А.Р](стотв-тл

встъ!|итв]1нА сту'0"|хАРА.]|Ам|]и !!Ани1[{дис

БвпЁ)ккихАР'!Ам11и !!Ани1]'!д0,1с1]ввтАнА пАни||иду

АзБучвн покАзА'1Ёц1ввтАнА |1Анициду

АтинскАтА

пол!лттляпревоц от сгаротъцхв

1|ввтА[{А [1Аници,тухАРА.,]Ампи т]А|{и|ц,1д,1с

Р.дапт[|ввтАн сгАРви|||ински

издАтвпство'хРисто Ботвв(соФия' 1чв!$в![ 954]и5-0!2-з

съдъР'(Анив

харалампи ]|аяицидпс - -АтинскАтА полития" нААРистотвп' или гРввъг1пъщвни'1тА нА тРозоР']1и-восттА

в1в^]о6нкн АРхА|(л,! лтгРАФвоп

ги1.|ш1д коР^Ато'АР|!тотЁ^!]:

сору!!8ь!''!' 7АхАРопу^о'^8кмбф5 в. & м. 2АхАРопу^оу в'п.Б.

Ф цщма павяцяду, хаРФщп! гьнвцад!с, пРюд, 199з

@ харФампв пдпцвд'с, вФп@лна Фуди', 199з

@ ик "&!ф Ботев"' софп', 1фз

1 глава

п глава

|]1 глава

у1 глава

у[[ !лава

у[[1 глава

х глава

,дтинскАтА ло л|4тия \''

сьдът !{А А.]1кмвонидитв

оБцвствв!{АтА уРвдБА пРвди сопон

дРввното зАконодАтвпство

относно дРАкон

изяви нА солон

пРвоБРАз},вАни'1тА !{А солон -свйсАхтЁя

РАздв]твнив нА съслови'ттА

дьРхАвни длъ)кности

съдвБни измвнвни-'{ ]

пРвоБРАзувАнив в 11АРич11АтАсистр-мА

}

:

/

)с глава отпътувАнвто нА солон

)п| тпава политичвскитБ т]овми нА солон

-"дд1щ{ь., '

х|!1 глава

х|у глава

ху1 глава

х\4] глава

х\411 глава

кх глава

хх глава

хк глава

хх11 глава

хх]1| глава

хх|у |лава

хху глава

хху] глава

)ос4| глава

хху111.лава

хх|х глава

ххх глава

ххх1 глава

попитичвскитв РАзмиРици спвдсоло!|

пъРви пРояви нА пизистРАт

пиз14стРАт взимА влАсттА

упРАв]1Бнивто пР14 п]'{зистР^т

п14з|4стРАтиди

уБийството нА хипАРх

свАлянв нА пизистРАтидитБ

к.]1иствн - водАч нА двмокРАтичвс_кАтА гРупиРовкА

пРвоБРАз}ъАниятА нА к.]тиствн

остРАкизъм. АтинА пРвди моРскАтАБиткА пРи сА]тАмин

упРАв.]1внивто нА А?вог1АгА

оБщБстввни оту)китвпи пРвз у ввк

пРвоБРАзувАни'{тА нА вФиА]тт

дРуги пРомвни

пЁпопонвскАтА вои}{А и пос.]|вдвА_цото политичвско Р АзвитиЁ

водАчитв т{А попитичвскитв гРупи-Ровки пРвз у1 и у ввк

пъРвитв мвРки нА чвтиРистотинтв

зАвъРшвни'{т вид нА }?вдБАтА нАчвтиРистотинтв

вРвмвн1{АтА }"вФА1-{Ачв1ит44стотинтв

ххх11 !лава двпАтА нА чвтиРистотинтв

ххх!11 глава отстРА|'1вАнв }{А чвтиРистотинтв

ххх]у глава кРАят нА пвпопонвскАтА войт{А

ххху глава пъРви мвРки нА тРидвсвттв

)йху1 глава РАзног'|1Аси'1 мв)кду твРАмвн итРи,щсвттв

ххху1| глава }ъийството гц твРАмБн

ххху1!1 глава възстАнов'шАнв }]А двмок?А1иятА

хх-)ох глава споРАзумвнивто мвхду АтинА ипиРРя

ш- гпава уРБ]]БАтА пРи А?)с'1н

х]-1 глава оБоБшЁнив нА пъРвА чАст

.АтинскАтА лолу!тАя \\"

)с11 глава вФвБия

)с|1| глава тРАвА чРвз х!вБий - съввт !|Ат1Ётстотинтв

х|-|у глава Ёлт/1с|Ати и т1?овдРи

х[у глава пРАвомошия }!А сьввтА нА т1Бтсто_т|\11тъ

х|и глава допь]тнитЁ'1ни тРАвомощш!

х]-у11 глава тАмии нА АтинА

х|-и11 глава А[]одвкти и логисти

х[|х глава относно конни1итв

'!|

7

)

[ глава

.[| глава

1-|] глава

!|11 глава

[]у глава

!у{ глава

[у!1 глава

!-у|!1 гла 0а

[|х глава

[х глава

!х] глзва

[{|1 глава

1х{{| глава

[.х!у глава

!.ху глпп|!

| ху! гл.!)п

!.ху|! глава

!ху{1] глава

[х1х глава

зАдъ'ркв1.]14я г|^ Астиг]омитв

дРуги длъх]|остивд]4]]Адв(]вттв !,1 вн()с]4ты1итв

чЁтиРидвсвттв 14 л14Ёт Ёт итЁ

логисти и си1]игоР14

двввтим^тА Алхонти

помощ1114ци 1]^ ^Рхо11титв

от].]ос]1о ц^Ря

о1'1{осно полвмАРхА.'1'всмотвти

А1'лотвти

стРАтвзи и дР}т'т изБиРАвми д'1ъ)к_ности

!л}1о !,1змг1]вт1т4в

съдипищА и съдии

и']БиРд!в нА съдии'1г чРг'] хРгБий

к^кп( ) с'| ^п^

('лгд и1БоР { чР[з жРгс|1й

изБ()Р !т^ пРвдсвлАтвп1'{ и нА отго_в()Р1|ици

пРовв)кдАнБ нА съдвБнитЁ дв]1,А

глАс}ъАнв

пРвБРоявАнв нА глАсоввтв и опРвдв-ля1тв г]А пРисъд'1тв

'дтинск^т^ полития"

!{А А1'истотвл'или пРввъплъ|цшниятА

нА пРозоРливосттА

"дъл6ок е к'|адепецът на мияалото.дали нетрябва да го наречем бездъяен?]'

толас мап

иронията на истори'та всо още ус|1ява и ни представя понелредсказуеми вачияи своя л|обим навик да 1|аказва

коехкото рзвновесие на научного и теоретичното самочу_

вствие с йзненадите на нови -спомени". но тя не би била!!рояия на !1сторията, ако не затваРя|пе кут!{'!та със свои

),спомени( и в позата на критичното самочвствие' и сизраза на насме11]ливото вниман1'1е на загадъчно-предупре-дителен набл1одате.,] не ни оставя1де принапразвите мечтина на|дите вецовъР1]!еви интерпретации сред самотнатабездна на безламетяо-безсмислени действия.

Ръкописът н4 ''А,пцнско/па

по,''!/пця" е отФит през1890 г. вър1т обрат!1ата стана яа четири па[т\1рус|!и лт]ст^'

донесени в Британския музей от вгипет и съдърхащиотчета яа управител на имение за негов!]'| господар отвремето на щРавлението на импеРатор веол^си^н' \1'1къде

към 78_?9 г. от н. е. лондонски'!т папцрус не е и1'ал нитоначалвата част на съчинението. нито неговото затлавие,нито името на }]еговия автор и изРававето му е изисквалоотговор първо на тези въпроси. след прецизно сравнениена цитати, съхра11ени у различни по_късни автори с текста

|

на ръкописа' вовооткритият текст се отъхдествява съссъчинението на Аристотел,'А'т'цнск4п1а ,1о1!.п111'", лу6ли-куван за пръв път януари 1891 г' от антлийския филологкепуоп'.

датировката на сънинението2 на АРистота1 все още не енамерила еднозначно ре11]ение. тя е предмет на многодискусии и сере|||ава в контекста наразлични позиции. нее възмо)кнц а и т''к едва ли е необходиг'ло да се правиоценка и да се навлиза в подробвости' в тъ]{костите нафилологическите и ястор!!ческите методй и похвати задоказването на една или дряа теза.

накратко, многообразието на тезите и техните акцея-т'1 би моглода бъде редуцирано до два възмо'(ни варианта:1. .А,пцнска,п4 по,.ц,п,/я" на АРистотел е завър|пеца щ'единеговата "политика"' т'е. преди зз6 г. пР. я. е' доводитена тази теза са предимно логично_теоретичяи. според тазипозиция не е възмо)кно Аристотел да завър\ли своята "по-л::тпьока", лрелл ла о врикл!очил с написването яа истоРи_ята на ра1личните Фъцки политии и. разбира се. на атин.ската. Ако в ,А,пцнска!па по'1цп1ц'", глава [-[у 7, се спо_менава архонтът кефисофнт от з2918 г. пр. н' е.' това неозначава, че историята на атинския полио е писана следтова време' а че Аристотел непрекъснато е поправял идопълвал съдърханието на своето произведе|\|1е; 2' Ап',1[!н-скапю по|ц[пцяв е писана в промехдутъка ме'цу 328 и325 г. пр. н. е. доводите на тази теза са предимно историко-филологически' основен Факт, посочван от тази позиция,е съ!цата тази з2918 го\ив^ от аРхонтството на кефисо-фонт. друго доказателство, използваяо от таз'1теза' е' чеговорейки за функцйите на съвета на петстотинте |1о ор_

-'а,ъ:а1".

о' ть. с-,,г;!!!1оп о|А01еБ. ва'|е6 ьу кепуо., !опаоп, 1891,2 еа., 1891, з еа., 1892. Факсимп€ на лап'Руса _ !олао!, 1еа., 1891,2еа.,1891.

: за чвтателя, слецямло лнтеРесувац се от тозя въпрос, 6! могла дз6ъде лФе1на спс!имната л'теРат}та' яосве1ева на

'Ап1цви1 по.1ц-

''!4"| посочс!а в кРщ п! !!асто'п1ата сгудвя.

10

ганизирането на флота, Ариототел споменава основнитевоенни кора6и _ ФиеРите и тетРерите, но не упо}!евавапентерите' които за пръв път са въведени във флота през

з25/з24 г. лр. н. е.

1ова, което не предизвиква съмнение и което не бибило поесилено да се по| чертае. е. че с откриването на

ръкописа на А!пц]!ск11/па по''1!1,п!!я" и'}учаването на фъ||_ката и по-специално на атинската история намира }1еоча-

кван импулс и достатъчно твърда основа-

Ап1цнскапа по,''ц,пця" е единствеяото оъчине1{ие от дре_

вността' което представя относителяо цялостно социална-та и политическата истори'! на Атива от времето непос-

редствено преди €олоновото законодателство (тъй катонач!шната част на съчиненпето' посветена яа по-раннаепоха, не е съхранена в ръкописа) до кр'и на у в. пр.я.е.

и систечата на атинсхия соци:ш|ен и политически строй отвремето на сатиия Аристотел (|! в. пр.н.е.). съчинениетое от две части _ вероятно характерво за стр)кт}рата.и яа

,политиите"з, които не са достигнали до нас - историятана драматичното само}твърждаване на собственото об!це_

отве;о простанство и устойството яа ''сцената'',

на която

,игРаят" съвреме!1ниците на историческата сицаци'|.социалните и политичеоките промен'1, които разгле-

хда Аристотел в истоРическата част на своето съчинение'Фиксират възлови моменти от развитието '1^

ати11ск1'|я

йолис о' митив*"те, героич11ите времена до [ув. щ. н' е,:

законите на дракон, поло>кението преди рефрмите насюлон, закояите на солон и смутните времева Ф1ед него_

-,

с *,',.'" ,,политп!" в дРевяоста е бвл позяат коРлусът отб{!яеяпя ла АРдстот€л' в който той € изФедвп соцаското уФРйпво яа гФлям 6Рй Ръщв дъРюв'' каоо п на яяко! ваРваР_

*и ог]ц.йм' кл. *" *г!Рпосг се спомепава за каРтагенското' споРедсвядетелствата на хеспхий ; !а дпогсн лаеРц'й техншт бРой е 6пл към158!Ф 6илп мяогок'атно язлолззвавп вдревяоФта! п

м""-,,, д/;':с'":"',",. 'гць!1са!!п

]е!!ч0е. не!']е]аетв. !82': 8о{'' уА1!.!о!еп5 р'е!6Рр!дг"рд0' |0р/!в' '8о1: ло(' у А'ь!о!е'ь чц| |егеьао!ш!

1!ьгог!п {.:вфсп|а. !е!л2]9, ]866.'

1

!

{

.11,

)

вото оттегляне' тиранията на пизистрат, св||пянето на пи'зистатидите и ||олитическите борби след това' реформи-те на клистен) вътре!1]ното състояние на Атина по време-то на гръко-пегс!!йските войни. периодът на упр:]влениена Ареопага като резултат от успехите в тези войни, мо_гъществото яа атинския полио през последв'1]|ите петдесетгодини' неудачната попитика на аристокрацията' г|олити-ческата дейяост на кимон, тукидид, вфиалт д перикъл,ста0илизирането на демокрацията' перипетиите в лоли7и-ческич живот по врече на пелопонеската война и олигар_хията на тридесетте) възстановяването на демокрациятаслед примирението ме)кду вра'(цРащите Фупировки и ус_тановяв1нето ьа полити|!еското }стюйство. съхранил!' седо смъртта на Аристотел.

но около строго очертаяата завър1ценоот на тези ис-торически |!{оме} ти или ,,фи0?и"! осезаемо сияят стреме-хът към самоопределение, сФастта на д}ха и тя'1ого кьм цос_т0й{сгвот0 на съ||!ес-гвР;|яе сре]] своф!ата на избор и огговорността при негового щ)иема не. гордото съзн а ние и самосъз н;!яие3а соос'|ъен култ}рен из0ор. меката тъга по ! Ре\о!1ността на лос_тигнат(уто' т!т!астичната'|ърп!{\,{осг и суп(р!т|0ст !{ъ!{ ваРварите,неизчерпаемо_самоотвержената за1цита на ц','1е, р^внозна-чно 11А същ,1ос,п при древните елини' 1цедро пръснали не-повторимите ми!ове на своя ;хивот сред кратката вечностна истоРията'

и в своето поредно теорети1|но лревъш!ъ!цение катоисторик Аристотел остава Берен наусета сиза намиРанетона опорите, спосо0ни да удър)кат напРехе]*иетю на изсле_дователския интерес и натиска на изгРа)кданото теорети-чно !!яло' но той остава веРя и на своите политическисимпатии и а\1.гц|1^1и|1' ко-ито открито изразява в прецен-ките и изводите си за съоития и личности.

например възмо)кността понятието'демокрация", пре_дставянето на демокрацията като реална обществена фор_ма' а и собственото раз6иране на Аристотел за демокра_цията да оъдат |'|редмет на твъРде различни !!нтеРпрета_ции е зало'хена в оамите текстове. не поради тяхната

-'п-дрь"",

*-..-,чев п хРптпчея в6оР на вь!Росц!е, с!ъРза!и сва АР!стотел лрп

'ап!сване1о Аа

"Ал|'ско!по|о.||пц. ' к4юо ц \'скус'!те по тезя въпРосп могат да 6ъдат откРпт! на

ФРшвцвте яа лпеРатРата' лосочена в кРм на т&! сцдш.

вероятна историческа не|1ълнота или теоРетичва предв]е-тост' а по'скоро поради опита за представянето на ецноо6ц1ество като орг.1ни'!на [ялост от не!овата о6о]римаистория и ..вълнени'та" на неговото сойтвено н:!стояце.от една сф3на. с}бектите (в лишето на сошиални гру!!и и

личности) на та']и об1цесгвен..| форма се променяг и сме-нят в истоРическо време. от друга - социалните променипоказват на теоретика феномеяо]1огичната пъстрота напол!1тическите ил1озии за ,,чиста" демокрац']я, като 1{у

предостав'т достатъчно представителен..матери]л" за и]_

с;едв!!не на действител ните о6!]1ествени интереси. грэви-тираци около всяка определена демокрация или формулаза демохРация. в този смисъл коректнос'|та на едно л|о_

Фпитно (но не,вл:обено{' т'е' присФаство) изслецовател_ско'т'ьрсене. което се опитва да пгеодо'ее авторовите симлатиА А антиг!атии' невинната предуоеденост или непге_

дубеденост на поколения читатели !! еятсиазираната пре-

дубеденост или непредубедеяост на поколения теорет'{ции като съзнава, разбира изцяло иРонията на своята исто_

рическа и теоретична -отаниченост(' би могло да си по_

зволи да представи и сяоето ви'кдане' демокрашията. т1какакто ни

' представена у Аристотел' е разумен (извоюван

в твърде неразр!ни и трагични конФликти и също порадитях пьтъващ' изчезващ в историческото битие), взаимноприемлив, съзнателен компром!1с }{ежду социал-ните гру_пи и техтите лидери в поститането на реален оаланс натехните интеРеси' т.е. в създаването на онова почти вепо-сти)кимо крехко и нар-анимо социално и законово равно_весие ме)кду всички обществени струкцРи _ икономиче_ски' политически' оъдебни, военни и к}лтрни.

втор^та ч^ст н^ ',Апш,|ска,па

по/!ц1пця< с основание бимогла ца се нарече,,Ёдин ден от:кивота на атинския по-лпс" и поради ,,плътност,а" на използвавите изобразител_ни средства, дълбочината на изобразителвата перспективаи богатството ва социални роли и ситаций, побрани вграниците на този разказ.

,,денят" в полиоа започва с грихите около възпитани_ето и подготовката на ефе6ите като бъдещи Фахдаяи наАтпна и избора за гРа)кдани яа онези) които са навър!ди.'|иопределената възРаст и са достойни да вземат г{астие в

упРавлението ва града.!

}

}

\1

12 1з

по-късно суФинта се прове'(да обсъхдането ва про_блетиите, свързани с управлението на об1цествените ра6о-ти: охраната и поддър)кането на храмовете' ор|АнАзац*1ят^на обшествените пРа,}ни| и. търловете за разра6отване яарудницит9 събиРаяето на данъците' поддър)кането на пъ_тип1ата' контролът над тъРговията и пр!{ходите от нея имного други- по пладне се гласРат наФадите на лобеди-телите в състезанията по изкуства и атлетика' както и напо6е.1лтелите във военните игри' в ранния следобед биваизоирано командването на конницата. морската флота ипехотата. следо6едът е изцяло посветен на изфРа на съ_дебните състави, обявяването и разгле)кдането на делата,определен}! за тозиден' привечер умората и с.]1ънцето вечеса казали своето.

и както мо)ке да се предполо'ки' вечерта идва, за дазавар' прияте.]!и' повели своите разговори по безкрайнитепъти1ца на мисълта и въо6рФкението цреди но1]1та да гипри!оти с преди']викателствата на Ёрос и нежяите ласкииа хипнос.

тук вече историкът Аристотел мьлчи. мо)ке би защо-то и на яего нищо чове1дко не му е било ч).)кдо'

истоРическите и политическите текстове на АристотелРазкриват парадоксалната възмох(ност да се пи|де историяна истоРията от определона позиция' от предпоставен въз_глед който дори и със своето пРистастно присъствие нещеобразява естествения исторически ход а по_късно при-в!{ася очарованието на индивид/алността' на индивм|\уа1\-|{ия почерц стил' език и отно[дение в изказа на о1училотосе - действително или недействително. така историятапи|це сама сеф си' защото тя вя'\'а дРг глас и присъствиоза нас освен чре' личността и йо)кем само да недоумявамеот гевиалнит€ закачки на нейния сполу{лив из6ор приподнасяне на разказа _ аналитично-подгюбен и обемно_1.{ногогласен за мина1ото и за настояп]ето на ант,г|нагърция.

методологичната {ьрзост на Аристотел _цялостно из-следване на исторически достъпните нему об1цествени ус-

тройсгва на едяа епоха от анткчността _ остава Фецедеятза дълъг период и би могла да бъде сравнена само с пр_ницате'|ността на негови'1 теоРегпчен крах( да предсгавив текст резултатите и изводите от своето

"пътува1{е' сред

предизвикателствата |{а своето вРме.Аа бъдегц в ястори'|та, да мо)ке|д в ястоРията' да мо-

'(е|!! за истоРията и да щ)ави|!| истоРия мо''(е и да е пре_

дразположеност - генетична ['ли под(одя]цо социално-пре-дпоставена' но при воички слгаи е и Фуден занаяъ оилото за теоретика като теоретик |{ли за теоретика като яе_

посредствен г{астник' а в ипостаса на тя(ното единениена подобно 'натоварване'

могат да издър'(ат сякаш един_ствено личности като Аристотел.

първият превод на бъл.арски език на съчинението яа

^р\1стФ1ел ,,А,пцнска,п11 ,1о21ц,пц'." е \!ат!р^вен през 1904 г,

от д-р г. и. {(ацаров5. й.акто посочва д_р г. и !&царов,неговият пРевод е в!'!Равен според изданието: А6ь.о'с/;5.

|1о?гттв/о А0цтс1от' 1|| еа1аетцп1. с' ка!ье| е1 у. аеш;|агпош|'' мое1!еп6,'.1!. ьерлин, 1898 г. като особено по_

ла'ен за своята рафта д-р кацаров споменава Руск!1я пре-вод на А' м. .]1овягин - Фцс/по,пе,1ь. история и обзорафивского госуцарственно!о устРойства. с.-петорбР!,1895' и изра1ява съ)каление. че не е могьл да ползва най-новите издани'| на Фактата от вг. в|а5$ и г'. кепуоп.

са|'(ият превоц на д-р кацаров е непълен. макар в негода липсват последните глави от втоРата част' едва ли енРкно да у6е)кдаваме читателя' че въпреки това той е едносвидетелотво и за интелигентност яа истоРическото яимислене в нача'тото на века.

не единствено отда-.!ечеността' недостъпяостта' несъ_вър1]]енствата и непълнотата на този превод извикаха не'обходимостта от ново представяне на ',Атинската

поли'

тлрм'^е'- ьтвнската дъРхавна Редба. пРсвФ от ФаРогРъцкп сувод ! йоментаР д р г. и кацаРов' доцепт ло паРа !ФРия във в3сшФог1плш!е. софи, |!рид!оР!а лечав!ца БР. прошекови, 1904.' издаваБь!гаРското кявхоэво дРухес1во в сфш от фонда ,'ншредъ/'.

!

.

1

!

1,|

!

14 15

тия; на български език. но и почти необузданият строме'(у българската-обществелост кь!( възсъздаване на своетособствено историческо самосъзнание! който естествено

обяснява и интереса |] към класическото литературно на_следство на дРевна гърция. вдно литерацряо наследство'на чиито култ'рни влияния це се оказваме толкова по-податливи) колкото повече ще се добли'(аваме до разби-раяето за ил|озорната

'делимост( на историческото съще_

ств}ъане на народите с'т Балканския полуостров от тФо!а-та обща историческа съдба.

хора'ц'/пц ло}1'ццацс

литвРАтуРА

1. -Аг!5|о11е'5 соп31;1ц1!оп о{ А!ьеп$' ьу 5апау5, 2 еа. !опаоп'191?.

2. "А.!51о1е16

аег 51аа! 6ег А!пеп€г", ет*1ат! 1.'оп н116е' 2.А!!!.' !е!Р71в-вет1!п' 1916.

з.,{,!,о,е. соп51!!ц|1оп .' А1ье.ез. тех1е ё.аь|! е! 'гаац|1

ра1ма.ь1ец е. нац$3оц!11ет' Р21ь' 7922.

4- ка!ье!. $|1\ !па тех! ае! Ро1|!е|а А!ьепа!оп ае5 Ат!Б!о!е1е!'вет||п, 189з.

5. Рт. &е!!' п!е 5о1оп!Бсье уег'авзшпв 1п Ат|$1о[е|е$уегга$5!пв5ве5сь!сь|е. вег1!п, 1890.

6 . \|11апоя'!|2-мо!1епао.||. А|ь1о1е!€5 !па А1ьеп ' 2 вапае. вет1,п'\892.

7' Буэесц'- -Афинская поллтия" Аристотеля как источвикдля истории государственного строя Афин до конца у века.харьков' 1895 (ср!. некоторь]е библиографцческие дополне-н'|я| Буэесц'1' введение в исторпю гРец|{и, изд. з-е, пг.1915 г.' с. 141-|12)'

8. ,!]/'у. ое Аг151о1е1ь Ро!!!е!а5 А!ьепа!оп раг1|5 а11ег|ц5 'оп1еет а!с!ог|!а!е. ]!г1е!'! (оотра11)' 189?.

9- ви,о,,. сг!есььсье се5сь|сь|е ьь 21!г 5сь1ась! ье!сьа|гопе|а,2. Ацг1.' з вапае (4 те!1е)' 189з-1904.

10' ви''о.,. ст!есь|5сье 51аа|!*|)пае. 2 вапае. м!!псьеп'192о-|926'

|1. шеффер. Афинское гражданство и варопное со6рание.м', 1891'.

12- [!Р|]!1$' оа5 А11;5сье кесь1 цп6 кесь15уег{аьтеп. 1-е1р2|в'

1905-1915.

13. йцпзег. 51аа15а1!ег!цйег (к' г'' негпапп' |-еьгь!сь ае!8г1есь!!сьеп Ап!|8ц!1а(€п, 1. вапа' 1-2. Аь[.) гте!ь!!9'1889-1892.

1'4. 5ц1оьоаа . 5!а а13а1|е.10пег (к- Рг. нетгпапп' [еьгь!сь аег

8г!есь,5сьеп Ап!;8ц;та1еп' 1. в', з. Аь1.). т|!ь!п9еп, 191з'

15. тьа1/1е!!п. Ресь13а!1ег||!тпег (к. гт. не!папп, [еьгь!сь 6ег

9г!есь!5сьел Ап!18!|1а1еп)- Ёте!ьцг8-!е|р?!9, 1895.

1'6. 5сьёпапп. сг!есь|5сье А|!ет10пет, ьеага. !оп |!р$;ш' 2

вапае. вег!|п' 1897-1902.

|7. ла/пышев. очерк греческих древностей, Аз!.' э-е, 2 т-'спБ' 1897-1899.

18 ' ве.ос'. сг1еспьсье 6е5сь!сь!е, 2. Аш{1', 4 вап ае ' |9|2-1927 '

19. с.о,,. н!5!о!те вгесч1'е' з у. Раг!5, 1925.

20. с!о12. [а с!1ё 8гесчце. Раг!!, 1928'

21. сапьг;а8е Апс|еп| н;5!огу. еа|1. ьу вцгу. сос[. А6сос}€1с., у. ту-ут. са\\ьт|6ее' 1926-\9'.

22. АРцс,по'пе.1ь. Афинская полития. москва_пенинград,19з6.

2э. ]аеве/, тп. А!151о|е1е$. сгепа1е8цпв е1!е се$сь1сь(е 5е1пегвп1$,|сн!п9' в', 1955'

!.

1-

;

,\6 17

24. с!1,оц5!.,4'н Аг|5!о1]е. шеш !!вь! оп ь'5 ];ге ап6 оп 5ошеог ьь [о5| 9ог!5, у. 1-2. [.' !97з.

25. в'еп' с. п|е сгепа]евцп9 ает ро]|1;3сьеп Рь|1о5орь!е ье1Аг'51о1е1е5. гте1ь[г8-мЁпсьеп, 1973

26. о*!п8' |.' Агь1о!!е5. оаг5!е||опв ш0а !!|егРге(а|;оп 5е]ле5ое!&еп!, на!ь', !966.

27. *ор6-ёсоо г про^с}6д€ус бц\, "А0пус(у по11!с(с" то$Ар(о1отап. _в|р1|ощк?| пр7с1от оьурс61от". Аиус, !9з9.

АтинскАтА лолиту|я|

+++

' порц(п мвогозна!твфтта и сво€образието зацазваме гръ-

[вата д}}{а ?.о||тт€(с: 1. гРаждаяско щаво' 2. о6щес'твев япвот'о6ществева дейвост' дърхавяическ!{ вача'а, пФ1итяка ва дър_)кавата' по.'1пт!ческц меркп; дърхавво щравлевие (власт) з. дър-хавно усгРойстяо' начин па )правлевие; демокрац!я' демокра_тпчно щРавлепич РепФляка. освен това се съо6Разяваме стеРмивФ!ог!|'|та на фисготел' според ко'то -полития" е умере_ната демокрацпя' а демокРация" _ онова' което по-късяо запо-чнали ца паричат 'ох]'окрс!т(@(охлократия) _ господ

*1

|. //тр|1ст^ съ\'ти||1 с 6лагороден произход поло)кили кпет-

ва. както повеляват све1дените ]акони' и офеделили лри_

съдата //според о6винението// на мирон]' цом 6ило усга-новено престъплението яа виновниците' тленните им ос_

танк!А 6илА из)оърлен' от Фобовете! а'т€хвите родов€ _

осъдени на вечно изтнаниез. А после впимениг' от критизвър11]ил очищение яа фада.

||. [1осле станало така. че ]а дълго време мехсду благоро-

д1+ите и демоса1 настьпили раздори. 2' пояехе дър'кавната

]федба 6ила и1цяло олигархична и всъ1цност бедните' вкл!о-

,''-'"' *"*"'- и !ецата. РобРали на богатите' Били на_

|'ч^|\и ле,'!а,пц |1 хек,поаори: именно затлото с поред та кова

. !''р^.у".*". обра6отва!и имотите на 6огатите' цялатаземя се владеела от малцина и ако пелатите не зап''!атели

ваема! и те самите' и тех}{ите деца ставали роби, а изпла_

щането на зае|{ите чрез за1агаяе на собствения )кивот

Бодълх"ло ,.а* до солоя, който е и пьрвият пфста:; на

дЁмоса' 3. [рочее, най_тсж{о и болезнено за 6едните спо'

ред тогава11]ната )Фед6а било ро6ството' освев това те

''а,'дру", ,р'''''" за ведоволотво, защото били ли]!енц

от воякакви права'

!п. предц1ествашата.[|'ракон щевна по'1ития им?ца след_

ния в;д. вис1!'ите длъ'ности били зземани от благфод-вите и богати грахдани' които първоначално управлявалидо смъртта си, ; сетне _ по десет годияи' 2' най-почитанив ;ерархт-:ята и яай{тарп по произход билй длъхяоститен^ ц1р;, по,1ё|1арха |1 архон''4?. сред тях водеща била тази

на по;емарха, зъщото вя!.ои от царете билй слаби воена-

чал}'1'ц!4. такава билалрцч1'!ната ати!{'1ни да поканят йон!

|1!

|

1

,}

|' 21

да ставе цар' з. най-последна по време би.]1а създаденадлъхвостта на архонта. повечето от авторите твър'!ят' четя се е появи'та по времето на медон#' а дРРи см'|тат, чее от времето на Акастз, и като доказателство привехдаттова' че деветте архонти се закпеват

'както щ)и Акаст" даизпълв'|ват свещени'1 си дълг, защсг0 според тях по кегововреме кодРидите уопели да отдФ|ят щ'ивилегиите па ар-хонта от влас1та яа царя. прочее, когато и да е ста!(иотова Разликата в годините е незна!п.!тепна' [!о че архон_тската длъхност е създадена по-късво от дР)гите дъе - сеподкРпя от о&тояте.]1ството' че архон.|-ьт !|ям:|'т викаквиправомо!ция, яаследени от црадедите, а са}(о допъляитоп-яо н:!-'|Фк!']1и се!' затова тази длъхноот не е б',па то'!коваавтоР'1тетна' освен в по_| ьсен пеРиод' когато била подси-лена законодателво'4. мяого по-късно започнало избиРа_него на тесмотетит9" които поели а!'хонтс|о{ :}5пп<ц:л:_дапрогласяват съставяките от тях ре!дения, и1!1ащи с|!ла?а !{азако|{и, и да ги спазват при разРд!авапето яа сп9рв0пемех(ду гРа'(даните. вто защо тази 4пък{ост бгдпа заеманаза яе повече от една година. 5. такава е по ц)еме разликатаме)кду-тези дд!е длъ)к].!осги. деве]те архонти не са и1|!алиедно оо!цо седалище6. царят заемал таха наречени'| Буко-лей , който таничел с пританея (кое1ю се потвържд:ва огтова' че и до ден дне!пен та|\! @ осъщес.1ъява брачяия1съ|оз ме'(щ дионис и сьпрутата на !{ар)3. Архо|ггът пък3аемал пр]'танея0' а полемархьт - вйлгп<ея, който лгьрвонач||лно се яаричал по!емархей, пред{ в[п.!'|ик!о да говъзстанови-и обнови по време ка своето полемархствослед което б:лл наРечев впиликей. тесмотетите заседава_ли-в тесмотея. !{о по времето на €олон всячкп архонти сесъ6ирали в тесмотея!'. ?е били утгьляомоще1{и да издаватсъдеони ре!цения, а не както сега само да г{ ввасят запредварително разгле'(дане. така е била уставовена йерар_хията на вис!дите дърхавни ]|ль]кности. 6. А Ареопа|ътсъблюцавал спазването на зако[{ит6 Рьководел многоб_роиняте и ва)кни дела в дьР)кавата, я оцределял физцче_ските и ларичните наказания яа виновните. Арх1нтгттебили избирани и3мФкду богатите и благородвите и от тя-

хната пък прослойха бивали избирани Ареопагитите, за_

1ова единствено тази вис{ца дър'(авна длъ'кност се заемай досега до)кивотно от он|!я, които я уФажняват.

|у. така е б!,'-па пьрвата Атинска полит''4я. след недълъгпеРиод'' по времето ва архонта Аристе)п{2' д)акон поста_

во;ил своите закояи и политпята придобила следяи,т вид.

2' Били дадени Фа'(дански права на тези' които мо'(елида притехават т9'(ко въорь'(ение]. те из6иР!ци деветима-та архо|!ти и та]!{йите изме'(ду ония' които притехавд1иимущество, не по-|!'Ф1ко от десет :}'|атви мив#' освободе_

ни от всякакьв данъь а остана.]1ите по_ма1ов:ок!ти държа-вни дпъ'квости бива.]1и възлагави ва пРдставители от во-ивското съсловие. стратезите и )о'!пархите тря6ва]!о даимат и||{у1дество, не п(ьмалко от сто зла'ни мини, осво-бодени ог всякакъв да1тък' и деца от заковната си съцруга'вавър|пили десет годиви. 'гака вазованите ацовти поема-ли сво}1те задъ]1хения под поръчите.]1ството на пританитц9фата3пте

'{ *!паРхит€ до лолагавето на сво'(га клетва' за

което взималй четир!,!ма поРьч1тгели от 9ьслов!{ето вастрате}и'в и хипаР)о'т€. 3. 3а €ъвета били из6ираяи пожребий от Фа'кданството четиристс!/гив и един членове.

Фсвея тя< чрез :хребий 6цвалА из6!!Рави и останалите ви'с[![.! о1]'кит€ли' копто трябвало да са яавър1пили тридесетгодияи, ед'|{ и същ човек яя]!(ал пр1во да бъде два пъ1иаРон! пРди все|о{ един от веговпте оъфал(дан|' да се е

'зред}''[ на таз|{ ддъхносъ и чак тогава и3борът започва']1

сгвача,'!о' а ако !''!кой от .{леяовете ва съвота отсъств!цсг заседанпе на съвета я!1[1 на ек',1ес|16та5' тогава зат'.]1ащФ1

глоба' какго Ф1еша: певтакосиомеди1!'1|ът - ти щ)ах}'{и'конн!41сьт _ две дра'о{и' зевгитьт - ед|{а6. 4. А АРопагъткато паз[{тел на захоя!,|те сьбл|одава.]| д:ши архонтите уп_

равл'!ват сьг'ас!|о с тю(. все|от Фахдания, спРямо коготое била извъРт!ена |{есцраведливос! имал цраво да цроте_с'иРа в АРеопага за нар}'|даването яа законите. 5. кактовеч; бе|д; казано?' тогава длъ;к}1!'ците зФ1агФ1и собстве-1|и'| с1! )'(ивот' ако ве мФхф1и да въряат заема си' а земятасе владеела 0т мал1цна.

22 ъ

!. !ри така установенага полития. пРи която чнозинст_вото рооувало. демосът вьстанал срецц благородните' 2.у| лонеже бунтът бил голям. а двете Ф}пировки билипротивопоставени поме)кду си от дълго време, те скл|очи_ли спогодба и възло)кили на архонта со;он1 да поеме ро-лята на ломирител и ръководител на политическото пре'устройство. той е автор ва елегията2, чието начало гласи:

ла' знач. и болката се вь]шарява в щшата ми'ко]ато тледам \ллчдолетнага ;емя на йония'в опустошение.

с тази елегия €олон се противопоставя на всяка 0тдвете групировки и прогласява' че е в техен взаи|!{ен ин-терес да сложат край на всякакви ра.3цори' з. по произходи достойнства ('олон бил от първенците на лолиса, лоип,гущество и зая^ятие _ от средното съсловие, не1]!о. вкоето са единод}1!-!ни и дру! и автори. п ьк и сам}!ят то, ло

::::_"|1}"", със следните стихове' с които се стреми даотклони оогатите от техния деспотизъм и корист;л|обие:усмирете и впе своята нестихваща яРос.г'впе' лРепасите!|ите от много благапроявете добра вюля' за1цото нито ние ще се примиРпм'нито всичко ще бъде споРед вашето )келание'

|1оначало (,олон не престава да смя'га, че причината заРахданската война са богатите, затова в нача1ото на еле-гията казва' че се бои от )'користта и високомерието..,'}а1цото именно те лоражда г вра^дата.

\|[. като овладял поло)кението, €олон дал свобода на де_моса за днес и завинаги и забранил изплащането на дъл-|ове чрез за]|агане на )кивота. издал закони и предприелощоц]аване както на дълговете спРямо отдФ1ни хора, такаи спРямо дър'(авата1, наречено сейсахтея:' поне'кеъсвобо-хдавало хората от бремето. 2. поради това някои се о!1и-твали да го ох]|ев9гят3. поне)ке, докато се подготвял дапрокара сейсахтеята' той уведомил за това !.'!кои от зна-тните и после' както .|оддърхат демократите, бил из.'м-мен от свои приятелц а ония, които искали да го злопо_

ставят, твърдят' че самият той е участвал в това1' и така

същите тези хора' взели пари яазаем) купили много земя

и след опростя;нето на дълговете се оказ!}''|и богати' по_

ради което се говори. че именно те са така яаРечените по_

къс"о ''"з*онно 6ога'и". з. нотвьр.1ението на демоФати_те е по-вероятно' €олон е бил 1ттерен и справедлив, има''|

е възмо)кността да се присъедини към някоя от грщйро-вките и да ставе тиран на Атина' но 6ил възненавидяв и

от двете Фупировки' защото предпочол 6лагото |' спасе_

нието на ;;ли;а, така че е неправдоподобно заради тьй*"'шо*"и и я".'и'"еща да се е омърсил. 4. че е бил поел

абсол}отяата власт, свидетелства о!{гното полйтическополо)кение' сам той твърде често споменава за това в

поемите си' а и много други автори го потвър'{(дават' сле-

дователно това обвинение срещу солон е ли1дево от ос_

нования.

уп. солон пРеусФоил лол|1тията и издал друти захони'като лоаконовите закони вече не се и3ползвали' с изкпто_

чени;;а отнасящите се за убийство. законите 6или изпи_

сани върху кирби1, които били поставени сРед царскатастоа, и;сичк; се заклели' че 1це ги спазват' А деветте

архо;ти полагали клетва пред )кертвената плоча2, прогла-

сявайки, че п1е изцигнат златяа статя' ако преотъ[1ят ня-

кой от законите: оттогава до ден дне1!1ен те ое закпеват

така' 2. солон определ!1л законите да таят сто години и

разделил гра)(данството по след{ия начин' 3' в зависимосто' ипту'1ественото оъстояние опродФ!ил четир1'1 Фупи', ко-

ито съп|ествували и от по_раво: певтакосиомедип'ни' ков-

ници' завгити и тетиз. Ре!дил всички вис|1!и слу'(ители _

деветимата архояти, та\'иите, полетит€, вдивадесетге и

ко,1аФе,пцп'ё, да 6ъ\ат избирани от съсловието на пента_

косиомедимните' конниците и зевтитите, като [!м се дава_

ла длъ)кноот според тех}{ия годи1ден цоход. на цроизхо'к-дап]ите от със'|овието яа тетите д:шт правото ца участватса[,1о в ек.]1есиата и съдилищата' 4. Фт съсловието на пен_

такосиомеди\'1ните 6или избирани ония, които оъбира']1и

124 ъ

от имотите си петстотин меои. сюка (в течяо и твърдосъстояние) общо' от с""''""-'' '. *'"*'ц [1те 6илА !'з6,А-рани ония, които можели да пооизв

",'р.д 'ру'., "-'"'; ;;;;. #;?;#:н;;#;}"""т*.1яние да отглехдат коне. като доказателство те цРивехдатн^азванието на съсловието' което според тях произлиза 0ггореказаното' а освен това се позовават яа {якои древн1'посвец|ени'|' на Акропола мма пзо6рах'ение |1на д}лшил//сьс следнот0 посве!]{ение:

дифиловият Ая1емион посвещава това на боговете,о|ед като от

"..-9::т."" 6ил изобразен коя. свидетелствад]' че товаците' макар че е по_Фиемливо кон-йици,е да са оили олределяни спооеп,"".,*-."'"","*""',..ы;;;;;#;#|'1,1иж;ь1,1;

к-оито произвеж!али двеста мери стока (" .;;;;';.;;;състояние| общо. оставало съйо"иет,, на тетите, които яеучастие в управление.'. з'''']"-].']Ё'к_огато някой кандидат за дл!йост бъде запитан кьм коесъсловие принадлех(и, той не отговаря, че е 0т съсловиетона тетите.

и||. огносно архонтите (олон разпоредил да ьдат изби-рани по жребий от с,ис"к "а изл"*.],*анаилати|вся*а9"!;;;;;,;;;ъ;:':;;".;:?:.:*;""]

|]::::."- 1.-т-. "р*онти и изфрът сгавал тез )кРебий,,зза!ова още е запа1ен обичаят всяка Фила да излъчва десетканци'ати, от които после да се избип

бобени зъряа ",*""'"';: !;;;;;"#"; ;:ъ;;нчч:":тановил из6ирането на архонтите чр'ез )креб"и -,ор"д ]"-_тното им състояние. * "*'"'' '" """''"' който ва)ки иднес и който изисква тамиите да

"" ,зб'р'' '' ,""'"!'-:::1"-::^::1.: 2. такива са прочее разпоредбите на со-,!0н^о1 н-осно деветимата архонти. 8 по_старо време о6аче

:|_"_т1]] ""- пр1,во да и1никва и преценява лично кан-!и!ат\1те за висшите д.]ъжности и ка'о '., ра':преле'ял, лаги назначава за една година. з. съществували четири фи_

л#, както |{ пРди, [ четири|'а цаР на Филите'. всяка филабила разделена на ти трити#, а всяка рити'{ - на двана_

\еюет ']4вц'ар1''.

наче!\о яа навкрариите стоели навкрари'които се занимав!!ли с тек}пците разходи и със събирането|{а на]1озште я данъ|(ите. затова и в законите на солон,които отпадн:ш1и' се казва многократно:

'на навкрарите се

цредоставя .сьбиРането" и .ра}ходите да бъдат от навк-

рарската хазна". 4. солоя уч1Ёдил съвет яа четиристотия-те - по сто .1левове от всяка фила, а на Ареопа!а възло)кил

да бъде й|осгит€л на за1(ова и както било дотогава' да

остане пазител на политията, да на6лтодава мно)кествотозяачите)1ни дФ1а в щравлението' да подвехца под отговоРност наР}'1|!ителите на закояа, да налага фйзическо нака_

за"ие или да ги глобява, като внас'| платената гло6а в

Акропола' без да излага основанието. ]аради хоето е билана]1о)@на' да 9ьди ония' които оъ3акпятн'тче.]1и срешц де-мокрацията спед издадения от €олон закон за

'|с^ягел1'1я-та?. 5' виждайки, че много често полисът 6ил размирен и

че !1'{кои от Фа'кданит€ поРадй равнод'шие чакали паси_

вно Развръзката на събитията, издал за тях специален за-

кон: 'Ако

някой по вРме на разм|{риц}1 в полиса не взе\'|е

оръхие и не се Фисъедини | ьм едва от двете фщирвки'ще 6ъде ли(ден ог Фаж.|1ански права и !це бъде осъден за

безчесгие."

[( |1ропе9 та!с!ва 6или разпоредбите отвосно вис!]!ите

д'ъхности. три са най-демоФатичняте мерки, пРедцрие_

т' 0г солоя: [!ъРвата и най-зяачима е забраяата 3а изп-лащане ва дълговете с цеяата ва

'{(ивота' втората е щ)авото

на всеки да се фръща към сьда за проявона несФаведли_вост' и третата _ най-чеего спомеваваната' чрез която!|!нозинствого зас[|'|ва своето вдияние, е прав0го ва пос-ледно об'Ф'ване в съда; бидей|о{ госпоцар на своя глас'

демосьт етавал господар !| в щрав'!ениего. 2. пояе'(е за_

ковите не бг'ли съставени ясно и точно' а според законаза онаследявавето и за дьщери19 ваФ1едяици се поРа}(д:ш1и

мнопо недоразумеяия) и така възнякн!ца нео6ходимостта

1_

2627

всякакви спорове' били те частни или обществени, да сеРазре|пават от съда' някои смятат, че солон р{и!!лено есъставил законите по неясен начин' та нароцът да имавъзмо)кност да отсъди окончателно. но това не изглеждаприемливо и този недостатък ще да се дъл)ки на неуме-нието на соло11да постигне съвър!]1енството посредствомедин общ канон. не е правилво да съцим 3а намерениятаму откъм дне{[ните събития' а споРед неговите останалиполити{ески разпоредби.

)( |(акто е видно, това са демократичните пРомени в за-конодателството, опрощаването на дълговете предтпества-ло установяването !{а новите закояи и чак тогава после-двало увеличаване стойността на мерките' те!лилките *1

номизмата. 2. по времето на солон меркцте станали по-големи от тези при Фи.1он' а мината, к()ято по-рано ималатегло ?0 дракми. сега достигнала |00|' |!ървоо'6разът билномйзпп1а от две драхми. солон определил и мерките затегло спРямо номиз|'(ата; 6з п{ини правели един талант]'като ц)ите мини били ра5дробени допълнително на ста_тиРз и по_дребни ед|'ници'

х|. след като преусц)оил политията !'о такъв нач!!н ипоне)ке при него във връзка съо законите идвал[ проси_тели' било за да го }хоряват, билФ за ца разпитват, и гооезпокоели' и пояе)ке нито )келаел да про}',!еня тезц зако'ни' нито да бъде намразен' солон отпътувал за вгипет, заца търгува и да разгле)кда' като о6явкп' че ще отсъствадесет години' защото смята-'|, че не е редно да тълкувалично законите. а че всеки тя6ва да и|пъ.|нява пред;и_саяите наредби1. 2. междувременно много от благородни-те се настоили врахдебно към него заради опроп1аванетона дълговете и двете политически грщировки променилисвоята позиция към него, защото установената )редба билапротивна на очакванията им. всъщност демократите раз_чит:ш|и, че той ще предприеме коренно ново лреразпреде-ление на зе\{ите' а блолородните, че поло'(ението !це ос-

(

._/ |

тане съп]ото или ще бъде незначите'!во променено' но

€олон се противопоставил и на двете фупФовки и макар

че могъл д; стаке тиран на Атина' ако се присъедини към

"й""1] .*, _и пре;почел да възбуди тяхната об1|]а вра-

й6'-"', ".'",,^й*"

отечеството и давайки му о6разцови

закони.

х|!. че е станало именно така' свйдетелстват всички ав-

тори' пък й сам той споменава това в поезй'!та си:

на народа дадох подо6аващия дял'ь". ".'''"вог'

му да Ф!!емам или да при6авям'

" .',*. !.-- им]х, мощ и бя-ча прочги с парите си'

глед!}х да яе пострадат нсзаслухево'зэстаяах по с9едата със своя шит;;;;;";; |и един д" по6еди 6ез правда''

2' и по-ната'!ък. относно това. как е редно да се дърдимс народа| солон казва:

наоо!ът вяоно следва своя водач'к'й.' ',.,!

му стяга1 ю]пиге, ни-о го пРишпорват'

пресицането Ра)кда самодоволство, {11ом голяма

блатодат поститяе;;;",:й;. р*у" * " подготвев за това''

3' после, яа друго мяото' по повод всички ови'!' които

искали да раз|!ределят зем'1та помецду си, казва:

тези. които идваха ца трабят, се яадя!аха

д' ,'"'.и.,^т голямо 6огатство,] ,"* '., ",'д*'д)^'"''т'

своята твърда воля да покаха'но лошо пресметнаха и дпес разяРевивсипкя накриво ме гледат, сякатп съм пм враг'

ь; ;;**6 -,."-, извъРш!тх го според волята на боговете

[ '"_о".о*""д,' !*т"?твах, пито н'спл" вещо съм сторил

" 'т ."й"'' на дедите не дадох раве1{ дял

да имат до6рите с лошите]'

4. |[о-нататък литде за отменянето яа дълговете и за хо-

р;;;, ;;";. дотогава 6ил!! Роби и чрез сейсахтеята били

освободени:

29

нима поех си дъц преди да свъРшамно)*сство наРодолюблви дела?свидетел за това пред съда яа времетода бъде ва олимлийски1е богов; почитадата ма6ка,най-добрата' земяга черната' от която азизвад!ц позорнгге стътбове1'с които 6еше пробо!ена на мвого места'тя ое поРооева пФрано, а сега е свободна.и- в Атина, отечество, създадено от боговете'ооРа1но върнах продадениге - справедливоили не - във робство.,прокудените от жестока нР(да'които ]абравиха атичесхи' е !икпоради дългото стравстване.А оне1и, които цк 6яха окаяни роби |] трелеРехапРед своите господари' направю{ свсбодни.и вслч{о това според зако;а извър!]]о( докрай'съ{ сш'а_' во л спРаве]'!иво' хакто 6ях опРеделил.|4 }а доорите' и за лошпте закони еднакви'хоито справе]и!{во отсъ)кдат. ,1а!1пс:ж-и ако някой дРг бе в3ел осгена'вякой злонамеРе|{ и алчец човек'той не би удържал яарода.и ако бях пРиел това, що - нравеше на моите протл'ници'или пък онова' което вРаговетс им искаха'

щеше да оплак!а фадът..]атова' съорал ц,шото свое мъжество'о0( подооен на въ)тк сред глугяица кг{ета6.

5. после' в отговор на по_сетне|дяите упРеци от сграна надве1е фщировки, казва:

огкргто ако тРя6ва да говоРя на яарода,тол яивга не е вихдал ни наяве' нв васъяонуй, което има го сега'а з!{атн}'те и с'1лнитеда ме въз)валяват тря6ва' }1 приятели мои да бъдат7.

поне)ке казв4 ако [{яко!!{у Ф}тип{у се ъ паднала подо6на чест'не би удържал народа' нгго би се спрял!а обере каймака' лреди млехото да 6азбие.Аз пък бо{ граничен (тълбпомехд/ две врахдуващи войскя.

хп|. так!{ва са, прочее' црич'{ните за отивавето на соловв стоанство' и макар че когато отпъцв:[]1' Атина била

раз;ирна, следващитъ четиРи години били мирни|' през

!"'"'! -д,". ",.' у,равле;ието на солон не бил из6рак

аохонт пооади разногласия - и оше пет лодини| поради

-!щ"'' ,р,"""'. ^тин.яг,и

6ил\л в безвла'тие' 2' сетне из-

брани'т по това време за архонт дамасий утФавлявал две

г;диви п два месеца' докато властта не |'{у била ответаяасила. после а11'1няви Р|пй.]1и поради разнотлас}1ята да

изберат десет архонти _ петима евпатиди' трима земев_

ладелци и двама зана'|тчии' които }т1равляв:|'|и в годината

след дамасий' откъдето става ясно' че арховтът е имал

много голяма власт' понехе очевидно борбите винаги оа

6или з^ таз1,|имеяно длъ)кност' 3' изобщо разделението6ило голямо, поне'(е едни изтъквали' че отме]'{нето ва

дълговете ги довело до немотия' дряи пък - 6или недовол-

ни ог размерите на промените. а тети _ непрестанно

съперн;чел; помежду си. 4. впрочем ти 6или фупиров_к!1те,: паРалийцитез начело с мегакъл, син на Алкмеон'

който поаъР'(али }ъ,1ерена политика; педиаките1 начело

с лик}тц ко!''то поддьр)каля олигар)о'чния принц|{п, и 'ц_акрийците5 начело с пизистрат, смятая за изцяло цредан

ва демоцраци'|та. 5' към послед|'1ите се присъединили ка_

кто мноз;на от освободен'те от дългове поради бедностга

еи' така и мвозина поради сц)аха от своя неуотановев

цризход. доказателство за това е! че след изгонването на

т|{раните атин'!ни Фовели пРоверка на Фажданските ст1и-

с'ши', поно*е мяо.о хора яеправомер1!о се сдобили с гра-

'(дански права. всяка фулирвка се назовавала според

областта' чиито зеуи о6рафтвала.

хту. за най-демократичен бил смятая пиз!{страт, който

твърде много се пфнул във войяата среп1у мегарци1' на-оан;вайки се сам, той }фдил народа. че бил получил ра-

"'- '. ,р'.'.""','е си и че тя6ва да м) бъдат дадени

телофан;тели, като писменото предло)кен'е било внесе_

но от АРистион:. полг1авайки така наречените ,боздуга-

з-''

новосци!() с чиято помощ се обявил против демокрацията,

той ||рёвзел Акропола по времето на архонта комий' презФидесет и втората година от постановяването на заковитена солон. 2. Разправя се, че солон] се противопоставил на)келанието на пизистрат за охг)ана' казвайки, че той 6илпо_умен от едните' аот другите - по_щабър. Фт тези, коитове разбирали, че пизисФат се стреми да стане тиран, билпо_умен, а от онези' които вихдали това, но премълчали- по_храбър. и пояе)ке €олон не ги убедил със слова' тойокачил оръжието си на входа на своя дом и заявил, че сее гри)кил за родината, доколкото ]\,1о)кел - самият той вечебил твърде стар,'и смят:ш! за достойно и другите данаг!равят като него. з.8прояем тогава €олон не постигналнишо с призива си' а като завзел властта' пизистрат уп-равлявал по-окоро законосъобразно, отколкото тиранич-яо. и докато властта му все ош!е не била укрепнала, съ-заклятниците от кръга на йегакъл и.[[икург го прогонилиг|рез !1]естата година след ттървото му възкачване на власт!по вре|!{ето на архонта хегезий1, 4. Авадесот години следтова, притиснат от противниците си' мегакъл се обърналкъм пизистрат с предло)кение да то върне обратно спореддревния о6ичай, и то по съвсем прост начин5' но при ус-ловие' че пизистат се о]кени за дъщеря му. като раз1]ро-сФанил предварително мълвата' че у)к богиня Атина въ3-намерява да върне пизистрат' мегакъл на}у{еРи'| една ви-сока и крас|1ва )кена от дема пеания6 - както твърди хе-родот7' а някои други казвали, че била ц)акийка цветарка3от дема колит!! на име Фия, която, накичена като фгиня,6ила въводена в Фада заедно с пизистрат. пизистат ре-дом с )кената влезли на колесница, а )кителите ги приве_тотвали с възторг и почуда.

ху. прочее, така станало първото завръщане на пизист_рат в отечеството. около седем години след това отново6ил прогонен не защото дълго време се задържал на власт)а защото не исхал да )кивее с дъщерята на мегакъл, иупла1!!ен от двете Фупировки1' незабелязано се оттеглил.

2. първоначал|{о со устаяовил в селицето Реке''?, в теР-мийския залив, а оттам се 11ремести,| в местността пан_геяз, където ус[1ял да съ6ере пари и волнонаемна войс(а,и отново се завърнал в ьРетрия слер' единадеоет години'като за пръв път се опит!ш! да завземе властта със сила,с помощта на тиванци и на лигдамйй от наксос1' както ина конницит9 в чиито ръце била властта в вретрия. з- тойспечелил 6итката при паленида', завзел Атина и катоотнел оРъ)(ията от народа, осицрил господотвото си натиран, посло завладял наксос и постави'| лигда}'ий за

архоЁт6, 4. А оръ)кията от гра)(данството взел по следния1{ачин]' като организирал преглед на войската пред тезея3,започнал да произнася слово Фед екпесиата

'1 |/говФ\ы/

малко времео' но лонеже хоРата казали. че не !цъат. той

гй щикани.]т да се приблюкат до пропилеите '{а

Акропола'за да могат да .}ъат. А докато печелел вРме, ораторст_вай1(и) онези, на които бйл поръчал, иззели орыкията и !изакл1очили в близките на тезея по!\,1ещен|'!я' после се вър_нали и доло'(или това на пизистат. 5. А той ра3казап заслучи]|ото се с оръ)кията в кра'| на словото си и до6ави.'т'че Фа)кда!!ите ве Фябвапо ви да се учудват' ни да падатд'хощ а да се върнат къ|у1 личните си дела, докато той щяпда поеме обществените.

хи. прочее, по такъв яачин пизисФат се възкачйл катотира'{, след което наотъпили сле!.яите тФоме|''1' 2' п''1зА-стат управлявал' както бе каза|{о1, по-скоро умерено и

законосъобразво' а не тирави.{но, въобще бил човекол'о_бив и блац спРямо пРвинилите се бил снизходителен, а

на бедните дав:ш| пари в заем орещу ра6отат4 която извър_|||вали, обрафтвайки земята, за да се прехравват. 3' товаизвършил поради две причини: вместо да губят времето сив града, да бъ!ат разпръснати по полето и имайкл някаквоблагосъстояние, да се зани1,|ават о ли!{ните си дела и данямат нито хеланйч нито свободно време да ое завимаватс дър'кавните' 4. същевреме}п{о се уве]1ичили и собстве-ните му пркход'' поне'(е от добивите на обработваемата

зз

земя събира-'| деся1-ък1. 5. за тази цел поставил съдии подеми'1 и сам твърде често предприемал път}вани'| из земи-те, за да набл1одава и помирява спорепдит9 та да не ходятв гРада, изоставяйки работата сп. 6. казват, че по времена едво такова пь'|уване на пизисФат се слг|ило следнотос някакъв солянив от &мет и облас'|та оттогава б1!ла

наречева 'освободена от данъци"4. като в'дял човека дакопае едно съвсем камевисто м'!отц пизистт}ат се почдили накарал с'щата си да поп'та какво р:окда тази земя' ачовекът оттоворил: "само !{ька и горч!'лка _ казал) - |{о

и от мъката и горчилката пизисФат тРябва да полг|идесятък." човекът отговоРи'1 така' понеже не го позн:ш|'ала пизисФаъ уцивен от откровеността и тРудол1обиетому, го освободил от всички да!'ь11и' 7. мнозинството ве6ило потискано по време на неговото управление' напро-тив' той осицРил мир и спокойствие, затова казвалщ че

,т'ар^н\1ят^ на пу.з]}1страт би.]та като )кивота по времето вакронос"'' поне;@ по_късвц когато синовете п4у го наспе_

ди]!и, упРавлението станало доста пф}рово. 8' пизистратб!'п яай-въз)валяван за л|офвта към яарода и човечносттаси' защото искал да }щравлява споРд зако|{ит9 6ез облагпза оеф си. веднъ)к да)ке, когато б,!1 обвияен в убийствои го призовали в Ареопаг4 той се явил личяо' за да сезащити, а ищецът, упла!ден, се отказал от делото. 9. затоваостана.]1 дълго я^ ъласт. и все|с] път' когато я загубв:|]1,

отяово ое възкачва.]1 без усилие' поне)ке мяозинството иот благофд!{ите' й от обикяовёвите хора г1о поддър'(али,едните заради др}'1@л|обието }'{у' а щ)ув,|те - заради помо-щта в личните им дела' поради което бттп еднакво добрещиет и 0т двете ста|{и. 10. в о|{ия вРомена законите наатя|1я1'яте 6'^л|7 меки сцрямо тираяите) вк.]1'очитФ1но ионзи' който се отнася.'! до установяваното на тирания. тойглася]| така: "Атияяяите спазват следяия наФ]едея отпредците обичай: ако |{якой се сФеми да установи тиранияили ако подпо}'ага тира|{ията' той и родът |'{у да бъдатли1дени от гра'кдаяскл права.'6

хи1. прочее, пизистрат рравлявал цо старини и починалпоради ьолест по времето на архонта Филон'. тилесет и

Фи години след първото си възцаряване като тиРан' откоито деветнадесет2 _ властвал) а през остав:шите бил в|1згн^нле.2.и очеви,'\'']' са пРазяослови'1та на ояези, коитотвърдят, че пизистрат бил в л!обов|{и връзки със с-олони ве б'', сратег в битката фещу мегарци за с!иаминз'поне'(е това не оъвпада с времетаонето на

'кивота на

всеки един от тях' както и като ое има пРедвид по времетона кой арховт р{ира/. 3. когато пизистат

'т'рял' сино-

вете \9 поели властта, щФавлявайхи по съ!ция яачия. пи-зистрат имал двама синово от законната си съпр)та: хи-пий и хипаРх, и двама от одяа аргейка: иофФ1т и хего-зистрат, наричан тетал'. поне;ке пизисФат бил хсенен задъщерята яа аргейския6 вой1]ик горгил яа име тимояаса,която по-напред била

'кена на Архин от А.!'{бракия, от рода

на кипселидите7' на това се дь]1,ки съ!озв[т!|еството с аР-

гейците, щ)и което )о{ляда ййцй под водачеството на хе-гезиорат спечел|']|и битката при п!|'|енида3. Ёдви разпра-вят, че тимонаса се омъхи]та за пизистрат по време-паггьрвото му изгнание, а друп' _ по вре},{ето, когато ои,|т}'рав.

ху|п. &паРх и хипий поели управлението заради свояпроизход и своята възРаот' поне'(е 6ил по-възраете'{, ра_зумен и с качества на пол'т'ц хипий го оглавил. хипархпък бил с весел и вл!обчив характеР и обич:ц изцството,той име|{но Фивлякъл Анакреонт, симон!|д и други пое-ту' 2. |етал 6ил доста по-млад, а в ,(ивота _ дър3ък инадменен, та ста|{а' цричина за вс|!чките им 6е!111. тов севл|об'л в хармод|й, но 6ил от)вър]1ен от |'ето и в]{есто

да сдьр'(и яростта си, ое дър'(ал предизвикателно' д.!'@|1акрая попречил яа неговата сестра да участва в павате_яейските цразници като каниФор']' като позоряо о6ид|{лхаРмодий, наричайки го

'(енотвев' поради което хармо_

дий и АРистогитон се разгнев!|-''и и извър||!или убийствотомуз, след като си осигурилц и много съ!'и!!!леяици. з' и

з4

1

1

т^кц то изре6нал1Ах|1пий' който яабл1одав&п празника отАкропола (понехе той тря6вало да посрещ}1е |дествието,а хйпарх - да го изпрати), яо като видели един от заго-ворниците да разговаря най_пРиятелски с негц си въобра-3или' че ще т\, изц^де' \7 започна]1и да действат предиоста!,а1ите заговорници' така убили хипарх' който съблю-давы1 за реда по време на |1|ествието около леокоре1, ис това пРвалили замис'!еното дело. 4. Фт двамивата ве_

днага бил убит от гвардията копиеносци5 *ар!'оди4 а Ари-стогитон умрял по-късво след дълги изтезания. по вРемена мъченйята той изд?|]] мнозина от з|1атните и о1 при'|-телите на тираните6. всъщност било невъзмо'(но да бъде

уловена тгакси ]]якаква следа от заговора' така че разпро-стра1{'{ваната мълва" че хипий обезоръ'(ил участницитев |дествието' откРивай(и ония, които яосе.]1и \'ечове' еневярна. за|цото тогава11]ните ш]ествия 6или мирни. едва

по-късно. по време на демоФад'{ята. бива въведен тозиобичай. 5. А Аристогитоя обвияил при'1телите на тцра|{и-те' понетака твъРдят демоцратите' преднамеренц за да гиизкара светотатци и наред с това безсилни, щом мохелида убиват неви!{ни хора й собствените си пРиятел||'

^ сг1о-

ред някои дряи той най-неприкРито е изд:шт съзакпятни-ците.6' наФая, търсейки начин да у}1ре, той обещал даиздаде и }'ного др)ти хора и така убедил хипий да !,{у

подаде своята ръка като доказателство за яоворката, нощом хванал ръката |!гу, той го обР}тал, че е под;|,1 ръка на

убиеца на брат си, при което хипий ста1|1но се разяри.]1'извадил меча си и ло убил.

х!х. впоследствие тиранията станала много по_техка, по-не)ке в хеланието да отмъсти за 6рат си хи[|мй у6ил изаточил много хора' станал подозрителен и не}'молим къмвсички. 2' четири годин!1 след смъртта на хипарх поло_)ке;ието в полиса стан:што тъй запла!дително, че хипий сезаел да укрепява йунтлотя" за да ое пресели и установитам' ме)цРременно той бил свален от клеомен, цар налакедемонци?, поне''|(е оРакулите многократно предсказва-

ли, че на лакоЁийци е отедено да събоРят тиРанията' з'йзгна"иците, начело на ;оито стоели Алкмеонидите], |{е

могли със собстве!{и сили да осиуРят овоето завръщане

и всичките им опити '{е

сполучвали. и когато сеукРеп'лив лепсидрий, в гшанин]та парне{, к ьдето оти|!!ли и 1{'|кои

тех"и прив,ржениш" от Рада. 6или о6сале}]и и побецени

от тира;ите. след това лора'<ение в сколиите5 възгг|валй

оледното:

Ах, лепсидрий предателски'колцина цостойяи мъхе поцо'!'добродетел'1и и патриоти'които тотава показахачии са то(1пте предц|1.

4' и докато яачинанията им завърт11вали 1{еуст|е1дно, Ал_

кмеонидите се з^елй А^ възотаяовят 1.рама в делфи6, за

което получили необходи\{ите средства от лаконийц]'те' Апития винаги в'||к'{), !а на допитващите се до нея лаке

демонци? да освободят Атина, докато яакр?|'1 оклонила спар_

танците, макар че те имали съ1оз за при,|телство3 с пйзи-стратидите. не{а '"к .1ч' '1а лохода на лаконийците се

падал и 1'а съюзничеството !{е)кш аргейците и пизистат9'5. и така' най-напред Алкп{еовид|'1те изпрат!'1и по море

флота навело с Айзтмол' след като бил победен и у6ит,благодарение на подкреплението от хиляда конници ваче_

ло о киней от 1есалия10, те много се разгневили от неу_

спеха си и изпратили цаРя клео}.{ев11 с по-добр€ подготвена

войска по су!|а, който' що}, победйл конницата на хипий'която прегра'кдала пътя !гу към Атика, го притисвал в

крепостта) наречена пеларгикон12, и го обсадил с помощтаяа атиняни' 6. при тази о6оада били заловени синовете на

пизистат, когато се опитвал!1 да избягат. след пле1{ява-

нето и; пизистатидите, за да !и спасят) събрали и}'{уще_

ството си за пет дена и предали Акропола яа атиняни по

времето на архонта Арпактид. пйзистатидите задър;калитиранската властточно седемнадесет тоцини след смърттаяа пизисФат, а об|цо с неговото цаРуване родът им }т1ра_

вляв'1.'| около петдесет години1з.

з6 з7

{* €лед събарянето на тиранията поме'кду исагор синяа тисандъР - приятел на тираните, и клистен от рода наАлк!"{еонидите започнали Раздори. победе|{ от хетериите1'к]истен щивлякъл на своя страна демоФатите' обе|]'а-вайки да щедаде властта на мнозинството1 2' А исасор,пове'(е не му отиг:ш!и си-:тите за борба, отново поканилклеомен, с когото имал договор за щтиятелство], да ща_ства в изго[1ването на светотатците1' защото се смяталцче и Алк'"{еонидите пРинадлехат към светотатците'. 3. ||]ом[(листея напуснал тайно града, клеомея начело на мало-брен оФяд пргонил от Атина седемстотия фамилии.после се опитал да Р!впусне съвота и да предостави на14сагор и щиста негови съми11|леници пълната власт. нопове'@ съветът се възпротивил и демосът се събрал, при-вър'(ениците на клеомен и исагор се )хрили в АкРопола,а ,{ародът ги обса'(дал в продълх(е|{ие |{а два денъ натРтия било скл|очено споразр{ение' опоред което клео_мен6 и воич!о!, които били с него' тря6вало да нагус!{атграда, а клиотев и останалите изгнаници били покавекида со завъряат' 4. щом демосът взф1 власттц клистенстана1 простат ва демоса, поне'(е Алкмеонидите пргони-ли тираните и били техни дълтограйни оъперници. 5. А иоще по_цред|! един от Алкмеон|'дите - кедон7, се е боРелсрёщу ти[)а|{ито и в негова чест е следният сколий3:

Роб{ налей и на кецон, яе .о пРощскай'понехе подобаэа с вино да чеРпим щабреците.

хх1 такива са прочее щ'11ч|1'1'1те' поради (о!'гто демосътимал доверие на клистен. и тогава, през четвъРлата го-дина от ова'1'|нето на тцраяите' по времето ва архонтаисагор!, той застан:ш! начело !а демоса' 2. най-напредРеличил броя на филите от четцри яа десет, поне'(е иска.]1да постигне смёсване' така че всички2 да Растват в щра_вле|!ието, оттогава съществ}ъа фразата| ,,да не се занима_ват с филите" всички ония, които изследвали Родовете3. 3.после било ре]дено съветът да бъде съставен от петото-тин вместо от триста (о!енове - по петдесет от вФ|ка фила

(преди 6ило по сто от всяка). клистен не Разпределилщажданите на дванадесет фили' за ла избегне цреди1|1нотоподразделение на Фити/' (оито били дванадесет за чети_рите Фили, и така на!юдът не мо'(ел да се смесва поме'(дуси. 4. Разделил страната ва !Ридесет деми: десет за Фад4десет за крайбре'(ието' десет за въте!!]ността и тия по-дразделен1,1я наРекъ.]1 титии' като чрез щ)ебий бив:!лиизбиРани по три ч)итии за всяка фила, така че тя да в'ою_!ва

'кители от всички области'' ;кивее|!щте заедно във

всеки ед'1н от демите нарекьл демо1и' за да попРе1!и на_зоваването сап'о по бащино им9 което спомогнало да бъ-дат отхвърлени новите фа)кдави и за да ги накара да сеназовават според своя дем; о'|-гогава атиняни прибавят кьмимето си и названието на съответ|{ия дем6' 5' Разнач:тл иёелоархьо7, коътто иътал|1 сът!]уте задълже\'1'я като преди|д-яите яавкрари' понФке 3амести.'1 навкрар|д'те3 с деми9'вдни от деп,1ите 6улля имевуъан*т според }]!остностите, адрули - според и}'1ето на свои!9 основатели\ поне'@ ,]евсички деми се пад!|ли в места о название. 6. А родовете'фратприитпе11 п >хрезеските длъ'о{ости предостави,]1 да бъ-дат сътраняван!{ от всек|! дем споРд о6ичая ва прадедите.на ф,'11ите избрал епоними! изме:кщг отлгче|{ите сто ар-хегети1з) от които десет б|','1и избрав|1 от пития.

ххп. след тия събития полити'гта станала мцого по-демо-крати.|на' отколкого по времето на солон, защого тира_вията направ|'1а веговите закояи яе|{:|пол3ваеми, а кли_стен в изгода !1а народ1 постанов|д1 г!ови закони' сРдкоито бил й този эа остпраклаз'па1.2' и така' най-н^|[ред.през петата: година от тази разпоредба. по времето наархонта хермокРон#, 6ила съставена хлетвата за съветава петстотият9 която се полата и до ден дне|пе1{' послеизбрали сщатезите' по ф!-'лй _ от вся(а ф141]а по един' аполемар)сьт стоял начело |{а всички стРат€зи. з' дваяаде-сет години по-късно, когато ати}о|ни спечел|''!и биткатапр!| маратон по времето на архФ{та Фенип и из1,1ина.]1и двегодиви от победата' а демосът прицо6ивал все по-голяма

з9

мощ, за пръв път си послу'(и]1и със закова за осфакизма'който бил поотановен поради недоверието към влиятелни-

те гоа)кдани. зашото и пизистрат станал тиран' когато бил

про;тат и статег на демоса.4' и пръв бил остакизиране,,' о.

""'о*"'" род"ини: хйпаРх, сия на хар}''{6, от дема

колиъ най-вече заради когото клистен издал закова в

)келанието си да го прогони. поне)ке атиняни позволявали

на приятелите на тираните' които не участвали в разми_

риците' да )кивеят в полиса' прявявайки присъ1цата на

"'род" '"р.''''"', а техен водач и простат бил именно

хипаох.5' о!це на следва1]]ата година| по времето на ар_

,,-"., т''-"""_, из6рали чрез жре6ий деветге архонти на

филите от петототинте предварително излъчени от демитекандидати - за пРъв път от времето на.тиРани'|та насам(всички преди|!ни архонти били и9бирани чрез гласРане! вдигаяе на ръка)1 а мегакъл, син на хипократ, от демаАлопека' бил остакиы,ры', 6. и така, в продъл)кение яа

Фи тодини 6или осФакизирави приятелите на тираните',!р'д" *''"о

"""щ"ост бил постановен законът' после' ва

четвъртата година започнало отстаняването и на всички'които придобивали могъ1цество' и пръв от тези! които не

били сйрзаня с т|{р^\191ят^' бил оотакизиран ксантип,син ва Арифрон10. 7. после' яа тетата годияа по вРметона арховта никодем'', когато били открити рудниците в

йарония': и полисът спечели'| сто т{штанта от разработва-вето им,

']'|кои предло'кили парите да се разпреде'|ят сред

Фаж-0анството. но темистокъл (е в ьзпртивил. без да спо-

.енава за как"о ще 6ъдат използвани. и нарелил ла бълат

раздадени назаем на стоте от най-богатите ати]#!ви - по

един талант яа всеки' и така, ако целта за изразходвавето

им се окФ*(е удовлетворителна' това да оотане за сметкана полиса ако пьк |{е - тогава длъ)книците ца върнат

паРите. А те, като получйли парите' построи']1и с т'о( сто

триери, всеки - по ед!1а, с които атиняви се срахава1и прй

6''й," "р"*у "'р"'рите''.

по това време бил остракизи-пан и Аоистид' син на лизимах''. 8' на четвъртата година

Б6."', '' *р.*"'' *" архонта хипсихид|', всички остраки',"р'"" б''"

""р'''' 'бр'''' з"р"п" ,',оаа на !{серкс16 и

за в бъдеще 6ило взето ретпение остракизиРаяите да пре-

бивават в [ерест17 и €кялей13, а ако не спазват това' да

бъдат ли|11авани зав|]1наги от фа'{(давски щава'

хх|1!прочее, такава била отепевта наразвитие ва полиоа

дотогава, който наред с демокРаци'{та постепенно се раз_

оаств2}л. но след персийските войни Ареопагът отново

'рило6ил *огш "

поел улравлението без официа1но_реше-

"ие, 6лагодарение на

"ова, че ва нето се дълхала победата

в морското сра'кение пР,1 саламив, пояехе стратезите'

'',.й'" '' ''о,'''."''ето, разгласили всеки да се спасява

сам, а Ареопагът успял да набави по осем щахм'1за всеки

"овек, които им били раздаден''1 и те се качили на кора_

6ите1.2. |[орали тази причина ат}{яя\|и се под'!инили ва

"''^"''' '^ Ар''''а"' " б'," щравлявани добре и в тези

времена. и поне'ке се пРос]1авили във войвата и си ос!1-

й",' .'"',оц"'"о '' море, въцреки волята ва лакедемон_

,''. .'.тт*"', си спечелили почитта яа всички елияи' 3'

поостати на наро!а по това време 6или Аристид син на

лйзимах. и темистокъл. син на неокъл: понеже първият

6ил вещ във во€вното дело' а друти'1т - споообен политик

и се отличавал изме;кду съвРеменниците си със овоята

сгФаведливост. затова единият бил използван като стра_

тег', а друп,:ят _ като сьветник' 4' }'[ така, въФеки съпер'

'',"с''''о помехщ/ !!м те заедно ое заели с издига1]ето

на крепостните стеви, а Аристид поотигя2ш1 отцепването

на й;нийците от воевни'{ съ|оз с лакедемонци, възползвай_

ки се от това' че лаковий|ц{ |'м!ш!и лоп]а слава заради

павзани#.5. Аристид бил този' който ощеделил и първи-

т€ данъц!1'' плащани от съ|озничеоките !радове в цютата]"й]'. "',-**'

ьи1ха пРи саламин. когато архонт 6ил

тимостен. и поло)к]'л клетва пред йоний\\|''' че /пехАц,пе

вра?ове ц прняпе'1ц ще 6ьоа/п ц не?овц6' и''^ \^ по']<рел|\

ь;;ъ;.",; "'ре.' б"', сщснати късове мета'''

*||!. |1осле, понокё полисът укРепва']] вепрестанно и на_

трупап \,1ного 6огатства, Арист1-1д посъветв:'| атиняни да

,о""^' *"'"\'|'"",'', да оставят яивите |'1 да се заселят в

40 41

Фада' заш'ото шели да се намерят средства за препитание3а всички: за едни _ като Ф1}'кещи във войокат4 за други_ като слРкещи в тварди'{та' за трети - като дър'(авнислу'(ители' като по този начин Фа'{(даяите щели да пое_

мат в свои Ръце хегемо1{ията. 2. щом били убедени и поеливластта, атиняви започнал!'1 да се 0гнасят деспотично къмсък)зниците си с изключение на хиосци' лесбосди и само-сци' които били пазители на т'о(ната хеге1\!ония, като им3апазили политическата Редба1 и правото да уфавляватсвоите подвлаотни?. з' 3а по-голямата част от народа билиосиг'?ени средства за лесно препитание, така както било!тредло)хено от Аристид. всъд|ноот ставало така' че отмитата и данъците, събйран!т от съ|озниците' се преФан_вали повоче от двадесет хиляди мъ'@з. им:!'|о |пест хилядисъди|!1' хиляда и |]]естстотин стрелци'' оовен тях - хиляда

и двеста конници' петстотин членове на съвета' петсто_

тин ста'(и на доковете' а освен т'й в А|9опола ималопетдесет стра)ки, около седемстотин д],тди били дъР'(авяи_те слРкители в града и седемстотин - извън него' освент'п. когато по-късно и''б}'{нала война6' хопл ити'ге станали

две хиляди и петстотин) имало двадеоет оФанителни, а

съ1цо и кораби за превозване на данъците' които събирали

дво хиляди мъхе, избран|| чрез )(ребий' а имало още ипритави&' сираци9 и затворнически яадзиратели!0' всъщ_ност прелитанието на всички тези хора било осигряваноот дър''(авн ата хазна'

хху. прочее, така било осицрявано препитанието яа на'рода. точно цели седемнадесет години след персийскитевойни Ареопагьт ръководел политията, макар вече да сезабелязвал йзвестен упадък. издигнат от мнозинството'простат на демоса станал вфиалт' син на соФонид, за

когото се омятало, че е непоцкупен и справедлив в дър)ка-вните дела, и който ое опълчил срещу Арео||^г^. 2. ь1ай-

напРед отстранил мнозина от Аре9пагитите' като възбу_

дил срещу тях съдебни дела за начина им на управление,после ло времето на архонта конон1 отнел на Ареопага

ппяпомо1ц!1'!та. чре] които той упРа}кяявал контол в по' ,,!''"*''', *,_ 'р*.-ставил

част от тя( на съвета на пе'т- /стот'!1нте, а друга - на елексиата': и съдил1'11цата' _'' Б(ичко с

'""" ''"'р.йй заедно-с тъмъстокъл)' който пр!{надлех2|л

}1.#;;;;;;;;;;;, "; тря6вало да бъде съден за пеРсофил_

:;. ;-;;;;";;'; ;" !а 6ъпе разлуснат съветът темис_

й*{, *а"''' 'а в9',,т, че съветът подтотв'!'! задър)каве_

."'й , ''

Ареопа.и.,те. че 1це им посочи ония' които

;.;;;;;;' ;;;;;." за съ6арянето на властта' съветът

]1}],, !'!й"'""' *.""сия за проверка' която темистокъл

;;;; ;;-;;;" на Бфиалт' з! да й лока'ке събралите се

."Б',""'"' |[осле започнал да разговаря о)кивено с цо-

'"."-.' д во"-'. изпла|ден от видяното' седнал на жер-

Б"!,.. -'!'. 'о'.""ц 6ду6 3 д416#' 4.8сички изпаднали

*1",','"*'* от станш]ото' а когато бил свикан €ъветът

'^']?'1_!й!'., в+*лт и темистокъл обвия''|ли Ареопа-

.й'й."' т" ",ф'й, -"*''' и щед екпесиата и така

"'*]]' ','.'.'''. Ареопагитите'' тогава"''' во и фиалт;;;';;;;;; ;;;;р;ъед това убит от Аристод'|к от та-

награ?.

хху!_ поочее. така Ареопагът бил отсФанен от управле-

' ].''. Б'''-,.д"'"'". |аради настъРвението на демагозите'

,''*''й'. "'''','-" "|е по"ече да отсла6ва и поце;ко в

Бй.'' ",.""*, о',.'рдните нямали свой водач' се Ф|учи-

;;;;;;; ;;;";".";танал кимон1' син на милтиад' който

ой '*,р'" ",'п ' ""сно яавлязъл в политичес]о'я у:1'

Ё! [**'* * о,,.'родните загина,!и по време на воина'

Б.]!,'-"' ''.^"^

войската била на6ирана от списька на

|,].'-й!''.'' ' '' "т,'е]и били поставяки хора - неопитни

!"! !'"'""'" р'й', яо поч'1тави заради своето потек']|о'

1!"''"" "''"й' ''*а, че от изпращаните !{а поход заги_

"''' ,'

'""-т' *-"'и пупли], вклюяително и от знатните

'] ''-"'"'д' " '. '6"кновените грахдани' 2' и така' а'(|'1-

;;;;;."'*''-". хато не съ6людавали тъй строго зако-

;;;;';;'" -. .р.""""ли начина на избор на деветте аРхон-

]], 1]" **'й^ -*на от смъртта на вфиалт р€|шили да

бъдат и]лъчваяи кав|!у|!ати и от зевгитите за избиранитечрез )кребий девет архонти, пръв така бил избрая мнеси-ти{. всички пРеди|пнй архонти 6или от съсловията наконниците ,! пентакосиомедимнит9 а зевгитите заемалинезначителни слукби, при поло)кенле че разпоредбите затова не били в разрез със закона. з. през летата годинаслед това' по времето на архонта лизиФат5' възстановилитРицесетте съд1.1и) така наречените "по деми"6, 4. А през

тетата годияа след това' по времето на Антидот?' порадинарасналйя брой на хителите по цредлохен!1е на перикълбило ре]||ено да не се дават грал<дански права на тези,чиито родители яе са Фа'ца|{и'

ххи!. после цемагог става перикъл, който се щ)ославилнай-напред с това' че бидейкй още млад обвияил кимонзаради отчетите му като сФатег1 и усп'1л да установи о!де

по-голяма демокрация в политията]' той отнел на Арео_

пага н'|кои правомощия и засили'| могьществото ( по мо-

Ре, нещо, коото позволило на мнозивството да съсредото-чи поотепенво в свои ръце цялсго управление' 2. околопетдесет години след морската битка при саламиц повремето на архонта питодорз' изб}тнала войяата с пело-понесци, при която народът, останал в фада и свикн:| | даполучава възнаграждение по време на война, ре!дил, отедна стра!та _ съзнателно, от друга - по необходимост' да1тгоавлява с!!м ['олит1Аята' 3. |1ерикъл пръв постановил

''.''щ""*_?7с'д'"те'и в стремеха си да си осиг}?и

популярност сред народа си съперничел с фгатството на

клмон. пове)ке кимон5, който прите'(авал състояние) по-

добава|цо на тиран, блестяп]о усФойвал об!цествените ли_

цргии6, освек това осиги}явал издръ'(ка яа повечето от

демотите] а направил възмохно и всеки '(ител

от демалакиада7 да идва всеки ден при не.о и да получава средстваза своята преФаяа. всички яегови в.]!адения 6мли незагра-

деви и всеки моха1 да вкуси от техяите ть1одове. 4' Апери(ъл няма]1 средства за такова разточитФ1ство и зато_ва се всл!'т!1Ф1 в съветите на дамонидотдема ойе_за него

се см'|т!ш1о, че би.'т съветник яа пер]'1къл, заради което по_

|(ьсно би.]1 остракизиран, _ който предлФ1мл, повехе пе-

рикъл няма]т оъсто'1нието на кимон, да раздаде ва тълпатаот собствените !] средства и да определи зат!лати ва съди-

ите3. |[ора:1и това мнозина твърдели, че поло'(ението се

*,о--', ,о'"*" много повечо кьм из6ора тез 'хребийсе сФемели случайните хора, а ве _ знатнгге. 5' послезапочнало и взе!1ането на подцгг!1, пример за това дал

Аяит9, когато 6ил отратег на пилос. 1ой бттл о6винен, веградът бил поцбея заради него, но го оправд:}ли, защотопод|9пил съда'

ххи1т. прочее, докато перикъл бил простат на демоса1,политичеокото полохение б1'ло стабилно, но след омъртта\{! се вло!дило' поне)ке за пръв път тогава демосът приел

з! свой простат човеь който не бил от благордните, за

разлика от цреди111ните год|'ни, когато демагозите ви!{аг!'|

били и'}сред благородните' 2. в самото нач;шо пръв про_

стат на демоса бил €олон, после _ пизистат, които про-

изхо'(дали от благород|{и родове. кл1{стон пък бил от родана Алк},!еонидите' свал 11]| т'ранцята 1А 71ям^\ яикакви пр_тивниц1'' олед като били щ:огоневи пРивър)кевицит€ наисагоп. после поостат на демоса стан:ш (сантип). а на'нело {а 6лагоройи'е застанал милтиац' след това теми'стокъл и Аристид. след тя( прстат 1{а демоса станал

Ёфиалт. а п]ачело на богатите застанал клмон. син на

йБтиад. 11осле !]ерикъл 6ил простат на демоса' а т)ти_

дидз, зет на кимон, зъстан:'| начело на опозицията.3' следсмъртта на перикъл яачело на знатвите застаяа'\ н11кий,

кой!о починал в €ицилия) а пфотат станал клеон, син на

клеенет, за когото се см'1тало че най-много е опоро'!ил

гоажданите със своите подстрекателства!, и който Фъв

запоннал ла крегши от тибуната. използвайки ргателстваи цли, за разлика от остаяалите оратори' които-говорели

благоприлйн"о, €лед тях терамен, оин на хагноя5' оглавяледните' а простат стан:'! майсторът на лщи клеофнт,който пръв въвел а&обьанятпа6, разАавана лзвестно феме

44 45

!

и лосле отменена от каликрат от пеания7' който пРъвобещал да прибави към двата офла още един. прочеч по-късно и двамата били осъденп на смъРт, поне)ке билообичайно народът, макар първоначално подведев, ца нам_

разва ония, които го подбРкдали да вър1ди ло!11и неп!а. 4.непосредствено след клеофят дематози става'!и всехора'които ое стремели да се харесат на мно)кеството с оглецнастоящия момент' 5' за най_достойни от политическитемъхе след лред!дества1ците [м 6или ниуцй,'['\и\ид ц

' терачен' за никий и т}хидид почти всички са единоду-шни' че били не само 6лагоропни и ло6ролетелни хора3. но

, и умоли политици, бащински зафи)кени за полись докатоза терамен оценките са споРни поради объРканото поли-

. тическо поло'(ение по негово време. но сериозните авто_

'ри с|]!'!тат' че той не се е опитвал да разр}']ди различнитетипове политическа }федба, а подФепял всичките' щом не|водели до закононару!дения, като с това иск:|'| да дока'(9че е възмо]хно да се управлява спо|Рд всички типове -нещо' което е дълг на до6рия фа]кданин' _ освен когатоводят до

'акононару1дения. и тогава см,|тал, че не тябва

да се правят отстъпки' дори това да предизвика о!граза.

хх1х. пРчее, докато изходът от войяата бил неясен, де-}'окрацията била съхРанена, во когато с''ед пора)кевиетов сицилия! лакедемонци станали могъщи поради оъюза сис пероийския цар1 атиняни били принупени да сме]{'!тдомоФати1т|!ата }редба и да установят уФавлението наче{иристотинте]. тогава мелоби# произяесъл слово пре-ди гласРането' а питодоР от АнаФлис15 състав|'л пис|\,1е_

ното предло'(ение и мвозинството гра]{дани ло подкрепи-ли, йоне)ке смятали, че пеРсийският цар ще бъде по-скло_нея за съ|оз с тях' ако поверят управлението на олигархи-ята, 2. предло)кението ва питодор било следното: ,,демо-сът да избеРе освен вече съществРащите цесет лробули6още двадесет _ изме)кду гражданите, навър{[или четири_

десет години, като съп1!1те !|оло'(ат клетва, че п1е щедп-рйемат възмо)кяо най-успе1дяите за полиса мерки, коитода осигурят сицрността' но се дава възмохност и на всеки

фа)кданин да прави предло'(ения' з^ да се пз6ёре |'^й-

добрто." 3. А клитофнт, който поддьр'(ал мнениото напитодор, щедло)кил още:

'избраните щобули да подло-

'(ат на проверка и др)евните закони' !1здадеяи от клиотен,

когато установил демоФа|,ията' с цел ца се постигне най-доброто", поне'(е според него политията щ)и клистен би_

ла не толкова демократична, колкото сходна на тази Фи€олон7' 4. 3едната след |{збцрането си цробулите най-на-пред предлож!,!ли цританите3 да бъдат задъл]{ени да под-лагат на гласране всичко пРдло)кено за благото на по-лиса, след което отмеяили обв|{ненията в бе]заковйе9) ха]1-бите сре!цу архонтите'0 и пРизовките!1, като по този начинсе давала възмохност на всеки атин'1яив да изказва мне-ние по разгле)ш1аните въпрси' а ако н'|кой си лозво]!яв2ида на.]1ага глоба, ца призовава в съда или да заве'(да делов оъда заРади такива предло'(ения, той след извънр€днообвиневие!2 трябвало па бъде предава|{ !{а стратезите' астатезито от своя сФана да го предават ва вдивадесетте,за да бъде наказан със смъРт' 5. сетяе пРобулите щедло-жили следната }!едба: 'дърхавните цриходи да бъдат пре-

дназначени само за военни цели' всички длъх(востни лицада олу'(ат без заплата по време на война, освен деветтеархонти и действа1ците щ)итани1], които ще полу{ават по

Фи офла дневно. ця'|ата политическа в''аст да бъде пре_

доставяна на ония от ^тивянАте'

които са най-слособни дао1у'(ат на дър'(авата със своите ли.!ни качества и съосвоите средства _ не по_м:!лко от пет хи]1яди щпди|, докатопродълхава войната' като ще имат пълното право да склю_чват слогодби с когото намерят за нео6ходимо. А от всяка

фила се избират по десет човека' навър1дили четиридесетгодини, които да съставят списъка на петте хиляди' щомкато положат у!летва Фи подобава1] ото жертвоприно1де-ние от отбрани х!{вотни."''

ххх. прочее, так!1ва били пРе&'1охенията на пробулите.щом 6или потвърдени' петте хиляди избрали сто човекаизме)кду тях самите, които да опрецелят дър)кавната уРе-д6а. избраяиците съставили и огласили след]1ото: ,,навър-

46 47

|лилите тридесет години да бъдат члеяов€ на съвета за

една година без затш!ата. от тя{ да бъдат излъчвани стра_

тезите, деветте архов 71^' х119ро'|'1не'1онъ/п|' таксйархите':' хи-

пар\ите'. филархите4' нач2!лниците на крепостите5. десеттета;ии на аве!цените съкровища на Боги]]'|та6 и на остана-лите бо1ов9, хелинота!1иите7 и тамиит9 които се разпоре-)кдат с обществените сРдства - общо двадесет ва брой,

десетте хиеропои3 !! десетте попечители9' 2. всич(и те |це

бъдат избирани из},,{е'кду спиоъкот кандидати' съставея от

действащи членове на съвета _ на брой повече от посо-

чените сл)'к6и' а всички (ютанали длы{Фости ще се опре-

делят чрез )кребий, но не от състава на съвета' хелино-тамиите' които се заг1имават о паричните въпфси) няма

да участват в заседани'|та на съвета'0. з. в бъде1це щебъдат свикани четири €ъвета' провелспани от Фа)кдани на

гореспо1,1енатата възраст) като воеки от тяхще заседава по

р";', о'р",*'*" чрез лФе6ий. и останалите ражлани'] ше

се раз.р!ое,,. *,м ".еки

един от съветите. (тоте 'тленове

1це ра']прецелят себе си и останалите'! на четФи възможно

най_равни васти. след което чрез жребий ше се определи

редъ1 и избраните ще заседават за ецна годияа в съвета'4' съветьт ще определя както начина на изразходване исъхран'!ване на пдрите' така и възмо'(но най-добрияначин

за ре1даване на воички останали въпрси, а ако се налага

да заседават в раз|цир)ея състав, всеки (ут членовете на

съвета има правото да поканй един съветник измежду

гра)уцаните на горепосочената въ'}раст. а съветът 1де за-

седава в гфодължение на пет дни''. ако не възнлкне 1{ужда

.уг повече заоедани'|. 5. съветът ще се ощ)еде']я чрез '(ре_

бий от деветте архо]{ти|4, а петима из6рани тез хре6ий(г|енове на съвета ще бъдат преброители' т.е. ще отгова-

рят за гласуването о вдитане на ръка15 й един от т'о( щебъде определян чрез х?ебий за председател яа този ден'|1етимата избрани да опроделят чрез )кребий

'<елаещитеда ое явят пред €ъвета, на тгьрво място _ по религиознивъпроси, на второ _ за възван]б! кьм народа, на тето _

посланиците, и на четвърто _ по всички останали въпро_

си16; а във връзка с военните дела, ко.ато е необходимо,стратезите имат право да внесат за обсъхдане в съветавъпроси' които не са предвидени в дневния ред. 6' Ако] !кой член не се яви на заседание в определеното вроме,

ще Фябва да пла1ца глоба по една драхма на цев) освен аконе е лолг'ил позволение от съвета да отсъства."!7

ххх1. прочее, такава 6ила )редбата, съставена за в бъде-ще, а за настоящия момент обяви'1и следното: ,,споредтадицията членовете на съветада бъдат четиристотин наброй, по четиридесет от всяка фила, които члевовете на

филите да избират от предварително посочените канцида-ти', навърп!или тр'десет години. тези членове ц1е ра3пре-делят вис[1]ите д/-|ъ)кности' 1це съставят к]]етвата, коятотябва да бъде поло)кеяа от тя{, ще се занимават съсзахоните, отчетите и с остан!|]!ите въпроси, за които см'|-тат' че са от обп] интерес. 2. ще прокарват законите, коитоса поставили във връзка с управлеяието' като няма даимат право да ги престъпват' ,{зменят и-'!и заместват с

други. изборът на стратезите засега да се прави от петтехиляди, а съветът, слец своето образРане и прегледа нахоплитите, да избере десет гра'(дани и те)с{ите секРетарии те це управляват следвап1ата годияа, имайки абсол|отнавласт2, а ако възникне необходимост, ще се допитват досъвота' 3. освея това да бъдат избирани един хипарх идесет филархи, като за в 6ъдеще това ще бъде правено отсъвета според законите' за остаяалите вис!]!и длъ)(ности,с изкп[очен!1е на членовете на съвета и на стратезите' |це

6ъде забранено да 6ъдат зае}',1аяи повече от един г|ът' иза в бъцеще разпределенйето на четиристотинте на чети-

ри части. когато та);'ланите 1це участват с Фугите атий-ни3 в заседанията на €ъвета, ще бъде извъР1]!вано от ст0те."

ххх11. прочее, такава 6ила цъР)кавната }редба' съставенаот стоте, избрани от петте хи'1яди. когато това било одо_брено от мнозинството с гласуване, предло'(ено от Ари_отомах1, съветът по вРемето на архонта калий] бил раз_

48 49

пуснат пРеди изтичане на сРока !лу _ на чет'ринадесети от

месеца таогелион', четиристотинте встьпили в !шъжностна двадес;т и втоги от съ1]'ия [аргелио#. а съветьт' из-

6оан чоез ьте6ий с 6офни зърна'. тря6вало да ]апочне

с"ояга'рабо'а на четиринадесети склрофрион6' 2' про-чее! така била устано6ена олитар:с'тята по времето на ар-

хонта калий7' точно сто години след сва.]!янето ва тирани_

тев, като най-дейна Роля изиграли пизандър, Аятифонт итеоамен'. мъже от знатен произход. които се отличавали

с у; и разсъдливост. з' щом 6ила }становена горек2ваната

}редба. петте хиляди 6или и]брани само на думи' а всъ|ц-

ньст четиристотинте заецно с десет автоФатори се нас_

танйли в сградата на съвета и поели управлението иа

полиоа. те изпратили на лакедемонци послаяици с пред_

лохение да прекратят войната. като всяка от двете страни

1апа]!и онова. което е завладяла|0' Ёо понехе лахедемонши

не се съгласи.'!и и поставили условие атиняни да ое отка_

)!(ат от господотвото си по могЁ' пРговорите били прек_

ратени.

ххх!п. прчее, )т|равлението на четиристотивте прдъл-х]'!о около четири месеца' в прдьл'(еяие на два месеца

рравлявал мнези.]1ох, който бил измехду тя( по в1юме на

архонта !еопомп!, който изпъл}{явал тази длъ)кяост десет

йесеца' €лед порал.ението им в морската битха при вре_

т11\1я| и 11яла Ёвбея, с изклтонение на орей" се огцелила..

""к)за. ати*,ните били по_недоволни' отколкото от пре-

ди|1|ното поло)кевие (понет<е от Бвбея имали повечо по_

лза! отколкото от Атика). 1атов^ РазчсналА четиристо-

тинте и в.'|астта 6ила предадева на петте )о!ляди от хоп'литит9 като при това гласували никоя об!цествсна длъ)1(_

ност да не се заплаш(а. 2. главяа роля за разпускането на

четиристотинте изифали Аристоща{ и терамен, които

не били съгласни с техните действия' поне'(е вър!дели

всичко самостоятелво, без да се съо6разяват с петте )о|-

ляди. явно атиняни 6или доволни от това щравление)макар че се водела война и властта била в ръцете на

хоплитите'.

ххх{у. прочее' демосът скоро1 отхвърлил това управле-ние. А пре{! 1дестата година от разщскането на четирио-тотинте' по времето на архонта калий от Аягела" и следморската битка при Аргинуса най-яащед били осъденичрез гласуване с вдигане на ръка] всичкитедесет страэфц|вк,1}очително и оне]и. които не участвали в битката илисе спасили на чу)кди кораби' и това станало, поне'(е хоратабили Разгневени на он]б|' които ги из1{ам!'-т|и. пос.'|е ла-кедемонци пожелали да се оттеглят от декеле1 при усло-вие двете стани да скп|очат мир' запазвайки владе1|иятаси; някои гражцани одобРили това, но }',1яозивството не сесъгласило под1ъгано от клеоФонф, който попРчил наподписването на мирни'{договор' като оти|!тьл в ек.]|есяатапиян и облечен в ризница, казвайки, че я'|}{а да позволитова' докато лакедемояци не се оттеглят от всички завла-дени Фадове6. 2.

^т'нян\1 не се възползвали от тогава|д-

ните обстоятелства' но не след дълго осъзнали тре|дкатаси, по[{е)ке година по-кьсно' по вре|,1ето на архоята Але-ксий], пре1'ърпели пор1|'<ение в морската битка при рекавго9 поради което лизандър станал господар на полиса иустановил властта на тридеоетте по с.'1едни'т начин' 3. сатиняни бил ск-т:лочен мир, при условие че бъде установеноуправление като това на пРдците им, но демохРатито сеопитвали да запа1ят демокра!,и'|та. а благородните _ и

ония, които ).частвали в хетериите3' и изгяаниците, коитосе завърн2ш|и след скп|очването ва мира9 - искали олигар_х'1я,

^ овеэи, които не Раств:|]1и в никоя хетерия' но ве

отс'!'ьпвали по нищо от др}тите Фа'(дани! искали )т.рав_ление като това на предците. мокщ тя( биди АРхин10,Анит, (литфонт!!, Формизий и мво!о щ))гц а наче]1о имзастанал терамен'' но поне)@ лизандър се присъедини'|кьм олигархите' де|\{осът щла1ден се принудп\ \а гласуваза олигар)с.{ята' писмено предлох(ението било съставеноот драконтид от АФидна1з.

ххху. Ёто по какъв начин била установена властта натридесетте' по времето на архонта питодор:' взимайкиуправлението на полиса в свои рь|'е. те |]ренебрегн!ши

50 51

Ре1!]енията' гласуванц във връзка с държавната редба,определи]|и петстотинте членове на съвета, др}тите вис-|пи длъ'кности измехду предваРително посоче17ите х||ляАакандидатиз л прм6^вА11' към тях десетте ар;!онти на пи_ре1, назначили оп!е единадесет надзиратели на затворитеи тр'1ст^ слу)кител:|1с бичове5, като управлявали полисадеспотично. 2. А така' като първояачално се отнасялиумерено и сдърхано с фа)кданите и се престрРа.''и, чеследват у|1равлението на предците, те отменили законитеяа фиалт6 и Архестрат7 относно ареопагитите и ояезизакони на солон, които би]]и спорни' отнели правото насъдиите да издават окончателни присъди3, като твърдели'че по този начин укрепват политията и я предпазват отразногласия. така напРимер тридесетте }твърдили законаза дарени'|та' който дав;ш възмо)(ност човек напълно сво-бодно да подари имуществото си на когото иска и према-хнал' изли1дните спънки' ,освен' когато човек е невменя-ем; загу6и.'! разум' поради старост или подведен 0!

'кена"9,като по този начин се ограничавала дейността на сикфан-тите1о. по подобен начи|{ постъпили и по др}тите въпРси.з. такива били пъРвонач:ините им действия, те отстрани-ли сикоФантите' ония, които в своите речи угод{ичели наФахдавството против неговите интереои, всички злостор-ници и престъпници, с цел ца бъдат доволни отре!дениятаим гр!0кданит9 които повярвали, че това е за благото наполиса. 4' но щом затвърдили властта си, тридесетте непроявили никакво ува)кен:.!е към гра'кданите' а' напротив,

убивали едни _ заРади богатството им, други - заради про-изхода' и трети _ заРади репутацията им, като така отот-ранили всички ония' които били зат| !аха за тях, и присво_или иму|деството им; за кратко време тридесетге поцби_ли не !!0-м:ш!ко от хиляца и петстотин души11.

ххх![ по такъв начин полисът се разпадал и терамен,недоволен от ста|1:!.]!ото|' се обърнал към тридесетте спре!шохение да престанат с безчинствата си и да предо-ставят ва достойните фа'<дани право да участват в упра-

влението' първоначалво те отказа'|и' но цом Фа'(данст_вото узнало за прецлохението на терамен и се настРилодооро)келателно към него, те се упла[дили да не би той дастаие пгюстат на демоса и да свали властта им. 3атоваизбрали Фи хиляди ду|]!и от Фа'(данството, на които }'кщели да предоставят правото да участват в управлението.2. но терамен отхвърл|{.'| и тази мярка, първо] зарад,)келанието им да предоставят )частие в }.г|равлението само|'а Ф\] х11лядп ду!!и, сяка11] почтените и достойните хораса само толкова, и второ: заРади това! че тридесетте

допускатс]|едната несъвместимост: уставовилп в]|аст' опи-раща се на насилието' но по-слаба от }.г|равляваните2''[ри-десетте не обърнали внимание на думите на терамец а задълго време отлагали огласяването яа трите хи]1яди и съ-ра'{'|вали списъка с избраните, и колчем ре|павали да гисъобщя! отхвърляли едни от записанит€ и ги 3амествалис дру|и'

хххи!. зимата вече 6ила настъпила. когато тразибулзаедно с изгнанидите се ).крепили във Фила.. тридесеттезагу6или похода сре1]!у тях и завръ1цайки се' к111|ли даизземат оръжията на остан?шите грФш1ани и да убия?терамен по следния начин' 8несли , с"""'а

'", '^*о"'.'ко||то да бъдат гласувани чРез вдигане на ръка: едини'|тпредоставял пълно пРаво на тридесетте да убиват всекиФо1цаниц невкл,очен в списъка на трите х!{ |яци'

^ дру-

гият _ заоран'|вал в оела|||ното }правление да учаотватФажданите' ко|1то ]1омагали при събарянето на крепост-ните стени в хетиони1 ц с^ действа!1'1 против четирис_тотинте - учредители на преди|пната оли.аРхи'|. понехе1ерамен взел г|аотие и в двете нец1а' станало възмо'(нода оъде отсФанен от управлението и тридесетте вече има_ли Фавото да го у6ият. 2. след логу6ването на тераменоило иззето оРъ)кието на всички Фа'кдани с изкл!очениена тРмте хиляцу! у трицесе1те достигнали още по-лолямастепен на охесточение и изма1,1ни1{ество. изпрат1'ли по_славици в лакедемония, които очФяи'и теРамен' и пои_

52 -),

скали помощ. лакедемонци изпрати'1и хармостата6 кали_бий и войска от около седемстотин ду1ди, които щом пря_

стигна]и' поели стражата на АФопола.

хххи||. хителите от Фила превзели йщихия1, след ко-

ето пФвели победоносна битка срещу тридесетте и тех_

ните привър>кенипи!. цом отминала опасността' те се за_

върнали и заедно с хлтелите на Атина се събрали на

площацаз' свалили тРидесетте и избрали десет Фахдан#,които били }т|ълномотцени да сло]кат край яа войната. ноте' щом полу{или властта, не наФавили онова' за коетобили избрани, а изпратили посланици в лакедемо11ия' ко-ито да искат подкРепа и паричен заем5. 2. но понехе гра-хданството възнегодувало от действи'|та им, дрсетте се

у11латдили да не бъдат свалеки от властта и поиск:!'|и даги опла!!!аъ като яаправили с]1едното. заловили демареъ(ойто бил от най-почитаките фа'(даяи, убили го и закре-пили властта си с помо11|та ва калибий, намяра1ците сета}'( пелопояесди и с някои от съоловието на конни1{ите6.

поне)хе главно те измежду всички гражда11и се пРотиво_поставяли на завРъщането на изгнаниците от Фила. 3. Ёокогато пофдителите от пирея и му|{их-ия, на чи'!т0 стаяазастанал целият демос, вадделели във войнат4 те свали'1и

десе!те тгьрвоначално избрави и из6рали дрги десет?,см'{тани за най-достойни. по време яа тяхната влаот иблагодареяие на тя{ната помощ и поддръ'(ка било склю-чено споразу|{евие и демоФатите се върнали в Ф-ада. из-*е'.щ ,}

"" о''''^"-" Ривон от пеания и Фаил от

Ахердунт, коцто преди да дойде павзавий' започвали пг)е_

говори с намира!ците се в пцрея демократи и заедно с тяхподпомогнали завРъща11ето на йз!яаниците. 4. окончател-ното преФатяване на войната и установяването на ]\'ира

осъш(ествил павзаний3, цар на лакедемонци) о помо|цта на

десетте посредници'' дот||'|и от лакедемони'| по }!егово

наре'(дане' А на Ринон и нетовото о6крьхение били ока-зани почести за предаността и!!( към гРа)кданството! поне-

хе макар да започнал,'! дейността си по време на олигар_

хията' те успели да дадат благополу{'{о своя отчет' когато6ила установена демокрацията' и никой ве ти обвинил внищо; нито от тия' които остав:ш|и в Фаца, вито от ония,които се завърн:!ли от |[ирея, длке Ринов 6ил из6ран не-забавно за стратег.

ххх|х. пот!'ирението со осъществ}'!о по вРме на архонтаБвклид1 при следните уговорки| ,ония от ати'о{'{и' които,келаят да се засе.]1ят извън града, да се устаяовят в вле_взина2, като ще имат Фа]кцански щ)ава, т|ълна свобода,лична незав'симост и право да ползват доход'те 0т своятасобственост. 2. А храмъ1з под вадзора на кериките и вв_молпидите{ ще бъде за воички според обичаите яа пред_ците. влевзинците н'|ма да имат право да ходят в

^т|'1н^'нито пьк атия'|ни _ да ходят в влевзина, освов по времена мистериите.

'(ителите яа вл€взина ще внасят от сво_

ите пРиходи в съ|озвическата хазна яаравно с ^ти'1яяи5,з. Ако някой от заселниците поиска да нае}1е къ1ца в вле-

взина, рябва да се споРа:}умее с нейния соботвеник, а ако11е ое споразумеят, всеки 0т двамата да си избере ти длъ-)кнос!ни лица и собствени:<ът ще рябва да се оъобрази спредло'(ената 0г тл( цеяа. заселн|щ!'те могат да сык}ттел-стват с онези е.]]евзй[{ци' с които б[оо иска.]11а. 4, за ония,които ,(ивеят в Атина 11 6.ма' |1скалц д^ се |1зсе.'1ят' срокьтза записване е десет дена след полагането ва кпетва6, а заотпътване _ двадесет дена; за отсъстващи19 от града щев:|'кат същите условия, но след завръщането им. 5. никой)йо{тел от влевзина яяма цраво да заема д,|ъ'Фост в Атина,|[Реру д^ ое е за:г7псал като неи1' )штел. съдебните дела заубийотво да бъдат разгле'(дави според Фев|п!те обичаи вслучаите, когато убийството |'1и наранявавето е извър1по-во собственоръчяо7. 6. никой т!яма да има право да искавъзмездие заРади мияалото от ког!)то и да било, освен от1ридесетте, Аесетге, вди|{адесетте и Фг архо|{тите на пи-рея, но дори и от тя( няма цраво' ако те представ'1т отчет.о|{'я, които са изпълнявали длъхността си в пирея, дадават отчет пред съда в пирея, а ония, които са изпълвя-

}

54 55

вали д,'|ъ)кността си в Атина - пред гра)кданите, коитопритежав:'!и състояние3. само след изпълнението на тияуслови', )келаещите могат да се изселят. колкото до пари-те' взети на]аем за войната. всяка от двете стр!ни тябвада върне с4мостоятел но.'!

х! щом се осъществ'1'!о помирението, онези' които во-[овали на стРаната на тридесетге, се и3пла1!]или и ре11]илида променят )кителството си, но като мнозина други гра-

'кданй отлагали до последния дец записването си. Архин!,

к^то ви''л големия брой' в '(еланието

си да задър)ки хо-

рата \]скори.л] срока на записването и така мнозина билиприцдени против волята си да останат' но поотепенно сеуспокоили. 2. видно е, че Архин е бил умен дърясавник],което се потвьржлава и 0т това. че обявил за яезаконнопредло]кението на тразибул, според което се давали гра-)кдански права на всички завъРн?ш!и со с него от пирея, откоито някои очевид}{о били роби, както и от о1уч:ц' прикойто един от завърн;|]1ите се поискал възмездие от сва-лените от власт, внасяйки в съвета предлохение те дабъдат убивани, но Архин слод задър)хането му убедил съ-вета да го убие без съг, заявявайки, че с този пример щодоках(ат' че искат да спасят демокрацията и да останатверни на своята клетва. защото, ако този човек бъде ос-тавен на свобода, мнозина биха се окура)кили и биха муподра'(ав:|ли, но ако бъде убит, това !1щло да послу)ки заназидание на всички. както и станало: след смъртта натози човек никой вече не се опитвал да иска възмездие заизвър!цени в миналото неправди' 3' тъкмо напротив, из-гле)кда, ати1'яни били управлявани най-добре и законосъ-образно, както като цяло' така и спря\\1о всеки отделенчовек, въпреки сполетелите ги в [,1ина]1ото вещастия. тене са}'о отхвърлили о6виненията сре1цу тях заради мина-лото, но и върнали на лакедемонци ларите, взети назаемот тридесетте5, макар договорът да изисквал зае}'{ьт да севърне и от стана на Атина, и от страна на пирея; рько_водени от идеята' че така тябва да бъде поставено нача_

лото на взаимното съглаоие. А в останалите градове демо-крат!1те след установяването им на власт не само чо сесъобразявали единствено със собствените си интеРеси, нои вапРавили преразпРеделение на земята6, 4'

^тмвя\,\1ск.]1|очили още едно споразумение със засел! и[{ите в влё_взина на Фетата гоцина след изселването' по време наархонта ксененет-'

)01. Бсичко това станало в по-късни времева' а тотавацемосът, бидейки господар на полохението, установил яа-стоящата дър)кавна }редба1 по времето на архонта пито-дор1 и се смята, че демосът оправедливо е поел управле_нието, поне)ке уст1ял да осъществи завръп1ането си на в.'1астсъс соботвени с\'1ли. 2. тов^ било единадесетото по редпреобразувание в Атинската полития. първото ставаломного отдавна и било преселението на хората' предвохда-ни от йонз, които за пръв път се разделят на четмрА ф11лии учредяват длъхнос1та на царете на филите.. второтц нопърво ло характер политическо щеобразРание било повРмето на тезей5, чието щравление се различава незна-чително от царското. следват преобразранията на дра_кон! когато за пръв път биват оъставени и закони6. тре_тото, след гра)кданската война, било щеобразРанието повРемето на солон и тогава именно се зара'(да демоцраци'ята. четвъртото било уста!.|овяваяето на тиранията от пи_зистат' петото било по вРемето на клистен' който св:ш|ятиранията и )п!равлението става по_демократи!.но от товапРи солон. |пеотото ФеобРазувание станало след пероий_ските войни, когато дъР)кавата бива ръководена от Аре-опага. седмото станало с ограничаване правомощията наАреопага, започнато от темистокъл и осъществено от вфи_:ш|т, тогава полисът допуска под влияние яа демагозитемно}1(ество гре1цки заради господството по море. осмо поред било }чродяването на съвета на четиристотинте ио1ед това деветото _ възстановяването на демокраци'!та.десетото прообразРание 6ило установяването на управле-яието яа тридесотте и управлението на деоетте' вдинаде-

!!

5657

сетото 6ило завръц|аяето на из!наяиците от Фила и пи_

рея' откъдето и започва установявавето ва сега!|1|!ата дъР)кавна уРедба' щи която се предоставя повече власт ,!а

мноз!,1нств0го. понежетогава демосьт' ставайки господарна полохениетц управлявал чРез гласРаяи'| и тез съди-лищата' където бил силея7. и поне'(е щавото яа издаваяена оковчателни Р'дения' което преди црияадле)кало на

съв€та, сега Финайе'к!ш1о яа демооа. явно атиняяи по-

стьпили правилно' поне)*о 1'{алцинств(у!ю по_лесно се по_

кварява и;одчпва от мнозиясгвото3' 3. огначало9 рёшилида 1{е се !аплащ:} на .|леновете ва еклесиата' но впослед_

с+вие, понехе Фа'кдааството ве се събиР!ио и щ)итаните10използвали мяого хитини' за да яаберат необходи|'{ия брой

глаоове, та да бъде;алидво гласРането' пръв Алирий|1

базпо0едил за|1ла|цането с един офл' после хераклид отБ"''*е"", наречен цар - два офла, а после пак Агирий_ три обо'а1].

АтинскАтА шолития

+++

|[

х[!1. сега1дната Атинска полития1 има след1ия вйд' в}правлението участват всички' чиито родители са Фа'(да-ни2, а навърц!илите осемнадесет годияи се вписват в опи-

съците на демотитез. всеки път) когато става такова запи-

сваяе' демотите, щом положат кпетва' глас}ъат' преценя-вайки! първо: дали кандидатите са достигяали възрастта,

изисквана от закона' ако не са, биват връ!цани в Фупатана непълнолетните' второ - дали са свофдни и зако11оро-

дени' А ко|ато демотите гласрат за н'ткого' че не е сво-

боден, той има правото да обха.]!ва ре!дението в съда' а

демотите избират пет обвинители изме)кду себе си) и ако

съдът ре||]и, че кандидатът няма Фаво да 6ъде запясан.полисът го продава като роб' но ако спечели делото' де-

мотите оа задълхенй да го запи|дат. 2. |1осле €ъветътподлага на цокимаси# записаните и ако ре1!и, че някой оттях яе е навър[дил осемнадесет години, валага глооа ва

д""''"'", *о"'' "' 'о

записали. щом ефобите5 бъдат одо-

брени, техните бащи се съ6ират по фи.'|и и с,!ед като по-

лох<ат :ьтетва, избират по 1тима чове!<а от Фгтлит% навър_

11]п]1и четиРидеоет годи'}и' за които се смята, че са най-

достойяи ; най€посо6яи да се Фи'(ат за фебите, а от тях

демосът избпра чрез гласуване с вдпгане яа [уька по едивсофроньсгп' за вс}ка фяла 8 еА\111 коз'сеп1' който се из6ира

'й"*щ '",'^" атин,нц ъц който отговаря за ефебите]'

з' щом т€ съберат еф6'те, найяатРед посеп{ават заедно

хоамовете. а после се отправят към пФея, където едни отеБебите .оема. о"!,ната на м)п{их]'1я' а дрги - на А{те'{Без гласу"ане с вдигане на ръка 6иват !!з6ирани дваматапЁло'ри6й' и учителите. които ги о6гават във военно

изкуство, да стелят с лъц да м'!тат копие и да ои слухат

с катагулт'!- 8секи от софронистите получава възнаФах-

61

дение по една драхма дневво, а всек,1 от ефебите _ почетири обола. 9секи софровист получава средствата заефебите от своята Фила, с които осицрява необходимитепровизии за всички в общността (поне)ке се Фанят об1цопо фили) и се гри)ки за всичко остана.'!о.4. така минавапьрв.]та гоцина. а пре] вторага ех']есиатът се събиРа в

театъра. където ефебите се представят под стой пр€ддемоса и полг]ават от лолиса щитове и копия) за да ох_

раняват страната и да слу)кат като оща)ки в крепостите10.5' по време на двете години, когато охраняват, те носятхламида1' и са освободени от всякакви повинности1]. за дан'|мат повоц да отсъстват' !{ямат право да се явяват в съданито като обвияители' нито като обвияяеми, освен по делаза наследство или за дъ1цери наследници или ако някомусе пада да изпъл1],|ва )кРоческа длъхност по произход.след изтичането на двоте години еф6ите се приравняватс останалите Фахдани.

х!-|1!. прочее, такива били разпоредбите относно влисва-нето на фа)кданите и относно ефебите. и въоб!це всички-те вис|!!и длъ)кности се опРеделят тез избор по )кребийосвен тамия1 на военната хазна и д.'!ъ)кностите на разпо-редителя на средствата:. определяни 1а о6шествените пра}-ници' и на 0тговорника по водосна6дяването]. те се из6я-

рат чрез тласРане с вдигане ва руька и изпълняват своитезадъ.]1]кени,[ от едни панатенеи до о1едващите панате|{е#.чРез глаоуване с вцитане на т'ька се олределят и всичкивоенни длъхности. 2. съветьт се !'збира чрез ь?ебий и сесъстои от петстотин членове - по петдесет от всяка фила.8сяка от филите5 поема пританството по реда определе|{чрез )кребий, като първите четФи ръководят по тРидесети |дест деяа всяка, а следващите |]!ест - по Фидеоет и пет

дена всяка' понехе атиняни пресмятали дните по лшяиякалендар6.3. пританите се хранят заедно в толоса7, закоето получават средотва от полиса3' те и|{ат задъл)кени-ето да свикват съвета и еклесиата: съветьт бил свикванвсеки ден с изк,]1|очение на почивните и празничвите9 дн|',

а ек.]!есиатът - четири пъти за вРемето на всяка притани'!,притаките оповестяват предварителяо въщосите за раз_гле'(дане в €ъвета, пневяия ред и м'!отото на заседани'|-та10. 4' те оповестяват предварителяо

'1 засед^н\1'!та на

еклеоиата11' едно от които' така наРченото ?'|овно' '4мА

з^

цел да обяви чрез гласуване с вдигане на ръка дали длъ-)кностните лица са изпълнявали своите задълхени'! доб-росъвестно1:, да разгледа въпросите, свързани с изхра|]ва-нето и сиг}?ността яа стРаната, в този ден се внасят исан-гелии, четат се оп11си на отнети ищпцества' мол6и за при-добиване на наследство' както и молбите на дъ1церитеяаследници' за да моп!т всички да узнаят, ако н'|кое иму-щеотво е останало бе3стопанствено. 5. по време на !шес-тата притани'||3 освен гореказаните въпроси пританите мо_гат да внасят за гласуваяе с вдигане на ръка предло'(ени'|за остракизиране' които екпесиатът да одобри илй да неодобриц; да подлагат на гласуване обвиненията1' сРщусикфанти от ат\111яни и от |\'етеки _ до ти на 6рой завсяка от тези Фщи' а така съ!цо и обвинени'!та кьм ония'които не са изпъл}{или задъл)|(енията си към демоса!6. 6'насРочва се отделно заседание за просителяте, на коетовсеки )ке]1аещ да говоРи пред екпесиата' независимо поличен или обществен въп[юс' трябва да положи върц )кер-твената г!.]1оча маслияова клонка в звак на молба. по вРе-ме наостаналите двезаседания на ек.]1есиата се разгле,(датвсяхакви дрли дела. като слоред закона Фябв&по да сеобсъ)хдат тРи дела относно храмовете, Фи - свързани спратеници и посланици' и ти _ относно свещените обре-ди. понякога се случва да се вземат ре|!1ени'| и 6ез пред-варително гласуване]]. ||ратенишите и посланиците първитябва да се представят на пританите и на т'|,{ преносите-лите връчват писмата.

х!ш. Бг!истат_ьт!яа пританите бива из6ирая чрез '{(ребий.той изпълнява тази длъ)кност в продълхение на едно де-

ноно1цие' като един и същи човек няма право да я изпъл-нява повече вре}',1е или пък да я заема два пъти. той съ-

62 63

т

хранява кл1очовете от храмовете1' където се намират съ-кровището' архив11те и печатът на страната. той е задъл_хен да 6ъде в толоса заедно с една тРета от пританите'която той определя. 2- 14 когато г]ританите свикват засе_дание на съвета или на ек.]]есиата, е'истатът избира чрез)кребий девет проедриз - по един от всяка Фила, с изкл1о-чение на филата, от която понастояп]ем са избрани при-т;ните. А проедрите от своя стгана и]бират еписг3т напроедрите1 и приемат програ}{ата за деня. 3. щом я полу'ча г. '1е се !рижа г'}а ре]]а по вреь!е на заседанията. о6явяв0 гзъпросите за о6съждане, следят резултатите от гласувани-ята, разгле)кдат всякакви друти въпроси и ре11]ават кога дабъцат закривани заседанията, никой няма право да бъдее||йстат5 повече от вецнъх годи1пно, а проедър _ веднъ)кпо времето на всяка притания' 4' из6ори'ге за стратези,хипархи и за остакалите военни длъ)кности се прове)кдатв ек.]1есиата с|1оред волята на демоса' тези избори се про_вежцат от пританите, които действат след п!естата прита'ния, ако за тях има благоприятно предзнаменоваяие. нои за това е необходимо предварително гласРане в съвета.

х[у. някога съветът имал правомощ!{ята да налага гло6]1и да осъхда на затвФр или на смърт, но когато веднъжсъветът предал лизимах2 на палача, ввмелидз от дема Ало-пека го осво6одил' като з:ивил' че никой гра'(данин немо)ке да бъде у6иван без присъда. случаят бил разгледанв съда и лизимах 6ил оправдан, заради което получилпрозви!цето

',човекът, който се спаси от барабана"{, а де-

мосът отнел на съвета правомощи'|та да налага глоба'смъртно наказание или затвор'. де}'осът постановил сле_дния закон: всички присъди й глоби, определени от съве_та' да се внасят в съда от тесмотетите6 и само гласуванотоот оъдиите ре11]ение да 6ъде окончателно. 2. съветът по-!1лага на проверка дейността на повечето вис1|]и слухите_ли и особено на ония, които се разпоре'кддт с паричнитесрецотва' но неговото ре1пение не е окончателно и мо]кеда бъде об)'(алвано в съда. всеки обикновен Ра)кданин има

правото да пРдяви обвинение срец0/ ония с'ц)кители' ко-ито са яару|цили заковите, но и те от своя стана иматправо да об'калват в сьда евонталната присъда на съвета.3. съве1'ът подлага на докимао!б1 кандидатит€ за т..'1е|]овена съвета през следвап1ата година' както и деветге архон_ти. преди съветът имал право да с/гхвърля окончателнокандидатите' но сега те имат право на поФ!едно об'@.]1ва-не7 в съда. 4. проче9 това са слпаите' при които съветътбил литден от пълна власт. но той внася в ек!|есиата сво-ите док]1ади и ве било позволено да се подлага на гласу_ване нищо' което не е предварително гласРано и което нее било вписано от пританите в двевния ред; по силата натова всеки' който внесе предло)кение, фз да спази тезиусловия' мо)ке да бъде обвинен в вар).п]е]]ие на закояите9.

х!-\.|. съветът поема поддРъ'(ката на тРиерите'' корабни_т€ съоръ)кен!1я и доковетч стг)оителството на нови тиери\'лц тетрер\'1' като демосът гласРа с вди|ане на ръка койог двата вида да бъде израфтен' осиг}рява необходимитесъоръ'(ения] и построява докове. стоителите на кора6и-те се избщат съ!цо от демоса чРз гласРане с вдигане наРъка. Ако членовете на съвета не цредадат всичко товав готов вид на следващи'! €ъве1 се ли:пават (ут лравотона възнафа'(дение, защото то се полу!ава при вови'1 съ_вет. за направата

'|^ тр''ер''1те съветът избира измехду

своя състав десет корафстроители. 2. накрая, съветътсъбл|одава и за всички об!цествени сФадц и ако пРцени)че някой постьпва т!ротивозаконно' прави изло'(ение предекпесиата и ако 6ъде признат за виновен, делото се пре-

х|-\{|. съветьт }т]равлява повечето общеотвени работиоъвместно с остан:!лите вис1ци слу)кители. на първо мястотова са тамиите на Ат'|на1, десет на брой и избирави чрезжребий_по един от всяка Фила; всеки тами'{ споРд законана солон трябва да е от съсловието на пентакосиомедим-ните .- зап1ото законът все о|це бил в с}.{ла, - а 11з6\|р^|!'ят

6465

чоез жоебий заема цлъжността цори да е съвсем беден'

та"ии1е 'риема' статуята на Атина2 и //изо6ра,кеничта /

на }1ике], свешените укРап!ения и съкровището в присъ-

ствието на съвета. 2. чРез ;кРбий биват избщ)аяи и десетпо,1еп1ц - ло еА|1н з^ всяка фила' те оъбират всички наеми)

устройват търговете за разРаботка на рудниците5 заедно-о

военния тамия и с разпоредителите на средствата за об-п]ествевите празници на заседанията на съвета, обявяватна наемателите, избрани от съвета с вдигане ва ръка,както ра]ра6отените рудници. о6явени за разпрода-к6а']асрок от Фи гоцини. така и !оговорените //'а пръв път// _

за срок от десет години' те продава'|. на търг и им)!цес-твата на вспчки осъдени7 от Ареопага или от оотаяалитесъдилища' ако девотте архонти потвър]ит това. полетитепредоставят яа съвета избелени плочици3 с вписанитеваеми и данъци' събрани за една година, имената на яа_

е}'(ателите, както и цената' която предлагат. 3. 0свен товав десет списъка записват ичената на ония' които трябва

да т!]]ащат по време на всяка притани'|' 0тделно _ именатана тези' които трябва да пла|цат ти пъти годи1дно' катосе изготвя списък за всеки плате4 и отделво _ именатава тези' които трябва да платят по време на деветатапритан!!я". те съставят списък на отяетите имоти и сгра_

дите' одобрени ')а продажба от съда|0. за1цото и те}и тър-гове билиустройвани от полетите. стойността на сфадитеое из|1лаща в срок от пет години' а яа и!!(отите _ в срк

от цесет години' като тези плате)1(и стават по време ка

деветата притан!''!.4. царят също внася ||в (ъвета/[|\

наемите от владеяи'|та на храмовете, изписани върц из_

белени т1лочици. тези владения се наемат за срок от десетгодини, като наемът се изплаща по вРеме на деветатапритавия; затова най-много пари се събират по време на

тази пРитания' 5. и така, в съвета се внасят списъците'съставени споРед срока на плате)ка, и се съхраняват отдър}хавния роб' щом изтече сркът на платежа. ро6ътизнаоя от архитрава онези списъци' в които на този ден

Фябвада бъдат вяесени й зачеркнати сумите за изт1пащане,

_-

и предава тези списъци на опоёскт';зитпе12 ' А вругите списъ-ци се пазят отделно' за да не бъдат зачеркнати предиопределен, | срок.

х!и!|. Аподектите са десет на брй, избрани чрез )кте_бий - по един от всяка фила. щом полутат списъците' теотбелязват ввесените су!(и в присъствието на съвета, всФадата на съвета, а после отново ги предават на дърха_вния фб. по този начин, ако някой здкъснее с платеха'бива отбел'зан като длъжник и тРябва ца заплати двойносумата' която дъл'(и, в противен с'|учай бива затворен. завсичко това съветьт! е напълно овластен споРц захоните.2. и така, в пъРвия ден аподектите приемат списъците иги разпределят ме)кду длъхноотните лица, а на следващи'|доклацват за това разпределение' изписано върц дъсчица'в съвета и предлагат яа неговите !г!еяове да се изка)катда.'!и |''|кой от тях знае за противозаконна постъпка приразпРеделянетц независимо д:}'!и е вис1д сл}'ките.]1 и.'!иобикновен грахданин. Ако се окахе така, аподектите по_длагат ва гласуване обвинението. з. членовете ва съветаизбират чрез )Фе6ий изме)кду оебе си десет логисти2, ко_ито да следят за отчетността яа вис!11ите слу)кители повреме на всяка притан'!в, 4. по_нататьк, избират чрез хре_бий и десет евтини] - по едия от фила' както и по двамапомощници към всеки от т'о(' те били задьл'(еяи да уча_стват' когато всяка фила заседав:}.'!а на г1лощада околостатуята н^ сьоя епоним1. Ако н'!кой Фокданив по)келаев течение на тите дена след отчета пред съвета да пРе-дяви о6винение (подело с частен или общеотвен характер)към вече проверен сл}')!(ител. той написва вьрх) и'}беленадъсчиша своего име, името на този, когото обвинява, на_

ру]]ението и предлаганото от него наказание' след коетоя предава на евтина 5. щом евтияътлол}чи дъсчицата, тойя подлага на проверка и ако е съгласен с обвинението.Федава делото на съциите по деми', ако е от частен ха_

рактеи които имат задължението да внеса7 ||в съ\^/| спо-ровете мехду Филите' а - на тесмотетите6' ако е от об||]е_

66 67

ствен характер. от своя стана тесмотетите. !цом се запо-

'}наят с делото' го връц1ат обратно в съда и последвацатаприсъда на съдиите е окончателна'

х[!х. съветът се заема и с прверката на ковете! и ако

се окаке' че някой конник притежава добър хон, а се

Фи)ки ло1до за него' бива наказван с глоба' съответна на

издръ'(ката на коня; а ко11ете' които ве се подчиняват на

гос;одарите си и не могат да застават мирво' биват дам_

госван![с клеймо във формата на кръг и биват смятаки за

вегодни. съвегьт подлага на пФверка и лРдяия отяд от

конницата) и ако някои от г{астваш1ите в нея 6ъде о']хвър-

лен чрез гпас)ъане с вдигане на ръка' трябва да слезе от

коня3, съветът подлага също на пРверка и пе||1аците'

които сядали зад конниците1 по време на 6итка, и ако

някой бъде оценен като неподходящ, престава да полу!ававъзнап)а.хдение' 2' конниците 6иват зачислявани от де_

сетте;ставители на списъци. и16ирани от ек"]1есиата чре]

гласуване с вдигане яа ръка' те предоставят списъка на

х".арх'.е и 4"'ар*те'. които от своя стана го внасят в

Ё""].'. *"..'' сЁ разпечатва та6лицата с 1АменатА ва /]

действа|ците// конници и 6иват отписвани имената на от_

преди записаните' които са з:ивили под клетва, че не са

в състояние поради здравословни причини да бъдат кон_

яици. после съветьт призовава новозачислените конници

и ако някой от тях з:шви под хлетва, че не мо)ке поради

здравословви или имуп]ествени пРичини да слухи като

конник, 6ива освобопен' а за останалите ч)'|еновете на съ_

вета гласуват чрез вдигане на ръка дали са годни да бъдат

конници или не. Ако потвърдят! че са годни, ги вписват

в таблицата' а ако не са _ ги осво6охцават' 3' някогасъветът одо6рявал:тлановете6 и празничния петш|ос за

стацята на Богинята7, но сега това се ре111ава от съда'

и]6оая чре1 жре6ий. понеяе явно членовете на сьиетао"'', :,р"с'рас''и в гешенията си. по сьшия н]чин съветът заедно с военния тами'| съ6людават украсяването на

стацята на }{ике6 и за нафадите на състезанията по вРме

на панатенеите. 4. освен това съветът подлага на пРовеР-ка и инвалидите'. понеже съшествР:ш ]акон. който пове-лявал следното: всички ония' които имат имущество, въз_лизац!о на ло-малко 0т три мини, и са вегодни да рафтятпоради своите телесни ведъзи' да бъдат проверяваяи отсъвета, след което да полу|ават по два офла дневно запрехрана отдър'(авната хазна. инвалидите разполагат съссо6ствея тайия' из6иран чрез хРбий. по подобен начин€ъветът разпределя мехщ вис]дите о1)'кители всички за_

!-. прочее, това са правомо1цията на €ъвета' 6свен товабиват из6ирани чрез ,Фебий десет човека' които поематподдръ)кката на храмовете и които получават по тридесетмини от аподектите' за да поддъР'(ат храмовете' коитонай_много се ну]кдаят от това. 2. по_нататък, 6Ават из6я-ран\7 \1\есет аопцно,'1а1, от които петима слр(ат в пирея,а петима _ в Атина. те сле'цт

'(ените, свиРщи на флейта,

цитра и китара2! да не лолучават повече от две драхмиз' икогато има повече на брой

'(елаещи да наемат една и съща

свирачка' астиномите хвърлят жре6ий и който от хелае_!]1ите спечели' той я наема. освен това имат Фихата даследят уличните чистачи да не изхвърлят яечистотиите наразстояние по_малко от десет стади1 от Фадските стени'да забра!{яват: лреФахдането на фадс1с'те улици със стро_е]ки' стрите.]1ството на балкони над улицит9 прокарваве-то на вися(ци отводнителни Фъби' изтичап!и на улиците'и поставянето на лРзорци! които да гледат кьм улицата5.Астиномите имат и задъл)(ението да пРибфат мъРтьвци_те от улиците с помо1цта на обществени сл}9кители' коитобили под тяхно разпорехдаве6.

!-|. чРез )кребий 6иват избирани и десет агораяоми1' петза пирея и пет за Атина. законите и)!{ оФе)кдат да сеФи'(ат всички стоки' които се продаваъ да бъдат непод-правени и без примеси.2. из6!'ра7 се чрез жре6'й 11 десетметрног',ти?, пет - за Атина, и пет - за пиРя, които се

68

69

|-

гоижат всички мегки и теглилки да бъдат използвани

,,'*","- '' ',р''"'"те' .}' има и цесет ситофилакси' и'}'

с!."" "р*',

,*рЁб"й, '". _

'а пирея'и пет _']а Атина]' а

''"'с.'",це" д",д"""т _за Атина,и петнадесет _ за пирея'

най_напред те имат Фижата хлябът да се пролава лобр-съвестно на пазара, после _ мелничарите да продават ече_

мияеното братлво спрямо цената ва ечемика и &1ебарите

да процават п!]!еничния хля6 спрямо пената на п1]]еницата

и според необходимото тегло, определено от т'о( самите'

понехе законът повеляв!}'! теда определят мерките' 4' чРез

)кребий биват избирани също така десет надзиратели! на

Ёр''""*'"" .,р'"''ип!а, които оа задълхени да яаблюда-

ват търговията и да изискват от тьрговците да доставят

за Атина две Фети от всеки товар хито, предназначени за

)китния пазар'

'!|. чрез )кре6ий биват избирани и вдинадесетте, които

поемат надзора на затворн1!ците. вдияадесетте изцават

смъотните присъди на хванатите на местопрестъллението*р,.,'". ''","'" '' р6и| и Фабителите:' които признават

вината си. при поло'(ение, че я оФичат' вдинадесетте

внасят сл}ч; в съда, ако 6ъдат оправдани _ биват осво-

фх<давани, ако 6ъдат осъдеяи _ биват предавани за изпъл-

нение на смъртната присъда. вдинадесетте ввасят в съда

и описите на отнетите имоти и оФади и ако съдът ре1ди'

че са обществена со6ственост' те биват предавани на по-

летите3. наФая, вдинадеоетте внасят и тайните обвини-

телни донесони#' поне)ке са натоварени и с тези задъл)ке-

ния, макар яякои от тия донесения да 6или внасяни и от

тесмотетите. 2. чрез )кребий биват изб''р^я\' ' \\ет в11осц-

|пе'1ц5 - по од\'н на \ве фили, които имат задъл)кението да

внасят делата' които тябвало д&6ъдат разтле'кдаяи всрокот един меоец. А такиъа били делата за зестра6 _ в слг{а_

ите' когато тРябва да 6ъде върната, а не се връ1!(а, делата

за взети яаз!ом пари с лихва одна драхма,' които не се

връ1цаг' делата'}а взети на'}аем средства за търговия' сле-

д}ат делата за оскър6ление. за разногласие мех]1у члено_

вете на др}')кество3! делата' свързани с благотворителвадейност' с търговия на ро6и и впрегатея до6итък', и дела_тц свързани о триерарх''!ята|о и банките' з. такива са де-лата, внасяни от докпадчиците за разгле)кдане в едяоме-сечен срок. Аподектите пък разгло)с1ат делата, възбудениот откупвачите на данъци и против т'{х11' като при делатаза ср'а до десет драхми ре!дението на аподектите е окон-чателно' а делата' при които ср{ата е над десет Ф:шми,се внасят в съда' за да бъдат разгледани в едиомесеченсРк.

|-|!!. чРез )9ебий биват избирани и четиридесетте - почетирима от вФ|ка Фи.]та' които разглехдат всякакви др}тидела. първоначално 6|1ли Фц!есет и 0тсъ)кд!!.]!и' обика-ляйки демм7е|, но поФ!о _ по времето на олигархията натридесетте, броят им се реличил на четирицесет' 2. теиздават окончателни рс|!!ения за делата до десет дР:цми'а делата за суми' надви!!!аващ!! десет драхми) се цредоста-вят н^ ёц0пап1опе1. те се заемат с делото и ако не успеятда помирят сФаните, издават ре!деяи9 ако то се цриемеи от двете стани, делото ое см'|та за прикл|оче!{о. но акоедяата страна обхалва Р!цението, диететите поставят вдве отделни сандъчета _едно за ищеца и едно за ответника- свидете]1ските показани'!' предло'(ен}1!{таз и извадки отзаконите1' подпечатват ги' прилагат своето Р||!ение и сан-дъчетата биват предавани на четиримата съдии от филатана ответника5. з. те, щом лол}д|ат делото' го внасят в съда,съотоящ се от двеста и един членове' за дела' пр!! коитоо),мата е до хи.]|яда щахми'

^ Аела"[А з^ су|{а над )с{ляда

дра]0,1и се внасят в съда' състоящ се от четиристотин иодин ч.]1енове. когато се разглехдат дела, е забРанено по-зоваването на дряи извадки от закон}|те' яа друп' свиде-телски показания }! предло)кеви'| освен тези, които са по-ставени в сандъчетата от диетотите. 4. диетети могат дабъдат гра'(даните, навъР1ди.'|и !1]естдесет години' което сепотвъРхдава от хронологията на архоятяте и епо|{имите.поне'(е има десет епоними на филите6 и четщидесет и два

1о 7\

епоними ва годните за воевна слу)хба7' [&кога ефебите

били вписвани върху избелени гш!очици' като на първо

място би.'|о записвано името на аРхонта' по чието време

са вписани' и епонима на диететите от пРдната год!{на'

аднес еФбите биват вписвани на медна колона, поставянапред сгйдата на съвета, близо до статуите на еповимите3'5' 9етиридесетте избиРат последната колона', разпрелелятделата можду записавите яа нея Фахдани и чРз хреоииопределят делата, които всеки от тях |!]е ре11]ава' като езадълх<ително всеки да разгледа делата' които е получил

по 'Фе6ий.

поне)ке законът повеляв:}.'| всеки Фахданин'навъ0шил нео6ходичата въ}раст. да изпълни задължени_

"., Ё, '^ ''"'*'. ако не го налрави' бива лишен от гра_

хданоки права' освен ако не е натоваРен с друга длъ,(ностпрез тази годияа или ако е извън сщаната _ това са един_

с!"ените с,уяаи, в които Фа)кдавите са освофде|{и отзадъл}кенията на |\91етот|1.6. Ако някой ре!!]и' че е би''!

несправедливо осъден от диетет' има право на иоангели'!пред съвета на диететите и ако този диетет бъде пРизнатза виновея' бива ли!||ен споРд закона от Фа'(дански пра-

ва10, но и той има право яа об)(алвано. ?. впонимите биватизползван}' я по време на военните походи' а когато ставаяа6ираЁето на годните за военна слРк6а, се о6явява от кой

архо;т и епохим до кой архонт и епониц тябва да се явятзадъл)кително грахданите.

|-ш. чрез жре6ий биват избфави и следните слу)кители:петима надзиратели ва пъти1дата|. които имат }адължени_

ята да ги подцържат с помощта на десет об|дествени ра-(ютнА|!1 2. (ъйо така десет логисти] и десет синигори|към тя(, пред които всички' заемали дър'(авна слу)кба, са

длъхни да се отчитат. лог}'отите са единствените' коитопРверяват сметководните кни)ка на отговорните слухй_

'ели и

"нася' в съда делата по отчетността' Ако те изо_

бличат някого в разхищение' съди!1те го осъхдат за кра_

хба' а липсва!цата ср{а тря6ва да се възстанови в десет_

оФатен размер; ако откр|{ят' че някой е взФ1 подкуп я

съдиите го признаят за виновен, сумата, която тря6ва дасе плати' се определя спо[юц взетия подкуп, но в десето-хратен размер; а акоуличат някого в нару1]]ение на закона,преценяват нар}.1]!ението и в слу{ай, че т1лап1ането ставапреди деветата притани'|, осъде}1!б1т пла!ца само отсъде_ната сума' а ако не _ плаща двойно. €амо десетократнотоплащане не се уцвоява. 3. чрез хте6ий бива избиран и таканареченият секретар _по притания". който ]авежда доку-ментите. съхранява }твърдените ра]поредби. отговаря съссвоя подпис за всички останали книха и присъства назаседанията на съвета. някога той бил избиран чрез гла-суване с вдигане на ръка измехду най-прославените и до-стойни фа]кдани, за1цото името му стояло записаяо върцколоните1, които обявяьали условията за съ'озничество игласранията за даване на Фахдаяски права и званиетопроксен5. А сега6 длъ)кността на секретаря се определячрез )Фебий. 4. чрез )кребий 6ива избиран огпе елин сек_

ретар ,'по законите(, той присъства на заседанията на съ'вета и съ|цо отговаря със своя подпис за всички закони.5. демосът чрез гласуване с вдигане на Ръка избира вторисекретар' който да прочита пред еюпесиата и пред съветаразличните разпоредби и р€1дения, неговите пълномо1ц!б!вк.]1!очват само това.6. чрез )хребий биват избирайи идесет :отерог:ои7 _ за така наречените ,из|9пителн}1 )кер-твоприно111ения(' които те извърт||ват според пророчества-та наоракула' а когато Фябва да се постигне благоприятнознамение, извър11|ват )кертвоприно|деви'|та заедно с !ада_телите. 7' чрез х?е6ий биват избирани и дрги десет !и_еропои _ така наречените 'годи!дяици{' те извър|!!ват ня-кои

'кертвоприно1]!ения и ръководят празвенствата, които

стават на всеки пет години, с изк.]1!очение на панатенеи-те3' А тези празненства са следните: едно в.(елос (там сеосъществява и друго празненств(') на всеки сецем години)'второ _ Бравронии', трето _ {еракпеи10, четвърто _ вле-взинии]], и пето _ панатенеи' и никое от тях не съвпацас друго' към тях се при6авят от времето на архонта ке-Фисофонт1: и хефестиите' 8' чрез )кребий биват избирани

721з

архонтът на саламин!з, демархът яа пирея!!, които орга-низират и на двете места дионисии'5 и назначават хореги16.

в сала|''1и!{ името на архонта се записва в оФициалнитекя!0ка|7.

|л. и така вис|)1,1те сл}и(ители биват избирани чрез хре-бий, а по-лоре упоменахме техните правомоп]ия. колкотодо така наречените девет архонти, вече бе казано1 по какъв

начин ставало т'{хното назначававе' в дне|дно време: би-в^т цз6иР^11и чрез )кРебий 11|естте тесмотети и технитесекретари' аРхон'т'ьт) царят и полемархът _ по един отвсяка фила, поред. 2. всички биват подло)кени ва докима-оия в съвета на петстотинте с изк.]1|очение на секретаря'който се подлата на докимасия само в съда' както и оста-налите сл)окители (поне)ке всички: и и]браните чре'] жре-бий, и избраните чрез гласРане с вдигане яа ръка' заемат

длъ)кността си едва след докимасията)' но деве1те архон-

ти биват подлаган11 на докимасия първо в съвета' а после

- и в съда' някога онези, които но били одобренй от съ_вета' не мо)кели да встъпят в длъ)кност' но понастояц]еме р<!'Рец]ено после.1но обжалване в съда. който взема окон_

чателното ре1]!ение. з' когато се провехда докимаоията'най-напред задават на кандидата следните въпроси: ,'койе твоят 6аща и от кой дем е, кой е бап1ата на твоя ба|!]а,

коя е майка т!'' кой е ба!цата на твоята майка и от кой

дем е?" после го питат дали почита Аг1олоя' Фтечественбогз и 3евс, Аома:лен ф/ и къде дър)ки техните )кертве-

ници' после _ дали родът му има Фобница5 и къде е тя'г|осле - дали се отнася до6ре към родителите си, д:ш|и

лла1ца данъците сц6 14 Аал\1 е отбпл военната си слРкба'щом бъдат отправени тези въпроси, //предоедателят// ка-зва: 'посочи свидетели, които да г!отвърдят това." 4. щомсвидетелите се явят' председателят ]1ита: ,,иска ли някойда предяви обвинен!''е сре!цу този човек?" и като се яв!{

такъв, председателят дава думата и на обвинението, и на

защитата, слец което съветът чрез гласуваве с вд'{гане на

ръка, а съдът чрез гласуване с хвърляне |!а !,камъчета1{

изцават ре|, ение. Ако о6аче не се яви обвинител' гласува-нето се провехда веднага, в по-ранни времена само единсъдия хвърлял

'ка!'{ъчета{' а сега всички съдии са задъл_

,(ени да гласРат за кандидатите, за да имат възмо'(ностсъдиите да отхвърлят кандидата' който, макар и яедостФ.ен' е уст!ял да застави обвинител}1те да мълчат. 5. послеиз6раниците се щътват към )кертвената плоча' върц хо-ято са поло)кени въте1дностите на )кеРтвоните )кивотни'където и диететите, щом полох(ат клетва' обявяват Р|11е_нията с\7'

'^ свидетелите' щом поло'(ат кпетва' дават по-

казанцят^ си1. избран1'те с1у(в1елА се хачват върц плФ.чата и полагат клетва да управляват справедливо и споредзаконите, да ве приемат подю.пи, а ако вземат подкщ,тябва да издигнат златна статуя3. после поемат към АкРо-пола' където полагат сьщата к]1етва, а после встъ|!ват вдлъ'квост.

| и. Архонтът, цаРят и полемаргьт с!' и36црат по двамапомощяици' които сьщо биват подлагани на докип'аси'| всьда' преди да поемат задъл'(ени'|та сц а след прикл!оч_ване яа дейността си тя6ва да цредадат своя отчет' 2'Архон'!'ьт веднага след встъпването с|{ в длъ'(ност опове_стява яай-напред, че всеки Фахданин има пРавото да за-пази им}'1цеството! Фидо6ято пРди встъпването на аРхонта в длъ)кяост до кр!|'1 на негов0то упРавление1. 3. по_сле архон'|'ът определя трима хоРги измежщ най5огатитеатиняни2 за състезанието по написване на Фа!едия'

^ вя-

кога определял и петимаз за написване на комед.!я, но сегатова избФане се пРави от филите. по-нататьь пр'емахоРегитч опРделени 0г филите за диовис'ите1' сщ)еч 3амъхки'т |{ момче|дки,] хор. за дионисиите оцРдФ1ят поед.|н хоРег за всяка фи'|а, а за тарге]|и'те _ по един на двеф,'!и, като вояка фи]!а предпага хореги поред. по !'олбана хорега архонтът прове)кда размяна на и|!щцесгвата' и

дава ход на възр:окени'1та в съда' ако се ок:рк9 че посо-ченото лице е изпълнявало по_рано тази ли\Р!\1я !'л|1 чоня|\,1а право да я изпълнява, пове)ке и3пъл|]'|ва дрга, чийто

14 75

1

срок о[це не е изтекъл6, или понехе не е яавър1ш!'1 яеоб-ходимата възраст' пове)ке хорегьт на |\'{омче1цкия хор |1а_

пример тябва да е навър|цил четир['|десет години' Архон_

тът опре;еля и хорегите в делос'' и архетеора6 за кора6ас тридесет весла, който отве)кда \'{ладехите на острова.4. Архонтьт организира две !дестъия: първото' което сепрвехда в чест на Асклепий, през тия дни мистетите сиседят в къщи', и второто _ по време ва толемите диони-сии|0, които ръковопи заедно с епимелетйте - по-рано тебили избирани ярез гласуваяе с вдигане яа ръка от де!'1оса

' бил\'| цесет я^ брой (те заг|ла!цали разноските за |пест_

вието от собственйте си средства)' а сега биват из6ирани

тез хРебий по едия от всяка фила, като им се предоставятсто мини за подготовка' 5' Архоятьт уотройва и шествиетопо време.на таргелиите, и |пествието в чест на зевс спа_сителя,1. 1о* усгройва и състезан!Ф{ по вРме на диони_сиите и таргелиите' това са празвевствата' които ръково_ди архонтьт. 6. той разглех(да и дела с ча-ея й о6|!!ествев

характер, сдед което ги внася в съдц такива дела !1апример

са: 3а ло|до огно|дение кьм ролителгтте (всеки гра]{(данин

имал право да възбуд|{ такова дф1о, без да т!{у бъде нало_

:кева гйоба|?), 3а ло|!!о отно!пение към сирац' (тези дела

се възбРцат срецу настойниците им), за ло!по отно|!!ение

кьм дъщеря наФ1едница (тези дела се възбРцат срещу|{астойниците и съпрузите), за ло|до упРав,|ение на имотна сирак (тези дела се възб}элцат сьщь сре1цу яастойни_

ците), дела за ],т'опо|\{рачение (когато някой Фа'(данинобвинява дрг, че поРади загуба на Разсъдъка си разсипвасвоето ихлушество), за изфР на попечители (ако някой

Фахда}'ин яе иска делба на общ им9, за опРеделяне нанастойниь за спорове относно наотойничество!з' за дела

по повод предоотавяне наизло)кевиеза иму'дество' където

настойникьт сам се е определил като такъв' за крлкби0тносно наследства й дъщери наследници. 7. Архонтътвзима под свое попечителство оираците' дъ1церите насле-

д}1ици и )|(ените' които след сп,1ъртта на съпруз.|те си твър-

дят' че са бРеменни. Фсвев това има право да налага на

престъпилите закона \1аказ^'1ия ил\1 да [и ['Рдава яа оъда.той има правомощието да дава под наом имот'те14 насираците и дъ1церите наследницщ докато навър1дат чети-ринадесет голини15, като взима от наемателите оф3пече-ние' &о настойниците не предоставят с!юдотвата за изд-ръ'(ка на децата' той ги щин)'''(дава да ги дадат'

!-и!. такива са задъл'(ени'|та яа архонта. цаРят щедивсичхо ръководи мистеРиите с помощта ва //че!Фв]"1а-т2/| еплмелет1а' които демосът избира нрез гласРа\1е свдигаяе яа ръка _ двама от атияяни' един _ от Родана ввмолпидите, я едия - от рода на кериките1' пфлеръководи впиленейскмте д)лоямсии1, които вкп|очват|деотвие и състезание. и така царят и епимелетитеусгфйват съвместно шествието. царят сам устройвасъстезаяието' както и всички сьсте'}ани'т по вадбягванес фак,|из. с една д}'1\,{а' ръководи всички традиционви

'@ртвоприно1денйя. 2. той |'ма правомощието да Раз-

гле'(да делата за светотатство ' споровете за полу]ававена )кречеока длъ'(ност. той разре!дава всички спч)овеме'(ду родовете ц *рец|4те' които се огнаоят до пРи_вилег7|уте.. Разгле)ца |' вси1.ки дела за убийство' и тойобявява на о6виняемите, че са ли!дея1! от зач)илата назакона. з. А в Ареопага се разгле'(дат делата запреду\4и11]]1ено уыйство 'л\1

нараняване' делата заоФов!телство' когато о1'ровата е прц!тини.]1а смърт' иделата за подпалвачество' само таквва дела разгле)кдаАреопагът. А делата за вещодл\,|и[]ш1ено убийство, заопит за убийство, за убийство ||а фб, мете( илич}'кденец се Разтлехдат от съда в паладий6. в сщ/чаите,когато някой признае' че е извър|д1{]! убийство' нотвъРди' че е им:шт право яа това според законите'вапример, когато залови извър|дителя на местопрестъ-плението при прелюбодейство7, когато убие някого повРме на война3 и-'|и по време на състе:}ание9' де.'татасе разглехдат ог съда в делфияий!0' в слРай. че някойгра'(данив, осъден на изгнание заради у6|'яство \' е

16

!

1

полу!ил опрощение1!, но отново е обвинен в убийство!{-'!и вараняване' делото се разгле)кда в оветилищетоФреато!'1. 4. Фбвиняемият се зап1итава от кораб, пусналкотва кРай брега. всички дела по убийство, освен он!]я,които лодлехат на Ареопага, се разгле'кдат от избра-ните чрез )кребий....'3, като т{арят ги ръковоци, а съдътзаседава на све|]|ено място и на открито. когато царятотсъхда' снема венеца от главата си1'. обвияяемлятняма право ва достъп в светили1!]ето и да'ке на т!пощададо де1'| на съда' когато влиза в светили!цето' за даговори в своя защита. в случаите, когато и{!]ецът непознава извър|дителя на убийството, той възб)'кда делосре1]у причинителя на смърт въоб1це' !{арят и царетена Филите!' ра3гле)кдат ти'| дела' независи|',1о дали завиновни 1це 6ъдат счетеви неоду|девени предмети или,йв}{ съ1цества16.

|,уп|. полемаргьт ръководи хертвопРино1пението в чеотяа АРгемида\ болинята 1{а лова, и на вниал\Ай1' оРг^н91зир^

та}рни състезани'1 и извъР|два погребално )кертвоприно-]ле11ие в чест на падяа]|ите в бой воини' както и в чест нахармодий и Ариотогитон]. 2, той разгле)<да делата с ча-стен характер, отнасящи се до метеките1, изотелите5 ипроксеяите6. щом получи делата, той ги разделя на десетчасти и ги разпределя по хРебий !{а всяка ф'1ла' а съди\|теот съответната фила ги пРедават на диететите за ре|дение.3' полемархът само.]1ично вяася за разгле)кда11е в съдаделата среш{у освободени роби, загубили своя пфстат.де]1ата за васледства и дъщери наследяит{и ва метеките.въобц!е полемаргьт и|\,1а сщ)'|^'о метеките так}1ва щ)аво-мощия, каквито архоЁтът спр'{мо Фа'(даните'

[-|х. тесмотетите са упълномощени. най-нащед. да опре-делят и да обявяват дните, в които !це заседават съдили_щата' след което предават тази проФама на техните чле-новч които действат според указанията на тесмотетите.2. те внасят в съда исангелиите1, обявени пред екпесиата'

дФ1ата, свързани с пРдварителното гласРане1, щедвари-телните обвинения, признесени от еклесиата], ка:<то ивсички с об[цествен характер дела за беззаконие{, за непри-годност на даде!{ закон' за противозаконни дея!{1'я яа про_ед)ите и на еппстатите и за отчетността на стат€зите'.3' 1есмотетите разглел<дат и делата, за които се цредви'(дана]!агане ва глоба, а такива са: делата за незакояно при-добиване на Фаждански права и за подц/г|ничество, ахояякой чрез подкщ успее да от)свърли !орното обвинение;за сикофацти'!' за вземане на подцп' за измам!| пРи в|1и-сване в списъка на длъ'(ниците, за лъ'(есвидетелство6, заневписване в списъка на д,'ъхниците' за у|{и|!г|ево яеот-писване от списъка на &1ъжни!.|ите и за прелю6одейство.4. 1е ръководят доки*.:асията за всички вис!!ти длъ'(ности'внасят за разтле)кдане делата яа отхвърлените ка!щидатиза демоти и присъдите, произвесени от съвета. 5. освеятова разглеждат и делата с частен характер свързайи стьрговията и руц11иците' както и де.'!ата срепу Роби, обви-вени в оскърбление сщ)ямо свофдяи Фа'(дави. те разпР_делят мел(ду архонтите тез хребий делата както с частецтака и с обществен характер' 6. те гвъря(дават скл|оче-ните ме)кщ Фадовете договори] и разглехдат да1ата' свър-зани с тези договори' 1.1 делата за лъхесвидетф|ство предАреопага. 7. из6ирането на съдиите се извър!цва чрез

'(ре-бий от деветте архонти' към които е присъединен катодесети секретарят на тесмотетитч и всеки от т'о( опредФ'1ясъдии'|е за овоята фила.

[-х. такава е дейността на деве'тте аРхонти. чрез )кре6ийбиват избирани и лесет атплотпетпн\, ло един от всяка фила.!!ом бъдат подло>кени на докимасия' из|!ь]!вяват тазидлъ-)кност четири години' като организират п!ествието по вре-ме на панатенеите, състезанието по му]ика, състозаяиетопо гимчастикц конното надбягване, заемат се с изРабот-ката на пе;гпоса], заедно със съвета притотвят амфритеи раздават на атлетитез дървено масло, 2. А то било при_тотвяно от свецените маслинови дървета!, като архонтът

78 79

го съ6ира от собствениците на имотите' в които растаттези дървета' от всяко дърво по едяа и половина котила'.по-рано6 полисът лродав:ш| Реколтата и ако }{'|кой изкоре-н'{вал ялй отс|'ч:ш| свещена мас]1ина' бива, съден от Аре-опага?' ако бъдел признат за виновен' наказаяието 61'|осмъР|з' но откакто собствениците доставят дървеното ма_сло' законът' |у!акар и да съществРа все още' вече не е всила! а количеството се определя от големината ва и|!(ота)

а ве от броя на дърветата9. з. и така, щом аРхонтът събере

цро!1зведеното през годината ва щравлението си дървеномасло10, той го предоставя на тамиите в Акропола и няма

Фаво да влиза в АРеопага11, пРеди да предаде ва тамиитецялото количество. А тамиите го пазят в Акропола дозапочването на панатенеите, посло след измерване го пре-дават на атлотетите. които го връчват на победителите в

състезан|б|та. нафадата на победителите в състезаниятапо |!г}зика е пари'2 и златни предмети' на победителите въввоенните упра'кнен!б| - 1цитове' а на по6ецит€лите от ат-летическяте състезани'| и от конните надбягвани'| _ дъРвено масло.

|,х1. чрез гласране с вдигане на ръка биват избиРани ивсички военни сл}'кители в полиоа' вкп|очително и десет-те статези' които по-Рано били из6ирани по един от всяка

фила, а сега _ измехду всйчки ати}!'|'{и' гра'(даните чрезгласРане с вдигане на ръка ли разпРеделят така: единстратег за хоплитите, който ги ръководи по вре\'е на по_ход' един - за страната' който поема нейната охраяа' а вслу'ай' че започне война в пределите |{а станата' ръко-води воонните действи'|; двама сФатези за пиРея _ единв му{ихия и един в Акте, които поемат ц'|]тата охрана на|[ирея1. €лепва оратегът на симориите2, той съставя спи_съка ва риерархитез, ре)кда размяната на имущества по-ме'(ду ип1 и внася за разгле)кдане в съда техните спорве'Фотаналите стратези биват ваз}1ачаван и споРед обстоятел-ствата. 2. по време на всяка притания се щ)ове)кда гласу-ване с вдигане на ръка, за да отсъдят фахданите дали

сФатезите изпълняват добросъвестно зацьл:*<енията си'.Ако някой от т'я не бъде одобрея, го предават на съдаи ако бъде при3нат за виновен' се оп!Ёделя наказанието'което трябва да мзтърпи' или гло6ата. която тябва даплати. Ако бъде оправдан, пгюдъл'(ава да изпълвява сво_ите задълхения. докато са на власт' сФатезите имат пъл_ното право да затварят нар},11]ителите на дисциплината, дагонят от войската и да налагат глоба, но обикновено те |{е

на.'1агат глоби.3' чрез гласРане с вдигане на ръка биват избщани десот/пакс11аРх!!6, по един от вояка ф!'па, който ръководят фи_лите и назначават лохали7.4. чрез гласРане с вдигане яа ръка биват избирани лвамахцп||Рхцв изме>к\у всичкп

^ти\'я\1|'' които поемат комаяд_

ваното на конниците, като на всеки пет фили се пад1 поедин хипарх' те имат спрямо ковниците такива правомо_!ция' каквито стратезите спрямо хоплитите. те също биватподло)|(ени на предварително гласРане.5. чРз гласРане с вдигане на ръка биват избиРани десетфьаархш9' ло един от всяк^ ф1'1л^, които пое}'{ат ко}'{андва-нето на конниците от своята фи.]1а, както таксиархите - на

6' чрез гласране с вдигане яа ръка бива из6щап и :ипар-хът на лемносч който пое1'а командването на конницитев лемяос.7. чрез гласРане с вдигаяе на ръка биват избирани итамиите на триерите

"парал" и

"Амон"11.

!-х!|. по-рано вис1пите ]г!ъ'кности' вк.'1ючитф!но и девет-те архонти' се разделяли на: из6раните чРз хребий отвсяка фила и на и16раните в кр]уа на тезей от цемите, нопонеже демите }апочн:1ли да продават тези служби, в дне-1дно време всички те биват избирани чрез х?е6ий о1 всякафила, с изкл1очение яа членовете на €ъвет^ 1,1 сФФ{.14те|'чийто из6ор е предоставен на демйте. 2' възнаФа'(декиеполучават: членовет€ на еклесиата _ по една Фахма1 заобикновеците заседания и девет обола _ за главнотоз, съ-

}|

}

81

1_

диите получават по ти обола1, ч_,1еновете на съвета - попет о6ола за всяко заседание5, на пританите се дава допъл-нително по един обол за }тана' деветте архонти получаватза щана по четири обола, но са длъ)кни да издържат своявестител и своя флейтиот' а архонтьт на саламин получавапо една драх!(а дневно. Атлотетите обядват в пританеяпрез месеца хекатомбеоя6, когато се провехдат панате-неите, започвайки от четвърт!'! ден на месецд. АмФикти-оните7 в делос получават по една драо4а дневно от хазнатана делос. А всички вис|!!и сл}'кители' изпратени в самос'скирос, лемнос и имброс!, получават паРи за прехраяа.3. позволено е многократното заемаяе на военните слу)к-би, за Разлика от всички останали, от които никоя яе мо)кеда се заема два пъти' само 1!-,|ен яа съвета мо]кело да сестава два пъти.

| х!п. деветге архонти избират чрез хребий съдебнитезаседатели от деветте фпли, а секретарят на тесмотетите- от десетата фила1. 2. 3а залите на съда водят десет входа_ по един за всяка Фила' има двадесет помещения за гла-сРане - по две за всяка Ф}1ла, сто са}{дъчета:- по десет завсяка фила, //десет// дотгьлнителни сандъчета, в които сегускат т:ловицитез с имената 1]а избРаните съдии, и две}рни. на всеки вход се поставят я<езл:1 според броя насъдиите' а във всяка ур}{а се щскат 'кьлъди5

_ на бройколкото )кезлите, а върц

'{сьлъдите се изписват буФите

от азбуката _ от единадесетата ("|") до Фидесетата' спо-

Рд това колко съдилиц!а ще бъдат образ}ъани. 3' правода бъдат съдии им:ш|и фа]кданите, навърп!или тридесетгодики' ако не дъл)кат да1{ьци и ако не са ли|!1ени отФа'(дански права. Ако някой' който кяма щаво' е стан:ш!

съдия' тогава бива о6винея6 и предаван в съда, ако бъдепризнат 3а вияовон, съдиите определят наказанието илигло6ата. която тябва да'}аплати' Ако е наложена глоба.обв|тняемият влиза в затвора, докато изп,|ати |1е само ста-рия дълг, заради който е 6ил о6винен, но и наложената отсъда глоба.4. всеки съдия притех(ава чим11]ирова плочица'

върц която са изписани неговото собстъено и бащино име'името на неговия дем и една от //първите де1Ёт/| б'хви яАазб},ката цо ,,к", поне'(е съдиите са разделени във всякафила на десет тр}пи, с приблизително равен брой за всякабщва. 5. щом тесмоте'т'ьт определи по

'Фе6ий бу<вите, с

които трябва да се обозначат съдилищата7' съдеб'{ият слу-)кител ги взима и поставя на всяко съди.'|ище пад{алатаму се по х(ребий бщва.

!,х[у. десетте сандъчета с обозначените до '\{' 61кви сепоставят пред входа, определен за вояка Фи]1а- щом всекиот съдиите пусне своята |1.'|очица в сандъчето' върц коетое изписана съгцата бу<ва, която е и на плочицата |\{у, съ_дебният слу'кител разтърсва сандъчетата' а тесмотетътизва'кда от всяко сандъче по едва т1лочица. ). пт,рьияти]бран по жре6ий се нарин; оапекп1. той има зацълхени_ето да Разпределя плочиците от всяко сандъче в прдуп-чена дъска?, на която са изписани съ!ците 6укви' !!зписании на сандъчетата. той бпва избиран чрез хре6ий, з^ д^ несе догусне злоупоФеба, която би била въз}{о)кн4 ако ви-яаги един и същ човек вър!ди това. във всяко от изфрнитепомещения] има по пет такива дьски. з. АРхонтъ1 щсказарове в Рните и определя чре'] )кребий съдиите ']а вс'1каф:тла във всивки избряи помещения' заровете са медни:бели и нерни на швят, броят на белите зарове се определяспоред броя на съАиите' които тря6ва да 6ъдат избраяи,като на пет плочици се пада един бял зар, същото се правии с черните зарове'. глап!атаят обявява из6раяите съдиипо реда на и]важданите зарове' като между из6раните съ_дии е вк.]1|очен и емпектьт. 4. щом че името си' съруят^изва)кда ,(ълъц от Рната' който поднася така' че да севи)кда изписаната буква, и го показва първо на председа_телствап]ия архонт' а той !!о]\'1 вици буквата, пускаплочицата ва съди'|та всандъчетос изписанасъщата буква,както на хълъда, за да участва съди'|та в съдил{{|]цето'отредено му ло )кребий, а не в което би искал. по тозиначин е невъзмо)!шо събирането на съдии в състав по

82 8з

тяхно '(елание.

5' около арховта се поставят толкова на

брой сандъчета6, колкото съдилища трябва да бъдат обра-зРани' като върц всяко е изписана бщвата, изтегленачрез

'(ребий'

!ху. из6раният съдия показва отново'(ълъда яасъдебнияс1у)мтел и чак тогава мо'(е да пРемине оградата и да

ьлезе /|в съд^||\. А сл}'кителят }Ф дава )(езъл с цвета на

съдили1]]ето! обозначено с буквата' изписаяа и върц '(ъ_

лъца, така той е задъл)кен да заседава в съдили|цето, което

му е отредено по '(ребий'

А ако поиска да )'частва в н'!кое

ару'о _ б''а разпознат по цвета на '(езъла.

2. поне)ке

"р*''р"""' на вояко съдили!]]е е оцветен различно' щом

полг{и хезъла, съдия'[^ ьлр1з^ в съдили!цето с цвета ва

"е"'"'' щ",", й с буквата на '(ълъда

му. [(огато влиза,

получава един "симфл"! от избрания чРз х(ре6ий за тази

цел с.]]Ркител. з. после съдиито с хълъда и хезъла в ръцезаемат местата си в съда' а емпектите връп]ат !1]точ!1ците

ва ония, които ве оа били избРаниз. 4' об||{ествените робиот всяка ф'ла Федават сандъчетата - по едно на всякосъдили1це' в което са сло'(ени имената на членовете на

филата, които щеу]астватв съда' те Федават саядъчетатана

'{з6раните тез )Фебий съдии - пет на орои за всякосъцил;ще' които да р азд^дат /|г!лочиците// на техните при_

те)(атели' плочиците се използват от тези съдии пря раз-даването на възнаФа'(дени'!та1.

!-ху!. шом съдилищата съберат своя състав' в пьрвото отт'о( се поставят две уряи и мед'{и зарове //дв^ в1ды/: еАнитеимат 11ветовёте на съди.'|и1цат1' а върху дРуп'те са изпи_

сани имената на архонтите. двама из6рани чрез х?е6ийтеомотети хвърлят поотделно зарвете: в едната урна -заровете с цветовете на съд1тлищата, в другата _ с имената

на архонтите 'пре-1седатели/''

първият изтеглен чре'1 жре_

6ий архонт 6ива о6явен от съдебния глаш1атай за предсе'

дател на пьрвата сьдебна комисия, втоРият _ за втоРата,

и така нататък' за да не знае предварително архоятът на

кое съдилище ще 6ъде председател, а да участва в онова,

!!

!1

което му е отедеяо по'(ре6ий.2. щом съциите се съберати заемат местата си в съответвите съдилища| аРхонтътпредседател изтегля от всяко сандъче по една плочица'върц която са изписани десет имена _ по едно от всяка

фила, и ги тцска в дряо, цразно оандъче. първите петима'избрани чрез )кребий' огговарят: един - за кпепсидрата1'а другите четирима - за изборните ''камъчета", та по тозиначин да не може да бъде подкупен нито отговорникът наклепсидрата. нито разпредел ител ите на и]фрните !камъ-

чета" и да не се долусне злоупоте6а. з. останалите пети-ма, които не били избрани, полу{ават от председателите2списъка, който о!1ределя по какъв рец и на кое място всякаот филите ш]е получи възнаФа)хдението си, 1цом прикл'о-чи съдът. това се прави, за да могат съдиите да получатпарите си в различно време и на м2ш|ки гРщи' та да сеизбегнат безредиците при наФупването на много хора наедяо място.

| хи[. след това Федседателите обявяват делата за раз-глехдане: с частен характер (обикновено се разглеждат почетири дела), като двете сФани полагат клетъа да говорятпо съ|цество' и с об1цествен характер (обиквовено се раз_гле)кда само еано), 2, /Б съд.а|| се т!ост^вят кпепсидри'които се пълнят с вода и опоред

']ейяото количество се

определя времетраенето на произнасяните Речи' за делатанад пет хилядя драх!|!! х.]1епсидрите се пъляят с десот хои|и с ти хои - за втора реч1' за делата до пет х]'|яди дрФ0\'и_ седем хои и две _ за втора реч' за дела до )с.!ляда ща)о\,(и_ пет хои и две _ за втора реч' п!ест ,ои - при спорове за11равоспособност' като при тях

'!е се разре1пава втора реч.

3. съдията, избрав за отговорник на клепсиФатаз' спираводата, когато секретарят трябва да пРочете закоя) свиде_телски показания или щуг подобен текст. но котато де-лото се провехда в продъл)кение на цял де#, съдията неспира водата. а налива равно количество вода и за обви-нението и за за1цитата'' 4. часовете на де|{я се олределятприблизително спрямо продължителността на дните 0тмесеца посейдон.,.6 по времето' когато дните са по-кра-

84 85

тки...7. 5 ..'за да получават и двете сФани: обвинението и

защитата' едаакво ко]1ичество вода, били пРедоставени

два съда. денят се Р^зАеля //\\^ Фи част'/...всички дела,които водят до затвор, с:!{ьрт' заточе1{ие' ли|!]авано от гра-

хдански црава или отнемаве на и]!{уцеството.

|,хуп1 повечето от съд!{.]|и1цата се състоят от петототини един съдии. за делата от обп]ествен характер..'коитотрябва да се разгледат от //)о4ляда съди}'/. се съ6ират //два

с1дебни състава// в хелиея. а когато //тря6ва да се Разг_леда-;|| от х1,1ляАА и пет€тотив съду!у|, се съб'!4р^т тРл /|

съ\е61\м със1^вы | .2. избоРните "камъчета" 1 представлява_

ли кръгли медни г1ластияки с Фъбичка по сродата, едяатапол;вияа от тя( 6или гРодупчеяи, а дргата _ цели. изб-

раните чр€з )кре6ий съдйи, които отговарят за гласРане-то. след прикл|очване на съцебното дело дават ва всеки отсъдиите по две пластинки: една _ прод}'пчеяа' и една _

цяла, в присъствието на двете споре1ци страни| за да не

мо)ке никоя от т'и да получи две цели !{,|и две продупчени{1ластинки. после натовареният с това задъл'(оние съдияв3има обратно 'симфлите",

като в замяна всеки съдия'който е г;асРал, получава бронзов "симбол"':с

бусата "г-ама", който 1це предаде, за да полг!и възнаФахдението си

от три офла. това се прави. за да гласРат всички и никойняма лраво да полг{и -симбола'. ако не е гласРал' з' всъда са поставени две амфори: одната- брнзова' а др}тата_ дървена' раздФ1е[1и така' че викой да не пуска скри1домизбоъки "*1мъвета*.

в тя( съдиите пускат "камъчетата",като бронзовата има ре|даващо значение' а дървената не

се взима пРедв'д. Бро1{зовата амфора е покрита и е оста-

"ек "акъв пршеп, който да пропуска само едно изборно

"ка|'!ьче", та да яе мохе един и сьщ съдия да щсне две'

4' когато съдиите ре||!ат, че трябва да проведат глаоуване,

съдебният гла1датай пита пъРво дали двете страки по де-

лото ще оспорват свидетелските показанйя, понФке било

забраяено оспорването, !цом съдиите започнат тласРане-

то' €лед това об'",'а: ,пропуп'те"ото "камъяе" е за пър-

вия, произнесъл реч' а непрод}т|че}1ото _за втория". после

г;!!

съд|'ята взима едновременно изборните ,,камъчета, от ло_ставхата на светилника' като се старае да щокара тръби-чката на ,,камъчето", без да е видно от двете страни пода]ото нито прдупче!1ото' 11ито ця.'!ото ,,камъче(' и туска

"камъчето" с ре1лава!цо значение в бронзовата амфра, а

Фугото - в дървената.

!-х|х. щом всички съдии глас}ват, съдебните слу''(ителивзимат амфрата с ре|]!ава|]1о значение и я изсипват върхудъската с толкова цуг|ки' колкото са и избор|п{те !капгь_

чета", така че да бъдат вид!.и и црд]7тР|ените' и целите,,камъчета" ог двете стани по делото' както |^ д^ 6ъ\атлесно пре6роени. съдиите, из6рани да отговарят за изборните "ка!'(ъчета", ги пребряваъ като поставят на еднастрана пт)одупчените, !{а дргата - целите, а съдобниятгла||!атай обявява техния бро4 като продщчените са заи||]еца' а целите _ за ответника. която от ста!{ите събеРеповече "камъчета", пенели делото, а ако 6роят им е Равен'печели подсъди}'!!''т. 2. Ако со нало)хи, съдиите отсъх(датваново, като гласРат по същи'{ наттин: вРъщат "симбола'и получават обратно хезъла1. А времето, опРеделе|{о заРч на всяка от двете стРани' се измеРва с една хоя вода'щоги съдиите изпълттят своите задъ.]т'@|]ия споРед зако|{а'полг!ават възнаФ;ркдението си по Реда и ва мястотц ко-ито са ям отредени по жРебий!.

86

откъсиот пъРвА чАст

!1А,,АтинскАтА полития"

+++

1.

Апо'оя - отечеотвен бог, фг на пития, едяо от мяогоб-гюйните имена на Алолон. всички ати}|яни му 0тдаватпочести като отечествен фг още от времето на йон. по-не'(е той обединява Атика, както твърди АристотФ1, иоттогава атин'{ни започнФ1|{ да се наричат йояут*цот' аАлолон бива 1(азовл{ отечеотвен.

()ъРпощапоп, в'- д. ъ'6мо! '!с1рбо6)

тезей бил първият, ко,ио застанал на стаяата на мнозин-егвото и св!ц[и][ едивовластиетц разка3ва АРистотел, кФ.ето явно се потвър)кдавь |1 от омФ в ,,спцсъ]<

'о кора6ц?пе"

("]4.|!аоа"' ||, 54?) и който наРи..а демос само атиняни.

([1луарх' "таса"'

ж9

ге|!еп1ц в \ревяос!тц преди клистея да ващави ра3деле_киото по фи.]1и' ати|{яяи б1'ли раздФ!еци на земеделци изакаят1|ии' които обРазрали четири Фили. вся(а от тж се

, р|вделяла ва ти части, наРчени "фатип"

и тритии. А ог1]ц вояка била съставена от тр'десет рода и всеки родцабрявал тридесет мъ)ке, щи{|ислев!,! кьм рдовете и яа-Рчен' г€нет1|' като !,(!ме'(ду тя( били определяни чрез

'ч'ебий своеобразните

'креческ|! длъ]'сности във всеки род'

такива б['ли поеманите от Бвмолпи!ите, |(ериките и вте-

з.

9"1

'о6утадите,'(акто'уво!'ен@ Ар{вт'Ф"ел!в'4'цнс]<!'а4' по'1йця\ .^т!,11яя'^ 6']1!{ разделе|{и йа четири фили''подо_бяо годиц|ните времена, всяка ф|4|а била разделена на тричас;и' та общият ий брой да бъде дванадесет _ колкото са

месеците в годината. те се яаричали трлтии у фатР'1у1'

Фатрията се състояла от тридесет рода. както дните в

месеца' а родът - от тридесет мъже."

(па1мв6сш л.в.вкоя, л.д с.*-"'*-"' "*

п у*и',

А.

Аристотел казва, че Фахданството на Ат1{яа било разде-л;но на земеделци и занаятч'{и. които образув;!]|и четиРи

фили. всяка ф]да била Разделеяа ва Фи части, наречеви

титии и фратии. всяко 0т тези подразделен!|! включва-ло тидесет Рода' а всоки]род с€ със'|юял ог Ф'десет_\'ъ'(е'1ъкмо тези :'тъясе' ко!{то обрФували родбв е|е, 6'л'| вар\'-

чаяи генети.((\олпв А& п'ыов, ,АхФо{, з7|' ь)

5.

тР!1/п!!я: тр'т||ята е една Фета част от филата, поне)ке

всяка фи-'|а е разделена ча Ф14, част', яаричани щитии'г]лемена и фаФии, както щомеяава Аристотел в своята

,Атинска полития".

(хаРпоцат!он, вх. д. Ф1'!'6€)

6.

Ариототел разказва, че тезей, присгигайтки на оглед в ски_

рос, вероятно порадй ро1!нинството на вгей (с ликомед)6ил блъснат от скал ите от шар ликомед. който се уг1лаш!ил'че тезей иска да завладее остова. след пеРсийските вой-

. ви ат}.няни: пре[1если оттам ос!{|'в|гге щгепород,предока-занието на ора|?ла и ги лоребали (в А-*а).

(оФп в ь .цФ'!ь" , ЁвРФ|А. в.пкшс@ копек)

впитомА нА хвРАк.,1ид11А .АтинскА гА полит'|т|

1. пъРвоначално а7у1няя\' 14мАлм царска власъ а следпреселението на йон за лърви лът се йара<ли йо+тийци.

пандион' който се възкачи.]! на престола след врехтей,разделил властта ме'(ду синовете си, но (сред атиняци) нещестав:!ли раздФите.

тезей излязъл с обръщеяие към ати1о|ни, о6еА11я11л 'ци им дш! рав|{и цРава.

пристигайки в скирос, бил блъскат от л!'комед. който5 щ'ашил. че тезей це завладее острова' по-кьсно, след|[ерсийските войни,

^т\7яяф'1 пренесли тленните му

оста}ткл.Фтгщ.насетне атиняяп престанали да кзбират царе от

рода на кодридите, понехе те се отдав!1ли на р:вко]д иРазщсватост. Ёо едив от 1(ощидите! _ &помей, в ;кела-нието си да отхвър'и злословията извъртдил о1едно1о:ког:гго хв{|н;!л гьщеря сп леймона в лРлю6одействие' тойуоил л'ооовника п' като го привър'ал към колес1{ицата си'а дъ111еря си - въ!{ коня' докато умояла'

2' пр}твър)кениците на (ллоя. който лотър сил1'| у6е>ку'ще в свет'{л|0дето на Бог!{яята след обв|твението в оп!{тз{! усганов'!ване !та тиРанил. 6вли у6ити 0г привържени-!мте }}а мега|ъл ' (Атияяни) пргояиля убийците кай све-тотатци (!)з.

3. €олон постат{овто: закони за атит!яви и о1т'{енил дъл_говете - така наречената сейсакгея (у|)'

но лонеже мнозина мудосаждали о."осяо новите зако-ки' той отлъчв!и за Бгипет (х] 1)'

4. ||изисрат р'Р'|л -от старост' след като 6ил тирантидеэет и тРи годи|{и (хи|).

1|у2 9з

хипаох. син на пизистат' 6ил лекомислен' влтобчив

и покло;ник на музите. тетал бил по-млад от него и дър_

зък .|17'111 1' 2).'*;;-"; ]]{.,'.'" ''

го убият по времето' когато бил

тир;#. убили 6рат му *ипарх т[!!!1 3)'"_'х''']'и

у,р'|,'',й като )кесток тиран (х1х 1)'-

й 'ой' .яЁсъл за*она за остракизиране' който бил на-

сочен среш1у ония. които искали да установят тирания'

;;;;"_;;;;;;;^"ите били ксантип и Аристид (хх![)'5. }емйс.ок"л и Аристиц {хх![ 2)'

1р;;;;;;;;"- то;ава голяма вл]ст {хю1 !)'

6. Ёфиалт'..({*]/).!ки;он)" по1волявал на всеки' който по)келае' да съ-

6'.'а гшодо"е от неговите владения и така осиг)рявал пре_

_]*"'а '' мяозина (хху11 3)'''_?'_к";;"' взи-тиайй властта в свои Ръце' объркал по'

литическата )?едба. о|!!е по_ло111о постъпи]1и неговите при_

"*"!,.'. *'й ""-*и 6еззаконие и логубили не по_малко

-. *]'"д^ ' петстотин щши ( хху 4)'- "ё,"[

"' ',"""'' "м о; власт управлението поемат тра_

''пй и Ринон - човек достоен и честен" '( хххц| !)'- !. //Аст'но*ите, имат сьш(о задължението да се гри_

*^' '. "'"'"-"' като не позволяват на Фахданите да ги

;#;;;;;;;;;й"жи и па гралят балкони ная тюс (|- 2)'

' Ё.'.,** нанин те3 избщат вцинадесетге' които пФ

емат яад3ора на затворниците (!11 1)'-'_ ёъй!йр"' още й девет

^РхоятА' //сг които// !десг

тесмотети 1[т 11, които след докимасията полагат клетва)

." -" *у*'. "'.р"""дливо

и н'!ма да приемат '',РР'.3мтивен случай тря6ва да изцигнат златна стаця (ь! ]''' |1аоят оъководи прове)!1ането на )кертвоприношени'|-

'" 1Ё'йтт !л, а //полемархът// ръководи военните дела

(!уп| 1).

Бвлвхки

. 'настоя|]'ото издание е Февод на тъцкото издание на.Апцнска'па по'|!ц/пця* от !939 г., което се базиоа яа изт1^-н[1ето на -Апцнск4па по,|ц|пця- в. ма1пец 1'1Б:. Башзош|]|егот 1922 г. въведени са о6ане полравки и догълнения' на-лравени от в]а55, ть. тьа!ье|п и др.

| глава

- 1' |пореп пронита на лондонския лапирус съчинениетое оез заглавие и с непълноти в яач:ината част. 0тбеляза_нлте с ъглови схоби думи са допълне|{ия от виламовицспо|вд съчинението на плутарх,

"со,1он", гл. х11|'2. Алкмеонидите. '}а които става дР|а тк, били обви-вени ог мщ)он в светотатство' защ<]то у{!или |&лон ,

неговите привържени_ци, пщстъпвайки правото им на не_прикосновеност. вх. хеРодот. ч 71, и \>у:цдид. 1,126, 12.

3. Бъв връзка с това в'(. какво пи11|е и хераклид внамерената Ёпц?'ю.на ю ''А.пцнск4!т1а ,во','пй.. паоа'-РаФ7: -хоР.ата на мегакъл у6!о(а лотърсилите уфжи:цеБиолтара на ьогинята привърженици на кллон ц тира1|и'!+а.!етне атиняни прогониха извършителите като светътатци'.

4. Ё.пименил бил гадател и мълреш от (яосос или фе-стос в крит' ('поре! преданието той вля.]ьл в една пе!деоаи п[вспал там 40 години. през 596 г' бил ловикан 6тати11ян|1. 1а да очисти с ж_ертвоприно1|!_ения тада от .'ки-лоновото светотатство.' умрял в дълбока ста!юст.

1| глава

1. поради многозначността яа понятието (6пдос: а/ на_род, тълп4 община, Флкдавство; б/ нардяо управление,

95

демохраци'|; в/ народно съ6рание: г/ народна партия' демо'

;;;;;;;;;;;;р';"' а спорёд омир - само гражданите на

{"'*а: запатв,ме фъ!ката дР|а' - ье''!' прев'

2 и поевните т'ълкрат различно думата: това са хора'

""";;';;;;;; ;'. ;".1 '.'р'*'''''а на собственика на

]Ё#.':*ндф;' |як#';,",;#:г:!",;ч;.*у;::ът*+:фЁ;:ььн:}*г: ёЁ:]{';,] #*Р1ъ,:*-':,"' :":

втооият вариант е по_правлопо.:обен' вж' вц2епкц!'

дтинск! политй, 303.

]. пообтытп;: а! закр||л н11к' за1шитник' 6ранител'_ и }ба-

.';'.. ы;;;;]1""-нйк' "апзор"ик' управител: в/ засть-

!-'{. "]ББ', "*..,*ик'

политически и юридически тер_

;;;;;;6;;;";"'-. на човека' който в']има някого поп

]]". й!*]"".*** "']а!цитава неговите интереси' често

}"#;';;";;;;;;;; ""дачите на народната партия' поради

;;;;й;;й. на понятието запазваме гръцката дума' -"Бел' прев.

111 глава

'" *# ;к Ё 1т:ъ}:"";;1у#;!]!?, т :: ":ш}!1цЁЁ'#йЁЁ"*'

". '"р",'л и архонт+поним в по_к ьсно вре_ме'

' у.п^п6т (\4|! 44) пиц]е' че атиняни нащавили йон

. "";;;;;:'

й"; всеки слРай името м! не се споменава в

*1;;;#^"; -й;;;"." ш"р" *' Атика' 8 врамата '!7он'

Ёппипил го тФедставя като коРенен '1\ител' син на Алолон

7 {#й1'^| л"*' "'

590 и [508). Апист'!тел го смята за

;;5й;;;;;;;;;.; й "у 'р"'"'"' ''б"'"*ението

на Ати-

ка в една дър)кава.

3. медовт бил оив на |(одър' цар на Атина' ко_го'то

,.^"й"й1й' втори от наследстве!{ите Атйнски архояти

;:;;;;;;;;; АкаЁт. 1ой основава династията на медон_

::::"?;;';:;;;;;;^'й,'",""-" Атина (доживотно) от

;;;;;п ,' .р| *' ''_''!

?13/12 г' когато царската власт

}!1^ ]|''""|""', "'"' до десет години' за да с!ане от 683 г'

"асетне само до една година'

4. Фвевидно става дума за различните култове. в)к.!у1.

5' на тесмотетите Аристотел посвещава цяла глава:|!х. в)к. съп1о: !у 1' х1-у 1, х!и|1 5' !|| 1, !хп15,0(!1п !х\д 1.

б. този пасаж у Аристотел суда коментиРа поФе!днопо следния начин: ,преди €олоновите закони те нямахавъзмо'(ност заедно с това да съдят." но недоразу}',!ениетое очевидно.

7. в по-късни времена седалището му бива преместенов царската стоа.

8. Бракосъчетаването на царицата с фт дионис' коетоставало на празника на Антестериите, им!!.]1о си}'тволиченхарактер. повреме на това овещеяодействие царицата ста_ва съпруга на бога.

9. за думата ,,архонт" €ула упоменава, че седалищетона архонта било "около епонимите". но че под това серазбира именно "в притаиея" ое изве)кда от схолиите наАристофан към вврипид 1183, който обяс|!ява термина последния начин: ,,йясто до |[ританея) където се издигалистатуи, наричаяи епоними."

10. веРоятяо измислена личност. названието идва отместонахо:кдението, Ё:( ).охс{о - Физо до светилип!ето наАполон ликейски.

11. между другото, според овидетелството на платон,.Ёв1пфон"' 2' А, о|це през 399 г. царят имал ,,кабинет,седалище" в царската стоа.

12. о1 з62 г.' както става ясно по_надолу в гл' ххчАреопагът зацбил всичките си приви.'тегии и запазил самосъдебните си задъл)кения.

1у глава

1. очевид1то авторът изчислява вРемето от момевта яаубийството на кл'он.

2. Аристехти изпълттявал длъ'(ността аРхонт през 621 г.з. т.е. !длем' р|{зница' голям щит, когп<е и :иеч' €амо

замо'([тите хора мо'(ели да си позволят да и!{ат лълно

9691

1

въоръ)кеяие' така че това било признак за добро имуще_

ствено сьстояние'4- поави впечатление, че иму|дественото състояние се

опреде;я с паРи' докато Фи со;он доходите на Фаждани'те се изчиоляват в яацРа'

5. 'вкк}}пы0 _ народяо събраттие. тщ също запазваме

Фъцката щпиа' - Бе,1,. ,1Рев.

6. пентакосиомедимните са най-високопоставенитеп)аждани. с тло]ото положение Аристотел се занимава в

!\/2. у!1 з-4. хху| 2. и х!и! [' конниците са втоРото

""й'йЁ. з"."* "*' :у з, и| 3, хх|у 3. ххи 2. ххху||| 2'

й '"*ра",

.^*.'''.е (ык. |! 3, \{'[ 3, )0(91 2) са тРетото

7' за това Аристотел говори в || 2.

у глава

1. солон според Аристотел, €)ца и св. йероним 6илаохонт през 592/г г' Ф'н.е' само диоген лаерций определя

фав'ение.о му пре1 594/.} г' по'вероятна изгле'(да пър-в^1^ версия.

2' в древността така се наРич:|ло стихотворението' съ-ставено й д'устит''ие в хекз:|метъР и пентаметър^(елеги_,е"1о д"у"'й'"), ,"зависимо от ёъдьр;канйето' очевиц_но поиведените стихове пр€дстав.'|яват начало на поема, от]'"Б Б!'."..*

'"*"с у фмостен (9е {а!ва !е9а[!опе' 255)'' 3. йовия _ всъцдвост това е Атяка, която получила това

име пооади йон. "|[онеже откактой_ казва харпощатион

" ,"*-й*о"" си - се поселил в Атика. както казва Арис-

тотел, атиняви били яаричан!{ йовийци'" в'к' и ввРипид

!.': -

у[ глава

1. според мнението на коРдатос обществеяите дълговеби'й !аз'1'.'""." 'а*азания

;пРямо фа,(давите и изоб|цо

съдеб;ите ре|дения срещу тя{, 3аради това, че ве са изпъл_

нили за]тьл)кенията към своите заемодавци.

2' !дтос1х0гто: букв. "смъкзане на 6ремето_' тази мяркасе тълкува различно. споРед едни (вь. Филохор и Аъи_стотел) това оило пълно отменяне на дълговете: споРеддруги: (вкл' Андротион) _6ило само яаотитно облекчававена дълговете' призтичащо от паричната реформа._ 3''сейсаггеята на солон, както е видно по_надолу (гл.х1[ 5) от лриводените стихове, било пълно от}!еняне надълговете. това било пост.игнато чрез бързото прилаганена нововъведения закон. хойто забранявал длъжни|!ите дабъдат продавани като роби заради дългове' но след у в.отменянето на ]1ълговете слоред платон |,дър'сава.?1а- '566, А' и -1аконл;упе-' 648), исократ ('л@апене[тскл рен",259) и демостен ("сР?щу тц'1о]Фап" ' \49).този най-;ол|'-тически ,(ест бил сметнат като доказателство за крайнаанар)о!я.

4. върц този пасаж разсъ)кдава и плгарх в .со1'о||",\\-129, както и в )тол./пцческц съве/пц", х\111 10.

5. Фо\,ерот$ ръкописът е труден за раз{[итане' н'!коитълчват др(ата като ,,недостойни" _ &тс(:от5.

\д| тлава

1' -кир6ите" били дървени дъски, които 6или свързанипо четири и се въртели около ос. върц тяч 6или налисанузакояите. според плуарц

"€олон", 19,2з' 24, те 6или не

по-м:!'|ко от 16 на брой.2' 3а този рицал ое говори по-пощ)обно в [у 5. върц

същата г1лоча насред Ап)рата полагал|{ !оетва диететите,преди да издадат ре|ден91х1а си' |1 свидетелито' пРди дададат показавия'

3' 1етите оъставят четвъртото обществено съсловие.4' за деветте архонти се говори и в !|1, !у!, !|х; за

тамиите и полетито _ в х!и[, за вдинадесетте - в 1-11. щосе отнася до колакРетите, тази длъ'(ност била отмевенанапъл|{о към края на ! век. €мята с9 пе наи|\,1еноваяието,,колащети" произлиза от разФ|еняването и разпределяне-то на 3ак.]1аните и опечени за ,@||}твоприво!цение )!(йвотни'принасяни от цаРте: (к6^о1,' - крайниь члея). 0т л;ювнивремена колащ'етите продставляват особена икономи.|ес-]!

& [

98 99

ка инстит''|дия, която получава от съвета обшествени сре-дства и ги изразходва за н')кдите във връзка с различнитей'''** *."'ф'о"-''' € йщмето стават тамии на богиняд'тина. но от 1(лисген на!егне правомощията им биватогРан;чеяи, пояе)ке част от функциите им преминаваткъм аподектите,

5. мяоката за насипни прощкти се наричала -медимн"(5 !. 84, ; -метРет_ или _амфора_ 138' 88) - за течните' ! !о_

късно на един медимн или метрет съответствала една

дРа!ма.

11|1 глава

1. Ф!}'{ _ племе, род.2. според самия Аристотел (вж' по'долу хх!! 5) архон_

тите до 487 г' били избирани чрез гласРане _ !,оили из_

6иоаеми"' следователно упоменатата ту< избирателна си-стама - ако, ра]бФа се, сведенията на Аристотел са точни_ твърце рано се оказ:|.'!а неизползваема'

з. на др}то мяото (1|-\4| 1) АРистотел споменава в

пр1ивоРе;;е на собст!еното сй тв!рпенио, че тами'1 (из-

бйоан вй"аги из"ежду пентакосиомедимните) поемал не_

гтоёменно длъжността, дори |и да бил твърде беден'' 0че-вьно разпоредбите на солон 6или все още в сила' но не

намцрФ1и вече съ1цеотвено прилохение-4. |[о-късно клистен заменя (в)к' гл. хх|) четирите

(ьили на солон, на0€чени "йонийски"' които според херо_

Ёот (!. 6ь, носели имената гелеонти. хоплети. Аргадейци! вй{'р6ип", получени вероятно от синовете на ион, с

десет. т6зи фили по_пРеди им!ш|и др}ти наимеяования, про-

й'*о*д.,д, |,''.е би от почитаните по места бо)кества'

5. 9вно _фило6асипевсите" имали големи Фавомо1цияпървоначално! но с времето и с отслаоването на царската

власт те били оФаничеяи до религиоз[ти задъла(енйя свторостепенно значение' по всяка вероятност тази ,ц ьж-ност е съ1цествувала до времето на Арлстотел'

6. тритиите представлявали ясщо сРд1{о ме'цу флла-та и дема. всяка трити'! вклк)чв;!.]1а деми с Рзличен ороив зависимост от т'оната големина. това разделение пред-

полаг!ш|о по-л@свото събйране ва да!'ьц!тте и налозите'

_ 7' тук отново запа]ваме гФцката щт;а: поо1р).(ст -оовинени'| в щестъпления отдьржавна важност _ измяна,пРдателство към демоФацията' подкуп на оратор, кактои злоупотеоа със сираци' вдовици' дъщери нас'|едници'1ази съдфна процед}ра бива въведена чРе:! закон в сРе_ .

дата на [у в', но била при,|агаяа и по_рано цри вахниполитически дела (срещутемистокъл, перикъл, 10-те сра_тези и т'н.)' обикяовено тези обвинения се внасяли отсъвета (чрез пританите), а делата от втория вид (относносираци, вдовици и дъш]ери наслед!{ици) _ ярез първияархонт.

х глава

_. !, филон - тиран на Аргос през итт или и| в. пр.н.е.установените от него мерки влизат в }потре6а в [елопо_нес, а чрез остов вгина пре1\,{инават и в Атина, кьдетонерядко ги наРичали

"егински". сеченето на монети в[ършия запонв} пРиблизително към 700 г' пр' н.'е. сведе-нията' които дават древните автори за меРната реформана солон. не ни позволяват !а направим сигРни заклю-чения. най_вегюятно €олон е заменил елинската или фи-дониевата система (където една мина се равн явала на 611 т.а др<!хмата _ на 6. |7 г) с евбейската система (където едн,мина се равнявала на 436,6 т, а цра:о<ата - на 4,366 г). |1отози начия същото количество сРебр (поне)ке златотобило и]лолзвано твърце м2шко по времето на Александър8елики), което преаи лавало паривнля знак от 70 егинскйдрх'' впоследотвие представлява 100 ев6ейски дрх. А съо-тноп]енията ме)(ду дРевните парични единици са с.]!едни-те| един талант е равев на 60 мини, една мина - на 100 Фх.,и една др!х^,1а _ на 6 офла.

те)кест представляват :1/т от|!арични оциници.

3. €татирът е равен надрах},1и'

2' съгласно тази фРщ/лировка в текста единиците затехестта на едвоиме!{ните

|/'' от мината, т. е. - две

[

100 101

' х] глава

1. сравни плутарх, "с'о,1он" ' хху.

хт[ глава

1. тези елегически двусти]|]и'| привех(да и п'1щаРь

-со,1он- ' ху1|1. Фчевидно за тях загатва и самият Арис'тотел в !7олцгпцка'. \21' 4а' |5-|9.

ъ и този елег\1ческ' \вусти|пи'! пРиве)ца пл)тарх при

сравнението на .'с,о'1он' \| -лу61цко.1а', ||, 4' крайното,!-ю'""'" се гтитира от климент Александрийски в

(ппояотпцс". |!!. !29. и се съдържа почти непроменено

' -т2Б'",а"' |53_154' ||инпар излйзвав -о,1ц'1п", х]\|-|29;6;;;;; ";р*

(-самолово|ството ра'кда пресиц1ането")'същото намираме и в е!шо проРчество, приведено от

^е-родот в у|1-77.

3. тоохаически тетраметър. два от тези стихове се

,'ривейат о. г1лгарх-'"со1он|' хи. и оше два - от влийАристиа' (|. с. 536.

4- става ди9!а за така наречените:6рФ - стъл6ове' ка-менни ллони.-върц които ф обозначавало кому и за каквас11!!а е заложено дадено владение и които ои.]|и прем?0о{ати

с рефрмата на €олон.5. тези стихове доказваъ че

"сейсахтеята" според при_

знаяието на самия солон било пы1но сггме|'|не на всяка_

кви видове дългове след оовофждаването на стана']1ите

п1ради д'лгове роби' освен това споменати1€ в !7'| 2 кле'ве;и не биха се разпростаняв;ши. дко ставаше ]'у!'а за

"ййо '6".'""',о'"'*]лявъне на дълговете' което яе би

имало значение за обРеменевите длъхяици'6. ям6ически Ф'метър' 11 ст|'х^ от тези (цялото ва_

.-Б 6.'.*о"".. фраза) ёе привех.дат съц(о и от влийАристид' 7, й от пййар!. -€олон" *\'!. 9м6ическият ти'мётър който по_кьсно |це се нало'ки в драматичния диа_лог. ;к е излолзван, за да прид|це на с.олоновата поезия

бързия ритьм на гцбли'гна реч. по такъв начин тези сти'*'Ёе ,рёдс'"",""а!

"дин същински отчет на солон, напи-

сан при това малко след оттеглянето му от властта'

7. и цк цмаме ям6ически Фиметър. вторият откъс е. известен от плутарь "со','он" ху|'

х]!! глава

1' хРнологията на то']и период не може да се установис а6сол1отна сигрност' @ренсклте излатели яа,, А ,пцнсу"а-п1а по,|ц,т1ц'{" (ма1|.\1ел и нао5$Ф|;ег), които следваме по-чти изц'шц привех(дат във връзка о това Ф|едните дапни:Архонтство на солон 592-1._ четщ)и годияи след това: 591/0 _ 588/7. _ Без архонт:58716._ втоРи перяод който започва от ц)а я н^ г!ърв\1я: 58716 -584/з-

- Без архонт: 583/2. _ !амасьй:. 58211 (сггорп','!1щоскатплхронцк11' 581/0, началото яа 580л9' _ влас1та яа десеттеархонти:580,49.

.-_ 2' Ф-гносно това в)к. херодот |' 59. и плуарх, 'со,,'он",х]!| и хх]х-

3. т. е' хители от крайбрежиет0'. 4. )(ители от равнината.

5. )|(ители от |гтанината.. 6. от историческите свидетелства знаем за още двеподобни Ревизии. първата е стан!ш1а спорел|лутарх, !1е-Р!1хъ'1"' ххху'', през 44514 г, а втората - през з46 г., упо-мената от харпократион при др!ата "гласране'

_ демо_сте\!' ,,Реч срец|у Ёв6о.4йц,пе"'

'| ис^ь ,,Ре! в 3ощцпо |о

Бфлллт;тп'.

х]у глава

[. вж. и плутарх, .со,{оя', к1_3' Аристоте'| не тРиемапо-нататък (ху|| 2)' че пизистрат се е яамесил във вой-яата' за която става дума. трябва да се отбеле'(и още' чепо повод на войната за саламин сршу мегарци €о.пон есъчи!1ил и елегията, чието начало !41\'аме запазево чрезнеговата биоФаФия, написана от пщтарх, гл. у!||.

2. вх херодот, !, 59, и [1лутар:1 "€олон", \\\-

[

|о2 10з

3' 3атози еп"зод може да се направи справка и овл|1ан'--мно2оо6овна цспюоц'", у1||, ]ь; с диоген лаерций. !.

]9_50, ' д"'ц'р €ийилийски. |{' 29.

4' хРонологичното уточняване и на този период е мно_

го трупно. €амо годините на установяването на власт на[1изй'срат - 56110, и ва смъРтта му _ 527, могат да сесм'1тат за сиг'?нй.

5. вж. херодот. |' 60. както и клейдем' фрагмент 24(ггаятп' ы5|. сгаес' 1, с. 364).

6. демът пеания, днешен менидий, се раздел'{л на

"горен'и,,долен.'7. херодот е единственият писател' когото Ар!'1стотел

назовава поименно' докато дори и едно ясно уверение нат}кидид, което самият той не приема'

-се характеризира

по-надолу (х!|[| 4) само като,както ооикновено казватизвестно1о твърдение".

8. 8 древна Атина Фр&оос _ ракийка наРичали о6и_к!овеяо ро0ините.

9. 1ози дем бил разполо)кен в самия цен'|"ър !{а Фада,вероятно в дне!дния кваРтал плака.

ху глава

1' в'к. във връзка с това херодот, |, 61-64.

2. нам1^р^ се в к)'кния край на западния нос нахалкидика.

з. планинска област на границата ме)кду тракия и ма-кедония. в древността тач им:шо ]латни Рудници, а през

|! в' бил осйован и Фац Филипи'4' Благодарение на това' че подкрепял пизиотат, уо_

пял да стаяе йран на наксос, но през 524 г. бил сваленот лакедемонци.

5. място, разполохено по пътя от маратон за Атияа,на което имало и щам на Атина паленска'

6' вх' херодот, |, 64' съ|цо Атеней. у1!|' з48' А-с (къ-

дето се упом;вава точно този слу{ай). и "наусоска8о по-

1ц/пця4 н^ Аристотел.7. вх' полиен,',спра,п11?", \, 27, 2.

8. храм на тезей, който со яам|{рал ст|оред описа-нието на павзавий (1,11'2 ц 18,1-2, бл;{зо до площадав подво'(ието яа светилището Аглавра (на северниясклон на Акропола). не трябва да ое омесва този храмсъс запазения и до днес _храм на тезей" на хълмаколоя (който по всяка вероятност е храм на хефест)'€поред лруг източник (полиен - 1| в. пр. н. е.) случи-лото се е отанало око1о Анакий, храм яа кастор иполидевк.

9. 8 ръкописа има пропуск. мФке би трябва да сечете:

'товорил тихо|'.

х\4 глава

1. казва го и по-горе, х!у 3.2. т'к'1ц\д (\4, 54, 5) опреде'!я събирая|!-ч давък като

|, от реколтата, по-правдоподобяа верс,!я от тази |{а АРи-стотел и зиновий ([ц 76), който също посочва у|о част отреколтата' но и т}кид{ид (в по-гоР!тия паса'(, ?), и лрщитеисторици приз|{ават единоду|дно' че тщан,'ята ва пизис-тат е била р{ерен4 поне в сРав[тение с тази на синоветему. във всеки слг{ай тябва да се отбелехи, че пиз|{стратбил наРоден диктатоР.

з. зА "съд\1цте по деми" Аристотел говори в гл.хху1 5 и !!!| 1. пРи перикъл техяият брой възлизална з0, а след възставовяването на демокрацията през40з г. _ на 40.

4. този разказ има за цел вай-вероятво д^ о6яся|1някоя пословица или някой топояи]\{. съ!цото се съо-бщава и от.[иодор ({х, 57), от зивовий (|!, 76) и оту|||оьол. (Апесао'а 6гаеса |!, 40)'

5. идиом, който се среща в "х!1пар'он",

229' в' в^лл^то1, |1

"Арцс,пца" , \\1\ тт "(цлон", *., яа плгарх.6. Аристотел, верен яа езика на своето вре1|!1е' при-

дава на цумата '&ттро9" знавението "литден от гра)к_пански пфва'' дока;о;рез ![ в' терйияът

'&ттц|с" е

означавал 'поставяне извън закона". в)к' и по-гореу||! 5.

104 105

х\'[[ глава

1. в 528/? година.2'в своята до,|цпцка* (!.9. 23: 1.}15. (' 30) Аристотел

определя продължителността на неговото властване на | /

годин1!.

з. сравн. плутарх, ,со'|о!!", я|,3. |1изиорат е бил

''.'едводител във войната сре'ду мегар!и, но не в тази за

ё]']'""". "

в по-късна' вх. по-гор€ гл. х[у | и ло-долу:

гл. х{|1-3.4. солов умира скоРо след 560 г.

5- в)к. съответно тукидид, у!,55, !. и {ераот. ]/,94'пойедният ни осведойва, ве [егезисцат е 6ил тиран на

ё!гиос. ]ам избягал и хипий! когато бил из'онен от Атина'

6. херодот (ц 94) !1арича тези двама сияове яезакояниот лледна точка на сьдържанието на това по}{ятие лр.ез

у в__ понех(е майка им е била ч}т'ценка (вж' по-долу ^]-!

! !''1укйип 1\4,55 и |, 20, 2) смята тетал за законен син' Айозв,ддето му свидетелства за връзките |9гу с тесалиици

(;ж. ло-долу. х1х 5)'

7. вдин от потомците яа кипсел, тиран |{а- коринтоколо с;еда1а на ? в. вд[1и от тФ( царрали в коринт, а

други - в А!.'!бракия.

8' 8:к. по-торе |1 3'

х\{[1| глава

1. т)к|!диА \4, 54 смята за главея виноввик хипарх'

2. тук отново запазваме гръцката щма к0упФР96: ко-

-''ц'йо"''*а; при тшестви{та в чест на Атина, деметаи дионис момичета носФ1и на главата си ко|!!яици сьссвещеви цредмети'

3. йзвестно е, непротивно на верси'|та на официалнитеисторици об!.]1ественото мяение в Атина е смятало тира_

;;;б;;;;." за освободители на яарода' Фвн' хиперий'

,.(рещу Фнаап- , 1, и Аемостен' '']а леп?п'" ' 1в' 29' !2,' !)ч'

4. леокооей представлявал сФада с неизвестно предна-

з"ане''е, р}зпо|ожена споРед демостен: 'в центъра на

керамейк, насред АгоРата и близо до сФадите н4 пи-тодоР".

5. Фбичайната за тираните гвардия.6' сРвн. диодов х, 16, |1лолиея, |, 22.?. това загатване се отнася до паса'ка у|, 58' 2 у цки_

цид. известният ,,сколий" я^ кАл\'сФ^-!, запазец от Ате-ней, съобщава същц че заговорниците 6или сщ)или мечо_вете си в кпон'1 от }'ирт4 които дърхали по вРме на|11ествието.

х[х .лава

1' йщгтхия се отч)ояв!иа поради височината си средцристанищата на пщ)ейския п-ов и се см'|тала от старивРемена за ва'кна статегическа точка. срвн. гл. )о(хи1| 1и х![ 1, как1ю !, '[укяр;'ц у|11'' 92, 5.

2. х{''!|ел|1те ва спаРта _ главен фад яа лакония.з. след разрива ме'цу пизистрат и метакъ"1 и след

установяването на тиранията в Атина целият род ва Ал-кмеонидите тя6вало да отиде в из!нание.

4. укрепено място в паонет. може би възви1ценото(арац фолеса межд, дне:шЁите ?ати.с 1А менид|1й'

5. €колиите се пее.'1и по време на пировет9 като от-делните стфи се изпъл|{'!в:}ли подред от пируващ!'те'имали форма' ан1!логи.{на яа приведеяата т& отнасящасе до заги!{а.]1ите евпат|ци, която се среща и у Атеней,ху' 695' е.

6. храмът в делфи изгорял пРез 548 г. и 6|{л изФаденотново през 540-515 г' с помощта на всички е.'1инц а същои благодарение ва ,варварки' царч като Ама3ис от Рги_пет. изгле'(да, хра||{ьт отново бил разруд!ен през 373 отземетРсение и свличания, за да 6ъде построен огвово по_|сьсно. що се отнася до Алк]!{еонидите, срвн. *еродот, ]7',

6ъ65, исокр^т - "6тп+зосго р@зля,14,па"' 2з2, демосто'|,,,€рещу ййшй", 144, и Филохор, Фрагм., 70.

7. за благоразполо'(ението на 'сРците

в делфи къмАлкмеонидите говори хородот, у, 64. според същия (ч62) Алкмеонгците довърп|йли цред]т това чроеха на ща_

\

106 107

ма й пос]1е' разполатайки с парц у6едили м€стните щрецида насърчат спартанци да им помогнат'

8' така наоечената (е,'(с _ логовор ме:кау гР:цк1ани 0тразлинни пърхави. който изисквал подкрела както в ли-чяите, так{ и в пол!{т|'!ческите дела.

9, 3а;<енитбата ва ||изистрат стимонаса от АРтос вх'х!'!1 4.

10. кияей г}ъиоц ил' гуяеос до1цъл от тесалия в

помощ ва |[изистратияите и доприяесъл мното за победа-

та им пад 'акедемо1{цй.

11. този поход стан:|]т през 51!510 .одина'

12. става ду,(а за западната част ог отената на Акро-пола. която тогава била разру1дена и останала в разв{ш|инипоне до [| в. сл. в. е. спор€д преданието тази стона оилайздигната от първото !{аселеяие ва Атика _ пеларгийците'

13. по-горе - |\4] 1, бе казано' че от времето наггьрвата тиРа;чия пизисФат

'(ив'тл о1це 3з год' по такьв

'^!'" ш.''!' ,.р"ол на управление на |1изистрат рябва!а е йаел зо г. ('тт _ з3)._а ако гопините са 6или непълни

- 49 г' в -по,1цпцка" - у, Аристотел изчислява ущавл-е_-

".Б.' й !!''""'" синовЁ н6 18 год. според хердот (у'65) Фактическото управле1тие на пизистрат и пизистати_лите поодъл:тс':ло 36 г', т. е. 19 + 17, което съответства на

!аде'о''о съ*,,ен"е. 8ероятно разминаване1о с )7о'1цпц-,(а" мо'ке да се обясни с пресмятането на непълните годй_

ни с цели.

хх глава

1. 'Ётотр/в6 (одР)'кения) несъмнено подкрет!яли тира-ните.

2. тази фраза означава пРомява ва дър'<авното устрой-отво от олй!архлтя към демокра1шя' а яе Раздаване на по-литически права на ч}'.яевци и метеки' както твърдят

3. Бк. по-торе: (ет{ш.

4. подо6но действие от сц)ана на спартанци било пре_

д'р"ей ! ,'о 'р"'о"о

ва перйъл, чиято !'айка била т1ле-

мен!|ида ва клистен-5. има се предвид участието ца Алкмеониру\е в така

яареченото ,,килоново светотатство". в'( гл. [.

6. фвн' съответно }еродот, ц 66_73, кьдето събити-ята са представени леко прме|]ени, ооофно що се огкасядо спораз)д'ението с клеомен. херодот казва, че спореднаправеното съгла|дение рябвало да бъде подарен хцво-тът само на лакедеп'онци, а пРивър)<ениците на исократтрябвало да бъдат затвоРе|{и и убити след цредаването и}{.

7. някои тьлчват фр:вата: 'А още преди Алкмеони_дите кедон се борил сре1щ тираните'-

8' влегическо двусти|дие. вторият ст|Ф( е в дактилвнпентаметьр.

хх[ глава

1. п,юз 508л година' макар-исагор-да б!4п щогонен иза пръв аРхонт на когово място бива избран Фуц вероя11{осамият клистец годините се |{азовават според името яаонзи' който е заемал длъ)кността в !{ачФ|ото.

2. под "вс:1чу.11"

АР|1стотел' из!ле'(да' има цредвид то_ва' че в яовото разделе|{ие гта филите бт.:ли вклточени и.Рхденците, и освободените, тъкмо за да се избегве раз_Фавичението между пРина!цеж-ащите гьм четирите стари9и.]ти и новите Ф:ок]1ани. | ака оило създадено ново поли_тичеоко зако|{одателотво в Атина.

3. |[ринадлехсащите къ[,1 един и същ 'род( оттогава

можели да пРинадлежат към различни фили. които междуфгото оили загуоили вече местни'| си характер'

4' в''с по_горе, у 1з.5. тази мярка била яасочена към разпокьсване по ми-

рен начин 1{а еди||ството ме'(ду местяите и оъоловнитеинтереси' което господств,ио в по_старите фили, а същои към пРкРатяване на обичайните дотогава политическисблъсъци.

6' ||реди рефрмата на клистея ат:л*яни при6авяликьм името си и сво€то бащино ;дтле. Бпоследствие билизадъл'(ени да прибавят към бащ'!ното и името на своя де!'!'

|

108 109

за да 6ъдат изравнени старите и нов!{те тра]1цан'|, имайк1'\

вс'чки общото име яа своя дем.?. стаРй!]!и|{и на демите.8' те билй 48 на брой. в)к. по-горе и1| 3. преди|!!ното

изкуствено устойство вече било заменено с едно разделе-ние, което им1шо напъляо политически характер'

9. след новото разпеление били образРани 100 дема,както свидетелстват, макар и яе категоричнц различнитеизточници. известните ни имева на Атически демове въз-

1изат ме'(щ дргото яа 174.

10. че са съществували деми и преди клистен' ясносвидетелства и плато\! ('х'п11рх", 228)| "(хипарх) поставихерйи' по улишите на фала и във всеки лем'" по отноп1е'ттие названията на демите авторът за1атва, че и преш'|

оъц1еств}ващите имеяа на деми, сега вече оа ста!1;ш!и

о6!цоприети.' !{етвъртити стьлбове с глава на хермес.

1 |. Благородяическите фамилии' -гени', били обедине-ни в Футп.! съелигио1на обйързаност _ фратии' Аналоги-чно на тяс били образрани _тиаси-, т. е' пак религио1нисдр!"кения! но съставени от нови гра.кдани от по-долна

юпа1а. Фактъъ че даден ати}б1нин принацлежал към опре-

дФ|ена фратрия, било едно от най-ва)'(яите доказателстваза законността на произхода му' ьи, извъФеден слу{аят'когато |[еоикьл си ъо]волил да запи1де сияа на Аспасия

" с"о"." 4р"р* (в'(' плгарх. дерцкъ1'' ххху1[).'

12. впоними - герои' с чиито и}'ена били наричаниотделните фили; нап!': Бгей _ Бгеила, вРеггей - Ёрехте-ида; ||андион - ||андионида.

1з. герои рдокачалвици.

)ос1 глава

1. названието произлязло от чирепите. които били из_

ползвани в този сльай за гласране. законът за остаки-1ма 6ил поилаган от 488 г' цо 418. [!ринината за въвеж-

л''"- 'у'с- и]лага от Аристотел в 'ло,!цпцка" (\\',с'82'

1з) така: "вто за|цо Фадовете с демокРатично )щРавле|{иевъве)'(дат остракизма по следната причина: поне)ке те см'!_

тат за прави.'|но установяването на равенство' и то ме'ч/всички, така че осгРакизцраха онези, които превъзхо'(дахапо могь-щество било чез богатство, било тез много при-ятели, 6ило тоз друга ,{якаква политическа сцла' | г'лизселваха от Фада за няколко годиви.. (т. е. за едно десе-т!'|етие)' по-късцо офче започнали да'злоупотребват стази мярка и водачът на по{илната фупиРовка усг|явалолаподарение на надмо!|1ието си да и]пра.ца в изгнаниеводача на опозиц|б1та, за да управл'ва необезпокоявая.

2. та1\,\ го^!.тнА не отговаря на по_нататъ|цната х[юно-логия на съоитията (вРемето на маратонската битка) и на'цкои дР}ти !аннл' (.)смата година след рефрмата 508/7 пе всъщяост 501/0 годляа.

3. проз 501/0 година'4. т. е. за вРмет0, когато е написано съ!!инението - ок'зж [. т^зи к]'тетва ни е известна само в о6щи че1}ти по

откъслечни цитати' напр. у демостен, хх]ч 114.5. за статезите става дума в отецните ллави на съчи_

нениего| [у 2. юс| 2' хх]|| !. хх1|.]. ххи 1, )оох 4,ххх 2. ххх] 2, х1!|| !. ь!х 2.ьх1 1,2.6' харм бил тьст на хипий, а този хипарх изпълнявал

,1лъжността. аРхонт през 49615 г. 1а 6ил осълен на остаки-зъм прсз 488,4 г. &ое имало и по-преди !осракизфни",то те ои тяовало да са се върнали лреди издаването напостанов.]1ение за амнистията, от което АристотФ1 е взелпосочените цк имена'

1. прёз 481/6 ю!уяа'8. има-се предвид само периодът от свалянето на ти-

ранията. солонови'|т начин за избщ)ане бил също така/рустеленен. Блс. 9|{! 1'

9. 3апазен е чиреп с надпис: "мегакъл, скн на &по-

Фат от Алопека." подобни чирепи са намеоени пои оаз-копки на Ахропола, на 6рой повене от 50, с име:.]ат] наксантип' темистокъл. 1укидид и др.

10. 485/4 година.11' 48з/2 [о!|1\1^.

!2' най_болатият г!астък от лаврийските Рудници.1з. в'( херодот, \л1(, 144, туодид, \, 74, 2, п1'тарх|

110 111

,тел!|п!7къ,7', [ц полие1|, !, 30'

14. 484/3 год!тна.

15. 481/0 година.

16. пролетга яа 480 година'

:з г!опоавката на "в- в ръкописа с "извън*' която

""";; ;;;;;:;"'.,йд. "'-'*,"*""' Атиняни били

"-']''"'Ё-'"""" д'

"'пра!цат осъдените на изгнание в по'

Ё'й'й"й"щ", където мохел, да ги яад,ирават' а не в

й'йй" ,"""" "щ^''та'

откьдето изгна1{и!цте мо)кели да

й"ой' * п"р"'! и'|й пък да вавредят |{а отечеотвото'

!я затвооът герест се намира в тогозападна Бв6ея' а

с.""".и-] #Ё'""1'',! 1":",','"й*" 6ряг, на вхопа на €а_

ряск!б! залив.

хх]|1 тлава

1. в'с хердот, у11| 41, й п,1утарь ,со'1он" ' х'

2. с^мо |\|у^р\', Арц'пца',2з, \^в^ све\овие' че това

стан?шо със съгласието на спащанци'з межпу ло\тото Аристид бил стратег в платея' както

. "-;;;;*;'";.й Ё"']'"'''*' но Аристотел' слелвайки

,'].]"й*"'] 'р6'',ия. премълчава тази негова роля' вж'

|\лутарх,' -Арастпаё" ' \7||'4. ёпомеватият ту< |1авзаний не е ня(ой друт' а именво

побед'те'ят в 6йтката при плат€я'

5_ панъкът. който започнали да плащат на атиняни от

"'*й Ё!,'^"."]йй.!_в съ}оза елини от Фадовете на хеле-

!,'''. й'"'" ' '"р'вите' възлизали при Арист-ид на 4о{'

;;;;;. т;;;};"ъ'игн;а по'кьсно - Фез 42514 г' - ро

||ц!о_'",'"'^' б'то.ва.а ''з"" се 1'равлявала от атински

;;;;й:_:;";;;;;"ите" (вя<' п6_лолц' ххх 2)' ' '1мал^

'!'"1'''].й" '* д*'с до 454 г', къцето ставали и оо|дите

събРания на съ1озяиците'

6. ц* "' ,,,р"," създадев от атияяни съ:оз било ос-

,'о6'ц]!"й"'' *]" ""|озвицяте

от персийското фбство и

изобщо защита ореду перс|{те'

? тази поактика със символичен характ€Р им2|''1а за ц€л

да покаже "еч'ата тРайност на дадената к''1етва {вж' '\с_

родот, !, 165, и пл}тарь Арцс,пй", >о(у)' т.е. договорътоотавал пер}'1дим' докато не изт]лрат тези кьсове яа по-върхвостга на водата.

хх|у тлава

- 1. обичайното упРавление на съ1озничеоките Фадовебило демощативеското' но с тече|]ие на в!юмето пъРво_нач:}лните }словия на съюзничеството бгтли заместени отРазличните споРазумев11я ме>|;ц атиняв\ ц всеки от съю_зническите Фадове и те| тези споразд{еяи'т атиняни ог-раничав:шти кога пов|оюте.

2' при това €амос приема заселнип|] от Атина _ "кле-р}ти". след неуспе!днот0 въстание през 440/39 г'' когато

оил щищден да лРедаде на атин'{ни своите кораби и дасъбори кр€постта си. същото претъртт|ва през 427 с. илесбос. който 6ил колонизщан с_изй:очекие'на областтана метимнеите (вж. т}кидид. т[!, 50)'

3. Аристотел избързва с описанието на поло'(ението наатиняни в навечерието на пелопояеската войва. в)к. Ари_стофа\1, "осц/пе", 709.

4. вж' съответно по-долу в гл. хху!1 3,5, !х||| 2, ьхиз и |-ху|!г 2-

5. 1ова б:-тли 1юби, натовареяи с полицейс|м ф)нкциц,коитц от една стана, спо|вд оръ)кието си били нарияа:тис'|?олци, а от дрга _ според !'одината си' - скити'

6. €тава щпла за пелопонеската во{'11^ - 4з114о4 !.7. изчисле1''ето се щ)ави в мирни условия _ това е

броят яа бойците в бойяа готовноот цреди началото навойната.

8. ',{раненето

в ||ританея", веднъа< завинаги (до :гот_вот), било изк:тлотителна чест' отдаваяа яа ща:кда*?ц оби-кновено сц)атези' победили във войяа, или цосланици,|4'пълнили успо|д'!о миоия1га си.

9. ста-ва щма за сфадите на загин!шите във вой{ите'те били отгле)кдани за сметка яа де|\'а до навър!дваяе цапьлнолети9 когато в зяа|< на чест им дава'|и оръхие. в'(тукидид, ||, 46, платон, *|енексен",28' ц аристотел,,,по,1ц,п11ка" 1268, а' 8, Роу.'1н,

"сРешц &тпезфот!тп", 154.

112 |\з

10' ймат се щедвид така наречените 'единадесет"' ко-

ито отго"аря'и за затворите и изпълнението на присъдите'

в)к. ло-долу: !!| 1'

хху глава

1. лроз 46211 \оА',]т^.2 й{+ат се поедвид народното съ6рание и хе']!иейските

;;тзн;]!:ън"*н $1'#;ъ'#;{? *,*'

]. з' т"*""''*"! "."ва

Фъ'а в гл' хх]1 7, хх!1! з' ххуэ'4, хху1|\ 2.

4. има пРдвид олтара ва дома' където им!|']1 право на

неприкосновевост.5. явно чрез дейотвията пъРво яа темистокъл' а после

на Ё:о;алт и |1ерикъл Ареопагът Фе.с_танал ца дър')кя пъ'|1-

"]'7'"[""' ! Б[*..и 1Ё:к. по-полу х><х! 2)' като запазил

"а'' с"д"б'й'е си правомошия цри разгле'(да!{е яа де1а

с ре'1'гиозе|{ характер'6. пропуск в текста. Фчевищ;о става др!а за изгяани-

ето и присъдата на темистокъл'7 3а това убийство споменават

^я''|1фн' "97пно-с!!оу61йс,пво,по на'хероа_, 68, |йатон, .4ксиох'' 3бв' |] (ооаче

Ё_йй'"-"] !"[,ь*'""| ,-е'' н" убиеца)' и плгарь

']7ерцкъл" ' ){.

ххи глава

1. кимон е роден вероятно по_Р:|яо от 504 г" поне)ке

*.] й'!.1 о'!Б!"й в битката'при Бион (туо{дид 1'

чЁ{ " ",*'о"а'е,*зо

ё 6ил вече тидесетгоди!!ев' по в тази

.й|'*а ,'','*е"*'" дейци късно започв{!ли своята ка_

риеРа.2. 1.е. Фа:хдаяите от ч'[тте висп||{ съФ[овия' в ко|{то

'" й""-"''"', '", които &укели във ф'ота'

3. 3апазените данни от 459/8 г' показват' че 1агиналите*.Ё # .'1!_6"Б _ врехтеида. набРоявали 17? д}''!и' п-о

;;; ;;й';й;;ъ 10-}е фили излйа, че тази цифра дей-

ствите.]1но се приблш*ава към 200о'

4. през 4576 г. според законите ва солон длъхяосттава архонта се заемала само от Фа'(даните от пьрвотосъсловие. А кога е бил открит достьтьт и на грахда|{итеот второто съФ1овие - така нареченит€ конници' |{я1\,!амесведения' А за четвъртого съсловие _ тетите, достъпът б!'лзавинаги зафит. в)с у[[ 4.

5. 4532 содътяа.

6' 1ази длъжяост била създадена пьрвоначално от пи-зистрат (и(' ху1 5} и явно била отменЁна Ф|ед сва.]1янетона т4ран,!ята. 8ъвокдането ( отново се дъл)ки очевиднона необходимостга да бъдат о6лекчени хелиейските съди-лища от м:ш|ов|!хнцте и незяачите]1ни съдебни дела. закомпетенцията им ык. ш|| 1.

7. през 451/0 лод!яа.

хху!1 глава

1. след похода на о-в тасос през 465-463 г. &мон билобвияен, че не се възползвал от своята победа, за да за_владее македония' понех<е бил поАщ:пен от царя яа маке_донци1в Александър. съ[ьт обаче оц)авдал кимоя'

2. 3а окояпателното щвър'(дава|{е на демоц)атичеока_та )Федба свидетелс:ва катего.ричво и плуарь ,кь|!он",ху: ,мяозинс1вото отяе на Ареопата правото да взима|ю1де}|ия, осве1| няколко въцроса, и Ф|ед като !{ащави себеси к)сподар !{а съдилищата, въведе в Фада веюгРан}'чеяадемоФац,и.4

з. лр.з 4зц1 г. в)к. и ц|с!дид, !!, 2, 1.

4' но е уточнено какво е з?|плащан9ло, давано на сь-диите. според схолиите към Аристофан,

"оФ]пе-,88]. .'^з-вестно време им (на съпиите) се лаваха 2 обола (лвевно),а по_кьсно' когато сц)атег 6е1пе клеоь той !\1я^ц'^ви зофла..."

5. вх. плуарь }<ц'|он', х, ц цицеро11, ,ре опс1ь" '

64.6',,л1а!'Рги1^|е" били парични задъ.!1''(еви'1' налагани

всяка година на по-'}аможяите Фа)'01ани с це.]1 о6лекчаванена дър)кавата откъм разходи' по_ва)кните от тях б1''и:тиерар)о{я' хорегия' гим|1^су11рх'1я |1хесп1^спя' що се от-

114 115

нася до етимологията' в)к. обяснението на улви^я в де-ло с п ен". 49 4|

"}сттоу (т'е' )ь:1тот _.о6ш'тествен) древн ите

наоичали обцественотц т'е. то 6!ц6бо, така че литрги',|се нарйчало 3анимакието с обшестве}д,| цела-'

?' т'е' за съФа'кданите пту, понехе )1акиааа е родя0томясто на кимон. Аемът,(атс'дада се намир:ш северозапа-

дно от керамейц ва свеще1{ия път за влевз|{на'

8 в начадото възнагра,кде!'ието било 1 офл дневно'

' ,'-й"й", ок. 428 г'' става з обола' вж' [х1]т 2'

9 поо]'есът сое(1п Ан1{г станал през 409 г'. с него се

.",,й."Б д"','Ё ск! г. ь+' в.1 и гьщарч -ко2иолан' (А\^''за по]ицията. която заем:ш| Аяит след Фая на | |елопоне-!*а'"

"ой*"' 1'*'

''-,олу ххх1у з. Аяит бил ецин от три_

мата обв|{нители на сократ.

хх\4[| глава

1' приблйзително от 450 до 429 г.

2. Бащата на перикьл, който бил оотракизиран (вяс'

){х]!( 6). намфеяи са и два чирепа с неговото име'

]. ту'с.!дид. син на мелезий, който няма връзка с ис-

''рй*, *й'й..*

"а олор: бива оста|с4'!иран пРез 443 г'

3йазе*и са 16 чирепа с неговото име' вж' по-горе хх!! 2'

4. орцотс; мо'@ би следва да се чете 61сшод0т! _ раз-

давания' което 0гговаРя и на внесеното от яего пРед,1охе-!'" з^ .о"'-'"а"-

""1нара,кленлето на съдиите до з о6о_

,'. й*'..' говор, напрйер Аристофан в .осцпе" ' 609'

5' за него става дума в гл. )0(у!!! 3, Ё(\41! 5, )00{| 2,

ххх![т 2, ххх1у 3, ххх\'1 и ххху1т.6. €тава щма за "теорикон",

т.е. паричяата до6авка,давана по вре}е на голейите празници на бедяите Фа)<-л^ни. за да могат всички да бьдат в театьра и да участват]-*"й"',о""'д.,е**та. това запла!цане от два обола дне-*'. ]".',йало да се дава от 4|0/9 година. запазен надпис|с!А{. 188) ни съо6щава, че през гоРепосочената годияа

}' Ё*дй.'|" "р". "*обелг:я" !5 талайа,4787 драхми и з'5

офла.7' доРи 6}|ла създадена и пос]|овица: ..повече от тези

на каликрат'"

116

8. кй'о( к&р0о( - цюал 3^ физивеска и нравственакрасота _ термин' изпо.'|зван от аристо!Фатите като израз|]а политически'| им идеал.

хх|х .лава

1. става цма 3а пълния разгрм яа атинската войскапри похода {т в €лццлия 4']'5-412 г'

2. лрез 412 [. сл^ут^яци сх.]11о!|или договор с пероитчспоред който щ)изнавали в.'!астта им над мало:вийскитегьрци' а в замява полу{или о6ещаяио за подФепа сре!|ц'

з. за целия този период от вре]'{е говори т}тидид (у1|1'5+97), ч1-1йто разказ обаче се различава значително оттози на Аристоте'!.

4. по-късно у{астник 9 '1ц'^н\'ят^

на тридесе1те".5. 1ам се лтамирало ед{о от уч)еп.]!еяият^ нь

^т|1к^.6. [ези десет архонти били избраяи, когато в Ативацрис1итнало известието за пора'(ението в си!ц':т]|'я. в)к.т}тидид у11г, 1' з'

7' вх. \1 хх1! 1 у! ю-| 2.

8' действащите членове на съвета' вх. и х]-!|[2.9. '[рсф торстфот" било обществено обвинение сре-

щу всяко ре|дение !'.]!и закоя' които се противопоставят науотановеното зако||одателство, а овзи, който внасял обви_нението, мо)ке'| да преследва съдебно всокиго. чрез тазим'|рка се изкп!очвала всяка радикална прмяна' освен аконе бъдел от|!,1енен старият зако|{. вх. по-до'у х|у 4 и\1х 2'

10' -Ё{оо1р}(о- е обвияение срещ/държавен слРкителв изк.]т|очително престът!]|ение от оо!дествен или дър)ка_вен характер.

!!' при -пр6о-к^т!о1у", отпРавена от и!деца кьм отве-тника' и1цецът ооикновено оил придр}'каван и от двамасвилетели (йт1фрсф' за да потвърди пред архонта, койтоводи делото, че е им:ш|о призоваване! в слг{ай на неявя-

ване на о6виняет,тия.

1,\'7

12. .."ву6п(1с" очевидно се използвФ|о само Фи зала'вяне н' место;ръстъплеяието' при него обвинителят ве-

роятно е връчвал своето писмено оовияение на компетен-т}1и'! архонт, който имал Фи)ката за зял,вянето и затва_

рянето на обвиняемй'{, което щаелодо издаването ва при-оъдата.

1з. действаците (о|евове яа съвета се разщеделялимежду гр}пите от представители на всички фили' вс,|хатакава грла заседава в течение на |/'о част от го]1ината'така че щитаните полРавалй възнафа'(девие само за тозиср|

14' в'с т1']сцид' 9|!1, 65' 3 и 61, з' ' л||зий, .Реч в

3ащц,па но пь1цспФФп", кьдето брят от 5Ф0 Фа;кданипредставл'1ва горната Фаница'

15. при )(ертвопРино|певията се обръщало голямо вни-мдние }{а качеството на хивотните' като в различнитео1учаи и3исквани'!та билй разл|{чни' при полагането нак'!етва били Финасяни в

'(ертва възрастни )кивотн1{.

)оо( глава

1. хиеро!"{яемо[тьт бил представитФ1 на града в'амф1{_

ктионскй оъвет. Били иаРичани още 'амфиктиони"

и 'си-нещиз.2. десет на брой. те съответстват на две1дниге катти-

тани' в'с по-долу !х! 3.

з' двама на 6рой. на*ш1ници на ковяицата. 8хс. !-[! 4.

4. деоет !{а брой. началници на филите. ь& !х! 5.

5' 1ези крелости са: влевзина, Аяафлист, €}ъион' |1а-

накт. торик: Бноя, Фила, Афидна и Рамцнт.6. т. е_ на Атина. в)к. хш{! 1.

7. хелияотамиите, десет на 6Рой' завехцал1' съ|озв|'_ческата хазна (вж' х){|| 5) и слец преместването !] отделос (454 г' лр. н' е.) имали седФ!и1це в Атина'

8. €вещеносл)окители. в)к. по-долу !|у 6.

9. поФазбират се лицата, които оъбл|одават съхраяе_1{ието |.1 поддръ'(ката на храмовете'

10. хе'|инотамиите очевидно се разделят яа две групи'от които едната се занимавала активно о финансови' адру|ата _ с теоретични въщоси. само поФ!едната мох(е]1ада участва в заседанията на съвета.

11. т.е. пет х]'ляди.12. т.е. пет х\'ляди.1з' при предит::ната демократическа ,ред6а това е ста-

в!!.]1о всекидневно' освен пРез празни1!ните и]|и неРафтни_те дяи. в'( по-догу х!-!!1 з.

14. текстът не е много ясев' мо'(е да се чете 'л| 'съ-ветът язбща тез 'цюбий

деветте архояти."15' ще бъдат преброители яа !ласовете.16. вх. ' пргРа},{ата на е| !есиата в х|-!!| 6.

17' споРц Аристотел (,ло'|цпц!.а" 1294, а, з8\ тАзАмярка била олигархична' в)к. също по-горе [у 3.

ххх! глава

1. т}кидид (и|[ 67' 3) описва дРугояче не!цата: в на-рдното съорание оиват изоФани 5 щ!ди, които послеизбиРат 100 членове' като всеки от тях има щаво да пРе-дло)ки по тима цг!!и и така стават 400.

2. някои изследователи см'|тат' че тези 'десетима гра-

'{дани' са оФатези. но по-црав,'.'|но ще е да ги отличавамё

от статезите и да вихдаме в тяс{о лицо упоменататакомиси'! от "десет щокдави".

3. 1ези "рупа" атталяви са члевовете на екипа'(ите нафлота, акостщ)ал щ)ай самос, които отказали да пр[1ематпреобразРанията яа 400-те и пиято същотива _ начф1о стрази6ул, траоил и после Алкивиад - @'ла да ]11з1.,т|,аеголяма ро.'!я за сваля|{ето на четц'истоти|{те. Аристотелпре,|по-чита да пре|9гьлчи събитията около тази размирица.!щ ]аоелязваме, че се пре/1вихда и търси офдине!д.|етоим с привъР'(ениците на 400-те.

ххх|| глава

1. Ёеизвестна личност-

118 119

2- т.е. 412111 го!\[н^.

3. }{амираме се в лятото яа 411 г. тартелиов бил еди_

1!адесети'1т меоец на атическия ка]1евдар' съответстващ нана|]]ия май. за определяяе на щ'ите от третата-де](ада сеизползвал изразъ;

"при изчерпва!!ето на месеца4, брейки

о6ратно'4. Фоемте дтти меасщ двете дати очевид}{о о|'[]1и изпо-

лзва!{и за ста6илизФа,е ва поло'<ението' в'<._т}хидид,у|||, 68-?1, м \изий, ,,€рещу Брап1ос,пен", 62ч8'

5. Бобените зърна 6или обичайният спосо6 за гласува_

не и съве'!'ът, избран по този вачин' се разФави'1ав:|'! отвовия.

6. |@ни - толи' 14 скирофориов _ края на 1они'

?- т-е. в 411 г'8' 8 510 година. в'( х|х 6'

9. по-късно пизанцьр из6ягал в декелйя, а о!атоРътАнтифнт 6ил у6ит. обвйнен в предателство' 3а 1ераменв:к. )оо0|1-[х)0{'1!.

10' четиРистотинте наФави.]1и и дРя огит за помире-ние към кр; на упРавле!{ието си' вж' т}кидид и|!' 97,2'

ххх][[ глава

1. |!рез 411/10 г' промяната започва приблизителво в

края на април. като стари'|т съвет и1пълнявал и'}вестно

фм. "1',!" ''г''*"нй; съветът на четиристотинте би'

ва разпуснат през авцет.2' [рал в орелната част на о_в ввбея'

з. град в северната чьст 11а о-в Ёв6ея'

4. впоследствие едпя от пълководците - по6едители

Фи Аргш.уса пРз 406 1.

5. подо6ка оцевка нам'раме и у 'г''к],1,.цд, у11|, 97' 2'

ххх1у глава

1. това станало по всяка веРоятвост около 410/9 г',хогато съветът на 500-те 6ил поел отново задъл)кениятаои (в)к. Андокид ,,3а ,!цс,пФц!.,пе", 96).

2. този кал'1й ве тябва да се смесва с калий, също

^рхонт' 4|2/4\1 г., сломенат в гл. х)о0| !'

з. правилното било всеки сц)атег да бъде съден поот_делно и чрез- тайно глас}ване' в действителност само 11 е-стима (вж' Филохор. фрагм' |21) 6или осъдени и екзект-тиранл' вж' обаче и платон. Аттолоеиз,,, з2, в, както'и-Ак'цох". з68. о.

4. крепост^в североизточна Атика, 3авла]цна от спар'тан!1и през 41з г' и удърхана от тях до кРая яа войнат;'

5. известният вече (ххи[[ з) съ1дател на диобелията.'. ези осуетени преговори според едни (диодор и Филохоо)стан:ши лрез 4|0 г, според др}ти (ли.]ий и всхин) _ пр;з4(]5 г'. не1до. което се потвър)к]1ава и от настоя1ция текст(в)к. веднага по-долу).

6. подразбират се градовете |{а съ|озниците на Атина,преминали на сФаната на спарта,

1. лРез 4о5/4 !.

.'-.8. 'гтспрг(с _ политическо сдр}жение' вж. бел. къмхх|9. прави впечатлени€, че Алкивиад, !Рогонен в изтна_

ние за втори пьт през 407 г., }те се завръца по това вРме'10. за дъРжавната Редба яа Архин в'(. по_долу хь1,2'11. за този бунт през 411 г. в'(' по_горе хх!х з.12. впоследствие у{астник в управлението на тпиле-

сетте (ксенофнт, Ёе1[ ("|ръцка'иЁтори я" ) 11' з. ц:.13' вж' съответно лизий- ''€рецу Ёро:посгпа1-,7з, ксе'

нфонт. Ё1е/|, !|, 3. 2. и диодор, х|у, 3, 6.

ххху глава

1. числовото обозначение 6ило о6ивайната форма наназоваване. А названието -тирани" се гвър){'./1ава мнолопо_късно (за първи гьт то се среща у диодоо. х|х. з2).им_ената на тридесетте се привёждат 6т ксейфонт,'на['[1' з' 2.

2. през 40з14 г' тази година о6икновено се нарича,го-дина на анарв.!я"' а не по името на архокта 1кс?,но4о"1не[!'.!1' з' 1\'

12о 121

3. €ицрно от съсловието на ковни'цте (в:к' Филохор'

фрагм., 100)'

4. в}к' ве**ег' Апео6о1а сгаеса, 235'

5. ксенофнт не щоменава за сл}'ките'|и с бичове' а

само за м'айе*", които изпьлняват разпореж'0анията_.нат*рй'."..".. и не гочнява техния брой (не!!'' \\' 3' 2з)'

6. в).' по-горе хху 1, 2.

т. о,""йй"''"ои "

о'л сподвшкяик ва 8фиа'т' вж' по_

горе хху.8' по_горе ({х) Аристотел казва' че демократичността

яа €о''ояовото за!<онодателство се състояла имевяо в да_

"!'Ё{' !]''йрй ."'номощия на съда (хелиея)' като му

'''",-*'""* тъ'к}ъане'о на'}аконите' разглеж]1ането на

!!!й". "'*" "ъпрси " полит'неско отношение като:

отчетвостта !]а сл')кителите' докимасията и т'в'

9 най-лоевното право признав2цо сачо родовата соб-

ственост. 3а'пръв път'€олон въвежла правото на свооодно

'.'.'''"*д"*"'" ",т*еството и заве1цаването му на црги

]тица.'Б:к' ло'горе 1{ 9,2.

10. мо|деници, които се зани\'1ава'и с изнудване пос-

редством доноси и клевети.

11. за дойностга на тези олигархи' които са известни

" ";;й; под името тридесетге тирани' вж' исократ'

Ареот]ае-. ь1, и лане?!1р-. ! !3' както и ес1\1^А' "\ рещу

10пезцфонп" , 23 '

ххх\4 глава

1. по-подробно в)к. ксенофнт, не!!', ||' з' 15-1'7 '

2' 8;к. 1Фенофнт, [4|, \\, з, 19'

ххху1| глава

1. силен гарнизон в Атика. който се намирал в прохода

', й'йй','!!:'р".. по пътя от Атина за Беотия'

: (пооед оазказа на ксенофонт (!'!е!!'' |1' 3' 23-56\

'.,озиц"оп-]"ата де*ност и смъР'|та на терамен предшест-

"-' о''"|!,1^'е'-

'' 'ръхи'1та от Фа'кданите и завземане_

то на фила, където под командването на тразибул б[пасъсредоточена яеголяма гр)па от излнавици и недоволни'която по времето 11а своето придв!окване нараствала' по_вех(е кьм нея се 1Ф'1съеАцъ91валу фгьлци от Ат&на, инакрая представлявала вну,тшителна армия' !(ато се съди поразказа на Аристотел. завземането на фила от 1разибулстан:| |о скоро след уетановяването на властта на триде-сетте - т'е. около май 404 г. (превземането на Атинастана]1о в кр^ая на април.) управле1п'ето на тридесеттепРдължило 8 месеца' следователно-до края на декемвоиостан!с.{ от ук!хг!лението, направено от 1разибул във Фи-ла' са залазени и до днес.

з' Аристотел премълчава' че водач на вра'!це6но нас_т[юената към терамен част от }ридесеттё 6ил кР'1тий(в)(' ксенофоят, Ёе2.' ]|' ]. 11_50).

4. укрепително съюръ'кение. !(оето пазф|о входа на при_станишето в пирея' Било разр}'|дено щез 411 г. от пРоти_вниците на

-?ю0-те от стая да не пойгяи като опорна

точка за действия на олигаРхите и пыопонес!з'я ф;от'8ж' 1укидид, у(!|' 90, 92'5. Авторът вероят!]о иска да кФке' че тридесетте пре-

хвърлили ви[{ата за своите неуспехи на терамен.6. хармостите били военни у[\рав*1телщ чюз които

спартанците осицряв:!.]1и своето господство над градоветеизвън [!елопонес. 8лс- плуарх, .л!занёъР". ху. ;диодоР,юу' 10.

х)о(и!| глава

1. залив, разполо)кен източно от пирея. за тези съби_т!'я по_подробно разказва !(сенофонт, Ёс![. !!, 4 .| !-19, иАядокид (|' 80).

.. .2' -в_ тази битка бил убит и критий, вж. ксенофнт,

не|1., '!11' 4' '|1-\9.

3. т.е. на Агората - цент:ш1н!,!'т площад.4' зА те'ви \ействия разказва по-пощобно лизий (х!|,

51"-601

5' в'к. л!1зий, .сРец.|у Бра.пос/пен., 54-57.

122 1ъ

6 впахдебността на народа към конни11ите съ1цеству_

"ал!'оЁ]Бт времето на п6хола на 1и6рон в Азия' както

съо6шава !(сейофонт в н.//'' |тт. 1_4'

7. Б>к' |(сенофнт, {е|| ., ||, 4,29, и !|йзий' "(рещу Бра-

посгпен" , 54-59 '8. в:'с ксенофонт, не|!',1|, 4,29-з9'

9. ёпореа |{сенофонт' не!!', ||,4, 38' техният брой е

петнадесет,

ххх|х гдава

1. през 40з12 година.2 влно от нй-големите сели!да на Атика' разположе-

*-.!".й.''".*' - Атина' пРочго е с мистериите' по-

;;;;;;;; л;;;.р" Фт нал{таро време е 6ило главен

център на земевладелската аРистокр!|ц!б!'

з хоамът на деметра и персефона'

, >**,..* оодове' които по наследствено право.се

-";;;; -;;;"й йа .|1емера и коре (персефна) в

й""''йй' к"'*1 ьиг 1)' при това кфиките твърдели' че са

;;;;;;;;" хермес и Афавла' а ввмолпидите - на царя

на в'евзина Ёвмолп.5 от 404 г.

^тинян14 6Али задълхени да вле]нат в

п;';;*; ';;'

|вж' )1изи;' -срещу нцко'1" '' 22' и

йБо6он', на:', тт. 2.'20)' следоват€лно т)'|( става дума '}а

']'.*а.. в"ас,на от тях в новата съ|о'.на ха?на'

6' 1о'е'"^ з' с,.з""'е условията на |{иРяия договор'

7. това указва, че в }'т!рав1евието на тридесетте билй

на''ра'ени ня*ои йзменения в съдопроизвоцството'

8. има пред вид гра)кданите от първите три съсловия

(ш<' \411).

х]- глава

1 Аохин е представител на )мерената демоФация' по*.'"''''Ё.!*й"* през Ф3 г' в Атина била въведена

йонийската азбука.

2' т.е.: съкРат||л го'

-- з' за постановленият^ на ^рх'1н

вж. йсокоат. ..6леа:ука'1ц,11".' 2-з' и Ёсх\1н' -сРец.!у к'пезфонп1-, .: в)-яб. с1ттто'-сно о0винението м} сре!_ц трази6ул вж.1латов,

"Феёър"..)/' !. и Ёсхин в горепосочената реч |95.4. споРед атинс|ите закони всеки [Ра]кданин и}'ал пра_вото да осъществява насилствено задър'(ане и отвол<д,не

на хванат|[я на местопрестъплеяието като явён извърпти-тел на злодеяние.

_ 5. Аристотел не упоменава по-преди за такъв заем на!ри]1есе'тте! а само за ]аема на десетте (хххи !! 1). мо'(еои става въпрос за смесване на двата момента'

6. Аристотел вероятно визира съ6итията на о_в самоспрез 4|2 г. в)к. т}кидид. и|т,2'.7. през 401/0 г.

х]-| гла ва

|. става въщос за )ред6ата по времето на написванена трактата. т.е' около ]25 г

,_ _2 нФодът. макар че се оказал победител ще] 40з г.(в!гьрвото

тимесечие) при архонта питодор' не се връщаоФици|у|но към стафто положение ло_рано от месе|| Бо-едромион (септември__октомври) при а,хонта ввклид'

.]' 1ози митичен период от историята на Атина) таканаретсният "б1)\,о{кцо1с" на ион. т'е. обединението на от-де.'тните оощи]{и в единна пърлсава е 6ил изложея от Ари-стотел в недостигналата до вас нач:ш|на част от тактата.8лс фрагл*. [

4. Ф0}'орсо!1щ _ длълсност, йоято се запазва и в по_късни времена (вж' 1,'||| 3. |-у|! 4), н0 изключително с

за Р.азлика от филархите (старей1|!и-ните на Филите), вж' !х] 5.

_ .5' впи1одот митичното мин?што. РазказанотАристотелв недостилн:штата до нас начална част от тактата. вж.

Фагм. 2,6'

. . 6. за това второ политическо преобразРакие Аристо-.е, .о"'Р".9--.1._.]}' €лед това с!ед"а. тре'ото !-х!|,четвъртото х]у_х& петото )({_)(*{[, тлестото {!|(, сед|

124 125

мото хх]у_хху, осмото )(х|х-ххх]|!, деветото-х)о(чйЁ""1й' ххху-!ххут|| и едияадесетото ххх]х_)о'

?. има поедвид хелиейскяте съдили|ца' които били мно-

..,,'енни. сткгащ' до 2501 съдии'

8. тази мисъл се фещацв }7олцгпцкл" (|||' 15 р' 1286'

а,30)''9. т.е. след възстановяваяе на демокраци'!та'

10- лейства|||ата част на съвета' която Фябва-'|о да го

"""й"-й р"*'"'.,. вж. по'догу х[||! 2'

11. дър)кавниь изищй виака рля като финавсист в

вачалото на [у в.

12. хеоаклид от клазомен' по всяка вероятност от ари-

..."патйеско семейство от Азия (откъдето е и прозвище-

'о п,]у). е бил включен в списъка на Фа)кданите пора1и

заслйте му за благото на атияяни и може ои е 3аемал и

длъхността статег,\3. в'ж'. Аристофая, ){сгзогпе в нар' съ6р'" ' |83 в т 'н' @т

..'". '"*а"'{,е. "*

у"еличението на ти обола на зат1латата

;;;;;.;;;; "й.сиата

е станало малко преди да бъде

й'*" |''"."".'." комедия (ок. ]90 г')'

АтинскАтА полити'{(1

)(![| глава

1. ог8к започва втората оп}!сателна яаст ва Атттан'ск4тпд /'олцтпл.:л. '

2. закон, внесен от перикьл' в'к' по_горе )о(у[ 4'

3. 9леновете на демите. от това |'!ясто става яско' че

гпа'о1анските права се дават слоред прина]це'(ността на

'Б""*а "," дадён дем: ако членовете на цема щи]наватйко'о *''о принадле'(ащ към дема' то !'у пРизнават и

Фа'(данските права.

4. провеРка.

""..] Р:::ч т" 1&20 г. ||ризяати фициа'но 'а таж_дани' те все още не могат да ось|цествяват фактивёскясвоите права. а се подготвят за това и особе"' ]" "'е"'^'!

6. тази длъжлост пРедстав.!1'|в:иа не!цо като оъковпв-тел или циректор. той взимал ща.'"е " оо,л'!. обел1а

е9е_оите от своята фила. полу|авайки сРедствата за товаотооществената хазна' от началото на ![| в. софрол:иститепрестават да бъдат споменавани.

^_..]: в_чуч"* \А!ь!' ц А!пел' |' 191 и т.н') приема' чеописаната т},к организация на е6е6ите

ггьт през .]3'6 ! ! ! е въведеяа за пьрви

---8. [р-,-'.''*, ,о физическо възпитание' които пРо_ве)ш1:ии ооучението ло гимнастика в специални .дколи-па.'!ести'

9. Ёфебите. освен че пазфти Фаниците на Атиха ип[юве_хц;ци военни похо!ц (платон, "

]ако нагпе" ' \4' 778),се занимавали и с изкопаване и строелс на ро"ове и друг,гтукрепителни съоръжени'г'!0 тези крепости са: Анафлист. торик. с}1{ион, Рам-к}ят, влевзина' Фила и АФид1а'

-_^^1]: !:ч9 *-' унифрма на ефебите, която представ-ляв;ша връхна наметка'

-^ 1-2' с изклуоче\1ие на триерар)о!ята за богатите' от коя_то са осво0одени оамо сиРацит9 и то през първата тодина.

хц!! глава

___1'-|ози коввелснит1 изгле'сда! е заве'(дал всички обще-нте_11_::ходи. _а не само определените за военни нРкди'. !о_долу се съобщават панатенеите за указване на воеме_:ч защ(уго те се пРазцв:}ли към Фая на месец !,ек!том-:::::.:оз19 :::очвала атическата година' длъжяост, съ_]дадена фез _'.16 г' и вероятно отделена от компетенциитеяа хелинотамиите, когато фндът от средства за празни-!ите (теорикон) е бил лренасочен за Ёоенни ггрк4и.

".' 1.Р:^*!! приема. че_..сгговорниците за теорикон" би_ли около десет на брой' тази йнстицшия, основана повсяка вероятност след средата на |у в..'имала ']а и]вестен

126

1п

пепиод голямо вл!1яние и от 399 г' започнала да отслабва'

:т:;;;;;;::с;;;;;;;,о 'ар'*но'о обезштетение _

"диобе_1й;?*хитг з;, *'..о позволявало и на бедните гра)кдани

ла у*)"'"'' в об!дествените празници']з. з"

"^""'.''''^ по онова време су'!а в Атика вх-

п'йаох. _6о,гон-' хю!!' то]и архонт се Фи)кел за изФа_

й]"!|' "' че!дми. за пренасянето на водата и за отвод-

нителЁите кав:|]1и.

4. т.е. за 4 години.

5. действащият съотав на €ъвета бил за члеяове на

една определена Фйла'6 Атическата годияа била лунна, състоя1ца се от шест

.есепа по 30 дена и шест месеца от 29 дена' към които на

]"1!^''р"'^, ,-.' ' 'сма година се добавял допълнителен

месец. така нареченият: ..лрисаден '

? хаопокоатион о6яснява: .мястото, където се Фанят*".^'"{-. с; варича толос, а от някои се нарича сенник;;;;";_;;'. *" . '-.'р'." кРъгьл' подобно на хенска]|Ё",'''й*":. н"""!а се бйизо ло с'радата на €ъвета

(во!м0йр|о!)'8' в)к. по долу !х11 2'

9' такива дни атиня1{и имали мяого: всевъзмо)кни

'р^;;;;;; йй' ' ''""",

смятаяи за ,нешастни'т{поорс16щ), наФимер всеки седми ден от месеца' когато

!помё!давали мъртвите и т.н'

10. Ф6ичайното п''{сто за заседания била сфадата на

с*йг но в някои слг!аи се Фове:;!д:ши заседания и на

},'1й ||.*", ] ^'й*"к]ця

ьлевзт)яив, в храма на тезей' на

п;на1€нейския стадиоя и цр'

11. оповестяват се от пританите чет1{ри дви предварй_

телно.12. в)к. ьх1 2.

1з' в обик{овеяа невисокосна годива |дестата Фита_вия ое падала през ящари. тогава се поставял само при_

*,!.'"' ,',р'""' '^ 'сфъкизиране,

а самото остРакизира-

не став!|]1о през оомата притая!'{'!4 в слу.{аи' когато се пРове)к.д:цо гласуване за оста-

*'ф'"", {о," се извър1двало Фи пъпен състав на екле_

сиата' свцкано на агората. за тази мярка в'к. гл. хх|| 17.

_-_ |]'!990о}т1т-- обвинения в престъ|1ление пред еклеси_ата' при които обвинителят иска от наРода федварителнаприсъда' феди делото да бьде лрецадено на съда'

- 16' €лед о6виненията в пгвстът]ление пред еклесиатаоовиняем'!ят имал правото да се за1цити, подпомаган и огсвои приятели.

17. има пРедвид предварителното гласРана чрез ко_ето-народът-ре1!]ав:ш| дали проектопроФамата на съветат-яовало да оъде приета веднага' или да последва нейногооосъ'(дане.

х[!у глава

1. ||редседател на пританите.2. [4л,*а се предвид главно партенонът, в чи'(то задна

част се съра-няв:|]то държавното съкрвище. в ц'ама намайката на фговете (мптра-0у) се н'амирал държавниятархив.

3. пр6€6Ро! _ тази ко|\,1иси'! би.'|а създадена едва в на_чалото на [у в.

^ 4' 'Ёптогс!тт1ч тот лро16ром.-който става щедседател на!ъвета. а по_рано (у в') това 6ило задъллсение на предсе-

дателя яа пританите.5. т.е. председател на пфедрите.

х[-у глава

|' гло6а в ра]мер не повеяе от 500 лрахми. по-големиллоби можели да бъдат н:шагани само ]!о заловед на съда.

2. вегюятно съ!1ият, който и]играва и'вестна оо.!1я пои}правлението на тридесетте (ксеноФнт. яе,/.. ||,'{, в). Ёотози начин това се явява акт на по'|итическо преФ|едване'

з. личност, която не е !(}вест||а с ни!цо дР).го4. вдно ог смъртните нака]ани'| на убиии и фестъ_пници ои'|о щеоиваването им до сп{ърт с п;ики.

. 5. вж' по-горе ю| 2: ,.оФаничаване пРавоуо!цията наАреопага"'

128 \29

6. за тя( в'(' п!, 1у, ![х.7. в)к. по-долу [у 2'

8. 1. е' [роф торст<|рФу. всяко постановление на ек-лео;ата мох{ель'в едногьдишен срк да бъде об)калванохато незаконяо. вх и хх]х 4.

х[у[ глава

1. военни кораби о ти Рда весла'

2. воен|{и кора6и с чет'ри Рда весла'

3. Бдни от тя< се пазели в доковете' а щ)ги - в кора_

бнит6 складове.

){!у!| глава

1. те се наоичали '| 'таъ1А'1 на фгинята" или само

".^й*;. й""*'"" '"'ели

о6щественото съкровиц!е в пар-йнона, имали вероятво и задъл)кен|{ето да яадзцраватвсичко на Акрпола'

2. има се пРедвид Фочугата статуя на Атинд паРтена'израфтена от Фидий.

з. Богинята на поб€дата. в сьФа1{евите вадписи на[а|тевова се щоменават 10 веф{и златк1т изобра;*еяия'

4' всевъзмок{|! пРед'ети зд |пествието по ц)еме яа

големите панатенеи.5. главво рщяицпт€ в лафпй'6. |[о същия начин продав.!,'!и |'! осъдеяите ва рофтво'7. Аоеопагьт след рефрмата ва вфиалт (хху 2) запа-

з![п самъ съдебнит€ си ф}ъкции по дела с религиозен ха_

пактео. към кокто се отнасяли и дФ1ата за пРещми]плено

!6ийс'тво' @съленият за преду!'иц|лено убий-ство мохел да

йб""'" "-"р"'''^ ,рвсъша, като отипе лобрволно в из_

гнание и приеме конфискация ва и!лу|цеството му'

8. дъсч|'ци, избелени с гипс (лат. а]ьшгп)'

9' при6'изптелно през април.

10' ь& х]-||1 4 и п1 1.

_'| |' Фазата се доггьл ва от по_долн ия пар. 5: -вяася се.''в€ъветя*

12. за правомощията им в]к. по-долу.

х1-и|| глава

1. в)к' по_горе: х!у 1.

2' т^э'1 ком!цс\1я за контод !!е тя6ва да се отъхдес_твява с лосочените ло-долу (!-|у 2)

^о!о!а9 (снетовоша-тели'.

3. !ещо като рвизиойз коптисия.4. стат}'|'те на епонимите и'!и архепетите, всеки откоито имал и свое светилище' се намярали 6лизо ло сща-

дата ца съвета (8оо},еотт{ртот) и 1олоса.5. за 3адълхе!о'ята им вж. |![[.6. 3а задълхеяията им в'с |-|х.

)с-[х глава

1. във връзка с това вж' и ксенфонт, .хцпарх",\, 13и т.в.2. в яачало1о на пелопонеската войяа и\,1ало 200 кон_

|пщи сцюлци' с'у)кещ{ като Фазузн^ва'''1' 'з. т'е. става обю<яовея пе!дак4. !4зглех<да' че

"хамигп{те" б|'л'{ добавени по_кьсно

'сьм ативската конв|а{а (ксенофнт, )ь'юох". у.\з). от

Ф_угит€ гърци само беоти&и имали такиза (тукяда ч57). те 6!{]|и особен вид бойци _ лековъоРь'(енп пе!даци',(оито сяд|!,]ти зад конниците и по врем€ нъ битка слизалиот конете и се биели като пепапи

5. в)к. по_долу !х] 4.6 става дума най-верятно за архитект'т)ните !|]танове

на ооществените постройки' за които се говори в гл. )(!\4?'

_а]еза 'Редварителен прое|<т за украсяване на пеп'|оса)

както предполож}о{а някои. Безспорно текстът на товаь{ясто е вепълен.

, 7] _9 изра6отването му били натоваРени -атлотетите_(гл. !х 1)'

1з0 1з1

8. Бл<. съответното по-гоРе х[\41 1.

9. 1ази п,ярка отначало) изглехда' бгтла само за пост-оад:1лите във Ёойната, но впослелствие о6хванала всичкл

"егод*и за рафта и малои!йсгни! които получавали пър'

*о"'"а'''о Ё' ед'' обол на ден, а по_късно _ по два' из_т1.]|ащането отавадо по време на вояка притания'

[ глава

1. [Ралски нацзиратели, нец[о като началвици на по-

'лицията.2. Астиномите също се гри'(ели споРд ед}1о истоРи_

ческо свидетелство Фа'кданите да се дви,кат пРиличноо6леяени, както и по празниците да украсяват лодооава1цо

улиците. по които мийава шествието! и 'темените'{све_;"''

'оь" о*о'о храм, свещено място) на 6оговете'

з. ораторът хиперид в }еч в''ощ11по]л Ёвхсе[1цп"

споме"а'ва з} случай, ъ който двама ц!'и били осъдени'защото г!латили на флейтистките си повече от две дРахми'

4' |.е. 1714 м'5. ||орали тесните улици в гРъцките Фадове се пр'ла-

гали ме6ки против т;о{ото заФФкдаве. пРозоРците накьщито ьбикновено со отваряли към въте]'1ен двор' а към

улицата глед!!1!и само црозоРцйте от горните ета'(и'

6. в земеделските деми с тези полицейски дейяостибил натоваРев демархът.

!-1 глава

1. надзорвици на пазара' в задъл'(енията на агорано-мште се вклк)чв:|]т и надзорът на хетерите.

2. Ёадзоряици на мерките' те веРятно имали за по_

мощници т;ка наРеченлъ .прометрити".3. този брой на ситофилакс|{ге съществувал о!це в 11а-

чалото на |тв.' което е видно 0т речта валцз|й, дРоп|ц4,пъР2овццп1е на

','яб'| (хх1|''

4. 'врпор1о0 ёттщ\тс{.

|}| ллава

!. 'А!6ропо61с!@( _ ловци на сво6одни хора' които гипревръщат в роби, или ловци на ч'а<ди робй'

2' те кра''ли най-вече Феки на мъртьвци. виновнитеза гоРепосочевите престът|ления били обвия'|вави вед{:шанрез "&тс1о{" пред вдияадесетт9.

3. за ,,конфискацията" в'(. гл. х!|!| 4. а за полетите _х]-\,1| 2'

4. "Ёу6г|(16 - особена форма: )калба-донесение срещули!'а. които) осъцени на ли1даване от та)хдански лрава(&:д(с) или н!|лагане на глоба. заемат йр;кавна служ6аили посе|цзват обществени места. как'о сьещу лиц{ до-ставящи продоволствие на врага. и лица' нару1],аващи за-ораните за внос и износ.

5' Б{6сшщт6.6. в случай на развод или смърт на съпР}та сьцр)гата

имала право ч)ез своя попечител да иска обратно зест-рат^си.

7. люФата се изчислявала на една мина месечно. 'вър_ц др!цма" означ^в^ 12 на сто годи!дно.

8. 'врс!!кы - според харпократион: "враяист,. е най_

вече онзи' който Раства в "еранос" (клуб) и в!{ася съот_

ветната вноска всекц месец'9. 3а вояка щета, навесена на ро6 и,!и

'(ивотно' е от_

говоРн техният собственик. йо;*<е 6и става въпрос и заизма^{а щ)и прода'кба на Роби или

'(ив('тни с телесни

недъзи' умело скрити от продавачите.10. вдян от видовете обществени лит)ргиц които се

възлагат на богатите гра)кдани _ построяването на воененкоРо (триера).

11. те в съответствие с данъка' според който от|{'пва-ли' имали различни имена' ?е ввасят предварителво оп-Ределена сума [.а дърхавата' след което събирали да|{ъци-те за своя сметка.

1з2 1з3

![[1 глава

[. Алъжността на -съдиите по деми_ била урелена_отп,ййй (.". *\:1 5) и отново въведена през 453 г' нодокатю ъ на'!алото обик:!.]1'{ли демите' по-късно се устано'вили в Фадовете.

2' А:отцтй _ съшти с поегоякни фщкт|ии, ко*тто не сеоФаничав:ш1|{ с разглеждането на ед'1{ вйд дела'

3' |!оок1т1опс _ всякаюьв род цре]1ло)кеяия. внесеви отдвете сьави'по ]!зясняване на делото, например: призова-

ване на с"идетели, разпит на Роби, пока',ване ва докРу1енти

я т.н.4. т.е. извадс' ог зако!ит€' ва които се позовават двете

еФа\1\1.

5. за тя( в'(. гл. х!у!!! 5 ц 'у|\\

2.

6' 8:к' по-горе )03 6'

7. вероятно това ве са аРхонтите' по (!ието време бив-ат

запиоавй ефбите' а атичеъки гери' с чиито |{мена обФ'

значавали ;Ф{ка от 42_те години, през ко''!то егав:!']|о ва_

й;;;; й й*,'о з" "ое'""

с,у;6а (от 18-60 г') спи_

""!-"' 'а 'е'' епо''^,' започв!и отново на всек'\ 42го!'1'ни.

8- става дума за епони}{!!те яа фи',тите' чиито статр1

ое издиг:|ли фд сградата на съвета.9. със списъка яа Фахдаяит9 оф3начея с пмето |{а

после,1я!{'| от епонимит€ и който вкл|ова тъкмо они'1

ф|*л"',, *',* в момента са на 60 годкни' по такьвв]чтдт през тази година те !це изпъ'няват задь''1]жев''|та на

диет9ти, а н,!ма да ол)'кат като воивищ1'

10. за такьв слупай (&ттр{с) спомеяава демостен(хх1, 8з).

ь!у глава

1. те се съо6щават и от всхин в ре'!та !'{у сРцу кте_зифовт, хху'

2' ^ото!с{

- счетовод1'ггели' конФольори' вх' )<[и{| з'

3. 'о!{рро1

_ оъветници и.]|и помоп!ници'

-- 4. докумеятите бР1л|\ пзписваяи въРху мрамоРни илибрнзови .иочи' колол:и 1отт{.[от) и се лоставяли на цбли-чни места

..^._:._]1з| ]итла се давала на Фахдани от др}ти дър-кави,които защитава1и правата на фа'цан',|те от собст'венат!дърхава, |{ещо като сьвремевните консул'. по_кьсно тазититла се давзла и на мете|с'те и била придр''(ена от спе_!|иа.'!яи права. в'( [\4п 2.

6' лр'блцзмтелно от з67-з6з 1'7. '|фоло!о( - све щенослу'(ител и.8. за големито паяатене|{ ык' по_долу гл' !х.9. в чест на Артемида Браврония. Браврон _ атичес|о.

дем на и3точното Файброкис' |!о_кьсно ц}т1ът бива пре-весен в Ащ)опола.10. в.,к. диодор. !у, 39:

"първи ати11яни изме'!ту вси-|{ки почитали с жеРтвоприно!дени'| )(еракьл като йг'"_

11. за празник4 който се сьстоял на всеки пет подинив влевзяна. вж' с1А |у' 2 8з4, стр' 198. той не бива да сесмес-ва с м:!.]1кгге елев3ински миотерии' когго се првех_д,ш.и всяка го]!ина.

12. [|рз 32918 г'|з. има предв}ц архо!!та_€поним. 8 €аламин ати_+тядп;

\1!''^ли хлерух'1я (колою'я. поселе||ие).

-_ 14- обиютовено де}{архцте б'!ва'ц из6щани в сап,<итв

деми те:} глачгване с вдигане на ръка. Фбйо6яването на!|щея се дьл)ки на нойното ,,вклк'чите.|тно значеяие.15. става др(а за селс:с.:те .{иолв:сии.16. Богати Фа)хдаяи, на които се въз.'1!шат л11.['рг'яга

да о6г!ат хор за празви!|яого предотав'|сяие за своя сме-тка.

17. т.е._има сьщото значе[{ие като името на арховтв-епон!п|{ в Ат!||{а.

!у глава

1' в)с съотвФ'яо гл. |1\ 2, 4, у1'] 1, х>с| 5 и )ос/| 2.2. т.е. времето яа ваг1исваяето ва тактата, ок. 3Б г.

1з4 1з5

!--

3. Аполон се варичал п0трбо6 (отечествев): ,,понехее родител на йон" (||латон, )ввтпй", з02).

4' харпократион за тази д}'ма пи[пе с']едното: 'херке-йос зевс. комго се издига олтар между оФади в двора.за!цото оФадата се нарич?ш|а херкос|.'

*Ёрке1о4 _ закриляпт, пазещ двора' къщата; семеен' до_

ма1!ев бог.5. става дума за родовяте гро6ници, които са център

на Родовите цлтове. явно цк са запазени следи от родо-вите отно1цения'

6. в)к. о6аче гл. у11 4.

7' в)<. по-горе и1 1 и плутарх, "€олон", *)<9,3.

8. [оедполага се' че това е стаця с ра3мерите на ви_

новник'. Ако не ваправи това' тябва да отиде в изгнаниезаради неизт1латени дългове.

|-у[ глава

1' осо6ена фрма на провъзгласяване на при|'1ципа занеприкосковеност на им}'1цеството.

2. представленията се прове)кдали по време на диони-сиит9 през пролетта' а тези назначения се извър(дв?!]1и в

началото на атическата годин4 т.е. в края на лятото, Бр_ят на хорегите съответства на 6роя на автор!!те на траге-дии' дотцскани до състезани9то.

з. първоначално се провеждали Фи пРедставлени,| на

комедии по време на дионисиите и впиленеите. но през|у в' бРоят 'м се увеличил на пет'

4. големите дионисии се празнР!|]1и щез месец вла-

фе6олион (края на маРт). а таргелиите (в чест на Аполон)през таргелион (края на май)'

5. когато едия гра'кданин, комго е възло'(ена лит}!-гия' узнае, че някой друг е по_богат и по_по]цодя|ц. за дасо,а;ме с яея, той го;оканва да я приеме. в случай наотказ има правото да предло)ки разм'1на ва имуществатаим.

6. о6иквовено литргиите се падали през две години.

1. вж. г\у 1-

6' 'ос0р[с1' се наричали пратеничествата з а поаз!т|1\]Аизвън Атика. щеди всичко за Растие в об!цогръцу.и съ-отез1яця.

9' това_било ,}адьпжително преди ц)ъгването на шес-твието за ьлев]ина (Р' Ро|сап.[е5 му$!е/е5'''с' 31'| и 320).|ова став:шо очевидно на |8 БоедФмион (началото наоктомври).

10. приблизително яа 28 маРг. по вр€ме |1а |цествиетопренасяли статята на дионис от вегов}1я храм в Акаде-ии'|та' а оттам _ в театъра'

11' празниь който се състоял на 14 ск{рофорион (краяна !ови).

12. т.е., когато обвияението не е п('гвърдено от сьда.1з. когато за настойничество щетендцрат повече спедин Факданин'14. настойниците имали лраво да дадат под аренда

у:!у !.*'за да си спестят ти)ките' Ёо аренлаторът е:уе]}1! да оситРи обезпечение за даденото щ/ иму-!цество. специ:цна комисия опРеделя,]та стойяостта-на т6-

15. от -14

г. се считали вече пълнолетни 1^ Ро!,!ц давстъпят в брак.

|-\{[! глава

1.-двата най{таРи и знатни елевзиански !юда' в)к. по-горе хх]х 2.

__ 2 Ёпиленеите или ленеите. празник в чест на дионис,се. пр?з}т)вали всяка година пРез месец гамелион. по вР:ме на този празник се дав:|ла една нат!ца на автоРите наз::-.у1' ]9ц" - на хорегите' и тета - на актъорите вглав!{и]€ тюли'

з' такива.състезания се устойвали по врме на |!ана-тенеите' на хефестиите' на прометеите, на паниите ц на|'ен](идите'

4. в)к. гл. х)с 6.

|з6 1з7

5. пояе)ке о.*'ствав9го 0г светота1сгвото 1!а цролятатакРъв се смята.,1о за релилиц|во дело.

6. ]ова съдилпще било разполохено п:}то.|||о от фад4в старто свет!{лище яа А;па палада. огначало в !1его

отсъ'кдали е{Ргят€, а по_късно хедиас|т{те-

?. пРл|ободейс'гво еьс оьпргата' май<ата' сесч}атаили дьщерята яа извър|||ите'|'! я'1' с [!:']о)|о|яцата, ко'г]оимал' за ]ц се сдобие с истинскя деца.

8. т.е' войш{к от свояга аРмия.

9' [(огато, разбира се, уб[йсгвого яа прсгивяика с ста-н1[,!о яево'|но.

10. делфи|{ий, т.е. св9гил!щето ва Аполон делФ[о('й-стст било разпо.л:о:кеко сьщо и3го{|{о от Атин& и:,въ!{ сте-ните на Фада.

! 1 . "А'(Бсб1с" се наричало даденото от страна яа родни-

нл'е на у6лтиА опройение и помирението им с }Фиец&]ова се 6тнасяло за непРФ['"п':ш]|енйте убийства'

12. това сьд,!пище се намиР;ш1о близо до морего' впирея, но заседавало сравнително рядко порадя характеравд разгле'кданите от него дела.

13. прщск в тексга.14. веяа]ьт б|{л обичайния' с!{мвол при изтгь'!нение ка

обществените й.'|и ['елигиозни задьл)кеяия.

15' длъхяос1та на царет€ на филит€ (за тч в& г]'\4|! 3) все оп1е съш(ествРала. те. четирима на орл' (ю-

оазуват заедно с царя петото по ред съдилкще за дела по

!бй"'"о, ."*а наф',еното "кьм пританея''16. след осъ'кдаке1о пм те бивали огпра|ца|{и к'въя

Фа|]и1ц{!]е яа ст1'аната.

!!|![ глава

1. )}(еРгвопрйношеяието в чест яа АРгем|{да се прве-,.д''о *Ё *ес{и Боелрм:аон в памет на по6едата примаратон.

2. Ём1о от назва!1и'та на Арес.з' става цма за религиозев цлт в па}"{ет на фрцйте

цротив тиран|!яга. Бх. )(9|||.

_ . 4 м9те!о|те били ч)гжденщ,|' установили се да )кивеятв -/1тив?,

'сь-дето се за!!и||ав:ии_с тъРгови'! и производство'

!!!а(!{аики |юдлтден даньк от 12 рк - метекион - и хиве-едц{ под ларанг!и'гга на даден "покровител".___ |. |!онякога метеките като от|1 !ата за изкл'очитФ1н!,.::у-у" дъР'(авата били п!|овъз')!асявани за

'равниданъкоплатци_' т.е. изравнявали се с останали'е рш!<аан']9 {]Рщ, *щ""щ^"е|{но били освободеки с" лнфгиптч']о

яе !,,(охепи да бьдат избирани 3а архон1и.

..^-!--ту"^'^ "проксен" се давала на метеките |сато по-четна. -||роксенът. нямал повече |{)'0|а от покфвител' авече ямал правото да о€ яя'ва сам в съдил,{!цето.

^__?. Фсвободеният роб прем|{!]авал в съспов!'ето на ме-т€.ките' следователно бил задьля<ен да има за локрвителоив|ц!{'! си господар' щ)и колопо се и вРь|д:ш1 отново като[юо в слу!ай на осъ'|(дане_

!!х глава.

1 1''с 'у 4 ип 4 )осх 4 )с||| 4 х]-у 2, [п| 6.

''1.** цре]щаритепвсго гласРане в'( х]-!|| 4

_.._3. "{|ро!о}'т|, т.е. обв'{нението в беззако}п'е п[Ёд е|спе-сиата оило насочено с!Ёцо. сикфа|]титс, срецц явнитеизм^:1мнй{|и на нарда, сре|щ| вра)це6н0 настроените кьм:-"]_9. ' "р",'у

наруц}'тел'|те на за'(она по време на Фаз_ниците.

4. [рсф лщгст6цом. Бж" )0@[ ( }<| ъ ю-\ 4'__ _

). 0т стратезите мо.жело да се и]иска отчет да.же и дож# ** ва слу'6ата !ц'. в'( хху[| 1, йй'| ?;

.--. 6. €порел ативските закони обвин|'телят бт'л ц1ъхе11

9_у":ч яа ответника '4'изоваванет0

1\'у в съда в при-сьств-ието на свидете.|1и. по такъв начиц ако се намеРятлъ)кесвидетели! коит0 п0твърждават това известяване)оовинени'|т иь'а_щаво дз не сё яви в с'д' .'ри разглежд?|нена делото и да бъде осьден задочно

1з8 1з9

.{_

7' става др[а за договори (б1'рро}'0), които осигряватк)ридическа защита при търговски сделки !'1е'цу гра'кданиот различни дър'(ави'

!х глава

1. 1.е. организатори на състезан''!та.2' 3а статуята на 6оги11ята Атйяа' в)с х|1х з.

з. на пободителите в панатенеите билл давау:и 720амфори зехтин (с|А п, 9' 65),

4. те 6ил|1 посветени на фгиня Атина.

5. -коп]й'п' лРедставлявала !/1ц от 'метРета" - мяРката.използвана за вместимост ва течностите (около у' от ли'тьра). ,[умата означав:}ла и ча|да.

6. Фц!е в началото яа |у в., както е видно от речта нализий (\4|, 2), отАьеяща се за вРмето след з95 г.

7. в седмата реч на ]1изий пма описан такъв процес.

8. &о се оъди по Ре..та на лизий (у(|, 41), виновникътб,|л запла|ден с изгнание и к'овфиска1щя на им'1цеството.

9. т.е. количеството ва дьлхими'[ зехгин не се цроме!{,|в зависимост от броя на коРените.

10. има щедвид количеството цРоизведен зехтин отвсеки ообственик.

11. лицето, заемащо дгъ)кността арховт' Фи поло,(е-яие, че се отчете 6,агопол)д{во' ставало член }{а Ареопага.

12. тези възвагра'кде|{ия били от 300_1000 драхми.

[-х] глава

1' в'( и х|-!! з.2. €ъорыгсаването на риерите от 356 г, било възлагано

на триерархските симории вместо на дотогава съ1деству_

ваш1йте _фиерархи'

1е се състо'йи 0т !200 заможяи гРах_дани. вс'|ка от двадесетте симории е сьставена от |дест_

десет Фа'(да!{и.3. 3амо:кни Фа:кдани' на които се възлаг!|']о съоРъ;{Ф-

ването на триерите и същевременно т'гхното комаядваяе

в качеството на кап,'т^нц.4. в'с по-горе 1-и з'5' в'( гл. х!т|! 46' началник яа пехотата,7' началник на отя& отде]11ение.8. Ёачалник на ковницата'9. началник на Фила.

-. . | 0-. }3ч""".е '"ал

и там -йт1рош1(ш.. ( колония), как-тоиви1моросискирос'

--'-'11_19:! 9-' 'свещените кораби", използвани за ре_ли[1'1ознм мисиц'

!х|! глава

1. изгле'ца' че оа сьдщте сгра'с{, посоче|{1 в гл. >осу зкато 'ста'(и на доковете"'

. 2. по-горе, х1| з. фш]е }поменато възналр:ркдение от., ооола. то се споченава и ог Аристофан |ссст. 1.вз "схолии). (.)чевидно възнара.'кленле|о е бйо увеличено по-

з' в'к. съответно гл. х|-!1| 4 5 и х]-| 3.4. гл. ххи| з, 4.

5' гл. ххх 2 и )о<х|/| 1.6. краят на {оли и нача]'|ото на август.

.___ ]' 1у9"*.,'*т. наричали щатениците на Радовете'ко_ито оора'Рали делоскатз амфиктиония, т'е. дРевен съ-!о] с релилио-}ен_характер' по_ва'ши били онези' които сесв[кв:!]'и в делФи и термопилите.

8' осфови в Ёгейско море, намира1ци се под зависи_мостга на Атина. (амос се освобойава през з22 |[х]|1 тлава

1. вж' по_горе [!х 7. всеки съдеб€н състав е образуванот Фа)кдани от десетте фили.

2. в)к. по_долу !)су.

14о 1,41

з. п1!ак10 - брнзови или дървеви плочи||и'

4. в'с по-долу !ху 1, !хх 2.

5' €мисълът ва термина е непоя'|тен'

6. "ву6а((6 за която в)к. по_горе хюх 4'

?' те се из6щат по жРебий от 6щвите на азбуката слел

[-х!у глава

1' 'вцйкФБ: който вкарва. втиква. закрепя'

2' ,[уиата се тьлцва приблизително' защото зяачени-

ето |1 не е }'гочнено.3. €тава дума за двете зали за тегле11е на хребий' раз-

пРеделени за всяка фила' 8:к. [!1 2'

4. вдин за всяка от деветте фили' а сещетарят на те'смонетите за _ десетата. вж. [х||1 !'

5. изглехда' всек!{ бял зар, излизащ от ,Рната, оз!'ача_

вал из6щаяето ва пет имеяа от вписаните |{а оъ0тветнитепет дъсч''ци, докато чеРни'!т зар означавал отхвърлянетоим'

6. не 19ябва да се смесват със сан|'ъчетата' упоменатив [-ху'1,'които са 10 на брой, а }поменатите т}п( са с

!"Б"Б","']""-ойя " ". оФзнавават с 6уквите от азбуката

от "л" яататък.

!ху г)1ава

1_ коаят на фразат! изглежда нелълен' за да се отпРави

"",-'6 *'^" своето съпилишле, ця6ва ла пържи хезъла'но хезлите се пазели (!-}!!1 2) при вхоловете на залите

за теглене на )'!ребий и Арцстотел не е изчеРпа'1 описани-ето на онова) което става в тях'

2' това е своеобразев билет и удостоверение на съ_

\'ята.з. докато избраните чрез

'(ребий съдйи заемат местата

си в съдилищата' емпектите' които после [!(е заемат ме-

Ё'й" ", 'р' ",*, """ '|це

са в за.]тите за теглеие на '(ребий

и връщат дъсчиците на о1)върлените кавдидати.4. най_ценно 3а разтълкуването ца послед{ите !лави еизсл€дваяето на: м'с' со'м| [е5 5ер! ае.пь,$ слар!!7е1 ае !'

,''Ащуа|Фу ло^!тс(а,.в кеу' 0е5 впа' 8!есре5. 1917, 1_68.

!-[!! глава

-__-11_с11"' ш'' "" 'одец

часов'|як' поне'ке за ;ючите седава.]1о определено време. в)к. ло_дощ !л'

''ху^2" \1.

_^. 2;. з:1'Р"

"" за

_посочените по-ло[ю в паРатаф 2 -аРхонти_пр€дседател и.'

!/!_!| глава

1. вдин 1ощ, 1о€!ъ = з'24 1' 1/|-о1 метрета, 16 котили.2. всяка страна по делото има.'!а 1!раво яа две !€чи'3, в>к. ъх\4 2-

'_ -4. за делата от извъФедна важност се отд еля !]'л Ае11'като вРемето за различните моменти: Речц яа о6в,*нень'!

ето- и_защитата' глас}ъане на съдиите' се р?впределя съв-сем точно.5. в този сл}чай тябва да отчетец че както обвияе-

1!.]9'-]"-, и за!!]итата. знаейки определеното им вРеме,Реж.,:ат щедварително колко ще тае разпитът на с1иде-телите. колко _ четенето на текстовете, колко - обсъ)кда_::]9__519 двете стани, и накрая - колко !в!1ите на

_'_ 6. посейдеон, съответстващ на декември' има най-кра-т!с.!те дяи в годината.

' 7. тази част на текста е запазена много ло|до' целиредове 1{е дават възмо'(ност за свъРзан прочит.

|-{\4|! глава

1' изо6рм<ения на такива из6орни ,'камъчета.. могатв ,-4п1!111а.. на гоу_Ренак'

'Фъдкй лревод к'влевтеродакис. ст. |76 (Атина, !9з0). названието им явно

142 1'4з

сочи, че първоначално са се използвали ист'нски ка\'1ъ_

2. 1ези са разлияни от гореспоменатйте' в)с !ху 2

!х!х глава

1. в)с !х\41( 2. после отново 6иват върнат|7\|а оъд1^'

ите' за да получат те своето възяаФаждение'

2. в'с 1-х\'1 3.

Бвпвхки към "Ё,питомА }А хБРАхли.(

[' за тази "епитома' (и]вадка. пРепис) на 'Агпцт:гкагтв

,1о,1цпц'1- , з^('азея^ '\о

наш и ,!ни в Ркоп ис от у !!| в" нс["йй."'Бй!'' о"лоло'зите дали прина]]лежи на хера-йид от !1онт или от лембос или представлява пРразказ'каправен от сравнителяо по'пространно тяо{о съчинение'

2. в'х' во0'н, "€Рецл

!цлтФх"' \82'

з. в окоби се от6е'язват сьответ|{ите ллави от автея_

т'ч;ия текст 11^ А|п11нска?,1л по.\ц7п1!я' '4. става др(а за хипий'5. т.е, кл'стен.6- Ръкоттисът гФиписва това на вфиалт' но те1цката

се !оказва и от п'ггаРх. }<ц,1он", х'7. управле|{ието на тридесетте'

8' става шма за !|]1еновет€ ва €ъвета'

АзБучвн покАзА.]1вц

фигий' х[| зАкаст' 1|| зАк_ропол, и| 4, х|у 4' ху 4' хуп1 з. кх 6' хх з' )оо(ипп 2,юу 1_ хх1у 1

Акте. )(1! з, 1:! ]Алексий' ххх|у 2Алкмеон, хт1 4Алкм€онпдщ кх з. ххип 2' хх +5. юх 4, хх \-2Ад.юн. т х! ?Адакрео}гг, ху||| 1

Аяит, ххуш 5, ххх!у зАнтемио|т на дпФил, и1 4Аятидот' хху| зА||тифонт, ххх]1 2А]'0мол' )ох 5Алолон, !-у з' откъс 1

Арге'ци' хуг| 4' шх 4Аргищса, ххх]у 1Аре_опат'-1п 6' |у 4, \,'1{1 4, хх\,1 !, хь| 2,ьх 2, у1п 2, )ош|1' хху. ххи! 1. )ону 2, хи 8, |х з. !уп з-4' [х

'фистид яа лизимах. ххш 7. хх! п ]-4' хх]у 3' х[!| 2' впггомаз-4Арястион, шу 1Аристогитон, х\4|1 2_4, |-\4п 1Аристод!гк от танаФа, хху 4фистократ' ххх!1| 2фистомах, )ооо1 1Арпа|0вд, кх бАРтемида, !,\4|1 1

145

фхестрат' ххху 2

фхин' х}{х.1у з. х! 1-2

Архяя от АмбРакия, хи1 4

Асклетпй, !у1 4

ББраврония' пу 7Буколей, |11 5

ггеРест' )оп1 8горгил, ху|1 4

ддамасий, к11 2

дамошд' хх\'!1 4

декелея' )оо(у 1

делос, 1-гу 7, ш4 з, |-х[1 2

делФ|!' кх 4делфинпй' !и! 3

демар9г' )о(х\4т! 2]1шов'с' п1 5

,ьонисии, !и 3'4' [у!1 1' [|у 8

дракон, 1п, 'у

1, ит 1' х\\ 2' \у 2

драконтид' х)о(|у з

ввв6ея' }оо(!1 1

ввклид х)осх 1

ввмел|{д от Алопека' х!у 1

ввмолппд|' хххв 1, !уг| 1, откъс швгеи' о1къс у1вг0с' ххх|у 2влевз!|на, )о(юх 1-5

вл€взп|'и. 1-[у 7вяйал' !у|!1 1

Ётплш' !т1 5вш|лж€й' ||| 5

впимевид от крид, |БРетрия, ху 2, ххх1| 1

фехгей, впитома 1втеоб'тади, откъ. |||ф!алт соФанид' хху 6, з-4 хху| 2, )о(и1| 2, х]-1 2, )о(ху 2

ззев9 [у з, !и 5

иимброс' 1х!1 2йсагор, [{ 1_з' хх!'||| з

лйон, л| 2, )с-| а откъс т

иовфи' ххп +5иофогг' хи| з

ккалпбий, ххх\4| 2, ю(хи|1 2ка'пй' ххк! 1калш от Ацгела, х)о(у 1кали(Рат от пеанпя, ххи]| зкедоп' хх 5кеРки, х)й|х 2, !\'| 1' откъс ||1кефисоФошт, [у ?(лмон на й:итиад' )о(и 1. ххи]| 2' )йи! !_з|&&е!. х|х 5кпселид'' хи] 4клеомея, пх 2-5' ю< 2-зклеон кле€нет хху|п з&еофнт, хху||1 з, ххх1у 2клитофнт, хх-тх з, ххх]у зкодРпди, ш з, впитома 1коноя, ю(у 2ком| й, ку 1

щовос, хи 7

\46 \47

ксантип, )ош 6, хх\'1п 2ксененет' х[ 4

ксеркс' хх]| 8

ллакедемон1ш, х]х 2-4, ххх\'1| 2, ххху!п 4 х[ з, юс11 2"4'хх]х 1' ххх]1 з, юо0у 1

пакедемояия, х)о(уп 2' ххх\'||1 |-4пакпада' )о(у1| злаконийци' х]х 2' )ош1 4лемнос' |ю 6леокоРей' ху|п злепсидРий' )сх зпес6осци' хх]у 2пигдамий' ху 2-зпиза|{дър, ю(шу 2_зли']икрат' ххи зп|{зима& х]-у| 1

ликуРг' )с|1 4, ху1 3

ммаратон' хх]1 змарония, )о(][ 7мегакъл яа Алкм€он' хп1 4 х1у з-4' ху 1

мегакъл 0г Алопека, хх]| 5

мегарци' х!у 1' ху11 2медонт' ||| змело6{й' ххх 1

м!лтпад' хху| 1' )о(!']п 2миРов, ххх]х 2' !у|1 1

мяесилох' ххх| 1

мнеситид, )о(у1 3

м}я''шя, х]х 2' ххху1п 1-з' х[п з, !-х| 1

ннаксос' ху 2-знике, х[у11 1' хшх 3

ник!й' хху11| з-51'!лкодем' хх]1 7

ооРей' кх)с]| ]

ппавзаний, хх!11 4, ххху!п з-4паладий, !и| ]паленида (Атина) ху ]. хи! 4панагенеи. ху1!| 2_з, х]-||| 1. |)(пангей. ху 2|!арал' !!! 7пеларгикон, х1х 6

3::Рт..ч.|*у,'_'' ц{9|] 2, вж. лакедемонця' лаконийци1|еригьл' хлу!! 1. з-4. ххи1] !_з' ххут 3перс ийски _войни' хх|ш 1, ю(у 1. )с! 2' откъ. и||изацър' хк| 2пизисграт' х!!| 4, х|у-ху' хц, хи|, хип_юх! !и{исФатиди' хи 4_6. х{хпилос, хху1| 5

||иР-т' }хху 1, юосх 6, ххх1л]! 1_з,4. )с 2-3. )11 1, !| !_з'шу8пития' х]х 4, )о( 6питодор, хху111 2, ххху 1. х[1 1

посейдон' |хуп 4

РРекел, ху 2Ршон, ххху||! з-4, впитома ?

ссзлами'1'-х]/|! 2, хх!( 7, )о0!! !-5. ххуп 2, ||у в, т-х|| 2самос' 1 ю| 2' хх(у 2сцмонид. х'л1| ]

сиц|'лия, )о(и1| з. ю(|х ]скилей' хх11 8скирос' |-ю1 2скирофориов, х)ос! 1

:.у{'.]1?. хху||! 2, п| 5' у. у| !-4. х|]' и_|х. ххтх з, х[|2. х' хп1 1' юу :_з' )оску :. хгут| :

148 149

-.*,ф*

спаРгавщ кх 4' ык. лакедемопц'4 ла[опп,йщ' пелопояес!|я

ттаргелпп' !-у| з' !у! 5таргелвов' х)о01 1

тезе!' х[1 2' откъс п' у|тел€сш' )ош 5темпстокъл' )ош| з' )о(у|пп 2' ,о(!| ?' )о(у з-4теопомп' )о(х]п 1

таРамен' ю(у|п з-5' )оош 2' юо<1у 3' хю(у! )оо(у!|тетал' хуп з' ху!!! 2тпвапщ' ху 2тямопасъ ху[1 4т!п,|осгев' ){х]п 5тРазвбул' )о(ху|| 1' х! 2трвдесетте, )оосу 3' х'оп/' )оо(уц х1] 2' х]- 3' )о(ху|| 1')оо(л( 6' )с 4тг''щд' )о(у|ш 2_5

ФФапл' )оос!|! 3(фпш' )ош зФпдоц х 2Ф'л4 )о(хи| 1' юоб,'!п 1-2' х!,1 2Фпловей' ху1[ 1

(ьр!д1зя4 )оо(ту з

х

'ърмоддй' ху|п 2-4 [уп[ 1

хегезпй' х]у 3хегез!сФат' хуш з-4*еРаклеп' |-[1/ 7хеРахлпд от клазоме!' [к| 3{ермореотп, )0(| 2херодог' ку 4хетпояия' ххху|[ 1

хеФестш' шу 7хпмет' х1'! 6

хшар! хуп з, ху|ш 1, з-4, вштома 4хшарх от колгг' )о(! 4хлпй' ху[! 3' ху!пп з_4' &5хшсш& ,{х|[ 8

ччетпрвд€сагге, [ш 151Ргпрпсгсгпя'ге' )Ф([( 1' юо(ш з, )оо(]п 2' х|1 1)оо( )ооп')оо(]п' ю|о(!у 1

1

150

Арис1юте'[

АтинскАтА по!|у|тия

първо пздавие

пРовелд от отФогръщицее,пана паяцццФ, х'Рца111/ пан1!ццыс

Р еАакт ор цвспан сп а Ре а111ця.1а!){удояяпк 11сгпър !фрв

[ехпичесй редакгор Ро:ха фьсп'лаяова. ко;вктор м1ца то,'.анов|.дц''!.!'прова

издафлскп м 8?59'' печатш волв 95о' Формат 84/108/з2

цева 30 лв.

|5вш 05.{-445_{в2-з

и|ААтелсг:а къщ. )(рапо БФпев"' сюфвяп!вдпечатва шодготов(^ "спаопър

- 365"леч^\ дФ -Бмк1нпРес" ' соф'я