ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ ФАКУЛТЕТ „ГОРСКА ПРОМИШЛЕНОСТ”

КАТЕДРА „ИНТЕРИОР И ДИЗАЙН ЗА МЕБЕЛИ”

ПАВЛИНА МИНКОВА ВОДЕНОВА

СИСТЕМЕН ПОДХОД ПРИ ИЗГРАЖДАНЕ НА ДЕТСКАТА СРЕДА В СЪВРЕМЕННОТО ЖИЛИЩЕ

АВТОРЕФЕРАТ на дисертация за присъждане на образователна и научна степен

„ДОКТОР"

Професионално направление 5.13. „Общо инженерство” Научна специалност „Технология, механизация и автоматизация

на дървообработващата и мебелната промишленост”

Научен ръководител: доц. д-р Янчо Генчев Генчев

Рецензенти: 1. Проф. д-р Регина Павлова Райчева 2. Проф. д-р Георги Борисов Кючуков

София, 2017 г.

Дисертационният труд съдържа 211 страници, включително 82 фи-

гури и 27 таблици, структурирани в увод, 4 глави и заключение. Спи-съкът на използваната литература включва 213 заглавия, от които 83 на кирилица, 33 на латиница и 97 интернет адреса.

Защитата на дисертационната работа ще се състои на

03.07.2017 г. от 13.00.ч. в зала №4 на открито заседание пред Научно жури, утвърдено със заповед на Ректора на ЛТУ, №: 95/02.03.2017 г. в състав:

Председател: 1. Проф. д-р Регина Павлова Райчева – вътрешен

Членове: 1. Проф. д-р Георги Борисов Кючуков – външен 2. Доц. д-р Георги Петров Червендинев – външен 3. Доц. д-р Емилия Йонкова Чаушова – външен 4. Доц. д-р Янчо Генчев Генчев – вътрешен

Резервни членове: 1. Проф. д-р Пенка Ангелинова Димитрова – външен 2. Доц. д-р Десислава Иванова Ангелова – вътрешен

Материалите по защитата на дисертацията (автореферат, рецен-зии и становища) са на разположение на заинтересуваните на интер-нет страницата на ЛТУ, София – htpp://www.ltu.bg/, както и в деканата на факултет „Горска промишленост”, стая 221, бул. „Климент Охридс-ки” 10.

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1. Актуалност на темата За степента на развитие на дадено общество от особено значение

винаги е било вниманието, което оказва на по-слабите и по-уязви-мите, една част от които са децата. Често би могла да бъде чута ба-налната фраза „Децата са нашето бъдеще”, но в нея има огромна доза истина. Ето защо всичко, свързано с тяхното правилно развитие – психическо, умствено, физическо и др., е било и ще бъде и занап-ред от изключителна важност, тъй като само едно хармонично разви-то дете би могло да се реализира като пълноценен възрастен.

Настоящият труд е базиран на съвременните тенденции в проек-тирането на пространствата за деца и е мотивиран от актуалното за нашето съвремие желание за създаване на една красива, развиваща и мотивираща среда за тях.

Изследването е актуално както по отношение на направената кла-сификация на проектираните през последните години детски мебели, така и по отношение на изготвянето на теоретичен модел, базиран на системния подход, и целящ усъвършенстване на методите, свързани с проектирането на детски мебели и среда, както и набелязването на ясни насоки и правила за правилното и безконфликтно създаване на детски интериор в унисон с всички елементи на системата.

2. Обект и предмет на изследването Обект на изследване са художествено-естетическите закономер-

ности при създаване на детската среда в съвременното жилище. Предмет на изследване са детските мебели и факторите, оказва-

щи влияние при формирането на детската среда в жилищния интери-ор, разгледани като система.

В настоящия труд при дефиниране на обекта на изследване са приети следните ограничителни условия в обхвата: в дисертацията се изследват мебели за деца в предучилищна възраст, обслужващи всички функции, необходими за оптималното и здравословното из-растване на един детски организъм – сън, игра, индивидуална работа, съхранение и седене.

4

3. Цели и задачи на изследването Главната цел на изследването е да се дефинират основните ме-

тоди на творческия процес на дизайна за изследване и проектиране, както и да се определят границите (областите на приложението им). Посредством системния подход да се създаде методика за проекти-ране на детската среда.

Задачите, които възникват във връзка с така поставената цел, изискват да се изследват и изяснят следните въпроси:

• Проучване на историческото развитие на детските мебели и ин-териор;

• Анализ на основните процеси, характерни за децата в съответ-ния възрастов диапазон от психологична, физиологична и антропо-метрична гледна точка;

• Проучване и анализ на помещенията, предназначени за детски стаи в жилищните планови схеми в страната;

• Изследване на влиянието на факторите върху проектирането на детските мебели и интериор – цвят, форма, композиция, материал и осветление;

• Проучване и критичен анализ на съвременните мебели, пред-назначени за обзавеждане на детски стаи;

• Класифициране на детските мебели по функционално-естетически признаци;

• Систематизиране на методите на работа в отделните фази на анализа и проектирането на детските мебели и интериор.

4. Методи на изследването Подхождайки към тематиката на изследване, е необходимо да

подберем подходяща методология. За целта се ориентираме към използването на следните методи:

• При преследване на така поставената цел и в търсене на реше-ние на произтичащите от нея задачи като метод на изследване бе възприет системният подход. Използването на този вид метод позво-лява да се прояви многофакторността на задачите и многообразието на средствата и методите за решаването им;

• Анализ на литературните източници, свързани с разработваната проблематика – научни трудове, реферати, енциклопедии, периодич-ни издания, каталози на фирми производители на детски мебели и др.;

5

• Проучване на новостите в интериорния дизайн и дизайна на ме-бели за деца по библиографски източници;

• Сравнителни анализи по предварително избрани естетико-функционални показатели и критерии;

• Проучване на съществуващи решения на водещи фирми, произ-водители на детски мебели, както и проекти в тази област на извест-ни дизайнерски и архитектурни студия;

• Лични наблюдения и критичен анализ на проектантската практи-ка у нас и в чужбина;

• Синтезиране на перспективните тенденции при обзавеждането на детските интериори.

5. Научна новост Научната новост на изследването се изразява в: • извличане и систематизиране на основните фактори, влияещи

върху изграждането на съвременните детски мебели и интериори, както и обобщаване на перспективни насоки относно изграждането на тази среда и мебелите, служещи за обзавеждането ѝ;

• дефиниране и определяне на областта на приложение на сис-темния подход, комплексното проектиране и проектирането на ме-белни програми;

• разработване на модел и методични указания за проектиране на мебели и интериор за деца, при непрекъснато отчитане влиянието на функцията, конструкцията, материала и обективните особености на този вид интериори.

• класифициране на мебелите за деца в предучилищна възраст по естетико-функционални признаци.

6. Практическа и теоретична полезност на резултатите Трудът има значение за: • развитието на научните изследвания – теоретични и историчес-

ки, в областта на мебелния и интериорния дизайн въобще и в част-ност – при проектирането на детска среда;

• за практиката, тъй като представлява критичен анализ на състо-янието, синтезира тенденциите и очертава перспективите при проек-тирането и обзавеждането на този вид интериори;

• за образованието на студентите в областта на детските мебели и проектирането на детски интериори;

6

• обогатяване на информационната база в изследваните области на дизайнери, инженери, архитекти и други специалисти, занимаващи се с продуктов и интериорен дизайн, както и на специалисти от други области.

7. Апробация на резултатите Разработената методика за проектиране на детска среда е апро-

бирана в образователния процес на специалност „Инженерен дизайн” на Лесотехническия университет по дисциплините „Проектиране на жилищен интериор и обзавеждане”, „Иновативен и стратегически ди-зайн” и „Проектиране на мебели за масово и серийно производство” , част от учебните планове на ОКС „бакалавър” и ОКС „магистър”, и в реализирани авторски проекти на детски интериори, осъществени в периода 2000 – 2010 г.

8. Обем и структура на дисертационния труд Дисертационният труд е с обем от 211 страници и съдържа: увод,

изложение в четири глави, заключение, приноси и цитирана литера-тура от 176 източника, от които 81 на кирилица, 47 на латиница, 11 стандарта и 37 интернет адреса.

Основният текст включва 156 фигури и 29 таблици.

II. СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

УВОД В увода е очертана актуалността на темата на дисертационния

труд. Дефинирани са обектът, предметът, целта и задачите на изс-ледването. Представени са методите на изследване и са поставени ограничителните рамки за насоката на изследване.

ГЛАВА ПЪРВА. СЪСТОЯНИЕ НА ПРОБЛЕМА. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

В първа глава е направен обзор на историческото развитие на промишления дизайн. В дълбочина са разгледани основите на теори-ята и методологията при проектирането на промишлени изделия

Изтъкнати са особеностите и основните проблеми при проектиране на детска среда и мебели.

7

1.1. Възникване и развитие на промишления дизайн В тази част е изложена историята на промишления дизайн. Разг-

ледани са предпоставките за зараждане и развитие на дизайна като отделна дейност. Проследено е зараждането и развитието на различ-ните дизайн школи и методологии в Европа. Отчетена е тяхната роля за развитието на промишления дизайн и възприемането му като „со-циално явление” и инструмент на научния и техническия прогрес. Разгледани са позициите в областта на теорията и историята на ди-зайна в Европа и Америка.

1.2. Основи на теорията и методологията при проектирането на промишлени изделия Влиянието на системния анализ и системната теория за дизайна

установява почва за създаване на системния подход, който първона-чално се съсредоточава върху възможността дизайнът да бъде ин-тегриран в инженерството и прераства в познаване на мултидисцип-линарната природа на проектантската дейност.

1.3. Основни проблеми при проектиране на детска среда и мебели Въз основа на всички разгледани и изследвани литературни из-

точници стана ясно, че много дизайнери и архитекти, които проекти-рат и изграждат пространства за деца, имат недостатъчно пълна представа по отношение на различните стадии на растеж и развитие на децата, техните преживявания и промените, които настъпват с тях. От друга страна много малко от работещите с деца хора знаят как да създадат пространства за тях или какво влияние оказват различните компоненти на средата при изграждането на подобен тип интериори.

Като извод от всичко, описано по-горе следва да се набележат следните проблеми:

• недостатъчния брой публикации, касаещи конкретно детската среда и нейните елементи;

• липсата на опити за разглеждане на системата „дете – среда – предмет” в цялостност;

• отчитане на непрекъснатите промени, съпътстващи най-важния елемент от тази система – детето.

Във връзка с това възниква нуждата от акцентиране върху научно-изследователската дейност в тази насока, от систематизиране и ана-лиз на тези области на знания, така че да бъдат полезни както за

8

всички дизайнери, архитекти и родители, така и за студентите, изуча-ващи дизайн, както и за всички останали работещи в тази сфера.

Изследването е актуално както по отношение на направената кла-сификация на проектираните през последните години детски мебели, така и по отношение на изготвянето на теоретичен експеримент, бази-ран на системния подход, целящ усъвършенстване на методите, свър-зани с проектирането на детски мебели и среда, както и набелязването на ясни насоки и правила за правилното и безконфликтно създаване на детски интериор в унисон с всички елементи в системата.

1.4. Цел и задачи Тази глава е представена в общата характеристика на дисертаци-

онния труд.

ГЛАВА ВТОРА. МЕТОД НА ИЗСЛЕДВАНЕ. СИСТЕМЕН ПОДХОД

Втора глава съдържа пет раздела. Дефинирани са методите на из-следването. Проследено е зараждането, както и историческото разви-тие на системния подход. Направен е преглед на основните понятия в общата теория на системите. От особена важност се явява дефини-рането на обхвата на различните видове методи на проектиране.

2.1. Методи на изследването Подхождайки към тематиката на изследване е необходимо да се

подбере подходяща методология. За целта се ориентираме към из-ползването на методологията, представена в общата характеристика на дисертационния труд.

2.2. Зараждане на системния подход Думата „система” се използва от далечни времена. Още от древ-

ността човекът е търсил начини за обяснение на системите от заоби-калящата го среда и връзките между тях. Системният подход, насо-чен към решаването на различни проблеми (наричан още „общонау-чен метод”), много често се приписва на древногръцкия учен Аристо-тел. Резултатите от изследванията показват, че неговите корени отк-риваме в древността — около 300 г. пр. Хр. в Гърция, но по-вероятно е научният метод да е плод не само на един автор. Убеждението, че научните изследвания са станали твърде тесни и специализирани и че научните дисциплини са изгубили връзката помежду си, подтиква

9

биолога Лудвиг фон Берталанфи, икономиста Кенет Боулдинг, биома-тематика Анатол Рапопорт и физиолога Ралф Жерард към създаване на Дружество на общата теория на системите през 1954 г. В същест-вуващите дефиниции за понятието „система” могат да се открият ня-колко основни момента:

– Системата е множество от елементи, свързани по определен на-чин помежду си.

– Всяка система съществува в определена околна среда. – Елементите в системата взаимодействат помежду си и с обкръ-

жаващата ги среда. – Системата е „създадена”, съществува и функционира с оглед

постигането на дадена цел. – Елементите в системата функционират като единно цяло. Предвид горепосочените основни моменти, може да бъде дадена

следната най-обща дефиниция на понятието: „Система е всяка една съвкупност от елементи и връзките между тях и с околната среда, взети заедно с техните свойства и свойствата на връзките, която фун-кционира като единно цяло.” (Философски речник). Системната кон-цепция може да бъде приложена в много области на научното позна-ние. На практика определянето на състава и обхвата на една система се извършва по най-целесъобразния начин в зависимост от целите и задачите на даденото изследване.

Принципът на системния подход като методология за намиране на решения в дизайна е въведен и развит от Томас Малдоналдо, който определя понятието „система” като „множество от елементи, нами-ращи се в отношения и връзки помежду си, които образуват опреде-лена цялостност, единство.” (Maldonaldo 1979). Стройна формулиров-ка системният подход в дизайна получава през 70-те и 80-те години от А. В. Иконников, Хубка и Джоунс, които категорично смятат, че свойствата на системата не бива да се определят от единичните свойства на отделните елементи, а от свойствата на нейната цялост-на структура. Джон Кристофър Джоунс бележи прехода към систем-ния подход при анализа, формулирането и решаването на проблеми-те, свързани с проектирането на изделия.

Особено важно е да се отбележи, че системният подход из-ключва интуитивното изследване на случайно избрана съв-купност от елементи и има за цел да бъдат определени онези променливи, които са от съществено значение за функциони-рането на системата, нейните най-важни параметри.

10

2.3. Обща теория на системите. Основни понятия Анализът на системния подход е показан в съкратен и достъпен

вид и са определени основните принципи и понятия, които най-пълно изразяват системното изследване:

1. Отправна точка на всяко системно изследване е представата за цялостност на изучаваната система. От тази представа непосредст-вено произтичат два извода: първо – системата може да бъде разб-рана като нещо цялостно само в случай, че тя в качеството си на сис-тема се отличава от своето обкръжение – средата, второ – разчленя-ването на системата води до понятието елемент – т.е. единицата, чиито свойства и функции се определят от мястото ѝ в рамките на цялото, като съществува и известна взаимоопределяемост между тези свойства и функции и свойствата на цялото;

2. Представата за цялостност на системата се конкретизира чрез понятието връзка. Особено важно значение в системите заемат онези връзки, които са системообразуващи;

3. Съвкупността от връзки и тяхната типологична характеристика намира отражение в понятията структура и организация на систе-мата;

4. От своя страна структурата на системата се охарактеризира „хоризонтално” (когато се проследяват връзки между еднотипни, ед-нопорядкови компоненти на системата) и вертикално. Вертикалната структура води до понятията ниво на системата и йерархия на нивата;

5. Специфичен начин за регулиране йерархията на цяло е управ-лението – т.е. разнообразните по форма и устойчивост начини за връзка между нивата, обуславящи нормалното функциониране и раз-витие на системата. Доколкото йерархичността на строежа е специ-фичен белег на системата, то и връзките на управлението могат да се разглеждат като съществен израз на системообразуващите връзки.

2.4. Дефиниране обхвата на методите на проектиране Дизайнът е тясно свързан с инженерно-техническото проектиране

и производство, за които са характерни собствени закономерности и теоретични модели. Същевременно дизайнът е свързан със социал-но-икономическите, социокултурните и социоетичните, както и с не по-малко комплицираните професионално-творчески, в това число и художествени трудности. Поради това теоретичните проблеми в об-ластта на дизайна са изключително сложни не само като обект на

11

изследване, но и в своята същност, тъй като са многопластови и са свързани с голям брой фактори.

Дизайнът е признат като отделна област на познанието. Има специфичен обект, с който не се занимава никоя друга наука – това са художествено-естетическите закономерности при създа-ването на промишлени изделия.

Паралелно са разгледани следните типове методи на проектира-не:

1. Проектиране на единични изделия – класически метод; 2. Проектиране на програми; 3. Комплексно проектиране; 4. Проектиране чрез системен подход.

2.5. Изводи Системният подход изисква анализ на отделните компоненти на

проблема, като първо трябва да бъде отделено внимание на особе-ностите на децата, след това на средата, която трябва да бъде фор-мирана за тях и накрая на изделията, които ще служат за нейното реализиране. Процесът на изграждане на детската среда ще бъде разгледан в исторически аспект, в определен времеви отрязък. Това ще спомогне за по-пълно и цялостно решаване на поставения проб-лем.

Интуитивното изследване на случайна избрана съвкупност от еле-менти се изключва при системния подход. От особена важност е да бъдат определени онези променливи, които се явяват от съществено значение за функционирането на дадената система, т.е. се явяват нейните най-важни параметри.

ГЛАВА ТРЕТА. ТЕОРЕТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ Трета глава съдържа пет раздела. Започва с исторически анализ

на детския интериор и мебели. В останалите раздели последовател-но са разгледани особеностите на детската възраст както от ергоно-мична, така и от психологична гледна точка, анализирани са детските помещения в жилищния фонд в България, изяснени са различните фактори, които оказват влияние при проектиране на детска среда. Направена е авторска класификация по естетико-функционални приз-наци. Въз основа на направеното проучване са определени водещите тенденции и основните насоки при проектирането на детски мебели и интериор.

12

3.1. Исторически анализ на детския интериор и мебели Разгледана е историческата еволюция на детските мебели и инте-

риор в България и в чужбина в периода 19-и – 20-и век. Налага се изводът, че историческите промени в обществото се

явяват катализатор както на икономическия подем, така и на възхода или регреса на всичко останало. Нищо не се появява просто така, а е дълбоко свързано с политическите и социалните промени в едно об-щество.

3.2. Анализ на особеностите на детската възраст 3.2.1. Ергономичен анализ Децата съществено се отличават от възрастните не само по вън-

шния облик, но и поради по-специфичните особености на своето пси-хо-физическо развитие. Най-характерният белег през периода на дет-ството е непрекъснатият растеж и развитие на всички органи и систе-ми на организма и постоянното усъвършенстване на техните функ-ции.

Мебелите, предназначени за деца трябва да служат дълго и най-главното – да помагат за физическото и интелектуалното им разви-тие. Особено важно е съответствието между размерите на мебелите и ръстовите параметри на децата. Недобре оразмерените мебели влияят отрицателно, от една страна върху физическото развитие, а от друга страна – върху поведението на детето. Ергономичните ка-чества на детските мебели са важна предпоставка за правилното развитие на детето. Известно е, че децата непрекъснато се движат, трудно се задържат за по-дълго време седнали в едно положение и обикновено заемат неправилна поза, която довежда до деформации на гръбначния стълб. Затова оразмеряването им се съобразява с антропометричните данни и с редица други изисквания – в статично и динамично положение. Необходимо е също така да се вземат под внимание и специфичните силово-механични възможности на децата.

Изброени са БДС и други стандарти.

3.2.2. Психологически анализ 3.2.2.1. Особености на психическото развитие на децата в предучилищна възраст Според психологическите различия, които проявява детето в годи-

ните на израстване могат да се отбележат няколко периода. Това са:

13

• Период на новороденото (от раждането до края на 28-ия ден). • Кърмачески период (от края на 1-вия до края на 12-ия месец). • Период на ранното детство или яслена възраст (от 1 до 3 години). • Предучилищен период (от 3 до 6 години). • Училищен период със следните подпериоди: ранна училищна възраст – от 6 до 11 години, средна – от 11 до 14 години, юношеска – от 14 до 18 години.

За целта на настоящия труд са разгледани особеностите в психи-ческото развитие на децата от петия етап – от три до шест години.

В началото децата приличат на тези от яслената възраст. Като се стремят към самостоятелност те се нуждаят от постоянната помощ и опеката на възрастните. Тяхната дейност се определя главно от обс-тоятелствата, които детето възприема в даден момент и които извик-ват в него непосредствен интерес. Замислите и намеренията им са неустойчиви. Децата от тази възраст са впечатлителни, но все още не могат да наблюдават систематично. В предмета те често забелязват някакъв ярък детайл, като пропускат по-незабележимите особености. Паметта им е силна и образна, но те запомнят само онова, което ги интересува непосредствено и е извикало у тях емоционално прежи-вяване. Мисленето има конкретен образен характер.

Тъй като децата научават най-лесно и бързо нещата играейки не би трябвало в този труд да бъде пропусната и обяснена същността на този вид занимание.

3.2.2.2. Детската игра Съвременната теория разглежда играта като необходимо средство

за усвояване на живота чрез симулиране на отделни ситуации. Твър-ди се, че за децата е достатъчно да играят наужким. Техните телесни и психически сили не достигат, за да изпълняват същите дейности като възрастните. Красивите и ергономични мебели и съоръжения сами по себе си не могат да осигурят психологическия климат, но могат в голяма степен да бъдат в негова помощ, като внесат момента на неповторимост на конкретното ползване, а това означава те да подлежат на развитие във времето и пространството.

3.2.3. ИЗВОДИ Развитието на детската среда е въпрос със стратегическо значе-

ние за развитието на човека като личност. Необходимо е да се осигу-

14

рят условия така, че всички процеси да се извършват в комплексно проектирана детска среда като самостоятелна подсистема на жизне-ната среда на човека.

Най-динамичните промени както във физиологично, така и в соци-алното и психическо развитие на детето се случват именно в периода на предучилищната възраст. Мнозина автори смятат, че тя е ключова за формиране на характера на детето, за създаване на ценностна система и адекватно социално поведение. Тази динамика се отразява и на дейностите, водещи и характерни за съответната възраст. Всич-ко това, но неизвадено от съответния контекст – т.е. във връзка както с предходната, така и със следващата възраст, илюстрира възможно най-ясно защо е необходимо мебелните изделия за деца да бъдат създавани като система, а не просто като отделни изделия.

3.3. Анализ на детските помещения в жилищния фонд в България Разглеждат се плановите схеми в жилищния интериор в България

от втората половина на XX век до наши дни. Установено е, че България заема едно от първите места в Европа

по процент на собствени жилища. Частното строителство днес предс-тавлява един значителен дял, а държавното и общинското драстично са намалели. Всички гореизложени факти създават условия за про-мени в начина на проектиране и изграждане на жилищата. В Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове тери-тории и устройствените зони не се фиксират минимални и максимал-ни размери и площи на помещенията, а пред архитектите и строите-лите се откриват по-големи възможности. Всичко това води до факта, че новопостроените жилища вече се изграждат по индивидуални про-екти, които предлагат съществени промени във функционалните и обемнопланировъчните параметри (Писарева 1996).

Според данни на Националния статистическия институт за терито-рията на големите градове в България най-голям е делът на 2-стайните и 3-стайните жилища, които сумарно представляват 60% от общия брой жилища в страната, а четири- и петстайните жилища са под 23%. Това, а и фактът, че са най-многобройни води до извода, че този вид жилища представляват един оптимален вариант за потреб-ностите и изискванията на средностатистическото българско семейс-тво (Генчев и Маринова 2013).

15

Детските стаи, като част от спалните помещения в домовете вли-зат в традиционния състав на тристайните, четиристайните и повече стайните жилища. Следва да се уточни, че и при двустайните жилища спалното помещение би могло при необходимост да бъде обзаведено като детска стая, но само при положение, че обитателите имат по-добно желание. Размерите на спалните помещения в различните видове жилища е в зависимост от това дали те са предвидени за един или за двама обитатели, но варират в границите от 12,50 m2 до 15,7 m2 при двустайните, 7 – 9 m2 за един обитател и 13 – 15,7 m2 за двама обитатели при тристайните. Размерът на спалните помещения при четиристайните жилища е близък до този при тристайните. Като част-ни случаи могат да се посочат стаи с квадратура до и над 20 m2, както и наличие на детски дневни и занимални помещения (Писарева 1996). Помещенията, предназначени за детски стаи трябва да са с източно, югоизточно или южно изложение.

Писарева разграничава следните разновидности при детските по-мещения, в зависимост от конфигурацията им:

- самостоятелни, непреходни помещения с чисти ходови линии – срещат се най-често при двустайните жилища;

- стаи, при които влизането е по средата на дългата стена, а про-зоречните отвори на срещуположната са разделени от плътна част – срещат се най-често при тристайните и четиристайните жилища и представляват т.нар. делима детска стая;

- стаи, при които влизането е в края на дългата стена, а прозореч-ните отвори са по средата на перпендикулярната къса стена;

- стаи, при които влизането е в края на късата стена, а прозореч-ните отвори са по средата на срещуположната къса стена;

- стаи, отворени към дневната с широчина на отвора 2,40 – 3,60 m. - в четири- и петстайните жилища, както и в мезонетите, а и в ед-

нофамилните къщи биха могли да се срещнат и детски дневни помещения, най-често свързани с детските стаи или дневния тракт на цялото семейство.

От анализирането на гореизложената информация би могъл да се направи изводът, че независимо от разнообразието на използваните строителни системи детските помещения не се различават значител-но по площ и конфигурация. Спалните помещения най-често са с ди-ректен подход и традиционна конфигурация, като за детски стаи следва да се избират тези с южна, югозападна и югоизточна ориента-ция, и притежаващи благоприятно разположени архитектурни отвори.

16

Междуосия в границите от 2,40 – 2,80 – 3,60 m се срещат при стаите за един обитател, а при тези, предназначени за двама обитатели те варират в широки граници: 3,00 – 3,30 m/3,60 – 5,10 m; 3,60 m/3,60 – 6,30 m, което позволява оптималното им обзавеждане с оглед на всички дейности, които трябва да се обезпечават в тях.

3.4. Фактори, оказващи влияние при изграждането на детска среда и мебели 3.4.1. Цвят Важно условие за развитието на личността на детето от предучи-

лищна възраст и на неговото естетическо възпитание е материалната среда, в която расте и се развива. За детето предметният свят е ком-плекс от видимо и осезаемо възприемани помещения и предмети – обзавеждане, мебели, играчки, облекло, част от интериора на възрас-тните, сред които протича неговият живот и дейност. Въздействието на предметната среда върху детската личност е комплексно. Пред-метната среда и нейните естетически качества се възприемат както съзнателно и целенасочено под въздействието на възрастните, така и подсъзнателно, непреднамерено, благодарение на което детето постепенно привиква към нея. Даже и когато не е достатъчно красива, тя се превръща за него в еталон. Със своето въздействие през един твърде чувствителен на външни въздействия период, какъвто е детс-твото, формиращото влияние на средата е силно и трайно. То оставя в естетическите оценки на детето следи за цял живот.

При подбора на цветовете в детския интериор е най-добре да се използва методът на близките и контрастните съчетания. Желателно е не пъстротата, а тоналното разнообразие на цвета в зоните на де-тето да го радва и активизира. Цветът е неделима част от създаване-то на психофизиологичен комфорт в интериорната среда, предназна-чена за деца. Той, заедно с останалите разглеждани в тази част на труда фактори се явява основно средство за изграждане на емоцио-налния и психологически климат на детската среда.

3.4.2. Форма и композиция През детството се формира първоначалната представа за света и

се осъществява преходът от конкретно-образното към абстрактното мислене. Формира се индивидуалното и социалното поведение на децата, натрупва се опит за културата на общуването и се поставя началото на естетическото отношение и оценка на заобикалящата

17

действителност. Формите на изделията за деца могат да бъдат отво-рени или затворени по отношение на функцията, конструкцията или стиловото им изграждане.

За постигане на отвореност и гъвкавост в предметно-пространстве-ната среда на децата сега са най-подходящи системите от елементи на модулен принцип, даващи възможност за многократно комбиниране. Само изделия за деца замислени като отворена форма могат да бъдат полезни за тях. Те насърчават детското въображение, формират ак-тивно отношение към обкръжението, изобретателност и творчество.

3.4.3. Материал Един от най-важните моменти при проектирането на мебели е из-

борът на материал, удовлетворяващ технологичните, функционални-те, икономическите и естетическите изисквания към изделията. Необ-ходимо е материалите да не внасят усложнения в технологичния про-цес на производство на мебелите. Да имат достатъчна якост, износо-устойчивост, слаба деформируемост в зависимост от големината и посоката на натоварване, т.е. да осигурят експлоатационна пригод-ност на изделията. Когато се касае за детски мебели не на последно място по важност е и екологичността и безвредността на материали-те, които ще се влагат. Ето по-често употребяваните:

• масивна дървесина от иглолистни дървесни видове; • масивна дървесина от широколистни дървесни видове; • модифицирана дървесина; • слоеста дървесина; • плочи от дървесни частици (ПДЧ); • плочи от дървесни влакна (ПДВ); • олекотените мебелни плочи; • пластмаси; • вълнообразен картон (велпапе); • метали. Предимствата и недостатъците на всеки един материал са изло-жени в дисертационния труд.

3.4.4. Осветление Задължително за всяка детска стая е тя да е добре осветена.

Дневната светлина е важна и нужна, но особено в зимните и по-къси дни, тя бързо си отива и оставя малките обитатели да зависят от светлината на осветителните тела.

18

Има много начини за създаването на „гъвкаво” и удобно осветле-ние, което прави детската стая по-уютна и забавна. Нещо много важ-но и основно за детската стая е наличието на основен осветител, монтиран на тавана. Именно той осигурява нужното осветление за цялата стая, включително зоните за игра, обикновено намиращи се на пода. Монтирането на един, два или три аплика, без значение дали снопът светлина е насочен нагоре или надолу, ще придаде по-мека осветеност на стаята.

3.4.5. Екологичност Напоследък при проектирането на детски мебели и интериор все

по-често се налага идеята за тяхната екологичност – екологични ма-териали за екологичен дом – запазване на качеството на живот чрез разумно проектиране на по-малко вредни продукти, които да отгова-рят на принципите за устойчиво развитие. Основната цел е минима-лизиране на вредното въздействие върху околната среда и стимули-ране на връзката човек – природа.

Всичко гореописано допринася за това екологичните мебели и продукти да станат изключително модерни през новото хилядолетие, както и води до възникването на отделно направление в дизайна, наречено екодизайн.

Когато става въпрос за детски мебели и интериор изключително важно условие, което трябва в най-висока степен да бъде спазвано при тяхното проектиране е постигането на максимално безопасна среда, както от екологична, така и от чисто функционална гледна точка.

3.4.6. Безопасност В детската стая има няколко ключови мебела, чието правилно

проектиране и конструиране се оказва от особено важно значение за безопасността на децата. Първият от тях е леглото. Когато детето е още бебе в неговото легло не трябва да има нещо, в което то да се оплете или да вмъкне главата си. В периода до 2- – 3-годишна въз-раст на децата трябва да се избягва употребата на стъклени мебели, дълги покривала и леки, подхлъзващи се килими. По ниските полици на етажерките не би трябвало да се намира нищо, което може да бъ-де погълнато и да задуши детето: батерии, части от играчки, храна, шнурове, панделки, найлонови торбички.

Другият вид потенциално рискова мебел, присъстваща в детската стая са мебелите за съхранение. Важно е тяхната височина да бъде съобразена с височината на децата, с цел да могат те сами да се

19

обслужват и да поддържат ред в стаята си. Наличието на по-ниски и по-високи мебели обаче може да окаже притегателна сила върху де-цата и те да решат да използват тези мебели в играта или за да дос-тигнат нещо, намиращо се далече или високо. Поради тази причина абсолютно задължително е всички мебели за съхранение (с изключе-ние на тези, снабдени с колела) да бъдат неподвижно захванати към стените, до които са поставени.

3.4.7. ИЗВОДИ Разглеждайки обстойно факторите, оказващи влияние при из-

граждането на детската среда бихме могли да формулираме следните изводи:

1. Поради факта, че в детските помещения е необходимо да бъдат обезпечени голямо количество и разнородни по характер дейности, като едновременно с това самостоятелността на обитаването не трябва да бъде пренебрегвана, най-често за да се осигури максима-лен комфорт на обитаване се прибягва към мобилност, многофункци-оналност и компактност на системите за обзавеждане.

2. Едновременно с всичко това не бива да се забравя, че индиви-дуализацията на интериора, и в частност на детските помещения, е от голямо значение както във ергономичен, така и в психологически аспект.

3. Обзавеждането в детските стаи трябва да бъде с ясно функцио-нално предназначение, обуславящо всички видове дейности и съоб-разно с антропометричните данни на децата в съответната възраст, както и в унисон със санитарно-хигиенните изисквания. За предпочи-тане е да се проектират многофункционални продукти с дълъг жизнен цикъл и предварително закодирана в тях възможност за трансформа-ция по време на употребата им.

4. Мебелите, както и всички допълнителни приспособления по тях максимално да изпълняват функциите, за които са предназначени, а формата им трябва да бъде ергономически свързана с функцията на изделието, да бъде пластичен израз на неговата същност. За предпо-читане е мебелните изделия да бъдат проектирани на модулен прин-цип, подчинен на отворените форми.

5. Изделията, предназначени за обзавеждане на детски стаи не трябва да имат остри ръбове или други ненужни издадени части, кои-то при нормална употреба биха се оказали опасни. Всички механизми и съединителните звена трябва да са снабдени с обезопасяващо зас-

20

топоряване. Мебелите за съхранение предназначени за обзавеждане на детски стаи, независимо от височината им е редно да бъдат не-подвижно захващани към стената, до която биват поставяни, с цел предотвратяване на евентуални инциденти.

6. Добре е за производството на детски мебели тогава, когато е възможно да се предпочита масивната дървесина.

7. Плочите от дървесни частици, както и плочите от дървесни влакна със средна плътност присъстват трайно като конструктивен материал, влаган в производството на мебели за деца. Повърхност-ните покрития варират – естествен фурнир, ламинат, пигментни лако-ве или специални синтетични покрития. За да се влагат в детска сре-да този вид материали задължително трябва да са с емисиен клас Е1, което гарантира липсата на вторично отделени, вредни за здраве-то химически елементи и вещества.

8. Според новата Директива за безопасност на детските играчки 2009/48/ЕО, покритията на материалите трябва да позволяват лесно почистване и дезинфекциране, не трябва да съдържат отровни ве-щества, т.е. те трябва да са напълно безвредни за здравето;

Проучване на съвременното производство и критичен анализ на отделните групи детски мебели Детската стая съчетава в себе си много функции – тя е едновре-

менно място за сън и почивка, игра, учене и срещи с други деца. Въз-растните разпределят тези отделни дейности в различни помещения, а на децата се налага да ги съвместяват в едно помещение или да споделят аналогични по функция общи помещения в жилището.

Когато се проектира обзавеждане за детското пространство, тряб-ва да се вземе предвид, че то трябва да бъде оценено на база на неговата способност да се приспособява към останалата част от пространството, а не на база индивидуална естетическа стойност. Също така трябва да се отбележи фактът, че мебелите в детската стая се амортизират физически по-бързо в сравнение с останалите мебели в къщата, така че не е добре тези мебели да се проектират като особено скъпи продукти, с изключение на някои „ключови” мебе-ли, които обуславят детските условия на живот, като бебешкото кре-ватче, леглото, бюрото и стола например.

Последващите примери на различни по функция детски мебели, разглеждани както като отделни единични изделия, така и като прог-рама от мебели, се изследват по определени показатели – едно- и

21

многофункционалност, трансформируемост, възможност за адапта-ция към променящия се ръст на детето, влагани материали и т.н. Въз основа на това проучване по горепосочените параметри се извлечени изводи за различните видове детски мебели.

3.5.1. Леглото Оптималното здравословно състояние на зрелия човек зависи из-

ключително много от редица фактори, а един от най-важните е сънят и неговото качество. Тази жизнено важна за психическата и физичес-ката почивка на организма дейност трябва да бъде обезпечена с мак-симален комфорт и по възможност без компромиси. Сънят е от изк-лючителна важност за работоспособността и възприемчивостта на хората, а при децата той е от още по-голямо значение, тъй като освен за почивка по време на съня и благодарение на него детският органи-зъм успява едновременно да се отърве от натрупаната умора и да генерира растежа на определени жизнено важни органи и тъкани, т.е. децата растат и докато спят.

Ето защо обезпечаването на здравословни условия за сън при де-цата е от изключителна важност за тяхното правилно и хармонично развитие – както физическо, така и психическо.

Правилно конструираното детско легло е от решаващо значение за израстването на един здрав индивид за в бъдеще. Множество спе-циалисти педиатри и кинезитерапевти препоръчват за подрастващите спането върху твърда основа. Твърди се, че това е успешна превен-ция срещу много от все по-често срещаните гръбначни изкривявания при децата.

3.5.2. Столът Един висококачествен стол е най-важният елемент от обзавежда-

нето на работното пространство. Неудобният стол може да причини проблеми с гърба, които могат да превърнат заниманията в седнало положение в агонизиращ и мъчителен процес. В случай, че столът разполага с колела децата могат свободно да се придвижват от маса-та до рафтовете, където се съхраняват различни материали или по-собия за игра, без да се налага да стават. От друга страна, един стол без колела може да бъде по-стабилен и няма да изкушава детето да си играе с него. Това би му помогнало да се концентрира по-добре.

22

3.5.3. Бюрото и масата Чисто естетическият аспект на работната маса не трябва да бъде

от такова значение, от каквото е нейната функционалност. Казано по друг начин, масата трябва да бъде голяма, добре осветена и да поз-волява краката на децата свободно да се поместват под нея, без ко-лената да се удрят в краката ѝ или в други предмети (например шкафове или чекмеджета), които са поставени под нея. В случай, че липсва достатъчно естествена светлина трябва да се постави нас-толна лампа или висящи от тавана осветителни тела, като важно е светлината да не се концентрира в една точка, а да се разсейва рав-номерно и да осветява цялото работно пространство.

3.5.4. Мебели за съхранение Едно дете е истински „събирач” на играчки, дрехи и предмети от

различен вид и в различно състояние. Колкото повече детето расте, толкова повече ще се увеличават тези вещи. Докато детето е още бебе има едно относително спокойствие, тъй като има възможност неговите играчки, дрехи и др. да се съхраняват в малък шкаф, в ракла или просто върху няколко рафта. Когато децата проходят и тяхното поле на действие излезе от стаята и обхване цялото жилище, техните потребности от съхраняване на вещите нарастват. Всъщност именно във възрастта от 5 – 7 години детето става все по-съзнателно, то знае че всеки предмет има свое собствено място. За това е важно конкретно в този период да се създадат правилни навици, свързани с подреждането и съхранението, които ще са му от полза цял живот.

3.5.5. Игри и технология Тъй като мебелите, служещи за съхранение и работа с различните

технологични устройства за игри, учене или просто развлечение в интернет са компилация както от маси и бюра, така и от мебели за съхранение, се спираме на тази специфична дейност, която все по-често и все по-отрано навлиза в живота на едно дете, а оттам и на неговите родители поради факта, че създава известни неудобства, ако спецификата на обзавеждането не е съобразена с наличието на подобни уреди.

3.5.6. Спорт и двигателна активност От изключителна важност е осъзнаването на факта, че правилното

физическо развитие на децата е необходима и задължителна пред-поставка за отличното интелектуално такова. Водещи световни детс-

23

ки психолози все по-често акцентират върху факта, че физическата активност на децата е от основно значение за тяхното пълноценно ментално развитие, и че не трябва родителите да запълват времето на децата си само и предимно с интелектуални занимания. Напротив, ако те биват редувани с физическа активност, то получените резулта-ти биха били далеч по-добри.

3.5.7. ИЗВОДИ Правилното функционално зониране на нерядко ограничената по

площ детска стая е много по-важно от избора на вида на мебелите. В годините, когато игрите са все още главно занимание на децата, трябва да бъде осигурено достатъчно място за движение. Обзавеж-дането на помещения, предназначени за деца в предучилищна въз-раст е семпло, с минимален набор от елементи: легло, малък шкаф за облекло и бельо, едно, две лесно подвижни кутии за играчки, стол, който може да се комбинира по подходящ начин с кутиите и да се ползва за игра. В училищната възраст с нарастването на потребнос-тите се увеличава и обемът на корпусните мебели, а детската стая, превърнала се вече в ученическа, трябва да изпълнява и други функ-ции. Новите проблеми са свързани с избора на максимално осветле-ние и удобно работно място.

За безконфликтното проектиране на всяка детска среда от значе-ние е да се вземат предвид следните изводи и препоръки:

1. Най-голямо внимание трябва да се обърне на подбора на под-ходящо място за разполагане на леглата в помещението. Те обикно-вено се разполагат успоредно, под ъгъл или на два етажа, далеч от външни стени. Необходимо е така оформената зона за сън на детска-та стая лесно да се проветрява и ослънчава.

2. Намирането на място за прибирането на дрехите е също важен момент при възпитанието на чувство за ред и отговорност. Добре е всяка детска стая да има собствен гардероб под формата на самос-тоятелно изделие, или в комбинация с други мебели за съхранение. Важен възпитателен момент е прибирането на играчките. Децата постепенно трябва да се приучават да се грижат за реда в стаята си. За тази цел е необходимо в помещението да присъстват съответните изделия – кошове, кутии, шкафове или други изделия, подходящи за целта.

3. Корпусните мебели в детската стая трябва да отговарят на спе-цифичните за всяка възраст потребности, добре е те да могат да

24

„растат” с детето, като му служат през възможно най-дълъг период от време. Те трябва да отговарят на следните основни изисквания:

- да бъдат отворени системи, които дават възможност за допъл-ване, обогатяване и разширяване на набора;

- да дават възможност за пренареждане, комбиниране, премест-ване и да бъдат конструирани така, че изцяло или на части да служат за игра.

- да бъдат с чисти, ясни форми, но същевременно да имат харак-терен облик;

- да бъдат със здрава, устойчива конструкция; - да нямат остри ръбове и стърчащи твърди части от тях, които

биха могли да предизвикат нараняване; - повърхността им лесно да се почиства и да е устойчива на над-

раскване или други механични повреди. 4. Комбинирането на функционално оправдани корпусни елементи

в различни равнини е характерно за детските мебели. 5. Добре е бюрото да е леко с проста конструкция, а столът – с

променлива височина. Необходимо е в близост до работния кът да се поставят рафтове за книги и учебници.

6. В най-ранна детска възраст столовете в детската стая са почти излишни. В предучилищната възраст вече има необходимост от тези изделия, като е препоръчително те да са с регулируеми височина и широчина на седене.

7. Необходимостта от активни движения при децата е голяма и вместо да се забранява качването по мебелите или свалянето на обеми (или части от тях), по-добре е тази възможност да се предвиди и заложи предварително, като едновременно с това е гарантирана безопасността на ползвателите;

8. Голяма част от времето децата прекарват в своята стая. Когато играят, учат или спят те са в пряк допир с вещите, които ги заобика-лят. Не във всички жилища в България има възможност да бъде оси-гурена отделна самостоятелна стая за всяко дете в семейството. Всъщност, твърде често се налага да се мисли за обзавеждане на стая, в която съжителстват две, дори три деца. В такива случаи е препоръчително разделянето на общо пространство с шкафове, гар-дероби, решетки и временни прегради. Не бива да се забравя, че всяко дете има собствена индивидуалност и нужда от свой собствен, макар и малък кът.

25

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА ЧАСТ В четвърта глава в три раздела са изложени резултатите от нап-

равената експериментална работа. Посредством проучване и анали-зиране на съществуващите методики за проектиране на промишлени продукти са разработени методики за проектиране на единични изде-лия и среда, предназначени за деца. Последователно са изложени резултатите от прилагането на разработената методика в учебния процес и в проектантската практика.

4.1. Теоретични постановки Един от основните начини за изследване на дадена система е

нейното моделиране, т.е. абстрактното възпроизвеждане на нейната структура, теоретичното, условно диференциране на нейните еле-менти. Основен проблем при подхода към моделирането на дизайн-процеса при проектирането на детска среда като сложна система е установяването на нейния състав, анализирането ѝ, определяне на ролята, която всеки елемент играе в структурата ѝ, а също и характе-ра на връзките между тези елементи. За да се улесни усвояването на методиката на проектиране, както и за по-голяма яснота, са разгле-дани конкретни примери. Първоначално са анализирани опростени, донякъде условни схеми на проектирането и постепенно се премина-ва към по-сложни проектни задачи.

4.2. Разработване на методика за проектиране на детски мебели и среда, базирана на системния подход 4.2.1. Методика при проектиране на единични изделия за деца 4.2.1.1. Анализ на проблема Наличието на конкретни, нерешени или ненамерили адекватно

решение проблеми е от съществено значение при създаването на продукт, който в последствие би имал бъдеще.

4.2.1.2. Изследване влиянието на средата върху формоизграж-дането на елементите от системата В изграждането на детската среда е необходимо да се обърне

внимание на всички елементи, които изграждат тази сложна система. Внимателното разглеждане на проблемите, съпътстващи развитието на темата могат да се анализират успоредно в две направления –

26

цялостно проектиране на средата и проектиране на отделните еле-менти (мебели, архитектурни елементи и пр.).

Целта на дисертационния труд е да се изгради хармонична детска среда, като се отчитат всички фактори, които имат отношение.

4.2.1.3. Основни функции и подфункции Разглеждайки всяко изделие от една страна като самостоятелна

система, така и като част от по-сложна система, анализираме негови-те функции на всички нива: от функциите на общата система (основ-ната функция на изделието) до функциите на подсистемите и еле-ментите му (подфункции).

4.2.1.4. Начин на проектиране на основните функционални елементи След избора на най-подходящата комбинация трябва да се премине

към проектирането на начина на реализация на конкретното решение, т.е. метода на осъществяване на желаните функции и подфункции.

Проектирането на подфункцията се реализира чрез т.нар. функци-онални елементи. Всеки функционален елемент може да бъде изгра-ден от самостоятелен детайл или би могъл да съвместява в едно няколко детайла. Формата на детайлите, както и връзките помежду им на този етап не се изследва. Методично правилно е първоначално да бъдат определени работните повърхнини, т.е. равнината на лежа-не, равнините на елементите, осигуряващи отделните подфункции. След извършване на тези действия се достига до изследване на раз-лични варианти на структури на изделието. Следващ етап в процеса на проектирането е определяне на получената структура.

4.2.1.5. Оптимизиране на структурата Отразява се състава и относителното разположение на отделните

елементи. Структурата е представена с условни принципни схеми, или с условно обозначени елементи. На това ниво на проектирането не се взимат никакви решения, касаещи конструкцията на отделните елементи, а се предлагат варианти на принципна компоновка.

4.2.1.6. Определяне на общата форма и формата на отделните елементи Когато имаме избран вариант и определена количествена структу-

ра се пристъпва към определяне на общата форма, паралелно с про-ектиране формата на отделните елементи. Това става посредством

27

скици или ескизи. На следващия етап се определя формоизграждане-то на отделните елементи, което трябва да е подчинено на цялостна-та композиция на изделието. Така получаваме няколко различни обобщени решения за формата на изделието. Така получените реше-ния се задълбочават и детайлизират като се вземат в предвид фор-мообразуващите, технологическите, естетическите и пр. фактори.

4.2.2. Проектиране на среда От изложения пример става ясно, че прилагането на системния

подход при създаването на единични изделия би могъл да се използ-ва успешно, независимо от предназначението им. Задачата се услож-нява, когато този подход трябва да се използва при създаването на среда, т.е. на система от системи, взаимодействащи непрекъснато както помежду си, така и с външни променящи се фактори.

Още по-отговорна става задачата, когато целта е създаването на хармонична среда за децата. В днешните условия ролята на пред-метно-пространствената среда е значително разширена, нараства и необходимостта от научно обоснован подход при формирането ѝ.

Представата за единство на системата се конкретизира чрез цялос-тно изграждане на средата. Това обозначава не само физическо прос-транство, но се приема и като особен род информационна дейност, включваща социални, психофизиологически и материални компоненти.

Определението „детска среда” включва целия комплекс от предмети, задоволяващи детските потребности в процеса на ор-ганизиране на всички видове дейности, протичащи в нея и харак-терни за съответния възрастов период. Този комплекс обхваща: мебели, играчки, елементи на интериора и др.

При проектирането на детската среда за основни изходни данни служат психологическите, физиологическите, антропометричните и социалните фактори на възрастовото детско развитие. Мащабът и пропорциите на отделните елементи в детската среда зависят от ант-ропометричните данни на децата, а тяхното образно решение – от осо-беностите на възприятието. В предучилищна възраст се придобиват първите общи понятия за формата на предметите, техните съотноше-ния и свойства, формира се способността за ориентиране в пространс-твото. В процеса на сензорното обучение децата усвояват гамата на цветовите еталони – общоприетото деление на цветови тонове и отте-нъци. Правилно организираната детска среда може да подпомага мак-симално процесите за развитие на детското възприятие.

28

Фиг. 4.2.2.1. Схема на методиката на проектиране на единични изделия за деца Проблемът за създаване на детска среда обхваща обширен кръг

въпроси. При изследване на средата за деца в жилището, видно от създадения модел, е необходимо да се решат задачи от различен

29

характер – психофизиологически, педагогически, архитектурно-дизай-нерски.

На база на проучване на натрупания опит в областта на методоло-гията на проектирането на промишлени изделия е разработена мето-дика за проектиране на детска среда, базирана на системния подход.

Тя включва в себе си следните етапи:

4.2.2.1. Първи етап – критичен анализ на реалното положение За да проектираме дадена среда, независимо за кого е предназна-

чена тя, първоначално трябва да се анализира реалното положение такова, каквото е то в момента. Формулирани са изводи и препоръки, които следва да се вземат предвид тогава, когато целта е да се про-ектират конкретни изделия, които ще служат на децата в процеса на извършваните от тях дейности.

4.2.2.2. Втори етап – моделиране на средата Вторият етап е създаване на еталон, на модел, на една по-добра

среда, отговаряща на вече променените условия на живот и повише-ните или променени изисквания на обществото към детската среда. Този модел по правило е хипотетичен, но е крайно необходим, защо-то от него следва да се извлекат критериите, по които ще се оценява вече съществуващата предметно-пространствена среда.

4.2.2.3. Проектиране на елементите на системата След разкриване и формулиране на потребностите предстои изс-

ледване на възможните решения. В зависимост от комплексността на подхода изследването може да обхване различни по големина фраг-менти на средата и цели създаване на концепция за предметния със-тав във вид на номенклатурни препоръки. При проектирането се из-вършва преминаване от номенклатурата към асортимента, като но-менклатурата допринася за съставянето на задание за проектиране.

Системността на изследването и проектирането на среда се изра-зява не само в анализирането на всички елементи на системата, но и в осъзнаването, че нито един елемент от тази система не може да бъде променян сам за себе си по време на проектирането, без това да даде отражение върху всички останали елементи в системата, както и върху самата система като цяло.

Фиг. 4.2.2.2 представлява обобщение на гореописаната методика, целяща проектиране на детска среда.

30

Фиг.4.2.2.2. Схема на методиката за проектиране на детска среда

31

4.3. Приложение на разработената методика за проектиране на единични изделия, предназначени за деца, както и за проектиране на детска среда в жилището 4.3.1. Приложение в учебния процес 4.3.1.1. Задача 1 – проектиране на би- или полифункционално изделие, предназначено за деца Целта на задачата е посредством описаната в точка 4.2 методика,

базирана на системния подход да се изследват възможностите за комбиниране на две или повече функции в едно изделие, за което да се създаде идеен проект, презентиран посредством перспективни изображения, изгледи, разрези и изнесени елементи, а аналитичната част се представя под формата на скици. В допълнение се изготвят също и ергономичен, функционален и структурен анализ, както и ана-лиз на съществуващи образци. Изготвя се и макет. Задачата е апро-бирана през учебната 2015 – 2016 година.

4.3.1.2. Задача 2 – проектиране на модулни изделия, служещи за обзавеждането на детска среда в жилищния интериор Целта на задачата е да се проектира модулна система от мебели,

служещи за обзавеждането на детската зона в жилищния интериор. Получената по този начин мебелна програма би следвало да обезпе-чава възможно най-много дейности, протичащи в този вид среда.

4.3.1.3. Задача 3 – създаване на бърза идейна концепция за нов продукт, предназначен за деца Целта на задачата е посредством брейнсторминг и игра на асоци-

ации, свързани с конкретни проблеми и дейности, характерни за детс-твото да се постигне/създаде бърза идейна концепция за нов продукт.

4.3.1.4. Задача 4 – предложение за подобряване на средата в детската стая, като се осигури възможност за адаптиране на мебелите и интериорните елементи към израстването на детето. Целта на задачата е да се даде предложение за подобряване на

средата в детската стая, като се осигури възможност за адаптиране на мебелите и интериорните елементи към израстването на детето.

32

4.3.2. Приложение в проектантската практика Показаните изделия са реализирани в периода 2000 – 2008 г., про-

ектирани са от автора на този труд и са произведени от фирмите СКС Унидизайн и Авел 52 в град София. За производството им са използ-вани предимно ламинирани плочи от дървесни частици, както и боя-дисани плочи от дървесни влакна със средна плътност.

Всяка от мебелните системи е проектирана за конкретното жили-ще, за което е предназначена. При някои от показаните мебелни из-делия има предварително заложена възможност за лесно преаран-жиране.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ Обобщената информация относно детските мебели и интериор,

както и критичният анализ на факторите, оказващи влияние при про-ектирането на детска среда – като цвят, форма, композиция, матери-ал и пр. дава ясна и точна насока на работа, която може да бъде от полза както на дизайнери и архитекти, така и на студентите по ди-зайн. Взети са под внимание и са анализирани обстойно основните процеси, характерни за децата в съответния възрастов диапазон от психологична, физиологична и антропометрична гледна точка.

За да може да се дадат ясни насоки при проектирането на детска среда, са проучени и анализирани различните видове детски поме-щения в жилищния фонд в България.

Разработена е новаторска класификация, която представя в таб-личен вид детските мебели, като разглежданите параметри са едно-функционалност, трансформируемост, бифункционалност, възмож-ност за адаптация към променящия се ръст на детето и пр. От тази авторска класификация следват заключения и констатации по отно-шение на материал, цвят, форма, композиция и т.н., въз основа на които се извличат изводи за различните видове детски мебели.

Диференцирани бяха факторите и елементите, оказващи влияние при проектирането на детската среда. Това бе извършено посредст-вом употребата на системния подход, като начин за анализиране на дейностите и процесите, характерни за децата в предучилищна въз-раст. Този метод на анализ, синтез и оценка допринесе за усъвър-шенстване на методите, свързани с проектирането на детски мебели и среда, а от друга страна посредством употребата се систематизи-раха ясни насоки и правила за проектиране на детската среда, както и

33

за безконфликтното преодоляване на определени моменти, свързани с промени, заложени в съответния възрастов период.

От друга страна, са обхванати и разгледани детайлно основните понятия в дизайн теорията и историческото развитие на дизайн мето-дологията, определени са техните граници и области на приложение. Обстойно е изяснено участието и ролята на системния подход в твор-ческия процес, систематизирани са неговите атрибути, обхват и пох-вати.

Целта на разработената методика, изложена в изследването, е да докаже необходимостта от системен подход при проектирането на обзавеждане на детска среда, спомагащо за развитието на детето за дълъг период от време.

Създаденият модел за изучаване и формиране на жилищна среда, предназначена за деца от предучилищна възраст, е от значение за задоволяване на бързо изменящите се изисквания на децата в опре-делена възраст. При проектиране на среда за деца в жилищния инте-риор чрез използване на разработената методика може да се каже, че поставените задачи са реализирани успешно, благодарение на което е постигната и целта на изследването. Процесът на проектиране на детска среда придобива статуса на система, което позволява динамична промяна на компонентите на системата с оглед про-менящите се нужди и антропометрични показатели на децата.

На базата на проведеното теоретично и експериментално изслед-ване могат да се обобщят следните изводи и заключения:

1. Създадената методика, подчинена на системния подход може да бъде класифицирана като общ способ за проектиране на мебелни изделия и среда – позволява да бъде реализиран всякакъв уникален замисъл със специфична форма спрямо изискванията на детето в архитектурните възможности на вътрешното пространство;

2. Използването на разработената методика се осъществява в процеса на дизайнерско проектиране като част от процеса на комп-лексното проектиране на модулни елементи. Използването на еле-менти е възможно едва след цялостното, последователно и плано-мерно разкриване на всички връзки между функционалните структури в дадена модулна система, както и връзката ѝ с помещението;

3. В модулния строеж на една детска стая трябва да има визуален порядък, основан на особеностите на зрителните възприятия и поз-нания за закономерностите на ергономичните изисквания;

34

4. Проектирането на изделия, предназначени за деца, както и на цялостна детска среда би трябвало да се осъществява, след обстой-но анализиране на следните фактори, критерии и изисквания:

a. характер и съдържание на детската среда, b. характер и особености на средата, в която ще функционира

системата, c. естество и характер на връзките в системата „човек – изделие

– среда”, d. нормативни изисквания, свързани главно с безопасната експ-

лоатация, в това чисто и ергономични. 5. Предимствата на създадения теоретичния модел се заключават

в увеличаване на възможностите за създаване на детска среда в съвременното жилище, както и във възможностите за осигуряване на мултифункционалност на детския интериор;

6. Теоретично изведеният модел би могъл да повлияе положител-но върху практиката на дизайнерското проектиране на детска среда, като разделя процеса на контролируеми елементи, изучава всеки елемент поотделно, осъществява връзки между елементите и служи за проверка на първоначално поставени цели. Този факт позволява превръщането на теоретичния модел в методични основи за дизай-нерско проектиране на промишлени изделия.

На базата на последните технологични, ергономични и дизайнерс-ки тенденции могат да се приложат принципни оптимизационни ре-шения за проектиране на модулни изделия за нуждите на материал-ната детска среда на основата на концептуални методологически модели за проектиране на мебели – в различни варианти и спрямо различните изисквания и необходимости. Тяхната практическа реали-зация е въпрос на елементарни проектантски мероприятия. Принцип-ните решения следва да са изградени по логика, валидна и приложи-ма към всяко едно помещение. Това би позволило изграждането на синхронизирани и комбинативни модулни изделия, единни по стил и съчетаеми едно спрямо друго.

Детските мебели и обзавеждане в жилището трябва да отговарят на всички фактори, изисквания и характеристики на средата, както и да са съобразени с индивидуалните потребности на обитателя си. Детската среда трябва да е съобразена с ръста на детето, да е декорирана, за да съответства на психиката му и задължително да е обезопасена – не трябва да крие и най-малкия риск. За да може стаята „да расте” заедно с детето, е удачно мебелите и обзавеждането на детската стая да бъ-

35

дат трансформируеми, да са разглобяеми, да са секционни и да са мобилни. Според класификацията на мебелите това са трудно съвмес-тими изисквания, които в голяма степен се изпълняват при модулните системи за обзавеждане. Комплектованите на модулен принцип мебе-ли дават голям брой възможности за комбиниране на съществуващи елементи, както и допълването или замяната им с елементи от същата серия. По този начин има възможност за най-пълно покриване на фун-кционалните изисквания на детето, характерни за съответната възраст, както и за решаване на възникващите успоредно с растежа проблеми. Разработената методика за проектиране на детски мебели и среда предлага лесен отговор на задачата за обзавеждане на детската стая както за едно дете, така и за повече.

36

III. ОСНОВНИ ПРИНОСИ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД Недостатъчният брой литературни източници на български език по

темата се превръщат в предпоставка както за систематизирано обобщение на темата, така и за добавяне на нови пунктове, с което се дава началото на нови изследвания, които да запълнят празнината между различните дисциплини, свързани със създаването на хармо-нична детска среда.

Дисертационният труд реагира на животрептящи неща и отчита в развитие новоналожените тенденции както в начина на живот на хо-рата в третото хилядолетие (развитие на технологиите, липсата на двигателна активност, промяната в игрите при децата и пр.), така и от гледна точка на материали, конструкции и мода в интериора и мебел-ните изделия, предназначени за деца.

НАУЧНИ ПРИНОСИ 1. Създадени са теоретичен модел и методични указания за про-

ектиране на единични изделия и среда, предназначени за деца, при непрекъснато отчитане влиянието на функцията, конструкцията, ма-териала и обективните особености на този вид интериори.

НАУЧНО-ПРИЛОЖНИ ПРИНОСИ 1. Изследвано е историческото развитие на детските мебели и ин-

териор през XIX – XX век. 2. Анализирани са в развитие всички процеси, характерни за деца-

та в съответния възрастов диапазон от психологична, физиологична и антропометрична гледна точка.

3. Извлeчени и систематизирани са основните фактори, влияещи върху изграждането на съвременните детски мебели и интериори. Установена е взаимовръзката между цвят, форма, композиция, мате-риал и осветление.

4. Разработена е авторска класификация, която представя в таб-личен вид детските мебели, като разглежданите параметри са едно-функционалност, трансформируемост, бифункционалност, възмож-ност за адаптация към променящия се ръст на детето и пр. От нея следват заключения и констатации по отношение на материал, цвят, форма, композиция и т.н., въз основа на които се извличат изводи за различните видове детски мебели.

37

5. Дефинирани са и са определени областите на приложение на основните методи за проектиране – проектиране на комплексни обек-ти, проектиране на програми от изделия, класически метод на проек-тиране на единични изделия и системен подход при изграждане на обитаема среда.

6. Систематизирани са необходимите еднофункционални изделия, обезпечаващи дейностите в детската среда в жилището, на тази база са изведени възможностите за групиране на дейностите в едно мул-тифункционално изделие.

7. Обобщени са перспективни насоки относно изграждането на детска среда и мебелите, служещи за обзавеждането ѝ.

8. Систематизиран и определен е алгоритъм на работа в отделни-те фази на анализа и проектирането на детските мебели и интериор.

ПРИЛОЖНИ ПРИНОСИ 1. Проучени и анализирани са помещенията, предназначени за

детски стаи в жилищните планови схеми в страната; 2. Установено е съществуването на нови мебелни изделия за де-

ца, в унисон със съвременните технологии и комуникации, спорт и двигателна активност;

3. Апробирани са предлаганите методи на проектиране при проек-тиране на детска среда;

4. Въведени са в обучението на студентите нови методи за изс-ледване и проектиране на определени функции, характерни за ежед-невието на децата в съответната възраст.

Поставените в дисертационния труд задачи са изпълнени.

38

IV. СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1. Lozanova, S., P. Vodenova. The baby cradle in the traditional bul-garian home: the 15th-19th century. Design, Art, Industry – The Interna-tional collection of scientific papers, 2012, Issue I, 25 – 31.

2. Vodenova, P. Contemporary trends in form building and construction of children cots. – In: HASSACC – Human And Social Sciences at the Common Conference. Zilina: EDIS – Publishing Institution of the University of Zilina, 2013. pp. 285 – 289. ISBN 978-80-554-0808-8.

3. Vodenova, P. Common requirements and organization of children’s storage furniture systems. – In: International Virtual Conference on Human And Social Sciences – HASSACC 2014 (Human And Social Sciences At the Common Conference), Zilina: Publishing Institution of the University of Zilina, 2014. pp. 244 – 247. ISBN 978-80-554-0949-8.

4. Angelova, D., P. Vodenova. Creating spaces for children – design, ecology and sustainability. – Knowledge, International Journal Scientific and Applicative papers, 2014, V 8/1, 53 – 56. ISSN 1857-92.

5. Воденова, П. Развитие на детския интериор и мебели от края на 19-ти до края на 20-ти век. – постер - Във: Младежка научна кон-ференция „Младите изследователи и съвременните научни предизви-кателства“ 24-25.10.2014, София.

39

IMPLEMENTING THE SYSTEMATIC APPROACH IN CHILDREN ENVIRONMENT DESIGN FOR THE CONTEMPORARY DWELLING

ABSTRACT The work is based on contemporary trends in Children Environment

Design and is motivated by the desire to create beautiful, instructing and motivating environment for children.

The actuality of the work consists in the elaborated classification of re-cently designed Children Furniture, as well as the elaboration of a theoreti-cal method based on the systematic approach and aiming at improving methods related to children furniture and environment design; outlining clear guidelines and rules for conflict-free, appropriate children interiors in tune with all elements of the system.

The PhD thesis has 206 pages, structured in: Introduction, four Chap-ters and Conclusion. 176 sources are quoted, of which 81 in Cyrillic, 41 in Latin, plus 11 standard and 37 Internet addresses.

The main text body includes 156 figures and 29 tables. The developed methods are implemented in the education of students

of the Engineering Design Bachelor and Master Program at the University of Forestry, in four consecutive academic years.

STRUCTURE OF THE STUDY INTRODUCTION The Introduction outlines the relevance of the thesis topic. The subject,

object, purpose and objectives of the study are defined. The methods of investigation are presented and the framework of the study is presented.

CHAPTER ONE – PRESENT STATE OF THE PROBLEM. GOAL AND OBJECTIVES

The first chapter gives an overview of the historical evolution of Chil-dren Environment Design. Theory and Methodology of Design-Process are reviewed.

The characteristic features and fundamental problems of Children Envi-ronment and Furniture are highlighted.

CHAPTER TWO – RESEARCH METHODS, SYSTEMATIC AP-PROACH

The second chapter contains five sections. Study methods are defined. The genesis and historical development of systematic approach in the 19th and 20th C was traced. A review of basic concepts in General Systems

40

Theory was made. Of particular importance is the definition of the scope of various types of design methods.

CHAPTER THREE – THEORETICAL STUDIES The third chapter contains five sections. It begins with a historical anal-

ysis of Children Interior and Furniture. In the other sections, the specifics of childhood has been consistently addressed, both ergonomically and psychologically analyzed children premises in Bulgarian Housing. Different factors that influence Children Environment Design are explained. An orig-inal author’s classification, based on specific aesthetic and functional characteristics of children’s furniture was made. Based on this survey, leading trends and guidelines for designing children’s furniture and interi-ors were identified.

CHAPTER FOUR – EXPERIMENTS In the fourth chapter, three sections are structured, where the results of

experimental work is disclosed. Through research and analysis of existing methodologies for industrial products design, the methodologies are de-veloped for the design of single products on the one hand, and environ-ment for children, on the other. The results from implementation of the methodology in the education process and design practice are consistently disclosed.

CONCLUSION The work summarizes both information on children’s furniture and inte-

rior and critical analysis of factors influencing the design of children envi-ronment. These are color, form, composition, material, etc. The conclusion proposes a clear and precise direction for work, which could benefit both designers/architects and students. Basic processes, characterizing chil-dren development in the appropriate age period are taken into account and analyzed in detail from psychological, physiological and anthropometric point of view.

The Design Process for Children’s Environment acquires the status of a system, allowing for dynamic changes of components in view of varying needs and anthropometric measurements of children.