6/2012spisanie-nauka.bg/arhiv/6-2012.pdf · и по e-mail на адрес [email protected]...

6/2012Година XXII

Съюз на учените в Българиябул. “Мадрид” № 39

1505 София

тел.: 943-30-22; 944-11-57; факс: 944-15-90; e-mail: [email protected]

Издание на

Издаването на настоящия брой от списанието през 2012 г.е с финансовата подкрепа на Фонд "Научни изследвания"

при Министерството на образованието, младежта и науката.

„НАУКА” е издание на СЪЮЗА НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ (СУБ), независима,демократична, основана на федеративен принцип обществена творческо-

професионална организация, приемник на Съюза на научните работници в България.СУБ е юридическо лице със седалище в София и клонове в по-големите градове настраната. На Общото събрание на пълномощниците на СУБ (13 ноември 2009 г.) за

председател на Съюза беше преизбран акад. Дамян Дамянов.

За списание “НАУКА” можете да се абонирате:

Лично в касата на Съюза на учените в България,1505 София, бул. “Мадрид” 39, тел. (02) 943 19 86; (02) 944 11 57.

В клоновете на СУБ в страната.

Чрез пощенски запис на адрес: 1505 София, бул. “Мадрид” 39 – сп. “Наука”,като посочите точния си адрес с пощенски код.

Чрез каталога на “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАДвъв всички пощенски станции в София и страната; кат. № 1513.

Чрез ДОБИ ПРЕС ЕООД на тел.(02) 963 30 81; (02) 963 30 82; http://www.dobipress.bg,каталожен № 2012.

Годишен абонамент: 20 лв. – редовен; 10 лв. – за членове на СУБ;

5 лв. – за пенсионери, докторанти и студенти; 40 евро/щ.д. – за чужбина.

Авторите носят отговорност за своите материали. Изразените от тях мнения може да не съвпадат с мненията наСУБ и редакционната колегия.Текстовете, добре структурирани, с подзаглавия и акценти, трябва да са до 12 стандартни страници, написани на

компютър във формат “Word for Windows” или “Rich Text Format”, шрифт Times New Roman, 12 рt, 1 line spаcing.Таблиците и фигурите трябва да имат поредна номерация. Да се избягва повтаряне на данните от тях в текста на

статията.Литературата да се посочва в края на статията, а в текста да се даде в квадратни скобки като номер от списъка,

например [1]. Списъкът да е оформен в съответствие с БДС.Примери за цитиране на различни документи Книги: Фамилия на автора, инициали. Наименование на книгата. Място на издаване, изда-

телство, година, страници.Мончев, Н. М. Комуникации и иновационни процеси. С., изд. Техника, 1992, 202 с.

Статии от Фамилия на автора, инициали. Наименование на статията. //Наименование на списа-списания: нието. Година, том, номер, страници.

Мончев, Н. М. Качества на информационните ресурси – наукометричен подход заоценка. //Наука, 2000, №2, с. 9-14.

Статии в Фамилия на автора, инициали. Наименование на статията. В: Наименование насборник: сборника. Място на издаване, издателство, година, страници.

Григорова, М. “Цветни” стилистични тропи в езика на периодичния печат.- В: Социолингвистика и комуникация. С., Университетско изд., 1995, с. 122-128

Речник: Наименование на речника. Място на издаване, издателство, година, том.Речник на българския език, С., изд. на БАН, 1975, т. 1.

Текстовете се представят в редакцията на електронен носител, придружен с един отпечатък. Материали се приемати по e-mail на адрес [email protected] при положение, че са приложени като “attachment” в горния формат.Към научните статии се прилага резюме на английски език до 10 реда, в което точно се излага целта на статията

и основните изводи .Статии, оформени не по правилата на списанието, няма да бъдат разглеждани. Ръкописи не се връщат.Хонорари на авторите не се изплащат.При препечатване на материали от „Наука” е задължително да се цитират списанието и съответния автор.

НАУКА – кн. 6/2012, том XXIIИздание на Съюза на учените в България 1

Броят излезе от печат на 26.12.2012

Адрес на редакцията:1505 София, бул. “Мадрид” №39,

тел. (02) 943 30 22; каса: (02) 943 19 86; факс: 944 15 90;e-mail: [email protected]; http://www.usb-bg.org;

гласова поща: 984040/4738

ISSN 0861 3362

Съдържание

НАУКА6 / 2012

ПОЗИЦИЯ НА УЧЕНИЯ Георги Марков: Българската академия на науките и държавата ......................................................... 3

СВЕТОВНА НАУКА Нобеловата награда за физика за 2012 година ......................................................................................... 5

1 НОЕМВРИ – ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИ Приветствен адрес от г-н Росен Плевнелиев - Президент на Република България ........................ 11 Дамян Дамянов: Държавната политика за наука – желана, но неосъществена ............................. 12 Наградени учени и научни трудове в Конкурса на СУБ за високи научни постижения през 2012 г. .... 16

НАУКА И ЕТИКА Иван Загорчев: Oповестяване и поправяне на научните грешки ....................................................... 19

ИСТОРИЯ НА НАУКАТА В БЪЛГАРИЯ Таня Иванова: За началото на космическото приборостроене в България ..................................... 23

ЛИЧНОСТИ Пенка Лазарова, Никола Балабанов: Професор д-р Елисавета Карамихайлова – първият

ядрен физик в България ............................................................................................................................... 29 Иван Душанов: Слово за моя незабравим професор д-р Димитър Цанев Йорданов .................... 35

ЕЗИКОВИ ПРОБЛЕМИ Катя Исса: Отново по въпросите на терминологията ............................................................................ 38

ТРИБУНА НА МЛАДИТЕ Валери Велев: Биология, таксономия и екология на трихинелите .................................................... 43 Росица Конова, Теодора Конова: Национален фестивал „Наука на сцената 4” ........................... 46

ПОГЛЕД КЪМ МИНАЛОТО Георги Марков: Сто години от върха на славата ................................................................................... 50 Венета Коцева: Първият регулационен и градоустройствен план на град Cофия ........................ 51

ГОДИШНИНИ 40 години Институт по физика на твърдото тяло „Акад. Г. Наджаков” и Институт за ядрени

изследвания и ядрена енергетика при БАН .............................................................................................. 57 Цвети Даковски: Доц. инж. Ради Янков Радев на 80 години ............................................................... 59

НОВОИЗБРАНИ АКАДЕМИЦИ И ЧЛЕН-КОРЕСПОНДЕНТИ НА БАН ...................................................... 60

ЗАСЛУЖЕНО ПРИЗНАНИЕ Елена Шопова: Годишно Ротарианско отличие за високи научни постижения в областта на

растителната биология на името на академик Методий Попов ........................................................... 61 Венелин Енчев: Доцент д-р Павлина Долашка – носител на наградата „Изобретения,

технологии, иновации - ИТИ ‘2012” ............................................................................................................. 62

СТАНОВИЩЕ Борис Йовчев: Модерна или изостанала България? ............................................................................ 64

АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ Райна Георгиева: Тринадесети Международен симпозиум по имунология на репродукцията .... 68

IN MEMORIAM Проф. д-р инж. Георги Стефанов Попов (1937-2012) ............................................................................. 70

НАУЧНИ ИЗЯВИ В СУБ ...................................................................................................................................... 71 Николина Огненска: Научни събития в СУБ – Благоевград ................................................................ 72

КНИГОПИС ............................................................................................................................................................ 73

СЪДЪРЖАНИЕ НА СП. „НАУКА”, ХХІІ ГОДИШНИНА, БР. 1-6, 2012 ....................................................... 79

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ: Акад. Стефан Воденичаров (гл. редактор); акад. Александър Александров; проф. дфн Искра Арсенова (отг. редакторна броя); акад. Михаил Виденов; доц. д-р Боян Димитров; проф. дхн Венелин Енчев; проф. дтн Борис Йовчев; доц. д-р Виолета Мирчева;чл.-кор. Емилия Пернишка; проф. дфмн Димитър Пушкаров; Пенка Лазарова (отг. секретар).

РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ: акад. Александър Александров; доц. д-р Атанас Арнаудов; проф. дфн Искра Арсенова; проф. дбн Нина Бакърджиева;доц. д-р Банко Банев; проф. д-р Хилмар Валтер (Германия); проф. дгн Петър Василев; доц. д-р Ирена Велчева; проф. д-р Григорий Венедиктов(Русия); акад. Михаил Виденов; акад. Стефан Воденичаров; проф. дпн Сава Джонев; доц. д-р Боян Димитров; проф. дхн Венелин Енчев; проф.д-p Роберт Естивал (Франция); доц. д-р Златоживка Здравкова; доц. д-р Благовеста Иванова; проф. дтн Борис Йовчев; доц. д-р ВиолетаМирчева; проф. д-р Боян Мутафчиев (Франция); проф. д-р Живка Овчарова (Германия); акад. Илия Пашев; чл.-кор.Емилия Пернишка; акад.Петър Попиванов; проф. дфмн Димитър Пушкаров; проф. д-р Иван Секулов (Германия); проф. дин Пламен Цветков; доц. д-р Лиляна Цонева;проф. дин Росица Чобанова.

КОРЕКТОР: Маргарита Дончева КОМПЮТЪРНО ОФОРМЛЕНИЕ: Светослав Димов ПЕЧАТНИЦА НА СУБ

НАУКА – кн. 6/2012, том XXIIИздание на Съюза на учените в България2

NAUKA (SCIENCE)Bi-monthly publication of the Union of Scientists in Bulgaria – a voluntary non-governmental organization unifying scientists from different domains; withheadguarters in Sofia and branches in Bulgaria´s bigger towns.

Contents

Printed on 26.12.2012

Address of Editoral Office:Blvd. Madrid 39, 1505 Sofia, BulgariaTel. (+3592) 943 30 22; Fax: (+3592) 944 15 90Voice mail: 984040/4738; email: [email protected]

Subscription fee for abroad is 40 Euro. Subscription can be made at the address ofthe Editoral Board of SCIENCE, or by a bank transfer to Bulbank, Sofia, Bulgaria, account №1100 415 511 code: 621 962 14, Union of Scientists in Bulgaria, SCIENCE bimonthly. Adver-tisement fares are up to 3 Euro/Dollars per square cm.

EDITORIAL BOARD: Acad. Stefan Vodenicharov (editor-in-chief); Acad. Alexander Alexandrov; Prof. Iskra Arsenova, D.Sc. (editor of the issue);Acad. Michail Videnov; Assoc. Prof. Boyan Dimitrov, Ph.D.; Prof. Venelin Enchev, D.Sc.; Prof. Boris Yovchev, D.Sc.; Assoc. Prof. Violeta Mircheva, Ph.D.;Cor. Mem. Emilia Pernishka; Prof. Dimitar Pushkarov, D.Sc.; Penka Lazarova (Executive Secretary).EDITORIAL COUNCIL: Acad. Alexander Alexandrov; Assoc. Prof. Atanas Arnaudov, Ph.D; Prof. Iskra Arsenova, D.Sc.; Prof. Nina Bakardjieva, D.Sc.;Assoc. Prof. Banko Banev, Ph.D.; Prof. Hilmar Walter, DSc (Germany); Prof. Peter Vassilev, D.Sc.; Assoc. Prof. Irena Velcheva, Ph.D.; Prof. GrigoriiVenediktov, DSc (Russia); Acad. Michail Videnov, D.Sc.; Acad. Stefan Vodenicharov; Prof. Sava Djonev, D.Sc.; Assoc. Prof. Boyan Dimitrov, Ph.D.;Prof. Venelin Enchev, D.Sc.; Prof. DSc Robert Estivals (France); Assoc. Prof. Zlatojivka Zdravkova, Ph.D.; Assoc. Prof. Blagovesta Ivanova, Ph.D.;Prof. Boris Yovchev, D.Sc.; Assoc. Prof. Violeta Mircheva, Ph.D.; Prof. Boyan Mutaftschiev, DSc (France); Prof. Jivka Ovtcharova, D.Sc. (Germany);Acad. Ilia Pashev; Cor. Mem. Emilia Pernishka; Acad. Petar Popivanov; Prof. Dimitar Pushkarov, D.Sc.; Prof. Ivan Sekoulov, D.Sc. (Germany);Prof. Plamen Tzvetkov, D.Sc.; Assoc. Prof. Liliana Tsoneva, Ph.D.; Prof. Rositza Chobanova, D.Sc.PROOF-READER: Margarita Doncheva PRE-PRINTING: Svetoslav Dimov PRINTING: USB Printing House

POSITION OF THE RESEARCHER Georgi Markov: Bulgarian Academy of Sciences and the State ................................................................. 3

WORLD SCIENCE 2012 Nobel Prize in Physics ............................................................................................................................. 5

1 NOVEMNER – DAY OF BULGARIAN REVIVAL LEADERS AND OF BULGARIAN SCIENTISTS Greeting address of Rossen Plevnaliev – President of the Republic of Bulgaria .................................... 11 Damyan Damyanov: The State Science Policy – Wanted but Unrealized .............................................. 12 The 2012 USB Competition for High Scientific Achievements – Awarded Scientists and

Research Works .............................................................................................................................................. 16

SCIENCE AND ETHYCS Ivan Zagorchev: Announcing and Correction of Scientific Mistakes ........................................................ 19

HISTORY OF SCIENCE IN BULGARIA Tania Ivanova: Space Equipment Development in Bulgaria – the Beginning ......................................... 23

PERSONALITIES Penka Lazarova, Nikola Balabanov: Prof. Elisabeth Kara-Michailova – the First Bulgarian

Nuclear Physicist ............................................................................................................................................. 29 Ivan Dushanov: Tribute to my Unforgettable Professor Dimitar Tzanev Yordanov, D.Sc. ..................... 35

LANGUAGE ISSUES Katya Issa: Once More on Terminology Issues ........................................................................................... 38

THE FLOOR TO THE YOUING PEOPLE Valeri Velev: Biology, Taxonomy and Ecology of Trichinella ...................................................................... 43 Rossitza Konova, Theodora Konova: National Festival “Science on Stage 4” .................................... 46

GLIMPSE AT THE PAST Georgi Markov: 100 Years from the Summit of Fame................................................................................ 50 Veneta Kotzeva: The First Regulation and Urban Structure Plan of Sofia .............................................. 51

ANNIVERSARIES 40th Anniversary of the “Academician G. Nadjakov” Institute of Solid State Physics and the Institute

for Nuclear Research and Nuclear Energy at the Bulgarian Academy of Sciences ................................ 57 Tzveti Dakovski: Assoc. Prof. Radi Radev, Eng. at 80 .............................................................................. 59

NEWLY ELECTED ACADEMICIANS AND CORRESPONDING MEMBERS OF BAS .............................. 60

MERITTED RECOGNITION Elena Shopova: The Annual Rotary “Metodi Popov”Award for Research Achievements in Plant

Biology............................................................................................................................................................... 61 Venelin Enchev: Assoc. Prof. Pavlina Dolashka, D.Sc. – Laureate of the “Inventions, Technologies,

Innovations – ITI 2012” Award ....................................................................................................................... 62

POINT OF VIEW Boris Jovchev: A Modern or an Underdeveloped Bulgaria? ..................................................................... 64

CURRENT INFORMATION Rayna Georgieva: XIII International Symposium for Immunology of Reproduction ............................... 68

IN MEMORIAM Prof. Georgi Stefanov Popov, D.Sc., Eng. (1937-2012) .............................................................................. 70

SCIENTIFIC EVENTS AT THE USB .................................................................................................................... 71 Nikolina Ognenska: Scientific Events at the Blagoevgrad USB Branch ................................................. 72

BOOK REVIEW ...................................................................................................................................................... 73

CONTENTS OF “NAUKA” JOURNAL, ХХІІ, ISSUES 1-6, 2012 .................................................................... 82


Позиция на учения

БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕИ ДЪРЖАВАТА*

Акад. Георги Марков

* Слово, произнесено на Тържествено честване по случай 143 години от основаването на Българската академия нанауките (12 октомври 2012 г., Големия салон на БАН).

Преди три години бях лековерно обзет от под-хождащото на този бележит ден празнично нас-троение и тогава държах традиционното празнич-но слово, но сега ще чуете моето непразнично сло-во. Темата е колкото историческа, толкова и зло-бодневна: „Българската академия на науките идържавата”.

Академиите в Европа по правило са учреденипод покровителството на държавни глави, коитоса смятали за чест и полезно да общуват със сво-ите учени съвременници. Българското книжовнодружество е създадено в Браила преди 143 годи-ни, когато няма българска държава, но съществу-ва силен възрожденски стремеж да бъде просве-тен народа ни по пътя към духовното и полити-ческото освобождение. Тогава се намират мъдрибудители и щедри спомосъществователи, коитоса мислили държавнически преди държавата и сасхванали, че само ограмотените човеци могат дапочувстват потребност от свободата и да се бо-рят за нея.

С възстановяването на българската държавапрез 1878 г. първият председател професор Ма-рин Дринов полага основите на образователнатасистема и предлага София за столица, където епреместено и Книжовното дружество. Самотоместоположение е знаково – редом до Народнотосъбрание, Светия Синод, легациите на три Вели-ки сили, Военния клуб и Двореца. България е кон-ституционна монархия, сиреч за нея не важи прин-ципът „Държавата това съм аз”. Княз Алексан-дър І и правителствата, независимо от тяхнатапартийна оцветеност, подпомагат според силитеси преодоляването на изостаналостта от европей-ските образци. На 24 март 1883 г. е учреден „Ме-дал за наука и изкуство”, като монархът става не-гов кавалер.

Председателят на Книжовното дружество и посъвместителство министър-председател ИванЕвстратиев Гешов прокарва в началото на 1912 г.Закона за Българската академия на науките, с кой-то тя получава статут на „самостойно и незави-симо научно учреждение”. Държавата осигуряваот бюджета „минимум 60 000 лева” за издръжкаи освобождава Академията от всякакви данъци итакси. Тя опрощава дълга й към Държавната пе-чатница. А това е време на ускорена подготовказа война срещу Османската империя и всеки из-лишен лев се е обръщал на оръжие.

Като просветен монарх Борис ІІІ поддържа и

развива Царските природонаучни институти, зачиито директор назначава д-р Иван Буреш. През1938 г. той е избран по доклад на акад. Буреш започетен член на Академията и заради приноситеси в изучаването на флората и фауната в Бълга-рия, като „най-искреният покровител на българ-ското природознание и сам отличен ентомолог иботаник”.

Друг председател на Академията, който катоминистър-председател я преименува със Законпрез 1940 г. в Българска академия на науките иизкуствата, е Богдан Филов. Така се създава чет-върти клон към нея – Литературно-художествен,с три отдела: литература, пластични изкуства имузика. Същевременно се посяга върху автоно-мията на научната институция, която е поставенав подчинено положение спрямо изпълнителнатавласт. Политическият провал не може да заличизаслугите на академик Филов за откриването наВисшето техническо училище, Държавното вис-ше училище за административно-стопански нау-ки и Висшето училище за телесно възпитание.

След 9 септември 1944 г. се извършва смянана обществено-политическата и стопанска систе-ма в България, а приетият в началото на 1947 г.Закон за Българската академия на науките я оста-вя „под ведомството” на Министерския съвет. Вдуха на девиза „Партията е държавата” научнатадейност е подчинена на господстващата идеоло-гия и стопанските петгодишни планове. Разпола-гайки с авторитет в партийната номенклатура, ака-демик Тодор Павлов спомага за разгръщането намрежата от изследователски институти, което ут-върждава Академията като Национален изследо-вателски център.

През периода 1968–1988 г., когато начело наАкадемията е академик Ангел Балевски, тя пре-живява разцвет на съзиданието. Академик Балев-ски упражнява влияние като член на Държавниясъвет и участник в ловната дружинка на Първия,но всичко това е използвано за привличане на кад-ри, технологии и финансови средства. Най-важ-ното в живота е да оставиш нещо за другите следсебе си.

След 10 ноември 1989 г. хората скачаха по пло-щадите и викаха: „Държавата – това сме ние!”Едновременно държавата бе обявена за „лош сто-панин”, поради което се настоя за „колкото се мо-


Позиция на учения

же по-малко държава навсякъде”. Обругаванатадоскоро частна собственост бе провъзгласена за„свещена и неприкосновена” и дори поставенанад Историята с реституцията на паметници накултурата. Българската академия на науките се ре-формира по Закона от 1991 г., който й позволи даоцелее при новосъздадените политически и па-зарни условия.

Ще си позволя да изтъкна някои проблеми вотношенията между Академията и държавата отдългосрочната гледна точка на историка. Предивсичко моралната криза в обществото промениотношението към науката, която вече не е „Слън-цето” на Стоян Михайловски, а Луна с отразена-та светлина на европейските проекти. Смалява-щият се престиж на статута на професията ученне трогва политиците, поради което младите та-ланти не са привлечени от нея както преди, а до-колкото ги има - напускат Отечеството. В еднопредаване децата искат да станат футболисти илиполицаи, но не и учители и учителки, макар дапризнават, че на песента или стихотворението гие научила „госпожата от детската”.

Пропукването на ценностната система не впе-чатлява залисаните от всекидневни разправии по-литици, но то е разрушително за Храма на наука-та. Умственият труд не е на почит и все още сечува правоговорната грешка „нАука” и „нАучниработници”. През изтеклите 23 години през ко-ридорите на властта преминаха множество инте-лектуалци, но тяхната дума не бе решаваща.

Радостта от възстановената автономия на Ака-демията не продължи дълго, защото наред с без-прекословното изискване „пари срещу реформи”,чрез лоста на държавните субсидии то прераснав „пари срещу автономия”. На субсидиите се гле-

да като на харчене, а не като на инвестиции. Кол-кото и да нарастват собствените средства, държа-вата не трябва да абдикира или да се ограничававърху потребностите си от „оперативен характер”.В последна сметка не всичко се продава и купувакато стока. Всъщност нашата Академия е същес-твувала и без държава, но държавата ни и днес неможе без нея.

В сякаш безкрайния уморителен Преход се по-явиха нови думи, като с буквата „м” най-популяр-ни са две: „менте” и „мутра”. След обезценяване-то на дипломите за висше образование се прис-тъпи към това на научните звания и степени. Зажалост се появиха и „менте-академици”, защотоднес всеки може да си направи и регистрира „ака-демия” на домашния адрес. Такъв е скандалниятслучай с наглата кражба на 8 години от 143-го-дишната история на нашата Академия, когато сее наричала Българска академия на науките и из-куствата. Естрадни певици се обявяват за „ака-демици”, а една от тях бе произведена в „полков-ник”. Както го е рекъл народът: „Да се смееш ли,да плачеш ли?”

Накрая нека завърша с една моя отдавнаш-на мечта за бъдещето на науката в нашето Оте-чество. Често пътувам с такси и понякога ми сеналага да ориентирам шофьора, че Академиятасе намира до Народното събрание. Аз твърдо вяр-вам, че ще дойде ден, когато на някой лишен отличен транспорт народен представител ще му сеналожи да обяснява старателно като мен, че На-родното събрание има щастието да е в съседствос Академията, за да бъде докаран навреме на ра-бота. Тогава обещавам да не произнасям непраз-нично слово на празника, а само тържествено.

И все пак, честит празник!

Редколегията на сп. "Наука" честитина АКАД. СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ – главен редактор на списанието,избирането му за председател на Българската академия на науките!Пожелаваме му здраве и успехи в трудната задача в отстояване

интересите, престижа и ролята на нашата Академия като най-старата инай-авторитетна научна институция у нас и една от основните и

водещи културни институции на съвременна България!


Световна наука

НОБЕЛОВАТА НАГРАДА ЗА ФИЗИКАЗА 2012 ГОДИНА

Нобеловата награда за физика за 2012 г. бе присъдена съвместно наСерж Арош (Serge Haroche) и Дейвид Дж. Уайнленд (David J. Wineland)

„за основополагащи експериментални методи, които дават възможностда се измерват и управляват отделни квантови системи”.

Серж Арош е френски гражданин. Роден епрез 1944 г. в Казабланка, Мароко. Професор поквантова физика в Collège de France and EcoleNormale Supérieure, Париж, Франция. През 2009г. получава златен медал от CNRS (Националенцентър за научни изследвания на Франция).(www.college-de-france.fr/site/en-serge-haroche/biography.htm).

Дейвид Дж. Уайнленд е гражданин на САЩ.Роден е през 1944 г. в Милуоки, САЩ. През 1978година той за първи път демонстриратехнологията за лазерно охлаждане на йони.Ръководител на изследователска група в NationalInstitute of Standards and Technology (NIST) и вUniversity of Colorado Boulder, САЩ.(www.nist.gov/pml/div688/grp10/index.cfm).

КОНТРОЛИРАНЕ НА ЧАСТИЦА В ЕДИН КВАНТОВСВЯТ1

1 Превод от http://www.nobelprize.org/nobel_prizes/physics/laureates/2012/popular.html.

Серж Арош и Дейвид Уайнленд независимоедин от друг откриха и развиха основополагащиметоди за измерване и управляване поведениетона отделни частици, запазвайки тяхната кван-тово-механична природа по начини, смятани по-

рано за непостижими.Арош и Уайнленд отвориха вратата към нова

ера в експериментирането в квантовата физика,като демонстрираха пряко наблюдаване на отдел-ни квантови системи, без това да ги разрушава.

Серж Арош Дейвид Дж. УайнлендPhoto: © CNRS Photothиque/ Photo: © NISTChristophe Lebedinsky



Чрез техните остроумни лабораторни методи теуспяха да измерят и контролират твърде деликат-ни квантови състояния, давайки възможност натяхната изследователска област да направи пър-вите стъпки към създаването на свръхбързи ком-пютри, основани на квантовата физика. Тези ме-тоди водят също така до конструиране на извън-редно точни часовници, които в бъдеще биха мог-ли да станат основа на нов стандарт за време, пре-възхождащ стократно днешната точност на цези-евите часовници.

За отделните частици на светлината или ве-ществото са неприложими законите на класичес-ката физика – те се подчиняват на законите наквантовата физика. Не е лесно обаче да се изоли-рат отделни частици от заобикалящата ги среда –щом взаимодействат с външния свят, те губят сво-ите мистериозни квантови свойства. По този на-чин много от изглеждащите екзотични явления,предсказвани от квантовата механика, не бихамогли да се наблюдават пряко, като на изследова-телите им оставаше единствено да правят „мис-ловни експерименти”, в които по принцип бихамогли да се проявят тези странни явления.

И двамата лауреати работят в областта на кван-товата оптика, изследвайки фундаменталното вза-имодействие между светлината и веществото - ед-на област, в която се наблюдава значителен нап-редък от средата на 80-те години на миналия век.Техните методи имат много общи неща. ДейвидУайнленд улавя електрически заредени атоми илийони, като ги контролира и прави измервания вър-ху тях чрез светлина (фотони). Серж Арош след-ва обратния подход: той контролира и измерва зах-ванати фотони или частици светлина, като про-пуска през тях атоми.

Управляване на отделни йони в уловкаВ лабораторията на Дейвид Уайнленд в Боул-

Фигура 1. Нобелова награда, присъдена за укротя-ване на частици. Лауреатите са успели да накаратотделни, затворени в уловка частици, да се подчи-няват на правилата на квантовата физика.

Фигура 2. В лабораторията на Дейвид Уайнленд в Боулдър, Колорадо, с помощта на електрични полетавъв вътрешността на една уловка се удържат заредени атоми (йони). Един от секретите, на който се осно-вава осъщественият от Уайнленд успех, е овладяване на изкуството да се използват лазерни снопове и дасе създават лазерни импулси. Лазерът се използва, за да се постави йонът на най-ниското му енергетичнониво, като по такъв начин се даде възможност за изучаване на квантовите явления, в които участва захва-натият йон.Горе вляво: Един лазер се използва за подтискане топлинното движение на йоните в уловка, както и законтролиране и измерване на захванатия йон.Долу вляво: Електроди удържат берилиевите йони вътре в уловка.



дер, Колорадо, електрически заредени атоми илийони се удържат в една уловка, като се ограждатс електрични полета. Чрез провеждане на експе-риментите във вакуум при изключително нискитемператури, частиците се изолират от топлина-та и лъчението в заобикалящата ги среда.

Един от секретите за големия успех на Уайн-ленд е майсторското използване на лазерни лъчии създаване на лазерни импулси. Един лазер сеизползва за подтискане на топлинното движениена йона в уловката и поставянето му на неговотонай-ниско енергетично ниво, като по този начинсе дава възможност за изучаване на квантовитеявления с този захванат йон. С помощта на добренастроен лазерен импулс йонът може да се пос-тави в състояние на суперпозиция, което включваедновременно съществуване на две същественоразлични състояния. Например, йонът може да бъ-де принуден да заема едновременно две различ-ни енергетични нива. Започва се от най-нискотоенергетично ниво, като лазерният импулс самоповдига йона на половината разстояние до по-ви-сокото енергетично ниво, така че да застане посредата между двете нива (в суперпозиция от

енергетичните нива), като вероятността да се ока-же в кое да е от тях е една и съща. По този начинможе да се изследва квантова суперпозиция отенергетичните нива на йона.

Управляване на отделни фотони в уловкаЗа да разкрият тайните на квантовия свят, Серж

Арош и неговата изследователска група използватдруг метод. В лабораторията им в Париж фотонис честота от микровълновия диапазон се отразя-ват в една малка камера напред и назад междудве огледала, поставени на около 3 cm едно отдруго. Огледалата са направени от свръхпрово-дящ материал и са охладени до температура, са-мо малко над абсолютната нула. Тези огледала са„най-блестящите” на света. Те имат толкова ви-сока отразяваща способност, че един фотон можеда снове между тях почти една десета от секун-дата, преди да се изгуби или погълне. За това ре-кордно дълго време на живот фотонът изминава40 000 километра, което е еквивалентно на око-лосветско пътешествие.

Върху заловения фотон може да се извършатмножество квантови операции по време на него-

Фигура 3. В лабораторията на Серж Арош в Париж микровълнови фотони подскачат назад–напред вмалка камера между две огледала във вакуум и при температура, почти равна на абсолютната нула. Огле-далата отразяват толкова добре, че един отделен фотон остава между тях за повече от една десета отсекундата, преди да изчезне. По време на този дълъг живот върху фотона може да се проведат множествоквантови операции, без той да бъде разрушен.Горе вляво: Атоми на Ридберг – кръгло 1000 пъти по-големи от типичните атоми, се пропускат един поедин през камерата. На изхода може да се установи наличието или отсъствието на фотон вътре в нея.Горе вдясно: Фотоните повече от една десета от секундата подскачат назад–напред в малка камера междудве огледала. За времето, преди да изчезне, фотонът изминава разстояние колкото едно пътешествиеоколо Земята.По самата фигура: свръхпроводящи ниобиеви огледала, микровълнови фотони.Най-долу: микровълнови фотони.



вия дълъг живот. Арош използва специално под-готвени атоми, така наречените атоми на Ридберг(по името на шведския физик Йоханес Ридберг),които използва както за контролиране, така и заизмервания върху микровълновия фотон в каме-рата. Един атом на Ридберг има радиус около 125нанометра, което означава, че е около 1000 пътипо-голям от типичните атоми. Тези гигантски,имащи формата на поничка, атоми на Ридберг сеизпращат в камерата един по един с внимателноподбрана скорост, така че взаимодействието им смикровълновия фотон протича по един добре кон-тролиран начин.

Ридберговият атом преминава през камератаи я напуска, а микровълновият фотон остава в нея.Взаимодействието между атома и фотона обачепроменя фазата на квантовото състояние на ато-ма: ако си представим квантовото състояние наатома като вълна, гребените и доловете на вълна-та се оказват отместени. Това фазово отместванеможе да бъде измерено, когато атомът напусне ка-мерата, като по този начин разкрива наличиетоили отсъствието на фотон в нея. Когато няма фо-тон, няма и фазово отместване. По този начинАрош може да измерва отделен фотон, без да гоунищожава.

По подобен начин Арош и групата му могатда преброят фотоните в камерата така, както детеброи топчетата в една купа. Това може да изглеж-да лесно, но се изисква изключителна ловкост иумение, тъй като фотоните, за разлика от обикно-вените топчета, се разрушават незабавно при кон-такт с външния свят. Основавайки се на технитеметоди за броене на фотони, Арош и сътрудни-ците му създават методи за проследяване в реал-но време, стъпка по стъпка, еволюцията на едноиндивидуално квантово състояние.

Парадокси на квантовата механикаКвантовата механика описва един микроско-

пичен свят, невидим за невъоръженото око, къде-то събитията се случват в противоречие с нашитеочаквания и опита ни с физичните явления в мак-роскопичния, класическия свят. Физиката в кван-товия свят притежава своя вродена неопределе-ност или хаотичност. Пример за такова противо-речиво поведение е суперпозицията, при която ед-на квантова частица може да бъде едновременнов няколко различни състояния. Обикновено ниене си представяме едно топче да е едновременнои „тук”, и „там”, но ако това беше квантово топ-че, случаят би бил точно такъв. Състоянието насуперпозиция на това топче ни казва точно каквае вероятността то да бъде тук или там, ако ниеискаме да измерим точно къде е то.

Защо ние никога не осъзнаваме тези странниаспекти на нашия свят? Защо не можем да наб-людаваме състояние на суперпозиция на кванто-

во топче във всекидневния живот? Този въпрос еразглеждан още от австрийския физик и Нобеловлауреат по физика (1933) Ервин Шрьодингер. Как-то и много други пионери на квантовата теория,той се мъчи да разбере и интерпретира неговитепоследствия. През 1952 г. той пише: „Ние никогане експериментираме с един електрон или атом,или (малка) молекула. В мисловните експеримен-ти понякога предполагаме, че правим това, но тонеизбежно влече след себе си абсурдни последи-ци...”

С цел да илюстрира абсурдните следствия отпрехода между микросвета на квантовата физикаи нашия всекидневен макросвят, Шрьодингерописва мисловен експеримент с една котка: кот-ката на Шрьодингер е абсолютно изолирана отвъншния свят в една кутия. В кутията има ощебутилка със смъртоносен цианид, който се осво-бождава само в случай, че един радиоактивенатом, който също се намира в кутията, се разпад-не.

Радиоактивният разпад се подчинява на зако-ните на квантовата механика, според която въввсеки момент състоянието на радиоактивния атоме суперпозиция от две възможности: да се е раз-паднал и да не се е разпаднал. Следователно исъстоянието на котката трябва също да бъде су-перпозиция от това да бъде както мъртва, така ижива. Сега, ако надникнете в кутията, вие риску-вате да убиете котката, тъй като квантовата су-перпозиция е изключително чувствителна къмвзаимодействие с околната среда, и затова доринай-внимателният опит да се зърне котката би до-вел незабавно до „колапсиране” на „състоянието

Фигура 4. Шрьодингеровата котка. Една квантовасистема – частици, атоми и други подобни неща отмикросвета, може да се намира едновременно в двесъстояния, което физиците наричат суперпозицияот състояния. В мисловния експеримент на Шрьо-дингер състоянието на котката е суперпозиция отсъстояния, в които тя е или мъртва, или жива.



на котката” в един от двата възможни изхода –мъртва или жива. Според Шрьодингер този мис-ловен експеримент води до абсурдно заключениеи казват, че по-късно той се опитвал да се извиниза това, че е увеличил квантовата бъркотия.

И двамата Нобелови лауреати за 2012 г. се ока-заха в състояние да планират квантовото състоя-ние на котката, когато то се сблъска с външниясвят. Те направиха експерименти и успяха да по-кажат с големи детайли как всъщност актът наизмерването предизвиква колапс на квантовотосъстояние, изгубвайки характера си на суперпо-зиция. Вместо котката на Шрьодингер Арош иУайнленд затварят една квантова частица и я пос-тавят в състояние на суперпозиция, подобно насъстоянието на котката. В действителност, тезиквантови обекти не са макроскопични както кот-ката, но те са все още твърде големи според кван-товите стандарти.

При опитите на Арош вътре в камерата мик-ровълновите фотони се поставят в подобни на кот-ката състояния, в които едновременно имат про-тивоположни фази – подобно на хронометър, чи-ято стрелка едновременно се върти и по посокана часовниковата стрелка, и обратно. След товамикровълновото поле в кухината се изследва сатом на Ридберг. Резултатът е друг неразбираемквантов ефект, наречен заплитане (entanglement).То също е описано от Шрьодингер и може да нас-тъпи между две или повече квантови частици, ко-ито не са в пряк контакт, но все още могат взаим-но да се разпознават и да влияят на свойстватаси. Заплитането на микровълновото поле и ато-мите на Ридберг позволява на Арош да планираживота и смъртта на коткоподобното състояниевътре в кухината, като проследява крачка по крач-ка, атом след атом, как то преминава от квантовасуперпозиция на състоянията към едно добре оп-ределено от гледна точка на класическата физикасъстояние.

На прага на нова революция в компютритеЕдно възможно приложение на йонните улов-

ки, което е мечта за много учени, е квантовияткомпютър. В днешните класически компютринай-малката единица информация е битът, койтоприема стойност или 1, или 0. В квантовия ком-пютър обаче, основната единица информация –квантовият бит или кюбит – може да бъде 1 и 0едновременно. Два квантови бита могат еднов-ременно да имат четири стойности – 00, 01, 10 и11 – и всеки допълнителен кюбит удвоява брояна възможните състояния. За n квантови бита съ-ществуват 2n възможни състояния, така че единквантов компютър със само 300 кюбита би могълда приема едновременно 2300 стойности – повечеот броя на атомите във Вселената.

Групата на Уайнленд бе първа в света, която

демонстрира работа с два квантови бита. Докол-кото вече е постигнато контролирано управлениес няколко кюбита, по принцип няма причина дасе съмняваме във възможността да постигнем по-добно използуване на много повече кюбита. Напрактика обаче построяването на подобен кван-тов компютър представлява едно огромно предиз-викателство. Необходимо е да се удовлетворят двепротиворечащи си изисквания: кюбитите трябвада бъдат съответно изолирани от тяхното обкръ-жение, за да не се разрушат техните квантовисвойства, като същевременно трябва да могат даобщуват с външния свят, за да предават резулта-тите от извършените пресмятания. Вероятно еквантов компютър да бъде построен през това сто-летие. Ако това стане, то ще промени нашия жи-вот по същия радикален начин, по който класи-ческият компютър промени живота през послед-ния век.

Нови часовнициДейвид Уайнленд и неговата група изследо-

ватели използват също така йони в уловка, за дасъздадат часовник, който е стотици пъти по-то-чен от основаните на цезий атомни часовници –днешния стандарт за измерване на време. Време-то се запазва еднакво, като всички часовници сенагласяват или синхронизират в съответствие седин стандарт. Цезиевите часовници работят в об-ластта на микровълните, докато йонните часов-ници на Уайнленд използват видима светлина –оттук и тяхното име: оптични часовници. Единоптичен часовник би могъл да се състои само отедин или два йона в една уловка. При тези двайона единият се използва като часовник, а други-ят – да отчита показанието му, без да нарушаванеговото състояние, т.е. без да предизвика про-пускане на едно тиктакане. Точността на един оп-тичен часовник е по-добра от едно към 1017, кое-то означава, че ако вие сте започнали да измерва-те времето в началото на Вселената, в моментана Големия взрив преди около 14 милиарда годи-ни, грешката на оптичния часовник днес би билаоколо плюс–минус пет секунди.

Фигура 5. Оптичен часовник. Една практическаполза от уловените йони е да се построи часовник,който е стотици пъти по-точен от цезиевите атом-ни часовници, които понастоящем са стандартни заизмерване на времето.



С помощта на такава точност в измерванетона времето са наблюдавани някои извънредно тън-ки и красиви природни явления, като напримерпромяна на хода на времето или нищожните про-мени на гравитацията, структурата на простран-ство– времето. Според Айнщайновата теория наотносителността, ходът на времето се влияе и отдвижението, и от гравитацията. Колкото по-голя-ма е скоростта и колкото по-силна е гравитация-та, толкова по-бавно тече времето. Ние може дане долавяме тези ефекти, но те фактически вечеса част от нашето ежедневие. Когато се ориенти-раме с помощта на GPS, ние се осланяме на сиг-налите за време от разположени върху спътницичасовници, които са коригирани по съответен на-чин, тъй като на височина от няколко стотици ки-лометра гравитацията е малко по-слаба. С единоптичен часовник е възможно да се измери раз-ликата в хода на времето, предизвикана от про-мяна на скоростта на часовника с по-малко от 10

метра за секунда, или когато гравитацията се про-мени поради разлика във височината над земнатаповърхност от само 30 сантиметра.

(Допълнителна информация за Нобеловатанаграда за физика за 2012 г. можете да намеритена интернет страницата на Шведската кралска

академия на науките:http://kva.se и на http://nobelprize.org.)

Научно-популярни статии:Monroe, C. R. and Wineland, D. J. (2008) Quan-

tum Computing with Ions, Scientific American,August.

Yam, P. (1997) Bringing Schrцdinger’s Cat to Life,Scientific American, June.

Превод от английски език:проф. дпн Христо Попов,

Физически факултет на СУ „Св. Кл. Охридски”

“EURAXESS – Researchers in Motion”представлява портал към атрактивни работни места

в областта на научните изследвания в Европа, както и къмширока база данни от талантливи учени от световна класа.

Информация и съдействие от:

EURAXESS Jobs

EURAXESS Services

EURAXESS Rights

EURAXESS Links

http://ec.europa.eu/euraxess


1 ноември – Ден на народните будители и българските учени

ПРИВЕТСТВЕН АДРЕСОТ Г-Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ –

ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

1 НОЕМВРИ – ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИИ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИ

За двадесет и втори пореден път по инициатива на Съюза на учените в България1 ноември беше честван като Ден на народните будители и българските учени. Потози повод Съюзът на учените в България съвместно с Българската академия на

науките и Софийския университет „Св. Климент Охридски” организираха Тържественосъбрание на 31 октомври 2012 г. в Големия салон на БАН.

В приветствен адрес по случай празника до акад. Д. Дамянов и членовета на Съюза научените в България бяха отправени поздравления към научната общност у нас от

президента на РБългария г-н Росен Плевнелиев.Слово за празника на тема: „Държавната политика в науката – желана,но неосъществима” изнесе акад. Дамян Дамянов – председател на СУБ.По време на тържеството бяха връчени традиционните ежегодни награди

в Конкурса на СУБ за високи научни постижения.Музикалният поздрав към българските учени – „Музикални моменти” оп. 16, №5 и 6,от Рахманинов, бе от носителя на награди от национални и международни конкурси

Светлин Христов – студент от класа на проф. д-р Атанас Куртевв НМА „Панчо Владигеров”.



ДЪРЖАВНАТА ПОЛИТИКА ЗА НАУКА – ЖЕЛАНА,НО НЕОСЪЩЕСТВЕНА*

Акад. Дамян Дамянов,председател на СУБ

* Слово, произнесено на Тържественото събрание, посветено на Деня на народните будители и българските учени на31 октомври 2012 г. в Големия салон на БАН.

Народни будители. Сред тях нареждаме свет-ци, борци за свобода, мислители, писатели. Как-во ги обединява? Мисълта за родината, за свобо-дата на народа, за съхраняване достойнството нанацията. И те чрез себе си са подзиждали пос-тройката на държавата ни. У тях надделява съзи-данието. Изграждали са училища и читалища, зада възродят българския дух. Писали са открове-ния и истории за усилване на нашата гордост идостойнство. За да те определи народната воля занароден будител, означава признание към заслу-гите за свободата, за просвещението, за българ-щината.

Стоян Омарчевски като министър на просве-щението предлага 1 ноември за общонационаленпразник. Проф. Боян Пенев го свързва с деня на

покровителя на българския народ св. Иван Рил-ски. Министерският съвет го утвърждава на 31октомври 1922 г. като „Празник на българскитебудители, ден на отдаване на почит към паметтана големите българи, далечни и близки строите-ли на съвременна България”. За първи път в сто-лицата празникът е честван на 1 ноември 1922 г.Честването му спира през 1945 г. и е възстанове-но през 1990 г. с усилията на сдружение „МатиБългария” и на Съюза на учените в България. Не-ка да си спомним Петър Константинов и да прек-лоним отново глава пред неговата памет и уси-лия, и да посочим, че днес 1 ноември бележи 90



години от първото си честване. Да припомнимдумите на Стоян Омарчевски относно мотивитеза празника: „Когато е обезверен и объркан в ду-ховните си ценности, българският народ търсиупование и надежда в своето минало, във всичкиония морални и културни качества, които носи вдушата си”.

Днес се сблъскваме отново с поредица от въп-роси, които оставят усещането за депресия, зас-той, неразбиране на проблемите. ИнтелектуалнаБългария се пита: какво е бъдещето на науката внас? Как да очертаем добри перспективи пред та-лантливите и можещи учени хора, за да ги задър-жим в нашата страна? Има ли база за развитие наконкурентна икономика? Как да се развие сътруд-ничеството с българския бизнес, за да го доведедо развитие и ефективност? Освен с националнагордост, как да изпълним учените у нас с надеж-да за възход на науката, за подобряване на соци-алния статус и престижа им? Търсенето на отго-вор на тези въпроси ни довежда до полемичнияизвод, че държавната политика в науката останажелана, но неосъществена.

Живеем в криза. Финансова, духовна. Бълга-ринът е свикнал да живее в криза. Тъкмо напос-ледък бе започнала да намалява застраховката сбуркани в мазето и ето че дойде нов страх – све-товна икономическа криза. У нас това е манна не-бесна, защото с нея може да се обясни всичко,което трябва да се наложи на народа. Тя е прек-расна хранителна среда за забогатяване. Ирацио-нално – за мнозинството, успешно – за определе-ни хора. С икономическата криза обясняваме не-доимъка. Но в науката недоимък имаше и преди,и при кризата.

Не навсякъде по света подходът е такъв. При-мери на перспективен поглед в полза на наукатаи научните изследвания не липсваха и не липсватв международната практика. През последните го-дини впечатляваща среща с научната общностнаправи американският президент Барак Обама.В резултат на това САЩ инвестираха милиардидолари в наука. През 2010 г. френският президентНикола Саркози открива научна проява на Френ-ската академия на науките, където заявява: „Фун-даменталните изследвания понякога носят без-платни изненади. Те не са насочени към конкрет-ни приложни цели. Но страна, която не им давапървостепенен приоритет, допуска историчес-ка грешка.” В средата на 2012 г. по този път тръг-на Русия, твърде близка дотогава с пренебреже-нието към науката и нейните представители. Рус-кият президент обяви пред Общото събрание наРуската академия на науките трикратно увелича-ване на средствата за наука, ревизия на усилиятана предходния министър да разформирова акаде-мията, увеличаване на средствата за наука в Ру-сия, включително с частни инвестиции, до впе-

чатляващите 1,8% от БВП. В словото си рускиятпрезидент заявява: „Проблеми и днес има предос-татъчно, но днес можем уверено да кажем, чепериодът на просто оцеляване на руската наукаприключи; страната се промени и ресурсите сеувеличиха. Днес вече трябва да говорим не за въз-раждане на науката, а за приоритетно пар-тньорство между държавата и науката.” Къмтези национални примери трябва да подчертаемкатегоричната дългосрочна политика на Европей-ския съюз за извеждане на науката във водещапозиция, препоръката за стимулиращ европейскибюджет за научни изследвания и конкурентоспо-собност. Желанието на европейските държавиЕвропа да постигне през 2010 г. ново по-високониво в тази област остана нереализирано. Затовавпечатлява наскоро публикуваното обръщение на42-ма Нобелисти и 5 Филдсови медалисти къмправителствата в Европейския съюз и към Евро-парламента: „Увеличете парите за науката.”

През изминалите години нашите политициудивително успешно се правят на трудно схват-ливи ученици. Нима нашите политици, управля-ващи и новоизлюпени бизнесмени, не са толкованаясно как се реформира селското стопанство иот работещи кооперативни обединения го върна-ха стотина години назад, раздробявайки го? Ни-ма не са запознати с техническите и икономичес-ките изисквания за реформиране и обновяване напечеливши промишлени предприятия, коитовместо това бяха подложени на разграбване, уни-щожаване, приватизиране или парцелиране по бе-зотговорен начин? Нима липсата на добро финан-сиране на науката вече почти две десетилетия нее наш собствен патент за самоунищожаване?Изпадаме в тъжната позиция чуждестранни ек-сперти да ни поучават за очевидни неща.

Държавата има задължението да осигури си-гурност, образование, здравеопазване, наука,околна среда. Това са задължителни функции навластта, залегнали в нашата конституция. Не ебезразлично каква е държавната политика презизминалите 23 години. Преди всичко трябва дасе подчертае, че тя изисква поставяне на цели ицялостен комплексен механизъм за осъществява-нето им. Държавната политика спрямо науката,както и в другите области, изисква приемственост,но и ясни критерии за оценка на постигнатото.Не може случайно добро решение на управлява-щите да дава лице за цялостния подход. Пагубноза науката и свързаното с нея висше образованиее държавната политика да се базира единственона пазарните принципи за тяхното съществуванеи развитие. Не е състоятелна постановката „Па-ри срещу резултати”. Науката и висшето образо-вание не са занаятчийство. Наред с необходимост-та от формулиране на цели и задачи те се нужда-ят от условия и отделени средства за тяхното реа-



лизиране. И едва накрая – от оценка на резулта-тите на базата на ясно определени критерии. То-зи процес трябва да бъде добре администриран иподложен на обществен контрол. В такава обста-новка има място автономията и самоуправление-то.

Най-важният критерий за оценка на държав-ната политика към науката и висшето образова-ние са средствата, отделени за тази цел. Диагно-зата на изминалите години е ясна – хронично не-дофинансиране на научните организации, докатоза висшите училища се намери компенсаторен ме-ханизъм с платеното образование. Приемането наБългария в ЕС не оправда очакванията ни за ре-ални промени. Страната ни остана твърдо в опаш-ката на Европа 27. Сегашното ни правителство епоредното, което залага заветната цел през 2020г. за наука да бъдат заделени 1,5% от БВП. Не езаложен никакъв механизъм за постигане на тазицел. Потвърждение на това са и заложените в бюд-жет 2013 средства, които вещаят пълен застой. Битрябвало средно годишно средствата за наука дарастат с около 13 стотни, а сега приблизителносамо толкова се заделят реално за научни изслед-вания.

Впечатляващо е сравнението с водещи в ЕСдържави, сравними по население с нас. През 2008г. Финландия заделя за научноизследователска иразвойна дейност 3,75% от БВП, най-много в ЕС.Нейното население е 5 320 000 с естествен при-раст 10,4. Шотландия заделя 1,56% от БВП за на-учни изследвания. Населението й е 5 350 000 ду-ши при естествен прираст 0,8%. През същата го-дина България заделя 0,48% за наука и образова-ние при население 7 640 000 и естествен прираст32,8. Данните са на Евростат и Световната банка.По данни на НСИ през 2011 г. за научноизследо-вателска и развойна дейност заделяме 188,6 млн.лв., което е 3,3% по-малко спрямо предходнатагодина. По-точно, за 2010 г. за научни изследва-ния заделяме 0,28% от БВП, за 2011 г. – 0,25%, асредният процент за ЕС 27 е 0,76% от БВП.

През изминалите две десетилетия за финан-сиране на науката и иновациите се развиха двафонда – за Научни изследвания и Иновационен.Това беше едно от най-добрите неща, случили сев областта на науката за този период. Добре зало-женият първоначално механизъм за функциони-ране на Фонд „Научни изследвания” бързо бе ре-визиран. Той се превърна в структура към минис-терството. Липсва финансиране през последнитедве години. Предмет на разисквания бяха грубипропуски и недостатъци в организацията на ра-ботата му, а прозрачност в решенията на пробле-мите липсва и досега. Още през 2007 г. СУБ пос-тави въпроса за сливането на двата фонда. Мно-гократни са препоръките в това отношение на ев-ропейски институции, а през 2011 г. – и на Све-

товната банка. Промяна в статуквото няма. Напрактика научни колективи почти не участват вИновационния фонд. Сливането на двата фондаили поставянето им под общо ръководство е ра-ционално, но остава очаквана мечта.

Оценката на Световната банка за възможнос-тите на България да стимулира икономическиярастеж чрез инвестиции в научни изследвания ииновации е смазваща, по думите на Божидар Да-нев. Износът на България е нараснал до 58% отБВП, но за сметка на суровини и нискостойнос-тни традиционни изделия, докато само 3%принадлежат на високотехнологични продукти.Този процент за ЕС 27 е 16%. Разходите за НИРДу нас в размер на 0,48% са трудно сравними с об-щия процент за ЕС 27 в размер на 1,85%. Пред-ставителят на Световната банка Джон Г. Годардзаключава, че „извършването на стопанска дей-ност по обичайния досега начин няма да доведедо необходимия ръст на инвестиции в НИРД вБългария.” Недоимъчното финансиране с 30%от частни фирми и 70% от държавата ни нареждав най-неблагоприятната позиция сред страните отЕС по отношение на инвестициите. Препоръкитена Световната банка звучат позитивно, но неиз-пълнимо, а с това страната ни остава в позициятана догонваща, изостанала спрямо целите на прог-рама „Европа 2020”. През 2011 г. България изос-тава близо 4 пъти спрямо страните от ЕС по ино-вации, по сътрудничество на науката и практика-та, по внедряването на новости. По данни на Све-товния икономически форум се нареждаме на 117-то място от 144 страни, а по усвояване на техно-логии във фирмите – на 125-то място.

Участието в различните европейски програмисе превръща в един от най-важните фактори заразвитие на науката в България. Осъщественатадържавна политика обаче на практика огранича-ва възможноситте за използване на европейскисредства за развитие на науката. Ограничени сасредствата за съфинансиране на научните проек-ти от българска страна. Дефект на съвремието ние фактът, че в разработката на проектите честоосновна роля играят чиновници в министерства-та, а учените са придатък, консултанти. Българияостана единствената страна от ЕС без оператив-на програма за наука, а подобно участие не бепредвидено и в другите програми, свързани с кон-курентоспособност и административен капацитет.В скорошна дискусия за оперативните програмипо Стратегията „Европа 2020” разработката на та-кава програма бе предвидена отново след силенобществен натиск и по личното разпореждане наминистър-председателя за създаване на работнагрупа към МОМН. Проектът вече е налице, нопроблематиката за наука и научноизследовател-ската и развойна дейност е оставена на вториплан. Направеното е недостатъчно за постигане



на висока конкурентоспособност и ефективностна икономиката. Наскоро се появи информация,че ЕС предоставя близо 900 млн. евро за проектиот млади учени. Сред тях няма кандидати от Бъл-гария. Приемам това като сериозен повод за тре-вога на управляващите. Като цяло липсват обоб-щени данни за българското участие в европейски-те програми и анализ на причините за отпаданена немалка част от проектите. След заседание наДискусионния клуб по проблемите на науката ивисшето образование СУБ се опита да посочи ос-новните проблемите пред българските участни-ци в европейски програми и стигна до поредицаконстатации:

– недостатъчна мотивираност на ученитеза участие в програмите; незадоволител-на подкрепа от организациите, в коитоработят; все още слаба мобилност;

– некоординирана и ограничена информа-ционна дейност по програмите;

– неравностойно финансиране на българ-ските участници в съответствие с нис-кото заплащане на труда им в нашатастрана, недостатъчно съфинансиране иавансово плащане при изследователскипроекти;

– недостатъчно познаване на инструмен-тите и мерките, които те използват;

– липса на стратегически партньори заучастие в програмите и в партньорски-те мрежи;

– няма условия и подкрепа за повишава-не на мултидисциплинарността на про-ектите, както и стремеж за формиранена колективи от учени, работещи в раз-лични организации и бизнеса и т.н.

Необходима е много по-ясна държавна поли-тика по отношение участието на българските из-следователи в европейските програми. Унизител-но ниските заплати на българските учени са фак-тор за емиграция, особено сред младите. Призна-нието и оценката в чужбина стимулират таланти-те. Не съм убеден, че емиграцията като цяло е ве-че печеливш ход. Фактът, че при кризисната си-туация в много европейски страни младите хораса все пак готови да отидат и се реализират там, етрагична оценка за страната ни. У нас класифи-каторът на длъжностите е неадекватен, образова-телният ценз е обезличен. Приема се за нормал-но шофьор в градския транспорт да получава двапъти по-голяма заплата от професор в БАН.

Европейската комисия предлага за 2014–2020г. бюджетът за наука и иновации да възлезе на 80млрд. евро. Само за 2013 г. се заделят 2,1 млрд.евро за проекти, свързани със здравето на чове-ка, с опазването на околната среда и борбата сотпадъците; за малки и средни предприятия се от-делят 1,2 млрд. евро; за тематични проекти по на-

учни иновации – 4,8 млрд. евро; за информаци-онни и телекомуникационни технологии – 1,5млрд. евро и т.н. От публични и частни инвести-ции се очакват още 6 млрд. евро, а като цяло самоза 2013 г. се очаква инвестираните средства да ге-нерират 75 млрд. евро под формата на растеж и220 хиляди работни места. Към този проект тряб-ва да добавим ефектът от 7 Рамкова програма, за-почнала през 2007 г. с предвидени 55 млрд. еврои включване досега на 19 000 научни проекта и79 000 участници – учени и научни структури,сред които България заема престижно място.

Ако срещу тези средства поставим за сравне-ние проектът на България за държавен бюджет иза 2013 г., не се виждат никакви сигнали, че пра-вителството иска да развива наука, научноизсле-дователска и развойна дейност и да ги използвакато фактор за нарастване на конкурентоспособ-ността и ефективността на икономиката. Липсватзначими намерения, няма и по-голям бюджет.

Идеята, заложена у нас, е, че наука трябва дасе прави не само в БАН, но и в университетите.Звучи разумно и го казваме не за първи път. Как-во произлиза от тази постановка? Финансова пре-са върху БАН за деградирането й, водеща до лип-са на финансиране за научните изследвания, лип-са на подкрепа за участие в международни про-екти, загуба на стотици изградени научни кадри,напускащи страната или останали тук, пренебрег-нати и унизени от собствената си държава. Каквоима насреща? 52 университета, някои от коитотрудно се класират дори като висши училища.Липса на обединени усилия с БАН, а стремеж засъздаване на дублиращи структури, за да се усво-ят някакви пари и се задоволят нечии амбиции.Намаляващ брой млади хора по демографски при-чини срещу нарастващ поток мигранти и емиг-ранти. БАН е поставена в Дарвинистки условия– или загива от липса на средства, или се приспо-собява към властта и се видоизменя във вид, кой-то нашите предшественици трудно биха разпоз-нали. Трудно могат да се приемат подновенитеискания за реформа в тази институция като оп-равдание за липса на промени в бюджетиранетой за 2013 г.

В този контекст бих поставил подновената дис-кусия за развитие на високотехнологични парко-ве в страната. Мнозина си спомнят, че преди 4-5години бяха формирани няколко технологичницентъра, които дори бяха одобрени в Европейска-та комисия. За съжаление, те не получиха по-на-татъшна подкрепа и угаснаха. Заслужават уваже-ние усилията на Президента на Републиката засъздаването на Технопарк край София. Сега тойе локализиран близо до спортна зала „Арена”.Споменава се, че технопаркът вече има директор.Първият етап от изграждането на тази структуратрябва да завърши през 2015 г. със строителство-



то на сгради, а след това се предвижда той да пе-чели от наеми за офиси, такси от услуги и мени-джмънт. За тази цел са отделени 50 млн. евро отоперативна програма „Конкурентоспособност”.Това е по-близко до представата ни за инкубато-ри на фирми, добре локалиризани в бъдещия тех-нопарк. Предвидените средства са почти колкото2-годишната държавна субсидия за БАН, която исега дава приложима научна продукция и инова-ции. При това институтските комплекси на ака-демията, а и някои университети, могат да пре-доставят сграден фонд и да бъдат готова база заразвитие на високотехнологични паркове, безмного инвестиции за строителство и в кратки сро-кове, съответстващи на икономическата криза.

Тежко звучащ, но реалистичен анализ на А.Тасев, поместен в сп. „Наука” (бр. 6, 2011), пре-доставя данни за развитието и иновативността наотраслевата икономика у нас през периода 1986–2008 г. Разходите за НИРД през 1989 г. са 2,64%от БВП, през 1994 г. спадат на 0,88%, през 2000 г.– под 0,5%, където се задържат трайно досега.Следователно България непрекъснато губи пот-ребителски възможности за усвояване на новизнания. В експортната листа на България през1988 г. водят категорично машиностроителната,металообработващата, електрическата и елек-тронната промишленост, а общо три отрасълаосигуряват износ на високотехнологични и с ви-сока добавена стойност продукти в размер на 72%.През 2006 г. този процент е едва 18%. Водещитепродукти в експорта през 2008 г. са нефтопродук-ти и горива, нерафинирана мед, желязо, облекла,електричество, пшеница и слънчоглед, скрап.Силно намалява използването на научния и ек-спертен потенциал на България.

Откъде може да дойде дълготрайният иконо-мически и социален растеж на страната? Бизнессредите, управляващи и политици, икономичес-ки експерти насочват вниманието към капитало-ви пазари, намаляване на междуфирмената зад-лъжнялост, приватизация, чужди инвестиции и др.Важни неща, но те не могат да осигурят дълго-

траен растеж, а само отлепване от дъното. Тук-там някой се сеща за наука, образование, техно-логии, иновации и то само в духа, че сериозноизоставаме. Дори разработихме Стратегия за раз-витието на науката и научните изследвания. Заб-равя се, че днешното ниво на науката и образова-нието е утрешното ниво на икономиката и общес-твото. Не ни очаква добро бъдеще, ако продъл-жава да липсва промяна в държавната политиказа наука. Реформирането в науката и образовани-ето на този етап трябва да започне от най-високоуправленско равнище. А една от мерките в товаотношение трябва да бъде създаването на силна,самостоятелна, надведомствена, държавна инсти-туция, равнопоставена на Министерството на фи-нансите и работеща за по-доброто бъдеще на Бъл-гария.

Науката и учените имат задачи: да провеждатнаучни изследвания с фундаментален и прило-жен характер; да създават научни продукти, ино-вации, нови материали и технологии, патенти; дасъздават нови кадри, да образоват млади хора, аи населеинето; да бъдат експерти и съветници,включително на правителството. Човечеството за-виси от науката, тя определя развитието и прог-реса. Да даваш малко за наука, означава сам дарежеш бъдещето си.

Пътища и магистрали – тези думи заеха сери-озно място в политическата фразеология. Човексам избира пътя си. Пътят на достойнството илипътят на преклонената главица. Пътят на духа илипътят на националната бездуховност. Пътят на на-уката или пътят на посредствеността. Или пътятна емиграцията, който също решава проблема. Ка-къв път ще изберем е не политически, а национа-лен въпрос. Защото пътят, по който върви сегастраната ни, е неоптимистичен. В края на тозивече доста дълъг път на упадък ще бъде необхо-димо ново Възраждане. Част от хората, които мо-гат да поведат нацията ни към него, са в тази за-ла.

Да ни е честит празникът на народнитебудители!

НАГРАДЕНИ УЧЕНИ И НАУЧНИ ТРУДОВЕ ВКОНКУРСА ЗА ВИСОКИ НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ

ПРЕЗ 2012 Г.

І. ЗА ВИСОКИ НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ НА УЧЕНИ – СЪЮЗНИ ЧЛЕНОВЕ

ДИПЛОМ И ПАРИЧНА НАГРАДА

Проф. БОРИС СИМЕОНОВ ГЪЛЪБОВ от Химическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски”за пет статии, публикувани във водещи химически списания с висок импакт фактор, свързани смеханизми на реакции на електрофилно ароматно заместване.



В трудовете се третират предложения за нов подход за описание на реакционната способност наароматните съединения и тяхната най-важна реакция – електрофилното ароматно заместване.Дефиниран е нов теоретичен индекс. Установена е възможността за количествено охарактеризиранена реакционната способност на ароматните съединения.

През настоящата година престижното международно научно списание „Journal of Molecular Struc-ture” е посветило своя 1009 том на научната дейност на проф. Гълъбов и заслугите му за развитиетона световната теоретична химия.

Проф. БОЙКО КИРИЛОВ РАНГЕЛОВ от МГУ „Св. Ив. Рилски” и Института за космическиизследвания и технологии на БАН за монографията „Natural Hazards – nonlinearitis and assessment”.Акад. изд. „Проф. Марин Дринов”, С., 2011, 326 с.

Монографията е посветена на анализа и оценката на риска от природни бедствия и екологичникатастрофи, разглеждани като геофизически явления и процеси и техните проявления в природнатасреда. Предложена е нова методика за изследване на сеизмотектонските модели. Разработена екласификация на най-опасните природни бедствия на основата на критерии като разрушителенпотенциал, площ на покритие, време на протичане и ефективност на системите за раннопредупреждаване. Предложен е нов подход за оценка на сеизмологенния и цунамичения потенциална зони, генерирали през последните години мощни земетресения с тежки последици.

Акад. ПЕТЪР ПОПИВАНОВ и проф. АНЖЕЛА СЛАВОВА от Института по математика иинформатика на БАН за монографията „Nonlinear Waves. An Introduction”. Издателство World Sci-entific – Singapore, 2011, 168 c.

Монографията е посветена на нелинейни еволюционни уравнения, които описват поведениетона вълни във флуиди. Тези уравнения произтичат от физиката, но авторите ги изучават сматематически методи . Предложена е пълна класификаци на решенията от вида наразпространяващите се вълни за широк клас от частни диференциални уравнения от 3-ти ред.Съществен научен принос е установяването на ограниченията, при които се реализират пиконни икъспонни решения на посочените уравнения. Авторите изучават цяла поредица от уравнения и задачии дават нов подход при тяхното решаване.

Акад. ТОДОР ГЕОРГИЕВ НИКОЛОВ от Геологическия институт на БАН за монографията„Глобални изменения на климата в историята на Земята”. Акад. изд. „Проф. Марин Дринов”, С.,2011, 398 с., 68 фиг.

В монографията е направен задълбочен анализ на измененията на климата в цялата историяна Земята. Книгата е синтез на най-новите данни от изследванията върху глобалните изменения вгеосистемите и флуктуациите на климата на Земята. Фокусът е върху онези изменения в геоложкотоминало на планетата, с които най-тясно са свързани климатичните колебания, техните взаимовръзкии закономерности във времето като основа за преценка на днешното състояние и евентуални бъдещиизменения. Развита и доказана е тезата, че климатичната система на Земята е с голям брой степенина свобода, в които протичат многобройни нелинейни, хаотично протичащи процеси и значителнициклични колебания при условно постоянни климатични фактори. На съвременния етап климатътна Земята трябва да се разглежда като съвместен продукт на природата и обществото. Негативнатароля на човека върху природата е сравнима с най-мощните фактори от геоложката история на Земята.

ГРАМОТА ЗА ВИСОКИ НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ

Проф. КОСТАДИН ГРОЗЕВ КОСТАДИНОВ от Института по механика на БАН за 20самостоятелни или в съавторство статии и 7 заявки за патенти по проблеми в областта на роботи иманипулатори, както и за книгата „Икономика и бизнес планиране на технологично ориентиранималки и средни предприятия”. Акад. изд. „Проф. Марин Дринов”, С., 2009, 286 с.

Статиите се отнасят до създаването на нови класификации, методи, моделни конструкции итехнологии. Създадена е Хидро-МиНа роботизирана технология от нов тип за производство намикропродукти. Разработени са два робота за микро- и нанотехнологии и микромонтаж. Предложенае методология и технология за подходящ подбор и развитие на мехатронни устройства MecHa-PICS. Реализирани са два прототипа, за които са подадени и заявки за патенти. Разработен е имодел за ефективно взаимодействие „Наука – бизнес”.

Проф. ЛЮБЕН ДЕСЕВ, д-р САЛЕХ БРИК и НИКОЛА ДЕСЕВ за монографията„Психология на творчеството. Теоретични проблеми, емпирично изследване, креативни задачи”.Изд. „Парадигма”, 2011, С., 446 с. Книгата се издава и на арабски език.

Книгата е впечатляващ научен труд, очертаващ цялостен поглед върху многоликитехарактеристики на творчеството и творческата дейност. Изследвана е спецификата и връзката между



различните подходи към креативността. Очертани са параметрите на креативната дейност катопроцес и продукт. Възприет е новаторски поглед върху синергичния подход и приложението насинергичната парадигма като възможност за задълбочаване на изследванията в областта напсихологията на творчеството. Значително внимание е отделено на вътрешната същност натворческия Аз и ситуирането му в различни външни условия.

ІІ. ЗА НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ В ЗАЩИТЕНИ ДОКТОРСКИ ДИСЕРТАЦИИОТ УЧЕНИ ДО 35-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ

ДИПЛОМ И ПАРИЧНА НАГРАДА

Ас. КАЛИНА АЛЕКСАНДРОВА НИКОЛОВА-ГАНЕВА от Института по микробиология наБАН за дисертация на тема: „Нов клинично-приложим подход за селективно потискане наавтореактивни Б-лимфоцити”.

Дисертационният труд представлява една комплексна прецизно изпълнена научна разработка,свързана с автоимунни заболявания. Трудът е безспорен принос в клинико-имунологично-терапевтичните проучвания в областта на ревматологията като цяло и на системния еритемен лупус.За първи път е установен взаимно-потенцираният ефект от едновременното прилагане напротеазомния инхибитор Bortezomib и на би-специфична химерна молекула върху нивата напатологични анти-дв ДНК автоантитела от клас Г.

ГРАМОТА ЗА НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ

Гл. ас. ДЕЛЯНА МАРИНОВА МАНАСИЕВА от Института по обща и неорганична химия наБАН за дисертацията на тема: „Вибрационно поведение на матрично-изолирани тетраедрични йонии HDO молекули в неорганични соли - сулфати, селенати, хромати и формиати”.

В дисертацията по убедителен начин е доказано, че инфрачервената спектроскопия успешноможе да се приложи за изясняване природата на взаимодействие, структурата и деформацията наматрично изолирани йони, включени в различни по вид съединения. Получените приноси в работатаса с висока научна стойност. Публикациите, свързани с дисертацията, вече имат 31 цитирания.

ІІІ. ГРАМОТА ЗА ЗНАЧИТЕЛЕН НАУЧЕН И НАУЧНО-ПРИЛОЖЕН ПРИНОС

Изследователски труд „Sustainable Development in Mountain Regions. Southeastern Europe”.Издателство Springer, 2011, 291 с. Разработката е дело на международен колектив по проект„Устойчиво развитие на планинските региони в Югоизточна Европа” с базова организация – Научнияинститут по геофизика, геодезия и география и ръководител доц. Георги Железов.

Книгата се фокусира върху предизвикателствата, свързани с основните трансформации вприродоползването, биоразнообразието, природния риск и биопродуктивността в контекста наглобалната промяна и особено на локалните въздействия на климатичните промени. Предлагат семодели и стратегии, свързани с устойчивото управление на използването на планинските територии.Обосновава се необходимостта от създаването на научни мрежи за изследване на глобалните промении се дава отговор на съществуващи проблеми в това отношение.

Редколегията на сп. "Наука" честити 80-годишния юбилейна ПРОФ. ДБН НИНА БАКЪРДЖИЕВА – член на редакционния съветна списанието и почетен член на СУБ! С уважение към целостната йтворческа дейност й пожелаваме още дълги години крепко здраве

и творческо дълголетие!


Наука и етика

OПОВЕСТЯВАНЕ И ПОПРАВЯНЕ НА НАУЧНИТЕГРЕШКИ

Чл.-кор. Иван ЗагорчевКорекция (поправяне) и ретракция (изтегляне,оттегляне) на определен научен продукт (статия,доклад) са дейности, които зачестяват в светов-ната наука, но са все още малко познати на бъл-гарската научна общност. Прибягването до тяхтрябва да се разглежда като естествен процес врамките на съвременните етични практики в на-учните изследвания. В настоящето съобщение те-зи дейности се обсъждат главно въз основа на опи-та на някои природни науки, и особено, на науки-те за Земята.

Естественият процес на научните изследваниявключва преки наблюдения върху природни обек-ти, явления и процеси; изследвания на проби отприродните обекти за определяне на техните със-тави, строежни особености, възраст и пр.; про-веждане на опити с цел възпроизвеждане или мо-делиране на процесите на образуване и/или из-менение на природните обекти; интерпретация нарезултатите и изграждане на по-ограничена илипо-широкообхватна научна хипотеза за даден при-роден процес. Всички тези дейности и/или етапиот изследванията крият възможности за допуска-не на неволни грешки от обективен или субекти-вен характер, както и за умишлена измама с целполучаване на материална или кариерна изгодаили за „доказване” на определена концепция илихипотеза.

Установяването на грешките и тяхното оповес-тяване пред научната общност са неизменна частот научните изследвания, като по този начин сеосигурява развитието на научното знание. Нав-ременното оповестяване и изправяне на грешки-те може да спести на научната общност и общес-твото много време и средства, които биха билиизгубени при безплодни опити да се „развиват”погрешните идеи или да се създават хипотези, ос-новани върху погрешни наблюдения или фалши-фицирани опити. Оповестяването и изправянетона установените грешки е важно научно и етичнозадължение на съвестния изследовател. Както секазва в препоръките на Европейската научна фон-дация [1], „Напредъкът в науката зависи от до-верието. Учените трябва да имат доверие в ре-зултатите на други изследователи. Освен товаобществото трябва да има доверие в честност-та и мотивите на учените и в достоверносттана резултатите им. Съвременното разочарова-ние от науката в Европа се дължи до голяма сте-пен на загубата на общественото доверие.” Сле-дователно, изправянето на грешките е важен еле-мент и от обществената роля и отговорност на уче-ните.

Конкретните грешки в процеса на изследва-нията и публикациите могат да бъдат с различенхарактер и тежест. Оттам в научната литератураидва и диференцирането между корекция и рет-ракция.

Корекцията като естествена необходимостДоколкото „да се греши е човешко” (и естес-

твено), също така естествено е допуснатите греш-ки да бъдат поправени (коригирани). Задължениена съвестния изследовател е да оповести пред на-учната общност по подходящ начин открититегрешки в свои предишни публикации. Също такатой съобщава за установени от него грешки в пуб-ликации на негови колеги. Желателно е оповес-тяването на грешките да става в същото списа-ние, в което е публикувана оригиналната статия.Начинът на оповестяване зависи от характера итежестта на грешките. Когато се оповестяват соб-ствени грешки с технически характер (печатнигрешки и пропуски, случайни технически пропус-ки в текстовете и фигурите), това става в специ-алните рубрики Errata или Corrigendum на науч-ните списания. Когато се оповестяват грешки,свързани с погрешни наблюдения, експериментиили интерпретации, това става в научни съобще-ния със самокритичен или критичен характер, съ-що в специални рубрики на научните списания –например, Discussions, Comments, Studia breviora,Letter Section, Short notes, Problemata и други по-добни. Когато се публикува съобщение, свързанос грешки на чужди публикации, то трябва да бъ-де направено на подходящ език, без сарказъм, об-винения в некомпетентност и други лични напад-ки. Авторът на подобно съобщение изхожда отпрезумпцията, че направената грешка е неволнаи случайна, като е свързана, например, с недос-татъчна разкритост на геоложките формации; не-попадане на характерно разкритие; вземане на не-подходяща проба или неправилно отнасяне наанализираната проба към друга (а не към действи-телната) формация; лабораторна грешка като за-мърсяване на пробата или аналитична грешка. Ко-рекцията на собствените грешки (автокорекция-та) в никакъв случай не трябва да се приема катослабост на учения, а напротив, като израз на не-говото сериозно, отговорно и етично отношениекъм научните изследвания. За съжаление, еготона много учени не им позволява да признаят икоригират публично своите грешки, а вместо то-



ва, макар и да ги съзнават, ги премълчават илизащищават с настървение.

Примерите за корекции на научни публикацииса многочислени, а общият и относителният дялна корекциите се увеличава непрекъснато. В ши-роката и разнообразна област на науките за Земя-та, например, напредъкът в науки като палеонто-логията, изотопната геология, магмената и мета-морфната петрология, науката за палеомагнетиз-ма и други е толкова бърз, че понякога само заняколко години води до радикални поправки в ре-гионалногеоложките представи, и оттам – в гео-динамиката и геотектониката. Това означава, чесе налага непрекъснато следене на научната ли-тература, като при това изследователят трябва да„пресее” реалните корекции от нововъведени пог-решни наблюдения, представи или интерпрета-ции. В новите публикации обикновено не се ци-тират и коментират по-старите, собствени „пог-решни” статии. В някои случаи по този начин ста-рите „грешки” се заместват от нови. Равносмет-ката от изследванията върху няколко стотици поп-равени статии показва, че оригиналните статиисе цитират, без да се упоменат изрично нанесе-ните по-късно поправки – поправките се взематпредвид само в 4 до 10% от цитиранията на кори-гирани статии.

Като пример за въведена сериозна автокорек-ция на добросъвестна грешка може да се посочиизменението в описанието на типовия разрез заедна литостратиграфска единица (свита), въведе-на през 1998 г. При повторно посещение на обек-та авторът установи, че при първото описание ебил заблуден от свлечени скални маси, замаски-рали част от разреза. Поради това към типовияразрез на свитата е била отнесена пачка скали,принадлежащи на друга, по-стара свита. В резул-тат през 2000 г. беше публикувано кратко съоб-щение, което коригира типовия разрез.

РетракцияРетракцията е сериозно действие, към което

се прибягва в изключително тежки случаи. Рет-ракцията може да се извърши от самия автор, отедин от съавторите на колективен труд, или от ре-дакционната колегия на списанието. Искане заретракция може да бъде предявено от изследова-тел, открил сериозна грешка или научна измама,като това става чрез писмо до автора (когато сепредполага добросъвестна грешка), до редакци-онната колегия или до международна организа-ция (съюз, асоциация) в съответната научна об-ласт или в критична статия, или съобщение. При-чините за ретракция попадат в три категории: зна-чителни, но добросъвестни грешки, етически на-рушения и „политически” грешки. Най-често рет-ракцията се свързва с втората категория – плаги-атство, фалшифициране или „фабрикуване” на

данни и други форми на научна кражба или изма-ма. Тези етически нарушения са многократно раз-глеждани в световната литература (вж. напр. [2]).Според няколко съвременни изследвания две тре-ти от общия брой на ретрактираните статии сесвързват с научни измами или плагиатство.

В хода на своята работа изследователите мо-гат да бъдат подведени от добросъвестни грешкис обективен или субективен характер. Неточнос-ти в апаратурата или в нейната настройка и под-дръжка, слабости в пробовземането, заблуда и са-мозаблуда поради неверни аналогии с познати отпредишния опит обекти и процеси, неосъзнатстремеж за вместване в или приспособяване къммодерна, бързо развиваща се хипотеза или науч-но направление – това са само част от предпос-тавките за допускане на сериозни фактически илиинтерпретативни грешки. Изследователите сасклонни, в зависимост от своя темперамент, дапубликуват бързо някои новополучени резултати,за да запазят приоритет и терен за бъдещите из-следвания. Към това често ги подтиква силнатаконкуренция за получаване на финансиране напроектите. Така може да се стигне до прибързанапубликация, която не е достатъчно обоснована отналичните факти. В процеса на по-нататъшнитеизследвания някои изследователи се убеждават,че определена тяхна публикация е във висока сте-пен погрешна или необоснована. За съжаление,в твърде малък брой случаи авторът или автори-те на такава публикация признават искрено своя-та грешка, като публично оттеглят статията си (ав-торетракция) със съобщение в същото списание,в което тя е била публикувана. В някои случаиавторетракцията се извършва от един или някол-ко съавтори против волята на някой от съавтори-те или дори - на основния автор. Авторетракция-та е рядко явление, макар че е признак на високанаучна отговорност и етична култура. Като при-мер може да се посочи носителката на Нобелованаграда за медицина през 2004 г. Линда Бък, коя-то през 2006 г. ретрактира своя статия (без съгла-сие от съавтора си), тъй като публикуваните ре-зултати не са били репродуцирани в нейната ла-боратория.

За съжаление, изследователите често биват та-ка убедени и заслепени в своята правота, че неприемат никаква, дори и най-благожелателна, кри-тика към своите статии. Обикновено тяхната ре-акция е рязка, като критиката изцяло се отхвър-ля, а критикът бива нападнат или дори осмян. Ре-дакционната колегия предпочита да публикувакритичното съобщение и отговора без намеса икатегорично отбягва дори мисъл за ретракция, тъйкато се смята, че това може да навреди на репута-цията на списанието.

Един пример от науките за Земята. През 1993г. международен колектив отпечата в авторитет-



но международно списание хипотеза за неотек-тонска активност на т.нар. „Стримонски детач-мент”, като тя беше основана на ограничени наб-людения на остров Тасос. Следващата година вкритично съобщение бяха посочени няколко гру-пи известни факти, които противоречат на хипо-тезата. В отговора си авторите на оригиналнатастатия голословно отхвърлиха всички доводи. Де-сет години по-късно обаче те признаха на между-народен симпозиум въз основа на новите си наб-людения, че „Стримонският детачмент не същес-твува”, без да отбележат справедливостта на от-правената им преди много години критика, а през2007 г. направиха същото в нова, детайлна статияв международно списание. Вместо както първатастатия, така и самата идея за „Стримонския де-тачмент” да бъде подложена на ретракция, тазивъображаема структура продължава да се цитирав българската и световната литература като реал-но съществуваща.

Ретракциите на научни статии са най-чести вслучаи на доказана научна измама. През послед-ните двадесет години световната научна общностбеше буквално разтресена от няколко скандала,свързани с грандиозни фалшификации на научниексперименти и техните резултати. Между тях имаи анекдотични случаи, като този с учения, рису-вал по опитните плъхове ракови увреждания, ислед това представял снимки на „излекуваните”плъхове. Или тези германски професори, коитослед блестяща четвъртвековна академична кари-ера бяха разобличени от техен асистент, чиято съ-вест не издържала поредните „фабрикувани” ре-зултати, предназначени за стотна по ред, изцялофалшива публикация. В подобни случаи ретрак-циите са безспорни и задължителни. При товаобикновено се поставят под съмнение всички ста-тии, сред чиито автори присъства доказаният ма-кар и в единичен случай измамник. Така предидвадесет години беше показано, че виден индий-ски геолог е рефигурирал в негова статия, катоустановен от него в триаса на Хималаите, микро-фосил (конодонт), установен всъщност в съвсемдруга част от света и публикуван от друг автор.Пълната идентичност на двете снимки не будешесъмнение. В резултат на грандиозния скандал,включително в Подкомисията по триаска страти-графия, бяха поставени под съмнение около 20статии на прибегналия до „невинна измама” гео-лог, като съавторите му в тези статии дълго обяс-няваха случаите и статиите, в които няма съмне-ние за измама поради тяхното лично участие въввсички фази на теренните и лабораторните из-следвания. Класически случаи на научни измамии последвали ретракции от последните десетинагодини могат да бъдат намерени в някои от цити-раните по-долу статии и уебсайтове [3, 4, 5]. Не-зависимо от това, досега не съществува база дан-

ни (електронен архив) на ретракциите.Третата група на сравнително най-малоброй-

ни, поне в наши дни, ретракции е свързана с при-чини от идейно или политическо естество, или/ис оказване на натиск върху автора или редакци-онните колегии от страна на влиятелни идейниили политически кръгове. Класическият случайе може би първата научна ретракция – официал-ното отричане в далечната 1633 г. на Галилео Га-лилей от неговите научни убеждения за движе-нието на планетите около Слънцето. В наши днисе наблюдават единични случаи на явна или за-маскирана ретракция от страна на редакционниколегии на научни статии, които засягат влиятел-ни учени или научни групи.

ЗаключениеКорекциите и ретракциите на научни статии

са едни от механизмите за оздравяване на науч-ната общност. В случаите на добросъвестни греш-ки авторите получават възможността да поправятили да оттеглят (ретрактират) публикация със се-риозни грешки, като по този начин предпазват отзаблуждение своите колеги. Ретракцията е абсо-лютно необходима в случаите на научна измама.Разбира се, както ретракцията, така и отказът отретракция на невярна информация носи непри-ятности както на редакционните колегии, така ина изобличителите на неетичните научни прак-тики (вж. [5, 6, 7, 8, 9] и др.). Като ръководство заредакционните практики служи Бялата книга наСъвета на научните издатели [8].

Въпреки че броят на ретракциите е нарасналдесетократно спрямо 1975 г., някои изследвания[5, 10] показват, че той е много по-малък от този,който следва от допусканите сериозни грешки илинеетични практики. Водещи научни списания свисок импакт-фактор показват по-висок процентна ретракции спрямо списанията с по-нисък илибез импакт-фактор. Това показва, че редакцион-ните колегии на водещите списания показват чув-ствителност, критичност и непримиримост навсички етапи от подготовката на публикацията,както и след самата публикация. Основните мо-тиви за ретракциите са свързани главно с неетич-ни научни практики. Най-голям брой ретракциисе наблюдават в биомедицинските науки.

В българската публикационна практика не саизвестни изследвания върху броя и ефективност-та на корекциите (автокорекции и корекции чрезкритични статии), нито пък са изследвани пос-ледствията от корекциите за по-нататъшните на-учни изследвания в съответната област. Впечат-ленията са, че в много случаи корекциите оста-ват неизвестни за широката научна общност, ка-то не се вземат предвид при следващи изследва-ния. Липсват изобщо данни за осъществени рет-ракции. Доколкото авторът е информиран, засега



въпросът за корекциите и ретракциите в Бълга-рия е засегнат мимоходом само в етичните изис-квания на Българското дружество по неврология.

Корекциите и ретракциите са необходимост засъвременните научни изследвания. Българскитенаучни списания би следвало да обръщат по-го-лямо внимание на научната критика, като проя-вяват и по-голяма взискателност към статиите,постъпващи за печат.

Литература1. Добросъвестна научна практика в

експерименталната и теоретическатаизследователска дейност (препоръки наЕвропейската научна фондация). //Спис. БАН,2002, № 4, с. 68-77.

2. Загорчев, Ив. 2001. Етика на научнатапубликация в природните науки. //Спис. БАН,№ 4-6,2 с. 57-63.

3. http://retractionwatch.wordpress.com/

4. http://en.wikipedia.org/wiki/Retraction5. Cokol, M., I. Iossifov, R. Rodriguez-Esteban, A.

Rzhetsky. How many scientific papers should beretracted? //EMBO reports, Vol. 8, № 5, 2007,pp. 422-423.

6. Corneliussen, S. T. Retractions of scientific pa-pers - and the lack of retractions - draw interna-tional media attention. Physics Today. 2012.

7. Van Noorden, R. The trouble with retraction. //Nature, vol. 478, 2011, pp.26-28.

8. CSE’s White Paper on Promoting Integrity inScientific Journal Publications. 2012 Update.Editorial Policy Committee (2011-2012). http://www.CouncilScienceEditors.org

9. http://www.museumofhoaxes.com/hoax/archive/display/category/scientific_fraud

10.Fang, F. C., A. Casadevall. Retracted science andthe retracted index. Infect. Immun. doi:10.1128/IAI.05661-11, 2011.

У Н И В Е Р С И Т Е Т С К А Б И Б Л И О Т Е К А при СУ “Св. Климент Охридски”

Адрес : София, бул. Цар Освободител №15

Тел. : (+359 2) 846 75 84

Факс : (+359 2) 846 71 70

E-mail : [email protected]

Internet : http://www.libsu.uni-sofia.bg

Университетската библиотека при Софийския университет “Св. Климент Охридски”съчетава в дейността си традиционните форми за библиотечно обслужване с най-новите и модерни средства за информационно осигуряване на своите потребители. В сектор “Компютърна обработка и дигитална информация” на Централнатауниверситетска библиотека на читателски места, оборудвани с компютри, сепредоставя възможност за ползване на: Word, Excel, PowerPoint; Интернет; електронните каталози на УБ; ALEPH – http://ul.libsu.uni-sofia.bg:4501/ALEPH Национален своден каталог на библиотеките при висшите училища и научни

организации – http://nsk-libsu.uni-sofia.bg/ електронна поща; други средства за издирване на информация – виртуални библиотеки, online

каталози на други български и чуждестранни библиотеки, указатели и машини за търсене;

справочни ресурси – енциклопедии, речници и др.; електронни публикации в Интернет – списания, вестници, книги и др.; заявка и доставяне на документи по електронен път –

e-mail: [email protected] и други електронни ресурси и услуги.


История на науката

ЗА НАЧАЛОТО НА КОСМИЧЕСКОТОПРИБОРОСТРОЕНЕ В БЪЛГАРИЯ

Доц. д-р инж. Таня Иванова,Институт за космически

изследвания и технологии – БАННа 1 декември 1972 година е изстрелян

първият български сондов приборза изследване на йоносферата от

борда на спътника „Интеркосмос-8” ивече 40 години България е космическа държава

Програмата „Интеркосмос”Международната програма „Интеркосмос”

предостави възможността на България, както ина всички страни от бившия социалистически ла-гер, да участват в космическите изследвания съссвоя научна апаратура, като използват безвъзмез-дно руската космическа техника и съоръжения -спътници, ракети, стартови площадки и пр. [1].Тази програма даваше уникалната възможност ина малки страни като нашата да изстрелват своянаучна апаратура за директни измервания от бор-да на космически апарати (КА), изработена въввсяка от страните-участнички, за изследвания вжеланата от тях област.

Програмата за комплексни съвместни изслед-вания беше съгласувана и приета през април 1967г. на съвещание на експертите - представители насоциалистическите страни в Москва. От българ-ска страна участваха изтъкнатите учени - акаде-миците Любомир Кръстанов (тогавашен предсе-дател на БАН) и Кирил Серафимов, ръководите-ли на Националния ни комитет за изследване иизползване на космическото пространство. Съз-даден бе и Съвет за координация на международ-ното сътрудничество по програмата „Интеркос-мос” за изследването и използването на косми-ческото пространство за мирни цели със седали-ще в Москва и с ръководител акад. Б. Н. Петров.

Основните научни направления на изследва-нията бяха в областта на космическата физика,космическата метеорология, космическите съоб-щения, космическата биология и медицина. По-късно (през 1975 г.) бяха включени и дистанци-онните методи за изследване на Земята от Кос-моса. Във всяко от споменатите направления бя-ха създадени Постоянно действащи работни гру-пи (ПДРГ) от учени и специалисти на сътрудни-чещите си страни. На ежегодни сесии те обсъж-даха научни, технически и организационни въп-роси, свързани с подготовката на новите експе-рименти в космоса, а така също докладваха науч-ните резултати от вече проведените експеримен-ти.

През 1976 г. бе взето решение по програмата„Интеркосмос” да бъде изпратен безплатно в око-лоземна орбита по един космонавт от всяка стра-на на едноседмични мисии на борда на Орбитал-

ната станция „Салют-6” (осъществено в 9 меж-дународни екипажа до 1981 г.). По тази програмабяха изстреляни общо 25 изкуствени спътника наЗемята от серията „Интеркосмос”, 11 изследова-телски геофизични ракети „Вертикал”, както и ре-дица други КА („Прогноз”, „Метеор” и т.н.). Врамките на почти четвърт век на това ползотвор-но сътрудничество и България имаше значител-ни постижения - двама космонавти и десетки на-учноизследователски апаратури на различни но-сители.

Групата по Физика на КосмосаНа 1 ноември 1969 година към Президиума на

БАН беше създадена Групата по физика на Кос-моса (ГФК) с ръководител академик ЛюбомирКръстанов и заместник-ръководител Кирил Се-рафимов [2]. Сред първите пет назначени сътруд-ници в нея бяха току-що завършилите Техничес-кия университет в София и разпределени в БАНинженери Таня Иванова и Мария Петрунова. Та-зи дата днес се чества като празник на Институтаза космически изследвания и технологии приБАН, в който е прераснала ГФК.

От Ядрения център на БАН бе привлечен с кон-курс за научен сътрудник Стефан Чапкънов за ръ-ководител на малкия колектив, но с изключител-но отговорната задача - проектирането на първа-та българска космическа апаратура (Фигура 1).Техническото изпълнение бе поверено на май-стор-специалистите Георги Карамишев и ГеоргиСоколов, а с административното организиране нагрупата се зае опитната, работила в ЦУ на БАН,Лидия Мехлемова.

Идеолог и практически създател на ГФК беакад. Кирил Серафимов, който мислеше и реал-но действаше не само за развитието на групатакато цяло, но беше особено щастлив да работи вновосъздаденото научно звено с млади хора (сред-ната възраст на групата бе под 25 години). Бешеневероятен човек, страшно енергичен, послович-но трудолюбив. Често обичаше да повтаря извес-тната мъдрост „Залудо работи - залудо не стой”.Притежаваше невероятен дар слово и творческапродуктивност - изпод перото му излязоха хиля-ди страници с научна и публицистична стойност.Вярваше на младите специалисти от групата, въп-реки че бяха неопитни, и ги уверяваше, че ще сесправят с изключително сложната и отговорна за-



дача, която им бе възложена - да положат основи-те на космическото приборостроене в България.

Научното ръководство в областта на физикатана околоземното космическо пространство поехаизтъкнати учени от секция „Физика на йоносфе-рата” към Геофизичния институт (ГФИ) на БАН сръководител чл.-кор. Георги Несторов: освен акад.Кирил Серафимов, още ст.н.с. Димитър Самарджи-ев и н.с. (сега професор) Иван Кутиев. Трябвашеда се започне буквално от нулата. Нямаше никак-ви условия за работа, нито пък материална база,но всички бяха изпълнени с ентусиазъм, че ще сесправят с това сериозно предизвикателство.

Област на научни изследванияМного важно беше коя област ще бъде избра-

на, защото бе естествено космическите изследва-ния да бъдат продължение на вече традиционнинаучни области. Йоносферата на България бешеедна от най-проучените части на близкия Космосоколо нашата планета, с изследвания от Земятана нашите „идеолози” - учените от ГФИ, чрез на-земни йоносферни станции и обсерватории.

В тази област българската наука беше създаласвоя мощна школа, добила световна известности съвсем закономерно бе избрана за проучванияи от Космоса с апаратура, монтирана на борда наспътници и ракети, като продължи собственитеси научни традиции. Накратко казано, началотона космическата ера в България беше поста-вено с изследване на йоносферата - изключи-телно важна област от околоземното космическопространствo.

От йоносферата, както се нарича наелектри-зираният под влиянието на слънчевите лъчи слойот атмосферната обвивка на Земята, зависи до го-ляма степен живота на нашата планета. Основ-ните енергийни ресурси и цялото си човешко съ-ществуване на Земята дължим на Слънцето. Алазаедно с животворната си енергия, то ни праща исмъртоносни рентгенови, ултравиолетови и гамалъчи. Следователно, един от големите въпросипред съвременната наука е да изследва как Слън-цето влияе върху климата, реколтата, върху самитенас и всичко, което ни заобикаля.

Основните научни задачи на експериментитев тази област бяха свързани с изследването наСлънцето и влиянието му върху живота на Земя-та, което напълно оправдано привлича внимани-ето на учените. Да се разберат физическите про-цеси, които протичат на Слънцето, значи да се на-учи достатъчно надеждно да се прогнозират слън-чевите изригвания. А това на свой ред позволявада се направят по-безопасни полетите на косми-ческите кораби и орбитални станции, както и дасе установят конкретните форми за проява наслънчево-земните връзки в тяхното огромно мно-гообразие.

Директните експериментални изследвания найоносферата с българска научна апаратура, залег-нали в основата на сътрудничеството между стра-ните по програмата „Интеркосмос”, се осъщес-твяваха на борда на спътниците със същото наи-менование и геофизичните ракети тип „Верти-кал”. Стартовете, в които винаги участваха и бъл-гарски специалисти, се извършваха в европейска-та част на Русия: на спътниците „Интеркосмос”– от северния космодрум „Плесецк” край Архан-гелск, а на ракетите „Вертикал” – от южния кос-модрум „Капустин Яр” край Волгоград.

Първият космически приборПървият български сондов прибор (наречен П-

1) бе предназначен за директно измерване на па-раметрите на йоносферната плазма около спът-ника (Фигура 2). Блокът електроника бе монти-ран вътре под защитната обвивка на спътника, ана дълги щанги отвън, за да се избегнат смуще-нията около корпуса, бяха монтирани датчиците– цилиндрична сонда на Ленгмюр (ЦСЛ) за из-мерване на електронната компонента и 2 сферич-ни йонни уловителя (СЙУ) - за йонната компо-нента [3]. В йоносферата под въздействието наслънчевите лъчи от неутралните атоми и молеку-ли на разредената атмосфера се отделят електро-ни и те се превръщат в положителни йони.

Електронната система на П-1 генерира необ-ходимите напрежения за сондите за привличанена съответните частици (компоненти) от заоби-калящата ги плазма. Същевременно високочув-ствителни усилватели измерват тока, породен оттези частици, а от получените волтамперни ха-рактеристики могат да бъдат определени темпе-

Фигура 1. Конструкторите на първата българскакосмическа апаратура - Стефан Чапкънов (всредата), Таня Иванова (седнала), Мария Петруноваи Георги Карамишев.



ратурата и концентрацията на йоните и електро-ните, както и масовия състав.

Електрониката на прибора П-1 беше осъщес-твена предимно с елементи - българско производ-

ство: благоевградски МОС интегрални схеми, ай-тоски съпротивления, кюстендилски кондензато-ри, севлиевски проводници. И много се гордеех-ме с това, защото апаратурата беше изработенависококачествено, за да може да издържи огром-ните натоварващи вибрационни, ударни, темпе-ратурни, електромагнитни и други тежки прием-но-предавателни изпитания в София и в Москваи да бъде качена на борда.

След изработването на всеки космически при-бор предстои да бъде изминат много дълъг, тру-ден и отговорен път на изпитания. В техния ходтрябва да бъде доказано, че всички елементи от-говарят на изключително високите изискваниякъм апаратурата за космически изследвания, четя работи нормално в състава на целия комплекснаучна и служебна апаратура, монтирана в тясно-то пространство на спътниковия корпус. Всяка оттези апаратури има собствени излъчвания, а вза-имните влияния и смущенията са много силни.

Големи са напрежението и отговорността приприемо-предавателните изпитания на приборитев монтажно-изпитателните корпуси в Москва ина космодрума (Фигура 3), а също така и когатобеше оценявана адекватността на получените оттелеметричната система данни от изходите им.При някаква неизправност всичко трябваше да сеотстрани за броени минути, за да влезем в строгоначертания график до старта. Иначе, за да не сенаруши баланса, на мястото на прибора трябвада се постави… тежест!? Всички млади българ-

Фигура 2. Първият български сондов прибор П-1 сдатчиците СЙУ за директно измерване напараметрите на йоносферната плазма от борда наспътника „Интеркосмос-8”.

Фигура 3. Предстартови изпитания на прибор П-1, монтиран на спътника „Интеркосмос-8” в Монтажно-изпитателния корпус на космодрума „Плесецк”, Архангелска област.



ски космически специалисти бяхме подложени насериозни изпитания, навярно и затова беше тол-кова голяма радостта ни от успехите.

На борда на спътника „Интеркосмос-8” се под-готвяше за изстрелване и апаратура за комплек-сно измерване параметрите на високата атмосфе-ра и йоносферата и чрез други методи, разрабо-тена от колегите ни от Чехословакия (измерителна електронна температура КМ-1), ГДР (радиоп-редавател „Маяк”), като всички служебни систе-ми са руски (Фигура 4).

Едновременно с работата на бордовата науч-на апаратура на спътника за директни изследва-ния на параметрите на йоносферата се подготвя-ше и провеждането на измервания и приемане наинформацията от борда с помощта на земни йо-носферни станции, разположени в Чехословакия,Унгария, Полша и Румъния.

Изстрелването на прибор П-1Изстрелването на първия български прибор

П-1 на 1 декември 1972 г. беше наистина първотои най-голямо професионално изпитание за кон-структорите му [4]. Гостите на космодрума „Пле-сецк” в Архангелска област за този историческистарт бяха много - руските учени от ИКИ-РАНпроф. К. Й. Грингауз и Г. Л. Гдалевич, нашите че-хословашки партньори Павел Трижска, Ян Шми-лауер и Камил Кубат, немските ни колеги ХансФишер и Райнер Герш. Към състава на българ-ската делегация от специалисти - Стефан Чапкъ-нов, Таня Иванова и Георги Карамишев, за стар-та се присъединиха и ръководителите акад. Лю-бомир Кръстанов и акад. Кирил Серафимов.

Кристално чистият въздух на космодрума бук-вално трептеше. Нощта беше мразовита, 28 гра-дуса под нулата. Бялата, силно осветена ракета

носител се извисяваше високо към небесата, с кац-налия на върха й спътник и огромния червен над-пис „Интеркосмос” върху 35-метровия корпус(Фигура 5).

Ние бяхме в специален бункер, защото виб-рациите и шумът по време на стартовете са не-въобразими. Слушахме напрегнато командите, скоито за последно нареждаха проверки на сис-темите. Отпред бункерът беше открит, но ниебяхме толкова развълнувани, че въобще не усе-щахме ледения вятър. Вълнувахме се не само за-щото гледката беше невероятно красива, а най-вече защото през тази нощ за първи път щешеда полети българска апаратура, в която бяхмевложили целия си младежки ентусиазъм и зна-ния.

Внезапно мощен взрив разтърси стартоватаплощадка. Под ракетата лумнаха огнени пламъ-ци и тя пое нагоре - отначало съвсем бавно, каточе ли се подпираше на соплата си, после за бро-ени мигове се превърна в малка светеща точица.Гледахме онемели тази проява на човешкия ге-ний, но откровено казано, най-много ни гложде-ше мисълта дали електрониката ни е издържалаизключителното претоварване на борда?! След-ващите няколко часа, докато разберем, че апара-турата е включена и работи нормално в орбита,бяха може би най-напрегнатите в живота ни.

Когато получихме лентите с първите телемет-рични записи от прибор П-1, вече можехме дасе поздравим. България беше изстреляла ус-пешно своя апаратура на борда на космичес-ки апарат и се нареждаше на 18-то място всписъка на „космическите държави”. За пос-тижението си бяхме наградени със златни и сре-бърни значки от акад. Никола Бонев - председа-теля на Българското астронавтическо дружество,получихме и Златен медал от Международния па-наир през 1973 г. в Пловдив.

Серията сондови прибориСлед П-1 бяха разработени и изстреляни още

много други български прибори за директно из-следване на йоносферата и високата атмосфера.Електронните прибори П-2 (1974) и П-3 (1975)летяха на борда на спътниците „Интеркосмос-12и 14”, а други модификации - на геофизичнитеракети „Вертикал-3, 4, 6, 7 и 10” (Таблица 1). Те-зи прибори бяха модернизирани, изработени из-цяло на специализирани интегрални схеми (ле-ки, нискоконсумативни, термоустойчиви), с ори-гинални конструкторски решения, увеличаващиинформативността и точността на експеримента.

Същевременно ГФК и научното направление„Космическа физика” се разрастваше. Буквалноот студентската скамейка на Софийския универ-ситет при нас постъпиха на работа способни мла-ди физици - Цветан Дачев, Димитър Теодосиев,Георги Станев и Людмил Банков. Те и до днес се

Фигура 4. Изкуственият спътник на Земята„Интеркосмос-8” е готов за изстрелване.



занимават с разработката на апаратура, измерва-ща физически параметри по различни методи, об-работката и интерпретацията на данните, полу-чени от тях и имат значителен принос в създава-нето на модел на околоземното космическо прос-транство.

С решение на Бюрото на Министерски съветот 3 март 1975 г. ГФК прерастна в Централна ла-боратория за космически изследвания (ЦЛКИ),като от академик Димитър Мишев бе създаденоново научно направление „Дистанционни мето-ди за изследване на Земята”.

През 1978 г. наред с поредния комбиниран сон-дов прибор П-4 [5] на автоматичната универсал-на орбитална станция АУОС - Йонозонд „Интер-космос-19” летя електрофотометърът ЭМО-1 с во-дещ инженер доц. Нено Петков. Изследването наестествените оптични емисии е чисто българсконаправление в науката, създадено от проф. Мит-ко Гогошев в базовата ни обсерватория в Ст. За-гора. Най-значимото събитие през 1979 г. бешеподготовката на научната програма и изстрелва-нето на първия български космонавт Георги Ива-нов на борда на „Союз-33”. През 1981 г. бе осъ-ществена програмата „България-1300” с изстрел-

Фигура 5. Ракетата носител на спътника „Интеркосмос-8” на стартовата площадка и момента наизстрелването от космодрума Плесецк в 13:00 часа на 1 декември 1972 г.

ванито на два спътника с българска апаратура наборда за изследвания в двете ни основни научнинаправления: Космическа физика и Дистанцион-ни методи [6].

На единия от спътниците „ИК-Б-1300” бяха ка-чени и сондовите прибори П6-ИЛ и П7-ЗЛ за из-следване параметрите на йоносферната плазма спомощта на СЙУ и ЦСЛ [7]. Последният сондовприбор ЗОНД-З с ЦСЛ бе изстрелян на геофизич-натата ракета „Вертикал-10” в края на 1981 г. Идо днес данните от измерванията с помощта натези прибори се използват от наши и чуждестран-ни учени, написани са стотици научни публика-ции, допринесли за изясняването на закономер-ностите и явленията в околоземното космическопространство и за създаването на физическия мо-дел на йоносферно-магнитосферните връзки ивзаимодействия.

През 1987 г. с Решение на Министерския съ-вет ЦЛКИ бе преобразувана в Институт за кос-мически изследвания със състав около 400 души,които взеха участие в редица големи международ-ни проекти и след приключването на програмата„Интеркосмос”. Апогей на българската космичес-ка активност бе подготовката на полета на вто-



SPACE EQUIPMENT DEVELOPMENT IN BULGARIA – THE BEGINNING

Tania Ivanova

Abstract

The “Intercosmos” program gave Bulgaria the unique opportunity to participate in space research withits own scientific equipment. On 1 November 1969, a Group of Space Physics with young professionals,headed by the academicians L. Krastanov and K. Serafimov, was created to the Presidium of the BulgarianAcademy of Sciences. Its exceptional task was to design the first Bulgarian space equipment. On 1 De-cember 1972, the first probe device (P-1) for direct measurement of ionosphere plasma parameters waslaunched successfully onboard the satellite “Intercosmos-8”, and Bulgaria became the 18-th country on thelist of “space states”. By the end of 1981, a large number of Bulgarian probe equipment for direct study ofthe ionosphere and upper atmosphere were developed and launched onboard the satellites “Intercosmos-12, 14 and 19”, “Intercosmos-Bulgaria-1300” and the geophysical rockets “Vertical-3 4,6,7 and 10”.

№ Прибор Вид носител Дата на

изстрелване Перигей

[km] Апогей

[km] 1 П 1 Интеркосмос-8 01.12.1972 214 679 2 П 2 Интеркосмос-12 31.10.1974 264 708 3 П 3 Интеркосмос-14 11.12.1975 345 707 4 П 1 Р Вертикал-3 02.09.1975 - 502 5 П 2 Р Вертикал-4 14.10.1976 - 1510 6 П 3 Р Вертикал-6 25.10.1977 - 1502 7 РИКИ Кентавър-II 31.10.1978 - 158 8 Ч ЭЛИ-1 Вертикал-7 03.11.1978 - 1496 9 ПЗР Вертикал-7 03.11.1978 - 1496

10 П 4 Интеркосмос-19 27.02.1979 502 996 11 П6-ИЛ Интеркосмос-22 07.08.1981 825 906 12 П7-ЗЛ ИК-22/ИК-Б-1300 07.08.1981 825 906 13 ЗОНД-Р Вертикал-10 21.12.1981 - 1510

рия ни космонавт Александър Александров през1988 г. и изпълнението на програмата „Шипка”.

През изминалите 40 години българските уче-ни имат значителни постижения в областта на кос-мическите изследвания и България заема достой-но място сред космическите държави. Създадениса и са изведени в орбита над 100 научни прибо-ра и апаратури и са проведени космически експе-рименти по десетки международни програми.

Литература1. Газенко, О. Г. Программа „Интеркосмос”.

Краткий исторический очерк. В: МатериалыМеждународной научной конференции„Интеркосмос-30”, 9-10 Април 2001, Москва,изд. „БЛОК-Информ-Экспресс”, 2003, с. 14-22.

2. Иванова, Т., В. Стоянов. Оранжерия над небето.Изд. ВСТ, София, 2002, 121 с.

3. Чапкънов, С. К., Т. Н. Иванова, М. Х.Петрунова . Прибор П1 для измеренияпараметров плазмы вблизи искусственного

спутника земли. //Научные приборы, Москва,1974, №5, с. 39-42.

4. Иванова, Т., Ст. Чапкънов, Г. Карамишев. 35години България – космическа държава. В: Pro-ceedings of the 3rd Scientific Conference with In-ternational Participation SENS 2007, 27-29 юни2007, Варна, с. 57-61.

5. Иванова, Т., М. Петрунова, Ст. Чапкънов, Г. Л.Гдалевич, В. Ф. Губский. Прибор П-4 дляизмерения концентрации и температурыэлектронов, а также концентрацииположительных йонов. //Аппаратура дляисследования внешней йоносферы, Москва,ИЗМИРАН, 1980, с. 109-119.

6. Иванова, Т., 30 години космическа програма„България - 1300”. //Наука, 2012, №1, с. 61-67.

7. Ivanova, T. N., T. D. Samardjiev, S. M. Halova, P.T. Kostov, G. S. Karamishev, S. Kutiev, G. L.Gdalevich. Spherical Ion Traps for “Intercosmos-Bulgaria-1300”. //Adv. Space Res., 1983, №7, с.21-25.

Таблица 1. Българските сондови прибори за измеране с помощта на ЦСЛ и СЙУ:


Личности

ПРОФЕСОР Д-Р ЕЛИСАВЕТА КАРАМИХАЙЛОВА –ПЪРВИЯТ ЯДРЕН ФИЗИК В БЪЛГАРИЯ

Пенка Лазарова,секция „Физика” към СУБ,

проф. дфн Никола Балабанов,ПУ „Паисий Хилендарски”

„България има една жена, на която трябва даблагодари за влизането си в ексклузивния клуб

на експерименталната ядрена физика. Елисавета Карамихайлова (1897-1968)беше в ядрото на групата от пионерската

генерация на жените ядрени физици – коятовключва Мария Кюри и Лизе Майтнер...”

Янез Поточник,Еврокомисар по проблемите на науката и

научните изследвания (2005-2010)

Името на проф. д-р Елисавета Карамихайлова(1897-1968) е свързано с развитието на ядренатафизика в България, на която тя посвети над 30години от живота си. Тя е първата жена, хабили-тирано лице в най-старото висше училище в Бъл-гария - Софийския университет “Св. КлиментОхридски” (1939); организатор на първия систе-мен курс с практически занятия по атомна физи-ка; основател и пръв ръководител на Катедратапо атомна физика в нашата Алма матер и на Ла-бораторията по радиоактивност във Физическияинститут на Българската академия на науките;първият професор по радиоактивност и ядренаспектроскопия и първата жена – професор по фи-зика в България.

Родена е на 3 декември 1897 г. във Виена отбаща българин - известния хирург д-р Иван Кара-михайлов и майка англичанка. Следвала е физикаи математика във Виенския университет, защити-ла е там докторат през 1920 г., работила е в Радие-вия институт (Institut für Radiumforschung derAkademie der Wissenschaften - Radium Institute) наАвстрийската академия на науките, специализира-ла е благодарение на спечелена с конкурс стипен-дия в световноизвестната Кавендишка лаборато-рия (Cavendish Laboratory) в Кеймбридж. Била ечлен на Международното дружество на жените свисше образование (1929). Пионер не само на яд-рената физика, но и на радиоекологията у нас, тяпосвещава целия си живот на науката.

Проф. Стефан Майер – директорът на Радие-вия институт във Виена, където започва профе-сионалната биография на Е. Карамихайлова, йдава през 1933 г. блестяща характеристика. Етомалка част от нея: „...отличен ученик, както и са-мостоятелен и въодушевен изследовател... пре-възходно школувана в експерименталната и те-оретична работа... ценена и обичана от всичкив Радиевия институт...”

Е. Карамихайлова е работила е с едни от най-големите ядрени физици в Европа: К. Пшибрам е

ръководител на дисертационния й труд и съавторна първата й публикация, научни изследвания про-вежда съвместно и с Х. Петерсон, М. Блау, Е. Ро-на, Б. Карлик, Д. Ли и много други водещи ученив областта на ядрената физика. Трудовете й, пуб-ликувани през „европейския период” от животай, са многократно цитирани. Интерес представ-ляват съвместните й изследвания с Х. Петерсон иБ. Карлик върху сцинтилационния метод за ре-гистриране на алфа-частици и протони (по тазиоригинална и остроумна методика впоследствиеса направени редица научни изследвания); върхузависимостите между яркостта на сцинтилации-те и енергиите на частиците и др. Специално вни-мание заслужава публикуваната през 1931 г. ста-тия на М. Блау и Е. Карамихайлова „Върху про-никващото лъчение на полония” [9], в която ав-торките установяват, че полоният, освен алфа-лъ-чи, дава слабо по интензитет, но силно прониква-що гама-лъчение. При съвместните си изследва-ния на изкуственото превръщане на тория с по-мощта на неутрони Е. Карамихайлова, Е. Рона иЕ. Фьон откриват добавъчна активност на облъ-чените проби, но не успяват да намерят обясне-ние на явлението [10]. Резултатите от съвместни-те си изследвания публикуват през 1935 г., катоотбелязват, че ще продължат опитите си, но меж-дувременно Карамихайлова заминава за Англия.Подобни опити доведоха до откриване на новофизично явление – делене на атомните ядра призахват на неутрони. Изследванията й върху спек-троскопията на гама-лъчението, които извършвав Кавендишката лаборатория, имат не само коли-чествен, но и качествен характер. Тя прилагасцинтилационния метод за определяне честотитеи интензитетите на отделните линии в гама-спек-търа, с което навлиза и в нова област на ядренатафизика – ядрената спектроскопия. Забележител-ни и често цитирани са резултатите от съвмес-тните й изследвания с д-р Дъглас Ли по йониза-цията на газове при високи налягания, при коитоте изучават процесите на вторичната и третична-та йонизация [11]. На тази база по-късно Ли про-дължава изследването на йонизацията в биоло-гични обекти и полага основите на радиобиоло-гията. Карамихайлова е удостоена от Универси-тета в Кеймридж с научната титла Мaster of Arts


Личности

(22 юни 1938 г.).През годините на ползотворна научна работа

в чужбина Карамихайлова не е прекъсвала връз-ките си с България и опитите си да се завърне ида работи в родината си. През 1939 г. след дванеуспешни опита (предимно поради предубежде-нието към жените учени) в конкурси за редовнидоценти най-после се осъществява мечтата й –през декември с.г. тя е назначена за редовен до-цент по „Опитна атомистика с радиоактивност”в Катедрата по опитна физика и метеорология наСофийския университет. „Желязната завеса”,спусната на вратата на Софийския университетза хабилитиране на жени, е повдигната – изборътна Карамихайлова е подкрепен единодушно от це-лия състав на Факултетния съвет на Физико-ма-тематическия факултет!

От световноизвестните научни центрове, в ко-ито е работила – Кавендишката лаборатория вАнглия и Радиевия институт във Виена, Е. Кара-михайлова пренася не само опит и знания, но не-що много повече – европейския дух, култура, на-чин на общуване и ще предаде всичко това на сво-ите студенти и сътрудници. Отделя голямо вни-мание на организацията и осъвременяването научебния процес. Пренася в Софийския универси-тет традициите на университетите във Виена иКеймбридж да се четат не само основни, но и спе-циални курсове по най-новите проблеми; наред сосновния (първи системен у нас) курс по атомнафизика, чете и специални курсове по спектраленанализ, луминесценция, радиоактивност и ядре-на физика. С много старание организира през 1946г. съответните практически упражнения. Оборуд-ва учебна лаборатория за изучаване на атомни ирадиоактивни процеси. Предоставя собственатаси научна апаратура, с която е работила в чужби-на, а останалото оборудване е изработено собстве-норъчно, с помощта на майстор-техник. Създавастудентски научен кръжок, който става школа забългарските атомни физици. Започва изследванияна естествената и изкуствената радиоактивностна природни обекти, като разработва заедно съссвоите сътрудници нови светлочувствителни ме-тодики - тематика, пряко свързана с практиката иднешните екологични проблеми.

След окончателното си идване в България Ка-рамихайлова близо 20 години няма научни пуб-ликации – в предишния период от 20 години тяима 19 публикации в най-престижните европей-ски научни списания. В Софийския университеття се опитва да продължи изследванията си помногократната йонизация, прилага за изучаванена космичните лъчи съвсем новата и много акту-ална за времето си методика на фотоплаките. Ко-гато започва тези изследвания, тя разполага самос микроскоп, тъмна стая за промиване на плаки-те и тетрадка за записване на резултатите (ръко-

писни бележки и плаки от тези изследвания сепазят в Националния политехнически музей). Ка-рамихайлова първа поставя и изследва фотоемул-сионни плаки на връх Мусала, но главната и най-трайна насока в изследователската й работа ос-тава до края на живота й изследването на радио-активността на природни обекти: питейни и ми-нерални води, почви, лечебна кал, скални мате-риали и др. (първи започва да работи системнопо количественото определяне радиоактивносттана изворни води в България проф. Петър Пенчев).

През 1955 г. постъпва на работа като старшинаучен сътрудник в създадения през 1947 г. Фи-зически институт на БАН. Назначена е за ръко-водител на новосъздадената секция „Радиоактив-ност и ядрена спектроскопия”, която ръководи досмъртта си на 22 април 1968 г. През 1960 г. Физи-ческият институт се разширява с Атомна научно-експериментална база (ФИ с АНЕБ), а през 1962г. Карамихайлова е избрана за професор към съ-щия институт.

Научната дейност на Е. Карамихайлова в ака-демията е продължение на тематиката й в Софий-ския университет - изследване на радиоактивност-та на природни обекти. Тя веднага се заема с ор-ганизация на сектора „Радиоактивност” и него-вата дейност, в центъра на която поставя актуал-ните проблеми, свързани с радиационната обста-новка в страната и осигуряване на радиационнахигиена и защита. По онова време такива проб-леми създават преди всичко уранодобивът в Бъл-гария и последствията от изпитанията на ядре-ните оръжия. Ще разгледаме малко по-подробнодейността на сектора, ръководен от д-р Карами-хайлова, за да се оценят приносите й в полагане-то на основите на радиационната хигиена у нас.

1. Добивът на уранова руда в нашата страназапочва непосредствено след Втората световнавойна. През 1947 г. край тогавашното село Бухо-во се построява малка обогатителна инсталация,която по-късно прераства в хидрометалургичензавод. В продължение на 20 години (до построя-ването на подобен завод в Елешница) там се пре-работва всичката уранова руда, добивана у нас.При пускането на завода не е изграден склад заотпадъците - т.нар. „хвостохранилище”. Отпадъ-ците от преработката на рудата са били изхвърля-ни в околностите. Водите на завода са замърсява-ли целия регион, включващ и селата Яна, Дол-ни и Горни Богров, заливали са земеделски пло-щи с размери 1200 декара.

Д-р Карамихайлова се заема с контрола на ра-диационната обстановка в района на Бухово. Врезултат на изследванията, в които вземат учас-тие всички нейни сътрудници, са установени за-мърсявания с радий-226 и неговите разпадни про-дукти (полоний, бисмут, олово). Извършена е ло-кализация на най-замърсените участъци. На от-


Личности

делни места са били регистрирани замърсяванияс мощност на експозицията до 1000 микрорен-тгена на час, която е 100-кратно по-голяма от ес-тествения фон.

След извършване на проучванията Е. Карами-хайлова изготвя и изпраща доклад до директорана института акад. Г. Наджаков и до Министърана народното здраве д-р П. Коларов, с който гипредупреждава за сериозната радиационна опас-ност в района на Бухово. Едновременно с това вдоклада се предлагат първите лъчезащитни ме-роприятия.

Преките резултати от тази дейност са: постро-яване на хвостохранилище, изграждане на про-мишлен канал от него до река Лясковска; извър-шване на корекции на р. Янешница; залесяванена част от замърсените земеделски площи околос. Яна. За съжаление, дейността на държавата поосигуряване на радиационна защита по-късно езанемарена, главни причини за което са тяснове-домствените интереси на предприятие „Редки ме-тали” и засекретяването на дейностите в урано-добива, което го освобождава от контрол и отго-ворност.

2. Във връзка с проектирането на изследова-телски реактор към новостроящата се сграда наФизическия институт на 8-ми километър секто-рът на Е. Карамихайлова започва проучване нарадиационната обстановка в Софийско, по-спе-циално радиоактивността на валежите и атмос-ферните аерозоли.

По принцип в атмосферния въздух винаги при-състват радиоактивни елементи, концентрациятана които зависи от промените в атмосферното на-лягане, температурата, валежите и др. фактори.В резултат на опитите с изпитания на ядрено оръ-

жие през 50-те години на ХХ век към естествена-та радиоактивност на въздуха се прибавя и изкус-твено създадена от деленето на урановите ядра.Сред продуктите на деленето най-опасен е изото-път стронций-90, който има голям период на по-луразпадане (около 30 години) и чието вредно дей-ствие може да засегне няколко поколения след по-явата му.

За илюстрация ще приведем няколко фигуриза радиационната обстановка в света през 50-тегодини на ХХ век, взети от литературните източ-ници (Фигури 1, 2, 3) [3]. От тях се вижда, че на-шата страна (северна ширина 410 – 440) се нами-ра близо до максимума в разпределението на про-дуктите на деленето, респ. стронций-90 – в дъж-довните води и във въздуха.

Под ръководството на Е. Карамихайлова (сучастието на Хр. Камбуров, К. Николов, В. Ма-ринов и Н. Манолов) в продължение на 14 месецапрез 1957–58 г. се извършват системни изследва-ния на радиационните замърсявания на въздуха

Фигура 1. Разпределение на концентрацията на про-дуктите от деленето във въздуха през май 1958 г.

Фигура 2. Средната концентрация на стронций-90в дъждовната вода на различни географски шири-ни през периода 1957-1959 г.

Фигура 3. Разпределение на повърхностната плът-ност на стронций-90 в дъждовната вода и в почва-та в края на 1958 г.


Личности

и във валежите в Софийско. Използва се следна-та методика: събраната определено количество во-да се филтрира, следва изпарение до обем около10 милилитъра и концентрацията се изпарява досухо. Сухият остатък се измерва за обща бета-ак-тивност. Тази активност се сравнява с активност-та на калиев препарат - в качеството на еталон.

За посочения период са изследвани 136 валеж-ни проби. Резултатите са публикувани през 1960 г.в т. VІІІ на „Известия на Физическия институт сАНЕБ” [6]. В публикацията са приведени десеткифигури и таблици, съдържащи сведения за актив-ността, изразена в пикокюри на милилитър и ми-ликюри на квадратен километър. (Сведенията завалежите се взимат от Научноизследователския ин-ститут по хидрометеорология, чиито сътрудницисъбират въздушните и валежни проби).

Установена е средногодишна стойност на бе-та-активността 0,288.10-12 Ci/ml, като активносттаварира от 0,0015.10-12 Ci/ml до 1,26.10-12 Ci/ml.

Количествен анализ на пробите за установя-ване присъствието на конкретни елементи не еправен по обективни причини (липса на ядрениспектрометри). Направен е опит за качествен ана-лиз на пробите чрез измерване намаляването наактивността на пробите с времето. На Фигури 5,6 и 7 са дадени примери за такива измервания.Във всички проби е установено присъствие на

изотопи с дълготрайна активност. Авторите до-пускат, че дългосрочната активност се дължи пре-ди всичко на елементи като стронций-90, цезий-137 и др.

Изследвана е също бета-радиоактивността на184 въздушни проби. В посочената публикацияса приведени множество фигури, на които са от-разени измерените активности, които се дължат

Фигура 4. Пример за измерени активности на ва-лежни проби

Фигура 5. Пример за измерване на кривите на раз-падане

Фигура 6. Измерени активности на проби през м.октомври 1958 г.


Личности

на радоновите и торонови дъщерни продукти. Нафигурите са посочени: с непрекъсната черна ли-ния и установените дълготрайни активности, ко-ито в общия случай се дължат на естественитерадиоактивни елементи, присъстващи в атмосфе-рата (на всички фигури активностите са дадени вотносителни единици, имп./мин.). Авторите об-ръщат внимание на резултатите, отчетени през м.октомври 1958 г. - в дните 11–14 октомври дъл-готрайната активност е около 20 пъти по-голямаот средногодишната. Въз основа на тези резулта-ти те са направили оценка на вероятната дата наядрен взрив, извършен във въздуха в началото намесец октомври ( Фигура 7 )

Резултатите от тези изследвания, както вечеспоменахме, са публикувани в „Известията” наинститута и вероятно са предадени на междуна-родните органи, обобщаващи сведенията на ра-диационните отлагания в целия свят.

3. През 50-те години на миналия век проф. А.Пухлев (по-късно академик) - медик, известен струдовете си върху бъбречните болести, с прино-си в изучаването на ендемичната нефропатия, ор-ганизира интердисциплинарен колектив за изяс-няване причините за заболяване на големи групиот населението в някои райони на България от ен-демичен нефрит. В изследванията се включва ид-р Карамихайлова със своите сътрудници К. Ни-колов, К. Дойчинова и В. Михайлова. Тъй катоендемията (постоянно наличие на определена бо-лест в ограничени райони) зависи от особенос-тите в състава на почвите и водите, екипът на Ка-рамихайлова се заема с проучване на съдържани-ето на радиоактивни елементи във водохранили-щата на засегнатите райони.

Изследванията са проведени през 1956–1959г. през различните годишни сезони и с голям бройводни проби. Изследвани са главно села от Вра-чански окръг (Караш, Бели Извор, Хубавене, Ка-

лен, Бистрец, Кулата, Нефела, Горно Пещене, Вла-сатица) и от област Монтана (с. Горно Церовене,Живовци, Николово, Белотинци). [4]

Измерванията за радон, радий и торий са из-вършени по стандартни йонизационни методи, аза съдържанието на на уран – по луминесцентнияметод. Постигнато е било почти пълно картиранена набелязаните райони. Изследванията са пока-зали ниско съдържание на всички посочени еле-менти и не са потвърдили предположението завлияние на радиацията върху въпросното заболя-ване. Така, благодарение на тях е била отхвърле-на една от хипотетичните причини за заболява-нето.

4. Друга дейност на Е. Карамихайлова и ней-ния екип е свързана с изследване на радиоактив-ността на българската лечебна кал и минерални-те води. Основание за изследванията е бил въп-росът, доколко лечебният ефект при тези източ-ници се дължи на тяхната радиоактивност.

Изследванията са проведени с проби от кал иутайки на Поморийското (7), Атанасовското (17)и Варненското (19) езера. Определено е съдър-жанието на уран, радий и торий в пробите. Ради-ят и торият са определени по еманационния ме-тод, а уранът – по луминесцентния.

Резултатите: Елементът торий не е открит. Съ-държанието на урана е под 10-6 грама торий /грамсухо вещество, на радия – около 7.10-13 грам ра-дий/грам сухо вещество. Изводът: не може да сеприпише лечебно действие на наличния радий,тъй като количеството му в нашите главни нахо-дища са под 10-13 грам райдий/грам сухо вещес-тво. Резултатите от тези изследвания са включе-ни в излязлата през 1962 г. книга „Калолечебнинаходища и калолечение” с автори Е. Карами-хайлова, Т. Танев, В. Куситасева, Й. Меламед, К.Щерев и К. Николов [5].

По същото време Е. Карамихайлова е провеж-дала изследвания: върху радиоактивността на ми-нералните извори в с. Нареченски бани (с К. Ни-колов и К. Дойчинова), на термалните извори вгр. Кюстендил (с К. Николов), на термалните истудени подземни води в Чепинската котловина(с К. Николов и К. Дойчинова) и др. Както съоб-щават нейните сътрудници, голяма част от изслед-ванията са били обобщени в служебни доклади иотчети и не са публикувани официално, а немал-ко проби са останали неизмерени след нейнотопенсиониране.

От направеното кратко обобщение на дейнос-т-та на д-р Е. Карамихайлова във ФИ с АНЕБ приБАН става ясно, че с нейно лично участие и поднейно ръководство е извършена огромна радио-екологична дейност.

По същество ядрените направления в БАН (съ-що и в Софийския университет) започват да серазвиват в началото на на 60-те години на ХХ век

Фигура 7. Изчисляване датата на атомния взрив


Личности

заедно с пускането на изследователския реакторИРТ – 1000. През 1961 г. по инициатива на Е. Ка-рамихайлова изследванията в сектор „Радиоак-тивност” се разширяват в ново направление – мас-спектроскопия на радиогенните изотопи на оло-вото. В сътрудничество с Геологическия инсти-тут на БАН са проведени системни изследванияза изотопния състав на оловото в различни мине-рали, скали и руди. Целта е била да се определисъдържанието на стабилните изотопи на олово-то, които са крайни продукти на естествените ра-диоактивни семейства, за да се получи информа-ция за генезиса и геохронологията на изследва-ните скали и руди. Основните изследвания са би-ли извършени от Б. Амов (по-късно професор) споощрението и непрекъснатия контрол от странана проф. Е. Карамихайлова.

Някои резултати от научните експедиции за из-следване на естествената радиоактивност на во-доизточници и почви на територията на Бълга-рия, както споменахме, са публикувани в българ-ски списания. Другите резултати са запазени ка-то служебни доклади. Много от събраните пробиостават неизмерени дълго време след смъртта й,затрупали работния й кабинет… (Благодарение напокойния Христо Камбуров част от тях са съхра-нени в Националния политехнически музей) [7].Според проф. Благой Амов, „...може би тогаване всички оценяваха по достойнство значение-то на тези изследвания, считайки ги за рутин-ни. Но днес, когато понятията „опазване на окол-ната среда”, „екология”, включително и „радио-екология” се изпълниха с реално съдържание,трябва да отдадем заслужено признание на бла-городното и хуманно дело на проф. ЕлисаветаКарамихайлова... с пълно право можем да я на-речем и един от пионерите на радиоекологиятав България.” [1] В подкрепа на твърдението напроф. Амов е и фактът, че през 1997 г. Междуна-родната агенция за атомна енергия, отбелязвайки100-годишнината от рождението на проф. Кара-михайлова, я посочи като един от създателите нарадиоекологията като научно направление.

Във Физическия институт на БАН Карамихай-лова има значителен принос в обучението на кад-ри и създаване на експерименталната база в изслед-ването на радиоактивността. С нейно участие саизградени редица направления: ядрена спектрос-копия, космически лъчи, ядрени методи, масспек-трометрия и др. Под нейно ръководство са рабо-тили и са се утвърдили като изследователи: физи-ците Благой Амов, Христо Камбуров, Катя Дойчи-нова, Тодор Димчев; радиохимиците КостадинКостадинов, Христо Райчев, Вера Михайлова; ин-женерът електроник Иван Ванков. „Проф. Кара-михайлова работеше с вдъхновение и учеше мла-дите около себе си на това – с примера на целияси живот... изследванията й винаги бяха теоре-

тично обосновани и практически насочени...Почти всички проблеми, с които тя се е занима-вала, са били продължени. А това, от своя стра-на, е следствие от нейната широка обща и спе-циална култура... Тематиката на проф. Карами-хайлова, особено у нас, бе пряко свързана с прак-тиката. Това, което ние днес с много усилия и по-някога излишна декларативност се стремим дапостигнем, тя скромно и незабелязано вършешена дело.” (Хр. Я. Христов) [8]

Подобно на много други физици, работили сголеми дози радиоактивни вещества по времето,когато вредата от облъчванията не е била доста-тъчно известна, проф. Елисавета Карамихайловазаболява от рак – вероятно от продължителнотовъздействие на радиоактивните лъчения при ра-ботата й. Умира през 1968 г.

Освен научно наследство от повече от 40 тру-да, намерили признание в световната научна ли-тература, оставя след себе си добре подготвениспециалисти, които продължават делото й. И то-ва е най-голямото признание за достойно извър-вяния й жизнен път, за който най-точно опреде-ление дава акад. Хр. Я. Христов: „Проф. д-р Ели-савета Карамихайлова несъмнено остава еднаголяма личност в историята на нашата физи-ка... Тя е един от съотечествениците ни, коитонай-много допринесоха името на България намного места да се произнася с уважение... Проф.Карамихайлова живя с науката, чрез науката иза науката. От нея трябва да се поучим на то-ва, как трябва да се уважава науката и как да сеобичат хората.” [8]

Литература1. Амов, Б. Професор д-р Елисавета

Карамихайлова. //Списание на БАН, 3-4, 1998.2. Балабанов, Н. Елисавета Карамихайлова –

„първата дама” на българската физика. В: Помагистралите на ядрената физика. Унив. изд.„Паисий Хилендарски”, Пловдив, 2010, с. 132-141.

3. Глобальное выпадение продуктов ядерныхвзривов. Атомиздат, М., 1963.

4. Карамихайлова, Е., Николов, К., Дойчинова,К., Михайлова, В. Върху радиоактивността наводоизточниците в селища , засегнати отендимичен нефрит). В: Ендем. НефритБългария. С., 1960, с. 1952 – 1962.

5. Карамихайлова, Е., Танев, Т., Куситасева, В.,Меламед, Й., Щерев, К., Николов, К.Калолочебни находища и кололечение. С.,1962, 203 с.

6. Карамихайлова, Е., Камбуров, Х., Николов, К.,Маринов, В., Манолов, Л. Радиоактивност навалежи и атмосферни аерозоли в София (от10.ХІІ.1957 г. до 31.ХІІ.1958 г.). ИФИ АНЕБ,8, 1960, с. 53–78.


Личности

PROF. ELISABETH KARA-MICHAILOVA – THE FIRST BULGARIAN NUCLEARPHYSICIST

Penka Lazarova, Nikola Balabanov

Absrtact

The name of prof. Elisabeth Kara-Michailova (1897-1968) is tightly associated with the developmentof experimental nuclear physics in Bulgaria. She is the first habilitated woman in the Sofia University;founder and first chair of the Department of Atomic Physics at our Alma Мater; founder and head of theDepartment for Radioactivity and Nuclear Spectroscopy in the Physics Institute of the Bulgarian Acad-emy of Sciences; the first woman full professor in physics in Bulgaria. Prof. Е. Kara-Michailova is apioneer of nuclear physics and of the radioecology in Bulgaria.

She studied and obtained her PhD degree in the Vienna University. More than ten years (1923-1935)she worked in the Radium Institute in Vienna, then at the Cavendish Laboratory in Cambridge (1935-1939) and studied the contemporary problems in the field of nuclear physics in the 1930s.

The article briefly presents E. Karamichailova‚s activities in the Radium Institute and in the CavendishLaboratory, as well in the Sofia University. The main accent lies on her contribution and leading role in thestudies in Bulgaria that deal with natural radioactivity in mineral waters, radioactive pollution of uraniummining regions, the impact on the public health, etc.

7. Национален политехнически музей – София.ОФ. 56

8. Христов, Х. Я. Елисавета ИвановаКарамихайлова (1897-1968). В: Бележитибългарски физици”, изд. „Народна просвета”,С., 1981, с. 103-112.

9. Blau, M. und E. Kara-Michailova. Über diedurchdringende Strahlung des Poloniums. SAW-W. MthnKl. Iia, 140 (8), 1931, s. 615–622.

10.Föyn, E., Kara-Michailova, E. and Rona, E.. ZurFrage der Künstlichen Umwandlung des Thoriums

durch Neutronen. AAW-W. MthnKl., 72 (18), 1935,s. 179–182.

11.Kara-Michailova, E. and D. E. Lea. PCPS, 36 (1),1940, p. 101–126.

12.Lazarova, P. Ålisabetha Kara-Michailova (1897-1968). Grande Dame der bulgarischen Physik. In:Fisher, Lisa. Frauen aus dem Rosenland.Bulgarische Pionierinnen. Miscellanea Bulgarica,Bulgarisches Forschungsinstitut in Österreich.Verein „Freunde des Hauses Wittgenstein”, Wien,2004, s. 28-38.

СЛОВО ЗА МОЯ НЕЗАБРАВИМПРОФЕСОР Д-Р ДИМИТЪР ЦАНЕВ ЙОРДАНОВ*

Проф. дин Иван Душанов,секция „Икономически науки” към СУБ

* Произнесено на Тържествено честване на 60-годишнината от основаването на Финансово-счетоводния факултеткъм УНСС (26 октомври 2012, аула „Максима“)

Благодаря на съдбата, че този път – за щас-тие, отново бе благосклонна да ми се предоста-ви възможността да произнеса пред този авто-ритетен форум възпоминателни слова за моя не-забравим професор д-р Димитър Цанев Йорда-нов по повод изминалите 100 години от негово-то рождение. Моето и на научната общност наСъюза на учените в България признание на де-лото и жизнения път на професор Йорданов бе-ше изразено на 11 октомври 1982 г. в Големиясалон на Българската академия на науките, къ-дето пред научната колегия и неговите следов-ници изнесох доклад по повод на 70-та му го-дишнина. И сега пред мен е той – моят профе-

сор – човекът и ученият с голямото сърце и буд-но гражданско съзнание, слушайки тогава сло-вата на откровението на уважение и почит на не-говите възпитаници и последователи в научно-то поприще.

И сега, когато той е вече в отвъдното, отновонастъпи повода да си спомним за него, за него-вото научно творчество, за незабравимото му де-ло при подготовката на хиляди счетоводни кад-ри на Родината, за подаваната от него – по думи-те му „топла ръка” към всеки от нас, тръгнал по


Личности

стръмния но достоен път, към сияйните висинина счетоводната наука. За всеки той беше опора,наставник, упование, стена срещу неправдата!

Професор д-р Димитър Цанев Йорданов е ро-ден на 29 септември 1912 г. в будния възрожден-ски град Свищов в бедно занаятчийско семей-ство. Той е първото дете на Цани Йорданов Пан-дуров и Тинка Димитрова Кръстева, дали животна три деца. Цани Йорданов е един от основате-лите на занаятчийската трудовопроизводителнакооперация „Трудолюбие” в гр. Свищов, коятоизпада в несъстоятелност по време на всеобща-та криза 1929-1930 година. Кризата го принуж-дава да работи в домашната си работилница ка-то майстор-тенекеджия. Трудностите в издръж-ката на семейството принуждават младия Дими-тър Йорданов временно да прекъсне учениетоси и да стане работник в тухларните край Сви-щов, в ресторанти и в други предприятия. Товакалява още повече волята му, възпитава го в труди неумолим стремеж и жажда за наука. И той от-ново постъпва като ученик в Държавната тър-говска гимназия „Димитър Хадживасилев” в род-ния си град, която завършва с висок успех през1932 г. Там той вече е получил солидна иконо-мическа подготовка благодарение и на стипен-дията, дадена му от дарителския фонд при тър-говската гимназия. Признанието си младият Йор-данов изразява в публикуваната му статия поднадслов: „Благотворителното и социалното де-ло на държавната търговска гимназия „ДимитърХадживасилев” в Свищов”. Това е неговата пър-ва публикация, която е и началото на научнитему изследвания, в които – наравно с интерпре-тирането на проблемите на специалността, каточервена нишка се откроява социалната насоче-ност към утвърждаването на истината, на соци-алната правда, на която Йорданов остава верендо последната секунда на живота си като честени убеден социалдемократ.

Периодът 1932-1936 г. е време на следванена Димитър Йорданов в бившия Свободен уни-верситет в София. Като студент той продължавада работи активно и във въздържателното дви-жение. След завършване на висшето си образо-вание той е назначен за директор на потребител-ната кооперация „Напред” в гр. Панагюрище, къ-дето е и първата му закалка на трудовото попри-ще като ръководител. Той е високо оценен и епреназначен за зам.-директор на Централата наголямото съдружническо индустриално-търгов-ско предприятие „Ориз” в гр. Пазарджик, къде-то работи до 1938 г. Тогава му е отправена пока-на да заеме длъжността редовен асистент в Ка-тедрата по наука за стопанското предприятие исчетоводство във Висшето търговско училище„Димитър Апостолов Ценов” в Свищов.

От месец ноември 1940 г. до месец юни 1942

г. асистентът Димитър Йорданов прекарва – порешение на Академичния съвет на Висшето тър-говско училище „Д. А. Ценов” - Свищов, спе-циализация във Виена – във Висшето търговскоучилище за световна търговия. Тук той защита-ва докторската си дисертация на тема: „Надзо-рът върху частните банки в България”. Тук – вСтопанския отдел на правния факултет на Виен-ския университет, той специализира в областтана науката за стопанското предприятие и стопан-ската отчетност.

Завърнал се в Родината си от Виена, Йорда-нов е привлечен – през месец юли 1942 г., на ра-бота като началник на Отдела за стопански про-учвания при Българската търговска банка. Туктой пише хабилитационния си труд за участие вобявения конкурс за доцент по счетоводство приДържавното висше училище за финансови и ад-министративни науки (ДВУФАН) в София. И вкрая на 1942 г. е избран и заема академичнотозвание „доцент”.

През месец юли 1945 г. доц. д-р Димитър Ца-нев Йорданов спечелва конкурса за професор.

Деловите качества на проф. Йорданов са ви-соко оценени и той е назначен в края на 1945 г.за главен секретар на Министерството на търго-вията, промишлеността и занаятите, на койтопост той е до края на месец февруари 1947 г. Вед-нага е преназначен с Постановление на тогаваш-ния Министерски съвет за главен директор наГлавна дирекция по цените при Върховния сто-пански съвет. По това време проф. Йорданов пуб-ликува монографиите си по проблемите на це-нообразуването в България, за типизирането наиндустриалното счетоводство; тук – под неговоръководство и участие, се разработват и публи-куват нормативните актове по калкулирането насебестойността и ценообразуването. Негово де-ло е първата по рода си Наредба за калкулация-та у нас (1946).

В началото на 1948 г. проф. д-р Димитър Йор-данов изцяло преминава на основна работа вСтопанския факултет на СУ „Климент Охрид-ски”, обособен по-късно във ВИИ „Карл Мар-кс” и УНСС – като самостоятелно висше учили-ще, в които работи непрекъснато над 50 години– до края на живота си – първоначално като ща-тен професор, а след пенсионирането му – катохоноруван преподавател.

През периода месец май 1952 до месец ав-густ 1958 г. проф. д-р Димитър Цанев Йорданове декан. Той е първият декан на Финансово-сче-товодния факултет на Висшия икономически ин-ститут „Карл Маркс” – София след създаванетому през месец март 1953 г. Йорданов е един отучените в България, които поставиха основитена специалността „Счетоводна отчетност”, пре-върнала се в майка-родилка на десетки хиляди


Личности

счетоведи в българската икономика и клетка засъздаване на десетки учени в областта на счето-водството, контрола и икономическия анализ.

Професор д-р Димитър Цанев Йорданов еедин от основателите на Съюза на научните ра-ботници в България (СУБ), регистриран катопредставител на научната мисъл на 30 октомври1944 г. В този съюз той заемаше редица отго-ворни постове – председател на Проверителнияму съвет, член на Президиума на съюза, предсе-дател на комисии и др. подобни постове. Него-вата дейност беше високо оценена с присъдени-те му почетни награди и други високи академич-ни отличия.

Богата по съдържание и по насоченост на из-следването е научната проблематика в творчес-твото на проф. д-р Димитър Йорданов.

Научните интереси на проф. Йорданов сатрайно очертани в няколко основни насоки. Плодна тези интереси са многобройните му моногра-фии, студии, научни доклади пред научни фору-ми, статии, учебници и учебни помагала. В биб-лиографската справка за творчеството на проф.Йорданов са отразени над 330 заглавия в нап-равленията: теория и практика на операциите исчетоводството на банките; организацията, пла-нирането и счетоводната отчетност в промиш-лените предприятия; научната организация насчетоводния труд; калкулирането и ценообразу-ването на продукцията и стоките; производстве-ният брак и пътищата за премахване на загубитеот него, и др. И днес с подчертана актуалност саизследванията на проф. д-р Димитър Цанев Йор-данов за управленските разходи на предприяти-ето, за организацията на дейността на счетовод-ната система на предприятието, за интелектуа-лизацията на счетоводния труд, за проблема насчетоводното отчитане в условията на икономи-ка на разоръжаването, и др. подобни икономи-чески проблеми.

Професор Йорданов е автор и съавтор на де-сетки учебници за подготовката на студентитеот сп. „Счетоводство”, сп. „Финанси и кредит”,от други икономически специалности. Разрабо-тените от него и с негово участие учебници бяханастолна база за подготовката на счетоводни кад-ри в нашето висше училище, в СА „ДимитърАпостолов Ценов” в Свищов, в Икономическияуниверситет във Варна и в други висши учили-ща в страната.

Проф. д-р Димитър Йорданов е автор на по-вече от 150 рецензии по конкурси за хабилита-ции на научни и научно-преподавателски кадрипри придобиване на научни степени и научнизвания, за публикуване на научни трудове на ав-тори в областта на икономиката.

Под строгото, но безукорно принципно, и съ-щевременно топло крило на професор д-р Ди-

митър Йорданов израсна научно цяла плеяда отсчетоводни кадри. Като преподавател в нашетовисше училище – нашата Алма матер, той въз-пита и обучи хиляди икономисти-счетоведи. Поднеговите грижи и научно ръководство израсна-ха много преподаватели – професори, доценти,асистенти, научни сътрудници, доктори, докто-ри на науките, работили и работещи в нашетовисше училище, в СА „Димитър Апостолов Це-нов” – Свищов, в Икономическия университетвъв Варна, в Икономическия институт при Бъл-гарската академия на науките и други научниструктури и институти. Той създаде и беше шко-ла в нашата специалност, за която милееше с ця-лото си сърце и душа.

Сред многобройните му ученици и последо-ватели в счетоводната наука съм и аз! Израснахпри професор Йорданов – моят незабравим про-фесор, бях му студент, аспирант, асистент, док-торант, негов пръв и непосредствен сътрудник впродължение на повече от 40 години! В моетосъзнание и в съзнанието на много колеги и при-ятели професор д-р Димитър Цанев Йордановостави незаличими следи на човек с голямо сър-це, на строг, взискателен, грижовен ръководител,патрон, колега, на всеотдаен и верен приятел идругар, на честен в отношенията си с хората чо-век! В основата на отношенията си с хората тойбеше последователно принципен – на базата начовешкото доверие и уважение!

На 27 октомври 1993 година професор д-р Ди-митър Цанев Йорданов се пресели в отвъдното!Отиде си от този свят човекът с голямото сърце,учителят, възпитателят, ученият, създателят намногохилядната армия от икономисти-счетове-ди в Родината ни, уважаваният от цяло поколе-ние учени и дейци от практиката – професор Ди-митър Цанев Йорданов!

Той остави нещо голямо, незабравимо, трай-но и благородно: едно богато научно творчествов областта на икономическата наука, споменитеи почитта на неговите последователи за един дос-тоен научен ръководител, раздаващ себе си затяхното научно израстване!

Времето никога няма да заличи всичко хуба-во и човешко, което професор д-р Димитър Йор-данов стори като учен, педагог, преподавател ичовек в своя съзнателен жизнен път.

И сега, когато говорим за него – за изминали-те 100 години от рождението му, ние го връща-ме в живота! Да – ние го връщаме в живота! За-щото една написана мисъл на гробница в Дре-вен Египет гласи: „Произнеси моето име и щеме върнеш в живота!”

Това сторихме и днес!Нека бъде вечна паметта на проф. д-р Дими-

тър Цанев Йорданов!Мир на праха ти, учителю мой!


Езикови проблеми

ОТНОВО ПО ВЪПРОСИТЕ НА ТЕРМИНОЛОГИЯТА

Д-р Катя Исса,секция „Филологически науки” към СУБВсяка епоха си избира творчески език, който

се различава от всички други езици и който яразличава от всички други епохи. След време то-зи език се превръща в емблема на съответнатаепоха и тя се разпознава именно по него и доми-нира над другите епохи именно чрез него. За епо-хата на Ренесанса например е характерен ези-кът на архитектурата и живописта в Италия, заХVІ век – поезията в Англия, за ХVІІ – театърътвъв Франция. Идва ред на философията в Гер-мания, после на романа във Франция и Русия.Днешната епоха ще остане в историята като епо-хата на новите технологии. В глобализиращиясе свят модата се изменя със светкавична бързи-на. Все по-малко се зачитат авторитети. Големи-те имена се изтриват от колективната памет. Ни-кой вече не се интересува кой кой е. Никой ни-кого не споменава, всеки мрази да цитира дру-гите. Младите не ни позволяват да им сочим при-мери за подражание. Филтрирането на инфор-мация от интернет се прави чисто индивидуал-но. Всеки черпи информация откъдето иска и яинтерпретира както иска. Щом се появи нова тех-ника, тя бърза с всички сили да наруши дотога-вашните правила и изискванията на всички пре-дишни изобретения в нейната област. Иска да сеналожи и да доминира със своя нов език и новатерминология. Този език на свой ред принужда-ва самата техника или нова наука да еволюиранепрекъснато и бързо, ако иска да се задържиколкото се може по-дълго, защото революциятав света на знанието е постоянна. Никога досегана хората не им се е налагало да изучават с така-ва скорост нови технологии, нови езици, да гизапомнят за максимално кратко време и да гиприлагат веднага на практика. И никога сякашспоровете относно начина на изразяване не сабили по-неразрешими.

Сред българската общественост днес нямапо-дискутиран езиков въпрос от въпроса за нав-лизането на чужди думи и термини. Всеки тър-си отговори и иска да ги получи веднага. Честопо време на публични лекции уважавани лин-гвисти от други области на езикозананието за-дават наивни въпроси: Какво да правим сега стермините? Да ги заемаме? Да ги измисляме? Даги побългаряваме? И чакат отговор веднага.Обикновено лекторът се опитва да се измъкне ствърдението, че в България няма школувани тер-минолози, които да вземат решение. „Ако Виетрябваше да вземете решение?“ е следващиятвъпрос. „Ако трябва да се отговори на въпросаеднозначно: термините не трябва да се заематнаготово, а да им се търсят български съответ-

ствия“ – патриотизмът надделява. Оттук възник-ва логичният следващ въпрос: Кой да търси те-зи съответствия? И къде? За някои термини отинтернационалния лексикален пласт българскисъответствия наистина няма. Те са навлезли (ве-че) в българската езикова среда и се употребя-ват безпроблемно дори във всекидневните раз-говори между хората, т.е. те са заети, преди дастанат част от терминологичния апарат на съот-ветната наука или едновременно с превръщане-то си в негова съставка. Да се забранят ли? Амиако така изостанем в развитието си от другитеевропейски държави? Да се узаконят ли? Амиако така сами тласнем родния си език към и безтова грозящото го изчезване? Ако вникнем в те-матиката на безкрайните спорове, ще видим, чесблъсъкът на интерпретациите се вихри на всич-ки равнища сред научната общност с възрожден-ски плам и балканска непримиримост. От вре-мето на Възраждането нищо не се е променило– освен може би темпото. Тези, които не преста-ват да питат, не очакват еднозначен отговор. Тесамо изразяват на глас комплекса на българинаи страха му от новите предизвикателства на но-вото време, в което няма гаранции за мястото нив глобализиращия се свят. За тях е пределно яс-но, че посоката на интернационализация е ви-наги една – от големите и развитите към малки-те и по-малко развитите страни и общества. Та-кова общество е и нашето. Човекът в него се бо-ри както за физическо оцеляване, така и за мо-дерен живот, за утвърждаване и за самоусъвър-шенстване. Поради ниското си самочувствие тойе изпълнен с комплекси относно бъдещето, вклю-чително и езиковото, и със страхове, които мал-ко отличават сегашната ситуация от периода наутвърждаване на българския език, характеренсъс стремеж към цивилизованост и с кривораз-брана цивилизация едновременно. „Целите, ко-ито в наше време средностатистическите бълга-ри се стремят да постигнат, са прозаични и не-романтични. Те нямат нищо общо с възрожден-ските идеали, в които, наред с борбата за свобо-да и желанието за национална идентичност, треп-ти поривът за утвърждаване на българския кни-жовен език. Повишаването на образованието поонова време значи и повишаване на езиковатакултура, която след Освобождението става гаран-ция за престиж и професионална реализация впрохождащото ни общество. Днес престижът сеизмерва в пари и придобиване на власт, образо-



ванието е по-добро, когато е чуждо. Под по-ви-сока езикова култура хората разбират владеенена английски. Повечето от тях се опитват рев-ностно да подражават на Запада, за да се присъ-единят към него или да се прикачат към неговияход на развитие. Те усилено се мъчат да усвоятаспектите на западната култура, в частност наезиковата, особено на езиковата, чрез усвоява-нето на английски език до степен да го изпол-зват, когато говорят на български, включвайки визказванията си не просто интернационализми(англицизми), а английски думи, чието българ-ско съответствие знаят прекрасно.

Тези нагласи веднага намират своите върлипротивници. Това са обратните концепции надруги хора, обхванати от патриотизъм или отскептицизъм. Те наблягат на факта, че дълбоков нашата психика са заложени допускания, прис-трастия и предубеждения, определящи начина,по който възприемаме реалността. Техните ин-терпретации се насочват към старинните следив езиковата ни и културната ни традиция, обръ-щат поглед назад, за да призоват сенките на оне-зи, на чиито рамене сме стъпили и заради коитосме постигнали много, а сме и „дали нещо насветът“. Те пък са обвинявани, че не могат да сеадаптират към новата ситуация, че виждат откри-та заплаха за националната култура, дори за на-ционалното съществуване само защото не виж-дат в бъдеще себе си като елит“ [2]. Страховетеи на едните, и на другите изригват в обвинениякъм филолозите. По въпроса за термините – къмтерминолозите.

Терминологът знае, че няма да се измъкне седнозначен отговор. Еднозначен отговор няма.И той сяда да пише, та поне да стане ясно, черазбира какво го питат. Интерпретациите му неса некомпетентни: С постепенното развитие нанауката се обогатява и специалната терминоло-гия – една твърде важна област от речниковиясъстав на всеки културен език. Термините ста-ват все по-активна лексика не само в езика насъответните специалности и специалисти, но ив комуникативните актове на цялото общество.Тази двустранна функция на термините се пре-допределя от разнопосочни процеси, които сеосъществяват непрекъснато вътре в терминоло-гичните системи. Всяка терминологична систе-ма функционира не като изолирана и затворенав себе си, а като част от общата езикова система.Паралелно с интензивно осъществяващата сетерминологизация на езика на науката съществу-ва и детерминологизация, защото термините из-лизат от тясната професионална област, в коятоса създадени, и навлизат в обществената прак-тика като равноправни лексикални единици.

Начините за създаване на термини в нашата

национална терминология са различни. При пър-вия термините се изграждат върху основата насобствения език. За съжаление примерите самалко. А терминологът, усвоил достатъчно доб-ре теорията, не знае къде да ги търси. Не защотоне би ги открил в езика на съвременниците сиили в отминал период, в който те са били с по-висока фреквентност, а защото не би могъл дазнае дали примерите, които дава, са (въобще иливсе още) термини. За да се нарече едно понятиетермин, то трябва да присъства в стандартизи-рани издания по съответната специалност. Та-кива имат много малко науки. Пред повечетопредстои да стандартизират своята терминоло-гия и да решат кои термини, българските, насле-дени от домашни думи, или чуждите, разпрос-транени в обществената практика, да стандар-тизират. Това го решават други учени, не езико-ведите. Като не си стандартизират терминоло-гията отделните науки, е нормално терминоло-зите да пренаписват теорията отново и отново,да кръжат около научната дисциплина и да даватсъвети, без да са сигурни дали това, за което го-ворят, са термини, или са просто части от науч-ния стил, с които в текстовете науката си служи,но не единствено. В други източници тези поня-тия може да се появят със синоними. Значи, тя(науката) може да е приела вече чуждата думаили словосъчетание за термин, но да използваот време на време и българската, неофициално.Продължават ли такива езикови единици да бъ-дат термини? Ако ги няма в официални кодифи-цирани издания, няма кой да каже. Стандарти-зицията е дефинирана от М. Попова като „съв-купността от всички преднамерени въздействия,извършвани над регистрираните термини и тер-минологични системи с цел да бъдат приведенив съответствие с определени частнонаучни, ло-гически, езикови и комуникативни изисквания,основани на предварително разработени теоре-тични принципи“ [5, c. 4]. Следователно стан-дартизирането като процес е насочено към двестрани на термина – към неговото значение и къмнеговата езикова форма. Първо трябва да се из-върши обработка на терминологичната дефини-ция, а след това – обработка на терминологич-ното название. Само втората част терминологътможе да извърши сам. Никой не би му позволилкодификация на терминология по специалност,в която не е компетентен.

Друг начин за терминообразуване е чрез зае-мане на термини от друг език. Тук езиковедътима за какво да се хване. Тук го очаква и под-крепа от специалистите в съответната област, аковече са „заели“ терминологията на страната, вкоято са завършили образованието си. Термино-логът ще обясни на разтревожените за целосттана езика ни каква е разликата между чуждица и



заемка. От чуждиците трябва да се пазим, новиж, заемането е един от най-продуктивните на-чини за попълване на терминологичните систе-ми с нови единици. Въпреки аргументите на про-тивниците на заемането на чужди думи по прин-цип, не само на термини, езиковедът знае и мо-же да докаже, че заемките не застрашават езика,а го обогатяват. „Следването на чужди термино-логични образци не отнема от националния ха-рактер на терминологията, тъй като материалътза тяхното изпълнение е домашен и в него се ог-леждат словното богатство и словообразувател-ните възможности на националния език. Когатосе заемат готови чужди термини, националниятезик създава почва за тяхното усвояване катопредпоставка за развитие и интелектуализацияна лексикалната система“ [4, c. 66].

Третият начин е използване на елементи, сло-вообразувателни модели и думи от класически-те езици – латински и старогръцки. В българ-ския език тези термини са преминали, естестве-но, не от тези езици директно, а от съвременни-те западноевропейски езици, често чрез посред-ничеството на руски – т.е., те са видоизменени,но все пак са навлезли в езика ни вече стандар-тизирани. Това улеснява терминообразуването набългарска почва. Неслучайно „кодификацията вбългарската анатомична терминология, изразя-ваща се в целенасочени унификационни и сис-темни терминотворчески процеси, които даватотпор на неконтролираното създаване на терми-ни и стихийността в терминологичната норма“[4, c. 95] започва още през 20-те години на ми-налия век. Стандартизацията в медицината е из-вършена на основата на латинския език и въз-приета от целия свят още преди векове. Смешноби било днес да превеждаме буквално медицин-ските термини.

Най-характерен и актуален начин за терми-нообразуване в наше време е интернационали-зацията, т.е. стандартизирането на интернацио-нализмите и превръщането им в термини. Туктрябва да направя уговорката, че много хора неправят разлика между заемка и интернациона-лизъм, а това е важно. Интернационализмът етакава дума, която има еднакви или близки зна-чения и принадлежност поне към три езика, дваот които са от различни езикови семейства. Тойможе да бъде заемка, но може и да не бъде, акобихме имали късмет българска дума да е интер-национализъм. Това засега е само хипотетичноза българския език и безспорно реално за англий-ския. За разлика от интернационализмите заем-ки са всички езикови единици, които са заети отдруг език. „При интернационализмите в българ-ския език, които са заемки, се заема и формата(външна или вътрешна), и значението“ [6, c. 421].Затова те се предпочитат в новосъздадените на-

учни технологични общества. Такива са напри-мер компютърните науки. При тях новите тех-нологии навлизат в българския език със своитеназвания, които не бих нарекла „нови“, а „един-ствени“, тъй като не са съществували преди ни-то в българския, нито в който и да е език. Това,че се създават въз основа на английския, се дъл-жи на мястото, където са създадени техните ма-териални изражения – най-често САЩ. И за те-зи термини се водят спорове. Някои патриотич-но настроени езиковеди са непримирими. Те неискат да приемат факта, че изцяло новите тех-нологии навлизат естествено в езика ни като но-ва информация, получена със своето име и от-насяща се до нови и невиждани досега предме-ти. Те постъпват на пазара със своите английскиназвания, а децата ни се смеят, че ние не ги зна-ем. Точно в тази област е напълно нормално тер-мините да се заемат наготово, без да се превеж-дат. Български съответствия няма. Всички опи-ти да се създадат такива съответствия от изоб-ретяването на компютъра досега будят смях иасоциации с Богоровото време. Неудобството оттези термини е, че много бързо те излизат отупотреба, заедно с материалните предмети, кои-то назовават, а на тяхно място се настаняват дру-ги, които имат други названия, които също тряб-ва да се помнят. Така човек е принуден непре-къснато да рециклира информационната си па-мет, а ако не успява, поне да се научи да я съхра-нява: на дискета вече никой не го прави, на диск– все по-рядко, на флашка и кой знае още на как-во – все по-често.

В българското обществено и научно прос-транство има и такива дисциплини, в които дви-жението на езиковите промени е по-бавно. Та-кава например е правната наука. В нея законитеса по-устойчиви, правните документи – консти-туция, кодекси и пр. – имат краен брой лекси-кални компоненти, които поради законовия сихарактер са трудно променими. Основната семи-отична черта на текстовете, обединени под наз-ванието закони, е техният безличен характер.Въпреки че покриват напълно дефиницията напонятието текст и че са предназначени за мно-гократно четене и тълкуване от различни хора,и в тях има вариантност на референциите. Те сестремят да ограничат перифразирането и тълку-ванията, като сведат значението до едно един-ствено. Това обаче невинаги се получава порадицялото разнообразие на фразите, които заемат отнаучния и художествения стил. „Както и да сеперифразират, законите се нуждаят от достига-не до техния основен смисъл, който има кактоабстрактна, така и конкретна природа“ [1, c. 24].Засега при тях няма какво да превеждаме. Друге въпросът, че терминологията в правните тек-стове е заета почти изцяло от руски.



Що се отнася до строително-архитектурнитетермини, нещата са много сложни. Строител-ството е старо, колкото стар е светът. Инженер-ните дисциплини имат история, не по-млада оттази на медицината и правните науки. За бълга-рите дюлгерството е занаят с достойна историяне само в професионално, но и в етнографско,дори в езиковедско отношение. Няма по-добърпример за дефиниране на аргото в българскияезик от „Мещруганския говор“. Следователно,за строително-архитектурната терминология всеоще има материал сред народните слоеве и стро-ителните общности. В тях още са живи зидар-ските професиолекти. Домашните думи и мно-жеството калки обаче не са достатъчни да запъл-нят пространството на терминотворчеството заархитекта и инженера. Архитектът и инженерътса подвластни на новите технологии не по-мал-ко от компютърните специалисти. В универси-тетите преподавателите рядко прибягват до ос-тарелите учебници на своите учители и предла-гат на студентите понятийния апарат на между-народно признати автори. По различните пред-мети този апарат често се различава в зависи-мост от това, кого цитира лекторът и дали пол-зва немскоезична или англоезична литература.В този смисъл, ако се превеждат денотативи, нап-ример наименованията на строителните матери-али, бихме могли да се надяваме на някакъв ус-пех само ако материалът е познат от бита, нап-ример цимент, бетон, кирпич. Термините в тазиобласт няма защо да се превеждат, те отдавна несе възприемат например като турцизми, а катобългарски думи. Терминологията тук остава тра-диционна и непроменена. Всеки знае какво едърво, чакъл, камък, варовик и тръстика. С тезиматериали се строели още пирамидите. Широ-ката гама от архитектурни термини, които се из-ползват за описание на сгради, е цял отделенсвят, в който различните елементи, форми, тех-ники и стилове отвеждат към специфичния кон-текст на вечността. Строително-архитектурниятнаучен дискурс кореспондира пряко с изкуствоз-нанието. Архитектурната терминология е трай-но установена в него и сякаш е непроменяема.Достатъчно е например човек да разбира тер-минологията на готическата архитектура, за дакласифицира и опише сградите на неоготиката,или пък, познавайки египетските архитектурнитермини, да разбира неоегипетската архитекту-ра. Тази терминология е стандартизирана. Тяприсъства в енциклопедии, наръчници и речни-ци. Проблемът при нея е, че е навлязла частич-но в бита, най-често неточно. Например има дватермина, чайтя и килия, които водят началотоси от един и същи период на ранна и класическаИндия. Чайтята представлява зала, разделена отдва реда колони [3]. Килията е била част от вих-

áра – друг важен тип ранна сграда за будистите.Над входовете на килиите се слагали подково-образни арки – елемент, заимстван от форматана големия прозорец на чайтя. В по-късни вре-мена, когато устройството на килиите се дораз-вило и усложнило, килиите придобили куполо-образни покриви и релефни фасади. А в още по-късни времена (днешните), когато неспециалис-тите нямат представа какво е чайтя и какво вихá-ра, всеки знае не само как изглежда една килия,но и част от кое заведение е тя и каква символи-ка крие. Този тип термини никога не е бил подвъпрос. В своето желание да строят домове, хо-рата са останали в езика на архитектурата като в„дом на битието“, както би се изразил Хайде-гер. Те не се впечатляват и не се питат защо тер-мини като колони, кули, арки и аркади, входове,прозорци, фронтони, покриви, сводове и стъл-би преминават през най-значимите стилове, раз-вити през раличните епохи, като половината оттях са домашни думи, а другата половина – за-емки.

Следователно, не е толкова важно откъде ид-ва терминът, а как се налага. За българския езикмного по-подходящо от превеждането е терми-нообразуването чрез афиксация. Афиксацията еедин от традиционните начини и на словообра-зуването в славянските езици. Тя се прилага ши-роко като морфологична техника при създаване-то на езиковата форма на термините. Дори да сесъздават въз основа на заемки, чиято основа ос-тава непроменена, термините, преформулираничрез български представки и наставки, са вечебългарски. Дори някои от афиксите да не са бъл-гарски, а заемки, напр. наставките -ат, -ант, -ент, -ет, -ид, -ит, -ус, образуваните термини сабългарски, защото се подчиняват на българско-то словообразуване поради морфологичната имчленимост. Така всяка тяхна съставка се съотна-ся с функционираща единица в българската сло-вообразувателна система. От тях безпроблемносе образуват нови термини по най-различни на-чини, например чрез композиция – свързване ведна сложна дума на две или повече словообра-зувателни основи. В процеса на терминологич-ната номинация те заемат своето място в поня-тийно-семантичната и ономасиологичната струк-тура, а също и във формалносинтактичните кон-струкции в българския научен дискурс.

Термините са най-значителното езиково про-явление на научността. Въпросът за тяхното съз-даване – от лексикалния пласт на българския на-учен стил, от заети отдавна или наскоро в езикани чужди думи, или чрез използване на интер-национализми – се задава под влияние на емо-ции, от криворазбран национализъм или от не-компетентност. По-важен за терминознанието ене този въпрос, а въпросът как да насочим вни-



манието на всички специалисти от всички на-учни области към терминологията на собстве-ните им специалности, която те да кодифици-рат и с наша помощ да стандартизират. В тазимеждудисциплинарна дейност нефилолозитетрябва добре да разбират, че термините трябвада са ясно определени, да се въвеждат в терми-нологичния състав на съответната наука със сво-ите точни дефиниции, като характеризират съ-ответните понятия посредством други, вече поз-нати родови понятия или видови отличия. Стре-межът при терминологизирането на понятиятрябва да е насочен към ограничаване на обемаим, към еднозначност, каноничност и възмож-ност за класифициране. Класификативната спо-собност на понятията им отрежда строго опре-делено място в логическата система на съответ-ната наука. Термините в една научна област, беззначение откъде сме ги заели и дали сме ги пре-вели, трябва да притежават относителна синтаг-матична независимост – да не се влияят от кон-текста. Напротив, те да влияят на контекста, нап-ример чрез универбизиране – съкращаване на по-широки изрази. Употребата на едно понятие вдадената област трябва да е достатъчно честот-на, за да се стандартизира названието му катотермин. Терминът може да кодифицира специ-фично и специално значение. В него трябва дапрозира мотивацията за създаването му. Акотермините са ясно мотивирани, т.е. значениятана съставящите ги компоненти навеждат члено-вете на съответната научна общност към съдър-жанието на понятието, те биха се запомнили, раз-брали и наложили по-трайно в науката. По от-ношение на експресивността, модалността и дру-

ги подобни елементи на езиковостта терминитетрябва да са неутрални, въпреки че са стилисти-чески маркирани по самата си природа като спе-циализирани форми. И не на последно място –термините трябва да имат словообразувателнивъзможности, защото всяка наука непрекъснатосе обогатява и новите термини трябва да заематсвоето място в наличните вече словообразува-телни редове в парадигмата на съответната тер-минология. От начина, по който ще се поставятвъпросите и от начина (по-важно!), по който щесе решат в процеса на стандартизация, зависибъдещето на българската терминологична наукаи бъдещето на научния стил в българския език.

Литература1. Ангелов, А. Г. Българският език на Темида

(глотометрическо изследване на лексическа-та съчетаемост и клишираността в български-те закони). София, 2008.

2. Исса, К. Сблъсък на интерпретациите в ре-чевите реализации на българския език. //Езики литература, кн. 3-4, София: Съюз на фи-лолозите българисти, 2010.

3. Коул, Е. (гл. ред.). Енциклопедия на архитек-турата. София, 2008.

4. Кънчева, П. Българската анатомична терми-нология днес. София, 2009.

5. Попова, М. Стандартизация на терминологи-ята и нейната реализация в правописния реч-ник на българската научно-техническа лекси-ка. //Проглас, кн. 2, 1994.

6. Попова, М. Теория на терминологията. В.Търново, 2012.

Редакционната колегия

на списание “НАУКА”

Ви пожелава

весела Коледа

и щастлива и успешна

Новата 2013 година!


Трибуна на младите

Рубриката “Трибуна на младите” сеосъществява с финансовата под-крепа на фондация “Еврика”

БИОЛОГИЯ, ТАКСОНОМИЯ И ЕКОЛОГИЯ НАТРИХИНЕЛИТЕ

Д-р Валери Велев,Катедра по инфекциозни болести,

паразитология и тропическа медицина,Медицински факултет на МУ–София,

СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров” – ЕАД

Трихинелите са многоклетъчни паразити отКлас Nematoda (кръгли червеи), разпространенипочти повсеместно, като не са доказани щамовесамо в Антарктика. Тези кръгли червеи причиня-ват тежка и социално-значима паразитозоонозанаречена трихинелоза. Настоящата статия опис-ва морфологията, биологията, видовото разнооб-разие и разпространението на трихинелите по све-та и в България.

ИсторияОткриването и описването на паразита за пръв

път - в една студена февруарска вечер на 1835 г., еинтересно събитие. Джим Паджет, първокурсникпо медицина, работи като помощник в дисекци-онната зала на Университетската лондонска бол-ница. Повикан е за аутопсията на 51-годишен ита-лианец, починал от туберкулоза. По време на про-цедурата, операторът излиза за да вечеря, а мла-дият студент забелязва особен „пясъчен” цвят надиафрагмата и необикновената и плътност. Тъй

като патолозите не проявили интерес към наход-ката, Паджет взел парче мускулатура от диафраг-мата и го разгледал с лупа. Сторило му се че виж-да „възелчета”, в които има „навити червеи”.Информирал първо д-р Томас Уормалд (червея) -твърде интересно съвпадение на името. С неговапомощ, тази на ботаника Браун и биолога Оуен,разглеждат находката под микроскоп. За пръв пътте рисуват микроскопската структура на трихи-нелата (Фигура 1). Оуен й дава името Trichinellaspiralis заради характерния спирално навит чер-вей [10].

МорфологияКакто всички нематоди, трихинелите са раз-

Фигура 1. Първите рисунки на трихинели, направени от Оуен през 1835 г.



делнополови и имат добре изразен полов димор-физъм. Женските достигат дължина до 3,5–4,0 мм,а мъжките са по-дребни - до 1,7 мм. Паразититеса прозрачни, с гладка кутикула, като в преднатаси част имат особено образувание – „шистозома”,състоящо се от около 50 секреторни клетки с хра-носмилателна функция. Храносмилателният ка-нал на паразитите е добре отдиференциран, катов предния и най-задния си отдел е покрит с кути-кула. Мъжките имат един семенник, семенно ме-хурче и копулаторен орган, който е продължениена кутикулата. Женските имат вулва в задния крайна шистозомата, един яйчник и дълга матка. Теса т. нар. ово-вивипарни паразити – в матката сепроизвеждат и зреят яйца, но се излюпват в нея иженската ражда новоизлюпените ларви. Ларвитесъщо са прозрачни и навлезли в мускулната клет-ка, достигат 1 мм. В периода на линеене има че-тири стадия, съответно ларвите са от L1 до L4.Ларвата L1 е инфекциозна, тоест преминава презчревната мукоза, намира лимфен или кръвоносенсъд и чрез него достига напречнонабраздена мус-кулна клетка в която навлиза и започва да расте[5, 7]. Клетката има особени характеристики, на-ричана е „помощна клетка”, „клетка кърмачка”, ванглоезичната литература е позната като Nurse cell(Фигура 2). Този комплекс - клетка - паразит, имаособени морфологични и физиологични характе-ристики. Около клетката постепенно се образуваколагенова капсула, което цели предпазването напаразита от имунния отговор на гостоприемни-ка. Едновременно с това тече бърз локален про-цес на ангиогенеза и заразената мускулна клеткасе обгражда с мрежа от кръвоносни съдове, има-щи за цел изхранването на растящата ларва [7, 5].Устойчивосттта на този комплекс в гостоприем-ника е уникална – до над 30 години при човек [3].

Като заболяване трихинелозата е една от най-

често срещаните паразитни зоонози у нас с голя-мо медико-социално значение. От няколко дни додве седмици след консумиране на заразено месоболните започват да чувстват болки в мускулите- първоначално лицевите, по-късно и по крайни-ците, повишават температура, а лицата им ставатоточни, основно периорбитално. Често в начало-то на заболяването има и краткотраен диариенсиндром и оплаквания за отпадналост, адинамия.От лабораторните изследвания най-важно значе-ние имат положителната серология за антитри-хинелни антитела и еозинофилията в кръвта [1,2, 3, 14].

Взаимодействието между ветеринарните и ме-дицинските власти е ключовият момент в профи-лактиката на заболяването. Всяко домашно и ди-во прасе или друго месоядно животно, което щесе консумира, трябва да бъде подложено на мето-дите трихинелоскопия и смилане с изкуствен сто-машен сок в лицензирана паразитологична лабо-ратория. Едва след като се получи документ, чепри тези два метода трихинели не са открити, ме-сото е годно за консумация, разпространение втърговската мрежа и прочие. За да се предпазимот разпространението на паразита в природата,заразеното месо не се изхвърля или дава на жи-вотни за консумация, а се изгаря в специализира-ни екарисажи [2, 4, 11, 14].

Екология и таксономияТрихинелите са типични биохелминти, тъй ка-

то освен краен имат и междинен гостоприемник.Гостоприемниците са различни видове гръбнач-ни животни, като има известни разлики в тях взависимост от вида на трихинелите. Те са винагимесоядни или всеядни животни, най-често домаш-на и дива свиня, мечка, борсук, семейство Котки,семейство Кучета, някои риби и птици. Гризачи-

те са най-честия резервоар напаразита и заради склонностаси към канибализъм имат ог-ромно епидемиологично зна-чение за възникване и разпрос-транение на трихинелозата.Обикновено в синантропнотоогнище свинята изяжда зара-зен гризач и така се инвазира.При консумиране на недобретермично обработено месо оттакава свиня човек също забо-лява. Някои автори дават и дру-ги интересни примери за епи-зоотологията на трихинелоза-та. Меркушев доказва хипоте-зата, че при кълване на трихи-нелозно месо кокошки поглъ-щат капсулираните ларви, тамте достигат полова зрялост, но

Фигура 2. „Помощна клетка” и част от шистозомата на трихинелналарва. (Pritt B. 2010)



не се фиксират върху чревната мукоза. Вследствиена това кокошките изхвърлят инвазиоспособни-те ларви с фекалиите, а копрофагни животни ка-то кучета и прасета се заразяват. Отдавна е извес-тен и механизма за поддържане на трихинелоза-та в свиневъдни стопанства дори при липса нагризачи чрез каудофагия – заради постоянния сиглад прасетата ядат едно на друго опашките си иси предават инвазията. През 1958 г. Ненов и Хрис-това доказват декапсулирането на мускулната лар-ва в личинките на P. terraenovae (вид двукрилонасекомо). Захранените с личинките опитни жи-вотни се инвазират и в червата им се развиват по-лово зрели трихинели.

Когато заразено месо бъде погълнато от жи-вотно или човек, в дванадесетопръстника му кап-сулите се разпадат от смилателните сокове и ос-вобождават ларви L1. Те проникват в мукозатана тънкото черво и там извършват четирите ста-дия на линеене, докато достигнат полова зрялост.В този момент гостоприемникът се явява краен.Възрастните копулират и след 5-6 дни женскитераждат инвазиоспособни ларви. Те проникватнай-често през венулите на червото до напреч-но-набраздените мускулни клетки. Тук вече гос-топриемникът се явява междинен. Възрастнитетрихинели живеят кратко в чревния тракт, причовека загиват и се изхвърлят с фекалиите най-често за около седмица, максимум месец. Ма-кар и рядко, ларвите могат да попаднат в другитъкани освен скелетните мускули, но там вина-ги загиват [3, 4, 6].

Според последните проучвания, както конвен-ционални така и молекулярно-биологични, три-хинелните видове са единадесет, разделени на дваклейда – капсулиращи и некапсулиращи. Към гру-пата на капсулиращите спадат Т. spiralis, T. nativa,T. britovi, T. murrelli и др. по-рядко срещани видо-ве. Към некапсулиращите спадат T. pseudospiralis,T. papue, T. zimbabwensis [8, 13]. Последните санаречени така, поради невъзможността да обра-зуват колагенови капсули около мускулните клет-ки. Това ги прави по-трудно забележими при мик-роскопиране.

В Европа се срещат видовете Т. spiralis, T.nativa, T. britovi и T. pseudospiralis. Основни гос-топриемници за тях са домашни и диви бозай-ници, с изключение на T. pseudospiralis, коятопаразитира основно в хищни птици. T. murrelliсе среща в САЩ и Канада и паразитира основнов мечки и коне. Т. genotipe T9 e доказана само вЯпония, но освен в диви гризачи, не е намерна впо-големи гръбначни. T. zimbabwensis е откритаза пръв път в нилски крокодил, тя е първата три-хинела, доказано паразитираща във влечуго. Сре-ща се в Зимбабве, Мозамбик, Етиопия. Инфор-мацията за видовете и генотиповете на трихине-лите, както и географското им разпространение,

се обновява непрекъснато и може да бъде прос-ледявана на уебсайта на Международния Трихи-нелно – референтен център в Рим, Италия [14].

В България до момента са описани три трихи-нелни вида - Т. spiralis, T. britovi и T. pseudospiralis.Заболявания при човека у нас до момента са съ-общени само от първите два вида, като за Т.spiralis се приема, че е равномерно разпределениз страната, а T. britovi се смята, че се среща по-често в планински райони и преобладава като при-чинител на заболяване у хората [1, 3, 4]. При на-ши проучвания сме изолирали и двата трихинел-ни вида - от плъх и свинско месо, те доказано бя-ха причинили епидемични взривове у хора в Со-фия и София област. Видовото им определяне бе-ше извършено с методите кросбридинг и multi-plex PCR [12]. В градовете София и Елин Пелинописахме клиничните особености при протича-нето на две тежки епидемии, източник на една откоято беше конско месо, консумирано смесено съссвинско [2].

У нас трихинелоза за пръв път открива Хел-ковски (1884) в Търново, а от 1910 г. се въвеждазадължителното трихинелоскопиране на свинскомесо. През 1951 г. се регистрира първата голямаепидемия в София. Според повечето автори, доседемдесетте години у нас са загинали от три-хинелоза над 10 души, но броят вероятно е мно-го по-висок от официално регистрирания [3, 4].От 1990 до 2006 г. е установена устойчива тен-денция за намаляване на случаите с трихинело-за, като от 2143 случая през 1993 г. са достигна-ли 376 за 2006 г [9, 11]. За жалост, в последните4-5 години тенденцията е възходяща. През 2009г. избухна една от най-големите епидемии в Со-фия. Ловни дружинки от районите Железница иБистрица, и техни близки, бяха консумирали за-разено месо от глигани. Заболелите бяха над 100,като за 23 се наложи и хоспитализация вСБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров” поради тежкотопротичане. Повишената заболяемост през пос-ледните годнини според нас се дължи на ком-плексни фактори – недостатъчният ветеринар-но-медицински контрол над домашните свине,нерегламентираното изхвърляне на месо негод-но за консумация, голямата популация на синан-тропни гризачи в България и използването на не-надеждни лаборатории и методи за диагностикана месото. В хуманната медицина проблемите сесвеждат до късното поставяне на диагнозата икъсното търсене на специализирана помощ, ко-ето да доведе до адекватна терапия с намалява-не продължителността на боледуването и оста-тъчните изяви, често водещи до нетрудоспособ-ност или дори смърт [1, 3, 6]. През 1951 г. балет-ният състав на столичен театър е покосен от три-хинелоза след консумация на колбаси. Няколкоот балерините се прощават с професията си за-



BIOLOGY, TAXONOMY AND ECOLOGY OF TRICHINELLA

Valeri Velev

Abstract

Trichinella are multicellular parasites from Class Nematoda (roundworms), spread almost everywhere,as evidenced not only in Antarctic strains. These nematodes cause severe and socially significantparasitozoonosa called trichinellosis. This work describes the morphology, biology, species diversity anddistribution of Trichinella in the world and in Bulgaria.

Key words: Trichinella, trichinellosis, nurse cell, taxonomy

винаги.Литература

1. Велев, В., К. Вутова. Трихинелоза . //Практическа педиатрия, бр. 5, 2011, с. 20-21.

2. Вутова, K., А. Гоцева, М. Тихолова, И. Атана-сова, Р. Чипева, В. Велев, З. Сабит, С. Петко-ва. Трихинелоза – клинико-епидемиологичниданни за епидемичен взрив в гр. София. //Ме-дицински преглед, 47, № 3, 2011, с. 34-36.

3. Генов, Г. Трихинелоза. В: Медицинска пара-зитология; П/Р Г. Маждраков, Медицина и физ-култура, 1961, с. 355-366.

4. Генов, Г. Някои проучвания върху разпростра-нението и епидемиологията на трихинелозатав България. Дисертация, 1974.

5. Матов, К. Изследвания върху пътя на стран-стването на младите трихинели в тялото на гос-топриемника. //Год. Соф. унив., Вет. мед. фак.,16, 1939/1940.

6. Чакърова, Б. Семейна спорадемия от трихи-нелоза с един смъртен случай. //Bulg. meditsina,12, № 2, 2004,с. 24-25.

7. Gerwel, Cz., Michejda J. W., Boczon K. Biochem-istry of Trichinella spiralis. //Wiad. Parazytol. 21,669-677, 1975.

8. Gottstein, B., Pozio E., Nockler K. Epidemiol-ogy, Diagnosis, Treatment and Control of

Trichinellosis. //Clin. Microbiol. Rev. Jan. 2009,p. 127-145.

9. Kurdova-Mintcheva, R., D. Jordanova, M.Ivanova. Human trichinellosis in Bulgaria - Epi-demiological situation and trends. //VeterinaryParasitology, 159, 2009, р. 316–319.

10.Neghina, R, Moldovan R, Marincu I, Calma CL,Neghina AM. The roots of evil: the amazing his-tory of trichinellosis and Trichinella parasites. //Parasitol Res., Oct 8, 2011, р. 503-508.

11.Petkova, S, Mihov, L, Vutova, K, et. al. Epide-miological and clinical patterns of trichinellosisin Bulgaria from 1995 to 2002. //Parasite, 15, 1,2008, р. 86-88.

12.Petkova, S., Vutova, K., Pozio, E., Velev, V., Sabit,Z., Dilcheva, V. Species Identification of ThreeTrichinella Isolates from Bulgaria. //Comptesrendus de l‘Academie bulgare des Sciences, vol.64, №11, 2011, р. 1577-1583.

13.Tantrawatpan, C., Intapan, P. M., Thanchomnang,T., Lulitanond, V., Boonmars, T., Wu, Z.,Morakote, N., Maleewong, W. Differential detec-tion of Trichinella papuae, T. spiralis and T.pseudospiralis by real-time fluorescence reso-nance energy transfer PCR and melting curveanalysis. //Vet Parasitol., Oct 8, 2011.

14.www.iss.it/site/Trichinella/

НАЦИОНАЛЕН ФЕСТИВАЛ„НАУКА НА СЦЕНАТА 4”

Росица Конова,учител по физика,

Теодора Конова,учител по информатика,

СОУ „Васил Левски” – Севлиево

Повече от 220 ученици и над 80 техни ръково-дители се включиха в четвъртото издание на На-ционалния фестивал „Наука на сцената”, който сепроведе от 26 до 28 октомври 2012 г. в Дома на

културата „Мара Белчева” в Севлиево.Организирането и участието на България в то-

зи фестивал е вече традиция, като в национални-те му издания се включват по около 500 участни-



ци от цялата страна, най-добрите от които пред-ставят страната ни на международната сцена. Втях младежите показват, че физиката, химията ибиологията могат да бъдат интересни и полезни,ако се представят по достъпен и оригинален на-чин. Фестивалът се организира от Националнияорганизационен комитет (НОК), Министерство-то на образованието, младежта и науката и мес-тен Организационен комитет от общината, в коя-то се провежда националният кръг. Домакин напървото издание на фестивала е град Плевен. По-ради високата оценка на организатори и участни-ци на домакинство на град Севлиево на втория(2006) и третия (2009) Национален фестивал „На-ука на сцената”, настоящият Национален органи-зационен комитет предложи отново организатори домакин на Националния фестивал „Наука насцената 4” да бъде Община Севлиево. Прояватасе осъществи и с любезното съдействие и под-крепата на Фондация „Еврика”, Общинско учи-лищно настоятелство – Севлиево, Националенученически екопарламент, Център за творческообучение – София, Британски съвет – България,Съюз на учените в България, Национален поли-технически музей и др.

Фестивалът е част от Европейската програма„Science on Stage” (Наука на сцената) и има за целда предизвика и поддържа интереса на младитехора към природните науки като основна областна човешкото познание и като бъдеща кариера.Той дава възможност на учители и ученици дапредставят и приемат науката по нов начин, катодемонстрират забавлението, което тя носи. Тазипроява ще бъде последвана от едноименната меж-дународна изява през месец април 2013 г. в Пол-ша и Германия.

Основната цел на тези фестивали е освен дадопринесат за повишаване и осъвременяване назнанията на българските ученици, да помогнат заразвитие на техните творчески и комуникацион-ни умения, което е и една от главните цели на на-ционалното ни образование и съществен елементот културата на съвременния човек. Участието нанай-добрите в Международния фестивал „Наукана сцената” издига престижа на страната ни наЕвропейската сцена и създава полезни за бъде-щето на младото поколение контакти в сфератана образованието, естествените науки и култура-та и условия за интегрираренето им в европей-ското научно, образователно и културно простран-ство.

На фестивала „Наука на сцената 4” се пред-ставиха училища и клубове от 18 области: София-град, Габрово, Пазарджик, Благоевград, Разград,Стара Загора, Враца, Силистра, Сливен, Плевен,Бургас, Добрич, Варна, Пловдив, Кърджали, Кюс-тендил, Велико Търново, Ловеч (22 града, 3 села,

1 обсерватория, 3 клуба и 2 центъра за работа сдеца). Ето и статистиката относно участващитеучилища по степени и подготовка на учениците:средни общообразователни училища – 13; профе-сионални гимназии – 6; математически гимназии– 1; езикови гимназии – 5; основни училища –10; целодневни детски градини – 1. За всичкиучастници бяха подготвени материали за фести-вала и тениски с логото на фестивала.

„Наука на сцената 4“ бе открита с „Танца нацветовете на дъгата“, в изпълнение на деца отЦДГ „Радост“ в Севлиево - нов момент в органи-зацията на фестивала, с който се изпълнява и ед-но изискване за акцент на Международния фес-тивал – интересът към науката да се предизвикваоще в детските градини. Това изпълнение бешеприятна изненада поради забавния образовате-лен елемент, демонстриран чрез танц и то - от де-ца от детска градина.

Участниците във фестивала представиха сво-ите умения в следните направления:

ПРЕДСТАВЛЕНИЯ НА СЦЕНА,включващи театрални постановки и се-рия опити, демонстриращи по атракти-вен начин основните природни законии принципи (16 екипи от учители и уче-ници).

ЩАНДОВЕ, на които ученици и учи-тели представиха експерименти и ино-вационни демонстрации; макети, моде-ли, постери, рисунки, кръстословици(27 щанда).

КОМПЮТЪРНИ ПРЕЗЕНТАЦИИ ,чрез които учениците демонстрираха поатрактивен начин основните природнизакони и принципи, разделени в 3 залипо възраст и учебни дисциплини (46екипи).

Комисии в различните направления оценява-ха проектите по критерии, които предварителнобяха обявени на кандидатите в сайта на фестива-ла (http://sos4.free.bg/index.html). На най-добрепредставилите се в различните направления бяхавръчени плакет за училището, грамоти и предмет-ни награди от природни материали, осигурени попроект с фондация „Еврика”. В резултат на кон-курсния характер на фестивала беше определенаи националната ни делегация, която ще предста-вя България на предстоящата едноименна меж-дународна изява през месец април 2013 г. в Слу-бице (Полша) и Франкфурт на Одер (Германия).

В тазгодишното издание на фестивала за пър-ви път бяха връчени Специални награди и грамо-ти за разработки на екологична тематика. Награ-дите бяха осигурени и връчени на участницителично от госпожа Милка Джиджова – председа-тел на УС на Националния ученически екопарла-мент.



Британски съвет България по традиция учас-тва с научно кафене (Cafe Scientifique) на тема:„Какво точно ни казват синоптиците?“ с лекторметеорологът Ивайло Славов. Александър Анге-лов – управител на „Център за творческо обуче-ние“ – София, представи щанд „Нанотехноло-гии за образованието по природни науки” и мо-дерни преносими лаборатории по природни нау-ки.

Според всеобщото мнение на фестивала бяхасъчетани по уникален начин науката и нейнитеприложения. Представените учебни материали полесен и достъпен начин могат да се използват вучилище. За изключително добрата организациядопринесоха и многобройните доброволци уче-ници и учители от всички училища на града до-макин. Всички участници бяха усмихнати и щас-тливи от новите си запознанства и придобититенови знания. Изумителни бяха не само опититена ученика от СОУ „Васил Левски” – СевлиевоНикола Дюлгяров, който спечели първото мястов раздел „Физични демонстрации”, но и разбира-емите за всички обяснения на представените яв-ления. Впечатляващ е и изобретеният от учени-ците Павел Венев и Борислав Цветанов от СПГЕ„Джон Атанасов” - София генератор за Брауновгаз, който те се опитват да патентоват.

В мултимедийната сесия също имаше многосилни представяния. Ще споменем спечелилатапърво място в тази категория презентация за въ-зобновяемите енергийни източници на СимеонСимеонов от СПГЕ „Джон Атанасов” в гр. Со-фия; както и класираната на второ място презен-тация „Слънчево ехо” на Деана Тенева от НАОП„Юрий Гагарин, гр. Стара Загора, която беше ре-зултат от нейни задълбочени научни проучвания.Задълбочена от научна гледна точка беше и пре-зентацията „Стабилизиран токоизправител” наАхмед Раиф от ПГМЕ „М. В. Ломоносов”, гр.Добрич.

Много интересни идеи за мястото на наукатав нашето ежедневие и за обучението по природ-ни науки имаше на щандовете с научни макети,модели, постери, рисунки, кръстословици: „Нау-ката в моя живот” на Алиш Мехмед, Васка Анге-лова, Георги Ганев, Нели Мукова от ПГИТ „Але-ко Константинов” гр. Велинград ( първо място);„Обучението по природни науки чрез изработва-не на прости уреди и макети и използване на ИКТ”с автори Лилия Гаврилова и Сара Дунева отОбщински център за извънучилищни дейности изанимания по интереси в с. Байкал, обл. Плевени „Микросистема – процеси и структура на еу-кариотната клетка” на Александра Петрова, Ра-дина Георгиева, Венислава Иванова от СОУ„Евлоги Георгиев“ в гр. Тръстеник, които си по-делиха третото място. И отново трябва да отбе-лежим участието на ЦДГ „Радост” в гр. Севлие-

во, които заеха второто място с красивите пред-мети, изработени в „ЕКО работилницата”, в коя-то „Както си играем, всичко ще узнаем”. За отбе-лязване е, че почти всички участници бяха изпол-звали екологични материали, поради което нео-фициално мото на фестивала стана: „Да живеемна чисто”.

И накрая, но не на последно място, няколкодуми за представленията на сцена, които съчета-ваха елементи от театъра с научни демонстрациии тяхното разбираемо за всички обяснение и пре-дизвикаха много аплодисменти – за интереснитеидеи на постановките, за почти професионална-та актьорска игра на учениците, за забавното под-насяне на науката... Първото място заслужено спе-челиха учениците Йоана, Дияна, Ахмет, Венсани Камбер от СОУ „Хр. Ботев” в гр. Кубрат, коитони поканиха на „Едно необикновено пътуване” всвета на физиката, химията, биологията. Те раз-криха по атрактивен начин явленията дифузия иосмоза и пресъздадоха откриването на законитена Фик и на Вант Хоф чрез опити на сцената, ви-деоклипове и чрез актьорски превъплъщения, ка-то в действието се включваше и публиката в раз-лични роли. Основни действащи лица бяха двеводни капки, пътешестващи в света на науката,при което публиката научи много от „тайните” наразтворите, които станаха достояние на хоратаблагодарение на труда на много изследователи –физици, химици, биолози... Второ място спече-лиха заслужено учениците от ГПЧЕ „Христо Бо-тев”, гр. Кърджали, чиято театрална постановкасъщо беше посветена на едно пътешествие, но веволюцията. По собствен оригинален сценарийкърджалийските ученици представиха по забавенначин, но без да се отклоняват от научните фак-ти, теорията за еволюцията на видовете на ЧарлзДарвин и неговото пътешествие с кораба „Бий-гъл”. Действието се развива в реално време пре-ди предстоящо изпитване. Липсата на интерес уучениците провокира едно от момичетата да гизаинтригува и подготви за изпитването, като гиотвежда в ХІХ век по времето на Дарвин. Изклю-чително атрактивна беше постановката „Хей, фи-зика, здравей!” на малките ученици от ОУ „Н. Й.Вапцаров” в с. Селановци, обл. Враца, които подформата на шоу спектакъл въвлякоха публикатав една весела и образователна игра на въпроси иотговори за основните открития в областта на фи-зиката и нейните приложения. Спектакълът по-каза, че науката и чувството за хумор не само несе изключват взаимно, но е възможна и трайнасплав между тях.

Това, което се вижда и научава на този фести-вал, който има европейски еквивалент, провоки-ра много ученици да се занимават с наука, да сакреативни, любопитни и търсещи нови знания ивъзможностии за изява. Как „Наука на сцената“



ги обогати споделят и бивши ученици от СОУ „В.Левски” в Севлиево, участвали на предишните из-дания.Невин Юсуфова (учи химия четвърта година в

Colgate University САЩ): Приятно е да се запоз-наеш с ученици от цялата страна, които имаха съ-щите интереси като моите – физика и химия. Натози фестивал имах възможността да разговарямс университетски преподаватели, професори, ръ-ководители на катедри, които ми задаваха въпро-си на високо ниво, което ме накара да осъзная, чеима още много да се учи... Помня, че ме попита-ха какъв е вторият закон на термодинамиката, чакпреди година учих за него по физична химия.”Марио Русев (учи физика четвърта година в

Lafayette College САЩ): „Наука на сцената“ е единот различните по рода си конкурси, които запа-лиха интереса ми към физиката и математиката.Моите лични впечатления са изцяло позитивни ибих окуражил всеки ученик да се изяви. Интерес-на е също така и експерименталната част от съ-битието, както и творческите изпълнения, струк-турирани с известна доза наука, освен креатив-ност. Доколкото мога да твърдя, че имам пости-

жения като ученик специално в тези дисципли-ни, отдавам това на моята учителка и различнитеконкурси, с които ние сме се занимавали, приносв което имат и значителна част от преподаватели-те в СОУ „Васил Левски”. Според мен Севлиевоможе да се гордее, че е домакин на събитие оттакова ниво, което - надявам се, насърчава пове-че ученици и учители да работят усърдно и екип-но.”

Фестивалът „Наука на сцената” е фестивал несамо на учениците, защото освен техните талан-ти и наклонности всъщност разкрива творчески-те и иновативни подходи на техните преподава-тели при преподаването на считаните за трудниприродни науки. Благодарение на тяхната апос-толска работа те запалват искрицата на интерес илюбов към науката у своите ученици още в учи-лище, която по-нататък ще се разгори, ще ги съ-пътства и ще им служи през целия им живот. То-ва е начинът да се провокира у младото поколе-ние творчески подход към научното познание, аи към всяка дейност, която е необходимост и сми-съл на живота ни.


Поглед към миналото

СТО ГОДИНИ ОТ ВЪРХА НА СЛАВАТА

Акад. Георги МарковПрез ХІХ и първите две десетилетия на ХХ

век нациите воюват с империите за създаване насобствени държави. Източният въпрос претърпя-ва поредица от кризи, при които непримиримотосъперничество между Великите сили позволявана „Болника на Босфора” да продължава да съ-ществува в разрез със законите на новото време.Териториалното статукво на Балканите се про-меня единствено по меродавната воля на „Евро-пейския концерт”, който предпочита да съхрани„Османското наследство” за себе си, а при невъз-можност прибягва до налагането на „равновеси-ето” чрез прокарване не на справедливи етничес-ки, а на геополитически граници.

Разпокъсването на Санстефанска България посилата на Берлинския договор от 1 юли 1878 г.завещава националния идеал за „събирането навсички българи под обща държавна стряха”. Дип-ломатическите усилия и революционните борбине успяват да доведат до желаната политическаавтономия на Македония и Одринска Тракия, на-селявани предимно от милион и половина бълга-ри. Силата на оръжието остава крайното средствоза „освобождаването на поробените братя отвъдСтранджа, Родопите и Рила”.

Макар и в своя залез, Османската империя сепростира на три континента от Адриатическо мо-ре до Персийския залив и от Кавказ до Триполи-тания, разполагайки с огромни човешки и мате-риални ресурси. Урокът на балканските държавие твърде горчив. През 1876 г. Сърбия и Черна го-ра понасят тежко поражение от османската армия,а през 1897 г. Гърция също е на ръба на катастро-фа. На българите остава да опровергаят общопри-етото твърдение, че „една империя може да бъдепобедена единствено от друга империя”, в слу-чая от Русия, а по-рано и от Австрия.

Само за 34 години българите сътворяват съв-ременна европейска държава със силна армия, зада придобият самочувствие, че могат да извър-шат „разплатата с вековния враг”. В семействотои училището, в църквата и казармата, навсякъдесе проповядва, че свободните българи трябва даосвободят поробените си съотечественици. Катосе има предвид, че в течение на пет века те не саимали право да носят оръжие, освен ката хайду-ти и четници в Балкана, превръщането им в по-бедоносни войници е изненадващо чудо.

Балканският съюз начело с България трябвада постигне собствено решение на Източния въп-рос преди Силите да разпределят неравномернодяловете от „Османското наследство”. „Концер-тът” е против война на Балканите, защото него-вите две враждебно противопоставени коалицииса близо до Голямата война, така че се опасяватот преждевременно въвличане в нея. Те предуп-

реждават, че не ще могат да спасят балканскитесъюзници от неминуем разгром, предсказван имдори от най-вещите военни специалисти.

Кланетата в Щип и Кочани напомнят болез-нено за Батак и Перущица, взривявайки общес-твеното мнение в Царството. Правителството наИван Ев. Гешов не е в състояние да удържи нанарастващия натиск: „Престъпните държави несе съдят, а наказват. Разплата!” На 2 август 1912г. Фердинанд І празнува във Велико Търново 25-та годишнина от възшествието си. Той свикваВисш военен съвет и пита генералите дали можеда бъда победена Османската империя. Отгово-рът е категоричен: „Ще смачкаме Империята затри седмици!” Предимството е в бързата моби-лизация и ускореното съсредоточаване. Като сеима предвид, че генералите са родени през 50-теи 60-те години на ХІХ век в Османската импе-рия, тяхното самочувствие е смайващо.

След като не могат да прокарат дълго отлага-ните реформи във вилаетите с преобладаващохристиянско население, Великите сили трябва даоставят на балканските съюзници да ги наложатсъс сила. Общата мобилизация от 17 септември1912 г. обаче не е достатъчна да прокара приема-не на колективната им нота, на която Високатапорта отговаря със скъсване на дипломатически-те отношения. Тя високомерно не обявява война,защото Империята правела това само „с равни нанея държави”. Черна гора започва военните дей-ствия по даден знак от София на 26 септември, зада привлече гнева на Силите, а съюзниците я пос-ледват на 5 октомври, издигайки „Кръста срещуПолумесеца”.

В срещните боеве българските войници взе-мат връх чрез превъзходството на бойния си дух,породен от тяхната освободителна мисия. Лозен-град е превзет на седмия ден от войната следстратегическата изненада на Трета армия. В пос-ледвалата петдневна решаваща битка на линиятаБунархисар – Люлебургаз османската армия е раз-бита и обърната в бягство. Пашите не вярват наочите си. За три седмици Първа и Трета армии сеозовават пред Чаталджанската укрепена позицияна 40 км от Златния рог. На 29 октомври 1912 г.великият везир Кямил паша моли за примирие имир.

Въпреки холерната епидемия и липсата на теж-ка артилерия, цар Фердинанд отхвърля молбатаи заповядва атака на укрепената позиция, воденот своята „Мечта за Византия”. Той иска да дик-тува мира в столицата на победения враг, обачеЦариград не е само необикновено разположен на



два континента, а и средоточие на геополитичес-ки интереси. Предизвикан от неочакваната дър-зост, Николай ІІ започва да клони към Сърбия ка-то височайши арбитър по нейния съюзен дого-вор с България относно т.нар. „Спорна зона”.

Подписаният на 20 ноември 1912 г. Протоколза примирие предвижда откриване на конферен-ция за мир на 3 декември в Лондон. Едновремен-но заседава и Посланическа конференция, коятопотвърждава или отхвърля предложенията на во-юващите страни. Фердинанд прави пореднатастратегическа грешка, настоявайки границата дасе установи по линията Мидия – Родосто, въпре-ки съпротивата на Великите сили срещу българ-ски излаз на Мраморно море между Босфора иДарданелите.

Приетото от Големия диван (Държавен съвет– бел. авт.) на 10 януари 1913 г. отстъпване наОдрин е зачеркнато от последвалия Младотурскипреврат и военните действия са възобновени.Опитите на османската армия да изземе страте-гическата инициатива са провалени в кръвопро-литните боеве при Булаир, Шаркьой и Чаталджа.Ключът към крайната победа е скрит в обсадена-та Одринска крепост, която Втора армия овладя-ва с щурм на 13 март и главните сили се насочваткъм Цариград. Портата е принудена на 1 април1913 г. отново да се съгласи на примирие и да бъ-дат продължени преговорите за мир в Лондон сотстъпване на земите до линията Мидия – Енос.

Този път пречките възникват от страна на Сър-бия и Гърция, които са заинтересовани от продъл-жаване на военните действия в Тракия, за да сеокопаят дълбоко в Македония. Техните правител-ства искат ревизиране на съюзните договори и от-стояват принципа на „фактическата окупация”. На22 април 1913 г. в Атина е подписан Протокол заналагане на обща граница от Охридското езеро догр. Гевгели на р. Вардар. Понеже Австро-Унгарияи Италия не допускат сръбски излаз през Северна

Албания, Николай ІІ все повече е склонен да при-съди на Белград не само цялата „Спорна зона”, нои част от „Безспорната” в Македония. Така Бал-канският съюз е взривен отвътре.

Над българската национална кауза надвисва идруга заплаха. Румъния настоява за териториалникомпенсации срещу своя съмнителен неутралитетна цената на Южна Добруджа, което е причина дасе свика друга Посланическа конференция в Сан-кт Петербург. Тя е част от Тройния съюз, но и Трой-ното съглашение се стреми да я откъсне от него.Подписаният на 26 април 1913 г. Протокол отстъп-ва на Букурещ като „обезщетение” гр. Силистра,чието откъсване не неутрализира опасността от се-вер. Нещо повече, Румъния преговаря за образу-ване на противобългарска коалиция с цел „опазва-не на Балканското равновесие”.

Поставен пред възможността да бъде сключендвустранен договор за мир между България иОсманската империя, председателят на Лондон-ската конференция сър Едуард Грей заставя ул-тимативно сръбските и гръцките делегати да под-пишат мира. Лондонският договор от 17 май1913 г. предоставя на балканските съюзници зе-мите на запад от линията Мидия – Енос. Силитеси запазват правото да се произнесат относно гра-ниците на възстановената албанска държава и заразпределението на Беломорските острови. Те„вдигат ръце” от Македонския въпрос, въпрекиче се вижда ясно наближаващата нова война наБалканите.

Обзет от мрачни мисли, Стоян Михайловскинедоволства в края на ХІХ век: „Ние, българите,сме освободен народ, но не и свободни човеци.”Във войната срещу Османската империя бълга-рите разчистват със собствени сили „вековнитесметки” и доказват пред света, че са достойни даживеят в своето Отечество. „Отблизо и далеч” сепонася славата на един народ, за когото свобода-та е безценна колкото и човешкият живот.

ПЪРВИЯТ РЕГУЛАЦИОНЕН ИГРАДОУСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ГРАД CОФИЯ

Доц. д-р инж. Венета Коцева,Лесотехнически университет - София

* В различните литературни източници Колар фигурира с три имена: Адолф, понеже е роден в Австро-Унгария;Антонин, понеже е чех по народност; Антон, понеже се е самопокръстил, тъй като са задължили всички проектанти- архитекти и инженери – чужденци, да станат български граждани, щом работят във и за България различни общественипоръчки за проекти и строежи.

През м. октомври 2012 г. беше тържественооткрита паметна плоча, поставена на терасата наЦентралния военен клуб в София, в знак на приз-нателност към делото на инж.-арх. Антон Колар– автор на първия регулационен и градоустрой-ствен план на София и проектант на редица ем-

блематични сгради в центъра на София [7, 8, 9].Кой е Антонин (Адолф) Вацлав Колар* , който



в България е по-известен като Антон Колар? Занего в литературата пише, че има и чешки, и ав-стро-унгарски произход. Дипломиран инженер-архитект. Биографичните сведения за него обачеса твърде оскъдни. Той е роден през 1841 г. и еедин от първите чуждестранни висококвалифи-цирани специалисти, които пристигат в неуглед-ната, кална в дъжд и сняг и прашна при засуха,София през 1878 г., непосредствено след края наРуско-турската освободителна война през 1877-1878 г. На 37-годишна възраст, талантливият инж.-арх. Адолф Колар е поканен лично от княз Алек-сандър Михайлович Дондуков-Корсаков (1820-1893) още в периода на Временното руско граж-данско управление за главен архитект на новатабългарска столица София. По същото време за гла-вен рисувател, т.е. главен художник на София еназначен Йосиф Обербауер (Йозеф ЗебастианОбербауер); за инженер в Техническата службана Столична община – инж. Гьорг (Иржи) Про-шек; а в Кадастралното отделение – братята Вил-хелм, Йохан и Лудвиг Бартел. След тях пристигати работят за София редица талантливи австро-ун-гарски, немски и чешки специалисти. Заплататана Адолф Колар е била 40 сребърни руски рубли.

Известно е, че по време на военните действияпрез 1877-1878 г. императорската гражданска кан-целария на Русия у нас се установява в гр. Търно-во – старата българска столица. След победниякрай на войната Временното руско управление на-чело с княз Дондуков-Корсаков избира за свое се-далище Пловдив – най-големия български градтогава. След Берлинския конгрес обаче Пловдивостава в пределите на Източна Румелия, която ебила подвластна на Османската империя. На22.03.1879 г. София е обявена за столица! Тя оба-че е била селище без никакви планове и карти.Над богатите с история археологически пластовена Сердика младата столица е била малко ориен-талско селище с около 18 000 души население иплощ от около 250 хектара. Къщите са били мал-ки и групирани в 17 махали. По това време гра-дът се е побирал приблизително в границите насегашния първи градски ринг. За сравнение, през2009 г. официалният брой на живеещите в Софияе бил 1,25 млн. Оттогава досега обаче, има и не-ща, които не са се променили. Както за първияградски архитект на София Антон Колар, така иза всички негови наследници на този отговоренпост, приоритетната задача е била и си остава из-граждането на нови улици и булеварди. Някога –за да могат по тях да се движат първите файтонии трамваи. Днес – за да се пести от времето, пре-карвано в задръствания.

Учредителното народно събрание на Българияна заседанието си на 03.04.(22.03. – стар стил)1879 г. решило единодушно и почти без диску-сии за столица на България да бъде избрана Со-фия, а не Търново. Пръв Марин Дринов (1838-1906), големият наш историк, тогава професор в

Харковския университет, а по-късно академик наБАН, предложил София за столица. Предложени-ето му било горещо подкрепено от княз Донду-ков-Корсаков. Сред многочислените доводи най-убедителни били тези, че София се намира в сре-дата на България, че е кръстопът на важни шосе-та и железопътни линии и има повече сгради,удобни за администрацията. София е била прев-зета от турците през далечната 1382 г. и до Осво-бождението е била административен център навилает. Какво представлява София през 1879 г.,когато става столица? Град с 24 джамии. Най-ста-рата и най-голямата от тях е т.нар. „Бююк (Голя-мата) джамия”, построена още през 1474 г. Сегатам се помещава Археологическият музей. Со-фийските турци са имали обширни дворове око-ло къщите си. Но големи дворове са имали и бо-гатите българи.

В началото на Възраждането, както и в краяна ХIХ век, София е правила хубаво впечатлениекато град без крепостни стени и кули, разпрос-трял се нашироко, с много зеленина, сред коятоярко се открояват полегатите покриви на къщите,покрити с керемиди. В града имало и нови ак-центи като часовниковата кула, построена върхунай-високата част на града, както и новата цър-ква „Св. Неделя”. В източния край на града вну-шително впечатление с размерите си е правил ко-накът на Софийския паша, построен през 1874 г.и преустроен след Освобождението за княжескипалат. Сега там се помещават Националната ху-дожествена галерия и Етнографският музей. Град-ският земен вал е бил най-старият от укреплени-ята. Той се наводнявал от градската река, Боян-ския ручей и Перловската река. На вала имало 5порти (капии) с железни врати: Ломска, Пирот-ска, Боянска (Кюстендилска), Цариградска и По-дуянска (Орханийска). Този вал през 1877 г. е на-несен на руската триверстова топографска карта.

Историята на устройственото развитие на Со-фия като столица се разделя от урбанистичнагледна точка на четири ясно дефинирани перио-ди:

– I-ви период – от Освобождението довойните (1912 – 1919);

– II-ри период – между Първата и Втора-та световни войни (1919 – 1945);

– III-ти период – от 1945 г. до 1989 г.;– IV- ти период – след 1989 г.

Първият кмет на столицата София е бил Ма-нолаки Ташев (1835-1878), Той е завършил сто-пански науки във Виена и е управлявал едва 3 ме-сеца – от 10.02.1878 г. до 08.06.1878 г. - порадивнезапната му кончина, когато е само на 43години. Още по негово време се поставя задачатаза изработване на градски план на София – ка-дастрален, регулационен и градоустройствен.Отпадат предложенията и идеите да се строи новград в съседство с тогавашната София, но извъннейните територии, един вид „Пера” – квартал на



Истанбул.Княз Дондуков-Корсаков назначава инж.-арх.

Антон Колар за градски инженер и архитект сПротокол № 21 от 26.05.1878 г. Той изхожда отфакта, че София много бързо трябва да промениоблика си и да се превърне от мюсюлмански градс 24 джамии в модерен европейски град. Като ар-хитект на София Антон Колар има многобройниважни и отговорни задачи и той започва да ги ре-шава усърдно и компетентно. Първо започва с ка-дастралното заснемане на града. Виждайки огром-ните му способности, княз Дондуков-Корсаков гопрехвърля в Губернаторството.

За първи път в новата история на София изра-ботването на кадастрален, регулационен и градо-устройствен план е изискано в Разпорежданетона Полицей-майстера на гр. София – руския щабскапитан Александър Карлович Паули, до Градскиясъвет от 09.03.1878 г., т.е. само 6 дни след под-писването на Сан-Стефанския мирен договор иедна година преди обявяването на София за сто-лица на България. По същество този план е билкадастрален и е бил изработен от руския воененинж. Николай Николаевич Копыткин (1853-1912)през 1878-1880 г. Николай Копиткин тогава е билмлад строителен предприемач и индустриалец,проектирал през 1878 г. първия градоустройственплан в България – този на гр. Русе, заедно с другируски военни геодезисти - инж. Ожио и инж. Мар-геевич. Изглежда, че планът на София не е обхва-щал целия град, затова съветът на 14.07.1879 г.назначава помощник на градския архитект, за дазаснеме незаснетите още градски части върху пла-на. След това са нанесени регулационните линиии планът е бил утвърден и приет за „немедленноизпълнение”, както пише в протокола от заседа-нието на общинския съвет на София от 16.01.1880 г.

Под ръководството на Копиткин се разработ-ват и първите „Правила за строеж на частнисгради в градовете на Българското княжество”,които по същността си са първия законодателенакт в областта на градоустройството у нас. Тригодини след дипломирането си за инженер-архи-тект в Русия, едва 26-годишен, Копиткин ставадиректор на железниците и обществените строе-жи във Временното руско управление в България.Поради многобройни обвинения към него за учас-тието му в корупционни схеми за възлагане на го-леми строителни обекти у нас, същият се завръ-ща в Русия, където става генерал при руския им-ператор Николай II. През 1878 г. губернският ар-хитект Антон Колар изготвя план, приет на17.10.1878 г. от руския императорски комисар вБългария - княз Дондуков-Корсаков. Този ески-зен по всяка вероятност план на София не е запа-зен, но очевидно е бил основно проучен по-къс-но от инж. Амадие, инж. Михад и инж. Шекс.

След инж.-арх. Антон Колар в България прис-тига инж.-арх. (според някои автори той е бил

техник) Венцислав (Вацлав) Роубал (1847–1888)и още на 25.05.1879 г. заема неговото място наначалник на Техническото отделение при Софий-ската община. Въз основа на проучванията и зас-немането на инж.-арх. Колар, чехът В. Роубал ифренският арх. С. Амадие (според повечето ав-тори той е италианец и името му е Микурго Ама-дей) доработват първия регулационен план на Со-фия. Този регулационен план е в мащаб 1:1000 ие одобрен на 22.12.1879 г. от княз Александър Йо-зеф Батенберг (роден през 1857 г. в Италия, по-чинал през 1893 г. в Австрия) - княз на Българияот 26.06.1879 г. до 09.09.1886 г. Затова в история-та на градоустройството и на София този план чес-то е наричан „Батенбергов”. По това време Со-фия е с население от 120 900 жители. По-късносъщият план е одобрен и от Общинския съвет сПротокол от 16.01.1880 г. На 10.04.1880 г. планъте одобрен и от Министерския съвет. Една годинапо-късно комисия в състав: В. Моллов, Димитърх.Коцев – кмет на София от 09.06.1878 до01.08.1878 г., и Тодор Пешов – по-късно кмет наСофия от 10.05.1884 до 24.08.1885 г., оценяватвъзможностите на този план за неговото прило-жение.

През 1881 г. в общинския бюджет са предви-дени 16 350 франка за технически персонал и 14069 франка за направата на кадастралния план.На 10.05.1881 г. Общинският съвет разглежда пла-на на града, попълнен с кадастралната снимка.На 02.06.1881 г. Общинският съвет утвърждавапървия кадастрален план на София – вероятно то-зи план е бил само за част от територията на то-гавашна София. Пристъпва се към неговото пос-ледователно прилагане. През 1882 г. в общинскиябюджет са предвидени 47 788 лв. за техническиперсонал. Заплатата на главния инженер е билаопределена на 18 000 лв., което категорично по-казва как е отчетена важността и значимостта наработата му. За сравнение, заплатата на кмета наСофия от 1881 до 1883 г., който по това време еИван Хаджиенев (1843–1923), е била 9600 лв. Те-зи големи суми в бюджета показват, че попълва-нето на приетия през 1881 г. кадастрален план епродължавало. За сравнение, с огромно съжале-ние трябва да се каже, че през последните 4 годи-ни няма предвидени никакви бюджетни средстваза развитието на геодезията и кадастъра в Бълга-рия.

На 26.01.1882 г. Градският съвет на София взе-ма решение за изработване на план на мерата око-ло София. Същата година се слага началото набъдещата Борисова градина, като се създава т.нар.„Пепиниера” (т.е. разсадник) върху част от мера-та зад „Орлов мост”. Започва се нейното плано-мерно залесяване в източна посока, покрай Ца-риградското шосе. Кадастърът е бил необходим,за да се изработи проект и за тази градина. Заед-но с Антон Колар много активно за София е ра-ботил и швейцарецът Даниел Неф (1843-1900),



главен общински градинар на София, създател напървите столични паркове и градини. Българскиподаник от 1883 г. Работил е като придворен гра-динар при крал Гика в Румъния. През 1882 г. едоведен от Букурещ лично от кмета на СофияИван Хаджиенов. Даниел Неф е направил пър-вия план-проект на Княз-Борисовата градина през1882 г. въз основа на кадастралния план на тазитеритория и той е стопанисвал градината от 1884до 1890 г. Той също така се заема с озеленяванетона пустинните улици на София.

Целта на плана на София е била изгражданетона града като столица на страната. Планът е сил-но оптимистичен като решение. Основните муидеи са били:

Изграждане на ортогонална , т.нар.„американска” улична мрежа. Малки-те обслужващи улици са проектиранис ширина 12 м, основните улици – с 15м, а главните булеварди – до 25 м.

Съобразяване с наличието на радиал-ните входящи в града улици и на око-ловръстния ров и вал, които се превръ-щат в кръгообразна улица. Така се ус-тановява новата улична система катокомбинация от ортогонална и радиал-но-кръгова улични мрежи.

Възприемане на модела на „отворена-та структура” чрез осигуряване на въз-можност за териториално нарастване награда по лъчеобразните му направле-ния.

Възприемане на съществуващи култо-ви и обществени сгради като структу-роопределящи опорни точки: църквата„Св. Крал”, Лъвов мост, пл. „Възраж-дане”, Княжеския дворец, джамията„Баня баши”.

Въвеждане на система от площади, ко-ито са били пространства, непознати вориенталския град: „външни площади”– с портите на града: Лъвов мост, „Въз-раждане”, „Македония” и „вътрешниплощади”: съборния пл. „Св. Крал”, пл.„Славейков” и пл. „Св. Седмочислени-ци”.

Установяване на центъра на върховна-та власт на града и на държавата: прос-транството на Храм-паметника „Св.Александър Невски” с църквата „Св.София” и мястото за сграда на СветияСинод, разположени върху най-високо-то средищно място на града.

Планът се е прилагал сравнително бавно и дей-ността по него се съживява по-късно - през 1888г., когато кмет на София става Димитър Петков(1858-1907) - кмет на София през периода 1888–1893 г. и министър-председател на България презпериода 1906–1907 г. Като кмет на София млади-ят 30-годишен Димитър Петков полага огромни

усилия за преустройството на града съгласно пла-на на арх.-инж. Колар от 1881 г. въпреки проти-водействието на огромен брой граждани. Тогаваса прокарани широките булеварди, много улиции площади на София и градът постепенно добиваевропейски облик. Той нарежда да се разрушатпочти всички джамии в София. По време на не-говия кметски мандат са построени Лъвовиятмост през 1889 г. и Орловият мост през 1891 г.Определено е мястото на Централните софийскигробища. Столицата е била разделена админис-тративно на 5 района [1, 3, 6].

През 1892 г. този план е бил актуализиран отарх. Ал. Начев, като са доразвити някои от идеи-те на т.нар. „план Амадие (Амадей)”. По-късно,през 1907 г. е бил одобрен нов план, разработенот арх. Никола Лазаров, който обаче е бил самоза застрояването в централната част на София. По-късно, през периода 1888-1897 г., т.е. в продъл-жение на 10 години, австрийските инженери –братята Вилхелм, Йохан и Лудвиг Бартел изра-ботват нов кадастрален план на разрасналата сепо население и територия столица София и окол-ностите й. Панорамата на града непрекъснато сее изменяла, обогатявала се е със забележителнисгради и тъкмо тогава е започнал да се налагa сти-лът сецесион. В неговата естетическа системаумело са били вплитани фолклорните строител-ни и декоративни традиции. Извършвани са уси-лено регулационни и благоустройствени дейнос-ти и този действителен кипеж в младата столицая превръща само за две-три десетилетия от ти-пично ориенталско и западнало селище в град самбицията за нов облик с европейски измерения.

Арх.-инж. Антон Колар е проектирал редицазабележителни обекти в София:

– Първият му проект за София е за па-метника-обелиск на Васил Левски, да-тиран на 29.07.1878 г.; проектиран и из-пълнен като колона с височина 13 метраи изпълнен от сив гранит; строежът езапочнат през 1878 г., а е завършен ед-ва на 22.10.1895 г.

– Проектирал е първата сграда на Минис-терството на войната през 1880 г., над-строена, пристроена и основно ремон-тиранa по-късно.

– Проектирал е основната сграда, т.нар.Главен корпус на някогашното Военноучилище, сега Военната академия „Г. С.Раковски”, строена 1888–1894 г., запа-зена и до днес, паметник на архитекту-рата. Сградата е триетажна, в неороман-ски стил и е с типична за военните обек-ти архитектура. Фасадата наподобявавоенна крепост, а погледната от „пти-чи поглед”, изобразява буквата „Е” –първата буква от името на княгиня Еле-онора, с присъщите на постройките втози стил арковидни прозорци и сводо-



ве.– Проектирал е Централния военен клуб

(бивш Централен дом на народната ар-мия – ЦДНА), първоначален проект наарх. Колар от 1895-1897 г., доразрабо-тен от българския архитект Никола Ла-заров, построен и напълно завършенпрез 1907 г. - една от първите монумен-тални сгради у нас и един от шедьов-рите на българската архитектура следОсвобождението. Сградата е в привле-кателен неоренесансов стил; разпола-га с изящни салони, стилно и богато ук-расена с мрамор, орнаментирани тава-ни, италианска коприна и художестве-ни пана. Намира се на ъгъла на бул.„Руски” и ул. „Раковски” - паметник наархитектурата. На нейната тераса - привхода откъм бул. „Руски”, е поставенапаметната плоча за арх. Колар.

– Проектирал е стария хотел „България”,строен 1880 -1890 г. – първия най-лук-созен хотел в София и България, по-късно сграда на София прес; днес сгра-да на Насърчителна банка.

– Проектирал е разширяването и преус-трояването на княжеския, по-късно цар-ски дворец, съвместно с други архитек-ти и инженери, през периода 1893/4 –1896 г. Дворецът е между първите сим-воли при следосвобожденското обновя-ване на София. Сградата се намира вцентралната висока част на града. Товае знаково място с историческо минало,свързано е със символи на властта. Съ-ществуващият турски конак след изга-рянето му е изграден наново през 1873-1875 г. Конакът е бил най-голямата тур-ска обществена сграда, построена вепохата на Възраждането по български-те земи. Преустроен е за княжеска ре-зиденция. През 1879 г. княз Алексан-дър I предприема коренни промени вдвореца и поръча на австрийския арх.Виктор Рупелмайер да изготви проект.Реализацията възлага на архитектитечужденци: Антон Колар, Грюнагер, Ле-ерс, Майерберг и др. В чест на завър-шването на двореца новата 1883 г. е пос-рещната в него с невиждан дотогава бал[1, 4].

– Едновременно с реконструкцията надвореца са проектирани нова улична идворищна регулация на околното мупространство и неговото паркоустроя-ване. С т.нар. „Батенбергов план” се от-реждат около 20 дка, които са ограденис красива желязна ограда . Общотооформление на градината е на АнтонКолар със съдействието на Виктор Ру-

пелмайер. Поддържането на градинатаръководи поканеният специално отКняза през 1879 г. Карл Бец.

– Проектирал е заедно с Богдан Прошеки Т. Марков старата Централна софий-ска жп гара, която е открита тържестве-но на 01.08.1888 г.. Съборена е на15.04.1974 г. и на нейното място е пос-троена новата Централна софийска жпгара.

– Проектирал е заедно с Вацлав ПрошекОрлов мост, построен през 1891 г., кой-то е своеобразен параден вход на сто-лицата ни.

– Проектирал е много къщи на видни со-фиянци - например заедно с Красинпрез 1884 г. е проектирал къщата наТъпчилещови.

Главната задача на арх.-инж. Антон Колар ебила: „Почистване на града, събаряне на мно-жество къщи, грозящи на опасност от самосъ-баряне, още през август и септември 1878 г. ипоправка на калните и почти непроходими улицина София.” Като архитект Антон Колар застъпвастрогите ренесансови форми, с богато разнооб-разие от класически и барокови детайли и орна-менти. През 1878 г. първата обществена градинана София е градската градина. Тя е съществувалакато турска градина още преди Освобождението,заемала е малка площ и е била засадена с плоднидървета. През 1878 г. първият граждански губер-натор на София Пьотр Владимирович Алабин(1824-1896) предлага градината да бъде преус-троена и разширена. Това извършва общинскиятинж.-арх. Антон Колар. Преустроена е алейнатамрежа и се обособява кафене с кьошк за оркестъ-ра (музикантите), а цялата градина е била ограде-на с ниска дървена ограда. През този период тя ебила наречена „Градина Александър II”. До краяна ХIХ век градината претърпява многократнипромени – алеи, ограждения, растителност и бла-гоустрояване. За нейния облик са се грижили из-вестните тогава градинари Карл Бец, Даниел Нефи Илия Тодоров [2].

През м. юни 1880 г. след главния инженер В.Роубал за такъв на община София е назначен Л.Амедей, а В. Роубал остава помощник градски ар-хитект. След А. Амедей, за градски инженер наСофия през 1883/4 г. е назначен Карл Трънка, кой-то остава на този пост до 1887 г. На 23.05.1884 г.главният инженер на София Карл Трънка предла-га на общинския съвет и той взема решение да сеизработи нов точен кадастрален план на София.През 1886-87 г. този кадастрален план е довър-шен, но пак само частично. На 01.01.1887 г. АнтонКолар е назначен за пръв директор на новоосно-ваната Техническа дирекция към Софийската об-щина. От дългата употреба т.нар. Батенберговплан в мащаб 1:1000 е бил значително повреден,от него липсвали отделни парчета и части от чер-



тежа били изтъркани и неясни. Затова този плане бил възстановен, пантографиран в мащаб1:2000, допълнен със сведения от старите квар-тални кадастрални планове и от други снимки итака през 1940-1941 г. е бил изготвен отново пър-вият регулационен план на София от 1878 г. Ра-ботите по съставяне на кадастралния план на Со-фия е продължила над 10 години, понеже повече-то от кадастралните листове, т.нар. тогава „хан-дриси” – ръчни скици на централната градска частса с дати 1892 и 1893 г. Като съставители на хан-дрисите стоят подписите на Й. С. Обербауер,Освалд, Кнежаров, Л. Бартел, Ив. Иванич и др.[5].

С идването на Фердинанд Сакс Кобургготски(1861–1948) на българския престол и провъзгла-сяването му за княз през 1887 г. амбициите занова европейска София се засилват и всестран-ните връзки с Австро-Унгария, Германия и Ита-лия се задълбочават. За този процес допринасясключеният за първи път равноправен договорс дуалистичната монархия Австро-Унгария през1896 год. Създават се благоприятни условия иот българското законодателство. Още преди 130години, през далечната 1881 г., се приема за-кон, който изисква академичен образователенценз при проектирането и строителството. Та-ка, по законодателен ред, творците на традици-онната народна архитектура са изместени и сеоткрива път за модерната съвременна архитек-тура и строителство. Талантливите австро-унгар-ски специалисти – арх. А. Колар, Ф. Грюнангер,фамилията Прошек, П. П. Бранг, В. Румпелма-йер, Р. Ф. Вагнер, К. Хайнрих, А. Грайс и ощемного други проектират и построяват знаковисгради – обществени с различно предназначение,частни, които са собственост на редица виднифамилии, богато декорирани екстериорно и ин-териорно, които и днес предизвикват възхище-ние [7, 8].

В края на XIX век и началото на XX век Со-фия е оформена в централните си части и от ар-хитектурна гледна точка вече е град с модерен ев-ропейски център. Наред с оригиналните строежистолицата е електрифицирана с ток от първатаВЕЦ у нас. Димитър Петков назначава комисия,която да проучи възможностите за осветлениетона София с електричество със Заповед от12.07.1890 г. Електрическото осветление на Со-фия е пуснато на 01.11. (стар стил) 1900 г. ТогаваСофия е имала 67 789 жители. През 1901 год. тръг-ва първият трамвай в София, който е първи и заБългария. Значително се е увеличил броят на те-лефонните абонати. По същото време се завръ-щат първите българи – архитекти и инженери, ко-ито са академично подготвени във Виена, Прагаи в други градове на Австро-Унгария, Германия,Франция, Италия и др. Младите талантливи бъл-гари Юрдан Миланов, Георги Фингов, Петко

Момчилов, Никола Юруков влагат с патриотиченпорив своите знания и професионализъм в из-граждането на Отечеството и се нареждат с дела-та си сред строителите на съвременна България.Г-жа Марчелла Щерн (1934-2010) е известен учен-биограф и изследовател в Австрийския биограф-ски институт към Австрийската академия на нау-ките [9]. През периода 1978-2004 г. тя направи ре-дица задълбочени проучвания за делото на чуж-дестранните специалисти в България, в т.ч. и заарх.-инж. Антон Колар.

Градоустройствени проучвания и изработване-то на планове за централната градска територияили на отделни части от нея започват още в краяна ХIX и началото на ХХ век. Те намират отра-жение в плана „Мусман”. Известно е, че същес-твуват проекти на архитектите: Антон Колар, Ни-кола Лазаров, Любен Тонев, Данко Митов, ПетърТашев, Татаров, Иван Васильов, Любен Нейков,Атанас Агура и др. , но първият си остава АнтонКолар. И сега в центъра на София съжителстваархитектурни стилове от различни епохи. Могатда се видят античен, римски и турски градежи,еклектика, виенски барок, сецесион, неовизанти-ка, тоталитарна архитектура и модерни сгради.

В заключение може да се каже, че първият гла-вен архитект на София, първият проектант на мла-дата столица София и на редица забележителнисгради в нея - Антон Колар, се е подписал съссвоята писалка в облика на нашата столица и то-зи негов „подпис” украсява в продължение на над130 години София като столица на България. През2012 г. по предложение на общинския съветникпроф. д-р Вили Лилков с решение на Общинскиясъвет на София на името на арх. Антон Колар енаречена една безименна дотогава улица в квар-тал „Овча купел”. Българският скулптор МаринВасилев Сельовлев (1867-1931), който през 1911г. е станал професор в Художествено-индустри-алното училище (сега Художествата акадeмия), енаправил през 1900 г. скулптура от гипс на арх.-инж. Антон Колар. За съжаление, не се открихадруги сведения за съдбата на тази скулптура.

Литература1. //Годишник на Съюза на българските

инженери и архитекти, год. VIII, 1941.2. Диков, Д. Градоустройство, бит,

растителност и градини в София. Факти, бележкии коментари по източници от 17-20 век.ИНФОРМА ПРИНТ, София,.

3. Кукушева, Е. Нов план за центъра наСофия. //Арх и Арт, бр. 3/22 от 29.01.2009.

4. Мирчев, П. Книга за София. София, 1979.5. София през вековете. Т. I. Изд. БАН, 1989.6. www.bulgaria-vr.com.7. www.sofia-bg/history.8. www.publics.bg.9. www.focus-news.net.


Годишнини

40 ГОДИНИ ИНСТИТУТ ПОФИЗИКА НА ТВЪРДОТО ТЯЛО

„АКАД. Г. НАДЖАКОВ” ИИНСТИТУТ ЗА ЯДРЕНИ

ИЗСЛЕДВАНИЯ И ЯДРЕНА ЕНЕРГЕТИКА ПРИ БАН

На 16 октомври 2012 г. се навършиха 40години от разделянето с Разпореждане № 362 наМинистерския съвет на Физическия институт сАтомна научно ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА база (ФИс АНЕБ) при БАН, основан през 1946 г., наИнститут по физика на твърдото тяло (ИФТТ) иИнститут за ядрени изследвания и ядрена енер-гетика (ИЯИЯЕ) при БАН. 40-годишният юби-лей от основаването си двата института отбеля-заха тържествено в Големия салон на БАН.

На Тържественото събрание, състояло се на16 октомри 2012 г., Институтът по физика натвърдото тяло, който от 16 февруари 1982 г. но-си името на основателя на Физическия институтна БАН и на съвременната физика у нас акад.Георги Наджаков, направи равносметка на пос-тигнатото през последните 10 години от своетосъществуване. Институтът възниква на базата напървата научна секция - по Физика на твърдототяло на ФИ - факт, който свидетелства, че пове-че от половин век в БАН се развиват успешнофундаменталните и приложните изследвания вобластта на физиката на кондензираната мате-рия. От самото си създаване научните направ-ления на института покриват широка област отфизиката. 19-те лаборатории и отдели са ориен-тирани в изследвания на кондензираното състо-яние, акустоелектрониката и микроелектроника-та, а така също има и съществени резултати вобластта на течните кристали, макромолекули-те, биомембраните. Институтът има и значител-ни постижения в областта на молекулната и атом-на физика, физиката на плазмата и физиката нагазовите лазери.

Сред постиженията в 40-годишната историяна ИФТТ не може да не се отбележи фактът, четой е родоначалник на българската микроелек-троника и негови кадри изградиха Института помикроелектроника – София. Учени от ИФТТинициираха създаването на Централна лабора-тория по слънчева енергия и нови енергийни из-точници. Една от най-съвременните апаратуриза физически изследвания се намира в наскоросъздадения Център за изследване на физичнисвойства на материали, повърхности и структу-ра. Институтът е създател и вече 40 години учас-тник в работата на Международната лаборато-рия за силни магнитни полета и ниски темпера-

тури във Вроцлав, Полша. В ИФТТ за пръв пътв БАН беше създадена българо-френска лабора-тория. Теоретичният му отдел е водещ в облас-тта на квантовите течности и кристали, теория-та на критичните явления, нелинейната оптикаи разпространението на солитонни импулси в не-линейни среди.

Научният потенциал на ИФТТ позволява ин-ститутът да участва активно в обучението на сту-денти и докторанти. Специално внимание зас-лужава организирането на всеки две години от1980 г. насам на Международна школа-симпози-ум по съвременни проблеми на физиката на кон-дензираната материя, на която млади учени и сту-денти от страната и чужбина представят своитенаучни постижения и слушат лекциите на воде-щи учени от САЩ, Япония, Русия, Канада, Гер-мания, Австралия и др. – израз на загриженост-та за бъдещия научен потенциал и за приемстве-ността в науката.

Учени от института участват в научни изслед-вания по крупни договори, финансирани от Евро-пейския съюз и НАТО, по редица проекти и двус-транни спогодби за съвместни изследвания суниверситети и институти от много страни вЕвропа и света. Признание за високи резултатив областта на физиката на твърдото тяло и мека-та материя са персоналните български и между-народни награди, от които ще отбележим отли-чието на акад. Ал. Петров с медала „Фредерик-с“ за изтъкнати работи в областта на физикатана течните кристали от Руското течнокристалнообщество (2004) и с наградата на Министерство-то на образованието и науката за Особен приносв науката (2007); отличаването на проф. дфн Еле-на Атанасова с престижната награда „Питагор”(2009) за най-успешна жена-учен и др.

По време на Тържественото събрание, на ко-ето ръководителите на 8-те научни направленияв института представиха научната си дейност, бя-ха връчени почетни отличия на членове на ко-лектива.

Честването на 40-годишния юбилей от осно-ваването на Института за ядрени изследвания иядрена енергетика (ИЯИЯЕ) беше съпроводенос научна сесия с участие световноизвестни уче-ни в областта на ядрените изследвания, Тържес-


Годишнини

твено събрание и изложба, посветена на науч-ноизследователската дейност на института, вЦентралното фоайе на БАН (15.10 -19.10. 2012).

Изследванията в ядреното направление вБАН започват да се развиват в средата на 50-тегодини на ХХ век със създаването на Секция поатомна физика, първоначално с две лаборатории– по радиоактивност и по космично лъчене, и спострояването на експерименталния ядрен реак-тор. От създаването си през 1972 г. ИЯИЯЕ из-вървя дълъг и успешен път като най-големия ком-плексен център в България за научни и прилож-ни изследвания в областта на ядрената физика иядрените технологии, както и на техните взаи-модействия с околната среда. Институтът съби-ра на едно място специалисти по теоретична иматематична физика, ядрена физика, физика нависоките енергии и космичните лъчи, реактор-на и неутронна физика, мониторинг и екологич-ни изследвания. ИЯИЯЕ при БАН е еднакво ус-пешен в теорията, в експеримента и в приложе-нието на науката в производството. Постигнатиса забележителни успехи в сферата на физикатана елементарните частици, теоретичната и ек-спериментална ядрена физика, ядрената енерге-тика, радиоекология, мониторинг на околнатасреда и ядреното приборостроене. От 2005 г. 13лаборатории в ИЯИЯЕ притежават сертификатQQS по Система за управление на качествотоISO 9001:2000, ISO 14001:2004 и сертификат поСистема за управление на околната среда ISO14001:1996.

Мониторингът и контролът на състоянието наоколната среда, които извършва ИЯИЯЕ, опре-делят неговото стратегическото национално и ре-гионално значение в тази сфера на дейност. Ба-зовата екологична обсерватория на връх Муса-ла има ключова роля при регистрирането натранс-граничен пренос на радиоактивни вещес-тва, прогнози на времето и научни изследванияна космични лъчи.

Институтът има сериозен принос за иконо-мическото развитие на България. Знанията и тру-дът на учените от ИЯИЯЕ са съществени приизграждането на АЕЦ “Козлодуй” и впослед-ствие за безопасната експлоатация на централа-та. През годините на създаване и развитието наядрената енергетика в България учените от БАНвинаги са били рамо до рамо със специалиститена АЕЦ – защитавали са проектите за инвести-ции, проекти за дейностите по поддръжка и бе-зопасност на ядрените съоръжения.

Впечатляващ факт е, че по брой на докторан-ти институтът е на едно от първите места в Бъл-

гария. Форма на сътрудничество с бизнеса и доб-ра практика е и обучението понастоящем вИЯИЯЕ на шестима докторанти от АЕЦ “Коз-лодуй”.

ИЯИЯЕ има голям принос и в разработване-то на технологии за съхранение на радиоактив-ни отпадъци. Той е в основата на създаванетона Държавно предприятие „Радиоактивни отпа-дъци”. Учени от ИЯИЯЕ осигуряват научна и ек-спертна помощ на Агенцията за ядрено регули-ране.

За отбелязване е и тясното сътрудничествотомежду САЩ и ИЯИЯЕ през последните години,връхната точка на което е предоставянето презсептември 2012 г. на средства от САЩ за заку-пуването на последно поколение циклотрон, кой-то ще се използва за производството на изотопиза медицината - за ранна диагностика и лечениена ракови заболявания – едно приложение на яд-рената физика, което спасява човешки живот. Циклотронният център ще разполага с единстве-ната експериментална ядрена установка в Бъл-гария, на която да се обучават кадри за ядренатаенергетика и ядрената физика. Като единствен вБългария ускорител за научни цели, циклотро-нът ще осигури и възможност за провеждане нафундаментални и приложни изследвания в мно-го сфери на науката. Изграждането на Национа-лен циклотронен център в ИЯИЯЕ-БАН ще раз-крие нови възможности за участието на Бълга-рия в Европейските структурни фондове и голе-ми международни колаборации, както и за спе-челването на нови международни научни проек-ти. Изключително преимущество на проекта енеговата интердисциплинарност, което се оце-нява високо от международната научна общности от Европейската комисия.

В програмата на Тържественото събрание,посветено на 40-годишния юбилей на ИЯИЯЕ,бяха представени официалните поздравителниадреси по повод празника и бяха връчени почет-ни грамоти. За празничната атмосфера доприне-соха и концертите на Академичния хор “АнгелМанолов” и Фолклорния ансамбъл ”Филип Ку-тев”.

Израз на високото признание от страна на ръ-ководството на БАН на резултатите от научно-изследователската дейност на ИФТТ „Акад. Г.Наджаков” и ИЯИЯЕ, беше връчването на все-ки от тях на най-високото отличие на академия-та – плакет „Проф. Марин Дринов”.

„Н.”


Годишнини

ДОЦ. ИНЖ. РАДИ ЯНКОВ РАДЕВ НА 80 ГОДИНИ

Проф. д.ик.н. инж.Цвети Д. Даковски

зам-председател на секция”Технически науки” при СУБ

Доц. Ради Радев е роден е на 22.11.1932 г. вСофия. През 1955 г. завършва МГУ –София с от-личен успех като минен инженер по обогатява-не на полезните изкопаеми и започва да води уп-ражнения и лекции по икономика и управлениена минната промишленост. На 32 години е из-бран за доцент по икономика и управление наминната промишленост.

Първоначалната му изследователска дейносте в областта на технологията и икономиката наобогатяването на въглищата, районирането напотреблението и ценообразуването. От 1959 г. енаучен сътрудник в Комисията за изучаване напроизводителните сили към Президиума на БАНи разширява обхвата на изследванията си в об-ластта на икономическото райониране и терито-риалното развитие. От 1965 г. е ст.н.с. по иконо-мика и регионално развитие на минната промиш-леност и енергетиката. Има водеща роля за ор-ганизирането на комплексните изследвания„Прогнозиране развитието и териториалноторазположение на производителните сили (напримера на Софийско-Пернишкия икономичес-ки подрайон)”, които са високо оценени - ръко-водният колектив получава Награда от Президи-ума на БАН. С това е свързано и следващото слу-жебно развитие на доц. Радев - началник отделв Държавния комитет за планиране и директорна Научния център по териториално планиранеи разположение на производителните сили(1971-72; 1975-77) и изследванията за разработ-ване на Генерална схема за териториално разпо-ложение на производителните сили на България.През периода 1977-86 г. Р. Радев работи катост.н.с. в Научния и координационен център пооколна среда в БАН и научен секретар на Наци-оналния комитет по програмата “Човекът и би-осферата” на ЮНЕСКО, както и на Проблемниясъвет по околна среда (1977-91); директор на Ла-боратория “Проблеми на регионалното развити-е” към Президиума на БАН, създадена по инци-атива на акад. Ангел Балевски (1986-89), и ръ-ководител на секция ”Регионално развитие и еко-логия” в Института по екология (1990-95).

Изследванията по икономика и управление наоколната среда, устойчивото развитие и по оцен-ка въздействията върху околната среда на Р. Ра-дев и на ръководени от него колективи в редицаслучаи имат пионерен характер и получаватпризнание както в бившите социалистическистрани, така и след 1990 г. от колективи по Рам-ковите програми на Европейския съюз; проект

на ФАР, програмата “ЕКОС увертюр” на ЕС идр.

Основните етапи на неговия изключителнобогат и разнообразен трудов път в отговорни ин-ституции е успешно съчетан с преподавателскадейност: лекционни курсове в МГУ, Общоико-номическия факултет на ВИИ „Карл Маркс,УНСС. В Института за следдипломна квалифи-кация към УНСС е ръководител на преподава-телска група, която създава двугодишна преква-лификация „Икономика и управление на окол-ната среда” (1980-92).В рамките на Европейска-та асоциация на летните студентски лагер шко-ли (/кампуси) по околна среда и регионално раз-витие за студенти от ЕС и Централна и ИзточнаЕвропа организира университетски ателиета(1992-96). Ръководител/консултант е на 8 доктор-ски дисертации. Лектор на високо научно ниво,на базата на богатия си практически опит при-тежава умението да грабне вниманието на слу-шателите – студенти или участници в различнифоруми.

Участва в подготвяните под ръководството наакад. Ангел Балевски на становища/експертизиза „Никопол-Турно Магуреле” (1986-88) и за„Кремиковци” (1987-89) и също в обсъждания-та за АЕЦ - Белене, Магистрала „Струма - Крес-ненското дефиле” и др.; стратегии за околна сре-да, за енергетиката, за ВЕИ за устойчиво разви-тие. Ръководител е на колективи, подготвилиоценки на въздействията върху околната средана различни инвестиционни проекти. Коорди-натор е за изработване на „Интегриран план зауправление на защитените територии в районана Поморийското езеро” (2007-09).

Значима е активността на Радев в неправи-телствените организации. Дългогодишен член наСУБ (от 1961 г.), от 2005 г. той е председател насекция „Технически науки”, член на Управител-ния съвет на СУБ (2005-09), председател на Съ-вета по околна среда към ФНТС, Сдружение„ЕКОФОРУМ” и други

От името на секция „Технически науки” приСУБ пожелаваме на доц. Ради Радев здраве и ощедълги години да бъде все така полезен на общес-твото!


Българска академия на науките

НОВОИЗБРАНИ АКАДЕМИЦИИ ЧЛЕН-КОРЕСПОНДЕНТИ НА БАН

На основание чл. 9, ал. 9 от Правилника за избиране на академици (действителни членове) ичлен-кореспонденти (дописни членове) на БАН и в съответствие с чл. 7 от закона за БАН (ДВ, бр.85/1991 г., изменен в ДВ, бр. 101/2010 г.) Събранието на академиците (действителните членове) наБАН в периода 08.2012 г. – 24.10.2012 г. избра 8 нови академици (действителни членове) и 16 новичлен-кореспонденти (дописни членове), утвърдени от Управителния съвет на БАН, както следва:

АКАДЕМИЦИ (ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЧЛЕНОВЕ) НА БАН

Математически науки– чл.-кор. Веселин Дренски Физически науки– чл.-кор. Петър Кралчевски – член на СУБ Инженерни науки– чл.-кор. Стефан Воденичаров – член на

СУБ, главен редактор на сп. „Наука”– чл.-кор. Чавдар Руменин – член на СУБ Медицински науки (предклинична

медицина)– чл.-кор. Владимир Овчаров Медицински науки (клинична

медицина)– чл.-кор. Дамян Дамянов – председател на

СУБ Творци на изкуството– Рангел Вълчанов– проф. Пламен Карталов

ЧЛЕН-КОРЕСПОНДЕНТИ (ДОПИСНИ ЧЛЕНОВЕ) НА БАН

Математически науки– проф. дмн Олег Мушкаров– проф. дмн Красимир Данов Физически науки– проф. дфн Валентина Петкова Химически науки– проф. дхн Константин Хаджииванов –

член на СУБ– проф. дхн Тони Спасов Науки за Земята– проф. дфн Николай Милошев– проф. дфн Димчо Солаков Инженерни науки– проф . дтн дмн Красимир Атанасов –

председател на секция „Информатика” към СУБ Биологически науки

– проф. дбн Здравко Лалчев – член на СУБ– проф. дбн Румен Панков – член на СУБ Медицински науки (предклиничнта

медицина)– проф. д-р Ваньо Митев, дбн – член на СУБ Медицински науки (клиничнта

медицина)– проф. д-р Иван Миланов, дмн Философски науки– проф. дсн Димитър Димитров Исторически науки– проф. дин Иван Илчев Творци на изкуството– Александър (Алек) Попов Изкуствознание– проф. д.изк. Светлана Куюмджиева

Списание „НАУКА“ се публикува от началото на 2011 г. в сайта наНАЦИОНАЛНАТА МРЕЖА ОТ ВИРТУАЛНИ БИБЛИОТЕКИ

на адрес: http://www.bvu-bg.eu/nmvb/index.php?Clip=naukaСайтът се поддържа от д-р Галина Иванова от Русенския университет,

на която редакцията изказва благодарност!


Заслужено признание

ГОДИШНО РОТАРИАНСКООТЛИЧИЕ ЗА ВИСОКИ

НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ ВОБЛАСТТА НА

РАСТИТЕЛНАТА БИОЛОГИЯНА ИМЕТО НА АКАДЕМИК МЕТОДИЙ ПОПОВ

Ас. д-р Елена Шопова,ИФРГ към БАН

Преди шест години, в знак на почит и уваже-ние към академик Методий Попов, виден бъл-гарски учен и един от учредителите на Ротари-анското движение в България, Ротари Клуб Со-фия-Средец и Института по физиология на рас-тенията, носещ неговото име, съвместно със сек-ция „Физиология и биохимия на растенията” къмСУБ учредиха годишно Ротарианско отличие„Академик Методий Попов” за високи научнипостижения в областта на растителната биоло-гия. Ротарианското отличие представлява плакет,почетен знак на Ротари клуб София-Средец, из-работен от известния български скулптор иилюстратор Георги Чапкънов и диплом. От 2011г. с активната подкрепа на гуверньор на Дистрикт2482 за 2011/2012 г-жа Анелия Дошева, бешеосигурена и парична награда за спечелили пър-вите три места. Тази година събитието протечепод патронажа на д-р Атанас Атанасов, гувер-ньор на Дистрикт 2482 за 2012/2013.

Съгласно условията на конкурса, до участиебяха допуснати статии или монографии, излез-ли от печат през 2011 г., публикувани в между-народни списания с импакт фактор и разработе-ни по проекти, ръководени от български учени.Като съавтори може да участват чуждестранниучени. В конкурса можеха да участват и научно-изследователски проекти с реализирани през2011 г. или готови за реализация иновативни про-дукти, ръководени от български учени, а катопартньори могат да участват чуждестранни ор-ганизации. Номинирането и определянето на но-сителя на отличието се извърши от експертна ко-мисия, утвърдена от Научния съвет на Институ-та по физиология на растенията и генетика(ИФРГ) към БАН.

Тази година бяха номинирани пет от участва-лите в конкурса работи. Победителите в конкур-са бяха обявени на официална церемония вИФРГ-БАН, състояла се на 13 ноември 2012 г. вЗаседателната зала на института.

На първо място беше класирана статията напроф. д-р Виолета Великова (ИФРГ) и съавт.,за статията „Increased thermostability of thylakoidmembranes in isoprene-emitting leaves probed withthree biophysical techniques”, публикувана в спи-

сание Plant Physiology 157, 905–916 (2011).Проф. Великова получи плакет, почетен знак идиплом от Ротари клуб София-Средец, паричнанаграда, осигурена от гуверньора на Дистрикта.Наградата беше връчена от д-р Атанас Атана-сов, гуверньор на Дистрикта и от г-н ЛюдмилЛуканов, президент на Ротари клуб София-Сре-дец.Втора награда получи статията „Differences

in cytokinin control on cellular dynamics of zuc-chini cotyledons cultivated in two experimental sys-tems”, публикувана в списание Plant Biology 13,22–27 (2011), на доц. д–р Лиляна Гигова(ИФРГ) и съавт. Отличието - диплом и почетензнак на Ротари клуб София-Средец и паричнанаграда, осигурена от гуверньора на Дистрикта,бе връчено от д-р Атанас Атанасов, гуверньорна Дистрикта и инж. Цвятко Кадийски, член наРотари клуб, София-Средец.Трета награда спечели доц. д-р Анелия

Янчева и съавт. от АгроБиоИнститута към Сел-скостопанската академия за статията „Recentprogress in development of Tnt1 functionalgenomics platform for Medicago truncatula andLotus japonicus in Bulgaria”, публикувана в спи-сание Current Genomics 12, 147–152 (2011). Тяполучи диплом и почетен знак на Ротари клубСофия-Средец, парична награда, осигурена отРотари клуб София-Център, и отличителен флагна гуверньора на Дистрикта, д-р Атанас Атана-сов. Наградата връчи г-н Стоил Костов – паст-президент на Ротари клуб София-Център.

Поради високото качество на участвалите вконкурса публикации, тази година се учредихаи две поощрителни награди.Поощрителна награда взе доц. д-р Светла-

на Ланджева (ИФРГ) и съавт., която получи дип-лом от Ротари клуб София - Средец, грамота наРотари клуб Благоевград и парична награда оси-гурена от Ротари клуб, Благоевград. Наградатаза статията „Molecular cytogenetic identificationof a wheat-Aegilops geniculata Roth spontaneouschromosome substitution and its effects on the



growth and physiological responses of seedlings toosmotic stress”, публикувана в списание PlantBreeding 131, 81–87 (2012) (on line 2011), връчиг-жа Лилия Стоянова, президент на Ротари клуб,Благоевград и г-жа Анелия Дошева, паст-гувер-ньор на Дистрикта. Поощрителна награда бешедадена и на доц. д-р Димитър Джилянов (Агро-БиоИнститут към Селскостопанска академия) исъавт. за статията „Sugar ratios, glutathione redoxstatus and phenols in the resurrection speciesHaberlea rhodopensis and the closely related non-resurrection species Chirita eberhardtii”, публику-вана в списание Plant Biology 13, 767–776 (2011).Доц. Джилянов получи диплом от Ротари клубСофия - Средец, парична награда, осигурена отРотари клуб, Благоевград – Център. Наградатавръчи г-жа Лилия Стоянова, президент на Рота-ри клуб, Благоевград и г-жа Анелия Дошева,паст-гуверньор на Дистрикта.

Г-н Димитър Мандраджиев, собственик и уп-равител на фирма „Светъ” ООД, член на Ротариклуб София Интернешънъл, беше подготвил спе-циална награда - изготвяне на личен уеб сайт замлад перспективен учен. Наградата получи гл.ас. д-р Кирил Мишев, който обеща да използва

сайта за популяризиране идеите и дейността наИФРГ.

На тържествената церемония в института –събитие, което стана традиция като част от ака-демичния живот, д-р Атанас Атанасов, гуверньорна Дистрикт 2482 за 2012/2013, увери учените,че един от приоритетите на годишната програ-ма на Дистрикта е пълна подкрепа на развитие-то на науката и образованието в България. Тойизрази дълбоко уважение към труда на българ-ските учени, които въпреки финансовата кризаработят на високо ниво и получават резултати,които намират прием в престижни международ-ни научни списания .

В заключителните думи на директора наИФРГ проф. д-р Снежана Дончева беше изразе-на благодарност към Гуверньора, президентитеи представителите на Ротари клубовете, за голя-мата подкрепа и доброто отношение към учени-те. Проф. Снежана Дончева призова държавни-те институции да оценят достойно труда на бъл-гарските учени, да подобрят техния жизнен стан-дарт, така че те да имат много причини да не на-пускат България.

ДОЦЕНТ Д-Р ПАВЛИНА ДОЛАШКА – НОСИТЕЛ НАНАГРАДАТА „ИЗОБРЕТЕНИЯ, ТЕХНОЛОГИИ,

ИНОВАЦИИ – ИТИ 2012”

Проф. дхн Венелин Енчев,ИОХЦФ към БАНДоц. д-р Павлина Долашка и колектив: Люд-

мила Велкова, гл. ас. д-р Александър Долашки,Елена Костадинова, Огняна Анева и БорискаИванова от Института по органична химия с цен-тър по фитохимия (ИОХЦФ) към БАН, спечели-ха голямата награда – статуетка „Изобретател нагодината 2012”, Диплом и Почетна грамота отМосковския градски съвет на Шестото изложе-ние „Изобретения, технологии, иновации – ИТИ2012”, проведено от 08 до 10 ноември 2012 г. вРуския културно-информационен център в Со-фия и организирано от Съюза на изобретатели-те в България с подкрепата на фондация „Еври-ка“, Единния център за иновации на БАН, Фе-дерацията на НТС в България и Представител-ството на Россотрудничество. Наградата е при-съдена за разработката „Биоактивни компонен-ти с доказани терапевтични свойства”.

България е известна с изключителната си при-рода и голямо разнообразие на растителни и жи-вотински видове. Охлювите са едни от първите

животни, използвани за храна от хората. ОщеХипократ, наричан „бащата на медицината”,предлага охлювите за лечение на проблеми постомашно-чревния тракт. В една от своите ме-дицински статии той пише, че охлювният серумпритежава възхитителни съставки.

Научният колектив с ръководител доц. д-р П.Долашка повече от 10 години изследва хемолим-фата и слузта на морски и градински охлюви.Получени са различни биологично-активни ком-поненти за приложение в биотехнологията, коз-метичната и фармацевтичната индустрия, катогликопротеини, гликани, пептиди, ензими и др.и са анализирани чрез протеомен и геномен ана-лиз.

От хемолимфата на морски охлюв Rapanavenosa и градински охлюв Helix lucorum са изо-лирани пептиди и гликопептиди, проявяващи ан-тибактериална активност срещу различни бак-



терии (Staphylococcus aureus, Escherichia coli,Streptococcus pyogenes, Staphylococcusepidermidis, Enterococcus faecalis, Candidaalbicans и Propionibacterium acnes. Интерес пред-ставлява и гликопротеинът „хемоцианин”, кой-то изпълнява същата функция като хемоглобина– доставя кислород до всички клетки. Хемоциа-нинът показва значителен антитуморен ефектсрещу човешки туморни клетъчни линииHT1197, Т-24 и Cal-29. Този ефект се обяснява свзаимодействието на въглехидратните вериги нахемоцианина с протеини от туморната клетка.Хемоцианините се използват като носители нахаптени и предизвикват образуването на анти-

тела срещу туморните клетки.Установено е, че при охлювите не се наблю-

дават инфекции или възпаления по кожата, тъйкато съществува баланс при синтеза на колагени еластин, които спомагат за подновяване и под-държане на кожата. Доц. Долашка създава фир-ма „Био компоненти” и с финансовата подкрепана Оперативна програма „Развитие на конкурен-тоспособността на българската икономика”2007-2013, съфинансирана от Европейския съ-юз посредством Европейския фонд за регионал-но развитие, изследва слузта на градински ох-люв Helix aspersa.

От проведените изследвания се доказва, чеслузта на охлювите е богат източник на при-родни вещества с антибактериална активност, ка-то гликани, гликопротеини, ензими, протеини,антимикробни пептиди и др. Чрез протеоменанализ е установено, че в слузта се съдържат ан-тиоксидантните ензими супероксид дисмутаза иглутатион, който често се нарича „анти оксидан-тен майстор”. Други компоненти, подпомагащипротичането на множество процеси с антиокси-дантно действие и влияещи на нивото на сво-бодните радикали, стимулират клетките, отго-ворни за създаване на нова съединителна тъкан(колаген и еластин) и осигуряват водния балансна кожата. Този голям набор от вещества спома-га за бързото регенериране на клетката. Някоикомпоненти от слузта на охлюви могат да се из-ползват срещу болестотворни щамове на Escheri-chia coli, които причиняват разстройство с отде-ляне на кръв и бъбречни увреждания. Могат дасе прилагат при инфекции на отделителната сис-тема, причинени от Klebsiella pneumonia и др.

От слузта на охлюви са изолирани и пречис-тени компоненти, които могат да се използваткато чисти съставки в лекарствени продукти завътрешна употреба при стафилококови инфек-ции, инфектиране на рани, инфекции на пикоч-

ните пътища, хранителни отравяния,язва, гастрит, колит и др. Те могат дабъдат включени в кремове, балсами,тонери и т.н. със силен и траен коз-метичен ефект и поддържат кожатакрасива и млада. Подходящи са за за-личаване на белези, зарастване на ра-ни, премахване на нежелана пигмен-тация, срещу стрии и целулит, успо-кояване на раздразнена кожа и др.

Получените компоненти са „при-родни антибиотици” и са нова алтер-натива на синтетичните антибиоти-ци.


Становище

МОДЕРНА ИЛИ ИЗОСТАНАЛА БЪЛГАРИЯ?

Проф. дтн Борис Йовчев,секция „Технически науки” към СУБОт най-съществено значение по отношение

на визията за бъдещето на българската индус-трия и на иновациите е да се имат предвид след-ните пет аспекта:

I. За модернизацията на българската ин-дустрия през програмния период на ЕС2014-2020 г.На 17 май т.г. по инициатива на Съвета по

иновации при БТПП се проведе кръгла маса натема „Ролята на бизнеса и науката за планира-нето на средствата за модернизация на българ-ската индустрия и за внедряването на иновациипрез програмен период 2014-2020 г.” Предло-женията, които по време на дискусията напра-виха представителите на бизнеса и на науката,бяха изпратени на компетентните представите-ли на изпълнителната власт, но засега няма дан-ни те да са им обърнали внимание. Част от тезипрепоръки съвпадаха с предоставените анали-зи и предписания, направени през февруари вдоклада на Световната банка „Постигане на ин-телигентен растеж: как научните изследванияи иновациите да работят за България” [1].Тезипредложения би трябвало да са предпоставкаизпълнителната власт да създаде „икономичес-ка среда” за стимулиране на малките и средни-те предприятия (МСП), в т.ч. на публично- час-тно сътрудничество, участие в клъстери и въввисокотехнологични паркове, както и за разра-ботка на иновативни идеи на изобретатели и ра-ционализатори от съвместни колективи от уни-верситети, научни институти и изследователскилаборатории.

Модерните инструментални и измерителниекипировки са твърде скъпи за МСП, порадикоето тези предприятия са силно затруднени виновативната си инициатива. За да се активи-зира тяхната иновативната дейност за усвоява-не на производството на иновативни изделия,те трябва да получават финансова подкрепа иот фондовете на ЕС. Еврофондовете обаче до-сега не се използват ефективно в полза на ико-номиката на България, защото достъпът до тяхе труден. Наложително е европарите за наука ииновации в периода 2014-2020 г. да се разпре-делят целесъобразно по всички звена на ве-ригата наука - технологии - бизнес. В тази на-сока много полезни са предложенията от обсъж-данията, проведени от Дискусионния клуб на

Съюза на учените през февруари [2]. Необхо-дима е също и радикална промяна на организа-цията за провеждането на конкурсите и отчита-нето на изпълнението на договорите за финан-сова подкрепа със средства от ЕС.

Необходимо е да се ангажира поне някакъвперсонал, който да подпомага МПС при подго-товката и подаването на документи за проекти,тъй като те са силно затруднени да плащат затова на външни фирми, респ. специалисти. Битрябвало да се опрости и отчитането на етапи-те на проектите – например, защо да не се из-ползват само два приемателно-предавателнипротокола - на входа и на изхода на изпълнени-ето на договорената задача?!

Използваният от Изпълнителната агенция занасърчаване на малките и средните предприя-тия (ИАНМСП) подход за анализ и оценка нафакторите за състоянието на МСП в Българияна базата на обобщени данни [3] често води догрешни констатации и изводи, което засенчваистинските проблеми на предприятията; тованалага необходимостта от специализирана дър-жавна институция за набиране на реални дан-ни в постоянен контакт със самите МСП и сбраншовите им организации ; също да се пол-зва информацията и на научно-общественитеорганизации: СУБ; БАН; ФНТС; Съвета на рек-торите; научните лаборатории; Фондация „При-ложни изследвания и комуникации1 ” (ПИК), ко-ито от много години се занимават с проблеми-те на МСП, както и да изучава и да препоръчвавнедряването на добрите практики.

Следва да се обмисли същността на поняти-ето МСП с цел да се диференцира широкияспектър от различните типове малки и среднипредприятия и да се улесни тяхното класиранев браншови групи. В момента обобщаващотопонятие МСП затруднява анализа на технитепроблеми.

Въпросът за необходимостта от държавнаструктура, която да обединява науката с бизне-са, да анализира и регулира изброените по го-ре проблеми, да координира и да предлага тях-ното комплексно решаване за укрепване твор-ческите връзки на науката с промишленос-тта, което ще стимулира ускоряването на ино-

1 Фондация „ПИК” (ARC Fund) въведе престижната номинация „Иновативно предприятие”.


Становище

вационната дейност, е занимавал учените неп-рекъснато.

Още през 1945 г. за първи път Vannevar Bushот САЩ [4] е предложил създаване на „аген-ции, обединяващи наука, бизнес, правител-ство, като най-ефективна форма за обединява-не на учените с представителите на бизнеса ина държавата с цел реализация на иновациитев съкратени срокове и предлагане на конкурен-тно способни изделия на пазара”. Защо да несе възползваме от тази изпитана форма на уп-равление? Държавната помощ е необходима иза намиране на пазар (вътрешен и външен);проектите, финансирани по програмите на ЕС,трябва да се провеждат по опростени процеду-ри; организиране на ползването на чужд опит ина сътрудничество с чужди фирми; ефективноизползване на научния потенциал на страната;създаване на стимулираща правно-икономичес-ка среда и др.

Следва да се спомене и за ролята на прак-тическото обучение в университетите и вис-шите училища, което сега е подценено и/или за-немарено. Необходимо е подобно на странитесъс силни икономики, практиката да се вклю-чи в учебните програми, като неделима част отучебния процес. За неговата организация, про-веждане, финансиране и управление може да сеползва опита на Германия – т.нар. при тях Refe-rendarium” [5] .

За актуалността и важността от намиране наефективна форма за възстановяване на комуни-кацията между наука и бизнес и подобряванена практическото обучение в образованието, щецитирам и думите на президента на РБ г-н Р.Плевнелиев от неговото слово „ България 2020”– националните приоритети в образованието инауката: „...младите хора в България са най-къс-но излизащите на пазара на труда в Европа…Разбира се, основната причина за това е, че ня-мат достатъчен практически опит... Много чес-то ние констатираме, че дори и на двадесет ипет години, завършвайки, студентите в Бълга-рия все още нямат нито един ден трудов стаж вреалната икономика… Ключов момент… е данамерим възможностите за взаимодействие исътрудничество между бизнеса, изследовател-ските центрове и университетите и разбира се,държавата, която основно може да координираи да задава посоката…” [5]

II. Наука, технологии и бизнесРазпаднаха се традиционните пазари на Бъл-

гария в страните от ОНД, Близкия изток, Кубаи др. поради неправилно водената борба за оце-ляване на отделните предприятия, които уж се

спасяваха, но поединично. Този факт, съчетанс фактора „некомпетентност” и с много другиизвестни причини, разкъсаха връзките меж-ду науката и бизнеса през изминалите 22години, което се отрази фатално лошо на ико-номиката ни. Досега, във всички усилия и ме-роприятия за възстановяване на тези връзки, седопускаше една грешка – игнориране на фак-та,че връзката „наука – бизнес” е само звено отнеделимата верига – „наука, образование, на-учноизследователска дейност (НИРД), произ-водство и пазар (реализация)”. Всяко звено оттази верига обаче има своите проблеми и тетрябва да се решават едновременно и комплек-сно.

Не е странична тема в случая и Законът заразвитие на академичния състав - повече отгодина след влизането му в сила е ясно, че тойне оправда очакванията . На заседание наОбществения дискусионен клуб към Съюза научените [6] последиците от действието на тозизакон бяха очертани ясно – вместо да сближа-ва науката и бизнеса, този закон ги раздале-чава и не насърчава иновационните дейнос-ти. В него липсва дори оценъчен параметърза внедряване на научните продукти, а у насна ниво държава изобщо не се води статис-тика за внедряването на научните резулта-ти. Липсва информация за резултатите отвлагането на немалки суми от фондовете на ЕСв иновативни проекти. Но като се има предвид,че с много малки изключения българските ко-лективи не са водещи в тези проекти, а учас-тват като подизпълнители на външни органи-зации, делът на „принадената стойност” от те-зи разработки е твърде малък за българскатаикономика.

III. За някои проблеми на малките и сред-ните предприятия1. Много важно е да се има предвид, че ос-

вен в БАН и в университетите наука се правии в иновативните МСП, които провеждат на-учноизследователска и развойна дейност. Ни-как не е случайно, че те не само „оцеляват”, ноимат вече над 8% ръст на развитие. Това е от-белязано и в посочения по-горе доклад на Све-товната банка. В него също се казва, че дър-жавното ни ръководство трябва ритмично даосигурява достъп на всички МСП до общес-твените поръчки в тяхната тематична област.Тази препоръка обаче не се използва пълноцен-но от нашите правителства. Високият интелек-туален потенциал, с който разполагат някои отбългарските иновативни МСП, дава възможностте да могат да разработват и да изпълняват про-


Становище

екти и за големи и отговорни системи (с дос-тавка на изделия и иновативни технологии и отвъншни фирми) - т.е. да бъдат в ролята на гла-вен изпълнител на съответния проект. Товаобаче на практика много трудно може да стане,защото в тръжните документи на обявяванитеконкурси по ЗОП не се предвиждат защитни ог-раничения за иновативните малки фирми. Внай-добрия случай, иновативни МСП се наематкато подизпълнители на фаворизираните „ре-номирани” външни фирми, спечелили конкур-сите. Това води до отрицателни последствия заикономика и изкривяване на пазарната среда внашата страна.

2. Необходима е също реорганизация на бъл-гарските външнотърговски представителства ,която да доведе до:

Оценка на тяхната дейност по броя иефективността на сключените догово-ри от нашите МСП с фирми от страна-та, в която те работят, и на тази основада се определя (без да се налагат огра-ничения) и тяхната заплата.

Търговските представители следва даизучават и да познават пазарните пот-ребности на страната, в която работят,както и производствените възможнос-ти на съответните български МСП исистемно да им предоставят технико-икономически обосновки и задания затърсените стоки и за пазарните нишиот съответната страна.

Необходимо е също да се предоставятцелеви финансови преференции задейностите по усвояване на иноватив-ни изделия, а също за модернизация натехнологичното обзавеждане и техно-логичните процеси. Възможно е да сеобмисли и т.нар. данъчна ваканция отзаплащане на корпоративен данък заопределен период - поне една година,за всяка иновативна разработка, дове-дена до пазарна реализация.

3. Конкурентоспособност е трудно пости-жимо качество за МСП, свързано с борба за па-зари; изискват се комплексни мероприятия,творчески инициативи и усилия за намиране иза задържане на спечелените пазари, високо ни-во на специализация на творческия състав имного добро управление на предприятието; про-веждане на НИРД за разработка на иноватив-ни, висококачествени изделия и ускоряваневнедряването им в производство, но затова санеобходими много средства за непрекъснато об-новяване на производството и на технологич-ното оборудване, изобретателност за намиране

на иновативни идеи и добра организация за тях-ното реализиране.

IV. За Проектозакона за иновации:1. Представеният за обсъждане първи вари-

ант на Проектозакона за иновации трябва да сепреработи в съответствие с многобройнитепредложения от дискусиите с участие на спе-циалисти.

2. На базата на добре формулираните в чл.1цели е необходимо законът да се превърне всредство за:

някои структурни реформи в научнитеинститути, лаборатории и в универси-тетите за стимулиране на тяхната ино-вационна дейност;

осигуряване на икономически стиму-ли за иновативните МСП..

Преобладаващата част от МСП у нас няматвъзможност да влагат средства в звената от на-уката и образованието. Да се очаква финанси-ране от бизнеса, в който преобладават МСП, енереално. Сравнително малка част от нашитеиновативни МСП поддържат собствени развой-ни звена и провеждат НИРД, малко от тях нае-мат по 1-2 учени за решаване на възникналипроблеми; не проявяват особен интерес за из-ползване срещу заплащане на създадени науч-ни продукти от БАН или от университетите. На-личните големи производствени предприятия унас са предимно чуждестранни и техните науч-ни и развойни организации са обикновено из-вън България. Следователно чрез закона за ино-вациите нашата държава на този етап трябва дасъздава всички необходими условия за стиму-лиране на иновативната дейност по цялата ве-рига „наука - технологии – бизнес” за ускоренореализиране на иновативни идеи и разработкив конкурентни изделия и системи.

V. Високотехнологични парковеПо въпроса за изграждането на високотех-

нологични паркове, което днес е предизвика-телство за нашата наука и индустрия, в Бълга-рия има положителен минал опит. Още през 70-те години на ХХ в. проф. Иван Попов като ми-нистър на машиностроенето проведе радикал-на реорганизация на взаимовръзката наука и ин-дустрия. В резултат на тази реорганизация бя-ха изградени няколко центъра за научноизсле-дователска и развойна дейност (ЦНИРД) къмтогавашните производствени държавни стопан-ски обединения. Те бяха мощни формирования- всяко със състав над 1500 души; в тях се ин-тегрираха всички развойни звена на съответно-то обединение - ведомствени научни институ-


Становище

ти, бази за техническо развитие и др. Основна-та идея беше съсредоточаване на научен потен-циал за ускорено разработване с организирано опитно производство с малък капацитет - от 100до 1000 броя иновативни изделия и системи запоявили се пазари или за търсене на нови паза-ри.

Всичко това в годините на прехода бе отре-чено и забравено, въпреки, че беше пренесенопит от САЩ и други високо индустриализи-рани страни.

Отделни опити за взаимовръзка между нау-ката и бизнеса се правят и в днешно време, ноте са твърде малко. Например в ТУ – София по-настоящем частично работи и се доизгражда но-ва структурна форма, която се очертава да имаголямо значение за индустрията и икономикатав страната ни - Университетски научноизсле-дователски комплекс, с основна цел развитиеи приложение на виртуалното инженерно про-ектиране в различните направления на наукатаи техниката. Тази нова за нашата страна фор-ма следва да се подкрепи и набраният опит дабъде мултиплициран и в други университети ивисши училища.

Актуална стана идеята и за изграждане в Со-фия (на площадка, собственост на Министер-ството на отбраната на IV километър) на висо-котехнологичен парк. Това е сходна структурас ЦНИРД, но тя у нас се реализира много труд-но и мудно. За целта има заделени средства поОП „Конкурентоспособност”, но тепърва пред-стои да се види кога и как този парк ще бъдепостроен и как ще работи. Бих искал тук самода вметна, че при наличието на толкова големипочти празни сгради в комплекса на БАН, по-добре ще бъде вместо ново строителство сред-ствата да се използват за закупуване на техно-логично оборудване (съоръжения, измерителниуреди и др.).

Заключение1. Възстановяването на творческите

връзки между науката и бизнеса в съ-ответствие с решенията и препоръки-те на ЕС за активизиране на иноватив-ността е основна необходимост за раз-витието на нашата икономика и за мо-дернизацията на промишлеността.

2. За постигане на желания подем в ико-

номиката са необходими комплекснимероприятия за подпомагане на всич-ки звена по веригата наука, образо-вание, бизнес, пазарна реализация сактивно участие и на държавата(съгласно опита на САЩ ), за което енеобходима съответна институционал-на държавна форма.

3. На базата на многобройните обсъжда-ния и формулираните предложения отнаучни и обществени организацииследва да се състави оперативна прог-рама за периода 2014–2020 г., която отимето на правителството да се внесе вНС за утвърждаване.

Литература1. Постигане на интелигентен растеж: как на-

учните изследвания и иновациите да рабо-тят за България”. Доклад на Световната бан-ка за България, 2012.

2. Констадинов, К. Проблеми на българскитеучени при участието им в европейски прог-рами . Обществен дискусионен клуб попроблемите на науката и висшето образова-ние, СУБ, година 2, бр. 1, 2012.

3. Ганева, Р. Презентация на резултатите от ак-туализирания анализ на състоянието и фак-торите за развитие на МСП в България 2011-2012 г. Дискусионна маса, Гранд хотел „Со-фия”, 26.07.2012.

4. Bush, V. Science, the Endless Frontier: a Re-port to the President by Vannevar Bush, Direc-tor of the Office of Scientific Research and De-velopment, July 1945. United States Govern-ment Printing Office, Washington, 1945.

5. Плевналиев, Р. „България 2020 - национал-ните приоритети в образованието и науката.//Наука, год. ХХІІ, бр.3, 2012, с. 8.

6. Йовчев, Б. Р. За практическото обучениевъв висшето образование. //Наука, год. ХХІІ,бр. 4, 2012, с. 66.

7. Дамянов, Д. Закон за развитие на академич-ния състав в Република България - една го-дина по-късно. Обществен дискусионен клубпо проблемите на науката и висшето обра-зование, СУБ, година 2, бр. 2, 2012

8.. Виденов, М. Новият закон за развитието наакадемичния състав - за и против. //Наука,год. ХХІІ, бр. 2, 2012, с 3.


Актуална информация

ТРИНАДЕСЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН СИМПОЗИУМ ПОИМУНОЛОГИЯ НА РЕПРОДУКЦИЯТА

Проф. дсн Райна Георгиева,председател на МККИР

на 13-ти Международен симпозиумпо имунология на репродукцията

Тринадесетият Международен симпозиум поимунология на репродукцията „От коренитедо върховете на репродуктивната имуноло-гия” бе организиран по програмата наReProForce проект – 7РП на ЕК, от Междуна-родния координационен комитет по имуноло-гия на репродукцията (МККИР) и Института побиология и имунология на репродукцията„Акад. К. Братанов” при Българска академия нанауките (ИБИР-БАН) от 22 до 24 юни 2012 г.Продължавайки традицията на предишните 12симпозиума, той отново бе проведен в Между-народния дом на учените „Ф. Жолио-Кюри”(МДУ), Варна, България. Тази традиция се дъл-жи на факта, че МДУ е мястото, където през1967 г. бе организиран и проведен Първият меж-дународен симпозиум по имунология на спер-матозоидите и оплождането и бе учреден Меж-дународния координационен комитет по имуно-логия на репродукцията (МККИР).

В симпозиума взеха участие 180 учени и спе-циалисти, работещи в областта на репродук-тивната биология и имунология от 18 страни:България, Германия, Полша, Австрия, Италия,Чешката република, Холандия, Унгария, Фран-ция, Гърция, Русия, Украйна, Великобритания,Япония, САЩ, Индия, Китай, Египет.

Симпозиумът бе открит от проф. Райна Ге-оргиева, председател на МККИР и Организа-ционния комитет на симпозиума и ръководителна Работен пакет 3 по ReProForce проекта.Участниците бяха поздравени от проф. Guy-Andre Voisin (Франция), доайен на симпозиумаи съучредител на МККИР, проф. Димитрина Ка-чева, директор на ИБИР, и доц. Маргарита Мол-лова, координатор на проекта.

Научната програма на симпозиума бе ор-ганизирана под формата на пленарни лекции отпоканени лектори, кратки научни съобщения ипостерни сесии. По време за три дни бяха из-несени 33 пленарни лекции, 5 кратки научнисъобщения и в три сесии бяха представени идискутирани 72 постера. Пленарните лекции бя-ха представени от световно известни учени, ра-ботещи в областта на репродуктивната имуно-логия: D. Clark (Канада), C. Coulam (САЩ), U.Markert (Германия), N. Fernandez (Великобри-тания), I. Surgent(Англия), E. Barnea (САЩ),J.Bartho (Унгария), K. Teerds (Холандия), S.

Komori (Япония), H. Donat (Германия), S. Gupta(Индия), M. Kurpisz (Полша), Q.Y. Sun (Китай),A. Croy (САЩ), J. Peknicova Z. и Ulcova-Gallova(Република Чехия), Ph. Bouteiller (Франция), Y.Shoenfeld (Израел) и др.

Представените по време на симпозиума фун-даментални и клинични данни се отнасят до ос-новни проблеми от репродуктивната имуноло-гия: антигени на гаметите и взаимодействиемежду гаметите; вродени и придобити имуннимеханизми при репродукцията; имуно-ендок-ринни взаимодействия при репродукцията; ме-ханизми на имунната регулация при импланта-цията и бременността; цитокини при имплан-тацията и бременността; имунологични проб-леми при безплодието; неуспешна имплантацияи загуба на бременността; стволови клетки прирепродукцията и други. Бяха представени ин-тересни лекции от 2 фирми (БИО-РАД и ЕЛТА90), спонсори на симпозиума, включващи но-ви производствени продукти с възможности заповишаване капацитета на научните и клинич-ни изследвания в областта на репродуктивнатаимунология. След рецензиране всички матери-али от Симпозиума бяха публикувани в специ-ално онлайн издание на American Journal ofReproductive Immunology.

В програмата на симпозиума беше включе-но и представянето на книгата “История нарепродуктивната имунология и приносът наБългария” на проф. Райна Георгиева, подгот-вена специално за симпозиума на български ианглийски език. В нея се съдържат данни за:началото на развитие и основи на проучвания-та в репродуктивната имунология; началото, ос-нови на развитие и успехи при животните и чо-века на оплождането ин витро и ембриотран-сфера (IVFET); важни събития допринесли засъздаването и развитието на репродуктивнатаимунология; приноса на България за създава-нето и развитието на репродуктивната имуно-логия. На участниците бяха предоставени ек-земпляри от книгата.


Актуална информация

Беше проведена и Работна среща наReProForce проекта с участието на: координа-тора на проекта, научния експерт, ръководите-лите на РП, представители на подкрепящитепартньорски организации на ReProForce проек-та, експерти – оценители на проекта и др. Сво-ите становища относно областта на научноиз-следователска работа и оценка дейността наИБИР-БАН изказаха чрез презентации експер-тите на Европейската комисия по ReProForceпроекта проф. Vidjei Pandey и проф. MareusSperandio, отговорни за оценката на научнатастратегия на ИБИР-БАН. Представители наподкрепящите ReProForce проекта партньор-ски организации изложиха своите виждания вдискусии относно бъдещата научна стратегияна ИБИР, в които бяха засегнати въпросите занай-важните научни насоки на проучванията вобластта на репродукцията при човека и живот-ните, след изпълнението на ReProForce проек-та. Бяха изнесени презентации по посоченитевъпроси от чуждестранни специалисти: проф.Katya Teerds (Холандия), проф. Nelson Fernandez(Великобритания), проф. Hans Donat (Германия)и д-р C. Mayhofer (Австрия).

По време на Официалната церемония с уч-редения от МККИР медал „Кирил Братанов”и сертификат бяха наградени учени, допри-несли за развитието на МККИР и постижения-та им в репродуктивната имунология: проф.David Clark (Канада), проф. Nelson Fernandez(Великобритания), проф. Eytan Barnea (САЩ),проф. Ian Surgent (Великобритания) и проф.Райна Фичорова (България, САЩ).

Със специална Почетна награда и грамо-та за дългогодишна организационна и научнадейност със значими приноси в областта на реп-родуктивната биология и имунология бяха удос-тоени световноизвестните учени: проф. Guy-Andre Voisin (Франция), проф. Caralyn Coulam(САЩ) и проф. Иван Кехайов (България).

Със Специална награда и грамота проф.Райна Георгиева бе удостоена от ръководство-то на ИБИР-БАН за научните й приноси в об-ластта на репродуктивната имунология, за по-ложените усилия за развитието и разширяванедейността на МККИР, за организираните 6Международни симпозиуми по имунология нарепродукцията и разширяване на международ-ните връзки на института.

Благодарение на проф. Ханс Донат, един отпървите и много активни членове на Междуна-родния координационен комитет по имуноло-гия на репродукцията, на младите учени, пред-ставили най-добри постери на Постерната се-сия, включена в програмата на симпозиума, бевръчена специална награда „Professor HansDonat”, субсидирана от самия него и придру-жена от сертификат. Номинациите бяха попредложение на председателите на всяка пос-терна сесия и утвърдени от международно жу-ри.

В заключение, 13-ят Международенсимпозиум по имунология на репродукцията бепоредното доказателство за значението на на-учните проучвания по биологията и имуноло-гията на репродукцията при човека и животни-те и тяхната роля в световната фундаменталнанаука и клиничната практика. Симпозиумът бенай-мащабната научна проява, организирана попрограмата на проекта ReProForce, по време накоято се създаде възможност за широки меж-дународни контакти между учени от 18 страни- 10 европейски държави и представители отподкрепящи ReProForce партньорски организа-ции; за широка обмяна на последните научнипостижения; възможности за разширяване нанаучното сътрудничество и увеличаване на раз-познаваемостта от световната научната об-щност на Института по биология и имуноло-гия на размножаването „Акад. К. Братанов” приБългарската академия на науките.

Списание „НАУКА“ се публикува от началото на 2011 г. в сайта наНАЦИОНАЛНАТА МРЕЖА ОТ ВИРТУАЛНИ БИБЛИОТЕКИ

на адрес: http://www.bvu-bg.eu/nmvb/index.php?Clip=naukaСайтът се поддържа от д-р Галина Иванова от Русенския университет,

на която редакцията изказва благодарност!


In memoriam

ПРОФ. Д-Р ИНЖ. ГЕОРГИ СТЕФАНОВ ПОПОВ

(1937–2012)

На 06.11.2012 г. след кратко боледуване ни напусна завинаги големият човек, учен,общественик и приятел проф. д-р инж. Георги Стефанов Попов.

Проф. Попов е роден на 14.06.1937 г. в град Русе. През целия си творчески път отдавасилите и уменията си за възхода и утвърждаването на Русенския университет като един отводещите в нашата страна центрове за наука и обучение. Неговите научни дирения са в областтана Обработване на металите чрез пластична деформация и Технология на мащиностроителнитематериали. Основните му научни интерси са в сферите на взривно обработване на металите,щамповане и валцоване на сложни машиностроителни изделия, компютърно симулиране напроцеси в кристалната решетка, автоматизация на технологичното проектиране.

Проф. Попов е автор на над 100 научни труда и ръководител на 10 докторанти, от които 7защитили (от тях 2 професори и 3 доценти) и 3 отчислени с право на защита. Заемал е различниръководни длъжности: ръководител на НИС, ПНИЛ, декан , шеф на катедра и зам.-ректор наРУ „Ангел Кънчев”. Бил е член на Специализирани научни съвети към ВАК, председател надве и член на една временни експертни комисии за оценяване към НАОА. В 36 и 37 Народнисъбрания е народен представител и зам.-председател на Комисията по образование и наука.

В Съюза на учените в България проф. Попов има много активна и дългогодишна дейност.Член е на съюза от 1968 г., зам.-председател на СУ - Русе (1986-1989) и негов председател(1989-1993). Член е на УС на СУБ от 1989 до 1993 г.и отново през периода 2001-2005 г.

Проф. д-р инж. Георги Попов е носител на многобройни отличия: „Орден на труда” (1987),„Медал на БАН” за участие в подготовката на втория Руско-български космически полет (1988),Почетен член на СУБ, Почетен член и почетен знак на СУ-Русе, „Доктор хонорис кауза” наРУ „А. Кънчев” (2005), наградата на Русе „За цялостен принос в областта на образованиетои науката” и много други.

Биографията на проф. Попов е показател за един достойно и смислено изживян живот вполза на науката и обществото!

Поклон пред светлата му памет и мир на праха му!

Управителен съвет на СУ – Русе


Научни изяви в СУБ

Съюзът на учените - Пловдив проведе: На 25 и 26 октомври 2012 г. в Дома на учените – Пловдив, традиционната ежегодна научна

сесия „ДНИ НА НАУКАТА 2012“ на СУ-Пловдив, в следните научни направления: Техника и технологии (постерна сесия) Естествени и аграрни науки (постерна сесия) Хуманитарни и обществени науки (устни презентации) Медицина, фармация, организация на здравеопазването и дентална медицина (мултимедийно

представяне/устна презентация на докладите) На 31 октомври 2012 г. в Синия салон на Дома на учените Честване на Деня на народните

будители и на българските учени.

Секция „Икономически науки“ към СУБ и Институтът за икономически изследвания приБАН проведоха на 2 октомври 2012 г. в малката зала на института, ул. „Аксаков“ №3, семинар натема:

„Външната политика на САЩ в епохата на Обама“Докладчик: Джон Фефър, съдиректор на Институт за изследване на политиката във Вашингтон.

* * *Секция „Медицински науки“ към СУБ проведе в зала „Вяра“ на Културния институт „Столична

библиотека“ – пл. „Славейков“ № 4, ет. 2, научни форуми: На 1 ноември 2012 г. с доклад на тема:„Актуални проблеми на екотоксичната агресия върху мозъка на съвременния човек“.

Докладчик: проф. д-р Александър Монов. На 5 декември 2012 г. при дневен ред: Доклад на тема: „Съвременна единна стратегия при тежки екотоксични кризи –

приоритетен глобален принос на българската медицинска наука“.Докладчик: проф. д-р Александър Монов.

Доклад на тема : „Клинични и социални проблеми на съвременните депресии“.Докладчик: доц. д-р Ирен Велчева.

* * *Секция „История“ към СУБ проведе на 23 ноември 2012 г. в клуба на „Загоре“ поредната си

сбирка на тема:„Жълтите павета - керамика, естетика, символика“.

Докладчик: Елинка Бояджиева

* * *Секция „Филологически науки“ към СУБ проведе поредните си сбирки с представяне книги

на членове на секцията: На13 ноември 2012 г. в Академична зала № 1 в Ректората на Софийския университет на

книгата на доц. Константин Попов „Камбаната на сърцето“ На 21 ноември 2012 г. в Академична зала № 2 в Ректората на Софийския университет на

книгата на проф. дфн Боян Вълчев „Българският език в училището“ На 7 декември 2012 г. в Академична зала № 1 на Софийския университет заедно с Катедрата

по български език на Софийския университет и Международното социолингвистическодружество на книгата на Ангел Г. Ангелов „Еколингвистика или екология на застрашенитеезици и лингвистика на застрашените екосистеми”.

* * *Секция „Педагогика и психология“ при СУБ проведе на 19 ноември 2012 г. в Аудитория 240

на Софийския университет научна сбирка по случай Деня на народните будители и на българскитеучени с доклад на тема:

„Поглед върху училищното дело в гр. Лом“.Докладчик: Васил Божинов.

* * *Секция „Биология” към СУБ проведе на 11 декември 2012 г. в заседателната зала на ИБЕИ,

ул. „Ю. Гагарин“ № 2, заседание с лекция от проф. д-р Аглика Едрева на тема:„Дончо Костов и неговото време“.



НАУЧНИ СЪБИТИЯ В СУБ – БЛАГОЕВГРАДЕсента на 2012 година за СУБ - клон Благоев-

град беше богата на научни събития. На 30септември 2012 година в Учебен център „Бачи-ново” на ЮЗУ „Неофит Рилски” се проведе по-редната четвърта Балканска конференция на те-ма „Науката, образованието и изкуството през21 век” организирана от СУБ - клон Благоевград.Прекрасните условия за ефективното протичанена конференцията бяха осигурени от съорганиза-тора на събитието - ЮЗУ „Н. Рилcки” - Благоев-град. Въпреки икономическата криза интересъткъм научния форум беше много голям. Участва-ха над сто и тридесет докладчици със сто докла-да, които бяха издадени преди започване на кон-ференцията. Тази година особено силно беше при-съствието на колеги от Албания. Традиционноимаше представители от Сърбия, Турция, Маке-дония, и др.

Обширна дискусия предизвика пленарниятдоклад на професор Алекси Данчев от Турция,който представи многообразие от електронни тех-нологии, които могат да се използват при обуче-нието на студентите. В седемте секции акцентътбеше не толкова прочитане на докладите (всичкиги имаха предварително), колкото да се дискути-ра по тях. Участниците бяха доволни, защото ситръгнаха с нови идеи за по-нататъшни научни про-учвания.

От 21 до 25 септември 2012 г. в курортен ком-плекс Дюни (България) и в гр. Истанбул (Турция)се проведе втората Международна научна конфе-ренция „Културен път Виа Понтика – култу-рен туризъм без граници”, организирана от Юго-западния университет „Неофит Рилски” – Благо-евград. Съорганизатори на проявата бяха Съюзътна учените в България - клон Благоевград, катед-ра „Културология” при ЮЗУ „Неофит Рилски”,катедра „Икономика и организация на туризма приИкономически университет - Варна и Факулте-тът по туризъм и хотелиерство, гр. Охрид, приУниверситета „Св. Климент Охридски”, гр. Би-толя. Във форума взеха участие 35 учени от сфе-рата на туризма, културологията, теологията и ар-хеологията от България, Румъния и Македония.Културните коридори на Балканите, които преси-чат България, са девет и организаторите имат ам-бицията в следващите години всеки един от тяхда бъде обект на научна конференция. Миналатагодина научните доклади проследиха културнияпът София – Кюстендил - Охрид. Специфичнотона тези конференции е, че се съчетава теорията спрактиката, т.е. има достатъчно време да се раз-гледат всички исторически културни забележител-ности по продължение на съответния културенпът.

В своя поздравителен адрес Президентът наРепублика България Росен Плевнелиев - патрон

на конференцията, отбеляза, че тази научна ини-циатива ще допринесе не само за развитието натуризма в България, но и за културен обмен съссъседните държави и разширяване на взаимоот-ношенията и съвместните дейности с тях. Ректо-рът в своето поздравление подчерта, че тази кон-ференция акцентира, от една страна, върху древ-ната българска култура като част от Европейско-то наследство и, от друга страна, е катализаторна интеграционните процеси в модерния глоба-лизиран свят.

Следващото издание на конференцията е пос-ветено на Културен път Виа Диагоналис, една отнай-значимите комуникационни артерии междуИзтока и Запада, и ще се проведе между 3-6 ок-томври 2013 г. в София и в гр. Белград. Целта навече ежегодната конференция е да привлече вни-манието към опазването и устойчивото използва-не на културното наследство чрез създаване и раз-витие на един интегриран културен туризъм, кой-то надхвърля националните граници и се основа-ва на общите културни ценности и историческикорени на народите по културните пътища наЮгоизточна Европа (за по-подробна информацияотносно предстоящата конференция пишете поелектронната поща на адрес:[email protected]).

Научните изяви на СУБ - клон Благоевград за2012 г. завършиха на 30 октомври с научна кон-ференция с международно участие на тема „Ди-гитална култура, медии и образование”. Фо-румът бе организиран от Центъра за нови медиии дигитална култура при Югозападния универси-тет „Неофит Рилски” по случай Деня на народ-ните будители – 1 ноември. Съюзът на учените –клон Благоевград участва като съорганизатор за-едно с Факултета по изкуствата и Катедрата покултурология при ЮЗУ „Н. Рилски”. В научнатаконференция, която се проведе в Университет-ски център „Бачиново”, взеха участие над 30 уче-ни, преподаватели, докторанти и млади специа-листи от България, Румъния, Албания, Мароко идр.

След откриване на конференцията от проф. д-р Николина Огненска – председател на Съюза научените- клон Благоевград и зам.-председател наОбщото събрание на ЮЗУ „Н. Рилски”, бяха из-несени два пленарни доклада. В тях се дискути-раха проблемите за необходимостта от внасянена коректив в ценностната система на младите хо-ра и от създаване на нова европейска цивилиза-ционна среда, която да активизира техните спо-собности и умения, както и проблема за елек-тронното дистанционно обучение в университет-ската подготовка на мениджъри. Специално вни-мание се обърна на нуждата от използване на дис-танционното управление - както при традицион-



ните учебни курсове, така и в преквалификация-та и в професионалната подготовка на кадри заголям брой професии.

На конференцията бяха представени още мо-дерните проблеми на културата, медиите и обра-зованието в новата цифрова среда. Вниманиетона участниците се фокусира върху новата и бър-зо развиваща се област на изследвания на съвре-менните комуникационни и културни процеси,ориентирана към новата медийна вселена с ця-лото богато разнообразие от всевъзможни услугии мултимедийни платформи, към дигиталната кул-тура и възможностите, които тя предлага за пови-шаване качеството на образованието и обучение-то за всички учащи се, за да постигнат по-добрирезултати и компетенции за учене и работа в съв-ременната дигитална среда.

Сред темите, които бяха дискутирани в секци-онните заседания, се очертаха въпросите за: съг-

ласието/несъгласието между действителнатаидентичност и аватар идентичността, интернетфен-базираните общности в Румъния, идентич-ността в виртуалната среда, новите медии и граж-данското общество в посткомунистическите стра-ни; новите граждани, социалната памет и соци-алните медии, образованието за демокрация - мла-дите граждани и новите медии и др.; образова-телната политика в ХХІ век и насърчаването нановите основни умения и навици, особено в об-ластта на информационните и цифровите техно-логии, като един от трите основни елемента нановия подход към образованието. Представенитенаучни доклади предизвикаха оживени дискусииоколо поставените от тях проблеми, които про-дължиха и извън заседанията по секции.

Проф. д-р Николина Огненска,председател на СУБ – клон Благоевград

КНИГОПИС

НОВА АКТУАЛНА, ПОЛЕЗНА И ИНТЕРЕСНАКНИГА ЗА ПРИРОДНИТЕ БЕДСТВИЯ

Бойко Рангелов.Разгневената

земя. Природнибедствия.

Акад. изд. „Проф. М.Дринов, София, 2012,

296 с.

„Колкото и да сегневи, Земята не нимрази!” – с тези думизавършва предговоръткъм книгата и това сеопитва мотивирано давнуши на читателяавторът Бойко Ран-

гелов.„Апокалипсисът идва на 20 декември 2012 годи-

на”, „През декември 2012 г. настъпва краят на Све-та”, „Календарът на маите свършва на 21 декември2012 година”… Дълъг е списъкът на подобни загла-вия, които с наближаването на края на годината, всеповече ни заливат в медийното пространство. Отдруга страна, стоят жестоките факти за станалитепрез последните години колосални природни катас-трофи: Суматра (2004) – 230 хил. загинали, Чили(2008) – 630 хил. загинали, Хаити (2010) – 210 хил.загинали, Япония (2011) – 15 хил. загинали и невиж-дани досега колосални материални загуби…На хората, които не вярват на апокалиптичните

прогнози и които търсят разумен подход и научнообосновано обяснение за „гнева на Земята”, е пос-ветена появилата се в самия разгар на лятото книга„Разгневената Земя – природните бедствия”. Тазиактуална, полезна и интересна книга е издадена отАкад. изд. „Проф. Марин Дринов” с финансовата под-крепа на Фонд „Научни изследвания” при Министер-ството на образованието, младежта и науката.

Авторът проф. д-р инж. Бойко Рангелов едва ли сенуждае от представяне. Той е добре известен в науч-ната общност не само у нас специалист по природнибедствия и екокатастрофи, и преди всичко земетре-сения и цунами. Автор и съавтор е на повече от 200научни публикации, 13 книги, над 250 научнопопуляр-ни материала, участник е в повече от 40 националнии международни научни проекти, носител е на прес-тижни наши и чуждестранни научни отличия.Книгата „Разгневената Земя. Природните бедстви-

я”е сполучлив опит да се представят някои нови из-следвания на автора, свързани с природните бед-ствия по света и в България. Тя е интересен и оче-видно ефективен синтез от два подхода. Първият –изложение в по-популярен стил за широка читател-ска аудитория, а вторият – строго научно изложе-ние, отбелязано с курсив в текста. За първи път набългарски език се появяват някои много интересниданни и информация. Това са детайлните факти зацунами в Черно море и възможните последици оттях, резултатите от изследвания по археосеизмоло-гия, изучаване на природните бедствия на Антаркти-да (където в рамките на Деветата национална ек-спедиция на о-в Ливингстон в периода 2000–2001 г.,авторът пуска в експлоатация първата Българска се-измологична станция в Антарктида). Интерес пред-ставляват и новите данни за земетръсната опасноств България, анализът на специфичните поведенчес-ки реакции на групи от хора, попаднали в екстремниситуации и дрВ книгата се осветлява и един актуален за 2012

година въпрос – за т.нар. „край на Света”, Чрез кла-сификациите и анализите на различни по вид при-родни опасности в книгата за пръв път се показванаучно, че хипотезите за края на Света от вътреш-ноземни причини са несъстоятелни. Причина за то-ва са съществуващите естествени ограничения впродължителностите и в размерите на засегнатитеот природни катаклизми области.Накратко са разгледани и въпроси за актуалните

и модерни напоследък системи за ранно предупреж-дение и системите за бърза оценка на последиците


КНИГОПИС

от катастрофални земетресения.В много прегледен и достъпен вид са представе-

ни и резултатите от успешно завършилото под ръ-ководството на проф. Рангелов българско участие ведин голям проект по Шеста Рамкова програма наЕвропейската комисия по тема “Scenarios for Haz-ard Induced Emergencies Management (SCHEMA)”.Крайният продукт е Атлас – сборник от карти на рис-ка от цунами по северното българско Черноморскокрайбрежие с конкретен обект – Балчик.Книгата е полезна за специалисти, студенти и пре-

подаватели от различни области, както и за широ-ката публика, която се интересува от природнитебедствия.Полиграфически книгата „Разгневената ЗЕМЯ -

Природните бедствия” е много добре оформена – сизцяло цветен печат и твърди корици. Без преуве-личение може да се твърди, че тя е събитие в изда-ването на научна и научнопопулярна литература, за-щото подобни книги са рядкост не само у нас.

Проф. дтн Гаро Мардиросян,ИКСИ - БАН

Тодор Николов.Глобални

изменения наклиматите висторията на

Земята.Акад. изд. “Проф. М.

Дринов”, С., 2011, 398 с.,68 фиг.

За тази монографияакад. Тодор Николов полу-чи Наградата на СУБ зависоки научни постиже-ния през 2012 г. Книгата сесъстои от Предговор и две

части (І част: Въведение. Климатообразуващи фак-тори. Принципи и методи за възстановяване на древ-ните климати; ІІ част: Палеоклимати. Заключение.Литература. Речник на термините. Списък на съкра-щенията. Като приложение е поместена Междуна-родна стратиграфска скáла – българска версия “съсспециалното разрешение на председателя на МКСпроф. Фини”.Авторът обобщава “най-новите данни от изслдва-

нията върху глобалните изменения на геосисте-мите и флуктуациите на климатите в история-та на Земята”. В кратки раздели той запознава чи-тателите с климата и климатичната система на Зе-мята, нейните основни елементи (атмосфера, океа-ни, континенти, биосфера, криосфера) и техните па-раметри: (температура, валежи, влажност на възду-ха и почвите, промените на океанското ниво). Обсъж-да основните климатообразуващи фактори: астро-номични и орбитални (вариации в слънчевата ради-ация, ексцентритет, инклинация, прецесия), предоп-ределящи главните закономерности в появата наклиматичните цикли. Подчертава важната роля наземните (геоложки, геофизични, географски) факто-ри, а така също значението на вулканите и земетре-сенията. Характеризира геодинамичните обстанов-ки (спрединг, субдукция, колизия) и геотектонскитережими (екстензия, компресия), които са създадени

от възходящи ендогенни флуиди. В едни случаи флу-идите оформят конвективни клетки, чиито хоризон-тални рамена в астеносферата движат латералнолитосферните плочи (плейт-тектоника). В други слу-чаи закотвените в огнетечното ядро адвективни ман-тийни струи перфорират движещите се литосферниплочи и създават ареали от горещи точки и полета(плюм-тектоника). Важен принос на акад. Николов етезата за връзка между някои метеорологични яв-ления и горещите точки в литосферата. Прилагайкипринципа на актуализма, той обсъжда проблемитена палеоклиматичната система, днешното състоя-ние на климата и очертава бъдещите глобални из-менения на климатичната система с техните послед-ствия за човечеството, като разглежда комплекс отпалеонтоложки, литоложки и геохимични индикато-ри за древните климати. Цялата климатичнаа инфор-мация от дългата геоложка история на Земята се съх-ранява от химични елементи, изотопи, минерали,скали, фосили и фосилни съобщества, запазени влитосферата.Прегледът на прекамбрийските палеоклимати за-

почва от архая, когато температурата на земната по-върхност спада под 1000 С. Тогава протофлуидос-ферата бифуркира, оформяйки две самостоятелнифлуидни обвивки хидросфера и атмосфера. Къмкрая на протерозоя се появяват затопляния в резул-тат от парников ефект и застудявания (заледявания),които според някои учени дори създават Снежна Зе-мя, чиито ледове са покривали континентите и Оке-ана. Заледяването обхваща интервала 850-635 млн.години BP, означен в Международната стратиграф-ска скала от 2009 г. като Криогенска система/пери-од. В началото на криогенския период (840 млн. го-дини BP) “биологичната продуктивност в повър-хностните води на океана е притърпяла колапс замилиони години”.През фанерозоя (последните 542 млн. години) са

доказани застудявания и затопляния. Първото за-ледяване настъпва 5 млн. години от началото на па-леозойската ера. То съвпада с т.нар. “камбрийскивзрив в биологичната еволюция”. Захлаждания саустановени в интервала ордовик-силур, късен кар-бон-перм, юрата, неозоя, отделени от епохи с топликлимати, по време на които нивото на океаните се еповишавало значително. Мезозойските климати от-разяват започналото и продължаващо до днес раз-падане на Вегенеровата Пагея, с образуване на съв-ременните континенти, закриването на океана Те-тис, съкращаване на Панталаса и последователно-то раждане на новите океани. Синтезът на климати-те през мезозоя и неозоя представлява вълнуващапанорама и пълна с превратности сага, която не мо-же да се преразкаже, а трябва да се прочете.С тази книга акад. Николов отново прогонва мра-

ка на незнанието и респектира с научни факти и ар-гументи граждани, студенти, учени, политици и дър-жавници за съвременния климат и опасностите, ко-ито са надвиснали върху биосферата, с нейното ве-лико създание – човекът и очертава алтернативни-те насоки за климатичните промени в бъдещето,придружени с апела на виден учен от ноосферата –сферата на разума, “да гледаме на миналото катона поучителен спомен и да се вглеждаме в бъде-щето с надежда”.

Проф. дгмн Божидар Маврудчиев,председател на секция „Геолого-географски

науки” към СУБ


Съдържание на сп. „Наука“, ХХІI годишнина, бр. 1-6, 2012 г.

Автор и заглавие Брой/стр.Ангелов, Иван – Нобелови награди по икономически науки за 2011 г. 2/5 Ангелов, Пламен – Космическите технологии и информационното общество 2/20 Атанасов, Атанас, Ченгелова, Емилия – Населението на България в началото на ХХІ век – състояние и тенденции

2/13

Бакърджиева, Нина – Лудвиг фон Берталанфи – изтъкнат представител на теоретичната и еволюционната биология

5/64

Банабакова, Ваня, Панев, Атанас – Значение на бизнес информационните системи и техния одит за подобряване на стопанската дейност

1/51

Божилов, Владимир – Законът за нарастване на ентропията и SETI: Възникването на технологични цивилизации и разумни видове като следствие на втория закон на термодинамиката в еволюцията

3/62

Боянов, Кирил, Русков, Петко – Обучение в областта на медицинската информатика: предизвикателство и възможности за българските висши училища

2/36

Брег, Уилям Л. – Лични спомени 5/51 Василев, Стефан С. – Младият специалист на бъдещето 3/68 Велев, Валери – Биология, таксономия и екология на трихинелите 6/43 Величкова, Цветана – Празнуването в България на 3 март – Денят на освобождението 2/55 Виденов, Михаил – Българският език и глобализиращият се свят 3/59 Виденов, Михаил – Новият закон за развитието на академичния състав: за и против 2/3 Витанов, Калоян – Математика и измерване на властта 4/61 Воденичаров, Стефан – 45 години Институт по металознание, съоръжения и технологиис Център по хидро- и аеродинамика „Акад. А. Балевски”

1/58

Вълчев, Боян – Да се еманципира родноезиковото обучение 3/34 Георгиева, Райна – Тринадесети Международен симпозиум по имунология на репродукцията

6/68

Гиндева, Райна, Маркова, Пламена, Леви, Даниела – Петък вечер по европейски в Плевен, Варна и Бургас

5/18

Головински, Евгени – Новият Закон за развитието на академичния състав и първите впечатления от неговото прилагане

1/68

Гроздев, Сава – Световните награди в математиката 3/3 Гюзелев, Васил – Византийската и старобългарската епиграфика 5/21 Гюзелев, Васил – Средновековна България и европейското културно-историческо пространство

4/37

Даковски, Цвети – Доц. инж. Ради Янков Радев на 80 години 6/59 Дамянов, Дамян – 70-годишен юбилей на чл.-кор. Ангел Попов 2/66 Дамянов, Дамян – Държавната политика за наука – желана, но неосъществена 6/12 Дачев, Детелин – Дискусия на тема „Шистов газ” 1/78 Дачев, Детелин – Относно добива на шистов газ 2/64 Десев, Любен – Психически състояния на твореца 5/67 Димитров, Боян – Нобеловата награда за медицина/физиология за 2011 1/3 Димитров, Здравко – Българска археология 2011 3/56 Димитрова, Диана – Могили от бронзовата епоха при с. Камен, Сливенско 1/36 Димчев, Александър – Промени в научните комуникации – феноменът „Открит достъп” 4/46 Додунеков, Стефан – Приветствено слово от председателя на Българската академия на науките

4/15

Дойнов, Петър, Лазарова, Пенка – Великолепната единадесеторка на Лаборатория за слава FameLab 2012

3/37

Долашка, Павлина, Кабаджова-Христова, Петя – Градинският охлюв – богат източник на активни компоненти

2/29

Душанов, Иван – Слово за моя незабравим професор д-р Димитър Цанев Йорданов 6/35 Енчев, Венелин – Доцент д-р Павлина Долашка – носител на наградата „Изобретения, технологии, иновации – ИТИ 2012”

6/62

Енчев, Венелин – Откривателят на квазикристалите с Нобелова награда за химия за 2011 г.

5/5

Ефтимов, Тинко – Образованието по физика във висшите училища и създаването на иновативна икономика

3/25

Загорчев, Иван – Oповестяване и поправяне на научните грешки 6/19 Ибрямов, Сунай – Откриване на астероиди по Международната кампания Pan-STARRS 1/43



Автор и заглавие Брой/стр.Иванова, Благовеста, Михайлов, Георги – Българският възрожденски периодичен печат (1849–1878) за създаването на църквата „Св. Стефан“ в Цариград

5/36

Иванова, Галина – Център за докторанти към Русенския университет „Ангел Кънчев” 1/71 Иванова, Наташа – Образователен проект „Джордано Бруно 2/51 Иванова, Таня – 30 години космическа програма „България-1300” 1/61 Иванова, Таня – За началото на космическото приборостроене в България 6/38 Игнатов, Сергей – Приветствие към участниците в информационното събитие за програмата „Хоризонт 2020”

4/33

Илиева, Дарина, Вапцарова, Габриела – Българското книжовно дружество и Денят на Кирил и Методий

4/5

Илиева, Милена, Бъркалова, Петя, Казашка, Весела – Европейска нощ на учените в Пловдив: Физическо и психично здраве, активно дълголетие, толерантност между поколенията

5/14

Илчев, Иван – Софийският университет – път към общество на духа 5/3 Исса, Катя – За някои съвременни проблеми пред науката 5/34 Исса, Катя – Отново по въпросите на терминологията 6/38 Йовчев, Борис – Една година след приемането на Закона за развитие на академичния състав

5/71

Йовчев, Борис – Модерна или изостанала България? 6/64 Йовчев, Борис Р. – За практическото обучение във висшето образование 4/66 Карагьозов, Панайот – Професор Шишманов и Софийският университет 4/27 Кирилов, Атанас, Гиндева, Райна – Научни изяви в Плевенския клон на СУБ 4/76 Кожухарова, Галя, Славова, Маргарита – Нощ на учените 2012 в Тракийски университет – Стара Загора, Хасково: Мост между поколенията

5/16

Коленцов, Крум – Доц. д-р Стефан Балабанов на 80 години 2/66 Конечни, Милан – Ролята на картографията в дигитализиращия се свят 4/56 Конова, Росица, Конова, Теодора – Национален фестивал „Наука на сцената 4” 6/46 Косев, Константин – Българската освободителна кауза през горнилото на Източния въпрос

3/48

Коцева, Венета – Проект „OBSERVE” – укрепване и развитие на дейностите за наблюдения на Земята за околната среда в района на Балканите

2/62

Коцева, Венета – Първият регулационен и градоустройствен план на град Cофия 6/51 Кръстева, Венета – Образователни политики, основани на неправилно идентифицирани проблеми

5/44

Кулев, Ивелин – За ароматите – в миналото и днес 5/55 Кънева, Нина – Младият учен на бъдещето 1/50 Лазарова, Пенка – Годишните награда за наука „Питагор” 2012 4/42 Лазарова, Пенка – Годишните награди и стипендии на фондация „Еврика” – подкрепа на талантливите млади хора

2/41

Лазарова, Пенка – Европейският изследователски съвет в подкрепа на авангардни научни идеи

3/20

Лазарова, Пенка, Ангелиева, Карина – „Какво е наука? Какво е изкуство?”: вълнуващи срещи в София на обществеността с българските учени и бъдещите таланти на България

5/5

Лазарова, Пенка, Балабанов, Никола – Професор д-р Елисавета Карамихайлова – първият ядрен физик в България

6/29

Лазарова, Пенка, Христов, Димитър – За началото на физическите науки в България 1/27 Лалов, Иван – Съвременни цели пред образованието по физика в средните училища и университетите

5/30

Логофетов, Ангел – 90 години от рождението на проф. д-р Начо Донков Начев (1922 - 2005)

3/70

Марков, Георги – Българската академия на науките и държавата 6/3 Марков, Георги – Сто години от върха на славата 6/50 Марков, Мирослав – Гривни за крака от Мизия и Тракия 2/58 Марков, Мирослав – Нова находка от село Бели Мел 5/59

Минева, Дарина – Влиянието на мотивацията върху труда на българските лекари 5/40 Минчева, Роксана – Младият специалист на бъдещето 2/50 Мирчева, Елка – За създаването и златното време на Института за български език 4/71 Митев, Пламен – За живота и делото на отец Паисий 4/24



Автор и заглавие Брой/стр.Монов, Иван, Димов, Ивайло – Aлгоритъм и софтуер за разчитане на запис от бордните средства за обективен контрол на самолет

2/44

Недекова, Лидия – Нощ на учените в Техническия университет – София 5/12 Нейкова, Елена, Русинова, Анка – 120 години съхранение на геоложкото познание 5/72 Николов, Тодор – Едно мнение: магнитуд на амплитудата 3/61 Огненска, Николина – Научни събития в СУБ – Благоевград 6/72 Панайотова, Кръстина – Нос Скамни – свещена територия за жителите на Аполония – Созополис – Созопол

1/32

Петрова, Елена – Причини за нарушаване на етичните стандарти в българската наука 2/25 Петрова, Мария П. – Някои аспекти на замeстващото майчинство в България според проекта на Закона за изменение и допълнение на семейния кодекс

4/68

Плевнелиев, Росен – „България 2020” – националните приоритети в образованието и науката

3/8

Попова, Маргарита – Слово на Тържествената сесия в БАН по повод 250-годишнината от написването на „История славянобългарска”

4/13

Радева, Веселка – Български принос в откритията и наблюденията на астероиди 1/42 Сарджева, Росица – Печатната комуникация и обучението във висшите училища 2/32 Славов, Ивайло – Втори Софийски фестивал на науката 3/41 Стефанов, Божидар – Пристрастен към науката и към “Лаборатория за слава FameLab” 3/39 Съботинов, Никола – Тържествено слово по случай 24 май 4/3 Съйкова, Светлана – Cоциологическият подход при провеждане обучението на заетите в различни социални дейности

5/26

Тенева, Деана – Полярни сияния 1/46 Теодорова, Светла – Торзионно поле – наука и псевдонаука 1/24 Тодев, Илия – Коя е първата българска република? 3/45 Тодоров, Тодор – България в световното културно наследство 4/35 Топалов, Кирил – Великият светогорец и неговото дело на ползу роду болгарскому… 4/16 Чаушев, Ангел – Професор Крум Александров, доктор на икономическите науки, на 80 години

2/67

Чешмеджиев, Димо – Патриарх Евтимий и книжовниците от Атонско-търновската школа за делото на Кирил и Методий

4/10

Чобанова, Росица – Иновационна платформа за развитие на икономика на знанието 3/10 Чобанова, Росица, Цанева, Райна – Възможности и перспективи за иновационно развитие на българската икономика

1/75

Шахпазова, Маргарита – Национален конкурс „Млади таланти” 2012 4/59 Шопова, Елена – Годишно Ротарианско отличие за високи научни постижения в областта на растителната биология на името на академик Методий Попов

6/61

Щерев, Константин, Димитров, Димитър, Пейчев, Веселин – Древни брегови линии на Черно море и условия за човешко присъствие

1/16

„Хоризонт 2020“ – Рамкова програма за научни изследвания и иновации 1/6 „Хоризонт 2020” – бъдещата Рамкова програма на ЕС за наука и иновации (2014-2020) 4/30 40 години Институт по физика на твърдото тяло „Акад. Г. Наджаков” и Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН

6/57

Достоен юбилей на един прекрасен човек и всеотдаен учен – проф. д-р Връбка Аначкова 3/70 Доц. Маргарита Александрова Стамболова (22 октомври 1930 – 13 май 2012) 3/73 Наградени учени и научни трудове в Конкурса на СУБ за високи научни постижения през 2012 г.

6/16

Нобеловата награда за физика за 2012 година 6/5 Новоизбрани академици и член-кореспонденти на БАН 6/60 Постигане на интелигентен растеж: как научните изследвания и иновациите да работят за България”

2/10

Приветствен адрес от г-н Росен Плевнелиев – Президент на Република България 6/ 11 Проф. д-р Иван Борисов Матев, дмн (26 май 1925 – 4 май 2012) 3/72 Проф. д-р инж. Георги Стефанов Попов (1937–2012) 6/70 Проф. дфмн Димитър Пушкаров на 70 години 5/76 Чл.-кор. Боян Роснев (15.008.1939 – 10.1.2012) 5/78


Contents of „Science“ Magazine, Year XХІI, Issues 1-6, 2012

Author and Title Issue/PageAngelov, Ivan – Nobel Prizes in Economic Sciences 2011 2/5 Angelov, Plamen – Space Technologies and Information Society 2/20 Atanassov, Atanas, Chengelova, Emilia – Population of Bulgaria at the Beginning of the ХХІ Century – Status and Trends

2/13

Bakardjieva, Nina – Ludwig von Bertalanffy – a Renowned Representative of Theoretical and Evolution Biology

5/64

Banabakova, Vanya, Panev, Atanas – Importance of Business Information Systems and their Audit for the Improvement of Economic Activity

1/51

Boyanov, Kiril, Ruskov, Petko – Medical Informatics Education: Challenges and Opportunities for Medical Universities in Bulgaria

2/36

Bozhilov, Vladimir – The Entropy Principle and SETI: The Advent of Intelligent Species and Technological Civilizations as Consequence of the Second Law of Thermodynamics in Biological Evolution

3/62

Bragg, W. L. – Personal Reminiscences 5/51 Chaushev, Angel – 80th Anniversary of Professor Krum Alexandrov, Doctor of Economics 2/67 Chobanova, Rossitza – Innovative Platform for Knowledge Driven Economic Development 3/10 Chobanova, Rossitza, Zaneva, Raina – Possibilities and Perspectives for Innovation Development of Bulgarian Economy

1/75

Dachev, Detelin – Discussion on the „Shale Gas” 1/78 Dachev, Detelin – On the Extraction of the Shale Oil 2/64 Dakovski, Tzveti – Assoc. Prof. Radi Radev, Eng. at 80 6/59 Damyanov, Damyan – 70th Jubilee of Prof. Angel Popov, Cor. Member of BAS 2/66 Damyanov, Damyan – The State Science Policy – Wanted but Unrealized 6/12 Dessev, Lyuben – Psychological Statuses of the Creator 5/67 Dimitrov, Boyan – The Nobel Prize for Medicine/Physiology 2011 1/3 Dimitrov, Zdravko – Bulgarian Archeology 2011 3/56 Dimitrova, Diana – Mounds from the Bronze Age near the Kamen Village, Sliven Municipality 1/36 Dimtchev, Alexandre – Changes in Scientific Communications – Phenomenon “Open Access” 4/46 Dodunekov, Stephan – Salutatory Speech of the President of Bulgarian Academy of Sciences 4/15 Dolashka, Pavlina, Kabadjova-Christova, Petya – The Garden Snail – A Rich Source of Active Components

2/29

Doynov, Petar, Lazarova, Penka – The Magnificent Eleven of FameLab 2012 3/37 Dushanov, Ivan – Tribute to my Unforgettable Professor Dimitar Tzanev Yordanov, D.Sc. 6/35 Eftimov, Tinko – The Education in Physics in the Universities and its Relation to Innovation 3/25 Enchev, Venelin – Assoc. Prof. Pavlina Dolashka, D.Sc. – Laureate of the “Inventions, Technologies, Innovations – ITI 2012” Award

6/62

Enchev, Venelin – The Discoverer of Quazicrystals with Nobel Prize Award for 2011 5/5 Georgieva, Rayna – XIII International Symposium for Immunology of Reproduction 6/68 Gindeva, Raina, Markova, Plamena, Levi, Daniela – Friday Night in Pleven, Varna and Burgas in the European Way

5/18

Giuzelev, Vassil – The Byzantine and the Old Bulgarian Epigraphs 5/21 Golovinski, Evgeni – The New Law on Academic Staff Development and the First Consequences from its Implementation

1/68

Greeting address of Rossen Plevnaliev – President of the Republic of Bulgaria 6/11 Grozdev, Sava – International Awards in Mathematics 3/3 Guzelev, Vasil – Medieval Bulgaria and European Cultural Historical Area 4/37 Ibryamov, Sunai – Discovery of Asteroids within the International Campaign Pan-STARRS 1/43 Ignatov,Sergey – Welcoming Speech for the participants in the information event of Programme „Horizon 2020“

4/33

Ilchev, Ivan – Sofia University – the Way to a Society of Spirit 5/3 Ilieva, Darina, Vapcarova, Gabriela – Bulgarian Literary Society and the day of Cyril and Mefodii

4/5

Ilieva, Milena, Barkalova, Patya, Kazashka, Vessela – European Researchers Night in Plovdiv: Body and Mind Health, Active Longevity, Tolerance between Generations

5/14

Issa, Katya – Once More on Terminology Issues 6/38 Issa, Katya – On Some Contemporary Issues in Science 5/34 Ivanova, Blagovesta, Michaylov, Georgi – The Bulgarian Revival Periodical Newspapers (1849–1878) about the Donations and Construction of the “St. Stefan” Church in Istanbul

5/36



Author and Title Issue/PageIvanova, Galina – PhD Centre at the Rousse University „Angel Kanchev” 1/71 Ivanova, Natasha – Educational Project “Giordano Bruno – Philosopher and Astronomer” 2/51 Ivanova, Tania - 30 Years Bulgarian Space Programme „Bulgaria-1300” 1/61 Ivanova, Tania – Space Equipment Development in Bulgaria – the Beginning 6/23 Jovchev, Boris – A Modern or an Underdeveloped Bulgaria? 6/64 Jovchev, Boris – One Year after the Adoption of the Law on Academic Potential Development 5/71 Jovtchev, Botis R. – About the practical Taining in High Education 4/66 Kaneva, Nina – The Young Scientist of the Future 1/50 Karagiozov, Panayot - Professor Shishmanov and Sofia University 4/27 Kirilov, Atanas, Gindeva, Rayna – Scientific Events in the Pleven Branch of USB 4/76 Kolentzov, Krum – Assoc. Prof. Stefan Balabanov, DSc at 80 2/66 Konetchni, Milan – The Role of Cartograpgy in the Digitalized World 4/56 Konova, Rossitza, Konova, Teodora – National Festival “Science on Stage 4” 6/46 Kossev, Konstantin – The Bulgarian Liberation Cause through the prism of the Eastern Issue 3/48 Kotzeva, Veneta – The „OBSERVE” PROJECT – Enhancing and Developing Activities for the Observation of the Earth in the Balkan Region Environment

2/62

Kotzeva, Veneta – The First Regulation and Urban Structure Plan of Sofia 6/51 Kozhuharova, Galya, Slavova, Margarita – Researchers Night 2012 at Trakia University of Stara Zagora and Haskovo: Bridge between Generations

5/16

Krasteva, Veneta – Public Policies in the Field of Education – Reforms Based on Unsuccessfully Identified Problems

5/44

Kulev, Ivelin – About Aromas – in the Past and Today 5/55 Lalov, Ivan – Contemporary Aims for Secondary Schools and Universities Education in Physics 5/30 Lazarova, Penka – “Evrika” Foundation Annual Awards – Support for Talented Young People 2/41 Lazarova, Penka – The European Research Council in Support of Advanced Scientific Ideas 3/20 Lazarova, Penka, Angelieva, Karina – „What is Science? What is Art?”: Exciting Meetings of Bulgarian Scientists and Young Talents with the Public in Sofia

5/7

Lazarova, Penka, Balabanov, Nikola – Prof. Elisabeth Kara-Michailova – the First Bulgarian Nuclear Physicist

6/29

Lazarova, Penka, Hristov, Dimitar – The First Steps of Physical Sciences in Bulgaria 1/27 Lazarova, Рenka – Annual Awards of Science „Pytagorus” 2012 4/42 Logofetov, Angel – 90th Anniversary of Prof. Nacho Donkov Nachev (1922 - 2005) 3/70 Markov, Georgi – 100 Years from the Summit of Fame 6/50 Markov, Georgi – Bulgarian Academy of Sciences and the State 6/3 Markov, Miroslav – A New Archeological Discovery at the Village of Beli Mel 5/59 Markov, Miroslav – Ankle Braclets from Misia and Thracia 2/56 Mincheva, Roksana – The Young Specialist of the Future 2/50 Mineva, Darina – The Motivation Influence over Labor of Bulgarian Doctors 5/40 Mirtcheva, Elka – Formation and Gold Time of the Institute for Bulgarian Language 4/71 Mitev, Plamen – About the Paisii’s Life and Activity 4/24 Monov, Ivan, Dimov, Ivailo – Algorithm and Software for Readout of Recording from an Aircraft’s Flight Data Recorder

2/44

Nedkova, Lidia – Researchers Night at the Technical University of Sofia 5/12 Neykova, Elena, Roussinova, Anka – 120 Years of Geological Knowledge Preservation 5/72 Nikolov, Todor – An Opinion: Magnitude of the Amplitude 3/61 Ognenska, Nikolina – Scientific Events at the Blagoevgrad USB Branch 6/72 Panayotova, Krastina – The Skamni Cape – Sacred Territory for the Apolonia Inhabitants – Sozopolis – Sozopol

1/32

Petrova, Elena – Reasons for Violating of Ethical Standards in Bulgarian Science 2/25 Petrova, Mariya P. – Several Aspects of the Substancial Motherhood in Bulgaria, according to the Drafted Amendement Provisions in the Family Code

4/68

Plevnaliev, Rossen – „Bulgaria 2020” – National Priorities in Education and Science 3/8 Popova, Margarita – Speech in the BAS ceremonial Meeting on the occasion of 250 Annual Jubilee of “Istoriya Slavenobolgarskaya”

4/13

Radeva, Vesselka – Bulgarian Contribution to the Discovery and Observation of Asteroids 1/42 Sabotinov, Nikola – Ceremonial Speech on the Occasion of 24th of May 4/3



Author and Title Issue/PageSaikova, Svetlana – Sociological Approach in the Educational Process for People Engaged in Various Social Activities

5/28

Sardjeva, Rossitza – Printed Communication and Higher Education 2/32 Shahpazova, Margarita – 2012 “Young Talents” Natrional Competition 4/59 Shopova, Elena – The Annual Rotary “Metodi Popov”Award for Research Achievements in Plant Biology

6/61

Shterev, Konstantin, Dimitrov, Dimitar, Peychev, Vesselin – Ancient Coast Lines of the Black Sea and the Conditions for Human Presence

1/16

Slavov, Ivailo – Second Sofia Science Festival 3/41 Stefanov, Bozhidar – Addicted to Science and to FameLab 3/39 Tcheshmedgiev, Dimo – Patriarch Evtimii and learned Men from Aton- Tarnovo School about the Cyril and Mefodii‘s cause

4/10

Teneva, Deana – Arctic Lights 1/46 Teodorova, Svetla – Science and Pseudoscience 1/24 Todev, Ilia – The First Bulgarian Republic 3/45 Todorov,Todor – Bulagaria in the World Cultural Heritage 4/35 Topalov, Cyril – The Greet Man of Mount Athos and his Activity for the Bulgarians 4/24 Valchev, Boyan – Mother Tongue Education should be Emancipated 3/34 Vassilev, Stefan – The Young Specialist of the Future 3/68 Velev, Valeri – Biology, Taxonomy and Ecology of Trichinella 6/43 Velichkova, Tzvetana – How Bulgaria Celebrates the 3rd of March – The Liberation Day 2/55 Videnov, Michail – The New Law on Academic Staff Career Development: Pros and Cons 2/3 Videnov, Mihail – Bulgarian Language and the Globalizing World 3/59 Vitanov, Kaloyan – Mathematics and Power Measures 4/61 Vodenicharov, Stefan – 45th Anniversary of the Academician Angel Balevski Institute of Metal Science, Equipment and Technologies with Center for Hydro and Aerodynamics

1/58

Zagorchev, Ivan – Announcing and Correction of Scientific Mistakes 6/19 „Horizon 2020“ — The EU Framework Programme for Research and Innovation 1/6 „Horizon 2020“ — The Future EU Framework Programme for Research and Innovation (2014-2020)

4/30

2012 Nobel Prize in Physics 6/5 40th Anniversary of the “Academician G. Nadjakov” Institute of Solid State Physics and the Institute for Nuclear Research and Nuclear Energy at the Bulgarian Academy of Sciences

6/57

A Worthy Jubilee of Prof. Vrabka Anachkova - Wonderful Person and Dedicated Scientist 3/70 Achieving an Intelligent Growth: How Research and Innovation Could Work for Bulgaria 2/10 Assoc. Prof. Margarita Alexandrova Stambolova (22 October 1930 – 13 May 2012) 3/73 Cor. Member Boyan Nikolov Rosnev (15.08.1939 – 10.10.2012) 5/78 Greeting address of Rossen Plevnaliev – President of the Republic of Bulgaria 6/11 Newly Elected Academicians аnd Corresponding Members оf the Bulgarian Academy оf Sciences

6/60

Prof. Dimitar Pushkarov, D.Sc. 70th Anniversary 5/76 Prof. Georgi Stefanov Popov, D.Sc., Eng. (1937-2012) 6/70 Prof. Ivan Matev, M.D., D.Sc. (26 May 1925 – 4 May 2012) 3/72 The 2012 USB Competition for High Scientific Achievements – Awarded Scientists and Research Works

6/16

ФОНДАЦИЯ София 1000, бул. „Патриарх Евтимий“ № 1

За делови контакти: София 1000, бул. „Патриарх Евтимий“ № 1Тел: 9815181; тел/факс: 9815483Е-mail:[email protected]

Фондация “Еврика” е основана през 1990 година за подпомагане на даровити деца имлади хора при реализирането на проекти в областта на науката, техниката иуправлението; подкрепа на младите новатори и предприемачи, разпространение нанаучни, технически и икономически знания; усъвършенстване на материалната база занаучно и техническо творчество; подпомагане на обучението и специализацията, намеждународното сътрудничество в областта на науката и техниката.

Фондацията осъществява пет програми:

Таланти

Програмата има за цел издирването и развитието на надарени млади хора в областта нанауката, техниката, технологиите и управлението. Чрез нея се подпомага обучението наталантливи младежи, подкрепя се участието им в научно-технически изяви, стимулирасе провеждането на специализирани школи и летни университети и др.

Научни изследвания

Програмата има за цел да подпомага научните изследвания на младите учени въвфундаменталните области на науката и по този начин да осигурява възможност за научнаизява и развитие.

Информация, издания, изяви и международно сътрудничество

Чрез програма “Информация, издания, изяви и международно сътрудничество” сеорганизират дейностите на фондацията, свързани с информационното осигуряване иразпространението на научно-технически знания сред младежта и децата, организиранетона изяви за наука, техника, технологии и управление - конкурси, симпозиуми, семинари,кръгли маси, школи, научно-технически състезания, олимпиади, изложби, да насърчавамеждународното сътрудничество на младите хора и техните организации в областта нанауката, техниката, технологиите и управлението, както и да подпомага деловите имконтакти със сродни организации в други страни.

Насърчаване на стопански инициативи

Чрез програмата “Насърчаване на стопански инициативи” се насочва и координирадейността на фондацията за стимулиране на създаването и внедряването на научно-технически идеи и разработки и други стопански инициативи на младежки колективи итърговски дружества на млади хора, както и на отделни младежи на възраст до 35 години.

Развитие

Програмата има за цел да подпомага ускореното развитие на съвместни дейности напрограмна и проектна основа с международни, чуждестранни и национални организациии институции, в рамките на целите и предмета на дейност на фондацията.

Първият конгресен център вБългария, построен в комплекса „Св.Св. Константин и Елена” през 1966 г.от Съюза на учените в Българияза провеждане на научни прояви,

а именноМеждународния дом на учените

„Фредерик Жолио-Кюри”,е мястото което търсите. Комплексътможе да приеме прояви с до 300участници, или няколко по-малки

симултанни срещи.Петте зали

разполагат с пълностандартнооборудване: озвучителна

система; възможности зазапис и прожекции; уредба за

симултанен преводи др.

Хотелът има95 стаи,

а ресторантът –400 места.

Инфраструктуратана Конгресния

център „Ж.-Кюри”позволявагъвкавост и

пригодимост къмвсяка проява.

Адресът е:Международен дом на учените

„Фредерик Жолио-Кюри”,к.к. „Св. Св. Константин и елена”,

9006 ВарнаТел.: (052) 36 11 61; 36 11 62;

Факс: (052) 36 11 87;e-mail: [email protected]

За контакти в София:„Наука Инвест” ЕООД

1505 София, бул. „Мадрид” №39Тел.: (02) 943 01 28; 943 19 86

Факс: (02) 944 15 90;e-mail: [email protected]

The first Congress Centre inBulgaria, built in "St. st. Constantine and

Helena" resort in 1966by the Union of Scientiststo host scientific events,

namelythe "Frederic Joliot-Curie" Interna-

tional House of Scientistsis the site you are looking for. The com-

plex can accommodate a gathering of upto 300 participants, or several smaller

simultaneous meet-ings. Full standardequipment in the 5meeting rooms is

available: loud speaker

system; recording facili-

ties; projection equip-

ment;Possibility for simul-taneous translation,

etc.The hotel has

95 rooms, the res-taurant – 400 seats.The infrastructure of"J.-Curie" Confer-ence Centre pro-

vides flexibility andadaptability for every

event.

The address is:International House of Scientists

"Frederic Joliot-Curie""St. St. Constantine and Helena",

9006 Varna, BulgariaTel.: (+359-52) 36 11 61; 36 11 62;

Fax: (+359-52) 36 11 87;E-mail: [email protected]

Contact in Sofia:"Nauka Invest" Ltd.

1505 Sofia, blvd. "Madrid" 39Tel.: (+359-2) 943 01 28; 943 19 86;

Fax: (+359-2) 944 15 90;e-mail: [email protected]

6/2012spisanie-nauka.bg/arhiv/6-2012.pdf · и по e-mail на адрес [email protected]...

Documents