magazine bg art class 09 2011

Специален гост:

Влади Въргала

2 BG art class СЕПТЕМВРИ 2011

съдържание

12

03

32

38

Рожденици през септември .............. 033D конкурс с награда ......................... 08Творба от Александър Наничков ...... 10Специален гост:Влади Въргала ................................... 12Концерт на Рут Колева ..................... 30Постимпресионизъм .......................... 32Творба от Андрей Каменов .............. 36Кино: за филма „Лешникотрошачката“ ....... 38

Корицана броя

брой 34:

Изданието може да съдържа изображения, неподходящи за лица под годишна възраст!

внимание!

18

За контакт:e-mail: [email protected]

http://amazonkibg.info

СЕПТЕМВРИ 2011 BG art class 3

септември

през септемвриРожденици

Борислав Стоев е роден на 21 септември 1927 г. в София български художник, график и илюстратор. През 1953 г. завършва Националната ху-

дожествена академия, специалност илюс-трация при проф. Илия Бешков. Между 1957 и 1975 г. работи като илюстратор в списанията „Пионерска самодейност“ и „Дружинка“. През 1962 г. е и художник-постановчик на филма „Калоян“. През 1975 г. става главен художник на издател-ство „Български художник“. От 1984 г. е професор по илюстрация в Националната художествена академия в София.

От 1992 до 1996 г. е председател на Съю за на българските художници.

Оформил и илюстрирал над 400 детски книги. Творбите му се отличават с прос-тота на типажа и експресивност. Освен в областта на илюстрацията и графиката, работи и в областта на монументалното изкуство (релефи, стъклописи и др.), ри-сунката, акварела, изкуството на книгата и графичния дизайн. Има над 30 самос-тоятелни изложби в страната и чужбина (Краков, Виена, Париж, Токио, Сапоро, Адис Абеба, Лисабон и др.). От 1996 г. преподава в Катедрата по изобразително изкуство в Югозападен университет „Не-офит Рилски“ в Благоевград. През 2006 г. издава книгата „Основи на графиката - лекционен курс“, в която присъстват всички видове графични техники: гравю-ра на дърво, офорт, суха игла, акватинта, литография, ситопечат и други. Борислав Стоев е носител е на различни награди и отличия, сред които орден „Народна ре-

публика България“ III степен през 1978 г., орден „Кирил и Методий“ I ст. през 1976 г. и званието „Народен художник“ (1986 г.).

стоян веневе роден на 21 септември 1904 г. в село

Скриняно, община Кюстендил. Завърш-ва гимназия в гр. Кюстендил. Още през ученическите си години започва да ри-сува карикатури за различни вестници и списания - „Червен смях“, „Звънар“, „Ехо“ и други, които карикатури са подписани с псевдонима Пролетарче.

Завършва живопис в Художествената академия - София при проф. Б. Митов, проф. Ст. Иванов и проф. Д. Гюдженов. Още в ранните си творчески години става

Текст и изображения: Internet ♦



широко популярен. Негови-те произведения са основ-но в живописта, но рисува също и графики и карика-тури.

Неколкократно е подвеж-дан под отговорност заради антифашистките идеи в ня-кои от произведенията си. Други основни теми в кар-тините на Стоян Венев са народният фолклор и бит.След 9 септември 1944 г. той публикува множество свои карикатури във вест-ниците „Стършел“, „Работ-ническо дело“ и др. Големи успехи имат и неговите кар-тини в живописта.

Организира самостоя-телни изложби в София (1942), Москва (1965), ГДР (1969), Западен Берлин (1971) и други.

васил Казанджиеве роден на 10 септември

1934 г. в Русе. На 7-го-дишна възраст започва да свири на китара, а две

години по-късно и на пиа-но. Десетгодишен започва да композира. Първите му учители по композиция и дирижиране са Константин Илиев и Добрин Петков.През 1957 г. завършва Бъл-гарска държавна консер-ватория. Учи композиция в класа на проф. Панчо Вла-дигеров и дирижиране при проф. Влади Симеонов. Още като студент в Акаде-мията той завоюва лауре-атско звание за “Симфо-ниета” за голям оркестър на шестия международен младежки фествал в Мос-ква (1957 г. - председател на журито Дмитрий Шоста-кович).

Започва кариерата си като диригент в Софийска-та опера (1957-64). През 1962 г. основава камерния ансамбъл „Софийски со-листи“ и работи като негов главен диригент до 1978 г. Между 1979 и 1993 г. Ка-занджиев заема поста главен диригент на Симфо-

ничния оркестър на БНР.Той се занимава активно със звукозаписна дейност, а също така и с препода-ване в Консерваторията: Четене на партитури (от 1960 г.), и Оркестрово дирижиране (от 1984 г.). От 1985 г. е професор по оперно и симфонично дирижиране. През 2005 г. е избран за член-кореспон-дент на БАН. На 12.01.2009 г. Управителният съвет на БАН избира чл.-кор. Васил Казанджиевв за Академик в направление „Творци на изкуството”.

Автор е на множество музикални произведения: пет симфонии и други про-изведения за симфоничен оркестър, инструментални концерти, музика към фил-ми и театрални постановки, хорови и камерни творби. В началото на XXI в. той ра-боти активно като компози-тор, представяйки с голям успех своя симфонична и камерна музика на различ-ни фестивали или концерт-ни форуми в България и в чужбина.

димитър войнов - син

е роден в София на 20 септември 1971 г. Завърш-ва Средно Художествено Училище за Изящни Изку-ства „И. Петров“, София. През 1997 г. завършва стенопис в Националната художествена академия “Николай Павлович”. Ху-дожникът е със забеле-жителен талант, съчетан с духовност, отличен

септември



произход и образование. Вълнува го силно и рисува изключително образа на жената, по-точно предис-торията на женствеността. Участва успешно в общи и индивидуални излож-би в България и Европа. Носител е на множество награди. Негови картини са собственост на много частни колекции в Бълга-рия, Швейцария, Австрия, Гърция, Германия, Фран-ция, Испания, Англия, Ита-лия, Холандия, Португа-лия, САЩ. Живее и работи в София.

миКеланджело меризи да Караваджо,

наречен по името на град Караваджо (близо до Ми-лано), е италиански худож-ник, роден на 28 септември 1573 година.

С въведената от него тех-ника на драматично осве-тяване на отделни фигури на тъмен фон, той става един от основоположници-те на барока в живописта, оттласквайки се от гос-подстващото течение на мание ризма.

В големите композиции на Караваджо преобла-дава драматизмът, дока-то в малките, както и в портретите се наблюдава спокойствие. Отхвърляйки традиционните за иконог-рафията идеализирани образи, той избира за модели на своите апостоли и светци обикновени хора

от народа. Възпроизвежда точно кожата, бръчките и материите на дрехите им.

Херцог Франсоа дьо ларошФуКо

е един от големите май-стори в областта на худо-жествената проза, роден на 15 септември 1613 г. в Па-риж, Франция.

Неговите „Максими“ пред-ставляват кратки афоризми от няколко реда. Ларошфу-ко е сатирик-изобличител - философията му е фи-лософия на отрицанието и неверието. Навсякъде той вижда егоизъм, невежество,

тъпота, лицемерие. Дьо Ла-рошфуко е бил непримирим противник на абсолютизма и се е борил против Ришельо и Мазарини.

едмънд блеър лейтън

е роден на 21 септември 1853 г. английски художник, свързан с романтизма и „Прерафаелитско братство“.Той е син на художника Чарлс Блеър Лейтън.

След като завършва средното си образование, учи в Кралската академия на изкуствата. Жени се за Катерин Наш през 1885 г.,

септември



с която имат син и дъщеря. Ежегодно прави изложби в Кралската академия от 1878 до 1920 г. Както може да се очаква от неговата страст към историческия жанр, той е и колекционер на стари музикални инструменти, древни картини и мебели. Живее в Лондон и умира на 1 септември 1922 г.

Лейтън е художник, зани-маващ се с историческия жанр и най-вече Среднове-ковието, но също и периода, наречен Британско регент-

ство. Неговата популярност продължава да расте, зара-ди реалистичните му роман-тични картини, където са изобразени красиви принце-си, девойки и смели рицари.

Франсоа бушее френски художник от 18

век, директор на Кралската академия и придворен жи-вописец на Луи XV. Виден представител е на стила рококо.

Франсоа Буше е роден на

29 септември 1703 г. в Па-риж, Франция, в семейството на художника-гравьор Никола Буше. Първите си уроци по рисуване взема от баща си.

През 1723 г. се явява на конкурс за „Римската награ-да“, организиран от Кралска-та Академия. На него пред-ставя платното на библейска тематика „Евилмерод, син и последовател на Навуходо-носор освобождава от вери-гите Йоаким, когото баща му държал седем години око-ван“. Франсоа Буше печели голямата награда и правото на безплатно обучение във филиала на Френската Ака-демия в Рим. Тъй като там в момента няма свободни места, се налага художникът да отложи пътуването си до Италия.

В края на 1727 г. Буше заминава за Рим. Пристига през май следващата годи-на. Пътуването му е финан-сирано от херцог Антиен, любител на изкуството.

Връщайки се в Париж през 1731 г., Буше е приет за член на Кралската академия. От 1735 г. той е асистент в нея, а от 1737 г. - професор.В 1732 г. се жени за Мари-Жан Бюзо. Предполага се, че красивата млада жена по-зира за много от картините с нимфи и богини на Буше. През 30-те и 40-те години на 18 век Буше работи мно-го по поръчки за декори от страна на парижките театри и операта. Създава серия проекти, предназначени за кралската манифактура за гоблени.

В 1735 г. Буше получава първата си поръчка от стра-на на Луи XV. Тя е серия от 6

септември



картини с ловни сцени в екзотични страни. Предназначени са за кабинет в кралските апартаменти във Версай.

Станал моден сред аристокрацията ху-дожник, Буше получава поръчки от много короновани особи: Фридрих II, Екатерина II, Максимилиан III Баварски, Станислав Ав-густ Понятовски.

Към края на 40-те години, покровител-ка на Буше става маркиза дьо Помпадур, любовница на крал Луи XV, имаща голямо влияние във френския политически и култу-рен живот. Благодарение на нея, през 1752 г. Буше получава жилище в самия Лувър, а по-късно и годишна рента от 1000 ливри. През 1755 г. е назначен за директор на кралската манифактура за гоблени.

След смъртта на мадам дьо Помпадур (1764 г.), Буше успява да запази благоволе-нието на краля. В 1765 г. той е назначен за

„Пръв придворен живописец“ и директор на Кралската академия за живопис и скулптура.

През 1768 г. художникът напуска дирек-торския пост в академията и се оттегля от официална кариера.

Буше създава разнообразни по теми и жанрове произведения: портрети, пейза-жи, митологични, библейски, жанрови и пасторални картини. Автор е на множе-ство проекти за декори и костюми в теа-търа и операта, гоблени и порцеланови изделия за манифактурата в Севър.

Сблъскващо се с критика още приживе на художника, творчеството му е обвиня-вано в липса на вкус, фриволност и „бу-доарност“.

Франсоа Буше умира на 30 май 1770 г. в Париж. След смъртта си, Буше е заб-равен за дълъг период от време. През 20 век е реабилитиран.

септември



КонКурс

3DBG.com и Тера Комюникейшънс АД

обявяват конкурс за анимационен 3D герой

задача:Трябва да се измисли, моделира и текс-

турира типаж, притежаващ някакви харак-терни черти/интересна индивидуалност (смешен, миловиден, зъл, грозен и т.н.). Типажът трябва да има ръце и крака, така че да може да танцува и да извършва ос-новните движения на човешко тяло.

При моделирането на типажа, участни-ците трябва да имат предвид, че модела впоследствие ще се анимира (това не се включва в конкурса) и трябва да бъде в поза, удобна за rigging. Моделът не трябва да е low–poly.

За оценяване всеки участник трябва да представи фронтален, страничен, перспек-тивен, както и wire изглед.

Не се допуска ползването на чужди моде-ли и концепти при разработка на типажа. Не се допуска ползването на стари модели.

КаК да добавяте творбите си?Добавете проектите си в галерията на

портала следвайки инструкциите за качване на изображения за конкурси от тук. Натис-

3DBG Network е организация, подпомагаща креативни таланти, дизайнери и хора, живеещи в света на компютърната графика, предоставяйки им възможността да покажат творбите си, да се свържат с колеги, работодатели и други, въвлечени в сферата на изкуството.

Автор: Бисер Парашкевов [Bobby]


http://3dbg.com/show_help.php?id=8

http://3dbg.com/index.php


КонКурс

нете тук, за да качите проект.Всеки участник си създава входяща тема

в тази секция и линква вече качените изо-бражения от галерията.

оценКа:Победителят ще бъде определен от "Тера

Комюникейшънс" АД. Участията ще се оце-няват по следните критерии:

- идея, оригиналност, излъчване- прецизност на моделирането- текстуриране

сроКът за предаване на работите е удължен до 30.10.2011 - вКлючително.

награда:До седем дни след приключване на кон-

курса ще бъде обявен победител, който ще получи парична награда на стойност 1000 лева.

процедура за получаване на наградата:

След официалното обявяване на победи-теля, организаторът ще се свърже с него, за да уточнят начин, по който да си получи наградата.

Победителят може да получи наградата си след като е подписал договор, уреждащ авторските права за използване на 3D ге-роя от „Тера комюникейшънс”АД.

В случай, че печелившият участник е на възраст под 18 години, наградата може да бъде получена само от неговия настойник/попечител/представител.

за подробности и въпроси, свързани с конкурса, посетете тази тема - http://3dbg.com/phpBB3/viewtopic.

php?f=66&t=16136

Развихрете фантазията си и създайте запомнящ се образ!!!!

Автор: Огнян Бонев [North]


http://3dbg.com/login.php?goto=add_project.php

http://3dbg.com/phpBB3/viewtopic.php?f=66&t=16136

http://3dbg.com/phpBB3/viewtopic.php?f=66&t=16136


бг таланти

Автор: Александър Наничков, a.k.a. Incawww.tsabo6.deviantart.com , www.artofinca.com

e-mail: [email protected]



Лошото е физическо действие, а добротата е състояние

специален гост



BG Art ClAss:Здравей. Едва ли е нужно да се предста-

вяш, но да започнем с нещо.

влади въргала:Казвам се... имам много имена, не знам

кое точно да кажа... приемаме Владо.

BG Art ClAss:Скоро ще излиза твоя филм “Операция

Шменти капели”. Да поговорим за него?

влади въргала:През 2000-та година, в един доста проти-

воречив житейски период за мен, седнах и написах разни неща. Случиха ми се неща,

граничещи с абсурда и реших да ги дора-звия, като ги описвам и те стават нещо като терапия. Да речем, случват се неща, на които аз съм или потърпевш, или съучаст-ник, или жертва, или причинител и реших, че времето, в което живеем предлага доста нюанси и като че ли ние го гледаме много еднозначно. Телевизионното шоу, което за мен не представлява интерес, поднася едностранчиво проблематиката на деня и социалните теми, които вълнуват хора-та. То ги поднася от позицията на черно и бяло, като в общи линии бяло почти няма. Там всички, за които говорим трябва да ги показваме какви са тъпанари. Понеже в крайна сметка аз се занимавам с изкуство, имах нужда от някакъв творчески акт, за да




интерпретирам времето, в което живея и така се роди сюжета на първоначално теа-тралната пиеса “Моят дом е моята крепост” или “WC - BG”. В последствие започна да става на филм, който го кръстихме “12 и 10”, който го правя вече шеста година. Сега го завършвам и ще излезе под заглавието “Операция “Шменти капели”. Накратко това са нещата по започването и в какво се паке-тира.

Сега, това е, да го наречем един творче-ски акт на една социална позиция на един човек, занимаващ се със страни от култу-рата на нашата нация. Аз искам да разка-жа една история под формата на видео и аудио. Искам да я разкажа, защото мисля, че ние вече толкова сме полудели, че не се замисляме за първопричините да сме таки-ва каквито сме. Кое е това, което ни кара да сме лоши? Кое е това, което ни кара да се мразим? Кое е това, което ни разделя? Кое е това, което ни кара да се превръщаме в такива, че да се съюзяваме, когато трябва да унищожим някого и обратното – всеки един от нас да се бори самостоятелно за собственото си оцеляване. Защо, когато става дума да се оцелява, много трудно се намират единомишленици, а когато става дума да бъде унищожен някой, е бъкано с хора. Ето с това се занимава този филм. И още много други подобни теми, но главно “коя е причината да сме такива?”.

Навремето правихме една скрита камера, в която нареждаме опашка в един супер-маркет – затваряме касата, докато се наре-ди опашка. После минава една бременна жена с кисело мляко в ръка и казва на хора-та: “Извинете, само едно мляко” и те всички казват: “Да, да, минете, минете”. В момента, в който стига до касата, тя вика: “Бобииии” и пристига един с бебешко корито, до горе пълно с покупки... и никой от опашката не реагира. И ние: “А! Какво стана сега?” - ос-таваме без скрита камера, нямаме мате-риал. Пак затворихме касата, изчакахме втори път да се нареди опашката, обаче сложихме вече и наши хора. И в момента, в който бременната пак я пуснаха и тя викна “Бобиии” и Боби дойде с коритото... и както мълчаха всички, в момента, в който нашите хора казаха: “Ама, какво е това?!” и цялата опашка: “Какво си въобразявате вие?”... се развикаха. Какво се оказа всъщност?

BG Art ClAss:...някой трябва да даде тон.

влади въргала:Дааа и недай си боже това да е в нещо

гадно, хората моментално се разбират. За-почват в синхрон да действат.

Ииии още нещо също, докато снимахме скрити камери... Голяма школа е всъщност.




Докато снимахме скрити камери, такава солидарност от страна на всички участници много трудно можеш да намериш в друго начинание и на друго поприще.

BG Art ClAss:В смисъл?

влади въргала:Ами в смисъл, снимаме филм и ми е труд-

но. Трябва да ходя да убеждавам хората, да ги моля, да плащам, да търся начини как организационно да се извършват нещата, как да се структурират... Правим скрита ка-мера и когато е да прецакаме някого, всеки вика: “Еее, дай аз ше докарам моята кола. Знаеш ли какво имам аз?”, другия вика: “Еее, аз па ше докарам 6 човека, дето ше направят едикакво си”... “Еее, аз ше зема това ше направя”.... Всеки дава всичко от себе си, когато е да прецакаме некой, човек е много всеотдаен. Много.

Това са горе-долу нещата, които съм изследвал така по време на работата си в “Скрита камера”. Така че този филм се занимава точно с това “кое ни кара да сме такива каквито сме в момента”... а ние не сме добри. В момента вадим от себе си само лошите си страни, ние не даваме шанс на добрите си страни да излязат от нас, защото явно примера липсва за това.

Тъй като доста от хората, които успяха на времето показаха, че всъщност успяват свръхагресивните, безскрупулните и тези, които са готови да минат от другата страна на бариерата. И понеже това е един сце-нарий, който в началото наистина им даде голям ресурс, голям капитал мина в ръцете на тези хора и обществото реши, че това е пътя. И до ден-днешен още не могат да се отърсят, а и няма примери, че по честен път и с труд можеш да спечелиш пари. А то се оказа всъщност, че всичко е за парите. Не е за нищо друго – не е за черното и бе-лото, не е за правото и кривото, не е за така трябва да бъде или не трябва да бъде така, не е за добрите и за лошите, а за парите. И за това става дума винаги – за парите. И в този филм също за това става дума.

BG Art ClAss: Отдавна е казано, че лошия пример е

заразен.

влади въргала:Абе, виж сега, злобата е това, което движи

света. Има много неща, които са създадени от това. Първо, мързеливия е изобретил багера, не го е изобретил работния. На тоя, дето му се работи, мисли за това как да ходи да работи. Работен е бил тоя, дето е доразвил нататък машината. Но след този,




който е изобретил багера, веднага едно за-вистливо гласче е проговорило у конкурен-цията: “Аааа, я виж тоя какво направи! Аз пък ше го направя... ше сложа и корито да има отзад – хем да копае, хем да жъне!”. В това време друго завистливо гласче на друг човек казало: “Да бе, ама аз пък ше го на-правя да има и отстрани, да има да приби-ра...” и така, е го в един момент стигаме до днешните комбайни, които сами обработват хектари земя, а човека, ако не е собстве-ник, седи безработен отстрани. И такаааа, всичко е на базата на злобата. Такива неща се случват от позиция на “от добро по-до-бро”. Такова нещо няма. Значи, добрината е покой. Добрината е смирение. Добрината е хармония. Добрината е спокойствие. За-вистта, злобата е движение. Това е прогрес. Това е активност. Защо? Насила добро можеш ли да направиш? Какво значи наси-ла? По някакъв начин да повлияеш. Не. Не можеш насила. Но лошото можеш. Следо-вателно лошото е физическо действие, а добротата е състояние.

BG Art ClAss:Не съм мислила по този въпрос.

влади въргала:И аз. В момента разсъждавам на глас.

BG Art ClAss:Излезе, че злобата е двигателя.

влади въргала:Дааа. Значи, на времето, когато ме

приеха във ВИТИЗ “Актьорско майстор-ство”, имаше един пич, който завършваше “Актьорско майсторство” и беше приет в “Кинорежисура”. За всички хора по онова време това беше едно от, може би, най-големите постижения, тъй като тогава не беше много лесно да учиш кинорежисура. То Актьорско беше трудно, пък камо ли Кинорежисура, където приемаха по два-ма-трима души само. А той завършил “Ак-тьорско майсторство” и то в класа на Коко Азарян и влезе да учи “Кинорежисура”. И когато се бяхме събрали на студентски ку-пон по случай приемането ни във ВИТИЗ, той седеше с чаша уиски в ръка, кръсто-сал крака на коляното и много умозрител-но заключи: “Пичове, и запомнете, зло-бата – това е, което движи света!”. И ние отпред, младите дихатели: “Ааааа, бати тоя къв е умен!”. Аз, обаче, изследвам от тогава... и той е прав! Особено в Бълга-рия, ако завистта е действие, а добротата е състояние, то състоянието е замразено отвсякъде.




BG Art ClAss:Действията във филма от реалността ли

са или си ги измисляш?

влади въргала:Те са от реалността и ако съм имал спо-

собността и бях направил филма тогава, когато съм го писал, то този филм щеше да звучи пророчески, докато сега звучи, да го наречем, повествователно за някои от нещата, за други е като злободневка. Във филма има много неща, които години след това се случиха на българина. Аз се ме-рех в абсурда. Всяка ситуация мислех да я закарам до такива мащаби, че да изглежда невъзможна, нали. Да бъде по-забавно. Уви, тези кретении се случиха с този народ.

BG Art ClAss:У нас абсурдното е нормално.

влади въргала:Да. Освен всичко друго, в сюжета на фил-

ма чрез една хипербола, в лицето на геро-ите реално е обществото, в което живеем. Но аз не искам да правя анализ, аз съм разказал една моя фикция за живота, който ми се случва, който живея и за света, който ме заобикаля. Разбираш ли? Предпочитам това, което съм искал да кажа, другите да

го кажат. То така беше едно време: “Какво е искал да каже поета със стихотворени-ето?..”. Абе, какво е искал. Напил се е, събрал е едни рими, там написал нещо, сторила му се е добра подредбата... какво е искал да каже? То той не знае!

Никога няма да забравя - Чапкънов има-ше една изложба в Унгарския културен цен-тър (говоря за преди 25 години) и аз имах честта да имаме добри отношения още преди да стана популярен. Отидох на тази изложба – имаше една пластика на човек с птица. Страхотна! Беше все едно се отде-ля от земята с протегнати ръце, а птицата беше на върха на пръстите на едната му ръка. Имаш чувството, че и двамата летят, едва ли не човека лети и носи птицата. И му казвам: “Чап, не разбирам, обаче това страшно ми харесва!”. Той каза: “Виж, да ти кажа, и аз не разбирам, но много се рад-вам, че ти харесва!”.

BG Art ClAss:Във филма променял ли си нещо от пър-

воначалния вид?

влади въргала:Е, да. Доста неща се промениха, първо,

защото аз се учех как да направя филм. Значи, филм се прави по определен начин,




както, когато човек си стро-ши крак или ръка, гипсира-нето се прави по определен начин, за да му зарастне костта. Има си определе-ни етапи, значи – първо се мокри, след това се пола-га, след това увива с бинт, така изсъхва и т.н. Така е и с правенето на филм. В България не можеше по онова време да имаме школа за това, как се прави съвременния филм. Ние знаем, че първо трябва да заври водата, после се слага боба, но съставките на манджата ги нямахме, секретите на професията. И всичко това във време-то вече даде възможност да направим нещо. Колко-то повече се занимавах с времето, толкова повече неща откривах и научавах и ми даде възможност да мога вече да разказвам с похватите на киното и дру-гите страни на историята, които биха били интересни за зрителя. Докато в нача-лото не бих си и помислил да стигна тези мащаби. В момента говорим за неща като 3D анимации, които са включени, има пироефекти, има снимани неща в много интересни ракурси, с много богати костюми... в неща, които се случват в рамките на 20 години и то съвсем убедително. Имаме голямо изобилие от реквизит, от оръжеен арсенал, от каска-ди... от доста неща.

BG Art ClAss:Кой ви отпусна арсенал?




влади въргала:Аз имам тази привилегия да съм прия-

тел с хора, които наистина заради прия-телството ми протягат ръка, а не защото това ще им донесе някакъв дивидент, било финансов, било някаква реклама или пък “Аз съм големата работа, Владо Въргала” и трябва да ми се подмажат. Не. Просто чисто приятелски ние се под-държаме.

BG Art ClAss:Това действащи оръжия ли са? Не са

само реквизит?

влади въргала:Има и действащи. В интерес на истината,

има и действащи.

BG Art ClAss:Има ли кой да следи за безопасността?

влади въргала:Да. Значи това са инструктори от

стрелкови клуб “Левски” на “Герена”. Марин (не му знам второто име) се казва оръжейника, който работи в една от най-добрите в България оръжейни компании, които са за оръжеен рекви-зит за снимки. Зарко и Дойчин са пиро-техниците, които работят с всички чуж-ди продукции, които идват да снимат в България. И така да се каже, всичко е проверено. В този филм ние прилагаме доста от знанията, които екипите натру-паха в работа с американските и ита-лианските продуценти.

BG Art ClAss:Аз питам от гледна точка на възможни

инциденти по невнимание. Знаем, че в различни филми са умирали хора зара-ди непроверени оръжия.




влади въргала:Не. Не. Тук за секунда нямаше елемент на

експеримент или на непрофесионализъм. Аз съм запознат с материята за оръжията, но винаги човек трябва да има не едно, а сто наум, когато става въпрос за оръжия. Затова всяко едно нещо беше много преци-зирано. Когато преди шест години започнах да снимам филма, нямах възможност то-гава да създам такава организация, че да мога, примерно Марин да ми донесе оръ-жия да ги ползвам. Тогава на доста прияте-ли звъннах и им казах: “Пич, абе, виж какво – правя един филм, така и така, трябва ми...” и всеки си даде оръжието. Нещо, кое-то... всички бехме направо за затвора (смее се). Ако някой беше влязъл в тази къща, където снимахме и където беше стаята с оръжията... имам една снимка, трябва да я намеря да ти я покажа... значи, там имаше оръжия - 2 седмици кръгова отбрана мо-жеше да наредиме. И най-тъпото в цялата тая работа, разбираш ли, е, че има пласт-

масови такива, които са едно към едно с истинските, обаче йок – аз нямам време и възможност да търся пластмасови, затова с истински бойни. Може би една.. не “може би”, а най-скъпата снайперистка пушка в България, която струва колкото нов мерце-дес, участва също във филма. Тя е на един приятел, който ми я даде. И така... Дори с каскадите. Пепи – един приятел, който направи няколко каскади с коли, падане от балкони, ей такива най-различни. Някои от актьорите си направиха техни каскади – примерно, Христо Шопов си участва в едно преследване с кола, той сам си го прави. То въпроса не е дали е страшно или не е страшно, а дали е редно или не е редно. Не е редно. Значи, трябва да има каскадьор. Еми, нямам пари за каскадьор. А и тук не става въпрос за пари, защото винаги може да се намери приятел, който да го направи, но то вече няма разлика. След като прия-тел ще го прави, по-добре да си го направи Христо - той също е приятел.




BG Art ClAss:От преди шест години сте започнали да

го снимате или тогава е било само като идея и сега се снима всичко?

влади въргала:Да, тогава започнах да го снимам. Не,

като идея е било 2000-та година.

BG Art ClAss:Аз мислех, че тогава е било само идея, а

сега се снима.

влади въргала:Не, 2006-та започнах снимките. Ипотеки-

рах си имуществото в банката и започнах снимките.

BG Art ClAss:Как снимаше – сцена по сцена или по ня-

какъв друг план?

влади въргала:Не. Заснех нещата, които сметнах, че ще

станат добре за момента. Не ми стигнаха тези работи. Не ми стигна като натрупване. Като кино беше недостатъчно. Свършиха парите, но в момента, в който имах пари - работя, работя... Години наред аз работя на първо място, за да си връщам парите в банката, след това, АКО остане нещо, оти-вам – нова сцена и след това пак работя, работя... за да може да продължим на този режим.

Преди една година мой приятел ми про-тегна ръка по най-авантюристичния начин, бих казал.

BG Art ClAss:Отново някакъв абсурд?

влади въргала:Абсурд не. Това не е абсурд. Животът е

абсурд, защото търсиш логика. За разлика от книгите, в живота логика няма. Нима е




логично здрав прав човек да се разболее или да получи инсулт? Няма логика, но се случва. В това отношение е много грешно човек да мисли, че е... той е само изпълни-теля и има други воли, които в момента са водещите. Както казва Петър Христов (чо-векът, който помага за живота на Мануела Горсова): “Всички сме пощальони на тази земя”. Т.е. всеки един от нас носи някакво писъмце, някакво колетче, някаква пратка, някаква вест и си има своята си мисия – да я даде.

BG Art ClAss:Прекъснах те преди малко – беше започ-

нал да разказваш за приятеля си, който ти е помогнал неочаквано.

влади въргала:А! Говорим за мангизи. Да. Значи, ако ме

питаш сега кое е най-важното при правене-то на един филм, веднага автоматично ти казвам, че това е идеята, структурирането

на работата, хората и най-важното от всич-ко са парите. Но още по-важно е тези пари как и на кого ги даваш, защото българина, като види пари полудява. Той загубва само-обладание. Налазват го непознати чувства. Открива у себе си неподозирани неща. Иии хора можещи, в един момент спират да могат. На някои пък им действа обратно-то – хора, които са не можещи, така да ги наречем, в един момент се оказват свръх-продуктивни. Значи, темата за парите е много сложна тема. Една от най-деликатни-те теми. Когато питаш някого колко струва, той не може да ти каже точна цена за това, което искаш от него, но най-точната сума за всеки един е “Още”.

BG Art ClAss:Зависи дали даваш или взимаш.

влади въргала:Нее, това е, когато питам “Колко стру-

ваш?”. Най-точната сума е “Още”. Ето




и във футбола – има отбори, на които с месеци не са им плащани заплати, а те играят десет пъти по-настървено и по-всеотдайно, отколкото такива, дето взимат десетки хиляди на месец и даже премии отгоре. Това е вече “аа, какво аз тука ше се разправям да играя...” Тъп е човек в това отношение. Но, каквото и да си гово-рим, нещото, което можеш да демонстри-раш като постижение е... парите. Значи, е това много ми допада: в една зала се събират много талантливи хора от всички професии – талантлив лекар, талантлив певец, талантлив спортист, талантлив ар-тист, космонавт... и влиза Абрамович, при-мерно. Ще видиш, че всички до един ще обърнат внимание на Абрамович. Защото, както се казва, който плаща на цигуларя, той поръчва музиката.

BG Art ClAss:Парите са средство. Без пари нищо не

става.

влади въргала:Парите са средство – да. Средство само

по себе си, нали... сол не можеш да ядеш, но на яденето, като не му сложиш сол, има съвсем различен вкус. Така е и с парите. Парите, нали, не могат да си седят просто ей така.

BG Art ClAss:Кога се очаква да се приключи с филма?

влади въргала:Скоро трябва да е абсолютно завършен

като филм и заминава за Унгария за лабо-раторията за качване на лента.

BG Art ClAss:Всичко останало си е правено в Бъл-

гария?

влади въргала:Да, снимките са си правени в България и




монтажа на филма, но вече техническата част по качването на лента и озвучаването е в Унгария.

BG Art ClAss:Щом е снимано с години, не си ли личи

разликата в начина на снимане?

влади въргала:Филмът си разказва за тези години.

Това, което е снимано преди, е снимано по един начин – като техника на снима-не, като стил, като характер на кадъра. Изображението е снимано по един на-чин, с една техника. Следващата част е по друг начин. По-следващата е по още по-различен начин.

BG Art ClAss:Знаеш ли какво ме дразни в българските

филми? По изображението веднага мога да разбера дали е български филма – няма цвят, няма живот в картината.

влади въргала:Не бива да те дразни. Причината не е в

българския филм. Има един етап от качва-нето на лента, който се казва рискелване – на тази малка матрица, на която се засне-ма, на това малко квадратче, всеки пиксел трябва така да се разтегли, че да заеме своето си квадратче на големия екран. Значи, колкото броя пиксели има в малкото квадратче, на матрицата на камерата, на лентата, толкова в съотношение на голям екран трябва всеки пиксел поотделно да си заеме своето място. Това е технически процес, който е доста трудоемък и специ-фичен, прави се в лабораторни условия, с апаратура, специалисти и т.н. Но причината да стават така нещата е, че ние нямаме възможност първо да обезпечим по време на снимачния процес всичко да е съобразе-но с кадъра.

BG Art ClAss:Осветлението?

влади въргала:Точно така. Значи, дори за един дневен

кадър е необходимо два камиона осветле-ние, което много тромаво се позиционира и процеса е много дълъг. Сега, ако снима-ме общ план – изглежда по един начин, близките планове изглеждат по друг начин, средните – по трети начин... и ето тука ти изброих два часа и 17 минути само наглася-не на осветлението. Затова киното е доста трудоемък процес.

Напоследък има фотоапарати “Канон”, които олекотиха целия процес, но по този начин в процесите стъпват и много авантю-ристи, които правят по нещо. Всеки вече ще започне да снима. Сега вече ще се напълни с всякакви, така да се каже...

BG Art ClAss:С фотоапарати?

влади въргала:Да, с фотоапаратите се прави кино. Не

знам дали знаеш, но последния сезон на “Доктор Хаус” е сниман на фотоапарати.




Фотоапарата е HD в резолюция и има видео. Имаше един филм, който даже беше номиниран за Оскар – за един пич, който е катерач и заседна между скалите. Една скала падна и му затис-на ръката. Той не можеше да се движи 170-и-неколко часа и накрая си отряза ръката. По истински случай е правен. Целия филм е сниман с фотоапарати. И в моя филм има фотоапарати, но за мое съжаление, аз много късно открих въз-можностите на фотоапаратите. Значи, фотоапарата ти предоставя неща, които не можеш да ги пресъздадеш с камера, защото тя е голяма. Примерно, в една кола, когато се развива действието, няма как да сложиш камерата, трябва да махнеш предното стъкло или да премес-тиш седалката назад, а фотоапарата го слагаш отпред и готово.

То това нещо ще се превърне в сериал – повече от сигурен съм. Още в начало-то съм го анонсирал. Още когато започ-нах да го снимам, навсякъде заявих (и Господ ми е свидетел), че първо ще излезе игралния вариант, а след това ще направя телевизионни серии.

BG Art ClAss:Не като продължение на игралния?

влади въргала:Не. В собствена версия ще има и те-

левизионен вариант на нещата. Когато започнахме и го правихме, нямаше нито един сериал и въобще никакви наченки на тази тема в нито една телевизия. Зна-чи, в България се прави кино единствено на принципа на дотациите: когато дотира държавата или когато телевизиите имат такъв интерес. Ние не можем да правим нищо по-различно от това, което правят другите страни. В Русия отдавна мина-ха по този път – не говоря за “Бригада”, който се води най-успешния техен сериал. Имат и други любопитни, професионал-ни, интересни, но като че ли “Бригада” е най-скъпия и успя да вземе най-големи мащаби. Ето, пак стигаме до пари – кол-кото повече пари има, но тогава, когато са

дадени в ръцете на професионалисти и можещи, ще бъде много по-голям и по-убедителен успеха. От това печелят всич-ки – печели артиста, печели производи-теля, печели телевизията, печели киното, печели публиката и държавата печели.

Понятието “талантлив” е субективна величина и субективна преценка. Не можеше да се създаде принцип как да се разпределят субсидиите за киното. Затова само едни и същи хора, не можещи, не-способни и безскрупулни, взимаха пари. Значи, парите се даваха от едни хора на други хора, за да направят нещо четвърти хора. Накрая се оказа, че всеки един от тия си построил по една къща и са изсра-ли едно филмче, което никой не гледа. И никога няма и да го гледа.

Знаеш ли кой е най-скъпия артист в България? Най-големия хонорар на ар-тист в България знаеш ли на кого е?

BG Art ClAss:Нямам представа.




влади въргала:На козел. Един козел... не пардон, те

са два, защото е с дубльор – струва около 85 хиляди лева. Това е филма “Козела” на Георги Дюлгеров, където има изкопан един кладенец (защото има една сцена в кладенец), който е 300-и-неколко хиляди лева. За метрото не знам една станция дали могат да я копат за толкова. Е, моите уважения към Дюл-геров, че е направил един-два хубави филма. За мен, обаче, важи принципа, че на един тон мед като сложиш една лъжица лайно и става един тон лайна. Едни такива неща в биографията на все-ки режисьор могат да опорочат и всичко голямо, което е постигнал до момента. Така че аз имам право да го кажа – аз заложих личните си вещи, дома си (моя, на децата ми и на съпругата ми) зало-жих, за да направя този филм. Другите могат да имат кофти мнение, но аз съм потърпевш от тия.

Има още много, много, много други неща, които, занимавайки се с профила Кинопроизводство в България... значи, киноиндустрия в държава с население под 40 милиона е невъзможно да съ-ществува. Няма как да стане. По съща-та причина значи ние да произвеждаме коли само за България. Това са много скъпи процеси, а няма толкова купувачи.

BG Art ClAss:Как си събра екипа за филма?

влади въргала:Много години се занимавам с това. В

България не са толкова много можещи-те хора, занимаващи се с кино. Говоря за чисто техническия екип. Мога да кажа, че в тази продукция нямаше нито един дриш-льо, който да бъде изпуснат да дойде да работи. Всички беха страшни пичове и дори накрая, когато се разделяхме, всеки един отбеляза факта, феноменалния факт, че ние бяхме в работен процес толкова много хора като приятели всичките. Нямаше нито един случай на конфликти. Нито един слу-чай на недоразумения, на интриги – аз това го ненавиждам. Това е нещо... в момента, в който усетя мършата, моментално я хвър-лям през балкона, защото когато мирише, по-трудно дишам.

Иначе, технически Весела Банзуркова и режисьора Иван Митов са хората, които оп-ределяха кои са техническите служби, които ще дойдат да работят. Актьорският състав го попълнихме с Иван Митов и с оператора Кирил Вълчанов. Направихме доста про-би. Имахме доста лутания. Минахме през всичките варианти за “да” и “не”, т.е. дали да залагаме на познати или на непознати физиономии. Освен всичко друго, пак пов-тарям – доста от физиономиите тогава бяха




непознати. Те в последствие вече станаха доста популярни, което е хубаво. Аз се рад-вам за техния успех. Той е неизбежен, след като и аз съм забелязал, значи, нищо чудно и другите да ги забележат.

Много голяма услуга ми направи и Сашо Косев, който е “Талант партнерс” ли е, нещо такова беше – кастинг агенцията с най-голя-мата картотека на физиономии в България.

BG Art ClAss:Значи не си решавал “за тази роля искам

да е този актьор”?

влади въргала:Не, напротив, имам и такива. Значи, Ав-

густ Попов е такъв. Коцето – певеца Кон-стантин, за него съм написал ролята. За мен, така да се каже, той гарантира част от успеха на продукцията, защото той има много голяма публика и на много хора ще им стане интересно да го видят. А и е човек, който е толкова харизматичен и чаровен, че винаги е интересно да го гледаш.

Има и други неща, които се случиха така, случайно, нали... има и някои, които бяха преднамерени, но имаше и сцени, които ми хрумваха в последствие. Просто сюжета си ги искаше. Но най-голямата трудност, с ко-ято трябваше да се боря, е какво да махна от филма за двучасовия игрален вариант.

BG Art ClAss:Разрешаваш ли им да импровизират или

точно каквото си казал, това трябва да бъде?

влади въргала:Не, отдавна го няма това “каквото си ка-

зал”. Освен това в България такова нещо не съществува. Актьорите много трудно могат да изиграят това, което някой е напи-сал. Защото аз мога да го напиша, но все-ки човек си има словоред, когато иска да изрази една мисъл. Има си текст, но ако той има друг вариант и неговия вариант с нищо не отклонява първоначалните амбиции, защо не? Няма проблем. Има много неща, които самите хора създават във времето – примерно, художника Павел Митков играе полицай, който пада от третия етаж. Слагат го в гипсово корито и прорисува картини. И той така рисува картини, както е в гипсово-то корито и понеже е полицай-герой (който всъщност е рекетьор, дето пада от алчност от прозореца от третия етаж), тъй като е полицай, паднал по време на терористичен акт, се смята за герой, е обявен за “Поли-цай на годината”. Има кръстени на негово име галерии, а едни от най-хубавите гале-рии в България са на Павел Митков, т.е. въ-тре ние си имаме автоирония, такива наши си закачки. Примерно, там един го хваща и вика: “Как ми приличаш на един худож-




ник - милионер...” и така. Павел Митков има галерии в няколко града в България, а има и галерия в Москва, има галерия в Карлови вари. Което си е хубаво. Абе, събрани са хора с постижения в доста направления.

И най-голямото ми лутане е всъщност кое да се махне от филма. Аз не се притесня-вам, че няма да се види, защото след това ще влезе в телевизионния сериал, но кое да махна, за да не лиша хората и макси-мално да им дам всичко онова, което може да им дам в тия 2 часа кино. То не може и така да е от всичко по много.

BG Art ClAss:Сериалът ще е точно върху този сюжет

или това е началото на сериал, който ната-тък ще се развива?

влади въргала:Не. Не е началото на сериал, който ще

се развива нататък, а за героите от фил-ма – за всеки един ще има неговия живот

какво представлява, неговия свят какво представлява.

BG Art ClAss:Има интерес към филма. Очакват го хората.

влади въргала:Ооо, особено новия трейлър на филма,

който ще се завърти по кината в “Очак-вайте”, там просто наистина всеки момент очакваш Брус Уилис да излезе. Един прия-тел така казал: “Всеки момент очаквам Брус Уилис да излезе”. Да се яви.

BG Art ClAss:Трейлърът е в стил “Умирай трудно”?

влади въргала:Филмът не е екшън. Далече съм от ми-

сълта да правя български екшън. Ако ти се гледа екшън, има филми с Брус Уилис, има филми с Том Круз – отиди и гледай амери-




кански екшън. Ако ти се гледа екшън коме-дия, такава като пуканките “ядеш – сереш”, нали, отиди и гледай с Джеки Чан и с още неколко, но ако ти се гледа екшън комедия, която да бъде с елементи на твоите пробле-ми, нещата, които те касаят, интересуват пряко, то ела да чуеш моята версия за не-щата, като с нищо не те ангажирам. Но аз не съм изрекъл нито една лъжа в целия сюжет.

BG Art ClAss:Кога е събитието?

влади въргала:На 4 октомври трябва да напълним Аре-

на Армеец в София. Поне 7 хиляди човека публика трябва да съберем. Произвеждам специален екран за целта в момента – 25 метра дълъг на 15 метра висок. Три маши-ни се синхронизират. Цялата организация е много трудна. Всичко се наема. Наема се озвучаване, защото филмовото озвучаване е по-различно от концертното озвучаване.

Освен всичко друго, се прави и много ин-тересен начин за представянето на екипа, ще бъде много атрактивно. Цялата Арена Армеец ще бъде превърната в бойна пло-щадка – ще има горящи коли, още от сега смятам да облепим касите на кината, къде-то ще се прожектира филма с „пробити от куршуми“ фолия, ще бъде оградено с жълти ленти с надписи “Операция Шменти капе-ли“. Няма да се минава по червени килими, а ще се минава по черджетата, обаче ще се минава с обувки “Долче и Габана” и с костю-ми, ама с бронежилетки. С противокуршу-мени одеала ще ги водят до входа... и така.

BG Art ClAss:Много ти благодаря за интересното ин-

тервю и за отделеното време. Сега всички чакаме филма. Пожелавам ти успех!

влади въргала:И аз много ти благодаря. Беше ми много

приятно.




Рут Колева пееблаготворително

в помощ на децата с аутизъм

Идолът на хиляди млади хора в България Рут Колева ще изне-се благотворителен концерт в Пловдив, в подкрепа на децата с аутизъм.

Музикалното събитие, което ще се про-веде на 30 септември (петък) от 20:30 ч. в лятно кино „Орфей”, е част от стартирали-те събития в Пловдив на фондация И АЗ МОГА / I Can Too за създаването на Център за деца с аутизъм.

От сцената на летния театър Рут и I Can Too ще представят моментното състояние на Центъра и ще отправят призив към всеки един да се включи в реновирането му с това, което Може: с контакти, с идеи, с ра-бота и материали, с дарение, с sms на 1415 или с покупка/дарение на аксесоар I Can Too по време на концерта.

Входът е благотворителен. Минимална цена 5 лв.

билети можете да заКупите от билетен център пред Община Пловдив

и online от Eventim.bg: http://www.eventim.bg/bg/bileti/blagotvoritelen-koncert-na-rut-koleva-plovdiv-ltno-kino-orfe-103940/event.html

От две години И АЗ МОГА популяризира, чрез инициативи и културни събития, не-

обходимостта от откриването на Център за деца с аутизъм в Пловдив (където броят им е над 6 000 по данни на ДАЗД.)

През месец юни 2011 г. с официално ре-шение на Общински съвет Община Пловдив предоставя на I Can Too за безвъзмездно ползване помещение на етаж 3 в сградата на „ДКЦ VI” за създаването на този Център. Помещението се нуждае от цялостно рено-виране. Проектобюджет на пространството можете да видите тук:

http://icantoo.eu/center-autizam.php

Станете и Вие част от създаването на Центъра!

Очакваме Ви в Пловдив!

за КонтаКт: Фондация И АЗ МОГА: гр. София, ул. Гурко 12, ет. 7, офис 34тел.: + 359 2 937 78 62 www.icantoo.eu Facebook: I Can Too

дарителсКа сметКа: Фондация И АЗ МОГА ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БългарияIBAN:BG15BPBI79421080910101 SWIFT (BIC): BPBIBGSF

I CAn too


http://www.eventim.bg/bg/bileti/blagotvoritelen-koncert-na-rut-koleva-plovdiv-ltno-kino-orfe-103940/event.html



http://icantoo.eu/center-autizam.php


Текст: Антон Ганев, Изображения: Интернет ♦

арт

Постимпресионизъмтерминът

използва понятието въображение и оз-начава "След импресионизма", точка или "Дивизионизъм".

разделениеТук е важно да споменем разделението

като хармония между светлина и сянка, една обща палитра, доминираща ясно в дадена творба. Също така се третира като

приложение в живописта, обоснован научен метод - "да постигне максимална светлина и цвят". Наричан е още "Поантилизъм".

възниКва в границите на Франция през 1860-1890 година.

Характерното при Постимпресията е, че тя е масово насочена, има поведенчес-ки характер и е обособена в рамките на опънатото платно. Има характерни мето-



арт

ди, граничещи с точковата техника - рав-ни кръгли петна от чисти тонове, които се сливат в нашето зрение, създавайки образ на цветен растер.

Тъй като е предимно експериментал-но мислене и действие, говорим за него спрямо автори /художници/, работили по процеса.

Като баща на поантилизма можем да определим Жорж Сьора, кой-

то изучава научната форма за зрително възприятие и решава да създаде "поан-тилизма".

Друг разследващ художник е Пол Синяк, който рисува "Планината", като пресъзда-ва природата, разграничавайки я именно с растерен подход.

Много от авторите на Импресионизма също се интересуват пряко от новите

проблеми в творческия живот и също са видни представители на "Постимпреси-онизма" като например Пол Гоген и Ван Гог. Това, разбира се, никак не значи, че поколенията художници не са минали и засягали по няколко течения и стилове до сега в историята на изкуството.

От Импресионизъм към Постимпресионизъм са авторите:

Пол Сезан с "Планината Виктоар" - серия картини в различни годишни времена. Не рисува мимолетни импресио усещания, а цели създаване на правилния вътрешен строеж на самия мотив. Изразява самата същина, моделира формата чрез цветни плоскости паралелно една върху друга за



постигане на плътност. Рису-ва в жанровете натюрморт, портрети - автопортрети и пейзажи.

Ван Гог е повлиян от импре-сионистите, но променя тъм-ната тоналност с известните светли-слънчеви мазки в картините си /жълто и синьо/. Те са тежки, напрегнати и натежали от боя. Работи бър-зо и полага на платното едри щрихи, притежаващи силен контур, избягващи правата линия. В жанровете му са натюрморт, портрет и битови пейзажи.

арт

Пол Гоген /приятел на Ван Гог по това време/ е душевно свързан с остров Таити, къде-то открива света на примити-визма, което добива в Европа голямо значение за модерното изкуство /избягва от класиче-ското изкуство/.

За него цветовете са стойно-сти сами по себе си и е в със-тояние да превърне платната си в декоративни пана. Гоген е предшественик на "Символи-зма".



арт



Автор: Андрей Каменов а.к.а. Dragon_Phoenix

бг таланти


http://life-and-health.eu/

Кино

Трей

лър

нА ф

Илм

А м

ож

еТе

дА

ИзГл

едАТ

е о

Т Ту

к


сюжет

Виена през 20-те. Де-ветгодишната Мери

живее в образцов дом, не й липсва нищо.

Въпреки, че е заоби-колена от прекрасни играчки, Мери копнее за топлотата на своите родители, които са доста резервирани към хла-пето. В коледната нощ момиченцето получава дървена кукла от своя вуйчо. Мери няма търпе-ние да вдъхне живот на играчката. А на Коледа стават чудеса и куклата наистина оживява.

Новият приятел на Мери я повежда на неза-бравимо пътешествие в магичните земи, пълни с феи, захарни пръчки и други оживяли колед-ни играчки. Мери скоро разбира, че вълшебното кралство е заплашено от тираничния Крал Плъх. Когато лешникотрошачът е отвлечен и взет за за-ложник, Мери и нейните приятели играчки трябва да се противопоставят на злия Крал Плъх, да освободят пленника и да спасят приказното цар-ство.

♦ Източници: http://www.imdb.comhttp://www.cinefish.bghttp://www.efilmi.comhttp://www.avtora.com

http://www.imdb.com/video/screenplay/vi3906472217/


Кино

теХничесКи данни:

Жанр: Фентъзи, екшън, семеенРежисьор: Андрей КончаловскиСценаристи: Андрей Кончаловски и Крис СолимайнВ ролите: Ел Фанинг, Натан Лейн, Джон Туртуро и другиПремиера в България: 09.09.2011

и още за “лешниКотрошачКата 3D”

интересниФаКти

Един от най-по-пулярните руски

режисьори - Андрей Кончаловски, беше на посещение в България по случай премиера-та на новия си филм. Създателят на загла-вия като „Одисеята“, „Влакът беглец“ и „Тан-го и Кеш“ пристигна в София, за да присъст-ва на представянето на англо-унгарската продукция „Лешнико-трошачката 3D“, която вече се излъчва и по родните киноекрани.

В мюзикъла участват редица холивудски звезди, сред които голямата надежда на Холивуд - Ел Фанинг, сестра на Дакота Фа-нинг, Нейтън Лейн, Джон Туртуро и др.

Лентата е създаде-на по едноименната приказка на Хофман и балета на Пьотр Чай-ковски.

„Исках това да е страшен, но не и опа-сен филм. Да разкажа на децата си това, ко-


ето не знаят, защото те не познават ужасите на XX век - авторитарните режими и желанието всички да бъдат напра-вени „сиви“. Затова във филма е и появата на сивите и авторитарни плъхове“, обясни тъм-ните краски на „Лешни-котрошачката“ Андрей Кончаловски по време на премиерата.

Продукцията е реали-зирана с доста внуши-телния бюджет от 90 млн. долара, като е фи-нансирана от Унгария и от Руската банка. Всич-ки герои обаче, говорят само на английски език, тъй като именно това, според режисьора, е езикът на мюзикълите.


magazine bg art class 09 2011

Documents