РЕГИОНАЛЕНИСТОРИЧЕСКИ

МУЗЕЙГАБРОВО

Известият о м I I I

СЪДЪРЖАНИЕ

И

Доклади от Втората научна конференция „Старопланинският регион в историята на българските земи

и развитието на културния туризъм“Габрово, 8 - 9 октомври2015г.

Живко ЖековХемус в трако-македонските конфликти V - II в. пр. Хр............................11

Богдан АндреевТракийското светилище при с. Горнова могила.........................................24

Момчил МладеновСтаропланинският регион и византийско-печенежките отношения през втората половина на XI век .......................................................... 32

Янко ХристовЗа част от сведенията в документ №48 от Ропешага 01арЬога...................46

Атанаска СтамболийскаВлашко население в Търновска каза през XVI век...................................... 54

Даниела Цонева„Писахме да се знае...“ За приписките върху старопечатни книги от фонда на РИМ - Габрово като културно-историческо наследство 63

Теодор ТончевАдминистративният статут на Ловеч от втората половинана XVII до първата половина на XIX век.................................................... 84

Тянка МинчеваКонстантин Арабаджиев от село Арбанаси полага основите на българското образование във Барна......................................................104

Петко Ст. ПетковКапитан Георги Мамарчев и първата проява нанационалноосвободителното движение през XIX век........................... 117

Ивайло НайденовСтаропланинският регион в обсега на дейност на Пулиеви(30-те - 60-те год. на XIX в.).......................................................................130

Известия на Регионален исторически музей - Габрово, III, 2015 Ргосеес1т§5 о{гЬе Ке§юпа1 Мшеит о^Нтогу - СаЬгоуо, III, 2015

ХЕМУС В ТРАКОМАКЕДОНСКИТЕ КОНФЛИКТИ У - И В . П Р . Х Р .

Гл. ас. д-р Живко ЖЕКОВ Великотърновски университет „Се. св. Кирил и Методиис

Обект на изследване в настоящата статия е ролята на Хемус в кон­фликтите между македони и траки през античността. Целта не е

да се направи подробен разбор на изворите и съществуващата съвременна историография по проблема, а по възможност да се доловят и анализират определени тенденции в стратегическите концепции на траки и македони. Избраният подход предполага съзнателно търсене на един по-концептуа- лен анализ и поставяне на проблематика в един по-широк геостратегиче- ски контекст.

В редица случаи античните автори, използвайки определени ороними, маркират с тях не един, а няколко планински масива. В известна степен подобна е ситуацията с античния топоним Хемус. С него в античната на- ративна традиция се визира днешният ороним Стара планина и разполо­жените в непосредствена близост до нея Същинска Средна гора, Сърнена Средна гора, Ихтиманска Средна гора. Понякога значението му се раз­ширява и той се използва за означаване на днешната планини Витоша и Рила.1 Вероятно в някои случаи древните елини и римляни възприемат тези планински масиви като естествено продължение на Стара планина.

Конфликтите между македони и траки в периода V - II в. пр. Хр. са част от борбата между балканските етноси и владетели през този период за хегемония на полуострова. В началото на V в. пр. Хр. ситуацията в региона е доминирана от агресивната политика на Ахеменидска Персия.2 След раз­громът при Платея през 479 г. пр. Хр. персите постепенно са принудени да се изтеглят от Балканите под натиска на елините и траките.3 Паралелно с този процес македоните започват да усилват присъствието си в между- речието Аксиос - Стримон, завладявайки редица територии населени с траки между долните течения на тези реки.4 През същият период одриси- те налагат хегемонията си над голяма част от тракийските племена и така се стига до първият със сигурност засвидетелстван конфликт в античната наративна традиция между тях и македоните.

11

През 429 г. пр. Хр. владетелят на одрисите Ситалк се насочва начело на голяма войска срещу Македония.5 Целта на военната кампания е поставя­нето на македонският трон на Аминта, син на Филип,6 който е племенник на Пердика II и има напълно реални претенции за престола.7 Маршрутът на похода не може да бъде проследен със сигурност, но той следва да се търси южно от Хемус.8 Войските на траките преминават вероятно южно от Ихтиманска Средна гора и северно от Рила, след което те се насочват към р. Стримон, която успешно форсират и продължават към Аксиос.9 Те успяват да превземат няколко македонски укрепени градчета по поречие­то на тази река, но настъплението им към вътрешността на Антична Маке­дония е спряно вследствие на активната и умело организираната отбрана от страна на македонския базилевс Пердика И.10 Ситалк е принуден да сключи мир и да се изтегли обратно към Тракия, преминавайки през се­верната част на Халкидическия полуостров.11 В тази първа голяма военна конфронтация между траки и македони Хемус не играе съществена роля, защото остава встрани от основното направление на военните действия.

През следващите десетилетия активността на македоните и траките е насочена в други посоки и конфликтите между тях са редки. Тази тенден­ция се променя през управлението на Филип II, който след поредица от военни кампании в Тракия успява да постави под свои контрол част от земите южно от планинската верига Хемус/Стара планина.12 Тя се пре­връща в естествена граница, която ограничава от север завоеванията на ма­кедоните в Тракия. Опитите на македонските базилевси Филип II и синът му Александър III Македонски да разпространят властта си на север от Хемус се провалят поради упоритата съпротива на траките,13 които умело използват този планински масив в своята отбранителна стратегия.

През 342 г. пр. Хр. Филип II започва последната си военна кампания срещу траките.14 Тя ще се превърне в една от най-тежките и продължи­телни военни операции водени от Филип II.15 Продължава няколко го­дини и се разпростира на много широк фронт.16 Към началото на лятото на 341 г. пр. Хр. македонът вече е завладял 32 града или градчета в Тракия (ВетозсЬ., IX, 26).17 Южните склонове на Хемус се превръщат в последна линия за отбрана на одрисите. В разположените там крепости те се опит­ват да се укрият от много по-силния враг, но са притиснати и в повечето случаи разгромени. Такава ситуация може да се реконструира по археоло­гически данни в археологическия обект Кози Грамади, където са открити редица доказателства в подкрепа на тезата за атака от македонски войски.

Практически, Одриската държава е ликвидирана. Следващата цел на Филип са проливите. Контролът върху тях ще му позволи да реализира

12 | Живко Жеков

Хемус в трако-македонските конфликти V - II в. пр. Хр. | 13

голямата си цел завладяването на Персия. През 340 г. пр. Хр. той обсажда Перинт, един от най-големите градове на Пропонтида.18 Обсадата се про­точва, защото полисът получава подкрепа от своите съседи и цяла Елада.19 Воювалите доскоро врагове Атина, Бизантион, Родос, Хиос и др. се обеди­няват в подкрепа на обсадените.20 В създалата се патова ситуация, македо- нът решава да раздели силите на противниците. Той обсажда Бизантион (Бюс!., XVI, 76, 3 -4 ) , но градът получава подкрепа по море, особено от атиняните, които изпращат две ескадри в помощ на обсадените. Първата ескадра, командвана от Харес, втората командвана от Фокион.21 Въпреки ожесточените сражения обсадите и на двата града се провалят. През 339 г. пр. Хр. той прекратява провалената кампания и се насочва на север срещу скитите.22

Атаката срещу скитите цели да възстанови авторитетът му на велик завоевател. Тя завършва с разгрома на противника и смъртта на техния владетел Атей или поне така твърдят нашите извори. По обратният път към Македония Филип решава да атакува трибалите, но кампанията за­вършва с катастрофа.23 При преминаването на старопланинските проходи македоните са атакувани от противника и губят голяма част от плячката.24 Вероятно понасят и големи загуби в жива сила,25 а самият Филип е ранен в бедрото и накуцва до края на живота си.26 Фактът, че самият базилевс взе­ма лично участие в сражението показва, че то е изключително ожесточено и неговият изход е поставен под въпрос.

През пролетта на 335 г. пр. Хр. Александър започва военна кампания в Тракия27, основна цел на която е да осигури комуникациите си в Егейска Тракия от север.28 Изпълнението на тази задача изисква да бъдат покоре­ни трибалите и независимите траки, а ако е невъзможно, в краен случай да бъдат поставени под някаква форма на македонски контрол.29 Тази опера­ция преследва и друга, още по-мащабна стратегическа цел. Тя следва да де­монстрира мощта на македонското оръжие на племената живеещи северно от Дунав и да ги респектира толкова, че те да не помислят за настъпление на юг от реката. Тази стратегия е насочена основно срещу келтите, които се опитват да нахлуят на Балканския полуостров.

Военните операции на младия базилевс са изключително успешни. Той повежда своите войски от Амфиполис на изток. Продължава по егей­ското тракийско крайбрежие, пресича р. Нестос,30 след което, вероятно следвайки течението на р. Хеброс, се насочва на север, навлизайки в Тра­кийската низина. Следващият маршрут се предлага само в качеството на работна хипотеза.31 Придвижването на македоните продължава по тече­нието на р. Тонзос (Тунджа). Те преминават през град Кабиле и се насоч­

ват към старопланинските проходи.32 Срещу тях се изправят войските на независимите траки, обитаващи Хемус и присъединените към тях въоръ­жени емпорити.33 Те се опитват да попречат на враговете да преминат през контролираните от тях проходи (Агг., АпаЬ., I, 1,6).

Траките и техните енигматични съюзници заемат проходите и ги укре­пяват. Изграждат подвижна преграда от каруци, които за по-голяма устой­чивост пълнят с камъни. Този своеобразен укрепен вал има двойна цел. Първо да прегради пътя на противника, а траките предвиждат и в даден момент да използват напълнените с камъни каруци като подвижни сред­ства за атака.34 Те планират, когато противникът се приближи достатъчно и навлезе в най-тесния участък на прохода, където македонската фаланга поради конфигурацията на терена ще се придвижва във възможно най- сбит строй и няма да има възможност да маневрира, да бутнат част от кару­ците, напълнени с камъни, срещу настъпващия враг.35 Последните поради факта, че са тежко натоварени и се движат надолу по планинския склон ще получат голямо ускорение и следва да разстроят редовете на македоните. В този момент, според плановете на траките, те ще атакуват обърканите врагове и ще ги разбият.36

Александър разгадава плановете на противника и разработва адекват­на тактика, с която да предотврати опасността от каруците, напълнени с камъни. Той заповядва на педзетайрите, когато противника започне да пу­ска колите срещу тях, те при възможност да се разпръснат и да пропуснат талигите да минат в образувалите се интервали, а ако такава възможност не съществува македоните да легнат на земята и да съберат щитовете над главите си.37 Понеже каруците се движат с голяма скорост надолу по скло­на, те ще преминат бързо над налягалите войници и няма да им причинят сериозни щети.38

Македонският базилевс взема и допълнителни мерки срещу траките, които се разполагат на висока укрепена позиция, поради което естествено имат предимство в предстоящото сражение.39 Той заповядва на стрелците с лък да се придвижат от дясното македонско крило пред бойната линия на фалангата и да се разположат в тези участъци, в които тя е най-уязвима за нападения от страна на противника.40 Задачата на стрелците с лък е да об­стрелват траките от дистанция и по този начин да задържат тяхната атака срещу онези участъци от македонската фаланга, където тя се е разкъсала в следствие преминаването на колите с камъни или условията на терена. Ба- зилевсът на македоните се прехвърля с агемата на хетайрите, хипаспистите и агрианите на лявото македонско крило,41 където явно противникът се готви да нанесе основния си удар. Този извод се налага на база анализа на

14 | Живко Жеков

Хемус в тр ако-македонските конфликти V - I I в. пр. Хр. | 15

следващите битки водени от великият завоевател. Той винаги съсредото­чава ударна групировка отхетайри, хипасписти и агриани по направление­то на главния удар и съответно лично възглавява тази бойна формация.

Македонската фаланга настъпва фронтално срещу основната позиция на траките и те бутат надолу по склона каруците пълни с камъни. Педзе- тайрите изпълняват заповедта на своя базилевс и там където терена позво­лява, те се разпръскват, избягвайки връхлитащите коли, а там където няма тази възможност се прикриват с щитовете си. Така тази заплаха е прео­доляна без особени трудности, нито един македонец не загива в резултат от атака на противника с талигите (Агг., АпаЬ., I, 1, 10). Стрелците с лък обстрелват от дистанция атакуващите траки и забавят тяхната атака, което дава възможност на македонската фаланга да възстанови бойния си ред и да атакува противника с пълната си мощ. Траките, които са слабо въоръже­ни и без тежко защитно въоръжение, не издържат фронталния удар на ма­кедонските педзетайри и побягват.42 В сражението загиват хиляда и пет­стотин траки, но основната част от тях успяват да се спасят, защото много добре познават терена и са по-леко въоръжени от македоните. Александър пленява жените и децата на противника и неговия обоз.43 Тази победа позволява на македонският базилевс да премине през труднопроходимите проходи на Хемус без да срещне повече съпротива и да се насочи срещу трибалите, една от основните цели на военната кампания 44

Македонските войски навлизат в земите на трибалите. Техният бази­левс Сирм с част от своите войски се отстъпва на север. Той се укрепява на един от дунавските острови.45 Александър се насочва след него, но в този момент основните войски на трибалите се връщат назад и се опитват да за­емат позиции в тила на македоните прерязвайки техните комуникационни линии за отстъпление на юг 46 Тази стратегия предвижда противника да бъде хванат в клещи между двете войски на трибалите и унищожен след продължителна военна кампания, разчитаща на неговото изтощаване. Александър проваля плановете на враговете си със светкавични действия. Той преустановява своето придвижване на север и се връща на юг.47 Сре­щу войските на противника, които се опитват да прекъснат неговите кому­никации.48 В битката на р. Лигин - 335 г. пр. Хр. македоните разгромяват напълно трибалите.49 Загиват 3000 трибали, заловени са малко пленни­ци, защото оцелелите се укриват в горите.50 Тяхното бягство е улеснено от настъпването на нощта, което принуждава победителите да преустано­вят преследването. Загубите на македоните са сравнително малки. Според Птолемей Лаг губят 11 конници и 40 пехотинци.51

Победил едната войска на противника, младият базилевс се насочва на север срещу другата. На третия ден от похода той достига до р. Истър. Там го чакат пет военни кораба, с които прави неуспешен опит да дебаркира на острова, където се е укрепил владетелят на трибалите Сирм.52 Десантът се проваля, защото корабите са малко и съответно на тях не могат да се на­товарят много войници. Атаката се затруднява и от факта, че бреговете на острова са стръмни, а течението на реката е много силно, защото о. Певка значително стеснява нейното русло (Агг., АпаЬ., I, 3, 1 - 4).53

След неуспехът да превземе острова с наличните средства, Александър решава да се прехвърли през р. Дунав на нейния северен бряг. Там го чакат войски на местните гетски племена, наброяващи според античните изво­ри 10000 пехота и 4000 конника. Срещу тях той повежда 1500 конника и 4000 пехотинеца.54 С подръчни средства, включително салове и събрани от местното население лодки еднодръвки, македоните форсират реката и разбиват в битка гетите.55 Последните бягат панически, изоставяйки своя град, който е разграбен от противника.56

Александър остава известно време на северният бряг на реката, демон­стрирайки своята непобедимост. Скоро при него се явяват пратеници от племената живеещи около р. Дунав, владетеля на трибалите Сирм и келти­те. С всички Александър сключва мир. Ариан, съкращавайки своите пър- воизвори, отделя най-голяма внимание на преговорите с келтите, което е сигурна индикация, че точно те са най-важни за базилевса на македоните. Договорът с келтите практически гарантира, че те няма да нахлуят на Бал­канския полуостров докато основните сили на македоните са заети в пред­стоящата източна кампания.57

Военната кампания на Александър в Тракия постига главната си цел - осигуряване на македонските комуникации в Егейска Тракия, но второ­степенната задача, покоряването на тракийските племена живеещи север­но от Хемус не е постигната. Неуспехът на великия завоевател да покори трайно тези територии до голяма степен се дължи и на умелото използване на Хемус от страна на траките, в качеството на естествена отбранителна линия, която затруднява ефективните военни операции на противника се­верно от планината. Македонът разгромява независимите траки, но по-го- лямата част от тях успяват да се спасят и запазват своята автономия, което в перспектива означава, че всяка македонска войска тръгнала да пресича Хемус е изложена на потенциална заплаха. Трибалите също умело използ­ват планината в своята отбранителна стратегия. Те отстъпват, укривайки се в нейните най-северни възвишения, а когато по-силният противник продължава своето настъпление на север в преследване на владетеля им

16 | Живко Жеков

Хемус в трако-македонските конфликти V - I I в. пр. Хр. | 17

Сирм, основните войски на трибалите слизат от планината и се опитват да прережат комуникациите на македоните и само бързите и както винаги успешни действия на Александър провалят тази тяхна стратегия. Успехът на македоните в битката на р. Лигин не носи окончателна победа за тях, защото противникът отново се укрива в планината Хемус и продължава да заплашва техните комуникации, изчаквайки удобен момент за атака. Тази тактика на трибалите принуждава Александър да се откаже от идеята за тяхното окончателно покоряване и да сключи компромисен мир с техния владетел.

След разделянето на сатрапиите във Вавилон през втората полови­на на 323 г. пр. Хр. повечето сатрапи се насочват към своите назначения. Лизимах, който получава Тракия, заминава за Балканите да поеме нови­те си отговорности.58 Пред него стоят редица проблеми, които изискват незабавно поява на новото му назначение.59 Голяма част от териториите подвластни на македоните са фактически извън техен контрол, а в остана­лите са разположени гарнизони, които трудно могат да удържат сами под контрола си траките.60 След пристигането си в Тракия Лизимах започва да възстановява властта на македоните във вътрешността на страната, кое­то веднага провокира съпротива от страна на траките.61 Срещу новия ма­кедонски стратег се изправя владетелят на одрисите Севт III.62 В послед­валата битка никой от противниците не удържа решителна победа. След тежко и кръвопролитно сражение двете войски се оттеглят в лагерите си. Понесените тежки загуби в жива сила не позволяват на воюващите страни да продължат сражението на другия ден и те предпочитат да се оттеглят от мястото на битката.63 Така тази първа кампания на Лизимах, насочена към овладяване вътрешността на Тракия, приключва с неуспех.64

Наличните извори не позволяват да се установи мястото на битката между македоните и траките, но предвид настъплението на Лизимах към вътрешността на Тракия е напълно възможно сражението да се е водило в предпланините на Средна гора. Тази хипотеза се базира на местополо­жението на Севтополис, резиденцията на Севт, която се разполага в Ка­занлъшката котловина по горното течение на р. Тонзос. В тази връзка е резонно да се допусне, че Лизимах, който се явява атакуващата страна в този военен конфликт, може да се е опитал да овладее изходните райони на противника. Одрисите от своя страна се опитват да защитят тази своя централна територия, поради което се стига до битка в района на Средна гора, която според античните схващания от своя страна е част от Хемус. Предложената работна хипотеза, разбира се, е само едно от възможните решения и за нейното потвърждаване или отхвърляне е необходимо при­

вличането на допълнителен изворов материал, който към момента не е на­личен.

След този първи сблъсък през следващите десет години липсват данни за военни конфронтации между Лизимах и одрисите. През този период македонът успява да овладее част от Тракия, вероятно главно елинските апойкии по западното крайбрежие на Черно море. Вероятно под него­ва власт се намират и тракийските земи в хинтерланда на тези апойкии. Властта му се разпростира на запад до средното и долно течение на р. Тон- зос, а под негов контрол се намират и източните проходи на Хемус.

През 313/2 г. пр. Хр.65 Калатис (дн. град Мангалия в Румъния) вди­га въстание срещу Лизимах и изгонва оставеният от него гарнизон в гра­да. Калатисците привличат на своя страна и други апойкии по Западното Черноморие. Те сключват съюз с траките66 и скитите, подготвяйки се за неизбежния отговор от страна на диадоха.67 Лизимах с ускорен марш се насочва на север. Преминава през източните проходи на Хемус и обсажда Одесос. Градът не е подготвен за продължителна съпротива и бързо се съ­гласява да капитулира при благоприятни условия.68 Диадохът се насочва на север и превзема Истрия, след което се отправя срещу Калатис. Гетите и скитите правят опит да му противодействат, но опитният стратег успява да ги разедини.69 Той привлича гетите на своя страна,70 след което в битка разбива отслабените скити и ги изтласква, вероятно северно от р. Дунав. След този голям успех Лизимах обсажда Калатис.71

Антигон Монофталм изпраща помощ на обсадения град. Една негова войска под командването на стратегът Павсаний се прехвърля на Балкан­ския полуостров и се разполага на лагер в близост до Хиерон Тейхос. В съ­щото време, Флотът на Монофталм под командването на неговия стратег Ликон навлиза в Черно море.72 Лизимах оставя значителен отряд, който да продължи обсадата на Калатис.73 Начело на останалите войски се на­сочва незабавно на юг, но пътят му през източните проходи на Хемус е преграден от одрисите под командването на техния владетел Севт III.74 Диадохът атакува противника, който заема по-силна позиция. След тежка и продължителна битка, в която загиват много бойци и от двете сражава­щи се страни, Лизимах успява да си проправи път през прохода 75 Той про­дължава своето настъпление на юг и с изненадваща атака разбива в битка Павсаний, който е пленен и впоследствие екзекутиран.76 Оцелелите вой­ници на противника Лизимах зачислява в редовете на своите собствени войски.77

Неуспехът на Севт III да предотврати преминаването на противника през Хемус по никакъв начин не се отразява върху неговите отбранителни

18 | Живко Жеков

способности и той запазва контрола върху подвластните му територии. В случая нас най-вече ни интересува използването на Хемус като естествен отбранителен рубеж, който явно е интегрална част от отбранителните стратегии на траките и в частност на одрисите.

Активната политика на македоните спрямо Тракия продължава и през управлението на Филип V. През 183 г. пр. Хр. той започва военна кампа­ния в Тракия, целяща да усили македонското влияние над местните пле­мена, което в перспектива би позволило тяхното ефективно използване в една бъдеща война с Рим.78 Македонските войски настъпват на север по поречието на р. Хеброс и достигат до Филипополис и го завземат. Те на­мират града изоставен от местното тракийско население, което се оттегля в планините.79 Филип прави опит да подчини трайно одрисите. Неговите войски опустошават значителни територии в опит да принудят траките да капитулират.80 Нападнатите се укрепяват в своите планински крепости и спокойно изчакват оттеглянето на противника. Част от тези крепости вероятно са разположени в Средна гора, която в античността е схващана като част от Хемус. Така тази планина отново се превръща в последна от­бранителна линия за траките. След известен престой в Тракия Филип е принуден да се завърне обратно в Македония, защото вероятно му свърш­ват хранителните запаси. Той оставя силен гарнизон във Филипополис, който следва да гарантира контрола върху завладените територии и започ­ва отстъпление. Скоро след изтеглянето на основните македонски войски от Тракия одрисите изгонват гарнизона на Филип V от Филипополис и сивъзстановяват контрола над териториите по поречието на р. Хеброс зав­

ятладени от македоните.Описаните военни конфликти между македоните и траките, без да

претендират за изчерпателно представяне на войните между тях, дават възможност за някои предварителни наблюдения по разглежданата про­блематика. В ходът на военните операции, когато траките и в частност од­рисите са притиснати от противника, те използват Хемус, като последна отбранителна линия. Тази тяхна стратегия в някои случаи им носи успех, като например в първата война между Севт III и Лизимах и походът на Филип V през 183 г. пр. Хр. в Тракия. В някои от военните кампании те не успяват дая използват ефективно, но прибягването дори и в тези безна­деждни ситуации показва, че Хемус е неразделна част от отбранителната стратегия на траките.

Хемус в трико-македонските конфликти V - II е. пр. Хр. | 19

20 | Живко Жеков

Б Е Л Е Ж К И

1 Делев, П. За някои проблеми от оронимията на Югозападна Тракия. - В: Извес­тия на Исторически музей Благоевград, 3, 2003, 33 - 36.

2 КеЬш, Е. ТЬе 1трасс оГ гЬе АсЬаетешсЬ оп ТЪгасе: А Нл$гопса1 Кеу1елу. - 1п: АсЬ- аетешс! Ьпраа т сЬе В1аск 5еа. С отти тсаи оп оГРо^егх. ЕсЬ.}. №е1т§, Е. КеЬт. Ааг- Ьш, 2010,137-160.

3 Жеков, Ж . Приносът на траките за победата на елините в гръко-персийските войни 490 - 449 г. пр. Хр. - Балканите - език, история, култура, том II. Втора междуна­родна научна конференция Велико Търново 23 - 24 октомври 2009 г. Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново, 2011,45 - 54.

4 Хакгт, М. Б 1е Епг\\чск1ип§ скз такесЬтзсЬеп КекЬез Ьчз ги с1еп Рег5егкпе§еп. - СЬкоп, 14,1984,325-368.

5 Тачева, М. Походът на тракийския цар Ситалк през 429 г. пр. н. е. - ВИСб, 6, 1990, 3 -1 3 ; СЬатЬег§,^ Рег&ссаз, 5ка1се$ апс! АгЬеш. - 1п: Апаепс МасесЬта, 6,1999, 217-224.

6 Вогга, Е. N. 1п гЬе 5Ьас1о\у о?01утри§: ТЬе Етег^епсе оГМасескж. Рппсетп, 1990, р. 145-146.

7 Ботева-Боянова, Д. Проблеми на тракийската история и култура. С., 2000, с. 74 -78 ; МШаНоу, С. 5ка1се5 ег 1а МасесЬте, АсЬепез ег 1а §иегге с!и РеЬроппезе: {шгоке ес рое§1е. - 1п: Апаепс Масес1оша, 2,1977, 237 - 250.

8 Относно трасето на похода виж: Делев, П. История на племената в Югозападна Тракия през I хил. пр. Хр. София, 2014, с. 112.

9 ТКисус!., 11,98,1-3.10 2^аЬгт, М. Еаг1у Н то гу о!7 ТЪгасе го гЬе Мигскг оГКогуз I (360 ВСЕ). - 1п: А

Сотрапюп но Апаепс ТЪгасе. Ес1$. ]. Уа1еуа, Е. Иапкоу, Б. Сгапт^ег. ОхГогс!: В1аск\уе11, 2015 ,35-47 , р. 40-41 .

11 Агс1пЬаМ, Ъ, ТЬе Ос1гу$1ап Кт§с1от оГТЪгасе. ОгрЬеш 11пта$кес1. ОхГогс!, 1998, р. 118-119.

12 Йорданов, К. Войните на Одриското царство с Филип II (352 - 339 г. пр. Хр.). - Минало, 3 ,1996,11-21.

13 Делев, П. История на племената в Югозападна Тракия..., с. 125.14 Йорданов, К. Политическите отношения между Тракия, Македония и Пеония

ок. 432 - 281 г. пр. Хр. - История, Х1/3 -4 ,2003 ,2 - 10, с. 5 - 6.15 Ое1еу, Р. ТЪгасе йгот гЬе Аззаззтасюп о( Косу$ I со КогоиресЪоп (360-281

ВСЕ). - 1п: А Сотрапюп го Апаепс ТЪгасе. ЕсЬ. ]. Уа1еуа, Е. Иапкоу, Сгашп§ег. Ох- &>гс1: В1аск\уе11,2015,48 - 58, р. 50.

16 СаЬпе!, К. А. РЬ111р II оГМасеск>та: Сгеагег пЪап А1ехапс1ег. Ч^азЪт^соп, 2010, р. 183-184.

17 СаЬпе1, К. А. РЪШр II оГ МасесЬша, р. 185.18Оюа.,ХVI, 7 4 ,2 -3 .19 СаЬпе1, К. А. РЪШр II оГМасес!ота, р. 191.20 В ю ±, XVI, 74,4 - 76, 2; ВНутш, РСН]асоЬу №115, йг. 292.

Хемус в трако -македонските конфликти V - I I в. пр. Хр. | 21

21 Оюа., XVI, 7 7 ,2 -3 ; Р1иг., РЬос, 14; Беш., 17.22 Ве1еу, Р. ТЪгасе йгогп гЬе Аззаззтапоп оГКогу§ I..., р. 51.23 \^ог*Ьт§«:оп, I. Ву сЬе $реаг: РЬШр II, А1ехапс1ег сЬе Сгеас, апс! сЬе Ш$е апа Ра11 оГ

сЬе Масес1оп1ап Етрхге. Ох&гс1,2014, р. 80.24 СаЬпе1, К. А. РЬШр II оГМасесЬта, р. 12.25 Сгееп, Р. А1ехапс1ег оГМасес!оп 356 - 323 В.С. А Нхзгопса! Вю§гарЬу. Вегкеку-

Ьо5 Ап^екз-Ьоп^оп, 2013, р. 68 - 69.26]ш1.у IX, 3,1 - 3; Н аттоп Л , N. С. Ь., С. Т. СпЯкЬ, А Н1$гогу оГМасес1оп1а. Уо1.

II. 550 - 336 В.С. ОхЬгА 1979, р. 583.27 0 ’Впеп ,]. М. Акхапаег гЬе Сгеаг: ТЪе 1пушЬ1е Епету. А Вю^гарЬу. Ь.-ИУ: К о т ­

каме, 1992, р. 4 7 -49 .28 Уе1коу, V. А1ехапаег аег Сго$$е ипа ТЪгаскп. - 1п: 2,и Акхапаег аег Сго$$е. Ре$г-

5сЬпй С. ЧУксЬ ш т 60. СеЬитга^. Ва. 1. А птегаат, 1988, 257-269; Йорданов, К. П о х о д ъ т на Александър Велики в Тракия. - 1п: ТЬгааа, 10, 1993, 113 - 136.

29 Агг., АпаЬ., 1 ,1,4; ВюД., XVII, 8,1.30 Агг., АпаЬ., 1 ,1,5.31 Йорданов, К. Политическите взаимоотношения между Македония и тракий­

ските държави (359 - 281 г. пр. Хр.). С., 1998, с. 105 - 130.2)1 Сгееп, Р. Акхапаег оЕМасеаоп 356 - 323 В.С., р. 125.33 Остава неясно какво разбира Ариан под формулата „въоръжени емпорити“. Една

от възможните хипотези идентифицира тези емпорити с елини, живеещи в търговски се­лища емгюриони във вътрешността на Тракия, които са съюзници на автономните траки срещу македоните.

34 В1оес1о\у, Е. Р. Оп “луа§ош” “хЬкШя”: Акхапаег 5 сго$5Ш§ оГМошп Н аетш т 335 В.С. - АНВ, 10,1996,119-130, р. 120-121.

35 Во§\\огсЬ, А. В. А Н топса! Сошшепгагу оп Агпапз Н 1$югу оЕ Акхапаег. уо1. 1. Ох&га, 1980, р. 55 - 56.

36 Агг., АпаЬ. ,1,1,7.37 Ри11ег,^ Р. С. ТЪе СепегаЬЬ1р оГ Акхапаег гЬе Сгеаг. Ие\у Вшшлукк, 1960, р. 221.38 Агг., АпаЬ., I, 1, 8 -9 ; Ро1уаеп, IV, 3, 11. СЕ Нашшопа, N. С. Ь. §оше Разза^ез т

Ро1уаепиз $сгаса§еш5 сопсегпт§ Акхапаег. - 1п: СКВ5, 37, 1996, 23 -54 , р. 37 -3 8 - Според автора Флавий Ариан и Полиен заимстват този пасаж от историческото съчине­ние на Птолемей Лаг посветено на походите на Александър Македонски.

39 ЛУогйип^оп, I. Акхапаег сЬе Сгеас: Мап апа Соа. Ьопаоп, 2004, р. 39.40 А$Ь1еу, ]. ТЬе Масеаошап Етрке: ТЪе Ега оГ^агГаге ипаег РЬШр II апа Акх­

апаег гЬе Сгеас, 359 - 323 ВС.}еЯег8оп, 1998, р. 169.41 Агг., АпаЬ., 1 ,1,11.42 Агг., АпаЬ., 1,1,12.43 Агг., АпаЬ., 1,1,13.44 МИп§, К. В. Акхапаег гЬе Сгеаг. № лу Уогк, 1968, р. 36 - 37.45 Аргатски, В. Трибалите срещу Александър Македонски. - В: България, българи­

те и техните съседи през вековете. Изследвания и материали от научната конференция в памет на доц. д-р Христо Коларов 3 0 -31 октомври 1998, Велико Търново, 2001, 56 - 62.

22 \ Живко Жеков

46 Сгееп, Р. А1ехапс1ег оГМасес!оп 356 - 323 В.С., р. 127.47 Агг., АпаЬ., 1,2,1 - 3.48 Н аттопй, N. С. Ь. А1ехапс1ег гЬе Сгеаг. К т§ , С оттапскг апс! $сасе$тап. Рагк

Ша§е-№\у}ег5еу, 1980, р. 46 —47.49 Плутарх смесва н я к о л к о сражение твърдейки, че Александър побеждава владе­

теля на трибалите Сирм в битка в близост до река Истър (Р1иг., А1ех., 11,3). Явно исто­рикът от Херонея смесва битката при р. Лигин срещу трибалите с победата над гетите в близост до северния бряг на р. Истър и атаката на македоните срещу острова, на който се е укрепил Сирм.

50 \^опЬт§1:оп, I. Ву сЬе $реаг, р. 128.51 Агг., АпаЬ., 1,2,4 - 7.52 А$Ь1еу,^ К. ТЬе Масес1отап Етрке, р. 170.53 О т н о с н о т о з и остров, който Ариан нарича Певка, в историографията се води

оживена дискусия. Без да се впускаме в детайли, само ще отбележа, че този остров най- вероятно вече отдавна не съществува, поради факта, че р. Дунав е променила своето рус­ло, както е правила многократно през изминалите от похода на Александър в Тракия 24 века.

54 Агг., АпаЬ., I, 3, 5 - 6.55 Напмпопс!, N. С. Ь. А1ехапс1ег сЬе Сгеаг, р. 47.56 Агг., АпаЬ., 1,4,1 - 5; Сгееп, Р. А1ехапс1ег оГМасесЬп 356 - 323 В.С., 129.57 Агг., АпаЬ., 1,4,6 - 8.58 \Уа1Ъапк, Р. Хй7. ТЬе НеПештс ^огМ. СатЬпс1§е, 1993, р. 49.59 Йорданов, К. Произходът и ранната кариера на Лизимах. - Минало, 3 - 4 , 1997,

5 -1 4 .60 ХУагегБеМ. К, О тс1т§ гЬе 5ро1Ь: ТЬе ^ а г Гог А1ехапс1ег Ле Сгеаг 5 Етрке. Ох-

Гогс1,2011, р. 197-198.61 Делев, П. Пристигането на Лизимах в Тракиял - 1п:}иЬ11аеи$, V, 2002,126 - 136,

с. 131-135.62 Делев, П. Лизимах. С., 2004, с. 122 - 123.63 Бюа., XVIII, 1 4 ,2 -4 ; Раш., I, 9,6.64 Делев, П. Лизимах, с. 124.65 Датировката е по Диодор Сицилийски, който датира събитията в архонтската

година на атинския архонт Теофраст, което отговаря на периода от лятото на 313 г. пр. Хр. до лятото на 312 г. пр. Хр.

66 В случая с етнонима траки Диодор Сицилийски явно визира гетите. Делев, /7. Лизимах, с. 152.

67 Бюа., XIX, 73, 1 - 2.68 Бюа.,Х1Х, 73, 3.69 Ве1еу,Р. ЬуяппасЪш апасЬе Т Ь ка^аг оГгЬе $иссе$$огз (314-311 В С).-1п: ТЬга-

аа Роппса У1/2.1п Ьопогет МШаШ Ьагагоу. 5ойа, 2003, 63 - 70, р. 65 - 66.70 Лизимах вероятно успява да привлече на своя страна гетите, обещавайки им по­

мощ срещу скитите, които притискат гетите със своите набези южно от река Дунав. В тази посока на анализ насочва сведението на Диодор, че след победата над скитите той

Хемус в тр ако-македонските конфликти V - I I в. пр. Хр. | 23

ги изтласкал до границата. Такава граница в случая може да се явява само р. Дунав. Из­тласкването на скитите северно от реката е от полза както на Лизимах, така и гетите, които по този начин се освобождават от скитското присъствие в техните територии в днешна Добруджа.

71 IX, 7 3 ,4 -5 .72 ВИ1о\у$, К. А. Апи§опи§ сЬе Опе-Еуес! апс! сЬе Сгеаиоп оГ сЬе НеПетзск Зсасе.

Вегкеку-Ьоз Ап§е1е5-Ьопс1оп, 1990, р. 121.73 Оюа.,Х1Х, 7 3 ,6 -7 .741дтс1, Н. 5. ЬузкпасЬш. А 5тс1у т еаг1у Не11ет$ас кт§5}ир. № \у Уогк: Коис1еа§е,

1992,р. 29-31 .75 Оюа.,Х1Х, 7 3 ,8 -9 .6 ВН1<у*у5, К. А. Апп^опш гЬе Опе-Еуеа..., р. 122.

77 Оюа.,Х1Х, 73,10.78 \Уа1Ьапк, Р. РЬШр V оГМасеаоп. СатЬпа^е, 1940, р. 242 - 243.9 Ве1еу, Р. Ргот Когоиреаюп го сЬе В е§тпт§ оЕ гЬе ТЪка МкЬпаайс ^ а г (281 -

73 ВСЕ). - 1п: А С отр ато п со Апаепг ТЬгасе. Еа$. Уа1еуа, Е. Иапкоу, О. Сгапт^ег. ОхГога: В1аск\уе11,2015, 59-74, р. 66-67.

80 Н а т т о п а , N. С. Ь , Р. \*УЬапк, А Нкгогу оШ асеаота. Уо1. III. 336 - 167 ВС. ОхЬга, 1988, р. 468.

81 П у., XXXIX, 53,14; Ро1уЬ., XXIII, 8.