АНАЛИЗ - dksbtdksbt.bg/doc/godishen analiz 2014.pdfЗа съжаление и през 2014...

ДКСБТ Анализ на движението на цените на едро през 2014г.

Държавна комисия по стоковите борси и тържищата - 1 -

ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ПО СТОКОВИТЕ БОРСИ И

ТЪРЖИЩАТА

АНАЛИЗ

НА ДВИЖЕНИЕТО НА ЦЕНИТЕ НА ЕДРО НА СТОКИТЕ, ТЪРГУВАНИ НА СТОКОВИТЕ ТЪРЖИЩА И ПАЗАРИТЕ

НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ, ПРЕЗ 2014 г.

София, февруари 2015 г.



СЪДЪРЖАНИЕ: УВОД ......................................................................................................................................- 4 - І. МЛЕЧНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ............................................................................................- 5 -

1. Индекс на тържищните цени на млечните произведения..........................................- 5 - 2. Сирене краве...................................................................................................................- 6 - 3. Кашкавал”Витоша”........................................................................................................- 7 - 4. Краве масло ....................................................................................................................- 7 -

ІІ. МЕСО, МЕСНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ, РИБА, ЯЙЦА.......................................................- 8 - 1. Индекс на тържищните цени на месните произведения ............................................- 8 - 2. Месни произведения......................................................................................................- 9 - А. Кренвирши, колбаси ..................................................................................................- 9 - Б. Траен салам ................................................................................................................- 9 - В. Кайма ........................................................................................................................- 10 -

3. Риба ...............................................................................................................................- 10 - 4. Месо ..............................................................................................................................- 11 - А. Пиле замразено ........................................................................................................- 11 - Б. Свинско месо ............................................................................................................- 11 -

5. Яйца...............................................................................................................................- 12 - ІІІ. ОСНОВНИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ ...................................................................- 13 -

1. Индекс на тържищните цени на хранителните стоки ..............................................- 13 - 2. Захар ..............................................................................................................................- 13 - 3. Олио ..............................................................................................................................- 14 - 4. Брашно ..........................................................................................................................- 15 - 5. Ориз, варива .................................................................................................................- 15 - 6. Захарни изделия ...........................................................................................................- 17 - А. Бисквити ..................................................................................................................- 17 - Б.Вафли .........................................................................................................................- 17 -

ІV. ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ .........................................................................................- 18 - 1. Индекс на тържищните цени на плодовете и зеленчуците......................................- 18 - 2. Зеленчуци......................................................................................................................- 19 - А. Домати .....................................................................................................................- 19 - Б. Краставици ..............................................................................................................- 20 - В. Картофи...................................................................................................................- 21 - Г. Пипер.........................................................................................................................- 21 - Д. Зеле............................................................................................................................- 22 - Е. Чесън зрял.................................................................................................................- 22 -

3. Плодове .........................................................................................................................- 23 - А.Ябълки........................................................................................................................- 23 - Б. Грозде........................................................................................................................- 24 - В. Ягоди, череши ..........................................................................................................- 24 - Г. Праскови, кайсии .....................................................................................................- 25 - Д. Банани, цитрусови плодове ....................................................................................- 26 -

V. ИНДЕКС НА ТЪРЖИЩНИТЕ ЦЕНИ (ИТЦ) ..............................................................- 28 - 1. Цел, структура, ретроспекция.....................................................................................- 28 - 2. Движение на Индекса на тържищните цени през 2014 г. ........................................- 29 - 3. Индекс на цените на храните на Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) ................................................................................................................................- 31 -

ИЗВОДИ ...............................................................................................................................- 35 -



ГРАФИКИ:

Фиг. 1 ИТЦ на млечните продукти през 2014 г. и за периода 2006–2014г. .....................- 5 - Фиг. 2 ФАО Индекс на млечните продукти през 2014 г.и за периода 2006 – 2014 г. .....- 6 - Фиг. 3 Цена на краве сирене през 2014 г. и за периода 2006 – 2014 г. ...........................- 6 - Фиг. 4 Цена на кашкавал “Витоша” през 2014 г. и за периода 2006 – 2014 г...............- 7 - Фиг. 5 Цена на краве масло през 2014 г.и за периода 2006 – 2014 г. ..............................- 7 - Фиг. 6 ИТЦ на месо, месни произведения и риба през 2014 г. и през 2006 - 2014 г.......- 8 - Фиг. 7 ФАО Индекс на месата през 2014 г. и за периода 2006 – 2014 г..........................- 9 - Фиг. 8 Цена на едро на кренвирши и колбаси през 2014 г. и за периода 2006 – 2014 г. - 9 -Фиг. 9 Цена на едро на траен салам през 2014 г.и за периода 2006 – 2014 г. ...............- 10 - Фиг. 10 Цена на едро на кайма през 2014 г. ......................................................................- 10 - Фиг. 11 Цена на скумрия през 2014г. и за периода 2006 – 2014г....................................- 10 - Фиг. 12 Цена на едро на пиле през 2014 г. и за периода 2006 – 2014 г. .........................- 11 - Фиг. 13 Цена на свинско месо през 2014 г. и за периода 2009 – 2014 г. .......................- 12 - Фиг. 14 Международна цена на свинско месо на в Чикаго през 2014 г. ........................- 12 - Фиг. 15 Цена на едро на яйца през 2014 г. и за периода 2006 – 2014 г. ........................- 12 - Фиг. 16 Движение на ИТЦ на хранителните стоки през 2014г. и 2006–2014 г. ............- 13 - Фиг. 17 Цена на едро на захар през 2014 г. и за периода 2006 – 2014 г. ........................- 14 - Фиг. 18 Цена на захар на Лондонската борса през 2014 г. и 2006 - 2014 г. ...................- 14 - Фиг. 19 Цена на едро на олио за 2014 г. и за периода 2006 - 2014 г. ..............................- 14 - Фиг. 20 Цена на нерафинирано слънчогледово олио в Ротердам през 2013 и 2014г....- 15 - Фиг. 21 Цена на едро на брашно през 2014г. и за периода 2006 - 2014г. .......................- 15 - Фиг. 22 Цена на ориз през 2014 г. и за периода 2006 – 2014 г. .......................................- 16 - Фиг. 23 Международна цена на ориз през 2014 г. по данни от МВФ ............................- 16 - Фиг. 24 Цена на едро на фасул през 2014 г. и за периода 2006-2014 г...........................- 17 - Фиг. 25 Цена на бисквити и вафли през 2014 г................................................................- 17 - Фиг. 26 Структура на продажбите на плодове и зеленчуци през 2014 г........................- 18 - Фиг. 27 ИТЦ на плодовете и зеленчуците през 2014г. и за периода 2006 – 2014г........- 19 - Фиг. 28 Цена на домати през 2014г. и за периода 2006-2014 г. ......................................- 20 - Фиг. 29 Цена на краставици през 2014 г. и за периода 2006 – 2014 г.............................- 21 - Фиг. 30 Цена на картофи през 2014 г. и за периода 2006 – 2014 г..................................- 21 - Фиг. 31 Цена на зелен пипер през 2014 г. .........................................................................- 22 - Фиг. 32 Цена на зеле през 2014 г. и за периода 2006 - 2013 г. ........................................- 22 - Фиг. 33 Цена на чесън през 2014 г. и за периода 2006-2014г. .........................................- 23 - Фиг. 34 Цена на ябълки през 2014 г. и за периода 2006-2014 г......................................- 24 - Фиг. 35 Цена на грозде юли-ноември 2013/2014 г. ..........................................................- 24 - Фиг. 36 Цена на ягоди и череши за периода май – юли 2012/2014 г. ...........................- 25 - Фиг. 37 Цена на праскови 2013/2014г. и кайсии 2012/2014г. ..........................................- 25 - Фиг. 38 Цена на банани 2004-2014г. и международна цена по данни на МВФ ............- 26 - Фиг. 39 Цена на портокали 2004-2014г. и международна цена по данни на МВФ.......- 26 - Фиг. 40 Цена на мандарини за периода 2004-2014г. ........................................................- 27 - Фиг. 41 Цена на лимони за периода 2004-2014г. ..............................................................- 27 - Фиг. 42 Стокова структура на ИТЦ ..................................................................................- 28 - фиг. 43 ИТЦ за периода 1999-2014 г. и 2012/2013г. ........................................................- 29 - Фиг. 44 Движение на ИТЦ през 2014 г. .............................................................................- 29 - Фиг. 45 Движение на ФАО индекса на храните за периода 1999 – 2014 г. ...................- 32 - Фиг. 46 ФАО Индекс на цените на храните ......................................................................- 32 - Фиг. 47 Цена на пшеница в Чикаго и Будапеща през 2014 г..........................................- 33 - Фиг. 48 Цена на царевица в Чикаго и в Будапеща през 2014 г. ......................................- 33 - Фиг. 49 Карта на стоковите тържища и пазарите на производителите в България .....- 33 - Фиг. 50 Брой на стоковите тържища и пазарите на производителите............................- 34 - Фиг. 51 Карта на СТ, ПП и СО ...........................................................................................- 34 -



АНАЛИЗ

НА ДВИЖЕНИЕТО НА ЦЕНИТЕ НА ЕДРО НА СТОКИТЕ,

ТЪРГУВАНИ НА СТОКОВИТЕ ТЪРЖИЩА И ПАЗАРИТЕ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2014 г.

УВОД

Динамиката в изменението на цените на хранителните стоки е функция от няколко фактора, водещи до синергетичен1 ефект: сезонност2, климатичния фактор и конкретните метеорологични условия, конюнктурата на международните пазари, ценовата конвергенция3 в рамките на Европейската общност, търсенето и предлагането, влиянието на местните фактори и особеностите на българската пазарна икономика. Финансовата криза у нас се отрази върху доходите на населението, което доведе до свиване на потреблението. Макар и в по-малка степен, този фактор даде отражение и върху пазара на хранителните стоки.

Всички тези фактори, в съчетание с ниското потребление на вътрешния пазар и някои външни за страната причини (руското ембарго) доведоха до трайна дефлация4 и по-ниски цени през годината.

Натрупаната база данни в ДКСБТ за движението на цените на едро на храните

през последните шестнадесет години, дава възможност да се проследи развитието на пазара на храни в нашата страна и да се направи ретроспективен анализ на движението на цените, преобладаващите тенденции и причините за тях.

Като цяло пазарът на храни в страната през 2014 г. остава спокоен. Трайната и устойчива низходяща тенденция на спад на цените на основните

хранителни стоки, която наблюдавахме през 2013 г. продължи и през 2014 г. Запазва се низходящият тренд при движението на цената на захарта, олиото и брашното. През 2014 г. сезонните колебания при млечните произведения са по-слабо изразени и се наблюдава нетипичен есенно-зимен спад на цените. През годината цените на месото, месните произведения и рибата се характеризират с траен спад, който е по-силно изразен през първите три месеца на годината. Въпреки лошите климатични условия през годината (суха зима, студена и влажна пролет, обилни валежи, наводнения и градушки и болести), максималните зимни стойности и минималните летни стойности на цените на плодовете и зеленчуците остават по-ниски в сравнение с предходната 2013 г.

За съжаление и през 2014 г. на нашия пазар преобладаваше предлагането на

хранителни продукти от внос. Особено силно това беше изразено при зеленчуците, плодовете и месата. Свитите доходи на населението не рядко води до засилване на търсенето на по-нискокачествени, но по-евтини продукти.

1 Синергия - съвместно действие на няколко фактора, като крайният ефект от общото действие е по-голям, в сравнение с действието на всеки един поотделно. 2 Наблюденията показват, че при тези стоки се отчитат по-високи зимни цени и намаление на стойностите през пролетта и лятото, което е свързано с характера на производство, съхранение и предлагане на тези стоки. 3 Конвергенция - приближаване от английски език convergence 4 Дефлация - Снижаване на равнището на цените, чрез намаляване на съвкупното продуктово търсене По данни на Националния статистически институт (НСИ) изминалата 2014 г. е първата, през която икономиката на България е била в дефлация, като средното ниво на дефлацията за годината е 1.4%.



І. МЛЕЧНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ

1. Индекс на тържищните цени на млечните произведения Наблюденията от предходни години показват, че при движението на цените на

млечните произведения се наблюдават определени сезонни тенденции, изразяващи се в по-високи есенно-зимни стойности и спад на цените през пролетта и лятото. През последните три – четири години тези сезонни колебания са все по-слабо изразени, а през 2014 г. се наблюдаваше нетипичен есенно-зимен спад на цените на млечните произведения . (фиг.1)

През настоящата година беше отчетен сезонен спад на цените на сиренето и кашкавала в периода март – април. За разлика от предишни години, през тази есен не се наблюдава типичното есенно-зимно поскъпване на млечните произведения и всъщност трендът е обратен.

Причината за това е, че българската млечна суровина се купува на изключително ниски цени. Руското ембарго и силния и траен спад на цените на млечните продукти на световния пазар доведе до засилен внос на млечни продукти от ЕС, при това на много ниски цени, а българските мандри и ферми едва издържаха на конкуренцията. Наред с тези причини налице е и използването от някои мандри на кондензирано мляко от внос, а в същото време има драстичен спад в изкупните цени на българското мляко и в не малко случаи млекопроизводителите са принудени да продават продукцията си под себестойност.

Движението на кривата на Индекса на Тържищните Цени на млечните произведения се обуславя от движението на цените на стоките, които влизат в неговата структура. Стоките, които влизат в структурата на този индекс са сирене – краве и овче, кашкавал”Витоша” и краве масло.

През първия месец на годината кривата на индекса се движи нагоре и в началото на февруари стъпва на ниво от 1.859 пункта. Тази стойност е най-високата за последните девет години. Още от средата на 2012 г. индексът започва да расте, като тенденцията се запазва през цялата 2013 г.

В периода февруари – март кривата се движи надолу и се стабилизира на ниво от около 1.175 – 1.800 пункта. Стабилният характер на индекса се запазва през пролетта и началото на лятото.

От средата на м. юли се наблюдава рязко покачване на стойностите на индекса. Възходящият тренд се задържа до края на м. август.

В началото на есента кривата тръгва надолу, което не се наблюдава като тенденция през миналите години. Нетипично за сезона индексът стъпва на най-ниското за годината ниво от 1.739 пункта. Понижението за периода февруари – ноември е 6.5%.

В края на ноември и декември се наблюдава известно покачване на стойностите, но без да бъде достигнато нивото от м. август. (фиг. 1)

Движение на ИТЦ на млечните произведенияза периода 2006 - 2014 г.

1,6481,510

1,179

1,520

1,859

0,000

0,200

0,400

0,600

0,800

1,000

1,200

1,400

1,600

1,800

2,000

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

2005=1

Движение на ИТЦ на млечните произведения през 2014 г.

1,762

1,739

1,859

1,500

1,550

1,600

1,650

1,700

1,750

1,800

1,850

1,900

януари

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септем

вр

октомври

ноем

ври

декември

2005=1

Фиг. 1 ИТЦ на млечните продукти през 2014 г. и за периода 2006–2014г.



През 2014 г. средните стойности на ФАО5 индекса на млечните продукти6 на международните цени са 224.2 пункта, което със 7.7% по-ниско от средните стойности на 2013 г. Този спад се обяснява с по-големите запаси и понижението на темпа на закупуване от най-големите вносители Китай и Русия.

Върху движението на индекса най-силно рефлектира намаляването на международната цена на сухото мляко и на сметаната.(фиг. 2)

В периода февруари декември ФАО индексът на млечните продукти трайно пада, като понижението на стойностите за този период е близо 37%. (фиг.2)

В състава на ФАО индекса на млечните продукти влизат сухо мляко (обезмаслено и пълномаслено), сирене, масло.

ФАО Индекс на цените на млечните продуктиFAO Dairy Index през 2014 г.

275

174

268 226

100

120

140

160

180

200

220

240

260

280

300

януари

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септем

ври

октомври

ноем

ври

декември

2002-2004=100

ФАО Индекс на цените на млечните продуктиFAO Dairy Index за периода 2006 - 2014 г.

272

121

223246

173

127

257275

174

60,0

110,0

160,0

210,0

260,0

310,0

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

2002-2004=100

Фиг. 2 ФАО Индекс на млечните продукти през 2014 г.и за периода 2006 – 2014 г.

2. Сирене краве

В началото на 2014 г. цената на едро на кравето сирене стартира от ниво 5.80 лв./кг. През януари и февруари цената е стабилна и се движи около това ниво. През м. март е регистриран спад на стойностите и през следващите два месеца кривата се стабилизира на ниво от около 5.60лв./кг. Следва плавно покачване на цената и през м. август цената достига отново до нивото от началото на годината. Нетипично за есенните месеци се наблюдава трайна тенденция на спад и в началото на ноември стойностите стъпват на най-ниското за годината ниво от 5.47 лв./кг. Понижението на цената за този период е 5.5%. През последните два месеца на годината има леко повишаване на стойностите, но без да се достига нивото от м. август. Средно годишното поевтиняване на кравето сирене е 3.4%. (фиг.3)

От средата на 2012 г. кривата на цената на кравето сирене има устойчив възходящ тренд, който се запазва през цялата 2013 г. и първите два месеца на 2014 г. (фиг.3)

Движение на цената на едро на краве СИРЕНЕ през 2014 г.

5,79

5,60

5,65

5,475,52

5,84

5,00

5,20

5,40

5,60

5,80

6,00

6,20

януари

'14

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септем

ври

октомври

ноем

ври

декември

лв./кг Движение на цената на едро на краве СИРЕНЕ за периода 2006 - 2014 г.

5,60

4,57

5,09 5,07

5,84

3,34 3,41

0,00

1,00

2,00

3,00

4,00

5,00

6,00

7,00

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 Фиг. 3 Цена на краве сирене през 2014 г. и за периода 2006 – 2014 г.

5 FAO – Food and Agriculture Organization United Nations, Организация за прехрана и земеделие на ООН 6 FAO Index of International Prices of Selected Dairy Products



3. Кашкавал”Витоша” През последните две години цената на кашкавал “Витоша” има като цяло

стабилен характер и се движи около ниво 10.00 – 11.00 лв./кг През първата половина на 2014 г. цената на кашкавала плавно се движи надолу

и в началото на юни се стабилизира на ниво от около 10.60 лв./кг. Следва стабилизиране на кривата около това ниво, а от средата на юли цената започва да расте и през първата седмица на септември стъпва на нивото от началото на годината. Поскъпването на кашкавала за този период е 5.5%. Аналогично на движението на цената на сиренето и при кашкавала се наблюдава не характерна за тези стоки низходяща тенденция през есенните месеци. През средата на ноември кривата стъпва на нивото от началото на лятото. В края на ноември и началото на декември се наблюдава леко движение нагоре, но кривата остава на по-ниско ниво от началото на годината. (фиг. 4)

Движение на цената на едро на КАШКАВАЛ "Витоша" през 2014 г.

10,65

10,60

11,16

10,57

11,1711,08

9,50

10,00

10,50

11,00

11,50

12,00

януари

'14

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септем

ври

октомври

ноем

ври

декември

лв./кг Движение на цената на едро на КАШКАВАЛ "Витоша" за периода 2006 - 2014 г.

11,17

7,90

9,00

7,06

10,6510,60

0,00

2,00

4,00

6,00

8,00

10,00

12,00

14,00

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

Фиг. 4 Цена на кашкавал “Витоша” през 2014 г. и за периода 2006 – 2014 г

4. Краве масло

През последните няколко години се наблюдава трайна тенденция на плавно покачване на цената на кравето масло. (фиг. 5)

В периода януари - септември 2014 г. кривата има сравнително стабилен характер и се задържа на ниво от около 1.30 лв. бр. През есента и зимата цената на кравето масло е нестабилна, като се наблюдава покачване на стойностите в периода септември – средата на октомври, спад в периода средата на октомври – средата на ноември и отново ръст на цената през последните седмици на годината.

Въпреки колебанията в двете посоки, цената на кравето масло бележи ръст през годината с около 9%, като се запазва устойчивия възходящ тренд от периода 2006 – 2014 г. (фиг.5)

Движение на цената на едро на краве МАСЛО през 2014 г.

1,38

1,31

1,37

1,29

1,34

1,26

1,10

1,15

1,20

1,25

1,30

1,35

1,40

1,45

1,50

януари

'14

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септем

ври

октомври

ноем

ври

декември

лв.бр/пакет125г/Движение на цената на едро на краве МАСЛО

за периода 2006 - 2014 г.

0,00

0,20

0,40

0,60

0,80

1,00

1,20

1,40

1,60

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

Фиг. 5 Цена на краве масло през 2014 г.и за периода 2006 – 2014 г.



ІІ. МЕСО, МЕСНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ, РИБА, ЯЙЦА

1. Индекс на тържищните цени на месните произведения

ИТЦ на месото, месните произведения и рибата е относителен измерител на общото състояние на пазара на едро на този вид хранителни стоки.7 С най-голямо тегло в тази група е цената на пилешкото месо.

През 2014 г. кривата на ИТЦ на месото, месните произведения и рибата се характеризира с трайна низходяща тенденция, която е по-силно изразена през първите три месеца на годината. През пролетта и лятото се наблюдава стабилизиране на стойностите около 1.350 пункта. През последните три месеца отново кривата върви надолу и се стабилизира през декември на ниво 1.306 пункта. Спадът на стойностите на този индекс през годината е 8%. Устойчивият низходящ тренд на индекса през годината се дължи на поевтиняването, което се наблюдаваше на колбасите, каймата и пилешкото месо. (фиг. 6)

През лятото на 2012 г. наблюдавахме значително поскъпване на месото и повечето месни произведения, което е последвано от известно стабилизиране на стойностите през 2013 г. и трайна тенденция на движение надолу на цените на стоките от тази група през 2014 г. (фиг.12)

Движение на ИТЦ на месните произведения

през 2014 г.

1,306

1,351

1,420

1,200

1,250

1,300

1,350

1,400

1,450

1,500

януари

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септем

ври

октомври

ноем

ври

декември

2005=1 Движение на ИТЦ на месните произведения за периода 2006 - 2014 г.

1,4421,404

1,356

0,800

0,900

1,000

1,100

1,200

1,300

1,400

1,500

1,600

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

2005=1

Фиг. 6 ИТЦ на месо, месни произведения и риба през 2014 г. и през 2006 - 2014 г.

Анализът по данни на ФАО8 за състоянието на пазара на месо през последните

години показва, че от 2009 г. цените на месните продукти започват да растат, като плавната възходяща тенденция се запазва до пролетта на 2011 г. Следва стабилизиране на кривата, като тенденцията се запазва в началото 2014 г, но стойностите остават на високото ниво от 2011 г.(фиг.7)

От м. февруари 2013 г. кривата на индекса тръгва нагоре и възходящият тренд продължава до м. август. Ръстът на стойностите за този период е 16.5% и това е най-високото ниво, до което е стигал индексът през последните години. Следва обръщане на тенденцията и кривата приема устойчив низходящ тренд, който се запазва до края на годината. Причина за този спад е понижението на цените на свинското месо в Европа и стабилизирането на долара през този период. През м. декември индексът стъпва на ниво от 204 пункта, което е значително по-високо от началото на годината. Понижението на

7 В структурата на индекса влизат стоките: колбаси малотрайни и шпеков салам; кренвирши; кайма и риба (скумрия). 8 FAO – Food and Agriculture Organization United Nations



индекса в края на годината е около 4%, а спрямо началото на годината е отчетен ръст на стойностите от 12%. (фиг. 7)

Този индекс отразява цените на трите основни групи меса, които влизат в неговия състав – едър рогат добитък, свинско и птиче месо.

ФАО Индекс на цените на месатаFAO Meat Price Index през 2014 г.

204

212

182

165

170175

180

185190

195

200

205210

215

януари

февруари

март

апри

л

май

юни

юли

август

септем

ври

октомвр

и

ноем

ври

декемвр

и

ФАО Индекс на цените на месатаFAO Meat Price Index за периода 2006 - 2014 г.

0

50

100

150

200

250

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

2002-2004=100

212

125

179

Фиг. 7 ФАО Индекс на месата през 2014 г. и за периода 2006 – 2014 г.

2. Месни произведения

При цените на едро на месните произведения през 2014 г. като цяло се наблюдава трайно поевтиняване. Причината за този спад основно е всеобщата дефлация в страната, свитото потребление от населението и до известна степен въведеното от Русия ембарго.

А. Кренвирши, колбаси

В началото на 2014 г. цената на кренвиршите стартира от ниво 5.04 лв./кг и достига в края декември до цена 4.55 лв./кг. Поевтиняването на кренвиршите в края на годината спрямо началото е 10%.

При колбасите отчетения спад през годината е 6%. (фиг. 8) След големия скок на цената на месните произведения през лятото на 2012 г.,

през следващите години се наблюдава стабилизиране на цените и изявена низходяща тенденция през 2014 г. (фиг.8)

Движение на цената на едро на Движение на цената на едро на кренвирши колбаси ипрез 2014 г.

4,55

5,04

4,87

5,17

4,00

4,20

4,40

4,60

4,80

5,00

5,20

5,40

5,60

5,80

6,00

януари

'14

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септем

ври

октомври

ноем

ври

декември

кренвирши колбаси

кренвирши колбасии за периода 2006 - 2014 г.

0,00

1,00

2,00

3,00

4,00

5,00

6,00

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

кренвирши колбаси

Фиг. 8 Цена на едро на кренвирши и колбаси през 2014 г. и за периода 2006 – 2014 г.

Б. Траен салам От началото на годината до м. август цената на трайния салам се понижава

трайно, като поевтиняването за периода е около 10%. Следва известно стабилизиране на кривата, а през август и септември е отчетен значителен ръст от около 8%. През последните месеци на годината кривата отново връща низходящия си характер и през декември цената, на която се търгува трайният салам е около 8.00лв./кг., като е



достигнато нивото от лятото на 2010 г. Поевтиняването на трайния салам за годината е 10%.(фиг. 9)

Движение на цената на едро на траен салам през 2014 г.

8,02

8,68

7,99

9,00

7,40

7,60

7,80

8,00

8,20

8,40

8,60

8,80

9,00

9,20януари

'14

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септем

ври

октомври

ноем

ври

декември

Движение на цената на едро на траен салам за периода 2006 - 2014 г.

0,00

2,00

4,00

6,00

8,00

10,00

12,00

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 Фиг. 9 Цена на едро на траен салам през 2014 г.и за периода 2006 – 2014 г.

В. Кайма

През първите два месеца на годината каймата се търгува на цена около 5.00лв./кг. През м. март е отчетен лек спад на стойностите до около 4.90лв./кг. и се стабилизират на това ниво през следващите месеци. От края на юли отново има поевтиняване, което вече е по-силно изразено и продължава до средата на септември. До края на годината кривата е стабилна и се движи около ниво от 4.60 – 4.70 лв./кг.

Намаляването на цената на каймата през 2014 г. е около 10%. (фиг.10)

Движение на цената на едро на КАЙМА през 2014 г.

4,62

4,90

5,10

4,30

4,40

4,50

4,60

4,70

4,80

4,90

5,00

5,10

5,20

януари

'14

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септем

ври

октомври

ноем

ври

декември

Фиг. 10 Цена на едро на кайма през 2014 г.

3. Риба Цената на рибата през 2014 г. остава стабилна и се движи в интервала 4.10 –

4.20 лв./кг. По-големи амплитуди на стойностите се наблюдаваха през 2011 и 2012 г. (фиг.11)

Движение на цената на едро на СКУМРИЯ замразена за периода 2006 - 2014 г.

0,00

1,00

2,00

3,00

4,00

5,00

6,00

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

Движение на цената на едро на СКУМРИЯ през 2014 г.

4,064,30

3,00

3,203,40

3,60

3,80

4,004,20

4,40

4,604,80

5,00

януари

'14

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септем

ври

октомври

ноем

ври

декември

Фиг. 11 Цена на скумрия през 2014г. и за периода 2006 – 2014г.



4. Месо

А. Пиле замразено През 2014 г. цената на едро на замразеното пиле се движи плавно и трайно

надолу. В началото на годината стойностите стартират от ниво 4.16 лв./кг, а в края на декември кривата стъпва на ниво от 3.92 лв./кг. Понижението на цената за годината е 5.8%. (фиг. 12)

Най-високата цена за последните години на замразеното пиле е регистрирана в началото на 2013 г. – 4.43лв./кг, а най-ниската в началото на 2010 г. – 2.92 лв./кг. (фиг.12)

Движение на цената на едро на ПИЛЕ замразено

през 2014 г.

3,92

4,16

3,503,60

3,703,80

3,904,004,10

4,204,30

4,404,50

януари

'14

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септем

ври

октомври

ноем

ври

декември

лв./кг

Движение на цената на едро на ПИЛЕ замразено за периода 2006 - 2014 г.

4,43

2,922,94

4,03 4,08

0,00

0,50

1,00

1,50

2,00

2,50

3,00

3,50

4,00

4,50

5,00

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 Фиг. 12 Цена на едро на пиле през 2014 г. и за периода 2006 – 2014 г.

Б. Свинско месо

В периода 2009 – първата половина на 2012 г. цената на свинското месо е сравнително стабилна и се движи в диапазона 6 – 7 лв./кг. (фиг. 13)

През лятото на 2012 г. беше регистриран скок на цената на свинското месо. Само за месец свинското поскъпва с 15%. През есента на същата година цените спират да растат и се стабилизират, но на високите нива, достигнати през м. август.

През 2013 г. кривата има стабилен характер с известни колебания надолу през февруари и октомври. В края на годината спрямо началото е отчетено поевтиняване на годишна база с около 5%. (фиг. 13)

В началото на 2014 г. има известни колебания при цената на свинското месо. През януари кривата тръгва от ниво 6.82 лв./кг и се задържа около това ниво през месеца. През следващите два месеца има леко понижение на цената, като към края на февруари стига до ниво от 6.54 лв./кг. Следва период на устойчиво стабилизиране на кривата около 7.00 лв./кг.

В края на юли и през август цената се покачва до 7.56 лв./кг, като отчетеното поскъпване на свинското месо за този период е 8%. През пролетта и лятото се наблюдаваше драстичен скок на цената на свинското месо на международния пазар, която достигна най-високите си нива за последните години. (фиг.14)

От октомври трендът на цената на свинското месо на световния пазар се обръща и кривата рязко тръгва надолу. Срив на цената има и на Европейския пазар в резултат на руското ембарго.

Тези фактори се отразиха е и на вътрешния пазар и цената на свинското месо започна да пада като достигна до нивата от пролетта. През последния месец на годината стойностите отново тръгнаха нагоре и в края на м. декември стъпиха на ниво от 7.46лв./кг.



Движение на цената на едро на Движение на цената на едро на СВИНСКО МЕСО през 2014 г.

7,46

7,13

7,56

7,006,54

6,82

4,00

4,50

5,00

5,50

6,00

6,50

7,00

7,50

8,00

8,50

9,00

януари

'14

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септем

ври

октомври

ноем

ври

декември

свинско месо за периода 2009 - 2014 г.

7,567,56

6,40

7,60

4,00

4,50

5,00

5,50

6,00

6,50

7,00

7,50

8,00

8,50

9,00

2009 2010 2011 2012 2013 2014

Фиг. 13 Цена на свинско месо през 2014 г. и за периода 2009 – 2014 г.

Цена на свинско месо на стоковата борса в Чикаго през 2014 г.

1,61,651,7

1,751,8

1,851,9

1,952

2,052,1

2,152,2

2,252,3

2,352,4

2,452,5

2,552,6

2,652,7

2,752,8

2,852,9

2,953

с.50

-201

3с.

51-2

013

Декемв

ри 2

013 г.

с.1-

2014

с.2-

2014

с.3-

2014

с.4-

2014

Януари

201

4 г.

с.6-

2014

с.7-

2014

с.8-

2014

Февруари

2014

г.с.

10-2

014

с.11

-201

4с.

12-2

014

Март 2

014 г.

с.14

-201

4с.

15-2

014

с.16

-201

4Ап

рил

2014

г.с.

18-2

014

с.19

-201

4с.

20-2

014

с.21

-201

4Май

201

4 г.

с.23

-201

4с.

24-2

014

с.25

-201

4Юни

201

4 г.

с.27

-201

4с.

28-2

014

с.29

-201

4с.

30-2

014

Юли

201

4 г.

с.32

-201

4с.

33-2

014

с.34

-201

4Ав

густ

201

4 г.

с.36

-201

4с.

37-2

014

с.38

-201

4

Септем

ври

2014

г.с.

40-2

014

с.41

-201

4с.

42-2

014

с.43

-201

4

Октом

ври

2014

г.

с.45

-201

4с.

46-2

014

с.47

-201

4Но

ември

2014

г.с.

49-2

014

с.50

-201

4с.

51-2

014

Декемв

ри 2

014 г.

с.1-

2015

Фиг. 14 Международна цена на свинско месо на в Чикаго през 2014 г.

5. Яйца През 2014 г. цената на едро на яйцата се движи в диапазона 15 – 19 ст./бр. В периода януари – средата на март кривата се стабилизира на ниво от 0.18лв./бр.

През пролетта има леко покачване с 1 ст., а през м. май трендът е трайно низходящ. През юни цената стъпва на най-ниското за годината ниво от 0.15 лв./б., след което цената се покачва до нивата от началото на годината, а през последните месеци отново има минимално повишение от 1 ст./бр.

Като цяло през 2014 г. няма драстични отклонения на цената, каквито наблюдавахме през 2010 и 2012 г. (фиг. 15)

Движение на цената на едро на Движение на цената на едро на ЯЙЦА за периода януари 2006 - 2014 г.

0,00

0,05

0,10

0,15

0,20

0,25

0,30

0,35

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

лв./бр.

ЯЙЦАпрез 2014 г.

0,18

0,19

0,18

0,15

0,19

0,18

0,13

0,14

0,15

0,16

0,17

0,18

0,19

0,20

януари

'14

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септем

ври

октомври

ноем

ври

декември

лв./бр.

Фиг. 15 Цена на едро на яйца през 2014 г. и за периода 2006 – 2014 г.



ІІІ. ОСНОВНИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ

1. Индекс на тържищните цени на хранителните стоки Анализираната 2014 г. е втора поредна година, през която кривата на ИТЦ на

хранителните стоки има устойчив низходящ тренд. Трайният спад на цените на стоките с най-голямо тегло, които влизат в състава му, рефлектират върху движението на стойностите.

Началото на низходящата тенденция на индекса е през втората половина на 2012 г., когато кривата е на ниво от 2.041 пункта и се доближава до пиковите стойности от лятото на 2008 г. За периода края на 2012 г. – края на 2014 г., ИТЦ на хранителните стоки бележи спад от 26%, а само за 2014 г. този спад е 14%.

Най-ниското ниво, до което стига индексът през 2014 г. е в края на м. ноември – 1.456 пункта. През декември се наблюдава леко колебание нагоре, което се дължи на повишената търговска активност преди Коледните и Новогодишните празници, както и от слабото покачване на цените на брашното, олиото и фасула. В края на годината стойностите стъпват на ниво от 1.484 пункта. (фиг. 16)

Този индекс отразява цените на следните стоки: захар, фасул, ориз, леща, брашно и олио.

Движение на ИТЦ на Движение на ИТЦ на хранителните стоки през 2014 г.

1,456

1,484

1,721

1,543

1,300

1,350

1,400

1,450

1,500

1,550

1,600

1,650

1,700

1,750

1,800

януари

'14

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септем

ври

октомври

ноем

ври

декември

хранителните стоки за периода 2006 - 2014 г.

1,721

1,062

1,484

2,048 2,021 2,041

0,000

0,500

1,000

1,500

2,000

2,500

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

2005=1

Фиг. 16 Движение на ИТЦ на хранителните стоки през 2014г. и 2006–2014 г.

2. Захар С известни колебания в средата на 2012 г., кривата на цената на захарта има

траен низходящ тренд, като тенденцията се запазва и през следващите две години. За периода лятото на 2012 г. – края на 2014 г. цената на захарта бележи спад от 45%.

В началото на 2014 г. кривата стартира от ниво 1.68 лв./кг и стъпва през последната седмица на декември на ниво от 1.16 лв./кг. Това е най-ниското ниво , до което стига цената на едро на захарта за последните осем години. Понижението на стойностите за 2014 г. е 31%.(фиг. 17)

Движението на цената на едро на захарта в нашата страна зависи изцяло от движението на международната цена на захарта.

С известни стойностни и времеви колебания в двете посоки международната цена на захарта има устойчив низходящ тренд от средата на 2011 г. През 2014 г. е отчетен спад на годишна база от 11%, а нивото, което достига цената на захарта на Лондонската стокова борса в края на годината е най-ниската за последните четири години. (фиг. 18)



Движение на цената на едро на ЗАХАРпрез 2014 г.

1,68

1,16

1,00

1,20

1,40

1,60

1,80

2,00

януари

'14

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септем

ври

октомври

ноем

ври

декември

Движение на цената на едро на ЗАХАР за периода 2006 г. - 2014 г.

2,09

1,16

2,27

0,00

0,50

1,00

1,50

2,00

2,50

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

лв ./кг с ДДС

Фиг. 17 Цена на едро на захар през 2014 г. и за периода 2006 – 2014 г.

Цена на рафинирана захар на Лондонската стокова борса през 2014 г.

$390$395$400$405$410$415$420$425$430$435$440$445$450$455$460$465$470$475$480$485$490$495$500$505$510$515$520$525$530

с.46

-201

3с.

47-2

013

с.48

-201

3

Декември

2013

г.

с.1-

2014

с.2-

2014

с.3-

2014

с.4-

2014

Януари

201

4 г.

с.6-

2014

с.7-

2014

с.8-

2014

Февруари

2014

г.с.

10-2

014

с.11

-201

4с.

12-2

014

Март 2

014 г.

с.14

-201

4с.

15-2

014

с.16

-201

4Ап

рил

2014

г.с.

18-2

014

с.19

-201

4с.

20-2

014

с.21

-201

4Май

201

4 г.

с.23

-201

4с.

24-2

014

с.25

-201

4Юни

201

4 г.

с.27

-201

4с.

28-2

014

с.29

-201

4с.

30-2

014

Юли

201

4 г.

с.32

-201

4с.

33-2

014

с.34

-201

4Ав

густ

201

4 г.

с.36

-201

4с.

37-2

014

с.38

-201

4

Септем

ври

2014

г.

с.40

-201

4с.

41-2

014

с.42

-201

4с.

43-2

014

Октом

ври

2014

г.с.

45-2

014

с.46

-201

4с.

47-2

014

Ноем

ври

2014

г.с.

49-2

014

с.50

-201

4с.

51-2

014

Декември

2014

г.

Фиг. 18 Цена на захар на Лондонската борса през 2014 г. и 2006 - 2014 г.

3. Олио

Движение на цената на едро на слънчогледово ОЛИО за периода 2006 - 2014 г.

1,922,10

1,58

2,37

2,85

1,95

2,92

3,26

0,00

0,50

1,00

1,50

2,00

2,50

3,00

3,50

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

лв./бр.

Движение на цената на едро на слънчогледово ОЛИОпрез 2014 г.

2,17

1,92

1,60

1,70

1,80

1,90

2,00

2,10

2,20

2,30

2,40

2,50

януари

'14

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септем

ври

октомври

ноем

ври

декември

лв./бр./пластмасова бутилка 1 л/

Фиг. 19 Цена на едро на олио за 2014 г. и за периода 2006 - 2014 г.

Слънчогледовото олио е една от стоките, чиято цена бележи траен спад вече втора година. През първите осем месеца на 2012 г. кривата на цената на олиото има плавен и траен възходящ характер, като за периода януари – септември олиото е поскъпнало с около 24% и достига ниво от 2.92 лв./л.

През 2013 г. поевтиняването на олиото е 22.8%, а през 2014 г. цената пада с още 11.5%.

В началото на 2014 г. кривата стартира от ниво 2.17лв./л и през първите три месеца се понижава до 2.00лв./л. Следва известно стабилизиране на стойностите около това ниво, а през м. август и септември цената се понижава до 1.90лв./л. В края на годината цената се стабилизира на ниво от 1.92лв./л, което се доближава до стойностите от лятото на 2010 г. (фиг. 19)



От м. юни 2013 г. цената на нерафинираното слънчогледово олио на стоковата борса в Ротердам започва да пада и за един месец стойностите се сриват с 22%. През следващите месеци на 2013 г. и през цялата 2014 г. кривата запазва движението си надолу, но има по-плавен характер.

През м. септември 2014 г. стойностите са най-ниските за последните две години, като стъпват на ниво от 823 $/тон. През октомври и ноември се наблюдава леко движение нагоре, без обаче да бъде достигнато нивото от началото на 2014 г. Спадът на цената на нерафинираното олио на борсата в Ротердам за годината е близо 5%. (фиг. 20)

Цена на нерафинирано слънчогледово олио в Ротердам през 2013 и 2014 г.

925880

823

963

1234

400

500

600

700

800

900

1000

1100

1200

1300

1400януари

'13

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септем

ври

октомври

ноем

ври

декември

януари

'14

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септем

ври

октомври

ноем

ври

декември

$/тон

Фиг. 20 Цена на нерафинирано слънчогледово олио в Ротердам през 2013 и 2014г.

4. Брашно От м. юни 2013 г. цената на едро на брашното започва плавно да се движи

надолу и кривата запазва низходящият си тренд до края на същата година. През 2014 г. цената на брашното има стабилен характер с леко колебание

надолу. През м. януари цената на едро на брашното стартира от ниво 0.90 лв./кг. През следващите месеци кривата се движи в диапазона 0.80 – 0.90 лв./кг. Най-

ниската регистрирана цена на брашното през 2014 г. е 0.81 лв./кг през първата седмица на ноември. През декември се наблюдава леко покачване на стойностите и цената се доближава до нивото от началото на годината. (фиг. 21)

Движение на цената на едро на БРАШНО тип"500" за периода 2006 - 2014 г.

1,071,03 1,04

0,870,87

0,00

0,20

0,40

0,60

0,80

1,00

1,20

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

Движение на цената на едро на БРАШНО тип"500" през 2014 г.

0,820,81

0,90

0,87

0,60

0,70

0,80

0,90

1,00

1,10

януа

ри'1

4

фев

руар

и

мар

т

апри

л

май

юни

юли

август

септем

ври

октомвр

и

ноем

ври

декември

Фиг. 21 Цена на едро на брашно през 2014г. и за периода 2006 - 2014г.

5. Ориз, варива През 2013 г. се наблюдаваше тенденция на плавно покачване на цената на

ориза. Същата тенденция се наблюдава и през 2014 г. През първите три месеца кривата се движи нагоре и цената се повишава с 6%. Следва стабилизиране около това ниво и в



края на декември цената на ориз е 2.07 лв./кг. Поскъпването на годишна база на ориза е 7%. (фиг.22)

Сравнително стабилният характер на цената на ориза се дължи на това, че производството на ориз в страната през последните години е във възход и тенденциите на световния пазар на ориз не дават силно отражение върху нашия пазар.

След краткотрайното покачване на цената на ориза на международния пазар през м. януари, през следващите месец. Следва поскъпване на ориза и в кран я юли цената се доближават до нивото от началото на годината. От м. август кривата отново обръща тенденцията си и до края на годината цената трайно пада. (фиг. 23)

Движение на цената на едро на ОРИЗ за периода 2006 - 2014 г.

2,27

2,49

0,00

0,50

1,00

1,50

2,00

2,50

3,00

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

Движение на цената на едро на ОРИЗпрез 2014 г.

2,072,05

1,93

1,50

1,60

1,70

1,80

1,90

2,00

2,10

2,20

2,30

2,40

2,50

януари

'14

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септем

ври

октомври

ноем

ври

декември

Фиг. 22 Цена на ориз през 2014 г. и за периода 2006 – 2014 г.

Фиг. 23 Международна цена на ориз през 2014 г. по данни от МВФ

В резултат на дълготрайната и устойчива възходяща тенденция при движението

на цената на фасула, през м. април 2014 г. е отчетена най-високата стойност за последните години – 4.60 лв./кг.

След достигането на тази пикова стойност, за първи път от последните години се наблюдава началото на спад на цената на фасула. През следващите месеци кривата запазва характера си и през ноември стъпва на ниво от около 4.00 лв./кг. Поевтиняването на фасула за този период е 15%. През м. декември се наблюдава незначително отклонение на цената на горе, без да бъдат достигнати високите нива от началото на годината. (фиг.24)

С леки отклонения в двете посоки, цената на лещата през годината остава стабилна, като запазва устойчивия се характер от последните години. (фиг. 24)



Движение на цената на едро на ФАСУЛ и ЛЕЩАза периода 2006 - 2014 г.

Движение на цената на едро на фасул през 2014 г.

4,16

3,994,17

4,59

4,41

3,00

3,50

4,00

4,50

5,00

5,50

януари

'14

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септем

ври

октомври

ноем

ври

декември

4,59

0,00

0,50

1,00

1,50

2,00

2,50

3,00

3,50

4,00

4,50

5,00

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

фасул леща

Фиг. 24 Цена на едро на фасул през 2014 г. и за периода 2006-2014 г.

6. Захарни изделия Основният фактор, който влияе върху цената на захарните изделия са цените

на основните суровини – захар, брашно, яйца, мазнини и др. През 2014 г. наблюдавахме поевтиняване на тези суровини и в резултат на

това цените на захарните изделия се понижиха или останаха на нивата от предходната година.

А. Бисквити При кривата на цената на бисквитите през 2014 г. се наблюдаваха известни

отклонения в двете посоки, като слаб ръст на стойностите бяха регистрирани в края на годината. Като цяло цената на бисквитите се задържа стабилна и се движи около нивото от 0.90 лв./бр. (фиг.25)

Б.Вафли Цената на вафлите през първата половина на 2014 г. плавно се движи надолу

и през м. юли стъпва на ниво от 2.46 лв. След известно колебание нагоре, наблюдавано през август – октомври, цената отново започва да пада и се връща на нивото от м. юли. Средногодишното поевтиняване на вафлите е 5%. (фиг.25)

Движение на цената на едро на бисквити през 2014 г.

0,94

0,82

0,91

0,50

0,60

0,70

0,80

0,90

1,00

1,10

1,20

януари

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септем

ври

октомври

ноем

ври

декември

Движение на цената на едро на вафли през 2014 г.

2,46

2,55

2,46

2,60

2,30

2,35

2,40

2,45

2,50

2,55

2,60

2,65

2,70

януари

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септем

ври

октомври

ноем

ври

декември

Фиг. 25 Цена на бисквити и вафли през 2014 г.



ІV. ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ

1. Индекс на тържищните цени на плодовете и зеленчуците

Анализът на движението на цените на едро на плодовете и зеленчуците през 2014 г. показва следните тенденции:

- Цените през годината запазват характерните сезонни тенденции на намаляване на стойностите през лятото и високи стойности през зимните месеци;

- Сравнителният анализ на цените през последните години илюстрира силното влияние на климатичния фактор, което води до чести колебания в двете посоки в зависимост от конкретните метеорологични условия. По тази причина цените на тези стоки са силно чувствителни и варират в сравнително големи диапазони за кратки периоди;

- Сухата зима, студената и влажна пролет, обилните валежи и градушките и болестите доведоха до влошаване на реколтата на голяма част от плодовете и зеленчуците. Това доведе до слабо предлагане, въпреки високото търсене през летния сезон. Полската продукция през тази година сериозно закъсня, а качеството й е беше незадоволително;

- Въведеното от Русия ембарго беше другият фактор, който повлия изключително негативно върху родното производство. Наред с прякото отражение състоящо се в намален и провален износ на родните производители, се прибави и косвеното отражение със заливане на вносни плодове и зеленчуци от Европа, което доведе до дъмпинг на цените;

- Цените на българските плодове и зеленчуци през годината остават по-високи, спрямо цените на стоките от внос;

- През 2014 г. се запазва тенденцията, наблюдавана през последните години на по-слабо предлагане на български плодове и зеленчуци и засилването на количествата от внос. Тази тенденция е най-силно изразена при продажбите на домати и ябълки и се наблюдава почти целогодишно. (фиг.26)

Структура на продажбите на зеленчуци и плодове през 2014 г.

български домати

38%

домати внос 62%

български краставици

67%

краставици внос 33%

български картофи

57%

ябълки внос 69%

български ябълки31%

картофи внос43%

Фиг. 26 Структура на продажбите на плодове и зеленчуци през 2014 г.



Движението на кривата на ИТЦ на плодовете и зеленчуците следва характерните за тези продукти сезонни тенденции. Отчетените максимални зимни стойности и минимални летни стойности са по-ниски в сравнение с предходната 2013 г., но остават над нивата от 2012 г.

В началото на годината индексът стартира от ниво 1,341 пункта. През първите четири месеца кривата има сравнително стабилен характер, а най-високата за годината стойност е регистрирана през третата седмица на февруари – 1.403 пункта. От средата на април започва сезонното намаление на индекса. През м. юли се наблюдава краткотраен скок на индекса, след което кривата бързо тръгва надолу и достига най-ниските си летни стойности през втората седмица на м. август – 0.977 пункта. От средата на м. август тенденцията се обръща и с известни колебания в двете посоки остава възходяща до края на годината.

Нивото, на което се стабилизира индексът в края на 2014 г. остава под нивото от същия период на 2013 г. (фиг. 27)

Движение на ИТЦ на Движение на ИТЦ на плодовете и зеленчуцитепрез 2014 г.

1,202

1,167

1,2111,1231,114

1,060

0,977

1,116

1,337

1,3941,403

1,341

0,800

0,900

1,000

1,100

1,200

1,300

1,400

1,500

1,600

януари

'14

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септем

ври

октомври

ноем

ври

декември

плодовете и зеленчуците за периода 2006 - 2014 г.

0,9770,991

1,4031,3671,470

0,958

1,5061,602

0,864

0,960

0,856

0,657

0,000

0,200

0,400

0,600

0,800

1,000

1,200

1,400

1,600

1,800

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

2005=1

Фиг. 27 ИТЦ на плодовете и зеленчуците през 2014г. и за периода 2006 – 2014г.

2. Зеленчуци

А. Домати Кривата на цената на доматите през 2014 г. следва характерната за сезона

тенденция. В началото на 2014 г. цената на оранжерийните домати стартира от ниво 2,50лв./кг.

През януари и февруари се наблюдава спад на стойностите, а от началото на м. март цената започва да се повишава и достига до 2,66лв./кг. Периодът април – август се характеризира с плавно и трайно понижение на цената на оранжерийните домати. В края на юни и началото на юли е регистрирано повишение на цената на българските оранжерийни домати, последван от спад на стойностите. Нивото, на което стигат цените през това лято е по-високо от същия период на миналата година и се доближава до нивото от лятото на 2012 г. (фиг.28)

Следва трайно повишаване на стойностите, в края на септември цената на оранжерийните домати е 2.04 лв./кг. и се стабилизира на това ниво до края на годината.

През м. май на пазара се появяват първите полски домати. Цената им в началото на сезона е висока, като кривата тръгва от ниво 2.20лв./кг. През следващите месеци тенденцията е трайна низходяща и в средата на август полските домати се търгуват на едро на цена от 0.75 лв./кг. Студената и влажна пролет, обилните валежи и градушките и болестите доведоха до влошаване на реколтата на доматите. Това доведе до слабо предлагане, въпреки високото търсене през летния сезон. В резултат на тези фактори и въпреки дъмпинговите цени на доматите, произведени в ЕС за руския пазар, цените на българските полски домати през м. август тази година останаха на по-високи нива с около 25% спрямо същия месец на предходната година. (фиг.28)



Аналогично е движението на цената на вносните домати, като през по-голямата част от периода цената на вносните домати е по-ниска от тази на българските оранжерийни домати. Доближаване на цените има в края на февруари и началото на август, а маржът в различните периоди на годината варира между 20% и 40%.

Предлагането на вносни домати на българския пазар е целогодишно, а относителният им дял спрямо общите продажби на домати през годината е 62%.(фиг.28 и фиг.26))

Движение на цената на едро на ДОМАТИ

през 2014 г.

2,04

1,05

2,662,50

1,79

0,78

2,28

2,342,00

0,75

2,20

0,00

0,50

1,00

1,50

2,00

2,50

3,00

януари

'14

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септем

ври

октомври

ноем

ври

декември

български оранжерийнивносполски

Движение на цената на едро на оранжерийни ДОМАТИ за периода 2006 - 2014 г.

2,66

0,45

1,030,78

1,05

0,490,75

2,89

0,801,09

2,55

0,53

3,35

0,00

0,50

1,00

1,50

2,00

2,50

3,00

3,50

4,00

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 Фиг. 28 Цена на домати през 2014г. и за периода 2006-2014 г.

Б. Краставици През 2014 г. движението на кривата на цената на едро на оранжерийните

краставици повтаря тенденциите от предходните години. Най-високите зимни стойности са отчетени през м. февруари – 3,52лв./кг и те са най-високите за същия период на последните пет години.

След достигане на този максимум цената на оранжерийните краставици бързо започва да пада. В средата на април е регистрирано краткотрайно поскъпване на краставиците, след което кривата отново възвръща низходящия си тренд. Аналогично на доматите и при краставиците се наблюдава нетипичен скок на цената в средата юли. През август и септември кривата се стабилизира на ниво от около 1 лв./кг, а от началото на октомври започва есенно-зимното поскъпване на оранжерийните краставици.

В края на годината цената е 2.20лв./кг и е по-ниска от същия период на предходната година. (фиг.29)

Първите краставици от открити площи се появяват на пазара в средата на м. май. През тази година не се наблюдава лятно намаление на цената на полските краставици. Цената им през летните месеци се задържа около 1.00 лв./кг, а от началото на октомври кривата рязко тръгва нагоре и в началото на ноември на пазара няма предлагане на полски краставици. В края на сезона цената на полските краставици е около 2.00лв./кг

Движението на цената на вносните краставици е аналогично на движението на цената на българските оранжерийни краставици, но е стабилизирана през цялата година на по-ниско ниво. В периода август – септември на пазара няма предлагане на вносни краставици Маржът между цената на българските краставици и на тези от внос е най-голям през първите месеци на годината и е около 40%.

Количествата български краставици, които са се търгували през годината са по-големи, като относителният им дял спрямо общите продажби е 67%. (фиг. 26)



Движение на цената на едро на КРАСТАВИЦИ

2,20

през 2014 г.

3,52

2,76

1,60

1,10

0,87

2,95

1,95

0,921,10

0,00

0,50

1,00

1,50

2,00

2,50

3,00

3,50

4,00

януари

'14

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септем

ври

октомври

ноем

ври

декември

български оранжерийни внос полски

Движение на цената на едро на оранжерийни КРАСТАВИЦИза периода 2006 - 2014 г.

0,90 0,98

3,52

0,87

3,37

0,680,80

2,97

3,29

0,00

0,50

1,00

1,50

2,00

2,50

3,00

3,50

4,00

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

Фиг. 29 Цена на краставици през 2014 г. и за периода 2006 – 2014 г.

В. Картофи През 2013г. беше регистриран пик на цената на картофите, когато бяха отчетени

цени от 1.07лв./кг. В началото на 2014 г. кривата стартира от ниво 0.74лв./кг и през първите два

месеца на годината цената се движи в диапазон 0.75 – 0.80лв./кг. От началото на м. март цената трайно тръгва надолу и в края на годината картофите се търгуват на цена от 0.50лв./кг. Поевтиняването на картофите през 2014 г е 33%. (фиг.30)

Продажбите на български и вносни картофи се доближават като относителен дял, но превес имат количествата продадени картофи от внос. (фиг. 26)

Движение на цената на едро на картофите

през 2014 г.

0,50

0,81

0,74

0,40

0,45

0,50

0,55

0,60

0,65

0,70

0,75

0,80

0,85

януари

'14

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септем

ври

октомври

ноем

ври

декември

Движение на цената на едро на КАРТОФИ за периода 2006 - 2014 г.

1,071,11

0,00

0,20

0,40

0,60

0,80

1,00

1,20

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 Фиг. 30 Цена на картофи през 2014 г. и за периода 2006 – 2014 г.

Г. Пипер През първите четири месеца на годината на пазара има предлагане на зелен

пипер, но на високи цени. През м. февруари цената достига 4.00 лв./кг, а до м. април стойностите се движат в интервал 3.50 – 4.00 лв./кг.

През следващите месеци кривата тръгва надолу и тенденцията се запазва до м. август. Най-ниската цена, на която се търгува зеленият пипер през 2014 г. е 0.85 лв./кг., като спрямо същия месец на предходната годината цената е с 33% по-висока. И при реколтата на пипера влияние оказаха изключително тежките климатичните условия в резултат, на което предлагането е по-ниско, а цената по-висока. През следващите месеци до края на годината цената плавно се покачва и в края на годината тя стъпва на ниво от 2.30 лв./кг. (фиг. 31)



Движение на цената на едро на зелен ПИПЕР през 2014 г.

3,784,00

0,85

2,30

3,40

0,00

0,50

1,00

1,50

2,00

2,50

3,00

3,50

4,00

4,50

януари

'14

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септем

ври

октомври

ноем

ври

декември

Фиг. 31 Цена на зелен пипер през 2014 г.

Д. Зеле Движението на кривата на цената на едро на зелето повтаря тенденциите от

предходните години. Цената през зимата и пролетта се качва, през лятото започва да пада. Наблюденията от предходните години показват, че през есента предлагането на зеле е най-силно, а цената му е най-ниска.

През есента на 2014 г. не се наблюдава типичното поевтиняване на зелето , а от м. август кривата тръгва плавно нагоре.

Покачването на цената на зелето се дължи на обилните дъждове, които са съсипали реколтата. В много райони на страната високата влажност е довела до загниване на зелките и поява на различни вредители, които са направили зеленчука непродаваем.

След известно стабилизиране на цената през м. октомври, трендът отново рязко придобива възходящ характер. В края на годината стойностите стъпват на ниво от 0.78 лв./кг.

Поскъпването на зелето за периода август – декември е 136%. (фиг.32)

Движение на цената на едро на ЗЕЛЕпрез 2014 г.

0,78

0,33

0,67

0,38

0,00

0,10

0,20

0,30

0,40

0,50

0,60

0,70

0,80

0,90

януари

'14

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септем

ври

октомври

ноем

ври

декември

Движение на цената на едро на ЗЕЛЕ за периода 2006 - 2014 г.

0,67

0,35

0,890,95

1,11

1,00

0,00

0,20

0,40

0,60

0,80

1,00

1,20

1,40

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

Фиг. 32 Цена на зеле през 2014 г. и за периода 2006 - 2013 г.

Е. Чесън зрял В началото на 2011 г. цената на чесъна бележи пикови стойности, когато са

регистрирани и най-високите нива от 1999 г. досега – 8.20лв./кг. След достигането на тези пикови стойности, през следващите години пазарът на

чесън се успокоява и кривата се движи нормално с характерните сезонни колебания. (фиг. 33)



През 2014 г. кривата на цената на чесъна следва типичните сезонни колебания. Най-високата стойност е през м. май – 3.70лв./кг, която в сравнение с предходните две години е на по-ниско ниво.

След това кривата рязко тръгва надолу и в средата на м. юни са отбелязани най-ниските цени за годината – 2.40 лв./кг.

До края на годината стойностите плавно се покачват и в края на годината стъпват на ниво от 3.00лв./кг. (фиг.33)

Движение на цената на едро на ЧЕСЪН

за периода 2006 - 2014 г.

8,20

5,04

3,693,85

0,00

1,00

2,00

3,00

4,00

5,00

6,00

7,00

8,00

9,00

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

Движение на цената на едро на ЧЕСЪН зрял през 2014 г.

3,00

2,40

3,69

3,11

1,50

2,00

2,50

3,00

3,50

4,00

4,50

януари

'14

февруари

март

април

май

юни

юли

август

септем

ври

октомври

ноем

ври

декември

Фиг. 33 Цена на чесън през 2014 г. и за периода 2006-2014г.

3. Плодове

А.Ябълки Наблюденията от предходните години показват, че върху движението на цената

на ябълките силно влияние оказва сезонния фактор. С изчерпването на продукцията от старата реколта, стойностите се покачват и през летните месеци цената на ябълките е най-висока. През този период и количествата от внос силно се увеличават, като цената на българските ябълки е по-висока от цената на вносните. През есента и зимата цената пада. (фиг. 34)

През 2014 г. относителният дял на български ябълки в продажбите е по-малък спрямо вносните ябълки, които представляват около 70% от общите количества търгувани през годината ябълки. (фиг.26)

В Европа през 2014 г. има свръхпроизводство и големи запаси на ябълки. Наред с търговското ембарго това води до затруднения от страна на големите производители в Европа и те трябва да търсят нови пазари. По този начин количества, предназначени за Русия намират пазар в България.

Движението на цената на ябълките през 2014 г. следва типичните за тази стока сезонни тенденции. Цената на едро на ябълките през първите шест месеца на 2014 г. се движи трайно нагоре, като известно стабилизиране на стойностите се наблюдава през февруари. Нивото на цената през юли е най-високото за годината – 1.60 лв./кг. Поскъпването за периода януари – юли е 55%. От средата на м. юли се наблюдава лятното понижение на цените и стабилизиране на стойности през есента и зимата до нивата от началото на годината. (фиг.34)



Движение на цената на едро на ЯБЪЛКИ за периода 2006 - 2014 г.

1,611,50

1,79

1,97

0,00

0,50

1,00

1,50

2,00

2,50

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

Движение на цената на едро на ЯБЪЛКИ

1,03

през 2014 г.

1,02

1,61

0,00

0,20

0,40

0,60

0,80

1,00

1,20

1,40

1,60

1,80

2,00

януари

'14

февруар

и

март

апри

л

май

юни

юли

август

септем

ври

октомв

ри

ноем

ври

декемв

ри

български внос

Фиг. 34 Цена на ябълки през 2014 г. и за периода 2006-2014 г.

Б. Грозде Една от стоките, които бяха силно засегнати от градушките и наводненията

през 2014 г. е гроздето. В цялата страна производителите са в сложна ситуация. Дъждовете измиват

почвата и се налага допълнително торене. Всичко това допълнително оскъпява продукцията и реколтата е много по-лоша в сравнение с други години.

През 2014 г. българското грозде присъства на пазара в периода юли – декември. В началото на сезона нормално цената стартира от високо ниво – 3.10 лв./кг, което е значително по-високо от същия период на предходната година. Кривата бързо тръгва надолу и в края на август цената се стабилизира на ниво около 1.40 лв./кг. През октомври и ноември стойностите се покачват до ниво от 3.00 лв./кг и се задържат на това ниво и през декември.

През целия сезон на предлагане на грозде, цената му надвишава стойностите от сезона през 2013 г. В сравнение с декември 2013 г., през 2014 г. цената е с 42% по-висока. (фиг.35)

Движение на цената на едро на ГРОЗДЕза периода юли - декември 2013/2014 г.

1,23

2,102,32

3,00

1,41

3,10

0,00

0,50

1,00

1,50

2,00

2,50

3,00

3,50

юли август септември октомври ноември декември

2013 2014

Фиг. 35 Цена на грозде юли-ноември 2013/2014 г.

В. Ягоди, череши Като цяло неблагоприятните метеорологични условия силно влияят върху

качеството на овощните култури. Заради дъжда, градушките и вредители общо бяха отчетени щети за 10-15 % от продукцията.

През май и юни е активният сезон на предлагане на пазара на български череши и ягоди. В началото на сезона цената им стартира от по-високо ниво и през следващите седмици се наблюдава трайна тенденция на намаляване на стойностите. Цените на



черешите и ягодите, освен че имат изцяло сезонен характер, силно се влияят от конкретните климатични условия.

В резултат на дъждовната и хладна пролет, цените на черешите през тази година са по-скъпи в сравнение със същия месец на миналата година, като е отчетен ръст на годишна база от 20%. (фиг.36)

В началото на м. май ягодите се предлагат на пазара на едро на цена от 4.50 лв./кг. Следва бързо поевтиняване на ягодите, като най-ниските цени са през третата седмица на май, когато те се търгуват на цена 2.64 лв./кг. Кривата се стабилизира през следващите седмици на това ниво, а през третата седмица на юни цената се покачва до 2.93 лв./кг. (фиг.36)

Цена едро на ЯГОДИ за периода май - юни 2012/ 2014 г.

4,50

3,53

2,642,85

2,57 2,58 2,572,93

0,00

1,00

2,00

3,00

4,00

5,00

6,00

май юни

2012 2013 2014

Цена на едро на ЧЕРЕШИ за периода май - юни 2012/2014г.

4,75

4,13

2,98

2,34 2,43

1,88 1,84

0,00

1,00

2,00

3,00

4,00

5,00

6,00

7,00

2012 2013 2014

Фиг. 36 Цена на ягоди и череши за периода май – юли 2012/2014 г.

Г. Праскови, кайсии През май - август е активният сезон на предлагане на пазара на български

праскови и кайсии. Цените на българските прасковите и кайсиите имат изцяло сезонен характер и силно се влияят от конкретните климатични условия, а те през 2014 г. бяха изключително неблагоприятни.

През 2014 г. сезонът на активно предлагане на кайсии и праскови се характеризира със запазване на тенденциите от предходната година. В началото на юли се появяват първите български праскови на много високи цени – около 6.00лв./кг, но цената бързо пада и се стабилизира на ниво от около 1.50лв./кг. В края на август цената на прасковите е 1,04 лв./кг. (фиг.37)

Движението на кривата на цената на кайсиите е типично за сезона. Стартовите цени в началото на сезона на кайсиите също са твърде високи. Следва рязък спад на стойностите и през следващите седмици кривата плавно се движи надолу. В края на сезона цената се покачва до 2.06 лв./кг. През целия сезон на предлагане на кайсии, цената е над нивата от сезона на 2013 г. (фиг.637)

Движение на цената на едро на ПРАСКОВИ за периода м. юни - септември 2013/2014

1,04

6,00

0,00

1,00

2,00

3,00

4,00

5,00

6,00

7,00

юни юли август септември

2013 2014

Движение на цената на едро на КАЙСИИ през м. май - юли 2012/2014 г.

6,00

2,57 2,56 2,422,23

1,65 1,55 1,52 1,44 1,602,06

0,00

1,00

2,00

3,00

4,00

5,00

6,00

7,00

май юни юли

2012 2013 2014

Фиг. 37 Цена на праскови 2013/2014г. и кайсии 2012/2014г.



Д. Банани, цитрусови плодове Движението на цените на цитрусовите плодове и бананите на нашия пазар се

определя основно от три фактора: 1. Международните цени и факторите, които влияят при тяхното формиране

- климатичните условия и свързаната с тях реколта; - цената на горивата и торовете; - размера на производствените и транспортни разходи; - движението на курса на щатската валута и др.

2. Присъединяването на България към ЕС и прилагането у нас от 1 януари 2007 г. на европейските входни цени по вноса от трети страни.

3. Сезонността при търсене и предлагане на тези плодове, характерна за нашия пазар. През късната пролет, лятото и началото на есента на пазара присъстват предимно български плодове и предлагането на банани и особено на цитрусови плодове рязко намалява.

През 2014 г. цената на едро на бананите у нас запазва тенденциите, наблюдавани от предходни години. В началото на годината кривата тръгва от ниво 2.00лв./кг и през пролетта цената е 2.32 лв./кг. Следва спад на стойностите през лятото, леко движение нагоре през есента и през декември отново се наблюдава понижение на цените. В края на годината цената на бананите на нашия пазар е 2.08 лв./кг.(фиг.38)

Международната цена на бананите се характеризира със стабилен характер и остава на нивото от предходната година Стойностите се стабилизират около ниво от 920 – 930 долар/тон. (фиг.38)

Цена на едро на БАНАНИ за периода 2004 - 2014г.

2,322,13

1,67

2,30

1,56

2,18

1,96

1,781,76

2,54

1,00

2,54

1,89

0,00

0,50

1,00

1,50

2,00

2,50

3,00

2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

лв./кг

Международна цена на БАНАНИза периода 2004 - 2014г.

908

925

946

1151

947

1022

898

987

783

922

946

799

725

1027

0

200

400

600

800

1000

1200

1400

2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014източник: Международен валутен фонд

US долара за метричен тон

Фиг. 38 Цена на банани 2004-2014г. и международна цена по данни на МВФ

Повтаряйки тенденциите от предходните години, кривата на цената на портокалите и през 2014 г. бележи възходяща тенденция през лятото и есента, а през последните два месеца на годината стойностите рязко падат. Максималните стойности, които са регистрирани през 2014 г. (1,52 лв./кг) са на значително по-ниско ниво спрямо предходната година и се доближават до цените от 2012 г. (фиг.39)

Цена на едро на ПОРТОКАЛИ за периода 2004 - 2014г.

1,52

1,091,14

2,02

1,12

1,51

0,97

1,83

1,07

1,61

1,14

1,841,92

2,03

0,86

1,83

1,01

0,00

0,50

1,00

1,50

2,00

2,50

2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

лв./кг

Международна цена на ПОРТОКАЛИ за периода 2004 - 2014г.

847

769

740

1036

1231

1432

715

11541302

897

724

1195

758

1015

758

1190

0

200

400

600

800

1000

1200

1400

1600

2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014източник: Международен валутен фонд

US долара за метричен тон

Фиг. 39 Цена на портокали 2004-2014г. и международна цена по данни на МВФ



На световните пазари цените на портокалите достигат през лятото на 2014 г. до 847 долара/тон. Следва траен спад на стойностите, а в края на годината кривата леко се покачва и стъпва на ниво от 769 долара/тон. (фиг.39)

При цената на мандарините през 2014 г. се наблюдават значителни колебания в двете посоки, без да има пикови точки. Епизодичният внос на мандарини извън сезона на голяма консумация води до тези колебания. (фиг.40)

Цена на едро на МАНДАРИНИ за периода 2004 - 2014г.

1,23

2,11

1,24

2,77

1,27

3,66

1,09

2,98

1,09

1,85

1,12

1,95

1,32

2,45

1,33

0,00

0,50

1,00

1,50

2,00

2,50

3,00

3,50

4,00

2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014източник: ДКСБТ

лв./кг

Фиг. 40 Цена на мандарини за периода 2004-2014г.

В периода април – август 2014 г. се наблюдава трайна тенденция на поскъпване

на лимоните. Тази тенденция се засили през м. август и кривата рязко тръгна нагоре. Поскъпването за този период е близо 160%. Пиковата стойност, отбелязана през август – 4.23 лв./кг е най-високата, регистриран през последните 10 г. От средата на август цената на лимоните се стабилизира, а през септември се наблюдава траен низходящ тренд. В края на декември стойностите се връщат на нивото от началото на годината и цената на лимоните е 1.77 лв./кг. (фиг.41)

Причината за дефицита и високите цени в края на лятото беше лошата реколта в Аржентина, откъдето цитрусите се изнасяха предимно за американския пазар. Така се наложило да внасяме основно от Южна Африка на висока цена. В този период няма внос и на гръцки лимони. В средата на ноември се появят и първите турски портокали. (фиг.72)

Цена на едро на ЛИМОНИ за периода 2004 - 2014 г.

1,77

4,23

1,65

2,63

1,84

2,92

1,301,33

1,93

1,45

3,52

2,23

1,531,33

3,10

1,09

0,00

0,50

1,00

1,50

2,00

2,50

3,00

3,50

4,00

4,50

2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014източник: ДКСБТ

лв./кг

Фиг. 41 Цена на лимони за периода 2004-2014г.



V. ИНДЕКС НА ТЪРЖИЩНИТЕ ЦЕНИ (ИТЦ)

1. Цел, структура, ретроспекция Целта на Индекса на тържищните цени (ИТЦ) е да се получат представителни за

страната данни за цените на едро на определени видове стоки и да се изчислят общи и групови индекси на цените на едро. ИТЦ е измерител на общото относително изменение на цените на стоките, търгувани на стоковите тържища в България. Общият ИТЦ обобщава индивидуалните ценови индекси на наблюдаваните стоки.

ИТЦ отразява изменението на цените на едро на хранителните стоки, търгувани на тържището и да пресмята тенденциите в търговията на едро в страната. Той дава най-обща представа за движението на цените, формирани на тържищата.

При изчисляването на ИТЦ се обхващат 32 стоки, търгувани на тържищата, диверсифицирани в шест стокови групи. (фиг. 42)

СТОКОВА СТРУКТУРА НА ИНДЕКСА НА ТЪРЖИЩНИТЕ ЦЕНИ (ИТЦ)

22%

9%16%

6%

25%

22%

ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ - 22% МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ - 9%

МЕСО, МЕСНИ ИЗДЕЛИЯ И РИБА - 16% АЛКОХОЛНИ ПРОДУКТИ - 6

ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ /местно производство/ - 25% ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ / внос/ - 22%

Фиг. 42 Стокова структура на ИТЦ

Наблюденията от предходните години показват, че най-високи стойности индексът достига през в период февруари – март, а най-ниските нива се регистрират през август. През 2014 г. движението на кривата на индекса като цяло повтаря тенденциите от миналите години. Тенденцията на задържане на нивата на индекса през първите месеци на годината, която наблюдавахме през 2013 г., се запазва и през 2014 г. Почти през цялата 2014 година кривата на индекса остава под нивото от предходните 2 години и се доближава до стойностите от 2011 г.(фиг.43)

В сравнение с предходната година, през цялата 2014 г. кривата на индекса се задържа под нивото на кривата от 2013 г. Това се дължи на трайната и устойчива низходяща тенденция на цените на основните хранителни стоки, която наблюдавахме през 2013 г. и която продължи и през 2014 г. От анализа на движението на индекса за двете последни години показва, че индексът през 2014 г. надхвърля стойностите от 2013 г единствено през втората седмица на ноември и съвпада по стойности с предходната година през първата седмица на септември. Маржът между стойностите в началото на двете години е 6%, а в края на 2014 г. стойностите стъпват на значително по-ниско ниво от същия период на 2013 г. (9%). Причина за това е, че в края на 2013 г. наблюдавахме силен скок на цените на стоките преди Коледните и Новогодишните стойности, а през декември 2014 г. не беше отчетен такъв ръст. (фиг.43)



Върху движението на ИТЦ силно влияние оказват сезонните колебания на цените на голяма част от стоките, които влизат в структурата на индекса и конюнктурата на международния пазара, а краткотрайните резки колебания са свързани внезапните природни аномалии, което води до чести колебания в двете посоки, тъй като цените на тези стоки са силно чувствителни и варират в сравнително големи диапазони за кратки периоди.

Движение на Индекса на Тържищните Цени за периода 1999 г. - 2014 г.

1,459 1,446

0,000

0,200

0,400

0,600

0,800

1,000

1,200

1,400

1,600

1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

1999=1

Движение на Индекса на Тържищните цени за периода януари - декември 2013/2014 г.

1,577

1,5631,477

1,3011,345

1,348

1,2491,3171,260

1,4521,482

1,000

1,100

1,200

1,300

1,400

1,500

1,600

1,700

1,800

1,900

2,000

януари

'13

февруар

март

апри

л

май

юни

юли

август

септем

вр

октомври

ноем

ври

декември

2005=1

2013 2014

фиг. 43 ИТЦ за периода 1999-2014 г. и 2012/2013г.

2. Движение на Индекса на тържищните цени през 2014 г.

Движение на Индекса на Тържищните Цени (ИТЦ)през 2014 г.

1,336

1,348

1,279

1,3111,317

1,2491,260

1,4521,482

1,000

1,100

1,200

1,300

1,400

1,500

1,600

януари

'14

февруар

март

април

май

юни

юли

август

септем

вр

октомври

ноем

ври

декември

седмици

2005=1

Фиг. 44 Движение на ИТЦ през 2014 г.

След резкия скок на стойностите на Индекса на тържищните цени през м.

декември, от началото на годината се наблюдава стабилизиране на кривата. С известни колебания в двете посоки индексът през януари се задържа на ниво около 1.470 пункта. В резултат на трайния спад на индекса през 2013 г., който беше силно изразен през пролетта и началото на лятото на същата година, стойностите, на които се стабилизира ИТЦ през първия месец на 2014 г. са на значително по-ниско ниво спрямо същия месец на миналата година. Средно месечните стойности на индекса през януари 2014 г. са с близо 6% по-ниски спрямо средномесечните стойности през януари 2013 г. (фиг.44)



През м. февруари кривата на Индекса на тържищните цени има стабилен характер и през последната седмица на месеца стъпва на ниво от 1.472 пункта. Средномесечните стойности се доближават до нивата от м. януари, а спрямо същия месец на миналата година индексът е с 4 % по-нисък.

До средата на м. март кривата на Индекса на Тържищните Цени продължава да се движи надолу и в края на втората седмица стойностите стъпват на ниво от 1.443 пункта. През следващите седмици трендът се обръща и в края на месеца кривата се връща до нивото от началото на периода. В сравнение със същия период на миналата година стойностите на ИТЦ се стабилизират на по-ниско ниво, като спадът на годишна база е около7%. Колебанията при движението на кривата през месеца се дължат на разнопосочните тенденции при цените на сезонните стоки (плодове, зеленчуци, млечни продукти). В средата на месеца беше регистрирано и стабилизиране на цените на олиото и захарта, след като през последните месеци при тези стоки се наблюдаваше дълготраен спад на стойностите.

През м. април кривата на Индекса на Тържищните Цени остава стабилна, като през втората половина на месеца се наблюдава леко движение надолу. През последната седмица на април стойностите на индекса стъпват на ниво от 1.431 пункта, което е най-ниското от началото на годината. През тази година не се наблюдаваше характерното за предишните години покачване на индекса в седмицата преди Великденските празници. В сравнение със същия период на миналата година стойностите на ИТЦ се стабилизират на по-ниско ниво, като спадът на годишна база е около 6%.

От втората половина на м. април кривата на Индекса на Тържищните Цени тръгва трайно надолу и запазва тенденцията си през целия м. май. В края на същия месец стойностите се стабилизират на ниво от 1.311 пункта, като спадът на индекса за този период е 9.7%. В сравнение със същия период на миналата година стойностите на ИТЦ се стабилизират на по-ниско ниво, като спадът на годишна база е около 10%. Движението на кривата на индекса на долу през месец май се дължи на трайното понижение на цените на повечето хранителни стоки и млечните произведения. През този месец се наблюдават типичните сезонни тенденции на поевтиняване на голяма част от зеленчуците и на плодовете, които са в активен сезон на предлагане.

През м. юни се запазва трайната низходяща тенденция при движението на кривата на Индекса на Тържищните Цени. В началото на месеца индексът стартира от ниво 1.307 пункта, а през последната седмица стойностите се стабилизират на ниво 1.274 пункта. Понижението на индекса за месеца е 2.5%. В сравнение със същия месец на предходната година е регистриран спад на стойностите на годишна база със 7%. Движението на кривата на индекса на долу през месец юни се дължи на трайното понижение на цените на захарта, фасула, яйцата. През този месец се наблюдават типичните сезонни тенденции на поевтиняване на голяма част от зеленчуците и на плодовете, които са в активен сезон на предлагане.

В началото на месец юли индексът на тържищните цени стартира от ниво 1.295 пункта, а през последната седмица стойностите се стабилизират на ниво 1.285 пункта. Понижението на индекса за месеца е 0.8%. През м. юли се наблюдаваха колебания на кривата на индекса в двете посоки. В средата на месеца имаше повишение на стойностите, свързани с лекото покачване на цените на варивата, ориза, яйцата, кравето сирене и някои плодове и зеленчуци. През последната седмица на юли кривата отново тръгна надолу. Индексът през м. юли тази година следва тенденциите, наблюдавани през същия месец на миналата година, но се стабилизира на по-ниско ниво. Регистрираният спад на годишна база на индекса е 4%.

От средата на м. юли кривата на индекса на тържищните цени има траен низходящ характер и през втората седмица на м. август тя стъпва на най-ниското за тази година ниво от 1.249 пункта. През последните две седмица на август кривата отново тръгва нагоре и се стабилизира в края на месеца на ниво от 1.279 пункта. Разнопосочните



тенденции при движението на индекса през август се дължат основно на силните колебания при цените на плодовете и зеленчуците. Индексът през м. август тази година следва тенденциите, наблюдавани през същия месец на миналата година, но се стабилизира на по-ниско ниво. Регистрираният спад на годишна база на индекса е 4%.

През последните две седмици на август кривата на индекса на тържищните цени тръгна нагоре, запази тренда си през първата седмица на септември, след което стойностите се стабилизираха около ниво 1.300 пункта. В края на месеца се наблюдава леко понижаване на стойностите. Индексът през м. септември тази година не следва тенденциите, наблюдавани през същия месец на миналата година. През септември 2013 г. кривата на индекса започна да се покачва и запази възходяща тенденция до края на годината. През тази година кривата на индекса има стабилен характер с леки колебания надолу. През последната седмица на септември 2014 г. индексът бележи спад на годишна база от около 3.5%.

Индексът на тържищните цени през м. октомври следва тенденцията от същия месец на миналата година, но се стабилизира на по-ниско ниво. Спадът на индекса на годишна база е около 2%. В началото на месеца стойностите стартират от ниво 1.295 пункта. След леко колебание надолу, през третата седмица индексът се стабилизира, а през последните седмици на месеца се наблюдава възходящ тренд. В края на октомври индексът стъпва на ниво от 1.333 пункта, като е отчетен ръст на месечна база от около 3%.

През м. ноември 2014 г. индексът стартира от ниво 1.347 пункта и запазва стабилен тренд през месеца. След значителния ръст на стойностите през м. октомври, в края на ноември кривата се стабилизира на ниво от 1.333 пункта. Стойностите през тази година са на същото ниво от последната седмица на м. ноември 2013 г.

През последните седмици на декември Индексът на тържищните цени следва тенденциите от предходните години. Наблюдава се плавно покачване на стойностите, без да е регистриран рязък скок на индекса. През м. ноември кривата на индекса плътно се доближаваше до стойностите от същия месец на миналата година, но през м. декември тя отново се стабилизира на по-ниско ниво.

3. Индекс на цените на храните9 на Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО)

Един от факторите, който силно влияе върху цените на стоките в нашата страна

е конюнктурата на международните пазари. Цените на стоки като олио, захар, брашно, ориз и др. са силно зависими от борсовите цените на тези стоки на големите световни и европейски стокови борси.

ФАО индексът на цените на храните е мярка за месечното изменение на международните цени на основните хранителни стоки.

След трайното покачване на индекса през 2009 г. и 2010 г., от 2011 г. до 2014 г. кривата има плавен и устойчив низходящ тренд.

Индексът на цените на храните10 на Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО)11 стартира в началото на 2014 г. от ниво 203,2 пункта. До м. март кривата има възходящ тренд, след което трайно тръгва надолу. Движението на горе през първите три месеца се дължеше на повишаване на стойностите в този период на индекса на захарта, зърнените продукти и месата.

9 FFPI – FAO Food Price Index 10 FFPI – FAO Food Price Index 11 FAO – Food and Agriculture Organization United Nations



През септември и октомври се наблюдава стабилизиране на стойностите, а през ноември и декември те отново падат. В края на годината индексът стъпва на ниво от188.6 пункта, като снижението на стойностите спрямо януари са 7.2%. (фиг. 45 и 46)

След втория месец на годината се наблюдаваше спад на стойностите индекса на зърнените продукти, млечните продукти, маслата и мазнините и захарта. Движение нагоре се наблюдаваше само при месата, като през есента и зимата и техните цени започнаха да падат .

Движението на Индекса на цените на храните на Организацията за прехрана и

земеделие на ООН отразява движението на международните цени на всички основни хранителни стоки и фуражи, които влизат в състава му.12

FAO Food Price Index

93 91 95 90 98113 118

127

162

201

161

188

230213 210

202

0,0

50,0

100,0

150,0

200,0

250,0

1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

Фиг. 45 Движение на ФАО индекса на храните за периода 1999 – 2014 г.

Фиг. 46 ФАО Индекс на цените на храните

12 В състава на FAO индекса на цените на храните влизат: захар, зърнени култури, млечни продукти, масла и мазнини и меса.



$160$165$170$175$180$185$190$195$200$205$210$215$220$225$230$235$240$245$250$255$260$265$270$275

с.46

-201

3с.

47-2

013

с.48

-201

3

Декемв

ри 2

013 г.

с.1-

2014

с.2-

2014

с.3-

2014

с.4-

2014

Януари

201

4 г.

с.6-

2014

с.7-

2014

с.8-

2014

Февруари

2014

г.с.

10-2

014

с.11

-201

4с.

12-2

014

Март 2

014 г.

с.14

-201

4с.

15-2

014

с.16

-201

4Ап

рил

2014

г.с.

18-2

014

с.19

-201

4с.

20-2

014

с.21

-201

4Май

201

4 г.

с.23

-201

4с.

24-2

014

с.25

-201

4Юни

201

4 г.

с.27

-201

4с.

28-2

014

с.29

-201

4с.

30-2

014

Юли

201

4 г.

с.32

-201

4с.

33-2

014

с.34

-201

4Ав

густ

201

4 г.

с.36

-201

4с.

37-2

014

с.38

-201

4

Септем

ври

2014

г.с.

40-2

014

с.41

-201

4с.

42-2

014

с.43

-201

4

Октом

ври

2014

г.с.

45-2

014

с.46

-201

4с.

47-2

014

Ноем

ври

2014

г.с.

49-2

014

с.50

-201

4с.

51-2

014

Декемв

ри 2

014 г.

$180$185$190$195$200$205$210$215$220$225$230$235$240$245$250$255$260$265$270$275$280

с.46

-201

3с.

47-2

013

с.48

-201

3

Декември

201

3 г.

с.1-

2014

с.2-

2014

с.3-

2014

с.4-

2014

Януари

201

4 г.

с.6-

2014

с.7-

2014

с.8-

2014

Февруари

2014

г.с.

10-2

014

с.11

-201

4с.

12-2

014

Март 2

014 г.

с.14

-201

4с.

15-2

014

с.16

-201

4Ап

рил

2014

г.с.

18-2

014

с.19

-201

4с.

20-2

014

с.21

-201

4Май

201

4 г.

с.23

-201

4с.

24-2

014

с.25

-201

4Юни

201

4 г.

с.27

-201

4с.

28-2

014

с.29

-201

4с.

30-2

014

Юли

201

4 г.

с.32

-201

4с.

33-2

014

с.34

-201

4Ав

густ

201

4 г.

с.36

-201

4с.

37-2

014

с.38

-201

4

Септем

ври

2014

г.с.

40-2

014

с.41

-201

4с.

42-2

014

с.43

-201

4

Октом

ври

2014

г.с.

45-2

014

с.46

-201

4с.

47-2

014

Ноември

2014

г.с.

49-2

014

с.50

-201

4с.

51-2

014

Декември

201

4 г.

Фиг. 47 Цена на пшеница в Чикаго и Будапеща през 2014 г.

$120$125$130$135$140$145$150$155$160$165$170$175$180$185$190$195$200$205$210$215

с.46

-201

3с.

47-2

013

с.48

-201

3

Декември

201

3 г.

с.1-

2014

с.2-

2014

с.3-

2014

с.4-

2014

Януари

201

4 г.

с.6-

2014

с.7-

2014

с.8-

2014

Февруари

2014

г.с.

10-2

014

с.11

-201

4с.

12-2

014

Март 2

014 г.

с.14

-201

4с.

15-2

014

с.16

-201

4Ап

рил

2014

г.с.

18-2

014

с.19

-201

4с.

20-2

014

с.21

-201

4Май

201

4 г.

с.23

-201

4с.

24-2

014

с.25

-201

4Юни

201

4 г.

с.27

-201

4с.

28-2

014

с.29

-201

4с.

30-2

014

Юли

201

4 г.

с.32

-201

4с.

33-2

014

с.34

-201

4Ав

густ

201

4 г.

с.36

-201

4с.

37-2

014

с.38

-201

4

Септем

ври

2014

г.с.

40-2

014

с.41

-201

4с.

42-2

014

с.43

-201

4

Октом

ври

2014

г.с.

45-2

014

с.46

-201

4с.

47-2

014

Ноем

ври

2014

г.с.

49-2

014

с.50

-201

4с.

51-2

014

Декември

201

4 г.

$100$105$110$115$120$125$130$135$140$145$150$155$160$165$170$175$180$185$190$195$200$205$210$215$220$225$230$235$240$245$250$255$260

с.46

-201

3с.

47-2

013

с.48

-201

3

Декемв

ри 2

013 г.

с.1-

2014

с.2-

2014

с.3-

2014

с.4-

2014

Януари

201

4 г.

с.6-

2014

с.7-

2014

с.8-

2014

Февруари

2014

г.с.

10-2

014

с.11

-201

4с.

12-2

014

Март 2

014 г.

с.14

-201

4с.

15-2

014

с.16

-201

4Ап

рил

2014

г.с.

18-2

014

с.19

-201

4с.

20-2

014

с.21

-201

4Май

201

4 г.

с.23

-201

4с.

24-2

014

с.25

-201

4Юни

201

4 г.

с.27

-201

4с.

28-2

014

с.29

-201

4с.

30-2

014

Юли

201

4 г.

с.32

-201

4с.

33-2

014

с.34

-201

4Ав

густ

201

4 г.

с.36

-201

4с.

37-2

014

с.38

-201

4

Септемвр

и 20

14 г.

с.40

-201

4с.

41-2

014

с.42

-201

4с.

43-2

014

Октом

ври

2014

г.с.

45-2

014

с.46

-201

4с.

47-2

014

Ноември

2014

г.с.

49-2

014

с.50

-201

4с.

51-2

014

Декемв

ри 2

014 г.

Фиг. 48 Цена на царевица в Чикаго и в Будапеща през 2014 г.

Анализът е направен на база на информацията за цените на едро на стоките, търгувани на стоковите тържища и на пазарите на производителите в страната. (фиг.84 и 85)

Фиг. 49 Карта на стоковите тържища и пазарите на производителите в България



Фиг. 50 Брой на стоковите тържища и пазарите на производителите

Фиг. 51 Карта на СТ, ПП и СО



ИЗВОДИ

От гореизложения анализ на движението на цените на едро на стоките, търгувани на стоковите тържища и пазарите на производителите през 2014 година могат да се направят следните изводи:

1. През цялата година цената на захарта има низходящ характер. От началото

на годината цената на олиото се движи плавно надолу, след което кривата се стабилизира, през м. август се наблюдава ново поевтиняване на олиото. През последните месеци на годината цената се движи около 1.90лв./л. през последните месеци на годината се стабилизират. През 2014 г. цената на брашното има стабилен характер с леко колебание надолу.

2. През 2014 г. цената на едро на яйцата се движи в диапазона 15 – 19 ст./бр., като няма драстични отклонения на кривата, каквито наблюдавахме през 2010 и 2012 г.

3. През настоящата година беше отчетен сезонен спад на цените на сиренето и кашкавала в периода март – април. За разлика от предишни години, през тази есен не се наблюдава типичното есенно-зимно поскъпване на млечните произведения и всъщност трендът е обратен.

4. През 2014 г. се наблюдаваше тенденция на плавно покачване на цената на ориза.

5. В резултат на дълготрайната и устойчива възходяща тенденция при движението на цената на фасула, през м. април 2014 г. е отчетена най-високата стойност за последните години – 4.60 лв./кг. След достигането на тази пикова стойност, за първи път от последните години се наблюдава началото на спад на цената на фасула. С леки отклонения в двете посоки, цената на лещата през годината остава стабилна, като запазва устойчивия се характер от последните години.

6. През 2014 г. кривата на ИТЦ на месото, месните произведения и рибата се характеризира с трайна низходяща тенденция, която е по-силно изразена през първите три месеца на годината.

7. Цените на захарните изделия остават стабилни с леко движение надолу, в резултат на трайното поевтиняване на захар, брашно, яйца, мазнини и др.

8. Цените на плодовете и зеленчуците през годината запазват характерните сезонни тенденции. Сухата зима, студената и влажна пролет, обилните валежи и градушките и болестите доведоха до влошаване на реколтата на голяма част от плодовете и зеленчуците. Това доведе до слабо предлагане, въпреки високото търсене през летния сезон. Полската продукция през тази година сериозно закъсня, а качеството й е беше незадоволително. Въведеното от Русия ембарго беше другият фактор, който повлия изключително негативно върху родното производство. Наред с прякото отражение състоящо се в намален и провален износ на родните производители, се прибави и косвеното отражение със заливане на вносни плодове и зеленчуци от Европа, което доведе до дъмпинг на цените. Цените на българските плодове и зеленчуци през годината остават по-високи, спрямо цените на стоките от внос. През 2014 г. се запазва тенденцията, наблюдавана през последните години на по-слабо предлагане на български плодове и зеленчуци и засилването на количествата от внос.



9. През 2014 г. цената на едро на бананите, портокалите и мандарините у нас запазват тенденциите, наблюдавани от предходни години. При цената на лимоните се наблюдаваше рязък скок на стойностите през м. август, когато поскъпването им беше близо 160%, а отчетената пикова стойност - 4.23 лв./кг е най-високата, регистриран през последните 10 г. От средата на август цената на лимоните се стабилизира, а през септември се наблюдаваше траен низходящ тренд. В края на декември стойностите се връщат на нивото от началото на годината.

10. През 2014 г. движението на кривата на индекса на тържищните цени като цяло повтаря тенденциите от миналите години. Тенденцията на задържане на нивата на индекса през първите месеци на годината, която наблюдавахме през 2013 г., се запазва и през 2014 г. Почти през цялата 2014 година кривата на индекса остава под нивото от предходните две години и се доближава до стойностите от 2011 г.

11. След трайното покачване на индекса на цените на храните на Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) през 2009 г. и 2010 г., от 2011 г. до 2014 г. кривата има плавен и устойчив низходящ тренд. След втория месец на 2014 г. се наблюдаваше спад на стойностите на индекса на зърнените продукти, млечните продукти, маслата и мазнините и захарта. Движение нагоре се наблюдаваше само при месата, като през есента и зимата и техните цени започнаха да падат .

АНАЛИЗ - dksbtdksbt.bg/doc/godishen analiz 2014.pdfЗа съжаление и през 2014...

Documents