БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ Хviii-xix век

Post on 25-May-2015

2.132 Views

Category:

Education

13 Downloads

Preview:

Click to see full reader

DESCRIPTION

БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ ХVIII-XIX век 4 КЛАС изд. "Булвест"

TRANSCRIPT

БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ XVIII – XIX ВЕК

ВЪЗРАЖДАНЕТО – НОВОТО ВРЕМЕ НА

БЪЛГАРИТЕ

Богдана Иванова-ШишковаОУ „Проф. Марин Дринов“ град Панагюрище

След завоюването на българските земи от

османците българите били изцяло откъснати от

останалите европейски страни. Те живеели сред

завоеватели с други обичаи и религия.

В първите три века на чуждото

владичество те се борели само за

своето съществуване. Започнали да

изгубват спомена за миналото си.

Нямали свои свещеници и не можели точно да спазват всички

християнски обичаи. Но те

постигнали най-важното –

оцелели като отделен народ.

XVIII –ти век е началото на

новото време за българските

земи. През него станали много

промени. Българите

започнали да напредват в занаятите и

търговията, да опознават отново

европейските земи и бързо да се просвещават.

Пробудило се желанието им да знаят

за своето минало. Започнали да се

обединяват с идеята, че трябва да възстановят

независимата си църква и държава, за да имат достойно място сред

останалите европейски държави.

Това време на борба за нова просвета,

самостоятелна църква и за национално

освобождение се нарича БЪЛГАРСКО

ВЪЗРАЖДАНЕ.То завършило с

освобождението на България през 1878 г.

1762 г. Паисий

Хилендарски

БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ

XVIII век

1878 г.

XIX век

ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА

Паисий Хилендарски (1722-1773) е български духовник

и просветител, автор на прочутата "История

славянобългарска", от написването на която се

приема, че започва БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ.

ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА

Паисий прозрял, че българите са забравили

своето минало и започнал в малка килия в Хилендарския

манастир да пише ден и нощ. В книгата си разказвал за хан Крум Страшни, за княз

Борис, за цар Симеон Велики, за светите братя

Кирил и Методий и техните ученици и за още много

велики българи.http://www.istoriata.bg/home.html

О, неразумний юроде! Поради что се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или

българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и

са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от

силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите

царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са

били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх,

първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и

първите славянски светци и просияли от българския род и език.

Второто голямо дело

на Паисий било, че разнасял

книгата си из

българските земи, четял я на хората и поръчвал

да я преписват,

за да не изчезне.

Родолюбивият монах имал много

последователи. Пръв продължил делото му Софроний Врачански.

Той преписал «История славянобългарска» два пъти и я сложил на най-

святото място в черквата – олтара.

По-късно Софроний описал живота си и по

такъв начин разказал за страданията и бедите

на народа.

Манастирите също допринесли

за прехода на българите към новото време.

Създаването на Паисиевата

история било свързано с два от

тях.В Хилендарския

манастир той започнал да пише

книгата си, а в Зографския я

завършил.

Манастирите – места на книжовен и духовен живот

При завладяването на българските земи османците разрушили много

манастири. Но в годините на чуждото владичество ролята на тези духовни огнища нараснала

още повече.В манастирите монасите

поддържали църковния живот и християнския дух. Там те опазвали

старите книги и документи и помагали да се запази грамотността

сред българите.

Празниците на българските манастири събирали хора от

различни български краища. Те им помагали да се чувстват част от един народ. От манастирите към близки и далечни земи се

отправяли монасида събират помощи, за да опазят

съществуването им.Освен пари и дарове, те

донасяли скъпоценни книги и впечатления от непознати

светове. Това им помагало да следят промените в живота на различни европейски народи.

БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ (ХVІІІ-ХІХ ВЕК)

Възраждането - новото време на българите

1.Българският народ оцелява като отделен народа) ХVІІІ век –начало на ново време за българските земи. Започват промени.б) БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ –ВРЕМЕ НА БОРБА ЗА НОВА ПРОСВЕТА, САМОСТОЯТЕЛНА ЦЪРКВА И ЗА НАЦИОНАЛНО ОСВОБОЖДЕНИЕ.2. История славянобългарскаа) 1762 г. - Паисий Хилендарскиб) Софроний Врачански – преписва книгата и я слага на свято място в черквата - олтара3. Манастирите – места на книжовен и духовен живот

План на урока

1. Кога започва и кога завършва БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ?

Да обобщим:

От ХVІІІ век до Освобождението през 1878 г.

2. В коя година хилендарският монах написал „История славянобългарска“? През 1762

година3. Кой преписва два пъти „История славянобългарска“?

Софроний Врачански

top related