Пространствено разпределение на земетресенията

Пространствено разпределение на земетресенията

Пространство - в пространството земетресенията не са разположени случайно, а по границите (разломи) на тектонските плочи – основни и по-малки (епицентри – една година)

Пространствено разпределение на земетресенията

Основни тектонски плочи според новата глобална тектоника

Сеизмичност на Земята Основни сеизмични пояси

Нова глобална тектоника

Нова глобална тектоника – отначало сушата е представлявала един огромн континент ПАНГЕЯ. След това отделните плочи са се движели една спрямо друга до офрмяне на съвременната картина. Плочите ‘плават’ в горната мантия


Основни сеизмични зони на Земята и главни тектонски структури свързани с тях

Почти всички земетръсни огнища са привързани към райони, които, от своя страна, са части от много дълги пояси, наречени сеизмични. На фигурата по-долу е показана схема на земетръсните пояси на Земята. Тези сеизмични пояси в общи линии очертават границите на тектонските плочи. Според вида на относителните движения но краищата на плочите различаваме три основни типа контактуване между тях, респективно — три типа земетръсни пояса.

Нова глобална тектоникаВидове граници между плочите в земната кора

Дивергентна граница – образува се нова кора

Конвергентна граница (субдукция)

Конвергентна граница (колизия)

Трансформен разлом


Дивергентна граница – образува се нова кора

Щом се образува земна кора, трябва да има и процес на разрушаване, защото земната кора не нараства. Разрушаването на земна кора става в зоните на субдукция


Конвергентна граница 1 (субдукция) – Океанската кора се връща обратно в мантията, като се плъзга под континентите в зоните на субдукция. Понеже тя е студена и крехка, тя се разломява докато навлиза обратно в мантията. Това разломяване е съпроводено с генерирането на земетресения на все по-голяма дълбочина


Конвергентна граница 1 (субдукция) –

Океанска субдукция – под друга океанска плоча; образуват се островни дъги (Япония)

Субдукция под континент – образуват се планини (Андите)


Трансформни разломи – Повечето трансформни разломи възникват там, където има отмествания в срединно-океанските хребети. Теази отмествания се получават поради сферичната форма на Земята и нееднаквата скорост на движение на различни части на една и съща плоча. Един от най-дългите трансформни разломи е Сан-Андреас в Северна Америка. Той пресича и част от континенталната литосфера.


Разломът

Сан-Андреас в Северна Америка


Абсолютни скорости на движение на плочите – трябва да е неподвижна спрямо кората т.е. такава, която не е в земната кора Гореща точка – зона в земната мантия, където горещ материал се движи нагоре към земната кора. Кората минава над тази точка и изпитва влиянието на ‘горещата’ точка.

Континентални конвергентни зони

(сблъсък на континенти)

Индийска плоча

Евроазиатска плоча

Хималаи



-Тихоокенски сеизмичен пояс (пръстенът на огъня)

- Алпо-Хималайски сеизмичен пояс

- Срединно-океански сеизмичен пояс

Сеизмичност на Земята Сеизмичност на САЩ

Сеизмичност на Земята Сеизмичен хазарт - САЩ

Сеизмичност на Земята Сеизмичност – Южна Америка

Сеизмичност на Земята Сеизмичност – Европа

Сеизмичност на Земята

Сеизмичност – Австралия, Нова Зеландия, Индонезия


Сеизмичност – Африка


Сеизмичност – Япония


Сеизмичност – Централна Азия


Сеизмичност – Индийски Океан


Сеизмичност – Централна Америка


Сеизмичност – Средния Изток


Сеизмичност – Северен Полюс


Сеизмичност – Южен Полюс


Сеизмичност – Тихоокеански пояс


Сеизмичност по Северо-Анатолийския разлом

Голяма част от Турция е разположена върху Анатолийската плоча, на север от която е Евроазиатската, която се премества много бавно, а на юг- Африканската и Арабска плочи, които се движат на север. Поради стълкновение на Евроазиатската и Арабска плочи в Източен Анадол, Анатолийската плоча се премества на запад. Образуващите се при това разломи-отседи, са причина за съществуващата в настояще тектонична обстановка. Макензи (McKenzie, 1972) разкрива тектониката на Източно Средиземно море чрез модел за тектониката на плочите. В неговия модел основни тектонични участъци са разлома Мраморно море, Източно-Анатолийският разлом (EAF), Северно-Анатолийският разлом (NAF) и разтварящата се в направление N-S Егейска грабенова система.


В резултат на проведени изследвания с GPS, се установява придвижване на Арабската плоча с 182 mm за година на NW. Поради това Анатолийската плоча се придвижва по Северно-Анатолийския разлом с 242 mm/год. , а по Източно-Анатолийския разлом - с 92mm/год. на W. Наблюдава се ротация в посока SW на западната част на Анатолийската плоча, което вероятно увеличава напрежението по западния край на Северно-Анатолийския разлом . Северноанатолийския разлом разделя Евроазиатската и Анатолийската плочи, и се намира на около 100 km южно от Черноморското крайбражие, разполагайки се почти паралелно на него. Има приблизително дължина 1200 km, като започва от Източен Анадол и достига до Гърция, и представлява дясна отседна разломна система. NAF притежава доста широка зона на деформация, която на изток е около 25 km, а на запад достига ширина 80 km.


Между 1939г. и 1967г. по Северно-Анатолийската разломна зона стават 6 силни земетресения и в 900 километров участък от разлома се наблюдава повърхностно разкъсване. Последователността на земетресенията и параметрите им, са дадени в таблицата

дата коорд.на епицентъра (в градуси)

дължина на повърх.

руптура(km)

магнитуд(Ms)

геогр.ширина

геогр.дължина

Ерзинджан 26.12.1939год. 39.8 39.38 360 7.8

Ербаа-Никсар 20.12.1942год. 40.66 36.35 50 7.1

Тося 26.11.1943год. 40.97 32.22 260 7.3

Болу-Гереде 1.02.1944год. 41.1 32.22 183 7.4

Абант 26.03.1957год. 40.58 31 45 7

Мудурну 22.07.1967год. 40.57 30.8 83 7.1


Сеизмичност по Северо-Анатолийския разломПо реда на реализация, земетресенията се “преместват” на запад.

На фигурата е дадена карта, която показва повърхностните разкъсвания, получени при тези 6 земетресения.



Земетресението в Ерзинджан 1939г. е най-силното земетресение в Турция (след 1900 г.), като броят на жертвите по официални данни е 32962. При това земетресение се образува повърхностно разкъсване с дължина около 360 km, простиращо се от Ерзинджан, през Ербаа до Амася. Върху Северноанатолийския разлом това събитие изиграва роля на пусков механизъм за земетресенията, реализирани между 1939г. и 1967г.. Северноанатолийския разлом се наблюдава като една руптура между Карлъова (където се пресича с Източноанатолийския разлом) и град Болу. На запад от Болу NAFZ се разделя на два ръкава



На 17.08.1999 год. местно време t=3:01:39.1, става земетресение с магнитуд Mw=7.4 (Md=6.7, Ms=7.8) в SE част на Мраморно море, на

12 km SE от град Измит, в района на Гьолджюк, с координати на епицентъра

при което се разкъсва сегмента Измит-Акязъ. В резултат се образува повърхностна руптура с дължина около 130 km започваща на изток от южна Гьоляка и простираща се на запад до Карамюрсел (NW част на град Ялова). Това повърхностно разкъсване се състои от 4 сегмента

75.40N o86.29E



На 12.11.1999г. по местно време t=18.57’ на около 8 km SE от Дюздже с магнитуд Mw=7.2 (Md=6.5, Ms=7.5) и координати на епицентъра

Това събитие не е толкова изненадващо. Направеният след Измитското земетресение анализ на промяната на статичното напрежението чрез техниката на Кулон показва неговото нарастване както по разломите в Мраморно море, така и върху разлома Дюздже. Това събитие е резултат от активизирането на разлома Дюздже, общата дължина на който е 70km (Duman vd., 2000). Образува се повърхностно разкъсване с дължина около 40km, което започва от края на сегмента Карадере (от Гьоляка) и се простира до Кайнашлъ (до N Болу), има направление E-W, и е от типа десен отсед. Евентуална причина за това земетресение е въздействието на разкъсванията от Измитското земетресение върху източната половина на разлома Дюздже.



На север от района засегнат от Измитското земетресение се намира гр. Истанбул, в който през последните 1500 години са станали 12 силни събития, които са нанесли големи щети. Приемайки, че напреженията по разломите се подновяват за дълъг период от време и се влияят от събитията станали по близките разломи, е пресметнато, че вероятността за силно земетресение около Истанбул през идните 30 години е 62%15. Разломите, които могат да предизвикат такова събитие в този район са: разлома Ялова, Измит, Адалар и разлома в централно Мраморно море. По последните два разлома са станали по едно земетресение съответно през 1766год. и 1509 год. Пресмятанията показват (въз основа на каталог за събитията от последните 500год.), че периодите на повторяемост са съответно 210 год. и 450 год., от които резултати става ясно, че по тези разломи се наближава до периода на повторяемост на силни събития.

Двете земетресения от 1999 година до гр. Измит и до гр. Дюздже, нанасят големи щети на Турция, възлизащи на стойност над 10 млрд. долара, загиват десетки хиляди хора, а стотици хиляди остават без дом



Поле на напрежението след земетресението 1939 год



Развитие на полето на напрежението след всяко силно земетресение



Поле на напрежението преди земетресението от Август 1999

Поле на напрежението след земетресението от Август 1999

Дюздже

Измит

Пространствено разпределение на земетресенията

Documents