст без наход -

ки (хиатус ) с :дебелина 0,20--0,30 м . Той свидетелства за дълго прекъсване в обитаването на тере -

на , заграден от стените на ранновизантийската крепост Не по -рано от края на

VIII`—първата половина на IX век върху развалини - те на старата византийска ~ ~ крепост възниква 'сёлище . ̀ Неговите жители притежа - ват материална култура , %

коренно различна от тази ~ °. ~ ~ п \ ~ ~ ~ на ~ обитателите на Цоида .~~ ~-" ~,. Най -показателният й еле - ~

`

г ч r;

мент = битовата керами - ~ ~ - ~ ка , не показва никаква . -_ ,~t ,

приемственост в техника - ~ Опр . б.~ Старобнлгарскп керами i а ~k ~ ~~ ~

та , формите и украсата с с г(l?яза i ги знаци оы z крепостта в ранновизантийската , но е G. ;~~

"i _ , n: .,.. I аналогична с тази отПлис - Fгд. h. огд-l3ulgarian ceYamics with . .''

ка , Превлав и `другй старо = гПс 75п , д from th в ,fontresѕ ln Sllven.

български находища в ' страната (o6рi. 5, обр . 6). Това определя и етническата принадлехсност на новитс заселници на хълма : Те не се съобразяват еъс сгарите градежп във вътрешността гrа укреплението , които ос - тават в руини и затрупанй с дебсли строителни насипи . В тях се вкопават непретенциозните хсилища и ями за отпадъци на обитателите на старобългарското селище .

8 дЦерева , И . Към проучването на поселищния живот в `Югоизточна Българиядрез късната античност и средновековието .- В : Доклади на 'Sтория международен конгрес по бъпгаристика , София , 1987, с . 872.

9 ГИБИ , II.- София , 1958, с . 89. 10 Пак там , с . 177. 11 Гиsи, III.- софия ,196о , о . 188. 12 Нумизматичният материап от раsкопките в Сливен е анализиран от н .о. Д . Владимирова -Аладжова .

293

Ирина Щерева , Живко Аладжов

В определен момент , обаче , се поправят крепостните стени и свързаните с тях съоръжения ,

но насипите се разчистват само върку трасето на стенитё . Подовете на кулите и портите се пов-

дигат значително . Широкият банкет от вътрешната страна на старата куртина остава затрупан .

Поправянето на крепостните съоръжения е станало може би по времето на българския княз

Борис I. Косвено указание за това е откритият при разкопки моливдовул на този владетел , дати -

~ран в 870 г.13 - Средновековната крепост при Сливен продължава своето съществуване до първите десети -

летия на XIII век , когато е окончателно изоставена l 4

Скодна историческа съдба има и проучваната крепост при Карнобат . Останките 'и се нами -

рат на 7,5 км западно от съвременния град в местността Хисарлъка . Тук с достатъчни основа -

ния се локализира средновековното укрепление Маркели , споменато в писмените извори във

връзка с българо -византийските войни от края на VIII ,—началото на IX век 15 . То е изградено на много удобно от стратегическа гледна точка място и се състои от каменна крепост , около която

има система от землени валове . Каменната крепост от която е изследвана все още малка част, обхваща площ от близо

40 дка . Тя има неправилна петоъгълна в хоризонтапен плаи форма , съобразена с естествената кон -

фигурация на терена , върху който е издигната (обр . 7). Първоначално тя е била снабдена с право =

ъгълни и кръгли в ъглите кули . От тях са проучени две на северната крепостна стена и две на из-

точната , като последните имат кръстовидно оформени пространства , подобни на една ранна кула

в Калиакра . Крепостта е изградена в познатата за ранновизантийските градежи техника на смесе -

ната зидария с пет реда тухли в пояс . Употребеният коросан по състав е близък на този в крепостта

при Сливен и е с розов оттенък от включената в него натрошена строителна керамика . Строител -

ната техника и откритите материалн , предимно отломъци от битова керамика , дават основание да

се предпожи като дата на издигането на крепостта първата половина на VI век — времето на уп -

равление на Анастасий I unu Юстиниан I, което се характеризира с усилено военно стоителство в

севернитв провинции на византийската империя . Крепостга при Карнобат , както и тази при Сли -

вен , е елемент от укрепителната система на ранновизантийската държава по южните склонове на

Стара планина . Тя е разрушена в края на VI или началото на VII век . Откритите досега монети са от времето на Юстин II u Софйя .

Във вътрешността на крепостта е проучен в основни линии един изключително интересен

паметник , представляващ комплекс : от сгради с култов характер . Сградите са построени на едно

и също място , но саразновременни . Най -ранната от тях е един кръстовиден мартириум 16, вко -

пан в скалистия маеив на хълма , върху който се намнра крепосrга . Стените на това култово съ -

оръжение са обложени с тухли , споени и обмазани с хидрофобен хоросан (обр . 8)_ Кога е въз -

никнал мартириумът , поради липса на сигурни данни от хронологическо естество , засега не мо-

же да се уточни . При всички случаи това е станало преди подтрояването върху него през VI век

на трикорабна и трнапсидна базилика , чиито останки сега са доста обезличени от по -късни цър -

ковни постройки (обр . 9, обр . 10), изградени на същото място и отнасящи се към друга епоха .

Разкритите старохристиянски сгради в чертите на ранновизантийската крепост , техният харак -

тер и размери показват , че укреплението при Карнобат в VI век е било и значителен религиозен цен-

тър . Неговата идентификация е все още въпрос на бъдеще . Но може би това е нелокализирания до-

сега епископски център Анастасиопоп в епархия Хемимонт , споменат в епаркийските списъци , кои-

то отразяват административното устройство на източноправославната църква в VI век 17 . На сегаш -

13 радева , М . Новооткрит моливдовул на княз Bopuc I.- Известия на музеите от Югоизточна България ,

XIII, 1990, 53-56. 14 Щерева , И . Средновековният Сливен .- В : Приноси към българската археология , I, София , 1992, с . 95.

15 Момчилов , Д. Карнобатската крепост Маркели .- ИПр , 4, 1986, 57-65 и цит . там лит.; Аладжов , Ж .

Крепосrга Маркели — някои стратиграфски и хронологически бележки .- В : Сб . Североизточна Тракия и Византия през IV—XIV век , София—Сливен , 1993, 118-125.

16 Аладжов , Ж . Мартириумът в крепостга Маркели .- В : Приноси към българската археопогия , III (под печат).

17 гиsи, III.- софия ,196о , с . 188.

~!г!

Разкопките в Сливен и Карнобат и проблемът за прехода от античността към средновековието

Обр. 7. Ллан на късноантичната и средновековна крепост и старобългарския зениген лагер при Карнобат .

Fig. 7. Plan of the late Antiquity and medieval fortress and the O1d-Bulgarian earth fortification near the town of Karnobat.

ния етап на проучванията това предположенне все още се намира в рамките на една работна хипо -

теза , още повече , че археологическите изследвания на крепостта се намират в начален етап .

След загиването на ранновизантийската крепост в края на VI—началото на VII век мина -

ва значите .пен период от време . На терена не са открити никакви следи от живот до края на

VIII век , когато от юг, изток и североизток на старата каменна крепост се насипват мощни зем -

лени валове , обърнати с фронт на юг (обр . 7). Откритата в основата им старобългарска ке -

рамика , дава основание за датировката на земленото укрепление в края на VIII—началото на

IX век 18 . Когато валовете се ползват от българите ,°iсъсноантичната каменна крепост е в разва -

лини . Нейното възстановяване се отнася към началото 'на Х век При повторното издигане на

крепостните стени , отроитёлите разчистват само трасетата им , но не разчистват насипите от-

към двете им лица . Надзнждането е в текника различна от тази на предишния период . Хоро -

18 Аладжов , Ж ., Д. Момчилов . Землено укрепление около xpenocrra Маркели .- В : Проблеми на прабългарската история и култура , 2, София , 1991, 138-144.

295

Щерева ; хСивко Аладжов

296

Разкопките в Сливен и Карнобат и проблемът за прехода от античността към средновековието

Обр. 10. Капител от с rпарохрис ~ниянскалъа азилики в r рenocinnгa nри Карноо'ат . Fig. 10. Capital of the old-christian basilica in the fortress near the town af Karnobat.

санът ё 'бял с редки вкпючвания на натрошени тухли rr керемиди : В градежа не се използват

тухлени изравнителни пояси . Като строителен материал , наред с капiъка , се употрсбяват и

фрагменти от -ранновизантийски тухли . Прёз тозй втори строителен период крепостта се разширява на `изток , а кулп -

те на старата източна стена губят кръстовидното си ' вътрег -п -

но оформление и стават правоъгълни . Подовото им ниво се повдига с хоросанов пласт .

Във вътрешността на укреплението ,`върху неразчистените

развалини на старохристиянската базилика се изгражда едно -

корабна църква с пластична 'мраморна украса 1 9 , аналогична на тази , използвана в преславските църкви и може би изработена ;

в каменоделските ателиета на Велики Преслав (обр . 11). ;

Старобългарската църква е :разрушена вероятно в резул -

тат на печенежките нашествия . На нейно място в ХII век е построена -кръстокуполна църква ; украсена отвътре със сте -

нописи (обр . 12). Тя-е разрушенав началото на XIII'век , ко - гато крепостта престава да функционира , напусната от оби -

тателите си . Резултатите от археологическите разкопки в Сливен и

Карнобат дават основание да се направят няколко най -общи Обр. 11. Мрамор tси плочки от

съществени изводи . Първият е , че в началните векове от еъ - подовата настилка на църквата от Х

ществуването на Византийската империя или в предходният век в хрепостта npu Карнобат . Fig. 11. Marble plates from the floor

период от античността към средновековието , изеледваните pavement of the church from the 10th cen- крепости са важни звена в общата мощна отбранителна сис - tury in the fortress near the town of

тема по южните склонове на Стара планина , насочена срещу Karnobat

19 Дражева , Ц . Каменната пластика от църквата в Маркели .- В : Приноси към българската археология , III

(под печат ).

297

Ирина Щерева , Живко Аладжов

~•..

1 ,1

,

. .. . ...... e~l ~....1 .

~•

.. -`

~ ~ . . . _

i

.3.~ ...

4

:

.li

.'. r ~

І .

- .. 1. ~

_ . . 11 -.

'. .

®бр . 12. Наоса оnг кръсіпокр 3rолнт nа іјърква om ХП вех n xpenocn г n г a nргі Kapxotarn. Fig. 12. Тге nave of the cross- lo3ne гl clnн ch fio іn t1і e 12 centгііy neпr Karnobat.

пашествията от север . По своите технически характеристики те отговарят нa всички изисквания

на своята епоха , но въпреки това не устояват на набезите на авари , елавяни и прабългари , като

загиват в едио и еъщо врсме — края на VI nnu самото иачало на VII век . Не се възстановяват и ползват дълъг период от време . Едва в края iia VПI—началото на IХ век с разширяването на бъл -

гарската държава на юг от Стара планина , до старото каменно укрепление при Карнобат се

оформя мощен лагер , защитан от землени валове , а въркуразвалините на ранновизантийската

крепост при Сливен възниква старобългарско селище . В по -късен период :— втората половина

на IХ—началото на Х век българите възстановяват стените на късноантичните крепости по ста -

рите им трасета — практика непозната в пределите на "Североизточна България , като изключим

може би Дръстър , но срещана и на други места <в Тракия и по -специално ;в земите на :днешна

Югоизточна България . Възстаповяват се и се 'ползват само крепостните съоръжения , но прила -

ганата технш <а на градеж няма нищо общо с тази аг по -ранння период . Не се разчистват строи -

тслнитё насипи , не се възстановяват и използват по предиазначение други сгради и еъоръжения

във вътрешността на укрепленията , както c при Сливен , където са проучени по -обширни тере -

ни . Новите заселш3ци , чиито елемеііти на битовата култура се развиват по свои вътрешни зако -

ни ; нямаг нужда от това . Известна приемственост се наблтодава само по отношение на използва -

нето на култовото място , както е в I<арнобат , uo и там старитс руини не се разчистват , а върху

тях се изграждат съвсем иови религиозни постройки .

298

Разкопките в Сливен и Карнобат и проблемът за прехода от античността към средновековието

ТНЕ EXCAVATIONS IN THE TOWNS SLIVEN AND KARNOBAT AND THE PROBLEM OF TRANSITION FROM ANTIQUITY TO MIDDLE AGES

Irina Shtereva, Zhivko Aladzhov

(Summary)

The archaeological investigations of the fortress in Sliven and near Karnobat enriched the basic knowledge which concern the transition from the Antiquity to Middle Ages. Both sites are multilayer. They are situated in geographically short distance and share similar historical destiny.

The fortress in Sliven was built in the 4th century according to the principles of the antique fortification. In the middle of the 5th century, it was entirely destrroyed by the Huns invasion in the Balkans. The fortress was reconstructed at the beginning of the 6th century. The reconstruction preserved its original plan and applied the same technique of walling. The continuity is confirmed by the analysis of the materials from both building periods. Some facts give evidence that the late sntiquity fortress in Sliven can be identified with the know from written records Coida town in the Hemimont province which is a bishop's centre. At the end of the 6th and the beginning of 7th centuries above its ruins an O1d-Bulgarian village emerged. Its inhabitants possess material culture which is entirely defferent from that the Coida. In the second half of the 9th century, a medieual fortification was built by using the traces of the ancient wa11s of the fortress. The building technique of the medieval masonry has nothing to do with that from the early Byzantine period. The medieval fortress was destгoyed in the first decades of the 13th century.

The monument near'the town of Karnobat can certainly be identified with the known medieval fortress Markeli. 'The stone fortification was built in the first half of the 6th century by using the characteristic of the Iate Antiquity period technique of mixed masonry. Inside, there were found remains of old christian martirium and a basilica with a nave ad two aisles. ProbaЫy the fortress near Karnobat тау be identified with the unknown so far old christian bishop's centre Anastaciopol in the Hemimont diocese. The fortress was burnt at the end of the 6th and the beginning of the 7th centuries. With the spread of the Bulgariari state to the South at the end of the gth and beginning of the 9th centuries, from the South, East and Northeast of the stone fortress a strong O1d-Bulgarian fortification made of earth was formed. At the beginning ofthe 9th century the late Antiquity stone fortress was re-built but with application of another, different from the early Byzantine technique of walling. Inside, immediately above the remains of the old-christian basilica a new one with plastic decoration was built. The decoratiox} probaЫy comes from the stone-cutter's workshops 3n Veliki Preslav. Above its ruins, in the 12th century a cross=domed church decorated by wa11 paintings was built. The medieval fortress was destroyed and abandoned at the beginning of the 13th century.

The archaeological investigations in Sliven and Karnobaf do not esta Ыish direct continuation from the Antiquity to the medieval Bulgarian culture. Some topographic succession can be observed only in the use of the places of cult and fortification.

299