spisanie-nauka.bg · „НАУКА” е издание на СЪЮЗА НА УЧЕНИТЕ В...

4/2011Година XXI

Съюз на учените в Българиябул. “Мадрид” № 39

1505 София

тел.: 943-30-22; 944-11-57; факс: 944-15-90; e-mail: [email protected]

Издание на

„НАУКА” е издание на СЪЮЗА НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ (СУБ), независима,

демократична, основана на федеративен принцип обществена творческо-

професионална организация, приемник на Съюза на научните работници в България.

СУБ е юридическо лице със седалище в София и клонове в по-големите градове на

страната. На Общото събрание на пълномощниците на СУБ (13 ноември 2009 г.) за

председател на Съюза беше преизбран чл.-кор. проф. д-р Дамян Дамянов, д.м.н.

За списание “НАУКА” можете да се абонирате: Лично в касата на Съюза на учените в България,

1505 София, бул. “Мадрид” 39, тел. (02) 943 19 86; (02) 944 11 57. В клоновете на СУБ в страната.

Чрез пощенски запис на адрес: 1505 София, бул. “Мадрид” 39 – сп. “Наука”,като посочите точния си адрес с пощенски код.

Чрез “АРТЕФАКТ” ООД на тел. (02) 971 95 61 и (02) 73 42 58; кат. № 2893. Чрез каталога на “Български пощи” ЕАД

във всички пощенски станции в София и страната; кат. № 1513. Чрез “Разпространение на печата” ЕАД, гр. София, кат. № 1516.

Годишен абонамент: 20 лв. – редовен; 10 лв. – за членове на СУБ;

5 лв. – за пенсионери и студенти; 40 евро/щ.д. – за чужбина.

Авторите носят отговорност за своите материали. Изразените от тях мнения може да не съвпадат с мненията наСУБ и редакционната колегия.Текстовете, добре структурирани, с подзаглавия и акценти, трябва да са до 12 стандартни страници, написани на

компютър във формат “Word for Windows” или “Rich Text Format”, шрифт Times New Roman, 12 рt, 1 line spаcing.Таблиците и фигурите трябва да имат поредна номерация. Да се избягва повтаряне на данните от тях в текста на

статията.Литературата да се посочва в края на статията, а в текста да се даде в квадратни скобки като номер от списъка,

например [1]. Списъкът да е оформен в съответствие с БДС.Примери за цитиране на различни документи Книги: Фамилия на автора, инициали. Наименование на книгата. Място на издаване, изда-

телство, година, страници.Мончев, Н. М. Комуникации и иновационни процеси. С., изд. Техника, 1992, 202 с.

Статии от Фамилия на автора, инициали. Наименование на статията. //Наименование на списа-списания: нието. Година, том, номер, страници.

Мончев, Н. М. Качества на информационните ресурси – наукометричен подход заоценка. //Наука, 2000, №2, с. 9-14.

Статии в Фамилия на автора, инициали. Наименование на статията. В: Наименование насборник: сборника. Място на издаване, издателство, година, страници.

Григорова, М. “Цветни” стилистични тропи в езика на периодичния печат.- В: Социолингвистика и комуникация. С., Университетско изд., 1995, с. 122-128

Речник: Наименование на речника. Място на издаване, издателство, година, том.Речник на българския език, С., изд. на БАН, 1975, т. 1.

Текстовете се представят в редакцията на дискета, придружена с един отпечатък. Материали се приемат и по e-mail на адрес [email protected] при положение, че са приложени като “attachment” в горния формат.Към научните статии се прилага резюме на английски език до 10 реда, в което точно се излага целта на статията

и основните изводи .Статии, оформени не по правилата на списанието, няма да бъдат разглеждани. Ръкописи не се връщат.Хонорари на авторите не се изплащат.При препечатване на материали от „Наука” е задължително да се цитират списанието и съответния автор.

НАУКА – кн. 4/2011, том XXIИздание на Съюза на учените в България 1

Броят излезе от печат на 30.08.2011

Адрес на редакцията:1505 София, бул. “Мадрид” №39,

тел. (02) 943 30 22; каса: (02) 943 19 86; факс: 944 15 90;e-mail: [email protected]; http://www.usb-bg.org;

гласова поща: 984040/4738

ISSN 0861 3362

Съдържание

НАУКА4 / 2011

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ: чл.-кор. Стефан Воденичаров (гл. редактор); акад. Александър Александров; проф. дфн Искра Арсенова (отг.редактор на броя); акад. Михаил Виденов; доц . д-р Боян Димитров; доц. дхн Венелин Енчев; проф . дтн Борис Йовчев; доц.д-р Виолета Мирчева; чл.-кор. Емилия Пернишка; проф. дфмн Димитър Пушкаров; Пенка Лазарова (отг. секретар).

РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ: акад. Александър Александров; доц. д-р Атанас Арнаудов; проф. дфн Искра Арсенова; проф. дбн Нина Бакърджиева; доц.д-р Банко Банев; проф. д-р Хилмар Валтер (Германия); проф. дгн Петър Василев; доц. д-р Ирена Велчева; проф. д-р Григорий Венедиктов (Русия);акад. Михаил Виденов; чл.-кор. Стефан Воденичаров; проф. дпн Сава Джонев; доц. д-р Боян Димитров; доц. дхн Венелин Енчев; проф. д-p РобертЕстивал (Франция); доц. д-р Златоживка Здравкова; доц. д-р Благовеста Иванова; проф. дтн Борис Йовчев; доц. д-р Виолета Мирчева; проф. д-рБоян Мутафчиев (Франция); проф. д-р Живка Овчарова (Германия); акад. Илия Пашев; чл.-кор.Емилия Пернишка; акад. Петър Попиванов; проф.дфмн Димитър Пушкаров; проф. д-р Иван Секулов (Германия); проф. дин Пламен Цветков; доц. д-р Лиляна Цонева; проф. дин Росица Чобанова.

КОРЕКТОР: Маргарита Дончева КОМПЮТЪРНО ОФОРМЛЕНИЕ: Светослав Димов ПЕЧАТНИЦА НА СУБ

24 МАЙ – ДЕН НА БЪЛГАРСКАТА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА И НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ Валери Стефанов: За силата на писмеността и словото ..................................................................... 3 Никола Съботинов: Слово на председателя на БАН ............................................................................. 4 Стефан Воденичаров: Почит към паметта на славянските равноапостоли ..................................... 5 Андрей Бобев: Слово за Марин Дринов ................................................................................................... 7

ПРОБЛЕМИ НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ Искра Арсенова: Рейтингите като система за оценка на учебни и научни организации ............. 10

НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ Добромир Пресиянов: Радоновият проблем ........................................................................................ 16

НАУКА И ОБЩЕСТВО Ивайло Славов: След първия Софийски фестивал на науката ........................................................ 21 Николай Витанов: Размисли, породени от предаването на БНТ „Красива наука” ........................ 24

ЗДРАВЕ И МЕДИЦИНА Манаси Николов: Нови тенденции при дефиниране на основни понятия в медицинската

експертиза ....................................................................................................................................................... 27

50 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ПЪРВИЯ ИЗЧИСЛИТЕЛЕН ЦЕНТЪР В БЪЛГАРИЯ Благовест Сендов: Първият изчислителен център и изчислителната математика ....................... 31 Кирил Боянов: Първият изчислителен център в България – начало на информационното

общество у нас ................................................................................................................................................ 33

ЮБИЛЕЙНА ЕЗИКОВЕДСКА СЕСИЯ Катя Исса: Честване на изтъкнати учени – юбиляри от секция „Филологически науки”

към СУБ ............................................................................................................................................................ 38 Кристияна Симеонова: За терминологизацията в българската обществено-политическа

лексика ............................................................................................................................................................. 40 Ива Трифонова: Архивът на Неофит Рилски в Научния архив на БАН ........................................... 44

ТРИБУНА НА МЛАДИТЕ Александър Наумов: Глобалната мрежа ............................................................................................... 50 Калоян Буковски: Моята бъдеща кариера на учен .............................................................................. 51 Михаил Колев: Младият специалист на бъдещето .............................................................................. 54

ЛИЧНОСТИ Нина Бакърджиева: Георги Христович – един почти забравен български биолог ........................ 56 Васил Големански: Чл.-кор. Александър Вълканов – пионер на българската хидробиология . 57

ГОДИШНИНИ Александър Монов: Проф. Йордан Николов Стоичков, д.м.н. на 80 години ................................. 60 Румяна Дамянова: Проф. Надежда Драгова и съвременната българска хуманитаристика ....... 61

КРИВО ОГЛЕДАЛО Димитър Пушкаров: Закон за висшето полу-образование ................................................................. 64

IN MEMORIAM Професор д-р Йото Йотов (1912-2011) ..................................................................................................... 66 Професор Елена Вълчова Савова (1918-2011) ....................................................................................... 67

НАУЧНИ ИЗЯВИ В СУБ ..................................................................................................................................... 68 Стефка Чанкова, Вълко Бисерков, Светла Гатева: Семинар по екология – 2011 ..................... 68 Гаро Мардиросян: Представяне на една актуална и полезна книга ................................................ 69

КНИГОПИС ............................................................................................................................................................ 71

НАУКА – кн. 4/2011, том XXIИздание на Съюза на учените в България2

NAUKA (SCIENCE)Bi-monthly publication of the Union of Scientists in Bulgaria – a voluntary non-governmental organization unifying scientists from different domains; withheadguarters in Sofia and branches in Bulgaria´s bigger towns.Contents

Printed on 30.08.2011

Address of Editoral Office:Blvd. Madrid 39, 1505 Sofia, BulgariaTel. (+3592) 943 30 22; Fax: (+3592) 944 15 90Voice mail: 984040/4738; email: [email protected]

Subscription fee for abroad is 40 Euro. Subscription can be made at the address ofthe Editoral Board of SCIENCE, or by a bank transfer to Bulbank, Sofia, Bulgaria, account №1100 415 511 code: 621 962 14, Union of Scientists in Bulgaria, SCIENCE bimonthly. Adver-tisement fares are up to 3 Euro/Dollars per square cm.

EDITORIAL BOARD: Cor. Mem. Stefan Vodenicharov (editor-in-chief); Acad. Alexander Alexandrov; Prof. Iskra Arsenova, D.Sc. (editor of the issue); Acad.Michail Videnov; Assoc. Prof. Boyan Dimitrov, Ph.D.; Assoc. Prof. Venelin Enchev, D.Sc.; Prof. Boris Yovchev, D.Sc.; Assoc. Prof. Violeta Mircheva, Ph.D.; Cor.Mem. Emilia Pernishka; Prof. Dimitar Pushkarov, D.Sc.; Penka Lazarova (Executive Secretary).EDITORIAL COUNCIL: Acad. Alexander Alexandrov; Assoc. Prof. Atanas Arnaudov, Ph.D; Prof. Iskra Arsenova, D.Sc.; Prof. Nina Bakardjieva, D.Sc.; Assoc.Prof. Banko Banev, Ph.D.; Prof. Hilmar Walter, DSc (Germany); Prof. Peter Vassilev, D.Sc.; Assoc. Prof. Irena Velcheva, Ph.D.; Prof. Grigorii Venediktov, DSc(Russia); Acad. Michail Videnov, D.Sc.; Cor. Mem. Stefan Vodenicharov; Prof. Sava Djonev, D.Sc.; Assoc. Prof. Boyan Dimitrov, Ph.D.; Assoc. Prof. VenelinEnchev, D.Sc.; Prof. DSc Robert Estivals (France); Assoc. Prof. Zlatojivka Zdravkova, Ph.D.; Assoc. Prof. Blagovesta Ivanova, Ph.D.; Prof. Boris Yovchev, D.Sc.;Assoc. Prof. Violeta Mircheva, Ph.D.; Prof. Boyan Mutaftschiev, DSc (France); Prof. Jivka Ovtcharova, D.Sc. (Germany); Acad. Ilia Pashev; Cor. Mem. EmiliaPernishka; Acad. Petar Popivanov; Prof. Dimitar Pushkarov, D.Sc.; Prof. Ivan Sekoulov, D.Sc. (Germany); Prof. Plamen Tzvetkov, D.Sc.; Assoc. Prof. LilianaTsoneva, Ph.D.; Prof. Rositza Chobanova, D.Sc.PROOF-READER: Margarita Doncheva PRE-PRINTING: Svetoslav Dimov PRINTING: USB Printing House

24TH OF MAY – DAY OF THE BULGARIAN ENLIGHTENMENT AND CULTURE AND OF THESLAVIC ALPHABET Valeri Stefanov: The Power of Letters and Speech ..................................................................................... 3 Nikola Sabotinov: Address of the Bulgarian Academy of Sciences President ........................................ 4 Stefan Vodenicharov: Tribute to the Memory of the Slavic Apostles ....................................................... 5 Andrey Bobev: Oration about Marin Drinov ................................................................................................. 7

HIGHER EDUCATION ISSUES Iskra Arsenova: Ratings as a System for Educational and Research Institutions Assessment ......... 10

SCIENCE RESEARCH Dobromir Pressyanov: Radon Problem ..................................................................................................... 16

SCIENCE AND SOCIETY Ivaylo Slavov: After the First Sofia Science Festival ................................................................................ 21 Nikolai Vitanov: Thoughts Inspired by “Beautiful Science” Broadcast of the Bulgarian National

Television .......................................................................................................................................................... 24

HEALTH AND MEDICINE Manasi Nikolov: New Trends in Defining the Basic Concepts of Medical Expertise ............................ 27

50 YEARS SINCE THE FOUNDATION OF THE FIRST COMPUTING CENTRE IN BULGARIA Blagovest Sendov: The First Computing Centre and Computing Mathematics ................................... 31 Kiril Boyanov: The First Computing Centre in Bulgaria – Beginning of the Information Society

in the Country ................................................................................................................................................... 33

JUBILEE LINGUISTICS SESSION Katja Issa: Jubilee Celebration of Eminent Bulgarian Scientists from the “Philology Section”

of the USB ........................................................................................................................................................ 38 Kristiana Simeonova: On the Terminologization in Bulgarian Society – Political Lexicology ............ 40 Iva Trifonova: The Archive of Neophyte of Rila in the Scientific Archives of the Bulgarian

Academy of Sciences ...................................................................................................................................... 44

THE FLOOR TO THE YOUNG PEOPLE Alexander Naumov: The Global Network ................................................................................................... 50 Kaloyan Bukovski: My Future Career of Scientist .................................................................................... 51 Michail Kolev: The Young Specialist of the Future ................................................................................... 54

PERSONALITIES Nina Bakardjieva: Georgi Hristovic – An Almost Forgotten Bulgarian Biologist ................................... 56 Vassil Golemanski: Prof. Alexander Valkanov, Cor. Member of BAS – Pioneer of Bulgarian

Hydrology .......................................................................................................................................................... 57

ANNIVERSARIES Alexander Monov: Prof. Jordan Stoichkov, DSc at 80 ............................................................................. 60 Roumjana Damianova: Prof. Nadezhda Dragova and Modern Bulgarian Humanities ........................ 61

DISTORTING MIRROR Dimitar Pushkarov: The Law on Higher Half-Education .......................................................................... 64

IN MEMORIAM Professor Joto Jotov, DSc (1912-2011) ........................................................................................................ 66 Professor Elena Valchova Savova (1918-2011) .......................................................................................... 67

SCIENTIFIC EVENTS AT THE USB ................................................................................................................... 68 Stefka Chankova, Valko Bisserov, Svetla Gateva: 2011 Ecology Seminar ........................................ 68 Garo Mardirossjan: Presentation of a Topical and Useful Book ............................................................. 69

BOOK REVIEW ..................................................................................................................................................... 71


24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

ЗА СИЛАТА НА ПИСМЕНОСТТА И СЛОВОТО*

Проф. дфн Валери Стефанов,СУ „Св. Кл. Охридски”

* Слово, произнесено на официалната церемония пред паметника на Светите братя Кирил и Методий пред Народнатабиблиотека на 24 май 2011 г. (заглавието е на редакцията).

24 май е възторжен и паметен ден.Празник е.Празникът не е само дата в календара. Той е

място за споделяне и за преображение.Думата „празник” ни подвежда да мислим за

празнота и празноделие, но тя назовава щастли-вата пълнота на сърцата.

Днес хората на България излизат от домоветеси, за да почетат заедно силата на просветата и дапроверят дълбочината на културата.

Да се поклонят пред магическата мощ на пис-мото.

Славянската писменост е уникалендуховен подвигВ един суров свят на насилие и битки славян-

ските първоучители, светите братя равноапосто-ли Кирил и Методий, показали какво означава дабъдеш воин на духа. Какво означава да сееш, ко-гато всички са се спуснали да жънат. Какво озна-чава да си умен, когато глупостта и жестокосттаса налегнали света. Какво означава да имаш вяраи да отстояваш кауза.

Редно е да знаем, че дълбоко зад фигурата наУчителя стои фигурата на Сеяча. Че засятото се-ме покълва и ако случи на грижовни стопани, ста-ва дърво, което опира в небето.

Народите преуспяват в историята тогава, кога-то редом до възвишения учител застанат прозор-ливият владетел и преданите ученици. Само то-гава азбуката се превръща в книжнина – в духов-ни продукти, в колективно богатство, в траен ори-ентир.

В средновековна България това се е случило.Новата графична система, наречена по-късно

азбука, си намерила грижовни стопани. Едни япазели, други я развивали. Владетели като БорисІ и Симеон Велики, ученици като Климент Охрид-ски и Константин Преславски повярвали на Заве-та. И го превърнали в съдба за българския народ.

С този Завет народът ни върви през вековете,устоява на изпитанията и търпеливо чака светло-то си бъдеще.

Славянската писменост е нашиятисторически белегЧрез силата на словото и натрупаното книжов-

ното богатство средновековната българска държа-ва е станала достойна част от християнската ци-вилизация.

Чрез силата на словото, в мътните зори на Въз-

раждането, заспалият народ е призован да се съ-буди и да прогледне за съдбините си. Паисий,Софроний, Раковски, Ботев... са знаели, че без си-лен глас няма народна свяст. Затова са викали!

Модерната българска нация и новата българ-ска държавност са заченати в лоното на мита запроглеждането и светлината. Родени са от битки-те на просветления ум срещу плътността на мра-ка и измамното спасение на съня.

Митовете не са измислици, те са устойчивиконцептуални схеми, които с доверие обитаваме.

Днес чуваме гласове, че кирилицата ни отделяот света. Ще им кажем, че кирилицата не е отда-лечаване и изключване от света, тя е най-дълбо-кият печат на колективната ни идентичност.

Лесно е да бъдеш като всички, трудно е да бъ-деш различен. Слабият се страхува да бъде себеси, той бърза да се пъхне в общото и да се скрие всъщото.

Онзи, който не се страхува да понесе различи-ето, го пази като очите си и не чака наставници дапристигнат отвън – за да му кажат кой е и какъв е.

Кирилицата е траен печат – призив да разви-ваме не окопите на локалното, а културата на уни-калното.

Просветата е радост за ума и благословза душитеКогато говорим за словото и просветата, въз-

хваляваме пътя на народите, но рядко споменава-ме участта на душите.

Културата е бразда, прокарана в камениста ни-ва. Тя е усилието на човека да подреди света, но ида овладее себе си. Именно словото и просвеще-нието са онзи бряг, към който побягват душите, зада се спасят от мрака и бездната.

Нека в деня на просветата и книжнината дакажем, че собствените ни глави и сърца са пре-дизвикателство, на което трябва да отговаряме. Дасе упражняваме в духовното означава да творимв главите си свят, а в сърцата си светлина.

Всеки първокласник, който изписва със стара-ние началните букви и прочита първите си изре-чения, чества величието на духовния подвиг. С че-тенето и писането той полага основите на оназидушевна култура, която ще го направи човек.

Благославяме словото и разтваряме книгите,защото носим надеждата, че те са път към спасе-



нието. Защото не искаме главите ни да бъдат прев-зети от полутъмната стаичка, натъпкана със страс-тите на егото и с болестите на слабата мисъл.

Средновековните книжовници са имали едноспецифично определение за способностите наума. Те казвали – „радва се умът човешки...” Акосме позабравили тази радост, днес е подходящовреме да си я припомним.

И да повярваме, че умът човешки не е студенинструмент, както твърдят неговите клеветници,а е нашата най-дълбока и сантиментална връзкас всичко в света.

Словото и културата са нашатаотговорностУчителите ни дали семето. Владетелите под-

готвили нивата. Народът я напоявал през векове-те с усърдието, кръвта и сълзите си.

Семето покълнало, браздата оцеляла и днесние стоим не другаде, а в браздата на тази вечнонесигурна нива.

И като стоим в браздата, си припомняме напи-саното от Свети Августин – „Катадневна пещ е занас езикът човешки.” В тази пещ изгаря всеки-дневното. Но в нея се калява съдбовното. От ней-ните пламъци излита възвишеното.

Ако искаме да бъдем възроден народ, трябвада помним тези думи и да внимаваме с пещта наезика.

Да знаем, че словото е дихание, което събуждамъртвото.

Да се научим да разпознаваме красотата и да

държим щит срещу омразата.Да не позволяваме на гнилите думи, за които

ни е предупредил апостол Павел, да превзематмислите и да покорят живота ни. Животът не есметище. Езикът не е болест, а радост.

Да бдим над светлината, защото тя е нещо запазене. Дали идва от небето или трепти откъм пла-мъка на светилника – светлината се нуждае от гри-жа.

Да се радваме, че всички деца са красиви, нода знаем, че наша отговорност е да ги направимобразовани. Което означава само едно – да дадемшанс на ума им. Да им покажем, че умът е щас-тлив дар от Бога, попаднал в ръцете на земни учи-тели.

Да помним, че светците трябва да светят най-силно тогава, когато тъмнина налегне народите.Когато силата им отпадне и пътищата им се обър-кат.

Да знаем, че книгата е централен символ начовешкото битие. Дори ангелите на Апокалипси-са разтварят книги и снемат печати, за да разбе-рат какво иде насреща и кой накъде ще върви.

Да имаме вярата, че когато в празничния дензасвирят блестящите медни тръби и запеят учи-лищните хорове, се отварят вратите небесни.

Да вдигнем поглед и да видим как през проце-па на небето гледат нашите духовни отци и ниблагославят.

Честит празник!

СЛОВО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТААКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ*

Акад. Никола Съботинов,mредседател на БАН

* Произнесено на Тържествено събрание по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменоств Големия салон на БАН (20.05.2011)

Уважаеми господин Президент,Уважаеми гости,Скъпи колеги,

Две са датите, които Българската академия нанауките чества всяка година – деня на създаване-то си, 12 октомври, и деня на Кирил и Методий,Ден на българската книжовност, наука и култура.И двата празника носят силен духовен заряд и сасимвол на културно-историческата приемственостот отминалото време, проектирало ценностите нанастоящето.

На едната дата отдаваме почит към онези,които създадоха институция заради добруванетона българския род и равняването му с напредна-

лите европейци, а на другата почитаме паметтана светите братя Кирил и Методий, положили ос-новата на третата европейска писмена култура –славянската, и дали на българите самочувствиетона книжовен народ. И ако двамата апостоли сапризнат символ на нашата древна, макар и все по-слабо присъстваща в съвремието ни култура, тоБългарската академия на науките е олицетворе-ние на стремежа към обновление и изначално за-ложено призвание за служене в името на общес-твото. В пресечната точка на тези две традициистои забележителната фигура на първия българ-



ски учен от модерната епоха и първи председателна Българското книжовно дружество Марин Дри-нов.

Проф. Дринов започва своята научна кариерапреди столетие и половина, посвещавайки изсле-дователско усърдие на миналото на своя народ, ив най-голяма степен на началото на неговата кул-турна история. Той и неговите следовници изграж-дат основите на една гъвкава, жива и бих казал,жилава институция, която следва нуждите на вре-мето и нерядко ги изпреварва. Ако през 1911 г.Книжовното дружество започва своето превръща-не в академия на науките от европейски тип и заедин век успява да стане изследователски центърсъс забележителни постижения в смайващо раз-нообразни изследователски полета, то през 2011г. тази академия бе на път да се превърне в кухачерупка, да бъде лишена по законодателен път отогромния си изследователски потенциал зарадиразлични, невинаги обясними идеи или по-лошо,но това не се случи – не защото стана чудо, а за-щото проработи продуктивната идея за силата назнанието и науката, или може би защото „от коре-ните се раждат криле”. Безпрецедентното за на-шата действителност обединение на институциии политически сили, на изследователи, универ-ситетски преподаватели, студенти и докторантии просто на хора със социална чувствителностпостигна запазването на Българската академия нанауките. Новите промени в Закона за БАН бяханаправени с перспективата на едно последовател-но и стабилно развитие.

Академията остана автономна организация занаучни изследвания, обединяваща академичнитеинститути и други структурни звена, академици-те и член-кореспондентите от страната, чуждес-транни членове и хабилитирани учени. Ние се на-

дяваме, че правомощията, вменени на новосъзда-дения Съвет на настоятелите, ще свържат честокъсаната връзка между държавата, бизнеса и БАН,за да може да се определят необходимите за стра-ната ни насоки в научните изследвания. Не по-малко важна е и възможността този Съвет да съ-действа за осигуряване на необходимата бюджет-на субсидия за дейността на БАН, както и на дру-ги източници на финансиране на науката и да до-принесе за по-ефективно управление на средства-та. Присъствието на представители на авторитет-ни институции от чужбина в него ще даде ощеедна възможност за хармонизация на нашата дей-ност с дейността на най-успешните научни струк-тури в Европа. Ще се случи ли това, ще осигуримли на страната си наука, която е гаранция за прог-рес и независимост, ще запазим ли културно-ис-торическото наследство като усещане за духовнапринадлежност - не само като обект на културентуризъм, а като част от живота - част, вглеждащасе не само в традициите на миналото, но и гене-рираща идеи за бъдещето? Това са не само тежкивъпроси, но и трудни задачи, с които Българскатаакадемия на науките се е нагърбила безусловно,независимо от плачевната дисхармония между ду-ховните потребности на обществото и примитив-ните въможности, които ни се поставят на разпо-ложение за удовлетворяването им. Освен на соб-ствените си усилия, ние, разбира се, разчитаме ина ангажираността на обществото и институции-те в този процес и се надяваме държавата, нас-ледница на кирило-методиевска България отпре-ди хилядолетие, да може отново – като нея, да бъ-де наричана Държава на духа.

Честит празник!

ПОЧИТ КЪМ ПАМЕТТА НА СЛАВЯНСКИТЕРАВНОАПОСТОЛИ*

Чл.-кор. Стефан Воденичаров,председател на ОС на БАНУважаеми колеги,

Отново заедно почитаме паметта на славян-ските апостоли и честваме Деня на българскатапросвета и култура и на славянската писменост.Разбира се, това е израз на признанието на Бъл-гарската академия на науките за огромните £ зас-луги към българската култура. Благодарение натях езикът на българите ляга в основата на офор-

мения от Кирил и Методий пръв писмен език вЕвропа, основан на жив народен говор и станалкнижовен език на всички православни христия-ни на нашия континент за много векове напред.Спасявайки тяхното дело, през IX в. България ус-пява да стане огнището, от което принципите, за-

* Слово, произнесено на Тържествено събрание по случай Деня на българската просвета и култура и на славянскатаписменост в Големия салон на БАН (20.05.2011)



ложени в тяхната дейност, се разпространяват среддругите южни и източни славянски народи и да-ват богати плодове до наши дни.

Добре би било на този ден да си припомним иняколко характерни особености на това дело и не-говото развитие в историческия път на България,който му осигурява жизненост, донася неувяхва-ща слава на създателите на славянската азбука,прави ги един от най-важните символи на бъл-гарската национална идентичност и съпричастникъм съвременната европейска ценностна систе-ма.

Няма да градирам тези особености по значе-ние, а само ще ги изброя, за да си припомним до-колко те са важни и за най-големия научен цен-тър на България – Българската академия на нау-ките. Едната от тях е безспорното придържане къмразбирането за свободата на всеки народ да изби-ра своя път за развитие и да гради своя културенмодел на основата на схващането за правото навсяка личност да има достъп до образованието идо културните ценности на епохата си на свояроден език – идеи, далеч надхвърлящи хоризон-тите на Средновековието, наложили се в Европамного по-късно.

Друга особеност, която често забравяме, е, чесътвореното от Кирил и Методий не е резултат отслучайни хрумвания, а от задълбочени търсенияи солидни познания в много области на тогаваш-ното знание, и че по същество гениалният Кириле един от най-голeмите учени на своето време. Неслучайно той е един от изключително редките слу-чаи в историята, когато до нас е достигнало име-то на създател на писмена система. Не бива дапренебрегваме и факта, че Кирило-Методиевотодело, полезно за огромни обществени групи, кое-то е започнало да се реализира във Велика Мора-вия в продължение на две десетилетия, е било лик-видирано заради отрицателното отношение надържавните институции в тази страна.

В същото време то успява да пусне дълбокикорени в България именно с осъзнатото съдей-ствие и всяческата подкрепа на българските вла-детели, които дават свобода на творческите изявина неговите следовници и така традициите му дос-тигат разцвет, който позволява постиженията набългарската култура да се разпространят далечеизвън пределите на България.

В исторически план мисията на великите бра-тя, твърдостта пред изпитанията и гоненията, сеосновават върху вярата, която сближава различ-ните народи в името на доброто и истината. Бъл-

гарската книжовност се създава от универсално-то си послание и е жива, когато народите могат дая разберат и изразят чрез собствения си език. Ощев началото си българската култура е неразривносвързана с хуманните ценности и самата тя до-принася за тяхното разпространение в други стра-ни. Свещените книги, творбите, създавани и пре-веждани от българските книжовници, утвържда-ват идеята за човека, изграждат устоите на еднаценностна система, на която и днес можем да сеопрем като на общи християнски европейски ко-рени и да утвърдим своята идентичност.

Живеем в динамично и преломно време. Отми-налият век ни остави онова тежко наследство, кое-то неведнъж бе дефинирано като криза на цен-ностите, криза на човешкото, ако става дума заизгубените ориентири на хуманността, причини-ли появата на нихилизма, егоизма и бездухов-ността. Съвременният свят тепърва ще трябва даположи нужните усилия, за да реабилитира идея-та за човека, доброто и истината.

Когато отдаваме своята почит към апостолитеКирил и Методий, Покровители на Европа, отно-во можем да потърсим в тях опора пред тревож-ните дилеми на нашето време.

С бремето на преживяното през годините, ко-гато бяхме извън европейското и световно време,ние се опитваме да намерим себе си, да станеморганична част от положителното и съзидателно-то на европейския живот, взет във всичките муаспекти. В този смисъл и нацията ни, цялата нидържава, трябва да актуализират повече от другпът съдбоносно значимите въпроси за моралнитеи духовните ценности, за паметта, за нашата иден-тичност в национален и европейски аспект. Катоедин от най-старите европейски народи, със съд-ба, неразривно свързана с черните и светлите мо-менти в съдбата на континента, България със свои-те постижения в науката и духовността отдавна ена картата на света.

Посланието на духовните ни първенци през ве-ковете на борби и изпитания, на възходи и раз-цвет е и остава насочено към повече човечност исправедливост като извор на възраждащите сили,от които така много се нуждаем днес.

Ето защо нашето днешно тържество със сигур-ност е обърнато не само към миналото, но, надя-ваме се, ще даде перспектива и към бъдещето набългарската култура и наука, и към бъдещето наБългарска академия на науките, стожерът на на-учните традиции в нашата страна.



СЛОВО ЗА МАРИН ДРИНОВ

Андрей Бобев,Кирило-Методиевски научен център

Уважаеми г-н Председател,Уважаеми членове и член-кореспонденти на

Българската академия на науките,Уважаеми колеги,Уважаеми гости!

Празникът на светите братя винаги е бил ед-но от най-важните събития за Българската ака-демия на науките. Не е случайно това, че имен-но денят, в който отдаваме почит към делото напросветителите на славяните, е празник и на са-мата Академия; не е случайно, че именно хим-нът на просветителите, написан от Стоян Ми-хайловски, е химн и на Академията. Традициятана празника естествено се свързва с историятана Българското книжовно дружество още от са-мото му начало, така че на 24 май отново се връ-щаме към корените на нашата култура, но и къмкорените на Академията.

Днес обаче припомняме още едно събитие.Преди 150 години, през далечната 1861 г., мла-дият Марин Дринов завършва своето обучение вКиевската духовна семинария. Годината 1861 есвързана с немалко събития, оставили своя от-печатък върху по-сетнешната българската исто-рия. Тогава е създадена Болградската гимназияс нейното изключително значение, ражда се бъ-дещият цар на българите Фердинанд, излиза отпечат в Загреб сборникът „Български народнипесни” от Константин и Димитър Миладинови...В тази поредица от събития, които трудно се съ-поставят по своя мащаб, днес ние сме обърнатикъм паметта на проф. Марин Дринов, към нача-лото на неговото голямо обществено и научно де-ло. Всички знаят, че то е изключително за вре-мето си, разностранно, че очертава пътя на бъл-гарската историческа наука за десетилетия на-ред. Не може в рамките на едно слово да се спо-мене всичко и дори не може да се спомене всич-ко важно.

Затова, вместо да говоря общоизвестни неща,искам да спра вниманието ви не на самото съз-даване на Българското книжовно дружество, а навремето след него. Знаем, че 12 октомври (или30 септември – ст. стил) 1869 г. е само рождена-та дата, но тя е предшествана от дълги разисква-ния, дори от неуспешни опити, които можем дапроследим назад до 1854 г. Новосъздаденото Дру-жество има всичко на всичко трима действител-ни членове – Марин Дринов, който е избран и запредседател, Васил Друмев и Васил Стоянов. То-ва, което трябва да се припомни, е незавиднатаматериална съдба на Дружеството в годините доОсвобождението на България. Вместо 40 000 руб-

ли, колкото трябвало да постъпят от дарения вкасата, са събрани само 25 000. Тоест, около 62%от очакваното и необходимо финансиране. Следтова и тези 62% дълго не са отпуснати, защоторумънското правителство се бави да утвърдиУстава на Дружеството. Това звучи някак си дос-та познато. Изкушавам се да направя един пара-лел с днешното състояние на Академията, с ней-ното сегашно финансиране, но ми се иска да неговоря за това в празничен ден като този.

По този начин Българското книжовно дружес-тво съществува в непрекъснат паричен недостигчак до 01.06.1877 г., когато е последното му за-седание преди Освобождението. За тези седем го-дини то така и не получава широка подкрепа –нито материална, нито морална. В невъзможносте да издава заложените в устава „Сборници”, а и„Периодическото списание” излиза нередовно.Тогавашният български печат се изпълва с лич-ни нападки срещу тримата действителни члено-ве. Чуват се гласове за оставки. Материалните идуховни несгоди са в основата на мотивите наВасил Друмев да приеме монашеството. ВасилСтоянов заминава за учител в Болград; Дринов– за професор в Харков. И тъй нататък, и тъйнататък... Седем години, които много приличатна седемте мършави крави от видението на фа-раона от Библията. Седем мършави години, презкоито Българското книжовно дружество едва оце-лява в постоянен недоимък, лишено от възмож-ността да изпълнява своето обществено предназ-начение, недооценено и осмяно, членовете му –обществено охулени, а слабият му пулс – ръко-воден не от научните и обществени нужди, а отпарични въпроси.

И ако оцелява, то е благодарение на хората,които не загубват вяра в своето високо общес-твено назначение; които знаят, че народът иманужда от тях, дори когато народът не го знае. Вре-мената не са били по-леки, отколкото са сега.Дринов е принуден буквално да проси финансо-ва подкрепа от различни места. И макар самияттой да е материално затруднен и съществуване-то му да е обвързано с професурата в Харков, неспира да насърчава своите сътруженици, осигу-рява музейни сбирки за новосъздаденото Дружес-тво, привлича за автори в „Периодическо списа-ние” чуждестранни учени, осъществява връзкис други академии...

Няма да сгрешим, ако кажем, че ако има единчовек, един образ, който да въплъщава Българ-



ската академия като принципи, това е самиятДринов. Не защото след него Академията нямаизключителни учени и ръководители, които мо-жем без капка колебание да определим като дос-тойни мъже, а защото, като първи председателна Книжовното дружество, има може би най-го-леми заслуги за неговото оцеляване в така труд-ните му начални стъпки. „Аз добре съзнавам”,пише Дринов в писмо-отговор на поздравител-ния адрес от БКД в 1899 г., „че моите книжовнитрудове са нищожни сами по себе и ако са удос-тоени с такова високо внимание, то само по то-ва, че са писани в такива времена, когато е има-ло много жътва, а малко дялатели, та и те сабили заобиколени с различни спънки и мъчно-тии.” Твърде скромна самооценка, бихме моглида кажем от днешна гледна точка. Понякога, за-лисани в актуалните проблеми на Академията,забравяме колко е било трудно в началото, макарче и сега ние виждаме колко е трудно всяко новоначало.

Искам да се спра на още нещо. След като сипозволих да припомня каква пълна и безусловнасебеотдаденост е била нужда, за да оцелее Бъл-гарското книжовно дружество в онези седем мър-шави години, ще ми позволите да задам въпро-са: какво е подхранвало тази себеотдаденост?Припомнихме си при какви житейски обстоятел-ства са продължили да носят вярата в своята об-ществена мисия; нека кажем и защо.

Отговорът на въпроса ще бъде много прост,ако се опитаме да осъзнаем онова, което е билосамоочевидно за самия Марин Дринов; онова, ко-ето той е усещал като жива приемственост меж-ду миналото и съвремието, осъществена чрезписменото слово, чрез духовността.

Още в началото на своето съществуване Бъл-гарското книжовно дружество и специално пър-вият му председател си дават сметка за това, чеделото, което подемат, е рожба на традиция, за-почнала десет века по-рано. Затова още в 1870г., ненавършило и година от своето създаване,Дружеството ще ознаменува началото на своетосъществуване с две прояви – ще издаде първатакнижка от новоучреденото „Периодическо спи-сание” и за първи път ще чества празника на Со-лунските братя. Макар и всъщност неголямо спо-ред днешните ни разбирания, празненството от1870 г. ще получи вниманието както на българи,така и на чуждестранни наблюдатели, за да зая-ви по един нов начин българското културно при-съствие в тогавашна Европа. Но аз няма да гово-ря за това първо тържество, а за мястото на св.Кирил и Методий в научното наследство на са-мия проф. Дринов.

В своите изследвания той многократно се връ-ща към делото на славянските апостоли. Тематаприсъства в творчеството му най-вече чрез фи-

лологическите му занимания около книжовно-езиковите спорове в българското общество презвтората половина на ХІХ в. Ученият се вълнуваот такива неща като публикуването и проучва-нето на най-старите кирилски и глаголически па-метници; интересува се от приемствеността меж-ду Кирило-Методиевото дело, средновековнататрадиция и съвременния книжовен език; пишерецензии за редица трудове, посветени на най-ранния период от славянската писменост; водизадочни научни дискусии с чуждестранни изсле-дователи; прави кратки обзори на дейността наосновоположниците на славистиката; обръщавнимание на средновековните памети за св. Ки-рил и Методий; коригира грешки, допуснати отдруги автори... И всеки път, когато се обръща къмминалото на своя народ, той се ръководи от мак-симата, че „всеки народ почита своята стари-на и ревностно я изучава, като едно от най-све-щените си достояния”. А самото дело на Со-лунските братя смята за едно от „най-свещенитедостояния” на българската история в цялост.

Има един момент, един текст в Марин-Дри-новия научен принос, в който св. Кирил и Мето-дий са поставени на знаково, на символно зна-чимо място. И точно на този текст бих искал дасе спра за минутка. Става дума за книгата му“Исторически преглед на българската църква отсамото й начало и до днес” (1869). Създаванетона книжовността е разположено в самия край наглава І, разглеждаща християнството по днеш-ните български земи преди Покръстването. И ма-кар че за нас днес мрак и светлина не са науч-ни термини, именно това са понятията, с коитопроф. Дринов характеризира времето преди ивремето след. Но не самото Покръстване той взе-ма за граница, както бихме предположили. „Втакава умствена и духовна тъмнотия”, пишетой, „дълго време са живели на Балканския по-лустров не само езическите славяни в Българ-ското царство, но и покръстените под Визан-тийска власт”. Промяната настъпва със създа-ването на славянската азбука от свети Констан-тин Философ, наречен Кирил. Дринов приема,че именно буквите са това, което извършва в бъл-гарската история дори по-голям поврат от само-то Покръстване. В очите на учения историята наБългарската църква започва с историята на бук-вите. Той пише следното: „Най-голямата тяхназаслуга не е, гдето те обърнаха в христоватавяра милиони езически славяни, но в това, че тесъставиха писмената славянски...” За ученияграницата между старото и новото се ознамену-ва от момента, в който свети Кирил създава аз-буката. Това е краят на „умствената и духовнатъмнотия”, това е „големият и безценен плод”,както Дринов го нарича, на солунските братя, до-несен от техните ученици в България.



Разказвам това, за да покажа как в съзнание-то и в оценката на учения Дринов, на историкаДринов, има неща, които стоят над конкретнатаисторическа дата. И това е духовният прелом,фактът в неговата културна значимост и дори, акоми позволите да кажа, съдбовност. Затова, кога-то трябва да посочи началото на Българската цър-ква, тоест от своя гледна точка да определи на-чалото на българската духовност, Дринов не сеобръща към институционалните прояви, каква-то е Покръстването, а към появата на писменото

Ðåäêîëåãèÿòà íà ñï. „Íàóêà” ÷åñòèòè íààêàäåìèê Ïåòúð Ïîïèâàíîâ – àêòèâåí ÷ëåí íà ðåäàêöèîííèÿ

ñúâåò íà ñïèñàíèåòî, óäîñòîÿâàíåòî ìó ñ íàé-âèñîêîòîîòëè÷èå íà Áúëãàðñêàòà àêàäåìèÿ íà íàóêèòå –

Ïî÷åòíèÿ çíàê „Ìàðèí Äðèíîâ” íà ëåíòà,êàêòî è ñ ïî÷åòíèÿ ìåäàë çà çàñëóãè êúì Èíñòèòóòà ïî

ìàòåìàòèêà è èíôîðìàòèêà ïðè ÁÀÍ.Ïîæåëàâàìå ìó îò ñúðöå îùå äúëãè ãîäèíè çäðàâå, áîäúð

äóõ, ñèëè è åíåðãèÿ çà ïî-íàòàòúøíè íàó÷íè óñïåõè!

слово.Мисля, че тук е отговорът на въпроса, който

поставих преди малко – на какво се е опиралатази пълна себеотдаденост, крепяща Дринов и не-говите сътруженици през онези седем мършавигодини. Мисля, че вече можем да кажем в каквое вярвал той. Вярвал е в Словото, в Знанието и вДуховността. А с цената на какво тези нашипредходници са успели да съхранят вярата си?Това ще разберем може би само, ако и ние успе-ем да съхраним нашата.

Втора покана за националната конференция на

секция „Информатика“ към Съюза на учените в България

2-3 септември 2011 г., Бургас

Теми и обхват на конференцията

Конференцията покрива широк спектър от теми от областта на информатиката:

Компютърна информатика и езици за програмиране Информационни технологии Изкуствен интелект Математическо моделиране Размити и интуиционистки размити множества Компютърни мрежи и комуникации и други... За контакти: [email protected]


Проблеми на висшето образование

РЕЙТИНГИТЕ КАТО СИСТЕМА ЗА ОЦЕНКА НАУЧЕБНИ И НАУЧНИ ОРГАНИЗАЦИИ*

Проф. дфн Искра Арсенова,Съюз на учените в България

* Текстът на статията се базира на поканен доклад на сбирка на Обществения дискусионен клуб на СУБ на тема:„Рейтинг на висши училища и научни организации - проблеми и перспективи” (12 май 2011).

От края на ХХ в. голяма част от страните за-почват интензивно да развиват човешкия си ка-питал. В основата на развитието на този специ-фичен вид капитал лежи конкурентоспособнатаи гъвкава система на образованието, включващауниверситетите от световна класа. И даже тезиуниверситети „до смърт” се бият за всяка нова,по-висока позиция в глобалните рейтинги на ву-зовете. Тези рейтинги са неизбежен резултат отпоявата на масовото висше образование, конку-ренцията и комерсиализацията в сферата на вис-шето образование.

Рейтингът се формира на основата на оценкана качеството на образованието, което се разглеж-да като комплексна характеристика, отразяващаповечето страни от дейността на даден универси-тет. Целта на рейтингите e определяне на „класводещи изследователски институти/университе-ти” , които заемат определени „места в дадено съ-ревнование”. Тази цел се постига, като универси-тетът се представя като многостранна организа-ция и се покаже степента на неговия прогрес впроцеса на развитието му.

Хронология на рейтингите науниверситетитеЕволюцията на рейтингите може да се разде-

ли условно на три етапа. Първият етап (1870-1982) се характеризира с ранжиране на универ-ситетите в САЩ [1].

През втория етап (1983-1998) списания (вест-ници) и университети от различни страни в светазапочват да правят рейтинги за популяризиране-то на университетите и за предоставяне на инфор-мация за подготовката на студентите. В този пе-риод се налагат рейтингите на „US News&WorldReport” (САЩ); Maclean’s (Канада); Research As-sessment Exercise и Times (Великобритания); Цен-тър за развитие на висшето образование (Герма-ния); Perspektywy (Полша); Asahi Shimbun (Япо-ния). През 1997 г. списанието AsiaWeek публику-ва първия международен (но не световен) уни-верситетски рейтинг.Третият етап (2003-досега) е свързан с пър-

вите стъпки в построяването на системата на гло-бални университетски рейтинги. През 2003 г.Шанхайският университет (Shanghai Jiao TongUniversity) (Китай) започва съставянето на еже-годен академичен рейтинг на водещите универ-ситети в света (Academic Ranking of World Uni-versities - ARWU). Именно от 2003 г. започва но-

вата история на университетските рейтинги, тъйкато за първи път успешно е приложена цялостнаметодика за оценка на университетите от различ-ни страни. Тук следва да обърнем внимание нафакта, че първите рейтинги на университетитестартират в САЩ, а първите глобални рейтингина университетите – в Азия.

В момента пет са общопризнатите глобалнирейтинги на университетите в света – ARWU (Ки-тай), The Times Higher Education (THE) (Великоб-ритания), Quacquarelli Symonds (QS) (Великоб-ритания), Webometrics (Web) (Испания) иPerfomance Ranking of Scientific Papers for WorldUniversities (PRSP) (Тайван).

Продължават опитите за създаване на обоб-щени и по-обективни рейтинги на университети-те в света. Очаква се появата през 2011 г. на Ком-плексен глобален университетски рейтинг (Multi-Dimensional Global University Ranking), разработ-ван по поръчка на Европейската комисия, чиятометодология за съставяне още не е обнародвана.

География на рейтинговите системиТаблица 1 илюстрира разположението на рей-

тинговите системи и дава информация за органи-зацията, провеждаща рейтинга на университета.Очевидно е, че голяма част от ранжиранията сесъставят и публикуват от списания и вестници(например, Канада, Франция, Великобритания иСАЩ). Инициатори за съставяне на рейтинги мо-гат да бъдат и правителствени органи, такива ка-то Министерство на висшето образование или Съ-вет по разпределяне на субсидии на университе-тите (например в Нидерландия, Пакистан, Тай-ланд, Нова Зеландия, Великобритания); незави-сими организации (в Германия и Испания); уни-верситети или професионални организации (рей-тинг на Шанхайския университет) или органи заакредитация (например в Аржентина). Тази таб-лица показва, че разпространението на това явле-ние протича неравномерно по страни и региони.Ранжирането в голяма степен преобладава в раз-витите страни, което говори за връзка на рейтин-гите с икономиката на страната. Силно развититев икономическо отношение страни развиват и ши-рокомащабна дейност по класиране на образова-телните си институции.

Какво се измерва в ранжирането – поглед



на показателите и техните теглаВсички рейтингови системи използват пока-

затели за сравнение. Броят на показателите можезначително да варира - от пет в най-простия при-мер (THES World Rankings) до няколко дузини вслучая с най-сложния рейтинг (La Repubblica илиWuhan). Отделни видове университетска дейностили нейните резултати също могат да се сравня-ват по учебни заведения.

Показателите за измерване на качеството нависшето образование се разпределят в следнитечетири групи:

1. Начални характеристики, като характе-ристики на качеството и способността напостъпващите студенти, когато те прис-тъпват към обучение.

2. Разходи (ресурси) за обучение, които седелят на два основни вида:a) ресурси, финансови и материални,

намиращи се в разпореждане на сту-дентите и преподавателския състав;

b) преподавателски състав, в количес-твени показатели и начините за раз-пределяне на натовареността, кактои създадената от тях среда за обуче-ние, брой занятия със студентите, ви-довете изпити и т.н.

3. Резултати от обучението, „набор отнавици” (или присвоени квалификации)или други качества на випускниците ка-то резултати от техния образователенопит, например критично и аналитично

мислене и технически знания. Тук севключват данни за студентите, остана-ли във висшето училище за втората го-дина, и студентите, завършили образо-вание (положили изпитите и защитилидипломи).

4. Крайни резултати представляват резул-тати от образователната дейност, вклю-чително по такива традиционни показа-тели, като равнище на заетост и доход,както и други резултати, смятащи се заважни за обществото и индивида, нап-ример като удовлетвореност от работа-та, „добра гражданска позиция” и др.

В таблица 2 е показана обобщена картина наброя на показателите и техните тегла в различниводещи рейтингови системи. Таблица 2 илюстри-ра разликата в показателите и техните тегла и яс-но показва, че не съществуват две еднакви рей-тингови системи.

Българската рейтингова система използва 51индикатора, разпределени в 6 групи [7].

1. Реализация - 30 % от общото тегло.2. Учебен процес - 20%.3. Научноизследователски процес - 20 %.4. Престиж - 15 %.5. Осигуряване на учебния процес 10 %.6. Социално-битови условия - 5 %.

Данните за показателите се събират от различ-ни статистики и социологически проучвания (пре-димно анкети и интервюта).

Регион Национална и международна рейтингова система Източна Европа и Централна Азия

Полша (C), Словакия (B), Русия (B), Украйна (B)

Западна Европа

Германия (B/C), Италия (C), Нидерландия (A), Испания (B), Великобритания (A, B, IC)

Австрийските и швейцарските университети се включват в немските рейтинги, провеждани от Центъра за развитие на висшето образование (CHE).

Източна Азия и Тихоокеанския регион

Австралия (B), Китай (B, IB), Хонконг (C), Япония (C), Нова Зеландия (A), Тайланд (A)

Южна Америка и Карибския басейн

Аржентина (D)

Северна Америка Канада (C), САШ (C) Южна Азия Индия (D), Пакистан (A) Африка на юг от Сахара Нигерия (A) Забележка A = рейтинги, подготвяни от правителствени органи (Министерство на

висшето образование, Комисия по висше образование, Съвет по разпределение на субсидиите за университетите и др.) B = рейтинги, подготвяни от независими организации/професионални асоциации/университети C = рейтинги, подготвяни и публикувани от вестници/списания D = рейтинги, подготвяни от органи по акредитация

I = международни рейтинги (IA, IB, IC и ID), свързани с международни измерения и типове организации, провеждащи рейтинга)

Таблица 1. Рейтингови системи на университетите в света

Източник [2, 3, 4,5]



Принципи на ранжиранетоРанжирането се подчинява на четири принци-

па на сравнителния анализ.1. Данните трябва да отразяват основните

академични показатели, т.е. ясно даописват предназначението и условиятана работа на факултета, института илидисциплинната област.

2. Резултатите от измерванията трябва дасе поместват в актуални бази от данни.Това се прави, за да може получените дан-ни винаги да са достъпни за интерпре-тация или обосновки. „Прозрачността” ефундаментална и подразбира задължи-телно публикуване на резултатите от из-следванията с посочване на критериите,прилагани за тяхното получаване.

3. Да се подбират ясни, логични и практич-ни определения. Това може да стане чрезсътрудничество и партньорство.

4. Да се определят достоверността и надеж-дността на резултатите. Достоверносттаможе да се проверява по няколко пътя:(а) публикуване на резултатите на всекиот институтите в съответствие с израбо-тените определения и данни, съдържа-щи се в официалните бази данни на уни-верситетите; (b) първична проверка наорганизацията, провеждаща ранжиране-то; (c) вторична проверка на всеки от ин-ститутите за изходните значения и пуб-ликуваните резултати. За всички разкри-ти аномалии и неточности трябва вед-нага да се съобщи и те своевременно дасе поправят. В този контекст следва дасе отнасяме внимателно към резултати-те, получени при ранжирането на еднии същи университети, но с използванена различни показатели за качество.

Модели на рейтингови системиВ момента в света са се наложили три модела

на рейтинг: (1) рейтинг на средствата за масоваинформация (СМИ); (2) рейтинг на професио-нални асоциации и (3) правителствен рейтинг.

(1) Силна страна на рейтинга, подготвян отСМИ, е несъмнено неговата независимост (оцен-ката се прави от незаинтересувани лица), но гокритикуват справедливо за недостатъчната науч-на обоснованост, ниското равнище на професио-нализъм, пристрастност и възможна загуба напрестиж на оценяваните вузове.

(2) „Рейтингът на професионалните асоциа-ции” може да се характеризира като съвместнадейност на група заинтересовани страни. Силна-та страна на този модел безусловно е професио-нализмът, слабата – затвореността и необектив-ността вследствие конфликт на интереси.

(3) Третият модел е правителственият рейтинг,подготвян от държавните органи, отговорни за ли-цензирането, акредитацията и ръководството наобразователната дейност в страната. Това е силнобюрократизирана процедура, в значителна степенопираща се на мнението на квалифицирани ек-сперти и на различни количествени данни. Подо-бен рейтинг е фокусиран по-скоро върху образо-вателната страна на процеса, и в по-малка степенотчита интересите на бъдещите работодатели.

Оценка на научни организацииНай-известните ранжирания на изследовател-

ски организации са тези на SCImago група и наWeb of Кnowledge – Thomson Reuters.

Изследователската група SCImago подготвидоклад (SIR 2009), съдържащ резултати от оцен-ката на 2080 най-добри световни научноизследо-вателски институти и организации и за техниярейтинг по показателя научна продуктивност.

Оценките са направени на базата на данни от

Таблица 2. Тегловни коефициенти в различни рейтингови системи, обобщена таблица

Източник: [6] и собствени данни

Издание Брой показатели

Ресурси, %

Резултати обучение,%

Изследвания,%

Репутация, %

Financial Times 17 43 37 20 0 Guardian Uni.Guidе 7 63 37 0 0 Maclean’s 24 79 5 0 16 ARWU 6 0 10 90 0 Times Good U Guide 9 63 7 30 0 Times World URank 5 30 0 20 50 US New World Report 18 50 25 0 25 Български рейтинг 51 35 30 20 15 Perspektywy 32 10 10 30 50 La Repubblica 23 70 10 20 0 Education18.com 9 35 5 20 40 Melbourne Institute 26 26 17 40 17



системата Scopus. Системата Elsevier Scopus об-хваща публикувани статии в повече от 17000 из-точници, съдържа около 16 милиона публикациии 150 милиона цитирания.

Анализираният период на дейността на науч-ните организации e от 2003 до 2007 г. включител-но.

Институтите за оценяване са подбирани последния признак: научната продуктивност на ин-ститута през 2007 г. трябва да е не по-малко от100 публикувани документа, обработени от сис-темата Scopus.

Рейтингът съдържа следните показатели, опис-ващи институтите по такъв параметър като общанаучна продуктивност за периода 2003-2007 г. (по-казател Output), международно сътрудничество,„въздействие” и качество на продукцията:

Ранг, институтите са ранжирани по брояпубликувани статии (документи) в пери-ода 2003-2007 г. .

Наименование на института (организа-цията).

Страна. Сектор – правителствена организация,

институция от системата на висшето об-разование, на здравеопазването, корпо-ративна организация и други.

Обща научна продуктивност за перио-да 2003-2007 г. (показател Output).По-казателят зависи от мащаба на органи-зацията, профила на научната дейности е основа за по-сложни измервания.Създадената от група автори статия сепоказва за всички организации, чиитоавтори са дадени в заглавието.

Среден брой цитирания на документ(Cites per Document (CxD)) показва сред-ното въздействие на цялата научна про-дукция на института за изследвания пе-риод и зависи от профила на института.

Международно сътрудничество (Interna-tional Collaboration (Int. Coll.)) показвадела на обема на общата научна про-дукция (общия брой документи), създа-дена в сътрудничество с чуждестранниинститути.

Нормиран показател SJR (NormalizedSJR (Norm. SJR)) отразява средната„важност” на списанията, в които се пуб-ликуват документите на института (по-добие на импакт-фактор на списание).

Качествени публикации (Q 1) – дял напубликациите, които има организация-та в най – влиятелни списания в света.

Нормирана оценка на цитиране в опре-делена научна област (Field NormalizedCitation Score (Norm. Cit.)) – отношени-ето между средното научно въздействиена института и пълното средно въздей-

ствие на публикациите в един период отвреме и в една предметна област. Акоимаме величина 0,8, това означава, чеинститутът се цитира на 20% по-нискоот средното равнище на цитиране за да-дената предметна област и определено-то време. Ако величината е 1,2, то товаозначава, че институтът се цитира на20% повече от средното значение на рав-нището на цитиране за предметната об-ласт и същия период. Т.е. оценява се ка-чеството на продукцията на изследова-телския институт.

По данни от доклада на SCImago в изданиетоза 2010 г. българските институции са подреденикакто следва от общо 2833 институции от 87 стра-ни (Таблица 3)

В Таблица 4 е показан рейтинг за сумарнатанаучна продукция на 2080 института за периода2003-2007 г.

От Таблица 4 се вижда, че три страни в светаимат 45,5% от научната продуция в света, а стра-ните от ЕС едва 24%. Китай вече е на второ мястос дял повече от 8% от научната продукция в све-та.

Ранжирането според ISI Web of Knowledge Es-sential Science indicators става по 3 показатели –брой статии, брой цитати и среден брой цитатина статия. По тези показатели от 4522 организа-ции България е на 48-49 място. В Таблица 5 сапоказани местата, които заемат водещите научниорганизации и двете български институции потрите показатели (декември 2010 г.)

ЗаключениеВъз основа на обзора на рейтинговите систе-

ми в света могат са се направят следните изводи: Рейтингите на университетите са комерсиален

продукт. В повечето случаи необходимите усилияпо събирането, съпоставянето и анализа на ин-формацията за съставянето на рейтинга са толко-ва големи, че тяхното създаване на некомерсиал-на основа, вероятно е невъзможно [9].

Съществуват различия между различните ме-тодологии за рейтинг на университетите, най-важ-ните от които са тези за избора на показателите ина източниците на данни и как те определят „ка-чеството” на образованието.

За рейтинг на институции с различни мисии,модели и дейности е необходимо да се разработятразлични критерии.

Системата на рейтингите трябва да функцио-нира в съответствие с идеите на оценъчните из-питания: следва да се избягват „принципа на звез-ди”, съревнованието и стимулирането, а да имастремеж към сътрудничество в името на повиша-ване на качеството с използване на най-добритепрактики, защита на интересите на студентите,



Таблица 3. Рейтинг на най-продуктивните научни организации, SCImago група

Източник: [8]

Ранг Институт Страна Обща научна

продуктив-ност

(output)

Международно сътрудни-чество, IC(%)

Качествени публикации

Q1(%)

Норми-рана оценка

NI

1 Chinese Academy of Sciences

Китай 130,267 20,95 38,59 0,91

2 Centre National de la Recherche Scientifique

Франция 125,478 48,20 59,52 1,33

3 Russian Academy of Sciences

Русия 87,850 35,08 23,97 0,53

4 Harvard University САЩ 60,022 33,73 78,07 2,42 5 University of Tokyo Япония 47,502 25,79 56,63 1,25 6 Max Planck

Gesellschaft Германия 46,576 63,46 71,36 1,81

7 National Institutes of Health

САЩ 44,997 34,66 82,65 2,23

8 University of Toronto Канада 42,278 40,21 63,90 1,79 9 Tsinghua University Китай 37,731 16,39 24,85 0,77 10 University of

Washington САЩ 37,708 25,50 69,85 2,07

379 Bulgarian Academy of Sciences

България 6,857 60,55 37,04 0,75

1051 University of Sofia България 2,241 58,19 36,90 0,84 1796 Medical University of

Sofia България 0,991 31,28 23,92 0,50

2431 Technical University of Sofia

България 0,558 37,28 17,20 0,40

Таблица 4. Рейтинг на страните по обща сумарна продуктивност на научноизследователските институ-ции, SCImago група

Източник: [8]

Място страна Брой научни институции

Сумарна продуктивност за 2003-2007 г.-брой документи

Дял в общия обем научна продукция

1 САЩ 451 2 387 268 29,9 2 Китай 197 654 278 8,19 3 Япония 159 585 858 7,34 4 Великобритания 137 510 585 6,39 5 Германия 77 430 256 5,39 6 Франция 75 386 527 4,84 7 Канада 64 308 426 3,86 8 Испания 123 278 108 3,48 9 Италия 73 261 344 3,27 10 Австралия 59 188 787 2,36 11 Република Корея 66 181 397 2,27 12 Нидерландия 26 152 927 1,92 13 Тайван 56 128 195 1,61 14 Русия 16 120 535 1,51 46 България 2 7750 0,10

преподавателския състав и ръководството на ин-ститута.

Сравнителният анализ трябва да се осъществя-ва на принципа „сравнение на съпоставими не-

ща” – не толкова на институционално равнище,където присъстват различни категории универси-тети, но преди всичко на по-ниско равнище, къ-дето сравнението може да се провежда, като се ана-



лизират по-точни и подробни сведения и проце-дури (например учебни програми, предметни об-ласти).

Данните трябва да отразяват основни акаде-мични показатели (а не вторични сведения); тетрябва да използват съгласувани определения, ак-туална и грижливо проверена, достъпна инфор-мация. Показателите за репутация следва да бъ-дат изключени от общия брой, тъй като те иматпо–скоро отношение към „виртуалния образ”, от-колкото към съвременни и обективни сведения заработата на университета и са сурогати на пока-зателите за качеството £.

Университетските рейтинги няма да прекратятсвоето съществуване. Независимо от несъвършен-ствата им, те удовлетворяват потребността на об-ществото от информация за висшите училища ипрозрачността на тяхната дейност, което не могатда постигнат самите учебни заведения и прави-телствата. Освен това, доколкото висшето обра-зование става все по-скъпо за отделни предста-вители и техните семейства, то потребността отсравнителна информация за университетите щерасте. Като средство за информиране ранжиране-то може да допринесе полза и да се използва запо-задълбочени анализи. Особено това се отна-ся до международните ранжирания, разполага-щи с ограничен брой възможни показатели пора-ди недостиг на достъпни междунационални дан-ни за сравнения. При условие, че международни-те рейтингови системи се изявяват като гарантина качеството на растящия международен студен-тски пазар, може да се предположи, че глобална-та академична общност ще започне да следи засъбирането и подаването на данните по такъв на-чин, че те да водят до отговорно сравняване науниверситетите.

Вече има предложения и за развитие на „смис-лови” приложения на рейтингите. Ф. Ван Парийс(Ph.Van Parijs), обобщавайки резултатите от VІІ-яЕтичен форум на университетите, говори за тринаправления за усъвършенстване на рейтинговияинструментариум: за потребителите (учащите се)– в частта на подобряване на оценката на качес-

Таблица 5. Ранжиране на научните организации по Essential Science indicators

Показател Институция

Брой статии Брой цитати Среден брой цитати на статия

място място място Китайска АН 1 14 3834 Руска АН 2 53 4418 Харвард У-т 3 1 654 Макс Планк 4 2 1090 БАН 352 632 4154 СУ 1065 1354 3820

твото на обучение; за самите университети – в по-сока на съблюдаване на конкуренция, развитие исамореклама; за политиците – при вземане на ре-шения за финансиране на висшите училища.Явно тези три линии още дълго време ще доми-нират в рейтинговата аналитика [по 10] .

Литература1. Stuart, D. Reputational Rankings: Background and

Development. New Directions for InstitutionalResearch, 88, 1995.

2. Rocki,M. Polish Rankings: Some MathematicalAspects. Higher Education in Europe 30 (2), July2005, pp. 173-182.

3. Clarke,M. (July 2005). Quality Assessment Les-sons from Australia and New Zealand. HigherEducation in Europe, 30 (2), pp. 183-198.

4. De Miguel, J.M. Vaquera, E. and SANCHEZ, J.Spanish Universities and the Ranking 2005 Initia-tive. Higher Education in Europe, 30 (2), July2005, pp. 199-216.

5. Liu, N.C. and Liu, L. University Rankings in China.Higher Education in Europe, 30 (2), July 2005,pp. 217-228.

6. Usher Alex and Massimo Savino. AGlobal Sur-vey of Rankings and League Tables/ College andUniversity Ranking Systems Global Perspectivesand American Challenges / Institute for HigherEducation Policy (editor). April 2007. P. 23–34

7. Бояджиева, Пепка, Димитър Денков, ЧавдарНайденов. Сравнителен анализ на водещи ме-тодологии за формирането на рейтинги на вис-шите училища. 2010, МОНМ

8. SCImago Institutions Rankings (SIR):2009 WorldReportSIR 2009 www.sirmeeting.org

9. Gilberto Buela, Uela Casal, Olga Guterierrez,Martinez, Maria, and all. Comparative study ofinternational academic rankings. Scientometrics,Vol. 71, No. 3 (2007) 349–365and Springer,Dordrecht DOI: 10.1007/s11192-007-1653-8

10.Балацкий Е.В. и Н.А.Екимова. (2011). Глобаль-ные рейтинги университетов: практика состав-ления и использования. www.kapital-rus.ru/ar-ticles/article/182904


Научни изследвания

РАДОНОВИЯТ ПРОБЛЕМ

Доц. д-р Добромир ПресияновФизически факултет –

СУ “Св. Климент Охридски”

През 2009 г. Световната здравна организация(СЗО) посочи облъчването на населението от ра-дон като втора по важност причина за белодробенрак след тютюнопушенето, а за хора, които нико-га не са пушили, това е посочено като причина но-мер едно [1]. Доказателствата се основават на пре-ки епидемиологични проучвания сред населени-ето, показващи статистически значима корелациямежду риска от белодробен рак и облъчването отрадон [2,3]. По този начин, продължилите с десе-тилетия изследвания върху риска от радон дове-доха до идентифицирането му като един от най-опасните за човека (за някои автори и най-опас-ния) фактори на околната среда. За САЩ, в час-тност, се оценява [4], че годишно около 21 000смъртни случая от белодробен рак могат да се при-пишат на този фактор, което е само около два пъ-ти по-малко от жертвите на автомобилни катас-трофи, например. В резултат както в научните сре-ди, така и в обществото като цяло се заговори за“радонов проблем” за населението.

Радон-222 е радиоактивен благороден газ, членна уран-радиевото семейство и се получава приразпадането на 226Ra. Той може да мигрира на зна-чителни разстояния от мястото си на получаванеи да попадне във въздуха чрез ексхалация от зем-ната повърхност, от строителни материали иличрез дееманиране от води с повишено съдържа-ние на радон в тях. Високата смъртност от т.нар.“Шнеебергска руднична болест” сред миньоритев Шнееберг и Яхимов е забелязана още през ХVІвек. Едва в 1879 г. се установява, че тази загадъч-на миньорска болест е всъщност рак на белите дро-бове, а точната причина е идентифицирана през1951 г. – а именно вътрешното облъчване на ди-хателната система от инхалирани късоживущипродукти на разпадане на 222Rn (радонът е пред-положен като причина още през 1924 г., след из-мерени високи концентрации в мините в Шнее-берг).

Самият 222Rn при вдишване не се задържа вдихателната система и собственият му принос впогълнатата доза е незначителен. Обаче образу-ваните при разпадането му късоживущи продук-ти на разпадане (това са радионуклидите 218Po,214Pb, 214Bi и 214Po, като последният винаги е в рав-новесие с 214Bi и обикновено не се разглежда са-мостоятелно) се задържат в значителна степен вдихателната система и формират практически из-цяло погълнатата доза.

В ториевото и уран-актиниевото радиоактив-ни семейства също присъстват изотопи на радо-на. Като цяло приносът в ефективната доза на220Rn (от ториевото семейство) и продуктите муна разпадане е с около един порядък по-нисък от

този, свързан с 222Rn, а 219Rn (от уран-актиниево-то семейство) е пренебрежим в радиологично от-ношение.

Заслужава да се отбележи, че една от първитестрани в света, в която започват измервания нарадон в околната среда, е България. Още през 1907г., само няколко години след откриването на радо-на, проф. Петър Пенчев от Софийския универси-тет, съвместно с други специалисти започват из-мервания на радон в българските минерални из-вори [5].

Основният риск за населението, свързан с ра-дона, се обуславя от облъчване в затворени поме-щения (жилища, обществени сгради и пр.). Източ-ниците на радон в сгради, по реда на тяхната важ-ност са следните:

Ексхалация на радон от почва и скали,разположени под жилищната сграда.

Еманиране на радон от битово използва-ни води, в които той е с повишено съ-държание.

Еманиране на радон от строителни ма-териали.

Постъпление на радон от открития ат-мосферен въздух.

Като цяло, основният източник - с тежест да-леч надхвърляща тази на останалите, е ексхала-цията на радон от почва и скали. В отделни слу-чаи обаче е възможно някои от останалите източ-ници да излезе на първа позиция. В райони науранодобив например могат да се срещнат жили-ща, за които като строителни материали са използ-вани отпадъци от уранодобива с високо съдържа-ние на радий. При тях строителните материалисе оказват основния източник. Водите могат да сеокажат основен източник в населени места в бли-зост до радонови минерални бани (у нас такиваса например Наречен, Момин проход и др.).Откритият атмосферен въздух може да бъде съ-ществен източник в много редки случаи – напр. вблизост до уранови рудници, а също на места, ко-ито са много специфични в геоложко, релефно иклиматично отношение (каквито обаче са извест-ни, вкл. и в нашата страна).

Гръбнакът на една ефективна националнапрограма за снижаване на здравния риск, свър-зан с радона, се опира на следните три основнидейности:

Измервания. Това е единственият начинда се установи степента на опасност отрадон. Въпреки че “средноаритметична-



та за света” концентрация на 222Rn в жи-лища е около 40 Bq m-3, концентрации-те, които са срещани в практиката, са вдиапазон от няколко до (в единични слу-чаи) 105 Bq m-3.

Защитни мерки – превантивни (в но-востроящи се сгради) и коригиращо-въз-становителни (в съществуващи сгради).Съществуват ефективни и относителноевтини технически средства за решава-не на радоновия проблем в сгради, в ко-ито такъв е установен.

Комуникация с населението, с местна-та и централна държавна администра-ция и с ангажирани професионални гру-пи.

Първите стъпки на една такава програма тряб-ва да включват систематизиране и обобщаване наналичната информация, свързана с радоновияпроблем в страната, наличния опит и капацитет вгорепосочените три основни направления, кактои определяне на първите приоритетни действия.В частност СЗО посочва, че ако не е направен ра-донов скрининг на територията на цялата страна,такъв трябва да бъде организиран и проведен. Врезултат на такива измервания, покриващи помрежа цялата територия, в някои европейски стра-ни и в САЩ са създадени “радонови карти”. Ра-доновите карти обаче трябва да се разглеждаткато документи, имащи статистически харак-тер, главно за планиране на ресурсите за бор-ба с радона в различните региони. От тях нетрябва да се правят изводи за отделни сгради,в частност да се използват като аргумент занеправене на измервания в райони със сред-ностатистически ниски концентрации на ра-дон и/или “внушаване”, че радонов проблемсъществува само в рисковите райони.

Измерванията на радон са тези, които даватпървичната информация, на база на която се пра-вят изводи, вземат решения и изразходват мате-риални ресурси. По отношение на концентрации-те на радон в жилища трябва да се имат предвиддве важни обстоятелства:

Както световният, така и нашият опитпоказват, че дори между съседни сградиможе да има съществени разлики в съ-държанието на радон.

В рамките дори на едно помещение кон-центрациите са подложени на големи ва-риации във времето – до десет и повечепъти в рамките на едно денонощие. Наб-людават се също така значителни сезон-ни и годишни вариации.

При това положение единственият начин да сесъди за облъчването и риска от радон в едно жи-лище е да се извършат измервания непосредстве-но в него. Представителни за оценка на облъч-ването от радон могат да бъдат само дълго-

временните кумулативни измервания (с про-дължителност месеци или дори повече – напр.година). Кратковременните измервания, осо-бено тези, показващи стойности в даден мо-мент (напр. с преносими радиометри за радон)не могат и не трябва да се използват за оценкана облъчването и вземане на решения. Те мо-гат да служат само за груба ориентация, както иза диагностика в хода на антирадоновите техни-чески мероприятия.

Състоянието на изследванията порадоновия проблем в БългарияКакто вече бе отбелязано, в България същес-

твува едновековна традиция в измерванията на ра-дон. Техните мащаби обаче дълго са оставалискромни, по-скоро резултат на научен интерес илюбопитство на отделни изследователи, а не наорганизирани кампании. Всъщност, първите ма-сови измервания започват да се провеждат в под-земни рудници, за целите на уранодобивната про-мишленост. В интервала 1958-91 г. за целите нарадиационния контрол в уранови и някои метал-ни рудници са проведени над 50 000 измерванияна радон и късоживущите му продукти на разпа-дане. Едва след 1991 г. стана възможно тези ре-зултати да бъдат обсъждани в по-широк кръг отспециалисти, а впоследствие и публикувани вобобщен вид [6, 7].

При литературните проучвания за измерванияв сгради от преди 1994 г. открихме само сведенияза единични дискретни (в даден момент) измер-вания на концентрациите на дъщерни продуктина 222Rn, по правило през деня. Характерна осо-беност на концентрациите на радон и дъщернипродукти в сгради е, че те са подложени на голе-ми (вкл. до десетки и дори стотици пъти) дено-нощни и сезонни вариации, специфични за раз-личните жилища, като по правило дневните кон-центрации са най-ниски. Това е основната при-чина за оценка на риска да се препоръчва изпол-зването на кумулативни измервания [1]. При тяхсе измерва натрупания сигнал в резултат на про-дължително облъчване от радон (месеци, дори го-дини). За пръв път масови измервания от този видв жилища и околна среда са организирани след1994 г., главно с изследователска цел, от сътруд-ници на лаборатория “Дозиметрия и лъчезащи-та” към Физически факултет при СУ “Св. Кли-мент Охридски”. Първите, използвани за целта,средства за кумулативни измервания, които про-дължават да се използват и понастоящем, са ди-фузионни камери с диелектрични детектори наследи (трекови) детектори [8].

Измерванията в основната си част бяха съсре-доточени в рискови райони – с. Елешница, гр. Ра-ковски и райони в Софийското поле, повлияни отуранодобива. Ограничен брой измервания бяхапроведени и в жилища в гр. София. Резултатите



от измерванията показаха наличие на значителенрадонов проблем в “рисковите райони“. Към тяхспадат гр. Раковски, с. Елешница (Разложко), с.Яна, с. Горни Богров, с. Долни Богров и др. Най-многолюдното “рисково“ населено място, устано-вено до момента (и за което са налице най-обез-покоителни факти), е гр. Раковски. В края на 90-те години на миналия век там бяха проведени це-ленасочени изследвания, съвместно от специалис-ти от Софийски университет “Св. Климент Охрид-ски“ и Българския национален раков регистър [9,10]. Ето в резюме установените до момента за то-зи град факти:

Средногодишната концентрация на222Rn, определена на база на измервания,покриващи 365 дневен период (март2000-март 2001) е 234 Bq m-3, като в око-ло 50% от изследваните жилища тя над-хвърля 200 Bq m-3. За сравнение, в “сред-ностатистически” по отношение на ра-дона населени места, само в около 2%от сградите нивата са над 200 Bq m-3.

Честотата на белодробен рак е статисти-чески значимо повишена и за мъже, и зажени – около два пъти по отношение наградското население на страната. При то-ва сред жените от възрастовата група,сред която основно са регистрирани слу-чаите на белодробен рак, пушачки прак-тически няма (с по-младото поколениенещата стоят по различен начин).

Налице е ясно изразен и статистическизначим “възрастов ефект” – относител-ният риск за белодробен рак за мъже до49 г. е 1,8 пъти по-висок, отколкото замъже над 50 г. (броят на случаите среджените е твърде малък, за да се съди заподобен ефект при тях).

Честотата на други злокачествени забо-лявания не показва статистически зна-чими отклонения от очакваните стойнос-ти.

Още в края на 90-те години бе направен опитда се привлече вниманието на държавните инсти-туции към радоновия проблем в страната. В ре-зултат през 2001 г. от междуведомствена работнагрупа по поръчение на (тогавашния) Комитет заизползване на атомната енергия за мирни цели беразработен сравнително обемист “Проект за на-ционална програма за радон в жилища” [11]. До2010 г. обаче практически действия не последва-ха. В края на 2010 г. със заповед на министъра наздравеопазването бе сформирана работна група,която до ноември 2011 г. трябва да разработи ипредстави проект за “Национална програма за на-маляване на въздействието на радон в сгради вър-ху здравето на българското население”. Важност-та на разработването на национални програми ина нормативни документи за защита на населе-

нието от радон е голяма. От първостепенна важ-ност обаче е също така и да последват конкретнидействия. А това са активизиране на реалните дей-ности по радоновия проблем – измервания, тех-нически защитни мерки в рискови сгради, инфор-миране на населението за проблема и като резул-тат: снижаване на здравния риск.

Измервания на радон в жилища.Възможност за използване на домашниCD/DVD като детектори на радон.Първите по-масови кампании по измервания

в жилища в нашата страна, както и в много другиевропейски страни, са проведени с дифузионникамери с трекови детектори. Макар и в относи-телно по-малка степен за масови измервания посвета се използват и други средства: електретнидетектори, адсорбция върху активен въглен, елек-тронни устройства и др. Основно неудобство предвсички такива методи е необходимостта от пос-тавяне на един или няколко детектора в изследва-ната сграда, където те да престоят, обикновено отняколко месеца до година. Освен това, рискът отрадон се формира от предшестващо облъчване, по-лучено за години и даже десетилетия. Коректнотакова облъчване може да се оцени само чрез рет-роспективни измервания. Разработването на та-кива методи, работещи с добра точност, беше единот откритите и актуални проблеми пред радиаци-онната дозиметрия.

През 1999 г. бе предложен [12] оригинален ме-тод за измерване на радон чрез абсорбция в някоиполикарбонатни материали (използващи бисфе-нол-А). Впоследствие, през 2001 г. бе предложеннай-точният до момента метод за ретроспектив-ни измервания на радон – чрез използване на CD/DVD, използвани и съхранявани продължителновреме в изследваната сграда [13]. Това стана въз-можно, тъй като масово разпространените в на-ши дни CD/DVD са направени именно от поли-карбонатни материали на основата на бисфенол-А (Makrolon®, Lexan®, Iupilon® etc.). В следващо-то десетилетие на метода бяха посветени редицаизследвания, значителна част от тях проведени вСУ “Св. Климент Охридски”. От няколко годиниметодът се прилага в практиката у нас – за про-веждане на реални измервания в жилищни и об-ществени сгради [14]. В крайна сметка, всеки, вчийто дом има компакт диск или DVD, освен сдругите им предназначения вече разполага с то-чен детектор на радон, който непрекъснато “за-писва” нивата на радона на мястото, където е съх-раняван. Този “запис” (т.е. физическият сигнал –следите от алфа частици) може да бъде “проче-тен” и анализиран в лаборатория (такава има нап-ример във Физически факултет при СУ). Един-ственото, което освен това е необходимо, за да сеопредели средната концентрация на радон, е дасе знае интервалът време, през който е съхраня-



ван дискът – т.е. изследваните дискове трябва даса датирани. До момента по този метод са напра-вени около 400 измервания в страната – в горепо-сочените рискови райони, а така също в сгради вгр. София, Варна, Бургас, Плевен, Добрич и др.,като изследванията продължават и понастоящем.

Масови измерителни кампании трудно бихамогли да бъдат организирани и проведени без по-мощта и участието на местните администрациии населението. Опитът в много страни показва,че едни от най-активните и полезни участници вподобни акции са учителите и ученици, проявя-ващи интерес към науката. Оказва се, че практи-ческите дейности, свързани с радоновия проблем,освен пряката полза от тях, могат да бъдат и мно-го полезни за приобщаване на любознателни уче-ници към науката – и то в конкретния случай спряко видима обществена полза. Например нас-коро, през май 2011 година, една от национални-те награди по физика за ученици в САЩ бе при-съдена за средношколско постижение, свързано срадона [15]. Разбира се, радоновият проблем е ак-туална тематика и за “професионалната наука”.Само в списания с импакт фактор годишно се пуб-ликуват стотици изследвания, свързани с радона,като това е само част от всички публикации повъпроса.

Технически мерки за защита от радонВ световен мащаб технологии за снижаване на

нивата на радон в сгради се прилагат от края на80-те години на миналия век. Масово използва-ните технологии са предназначени за сгради, в ко-ито основният източник на радон е теренът подсградата. Такъв е случаят в над 90% от сградите,в които се установява радонов проблем, изискващприлагане на технически мерки за защита. Кон-цептуално, основните методи са два:

Пасивен. Източникът се изолира, катосе нанесе изолираща подова замазка илиподът се покрие с изолиращо фолио(мембрана). Понякога се комбинират идвете средства едновременно. Замазка-та/защитното фолио служат като дифу-зионни бариери пред проникването нарадон. Ефективността на пасивнитесредства е ограничена. Обикновено сепостига снижаване на концентрациитес фактор 2-5, много рядко над 10 пъти.Друг съществен недостатък на тези сред-ства е това, че дори малко нарушаванена тяхната цялост – напр. поява на мик-ропукнатини в подовата замазка (коетостава неизбежно с течение на времето),води до рязко снижаване на тяхнатаефективност.

Активен. Техническата идея на всичкиинсталации от активен тип е проста: дасе “изсмуче” радонът от почвения слой

под сградата и изхвърли в атмосферата,така че да не може да проникне в поме-щенията. Реализирането на тези своеоб-разни “радонови аспиратори” става чрезинсталирането на т.нар. “противорадо-нови шахти” или на контур от “проти-ворадонови канавки”. Най-голям прак-тически опит до момента с такива тех-нологии е натрупан в САЩ, където саиздадени и съответни технически стан-дарти. Трябва да отбележим, че с актив-ни противорадонови инсталации се пос-тига много по-голямо снижаване на кон-центрациите, отколкото с пасивни сред-ства. По правило концентрациите се на-маляват повече от десет пъти, като е пос-тигано и над стократно снижаване. По-настоящем това е предпочитаният посвета метод за борба с радона в сгради,позволяващ пълно и трайно решаване напроблема.

В нашата страна прилагането на технологииза снижаване на нивата на радон в сгради започ-на през последните пет години. Всички саниранидо момента сгради са в близост до гр. София - вгр. Бухово и в с. Горни Богров. С методите от па-сивен тип постигнатият фактор на снижаване беоколо три пъти. С активните инсталации (като из-градените са от тип “противорадонова шахта” иот тип “противорадонови канавки”) постигнати-ят фактор на снижаване бе 20-50 пъти. Най-го-лям отбелязан успех до момента в това отноше-ние е санирането на детската градина в с. ГорниБогров. Там, след инсталирането на система с про-тиворадонови канавки, сериозният радонов проб-лем беше напълно решен.

Напоследък се отделя все по-голямо вниманиена т.нар. превантивни технически мерки. Стававъпрос за поставяне на противорадонови мембра-ни или противорадонови инсталации във всичкиновостроящи се сгради, като във втория случай темогат да бъдат активирани при необходимост. То-ва води до снижаване на единичната цена за та-кава инсталация, но за сметка на това броят имнараства многократно. В това отношение важен(особено за страни като нашата) аспект, засегнатот СЗО [1], е въпросът как да се оптимизират ин-вестираните финансови ресурси, така че с тях дасе постигне максимален здравен ефект (максимал-но снижаване на здравния риск на минимална це-на). В частност, на база на примерен икономичес-ки анализ (за Великобритания), се прави изводът,че превантивните анти-радонови мерки са иконо-мически оправдани в области/територии, къдетонад 5% от сградите са с нива на радон >200 Bqm-3. Това е аргумент в полза на идентифициране-то на такива зони (картиране на радона). Иконо-мическият анализ, разбира се, може да е специ-фичен за отделните държави.



ЗаключениеВсички натрупани до момента в света факти и

аргументи ни карат да смятаме, че проблем с об-лъчване на населението от радон съществува и четова е един мащабен проблем – може би най-ма-щабният от радиологичните проблеми за населе-нието въобще. Дори оскъдните за страна като на-шата измервания на радон в жилища разкриха на-личие на сериозен радиологичен риск в редицанаселени места: гр. Раковски, с. Елешница, пов-лияни от уранодобива райони в Софийското по-ле. Данни за територията на цялата страна до мо-мента липсват. Въпреки това, в методично отно-шение е натрупан сериозен опит. Усвояването ка-то практически метод на използването на CD/DVDза измервания на радон позволява да се планиратмасови измерителни кампании, без да се налагаспециални детектори да бъдат поставяни и взе-мани от изследваните сгради. Единствено необ-ходимо е, разбира се, съгласието на собственика/стопанина да предостави за анализ един или по-вече диска. Макар и съвсем отскоро, но вече иманатрупан начален технически опит в проектира-не и инсталиране на противорадонови техничес-ки средства. Всичко това ни дава основание дасмятаме, че след като рискът от радон е иденти-фициран сред националните здравни приорите-ти, дейностите, свързани с неговата оценка и не-говото снижаване ще могат да бъдат разширенина територията на страната. Ролята на научната ипреподавателска общност в това отношение бимогла да е една от централните.

Литература1. World Health Organization. WHO Handbook on

Indoor Radon. WHO, Geneva, 2009.2. Darby S. et al. Residential radon and lung cancer:

detailed results of a collaborative analysis of indi-vidual data on 7148 subjects with lung cancer and14208 subjects without lung cancer from 13 epi-demiological studies in Europe. //Scand. J. WorkEnviron. Health, 2006, 32 Suppl. 1, p. 1-83.

3. Krewski D. et al. Residential radon and risk of lungcancer: a combined analysis of 7 North Americancase-control studies. //Epidemiology, 2005, 16, p.137-145.

4. EPA assessment of risk from radon in homes. Wash-ington, DC: US Environmental Protection Agency,

2003.5. Пенчев П. Приносъ към методите за количес-

твено определяне на радия и радиоактив-ността на някои минерални води в България.//Сп. БАН, Природни науки, ІХ, 1914, с. 1-44.

6. Димитров М., Пресиянов Д. Вътрешно облъч-ване от дъщерни продукти на 222Rn на подзем-ните работници от български уранови рудни-ци за периода 1958-1989 г. //Докл. БЯД, 1998,3(1), с. 44 – 49.

7. Пресиянов Д., Димитров М. Вътрешно облъч-ване от дъщерни продукти на 222Rn на подзем-ните работници от Бургаски медни мини за пе-риода 1962-1990 г. //Докл. БЯД, 1998, 3(1), с.39-43.

8. Pressyanov D., Guelev M., Sharkov B. Radon andradon progeny outdoors in a valley with enhancednatural radioactivity. Atmos. Env., 1995, 29, p.3433-3439.

9. Pressyanov D., Minev L., Uzunov P., Danon S.,Valerianova Z. Excess lung cancer incidence andradon indoors in a Bulgarian town. //J. Epid.Comm. Health, 1999, 53, p. 448.

10.Пресиянов Д., Данон Ш., Валерианова З. Кон-центрации на 222Rn в жилища в гр. Раковски ипотенциалният им принос за повишената за-болеваемост от белодробен рак. //Рентгеноло-гия и радиология, 2000, XXXIX, с. 209-213.

11.Пресиянов Д., Мирчева Л., Минев Л., ЙончевЛ., Гелев М., Димитров М., Шишенков М. Про-ект за “Национална програма за радон в жи-лища”. Булфизика ЕООД, отчет по договор сКИАЕМЦ, 2001.

12.Pressyanov D., Van Deynse A., Buysse J., PoffijnA., Meesen G. Polycarbonates: a new retrospec-tive radon monitor. In: Proc IRPA Congr. RadiatProt., 23-27 August 1999, Budapest, Hungary, p.716-722.

13.Pressyanov D., Buysse J., Van Deynse A., PoffijnA., Meesen G. Indoor radon detected by compactdiscs. //Nucl. Instrum. Meth. Phys. Res., 2001,A457, p. 665-666.

14.Pressyanov D. Radon research and practice inBulgaria-from retrospective measurements to miti-gation. //Nukleonika, 2010, 55, p. 477-482.

15.http://www.mlive.com/news/flint/index.ssf/2011/05/genesee_county-area_students_e.html

RADON PROBLEM

Dobromir Pressyanov

Abstract

Radon exposure is considered the second most important cause for lung cancer, after smoking. The articlepresents a brief overview of the radon problem, traditions in radon research and practice in Bulgaria andcurrent situation of radon related activities in the country. A special emphasis is made on the implementation ofnovel methods for radon measurements by home stored CDs/DVDs and on the strategies for mitigation.


Наука и общество

СЛЕД ПЪРВИЯ СОФИЙСКИ ФЕСТИВАЛ НАНАУКАТА

Ивайло Славов,Форум Демокрит

Сияещи, развълнувани, млади и красиви аби-туриенти броят от 1 до 12 под прозореца ми, а азтрябва да събера мислите, впечатленията и емо-циите си от едно събитие в текст. Да започна и азс едно обратно броене?!

Пе-е-е-т (дни от 11 до 15 май в Докторскатаградина).

Четири-и-и (вечери с уникални гости от чуж-бина и български звезди от науката).

Три-и-и (възрастови групи, за които бяха пред-ставленията, шоутата и уъркошовете).

Две-е-е (момичета вече са победители във кон-курса ФеймЛаб, който беше част от...)

Едно-о-о - Първият Фестивал на науката в Со-фия!

И след като имаме отговории на въпросите ко-га и къде, се насочваме към кой, защо и какво?

Британски съвет България и Форум Демокриторганизираха този първи по рода и мащабите сифестивал у нас. Това се случи под патронажа наМинистерството на образованието, младежта и на-уката и в партньорство със: Столична община, Со-фийски университет „Св. Климент Охридски”,Българска академия на науките, Съюз на ученитев България, Лесотехнически университет, Наци-онален политехнически музей, Астрономическаасоциация, Полски институт в София, Майкро-софт, BEA Solutions, Dunkin Donuts, Програмата,Go Green Communications, издателствата „Сиела”и „Roi Communication” Maxxium България. Медий-ни партньори на фестивала бяха Българска наци-онална телевизия – Канал 1, Дигитална медийнакомпания „Нетинфо”, списанията „Обекти”,„Осем”, „BBC Knowledge” и електронното „БГ На-ука”, в. „АзБуки”, „Аз, детето” и „Първите седем.

Защо организирахме този фестивал? Ето ипричините, не по реда на важността им:

София беше единствената столица надържава-членка на ЕС, която няма свойнаучен фестивал. Вече не е! Фестивалъте включен в културния календар на сто-лицата, където му е мястото.

За добро или лошо, съвременният свят евисокотехнологичен и зависим от наука-та. Той все по-настойчиво изисква от все-ки от нас определено ниво на научна гра-мотност.

За да поддържат този темп на развитие,на обществата са им нужни подготвеникадри с инженерно образование и такивав областта на естествените науки. И заразлика от Индия и Китай, в Европа иСАЩ малко хора избират тази кариера.

Всекидневно сме изправени пред житей-ски избори, свързани с наука: Ще стиг-не ли радиацията от Фукушима до нас?Или изригването на някой исландскиили друг вулкан ще ме остави с дни нанякое летище? Да запазя ли стволовиклетки от новороденото си бебе? Да изо-лирам или не апартамента си? Испан-ски краставици, ГМО, земетресения,промени в климата....

Да могат хората да си отговорят на гор-ните и други интересуващи ги въпроси,целяхме със събитията за възрастната иобщата публика. Да видят, че науката нее страшна, скучна, сива и досадна, че мо-же да е доста по-интересна от училищ-ните им учебници - искахме за големи-те ученици. А на най-малките показах-ме шарената, шумната, веселата странана науката - така че да я заобичат от мал-ки. Или поне да не се стряскат от нея.

Убедени сме, че колкото и да е труденживотът на българите, те имат нужда отнещо повече от хляб и силиконови зре-лища, че искат да знаят!

И понеже 2011 е Годината на химията, ина гората, и на доброволеца, посветих-ме на тях доста от акцентите в програ-мата на фестивала.



Въпросът какво се оказва най-труден, защотое хубаво да се разкаже за всички интересни съби-тия, но ще се опитам бързо да ви преведа презтях.

Програмата на фестивала течеше в една голя-ма шатра „Главна сцена” и две по-малки – „На-учна работилница” и „Кино-кафе-книжарница”.Извън шатрите вниманието на публиката задъл-го грабваха атрактивните опити по химия и фи-зика на открито на доц. Лъчезар Христов и него-вите студенти от Химическия факултет на СУ, ас-трономическите наблюдения с Боряна Бончева иколегите й от Астрономическата асоциация и опоз-навателните турове из Докторската градина (коя-то всъщност е втората ботаническа градина наСУ), водени от преподаватели и студенти от Ле-сотехническия университет.

Фестивалът беше открит от Христо Колев и Бо-жидар Стефанов от Химическия факултет на Со-фийския университет с шоуто „Химически илю-зионизъм”. Христо и Божидар са от групата нат.нар. феймлабъри – финалисти в конкурса за раз-бираемо говорене за наука ФеймЛаб. За разликаот обикновените илюзионисти те разбулиха тай-ните и триковете на химията в заобикалящото ниежедневие. В закриващото събитие на фестивала„Супергероите” трупа от седем феймлабъри ни за-радва или натъжи, обяснявайки как и защо единсупергерой от комиксите и филмите може или неможе да съществува, може или не може реално даправи характерните за него неща.

Програмата за най-малките (6-10 години) бе-ше главно от уъркшопове, за да могат децата от-близо да видят, да пипнат и да чуят. С „Мокро!”проф.Николай Витанов (БАН) и Никола Карава-силев (СУ) представиха забавно и мокро най-чуд-ната течност на Земята – водата. Отново екипътот Химическия факултет на СУ направи видимамагията на цветовете в „Магическа природа”. Заживотните в „Морското царство” омайно разка-заха и показаха Василена Ангелова и НиколетаСтамболджиева (Софийски университет). МаркоИванов от Тракийското херпетологично дружес-тво беше истински „Доктор Дулитъл”, а малкитепосетители дори успяха да пипнат жива боа (чес-то сред крясъци) и да научат повече за иначестрашните влечуги.

Интересна беше програмата и за по-големитеученици (11-16 години). В „Забавна наука” науредниците от Националния политехнически му-зей химикът Люба Дашовска и физикът Галя Ру-сева децата сами успяха да направят от почтивсичко ток, химически вулкан и много други ин-тересни експерименти. „Вкусни” бяха опитите „Вкухнята”, а шарени и забавни - експериментите в„Цветове от електрони” на преподавателите и сту-дентите химици. Стефан Николов от Пловдивскияуниверситет разходи публиката из агрегатните

състояния с „Газообразно, течно, сладоледено” икакто се разбира от заглавието - накрая се консу-мираше саморъчно направен с течен азот сладо-лед. Университетският аварийно-спасителен от-ряд внесе яснота и спокойствие по така актуална-та в дните на фестивала тема „Радиация”. Със„Слушам и не вярвам на очите си” Христо Колевни накара да видим звука по най-различни начи-ни.

В рамките на фестивала доста посетени бяхаи събитията от формата Café Scientifique. Зорни-ца Каменарска представи „Генетика на шампио-ните”, Владимир Божилов и Никола Каравасилевговориха за науката и митологията в „Календари-те”, отново Влади Божилов възпламени фантази-ята на публиката със „Сами ли сме във Вселена-та?”, Александър Мануилов предизвика собстве-ното ни „Усещане за език”, а модерната в литера-турата и киното тема за вампирите интерпрети-раха научно Тома Щилянов и Христо Колев с„Истинска кръв”. Христо разкри и тайните за ед-но от най-перспективните направления в науката– „Нанотехнологиите”.

Вечерните шоута, които бяха предназначени заобща публика, буквално пръскаха шатрите по ше-вовете. Две от тях имаха ограничение на достъпа18+. В „Молекулен флирт” Анета Йовчева и Бо-жидар Стефанов смело и смешно стъпиха в дели-катната тема за влюбването, привличането и хо-денето по срещи и какво общо има химията с та-зи материя. Едно от най-ярките събития от фес-тивала беше Бар „Наука” на проф. Франк Бърнет(Обединено кралство). Проф. Бърнет е знакова фи-гура в науката – разработил е първия курс по ко-муникация на науката и е първият в света профе-сор по тази дисциплина. И освен това е страшнакомпания на по чашка – с него е забавно, смешно,и оказва се, че в бар можеш да научиш много.

Още в първата фестивална вечер вниманиетои на публика, и на медии грабнаха проф. ДжимВръди и проф. Лин Евънс от ЦЕРН и ИмпириълКолидж в Лондон, които „от първа ръка” разказа-ха последни новини от случващото се в ЦЕРН.Лин Еванс е бивш ръководител на Големия адро-нен колайдер, присъствал на старта на експери-мента и на практика ръководил проектирането истроежа на ускорителя. Джим Върди е основателна един от двата големи експеримента на ускори-теля, негов заместник-ръководител от 1992 до2007 г., и ръководител от 2008 до 2009 г..

Д-р Спирос Китцинелис, първият победител вгръцкото издание на ФеймЛаб, ни накара с отво-рени очи, уши и усти да го съпроводим в селени-ята на Морфей и разказа му за „Науката на съни-щата”. А един друг първи ни открадна сърцата иумовете – особено на рокаджийските души среднас. Става дума за д-р Марк Луни, първият в све-та победител в първия конкурс ФеймЛаб във Ве-



ликобритания. Рок-китарист, доктор по акустика,атрактивен комуникатор, патентен специалист иизумителен шоумен, с електрическата си китаранаправи незабравимо шоу за най-противоречива-та и сложна съвременна физична теория – теори-ята на струните.

Един от „гвоздеите” на фестивала беше пето-то издание на конкурса за млади учени и разби-раемо говорене за наука ФеймЛаб или Лаборато-рия за слава. Тази година до финала достигнаха10 човека, но сериозни здравословни проблеми непозволиха на Кристина Гарнизова от Лесотех-ническия университет да излезе на финалнатаправа. Така че Мария Силвестър, водеща на пре-даването „Красива наука” по БНТ, представи напубликата 9 млади, леко притеснени момчета имомичета.

Васил Карайончев, студент по физика в СУ„Св. Климент Охридски” и стажант в Институтапо механика към БАН, бе избрал за тема енергия-та и производството £ в огромни количества отмалки неща.

От д-р Георги Максимов, невролог в Универ-ситетска болница по неврология и психиатрия„Св. Наум”, разбрахме какви минерални води, поколко и как да пием, и защо водата от Банята вцентъра на София е най-добрата.

Антония Хубанчева, студент по екология в СУ„Св. Климент Охридски” и полеви асистент вСтанция за изследване на прилепите в с. Табачка,ни разходи милиони години назад в еволюцията,за да стигнем до днешната нерадостна съдба наприлепите.

Милен Богданов, главен асистент в Химиче-ския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”,впечатли аудиторията и журито, което определипрезентацията му като първия химически моделна обществото.

Христина Тасева, студент по ветеринарна ме-дицина в Тракийски университет – Стара Загора,бе най-сърцатият участник, защото говори за сър-цето, процесите в него и законите, които го уп-равляват.

Тайната на бавноходката ни разкри МарияАтанасова, студент по молекулярна биология вСУ „Св. Климент Охридски”. Удивителното жи-вотинче може да изгуби 99% от водата в тялотоси, да изпадне в мнима смърт, след което да сесъживи.

Стефан Касев, магистър по Инженерен ди-зайн в Лесотехническия университет и консултантв мебелна фирма, даде ценни съвети как да избе-рем един важен елемент в ежедневието ни – ерго-номичен и удобен стол.

Вторият инженер сред финалистите – СтефанДелийски, студент по механика в Техническиуниверситет – София, виждаше лостове във всичко

около нас. Че не само един вид, ами цели три и топръснати безразборно навсякъде.

Последна на сцената излезе АлександринаДжассем, студент по генетика в СУ „Св. КлиментОхридски”, и ни въведе в дебрите на генетиката,където бродят странни същества, с два комплектаДНК. Хората-химери!

Тази година жури на конкурса бяха: доц. Ни-колай Милошев (директор на Геофизичния инсти-тут към БАН); доц. Леандър Литов (Физическифакултет на Софийския университет, ръководителна екип в ЦЕРН, водещ на предаването „Красиванаука” по БНТ); Георги Балджиев (Институт поботаника на БАН и вицешампион от ФеймЛаб2007); Вера Гоцева (журналист и комуникатор) иПетя Тетевенска (журналист, продуцент на пре-даването „Красива наука” по БНТ). По призна-ния на членовете на журито, финалистите са би-ли много силни и равностойни и изборът е билнелек.

За първи път в историята на конкурса у насмненията на журито и публиката съвпаднаха и по-бедата за Александрина Джасем съвсем не бе-ше химера, а радостна реалност. Аля, както всич-ки я наричат, наистина беше впечатляваща с уве-реността си, доброто сценично поведение, елеган-тната си визия и изказ. Новото лице на науката вБългария е красиво и крехко, но силно и интели-гентно. Надяваме се Аля и генетиката успешнода представят България на международния финалв Челтнъм.

Второто място остана за колоритния и хариз-матичен Милен Богданов, чиито аналогии междухимичните и обществените процеси и в двата кръ-га бяха грабващи, понятни и интересни, и опре-делено катализираха в правилна посока химич-ната реакция между него и публиката/журито.

Бронзът бавно допълзя на осем крачета приМария Атанасова. Тя и бурният живот на бавно-ходките й спечелиха любовта на публиката на„Красива наука” при онлайн гласуването в сайтана БНТ. А и на публиката в залата на финала съ-що.

Традиционните награди на Съюза на ученитев България – годишен абонамент за сп. „Наука”,получиха Александрина Джасем, Марин Богда-нов, Стефан Касев и д-р Георги Максимов.

През фестивалните дни публиката можа да сенаслади на изложба на удивителните снимки,стигнали до финала на конкурса за макрофотог-рафия „Природата отблизо“ на списание „Обек-ти”. Резултатите бяха обявени, а победителите -наградени в предпоследния ден на фестивала. По-сетителите можеха да си купят книги на научна инаучно-популярна тематика, да гледат два филмаза Мария Кюри благодарение на Полския култу-рен институт, филма по повод 50 години от поле-та на Гагарин „Първа орбита” и селекция от къ-



сометражни филми на списание „БГ Наука”.След приключването на официалната програ-

ма на фестивала остана само едно, наистина зак-риващо събитие – организаторите, заедно с GoGreen Communications, доброволците и всичкидруги присъединили се почистихме Докторскатаградина.

Връщам се отново към цифрите и броенето. Запетте фестивални дни в Докторската градина:

над 3000 посетители; над 120 часа сумарна фестивална прог-

рама; близо 50 участници и презентатори; над 40 събития, 30 от които уникални

(без повторенията); 21 доброволци, без които фестивалът би

дишал тежко;

3 основни организатори: Любов Косто-ва и Гради Градев от Британски съвет имоя милост - от страна на Форум Демок-рит, и

1 фестивал на науката. Първият от мно-гото след него.

Останаха ми два въпроса, чийто отговор знам.Успешен ли беше фестивалът? – Определено,

да!Доволен ли съм? Нека отговоря така. След хи-

мичните опити на открито, които събраха тълпиот деца и родители, чух няколко малчугани да от-говарят на въпроса „Какъв ще станеш като порас-тнеш?” – „Химик”. Не Батман или полицай, непринцеса или баРеЛина, а химик. Химик!

Как мислите – дали съм доволен?!

РАЗМИСЛИ, ПОРОДЕНИ ОТПРЕДАВАНЕТО НА БНТ

„КРАСИВА НАУКА”

Проф. дмн Николай Витанов,Форум Демокрит

„И най-малкото действие ее по- добро от хиляди приказки.”

Николо Макиавели

Две неща са безкрайни във Вселената – водо-родът и човешката глупост. Тези думи на Айнщайнпрекрасно илюстрират интелектуалните възмож-ности на онези, които си мислеха, че превъзход-ството на Запада, бавно и постепенно създаваноот техните деди на основата на науката и техно-логията, ще е вечно. Тези интелектуални „юна-ци” започнаха да тласкат западните общества къмсъстояние, в което обществото се състои от нераз-съждаващи консуматори, заробени от банкови кре-дити. И пак науката и технологиите трябва да ком-пенсират забавянето вследствие на алчността илипсата на мозък.

У нас сме на 22-та година от смяната на систе-мата. При това ни е монтирана една от най-ди-вашките неолиберални икономически системи.Държавата е срината, обществото е в руини. Кой-то може, гледа да се спаси в чужбина. Който неможе, тъне в глад и мизерия. За мен това е логи-чен резултат от действията на българските „школ-ници” от неолибералната „школа” на „великитеикономисти”. Тези “велики икономисти”, коитодори Пиночет натири от Чили. Обаче поука не севзема никаква. Експериментът се продължава с

надеждата да сработи. Няма да сработи и щомняма да сработи, трябва да мислим за нещо дру-го.

И това друго е да се оправи разбитата научно-технологична система на държавата. Българска-та научно-технологична интелигенция не беше го-това за пладнешкия грабеж и разрушение, коитонастъпиха при смяната на системата. Учените иинженерите наивно вярваха, че капитализмът вБългария ще преследва основната си цел за уве-личаване на капитала чрез развитие на науката итехнологиите. Нищо такова не се случи – заводи-те бяха окрадени и продадени, институти бяха ма-сово закрити, а заплатите на учените паднаха подсредствата, гарантиращи и минимално съществу-ване. Чрез заплаха от глад и мизерия десетки хи-ляди български учени бяха насила натирени даемигрират в чужбина, средното и висшето обра-зование бяха опропастени, за да може оттам ди-ректно да се точат парици. Изгърмели „икономи-чески” ”школници” сипеха хули срещу учените иги тормозеха по всякакви начини. Това продъл-жава и сега. В общественото съзнание се набивамисълта, че учените са безполезни мързеливци,събиращи пари от заплати. Тоталната некадърностгалопира с бакалски тефтер в центъра на София.



Но както е известно, бакалската организация наикономиката е едно, а съвременна икономика, ос-нована на могъщ научно-технологичен комплекс,е съвсем друго нещо.

И докато алчността, простотията, безотговор-ността и откровената простащина натискат раз-витието на българската наука и технологии, имахора от различни професии, има и организации,които разбират, че трябва да се върви по друг път.Че трябва да се изгради наново научно-техноло-гична система, която да е двигател на обществе-ното развитие. Че трябва да се покаже на хоратакрасотата на науката и да се изобличат долнителъжи и изричащите ги лъжци, които хулят бъл-гарската наука и българските учени. Че трябвамладото поколение да се възпитава в любов къмнауката и техниката, а не в любов към чалгата,алкохола и наркотиците. За тези хора аз пиша суважение, тяхната история искам да разкажа и тех-ните дела искам да похваля.

Отначало бе трудно. Нямаше нищо, освен ен-тусиазъм. Нямаше пари, имаше хули и неразби-ране. Много от учените мислеха, че няма нуждаот популяризация на науката и че обществото са-мо ще оцени постиженията им. Нямаше и техно-логия за процеса на популяризация на науката.Но който търси, намира.

Тогава дойде FameLab. Прекрасна идея, увли-чаща младите хора да разсъждават за науката ида запалват интереса към нея и у други младихора. Учените говорят трудно с обикновения чо-век, които не разбира сложната терминология. Ащом не разбира, не може да оцени. И като не мо-же да разбере, трябва да му се обясни кратко и сдуми прости. И учените трябва да се учат на това.Особено младите. Затова FameLab е насочен къммладежта и в конкурса участват предимно младиучени, които за 3 минути трябва разбираемо и ув-лекателно да разкажат за подбрана от тях областна науката и техниката.

Притесненията в началото бяха доста. Ще ха-реса ли младежта идеята? Ще се явят ли кандида-ти? Ще могат ли да се представят добре? Кой щеги оценява? Ще имаме ли медийни партньори? Ит.н., и т.н. Няма да назовавам имена, но FameLabимаше и още има блестящ мениджър, който безникакви проблеми го води до успех през години-те. Десетки младежи минаха през състезанието наЛабораторията за слава. Хиляди други ги слуша-ха, подкрепяха и попиваха научните факти. Голя-ма част от тези хора днес са в България и работятза България.

Минаха няколко години. Успехът на FameLabестествено доведе до мисли за разширяване надейността в две посоки. Най-напред от контакта

лице в лице трябваше да се премине от контакту-ване с по-голямо множество хора чрез електрон-ни медии. Така се появи “Красива наука”* по БНТ.Освен това не само младежите, но и децата и въз-растните трябваше да възобновят интереса си къмнауката. Така възникна и Фестивалът на науката,чието първо издание в София бе през тази годи-на.

Участвах в подготовката и провеждането на ед-на от научните работилници на фестивала, пос-ветена на свойствата на водата и насочена къмученици от началните класове. Бях силно изне-надан от интереса на децата, които се трупаха ед-но през друго да наблюдават водовъртежа или каккламер се задържа на повърхността на водата исе надпреварваха и те да се опитат да направятводовъртеж или да поставят кламера върху вода-та. След приключването на представлението те всеоще бяха там, водовъртежите им плискаха вода, акламерите биваха разгъвани, отново огъвани, чу-пени, поставени в лодчици и какво ли още не. Имапотенциал за наука и технологично развитие – то-ва си мислех, като ги гледах и вадех пореднатапорция кламери от кутийката. Родителите същобяха доволни и ентусиазирано ме приканяха даизползвам професорския си статус и да настоя-вам такива научни работилници да станат задъл-жителни в училищата.

Но да се върнем на “Красива наука”. Какво пъктолкова, ще каже някой - някакво предаване. Съ-ветвам този някой да застане пред телевизионна-та камера и да се опита да бъде тъй интересен, чезрителят да не смени веднага канала. Особено, акопредаването е за наука и по съседните канали чо-век лесно може да намери “Дискавъри”. За да еинтересно, предаването трябваше да е съдържа-телно и да има подходящата форма. А формата саводещите, участниците, гостите и рубриките. Туксъщо бе налице ноу-хау - както е модерно да сенарича технологията на правене на такова преда-ване - беше събран разностранен екип от научнисъветници, а и мениджърите и подпомагащите ор-ганизации, които винаги са зад кадър, са от най-доброто, което може да се намери по нашите геог-рафски ширини.

Както вече се вижда, водещите бяха избранимного удачно. Направете реклама, в която поста-вяте Мария Силвестър във вана и предаването виведнага почва да предизвиква интерес. Добре об-разована и с отличен журналистически инстикт,брюнетката Силвестър прекрасно играе блондин-ката от вицовете и провокира ожесточени репли-ки от страна на гледащите телевизора, които вед-нага обясняват дадено явление на образа от екра-на. Наблюдавах ги от някой ъгъл и едва сдържах

* Ако сте пропуснали някое от изданията на „Красива наука” по БНТ, можете да го гладате в Интернет на адрес: http://bnt.bg/bg/news/articles/55/krasiva_nauka (бел. ред.)



усмивката си.До разкошната брюнетка следваше да бъде под-

ставен компетентен и чаровен мъж, какъвто бе на-мерен в лицето на Леандър Литов. Той се справиотлично с трудната задача да обяснава премеренои с думи прости сложни експерименти и сам отвреме на време да прави такива в ефир. Пресенпример е как се произвежда “кръв” във филмова-та индустрия. А препратката към Индиана Джо-унс създаде малко романтика и направи предава-нето още по-интересно.

Селекцията на гостите бе отлична благодаре-ние на помощта на Британски съвет България.Само така можеше за българското предаване дабъде докаран човекът киборг или да бъде взетоинтервю от световно известния биолог сър РобъртУинстън. Компетентното участие и на българскиучени в студиото показва на младите българи, ин-тересуващи се от науката, че една научна кариерае постижима и желана и че тези, които са я пос-тигнали, включително и големите имена от чуж-бина, също някога са били млади, правили сагрешки и са тръгнали от нулата. Щом те могат,защо да не можем и ние – такава нагласа има средмладежите пред телевизионния екран. Освен то-ва младите получават представа какви организа-ции се занимават с наука в България, какви науч-ни изследвания се извършват в тях, кой учен къдеработи и с какво се занимава. И тази полезна ин-формация се получава директно от телевизион-ния екран.

В допълнение, предаването недвусмислено по-казва, че българската наука има значителни пос-тижения, участва в крупни международни прог-рами и проекти, като например в ЦЕРН, и че бъл-гарските учени съвсем не са едни “феодални стар-ци”, които само събират пари от заплати, а са хо-ра, работещи здраво и произвеждащи ценен посвета продукт. Което повдига въпроса за манта-литета и авторитета на тези, които не ценят про-дукта на този труд у нас. В предаването участвати множество млади учени, които изказват своятагледна точка за науката и за различни природни

явления и процеси. Участието на тези млади хорае изключително важно, тъй като така те се науча-ват да водят спор пред камерата, където всяка ка-зана не на място дума може да дискредитира зае-маната позиция. Така в бъдеще тези младежи ня-ма да бъдат лесна плячка на словоблудци, чиятоцел е отклоняването на парите за наука в другапосока.

Рубриките на предаването са направени така,че покрай интересните филмчета и любопитнитефакти зрителят научава за многобройните пости-жения на науката и разширява обема от знаниятаси било за прилепите и техния полов живат, билопък и за големия адронен колайдер в ЦЕРН. Кон-центрираният трансфер на научна информациякъм зрителите се извършва и чрез наглед странич-ни теми като: има ли наука в легендите или пъккак да се обясни летенето на Батман.

В предаването бе излъчен и финалът на таз-годишното състезание “FameLab”. Като човек,наблюдавал финалите досега, мога да кажа, чевсички участници тази година бяха много силни.Което ме изпълва с радост, виждайки, че нещо ху-баво за българската наука се стабилизира и се раз-вива, като голяма част от действията по развити-ето се извършват от млади хора.

Завършвайки, отбелязвам, че подкрепям с ця-лото си сърце “Красива наука”, FameLab и Фес-тивала на науката. До мен на масата седи домаш-ният любимец – хамстерът Чопърчо и гризе тик-вена семка. Гледам го и си мисля – отначало не-щата започват като малки начинания, каквото еда отглеждаш хамстер. С течение на времето те серазвиват и стават по-големи и по-трудни за реа-лизация. И все повече убедени сподвижници тряб-ва да се ангажират с тях. Затова апелирам към на-учната общност – подрепете младите в науката итова, което младите и по-възрастните правят потелевизията, на Фестивала на науката в Доктор-ската градина или във FAMELAB. Младите ид-ват след нас и трябва да са подготвени. В същотовреме трябва да ги пазим от рушителите и уни-щожителите на българската наука.


Здраве и медицина

НОВИ ТЕНДЕНЦИИ ПРИ ДЕФИНИРАНЕ НАОСНОВНИ ПОНЯТИЯ В МЕДИЦИНСКАТА

ЕКСПЕРТИЗА

Д-р Манаси Николов, д.м.Национална онкологична болница

Медицинската експертиза е неразделна част отдиагностично-лечебната и профилактичната дей-ност на лечебните заведения и включва експер-тиза на работоспособността. От дълги години вБългария на уврежданията на здравето се гледакато на медицински проблем, водещите специа-листи са лекарите и оценката на работоспособ-ността се основава предимно на медицински кри-терии [1].

До 2000 г. инвалидността се определяше от ор-ганите на медицинска експертиза на основата напринципа „квалификация-деквалификация”.Oценяваше ce единствено през призмата на загу-бената трудоспособност. Под инвалидност се раз-бираше състояние на организма, при което бо-лестните нарушения имат траен, необратим илипрогресиращ характер и правят лицето неспособ-но за професионален труд, съответстващ на опи-та, знанията и квалификацията му за продължи-телен период от време или завинаги [2].

Наименованието на комисиите, извършващимедицинска експертиза, беше „Трудово-експертналекарска комисия”. Според действалата до краяна ХХ век Наредба № 36 на МЗ степента на инва-лидност се определяше в рамките на три групи.Първа група инвалидност се определяше на ли-ца, които поради здравословното си състояние сазагубили напълно трудоспособността си за какъв-то и да било труд. Втора група инвалидност се оп-ределяше на лица, които поради здравословнотоси състояние са загубили трудоспособността сикакто за своята професия, така и за каквато и дабило друга професия, но могат да бъдат приспо-собени към труд при специално създадени за тяхусловия. Трета група инвалидност се определяшена лица, които поради здравословното си състоя-ние са променили или трябва да променят профе-сията си с друга от по-ниска квалификация, кактои на лица, които поради здравословното си състо-яние са променили или трябва да променят усло-вията на труд в упражняваната от тях професия,или да преминат на работа с намален работен ден.

Днес подобен подход се смята за дискримина-ционен. Той е заменен с по-съвременния и хума-нен подход на медико-социалната и трудовата ек-спертиза. Появяват се концепциите за медицин-ския и социалния модел на инвалидността и сепостави въпросът за изработването на нова кон-цепция за рехабилитация на хората с увреждания[3].

В допълнителните разпоредби на новоприетия

в края на ХХ век Закон за изменение и допълне-ние на Закона за защита, рехабилитация и соци-ална интеграция на инвалидите, дефиницията напонятието „инвалид” придобива следния вид:„Инвалид” е всяко лице, независимо от възраст-та му, с физическо, сетивно или умствено ув-реждане, което затруднява социалното му ин-тегриране и участие в обществения живот, въз-можностите му за общуване и обучение или тру-довата му реализация.” (ДВ, бр. 61, 2000).

В подкрепа на тази тенденция в ДВ, бр. 61 от25 юли 2000 г. бе обнародвана Наредба за експер-тиза на работоспособността, в която понятиетогрупа инвалидност, инвалид и трудоспособностбяха заменени с понятието лице с трайно намале-на работоспособност, а комисиите от „трудово-ек-спертни лекарски комисии” се превърнаха в „те-риториално експертни лекарски комисии”.

С влезлия в сила от 01.01.2005 г. Закон за ин-теграция на хората с увреждания (обн. ДВ, бр. 81от 17 септември 2004 г.) е въведена нова терми-нология – „увреждане” и „човек с трайно увреж-дане”. „Човек с трайно увреждане” е лице, коетов резултат на анатомично, физиологично или пси-хическо увреждане е с трайно намалена възмож-ност да изпълнява дейности по начин и в степен,възможни за здравия човек, и за което органитена медицинската експертиза са установили сте-пен на намалената работоспособност или нама-лена възможност за социална адаптация 50 и над50%. Новото определение отговаря по-точно на де-финицията на ICIDH за недееспособност. Затовабяха направени нови законодателни промени, врезултат на които влезе в сила Наредба за меди-цинската експертиза на работоспособността (Обн.ДВ, бр.47 от 7 юни 2005 г.). В нея бяха отделенипонятията за инвалидност при възрастни и деца,като за вторите се въведе дефиницията „трайнонамалена възможност за социална адаптация”.Последните засега промени бяха направени през2010 г., когато беше приета Наредба за медицин-ска експертиза (обн., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г.).Според нея дефиницията за инвалидност на децадо 16-годишна възраст и на лица, придобили пра-во на пенсия за осигурителен стаж и възраст почл. 68 от КСО, е вид и степен на увреждане, а налицата в работоспособна възраст остана трайно



намалена работоспособност.Тези динамични промени в дефинирането на

основните понятия в медицинската експертиза внашето законодателство са подчинени на нарас-тващото внимание към инвалидността и свърза-ните с нея проблеми през последните три десети-летия в световен мащаб[4]. От началото на 90-тегодини на ХХ век насам въпросите за наимено-ванието, за същността и съдържанието, които севлагат в понятието „инвалид”, са предмет на раз-горещени дискусии най-вече сред средите на не-правителствените организации за инвалиди, как-то и сред самите инвалиди [5]. Те бяха породениот факта, че това наименование е твърде стигма-тизиращо и в крайна сметка дори дискриминира-що инвалидите, а неговата дефиниция е свързанасамо и единствено с работоспособността на чове-ка и игнорира всички останали сфери на жизне-ната дейност на човека с увреждане.

Едно от важните последствия от тези дебати епостепенното отпадане от употреба в английскияезик на понятието „invalid”, което произхожда отлатинската дума „invalidus” (означава „нездрав,недъгав, безсилен, слаб, немощен”). Тя се заменяс наименованията „disability”, „disable people” или„disable persons” [6], а във френскоговорящитестрани се възприема предимно наименованието„handicap”. В Русия все по-често успоредно с упот-ребата на наименованието „инвалиди”, се изпол-зва наименованието „лица с ограничения във въз-можностите” [7]. В Полша отдавна вече е в силанаименованието „osoby niepeіnosprawne” (лица снепълни възможности). Все повече изследовате-ли използват различни наименования на поняти-ето „инвалидност” – например „функционално ог-раничение” [8].

В България на практика все още остават най-удобни и ясни за практическа употреба и са в си-ла наименованията „инвалидност” и „инвалид”.

Инвалидността се смята за достатъчно познаттермин, но това не променя факта, че е необходи-ма непрекъсната работа по усъвършенстване надефинициите на понятията „инвалидност” и „ин-валид”, защото, за да се навлезе добре и в дълбо-чина в една област, е необходимо да се дефиниратосновните £ понятия. Дефинициите на толковасложни понятия често са твърде „плаващи” и труд-но могат да се прецизират ясно и в степен, коятоможе да задоволи огромното многообразие от кон-цепции, подходи и схващания в тази сфера [9].

Ето защо е важно понятията „инвалидност” и„инвалид” да бъдат формулирани така, че да да-ват възможност да се извършва това при липсва-що или минимизирано стигматизиране на лицатас увреждания [10]. Дефинициите на основните по-нятия в медицинската експертиза определят и фор-мират в известна степен системата от услуги в об-ществото, както и влияят върху това кои лица и

при какви условия могат да се ползват от тези ус-луги [11]. Броят и разпространението на инвали-дите и инвалидността в страната до голяма сте-пен се предопределят от дефинициите на разглеж-даните понятия [12].

Най-разпространената и популярна в близко-то минало и днес дефиниция на понятието „ин-валидност” е дадена от Световната здравна орга-низация в Международната класификация на ув-режданията, инвалидността и социалната недос-татъчност [13]. Инвалидност е всяко огранича-ване или липса (като резултат от увреждане)на способността да се извършва дейност по на-чин или до степен, приета за нормална за всякочовешко същество.

Декларацията на ООН за правата на инвали-дите, прокламирана от Генералната Асамблея наООН с Резолюция 3447 (ХХХ) от 9 октомври 1975г., чл.1, определя понятието „инвалид” по след-ния начин: „Терминът “инвалид” означава всекииндивид, неспособен да си осигури напълно иличастично необходимите условия за нормален са-мостоятелен и/или обществен живот, в резул-тат на вродени или придобити ограничения нанеговите физически и умствени способности”.

В Програмата на ООН за действие в полза наинвалидите, приета с Резолюция 37/52 от 3 де-кември 1982 г. на Генералната асамблея, се давадопълнително определение на понятието „инва-лидност”. „Инвалидността е функция от взаи-моотношенията между инвалидите и тяхнотообкръжение. Тя се проявява тогава, когато ин-валидите се сблъскват с културни, физически илисоциални бариери, които правят невъзможендостъпа им до различните социални системи, ко-ито са достъпни за останалите граждани. Потакъв начин инвалидността се превръща в загу-ба или ограничение на възможностите за учас-тие в живота на общността на същото равни-ще заедно с останалите”.

Това е повратен момент в историята на инва-лидността, защото тя започва да се възприема несамо като проблем на медицинското лечение и ме-дицинската рехабилитация, но и като социаленпроблем.

Днес се говори за развитие на нов подход къмразбирането на инвалидността именно на базатана правата на човека, в основата на който е зало-жен принципът за достъпността, провъзгласен вРезолюция 52/82 на Генералната Асамблея наООН от 12.12.1997 г.

През 2001 г., в резултат на по-нататъшната ра-бота по усъвършенстване дефиницията на поня-тието „инвалидност” и най-вече на самата класи-фикация, Световната здравна организация прие-ма Международна класификация на функциони-рането, инвалидността и здравето. В нея се изпол-зва терминът „инвалидност”, който се дефинира



като: „многоизмерно явление, произлизащо от вза-имодействията между хората и тяхното фи-зическо и социално обкръжение.”

За целите на Конвенция 159 на Международ-ната организация на труда относно професионал-ната рехабилитация и заетост на инвалидите исвързаните с нея Препоръки, терминът „инвалид”означава „...индивид, чиито перспективи за оси-гуряване, запазване и прогрес в подходяща зае-тост са значително намалени в резултат напризнато физическо или умствено увреждане”[14]. Тази дефиниция акцентира върху възмож-ностите на инвалидите за трудова заетост и про-фесионална рехабилитация.

В страните-членки на Европейския съюз не съ-ществуват универсални дефиниции на понятия-та „инвалидност” и „инвалид” [15]. Нещо пове-че, в някои страни се прилагат по няколко дефи-ниции, които се използват за различни цели - напр.в сферата на социалната и професионалната ре-хабилитация и заетостта, в сферата на образова-нието, здравеопазването и т.н. [16].

Дефиницията на понятието „инвалидност”, ко-ято Парламентарната асамблея на Съвета на Евро-па е приела в Препоръка 1185 от 1992 г., е: „Инва-лидността е ограничение, предизвикано от фи-зическа, психическа, умствена, сензорна, социал-на, културна, правна и каквато и да било другабариера, която възпрепятства интегриранетои участието на инвалида в семейния живот и врамките на общността при същите тези усло-вия, както и за всеки друг човек” [17].

Международното движение за права на инва-лидите дефинира понятието „инвалидност” като„бариера или ограничение на дейността на чо-века с физически, умствени, сензорни и психичес-ки отклонения, предизвикани от съществуващи-те в обществото условия, при които хората сеизключват от активен живот.” [18].

Липсата на все още официално приета меж-дународна единна дефиниция на понятието „ин-валидност” е една от причините държавните ин-ституции у нас все още да нямат установени иуеднаквени критерии и терминология в това от-ношение.

Инвалидността като обществено явление есложна и динамична система от проблеми, коятопо своеобразен начин отразява в себе си цялатасоциална структура и проблематика на общество-то. Медицинската експертиза и резултатите от неяпораждат личностно-психологически и социално-икономически последствия, които засягат кактоиндивида и семейството му, така и цялото об-щество [19]. Затова причините, които пораждатинвалидността, както и последствията от нея,трябва да се изучават и да се прилагат политикиза нейната превенция. Провеждането на бъдещии по-задълбочени комплексни, интердисципли-

нарни научни изследвания в тази област е същес-твено и за по-пълното разбиране на същността наздравето, болестта и инвалидността и техните де-финиции.

Литература1. Борисов, В., Глутникова, З., Юрукова, К. Со-

циална медицина за студенти по медицина.Мед. и физк., София, 1994.

2. Попова, С. Новите подходи в интерпретация-та и изучаването на инвалидността – актуалнапотребност у нас. Социална медицина, 1995,с. 2-3, с. 6-8.

3. Кърковска, М., Трифонова, К., Зафирова, К.Увреждане и заетост в България. КОТА, Со-фия, 2001.

4. Albrecht G. (ed.) The Sociology and Physical Dis-ability and Rehabilitation. Pittsburgh, 1978.

5. Mutafova, M. Heallthy life expectancy – a globalindicator. What is invalidity and disability. Resultsfrom a pilot study. Workshop 2/95, Disability andaging, Pleven, Bulgaria, 23-25.02.1995.

6. Blocksidge, D. (ed.) Dictionary of Disability Ter-minology. DPA, Singapore, 2003.

7. Зайцев, Д. Социальная интеграция детей-ин-валидов в современной России. Саратов, 2003

8. Verbrugge, M. L., Jette, M. A. The DisablementProcess. Social Science and Medicine, 1994, 38,р. 1-14

9. Diller, M. Dissonant Disability Policies: The Ten-sions between the Americans with Disabilities Actand Federal Disability Benefit Programs. TexasLabour Review, 1998, р. 1003.

10.Degener, T., Koster-Dreese Y. (ed.) Human Rightsand Disabled Persons. International Studies inHuman Rights. 1995, р. 60-63.

11.Barsky, G. et al. Somatization and Medicalizationin the Era of Managed Care. Journal of AmericanMedical Association, 1995, р.р. 274, 24.

12.Degener, T. Definition of Disability. E. U. Net-work of Experts on Disability Doscrimination.European Community Action Programme to com-bat discrimination (2001-2006), 2004.

13.International Classification of Functioning andDisability: A New Release from WHO. WHO,Note for the Press, № 19, 20, 08.1999.

14.Перспективи за трудова заетост на инвалиди-те през преходния период. Справочник за дей-ността и обучението при провеждане на поли-тика за заетост на инвалидизираните хора вЦентрална и Източна Европа. МОТ, София,1996.

15.Дейли, М. Достъп до социални права в Евро-па. 8-ма сесия на Европейския Комитет за Со-циална Кохезия, Страсбург, 28-30.05.2002.

16.Definitions of Disability in Europe. A Compara-tive analysis. A Study Prepared by Brunel Univer-sity. European Commission Directorate-General



for Employment and Social Affairs Unit E. 4, 2002.17.Waddindton, L. Disability, Employment and the

European Community. MAKLU Uitgeves-Antwerpen, 1995.

18.Ярская-Смирнова, Е .Р., Э. К. Наберушкина.Социальная работа с инвалидами. Питер,

NEW TRENDS IN DEFINING THE BASIC CONCEPTS OF MEDICAL EXPERTISE

Manasi Nikolov

Abstract

Disability as a social phenomenon, is complex and dynamic system of problems that a peculiar way,taken in itself the whole social structure and problems of society. Medical expertise of the workability andits results raise personal-psychological and socio-economic consequences that affect both the individual andhis family and society. The increasing emphasis on disability and related problems in the past three decadesin the world result in dynamic changes in the definition of basic concepts in medical expertise. Lack of yetformally adopted international standard definition of “disability” is one reason the state institutions in thecountry still not established and uniform criteria and terminology in this respect.

Санкт Петербург, 2005, 10-20.19.Дерменджиева, Л., Николов, М., Добрев, Н.

Трудово-правни и деонтологични проблеми вонкологията. Българска медицинска практика.2007,V, 4, с. 14-15.

ОРГАНИЗИРАТ

ЮБИЛЕЙНА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ

„ЧОВЕКЪТ И ВСЕЛЕНАТА”, посветена на 25-годишнината на

СЪЮЗА НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ – КЛОН СМОЛЯН

под патронажа на кмета на община Смолян г-жа Дора Янкова

(6-8 октомври 2011, Смолян)

Основни тематични направления: ХУМАНИТАРНИ НАУКИ; ПРИРОДНИ НАУКИ, МАТЕМАТИКА И ИНФОРМАТИКА; ИКОНОМИКА И ТУРИЗЪМ; МЕДИЦИНА

За допълнителна информация: http://www.usb-bg.org/Bg/Predstoiasti%20proiavi.htm

За контакти: д-р Димитър Колев - тел. 0301 823 15; моб. 0898 423720

д-р Силвия Младенова – моб. 0885 308902 ел. поща: [email protected]


50 години от създаването на първия изчислителен център в България

ПЪРВИЯТ ИЗЧИСЛИТЕЛЕН ЦЕНТЪР ИИЗЧИСЛИТЕЛНАТА МАТЕМАТИКА*

Акад. Благовест Сендов

* Поканен доклад на Юбилейната научна сесия, посветена на 50 години от създаването на първия Изчислителенцентър в България (26 май 2011 г., Големия салон на БАН).

Похвална е инициативата на организаторитеда се отбележи 50-годишнината от създаването напървият изчислителен център в България, въпре-ки че той вече не съществува. Днес е особено нуж-но да припомним едно от многото дела на Бъл-гарската академия на науките и Софийския уни-верситет „Св. Климент Охридски“ за интензив-ното развитие на нашата държава. Днешното чес-тване ни дава възможност да представим пред на-шата общественност още едно доказателство зарешаващата роля на учените за възходящото ниразвитие.

Създаването на Първия изчислителен центърв България е част от цялостен план за подготовкана нашата страна за влизането й в информацион-ната ера. Главен архитект на този план е акад. Лю-бомир Илиев.

Първата стъпка е продготовката на кадри. За-това е необходимо тясно сътрудничество междуакадемията и университета. Един от принципитена акад. Илиев беше: „За новите области в нау-ката са нужни нови хора.“ По този принцип бе-ше създаден през 1951 г. т.нар. „производственпрофил“ в специалността математика. Нужни бя-ха млади и силни математици, които да подгот-вят добри инженери и програмисти. Полезно е даподчертаем, че всички действия в това направле-ние вървяха с обединените усилия на Академия-та и Софийския университет. Една проверена так-тика за успех.

В началото на 1959 г. акад. Илиев решава даоткрие в своята Катедра по комплексен анализ лек-ции по „Числени методи“, за да се подготвят спе-циалисти за бъдещия изчислителен център. Следкато проф. Аркадий Стоянов, който е имал опит вприложения на математиката, отказва да вземе те-зи лекции, беше ми предложено да ги взема и азне отказах. По това време в Софийския универси-тет лекции се четяха само от хабилитирани пре-подаватели, но акад. Илиев пое лична отговорностте да се възложат на един млад асистент.

С голям ентусиазъм бе създадена изчислител-на лаборатория с двайсетина механични сметач-ни машини „Райнметал”, в която се провеждахапрактическите упражнения на студентите. Доста-вена бе и аналоговата електронна машина МН-7.Това беше предшественикът на Изчислителнияцентър. Така започна специализацията, която съз-даде стотици специалисти и учени, способни дарешават най-разнообразни задачи в помощ на при-

ложенията. Но акад. Илиев си даваше ясна смет-ка за това, че трябва да мерим сили с останалиясвят. Друг негов принцип беше, че всеки перспек-тивен млад математик трябва да има две дългос-рочни специализации в чужбина – една на Изтоки една на Запад. Припомням, че говорим за сре-дата на миналия век.

Наред с това трябваше да се поддържат актив-ни международни връзки с водещите професио-нални организации в света. Изчислителният цен-тър като проект и като реализация беше един отстимулите за тази международна дейност. При-мер в това направление е Международната феде-рация по обработка на информация (IFIP), в коя-то България има силно участие. Тези междуна-родни контакти ни дадоха възможност да сме ин-формирани за всичко, което става по света в об-ластта на информационните технологии. Многоот конференциите и симпозиумите на IFIP се про-веждаха в България.

Първият успех на първия Изчислителен цен-тър у нас беше построяването на първия българ-ски съвременен компютър. За това ще говори под-робно акад. Кирил Боянов. Моето желание е даподчертая мобилизиращия ефект на тази гранди-озна за времето си задача по отношение на обуче-нието на млади специалисти по математика и ин-форматика.

Със започване на дейността на Изчислителнияцентър в средата на 1961 г. продължи и обучава-нето на студентите, които трябваше да работят внего. До сега пазя програмите, писани от студен-ти като Рашко Ангелинов, Румяна Калтинска идруги през учебната 1961-1962 г. за румънскатамашина CIFA-3. Те са останали у мен, защото презседмица прескачах до Букурещ да ги пускам наCIFA-3 и след това да нося обратно резултатитена студентите. Сега това звучи почти карикатур-но, но образователният ефект е доказан. Почтивсички студенти от тази група станаха водещи спе-циалисти в използването на компютрите. Няма даправя обобщение, но важен импулс в образова-нието е ентусиазмът.

В отчета на математическите секции на Изчис-лителния център за 1961 г. се споменава за реше-нието на 7 задачи, между които:

– Моделиране на атомния реактор чрез-машината МН-7 и



– Решаване на задачата за прогнозата надвижението в София през 1980 г. – пър-во приближение .

Първият изчислителен център е в основата ина едно друго дело, свързано с обучението по ма-тематика и информатика. През 1970 г. започна из-граждането на така наречения „нов модел за обу-чение по математика и информатика” във Факул-тета по математика и информатика на Софийскияуниверситет. Това беше пак съвместен проект наАкадемията и Университета. Благодарение на ав-торитетната дейност, свързана с Изчислителнияцентър, този модел беше обсъден и одобрен нанай-високо държавно равнище. С него се въведетристепенно университетско образование по ма-тематика и информатика, блок А – три години,блок В – две години и блок С – три години. Забе-лежете, преди 40 години ние започнахме да обу-чаваме магистри, а аспирантурата (сега докторан-тура) бе просто следващата трета учебна степен.Тук мога да разкажа един анекдотичен случай.

Не се решихме да наречем завършващите блокА бакалаври. Но завършващите блок В нарекох-ме магистри. При обсъждането на модела на най-високо място един генерал (отдавна вече покой-ник) каза „абе, намерете някаква българска думаза това магистър”. Казах, че можем да помислимпо този въпрос, но защо в армията търпят чужда-та дума „генерал“. Генералът малко се смути иоттегли предложението си.

Подчертавам, тристепенното университетскообразование у нас е въведено – разбира се, самоза математика и информатика, преди 40 години.В последното десетилетие то се утвърждава катоголяма новост в Европейският съюз. Защо никойне се сети да каже на нашите колеги от другитеевропейски страни, че това за нас не е новост. Се-га го казвам официално. Историците на образо-ванието да го имат предвид.

Колко сериозно беше отношението към подго-товката на специалисти за настъпващата инфор-мационна ера в България говори и следният факт.Ние заявихме, че без свободно владеене на англий-ски език един специалист по информатика е не-пълноценен. Прие се предложението ни студен-тите от Факултета по математика да не ходят презлятото на селскостопански бригади, а да учат ин-тензивно английски език.

Още веднъж ще подчертая, че тази амбициоз-на програма, ръководена от акад. Любомир Или-ев, имаше успех, защото обедини усилията на Ака-демията и Университета.

Накрая ще отбележа един проблем, свързан с

Първия изчислителен център в България, койтоима принципно значение за организацията и от-ношението между научните изследвания и тяхна-та комерсализация. Двама ярки представители отдвете страни на този фронт по онова време бяхаакад. Любомир Ивиев и чл.-кор. Иван Попов. Еди-ният – талантлив и високо образован математик сдарба на организатор, и другият – с математичес-ко и инженерно образование и ярки качества наиндустриален ръководител и държавник.

Бързите успехи на първия Изчислителен цен-тър с построяването на първият български ком-пютър привлякоха вниманието на проф. Иван По-пов в качеството му на председател на Комитетаза наука и технически прогрес (КНТП). Сблъсъ-кът между двамата големи ръководители бешепринципен. Акад. Илиев държеше компютърът дабъде пуснат в експлоатация и да се използва зарешаване на приложни задачи, които се подгот-вяха от младите сътрудници. Проф. Иван Поповдържеше първият български компютър да се де-монстрира на изложба в Москва, за да защити ис-кането да се даде на България водеща роля в со-циалистическите страни по производството накомпютри. Така, по същество, настройката на на-шия пръв компютър, което за тогавашната техни-ка беше изключително тънка работа, стана за ме-сец преди откриването на изложбата в самата из-ложбена зала.

Спомням си, че един ден паметта на магнитенбарабан задра и аз трябваше да пътувам спешнодо София и обратно, за да донеса резервния бара-бан. Той тежеше повече от 15 кг и имаше капаци-тет милионни части от една днешна флашка.

Но да се върнем на сблъсъка. Той беше нерав-ностоен, защото проф. Иван Попов беше член наПолитбюро и действаше от името на управлява-щите. Днес, от дистанцията на времето, можемда дискутираме кой беше прав. Българската ака-демия загуби известен темп, но България спече-ли със създаването на нова печеливша индустрия.Изграждането на тази индустрия погълна многокадри от Академията.

Има ли днес подобни сблъсъци между Акаде-мията и управляващите?

Акад. Ангел Балевски говореше за „дългитефарове на Академията“. Държавата има нужда отдълги фарове, за да се ориентира в по-далечнотобъдеще. Да се надяваме, че поуките от създаване-то и ролята на Първия изчислителен център в Бъл-гария няма да се пренебрегнат.

„Който има уши да слуша, нека слуша”.



ПЪРВИЯТ ИЗЧИСЛИТЕЛЕН ЦЕНТЪР В БЪЛГАРИЯ –НАЧАЛО НА ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО

У НАС*

Акад. Кирил Боянов

* Поканен доклад на Юбилейната научна сесия, посветена на 50 години от създаването на първия Изчислителенцентър в България (със съкращения от редакцията).

Днес сме свидетели на небивал подем в ико-номическото и социално развитие на обществото.Учени и изследователи от практически всичкисфери на знанието решават актуални проблеми,като използват нарасналата производителност насъвременните компютърни системи. Нещо пове-че – налице са тенденции за изграждане на един-на е-инфраструктура. Тя трябва да позволи опти-мално използване на наличните електронни ре-сурси, като се създаде изчислителна среда, до ко-ято изследователите, работещи в своите национал-ни или международни институти, да имат поде-лен достъп.

Нашата страна активно работи, за да бъде рав-нопоставен партньор в изграждането на новото об-щество на знанието. Началото на този ускоряващсе процес ни връща 50 и повече години назад.

Преодолявайки определена закостенялост в ди-намичното развитие на съвременната наука, ощепрез 1956 г. проф. Е. Божоров и проф. Недялковзапочват изучаване на възможностите на изчис-лителните машини. Същата година проф. Любо-мир Илиев участва в конференция в Москва натема: „Пътят на развитие на съветското матема-тическо машиностроене”. След завръщането ситой е основен двигател, инициатор и пионер заразвитието на това ново научно направление вБългария.

През 1959 г. се изпращат и първите студенти,стажанти и асистенти от СУ „Кл. Охридски” вМосква за специализация по „Числени методи”.Сред тях е Бл. Сендов, а Рачо Денчев става пър-вият редовен аспирант в Московския държавенуниверситет (МГУ). През 1960 г. Л. Илиев про-вежда разговори с млади специалисти за форми-ране на екип по разработка на българска „елек-тронно-цифрова сметачна машина”.

На 1 юни 1961 г. с решение на Министерскиясъвет от месец май 1961 г. е открит първият Изчис-лителен център (ИЦ) към Института по матема-тика (ИМ) при БАН и Катедрата по висш анализкъм Софийския университет. Директор на ИМ еакад. Н. Обрешков, а зам.-директор и ръководи-тел на ИЦ е чл.-кор. Л. Илиев. През лятото на 1961г. силна група завършили студенти по математи-ка и група инженери са изпратени на специали-зация в гр. Дубна.

Същата година започва проектирането на циф-

ровата сметачна машина, по-късно известна с на-именованието „Витоша”. Машината „Витоша”работи с двоична бройна система, паралелно дей-ствие и фиксирана запетая. Думата се състои от40 двоични разряда и се тълкува като число с фик-сирана запетая в допълнителен код или като двеедноадресни команди. При съставянето на прог-рами командите (инструкции) се записват в ос-мична бройна система, а оперативната памет е намагнитен барабан с адресно пространство 4096думи. Входното устройство е на перфолента съсскорост 7 реда в секунда. Изходното устройство ена електрическа пишеща машина и достига ско-рост до 15 знака/сек.

Машината е оформена в общ блок с дължинаоколо 4 м и височина 2 м, в който са разположени200 елементарни шасита и магнитният барабан.Основните елементи са изпълнени с електроннилампи, охлаждането на машината е принудител-но, общата консумирана мощност е около 12 KW.При проектирането на машината наши специалис-ти се запознават с разработките на румънската ма-шина “CIFA” и машината D2, проектирана в Дрез-денския технически университет.

Настройката на машината се извършва в Мос-ква през пролетта и лятото на 1963 г. На 14 август1963 г. тя е демонстрирана при откриването на из-ложбата „България строи социализъм”. Във в.„Вечерни новини” от 04.01.1964 г. четем: „Всич-ки части на машината са били почти изцяло из-работени в лабораторията и работилницата на Ма-тематическия институт. Тя е създадена в изпъл-нение на първата от темите на една обща пробле-ма, която лежи в проблематиката на Изчислител-ния център. Тази проблема – „Строене на цифро-ви електронни сметачни машини” се разработваот комисия, ръководена от чл.-кор. Л. Илиев., гла-вен научен секретар на БАН, ръководител наИзчислителния център.”

В основния колектив работят: доц. Бл. Сендов,инж. Г. Алипиев, Д. Богданов, инж. Д. Рачев, инж.Е. Кърмаков, инж. И. Юлзари (отговорник), инж.И. Станчев, инж. К. Боянов, инж. М. Димитрова,инж. Р. Асланян, инж. С. Пашев. При изработва-нето и монтажа са се отличили техниците Д. Ка-



сабов, И. Грозев, Н. Николов, Р. Мавродиев, Т.Ахмаков и др., а при механичната изработка – Б.Витанов, С. Геров, С. Иванов, С. Първанов, Х.Цонзоров и конструкторът П. Червендинев.

На изложбата в Москва се демонстрират прог-рами, разработвани от колектив математици, ръ-ководен от Бл. Сендов: В. Спиридонов, Е. Димит-ров. Освен решаване на линейни уравнения по ме-тода Гаус-Зайдел, пресмятане на интеграли по ме-тода Нютон, можеха да се видят и листовки: „Бъл-гария строи социализъм” и „Само Левски”. Бл.Сендов се съобразяваше с капризите на бараба-на, работещ в силно замърсена обстановка, и неизползваше някои от битове, които не се четяха вопределени моменти. При проектиране на архи-тектурата бяха заложени някои иновационни ре-шения: използване на индексни регистри при ин-директна адресация, модифициране на адреситес брояча на командите, програмно-апаратно уп-равление на изходното устройство и др. Предста-вянето на машината на изложбата в Москва бе поидея на проф. И. Попов, председател на ДКНТП.

Машината, която получи наименование „Ви-тоша” в Москва, предизвика изключителен инте-рес, а имаше и значим политически ефект. Товапомогна по-късно България да получи по линия-та на Съвета за икономическа взаимопомощ(СИВ) специализация в индустриални отрасли,обхващащи няколко направления в изчислител-ната техника. Също така улесни преговорите задоставка на машината „Минск 2” с пореден фаб-ричен № 3 в ИМ с ИЦ. Чл-кор. Илиев не одобря-ваше този начин на действие, тъй като смяташе,че това ще отклони колектива от линията на соб-ствени разработки. Той планираше международ-ни научни конференции, като очакваше добропредставяне на младите групи от математици иинженери. Сега е трудно да оценим взетите реше-ния, използвайки „ако”. Аргументите на проф.Иван Попов, че България трябва да покаже въз-можностите си на високо интелигентна нация,способна за индустриално развитие, са също зна-чими. Необходимостта нашата страна да навлезев промишлен високо технологичен пазар, а не ос-новно да присъства със земеделски стоки, наме-ри политическа подкрепа. Далновидността на чл.-кор. Л. Илиев обаче също не буди никакво съмне-ние. Той успя да обедини знания и усилия на ма-тематици и инженери, положи основите на новонаправление по информатика в БАН, консолиди-ра усилията за създаване на обучение в съвремен-ни области на информационните технологии, как-то в направление “Математически науки”, така ив направление “Технически науки”. Безспорно де-лото на акад. Л. Илиев е неординарно и заслужа-ва отделно внимание. Международната общностго призна за „pioneеr” в областта на компютърни-те науки.

Дали отдадохме нужното на този човек, койтов последните си години изпита много мъка и огор-чения?!

В изследователските планове на ИМ с ИЦ мо-гат да се открият много задачи, които бяха акту-ални за времето си. Т. Остромски и П. Лалов про-учваха възможностите за създаване на оператив-ни памети чрез феритни сърцевини. Д. Рачев, Н.Синягина, Н. Игнатов, З. Зарев работиха по сис-теми за въвеждане на информацията директно отхартиени носители. Е. Кърмаков, Р. Асланян, Г.Алипиев, К. Бояджиев започнаха проектиране,свързано със създаване на изчислителната систе-ма с микропрограмно управление. Д. Добрев, Р.Киркова, А. Ескенази, Н. Янев, К. Боянов изслед-ваха възможностите за симулиране работата на но-вопректирана машина върху съществуваща така-ва.

В изследователската дейност активно се вклю-чиха и завърналите се от гр. Дубна специализан-ти. През 1964 г. е монтирана и машината Минск2. Силен колектив от математици започна разши-ряването на програмното осигуряване на маши-ната и решаване на непрекъснато увеличаващиясе поток от задачи както от научните институтина БАН, така и от други организации.

Започна усилена дейност по създаване на дис-кови и лентови устройства. Общото ръководствона екипите, работещи по отделните задачи, се осъ-ществяваше от И. Юлзари. Плановете се утвър-ждаваха от научния съвет на ИМ. В него се от-крояваха имената на именити учени: Н. Обреш-ков, Л. Чакалов, К. Попов, Д. Ценов, Г. Петкан-чин, Б. Долапчиев, А. Матеев, Я. Тагамлицки идр. През 1964 г. възникна идеята за създаване наелектронен калкулатор. Тя бе дадена от Ж. Паска-лев, който предлагаше базовите елементи да бъ-дат на ферити. Колективът с основни конструкто-ри Ст. Ангелов, Л. Антонов и П. Попов предло-жиха по-модерна архитектура, която бе реализи-рана с участие на силен екип от инженери и мате-матици. Р. Асланян предложи името ЕЛектроненКАлкулатор или ЕЛКА – марка, популярна и до-сега.

През 1965 г. ЕЛКА бе демонстрирана на из-ложба в Москва, а до края на годината вече бе всерийно производство. По предложение на Л.Антонов започна разработката на калкулатор и синдикация и печатащо устройство.

Колективът на ИЦ бързо се увеличава с младиматематици и инженери, включени в редица за-дачи на държавния план. През 1965 г. по указа-ние на проф. И. Попов се подготвя решение наМС за развитие на изчислителната и организаци-онна техника. Д. Димов подготвя специалисти отИнститута по математика с ИЦ, които заминаватза Япония. С решение на МС № 25 от 1 март 1966г. от ИМ с ИЦ се отделя ядро от специалисти, ра-



ботещи в областта на изчислителната техника ипрограмирането, и се създава Централният инсти-тут по изчислителна техника (ЦИИТ) с личен със-тав от 233 души, от които 101 специалисти с вис-ше образование и 24 научни сътрудници. ИМ сИЦ дава силна „мая”, която позволява в ЦИИТпрез 1980 г. да работят между 2700-3000 души, откоито 1/3 са научни сътрудници и специалисти.Определено може да се твърди, че бурният рас-теж в областта на изчислителната техника започ-ва от ИМ с ИЦ.

Освен първите разработки в областта на из-числителната техника и внедряването в серийнопроизводство на първите калкулатори, започна ирешаването на технологични задачи. Л. Илиев, авпоследствие Бл. Сендов, Д. Добрев, създадохамеждународни контакти, които позволиха на ре-дица специалисти от новообразуваните звена даразвият широко международно сътрудничество.България е страна съоснователка на Международ-ната федерация по обработка на информация(IFIP), където ръководни постове заемаха Л. Или-ев - като вицепрезидент, и Бл. Сендов - като пре-зидент. В различните технически комитети на IFIPпредставители бяха: Д. Добрев, Б. Пенков, И.Станчев, В. Спиридонов, П. Кендеров, В. Сгурев,Б. Боровски, А. Ескенази, К. Боянов, Р. Николов имного други. България активно участваше в ме-роприятия, организирани от IFIP. Л. Илиев бе от-личен с най-престижната за IFIP награда на име-то на неговия основател И. Ауербах.

В началото на 1967 г. бе създадено Държавностопанско обединение (ДСО) „ИЗчислителна иОрганизационна Техника - ИЗОТ”, което с изклю-чително бързи темпове изгради база за модерноиндустриално производство на изчислителни сис-теми и устройства. По данни на В. Недев за се-демнадесет години ДСО „ИЗОТ” осигури на Бъл-гария приходи от 11 230 милиарда валутни лева ипечалба от 6480 млрд. лева, като разходите са са-мо 633 350 млн. лв.

Развитието на научните направления в ИМ сИЦ в областта на информатиката обхваща новиобласти на изследвания: създават се сектори пооснови на кибернетиката и теория на управлени-ето с ръководител Д. Добрев, математическо прог-рамиране с ръководител П. Бърнев, които чрез сво-ите лаборатории и секции успешно развиват из-следователска дейност.

Изчислителният център към ИМ с ръководи-тел Д. Добрев е един от най-модерните в начало-то на 70-те години на миналия век. Броят на из-числителния парк се увеличава с машинитеМинск 22 и Минск 32, а впоследствие и с ЕС 1040.П. Бърнев организира клуб МИНСК 32, в койточленуваха всички български потребители на тазимашина.

Институтът по математика с ИЦ продължи из-

следователската си дейност и поддържаше отлич-ни контакти с производствените институти. Ко-лективът на ИЦ с ръководител Д. Добрев и секторОКТУ, освен че разработваха теоретични пробле-ми, но и внедряваха отделни изделия и програм-ни продукти. Например контролерът за управле-ние на български дискове ИЗОТ 5501.Е за маши-ната “Минск 32” по договор с ДСО „ИЗОТ” бевнедрен в производство. А. Люцканов започна из-следвания в областта на лингвистиката и в Бъл-гария израстна школа, която продължи неговотодело. ИЦ на ИМ осигуряваше около 60% извън-бюджетни постъпления за института и развива-ше широка международна дейност. Бе създадентака нареченият “Център за колективно ползванес терминална зала”. Започнаха и експериментитепо създаване на терминални мрежи съвместно сИнститута по електроника в Рига с директор акад.Якубайтис. Колектив от сътрудници осъществипървите експерименти по отдалечено предаванена информация. Значителна научна активност сереализира по линия на Проблемната комисия „На-учни въпроси на изчислителната техника”(КНВВТ) към Академиите на науките на социа-листическите страни, където ИМ с ИЦ участва вняколко работни групи: Разпознаване на образи,Изчислителни мрежи, Системи за автоматизацияна обучението, Системи за управление на базаданни и Информационни системи, Интеграция наинформационни системи, Системи за вземане нарешения.

ИМ с ИЦ на БАН се оказа инкубатор на спе-циалисти, учени и ръководители, които доприне-соха изключително за утвърждаване на нови дей-ности и направления в областта на информаци-онните технологии. Р. Ангелинов оглави Стопан-ско обединение „Програмни продукти и системи”,В. Спиридонов бе ръководител на българскатачаст на института „Интерпрограма”, Л. Глушков– директор на ИЦ при Института по социално уп-равление, В. Василев - директор на Центъра потранспортна кибернетика, Л. Антонов – директорна НИПКИЕЕК, К. Боянов - директор на ИМПТ ит. н.

Бяха защитени и първите дисертации по ин-форматика: М. Бърнева, Д. Добрев, Р. Киркова, Ст.Войнов, А. Ескенази, П. Станчeв, А. Раденски, В.Велев и др.

Годините 1968-1985 се характеризират със: съз-даване на множество специализирани информа-ционни системи за различни потребители както врамките на БАН, така и за други организации; съз-даване на базово програмно осигуряване за ефек-тивно използване на най-разпространената в да-дения момент изчислителна техника в България(тук спадат машината МИНСК-32, серията СМ-4, машините от серията ЕС); разработка на паке-ти с базови програмни средства за автоматизира-



не на процесите по създаване на информационнисистеми с общо предназначение създаване на сис-теми за управление на бази от данни и др.

В ИМ с ИЦ се извършваха научни изследва-ния за обединяване на изчислителните мощнос-ти в крупни изчислителни комплекси с цел тях-ната ефективна експлоатация.

През 1982-1983 г. започна обсъждане за про-ектиране на нови поколения компютърни систе-ми. Стигна се до решение на Междуправителстве-ната комисия за образуване на Единен координа-ционен съвет между академиите на социалисти-ческите страни, който да определи и осигури но-ви технологични направления за производство накомпютърни системи, устройства за тях, базово иприложно програмно осигуряване. За председа-тел на този съвет бе определен акад. Е. Велихов, аза зам.-председател – акад. Бл. Сендов. По товавреме България заемаше лидиращи позиции в ре-дица направления на информационните техноло-гии: дискови и лентови запомнящи устройства,компютърни високопроизводителни системи, ком-пютърни мрежи, персонални компютри и т.н.

Нашата страна реагира бързо на новите изис-квания и с ПМС № 29 от 25.10.1984 г. бяха обра-зувани 3 лаборатории с кадри от ИМ с ИЦ, ЦИИТи Института по микропроцесорна техника(ИМПТ). Това са: „Високопроизводителни систе-ми” с ръководител Ст. Марков, „Нови принципина запомнящи устройства” с ръководител Й. Ка-сабов и „Разпределени изчислителни системи” сръководител К. Боянов. Те бяха обединени в Ко-ординационен център по информатика и изчис-лителна техника (КЦИИТ). Допълнително бяхасъздадени Лаборатория по лингвистично модели-ране с ръководител Г. Гаргов и лаборатория “Сиг-нал” с ръководител Цв. Семерджиев. За директорна КЦИИТ бе определен Бл. Сендов, а за замес-тници – Райчо Лазаров и Кирил Боянов.

Когато направи първата копка за строежа насградата на КЦИИТ, А. Балевски каза: „Правя я судоволствие, защото тук ще се прави наука”.

ИМ с ИЦ още веднъж създаде „ново поколе-ние” и първоначално КЦИИТ бе базиран там. Иде-ята за започване на собствени разработки в науч-ни организации с последващо внедряване чрез на-учни институти към промишлеността и в заводи-те производители се оказа ефективна.

Бяха произведени високопроизводителни сис-теми с матрични процесори, както и паралелнисистеми с транспютъри и програмно осигуряванеза тях. Паралелно се провеждаха и научни изслед-вания в областта на кодиране на информацията –С. Додунеков, Н. Манев; софтуерните технологии– И. Денев, А. Петков, К. Манев; изкуствен инте-лект – Вл. Томов, и др.

Нашата страна вече бе готова да излезе на меж-дународния пазар със собствени разработки. Ето

какво срещаме в един анализ на Cresta Marketing,UK: „В София, в БАН, е произведена транспю-търна платка за ускоряване производителност-та на персоналните компютри, която е тества-на в лаборатория в Strathclyde University и е сер-тифицирана като отлична (excellent)”.

Широкото използване на компютърните техно-логии доведе до силна конкуренция на пазарите втази област. Преди 50 години България се вклю-чи в тази надпревара и се създаде огромна индус-трия, която даваше над 13% от брутния вътрешенпродукт. Научното осигуряване на производство-то се осъществяваше и от институти, преки род-ственици на Института по математика с ИЦ. Тяс-ното сътрудничество не е преставало от 1960 г.,започвайки с акад. Обрешков, акад. Илиев, акад.Кендеров. Естествено от този родоначалник са нии връзките с Института по механика, с ИТКР, сЦЛСЗВ и др. Академиците А. Ангелов, В. Сгу-рев, Д. Мишев, проф. Ц. Дачев, както и много дру-ги, бяха тясно свързани с тези структури.

В съвместните космически проекти със СССР,управлението на “Вега” и тренажорите на “Буран”бе с наша техника; ПК „Правец”, ПК „ИЗОТ” и„РОБКО” бяха плод на съвместни проекти. Спи-съкът е толкова дълъг, че ми трябва много време,за да изброя научните и производствените орга-низации, които реално осъществяваха съвместниразработки с ИМ с ИЦ. Пропускам важен разделна огромната международна дейност и успехитена учени, работещи в чужбина и възпитани от спо-менатите организации.

Следвайки историческите събития, първиятИзчислителен център загуби значението си и прес-тана да съществува. Безспорно това се отрази нанаучното развитие в тази област.

Институтът по математика и информатика(ИМИ), като наследник на ИМ с ИЦ, има истори-ческа заслуга пред традициите на българската на-ука. Той бе флагман и пример както за множес-твото наследници, които остави, така и като обра-зец на високи етични изисквания и научни кри-терии за нашите научни организации и учени.

Навлизаме в нов етап на информационното об-щество или по-точно казано, вече в обществотона знанието. Важна, ако не и лидираща роля иг-раят информационните технологии, европейски-те и световни електронни инфраструктури. Отсродни на ИМИ институти се изградиха новитемрежови, грид и суперкомютърни технологии, новсе още не сме в челните места по тяхното изпол-зване.

Анализирайки достатъчно общо индустриал-ното развитие се вижда, че периодът за въвежда-не на новите технологии е между 10-15 години.„Витоша” се появи през 1963 г., но масовото из-ползване на компютрите в България започва 10години по-късно. Официалното откриване на



Интернет в КЦИИТ-БАН е през 1994 г., но гло-балната мрежа е „хит” след 2004-2005 г. „Гридтехнологиите” са факт в неговия наследник -Института по паралелна обработка на информа-цията (ИПОИ) от 2005 г., но все още не са широ-ко разпространени.

Подобни закономерности се наблюдават в раз-витието и на редица други отрасли.

Новите технологии изискват и нов тип обра-зование, което да започне от ученическата скамей-ка.

Децата следва да усвояват знанията в интерак-тивен режим. Подобни опити в образованието за-почнаха пак от учени в ИМ с ИЦ. Днес наблюда-ваме, че в много европейски страни (Финландия,Естония и т.н.) се внедряват тези методи. Те даватвъзможност за трайно усвояване на знанията, заабстрактно мислене, за бързо и целево взиманена решения в съответните области.

За развитие на научните изследвания е необ-ходима съвременна е-инфраструктура. Тя ще поз-воли ускоряване и въвеждане на иновационни про-изводства и инвестиции. Това е е-магистралата занауката и знанията към Европа и света. Оттам щезапочнат иновационните процеси и високотехно-логични производства. Имаме поставени жалони-те за това. Нямаме много време за въвеждане нановия модел образование и завършване на магис-

тралната е-инфраструктура.Надявам се, че някои промени ще се отразят

благоприятно както на научните изследвания, та-ка и на образователните процеси. Важно условиее да не режем пъпната връв, към която имат тънканишка все още много организации. Не мога да неотбележа, че все по-малко хора пишат програмии създават модели за нови научни направления иизследвания. Младите хора, които виждам по ко-ридорите на сродните институти, ни обнадежда-ват и да се надяваме, че поставеното начало щедаде добри резултати.

На всички организации, дали своя принос заразвитието на Информационните технологии, ина родоначалника им да пожелаем бъдещи успе-хи и ползотворна дейност за просперитета на Бъл-гария.

Литература1. Боянов Кирил. Щрихи от развитието на изчис-

лителната техника в България. Академично из-дателство „проф. Марин Дринов”, 2010, Со-фия.

2. Алипиев, Г. и др. Универсална цифрова елек-тронна сметачна машина, разработена в Изчис-лителния център на БАН. //Техника, 2, 1964,София.

ОБЩИНА ВАРНА,

СЪЮЗ НА УЧЕНИТЕ – ВАРНА

организират

НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ВАРНА под патронажа на министъра на културата на Република България

г-н Вежди Рашидов

С конференцията „Културното наследство на Варна”

се открива инициативата „Месец на науката – Варна 2011” на тема:

„Образование, наука, бизнес – двигатели на развитието ”

За контакти: Съюз на учените – Варна, ул. Васил Друмев” № 73,

9026 Варна e-mail: [email protected]


Юбилейна езиковедска сесия

ЧЕСТВАНЕ НА ИЗТЪКНАТИ УЧЕНИ – ЮБИЛЯРИ ОТСЕКЦИЯ „ФИЛОЛОГИЧЕСКИ НАУКИ” КЪМ СУБ

Ст. преп. д-р Катя Исса,секретар на секция

„Филологически науки” към СУБ

Членовете на секция „Филологически науки”към СУБ се събраха на 19. 05. 2011 г. в Големиясалон на БАН, за да честват юбилейните годиш-нини (2010/2011 г.) на чл.-кор. Емилия Перниш-ка, проф. Кирил Димчев, Кирил Попов, проф. Ма-лина Станкова, чл.-кор. Мария Попова, проф. Пен-чо Стоянов и доц. Христина Пантелеева. Неслу-чайно техният личен празник беше съчетан с нас-тъпващия 24 май – най-българския, най-красивия,най-достойния празник – единствен от всички на-ционални, въплътил човешката жажда за наука ипрогрес, а не за промяна на територии и власт;свързан с филологията, образованието, просвета-та, науката и културата; посветен на българскатадуховност.

Научната конференция беше открита от пред-седателя на секция „Филологически науки“ къмСУБ проф. дфн Боян Вълчев. В своето привет-ствие към всички присъстващи по случай пред-стоящия празник на българската просвета и кул-тура и славянската писменост той изтъкна голе-мия принос на филолозите за съхраняването и раз-витието на българския език и литература. Проф.Вълчев поздрави юбилярите и изрази възхище-нието си от високите им приноси към развитиетона българската филологическа наука. Научното де-ло на тези изтъкнати членове на секцията въплъ-щава изследването, запазването, укрепването иразвитието на националната ни култура.

Последваха две приветствия към юбилярите,които Б. Вълчев прочете. Първото беше изпрате-но от председателя на СУБ чл.-кор. Д. Дамянов. Внего се казва, че изследванията на честванитеюбиляри са добре известни в средите на българ-ската научна общност и се нареждат сред най-зна-чимите постижения на съвременната ни филоло-гическа наука. Второто приветствие беше от вид-ния руски българист Григорий Венедиктов. В не-го той изразява с особена жар своята почит къмюбилярите – изтъкнати учени филолози, заслу-жили със своя многогодишен ползотворен трудуважението на своите колеги и благодарността наобществото.

Чл.-кор. Емилия Пернишка, проф. Кирил Дим-чев, Кирил Попов, проф. Малина Станкова, чл.-кор. Мария Попова, проф. Пенчо Стоянов и доц.Христина Пантелеева получиха цветя и почетниграмоти с пожелание за още дълги години акти-вен творчески живот.

В конференцията взеха участие 24-ма доклад-чици - членове на СУБ, представители на 9 ин-ституции. Докладите бяха посветени на юбиля-

рите, изнесени от техни ученици и последовате-ли. Оформиха се няколко тематични кръга околонаучната област, в която работи всеки един от тях.Направи впечатление огромният интерес и „ма-совото“ участие в конференцията, което очертавалиния на приемственост и образуване около все-ки от юбилярите на школа.

Първият доклад (от проф. Лилия Крумова-Цветкова) представи творческото дело на чл.-кор.Емилия Пернишка. Този и всеки следващ, посве-тен специално на научното творчество на юбиля-рите, доклад беше съпроводен от мултимедийнапрезентация. От нея разбираме, че чл.-кор. д.ф.н.Емилия Пернишка е дългогодишна ръководител-ка на Секцията за българска лексикология и лек-сикография към Института за български език вБАН и на многотомния Речник на българския език;почетна председателка на секция „Филологичес-ки науки“ при СУБ; от 2004 г. – член-кореспон-дент на БАН; авторка на над 200 публикации – 7речника, 7 монографии, 7 студии, над 160 научнии научнопопулярни статии, съобщения, рецензиии др. Със своя бодър дух, нестихваща активности огромна творческа енергия тя продължава да ра-боти неуморно в областта на полисемията, вто-ричната номинация, синонимията, езиковата и ли-тературна стилистика, интернационализацията изапазването на думите в езика, лексикологията ифразеологията, словообразуването и семантичнотопроучване на сложните прилагателни имена, проб-лемите на номинацията, историята на книжовнияезик, ономастиката, връзката на езика с човека, ит.н, и т.н.

Последваха докладите на Славка Керемедчие-ва, Диана Благоева и Кристияна Симеонова, кои-то заявяват по линия на приемствеността връзка-та си с юбилярите и наученото от тях.

В следващия доклад доц. Ангел Петров пред-стави творческото дело на проф. Кирил Димчев.Проф. Димчев е автор на над 400 публикации –монографии, студии и статии. Ръководител е наколективи, създали учебници и учебни помагалаза студенти, учители и ученици, лектор по бъл-гарски език в университетите в Букурещ и в Страс-бург, ръководител на Катедрата по методика в Со-фийския университет, ръководител на 5 докторан-ти и на над 100 учители специализанти и студен-ти дипломанти. Доц. Петров представи занима-



нията на юбиляра с диалектологията, социолин-гвистиката, стилистиката, езиковата култура наличността и изтъкна огромната роля на проф.Димчев за мястото на методиката в съвременниядискурс. В методиката на обучението по българ-ски език Кирил Димчев създава уникална теорияс прогностична стойност. Той прави синтез меж-ду научното познание и актуалната методическамисъл. Издига на високо равнище теорията и об-новява технологиите в учебниците, което издигаречевото поведение на учениците на по-високо ни-во.

Следващите доклади - на Гинка Димитрова,Лилия Илиева и Сия Колковска, поставиха на раз-глеждане някои проблеми на българския език.

Творческото дело на Кирил Попов беше пред-ставено от проф. Станислав Памукчиев. КирилПопов е литературен и художествен историк и кри-тик, автор на монографии с научни литературо-ведски и изкуствоведски изследвания, книги скритика, есета и проза. Той има стотици публика-ции в специализирания печат и пресата. Носителе на орден „Кирил и Методий“, награди на САБ,СБЖ, на национални конкурси и др. Юбилярътсъчетава богатството и метафоричността на своястил с педантизъм на научното познание. Крити-ческата активност, проявена с човешка изповед-ност, придава на неговото творчество облик с ви-соки духовни хоризонти.

Последваха докладите на Ива Трифонова иЕвгения Димитрова, които очертаха широк хро-нологичен диапазон от историята на българскиякнижовен език до съвременния билингвизъм.

Творческото дело на проф. Малина Станковабеше представено от доц. Катя Чаралозова. Проф.дфн Малина Станкова е дългогодишна ръководи-телка на Групата по теория и история на прево-да към Института за български език на БАН, члени секретар на Комисията по транскрипция къмМКС, лекторка по български език и цивилизацияв Провансалския университет, авторка на 153 пуб-ликации – 7 монографии, 5 студии, десетки ста-тии. Носителка е на орден „Кирил и Методий“,орден „Заслужил за полското изкуство и култура“и др. награди.

Последвалите два доклада, предшествани, как-то и всички останали, от пожелания и благодар-ности към юбилярите, насочиха слушателите къммайчинския завет и творческото дело на чл.-кор.Мария Попова. Първият, на нейния син БориславПопов, запознава с кодовете на митолингвисти-ката, с отношението на мита към речта, с митоло-гичните свидетелства на семантичната символи-ка. Следващият доклад, изнесен от Павлина Кън-чева, представя терминологичната системност ванатомията на човека.

След този плавен преход към терминологиятаКристияна Симеонова и Екатерина Петкова пред-

ставиха творческото дело на чл.-кор. Мария По-пова. Чл.-кор. дфн Мария Попова е създателка наоригинална теория на общата терминология и те-ория на българската терминология. Тя има над 300научни публикации: 7 монографии, 11 речника (6у нас и 5 в чужбина), 2 учебника, 230 статии (23 вчужбина), рецензии и др. Участничка е в повечеот 70 научни форума, от които 28 международни.От 2008 г. е член-кореспондент на БАН. Членуваи участва в ръководството на 3 международни ор-ганизации по терминология. С научното творчес-тво на Мария Попова науката навлиза в нов етапна българското терминознание.

Следващите доклади – на Маргарита Симео-нова, Андриана Христова и Зоя Барболова, про-дължиха терминологичната тематика (първитедва) и се насочиха (третият) към проблемите наономастиката.

Последва представяне на творческото дело напроф. Мария Чоролеева от доц. Мая Божилова.Проф. дфн Мария Чоролеева полага своите из-следвания в областта на лексикологията и лекси-кографията. През 2005 г. тя става доктор на фило-логическите науки с оригиналния си труд „Семан-тичната категория степен и нейното изразява-не в българския език“, а през 2006 г. – професор.Авторка е на над 150 научни труда – 6 моногра-фии, 8 студии, 3 речника, над 100 научни статии,доклади и рецензии. В многотомния речник, къ-дето е автор, Мария Чоролеева изследва семан-тичната структура на многозначните думи.

Следващият доклад, изнесен от Тодор Балкан-ски, показва интересното значение на името Чо-ролей, което носи и юбилярката. Оказа се, че то еизконна българска дума, която на прабългарскиозначава „дългоглав”. Българите от най-царскотоплеме, от рода Дуло, били именно такива – с дъл-ги глави. Професор Балкански използва трибуна-та, за да поздрави юбилярите от свое име и от име-то на техни колеги и приятели от Велико Търно-во.

Творческото дело на проф. Пенчо Стояновпредстави проф. Боян Вълчев. Проф. д.и. ПенчоСтоянов е музиковед. Той изявява себе си чрез дру-гото изражение на словото – музиката. Член намного научни организации у нас и в чужбина, Пен-чо Стоянов е теоретик, изследовател и педагог смеждународно признание. Автор е на симфонич-ни, камерно-инструментални произведения, надетски и хорови песни. Автор е на научни изслед-вания в сферата на музикалната теория и общитезакономерности на музикалното мислене, музи-калния език и форма, хармонията и жанроватасистема.

Последва още един доклад, на Екатерина Пет-кова.

Следващият доклад (от доц. Йорданка Трифо-нова) представи творческото дело на доц. Хрис-


ЗА ТЕРМИНОЛОГИЗАЦИЯТА В БЪЛГАРСКАТАОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКА ЛЕКСИКА

Кристияна Симеонова,Секция по терминология към

Института за български език на БАН


тина Пантелеева. Доц. д-р Христина Пантелеевае дългогодишен член на Секцията за българскалексикология и лексикография към Института забългарски език на БАН и участничка в многотом-ния Речник на българския език. Тя е учен с ясенпрофил, собствен стил и почетно място в област-та на граматиката, лексикографията и социолин-гвистиката. Изследователка е на българския ре-чев етикет и условното наклонение. Била е лек-торка по български език във Варшава от 1979 до1984 г. Въпреки че вече не е в секцията, Христи-на Пантелеева се интересува живо от нейнитепроблеми и участва в тяхното разрешаване.

Последните два доклада, на Лучия Антонова-Василева и Марияна Витанова, внесоха нови щри-хи в българската езикова картина на света.

Конференцията се проведе на три етапа. Следпървия тържествено беше открита изложба, съдър-жаща научните публикации на секция „Филоло-гически науки“ към СУБ през периода 2000-2011г. Изложбата остана на вниманието на желаещи-те да я посетят една седмица. Чрез нея секция„Филологически науки“ популяризира трудоветена своите членове и резултатите от 10-годишнатанаучноизследователска дейност на авторите.Изложбата беше открита от проф. дин Росица Чо-банова – научен секретар на БАН. От нейните топ-ли думи в приветствието става ясно, че нашатапродукция е интересна и за академичната общес-твеност, и за обществото като цяло. Членовете насекция „Филологически науки“ предлагат 129 мо-нографични изследвания, издадени в отделни кни-ги, 26 речника, над 400 статии, публикувани в на-учни списания и сборници, 47 защитени дисер-тации и успешни хабилитации, над 400 публика-ции от участия в научни форуми и проекти у наси в чужбина.

Вторият етап на конференцията приключи с ка-

фе-пауза. Отново всички се събраха пред излож-бата. Едновременно с нея през целия ден на кон-ференцията във фоайето на БАН имаше и базар,от който всички желаещи можаха да си закупяткнигите, представени на изложбата.

След заключителния, трети етап на конферен-цията, последва дискусия. Отношение по докла-дите взе основно Тодор Балкански. Той ги нарече„стойностни и приносни“. Включиха се и другикоментари, от които се вижда, че и учителите имакакво да научат от учениците.

Конференцията приключи с изказвания. Юби-лярите благодариха на организаторите. Чл.-кор.Емилия Пернишка, почетна председателка на сек-ция „Филологически науки“ към СУБ, поднесеспециални благодарности на председателя на сек-цията проф. Б. Вълчев за енергията и организа-цията. От свое име и от името на всички юбиляритя благодари и на участниците в конференция,постарали се да напишат доклади в чест на юби-лярите и поели техния път, за да продължат дело-то им и да следват заветите им. Благодари и завсички пожелания и добри думи от членовете насекцията. Чл.-кор. Мария Попова също благода-ри най-сърдечно на ръководството на секцията, взеотношение по докладите и сподели, че всеки денразбира колко малко знае и продължава да се учи.Това се отнася за всички юбиляри. Всички те неп-рекъснато отварят нови страници и продължаватда творят, последвани от своите по-млади съмиш-леници и преки ученици. Нямаше по-подходящмомент от навечерието на 24 май за отбелязване-то на тази приемственост. Секция „Филологичес-ки науки“ към СУБ показа за пореден път, че сестреми към „светли бъднини“, но има и с каквода се отчете, показа че „и ний сме дали нещо насветът“.

Въпросите на българската терминология са ед-ни от най-актуалните и особено важни въпросина съвременното ни езикознание. Проблемите натерминологията днес представляват интерес не са-мо за езиковедите, но и за специалистите в раз-личните научно-технически области и за всичкиобразовани граждани като цяло. Това е несъмне-но отражение на промените в обществено-поли-тическия, икономическия и социалния живот. На-шата съвременност се характеризира с бурно раз-

витие на науката, с крупен напредък на компю-търната, информационната и телекомуникацион-ната техника, с огромен обем на научните изслед-вания, с процесите на евроинтеграция, глобали-зация, пазарно стопанство и пр.

В хода на всичко това и в процеса на познава-телната дейност на човека непрекъснато възник-



ват нови понятия, които, като обобщено отраже-ние на действителността в съзнанието на човека,отразяват придобитите нови познания. И именнотук се проявява огромното практическо значениеи приложната стойност на терминознанието, за-щото то е призвано да осигури теоретико-методо-логическите и приложни основи за създаването иразвитието на специалните езици в научната, об-ществено-политическата и учебната дейност, дарегулира изграждането, унифицирането и стан-дартизирането на терминологични системи в раз-личните области на науката и техниката, да опре-дели начините, средствата и методите за отразя-ване и изразяване на знанията чрез езика във видна термини и да осигури ефективността на науч-ната, професионалната и социалната комуника-ция.

Използваният терминологичен апарат пред-ставлява ключов елемент за всяка наука, за всякапрофесия и за всяка сфера на човешка дейноствъобще. Функционирането и осъществяването накаквато и да било човешка дейност днес е невъз-можно без наличието на ясен, точен и строго оп-ределен набор от термини. Този набор от терминие натоварен с две основни функции: отразяванена знанието в дадената област и осигуряване нанаучната и професионалната комуникация. Товаважи и за съвременната българска политическатерминология. Днес в тази терминология масово,активно и безконтролно навлизат чужди терминии се стига дотам, че тя, неконтролируемо засипа-на и заляна от чуждици, може да загуби българ-ския си облик. За да се предотврати това, трябвада се използват възможностите за създаване натермини въз основа на собствения ни език, кактои адаптацията и интеграцията на чужди терминичрез калкирането им. При изграждане на нови по-нятия и тяхната номинация чрез създаване на съ-ответното название създадената нова лексикалнаединица използва деривационните възможностина езика, в който възниква, и е конструирана присъобразяване с неговите словообразувателни нор-ми.

Един от най-перспективните начини за терми-нообразуване, даващ готови модели въз основа наезиковите ресурси на българския език посредствомизползване на готови български лексикални еди-ници или посредством адаптация и интеграция назаеманите термини, е терминологизацията. Тер-минологизацията е процес, в хода на който се осъ-ществява семантично преобразуване и преосмис-ляне на общоупотребими думи за нуждите на на-учното познание, в резултат на което те започватда функционират като научни термини. Преобра-зуването на общоупотребими думи в термини ста-

ва най-често чрез промяна на общоприетото зна-чение в ново, което е със строго и точно определе-но научно съдържание. Терминологичното значе-ние в тези случаи е преносно и вторично, като тер-мините са създадени на основата на национал-ния език в рамките на неговата система или чреззаемане и калкиране* от чужди езици.

Тук искам да направя едно малко отклонениеи да припомня следното. Съвременното терминоз-нание възниква като научно направление през 30-те години на ХХ век. Един от основните въпроси,който се поставя още тогава, е въпросът дали об-щоупотребимите думи в езика могат да се изпол-зват и като научни термини, т.е. въпросът дали темогат да се терминологизират. И тогава (т.е. през30-те години на ХХ век) отговорът е категоричноотрицателен. Оттогава обаче, до наши дни в сла-вянското терминознание не е престанал да се пос-тавя въпросът за терминологизацията на общоу-потребима лексика. Мнението на различните тер-минолози е различно. Днес този въпрос се поста-вя и е много актуален и в съвременното западнотерминознание. Водещите терминолози, разграни-чавайки класическото от модерното терминозна-ние, като един от признаците на модерност, спо-менават тъкмо терминологизацията. Напр. МарияТереза Кабре в един от своите трудове посочва ос-новните признаци на съвременното модерно тер-минознание, като отбелязва, че един (и то доставажен) от тези признаци е именно терминологи-зацията. Като научен термин думата терминоло-гизация за първи път е използвана от словашкияучен Ян Хорецки [1] през 1956 г.

Безспорен е фактът, че терминологизацията еедин доста сложен процес на взаимодействие меж-ду терминологична и общоупотребима лексика, входа на който на название от общоупотребиматалексика се дава ново терминологично значение.Терминологизацията има структурен и семанти-чен аспект. Структурният аспект се отнася до фор-малния строеж на получения термин, формал-ните разлики между него и общоупотребимата ду-ма (ако и когато има такива), а семантичният - доизмененията, които настъпват в значението натерминологизираната единица в сравнение с об-щоупотребимата. Тези изменения стават чрез оп-ределено семантично развитие и имат за резултатпромяна в семантичната структура на изходнатаединица. Такива изменения са например случаи-те на метафора и метонимия. Според В. Данилен-ко „пътят на приспособяване на общонародни ду-ми в качеството им на терминологични наимено-вания е преминал през семантична специализа-ция, която е започнала с употребата им в особениконтексти.” [2, c. 98]. Тя споменава и за много-

* Калкиране – построяване на лексикалната единица по образеца на съответната дума от чуждия език чрез точенпревод на отделните значими части. Kалка – буквален превод от езика, от който е заета думата. (бел. ред.)



значни по семантичната си природа общонарод-ни думи, приспособени за назоваване на специ-ални понятия, употребявани в няколко различниобласти, където изразяват едно от присъщите имзначения [2, c. 99].

Терминологизацията чрез метафоричен пре-нос на значението от общоупотребими думи днесе често срещано явление в сферата на обществе-но-политическата лексика. Чрез метафора се осъ-ществява както терминологизация на общоупот-ребима лексика, така и терминологизация на тер-мини. Това пренасяне на готов термин или тер-миноелемент (част от термин – обикн. дума) отедна научна област, сфера на дейност и пр. в дру-га с пълно или частично преосмисляне на значе-нието, се нарича ретерминологизация, която спо-ред някои автори [3, c. 50] е частен случай на тер-минологизацията.

Терминологизацията чрез метафора се наблю-дава както при термините-думи, така и при тер-мините-словосъчетания. Ще се спра на някои по-интересни случаи – напр. термините-думи бло-када, совалка, имунитет, корпус, марионетка,разведряване, интервенция, реставрация и др.Блокада като военен термин значи обкръжаванеи изолиране с въоръжени сили на място, селище,обект и пр., за да се издирят нелегални лица иоръжие, а като медицински ? ограничаване илиспиране на функциите на някой орган. Посред-ством метафоричен пренос се е получил полити-ческият и юридическият термин блокада в значе-ние на политическа, икономическа или военна изо-лация на дадена държава или група държави, нададена територия, населено място и пр., насил-ствено прекъсване на всякакви техни връзки свъншния свят с цел да приемат дадени условия,определяни и диктувани от организаторите наблокадата. Същият е случаят и при думата со-валка. От значението й приспособление в тъка-чен стан, което се прокарва между нишките наосновата при тъкане се извежда значението по-сещения, срещи с различни политически лица сцел търсене на привърженици и подкрепа за ня-каква кауза. При думата марионетка в резултатна метафоричен пренос от прякото значение кук-ла с подвижни ръце, крака и глава, която се при-вежда в движение чрез дърпане на конци (от ня-кого) се получава метафоричното несамостояте-лен човек, който изпълнява чужди желания и за-поведи и действа по чужда воля. При имунитетот значението вродена или придобита невъзпри-емчивост спрямо определени заразни болестичрез метафора се стига до значението гаранцияза неприкосновеност на дадено лице, според коя-то по отношение на него действието на нака-зателния закон е ограничено и лицето не можеда бъде задържано, арестувано, привличано къмсъдебна отговорност и пр. Интересна метафора

има и при думата разведряване. От значениеторазясняване (на времето, небето), освежаванесе стига до назоваването с тази дума на главнатадоминираща политическа тенденция в отношени-ята между страните с различни обществено-по-литически системи през 70-те години на ХХ век,основана на принципите за мирно съвместно съ-ществуване и изразяваща се в постепенен преходот противопоставяне към взаимноизгодно сът-рудничество и укрепване на доверието и разби-рателството. При думата реставрация от зна-чението възстановяване в първоначалния им видна архитектурни паметници, исторически на-ходки и произведения на изкуството чрез мета-фора се стига до значението възстановяване напредишен политически строй, на предишно ста-тукво.

Искам да се спра и на някои термини-словосъ-четания, получени посредством терминологиза-ция чрез метафора. Тук трябва да отбележа, че съ-ществуват основно два случая, а именно: при ня-кои термини метафората обхваща всички частина словосъчетанието, а при други метафоричнатаупотреба засяга само единия терминоелемент. По-интересни случаи на термини-словосъчетания, вкоито са метафоризирани всички терминоелемен-ти, като цялото словосъчетание има ново, мета-форично значение като понятие, са следните: же-лязна завеса, студена война, жива верига, го-лямата екскурзия, град на истината, вятър напромяната, двуполюсен модел, изтичане на мо-зъци, мека сила, лов на вещици, мания за вели-чие, нежен развод, нежна революция, шоковатерапия, черни пантери, ос на злото, полити-чески чадър, разпъване/сваляне на политичес-ки чадър, отваряне/затваряне на фабриката заилюзии, вдигане/спускане на информационна за-веса, Европа на различни скорости, Европа наконцентричните кръгове, Европа на променли-вата геометрия и др. Напр. желязна завеса –новото значение е образувано чрез метафориченпренос на значенията на съществителните желя-зо и завеса за означаване на политико-пропаган-ден термин, служещ като популярно название наразделението на източноевропейските социалис-тически страни, зависими от Съветския съюз отзападните некомунистически страни. Същото мо-же да се каже и за термина студена война, вля-зъл в употреба след Втората световна война за оз-начаване на напрегнатата международна об-становка и острото противопоставяне междузападните капиталистически държави, от еднастрана, и източните социалистически, от друга въввсички области: политика, икономика, идеология,култура и др., като всичко това е придружено отзасилване на надпреварата във въоръжаването,заплаха от използване на сила, стремеж към дик-тат и пр. Съществителното война и прилагател-



ното студен, пренасяйки своите преки значения,започват да означават остър конфликт, отявле-но противопоставяне и безкомпромисна борба.По този начин е получено и словосъчетанието вя-тър на промяната – калка, широко използваназа означаване на дълбоките и съществени преоб-разувания в обществено-политическата, икономи-ческата, социалната и др. област, настъпили в бив-шите социалистически страни след отхвърляне накомунистическите режими. Интересна метафорае и словосъчетанието шокова терапия в значе-ние на бързо осъществяване на реформи, необ-ходими за преминаването към пазарна икономи-ка, при което населението преживява сериозенспад на жизненото равнище, значителна безра-ботица, повишаване на цените и др. несгоди илишения. Тук има терминологизация на терминичрез метафора, тъй като думите шок, шоков и те-рапия са медицински термини, които въз основана асоциация, прилика и сходство в значениятазапочват да означават шокова терапия като по-литически и икономически термин. Любопитнаметафора е и понятието лов на вещици - наиме-нование, дадено в САЩ на преследванията сре-щу комунистите или срещу тези, за които се пред-полага, че са комунисти. Названието е по анало-гия на процесите срещу вещиците през Средно-вековието, основани на въображаеми обвинения.Други интересни метафори, означаващи явленияот най-новата история на България, са: голяма-та екскурзия - популярно иронично назоваванена масовото изселване на българските турци отБългария по време на възродителния процес и следтова; град на истината - форма на общественпротест срещу провеждана политика, при коя-то се организират палаткови лагери в близостдо сградите на съответните органи на държав-ната власт, с чиято политика протестиращи-те не са съгласни; жива верига – форма на об-ществен протест, на несъгласие с дадена поли-тика, при която протестиращите се подреж-дат в редица около дадена сграда или място, зада блокират достъпа до тях. С най-новата исто-рия са свързани и получените чрез метафора по-литически термини като нежен развод - разделя-не на бивша федеративна социалистическа ре-публика на отделни суверенни държави, което еизвършено по мирен, ненасилствен път (напр.разделянето на Чехословакия през 1992г. на Че-хия и Словакия); и нежна революция – коренниполитически, икономически, социални и общес-твени промени, извършени по мирен, ненасил-ствен път (нежна революция става в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век в социа-листическите страни и тя довежда до пълен раз-пад на Източния блок). В резултат на метафори-чен пренос са се получили и термините полити-чески чадър в значение на политическа протек-

ция, покровителство и закрила на някого отстрана на високопоставена личност, партия, ин-ституция и пр., както и съответно разпъване наполитически чадър, сваляне на политическичадър.

По-интересни случаи, при които метафорич-ният пренос и метафоричната употреба засяга са-мо единия (или не толкова всички) терминоеле-мент, са транспортен коридор, щафетна стач-ка, щафетна гладна стачка, среща без вратов-ръзки, министър без портфейл, дипломация насовалката, депутатски имунитет, диплома-тически имунитет, информационна завеса (за-тъмнение), информационен (комуникационен)взрив, марионетна партия, марионетно пра-вителство, политика на добрия съсед, полити-ка на голямата тояга, политика на отворени-те врати, потребителска кошница, тиха дип-ломация, четвърта власт, шенгенска бариера(завеса, стена), алгоритъм на политическоторешение, Берлинска стена, политическа мет-ла, политически труп, социализъм с човешколице, етническо прочистване, процентна ба-риера, изборен праг и др. При словосъчетаниятамарионетна партия, марионетно правител-ство, тиха дипломация и др. метафората засягапървия терминоелемент – прилагателно име, а придепутатски имунитет, дипломатически иму-нитет, информационен взрив, информационназавеса, транспортен коридор и др. – втория тер-миноелемент – съществително име. Напр. притиха дипломация прилагателното тих в значе-ние на който действа слабо върху слуха, койтоне издава силен звук и шум преносно означавамного внимателни и дискретни (дипломатичес-ки действия, които не се разгласяват публично).При транспортен коридор терминоелементъттранспортен пази прякото си значение, а е пре-несено значението на коридор и цялото словосъ-четание започва да означава международно прос-транство, което се предоставя на някого (обик-новено на чуждестранни военни части) за дос-тъп до дадена територия по силата на предва-рително сключени договори и споразумения. Съ-щото явление се наблюдава и при политическаметла и политически труп. Напр. политичес-ка метла значи уволняване и отстраняване отръководни постове и длъжности на кадри, кои-то не подкрепят дадена политическа сила и ней-ния политически курс след идването й на власт.При термини като дипломация на совалката, по-литика на голямата тояга, политика на доб-рия съсед, политика на отворените врати, сре-ща без вратовръзки, министър без портфейли др. метафоризацията е засегнала само вториятерминоелемент. Много интересна от езиковагледна точка е метафората Берлинска стена. Отедна страна, в това словосъчетание думата стена


АРХИВЪТ НА НЕОФИТ РИЛСКИ В НАУЧНИЯ АРХИВНА БАН

Гл. ас. д-р Ива Трифонова,КМНЦ-БАН


пази прякото си значение на висока каменна илитухлена ограда, ограждаща част от простран-ство. Известно е, че такава стена е построена отГерманската демократична република (ГДР) презавгуст 1961 г. с цел да се пресече потокът на бе-жанци към западната зона и тази стена като съо-ръжение е била много силно охранявана и достахора са били убити или ранени при опит да я пре-минат. От друга страна, цялото това словосъчета-ние се пренася и в него думата стена функцио-нира и с метафоричното си значение като символна разделението, на разединението между Изтокаи Запада. След събарянето на Берлинската стена,която рухва драматично в края на 1989 г., когатонадигналата се всенародна вълна сваля от власткомунистическото правителство на ГДР, този из-раз пази само метафоричното си значение и сеупотребява само като метафора.

Терминологизацията чрез метафора е много ак-туална в съвременното терминознание и е един

от най-перспективните начини за терминообра-зуване. Получените по този начин терминологич-ни метафори придават на българския политичес-ки език експресивен заряд, емоционалност на из-раза, образна информативност и дори понякогаоценъчна характеристика спрямо дадено полити-ческо явление. Термините- метафори са продук-тивни лексикални средства за постигане на точ-ност, ясност, образност и експресивност на съв-ременния български политически дискурс, за обо-гатяване на домашния пласт термини и за опаз-ване на чистотата на българската политическа тер-минология.

Литература1. Horecky, J. Zaklady slovenskej terminologie.

Bratislava, 1956.2. Даниленко, В. Русская терминология. М., 1977.3. Манолова, Л. Българска терминология, С.,

1984.

„Като основател напървите български училища,като един от най-първите

новобългарски списатели и, тъй да кажем,като жива летопис

на новобългарското възраждание,този патриарх на българските книжовници

си е заслужил един вечен споменв благодарната паметна своите еднородци”.

К. Иречек1

През 2011 г. се навършват 130 години от смърт-та на йеромонах Неофит Рилски (Никола Поп-петров Бенин), един от големите просветни дей-ци на Българското национално възраждане. Име-то му се свързва с борбата за налагане и утвър-ждаване на единен новобългарски книжовен език,с въвеждането на Бел-Ланкастерския метод на обу-чение в системата на българското училище, с дъл-гогодишна преподавателска, преводаческа, духов-на и творческа дейност във времето, когато се фор-мира новобългарската култура и се изгражда но-вобългарската интелигенция.

Кратка биография. Приема се, че йеромонах

Неофит Рилски е роден през 1793 г. в град Бан-ско. Първите години от живота му преминават вродния му град, където учи в килийното училищена баща си – поп Петър Бенин. През 1811 г. отивав Рилския манастир, където около 1818 г. приемамонашество. Първоначално продължава образо-ванието си в манастира, после в гръцките учили-ща в Мелник и във Велес. През 1827-1829 г. учи-телства в Самоков, известно време е секретар ина Самоковския владика Игнатий Рилски. От 1831до 1833 г. е секретар в Рилския манастир. Следопустошителния пожар в манастира през 1833 г. еизпратен таксидиот в Казанлък, а през 1834 г. е вБукурещ, където по поръка на Васил Априлов изу-чава взаимоучителния метод. През 1835-1837 г.открива първото светско взаимно училище в Габ-рово, в което преподава български език. От 1837до 1839 г. учителства в Копривщица, а от 1839 до1848 г. продължава книжовната и педагогическа-та си дейност в Рилския манастир. От 1848 до1852г. преподава църковнославянски език във Висше-то богословско училище на остров Халки, къдеторъководи Катедрата по славянски езици. През 1852

1 Иречек, К. Словарят на отца Неофита Рилского // Периодическо списание на Българското книжовно дружество, ІІ,1882, с. 131.



г. се завръща в Рилския манастир и продължаваучителската и творческата си дейност, в периодаот1860 до 1864 г. е игумен на манастира. Умирана 4 януари 1881 г. [вж. по-подробно 2, с. 485-489; 10; 12; 14; 18; 20; 22].

Книжовна дейност. Книжовната дейност найеромонах Неофит Рилски е свързана основно снеговото преподавателско дело. Във връзка с от-криването на Габровското училище през 1835 г.той съставя кратко и ясно изложение за четене нагръцки език, взаимноучителни таблици, буквар,извлечение от таблиците, учебници по краснопи-сание и аритметика [2; 16, с. 262-264]. Те отдавнаса се превърнали в ценен източник при изследва-не на учебното дело в България. Голямо значениеза историята на българския език има издаденатав Крагуевац през 1835 г. „Болгарска граматика сегаперво сочинена”. Приема се, че това е първото сис-темно съчинение, посветено на формиращия себългарски национален книжовен език, първатаграматика, която въобще документира наличиетона такъв език в началото на неговото изграждане[11, VІІІ]. Уводът към граматиката („Филологи-ческо предуведомление”) се приема за първия бъл-гарски възрожденски трактат върху основните гра-матични въпроси, свързани с бъдещия общобъл-гарски писмен език.

Неофитовият превод на Новия завет е първи-ят успешен, общоприет превод на целия Нов за-вет на новобългарски език. Той е отпечатан вСмирна през 1840 г. и до 1859 г., въпреки силнатасъпротива от страна на Цариградската патриар-шия, е преиздаден шест пъти. Този превод има го-лямо значение за утвърждаването на българскияезик в богослужебната практика на Българскатацърква. Почти до Освобождението по него се че-тат откъси от Евангелието и Апостола, а същев-ременно се използва и за учебно помагало в бъл-гарското училище [виж повече при 3; 7; 17]. И доднес почти непроменен в Българската църква сеизползва Неофитовият превод на Църковния ти-пик, издаден за първи път в Константинопол през1853 г. Отец Неофит съставя и свещения кратъккатахизис, служба с житие за св. Иван Рилски,служба за св. Харалампий, служба за Фотий, пар-триарх Цариградски, описанието на Рилския ма-настир.

За нуждите на училището в Халки той подгот-вя „Христоматия на славянския език” (1852).Освен избрани части от Свещеното писание, поу-чителни слова от светите отци, няколко стихот-ворни опита, в нея е поместен и славяно-елинскилексикон на думите, които се срещат в христома-тията. Той е съставен въз основа на шест достъп-

ни на йеромонаха речника [11, с. 16-20]2 . Извес-тно е, че още от най-ранните му години в неговамечта и една от основните му творчески задачисе превръща съставянето на общобългарско-гръц-ки речник - трудна, почти непосилна за това вре-ме идея. Чак през 1875 г. в Цариград той издава64 страници от него - „Словар на българския език,изтълкуван на църковно-славянски и гръцкиезик”. Целият речник все още остава неиздаден,но той е ценен източник за изучаване на история-та на българския език, тъй като съдържа голямброй словосъчетания, фразеологизми, пословиции поговорки, поместени в статиите за отделнитеречникови единици, както и богат етнографски икултурноисторически материал [4; 5; 21].

Ръкописно наследство. Цялостният контекстна епохата, в която живее йеромонах Неофит Рил-ски, е свързан с възникването, развитието и еска-лирането на редица актуални обществено-поли-тически, стопански, просветни, църковнооргани-зационни и други обществени процеси в Бълга-рия. Българската наука отдавна е оценила исто-рическата стойност на ръкописното наследство,останало от йеромонаха. Константин Иречек до-ри е на мнение, че без него не би могла да се на-пише и историята на България. Архивът на отецНеофит е сравнително голям и добре запазен. Съх-ранява в три книгохранилища – в Националниямузей „Рилски манастир”, в Народната библио-тека „Св. св. Кирил и Методий” и в Научния ар-хив към Българската академия на науките. Целна настоящото изложение е и да обърне по-голя-мо внимание върху една недооценена част от не-говия архив, останала в Научния архив на БАН.

След смъртта на йеромонах Неофит Рилски не-говите книжа остават на съхранение в Рилскияманастир. През 1890 г. Министерството на народ-ната просвета взема част от тях и ги предоставяна проф. Иван Шишманов, за да бъдат обнарод-вани в „Сборник за народни умотворения, наукаи книжнина” [8]. Друга част от архива е предаде-на на Архива на Възраждането при Етнографскиямузей (който по-късно преминава към Народнатабиблиотека „Св. св. Кирил и Методий”). Във връз-ка с изследването си върху епохата на Възражда-нето проф. Шишманов систематизира и обнарод-ва всички известни до това време документи наотеца (части от дневника му, автобиографията иприписката му), като ги придружава с обстоен ко-ментар и бележки – „Нови студии из областта набългарското възраждане” [22]. През 1945 г. в Рил-ския манастир е открита неизвестна до моментагръцка кореспонденция на отец Неофит. Тя е об-работена и издадена от акад. Иван Снегаров през

2 „От всички тях съставих мой (лексикон), гонейки везде ясност, точност, краткост, и благохудожност и методу убоупотребих не такъв, както в славянските речници..., а като в елинските лексикони, собствено като в речника на Г.Скарлата Д. Византийца” (текстът е осъвременен от автора) [11, 18].



1951 г. [15]. По-късно са издирени и обнародвании други архивни материали, свързани с неговотоиме [срв. 1; 6; 10; 13; 17].

Фондът в Научния архив на БАН. Една частот архива на йеромонах Неофит остава при проф.Иван Шишманов, който с цел научната им обра-ботка получава всички негови ръкописи и писма,като част от тях той задържа при себе си, къдетоте и остават. След смъртта на проф. Шишмановръкописите са запазени и архивирани като частот неговите документи. По-късно, през 1977 г., ко-гато архивът на проф. Шишманов вече е в Науч-ния архив на БАН, ръкописните материли, свър-зани с името на отеца, са описани и отделени всамостоятелен фонд – Фонд №12 К.

Описът съдържа 25 листа и 128 архивни еди-ници. Материалите, около 470 писма и други до-кументи, са с хронологична граница от 1828 г. до1893 г. Те са обработени и заверени от Дарина Ве-лева на 1. 04. 1977 г. Систематизирани са по тра-диционната класификационна схема: 1. Биограф-ски материали – обхващат архивните единици от1 до 7 (общо 7); 2. Материали от книжовната ислужебната дейност на отец Неофит Рилски – арх.ед. 8-21 (общо 15); 3. Преписка: а. Писма от Нео-фит Рилски – арх. ед. 22-33 (общо 12); б. Писмадо Неофит Рилски – арх. ед. 34-114 (общо 80); 4.Материали на други лица – арх. ед. 115-128 (об-що 13) [9].

Голяма част от документите, съхранявани в На-учния архив на БАН, е публикувана още от проф.Иван Шишманов и акад. Иван Снегаров. Това санапример част от дневника му, ръкописи на ка-лендарни и взаимоучителни таблици, бележки зановите килии, построени в Рилския манастир, ка-талог на книгите в библиотеката му, контрактът, скойто той се задължава да преведе за ВениаминБаркер евангелския текст на български език [8, ІV,с. 639-640; 22, с. 469-479]. Друга част обаче е ос-танала непубликувана. В настоящото изложениесе предлага списък на архивните документи, кои-то не са отбелязани като публикувани и които доднес не са придобили по-широка известност. Теса общо 60 архивни единици. Тук те се публику-ват с пореден номер на архивната единица, крат-ко съдържание на документа, брой на листовете,вида на писмото, датировката и мястото, ако саизвестни [9].

І. Биографски материали.1. Арх. ед. 3. Каталог на книгите му, ръкопис, от-

къси, гръцки и български език, 5 л., датирани20 август 1878 г., Рилски манастир.

2. Арх. ед. 5. Квитанция за внесени от йеромо-нах Неофит 500 гроша в полза на черквата „Св.

Стефан” в Цариград, печат и ръкопис, 1 л., да-тиран 26 март 1830 г., Халки.

3. Арх. ед. 6. Сметки за платени възнагражденияна кираджии и др. разходи, ръкопис, 1 л., да-тиран 12 юли 1834 г., Рилски манастир.

4. Арх. ед. 7. Стихове от белгийския поет РобертДавид, посветени от Иоан Юрковски, Карл Ла-бенцки и Андрей Виловски на Неофит Рилски,ръкопис, 2 л. с еднакво съдържание – единиятна славянски, другият на френски език, дати-рани 10 октомври 1876 г., Рилски манастир.

ІІ. Материали от книжовната ислужебната дейност на Неофит.

1. Арх. ед. 9. Българо-гръцки речник, ръкопис, спредговор и отделни бележки, 99 л., без дата имясто.

2. Арх. ед. 10. Речникови бележки, извадки откниги, ръкопис, 92 листа, без дата и място3 .

3. Арх. ед. 11. Уверение от Иван Ев. Гешев, че еприел от игумена на Рилския манастир 10 тет-радки от речника на Неофит Рилски със задъл-жение да ги препрати на протосингела на бъл-гарската екзархия в Цариград Йосиф, ръкопис,1 л., датиран от 4-16 март 1874 г., Пловдив.

4. Арх. ед. 12. „Допълнение к болгарской грама-тики, изданое П. П. Р. 183...”, ръкопис, 8 л.,датирани 183.., без място.

5. Арх. ед. 13. Части от граматиката, откъси и от-делни бележки, ръкопис, 27 л., без дата и мяс-то.

6. Арх. ед. 14. Критични бележки, откъси, по гра-матиката на Иван Пенински, ръкопис, 31 л.,без дата и място.

7. Арх. ед. 15. Бележки за исторически събитияи лица, народни обичаи, изрезки от статии в„Цариградски вестник” и др., ръкописи, откъ-си, български и гръцки език, 15 л. датирани 30юли 1848 г., както и без дата и място.

8. Арх. ед. 16. Стихотворение (акростих) в паметна убития самоковски митрополит Игнатий,ръкопис, 1л., без дата и място.

9. Арх. ед. 17. Превод на стихове от „РобинзонКрузо” и бележки към т. І и ІІ от издаденатапрез 1829 г. книга, откъси, ръкопис, българ-ски и гръцки език, 6 л., без дата и място.

ІІІ. Кореспонденция.Писмата, писани от йеромонах Неофит:

1. Арх. ед. 22. Писма до Христо Димитров застроежа на нови килии в Рилския манастир,доставка на строителни материали, домакин-ски вещи, книги, за престоя му в Халки, пох-вали за директора на училището КонстантинТипалдос, препоръки за ученици и др., ръко-

3 Арх. ед. 9 вече е подготвена за издание, арх. ед. 10 е обработена във вразка с изданието от автора на това изложе-ние.



пис, 34 л., датирани от 4 декември 1846 г. до25 април 1863 г., Халки и Рилски манастир.

2. Арх. ед. 23. Писмо от Георги Хр. Даскалов доминистъра на народното просвещение. Заяв-ление, че предава на съхранение в министер-ството писма на Неофит Рилски и Сава Фила-ретов до неговия баща Христо Димитров То-доров. Прибавя и опис на документите, 1 л.,датиран 30 сепември. 1893 г.

3. Арх. ед. 24. Писмо до Захари Зограф за икона-та, рисувана от него за Петко Доганов, за об-щото им недоволство от пловдивските чорбад-жии, благодари за изпратени вещи, 2 л., бездата и място.

4. Арх. ед. 25. Писмо до (Ан. Кипиловски), че епоправил някои грешки в превода на религи-озно съчинение, в момента работи с лексико-на и с превода на „Робинзон Крузо”, ще му вър-не негови книги, липсва началото, ръкопис, 1л., без дата, Рилски манастир.

5. Арх. ед. 25а. Писма до Захари Круша от 1838,1842, 1852, 1868 г., Рилски манастир.

6. Арх. ед. 27. Писмо до Калист Луков с бележкивърху превод на книга, чернова, запазен е кра-ят, 1 л., датиран 25 февруари 1841 г., без мяс-то.

7. Арх. ед. 32. Писма и чернови до разни лица –Вселенският патриарх в Цариград, руски све-щеник в гр. Бахмут, Русия, Георги Музикос, Д.Кавалакиди. Относно помощ за манастира„Св. Троица” в Халки, получен дар за Рилскияманастир, записване спомоществуватели за му-зикална антология и др., писани на гръцки ируски език, 13 л., датирани от 20 юли 1843 до11 март 1845 г., Рилски манастир. Писма, пи-сани до йеромонах Неофит:

8. Арх. ед. 34. Писма от Авксентий, Велешкиепископ със сведения за заточението на бъл-гарските владици и за протестите на българи-те в Цариград и на др. места, че смесената бъл-гаро-гръцка комисия ще продължи заседания-та си, че дякон Рафаил му откраднал пари иизбягал, за да стане униат, 4 л., датирани от 21март 1861 до 23 май 1862 г.

9. Арх. ед. 35. Писмо от Агатангел, Драмски вла-дика. Уведомява го, че пратеният от Неофит вНеврокоп български изповедник Доротей е не-нужен, понеже вече дошъл друг духовник, 1л., датиран 13 март 1864, Алистрати.

10.Арх. ед. 41. Писмо от Атанасий йеромонах, чеприел един екземпляр от службата на Фотий,посетил Рилския манастир, желае да се прибе-ре в отечеството си и да се отдаде на книжовентруд, 2 л., датирани 20 ноември, Панагюрище.

11.Арх. ед. 42. Писма от Божко и др. Интересувасе за здравето му, чака отговор, присъедини-телно писмо от дъщеря му Мариола Божкова(18 окт. 1846 г. лично), 3 л., датирани от 8 сеп-

тември 1850 г. до 6 февруари 1850 г.12.Арх. ед. 44. Писма от Кесари Попвасилевич.

Получава книги от Неофит, записва спомощес-твователи, поръчва чрез него книги от Одеса,иска съвети за съчинен от него тропар, за уред-бата на новостроящто се училище в Панагю-рище, помощта му при търсене на учителскомясто, общо 14 документа, 35 л., датирани от4 февруари 1836 г. до 17 май 1845 г., Панагю-рище, Пазарджик, Плевен.

13.Арх. ед. 45. Писма от Христо Попвасилев. Искакниги от Неофит, интересува се от речника, из-раща му за преглед свой превод на катахизис,станал учител във взаимното училище на Рай-но Попович, общо 5 документа, 9 л., датираниот 2 април 1839 г. до 2 април 1848 г. Сопот,Карлово.

14.Арх. ед. 46. Писмо от Янаки Вучкович, в коетоиска да му поръча добре подготвени учители,скърби, че преводът на Евангелието е забра-нен, 2 л., датирани 28 април 1842 г., Цариград.

15.Арх. ед. 53. Писмо от Илия Голубович. Желаеда се запознае с Неофит, за когото му е гово-рил Никола Стоянович, иска препоръката му,за да бъде назначен за учител, сръбски език, 2л., датирани 28 юни 1838 г., Белград.

16.Арх. ед. 54. Писмо от йеромонах Григори, че еполучил изпратените вещи, че Захари Зографрисува в църквата на търновски манастир, 2л., датирани 25 юни 1849 г., Рилски манастир.

17.Арх. ед. 61. Писмо от Антон Дюкмеджи относ-но поръчка на свещници за манастира, 2 л.,датирани 16 октомври. 1847 г., София.

18.Арх. ед. 71. Писма от Калиник, Нишки митро-полит. Интересува се от дейността на Рилскияманастир, препоръчва лица за работа в манас-тира и за морално поправяне, хвали Рилеца –архим. Синесий, в Ниш, общо 3 л., датираниот 18 януари до 27 юни 1864 г., Ниш.

19.Арх. ед. 73. Писмо от схимонах Касиан, че Осо-говският манастир се възобновява, строят сенови черкви и килии, иска от Неофит съвети ипомощ, и богослужебни книги, изпраща муслужбата на св. Йоаким Осоговски, 2 л., дати-рани 3 май 1850 г., Полянски манастир.

20.Арх. ед. 83. Писма от Гаврил и Григор П. Мо-ровенови със съжаления, че Неофит се е зат-ворил в манастира, изпращат отпечатък отхристоматията, в печата излязла насочена сре-щу българите статия, на която отговорили Н.Геров и Гаврил Кръстевич, смятат, че Неофитсъщо трябва да вземе участие, в Пловдив щесе строи черква „Св. Никола”, Григори Гогастанал учител по български език в училищетов Халки, 6 л., датирани от 1 февруари 1840 до24 септември 1856 г., Пловдив, Цариград.

21.Арх. ед. 84. Писмо от Никифор Конст.-Мудронс молба да записва спомоществователи за сла-



вянска граматика на Иван Момчилов, иска ре-ториката на Мразович, 1 л., датиран 15 октом-ври 1846 г., Пазарджик.

22.Арх. ед. 86. Писмо от Анастас Николаевич от-носно продажбата на Неофитови и др. книги,Фотинов иска сведения за самоковското учи-лище, 2 л., датирани 29 април 1847 г., Само-ков.

23.Арх. ед. 88. Писмо от Паисий, Видински мит-рополит, с молба да бъдат приети в манастирапоклонници от Видинската епархия, гръцкиезик, 2 л., датирани 5 април 1864 г., Видин.

24.Арх. ед. 90. Писмо от Георги Петрович. Инте-ресува се от учителя си, 2 л., датирани 29 март1854 г., Видин.

25.Арх. ед. 93. Писмо от Сава Радулов, че му изпра-ща свой превод на книгата „Гаанилерия”, мо-ли да приемат в манастира негови сънародни-ци, 1 л., датиран 26 декември 1857 г., Болград.

26.Арх. ед. 94. Писмо от Рафаил, йеродякон, ченеговият свещеноначалник писал на Неофитза речника му, но нямал отговор, изпраща му„гръцка книга”, отговор на Кара Теодор на сло-вото му, 2 л., датирани 25 юли 1860 г., Цариг-рад.

27.Арх. ед. 100. Писмо от Михаил Хитрово, кой-то изразява почитанието си към Неофит и приз-нание на заслугите му за Рилския манастир,сръбски език, 1 л., датиран 4 ноември 1863 г.,Битоля.

28.Арх. ед. 102. Писма от Атанас Вълков Чалики.Посредничи при размяна на писма между Не-офит и Александър Екзарх, 2 л., датирани от27 октомври 1847 г. до 26 януари 1848 г., Плов-див.

29.Арх. ед. 106. Писмо от Велески граждани, вкоето молят да им намери учител за взаимнообучение на децата им, 2 л., датирани 11 ок-томври 1846 г., Велес.

30.Арх. ед. 108. Писмо от Дупнишки граждани,че ще изпратят свои представители в Цариг-рад, които ще молят да бъде освободена казатаим от плащане на гюмрука, молят Неофит даим съчини две прошения за целта, 2 л., дати-рани 30 септември 1846 г., Дупница.

31.Арх. ед. 109. Писмо от Казанлъшки първенцис покана да отиде в Казанлък, желаят да го наз-начат учител, 2 л., датирани 30 май 1835 г., Ка-занлък.

32.Арх. ед. 110. Писмо от Карловски чорбаджии,с молба да приеме тяхно момче в училищетоси, 1 л., датиран 29 май 1836 г., Карлово.

33.Арх. ед. 113. Писмо от Селяни от [...], че щеправят официално оплакване в Цариград сре-щу решението да се сее ориз в селското земли-ще (до Струма) и молба да им преведе арзуа-ла, 2 л., датирани 9 септември 1845 г., без мяс-то.

34.Арх. ед. 114. Адресни листове и пликове до Не-офит с бележки за получаването на писмата отНеофит, 7 л., датирани от 1840 до 1862 г., безмясто.

ІV. Материали на други лица.1. Арх. ед. 115. Писмо на граждани от Свищов

до княз Милош с молба да бъдат отпечатани вбелградската печатница книгите „Часослов”,„Аритметика” и др., 1 л., датиран 6 май 1833г., Свищов.

2. Арх. ед. 116. Писмо от Хилендарските епит-ропи Касиан и Леонтий с братството до прои-гумена Сава Хилендарец, че са изпратили попМитрофан с писма за таксидиот в Елена, нонямат отговор дали е приел длъжността, далида изпратят друг, 2 л., датирани 21 октомври1853 г., Хилендар.

3. Арх. ед. 117. Писмо от Йосиф (игумен на Рил-ския манастир) и монасите до Владимир П. Ти-тов, руски пълномощен министър в Цариград,с молба да посредничи пред архимандрит Ко-вачевич и да го убеди да дойде в манастира ида даде отчет за мисията си в Русия, чернова(автограф на Неофит Рилски), 2 л., без дата,Рилски манастир.

4. Арх. ед. 118. Писмо без автор до издателя на„Цариградски вестник” за несъгласието на Ца-риградския патриарх българите да имат своивладици, Авксентий трябва да бъде Велешкимитрополит, а той е изгонен и в немилост, ръ-копис, чернова, 2 л., датирани 18 март 1857 г.,Велес.

5. Арх. ед. 119. Обявление от Атанасий Статиратза издаването на Палигенесия в 2 тома и др.бележки за речник, ръкопис, (2 почерка), гръц-ки език, 2 л., датирани 1 ноември 1828 г., Вие-на.

6. Арх. ед. 120. Слово на Григори Гого Лествиец„Пролог към началото на славянския език”,подготвено под ръководството на Неофит ипроизнесено в богословското училище в Хал-ки, ръкопис, гръцки език, 4 л., датирани 8 сеп-тември 1850 г., Халки.

7. Арх. ед. 121. Препис на ръка от „Пословицибългарски събрани от Б. Г. П. за малките де-ца”, ръкопис, 12 л., без дата и място.

8. Арх. ед. 122. Ръководство по взаимоучителнаметода от Д. В. и др., гръцки език, 15 л., бездата и място, на гърба има бележка с молив –писано в Габрово, посветено на неговия учи-тел.

9. Арх. ед. 123. Извадки от ръководство по рето-рика, ръкопис, откъс, гръцки език, 10 л., бездата и място.

10.Арх. ед. 124. Без посочен автор. Стихотворе-ние за Христос, гръцки език, 1 л., без място идата.



11.Арх. ед. 125. Без посочен автор. Молитва заздравето и успеха на султан Абдул Меджид ина неговите министри, ръкопис, гръцки език,1 л., без дата и място.

12. Арх. ед. 126. Превод на Хатишерифа, обявенна събранието в Гюл-хане на 22 октомври 1839г., ръкопис, гръцки и български език, 9 л., да-тирани 22 октомври 1839 г., Цариград.

13 Арх. ед. 127. Надпис на картина в Рилскатачерква в памет на Вълко Куртович от Коприв-щица, препис на гръцки и български език, 1л., датиран 1848 г., Рилски манастир.

14.Арх. ед. 128. Лист от Изборник за цяла годи-на, извадка от старопечатна книга, издание наБожидар Вукович, 1 л., датиран 1828 г., Вене-ция.

Литература:1. Арсений. Принос към биографията на Неофит

Рилски. София, 1984.2. Енциклопедия на Българската възрожденска

литература. Велико Търново, 1997.3. Иванова, Д. Неофитовият превод на Новия за-

вет в контекста на книжовноезиковите проце-си през Възраждането // LiterNet, 09. 04. 2006 -www. l i t er ne t .b g/ pub l i s h1 7 /d_ i va nova /neofitoviiat.htm#1

4. Кювлиева, В. Българско-гръцкият словар наНеофит Рилски – важно свидетелство за раз-войните тенденции в лексиката на новобългар-ския език през втората и третата четвърт на ми-налия век // Език и литература, 1986, 2, 31-37.

5. Кювлиева, В. Неофит Рилски като лексико-граф // Български език, 1986, 5, 404-409.

6. Неофит Рилски. Приписки в библиотеката му.Подбрали и подготвили за печат Д. Леков и А.Алексиева. С., 1986.

7. Марковски, Ив. История на българския сино-дален превод на Библията (с оглед към бъл-гарските преводи в миналото) // Годишник наСофийския университет, Богословски факул-тет. София, 1927, 1-58.

8. Материали за историята на българското въз-раждане // Сборник за народни умотворения,наука и книжнина, ІІІ, 1890, 395-404; ІV, 621-641; V, 1891, 518-530; VІ, 1891, 443-478; VІІ,

1892, 506-512; VІІІ, 1892, 419-437; ІХ, 1893,732-736; Х, 1894, 599-608.

9. Опис на Фонд №12 К. Неофит Рилски. София,1977 г.

10.Пимен. Отец йеромонах Неофит Рилски. С.,1984.

11.Първев, Хр. Неофит Рилски и неговата „Бол-гарска граматика” // Неофит Рилски. Болгар-ска граматика. Фототипно издание. С., 1984,V-ХІХ.

12.Радев, И. Йеромонах Неофит Рилски – от лич-ността към делото му // Електронно издател-ство Liternet: http://liternet.bg/publish2/ivanradev/n_rilski.htm

13.Радкова, Р. Дванадесет неизвестни писма наНеофит Рилски // Известия на държавните ар-хиви, ХХV, 1973, 93-114.

14.Радкова, Р. Неофит Рилски и новобългарскатакултура. Първата половина на ХІХ век. С., ІІизд., 1983.

15.Снегаров, И. Принос към биографията на Не-офит Рилски. София, 1951.

16.Стоянов, М. Българска възрожденска книжни-на. Аналитичен репертоар на българските кни-ги и периодични издания 1806-1878 г. София,1957.

17.Трифонова, И. Към историята на новобългар-ския превод на Библията (Преводаческите бе-лежни на Неофит Рилски) // LiterNet,08.07.2009, № 7 (116) - http://liternet.bg/pub-lish20/i_trifonova/kym_istoriiata.htm

18. Училищен преглед, ХІ, 1, 1906 (Броят на спи-санието е посветен на 25-годишнина от смър-тта на йеромонах Неофит Рилски).

19.Христоматия на славянския език. Константи-нопол, 1852 г.

20.Чилингиров, С. Неофит Рилски // Електронноиздателство Liternet, 29. 10. 2003 - http://liternet.bg/publish10/schilingirov/nrilski.htm

21.Чолаков, В. Няколко речи изъ Словарь-ть наО. Неофита, преписаны отъ г-на В. Чолакова // Български книжици, 1859, г. ІІ, част ІІІ, 24,828-833.

22.Шишманов, Ив. Нови студии из областта наБългарското възраждане // СбБАН, 1926, ХХІ,63-497.

THE ARCHIVE OF NEOPHYTE OF RILA IN THE SCIENTIFIC ARCHIVES OF THEBULGARIAN ACADEMY OF SCIENCES (ON THE OCCASION OF THE 130TH

ANNIVERSARY OF HIS BIRTH)

Iva Trifonova

Abstract

Priest Neophyte of Rila is one of the most prominent educational figures during the age of the BulgarianNational Revival. His manuscript heritage is a valuable historical and cultural monument of that epoch. Theunpublished part of his archives that is preserved in the Scientific Archive of the Bulgarian Academy ofSciences is presented in this article.


Трибуна на младите

Рубриката “Трибуна на младите” сеосъществява с финансовата под-крепа на фондация “Еврика”

ГЛОБАЛНАТА МРЕЖА

Маг. фил. Александър НаумовДобре дошли в Глобалната мрежа! Тук има отвсичко за всекиго. Може да намерите новини, клю-ки, информация от всякакво естество, филми, иг-ри, еротика, нови и стари приятели. Може да ви-дите много ценни и полезни неща, може да по-паднете и на много опасни места. Тук е като раз-ходка в парка – в един момент може да сте крайнозапленени и очаровани, в следващия може да бъ-дете най-изненадващо нападнати. Едно е сигур-но обаче – Интернет и компютърните технологиинеусетно са се превърнали в плашещо важна частот нашето съвременно съществувание.

Почти всеки е малко или много запознат, неза-висимо дали от книги или филми, с вижданиятана някои автори фантасти, че някой ден машини-те и технологиите ще ни подчинят изцяло и чове-чеството ще се превърне в роб на своето собстве-но отроче. Фантастично звучи, наистина. Но не иневъзможно. Та нима този процес на зависимостна човека от машината не е вече факт. Истинатае, че сме стигнали вече до етапа, в който ние смепо-зависими от техниката, отколкото тя от нас. Ка-то се започне от най-дребния търговец и се стиг-не до най-могъщата корпорация – на всички тяхработата, бизнесът и съществуването зависят поч-ти напълно от модерните технологии и комуни-кации. Огромен процент от фирмите, независимов кой бранш са, не могат да функционират без ком-пютри, на много от тях работата зависи именноот удобството на Интернет връзката, която ги свър-зва с целия свят. Всичко е една добре смазана идобре синхронизирана система между човек и ма-шина. В този ред на мисли – за момента техноло-гиите много повече ни помагат, отколкото застра-шават. Поне на пръв поглед. Идва обаче и други-ят момент, а именно процесът на алиенация, са-моизолация и дори пристрастяване на обикнове-ния потребител. Защото в ежедневието си ние неизползваме съвременните технологии само за ра-ботни цели.

В това отношение най-сериозен е пробле-мът с подрастващото поколение. Например многодеца не са се докосвали до книга, не знаят какво еусещането да държиш този прекрасен хартиен но-сител в ръцете си, не знаят какъв е мирисът напрясно отпечатана книга, не знаят какво е да из-ползваш въображението си и да виждаш очарова-телни непознати светове вместо да са ти предста-вени наготово чрез филми или компютърни игри.

Още по-лошото е, че горките деца не знаят как дасъздадат нови приятелства и как да комуникирати да се държат в обществото, без да се намиратсред удобството на собствения си дом пред мони-тора. Тъжно, но факт. За това поколение техноло-гиите и глобалната мрежа не са помощно сред-ство, те са средство за съществуване! Признавам,че е занимателно да играеш игри, да гледаш фил-ми и да „чатиш” (последното не толкова), но засъвременната младеж този вид забавления са за-почнали да придобиват патологичен характер. Ма-сово например в сайтовете за запознаства е пъл-но с 13-14-годишни хлапета, макар че в наши днина тази възраст децата са по-отракани и отворении от възрастните. И то в лошия смисъл. Освен чепо този начин губят връзка с външния, реалниясвят и стават неспособни да общуват по норма-лен начин, но в Интернет пространството опас-ностите и опасните хора са също навсякъде и севъзползват от детската наивност за неморални идори извратени цели. В глобалната мрежа децатанамират интересни за тях неща, които обаче всъщ-ност са деструктивни за тях – психологически ифизически. За съжаление, много от родителите неконтролират по никакъв начин действията на де-цата си, когато те са попаднали в безграничниясвят на интернет комуникациите. Обществото съ-що не прави достатъчно, за да ги предпази от пок-варата, която може да се намери без проблем навсеки втори сайт. Но дори и да я нямаше тази опас-ност, съществува друга, още по-реална – умстве-но и физическо атрофиране и неумение да се впи-шат в социалната среда. Преди децата използва-ха въображението си, за да се забавляват. Наис-тина игрите, които се играеха по кварталните гра-динки, не поставяха граници на детското съзна-ние – винаги можеше да се измисли нещо ново иинтересно. Сега обаче всичко е представено намладежта под готова форма, където не е необхо-димо нито въображение, нито креативна мисъл,нито физическо усилие. Всяка игра, която сме иг-рали преди време навън, има вече своя компютъ-рен вариант – състезанията с колички, криеница,„Стражари и апаши”, че дори Легото и Барби иматвече запазено място на персоналния ни компю-тър, а не в шкафа с играчки и не навън с прияте-



ли. Следствията от това са много – затъпяване,затлъстяване и т.н. Тъжно, но факт. А след каточовек е отраснал по този вегетативен начин, как-во му предстои в живота занапред? Истина е, чекато излязат навън, тийнейджърите вършат не по-малки глупости – и сега не е проблем да си наба-вят алкохол, цигари и други субстанции. Но тога-ва вече обществото може и би трябвало да се на-меси по някакъв начин, макар че не го прави. То-ва обаче е друга тема.

Пределно ясно е, че монополистите на соф-туерния пазар си гонят печалбите и явно слабо гиинтересува как биват използвани продуктите имот младежта, но ако човек седне един ден да „сър-фира” из някои определени сайтове, може да сеуплаши от пошлостта, развратността и простоти-ята, които извират от там на талази (например 14-годишни девойки се държат като проститутки, аграмотността за повечето е нечувано понятие). Иговоря само за легитимираните сайтове, какво ос-тава за някои други. Важно е родителите да раз-берат, че трябва да наглеждат и ограничават дос-тъпа на децата си до глобалната мрежа, защотоосвен всичко е доказано, че постоянното седенепред компютъра си е и вид пристрастяване, което

превръща младите в Интернет зомбита, които немогат да се приспособят адекватно към заобика-лящата ги действителност.

Безспорно съвременните технологии, ком-пютрите и глобалната мрежа са изключително по-лезни за съвременния човек. Те ни помагат в ра-ботата, в ежедневието, дори да съществуваме (вмедицината например). Но трябва да се замислим– не ставаме ли прекалено зависими от тях? Непредставляват ли те опасност за децата ни, особе-но когато се използват безконтролно? Защото нени се иска да се случи същото като във филма„Матрицата” или „Тринайстия етаж” например(да не говорим за „Терминатор”). Не ни се искадецата ни да загубят представа за това коя дей-ствителност е реална и коя не; кое е правилно икое не; каква е разликата между приятелството,любовта и онлайн запознанството (особено ако отдругата страна седи непознат чичко със съмни-телна ориентация и предпочитания). Защото вед-нъж като попадне човек в изкуствено примамли-вия свят на глобалната мрежа – измъкването емного трудно. Може да достигнеш до невероятниизмерения, но може и да попаднеш в капан - катомуха в паяжина.

МОЯТА БЪДЕЩА КАРИЕРА НА УЧЕН*

Калоян Буковски** –ученик в НПМГ „Акад. Л. Чакалов”„Бъдещето принадлежи на тези,

които вярват в красотата на мечтите си.”Франклин Рузвелт

Аз имам мечта – да повярвам в съществуване-то на магии. Това е красива мечта, най-вече за-щото магии не съществуват…

Абсолютната пълноценност на живота се дос-тига точно в определен момент – когато човекътзапочне да възприема мечтите си не просто катоцели и обекти на желание, а като идеали. Когатозабрави материалното и се усамоти в своя собственсвят, изграден от мечти. Тогава той вижда Красо-тата. Вижда смисълът на всичко, до последния де-тайл. И за него започва пътят към бъдещето.

Точно преди 11 години за последен път се по-чувствах обикновен ученик. Още тогава се явихна първото си математическо състезание. Без спе-цифична подготовка, без очаквания от околните.Просто отидох, реших си задачите и си тръгнах.Спечелих – не толкова състезанието, колкото сво-ето бъдеще. Този момент се оказа повратна точка

в образованието ми. Вече не бях обикновен уче-ник, бях момче с мечти.

След 7 години неуморно печелене на олимпи-ади, достигнах до много важен кръстопът – тряб-ваше да продължа към гимназиалното си образо-вание. Обстоятелствата бяха такива, че това тряб-ваше да стане не в родния ми град, а в столицатаСофия. Бях на кръстопът и изборът ми е доста спо-рен. Настоящото ми училище ме лиши от някоимного ценни характеристики, като например ду-ха на победител. Призовите места на големите ма-тематически състезания намаляха, с изключениена няколко проблясъка…

Именно тук дойде редът на мечтите. По-точ-но, на красивите ми мечти! Защото дотогава фикс-идеята ми бяха олимпиадите, наградите, медали-те. Осъзнах, че в тях не виждам - още повече ни-кога не съм виждал, привлекателността на наука-та. Никога не бях достигал до нещо ново, стараех

* Отличено есе в едноименния конкурс по проект Европейската нощ на учените 2010.** Разработката на тема „Нови моменти в изогоналната спрегнатост. Изогонални триъгълници” на учениците отНПМГ Антон Белев и Калоян Буковски с научен ръководител Димитър Белев беше отличена със сребърен медал наПетия международен конкурс „Математика и проектиране” (1 до 4 май, 2011, Москва).



се да се вмъквам в рамките на стандартите. Стан-дарти, налагани от неколцина математици, дава-щи задачите по състезанията. В резултат на това„узряване“ налице беше породилото се в мен же-лание да „надрасна“ закостенелите порядки и датърся нови предизвикателства в необятното прос-транство на математиката.

Заедно с един мой съученик и добър приятелАнтон решихме да се пробваме в мероприятията,създадени от Ученическия институт по матема-тика и информатика (УчИМИ ) при БАН. Тозиинститут организира три прояви годишно: Лятнаизследователска школа (ЛИШ) – три седмици всъчетание от математика, море, планина, усмив-ки и незабравими спомени; Ученическа конферен-ция през януари (УК) и Ученическа секция (УС)към ежегодната Пролетна конференция на Съюзана математиците в България. Участието на тезиместа с математически проект е свободно, катослед предварително пресяване журито определянай-добрите проекти, добиващи шанса за изявапред аудитория. Накрая същото жури отличава по-ложилите много труд и усилия ученици с пред-метни награди и грамоти, отговарящи на тяхнотокласиране – много добро или отлично представя-не.

На тези, които се питат каква е изгодата отучастие в трите програми, мога да отговоря с дведуми – вътрешно удовлетворение. Чувството даси сред най-добрите и всеки да покаже своята раз-работка, е неповторимо. Разработка, заради коятое прекарал много часове в мислене, безсънни но-щи в сметки и търсене на доказателства.

Участието ни в ЛИШ’08 беше продиктуваноот желанието да научим нещо ново, да се добли-жим до хората, които познавахме само като „стар-ши научен сътрудник, някоя си степен, доктор наматематическите науки…“ и да си прекараме ху-баво. Познавахме някои от участниците, с другисе запознахме впоследствие…

При избора на темите ситуацията беше слож-на и в крайна сметка получихме тема, озаглавена„Проективна геометрия“. Всъщност нямахме ни-каква представа какво е това, изглеждаше нистранно, както би изглеждало лилаво дърво илизелен снежен човек – някак… шантаво. Все пакпознатата на всички геометрия – окръжности, ъг-ли и успоредни прави, се нарича Евклидова и еединствената, която познавахме. Проективната ге-ометрия се оказа интересна материя - за това въз-приемане, разбира се, допринесе нашият тогава-шен научен ръководител, който ни даде началентласък в знанията по този проблем. Тръгнахме сиот Лятната школа с много хубави спомени и мате-риал за бъдеща работа.

След три месеца усилена работа изтече срокътза предаване на проекти за УК - през януари 2009г. След довършителни работи в последната нощпредадохме проекта - удовлетворени и изпълне-ни с надежда да бъдем допуснати до докладване

пред аудитория. Всъщност одобрените проекти бя-ха разделени на две – малка част от тях щяха дабъдат представени пред публика, а другите – напостерна сесия. Разбира се, неистово се надявах-ме да сме от първата част одобрени реферати, ноза наше огромно съжаление имахме голям бройнеточности, неизчистени твърдения и т.н. Бяхмеизпратени на постерната сесия…

По принцип, приз за отлично представяне по-лучаваха голяма част от докладваните пред пуб-лика проекти и … само те. Останалите подготвя-ха постери, които биваха разглеждани от журитои насърчавани за следващата конференция презаприл с полезни съвети и насоки. Ние подготвих-ме мащабен плакат и една допълнителна платфор-ма. Разговаряхме дълго с председателя на жури-то, който демонстрира голям интерес към разра-ботките ни. След като всичко приключи, се отпра-вихме към залата за награждаване. Изредиха ед-ва 7-8 имена на проекти, които получават отлич-но представяне и каква изненада… сред тях бях-ме и ние! Толкова бяхме шокирани от изненада –получихме отлична награда заради представяне-то ни на постерната сесия!

Не разказвам това, за да се хваля, а защото топромени моето и като цяло нашето (екипно) ма-тематическо мислене. Наистина мога да кажа, чеоколо тези събития започнахме не просто даставаме от сън, а и да се събуждаме! Тази от-лична оценка ни даде криле – вече мислехме подруг начин. За втората конференция през априлбяхме изчистили грешките и неточностите и фор-мулирахме едно сериозно откритие – плод на на-шата упорита работа и задълбаване в материята.Кръстихме го нескромно теорема, тъй като имадоста общ характер, а както е казал един древенматематик: „Най-добрите теореми са с най-крат-ките дефиниции.“ Нашата определено е с многопроста формулировка.

Ето и самото „откритие”:Теорема на Белев - Буковски

За четириъгълник, описан около конично се-чение (в частност елипса), четирите допирни точ-ки и двойка диагонално противоположни върхо-ве лежат на едно конично сечение (в частностелипса).

Впоследствие успяхме да достигнем до някоиобобщения, но това изобщо не е най-важното.Смисълът на цялата разказана дотук история е,че от този момент нататък математиката за мензапочна да представлява не просто сфера на за-нимание, а начин на живот! И не ме интересува-ха вече олимпиадите, точките, призовете, а гео-метричните фигури, теоремите, неразгаданите инерешени досега вековни проблеми…

През последната учебна година с моя съуче-ник Антон и нашият научен ръководител работих-ме по една доста загадъчна за нас тематика – изо-гоналната спрегнатост. Факт е, че последва още



по-значителен резултат от предходната година –този път открихме, по-точно дефинирахме, „изо-гонален“ триъгълник, който се оказа напълно рав-ностоен, дори превъзхождащ по свойства и харак-теристики спрямо широко известните педален иокръжностно-чевианен триъгълници. Получихмередица награди и признания в сесиите на УчИМИ,но това за нас беше просто украшение към удов-летворението, придобито от резултатите на науч-ния труд, чиято изящност очарова и изненада до-ри нас самите!

Дотук стига разказът за моето минало в мате-матически аспект. Настоящето е предначертано отпоследните събития, от казаното по-горе, и е из-лишно да бъде описвано. Остава надеждата за бъ-дещето…

Красотата на мечтите е индивидуална за все-ки от нас. Тя е едно от уникалните явления в чо-

вешката природа… или не точно в нея. Теоретич-но математиците биха я определили като пето,шесто, дори десето измерение. Защото тя е нео-писуема, невидима и значима. Опората на многоисторически войски, музата на много творци, тя едори причина за нашето съществуване. Един прякпример за нейната значимост е създаването на жи-воти. То е интуитивно, заложено е в смисъла насъществуването, можем да го наречем „констан-та“ в човешката съдба.

Даденият пример доказва реалността на тозифеномен – вярата в красотата на мечтите. Самапо себе си, тази вяра е достъпна за всеки. Но самонякои достигат до това високо „стъпало“ в инте-лектуалното си развитие. Направят ли го, те пре-минават една невидима граница, която отваря очи-те им за един нов свят. Ричард Бах е казал, че все-ки възвишен начин на живот „винаги си е същес-твувал тук, за да може да го научи всеки, койтопожелае да го открие“ в книгата „Джонатан Ли-вингстън Чайката“… Една чайка винаги може даоткрие красотата на летенето и в частност да въз-приеме идеята, че не е създадена само за да сеизхранва, а притежава възможности за развитие.При това безкрайни.

Аналогично на чайките, всеки човек има по-тенциал да надрасне преживяването, за да дос-тигне до изживяването. Границата е неясна, нопреминаването £ води до нови ценности и идеа-ли.

Вярата в красотата на мечтите неизменно пре-дизвиква скъсяване на разстоянието между пос-тигнатото и основната цел. В математическата сре-да, в която аз изживявам моя „полет“ към мечти-те, вярата се изразява в постоянството, в умение-то да се трудиш и да градиш. Постигането на миг-новени резултати никога не може да бъде и не мие било критерий за успех. Ако съществува, то еплод на случайност. Мечтите тук нямат общо срезултатите, те изискват много жертви…

Придобиването на умения и знания се оказваподготовката на ума ми за постигане на резулта-ти. Но тяхната поява, специално в математиката,е много несигурна. Смелостта да чакаш тези ре-зултати е най-голямата подготовка, най-силнотооръжие срещу посредствеността. Веднъж избралтози път, човек осъществява големия избор – непросто да преживява, а да изживява. И резултати-те неминуемо следват, в каквито и да е размери.Остава просто да имаш търпение…

„Изкуството да чакаш. Но изкуството да чакашне е автомат за печалби. Можеш да чакаш само-отвержено и търпеливо някой влак, обаче ако гочакаш там, където влакът не минава, едва ли щего дочакаш...“ С това големият писател БогомилРайнов показва нещо, което аз тълкувам, че чака-нето е необходимо условие за решение на всекипроблем. Но недостатъчно, разбира се.

Такова е моето бъдеще на учен – наред с „ча-кането“, неизменно съпътстващо всеки съзнател-



МЛАДИЯТ СПЕЦИАЛИСТ НА БЪДЕЩЕТО*

Михаил Колев –студент, магистърска програма във

ФМИ на СУ „Св. Кл. Охридски”,специалност „Приложна математика” –

Математическо моделиранев икономиката

* Носител на стипендията на фондация “Еврика” за постижения в овладяването на знания в областта на икономикатана името на акад. Евгени Матеев за уч. 2010/2011 г.

Какво всъщност е бъдещето? Можем ли да годетерминираме? Дали нашите очаквания за бъ-дещето ще се оправдаят? Сигурни ли сме, че щепредвидим достатъчно точно какво ни очаква? Ве-ликият Алберт Айнщайн е казал: „Никога не мис-ля за бъдещето. То идва достатъчно бързо.“ Осо-бено в ХХІ век, този цитат звучи доста точно иактуално. Това е една от причините, когато говоряза младия специалист на бъдещето, да се абстра-хирам от прекалено отдалечените времеви перио-ди. Все пак, особено в „бурните води“ на кризата,свързани с очакването за нов икономически прог-рес, трудно бихме могли да заемем една стабилнаи устойчива позиция, която би ни осигурила бла-гоприятна възможност за постигане на максимал-но точно „приближение“ до това, което ще се случ-ва, което – от друга страна – би ни помогнало набаза на нашите очаквания, да можем да изградимконкретна стратегия за определената цел. Затовалогичното продължение на горепосоченото стано-вище би било в следващите няколко абзаца да секонцентрирам върху моите разбирания за младспециалист на бъдещето в безкрайното научно по-ле на икономиката.

Финансово-икономическата криза в голямастепен успя да преобърне множеството догми, ко-ито съпътстваха допреди няколко години иконо-мическите интерпретации за това как трябва дасе управлява една икономика или дали въобщетрябва да се управлява по този начин, както иоценката за ролята на държавата при осъществя-ването на икономическите политики. Както честосе споменава, думата криза, изписана чрез китай-ските йероглифи, има и второ значение на „въз-можност”. Да – наистина, с кризата се родиха инови възможности. Като че ли най-силен импулсв посока на отваряне дискусии, дойде от акаде-мичните среди – поне на глобално ниво. Имашеголям отзвук и по отношение на представяне наднешните проблеми, с които се сблъсква науката,по отношение на решаването на новонастъпили-те – като икономическата криза, проблемите, кои-то са следствие от нея, като същевременно оста-наха нерешени и проблемите, наследени прединастъпването на големия крах на световните фи-

нансови пазари – глобалната бедност, войните ит.н.

В глобализиращия се свят дебатът за развитиена икономика като наука е много сериозен. Презпогледа на историята на икономическата мисъл,дискусията от тридесетте години на двадесети век– вижданията на Хайек срещу вижданията наКейнс – отново е актуален. Напомнянето за приз-рака на дефлацията, добре познат от дългата и мъ-чителна криза, която настъпи след „залеза“ на ико-номическото чудо на „страната на изгряващотослънце – Япония“, също набира сила. На фона наинтелектуалните конфронтации между съвремен-ните икономисти (имащи огромен принос за раз-витието на науката), относно фискалната и моне-тарна политика, раздуването на правителствени-те дефицити и бъдещото им ограничаване, огром-ната задлъжнялост, „спасителните планове“, лип-сващите регулации, „полуделите“ пазари – под-сказва за това, че няма единомислие и общо ста-новище за бъдещето, било то както на ниво све-товна икономика, така и на академично ниво.

Дискусиите, които често се срещат в академич-ните среди в днешно време, са по отношение наповеденческите науки и отражението им при опи-санието на различни финансови и икономическимодели. Акцентите, които придобиват публичност,са насочени към това, че без да се познават добреповедението на икономическите субекти, финан-сово-икономическата наука не би могла да разгър-не цялостно потенциала си – дори и по отноше-ние на предсказване на кризи, преодоляването ими дори по-пълно разбиране за това, какво наисти-на понякога има значение за общото благосъстоя-ние. Затова, поведенческите науки – познати катоповеденчески финанси и поведенческа икономи-ка, ще продължават да бъдат актуални поне дока-то днешните икономически субекти, като хората –

но обвързан с науката човек, аз ще продължа датрупам знания и опит. А защо не и още мечти…Това съм аз – мечтател, ценител на красо-

тата. Всъщност, влюбен в красивите мечти.Просто математик.



независимо, че се описват като рационални, дей-стват по начин, различен от рационалния (понепо отношение на вземане на икономически реше-ния), защото както емоциите, така и други факто-ри имат значение.

Съществуващите различия, между различни-те икономически школи, течения и направление,са в основата на това, да продължава актуалност-та и дискусиите в посока на развитие на науката.Някои учени дори описват всичките процеси наразличия чрез търсенето на общото между тях,чрез така наречената нова парадигма в научнияначин на мислене – възникващата наука за сърев-новаването (science of competition). Следователно,какъв трябва да бъде младият специалист на бъ-дещето е въпрос, който няма точен и правилен от-говор.

Позовавайки се на моя скромен житейски и фи-нансово-икономически опит, смятам, че младиятучен трябва да бъде комплексно изградена лич-ност, която да не си слага сама ограничения поотношение на начин на мислене, виждане, интер-претиране, разбиране, пресъздаване и представя-не на съществуващите научни проблеми. Важное да се знае, че за разлика от религията, наукатане е догматична. Според мен, за да се нарече ус-пешен един финансист, има изисквания, коитотрябва да покрие още в началото на своята про-фесионална и академична кариера. Като се почнеот сериозната математическа подготовка, служе-ща като основа за представяне и обосноваване надоказателства при разглеждането на финансово-икономическите проблеми. Не случайно – не ста-тистически доказано от моя страна, но пък дъл-боко вярно е, че много физици, математици и хи-мици успяват да направят докторати в сферата наикономиката и финансите, и то доста успешно.Все пак, твърдението, че математиката е езикътна икономиката, за момента е правилно и се спо-деля от почти всички съвременни Нобелови лау-реати по икономика. Но без математическия апа-рат за описанието на множеството финансово-ико-номически процеси не би могло да има прогрес внауката.

Друго основополагащо изискване за мен по от-ношение на младия учен на бъдещето е новатор-ския начин на мислене и търсенето на новите въз-можности. Предприемаческият дух е основен сти-мул младият специалист да търси непрестанно ин-формация, да чете непрестанно научни статии,публикации, да е в крак с времето по отношениена текущите научни проблеми и постоянно да тър-си нишите в науката, които не са достатъчно из-следвани. Изграждането на силна и мотивираналичност не може да стане без персоналното раз-биране, за това, че без обстановка на постояннаконкуренция, няма как да се постигне развитие,затова и всеки млад учен трябва да е възприел със-тезателния момент в научната работа за вечен,

непрестанен и положителен стимул за създаване-то на един успешен специалист на бъдещето. Ка-то коректив при разглеждането на който и да е ико-номически или финансов проблем трябва да сеизхожда от принципа на пазара, защото иначе имапотенциална възможност да се изкриви фокуса,което неминуемо ще бъде пагубно.

Особено модерна тенденция в днешно време еи създаването на научни лаборатории. Ето защо,аз също виждам възможност за създаването на та-кава лаборатория, която да бъде място, в което давземат участие учени от най-различни дисципли-ни, целейки със своите знания да се спомогне съз-даването на иновативни модели и открития в об-ластта на финансите и икономиката. Това неми-нуемо ще даде поле за много по-дълбоко анали-зиране на сложните икономически процеси, кои-то съществуват, защото се изискват знания, коитонадхвърлят иначе доста необятните икономичес-ки познания. В това отношение ученият на бъде-щето може и да се разглежда като мениджър, за-щото възможността за управление на интердис-циплинарна научна комуникация далеч не е леказадача, а напротив – изискват се качества. Не слу-чайно младия учен на бъдещето трябва да бъде вдоста отношения и отборен играч.

Основна част от живота на младия учен е имеждународното сътрудничество, което в особе-на степен се описва и чрез участие в редица съв-местни проекти. Това твърдение безспорно е факт.Международната сцена, разгледана през призма-та на науката, е нещо като обменно поле на ин-формация и идеи. Но въпреки че международно-то сътрудничество съществува от доста време на-сам, аз виждам и като бъдеща възможност в товада се създават по-тясно ориентирани международ-ни работни групи, които днес биха могли да тър-сят решения на едни от най-тежките проблеми,които ни съпътстват – като глобалното затопляне,бедността, болестите, образованието, проблеми-те на страните от Третия свят. Все пак това са проб-леми, които касаят „всички” – затова и всичкиимат „принос” по отношение към тях. Младиятспециалист на бъдещето трябва много адаптира-но да следи настоящата ситуация, като същевре-менно се опитва да прогнозира и бъдещите тен-денции.

На последно място, но не и по важност, е лич-ното поведение на младия специалист. Той тряб-ва да бъде пример за професионализъм, нещо ка-то стимул за тези, които са подрастващи, да се раз-вива. Същевременно с това, той трябва да бъде иотворена за комуникация личност, поне в рамки-те на разумното. Аз се виждам като млад човек,който работи, за да постигне много по отношениена това един ден с моите успехи да мога да под-тикна желаещите за професионално развитие дасе изграждат като достойни млади специалистина бъдещето.


Личности

ГЕОРГИ ХРИСТОВИЧ – ЕДИН ПОЧТИ ЗАБРАВЕНБЪЛГАРСКИ БИОЛОГ

Проф. дбн Нина Бакърджиева,секция „Теоретична и еволюционна

биология” към СУБ

Георги Христович (1863-1926) е български би-олог, участвал в полагането основите на естестве-ните науки в България след Освобождението, как-то и в организацията на обществените дейности,основани на познаването на българската фауна.Той е и основоположник на популяризацията нанаучните знания в нашата страна. За съжалениеза него наистина се знае твърде малко у нас. Све-дения за него могат да се намерят в книгата “Бе-лежити български зоолози” на В. Големански иД. Божков [1]. Информацията в Уикипедия е многооскъдна.

Георги Константинов Христович е роден през1863 г. в Пазарджик и е потомък на заможна ибудна фамилия. В родния си град получава начал-ното си образование. Той е смел и буен юноша ина 10-годишна възраст предприема пътуване къмАдриатическото крайбрежие, където прекарва ня-колко месеца. При завръщането си в България за-варва семейството си разорено и скоро след товабаща му умира. Малкият Георги трябва да споде-ли с майка си грижите за семейството и малкотоостанали имоти. В това тежко материално поло-жение той посреща Освобождението на Българияи с още по-голяма решимост се бори за реализа-цията на младежките си мечти. Довършва обра-зованието си в Пловдивската гимназия като по-лустипендиант. През 1884 г. той решава да учиестествени науки в Швейцария. С малко семейнискъпоценности той потегля с параход от Бургас иминава през Гърция. Там той остава известно вре-ме в Зоологическия отдел на Атинския универси-тет, ръководен тогава от немския орнитолог Тео-балд Крюгер. Г. Христович владее добре гръцкиезик. Голямо впечатление му прави богатата ко-лекция от препарирани птици и с това се поставяначалото на неговия интерес и сериозни занима-ния с препараторското изкуство. Продължава сво-ето пътуване за Швейцария и се записва студентв Женевския университет. По това време там пре-подава известния учен биолог на ХІХ век КарлФогт. Неговите лекции по зоология, сравнителнаанатомия и върху еволюционната теория на Дар-вин пленяват младия българин. Именно в лабо-раторията на този знаменит учен Г. Христович по-лучава своята подготовка по зоология и научавапрепараторските умения.

При завръщането си в България той трябва датърси своя път и препитание. И започва да препа-рира птици. Прави една колекция, която спиравниманието на влиятелния българин Г. Консулов(баща на бъдещия професор по зоология Ст. Кон-сулов), както и на Иван Вазов – тогава министър

на народното просвещение. С тяхна препоръкаХристович е назначен като учител препаратор вСофийската мъжка гимназия. Там той привличаоколо себе си ученици и студенти от Висшето учи-лище (сега Софийски университет) и с тях създа-ва изключително богата и ценна колекция от пре-парирани бозайници и птици, която е изложена вспециално помещение и е достъпна за широкатаобщественост. Част от тази сбирка се намира ипонастоящем в Природонаучния музей при БАН.Г. Христович прави задълбочени проучвания вър-ху фауната на България, наблюдава условията, прикоито живеят различните видове животни. Той ос-тава в историята на зоологическата наука у наскато автор на първия научен труд по зоология.Основната му публикация е “Материали за изу-чаване българската фауна “. Неговите научни при-носи са високо оценени и имат своето място в ис-торията на българската биологическа наука. През1898 г. Христович е избран за дописен член наБългарското книжовно дружество, а през 1902 г. –за редовен член (академик).

Като добър познавач на българската фауна тойразвива активна дейност в организирането на лов-ното дело в страната в тясна връзка със защитатана дивечовото и рибното богатство. Участва ак-тивно в съдаването на Софийското ловно дружес-тво (1890) и малко след това на българската лов-на организация (1893) и е дългогодишен неинпредседател [1].

Малко са хората, които знаят, че Г. Христовиче основател и първи редактор на най-старото у насприродонаучно научно-популярно списание “При-рода”, което е негова много голяма заслуга. Пър-вата книжка излиза през 1893 г. и се отпечатватдесет книжки годишно. Още в началото списани-ето има значителен за времето си тираж. Книж-ките са голям формат с едноцветни корици – си-ви, сиворозови, бежови, сини и са богато украсе-ни с орнаменти в черно с изображения главно наживотни и растения. Но присъстват също глобу-сът, микроскопът, кристалите, вулканите. От стра-ниците на списанието звучат думите и мнениятана световноизвестни учени, дискутират се акту-ални и за тогава и досега въпроси като бъдещетона планетата, живота в Космоса, разкрива се мно-гообразието на животните и растенията, тайнитеи красотата на неживата природа. Поставените


Личности

въпроси се разглеждат в популярна и занимател-на форма, но с необходимата научна прецизност,на равнището на науката по това време. Обхвана-ти са широк спектър от проблеми в областта наастрономията, геологията, физиката, химията, зо-ологията, ботаниката, географията, селското сто-панство и др. Трябва да се отбележи че в списва-нето му са участвали учени, оставили трайна следав историята на българското природознание. Ощес появата на списанието, то печели интереса исимпатиите на будните българи. В оценката на ре-дакторите за периода 1893-1901 г. се отбелязва,че то е получило “най-похвалните и насърчител-ни отзиви”, както и “симпатиите на българскатасъзнателна интелигенция”. Подробни сведения захарактера и историята на списанието могат да сенамерят в [2]. Спазвайки така положената тради-ция, списанието продължава да излиза през пър-вата половина на миналия век, като освен в Бъл-гария, то е известно и в чужбина. След смърттана Г. Христович делото му се продължава от него-вия син, който е член на редакционната колегияот 1922 г., като сп. “Природа” запазва целите инивото си. Така то успява да просъществува доюли 1948 г. и оставя трайна следа в българскотообщество и успешно изпълнява мисията на по-пуляризатор на природонаучни знания. Причина-та за спирането му остава неясна.

През 1952 г. УС на БАН решава да започне из-даването на научно-популярно издание с наиме-нование “Природа”. Предвижда се то да бъде “дву-месечно научно-популярно, естествено-истори-ческо списание”. Естествено, целта е да се попу-ляризират постиженията на природните науки.Интересно е обаче да се отбележи, че в уводнитеслова на редколегията не може да се открие и ду-ма за излизалото у нас повече от половин век сп.

“Природа”, нито пък за някаква приемственост снего. В замяна на това е казано “за образец на на-шето списание ще служи съветското списание“Природа”. Естествено, поставят се и нови зада-чи, като например да се бори за внедряването вприродните науки на марксизма-ленинизма, надиалектическия материализъм, на творческия дар-винизам и т.н. Независимо от явното съобразява-не с повелята на времето, обаче, и новото списа-ние “Природа” стана успешен популяризатор нанаучните знания. Председател на редколегията еизвестният наш учен биолог акад. Методий По-пов, а зам.-председател и отговорен редактор -акад. Цв. Кристанов; нейни членове са най-утвър-дени български учени в областта на природнитенауки. Този състав, както и съставът на следва-щите редколегии осигурява добро списване насписанието с информации за съществени съби-тия в науката по света, новостите, основните проб-леми и постиженията на биологията, физиката,химията, геологията, географията и други. За съ-жаление, обаче, след други 57 години отново товатолкова необходимо на обществото ни списание,уважавано и търсено, изпълнило на ниво основ-ната си функция, престана да излиза. Традиция-та, която ни остави Г. Христович, отново бе пре-късната. Но направеното от него в областта на на-учната популяризация трябва да се знае и да бъдевисоко оценено.

Литература:1. Големански, В., Божков, Д. Бележити българ-

ски зоолози. София, Академично издателство“Проф. М. Дринов”, 1992.

2. Бакърджиева, Н. Т. Списание “Природа” – надсто години история. //Природа, 1999, кн. 2, с.20-52.

ЧЛЕН-КОР. АЛЕКСАНДЪР ВЪЛКАНОВ – ПИОНЕРНА БЪЛГАРСКАТА ХИДРОБИОЛОГИЯ

Акад. Васил ГолеманскиМежду имената на бележитите български ес-тественици от първата половина на ХХ в., пос-тавили началото на нови направления и школи вбългарската биологична наука, с особена яркостсе откроява и името на член-кореспондент про-фесор Александър Вълканов. Корените на него-вият род са от гр. Лерин в Гръцка Македония, нобаща му напуска рано родния град и се установя-ва в гр. Битоля, където се раждат четири деца всемейството му. Четвъртото дете е АлександърВълканов, роден на 10.ХІ. 1904 г. Скоро бащата е

назначен за директор на Девическата гимназия вСолун и се включва активно в Македонската ре-волюционна организация и нейните борби за при-съединяване към България. През лятото на 1906г. цялото семейство пристига в София, за да селекува заболелият баща, но един провал в Маке-донската организация го заставя завинаги да ос-тане в България и той се установява в Пловдивкато учител. Ал. Вълканов е само на 2 години, из-


Личности

раства и завършва гимназия в този град и до краяна живота си приема Пловдив за свой втори ро-ден град. Учи в Пловдивската мъжка гимназия, вкоято негов преподавател по естествознание е Па-вел Патев - ученик на основателя на Зоологичес-кия институт в новосъздадения Софийски универ-ситет проф. д-р Георги Шишков. Павел Патев съ-що е с интереси в зоологията и по-късно става ви-ден орнитолог и дългогодишен директор на Со-фийската зоологическа градина. От своя учител вПловдив младият Вълканов получава първи им-пулси и любов към биологията и зоологията, чес-то обикаля заедно с него в околностите на града ипо р. Марица, събират водни проби от многоброй-ните разливи и блата и изучават под микроскопатехните чудновати едноклетъчни обитатели. Въл-канов е отличен художник, рисува акварел и гра-фика, увлича се и по музика и вечер свири на фли-горна в пловдивските ресторанти за някои лев, новече е решил да се посвети на изучаването на вод-ните животни по примера на своя учител.

След завършването на гимназията през 1923 г.Ал. Вълканов се записва за студент по естественаистория в Софийския университет и още през пър-вата година привлича вниманието на своите уни-верситетски професори - зоолога проф. д-р Геор-ги Шишков и цитолога проф. д-р Тодор Моров. Теоткриват в него един знаещ и запален за проучва-телна дейност студент и му предоставят малка ла-боратория и микроскоп в сградата на Зоологичес-кия институт на университета, където Вълкановпрекарва много нощи над книгите и микроскопа.Всяко свободно време той е в природата, събираводни проби от многобройните блата и езера око-ло София, от торфищата на Витоша и от разли-вите на р. Искър и още като студент в трети курспубликува първата си научна статия “Принос къмизучаването на флагелатите в България” в “Извес-тия на Бълг. бот. д-во” (1926, 1: 1-26). В нея тойпредставя списък на установените от него 146 ви-да сладководни камшичести организми, от които118 вида не са били известни дотогава от нашатастрана. Описва за първи път в науката и 14 видафлагелати, които илюстрира със собствени ори-гинални рисунки. Резултатите от наблюдениятаси върху другите водни организми, намерени отнего в изследваните водоеми, отпечатва през съ-щата година и във втора научна статия „Приноскъм сладководната фауна на България” (“Трудовена Бълг. природоизп. д-во”, 1926, 12: 183-186).

След завършването на университета през 1927г. младият и енергичен изследовател е поканен иназначен от проф. д-р Г. Шишков за асистент позоология. Ал. Вълканов с благодарност заема мяс-тото и се включва още по-активно в учебната иизследователска дейност на катедрата. Започвасистемни изследвания на сладководната фауна навътрешните водоеми, високопланинските езера на

Рила и Пирин, посещава и крайбрежните езерапо българското Черноморско крайбрежие. Само запериод от около десетина години той обиколя поч-ти всички български сладководни водоеми и край-брежните полусолени (бракични) езера на Черноморе и публикува над 40 научни труда в областтана протозоологията и хидробиологията. По голя-мата част от тях са на немски език и са отпечата-ни в авторитетните международни списания„Archiv fur Protistenkunde” и „Zoologisher Anzeiger”(Германия). Особено забележителни и много ци-тирани и до днес са серията от научни приносипод общото заглавие “Protistenstudien I-XІ”, в ко-ито описва за първи път в науката много новивидове едноклетъчни организми, изяснява тяхна-та морфология и вътреклетъчна структура, био-логията на развитието им, движението и други би-ологични и цитологични особености. Едновремен-но с тези морфологични и цитологични трудовепубликува и около десетина статии върху животав нашите водоеми, напр. “Бележки върху животана нашите високопланински езера” (1932), “Фа-унна листа на нашите бракични води” (1933),“Принос към хидрофауната на България” (1934)и др. Особено значими за българската хидробио-логия от първата половина на ХХ в. са неговитедве обемисти студии под общото заглавие “Бележ-ки върху нашите бракични води.” Част І. ( Год. наСУ, Физ.-мат. фак., 1935, 3: 249-303) и Част ІІ.“Опит за тяхното хидрографско и биоложко про-учване” (Год. на СУ, Физ.-мат. фак., 1936, 3М 209-341). Тези студии и досега са най-пълното и всес-транно хидробиологично проучване на крайбреж-ните езера и водоеми по българското Черномо-рие от Резовска река до румънската ни граница иса фундаменталната основа за всички по-следва-щи хидробиологични изучавания върху тях.

От 1940 г. Ал. Вълканов е назначен от ръко-водството на Софийския университет за асистент– заместник-директор на Морската биологичнастанция на университета в гр. Варна, известнаднес като “Аквариума”, а от 1942 г. поема постана директор и се премества със семейството си въвВарна. Тук той развива много интензивна орга-низаторска и изследователска дейност, организи-ра и провежда първата българска морска експе-диция с моторен кораб, привлича млади българ-ски изследователи в станцията, създава първия унас Музей на Черно море в сградата на станция-та. Сам той проучва и установява за първи пътпред българското крайбрежие на морето редицанепознати дотогава групи морски животни (черуп-чести амеби и фораминифери, едноклетъчни во-дорасли, морски ротатории, гастротрихи, бриозои,медузи и хидрозои, ракообразни, тардигради идр.). Въпреки големите административни и науч-ни задължения като директор на Аквариума въвВарна продължава и редовните си експедиции за


Личности

изучаване на хидрофауната на българските висо-копланински езера в Рила и Пирин, в които вина-ги включва свои по-млади сътрудници и студен-ти от Морската биологична станция и Софийскияуниверситет и ги въвежда в проблемите на бъл-гарската хидробиологична наука. През 1946 г. Ал.Вълканов е избран за доцент в университета и че-те лекции по Зоология на безгръбначните живот-ни и по Хидробиология. От 1952 г., по инициати-ва на доцент Ал. Вълканов в Софийския универ-ситет се разкрива самостоятелна Катедра по об-ща хидробиология, на която той е избран за ръко-водител. Води основния курс по Обща хидробио-логия, организира практически упражнения и пър-вите летни хидробиологични практики за изуча-ване на морските организми, привлича първитеасистенти и започва подготовката на млади спе-циалисти – хидробиолози и ихтиолози, за нужди-те на нашата страна. Бях един от щастливците,които слушаха неговите увлекателни лекции похидробиология. Те бяха излагани пред нас толко-ва интересно, живо и артистично, че ние запом-няхме почти всичко още в аудиторията и с нетър-пение очаквахме следващото му идване от Вар-на. А той идваше само 1-2 пъти месечно, пътува-ше с влака през нощта “за да не се губи време”,както споделяше с нас, отсядаше в една малкапристройка към Зоологическия институт на ул.“Врабча” № 7 и на следващата вечер отново взе-маше влака за Варна. Неговата работоспособности отдаденост на науката бе известна не само нанас - студентите, но и на колегите му от универ-ситета и Академията на науките, а неговите об-ширни познания за устройството и биологията наразнообразните сладководни и морски животнини смайваха по време на лекциите и практичес-ките упражнения. Той не четеше лекциите си, аговореше свободно и илюстрираше примерите сотлични схеми и рисунки на черната дъска, тъйкато по онова време у нас нямаше никакви ръко-водства и учебници по хидробиология.

За неговата активна и многостранна плодот-ворна дейност не само на полето на хидробиоло-гията, но и в зоологията, доцент Ал. Вълканов еизбран през 1952 г. за редовен професор и ръко-водител на Катедрата по обща хидробиология вСофийския университет. Две години по-късно, от1954 г., е назначен и за директор на новосъздаде-ния Научноизследователски институт по рибар-ство и рибна промишленост в гр. Варна, образу-ван от сливането на Морската биологична стан-ция на университета, Морската ихтиологична

станция в Созопол и Сладководната рибарскастанция в София. През 1957 г. е избран за член иофициален представител на България в Между-народната организация за лимнологично проуч-ване на р. Дунав (Виена) и на Международнатаорганизация по лимнология (SIL). От 1961 г.проф. Ал. Вълканов е избран за член-кореспон-дент на БАН по хидробиология. Като директор наИнститута за рибарство и рибна промишленосттой подготвя и защитава пред правителството мо-тивиран доклад на тема “Суровинната база наЧерно море” и обосновава необходимостта от съз-даване на български Черноморски риболовенфлот, който да има възможности за морски рибо-лов и в други райони на Световния океан.

От 1.V. 1965 г. член-кор. А. Вълканов е назна-чен за директор на Зоологическия институт приБАН и отново се премества със семейството си вСофия. В института поема ръководството на сек-цията “Безгръбначни животни и хидробиология”и продължава организацията и провеждането наредовни експедиции за изучаване на хидрографи-ята, хидрологията и хидрофауната на високопла-нинските езера на Рила и Пирин. Привлича мно-го студенти и сътрудници в тези експедиции и ор-ганизира картирането и проучването на почтивсички по-големи високопланински езера в Бъл-гария. Резултатите от тези проучвания са обобще-ни по-късно в първия по рода си български спра-вочник „Езерата в България” (С., “Наука и изкус-тво”, 1964, 240 с.), подготвен основно от учениции сътрудници на проф. Вълканов и с неговата ак-тивна помощ. В Института по зоология той прив-лича млади научни сътрудници - хидробиолози,разширява изследователската проблематика и съз-дава самостоятелна секция по “Хидробиология”с основна задача проучване на богатата и разно-образна хидрофауна на България.

За неговата многостранна и плодовита дейносткато учен и организатор в областта на хидробио-логията и зоологията член-кор. проф. Ал. Вълка-нов получава още приживе много награди и приз-нания. И днес той е пример за по-младите бъл-гарски учени със своята неизчерпаема енергия,вечно търсещия и неспокоен дух, скромност и от-зивчивост към проблемите на младите хора, кри-тичност и непримиримост към лицемерието ипсевдонауката. Смъртта го изненада внезапно на4.Х. 1971 г. над недовършен ръкопис на поредна-та научна статия, но името му остава записано за-винаги на страниците на активните строители набългарската наука и висше образование.


Годишнини

ПРОФ. ЙОРДАН НИКОЛОВ СТОИЧКОВ, Д.М.Н.НА 80 ГОДИНИ

Проф. д-р Александър Монов,председател на секция

„Медицински науки” към СУБИзтъкнатият български учен-медик, член на

ръководството на сеция „Медицински науки” къмСУБ и активен деец на съюза проф. Йордан Сто-ичков е роден през 1931 г. През 1948 г. завършвасредно образование с отличен успех в 7-ма мъж-ка гимназия, през 1954 г. завършва отново с от-личен успех висше медицинско образование вМедицинския факултет в София. Като студент евключен в научния кръжок към новосъздадена-та Катедра по патофизиология към факултета.

Професионално, служебно и научно-преподавателско развитиеСлед дипломирането му работи по разпреде-

ление 2 години в Бургаска област. През 1957 г.след успешно проведен конкурс е назначен за на-учен сътрудник в Секция по патофизиология иекспериментална терапия в НИИХК. През също-то време е доброволен асистент и провежда уп-ражнения по патофизиология в Катедра по пато-физиология в Медицинския факултет (МФ).

През 1962 г. д-р Стоичков защитава успешнодисертация по хематологични промени при за-местване на кръвта и му е присъдена научна сте-пен „кандидат на медицинските науки”. През1981 г. след успешна защита на дисертация, пос-ветена на изследване на нови модели, веществаи механизми при експериментална терапия на ту-морите му е присъдена научната степен „докторна медицинските науки”.

През 1964 г. е хабилитиран като старши нау-чен сътрудник ІІст. по хематология и кръвопре-ливане и е избран за ръководител на новосъз-дадената Лаборатория по експериментална хе-матология и цитогенетика в НИИХК. През 1973г. е избран за „доцент” в Катедрата по физиоло-гия на човека и животните към Биологическияфакултет при Софийския университет „Св. Кли-мент Охридски”. През същото време в ИСУЛ ебил ръководител и лектор по имунологични ицитогенетични методи за диагностични и изсле-дователски цели „in vitro” и „in vivo”. През то-зи период в Националния център по онкологияпроф. Стоичков създава Отдел по експеримен-тална терапия на туморите, състоящ се от 4 сек-ции. В него той ръководи уникална за странатаизследователска работа по тестиране и предкли-нично изпитване на потенциални противоту-морни препарати и имуномодулатори. В тованаправление с участие на български и чуждес-транни химични и фармацевтични институцииса синтезирани и изолирани редица препарати

от посочените групи, като антилевкемичниятмедикамент „Тамбластин” и др. Проф. Стоич-ков участва в създаване на нова Катедра по кли-нична имунология и клинична лаборатория вМедицинския факултет в София (1990), препо-дава до 1996 г. клинична имунология на студен-ти, по-късно като пенсионер продължава съща-та дейност на студенти в Софийския универси-тет и на лекари в системата на следдипломнотообучение.

Научноизследователска и публицистична,научно-организационна иадминистративни дейностиКато самостоятелен автор и в съавторство

проф. Стоичков е представил свои идеи за нау-ката и образованието и резулатати от научноиз-следователска работа в повече от 250 публика-ции, 4 монографии и други, между които е са-мостоятелната монография „Имуномодулатори ирак”. Ценни изяви в това направление са около80 участия в научни форуми, 22 признати изоб-ретения и 25 разработки по управление на нау-ката. Активна дейност на проф. Стоичков е осъ-ществявана и с ръководството на няколко защи-тени дисертации, а научен успех е реализиранчрез спечелване на конкурс на 3 чуждестраннистепени за изследвания върху рака и левкемии-те, званието „Чуждестранен асистент на Меди-цинския факултет в Париж” и носителство нафренския орден „Академични палми”.

Богата е и научно-организационната дейностна проф. Стоичков. Той е активен член в ръко-водството на секция „Медицински науки” наСУБ и нейн председател през периода 1990-1994г. Членува в Научното дружество по биология игенетика, в Българско онкологично дружество,в Европейската асоциация за изследване на ра-ка, Европейското дружество по цитокини, по-четен член е на Американска асоциация за из-следване на рака и др.

Бил е член на Комисията по биологични нау-ки към ВАК, на Факултетни съвети по биологияи фармация, на Академичния съвет на Медицин-ската академия, на Научни съвети към Нацио-налните центрове по онкология и по хематоло-гия и кръвопреливане, на институтите по моле-кулярна биология и по биофизика към БАН, На-


Годишнини

ционалната комисия „Фулбрайт”, на френскияВисш институт за развитие на науката и култу-рата в България и др.

Научно-административната активност напроф. Йордан Стоичков е изявена със заемане наотговорни длъжности, с които е допринесъл заразвитие в миналото на редица административ-но-научни структури: ръководител на Лаборато-рия по ексериментална цитогенетика, научен сек-ретар на НИИХК, създател и ръководител наОтдел по ексериментална терапия на туморите вНационалния онкологичен център и бивш зам.-директор по науката на същия център. Бил е ди-ректор и зав. секция в НИФФ и на Секция потуморна имунология и терапия в МФ. Бил е ощеглавен специалист в Държавния комитет по нау-ка, технически прогрес и висше образование, на-чалник отдел „Наука” на МА и началник Управ-ление „Международно сътрудничество” в МОН.

ЗаключениеНа своя 80-годишен юбилей проф. Йордан

Стоичков се представя като учен с ценни прино-си за развитие и укрепване на българската меди-цинска наука по отношение на нейната онкоте-ритория и посочените по-горе нейни направле-ния и специалности. Особено значими са него-вите заслуги за образованието и квалификация-та на висши медицински кадри в посочените об-ласти и за международни признания за приносина българската медицина по проблеми на съвре-менната туморна патология, онкофармакологияи терапия. Съществено е неговото активно учас-тие в развитието на секция „Медицински нау-ки” към СУБ и нейните научно-обществени изя-ви.

Честит 80-годишен юбилей и светло дълго-летие на изтъкнатия деец на българската меди-цинска наука проф. д-р Йордан Стоичков!

ПРОФ. НАДЕЖДА ДРАГОВА И СЪВРЕМЕННАТАБЪЛГАРСКА ХУМАНИТАРИСТИКА*

Проф. дфн Румяна Дамянова,Институт за литература – БАН

* Слово, произнесено на Юбилейно честване на проф. Н. Драгова в Националната библиотека „Св. св. Кирил иМетодий” на 1 юни 2011 г. (със съкр. – бел. ред.)

Не е лесно да се очертае мястото на професорНадежда Драгова в съвременната хуманитарис-тика, нейният голям и несъмнен принос в бъл-гарската наука и култура.

Затова ще започна с най-важното, според мен,разбиране, че в основата на нейния научен ав-торитет и несъмнен успех като творец и учен сазаложени две сили – на таланта и на духа.

Талантът й – неуморно да открива нови из-следователски територии, да застава сред фак-тите и с интелектуална извисеност и смайващаизследователска култура да ги интерпретира; данавлиза в дълбините на изследвания проблем,като го оглежда от различни страни, за да наме-ри неговите опори, но и неговата перспектив-ност; с несекващо научно любопитство и твор-ческо неспокойствие да разширява представитени за учен и творец: неуморен, който увлича следсебе си, който досега, през всичките десетиле-тия на активно присъствие в научния и култур-ния живот на България, да има какво ново да ка-же, да изненадва с неочаквани находки и с ори-гинални интерпретации.

Духът й – това е онази сила, която не самопривлича и увлича ученици и следовници! Ней-ният дух е магията на борбеност и отстояване,

но и на жизненост и артистичност, които из-дават волност на мисълта и чувствата – под-хранвана от дълбоко залегнали в българскатакултурна история родови корени, волност в нес-кривани пристрастия, в една завидна динамич-ност и в работата, и в човешкото общуване!

В основата на творческия й път е шансът –да бъде в известния кръжок по Стара българска,възрожденска литература и фолклор на профе-сор Петър Динеков – учителя на толкова поко-ления учени и творци. Под негово ръководство еи защитата на нейната дисертация за драматур-гията на Добри Войников. С такъв старт На-дежда Драгова става асистент в Катедрата побългарска литература до Освобождението.

От 1966 г. е вече в Института по балканисти-ка при БАН и е един от създателите на секцияКултурна история на балканските народи – такасъдбата сякаш й отрежда щастливия жребий напървосъздател на научни общности, които щепроменят картината на научния живот в Бълга-рия. Тя е и един от основателите на Шуменскияуниверситет “Епископ Константин Преславски”,


Годишнини

където работи като доцент и впоследствие (от1990 г.) като професор. Тя е създател и ръково-дител на изследователския научен център “Прес-лавска книжовна школа” – дала началото на мно-го изследвания и утвърдила в науката много име-на; на “Търновската книжовна школа”. Автори-тетен научен ръководител е на множество дип-ломанти и докторанти. Същевременно, тя е ува-жаван преподавател по българистика и балканис-тика в Букурещ, Белград и Берлин.

Отиването й в Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград, където вече е съз-даден от проф. Илия Конев изследователски цен-тър за балканистични изследвания, задълбочаваи разширява нейните интереси в изследването набалканските цивилизационни процеси през ве-ковете.

Сферите на нейния научен интерес са сякашясно очертани – българската култура и литера-тура през Средновековието и Българското въз-раждане, ролята на фолклора в общобалкански-те културни явления, непресекващият интерескъм византийските извори за балканската исто-рия, засиленото внимание към историографиятана Българското възраждане, дало множество из-следвания, към Мавро Орбини и Цезар Бароний,към делото на “Новия Паисий”, към удивител-ния образ на Софроний, Раковски, йеросмонахСпиридон. Сред екзотичните интереси на Надеж-да Драгова в последно време е и темата за рису-ваното богословие на богомилите – рисуванитеобрази от каменните надгробия в Босна и Хер-цеговина, които тя декодира като език на бого-милското богословие в балканския ареал, предито да е възприето на Запад, вече като европейскоявление. В един свой доклад тя недвусмисленоопределя, че “Единствено автентични са обра-зите-символи върху богомилски надгробия наБалканите, наричани стечки, които имат предим-ството да са датирани, етноситуирани и множес-твени (досега са каталогизирани към седемде-сет хиляди в териториите на бивша Югославия)”.

В текстовете й, посветени на големите обра-зи от Средновековна България, можем да откри-ем благотворната среща на учен и писател, наточен изследователски поглед с талантливо раз-казани съдби. Изкушавам се да цитирам еднанейна мисъл, която става призмата, през коятоНадежда Драгова ще разкрие образа на св. Кли-мент Охридски в книгата “Климент Охридски –разказ за него и за враговете му”, излязла още вдалечната 1970 г.: “И от това, какви врагове сабили насреща му, Климент е ту воин, ту устрои-тел, ту писател или светец… Наистина, възмож-но ли е всичко това да са следи от една и същаличност?” Така времето на Средновековна Бъл-гария изпъква ясно през конфликта на личностии интереси, на борби и падения, на устояване и

самовглеждане.Помня как на лекциите по възрожденска ли-

тература професор Динеков обърна внимание, чеизследването на Българското възраждане е невъз-можно без основополагащия труд на НадеждаДрагова “Домашни извори на “История славя-нобългарска”. Признавам, че тези “домашни из-вори” доста ни поизмъчиха за изпита по възрож-денска литература, но наистина поставиха едноначало – да се гледа личността на Паисий презмащаба на наследеното родно, през кривулици-те на всичко онова, което изгражда картинатана народностното чувство, така ясно очертанав Историята на Паисий. А вече в “Книга за Паи-сий” (1972) Драгова ще надскочи чисто научнияизследователски интерес, ще направи крачка къмизграждането на художествения образ на Паисий.„Сънят” е един от трудно преодолимите праговена промените през Възраждането, неговото пре-одоляване е метафоричното събуждане. Както щенапише и Надежда Драгова, “История славяно-болгарская” става изповедник на всички събуде-ни хора”, за да обедини възрожденската духовнаобщност.

Създаването на културни центрове извън бъл-гарските граници през Възраждането е явлениеот друг тип. Това явление Драгова изследва в поз-натия ни вече широк обхват на балканските про-цеси. В студията си “Културните центрове набългарите през ХVІІІ и началото на ХІХ век” тяизтъква, че “формирането на национално съзна-ние при поробените южни славяни има своя спе-цифика”, видяна от нея в два етапа: – “етап наобщославянско съзнание” и “етап на национал-но разграничаване вътре в южнославянската об-щност”. Това е солидна концептуална призма, за-щитена в българската наука и от основополага-щия труд на Боян Ничев.

Още по-категорична е и позицията на Драго-ва в базовата й книга – “Балканският контекстна старобългарската писмена култура (VІІІ-ХІІв.)”, излязла през 1992 г. - книга, която очертавадруг изследователски профил на средновеков-ните процеси, търсейки корените им в балкан-ската цивилизация. За да достигне до своите сме-ли изводи и начертания, Драгова съвсем ясно –и в характерен за нейния стил на писане тон наясно отстоявана позиция – ще заяви „желаем, ноне можем да сме скромни и хрисими. Тази книгае дискусионна”. Така в света на този труд се сре-щат съпоставки с „възприетото и отреченото, скултурата на една независима държава, приоб-щена към християнската средиземноморска тра-диция, но и подчинена на собственото си сла-вянско, прабългарско и в значителна степен па-леобалканско наследство”.

Образът на учения и твореца Надежда Дра-гова е богат и многозвучен – тя пише книги и


Годишнини

за студенти, и за ученици, пише за водещи и запо-малко известни автори, проследявайки явле-нията в техния настъпателен ход.

Същевременно, нейният образ на творец иучен е белязан с ясно заявена позиция на граж-данин, който изстрадва дълголетната българскасъдба. Може би и затова другото й лице – на та-лантлив драматург и писател – е така привлека-телно и запомнящо се? Заедно с Първан Стефа-нов издават драми, които, поставени на българ-ска сцена, ще променят в голяма степен мисле-нето на съвременните българи – “Между два из-стрела”, “На война като на война”, “Мечтател

безумен” и др.; ще очертаят в голяма степен пъ-тищата на българската литература от 60-те годи-ни на ХХ век. Пътища, които и кривуличат, и сесливат, и се разграничават, но в техния профилразличните поколения български интелектуалцисякаш застават на кръстопът.

Научната общност на Института за литерату-ра поздравява уважаваната от нас професор На-дежда Драгова и й пожелава още дълги годинида бъде все така търсеща и предизвикателна внауката и в живота!

Да е здрава и силна така, както е силен и не-устрашим духът й!

РУ "АНГЕЛ КЪНЧЕВ", ФИЛИАЛ – РАЗГРАД

ЗА УЧАСТИЕ В ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ

ПОСВЕТЕНА НА 25 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ФИЛИАЛ – РАЗГРАД

И НА МЕЖДУНАРОДНАТА ГОДИНА НА ХИМИЯТА

(4-5 ноември 2011, Ваканционен СПА комплекс „Островче”, Разград)

ПОД ПАТРОНАЖА НА НА ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ РАЗГРАД

СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА КМЕТА НА ОБЩИНА РАЗГРАД

ОРГАНИЗАТОРИ:

ДОМ НА НАУКАТА И ТЕХНИКАТА – РАЗГРАД

СЪЮЗ НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ - КЛОН – РАЗГРАД

Тематични направления:

Химични технологии Биотехнологии и хранителни технологии

АДРЕС ЗА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

7200 Разград , бул. ”Априлско въстание”№47 РУ ”Ангел Кънчев” – Филиал Разград

за Научната конференция тел. 084/520001, 0887631645

http://fr.uni-ruse.bg/; http://fr-uni-ruse.hit.bg/


Криво огледало

ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ПОЛУ-ОБРАЗОВАНИЕ

ПРЕАМБЮЛ И МОТИВИНастоящият закон е написан през 1995 годи-

на и носи някои белези на тогавашната полити-ческа и икономическа ситуация в страната. Тойне е приеман никога от Парламента и не е атаку-ван пред Конституционния съд. Въпреки това,историята показва, че с малки изменения, свър-зани със смените на управляващите партии и ко-алиции, той и досега е единственият реално дей-стващ закон. Поради липса на правилник за при-ложение, някои разяснения по смисъла на отдел-ни негови членове са дадени под линия.

ГЛАВА I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯЧл. 1. Този закон урежда правата на нашите

хора в системата на висшето образование и за-дълженията на другите към тях. Той гарантиразаконодателно диктатурата на простотията въввсички нейни сфери и отразява осъвремененатароля на излъганите селски маси, подкрепили убе-дително нашата лаишка политика в последнитеизбори.

Чл. 2. Висшето образование е независимо отквалификация, научна компетентност, научнитрудове и научни степени.

Чл. 3. Членовете на органите за управлениена висшето полу-образование са освободени отлична отговорност.

Чл. 4. Работен език във висшето образованиее диалектът на най-голямото село, до което е раз-положено. Книжовният език и правопис се до-пускат по изключение.

ГЛАВА II. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НАСТУДЕНТИТЕ

Чл. 5. Студентите имат право:1. Да плащат редовно семестриални такси,

такси за общежития или свободен наем, встъпи-телни такси, такси за допълнителни изпити и зачастни преподаватели. Допустими са и свобод-но избираеми такси, плащани директно на ня-кои преподаватели и/или членове на администра-цията.

2. Да посещават учебните занятия на опре-делените им за това места, където и да се нами-рат, и независимо от предназначението им.

3. Да си купуват учебници, дори и ако не учатот тях.

4. Да кандидатствуват за стипендии, незави-симо дали такива са предвидени или не.

5. Да взимат заеми от всички държавни иличастни банки, юридически и физически лица, ко-

ито са съгласни да им дадат, и при условията,които им предложат.

6. Да кандидатстват при определени условияза следване в чужбина. Приоритетният списъкна страните, висшите училища и изискваниятакъм имената на кандидат-студентите се ут-върждават по предложение на г-н Позитано-201 .

Чл. 6. Студентите имат право да мечтаят задиплома, дори когато следват в незаконно ВУ.

Чл. 7. Студентките имат право да бъдат кра-сиви и привлекателни по време на изпит, дори иако са добре подготвени.

Чл. 8. Студентите са длъжни:1. Да плащат редовно семестриални такси,

такси за общежития или свободен наем, встъпи-телни такси, такси за допълнителни изпити и зачастни преподаватели, както и свободно избира-емите такси.

2. Да посещават учебните занятия на опре-делените им за това места.

3. Да членуват в създадения и издържан отбюджета на висшето училище (ВУ) Държавен ко-митет за манипулиране на студентите.

ГЛАВА III. АКАДЕМИЧНА АВТОНОМИЯИ САМОУПРАВСТВО

Чл. 9. Академичната автономия се изразява вправо на студентите сами да избират специал-ностите и преподавателите, както и да опреде-лят оценките от изпитите си.

Чл. 10. Територията на ВУ е неприкосновена,освен ако полицията пожелае да отведе за пре-биване предполагаем или набеден престъпник.

Чл.11./1/ Всички наши хора на територията на ВУ

са неприкосновени./2/ Всички наши хора извън територията на

ВУ са също неприкосновени./3/ Нашите хора не могат да бъдат уволнява-

ни поради негодност, ниска квалификация, илиза допуснати нарушения. Допуска се премества-не на по-висока длъжност по тяхно желание.

Чл. 13. Във ВУ не се допускат привилегии попол. Всяка кавалерска проява се наказва.

ГЛАВА IV. ПРЕПОДАВАТЕЛИЧл. 14./1/ Преподавателите във ВУ имат право да из-

вършват и друга дейност, която не дублира рабо-тата им във ВУ и не противоречи на закона законкуренцията.

/2/ Когато не са в час, те могат да работят ка-

1 След разразили се незаконни политически уволнения г-н Позитано-20 временно е сменен от негов колега от другапартия.


Криво огледало

то таксиметрови шофьори, келнери, хотелиери идр. Обслужването на студентките се ползува спредимство. Даването и приемането на бакшише задължително2 .

/3/ За хабилитирани преподаватели дейнос-тите по ал.2. се разрешават и по време на часпри следните условия:

1. Ако са по-слаби социално от студентите итехните родители.

2. Ако несвоевременното разтоварване на ка-миона на семейната фирма води до денгуби, над-хвърлящи една минимална професорска запла-та.

ГЛАВА V. НЕНАУЧНИ СТЕПЕНИ ИПОУЧИТЕЛНИ ЗВАНИЯ

Чл. 15. В системата на висшето полу-образо-вание се въвеждат следните поучителни звания:

- научен сътрудник- наш сътрудник- главен наш сътрудник- секретен сътрудник.Чл. 16. Ненаучни степени са:- доктор – лаик- доктор на неуките- доктор по други работи.Чл. 17. Задължително условие за получава-

2 В някои университетски градове бе използувано ноухау за даване на подкупи под формата на бакшиши на универси-тетски преподаватели, работещи под прикритие като келнери и таксиметрови шофьори.3 Широко разпространените в началото на прехода клубове по интереси могат да се заместят от други не по-малкоинтересни клубове.4 През този период се водеше активна дискусия дали лъвът на държавния герб да бъде с корона или гологлав.

нето на степените и званията по Чл.Чл. 15,16, сизключение на научен сътрудник, е препоръка отКлуба по интереси3 или от Деликатните служби(ДС).

Чл. 18. Всички степени и звания се дават следизбор в родното място на кандидата, като в негоучаствуват демократично с равен глас всичкипълнолетни граждани. Увеличаване на квотатаза малцинствени групи се допуска само, ако недостигат гласове за избор.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ§1. Законът отменя всички други закони.§2. Законът се прилага по целесъобразност.§3. Всички телефонни обаждания имат пре-

димство пред този и другите закони.§4. Законът влиза в сила един месец преди

приемането му от Парламента, и два месеца пре-ди обжалването му пред Конституционния съд.

Законът е подпечатан с Герба на ГологлавияЛъв4 .

За верността на преписа с оригинала:проф. Д. И. Пушкаров

София, 1995 г.


In memoriam

ПРОФЕСОР Д-Р ЙОТО ЙОТОВ(1912-2011)

Проф. Йото Йотов е роден на 13.10.1912 г. в гр. Тетевен. През 1931 г. завършваПлевенската мъжка гимназия с отличен успех. От 1931 г. до 1936 г. е студент по ветери-нарна медицина в Софийския университет. За отличен успех е награждаван няколкок-ратно от Деканата на Ветеринарния факултет. След завършване на университета работипо разпределение в с. Морава и в гр. Свищов.

По личната покана на проф. Грозю Диков през 1940 г. постъпва като редовен асис-тент във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет – катедра „Хи-гиена и контрол на продуктите от животински произход“. Бил е Хумболдтов стипенди-ант в Университетите в Берлин и Виена (1943-44).

От 1945 г. е завеждащ секция „Микробиологичен контрол на продуктите от млеченпроизход“ във Върховния ветеринарномедицински институт в София.

В продължение на 33 години научната му кариера се развива възходящо - от 1953 г.е старши научен сътрудник І ст., а през 1968 г. е избран за професор за активната мунаучноизследователска и преподавателска дейност.

Проф. Йото Йотов е автор на над 200 научни труда – статии, публикации, учебниции научни помагала. Съавтор е на книги и редица трудове и разработки с учени от воде-щи институти и научни центрове в Германия (Берлин, Мюнхен). Участвал е с докладии съобщения в научни форуми, както в страната, така и в чужбина: Мюнхен, Будапеща,Прага, Москва и др. Бил е научен ръководител на множество докторанти в разработва-нето на дисертационните им работи.

Дългогодишен член е на Съюза на учените в България (от 1949), на Научните съветикъм Ветеринарния институт – София, Висшия институт по хранително-вкусова про-мишленост – Пловдив, Научния съвет по микробиология към Висшата атестационнакомисия. Дълги години е бил председател на Съвета по стандартизация на хранителни-те продукти към Комитета по стандартизация.

За цялостната си научна и обществена дейност проф. Йото Йотов е отличаван с ре-дица награди. Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ І ст.

Професор д-р Йото Йотов ни напусна на 24 април 2011 г. Със своята скромност,благородство, педагогически умения той щедро раздаваше своите знания и опит на по-коления специализиращи ветеринарни лекари в областта на контрола и качеството намлякото и млечните продукти.

За тях той остава любимият и уважаван Учител, за когото с пълна сила важи древ-ната мъдрост: „Eripitur persona, manet res.“ („Човек умира, остава делото му.“)

ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!

Секция „Ветеринарна медицина” към СУБ


In memoriam

ПРОФЕСОР ЕЛЕНА ВЪЛЧОВА САВОВА(1918-2011)

На 16 май 2011 г. завърши земния си път най-дългогодишният директор на Централна библиоте-ка на БАН и една от най-значимите личности и съзидатели на българското библиотечно дело. Отидеси така, както си тръгват от този свят хората на дълга.

Проф. Савова е родена на 10 април 1918 г. в гр. Белица, Благоевградско. Родителите й са ВълчоПопниколов Саев и Христина Иванова Караджова. Семейството е многодетно – пет дъщери и единсин.

Висшето си образование тя завършва в Софийския университет, където учи френска филология.Но като студентка работи в книжарницата “Т. Ф. Чипев” и в библиотеката на Българската земедел-ска банка. Тук тя се запознава с много интелектуалци, учени и хора на изкуството, сред които са д-рНикола Михов, Александър Балабанов, Елин Пелин, Симеон Радев, акад. Александър Теодоров-Балан, проф. Тодор Боров. От тях тя черпи творческо дръзновение и научна любознателност, лич-ностна активност и съпричастност и определя бъдещото си професионално развитие.

През 1947 г. Елена Савова е назначена за директор на академичната библиотека и остава на тозипост 41 години. Широко скроена, тя не се побира в правилата и нормите, затова оформя около себеси особена колегиална среда. Енергична, с много идеи и амбициозна програма, тя неуморно развиване само библиотека и нейната мрежа, но и цялостното библиотечно дело в България. Характерно занея е едновременното реализиране на няколко творчески нива. В допълнение към административ-ните си задължения тя е известен учен в областта на библиотекозанието, библиографията и научна-та информация и водещ преподавател в Държавния библиотекарски институт и в СУ „Св. Кл. Охрид-ски”. В продължение на дълги години е член на научните съвети в БАН, Софийския университет иСВУБИТ (днес УниБИТ).

Сред колегите и възпитаниците си проф. Савова е известна със своите професионални интересивърху проблемите на персоналната библиография, библиотечния мениджмънт и теорията на науч-ната информация. Автор е на над 200 научни труда, от които 5 монографии, по достойнства оценениот български, руски и европейски специалисти. Още дълго ще се използват и цитират изследвания-та й: “Библиотечната система на Българската академия на науките” (1977), “Научни библиотеки.Теория и практика” (1980, в съавт.), „Градиво за историята на Централната библиотека при БАН”(2010).

Под нейна редакция излизат голяма част от изданията на ЦБ при БАН. Участва и в редколегиитена водещи научни списания: БИБЛИОТЕКАР. Месечно списание за библиотечно дело и библиогра-фия. София; IMPACT. Science et Societe. Paris, UNESCO, BULLETIN de Bibliographie, Documentationet Terminologie. Paris, UNESCO, ИЗВЕСТИЯ на Централната библиотека при БАН. София. Бешеорганизатор и ръководител на редица научни прояви – конгреси, конференции и симпозиуми честос мултидисциплинен характер.

Носител е на званията Заслужил и Народен деятел на изкуството и културата; на много наци-онални и международни отличия, между които ордена “Академични палми”, връчен в знак на бла-годарност за разширяване на културните връзки и популяризиране на френската култура в България

Тя създаде условия за професионално и личностно израстване на своите сътрудници и останаизвестна и млада по дух до края на земния си път, винаги в крак с времето, поддържаща широк кръгот приятелства в България и чужбина. Виждаше горчивите истини и докрай критичността й останажива. Неуморима, като истински боец, не напусна фронта.

Тези, които бяха щастливи да я познават, ще запазят образа на един искрен човек, на един отзив-чив и съпричастен приятел, с непогрешим усет за духовното. Скромна, тя се притесняваше да обре-менява когото и да е със себе си и отлетя така, както живя.

ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА Й ПАМЕТ!

Секция „Филологически науки” към СУБ


Научни изяви в СУБ

Секция „Биология“ към СУБ проведе на 27 май 2011 г. в Заседателната зала на ИБЕИ, ул.„Ю. Гагарин“ № 2 заседание, с лекция от д-р КАЛИНА ДАНОВА на тема:

„IN VITRO КУЛТУРИТЕ ОТ ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ – КОНТРОЛИРАН И ПОСТОЯНЕНИЗТОЧНИК НА ЦЕННИ БИОЛОГИЧНО АКТИВНИ ВЕЩЕСТВА“

* * *Свободният интердисциплинарен университет към секция „Медицински науки” към СУБ

проведе в зала “Вяра” на Културния институт „Столична библиотека” – пл. “Славейков” № 4, научнифоруми на тема:

На 8 юни 2011 г. съвместно с Българското хирургическо дружество, научен форум на тема:„СЪВРЕМЕННИ ПРОБЛЕМИ НА ЧЕРНОДОРОБНАТА И ПАНКРЕАСНА ХИРУРГИЯ“

Докладчик: чл.-кор. Дамян Дамянов.

На 6 юли 2011 г. на тема:„ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛЕКАРСТВЕНА БОЛЕСТ“

Докладчик: проф. д-р Александър Монов.

* * *Секциите „История“, „Социологически науки“, „Филологически науки“ и „Философски

науки“ към СУБ проведоха на 1 и 2 юни 2011 г. в Новата конферентна зала на Софийския университетинтердисциплинна научна конференция на тема:

„ЕДИНСТВО В МНОГООБРАЗИЕТО“

В 43 доклада членове на секциите представиха резултатите от най-новите си изследвания.

* * *Общественият дискусионен клуб по проблемите на науката и висшето образование на

СУБ проведе на 9 юни 2011 г. в Големия салон на БАН дискусия на тема:

БЪЛГАРСКИЯТ ПРИНОС В СВЕТОВНАТА НАУКА И ОСНОВНИ КРИТЕРИИЗА ОЦЕНКА НА ПОСТИЖЕНИЯТА НА УЧЕНИТЕ

Докладчик: проф. дхн Борислав Тошев.

СЕМИНАР ПО ЕКОЛОГИЯ – 2011

На 28 и 29 април 2011 г. в Института по био-разнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ)- БАН се проведе поредният „Семинар по еколо-гия - 2011”. Организатори на научната проява бя-ха секция „Биология” към СУБ и Институтът побиоразнообразие и екосистемни изследвания -БАН.

Председателят на Организационния комитет ипредседател на секция „Биология” доц. д-р Стеф-ка Чанкова приветства участниците в „Семинарпо екология – 2011” и им пожела успешна и пол-зотворна работа. Поздравителни слова бяха под-несени от името на председателя на СУБ – членкор. Д. Дамянов и от председателя на НС на ИБЕИ- проф. дбн. Бойко Георгиев.

На семинара бяха представени 4 тематичнинаправления:

БИОЛОГИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ

АНТРОПОГЕННИ ВЪЗДЕЙСТВИЯВЪРХУ ЖИВАТА ПРИРОДА

МЕХАНИЗМИ НА АДАПТАЦИЯ НАЖИВИТЕ СИСТЕМИ

ЕКОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ.Интересът към „Семинар по екология - 2011”

беше голям. В научната проява взеха участие над60 учени и специалисти от ралични институти наБАН (ИБЕИ, ИМБ, ИОХ, ИП, ИФРГ, ИЕПП,НПМ), Института по почвознание „Никола Пуш-каров”, НБПМКК - София, Геномен център - Со-фия, ИДР – Негован, СУ „Св. Кл. Охридски”, ЛТУ- София, НБУ, ПУ „П. Хилендарски”, ФФ на Ме-дицински университет – София, Шуменски уни-верситет. Участваха и учени от чужбина - Порту-галия и Македония.

Свои резултати от изследванията си предста-виха и докторанти, дипломанти и студенти от ре-



дица висши училища и институти.Заседанията протекоха в рамките на 2 дни и

включваха 25 доклада и 12 постерни съобщения,самостоятелни и/или съвместни разработки с ко-леги от България и чужбина (Русия, Словакия, Гер-мания и Румъния).

Сесиите бяха съпътствани от интересни дис-кусии, които продължаваха и в почивките.

Големият интерес към семинара е свързан спроменената екологична ситуация у нас и в све-та, произтичаща от глобалните климатични про-мени, засилената антропогенеза и други факто-ри, характерни за съвременното развито индустри-ално общество.

Разкриването на взаимовръзките в екосистеми-те, тяхната структура, функция, опазването им,както и поддържането на биологичното разнооб-разие в регионален и глобален мащаб са основнизадачи на съвременните екологични изследвания.Краткосрочните и дългосрочните оценки на гене-тичния и екологичния риск, както и проблемите,свързани със запазване на биологичното разно-образие, устойчивото използване на водите, рас-тителността, опазването на почвите от ерозия ирекултивацията им, привличат остро вниманиетона научните среди и са залегнали в редица прог-рами на ЕС, ООН, Рамсарската конвенция и др.

На заключителната сесия присъстващите из-разиха задоволството си от проведената научнапроява и високото ниво на представените научниразработки. Беше нееднократно посочена ползата

от проведените дискусии и осъществените новии полезни контакти между специалисти в област-та на екологията, генотоксикологията и земедели-ето. Семинарът беше изключително полезен завсички млади участници – докторанти, дипломан-ти и студенти, които имаха възможност да се кон-султират с утвърдени в дадената област специа-листи. Крайната оценка на всички участници игости за научната проява беше много висока.

Организирането и провеждането на „Семинарпо екология - 2011” стана възможно благодарениена финансовата подкрепа на СУБ и подкрепатана ИБЕИ - БАН, който осигури зала и мултиме-дия за представяне на материалите, както и на ЦУна БАН, което направи възможно представянетона постерната сесия.

Предвижда се отпечатването на докладите научастниците в сборник и/или поместването им вотделна книжка на онлайн списанието BIORISK.

Участниците изказаха благодарност на орга-низаторите на „Семинар по екология - 2011” и из-разиха желанието си „Семинар по екология” дастане ежегоден.

Доц. д-р Стефка Чанкова – председателна секция “Биология” към СУБ,

доц. д-р Вълко Бисерков – директор наИБЕИ,

гл. ас. д-р Светла Гатева – секретар насекция “Биология” към СУБ

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЕДНА АКТУАЛНА И ПОЛЕЗНАКНИГА

На 3 юни 2011 г. в Народната билиотека „Св.Св. Кирил и Методий” в София се състоя органи-зираното от секция „Физика” към Съюза на уче-ните в България и Софийския клуб на физикапредставяне на книгата на доц. д-р инж. БойкоРангелов ”Природни бедствия – нелинейности иоценки”, издание на Академично издателство„Проф. Марин Дринов”.

И днес, в началото на третото хилядолетие, чо-вечеството все още плаща твърде жестока цена наприродните бедствия. Само преди около 2 месецабяхме свидетели как един природен катаклизъмизправи пред колапс една високотехнологична ивисокоорганизирана държава като Япония. Дока-то съществува планетата Земя, на нея ще ставатприродни катаклизми. Засега можем само да себорим за ограничаване на отрицателните им пос-ледствия – човешки жертви и материални щети.Най-важната гаранция за ефективността на на-

шето противодействие е детайлното им познава-не. В този аспект изучаването и оценката на при-родните бедствия е изключително актуален проб-лем в световен мащаб.

Събитието откри проф. дфн Димитър Пушка-ров – председател на секция „Физика” към СУБ,който представи автора и творческата му дейност.Очертани бяха основните научни и научнопри-ложни приноси на доц. Рангелов, които са пре-димно в областта на изучаването и превенциятана природните бедствия и на първо място – зе-метресения и цунами.

След това думата беше дадена на проф. дтн Га-ро Мардиросян, който се спря накратко на акту-алността и значението на книгата, в която при-родните бедствия се изучават чрез нелинеен ма-тематичен апарат.

Чрез мултимедийна презентация авторът доц.Рангелов представи основните елементи на кни-



гата – методологии за комплексна оценка, мена-жиране и картиране на риска и естествено, на раз-личните защитни мерки и практики.

Представените в книгата изследвания покри-ват както изучаването на единични бедствени яв-ления, вероятностните оценки и стохастичното мо-делиране, така и обобщения върху масови случаис основна насоченост за разкриване на нелиней-ните свойства и ефекти на природните опасностии тяхното въздействие върху обществото и пос-троеното от него. Показва се, че всички природнибедствия, ставащи на Земята, са ограничени повреме и пространство въздействия, което научнодоказва несъстоятелността на тезите за прибли-жаващия край на света. Дават се и основни пара-метри на системи за ранно предупреждение наразглежданите природни бедствия, за оценка напоследиците и приложенията им в световнатапрактика.

Сред основните теми на книгата са и фрактал-ността, нелинейният характер на предизвикани-те ефекти от гигантски природни катаклизми,функциите на поведение на застрашени групи отхора в екстремни ситуации, количествената оцен-ка на риска от комплексни бедствия и др. Специ-

ално внимание е отделено на различни защитнимерки и практики, прилагани по света срещу не-гативните въздействия от природните бедствия.Идеята за създаване на широкодостъпна база отданни на такива мерки (с детайлно описание натехните възможности, ценови размери, авторскиправа и други подобни детайли) представлява ино-вационна теза, подпомагаща избора им от заин-тересованите институции и прилагането им вежедневната практика за превенция и защита нанаселението. Дадените конкретни примери са как-то от световната практика, така и по-специалноза България.

На зададените от присъстващите редица ин-тересни и актуални въпроси авторът отговори из-черпателно.

Може да се твърди, че написаната на англий-ски език ”Природни бедствия – нелинейности иоценки” от доц. Бойко Рангелов е една актуална,интересна и полезна за широк кръг читатели кни-га, появяването на каквато е събитие не само унас, но и в световен мащаб.

Проф. Гаро Мардиросян


КНИГОПИС

НОВА КНИГА НА ПРОФ. В. ТЪПКОВА-ЗАИМОВА

Vasilka Tapkova-Zaimovа.

Byzance,la Bulgarie,les Balkans

Plovdiv (Bugarian Histori-cal Heritage Foundation),

2010, 704 p.

Публикуваният наскоротом със събраните статиии студии на проф. Васил-ка Тъпкова-Заимова „Ви-зантия – България – Бал-каните” (Фондация „Бъл-гарско историческо нас-

ледство”, Пловдив, 2010, 704 с.) представя нейнитенаучни търсения през последните десетилетия. Тойсе явява продължение на предишен том с нейни из-брани трудове, издаден преди доста време в прес-тижното Лондонско издателство Вариорум.1 Стати-ите - на брой 72, са предимно на френски език и сабили отпечатани в различни списания, както и всборници от научни конференции и издания от меж-дународни конгреси по византология и балканисти-ка.Авторката е групирала статиите по главните теми,

по които е работила досега. Най-голям брой проуч-вания са посветени на темата за етническите мигра-ции и населението на Балканите в един обширен пе-род - от късната Античност до края на Средновеко-вието. Втора голяма група публикации е посветенана изследването на политическата идеология на бал-канските средновковни държави. Тук проф. Тъпко-ва-Заимова е включила статии, отнасящи се до раз-лични аспекти на владетелската и държавната идео-логия на балканските славянски държави, предимноза България, но също така и от гледна точка на об-щобалканския византийско-славянски държавен мо-дел. В допълнение към тази главна проблематика внейните проучвания се явява и друга група статии,изследващи проблема за представата за столичнияград на Балканите и връзката Константинопол-Рим.Накрая следва една последна тематична група отпроучвания, която отразява може би най-задълбо-чените търсения на бележитата авторка – тази, коя-то е посветена на историко-апокалиптичната лите-ратура, жанр на средновековната книжовност, силноразпространен сред балканските славяни.Томът със събраните съчинения на проф. В. Тъп-

кова-Заимова „Византия – България – Балканите”ще представлява интерес за специалистите – исто-рици и медиевисти и сигурно ще провокира бъдещитърсения в професионалните среди. Но неговата по-голяма стойност е в това, че представя постижени-ята на един от най-търсещите и продуктивни пред-ставители на българската медиевистика, каквато еобичаната и уважавана проф. Василка Тъпкова-За-имова.

Гл. ас. Янко Христов,ЮЗУ „Неофит Рилски”, Благоевград

ЗАДЪЛБОЧЕНО ИЗСЛЕДВАНЕ НАФУНКЦИОНАЛНАТА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА

БИБЛИОТЕКИТЕ

Кристина Върбанова-Денчева.

Дигиталнаконверсия и

функционалнатрансформация на

библиотеките.За буквите –О писменехь,

София, 2009. 386 с.

Безспорна е ролята насъвременната библиотекакато медийна институция,която поддържа интензи-

тета на научната комуникация, съхранявайки в сво-ите библиотечни фондове резултатите от научнитеизследвания и постигнатото във всички области на-учно познание. Изхождайки от тази постановка,проф. д-р Кристина Върбанова-Денчева в своята мо-нография „Дигитална конверсия и функционалнатрансформация на библиотеките” си поставя за целда покаже въздействието върху функционалния мо-дел на библиотеката както на системната среда, такаи на дигиталната конверсия на библиотечните фон-дове. На базата на тази трансформация тя доказваотговорната роля на библиотекаря в нея и от тукнеизбежното следствие – конвергенция на различ-ните модели за обучение в съвременното образо-вателно пространство, почиващи на високите изис-квания днес.Проблемите, които проф. д-р Кристина Върбано-

ва-Денчева разрешава, са представени в своята ло-гическа последователност:– декомпозиране и диференциране на функциите

на библиотеката с цел изследване на всички де-тайли в дейността й, за да се обосноват пъти-щата и начините на тяхната трансформация;

– синтез на абстрактно-логически модели и авто-матизация на значителни модули и компонентина системата научна библиотека;

– нова роля на библиотекаря в така протичащитепроцеси;

– изпреварващо обучение, т.е. навременна подго-товка на кадри, необходими за модернизация набиблиотеката.

Като следствие от решаването на тези проблемив труда е обоснована необходимостта от нови кри-терии за вида и качеството на услугите във вирту-алната библиотека; необходимостта от движеща си-ла, която да даде тласък на тази нова нейна фун-кционалност – авторката вижда такава сила в пар-тньорството, конкуренцията, т.е. чрез рекламнатаполитика, която води, библиотеката да бъде акти-вен медиатор. Това е една напълно съвременна те-за, тясно свързана с новото място на библиотекатакато медийна институция, представяща документна-та област.Ето защо в труда се предлагат модели за автома-

тизация, в които водеща роля играе коопериранетона библиотеките, и авторката твърди, че изгражда-

1Tapkova-Zaimovа, V. (ed.) Byzance et les Balkans a partir duVІe s. London: Variorum Reprints, 1979.


КНИГОПИС

нето на консорциуми ще реши не само кадровото,техническото и програмното осигуряване на изпъл-нението на проекта, но и интегрирането на научни-те библиотеки като опорни възли на националнатабиблиотечна система в динамично променящото сеинформационно общество.Дигиталната конверсия, ретроконверсия, онлайн-

каталози и пр., подробно представени от проф. Крис-тина Върбанова-Денчева, трябва да се възприематне само като дигитализиране на традиционни доку-менти, а като среда, интегрираща дигитални ресур-си и услуги със специалисти, притежаващи необхо-димата подготовка и квалификация за това.И тук именно тя подчертава градацията в осъщес-

твяване новата мисия на библиотеката: от пазителна духовните ценности на човечеството, през оси-гуряване на свободен достъп до информацията чрезИнтернет, до създаване на информационен ресурс– т.е. виртуални клубове и общества, творчески ко-лективи, които не само потребяват, но и създаватнов информационен продукт.Като се изхожда от позициите на авторката по ос-

новни въпроси, касаещи дигиталната конверсия набиблиотечните фондове, нейният труд представ-лява сериозен принос в теорията и преди всичко впрактиката на функционалната трансформация набиблиотеките днес и е плод на дългогодишния йопит в тази област, синтез на нейните идеи в резул-тат на научно-приложни разработки и преподава-телска практика.Това прави монографията й полезно и необходи-

мо четиво за изследователи, преподаватели в уни-верситети, докторанти и студенти в областта на те-ория на научната информация, организация и уп-равление на библиотеките, книгознание, библиоте-кознание и библиография, информационни техно-логии, информационно брокерство, опазване на кул-турно-историческото наследство.

„Н.”

тлив да види отстрани, по повод на някой от дос-толепните си юбилеи, извървения научноизследо-вателски път и знанието, което е създал, в огледа-лен библиографски портрет. Не са малко този родщастливци, но като че ли повече са тези, които сазачетени с подобен портрет далеч след смърттаси, или изобщо не им е отдадена такава почит. Та-ка се случва и с един от световноизвестните бъл-гарски геофизици – акад. Любомир Кръстанов(1908–1977), председател в известен период от вре-ме на Българската академия на науките ( 1962–1968). Изкушавам се като библиограф да спомена,че през тази есен 150-годишнината на един от стро-ителите на съвременния български книжовен езики на модерната българска библиография, на пър-вия ректор на Софийския университет – акад. Ал.Теодоров–Балан, ще бъде посрещната без подо-бен портрет. На акад. Кръстанов му „провървява”.Младият физик д-р Милен Замфиров и опитнатаархивистка от БАН Марияна Никифорова изработ-ват биоблиография за него по повод 100-годишни-ната от рождение му.Библиографският портрет е с хронологични рам-

ки 1933, когато се появява първата публикация набъдещия академик, до края на март 2009 г. Съста-вителите следват наложената традиция и система-тизират издирената литература в класическите двараздела „литература от” и „литература за” библио-графираното лице. Традиционната структура, оба-че, изисква творчески подход, чрез който да се по-кажат индивидуалните и неповторими особеностина съответното лице. В подчинение на тази цел,съставителите включват и непубликувани докумен-ти на акад. Кръстанов, а също и цитиранията нанегови текстове. Тези материали са обособени в двасамостоятелни раздела: „Документални материалиот личния архив на академик Л. Кръстанов” и „Пуб-ликации, цитиращи метода Кръстанов–Странски”. Впървия са регистрирани повече от 200 документа,разкриващи по-малко познати или непознати стра-ни от живота и дейността на акад. Кръстанов. А закой ли учен именно този род документи не са най-желаните извори в изследователската му дейност,предполагащи достигането до немалко евристичнимоменти! Документите, изведени от личния архивна учения, повтарят огледално систематика, изпол-звана в самия архив.Те са обединени в две основ-ни теми: Лични документи, и Документи, свързанис научната и обществената дейност на академика.И ако този дял се среща в някои персоналии, на-пример в тази за Хр. Ботев, то другият дял за пър-ви път се появява в българската библиографскапрактика. Той произтича не толкова от библиограф-ските похвати, колкото от научните приноси на акад.Кръстанов, обиколили света и дали повод създа-деният от него механизъм за епитаксиално отлага-не на тънки слоеве чрез кондензация, известен днескато метода ”Кръстанов–Странски”, да прослави оте-чествената геофизика. Чрез online колекцията Sci-ence Direct Elsevier са констатирани 510 цитиранияна българския метод от учени от всички краища насвета! Биоблиографията, както е прието, е снабде-на и с полагащата й се система от показалци, коитоще улеснят нейните ползватели.

Проф. д-р Донка Правдомирова,СВУБИТ, София

БИБЛИОГРАФСКИ ПОРТРЕТ ЗААКАДЕМИК ЛЮБОМИР КРЪСТАНОВ

Замфиров, Милен, М.Никифорова.АкадемикЛюбомир

Кръстанов.Биобиблиография.

Изд. „Арт-граф”,София, 2009, 220 с.

Възникнала още вдревността, библиогра-фията personalia и доднес остава една от най-представителните фор-ми за синтезирано изоб-

разяване творческия портрет на учени, писатели идруги видни личности. Радостно е, че напоследъксе намират ентусиасти, които „на ползу роду” про-дължават прекъсналата се поради финансови при-чини поредица на БАН „Персонилии за видни бъл-гарски учени”. Всеки творец би бил особено щас-

ФОНДАЦИЯ София 1000, бул. „Патриарх Евтимий“ № 1

За делови контакти: София 1000, бул. „Патриарх Евтимий“ № 1Тел: 9815181; тел/факс: 9815483Е-mail:[email protected]

Фондация “Еврика” е основана през 1990 година за подпомагане на даровити деца имлади хора при реализирането на проекти в областта на науката, техниката иуправлението; подкрепа на младите новатори и предприемачи, разпространение нанаучни, технически и икономически знания; усъвършенстване на материалната база занаучно и техническо творчество; подпомагане на обучението и специализацията, намеждународното сътрудничество в областта на науката и техниката.

Фондацията осъществява пет програми:

Таланти

Програмата има за цел издирването и развитието на надарени млади хора в областтана науката, техниката, технологиите и управлението. Чрез нея се подпомага обучениетона талантливи младежи, подкрепя се участието им в научно-технически изяви, стимулирасе провеждането на специализирани школи и летни университети и др.


Програмата има за цел да подпомага научните изследвания на младите учени въвфундаменталните области на науката и по този начин да осигурява възможност за научнаизява и развитие.

Информация, издания, изяви и международно сътрудничество

Чрез програма “Информация, издания, изяви и международно сътрудничество” сеорганизират дейностите на фондацията, свързани с информационното осигуряване иразпространението на научно-технически знания сред младежта и децата, организиранетона изяви за наука, техника, технологии и управление - конкурси, симпозиуми, семинари,кръгли маси, школи, научно-технически състезания, олимпиади, изложби, да насърчавамеждународното сътрудничество на младите хора и техните организации в областта нанауката, техниката, технологиите и управлението, както и да подпомага деловите имконтакти със сродни организации в други страни.

Насърчаване на стопански инициативи

Чрез програмата “Насърчаване на стопански инициативи” се насочва и координирадейността на фондацията за стимулиране на създаването и внедряването на научно-технически идеи и разработки и други стопански инициативи на младежки колективи итърговски дружества на млади хора, както и на отделни младежи на възраст до 35 години.

Развитие

Програмата има за цел да подпомага ускореното развитие на съвместни дейности напрограмна и проектна основа с международни, чуждестранни и национални организациии институции, в рамките на целите и предмета на дейност на фондацията.

Първият конгресен център вБългария, построен в комплекса „Св.Св. Константин и Елена” през 1966 г.от Съюза на учените в Българияза провеждане на научни прояви,

а именноМеждународния дом на учените

„Фредерик Жолио-Кюри”,е мястото което търсите. Комплексътможе да приеме прояви с до 300участници, или няколко по-малки

симултанни срещи.Петте зали

разполагат с пълностандартнооборудване: озвучителна

система; възможности зазапис и прожекции; уредба за

симултанен преводи др.

Хотелът има95 стаи,

а ресторантът –400 места.

Инфраструктуратана Конгресния

център „Ж.-Кюри”позволявагъвкавост и

пригодимост къмвсяка проява.

Адресът е:Международен дом на учените

„Фредерик Жолио-Кюри”,к.к. „Св. Св. Константин и елена”,

9006 ВарнаТел.: (052) 36 11 61; 36 11 62;

Факс: (052) 36 11 87;e-mail: [email protected]

За контакти в София:„Наука Инвест” ЕООД

1505 София, бул. „Мадрид” №39Тел.: (02) 943 01 28; 943 19 86

Факс: (02) 944 15 90;e-mail: [email protected]

The first Congress Centre inBulgaria, built in "St. st. Constantine and

Helena" resort in 1966by the Union of Scientiststo host scientific events,

namelythe "Frederic Joliot-Curie" Interna-

tional House of Scientistsis the site you are looking for. The com-

plex can accommodate a gathering of upto 300 participants, or several smaller

simultaneous meet-ings. Full standardequipment in the 5meeting rooms is

available: loud speaker

system; recording facili-

ties; projection equip-

ment;Possibility for simul-taneous translation,

etc.The hotel has

95 rooms, the res-taurant – 400 seats.The infrastructure of"J.-Curie" Confer-ence Centre pro-

vides flexibility andadaptability for every

event.

The address is:International House of Scientists

"Frederic Joliot-Curie""St. St. Constantine and Helena",

9006 Varna, BulgariaTel.: (+359-52) 36 11 61; 36 11 62;

Fax: (+359-52) 36 11 87;E-mail: [email protected]

Contact in Sofia:"Nauka Invest" Ltd.

1505 Sofia, blvd. "Madrid" 39Tel.: (+359-2) 943 01 28; 943 19 86;

Fax: (+359-2) 944 15 90;e-mail: [email protected]

spisanie-nauka.bg · „НАУКА” е издание на СЪЮЗА НА УЧЕНИТЕ В...

Documents