София, бул. „Н. Й. Вапцаров” № 17 21, ет.2, ап.5 тел./факс...

НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩОПРАКТИКУВАЩИТЕ ЛЕКАРИ В БЪЛГАРИЯ – ЧЛЕН НА АСОЦИАЦИЯТА НА ЛЕКАРИТЕ ПО ОБЩА/ФАМИЛНА МЕДИЦИНА

ОТ ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ___________________________________________________________________________________________

________________ 1407 София, бул. „Н. Й. Вапцаров” № 17- 21, ет.2, ап.5 тел./факс 868 28 94,моб. 0886 614 589 e-mail:

[email protected] http://www.nsoplb.com

Изх. № 778/22.08.2013 г. ДО

Д-Р РУМЯНА ТОДОРОВА

УПРАВИТЕЛ НА НЗОК

КОПИЕ ДО

Д-Р ТАНЯ АНДРЕЕВА

МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

КОПИЕ ДО

Д-Р ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЛС

Уважаеми дами и господа,

Представяме на вниманието ви предложенията за промени в НРД 2014 и

методиката за определяне на месечното заплащане за работа в населени места-

център на практики с неблагоприятни условия на работа на изпълнители на

ПИМП (внесена в НЗОК през 2012 г.), изготвени от екипа на НСОПЛБ. Нашите

експерти имат готовност да обсъдят в детайли всяко едно от тях, ако прецените

за необходимо, в удобно и за двете страни време. С нашите идеи, по традиция, ще

запознаем медиите и българските граждани.

Приложение 1: Предложенията за промени в НРД 2014.

Приложение 2: Предложения за промени в методиката за определяне на

месечното заплащане за работа в населени места-център на практики с

неблагоприятни условия на работа на изпълнители на ПИМП (внесена в НЗОК

през 2012 г.).

22.08. 2013 ЗА УС НА НСОПЛБ: ДОЦ. Д-Р Л. КИРОВ, ДМ

СОФИЯ (ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НСОПЛБ,

НАЦИОНАЛЕН КОНСУЛТАНТ ПО ОБЩА МЕДИЦИНА)

НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩОПРАКТИКУВАЩИТЕ ЛЕКАРИ В БЪЛГАРИЯ – ЧЛЕН НА АСОЦИАЦИЯТА НА ЛЕКАРИТЕ ПО ОБЩА/ФАМИЛНА МЕДИЦИНА ОТ ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА

________________________________________________________________ 1407 София, бул. „Н. Й. Вапцаров” № 17- 21, ет.2, ап.5 тел./факс 868 28 94,

моб. 0886 614 589 e-mail: [email protected] http://www.nsoplb.com

1

Приложение 1

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В НРД 2014

А. Промяна в общите условия, реда на отчитане и информационния

обмен

- Отделно подписване на НРД в части ПИМП, СИМП и Болнична помощ във връзка

с различната специфика на дейностите;

- Премахване на забраната за работа на ОПЛ и в друго ЛЗ – чл. 98 НРД;

- Отпадане на служебния избор на задържаните в следствен арест – чл. 119 ал. 2 на

НРД (приложена подробна юридическа обосновка);

- Оптимизиране на съхранението и обмяната на информацията за извършените и

назначените медицински дейности – съхранение на амбулаторните листи по

хронология и по календарни месеци като алтернативна възможност на

съхранение по досиета (да не се редят хартиените АЛ по ЕГН), преминаване към

електронно здравно досие на пациентите, въвеждане на възможност за лекарите от

всички нива, които лекуват един пациент, да ползват информацията от базата данни

на НЗОК за записаните от ОПЛ пациенти, въвеждане на възможност за дигитален

подпис на пациентите, регламентиране на срок за съхранение на хартиените

документи;

- Подобряване на взаимоотношенията между НЗОК/РЗОК и ИМП във връзка с

информационния обмен – информация за промените в регистрите на

диспансеризираните лица от листата на ОПЛ; диспансеризираните ЗЗОЛ от листата

на ОПЛ при СИМП с името на диспансеризиращия лекар, диагнозата и датата на

диспансеризация; предоставяне на информация за изпълнените направления и МДД

от ИМП на тримесечие; предоставяне на информация за здравословното състояние и

извършените прегледи, консултации и изследвания на новозаписаните в листата на

ОПЛ пациенти (вариант: достъп на ОПЛ до базата данни на НЗОК за пациентите от

листата му);

- Отчитане на всички дейности на една фактура и спецификация – вкл.

обслужването на здравноосигурените от други страни;

- Разширяване на възможностите на портала на НЗОК – .pdf документи –

формулярите за избор на личен лекар;

- При смяна на личен лекар или диспансеризиращ лекар да се регламентира

достъп на новия лекар до базата данни на НЗОК с информация за пациента с цел

продължаване на непрекъснатостта на наблюдението (вариант – извлечение от

досието през портала на НЗОК);

- Да се впише, че екземпляр от АЛ на хартиен носител или генериран от софтуера

списък с амбулаторните листа формира амбулаторния журнал на лекаря.

(документация и документооборот).




2

Б. Регулативни стандарти

1. Решаване на проблема с предхоспитализационните изследвания.

Продължава да съществува проблемът с предхоспитализационните изследвания за

плановите хоспитализации – различни изследвания, изисквани от болниците, които трябва

да се извършват в извънболничната помощ. Няма установен ред за извършването им, което

води до следните негативни резултати:

- „разкарване” на пациентите между болниците, специалистите и

общопрактикуващите лекари; затрудняване подготовката на пациентите за

хоспитализация; създаване на недоверие в действащата система на здравно

обслужване и вследствие на това конфликти между пациентите и лекарите;

- няма определени изследвания, необходими за отделните клинични пътеки, като

исканата от болничните звена подготовка на пациента обичайно включва множество

изследвания, вкл. такива, които нямат отношение към конкретното заболяване, и

които се раздават на типови бланки, различни за всяко лечебно заведение,

определени по неизвестни критерии;

- лимитите (т.нар. регулативни стандарти) за изследвания в първичната помощ са

недостатъчни и не позволяват извършването на изискваните от болничните

приемни отделения изследвания, т.к. предхоспитализационните изследвания не се

включват в изчисляването на необходимите регулативни стандарти за ПИМП, а в

цената на клиничните пътеки;

- предхоспитализационните изследвания в първичната помощ и в момента се

извършват за сметка на ресурсите, изчислени за профилактика,

диспансеризация и диагностика, които сами по себе си са недостатъчни

(профилактичната дейност е осигурена с ресурси около 40-50 %);

- надвишаването на определените от РЗОК регулативни стандарти води автоматично

до т.нар. „възстановяване на неправомерно получени суми”, което означава, че

лекарят, назначил изследванията, трябва да ги заплати на НЗОК, независимо че с

това си действие е осигурил лечението на пациентите си.

За да се въведе ред в този процес, предлагаме следните промени (за планови

хоспитализации):

- Във всяка клинична пътека да бъдат регламентирани необходимите

предхоспитализационни изследвания. Вариант: Определяне на общ пакет

предхоспитализационни изследвания;

- Предхоспитализационните изследвания да се назначават на отделен тип бланка МЗ-

НЗОК № 4 (въвеждане на тип „предхоспитализационни изследвания”) и да се

отразяват в направлението за хоспитализация;

- Средствата за предхоспитализационните изследвания да се осигурят от стойността

на клиничните пътеки, където са калкулирани и в момента;




3

- Определените правила за подготовка за планови изследвания да важат за всеки

лекар в ПИМП и СИМП, насочващ пациента за хоспитализация;

- Предхоспитализационните изследвания да могат да се назначават от ОПЛ, СИМП

или от самото лечебно заведение за БП и да се изпълняват от пациентите във

всички достъпни медико-диагностични лаборатории.

Така ще се прекъсне порочната практика да се „икономисват” пари в болничната помощ за

сметка на преразход на лимитите в извънболничната помощ и намаляване на

възможностите за диагностика и профилактика в извънболничната помощ.

2. Решаване на проблема с изследванията и консултациите за ТЕЛК.

- Вариант І – ОПЛ назначава посочените от ТЕЛК консултации и изследвания с

направления бланка МЗ-НЗОК № 3 и № 4 тип 8 (по искане на ТЕЛК/НЕЛК), като

същите не влизат в регулация (т.к. ОПЛ получава императивно указание за

извършването на тези изследвания и консултации и е длъжен да ги изпълни);

- Консултациите за ТЕЛК (бланки МЗ-НЗОК № 3 тип 8) могат да са с цената на

вторични консултативни прегледи или с друга договорена със СИМП цена;

- Вариант ІІ – ТЕЛК разполага със съответно финансиране (РС), назначава

съответните консултации и изследвания и подлежи на регулация от финансиращия

орган (НЗОК или друг).

ПОЛЗИ:

Бюджетът се вменява на ТЕЛК, контролът върху разходите - също.

Пациентите получават необходимите им изследвания без усложнения и без да бъдат

принуждавани да заплащат за исканите от ТЕЛК консултации поради нежеланието на СИМП

да приемат направлението бланка МЗ-НЗОК № 6.

ТЕЛК сключва договори с определени ДКЦ/лекари, които да правят исканите

изследвания и консултации.

ОПЛ не подлежат на санкции поради факта, че в практиката им има записани тежко

болни пациенти. Подобрява се контролът върху дейността и изразходването на средствата

на всяко ниво.

- Вариант III - Преосвидетелстването на пациентите с хронични заболявания в ТЕЛК

да се извършва само въз основа на наличната медицинска документация, като не се

правят допълнителни изследвания. Необходима е промяна в Приложения 6 и 7 на

Наредба 40 (увеличаване на срока на давност на изследванията и синхронизиране с

приложения 8 и 9).




4

ПОЛЗИ:

Спестяват се обществените разходи за явяване на ТЕЛК за преосвидетелстването на

хронично болните с вече уточнени състояния

Освободеният ресурс може да се насочи към диагностика на остри заболявания,

осигуряване на профилактичните изследвания и диспансерното наблюдение

Пациентите ще имат по-малко разходи на време и средства за явяването на ТЕЛК

Ще се прекратят практиките да се определя % намалена трудоспособност на пациенти,

които нямат оплаквания и прегледи в интервалите между явяването на ТЕЛК. Тази

практика е факт в някои ТЕЛК-комисии и сега и се посреща с одобрение както от лекарите,

така и от пациентите.

3. Увеличаване на ресурсите за изследвания и ВСД в доболничната помощ –

увеличаване на сумите за МДД в ЗБНЗОК

В момента регулативните стандарти за профилактични изследвания позволяват

извършването на профилактика съгласно изискванията на Наредба 39 и НРД на по-малко от

половината пациенти, подлежащи съгласно Закона за здравето на профилактичен преглед.

Това, заедно с множеството искания за изследвания от страна на ТЕЛК, болниците,

онкодиспансерите, НЗОК за скъпоструващото лечение, някои колеги от СИМП, наблюдаващи

хронични заболявания, води до лишаване на българските граждани от профилактика и

скрининг.

Особено голям проблем в извънболничната помощ са исканията за осигуряване на

изследвания на онкологично болните и лекуваните със скъпоструващи медикаменти по

специални програми (ревматоиден артрит, хепатит С и др). Ресурс за тези изследвания не е

предвиден в извънболничната помощ и назначаването им е за сметка на недостатъчния

регулативен стандарт за диагностика на остри заболявания и профилактика. Необходимо е

да се регламентира кой и с какъв ресурс трябва да осигурява тези изследвания.

Увеличаването на сумите за МДД и ВСД в извънболничната помощ ще подобри

диагностиката и ще доведе до намаляване на хоспитализациите „за пълни изследвания”

чрез осигуряване на възможност за това в извънболничната помощ.

4. Регулативни стандарти

- Регулативните стандарти се разделят на две: Регулирани и извън регулация. В тези,

които са извън регулация попадат и някои рутинни, нескъпоструващи изследвания,

които са ориентир в ежедневната практика;

- РС се определя за годината и се дава информация за изпълнението му на 6 и 9 месеца

с оглед съобразяване с прогнозираната рамка;




5

ОСТРИ СЛУЧАИ ДИСПАНСЕРНО НАБЛЮДЕНИЕ И

ПРОФИЛАКТИКА, ТЕЛК?

РЕГУЛИРАНИ ИЗВЪН РЕГУЛАЦИЯ

Всички останали ПКК, СУЕ,

урина

Бланка № 3 и МДД, които се назначават от ОПЛ

по изискванията на Наредба № 39 и

Приложение № 13 от НРД за провеждане на

профилактични прегледи и диспансерно

наблюдение, както и по искане на ТЕЛК. (тук

може да се включат и тези Бланка № 3 и МДД,

които са обозначени, ако се приеме като

поискани от СИМП или БП).

- Промяна на подхода при проверка на превишения РС за остри случаи (ако се

възприеме новият метод на разделяне на стандартите – на регулирани и

нерегулирани). Проверява се медицинското основание за назначаването на

съответните изследвания. Ако такова съществува, не се предприема налагане на

санкция.

ПОЛЗИ

Намаляване на хоспитализациите, поради по-добро обгрижване на острите случаи и достатъчна грижа за хронично болните чрез пренасочване на евентуално освободени от оптимизирането средства към острите случаи.

Увеличаване на удовлетвореността у пациентите - получават достатъчно тогава, когато най-много имат нужда - при острите случаи.

Намалява възможността за „индуцирани” хоспитализации, допълнителни консултации и изследвания, като се ограничат консултациите при хроничните заболявания, когато няма реална необходимост.

В. Подобряване на диспансерното наблюдение в ПИМП

- Осигуряване на достатъчно количества ВСД, необходими за обхващане на диспансеризираните в ПИМП пациенти;

- Включване в Приложение 7 на всички заболявания, които подлежат на диспансеризация от ОПЛ съгласно Наредба 39;

- Включване на всички заболявания, които подлежат на диспансеризация в ПИМП, в Приложение 9;




6

– Синхронизиране на изискванията на НРД по отношение на консултациите на хронично болните с изискванията на Наредба 40;

- Прецизиране на необходимите изследвания, консултации и ВСД с оглед спецификата на общата практика (познаване на здравното състояние на наблюдаваните пациенти, неограничен достъп на пациента до ОПЛ по всяко време, наличие на извършени изследвания и консултации със СИМП в общата практика по повод профилактични и други прегледи на наблюдавания пациент) – ЕКГ, ЕхоКГ, ТСХ, липиди, аРТТ – приложения 9 и 14;

- Въвеждане на коефициент за наблюдение на хронично болни – по-голямо заплащане за наблюдението на по-тежко болните;

- Въвеждане на възможност за диспансеризация на J44, J45, Е78, M80, M81, N40 в ПИМП и миомите в СИМП.

Финансовият ресурс, освободен от задължителните консултации със СИМП на пациентите в

стабилно състояния в рамките на диспансерното наблюдение да бъде пренасочен към

диагностичното уточняване на остри състояния, осигуряване на достатъчен обем ВСД за

диспансерно наблюдение и увеличаване на възможностите за медико-диагностични

изследвания в ПИМП и СИМП.

Г. Назначаване и изписване на лекарствена терапия

- Отпадане на ограничението за изписване на медикаменти група II от ОПЛ – Приложение 9 на НРД;

- Въвеждане на възможност за изписване на медикаменти до 100 дни на тримесечни рецепти – ще реши проблема с изписването на медикаменти в опаковки за 20, 25, 33, 50 дни – промяна в Наредба 4;

- Въвеждане на по-голям срок на действие на протоколите (например 12 месеца) за лечение на диабет, паркинсонова болест, епилепсия и други подобни заболявания, при които не се налагат чести корекции на лечебната схема;

- Въвеждане на възможност за изписване на статини за Е78 без стенокардия, диабет или МСБ – първична профилактика на ССЗ;

- Заверка в рецептурните книжки на диагнозите без разширения и изписване на медикаментите по диагнози без разширения – ще спести ненужно разкарване на пациентите за презаверка на РК и ще улесни лечението им;




7

Д. Промени в реда на заплащане в ПИМП

1. Бюджетът на ПИМП като % от бюджета на НЗОК да нараства постепенно до

постигане на средноевропейските стойности – 12-15 %.

2. Въвеждане на коефициенти за заплащане на диспансерното наблюдение на хронично болните:

за ЗЗОЛ с 1 диспансерно заболяване – базова цена; за ЗЗОЛ с 2 диспансерни заболявания - 1.3 х базовата цена; за ЗЗОЛ с повече от 2 диспансерни заболявания – 1.6 х базовата цена.

Мотиви: Коефициентът при заплащане отразява по-големия обем дейности, извършвани по време на диспансерното наблюдение на ЗЗОЛ и е стимул за цялостно обхващане на по-голям процент от хронично болните.

Забележка: Стойностите на коефициентите са примерни.

3. Заплащане на всички препоръчителни имунизации и приложението на биопродукти (серуми и глобулини) - промени в Договора за цени и обеми и в Приложение Първични медицински документи (кодове на имунизациите) – заплащането е договорено в НРД 2012 година, но все още не е факт.

4. Промяна в методиката за заплащане на неблагоприятните населени места – да се

заплаща за работа в във всички малки и отдалечени населени места, независимо къде е

центърът на практиката на обслужващия ги ОПЛ, да се променят критериите съгласно

дадената още през м. април разработка, за да се осигури справедливо разпределение на

средствата, определени за стимулиране на работата в тези населени места.

5. Въвеждане на финансови стимули за постигане на качество на дейността в ПИМП –

специалност, ПМО, количествени критерии за качество на дейността.

6. Въвеждане на заплащане за някои амбулаторни изследвания в ПИМП - 24-часово

мониториране на артериално налягане, УЗД на коремни органи, ФИД, дензитометрия и др.

– при наличие на съотоветната апаратура и квалификация.

7. Регламентиране на заплащане на ОПЛ за участие в национални програми –

финансиране от самата програма – да се впише в НРД съобразно текста в Наредба 40.




8

Е. Други

1. Въвеждане на възможност за назначаване на УЗД на млечна жлеза, ТАТ, МАТ от ОПЛ

– чл. 132 ал. 7 НРД.

2. Промяна в приложение 10 – премахване на изискването за наличие на венозни катетри и

венозни канюли като различни позиции.

3. Да се прецизират изискванията на клиничните пътеки за рехабилитация:

Пътека 244 – да се премахне изискването за рентгенографии – артроза,

обективизирана с образен метод (рентгенография или другизобразителен

метод) да не изисква графии при всяка хоспитализация.

4. Да се регламентира възможността ОПЛ да отписват пациент при нарушено доверие между лекаря и пациента, което не позволява продължаването на ефективна профилактична и лечебно-диагностична дейност – промяна в Наредбата за достъпа и в НРД. 5. По отношение на лицата, освободени от потребителска такса по ЗЗО и НРД, да се въведе

регламент, с който потребителската такса за тези категории лица да бъде възстановена на

лечебните заведения от институцията, която ги е освободила от заплащане.

Противоконституционно е социалната функция на държавата да подпомага нуждаещите се с

определени суми да бъде прехвърляна императивно на лечебните заведения – промяна в

ЗЗО.

6. В общата част на НРД да се включат текстове, касаещи извършването на контрол и

налагането на санкции от НЗОК:

премахване на задължителните санкции (ЗБНЗОК). Контролът трябва да води до

по-добро качество на дейността;

премахване на мултиплицирането на санкциите. Регламентиране на „повторно

нарушение” в съответствие със ЗАНН;

контролната дейност да се извършва по начин, незатрудняващ основната

дейност на изпълнителя – този текст фигурираше в много НРД преди 2010 г.;

по време на една проверка всички нарушения да бъдат описвани в един

констативен протокол – това ще прекъсне порочната практика при една проверка

да се съставят 5-6 констативни протокола за различни нарушения;

Да не се санкционират ИМП при преразход на определените им РС без проверка

на медицинската целесъобразност;

За установените при проверки на контролните органи маловажни пропуски и

нарушения (липса на подпис на ИМП, липса на печат на ЛЗ, неспазена разпоредба

на НРД, която е останала без последствия за пациента, липса на част от досието




9

на пациента, сгрешен код на медикамента върху рецептурната бланка, .....),

вследствие на които не е настъпила вреда за пациента или не са довели до

неправомерни плащания от страна на НЗОК, се определя срок за отстраняване на

нарушенията.

7. Промяна в Приложение 13 на НРД и чл. 3 ал. 10 на Наредба 39 – отпадане на текста „Всеки

ОПЛ е длъжен да поставя на общодостъпно място в лечебното заведение за ПИМП

информация относно вида и честотата на профилактичните прегледи и изследвания, на

които подлежат лицата на 18 години.” - пасивното информиране на пациентите чрез

информация на стените няма практически значима роля за повишаване на

информираността на пациентите. – да се иска корекция – информация на подходящо място

в сградата, където се извършва дейността; информацията да не е в детайли.

8. Синхронизиране на Приложение 13 на НРД с Наредба 40 – да се добави

„ориентировъчно” пред „изследване на зрителна острота“.

9. Промяна в обема на профилактичния преглед – след обсъждане с МЗ и НЗОК.


___________________________________________________________________________________________________________ 1407 София, бул. „Н. Й. Вапцаров” № 17- 21, ет.2, ап.5 тел./факс 868 28 94,моб. 0886 614 589 e-mail: [email protected] http://www.nsoplb.com

1

Приложение 2

Предложенията за промени в методиката за определяне на месечното заплащане за работа в населени места-

център на практики с неблагоприятни условия на работа на изпълнители на ПИМП(внесена в НЗОК през 2012 г.)

Основани са на следните принципи:

1. Да отпадне постановката „център на практика“ и да се възприеме само определението „населени места с неблагоприятни условия на

работа“.

Мотиви:

- Т.нар.“център на практика“ може да е разположен в населено място, което няма характеристики на неблагоприятно такова, но ОПЛ да

обслужва едно или повече други населени места, които отговарят на критериите за неблагоприятност.

- Населените места, обявени за неблагоприятни, може да нямат достатъчно население, за да предполагат разкриване на Практика за ПИМП

в тях.

2. В критериите за „отдалеченост“ думата „район“ да се замени с „населени места“, което ще конкретизира всеки отделен случай. Да се вземе

предвид не само отдалечеността на тези населени места от ФСМП и др., но и отдалечеността им от населеното място, в която е

регистрирана практиката на обслужващия ги ОПЛ.

3. Задължителен критерий за получаване на средства по методиката да бъде посещение на тези населени места от ОПЛ, не по-малко от

веднъж седмично, при брой на обслужваните населени места до 5 и не по-малко от веднъж на две седмици, ако са повече.

4. Продължителността на работния график за всяко едно населено място да се определя от ОПЛ в зависимост от потребностите, а да не е

фиксирана в критерия.



2

Мотиви: В населени места с малък брой население, напр. 50 човека, присъствието на ОПЛ в продължение на 5 или 8 часа е неефективно. Ако

към това прибавим случаите, в които обслужваните населени места са над 5 или 18, каквито има, това изискване е неосъществимо. В случая не

трябва да се пренебрегва и разходваното за придвижване до и от това населено място време. Резултатът е, че хората там пак се обслужват, но

лекарят не получава възнаграждение за това.

5. Ако ОПЛ е осигурил помощен персонал, който да обслужва населението в тези населени места по определен график извън часовете, в

които ОПЛ е там, това да бъде отделен критерий.

6. В населени места, където наемането на здравна служба е неефективно поради малкия брой жители или липсва такава, да е налице

възможност само за обслужване по домовете.

7. Финансиране по тази методика да се получава за всяко населено място, което има характеристики на неблагоприятно, т.е. може да е само

едно.

8. В методиката „здравноосигурени“ да се замени с „лица с непрекъснати здравноосигурителни права“.

9. Въз основа на изложените принципи и направените корекции в таблиците, е необходимо да се приведат в съответствие с тях чл. 4 и чл. 5,

както и чл. 6, който определя срока за изпълнение в Общата част на Методиката.

№

Неблагоприятно

условие на работа за

ПИМП

Брой

точки - t Критерии

Документ за доказване на условието в

практиката

1.1 Отдалеченост 1 Населените места, които обслужва ОПЛ са отдалечени

от 15 (петнадесет) до 20 (двадесет) км от друга практика

за първична извънболнична медицинска помощ и

център/филиал за спешна медицинска помощ или

повече от 30 минути необходимо време за придвижване;

Пътна карта; Наредба № 14/01.04.03 г. за

определяне на населените места в селски и

планински райони;

Повече от 4 месеца в годината с лоши



3

№



ПИМП

Брой




климатични (зимни) условия;

1.2 Отдалеченост 3 Населените места, които обслужва ОПЛ са на повече от

20 (двадесет) км от друга практика за първична

извънболнична медицинска помощ и център/филиал за

спешна медицинска помощ или повече от 45 минути

необходимо време за придвижване;

Пътна карта; Наредба №14 /01.04.03г. за


планински райони;




от 20 (двадесет) до 30 (тридесет) километра от МЦ или

ДКЦ;

Пътна карта; Наредба №14 /01.04.03 г. за


планински райони


на повече от 30 (тридесет) километра от МЦ или ДКЦ

Пътна карта; Наредба №14 /01.04.03г. за




от 30 (тридесет) до 40 (четиридесет) км от изпълнител на

МБАЛ или ЛЗБП осигуряващо в най-висока степен

договорени КП на територията на района на съответната

РЗОК или повече от 30 минути необходимо време за

придвижване;







над 40 (четиридесет) км от изпълнител на МБАЛ или





4

№



ПИМП

Брой




ЛЗБП, осигуряващо в най-висока степен договорени КП

на територията на района на съответната РЗОК или

повече от 45 минути необходимо време за придвижване;




2.1 Трудна достъпност 1 ІІІ или ІV класна пътна мрежа на населените места,

обхванати от практиката




2.2 Трудна достъпност 3 Пресечна местност с над 600 м. надморска височина и

наличие на ІІІ или ІV класна пътна мрежа




2.3 Трудна достъпност 5 Пресечена местност, разположена над 1000 м.

надморска височина и наличие на ІІІ или ІV класна пътна

мрежа




3.1 Разпръснатост 1 Практика, обслужваща едно до две населени места

извън това, в което е регистрирана практиката, които

ОПЛ посещава не по-малко от веднъж седмично по

определен от него/я график, съответно на

потребностите на населението.

Справка от регистъра на ЗЗОЛ за съответния

ИМП/Регистрация на ЛЗ от РЦЗ

3.2 Разпръснатост 3 Практика, обслужваща три до пет населени места

извън това, в което е регистрирана практиката, които

ОПЛ посещава не по-малко от веднъж седмично по





5

№



ПИМП

Брой






3.3 Разпръснатост 5 Практика, обслужваща над пет населени места извън

това, в което е регистрирана практиката, които ОПЛ

посещава не по-малко от веднъж на две седмици по





4.1 Обслужван

контингент

1 Практика, която обслужва и домове за медико-социални

грижи

Актуална пациентска листа на ОПЛ



2 Практика в селски район, намираща се на територията на

област с процент безработица над средната за страната.

Наредба №14/01.04.03г. за определяне на

населените места в селски и планински райони;

Официални данни от Бюрата по труда



3 Практика, в която над 50% от регистрираното население

живее при неблагоприятни битови условия . ТРУДНО

ОПРЕДЕЛИМ КРИТЕРИЙ, БЕЗ ЯСНИ ИНДИКАТОРИ ЗА

ДОСТОВЕРНОСТ.

Съвместно решение на РЗОК и РЗИ



1

Обслужване на населено място с малък брой лица с

непрекъснати здравноосигурителни права – от 650 до

750 лица;




6

№



ПИМП

Брой






2 Обслужване на населено място с малък брой лица с

непрекъснати здравноосигурителни права– от 550 до

650 лица;





непрекъснати здравноосигурителни права – от 450 до

550 лица;





непрекъснати здравноосигурителни права – под 450

лица;


5. Екологично

замърсен район

1 Екологично замърсен район Например: амбулатория в екологично обременен

район на обслужване, съгласно Приложение №2

на Постановление № 50/10.03.1993 г. на МС

“Списък на екологично замърсените земеделски

земи от промишлена дейност”; затруднена

възможност за провеждане на промоция;

превенция и профилактика на здравето

6. Извънредни

ситуации

3 Практика в община, в която е обявено бедствено

положение най-малко веднъж годишно през последните

3 години;

Информация от областен управител и общински

кметове;

7. Налични 2 Селски практики, в които еднократно в денонощието има Утвърдени транспортни схеми от общини и



7

№



ПИМП

Брой




комуникации обществен транспорт до общински център; област

Налични

комуникации

3 Селски практики без ежедневен обществен транспорт до

общински център;

Утвърдени транспортни схеми от общини и

област

Налични

комуникации

5 Селски практики без наличен обществен транспорт; Утвърдени транспортни схеми от общини и

област

8. Други 3 Индивидуално 24-часово осигуряване на достъп до

медицинска помощ на ЗЗОЛ извън обявения работен

график на ОПЛ, при липса на друга възможност, дадена

с Наредба № 40 от 2004 г.;

Наредба № 40 от 2004 г.; декларация по образец,

съгласно Приложение към НРД за медицинските

дейности;

9. Персонал 5 При практики, които обслужват едно или повече

населени места извън това, в което е регистрирана

практиката и е осигурен нает среден или висш

медицински персонал, който обслужва допълнително

населението в тези места по определен от ОПЛ

график.

София, бул. „Н. Й. Вапцаров” № 17 21, ет.2, ап.5 тел./факс...

Documents