bg art class #36

Специален гост:Кирил Станчев

2 BG art class НОЕМВРИ 2011

съдържание

12

22

14

16

Линкове към минали броеве ............ 03Рожденици през ноември ................. 04Творба от Андрей Каменов ............... 10Коледен концерт ................................ 12Кино: за филма „Тинтин“ .................. 14Символизъм и Сецесион .................. 16Специален гост:Кирил Станчев ................................... 22Театър: „Завръщане във Витенберг“ .............. 34I Can Too ............................................ 38Творба от Даниел Алеков .................. 40Ние ценим мнението на читателите си ................................ 43

Корицана броя

брой 36:

Изданието може да съдържа изображения, неподходящи за лица под годишна възраст!

внимание!

18

За контакт:e-mail: [email protected]

http://amazonkibg.info

НОЕМВРИ 2011 BG art class 3

минали броеве

Вижте също и...

Брой 34Влади Въргала

Брой 32Жорж Бонев

Братя Вълеви

Брой 27Светозар Ченишев

Брой 24Тони Тодоров

Брой 31Ами Тола

Брой 33Спиридон Андонов


http://amazonkibg.info/publish/201-5







ноември

през ноемвриРожденици

Източник: http://bg.wikipedia.org ♦

П авел Вежинов е литератур-ният псевдоним на българ-ския писател-белетрист и сценарист Никола Делчев Гугов, роден на 9 ноември

1914 година в София. Израства в Драз махала.

В началото на 1930-те години сътруд-ничи на изданията „Жупел“, „РЛФ“, „Щит“, „Изкуство и критика“ и др., през 1938–1944 г. следва философия в Софийския университет. Член на БКП от 1944 г.

През есента на 1944 г. участва във Вто-рата световна война като кореспондент и главен редактор на вестник „Фронтовак“. Въплътява впечатленията си от живота на българската армия в поредица от раз-кази в повестите „Златан“ и „Втора рота“, като последното произведение спечелва значителна популярност и е преиздавано няколко пъти.

От 1947 до 1954 г. Павел Вежинов е заместник главен редактор на вестник „Стършел“ и на списание „Септември“, а от 1954 до 1972 г. работи в „Българска ки-нематография“. От 1972 г. е главен редак-тор на списание „Съвременник“ и член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели. Народен пред-ставител е в 7 Народно събрание.

Автор е на романите:„Звездите над нас“, „Нощем с белите

коне“, „Произшествие на тихата улица“, „Прилепите летят нощем“, „Следите оста-ват“, „Везни“, „Синият залез“, „За честта на Родината“, „Малки семейни хроники“ -

ироничен роман.Филмови сценарии: „Бариерата“, „Сле-

дите остават“, „Зарево над Драва“, „Три-мата от запаса“, „Специалист по всичко“, „Среднощна среща“, „На всеки киломе-тър“, „Лавина“, „Нощем с белите коне“, „Произшествие на сляпата улица“.

Почива внезапно на 20 декември 1983 г.

Цветан Цеков - карандаше български художник-карикатурист и

илюстратор.Роден е на 24 ноември 1924 година в с.

Махалата, днес влизащо в състава на град Искър, Област Плевен.

През 1947 г. завършва живопис в Худо-жествената академия в класа на професор Дечко Узунов. Още преди да постъпи в Ака-демията учи основи на рисуването при голе-мия български карикатурист Илия Бешков. Псевдонима Карандаш (молив на руски) му измисля журналистът Стоян Нейков, главен редактор на вестник „Нашенец“.

Съосновател и член на редколегията на хумористичния вестник „Стършел“, Каран-даш редовно публикува там карикатури, за които са характерни остра политическа тематика, лаконичност на рисунъка и от-съствие на текст.

Освен в областта на карикатурата Ка-рандаш работи и илюстрации и плакати. Илюстрира детски книги от Асен Босев и Михаил Лъкатник. Съществено място в творчеството му заема образът на револю-ционера Христо Ботев, противопоставен на осмивани от художника съвременни явле-



ноември

ния и образи.Карандаш участва в международни излож-

би на карикатурата в Берлин, Братислава, Будапеща, Монреал, Пекин, Токио и др. От изложбата „Сатирата в борба за мир“ в Москва, 1969 г. се връща със златен медал. Има самостоятелни изложби в София, гр. Искър (тогава Пелово) и Плевен. Носител е на първата награда на СБХ за карикатура на името на Илия Бешков (1971), двукра-тен носител на орден „Кирил и Методий“, II степен.

През последните десетилетия се зани-мава с изследване на златното сечение и картинната геометрия в творчеството на Леонардо да Винчи.

На 5 май 2005 година Карандаш изнася първата си публична лекция по тази тема в рамките на пролетната лектория „Един-ство на времената“. Също през 2005 година основава Лабораторията по нестандартна геометрия. На 10 април 2006, за първи път заедно с новите си колеги, изнася инфор-мация за дейността на лабораторията в Аулата на НБУ. Впоследствие лекции са провеждани в БАН и Федерацията на науч-но-техническите съюзи.

През 2009 подготвя поредица от статии за „Списание 8“, от които се публикува само 1-вата „Унищожиха „Тайната вечеря“.

На 24 ноември 2009 г. в Национална биб-лиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ открива Юбилейна изложба „В лабиринта на Лео-нардо“ под патронажа на Министерството на културата.

жан-батист-симеон шардене френски художник от 18 век, известен

най-вече с реалистичните си натюрморти.Роден на 2 ноември 1699 година в Париж

в семейството на преуспелия майстор на мебели Жан Шарден и втората му съпруга Жана-Франсоаз Дави. Учи рисуване при Пиер-Жак Каз, художник на религиозни и исторически картини, а след това и при Ноел Куапел.

През 1723 г. се жени за Маргарита Сен-тар, въпреки несъгласието на нейния баща, богат търговец.

В 1724 г. е приет в академията „Свети Лука“, наследница на гилдията „Свети Лука“. По това време тя заема второстепен-но място, отстъпвайки на Кралската акаде-мия за живопис и скулптура.

Тъй като привилегията да участват в офи-циалния „Салон“ имат само членовете на Кралската академия, Шарден излага своите картини на ежегодната открита изложба на площад „Дофин“. Тук те са забелязани от академични художници, които съдействат да бъде приет в Кралската академия. Като изпитни работи Шарден представя натюр-мортите „Скат“ и „Бюфет“. Въпреки, че натюрмортът се счита за низш жанр според тогавашните академични разбирания, ху-дожникът единодушно е одобрен за член на академията на 25 септември 1728 г.

През 1735 г. почива първата съпруга на Шарден. От нея той има две деца, момче и момиче, но момичето умира скоро след майка си.

През 30-те години, в желанието си да се утвърди като живописец, Шарден постепен-но преминава от натюрморта към битовата живопис и жанровите сцени. Промяната е полезна за него и от финансова гледна точка.

Към 1740 г. художникът е вече прочут. По-



ноември

лучава честта да бъде представен на крал Луи XV.

През 1742 г. преживява тежко боледуване, попречило му да участва в „Салона“.

През 1744 година се жени за богатата вдовица Франсоаз-Маргарита Пуже. От този си брак има дъщеря, починала в ранна възраст.

През 1752 г. Луи XV награждава художника с годишна рента от 500 ливри, а от 1757 г. и с привилегията да има жилище в Лувъра.

През 1755 г. Шарден е избран за ковчеж-ник на Кралската академия. Остава на този пост до 1774 г., печелейки уважение с чест-ността си. Оттегля се от него по собствено желание.

В късното си творчество художникът се връща отново към натюрморта, въпреки презрението, което му демонстрира но-вият директор на академията Жан-Батист Мари Пиер. Последният е привърженик на наложеното от класицизма разделение на жанровете, според което натюрмортът заема най-ниско положение. Недоброже-лателното отношение на директора е една от причините за оттеглянето на Шарден от активна дейност в Академията.

Поради отслабеното си зрение в по-следните години от живота си Шарден избягва да работи с маслени бои. В този

период създава редица портрети в пас-телна техника.

Шарден умира на 6 декември 1679 г. в Лувъра, в Париж, който не напуска през по-голямата част от живота си.

вилХелм ХаУФе немски поет и новелист, роден на 29 но-

ември 1802 година в Щутгарт, Германия.Най-популярните му творби са приказките

„Малкият Мук“, „Халифът Щърк“, „Корабът на призраците“ (тяхното действие се разви-ва в Ориента), както и „Джуджето Дългоно-ско“, „Студеното сърце“, „Страноприемница-та в Шпесарт“ ( действието им се развива в Германия).

Умира на 18 ноември 1827 г. в Щутгарт.

астрид линдГрене световноизвестна шведска детска писа-

телка. Творбите й са преведени на близо 70 езика (от арабски до зулу) и са издадени в повече от 100 страни. Първата история за най-популярната й героиня, „Пипи Дълго-то чорапче“, е публикувана в Швеция през 1945 г. (първата книга за Пипи в България е от 1968 г.).

Астрид е родена в град Вимербю на 14 ноември 1907 г. в стара червена къща, зао-биколена от ябълкови дръвчета и израства в Смоланд, Швеция. Тя е второто дете в семейството. Много от книгите й са свърза-ни с детството, прекарано в малко стопан-ство край Вимербю, или със семейството й: бащата Самуел Аугуст Ериксон, майката Хана, по-големия брат Густав и малките сестри Стина и Ингейерд.

Астрид Линдгрен е известна и с подкрепа-та за правата на детето и животните, както и със съпротивата срещу телесните наказа-ния за деца.

След смъртта й на 28 януари 2002 г., швед-ското правителство учредява Възпомена-телната награда Астрид Линдгрен за детска и младежка литература. Наградата, която се присъжда е 5 милиона шведски крони.

УилЯм ХоГарте художник, гравьор и карикатурист. Него-

вите теми са битови, разработвани с чув-



ноември

ство за хумор и критичност. Роден на 10 ноември 1697 година в Лон-

дон, Англия. Хогарт започнал кариерата си като гра-

вьор и скоро се заел с живопис. Макар че вероятно е научил нещо за техниката и цве-та от венецианските и френските образци, творчеството му е толкова самобитно, че всъщност той няма истински предшестве-ник. Той се прославил през 30-те години на 18 век с един нов вид тематична картина, която описал като „модерни морални теми, подобни на сценични представления“.

Например, серията от шест картини „Моден брак“ (1743—1745) (днес в Лон-донската Национална галерия) остроумно критикува нравите на висшето общество от 18-и век. Това е предупреждение, по-казващо катастрофалните последствия на брака по сметка. Счита се за най-хубавата му работа.

Починал на 26 октомври 1764 г. в Лондон.

винченЦо белиние италиански композитор, известен глав-

но с мелодичните си опери (общо десет на брой): „Капулети и Монтеки“ (1830), „Норма“ (1831), „Сомнамбула“ (1831), „Пу-ритани“ (1835).

Белини се ражда на 3 ноември 1801 година в Катания, Италия, в музикално семейство. Като малък се проявява като дете-чудо - според легендата на година и половина вече изпълнява без грешка една ария от композитора Валентино Фиора-ванти, на две години се занимава с музи-кална теория, на три се учи да свири на пиано и на пет вече свири повече от при-лично. Учи в консерваторията в Неапол. Първата си опера, „Аделсон и Салвини“, композира на 24 години. Познава славата приживе и става популярен из Европа. Почива едва 33-годишен, край Париж, от остро чревно възпаление. Погребан е в Пер Лашез.



ноември

енио мориконее италиански композитор, който е извес-

тен със своята филмова музика. Той е на-писал музиката към повече от 570 филма, само 30 от които уестърни. Въпреки това, той е известен най-вече с тях, като една от най-известните му творби е музиката, която е написал за превърналия се в класика филм на Серджо Леоне, „Добрият, лошият и злият“.

Мориконе е роден на 10 ноември 1928 година в Рим и изучава тромпет, компози-ция и хорова музика и хорово дирижиране в Консерваторията на Национална академия в Санта Сесилия. Той започва да пише му-зика към филми през 1955 г., но продължа-ва да композира класическа музика. През 1956 г. се жени за Мария Травия. През 1964 г. започва прочутото му сътрудничество с режисьора Серджо Леоне, както и с Бернар-до Бертолучи. През 1965 г. пише музиката към „За шепа долари“ на Серджо Леоне, а по-късно и към други спагети-уестърни. До 1968 г. той намалява работата си извън

филмовото изкуство, като през тази година написва музика за 20 филма.

Той получава първия си Nastro d‘Argento през 1970 г. за музиката към „Представи си, че една вечер на вечеря“ (Metti, una Sera a Cena), а втората идва само след година, за „Сако и Ванцети“. През 1979 г. е номиниран за Оскар за пръв път за музиката към „Рай-ски дни“, през 1986 г. за „Мисията“, 1987 г. - „Недосегаемите“, и през 2001 г. за „Малена“. През 2007 г. получава Оскар за цялостно творчество. През март 2008 г. чилийският президент Мишел Башле му връчва Ордена „Пабло Неруда“ за заслуги към изкуството и културата.

През 1984 г. написва музиката към знаме-нития сериал „Октопод“.

Често филмовата музика на Мориконе се записва от други музиканти: Уго Монтенегро имал хит от версия на темата от „Добрият, лошият и злият“ в САЩ и в Обединено-то кралство, и след това записал албум с музика на Мориконе през 1968 г. Джон Зорн пък записал албума „The Big Gundown“ с музика на Енио Мориконе в средата на 1980-те.

лопе де веГа,чието пълно име е Феликс Лопе де Вега

Карпо, е испански бароков писател, поет и драматург. Роден е на 25 ноември 1562 година в Мадрид, Испания.

Автор е на повече от 2000 пиеси, от които 425 са достигнали до наши дни.

Починал на 27 август 1635 г. в Мадрид.

джонатан сУиФте английско-ирландски писател и журна-

лист. Роден е на 30 ноември 1667 г. в Дъ-блин, Ирландия.

Учи и завършва Тринити Колидж на Дъ-блинския университет (1682-1688 г.) Работи като секретар и библиотекар на известния писател и дипломат Сър Уилиам Темпъл. Суифт става свещеник през 1695 г., доктор по богословие и викарий в Ларакол (Ирлан-дия) през 1701 г.

Първото му произведение е памфлетът „Битката на книгите“ (1697 г.) - жестоко раз-обличаване и осмиване на поборниците за



ноември

идейно и културно обновяване на буржоаз-ната цивилизация. Връх в творчеството му е сборникът „Пътешествията на Гъливер“ (1726 г.). Основният похват в сатирата на Суифт е реалистичната пародия. В произве-денията му е показана идейната панорама на ранното английско Просвещение.

Писал е и под много псевдоними, между които Айзък Бикърстаф (Isaac Bickerstaff).

Джонатан Суифт умира на 18 октомври 1745 г.

анибале карачие италиански бароков художник, роден на

3 ноември 1560 година в Болоня, Италия. Починал през 1609 година.

Най-популярният от художническата фа-милия Карачи, Анибале заедно с брат си Агостино и братовчед си Лудовико са сред изтъкнатите фигури в италианското изку-ство от края на XVI век. Тримата са сред активистите на движинието срещу налага-щият се по това време изкуствен стил на Маниеризма.

Баща му е бил шивач. Като дете, Анибале започва да усвоява занаята на рисуването и гравюрата, учейки се от малко по-големия си брат Агостино Карачи и братовчед си Лудовико Карачи. По примера на братовчед си, в периода 1580-1582 година, двамата братя предприемат пътуване до Венеция, където се запознават отблизо с изкуство-то на една от най-изявените школи от се-верна Италия. През 1582 година тримата основават собствено студио, наричано и академия. Малко след това те получават първата си съвместна поръчка за фреските в Палацо Фава в Болоня, които са изпъл-нени в периода 1583-1584 година. Следват две поръчки, които Анибале изпълнява сам - през 1585 година, олтарната картина, изобразяваща покръстването на Христос за църквата „San Gregorio“ в Болоня и през 1587 година, картина, изобразяваща Успе-ние на Пресвета Богородица за църквата „San Rocco“ в Реджо нел‘Емилия.

През 1587 година Анибале отново пред-приема пътуване до Парма и Венеция. В периода 1589-1592 година тримата Карачи изпълняват фреските за „Палацо Магнани“ в Болоня. Веднага след това (1593-1594),

те се заемат със стенописите и в „Палацо Сампиери“ отново в Болоня. Успоредно с това Анибале продължава да изпълнява самостоятелни поръчки за картини.

Базирайки се на плодотворното и май-сторско творчество в областта на фрес-ковата живопис, което Карачи показват в Болоня, Анибале е препоръчан от Дука на Парма - Ранучо І Фарнезе, на брат му - кардинал Одоардо Фарнезе, който е искал да облагороди огромните дълбоки зали на римското Палацо Фарнезе. В края на 1595 година Анибале заедно с брат си Агостино заминават за Рим, за да започнат работа по стенописите в залата „Camerino“ по митоло-гични сюжети за Херкулес.

Междувременно Анибале рисува стотици подготвителни скици за сводовете на основ-ния салон на двореца, довели до изпълне-нието на големия шедьовър на художника - цикъла „The Loves of the Gods“. Работата му по фреските във „Фарнезе“ ще се превърне в едно от основните вдъхновяващи произ-ведения за художниците от последващото столетие.



бГ таланти

Автор: Андрей кАменов а.к.а. Dragon_Phoenix



Виолончело и роял е музикал-ното коледно предложение за всички почитатели на „Концерт на възглавници”. Красив, емо-

ционален, топъл и чувствен инструмент, виолончелото е много близък като звучене до човешкия глас.

На 26-ти декември, вторият ден на най-

Коледен „Концерт на възглавници”

на 26.12.2011г. от 11:00 и от 17:00 ч. в Галерия Модо на ул. „Котел“ №8.Само за семейства, с резервации на http://pillows.bg

големия християнски празник, ще срещнем малката и голяма публика с носителя на Златния медал на Guildhall School - най-престижната награда на британските кон-серватории - Александър Сомов (виолонче-ло) и Кристиян Бънъцяну (пиано), завършил University of South Florida и Cleveland Institute of Music в САЩ. Двамата музикан-

мУзика

Галерия Модо: www.modo.bg ♦



ти са приятели от музикалното училище в София, където учат в един клас и свирят заедно камерна музика.

Музикалната коледна програма на въз-главници ще предложи Бетовен - Вариации по тема на Хендел, Георги Златев-Черкин – Севдана, Стравински - Италианска сюита.

Досега в общо девет „Концерта на въз-главници” са представяни роял, цигулка, виола, виолончело, контрабас, обой, саксо-фон, флейта, арфа – класическа и келтска, ударни инструменти.

Специфичното за този формат събития е, че не ограничава възрастово публиката и поставя акцент върху класическата музика. Настанени удобно на възглавници, малките деца могат да рисуват, могат да танцуват, могат дори да се докоснат до музикалните инструменти.

„конЦерт на възГлавниЦи” е съвместен проект на развиващите

музикални занимания „Бебешка музика” и Галерия Модо. Подробна информация, снимки и видео може да намерите на www.pillows.bg.

чУйте още и камерния концерт на Александър Сомов и

Кристиян Бънъцяну на 27.12.2011 от 18:30 часа в зала „Панчо Владигеров“ в София, бул. „Евлоги Георгиев“ №94.

Билети: http://bg.banatzianou.com

модо е кУлтУрно средище на общество от съмишленици, обединени

от страстта си към съвременното изкуство.

Галерия Модо предоставя пространство-то си на млади артисти, давайки им пъл-на свобода в представянето на творбите си. Създателите на галерията споделят идеята, че мястото на съвременното ви-зуално изкуство е сред широката публика, а не в елитарна обстановка. Считаме, че възприя тието на съвременните визуални изкуства е най-пълноценно, когато те не се представят самостоятелно, а заедно с други изкуства – музика, поезия, танц.

Модо организира различни видове кон-церти и събития, с акцент върху класи-ческата музика. Нашите изпълнители са активни предимно в чужбина и са обикно-вено в началото на кариерата си. Музи-калните програми в серията концерти са подходящи за широката публика и често са придружени от кратки представяния от самите музиканти.

Уникална УслУГа, пряко свързана с дейността на Модо,

предлага Music Lessons. Това е единстве-ното специализирано студио за музикални уроци за възрастни начинаещи в България. Предлагат се уроци по всички стандартни музикални инструменти, а първият винаги е напълно безплатен.

Накрая, но не и по значение, все по-популярните „Концерти на възглавници“ представляват прекрасна възможност за пълноценно общуване за цялото семейство в компанията на класическа музика и артис-тична атмосфера.

мУзика


http://bg.banatzianou.com/somov-banatzianou-recital-27-12-2011.html

кино

трей

лър

на ф

ИлМ

а М

ож

ете

да

ИзГл

едат

е о

т ту

к


сюжет

Историята на Приключенията на Тинтин 3D проследява

младия и любопитен репортер Тинтин (Джейми Бел) и вярното му куче Снежко, докато двамата раз-криват грандиозна тайна, скрита в макет на кораб.

Въвлечен в мистерия от преди векове, Тинтин се оказва в поле-зрението на Иван Иванович Са-харин (Даниел Крейг) – отявлен злодей, който вярва, че Тинтин е откраднал безценното съкровище на подлия пират Ред Рекъм.

Но с помощта на Снежко, своен-равния капитан Хадък (Анди Съркис) и шантавите детективи Томпсън и Томсън (прочутото британско комедийно дуо Саймън Пег и Ник Фрост), Тинтин ще преб-роди целия свят, надхитряйки и изпреварвайки враговете си в една бясна гонитба, чиято крайна цел е да се намери лобното място на Еднорога – потънал кораб, който може би крие тайната към огромно богатство... и древно проклятие.

♦ Източници: http://www.imdb.com http://www.cinefish.bg

http://www.imdb.com/video/screenplay/vi2110823961/


кино

теХнически данни:

Жанр: Приключенски, семеенРежисьор: Стивън СпилбъргСценаристи: Стивън Мофат, Едгар Райт, Джо КорнишВ ролите: Даниел Крейг, Саймън Пег, Джейми Бел и другиПремиера в България: 04.11.2011

и още за “приключениЯта на тинтин - 3D”

интересниФакти

През 1929 годи-на 21-годишен

белгийски илюстратор създава нов комикс с главен герой смел млад репортер и неговият верен бял фокс тери-ер, които пътуват за приключение в Съвет-ския съюз. Комиксът за Тинтин става мигновен хит сред читателите, но младият художник Ерже едва ли е предполагал колко дълъг живот ще има неговото творение.

Пет десетилетия и две дузини издания по-къс-но, Тинтин се радва на милиони фенове от всички възрасти в почти всяка страна по света, като е неизменна част от живота на децата в Европа, Азия и САЩ. Всяка година книжките намират нови фенове, като за последно са пре-ведени на Хинди.

Сега, най-сетне, Тин-тин получава заслуже-ната си поява на голям екран с един новатор-ски филм, който ще ни срещне с любимите герои по невиждан до момента начин.

Създателите на филма


са свободни да интер-претират творението на Ерже, защото самият той не се е ограничавал в рамките на чистата реал-ност. За да вдъхнат живот в света на Ерже и да на-карат публиката буквално да усети полъха на вирту-алния вятър, художестве-ният департамент прави проучване на множество снимки от локации, кои-то да бъдат декора, на чийто фон Тинтин, Снеж-ко и Хадък се оказват - от врящите води на бурни морета до плаващите пя-съци на пустинята Саха-ра. Безспорно любимата дестинация на анимато-рите е въображаемият град Багар в Мароко – изкушаващо място, което крие тайните на Далеч-ния изток.



текст: антон Ганев, Изображения: Интернет ♦

арт

Символизъм и Сецесион

символизъме течение в европейското изкуство от края на 19-

ти век и началото на 20-ти.

особености на течението:идейно-естетически порядък, философски идеи,

самата форма става съдържателна. По-важен и стремителен става художника, автора. Набляга се на идеята, проблемите, които го вълнуват - вътреш-ната му същност. Една материализация на един друг свят като тревожност дори. В хронологически план на историята на европейското изкуство също

присъства символика, но тук има висока степен индивидуалност - край-но личностно.

Появява се във Фран-ция и бързо се разпрос-транява из цяла Европа.

- Музиката като най-символично изкуство;

- Живописта, като най-масово сред изоб-разителното изкуство, предимно се занимава с общи и глобални теми.

Автори: Густав Муро - “Сало-

мея“, Мунк - „Писък“, Одеон Редон, Морис Дени, Пиови дьо Ша-ван - „Светата Гора“ (стенопис), Уилям Блейк - “Тя ще бъде наречена жена“.

темите, които се разГлеждат

са смъртта и любовта, теми за близкия и дале-чен изток, интерпрета-ция на религиозни теми, но най-важното съдър-жание е символа. одеон редон



арт

Пиови дьо Шаван



сеЦесионЗаражда се в Европа около 1900-та

година, по-късно в САЩ и Япония. Продължава 20-30 години.

възниква спонтаннов различни точки на Европа и с

различни наименувания във всяка страна. „Сецесион“ означава прекъс-ване, тоест прекъсване на стиловете с идеята за изграждане на нещо ново. За първоизточник се води Австрия. Очертава се като стил поради нала-гането му първоначално в архитекту-рата - строят се нови сгради с нови материали.

особености:декоративен стил, освен в архи-

тектурата, намира израз и в плаката, дизайна, но с най-малко присъствие остава живописта.

Формирането му идва от далекоиз-точните изкуства - Китайски съдове, Японски щампи. Плоскостно третира-не на цвета, линеарно изображение, сюжета остава на заден план - форма-та придобива смисъл заради линеар-ната стилистика. Колорита придобива роля, внимание се отделя на орна-ментиката - стилизирани растения и животни вкарани в мрежа.

в арХитектУрата: скелетни конструкции, използване

на нови способи (алуминий, желязо, цветни стъкла - витражни конструк-ции).

Автори: Антонио Галди - освобождаване от

правите линии и конструктивни нача-ла, създава органична архитектура - “Саграда Де Фамилия“, Анри Ванден Велдем.

в живописта: началото на Бал Халс

Автори: Бонар - „Жена в градина“, „Среди-

земно море“, Густав Климп -“Целув-ката“, Оскар Кокошка, Толус Лотрек, Егон Шиле.

Уилям Блейк

егон Шиле

арт



Оскар Кокошка

Густав Климп

арт


http://life-and-health.eu/


Представям си жизнения път на човек като наниз от разноцветни мъниста

за контакти: http://www.kirilart.com ♦

Кирил Станчев е завършил Художественото училище в София и оттогава работи самостоятелно. Негови картини са притежа-ние на частни колекции и галерии в САЩ, Канада, Австралия и почти всички европейски страни.

спеЦиален Гост

Кирил Станчев




Роден съм през 1974-та година в старинния и живописен крайду-навски град Русе. Първите ми спомени, свързани с рисуване се

вплитат с тези от първия ми учител – моят дядо, заслужилият художник Кирил Стан-чев, чието име нося. От най-ранна детска възраст израстнах в обкръжението на уче-ниците на дядо, а вечер сядах на коляното му и показвах детските си рисунки, на които той прилежно поставяше оценка. Предпо-лагам още по това време на подсъзнателно ниво се е зародила идеята да се занимавам с рисуване сериозно, а живописта да се превърне в начин на възприятие към света. Днес си представям жизнения път на човек като наниз от разноцветни мъниста. Топ-лите тонове (червено, оранж, жълто) са за красивите и нежни моменти, студените (си-ньо, зелено, виолет) - за мрачните и ностал-

гични усещания, а сивото - за безличните и скучни дни. Щастлив за мен е този човек, който реди на броеницата на своя живот ситните бледо-жълти зрънца на надежда-та, примесени с ярко оранжевата окраска от мънистата на добротата и желанието да помага на околните и алено-червени, под-хранвани от любовта. Разбира се, никой не може да избяга от трудните моменти - тогава се появяват студените нюанси, но общата цветност не позволява на мъката да го потопи в мрачни тонове, страданието и болката блестят с нежен синьо-виолетов отблясък и когато в края на пътя си се отда-лечиш от броеницата на живота, ще видиш само ярки цветове - огнено червено, дълбо-ко като бездна синьо, сив-виолет, изгарящо жълто – мъниста, блестящи като перцата на колибри, докоснати от усмивката на слънчев лъч.




Именно поради тази причина, обект на част от самостоятелните ми изложби са били елементи от заобикалящия ни свят: изложбата “Водата – отражение на човеш-ките емоции” и цикъла “Огнени метамор-фози” са с идеята да покажа красотата на емоцията, независимо от това дали е положителна или отрицателна и как аз я откривам навсякъде в природата. В емо-цията на пейзажа хората откриват действи-телни моменти от своя личен живот. Спом-ням си интересната реакция по време на откриването на изложбата “Водата – отра-жение на човешките емоции”. Различните посетители споделяха свои съвсем лични преживявания, открити в платната от екс-позицията. За мен бе много интересно да науча как всеки индивидуално пречупва през своето Аз моето възприятие за окол-ния свят. Често получавам въпроса – защо

точно пейзажи? Моят “Извор на живот” в творчески аспект е преклонението пред величественото спокойствие на природата, като противовес на динамиката на човеш-кия разум, нейната непреходност, макар и непрекъснато меняща се, способността й да изненадва във всеки момент. Няма нищо в модерния свят, което да наподобя-ва дори бегло усещането от съзерцанието на пробождащ небесния хоризонт силует на планински хребет, надиплил склонове чак до спокойните морски води.

Любовта ми към природата се допълва от страстта ми към пътуването – винаги, кога-то имам възможност, се отправям на пъте-шествие, за да отгърна още една страница от живота. Както е казал Свети Августин: “Светът е една голяма книга и тези, които не пътуват, прочитат само първата страни-ца от нея.”




Заставайки пред празното платно, за-губваш увереността, че си рисувал да-дени елементи стотици пъти. Поемаш дълбоко дъх - първите стъпки са лесни, груби и несигурни, залиташ от единия край на платното към другия, страхът, че можеш да развалиш всичко постиг-нато с един замах, все още е далеч. Първите форми са реалност, бавно изплуват една след друга, изпълват с живот празното пространство. Мисълта започва да тече по-ясно, ръката става по-уверена, а окото по-критично. Пре-ценяваш всяка стъпка, връщаш се на-зад още при първа грешка, за да не се налага накрая да извървиш целия път обратно. С напредването на работния

процес идват и новите отговорности, изтикващи мисълта за самото рисуване на заден план - дали тази картина ще е по-добра от предходната, дали хората ще усетят желанието, с което си я ри-сувал и най-вече дали самият Ти ще си доволен от крайния резултат. Времето вече не е фактор, съществувате само ти и картината, като при първо влюбва-не. Не мислиш за бъдещето, градиш с безумно упорство момента, докато не е изчезнал от крехкото убежище на съз-нанието ти. А когато умората надделее и се налага да спреш, очакваш с нетър-пение утрешния ден, за да се срещнете отново.

Заставаш пред платното, съзнанието

замислЯли ли сте се над това, как се създава едно платно? как протича живота на една картина от момента на първите щриХи до последниЯ й дъХ нЯкъде по света?




ти е леко и свежо, сякаш се събуждаш до скъп и любим човек и осъзнаваш цялата красота на мига. Вече се позна-вате добре, галиш с четка извивките на сюжета, отместваш детайл встрани като немирен кичур коса. Мислите в главата ти вече са в съвсем друг по-рядък, бягаш от рутината, не си позво-ляваш да се движиш по вече познатия път, а експериментираш, търсейки верния път напред. С времето измам-ния уют на познанството с картината те обгръща с коварна нежност, не трябва да си позволяваш да се отпускаш точ-но сега, вече си на крачка от това да постигнеш нещо повече, да надминеш себе си, макар и с прашинка. Напре-жението е най-голямо - или получаваш

върховното удоволствие да надскочиш постигнатото досега или правиш стъпка назад, от която боли много. Детайлите се трупат един върху друг, тесни мазки с четката, бързи подскоци по платното, нови багри от палитрата, отново танц върху картината. Стига, стоп!

Стоиш и наблюдаваш творбата от дистанция. Вече е настъпил мига за равносметка, след всичко изживяно до момента, се налага да осмислиш пътя, изминат дотук и да оставиш живи само най-ценните мигове. Връщаш се бавно към онази идея, с която си започнал. Четката заличава дребнавите моменти, сивите петна в съзнанието. Образът се избистря като отражение върху водна повърхност, по която само преди ми-




нута си хвърлил камък. Фонът се губи ефирно в далечината, предният план започва да разказва, сюжетът се съ-бужда за свой живот и това е момента, в който вече си ненужен на картината. Тя е готова да поеме собствен път, далеч от твоите радости и тревоги, приключение, което за нея едва сега започва. Време е за разказа на нейния личен живот.

Като мъничко хлапе се крие зад гърба ти в галерията. После любопитството надделява и картината осъзнава, че све-та извън ателието не е толкова страшен.

първи дни: Сама! Непознати ръце я поемат и под-

реждат между други картини. Всичко е интересно, минават хора, поспират се,

поглеждат... всеки различен по свое-му. Някой се взира съсредоточено във всеки детайл, друг говори по телефона, докато обхожда с реещ се поглед сте-ните. Ден след ден минават различни типажи, към едни картината протяга невидими ръце да ги докосне, да бъде предпочетена пред останалите, пред други се свива, криейки се в несигур-ното убежище на рамката, с молба да я подминат. До голяма степен съдбата на една картина, се определя от първия й собственик. Дали ще стои зад вазата с изкуствени цветя в кухнята или в прос-торна стая с големи празни стени, чака-щи именно нея!

първи месеЦи: Вече сдобила се със своя първи соб-

ственик, било то изискан колекционер




или младоженци, получили я на сват-бата, тя има при кого да живее. Първи дом, в който да е част от семейството. Сияе от щастие, иска да покаже ра-достта си пред всички в къщата. Всеки миг, в който някой й подари замечтан поглед, е повод за празненство. Месец след месец се нижат, времето лети, а картината помъдрява.

първи Години: За някои от тях това е трети, пети или

дори десети собственик, други са още щастливи със семейството, в което са отраснали. При всички тях времето е оставило почти незабележим отпечатък върху платното, детински чистите тоно-ве са леко приглушени. Наяве излиза дълбочината на сенките, нежните полу-тонове в предния план, а все още игри-вите детайли пленяват окото. Картина-

та наблюдава света и се учи от своето място на стената. Ням свидетел на бегрижна радост или нечовешка мъка, страст, ярост, вярност и предателство...Изучава нашия род, тихо и безмълвно изписва в мислите си ред след ред от човешката история.

зрЯла възраст: Видяла е какво ли не, безброй очи са

впервали поглед в нея, чула е безброй определения за себе си, вече започва да се чуди, коя е всъщност. Обърква-нето, разочарованието от човешкото неразбиране, я карат да загуби не-винността си, любопитството към ос-таналите отдавна е минало. Остарява в своите мисли, докато не осъзнае от позицията на времето, че е много по-вече от нас, хората, и че, ако именно ние не я унищожим, ще остане заклю-




чена завинаги в своя самотен свят. Цветовете са приглушени, носталгично усещане за това, което е безвъзвратно отминало.

свидетел на историЯта: Създателят й отдавна е починал,

трудно е да си го спомни, спомня си трудно дори собствената младост, го-дините за нея се измерват вече в сто-летия - 1, 2... 5 - периоди на величие и падение, странстване в далечни земи, завръщане в родината, отново далеч, тълпи от хора, непознати отвън, но в същността си изучени до болка... хора, все така неуспяващи да прекрачат гра-ницата на краткото си съществуване. Огорчението и объркването отдавна

са отминали, отново стои на стената, но от позицията си на учител. Учител, предаващ частица от историята на безбройните наследници на този, кой-то някога е създал нея. Постигнала е равновесие със себе си, за да дочака някой ден и своя край.

краЯт: Героичен или тривиално скучен - по-

жар, човешка глупост, война или шега на природата, причините са безброй...картината бавно се стапя в история-та, която сама е изтъкала. Цветовете се загубват един след друг, докато се слеят в едно последно издихание. Време е следващото поколение да за-живее свой живот.



Завръщане

автор: антония фо ♦фотограф: Симон Версано ♦

театър

Витенбергвъв



театър

Предвид на това, че съм чо-век, безвъзвратно запленен от театралното изкуство във всичките му форми, превъ-

плъщения и интерпретации, изпит-вах известно неудобство от факта, че при всичкото ми прекарано време по всевъзможни театри, театрална работилница Сфумато (по необясни-ми за мен причини) оставаше в не-прекъснато очакване на първото ми посещение. С голяма радост мога да заявя, че най-сетне тази първа среща се състоя и беше толкова успешна и запленяваща, че съвсем не остана единствена, напротив - очакванията и надеждите са за още безброй дру-ги. Усещането, което те завладява с навлизане в това пространство е ин-тригуващо и загадъчно. Поне при мен ефектът е точно такъв. С всяко едно изживяно представление там досега, това, което според мен изпъква най-силно е задълбоченото и сериозно творческо изследване, вълнуващите пътешествия и търсения през раз-лични светове. Едно от най-новите сред тях е театралната постановка на Иван Добчев и Георги Тенев „За-връщане във Витенберг”, вдъхновена от „Хамлет” на У. Шекспир и „Розен-кранц и Гилденстерн са мъртви” на Том Стопард.

сред една атмосФера,която не бих определила толкова

като мрачна, колкото като загадъчна и мистична, случващото се те потапя и обгръща в сенки и видения. Пре-дизвиква към размишления за пагуб-ните последици на властолюбието; за сблъсъка на човека с неговите цен-ности в паралел с времето, в което му е отредено да живее.

Светът се е превърнал в място за забавление, в отдушник, където же-ланието за власт взема връх над чо-вешките ценности и се е превърнало във водещ принцип на поведение.

Където духовната свобода и реши-мост към действие са непригодни и съразмерни с „лудостта”. Изречените думи се изгубват като ехо; отекват като нещо далечно, но в същото вре-ме и като нещо познато и приближа-ващо.

Остава усещането за нещо погу-бено, но и с поне малка надежда за спасение и промяна. Можем ли на-истина да променим нещо?! Имаме ли избор и ако да - кой е правилният



театър



театър

път, по който да поемем?! Способни ли сме да изберем?! От кого зависи решението и ще успее ли да промени нещо?!

даниЯ и витенберГ са противопоставени като две въз-

можности, пред чии то вечен избор сме изправени - добро или лошо; ред-но или нередно; дълг или бягство?!

Дания - като неблагоприятното мяс-то, което обитаваме, но и Витенберг - като утопия, където все пак се про-крадва надежда за едно по-добро бъдеще, за закъсняла, но все пак възможна справедливост. Изправени пред подобен избор, кое е това, кое-то ни кара да продължаваме да се съмняваме, да се бавим в решенията си и да не предприемаме действия?! Въобще способни ли сме да направим своя избор или ни е по-удобно да сто-

им на вечен кръстопът?! При постоянната неудовлетворе-

ност на чувствата (независимо от по-коленията и епохата) лесното преда-ване и приемане на обстоятелствата, един от спасителните знаци може да се приеме образът на Офелия - като олицетворение на любовта.

любовта, която може да бъде както окриля-

ваща и споделена, така и пагубна, самотна и унищожителна.Такава, която е способна да те направи още по-сам, но и да те предизвика да намериш смисъл, да провокира чо-вешкото у всеки, защото каквато и да е тя, любовта е една от главните задвижващи човешки сили и желание за живот. Способна е да те накара да търсиш, да се надяваш, а защо не и да направиш своя избор!



Шоколадът на Chef Petrov с грижа за здравето

в подкрепа на “I Can Too”ой не обича да похапва шоколад!? Пораснали и непораснали

деца - малки, големи, стари, млади – всички се усмихват само при вида на какаовото удоволствие!

Ценители или не, със си-гурност ще ви заинтригува невероятния нов шоколад на Chef Petrov, който ще бъде представен в Сердика Център от 1-4-ти декември в пространство, предоставено безвъзмездно за благотвори-телната инициатива.

На откриването на 2-ри декември (петък) от 18.00

часа, етаж -1. Ще ви очаква самият създател на здраво-словното лакомство; много български звезди; пирами-да от шоколади, томбола с изненади, както и музикална изненада от новите лица на фондация И АЗ МОГА/ I Can Too – Voiceland, които ще пеят на живо.

Chef Petrov създава сладкото изкуше-

ние, уникално с полезните си съставки и за любителите на здравословния начин на жи-вот. Една от тях е естествено добитият от захарно цвекло заместител на захарта – Изомалт. Той е източник на антиоксиданти, подсилващи имунната система, забавящи стареенето на органиизма и стимулира производството на ендорфин (хормонът на щастието).

С този свой здравословен и изключителен продукт Chef Petrov реши да подкрепи инициативите на И АЗ МОГА, като процент от всеки прода-ден шоколад ще бъде дарен за благотворителност.

Целта на I Can too е да помага на децата в

нужда. През изминалите

I Can too

години фондацията създаде много инициативи, медийни събития и културни изяви, с които популяризира пробле-мите на тези деца и необ-ходимостта от създаването на медицински центрове за техните нужди. Актуалната цел на И АЗ МОГА е създа-ването на Център за деца с аутизъм в гр. Пловдив.

и вие можете да помогнете като изпрати-

те sms на 1415, поръчате Ко-ледни картичкиа на: [email protected] или си закупите тениска със социално посла-ние, защото с тениска I Can Too – носиш надежда!

за контакт: Фондация И АЗ МОГА: гр. София, ул. Гурко 12, ет. 7,

офис 34тел.: + 359 2 937 78 62 www.icantoo.eu Facebook: I Can Too

дарителска сметка: Фондация И АЗ МОГА ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БългарияIBAN:BG15BPBI79421080910101 SWIFT (BIC): BPBIBGSF

К



“дА ПреБориШ ПлАнинАтА”Автор: даниел Алековwww.dancakes.com ; www.memod.deviantart.com e-mail: [email protected]

бГ таланти


вижте също и брой 35, в който:

със светлин кърлов Говорим за Филма мУ -

първиЯт бълГарски пълнометражен 3D стереоскопичен

анимаЦионен Филм,

ще прочетете още и интервюто ни с елиЦа тодорова

...както и дрУГи интересни материали


Ние ценим мнението на читателите си

От този месец всеки читатетел на списа-ние „BG Art Class“ вече ще може да из-каже мнението си в специално отворена

за целта тема във форума, да даде предложения как списанието да стане по-доб ро, да каже какво му харесва или не му харесва в сегашния му ва-риант. Очакваме да разберем какво още бих те искали

да включим в следващи броеве, с кой български художник, писател, поет, музикант, актьор или друг български талант бихте искали да направим ин-тервю, кои материали са ви харесали и кои не са. Какво още би ви било интересно да прочетете на страниците на списанието.За да отидете в темата, в която можете да напи-

шете мнението си, кликнете на този линк: тема за мненияА най-интересните коментари ще бъдат публи-

кувани и в списанието.

Очакваме мненията ви

Ново! Ново! Ново!

http://forum.amazonkibg.info/YaBB.pl?num=1321368823

http://forum.amazonkibg.info/YaBB.pl?num=1321368823

bg art class #36

Documents