СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД

Част IБАНКОВО ДЕЛО

Глава 1. Поява и развитие на банките1.1. Реален и финансов сектор на икономиката1.2. Поява на банките1.3. Видове банкиГлава 2. Операции на търговските банки2.1. Анализ на баланса на търговската банка2.2. Източници на банкови средства2.3. Активни банкови операции2.4. Пасивни банкови операцииГлава 3. Видове банкови разплащания и инструменти3.1. Форми на безналични разплащания

3.1.1. Дикументарен акредитив3.1.2. Документарно инкасо3.1.3. Платежни искания, платежни нареждания, чекове3.1.4. Електронни разплащания3.1.5. Банкови гаранции

3.2. Банкови ценни книжа3.2.1. Чекове3.2.2. Менителница (трата)3.2.3. Запис на заповед

Глава 4. Банков мениджмънт и управление на печалбата4.1. Управление на собствения капитал на банката4.2. Управление на ликвидността4.3. Управление на кредитния риск4.4. Управление на лихвения риск

2

Част IІБАНКОВИ СИСТЕМИ

Глава 5. Развитие на банковите системи5.1. Етапи в развитието на банките5.2. Финансови институции5.3. Финансови посреднициГлава 6. Банковата система на Великобритания6.1. Обща характеристика на банковата система6.2. Централната банка6.3. Търговските банкиГлава 7. Банковата система на САЩ7.1. Обща характеристика на банковата система7.2. Централната банка7.3. Търговските банкиГлава 8. Банковата система на Швейцария8.1. Обща характеристика на банковата система8.2. Централната банка8.3. Търговските банкиГлава 9. Банковата система на Германия9.1. Обща характеристика на банковата система9.2. Централната банка9.3. Търговските банкиГлава 10. Банковата система на Япония10.1. Обща характеристика на банковата система10.2. Централната банка10.3. Търговските банкиГлава 11. Банковата система на България11.1. Обща характеристика на банковата система11.2. Централната банка11.3. Търговските банки11.4. Ефективност на банките11.5. Паричният съвет в БългарияЗАКЛЮЧЕНИЕ

3

ПРИЛОЖЕНИЕ

ЛИТЕРАТУРА

УВОД

Банковата система заема особено място в икономическата структура

на всяка страна. Банките акумулират и превръщат в активно действащ

капитал значителна част от паричния ресурс в икономиката на отделните

държави, осъществяват разплащанията между отделните икономически

агенти, реализират многообразни инвестиционни, доверителни,

застрахователни и кредитни и други операции.

Банковата система в условията на пазарна икономика изпълнява

изключително голяма роля, която намира отражение главно в постигането

на две основни цели, а именно насочване на спестяванията на физическите

и юридическите лица – икономически субекти към онези делови агенти,

които изпитват остра необходимост от допълнителен паричен капитал и

регулиране с помощта на кредитно – разплащателните отношения на

паричното предлагане с цел осигуряването на икономически растеж,

заетост, стабилност на цените и покупателна способност на националната

парична единица.

В първата част на книгата се поставя акцент върху общото

методологическо значение на банковото дело. За целта се проследява

появата на банките, като се посочва значителната роля, която те имат за

успешното функциониране на финансовия сектор на икономиката, както и

възможностите, които предоставят за положителното въздействие върху

елементите на реалния сектор.

Функциите, които изпълняват банките се намират в пряка

зависимост от факторите, обуславящи тяхната поява, както и от основното

предназначение, което те изпълняват. В този смисъл от изключителна

важност за разкриването на спецификата на банките се явява доброто

познаване на осъществяваните от тях дейности.

Дейността на всяка една стопанска организация, включително и на

банките, се характеризира от операциите, които тя осъществява. Ето защо

4

тук ще се спрем на извършваните от банката активни и пасивни операции,

като едновременно с това ще разкрием някои от техните основни белези и

специфики.

Предвид обстоятелството, че реализираните операции, намират

пряко отражение в счетоводния баланс на банките и информацията,

съдържаща се в него, е основаната база за анализиране на цялостната

дейност на банката, въз основа, на която се очертават съществуващите

проблемни области, ще бъдат характеризирани главните методи и способи

за анализ на счетоводния баланс на търговските банки.

За да съществува една фирма или компания, тя трябва да разполага с

определен капитал под формата на паричен или веществен ресурс. Това

неминуемо се свързва със начина, по който те набавят тези ресурси.

Предвид спецификата на банката, като особен вид икономически агент, тук

ще се спрем и на използваните от банката източници на средства.

Осъществяването на банковите дейности се реализира с помощта на

многообразни банкови инструменти. Тъй като една от основните функции

на банката и на банковата система като цяло се изразява в извършването на

разплащателни операции между гражданите и фирмите ще бъдат посочени

съществуващите в световната практика форми на разплащания, като

същевременно ще бъдат конкретизирани техните особености.

От изключителна важност за успешното функциониране на всяка

стопанска организация се явява и нейното ефективно и качествено

управление. В този смисъл се налага необходимостта от изясняването на

характерните особености, отнасящи се до управлението на банките и

тяхната печалба.

Печалбата, която генерира една банка се намира в пряка зависимост

от начина, по който се реализират управленските функции, свързани с

регулирането на собствения капитал, ликвидността, кредитния риск и

лихвения риск. Във връзка с това ще бъдат разгледани спецификите на

управлението на всеки един от посочените компоненти. Основавайки се на

обстоятелството, че банковата дейност подлежи на строга

регламентираност от страна на държавата в лицето на Централната банка,

5

следва да се обърне и специално внимание на съществуващите законови и

подзаконови регулативни текстове, имащи пряко отношение към

първичния капитал, ликвидността и кредитния риск на търговските банки.

Втората част на книгата е посветена на банковите системи у нас и по

света. С цел запознаването с понятието “банкова система” тук ще бъдат

представени етапите в развитието на банките, финансовите институции и

финансовите посредници.

С оглед разкриването на характерните особености на банковите

системи в страните с развита пазарна икономика и с утвърдени традиции в

областта на банковото дело ще бъдат разгледани банковите системи в:

Великобритания, Съединените Американски Щати; Швейцария; Германия;

Япония и България.

Методиката на представяне на всяка една от горепосочените банкови

системи включва следната последователност:

• Обща характеристика на банковата система;

• Особеностите и функциите на Централната банка в

съответната държава;

• Характеристика на отделните търговски банки.

По отношение на банковата система в България, наред с

охарактеризираната методика на представяне, ще бъдат, отбелязани и

методите за оценяването на ефективността на банките, опериращи на

територията на страната.

От 1 юли 1997 г., в България, е въведен Паричен съвет. Като част от

цялостната финансова система, както и като алтернативен елемент на

Централната банка (БНБ) той създава редица предпоставки за съществени

промени в организацията на държавните финанси и на банковата дейност и

по конкретно по отношение на кредитирането на търговските банки,

Правителството и икономическите субекти. Начинът, по който това се

отразява върху парично-кредитната и финансовата система, както и върху

отделните инструменти и механизми за управлението на икономическите

процеси е предмет на анализ на последната точка от Глава единадесет.

6

Настоящата книга цели да запознае икономисти, банкери и

бизнесмени със специфичните особености в развитието на банковите

системи.

Книгата е написана в съответствие със съвременните тенденции в

банковото дело, както и съобразно утвърдените от законодателния орган в

страната, Министерски съвет и управителния съвет на БНБ закони и

подзаконови нормативни разпоредби.

7

ЧЧАСТАСТ II..

БАНКОВО ДЕЛОБАНКОВО ДЕЛО

8

ГЛАВА ПЪРВА.ПОЯВА И РАЗВИТИЕ НА БАНКИТЕ

1.1. РЕАЛЕН И ФИНАНСОВ СЕКТОР НА ИКОНОМИКАТА

Реалният и финансовият сектор на икономиката характеризират

нейното състояние и динамика за определен период. Като цяло те

обобщават крайните макроикономически резултати и могат да се изразяват

с различни показатели, а всеки един от тях може да се изчислява с

различни методи. Параметрите на реалния сектор в най-голяма степен се

определят на основата на брутния вътрешен продукт, равнището на

безработицата и инфлацията за определен период.

Брутен вътрешен продукт (GDR) е общата пазарна стойност на

произведените стоки и услуги за крайно потребление в икономиката през

определен период от време (обикновено една година). Съществуват три

основни подхода за измерване на БВП - разходен, доходен и

производствен, които се основават на равенството на съвкупни доходи,

съвкупни разходи и стойност на крайната продукция.

При разходния подход, стойността на БВП се получава като сума от

направените разходи в макроикономиката. Лични потребителски разходи

са всички разходи за стоки и услуги, произведени от фирмите и продадени

на домакинствата. Те не включват стойността на новопроизведените и

продадени недвижими имоти (къщи и апартаменти), която се отчита към

инвестициите.

Брутните частни вътрешни инвестиции са разходите на фирмите за

капиталово оборудване и изменението в стоково-материалните им запаси,

към които се отнасят суровините, материалите, междинните продукти и

непродадената крайна продукция. Към брутните частни инвестиции се

включват и разходите на домакинствата за закупени от фирмите

новопроизведени къщи и апартаменти. Като елемент на БВП са включени

брутни вътрешни инвестиции, защото огромната част от фирмите все още

9

са държавни и тук са отнесени всички инвестиции (частни и държавни) в

българската икономика.

Правителствените покупки включват разходите за стоки и услуги,

правени на всички нива на държавно управление: от Министерския съвет

до най-малкото кметство. Тук са разходите за национална отбрана и

сигурност, за бюджетно изграждане и поддържане на социалната

инфраструктура - строителство на нови държавни училища, болници,

културни заведения, пътища, събиране на отпадъците и т. н. Тук не се

включват социалните плащания на правителството, които отиват в

домакинствата под формата на пари.

Вторият подход за измерване на БВП се нарича доходен подход.

Чрез него стойността на БВП се получава като сума от всички изплатени

от фирмите доходи за фактори на производството, затова той понякога се

нарича факторно-доходен подход.

Компоненти на БВП по този подход са: всички плащания на фирмите

за използвания от тях труд; ренти и наеми за ползване на земя и други

производствени фактори, а също така и жилищните наеми; общата печалба

на фирмите, част от която те изплащат под формата на дивиденти на

домакинствата, а друга оставят като неразпределена печалба; чисти лихви

като разлика между получените и изплатените от домакинствата лихви;

доходът на едноличните фирми като съвкупност от първите четири

елемента за едноличния производител или търговец, тъй като в този случаи

те не могат да се отчитат самостоятелно.

При сумиране на изплатените от фирмите горепосочени доходи се

получава вътрешният доход. Той е равен на чистия вътрешен продукт по

цени на производствените фактори или по факторна себестойност.

При разходния подход чистият вътрешен продукт е сума от цените

на крайната продукция, по които домакинствата купуват стоките и

услугите - пазарни цени, без обезценяването или амортизацията на

капитало-вото оборудване. Ако в макроикономиката има само домакинства

и фирми, т.е. не се отчита дейността на правителството, то чистият

вътрешен продукт по факторна себестойност и по пазарни цени ще е един

и същ. Дейността на правителството води до разминаване в тези оценки,

10

равно на разликата между получаваните от него косвени данъци и

изплащаните субсидии.

Косвените данъци се плащат от потребителите, защото са включени

в цените на стоките и услугите. Типичен пример са данъците върху

алкохола и цигарите. Субсидиите са плащания от правителството към

производителите (например за стимулиране на селскостопанското

производство). В този случай, обратно на първия, пазарните цени са по-

ниски от цените на производствените фактори и потребителите заплащат

на производителя по-малко, от това което му струва стоката.

Следователно, за да се получи чист вътрешен продукт по пазарни цени

чрез доходния подход, трябва да се прибави разликата между косвените

данъци и субсидиите, която се нарича чисти косвени данъци.

Разликата между брутен и чист вътрешен продукт се дължи на

амортизацията на капиталовото оборудване. При доходния подход

амортизациите не са включени, защото корпоративната печалба е разлика

между брутната печалба и амортизациите. Така, че към чистия вътрешен

продукт трябва да се добавят и амортизациите, които се наричат още

потребление на основни фондове, за да се получи БВП.

Личният доход е равен на вътрешния доход минус преките фирмени

данъци, неразпределената печалба, данък обществено осигуряване (ДОО),

плюс социалните плащания на правителството. Разполагаемият личен

доход е равен на личния доход минус изплатените лични данъци. При

производствения подход БВП се измерва чрез сумиране на добавената от

всяка фирма в макроикономиката стойност. Добавена стойност е

стойността на продукцията на фирмата минус стойността на

производствените фактори, които тя е купила.

Необходимо е да се прави разлика между крайно потребление и

междинно потребление. Оттук възниква проблемът за повторното броене.

От една страна, се пресмята стойността на всички блага като сума от

междинното и крайното потребление, която дава общия продукт. От друга

страна се изчислява стойността на благата за крайно потребление или

добавената стойност, като разликата между общия продукт и междинното

11

потребление, която представлява и БВП, изчислен по производствения

подход.

Структурата на БВП по производствения подход е обикновено

отрасловата структура по националния класификатор на съответната

страна. От теоретична гледна точка, и чрез трите подхода за измерване на

БВП се получава един и същ резултат. Обаче от статистически позиции

при прилагане на производствения подход се получава различна оценка за

БВП. Тази разлика се нарича небалансирана сума или статистическо

разсейване. На практика всеки един от трите подхода за оценка на БВП се

основава на приблизителна оценка и крайните резултати винаги се

различават, поради което се използват процедури за осредняване и

получаване на единна оценка за БВП.

Инфлацията е процес изразяващ наличието на нестабилност в

развитието на икономиката и обществото като цяло. Като всеки

икономически феномен тя има своята история, с която са се занимавали

множество икономисти. Всеки един от тях набляга на определена страна от

този процес, разглежда го от своя гледна точка, но в крайна сметка може

да се обобщи, че инфлацията представлява последователно и дълготрайно

нарастване на общото равнище на цените, което е свързано с намаление на

покупателната сила на паричната единица.

Инфлация има само тогава, когатo тя е продължителна и

непрекъсната. В зависимост от протичането й тя бива:

•Постепенна;

•Пълзяща или плавна;

•Сводообразна или галопираща;

•Ускорена.

При плавната инфлация обезценяването на парите е неголямо и

приблизително еднакво през еднакви периоди. Сводообразна е

инфлацията, която избухва на пристъпи, отвреме-навреме, най-често

свързани с пускането в обръщение на по-големи количества излишни пари,

с бързо намаляване на стоковото предлагане и с рязко покачване на цените.

Между тези моменти инфлацията е сравнително по-бавна.

В зависимост от размерите инфлацията бива:

12

• слаба - до 12-24 % годишно;

• умерена - от 25 до 36%, годишно;

• голяма от 37 до 60 % годишно;

• много голяма - 61 до 99 % годишно;

• хиперинфлация, когато тя се изразява годишно с

трицифрени и по-големи числа или в пъти.

Теоретично, за да може инфлацията да бъде забавена, или

евентуално напълно ликвидирана, трябва да се изпълнят следните най-

важни обстоятелства:

• излизане на страната от икономическата криза и

възстановяване на икономическия растеж;

• създаване на основите на пазарното стопанство с

присъщата му пазарна конкуренция и формирането на

типични пазарни цени;

• намаляване и по възможност пълно изплащане на

външния и вътрешния дълг на дърдкавата при

същевременно уравновесяване на държавния бюджет;

• уравновесяване на платежоспособното търсене и

стоковото предлагане на вътрешния пазар.

Най-широко използваната класификация е тази на умерена, бърза и

хиперинфлация.

Умерената инфлация се характеризира естествено с повишаване на

цените на стоките и услугите. В този случай, реалният лихвен процент е

малко над нулата, поради което няма силно обезценяване на паричната

единица и паричният и стоковият поток се намират в едно нормално около

равновесно състояние.

При голямата и много-голямата - бърза инфлация имаме бързо

намаляване на покупателната сила на паричната единица. Поради което

спестяванията и доходите на населението започва реално да намаляват.

Предпочитат се вложения в някоя конвертируема валута, а сключването на

договори в този период включва инфлационна премия или пък те са на

базата на друга стабилно валута. Тук темповете на прираст са двуцифрени

и трицифрени числа.

13

И последния вид, това е хиперинфлацията, при която има много

висок темп на нарастване на цените. Паричният поток не може да

обслужва повече стоковия и търговските сделки се осъществяват чрез

бартерна търговия, тъй като само по този начин може да се осъществи

еквивалентна размяна.

Нарушеното пазарно равновесие е в следствие на различни

фактори, които най-общо могат да се групират на външни и вътрешни.

Като външни фактори влияещи върху инфлацията се приемат

увеличаването на цените на енергийните ресурси; загубата на външни

пазари; въвеждането на технологични промени в производството на

експортни продукти; невъзможността една страна да се приспособи към

новите световни технологии на производство.

Вътрешните фактори пораждащи инфлационни процеси са всички

онези промени, които се извършват стопанската, социалната и

политическата сфера. Те влияят по различен начин върху общото равнище

на цените, едни по-силно други по-слабо в зависимост от връзката им с

цените - пряка или косвена.

От икономическа гледна точка данъчното облагане също влияе

върху инфлацията. При повишаване размера на данъците се повишават и

разходите по производството и продажбата на продукцията, а оттам и

цената се повишава. Същият е ефекта и когато се увеличат цените на

вносните стоки за крайно или междинно потребление вследствие

обезценяването на националната парична единица. Този фактор е особено

важен за обясняване на инфлационните процеси в България.

Съгласно даденото в началото определение на инфлацията, тя

намира израз в последователното повишаване на общото равнище на

цените. То може да се измери чрез промените на индексите на цените.

Съществуват различни видове ценови индекси, чрез които се измерва

влиянието на инфлацията върху икономиката. Но със съществено значение

за нейното анализиране са главно следните видове – индекса на инфлация,

индекса на потребителските цени (CPI), производствения ценови индекс

(PPI) и дефлаторът. Те отразяват различни страни и съставни елементи на

14

инфлацията, като между тях съществува положителна корелационна

зависимост.

Индекса на инфлация се изразява във взаимната обусловеност между

инфлацията и повишаването на цените е несъмнена и се доказва от твърде

близката им динамика. Но неправилно е непосредствено по индексите на

цените да се съди за индексите на инфлацията, защото по време на

динамиките им те невинаги съвпадат. Степента на инфлацията в даден

момент се измерва с процента, с който излишните парични знаци

превишават необходимите, или спрямо противостоящата им при размяната

сума на стоковите цени. Инфлацията е такъв процес, който постоянно се

гаси чрез повишаването на цените, защото покачващите се цени се хранят

с все повече обезценяващи се пари. Затова тя се измерва не само и не

толкова като състояние в даден момент, колкото в динамика. Така тя

изразява едновременно не само моментните превишения на сумата на

парите над сумата на цените, но и неизбежните динамични погашения на

тези превишения чрез покачването на цените.

Това означава че, индексите на инфлацията изразяват едно

непрекъснато събиране и натрупване на моментните превишения на сумата

на парите над сумата на цените, които цените унищожават чрез

обезценяването на парите, а парите го възстановяват чрез множенето си в

сферата на обръщението. Затова инфлацията на парите за определено

време се измерва по формулата

∑∑ ×

+∆=С

ПИИ ци

100

Където:

Ии е индексът на инфлацията;

П - сумата на парите в обръщението в края на периода;

С - сумата на цените на стоките в края на периода;

ΔИц - прирастът на индекса на цените през периода.

Така се изразяват едновременно действителната инфлация за даден

период и потенциалната в края на периода, изложена в превишаването на

15

сумата на парите над сумата на цените, които неизбежно ще се повишат, за

да погълнат от пазара излишните пари. Индексът на потребителските цени

се използва във всяка страна, която събира информация за потребленията

на домакинствата. В него цените се притеглят с процент от разходите,

които те правят за конкретния вид стоки. Следователно той е свързан с

възможностите на домакинствата да потребяват определен набор от блага

и услуги. Затова е прието с него да се измерва инфлацията.

Консумативния ценови индекс (CPI) измерва най-точно влиянието

на инфлацията върху доходите на населението, а от там и върху техния

социален статус в обществото. Самото изчисляване на индекса през дадена

година t в сравнение с базисната година 0 се извършва по следната

формула:

∑=

×=n

ip

pt i

i

it qCPI1

0

Където:

pit - цената на i-та стока през t-та година (i= 1...n );

pio - цената на същата стока през базисната година (i= 1,2...n);

n - броят на стоките и услугите, включени в представителната

потребителска кошница;

qi - коефициентът, изразяващ относителния дял на разходите за

закупуването на i-тия вида стока (i = 1,2...n) в общите потребителски

разходи и средно за цялото население като1:

qi

i

n

==∑ 1

1

Друг измерител на инфлацията, отразяващ изменението в цените на

средствата за производство е производствения ценови индекс. Той служи

за определяне ефективността на производството. И накрая най-

обобщаващият индекс това е дефлаторът, който се изчислява на базата на

всички крайни стоки, включени в брутния национален продукт.

1 Миркович, К., “Макроикономикс” част II, 1992, стр. 271-272

16

Освен регистрирането на общото равнище на цените, за провилното

разбиране на инфлационния процес е необходимо да се проследи годишно

изменение на инфлацията, нейната сила и темп на наравстване. Това

зависи от силата на факторите, които я формират, от инфлационния

потенциал и други. Тази характеристика е важна при определяне

въздействието върху цялостния живот.

Темпът на инфлацията Т през текущата година t се определя чрез

прираста на консумативния ценови индекс през текущата година t спрямо

този от предходната година t-1.

1001

1 ×−=−

−

t

tt

t CPICPICPI

T

Където:

CPIt е консумативният ценови индекс през текущата t година;

CPIt-1 е консумативният ценови индекс през предходната t-1 година.

В зависимост от темпа на нарастване се провежда съответната

антиинфлационна политика. Използването на едни и същи инструменти за

въздействие, но в противоположни посоки на изменения, например,

увеличаване или намаляване на лихвения процент, също е в резултат на

скоростта и мощността, с която се развива инфлационният процес. Изобщо

инфлацията, сама по себе си, е едно явление, което се измерва текущо, но

погледнато във времето тя е основа за провеждането на една цялостна

политика. Затова е важно да се определи нейният вид спрямо темпа на

нарастване.

Проблемите на безработицата отдавна са в центъра на научния

интерес и като такива те са едно от основните направления на социалния

анализ и политика. Към тях се подхожда по различен начин: теории, които

са насочени към изследване на връзката между отделните промени в

икономиката и безработицата, или теории, които наблягат на

социологическата страна на проблема. Но за да се опише това явление най-

правилно би било то да се разгледа от всички възможни гледни точки,

17

както от социална, така и от икономическа и политическа. Това е

необходимо поради факта, че обществото е много чувствително към

негативните социални аспекти на безработицата.

Пазарът на труда се формира от трудоспособното население или

още от икономически активната работна сила. Те представляват един

специфичен фактор на производството и затова е необходимо да се

разгледат по-детайлно. В трудоспособното население се включват всички

лица, навършили определена минимална възраст, които могат и активно

желаят да работят. Те, от своя страна, се разделят на заети и безработни.

Безработни са лицата, които над определена възраст са без работа, т.е. не

им се заплаща за влагането на свой труд или нямат доходи от собствен

бизнес, които активно търсят работа чрез бюрата по труда или други и са в

състояние да бъдат наети или да започнат свой собствен бизнес веднага

след като се появи такава възможност.

В практиката най-често се разглеждат четири основни вида

безработица: текуща, структурна, циклична и класическа.

Текущата безработица е в резултат на постоянното движение на

работната сила от едно населено място на друго, от една работа на друга,

от промяна в професионалното или семейното положение на индивидите.

Други фактори, са сезонният характер на някои видове дейности;

несъвършенствата на самия трудов пазар; недобрата информираност за

търсените свободни работни места; стопанската и социалната политика на

държавата, която при повишаване на обезщетенията за безработни води до

увеличаване на текущата безработица поради намаляване на разходите и

удължаване на времето за търсене на работа. Този вид безработица

присъства винаги, но нейният относителен дял в общото равнище намалява

в периоди на масова безработица.

Структурната безработица се причинява от несъответствия между

търсенето и предлагането на труд на отделни пазари, региони, сектори,

социални и професионални групи, т.е. несъответствие в самата структура.

Като основна причина за наличието на тази безработица се изтъкват

технологичните и структурните преобразования в икономиката. При

18

наличието на добра и подвижна система за определяне цената на труда,

структурната безработица би се намалила.

Третият вид е цикличната безработица. Тя е свързана с промените

в действието на икономическата система и най-вече с обема на

производството. тя е известна още като кейнсианска и като такава е

свързана с недостатъчното търсене на труд в резултат на спад или рецесия

в икономиката. В този момент работните заплати намаляват и

безработицата се увеличава сред всички слоеве от населението. Тези

циклични промени водят до по-ниско равнище на равновесие на трудовия

пазар. Този вид безработица води до увеличаване на средната

продължителност, през която отделното лице остава безработно.

И четвъртият вид безработица е класическият. Той се

характеризира с наличието на свободни работни места при установените

реални работни заплати, но работодателите не желаят да наемат работна

сила на това ниво на заплащане. То е над пазарно уравновесеното равнище

и поради различни причини не може да се снижи до него. Именно това е

разликата с кейнсианската безработица, при която свободните работни

места не са достатъчни за да покрият предлагането на труд.

Съществуват и други видове безработица като доброволна или

принудителна, скрита или явна, продължителна или временна, но

всички те спокойно могат да се включат във всеки един от по-горе

изброените видове, тъй като те са части от тях, но с по-специфични

характеристики.

Предлагането на труд се определя от преливането на едни в други

на индивиди от трите основни групи: заети, безработни и икономически

неактивно население. Безработните от своя страна се определят от размера

на двата потока: входящ и изходящ. Входящият се състои от уволнени,

напуснали доброволно, завършили образованието си младежи и други, а

изходящият е от тези, които са си намерили работа или напускат бюрата по

труда по една или друга причина. Затова факторите, които определят

съвкупното предлагане на труда, са различни: брой и възрастово-полова

структура на населението, структура на трудоспособното население,

равнище на заетост и безработица, трудово възнаграждение и други.

19

Търсенето на труд е също много динамична величина. Тя се

променя под влияние на много фактори като състоянието на стоковия и

паричния пазар, взаимозаменяемостта между труда и капитала,

производителността на труда, цената на труда и други.

Цената на труда също е фактор, влияещ върху неравновесието на

трудовия пазар. Безработица имаме когато исканата цена от работниците е

висока и не отговаря на техните способности и умения, поради което

работодателите не наемат предлаганата им работна сила. Механизмът на

заплащането на труд е само един предварителен механизъм, в резултат на

който излишъкът от работна сила само се намалява или увеличава.

Безработицата се характеризира с няколко количествени и

качествени показатели. Равнището на безработицата се оценява в

абсолютен и относителен размер. Първият представлява броят на

безработните, а вторият е процентното съотношение на безработните към

активната работна сила. Възможно е в знаменателя на това отношение да

стои общото население, заетите, трудоспособното население, търсещо

работа и други. Всеки един от тези показатели има своето значение и е

приложим за някакъв анализ, но те дават различна оценка за равнището на

безработицата.

Друга характеристика е демографската структура на

безработицата: възрастово-полов състав на безработните. Използайки

този показател може да се прецени кои възрастови групи са най-силно

засегнати, какво е равнището на младежката и женската безработица и

други. Образователната, професионалната и регионалната структура

на безработицата характеризира състава на безработните по равнище на

образование, професионални направления и по региони и области.

Възможно е да се направят и множество други разбивки на безработицата

в зависимост от необходимостите на конкретния анализ.

Представянето на финансовия сектор следва да се извърши на

основата на следните основни негови елементи:

• Валутен курс;

• Основен лихвен процент;

• Брутен вътрешен дълг.

20

Така определени, те дават представа за общото състояние на

финансовия сектор. От теоретична гледна точка следва да бъдат

представени основните им характеристики и измерители, на базата на

които се определя съвкупното им влияние върху финансовия и

капиталовия пазар в страната.

Под валутен курс се разбира цената на валутата Х изразена в

определено количество от валутата У. Когато валутата от едната страна на

равенството поскъпва, другата поевтинява и обратно. И най-малките

процентни отклонения, отнесени към огромните мащаби на валутните

операции, водят до големи печалби или загуби в абсолютни величини.

Валутните курсове се изменят текущо, което означава, че за

съответната година се посочва осреднена величина на база 365 дни или 12

месеца. Реалните ефективни валутни курсове имат геометричен израз,

получен чрез претеглянето на износа на 10 водещи страни, изчислен по

цени на едро. Равнищата на паритетната покупателна способност

показва измененията между валутните курсове и покупателната

способност на валутата в съответствие с ценовите индекси на съответните

страни.

Валутата има стоков характер, така че на валутния пазар се

проявяват всички принципи и закономерности, присъщи на стоковия свят.

Цената на стоката валута (нейният валутен курс) ще се определя от

съотношението между търсенето и предлагането.

Показателят реални ефективни валутни курсове ни позволява да

сравним основните тенденции в колебанията на различните валути.

В теорията и практиката на валутните отношения изключително

важно място заема валутният курс. По своята природа той представлява

цената, по която паричната единица на дадена страна се разменя за

паричните единици на други страни. Както всяка друга цена и тя се

определя от съотношението между търсенето и предлагането.

21

Фигура І.1.

Крива на търсенето на дадена валута

Т (D)

Т (D)

а б в г д

търсене

Източник: Стоименов, М. , Международни финанси, РА “Очи”, София, 2002.

От фигурата се вижда, че с намаляването на курса, търсенето се

увеличава. Търсенето на валута в случая се подчинява на ефекта на

заместването и ефекта на реалния доход, а именно:

Ефект на заместването. Когато валутният курс на валутата А пада,

относителните цени на стоките и услугите, които се продават в тази валута

намаляват от гледна точка на потребителите използващи друга валута В,

поради което те се преориентират към тях.

Ефект на реалния доход. Когато курсът на валута А се понижава,

освен от ефекта на заместването потребителите могат да се възползват и от

ефекта на дохода. Те стават по-богати, тъй като при дадено равнище на

доходите си имат възможност да купуват повече стоки, услуги и активи

продавани във тази валута, отколкото преди. Това ги стимулира да

увеличат вноса, да предоставят повече заеми на резидентите, които

22

Цена

1,60

1,55

1,50

1,45

1,40

използват тази валута, вследствие на което търсенето на валутата се

засилва.

Ефектът на заместването и ефектът на реалния доход се

проявяват и по отношение на резидентните, разполагащи с валута А.

Графиката на тяхното поведение може да се представи чрез фигура І.2.

Фигура І.2.

Крива на предлагането на валута А

П(S)

П(S)

а б в г д

предлагане

Източник: Стоименов, М. , Международни финанси, РА “Очи”, София, 2002.

Вижда се, че предлагането се увеличава, когато цената на валута А

нараства. Ефекта, който се наблюдава е обратен на този, при намаляването

на курса на валутата.

Пресечната точка на кривите на търсенето и предлагането изобразява

равновесния валутен курс на валута А спрямо валута В.

23

Цена

1,60

1,55

1,50

1,45

1,40

Фигура І.3.

Равновесен валутен курс

Т(D)

П(s)

E

П(s) Т(D)

а

търсене/предлагане

Източник: Стоименов, М. , Международни финанси, РА “Очи”, София, 2002.

Фигура І.3. показва, че равновесният валутен курс се определя в

пресечната точка на търсенето и предлагането. Така може да се посочи, че,

валутният курс като цена на една валута, изразена в други валути, се

формира на валутния пазар от силите на търсенето и предлагането.

Основния лихвен процент се определя от страна на централната

банка за определен период от време. Величината му се отразява на всички

елементи от капиталовия и финансовия пазар, а така също и на лихвената

политика на отделните банкови институции, които те прилагат при

извършването на основната си дейност. Освен това той пряко засяга

търсенето и предлагането на пари.

Вътрешен дълг

Държавният дълг е натрупан бюджетен дефицит. За да изразходва

повече, отколкото са получените бюджетни постъпления, правителството

осигурява необходимите финансови ресурси чрез:

а) заеми от национални и чужди банки и институции,

б) продажба на ценни книжа или

в) емитиране на ново количество пари.

24

Цена

1,60

1,50

1,40

Съответните механизми се регламентират от парламента. Първите

два източника на бюджетно финансиране увеличават държавния дълг. Ако

бюджетната политика е рестриктивна, при равни други условия, тя може

да намали дефицита. Така би намалял темпът на нарастване на дълга.

Успешната бюджетна политика води не само до желано балансиране

между правителствените разходи и приходи, но и до постепенно решаване

на проблемите на дълга. Трябва да се има предвид, че обслужването на

дълга (плащанията по главницата и лихвите) също става за сметка на

бюджетните разходи. Ако текущото получаване на заеми облекчава

недостига на бюджетни средства, то в следващ период тежестта на дълга

поражда бюджетно напрежение. Когато нарастваща част от приходите

отива за обслужване на дълга, полето за намеса на държавата в социално-

икономическото развитие силно се стеснява.

Както вече беше споменато, бюджетът се формира от съотношението

между две основни променливи: бюджетните данъчни приходи и

правителствените разходи за закупуването на стоки и услуги, както и тези

за осигуряването на трансферни плащания. Това съотношение в

значителна степен се предопределя от модела на фискалната политика:

експанзионистичен или рестриктивен. Провеждането на

експанзионистична фискална политика, означава, че правителството прави

значително по-големи разходи и (или) намалява данъчната ставка. И в

двата случая, при други равни условия, расте бюджетен дефицит се

получава тогава, когато данъчните приходи са по-малки от съвкупните

правителствени разходи. От своя страна, приходите и разходите зависят от

състоянието на икономиката и нейното циклично развитие. От гледна

точка на заетостта това състояние може да бъде на пълна или непълна

заетост. При непълна заетост, т.е. наличие на безработица над

“естественото” равнище, нараства необходимостта от осигуряване на

значителни бюджетни разходи за социални помощи. Прието е дефицитът,

съществуващ дори и при пълна заетост на работната сила, да се нарича

структурен бюджетен дефицит. Той се дължи главно на структурните

особености на данъчната и разходната бюджетна политика на

правителството.

25

Преминаването на икономиката от състояние на пълна към непълна

заетост е закономерен процес, следващ фазите на бизнес цикъла. При

стопанска криза факторите, които пораждат дефицита, действат много по-

силно, отколкото при оживление или икономическа експанзия. Такъв вид

дефицит се нарича цикличен дефицит. За да определят ролята на отделните

групи фактори за бюджетния дефицит, икономистие сравняват реалните

статистически данни с онези, които биха се получили при отсъствие на

безработица. Екстраполативният анализ дава възможност да се определи с

достъчно висока точност каква част от бюджетния дефицит се дължи на

структурни и каква на циклични фактори.

Доколкото самият цикличен дефицит е предизвикан от нееднородни,

макар и взаимосвързани фактори, то антицикличната регулативна

политика предполага увеличаване на бюджетните разходи. В условията на

пазарна икономика правителството въздейства главно с икономически

средства. Така например, за да разкрие нови работни места или да

мотивира преквалификацията на работните, правителството засилва

инвестиционната активност. В този смисъл, може да приемем понятието

антицикличен бюджетен дефицит.

26

1.2. ПОЯВА НА БАНКИТЕ

Появата на банките е логично следствие на развитието на стоково

материалните отношения в обществото. Институции подобни на банките

са възникнали в средновековието и древността. Възникването им е

свързано с появата и развитието на търговията с пари. Банките,

представляващи най-изящното и съвършено творение на пазарното

стопанство, възникват в древността. Най-примитивните форми на банки се

появяват около 3000 г. пр.н.е.

Търговията с пари възниква на значително по-късен етап от

търговията със стоки.

Търговията с пари се обуславя от две съществени предпоставки:

- производството придобива преобладаващо стоков характер, а не

натурален за задоволяване нуждите на производителите (стоково

производство и стоково обръщение) - т.е. търговия вън от националните

граници;

- по-широко използване на парите като платежно средство и на

паричния кредит като фактор за производство и за потребление.

При наличието на тези две предпоставки в отделните райони на света

се извършва отделяне на търговията с пари от търговията със стоки и

тяхното обособяване като отделни и самостоятелни дейности

осъществявани от различни субекти. Първоначално търговията с пари се е

осъществявала от лихвари или сарафи. Лихварите се характеризират с

това, че се разпореждат със собствени парични средства които дават на

заем срещу висока лихва. За разлика от тях сарафите се разпореждат със

собствени и привлечени средства. И едните и другите пьрвоначално са

извършвали търговия с пари около храмовете. На по-късен етап се

обособяват на отделни места където се развива по-интензивна търговия.

Външно няма разлика между лихварството което предоставя заем

срещу лихва и банкерството при което се прави същото. Сравнявайки

двете дейности се установява, че между тях има принципни разлики:

• Лихварите оперират само със собствени средства – банките

оперират предимно с привлечени средства;

27

• При лихварството даването на пари в заем е капитал за

лихваря, но не е капитал за кредитополучателя

(заемополучателя), тъй като тези които са получавали

лихварски заем са го ползвали потребителски (за храна и т.н.).

При банкерството е обратно - банките вземат спестяванията на

населението които са парични средства но не са капитал и ги

превръщат в капитал като ги предоставят на предприятия за

стопанска дейност;

• За лихваря и за сарафа търговията с пари не е основна дейност.

Те извършват други дейности от които набират парични

средства и част от тях ги предоставя като заеми. При банките е

обратното – основна дейност е да дава пари на заем, да купува

ценни книжа и да банкерства;

Първите банкови къщи са създадени във Вавилон през VII век пр.

н.е. През същия период възникват и първите банки в Гърция. Характерно

за този период от историческото развитие на човечеството е

обстоятелството, че банкова дейност извършват и храмовете. За да бъдат

предпазени банковите клиенти от своеволията на банкерите, през IV век

пр.н.е. в гръцката държава се основават и публични банки. Банковото дело

заемат значително място и в древния Рим, но поради икономически

трудности Римската империя в края на своето съществуване се връща към

сарафството.

На по-късен етап от развитието на банковото дело възникват и

централните банки, като банки на банките и банки на държавата, които

монополизират емисионната дейност и осъществяват контрол върху

всички останали банки. Първите централни банки се появяват във Венеция

през 1587 г., Амстердам -1609 г., Хамбург - 1619 г., Лондон - 1694 г. В

началото на XX век възниква Федералният резерв в САЩ като централна

банка.

В България до освобождението от османско робство преобладава

лихварството. По-бързо развитие на банковото дело у нас започва след

създаването на Българската народна банка и други банки, в това число и с

чужд капитал. Българската народна банка е основана на 23.05.1879 г. През

28

1947 г. с национализацията на банките се извършва централизация на

банковото дело. Създава се еднозвенна банкова система. От 1987 г.

започва процес на децентрализация на банковото дело, свързана със

създаването на търговски банки, специализирани банкови и други

финансови (небанкови) институции. Изграждането у нас на двузвенна

банкова система преминава през различни етапи.

Първите съвременни банки са се появили в Италия - по-конкретно

във Венеция. Още през XII век група търговци от Венеция заделят част от

своите пари и образуват “Асоциация за кредитиране на морската

търговия”. Тази асоциация се счита за първата банка от съвременен тип.

северна Италия се създават такива регионални банки, които обслужват

търговците. Създаването на тези банки е реакция срещу лихварството

което одира кожите на търговците. Такива банки се създават и в други

европейски градове - Амстердамската банка 1609, в Хамбург 1619,

англичаните създават банка през 1683.

Информираните банки изместват лихварството, а притежавания от

тях заемен капитал изтласква лихварския капитал. В тази връзка следва да

се направи разграничение и между заемния и лихварския капитал, а

именно:

• Заемния капитал е обособила се част от функциониращия

промишлен и търговски капитал, който носи доход под

формата на лихва.

• Лихвата при заемния капитал по същност, форма и размер е

разновидност на печалбата на промишления и търговския

капитал.

• Банките като институции разполагащи със заемен капитал се

считат за обществени институции. Те боравят и се разпореждат

с чужди привлечени средства.

• Банките не работят изолирано една от друга, със своята

дейност те формират една съвкупна и единна система.

• Всички банки заемат определено място в на паричния и

кредитния пазар. Това място е или регионално или отраслово

т.е банката си има своя ниша.

29

Според чл.1 от Закона за банките, банка е акционерно дружество,

което извършва публично привличане на влогове и използва

привлечените средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за

своя сметка и на собствен риск. Банките представляват предприятия,

които в своята дейност се ръководят единствено и само от интересите си.

При осъществяване на своите операции те изхождат главно от стоящите

пред тях две основни цели:

• повишаване на нормата на печалбата

• осигуряване на ликвидността си.

Дори когато поемат по-голям риск, банките пак изхождат от

интересите си. В случая техният интерес е да се наложат на паричния

пазар, т.е. да спечелят престиж на паричния пазар. Ако дадена банка се

страхува прекалено много от риска и отказва предоставянето на едни или

други услуги, в това число на кредити, за да не фалира, клиентите ще

преустановят да я търсят. На нейното място или до нея естествено ще се

появи друга банка. Затова всяка банка е принудена да обслужва и по-

рискови дейности.

Втората функция на банките е съхранение на ценности и пари, на

основата на която на един по-късен етап от развитието на банковото дело

възниква и третата функция: платежно посредничество. При платежното

посредничество банките участват активно в платежните отношения между

клиентите си, т.е. в разплащанията помежду им.

Най-съществената функция на банките е кредитното

посредничество, която изразява, от една страна, мобилизиране от банките

на свободен паричен капитал в обществото и, от друга страна,

преразпределение на мобилизирания паричен капитал на възвръщаема

основа и срещу заплащане на лихва. И мобилизирането, и

преразпределението на мобилизирания капитал изразяват кредитни

отношения, в които като посредник участват банките. С други думи,

банките опосредстват кредитните отношения между кредиторите и

дебиторите в обществото, т.е. между тези, които имат свободен паричен

капитал, и тези, които имат нужда от допълнителен паричен капитал.

30

До края на първата половина на ХХ век банковата система на всички

държави е била еднозвенна - състояла сее от отделни баки а връзките м/у

тях са били хоризонтални. През втората половина на века в държавите се

формира ясно двустепенна банкова система т.е система на две нива:

• Емисионна банка на съответната държава. Тя има право

предоставено и от държавата да емитира национална парична

единица т.е. да печати и пуска в обръщение нови банкноти и

монети.

Емисионната банка издава лицензи на други банки и тя ги

ликвидира, тази банка е касиер на държавата. В нея постъпват и тя следи

приходите — държавен бюджет, бюджетите на общините. Тази банка по

принцип не дава кредити на предприятията, не приема влогове и депозити

на физически и юридически лица.

• Обслужващите банки (ТБ) - те обслужват физически и

юридически лица.

В края на XVII и началото на XVIII век възниква фондово-

емисионната функция на банките, изразяваща, първо, участие на

банките в емитиране на ценни книжа на клиентите им и, второ, покупко-

продажба на ценни книжа. Покупко-продажбата на ценни книжа банките

правят по два начина: на комисионни начала и за собствена сметка. При

първия начин банките само опосредстват тази покупко-продажба, докато

при втория те първо закупуват всичките или определен договорен лимит от

емитираните ценни книжа обикновено по твърд емисионен курс с цел

последващата им продажба по пазарен курс. В първия случай банките

реализират доход под формата на комисионни, а при втория - печалба от

разликата между покупната и продажната цена на ценните книжа.

Като предприятия банките осъществяват движението преди всичко

в заемния капитал. Тази е и основната им функция. Те предават заемния

капитал от едни лица на други. Но тази посредническа роля не изчерпва

ликвидността на банките, защото те не са само посредници между

отделните техни клиенти, между кредиторите и длъжниците. Банките

посредством своята организационна функция организират изобщо заемния

капитал, както и неговото движение, в това число и “създаването” му.

31

Първоначално възникналите Централни Банки през XIX и началото

на XX век са били частно правни институции. След първата световна и

най-вече световна война започва одържавяването на отделните Централни

Банки в отделните държави. Така например Националната Банка на Канада

е национализирана през 1938 г., на Германия – 1938 г., Япония-1942 г.,

Великобритания-1946 г., Австрия – 1960 г.

Взаимоотношенията между Централната Банка на всяка държава и

държавните органи са сложни, многообразни и понякога разнопосочни.

Това е така защото:

• Държавата е длъжник на Централната Банка - неин клиент

получил кредити. Централната Банка осигурява допълнителни

ресурси на държавата за да бъде в състояние тя да осъществява

своите функции. На практика през ХХ век паричната емисия

става един от източниците за покриване и финансиране на част

от бюджетния дефицит на всяка държава;

• Централната Банка не само че предоставя преки кредити на

държавата но и пласира издадените от държавата

краткосрочни и дългосрочни ценни книжа, с които по

същество се осигуряват допълнителни източници на парични

средства за бюджета и за реализиране икономическата

политика на държавата;

• Централната Банка, вече одържавена, обслужва касовото

изпълнение на бюджета - по същество е касиер на държавата.

При нея се откриват сметки за акумулиране на приходите и

сметки за извършените разходи.

• Централната Банка изпълнява и определени задължения по

изкупуване, съхраняване, управление на злато и други

благородни метали.

В развитието на банките и банковото дело Централната Банка се

обособява като самостоятелна институция на сравнително по-късен етап.

Първоначално функцията която изпълнява Централната Банка е

изпълнявана от Търговски Банки. Постепенно една от тях се обособява и

32

поема ролята на координатор и регулатор на дейността на другите банки.

Наред с това, емисионната функция се поема от една единствена банка2.

Обособяването на Централните Банки като самостоятелни

финансови институции с посочените специфични функции в отделните

държави е станало по два различни начина:

• По еволюционен път - чрез постепенно обединяване и

монополизиране правата да се емитират банкноти и монети и

изземване на тези функции от обслужващите ТБ;

• Законодателен (административно-правен) начин - определя

се със закон коя банка ще емисионен център и Банка на

Банките.

Законодателният начин се характеризира с това, че на основата на

закон се предоставя възможност на Централна Банка да разполага с

информация за икономическото състояние на страната, а именно:

• за обема и купюрната структура на парите в обръщение;

• за покупателната способност на националната парична

единица;

• за провежданите антиинфлационни и рестриктивни мерки

както и мерки провеждани от правителството;

• за ефективността на инвестициите;

• за динамиката и структурата на доходите;

• за състоянието и тенденциите на паричните и капиталови

пазари;

• за други макроикономически показатели.

С тези си функции Националната (Централната) Банка се превръща

по същество в център за регулиране на икономиката което изисква

непрекъснато да съгласува своята дейност с дейността на правителството

ако това води до стабилизиране на парично-кредитната система.

Банките съвместяват широк спектър от дейности, поради което в тях

се съсредоточават различни интереси:

• самите банки в повечето случаи са акционерни дружества, с чиито

ценни книжа се търгува на борсата;2 Първоначално тази функция се е изпълнявала от всички банки

33

• те управляват големи обеми от ценни книжа на свои частни или

институционални инвеститори;

• директно на борсата изпълняват поръчки на свои клиенти;

• превръщат се в инвеститори, когато осъществяват операциите с

ценни книжа за собствена сметка;

в ролята си на кредитори банките имат интерес акционерните

дружества, които те кредитират, да могат да се финансират при

благоприятни условия на борсата.

1.3. ВИДОВЕ БАНКИ

34

Банките са институции, които се развиват динамично. В света

съществува голямо разнообразие от банки и банкоподобни институции

според техния вид, дейност, структура. Те се групират и класифицират в

различни групи според мястото на банката в икономиката.

Според характера на дейността им те са три вида:

• емисионни;

• обслужващи (ТБ);

• банкоподобни институции - извършват само в отделни банкови

операции, нямат пълен банков лиценз.

Деленето на банките по видове може да бъде извършено по различни

признаци, по-важните от които са:

1) характерът на извършваните операции;

2) източникът за формиране на собствения капитал;

3) характерът на мотивите на дейността им;

4) правната им форма;

5) стопанската дейност на обслужваните клиенти;

6) големината на основния им капитал;

7) срокът на сделките;

8) видът и срокът на кредитните операции;

9) територията на функциониране.

Основно значение при разглеждането на видовете банки има

мотивът за възникването им. В зависимост от този белег банките могат

да бъдат разграничени на три вида:

• Банки, създадени да въздействат за реализиране на обща

полза на обществото.

Тук могат да се отнесат централните банки и банките на местните

органи за управление. Докато задачата на централните банки като банки

на държа вата и банки на банките е да регулират икономиката като цяло и

на тази основа темпа на икономически растеж, пред общинските банки

обикновено стои проблемът за събиране на спестяванията на населението и

осигуряване развитието на конкретен район, област и т.н.

• Банки, ръководещи се в своята дейност от стремеж за

реализиране на по-голяма печалба.

35

Това са различните видове търговски банки, които възникват и се

развиват на основата на този мотив. Търговските банки търгуват с пари

(кредити) и се разпореждат се с привлечени средства (влогове и депозити).

При търговските банки относителния дял на собствения капитал е по-

малък, а на привлечения е значително по-голям. Главна функция на

търговските банки е разпореждането с чуждите средства, като ги

предоставя в кредит или извършва инвестиция за собствена сметка и на

собствен риск, в следствие на което реализира печалба.

Дейността на всички търговски банки традиционно включва

следните видове сделки:

• Покупко-продажба на менителници и запис на

заповеди, сконтови операции;

• Сделки с чуждестранни платежни средства и

благородни метали;

• Приемане на чужди платежни средства на депозит,

влог;

• Покупко-продажба на ценни книжа - фирмени,

банкови, а също така съхраняване и управление на ЦК от

името на собственика (доверително управление);

• Гаранционни сделки - издаване на банкови

гаранции, авалиране на ценни книжа;

• Управление на инвестиционните фондове;

• Безкасови плащания по сметка (безналични);

• Изкупуване на вземания;

• Финансов лизинг;

• Издаване и управление на банкови карти;

• Сделки с фючърси и опции;

• Предоставяне на банкови касети в сейфа на

банката;

• Консултации на търговски дружества, фондации,

организации с идеална цел и т.н.;

• Консултации относно портфейлни инвестиции;

36

• Всички други сделки определени от съответното

законодателство.

Банки, създадени от заинтересовани лица на основата на

взаимопомощта. Това са обикновено банки, обслужващи еднолични и

дребни търговски сдружения. Главната им цел е не толкова получаването

на печалба, а самото кредитно посредничество. Те работят в интерес на

членовете си. Към тях се отнасят кредитните кооперации, популярните

банки и др. Тъй като тези банки работят в интерес на своите членове, те по

своя характер се приближават до втората група банки. Отделянето им в

самостоятелна група е доста относително.

В зависимост от собствеността на капитала банките могат да се

разграничат на държавни, общински, частни и кооперативни.

Държавните банки функционират с капитал на държавата,

осъществявайки разглежданите вече операции на централната банка, които

обикновено са неин монопол. Освен това като държавни банки могат да се

изграждат и търговски банки с цел да се извършва и преференциално

кредитно обслужване на някои отрасли и дейности. У нас понастоящем

съществуват немалко банки с преобладаващо държавно участие в

собствения им капитал. С приватизацията им, която предстои, вероятно

делът на държавните търговски банки в нашата страна ще бъде сведен до

минимум.

Целите и операциите, които се възлагат на държавните банки, могат

да бъдат най-различни, но подбудите за тяхното основаване имат

обикновено социално и общоикономическо значение.

Общинските банки са банки също с публичноправен характер. Те са

предимно банки на местните органи на управление. Мотивите за тяхното

създаване са същите, както и на държавните банки. Формите на тяхното

реализиране, както и целите им обаче могат да бъдат различни.

При частните банки характерното е това, че собственият им

капитал е частен. Те са най-старият вид банки. Юридическата им форма е

била отначало еднолично предприятие, а сега съществуват главно в

акционерна форма.3 3 Със Закона за банките (Обн. ДВ, бр. 52/1997.) е забранено образуването в нашата страна на

еднолични и кооперативни банки.

37

Целта на създаването на частни банки за собствениците им е

реализирането на печалба. По мотива на възникването им те приличат на

обикновените търговски предприятия. По тази причина понякога банките

се отклоняват от пряката си банкова дейност и с цел реализирането на по-

голяма печалба насочват своите капитали в търговски и спекулативни

сделки. В миналото както в чужбина, така и у нас и особено в САЩ това е

предизвикало масови, в това число, каскадни банкови фалити,

предизвикващи загуби не само на банките, но и на клиентите им. Затова

след голямата икономическа криза през 1929 - 1931 г. в САЩ и някои

други страни е забранена със закон покупката от банките на акции и

облигации от частни предприятия и корпорации.

Държавните банки, за разлика от частните, се появяват при

възникнала държавна или обществена нужда. Следователно не печалбата

е целта на тяхното създаване. Държавните и общинските банки не влизат в

противоречие с частните банки. И двата вида банки са обективно

необходими за развитието на икономиката. Обстоятелството, че мотив на

публичните банки не е печалбата, не значи, че те трябва да не се

съобразяват с принципите на организация на всяка икономическа

дейност - стопанственост, ликвидност, рентабилност. Тези банки

функционират при същите пазарни условия, както и частните банки. Ако

те не отчитат посочените принципи, дейността им би донесла загуба, само

че не на частния капитал, а на държавата и общината, т.е. в крайна сметка

на държавния и общинския бюджет. Такива банки следователно никоя

държавна и общинска власт не би задържала.

Мотивите за създаването на кооперативните банки са също

социално-икономически. Те се изграждат, както беше вече отбелязано, на

принципа на взаимопомощта от обикновени дребни и средни търговски

дружества. Техният капитал е дялов капитал и се набира от множеството

им членове-кооператори. Крайната цел на кооперативните банки е

набиране на собствен и привлечен капитал и сравнително по-евтино

кредитно обслужване на малките и средните стопански единици.

В световната и в нашата практика са познати два вида кооперативни

кредитни институции: градски, наричани популярни банки, и селски,

38

наричани земеделски кредитни кооперации. Популярните банки,

изграждането на които започна и в нашата страна, се занимават главно с

кредитирането на градски малки и средни предприятия, занаятчии, дребни

търговци, чиновници, пенсионери и др. Селските кредитни кооперации

кредитират дребни еднолични и кооперативни стопани.

Макар че кооперативните банки възникват на основата на принципа

на взаимопомощта, т.е. целта им не е главно печалбата, тяхното

съществуване може да бъде осигурено, ако те строго съблюдават

принципите на рентабилността и ликвидността на банките. В противен

случай те не биха донесли никаква полза на своите кооператори.

Според правната си форма банките биват три вида: еднолични

предприятия, търговски дружества и кооперации.4

Едноличната форма на банките е най-старата правна банкова

форма. Сарафите, първите банкери, са били отделни лица, натрупали

капитал. Тази форма губи своето приложение. Причините за това са две:

първо, едноличният стопанин не може да привлича значителни чужди

капитали за своята банка и, второ, банковите клиенти са психологически

предразположени към дружествената правна форма, тъй като при нея е

възможно набирането не само на по-голям размер собствен, но и на чужд

капитал.

Дружествата, изграждани съгласно изискванията на Търговския

закон5, са най-подходящата форма за организация на банковата дейност.

Те, от своя страна, се делят главно на два вида:

• дружества на лица - наричани още персонални дружества, са

събирателните и командитните дружества. За тяхната същност

сега няма да става въпрос, но трябва да се отбележи, че те се

доближават много до едноличните предприятия, за

неудобствата на които, като правна форма на банка, стана

въпрос;

4 Със Закона за банките от 1992 г. се регламентираха две форми за организиране на банковата дейност у нас - акционерна и кооперативна, а с този от 1997 г. само акционерна. Това е продиктувано от условията на прехода към пазар на икономика, в това число от необходимостта сега да се приватизират не само предприятията, но и банките.

5 Обн.,ДВ,бр.48 от 1991.

39

• дружества на капитали - дават възможност за основаването

на големи банки - със значителни размери собствен капитал,

което привлича вниманието на банковите клиенти и създава

предпоставки за увеличаване и на привлечения им капитал.

Дружествата на капитали биват два вида:

• акционерни дружества

• командитни дружества с акции.

Акционерната правна форма се поддава по-лесно на обществен и

държавен контрол и това е съществено предимство, като се имат предвид

функциите и задачите на банките. От друга страна, тази форма на

организация създава по-добри условия за въздействие върху дейността на

банките от страна на държавата посредством Централната банка.

Кооперациите са следващата, много пригодна за банкова дейност

правна и организационна форма. Тя съдържа предпоставки, създаващи

възможност за бързо и стабилно завоюване на пазарна позиция, защото е

подложена на обществен контрол. Кооперацията е масова организация.

При нея вотът не се определя от притежаваните дялови вноски, както е при

акционерното дружество. Затова кооперативните банки имат не само

дружествен правен, но и обществен характер. По тази причина

кооперативните кредитни институции са широко разпространени в

световната практика.

Класификацията на банките според отрасловата насоченост на

банковата дейност, т.е. според характера на стопанската дейност на

обслужваните от тях клиенти, не може да се разглежда като много

сполучлива. От тази гледна точка банките могат да бъдат разделени на

промишлени, търговски, земеделски, външнотърговски, домашни и други.

Това деление не намира пълно практическо приложение. Обслужването

само на отделни отрасли и дейности повишава риска на банките.

Диверсификацията на дейността им изисква и диверсификация и по

отделните клиенти, в това число, по стопанската дейност, която те

извършват. В развитите страни съществено място в банковата система

заемат и т.нар. домашни банки. Това са банки с ограничени функции,

операции и задачи, които се образуват при големи предприятия, концерни.

40

Те обслужват само предприятията членове на сдружението. Основните

опера-дни на домашните банки са главно, първо, управление на касовите

излишъци на предприятията и, второ, предоставянето им при нужда на

краткосрочни кредити.

Според големината на основния капитал и на привлечените

средства банките могат да бъдат големи, средни и малки. Нито

регламентирана, нито естествена граница и в миналото, и сега има в

отделните страни за определяне големината на банките. Това деление е

твърде относително. Критериите за такава класификация са различни за

различните държави, тъй като те зависят както от големината на отделната

държава, така и от икономическото й състояние.

Банките могат да бъдат разграничени и по териториалния обхват на

тяхната дейност. Според този признак те биват национални, регионални,

чуждестранни и транснационални.

По признака териториален обхват банките се разграничават на

местни, задгранични, съвместни, регионални и световни.

Местните банки осъществяват своята дейност в съответната

страна, на която са резиденти.

Задгранични са банките на дадена страна, които са създадени и

работят в друга държава. Например Моснар-банк в Лондон, Йоробанк в

Париж, Донаубанк във Виена са задгранични банки на Русия. Целият им

акционерен капитал е на руски банки и организации. Те действат в

съответствие със законодателствата на страните, на чиято територия се

намират.

Съвместните банки осъществяват главно разплащателни и

кредитни операции в отношенията между страните учреди-телки. Особено

широко разпостранение те получават в края на 60-те и началото на 70-те

години. Като пример могат да бъдат посочени Унгаро-американската банка

в Будапеща, Мителойронише ханделсбанк във Франкфурт с немско и

полско участие, френско-румънската банка в Париж.

Регионалните банки насочват полето на своята дейност в

определени региони, подпомагайки развитието на регионалното

икономическо сътрудничество и интеграция. Такива са Американската

41

банка за развитие във Вашингтон, Европейската инвестиционна банка

(ЕИБ) в Люксембург, Европейската банка за възстановяване и развитие

(ЕБВР) в Лондон, Азиатската банка за развитие в Манила, Арабо-

африканската банка за развитие в Кайро и др.

Световните банки осъществяват кредитно и платежно

посредничество в световен мащаб. Типични са Международната банка за

възстановяване и развитие (МБВР) със седалище във Вашингтон и нейните

филиали - Международната финансова корпорация (МФК),

Международната асоциация за развитие (МАР) и Банката за международни

плащания в Базел.

Със своя териториален обхват по-особена роля играят

транснационалните банки. Това са гигантски банкови институции от

универсален тип, разполагащи с изключително диверсифицирана и

организационно обединена мрежа от задгранични подразделения,

разположени в основните световни и национални финансови центрове. По

критериите на МВф за транснационална банка се приема такава банкова

институция, която притежава активи повече от 2 млрд. долара и има

задгранична мрежа най-малко в пет страни. Броят на транснационалните

банки е близо сто.

Според характера на операциите, които осъществяват, банките

могат да се разграничат на специализирани и универсални.

Специализираните търговски банки биват:

• депозитно-спестовни банки и каси, чиято основна операция е

приема не и съхранение на депозити и влогове;

• джиро-банки - осъществяващи разплащанията между

клиентите си;

• депозитно-кредитни банки, които, от една страна, приемат

депозити и, от друга страна, предоставят кредити на клиентите

си;

• ломбардни банки, специализирани в предоставянето на заеми

срещу залог на движимо имущество;

• ипотекарни банки, предоставящи дългосрочни кредити главно

срещу ипотека на недвижими имоти;

42

• инвестиционни банки, които посредничат при емитирането и

търговията на ценни книжа на първичния паричен пазар;

• сконтови банки, извършващи сконтови операции;

• банкнотно-емисионни банки, основната функция на които е

емисия на банкноти.

Най-важното и същевременно най-трудно е делението на банките

въз основа на извършваните от тях кредитни операции. То се извършва

обикновено на основата на следните три изходни начала: първо, срока на

кредитната операция (краткосрочна, средносрочна и дългосрочна); второ,

вида на кредитната операция (депозитна, сконтова, ломбардна, ипотечна и

др.) и, трето, характера на операцията от гледна точка на баланса (активна,

пасивна или активно-пасивна).

Разграничаването на банките на краткосрочни, дългосрочни и

средносрочни е много трудно. Дългосрочните, средносрочните и

краткосрочните кредитни операции могат да бъдат и активни, и пасивни.

Депозитните операции са само пасивни, а сконтовите, ломбардните,

ипотечните - само активни. Банката като предприятие не може да се дели

на две половини според вида на операциите й. Балансът й изразява двете

страни на дейността й: първо, мобилизирането на капитал и, второ,

авансирането на мобилизирания капитал в различни дейности. Тогава

възниква въпросът: На основата на кои банкови операции - само активни

или само пасивни трябва да се определя видът на банката? Най-правилният

отговор е, че на тази основа не би трябвало да се класифицират банките.

По-приемливо е първото начало, т.е. срокът. Но, както беше отбелязано, в

практиката се извършва разграничаване на банките и по вида на

кредитната операция.

За да бъде дадена банка ликвидна, е необходимо да се обвързват

активите и пасивите й. Ако тя мобилизира чужди капитали

краткосрочно, трябва да предоставя и кредитите на клиентите си също

краткосрочно. Отпускането на дългосрочни кредити в този случай се

допуска, първо, дотолкова, доколкото позволява размерът на собствения й

капитал и, второ, съгласно установения в банковата практика принцип,

основаващ се на Закона за големите числа, според който при нормална

43

стопанска конюнктура никога банковите клиенти и кредитори не си

изтеглят от банките капитала наведнъж и изцяло. Постоянно в банките

остава, поради трансфера на падежите на депозитите, едно неснижаемо

количество от средства, които могат да се насочват и за целите на

дългосрочното кредитиране. Независимо от това банките трябва да

раздават дългосрочни кредити преди всичко за сметка на набрани

дългосрочни капитали.

Всяка банка трябва да се стреми най-грижливо да направлява

политиката си по ликвидността по начин, създаващ възможност за

съгласуване на сроковете на пасивите и на активите й. На тази основа

могат естествено да се класифицират банките. Тъй като средносрочните

кредити са понятие доста относително, в практиката кредитите се делят по

отношение на срока главно на краткосрочни и дългосрочни. На тази основа

могат да се класифицират и банките.

Въз основа на срока, за който се авансира капитал, банките могат

да се разделят на банки за краткосрочен и банки за дългосрочен кредит.

Банките за краткосрочен кредит се характеризират с това, че

ползват чужди капитали в различна форма за кратък срок и предоставят

краткосрочни кредити - обикновено за срок до една година. Тези банки

набират чужд капитал главно под формата на депозити и затова се наричат

обикновено депозитни банки. Даването на такова наименование на

банките не е правилно, защото в случая се изхожда само от формата на

набиране на капитал, т.е. от характера на пасивните операции.

Тъй като освен чрез депозитна операция банките могат да си набавят

средства и посредством емисия на банкноти, т.е. парична емисия, на

основата на тази пасивна операция могат да възникват и банки под

наименованието “Емисионни” или още “Централни”. Въпреки, че

изпълнява редица общодържавни функции и се нарича обикновено банка

на държавата, Централната Банка е независима институция, т.е. сама

определя финансовата, организационната, правната, управленската си

политика. Тази независимост на Централната Банка се гарантира с нейния

статут и чрез закон в който изрично се посочва, че Централната Банка не е

подчинена на правителството, че тя по същество негов партньор,

44

консултант, опонент както при текущата политика така и при разработване

на дългосрочни програми.

Основната функция, на Централната банка е монополът върху

емисията на парите и от там контролът върху паричното обръщение, както

и процеса на разплащане между останалите банки на дадената страна,

регулиране и рефинансиране на тези банки чрез съответните инструменти,

провеждане на валутната политика чрез валутния курс, регулиране на

платежния баланс на страната. Следващата функция на Централната Банка

е управлението на държавния дълг. Друга функция на Централна Банка е

финансирането на бюджетния дефицит. То се извършва със следните

операции:

• разплащане по държавни дългове към чужбина;

• операции към ценни книжа;

• финансиране на държавния бюджет.

В сферата на търговията с ценни книжа на фондовия пазар, а и извън

него, Централната Банка може изпълнява ролята на централен депозитар

на държавни ценни книжа. Централната банка е отговорна за стабилността

на банковата система. Тя извършва следните функции:

• разрешаване лицензиране на банки, съобразно конкретни

условия;

• упражнява надзор над банките,

• поддържа системата за рефинансиране и поддържане на

парична ликвидност на банките.

Централната банка регулира и лицензира и небанкови финансови

посредници.

Банките предоставят разнообразни краткосрочни кредити и по-

специално: кредити по текуща сметка, сконтови, ломбардни, акцептни и

др. На основата на тези видове кредитни операции в практиката са

възникнали и банки с такива наименования. Различните видове банкови

операции са възниквали постепенно с развитието на банковото дело. На

историческото развитие се дължи и появата на жировите, инкасовите и

други банки със специално предназначение. В съвременната практика

такива видове банки се срещат твърде рядко.

45

Банките за дългосрочно кредитиране извършват операции на

капиталовия пазар, където се извършва покупко-продажба на ценни книжа:

акции и облигации. Според характера на тези дългосрочни операции

банките могат да се разграничат на три вида:

• банки, купуващи ценни книжа от предприятия и

осъществяващи по този начин тяхното финансиране;

• фондово-емисионни или инвестиционни и

• ипотекарни банки.

Първият вид банки се наричат в немската банкова теория и практика

субституционални банки, което значи заместващи банки. Това са банки,

които посредничат при финансирането на предприятия, но чрез

покупката на емитирани от тях акции и облигации. По този начин те

участват във формирането както на собствения, така и на привлечения им

капитал. Обикновено това се прави поради обстоятелството, че

предприятията - емитенти, не намират или трудно намират купувачи на

ценните си книжа. Например интересът към издадените ценни книжа от

новоизградено, непознато на капиталовия пазар дружество е малък. Чрез

покупката на ценните книжа банките в случая участват във формирането

на част от активите на предприятието - дълготрайни и краткотрайни.

Невинаги банките, закупили такива ценни книжа, се стремят да ги

продадат на капиталовия пазар веднага. В повечето случаи те емитират

свои ценни книжа, които естествено намират по-бърза реализация, и по

този начин си набавят необходимите им пасиви. Тези банки помагат на

нуждаещите се предприятия от капитал и обикновено се наричат

финансови банки.

Инвестиционните банки са банки, които се занимават също с

емисия и покупко-продажба на ценни книжа, т.е. и те работят на основата

на субституционалния принцип - принципа на заместването на капитал.

Може да се каже, че те се занимават основно с емисия и търговия на ценни

книжа и предоставят консултантски услуги във връзка с тези базисни

сделки. Те извършват също така посреднически услуги при сливане или

изкупуване на предприятия.6 Разликата между тях и субституционалните

6 Стоименов, М., Финансиране на международната търговия, София, 1999.

46

банки е в това, че те не задържат закупените ценни книжа, издадени от

нуждаещите се от капитали предприятия, емитирайки и продавайки на тази

основа свои ценни книжа. Инвестиционните банки търгуват с ценните

книжа на своите клиенти с цел реализиране на печалба. На тази основа те

емитират, т.е. извършват емисия на чужди ценни книжа.

Инвестиционните банки търгуват с ценните книжа на клиентите си

по два начина:

• първо, на комисионни начала - опосредстват покупко-

продажбата, за което получават възнаграждение под формата

на комисиона.

• второ, за собствена сметка - закупуват акциите и облигациите

по твърд (договорен) курс с цел да ги продадат на капиталовия

пазар по по-висок курс и да реализират печалба от разликата

в цените.

И в двата случая банката финансира предприятията. Тези банки се

наричат още ефектни банки. Между тях и първия вид банки трудно се

прави разграничение и всъщност в практиката те не се срещат като

самостоятелно обособени, а извършват и двата вида финансови

операции и естествено и други банкови операции.7

Ипотекарните (ипотечни) банки са банки, предоставящи

дългосрочни кредити (със срок от 5, 10, 15 и повече години) срещу ипотека

на недвижимо имущество. Използваният чужд капитал за тази цел се

набира от банките главно чрез емисия на т.нар. заложни облигации. Това

са облигации, които банките емитират обикновено при сключването на

облигационни заеми, за гаранция на които служи ипотекирано имущество

на клиентите им, т.е. на клиентите, на които се предоставят ипотечни

кредити.

Ипотекарните банки се различават от ломбардните банки, които са

специализирани в предоставянето на заеми с по-кратки срокове срещу

залог на движимо имущество.

Ипотекарни банки има в много страни. У нас е имало такава банка до

1948 г. Ипотечни операции обаче могат да извършват и други

7 Стефанова, П., Банки и кредитно посредничество, Тракия М, София, 2000.

47

специализирани банки, както и обикновените търговски банки.

Държавната спестовна каса в нашата страна и сега предоставя ипотечни

кредити на гражданите при покупка и строителство на жилища.

Във всички страни по света най-популярни понастоящем са

универсалните банки. Това са банки, които извършват всички видове

операции, с изключение на емисията на банкноти. Универсалната банка

извършва следните по-важни банкови операции:

• операции на кредитно посредничество;

• операции на платежно посредничество;

• операции с ценни книжа, доверителни операции и др.

Тя извършва краткосрочни и отчасти дългосрочни операции на

кредитно посредничество срещу различни видове гаранции -

поръчителство, залог на движимо имущество, ипотека на недвижими

ценности и различни други услуги. В зависимост от обхвата на своята

дейност универсалните банки биват три вида:

Напълно универсални банки, които извършват не само

традиционните банкови операции и услуги, но и търговия с ценни книжа и

застрахователна дейност. С други думи, тези банки включват в своята

дейност и операции и услуги, извършвани от небанковите финансови

институции. Такива банки се срещат главно в Германия, Швейцария,

Холандия.

Английска форма на универсални банки, прилагана в Англия,

Австралия и Канада. В тези банки по-рядко се среща комбинация между

банкова и застрахователна дейност, както и между чисто банкови операции

и операции с ценни книжа. С небанкови дейности обикновено се занимават

формирани към банки те дъщерни фирми. Рядко тези банки купуват ценни

книжа, емитирани от нефинансови предприятия.

Американски тип универсални банки, които не могат да

притежават акции на частни предприятия и корпорации. Покупката на

такива акции им е забранена със закон от 1933 г. (след голямата

икономическа криза, когато 40- 60% от банките в различните щати

фалират). Покупка на ценни книжа на нефинансови предприятия могат да

48

извършват само банковите холдинги и националните щатски банки. От

1997 г. ограничението е отменено.

Японските универсални банки по своя характер приличат на

американските. И при тях съществува законодателно разграничаване

между тяхната пряка банкова дейност и търговията с ценни книжа. За

разлика от американските банки в миналото, те могат да притежават акции

и от предприятия. Както в САЩ, така и в Япония универсалните банки по

обхвата на своята дейност се доближават до английската форма на

универсалните банки, защото и в двете страни банките активно навлизат в

бизнеса с ценни книжа.

Разгледана от позицията на организационната структура една

банка може да бъде без клонове и с клонове.8

Банките без клонове предлагат всички свои услуги в един офис.

Наричат се още самостоятелни банки. Те са една от най-старите и най-

разпространените форми на банкова организация в САЩ. Самостоятелни

са почти половината от американските банки.

Банките с клонове предоставят услуги в различни места -както в

централния офис, така и в клоновете, разпространени в обслужвания от тях

регион, или из цялата страна. За разлика от американската банкова система

банките в Европа и Япония са преимуществено крупни и с широко

разгърната клонова мрежа, предлащи пълен набор от услуги. Банките с

клонове в САЩ разполагат с относително ограничена мрежа. Средно на

банка се падат по седем клона. При това в отделните щати се допуска

различна степен на разкриване на клонове дори в някои като Колорадо и

Северна Дакота изобщо е забранена такава организационна структура.

През последните години обаче се очертава тенденцията на разширяване

клоновата мрежа на американските банки.

Ако на банковата организация се погледне в по-широк аспект, към

видовете банкови структури могат да бъдат отнесени банковите

холдингови компании и банките на банките.9

Банковият холдинг представлява корпорация, която притежава

акции на една или няколко банки. По американското законодателство 8 Стоименов, М., Финансиране на международната търговия, София, 1999.9 Стоименов, М., Финансиране на международната търговия, София, 1999.

49

холдинговата компания може да получи правото на контрол върху

банките, чиито акции е изкупила, само с разрешение на Управителния

съвет на федералната резервна система (фРС). При това за придобиване на

такова право холдингът следва да изкупи минимум 25% дял в акционерния

капитал поне на една банка или да получи най-малко две директорски

места в банките.

Почти всички банкови холдингови компании в САЩ контролират

само една банка. Мултибанковите холдинги са корпорации, които

притежават акции на повече от една банка. Тяхното количество в САЩ е

значително по-малко от банковите холдинги с една банка, но ролята им е

несравнимо по-голяма. Те контролират 70% от общите активи на

американските банки. Тази форма на банкова организация е особено

ефективна, тъй като позволява на практика да се избегнат забраните или

ограниченията за разкриване на филиали. Неслучайно банките в

холдинговите компании се наричат филиални.

Другата организационна форма, т. нар. банка на банките, е типична

за американската банкова практика. Такива банки могат да се създават в

сътветствие със закона Гарн-Сен-Жермен от 1982 година. Те представляват

специализирани банкови обединения за предоставяне на различни

финансови услуги, в т.ч. иновации, които са с висока стойност и не са по

силите на една банка. Банката на банките подпомага участващите в нея

банки при осъществяване на инвестиции в ценни книжа да разширяват

дейносттта си на чуждестранните пазари, консултира ги в различни

области на банковото дело и др.

И накрая ще посочим още една организационна форма, но с участие

на банкови и небанкови институции. Това са съвместните предприятия,

които в САЩ най-често се създават от банкови холдингови компании с

привличане на инвестиционни компании или застрахователни агенции,

дори и на производители. Такива съвместни предприятия позволяват

разумно да се разпредели рискът между участниците, особено при

иновационни услуги, както и да се намалят операционните и

организационните им разходи.

50

При предоставяне на международни услуги банките използват

различни организационни форми.

Най-простата е представителството или представителният офис.

Основната му задача е да стимулира развитието на банковия бизнес, да

търси нови клиенти и да разширява контактите.

Банковото отделение в чужбина е най-разпространената и най-

гъвкавата организационна форма, чрез която се предлага пълният набор

услуги, предоставяни от главната централа. Задграничните отделения не са

самостоятелни юридически лица. Те имат същите правомощия, каквито са

на клоновете вътре в страната, но се подчиняват на други правила за

регулиране и на нормативната уредба на страната, в която действат. За

отбелязване е, че в някои държави като Мексико и Канада не се разрешава

създаването на клонове на чужди банки.

Големите банки имат специални клонове в места с облекчен данъчен

режим, известни като “данъчни оазиси” - Бахамските и Каймановите

острови, остров Ман и др. Това са т.нар. офшорни офиси, които се

използват единствено за приемане на поръчки за сделки на евровалутния и

еврокредитния пазар. Те не разполагат с реално опериращ персонал - имат

само комуникационни средства за връзка с всички краища на света.

Транснационалните банки разполагат с мрежа от филиали зад

граница или дъщерни банки, които са самостоятелни организации и

предоставят пълен набор от услуги. Те имат собствен капитал,

финансовото им състояние се оценява отделно от това на банката майка.

В практиката на американските банки, извършващи международни

услуги, са известни особен вид филиали, наричани едж-филиали. Това са

самостоятелни корпоративни единици, които са филиали или на

американски, или на чужди банки, действащи на територията на САЩ. Те

могат да извършват както банкова, така и инвестиционна дейност. Сред

банковите услуги широко са застъпени приемането на депозити и

отпускането на кредити, идентифицирани като международни транзакции5.

Аналогично на вътрешната банкова практика, сравнително по-

малките банки с международни функции създават съвместни

предприятия с чужди фирми. Това става най-често в случаите, когато те

51

нямат достатъчно контакти с клиентелата в чужбина или се насочват към

такъв вид услуги, които законодателството в съответната страна не

разрешава на банките да правят.

При извършването на по-сложни международни услуги често

срещана форма на организация са банковите консорциуми, в които влизат

обикновено транснационални банки.

52

ВЪПРОСИ КЪМ ГЛАВА ПЪРВА

1. Дефинирайте понятието Брутен вътрешен продукт.

2. Какво включват брутните частни инвестиции?

3. Опишете подходите за измерване на Брутния вътрешен продукт.

4. Опишете видовете инфлация в зависимост от протичането и

размерите й.

5. Каква е характеристиката и ролята на индекса на цените?

6. Как се определя темпът на инфлация?

7. Опишете основните елементи, формиращи пазара на труда.

8. Кои са основните видове безработица и по какво се различават те

по между си?

9. Какво представлява валутния курс и кои са основните му

измерители?

10. Как се отразяват ефекта на реалния доход и ефекта на

заместването върху равнището на валутния курс?

11. Дайте кратка характеристика на вътрешния държавен дълг.

12. Какви са основните цели, от които банките се ръководят при

изпълнението на своите операции?

13. Кои са основните функции на банките?

14. Какви видове сделки извършват традиционно банките?

15. Характеризирайте банките в зависимост от собствеността на

капитала им.

16. Какви правни форми могат да се приложат при учредяване на

банкова институция?

17. Характеризирайте видовете банки според вида на операциите,

които те извършват.

53

ГЛАВА ВТОРА.ОПЕРАЦИИ НА ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ

2.1.АНАЛИЗ НА БАЛАНСА НА ТЪРГОВСКАТА БАНКА

Балансът е източник на информация за имущественото и

финансовото състояние на банката. Той изразява и отразява активите и

пасивите, т.е. източниците на финансови средства и тяхната структура, от

една страна и инвестирането на тези средства в разнообразни дълготрайни,

краткотрайни и финансови активи, от друга страна, чисто ефективно

използване е главният източник на финансовия резултат от дейността на

банките.

Търговските банки изготвят годишния счетоводен баланс по схема

утвърдена с Национален счетоводен стандарт №30 “Представяне на

финансови отчети на банката”.

Тази схема включва следните елементи:

Баланс на ТБ към 31.12.200* г.

Таблица ІІ.1.

Актив Пасив1.Парични средства в каса и по

разплащателна сметка в БНБ

2.Нетни вземания от финансови

институции

3.Вземания по споразумения за

обратно изкупуване на ценни книжа

4.Оборотен портфейл

5.Нетни кредити на нефинансови

институции и други клиенти

5.1.Кредити на бюджета

5.2.Търговски кредити

5.2.1.Кредити за търговско

1.Депозити на финансови

институции

1.2.Безсрочни депозити на банки

1.3.Срочни депозити на банки

1.4.Депозити на други финансови

институции

2.Депозити на нефинансови

институции и други клиенти

2.1.Безсрочни депозити

2.2.Срочни депозити

2.3.Спестовни депозити

3.Общо депозити

54

недвижимо имущество и

строителство

5.2.2.Други търговски кредити

5.3.Селскостопански кредити

5.4.Потребителски кредити

5.5.Жилищни ипотечни кредити на

физически лица

5.6.Други кредити

6.Общо кредити на нефинансови

институции и други клиенти

7.Минус специфични провизии

8.Активи за препродажба

9.Инвестиции в неконсолидирани

дъщерни и асоциирани дружества

10.Нетни други активи

11.Нематериални активи

12.Сгради и други дълготрайни

материални активи

4.Задължения по споразумения за

обратно изкупуване на ценни

книжа

5.Краткосрочни заемни средства

6.Подчинен срочен дълг и дългово-

капиталови (хибридни)

инструменти

7.Други пасиви

8.Общо пасиви

9.Малцинствено участие в

консолидирани дъщерни дружества

10.Общо собствен капитал

11.Акционерен капитал

12.Резерви

13.Печалба загуба от текущата

година

14.Общо пасиви, малцинствено

участие и капитал

Сума на актива Сума на пасива

Една част от банковите операции се отчитат задбалансово. Към тях

се отнасят главно безусловните, неотменяеми, потвърдени плащания и

вземания, оформени посредством разнообразни гаранции и акцепти.

Вътрешният анализ на счетоводния баланс дава възможност за

ориентиране в избраните от мениджърите приоритети, отразени в голяма

степен в годишните оперативни планове и бюджети. По принцип при

анализа следва да бъдат уловени тенденциите и връзката между

определени данни на базата на информацията, представена в счетоводния

баланс на банката. Анализът включва проверка достоверността на

представените данни, както и оценка на извършената от банката дейност.

Съществуват няколко подхода за анализ на счетоводния баланс на

търговските банки. Изборът на подход е субективен и се определя от

55

съображения за използване на най-целесъобразния и ефективен

инструментариум за анализ. Целесъобразността на анализа се обуславя от

получаването на данни на разумна цена, а ефективността е свързана с

използването на аналитичен метод или техника, които ще осигурят

достатъчно добри резултати за разкриване на причинно-следствената

връзка при минимален брой операции. Следва да се подчертае, че

аналитикът не трябва да прави подробен анализ, без да е наясно с

очакваните резултати. Когато се убеди в ефективността на определени

методи и техники, обемът от работа намалява, а резултатите стават

приемливи и с висока степен на реалност.

При анализът на активите и пасивите на търговските банки се

извършва оценка на значимостта на различията между приетите за базисни

данни и отчетените данни. И тъй като голяма част от приходите и

разходите на банката са формирани на базата на лихвоносни активи и

пасиви, може да се очаква, че измененията в икономиката, най-вече тези

които са свързани с измененията на лихвените проценти, ще намерят

отражение във водените от банката сметки.

Не е изключено измененията структурата на кредитите да

предизвика промени в степента на поетия от банката риск. По принцип по-

големият дял на търговските кредити в сравнение в другите кредити

увеличава общия риск за банката. Може да се очаква, че тези изменения ще

доведат до допълнителни промени в заделяните провизии по тези кредити.

И тъй като търговските кредити не са хомогенни, измененията в

провизиите се правят въз основа на оценката на отделни кредити, а не чрез

използването на статистически техники. Ако мениджърите не са внесли

корекции в заделените провизии в съответствие с увеличения риск,

използването на аналитични техники спомага за навременното разкриване

на този пропуск, но от друга страна, тези техники не дават възможност за

определяне на точния размер, с който трябва да бъдат коригирани

провизиите, тъй като за целта е необходим по-задълбочен анализ на всеки

отделен кредит.

Измененията в разходите за лихви в резултат на настъпили

изменения в структурата на пасивите, на лихвените проценти по тях и

56

падежната структура, без съответни изменения в лихвоносните активи, се

отразяват на лихвения марж.

Дейността по изготвя нето на банкова оперативна статистика

включва разработване на сравнителни компютърни таблици, въз основа на

които се изготвят типизирани отчети и се сравняват индекси, изчисляват се

финансови коефициенти (съотношения), разработват се схеми на падежите

на доходността, извършва се анализ на измененията в специалните сметки

за провизии за загуби от кредити и тези за капитала например.

Сравнителните отчети показват абсолютните изменения по

балансовите статии от два последователни периода - показател за

определени резултати от дейността на банката. Този анализ дава

възможност - да се откроят онези сфери от банковата дейност, които се

нуждаят от допълнителен анализ, с цел определяне на основните

тенденции. Сравнителните отчети показват измененията в абсолютно

изражение, като дават бегла представа за значимостта на измененията,

настъпили в счетоводния баланс на банките, без обаче да разкриват

степента на значимост на тези изменения.

Типизираните отчети отразяват отделните статии по баланса като

процент от общите активи. Тези зависимости измерват структурата или

микса в относителни дялове. Ако изменението в съотношението

представлява отклонение от настоящи или минали тенденции, необходимо

е да се проследят събитията, довели до това изменение.

Индексните финансови отчети разкриват величината на настъпилите

изменения (увеличение или намаление) в статиите по счетоводния баланс.

Аналитикът сравнява фактическите резултати, изразени като процентно

увеличение или намаление, спрямо планираните или очакваните резултати.

Статиите, които не съвпадат с прогнозите и очакванията, подлежат на

допълнителен, детайлен анализ. Допълнителният анализ може да включва

анализ на съотношенията или анализ на специфичните транзакции,

породили неочакваните резултати.

Типизираните отчети представляват вертикален анализ, а индексните

- хоризонтален. Когато се разглеждат заедно, всяко изменение в

структурата може да обясни степента на настъпилите изменения в

57

балансовите статии. Ако промяната в структурата е планирана, тогава

може да се очаква значително отклонение от тенденцията за тази сметка.

Ако обаче изменението се окаже неочаквано или в мащаби, надхвърлящи

допустимите от мениджърите стойности, налага се да бъде извършен

анализ на тенденцията. Дори когато структурното изменение се окаже

значително, възможно е тенденцията да не е достатъчно изразена, за да се

нуждае от допълнително разглеждане. Следователно значимите изменения

в структурата трябва да бъдат препотвърдени от тенденцията. Ако това не

стане, обхватът на анализа е ограничен и не се налага да се обръща

внимание на по-незначителни фактори.

2.2. ИЗТОЧНИЦИ НА БАНКОВИ СРЕДСТВА

58

Основните източници на банкови ресурси са предимно привлечени

средства, което непосредствено се свързва с една от основните функции на

банките, а именно акумулирането на свободен паричен ресурс. В това се

крие и главното различие между банките и останалите стопански

организации.

Набирането на чужди парични средства за осъществяването на

основните банкови дейности се извършва чрез откриването на депозити от

фирми, физически лица бюджетни организации и други търговски банки,

както и заеми от парични пазари, от други търговски банки и чрез

рефинансиране от Централната банка.

Според новите банкови регулации, приети след въвеждането на

паричен съвет, банките не могат да разчитат на рефинансиране от страна

на Централната банка. Това означава, че банките трябва да се насочат към

частния пазар на фондове. Очакваните стратегии на банките в следствие на

промените са:

• Експанзия на междубанковия паричен пазар;

• Засилена конкуренция за депозити на нефинансови

институции и домакинства. Тези депозити достигат до 80%

от пасивите на банковата система в края на 1999 г.

По отношение на собствените ресурси на търговските банки следва

да се посочи, че те се акумулират чрез вноски от техните акционери, като

съгласно нормативните разпоредби на Закона за банките минимално

необходимият внесен капитал при учредяването на банката не може да е

по-малък от 10 милиона лева10. Вноските до минимално необходимия

капитал могат да бъдат само парични.

Размерът на увеличението или съответно намалението на основния

капитал на търговските банки се определя от Общото събрание на

акционерите на банката.

10 Закон за банките чл.23 ал.2 и ал. 3 (обн.,ДВ,бр.52 от 1 юли 1997 г.; доп.,бр.15 от 1998 г.; изм., бр.21, 52, 70 от 1998 г., бр. 54, 103, 114 от 1999 г., бр.24, 63, 84, 92 от 2000 г., бр.1 от 2001 г., бр.45 от 2002 г.; изм. и доп.,бр.91 от 2002 г.; изм.,бр.92 от 27 септември 2002 г., в сила от 29 декември 2002 г.)

59

Към групата на собствените банкови средства се отнасят и

допълнителните (капиталови) резерви, които съгласно разпоредбите на

Наредба № 8 включват11:

• Отчетените печалби от текущата дейност на банката, които са

обложени с данъци и подлежат на разпределение, но не са

разпределени;

• Резервите със специално предназначение, образувани от

печалбата на банката след облагането й с данъци;

• Резервите от преоценка на активи, ако такава преоценка е

допустима, съгласно действащото законодателство;

• Сумите привлечени от банката чрез дългово/капиталови

(хибридни) инструменти, при условие, че тези инструменти,

отговарят на следните особени изисквания:

Сумите по тях са изцяло платени;

Изплащането им не е ограничено със срок;

Тяхното изплащане не е обезпечено под никаква

форма от банката;

В случай на ликвидация на банката изплащането

им е допустимо, след като се удовлетворят изцяло

претенциите на всички останали кредитори;

Вземания по тези инструменти относно главницата

(номинала) не могат да станат изискуеми, без да е

налице писмено разрешение на Българската

народна банка;

Условията, при които тези средства са привлечени

от банката, й дават право да отлага изплащането на

дохода по тях, ако тя не е формирала печалба или

печалбата й е недостатъчна;

11 Наредба №8 Капиталова адекватност на банките (Приета с решение на УС на БНБ от 15 юли 1997 г., обн. ДВ бр. 62 от 5 август 1997 г., попр., бр. 92 от 14 октомври 1997 г., изм. , бр.41 от 19 май 2000 г., бр.11от 6 февруари 2001 г., бр.79 от 16 август 2002 г.

60

• Сумите, привлечени като подчинен срочен дълг, в размер не

повече от 50 на сто от първичния капитал, при условие, че този

дълг отговаря на следните изисквания:

Сумите по дълга са изплатени изцяло;

Изплащането му не е обезпечено под никаква

форма от банката;

Първоначалният срок до падежа не е по-къс от 5

години;

Предсрочното му изплащане не може да се

извърши без предварителното писмено разрешение

на Българска народна банка;

Договорът не може да предизвика възможност за

предсрочна изискуемост на дълга;

В случай на ликвидация на банката изплащането

му е недопустимо, след като се удовлетворят

изцяло претенциите на всички останали кредитори.

В цитираната наредба се посочва изискването през последните 5

години до падежа размерът на подчинения срочен дълг да се включва и

отчита в допълнителните капиталови резерви с намаление 20 на сто

годишно. След падежа на дълга той се изключва изцяло при изчисляването

на собствения капитал.

Като друг собствен източник на банкови средства се определя и

неразпределената между акционерите на банката печалба от минали

години.

Набирането на основните средства за функционирането и

осъществяването на основните банкови дейности се реализира чрез

пасивните банкови операции, които ще бъдат предмет на следващата точка

в изложението.

61

2.3. АКТИВНИ БАНКОВИ ОПЕРАЦИИ

Активните банкови операции включват операциите, свързани с

отчитане на състоянието и изменението на материалните и нематериалните

дълготрайни активи; финансовите инвестиции; материалните запаси;

разчетите по вземания; паричните средства, движимите ценности;

предоставените краткосрочни и дългосрочни заеми на банкови клиенти.

В групата на краткосрочните финансови инвестиции се включва

онази част от текущите активи на банката, които тя придобива под

формата на акции (собствени и чужди), облигации, държавни ценни книжа,

оборотни портфейли, полици и други материални и нематериални

ценности, които тя държи за срок не по-дълъг от една година.

КРЕДИТЕН ПОРТФЕЙЛ (ВИДОВЕ КРЕДИТИ)

Кредитирането е основна дейност на банките. От една страна те

мобилизират свободните парични ресурси на предприятията и населението

и от друга страна ги предоставят за ползване под формата на различни

видове заеми. Банката с различни ресурси формира банков заемен фонд и

под формата на конкретни видове заеми предоставя за ползване средства

на своите клиенти. Банката осъществява конкретно вложение на средства,

но не безвъзмездно, а с лихва за определен срок и с определен срок на

възвращаемост. Всичко това дава основание банковата кредитна операция

да се характеризира като активна банкова операция.

В тази връзка следва да се посочи, че от счетоводната отчетност на

банката се изисква да представи информация за размера на предоставения

кредит на всеки клиент, като я систематизира по различни критерии, в

зависимост от изискванията на съответните управленски органи. Ето защо

обектът на счетоводното отчитане в банките при кредитните

операции не е размерът на заемния фонд, а конкретния вид заем,

предоставен на точно определен клиент.

Критериите, по които се определят видовете заеми са основани на

различни признакови характеристики. Основно в банковата практика

62

предоставените от банките заемни средства се разграничават на основата

на:

• срока на предоставения кредит;

• изисква ли банката обезпечение;

• начина на позволения кредит;

• предназначението на кредита, съобразно обекта на кредитиране

Разрешаването и предоставянето на кредити е в съответствие със

изискванията на Закона за банките и вътрешните правила на всяка банка.

Практически това се реализира на основата на договор между банката и

кредитоискателя.

Следва да се подчертае, че ползваният заем подлежи на

счетоводно отчитане в момента на предоставяне на средствата по

разплащателната сметка на кредитоискателя или в брой.

Погасяването на заема се извършва въз основа на предварително

изготвен погасителен план. В него се посочва сумата и падежа на

погасителните вноски от главницата на падежа. В случаите, когато се

изчислява проста лихва тя не се включва в погасителния план, тъй като

нейното изчисление се осъществява за всеки месец в зависимост от

основния лихвен процент, договорената надбавка и непогасената част от

главницата на заема. В ситуации, при които кредитополучателя не е в

състояние да издължи погасителните вноски и лихвата на падежа, се

преминава към начисляването на наказателна лихва по неиздължения

размер на заема.

Прието е от юридическа гледна точка кредитът да се представя

като двустранна сделка, свързана с предоставянето на пари или

материални ценности на възвращаема основа за определен срок, т.е.

срещу връщане на тяхната равностойност след изтичането на

съответния период в заместими блага.

В зависимост от срока на предоставяне на предоставените от банката

кредити те се подразделят на:

• Краткосрочни банкови кредити;

• Дългосрочни банкови кредити.

63

Краткосрочните банкови кредити са със срок до 1 година. Те са

необходими за формиране главно на оборотния капитал на фирмите, за

придобиването на краткотрайни активи-суровини, материали или стоки,

необходими им за да извършват нормално своята стопанска дейност. В

същото време краткосрочните банкови кредити могат да се използват и за

финансиране създаването на дълготрайни материални активи-строителство

на сгради, покупка на машини, съоръжения и други, но единствено и само

в случаите когато кредитоискателите реализират доходи от странични

дейности.

Дългосрочните кредити се отпускат от търговските банки за срок по-

голям от една година и в повечето случаи служат за финансирането на

определени инвестиционни проекти, предприети от стопанските и

нестопанските организации.

Следва да се отбележи факта, че рискът за търговските банки при

предоставянето на краткосрочни кредити е по-малък от този при

дългосрочните. Именно за това при тях се допуска липсата на обезпечение.

В същото време срещу лични гаранции- поръчителства се отпускат само за

кредити със срок до една година.

Понастоящем банките предлагат широк набор от краткосрочни

креди. Техният относителен размер възлиза на 50% от всички

бизнескредити.

Контокорентен кредит

Контокорентният кредит се предоставя и ползва по оборот. Отпуска

се при авансиране на средства в текущата дейност на предприятието

(поради което се нарича още авансов кредит) и се погасява със

завършването на кръгооборота на авансирания капитал, т.е. с постъпване

на средства от реализацията по сметката в банката. Той участва в

цялостния кръгооборот на авансирания капитал.12

Истинската контокорентна схема изисква всички плащания и

постъпления на предприятията да се извършват по разплащателната

12 Стефанова, П. ” Банки и кредитно посредничество”, София, 1999 г..

64

сметка, с което се изразява предоставянето и погасяването на кредита.

Лихвата при това положение се начислява върху салдото по сметката.

Предоставеният контокорентен кредит може да превишава, а може

да се договори и да не превишава договорения таван (лимит). Възможно е

да се договори превишение на кредита над договорения таван при нужда

на клиента от средства, за което се плаща по-висока лихва. Така се създава

допълнителна еластичност на контокорентния кредит. Освен това не

винаги се изисква той да бъде покрит с гаранции (лични и реални). Голяма

част от тези кредити са бланкови и естествено превишението на лимита не

поражда посочения проблем, а и не застрашава нито срочното им

погасяване, нито стабилността на паричното обращение, тъй като

обикновено бланкови кредити по текущата сметка се предоставят на

авторитетни, добре работещи предприятия, т.е. предприятия с финансова и

платежна стабилност.

При контокорентния кредит рискът за банките е значителен. Това се

обуславя то факта, че невинаги те могат при нужда от ликвидни средства

да си съберат вземанията по този кредит от клиентите. При кредитите,

отпускани за определени цели, както и при сконтовите операции

предоставянето на средства от банките на предприятията се извършва за

определен срок, след изтичането на който те постъпват в банката. При

сконтирането може да се извърши и предсрочна мобилизация от банките

на средства чрез ресконтирането. При контокорентния кредит, обаче

невинаги се договаря падеж. В случаите, когато това не се прави, банките

включват в договорите за кредити клауза, според която кредитът може да

се погаси при поискване.

От практическа гледна точка, контокорентният кредит трябва да се

разглежда като неликвиден актив на банките. По тази причина банките

(както и за другите кредити) искат гаранции при предоставянето му,

особено в случаите, когато се счита, че рискът е значителен.

Когато клиентите не погасяват дълга си, банките могат да пристъпят

към разпродажба на обезпечението: стоково-материални ценности, ценни

книжа, недвижимо имущество и др. Но тази разпродажба създава

трудности за банките в няколко насоки. Първо, тя изисква време, а повод

65

да се прибегне до нея е потребността на банките от средства, за които

понякога е невъзможно да се чака. Второ, много често продажбата на

обезпечението в резултат на промяна в стопанската конюнктура е

неизгодна. При понижаването на цените невинаги обезпечението е

достатъчно за погасяване на дълга.

Рискът се намалява, когато банките увеличават броя на клиентите,

ползващи този кредит. Важно от гледна точка на намаляването на риска е и

предоставянето на контокорентния кредит да се извършва не само на

предприятия от един или два, а от повече отрасли и производства.

Лихвеният процент се начислява върху сумата на фактически

използвания кредит, т.е. върху дебитното салдо по текущата сметка, или

ако се предоставя по заемна сметка - върху дебитния й оборот. Основа за

определянето му е основният лихвен процент на Българската народна

банка, към който се добавя определена надбавка. За контокорентния

кредит се заплащат обикновено два вида комисиони:

1. за управление и контрол на предоставения кредит

2. за ангажимент за използване на договорения кредит, т.е. за

ангажимент за блокиран ресурс.

Като цяло цената на контокорентния кредит е по-висока в сравнение

с останалите кредити. Това е обусловено от характера му, както и от

множеството отчетни операции, които е задължена да осъществява банката

при неговото ползване.

Контокорентният кредит може да се предоставя в следните

разновидности:

• Диспозиционен кредит

Това е контокорентен кредит, предоставян на физически лица. На

основата на диспозиционния кредит с известни модификации се

осъществява кредитирането с кредитни карти (Credit card loans). Заемите,

отпускани на притежателите на кредитни карти, са най-разпространената

форма на потребителско кредитиране, достъпна за притежателите на VISA,

Mastercard и различни видове кредитни карти, издавани от банкови и

небанкови институции. Тези заеми са с най-висока стойност на лихвения

марж в сравнение с останалите потребителски кредити. Те носят приходи

66

от лихви, такси за обслужване на клиентите и от отстъпки на търговците

(около 20% от всички приходи).

• Междинен кредит

Той е предварителен кредит, използван временно (на първите стадии

на инвестиционния процес - търсене на идея, проучване и проектиране) за

финансиране създаването на дълготрайни материални активи, който се

заменя с дългосрочен източник след намирането на постоянни източници

за финансирането им.

• Кредит “овърдрафт”

Този кредит като разновидност на контокорентния кредит обслужва

главно платежните отношения. Предоставя се при извършване на

плащания в размер, по-голям от наличния авоар от средства по

разплащателната сметка на предприятията. Обикновено размерът на

кредита не е голям. Той се предоставя само при липса на средства по

разплащателната сметка и се погасява при постъпване на средства по тази

сметка.

• Револвиращ (възобновяем) кредит (Revolving credit

adreement)

Револвиращият (възобновяемият) кредит е също разновидност на

контокорентния. При него кредитополучателят има право да ползва

многократно кредит до договорен размер в течение на определен период от

време. Срокът за усвояване се договаря обикновено в рамките до един

месец. Кредитът се предоставя отново след цялостното погасяване на

дълга по кредита, т.е. след връщането на заема започва да тече новият срок

за усвояването му. С други думи, кредитът непрекъснато се възобновява,

като се подсилва с нов кредит след погасяването му. Обикновено лихвата

по револвиращия кредит е плаваща. База за установяването й е основният

лихвен процент или лихвеният процент на междубанковия паричен пазар.

Сконтов кредит (Discounting)

Сконтовите операции представляват съществена по значение и

относителен дял в активите активна банкова операция, посредством която

банките предоставят на своите клиенти ликвидни средства. Чрез тази

67

операция се намалява дебиторската задлъжнялост на предприятията и се

увеличават средствата им по сметка в банките или касовата им наличност.

Тя изразява покупка на търговски ефекти от банките, т.е. покупка на

вземания на банковите клиенти, оформени с търговски полици и други

търговски ефекти.

Сконтови операции могат да възникнат както между банките и

клиентите им, така и между самите банки. По-малките банки могат да

сконтират търговски ефекти при по-големите, а всички - в централната

банка. Последната операция се нарича ресконтиране. Ресконтирането

представлява повторна покупка на вече сконтирани полици. Тя е

операция, присъща на емисионните банки, но може да се извършва и

между отделните търговски банки. Целта на ресконтирането е да се

снабдят търговските банки с парични средства от ресконтиращата банка.

Ресконтирането се извършва с по-ниска лихва от сконтирането.13

Чрез сконтирането се изразява посредническата роля на банките и

кредита в икономическите процеси на страната.

Сконтирането на ефекти е една от най-изгодните и сигурни форми на

кредитиране от банките. При сконтирането дългът се разхвърля на повече

от два длъжника и се изплаща изцяло на падежа от длъжника или

сконтанта. Плащането на полицата е гарантирано с акцепта на длъжника и

с подписите на джирантите, които отговарят солидарно по реда на регреса.

Срочното изплащане на сконтираните ефекти дава възможност на банките

най-рационално да използват ресурсите си.

Сконтирането изразява краткосрочно пласиране на капитал от

банките. Прави се за срок от 1 до 3 месеца, независимо от срока на

търговския ефект. Зад сконтовата операция стои обикновено движение

на стоки, което е гаранция, от една страна, за наличието на стоково

обезпечение на пуснатите пари в паричния оборот, а от друга страна, за

срочното погасяване на кредита, т.е. осигурява ликвидност на банката.

При сконтирането на търговски ефекти доходът на банките от тази

активна операция не се влияе от промени на валутните курсове и

стопанската конюнктура. Загуба може да възникне главно от разликата

13 Стефанова, П. ” Банки и кредитно посредничество”, София, 1999. г.

68

между лихвените проценти за времето на сконтирането и ресконтирането.

Чрез сконтирането на полици банките най-добре и най-бързо осъществяват

кредитно посредничество и се намесват в стопанската практика.

Банките могат да сконтират или да предоставят кредити и срещу

залог на полици, издадени от други банки или от държавния бюджет и

местните бюджети. С тях на практика се поема гаранцията за погасяване на

получен кредит от банковите и финансовите звена. Икономическите

полици, т.е. полиците, които изразяват взаимоотношения между

предприятия, несвързани с движение на стоки, са оспорими (длъжник е

обикновено само сконтантът), поради което банките не ги приемат за

сконтиране.

Изплащането на сконтираните полици трябва да се извършва в

размер на пълната им стойност на падежа. В противен случай банките имат

право да ги протестират спрямо сконтанта, длъжника, поръчителите и

всички джиранти. При протестиране на полицата счетоводна операция не

се прави. Такава операция се извършва, когато се получи от съда

изпълнителен лист и тя изразява увеличаване на съдебните вземания и

намаляване на сконтираните полици.

Сконтовият кредит, поради своите положителни качества - добра

ликвидност, обезпеченост, усвояване наведнъж, а не на траншове и др., е

доста привлекателен както за банката, така и за клиентите. Сконтовият

процент зависи от срока на заплащане на полицата и пазарните лихвени

проценти. Добрата ликвидност на банковите акцепти и лесната

негоцируемост са двете предпоставки, които правят този кредитен

инструмент относително евтин и удобен.

Акцептен кредит (Bankers acceptance )

При този кредит банката акцептира менителница, насочена към нея

от клиент или негов пълномощник, при условие че клиентът ще

предостави на банката насрещната стойност по менителницата преди

падежа й. Когато банката акцептира менителницата за сметка на клиента и

дава тази менителница на друга банка за дисконтиране, е налице редовен

договор за гарантиране на сделка. Банката може да изисква възстановяване

69

на сумата по менителницата само тогава, когато е извършила плащане по

менителницата. Когато обаче акцентиращата банка дисконтира собствения

си акцепт, споразумението има характера на договор за кредит.

Същността на акцептния кредит се характеризира следователно с

това, че при този вид кредит става въпрос за сделка за предоставяне на

кредит, но не под формата на пари, а под формата на гаранция. В този

случай банките предоставят назаем своята платежоспособност. Този

кредит се нарича акцептен, защото се оформя чрез акцентиране от банката

на трасирана срещу нея менителница от неин клиент. Акцептният кредит

изразява поет от банката ангажимент за плащане.

Технологията на предоставяне на акцептния кредит в посочените два

случая се различава. В случаите, когато този кредит изразява поет

ангажимент за плащане при предоставен търговски кредит, банката

акцентира емитирана от платеца запис на заповед, която след

акцентирането й се предава на кредитора - доставчика. По този начин тя

предоставя акцептен кредит на платеца - длъжника. При предоставен

банков акцепт за получаване на кредит от друга банка банката акцентира

издадена от клиента й менителница, на основата на която чрез

сконтирането на полица в друга банка се получава необходимият кредит.

Този кредит е изгоден за клиента, тъй като се олихвява с по-нисък лихвен

процент поради обстоятелството, че гаранцията е дадена от банкова

институция.

Обичаят за акцептните кредити да не се начислява лихва, а

комисионата произтича от обстоятелството, че при тях банките не

ангажират собствен капитал. Комисионната е възнаграждение за поетия

ангажимент за плащане при неплатежоспособност на клиента. Задачата на

акцептната комисионна е само да покрие риска, който е малък вследствие

на платежоспособността на длъжника и на сравнително ниските

експлоатационни разходи на този кредит.

Ако клиентът, получил акцептния кредит, не погаси задължението си

към кредитиращата банка или към доставчика по търговския кредит,

гарантиращата банка е длъжна да направи това. В този случай

предоставеният от нея кредит под формата на обещание за плащане се

70

превръща в паричен кредит. В банковата практика се отпускат следните

основни вида акцептни кредити:

• Кредитни акцепти - изразяват предоставен кредит

на клиент, макар и под формата на гаранция.

• Финансови акцепти - изпълняват същата роля,

както и собствените менителници на банките, изразяват чисто

пасивни сделки, на които не противостоят насрещни активни

сделки, тъй като акцентиращата банка изрично освобождава

емитента на менителницата от отговорност, в

противоположност на кредитните акцепти, и се задължава да

плати дълга по менителницата на падежа от собствени

средства. Тъй като те не са елемент на регулярните банкови

сделки, финансовите акцепти не могат да бъдат

обратноресконтирани при централната банка.

• Авалов кредит – предоставя се срещу

поръчителство, т.е. срещу лична гаранция. В поличното

обращение поръчителят, който се нарича авалист. изпълнява

особено голяма роля в кредитните отношения. Когато

кредиторите по търговската полица - първият (трасантът) или

последващите (джирантите), се съмняват в

платежоспособността на длъжника (акцептанта) и на

следващите длъжници, могат да поставят като условие за

приемане или прехвърляне (джиросване) на полицата

обезпечаването й с поръчителство на безупречен платец.

Когато авалистът по полицата е банка, тогава се предоставя авалов

кредит. Тъй като обикновено банките са безупречни платци, те често са

търсени за поръчители, като по този начин се създава по-голяма сигурност

между икономическите субекти при погасяване на дълговете по полиците.

Банките, авалирайки полици, събират комисиони, които се движат в

рамките от 5 на 1000 до 1%. Те поръчителстват на добре познати клиенти -

в добро икономическо състояние. За разлика от акцептния кредит, при

аваловия кредит не се сключва договор за осигуряване на средства по

71

разплащателната сметка в банката в деня преди падежа, тъй като главен

длъжник при този кредит е акцептантът.

Аваловият кредит, предоставен на джирант по полица с акцептант -

добър платец, увеличава доходите на банката, без да авансира капитал, т.е.

без тя ла ангажира ресурси. Както при акцептния кредит, и при този кредит

банката предоставя на заем своята платежоспособност. Чрез аваловия

кредит предприятията използват полицата като платежно средство.

Сконтирайки я при друга банка с цел получаване на сконтов кредит, те

превръщат полицата в истински кредитен инструмент.

Ломбарден кредит

Ломбардният кредит е краткосрочен кредит, предоставян срещу

залог на движимо имущество - ценни книжа, материални ценности,

благородни метали, чуждестранна валута.

Осчетоводяването на ломбардните кредити се осъществява в

съответствие с тяхната същност по английския счетоводен метод. С

размера на кредита се задължава заемната сметка и се прехвърлят

средствата по текущата сметка на кредитоискателя. След извършването на

тази операция получателят на заема може да разполага с целия размер на

преведената сума по разплащателната му сметка.

В баланса на банките ломбардните кредити, в зависимост от това,

кой е кредитополучателят, се осчетоводяват в позиция “Вземания от

кредитни институти” или позиция “Вземания от клиенти”.

Техническото оформяне на ломбардния кредит зависи от вида на

залога, срещу който се отпуска заемът. В зависимост от това се различават

следните видове ломбардни кредити:

• Ломбарден кредит срещу ценни книжа (Фондов ломбард)

При фондовия ломбард кредитът се предоставя срещу залог на ценни

книжа. Залаганите ценни книжа могат да бъдат както дългови, така и

дялови. Особено подходящи са държавните ценни книжа, които имат

добра ликвидност и не толкова променлива цена. Те са безрискови ценни

книжа. Подходящи за тази цел са и ценните книжа на компании и

предприятия в добро финансово състояние, със значително присъствие на

72

фондовия пазар, със стабилни цени или с тенденция на покачване на

цените на тези книжа.

Банките у нас предоставят кредити както срещу поименни ценни

книжа, така и на приносител. Те могат да поискат поименните да бъдат

превърнати в ценни книжа на приносител с цел да се улесни продаването

им при непогасяване на кредита от страна на кредитоискателя.

Банките са длъжни до изтичане на срока на кредита да събират

доходите от заложените ценни книжа и да ги съхраняват по сметка, до

която клиентът няма достъп. След погасяване на кредита (главницата и

лихвите) банката връща ценните книжа на длъжника и прехвърля

събраните средства по разплащателната му сметка. Заложените ценни

книжа, съхранявани в банките, не могат да се прехвърлят на трето лице. Те

се замразяват за времето до погасяването на кредита.

• Разменна ломбардна сделка

Разменната ломбардна сделка изразява кредитни отношения между

търговките банки и централната банка. Търговските банки емитират и

пускат в обращение менителници за лом-бард, при нужда от ликвидни

средства за кратък период от време, като получават срещу тях от

централната банка кредит. Това се прави в случаите, когато

ресконтирането на полици би им донесло високи лихвени загуби.

Разменният ломбард би трябвало да се разглежда, както беше вече

посочено, като форма за набавяне на капитали от търговските банки.

• Стокова ломбардна сделка

Стоковите ломбардни сделки се правят срещу лесноликвидни и със

стабилна стойност стоки, които се котират и търгуват на стоковата борса,

като например захар, пшеница, памук, кафе и др.

При всички ломбардни кредити е важно да се има предвид, че

заложените стоки трябва да бъдат застраховани за сметка на получателя на

кредита срещу възможни, съответно обичайни рискове. При съхраняването

им в антрепозитен склад трябва да се вземат предварителни мерки срещу

щети, причинени вследствие на пожар, кражба или наводнение. При стоки,

транспортирани по вода, трябва да се сключи транспортна застраховка.

73

• Варантен кредит

Този кредит се предоставя срещу залог в банките на документ,

наричан варант, удостоверяващ наличието на движимо имущество - стоки,

суровини и др. на склад, наричан антрепозитен склад. Собственикът на

антрепозита издава варанта на кредитоискателя след приемането на

движимите вещи на склад. В него се удостоверя това приемане, както и

задължението му да ги предаде обратно на собственика им след

предоставяне на варанта и заплащане на установените такси. Варантът е

гаранция на предоставения от банката кредит. Първите варанти

представляват обикновени удостоверения. По-късно започват да се

джиросват и вместо да се прехвърля стоката, се прехвърля варантът.

Варантите биват два вида: на приносител и поименни. Варантният кредит

следователно се предоставя срещу депозиран в банката варант, а всъщност

залогът му са съхраняваните в антрепозитните складове стоки.

• Винкулационен кредит

Винкулационният кредит е ломбарден кредит, отпускан срещу залог

на стоки на път. Използва се главно при външноикономическата дейност.

Вносителят на стоката предава транспортните документи на банката,

която може да задържи стоките, докато се погаси кредитът и се платят

лихвите. Такъв кредит се предоставя срещу търсени стоки със сигурна

реализация, като при това банките изискват оформянето на застраховка в

нейна полза. По този начин те постигат по-голяма сигурност, особено от

транспортни злополуки.

• Ломбардиране на вземания

Банките отпускат заеми и срещу залог на различни видове вземания,

а именно: вземания от клиенти, оформени с различни платежни документи

- чекове, платежни нареждания, платежни искания и др., както и спестовни

авоари, вземания по застрахователни договори, уравнителни вземания,

удръжки от заплати и възнаграждения и др. Ломбардирането на

уравнителни вземания се среща само при операциите между централната

банка и търговските банки и представлява форма на краткосрочно

набавяне на капитали от търговските банки.

74

Този кредит е доста рисков, поради което и цената му е сравнително

висока. По време на срока на кредита банката събира вземанията на

кредитоискателя и ги блокира по сметка, до която той няма достъп. След

издължаването на кредита средствата се прехвърлят по разплащателната

му сметка.

• Менителничен ломбард

При получаването на кредит срещу залог на полиците

кредитоискателят ще плати лихва за по-кратък срок, която съответно ще е

по-малка. Това се прави посредством заложно джиро, с което

менителницата се прехвърля като залог на банката. При предоставяне на

този кредит банките правят същия анализ, както и при сконтовия кредит.

Задължително в този случай трябва да се установят качествата на

менителницата, както и кредитоспособността на кредитоискателя и на

неговите контрагенти - длъжници по полицата.

• Други ломбардни кредити

Ломбардни кредити могат да се предоставят и със средносрочен

характер, т.е. за срок, по-дълъг от една година. Банките често предоставят

кредити срещу залог на дълготрайни материални активи - машини,

съоръжения, оборудване и др. за срок, по-голям от една година. За тези

кредити се плаща по-голяма лихва, но те създават условия за своевременно

обновяване на основните фондове на предприятията и за повишаване на

тази основа на техническото равнище на производството им.

ИНВЕСТИЦИОНЕН ПОРТФЕЙЛ НА ТЪРГОВСКАТА БАНКА

Акциите и облигациите са финансови инструменти, които се

включват в групата на краткосрочните финансови инвестиции на банката.

Акцията е ценна книга, която удостоверява, че притежателят й

участва с посочената в нея номинална стойност в капитала. Акционерното

дружество не може да издава акции с различна номинална стойност. В

същото време акциите могат да се издават в купюри от по 1,5,10 и кратни

на 10 акции.

Емисионна е стойността, по която акциите се поемат от

учредителите, съответно от подписващите при набиране на капитала чрез

75

подписка. Емисионната стойност не може да бъде по-малка от

номиналната. Могат да се записват акции и на по-голяма стойност от

номиналната. Акциите са неделими. Когато акцията принадлежи на

няколко лица, те упражняват правата по нея заедно, като определят

пълномощник.

Акциите могат да бъдат поименни и на приносител. Могат да се

издават и привилегировани акции. Акциите на приносителя не могат да му

се предават, преди да е изплатена тяхната номинална или емисионна

стойност. Когато поименните акции се предават преди внасянето на

пълната им емисионна стойност, размерът на частичните вноски се

отбелязва върху тях.

Акциите на приносител се заменят с поименни акции и, обратно, по

искане на акционера след пълното изплащане на тяхната стойност ако в

устава е предвиден ред за това. Акцията дава право на един глас в общото

събрание на акционерите, право на дивидент и на ликвидационен дял,

съразмерни с номиналната стойност на акцията.

Когато дружеството издава акции с особени права, това трябва да

бъде посочено и предвидено в устава. Акциите с еднакви права образуват

отделен клас. Не се допуска ограничаване на правата на отделни

акционери от един клас.

Привилегировани акции

Привилегированите акции могат да осигуряват гарантиран или

допълнителен дивидент или дял в дружественото имущество при

ликвидацията, както и други права, предвидени в този закон или в устава.

С устава може да се предвиди привилегированите акции да са без право на

глас, което трябва да бъде посочено и в акцията. Привилегировани акции

без право на глас се включват в номиналната стойност на капитала. Не се

допуска повече от 1/2 от акциите да бъдат без право на глас.

Акцията съдържа14:

• означението “акция” за единична и съответния брой “акции” за

купюра с повече акции;14 Стефанова, П. “Банки, вътрешни и международни плащания”, “Тракия – М”, София, 2000.г.

76

• вида на акциите;

• номер на купюрата и поредни номера на включените в нея

акции;

• фирмата и седалището на акционерното дружество;

• размера на капитала;

• общия брой на акциите, единичната им номинална стойност и

купюрния строеж;

• купоните и техния падеж;

• подписите на две лица, които могат да задължават дружеството,

и датата на емисията.

За валиден подпис върху акцията се смята и отпечатаният подпис. На

лицевата страна на поименната акция се вписва името на първия

собственик.

Ако не е предвидено друго в устава, акциите се издават с купони за

дивидент за 20 години. Купоните не могат да се прехвърлят отделно от

акциите. В купона се съдържа означението “купон”, фирмата на

акционерното дружество, номерът на купона, акцията и купюрата и

годината, за която трябва да се платят дивиденти по него.

Акциите на приносител се прехвърлят с предаването им.

Прехвърлянето на поименните акции се извършва с джиро и трябва да бъде

вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие спрямо

дружеството. В устава могат да бъдат предвидени и други условия за

прехвърляне на поименни акции. Прехвърлителят на поименни акции,

които не са изплатени или от които произтичат други задължения към

дружеството, е отговорен солидарно с приобретателя. Отговорността на

прехвърлителя се погасява с изтичането на 2 години от деня на вписването

на прехвърлянето в книгата на акционерите.

Облигации

Облигацията е ценна книга, удостоверяваща, че собственикът й е

предоставил заем за определен период от време на дружеството при

определен лихвен процент. Последният се изплаща преди дивидентите по

77

всички видове акции и независимо дали фирмата реализира печалба или

загуба15.

Облигациите от една емисия при еднаква номинална стойност

осигуряват еднакво право на вземане. Те могат да бъдат налични и

безналични. За издаването, прехвърлянето и залагането на наличните и

безналичните облигации се прилагат правилата за акциите.

Редът за превръщането на облигациите в акции се определя в

решението на общото събрание за издаване на облигациите. Общото

събрание на акционерите може да определи условията, при които

притежателите на облигации, за които не е предвидено, че ще се

издължават чрез превръщане в акции, могат да ги превръщат в такива.

Емисионна стойност на превръщаните облигации не може да е по-ниска от

номиналната стойност на акциите, които облигационерите биха придобили

срещу тях.

Цената, по която се продават акциите на фондовите борси, се нарича

курс на акцията. Той обикновено се различава от номиналната й стойност.

Съществува и емисионна стойност на акциите, която е цената на

акциите, закупувани от учредителите на фирмата. Тя не може да

бъде по-висока от номиналната.

Благородни метали и скъпоценни камъни

Благородните метали и скъпоценните камъни, както и сделките с тях

са обект на контрол от страна на държавата. Той е насочен главно във

връзка със съдържанието на всички операции с благородни метали и

скъпоценни камъни - добиване, преработка и други сделки със злато,

сребро, платина и скъпоценни камъни се извършва по ред, определен от

Министерския съвет. Този ред се регламентира с Валутния закон; Наредба

за добиване и преработване на злато, сребро и платина и сделки с тези

метали и със скъпоценни камъни; Наредба №8 за отчитане на злато, добито

от физически лица; Наредба за контрол върху златните и сребърните

изделия; Наредба за начина на получаването, съхраняването и

15 Търговски закон (обн.,ДВ,бр.48 от 1991 г.,изм.,ДВ,бр.25 от 1992 г.,бр.61 и 103 от 1993 г.,бр.63 от 1994 г.,бр.63 от 1995 г., бр. 42, 59,83,86 и 104 от 1996 г.,бр.58, 100 и 124 от 1997 г., бр.52 и 70 от 1998 г., бр. 33,42,64,81,90, 103, 114 от 1999 г., бр.84 от 13 октомври 2000 г.)

78

изразходването на благородни метали, предназначени за производствени

цели; Наредба № 2126 за оползотворяване на отпадъците от благородни

метали; Наредба №1 за производството, продажбата и отчитането на

материалите за стоматологични цели, изработени от сплави, съдържащи

благородни метали; Инструкция №1 за организацията на стоматологичното

ортопедично лечение със сплави, съдържащи благородни метали и за

контрола по използването им в зъботехническите лаборатории и др.

нормативни разпоредби.

Особеностите, които възникват във връзка с контрола са свързани с

редица операции по добиването и преработката им, за да придобият вид на

предмети за покупко-продажба или за вносно-износна дейност. Тези

обстоятелства ги правят обект на валутен контрол и извън изискването да

са предназначени за внос и износ или да са предмет на сделки между

местни и чуждестранни лица. Ето защо те се разглеждат като предмети,

поставени под валутен контрол при наличието на определени условия.16

Основните органи, определени от нормативните разпоредби,

осъществяващи контрол над благородните метали и валутните ценности са

Българска народна банка, Министерство на финансите, данъчната

администрация и други. Обхвата на контрола включва операциите и

сделките с благородни метали и скъпоценни камъни за които са приети

определени валутно-правни разрешения, валутно-правни забрани и

валутно-правни ограничения. Забраните са относителни, защото не се

отнасят за действията, разрешени с някои нормативни разпоредби.

Благородните метали от гледна точка на банката, могат най-общо да

се подразделят на: благородни метали в основен банков резерв и

благородни метали в оборотна наличност. Благородните метали в основен

резерв не могат да бъдат обект на сделки, да се предоставят под формата

на залог и други операции. Оборотните резерви могат да се използват във

всеки един момент за сделки, с цел реализиране на печалби, за покриване

на дефицит в ликвидността на банката и други сделки допустими по

валутното законодателство на страната.

16 Томева, М., Д. Добрева, Г. Иванов, Технология на валутния контрол, АИ “Д.А. Ценов”, Свищов, 2002 г..

79

В сметкоплана на банките за отчитане на благородните метали и

скъпоценните камъни са предвидени сметки в група 515 Благородни

метали и скъпоценни камъни17.

Сметките са активни и се водят във всички банкови звена.

Аналитичното отчитане се организира по видове благородни метали и

скъпоценни камъни по физическа форма (кюлчета 12.5 кг, 1 кг, ленти и

др.), по качество и местонахождение.

Отчитането на благородните метали и скъпоценните камъни,

закупени и продадени в периода между две преоценки се извършва, чрез

използуването на способа “първа входяща, първа изходяща цена” (FIFO),

при който материалните ценности се изписват по цената на придобиване в

последователността на тяхното постъпление.

Държавните ценни книги

Държавните ценни книжа са емитираните от правителството и

притежавани от финансовите институции или управлявани от тях, от името

и за сметка на техни клиенти, съкровищни бонове, съкровищни полици и

съкровищни облигации. В зависимост от времето, за което банките

задържат при себе си активите и целта, която се преследва с тяхното

изкупуване (получаване на приходи от лихви, печалба от разлики в цени

или отбиви), държавните ценни книжа се разглеждат като: краткосрочни,

средносрочни и дългосрочни. Държавните ценни книжа се отчитат по цена

на придобиване, независимо от номиналната стойност.

Държавните ценни книжа са директно задължение на правителството

и инструмент за финансиране на бюджетния дефицит или за заместване на

дълговете на държавата. Те са високоликвидни, като изплащането им е

гарантирано с пълната законодателна сила на държавата. Това ги прави

предпочитан инструмент на финансовите пазари. Банките ги използват за

управление на ликвидността.

У нас кредитната дейност на държавата се регламентира с Наредба

№5 на министъра на финансите и управителя на БНБ. С нея се определят

условията и редът за емитиране, придобиване и изплащане на безналични

17 Стоянов, С., “Счетоводство на банките”, София, 1994 г.

80

държавни ценни книжа. Емитирането се извършва по решение на

министъра на финансите, а БНБ организира дейността по реализирането

им.

Според срока си държавните ценни книжа се делят на18:

• съкровищни бонове - с матуритет до 12 месеца

• съкровищни облигации - с матуритет над 1 година, като те са

само в безналичен вид.

Според начина на формиране на дохода държавните книжа биват:

• лихвени

• сконтови

Режимът за заместване на дълговете на държавата с ценни книжа, са

оформени по два начина. Първият е чрез Закона за уреждане на

несъбираемите кредити. Този закон регламентира заключителната фаза на

поемането в държавен дълг на заварените лоши банкови кредити. ЗУНК

урежда значителна по мащаби финансова операция. Необслужваните към

30 юни 1993 г. кредити, договорени и отпуснати от търговски банки с над

50 на сто държавно участие на държавни фирми, заедно с неплатените

лихви по тях се заменят срещу държавни дългосрочни облигации.

Кредити, договорени в конвертируема валута, както и неплатените по тях

лихви, се заменят срещу държавни дългосрочни облигации, деноминирани

в щатски долари и изплащани в лева. Така се емитират еднократно за

замяна срещу кредитите два типа облигации19:

• левови, с намаление в изплащаните лихвени купони в първите

шест години от матуритета;

• валутни, които се обслужват и погасяват в левове.

В закона е предвидено държавните дългосрочни облигации да се

използват за залог и обезпечение във всички предвидени от закона случаи,

както и за рефинансиране на търговските банки при условия и ред,

18 Стефанова, П. “Банки, вътрешни и международни плащания”, “Тракия – М”, София, 2000 г..19 Закон за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г. ((обн., ДВ,

бр. 110 от 1993 г.;изм., бр. 112 от 1995 г., бр. 55 от 1997 г., изм ДВ бр. 12 и изм. доп. бр. 90, 103 и 111 от

'99 г., изм. - ДВ бр .1 и 92 от 2000 г., изм. доп. ДВ бр. 28 и бр. 46/2002 г.

81

определен от БНБ. Държавните ценни книжа по този закон могат да се

използват и за участие в приватизацията по реда на Закона за

преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.

Вторият случай за заместване на държавен дълг с ценни книжа се

отнася за външния дълг на страната. През 1994 г. е подписано

споразумение между Правителството на Република България и

кредиторите за редукция и възстановяване на обслужването на външния

дълг. Споразумението предвижда замяна на оригинален дълг чрез три

опции:

• емитиране на дисконтови облигации (Discount Bonds) -

облигации с отстъпка

• FLIRB-ове (Front Louded Interest Reduction Bonds) - облигации с

начално намалени лихви

• обратно изкупувани от оригиналния дълг (Debt Buyback)

За просрочените, неизплатени и натрупани лихви се предвижда

емитиране на облигации срещу предишна дължима лихва (Past Due Interest

Bonds).

Сделките, които могат да бъдат извършвани с ДЦК могат да се

определят като20:

Придобиване на ДЦК на първичния пазар

На първичния пазар ДЦК се придобиват чрез аукциони,

организирани от Българската народна банка. БНБ провежда аукциони за

краткосрочни ДЦК всеки понеделник от месеца, а за средносрочни и

дългосрочни - всеки втори и четвърти петък от месеца. В тях могат да

участват само банки и други инвестиционни посредници, одобрени за

първични дилъри от комисия. Те задължително трябва да имат открита

разплащателна сметка в БНБ.

Първичните дилъри могат да участват в аукционите със състезателни

поръчки от свое име, за своя или за сметка на свои клиенти и с

несъстезателни поръчки от свое име, но за сметка на клиенти, които не са

банки. Тези, чиито поръчки са одобрени, са длъжни да осигурят в деня на 20 Стефанова, П. “Банки, вътрешни и международни плащания”, “Тракия – М”, София, 2000. г.

82

емисията необходмите средства в срокове, определени от Министерството

на финансите и БНБ. В деня на емисията БНБ отразява във водените при

нея регистри придобитите от всеки участник ДЦК.

Придобиване на ДЦК на вторичния пазар

На вторичния пазар се извършва:

• покупко - продажба

• прехвърляне без движение по разплащателните сметки в БНБ

• прехвърляне с уговорка за обратно изкупуване (репо сделки)

Сделките на вторичния пазар се осъществяват между първичен

дилъри от една страна и от друга - първичен дилър, или непървичен дилър,

или физическо или юридическо лице. Прехвърлянето на физически и

юридически лица на ДЦК става с издаване на поименен сертификат. Всеки

първичен дилър води регистър за притежателите на сертификати.

Физическите и юридическите лица могат да прехвърлят придобитите

от тях ДЦК на други лица. Това става в присъствието и на двете страни,

които подписват декларация. За да има действие сделката, тя трябва да се

регистрира в регистъра на първичния дилър. Подобна е и организацията на

сделки между непървични дилъри и физически или юридически лица.

Изплащане на държавни ценни книжа и лихвите по тях

Изплащането на ДЦК се осигурява от Министерството на финансите.

Лихвите по краткосрочните ценни книжа се изплащат на датата на падежа

им, а по средносрочните и дългосрочните - на всеки шест месеца, като

последното се извършва заедно с номинала им. На падежа БНБ превежда

по разплащателните сметки на първичните дилъри необходимите средства.

Първичните дилъри изплащат лихвите и номиналната стойност на ДЦК

срещу представяне на оригинални сертификати.

ВЗЕМАНИЯ И ИЗВЪНБАЛАНСОВИ ОПЕРАЦИИ

Прието е банките да формират провизии на основата на определени

от тях рискови експозиции, които да отчитат задбалансово.

83

Рискови експозиции по смисъла на Наредба № 921 са:

• всички кредити и други вземания на банка, отразени като

балансови позиции, независимо от основанието за

възникването им и използвания финансов инструмент, за

които има риск от намаляване на балансовата им стойност;

• условните задължения на банката, отразени като

задбалансови позиции, за които има вероятност да бъдат

изплатени от банката.

Банките оценяват и класифицират рисковите си експозиции, когато са

налице обективни доказателства за влошаване на техния статус. Те отчитат

най-малко към датата на съставяне на всеки месечен счетоводен баланс

формираните провизии за загуби от обезценка.

Когато банка има повече от една експозиция към лица, които могат

да се разглеждат като носители на общ риск, тези експозиции се

класифицират в групата на лицето с най-висока степен на риск.

Наложително е по всяка експозиция да се поддържа изчерпателна

документация, която съдържа всички съществени условия и обстоятелства

по сделката, както и съответната информация за оценка и класификация, и

начините за определяне размера на провизиите за загуби от обезценка.

В практиката всяка банка разработва политика за оценка на

рисковите експозиции и създава специализиран вътрешен орган за

наблюдение, оценка, класифициране и провизиране на рисковите

експозиции за загуби от обезценка. Рисковите експозиции се оценяват и

класифицират въз основа степента на кредитен риск, срока на забавата на

изискуемите суми по тях, оценката на финансовото състояние на длъжника

и източниците за изплащане на неговите задължения.

Оценката на финансовото състояние на длъжника се основава на

периодично изискваната и представяна от него информация, включваща

счетоводни отчети и други документи. Оценката на финансовото състояние

включва качествения и количествения анализ, който отчита всички

обстоятелства, които биха могли да засегнат погасяването на

задълженията, съгласно клаузите на договора.21 Приета от БНБ на 19 декември 2002 г., обн. в ДВ, бр. 2 от 7 януари 2003 г.; изм. и доп., бр. 71

от 2003 г.

84

Рисковите експозиции на банката се класифицират в пет

класификационни групи в съответствие със следните критериите22:

Редовни експозиции – включват рисковите експозиции по кредити и

други вземания, които се обслужват и за които данните за финансовото

състояние на длъжника не дават основание за съмнение, че той ще изплати

изцяло задълженията си. Една рискова експозиция се класифицира като

редовна, ако за нея са налице едновременно следните условия:

• главницата и лихвите се изплащат текущо в съответствие с

условията на договора или със забава до 30 дни, но само

когато забавата е оправдана или е допусната случайно;

• длъжникът използва заема за целите, предвидени в договора;

• банката разполага с достатъчно актуална информация за

финансовото състояние на длъжника и източниците за

изплащане на неговите задължения, както и други

документи, свързани с дейността му.

Експозиции под наблюдение - включват рисковите експозиции по

кредити и други вземания, при които са налице несъществени нарушения в

тяхното обслужване или съществува възможност за влошаване във

финансовото състояние на длъжника, което може да постави под съмнение

пълното изплащане на задължението. Рисковата експозиция се

класифицира като експозиция под наблюдение, ако отговаря на общите

условия на наредба № 9 или на едно от следните условия:

• натрупани са просрочени плащания по главницата или по

лихвите със забава от 31 до 60 дни;

• длъжникът използва заема за цели, различни от

предвидените в договора.

Нередовни експозиции – това са рисковите експозиции по кредити и

други вземания, при които са налице значими нарушения в тяхното

обслужване, или има данни, че финансовото състояние на длъжника не е

стабилно, текущите и очакваните му постъпления не са достатъчни за

цялостно изплащане на неговите задължения към банката и към другите му

22 Ако банката не разполага с достатъчно информация за финансовото състояние на длъжника и източниците за изплащане на неговите задължения, както и други документи, свързани с дейността му, рисковата експозиция се отнася в следващата по-висока рискова класификационна група.

85

кредитори, както и когато има установени слабости с ясно изразена

възможност банката да понесе загуба. Класифицирането на една рискова

експозиция като нередовна се извършва, ако отговаря на общите условия

или на едно от следните условия:

• натрупани са просрочени плащания по главницата или по

лихвите със забава от 61 до 90 дни;

• във финансовото състояние на длъжника има значимо

влошаване, което е в състояние да застраши погасяването на

задълженията.

Съмнителни експозиции – включват се рисковите експозиции, при

които са налице съществени нарушения в тяхното обслужване или в

резултат на значително влошаване на финансовото състояние на длъжника

вероятността за пълно изплащане на задълженията е малка. Условие за

класифицирането на такава експозиция е отговарянето на общите условия

или на едно от следните условия:

• натрупани са просрочени плащания по главницата или по

лихвите със забава от 91 до 120 дни;

• длъжникът има траен паричен недостиг.

Загуба - рискови експозиции, при които обслужването е трайно

нарушено или поради тежкото финансово състояние на длъжника

задълженията му се приемат за несъбираеми, независимо че имат частична

възстановителна стойност, която може да се реализира в бъдеще. Наредба

№ 9 предвижда класифицирането на рисковата експозиция като загуба,

ако тя отговаря на някое от следните условия:

• натрупани са просрочени плащания по главницата или по

лихвите със забава над 120 дни;

• длъжникът е обявен в несъстоятелност;

• длъжникът е в процес на ликвидация и съществува риск да

останат не удовлетворени кредитори;

• вземането, отразено като балансова позиция, е предмет на

съдебно производство или е присъдено от съда на банката,

но не е събрано;

86

• други условия, даващи основание да се счита, че съществува

опасност рисковата експозиция да не бъде изплатена.

Група от редовни кредити и други вземания със сходни

характеристики могат да се оценяват на портфейлна основа. Системата за

наблюдение на кредити и вземания трябва да дава възможност за оценка и

класификация индивидуално, по отделни групи и общо на целия портфейл.

Специфичните провизии за загуби от обезценка намаляват

стойността на балансовите активи с очакваната загуба до възстановимата

им стойност. Специфичните провизии за загуби от обезценка се формират

срещу конкретно определени експозиции, класифицирани под наблюдение,

като нередовни, съмнителни и загуба. Съгласно наредба № 9 За оценка на

рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване

на риска от загуби общ кредитен риск се определят на портфейлна основа

за експозиции, класифицирани като редовни, за покриване на

съществуващи загуби и рискове, които не могат да бъдат конкретно

определени за всяка отделна експозиция, в размери, установени в

политиката за оценка на рисковите експозиции.

Специфичните провизии са елемент на счетоводните разходи и се

отчитат в отчета за приходите и разходите. Те представляват условни

задължения, отчетени като задбалансови позиции, са елемент на

счетоводните разходи и се отчитат в пасива на баланса с частта от

задължението, за която съществува вероятност да бъде изплатена от

банката.

2.4. ПАСИВНИ БАНКОВИ ОПЕРАЦИИ

Финансовата структура на банките съдържа два типа капитали:

собствени и чужди (привлечени средства). За търговските банки е

характерна негативната финансова структура, т.е. структура в която

чуждите капитали надвишават размера на собствените капитали на

банката. Тази негативна структура е предопределена от естеството на

87

банковата дейност и главно от факта, че банките са финансови институции

боравещи със чужди пари.

Структура на банковите капитали

Таблица ІІ.2.

Соб

стве

ни

рес

урси Собствен капитал:

• Акционерен капитал.

• Резерви.

• Неразпределена печалба.

ПОСТОЯННИ

КАПИТАЛИ

Дългоср. и средносрочни дългове.

Пр

ивл

ечен

и (

чуж

ди)

рес

урси Краткосрочни дългове:

Депозити на фирми, граждани, бюджетни

организации и други ТБ:

• срочни депозити;

• спестовни депозити;

• депозити до поискване.

Заеми от паричния пазар:

• заеми от др. ТБ;

• рефинансиране от ЦБ.

ТЕКУЩИ

КАПИТАЛИ

Източник: Попов Д., “Банките”, София, 1991 г.

СОБСТВЕН КАПИТАЛ

Собственият капитал се формира при учредяването на банките. В

процеса на осъществяване на тяхната дейност неговият размер може да

претърпи корекции, в зависимост от желанието на акционерите и

конкретните пазарни условия. Размерът на собствения капитал е израз на

имущественото банката и обяснява произхода на имуществото на банката.

88

Собствения банков капитал намира въплъщение, образувайки

активите на банките. Характера на банковата дейност определя най-

главната особеност на банковите активи. Това, което ги отличава от

активите на другите стопански субекти е по-голямото присъствие на

финансовите дългосрочни и краткосрочни активи.

Осъществяването на банковата дейност изисква съсредоточаване на

значително количество капитали. Това практически се извършва чрез

различните начини и форми за привличане на чужди капитали.

Собственият капитал на банките се поделя на няколко раздела:

• Основен капитал,

• Допълнителен капитал,

• Резерви

• Печалба

Счетоводното отчитане на собственият капитал като задължение, се

определя от потребностите за характеризиране и контрол над

имущественото състояние на банката като стопанска организация.

Размера на капитала на банките и промените, които настъпват в него

по време на дейността се отчита съгласно изискванията на Закона за

счетоводството23, Национален счетоводен стандарт №30 – “Представяне на

финансовите отчети на банки и разпоредбите на Закона за банките.

Отчитането на собственият капитал се определя и от нормативната

регламентация произлизаща от разпоредбите на Търговският закон,

банковата дейност да се извършва от акционерни дружества.

Първоначално отпечатаните акции и емитираните по-късно нови

такива могат да се отчитат задбалансово.

Аналитичното отчитане на собствения капитал се осъществява по

различни признаци и е в зависимост от възприетата счетоводната политика

на отделната банка.

РЕЗЕРВЕН ФОНД

Функционалното предназначение на резервния фонд е създаването

на определен запас на основния капитал. По своята същност резервния

23 ДВ бр. 98/2001г.

89

фонд представлява допълнителен банков капитал. Съгласно разпоредбите

на Закона за банките, всяка банка или банкова група трябва да разполага

по всяко време със собствен капитал (капиталова база), чиито минимални

размери, структура и съотношение с балансовите й активи и пасиви и

задбалансови ангажименти се определят от Централната банка с наредба

съобразно кръга на извършваната банкова дейност.

Според Закона за БНБ, Българската народна банка:

1. Определя с наредба задължителните минимални резерви, които

банките са длъжни да поддържат при нея, метода за изчисляването им,

както и условията и случаите за плащане на лихва върху тях;

2. Утвърждава с наредба други условия и изисквания за поддържане

стабилността на кредитната система.

Също така, съгласно разпоредбите на Закона за БНБ, търговска

банка, която не поддържа определените задължителни минимални резерви,

заплаща наказателна лихва върху сумата на недостига за времето до

неговото покриване в процент не по-голям от двойния размер на основния

лихвен процент на Българската народна банка.

Фонд “Резервен” се образува от отчисления в размер 25 на сто от

годишното превишение на приходите над разходите на банката.

Средствата от фонда се използват за покриване на загуби на банката. След

отчисляване на сумата за фонд “Резервен” от годишното превишение на

приходите над разходите на банката се заделят необходимите суми за

фондовете със специално предназначение, учредени по решение на

управителния съвет. Остатъкът от годишното превишение на приходите

над разходите на банката се внася всяка година в приход на държавния

бюджет.

Според Закона за банките, за образуването на фонд “Резервен”

банката отделя най-малко една пета от печалбата след облагането й с

дължимите данъци и преди изплащането на дивиденти, докато средствата

на фонда достигнат 1,25 на сто от сбора на сумата на активите по баланса и

задбалансовите ангажименти. Отново съгласно разпоредбите на Закона за

БНБ, когато средствата на фонд “Резервен” спаднат под минималния

90

размер, банката е длъжна да възстанови средствата по фонда до достигане

на минималното равнище в срок 2 години.

Всяка банка поддържа активите си в състояние, което й позволява да

изпълнява без забава паричните си задължения. Условията за поддържане

на ликвидност се определят с наредба на Централната банка. Всяка банка

поддържа разлики между активите и пасивите в чуждестранни валути

както по отделни видове валути, така и общо в размери не по-големи от

определените от Централната банка като процент от собствения капитал.

Според чл. 4 на Наредба № 21 на БНБ24, банките поддържат

задължителни резерви по своите разплащателни сметки в лева и във валута

при БНБ съответно срещу привлечените си средства в левове и

чуждестранна валута. Допустимо е по своя преценка банките да поддържат

резервите си изцяло в лева или във валута, като за всеки отделен ден се

признава само внесената валута до размера на дължимите резерви върху

привлечените средства във валута.

БНБ може да вземе решение за изплащане на лихви върху левовия

компонент на изискуемите минимални резерви, които банките поддържат

при нея. Съществена особеност при това, е че лихвата се изплаща в лева и

не може да надвишава дохода, който БНБ получава от вложенията си в

Евро.

Банковите резерви са обект на отчитане и наблюдение от страна на

БНБ и “Банков надзор”. В края на всеки отчетен период, всяка търговска

банка, която отчете недостиг в размера на задължителните минимални

резерви, подлежи на санкции съгласно разпоредбите на Наредба на БНБ №

21. Методиката на отчитане се определя от Управителния съвет на БНБ.

Недостига в размера на резерва на банката се събира по служебен път от

БНБ чрез прихващане от сметките на съответната банка.

В практиката изключение от задължението за поддържане на

минимални резерви се предвижда единствено за банките, които са обявени

в несъстоятелност или ликвидация. Размера на резервите се изчислява от

24 Наредба №21 “За задължителните минимални резерви , които банките поддържат при Българска народна банка (Приета с решение №30 на Управителен съвет на БНБ от 19 февруари 1998 г., обн. ДВ бр.28 от 11 март 1998 г., в сила от 1 април 1998 г., изм. бр.118 от 13 октомври 1998 г. попр., бр. 124 от 27 октомври 1998 г., изм., бр.50 от 20 юни 2000 г., в сила от 1 юли 2000 г., бр.68 от 16 юли 2002 г., в сила от 1 юли 2002 г.)

91

самите банки, в съответствие с разпоредбите на Наредба № 21 на БНБ.

Също така те сами управляват резервните си активи за периода на

поддържане.

ДЕПОЗИТЕН ПОРТФЕЙЛ

Основната характеристика на банковата дейност изисква

използването на всички форми на привличане на капитали. За

юридическите и физическите лица в звената на банковата система могат да

се откриват разплащателни, текущи (избирателни) и специални сметки за

съхраняване на парични средства в национална и чуждестранна валута.

Внесените в банките средства са платими при поискване или след

предварително определен срок и условия за плащане. Всички клиенти

могат да си откриват в банковите звена разплащателни сметки в левове. Не

съществува ограничение за броя на тези сметки. Нормална банкова

практика е в една банка за един клиент да се води само една разплащателна

сметка. Юридическите и физическите лица имат пълната свобода при

избора на банката, където да си открият разплащателни сметки. В

Централното Управление на БНБ за отделните търговски банки се води по

една разплащателна сметка, която се използва и за осъществяване на

междубанковите разплащания.

При ползване на банкови кредити от юридически лица съществува

изискването кредитополучателите да имат открита разплащателна сметка.

А условие за участие в безналично разплащателно отношение е

контрагентите да имат сметки (разплащателни, текущи и др.) в банката.

За звената от бюджетната система в банките се откриват текущи

(набирателни) сметки. По своя характер тези сметки не се различават от

разплащателните.

В банковата система могат да се откриват различни специални

сметки: особени, акредитивни, чекови, ликвидационни. Като специални

сметки в банковия сметкоплан се разглеждат и влоговите сметки на

гражданите и домакинствата. По отношение на тези сметки трябва да се

отбележи несъответствието между банковия и националния сметкоплан.

92

В банковата практика на страната за отчитане на паричните средства

и финансовите активи като цяло във валута, се използват три валутни

курса:

а) централен курс на БНБ

б) курс - купува, и

в) курс - продава.

Счетоводната характеристика на валутните отчетни обекти в банките

(налична чуждестранна валута, валутни вземания и валутни задължения)

се извършва по централния валутен курс на БНБ. Осъществяваните

валутни банкови операции обикновено се извършват по другите два

валутни курса. Това налага постоянно да се отразяват и разликите между

валутните курсове, които от гледна точка на банките са финансови

приходи или финансови разходи. Освен това, валутните курсове са

постоянно променящи се величини. В момента банките обявяват

ежедневно своите валутни курсове, чрез които осъществяват

разнообразните валутни операции.

Поради ежедневната промяна на централния валутен курс,

независимо от това дали през деня са извършени или не валутни операции,

в банките ежедневно отразяват разликите между централния валутен курс

за деня и този от предходния ден. И в тези случаи валутните разлики могат

да бъдат положителни или отрицателни от гледна точка на финансовото

състояние на банката.

За да се открие банкова сметка е необходимо лицето (юридически

лица и еднолични търговци) да подаде в избраната от него банка искане за

откриване на сметка по образец, към което се прилагат25:

• Спесимени от подписите на лицата, които ще имат

право да задължават сметката;

• Копие от акта, с който са оправомощени лицата,

които ще се разпореждат със средствата по сметката;

• Удостоверение за регистрация на лицето, което

открива сметката;

25 Наредби на БНБ-“Банково право-сборник нормативни актове” София 2002 г.

93

• Извлечение от учредителния акт на лицето,

откриващо сметката.

При откриване на ликвидационна сметка към искането се прилагат:

• Копие от акта за обявяване на ликвидацията;

• Копие от акта за назначаване на ликвидаторите;

• Спесимени от подписите на ликвидаторите.

Банките могат да искат и представянето на други документи, а също

така да определят минимален остатък по сметката. Те могат да

удовлетворят искането за откриване на сметка, или да го откажат, без да се

мотивират за това. При последователно отклоняване на искане за

откриване на сметка от три банки, лицето може да се обърне към БНБ,

която да определи банката, където да се открие и води сметката на

банковия клиент.

Плащанията от разплащателни, текущи и специални сметки на

юридически и физически лица се извършва само по нареждане на

титулярите или оправомощени по съответния ред лица. Същите се

извършват по касов или безкасов път.

Депозитните операции са банкови операции, свързани със

съхраняването на ценности за предварително определен период от време

или за връщане при настъпване на някакви условия. Банковите депозити

биват обикновени и парични. Обикновени депозити са всички депозирани

ценности в банките за съхранение или за съхранение и управление. Такива

депозити могат да бъдат: изделия от благородни метали и скъпоценни

камъни, ръкописи от произведения на науката и културата, вторите

ключове от касите на предприятия и фирми, ценни книжа (акции и

облигации) и т.н. Тези депозити не променят имущественото състояние

(активите и пасивите) на банките. За извършваната услуга по

съхраняването на тези ценности, банките събират определена такса, която

увеличава техните приходи.

От гледна точка на банковите активи и пасиви по-голямо значение

имат паричните депозити. Тези депозитни операции са форма за

привличане на чужди капитали в банките. Чрез тях банките увеличават

размера на капитала си, което е предпоставка за осъществяване на повече

94

активни банкови операции. Паричните депозитни операции са пасивни

банкови операции, свързани с капиталовото снабдяване.

Банките приемат два вида парични депозити:

• платими след определен срок от време, и

• платими след настъпване на предварително

определени условия (събития).

При първата група депозити банковите клиенти (юридически и

физически лица) внасят в банките парични средства с цел съхраняване и

получаване на доход под формата на лихва. Чрез писмен договор

(сертификат) банката и депозанта се договарят за срока на престояване на

парите в банката и лихвата, която следва да се начисли в края на

договорения срок. По принцип депозити с по-дълъг срок носят и по-голяма

лихва на депозантите. След рязкото повишаване на лихвените проценти,

тази форма за привличане на капитали се разширява твърде много.

Вторият вид парични депозити са свързани с осигуряването на

гаранции за настъпване или ненастъпване на дадено събитие, включване в

някакъв ред и др. подобни. Тези депозити се внасят в банките само за

предвидени в съответните закони случаи. Тук банките не могат да влияят

върху обема на тези операции. Поради това, чрез тях не могат да се

привличат големи количества парични ресурси в банките.

Паричните банкови депозити могат да се правят както в национална,

така и в чуждестранна валута. В зависимост от депозанта, сметките за

отчитане на паричните депозити са детайлизирани в следните

направления:

• банки;

• други финансови институции;

• търговски предприятия;

• граждани и домакинства;

• бюджетна сфера;

• други банкови клиенти.

За индивидуализиране на паричните банкови депозити чрез

системата на аналитичната счетоводна отчетност се създава информация за

95

всеки отделен депозит. Практически това се постига чрез откриването на

аналитични сметки (партиди) за всеки паричен депозит.

Първата група срочни депозити (платими след определен срок от

време) са лихвени. Начисляваната от банките лихва е по-висока от тази по

сметките за безсрочните вложения. Тя се начислява ежедневно, а се

капитализира или изплаща в края на периода, за който е внесена сумата.

Банките и депозантите могат предварително да се договарят за служебно

подновяване на сроковете за престояване на внесените парични средства. В

тези случаи, лихвата, която се капитализира в края на всеки период

увеличава главницата на депозита за следващия период. При предсрочно

изтегляне на паричен депозит се начислява лихва, която е по-малка от

договорената (обикновено тази лихва е равна на лихвата по сметките за

безсрочни вложения).

Изплащането на депозитите от банките на депозанта се извършва в

брой или по безкасов начин. Коригирането на начислената до момента на

предсрочното изплащане на паричен депозит лихва може да се извърши и

чрез друга счетоводна технология. С червени счетоводни статии се

сторнира целия размер на начислената лихва, след което се отразява

начисляването на полагащата се лихва.

ДРУГИ ФИНАНСОВИ РЕСУРСИ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА БАНКАТА

Банките могат да увеличават размера на привлечения капитал чрез

кредитни операции, в които те се явяват кредитополучател. Тези заеми се

отпускат предимно от други банкови институции и принципно е силно

разпространено като форма на привличане на капитали. В България,

поради въведения валутен борд тези операции са силно ограничени.

96

ВЪПРОСИ КЪМ ГЛАВА ВТОРА

1.Каква информация се съдържа в баланса на търговските банки?

2.Кое е основното различие между типизираните и индексните

отчети на търговските банки?

3.В какво се изразява различието на източниците на банкови

средства от използваните източници на средства от останалите стопански

организации?

4.Кои са компонентите на допълнителните (капиталови) резерви на

търговските банки в България?

5.С какво се характеризират пасивните банкови операции?

6.В какво се състои отличието между банковите активи и активите

на останалите стопански субекти?

7.Какво е функционалното предназначение на резервния фонд на

търговските банки?

8.Как се формира фонд “Резервен” на търговските банки у нас?

9.Кои са общите изисквания за откриване на разплащателна сметка

от физически и юридически лица в търговската банка?

10.Какви видове парични депозити се приемат от страна на

търговските банки?

11.Кои са основните направления за отчитане на паричните

депозити?

12.Какво представляват активните банкови операции?

13. В какво се изразява същността на контокорентния банков кредит

и какви са неговите основни разновидности?

14.Към коя група в зависимост от срока на предоставянето на

кредита спада ломбардния кредит?

15.Кои са основните финансови активи, които участват в

инвестиционния портфейл на търговските банки?

16.В кои случаи банките оценяват и класифицират рисковите си

експозиции?

97

ГЛАВА ТРЕТА.ВИДОВЕ БАНКОВИ РАЗПЛАЩАНИЯ И ИНСТРУМЕНТИ

3.1. ФОРМИ НА БЕЗНАЛИЧНИ РАЗПЛАЩАНИЯ

Стопанската дейност протича при различни пространствени,

икономически, финансови, нравствени, социално-психологически и др.

условия. Това налага да се прилагат различни форми на плащане, които да

бъдат съобразени в максимална степен с конкретните условия и да

осигуряват финансово страните, участващи в разплащателния процес.В

действащата наредба за плащанията се предвижда ползването на следните

основни форми на разплащанията на територията на страната:

1.Директен трансфер

2.Акредитив

3.Незабавно инкасо

4.Плащане с чекове

За съхраняване на пари и извършване на разплащанията, банките

откриват сметки на своите клиенти, независимо местни или чуждестранни

лица, които могат да бъдат следните видове:

• разплащателна сметка - служи за съхраняване на пари,

платими без срок на предизвестие от клиентите;

• текущи бюджетни сметки - за съхраняване на пари,

отпуснати от бюджета на бюджетни организации за

осигуряване на издръжката им;

• спестовни влогови сметки - за съхраняване на пари на

граждани срещу издаването на лична влогова книжка;

• набирателна сметка - за съхраняване на пари предоставени за

разпореждане от клиента за негово поделение, не обособено

като самостоятелно лице;

• акредитивна сметка - за съхраняване на пари, предоставени

от клиента за разплащане с трето лице - титуляр на сметката,

98

който има право да получи средствата при изпълнение на

условията, уговорени при откриването на сметката;

• ликвидационни сметки - за съхранение на пари на лице

обявено, в ликвидация.

Във връзка с безналичните разплащания, които банките извършват,

тук следва да бъдат изяснени някои основни понятия, свързани с тази тема.

Клиринговите операции заемат съществено място при извършването на

безналични разплащания между банките. Под понятието клиринг се

разбира взаимно прихващане на насрещните вземания и задължения, което

е организирано от търговската банка.26 Клиринга се осъществява поне

веднъж дневно. Банките участват само по предварително изразено

съгласие за това, че непокритият остатък от задълженията им след

приключване на клиринга да се събира след незабавно инкасо от сметките

им в Централната Банка. Системата на така наречените взаимни

прихващания може да се използва при постоянни взаимоотношения между

фирмите, дължащи се на взаимно извършвани доставки или услуги. При

тях плащанията се извършват чрез прихващане, като по разплащателната

или заемната сметка на фирмата се отнасят само

разликите(салдата)получени след взаимно прихващане на предявените от

тях и срещу тях вземания и задължения.

Използването на клиринга е свързано със съкращаване времето на

плащанията, намаляване нуждата от налични парични средства,

облекчаване на работата по уреждане на сметни взаимоотношения.

Прихващането може да има еднократен или системен характер.

Системните прихващания изискват създаването на специална организация

за тях. В резултат на това са изградени бюра за взаимни прихващания

(БВР). Те представляват специална служба към банката, която има за

задача да урежда системно сметните взаимоотношения между фирмите.

Членовете на тези бюра са фирми от един или от различни отрасъла, които

се намират в постоянни стопанско-сметни отношения помежду си, редовни

са в своите плащания и спазват финансова дисциплина.

26 Това безналично плащане се отнася до участниците в действащата банкова система за електронни разплащания (за България това е БИСЕРА).

99

Сетълментът е другото основно понятие, имащо отношение към

извършването на безналични банкови разплащания. Основната база на

платежния процес, при която се преразпределя паричния ресурс и се

извършва крайно плащане, като намалява наличността по сметката на

банката на платеца (задължение) и увеличава наличността по сметката на

банката на получателя (заверение) е сетълмент в Централната банка. Това е

осъществимо, когато в нея се водят разплащателни сметки на всички

банки, опериращи на съответния банков пазар.

Системата за сетълмент формира входна опашка от записи за всички

междубанкови плащания, чакащи от предишни дни и получени за

последния сетълмент по хронологичен ред на постъпване в банките

инициирали платежните операции. За банки, срещу които е започнала

процедура по принудително изпълнение, опашка се формира по

приоритета на законната поредност на плащанията и хронологичен ред на

постъпване на исканията за плащане. Законовата поредност се установява,

следи и управлява от Централната банка.

Когато по сметката на някоя банка, към която се насочва плащане

или формирана опашка на чакащи плащания или по нея няма достатъчен

авоар, плащането не се обработва а се класира на опашката. При

получаване на ресурс по сметката се проверява за наличието на чакащи

плащания и те се удовлетворяват по хронологията им.

При извършване на плащането е важно да се отбележи, че частични

плащания не се допускат. Когато се извършва платежна операция, се

намалява наличността на сметката на банката на платеца (задължение) , а

се увеличава наличността по сметката на банката на получателя

(заверение) .

Във връзка с банковите разплащания съществуват три нива на

банкови отношения:

Вътрешни отношения са тези, при които не се излиза от рамките на

адресируемата единица.

Междубанковите отношения изразяват кореспонденцията между

различни банки. Междубанковите плащания се отчитат счетоводно чрез

сметката огледално отразяваща разплащателната сметка на банката в БНБ.

100

Вътрешнобанковите отношения са на лице, когато се извършва

плащане между клиенти, чиито сметки се водят в различни банкови

адресируеми единици на една и съща банка.

Една от най-важните задачи на банките, която се диктува от

финансово-кредитния механизъм е посредничеството при реализиране на

икономически отношения на контрагенти в системата на националните и

международните безналични разплащания. При тях банките изпълняват

главна роля, свързана с бързото осъществяване на финансирането и

развитието на икономическите отношения чрез него.

3.1.1. Документарен акредитив

Акредитивът като форма на плащане се прилага за първи път през

втората половина на XIX век в Англия. В съвременните условия той играе

изключително важна роля за осъществяване на международната търговия.

Най-общо акредитивът представлява ангажимент на една банка, поет

по нареждане на неин клиент, да изплати на определено лице парична

сума, ако то изпълни договорени условия. Или с акредитива се заменя

едно задължение на дадено лице със задължение на неговата банка, която

се ангажира да извърши плащането при съответни условия.

В зависимост от сферата на приложение се различават нестоков

(чист) и документарен (стоков) акредитив. При нестоковия акредитив

банката се ангажира да изплати в определен срок сума до посочен размер

наведнъж или на части на дадено лице срещу разписка или друг

оправдателен документ, представен от него. Приложението на този вид

акредитив е ограничено - използва се главно за осъществяване на

нестокови плащания.

Документарният акредитив е писмен или телеграфен ангажимент

на една банка (акредитивна банка), поет по нареждане на вносителя

(наредител или акредитиводател), да заплати на посочено физическо или

юридическо лице-износител (бенефициент), определена сума в определен

срок срещу представяне на стокови документи, удостоверяващи

101

експедирането на стоките или извършването на услугите, и при спазване

на строго фиксирани условия27.

Съставянето на документите по документарните акредитиви се

ръководи от стриктни изисквания. Плащането може да бъде извършено

само ако документите са абсолютно съобразени с изискваните условия, и

че банката следва да реши това само на база на представените документи.

Еднообразните правила и практиката по документарните акредитиви

предоставят база по решението относно съобразността на документите.

Документарните акредитиви се използват при разплащанията не само за

доставка на стоки, но те биха могли да се използват и за други цели.

Документарният акредитив също може да се използва като средство за

получаване на кредит, когато се прилага в транзитната търговия като

основен инструмент за получаването на вторичен акредитив.

Акредитивната форма на плащане се прилага при междуградски,

местни и външнотърговски разплащания. При нея документите за

изпратена стока, извършена работа или оказана услуга се изпращат по

местонахождението на доставчика въз основа на платежното нареждане

наречено “Пълномощно за откриване на акредитив”, което платеца отправя

до обслужващата го банка. Самото плащане се извършва под контрола на

банката на доставчика. Платеца нарежда на обслужващата го банка да

открие акредитив в полза на получателя при определена банка за сметка на

покритието, което той има по сметките си в банката. Плащанията се

извършват в банката на доставчика.28

Най-често акредитивната операция се осъществява минимум от

четири участващи страни:

Наредител по акредитива (акредитиводател) - вносителят, който

има задължение за плащане по външнотърговския договор. Той дава

изрично нареждане до съответна банка за откриване на акредитива,

съдържащ всички условия, договорени с износителя.29

27 Стефанова, П., Банки и международни плащания, “Тракия-М”, София, 2000.28 Практиката на използване на документарния акредитив е уеднаквена от МТК в Париж с

издадените от нея Еднообразни правила и обичаи за документарните акредитиви (ЕПОДА). Първите правила са съставени и одобрени още през 1931 г. Оттогава досега те са претърпели шест изменения, като последната редакция е от 1993 г. (брошура № 500 на МТК, Париж), влязла в сила от 1 януари 1994 г.

29 Една банка може да открие акредитив и по своя собствена инициатива, когато има нужда да изплати получени стоки или услуги. В такъв случай тя е наредител и издател на акредитива.

102

Акредитивна банка (банка издател) - банката, която извършва

всички действия по издаването на акредитива. Тя носи главната

отговорност за плащане, акцентиране или негоциране по акредитива. Като

правило в ролята на акредитивна банка е банката на акредитиводателя.30

Авизираща банка - чрез нея банката издател съобщава на лицето за

открития в негова полза акредитив, както и за условията, при които може

да се усвои. Обикновено износителят предпочита акредитивът да се

авизира чрез неговата обслужваща банка. Наред с уведомяването на

износителя за открития в негова полза акредитив авизиращата банка

изпълнява и други функции:

• Установява автентичността на акредитива пред това лице;

• Идентифицира нарежданията на издателя пред акредитивната

банка, с която е в кореспондентски отношения.

• Потвърждава издадения от акредитивната банка акредитив.

Бенефициент - това е износителят, в полза на който банката издател

се задължава да извърши плащане или поема друго задължение като

акцепт на менителница, негоциране на търговски документи. Освен двете

банки - откриващата и авизиращата - в акредитивната операция могат да

участват и други банки, изпълняващи специфични функции. Най-често

тези функции, се поемат от една от двете банки, но могат да се възложат и

на други банкови институции, различни от тях. Това са:

Потвърждаваща банка - която поема пред бенефициента същия

ангажимент, какъвто има акредитивната банка. С акта на потвърждаването

тя се ангажира да извърши плащането, или да акцентира менителница

срещу представяне на редовни документи и при спазване на всички

условия.

Банка платец - това е банката, която е упълномощена от

акредитивната банка да осъществи плащането при спазване условията на

акредитива. Обикновено платежната операция се извършва в авизиращата

банка, но е възможно това да стане и в друга банка.

30 Допустимо е акредитиви да се издават и от небанкови институции, но много банки не ги авизират. По последната редакция на ЕПОДА всяка банка сама за себе си преценява да авизира или не такива акредитиви.

103

Банка акцептант - тя акцентира теглените срещу нея от

бенефициента менителници, ако е договорено отсрочено плащане,

оформено с такъв дългов инструмент. В повечето случаи менителниците се

акцентират от авизиращата или акредитивната банка.

Негоцираща банка - която е упълномощена от банката издател да

негоцира (изкупи) издадените от бенефициента менителници заедно със

стоковите документи, предвидени в акредитива.

Рамбурсираща банка - тя предоставя необходимите средства на

банката платец, за да плати на бенефициента, или й възстановява вече

изплатената сума31. Тя се включва в акредитивната операция

задължително, когато:

• авизиращата банка (респ. друга банка, номинирана

за банка-платец) и акредитивната банка нямат открити

кореспондентски сметки помежду си;

• в случай на установени кореспондентски

отношения валутата на акредитива не съвпада с валутата, в

която се водят взаимните им сметки.

Като форма на плащане акредитивът е абстрактен ангажимент на

откриващата банка, който категорично се разграничава от търговската

сделка. За банките, участващи в акредитивната операция, от значение е

само документарното оформяне и развитие на операцията, а не реалното

изпълнение на сделката. При документарния акредитив те извършват

тройна проверка, като преглеждат:

• пълнотата на комплекта от документи;

• съответствието им с условията на акредитива;

• съгласуваността помежду им;

Докуменарните акредитиви според степента на обезпечението, което

предлагат, биват:

Отменяем акредитив

31 До услугите на рамбурсираща банка е възможно да се прибегне и по други причини - например благоприятни лихвени условия, бързо извършване на платежната операция и др. Затова за рамбурсиращи банки се избират такива, които са разположени в световните финансови центрове и предоставят по-конкурентни услуги.

104

Отменяеният акредитив може да бъде променен или закрит от

издаващата банка по всяко време. Тъй като в повечето случаи издаващата

банка предприема подобно действие по инициатива на купувача, очевидно

е, че продавачът или износителят би трябвало да се довери напълно на

купувача за стоките си.

Издаващата банка гарантира плащането след представянето на

редовни документи. Ако се касае за акредитив “на виждане”, банката не

би могла да отмени акредитива след като е платила, нито да прави някакви

изменения относно плащането. Същественият момент е не времето на

плащането, а дали плащането е вече извършено.

Неотменяем, непотвърден акредитив

Този акредитив е обичайно средство за плащане.32 По отношение на

неподвърдените акредитиви от голямо значение за бенефициента е да знае

къде се ползва, къде е на разположение акредитивът.

Неотменяем, потвърден акредитив

В случаите на неотменяем, потвърден акредитив бенефициентът

получава два независими един от друг ангажимента - един от страна на

банката-издател и един от страна на потвърждаващата банка. Преди

потвърждаващата банка да поеме такова задължение следва да бъдат

изпълнени някои условия:

• Издаденият акредитив да бъде неотменяем.

• Акредитивът следва недвусмислено да упълномощава банката-

кореспондент да прибави своето;

• Акредитивът следва да бъде на разположение (ползвуем) в

потвърждаващата банка.

Съдържанието на акредитива трябва да бъде недвусмислено и не

трябва да съдържа условия, които позволяват на купувача да

предотвратява изпълнението на клаузите на акредитива (т.нар. “стоп-

клаузи”). При потвърдения акредитив, бенефициентът може (без да е

32 В член 9 на ЕПДА

�

се отбелязва, че издаващата банка има задължението да извърши плащането, или в съответствие с условията по акредитива да приеме менителница (трата), или да бъде отговорна за тяхното плащане на падежа им. Веднъж поето, това задължение не би могло да бъде отложено от банката без съгласието на бенефициента.

105

задължен) да разчита единствено на банката, която е поела това

задължение.

Потвърденият акредитив осигурява голяма степен на сигурност и

освен това притежава допълнителни преимущества за износителя. Той

може да бъде използван като средство във връзка с операция по

прехвърляне правото по него на друго лице или като средство за

получаване на кредит. В случаите на потвърден акредитив с разсрочено

плащане банката би могла при известни условия да извърши предврително

плащане, като удържи лихвените разноски по ангажимента си за плащане.

Банката на бенефициента уведомява последния за полученото

нареждане и го запознава с условията и изискванията, които се съдържат в

него. В същото време тя поема неотменимо задължение да заплати на

бенефициента съответната сума, ако той е спазил условията сдържащи се в

акредитивното нареждане.

Акредитивната форма на плащане създава сигурност в получаването

на средствата от доставчика. Своевременното постъпване на стойността на

изплатените стоки и извършени услуги му е гарантирана. При тази форма

на безкасови плащания са защитени и интересите на купувача. Плащането

на акредитива се извършва само тогава, когато стоките са предадени, а

работите и услугите извършени, съгласно условията на акредитива.

Основен недостатък на тази форма на плащане е, че при нея

движението на материалните ценности е подчинено на движението на

паричните средства. Стоките следва да се изплатят или предадат, а

услугите да се извършат, след като акредитивът е открит, т.е. паричните

средства започват своето обръщение преди обръщението на стоките. По

този начин платците замразяват собствените си средства за известен

период от време, което забавя оборота на оборотния капитал.

Друг недостатък на акредитивната форма на плащане е, че

купувачите при нейното приложение нямат достатъчно възможност за

контрол по спазване на договорните задължения от доставчиците. Този

контрол се осъществява от банката на доставчика на основата на

депозираните при нея документи.

106

Акредитивната форма на безналични плащания се използва при

еднократни връзки между контрагентите, тъй като те не се познават

помежду си и при необходимост от гарантиране на плащането на

доставчиците от нередовни платци.

Банката има право да поставя изисквания, свързани с минималната

сума на плащането по открит акредитив. В зависимост от степента на

доверието към конкретния клиент – платец, акредитивът може да бъде с

предварително превеждане на средствата или с последващо превеждане на

средствата.

За да се избегнат противоречия в процеса на осъществяване на

акредитивната операция, нейните най-важни условия се включват в

търговския договор. Впоследствие се формулират детайлно в нареждането

на вносителя до неговата банка за откриване на акредитива. В интерес на

двете страни е постигането на предварителна договореност по всички

условия и точното им отразяване в акредитива. Специално за износителя

от голяма важност е да разполага предварително с информация за

акредитивната банка.

Операцията по документарния акредитив протича през два

основни етапа. Първият етап включва процедурите по издаване на

акредитива. Вторият етап е използването на самия акредитив.

Издаване на документарен акредитив

Процедурите по издаването на акредитива са сложни и обхващат

различни правни действия. При тяхното осъществяване се изисква точно

спазване на договорените реквизити. През първия етап на акредитивната

операция се извършват следните действия:

Вносителят подготвя нареждане за откриване на акредитива и

заедно с една молба го представя в своята обслужваща банка.

За износителя от значение е своевременното откриване на

акредитива. Този въпрос се урежда в търговския договор, в който се

определя датата, до която акредитивът трябва да бъде издаден.

След получаване на молбата на вносителя банката се запознава с

условията, описани в акредитивното нареждане, и проверява състоянието

на сметките на своя клиент. Тя удостоверява дали той има кредитни салда

107

по тях, или разполага с кредитна линия. Целта е да бъде гарантирано

покритие на сумата по акредитива.

Акредитивната банка изготвя акредитивно писмо и го изпраща

на банката на износителя.

Акредитивът се предава по начин, посочен в акредитивното

нареждане, на авизиращата банка, която обслужва износителя. В случай че

е договорен потвърден акредитив, в акредитивното писмо се съдържа

инструкция до съответната банка (като правило това е авизиращата) да го

потвърди. След изпращането на документарния акредитив акредитивната

банка съобщава (авизира) на вносителя, че неговото нареждане е

изпълнено.

Банката в страната на износителя, която е авизираща,

преглежда съдържанието на акредитива.

Тя установява автентичността на акредитива. В случай че не е в

състояние да направи това, незабавно уведомява банката, от която видимо

са получени документите, както и самия бенефициент. Банката на

износителя преценява също така платежоспособността и рейтинга на

акредитивната банка, както и възможния странови риск за страната на

вносителя. При благоприятна преценка банката потвърждава акредитива

и го авизира. Ако по ред причини откаже да го потвърди, тя само го

авизира, като същевременно уведомява за това акредитивната банка. При

положение че поставя насрещни условия например превеждането на

покритието при нея, съобщава ги на банката издател.

След получаването на акредитива износителят подробно

преглежда неговите реквизити.

Износителят проверява не само дали в акредитива са включени

всички договорени условия, но и поети ли са предвидените в търговския

договор ангажименти от страна на банките. Ако акредитивът се отклонява

от условията на договора или в него има такива, които са неизпълними за

износителя, той незабавно трябва да извести за това купувача - или

директно, или по банков път.

Използванена документарен акредитив

108

Усвояването на документарния акредитив зависи единствено от

бенефициента - дали той може да изпълни всички негови условия.

Всъщност този процес представлява сърцевината на акредитивната

операция. Той включва следните действия:

Подготовка на документите от износителя и представянето им в

неговата обслужваща банка.

Документите следва да бъдат представени в пълен комплект и да

бъдат оформени, съгласно акредитивното нареждане. Тя ги проверява за

редовност и ги обработва, само ако отговарят изцяло на акредитивните

условия. Същевременно уточнява на чие разположение се намират те - на

предоставящата ги страна или на бенефициента. Ако бенефициентът

коригира нередовните документи в рамките на валидността на акредитива

и банката прецени, че са редовни, тя ги приема.

Изпълнение на плащането или друг ангажимент, поет от

банката, в съответствие с акредитивното нареждане.

При установена редовност на документите подтвърждаващата банка

изпълнява поетия от нея ангажимент по акредитива. Ако той е плащане

срещу документи, тя заверява сметката на бенефициента и го уведомява с

кредитна нота (авизо).

Възможно е банката, след като е прегледала документите и открила

някои нередности в тях, да извърши плащане по акредитива, да акцептира

или да негоцира документи под резерва. Тя обаче си запазва правото да

иска връщане на платената сума от бенефициента, ако има възражения от

банката издател и от наредителя.

С изплащането на сумата по акредитива банката на бенефициента

(потвърждаващата) изпраща документите на банката издател и

същевременно задължава нейната сметка или изисква рамбурсиране на

сумата от трета, рамбурсираща банка, ако участва такава в акредитивната

операция. Рамбурсиращата банка е определена предварително и нейното

име фигурира в акредитивното нареждане. Изрично е регламентирано

нейното задължение да рамбурсира сумата. За предпочитане е тя да бъде в

кореспондентски отношения с откриващата и потвърждаващата банка.

109

Акредитивната банка получава документите и проверява

тяхната редовност.

Ако резултатите от проверката покажат, че те съответстват на

акредитивните условия, тя задължава сметката на наредителя и му ги

предава, с което той става собственик на стоката.

При констатиране на някои нередности въпреки извършеното

плащане от потвърждаващата банка акредитивната банка информира

наредителя за евентуален отказ. При положение че вносителят не се

съгласи с извършеното плащане, банката издател съобщава на

потвърждаващата банка за всички различия. При такъв случай

документите или се връщат обратно, или остават на разположение на

потвърждаващата банка.

Плащане под резерва

Както беше отбелязано, при констатирани нередности в документите

възможно е банките, участващи в акредитива, да изплатят сумата на

бенефициента. Това става в случаите, когато те преценяват, че

установените несъответствия са несъществени и не хвърлят съмнения

върху цялостната редовност на документите. В такива случаи тя изплаща

акредитивната сума под резерва срещу писмен ангажимент на

бенефициента или трета банка да възстанови сумата при възражения от

страна на платеца. Всъщност това е условно плащане, което може да бъде

анулирано всеки момент, ако наредите-лят сметне, че неговите интереси са

накърнени. Ако той няма възражения, банката вдига резервата и

плащането се приема за окончателно.

От гледна точка на акредитива като процедура по извършване на

разплащане, той може да бъде представен чрез следната фигура:

Фигура ІІІ.1.

110

Отчитане на операциите по разплащане с акредитив при

предварително превеждане на средствата

Търговска банка наплатеца

Търговска банка надоставчика

Платец Доставчик

11

7

5

4 6 8

3

9102

1

Документи

Стока

Авизо

Легенда:

1. Предоставено нареждане за откриване на акредитив;

2. Събиране на сумата от сметката на платеца и издаване на авизо;

3. Получаване на авизо и откриване на акредитив;

4. Уведомление за открит акредитив;

5. Изпращане на стоката;

6. Представяне на необходимите документи за плащане от открития акредитив;

7. Изпращане на документите за извършеното плащане от акредитива;

8. Уведомление към доставчика за извършено плащане;

9. Връщане на неусвоената част от акредитива;

10. Получено авизо с неусвоената част от акредитива;

11. Уведомление на платеца за извършеното плащане.

Източник: Меразчиев, В., Г. Баташки, “Банково счетоводство”, Свищов, 2000

Организацията на разплащане с акредитив при предварително

превеждане на средствата е представена на следващата схема:

Фигура ІІІ.2.

111

Организация на плащанията чрез акредитивна форма с

последващо превеждане на сумата

Търговска банка наплатеца

Търговска банка надоставчика

Платец Доставчик

11

7

5

4 6

8

3

9

10

2

1

Документи

Стока

Авизо

Легенда:

1. Представено нареждане на откриване на акредитив;

2. Изпращане на документите на банката на доставчика;

3. Получаване на документи в банката на доставчика;

4. Уведомление за открит акредитив без покритие;

5. Изпращане на стоката;

6. Представяне на документи за плащане;

7. Съобщение по БИСЕРА за постъпили документи за плащане;

8. Изпращане на кредитен превод;

9. Получаване на кредитен превод;

10. Уведомление за плащане на сметките на платеца;

11. Уведомление за постъпилите средства по сметката на доставчика.

Източник: Меразчиев, В., Г. Баташки, “Банково счетоводство”, Свищов, 2000

Инициативата за провеждане на акредитивната операция е на

вносителя, който поема и разходите по финансирането на сделката за

периода от датата на плащане до деня на получаване на стоката. Той

изготвя писмо до съответната банка, в което се съдържа нареждане за

откриване на акредитив е полза на своя контрагент - чуждестранния

112

купувач. В голяма степен нормалното протичане на акредитивната

операция зависи именно от това нареждане.

То трябва да отговаря на следните изисквания:

• да е съобразено с условията на търговския договор;

• да съдържа пълни и точни формулировки на акредитивните

условия, за да не се допуска двусмислено тълкуване;

• да отговаря на обичайните изисквания на банката издател, за

да се предотвратят възможните възражения от нейна страна по

дадените й инструкции от наредителя.

Фигура ІІІ.3.

Писмено-акредитивно нареждане

Източник: Стефанова, П., Вътрешни и международни плащания, Тракия М,

София, 2000.

113

РЕКВИЗИТИ НА ПИСМЕНО-АКРЕДИТИВНО

НАРЕЖДАНЕ

1. Име, адрес и код на банката на наредителя, т.е. на

банката, която нарежда да се открие акредитивът и на банката

получател, при която се открива акредитива;

2. Име и адрес на получателя, номер на банковата му сметка;

3. Вид на валутата, в която ще се извърши плащането;

4. Сума на акредитива;

5. Основание за плащането, с кратко описание на характера

на сделката;

6. Условия за откриване на акредитива, при спазване на които

получателя може да получи плащането;

7. Наименование и адрес на юридическото лице-наредител на

акредитива;

8. Номер на банковата сметка на наредителя;

9. Вид на плащането;

Основното съдържание на реквизити, които следва да съдържа едно

нареждане за откриване на акредитив, могат да бъдат представени и по

следният начин:

Вид на акредитива - отменяем или неотменяем, допускащ или

недопускащ частични доставки, прехвърляем или непрехвърляем.33

Начин на откриване, авизиране и предаване на документите - ако

в нареждането не е посочено нищо конкретно, банките са в правото си да

изберат начина. Изпращането на документите задължително се

осъществява с две пощи, за да се предотврати възможна загуба на

пощенска пратка.

Акредитивът, предаден по електронен път, се смята за оперативен

освен ако съдържа уговорка от рода на “пълни подробности следват” или

“пре-авизо”. Пре-авизирането е неотменяемо нейно задължение, т.е. тя

впоследствие не може да се въздържи от откриване на акредитива, нито да

промени или да пропусне някое от условията, посочени в предварителното

съобщение.

Бенефициент - пълно наименование, адрес и други

индентификационни данни. Погрешно е да се заменя този реквизит с

посочването на сметката на бенефициента. Това би забавило процеса на

авизиране и в крайна сметка би се отразило неблагоприятно върху

цялостната операция.

Авизираща банка - пълно наименование и адрес. Тя може да бъде

посочена от наредителя, но е възможно да бъде избрана от акредитивната

банка.

Инструкции към авизиращата банка - с тях се уточнява нейният

ангажимент, т.е. дали тя следва само да авизира акредитива, или и да го

потвърди. В първия случай тя получава документите от бенефициента и

след проверка ги изпраща на банката-издател. При положение че потвърди

акредитива, авизиращата банка автоматично поема задължението за

33 За да бъде акредитивът отменяем, това следва изрично да се посочи в нареждането. В противен случай се приема, че той е неотменяем. При недопускане на частични доставки това изискване се посочва в нареждането. При липса на каквато и да е уговорка, такива доставки са допустими. Прехвърляемият акредитив задължително съдържа условие за прехвърляемост, като се посочват идентификационни данни за втория бенефициент.

114

плащане, акцептиране или негоциране при предоставяне на редовни

документи.

Сума на акредитива - размер и валута на плащане. Сумата може да

бъде изразена по три начина:

• Фиксира се като максимум. В този случай възможно е

бенефициентът да варира с количеството на стоките в

границите на 4-5%, но не и със сумата на акредитива;

• Определя се с уговорката “около”, “приблизително”, която

допуска разлика от 10% в повече или по-малко;

• Посочва се като част от общата сума и колко пъти револвира,

т.е. налице е револвираща клауза.

Срок на валидност на акредитива - времето, през което е в сила

ангажиментът на банката и бенефициентът следва да представи

документите. Съществуват различни начини за определяне валидността на

акредитива:

• Посочва се точната дата.

• Определя се датата, от която започва да тече

продължителността на акредитива.

• Означава се периодът от време, през който акредитивът е

валиден, без да се посочва началната дата.

Краен срок на товарене на стоката - като допълнение към датата

на изтичане валидността на акредитива. Този реквизит не се посочва

задължително. Ако не е предвидена крайна дата на товарене,

представянето на документите трябва да стане най-късно 21 дни след

датата на товаренето, и то преди изтичане срока на акредитива.

Начин на усвояване на акредитива според поетия ангажимент от

акредитивната банка. Прилагат се следните четири възможни начина:

• плащане при представяне на редовни документи;

• плащане в определен срок след представяне на документите

(отсрочено плащане);

• акцентиране на менителница;

• негоциране на менителница и придружаващите я документи.

115

Изисквани документи за усвояване на акредитива - изброяват се

подробно, включително и екземплярите от всеки вид документ.

Наредителят следва да изисква такива документи от бенефициента, които

биха направили невъзможно използването им без изпълнение на сделката.

Описание на стоката - съществуват два начина на описание34:

• чрез описване на по-краткото или по-детайлното наименование

на стоката;

• чрез препращане към проформа фактура.

Франкировка - условия за доставка по отношение на навлото и

застраховката.

Товарен пункт и предназначение - мястото, където стоката е

натоварена, и точният адрес на нейното местоназначение.

Частични доставки и претоварване - ако не се допускат, това

изрично се посочва в акредитива.

Задължение за плащане на разноските по акредитива - този

въпрос се урежда по един от следните начини:

• ако не е договорено друго, всички разноски се носят от

наредителя;

• възможно е те да са за сметка на бенефициента, но ако не могат

да се съберат от него, отговорността за тяхното плащане е на

наредителя;

• наредителят и бенефициентът поемат разноските, които

заплащат съответно на обслужващите ги банки.

3.1.2. Документарно инкасо

Документарното валутно инкасо е такава форма на плащане, при

която износителят (наредител) след експедицията на стоката нарежда на

своята банка (банка-наредител) да инкасира чрез друга банка (инкасираща)

34 В описването на стоката влиза единичната цена, вида на опаковката и номера на поръчката.

116

паричната стойност на доставената стока срещу предаване на документите

от вносителя35.

Най-общо инкасото може да бъде дефинирано като споразумение, по

силата на което едно лице (кредитор) възлага на банка да събере

(инкасира) определена сума, дължима от трето лице. Банката действа като

доверено лице и посредник между кредитора и длъжника.36

В зависимост от вида на обработваните документи инкасото бива

чисто и документарно. Чистото инкасо е инкасо на финансови

документи (чек, менителница, запис на заповед). То се използва в

нетърговските плащания и съвсем ограничено в плащанията по

търговските операции. Документарното инкасо е инкасо на финансови

документи, придружени от търговски (фактура, коносамент,

застрахователна полица), или само на търговски документи.

Банките, получили документите заедно с инкасово нареждане, ги

изпращат на банка в страната на купувача в съответствие с инструкциите,

съдържащи се в нареждането за инкасо. След като получи документите,

банката на вносителя уведомява своя клиент, че на негово име са

пристигнали документи, които трябва да бъдат прегледани и заплатени.

Банката, действаща като доверено лице и посредник между износителя и

вносителя, представя документите по нареждане на износителя, които са

доказателство за действителната доставка на стоки или предоставени

услуги, и в замяна получава като заплащане сумата, която му е дължима,

или акцептирана трата.

Нормативна база, съгласно която се извършва документарното

инкасо, са Еднообразните правила за инкасо (ЕПИ), съставени от

Международната търговска камара в Париж и одобрени от банките. Те

определят основните права и задължения на страните по документарните

инкаса. Тези правила и норми обаче са дотолкова задължителни, доколкото

не противоречат на всякакви други споразумения, които са били

35 Стефанова, П., Банки и международни плащания, “Тракия-М”, София, 2000.36 Правната основа, на която се осъществява инкасовата операция, са Еднообразните правила за

инкасата (ЕПИ), (Ревизия 1995 г., публикация № 522 на МТК - Париж)2. По смисъла на ЕПИ инкасото означава обработване на финансови и търговски документи в съответствие с получени нареждания с цел събиране на дължими суми и/или акцепт или предаване на определени документи срещу плащане и/или акцепт.

117

официално сключени или на всякакви национални, федерални или местни

закони и/или разпоредби.

Задълженията на банките по отношение на изпълненията по

документарното инкасо се свеждат главно до препращането и

освобождаването (предаването) на документите срещу плащане или

акцепт. За разлика от документарните акредитиви, банката не поема

никаква отговорност, ако купувачът не желае или е в невъзможност да

изпълни платежните си задължения.

Съгласно ЕПИ банките следва да “действат добросъвестно и да

упражняват разумна грижа”, но не поемат задължението или отговорността

за последствията при форсмажорни обстоятелства, забавяния или загуби

по време на транзита на всякакви съобщения, писма или документи, тъй

като те не се дължат на небрежност от страна на банката37.

В документарното инкасо участват следните страни:

• наредител на инкасото - това е износителят, който възлага на

банка обработване на инкасовите документи;

• банка изпращач (препращаща банка) - тази на която

износителят предава документите заедно с инкасовото

нареждане. На свой ред тя ги изпраща за инкасиране в страната

на купувача. Такава роля като правило се изпълнява от

банката, която обслужва износителя;

• инкасираща банка - която извършва инкасовата операция в

съответствие с нареждането на износителя. Тя е кореспондент

или агент на банката на наредителя. Инкасиращата банка може

да представи документите директно на платеца, или да

използва услугите на друга банка;

• банка предявител - тя представя документите на платеца и

също изпълнява функцията на инкасираща. Най-често това е

банката, обслужваща вносителя;

• платец - това е вносителят, на който се предават документите

по инкасото. Необходимо е да уточним обаче, че платецът

става участник в инкасовата операция, след като поеме

37 ЕПИ член 3, 4, 5

118

задължението за плащане или акцентиране на менителницата,

теглена срещу него.

Инициативата за осъществяване на инкасовата операция принадлежи

на износителя. Именно той поема финансирането на сделката от момента

на изпращането на стоката на вносителя до датата на реалното плащане.

Платежната операция се извършва на основата на инкасово нареждане,

което се представя от износителя в банката-изпращач заедно със стоково-

разпоредителните документи. Последната го изпраща до съответната

инкасираща банка. Инкасовото нареждане трябва да съдържа точни и

пълни указания относно протичането на инкасовата операция. Не е прието

на инкасиращата банка да се дават допълнителни разяснения или тя самата

да тълкува нарежданията. С оглед безпроблемното осъществяване на

инкасовата форма на плащане най-важните й условия трябва задължително

да се съдържат във външнотърговския договор.

Инкасовата операция се предшества от сключен търговски договор, в

който се съдържат и условията на инкасиране на документите. Колкото по-

подробно са описани те, толкова по-бързо и безконфликтно се извършва

разплащането по сделката. Според случая в инкасовото нареждане се

включват следните реквизити:

• данни за банката, от която е получено инкасото;

• данни за наредителя;

• данни за платеца;

• данни за инкасиращата банка;

• данни за банката предявител, ако има такава;

• сума за инкасиране в съответната валута;

• опис на приложените документи с посочване на броя на всеки

един;

• условия за предаване на документите на платеца;

• точен срок, в който платецът, след получаване на документите,

трябва да предприеме някакви действия;

• лихви за събиране, ако има такива (с посочване на лихвен

процент, лихвен период, приложима база за изчисляване);

119

• начин на плащане и форма на уведомяване за извършената

операция;

• ако има приложена менителница в нареждането, да се посочи

дали инкасиращата банка следва да я задържи след

акцентирането й при себе си в залог, или да я върне на

разположение на износителя чрез банката изпращач;

Фигура ІІІ.4.

Примерен образец за инкасово нареждане

• указания за действие на инкасиращата банка в случай на

неплащане, неакцептиране на менителницата, неприемане на

стоката;

120

До(име на обслужващата банка)

ТУКИНКАСОВО НАРЕЖДАНЕ

Молим да бъдат изпратени срещу ..............................................(плащане!акцент)на фирмата ....................................................................................................................

(пълно наименование и адрес на платеца)

чрез................................................................................................................................. (име и адрес на инкасиращата банка)

приложените тук документи за износ на .................(кратко описание на стоката) на стойност хххххххххх (валута) хххххххххх (сума цифром и словом):

1. Експортна фактура в хххххх екземпляра2. .......................................................................(вид на експортния документ)

3. ......................................................................(застрахователен документ - при франкировки С IF или С IР)

4. .......................................................................(трати, лихви по тях)

5. .......................................................................6. .......................................................................(други документи)

Банковите разноски са за ...............................(сметка на платеиа/наша сметка).При инкасиране на сумата заверете наша сметка ххххххххх при Вас. Приложение: съгласно текста.Дата: Подпис:

• условия, при които да бъде протестирана менителницата, ако

такова изискване се поставя;

• данни за търговския представител на наредителя, ако има

такъв в страната на платеца, и информация за неговите

пълномощия;

• указания до инкасиращата банка за опазване на сто ката за

времето, през което документите са нейно притежание (ако

стоката е изпратена директно на банката, с нейно съгласие).

Характерното за документарното инкасо е това, че задължението на

банките, участващи в операцията, се свежда главно до препращане и

предаване на документите на вносителя срещу плащане или акцепт. Те не

поемат никаква отговорност за извършване на плащането по инкасото. В

качеството им на неутрални посредници действат добросъвестно и

упражняват разумни грижи за техническото обработване на документити,

като проверяват само дали видимо - по вид и брой, съответстват на

условията на инкасовото нареждане. Банките обаче не отговарят за

достоверността на документите, за тяхната пълнота и точност, дори не се

интересуват от това, каква дата носят. Друга проверка те не биха могли да

направят, защото при инкасото липсват условия, с които тези документи да

се съпоставят, за да се прецени тяхната редовност. Впрочем нито

износителят, нито вносителят се старае да убеждава банките в редовността

на документите. Съгласно общоприетата практика банките не отговарят за

прекъсване на тяхната дейност по причини, извън техния контрол -

природни бедствия, бунтове, граждански вълнения и др.

Технология на инкасовата операция

Една инкасова операция преминава през четири фази:

• първа фаза- подготовка на стоково-разпоредителните

документи и на инкасовото нареждане от износителя и

представянето им в банката изпращач;

• втора фаза - изпращане на документите и инкасово то

нареждане от банката изпращач на инкасиращата банка;

121

• трета фаза - извършване на инкасови действия от

инкасиращата банка или от банката предявител (ако се

използват услугите на такава);

• четвърта фаза - превеждане на инкасираната сума на банката

изпращач.

Подготовка на документите и инкасовото нареждане от

износителя и представянето им в банката-изпращач. След

експедирането на стоката на чуждестранния купувач износителят

комплектова стоково-разпоредителните документи и изготвя инкасово

нареждане. Негово задължение е да формулира ясно и недвусмислено

условията на предаване на документите. Инкасиращите банки се ръководят

единствено от указанията, съдържащи се в нареждането. Те не носят

отговорност за последиците от непрецизно определени условия.

Изпращане на документите и инкасовото нареждане от банката

изпращач на инкасиращата банка. Банката изпращач действа съгласно

инструкцията на наредителя на инкасото. Тя проверява дали документите,

описани в нареждането, са приложени по вид и брой в съответствие с

неговите условия. Ако такива липсват, не се обвързва с последващи

задължения за допълнителен преглед на документите.

Ако в инкасовото нареждане не е посочена инкасиращата банка,

банката изпращач е в правото си да изпрати документите за инкасиране на

банка свой кореспондент, по собствен избор. В някои случаи банката

изпращач може да нареди на инкасиращата банка или на платеца да

издадат документи (менителница, запис на заповед, доверителни разписки

и др.), които не фигурират като условие в инкасовото нареждане.

Инкасиране на плащането от инкасиращата банка или от

банката предявител. След получаване на документите инкасиращата

банка ги обработва технически. Тя им поставя входящ регистрационен

номер за улесняване на кореспонденцията. Използват се формуляри,

издавани в три екземпляра, които са предназначени - един за инкасиращата

банка, друг за вносителя и трети за износителя или неговата банка. Във

формуляра се посочват валутата и сумата на плащане, датата на издаване

122

на документите и на получаването им в инкасиращата банка, инкасовият

номер на банките на наредителя и на платеца и др.

Инкасиращата банка уведомява платеца за получените документи и

за условията на инкасото. Ако адресът на длъжника е неточен, тя не

отговаря за забавянето на плащането, нито е длъжна да издирва платеца.

При такъв случай изпраща писмено запитване до банката изпращач за

уточняване на адреса.

Документите трябва да се представят на платеца за запознаване в

същия вид, в който са получени. Що се отнася до срока на представянето,

при документи, платими на виждане или изискващи акцепт, инкасиращата

банка, респ. банката-предявител, трябва да направи това незабавно, а при

отсрочено плащане без менителница - не по-късно от съответния падеж.

Ако платецът не предприеме никакви действия - не плати или не акцептира

менителницата в рамките на срока, посочен в инкасовото нареждане, тя

информира за това банката-изпращач и съхранява документите на нейно

разпореждане. Едновременно с това инкасиращата банка има

задължението да установи причините, поради които вносителят е отказал

плащането или акцентирането на менителницата и да ги съобщи на

банката-изпращач. Ако в срок от 60 дни не получи нареждане за по

нататъшни действия с документите, тя ги връща обратао, без повече да

носи отговорност по тях.

При предаване на документите срещу акцепт инкасиращата банка

следи само за видимата форма на акцепта върху менителницата - доколко

тази форма е пълна и правилна, но не е отговорна за автентичността на

подписите и за правомощията на подписалите се лица.

Превеждане на инкасираната сума. Инкасираната сума след

приспадане на комисионите и други разходи (ако има такива) се превежда

на банката изпращач освен ако не е уговорено друго. Преводът се

извършва по начин, посочен в инкасовото нареждане. При това плащането

може да бъде в местна или чужда за платеца валута. Важното е с нея

незабавно да се разполага, т.е. инкасираните средства да са реално на

разположение за превод. Понякога платецът плаща сумата в местна валута

123

и неговата банка я конвертира във валутата на инкасовото нареждане, след

което я превежда.

Интересен е въпросът за допускане на частични плащания при

документарното инкасо. Те се приемат, само ако изрично се разрешават в

инкасовото нареждане38. Независимо от това инкасиращата банка предава

документите на платеца само след пълното им изплащане. При такова

изискване съмнително е вносителят да е съгласен на частични плащания,

след като не може да разполага със стоката. Вероятно той би се съгласил

да плаща на части за стока, която още не е получил, т.е. да авансира

износителя, ако сделката е много изгодна за него.

При предаване на документите срещу акцепт като правило

акцентираната менителница остава при инкасиращата банка, която я

предявява на падежа за изплащане от вносителя. Инкасираната сума

впоследствие се превежда на банката изпращач, съобразно условията на

инкасовото нареждане. Възможно е акцентираната менителница да се

върне на банката изпращач. В този случай износителят има възможност да

я сконтира на своя паричен пазар и да финансира кредита, който е

отпуснал на чуждестранния купувач.

Технологията за извършване на инкасова операция може да бъде

илюстрирана на фигура ІІІ.5.

Форми на документарното инкасо

формите на документарното инкасо определят начина на

освобождаване на документите на купувача, даващи му право на

собственост върху стоката, която е обект на външнотърговската сделка.

Документарно инкасо с незабавно плащане. Инкасиращата банка

предава документите на платеца само срещу незабавно плащане. При нея,

когато вносителят плати съответната сума в брой, става собственик на

документите, а с този акт - и на стоката. В някои случаи е възможно

документите да пристигнат по-рано от стоката. Купувачите тогава

предпочитат да забавят приемането на документите и плащането до

получаването на стоката. За да се избегне такова забавяне, често в

38 ЕПИ, публикация № 522 на МТК.

124

инкасовото нареждане се включва клауза “плащане на документите при

първо представяне”.

Фигура ІІІ.5.

Технология на документарното инкасо

ɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌ

ɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌ

ɌɌɌɌɌɌ ɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌ

��������

ɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌ

ɌɌɌɌɌ

�

Легенда:

1. Търговски договор;

2. Доставка на стоките;

3. Документи с инкасово нареждане;

4. Документи с инкасово нареждане;

5. Уведомяване на платеца за документите на инкасо;

6. Плащане в брой или акцептиране на менителница;

7. Предаване на оригиналните документи;

8. Превеждане на сумата или изплащане на акцептираната менителница;

9. Получаване на сумата или на менителницата.

Документарно инкасо с предварителен акцепт. При тази форма на

Документарно инкасо документите се предават на купувача срещу акцепт

на менителница, платима в определен срок след датата на издаването й или

125

на установена дата. С акцентирането той се задължава пред износителя да

му изплати дължимата сума в посочения в менителницата срок. По такъв

начин вносителят придобива правото на собственост върху стоката, преди

да е извършил плащането. На практика той получава кредит от износителя,

оформен чрез менителница.

Документарно инкасо с предварителен акцепт без предаване на

документите. В практиката много рядко се използва особена форма на

инкасо с предварителен акцепт, при която документите се предават на

платеца не срещу акцентирането на менителницата, а само след нейното

изплащане. Инкасата не следва да съдържат менителници, платими на

бъдеща дата, с нареждане търговските документи да бъдат предадени

срещу плащане. Въпреки това обаче банките получават инкаса, съдържащи

такова условие. Подобни случаи обикновено възникват, когато е

необходимо да се спазят изискванията на валутния контрол в страната на

износителя или при негово желание. Проблемът, който възниква, е, че

стоката може да пристигне в страната на купувача до падежа на

менителницата и той няма да бъде в състояние да я освободи, тъй като

документите са все още притежание на инкасиращата банка, очакваща

плащане.

Спедиторско инкасо. Въпреки че се прилага много ограничено в

практиката, за пълнота на изложението ще упоменем и тази особена форма

на инкасото. При него стоката се изпраща директно на адреса на банка или

на нейна специализирана транспортна къща за предаване на купувача

срещу плащане или акцепт, или други условия. Известно е, че банките

работят с документи и не се занимават със стоки. Директното им

ангажиране със стоки (да отговарят за съхраняването им, да се

разпореждат с тях и др.) не е свойствена за тях функция. Затова те избягват

да участват в инкасова операция при такива условия. Дадена банка

предприема подобни действия единствено ако е приела да ги извърши. Ако

това правило не е спазено, банката не носи никаква отговорност за

възможните последици.

126

Документарното инкасо не предлага в същата степен, като

документарният акредитив сигурност за продавача, но има редица

специфични предимства:

• Сравнително по-проста и евтина обработка на документите;

• Често по-бързо разплащане, отколкото при плащане по открита

сметка;

• Възможност за предаването на документите, т.е. прехвърляне

правото на собствеността на стоката на купувача срещу

плащане на дължимата сума или срещу акцепт на трата

(възможно е и с банкова гаранция).

Независимо от това, ако купувачът откаже да приеме документите,

намирането на друг купувач или връщането на стоката обратно може да

превърне операцията в твърде скъпо начинание.

3.1.3. Платежни искания, платежни нареждания, чекове

Директен трансфер (вирмент) – платежно нареждане

Плащанията по вирментната форма (директен превод) се извършва с

платежни нареждания по инициатива на платеца. Съдържанието

(реквизитите) на платежното нареждане са:

• наименование, месторазположение и код на банката на платеца

и банката на получателя на сумата;

• име и сметка на платеца и получателя;

• място и дата на подаване на платеж ното нареждане;

• подписи на лицата, представляващи получателя;

• вид на валутата, в която се плаща, и сумата на плащането,

посочена цифром и словом;

• вид на плащането;

• основание за плащане и някои други пояснения.

При тази форма на плащане платецът нарежда с платежно

нареждане на обслужващата го банка да прехвърли парични средства от

неговата сметка по сметката на получателя. На основание на това

127

нареждане банката задължава сметката на платеца и прехвърля сумата,

посочена в нареждането, по сметката на получателя39. Тази операция е

онагледена на следната фигура:

Фигура ІІІ.6.

Технология на директния трансфер (платежно нареждане)

ɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌ

ɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌ

ɌɌɌɌɌɌ ɌɌɌɌɌɌɌɌɌ

�����

Легенда:

1. Договор за покупко-продажба;

2. Предаване на стоката от продавача на купувача;

3. Депозиране от платеца в обслужващата го банка на платежно нареждане,

придружено от предвидените документи;

4. Изплащане на платежното нареждане в банката на получателя;

5. Уведомяване на получателя за постъпилото по сметката му плащане.

Източник: Михайлов, Е. и колектив, Банково обслужване на икономическите

агенти, В. Търново, 2003.

Платежните документи при тази форма на плащане се съставят,

както се вижда, от платецът и той отговаря за последиците от

неправилното им съставяне. Когато платеца отказва плащането, той не

депозира в банката платежен документ, а ако е депозирал, може да го

39 Директният превод в България може да се извърши чрез изпращане на документите по пощата, чрез свободен телеграфен превод или чрез БИСЕРА. Ако клиентът не е договорил начина на превеждане на платежните документи, преводът се извършва чрез БИСЕРА.

128

изтегли, но при положение че сметката му не е все още задължена.

Разходите по техническото оформяне на отказа са за сметка на наредителя.

Титулярите на сметките не могат да отказват получените преводи по

тях. Ако те очакват превод, могат да поискат от банката извършването за

тяхна сметка на проверка за състоянието на платежния процес. Банките не

могат да отказват осъществяването на такава проверка.

В миналото вирментната форма се използваше в нашата страна, но

нейният относителен дял в общия размер на безналичните плащания се

движеше в рамките от 15,0% до 30,0% през отделните периоди. Тя заемаше

второ място след акцептно-инкасовата форма, чийто относителен дял беше

най-голям. Първоначално тя се използваше само при местни плащания.

Впоследствие нейното приложение се разшири и започна да се използва и

при междуградски плащания. Вирментната форма се прилагаше както при

стокови (за доставки, работи и услуги), така и при нестокови плащания

(плащания към бюджета, прехвърляне на средства от сметка по сметка и

др.). Главното й предназначение обаче беше за извършване на нестокови

плащания.

Използването на тази форма на плащане ще се разширява в бъдеще

поради предимствата, които тя притежава. Плащанията при вирментната

форма стават след получаване на стоките и услугите от купувачите.

Затова тя се предпочита от тях.

При тази форма на плащане технически се опростява и облекчава

работата както на доставчиците, така и на купувачите по осъществяване

на плащанията. При вир-мента са изключени спорове между предприятия

по изпълнението на договорните задължения от страна на доставчика.

Платците имат възможност да направят проверка за изпълнението на

договорите от техните контрагенти по отношение на количеството,

качеството, асортимента, комплектността, цената и др. на получените

стоки и след това да изготвят и да предоставят в банката платежните

документи. Поради това при вирментната форма на плащане съществено

се намалява работата на купувачите и банката по осъществяването на

плащанията. Тази форма на плащане почти изключва отказите от

плащане след депозиране на платежните документи в банката и намалява

129

до минимум съдебните процеси, свързани с неизпълнение на договорните

задължения от доставчиците, тъй като те не изготвят платежни документи.

Основният недостатък на вирментната форма на плащане е, че тя не

гарантира плащането на доставчика. Възможно е купувачът да получи

договорената с доставчика стока и да забави или въобще да не извърши

плащането. Вирментната форма на плащане е изгодна за доставчиците в

случаите, когато платежното нареждане се представя своевременно от

платеца в банката. В противен случай тя не е за предпочитане от

доставчиците. Когато платежните нареждания не се представят в срок в

банката, се отклоняват средства на продавачите от целевото им

предназначение, влошава се финансовото и платежното им състояние,

възниква просрочена задлъжнялост и се забавя оборотът на

авансирания капитал.

Тъй като невинаги може да се разчита на добросъвестността на

купувачите, доставчиците сега се въздържат да използват вирментната

форма на плащане при доставки и услуги и особено при междуградски

плащания. Те се съгласяват на тази форма само при предварителни

плащания с платежни нареждания. При това положение доставчиците

предават или изпращат стоките и извършват услугите след превеждане на

паричния им еквивалент. Този начин на разплащане обаче крие риск за

платеца. Възможно е той да не получи стоките и услугите след

извършване на плащането. Този риск се повишава и от обстоятелството, че

платецът не може да направи отказ, ако сметката му е задължена.

Взаимоотношенията вече се уреждат чрез съда.

Доколкото платецът не се санкционира за несвоевременното

представяне на платежните документи в банката, а той не е най-

заинтересованата страна в разплащателните отношения от ускоряване на

плащанията, естествено е, че доставчиците ще прилагат вирментната

форма на плащане, когато платците им се ползват с добро име и

авторитет, коректни са във взаимоотношенията си и са

платежоспособни. Срочното представяне на платежните нареждания в

банката има изключително значение за съкращаване времето на задържане

на оборотния капитал на предприятията в сферата на обращението и за

130

ускоряване на обращаемостта му. С колкото дни по-рано се представят те в

банката, с толкова дни се ускорява оборотът на авансирания капитал.

Платежните нареждания трябва да се приемат от банките независимо

от наличието на авоар по сметките на платците и на условия за получаване

на банков кредит. При липса на средства и на възможност да се превишава

авоарът по сметката при плащанията, платежните документи стават

просрочени и могат да се удовлетворяват вземанията на получателите по

установената поредност на плащанията със Закона за задълженията и

договорите. С въвеждането и разширяването използването на кредита

“Овърдрафт” проблемите във връзка със своевременното изплащане на

постъпилите платежни документи в банките ще се намалят. За съжаление

сега нашите банки, и особено частните, не приемат платежните документи

при липса на средства по разплащателните сметки на платците.

Плащанията с платежни нареждания са особено ефективни от гледна

точка на ускоряване движението на паричния капитал при местни

плащания. При местните плащания те създават възможност за свеждане до

минимум на разрива във времето на движението на стоките и парите.

Обикновено в тези случаи материалните ценности и паричните средства се

движат едновременно в противоположна посока.

В заключение може да се отбележи, че вирментната форма може да

разшири своето използване в безналичния паричен оборот, ако чрез нея се

ускоряват разплащанията и се създават предпоставки на тази основа за

ускоряване обращаемостта и на оборотния капитал на предприятията. Но

за да стане това, е необходимо участниците в разплащателните операции

да бъдат икономически и юридически обособени лица, рентабилни,

ликвидни, платежоспособни и коректни помежду си.

Незабавно инкасо

Незабавното инкасо се извършва с платежно искане, което съдържа

следните реквизити:

• наименование, месторазположение (адрес) и код на банката на

платеца и банката на получателя на сумата;

131

• име и сметка на платеца и получателя; място и дата на

подаване на платеж ното искане;

• подписи на лицата, представляващи получателя;

• вид на валутата, в която се плаща, и сумата (посочена цифром

и словом);

• вид на плащането;

• основание за плащането и кратка информация за платеца.

При тази форма плащането се извършва по инициатива на

доставчика, който изготвя и депозира обикновено в обслужващата го

банка платежния документ. Плащането може да бъде извършено чрез

незабавно инкасо, ако платецът е дал предварително съгласие по искане

на получателя за незабавно задължаване на неговата сметка.

Такова съгласие може да се даде със или без регламентиране на

условията, при които може да се ползва формата, в това число и за

размера, до който може да се задължава сметката на платеца.

Задължително в съгласието за незабавно инкасо се посочват мястото и

датата на подаването му, както и подписите на лицата, представляващи

наредителя (платеца). Платецът депозира своето съгласие в банката, в

която се води сметката, а копие от него изпраща на получателя на

плащането, за да му предостави правото за незабавно инкасо.

Банката приема платежните искания за незабавно инкасо в случаите,

когато получателят е изпълнил поставените условия за плащане. След

получаването на платежния документ банката на получателя изпраща

платежното искане в банката на платеца и предявява по този начин искане

към нея за събиране на сумата от сметката на платеца. Банката на платеца

задължава незабавно сметката му и превежда сумата в банката на

получателя в деня на получаването на платежното искане. Тридневният

срок за извършване на плащането започва да тече от този момент.

В случаите, когато по сметката на платеца няма средства, плащането

се извършва, след като се образува авоар по сметката, т.е. след като

постъпят средства най-малко в рамките на сумата до платежното искане.

Банките могат да подпомогнат предприятията при разплащанията, като

сконтират плащането или като предоставят инкасов кредит. Ако платецът

132

се кредитира по текуща сметка (овърдрафт), плащането ще се извърши

чрез превишаване на авоара по сметката, т.е. чрез създаване на дебитно

салдо по тази сметка, изразяващо плащане с банков кредит. В случая

плащането се извършва направо от текущата сметка, при което при липса

на авоар се предоставя и кредитът. Разплащателната операция е

едновременно и кредитна операция. Самото плащане изразява отпускане

на кредит.

В случаите, когато платците не ползват кредит “Овърдрафт”,

банките могат при липса на средства по разплащателните им сметки да им

предоставят и други кредити, които обикновено се оформят по обикновени

заемни сметки. Плащанията при тези кредити не се извършват направо от

тези сметки, както е при кредита по текущата сметка. Затова заемните

средства след предоставянето им се прехвърлят за получаване от

разплащателните сметка, което е свързано с извършването на две

самостоятелни счетоводни операции. Първата изразява формиране на

авоар за сметка на тези средства и изисква заверяване на сметката, а

втората - извършване на самото плащане, оформяща се чрез задължаването

й. Така постъпват банките при предоставянето както на целевите кредити,

така и на инкасовия кредит, при сконтирането (откупуването) на

плащането и т.н.

Разплащане с чекове

Разплащането с чекове, чрез посредничеството на търговските банки

БИСЕРА се извършва само с приложението на чекови форми, които са

предварително регистрирани40.

Плащанията се осъществяват по инициатива на платеца. За да се

извърши плащане, платецът трябва да представи на бенефициентът

(доставчика) правилно съставен и попълнен чек. По Наредбата за

плащанията, чекове се издават само върху бланки от чекови книжки,

получени от търговската банка, до размера на разполагаемия остатък по

40 За България регистрацията а чековите форми на банките се извършва в Българска народна банка. Националната банка може да откаже регистрация на чекова форма, при условие, че не са спазени изискванията за сигурност и техническо оформление и установения със стандарт дизайн на чековете и контролните карти на клиентите. Българска народна банка известява всичко търговски банки за регистрираните чекови форми.

133

сметката на платеца и/или договорения кредит по тази сметка (овърдрафт).

Ековете за банкови плащания не могат да се джиросват, освен на банката

за инкасо. Дадено е правото, чековете да се представят за инкасиране във

всяка банка на територията на страната и се съхраняват в нея в

продължение на пет години.

В практиката най-често чековите форми се използват при вътрешни

плащания, когато банковите клиенти се обслужват от една и съща

адресируема единица за плащания по доставени стоки, извършени услуги

или други. С наредбата за плащанията не се ограничава възможността за

използване на чековата форма при вътрешнобанкови и междубанкови

форми на разплащания. За определени периоди от време обаче БНБ може с

вътрешен документ да ограничи използването на един или друг вид чекове.

При извършване на този вид плащания банките не следят за

законосъобразността на сделките и не носят отговорност за обичайното

посредничество по сделки на техните клиенти, сключени в нарушение на

нормативните документи.41

В практиката най-често за извършването на безкасови разплащания

най-често се използват три основни вида чекове: обикновени,

лимитирани и акцептирани.

Обикновените разплащателни чекове се изплащат от авоара по

сметката на платеца или от договорения кредит “Овърдрафт”. Доколкото

при тяхното използване не се блокират предварително средства на

издателя, тези чекове се дават на клиенти, имащи безупречно финансово и

платежно състояние или които ползват кредит по текуща сметка, т.е.

кредит “Овърдрафт”, който обикновено се лимитира еластично и

следователно плащането се гарантира. Банките ограничават ползването на

обикновени разплащателни чекове в случаите, когато платците допускат

издаването на чекове без покритие.

Инициативата за разплащане чрез обикновени (нелимитирани)

чекове е от страна на платеца, който отправя до обслужващата го банка

молба за разплащане с чекови книжки. Ако платецът е в добро финансово

състояние и банката има необходимото доверие в него, му разрешава

41 Стефанова, П. “Банки, вътрешни и международни плащания”, “Тракия – М”, София, 2000.

134

разплащане с обикновени (нелимитирани) чекове, без да ограничава

размера на плащанията по издадената чекова книжка.

В процеса на разплащане документът “чек” се съставя от клиент на

банката, който плаща по безналичен път суми от своята сметка в полза на

трето лице. Документът се съставя в един екземпляр от издателя на чека и

се представя на бенефициента срещу изпратена стока, извършена работа

или услуга. Чекът следва да съдържа:

• Номер на чека;

• Номер на банковата сметка;

• Код на банковата адресируема единица;

• Вид на валутата;

• Сума;

• Име на получателя;

• Място и дата на издаване и подпис на лицата, които имат право

да се разпореждат със сметката.

Съгласно наредбата за плащанията не се допускат поправки върху

чека. Бенефициентът по чека (получателят на сумата) е свободен да

предяви чека за инкасиране както пред банката, ч която се води сметката

на издателя, така и пред всяка друга банка, стига това да не противоречи на

условията, при които е издаден чека.

Формата на организация на плащанията с нелимитирани чекове се

различава в зависимост от това, дали чрез тях се извършва вътрешни

плащания или при вътрешнобанкови и междубанкови разплащания.

Организацията на плащанията с нелимитирани чекове при вътрешни

плащания може да се представи чрез следната схема:

135

Фигура ІІІ.7.

Организация на плащанията с обикновени (нелимитирани) чекове

при вътрешни плащания

Т Ъ Р Г О В С К А Б А Н К А

П л а те ц Б е н е ф и ц и е н т

3

4

521

С то ка

Ч е к

Легенда:

1. Представяне на молба за разплащане с чекове;

2. Предоставяне на чекова книжка на платеца;

3. Изпращане на стоката на платеца;

4. Предоставяне на чек на бенефициента;

5. Представяне на чека за инкасиране в банката, където се води сметката на издателя.

Източник: Меразчиев, В., Г. Баташки, “Банково счетоводство”, Свищов, 2000

Когато чековата форма на плащане с обикновени (нелимитирани)

чекове се използва в условията на вътрешнобанкови и междуклонови

плащания се прилага принципа на инкасиране по процедурата на

незабавното инкасо. Тя може да се представи схематично по следния

начин:

136

Фигура ІІІ.8.

Организация на плащанията с обикновени (нелимитирани) чекове

при вътрешнобанкови и междубанкови разплащания

Търговска банка Търговска банка

Платец Бенефициент

11

3

9 5

8

6

10

2

7

1

Служебносъобщение

Стока

Авизо

4 Чек

Легенда:

1. Представяне на молба за разплащане с чекове;

2. Даване на съгласие и предоставяне на чекова книжка;

3. Изпращане на стоката или услугата;

4. Предоставяне на чек на бенефициента;

5. Представяне на чека за инкасиране;

6. Изпращане на служебно съобщение;

7. Получаване на служебно съобщение;

8. Издаване на авизо;

9. Уведомление на платеца за извършено плащане от сметката му;

10. Получаване на авизо;

11. Уведомление на бенефициента за постъпилата сума по сметката му.

137

Източник: Меразчиев, В., Г. Баташки, “Банково счетоводство”, Свищов, 2000

Плащанията с лимитирани чекове намират широко приложение в

банковата практика. Налагането му е обосновано от редицата предимства,

които предлага тази форма, а именно42:

• Дава възможност за осъществяване на плащането

непосредствено след получаване на стоката или услугата;

• Значителна е сигурността, че плащането ще бъде

извършено;

• Ускоряват се разплащанията.

Издаването на лимитирана чекова книжка се извършва възоснова на

данните, съдържащи се в молбата за издаване на лимитираната чекова

книжка. При издаването на чековата книжка, банката попълва всички

реквизити върху корицата и обработва всеки чек. Чековете са лични и не

могат да се ползват от други лица. Валидни са за инкасиране, само ако са

издадени в срока на валидност на контролната карта и в рамките на

лимита, посочен върху лимитираната чекова книжка.

Отговорност по коректността на издадения чек от лимитираната

книжка носи и получателя. Той е длъжен да провери дали чекът е издаден

правилно и вярно ли е изчислен остатъка от лимита по чековата книжка.

Получател, които приеме чек от лимитирана чекова книжка, която не е в

съответствие с правилата е солидарно отговорен с платеца за

възстановяване на евентуално надвишаване на лимита по чековата книжка,

включително за лихвата за забавяне, считано от датата на погрешното

издаване на чека. Чековете от лимитирани чекови книжки и акцептирани

от банки се инкасират незабавно срещу служебно задължаване на

разплащателната сметка на банката, издала лимитираната чекова книжка

(акцептирала чека) при БНБ, без да е необходимо предварително съгласие

на тази банка, ако от датата на издаване на чека не са изминали 14 дена.

След този период се прилага процедура за незабавно инкасо.

Въз основа на представена молба за издаване на лимитирана чекова

книжка в банката на платеца, сумата следва да се отрази като плащане от

42 Стефанова, П. “Банки, вътрешни и международни плащания”, “Тракия – М”, София, 2000.

138

сметката на наредителя и да се блокира по сметка за разплащане с

лимитирани чекове.

Плащанията с лимитираните чекове се извършва до размер на

лимита, т.е. в рамките на предварително заделените средства. По този

начин получаването на средствата за извършени услуги и продадени стоки

от изпълнителя или от доставчика е гарантирано.

Получателят на чека от лимитирана чекова книжка е длъжен преди

приемането му да провери дали чекът е издаден правилно и, което е

особено важно, вярно ли е изчислен и изнесен на талона на следващия чек

остатъкът от лимита по чековата книжка. Той трябва да отказва

приемането на чек в случаите, когато на талона на предшестващия чек не е

посочен остатъкът от лимита или ако липсва този талон. Когато при

проверката се установи, че всичко е наред, получателят на чека заверява

със своя подпис и печат лимита върху талона на чека. Ако това не се

направи добросъвестно и се издадат чекове без покритие, получателят,

който не е спазил това изискване, отговаря солидарно с платеца при

възстановяване на сумата на превишението на лимита заедно с лихвите за

времето на забавяне на плащането, считано от датата на погрешното

издаване на чека.

За да бъде плащането наистина гарантирано, бенефициентът е

длъжен преди ла получи чека да извърши проверка за наличието на

неизползван лимит по чековата книжка. Той може да предяви чека за

инкасиране както в банката, в която се води сметката на платеца, така и

във всяка друга банка, ако това не противоречи на условията, при които е

издаден. Инкасирането се извършва от банката, в която е депозиран чекът,

с искане за незабавно инкасо от банката, издала чека.

Лимитираните чекове са лични и не могат да се ползват от други

лица. Те са валидни само в срока на валидност на контролната чекова

карта и в рамките на лимита, посочен в лимитираната чекова книжка.

Издадените чекове след този срок и над лимита са невалидни.

Най-често чрез акцептираните чекове се извършват плащанията

между предприятия за случайни и еднократни доставки, работи или

услуги. Чековете се издават от предприятия платци и се предоставят на

139

обслужващата банка за акцептиране. С акта на акцептиране, банката поема

ангажимента да се извърши плащането при представяне на чека за

инкасиране. Акцептирането на чека се извършва без молба на платеца и се

оформя по отделен ред, като на лицевата страна на чека се отбелязва, че е

приет и датата на акцептирането.

Акцептираните чекове се ползват по реда, установен за

лимитираните. Разликата между тях е в това, че докато при лимитираните

чекове платецът предварително блокира сума за цялата чекова книжка, от

която могат да се извършват повече от едно плащане, при акцентираните

чекове за всеки чек предварително се блокират средства в размер на сумата

по чека по специална сметка в банката.

Чекът се акцентира от банката по искане на платеца. Банката

акцептира чека по следния начин: поставя на лицевата страна на чека

щемпел “приет”, като отбелязва датата на акцептирането и се подписва от

упълномощено за това длъжностно лице.

Чекът се акцептира за пълната му стойност. Частично акцентиране

не се допуска. В случаите, когато платецът няма средства по сметките си,

чекът се връща на издателя му.

Чековете от лимитираните чекови книжки и акцентираните чекове се

инкасират от банките незабавно срещу служебно задължаване на

разплащателната сметка при БНБ на банката, която ги е издала, без да се

иска нейното съгласие, ако се направи в срок от 14 дни от датата на

издаването (акцептирането) на чековете. След този срок се прилага

обикновената процедура за тяхното инкасо.

Възможно е чековата книжка да свърши преди пълното използване

на лимита по нея. В този случай платецът може да получи допълнителна

чекова книжка за неизползваната сума.

Чековете биват още поименни и на приносител. Поименните

чекове включват в реквизитите си името на бенефициента или съдържат

клаузата “или на неговата заповед”. Чековете на приносител са платими на

лицето, което ги депозира в банката. При тях не се изисква лимитиране.

Посочената сума се предава в брой или се прехвърля по сметка без

формалности.

140

Чековете могат да се изплащат в брой или да служат за безкасово

плащания. Чекът, платим в брой, се изплаща в наличнопарична форма на

притежателя или на трето лице. Тези чекове, ако не са поименни, могат да

се използват незаконно при загубването им. Чековете се използват главно

за извършване на безкасови плащания, т.е. средствата се предават на

получателя чрез заверяване на сметката му в банката.

В различните страни по различен начин се обозначава, че чекът се

използва по безналичен начин. В едни върху лицевата страна на чека се

поставя забележка “само за клиринг”, а в други това се прави чрез

бариране или пресичане на чека.

С това се прави опит да се ограничат злоупотребите при

използването на чека. Чек без напречни черти се нарича открит чек и

банката изплаща посочената в него сума на всеки, който твърди, че е

бенефициент. Използването на такива чекове естествено крие риск и

затова най-често се използват барирани чекове (обикновено с две

успоредни напречни линии върху лицевата страна). Тези линии показват,

че сумата по чека не се изплаща в налични пари, а по безналичен начин,

т.е. плащането може да се извърши само чрез банката. Но това не значи, че

сумата непременно трябва да се прехвърли по сметката на бенефициента

чрез заверяването й (кредитирането й), тъй като, ако чекът е ордерен,

бенефициентът може да индорсира (джироса) чека на трето лице. У нас

засега джиросване на трето лице не се разрешава. При ползването на

пресечените чекове се правят и изключения от общото правило за

предназначението им. Ако притежателят на чека има нужда от налични

пари, той може да ги получи лично или чрез свои представители.

Пресечените чекове биват два вида: общи или обикновени и

специални. Ако между успоредните линии няма никакво друго

обозначение или е поставен знакът &С или &С-ие, чековата сума се

изплаща само чрез банката. Този чек се нарича общ и е платим лично, т.е.

не може да се преотстъпва.

Много често между пресечените линии издателят отбелязва за по-

голяма сигурност името на бенефициента, за да посочи, че за

предпочитане е сумата по чека да мине по сметката на упоменатия

141

бенефициент. Ако това не стане, а сумата се отнесе по сметката на друго

лице, е възможно да възникнат проблеми от различен род, в това число и

съдебни процеси. По тази причина банките отказват да инкасират чек и да

изплащат сумата на трето лице без наличието на изрично съгласие на

бенефициента.

В чековете може да се съдържа реквизит: “да не превишава

сумата...”, с който се ограничава размерът на чековата сума. Този реквизит

се използва, когато платецът прави поръчка за доставка на стоки по пощата

и не знае какъв ще бъде точният размер на равностойността й. Чекът се

изпраща в този случай, без да се попълва сумата. Доставчикът всъщност

окончателно оформя чека. Тази операция е рискова, но с цел да се намали

рискът с посочената фраза между пресечените линии се ограничава

възможната загуба. Ако чекът се попълни недобросъвестно от

бенефициента и след това чрез джиросване попадне в притежание на

добросъвестни трети лица, той има сила и платецът (трасатът) е длъжен да

ги изплати.

Общият чек е платим лично, т.е. не се преотстъпва. Това

означава, че определени видове платежни средства като банкноти,

менителници, чекове и други циркулират в обращението като

общопризнати платежни средства, но не представляват платежни средства

на приносител. Основната характеристика на платежните средства на

приносител е това, че не пренасят върху притежателя си правото на

собственост на съответната стойност, която представляват. Например, ако

гражданин намери банкноти в размер на 100 лв. на улицата и отивайки в

близкия ресторант поръчва с намерените банкноти ядене, собственикът на

ресторанта приема сумата, без да се интересува от правото на собственост

върху банкнотите. Макар че гражданинът няма законно право върху тях,

той придобива правото на собственост върху банкнотите, които

представляват платежно средство на приносител.

Основните белези на платежното средство на приносител са

следните43:

43 Стефанова, П., Върешни и международни плащания”, Тракия М, София, 2000.

142

• То може да се прехвърля на друго лице чрез просто предаване

или индорсиране, последвано от предаване;

• Не е необходимо да се документира прехвърлянето на правото

на собственост;

• Законното право на собственост върху отбелязаната стойност

преминава към лицето, което го приема, без да се търси

неточност или нередност при използването на правото на

собственост от лицето, притежаващо използваното платежно

средство;

• Към този законен титул на собственост не може да има

претенции предишният му притежател, ако настоящият не е

знаел това.

Обикновено чекът е документ на приносителя, но той може да

бъде лишен от това си свойство чрез записване върху него: “платим

лично” или “не се прехвърля”. Това не премахва възможността той да

попадне в трето лице, но това лице няма да може да се възползва от него,

тъй като титулът на собственост е само на посоченото от трасата лице

върху чека.

Чекът е специално пресечен, когато върху него е указана банката, а

може и банковият клон, по която ще се превежда сумата. По този начин се

намаляват грешките при инкасирането на чековете.

Когато клиентите инкасират чековете по сметките си в банката,

инкасиращата банка поставя върху тях печата с името и адреса на клона,

както и кодовия му номер. Това прави чековете неизползваеми повторно

и предотвратява злоупотреби с тях в процеса на документооборота, т.е. до

осъществяване на разплащанията от страна на банките. Ако това не се

направи, е възможно чековете да бъдат използвани за събиране на сумата и

в други банки, каквито случаи има в нашата страна.

3.1.4. Електронни разплащания

143

Електронните разплащания навлизат все повече в банковата система

както в международен, така и в национален аспект. Те представляват

съвременна форма на безналични плащания, основани на техническия

напредък главно във връзка с навлизането на компютърните системи и

глобалната мрежа в банковата дейност. Във връзка с представянето на

особеностите на банковите електронни разплащания, в настоящото

изложение ще бъдат представени системата SWIFT, системата БИСЕРА,

националния картов оператор БОРИКА и системата за интернет

разплащания E-pay. Това на практика са главните възможности за

извършване на разплащания в страната ни с местни и чужди

кореспонденти.

Основните причини за създаване на системата SWIFT могат да се

определят във връзка с бързото развитие на банковата индустрия през 70-

те години. Целта е да бъдат задоволени изискванията във връзка със

сериозното съкращение на времето за обмен на информация между

финансовите институции, повишаване на сигурността на трансфера на

данни и осигуряване на защита от неправомерен достъп до банковата

информация. През 1973 г. 239 водещи банки от 15 страни в Западна

Европа, САЩ и Канада обединяват усилията и опита си за изграждане

телекомуникационна мрежа за международни банкови разплащания.

Системата SWIFT (Society for worldwide Interbank Financial Telecommun)

заменя традиционно използваните средства за комуникация между банките

- пощата, телеграфа, телекса.

Първите акционери на SWIFT са търговски банки, но постепенно в

нея се включват и други финансови институции, брокерски и дилърски

къщи, инвестиционни фондове. Възможностите на системата се

разширяват и сега чрез нея се извършват не само разплащания, но и

операции с ценни книжа, пътнически чекове и други финансови

документи.

Всяка финансова операция в SWIFT се извършва чрез изпращане на

стандартизирано съобщение. Този начин на работа позволява банковата

информация да бъде обработвана автоматично. Ако банката разполага с

144

необходимия софтуер, съобщението може да бъде обработено по

електронен път. По-голяма част от банките по света работят по този начин.

Средствата на телекомуникация, които се използват при работа със

SWIFT гарантират висока скорост на продаване на информацията.

Независимо от разстоянието между изпращача и получателя, съобщението

се предава в рамките на 20 секунди, като разходите за обмен на

информация с помощта на SWIFT спрямо разходите за пощенски услуги,

телефон, телеграф и др. са значително по-ниски.

Основните кореспондентски отношения, които могат да бъдат

осъществявани чрез системата SWIFT са:

1. преводи за частни лица - съобщения за извършване на

плащания, при които поне една от страните не е банка;

2. междубанкови преводи, при които и двете страни са

финансови институции;

3. финансови сделки - покупко-продажба на валута, арбитражи,

заеми, депозити и др.;

4. инкаса - съобщения и плащания на база депозирани

документи;

5. ценни книжа - съобщения, покупко- продажба и информация

за състоянието на ценните книжа;

6. ценни метали - търговия и съобщения;

7. акредитиви и гаранции;

8. пътнически чекове;

9. съобщения за движение на сметки, извлечения, запитвания

и др.

Чрез системата SWIFT се извършва и международното валутно

договаряне. Част от българските клиенти го използват и при операции на

вътрешния валутен пазар. Комуникационната система SWIFT покрива

всички континенти. Техническата инфраструктура включва компютърни

центрове, разположени в различни точки на света, свързани помежду си с

високоскоростни телефонни линии. Мрежата се състои от три основни

операционни центрове в Холандия, САЩ и Хонконг. Те от своя страна се

145

свързват с автономните регионални центрове (регионални процесори) за

всяка отделна страна членка на SWIFT.

Сега в SWIFT членуват над 4800 финансови институции от 131

държави. Членството на една банка в тази система е критерий за престиж и

високо качество на обслужването. Ако в началото дневният трафик на

мрежата беше 12 000 съобщения, то сега те са над 3 милиона. България се

включи в SWIFT през 1991 г. През 1995 г. броят на българските банки в

тази система беше 23. Сега са включени всички търговски банки и се

създаде Национална група на банките - членове на SWIFT, която решава

възникнали оперативни проблеми, както и стратегията за развитието на

системата.

РИНГС е система за брутен сетълмент в реално време за

извършване на финален сетълмент на системно важни плащания в левове

на територията на Република България. Чрез сетълмента в БНБ се

извършва окончателното уреждане на задълженията по трансфера на

парични суми и по плащанията по сделки с ценни книжа между две или

повече страни.

РИНГС е собственост на Българската народна Банка, която

организира, регулира, контролира, оперира, администрира, поддържа и

развива РИНГС. БНБ осъществява овърсайт върху системата. По своята

същност РИНГС представлява платежна система с незабавен сетълмент,

което позволява разплащанията да се осъществяват за секунди. И след като

говорим за електронно междубанково разплащане, то логично следва

момента с въпроса за необходимостта от поддържане на бързоликвидни

средства от банките – това вече не е необходимо, защото чрез РИНГС

банките могат да следят постоянно с каква сума разполагат по сметките си

в Централната Банка (БНБ).

RINGS приема за сетълмент нареждания за плащане и заявки за

сетълмент. Системата обработва платежни инструкции само от участници

в системата, която обслужва само платежни инструкции в левове, като

няма ограничение в размера на сумите в платежните инструкции.

Системата RINGS работи по график, определен от БНБ. Като БНБ

146

извършва сетълмент на плащанията в левове в рамките на системния ден.

Системен ден е всеки работен ден в интервала 8 до 17.30 часа.

При недостатъчна наличност по сметката за сетълмент на платеца

нареждането за плащане се подрежда в опашка. В края на системния ден

RINGS връща на участниците всички неизпълнени плащания. RINGS

осигурява средства за автоматично или ръчно разрешаване на ситуации

“гридлок”.

Участниците в сетълмента притежават сметки за сетълмент в БНБ.

Търговска банка може да участва в RINGS само чрез своята централа.

Участието на клоновете на търговската банка е чрез централата на банката,

като отговорността за извършване на плащане, в което участва клон на

банката, е на централата на банката.

Системни оператори за обслужване на плащания са:

• системният оператор на системата за обслужване на клиентски

плащания, инициирани за изпълнение в определен момент

БИСЕРА;

• системният оператор на системата за обслужване на плащания

по операции с банкови карти на територията на страната

БОРИКА;

• системният оператор на системата за обслужване на плащания

по сделки с безналични ценни книжа;

• БНБ като оператор на системата за обслужване на сделки с

ДЦК.

Всеки участник, преди включването му в RINGS, трябва да има

пълна техническа готовност за включване в система, като следва да

отговаря на поставените минимални изисквания към:

1) хардуера, софтуера и комуникационното оборудване;

2) техническите средства за защита;

3) средствата, осигуряващи надеждност и резервираност на

системите при участника;

4) квалификацията на обслужващия персонал; които са

неразделна част от договора за участие в RINGS.

RINGS приема нареждания за плащания за изпълнение:

147

С вальор датата на системния ден за клиентски плащания,

подадени до 16 часа, и за междубанкови плащания, подадени до 17 часа.

Подадените след тези срокове плащания следва да се нареждат за

изпълнение с бъдещ вальор, в противен случай те се отхвърлят от

системата. За приключване на сетълмента на тези плащания в рамките на

системния ден RINGS извършва обработката им в рамките на гратисен

период от 120 секунди след крайния срок за подаването им.

С вальор бъдеща дата, до 5 работни дни, считано от датата на

системния ден, в който са подадени.

От 17 до 17.30 часа RINGS приема за изпълнение с текущ вальор

само нареждания за плащания, инициирани от БНБ, във връзка с

ползване на средства от обезпечителен фонд с цел осигуряване на средства

по сметки за сетълмент на търговски банки при недостиг на ликвидност за

изпълнение на заявки за сетълмент, подадени от системените оператори.

При наличие на достатъчна наличност по сметката за сетълмент на

банката платец RINGS извършва сетълмента. Банката получател получава

от SWIFT незабавно пълния текст на съобщение с нареждането за

плащане. RINGS осигурява възможност при успешен сетълмент банката

платец да получава по договореност потвърждение също чрез съобщение.

При недостатъчна наличност по сметката за сетълмент на банката

платец плащането се подрежда в опашка на чакащи и се извършва веднага,

когато по сметката постъпят достатъчно средства.

Нареждания за плащане могат да бъдат задържани в “опашка” в

RINGS при наличие на едно от следните обстоятелства:

• Наличността по сметката за сетълмент на банката платец не

е достатъчна за извършване на сетълмента.

• Сметките за сетълмент на банката платец или банката

получател на плащането са временно блокирани.

• RINGS временно не работи.

При наличие на опашка от чакащи плащания към сметката за

сетълмент на банка платец постъпващите към тази сметка нови платежни

инструкции се нареждат в опашката според техния приоритет и времето на

тяхното постъпване.

148

RINGS осигурява възможност на банките да следят състоянието на

своите нареждания за плащане чрез потребителските си работни станции и

променят приоритети на подадени от тях плащания в рамките на

предоставените им права. Оттегляне на наредени в опашка плащания се

допуска само при допусната съществена грешка в подаденото към RINGS

нареждане за плащане. Изваждането от опашката се извършва от оператора

на RINGS въз основа на писмено искане от страна на участника -

наредител на плащането.

Сетълмент на нарежданията за плащане, чакащи в опашка, се

извършва при наличие на едно от следните условия:

1. По сметката за сетълмент на банката платец са постъпили

достатъчно средства за обслужване на чакащите плащания.

2. Когато след промяна на приоритета на чакащо плащане се

създадат условия за извършване сетълмента на следващи

плащания.

3. Отменена е наложена блокировка по сметка за сетълмент на

банката платец или банката - получател по плащането.

4. Задействането на механизма за разрешаване на ситуацията

“гридлок” в RINGS е позволил да продължи извършването на

сетълмента на чакащите плащания. При възникване на

ситуация “гридлок”, установен от RINGS, БНБ уведомява

банките, чиито опашки са блокирани, чрез съобщение.

Механизмът за разрешаване на ситуация “гридлок” се задейства

автоматично или ръчно. Автоматично - при наличие на условия за

цялостно деблокиране на опашките (когато в резултат от операциите се

осигурява възможност за извършване сетълмент на всички чакащи

плащания или на плащанията с приоритет, по-висок от “нормален”). А

ръчно - в случаите, когато не се постига частично деблокиране на

опашките, и се налага нарушаване на принципа на изпълнение на

нарежданията за плащане според тяхната поредност (FIFO). В този случай

процедурата се задейства след преценка на БНБ по отношение на

плащанията с приоритет “системен” и съгласие на банките по плащанията

с приоритети “нормален” и “бърз”. След приключването на процедурата по

149

разрешаването на ситуация “гридлок” БНБ уведомява засегнатите банки за

резултатите чрез съобщение.

След приключване на системния ден всички чакащи в опашка

нареждания инструкции с вальор текущия системен ден се отхвърлят. За

всяко отхвърлено нареждане за плащане RINGS уведомява банката платец

чрез съобщение за отказ. След приключването на системния ден RINGS

ще продължи да обработва постъпилите нареждания за плащане с текущ

вальор в гратисен период от 120 секунди с цел обработката на изпратени

по SWIFT плащания преди края на системния ден. След приключване на

сетълмента за деня RINGS изпраща на всички участници в сетълмента

извлечение от сметките за сетълмент чрез съобщение. След приключване

на системния ден до управление “Банков надзор” се изпраща информация

за всички отхвърлени за деня платежни инструкции.

При получаване от RINGS на платежно нареждане банката на

получателя по плащането проверява дали:

• нареждането за плащане притежава цялата информация,

необходима за неговата последваща обработка;

• банката е получател по това плащане;

• получателят на плащането може да бъде идентифициран;

• сметката на получателя не е закрита;

• няма законови забрани за кредитиране сметката на

получателя.

Ако при проверката на тези условия не са открити пропуски,

плащането трябва да се третира като прието, като банката следва да завери

незабавно сметката на получателя. При установяване на грешки, пропуски

или условия, които не позволяват да бъде заверена сметката на получателя,

банката - получател на плащането, следва да върне полученото плащане

чрез RINGS, като укаже неговата референция.

Участниците в сетълмента получават справочна информация за

процесите, протичащи в RINGS, при използване на потребителската

работна станция. Справочната информация се обновява на всеки 90

секунди. Сетълментът на заявките, инициирани от системните оператори,

150

се извършва в БНБ чрез RINGS през сметките за сетълмент на участниците

в сетълмента.

Заявките за сетълмент се съставят в предварително определени

моменти, определени за всеки оператор в графика на системния ден на

RINGS чрез многостранното нетиране на взаимните задължения на

участниците в сетълмента. Начинът на изчисление се определя с

операционните правила на всеки от системните оператори. Резултатът от

многостранното изчисление на нетните взаимни задължения на

участниците в сетълмента са дебитни или кредитни известия към

участниците в сетълмента.

Данните, които се обменят между даден системен оператор и

RINGS за извършване и получаване на резултата от сетълмента, и

данните, които системният оператор изпраща към участниците в

сетълмента за този резултат, трябва да бъдат подписани с цифров подпис

съгласно стандартите и процедурите, специфицирани в документите,

описващи интерфейсите между RINGS и отделните системни оператори.

При недостиг на средства по сметка(и) за сетълмент на един или

повече участници в сетълмента съобщение “Заявка за сетълмент” остава

в режим на чакащо. По сметките за сетълмент на всяка банка платец се

блокира сума, равна на съответното дебитно известие. Сетълментът се

извършва автоматично, когато в рамките на системния ден по сметките на

всички участници платци има достатъчна наличност.

При невъзможност за изпълнение на сетълмента поради

недостатъчна наличност на един или повече участници в сетълмента след

края на системния ден RINGS изпраща чрез съобщението “Отговор на

заявка за сетълмент” с информация за банката(ите) с недостатъчна

наличност. В този случай системният оператор генерира и подава нова

“Заявка за сетълмент”, от която е изключена банката(ите) с недостатъчна

наличност. Същата процедура се прилага и когато до 12 часа банката(ите)

не е възстановила ползвани в края на предходния системен ден средства от

резервния обезпечителен фонд.

RINGS уведомява всеки участник за резултата от сетълмента на

плащанията, инициирани от системните оператори, чрез съобщение.

151

Резултатът от сетълмента на тези плащания може да бъде: одобрен дебит;

одобрен кредит; неуспешен сетълмент. RINGS осигурява на банките и

БНБ възможност за наблюдение в реално време на състоянието на

платежния процес, ликвидността и платежните потоци.

За целите на обезпечаване на платежния процес и изпълнението на

други регулативни функции БНБ може в реално време през целия системен

ден да задава и променя следните лимити по сметките за сетълмент на

участниците в сетълмента:

• лимит за минимална наличност по сметката за сетълмент

във връзка с прилагането на чл. 14 от Наредба № 21 на БНБ

за задължителните минимални резерви, които банките

поддържат при БНБ;

• лимит за минимална наличност по сметката за сетълмент за

осигуряване на ликвидност с цел обезпечаване на

сетълмента на заявките, по давани от системните оператори

и други приоритетни плащания.

Участниците в сетълмента също могат да задават и да променят в

реално време през системния ден лимити по сметките си за сетълмент.

Чрез тези лимити се определя сумата, до която съответният участник в

сетълмента може да плаща на други участници в сетълмента.

С цел осигуряване на допълнителна възможност за обезпечаване на

сетълмента на заявките, подавани от системните оператори, БНБ

организира създаването на резервен обезпечителен фонд, формиран от

отчисления на средства от сметките за сетълмент на банките участници.

Фондът се задейства в края на системния ден при недостиг на средства по

сметка(и) за сетълмент на една или повече банки, срещу която/които е

насочено дебитно известие.

За всяко ползване на средства от фонда БНБ уведомява писмено

всички участници в RINGS. Формирането, организацията и правилата и

процедурите на опериране на фонда, както и редът и сроковете за

възстановяване на ползваните средства от него, са обект на Правилата на

фонда. При неспазване на сроковете по възстановяване на ползвани

средства от фонда незабавно се уведомява управление “Банков надзор”.

152

При възникване на технически проблем в RINGS БНБ прехвърля

функционирането на RINGS върху резервна система и информира за

промяната всички участници. БНБ възстановява функционирането на

RINGS на основната система в първия работен ден след отстраняване на

аварията.

БИСЕРА е банкова интегрирана система за електронни

разплащания, поддържана от системния оператор “Банксервиз” АД.

Тя се отнася за сделки с транзакции по-малки от 100 000 лева, т.е. тя

обслужва клиентски плащания, инициирани за изпълнение в определен

момент, съгласно чл. 4 на Наредба № 3 на БНБ. В системата на БИСЕРА

участват БНБ и всички търговски банки.

Достъп до БИСЕРА имат търговските банки – за

предаване/получаване на платежни инструкции по междубанкови (а по

договор и вътрешнобанкови) плащания и друга банкова информация,

свързана с плащанията, а така също и Министерството на финансите чрез

СЕБРА44 за предаване на информация по извършени плащания на

разпоредители с бюджетни кредити.

За идентифициране на изпращачите/адресатите на постъпващата в

БИСЕРА информация се използват присвоените им от БНБ индивидуални

кодове.

В системата на БИСЕРА се осъществяват няколко вида услуги.

Първо това са услуги, изградени върху свързани с изпълнение на

междубанкови плащания функции на системата. Това са т. нар. “услуги

в БИСЕРА”. Всички останали услуги, ползващи други функции на

системата, се наричат “услуги, ползващи БИСЕРА”.

Услугите “Изпълнение на междубанкови плащания” включват:

1. Услуги, за които се заплащат еднократни такси:

• Сертифициране на банка-централа за участие в БИСЕРА –

включва провеждане на сертификационен тест за участие в

БИСЕРА и при покриване на изискванията му - издаване на

сертификат.

44 Система за Електронни Бюджетни РАзплащания - система за наблюдение на инициираните плащания от разпоредителите с бюджетни кредити, включени в системата на Единната сметка, и управление на плащанията в рамките на предварително зададени в системата лимити.

153

• Повторно провеждане на сертификационен тест за участие

на банка-централа в БИСЕРА.

• Сертифициране на нова Банкова Адресируема Единица45 за

участие в БИСЕРА – включва провеждане на

сертификационен тест за участие в БИСЕРА и при покриване

на изискванията му - издаване на сертификат.

• Повторно провеждане на сертификационен тест за участие

на нова Банкова Адресируема Единица (банков клон) в

БИСЕРА.

• Издаване на комплект смарт-карта и карточетящо

устройство на участник в БИСЕРА или на БАЕ, имащо право

на достъп до БИСЕРА.

• Издаване на смарт-карта на участник в БИСЕРА или на

БАЕ, имащо право на достъп до БИСЕРА.

• Издаване на карточетящо устройство на участник в

БИСЕРА или на БАЕ, имащо право на достъп до БИСЕРА.

• Анулиране на издаден цифров сертификат на участник в

БИСЕРА.

2. Услуги, за които се заплащат годишни такси:

• Поддържане на актуални регистри на информация в

БИСЕРА, Help desk, предоставяне по искане на участниците

обобщена информация за системния ден; поддържане на

софтуер за сигурност на потребителските работни станции на

участниците; издаване и поддържане на цифров сертификат за

достъп до БИСЕРА на участник в БИСЕРА; поддържане на

комплект от смарт-карта и карточетящо устройство на

участник в БИСЕРА.

• Издаване и поддържане на цифрови сертификати за достъп

до БИСЕРА на Банкова Адресируема Единица и на

допълнителни за участник в БИСЕРА. Комплектът от смарт-

45 Банкова Адресируема Единица (БАЕ) - централа на банка или клон на банка, което е получило достъп до Националната платежна система и където са открити и се водят банковите сметки на клиенти, които участвуват в процеса на плащането. По смисъла на Наредба № 3 на БНБ за безналичните плащания и националната платежна система, БАЕ може да бъде и друга институция, изпълняваща специфични функции по плащания.

154

карта и карточетящо устройство се заплаща допълнително и

имат гаранционна поддръжка от 1 година.

3. Услуги, за които се заплащат месечно такси, извършвани в

изпълнение на следните функции на БИСЕРА:

• приемане и обработване на платежни инструкции за

междубанкови клиентски плащания за суми;

• подаване към RINGS46 най-малко веднъж на ден на заявка за

сетълмент на нетните позиции на всяка банка;

• създаване и изпращане на информация за резултатите от

сетълмента, получени от БНБ, до всеки от участниците в

БИСЕРА.

4. Услуги “Превод на сума по бюджетно нареждане”, инициирани

чрез СЕБРА.

5. Услуги по информационно обслужване, пренос на информация

и статистика, включващи:

• Осигуряване пренос до адресата на платежни инструкции

по вътрешнобанкови плащания, както и на друга банкова

информация, подадена в БИСЕРА.

• Пренос на съобщение за “превод на сума по бюджетно

нареждане” към СЕБРА и на съобщение от СЕБРА (след

получаване от БИСЕРА) към Банкова Адресируема Единица

-инициатор, за резултата от сетълмента на съобщението за

“превода на сумата по бюджетното нареждане”.

• Консултации на клиенти по въпроси и проблеми в БИСЕРА.

• Софтуерно и хардуерно обезпечаване архивирането,

обработката и извличането на статистическа банкова

информация за плащанията през минали периоди по заявка на

участник в БИСЕРА.

• Статистическа информация за плащания за отчетен месец.

• Информация за стара дата. При ползване на услугата

автоматизирано се отброява броят на поисканите и

46 Real-time INterbank Gross-settlement System - система в БНБ за брутен сетълмент в реално

време.

155

възстановени архивирани файлове за минал период - от 6

работни дни преди текущата дата до 10 години.

БОРИКА е система за разплащане с банкови карти (възможно дори

и онлайн) със системен администратор “БОРИКА” ЕООД. БОРИКА е

създадена през 1993 г. като еднолично дружество на Българска народна

банка (БНБ) с Решение на УС на БНБ. Съгласно преходните и

заключителните разпоредби на Наредба 3 на БНБ и Наредба 16 на БНБ за

плащанията с банкови карти, за национален оператор на картовата система

в Република България е определено дружеството БОРИКА. Съгласно чл. 5

на Наредба 3 на БНБ за безналичните плащания и националната платежна

система, БОРИКА е Системата за обслужване на плащания по операции с

банкови карти на територията на страната.

Като Национален картов оператор БОРИКА обслужва 28 местни

банки, издаващи банкови карти и приемащи плащания с тях, като47:

• авторизира плащанията, извършени с местни дебитни и

международни дебитни и кредитни карти (включващи

картовите продукти на MasterCard, Visa, American Express и

JCB), издадени от тези банки,

• персонализира издаваните чрез дружеството банкови карти,

• извършва нетиране на междубанковите плащания, инициирани

чрез картови операции, и изпраща резултатите за сетълмент в

Българска народна банка,

• осъществява връзка с международните картови системи

MasterCard, Visa, American Express,

• тества и сертифицира банкомати и ПОС терминали,

• разработва операционни правила за функционирането на

картовата система.

БОРИКА има онлайн връзка с мрежите на MasterCard Europe (EPS-

NET), Visa International (VISANET) и на American Express, благодарение на

което след 1996 г. у нас стана възможно да се теглят пари в брой от всички

47 БОРИКА е обслужваща организация (Member Service Provider /MSP/) на MasterCard Europe и като такава обслужва 12 местни банки при издаване и авторизация на плащания с картовите продукти на MaserCard. БОРИКА е организация процесор (Processor Company) на Visa International и като такава обслужва 6 местни банки при издаване и авторизация на плащания с картовите продукти на Visa.

156

банкомати и да се плащат стоки и услуги от ПОС терминали, свързани към

БОРИКА, с всички картови продукти на тези организации.

Фигура ІІІ.9.

Връзки на БОРИКА с другите системи за електронни разплащания

Източник: официален сайт на БОРИКА, http://www.borika.bg

БОРИКА е свързана със системата ePay.bg и платежните сървъри,

оперирани от Датамакс, което позволява на всички картодържатели на

дебитни карти на повече от 20 банки да плащат стоки и услуги чрез

Интернет, да плащат сметки за телефон, парно, ток, мобилни телефони на

Мобилтел, Глобул и Мобиком, да зареждат предплатени карти за мобилни

телефони Мобилик на Мобиком, Prima на Мобилтел и b-connect на Глобул

и предплатени Mtel.Card карти за достъп до Интернет и да зареждат

депозити за Мобилтел и Глобул от над 400 банкомата в страната.

Авторизация на транзакциите

Авторизацията на картова транзакция е одобрението, което

банката-издател на картата или упълномощено от нея лице дава за

157

извършването на съответната картова операция. Всяко картово плащане,

което се извършва в режим онлайн, се авторизира незабавно в

авторизационната изчислителна система на издателя на картата или на

картовия оператор (както е в случая с БОРИКА), упълномощен от

издателя да извършва авторизацията от негово име. При авторизацията на

всяка картова транзакция се проверяват:

• Валидността на картата;

• Наличната сума, с която разполага картодържателят;

• Разрешения лимит, до който се авторизира плащането; ако

заявената сума е под лимита, плащането се разрешава;

• ПИН кода, за картовите операции, за които се изисква

въвеждане на ПИН.

Авторизацията на картово плащане може да се извърши и по

телефона, като тази операция се нарича телефонна авторизация. В този

случай търговецът, където е инсталиран ПОС терминалът, запитва

оператора от авторизационния център дали картовото плащане може да

бъде извършено. При телефонната авторизация ПИН кодът не се проверява

и оттам рискът при този вид картови операции от злоупотреби е много

голям.

Плащания чрез Интернет

БОРИКА предоставя възможност да се извършват плащания на

стоки и услуги с банкови карти чрез Интернет посредством Системата за

електронни плащания (е-плащания) чрез Интернет ePay.bg, която се

оперира от фирмата Датамакс ООД.

Системата ePay.bg предоставя възможност да се извършват

следните операции:

• На всички държатели на национални дебитни карти с логото на

БОРИКА и/или на международни кредитни карти да плащат у

нас стоки и услуги чрез Интернет;

• На всички български търговци или обслужващи организации,

които желаят, да приемат еднократни плащания на стоки и

услуги чрез Интернет с национални дебитни карти с логото на

БОРИКА и/или международни кредитни карти;

158

• На масовите консуматори да извършват периодични плащания,

като плащане на телефонни сметки, ток, парно отопление,

данъци и др.

• Предоставя се и опция за извършване на е-плащане с банкова

карта чрез Интернет, което се извършва в следните няколко

стъпки:

• Получаване на заявка от търговеца или организацията,

предоставящи стоката или услугата за извършване на плащане;

• Получаване на потвърждение или на отказ от клиента за

сделката и плащането;

• Платежният сървър на ePay.bg изпраща в БОРИКА данните за

картата, записани в него при предварителната регистрация на

клиента;

• Авторизация на плащането в БОРИКА и дебитиране на

наличните средства по картата на клиента с цената на сделката;

• Генериране на съобщение за потвърждение или отказ за

плащането до търговеца и до клиента.

Основна характеристика на системата ePay.bg за Е-плащания с

банкови карти чрез Интернет е, че при нея се извършва незабавна

авторизация (проверка) на всяко заявено плащане в БОРИКА в реално

време чрез постоянната онлайн връзка между Платежния Сървър на

ePay.bg и БОРИКА, посредством която се осигурява достатъчна защита и

бързодействие при обслужване на заявките за плащания. При извършване

на авторизацията на всяко плащане се използват механизмът за

авторизация в БОРИКА, който позволява параметризиране на лимитите по

сметки и карти за всеки отделен клиент-картодържател, и технологията на

междубанковите плащания с карти от ПОС терминали, която позволява

сметката на търговеца и сметката, свързана с картата, да бъдат в различни

банки.

3.1.5. Банкови гаранции

С увеличаването на рисковете в търговските и финансовите сделки,

търсенето на банковите обезпечения и гаранции като вид банкова услуга

159

през последните две-три десетилетия се увеличи значително. Банковата

гаранция е един от термините в международната търговия, които се

отличават с многообразните си значения и се срещат в различни варианти

на самото наименование.

Под “банкова гаранция” следва да се разбира най-общо вид договор,

по силата на който по нареждане на даден клиент (наредител) една банка

(гарант) се задължава неотменимо да заплати на трето лице (бенефициент)

определена сума пари при наличието на определени условия удостоверени

с определени документи48. По своята същност банковата гаранция има

общо с акредитива. Разликата между двете банкови услуги се състои в

целта на поетия банков ангажимент, респективно в основанията на

плащане. При акредитива целта е плащането да бъде в резултат на:

изпълнение на договора в редовните документи. При банковата гаранция

най-общо се открояват две основни причини за извършване на плащането:

• Когато наредителят не изпълни свое задължение към

бенефициента; в този случай задължението на банката-гарант е

да замести неизпълненото от длъжника;

• Когато нередителят причини щети от неизпълнение или от

лошо изпълнение на условия, посочени в гаранцията; тук

плащането на гаранцията има за цел да обезщети

бенефициента.

Участници в действията по банковата гаранция обикновено са

четири лица:

Наредител - това е лицето, по чието нареждане се поема банковият

ангажимент и чиито действия или бездействия дават основание за плащане

на гаранцията;

Гарант - банка или друга финансова компания, която поема

неотменяемото задължение;

Бенефициент - лицето, в чиято полза е издадена гаранцията;

Друга банка - ролята на този участник в гаранцията е променлива и

зависи от вида и конкретните особености на гаранцията.

48 Масларов, Св., Международни финанси, ИСК при УНСС, София, 1999.

160

По своята същност банковите гаранции са форма на кредитиране.

Чрез издадените гаранции банките поемат задължението да извършат

плащане или да погасят кредит на клиентите си, на които са дали гаранция

в различна форма и за различна цена. Банковата гаранция е неотменяем

ангажимент на банката да изплати определена сума при настъпване на

определени условия. Чрез нея банките предоставят гаранционни кредити,

представляващи кредити на платежоспособността им.49

При гаранционният кредит се сключва договор между банката и

наредителя. В него се предвижда и обезпечение, което осигурява

погасяването му от наредителя. На основата на сключения договор банката

издава банкова гаранция в полза на бенефициента, представляваща

едностранно волеизявление на банката. Тя се дава на бенефициента.

Всяка банкова гаранция е строго индивидуална по отношение на

поставените в нея условия, но въпреки това гаранциите съдържат няколко

задължителни реквизита:

• Наименование на документа;

• Име и адрес на бенефициента;

• Име и адрес на наредителя;

• Предмет на гаранцията;

• Основание за поемане на задължението;

• Размер на сумата, която банката евентуално ще плати при

нужда;

• Условия, при които се изпълнява гаранцията;

• Декларация на банката, съдържаща обещанието й да плати;

• Срок на валидност на гаранцията;

• Дата и място на съставянето й.

За издадената банкова гаранция, клиентите заплащат на банката

комисионна. Ако се наложи гарантът да заплати сумата със собствени

средства, възниква паричен дълг, носител на който е наредителя. Той е

длъжен незабавно да погаси реално предоставения кредит в парична

форма.

49 Стефанова, П., Банки и международни плащания, “Тракия-М”, София, 2000.

161

Банковите гаранции биват: банкова гаранция за плащане по

договор, за предоставяне на кредит, пред митницата (за плащане на

митото), за участие в търг, за добро изпълнение (за заплащане на

задължение към бенефициента). При тези гаранции банката носи

субсидирана отговорност, т.е. заплаща договорената сума, след като

бенефициентът удостовери с документи, че наредителя не е изпълнил

своите задължения. Следователно бенефициентът не може да получи

вземането си направо от банката, както е възможно при поръчителството,

при което обикновено отговорността на всички длъжници е солидарна.

Банкови гаранции могат да бъдат за цялата сума, която дължи

наредителя (поръчителство) или самостоятелни гаранции, при които

банките поемат самостоятелен ангажимент, различен от стойността на

сделката.

В зависимост от областите, в които се използват банковите гаранции

се разделят на няколко вида. Основно различие при банковите гаранции

може да се определи във връзка с областите, в които се използват

(видовете базисни сделки). Като основни сделки, при които може да се

прилага банковата гаранция се определят два вида50:

• Финансови сделки;

• Търговски сделки.

При финансовите сделки гаранцията най-често служи като

поръчителство - гарантът се задължава да плати вместо длъжника, когато

последният не направи това според условията на сделката.

За разлика от финансовите сделки, при търговските гаранцията се

използва и в двете й предназначения - като поръчителство и за

обезщетяване на страната по сделката която е понесла щети поради

действия или бездействия на своя контрагент.

При търговските сделки банковото задължение да се изплати

определена сума пари се използва и в двата възможни варианта - като

поръчителство и като юридически самостоятелен ангажимент. На тази

основа се разграничават и двата основни вида на това задължение -

гаранцията, платима при поискване и договорното обезпечение. От 50 Даскалов, П., Масларов, Св., Външна търговия – техника на финансирането, ИК “Принцепс”,

София, 2000.

162

теоретична гледна точка двата финансови инструмента имат редица общи

черти, които дават основание да бъдат обединявани с общото

наименование “банкова гаранция”. Към тях се отнасят следните им

особености:

• и двата банкови ангажимента имат за цел да осигурят

изпълнението или спазването на задълженията по търговския

договор;

• осигуряват се от банки, застрахователи или други финансови

компании като кредитно улеснение (“заемане” на доверие),

предвиждащо право на обратен иск (регрес) към наредителя;

• неизменно и в двата случая задълженията са точно ограничени

като сума и срок на валидност;

• изискват ясна формулировка на условията по тях и

съществуването на установена международна практика; оттук

и важността на “еднообразните правила” за гаранциите,

платими при поискване и за договорните обезпечения.

От гледна точка на обема на понятието, банковите гаранции биват

два типа:

• в широк смисъл – банково поръчителство;

• в тесен смисъл – самостоятелна (чиста) банкова гаранция.

При банковото поръчителство банката осигурява изпълнението на

задължението на оригиналния длъжник. При това се има предвид, че при

сключването на дадена търговска или финансова сделка, страната, която

дължи престация следва да представи писменото задължение на банката да

заплати дължимото от нея. Плащането на задължението от страна на

банката се извършва тогава, когато то не е направено от самия длъжник.

Това задължение на банката е спомагателно, може да се определи като

вторично и покрива цялата парична сума по сделката.

При самостоятелните гаранции банката не е поръчител на длъжника.

В този случай ангажимента, който се поема от нея е самостоятелен,

различен от оригиналния, който е залегнал в договора за сделката.

Съдържанието на поетото от банката задължение се определя във връзка с

ангажимент за изплащане на определена парична сума, в случай че не бъде

163

изпълнено задължение по договора, за който тя се отнася. При този случай

банката не замества длъжника, а само компенсира до известна степен

насрещната страна.

Предоставената банкова гаранция спира действието си при коректно

изпълнение на задълженията по сделката от страните. Когато обаче

възникнат основания за нейното изплащане от страна на банката, то се

извършва веднага, при поискване на страната, която е ощетена, без да

могат да се правят възражения.

Банкови гаранции при търговски сделки

Основното деление на банковите гаранции, свързани с

външнотърговските операции, е на банкови гаранции по вноса и банкови

гаранции по износа. Банковите гаранции по вноса са най-често банкови

поръчителства, тъй като гарантират изплащането на стойността на

внесената стока. С тези гаранции банката фактически замества главния

длъжник - фирмата вносител, ако тя откаже или не е в състояние да плати.

В този случай се гарантират интересите на износителите. Но банкови

гаранции по вноса могат да се издават и в полза на вносителите по

нареждане на износителите. С тях банките осигуряват купувачите срещу

щетите, които могат да възникнат от неизпълнението или от лошото

изпълнение на договора. Банката, издала такава гаранция, се задължава да

изплати сумата, посочена в нея, незабавно щом възникнат посочените в

документа условия.51

Техниката на откриване и оформяне на банковите гаранции в много

отношения е аналогична на техниката при откриване на неотменяемите

акредитиви. От правилното формулиране на условията зависи дали

продавачът ще получи сумата за изнесената от него стока, а купувачът -

сумата, покриваща щетите, причинени му от неизпълнение на стоковата

сделка. Текстовете на банковите гаранции трябва да са ясни, пълни и

безспорни. Страната, която трябва да осигури задълженията си с банкова

гаранция, се обръща към банка в своята страна с искане да се учреди

гаранцията, предвидена в търговския договор. Банката проверява дали

51 Даскалов, П., Масларов, Св., Външна търговия – техника на финансирането, ИК “Принцепс”, София, 2000.

164

може да изпълни задълженията, които й се възлагат, или не. Ролята на

банките при издаване на гаранциите е много отговорна, поради което те

трябва да познават качествата на наредителите, да проучват тяхното

финансово, правно и икономическо състояние и др. Много често при

оформянето на банковите гаранции участват две банки - една местна и

една чужда. Едната от тях издава, а другата изпълнява ролята на авизираща

или потвърждаваща банка.

Банкови гаранции според юридическия характер на гаранциите

Според юридическият характер на банковите гаранции се различават

гаранции, платими при поискване и договорни обезпечения. Най-

съществените разлики между гаранциите и обезпеченията са обобщени в

таблицата по-долу.

Базисното различие между гаранцията, платима при поискване, и

договорното обезпечение, е в юридическата им природа.

Гаранцията,платима при поискване е правна сделка, правата и

задълженията по която са независими от търговския договор, докато тези

по договорното обезпечение имат вторичен (допълнителен, аксесоарен)

характер.

Различия между банковата гаранция, платима при поискване и

договорното обезпечение

Таблица ІІІ.1.

ОСОБЕНОСТИГаранция, платима

при поискване

Договорно

обезпечениеТип юридическа

сделка

Независима Производна

Страни по договора Две ТриПлащане Незабавно При виновно

неизпълнение

165

Банков ангажимент Документарен Основан на търговски

договорИзточник: Еднообразни правила за договорните обезпечения, БТПП.

Банковите гаранции, платими при поискване имат следните по-

важни особености, които ги характеризират:

• Неотменяем ангажимент на банка или друга финансова

компания;

• Отделно задължение на гаранта от това по търговския

договор;

• Издаването на гаранцията може да стане само въз основа на

нареждане, дадено от наредител;

• Издаването на гаранцията се създава задължение единствено

на банката - гарант към бенефициента и право на последния да

използва гаранцията в рамките на нейната валидност;

Гаранцията при поискване не включва заместване на задължение по

друг договор, а е независимо задължение за плащане на определена сума

пари от гаранта на бенефициента. В нея винаги участват две банки, които

обслужват клиентите си, разположени в различни държави. В зависимост

от ролята на тези банки гаранциите при поискване се появяват в две

разновидности:

Пряката гаранция - задължението се поема от банка в страната на

наредителя към бенефициент в друга страна.

Непряка гаранция – издава се от банка в страната на бенефициента

по нареждане на банка (или друга финансова компания) в страната на

наредителя.

Това се осъществява чрез издаване на т.нар. контра-гаранция в полза

на банката-гарант по непряката гаранция.

Контра-гаранцията е отделен договор както от гаранцията, така и

от търговския договор.

Използването на гаранцията от бенефициента става, след като

последният предяви на банката-гарант три типа документи в писмена

форма:

166

1. Иск за плащане на гаранцията;

2. Декларация, в която се посочва че наредителят е нарушил свои

задължения по договора;

3. Други документи.

Документите по точка 1 и 2 следва да се представят от

бенефициента, или от банката-гарант при непряката гаранция, независимо

дали са посочени в текста на гаранцията (контра-гаранцията) или не.

Едни от най-често използваните банкови гаранции при

търговските сделки са52:

Гаранция за плащане на поръчана стока - тя се учредява при внос

на инвестиционни машини и съоръжения, чието производство и доставка

траят понякога няколко години. В такива случаи банката по нареждане на

българска фирма вносител издава гаранция в полза на чуждестранния

доставчик, с която се задължава да му заплати в определен срок

доставените от него съоръжения.

Гаранция за плащане чрез трата - банковата гаранция за плащане

на трата се учредява в полза на чуждестнния доставчик и осигурява

изплащането на акредетивите от българските фирми вносителки на

съответните падежи. Тук става дума всъщност за авал или поръчителство.

Гаранция при плащане на документи на инкасо - банковата

гаранция се използва, ако купувачът не изплати сумата по документите,

изпратени на инкасо, банката на вносителя трябва да стори това вместо

него.

Гаранция за погасяване на фирмен кредит - с нея банката

гарантира на чуждестранния кредитор, че ще погаси сумата на ползвания

от местна фирма купувач кредит, ако тя откаже или не е в състояние да

направи това.

Гаранция за предоставен аванс - в случай, че вносителят

предоставя аванс на износителя, банковата гаранция служи като

осигуровка за бенефициента (вносителя), в случай че наредителят

(износителят) не изпълни или противодоговорно изпълни задълженията си.

Размерът на сумата на гаранцията се свързва с размера на аванса.

52 Масларов, Св., Международни финанси, ИСК при УНСС, София, 1999.

167

Офертна гаранция - продавачите заедно с офертата представят и

банкова гаранция, че ще спазват задълженията и условията, посочени в

офертата.

Гаранция за добро изпълнение - това е една от най-старите и най-

известни банкови гаранции. Тя застрахова изискванията на вносителя за

получаване на парични компенсации, когато износителят не изпълнява

цялостно или частично своите договорни задължения.

Гаранция за срочно изпълнение - с нея банката покрива загубите,

причинени на вносителя от ненавременното доставяне или закъснение на

доставката.

Гаранция за отстраняване на дефекти - тя има за цел да покрие

загубите, които могат да възникнат за купувача, ако в определен срок след

доставката продавачът не отстрани евентуално възникнали дефекти или

недостатъци. Тази гаранция най-често се преплита с двете предходни.

Банковата гаранция за добро и/или срочно изпълнение преминава в

гаранция за отстраняване на дефекти. Размерът на тези гаранции възлиза

обикновено в рамките на 5 до 15% от стойността на договорената стока.

Банкови гаранции за участие в търг - банкови гаранции по повод

на обвързани, компенсационни, реекспортни, бартерни и др. сделки

Въпреки че няма общоприети схеми за оформянето на банковите

гаранции най-често те се състоят от:

• Преамбюл или въведение;

• Декларация за ангажимента на банката гарант;

• Срок на валидност на банковата гаранция;

• Паричната сума и други условия

Договорното обезпечение като финансов инструмент е

предназначен за използване в случаите, когато целта на участниците в него

е задълженията гаранта да зависят пряко от задълженията и

отговорностите на наредителя. По този начин се дава сигурност в рамките

на определен финансов ангажимент, че задълженията по даден договор ще

бъдат изпълнени, или че при нарушение бенефициентът ще си възстанови

всяка сума, на която има право, независимо от наредителя. Това прави

обезпечението много близко до гаранцията, платима при поискване.

168

Обезпечението създава права и отговорности, породени от конкретен

договор. Този договор се определя като “основен” и обезпечението има

производен характер спрямо него. В основата си договорното обезпечение

е обезпечение, гаранция или друг инструмент, представени в писмена

форма, което е издадено или изпълнено от гаранта в полза на бефициента,

съгласно което гарантът се ангажира при виновно неипълнение на

договора да плати или удовлетвори всяко искане или право за плащане на

неустойки, компенсация или друго финансово облекчение или по избор на

гаранта да изпълни изцяло или частично договора или което и да е

договорно задължение

Изплащането на суми или изпълнението на договора вместо

наредителя е ограничено до размера на обезпечението. В определението за

обезпеченията се включват изрично няколко основни видове обезпечения:

• за авансово плащане;

• за поддръжка;

• за добро изпълнение;

• за задържана сума;

• за участие в търг.

Главните особености и същността на банковите гаранции, платими

при поискване и на договорните обезпечения и ролята им в

международната търговска сделка ще бъдат обект на анализ в част втора на

настоящата разработка.

169

3.2. БАНКОВИ ЦЕННИ КНИЖА

Банките могат да извършват и сделки с ценни книжа и съхранение и

управление на ценни книжа. Ценните книжа представляват финансови

инструменти за влагане на пари. Те са документи за съществуващо

задължение на издателя на ценната книга или друго вещно право, което

може да се осъществи само при представянето им. Разпореждането

(например прехвърлянето) на ценната книга е равносилно на разпореждане

със самите вещни права, изразявани от нея.

При изпълнение на своята парична и кредитна политика банките

често прибягват до ценните книжа. Те инвестират в ценни книжа, когато

разполагат със свободни средства, които не могат или не трябва да бъдат

използвани за кредитни сделки. Тогава средствата се използват за

закупуване на акции или на ценни книжа с фиксиран лихвен процент.

170

Водещи при тези сделки могат да бъдат както съображенията за доходност,

така и за ликвидност.

3.2.1. Чекове

Чекът е признато средство, което намира широко приложение във

вътрешните и международните плащания. Той представлява частно

задължение и като такова не притежава качеството на законно платежно

средство, каквото имат парите. Издаването на чек не е равносилно на

погасяване на дълг - необходимо е той да бъде превърнат в пари или в

задължение на банката да изплати пари, което се оформя във вид на запис

по текущата сметка на чекодържателя. Лимитираните срокове, в които той

е действителен, също го отличават от парите. Чекът се прилага в системата

на безналичните плащания, които съкращават количествено необходимите

пари за обращение и повишават ефективността на платежното обслужване.

Чекът представлява писмено нареждане на неговия съставител до

обслужващия го кредитен институт (банка или друго кредитно

учреждение), в който има текуща сметка или открит кредит, да заплати

определена сума на трето лице.

Платежни инструменти, подобни на съвременния чек, са познати

още в далечното минало. Най-напред такива се използват в италианските

градове през XV век, след това се появяват в Холандия, но получават

широко разпространение едва през XIX в Англия.

В съвременните условия чекът обслужва вътрешните плащания в

много страни. Той намира приложение и в международните плащания като

заместител на парите. Вносителят на стоки например вместо да ги заплаща

с налични пари, издава чек срещу банката, в която има разплащателна

сметка и препраща този търговски ефект на чуждестранния доставчик за

уреждане на задълженията си към него. Чекът се използва особено широко

в сферата на международните търговски плащания, осъществявани за

туристически услуги, за издръжка на лица в чужбина и др.

171

По своята същност чекът е платежно средство. Като ценна книга

изразява отношенията между три лица:

• чекоиздател, който съставя чека;

• чекодържател, който го получава;

• платец, срещу който се издава.

Както при кредитните средства, задължението по чека е абстрактно,

т.е. не се обвързва със сделката, от която реално произлиза. Той е док мент

със строго определени реквизити, установени съгласно Международната

конвенция за чека, приета на специална конференция в Женева през 1931 г.

Те са следните:

• Наименование “чек” в текста или като заглавие на документ.

• Място и дата на издаване - ако мястото на издаване на чека

изрично не е отбелязано, счита се, че то е местожителството на

съставителя.

• Сума в местна или чужда валута, посочена цифром и словом;53

• Име на лицето, което трябва да извърши плащането;54

• Мястото, където следва да се изплати чекът;

• Името или фирмата на издателя на чека и неговият подпис.

Издателят на чека трябва да е дееспособен, т.е. да притежава

активна чекова способност. Той следва да има текуща сметка в банка или

друг кредитен институт. По текущата сметка се изисква да има покритие

(провизии) за чековата сума. В повечето случаи банките допускат

изплащане на постъпилите при тях чекове на суми свръх кредитните

остатъци по текущите сметки на клиентите, отпускайки им кредити в

установени граници, под формата на овърдрафт.

Освен тези реквизити чекът може да съдържа и други елементи,

представляващи негови съставни части, като чеков номер, код на банката-

платец, клауза за заверка на сметката на чекодържателя, името на лицето,

на което трябва да се плати, и др. Като платежно средство чекът не

53 Чекове в чужда валута обикновено се издават от банки, които имат сметки в своите банки-кореспонденти в чужбина. Ако чекът е в чужда валута, чекодържателят може да получи сумата по него в същата или в местна валута. В този случай се прилага валутният курс, котиран в деня на предявяването на документа за плащане.

54 най-често това е банка, при която наредителят има открита сметка. Посочва се номерът на сметката, от която да се извърши осребряването на чека.

172

съдържа реквизит за падеж. Дори законодателствата в някои страни

определят чека като документ, платим при предявяване, и обявяват за

недействителна всяка уговорка за срок на плащане.

Ролята на чека може да се представи в следните основни функции,

които той изпълнява:

На платежно средство. В качеството му на такова средство той се

предава от едно лице на друго за заплащане на стоки и услуги и за

погасяване на дълг. В тази си функция чекът замества парите, но не е

равнозначен на тях.

• На средство за разпореждане с кредит. Когато банките

отпускат кредит, те го отнасят в сметка на получателя, който

придобива правото да издава чекове. Чекът за разлика от

менителницата не е инструмент за предоставяне на кредит, но

с него се осъществява използването на предоставения ресурс

без прякото участие на парите.

• На средство за безналично разплащане. Банките приемат от

своите клиенти не само чекове, издавани по сметки, открити

при тях, но и получените от клиентите й чекове, издавани от

други банки. Това се обуславя от създадените условия за

взаимно зачитане на чековете между банките.

• На средство за получаване на пари от текуща сметка.

Ролята на чека в тази му функция е чисто техническа. Той

служи като разписка за получаване на налични пари от

банката.

Функциите на чека взаимно са взаимнодопълващи се, в следствие на

което, когато той се използва като платежен ефект в отношенията между

няколко фирми последователно, едновременно служи и като инструмент

за безналични плащания. Използването му като средство за

разпореждане с кредит се допълва с неговото приложение като безналично

средство.

Поради краткия срок, в рамките на който чекът е действителен,

кръгът на участниците в плащането с него е много по-ограничен,

отколкото при менителницата.

173

Доверието в чека зависи от платежоспособността на издателя..

Изплащането му изисква той да има провизия (покритие). В този смисъл то

е условно. Чек, издаден без такова покритие, не се приема от кредитните

институции, освен ако съответната банка платец е предоставила овърдрафт

на титуляра по сметката.

Използването на чека за плащане по международните икономически

сделки забавя протичането на платежната операция. Износителят е

принуден да кредитира безлихвено чуждестранния купувач за времето на

движението на чека от едната към другата страна и особено ако

чекоиздателят не разполага със средства по текущата си сметка в банката.

Освен загуба на лихви, съществува риск и от загубване на чека.

Международната конвенция за чека установява диференцирани

срокове за обращение на този платежен документ в зависимост от

териториалното му използване. За чек, намиращ се в обращение в

пределите на една страна, той е 8 дни. Когато чекът обслужва плащанията

между резиденти на различни страни, намиращи се в един и същ

географски район, неговият срок е 20 дни, а при положение че страните са

в различни части на света, срокът е 70 дни. В законодателствата на САЩ и

Англия е възприет “разумен срок” за обращение на чека, без да се

конкретизира в дни. Банките сами определят кой срок за тях е разумен.

Оперирането с чека е опростено. По Женевската чекова конвенция

чекът не се акцептира. Нещо повече, банковият акцепт на чека го прави

недействителен. В някои страни обаче като САЩ и Русия такъв акцепт е

допустим. В Англия съществува практика на чека да се отбелязва, че

чекодателят разполага с необходимото покритие и банката ще го изплати.

Такава уговорка обаче няма юридическо значение.

Чекът може да се предава от едно лице на друго чрез джиросване.

Такава процедура обаче има ограничено значение, предвид краткия срок, в

който чекът се приема за действителен.

Чекодържателят може чрез препоръчителен текст на гърба на чека

да упълномощи друго лице да осъществява правата по него. Текстът

трябва да съдържа самото пълномощно, името на лицето, което е

упълномощено и подписа на препоръчителя. Упълномощеният може да

174

получи сумата по чека, както и да извършва всички действия, необходими

за осъществяване правата по него. За да се прехвърли чекът на друго лице

обаче, се изисква нов препоръчителен текст освен ако в първото

пълномощно не фигурира забрана за по-нататъшното му предаване.

Прехвърлянето на чека чрез препоръчителен текст се прилага най-

вече при инкасирането му в банка. Лицето препоръчител за разлика от

джиранта не носи отговорност за изплащането на сумата по него. При

изплащането на чека банката-платец отговаря единствено пред издателя.

Като негов агент тя проверява правилното оформяне на реквизитите по

чека, установява автентичността на подписа на издателя и дали по

текущата му сметка има достатъчно покритие.

В практиката се прилагат различни видове чекове, които се

групират по основни белези.

• В зависимост от условията за идентификация на лицето,

на което следва да се плати, са познати следните

разновидности:

Поименен чек - издава се в полза на

посоченото в него лице, на което трябва да се

плати сумата. В практиката той е известен и като

ректа-чек;

Ордерен чек - в него също се посочва

името на лицето, след което се добавя текста “или

на заповед”;

Чек на приносител - в него не се

посочва името на притежателя. Използването му

обаче крие рискове от злоупотреби, например

може да бъде изплатен на недобросъвестен

държател.

• В зависимост от сферата на приложение на чека като

платежно средство в практиката са познати следните

видове:

Банков чек - издава се от една банка

срещу друга и се използва най-често при

175

превеждане на суми в чужбина. Той се прилага в

две разновидности; авизиран (изплаща се, след

като се получи от банката издател уведомление за

неговото покритие) и неавизиран (чекът се издава,

без да се уведомява платецът).

Фирмен чек - издава се от една фирма

срещу банка за извършване на плащане в полза на

чекодържателя.

Документарен чек - изплаща се само

при представяне на стоково-разпоредителни

документи.

Туристически чек - съставя се от

местна банка и се адресира до банка в чужбина с

нареждане да се изплати сумата на лицето, чийто

подпис е положен в него. Той се издава във

валутата на банката издател или на банката платец.

Кредитно писмо (пътнически

акредитив). То е разновидност на туристическия

чек, но за разлика от него сумата може да се

изплаща на части от различни банки.

Еврочек - той е усъвършенствана

форма на туристическия чек. Банките, включили се

в тази система, се делят на активни (които издават

и изплащат еврочекове) и пасивни (които само

инкасират такива чекове).

3.2.2. Менителница (трата)

С менителницата се оформя задължение при предоставяне на кредит.

Затова тя е кредитен документ. В нея участват три лица: издател (тра-

сант), който я издава (трасира, тегли); платец (трасат, акцептант), на

176

който се нарежда да плати паричната сума, и наемател (ремитент), в

чиято полза се извършва плащането.

Менителницата изразява първично задължение на издателя, въпреки

че текстът съдържа нареждане за плащане. Трасантът е в двояка роля -той

е кредитор спрямо трасата и длъжник към ремитента. Вместо да се

уреждат две платежни операции поотделно, менителницата позволява това

да стане едновременно чрез покриване на задълженията с вземания. В

качеството на ремитент може да бъде и самият трасант. В този случай той

нарежда на трасата да плати не на трето лице, а на самия него. С такава

менителница на собствена заповед се урежда дългов иск на трасан-та към

трасата.

Менителницата за разлика от други форми на граждански и

търговски задължения се характеризира с две особености: абстрактност и

безспорност. Абстрактният й характер означава, че в нея не се посочват

конкретни причини, които са породили задължението. Тя се откъсва от

контракта, по повод на който се създава, и в ръцете на трето лице има

юридическа сила на самостоятелно задължение. Дори менителницата да

няма никаква връзка с икономическа сделка, ако е правилно оформена в

съответствие с изискванията на закона, всички права и задължения по нея

са валидни.

Безспорният характер на менителницата се изразява в това, че

лицето, на което тя е предявена за плащане, няма право да противопоставя

на това искане възражения, основани на неговите договорни отношения с

трасанта (например, че не са изпълнени условията на доставка или други

подобни мотиви). Възражения се допускат единствено, докато тя още не е

преминала в трето лице, и то само по повод на сделката между трасанта и

трасата.

Менителницата е удобно средство за вътрешни и международни

разплащания. Тя изпълнява следните функции:

Кредитна – определя се на основата на главното й предназначение в

международния стокообмен е оформянето на фирмен кредит в

отношенията между износителите и вносителите, които реализират своите

177

вземания, оформени на кредитна основа чрез сконтиране или залагане на

менителницата.

Средство на разплащане - в рамките на своя срок една менителница

обслужва много обороти, т.е. тя се използва за взаимно погасяване на

насрещни задължения и вземания между фирми на различни страни. В

този случай тя играе ролята на средство за разплащане, замествайки

наличните пари в ролята им на платежно средство. Плащането с

менителница е практически много по-опростено и по-евтино.

Гаранционна функция - всеки участник в менителницата е

гарантиран, че последващият при прехвърлянето й (джиратарът) е готов да

я приеме. Тя е обществено значима - икономическите агенти я възприемат

като надеждно средство за уреждане на кредитни и платежни отношения.

Менителницата представлява документ, съдържащ безусловно

нареждане на издателя до друго лице да заплати на трето лице или на

негова заповед фиксирана парична сума в посочен срок.

Менителницата се издава в строго определена форма и съдържа

задължителни реквизити, изисквани от законите във всички страни и

съобразени с установените международни правила. Правната

регламентация според Женевската конвенция предвижда осем

задължителни реквизита, които следва да съдържа една менителница, за да

има юридическа сила, които са:

• Наименование “менителница” на съответния език, на който е

издадена, вписано като заглавие или в самия текст.

• Място, дата и година на издаване.

• Безусловно нареждане да се плати определена парична

сума, посочена цифром и словом.

• Име на трасата, който следва да извърши плащането.

• Име на ремитента, който е основният кредитор в сделката и

първи собственик на менителницата.

• Срок на плащане (падеж), който е валиден за цялата сума на

менителницата55

55 Той се посочва като фиксирана дата или като допълнителен срок след издаването или след предявяването на менителницата.

178

• Място на плащане, което следва да бъде само на един адрес.

• Подпис на издателя, който се поставя собственоръчно.

С изключение на срока и мястото на плащане, както и мястото на

издаване, всички останали реквизити като съществени съставни части на

менителницата са задължителни. Липсата на един от тях или в случай че е

унищожен чрез изтриване или зачеркване, прави менителницата

недействителна.

Видове менителници

В търговските отношения се прилагат различни видове менителници,

които могат да бъдат групирани по отделни признаци.

Според падежа те биват:

• Менителница с определен ден на плащане. Издължаването

на сумата по нея се извършва на точно фиксирана дата.

• Менителница на дата след издаването й. Предявява се за

плащане в точно определено време след нейното съставяне.

• Менителница на дата след предявяването й. Падежът е в

определен срок след нейното представяне на платеца.

• Менителница на виждане. Изплаща се в момента на

представянето й. Тя следва да бъде предявена за плащане в

рамките на 1 календарна година след датата на издаването й.

В зависимост от основната дейност, която менителниците

обслужват, се различават следните видове:

Търговска (фирмена) менителница. Възниква въз основа на

фирмен кредит и служи за финансиране на стокова сделка. В

международната търговска практика такава менителница се издава от

износителя срещу чуждестранния купувач. Тя има за своя база реално

дългово отношение между тра-санта и трасата. Колкото по-лесно се

пласират стоките на един износител, толкова по-сигурна е издаваната от

него менителница и по-голямо е доверието в нея при сконтирането й.

Търговската менителница съществува в няколко разновидности:

• Документарна менителница - тя се придружава от сто-ково-

разпоредителни документи, които се предават на купувача

само срещу нейното акцентиране;

179

• Бланкова менителница - в нея липсват някои от

законоустановените реквизити. До попълването им тя не

поражда права и задължение;

• Авансова менителница - тегли се от консигнанта срещу

консигнатора. Към момента на издаването й твърде е вероятно

стоката още да не е продадена и да е собственост на трасанта.

• Банкова менителница (банков акцент). Издава се от

износителите или вносителите срещу банка, която поема

ангажимент да я акцептира. Банковият акцепт представлява

много по-сигурна гаранция в сравнение с всеки друг акцепт.

Става дума за предоставяне от банката на кредит на свой

клиент не в парична форма, а във вид на акцепт, въз основа на

който последният може да мобилизира необходимите му

средства. В случая банковият акцепт служи като средство за

получаване на кредит.

Финансова (кредитна) менителница. Тя няма под себе си дългово

отношение между трасанта и трасата. Акцептантът по такава менителница

не е длъжник на издателя. Нейното предназначение е последният да

получи кредит, като я продаде на сконтиращ институт. Такава

менителница се издава от банка срещу банка за уреждане на кредитни

взаимоотношения

Обратна менителница. Представлява междинна форма между

търговска и финансова менителница. Тя се използва, когато доставчикът

по стоковата сделка иска да получи сумата по нея в наличност, но

същевременно желае да предложи на своя купувач възможност за

рефинансиране. Операцията протича по следния начин. Купувачът

изпраща на своя доставчик чек за погасяване на задължението си, както и

една попълнена от него менителница. Кредиторът подписва менителницата

като неин съставител и я връща обратно на длъжника. Последният я

акцентира и след това сконтира и по такъв начин рефинансира изплатеното

с чека задължение.

180

Съкровищна менителница. Издава се от държавата (държавното

съкровище или финансовото министерство) и се използва за привличане на

средства с оглед покриване на краткотрайни бюджетни дефицити.

Гаранционна менителница. Тя се тегли от кредитора без падеж

срещу неговия длъжник. Кредиторът я държи при себе си като гаранция за

предоставения заем. При необходимост той намалява падежа на

менителницата и я предоставя за плащане.

Опериране с менителница

В рамките на менителничен цикъл, се извършват различни операции,

свързани с нейното оформяне и използване.

Издаване на менителница. Една менителница се издава като

правило въз основа на реални търговски сделки. В ролята на трасант може

да бъде всяко физическо и юридическо лице, занимаващо се със стопанска

дейност. Най-често издатели на менителници са износителите, когато

извършват продажби в чужбина на кредит. За да оформи кредита и да

събере вземанията си, съответната фирма-износител тегли менителница

срещу чуждестранния купувач.

Акцептиране на менителница. Издадената от трасанта

менителница сама по себе си не задължава трасата. Неговото задължение

възниква, след като даде своето съгласие за това. Тогава става реално и

задължението по този документ.

Съгласието за плащане се дава чрез акцентиране на

менителницата. Акцентът може да се осъществи само с подпис на

платеца, поставен в горния ляв ъгъл на лицевата й страна, но обикновено

се придружава с фраза “приета за плащане” или “акцентирана”.

Акцептът може да бъде пълен и частичен. В първия случай

платецът дава съгласие да изплати цялата сума по менителницата при

настъпване на падежа й, а във втория - поема задължение за плащане само

на част от нея, която изрично се посочва преди неговия подпис. След като

е приел менителницата, той не може в никакъв случай да оттегли акцепта

си по каквито и да било мотиви. След акцентирането трасантът се

превръща от пряк в регресен длъжник по менителницата.

181

С оглед на по-голямата надежност на менителницата и по-лесното й

приемане на пазара, трасантът се стреми да получи акцепт от крупна

банка. В международните плащания се предпочитат менителници с банков

акцепт.

Авалиране на менителница. Една менителница може да бъде

авалирана, но това не е задължително. Авалът е писмено едностранно

волеизлияние, с което дадено лице, наречено авалист, се задължава да

отговаря солидарно при изпълнение на поето задължение (акцентиране и

изплащане на менителницата) от лицето, в полза на който е даден. В

международната платежна практика преимуществено се използва

банковият авал. Той се поставя върху самата менителница чрез

стандартни фрази от рода на “гарантирана за плащане”,

“предподписана за гаранция”, или се дава чрез оформяне на специален

документ. Авалът може да бъде в полза на всички лица, участващи в

менителницата, или само на някои от тях. Когато не е посочено изрично в

чия полза е дадено поръчителството, приема се, че то е за трасанта.

Прехвърляне на менителница. Възможността за прехвърляне на

менителницата от едно лице на друго произтича от това, че тя е ценна

книга. Процедурата по предаването й се нарича джиро (джиросване) или

индосамент. Джирото е едностранно волеизлияние в писмена форма, по

силата на което носителят на правата, материализирани в менителницата,

ги прехвърля върху друго, посочено от него лице. То се поставя върху

гърба на менителницата. Ако цялата й обратна страна се изпълни, към нея

може да се прикрепи допълнителен лист, наречен алонж (допълнение), на

който се отразява по-нататъшното джиросване.

Прехвърлящият вземанията си по менителницата се нарича джирант

(индосант), а лицето, в полза на което тя се препредава се именува

джиратар (индосатор). Първият джирант е ремитентът, в полза на когото

тя е издадена. Менителницата се прехвърля многократно, докато изтече

нейният срок. След като ремитентът е извършил първото прехвърляне,

всеки следващ джиратар може да я джиросва. Джирото има двояко

значение: първо, то удостоверява прехвърлянето на права по

182

менителницата на друго лице и второ, установява отговорността на

джиранта към следващия ремитент да изплати сумата по менителницата.

В практиката са известни три вида джиро: поименно (пълно),

бланково (непълно) и ограничително.

При поименното джиро се посочва името на лицето, в чиято полза

се прехвърля вземането по менителницата. То се изразява с фразата:

“вместо на мен, на заповед на ...”. При бланковото джиро дотогавашният

ремитент отбелязва своето име и се подписва, без да посочва в полза на

кого се преотстъпва вземането. Ограничителното джиро не допуска по-

нататъшно преотстъпване на вземането по менителницата, т.е разрешава

само прехвърляне на правото на получаване на сумата, но не и правото на

прехвърляне на документа. То се прилага в следните случаи:

• когато сумата трябва да се събере от лицето, на

което е джиросана менителницата (“не на заповед”);

• когато менителницата се предава на банка, за да

инкаси ра сумата й (“вместо на мен, за инкасо на заповед

на...”);

• при залагане на менителницата, за да се гарантира

друго задължение, или да се обезпечи кредит от банка.

Фигура ІІІ.10.

Схема на джиросване на менителница

183

ɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌ

ɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌ

ɌɌɌɌɌɌɌɌ

ɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌ

ɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌ

ɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌ

ɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌ

ɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌ

��

`

ɌɌɌ

ɌɌɌ

ɌɌɌɌ

ɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌ ɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌ

o

o

��

Легенда:

• Издаване на менителница;

• Акцептирана менителница;

• Предаване на менителница;

• Джиросване на менителница;

• Менителница за плащане;

• Плащане.

Сконтиране на менителница. Сумата по менителницата може да

бъде получена предварително, преди да е изтекъл нейният срок, като се

сконтира. Сконтирането е кредитна операция, която се изразява в

покупката от дадена търговска банка или от друга институция (например

сконтова къща) на безлихвен дългов документ с ненастъпил срок на

плащане, като се прави отбив (сконто) от посочената в него сума,

равняваща се на начислената лихва за времето, което остава до падежа.

Лицето, което продава менителницата, се нарича дисконтант или

дисконтист, а институцията, която я купува, е дисконтер.

Фигура ІІІ.11.

Сконтиране на менителница на собствена заповед

184

ɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌ

ɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌ

ɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌɌ

������

Сконтовата операция позволява на издателя на менителницата да

получи сумата по нея преди падежа й. Например износителят, който е

продал стоката на кредит, оформен с такъв дългов инструмент, има

възможност да мобилизира вземанията си, преди да изтече неговият срок.

При сконтирането банката не поема кредитен риск, който може да

произтече от неплатежоспособността на вносителя. В качеството си на

джиратар тя запазва правото си на регресен иск спрямо издателя.

Сконтиращите иституции щателно проверяват менителниците. Те

обръщат особено внимание на правилното формално оформяне на

менителницата и на кредитния рейтинг на платеца по нея. По възможност

изясняват се обстоятелствата, при които тя е възникнала, за да се избегнат

фалшиви документи. Спрямо дисконтантите, които са с по-нисък рейтинг,

банките прилагат по-висока сконтова лихва.

Ресконтиране на менителница. Банките държат изкупените

менителници в своите портфейли. При недостиг на кредитен ресурс те

могат да ги ресконтират в централната банка. Ресконтирането е повторно

сконтиране на вече сконтирани менителници. То се извършва срещу по-

ниска лихва в сравнение с лихвения процент при сконтовата операция.

Ломбардиране на менителница. Търговските банки имат

възможност да залагат менителници в друг финансов институт с цел

получаване на кредит, когато са изчерпали кредитния си потенциал.

Ломбардната лихва като правило е по-висока от сконтовия лихвен

процент.

185

Плащане и протестиране на менителница. Плащането на

задължението по менителницата се извършва на нейния падеж, след като

бъде предявена на платеца от последния й притежател.Държателят на

менителницата сам трябва да потърси длъжника, защото последният не

знае у кого се намира тя. Акцептантът проверява и изплаща сумата, с което

всички лица, участващи в нея, се освобождават от отговорност. След

изплащането на менителницата върху нея се записва “платена” или

“квитирана” и тя излиза от обращение.

Когато платецът откаже да плати сумата по менителницата, за да се

запази правото на регресен иск на притежателя й към всички задължени по

нея лица, се спазва процедурата на протестиране. Протестът е писмен акт,

извършен пред нотариуса в местоживеенето на платеца, осъществен в

определена от закона форма и в рамките на установен срок, с който се

констатира неплащането или отказа от акцепта. Той трябва да съдържа

преписа на неплатената менителница с всички джира.

Притежателят на менителницата трябва да уведоми за протеста своя

пряк предшественик и издателя в рамките на установен в закона срок. Това

трябва да направи и всяко лице, участвало в джиросването, след

получаване на съобщението. Съобщението може да се извърши във

всякаква форма. Най-често на прекия предшественик се изпраща формуляр

на менителницата с внесения протест.

Протестът не е задължителен, но ако държателят на менителницата

не спази тази процедура, губи правото на регресен иск към всички

джиранти и авалисти, с изключение на издателя. Ако в текста на

менителницата фигурира изразът “без протест”, правото на иск се запазва

и без изричното й протестиране. Протестът не се извършва и когато

акцептантът е изпаднал в неплатежоспособност или е поискал конкор-дат.

В този случай кредиторите представят търговските ефекти на масата на

несъстоятелността.

3.2.3. Запис на заповед (полици)

186

В международните плащания се използва, макар и по-ограничено,

запис на заповед, известна още като соло-менителница. Той представлява

едностранно безусловно поет ангажимент от издателя, облечен в

законоустановена писмена форма, за изплащане на посочен падеж на друго

лице или на негова заповед на определена парична сума.

В записа на заповед участват две лица - издател, който едновременно

е и платец, и ремитент. С него се урежда едно задължение на издателя,

възникнало на кредитна основа.Това е най-простият начин за оформяне на

кредитни отношения между две страни, участнички в търговската сделка.

За да се счита за действителен, записът на заповед трябва да съдържа

задължителни реквизити, изисквани от Международната конвенция за

менителниците и записите на заповед, за която вече стана дума. Те са

същите, както тези на менителницата с изключение на две условия:

• вместо нареждане за плащане в текста се вписва безусловно

задължение на съставителя да заплати посочената сума;

• назоваването на трасата отпада, тъй като записът на заповед се

изплаща от издателя.

Подобно на менителницата, записът на заповед може да се

прехвърля чрез джиро, да се авалира, сконтира, залага, протестира и

т.н. Не се налага да бъде акцептиран, след като платецът поема

задължение да плати със самия документ. Записът на заповед се използва в

два случая: за уреждане на отложение плащания и като инструмент за

финансиране на външната търговия.

Търговските полици (запис на заповед) са средство за

разплащане, използвано от фирмите както във вътрешната, така и във

външната търговия. Те предлагат някои преимущества за контрагентите в

разплащателните отношения пред другите форми на плащане.

Предоставянето на търговски кредит и уреждане на плащанията в

един по-късен период съдържа редица предимства и по-специално

осигурява: първо, в условията н свръхпроизводство своевременна

реализация на създадената от доставчика продукция и, второ,

необходимите средства за производство на купувача и без да разполага с

187

финансови ресурси, срещу задължението да извърши плащането на

контрагента си по-късно, в един бъдещ момент.

Доколкото търговският кредит съдържа в себе си значителен риск за

кредитора, неговото погасяване се гарантира главно чрез търговски

полици, представляващи дългов документ и еквивалент н продадените на

кредит стоки.

Търговската полица е документ, с който се задължава едно лице да

заплати на друго парична сума в определено време и на определено място.

Тя представлява форма на ценни книжа, която изразява абстрактно

платежно задължение, т.е. задължение, без да се уточнява обектът на

сделката - основание за неговото възникване.

В разплащателните отношения участват и двата вида полици - запис

на заповед и менителница. Макар че тяхната роля в платежния оборот е

различна, всяка една от тях е необходимо средство за уреждане на

взаимоотношенията между кредиторите и длъжниците.

Простата полица или запис на заповед (promissory notes)

взаимоотношенията между две страни, при които издателят се задължава

сам да заплати поената сума на падежа на посоченото в нея лице. При нея

издателят и платец е един и същ субект, поради което не може да се издава

на заповедта на друго лице или да се акцентира от платеца. Тази полица се

нарича още соло полица и се прави в един екземпляр. Дубликатите са

излишни, доколкото платецът е всъщност издателят. Взаимоотношенията

при използването на запис на заповед са изразени на следната схема:

Фигура ІІІ.12.

188

Взаимоотношения между страните при търговските полици (запис на

заповед)

Фирма А Фирма В

Стоки

Запис на заповед

Източник: Стефанова, П. “Банки, вътрешни и международни плащания”,

“Тракия – М”, София, 2000.

Обикновено, ако простата полица възниква по повод продажба на

стоки с отлагане на плащането, купувачът се задължава да плати

еквивалента на получете стоки с полицата срещу предадени или изпратени

стоки.

189

ВЪПРОСИ КЪМ ГЛАВА ТРЕТА1. Какви нива на взаимоотношения съществуват във връзка с

банковите разплащания?2. Как се характеризира документарния акредитив и кои са

основните страни, които участват в него?3. Какви видове документарни акредитиви съществуват в зависимост

от степента на обезпечението им?4. Характеризирайте на кратко процедурите по откриване на

акредитив.5. Как се характеризира документарното инкасо и кои са страните,

които участват в него?6. Опишете на кратко технологията инкасовата операция.7. Какви основни форми на документарно инкасо съществуват в

практиката? 8. Характеризирайте технологията на платежните нареждания.9. Как се характеризира незабавното инкасо?10. По какво се различава организацията на вътрешните и

междубанковите разплащанията с чекове?11. Какви видове чекове има?12. Какви са предимствата на лимитираните чекове?13. Кои са основните системи за организация и извършване на

електронни разплащания? Дайте кратка характеристика.14. Какво следва да се разбира под банкова гаранция? Кои са

основните участници?15. Какви банкови гаранции има?16. Каква е разликата между банкова гаранция и договорно

обезпечение?17. Направете кратка характеристика на чека като форма на банкова

ценна книга.18. Какви видове чекове се използват в банковата практика?19. Каква е характеристиката на менителницата и кои са основните

лица, които участват при нея?20. Посочете основните видове менителница.21. Каква е разликата между записа на заповед и менителницата?

190

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА.

БАНКОВ МЕНИДЖМЪНТ И УПРАВЛЕНИЕ НА

ПЕЧАЛБАТА

4.1.УПРАВЛЕНИЕ НА СОБСТВЕНИЯ КАПИТАЛ НА БАНКАТА

Първата и основна операция на всяка банка е формирането на

собствения капитал. Без осъществяването на тази операция не е възможно

да се открие банка.

Централната банка дава лиценз за създаване на търговска банка при

положение, че е образуван минимално регламентираният размер на

собствения капитал. В съда тя не може да бъде регистрирана без да е

внесен минимално изискуемия основен капитал.. Централната банка като

банка на държавата регулира размера на собствения капитал и

съотношението му с активите и пасивите на банките с цел да въздейства по

този начин върху рентабилността и ликвидността им. Колкото е по-голям

размерът на собствения капитал, толкова е по-ликвидна банката.

Регламентирането на изискванията за величината му се налага поради

обстоятелството, че не винаги банките се стремят към неговото

увеличаване тъй като собственият капитал има по-висока цена от

привлечения (чуждия) капитал.

Управлението на собствения капитал на търговските банки се

основава на възприетата политика на банката, във връзка с разпоредбите

на Наредба №8 на БНБ Капиталова адекватност на банките, приета на 15

юли 1997 г.

Следва да се подчертае, че изискванията за капиталовата адекватност

на банките са значително по-строги в сравнение с действащата преди това

наредба. Във връзка с разпоредбите на новата наредба №8 банките бяха

задължени да спазят следните изисквания:

1.До края на 1997 г. - не по-малко от 8% обща капиталова

адекватност и не по-малко от 4% адекватност на първичния капитал.

191

2.До края на 1998 г. - не по-малко от 10% обща капиталова

адекватност и не по-малко от 5% адекватност на първичния капитал.

3.До края на 1999 г. - не по-малко от 12% обща капиталова

адекватност и не по-малко от 6% адекватност на първичния капитал.

Капиталовата адекватност на банката е един от много важните

обекти на контрол. по своята същност това е показател с комплексно

значение и включва множество контролируеми признаци. Значение за

контрола имат:

1. Минимално изискване за капитал.

Измеренията на този признак са в зависимост от законовата норма в

дадения период. На този етап изискването е банката по всяко време да

разполага със собствен капитал (капиталова база) в размер не по-малък от

10 млн. лева. Установяването на собствения капитал, или по-точно на

капиталовата база също включва контрола върху няколко контролируеми

параметъра:

а) контрол върху установяването на първичния капитал. Необходимо

е да се установи достоверността на информацията за внесения капитал, за

размера общи резерви по смисъла на Закона за банките, другите резерви от

общ характер (за сметка на печалбата на банката след данъчното облагане).

Следващата контролна процедура е за спазените изисквания да се намали

полученият резултат с нематериалните активи на банката, загубата от

минали години и от текущата година, номиналната стойност на обратно

изкупените от банката собствени акции;

б) контролни процедури за установяване на допълнителните

капиталови резерви. Контролните процедури са за това да се установи

правомерността и достоверността на основанията да се включат

допълнителните капиталови резерви в състава на първичния капитал.

Проверяват се наличията на следните параметри:

• Допълнителните резерви са изцяло собствени на банката

средства и тя може да ги използва по всяко време за покриване

на загуби;

192

• Сумата на тези резерви отговаря на счетоводните операции, а в

края на годината се удостоверява и от заверката на

дипломирания експерт-счетоводител;

• БНБ е в състояние да наблюдава постоянно техния състав и

движение.

Допълнителните капиталови резерви освен това имат определени

законови източници и задача на контролните източници е да установят

спазването на нормативните изисквания. В контролните процедури

следователно се включва проверката на основанията за формиране състава

на допълнителните резерви, а именно: неразпределената и отразена в

баланса печалба за текущата година (след данъчното облагане); резервите

със специално предназначение, образувани от печалбата на банката (след

данъчното облагане); резервите от преоценка на активи, съгласно

действащото законодателство; сумите, привлечени от банката чрез

дългово-капитални (хибридни) инструменти (ако сумите са платени

изцяло, изплащането не е ограничено със срок, изплащането не е

обезпечено в банката, изплащането при ликвидация е по реда на закона и

други); сумите, привлечени като подчинен срочен дълг в размер на не

повече от 50% от първичния капитал (също при определени от наредбата

за капиталовата адекватност условия). Особеният характер на тези

дългово-капитални резерви налага те да се разрешават от ръководителя на

управление “Банков Надзор” на БНБ;

в) капиталовата база или чистата сума на собствения капитал се

проверява като:

• сбор на първичния капитал и допълнителните резерви;

• като разлика между тях и сумите, инвестирани в акции или

друга форма на дялово участие в капитала (посочени в чл.11,

ал.4 на наредбата) на дружества, неконсолидирани в баланса,

както и в банки и небанкови финансови институции.

Проверката е и за размера на допълнителните резерви, включени в

капиталовата база, който не трябва да превишава размера на първичния

капитал.

193

Наредба № 8 определя и условията, при които допълнителните

капиталови резерви се включват в собствения капитал (капиталова база) на

банката. За целта те следва да отговарят на следните общи изисквания56:

• тези средства са изцяло на разположение на банката и тя може

да ги ползва, без каквито и да е било ограничения за покриване

на загуби от дейността си;

• тяхното наличие е отразено в счетоводните отчети на банката и

е заверено от независим експерт-счетоводител;

• Българската народна банка може да упражнява постоянно

наблюдение върху тяхното съществуване и ползване.

2.Контрол върху правилното установяване на рисковия

компонент на балансовите и задбалансовите позиции.

Втората голяма група контролируеми обекти или параметри от

контрола върху капиталовата адекватност включва рисковият компонент

на балансовите и задбалансовите позиции. Всъщност това е и втората част

на формулата за капиталовата адекватност, която е процентно

съотношение между собствения капитал (капиталовата база) и общия

рисков компонент на банката.

Упражняваният контрол за правилното установяване и отчитане на

рисковия компонент е сложен процес, който изисква точност и висока

степен на достоверност. В състава на контролните процедури се включват:

а) контрол върху правилното установяване на активи с нулево,

респективно с 20%, 50% и 100% рисково тегло;

б) контрол за правилното приравняване на задбалансовите позиции в

балансови и тяхното включване в рисковия компонент на активите;

в) контрол върху правилното определяне на задбалансовите позиции

с конверсионен фактор 100%, респ. 50%, 20% и 0% от отчетната им

стойност;

г) контрол върху правилното установяване на задбалансови позиции,

които отразяват сделки, свързани с промяната на валутните курсове и на

лихвените проценти;

56 Наредба №8 Капиталова адекватност на банките (Приета с решение на УС на БНБ от 15 юли 1997 г., обн. ДВ бр. 62 от 5 август 1997 г., попр., бр. 92 от 14 октомври 1997 г., изм. , бр.41 от 19 май 2000 г., бр.11от 6 февруари 2001 г., бр.79 от 16 август 2002 г.

194

д) контрол за правилно отразяване на общия рисков компонент на

активите.

Процедурите по контрола за установяване на активите с нулево

рисково тегло са за състав на рисковия компонент и за стойност, която

отговаря на счетоводната информация. Тази група не се включва като

стойност в общия рисков компонент, но е необходимо да се определи

точно нейният състав, за да се откроят останалите групи. С намерения да

не се допускат нарушения Наредба №8 определя състава на отделните

групи с различно рисково тегло, а именно:

а) активи с нулево рисково тегло: парични суми в брой или по

сметки в БНБ и разплащателни сметки в банки; вземания срещу

правителството на страната, БНБ или изцяло гарантирани от тях; вземания

срещу правителствата и централните банки на държави, определени по

списък от БНБ; вземания от международни институции, определени по

списък от БНБ; вземания, изцяло обезпечени с ценни книжа на

правителството и БНБ, съответно на правителствата и банките от

посочените в списък на БНБ; вземания, обезпечени със злато; вземанията,

обезпечени изцяло с депозити при банката в левове или в чуждестранна

валута. Както вече се отбеляза, стойността на тази група не се включва в

общия рисков компонент на банката;

б) активи с рисково тегло 20%: вземания срещу местни банки и

клонове на чуждестранни банки в България; вземания по пътнически

чекове, чекове за инкасиране и други инструменти, които могат незабавно

да бъдат събрани; вземания срещу банки, посочени в списък на БНБ;

вземания със срок до една година срещу банки, посочени в списък на БНБ.

Стойността на тази група се включва в общия рисков компонент с 1/5 от

балансовите оценки;

в) активи с рисково тегло 50%: вземания, обезпечени с първа ипотека

върху недвижима вещ или кораб, които имат установена пазарна цена,

изцяло покрита със застраховка и нейната стойност е с 25% по-голяма от

вземането. Половината от балансовата сума на тази група се включва в

състава на общия рисков компонент;

195

г) активи с рисково тегло 100%: нетна открита валутна позиция;

всички активи, които не попадат в предходните групи. Балансовите суми

на тази група се включват изцяло (100%) в общия рисков компонент на

банката.

Контролните процедури по установяване на рисковия компонент на

задбалансовите позиции са подобни на посочените вече процедури за

установяване на рисковия компонент на балансовите позиции. Тези

процедури са за състав на групите и за правилното установяване на

стойностите в съответствие със счетоводната информация. По същество

задбалансовите позиции са прибавени към балансовите позиции и имат

същото значение за общия рисков компонент.

В общия размер те се включват по същия ред, по който са включени

и балансовите позиции. За разлика от други предприятия задбалансовите

позиции на банката се приравняват по значение с балансовите позиции.

Това е така, тъй като по своя състав и характер те заместват

активи с балансова позиция. Съгласно посочената наредба групите

задбалансови позиции имат следния състав:

а) задбалансови позиции с коверсионен фактор 100% от отчетна та

им стойност: гаранции, издадени от банката, който имат характер на

заместител на кредита; банкови акцепти и поръчителства (авали) по

задължения на клиенти; неотменими стенд-бай акредитиви, които имат

характер на заместители на кредита ; джирата върху записи на заповед и

менителници, по които не са задължени други банки; сделки, по които

срещу банката могат да се предявят обратни искове; активите, закупени по

сделки форуърд, форуърд депозити, частично платените ценни книжа по

маржови сметки при брокери; договори с уговорка за обратна продажба,

всички други позиции с вероятност за изискуемост по поето от банката

задължение.

Балансовите стойности на тази група се включва 100% в общия

рисков компонент.

б) задбалансови позиции с конверсионен фактор 50% от отчетната

им стойност: откритите и потвърдените от банката акредитиви;

ангажименти по сделки NIF и RUF; обезпеченията и гаранциите, които

196

нямат характер на заместващи кредита; неотменяемите стенд-бай

акредитиви, които не заместват кредити; неупражнените възможности за

получаване на кредит от банката по договор за кредитни линии и др.

в) задбалансови позиции с конверсионен фактор 20% от отчетната им

стойност: открити обезпечени акредитиви и ангажименти по сделки на

клиенти на банката, прекратени с изтичане на определен срок;

неупражнени възможности за получаване на кредит от банката по

договори за кредитни линии и други;

г) задбалансови позиции с конверсионен фактор 0% от отчетната им

стойност: предимно сделки, които се водят задбалансово “pro memoriam”.

Общият рисков компонент на активите на банката е равен на сбора

на онези части от сумите на балансовите активи и приравнените към тях

задбалансови позиции на банката, които съгласно изискванията се отнасят

към рисковия компонент на активите. В случаите, когато активите и

задбалансовите позиции са частично обезпечени с активи по чл.12,

рисковите тегла се прилагат само спрямо необезпечената част.

Процентното отношение на собствения капитал (капиталовата база)

към общия рисков компонент определя общата капиталова

адекватност.

Процентното съотношение на първичния капитал към общия рисков

компонент определя капиталовата адекватност на първичния

капитал. Отношението на общата капиталова адекватност не може

да е по-ниско от 12%, а на първичния капитал – 6%.

Информацията за проведените контролни процедури е съсредоточена

в тримесечните, респ. годишните баланси на банката. Текущото

счетоводно отразяване на операциите се контролира за съответствие със

счетоводните стандарти, за правилно отразяване на рисковите компоненти

по групи в съответните счетоводни сметки, преоценката и реалността на

оценката на рисовите активи, наличието на договори и отчетите, в т.ч. и

счетоводните документи за тяхното изпълнение. Счетоводният анализ на

отделните сметки е едно от главните направления на контролните

процедури. Сметките, които отразяват поетите банкови ангажименти,

отпуснатите кредити, наличните ценни книжа и тяхното движение в лева и

197

валута, справките по отделните балансови и задбалансови позиции,

формират т.нар. досие за капиталовата адекватност. Този подход има

значение както за вътрешните контролни органи, така и за надзорните

контролни въздействия, от значение са за одиторските оценки и заверки на

годишните счетоводни отчети. В приложените форми на справките са

отразени всички контролируеми признаци, по които контролните органи

установяват източниците на достоверност за представената счетоводна

информация.

4.2.УПРАВЛЕНИЕ НА ЛИКВИДНОСТТА

198

Ликвидността на банките изразява възможността им да посрещат

своите задължения към клиентите и кредиторите си с:

• наличните си средства;

• ликвидните си активи, т. е. с активите, които лесно и бързо се

продават по цена, близка до балансовата им стойност;

• с паричния капитал, който могат да си набавят отвън, от

паричния пазар при нужда от ликвидни средства.

Осигуряването на това зависи от много фактори, по-важните от

които са обемът, съставът и структурата на пасивите, както и съставът и

структурата на активите. Всяка банка се стреми да увеличава обема на

пасивите си, в това число както на собствения, така и на чуждия,

мобилизиран, от нея, капитал. Това подобрява конкурентноспособността и

повишава нейната ликвидност. Колкото е по-голяма банката, а това значи,

с колкото повече пасиви разполага, толкова е по-конкурентноспособна, по-

спокойно и уверено може да насочва ресурсите си във всякакъв род

активи, в това число и в по-рискови, без да се страхува за ликвидността си.

Увеличаването на обема на пасивите не с достатъчно за постигането

на това. Необходимо е банките да повишават и тяхното качество, което

изисква увеличаване на относителния дял на ресурсите с по-дълъг срок на

задържане в тях. Това намалява риска на банки при насочването на

привлечените им средства и към по-рискови, по-малко ликвидни, но по-

доходоносни активи. Дългосрочните депозити имат по-висока цена, което

влияе негативно върху размера на текущите разходи на банките, крайния

резултат от което намира израз в намаляване на рентабилността им. По

тази причина и поради трансферът на падежите на депозитите и кредитите,

водещ до образуването на огромен неснижаем остатък от мобилизирани

чужди средства, банките не винаги се стремят да увеличават дела на

депозитите си със сравнително най-голям коефициент на задържане. Това

намалява ликвидността им, но повишава тяхната рентабилност. С цел

Централната банка да въздейства върху търговските банки за повишаване

качеството на пасивите, размерът на минималните задължителни резерви

се диференцира по видове депозити. Обикновено той е по-висок за

депозитите на виждане и по-нисък за срочните депозити.

199

Върху ликвидността на банките влияе значително и съставът и

структурата на активите. Затова пасивите трябва да бъдат разпределени по

активи по начин, осигуряващ своевременното им възстановяване и

създаващ възможност за посрещане на задълженията към клиентите.

Всяка банка се стреми максимално да диверсифицира активите си и

да разполага с оптимален размер ликвидни активи, като: касова

наличност и приравнени към нея средства, краткосрочни държавни

ценни книжа (съкровищни бонове) и др.

Търговските банките групират ликвидните си активи, т.е. активите

си със срок до 1 година в шест групи в зависимост от остатъчния срок до

падежите им, а именно:

• “активи на виждане” - активи, изискуеми незабавно или със

срок до 7 дни;

• със срок от 7 дни до 1 месец;

• със срок от 1 до 3 месеца;

• със срок от 3 до 6 месеца;

• със срок от 6 до 9 месеца;

• със срок от 9 месеца до 1 година.

В тези групи се включват и всички получени неотменяеми,

потвърдени задбалансови ангажименти за плащане. Към активите “на

виждане” се отнасят и ангажиментите, които могат да бъдат изпълнени

незабавно и безусловно, както и тези, по които се очаква непосредствено

плащане.

По аналогичен начин се групират и краткосрочните пасиви на

банките. Формират се 6 групи пасиви на базата на остатъчния срок до

падежа им. Към тези пасиви се прибавят и всички поети неотменяеми,

потвърдени задбалансови ангажименти за плащане.

Тази класификация се прави с цел да се осъществява по-точна и

правилна съпоставка на активите и пасивите съобразно сроковете им до

падежите при определяне на съответните показатели за ликвидност.

Отделните видове пасиви имат конкретни изисквания към ликвидността на

активите.

200

Депозитите не могат да служат за финансиране на дългосрочни,

силно рискови, макар и високодоходни активи. Нецелесъобразно и

неефективно е собственият капитал или други дългосрочни пасиви, имащи

най-висока цена да се използуват за създаване на касова наличност, която

не носи доходи на банките.

Ликвидността трябва да създава възможност на банките да

изпълняват поетите си ангажименти своевременно, на сравнително

най-ниска цена и при минимален риск57.

Осигуряването й в никакъв случай не трябва да се постига за сметка

на продажба на доходоносни активи, ползуването на кредити на високи

цени, както и за сметка на интересите на акционерите, депозантите,

кредиторите и други контрагенти. Поддържането на ликвидност в

съответствие с изискваните размери, структури и съотношения не трябва

да нарушава осъществяването на обичайните банкови сделки и да

намалява рентабилността на банките.

Ликвидността е по-широко понятие от паричните средства, тъй като

е свързана с управлението на всички оборотни активи. Паричните

средства, от своя страна, имат по-ограничен обхват, т.е. включват само

частта от оборотните активи, която има бърза и непосредствена

ликвидност. Характерно е обаче, че в банковата област различието между

оборотните активи и паричните средства е минимално и се обуславя от

характера на банковата краткосрочна употреба, в която краткотрайните

реални активи заемат минимална част и не оказват почти никакво влияние

върху крайните резултати от дейността. Независимо от това пълна

представа за ликвидността и паричните средства може да се получи при

положение, че се познават отделните видове ликвидност на банката,

паричните средства и финансовите оборотни капитали.

Ликвидността на банката е едно от ключовите понятия на нейното

финансово управление - понятие, чрез което се изразява ефективността на

използването на отделните елементи на оборотния актив.

Ликвидността като цяло намира израз в способността на банката да

посреща своите текущи плащания. По-конкретно това означава

57 Стефанова, П. “Банките, рентабилност, ликвидност и капиталова адекватност. – София, 1994 г.

201

способността на банката да управлява безсрочните депозити. Тя е важен

инструмент на банковото управление, тъй като дава възможност

както за оценка на продуктивността на използването на активите,

така и за платежоспособността и акуратността при

взаимоотношенията с клиентите.

Измерването на ликвидността и анализа на коефициента на общата

ликвидност е необходимо условие за вземането на правилни решения,

свързани с рационалното управление на:

• краткосрочните кредити, чиито мащаби и обръщаемост са един

от основните фактори на растежа на богатството на банката;

• инвестициите в краткосрочни финансови активи и ресурсите за

тяхното финансиране;

• чистите оборотни капитали, чието съществуване гарантира

непрекъснатост на банковата дейност и предпазва от

евентуалното спиране на плащанията;

• операциите на паричния пазар тогава, когато става дума за

набирането на краткосрочни ресурси;

• сделките на финансовия пазар тогава, когато величината на

чистите оборотни капитали е под критичното равнище и се

налага срочно увеличаване на постоянните капитали на

банката.

Показатели за установяване на банковата ликвидност

За да се установи ликвидността на банките е необходимо да се

анализират:

• Съставът и структурата на активите, в това число на

ликвидните наличности;

• Обемът, съставът и структурата на пасивите;

• Бъдещите парични потоци (приходи и разходи) на банките,

като се изхожда от структурата на падежите на активите и

пасивите и на задбалансовите ангажименти за период най-

малко от една година;

202

• Динамиката на развитие на депозитите по видове и срокове, на

поетите ангажименти и на кредитите по падежи и рискова

структура.

Във връзка с това са предвидени следните показатели за

установяване ликвидността на банките:

1) Коефициент за касова ликвидност;

2) Коефициент за обща ликвидност;

3) Дял на неснижаемия остатък на депозитите;

4) Дял на краткосрочните пасиви, деноминирани в

чуждестранна валута;

5) Коефициенти за покритие;

6) Общ притеглен коефициент -за покритие;

7) Коефициент на трансформация;

8) Коефициент на високоликвидните активи;

9) Дял на заемите в актива (Норма на кредитиране);

10) Структурен коефициент на депозитите;

11) Салда на касовите приходи и разходи.

Коефициентите за ликвидност (касова и обща) се изчисляват като

отношение на ликвидните активи към сумата на всички активи с остатъчен

срок до падежа до една година.

Коефициентът за касова наличност се получава като отношение на

касовата наличност и приравнени към нея средства към сумата на

посочените активи. В числителя на формулата за определяне на този

коефициент се включват следните активи:

1. Касова наличност в банкноти и по разплащателни (текущи)

сметки в левове и в чуждестранна валута;

2. Депозити и резерви при Българска народна банка с

изключение на минималните задължителни резерви;

3. Благородни метали.

Този показател дава представа за дела на най-ликвидните банкови

активи в общия размер на активите, т.е. за тези активи, чрез които

ежедневно банките посрещат задълженията си към клиентите.

203

Коефициентът за касова ликвидност не трябва да заема стойности

по-малки от 6%.

А

БММЗРДРДбКНККЛ

+−++= )(

Където:

ККЛ – коефициент на касова ликвидация;

КН – касова наличност;

Дб – депозити в банки;

ДР – депозити и резерви в Централната банка, в т.ч. минималните

задължителни резерви;

МЗР – минимални задължителни резерви;

БМ – благородни метали;

А – активи с остатъчен срок до падежа до 1 година.

Коефициентът за обща ликвидност се определя като към активите,

включени в числителя на коефициента за касовата наличност се прибавят и

държавните ценни книжа.

Съществено значение при оценката на ликвидността на банките има

установяването на коефициента за обща ликвидност, в който се отнасят

и силно ликвидни активи, извън касовата наличност и приравнените към

нея средства, а именно:

Ценни книжа на правителството, на Българска народна банка, както

и на правителства и централни банки на страни, регламентирани от БНБ.

Коефициентът за обща ликвидност не трябва да бъде по-малък от

15%.

А

ЦКЦКЦКБМДРДбКНКОЛ

321 ++++++=

Където:

КОЛ – коефициент за обща ликвидност;

КН – касова наличност;

Дб – депозити в банки;

204

ДР – депозити и резерви в Централната банка, в т.ч. минималните

задължителни резерви;

БМ – благородни метали;

ЦК1 – ценни книжа на българското правителство;

ЦК2 – ценни книжа на БНБ;

ЦК3 – безрискови ценни книжа на правителства и централни банки

на страни, определени от БНБ;

А – активи с остатъчен срок до падежа до 1 година.

Коефициентите за ликвидност (касова и обща) се изчисляват, в още

два варианта: притеглени и сконтирани. Чрез притеглените коефициенти

се прави опит касовата и обща ликвидност на банките да се доближи

максимално до реалната действителност, като се отчете влиянието върху

ликвидността и на допълнителни фактори и преди всичко мястото, което

заема банката в банковата система и на паричния пазар като цяло.

Сконтираните коефициенти за ликвидност изразяват най-точно мястото на

ликвидните активи в активите на банката.

Коефициенти за покритие се изчисляват като отношение на

сконтираната сума на активите за всеки отделен период от време. Този

показател показва доколко активите от съответните групи са покрити с

пасиви с приблизително същия остатъчен срок за задържане в банките.

Така установените коефициенти трябва да бъдат най-малко равни на

минималните нормативни изисквания за всяка класификационна група на

активите и пасивите, считано от групата, обхващаща съответно активите и

пасивите с най-кратък остатъчен срок до падежа, а именно: 0.95; 0.80;

0.60; 0.40; 0.20; и 0.10.

П

САКП =

Където:

КП – коефициент за покритие;

СА – сконтирани активи от съответната група;

П – пасиви от съответната група.

205

Общият притегателен коефициент на покритие се изчислява като

отношение на сконтираната сума на активите към притегления размер на

пасивите, установяван сбор от произведението на пасивите в отделните

класификационни групи и коефициентите за притегляне за съответните

групи 1.0; 0.7;, 0.60; 0.40; 0.30 и 0.20. Общият притегателен коефициент на

покритие трябва да бъде равен най-малко на единица.

( ) ( ) ( ) ( ) ( ) ( )20,0.630,0.540,0.460,0.375,0.20,1.1

654321

ПППППП

АСАСАСАСАСАСОПКП

++++++++++=

Където:

ОПКП – общ притеглен коефициент на покритие;

АС1, 2 … N – сконтираната сума на активите по отделните групи;

П1, 2 … N – пасивите по отделните групи по балансова стойност.

Коефициентът на трансформация изразява степента, в която

активите с по-продължителен срок се покриват за сметка на по-

краткосрочни пасиви. Той се изчислява като отношение на сбора от

разликите между сумата на пасивите и сконтираната сума на активите

според остатъчния им срок до падежа към разликата между сумата на

активите със срок над 1 година и сумата на задължителните специални

резерви (законови провизии), създадени за тези активи.

( ) ( ) ( ) ( ) ( ) ( )ЗПдАд

АсПАсПАсПАсПАсПАсПКТ

−−+−+−+−+−+−= 665544332211

Където:

КТ – коефициент на трансформация;

Ас – сконтиране активи в установените шест групи;

П – пасиви;

Ад – активи със срок над 1 година;

ЗПд – задължителни специални резерви /законови провизии/,

създадени за активите със срок над 1 година.

206

Коефициентът за трансформация трябва да отговаря на нормативно

установения. Той следва да има максимален размер 0.25, което

означава, че най-много 25% от активите могат да се финансират с

пасиви с по-кратък срок от тях. Коефициентът за трансформация е

съществен показател за оценка ликвидността на банките.

Коефициентът на високоликвидните активи изразява частта на

задълженията на банките за плащане със срок до 1 година, покрити с

касови наличности и други високоликвидни активи. Той се определя като

отношение на най-ликвидните активи към пасивите със срок за плащане до

1 година и поетите неотменяеми, потвърдени задбалансови ангажименти за

плащане. Към високоликвидните активи се отнасят:

• Касовата наличност в лева и в чуждестранна валута;

• Средствата по разплащателни (текущи) сметки в левове и в

чуждестранна валута;

• Депозити и резерви при БНБ, в това число минималните

задължителни резерви;

• Благородни метали;

• Безрискови ценни книжа - ценни книжа на нашето

правителство, на БНБ, на правителства и централни банки,

определени от БНБ.

Сборът от сумата на пасивите и на задбалансовите поети

неотменяеми, потвърдени позиции може да се намалява с коефициент на

неснижаемия остатък на депозитите по групи.

( ) ( )КндДАнгПкр

ЦКЦКбБМДбДРцКНКВА

.−++++++=

Където:

КН – касова наличност;

ДРц – депозити и резерви в Централната банка;

Дб – депозити в банки;

БМ – благородни метали;

207

ЦКб – високоликвидни ценни книжа на БНБ и българското

правителство;

ЦК – високоликвидни ценни книжа на централни банки и

правителства на други държави;

Пкр – краткосрочни пасиви /с остатъчен срок до падежа 1 година/;

Анг – неотменяеми задбалансови ангажименти;

Д – депозити;

Кнд – коефициент на неснижаемия остатък на депозитите.

Коефициентът на високоликвидните активи следва да има

минимален размер 0,20, което значи, че посочените активи трябва да бъдат

най-малко 20% в общия размер на пасивите със срок до 1 година и на

задбалансовите поети, неотменяеми, потвърдени ангажименти за плащане.

Нормата за кредитиране, т.е. делът на заемите в актива /ДЗ/ се

установява като отношение на предоставените заеми и авансирания

капитал от банката за лизингови операции /ЛО/ към общата балансова

сума на капиталите. В този показател се включват и операциите,

изразяващи прякото участие на банките в лизингови операции, намиращо

израз в покупката и предоставяне под наем на дълготрайни материални

активи. Показателят “Норма на кредитиране” установява относителния дял

на най-рисковите активи в общия размер на активите.

100.А

ЛОЗДЗ

+=

Където:

ДЗ – дял на заемане;

З – Предоставени заеми;

ЛО – Авансиран капитал в лизингови операции;

А – Общ размер на активите /балансова стойност/.

Структурният коефициент на депозитите дава представа за

състава и структурата на депозитите и тяхното влияние върху

208

ликвидността на банките. Ако по-голямата част от депозитите

представляват авоари на виждане рискът е по-голям и това повишава

изискванията към степента на ликвидност, т. е. появява се по-голяма нужда

от ликвидност. Този коефициент се изчислява като отношение на сумата на

депозитите на виждане по разплащателните (текущите сметки) на

предприятията и по чековите сметки (разплащателните влогове) на

гражданите към общия размер на депозитите.

Д

ДвСКд =

Където:

СКд – структурен коефициент на депозитите;

Дв – депозити на виждане /средства по разплащателни,текущи и

чекови сметки/;

Д – общ рамер на депозитите.

Увеличаването на структурния коефициент на депозитите намалява

ликвидността на банките. Това изисква подобряване на лихвената

политика на банките в посока на увеличаване на лихвените проценти

за срочните депозити или повишаване да въздействуващата роля на

Централната банка чрез диференциране размера на минималните

задължителни резерви и главно чрез увеличаване на процента на

минималните задължителни резерви към срочните депозити.

Важен показател за оценка на ликвидността на банките е

Показателят за изчисляване на дяла на краткосрочните пасиви,

деноминирани в чуждестранна валута в общия размер на

краткосрочните пасиви. Той се установява като отношение на валутните

пасиви в балансовата стойност на краткосрочните пасиви. Ако този дял е

по-голям от 10%, банките трябва да правят анализ за ликвидността в

чуждестранна валута, отделно от левове. При този анализ активите и

пасивите се сравняват в левовата им равностойност към момента на

209

анализа и изискванията за ликвидността в левове се отнасят и за

ликвидността в чуждестранна валута.

В съответствие с разпоредбите на Наредба №11 на БНБ за

управлението и надзора върху ликвидността на банките, търговските банки

изготвят различни падежни таблици за паричните потоци за сценарии

“действащо предприятие” и за сценарии “ликвидна криза”58. За сценарий

“действащо предприятие става дума, когато банката функционира

нормално, без затруднения при стабилна банкова система, реализира

достатъчно печалба и няма признаци за опасност от изпадането й в

неплатежоспособност. При сценарий “ликвидна криза” е тъкмо обратното,

банката не е в състояние да изплати част или всички свои задължения на

техните падежи или има индикации за загуба на доверие в нейната

жизнеспособност или в жизнеспособността на банковата система въобще59.

Поради това съществуват различия в дейността на банките при

сценарий “ликвидна криза” и “действащо предприятие”.

При сценарий и “действащо предприятие” входящите парични

потоци включват:

• Парични средства в каса и по разплащателни сметки, държавни

съкровищни бонове и вземания от банки и други финансови

институции със 100% от балансовата им стойност за

съответния времеви период;

• Вземания от нефинансови институции и други клиенти – по

балансовата им стойност;

• Средносрочните и дългосрочните държавни ценни книжа и

други ценни книжа, като акции и корпоративни облигации,

отразени по преобладаващата пазарна цена;

• Дълготрайните финансови активи, отразени по пазарната им

цена, а ако няма такава – по цена на придобиване.

Изходящите парични потоци при този сценарий включват:

• Привлечените средства от банки и други финансови

институции по балансова стойност в лева и валута, като

58 Наредба №11 на БНБ за управлението и надзора върху ликвидността на банките (обн. ДВ. Бр.125 от 29.12.1997 г.)

59 Наредба №11 на БНБ чл.6 ал.5

210

валутите се отразяват в лева по фиксинга на Централната банка

за съответната валута за деня на оценката, за съответния

времеви период;

• Привлечените средства от нефинансови инстуции и други

клиенти по балансова стойност за съответния времеви период;

В изходящите парични потоци от разглежданите две групи се

отнасят и разходите за лихви, такси и комисионни.

При сценарий “ликвидна криза” органът по ликвидността трябва да

изясни причините, които са довели до това състояние на търговската банка

и взима решения, чрез които да осигурят необходимите ликвидни

средства:

• Осигуряване на парични средства в касите на банките за

посрещане на възникналите плащания, и на график за

захранване на касите с банкноти и монети;

• Окончателна продажба на държавни ценни книжа или

сключване на репо сделки с други търговски банки;

• Привличане на средства от други банки, физически и

юридически лица;

• Временно прекратяване отпускането на нови кредити;

• Временно прекратяване на дългосрочните инвестиции на

банката;

• Коригиране на комисионните, събирани от банка в посока

увеличение размера на комисионните за просрочие, за забавяне

на плащанията и други подобни;

• Ежедневно изготвяне на справка за паричните потоци в лева,

валута и други.

4.3.УПРАВЛЕНИЕ НА КРЕДИТНИЯ РИСК

211

От изключително значение за протичането и нормалното

функционира на търговските банки се явява именно управлението на

кредитния й риск. Това се обуславя от факта, че реализираните от банките

кредитните сделки наред с влоговите, представляват основна дейност на

банката.

Кредитният риск е риск, при който се отчита, че

кредитополучателя няма да е в състояние да издължи заемните

средства на датата на падежа или няма да ги издължи в пълен размер.

За да се определи стойността на кредитния риск, трябва да се

извърши оценка на кредитоискателите. Тази дейност се извършва от

инспекторите в кредитния отдел.

Във връзка с предоставянето на кредита се извършва и финансов

анализ на кредитоискателя. Той се основава на информацията, съдържаща

се в счетоводния баланс, отчета за приходите и разходите, отчета за

паричния поток, отчета за собствения капитал, справки за дълготрайните

материални активи, капиталите и резервите, вземанията , задълженията и

обезпечените заеми, разликите от оценката на активите и пасивите,

притежаваните ценни книжа, лихвите, извънредните приходи и разходи,

разпределението на печалбата и покриване на загубата, участия в капитала

на други фирми, правила и методи за оценка.

Въз основа на събраната информация се анализират:

• активите на кредитоискателя;

• показателите за финансовото състояние на фирмата;

• предлаганото обезпечение на кредита;

• хоризонтален и вертикален анализ на финансовите отчети.

На основание направения анализ на фирмата и на изводите, относно

това, ще има ли банката изгода от предоставянето на искания кредит,

кредитният инспектор оформя доклад, който представя пред кредитния

съвет на ТБ. След разглеждането на доклада кредитният съвет оформя

становище и внася протоколирано предложение до съвета на директорите

за вземане на окончателното решение. Ако съветът на директорите не

разреши отпускането на кредита, то кредитният инспектор е длъжен да

прати писмено уведомление до фирмата-кредитоискател, а всички

212

документи, заедно с отказа се оформят в кредитно досие и се отнасят в

архива на банката.

Като цяло кредитният риск в търговските банки се определя от

услугите извършвани по кредитната дейност.

По оценка на одитора той е добре разпределен между разнообразни

клиенти.

Фигура ІV.1.

Зависимости на кредитната дейност

Банковите услуги, които се предоставят във връзка с кредитната й

дейност се разделят по няколко класификационни признака като:

1. В зависимост от времетраенето:

а) краткосрочни - до една година;

б) средносрочни - от една до три години;

в) дългосрочни - над три години.

2. В зависимост от целта на използването им:

а) целеви;

б) инвестиционни.

3. В зависимост от характера на предоставеното обезпечение по

кредита:

а) ломбардни - обезпечени със залог на ценни книжа;

б) кредити, обезпечени с ипотека;

в) кредити, обезпечени с парични залози (левови и валутни);

Кредитна дейност

В зависимост от

времетраенето

В зависимост от

предоставеното

обезпечение

В зависимост от

начина на

предоставяне

213

г) кредити, обезпечени със стоково-материални ценности и

движимо имущество.

4. В зависимост от начина на предоставянето:

а) контокорентен кредит (условие за този вид кредит е всички

сметки на клиента да се водят само в обслужващия клон);

б) револвиращ кредит;

в) сконтов кредит;

г) гаранционен кредит (банкова гаранция).

Оценявайки важността на кредитния риск БНБ въвежда

допълнителни регулатори, които се регламентират с Наредба №7 за

големите експозиции на банките и Наредба №9 за оценка и класификация

на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби

от загуби.

Предоставянето на банков кредит съпроводено с проверка за

наличие на свободен кредитен ресурс и анализ и оценка на кредитния

риск.

Тъй като всяка кредитна операция означава предоставяне на парични

средства от банката, няма кредитна сделка, която да не е съпроводена от

рискове-отпуснатите заеми или лихвата могат да не се върнат

навреме,длъжника може да фалира и т.н. Разграничават се няколко вида

риск:

- Общ риск.Свързан е с икономическото и социално-политическото

състояние на страната в момента. Той произтича от различни фактори и

обстоятелства-например икономически, валутни (спиране плащанията към

чужбина, мораториум на дългове), борсови и други кризи, политически

сътресения,социални вълнения и др. Отчитането на общия риск в

настоящия момент е много важно, тъй като в прехода към пазарно

стопанство нито едно предприятие не може да се чувства сигурно в

макроикономически аспект. Пренабрегването на този вид риск доведе до

банковата криза в страната през 1995 - 1996 г., когато търговските банки в

имаха милиарди левове несъбираеми кредити.

- Корпоративен риск. Той произхожда от обстоятелства и промени

в индивидуалните условия за производство и се отнася само за дадена

214

фирма или отрасъл. Този риск може да се предизвика от дефицитност на

суровини, материали, енергия и други, от спадане на цените на съответната

продукция,от технологични промени и технологични революции,от

промени в търсенето, от откриването на нови и по-конкурентноспособни

аналогични продукти,от ограничаване достъпа до чужди пазари (чрез

митнически и нетарифни ограничения), от трудности при продажбите в

собствената страна и други. Този риск, както и общия, също е трудно да се

предвиди. Той може да се ограничи чрез намаляване на кредитите за

такива рискови отрасли и фирми, както чрез диверсификация на кредитния

портфейл на банката и избягването на съсредоточаването на кредити в

малко на брой клиенти.

- Специфичен риск. Специфичният риск е свързан с конкретни

клиенти и операции на банката. Такъв риск възниква при определени

кредитни сделки, когато са предоставени заеми на фирми с

незадоволително икономическо, търговско и финансово състояние,

некомпетентност и нисък морал на ръководителите,на фирми с

недостатъчно ресурси и оборотни средства, с много дългове, нединамични

и бавно приспособяващи се към промените в икономиката.С цел избягване

на този вид риск банките трябва да правят задълбочен анализ на

финансово-икономическото състояние на всяка фирма-кредитоискател,

използвайки предоставените им баланси и отчети за приходите и разходите

и проучвайки възможностите за връщане на кредита. Специфичен риск

възниква и когато банката е проявила некоректност при отпускане на заем-

например знаейки за лошото финансово състояние на фирмата,банката

отпуска кредит за погасяване на стари заеми.

От кредитните специалисти,отпуснали такива рискови кредити може

да се потърси отговорност по юридически път, затова че са знаели за

неблагоприятното финансово състояние на кредитоискателя и въпреки

това са задействали процедурите. От банката може да се потърси

отговорност и при съмнение,че тя има някакво участие в ръководството на

фирмата или по някакъв начин е свързана с нея икономически.

Рисковете в банковото дело, както и във всяка друга дейност не

могат да се отстранят напълно,но могат да се намалят и поделят.

215

Сигурността на кредитните операции е важна,както за избягване на

непосредсвени материални щети,така и за реномето на банката, което до

голяма степен обуславя просперитета й. Никоя банкова дейност не е

застрахована от загуби.

Правени са много опити да се изработи скала за размера на

рисковете, като се започне от наличностите на пари в касата на банката и

се стигне до необезпечени контокорентни кредити, отпуснати на

кредитополучателя със съмнителна платежоспособност или до участия в

рисковани индустриални емисии на ценни книжа. Тези оценки обаче са

относителни.

В менителничния портфейл на банките могат да влязат съмнителни

документи и дори считания за много надежден длъжник по полица може

да не плати, ако предприятието му по различни причини изпадне в криза.

В банковата практика се прилагат главно три метода за ограничаване

на рисковете: прехвърляне на риска, разпределение на риска и изравняване

на риска.

- Прехвърляне на риска - може да се осъществи както чрез

застрахователни договори, опасността от загуби се прехвърли върху други

организации. Например, банката изисква от кредитополучателя

застраховката на експедирани или складирани стоки, които служат за

обезпечение на отпуснатия ломбарен кредит. В много случаи се налага

дори презастраховка на имуществото или машините в полза на банката-

кредитодател. Неоправдано големите кредити по текущи сметки трябва

своевременно да се съкращават,а когато се касае до крупно предприятие-

длъжник, да се консолидират чрез емисия на ценни книжа.

- Разпределение на риска - най-важното средство за ограничаване

на опасностите от загуби. То може да бъде по време, място, лица и обекти.

Разпределението на риска по време се осъществява главно чрез правилното

отделяне на падежа на вземанията и задълженията на банката. В банковите

среди е широко известно т.нар.”,златно банково правило”, установено

преди повече от 100 години, че една банка може да отпуска кредити с

такива падежи, които отговарят на падежите на задълженията и. По-късно

216

това правило е модернизирано, като вече се вземат в предвид не само

падежите на задълженията, но и сумите на тези задължения.

Разпределението на риска по място означава разумно разчленяване

на кредитите към местни и чуждестранни кредитополучатели, към

различни региони на страната с различна стопанска структура, към

различни стопански отрасли. Съучастието в риска според личността по

субективен признак се споделя, като се създават банкови консорциуми или

като се поемат солидарни поръчителства по полици на няколко банки при

големи авалови кредити.

Разпределението на риска според обекта дава възможност за

ограничаване на загубите, ако банката разпростира кредитните си

улеснения върху повече обекти, без някои от тях да имат доминиращо

положение. Съществува принцип, според който за една банка е по-

благоприятно да има повече клиенти, както по депозитите, така и по

кредитните си операции, тъй като вероятността е по-малка многото на

брой вложители да си поискат едновременно парите, а клиентите-

кредитополучатели да фалират или по различни причини да се изправят

пред финансови затруднение едновременно. При кредитните сделки обаче

повечето дребни клиенти означават за банката повече разходи във връзка с

проучването и оформянето на заемите, но за сметка на това се получава

ограничаване на рисковете и тези увеличени разходи могат да се

разглеждат като цена за намалението им.

Изравняване (компенсиране) на банковия риск - този метод

намира приложение главно при валутните сделки. Например при поемане

на ангажимент да се плати след известен срок сума в определена валута за

избягване на риска от повишаване на курса на тази валута до датата на

плащането банката платец сключва срочна валутна сделка, като купува

същата валута за същия срок по курс, договорен в момента на сключване

на сделката.

Характерното за контрола, упражняван върху кредитирането от

контролни органи в банките, е неговата пълнота и всеобхватност.

Контролните процедури протичат по целия цикъл на разрешаване,

отпускане и обслужване на кредита. Нормативната обоснованост за

217

контрол върху кредитирането е налице както в Закона за банките, в Закона

за информация относно необслужвани кредити, така и в Наредба №7 на

БНБ за големите експозиции на банките В тези нормативни актове се

определят изискванията за отпускане на кредити, тяхното обслужване и

отчитане и най вече правата на ръководните органи на банката да вземат

решения за разрешаването на кредита. От това следва, че контролните

органи трябва на първо място да установят спазените изисквания за

разрешаване на кредита единствено от ръководните органи на банката.

Контролните процедури се проявяват най-пълно при разрешаване на

кредита. Проучванията за целта на кредита, неговото обезпечение и

срокове на погасяване се оформят в досие, към което се прилага и

сключения договор с банката, ако се разреши кредита. Справките в

досието зависят и от приетите вътрешни правила в банката, където

намират отражение за вида и характера на обезпечениято, наличието на

други кредити, ипотеки и т.н., финансовото състояние на клиента, неговата

възможност да обслужва кредита в зависимост от характера на дейността,

пазарните условия и обема търсена продукция. Досието заедно с мнението

на инспектора и на отдела “Кредитиране” се предоставя за обсъждане и

вземане на решение. Контролните процедури продължават и след

разрешаването на кредита. Преди всичко те са насочени към обслужване

на кредита, т.е. периодичното погасяване на отделните вноски за лихва и

главница. Изискванията са първо да се погасяват лихвите, ако клиента не е

в състояние да обслужи частта за лихвата и главницата едновременно.

В контролните процедури освен това се включват и периодичният

преглед на финансовото състояние на предприятието, евентуалните

изменения в условията на кредита, преценяват се възможностите за

преструктуриране на кредита и неговото преоформяне и т.н. През периода

на просрочие контролните органи следят за взетите мерки да се обслужва

кредита, санкциите, които са наложени, както и правилната категоризация

на кредитите, за да се извърши провизирането съгласно законовите

разпоредби.

Банковият надзор упражнява предимно дистанционен контрол, като

събира информация от търговските банки. От такъв характер са изисквани:

218

уведомление за предоставен голям кредит, уведомление за предоставен

вътрешен (на банкови служители) кредит, отчет за големите кредити отчет

за вътрешните кредити. Информацията за необслужваните кредити,

съгласно списъка на т.нар. кредитни милионери, се предоставя според

изискванията на посочения закон. В този случай се търси и участието на

главна прокуратура, МВР, данъчните и митническите органи.

4.4. УПРАВЛЕНИЕ НА ЛИХВЕНИЯ РИСК

219

Лихвения риск е рискът, произтичащ от колебания в лихвения

процент в резултат на което могат да бъдат реализирани загуби. Тук е

необходимо да се направи оценка на лихвената политика по отношение на

синхронизирането на лихвите по отпуснатите и получени кредити.

За лихвения риск и неговото следене и регулиране,

отговорността се поема от кредитния отдел.

Във връзка с това тук трябва да бъдат по-подробно изяснени

понятията: лихва, лихвен процент и лихвена политика на търговските

банки.

Лихва

Кредитът и лихвата са взаимно свързани икономически категории.

Кредитът е форма на движение на временно свободните парични средства,

а лихвата е цената на кредита. Винаги, когато става дума за кредитна

сделка първото, основното, към което се насочват участниците в тази

сделка е определената лихва, която следва да бъде изплатена.

Предоставянето на пари на заем е своеобразна форма на влагане на пари и

напълно естествено е собственикът на тези пари да се интересува от

рентабилността на своето вложение.

Лихвата е възнаграждение или доход, който кредиторът

получава от длъжника за ползването на временно предоставения

паричен капитал. Лихвата е специфична цена на специфична стока

заемен капитал и се обуславя от търсенето и предлагането му. Тя е

един от важните макро-икономически параметри и регулатори на

икономиката.

Всяка банка определя, фиксира или дава права за промени в лихви по

кредити на база разходите за паричен ресурс, административно-

управленските разходи, разходите за покритие на минималния риск по

кредитите, фиксираната надбавка, надбавка по договореност.

Според фиксираните граници от закона лихвата бива законова и

договорна.

Според начина на изчисляване тя се подразделя на проста и сложна.

220

Простата лихва се начислява след всеки лихвен период и не се

прибавя към капитала. Тя се отнася към отделна безлихвена сметка.

Проста лихва се начислява обикновено при краткосрочни операции.

Изчисляването на проста лихва се извършва с помощта на следната

формула:

)12(360*100

)(** MDPKL = ,

Където:

L – сума на лихвата

K - капитал

P – лихвения процент

D – срок в дни, M – срок в месеци

Сложна лихва е тази, която след като се изчисли се прибавя към

основната сума за по-нататъшно олихвяване. Тя се капитализира, през

следващия период се начислява лихва на лихвата, тя бива антиципативна и

декурзивна. Антиципативната лихва се плаща в началото на заемния

период или предварително, а декурзивната лихва се плаща в края на

лихвения период. Сложната лихва се използва при дългосрочни операции.

Математическият израз, по който се осъществява начисляването на

сложната лихва е следния:

S = K (1+I)n ,

Където:

S – нараснала сума на капитала

1+I – лихвения фактор

K – капитал

n - константна за периода

Лихвен процент

Лихвеният процент е процентно съотношение на годишната сума на

лихвата към общата сума на заетия и ползван стоков и паричен заем.

Движението на лихвения процент е в определени граници, при което

221

интересите и на двете страни се съгласуват на взаимно-приемлива и

икономическа изгода.

Равнището, насоката и степента на изменение на лихвените проценти,

казано най-общо, зависят от състоянието на конкретната конюнктура на

стоковия и паричен пазар и на държавата.

Видове лихвени проценти:

-основен лихвен процент – той се определя от

Централната банка и по него се кредитират търговските

банки;

пазарни лихвени проценти – определят се от основния

лихвен процент и състоянието на пазара на заемния

капитал. Те са с няколко пункта над основния лихвен

процент;

привилигировани лихвени проценти – те целят да

стимулират развитието на определени отрасли и дейности.

Лихвена политика на търговските банки

Лихвената политика на търговските банки не може да се разглежда без

да се свърже с кредитната им политика. Повечето автори ги разглеждат

като едно неразривно цяло от общата парична-финансова политика на

банката.

Лихвената политика на търговската банка е част от нейната цялостна

банкова политика. Главната и цел е да се избере такава стратегия, при

която отношението на привлечения ресурс/пряко свързан с депозирането и

влогонабирането/ и обема на раздадените кредити да бъде оптимално. Най-

същественият момент при лихвената политика е определянето на лихвения

процент и лихвите.

Банките по-често използват сложното олихвяване, простата лихва има

ограничено приложение при краткосрочните операции. По принцип за

малки периоди няма съществена разлика между сумите които се получават

при просто и сложно олихвяване, но тази разлика става осезаема при

нарстване на броя на периодите. В нормални условия в банковите разчети

се предпочита декурзивното олихвяване. При други равни условия

222

антиципативната лихва е по- неизгодна за длъжника, тъй като трябва да

плаща лихва и върху сумата на лихвата, която реално не получава. Но

антиципативната лихва е предпочитана от кредиторите, защото осигурява

по-интензивно олихвяване и е по-изгодна в условията на висока инфлация.

Някои автори посочват, че финансово - кредитните институции

предлагат на клиентите си сложно олихвяване не на годишна база, а на по-

чести периоди60.

В зависимост от това по коя позиция се начислява лихвата, лихвените

проценти могат да се разглеждат и като:

• Лихвени проценти по кредитите – договарят се между банката

и заемателя, в зависимост от целта, срока, риска на кредита,

разходите по обслужването му и др.

• Лихвени проценти по влоговете и депозитите – тук се

включват начисляваните от банката лихви по срочните

депозити, спестовните влогове, разплащателните сметки и т.н.,

срокът, за който тези средства са предоставени за опериране от

страна на банката е определящ фактор за размера на

процентите по тях.

• Сконтови проценти – това е отбивът, който банката прави при

сконтиране на полици, преди да е настъпил падежът им.

Определяният от Централна банка лихвен процент, служи не само

при рефинансирането на дейността на търговските банки, но е и изходен

пункт при формирането на конкретната им депозитна политика.

Промените на ОЛП оказват съществено влияние върху политиката на

търговските банки. Те започват да договарят условията по влоговете,

депозитите и кредитите според състоянието на банката и показателите,

които го характеризират, категоризацията на клиента, оценката на

неговите потребности и др.

Лихвената политика на Централната банка определя решенията на

търговските банки да осъществяват рестиктивна или експанзионистична

кредитна дейност, т.е. да отпускат по-скъпи или по-евтини заеми.

Лихвена политика при влогонабирането

60 Пасев, В.“Лихвеният процент-основна категория на финансовия пазар”

223

Пасивните операции на търговските банки са от съществено

значение за функционирането им. По своята същност търговските банки са

институции, работещи с чужди средства/ 80-90%/, за това условията за

тяхното привличане е от особена важност, а лихвените проценти са един от

факторите, определящи привлекателността на една финансова институция,

като място, където да бъдат вложени временно свободните парични

средства на икономическите агенти.

От маркетингова гледна точка лихвената политика е част от ценовата

политика на банката. Ценовата политика следва да се разглежда като

система от приоритети, принципи и решения, насочени към определяне

цените на банковите продукти и услуги, с което се съдейства за достигане

на главната стратегическа цел на банката, определена за даден период61.

В миналото целевата политика има по-скоро спомагателен характер

поради множеството регулиращи споразумения и конвенции. След тяхното

премахване ценовата политика в банките придобива значение на важен

маркетингов инструмент в междубанковата конкуренция, наред с

разнообразието на влогове и предоставените поощрения на конкурентите.

По отношение на лихвената политика по влоговете банките се конкурират,

освен чрез размера на лихвения процент по договор, и чрез “наказателната

лихва” при предсрочно прекратяване на договора, минималните суми за

откриване на влогове, олихвяване на влоговете при смяна на лихвените

проценти и други.

Нормално е търговските банки да се стремят да реализират колкото е

възможно по-голяма печалба, но максимизирането на текущата печалба

изисква мобилна маркетингова политика, адаптираща се към пазарната

динамика. В противен случай съществува опасност от рискове, породени

от влиянието на дългосрочни тенденции на ценовите равнища.

Избирайки като приоритет печалбата, банката променя за по-дълго

време лихвената си политика по отношение на спестяванията в посока на

намаляване на лихвите по тях, когато вложителите започнат за изтеглят

своите средства и да ги инвестират другаде, банката е принудена да се

финансира значително по-скъпо. Повишаването на лихвените проценти не

61 Вачков, Ст. “Мениджмънт на банките”

224

се приема еднозначно като атрактивна, нова цена. За целта са потребни

време и разходи – два фактора, които конкуренцията не се колебае да

използва за своя успех.

Установяването на лихвените равнища по депозитите е сложна

задача, клиентите, конкурентите и разходите на банката са от решаващо

значение. Измененията на лихвените проценти води до промяна на

структурата и обема на привлечените средства, на лихвения марж, а те от

своя страна оказват влияние върху величината на банковата печалба.

Известни са няколко метода на ценообразуване на банковите

депозити:

• метод “Средни разходи + печалба”- основава се на

обстоятелството, че очакваната средна доходност на активите

следва да покрива финансовите разходи, администваритивно-

управленските разходи и да осигури определена печалба.

• метод на среднопретеглената стойност – изхожда се от

обстоятелството, че пазара определя равнището на цените и за

банката е от значение среднопретеглената цена на всички

ресурси, а не цената на отделния ресурс, която се приема за

дадено.

• метод на пределните разходи - отчита допълнителните

разходи, свързани с привличането на нови ресурси;

• метод на установяване на лихвени проценти по депозитите с

цел осигуряване проникване на пазара – прилагат се високи

лихвени проценти и ниски такси и комисионни с цел

привличане на нови клиенти.

• диференциация на лихвени проценти по депозитите за отделни

вложители – прави се скала за лихвите, съобразно

предварително определени критерии.

За всяка банка е важно да отредели лихвените проценти по влоговете

и депозитите, които да и осигуряват нормална дейности устояване или

завладяване на пазарни позиции по отношение на привлечените ресурси.

Лихвена политика при кредитните операции

225

Несъмнено една от най-важните задачи пред всяка банка е да

определи лихвените проценти по отпусканите от нея кредити.

Определяйки лихвения процент, банката трябва да избере онова равнище,

което ще бъде в състояние да и донесе достатъчно приходи, за да си

осигури по-нататъшно развитие и нарастване, но и да бъде приемливо за

кредитоискателите и съобразено с банковата конкуренция.

Лихвените приходи имат най-голямо значение при формирането на

банковата печалба. Техният относителен дял се движи около 60-70% от

общите приходи и са показател за ефективността на банковата политика.

Съотнесени към общата сума на актива, лихвените приходи показват

възможността на банките да генерират печалби и да работят като такива. В

банковата практика за нормално се приема, когато това съотношение се

движи около 9-11%. Тенденциите към непрекъснатото му намаляване от

1993 до въвеждането на Валутния борд е не само индикатор за

невъзможността да се генерират приходи, но и сигнал за бъдещи банкови

кризи.

Въведеният през 1997 г. паричен съвет сложи в ред банковата

система и отпускането на кредити. Обвързването на лева с германската

марка, а сега с еврото, позволи да се намалят лихвите по депозитите и

кредитите. Но лихвените проценти по кредитите останаха значително по-

високи, което е условие за високи печалби и финансова стабилизация, но

отблъскват предприемачите и кредитите престават да бъдат основния

източник за финансиране на инвестиционните проекти.

Междубанковата конкуренция в кредитната дейност се води в

областта на ценовата политика във връзка с таксите, комисионните и

лихвите при отпускането и управлението на кредитите. Най-съществения

предмет е определянето на кредитните лихвени проценти, те от своя страна

са свързани с лихвените проценти по влоговете, определянето на

оптималното съотношение между тези проценти е основната цел на

лихвената политика.

От теоретична гледна точка “цената на кредита” би могла да се

получи след отчитане на средните разходи, като тук се включват:

• Разходите за паричен ресурс;

226

• Административно-управленските разходи;

• Планираната печалба;

• Такси за обслужване на кредита и такси за ангажимент

Разходите за паричен ресурс включват не само разходите по

заемните средства, с които ще се финансира част от кредита, но и

разходите за онази част от него, която ще се финансира със собствен

капитал. Така за кредит от 100 000 лв. и желана възвращаемост на

собствения капитал 15% (за нормални се считат от 10% до 20%)/, за клиент

класифициран като нискорисков (рисковата надбавка по такъв кредит е

0,5%), при известни средни разходи за привлечените ресурси 1,41% и

административно-управленски разходи 1,8%, би трябвало да определи

лихвен процент по кредита равен на 7,33%.

В заключение следва да се посочи, че класическата дейност по

управлението на лихвения риск по отоншение на банките е неразривно

свързано с динамиката на лихветните проценти, които оказват съществено

влияние върху банковите активи и пасиви. Те получават нова стойност в

резултат на настъпилите промени в лихвените равнища. Най-силно

чувствителни на тези промени в активната част на банковия баланс са

кредитите и инвестициите в ценни книжа, а в пасивите – депозитите и

заемите на паричния пазар. Ако лихвените плащания по депозитите и

заемите превишават получавания доход под формата на лихви по

предоставени кредити и от инвестираните средства в ценни книжа, банката

понася загуби.

Ефикасен начин за ограничаване на лихвения риск е договорът за

курса по форуърд (Forward Rate Agreement), съкратено FRA, който

представлява споразумение между две страни за хеджиране на бъдещи

промени на лихвените проценти. Неговата същност се изразява в това, че

се реализира чрез заем, отпуснат при условия на форуърд-форуърд сделка

с фиксиран лихвен процент, но без реално движение на капитал.

На практика това е един въображаем заем, който предстои да бъде

“усвоен” на бъдеща дата. Купувачът на FRA е фиктивен заемополучател, а

продавачът - фиктивен кредитор. FRA служи като защитно средство от

227

неблагоприятна промяна на лихвения процент за двете страни. Тази защита

се изразява в изплащането на т.нар. сума за изпълнение на FRA.

Формулата за определяне на сумата за изпълнение на FRA е следната62:

( )( )БДТ

БДФДТ

ССЛ

ССЗЛЛFRAС

/1

/

×+××−

=−

Където:

С- FRA - сума за изпълнение на FRA;

Лт - текущ лихвен процент в деня на отпускането на заема;

Лд - договорен лихвен процент по FRA;

Зф - договорена сума по фиктивния заем;

Сд - срок в дни на договорния период;

Сб - базисен срок (360 или 365 дни)

Постигането на ефективен лихвен процент в резултат на тази

операция се получава по следния начин63:

100××−=РК

Б

К

ПЕ С

С

С

FRAСЛЛ

Където:

Ле - ефективна лихва;

Лп - платена лихва;

Срк - срок на кредита;

Ск - сума на кредита.

Останалите символи са както в горепосочената формула.

Друг начин за хеджиране на лихвения риск от страна на търговските

банки е използване на лихвени фючърсни контракти.

При него се изхожда от обратната взаимозависимост между лихвения

процент и стойността на финансовите инструменти. При покачване на

лихвения процент цената на лихвените фючърси се променя в обратна

62 Стоименов, М. “Финансиране на международната търговия”, София 1999 г.63 Пак там

228

посока, т.е. понижава се, а при намаляване на лихвата цената им се

повишава.

Като инструмент за хеджиране лихвените фючърси се прилагат

главно за управление на портфейли от облигации и за застраховане на

доходи и разходи по кредитни и депозитни операции.

Един инвеститор (банка, инвестиционен фонд, компания и др.),

който планира да закупи облигации, но се опасява от падане на техния

курс в края на инвестиционния срок (в случай че лихвеният процент се

повиши), може да прибегне към късо хеджиране с лихвени фючърси, т.е.

да продаде съответно количество контракти на фючърсния пазар. Заемайки

на този пазар позиция, противоположна на текущата си спот-позиция, той

ще минимизира загубата от понижаване курса на облигациите с по-

благоприятната цена на лихвените фючърси при извършване на офсетната

операция. Противоположни ще бъдат действията на инвеститора, когато е

изложен на риск от покачване цената на финансовия инструмент при

очаквано понижаване на лихвения процент. Той ще купува лихвени

фючърсни контракти, за да ограничи загубата от спот-позицията си64.

Същата хеджинг-техника може да се използва от банка, за да

ограничи риска от промените на лихвените проценти по кредитите и

депозитите. При това тя може да хеджира риска както по отделни

транзакции, така и като глобална лихвена възможност на банковия

портфейл.

Хеджирането на лихвения рис може да се постигне и чрез лихвен

суап.

Като инструмент за хеджиране лихвеният суап е алтернатива на

лихвения фючърсен контракт. Той е по-ефикасен за използване, тъй като

може да бъде конструиран по всяко време и за дълъг интервал - до 10-15

години, по-лесно и по-бързо се договаря, финансовите фючърси имат

твърда регламентация, покриват ограничено количество финансови

инструменти.

64 Покупката на фючърсен контракт формално означава задължение на страната купувач да приеме определени ценни книжа на установена дата по предварително договорена цена или да заплати в брой на клиринговата палата в деня на разплащането разликата в цената. Обратно е задължението на продавача.

229

Лихвеният суап е надежден инструмент за фиктивно

преструктуриране на лихвените профили на активите и пасивите на

банките. Нека приемем, че една банка има краткосрочни активи с плаващ

лихвен процент и дългосрочни пасиви с фиксирана лихва. Друга банка

разполага с дългосрочни активи с фиксиран лихвен процент, но

краткосрочните й задължения са оформени в плаваща лихва. Двете банки

са с противоположна лихвена изложеност. Първата банка се опасява от

понижаване на пазарната лихва, а втората банка - от нейното увеличаване.

Двете институции могат да се договорят за осъществяване на лихвен суап,

за да преодолеят или да ограничат лихвения риск чрез уеднаквяване на

лихвените профили на активите и пасивите.

Нагледно операциите, пхротичащи между двете банки могат да

бъдат представени с помощта на следната схема

Фигура ІV.2.

Схема на лихвен суап “фиксиран – плаващ – фиксиран”, осъществен

от произволно избрана компания

Легенда:

1.Фиксиран лихвен процент 7,43%

2.Фиксиран лихвен процент 7,21%

3.LIBOR

4.Фиксиран лихвен процент 4,42%

5. LIBOR

12

3Заемодател на

компаниятаКомпания

Контрагент по

първия 7 годишен

суап

Контрагент по втория 4 годишен суап

4 5

230

Разглеждайки ролята на лихвените суапове като хеджингов

инструмент, следва да се отбележи, че те могат да се използват доста

ефикасно за лихвената основа на портфейлите на кредитните институции.

Хеджирането на лихвения риск с помощта на разгледаните

инструменти има за цел пълното му неутрализиране, доколкото това е

възможно. За разлика от тях лихвените опции позволяват да се извлече

изгода от противоположните на очаквания риск промени на пазара.

Сред опционните продукти най-често използваните средства за

хеджиране на лихвения риск са опцията по FRA, опционните тавани и

подове и суаповите опции.

231

ВЪПРОСИ КЪМ ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

1.Кои са основните контролни процедури, извършвани при

упражняваният контрол с цел установяване и отчитане на рисковия

компонент на търговските банки?

2.Как се определя общата капиталова адекватност и капиталовата

адекватност на първичния капитал на търговските банки?

3.В какво се изразява ликвидността на търговските банки?

4.Посочете показателите за установяване на банковата ликвидност?

5.Как вътрешният орган на търговските банки, отговарящ за

управлението на ликвидността осигурява необходимите ликвидни средства

при сценарий “ликвидна криза”?

6.Какво представлява кредитния риск?

7.Изяснете същността на корпоративния риск?

8.Кои са основните методи за ограничаването на риска, използвани

най-често в банковата практика?

9.При какви случаи се използва метода изравняване (компенсиране)

на банковия риск?

10.Кои са основните характеристики на контрола върху

кредитирането, упражняван от страна на контролните органи в банките?

11.Изяснете понятието лихвен риск?

12.Какви са двата метода за изчисляване на дължимите от

кредитоискателите лихви от страна на търговските банки?

13.Какво представлява лихвената политика на търговските банки?

14.Кои средства за хеджиране на лихвения риск са най-често

използваните?

Задачи:

1.Търговска банка отпуска заем на фирма заем с размер 30 000 лв.

при условия на проста лихва 14%. Кредитът е отпуснат на 04 Януари и е с

падеж 01 Декември същата година.

Да се определи сумата на погасителния падеж.

232

2. На срочен тримесечен депозит са вложени 15 000 лв. Лихвената

ставка е 6,8% годишно. Да се определи при сложно олихвяване, какъв ще

бъде размера на сумата след 3 години.

3.Отпуснат е кредит в размер на 20 000 лв. при лихвена ставка 16%.

Да се определи каква ще бъде сумата на датата на падежа на кредита при

сложно олихвяване, ако е отпуснат за срок от 2 години.

233