GERT

Career ROCKET: Respect, Opportunities, Choice, Knowledge, Equality and Training

JUST/2015/RGEN/AG/ROLE/9706

ФИЛОСОФИЯ ИГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ

8 - 12 клас

Автор: Теодора Тодорова

СОФИЯ, 2018

Тази публикация се осъществява с финансовата подкрепа на програмата Права, Равенство и Гражданство (REC) на Европейския съюз. За съдържанието на тази публикация носи отговорност единствено консорциумът от НПО, с водеща организация ф-я ДОИТ и при никакви обстоятелства то не може да се разглежда като отразяващо мнението на Европейската Комисия.

Упражнения и насоки за интегриране на въпроси, свързани с пола в учебния процес по програмите:

ФИЛОСОФИЯ за VIII, IX, и X клас и ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ в XI и XII клас.

Програмата по Философия в различните класове е насочена към осмисляне и приложение на ценността и авторитета на философската традиция в личностен и социален план. Ясен приоритет е постепенното изграждане на умения и „преносими” компетентности, които се формират в процеса на обучение по философия, и които са напълно преносими и приложими и в други съдържателни области. Тези компетентности се въвеждат и упражняват на начално ниво в VIII клас, като се очаква да бъдат развити напълно до края на X клас. Проблематиката и въпросите, свързани с пола, са част от съдържанието на програмата по „ФИЛОСОФИЯ” и „ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ”. Покриването на резултатите по тези програми е обвързано с критическото разбиране за „пол”, „равноправие”, „социално равенство”, „превенция срещу половото насилие” и „преодоляване на полови предразсъдъци”. В отделните класове тя бива интерпретирана и надграждана в различни аспекти - психологически, нравствено – етически, правни, юридически и като начин за универсалното осмисляне на АЗ-а и света. Работата по изграждането на функционални компетентности за съответната възраст и клас може да минава и да става през упражнения и задачи, обвързани с тази проблематика.

Общи насоки за приложените упражнения към учебните програми по ФИЛОСОФИЯ за VIII, IX, и X

клас и по ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ в XI и XII клас:

Всички задачи/задания са съобразени с учебната програма, държавните образователни стандарти и въвеждането на проблематиката на равнопоставеността и социалните роли на пола. Те допълват и се вписват тематично в съответните теми и подтеми от учебната програма. Преподавателят може да ги използва като допълнение от упражнения към основния набор от такива или изцяло да замести упражненията, предоставени от авторите на съответния учебен пакет. Всяко задание насочва и стимулира учениците да търсят и получат определена базисна информация, свързана с учебната програма; насърчава и дава възможност за развитие на функционалните компетентности, предвидени за съответното ниво на програмата. Чрез изпълнението на тези задачи/задания учениците ще говорят, мислят и градят съзнателна и критична позиция по зададената проблематика на социалните роли на пола. Педагогическата ситуация, която осигурява задачата/заданието, включва дейности като анализ, осмисляне, аргументация, изграждане на критическа автономна позиция по определена тематика; писане на есе, провеждане на дебат и дискусия, реализиране на презентации и други видове проекти. Примерите и педагогическите ситуации в които са включени, осигуряват възможност на учителя за трансфер по аналогия и допълнителен избор на конкретни методични единици, в които да ги използват

✓ Чрез тези задачи в края на VIII клас учениците ще осмислят следните нови понятия и тяхното използване в осъществяването на самостоятелна позиция при тяхната употреба: пол, социални роли на пола (джендър), стереотипи, полово и социално равноправие,

неравностойната позиция спрямо образование и кариера на жените, принос на жените в областта на психологията.

✓ Чрез тези задачи в края на IX клас учениците ще осмислят следните нови понятия и тяхното използване в осъществяването на самостоятелна позиция при тяхната употреба: социалното равенство и равноправие като съвременни ценности, осмисляне на причините и наличието на социални несправедливости и „ценностен дефицит”, освобождаване от стереотипното мислене и светоглед, семейство и кариера при жените – баланс и автономия, личен проект - смисъл на човешкия живот - право на жените на такъв, право на творчество и себереализация при жените, принос на жените в областта на аксиологията, етиката, философията и изкуството.

✓ Чрез тези задачи в края на X клас учениците ще осмислят следните нови понятия и тяхното използване в осъществяването на самостоятелна позиция при тяхната употреба: агресия на работното място; полова йерархия; социален статут на жената; феминизъм; права на човека; „стъклен таван”; равноправие в училище; насилие в училище.

✓ Чрез тези задачи в края на XI клас учениците ще осмислят следните нови понятия и тяхното използване в осъществяването на самостоятелна позиция при тяхната употреба: гражданска активност; право на избор; граждански контрол; права на жените; малцинствени права; етнически права; неравенство на жените и децата в малцинствените групи; малцинствена политика.

✓ Чрез тези задачи в края на XII клас учениците ще осмислят следните нови понятия и тяхното използване в осъществяването на самостоятелна позиция при тяхната употреба: европейска политика за равноправие; легитимност на властта; място на жените във властта; хуманитарно право; глобализация; глобални проблеми; социални проблеми, породени от глобализацията; екологични проблеми; устойчиво развитие и ролята на жените за неговото осъществяване.

ФИЛОСОФИЯ за VIII клас I

ТЕМА №2 от учебната програма: ЛИЧНОСТ И СЕБЕПОЗНАНИЕ

Подтема 2.1. Лична идентичност. Компетентности като очаквани резултати:

Разбира философските търсения на идентичността на човека чрез отношенията между понятията душа и тяло.

Различава понятията индивид и личност (единичност и уникалност). Изследва аспекти на личната си идентичност. Осъзнава динамиката и ценността на личностното развитие. Задача 1: В описанието на понятието „личност” ние бихме могли да включим и

разбирането ни за понятието „пол”. Сравнете двете определения за пол - открийте приликите и разликите и аргументирайте кое от тях задава и формулира по-добре идеята за равнопоставеността на половете?

Определение А: Полът е йерархична система от взаимно зависими структури, които обединяват биологически, поведенчески и социални признаци, определящи даден човек като мъж или жена. /Учебник по психология за 9 клас/

Определение Б: Съвкупност от белези, които делят живите организми на мъжки и женски.

• прилагателно: полов, полова, полово, мн. полови. Полови белези. • Силен пол. Мъжки пол. • Слаб/нежен пол. Женски пол./Електронен тълковен речник/

Въпроси за обсъждане: Защо социалните признаци ни определят като мъж или жена?

Защо социалното ни поведение е толкова важно при определянето ни като мъж или жена? Кой определя как трябва да се държим, за да бъдем мъж или жена в обществото? Защо биологичните белези са водещи при определянето на пола?

Защо характеристиките, които определят пола ни трябва да се разглеждат като съвкупност? От какво се определя нашият пол? Променяйки себе си (социалната си роля; визията си), можем ли да променим представата на околните за нашия пол?

Задача 2: Опишете себе си. Използвайте различни характеристики. Посочете кои от

тях са обвързани с пола ви? Ако трябва да ги степенувате, къде ще ги подредите? Аргументирайте отговорите си?

Въпроси за обсъждане: Как ще представите себе си? Кои свои черти и характеристики ще

поставите на първо място? Как определяме кои наши характеристики са по-важни? Ако трябва да представите себе си в писмо, бихте ли започнали с черти и характеристики на пола си?

Физическите характеристики ли са първото, което дава представа на околните за нашия пол? Трябва ли да се затваряме във физическото си тяло, ако искаме да сме различни? Как бихте описали себе си на непознат, кои свои характеристики ще представите първо? Как ще се представите при запознанство, кои свои характеристики ще използвате и защо точно тях? Физиологията или поведението ни е определящо при определяне на пола?

Подтема 2.2. Подход за изследване на човека.

Компетентности като очаквани резултати: Познава основни възгледи (за човешката психика и поведение) на бихейвиоризма,

психоанализата и хуманистичната психология. Анализира сходствата и разликите между човека и други форми на съществуване:

животни, машини, компютри и т.н. Различава философски и психологически подходи при изследването на човека. Осъзнава значението на психологическите теории за личността за себепознанието и

личностното развитие. Проявява нагласа за използване на философски и психологически концепции за човека при

осмислянето на личния опит и социалната среда. Задача 3: Анна Фройд, Мери Ейнсъурт и Карен

Хорни са едни от най-известните жени психолози.

Направете проучване и постер за приноса им в психологията за всяка една от трите. Сравнете информацията. Напишете под името на всяка синтезирано нейния принос. Коментирайте достиженията им по важност. В помощ на учителя: Възможно е да се направят, освен постери, и презентации. Допълнително учениците могат да се насочат към размисъл колко значим е техният труд? Учителят подпомага тези размисли като прочита на учениците следните предпоставки: „Численото превъзходство на мъжете в Психологията (В САЩ например в началото на 20 век само 10 % са жените в списъка на специалистите психолози) може да ни накара да мислим, че жените нямат интерес към тази наука и темата за поведението и личностното развитие.Това не е така, причината се крие в това, че развитието на жените в науката и техните професионални интереси често са се посрещали с недоверие, неравнопоставеност и препятствия. На тях не им било разрешавано да учат с мъжете, да защитават научни степени, да публикуват трудовете си или да заемат длъжности, които да ги подпомогнат в научно-изследователската им дейност. Например, Анна Фройд е в „научна конкуренция” с Алфред Адлер и Карл Густав Юнг за вниманието на своя баща.”/Текст от сайт за популярна психология/. Въпроси за обсъждане: Можете ли да сравните труда на представените учени? Чий труд е по-значим? Кой от тях е направил повече за науката и психологията? Защо жените са подценявани, след като имат голям принос към науката? Тези примери разбиват или потвърждават стереотипите за жените в науката? В днешно време жената има ли отредено място в науката? Подтема 2.3. Самооценка и мотивация. Компетентности като очаквани резултати:

Определя понятията Аз-образ и самооценка и разбира тяхната взаимовръзка. Познава модела на Ейбрахам Маслоу за описание на човешките потребности. Изследва своя Аз-образ и самооценка. Анализира своето поведение чрез понятията потребности, мотиви и цели. Съотнася знанието за своите потребности и самооценка с плановете си за кариерно

развитие. Отнася се конструктивно към себе си и другите личности. Задача 4: Прочетете текста "Невидимите бариери”

Трудностите, пред които се изправят жените при търсене на работа, особено при кандидатстване за високи позиции, са свързани със съмненията, че жените могат да вземат важни и бързи решения, както и че ще им се наложи да отсъстват по майчинство. Също така се смята, че жените по-често са склонни да вземат емоционални решения, които не са полезни за бизнеса. Натрупаните стереотипи в съзнанието ни осигуряват преднина на мъжете, независимо от квалификацията и уменията на жените, кандидатстващи за дадена позиция. Въпреки че равенството между половете е утвърдено в основополагащите договори на Европейския съюз, в съзнанието на обществото жените все още не притежават нужните качества като търговски нюх и способност за поемане на риск, за да успеят в бизнеса, спорта и т.н. Предразсъдъците по отношение на различните роли на жените и мъжете в живота налагат среда, в която жените нямат стимул и не получават равни възможности за развитие на кариерата. Въпреки това има много жени, които успяват да се справят изключително добре в мъжка среда и си проправят път в професии, приемани обикновено за мъжки.

Подусловие А): Опишете какви стъпки бихте предприели, ако трябваше да осъществите кампания за преодоляване на социалното неравенство на половете. Аргументирайте решенията си!

Въпроси за обсъждане: Домакинската работа присъща ли е на жените по рождение? Има

ли професии, които могат да бъдат изпълнявани само от мъже или само от жени? Защо мъжът да не взима отпуска по майчинство(бащинство)? Ако мъжът е в отпуск по майчинство (бащинство), може ли да бъде дискриминиран по някакъв начин след като се върне на работа? Жените в какво не ги бива? А мъжете? Трябва ли жените да бъдат подценявани, само защото някой е казал, че са слаб пол? Проституцията женска професия ли е? Кой ни налага това неравенство? След като жената е физически по-слаба, това означава ли, че има по-малко права?

Кой трябва да изпълнява домакинската работа? Кои професии са присъщи на мъжете или на жените? Мъжете могат ли да бъдат "домакини"? Кои професии могат да бъдат изпълнявани само от мъже или само от жени? Кои професии се определят като мъжки? Защо? Кои професии се определят за женски? Защо? Има ли професии, в които жените не намират реализация?

Подусловие Б): Разгледайте карикатурите. Напишете заглавия за всяка една от тях.

Можете ли да създадете подобни карикатури по темата „Социално равноправие”?

Подтема 2.4. Личностно развитие. Компетентности като очаквани резултати:

Познава основни теории, които описват развитието на личността (социално-психологическо – Е. Ериксън, когнитивно – Ж. Пиаже, морално – Л. Колбърг ).

Определя понятията учене, памет, въображение. Прилага изучаваните понятия и теории за обясняване на ситуации от личното си

развитие. Изследва собствения си начин на учене и използва техники за ефективно учене. Оценява ролята на уменията за учене за личностното развитие през целия живот. Задача 5: Мери Уайтон Калкинс е американски психолог. Защитила

докторантура по философия през 1895 в Харвард. Тя учила и работила там неофициално, защото по това време не е било разрешено жени да учат в това висше учебно заведение. Има сериозен принос за опознаването на механизмите на човешката памет и механизмите на запомняне. Първоначално й е отказано да бъде аспирант. След многогодишна дейност за развитието на

психологията като наука става първата жена президент на АПА-Американска Психологическа Асоциация. Открийте какви закономерности за развитие на паметта е извела и доказала Калкинс в своите трудове. Помислете дали и вие ги използвате без да знаете кой ги е описал. Ако не - експериментирайте с вашата памет. Отчетете резултатите.

II

ТЕМА № 3 от учебната програма: МЕЖДУЛИЧНОСТНИ ОТНОШЕНИЯ Подтема 3. Социални групи и роли. Компетентности като очаквани резултати:

Разпознава видове групи според различни критерии. Разбира разликата между група и екип. Познава алтернативни теории за лидерство. Анализира личностната си идентичност през принадлежността си към различни

социални групи. Изследва ролите и отношенията в класа като социална група. Проявява готовност да развива своя потенциал за работа в екип. Осъзнава важността и влиянието на груповата принадлежност за личностната

идентичност и развитие. Задача 6: „Понятията „ПОЛ” и „ДЖЕНДЪР”. Свържете различните характеристики с едно

от двете понятия.

Какво е пол и какво – джендър? Задача 7: „Ролята на стереотипите” Учителят запознава учениците с определението на думата „стереотип” и с философските

идеи на Френсис Бейкън.

Стереотипите са сред най-важните познавателни схеми за ориентация в социалната среда. Те могат да бъдат създадени чрез нашите собствени наблюдения, но по-често са резултат от влиянието на значимите други, като семейство, приятели, учители, медии. Мисленето със стереотипи е нормален процес, то е мислене чрез категории, което ни помага да сортираме и опростяваме или обобщаваме получената информация. Но мисленето със стереотипи крие своите опасности, когато се окажем неспособни да забелязваме различията, индивидуалността на хората и нещата. Поради опростените представи и обобщенията, които произвеждат, стереотипите представят непълен, субективен, а понякога и фалшив образ на действителността. Те често се основават на традицията и трудно се променят. Стереотипите могат да бъдат положителни и в определени ситуации да ни помагат (например, хората от дадена нация могат да изпитват гордост по силата на даден стереотип: българите са гостоприемни; германците са дисциплинирани и т.н.). В повечето случаи обаче стереотипите имат отрицателен ефект. Това е така, защото чрез тях се приписват идентични характеристики на всеки член на определена група, без да се вземат предвид съществуващите различия между отделните хора. Поради тази причина, всички стереотипи, без значение от техния произход, могат да бъдат разрушителни за социалните взаимоотношения и нагласи. Стереотипите, определени от пола, имат ключово значение за социалния живот на всички хора, тъй като именно полът е първата и основна характеристика с която се ражда всеки човек, без значение от неговата раса, етнос, националност. Половите стереотипи представляват опростени и стандартизирани концепции за ролите на жената и мъжа. Те могат да бъдат научени у дома, в училище, чрез медиите. Стереотипите влияят на начина, по който хората живеят, работят и се отнасят към себе си, към другите, както и на начина, по който другите се отнасят към тях. Начинът, по който всеки човек се вписва в тези стереотипи влияе на собствената му самооценка, на желанието му за развитие и изява.

Френсис Бейкън: Английски философ, живял в периода 1561г. – 1626г. Смисълът на човешкото знание е да достигне Природата такава, каквато е сама по себе си. Познанието не е фотография на предмета, а е сложен процес, при който физиологическата или историческата ограниченост на Субекта влияят върху степента на разкриване на Обекта. Човешкото знание би се обезсмислило, ако няма способността да достига до действителните качества и същност на предмета. За целта хората, трябва да се освободят от субективните елементи в познанието.

Бейкън групира тези субективни елементи и ги нарича ИДОЛИ НА УМА. Идоли на Рода - при познаването на Природата човек често е склонен да съди за

нещата по аналогия със своите собствени качества, да предполага „много по-голямо еднообразие и еднаквост в Природата, отколкото действително има в нея”; да счита променливите неща за постоянни; да не отдава достатъчно значение на отрицателните примери. Критиката на тези идоли е насочена срещу суеверието, свързано с астрологията, сънищата, предсказанията, Божиите наказания и т.н.

Идоли на Пещерата - произлизат от особената духовна или телесна природа на всеки индивид, от възпитанието, навиците. Познаващият човек като че ли гледа нещата от собствена пещера, като ги подчинява на своите възгледи. Това се проявява в създаването на теории, претендиращи да обясняват цялата действителност, като изхождат от предпочитанието на автора към твърде ограничена област. Според Бейкън тези идоли могат да бъдат преодолени чрез сравняване на индивидуалните съждения с колективния опит. Тези

идоли не са носители само на отрицателен момент, познанието винаги се е развивало тласкано от индивидуалните и обществените интереси, които в много случаи помагат да се "види" истината за нещата.

ИДОЛИТЕ на Рода и на Пещерата са вродени и по-малко опасни. Идоли на Пазара /Площада/ - много опасни. Те са се вмъкнали в ума благодарение на

връзките между думи и имена. Тези идоли се забелязват тогава, когато се използват имена за несъществуващи неща /първопричина, щастие, орбити на планети/. Те могат да бъдат неутрализирани чрез правилни дефиниции и връщане към фактите, към тяхната последователност. Една от задачите на Науката е да намери най-адекватните дефиниции за своите понятия, предварително да определи терминологията си, т.е. да се знае точно за какво се говори. Тези идоли разкриват и произволната употреба на думите.

Идоли на Театъра - не са вродени, нито са се промъкнали тайно в ума, а открито са влезли в него. Позоваването на авторитети, а не на опита при решаването на проблеми, възпитава пренебрежително отношение към непосредственото наблюдение. Съпротивата на Бейкън срещу философските учения на Аристотел и Платон е толкова силна, че той дори е склонен да отрече тяхното историческо значение. Не случайно философът счита своя „Нов Органон” за противоположност на Аристотеловия „Органон”.

Подусловие А): Определете към кой вид „идоли”, според класификацията на

английския философ Френсис Бейкън, спадат половите стереотипи?

Подусловие Б): Коментирайте в клас в нашето общество доверяваме ли се на стереотипи и до каква степен? Въпроси за обсъждане: Защо е предразсъдък, че жените са лоши шофьори? Защо стереотипите трябва да се обсъждат? Повечето пъти стереотипите са верни, тогава какъв е проблемът? Откъде излизат стереотипите за жените - въпросът в историята ли е? Щом през вековете много от стереотипите са се задържали, защо да се променят днес? Щом жените и мъжете си имат роли, които извършват по-добре, защо те да се сменят? Кой налага стереотипите? Кои са нещата, които мъжете могат, а жените – не, и обратното?

III ТЕМА № 4 от учебната програма: ЛИЧНОСТ И СОЦИАЛНА СРЕДА

Подтема 4.1. Конфликти. Компетентности като очаквани резултати:

Познава различни стратегии за справяне с конфликти. Познава причините за агресията и типичните форми на агресивно поведение. Описва и оценява поведението си в конфликтни ситуации, като прилага психологически

модели. Разпознава форми на агресия в училище и общността. Разбира положителните аспекти на конфликта като възможност за изясняване на

отношения и решаване на проблеми. Оценява ефективното общуване и разрешаване на конфликти като възможности за

превенция на агресивно поведение Задача 8: „Конфликти и справяне с конфликти” Решаване на конфликти:

Хората използват различни модели/поведения за справяне с междуличностните конфликти. Една от възможните класификации е направена от американския психолог Томас. Той определя пет такива - избягване, примиряване, компромис, налагане и сътрудничество. Този модел отразява различни стратегии за справяне с две основни насочености - към кооперативност /сътрудничество/ и към асертивност /настойчивост/. Асертивност е проява на настойчивост и увереност в поведението.

А/Описание на моделите за справяне с междуличностните конфликти по Томас:

ИЗБЯГВАНЕ – това на практика не е поведение в посока решаване на конфликта. По-скоро се прави опит той да бъде игнориран, омаловажен или прикрит. Вероятността конфликтът да се прояви отново и с по-голяма сила е много голяма. ПРИМИРЯВАНЕ – в този случай се демонстрира желание за удовлетворяване на чуждите интереси, без да се проявява нужното усилие за удовлетворяване на своите. КОМПРОМИС – това е поведение, което е междинно по отношение и на двете измерения – асертивност и сътрудничество. То със сигурност ще изясни различните позиции, но едва ли страните ще се придвижат към ефективно решаване на проблема. НАЛАГАНЕ – това е модел, при който се демонстрира власт. В този случай се налагат личните интереси, без да се вземат под внимание чуждите. Вероятността другата страна да реагира по подобен начин е съвсем реална. КОЛАБОРАЦИЯ (сътрудничество) – това е подход, при който и двете страни се стремят към максимално удовлетворяване както на своите, така и на чуждите интереси, показвайки доверие и откритост. Точно този подход лежи в основата на всички ефективни методи за решаване на

конфликти чрез преговори, посредничество и пр. Най-важното условие за конструктивното решаване на даден конфликт е определянето на неговата същност. Всяка грешка в този процес го обрича на провал. Но за да сторят това, участниците трябва да съгласуват помежду си своите виждания за възникналата ситуация и да си изработят обща стратегия и поведение. Помислете и аргументирайте писмено кой модел е най-устойчив и ефективен за справяне с конфликтите. Отговорете и на въпросите може ли да кажем, че този модел е по-достъпен за жените или мъжете. Дали умението за справяне с конфликтите надскача пола и джендър характеристиките? Представете аргументи. Въпроси за обсъждане: Кой вдига повече скандали - мъжете или жените? Как трябва да се реагира по време на спор и как реално се реагира? Кой ревнува повече - мъжете или жените? Защо мъжете си мислят, че винаги са прави? Защо жените викат, а мъжете - не? Кой се кара повече? Защо, когато един клас е само от момчета, има по-малко конфликти, а когато е само от момичета има много конфликти? Това твърдение вярно ли е според вас?

ФИЛОСОФИЯ за IX клас (Проект за програма)

I ТЕМА № 1 от учебната програма: ФИЛОСОФИЯ, ЦЕННОСТИ И НОРМИ

Подтема 1.1. Ценности и норми. Компетентности като очаквани резултати:

Познава и разграничава понятия като: ценности и блага, традиции и норми. Познава философското начало на интерпретацията на ценности и ценностни системи

(Сократ и софистите). Проявява критичност и самокритичност към крайностите на релативизма и

фундаментализма. Задача 1: Според Жан Пол Сартр всеки човек се стреми по свой начин да стане Бог, т.е. да

придобие съвършенство: архитектът като променя силуета на града, музикантът чрез откриване на мелодии, които целият свят ще запее, шахматистът чрез измисляне на нови комбинации и т.н. Съобразно това всеки сам – явно или неявно – подрежда своя йерархия от ценности, в която сам вярва. Следователно чрез живота си човек иска да покаже коя е най-добрата подредба на ценностите в света. И всеки може да предложи своя версия за ценностна йерархия, в която са преплетени както традиционни идеи, така и негови малки лични открития. Затова на всеки човешки живот можем да гледаме като на една морална поука („Етика и право – онлайн учебник”). Ако трябва да формулирате вашата ценностна йерархия, бихте ли включили в нея някоя от следните ценности: достоен труд; социално равноправие; уважение към партньора; доверие към партньора? Обосновете се! Въпроси за обсъждане: Уважаваме ли се помежду си (хората/партньорите)? Ценност ли е социалното равенство? Кои ценности бихте поставили на приоритетно място - работа или семейство, приятели, партньори? Трудът ценност ли е? Кой труд е ценност? Достойнството и трудът свързани ли са? Уважението ценност ли е?

В нашето общество половете равнопоставени ли са? Доколко сме толерантни към другия пол? Проявяваме ли разбиране към различните? В света на технологиите интересуваме ли се от Другия?

Задача 2: „Ценностна система на бъдещето” Разделете се на групи и всяка от групите да създаде проект под формата на презентация,

клип, постер, песен, пиеса или друг формат на визуализация. В изготвянето на визуализацията може да направите анкета - онлайн или обикновена, чиито резултати да включите в проекта си на тема: „Нашият завет - проект за ценностна система на бъдещето”. Ще включите ли във вашия проект равнопоставеността на половете? Ако отговорът е „да”, по какъв начин ще визуализирате равнопоставеността на половете?

Въпроси за обсъждане: В нашето общество половете равнопоставени ли са? Доколко сме

толерантни към другия пол? Проявяваме ли разбиране към различните? В света на технологиите интересуваме ли се от Другия?

Задача 3: „Ценностен дефицит” Можем ли да кажем, че днес се наблюдава липса на ценности - „ценностен дефицит”?

Открийте и опишете връзката (социалните несправедливости са причина или следствие от тази липса на ценности; с кое да се борим първо и т.н.) между това явление и наличието на следните социални несправедливости:

✓ Сегрегация на труда ✓ Влияние на половите стереотипи в междуполовите отношения ✓ Неравенство по пол в образованието и кариерното развитие ✓ Неправомерна експлоатация ✓ Трафик на хора.

II

ТЕМА № 2 от учебната програма: СВОБОДА, НОРМИ И ЧОВЕШКИ ЦЕЛИ Подтема 2.1. Свобода и воля. Компетентности като очаквани резултати: Разбира свободата на волята като основна ценност и като философски проблем. Познава поне две алтернативни теории за свободата (Августин, Кант, Хегел, Сартр). Дава примери за причинни отношения и за отношения от свобода.

Разграничава негативна (свобода от) и позитивна свобода (свобода за). Оценява значимостта на автономния морален избор.

„Бягство от Свободата” Автор на картината: Дейвид Бог

Задача 4: „Връзката между свобода и отговорност”

Разгледайте двете концепции на Ерих Фром за негативната свобода „свободата от” и позитивната свобода „свободата за”. В коя от тях двете се наблюдава отказ от самостоятелност и нежелание за поемане на отговорност? Можете ли да определите стереотипното поведение спрямо пола израз на кой тип свобода е? Дали следването на тези стереотипи ни прави автономни и свободни? Разгърнете вашите позиции и аргументи като организирате дебат по темата. Въпроси за обсъждане: Има ли разлика между лична свобода и обществени свободи? Кои са по-равни - мъжете или жените? Как показваме, че сме свободни днес? Колко сме свободни днес? Откъде знаем, че днес сме свободни? Подтема 2.2. Морал и норма. Компетентности като очаквани резултати:

Разглежда свободата като условие за автентично морално действие. Познава понятието морал като порядък, основан на ценности, валидни за общността. Разбира споделените ценности в общността и прави свой етичен избор.

Задача 5: „Семейство или професионална кариера?” Айн Ранд (на английски: Ayn Rand); рожденото име Алиса Зиновиевна Розенбаум, родена на 2 февруари 1905, починала на 6. март 1982 г. е американски философ, сценарист и романист от руско-еврейски произход. Тя е позната и известна по света със своята рационална философия, близка по идеи с политическото и философско движение либертарианство, която тя нарича „обективизъм”. Има написани множество философски есета за свободната мисъл, защитавайки свободата, социалната справедливост и частната собственост. Значителен принос има и в сферата на етиката, политическата философия и епистемологията. Според френския писател и философ Ален Лорен, специалист по нейните творби, Айн Ранд е въплъщение на „самореализиращия се имигрант”, „защото тя е извършила този подвиг”. В годините около 1970-та година Ранд се концентрира върху систематичната разработка на своята обективистична философия и приложението й спрямо отделни актуални обществени събития. Паралелно работи за няколко института и преподава като доцент, издава статии и впоследствие собствени вестник и списание. Публичната й дейност, участието й в политологични и философски дебати са изключително интензивни и не намаляват до смъртта й през 1982 г.

Из Разговор на Алвин Тофлър с Айн Ранд 1964: Въпрос: Според Вашата философия трудът и неговите постижения са висша цел в

живота. Аморални ли са тези, които намират по-голямо удовлетворение в радостта от приятелството и семейството?

Айн Ранд: Ако те поставят такива неща като приятелството и семейството по-високо от собствения си творчески труд, тогава са аморални. Приятелството, семейният живот, човешките взаимоотношения, не са главното в живота на човека. Човек, който поставя другите по-високо от собствения си творчески труд, е „емоционален паразит”; в

същото време, ако за него работата е на първо място, не възниква конфликт между нея и радостта от човешките отношения.

Въпрос: Мислите ли, че и жените, и мъжете са длъжни да градят живота си около работата – и ако да, около каква работа именно?

Айн Ранд: Разбира се. Аз мисля, че жените са хора. И това, което е правилно за мъжете, е правилно и за тях. Основните принципи са същите. Не се опитвам да определям коя работа е „мъжка”, няма да го правя и спрямо жените. Няма някакъв особен вид работа, която да е подходяща изключително за жени. Жените могат да си избират професия в съответствие със собствените цели и нагласи, както и мъжете.

Въпрос: Според Вас аморална ли е жената, която предпочита да се посвети на дома и семейството, вместо на професионалната си кариера?

Айн Ранд: Не е аморална. Бих казала, че е непрактична, доколкото грижата за дома не може да е пълноценна работа, с изключение на времето, когато децата още не са пораснали. Обаче ако тя иска да има семейство и изцяло да му се посвети, макар и за известно време, би трябвало да подходи към това като към професионална дейност. Тоест, да изучи предмета, да установи правила и принципи, посредством които възнамерява да възпитава децата, да подходи към задачата от позицията на интелекта. Това е много отговорна задача и много важна, но само когато към нея подхождат като към наука, а не просто като към емоционална прищявка.

Коментирайте отговора на американската философка. Според вас могат ли достойно и без конфликт да бъдат съвместени семейство и кариера днес? Какви са стъпките за това? Аргументирайте отговорите си. От казаното в час можете да подберете „материал” и да обобщите възгледите си в есе, посветено на същата тема.

Подтема 2.3. Добро, зло и добродетел. Компетентности като очаквани резултати:

Познава поне две концепции за добро и зло (християнство, модерен релативизъм). Дефинира понятието за добродетел. Прилага концепцията на Аристотел за добродетелта като средина между две

крайности (на недостига и на излишъка) за оценка на личния си опит. Разграничава понятията за добро, зло и добродетел в световните религии. Проявява нагласа за отговорно решаване на морални казуси в конкретни ситуации. Задача 6: Решаване на казус: „Маргарита иска да учи!” Анализирайте и аргументирайте решения по следния казус като използвате понятията

„добро”, „зло”, „добродетел”, „порок”, „равноправие”, „справедливост”, „социално равенство”:

„Маргарита И. е десетокласничка в малък град с преобладаващо ромско население. Самата тя е от ромски произход. За разлика от останалите си връстници тя учи старателно, за нея знанието и добрите оценки са ценност. Наградата за полаганите усилия не закъснява. Тя има отличен успех и е оценена на много високо ниво в различни образователни състезания и олимпиади. Отличните й резултати очертават развитието й в по-нататъшното й образование и усвояване на професия. Това е най-желаното от нея бъдеще, но нейните родители, както и останалите й роднини държат тя да прекъсне образованието си в края на десети клас и да се омъжи. Нейните желания и планове са други, но тя не смее да се противопостави на семейството си.”

Какво бихте я посъветвали? Как бихте действали, ако сте на нейно място?

Въпроси за обсъждане: Какви са правата на Маргарита? Към кои институции може да се

обърне? Как бихте постъпили, ако сте в ситуацията на Маргарита и искате да продължите образованието си, а семейството ви иска да го прекъснете? Маргарита може ли да бъде конкуренция на пазара на труда, въпреки произхода си?

Учениците обмислят различни сценарии, как би се развил животът на момичето, ако се омъжи и продължи да учи; ако избяга; ако потърси подкрепа от ДАЗД; ако се противопостави на семейството.

Подтема 2.4. Смисъл на човешкия живот. Компетентности като очаквани резултати:

Може да се ориентира в различните цели на човешкия живот – лично щастие, удоволствие, полза, дълг, отговорност (напр. евдемонизъм, хедонизъм, утилитаризъм, етика на дълга).

Умее да прилага философски категории за осмисляне на личния си опит. Обосновава лична позиция за смисъла на живота. Проявява отвореност и разбиране към различието в целите и смисъла на човешкия

живот.

Задача 7: Решаване на казус: „Журналистически репортаж”.

Хана Аренд е немско-американски философ, политолог, историк и публицист от еврейски произход. Родена е на 14.10.1906г. в Линден /Хановер, Германия/ и е израсла в Кьонигсберг и Берлин. Получава образование в Марбургския, Фрайбургския и Хайделбергския университети. Учи философия при М. Хайдегер, Е. Хусерл и К. Ясперс. С Мартин Хайдегер има романтична връзка. Под ръководството на последния пише дисертацията си за любовта в творчеството на Св. Августин. На Хусерл пък дължи знанията си и принадлежността си към философската нагласа Феноменология. След идването на власт на нацистите през 1933г. заминава за Франция. През май 1941г. след немската окупация е интернирана в концентрационния лагер Гурс, но успява да избяга след няколко седмици, след което същата година емигрира в САЩ. Живее в Ню Йорк със съпруга си от втория брак Хайнрих Блюхер, немски поет и философ. Едва през 1951г. тя получава американско гражданство, а междувременно преподава в редица американски университети и се утвърждава като един от основоположниците на дисциплината „политология” Нейното творчество е богато, съдържа над 450 труда. Сред най-популярните се нареждат такива творби като ,,Тоталитаризмът’‘, ,,Криза на републиката”, ,,Човечеството в тъмни времена”, ,,За насилието” и други. През 1961г. Хана Аренд заминава за Израел, за да отрази процеса срещу нацисткия престъпник Адолф Айхман като кореспондент на списание ”Ню Йоркър”. По време на самия процес тя създава своята концепция за ,,баналността на злото”, която по-късно заедно с всички материали от процеса ще намерят място в скандално нашумялата по онова време книга със същото заглавие.

Тя бива набедена и обвинявана, че защитава и оневинява нацизма и в частност Айхман. В отговор на тези обвинения Аренд заявява, че да се опиташ да разбереш някого не означава да го защитиш. Този й неспокоен и много труден период от живота е отразен в едноименен филм /2012/ от талантливия режисьор Маргарете фон Трота. Нейната философия и творчество са пример за осмисленост на човешкия живот. От времената на Сократ и Платон мисленето се възприема като мълчалив диалог на Аз-а със себе си. Без него ние губим себе си и преставаме да бъдем личности. Всеки е изправен пред дилемата: ще успеем ли да съхраним възможността да мислим и да бъдем личности, различаващи добро от зло? Ако не съхраним тази си възможност ние губим своето „аз” и оставаме в „неяснотата”, и така се вливаме в масата, общото, което остава в ситуацията на „баналното” зло. Всеки, който отказва да приеме различието, многообразието, диалога и съжителството между различните култури – губи „лице” и позиция, той се стопява и изчезва, защото само чрез този диалог сме ние. Той се явява мотив и ни прави личности.

Подвариант А): Открийте в интернет и формулирайте казуса около отразяването на

процеса от страна на Хана Аренд, появил се в нейния живот. Щяхте ли да постъпите като нея или щяхте да се подчините на натиска на общото мнение? Губи или печели тя от репортажите си по процеса?

Подвариант Б): Като използвате понятията „смисъл на човешкия живот”, „щастие”,

„полза”, „дълг” интерпретирайте и решете следния казус:

Яница Х. е стажант в известна медия. Кариерата й се развива с пълна скорост и тя печели популярност и име, но със славата идват и отговорностите. Яница получава задача да отрази съдебен процес срещу известен политик, злоупотребил с дадената му власт и причинил редица нещастия и заболявания на жителите на малко село, разрешавайки техният водоизточник да бъде замърсен от отточните води на индустриална дейност в района. Тя може да избере между директорско място, обещано й от политика, ако „смекчи” репортажите и успокои населението, или много проблеми и натиск, който може да бъде съсредоточен върху нея при един обективен и завършен репортаж.

Как бихте постъпили Вие?

III

ТЕМА № 3 от учебната програма: КРАСОТАТА И ИЗКУСТВОТО КАТО ФИЛОСОФСКИ ПРОБЛЕМИ

Подтема 3.1. Основни естетически категории и понятия. Компетентности като очаквани резултати:

Познава основни естетически категории и понятия. Умее да разграничава естетически от етически ценности. Умее да дава и аргументира естетическа оценка на предмет от ежедневието или на

произведение на изкуството. Проявява желание да интерпретира естетически своя опит.

Задача 8:

Артемизия Джентилески (8 юли 1593 – 1652) е италианска художничка от ранния Барок, считана днес за един от най-завършените художници в поколението, повлияно от Караваджо. В една епоха, в която жените художници не са били приемани лесно от артистичната общност, тя е първата жена художник член на Академията за изящни изкуства във Флоренция. Джентилески е родена на 8 юли 1593 г. в Рим, най-голямото от шестте деца на художника Орацио Джентилески. Има нелека съдба. Трудните обстоятелства, които й се налага да преодолее, променят житейските и творческите й възгледи. В картините на Артемизия жените не са жертви. Те държат оръжие, разпореждат се с живота си, не искат съчувствие от зрителя и се дистанцират от ренесансовата еротика, характерна за времето.

Подусловие А): Разгледайте представените картини, опитайте се да изведете

характеристиките на женската красота в тях, онези които подчертава художничката. Коментирайте съвременните представи и ги сравнете с тези, които сте извели. Аргументирайте се.

Горе –„Автопортрет” Ляво -„Каещата се Мария

Магдалена” Среда- „Автопортрет” Дясно -„Жена, седяща на

стол” Подусловие Б): Според вас ограниченията на свободата могат ли да доведат до красиви и

добри резултати. Вземете за пример следния текст: „Много жени по времето на Артемизия Джентилески рисували и били добри художници, но те нямали право да разписват картините си със собствените си имена. Считало се за голям позор и скандално поведение. Затова от тяхно име върху картините им се разписвали братя, бащи и други мъже от семействата им. В резултат на това тези ренесансови творци са напълно непознати и неизвестни. Световната култура напълно губи техния талант.”

ФИЛОСОФИЯ за X клас (Проект за програма)

I ТЕМА № 2 от учебната програма: ЕЗИК И МИСЛЕНЕ

Подтема: 2.1. Истина и валидност. Компетентности като очаквани резултати:

Разбира спецификата на логиката като наука за анализ и оценка на валидността на аргументите.

Познава основните логически закони Разбира връзката между истина и валидност. Различава аргумент от поредица изказвания, между които няма формално- логическа

връзка. Анализира структурата на аргументите. Проявява готовност за аргументиране на личната си позиция. Проявява нагласа да не приема тези без критическа проверка. Задача 1: На учениците се предлага да се запознаят с текста на Д. Клустер за критическото

мислене. След което получават задача да се разделят в смесени екипи и да подложат на критически анализ следното твърдение: „Мъжете и жените - равни или равноправни?”

Критическа проверка Според Дейвид Клустер в статията му „Какво представлява критическото мислене?” понятието „критическо мислене” може да се опише на 5 нива: „1. То е самостоятелно мислене, защото формираме собствени ценности, идеи и убеждения. Никой не може да мисли критически вместо нас. Самостоятелното мислене е първото, а може би и най-важното качество на критическото мислене. 2. При него информацията е началната, а не крайната точка. Учениците трябва да знаят много, преди да бъдат мотивирани и в състояние да мислят самостоятелно. Понякога казваме „Не можеш да мислиш с празна глава“. 3. Критическото мислене започва със задаването на въпроси, с решаването на проблеми. Човешките същества притежават естествено любопитство за света. Когато видим нещо ново, желаем да научим нещо повече за него. Истинският познавателен процес на всяко равнище се стреми да решава проблеми и да отговаря на въпросите, които възникват в резултат на интересите и нуждите на учениците. Джон Бийн заключава: „следователно част от трудността при преподаването на критическо мислене е събуждането на учениците за съществуването на проблемите около тях“ (Bean 1996: 2). 4. Критическото мислене търси убедителни аргументи. Критически мислещият човек развива свои собствени решения на проблемите и подкрепя тези решения с добри и убедителни аргументи. Той приема, че е възможно съществуването на повече от едно решение, и следователно работи, за да докаже защо предпочетеното от него решение е логично и практично. 5. Критическото мислене е социално мислене. Идеите се проверяват и подобряват в процеса на споделянето им с другите. Според философа Хана Аренд „за съвършенството е необходимо присъствието и на други“. Когато обсъждаме, четем, спорим или оспорваме, когато споделяме или даваме идеи, ние се ангажираме в един процес, който задълбочава и усъвършенства нашите собствени позиции.”

Подтема: 2.4. Правила и грешки в аргументацията. Компетентности като очаквани резултати:

Познава основни стратегии за аргументиране и типовете неформални грешки. Умее да формулира проблем и теза и да открива и анализира релевантната

информация. Умее да разпознава неформалните аргументни заблуди (напр. аргумент на силата,

аргумент срещу личността, аргумент от традицията и др.). Осъзнава важността на критическото мислене за преодоляване на конфликти и

постигане на съгласие. Задача 2: Учениците се запознават с текста за „Аргумента –„ad hominem”. След това получават за

задача да съставят в табличен вид отговори на въпроса: „За или Против тезата, че този тип аргумент, използван на работното място, може да стане причина за дискриминация по пол (етнос, раса, религия) на работното място”

Аргументът „ad hominem” причина за дискриминация на работното място?

ЗА ПРОТИВ

Разпознаване на неформални аргументни заблуди Една от неформалните аргументни заблуди е аргументът "ad hominem". Необходимо е да му обърнем внимание по ред причини - от факта, че се използва твърде често, до възможността да бъде използван срещу нас самите. Терминът Argumentum ad hominem е въведен от древноримските ритори в тяхната класификация на способите за убеждаване на аудиторията. Първоначално е означавал обръщане към емоциите, предразсъдъците и убежденията на слушателите, което не противоречи на принципите на ораторското изкуство. Най-лесно можем да разберем същността на ad hominem, когато видим логическата му форма:

1. Лицето А формулира твърдение Х. 2. За лицето А е известно нещо, описващо го в лоша светлина. 3. Следователно твърдението Х, изказано от А заслужава да бъде подложено на

съмнение или директно да бъде отхвърлено. Тази техника има няколко основни разновидности: - ad personam (към личността) - критика към личността на опонента, което дискредитира твърдението; - ad hominem circumstantiae (към обстоятелствата) - дискредитиране на позицията на опонента, чрез обстоятелствата, които заобикалят самото твърдение или изказаното в твърдението;

- ad hominem tu quoque ("и ти също") - дискредитиране на изказаната позиция от опонента чрез посочване на факта, че той сам действа в разрез с изтъкваните от него аргументи.”

Автор: Александър Петров „Аргумент "ad hominem" - основно оръжие на манипулатора”

Въпроси за обсъждане: Какво е да те дискриминират на работното място?

II

ТЕМА № 3 от учебната програма: ФИЛОСОФСКОТО ПОЗНАНИЕ И РЕАЛНОСТТА Подтема 3.2. Човек и Бог. Компетентности като очаквани резултати:

Познава християнската философия през Средновековието като преход от космологизма на Античността към разбирането на света чрез отношението човек – Бог (Августин, Тома от Аквино).

Разбира ролята на вярата и разума в познанието. Разбира християнския възглед за смисъла на човешкия живот като надежда за спасение

във вечността. Сравнява религиозния и научния възглед за света и човека. Дава примери за и реконструира познати от историята на философията

доказателства за съществуването на Бога. Оценява философското значение на идеята за Бога за осмисляне на света и

собственото бъдеще. Осмисля ролята на религията за формиране на личния светоглед. Задача 3: „Равенство или неравенство?”:

Тази задача има за цел да насърчи учениците да анализират текст и да мислят критично. Тук те трябва да определят дали библейските фрагменти водят до извеждането на полово неравенство или обратното - затвърждават мъжа и жената като равнопоставени, въпреки различието си. Ако е така, кое ги прави равнопоставени? На учениците се предлага да се запознаят критично със следните библейски текстове. Нека дискутират своите изводи и обобщят резултатите в презентация:

„След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие“ (Бт1:26); „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори“ (Бт1:27).

„И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човек жива душа“ (Бт2:7).

„И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен“ (Бт2:18).

„И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът. И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека. И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си)“ (Бт2:21-23)( От него се разбира, че Ева е създадена като „помощник…подобен“ на Адам, но това не означава сляпо подчинение, а взаимно допълване. Писанието казва: и създаде, доколкото Бог е взел част от вече сътвореното, т. е. взел от вече готовото творение някаква малка част и от нея направил цяло живо същество.)

Цитатите и коментарите върху тях са взети от текст „Положението на жената в християнството”-автор: Олга Дарманчева

Въпроси за обсъждане: Защо мъжът е глава на семейството? Какво характеризира мъжа и

жената като равнопоставени - в Библията и в обществото? Защо Ева е помощник на Адам? Жената ли доминира, когато мъжът е "под чехъл"? Ако беше създадена първо Ева, щеше ли да има неравенство?

В хода на обсъждането могат да се включат примери от ежедневието, които да илюстрират ситуации на равнопоставеност и неравнопоставеност между половете.

Задача 4: „Сравнение между наука и религия по отношение на пола”

Тази задача има за цел да накара учениците да сравнят научната (биологичната, медицинската и психологическа) и религиозна представа за мъжа и жената. След направеното сравнение да открият дали науката и религията говорят за равнопоставеност на половете? Коя от тях дава по-значими аргументи в полза на тази равнопоставеност? Дали наука и религия не се допълват взаимно като затвърждават равнопоставеността от различни аспекти? Учениците трябва да сравнят горните цитати от Библията с определенията на биологията, медицината и психологията за пол, полова йерархия и социални роли на пола (джендър). След като изработят своите аргументи, да ги използват за написването на есе със заглавие „Човекът като мъж и жена - наука или религия?”.

Въпроси за обсъждане: Защо религията е потъпквала женското начало и приноса на

жените? С какво женската сексуалност е застрашавала и все още застрашава социалния ред? Защо да даваме права на жените, като дори Библията казва, че са създадени, за да слушат мъжа (Бт: 2:21-23)? Как религията вижда приноса на жените в обществото през вековете?

Задача 5: „Света Хилдегард от Бинген”

Тази задача запознава учениците с личността, живота и мисията на Света Хилдегард. Така те се запознават с биографията и размишляват за неравнопоставеността на жените в църквата. Търсят отговори на въпроса „Необходима ли ни е вяра?” през създаването на аналитичен текст - философско есе. Учениците предварително да проучат живота и възгледите на Света Хилдегард, вместо есе.

Света Хилдегард от Бинген Около 1250 г. в Германия има близо 500 монахини от общо 25 – 30 хиляди служители на църквата. Въпреки това изглежда църквата не осъзнава напълно огромния религиозен потенциал на жените. Още през ХІІ в. прочутата Хилдегард от Бинген дава диагноза на епохата. Според нея много от проблемите на обществото се дължат на слабостта на мъжете. Оттук следва, че жените трябва да се нагърбят с онези ситуации, в които са се провалили мъжете, защото наближава ерата на жената (tempus maliebre). Хилдегард от Бинген посочва, че след като мъжете-духовници не желаят, жените на църквата са тези, които са длъжни да проповядват срещу еретиците, като извършват мисионерски пътувания по река Рейн и Нае. С времето става главна монахиня към женската част на бенедиктинския орден, но групата се разраства постоянно и в крайна сметка, Хилдегард става игуменка на свой собствен манастир. За живота й знаем благодарение на запазените над 300 писма. Най-важна се оказва кореспонденцията й с влиятелния абат Бернар от Клерво, който потвърждава авторитета на Scivias („Научи пътя“), който представлява три трактата на латински, говорещи за триединството на Бог. В своите Liber тя говори за теми така всеобхватни като религия (еднорог, символизиращ Исус, Чистилището, Апокалипсиса) аборт, медицина, стихиите и сексуалността, като смята, че девите притежават особена мъжествена сила. Въпреки статута си на пророк и факта, че е говорила с папи (Александър) и императори (Фридрих Барбароса), Хилдегард никога не губи смирението си. Освен писател, тя е и композитор на песнопения (музика и текст), като рисуваната нотация, която измисля е доста интересна, като се има предвид, че стандарт не е съществувал тогава. Макар че Хилдегард от Бинген ще окаже силно влияние върху църковния живот през ХІІ в., повечето монахини ще останат подчинени на правилници, изработени от мъже и за мъже. Speculum Virginum, един от най-известните монашески устави, не съдържа глави, свързани с любовта, нито пък говори за индивидуалната молитва или за душата на отделната монахиня. Манастирският режим е изключително суров – покаяние от прегрешила монахиня не се приема, макар че на всеки е ясно до каква степен младите монахини могат да се поддадат на изкушенията, на които ги подлага кипящият живот около манастира.”

Въпроси за обсъждане: Как религията вижда приноса на жените в обществото през вековете? Защо жените не са имали право да изразяват сексуалните си желания? Защо църквата е слагала цензура? Подтема 3.3: Разум, опит и знание. Компетентности като очаквани резултати:

Разграничава емпиризъм (Лок) от рационализъм (Декарт). Познава решението на Кант на спора емпиризъм-рационализъм. Познава възникването на култа към разума, науките и методите в Новото време. Разграничава твърдения, основани на опита и твърдения, основани на рационални

принципи. Анализира основанията на собственото си мислене. Проявява нагласа за критично отношение към проблема за произхода и валидността на

познанието. Осъзнава значението на метода за откриване и доказване на истината .

Задача 6: „Емили дьо Шатле” Учениците се разделят на смесени работни групи и търсят и систематизират информация за научни, философски и етически трудове на Емили дьо Шатле. Откриват връзката между нейната философия и тази на Джон Лок и френските материалисти. Търсят имена на други известни жени философи от това време.

Габриел Емили Льо Тонельо дьо Бретьой, маркиза дьо Шатле (на френски: Gabrielle Émilie Le Tonnelier de Breteuil, marquise du Châtelet, родена на 17 декември 1706, Париж – починала на 10 септември 1749, Люневил) е френска математичка и физичка от епохата на Просвещението. Била е муза и вдъхновителка на Волтер. Превела е на френски „Математически начала на натурфилософията“ на Нютон. Дисертацията на Емили дьо Шатле, 1744.

През 1737 г. маркиза дьо Шатле публикува

дисертация върху природата и разпространението на огъня (на френски: Dissertation sur la nature et la propagation du feu), въз основа на изследванията си на огъня, в която предсказва природата на светлината и това, което днес е познато като инфрачервено излъчване.

Дени Дидро твърдял, че в живота му имало два прекрасни момента. Единият от които бил отговорът на Емили дьо Шатле на неговото есе „Писмо за слепите, предназначено за зрящите”.

Имануел Кант пише първите си разсъждения за естествената философия по повод публикуването на нейната брошура за живите сили.

Андре-Мари Ампер твърдял, че тя е гений в геометрията. Волтер я описва като „душата за която била предназначена

неговата душа”. Дьо Шатле за обществото и социалната роля – „Чувствам пълната

тежест на предразсъдъците, които ни изключват толкова универсално от науките, това е едно от противоречията на този свят, което няма да спре да ме учудва. Съществуват големи държави, чиито закони ни включват в решението на държавната съдба. Но не съществуват места, където да насърчават жените в мислене.”

Подтема 3.4. Човекът и обществото. Компетентности като очаквани резултати:

Познава възгледи за човека като личност и човека като обществено същество (Аристотел, Маркс, Ницше, Сартр).

Разбира значението на езика за осъществяването на личността и общностния живот (напр. Ортега-и-Гасет, Ръсел, Витгенщайн).

Разпознава различни форми на осъществяване на властта (напр. чрез политически и морални норми, чрез езика, чрез тялото).

Разбира промените в личното и обществено съществуване в исторически контекст и особено фундаменталните изменения в съвременния глобален свят.

Разграничава личностни и социални аспекти в своята идентичност.

Може да открива механизми за „бягство от свободата” (Е. Фром) и прояви на конформизъм.

Разграничава и дава примери за отношения на власт. Разграничава съвременните представи за човека и обществото от възгледите на

предишни исторически епохи. Оценява значението на взаимовръзката между личността и обществото за тяхното

развитие. Задача 7: „Жената - преди и сега”

Тази задача има за цел да насърчи умението за сравнение и анализ на учениците. Тук те получават малки исторически препратки относно историческия статут на жената. Сравняват го с днешното разбиране за статута на жената. На какви социални и исторически фактори се дължат промените, свързани с мястото и ролята на жените в обществения и семеен живот? Какво представлява философската нагласа „феминизъм” и какви са проявленията на феминизма днес? Отговорят на следните въпроси: Има ли промени в статута на жената? Какво биха променили те в настоящия статут на жената? С обобщените резултати учениците изработват презентация или ученическа пиеса. В помощ на учителите:

Древна Гърция: жените не са участвали в обществения живот, били лишени от право да гласуват и да съдят, от възможност да се разпореждат с имуществото си или да сключват сделки (изключение е Спарта), нямали право сами да напускат пределите на дома си. До омъжването на девойката неин опекун бил баща й или най-близкият мъж родственик, а след встъпването й в брак цялата власт се съсредоточавала у законния съпруг. Също така с различен мащаб било оценявано поведението на мъжа и жената в брака. От съпругата се изисквала вярност, но съпругът имал право да има полови отношения и с други жени (хетери и робини) или с момчета и юноши. Когато детето навършело 7-годишна възраст, майката губела правата над него и така всички членове на семейството се намирали под властта на мъжа. Въпреки съществуването на правни процедури и механизми за развод от страна на съпругата, съпругът разполагал с повече възможности за разтрогването на брака. Древен Рим: В Древен Рим жената се намирала в неравноправно положение с мъжа. Езическите вярвания, нрави и обичаи още повече унижавали достойнството на жената. Но за разлика от Древна Елада, жените имали определени обществени права: правото да се съдят, да свидетелстват и да търгуват, т.е. те можели да сключват сделки. Средновековна и Ренесансова Европа: Разбирането за подчинената роля на жената влиза по един или друг начин в католическите църковни закони. През 1234 г. се приема официален закон на римокатолическата църква – Corpus Iuris Canonic – който остава в сила чак до 1916 г. Ето какво четем в него: “Същество от женски пол не може да заема църковна длъжност, както според светските закони не може да упражнява и публична длъжност; жена не може да бъде ръкоположена в църковен сан, а ако това стане той ще е лишен от свещен характер, никоя жена, колкото и да е свята, не може да преподава или проповядва в Божи храм; съпругата е подчинена на своя съпруг и е задължена да му служи; жената трябва да проявява много по-голяма скромност от мъжа”. „Разбирането за подчинената природа на жената доминира през цялото Средновековие. То поражда предразсъдъка, че публичните и политическите дейности не могат да бъдат упражнявани от представителки на женския пол. Без значение дали живеела в малко или голямо семейство, дали принадлежала към социалните низини или към знатните среди, една жена можела да постигне сигурност, а дори трайно влияние

в семейния кръг само ако родяла деца. Безплодната жена нямала почти никакви шансове да запази позициите си. Често съпрузите, със или без основание, обвинявали съпругите си за смъртта на децата им и предпочитали да свържат живота си с нови съпруги. Заслугите и участието на жените в средновековния обществен и политически живот са оставили завиден дял в световната история. Като цяло тази роля се обуславяла от самото положение на жената в обществото и от личните й качества. Историческите извори съхранили за поколенията делата на доста франкски и англосаксонски кралици и знатни дами, но не съобщават почти нищо за огромното мнозинство от обикновени жени, които с всекидневния си анонимен труд са допринасяли за общественото развитие. В англосаксонските кралства всяка жена, която притежавала и управлявала поземлен имот със съответната големина, автоматично е поемала и военни задължения, т.е. военна служба, поправка на крепости, поддържане на мостове, освен ако в притежаваната от нея харта не били предвидени други условия. През ХV век се усъвършенства поощряваният от монархията репресивен арсенал на църквата и буржоазията за затварянето на жените в семейството и за лишаването им от техните предишни роли. През ХV век омъжената жена става неправоспособна във всички действия, които вършела без разрешение от съпруга или съда, и които били напълно нищожни. Това развитие засилва пълномощията на съпруга, който достига до упражняване на един вид домашна монархия. През ХV век в Англия и в много европейски страни се появява забрана за жените да влизат в университетите, създадени от църквата, което довежда до намаляване на професионалните изяви на жените. Професиите на лекарки, билкарки, акушерки, които те упражнявали успешно през предходните векове, станали най-уязвимите при тази конкуренция между половете. От ХV век жените били обявявани в магьосничество, ако упражняват медицина, без да са получили образование в новите медицински училища, дори и когато тяхната обичайна практика ги подготвяла по-добре за упражняването на тази професия, отколкото книжното знание, давано на мъжете в университетите. Европа през Новото време и съвремието – развитие на феминизма: Историците очертават няколко етапа в развитието на феминисткото движение: първи етап (1840-1870, „ранни години"), който включва евангелисткия принос към феминизма, кампанията за равни права (закърмена с просвещенски идеи) и очертава връзката между феминизъм и социализъм; втори етап (1870-1920, определян като „златни години"), в който движението настоява за осъществяване на морални реформи, като същевременно пропагандира идеите за женско превъзходство и за защита на слабите. Това е етап, в който на дневен ред е поставено извоюването на избирателни права за жените. Следва пауза от 1920 до 1960 г., а от 60-те години до наши дни според някои систематизации на феминизма тече периодът на „модерното движение", в който се възражда традицията за извоюване на равни права (но вече във всички области) и се появяват все по-ясни модификации във феминистката идеология, свързани с различни социални групи и културни идентичности. Междувременно през 1949 г. Симон дьо Бовоар публикува аргументираната си радикална критика на патриархалното общество, озаглавена „Вторият пол", която според някои изследователи става главният катализатор на новото женско движение . Тази нагласа се ражда около 1910 г. Неговата поява бележи нова фаза в дебата и агитацията за правата и свободите на жените. През XIX в. този термин не е бил използван. Говорело се е за „напредъка" на жената, „каузата" на жената, за „женския въпрос", за женски права и женско избирателно право. Говорело се е и за женско движение, за да се очертаят многобройните пътища и средства за излизане на жените от дома и включването им в различни обществени благотворителни инициативи и за да се подбуди борба за граждански права, социални свободи, високо образование, материално осигуряване на женския труд и право на гласоподаване. През 1910 г., когато суфражистката кампания в Европа е в разгара си, изразът движение на жената започва да звучи

архаично и все по-често се употребява терминът феминизъм. Той фактически отделя женското движение от суфражизма въпреки жизнените връзки между тях. Терминът „феминизъм" включва различни неща: както 1) феминистката идеология(и), основана върху критичен анализ на подчинеността на жените и привилегироваността на мъжете във всички исторически съществували общества, така и 2) феминисткото движение(я), целящо социалнополитическа промяна по посока на пълно равноправие между двата пола. Феминизмът според ред социални учени включва вяра в равенството между половете и противопоставяне на половата йерархия, на подчинеността на жените на мъжете, както в семейството, така и в обществото; той се стреми да премахне господството на мъжкия пол, но не и да заличи сексуалния дуализъм; феминизмът по дефиниция е проженски, но това не означава, че той е антимъжки. Феминизмът приема още, че условията на съществуване на жените (и мъжете) са социално конструирани (не божествено или природно дадени). Затова той се стреми към равенство на половете, но това е равенство, което отчита тяхното различие. Той се домогва до индивидуална свобода чрез мобилизиране на общоженска солидарност.

/Материалите за статията са взети от: „ИСТОРИЯ НА ЖЕНИТЕ, ФЕМИНИЗЪМ И РАМКИТЕ ЗА ТЯХНОТО ОСМИСЛЯНЕ”-Красимира Даскалова; „Жената през Средновековието”; „Положението на жените през вековете правомощия, дискриминации и място в обществото”-Александър Пенев/.

Задача 8: „ Феминизъм- екзистенциализъм”. Тази задача насочва учениците да изследват съдържателно понятията феминизъм и

екзистенциализъм. Да открият връзките и философите, които са част от развитието на тези нагласи. Получените резултати трябва да се визуализират по усмотрение на учениците чрез схема, на хартиен или електронен носител.

III

ТЕМА № 4 от учебната програма: СОЦИАЛНА ФИЛОСОФИЯ И ФИЛОСОФИЯ НА ПРАВОТО Подтема 4.1. Справедливост, закон, права и задължения. Компетентности като очаквани резултати:

Познава основни концепции за справедливостта и законите (Платон, Аристотел, Джон Ролс).

Познава правната норма и нейните основни видове. Различава правни от морални норми. Анализира казуси, свързани с проблематичността на

различни форми на справедливост. Оценява значението на принципа за равенството пред

закона. Разбира връзката между индивидуалните права и

легитимните форми на задължения. Задача 9: „Декларация за правата на човека”

Учениците се запознават с текста, след което отговарят писмено на следните въпроси:

✓ Кои членове на Декларацията бихте използвали във вашата пледоария за защита на равноправието при половете?

✓ Кои членове най-често се забравят и не се прилагат? ✓ Ако бяхте адвокат, кои от тези 17 члена, бихте използвали, за да затвърдите

равнопоставеността на половете? Декларацията за правата на човека и гражданина (на френски Déclaration des droits de

l'homme et du citoyen de 1789) е най-важният документ на Френската революция, определящ индивидуалните права на човека. Декларацията била приета от Националното учредително събрание (фр. l’Assemblée nationale) на 26 август 1789 г. В основата на тази Декларация лежи концепцията за равноправието и свободата, принадлежащи на всеки индивид по рождение. За естествено право на човека и гражданина се обявявали: свободата на личността, свободата на словото, свободата на убежденията, правото на съпротива срещу всяко потисничество. Декларацията и до днес лежи във фундамента на френското конституционно право. Тя е потвърдена и пренаписана в преамбюла на конституцията от 4 октомври 1958 г. На 16 юли 1971 г. Конституционният съвет на Франция признава Декларацията за пълноправен юридически документ, чието нарушение се приравнява на неконституционно посегателство. През 2003 г. ЮНЕСКО включват тази Декларация в регистъра „Световна памет”.

Представителите на френския народ, като се консултираха в Националното събрание и като считат, че невежеството, забравянето или пренебрегването на правата на човека са единствените причини за обществените нещастия и корупцията на правителството, решиха да изложат в тържествена декларация, неотменните и свещените права на човека, така че тази декларация да служи непрестанно на всички членове на обществото, като постоянно им напомня за техните права и задължения; така действията на законодателната власт ще се съгласуват с политическите институции, които ще я спазват; така исканията на гражданите, основани отсега нататък на прости и безспорни начала, ще се насочат към спазването на конституцията и към всеобщото щастие.

На това основание Националното събрание потвърждава и провъзгласява под закрилата на Върховното същество следните права на човека и гражданина

I. Хората се раждат и остават свободни и равни по права. Обществените различия

могат да служат само на общата полза. II. Целите на всяко политическо съдружие е осигуряването на всички естествени и

неотменни права на човека. Тези права са свободата, собствеността, сигурността и съпротивата срещу насилието.

III. Всеки суверинитет се корени по същество в нацията. Нито орган, нито индивид не

може да присвоява власт, която не произхожда от него. IV. Свободата се състои във възможността да се прави всичко, което не вреди другиму,

така че, упражняването на естествените права на човека да има за единствени граници тези, които осигуряват на другите членове на обществото ползването на същите права. Тези граници могат да бъдат определени само от закона.

V. Законът трябва да забранява само деяния, вредни на обществото. Всичко, което не е забранено от закона, не може да бъде възпрепятствано и никой не може да бъде принуден да извърши това, което законът не повелява.

VI. Законът е израз на общата воля. Всички граждани имат правото да участват лично

или чрез свои представители при неговото създаване. Той трябва да бъде еднакъв за всички било когато защитава, било когато наказва. Всички граждани, тъй като са равни пред закона, имат еднакъв достъп до всички обществени длъжности и служби, съобразено с техните способности и без друга разлика освен тази, която произтича от техните добродетели и дарби.

VII. Никой човек не може да бъде обвинен, задържан, затворен освен в случаите,

определени от закона, и според неговите изрични предписания. Тези, които изискват, изпращат, изпълняват или карат да се изпълняват произволни заповеди, трябва да бъдат наказвани; но всеки гражданин, призован или задържан по силата на закона, трябва да се подчини безусловно: той е виновен, ако се съпротивлява.

VIII. Законът може да установява определени и необходими наказания. Никой не може да

бъде наказан освен по силата на закон, установен преди нарушението и по установения в закона ред.

IX. Всеки човек се предполага, че е невинен, докато неговата вина не бъда доказана. Ако

се сметне за нужно неговото задържане, то всяка строгост, която не е необходима за неговото задържане, се наказва от закона.

X. Никой не може да бъде обезпокояван за своите възгледи, включително религиозни,

стига тяхната изява да не нарушава обществения ред, установен от закона. XI. Свободната размяна на мисли и възгледи е едно от най-ценните права на човека;

всеки гражданин следователно може да говори, да пише и да печата свободно, при условие че не злоупотребява с тази свобода в случаите, определени от закона.

XII. Гаранциите за правата на човека и гражданина прави необходима обществената

сила; тази сила следователно е създадена в интерес на всички, а не за лична полза на тези, които притежават властта.

XIII. За поддържането на обществената сила и за разходите на администрацията е

необходим общ данък; той трябва да бъде равномерно разпределен между всички граждани съобразно техните възможности.

XIV. Всички граждани имат право сами или чрез своите предствавители да установят

необходимостта от обществен данък, да го съгласуват свободно, да следят за неговото прилагане и да определят неговия размер, разпределение, изплащане и времетраене.

XV. Обществото има право да изисква от всеки обществен служител да се отчита за

своите административни задължения.

XVI. Обществото, в което не е осигурена гаранция на правата, нито е строго определено разпределението на властите, няма Конституция.

XVII. Тъй като собствеността е неприкосновено и свещено право, никой не може да бъде

лишаван от нея, освен в случай на установена в закона обществена необходимост и при условия на справедливо и предварително обезщетение.

Подтема 4.2. Държава. Компетентности като очаквани резултати:

Познава възгледите на Аристотел и Платон за държавата. Познава възгледите на Томас Хобс, Джон Лок и Жан-Жак Русо за обществения договор. Разбира смисъла на идеята за разделение на властите в правовата държава. Разграничава различни форми на държавно управление. Осъзнава ролята на държавата като властови субект на правните отношения. Оценява нарастващата роля на други социални актьори в осъществяването на

човешките права в съвременния свят. . Задача 10: „Явлението „стъклен таван” Учениците получават за задача да проучат какви мерки взема държавата за

преодоляването на това явление. Да опишат резултатите в презентация. Могат да насочат изследването си към закони с такава насоченост (например: Закон за защита от дискриминация - 2006г; Закон за равнопоставеност на жените и мъжете – 2016г.). Вместо с презентация, учениците могат да отразят своите резултати и в „линия на времето”.

„Стъклен таван” е наименование на форма на полова дискриминация по отношение на правото на труд. Той е група от „невидими“ (неочевидни) бариери, основани на предразсъдъци, които възпрепятстват развитието на жените към по-високи длъжности в тяхната кариера. В резултат от „стъкления таван“ жените са по-слабо представени в по-високите йерархични нива, даже в сектори, където те са мнозинство, като сферата на образованието. Терминът е предложен от Уолстрийт джърнъл през 1986 г. Понастоящем се използва и по повод затрудненията на жените за напредък в политиката. През 2013 г. 17,8% от членовете на управителните съвети на най-големите, котирани на фондовата борса предприятия в Европейския съюз са жени, като те представляват 4,8% от председателите на тези управителни съвети. Делът на жените главни изпълнителни директори е 2,8%. През 2012 г. близо 19% от майките в България са били уволнени, след като са съобщили на работодателя си, че са бременни.

Подтема 4.3. Гражданско общество. Компетентности като очаквани резултати:

Познава предпоставките за възникването на гражданското общество и факторите за неговата стабилност.

Ориентира се във възможностите на гражданското общество за влияние върху политическия ред.

Разпознава различни съвременни форми на гражданско участие (социални движения, Интернет, граждански протести и гражданско неподчинение).

Дава примери за случаи на конкуренция и сътрудничество. Проявява нагласа за социална солидарност и толерантност към различието Задача 11: „Аз като гражданин” В тази задача учениците провеждат мисловен експеримент. В условието на задачата се

казва, че училището може да бъде възприето като една малка държава, а учениците се явяват нейните граждани. Тогава те получават задачата да предложат инициативи, свързани с превенцията, насочена към преодоляването на насилието в училище. За изпълнението на тази задача учениците преминават няколко стъпки:

✓ Сформиране на екипи. ✓ Дебат на тема „Насилието в училище, социално неравенство и полова

дискриминация”. ✓ Набелязване на дейности за превенция и противодействие. ✓ Оповестяване на взетите решения. В реализацията на тази задача учениците създават предпоставки за реализирането на

проект с подобна насоченост. Взаимодействат активно с училищната общност: ръководство, родители, учители, ученици, педагогически съветници и ученически парламент. Работят активно с Правилника на училището, ЗПУО и Етическия кодекс на училището.

Гражданско образование за XI клас (Проект за програма)

I

TEMA № 1 от учебната програма: ГРАЖДАНИТЕ, ПОЛИТИКАТА И ДЕМОКРАЦИЯТА Подтема 1.1. Свобода, граждани и власт. Компетентности като очаквани резултати:

Познава възникването и развитието на идеята за свободна личност и права на човека. Разграничава типове власт и легитимност. Разбира ролята на институциите за регулиране на обществените отношения. Разбира механизмите на властта в различните социални единици (семейство,

приятелски кръг, училище, местна общност…). Задача 1: В материала за Димитрана Иванова открийте примери за гражданска активност.

Учениците отговарят и на въпроса: ”Считате ли, че днес има такива активни граждани? Познавате ли някои от тях?”

Димитрана Иванова Димитрана Иванова е родена на 1 февруари 1881 г. в Русе. След като завършва Девическата гимназия* в Русе, на 16 г. заминава да учи философия и педагогика в Цюрих, Швейцария, тъй като по това време Софийският университет все още не приема жени. След завръщането си от Швейцария става учителка и преподава в Попово, Шумен, Плевен, Велико Търново и Русе. В тези години започва да пише за вестниците „Учителска пробуда“ и „Женски глас“ (вестникът на Българския женски съюз (БЖС), организация, основана през 1901 г. за защита правата на жените, която за пръв път обединява тогавашните регионални женски клубове), както и за списанията „Учител“ и „Училищен преглед“, издавани от Министерството на народното просвещение. През 1908 г. Димитрана оглавява русенското женско дружество „Добродетел“ и остава негова председателка в продължение на 3 години. През 1911 г. взима участие и в конгреса на БЖС, на който основна тема са избирателните права на жените. Тя участва в обсъжданията на конституционните разпоредби за правото на глас на жените и се присъединява към специалната комисия към конгреса за изследване на избирателните права на жените от юридическа гледна точка. По време на Балканските войни и Първата световна война Димитрана е медицинска сестра, а след войните се посвещава изцяло на социална и политическа активност. През 1920 г. става редакторка на в. “Женски глас”. Остава такава до 1944 г. и пише статии за почти всяко издание. През 1926 г. е избрана за председателка на БЖС и управлява организацията в продължение на 20 години. Под нейното ръководство влиянието на БЖС нараства сред гражданските организации и помага за формирането на социалните и идеологически тенденции.

В началото на 20-те години на XX в., вече омъжена и с три деца, Димитрана осъзнава, че ѝ е нужно правно образование, за да е в състояние да направи повече за каузата на жените. Отказано ѝ е да се запише в юридическия факултет на Софийския университет с мотива, че не е завършила средното си образование. В годините, когато тя е ученичка, момичетата учат с две години по-малко от момчетата, тоест гимназиалното образование за момчета и момичета все още не е изравнено като продължителност и програма. Този отказ не я разколебава. В автобиографията си тя пише, че това е моментът, в който дълбоко осъзнава, че “трябва да се бори срещу несправедливостите спрямо жените и срещу формализма.” Димитрана полага необходимите изпити и успява да запише право през 1927 г. Малко по-късно Димитрана създава сп. „Жената“ (1928), специализирано в изследване на правните аспекти на статуса на жената, и става негова редакторка. През този период тя води и кампания за равенство на половете в образованието и реагира срещу опитите на правителството да създаде отделни училища за момичета. Бори се за правото на юристките да упражняват професиите си като адвокатки и съдийки (те получават това право чак през 1944 г.), и се застъпва за това, жените да могат да заемат работни места в държавни и обществени институции и да участват в управлението (напр. общински съвети и училищни настоятелства). “Окачените табели из разните учреждения, че служби за жени няма, и разните наредби, да се съкратят преди всичко жените, са унизителни и оскърбителни за демократична България. Те трябва да бъдат премахнати. Докато съществуват тия въпроси за ограниченото право на жената да учителствува и да заема държавни и обществени служби, до тогава тия въпроси няма да слезат из дневния ред на нашите конгреси”, пише тя. Борбата за избирателни права е дълга, започва още от началото на XX в. и среща силна съпротива. През 1909 г. със Закона за народната просвета за пръв път се дава право на жените да бъдат избирани в училищните настоятелства, но не могат да участват в гласуването. Въвеждат се и неравни изисквания по отношение на образователния ценз – средно образование за жените, само грамотност за мъжете. Под ръководството на Димитрана (като лидерка на БЖС) българските суфражетки постигат частичен успех през 1937 г., когато “жените майки от законен брак” получават правото да гласуват в местните избори, а през 1938 г. всички жени над 21 години, които принадлежат към категориите “омъжени, разведени или вдовици”, са допуснати до участие в парламентарните избори (но не и неомъжените възрастни жени). Новият избирателен закон обаче дава на жените право само да гласуват, но не и да бъдат избирани (т.е. те получават само активно избирателно право). Ситуацията с избирателните права на жени е подобна с тази на Франция и Швейцария, които много рано обявяват универсално мъжко избирателно право и допускат жени избирателки много късно. 1944 г. отбелязва края на автономните женски движения в България. Тя е преломна и за Димитрана. С идването на комунистическия режим тя е обвинена в профашистки и пронацистки дейности заради множеството международни контакти на Българския женски съюз. Успява да избегне смъртна присъда, но прекарва 4 месеца в затвора. Забранява ѝ се да практикува право, изключена е от Съюза на журналистите, след като членува в него в продължение на 22 години. Членството ѝ е възстановено през ноември 1959 г., шест месеца преди смъртта ѝ. * Първото светско училище за момичета е създадено през 1841 г. и техният брой достига 90 през 1878 г.

Подтема: 1.2. Политика, демокрация и върховенство на закона. Компетентности като очаквани резултати:

Познава идеята за демокрация и типовете демокрация (пряка, представителна и демокрация на участието).

Разбира връзката между политическо управление, политическо поведение и политическа култура.

Разграничава видове избирателни системи (пропорционална, мажоритарна, смесена). Идентифицира и оценява негативното влияние на корупционните практики в изборния

процес (купуване и продаване на гласове, принуждаване, манипулации на изборни документи) за справедливото и честно реализиране на представителната демокрация.

Осмисля значимостта на върховенството на закона за демокрацията. Подтема: 1.3. Ученикът и училището в демократичното гражданство. Компетентности като очаквани резултати:

Инициира и участва в значими за училището и местната общност събития. Разглежда процесите в съвременното училище от гледна точка на демократичното

гражданство. Използва и прилага компетентностите по гражданско образование за решаване на

проблеми на училищната и местната общност. Задача 2: „Участието на жените в гласуването” Учениците получават за задача да изработят информационна кампания на тема „Защо е

важно да гласувам” и „Моите избирателни права”. Правят проучвания. Работят с нормативна уредба и исторически източници. Коментират историческата забрана жените да участват в изборите.

Информационната кампания се осъществява в реалното и виртуално пространство чрез флаери, създаването на информационни акаунти в социалните мрежи.

II

ТЕМА № 2 от учебната програма: ГРАЖДАНИ, ПРАВА И ОТГОВОРНОСТИ Подтема: 2.1. Идеята за справедливост - права и отговорности на гражданите. Компетентности като очаквани резултати:

Обвързва идеята за правата на човека с понятията свобода, справедливост и равенство.

Познава основните конституционни права на гражданите на Република България. Познава международни документи за правата на човека (Всеобща декларация за правата на човека, Европейска декларация за правата на

човека, Конвенция за правата на детето), интерпретира степента на приложението им у нас, в Европейския съюз и в света. Разграничава универсални права на човека от колективни и от групово специфични човешки права.

Различава случаи на нарушения на правата на човека и познава механизми за тяхната защита.

Осъзнава необходимостта от лично участие и отговорност в демократичното вземане на решения на всички нива (семейство, училище, местна общност…).

Задача 3: „Активност, отговорност и демокрация”: Учениците провеждат дебат на тема „Важно ли е да си активен?” Търсят аргументи и

достигат до определена позиция. Използват материала за адвокат Вера Златарева, както и други материали, и разсъждават за значимостта на тяхната активност.

https://www.womensmonth.org/istorii/

Вера Златарева е първата жена, защитила докторантура в правния факултет на Софийския университет (през 1930 г.). Жени са допуснати до факултета през учебната година 1902/03 г., но до 1944 г. те не получават възможност да работят в адвокатурата и съда. Във всички Балкански страни това се случва още в края на 20-те години на XX в. Изключение правят само България и Албания. Златарева заедно с други видни юристки години наред се бори за правото да упражнява професията си. Това най-накрая се случва 15 години след дипломирането й, когато тя става първата жена с придобита адвокатска правоспособност. Златарева е и една от първите 16 жени, избрани за народни представители и е първата жена, изказала се от парламентарната трибуна през декември 1945 г. Като юрист Вера е сред първите, които разглеждат въпроса за проституцията и публикува редица текстове по темите за изнасилването, правната защита на жената, извънбрачните деца и факторите, влияещи върху състоянието на българските жени, включително правото на труд и собственост, и семейните отношения.

Въпроси за обсъждане: Кога в историята жените получават социални и политически права?

Каква е ролята на жените и какви са правата на жените след Освобождението, по време на социализма и в Новата история на България? Как е повлиял ислямът върху възприемането на жените в българското общество? Защо мъжете да са по-способни да управляват от жените? Коя българка може да се даде за пример в днешно време, както е била Вера Златарева в миналото? Защо повечето религии потискат женския пол? Кои са най-изявените жени в България и каква е тяхната роля в обществото ни?

Какво е било да си жена преди и по време на социализма? Важно ли е да си политически и социално активен? Каква е ролята на социалните мрежи за формиране на общественото мнение? Как религията е влияела на женската индивидуалност и все още влияе ли? Кои са по-активни в социалния живот - мъжете или жените? Кои дават по-добър пример в момента в обществото - мъжете или жените? Кои се измъкват по-лесно от отговорност - мъжете или жените? Подтема: 2.2. Аз и моята гражданска позиция. Компетентности като очаквани резултати:

Познава значението на организираното гражданско общество за демократичните процеси.

Оценява ролята на неправителствения сектор в гражданското общество. Познава форми на граждански контрол и е мотивиран да участва в тяхното прилагане. Задача 4: „Форми на граждански контрол”

Учениците получават за задача да проучат и класифицират формите на граждански контрол. Дискутират равнопоставеността на всички граждани, независимо какъв е техният социален статут, по отношение на възможността да упражняват такъв граждански контрол. Свързват гражданския контрол с превенцията от корупционни практики и разделението на властите. Получената информация в края на проучването се презентира и показва в „Часовете на класа” в 8 и 9 клас.

II

ТЕМА № 3 от учебната програма: ИДЕНТИЧНОСТИ И РАЗЛИЧИЯ В ОБЩЕСТВОТО Подтема: 3.1. Възникване и разгръщане на идентичностите. Компетентности като очаквани резултати:

Разграничава основните социални групи и общности и разбира спецификата на техните светогледи.

Разбира, оценява и обяснява ролята на езика, религията, етническата принадлежност и традициите за социална обвързаност и различия в обществото.

Разбира отношенията между групови идентичности и национална идентичност. Прави разлика между етническа и гражданска нация.

Познава европейските традиции и ценности и определя мястото на България в световната култура.

Задача 5: „Правата на жените” Учениците получават за задача да проучат условията на живот и да създадат карта на

местата по света, където жените живеят най-лошо и най–добре. Като критерии за работа приемат такива показатели като: достъп до образование, заплащане, условия за майчинство, развитие в кариерата и зачитане и защита на техните права. С изпълнението на тази задача учениците се упражняват да обособяват отделни социални групи и общности.

Условия за живот на жените по света Въпреки, че в развиващите се страни дамите са тези, които произвеждат по-голямата част от хранителните запаси, техните доходи са оскъдни и те нямат почти никакви права. Дори в така наречените развити страни, където правото на глас се е превърнало във всеобщ стандарт за жените, те далеч не са равноправни на мъжете. В Буркина Фасо например, жените работят като роби, но нямат почти никакъв глас в обществото. Те нямат право на образование, на собственост върху земя и средства за производство, защото това е привилегия, запазена за мъжете. В Гуджарат, Индия, жените нямат почти никакъв шанс да купят парче земя, дребен бизнес или превозно средство. В една фабрика за джинси в Китай стотици жени работят почти без пари, докато тяхната продукция се продава скъпо в страните в Западна Европа и Америка. https://ladyzone.bg/article/laifstail/10-ot-nai-loshite-mesta-za-zhivot-na-zhenite-v-sveta.html?p=1 https://news.bg/world/nay-loshite-mesta-za-zhivot-na-zhenite-v-sveta.html jenite.bg/Коя-държава-осигурява-най-добри-условия-за-живот-за-жените

Проведете дискусия защо е важно за жената да е финансово независима? Жените в България и ЕС получават ли по-ниско заплащане за равностоен с мъжете труд? Съществува ли хоризонтална и вертикална сегрегация по пол на пазара на труда?

Подтема: 3.2. Малцинства и гражданското общество. Компетентности като очаквани резултати:

Изследва източниците на идентичност на основните малцинствени групи в страната или в конкретно населено място.

Умее да работи с основни документи и институции за защита правата на малцинствата в България и Европа.

Разпознава случаи на дискриминация по полов, религиозен, етнически и расов признак, а също и на хора с увреждания и оценява оправдаността на борбата с дискриминацията.

Анализира европейската култура и ценности и дава примери за взаимопроникване и културни влияния.

Задача 6: „Малцинства и гражданско общество”. Учениците получават за задача да се запознаят с работата на държавни институции и НПО,

работещи с малцинствата в България. Задачата има за цел да насърчи осмислянето на трудните условия на живот и неравнопоставеност на жените и децата в малцинствените групи.

Резултатите от проучването си учениците ще представят в изработения по време на проучването си видео дневник.

Списък на НПО организации, работещи по проблемите на малцинствата: http://www.nccedi.government.bg/page.php?category=99

Подтема 3.3. Конструктивно общуване и взаимодействие. Компетентности като очаквани резултати:

Разграничава различни видове малцинствени политики – асимилация, (авто) сегрегация, интеграция и изразява собствена позиция за тях.

Ориентира се в източниците на противоречия между отделни етнически и религиозни общности.

Разграничава патриотизъм от национализъм. Осъзнава необходимостта от противодействие срещу насилието и демонстрира

стремеж към разрешаване на конфликтни ситуации по градивен начин. Осъзнава своята европейска идентичност и правата и отговорностите на

европейското гражданство. Задача 7, 8: Седма и осма задача са концептуално обвързани. В седма задача се

предвижда учениците да проучат различните видове малцинствени политики и да ги подредят по определен критерий: неприемливи, неефективни, нехуманни и т.н.

В осма задача се предвижда учениците да проучат европейското и българско законодателство, създадено за защита и развитие на малцинствените групи. Да осмислят собствената си позиция по отношение на конструктивното общуване и взаимодействие. В осма задача учениците решават казус.

Казус „Айше на работа” „В малък град работодател в местно производство е изправен пред дилема. Необходимо му е да назначи жена от малцинствен произход, защото е добър специалист. Но останалата част от колектива е съставена от мъже, които не искат жена с малцинствен произход да се включва в колектива им и да зависят от нея. Работодателят трябва да реши как да постъпи”.

Какъв съвет бихте дали на работодателя? Чували ли сте термина „позитивна дискриминация“? Проучете и разкажете кога се прилага.

Гражданско образование за XII клас (Проект за програма)

I ТЕМА № 1 от учебната програма: ГРАЖДАНИТЕ, ВЛАСТТА И ДЪРЖАВАТА

Подтема 1.2. Структура и функции на основните институции на Република България и на ЕС. Компетентности като очаквани резултати:

Ориентира се в структурата и функциите на местните, държавните и общоевропейските институции.

Разбира механизмите за взаимодействие с местната администрация. Осъзнава смисъла и значението на разделението на властите и взаимодействието

между тях. Умее да следва съответните на дадена институция процедури. Задача 1: Учениците се запознават с текста и извеждат от него европейските институции,

които отговарят за защита на равноправието между половете. Задача 2: Учениците се запознават с текста и извеждат областите, в които ЕС е насочил

усилията си за равенство между половете. В рамките на домашна работа трябва да ги номинират и подредят по приоритет.

Равнопоставеност на мъжете и жените в ЕС Равнопоставеността на жените и мъжете е една от целите на Европейския съюз. С течение на времето законодателството, съдебната практика и измененията в Договорите спомогнаха за утвърждаването на този принцип и неговото прилагане в ЕС. Европейският парламент винаги е бил ревностен защитник на принципа на равнопоставеност между мъжете и жените. Равнопоставеността включва равни възможности за участие, липса на дискриминация де юре и де факто и равен достъп до ресурсите на обществото и до произведените блага. Важно е да се отбележи, че това е смисълът, който се влага и когато се използа терминът „равенство“.

Правно основание Принципът, съгласно който мъжете и жените следва да получават равно заплащане за равен труд, е заложен в европейските договори от 1957 г. насам (днес: член 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)). Освен това член 153 от ДФЕС позволява на ЕС да действа в по-широката сфера на равните възможности и равното третиране в областта на заетостта и труда. В тази рамка член 157 от ДФЕС позволява освен това прилагането на положителна дискриминация с цел овластяване на жените. Също така член 19 от ДФЕС създава възможност за приемане на законодателство, насочено към борба с всички форми на дискриминация, включително на основата на пола. На основание членове 79 и 83 от ДФЕС е прието законодателство срещу трафика на хора, по-специално на жени и деца, а програмата „Права, равенство и гражданство“ наред с другото финансира мерки, допринасящи за премахване на насилието срещу жени, въз основа на член 168 от ДФЕС.

Цели Европейският съюз се основава на набор от ценности, включително равенството, и насърчава равнопоставеността на мъжете и жените (член 2 и член 3, параграф 3 от ДЕС). Тези цели са залегнали и в член 21 от Хартата на основните права. Освен това член 8 от ДФЕС възлага на Съюза задачата във всички свои дейности да полага усилия за премахване на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените (тази концепция е известна също като

„интегриране на принципа на равенство между половете“). В декларация № 19, приложена към Заключителния акт на Междуправителствената конференция, която прие Договора от Лисабон, Съюзът и държавите членки се ангажираха „да се [борят] с всички форми на домашно насилие[…], да предотвратяват и наказват тези престъпни деяния, както и да подкрепят и защитават жертвите“.

Постижения а. Основно законодателство

Законодателството на ЕС, прието в по-голямата си част чрез обикновената законодателна процедура, включва: Директива 79/7/EИО от 19 декември 1978 г., с която държавите членки се задължават постепенно да приложат принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване; Директива 92/85/ЕИО от 19 октомври 1992 г., с която се въвеждат мерки за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки; Директива 2004/113/EО от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа за равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги; През 2006 г. редица законодателни актове бяха отменени и заменени с Директива 2006/54/EО от 5 юли 2006 г.[1] за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена). В тази директива се дефинират пряката и непряката дискриминация, тормозът и сексуалният тормоз. Тя също така насърчава работодателите да предприемат превантивни мерки за борба срещу сексуалния тормоз, засилва санкциите за дискриминация и предвижда създаване в държавите членки на органи, които да отговарят за насърчаване на равното третиране на жените и мъжете. Понастоящем Парламентът предприема мерки за преразглеждане на тази директива по отношение на разпоредбите относно равното заплащане[2] и е приел доклад за прилагането ѝ на основата на няколко проучвания, възложени от Службата на ЕП за парламентарни изследвания; Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 г. за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), и за отмяна на Директива 96/34/ЕО; Директива на Съвета 2010/41/ЕС от 7 юли 1986 г. за прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, включително и в сектора на земеделието, както и за закрила на самостоятелно заетите жени по време на бременност и майчинство, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО; Директива 2011/36/ЕС от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него. Тази директива заменя Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета и предвижда сближаване на санкциите за трафик на хора в рамките на държавите членки, както и мерки за подкрепа на жертвите, и също така призовава държавите членки да разгледат възможността за предприемане на мерки за криминализиране на ползването на услуги, които са предмет на експлоатация […] със знанието, че лицето е жертва на трафик на хора с цел възпиране на търсенето; с нея също така се създава постът Европейски координатор за борба с трафика; Директива 2011/99/ЕС от 13 декември 2011 г. относно Европейската заповед за защита, която има за цел „да се защити дадено лице от престъпно деяние на друго лице, което може да постави в опасност неговия живот, физическа или психическа неприкосновеност, достойнство, лична свобода или сексуална неприкосновеност“ и дава възможност на компетентен орган в друга

държава членка да продължи защитата на лицето на територията на тази друга държава членка; действието на тази директива е засилено посредством Регламент (ЕС) № 12/2013 от 12 юни 2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела, с който се гарантира признаването на такива мерки в целия ЕС; Директива 2012/29/ЕС от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.

б. Напредък в съдебната практика на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) Съдът на ЕО изигра важна роля в насърчаването на равенството между мъжете и жените.

Най-важните съдебни решения са следните: • Решение по делото Defrenne ІІ от 8 април 1976 г. (Дело 43/75): Съдът признава

прякото действие на принципа на равното заплащане за мъжете и жените и постановява, че този принцип е приложим не само към действията на публичните органи, но и към всички споразумения, чиято цел е колективно регламентиране на наемния труд;

• Решение по делото Bilka от 13 май 1986 г. (Дело 170/84): Съдът постановява, че мярка, която изключва работници на непълно работно време от професионална пенсионна схема, представлява „косвена дискриминация“ и следователно противоречи на предишния член 119, ако засяга далеч по-голям брой жени, отколкото мъже, освен ако може да се докаже, че изключването се основава на обективно обосновани фактори, които нямат връзка с дискриминацията по пол;

• Решение по делото Barber от 17 май 1990 г. (Дело 262/88): Съдът постановява, че всички форми на професионална пенсия представляват възнаграждение по смисъла на член 119 и че следователно към тях се прилага принципът на равното третиране. Съдът постановява, че мъжете следва да имат възможност да упражняват пенсионните си права или правата за наследствена пенсия на същата възраст, както техните колеги жени;

• Решение по делото Marschall от 11 ноември 1997 г. (Дело C-409/95): Съдът постановява, че законодателството на Общността не изключва национално правило, което изисква в сектори, в които работят по-малко жени, отколкото мъже, да се даде предимство при повишаване на жените кандидати („положителна дискриминация“), при условие че предимството не е автоматично и се гарантира оценяване на мъжете кандидати, без те да бъдат априори изключвани;

• Решение по делото Test-Achats от 1 март 2011 г. (Дело C-236/09): Съдът постановява недействителността на член 5, параграф 2 от Директива 2004/113/ЕО поради противоречието му с принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето им. Вследствие на това за мъжете и жените трябва да се прилага една и съща система за актюерските изчисления при определянето на премиите и добавките за осигурителни цели.

в. Последни развития По-долу са представени най-новите действия на ЕС в областта на равенството между

мъжете и жените. 1.Многогодишна финансова рамка (МФР 2014—2020 г.) и програма „Права, равенство и

гражданство“ По програмата „Права, равенство и гражданство“ се финансират проекти, насочени към постигане на равенство между половете и прекратяване на насилието срещу жените (член 4). Заедно с програма „Правосъдие“ (Регламент 2013/1382) за нея са отделени 15 686 милиона евро до 2020 г. (Регламент за МФР, 1311/2013), като тя обединява шест програми от финансовия период 2007—2013 г., сред тях програма „Дафне ІІІ “ (Решение 779/2007) и двата раздела „Борба срещу

дискриминацията и многообразие“ и „Равенство между половете“ на Програмата за заетост и социална солидарност („ПРОГРЕС“) (Решение 1672/2006/ЕО). В приложението към него се посочва, че насърчаването на равенството между половете ще се финансира заедно с други мерки за борба с дискриминацията в рамките на група 1, за която са заделени 57 % от финансовите средства. Борбата с насилието над жени е включена в група 2, с 43 % от общия финансов пакет на програмата.

За 2017 г. бюджетните кредити за поети задължения по бюджетен ред 33 02 02 (Насърчаване на недопускането на дискриминация и на равенството) са в размер на 35 064 000 EUR, а бюджетните кредити за плащания са в размер на 24 000 000 EUR, което представлява нарастване на плащанията в сравнение с 2015 г. или 2016 г. и означава, че изпълнението на тази програма бележи напредък. Освен това за бюджетен ред 33 02 01 бяха заделени 26 451 000 EUR, за да се допринесе, наред с другите цели, за борба и защита срещу всички форми на насилие срещу жени.

В проучване, публикувано през есента на 2016 г. по искане на комисията по правата на жените и равенството между половете (FEMM), се представя преглед на бюджета на ЕС, изразходван за мерки, свързани с равенството между половете[3] , в избрани държави членки.

2.Европейски институт за равенство между половете (EIGE) През декември 2006 г. Европейският парламент и Съветът създадоха Европейски институт

за равенство между половете, със седалище във Вилнюс, Литва, чиято главна цел е да подпомага и засилва насърчаването на равенството между половете, включително интегрирането на принципа на равенство между половете във всички политики на ЕС и всички национални политики. Този институт също така се бори срещу дискриминацията, основана на пола, и повишава осведомеността относно равенството между половете, като оказва техническо съдействие на европейските институции посредством събиране, анализ и разпространение на данни и методологични инструменти (вж. онлайн Центъра за ресурси и документация на EIGE: http://eige.europa.eu/content/rdc).

3. Хартата на жените и стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2019 г.

На 5 март 2010 г. Комисията прие Хартата на жените с оглед по-голямо насърчаване на равенството между жените и мъжете в Европа и в целия свят.[4]

През декември 2015 г. Комисията публикува Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2019 г. [5] като последващи действия и продължение по отношение на стратегията на Комисията за равенство между мъжете и жените (2010—2015 г.).[6]

В стратегическия ангажимент се потвърждават отново следните пет приоритетни области: • Засилване на участието на жените на пазара на труда и еднаква степен на

икономическа независимост; • Намаляване на различията във възнаграждението, доходите и пенсиите на мъжете

и жените като начин за борба с бедността сред жените; • Насърчаване на равенството между мъжете и жените в процеса на вземане на

решения; • Борба срещу свързаното с пола насилие и защита и подкрепа за жертвите; • Насърчаване на равенството между половете и утвърждаване на правата на жените

по цял свят. 4. План за действие относно равенството между половете за периода 2016—2020 г. На 26 октомври 2015 г. Съветът прие „План за действие в областта на равенството между

половете за периода 2016—2020 г.“[7], въз основа на съвместния работен документ на Комисията и на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно „Равенството между половете и овластяването на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством

външните отношения на ЕС за периода 2016—2020 г.“[8]; В новия план за действие в областта на равенството между половете се подчертава „че е необходимо всички човешки права и основни свободи на жените и момичетата да се реализират напълно и да бъдат упражнявани цялостно и равностойно и да се постигне равенство между половете и овластяване на жените и момичетата.“.

5. Цели за устойчиво развитие Общото събрание на ООН прие на 25 септември 2015 г. резолюция относно програмата за

развитие за периода след 2015 г. „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“.[9] Програмата до 2030 г. се състои от 17 цели за устойчиво развитие (ЦУР) и 169 подцели и влиза в сила на 1 януари 2016 г. Целите за устойчиво развитие са изградени върху Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР). При все това, за разлика от ЦХР, които са предназначени само за действия в развиващите се държави, ЦУР имат унивесален характер и важат за всички страни. ЦУР 5 „Постигане на равенство между половете и овластяване на всички жени и момичета“ съдържа пет отделни подцели.

Роля на Европейския парламент Европейският парламент играе съществена роля в подкрепата на политиката за равни

възможности, най-вече чрез своята комисия по правата на жените и равенството между половете (FEMM). В областта на равното третиране на пазара на труда Парламентът действа въз основа на обикновената законодателна процедура (съвместно вземане на решения), например по отношение на:

• предложението за директива за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки (COM(2012)0614) (вж. позицията на Парламента на първо четене, приета в края на 2013 г.)[10].

• преразглеждането на Директива 92/85/ЕИО (вж. по-горе); на първо четене[11] Парламентът се застъпи за по-дълъг срок на платен в пълен размер отпуск по майчинство, а именно 20 седмици.[12] Тъй като не е постигнато съгласие между Парламента и Съвета относно предложението на Комисията, Комисията оттегли предложението и го заменя с пътна карта за инициативата „Ново начало за справяне с предизвикателствата по постигането на баланс между професионалния и личния живот, пред които са изправени работещите семейства“[13].

Освен това Парламентът допринася за цялостното развитие на политиката в областта на равенството между половете чрез доклади по собствена инициатива и чрез привличане на вниманието на други институции към специфични проблеми, включително:

• борбата с насилието над жени — чрез приемане на законодателен доклад по собствена инициатива с искане за законодателна инициатива от страна на Комисията въз основа на член 84 от ДФЕС относно насърчаването и подкрепата на действията на държавите членки в областта на превенцията на насилието над жени и момичета; тази резолюция съдържа редица препоръки[14]; комисията FEMM създаде специална работна група за проследяване на последващите действия по тази резолюция;

• овластяване на жените и момичетата; Международният ден на жената през 2017 г. се съсредоточи върху икономическото овластяване на жените и комисията FEMM прие доклад по собствена инициатива по въпроса;

• равенството между половете в международните отношения, по-специално по отношение на развитието на събитията след т.нар. „Арабската пролет“ в Северна Африка[15].

Парламентът също така се стреми към интегриране на принципа на равенство между половете в работата на всички негови комисии[16]. За тази цел бяха създадени две мрежи във връзка с интегрирането на принципа на равенство между половете, които се координират от комисията FEMM. Мрежата на председателите и заместник-председателите на комисии по въпросите на интегрирането на принципа на равенство между половете обединява членове на ЕП,

които подкрепят въвеждането на измерението на пола в работата на съответните им комисии. Те получават подкрепа от мрежа на администраторите по въпросите на интегрирането на принципа на равенство между половете в секретариата на всяка комисия. Групата на високо равнище по въпросите на равенството между половете насърчава обучението и повишаването на осведомеността относно интегрирането на принципа на равенство между половете сред служителите на Европейския парламент и политическите групи.

[1]С преработената директива се отменя също така Директива 76/2007/ЕИО, изменена с Директива 2002/73/ЕО.

[2]Вж.: Резолюция на Европейския парламент от 24 май 2012 г. с препоръки към Съвета относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност — Приети текстове, P7_TA(2012)0225.

[3]http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2016/571393/IPOL_STU(2016)571393_EN.pdf

[4]http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=URISERV:em0033 [5]Работен документ на Комисията — Стратегически ангажимент за равенство между

половете за периода 2016—2019 г. (SWD(2015)0278). [6]Разглеждането на следващата стратегия започна през септември 2014 г. със семинар,

озаглавен „Новата стратегия за равенство между половете през периода след 2015 г.“, с който бе поставено началото на подготовката на доклада по собствена инициатива на комисията FEMM, довел до приемането на резолюцията на Европейския парламент от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г. (Приети текстове, P8_TA(2015)0218). Докладите, изнесени на семинара, са достъпни на уебсайта на Европейския парламент.

[7]Заключения на Съвета относно Плана за действие в областта на равенството между половете за периода 2016—2020 г., 26 октомври 2016 г.

[8]21.9.2015 г., SWD(2015) 0182. [9]Резолюция 70/1, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г. [10]Резолюция на Европейския парламент от 20 ноември 2013 г. относно баланса между

половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия — Приети текстове, P7_TA(2013)0488

[11]Резолюция на Европейския парламент от 20 октомври 2010 г. относно подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки — Приети текстове, P7_TA(2010)0373

[12]За сравнителен анализ на правните разпоредби на държавите членки вж. доклада на тематичния отдел на Европейския парламент „Граждански права и конституционни въпроси“, озаглавен „Отпуск по майчинство, отпуск по бащинство и родителски отпуск: данни, свързани с продължителността и размера на помощите в Европейския съюз“, който е публикуван през 2014 г. и може да бъде намерен на уебсайта на Европейския парламент.

[13]http://ec.europa.eu/smart-regulation/roadmaps/docs/2015_just_012_new_initiative_replacing_maternity_leave_directive_bg.pdf

[14]Резолюция на Европейския парламент от 25 февруари 2014 г. относно борбата с насилието над жени — Приети текстове, P7_TA(2014)0126

[15]Резолюция на Европейския парламент от 12 март 2013 г. относно положението на жените в Северна Африка — Приети текстове, P7_TA(2013)0075

[16]Вж.: Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2003 г. относно интегрирането на принципа на равенство между половете в ЕП — Приети текстове, P5_TA(2003)0098

Martina Schonard – официална страница на Европейския парламент 06/2017

II

ТЕМА № 2 от учебната програма: ГРАЖДАНИТЕ И ИКОНОМИКАТА Подтема 2.1. Договорът и собствеността в гражданското общество. Подтема 2.2. Пазарна икономика и социална политика. Компетентности като очаквани резултати за двете подтеми:

Разбира договора като базова гражданска връзка. Познава формите на собственост. Оценява ролята на собствеността за развитието на свободното гражданско

общество. Познава и анализира връзката между икономическите условия, личната стопанска

инициатива и стандарта на живот. Разбира същността на пазарната икономика и анализира необходимостта от

нейната регулация. Различава основни инструменти на социалната политика. Познава основни характеристики на пазара на труда и как да се представя пред

работодател Познава основните трудови, социални и осигурителни права. Оценява икономическите процеси в България, ЕС и света през призмата на устойчивото

развитие. Задача 3: Учениците работят с текста „Равнопоставеност на мъжете и жените в ЕС”

и извеждат от него връзките между усилията на ЕС по отношение на равнопоставеността на половете и развитието на икономиката в ЕС. Отговарят аргументирано на въпроса: „Щяха ли да са налични четирите основни свободи, валидни за ЕС, ако нямаше гарантирано равенство между половете?”

III

ТЕМА № 3 от учебната програма: БЪЛГАРИЯ И ГЛОБАЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ Подтема 3.1. Глобални проблеми. Компетентности като очаквани резултати:

Познава съвременните аспекти на международното хуманитарно право и анализира конкретни примери.

Разбира и оценява глобални проблеми на съвременността като тероризъм, ксенофобия, етническо напрежение, радикализация, войната и мира.

Осмисля регионалното проявление на глобалните процеси и влиянието им върху своя живот.

Наградата „Сахаров“

Наградата „Сахаров“ е учредена през 1988 г., за да почете усилията на личности и организации, борещи се за права на човека и за основните свободи. Нейното финансово измерение е в размер на 50 000 евро. Наградата „Сахаров“ на ЕП за свобода на мисълта бе връчена на 13 декември 2016г. на Надя Мурад и Ламия Ажи Башар - две млади жени от язидското малцинство в Ирак, избягали от робство и разказали на света за зверствата спрямо язидите, извършвани от ИДИЛ. „Повече от 3 500 жени и деца са държани в плен като робини от ИДИЛ. Всеки ден те умират по хиляда пъти“, заяви Ламия Ажи Башар при получаването на наградата в Страсбург. „Гласът на безгласните“ „Бях продадена четири пъти от ИДИЛ като робиня“, заяви 18-годишната Ламия Ажи Башар в емоционална реч в пленарната зала на ЕП. Тя разказа за ужасяващата си съдба и за тежките рани, получени при избухването на мина по време на бягството й. Инцидентът довежда до смърт. „Вярвам, че мога да бъда гласът на жертвите. Наградата „Сахаров“ ми дава много сили и затова съм решила да стана глас на безгласните“, заяви Ламия...

Задача 4: Учениците получават за задача да осмислят функциите и историята на

хуманитарното право. Да изготвят презентация по темата история и принос на хуманитарното право.

Задача 5: Учениците анализират глобалните проблеми на съвременния свят и техния

фокус. Систематизират ги в таблици, презентации или схеми и пишат есе на тема: „Глобализацията - начин на употреба”.

Задача 6: „Глобализация, съвремие и мястото на жената днес” Учениците получавт за задача да анализират дали глобалните промени са допринесли за

по-добър живот на жените по света или напротив? Упражнението протича под формата на дискусия със същия надслов. Могат да използват в подготовката си следните насочващи въпроси:

➢ Жените по света с еднакъв статут ли са? ➢ Дали днес жените имат повече утвърдени права от вчера? ➢ Можем ли да разглеждаме глобалните проблеми като общи за мъжете и жените по

света или има такива, които се свързват само с единия пол? ➢ Коя група глобални проблеми се свързват най-вече с жените? ➢ Можем ли да говорим за устойчиво развитие и мястото на жените в неговото

осъществяване? Задача 7: „Устойчиво развитие”:

Концепцията за устойчиво развитие предвижда икономически растеж, който е в състояние да задоволи нуждите от благосъстояние на съвременното общество (с всичките му социално-демографски и здравни особености) в дългосрочен план, без да лишава бъдещите поколения от възможността да задоволят своите нужди. По-конкретно устойчивото развитие предполага да се избират и насърчават стратегии за икономическо развитие, съобразени с опазването и подобряването на околната среда и биологичното равновесие на Земята. Устойчивото развитие има различни аспекти – управленски, икономически, екологични, социални.

То е стремеж за политика и начин на живот на населението и преди всичко състояние на икономиката, при което се използват безотпадни технологии, залага се на използването на възобновимите суровини, разчита се на рециклирането като целта е експлоатацията на природните ресурси да не промeня параметрите, които влияят на човешкия живот.” (сайт: „Нова визия”)

Учениците имат за задача да проучат условията за устойчиво развитие и да изготвят

информационни материали, които да раздадат на съучениците си на тема „Как мога да съм част от устойчивото развитие в моя регион?”

Подтема 3.2. Природа и култура в условията на глобализация: Компетентности като очаквани резултати:

Осмисля глобалния характер на различни екологични и демографски проблеми. Използва възможностите на глобалното образование за осмисляне на социални

проблеми на регионално, национално и глобално ниво. Разработва идеи за решения на актуални глобални проблеми. Открива съвременни тенденции в здравната култура.

Вандана Шива (хинди:) е физик, философ и защитник на околната среда, автор на 20 книги и над 500 статии във видни научни списания. Защитава докторска дисертация по физика в Университета на Западно Онтарио, Канада през 1978 година. Тя е носител на Right Livelihood Award за 1993 година и е един от най-изявените антиглобалисти. Вандана Шива се бори за промени в практиката и парадигмите на земеделието и храните. Правата върху интелектуалната собственост, биоразнообразието, биотехнологиите, биоетиката,

генното инженерство са сред областите, където Шива допринася както интелектуално, така и чрез активистки кампании. Тя подпомага местни организации на Зеленото движение в Африка, Азия, Латинска Америка, Ирландия, Швейцария и Австрия с кампании срещу генното инженерство. През 1991 година създава Навдания, неправителствена организация, национално движение за защита на разнообразието и

целостта на живите ресурси, особено местните семена, насърчаване на натуралното земеделие и справедливата търговия.”

Задача 8: Учениците подготвят дискусия на тема: „За или против ГМО земеделието?”.

Резултатите от дискусията се оформят като информационни материали, които се представят от учениците в час на класа на 8, 9, 10, 11 клас. Резултатите от дискусията остават като ресурс за бъдещи проекти.

Пояснителна записка: Тези упражнения са разработени съобразно образователните изисквания на ЗПУО, влязъл

в сила от 2016 година, но в следващите няколко учебни години ще работят паралелно и новият ЗПУО и старият ЗНП. Ето къде могат да бъдат предложени тези упражнения в програмите, валидни за класовете 9,10,11,12, за учебната 2017-2018, чиито учебни програми са регламентирани по стария учебен закон ЗНП:

Упражнения за съответните класове по ЗПУО –програма „Философия” и програма „Гражданско образование”

Могат да бъдат включени в следните класове по стария закон ЗНП – програма „Философски цикъл” и програма”Свят и личност”

Забележка

VIII. клас - програма „Философия”

IX.клас – програма ФЦ – „Психология”

IX. клас - програма „Философия”

X.клас – програма ФЦ – „Етика”

X. клас - програма „Философия”: Тема 2: „Език и критическо мислене”

IX .клас – програма ФЦ – „Логика”

Тема 4: „Социална философия и философия на правото”

X.клас – програма ФЦ – „Право”;

Тема 3: „Философското познание и реалността”

XI.клас – програма ФЦ – „Философия” .

XI. клас - програма „Гражданско образование”

X. клас – програма ФЦ – „Право”; XII. клас – програма „Свят и личност”

Упражненията, дадени за програма: XI и XII . клас - програма „Гражданско образование” могат да бъдат предложени както в X. клас – програма ФЦ – част „Право”, така и в XII. клас– програма „Свят и личност” по преценка на преподавателя.

XII. клас - програма „Гражданско образование.

X. клас – програма ФЦ – „Право”; XII. клас – програма „Свят и личност”