В Е С Т ИБългарскиВ е с т н и к н а б ъ л г а р и т е в У н г а р и я

B o l g á r

HIREKA magyarországi bolgárok kétnyelvû havilapja

2010. február

Цена 150 форинта •• Ára: 150 Ft

ф е в р у а р и 2 0 1 0 г .w w w . b o l g a r o k . h u

В Б Р О Я

ч е т е т е

Бабинден

Трифон Зарезан

Интервю с проф.Овчаров

В неделя на 17 януари се състоятрадиционният Бабин ден вБългарския културен дом. Освендраматизацията на обичая, поздра-ва към новородените и технитемайки, към бабите и акушерките, сесъстоя и кулинарен конкурс. След

дългогодишни усилия беосъществен и един старпроект – издаването наготварска книга по рецепти на бъл-гарките в Унгария. Изданието едвуезично и бе представено за пръвпът на женския празник.

За книгата свои изпробвани рецеп-ти са предоставили 25 жени, споде-ляйки вкусовете с които ежедневноживеят техните семейства.А ето и предговора, с който съста-вителите се обръщат към читател-ската публика:

„Навярно храната и вкусът, с коитосме закърмени, се променят най-бавно и трудно се подлагат на аси-милация. Вече десетилетия наредбългарските жени в Будапещаотбелязват своя празник Бабинденс голяма кулинарна изложба, на

която показват сво ето готварскоизкуство. Тради ционният обичай,на който всеки донася нещо запохапване, не е загубил и до днессвоя характер. Но навярно жела-нието да вкусим от повече неща, даобменим опит и рецепти го е пре-върнало в изложение със състеза-телен характер, на което пролича-ва не само привързаността къмтрадицията, отвореността къмновото, но и майсторлъка на бъл-

гарката. Наши приятели отБългария, като известната народнапевица Валя Балканска, също пред-оставиха свои рецепти. А и не еднаунгарка, свързана с българското, естанала истински майстор на бъл-гарската кухня.

Макар че на бабинденската трапезасе срещат какви ли не блюда, все

пак основно място сред тях заемабългарски те традиционни ястия.Ре цеп ти за тях не лип сват – вБългария се издават де сет ки гот-варски книги. И все пак, споделени-

(шкембе чорба)2. Янтра Джагарова

(пържоли с гъби)3. Николина Нацкина

(картофена супа със зеле)

Традиционно българско ястие1. Янтра Джагарова

(пълнени чушки)2. Лили Зафирова

(баница с праз)3. Мариана Мусева

(каварма)

Десерт1. Елена Колева

(ябълков щрудел)2. Цанка Маринова

(ясла)3. Ищванне Харастович

(руло с извара)

С Ъ Б И Т И Я •• E S E M É N Y E K3

Бабинден ят на място опит, който е съобразенс намиращите се тук продукти, еважен, в същото време по някакъвначин отразява и ежедневнитенагласи, и празничния календар набългарите в Унгария.

Книгата не е изчерпателна. Извъннея останаха не само много рецеп-ти, а и много изкусни майстори

кулинари, коитоне успяха дап р е д о с т а в я тсвоите рецепти.

Нека тя бъде само един началентласък за събирането на българскирецепти и свързаните с тях обичаи,които периодично да стават достоя-ние на по-широк кръг хора, билочрез интернет, било чрез периодич-ните ни издания.”

Изпращайте вашите рецепти наадрес: bolgonk@bul.hu

Родените през 2010 г. бебета:Ализ Пап-ФьолдешиАрис ГубовичБела Геза ЛантошБоян БоневКристиан МусевНора ЧавдароваМира ЛупаСара АуадФранка Бабич

Класиране на ястията от кули-нарната изложба

Предястие1. Естер Новакова

(торта от патладжан)2. Андреа Пробочкаи

(овесени хапки)3. Шаролта Колосар

(кашкавалена торта)

Основно ястие1. Естер Новакова

2

Bulgáriában, ám mégis nagyon fontos ahelybeli tapasztalat: az itteni alapanya-gok, a magyarországi bolgárok hétköz-napjainak és ünnepi rítusainak ismerete.

Ez a könyv nem merít ki minden lehet -séget. Nem csak receptek, de kiválószakácsok is kimaradtak belôle. Ámlegyen ez kezdôlökés, ami elindítjaa bolgár receptek és az ezekkelkapcsolatos népszokások gyûjté-sét, amelyek késôbb majd azInterneten, vagy az idôszaki kiadvá-nyainkban is elérhetôvé válnak.”

Küldjék el receptjeiket a bol-gonk@bul.hu címre

A 2010-ben született babák névsora:

Awwd SzaraBabic FrankaBonev BojanCsavdarova NóraFöldessy-Papp AlízGubovics ÁriszLantos Béla GézaLupa MiraMuszev Krisztián

Az ételverseny gyôztesei

Elôétel1. Novakov Eszter (padlizsántorta)2. Probocskai Andrea (zabfalatok)3. Koloszár Sarolta (sajttorta)

Január 17-én, vasárnap került megren-dezésre a hagyományos bábanapiünnepség a Bolgár Mûvelôdési Házban.A szokás bemutatásán, az újszülöttekés anyukáik, valamint a bábák és szü-lésznôk köszöntésén kívül természete-sen ételverseny is volt. Az idei évbentöbb éves erôfeszítések eredménye-képp egy régi projekt is megvalósult –megjelent az a szakácskönyv, amely amagyarországi bolgár asszonyok re -cept jeit tartalmazza. A kiadvány két-nyelvû, a bemutatójára az ünnepségenkerült sor.

25 asszony osztotta meg velünk kipróbáltreceptjeiket, azokat az ételeket, amelyeketa családjuk a legjobban szeret.És most álljon itt a könyv elôszava,amellyel az összeállítók az olvasókhozfordulnak:

„Az ételekhez, ízekhez való viszonyunkatbizonyára az anyatejjel szívjuk magunk-ba, és ez késôbb csak nagyon lassanváltozik, alig asszimilálódik. A Bu da -pesten él bolgár asszonyok már évtize-dek óta ünneplik a Bába-napot kulináriskiállítással, ahol megmutathatják fôzôtu-dományukat. Ez a hagyományos nép-

Bábanap szokás így speciális jelleget kapott.Mindenki elhozza a maga által készítettételeket, megkóstolják egymás fôztjét,és recepteket cserélnek. A bemutató egyidô után versengéssé alakult, ahol a bol gárasszonyok megmutathatják kony ha mû -vészetükben a hagyományokhoz valókötôdésüket, és az új iránti nyitottságukat.Néhány Bulgáriai barátunk, mint például anépdalénekesnô Valja Balkanszka meg-osztotta velünk saját receptjeit, de ismeret-ségi körünkbôl magyar háziasszonyok is abolgár konyha mestereivé váltak.

Bár a Bába-napi versenyen mindenféleennivalót feltálalnak, mégis a tradicioná-lis bolgár ételek foglalják el a fô helyet.Ezekhez rengeteg receptet lehet találni

Fôétel1. Novakov Eszter (pacalleves)2. Dzsagarova Jantra (karaj gombával)3. Nackina Nikolina (káposztás krumplile-ves)

Hagyományos bolgár étel1. Dzsagarova Jantra (töltött paprika)2. Zafirova Lili (túrós-pórés banica)3. Muszeva Marianna (kavarma)

Desszert1. Koleva Elena (almás rétes)2. Marinova Canka (bölcs )3. Harasztovics Istvánné (túrórolád)

5

Január 31-én tartották meg a BolgárOrtodox Templomban SzôlômetszôTrifon ünnepét. Szent Trifon ünnepe ama gyarországi bolgárok számára patró-nusünnep is, mivel ez a nap jelenti a ker-tészmunkák kezdetét. Az idei évben ez volt az újonnan megvá-lasztott Egyházbizottság elsô nyilvánosrendezvénye. Az Egyházbizottság elnö-ke, Kirkov Vladimir, a Bolgár Rádiónakadott interjújában elmondta, hogy na -gyon fontos számára az új feladata, ésállandóan konzultál az Egyházbizottságidôsebb és tapasztaltabb tagjaival. Úgyvéli, hogy nagy figyelmet kell fordítani a

hagyományos ünnepek megünneplésé-re, valamint arra, hogy többen és a fiata-lok is eljárjanak a templomba. „Ahogy aza november 28-i választásokon volt –tette hozzá Kirkov Vladimir, - öröm volt150 embert látni a templomban.”Az Egyházbizottság elnöke beszélt atemplom kifestésérôl is, amelynek a ter-vei már készen vannak. Számukra márcsak az a feladat maradt, hogy össze -gyûjtsék rá a pénzt és elkezdjék a mun-kálatokat, remélik, hogy két év alatt el iskészülnek vele. Ehhez az új Egy ház -bizottság egyesíteni szeretné a magán-emberek és a szervezetek erôfeszítéseit,

С Ъ Б И Т И Я •• E S E M É N Y E K4

és bankszámlát nyitnak, ahova az erre acélra összegyûjtött pénzt át lehet utalni.Az ezen a számlán felgyülemlett pénzttermészetesen csak a budapesti bolgártemplom kifestésére lehet majd felhasz-nálni. A magyarországi bolgárok mártöbbször megmutatták, hogy készek ado-mányaikkal segíteni a közös ügyet.„Remélem, a mi nemzedékünk sem maradszégyenben” – tette hozzá az elnök.

A tomboló tél ellenére igen sokangyûltek össze Szent Trifon ünnepén,ahol a liturgia után került sor a szôlômet-szésre és a „cár” megválasztására, majdrégi hagyomány szerint az egybegyûltekegy pohár vörösborral köszöntötték azünnepet.

На 31 януари в Българския правос-лавен храм бе отбелязанТрифоновден. Освен голям църко-вен празник, Трифоновден е и пат-ронен празник на българите вУнгария, бележещ началния пери-од на преселението, когато гради-нарските тайфи са пристигали и езапочвал градинарския сезон. Тази година това бе и първата пуб-лична проява на новоизбранотоЦърковно настоятелство с председа-тел Владимир Кирков. В интервю заБългарското предаване по унгарско-то радио Вл. Кирков сподели, че еизцяло отдаден на новата задача инепрекъснато консултира с по-въз-растните и опитни членове на нас-тоятелството. Смята, че трябва да сеобърне внимание на честването натрадиционните празници и да сеположат усилия църквата да бъдепосещавана от повече и то младихора. „Както беше на изборите на 28ноември, добави Кирков – радост еда видиш 150 души в църквата.”Председателят на църковното нас-тоятелство се спря и на въпроса заизографисването на българскияхрам. Много е направено в товаотношение и от предишното нас-тоятелство – съставени са и саодобрени проектите за изографис-ването, което трябва да е строго

канонично. „За нас остава по-лес-ната задача – каза Кирков – да оси-гурим средствата и да започнеработата. Надявам се, до две годинида сме готови.” За целта новото нас-тоятелство желае да обедини уси-лията на частни лица и организа-ции, като открие отделна банковасменка, където да се превеждатсъбраните за целта средства.Средствата по тази банкова сметкаще могат да се използват единстве-но за зографисването на българ-ската църква в Будапеща.Българите в Унгария не веднъж садемонстрирали своята готовност даподмомогнат с дарения общотодело. „Надявам се, че и нашетопоколение ще даде своето и няма дасе посрами” – добави Кирков.Въпреки бушуващата зима наслужбата по случай Трифоновден

се събраха доста хора, а след литур-гията бе зарязана лозата, бе ииз-бран „цар” – най-възрастният отприсъстващите, и по-стара тради-ция празникът бе полян с червеновино.

Следобедните часове бяха на май-сторите на древната игра табла, всъстезанието премериха силите си8 участници и излъчиха победител.Тази година голямата награда спе-чели Владимир Кирков, на второмясто излезе Гриша Абрашев, а натрето – Власимир Калицов.

На 10 януари се състоя традицион-ната новогодишна среща на бълга-рите от Зугло. Ангел Грозданов,заместник председател на местнотосамоуправление, поздрави присъст-ващите, а Моника Тютюнкова,председател, поднесе питата с къс-мета. Танцов състав „Янтра” изнесекратка програма, след което се със-тои обичайното сурвакане, а послевсички хапнаха от приготвенитевкусотии и роднини и приятели серадваха, че се виждат отново.

Гости на Чайната в Музея по търго-вия и туризъм беше фолклорнагрупа Зорница. Те бяха поканени впоредица, посветена на малцин-ствата в Унгария, като част от евро-пейски проект за малцинственитекултури. С гостите разговаряНоеми Сали. В разговора за бъл-гарското градинарство се включи-ха Райна Симеонова Харгитаине иТаня Ронаи, които разказаха за бъл-гарската поливна техника и дулапа,за първите поселнициот Лясковец.Лили Зафирова пък разказа зажените от Зорница и технитесемейства. След разговора фолклорна групаЗорница представи българскитеколедни обичаи и Йордановден скитка от песни и танци, както и страпеза с български ястия. За съби-тието бе изготвен кратък видео-филм като спомен от тази приятнавечер.

Január 10-én ismét a SzônyiHotelben került sor a zuglói bolgárokhagyományos újévi találkozójára. Azegybegyûlteket elôször GrozdanovAngel, a helyi bolgár önkormányzatelnökhelyettese köszöntötte, majdTyutyunkov Mónika, az önkormányzatelnöke, körbekínálta a szerencse-pénzt rejtô cipót. A Jantra táncegyüt-tes rövid mûsora után jöttek az újév-köszöntôk, majd mindenki megkós-tolta a finom ételeket, és rokonok ésbarátok örültek annak, hogy isméttalálkoztak.

Január 6-án a Magyar Kereskedelmi -és Vendéglátóipari Múzeumban a Nem -zetiségi Teaház vendége volt a ZornicaHagyományôrzô Együttes. Ez a rendez-vénysorozat a kisebbségi kultúrákatbemutató európai projekt. A vendégek-kel Szali Noémi beszélgetett. A bolgárkertészekrôl szóló beszélgetésbe Har gi -tainé Szimeonova Rajna és Rónai Tányais bekapcsolódott, akik meséltek a bol-gár öntözési technikáról és a bolgárke-rékrôl, az elsô ljaszkoveci áttelepülôkrôl.Zafirova Lili pedig a Zornicában fellépasszonyokról és családjaikról beszélt.A beszélgetés után a Zornica együttes

karácsonyi és vízkereszti népszokáso-kat adott elô dalokkal és táncokkal kísér-ve, és a bolgár konyha specialitásait isbemutatták. Az eseményrôl rövid video-film is készült.

Szôlômetszô Trifon ünnepe

Трифоновден Зорницапее итанцува

ÚjévZuglóban

A Zornica énekel és táncol

Новагодина в Зугло

7

За трети пореден път се провеждаконференция, посветена на основа-ните и поддържани от малцинствени-те самоуправления институции: учи-лища, научни институти, библиотеки,театри, музеи и др. Тя се организираот Секретариата завеж дащ въпроси-те за малцинствата и националнатаполитика при Канцеларията на

министър-председателя, този път вБудапеща. Срещата се проведе вБългарския културен дом и бе откри-та от председателя на ДБУ ДимитърТанев. Това е признание за дейносттана дружеството, което вече 95 г. еосновна организираща сила на бъл-гарската общност. Конференцията бе приветствана и от

Ференц Гемеши, държавен секретарпри Канцеларията на министър-председателя.Важно място бе отделено на стопан-ските въпроси и въпросите, свързанис прилагането на правните норми,бяха обсъдени в отделна секция.Двете пленарни заседания бяха ръко-водени от Ерика Немет, главендиректор на главния отдел за нацио-нални и етнически малцинства и ней-ният заместник Антал Паулик. По време на целодневната конфе-ренция прозвучаха доклади, засягащиразлични сфери на културната авто-номия на малцинствата – училища,печат, музеи, научни институти. Вкрая на заседанията се разгоряха дис-кусии по неизяснени въпроси, свърза-ни с функционирането на институ-циите, трудностите, които създавафинансовата криза, както и с някоипроблеми, свързани с прилагане надействащите правни норми. Останаха и въпроси, които въпрекижеланието на присъстващите, небяха поставени на дневен ред, тъйкато не са нейна тема – напримерсъстоянието на националната теле-визия и произтичащите от товапоследици за националните и етни-чески малцинства.

С Ъ Б И Т И Я •• E S E M É N Y E K6

Трета конференция намалцинствените институции

Български иконив Печ

През 2010 г. унгарският град Печ еЕвропейска столица на културатазаедно с Истанбул в Турция и Есенв Германия. В програмите е вклю-чено и българско участие. Една отпървите големи прояви през годи-ната е откритата на 22 януари вПеч изложба на произведения нахристиянското изкуство от градСливен. Градовете Сливен и Печимат дългогодишни побратимениотношения, които след десетго-дишно прекъсване в началото нановия век бяха обновени, благода-

рение на съдействието и на бъл-гарската общност в града. Изложбата бе открита в изложбе-ното пространство CellaSeptichora на катедралата в Печ,която е един от най-старитепаметници на християнската кул-тура в Унгария. Подходяща атмос-фера създаде изпълнението наунгарски хор за църковна музика.Огромно впечатление прави вУнгария, че Сливенската колек-ция от икони е създадена презпоследните 40 години със съдей-ствиета на Сливенската митропо-лия. Организаторите от град Печса дали на изложбата името„Вдъхновени от Бога непреходнишедьоври”. Тя съдържа икони, гра-вюри, рисунки и църковна утвар,каменна пластика и дърворезба,предимно от 17-18 век. Една отцелите на изложбата е да предста-ви град Печ като мултикултуренцентър, в който си дават срещаразлични култури. Сред тях е ибългарската култура, която имастари традиции в града, благода-рение на българското малцин-ство, което живее тук. В замяна в Сливен ще могат давидят изложба на известния френ-

ски художник от унгарски произ-ход Вазарели, чийто роден град еПеч, където има музей на неговоиме с богата колекция.

2010-ben Pécs Európa kulturális fôvárosa a törökországiIsztambullal és a németországi Essennel együtt. A programokrészeként a bolgár kultúra is bemutatkozott. A kulturális évadegyik elsô nagy rendezvényeként január 22-én a szliveni galériakeresztény gyûjteményébôl nyílt kiállítás a városban Isten ihlette,maradandó mestermûvek címmel. Szliven 1968-tól 1990-ig mártestvérvárosa volt Pécsnek, ezt követôen több mint tíz éves hall-gatás után 2001-ben újította meg a kapcsolatot a két településvezetése a városban mûködô bolgár kisebbségi önkormányzatközremûködésével.A tárlat, amelyet zömében 17-18. századi ikonok és más mûtár-gyak alkotják, a Cella Septichora Látogató köz pontban kapotthelyet. A szliveni galéria Keresztény mûvészet címû ikongyûjte-ménye az elmúlt 40 év alatt a szliveni püspökség együttmûködé-sével jött létre, a folyamat a környékbeli templomok kultuszikon-jainak cseréjével egy idôben történt. A gyûjtemény viszonylag

nagy idôszakot átfogó alkotások egyedi darabjait mutatja be,egyúttal lehetôséget biztosít az elmúlt néhány évszázad mûvé-szeti folyamatainak tanulmányozására is.A kiállítás megnyitóján beszédet mondott Dr. Kunszt Márta pécsialpolgármester, illetve Radoszt Kosztova, Szliven városánakalpolgármestere is. A megnyitó házigazdájaként Mayer Mihálypécsi megyéspüspök beszélt az ikonmûvészethez fûzôdô sze-mélyes élményeirôl.A tárlat Pécs soknemzetiségû volta elôtt tiszteleg. A létszámábankicsinek számító pécsi bolgár kisebbség az EKF-keretbôl nyertpályázati pénzt jelentôs önerôvel egészítette ki, hogy létrejöhes-sen a mostani program.Pécsett eddig soha nem láthatott a közönség hasonló tárlatotilyen környezetben. Cserébe a baranyai megyeszékhelyrôl egyreprezentatív Vasarely-tárlat költözik a bolgár városba, a mûvészvalamennyi korszakából merítve. A szliveni Dimitar DobrovichGalériában január 29-tôl március elejéig látható Vasarely-gyûjte-ményben szônyegek, festmények, grafikák és szitanyomatok ishelyet kaptak.

A kisebbségi önkormányzati intézményekharmadik országos konferenciáját szer-vezte meg 2010. január 20-án a Minisz -terelnöki Hivatal Kisebbség- és Nemzet -politikáért Felelôs Szakállam tit kár sága. ABolgár Mûvelôdési Házban megtartotttanácskozáson a kisebbségi intézményekképviselôi, a kulturális és a pénzügy szak-tárca munkatársai, valamint az országosönkormányzatok vezetôi vettek részt. Akonferencia megnyitóján a házigazdáknevében Tanev Dimiter, a MagyarországiBolgárok Egyesülete elnöke köszöntötte a

résztvevôket, majd Gémesi Ferenc, aMiniszterelnöki Hivatal szakállamtitkárabeszédében hangsúlyozta, hogy a kor-mányzati ciklus egyik legfontosabbkisebbségpolitikai célkitûzése a nemzeti-ségek kulturális autonómiájának megerô-sítése, és ennek lényegi elemeként akisebbségi intézményrendszer továbbfej-lesztése.A tanácskozáson megvitatásra került akisebbségi intézmények szerepe a közös-ségi identitás megôrzésében, értékelték aközmûvelôdési, közgyûjteményi, mûvé-

szeti intézmények mûködésének szakmaihátterét, az esélyegyenlôség érvényesülé-sét a kultúra területén, a közvetlen kisebb-ségi célú költségvetési támogatok haszno-sulását. A konferencián szekcióülés kere-tében kiemelt figyelmet kapott az orszá-gos önkormányzatok által mûködtetettintézmények gazdálkodásával kapcsola-tos gyakorlati kérdések elemzése. A ple-náris üléseken a kisebbségi kulturális auto-nómia kereteit biztosító jogi háttér, a MeHNEKF által a közelmúltban végzett ellenôr-zési tapasztalatok bemutatása, az intéz-ményesülési folyamat jövôjét érintô kérdé-sek áttekintése volt a téma.A két plenárist ülést Németh Erika, aNemzeti és Etnikai Kisebbségi Fôosztályfôigazgatója, és helyettese, Paulik Antalvezette.

Kisebbségi intézmények 3.konferenciája

Bolgár ikonok Pécsen

Снимки: Венета Янкова Снимки: Арпад Ковач

С Ъ Б И Т И Я •• E S E M É N Y E K8

За девети път в Сегед бе организи-рано футболно първенство намалки вратички за отборите намалцинствата, което се състоя на 16януари. В него българите, излезлина терена със своите звезди от 90-те години, се класираха на четвър-то място сред силните отбори нанемци, сърби, гърци и арменци.Тазгодишният финалист станаизвестен след сблъсъка на подгот-вените отбори на сърби и арменци,завършил – както и миналата годи-на – с победа на последните.Българският отбор спечели първияси мач с порой от голове и майстор-ска игра, но по-късно налегналатацелия отбор следпразнична умораказа тежката си дума. Затова и сме-лите атаки завършваха безуспеш-но, а отборът не успя да повториминалогодишния си успех (ІІмясто). Но и така не се посрамихмеи очакваме следващия юбилеентурнир като евентуални фаворити.

М. Петров

Миналият месец получихме писмоот България, от което разбрахме засъществуването на българскоинтернет радио, в което голямовнимание се отделя на българитепо света.Ето какво ни пишат колегите отРадио Татковина: „Интернет радио „Татковина“ стар-тира с програма на 9 февруари 2008г. Вече са факт предавания за въз-можностите за работа в страната,за образованието, туризма, исто-рията, културата, за проблемите набългарските емигранти. Стараемсе да популяризираме в чужбинавсичко родно и мило. В програматаприсъстват всички жанрове бъл-гарска музика, хумор, спорт и т.н. От изключителна важност за нас ев програмата ни да участват актив-но българите не само у нас, а и вчужбина. Вече имаме предаване“Българите по света”, в което нашсънародник разказва как и защо езаминал, с какво се занимава, би лисе върнал. Предстоят още предава-ния с прякото участие на слушате-лите на онлайн радио „Татковина“. Единствената мисъл, която ни водие – как да зарадваме сънародниците

си, да ги накараме да се усмихватпо-често, как да им бъдем полезни.Всеки може да поздрави близки иприятели, да изненада с песенлюбим човек, независимо в кояточка на света се намира. Многоважна част от програмата ни емузиката. Тя е само българска и еот всички жанрове.Тази отговор-ност е поверена на изключителнипрофесионалисти – музиканти.Можете да ни слушате наwww.tatkovina.com”

И така, ако имате време и възмож-ност, потърсете предаванията наРадио Татковина на

www.tatkovina.com. По Радио Татковина вече бе излъ-чен репортаж за тържеството послучай Бабинден, проведено вБългарския културен дом.

Január 16-án rendezték Szegeden a IX.Szegedi Nemzeti Kisebbségek teremfo-ci tornáját, amelyen a kilencvenes éveksztárjait bevetô bolgárok, az igen erôs,német, szerb, görög, örmény csapato-kat is felvonultató mezônyben a negye-dik helyet szerezték meg. Az idei ese-mény a külön erre az alkalomra plusz

tüdôt növesztô szerbek és örményekcsatáját hozta: ahogy tavaly, most is azutóbbiak gyôztek. Az elsô meccsétiskolafocival és gólzáporral nyerô bolgárcsapaton idôvel egyre jobban látszottakaz ünnepek utáni súlyos fáradtság jelei,így a hôsies hajrákat sorra elbukó mie-ink nem tudták megismételni a tavalyibravúros eredményt (2.hely). Ám ígysem vallottunk szégyent, valószínûleg akövetkezô jubileumi eseményt mint tit-kos favorit várhatjuk.

M. Petrov

A Bolgár Kulturális Intézetben másodikal kalommal nyílt meg kiállítás a Ta lál ko -zások Bulgáriával elnevezésû fotópályá-zat, amelynek szervezôje a XI. kerületiBolgár Kisebbségi Önkormányzat és aBolgár Kulturális Intézet. Érdekesség,hogy a résztvevôk közel fele magyarvagy más nemzetiség képviselôje. Azamatôr fényképészek több kategóriá-ban mérhetik össze a tudásukat.Plamen Pejkov, a Bolgár KulturálisIntézet igazgatója számára a kiállításegyik pozitívuma, hogy sok fiatal jön elaz intézetbe.

A rendezvény, amelyet a II. kerületiBolgár Kisebbségi Önkormányzat is tá -mogatott, nagy népszerûségnek örven-dô– az idei évben a résztvevôk számamegháromszorozódott. A rendezôk re -mélik, hogy jövôre még nagyobb lesz azérdeklôdés.

A „Találkozások Bulgáriával 2009” c.Második Amatôr Fotográfiai Pályázatgyôztesei: a „Tájkép” kategóriában:

I.díj - Marin Matev: „Ôszi színek”II.díj - Jordan Sztojcsev: „Miró és Nina”

Футболв Сегед

Интернет РадиоТатковина

Teremfoci Szegeden Találkozások Bulgáriávalmásodízben

За втори пореден път в Българскиякултурен институт се откри излож-бата на фотоконкурса „Срещи сБългария”. Той се организира отБългарското самоуправление в ХІрайон и БКИ с подкрепаа наБългарското самоуправление въвІІ район. Интересното е, че близо50 % от участниците са унгарци илихора от други народности.Фотографите любители се състеза-ват в няколко категории: репор-тажни снимки, културни паметни-ци, пейзажи, а фотосите, които сапредставени в никакъв случай небива да се подценяват, макар че садело на любители. За ПламенПейков, директор на БКИ, един отположителните резултати наизложбата е нахлуването на младихора в залите на института.

Очевидно проявата е успяла да обе-дини хората, да ги подтикне даобменят мнения и преживявания.Факт е, че се радва и на голямапопулярност – тази година броят научастниците се е утроил.Организаторите се надяват презследващата година интересът къмконкурса да е още по-голям.

Носители на награди от фото-конкурса “Срещи с България -2009”: Категория “Пейзаж”Първа награда - Марин Матев:“Есенни цветове”Втора награда - Йордан Стойчев:“Миро и Нина”Трета награда - Тамаш Семлер:“Софийско лято”Трета награда – Силвия Миклош:“Несебърски чайки”

Категория “Културно-историческипаметнициПърва награда – Ерика Препок:“Мираж и действителност”Втора награда - Илиян Колев:“Царевец”Трета награда - Томоки Ватанабе

Категория “Репортаж”Първа награда – Силвия Миклош:“Работа на полето”Втора награда – Тимеа Пулай:“Репортаж от България”Трета награда – МиленаВладимирова: “На селското игри-ще”Трета награда – Силвия Миклош:“Някои са с кола, други – с каруца”

9

III. díj - Szemlér Tamás: „Szófiai nyár”III. díj - Miklós Szilvia: „Neszebar sirályai”

a „Kulturális és történelmi mûemlékek”kategóriában:I.díj - Prepok Erika: „Szemfényvesztésés valóság”II.díj – Ilijan Kolev: „Carevec”III. díj – Tomoki Watanabe

a „Riport” kategóriában:I.díj - Miklós Szilvia: „ Munka a földeken”II.díj - Pulay Tímea: „Bulgáriai riport”III. díj - Milena Vladimirova: „Falusi fut-ballpálya”III. díj - Miklós Szilvia: „Van, aki kocsival,van, aki szekérrel”

Срещи с Българияза втори път

10

lassan fejlôdött. A rendszerváltozásután pedig az ország politikai és gaz-dasági válságokat élt át, így csak azúj évezred elején indulhatott igazánfejl désnek a kulturális turizmus.Nagyon fontosnak tartom megemlí-teni, hogy Bulgária az egyike azonhárom európai országnak, ahol alegtöbb régészeti emlék található, amásik kett Olaszország ésGörögország. Több mint 40.000régészeti emlék van Bulgáriában.Idôvel kikristályosodtak a prioritásokis, hol kezdjük a befektetéseket –els sorban a régi fôvárosokban,Pliszkában, Veliki Preszlavban ésVeliko Tirnovóban, valamint a trákemlékeknél, amelyek közé a szikla-város, Perperikon, valamint a Tatul

Ezt a kérdést gyakran teszik fel nekem,sôt én is felteszem magamnak. Arra akövetkeztetésre jutottam, hogy az elmúlttíz évben sok minden megváltozottBulgáriában, nemcsak a régészet terén,hanem az emberek gondolkodásábanés a gazdaságban is. Jelentôs felfede-zések korábban is voltak, de az elmúltévtizedben megteremt dtek a kulturálisturizmus feltételei. Végre felismertük,hogy a kulturális örökségünk is a turiz-mus része lehet. Ugyan korábban is vol-tak ilyen irányú kísérletek, de 1989 el tta vasfüggöny miatt a turizmus nagyon

С Ъ Б И Т И Я •• E S E M É N Y E K

В земите на древнитеАрхеология и туризъм

На 4 февруари в БКИ се състоясреща с известния български архе -олог професор Николай Овчаров.Неговото посещение, организираноот Любомир Крумов, предизвикаогромен интерес и той изнесе лек-цията си в препълнена зала. Бе про-жектиран документален филм заархеологическите открития вБългария през последното десети-летие, след което проф. Овчаровотговори на въпроси на присъства-щите. Той бе любезен да дадеинтервю специално за „Българскивести”.

Професор Овчаров, на какво седължи фактът, че толкова значими

Самите ние, заедно с покойнияГеорги Китов, също постепенностигнахме до мисълта, че паметни-ците, които намерихме, могат далегнат в основите на този туризъм.Трябва да подчертая, че България есред трите страни в Европа с най-много археологически паметници,наред с Италия и Гърция. Имаменад 40 000 археологически обекта инаправо не знаем откъде да започ-нем. С времето се очертаха приори-тетите, където да се инвестира.Това са старите ни столици –Плиска, Велики Преслав и ВеликоТърново, които бяха малко поза-бравени, но през последните години

археологически открития бяханаправени през последното десети-летие в България?Този въпрос често ми се задава,задавам си го и аз. Стигнал съм доизвода, че през последните 10 годи-ни се промениха доста неща вБългария и то не само от гледнаточка на науката археология, но ина цялостното мислене на хората, ина икономиката. Значителниоткрития са правени и преди това,защото България има повече от100-годишна археология. Презпоследните 10 години обаче се съз-дадоха предпоставки за развитие накултурно-историческия туризъм.Днес у нас се развива туризъм несамо в неговия стандартен вид –море и планина. Обърнахме се най-сетне и към нашето културнонаследство като обект на туризъм.Не че не са правени опити и предитова, но преди 1989 г. зад желязнатазавеса туризмът трудно се развива-ше, тъй като изисква пазарна ико-номика. След това България влезев серия от политически и икономи-чески кризи и именно в началото нановото хилядолетие се създадохаблагоприятни предпоставки.

отново им се обръща внимание.Тракийските паметници – храмътпри Старосел, Долината на царете сняколко уникални гробници. Добресе нареждат в тази поредица скал-ният град Перперикон, светилище-то на Орфей при Татул. С отваряне-то на границите към Гърция ивключването на Северна Гърция втуристическия обмен смятам, че ниочаква голямо бъдеще. На 16 януа-ри бе открит поредният ГКППмежду България и Гърция приЗлатоград, който е много важен,понеже е в средата на планината.Той води до Перперикон, до Татул,до Златоград – един преоткрит въз-рожденски град. Тези обекти са восновата на този „бум” в туризма,наред с научните качества на обек-тите, по които работим. Съвместими ли са понятията архео-логия и маркетинг? Казано другоя-че: действително ли може да съпер-ничи България с Гърция и Италияпо културно-историческо наслед-ство?Абсолютно съм убеден, че тезипонятия са съвместими. Презпоследните десет години дори поиз-оставих чисто академичната сикариера, за да мога да убеждавам иправителство, и бизнесмени, и хора-та като цяло, че това е точно така.Преди всичко трябва да има потен-циал за развитието на културниятуризъм, какъвто България без-спорно има. В някои отношения

дори повечеот Гърция.Но Гърция гоправи вече 40-50 години, ание доста смеизостанали.Виждаме икакво напра-ви Турция съссвоите памет-ници презп о с л е д н и т е15-18 години.Важното е дасе започне. Опитвам се да обясня-вам, че археологията е икономика ив крайна сметка парите, които дър-жавата влага в археологията саинвестиция и тези средства ще севъзвърнат многократно. Пътят ебавен. България има и икономичес-ки трудности. Но кризата, колкотои да е неприятна, изигра и положи-телна роля, защото се видя, че без-умното вкарване на средства вгигантски комплекси от хотели наЧерноморието в крайна сметкаводи до фалит на техните инвести-тори. Мисля, че след кризата щебъдат преосмислени много от пози-циите в туризма – не че имам нещопротив морето, но море има намного места, а не е така с културни-те паметници. Има ли връзка между това, коетосе намира някъде под земята и съз-нанието и самочувствието на хора-

та, които населяват тази земя?Разбира се. Искам да обърна внима-ние, че освен това връзката с хора-та е много важна. Не е достатъчнопаметниците да бъдат само разкри-

Február 4-én a budapesti BolgárKulturális Intézet vendége volt NikolajOvcsarov régészprofesszor. Az ismertprofesszor elôadására megtelt az Intézetnagyterme. Az utóbbi évtized régészetifelfedezéseirôl szóló dokumentumfilmlevetítése után pedig Ovcsarov profesz-szor válaszolt a jelenlevôk kérdéseire,majd készséggel adott interjút a BolgárHíreknek.

Professzor úr, minek köszönhetô,hogy ilyen jelent s régészetileletekre bukkantak az elmúltévtizedben Bulgáriában?

mellett lév Orfeusz sírja is tartozik. Azúj határátkelô megnyitása Zlatograd -nál Görögország felé szintén jó hatás-sal lesz a turizmusra.

A régészet és a marketing összee-gyeztehtô fogalmak? Máskéntmondva: Bulgária valóbankonkurálhat Görögországgal ésOlaszországgal a kulturális-történelmi örökség terén?

Meg vagyok gyôzôdve róla, hogy akét fogalom összeegyeztethetô. Azutóbbi tíz évben egy kicsit el is hanya-goltam a tudományos karrieremet,hogy meggyôzzem a kormányt és azüzletembereket arról, hogy ez így van.Bizonyos értelemben Bulgáriánaknagyobb lehet ségei vannak a kultu-rális turizmus fejlesztése területén

Görögországnál. De Görögország már40-50 éve kiaknázza a lehet ségeit,Bulgária pedig nagyon le van maradva.Én próbálom mindenkivel megértetni,hogy az a pénz, amit az állam a régé-szetbe fektet, egy olyan befektetés,amely sokszorosan megtérül. Az útazonban lassú. Bulgáriának gazdaságinehézségei is vannak. De a válság, akár-mennyire kellemetlen is, pozitív szerepetis játszik, mivel kiderült, hogy a hatalmasszállodák építése a tengerparton abefektetôk csôdjéhez vezet. Úgy vélem,a válság után átértékelésre kerülnek apozíciók a turizmusban – nem minthavalami kifogásom lenne a tenger ellen,de tenger sok helyen van, ilyen kulturálisértékek viszont nem.

Van-e valamilyen kapcsolat a

között, ami a föld mélyén találhatóés azon emberek öntudata ésönérzete között, akik fölötte élnek?

Természetesen. Szeretném felhívni afigyelmet arra, hogy nagyon fontos akapcsolat az emberekkel. Nem elégcsak feltárni a leleteket. Ha az embereknem kerülnek kapcsolatba a történelem-mel, sôt a legendákkal, a legszebb régé-szeti emlék is csak egy halom kô marad.Példának hozhatom fel perperikont,amely valóban egyedülálló. Még két ilyensziklaváros van a világon – az egyikGrúziában, a másik Indonéziában. Mamég csak a legfôbb részeit tártuk fel, deméreteiben olyan hatalmas, hogy évtize-dek kellenek a teljes feltárásához. Ezt avárost több ezer évig lakták. De akkorváltotta ki az igazi érdekl dést, amikor

Az ôsök földjénRégészet és turizmus

Две нови български книги излязохав издателство Напкут, което е най-преданият радетел за българскалитература в Унгария, заедно съссвоя редактор и преводач ДяордСонди: сборник със съвременнибългарски разкази и сбърник сархеологически изследвания на

унгарски учени за България. Кол -кото и различни като тематикадвата сборника дават израз на мно-гостранен интерес към България,към нейното минало и настояще.

Подбора на разказите е направенот Малина Томова, а нейното изда-телство Стигмати е съиздател.

Представени са български авториот няколко поколения, оставилиследа в българската литература,въпреки трудните условия – липсана достатъчно и периодично изли-защи литературни списания и сви-ването на разказа в колонките навестниците. Представени са кактонашумели имена като ГеоргиГосподинов, Алек Попов, ЕмилияДворянова, Елена Алексиева,Кристин Димитрова, Боян Биол -чев, така и недотам популярнитеВлади Киров, Росица Бокровски.Сборникът е снабден с послесловна Йордан Ефтимов, който правиопит да анализира общите черти иразличията между отделните раз-казвачи. Разнообразието от авторие представено и чрез многообразиеот преводачи – наред с ЛенкеЧикхейи, Лайош Салаи, ПетерКръстев, Андреа Генат, срещамеимената на Кристина Менхарт,Естер Стойчева, Иван Андреа.Дьорд Сонди е не само издател, а ипреводач на някои от текстовете.

Сборникът „Авари, българи,унгарци” е резултата на научнатасреща на български и унгарскиархеолози, проведена в Унгарския

институт в София, която възстано-вява стародавна традиция за взаи-модействието на учени от дветестрани. Сборникът съдържа науч-ните доклади на унгарските архео-лози, които засягат изследвания настепната култура на племената вКарпатския басеин и край рекаДунав през Средновековието.

13

ти. Ако те не се свържат с история-та, дори с легендите – защото така сеправи туризъм навсякъде, и най-кра-сивият архитектурен паметник,изтръгнат от земята, остава купчинакамъни. Мога да дам пример сПерперикон, който наистина е уни-кален. Още два такива скални градаима в света – един в Грузия и един вИндонезия. Днес разкриваме самоосновните му части, но по своитемащаби той наистина е импозантени ще минат десетилетия докато бъденапълно разкрит. Градът е бил оби-таван в продължение на хилядоле-тия. Но истинският интерес бе пред-извикан, когато стана ясно, че вПерперикон е бил храмът с прори-цалището на Дионис, един от най-големите храмове на древността,споменат от Херодот наред със све-тилището Аполон в Делфи. Тук – вПерперикон, е идвал АлександърМакедонски, тук римляните научи-

ли, че ще станат световна империя, апо-късно оттук започнало покръст-ването на Родопите в края на ІV век.Появиха се вече и какви ли не писа-ния по въпроса. Преди няколкомесеца една авторка издаде книгата„Тринадесетте рози”, в която твърди,че на Перперикон е бил самиятХристос, който бил повлиян оторфизма. Не казвам, че съм съгла-сен, но в появата на тези всевъзмож-ни проучвания и легенди няма нищолошо. Нека да се говори. Няма мястов света, свързано с древната история,което да не е обвеяно от легенди, дане са лансирани крайни хипотези.По този начин у хората се предиз-виква интерес. За съжаление, все още нямамецялостна политика за популяризира-не на паметниците. Рекламата енещо задъжително, но тя трябва давърви успоредно с изграждането наинфраструктурата.Ако един българин от Унгариятръгне за България, какъв маршрутбихте му предложили, за да видинай-интересните неща.Вие говорите за така нареченитекултурни дестинации или клъстери,както ги наричат. Естествено, всич-ки паметници не могат да се видят за2-3 дни, затова трябва да си избереопределен маршрут. В момента съмсъветник на една голяма организа-ция на хотелиерите и ресторантьо-рите, тази година през септември теще имат световен конгрес в

България. Само преди няколко дниме натовариха да разработя подобнидестинации. В рамките на една дву-дневна екскурзия бих предложил дасе посетят Източните Родопи.Тръгвайки от София, трябва да сеотиде до Хасково и там да се посетиАлександровската гробница, къдетоминалата година с японски средствабе открит музеят на тракийскатакултура в Източните Родопи. Оттамчовек може да се отправи към вът-решността на Родопите и да посетиКърджали – 55-60 км в западна посо-ка. Околностите на Кърджали санаситени с паметници: Перперикон,Татул, византийския манастир Св.Йоан Продром от ХІ век – напълнореставриран. И оттам, продължа-вайки, да достигне до Златоград –още 50 км, от Хасково – 110-115,където ще види уникалния възрож-денски център и ще се потопи изця-ло в атмосферата на Родопите. Товае едно двудневно пътуване с преспи-ване в автентична обстановка вЗлатоград. А от 15 януари т.г. мина-вайки по новия път може да стигнедо Бяло море, което се намира самона 70 км. Малко страни в Европамогат да направят подобна оферта.

С Ъ Б И Т И Я •• E S E M É N Y E K12

Bolgár színmûmagya rulA Budapesti Kamaraszínház a Tivoliban(VI. ker. Nagymezô u. 8.) mutatja be2010. március 13-án este Jurij Dacsev:Kutyapanzió címû komédiáját Ács Jánosrendezésében, Almási Éva ésTordyGéza fôszereplésével. A kíváló kortársbolgár szerzô darabját elsô ízben láthat-ja magyar közönség.További márciusi elôadások: 16-án, 25-én, 26-án.Jegyek kaphatók a Budapesti Ka ma -raszínház Szervezésén (VII. ker. Asbóthu. 24.) délelôtt 10-tôl este 7-ig Tel: 343-1116, 343-1125, valamint a Tivoli pénz-tárában (VI. ker. Nagymezô u. 8.)minden nap du. 2-tôl este 7-igTelefonszám: 351-6812A színházról és az elôadásokról továbbiinformáció a színház honlapján olvasha-tó: www.budapestikamaraszinhaz.hu

Две българскикниги

A közelmúltban két új könyv jelent mega Napkút Kiadó gondozásában. Azegyik egy antológia, amely Almák címenlátott napvilágot, és 16 kortárs bolgárelbeszélô mûveit tartalmazza. A kötetutószavát Jordan Evtimov írta, és aBolgár Köztársaság Kulturális Minisz -tériuma anyagi segítségével jelent meg,a Budapesti Bolgár Kulturális Intézetés a Zuglói Bolgár Önkormányzat támo-gatásával.A másik könyv az Avarok, bolgárok,magyarok címû konferenciakötet. 1990elôtt a bolgár és a magyar régészek

gyakran, sôt több-kevesebb rendsze-rességgel találkoztak Magyarországonés Bulgáriában egyaránt, hogy kicserél-jék gondolataikat a feltárt leletekrôl. Ez a

kapcsolat azonban a politikai és tudo-mányszervezési változások miatt meg-szakadt. 2009 tavaszán aztán magyarés bolgár régészek, antropológusok,történészek végre újra találkozhattakSzófiában. A kötetben az ott magyarrészrôl elhangzott régészeti elôadásokkibôvített szövegeit olvashatjuk. Szá -munkra kölcsönösen fontos az avar,az ôsbolgár, valamint a honfoglalómagyar régészeti emlékek kutatása,hiszen egykoron ezek a népek igenszoros politikai, gazdasági kapcsolat-ban éltek egymással a Duna-meden-cében. Ennek folyománya lehet az,hogy a mai európai népek közül –genetikai tekintetben – hozzánk legkö-zelebb éppen a bolgárok állnak.

Két új könyv

kiderült, hogy Perperikonban voltDionüszosz temploma, az ókor egyik leg-nagyobb temploma, amelyet Hérodotoszegyütt említ a delphoi Apollón szentéllyel.Itt, Perperikonban járt Makedóniai NagySándor, a rómaiak itt tudták meg, hogyvilágbirodalommá válnak, és késôbbinnen indult a Rodope megkeresztelése a

IV. században. Rengeteget írtak már errôla kérdésrôl. A közelmúltban még az ismegjelent egy könyvben, hogy magaKrisztus is járt Perperikonban. Nem aztmondom, hogy egyetértek ezzel, de nemtartom rossznak, ha különbözô legendákkapnak szárnyra, mert ez felkelti azemberek érdeklôdését.Sajnos Bulgáriában még mindig nemtökéletes ezeknek az emlékhelyeknek anépszerûsítése. A reklám nagyon fontos,de mellette az infrastruktúrát is ki kell épí-teni.

Ha egy magyarországi bolgár elin-dul Bulgáriába, milyen útvonalatajánlana neki?

Természetesen 2-3 nap alatt nem lehetmegnézni minden kulturális emléket, ezértki kell választani egy meghatározott útvo-

nalat. Egy kétnapos kirándulás keretébena Kelet-Rodopét javasolnám. Szófiábólindulva el kell menni Haszkovóba, aholmeg kell nézni az Alekszandrovói síremlé-ket, ahol tavaly a japánok támogatásávalnyílt meg a trák kultúra múzeuma. Onnanel lehet jutni a Rodope belsejébe –Kardzsali környékén rengeteg látnivalóvan: Perperikon, Tatul, a Szt. JoanProdrom bizánci kolostor a XI. századból.Utána el kell menni Zlatogradba megnéz-ni az újjászületés kori városközpontot. Ésjanuár 15-e óta innen el lehet jutni aFehér-tengerhez is, amely mindössze 70km-re van. Kevés Európai ország tud ilyenútvonalat ajánlani.

„Помни съботния ден, за да го све-тиш;шест дена работи и върши в тяхвсичките си работиха седмия ден есъбота на Господа, твоя Бог”

Възлюбени,

И четвъртата Божия заповед евъплотена във формата на строгзакон, и колкото да ни изглеждатрудна за изпълнение сега, тя епоредното благодеяние, което ниучи на добро, защото се отразяваблаготворно върху всички, които яспазват.Тази Божия заповед е всепризнатаот всички: от вярващи и невярва-

празник. Но как да оползотворимтози ден Господен! Дали само катосе освободим от ежедневните сизанимания – отдавайки се на лен-тяйство, или да го изпълним съссъдържание: богоугодно, възвише-но, духовно и спасително.Търсейки смисъла на тази Божиязаповед и значението на думичкатапразник, неволно се опитваме датълкуваме начални-те й слова:”Помни съботни ден, за да го све-тиш”, които ни внушават единстве-но, че този ден е забележителен,празничен ден за душата, а другитедни са обикновени, битови, делнич-ни. Шест дни ще се грижиш за вре-менния си земен живот,а седмият

щи, от лекари и държавници, отучени и невежи, защото е естестве-на, целесъобразна и полезна. Нимачовек може да издържи дълго нафизическо или умствено творческонатоварване без отдих и почивка! Акойто си позволи да нарушиБожествената й наредба – самнавлича наказанието й! –Защото,рано или късно – спечелените заработата в неделя пари, често оти-ват за лекар и лекарства.След като сме се трудили презцялата седмицата само за себеси,Бог е отредил да посветим наНего неделния ден, който в Стариязавет се нарича събота (еврейскадума), означаваща почивка или

–ще е твоята безкръвната жертваза своя Създател, денят който щеизпълниш със свети дела – благо-словени от Господния ден. Като че ли посещение на неделнотобогослужение в храма Господен епрактически първата крачка къмсебеосвещаването ни. Защото там,по време на светата литургия, вмига, когато става великото чудо напреосъществяването на св.Дарове,и чрез неизследимата Божия любовхлябът и виното (св. Евхаристия) сепревръщат в плът и кръв Христови– с които се причестяваме, тогававсички ние получаваме благодат ибезсмъртие, според думите наИисус Христос: ”Който яде Моятаплът и пие Моята кръв, има животвечен и Аз ще го възкреся в послед-ния ден”.В този ден и час потъналата в мореот ежедневните си грижи и суетадуша на вярващия християнинизплува и диша молитвения благо-датен въздух на деня Господен исама общува с Бога пиейки нена-ситна сили животворни, сили заборба с греха в света на злото.Всеки, който е докоснал този дивенсвят на пречистващият молитвендиалог, излиза от храма сякаш оза-рен от небесна светлина, и изпъл-нен с благословени чувства пре-крачва прага на дома си окрилен отнеземни преживявания и онази тиханадежда в душата, която те прави иборбен, и добър, и милостив.Колко много губи всеки, очите накогото не са проронили ни еднасълза от радостта, след изповядана-та болка под купола на храма, апотопен в грижи, изгубен в лаби-ринта на житейските тревоги, обез-личен от мъки и незгоди, линейдуховно, жив мъртвец, непочувст-вал ни за миг дори, че е живялживот без нито ден на Бога посве-тен. О, излезте точно вий за час поне отзатвора доброволен! За всички васСпасителят донесе небето(Църквата) на земята, от чийтокупол ви гледа благия лик наГоспода, който ще отнема винагиневидимо мъката от плещите виуморени; и ще ръси с невидимиядъжд на необозримата Си милоствашта наранена, но за ласките на

П Р А В О С Л А В Н А Ц Ъ Р К В А •• P R A V O S Z L Á V E G Y H Á Z

Бога копнееща душа!Елате вий в единствения час, кога-то Божият Агнец ще е заклан завас! И Господнята кръв ще се пред-ложи на жертвеника! И серафими-те ще преклонят колене си предолтаря и ще споделят невидимо свас благодатта на СпасителяХристос. Съзнателния, изпълнен със само-уважение християнин, не бива даотсъства от общественото богос-лужение – освен поради болестза-щото църковния канон е предвидилотлъчване за пропусналитепоследователно три неделни служ-би.Възлюбени, втората решителнакрачка за нашето себеосвещаване еда посветим неделния ден наГоспода във вършене единствено навсякакви богоугодни дела – делатана любов и милосърдие към Бога иближните, защото Бог е любов. Няма ли в един празник любов – внего не търси привлекателност, аоще по-малко радост или красо-та,защото само полъхът на любов-та единствено обагря празникаразлично – с онова неповторимонастроение, което с годините неостарява, а подхранва душите ни сблагодатните си преживявания. Затова нека превърнем неделята впразник достоен за Господа, защотокакто е казал Иисус Христос:”Неделята е направена за човека,ане човекът за неделята”. Тя е ден,който трябва да осмислим, катовършим сами делата на Господа;защото неделята е нашата жертвана любвеобилно добротворство: дапосетим болни и изоставени, дададем от излишъка на бедния, даобнадеждим отчаяния, да стоплимсърцето на самотника – да им под-несем с много любов тази живот-ворна трошичка от Божията обич. Възлюбени, чувствайки се с правогорди и честити, че изповядваменеподправената православна вяра,нека усърдно да се стараем да след-ваме с мъдрост и разсъдливост деняна Бога – неделята, която е побед-ното знаме на християнина, сътво-рена единствено за да се радваме ивеселим в нея навеки. Амин.

(следва)

Четвърта Божия заповед14 15

Mély fájdalommal a szívünkben értesítjük rokonainkat,

barátainkat, ismerôseinket, hogy

2010. január 24-én életének 76. évében

betegségben elhunyt

Carvuldzsiev Iván

Emlékét megôrizzük!

Gyászolja családja:felesége, lányai és unokái

С дълбока скръб и болка в душата ни

съобщаваме на всички роднини,близки и познати,

че на 24 януари 2010 г. на 76 годишна възраст след дълго боледуване

почина

Иван Георгиев Царвулджиев

Поклон пред светлата му памет!

От опечалените: съпруга, дъще-ри и внуци

З А В А С , Д Е Ц A З А Д О М А К И Н Я Т А1716

Везни (24 септември -23октомври)

Един представител на този знакима две страни. Той може да бъдеизключително срамежлив, пасивени чувствителен и обратното- дина-мичен, активен и общителен човек.За вас 2010 година е пълна с изне-нади и неочаквани събития. Акосте обвързани, за да постигне успехвъв вашата връзка трябва и двама-та да се научите да правите ком-промиси. Но ако не сте обвързани,то през 2010 година може да очак-вате истински гореща връзка.Истински добрият секс и искренаталюбов ще доминират.

Скорпион (24 октомври - 22ноември)

Скорпионът е най- подтайниятзнак от зодиака. Хората родени подтози знак са изключително страст-ни, магнетични, взискателни и веж-ливи. През цялата година ще чувст-вате прилив на енергия и ентусиа-зъм. Когато сте влюбени за васважи „всичко или нищо”, защото неможете да направите нещо по сре-дата, особено, когато това включваи сърцето ви. Ако сте обвързанище с партньорът/ката ви ще седопълвате взаимно в секса и влюбовта. Нищо нама да ви липсва.Ако пък сте свободни е многовероятно да се влюбите съвсемнеочаквано.

Стрелец (23 ноември - 21декември)

От всички знаци Стрелецът е най-енергичният и положителен знак.Той се отличава с изключителнатаси динамична личност, смесена съсстраст и вълнение. През 2010 годи-на може да постигнете едни от най-големите си успехи и постижения.

Хороскоп за 2010година

Когато става дума за любов и секс,вашата половинка е благословенада има такъв човек до себе си. Презсредата на тази година е добре даизползвате въображението си за дане истинат отношенията ви. Ако сепостараете сексът наистина ще егорещ. Ако все още сте сами, презвтората половина на годинатанеочаквано ще започнете новаромантична връзка.

Козирог (22 декември - 20януари)

Козирогът е зодиакален знак засериозни хора. Хората, които сародени под този знак са изключи-телно независими, мислят напред вбъдещето, уверени са, практични ивнимателни. 2010 година ще епълна с безброй изненади. Презтази година за да бъдете отговорникъм една връзка, първо трябва дабъдете искренни с вас самите. Самотогава ще изпитате истинскотоудоволствие от секса и любовта.Възможно е към края на годинатада се върнете към стара връзка итогава наистина да се влюбите

Водолей (21 януари – 19февруари)

От всички знаци Стрелецът е най-енергичният и положителен знак.Той се отличава с изключителнатаси динамична личност, смесена съсстраст и вълнение. През 2010 годи-на може да постигнете едни от най-големите си успехи и постижения.Когато става дума за любов и секс,вашата половинка е благословенада има такъв човек до себе си. Презсредата на тази година е добре даизползвате въображението си за дане истинат отношенията ви. Ако сепостараете сексът наистина ще егорещ. Ако все още сте сами, презвтората половина на годината

неочаквано ще започнете новаромантична връзка.

Риби (20 февруари - 20 март)

Риби е най- капризният знак отзодиака. Те се отличават с ловкост,бързина, остър ум, приятелскинастроени са, сантиментални са и самного щедри. 2010 година може дадоведе някои промени в живота ви.През тази година ще се радвате наповече стабилност и по- малко про-блеми в любовта и сексуалния виживот. Ако все още нямате човекдо себе си, то към средата на годи-ната се подгответе за нова вълнува-ща любов.

Магаре и кон Лозарят икосето

Магарето и Конят тръгнали на воденица. Магарето севлачело едвам-едвам, защото на гьрба му били нато-варени два чувала жито, а охранения кон препускалпразен и бодро цвилел.- Ох! - изпъшкало магарето. - Колко много тежат пус-тите му чували! Задъхвам се. Ако падна, ще умра.Моля ти се, Кончо, помогни ми! Кажи на стопанина дапрехвърли единия чувал на твоя гръб.Но конят си правел оглушки и пет пари не давал засвоя претоварен другар.На едно каменисто място магарето се препънало,строполило се на земята и издъхнало под чувалите.Тогава стопанинът на двете животни наместил мага-решкия самар и чувалите върху конския гръб, шибналконя с камшика си и го подкарал напред.Конят се превил под тежкия товар, въздъхнал, извилглава към магарето и рекъл:- Ех, братко, ако бях послушал молбите ти, сега щях данося само един чувал жито. И захванал да преплитакраката си.

Българска народна приказка

Напекло топлото мартенско слънце. Закапали веселокапчуците.Стопанинът грабнал ножицата и се провикнал кьмкосето:- Хайде, Косе Босе, тръгвай с мене да подрежем лози-те!- Не мога - отвърнало косето, - защото си имам рабо-та: гнездо вия.И отлетяло за сламчици.Зашумял развигорът над хълмовете. Избуяли новителастари на лозите. Бръмнали пчелите по градините.Стопанинът нарамил мотиката и погледнал към гнез-дото на косето:- Тръгвай, косе, с мене - да прекопаем лозето.- Дума да не става! - отвърнало косето. - Аз тъкмосега съм захванало да снасям яйца!И се накокошинило в гнездото.Затрещели юнските гръмотевици. Проливни дъждо-ве окъпали земята. Стопанинът нагърбил пръскачка-та и пак викнал на косето:- Косе Босе! Хайде да пръскаме, че маната може даизгори гроздето.- Върви сам! Не виждаш ли, че аз тука пиленца мътя!- отвърнало косето и притихнало в гнездото.Гъсти буренаци заглушили лозите. Грижовният сто-панин наточил косера си и попитал косето:- Нямали, косенце, да дойдеш с мене - да оплевим лозе-то?- Няма! - отвърнало косето, - Сега пък ще уча пилен-цата си да хвърчат.Настъпила есента. Кехлибарени гроздове натегналипод лозите. Стопанинът подкарал колата към лозето.- Къде си, Косе Босе? - провикнал се той.- Тук! - изчуруликало косето.- Хайде да берем грозде!- Ида! - пръпнало косето. - Почакай само да повикампиленцата си. Всички ще берем!Но лозарят му казал:- Почакай, косе, почакай ти сега. Който не е работил,не трябва и да яде.

Българска народна приказка

Издание на Българското репуб ликанско самоуправление, 1093 Будапеща, ул. Лоняи 41

РедакцияАндреа Генат (главен редактор),Моника Тютюнкова, Светла КьосеваОтговорен издателДанчо Мусев

Издава се с подкрепата на Фонда за национални и етническималцинства в Унгария, СБС и наБългарските самоуправления в IV, V, VIII, IX, XIII, XIV, XV, XVIII,XXI и XXIII район на Будапеща и във Фелшьожолца, Печ, Сегед,Халастелек, Дунахарасти, Дуна -кеси, Лорев, Мишколц, Дебрецен,Сигетсент миклош, Ерд и Естергом.

A Bolgár Országos Önkormányzat

(1093 Budapest, Lónyay u. 41) kiadványa

Szerkesztôbizottság

Genát Andrea (fôszerkesztô),

Kjoszeva Szvetla, Tyutyunkov Mónika

Felelôs kiadó

Muszev Dancso

Megjelenik a Magyarországi Nemzeti és

Etnikai Kisebbségekért Közalapítvány,

a FBÖ és a IV, V., VIII., IX., XIII., XIV., XV.,

XVIII., XXI. és XXIII. kerületi, valamint a

Felsôzsolcai, a Pécsi, a Szegedi, a Halász -

telki, a Duna haraszti, a Dunakeszi, a Lórévi,

a Mis kolci, a Debreceni, a Szigetszent -

miklósi, az Érdi és az Esztergomi Bolgár

Kisebbségi Önkormányzat támogatásával.

ISSN 14163098

MS Mester Stúdió, Globe Print Nyomda

B o l g á r

HIREK

С Ъ О Б Щ Е Н И Я •• K Ö Z É R D E K Û1918

Покана

Изработване на мартеници в Българския културен дом(1097 Budapest, Vághíd u. 62.)

на 26 февруари 2010 г., петък, от 17.00 часа

Очакваме всички, които искат да изненадат близ-ките, приятелите и познатите си със собственоръч-

но изработени мартеници.

Изработване на мартеници в Неделната детскаградина за най-малките

на 28 февруари 2010 г. от 10.00 часа

Изработване на мартеници, детски филми, кок-тейл за деца

Българското републиканско самоуправление,Дружеството на българите в Унгария

иБългарският културен институт

най-учтиво Ви канят

на тържество, посветено на националния празник на България Трети март

по случай 132 години от Освобождението наБългария.

Празникът ще се състои на 3 март, сряда, от 18.00

в Българския културен дом (1097 Будапеща, ул. Вагохид 62).

В програмата: Детско-юношеска хорова студия„Св. Георги Победоносец” от Русе

Студията има тематично богат и стилово разнообразен

репертоар и затова е желан изпълнител на празнични

концерти в цяла България. Взема участие в оперни

спектакли, изнася благотворителни концерти и участия

в Мартенските музикални дни в Русе. През 2005 г. хорът

участва в престижния фестивал Musica Sacra в Рим,

който се провежда под патронажа на Ватикана и

ЮНЕСКО.

ПОКАНА

Българското самоуправлениe в ХІ. столичен район „Уйбуда”, Български културен форум и

Български културен институт

любезно канят Вас и децата Ви на

ПЪРВОМАРТЕНСКИ ПРАЗНИК „БАБА МАРТА”

на 28 февруари (неделя) 2010 г., от 10.30 часа в Българския културен институт

(VI. район Будапеща, бул. „Андраши” 14.)

Програмата включва:Баба Марта ще навести децата и ще подари мар-

теници на малки и големи, детска програма, изра-ботване на мартеници, прожекция на детски

филм, боди арт и детски коктейл

MEGHÍVÓ

A XI. Ker. Újbuda Bolgár Kisebbségi Önkormányzata, a Bolgár Kulturális Fórum

és a Bolgár Kulturális Intézet

tisztelettel meghívják Önt és gyerekeit

MÁRCIUS ELSEJEI „BABA MARTA” ÜNNEPSÉGRE

2010. február 28-án (vasárnap), 10.30 órakor a Bolgár Kulturális Intézetben,

a rendezvény helyszíne: VI. ker., Andrássy út 14.

A mûsor tartalma:Baba Marta meglátogatja a gyerekeket

és martenicákat fog ajándékozni kicsiknek és nagyoknak, gyerekmûsor, martenicák készítése,

gyerekfilm vetítése, arcfestés és gyerekkoktél

Meghívó

Martenicakészítés a Bolgár Mûvelôdési Házban

(1097 Budapest, Vágóhíd u. 62.)

2010. február 26-án, pénteken, 17.00 órától

Szeretettel várunk mindenkit, aki szeretné maga készítettemartenicával meglepni családját, barátait, ismerôseit.

Martenicakészítés a Vasárnapi Óvodában

a legkisebbeknek

2010. február 28-án 10.00 órakor

Martenicakészítés, rajzfilmvetítés, gyerekkoktél

Az Ön keresete

Adó

2x1%, amirôl Ön dönt

98%-ról azOrszággyûlés dönt

1% a MagyarországiOrtodox Egyháznak

1% a Bolgár Ifjúsági Egyesület

vagy a Pro Schola BulgaricaAlapítványnak

Családipénztárca

Egy százalék!

Önnek május 20-áig adóbevallást kell készítenie, melyhez ahi va ta los nyomtatványokat ezekben a napokban kapja meg.Szeret nénk felhívni a figyelmét arra, hogy adóbevallásánakelsô oldalán, a C ablak utolsó sorában jelezheti, hogy nyilat -ko zatot tesz adója kétszer egy százalékáról –

a Magyar or szá gi Bolgár Ortodox Egyház(technikai szám: 0372), továbbá a Bolgár Ifjúsági Egyesület (18089154-1-41) illetve a Pro Schola Bulgarica Alapítvány (adószám: 18066184-1-42) javára.Ne feledje, ha nem rendelkezik az 1%-okról, azok az államikölt ség vetésbe kerülnek, és sorsukról mások döntenek – Önhelyett! A Bolgár Országos Önkormányzat,

a Magyarországi Bolgárok Egyesületeés

a Bolgár Kulturális Intézet

tisztelettel meghívja Önt

Bulgária felszabadulásának 132. évfordulója alkalmából,

március 3., Bulgária nemzeti ünnepe tiszteletére rendezett ünnepségre

Az ünnepségre március 3-án, szerdán 18.00 órakor kerül sor

a Bolgár Mûvelôdési Házban(1097 Budapest, Vágóhíd u. 62.)

A mûsorban fellép: a ruszei Sárkányölô Szent GyörgyGyermek- és Ifjúsági Kórusstúdió

A kórus gazdag és változatos m fajú repertoárral rendelkezik,

emiatt egész Bulgáriában szívesen látják ket különböz ünnepi

koncerteken. Részt vesznek operael adásokban, jótékonysági

koncerteket adnak, és minden évben fellépnek a Márciusi Zenei

Napokon Ruszében. 2005-ben a kórus részt vett a római

Musica Sacra fesztiválon, amely a Vatikán és a UNESCO égisze

alatt kerül megrendezésre.

3, сряда 18.00 Гала-концерт по случай 132 годиниот Освобождението на България

10, сряда 18.00 Киноклуб “Хъшове”, реж. Александър Морфов I серия Режисираната от Александър Морфов продукция е по мотиви от повестта "Немили-недраги" на

Иван Вазов. Ролите изпълняват актьорите от постановката на Народния театър "Хъшове" която през

2005 г. спечели три "Аскеера" - за режисура, най-добро представление и главна мъжка роля за Валери

Йорданов, който и във филма играе Владимир Бръчков Спектакълът е един от най-успешните в

цялата история на Народния театър "Иван Вазов". Играе се вече над пет години. Екипът на продук

цията наброява близо 100 души. Актьорският състав включва едни от най-талантливите имена на

нашата сцена: Петър Попйорданов играе Македонски, Руси Чанев е Странджата, Валентин Танев -

Хаджият, Деян Донков се превъплъщава в Попчето, а Христо Мутафчиев - в Дерибеят.

1 7, сряда 18.00 Литературно кафене – Представяне на книгата “Гледнататочка на Гоген” на Виктор Пасков Виктор Пасков е едно от най-провокативните имена в съвременната българска литература. Едно

нещо обаче не се подлага на съмнение - фактът, че той е един от най-добрите съвременни български

писатели, които има защо да бъдат превеж дани навън, но и които имат какво да кажат вътре, в страната

си. Защото подемат сюжетите на съвремието, владеят увлекателното разказване, имат език, стил, замах,

не се боят да експериментират с думите, да напрягат представите ни за възпитано, прилично, естети-

ческо... И защото задават въпроси. Разказите говорят за скитане то между градове и държави и усвоя

ването на стилове на живот, за връзките между хората, които все стигат до любовта в различните й

разклонения и нюанси. До привързаността към онова вкъщи, което боли и за което боли,

до търсенето на териториите на човещината.

24, сряда 18.00 Творчески клуб – Изработване на мартеници 31, сряда 18.00 Етнографски клуб – прожекция на филма

„Приключения и празници в Родопите”

Magyarországi BolgárokEgyesülete1097 Bp., Vágóhíd u. 62.tel.: 216-6560

Bolgár Országos Önkor-mányzat1093 Budapest, Lónyay u. 41.tel.: 216-4210

Fôvárosi Bolgár Önkor-mányzat1093 Budapest, Lónyay u. 41.tel.: 216-4211

Bolgár KöztársaságNagykövetsége1062 Bp., Andrássy út 115.tel.: 322-0836, 322-0824

Szent Cirill és Szent Metód Bolgár Pravoszláv Templom1097 Bp., Vágóhíd u. 15.tel.: 215-0039

Bolgár NyelvoktatóKisebbségi Iskola1093 Budapest, Lónyay u. 41.tel.: 216-4210

Bolgár Kulturális Intézet1061 Bp., Andrássy út 14.tel.: 269-4246

Hriszto Botev Bolgár-Magyar Általános Iskola ésGimnázium1062 Budapest, Bajza u. 44.tel.: 474-0536, 474-0537

Bolgár KétnyelvûNemzetiségi Óvoda1062 Budapest, Bajza u. 44.tel.: 06 20 250-7339

Carevec Étterem és Hotel Rila1097 Bp., Vágóhíd u. 62.tel.: 216-1797 és 216-1621

ПрограматаБългарски културен дом

•• ProgramBolgár Mûvelôdési Ház

•• k ö z é r d e k û c í m e k

7., szerda 17.00 Malko Teatro - Színházi Mûhely14., szerda 18.00 Filmklub – Hasove21., szerda 18.00 Alkotók klubja28., szerda 18.00 Irodalmi kávéház – Jana Bukova Utazás

az árnyék irányába

7, сряда 17.00 Малко театро – Театрално ателие

14, сряда 18.00 Киноклуб – „Хъшове”, реж. Александър Морфов

II серия

21, сряда 18.00 Творчески клуб

28, сряда 18.00 Литературно кафене – Яна Букова „Пътуване

по посока на сянката”.

в а ж н и а д р е с и

3., szerda 18.00 Ünnepi gálaműsor Bulgária felszabadulásának 122. évfordulója alkalmából10., szerda 18.00 Filmklub – “Hasove” 17., szerda 18.00 Irodalmi Kávéház – Viktor Paszkov Gauguin nézôpontja címû

könyvének bemutatása24., szerda 18.00 Alkotók klubja31., szeda 18.00 Néprajzi Klub – filmvetítés - „Kalandok és ünnepek a Rodopében”

•• 2 0 1 0 . m á r c i u sм е с е ц м а р т 2 0 1 0 г .

A rendezôk a мûsorváltoztatás jogát fenntartják. Az aktuális programról tájékozódjon a www.bolgarok.hu weboldalonОрганизаторите си запазват правото за промени в програмата. За актуалните събития можете да се информирате на www.bolgarok.hu

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

ап

ри

л

••á

pr

il is

Állandó programok

péntek 18.00Bolgárnéptánc-oktatás

vasárnap 10.00-12.00Játszóház gyerekeknek

minden hónap elsô szerdája, 10.00

Nyugdíjasklub