" €а6uн КQВАЧЕВ, Влаg р ПЕТРОВ,

,ваЛенmuна БАКАЛОВА, -Борu~ла

18. КИШКИАОВА,

Вuолеща АНГЕЛИЕВА, ГeQpzu ДАРАКЧИЕВ, Cmo ИАОВА

---

ки

с-.. 6

\

ИК "Труд и право"

АКТУАЛНИ ВЪОРОСИ НА УСТРОЙСТВОТО НА ТЕРИТОРИЯТА

И СТРОИТЕЛСТВОТО

С....-6

\ .

ИК "Труд и право"

АКТУАЛНИ ВЪИРОСИ НА УСТРОЙСТВОТО НА ТЕРИТОРИЯТА

И СТРОИТЕЛСТВОТО

1 ~ 1

•

.. lr

1<

ИК "Труg и npaBo"

Са6uн КОВАЧЕВ nроф. g.ю.н. Bлaguмup ПЕТРОВ

Валентина БАКАЛОВА Борuсла6а КИШКИЛОВА

Buoлema АНГЕЛИЕВА ишk. Геореш ДАРАКЧИЕВ

Сmоян.kа ИЛОВА

АКТУ АЛIIИ'._В;1JПRОСИ •' Н f • • - \" < О.,. ·-r '\ . • L t >

НА УСТРойСТВОТе .. -\·'"~·.' ,,i_ -":~' ';"'· .__, ·:.'.(

НА ~-ТЕРИТ6РИЯТА г :'; "'r;н~l-'; ·-с .i" . ,~ ~>.<.. • .• ::

и сТРОитЕлството ~- ПрилоЖен kоменmар

е. НорматиВна уреgба

София • 2007 г.

1 4 Актуални въпроси на устройството на територията и строителството

Отделните части на коментара са написани, както следва:

Валентина БАКАЛОВА, адвокат

Борислава КШПКИЛОВА, старши адвокат в "КllМГ' България

глава първа, втора и трета

глава четвърта

Виолета АНГЕЛИЕВА, '·~ глава пета директор на Дирекция " Технически правила и норми" в Министерството на регионалното развитие

и благоустройството

Инж. Георrн ДАРАКЧИЕВ, глава шеста и седма заАtестник началник на Дире~та за национален строителен контрол

СтоJIНКа ИЛОВА, глава осма и девета началник отдел "Правен" в Дире1ЩШlта за национален строителен контрол

Проф. д.ю.и. Владимир ПЕТРОВ 11 ~ . 1 \/ i' глава десета

Савин КОВАЧЕВ, глава единадесета заАtестник министър на регионалното

развитие и благоустройството

ISBN: 978-954-608-145-2

© ИК "Труд и право" © .мт - студио"

© Полшрафическв комбинат "Д. Благоев" ООД

СЪДЪРЖАНИЕ

ЧАСГПЬРВА

ПРИЛОЖЕН КОМЕНТАР ПО УСГРОЙСI'ВО НА ТЕРИТОРИЯТА И СI'РОИТЕЛСI'ВОТО

Глава първа ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА УРЕГУЛИРАНЕ НА ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМОТИ ПО ЗУТ

5

§ 1. Понятие за урегулиране на поземлени имоти по ЗУТ ..................... 14 § 2. Основни правила за урегулиране на поземлените имоти по ЗУТ ............. .................. :: .. ~ . :.:: . , . :.: •. :: ... :.: .............. 16

... ,..... t

2.1. "Регулационно отреждане" по ЗТСУ ............................................. 16 2.2. Правила за урегулиране на поземлените имоти по ЗУТ .......... 18 2.3. Предпоставки за застрояване на поземлените имоти. Застрояване на поземлени имоти, вкточени в общ урегулиран поземлен имот ............. ................. :.::· ... ~ :: ...... : ... · ......... 26 2.4. Сравнение на правилата за урегулиране на поземлените имоти по ЗТСУ ( отм.) и по ЗУТ .............................. 29 2.5. Особености на сделките по чл. 15, ал. 3 и чл. 17, ал. 3 ЗУТ .......... 31 2.6. Урегулиране на поземлените имоти при условията на ЧJJ. 16 ЗУТ (градска комасация) ..... ...................................... : ............ 33

§ 3. Прилагане на дворищнорегулационните планове . по § 6 от ПР на ЗУТ. Последици от отпадане на отчуждителното действие на дворищно-регулационния план(§ 8 от ПР на ЗУТ) .......... 41

Глава втора УСТРОЙСТВО НА ЗЕЛЕНИТЕ СИСТЕМИ Е УРБАНИЗИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ

§ 1. Компоненти на зелената система на урбанизираните територии. Озеленени площи за широко обществено ползване и озеленени площи за ограничево

обществено ползване ............................ .................... ........................................ 50 1.1. Предназначение на териториите и поземлените имоти ........... 50 1.2. Понятие за "Зелена система" споре~ ЗУТ и ЗУЗСО .................. 52 1.3. Собственост върху озеленени площи. Условия и изисквания по ЗУТ и ЗУЗСО за отчуждаване на имоти -частна собственост, попадащи в зелената система ........................... 54

6

..

t

Актуални въпроси на устройството на територията и строителството

1.4. Конкретно предназначение и възможности за застрояване на озеленените площи ............... ...... .... ............. .. .. .. ....... 59

§ 2. Промяна на предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите и подробните устройствени планове за озеленяване ............................... 61

2.1. Действие на забраната за промяна на предназначението по чл. 62а, ал. 1 ЗУТ ····· · ·· ··· ······· ·······~·· ···· ···· ...... 63 2.2. Оrраничения при промяна на предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или подробните устройствени планове в урбанизираните територии за озеленени площи, които не са

реализирани (чл. 62а, ал. 2 и 3 ЗУТ) ...................................................... 65 2.3. Промяна на предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени за озеленени площи,

които не са реализирани с нов общ или подробен устройствен план на цялото населено място или селищно образувание (чл. 62а, ал. 5 ЗУТ) ............ .. -.~ .-. : .. ·: .. ~:-!! ........ 71 2.4. Промяна на предназначението на поземлени имоти, попадащи в устройствени зони или в самостоятелни

терени на зелената система по ЗУЗСО. •• Сравнение с режима на чл. 62а ЗУТ ······-······························'"············ .. 75

§ 3. Статут на озеленените площи в междублоковите пространства. Правила за преструктуриране на жилищните комплекси и други квартали с комплексно застрояване ........................ 77

3.1. Статут на озеленените площи ' . . 77 в междублоковите пространства ......... ....................................... .......... .. .

3.2. Изисквания към проектоплановете sa регулация . и режим на застрояване за преструктурr.ране _ на жилищните комплекси ......................... .................... : . .-.,::!.: ... r..f} ........ 78 3.3. Статут на озеленените площи в жилnцните комплекси по ЗУЗСО. Особености ......... .. .................. : . ~!:!~.~~: !. : .~ ........ 80

Глава трета ИЗfРАЖДАНЕ НА ОБЕКТИ -ПУБЛИЧНА СОБСТВЕНОСГ НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ В ИМОТИ -ЧАСТНА СОБСТВЕНОСГ. ЗАСТРОЯВАНЕ ООД И НАД УЛИЦИ И ДРУГИ ОТКРИТИ ПРОСIРАНСТВА ......... : .... -... ~ ........ 82

§ 1. Изrраждане на публични пространства :проходи, пасажи I колонади) в партерните нива на урегулирши Iоземлени имоти - частна собственост на 4изически I юридически лица ............................................. ............................ : .. : .............. 84 ~ 2. Изrраждане на подземни обекти на тра1спортната -rехническа инфраструктура - публична собивеност Ia държавата и общините ......................................... ...................... : .............. 85 { 3. Застрояване под и над улици и други отrрити пространства ......... 89

Глава четвърта ПРОЕКТАНТЪТ И СТРОИТЕЛЯТ КАТО УЧАСГНИЦИ В СТРОИТЕЛНО-ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПРОЦЕС

7

§ 1. Проектантът .................................................................. ~.~--~т. .. !:: .. ':'!.". !;~.~ ........ 92 1.1. Уредба ..................................................................................................... 92 1.2. Проектантска правоспособност ....................................................... 93 1.3. Регистрация на проектантите и проектантските бюра ...... ....... 98 1.4. Членство ............................................................................................... 101

;. ,. '\• t:

1.5. Признаване на проектантска правоспособност, придобита извън България ..................................................................... 102

§ 2. Строителят·········: · :· ·· .. ····:······:; .. ···:·:·:·:· .. · · :: · ·:~; · .. · ~:.:,· ... ~::: · ··::.~,.: ·~:-·· : , .. ,: .. ···· 107 2.1. Уредба .......... .. :.:>; ... ;; .;~.~:.":?.~:;;!!.'~:: .. ~ ... :.::.:.;·.:; ... : .•... ~.~:::;; .. ,, :-: ,-.~!:~ .•. ,; .. ~ ...... 107 2.2. Статут ................................................................................................... 108 2.3. Изисквания за регистрация ........................................ :: ... ·; ... : ... · ... :· .... 109

: • ...-;'tr~ ........ ,_,_""'f"'_.jo,~,,~"·~ -- .. - .. 2.4. Процедура по регистрация .................................................... ; .......... 112

J'K 2.5. Промяна на заявените обстоятелства. Заличаване ...... ;;.; .. ; ..... 114

Глава пета

ЕВРОПЕЙСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОЕЖИТЕ И КЪМ СТРОИТFЛНИТЕ ПРОДУКТИ

§ 1. Съответствие на националната техническа нормативна уредба в областта на строителството с правото . на Европейския съюз (ЕС) ................................................... : .~: .. :·.: ............... 116 § 2. Приложна поле на Директива 89/106/ЕЕС за уеднаквяване на законите, наредбите и административните разпоредби на държавите членки на ЕС по отношение

на сrроителните продукти ............................................................................ 125 § 3. Европейските изисквания прИ проектиране, изпълненИе и поддържане на строежите за удовлетворяване

на съществените изисквания към тях ........................................................ 130 3.1. Надеждност на строителните конструкции ................................ ВО '3.2. Европейски изисквания за пожарна безопасност .......... ........... 136 3.3. Хигиена, опазване на здравето и околната среда ..................... 138

J' 3.4. Безопасна експлоатация .................................................................. 142 3.5. Защита от шум ............................. , ...................................................... 143 3.6. Топлосъхранение и икономия на енергия в сrради (енергийна ефективност) ........................................................................ 144

§ 4. Ред за влагане на сторителни продукти ......................... :.:::-: .. :· ........... 148

8 Актуални въпроси на устройството на територията и строитепетвото

Глава шеста ТЕХНИЧЕСКИ ПАСПОРТИ НА СI'РОЕЖИТЕ

§ 1. Нормативно определени случаи, при които се съставя технически паспорт и при които не се съставя ....................... 156 § 2. Обхват и съдържание на техническия паспорт на ~жа ......... 162 § 3. Ред за съставяне на технически паспорт на строежа ....... ~ ............. 167 § 4. Ред за предоставяне, регистриране, съхраняване

1 • f

и актуализация на техническия паспорт на строежа .............. : .............. 170 § 5. Обследване на съществуващите строежи ............. : ............................. 172

Глава седма ОБСЛЕДВАНЕ НА АВАРИИ В СI'РОИТЕЛСГВОТО

§ 1. Общи положения .................................................................... ... ! .. :".::.:: ...... 176 § 2. Обследване на аварни в строителств<УГО ............................ Е ............ 177 § 3. Административнонаказателна отговорност .... ...................... ........... 184

Глава осма АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА ПО ИЗДАВАНЕ И ОСПОРВАНЕ НА ИНДИВИДУ АJП1ИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ ПО ЗУТ В КОНТЕКСТА НА НОВИЯ

АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕНКОДЕКС § 1. Административно производство по издаване на индивидуални административни актове ...................................... ........ 185

1.1. Определение за индивидуален административен акт .............. 185 1.2. Компетентност ............... .................................................................... 190 1.3.Страни и заинтересувани, лица в административн<УГО

производство по издаване на ИАА ....................................................... 193 1.4. Доказателства и доказателствени средства ............................... 197 1.5. Издаване на ИАА. Форма и съдържание на акта ..................... 200 1.6. Предварително изпълнение на ИАА. Спиране, възобновяване и прекратяване на образуван<УГО производство ......................... ::.~. : ............................... 203 1.7. Срокове за издаване на ИАА ......................................................... 207 1.8. Съобщаване на ИАА ......................................................................... 209

1 § 2 Оспорване на ИАА по административен )еД ....... .. .. .... ...... .... .......... 212

- 1 W• < r § 3 Оспорване на ИАА по съдебен ред .. ................................................... 218

Глава девета АДМИНИСТРАТИВЕН КОНТРОЛ ПО УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА И СI'РОИТFЛСТВОТО

§ 1 Контролни функции на Дирекцията за национален С'Гр)Ителен контрол ..................... ......................... ...................................... ... 226

9

1.1. Административен контрол по отношение законосъобразността на издадени строителни книжа ...... ~ .. ~-~ ...... 226 1.2. Административен контрол върху устройСТВ<УГО на територията и строителСТВ<УГО ........ .................................. ::.: .... ~ ...... 227

·- ~.r. -·v вr Н'О) § 2. Контролни функции на общините ......................................... , ............. 235 2.1. Административен контрол върху устройство ( tt l на територията и строителств<УГО ...................... ~ ........... :~~~. ~ ... ;~.~;!! .. .... 235 2.2. Административен контрол по отношение законосъобразността на преместваемите обекти ................... ......... 237 2.3. Контролни правомощия на об~ във връзка с чистотата, естетнката и благоустрояването на територията ..... 239

Глава ~есета УСТРОИСТВОТО И ЗACI'POЯBAIIETO НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА

§ 1. Обща характеристика на Закона за устройств<УГО и застрояването на Столичната община ................................. ::.: .. , . ~.' ....... 243 § 2 Структура на Закона за устройств<УГО и застрояването на Столичната община и съотношение със Закона за устройство на територията ........ ........................ .. ............. :.: ...... 246 § 3 Специфични правила и нормативи за устройството и застрояването на територията на Столичната община ...... : .... :::: ...... 254 § 4. Устройство на зелената система ............... : .......................... : .. :: .. ! ....... 262 § 5. Прилагане на общия устройствен план и режим на собствеността на недвижимите имоти ............................ : .................... 270 § 6 Действие на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройств<УГО и застрояването на Столичната община ......................................................................... ......... 273

Глава единадесета ЗАКОНЪТ ЗА УСI'РОЙСТВО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ- НА ЧАЛО НА НОВА УСТРОЙСТВЕНА ПОЛИТИКА

§ 1. Необходимост от разработване на Закон за устройството на Черноморското крайбрежие ........................................................... ........ 283 § 2. Предмет, цели и териториален обхват на закона ..... : ..... ~ ... : .. :::; .... .. 284 § 3. Крайбрежна плажна ивица ........................ .................................... ....... . 286 § 4. Особени правила по отношение управлението и концедирането на морските плажове ................................... .......... ........ 287 § 5. Зони за особена териториално-устройствена эащита ..................... 289 § 6. У стройство на крайбрежието ............................................................... 295 § 7. Висящи правоотношения, заварени от закона ................................. 298

10 Актуални въпроси на устройството на територията и строителството

ЧАСТВТОРА

НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

" ЗАКОН за устройство на територията ............................................................. 302 ЗАКОН за устройството на Черноморското крайбрежие ...... .................... 469 ЗАКОН за устройството и застрояването ·~ •..•. на Столичната община ·· · ······························ ·: ···: ··;: · ·.:.: :~ · · : ·······; · •: ··: :;; · -;;:; ............ 485 ЗАКОН за Камарата на строителите .......................... ............... : .... ~ .... .. ......... 516 ЗАКОН за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране ................................................ . ;: ... : .... ............ 529 НАРЕДБА за съществените изисквания !'ЪМ сrроежите и оценяване съответствието на строителните продукти ....... .. .. .•. : ............. 551 НАРЕДБА 1'& 5 от 28 декември 2006< r. за техническите паспорти на сrроежите ..................... : ................................... 589 НАРЕДБА 1'& 1 от 16 април 2007 r. за обследване на аварии в строителството ..... ~ .. :i:.: .. :.::: ........ : ...... : ..... :~ .. :: ...... 607 ПРАВИЛНИК за реда за вписване и водене на Централния професионален регистър на строителя ........... :.~ . :: ; : .. : ......... 624

11

Драги читртели,

През последните две години законодателството в областта

на устройството на територията, проектирането и строителство­

то претърпя значително по обе.м и качество_,развитие. Над три про­.мени бяха направени в Закоtш за устроqство на територията. Често

с.ме упреквани за .многобройните про.мени в този базов закон за пла­

нирането, проектирането и строителството, които създават дос­

та пробле.ми на правоприлагащите органи и на всички, желаещи да строят. За "успокоение" на тези, които всекидневно работят със

ЗУТ, .мога да кажа, че България далеч не е първенец по брой на проме­

ните в своя Закон за устройство на територията. Подобно "бурно

развитие " познава съответното законодателство на голя.ма част

от 'европейските страни. И как иначе би .могло да бъде, когато се

опитва.ме да вкара.ме в тесните законови ра.мки грандиозните идеи на наши и чужди Инвеститори, които годuни наред бяха забавяни по­ради архаиз.ма на старата нормативна уредба. Животът се оказа

по-бърз отколкото развитието на законодателството. Затова и по­

настоящем с.ме принудени да "догонва.ме" практическите пробле.ми ' ' чрез адекватни законодателни .мерки. Едно е сигурно - ЗУТ се разви-

ва в положителна насока, без да и.ма претенции, че е близо до съвър­шенството. В потвърждение на тези ду.ми .мога да спо.мена промени­

те в режи.ма на зелените площи, който сега звучи по-реално и праг­

.матично. Не е без Значение уредбата, засилваща правомощията на

.местните власти, свързана с поддръжката на сградния фонд и недо­

пускане рухване на опасни сгради. Безспорна крачка напред е новата регм.ментация, даваща възможност да се строи под и над обекти на пубАичната държавна и общинска собственост, както и новата .ма­

тер',I.Я за паспортизацията на строежите.

Освен с развитието на ЗУТ, .може.м да запо.мни.м 2006 и 2007 годt;на с появата на някои дългоочаквани закони - за устройството

на Столичната община, за устройството на Черноморското крайбре­

жие, както и за Ка.марата на строителите.

1 12 Актуални въпроси на устройството на територията и строителството

~ Законът за София, както е по-известен сред нас, увенча дълго-

1

.

•'

.. ~

годишните усилия на .много хора, обичащи столичния град и желае­

щи той да и.ма .модерен устройствен закон като предпоставка за

превръщането .му в едно по-привлекателно за живот ...н.ясто. Пред­

поставката е налице - един добьр и балансиран нор.мативен акт. Ос­

тава да си пожелае.м да го прилагат .мъдри и отговорни органи на

.местно са.моуправление и .местна ад.министрация.

Много бяха критиките кь.м "Черно.морския закон"- че е закъс­нял, че не влиза веднага в сила, че не е достатъчно рестриктивен, че

не пре.махва "бетонните безу.мия" в близост до брега ... Тук следва да спо .мена, че законът е резултат от .много ко.мпро.миси и се роди след горещи дебати и .многобройни редакции. Все пак, ние вече и.ма.ме зако­

нова основа, чрез която ще се опита.ме да опази.м това, което е ос-

танало след "инвестиционния вихър".

На този етап, според .мен, завьриюа създаването на .модерна

законодателна основа на една толкова обществено значи.ма дейност,

каквато е устройството на територията. Сега не .може.м да изви­

нява.ме неблагополучията, свързани с осъществяване на инвестици­

онните ни на.мерения, с липсата на адекватна правна регла.мента­

ция. Таl(,ава вече съществува. Остава ни една важна задача -да нака­

ра.ме държавните органи и .местните власти да прилагат законода-

телството точно, еднакво спря.мо всички, със стре.меж за постига­не на ефективни резултати и накрая - с поне .малко приятелски чув­

ства К'i.М инвеститорите. Точно с приятелски чувства кь.м всички,

които //.Скат да живеят в една по-добра среда, е написана тази книга.

Авторv.те, които от дълги години са посветени на тази кауза, се надявам ко.ментарите и приложената нор"н1тивна уредба да Ви бъ­

дат по.1.езни вьв Вашето професионално ежедневие и решаването на

практшеските въпроси в областта на устрсйството на територи-

ята, прУектирането и строителството.

Савии Ковачев

Част първа

ПРИЛОЖЕН КОМЕНТАР

~ПО УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА .. И СТРОИТЕЛСТВОТО

13

...

11

14

ГЛАВА ПЪРВА

ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА УРЕГУЛИРАНЕ НА ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМОТИ ПО ЗУТ

§ 1. Понятие за урегулиране на поземлени имоти по ЗУТ

С приемането на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) настъпиха про­мени в режима на използване и застрояване на недвижимите имоти,

особено на тези, попадащи в границите на урбанизираните територии (населени места и селшцни образувания).

Законът за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) въведе термИна "поземлен имот". Съгласно този закон "поземлен имот" е част от земната повърхност, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с

граници съобразно правото на собственост. Поземлени имоти по сми­съла на ЗКИР са и парцелите, по отношение на които дворищнорегу­лационният план е приложен (за прилагането на дворищнорегулаци­онния план вж по-долу в§ 3).

В приетия по-късно ЗУТ тази терминология бе възприета и до­пълrена. За нуждите на устройството на територията в ЗУТ са въве­дени термините "урегулиран поземлен имоr" и "неурегулиран позем­лен Умот".

Разграничаването на поземлените ИN:оти на "неурегулирани" и "уреrулирани" има важно практическо значение. По смисъла на § 5, т. 3 от ДР на ЗУТ "неурегулирана територия" е територия, в която поземлените имоти не са урегулирани с подробен устройствен план, а "уреrулиран поземлен имот" или "урегулиран имот" е поземлен имот, за ксйто са изпълнени кумулативните изисквания на§ 5, т. 11 от до­пълmтелните разпоредби, а именно - с подробен устройствен план са ошеделени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно пред­

назючение и режим на устройство.

Неурегулирани са онези територии, закоито няма действащ под­

робеl устройствен план, приет при действи~о на ЗУТ, нито е налице заваrен подробен градоустройствен план, nриет при действието на

пред::одните благоустройствени закони(§ 6, ал. 1 от ПР на ЗУТ) .

Стриктното тълкуване на разпоредб1та на§ 5, т. 11 от ДР на

§ 1. Понитие за урегулиране на поземлени имоти по ЗУТ

15

ЗУТ налага извода, че кумулативните предпоставки за урегулирането (достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство) трябва да са налице за всеки отделен поземлен имот. По ЗУТ урегулирането има и по-общ смисъл - определянето на кон­кретно предназначение на поземлените имоти чрез подробен устрой­

ствен план. За всички поземлени имоти в обхвата на подробния ус­тройствен план със самия план се определят характерът, начинът, показателите и ограниченията на застрояванеw и се регламентират

дейностите, допустими за извършване в тези имоти. Означава ли то­ва, че с подробния устройствен план не може да бъде установено едно и също предназначение и режим на устройство на група поземлени

имоти, т.е. допустимо ли е регулационните линии на урегулирания

поземлен имот да се прокарат по външните граници на имотите, ко­

ито попадат в него. В ЗУТ не се съдържа изричен отговор на този въпрос, ·но не е въведена и изрична забрана с подробен устройствен

план да се създава конкретно предназначение и режим на устройство

за два или повече поземлени имота чрез включването им в границите

на един урегулиран поземлен имот. Типичен пример в това отноше­ние са поземлените имоти - собственост йа частни лица, предназна­чени за изграждане на обекти на публичната общинска и публичната държавна собственост. По-конкретно, за изграждане на градска пре­чиствателна станция за отпадни води ще е необходимо с подробния

устройствен план да се образува урегулиран поземлен имот, т.е. да се опре;з:елят подходящите за изграждането на посочения обект грани­

ци, размери, местоположение, функции и показатели на застрояване на терена (урегулирания поземлен имот). В този случай с подробния устройствен план се регламентират регулационните линии, конкрет­ното предназначение и режим на устройство на урегулирания позем­

лен имот, който може да обхваща повече от един поземлен имот по смисъла на ЗКИР. Подобно е положението на тези поземЛени имоти, които попадат в границите на парцели, образувани по заварени от ЗУТ подробни градоустройствени планове (планове по § 6, ал. 1 от ПР на ЗУТ) и отредени за обществени мероприятия по ЗТСУ ( отм.) -за обществено жилищно строителство, за комплексно обществено об­служване и т.н. (сравни чл. 21 ЗТСУ редакция преди ДВ, бр. 34 от 2000 r.). С тези отреждания по заварените от ЗУТ регулационни пла­нове не се определят конкретното предназначение и режим на уст­

ройство за всеки отделен поземлен имот, а обикновено се установява ареДF.азначение на група поземлени имоти. Следователно тези имо­

ти не са урегулирани поземлени имоти в тесния смисъл на понятието,

тъй като за тях не е налице една от кумулативните предпоставки -

16 Глава nърва. ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА УРЕГУЛИРАНЕ НА ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМОТИ ПО ЗУТ

достъп до улица, конкретно предназначение и режим на устройство

за всеки отделен имот. Това обаче не означава, че собственнците на тези имоти ве могат да реализират предвижданнита ва мана.

Често в практиката се използва популярният израз, че имотът е "в регулация", когато се има предвид, че същият попада в границите

на урбанизираната територия (в строителните граници на населени-те места). 1

Урегулирани ли са имотите или частите от тях, които попадат под трасета на новопредвидени улици и са предназначени за изграж­

дане на обекти на публичната собственост (чрез отчуждаване) или попадат в урегулиран поземлен имот, обхващащ повече от един по­землен имот?

Отговорът на този въпрос налага анализ и систематично тъл­куване на разпоредбите на ЗУТ относно урегулирането на поземле­

НИ1'С ИМОТИ.

§ 2. Основни оравНJJа за урегулиране на поземлените имоти по ЗУТ

2.1. ,,РегуАIЩUОюю отреждане" по ЗТСУ

За голяма част от урбанизираните територии все още не са из­раООтени и приети подробни устройствени планове по ЗУТ, а населе­НИ1е места и селищните образувания се устройват и застрояват въз осоова на одобрени при действието на ЗТСУ ( отм.) подробни градо­УС'f?ОЙСТвени планове. На основание § 6, ал. 1 от ПР на ЗУТ действа­щиrе към деня на влизане в сила на ЗУТ териториалноустройствени пшнове, общи и цодробни градоустройствени планове запазиха дей:твието си.

Застроителните и· регулационни планове, одобрени при действи­ето на ЗТСУ, представляват единна градоустр,ойствена форма и об­хва:цат: 1) застроителен и регулационен план за обществени мероп­риягия (мероприятия на общините и държавата, юридическите лица) и 21 застроителен и регулационен план за дворищнорегулационните па~дели- чл. 21 ЗТСУ, в редакцията му ~ди изменението с ДВ, бр. 34 от 2000 r. Характерно за плана за общеегвени мероприятия е, че по прmило се реализира въз основа на отчу:кдително производство. За разmк:а от него, дворищнорегулационншп план се прилага чрез т.нар.

"~ждане на сметки по регулация" .

§ 2. Основни правила за урегулиране на поземлени имоти по ЗУТ 17

С дворшцнорегулационния план (ДРП) по ЗТСУ се отреждаха парцели за имотите, Т·.е. образуваха се дворищнорегулационни парце­ли за жилищно и вилно строителство. По този начин собствеността върху имота ( неурегулирано дворно място) се трансформираше в соб­ственост върху дворшцнорегулационен парцел. Когато границите на дворшцнорегулационния парцел не съвпадат с имотните граници на

имота, за който е отреден, а се придават части от съседни имоти, е

налице "дворищнорегулационен парцел с неуредени сметки по регу­

лация". Когато два или повече имота се отреждат в съсобствен дво­ршцнорегулационен парцел, собствеността върху отделен реален имот се трансформира с влизането 'В сила на плана в собственост върху идеална част от съсобствен дворищнорегулационен парцел. Прави­лата за отреждане на парцели за имотите и за създаване на съсоб­

ствени дворшцнорегулационни парцели се съдържаха в чл. 27-31 ЗТСУ, в редакцията им, преди изменението с ДВ, бр. 34 от 2000 г.

По реда на ЗТСУ ( отм.) дворшцнорегулационните парцели се обрfiзуваха чрез:

а) урегулиране на пълномерни имоти;

б) урегулиране на маломерни имоти (по повърхност или по ли­це) при съответно упълномеряване;

в) урегулиране на имоти или на части от имоти в об~ ( съсоб-ствен) парцел.

Парцелите се отреждаха със самия ман:

а) за пълномерния имот, който се урегулира;

б) за маломерния имот, който при урегулирането се упълноме­рява;

в) за имотите, включени при уре,гулирането им в общ парцел.

Съсобствеността се създаваше по силата на самата регулация, като в образуваните по регулация общи парцели за малкоетажно и среДноетажно застрояване частите на съсобствениците се изравнява­ха. Когато в образувания общ парцел беше предвидено многоетажно и комплексно малкdетажно застрояване, частите на съсобственици­те съответстваха на стойността на местата, включени в парцела.

Прсlвилата на дворищн~та регул!ЩИЯ по ЗТСУ (чл. 27-31, в ре­дацията Им преди ДВ, бр. 34 от 2000 г. ) се отнасяха само за дворищ­норегулационните парцели, които съгласно чл. 27, ал. 1 ЗТСУ (отм.) са за ЖИJIJIIЦIIO и вилно строителство. През последните 7-8 години от дейсrвието на отменения ЗТСУ (които съвпадат с периода на разви-

1<

18 Глава първа. ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА УРЕГУЛИРАНЕ НА ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМОТИ ПО ЗУГ

тие на частната инициатива и навлизането на пазарните отношения) се наложи практиката за образуване ("отреждане") на парцели, включ­ващи един или повече поземлени имоти- частна собственост на фи­зически и юридически лица, не само за жилшцно и вилно застроява­

не, а и за други нужди. По същество това бяха застроителни и регула­ционни планове за обществени мероприятия, въз основа на които не възникваше съсобственост, а с които се предвиждаха "мероприятия на юридическите лица, като строителство на сгради и съоръжения и

създаване на терени за стопанските и обществените им нужди" (чл. 22, т. 2 ЗТСУ- отм. ). Образуваните парцелиснежилищно предназна­чение бяха застроени по инициатива на частните инвеститори без от­чуждителни производства.

2.2. Правша за ypezyAupaШ! на позиuените UAIOmu по ЗУТ

При урегулирането на поземлените имоти при действието на З'УТ "регулационното отреждане", като елемент на регулационния план по ЗТСУ ( отм.) или предвиждането на мероприятие по плана, бе заместено от определяне на конкретно предназначение на урегу­

лирания поземлен имот чрез подробен устройствен план. В частност конкретното предназначение на УПИ по ЗУТ се определя с плана за застрояване, а не с плана за регулация.

Урегулирани поземлени имоти по смисъла на ЗУТ са поземле­нше имоти, които имат:

~ граници, определени с подробен !стройствен план (регулаци-онни граници);

~ достъп до улица, път или алея;

~ конкретно предназначение; и

~ режим на устройство.

Поземлените имоти се урегулират с улични регулационни ли-ти, които определят границата с прилехащата улица (лице на имо­та!, и с вътрешни регулационни линии, шито определят границите съ,; съседните имоти (стр~ и към дьното на имота).

Основно правило в ЗУТ е, че с по.qюбен устройствен план се урегулират неурегулирани поземлени имсти, ка':\'о вътрешните им ре­

rуiациqнни линии съвпадат с имотните rуаници. Със ЗУТ не е създа­деiа възможност с плана да се отнемат и.или придават части от (или кw) съседни поземлени имоти. При изрtботване на подробните ус­тр>йствени планове по ЗУТ се съблюдавtт границите на поземлени-

§ 2. Освовни правила за урегулиране ва поземлени имоти по ЗУТ 19

те имоти така, както са заснети и отразени в кадастъра, и прокарва­

нето на вътрешните регулационни линии е в съответствие с имотни­

те граници. Регулационните линии на УПИ могат да не съвпадат с имотните граници само ако е налице предварително съгласие на соб­ствениците им, а "придаване по регулация" или "създаване на съсоб­ствен урегулиран поземлен имот" само по силата на плана за регула­ция е недопустимо. За разлика от цворищнореrулациоините планове, приети при действието на ЗТСУ ( отм. }, подробните устройствени пла­нове, приети при действието на ЗУТ (с изключение на подробния ус­тройствен план по чл. 16 ЗУТ}, не могат да променят границите на поземлените имоти и нямат непосредствен вещноправен ефект.

Другите основни правила за урегулиране по ЗУТ са:

а) урегулираните поземлени имоти да имат 38Д'ЬJDКИТелно ли­це (изход) към улица, към път или по изКЛIОчение към алея в парк. Границата към прилежащата улица се определя с улични регулационни линии, които могат и да не съвпадат с

имотната граница (лице ·на имота). Частта от площта на по­земления имот, която попада под трасето на новопроектира­

на улица, подлежи на отчуждаване на основание чл. 205, т. 1 ЗУТ във връзка с чл. 21 ЗОС за изграждане на обект - пуб­лична общинска собственост;

б) урегулираните веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране, освен в изрично предвидените в

ЗУТ случаи. С последващ подробен устройствен план могат да се урегулират само улици и квартали, без да се променят

границите между поземлените имоти. Това означава, че с пос­ледващ ПУП може да се измени трасето на уличната мрежа, да се разшири съществуваща улица или да се предвиди из­

граждането на обекти на публичната собственост на държа­вата и общината. Хипотезите на последващо урегулиране 11а вече урегулирани поземлени имоти са предвидени в чл. 134 ЗУТ като основания за изменение на Влезлите в сила подроб­ни устройствени планове. По изключение границите на уре­гулираните поземлени имоти могат да се променят само с

предварително съгласие на собствениците им. При условия­та на чл. 15, ал. 3 и сл. ЗУТ промяната на вътрешните грани­ци на УПИ с влязъл в сила план е предпоставка за сключва­не на окончателен договор (покупко-продажба, замяна, да­

рение ит. н.}, с която ще бъде променено местоположението на имотната граница между два или повече съседни урегули-

20 Глава първа. ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА УРЕГУЛИРАНЕ НА ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМ<УГИ ПО ЗУТ

рани поземлени имоти. С проекта за изменение на плана за регулация се обосновава целесъобразностrа от промяната на имотната rраница. Новата имотна rраница между имотите, съответстваща по местоположение на регулационната rра­

ница, определена по взаимно съгласие на съседите (с предва­рителния договор по чл. 15, ал. 3 ЗУТ), се отразява в кадаст­ралния план след влизането в _сила на проекта за изменение

на регулацията и сключването на окончателния договор.

Както вече бе посочено, в ЗУТ не бяха възпроизведени прави­лата за образуване на дворищнорегулационни парцели по ЗТСУ, в това число и възможността за разместване на имотните rраници по

силата на плана. Вместо 1tова законодателят nредвиди сключването на "предварителни договори за прехвърляне на собственост с нотари­

ално заверени подписи'' като основание за одобряване на план за ре­гулация, с който се установяват регулационни линии, които не съвпа­дат с имотни rраници. Разпоредбите в ЗУТ относно урегулирането на поземлените имоти съобразяват rраниците им и не допускат възмож­ност за придаване или отчуждаване на части от тях по силата на са­

мия план. Промяната на rраниците на имотите при урегулирането им се извършва само въз основа на съгласие на пряко заинтересуваните

собственици, изразено с нотариално заверен договор. Появата на то­ва законодателно решение t1 провокирана от правилото, ~е ~ подро­рен устройствен план по чл. 16 или 17 ЗУТ се урегулират само позем­лени имоти, които не са били урегулирани с преДИIIIен подробен уст­Р<?йст:В'ен план, а с последващ подробен устройствен план границите между поземлените имоти могат да се променят само със съгласие

на собствениците им. / \

_ В ЗУТ е въведено ново съдържание на понятието ,,урегулира-не". Разпоредбите на ЗУ',Г, за раЗJIИКа от постановките на отмене­нии ЗТСУ, ВJJагат в понятието ,,урегулиране" единствено градоус­тройствен смисъл. Налагащите се като предпостаВ,J',а За това урегу­лиране промени в собствеността на поземлените имоти се допускат само чрез сключването на гражданскоправни сделки, а не по силата

на административния акт за одобряването на подробния устройс­твен план.

С подробен устройствен план, извън случаите на урегулиране по имотни rраници, могат да се урегулират:

~ налични неурегулирани поземлени имоти с цел образуване на повече на брой самостоятелни урегулирани поземлени имо­ти;

§ 2. Основни правила за урегулиране на поземлени имоти по ЗУТ 21

~ поземлени имоти, чиито размери не отговарят на изисквани- · ята на чл. 19 ЗУТ, с цел упълномеряването им с части от съседни имоти;

;;. съседни неурегулирани поземлени имоти за създаване на съ­собствени урегулирани поземлени имоти.

Първата хипотеза (чл. 17, ал. 2, т. 1 ЗУТ) касае образуването на отделни урегулирани поземлени имоти от един по-голям неурегули­

ран поземлен имот по желание на собственика му. Образуването на няколко самостоятелни урегулир,ани поземлени имоти от площта на

един неурегулиран поземлен имот може да бъде направено с различ­ни цели. Например: 1) бъдеща делба, ако собствениците са повече от едиН; 2) продажба или самостоятелно застрояване на новите урегули­рани поземлени имоти; 3) определяне на различно конкретно пред­назначение за всеки или за някои от отделнИте новообразувани уре­гулирани поземлени имотЙ и др. При урегулираНето им един или ня­колко от новообразуваните урегулирани поземлени имоти могат да имат различно конкретно предназначение .!.. в едни да бъде предвиде­

но жилищно или вилно застрояване, в други - офиси и обществено обслужване, в трети- производствено-складови дейности, в четвърти­спорт и озеленяване ит. н: Възможно е част от неурегулирания по­землен имот да бъде предназначен за изrраждане на обекти - публич­на собственост- улици, озеленени площи за широко обществено пол­зване и т.н. Обособяването на самостоятелни урегулирани поземлени имоти за части от поземления имот създава нови самостоятелни обек­ти иа собственост, всеки от ко.ито с устройствен режим и конкретно

~дназначение. G нововъзникналите обекти на собственост собстве­никът може да се разпореди поотделно или да ги застрои самостоя­

телно. Спецификата в тази хипотеза се състои в това, че при одобря­ването на проекта за чодробен устройствен план част от регулацион­ните rраници на новообразуваните урегулиранипоземлени имоти ня­ма да съ~тстват на ИМОJНите rраници. Имотни rраници, съответ­стващи на вътрешните регулационни линии на новите УПИ, ще въз­никнат след като, в резултат на разпоредителна сделка или делба, се обособят нови поземлени имоти - собственост на различни лица.

Втората хипотеза (чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ) се отнася за "упълно­меряването" на ИМО'l'И до необходимите размери по чл. 19 ЗУТ. Това е случаят, при който по желание на собственика с подробния устрой­ствен план от неурегулирания поземлен имот ще се създаде урегули­

ран поземлен имот за ниско жилищно застрояване. Изискванията за минимални размери на урегулираните поземлени имоти се отнасят

22 Глава първа. ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА УРЕГУЛИРАНЕ НА ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМО'IИ ПО ЗУТ

само за тези, предназначени за ниско жилищно застрояване ( свобод­но или сключено само между два съседни УПИ), т.е. основно застро­яване с жилищна сграда с височина до 10 м.

Минималните изисквания са както следва:

)> в градовете- най-малко 14 м лице и 300 кв. м повърхност; )> в курортните населени места и селищни образувания и в ку­рортните зони на населените месТа - най-малко 16 м лице и 500 кв. м повърхност;

)> във вилните зони - най-малко 18 м лице и 600 кв. м повърх-" ност;

)> в селата или частите от тях с преобладаващ равнинен терен­най-малко 16 м лице и 500 кв. м повърхност, а при специфич-.. ни теренни и стопански условия, както и на главни улици -най-малко 14 м лице и 300 кв. м повърхност;

)> в селата или частите от тях с преобладаващ стръмен терен -най-малко 12 м лице и 250 кв. м повърхност.

В случаите когато се урегулират неурегулирани поземлени имо­ти, които не отговарят на тези минимални изисквания за лице и по­

върхност, и същите не могат да бъдат намалени при условията на чл. 19, ал. 3 ЗУТ, възможностите са:

а) Собственикът на поземления имот да постигне предвари­телна договореност със съсед за придобиването на част от

съседен поземлен имот, с която да "упълномери" имота си

до постигането на необходимите минимални размери, позво­ляващи с проекта за ПУП да се образува УПИ с конкретНо предназначение за ниско жилищно застрояване (свободно или свързано в два съседни имота).

б) С проекта за ПУП да се потърси възможност за друг харак-тер и начин на за~яване, при които размерите на УПИ се определят със саМия подробен устройствен план, без да се спаз~ат нормите по чл. 19, ал. 1 ЗУТ. Това е възможно, кога-' то се предвижда средно или високо жилищно застрояване или

ниско свързано застрояване в повече от два имота. НорМите

за лице и повърхност по чл. 19, ал. 1 ЗУТ не се прилагат и в случаите когато с проекта за ПУП се предвижда за застроя­ване със социални жилища(§ 5, т. 67 от ДР на ЗУТ) или за друго специфично застрояване (сравни новата редакция на чл. 19, ал. 5 ЗУТ съгласно ДВ, бр. 61 от 2007 г.). Допустимо е, дори и поземленият имот да се намира в жилищна устройст-

§ 2. Освовни правила за урегулиране ва поэемпеви имоти по ЗУТ 23

вена зона, ако е с лице и повърхност под изискуемите по

чл. 19, ал. 1 ЗУТ и собственикът не постигне предварително споразумение с нито един от своите съседи за "упълномеря­

ване" на имота с цел образуване на УПИ с жилищно застро­яване, с проекта за ПУП да се предвиди нежилшцно застроя­ване, като регулационните линии на УПИ се проведат по об­щите правила- по имотни граници (чл. 17 от НаредбаМ 7 от 2003 г.).

Третата хипотеза (чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗУТ) третира създаването на съсобствени урегулирани поземлени имоти, т. е включване на два или повече самостоятелни поземлени имота в един нов урегулиран

поземлен имот с конкретно предназначение и режим на устройство. В този случай по волята на собствениците на тези имоти могат да се образуват съсобствени урегулирани поземлени имоти с предназначе­ние както за жилищно строителство, така и за застрояване за други

нужди. Предпоставка за одобряване на план за регулация, с който се образува съсобствен урегулиран поземлен имот, е наличието на пред­варителен договор по чл. 17, ал. 3 ЗУТ. Всъщност с одобряването на плана за регулация ияма да възiiiiiiie съсобственост между собстве­ниците на поземлените имоти, включени в общия урегулиран позем­лен имот. Възникването на нов обект на собственост- съсобствен урегулиран поземлен ИМ<У;Г, настъпва със сключването на окончател­

ния договор за прехвърляне на собственост. Вещноправният ефект на сделката се състои в трансформация (изменение) на праврто на соб­ственост върху отде{IНИ щ>землени имоти в идеална съсобственост при съответни квотц върху едци урегулиран поземлен имот.

Различните възможности за урегулиране на поземлените имо-, ти, предвидени в чл. 17 ЗУТ, обслУжват интересите на собствениците им и позволяват по-голяма гъвкавост при създаването и одобряване­то на подробщ устройствен план.

В ЗУТ обаче не са намерили изрична правна регламентация някои често срещани в практиката хипотези, изложени по-долу:

Допустимостта на "упълномеряването", когато урегулираният поземлен имот не е с предназначение за ниско жилищно застрояване,

а за други Нужди. При стеснително тълкуване на разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ може да се приеме, че при урегулиране на позем­пени имоти, ако размерите им не отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ, в границите на новообразуваните УПИ могат да се включват части от съседни имоти само с цел упълномеряването им до мини­

малните размери по чл. 19, ал. 1 ЗУТ. От ред~кцията на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ не може да се направи категоричен извод, че във, всички

24 Глава m.pu. ООЮВНИ ПРАВИЛА ЗА УРЕГУЛИРАНЕ НА ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМОО'И ПО ЗУТ

останали случаи образуването на урегулирани поземлени имоти с rра­ници, различни от имотните, е незаконосъобравоо. Считам, че няма преЧКJ~J с подробен устройствен план да се предвиди образуване на УПИ с функции, съответстващи на инвестиционните намерения на собственика и отговарящи на основното предназначение на устройс­твената зона, като регулационните му линии не съвпадат с имотните

rраници на поземления имот. В този случай предпоставка за включ­ването в rраниците на УПИ на части от съседни имоти е съгласието на собствениците на тези съседни имоти, изразено в предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подпи­си на частите от съседни имоти, включени в rраниците на УПИ. Най­

малкото, подобно урегулиране на неурегулирани поземлени имоти не е забранено от закона и налагането на такава практика не противоре­чи на духа и принциnите на ЗУТ. Сделките са допустими при услови­ята на чл. 200, ал. 2 ЗУТ, съгласно който не е необходимо реалните части от поземлени имоти в rраниците на населените места да отго­

варят на изискванията за лице и повърхност по~. 19 ЗУТ, когато се присъединяват към съседен имот.

Друг практически проблем поставя урегулирането на поземле­ните имоти за изrраждане на обектите по чл. 205 ЗУТ (обехтите­публична собственост на държавата и ~щmmте). Очевидно е, че при създаването на урегулираните поземлени имоти, предназначени за тези

нужди, регулационните линии не е задължително да съвпадат с имот­

ните rраници на имотите. В подкрепа на този извод е правилото на чл. 206, ал. 1 ЗУТ, съгласно който "за изrраждане на обектите по чл. 205 се отчуждават недвижими имоти или части 6т тях, които се зася­гат непосредствено от предвиДеното строителство или стават негод­

ни за застрояване или ползване съобразно устройствените, санитар­но-хигиенните и противопожарните правила и нормативи, както и съ­

образно изискванията за сигурност и безопасност." Това означава, че при образувавето на УПИ за обекти по чл. 205 ЗУТ се изхожда от характера и предназначението на обекта и се спазват специфичните технически, устройствени, санитарно-хигиенни, противопожарни и дру­ги изисквания, относими към конкретния обект. Части от поземлени имоти могат да бъдат включвани в урегулиран поземлен имот за обек­ти по чл. 205 ЗУТ само ако от остатъка от имота може да се образува урегулиран поземлен имот в. съответств,Ие с изискванията на чл. 19, т.е. УПИ с конкретно предназначение за ниско жилищно застроява­не, свободно или свързано само между два съседни имота (чл. 206, ал. 2 ЗУТ).

Други възможности, които допуска ЗУТ, са:

§ 2. Освовни правила за уреrулираве ва поземлени имоти по ЗУТ 25

)- части от поземлени имоти, от които не могат да се образуват урегулирани поземлени имоти, да бъдат обединявани в съ­собствени урегулирани поземлени имоти при условията на чл. 17 и 19, без да бъдат отчуждавани (чл! 206, ал. 3 ЗУТ);

)- рРИ запазване на основното застрояване Остатъкъ,т от позем; ления имот може да се ползва по предназначението, ,което

имотът е имал преД,И създаването на УПИ за обекта по чл. 205 ЗУТ, ако собственикът е съгласен да се образува мало­мерен урегулиран поземлен имот.

За реализацията на последните две възможности е необходимо съгласие на собствениците. В случай че такова съгласие не се постиг­не, целият поземлен имот се определя за отчуждаване;~ато се включва

в rраниЦите на урегулиранИя поземлен имот, предназначен за обекта по чл. 205 ЗУТ.

Считам, че няма пречки да бъде постигнато съгласие между засегнатите собственици за "упълномеряване" на поземлеШJЯ имот при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

Например, ако по комуникациоНни съображения се налага но-\ ' 1

вопроектирана улица да се прокара така, че само част, от поземлен

имот да попада nод трасето на улицата~ за да се "включи остатъкът От имота в rраниците на друг урегулиран поземле~ ,имот, е необхоД,ИМо предварителното съгласие на собствениците на поземлените имоти.. Собствениците могат да постигнат съгласие за:

)- "упълномеряване" на свободната част от поземления имот чрез разпоредителна сделка в nолза на еДИНИ8 собствеНИ~( (обичайно става дума за покупко-продажба на частrа ar ~~()­земления имот, която остава извънуличната реrулацияwпо­

пада в съседен УПИ);

)- създаване на съсобствен УПИ.

Ако не е постшнато съгласие между собствениците и въз осно­ва на изрично заявление на собственика, от остатъка на ,поземления имот може да се образува "маломерен" поземлен имот. В З'УТ не се съдържа определение за "маломерен поземлен имот". Изхождайки от разпоредбите на отменения ЗТСУ, може да се приеме, че това са 110землени имоти, чиито площ и лице не отговар.~n на изискванията

на чл. 19, ал. 1 ЗУТ за образуване на УПИ за ниско жилищно заетро­мване свободно или свързано само между два съседни имота. Считам, че няма пречки с подробния устройствен план да се образува УПИ за други нужД,И, а не за ниско жилищно застрояване~ тъй като в този случай няма да се изискват минимални размери на УПИ.

26 Глава първа. ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА УРЕГУЛИРАНЕ НА ПОЗЕМЛЕНИ'm ИМОТИ ПО ЗУГ

В описаните по-горе хипотези съгласието на засеmатите соб­ственици трябва да бъде постигна1'0 преди одобряването на подроб­ния устройствен олан, тьй като тяхната воля има пряко отражение върху предвижданията му. Що се отнася до формата на съгласието,. считам, че то трябва да бъде изразено чрез сключването на предвари­телен договор при условията на чл. 15, ал. 3 или чл. 17, ал. 3 ЗУТ (основанието зависи от това, дали се изработва нов или се прави из­менение на действащ подробен устройствен олан).

Or изложеното могат да се направят няколко заключения от­носно урегулирането на поземлените имоти по ЗУТ.

Урегулиране е иалице винаrи, коrато за КОН)[ретен поземлен

-щот или за група съседви поземлени имоти с подробеи устройствен ПJ18Н се ,oopeдeJUI KOIIJ[peтRO оредназначение и режим на устройство.

При урегулирането на КОН)[ретен поземлен имот с цел самосто­

ятелно застрояване вътреiПНИТе регулационни линии минават по

имотните му граници И1 същият З8Д'ЬЛЖ11ТеJIНО трибва да има дос· тъп до улица, път или алеи.

ЗУТ не забранива създаването на урегулирани поземлени имо­ти, в които попадат повече от един или части от различни поземле­

ни имоти, с цел осигуряване на целесъобразно застрояване или за обезпечаване ва инвестициоивите намерении ва собствениците. Об­разуването им е обусловено от волята на собствениците им. В тези елучан поземлените имоти, ~IUПОчени в границите на урегулиравни поземлен имот, имат общо оредназначение и режим на устройство, а вътреiПНИТе регулационни ливни моrат и да не съвпадат с имот·

ните граНИЦ11.1. Втrзането в сила на подробиии устройствен план е орецпоставu за промива на имотните граници (границата ва соб­ствевоет) чрез CJUD0'18811e на гражданскоправни сделки или провеж­

дане на отчуждителни производства.

2.3. Предпосmtи11Ш за застрояване на позе.м...tеJШте UAUJmu. Зacmpo1181l11e на позе.м...tеiШ UAUJmu, mиючеiШ в общ урегуАиран позе.м...tен UAUJm

Or изложеното се установява, че когато в границите на един УПИ са включени повече от един или части от съседни поземлени

имоти, учредяването на съсобственост е предпоставка за застроява­нето му. Става въпрос за случаите когато застроителният олан пред­

вижда построяването само на една сграда, която е ситуирана така, че

при спазване на техническите правила и нормативи (отстояния от вътрешните регулационни линии) попада върху части от различни

§ 2. Освовни правила за урегулиране ва поземлени имоти по ЗУТ 27

поземлени имоти, включени в границите на един УПИ. Създаването на идеална съсобственост върху УПИ в този случай е предпоставка за изграждането на новата сграда, която ще бъде съсобствена при същите квоти, при които е установена съсобствеността при сключва­нето на сделката по чл. 17, ал. 2, т. 3 вьв връзка с ал. 3 ЗУТ. Възможно е след учредяването на съсобствеността върху УПИ съсобствениците да учредят право на строеж на един от тях или на трето лице за изг­

раждането на новопредвидената сграда.

Не са малко случаите когато е възможно предвиденото застро­яване в отделните поземлени имоти, попадащи в един УПИ, да може да бъде реализирано самостоятелно. Това са случаите когато с плана са образувани големи УПИ, в които са предвидени за изграждане по­вече от една сграда или различни по вид строежи. Последните могат да бъдат реализирани от отделните собственици в границите на от­делните поземлени имоти, включени в общ УПИ. В тази хипотеза не е задължително преди разрешаване на строителството да се извърш­

ва сделка за създаване на съсобственост. Достатъчно е при одобрява­нето на проектите и издаване на разрешенията за строеж да се спаз­

ват показателите на застрояване, които са установени общо за урегу­лирания поземлен имот (а не за всеки от поземлените имоти, вклю­чени в него). За доказването на тези обстоятелства одобряващата ад­министрация следва да изиска идеен проект или ситуация за цялост­

ното застрояване на общия УПИ, а издаденото разрешение за строеж а отделните обекти да бъде съобщено на собствениците на поземле­ни имоти, включени в границите на УПИ.

В практиката се застъпват и противоположни становища. ' Популярно е мнението, че във всички случаи на образуван общ

УПИ, в който попадат различни поземлени имоти или части от по­млени имоти, възниква съсобственост между собствениците на те­и имоти/части от имоти.

Изразява се също така становището, че образуването на такнва УПИ, без в хода на производството по одобряване на ПУП да е пред­

'авен предварителен договор по чл. 15, ал. 3, съответно по чл. 17, . 3 ЗУТ, води до незаконосъобразност на одобрения план.

Считам, че нито едно от тези твърдения не вамира опора в IС:Тващите разпоредби на ЗУТ.

Както бе казано по горе, в отменения ЗТСУ се съдържаха пра­а за създаване на съсобствени дворищнорегулационни парцели,

то бе прогласено правилото, че "съсобствеността се създава по си­та на самата регулация." IОридическият факт, водещ до възниква-

28 Глава първа. ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА УРЕГУЛИРАНЕ НА ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМОТИ ПО ЗУТ

не на съсобственост, беше влизането в сила на дворищнорегулацион­ния план и нищо не зависеше от волята на собствениците. Тази норма не е възпроизведена в новия закон. При действието на ЗУТ трансфор­мацията на собственостrа върху отделни поземлени имоти, включе­ни в границите на общ УПИ, в съсобственост става въз основа на сложен фактически състав, който включва: 1) наличието на влязъл в сила ПУП, с който е образуван общ УПИ и 2) сключване на оконча­телен договор за създаване на съсобственост. Следователно за разли­ка от правилата на ЗТСУ ( отм. ), при действието на ЗУТ ВJIВзането в сила на ПУП е само една предпоставка (част от фактвческия сы;· тав), а не юридическият факт, създаващ съсобственост. В съответ­ствие с чл. 17, ал. 3 и 5 от Конституцията наРБългария ЗУТ допуска промени в правото на собственост да настъпят само и единствено по волята на собственика (освен ако не се касае за принудително отчуж­даване за държавна или обществена нужда срещу предварително и равностойно обезщетение), но не и по силата на административен акт, в това число и по силата на подробен устройствен план.

Разбира се, за целите и нуждите на устройственото планиране се налага в редица случаи границите на УПИ 'да не съвпадат с имот­ните граници на поземлените имоти. Със ЗУТ не е въведена забрана да се образуват урегулирани поземлени имоти, включващи повече от един поземлен имот и/или и части от съседни поземлени имоти. Става въпрос за преценка относно целесъобразностrа на устройстве­ните предвиждания и създаването на УПИ (включително устройстве­но зониране, параметри на застрояване, характер и начин на застро­

яване и др.), в чиито граници попадат повече от един поземлен имот. Считам, че в хода на изработването на проекта за ПУП сключване­то на предварителен договор по чл. 15, ал. 3 и чл. 17, ал. 3 ЗУТ е задължително, когато предвиденото застрояване не може да бъде реализирано без учредяване на съсобственост върху новообразува­ния общ УПИ. В останалите случаи, дори и да не е налице сключен предварителен договор, собствениците могат да защитят правата си чрез възражения, предложения и искания по предвижданията на

проекта за подробен устройствен план в хода на производството по съобщаването и разглеждането му от експертния орган на одобря­ващата администрация.

В случай че заинтересуваните собственици не подпишат пред' варителен договор преди одобряването на проектоплана и/или про­пуснат възможностrа да възразят срещу предвижданията на проекта,

с който се образува общ УПИ, те имат право да обжалват админист., ративпия акт, с който ~ одобрен подробният устройствен план. Пр._

§ 2. Освовни правила за урегулиране ва поземлени имоти по ЗУТ

29

разглеждането на жалбите следва да бъде преценено дали оплаква­нията засягат спазването на императивни разпоредби на ЗУТ или се навеждат съображения относно целесъобразностrа на предвиждани­ята на одобрения ПУП. _

' · 2.4. СJЮ8не1Ше на правшата за урегу.,сиране на позе.АUени-те UAUJmu по ЗТСУ (отм.) и по ЗУТ

ЗТСУ

1. Застроителният и регулацио­нен план като единна градо­

устройствена форма обхваща:

• застроителен и регулацио­нен план за обществените мероприятия (мероприятия на общините, държавата и юридическите лица);

• застроителен и регулацио­нен план за дворищнорегу­

лационните парцели (дво­рищнорегулационен план).

2. Със заст,роителен и регулаци­онен план .се предвиждат:

• мероприятия на общините и държавата;

• мероприятия на юридичес­ките лица, като строител­

ство на сгради и съоръже­

ния и създаване на терени

за стопанските и обществе­ните им нужди;

• терени за обществено жи­лищно строителство;

ЗУТ

1. Подробните устройствени планове могат да бъдат:

• план за регулация и застро­яване;

• план за регулация; планът за регулация може да бъде план за улична регулация -ПУР (план за регулация са­мо на улици и на поземле­

ни имоти за обекти на пуб­личната собственост);

• nлан за застрояване; • работен устройствен план; • парцеларни планове за еле­

ментите на техническата

инфраструктура извън гра­ниците на урбанизираните територии.

2. С подробните устройствени планове се урегулират улици,

както и квартали и поземлени

имоти за застрояване и за дру­

ги нужди без застрояване.

Поземлените имоти се урегу­лират с:

• улични регулационни ли­нии, които определят гра­

ницата с прилежащата ули­

ца (лице на имота);

• вътрешни регулационни ли-

30 Глава първа. ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА УРЕГУЛИРАНЕ НА ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМОТИ ПО ЗУГ

• със застроителен и регула­ционен план могат да се

rрупират за индивидуално

комплексно жилшцно стро­

ителство урегулирани и не­

урегулирани имоти.

3. Със застроителен и регулаци­онен план се' образуват дво­ри~орегулационни парцели

за жилищно и вилно строи-

телство. · Дворищнорегулационните парцели се образуВат чрез:

а) урегулиране на пълномер­ни имоти;

б) урегулиране на маломерни имоти (по повърхност или по лиЦе) при съответно упълномеряване;

в) урегулиране на имоти или на части от имоти в общ

1 (съсобствен) парцел.

4. ПарЦелите се отреждат със са­мия план:

1) за пълномерния имот, кой­то се урегулира;

2) за маломерния Имот, кой­то при урегулирането се

упълномерява;

3) за имотите, включени при урегулирането им в общ парцел.

иии, които определят rра­

ниците със съседните имо­

ти (странични и към дъно­то на иМота), при условия­та на чл. 16 или 17;

.':' • в урегулираните с подробен устройствен план поземле­ни имоти регулационните

линии стават rраници на

имотите.

3. С подробен устройствен план се урегулират само поземле­ни имоти, които не са били урегулирани с предишен под­

робен устройствен план. Уре­гулираните веднъж поземле­

ни имоти не подлежат на пос­

ледващо урегулиране освен в

предвидените в този закон

случаи (чл. 134 ЗУТ). С подробен устройствен план за населено място или за част

от него се урегулират неуре­

гулирани дотогава поземлени

имоти, като вътрешните им

регулационни линии съвпа­

дат с имотните rраници.

4. С подробен устройствен план могат да се урегулират:

1) налични неурегулирани по­землени имоти с цел обра­зуване на повече на брой са­мостоятелни урегулирани

поз~млени имоти;

2) поземлени имоти, чиито размери не отговарят на

изискванията на Чл. 19, с цел упълномеряването им с

части от съседни имоти;

§ 2. Основни правила за урегулиране на поземлени имоти по ЗУТ 31

5 . .Частите1 на съсобсwениците в образувани по регулация об­щи парцели за малкоетажно

и средноетажно .. застрояване са равни.

Когато ОбразуваНият общ пар­цел е За многоеТаЖНо и к6м­плексно малкоетажно застро­яване, частите на съсобствени­

ците съответстват "на стой­

ностга на местата, включени

в nарцела.

НедвJРКИМИ:fе ~от~, прида­дени към парцели н~ други

физически или юридически • ' 1

лица, се смятат за отчуждени /1

от деня на влизане в сила на

дворищнорегулационния

план.

2.5. Особености на сде.А.ките

3) съседни неурегулирани по- • землени имоти за създава­

не на съсобствени уреtiули­рани п~емлени имоти

5. Границите на урегулирани по­землени имоти могат да се

променят с план за регулация

само със съРласието на соб­ствешщите им, изразенФ със

заявление и предварителен·•

договор за прехв;ьрляне• на

собственост с нотариално за­верени подписи.

За създаване на съсобствени ·урегулирани поземлени имо­ти заинТересувайите собстве~ ници сключват предварите-лен<~договор за прехвърляне

на собственост с нотариално заверени поДписи. ' ~

;t t~JJ . ., r Идеалните части на съсоб-,_ ,- •• r .r ствениците в образуваните СъсобственИ урегулИрани по­землени· имоти се определят

със самия договор.

по ч...с. 15,, ш. з и. ч...с. 17, tu. "з rJY'F r

Предмет на предварителиите договори поj-щ. 15,, ал. 3 и чл •. 1:7, ал. 3 ЗУТ.

Разпо~Q,ите на чл. 15, ал. 3 и !f!i , чл. 17,ад. ,3 ЗУ1'1 поставят ияколко ~новни въпроса qтносно карарера на предвариrе~ите и

окончате.IIНJIТС договори за прехвърляне на собственост и общите изис~ квания към тях.

Договорите по чл. 15, ал. 3 и чл. 17•, ал. 3 ЗУТ са предварителни договори по смисъла на чл. 19 от Закона за задълженията и договори­

(ЗЗД). Те имат за цел да ангажират собствениците с подписването на окончателна разпоредитецяа сделка със съответните имоти при

32 Глава първа. ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА УРЕГУЛИРАНЕ НА ПОЗЕМЛЕНИТЕ имаrи ПО ЗУТ

сбъдване на едно , отлагателно условие, а именно - одобряването и влизането в сила на подробен устройствен план (план за регулация или изменение на плана за регулация).

Предмет на предварителния договор по чл. 15, ал. 3 ЗУТ е реал­ната част о.т поземления имот, която се присъединява към~съседен

поземлен имот с цел създаване на урегулирани поземлени имоти с

нови граници и площ. В практиката голямо значение има правилното описание на частите от поземления имот- предмет на сделката. Това е часwа от поземления имот, която съобразно изготвения проект за изменение на регулацията попада в регулац1J9ЦНИТе граници на съсе­

ден урегулиран поземлен имот. Границите и площта на, им~та- пред­мет на сделката, се ограничават от проектните регулационни линии

на новообразувания уреrулиран поземлен имот, който включва и част/и от съседен/ни имот/и. ~Тъй като с план за регулация,се налага промя­на на , границите на урегулираните поземлени имоти по съqбражения за по-целесъобразно застрояване, най-често с предварителен договор по чл. 15, ал. 3 ЗУТ се извършва замяна на реални части от съседни имоти. Практиката по~~зва, че е необходимо предварителните дого­вори по чл. 15, ал. 3 ЗУТ да се придружават от скица-проект за изме­нение на плана за регулсщия, на която графично са означ.ени по под­ходящ начин границите и ~ощта ~!! реалната част от поземления

lfldOТ, която е предмет на сделката. ~ ... ._

Съ~ правила са приложими и при сключването на предва­рителните договори по чл. 17, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 2 ЗУТ.

Предмет на предварителния договор по чл. 17, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 3-ЗУТ е образуването на съсобствен урегулиран поземлен имот от два или повече съседни поземлени имоти. Съществена част от предмета на този договор са квотите на съсобственост. Те се опре­делят от договарящите страни 8 могат да съответстват на площите на всеки един от имотите или на пазарната им стойност. Възможно е квотите да бъдат оnределени по друг начин съобразно желанието на собствениците.

В предварителните договори задължително сле-два да се упоме­не, Че ·скЛючване на окончателния договор може да се извърши след

влизане •в сила на съответния подробен 'устройствен план. Съгласно чл. 15, ал. 6 ЗУТ заповедта за одобряване на плана за регулация, с

· който се , цро~енят границите между урегулирани поземлени имоти по реда на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, не подлежи на обжалване. Тя влиза в сила с издаването И и се съобщава на заявителите само за сведение. След­ра да се има предвид, че това не се отнася за плана за застрояване, ако

§ 2. Основни правила за урегулиране на поземлени имоти по ЗУТ 33

такъв е одобрен едновременно с проекта за изменение на плана за реrулация. Заповедта за одобряване на подробния устройствен план но чл. 17, ал. 1 във връзка с ал. 3 ЗУТ също подлежи на обжалване по общия ред.

Производството по урегулиране на поземлените имоти, респективно по промяна на границите на урегулирани поземлени

имоти по реда на чл. tS, ал. 3 и чл. 17, ал. 3 ЗУТ, включва следните стъпки:

} изработване на проект за ПУП или за изменение на действа­щия ПУЛ;

} сключване на предварителен договор по чл. 15, ал. 3 или по чл. 17, ал. 3 ЗУТ въз основа на скица-проект;

Jo> производство по одобряване на проекта въз основа на изрич­но заявление на засегнатите съседи;

} сключване на окончателен договор въз основа на скица-из­вадка от влезлия в сила ПУП (за териториите с одобрена кадастрална карта се прилага и скица, издадена от АГКК);

Jo> отразяване на настъпилите изменения в кадастраJ,Iния план (§ 4 от ПЗР на ЗКИР) или на кадастралната карта по реда на чл. 57 и сл. от Наредба М 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните ре­

гистри.

2.6. УрегуАиране IUl позе.шеJШте UtНOmu при уиовията Шl ч..с. 16 ЗУТ (градска кD.tНасация)

Терминът "градска комасация" се наложи в практиката през 8 г. в хода на обсъждането на проекта за изменение и допълнение Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен ан на София (ДВ, бр. 41 от 1998 г.).

С преходните и заключителни разпоредби на този закон бе из­нен действащият тогава ЗТСУ и в чл. 21а бе регламентирана т.нар.

'адска комасация" като алтернативен способ за изработване на под­ни градоустройствени планове за части от населените места.

С малки корекции и допълнения институтът бе възпроизведен чл . 16 от действащия ЗУТ. Преди да бъдат коментирани неговите новни принципи, е необходимо да бъде пояснен терминът "градска асация", тъй като той не е употребен в текста на закона и за него

ма легално определение. Най-често терминът "комасация" се свър-

34 Глава първа. ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА УРЕГУЛИРАНЕ НА ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМОТИ ПО ЗУГ

зва с процеса на окрупняване на земеделските земи, проведен за ня­

кои землища или части от землища в България при действието на Закона за кадастьр и комасация (одобрен с Указ М 55 от 04.06.1941 г., обн. ДВ, бр. 127 от 13.06.1941 г.). Съгласно чл. 34 от Закона за кадас­тър и комасация "коАtасацията се извършва с цел да се съберат пол­ските и_,поти на отдел1Ште собственици на едно или повече Atecma, да се създадат условия за по добfХ! стопа1Шсване на същите и за бла­гоустрояване на зе_,плището ". ПрИнципите на комасиране на долски­те имоти по Закона за кадастьр и комасация са прогласени в чл. 46 и гарантират прокарването на пътищата, създаването на "парцели" с правилна форма и достъп до път, окрупняване на земите на отделния собственик в местността, в която са били повечето от имотите му, при комасирането всеки стопанин да получи еднаква по качество и

количество земя и т.н.

"Комасирането" е определено в чл. 16 ал. 1 и ал. 4 ЗУТ като урегулиране чрез подробен устройствен план на неурегулирани по­землени имоти и определяне на необходимите плрщи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура- публична собственост, на озеленените площи, обединени в зелена система, и на общите мре­жи и съоръжения на техническата инфраструктура. В процеса на из­работването на плана за всеки собственик на недвижим имот се опре­деля равностоен урегулиран имот (имоти), като се съобразява место­положението на имотите в местността, но не и точните им кадаст­

рални граници. Когато имотът попада в различни устройствени зони, новообразуваният урегулиран имот се предоставя в зоната, в имотът е имал преобладаващо местоположение. Урегулираните са с пазарна стойност, не по-малка от пазарната стойност на иunтwr ...

преди урегулирането им.

От цитираните разпоредби се изВJIИЧ8т осиовните принципи на ,,градската комасация":

1. Урегулират се само територии с неурегулирани 1ш~~МJ1~nа имоти, както и територии с неприложена първа

по предходен устройствен план.

2. С подробния устройствен план за територията се oпpeдemrr необходимите площи за озеленяване и за обектите на ческата и социалната инфраструктура, както и размерът процентната част, която следва да бъде отстъпена в полза общината от всеки неурегулиран поземлен имот.

3. Всеки собственик получава равностоен урегулиран имот имоти) в същата местност при съблюдаване на vrтnnйi"''1U''.

§ 2. Основни правила за урегулиране на поземлени имоти по ЗУТ 35

ната зона, в която неурегулираният имот е имал преоблада­ващо местоположение.

4. Урегулираните имоти са с пазарна стойност, не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им.

5. Оrстъпените части от неурегулирани поземлени имоти се при­добиват от общината със строго определено предназначение, кое.то не може да бъде променяна.

При условията на чл. 16 ЗУТ се изработват подробни устройстве­ни планове за територии, за които поземлените имоти не са урегули­

рани с подробен устройствен план(§ 5, т. 3 от ДР на ЗУТ). Това може да са неурегулирани части на урбанизираните територии (неурегули­рани малки населени места по чл. 58 ЗУТ), земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ или поземлени имоти, попадащи в земеделски или горски те­ритории за промяна на предназначението им с цел застрояване. В

приложното поле на чл. 16 ЗУТ попадат и онези части от урб~зира­ните територии (населените места), за които са налице одобрени под­робни устройствени планове (заварени подробни градоусТройствени планове) изработени при действието на отменения ЗТСУ, които не са приложени.

В ЗУТ не са посочени критерии за определянето на "неприло­жената първа регулация по предходен устройствен план". Най-често

това са територии в строителните граници на населените места по

смисъла на чл. 104, ал. 2 ППЗТСУ (отм.), за които са изработени застроителни и регулационни планове при действието на ЗТСУ ( отм. ), но прилагането им е осуетено от приемането на реституционвото за­

конодателство и последвалите промени в обществено-икономичес­кия живот на страната. В териториите с неприложена първа регула­ция по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗУТ попадат поземлените имоти, кои­то са били в обхвата на мана за обществени мероприитии по чл. 21, т. 1 ЗТСУ в редакцията преди ДВ, бр. 34 от 2000 г. (отм.), за които не

започнало или не е приключило производстВо по отчуждаване по реда на ЗТСУ, или отчуждаването е отменено. Неприложените дво­рищнорегулацинни планове към датата на влизането в сила на ЗУТ

се прилагат по реда на§ 6 от ПР на ЗУТ. За поземлените имоти, урегулирани чрез дворищнорегулационен план; предвид необходимост­та от преценяване на отчуждителното му действие, е по-правилно да

се приложат правилата на § 6 и 8 от ПР на ЗУТ, вместо да се изработ­ва план по чл. 16 ЗУТ.

С ПУП по чл. 16 ЗУТ се определят необходимите площи за озеленяване и за обектите на техническата и социална инфраструкту-

36 Глава първа. ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА УРЕГУЛИРАНЕ НА ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМаi'И ПО ЗУТ

ра, както и размерът на процентната част, която следва да бъде от­стъпена в полза на общината. Тъй като придобитите от общините площи в резултат на прилагането на чл. 16 ЗУТ са публична общинс­ка собственост, може да се направи извод, че в отстъпените в полза

на общината по силата на плана части от поземлени имоти площи се включват озеленените площи за широко обществено ползване. Оста­налите обекти, които формират процентната площ на общината, са обектите по чл. 205 ЗУТ - транспортна и техническа инфраструктура И обекти на здравеопазването, социалното подпомагане и образова­нието.

•Г

Най-лесно могат да бъдат демонстрирани принципите на град-ската комасация чрез съпоставянето на този вид устройствено пла­щqJане с правилата за урегулиране на поземлените имоти по чл. 14-17 ЗУт. В закона е залегнало императивното изискване при изработва­нето на подр,обните устройствени планове (с изключение на планове­те по чл. 16) да се съблюдават имотните граници и промяната им да

1 се извършва само със съгласие на пряко заинтересуваните собстве-ници. Този принцип е оправдан за територии, които са били вече обект на урегулиране, т.е. те са били обект на устройване с градоустройствен план в миналото, при което за тях е осигурен достъп от улица, захран­

ване с инженерни мрежи и конкретно предназначение.

•

Сравнение между ПУП, изработен по общите правила на ЗУТ, и ПУП, изработен по правилата на чл. 16 ЗУТ

ПУП, изработен по общите правила на ЗУТ

, • с ПУП за населено място или за част от него се урегулират

неурегулирани дотогава по­

землени имоти, като вътреш-

1 ните им регулационни линии

съвпадат с имотните граници.

- Границите на урегулирани по-

-зем;~~ ени имоти могат да се

.променят с план за регулация

само със съгласието на соб­ствениците им, ~зразено със

заявление и предварителен

доГовор за прехвърляне на

ПУП, изработен по реда на чл. 16 ЗУТ

• с ПУП на всеки собственик на недвижим имот се определя

равностоен урегулиран имот

(имоти), като се съобразява местоположението на имо­

тите в местността, но не и с

точните им кадастрални гра­

ници. С ПУП се определят

1 необходимите площи за из­граждане на обектите на со­циалната инфраструктура -публична собственост, и на общите мрежи и съоръже-

§ 2. Основни правила за урегулиране на поземлени имоти по ЗУТ 37

собственост с нотариално за­верени подписи.

• Въз основа на влезли в сила подробни устройствени пла­нове недвижими имоти- соб­ственост на юридически и фи­зически лица, могат да бъдат отчуждавани по реда на ЗДС и на зое за обекти - публич­на собственост на държавата и общините.

ния на техническата инфра­структ.ура.

• С влизането в сила на плана собствениците на недв~и имоти прехвърлят в полза на

общината процентна част от площта на имотите си, опреде­

лена с плана, но не повече от 25 на сто.

За териториите с неурегулирани поземлени имоти или за тери­ториите, за които изработените II,{'И действието на ЗТСУ (отм.) под­робни градоустройствени планове за обществени мероприятия не са намерили своята реализация до влизане в сила на ЗУТ, единственият ефективен принцип е този на градската комасация.

Изискването на чл.' 16 ЗУТ за определяне на равностоен урегу­лиран имот за всеки неурегулиран поземлен имот, попадащ в обхвата на плана, означава, че с този план не е допустимо по градоустройствени

съображения ( т.е. по добре познатия ни аргумент за градоустройстве­на целесъобразност) цели имоти или значителни части от имоти, соб­ственост на частни лица, да бъдат предназначени за отчуждаване за улица за сметка на други имоти, ,на които ще им бъде осигурен дос­тъп, или които ще бъдат запазени почти незасегнати. При изработва­нето на проекта за ПУП по правилата на чл. 16 ЗУТ, дори и за позем­лените имоти, които попадат изцяло под трасето на новопредвидена

улица, с плана задължително се определят равностойни урегулирани

поземлени имоти. При съобразяване на местоположението им в мес­тността, границите на тези урегулирани поземлени имоти могат и да

не съответстват на кадастралните граници на поземлените имоти пре­

ди урегулирането им. Площите, необходими за прокарване на улици, площади и булеварди, пропорционално се съотнасят към площите на цялата територия в обхвата на подробния устройствен план. След из­работването и влизането в сила на подробния устройствен план всеки собственик получава новообразуван урегулиран поземлен имот, кой­то може да бъде с площ по-малко до 25% от неурегулирания позем­лен имот, който същият собственик е притежавал преди изработва­нето на плана. За този урегулиран имот ще бъде гарантиран както дt>етъп до улица, булевард или алея, така и захранване със съответни-

38 Глава първа. ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА УРЕГУЛИРАНЕ НА ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМаi'И ПО ЗУТ

те инженерни мрежи, конкретно предназначение и режим на уст­

ройство. Урегулирането на имотите посредством подробния устрой­ствен план по чл. 16 ЗУТ увеличава пазарната им стойност, както и създава условия за бързата реализация на предвижданията, определе­ни с плана. Тъй като с влизането в сила на подробния устройствен план по чл. 16 ЗУТ общината придобива собствеността върху онези площи, необходими за прокарването на улици, булеварди и площади, не се налага провеждането на процедурата по принудително отчуж­

даване по глава 17 ЗУТ (чл. 205 и сл.), която често е осуетявана от липсата на средства в общинските бюджети или от съдебни проце­дури при обжалване на отчуждаването по съдебен ред. Придобива­нето на собствеността върху терените, попадащи под трасетата на новопредвидените улици от страна на общината, улеснява и изграж- · дането на мрежите и съоръженията на технИческата инфраструкту­ра, които се полагат под улицата (електропроводи, газопроводи, топ­лопроводи и др.).

Производство по изработване и одобряване на ПУП по прави­лата на чл. 16 ЗУТ (градска комасация):

1) приемане на решение на компетентния орган за изработване на подробен устройствен .план по реда на чл. 16 ЗУТ;

2) изработване на проект за подробен устройствен план, с кой­то се oпpeдemrr:

• обектите на публичната собственост на общината (озелене­ни площи за широко обществено ползване, улици, буле­варди и други обекти на техническата и социалната инфра­структура в обхвата на плана);

• процентът за редукция на площта на имотите; • равностоен урегулиран имот (имоти) за всеки собственик;

3) приемане на решение на комисията по чл. 210 ЗУТ за стой­ността на имотите преди урегулирането им и на пазарна стой­

ност на урегулираните поземлени имоти, образувани с про­ектоплана;

4) съобщаване, разглеждане, одобряване и влизане в сила на плана (приложими са общите. правила на ЗУТ);

5) издаване на заповед от кмета на общината на основание чл. 16, ал. 5 ЗУТ за точно индивидуализиране на всеки отде­

. лен урегулиран поземлен имот; 6) изпращане на заповедта на Службата по вписванията за впис­

ване в имотния реmстър;

§ 2. Основни правила за урегулиране на поземлени имоти по ЗУТ 39 -

7) изпращане на влезлия в сила план на Агенцията по геодезия, картография и кадастър за служебно нанасяне в кадастъра (чл. 57 и сл. от НаредбаМ 3 от 28 април 2005 г. за съдържани­ето, създаването и поддържането на кадастралната карта и

кадастралните реmстри ). Основните смущения и спорове, които пораждат правилата на

чл. 16 ЗУТ {"градската комасация") са свързани с "разместването на собствеността", както и с широко разпространеното становище, че е налице "безвъзмездно" отнемане на част (до 25%) от неурегулирани­т-е поземлени имоти в полза на общината.

В отклонение на правилото на чл. 17 ЗУТ, че при устройването на териториите посредством подробен устройствен план задължително се съблюдават кадастралните граници на поземлените имоти и "при­даване по регулация" или "отнемане по регулация" по принцип е не­допустимо, с влизането в сила на подробния устройствен план, одоб­ренна основание чл. 16 ЗУТ, собствеността върху неурегулиран по­'Jемлен имот се трансформира в собственост върху урегулиран позем­пен имот (имоти). Разместването на собствеността може да засегне границите на правото на собственост (физическите граници на по­•tемления имот), площта и местонахождението му. Разместването на :обствеността настъпва по силата на самия подробен устройствен ман. Съгласно чл. 16, ал. 5 ЗУТ собствениците на поземлени имоти ttридобиват собствеността върху новообразуваните с ялана урегули­рани поземлени имоти, а общината придобива собствеността върху отстъпените И части от датата на влизане в сила на плана. За да нас-

пи вещноправният ефект обаче, подробният устройствен план тряб-38Д'ЬЛЖИтелно да бъде одобрен на основавие чл. 16 ЗУТ.

Пропускането на основанието на чл. 16 ЗУТ в решението за 1добряване на проекта ще затрудни доказването на принципите на

rулиране, възприети с плана, и може да доведе до отмяната му

.то незаканосъобразен поради нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК посочване на фактическите и правни основания за одобряване на ана).

Правилото на чл. 16, ал. 5 ЗУТ, което придава вещноправни едици на подробния устройствен план е въведено при строm ог-

liичения и императивни кумулативни изисквания относно равное­

йвостта на новообразуваните урегулирани имотИ, местоположени­им в същата местност, съответно в по-благоприятната устройстве­зона, както и задължението за всеки неурегулиран поземлен имот

бъде определен съответен урегулиран имот. Като допълнителни

40 Глава първа. ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА УРЕГУЛИРАНЕ НА ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМаi'И ПО ЗУТ

гаранции за защита интересите на собствениците на неурегулирани поземлени имоти е изискването урегулираните поземлени имоти, ко­

ито придобиват собствениците да бъдат с пазарна стойност не по­малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им.

Неспазването на което и да е от посочените кумулативни изисквания е основание за отмяна на, подробния устройствен план при о9жалва­нето му по съдебен ред. Проверката на съда включва и решението на комисията по чл. 210 ЗУТ, с което се определят стойността на имоти­те преди урегулирането им и пазарната стойност на урегулираните

поземлени имоти, образувани с плана.

Друг основен въпрос е от кой момент ще се извърши размест­ването на собствеността? В ал. 5 на чл. 16 ЗУТ е казано, че собстве­ността се придобива с влизане в сила на плана, т.е. трансформиране-' то на собствеността върху един неуреrулиран поземлен имот в соб­ственост върху уреrулиран поземлен имот, определен с подробен уст­ройствен план се извършва със самия подробен устройствен план, считано от деня на ВJIИзането му в сила. Трансформацията на соб­ствеността не настъпва с влизането в сила на заповедта по чл. 16, ал. 5 ЗУТ. С нея само се извършва индивидуализиране на новообразу­вания урегулиран поземлен имот, който се получава в резултат на

прилагането на подробния устройствен план, одобрен при условията на чл. 16 ЗУТ. Тази идентификация е необходима, защото след влиза- · нето в сила на ПУП по чл. 16 ЗУТ ще липсва идентичност между имотите, описани в документите за собственост, и урегулираните землени имоти, придобити в резултат на действието на плана. Проце­дурата по отразяване на настъпилите промени в границите на позем­

лените имоти и получаването на идентификатор са уредени в Наред-, баМ 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването ~поддържа­нето на кадастралната карта и кадасwалните регистри (чл. 60 от редбата).

Задължително ли е проектите за подробни устройствени иове по чл. 16 ЗУТ да се изработват въз основа на влязла в сила дастраляа карта? Действително така гласи разпоредбата на чл. ал. 2 ЗУТ. През последните няколко години обаче на основание § ал. 7 от ПР на ЗУТ се наложи практиката за териториите, за няма изработена и приета кадастрална карта, при изработването проектите по чл. 16 ЗУТ да се използват "наличните кадастрални но~е, плановете за земеразде,ЛЯНе и другите планове, свързани с

становяване правото на собственост върху земеделски земи и земи гори от горския фонд".

§ 3. Прилагане на дворищнорегулационните планове по § 6 от ПР на ЗУТ ...

§ 3. ПрВJiаrане на дворищнореrулационните Шiанове по § 6 от ПР на ЗУТ. Последици' от отпадане на отчуждителното действие на дворищно­реrулационния Шiан (§ 8 от ПР на ЗУТ)

'

41

Съгласно § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКИР "парцел, по отношение на който дворИщнорегулационният плср~ е приложен, е поземлен имот", а "дворищнорегулационният план е. приложен за тези части от парцела, за които е платено дължимото

обезщете'ние за придадените към парЦела недвижими имоти на други физически или юридически лица, съответно когато частите на съсоб­ствениците в образуван по регулация общ парцел са изравнени"(§ 5, ал. 2 ЗКИР). Затова с влизането в сила на ЗУТ като основен обект на урегулиране бе възприет поземленият имот и бяха въведени правила и изисквания за прилагане на неприложените дворищнорегулацион­

ни планове. Прилагането на дворищнорегулационните планове е с цел трансформиране на дворищнорегулационните парцели с неуреде­ни сметки по регулация в поземлени имоти със стабилни граници на собственост, заснети и отразени в кадастрална карта, съответно в ка­дастрален план, които при устРойственото планиране да бъдат обект на урегулиране. Изискванията на § 6 от ПР на ЗУТ за прилагането на дворищнорегулационните планове в конкретни срокове е израз на ос­

новното правило в ЗУТ, че на урегулиране подлежат поземлените имо­ти, като се съобразяват имотните им граници, а регулационните ли­нии, установени с плана, не водят до промЯНа на границите на право­то на собственост. По тази причина в ЗУТ не са възпроизведени пра-илата на чл. 33 ЗТСУ ( отм.) относно приложената и неприложена гулация при изработването на изменения или създаването на нови

nланове. При изработването на изменения на действащите дворищ­норегулационни планове или на JIOBИ подробни градоустройствени пла-.ове по реда на ЗТСУ ( отм. ), в случай че дворищната ре~лация не е nриложена, се изхождаше от първоначалното (преди регулацията) по­nожение на недвижимите имоти (подробно за· приложното поле на чл. 33 ЗТСУ (Отм.) и за "приложената регулация" Тъ:лкувателно ре­шение .N'!! 3/1993 г. на ОСГК).

В ЗУТ се възприе следният подход: ,, . 1. Действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ дворищно­регулационни планове можеха да бъдат приложени по реда на ЗТСУ (отм.) в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона (до 30.09.2001 г.).

2. Одобрените при действието на ЗТСУ ( отм.) дворищнорегу­лационни планове, които влизат в сила след влизането в си-

42 Глава първа. ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА УРЕГУЛИРАНЕ НА ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМОТИ ПО ЗУТ

ла на ЗУТ, могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането им в сила.

След изтичане ва сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР ва ЗУТ отчуждителвото действие ва влеЗJIВТе в ема веприло.жеви дворищ· нореrулациоиви мавове за израввиваве ва частите в образувани съсобетвеви дворищвореrулациоиви парцели и за заемане ва при· дадеви поземлеви имоти ИJ1В части от поземлеви имоти се прекра·

TJIВ8 (§ 8, ал. 1 от ПР ва ЗУТ). Or цитираните разпоредби на § 6 и 8 от ПР на ЗУТ могат да се

изведат следните правила за прилагане на дворищнорегулационните

планове:

А) Със ЗУТ по законодателен път отчуждителвото действие на дворищнорегулационните планове се ограничи със срок.

Б) Дворищнорегулационните планове се прилагат по досегаш­ния ред на ЗТСУ ( отм. ).

В) Ако дворищната регулация не бъде приложена по реда на ЗТСУ (отм.) в течение на 6-месечните срокове по§ 6, ал. 2 и § 4 от ПР на ~УТ, собствеността върху дворищнорегулацио­нен працел с неуредени сметки по регулация се трансформи­ра в собственост върху имот (имот, за който е отреден дво-рищнорегулационният парцел), а придадените части от имо­ти на трети лица отново стават собственост на бившите собс­твеници. Съсобствеността върху дворищнорегулационни пар­цели с малкоетажно и средноетажно жилищно застрояване,

възникнала по силата на регулацията, се прекратява.

Г) След изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ не могат да се сключват разпоредителни сделки с дворищ­

норегулационни парцели с неуредени сметки по регулация.

Д) След изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР ва ЗУТ собствениците имат правата по § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ.

А) Сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ са преклузивни. След изтичането им отчуждителвото действие на дворищнорегула­ционните планове се погасява и се възстановява състоянието на имо­

тите преди урегулирането им.

Разпоредбите на § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ запазват "времен­но" отчуждителния ефект на дворищнорегулационните планове. Преди изтичането на 6-месечните срокове собствениците на имоти, за кои­то са образувани дворищворегулационни парцели чрез придаването на части от съседни имоти, както и собствениците на имоти, части от които се придават към дворищнорегулационни парцели - собстве-

§ 3. Прилагане на дворищворегулациовивте планове по § 6 от ПР на ЗУТ ... 43

ност на трети лица, могат да приложат дворищнорегулационния план

по досегашния ред. В случай че дворищнорегулационният план не бъде приложен в сроковете по § 6, ал. 2 и 4, отчуждителвото действие се прекратява(§ 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ). Този ефект може да бъде предотвратен само ако собственикът, който има интерес от прилага­нето на ДРП, подаде искане до общинската администрация за изгот­ВJIНе на оценка в изискуемите срокове. Подаденото в срок заявление пречка за отпадането на отчуждителното действие на регулацията.

Налага се изводът, че ве е необходимо в 6-месечния срок да бъде нриключено производството по прилагане на ДРП, а е достатъчно в този срок то да е започнало. В този смисъл е разпоредбата на § 8, ал. 6 от ПР на ЗУТ, която гласи: "Започнатите производства по прилага­не на дворищнорегулационни планове се довършват по досегашния

ред. За започнато производство се счита денят на подаване на искане­то за оценка в общинската администрация в срока по§ 6, ал. 2 и 4."

Б) Прилагането на дворищнорегулационните планове е "по до­rашния ред", т. е по реда на ЗТСУ ( отм. ). По смисъла на цитирани­текстове под "досегашния ред" се имат предвид разпоредбите на 'СУ, уреждащи процедурата по прилагане на дворищната регула­

ция- чл. 11~114 и чл. 134-136 ЗТСУ (в сила до 30.03.2001 г.). Прилагането на дворищнорегулационния план може да се из­

ршва по следните начини:

~ По реда на чл. 111 ЗТСУ. Разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) гласи: "Правоимащите могат да заявят с нота­риално заверено заявление до кмета на общината, че са над­лежно обезщетени за отчуждените имоти." Следователво ня­ма пречки собствениците на придаваемите и отчуждаемите части от съседни имоти да заявят с нотариално заверено за­

явление до кмета на общината, че са надлежно обезщетени за отчуждените имоти преди изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ. На базата на това изявление на заинтересуваните лица нотариусът издава нотариален акт за

"недвижимите имоти, придадени по дворищнорегулационния

план към парцели на други физически или юридически лица, и за частите в мястото на образуван по регулация общ пар­цел" (чл. 134, ал. 2 ЗТСУ). В случай че отношенията между съседите не се уредят по гореописания начин, е необходимо в срока по § 6, ал. 4 от ПР на ЗУТ заинтересуваният собственик да подаде искане за уреждане на сметките по регулация чрез извършване на оцен­

ка на придаваемата, съответно на отчуждаемата част. Нота­риусът издава нотариален акт за имотите, придобити по ре-

44 Глава nърва. ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА УРЕГУЛИРАНЕ НА ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМОТИ ПО ЗУТ

гулация, едв& след влизане в сила на оценката и представяне

на доказателства за плащане на дължимите суми, тъй като

тогава са налице условията за заемане на имота (чл. 114, ал. 1 във връзка с чл. 134, ал. 2 ЗТСУ отм.).

)оо Чрез заемането им по законоустановения ред- чрез въвод във владение въз основа на нотариален акт за собственост по ре­гулация на новия собственик. Съгласно чл. 134, ал. 3 ЗТСУ този нотариален акт се издава след погасяване по давност на

вземането за обезщетение на правоимащия бивш ,собственик.

Същит~ ;правила са приложими при уреждане на отношенията между съсобствениците в образувания по регулация съсобствен дво­рищнорегулационен парцел, отреден за малкоетажно и средноетаж­

но застрояване (за понятието "приложена регулация" вж. Тълкува­телно решение N2 3 от 15.07.1993 г. на ОСГК).

Важно е да се отбележи, ч~ става въпрос за прилагане само на дворищнорегулационните планове, но не и за частта от застроител­

ния и регулационен план "за обществени мероприятия". Както бе по­сочено по-горе, дворищнорегулационен е планът, с който са създаде­ни дворищнорегулационни парцели, а именно парцелите, предназна­

чени за жилищно и вилно застрояване. Всички останали парцели, пред­назначени за други нужди (за обществено жилищно строителство, ком­плексно обществено обслужване, за административни нужди и т.н.), не са дворищнорегулационни.

• • Правилата за прилагане на двор~JЩИата регулация не следва да

се прилагат за регулационните планове, одобрени при действието на ЗТСУ от 01.01.2001 г. до 30.01.2001 г., както и по отношение на плано­вете, одобрени на основание § .6, ал. 3 от ПР на ЗУТ след изменението му в ДВ, бр. 41 от 2001 г. Тези подробни градоустройствени планове нямат непосредствен вещноправен ефект, тъй като са одобрени след отмяната на правилата на дворищната регулация по ЗТСУ (чл. 28 е изменен, а чл. 29-31 ЗТСУ са отменени с изменението на ЗТСУ- ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.).

В) Последици от отпадането на отчуждителното действие:

)оо Собствеността върху дворищнорегулационния парцел с неу­редени сметки по регулация се трансформира в собственост върху поземления имот, за който е отреден парцелът.

)оо Частите от съседни поземлени имоти, които са били прида­дени към дворищнорегулационни парцели, отредени за съ­

седни имоти, "се връщат в патрЩ<fониума" на бившиТе им собственици.

§ 3. Прилагане на дворищнорегулационните планове по § 6 от ПР на ЗУТ ... 45

»- Създадената по силата на дворищнорегулационния план съ­собственост върху дворищнорегулационния парцел за мал­коетажно и средноетажно жилищно застрояване се прекра­

тява и се възстановява собствеността върху бившите реални имоти, участващи в него.

Отпадането на , отчуждителното действие на дворищнорегула­ционния план не засяга образуваните :qри действието на ЗТСУ ( отм.) съсобствени дворищнорегулационни парцели за многоетажно жилищ­но застрояване. Тъй като при тях квотите на съсобствениците не се изравняват, съсобствениците не си дължат обезщетение. При тази хипотеза не е налице условие, със сбъдването на което Прилагането на регулацията да се стабилизира. Затова винаги когато се налага да се изследва дали е приложена дворищната регулация, трябва да се извършва проверка относно характера на застрояване, предвиден за

дворищнорегулационния парцел. По смисъла на ЗТСУ и ППЗТСУ ,.многоетажно" е застрояването, когато е предвидено изграждането на жилищни сгради на 6 и повече етажи. Броят на етЮfИте. се опреде­JI.Н със застроителния план при спазване на разпоредбите на чл. 57 и 57 а от Наредба N2 5 за правил~ ,и нор~ по териториално и селищно устройство (ПНТСУ- отм.). Съгщ1сно чл. '(J7, ал. 3 от НаредбаМ 5 за ПНТСУ ( отм.) приземният стаж се включва в броя на етажите, както и таванският стаж в подпокривното пространство, когато светлата неочина над зида, който е по фасадната плоскост, е по-голяма или ·авна на 1,5 м, а съгласно чл. 57а от същата наредба "в подроб,ните адоустройствени пЛанове броят на етажите в жилиЩните сгрсiДи се

_1 \j ~

начава с арабско ~ело. Когато се предвижда приземен стаж за ма-иии, гаражи или за други нежилищни нужди, същият се означава

.ответно с буквите "М", "Г" или "М/Г". ' ' '

Г) Забраната за извършване на сделки за разпореждане с дво-щнорегулационен парцел с неуредени смет.ки по регулация е ло­

чна. Както бе казано по-горе (буква "б"), след изтичанет,о на еро­вете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУ'[ отчуждителното действие на П се прекратява. Следователно след този срок прехвърл}fте~ят би могъл да прехвърли собствеността върху парцела, тъй като че не е собственик на придадените по регулация части от съседни .оти. Затова, дори и прехвърлителят да се легитимира с нотари­и акт за парцел с неуредени сметки по регулация, всъщност пред­

т на сделката е поземленият имот, за който е бил отреден парцел силата на дворищнорегулационния план. Ням,а пречка предмет 11рехвърлителна сделка да бъде дворищнорегулационен парцел, който прехвърлителят се лигитимира с нотариален акт за парцел уредени сметки по регулация, ако пред нотариуса бъдат пред-

46 Глава m.рва. ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА УРЕГУЛИРАНЕ НА ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМОТИ ПО ЗУТ

етавеви доказателства, че са изплатени д'ЬJIЖИмите обезщетения за уреждане ва сметки по реrулации, коrато тапва обезщетения се предвиждат.

Д) Собствеввците на поземлени имоти, за които е отпаднало отчуждителното действие на дворищнорегулациоЮIИЯ плаН могат:

1. да приложат влезлите в сила неприложени дворищнорегула­ционни планове с договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма;

2. да поискат изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на този закон;

3. да поискат вътрешните регулационни линии на техните имо­ти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти.

Когато заинтересуваните собственици желаят да спазят пред­вижданията на заварения застроиТелен и регулационен план, незави­симо от факта, че е отпаднало отчуждителното действие на дворищ­норегулациоЮIИЯ план, е налице т. нар. "доброволно прилагане на дво­рищната регулация." Причините могат да бъдат различни, но най­често са свързани с целесъобразност на предвиденото застрояване. В § 8, ал. 2, т. 1 от ПР на ЗУТ е предвидена възможност заинтересовени­те собственици да приложат влезлите в сила неприложени дворищ­норегулационни планове с договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма. Законодателят не е дефинирал в какво се състои прилагането на дворищната регулация чрез "договор за прехвърляне

на собственост". Редакцията на текста дава всички основания да се счита, че става въпрос за сделки между заинтересуваните собствени­ци на "npuдaвaeAtu" и "отчуждаеАtu" части, чрез които се постига ефек­тът на приложената регулация. Тоест чрез прехвърляне на реалните части от съседен имот, които попадат в границите на дворищнорегу­

лационен парцел с неуредени сметки по регулация, се променя

ната граница на поземления имот и тя съвпада с регулационната

ния на парцела. Възможно е и сключването на спогодба ,. ..... "Wтrv заинтересуваните собственици за създаване на съсобствен ран поземлен имот въз основа на дворищнорегулационен план, с

то се предвижда образуване на съсобствен дворищнорегулационен цел. С договора ще се определят квотите на съсобственост, обичайно съответстват на пазарната стойност или на площта на тите от поземлените имоти, включени в съсобствения парцел.

Формирането на този извод се основава на:

1} разпоредбата на§ 8, ал. 2, т. 1 от ПР на ЗУТ, която изисква

§ 3. Прилагане на дворищвореrулацвовввте планове по § 6 от ПР на ЗУТ ... 47

само договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма;

2) нормата на§ 8, ал. 3 от ПР на ЗУТ, която препраща към условията и реда на чл. 15, ал. 4 и 5 и чл. 17, ал. 4 и 5 когато някои от имотите са държавна или общинска собственост;

3) правилото на чл. 200, ал. 2 от ЗУТ, съгласно което реално определени части от поземлени имоти в границите на насе­

лените места и селищните образувания могат да се придоби­ват чрез правни сделки или по давност, когато "частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при ус­

ловията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изисквани­ята на чл. 19 или се присъецинява към съседен имот."

В случай че заинтересуваните собственици нямат интерес от прилагането на дворищнорегулациоЮIИЯ план (не желаят да запазят предвижданията на регулациоЮIИЯ план или на застроителния и регу­лациоЮIИЯ план}, те разполагат с две възможности:

• да поискат изменение на дворищнорегулационните планове при условията· и по реда на този закон; '

• да поискат вътрешните регулационни линии на техните имо­ти да бъдат поставени :!! съответствие със съществув~ граници на поземлените имоти.

В хипотезата на§ 8, ал. 2, т. 2 от ПР на ЗУТ заинтересуваните пица следва да образуват производство по чл. 135 ЗУТ за допускане а изменение на действащия план (съгласно § 6, ал. 1 от ПР на ЗУТ

действащите към деЮJ на влизане в сила на ЗУТ подробни градоуст­ройствени планове запазват действието си и се изменят при условия­

'& и по реда на ЗУТ}. Цриложими са .общите изисквания на ЗУТ за менение на планове, от които най-важното е към искането да бъде

nриложена скица с предложение за изменението му. Считам, че осно­,телността на искането за допускане на изменение на плана в тази

.отеза ще се преценява по общите правила на чл. 135 ЗУТ. Н~зави­мо от това, че нито в § 8 от ПР на ЗУТ, нито в чл. 135 ЗУТ се ,държат конкретни основания за отказ, изработването на проект за менение не може да бъде отказано, ако искането се основава на § 8, . 1 и ал. 2, т. 2 от ПР на ЗУТ и е придружено от скица предложение изменение. Основанието за допускане на изменението на действа­план е фактът на отпадане дейсТвието на дворищната регулация.

nрактиката е възможно да възникнат затруднения при1 доказване обстоятелството, че дворищната регулация не е приложена.

За разлика от хипотезата на § 8, ал. 2, т. 2 от ПР на ЗУТ, когато nостъпило искане за изменение на действащия план с цел привеж-

48 Глава първа. ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА УРЕГУЛИРАНЕ НА ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМОТИ ПО ЗУТ

дане на вътрешните регулационни линии в съответствие със същест­

вуващите грающи на поземлените имоти(§ 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ), законодателят е предвидил изчерпателно основанията за отказ за допускане на изменението. Съгласно § 8, ал. 4 от ПР на ЗУТ кме­тът на общината издава заповед за отказ по исканото изменение на

плана, когато:

- не са изтекли сроковете по § 6, ал. 2 или 4 от ПР на ЗУТ за прилагане на дворищната регулация по реда на ЗТСУ;

- налице е започнало производство по прилагане на дворищно­

регулационния план;

-искането касае изменение на действащите регулационни пла­нове за обекти на публичната собственост;

- ако в резултат на изменението поземления имот остава без лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк.

Странно законодателно решение е възприето в § 8, ал. 5, изр. второ. Редакцията на текста навежда на извода, че кметът на общи­ната не може да откаже изменение на действащия план по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ за привеждане на вътрешните регулационни линии в съответствие със съществуващите грающи на поземлените имоти

дори и ако в резултат на изменението на плана за регулация планът

за Jастрояване за съответните урегулирани поземлени имоти влиза в

противоречие с действащите устройствени правила и норми. Това оз­начава, че при постъпило искане за изменение на основание § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ компетентният орган не е овластен да преценява да.хи е възможно да бъде реализиран застроителният план, а е длъ­жеfl да го допусне, при условие че не е налице някое от основанията

за )Тказ по ал. 4. Систематичното тълкуване на разпоредбите на § 8, ал. 2, т. 3, ал. 4 и ал. 5, изр. второ от ПР на ЗУТ показва, че ако в ре~лтат на изменението по § 8, ал. 1, т. 3 от ПР на ЗУТ планът за засrрояване не може да бъде приложен без нарушение на строител­ни-:-е правила и нормативи, главният архитект на общината може да отrаже да издаде разрешение за строеж.

При сравняването на двете възможности за изменение на дей­стmщия план по § 8, ал. 2, т. 2 ит. 3 от ПР на ЗУТ се установява, че има ра::лика в обхвата на изменението, което ще бъде допуснато, в кръга на заJ-нтересуваните лица, както и в условията за влизането им в сила.

Изменението на плана no § 8, ал. 2, т. 2 от ПР на ЗУТ се подчи­НЯJа на общите правила на ЗУТ.

Изменението на плана за регулация по§ 8, ал. 2, т. 3 от ПР на

§ 3. Прилагане на дворищнорегулационните планове по § 6 от ПР на ЗУТ ... 49

'3УТ обхваща само съседни дворищнорегулационни парцели с непри­;южена дворищна регулация и цели привеждане на вътрешните регу­

J i ационни линии в съответствие със съществуващите граници на по­

' lемлените имоти. Проектът за изменение на регулацията обхваща само изместване на регулационните линии по границите на имотите,

установени след отпадането на отчуждителното действие на дворищ­

llата регулация. Заинтересувани страни в производството са само соб­ствениците на дворищнорегулационни парцели, които са непосредст­

вено засегнати от отпадането на отчуждителното действие на дво­

рищната регулация. Обжалването на заповедта за изменение на пла­на за регулация по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ не спира изпълнението И . Това означава, че дори и да е постъпила жалба срещу заповедта на кмета по § 8, ал. 4 от ПР на ЗУТ, главният архитект на общината има нраво да издаде разрешение за строеж, освен ако в резултат на изме­

нението на дворищнорегулационния план по § 8, ал. 2, т. 3 планът за ·1астрояване за съответните урегулирани поземлени имоти е влязъл в

11ротиворечие с действащите устройствени правила и норми(§ 8, ал . 5 от ПР на ЗУТ) .

В последната ал. 7 на § 8 от ПР на ЗУТ е предвидено, че прави­лата относно отпадането на отчуждителното действие на дворищно­

регулационните планове не се прилагат за "действащите регулацион­ни планове за обекти на публичната собственост." Разпоредбата от една страна е ненужна, защото регулационните планове за обекти на нубличната собственост (част от заварените планове за обществени мероприятия по отменения ЗТСУ) нямат непосредствен отчуждите­лен ефект нито при действието на ЗТСУ ( отм. ), нито при действието на ЗУТ, а се реализират чрез отчуждителни производства. От друга страна текстът е полезен, тъй като прекратява споровете в практика­

та дали е налице дворищнорегулационен парцел с неуредени сметки

110 регулация, когато не е приложена уличната регулация. Очевидно,

когато съобразно заварен подробен градоустройствен план по § 6, ал. 1 от ПР на ЗУТ част от поземлен имот попада под трасето на новопредвидена улица, а от останалата част е образуван дворищноре­гулационен парцел (урегулиран поземлен имот), като вътрешните ре­гулационни линии съвпадат с имотните му граници, не е налице дво­

рищнорегулационен парцел с неуредени сметки по регулация. В този случай не е налице забраната на § 6, ал. 5 от ПР на ЗУТ и предмет на сделката в зависимост от волята на страните може да бъде както

урегулираният поземлен имот (в регулационните му граници), така и целият поземлен имот, включително и частта му, попадаща под тра­

сето на улицата.

50

ГЛАВА ВТОРА

УСТРОЙСТВО НА ЗЕЛЕНИТЕ СИСТЕМИ В УРБАНИЗИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ

§ 1. Компоненти на зелената система на урбанизираните територии. Озеленени площи за широко обществено ползване и озеленени площи за оrраничено обществено ползване

1.1. Предназначение на териториите и позеАUените и.моти

Една от първите глави в Закона за устройство на територията (ЗУТ) е посветена на правилата за определяне предназначението на териториите и поземлените имоти. Прави впечатление, че законът въвежда разграничение между основното предназначение на терито­

риите (съгласно § 5, т. 8 от ДР на ЗУТ територия е съвкупност от съседни поземлени имоти със сходни характеристики и преобладава­що предназначение) и конкретното предназначение на поземлените имоти.

Основното (преобладаващото) предназначение на територии­те се определя с устройствените схеми и общите устройствени плано­ве. Според основното си предназначение териториите могат да бъ­дат: урбанизирани (населени места и селищни образувания), земедел­с:m, горски, защитени и нарушени територии за възстановяване.

Конкретното предназначение на поземлените имоти се опреде­ш с подробен устройствен план. В зависимост от вида територия по­землените имоти имат различно конкретно предназначение. В чл. 8 ЗУТ и в чл. 4, ал. 7 от Наредба N2 7 от 22.12.2003 г. за правила и нермативи за устройство на отделните видове територии и устройстве­НI! зони (Наредба .N'!! 7 от 2003 г.) са указани основните функции на уt:егулираните поземлени имоти, които определят конкретното им

пrедназначение. Например в урбанизираните територии конкретно­те предназначение на един поземлен имот може да бъде: за жилищни Н)ЖдИ, за производствени и складови дейности, за рекреационни дей­неети, за смесено предназначение или за друго предназначение.

Важно е да се има предвИд, че видовете конкретно предназна­

чffiИе в ЗУТ и в Наредба .N'!! 7 от 2003 г. са изброени примерно. Не е

§ 1. Компоненти на зелената система на урбанизираните територии .. . 51

изключено образуването на урегулирани поземлени имоти (УПИ) със смесено или друго конкретно предназначение. Определянето на кон­кретното предназначение на УПИ има важно практическо значение. Когато УПИ е с конкретно предназначение за жилищни нужди, това означава, че сградите на основното застрояване следва да са с жи­

лищни функции, но в същия УПИ могат да бъдат изградени и други обекти- например за обществено обслужване. Последните обаче след­ва да бъдат предвидени в постройките на допълващото застрояване или в партерните нива, респ. на първите етажи на жилищните сгради

на основното застрояване (чл. 37 и чл. 38, ал. 1 и 2 ЗУТ). ЗУТ допуска да се създават урегулирани поземлени имоти не

само за застрояване, а и за други нужди- без застрояване (чл. 8 и чл. 14, ал. 1). В новата редакция на чл. 9, ал. 1 и 2 ЗУТ (ДВ, бр. 61 от 2007 г.) отново бяха потвърдени принципите на закона, а именно:

~ в територии без устройствени планове предназначението на поземлените имоти се определя от фактическото им изпол­зване;

~ промяната на предназначението на поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила подро­

бен устройствен план.

Интересен е въпросът кои УПИ в урбанизираните територии са "за други нужди, без застрояване". Логично е да се предположи, че това са поземлени имоти, в които с подробен устройствен план не се предвижда изграждането на сгради и съоръжения (строежи) по сми­съла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. В урбанизираните територии УПИ без застрояване са тези с конкретно предназначение за озеленени площи

и озеленени връзки между тях (за рекреационно, защитно и мелиора­тивно озеленяване), както и териториите за природозащита. Считам, че законодателят определя "за други нужди, без застрояване" онези урегулирани поземлени имоти, които имат белезите на озеленени пло­щи и евентуалното строителство (ниско строителство, благоустрой­ство, изграждане на сгради и постройки) в тях няма да доведе до про­мяна на основните характеристики на поземления имот като озеле­

нена площ.

Съвкупността от териториите и поземлените имоти, определе­IJИ с общите и подробните устройствени планове за озеленени площи, формират зелената система на населените места и на селищните об­разувания. Тя е средство за подобряване на микроклимата и хигиен­ните условия и има определящо значение за постигането на една от

52 Глава втора. УСТРОЙСТВО НА ЗЕЛЕНИТЕ СИСТЕМИ В ...

основните цели на ЗУТ, а именно- създаването на благоприятни усло­вия за живеене, труд и отдих.

1.2. Понятие за "Зел.ена систе.ма" според ЗУТ и ЗУЗСО

През последните години изостреното внимание на общество­

то по въпросите за състоянието, опазването и развитието на зелени­

те системи на населените места доведе до промени в нормативната

уредба, както и до нови законодателни решения. Така например в

новия Закон за устройството и застрояването на Столичната община (ЗУЗСО- обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г., в сила от 28.01.2007 г.) зелената система е определена като "съвкупност от съществуващите и пред·

видените озеленени площи в градския и околоградския район, както

и рекреационните гори и горите в защитените територии."

Особено актуално е определението за озеленени площи, дадено

в § 1, т. 3 от същия закон, което липсваше досега в действащото зако­нодателство: "Озеленени площи" са всички съществуващи или пред­

видени с общия устройствен план и/или с подробен устройствен план

територии и поземлени имоти с ландшафтно-екологична, защитно­мелиоративна, рекреативно-естетическа или друга специфична функ­ция- за гробищни паркове, ботанически градшш, атракционни и спор­

тни дейности." Независимо от това, че по смисъла на ЗУЗСО не са определени като озеленени площи горите от горския фонд и горите в

защитени1е територии, те се включват в зелената система на Сто­лична обшина (СО). Става въпрос за Природен парк "Витоша", как­то и парксвете, лесопарковете и горите в оградните на Софийското поле планини - Лозенска, Люлин, Плана и Стара планина и в адми­нистративно-териториалните граници на Столичната община.

Син-:-езирана характеристика на зелената система и оценка на

значението И за развитието на обществото се съдържа и в съвремен­

ната научm литература. В монографията си "Зелената система на Со­фия. УрбаJ,истични аспекти" (издателство "ПЕН СОФТ'', 2005 г.) проф. Атанас Ксвачев дава следното определение: "Зелената система при

конкретниrе природни и антропогенни условия осигурява биологич­но активнета част от жизнената среда на човека и неговото общест­

во, като осъществява връзката между отделните елементи и устрой­

ствените зони на градския организъм с природната среда и осигурява

екологичн1 и естетична среда за развитие на различните човешки

функции."

§ 1. Компоненти на зелената система на урбанизираните територии ... 53

1.2.1. "Зе.А.ена систе.ма" според ЗУТ

В ЗУТ и в подзаконовата уредба към него се приема, че зелена­та система се състои от три групи озеленени площи - озеленени пло­

щи за широко обществено ползване, озеленени площи за ограничено обществено ползване и озеленени площи с друго специфично пред­назначение.

Озеленените площи за широко обществено ползване са пред­назначени за трайно задоволяване на обществени потребности от на­ционално или общинско значение - паркове, градшш, улично озеле­няване. В новата редакция на чл. 61, ал. 2 ЗУТ (ДВ, бр. 61 от 2007 г.) извънселищните паркове и лесопарковете са изключени от озелене­

ните площи за широко обществено ползване. От това законодателно решение може да се направи извод, че извънселищните паркове и

лесопарковете не са част от зелената система на общините. Изхож­дайки от редакцията на чл. 10, ал. 1 и § 1, т. 3 ЗУЗСО, по-скоро следва да се приеме, че извънселищните паркове и лесопарковете не са озе­

ленени площи по смисъла на чл. 61, ал. 2 ЗУТ, но са част от зелената система на общините (сравни изменението на чл. 61, ал. 2 и чл. 62, ал. 1 ЗУТ). Едно от основанията за отпадането на категоризацията на тези обекти като озеленени площи за широко обществено ползване е обстоятелството, че в специалното законодателство тези термини са изоставени. В горските територии вече говорим за: 1) рекреационни гори - курортни гори и местности, пещери, горски паркове и зелени

зони извън урбанизираните територии и 2) гори в защитени терито­рии - горите и земите от горския фонд, попадащи в защитените те­ритории, обявени по реда на Закона за защитените територии и в защитените зони, обявени по реда на Закона за биологичното раз­нообразие.

Озеленени площи за ограничено обществено ползване са тези площи, в които озеленяването е "в имотите за жилищни, вилни, об­ществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси".

Озеленените площи с друго специфично предназначение са гро­бищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, зоопаркове, за­щитни насаждения (нова редакция на чл. 61, ал. 3 ЗУТ- ДВ, бр. 61 от 2007 г.).

1. 2. 2. Зелена система и видове озеленени площи съгласно ЗУЗСО

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗУЗСО "зелената система е съвкупност от съществуващите и предвидените озеленени площи в градския и

54 Глава втора . УСТРОЙСТВО НА ЗЕЛЕНИТЕ СИСТЕМИ В ...

околоградския район, както и рекреационните гори и горите в защи­

тените територии." За разлика от ЗУТ, който разглежда зелената сис­тема като съвкупност от три групи озеленени площи (т. 3 по-горе), зелената система на Столичната община според ЗУЗСО обединява следните устройствени зони и самостоятелни терени:

\

1. устройствена зона за градски паркове и градини (Зп);

2. самостоятелни терени за локални градини и озеленяване (Тго ); 3. самостоятелни терени за озеленяване на улици, реки, дерета

и открити канали и сервитути (Тзв);

4. самостоятелни терени за специални зелени площи ( зоопар­кове, ботанически градини, градини на резиденции, мемори­

ални, етнографски и други градини) (Тзсп);

5. самостоятелни терени за гробищни паркове (Тгп); 6. горски устройствени зони (Г); 7. самостоятелни терени за декоративни разсадници (Тдр);

8. озеленени площи в жилищните комплекси. Устройственото и функционалното предназначение, ограниче­

нията при застрояването, правилата и нормативите за устройство и застрояване на видовете устройствени зони и самостоятелните тере­

ни на зелената система са посочени в приложението по чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО.

При сравнение на правната уредба на зелената система на ур­банизираните територии по ЗУТ и ЗУЗСО се установява, че в специ­алния закон (ЗУЗСО) е налице по-голяма степен на подробност при оrределянето на групите озеленени площи, които са дефинирани в усrройствени зони и самостоятелни терени. Прави впечатление, че С1:ГЛасно ЗУЗСО част от зелената система са озеленените площи в

ЖJШищните комплекси, а озеленените mющи за ограничено общест­вено ползване в имотите за вилни, обществени, производствени, ку­рсртни и спортни сгради и комплекси са изключени от зелената сис­

тема.

1.3. Собственост върху озел.енени мощи. У иовия и изисквания по ЗУТ и ЗУЗСО за отчуждаване на и.моти - частна собственост, попадащи в зел.ената систеАШ

ЗУТ предвижда, че озеленените mощи за широко обществено пслзване и озеленените площи със спеЦJiално предназначение - соб-

§ 1. Компоненти на зелената система на урбанизираните територии .. . 55

ственост на държавата или общините, са с публичен характер (чл. 61, ал. 4 ЗУТ). Те са предназначени за трайно задоволяване на обществе­ни потребности от национално или от местно значение и са публична собственост на държавата или общините.

Систематичното тълкуване на нормата на чл. 62, ал. 5 ЗУТ във връзка с чл. 21, ал. 1 и чл. 3, ал. 2 зое налага извода, че за поземлени­те имоти- частна собственост, които попадат в терените, определени за озеленени площи- публична собственост, се извършва отчуждава­не въз основа на решение на общинския съвет. За да бъде проведено успешно отчуждително производство на основание чл. 205, т. 3 ЗУТ по реда на Закона за общинската собственост не е достатъчно част­ните имоти да бъдат с предназначение за озеленени площи. Необхо­димо е при приемането на подробния устройствен план за паркове и градини (чл. 62, ал. 9 ЗУТ) общинският съвет да определи кои терени ще бъдат със статут на озеленени площи за широко обществено пол-ване- публична собственост на общината, да обоснове предназначе­нието на имотите "за трайно задоволяване на обществени потребнос­ти от местно значение", както и да посочи конкретните "общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин" (чл. 3, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 21, ал. 1 ЗОС). Имотите - държавна соб­ственост, които се определят за озеленени площи за широко общест­вено ползване (трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение) могат да бъдат предоставени на общината при спаз­ване на разпоредбите на чл. 15 от Закона за държавната собственост във връзка с чл. 6, ал. 2 и 3 от Правилника за прилагане на Закона за нържавната собственост.

Съгласно чл. 62, ал. 6 и 7 ЗУТ (нова редакция ДВ, бр. 61 от 2007 r·.) отчуждителни производства не се провеждат, когато с подробните устройствени планове за паркове и градини в частните поземлени имо­

·rи се предвижда изграждане или разполагане на следните обекти:

};> открити обекти за спортни или културни дейности;

};> площадки за игра;

};> преместваеми обекти по чл. 56 ЗУТ; };> монументално-декоративни, информационни и рекламни еле­менти по чл. 57 ЗУТ.

За разлика от ЗУТ, ЗУЗСО (чл. 10, ал. 4) предвижда, че не се сi'Гчуждават имоти (или части от тях), попадащи в устройствени з<Яrn и самостоятелни терени на зелената система, когато собствениците им ги използват съобразно определеното с общия устройствен план 11редназначение. Безспорно това се отнася за устройствената зона за

56 Глава втора. УСТРОЙСТВО НА ЗЕЛЕНИТЕ СИСТЕМИ В ...

паркове и градини. Столичният общински съвет има право с подроб­ния устройствен план за устройствена зона за паркове и градини да

определи площите за широко обществено ползване, които задължи­телно трябва да са публична собственост на общината. Ако в тези площи попадат имоти- частна собственост, същите ще бъдат отчуж­дени, независимо от желанието на собствениците им да ги използват съобразно предназначението им, определено с ОУП. Останалите час­тни имоти, попадащи в устройствена зона за паркове и градини, мо­

гат да бъдат застроявани със сгради и съоръжения за дейности, свър­зани с отдиха при спазване на следните параметри на застрояване -плътност 1%, Кинт - 0,06 с минимален размер на УПИ 1 ха.

По различен начин е уреден статутът на частните имоти в тере­ните за локални градини и озеленяване (Тго). Парковете за ежедне­вен отдих, попадащи в терените Тго, задължително са публична об­

щинска собственост и частите от имоти - собственост на физически и юридически лица, попадащи в границите на тези терени, подлежат

на задължително отчуждаване. Считам, че същият извод може да се направи и по отношение на самостоятелните терени за озеленяване

на улици, реки, дерета и открити канали и сервитути (Тзв ). Озелене­ните площи на самостоятелните терени Тзв съставляват крайулично или укрепващо и мелиоративно озеленяване и са функционално свър­зани с прилежащите улици или са част от защитните диги и съоръже­

нията и системите за укрепване на речните легла, които са публична

общинска собственост. В подкрепа на този извод е и правилото на точка 42 от приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО относно терените на реките и на другите открити водни площи (Трк). Съгласно послед­ното публична общинска собственост са сервитутите на реките и дру­гите открити водни течения в урбанизираните територии, предназна­чени за изграждане на мрежи и съоръжения на техническата инфра­структура и за прокарване на алеи и други съоръжения за обслужване на речните корита.

Следователно както ЗУТ, така и ЗУЗСО, допускат част от ком­по•ентите на зелената система - територии и поземлени имоти с

ко•кретно предназначение по подробните устройствени планове за паtкове и градини и съставляващи озеленени площи за широко об­ществено ползване да не са публична собственост на държавата и

обцините. Съгласно ЗУТ условието е в тези имоти да е предвидено изrраждане или разполагане на обекти по чл. 62, ал. 7, т. 3 - 6, а спо­ре;; ЗУЗСО -собствениците им да ги използват съобразно определе­ното с общия устройствен план предназначение и Столичният общин-

§ 1. Компоненти на зелената система на урбанизираните територии ... 57

ски съвет да не е приел решение за определянето им за публична собственост на общината.

Възниква въпросът, дали поземлените имоти, които съобразно нредвижданията на общите и подробните устройствени планове са нредназначени за озеленяване, но не са определени за отчуждаване,

имат характер на озеленени площи за широко обществено ползване? Считам, че запазването на частната собственост върху земята по от­IIОшение на част от поземлените имоти, предназначени за озеленява­

llе, не променя характеристиката им "озеленени площи за широко

обществено ползване". В тези случаи законодателят е предвидил въз­можност в частните имоти да бъдат осъществявани дейности (отдих, спорт и рекреация), съвместими с основното предназначение на те­риторията и предполагащи широк обществен достъп до тези имоти.

Изхождайки от общото правило, че конкретното предназначе-11Ие на поземлените имоти (в това число застрояването и дейностите, нопустими за извършване) се определя по реда на ЗУТ, може да се нредположи, че конкретните правила за застрояването и начина на

използване на частните поземлени имоти в териториите за озеленя­

нане следва да се определят с правилата и нормативите към подроб­IIИТе устройствени планове. За реализацията на основната цел на за­конодателя - използването на частни имоти като озеленени площи за

широко обществено ползване, е целесъобразно да бъдат уредени и въпросите относно осигуряването на обществения достъп, реда за сто­tшнисването, охраната, почистването, спазването на обществения ред нли с други думи - правилата, осигуряващи изграждането и стопанис­

ването на тези площи за общо ползване чрез обществен достъп. Счи­там, че изискванията и ограниченията, касаещи застрояването, до-

11устимите дейности и функции, разполагането на преместнаемите 1 1бекти, провеждането на мероприятията по благоустройството и пар­коустройството следва да бъдат част от правилата и нормативите към нодробните устройствени планове за паркове и градини и да бъдат ttриети едновременно с тях. Всички останали въпроси, свързани с оси­' ур яването на широко обществено ползване и обществен достъп, след­tlfl да бъдат уредени в наредбите за изграждане и опазване на зелена­та система, които ще бъдат приети от общинските съвети на основа­ttие чл. 62, ал. 10 ЗУТ (нова- ДВ бр. 61 от 2007 г.).

Осигуряването на обществен достъп в тези частни имоти се 11редполага. Този извод се налага въз основа на вида обекти по чл. 62, 1111. 7 ЗУТ, а именно- открити обекти за спортни или културни дей­

tюсти, площадки за игра, преместваеми обекти, чиято експлоатация

58 Глава втора . УСТРОЙСТВО НА ЗЕЛЕНИТЕ СИСТЕМИ В .. .

е свързана с посещаване от неограничен кръг лица, както и от редак­

цията на чл. 10, ал. 4 ЗУЗСО. Съгласието на собствениците да изпол­зват имотите съобразно предназначението им по общия устройствен план означава, че те са съгласни да съблюдават устройственото и функционалното предназначение, ограниченията при застрояването, правилата и нормативите за устройство и застрояване на собствени­те им имоти, определени в приложението по чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, като част от зелената система.

Подобни разсъждения могат да се направят и по отношение на озеленените площи с друго специфично предназначение - за гробищ­ни паркове, ботанически градини, Дендрариуми, зоопаркове, защитни насаждения. Безспорно е, че ако тези обекти са общинска или дър­

жавна собственост, те са с публичен характер.

Възможно ли е да се предвиди и изгради гробищен парк, бота­ническа градина, дендрариум или зоопарк върху частни поземлени

имоти без отчуждаването им? Считам, че отговорът на този въпрос е положителен. За да придобият тези имоти качеството на публична общинска собственост, също е необходимо въз основа на изработен проект за подробен устройствен план общинските съвети да приемат решение по чл. 3, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 21, ал. 1 зое. Целесъоб­разно е това решение на общинския съвет да се приеме заедно с одоб­ряването на подробния устройствен план за тези озеленени площи със специфично предназначение. В случай че общинският съвет при­еме проекта за подробен устройствен nлан, но не определи тези озе­ленени площи за обекти на публичната собственост, мероприятието

ще може да бъде реализирано и от друт инвеститор, без провеждане на отчуждително производство.

Озеленените площи за ограничено обществено ползване се ре­ализират в изпълнение на предвижданията на подробния устройствен nлан по изграждане на жилищни, вилни, обществени, производстве­ни, курортни и спортни сгради и комплекси в рамките на задължи­

телния процент озеленяване на урегулираните поземлени имоти и ня­

мат публичен характер. Те не са публИ'IНа собственост, дори терени­те, върху които са предвидени или реализирани, да са собственост на държавата или на общините.

Изключение правят незастроениrе части от кварталите с ком­плексно застрояване, за които не може ца се предвиди застрояване по

правилата на чл. 22, ал. 6 ЗУТ. Съгласfю чл. 22, ал. 7 ЗУТ при изра­ботването на проекти за подробни устройствени планове за преструк-

§ 1. Компоненти на зелената система на урбанизираните територии ... 59

турирането на квартали с комплексно застрояване се образуват нови поземлени имоти, които се урегулират като озеленени площи за ши­

роко обществено ползване. Най-често това правило ще бъде прило­жимо за териториите на жилищните комплекси, където земята е об­щинска собственост. В тези случаи ще бъде достатъчно след влизане в сила на плана за регулация и застрояване за преструктуриране на

кварталите с комплексно застрояване съответният общински съвет да приеме решение по чл. 6, ал. 2 зое и да обяви за публична общин­ска собственост незастроените части от кварталите, включени в но­вообразуваните УПИ за озеленени площи за широко обществено пол­зване, тъй като са придобили предназначение за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение.

1.4. Конкретно предназначение и въз.можности за застрояване на озеАенените nAOЩU ,

По правило озеленените площи за широко обществено ползва­не са тез,и, за които са образувани урегулирани поземлени имоти с конкретно предназначение "за озеленени площи и озеленени връзки

между тях", "за природозащита", "за озеленяване с рекреационно, защитно и мелиоративно предназначение". Възможни са и други от­реждания по подробните градоустройствени планове, заварени от ЗУТ -"за озеленяване", "за парк", "за градска градина" и др. Основното е, че конкретното предназначение на имота по подробния устройствен нлан е за озеленени площи и по правило в тези урегулирани поземле­

ни имоти не се предвиждат обекти на високото строителство или. сгра­ни и съоръжения на техническата инфраструктура.

Озеленените площи за ограничено обществено ползване са част от предназначението (отреждането по смисъла на ЗТСУ) на урегули­рания поземлен имот наред с основната функция по плана- за заетро­нване с жилищни, курортни, спортни и др. комплекси и се реализират

11 рамките на процента озеленяване, включен в показателите на заст­рояване. Важното в случая е, че конкретното предназначение на уре­I Jлирания поземлен имот е за застрояване със сгради и/или съоръже­IIИЯ и режимът на озеленените площи се подчинява на режима на

основното застрояване.

Новата редакция на чл. 62 ЗУТ дава основание да се прецизира 1 10нятието УПИ "за други нужди без застрояване" и да се промени нопулярното становище, че в поземлените имоти - част от зелената

{'Истема, застрояването е недопустимо. Противно на това господства­

що мнение, сравнителният анализ на разпоредбите на ЗУЗСО, ЗУТ и

60 Глава втора . УСТРОЙСТВО НА ЗЕЛЕНИТЕ СИСТЕМИ В ...

Наредба N2 7 показва, че в зелената система в урбанизираните тери­тории е допустимо застрояване, но при определени изисквания, усло­

вия и параметри.

1.4.1. Устройствени изисквания

Съгласно чл. 62, ал. 1 ЗУТ озеленените площи се устройват с общи устройствени планове за урбанизирани територии и подробни устройствени планове за паркове и градини. Правилата и нормативи­те за устройство и застрояване на тези територии са определени в

Наредба N2 7 от 2003 г. В чл. 10 ЗУЗСО зелената система на СО се разглежда като съв­

купност от устройствена зона за градски паркове и градини, групи

самостоятелни терени и озеленени площи в жилиЩIШте комплекси, а

устройството и функционалното предназначение, както и ограниче­нията при застрояването, са посочени в приложението по чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО. Това сравнение показва, че в ЗУТ няма регламентация на видовете устройствени зони и самостоятелни терени, формиращи зе­лената система на урбанизираните територии, със самостоятелни па­раметри за устройството и застрояването им, за разлика от ЗУЗСО, където подробно са определени правилата и нормативите за устрой­ство и застрояване на видовете устройствени зони и самостоятелни

терени от зелената система на СО.

1.4.2. Допустимо застрояване

Съгласно чл. 62, ал. 7 ЗУТ (изм. ДВ, бр. 61 от 2007 г.) с подроб­ниrе устройствени планове за паркове и градини може да се допуска

застрояване в озеленените площи, необходимо за:

~ мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, об-служващи озеленените площи;

~ поддържане на зелената система; ·

~ открити обекти за спортни или културни дейности;

~ площадки за игра;

~ преместваеми обекти по чл. 56, които не могат да заемат повече от 10 на сто от площта на имота;

~ монументално-декоративни, информационни и рекламни еле­менти по чл. 57;

~ мемориални места и обекти.

Съгласно чл. 12 ЗУЗСО в устройствените зони и самостоятел­нит~ терени на зелената система се допуска застрояване за:

§ 2. Промяна на предназначението на територии и поземлени имоти .. .

~ мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура;

~ поддържане на зелената система;

~ спортно-атракционни дейности и детски площадки;

~ обслужване на посетителите.

61

Интерес представлява и сравнението относно допустимите по­казатели на застрояване по двата закона (сравни т. 32 дот. 37 от При­ложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО и чл. 32 от Наредба N2 7 от 2003 г.)

Новите моменти в нормативната уредба заслужават внимание, тъй като внасят промяна в концеiЩИЯта за устройството на зелената система на населеното място. Редакцията на чл. 62, ал. 6 и 7 ЗУТ и на чл. 12 ЗУЗСО създава възможност в устройствените зони и самосто­ятелни терени на зелената система да се образуват УПИ без застроя­ване, както и УПИ със застрояване с функции, съвместими с основ­ното предназначение на територията - със спортни и атракционни

функции (чл. 62 ЗУТ) и други сгради и съоръжения, свързани с отдиха и обслужващи основната паркова функция (точки 32 и 33 от прило­жението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО).

Освен това тези разпоредби позволяват да се направи заключе­ние, че при формирането на компонентите на зелената система следва да се отчитат възможностите за ползване на териториите и поземле­

ните имоти, включени в нея, за осъществяване на основната И цел -подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за ореанизи­ране на отдиха на населението, а не да се поставя акцент върху вида

собственост.

Друга особеност на действащата нормативна уредба е свързана със статута на озеленените площи с ограничено обществено ползва­не, доколкото се приема, че те са част от зелената система, но не

участват при определянето на необходимите площи за озеленяване (нормативите за озеленяване) в урбанизираните територии (вж чл. ЗО 11 31 от Наредба N2 7 от 2003 г.).

§ 2. Промяна на предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите и подробните устройствени планове за озеленяване

С приемането на новия чл. 62а ЗУТ (ДВ, бр. 61 от 2007 г.) се обобщиха и систематизираха правилата за промяна на предназначе­нието на територии и поземлени имоти в предназначение за озелене­

ни площи. От друга страна, с новата редакция на чл. 134, ал . 2, т. 1

62 Глава втора. УСТРОЙСТВО НА ЗЕЛЕНИТЕ СИСТЕМИ В ...

ЗУТ се създаде възможност за собствениците на поземлени имоти, предназначени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4, след изтичане на срока по чл. 208 да поискат изменение на действащия подробен уст­ройствен план.

С приемането на последните промени в ЗУТ (чл. 208- изм. ДВ, бр. 61 от 2007 г.) срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската соб­ственост на недвижими имоти, определени по подробните устройст­вени планове за изграждане на озеленени площи по чл. 61, ал. 4 бе удължен на петнадесет години от влизане в сила на плановете. Този срок започва да тече от датата на влизането в сила на подробния уст­ройствен план, а за действащите към датата на влизане в сила на ЗУТ подробни устройствени планове срокът започва да тече от 31 март 2001 г.

При систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 62а, чл. 134, ал. 2, т. 1, ал. 4, т. 2 и чл. 208 ЗУТ може се направят следните изводи:

а) По реда на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ не може да се променя предназначението на съществуващи озеленени площи

(чл. 62а, ал. 1). б) Процедурата по чл. 62а, ал. 2 и 3 не е обвързана с изтичането

на срока по чл. 208 ЗУТ, а с възникването на нужди за обек­ти - собственост на държавата, на общините или на експло­атационните дружества, в частност за изграждане на еле­

менти на техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. В този случай основанието за изменение на действащия план е чл. 134, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 62а, ал. 2 и 3 ЗУТ.

в) Промяната на предназначението на територии и поземлени ' имоти, предвидени в общите или подробните устройствени

планове на урбанизираните територии за озеленени площи по реда на чл. 62а, ал. 5 ЗУТ (с цялостен план на населеното място), също не е обвързан DT изтичането на срока по чл. 208 ЗУТ.

г) Забраната по чл. 62а, ал. 2 ЗУТне се прилага след изтичане на срока по чл. 208 ЗУТ, когаrо възниква правото за соб­ствениците на поземлени имоти да поискат промяна на

действащия план (чл. 134, ал. 4, т. 2 ЗУТ). Да се приеме пра. тивното означава, че се допуска с подробен устройствен план да се създават безсрочни ограt:ичения за ползването на па.

§ 2. Промяна на предназначението на територии и поземлени имоти ...

63

землените имоти и изцяло да се отрече възможността за из­

менение на общите и подробните планове, включително и на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ - "когато настъпят съ­ществени промени в обществено-икономическите и устройс­твените условия, при които е бил съставен планът."

В ал. 1 на чл. 62а ЗУТ се съдържа императивна и безусловна 1абрана за промяна на предназначението на съществуващите озеле­нени площи или на части от тях в урбанизираните територии, реали­·шрани съгласно предвижданията на устройствените планове.

Всъщност подобна забрана бе въведена още с първоначалната редакция на чл. 9, ал. 2 ЗУТ. Тя се отнасяше за озеленените площи -публична държавна и публична общинска собственост, с тази разлика, че бе допустима промяната на предназначението им само за нови обек­ти на публичната държавна и публичната общинска собственост. С из­менението на чл. 9, ал. 2 ЗУТ (изм.- ДВ, бр. 65 от 2004 г.) тази възмож­IIОСТ бе премахната. Новата ал. 1 на чл. 62а ЗУТ всъщност потвържда­на забраната на чл. 9, ал. 2 ЗУТ в последната И редакция.

2.1. Действие на забраната за проАt.Яна на предназначението по '1.4. 62а, (U., 1 ЗУТ

Забраната за промяна на предназначението по чл. 62а, ал. 1 ЗУТ t'e отнася за:

• озеленени площи в границите на урбанизираните територии (т.е. за териториите на населените места и селищните обра­зувания);

• "съществуващи" към датата на влизане в сила на разпоредба­та.

' • реализирани в съответствие с предвижданията на общ или подробен устройствен план.

Кои озеленени площи са "съществуващи"?

Това са всички озеленени площи (територии и поземлени имо­• ·и), които имат ландшафтно-екологична, защитно-мелиоративна и рскреативно-естетическа характеристики, с предназначение за запаз­

tшне и подобряване на жизнената среда. Това са частите от населени­t't; места и селищните образувания с изградени в съответствие с дей­t•· • ·ващите устройствени планове паркове и градини, улично и друго щщитно озеленяване. Считам, че за квалифицирането на конкретни ttмоти като съществуващи озеленени площи следва да се изхожда от IIHKOЛKO критерия:

64 Глава втора. УСТРОЙСТВО НА ЗЕЛЕНИТЕ СИСТЕМИ В ...

- какво е конкретното им предназначение по действащия под­робен устройствен план;

- има ли изпълнени в тях благоустройствени и паркоустрой­ствени мероприятия и какви;

- фактическото състояние на имота отговаря ли на основното му предназначение за отдих и рекреация и съставлява ли част

от зелената система на населеното място.

За кои групи съществуващи озеленени площи се отнася забра­ната?

Както бе посочено по-горе, Законът за устройство на терито­рията разграничава три групи озеленени площи - за широко общест­вено ползване, за ограничено обществено ползване и със специфично предназначение.

Безспорно е, че забраната за промяна на предназначението се отнася за всички съществуващи озеленени площи с широко общест­вено ползване. Тук следва да се включат всички общински паркове и градини и други озеленени площи, които са част от зелената система

на населеното място, служат за задоволяване на обществени потреб­ности с национално или местно значение и са публична държавна или публична общинска собственост. За внасяне на яснота и за пре­дотвратяване на спорове е необходимо за всички озеленени площи от тази група (съществуващи озеленени площи с широко обществено по.1зване) да бъдат съставени актове за публична държавна или за публична общинска собственост. При съставянето на актовете след­ва да се прилагат скици от кадастралната карта или от действащия кадастрален и регулационен план (за териториите без кадастрална карта), където озеленените площи са описани с площ, граници и трайно по.1зване съгласно Класификатора за начина на трайно ползване на поземлените имоти - Таблица NQ 2 от Приложение NQ 2 към чл. 13, ал . 2, чл. 14, ал. 4 и чл. 16, ал. 2 от Наредба NQ 3 от 2005 г., за съдържа­ни~то, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадас­тралните регистри, например - "обществен селищен парк, градина", "з~ защитно и изолационно озеленяване".

Може ли да се твърди, че забраната за промяна на предназна­чението се отнася за съществуващите озеленени площи със специ­фично предназначение - дендрариум, ботаническа градина, зоологи­ческа градина, гробищен парк? В ЗУТ няма изрична разпоредба, коя­то да дава отговор на този въпрос. Доколкото съществуващите озе­леJiеНИ площи със специфично предназначение са част от зелената система на населеното място, задоволяват обществени потребности

§ 2. Промяна на предназначението на територии и поземлени имоти ... 65

1 1'1' местно значение и в повечето случаи са публична собственост на 1\Ържавата и общините, най-вероятно забраната за промяната на пред­назначението ще се отнася и за тях. При прилагането на забраната на •111. 62а, ал. 1 ЗУТ следва да се има предвид, че Законът за биологич­IЮТО разнообразие допуска отглеждането и размножаването на жп­нотни и растения при контролирани условия във вивариуми, зоологи­

'lt:Ски или ботанически градини и дендрариуми да се извършва от на­У 'IНИ организации, юридически и физически лица. Затова считам, че но колкото съществуват понастоящем такива обекти, които не са пуб­JIИЧна собственост на държавата и общините, промяната на предназ­начението им по желание на собствениците следва да бъде преценя­нава по общия ред в процеса на изработване на нов общ или подробен устройствен план на населеното място.

Озеленените площи с ограничено обществено ползване не са обхванати от забраната на чл. 62а, ал. 1 ЗУТ. Независимо от факта, че 1'1..' са част от зелената система на населеното място, статутът им се

нодчинява на конкретното предназначение на урегулираните позем­

т.:ни имоти с комплексно застрояване. В този смисъл промяната на конкретното предназначение на УПИ чрез изменение на действащия '1бщ или подробен устройствен план може да има отношение към ,.,.ществуващите озелени площи в тях, само ако води до промяна на

н:хните функции чрез застрояването им с нови сгради и постройки (1.апример чрез увеличаване на показателите за плътност на застроя­нането за сметка на намаляване на изискуемия процент за минимал­

IЮ озеленяване). В тези случаи мерките за опазване и изграждане на о·юлените площи следва да са част от проекта за нов или за измене-

1111е на действащия подробен устройствен план и да са съобразени с 111искванията на чл. 22, ал. 6 и 7 ЗУТ и на наредбата по чл. 62, ал. 10 'JYT за изграждане и опазване на зелената система на територията на ,,()щината.

2.2. Ограничения при про.м.яна на предназначението на територии и позе.млени UАЮти, предвидени в общите rии подробните устройствени планове в урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани (чл. 62а, ал. 2 и 3 ЗУТ)

С разпоредбата на чл. 62а, ал. 2 ЗУТ (ДВ, бр. 61 от 2007 г.) бе IНIТВърдено правилото на чл. 9, ал. 3, изречение второ от ЗУТ, че не може да бъде променяно предназначението на територии и поземле-1111 имоти, предвидени в общите или подробните устройствени плано-

66 Глава втора. УСТРОЙСТВО НА ЗЕЛЕНИТЕ СИСТЕМИ В . ..

ве в урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реа­

лизирани. Под този режим попадат всички поземлени имоти, незави­

симо от собственостrа им, които съобразно действащите общи и под­робни устройствени планове попадат в урегулирани поземлени имо­

ти с конкретно предназначение "за озеленени площи и озеленени връз­

ки между тях", "за природозащита", "за парк", "за озеленяване", "за градски парк и градина" и др. Забраната се отнася за всички терито­рии и поземлени имоти, предназначени за изграждане на озеленени

площи с широко обществено ползване и със специфично предназна­чение. Изключение се допуска за части от тях за изграждане на еле­

менти на техническата инфраструктура или на специални обекти, свър­зани с отбраната и сигурностrа на страната.

Елементите на техническата инфраструктура са определени в

чл. 64 ЗУТ както следва: - транспортната техническа инфраструктура и съоръженията към нея (мостове, тунели, надлези, подлези, прелези и др.);

- преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в неурегулирана територия;

- преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в урегулирана територия;

- разпределителните проводи и разпределителните устройства и съоръженията към тях (трансформаторни постове, елек­трически подстанции, пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, понижителни и разпределителни станции и др.), включително присъединителните проводи към сградните

инсталации и общите средства за измерване.

В§ 5, т. 63 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ са определе­ни специалните обекти, свързани с отбрtната и сигурностrа на стра­ната. Това са "поземлени имоти и строежите в тях - държавна соб­С1Веност, информацията за които представлява държавна тайна смисъла на чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информа­ЦJIЯ." Държавна тайна е информацията, определена в списъка по ложение М 1 към чл. 25 ЗЗКИ, нерегламентираният достъп до б1 създал опасност за или би увредил интересите на Република г'рия, свързани с националната сигурност, отбраната, външната л1тика или защитата на конституционна установения ред.

В чл. 62а, ал. 3 ЗУТ (нов- ДВ, б?. 61 от 2007 г.) е предвиден сnециален ред за промяна на предназначението на територии и

землени имоти, предвидени в общите ИJIИ подробните устройствени шанове в урбанизираните територии за озеленени площи, с цел

§ 2. Промяна на предназначението на територии и поземлени имоти ... 67

• ·раждане на елементи на техническата инфраструктура или на специ­ални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.

За имоти - държавна собственост, промяната на предназначе­нието се разрешава от Министерския съвет с решение, взето по пред­JIОжение на областния управител на областrа на територията, на коя­'1'0 се намира имотът. За имотите- общинска собственост, както и за 110землените имоти - собственост на физически и юридически лица, ~ необходимо разрешение от общинския съвет. Компетентен да даде разрешение е общинският съвет на общината на територията, на ко­нто се намират засегнатите поземлени имоти. Решението на общин­екия съвет следва да бъде прието с мнозинство две трети от общия брой на съветниците. В практиката са възможни случаи, в които ще С1ъде необходимо разрешение както на Министерския съвет, така и на съответния общински съвет, когато елементът на техническата ~шфраструктура или специалният обект, свързан с отбраната или си­• ·урността на страната, засяга държавни и общински или държавни и частни имоти. Инициатор на производството по промяна на предназ­начението е лицето, което след успешното провеждане на процедура­

та по промяна на предназначението и по изменение на действащия 110дробен устройствен план ще има качеството на възложител по сми­съла на чл. 161 ЗУТ. За специалните обекти, свързани с отбраната и сигурностrа на страната, това са съответно министърът на отбраната 11ли министърът на вътрешните работи. За изграждането на елемен­l ·ите на техническата инфраструктура производството по промяна на нредназначението може да бъде инициирано от енергийните пред­нриятия по Закона за енергетиката (например за изграждането на нодстанция, трафопост или друг енергиен обект), от експлоатацион­ните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги (нап­ример за изграждане на нов водопровод или канализация), както и от кмета на общината (например за изграждане на нова улица или друго t'Мръжение на транспортната инфраструктура на населеното място).

2.2.1. Производството по чл. 62а, ал. 3 ЗУТ предхожда ли или се нровежда едновременно с производството по чл. 135 ЗУТ по допуска-11~ на изменение на действащия общ или подробен устройствен план?

Промяната на предназначението на територии и поземлени имо-1"11 с цел изграждане на обектите по чл. 62а, ал. 2 ЗУТ всъщност е част • 1т процедурата по одобряването на изменение на действащия общ 11/или подробен устройствен план в частта им, с която е предвидена рt·ализация на озеленени площи. Затова производството по чл. 62а, 111. 3 ЗУТ следва да бъде проведено въз основа на предписание, изда­

J\t'tЮ по реда и при условията на чл. 135 ЗУТ. За разлика от останали-

68 Глава втора. УСТРОЙСТВО НА ЗЕЛЕНИТЕ СИСТЕМИ В ...

те случаи на допускане на изменение на действащия устройствен план,

при допускането на изменение с цел промяна на предназначението на

територии и поземлени имоти, предназначени за озеленени площи,

кметът на общината следва да издаде предписание за изменение на действащия устройствен план, в което да укаже необходимостта от получаване на разрешение от компетентния орган по чл. 62а, ал. 3 ЗУТ. Изработеният въз основа на издаденото предписание проект за изменение на устройствения план подлежи на обществено обсъждане по реда на чл. 121, ал. 1 ЗУТ. Документацията по чл. 135 ЗУТ за до­пускане на изменението, протоколът от проведеното обществено об­съждане и проектът за изменение на устройствения план служат за

обосновка на целесъобразността и законосъобразността на разреше­нието на Министерския съвет, съответно на общинския съвет. Едва след получаването на разрешение по чл. 62а, ал. 3 ЗУТ, се провеждат процедурите по ЗУТ по одобряване на проекта (съгласуване със заинтересуваните централни и териториални администрации, а при

необходимост - и със специализираните контролни органи и експло­атационните дружества; на съобщаване на заинтересуваните лица, в случаите на изменение на действащ подробен устройствен план; на разглеждане от експертния съвет по устройство на територията и на

одобряване от компетентния административен орган.)

В практиката са възможни някои частни случаи.

Първата хипотеза е налице, когато по действащ подробен уст­ройствен план, приет преди влизане в сила на нов общ устройствен план, територии или поземлени имоти да са с предназначение "за рек­

реационно, защитно и мелиоративно озеленяване", а приетият по-къс­но общ устройствен план да не предвижда предназначение за компо­ненти на зелената система за същата територия. Изхождайки от ре­дакцията на чл. 62а, ал. 2 ЗУТ (нов- ДВ, бр. 61 от 2007 г.), следва да се приеме, че и в този случай е в сила забраната за промяна на предназ­начението, която не важи само за изграждането на елементи на тех­

ническата инфраструктура и на специални обекти, свързани с отбра­ната и сигурността на страната при спазване на реда по чл. 62а, ал. 3 ЗУТ. Но могат да бъдат изтъкнати арrументи и в обратен смисъл. С•гласно чл. 104, ал. 1 ЗУТ "предвижданията на общите устройстве­Im планове, с които се определят обща'!а структура и преобладава­щото предназначение на териториите, видът и предназначението на

теmическата инфраструктура и опазването на околната среда и обек­тиrе на културно-историческото наследс1во, са задължителни при из­

гоrвянето на подробните устройствени планове." Тази разпоредба из­разява популярното правило, че предвижданията на подробния ус-

§ 2. Промяна на предназначението на територии и поземлени имоти ...

69

I'J'Юйствен план трябва да съответстват на общия устройствен план като устройствен инструмент от по-горна степен. Затова в този слу­•щй ще са налице основанията на чл. 134, ал.1, т. 1 във връзка с ал. 2 '1 УТ за изменение на заварения подробен устройствен план (поради 11астъпили съществени промени в обществено-икономическите и ус­I 'JЮйствените условия, при които е бил съставен планът). Аргумент в тва отношение е и разпоредбата на чл. 134, ал. 7 ЗУТ. Съгласно пос­псдната е допустимо в Процеса на изработване на нов общ устройствен 11лан да се допуска създаване на нови и изменение на действащи под­

робни устройствени планове, в случаите когато предвижданията на IIJЮектите отговарят на предвижданията на проекта за нов общ уст­

ройствен план. Щом това е допустимо в процеса на изработване и 11риемане на проекта за нов общ устройствен план, в още по-голяма степен трябва да се признае възможността за изменение на заварен щщробен устройствен план за привеждане в съответствие на пред-11Нжданията му с тези на вече приет и действащ нов общ устройствен 1111ан (сравни чл. 62а, ал. 5 ЗУТ).

Възможна е и обратната хипотеза- поземлени имоти, които по 1\t'йстващ подробен устройствен план са предназначени за застроява­IIС, което не е реализирано, с приемането на нов общ устройствен

1111ан да попадат в устройствена зона или самостоятелен терен от зe­Jil'Haтa система. Считам, че в този случай следва да се приеме, че 11рсдвижданията на заварения подробен устройствен план не са акту­шщи и предвид новото предназначение на територията, доказано с

IIOB общ устройствен план, са налице основанията на чл. 134, ал. 1, ,. . 1 и 2 във връзка с ал. 2 ЗУТ за изменение на действащия подробен уt"rройствен план.

Освен това, в чл. 62а, ал. 2 ЗУТ е налице забрана за промяна на 11/)Сдназначението на територии и поземлени имоти, предвидени за

теленени площи. Но сОУПсе определя преобладаващото предназ­llllчение на териториите, а конкретното предназначение на поземле-

1111Те имоти, което има пряко инвестиционно приложение, се опреде­

IН с ПУП. В ЗУТ не е предвидено самостоятелно основание за измe­llt'IIИe на действащ подробен устройствен план по причина, че проти­llоречи на общия устройствен план, нито е въведено правило, че дей­t"Пtието на действащ ПУП е спряно, ако предвижданията му не съот­Нt•тстват на преобладаващото предназначение на територията, onpe­Jit'Jieнo с ОУП. Този ефект може да бъде постигнат само чрез налага­llt' на строителна забрана на основание чл. 198 ЗУТ за периода на 111работване на нови ОУП и ПУП. Затова е необходимо след приема­IН: на нов ОУП, с който определена територия или поземлен имот се

70 Глава втора. УСТРОЙСТВО НА ЗЕЛЕНИТЕ СИСТЕМИ В ...

включва в устройствена зона или самостоятелен терен от зелената

система, да бъде изработен и одобрен нов или изменение на дейст­ващ ПУП, с който да се промени конкретното предназначение на по­землените имоти в съответствие с предвижданията на ОУП (чл. 104, ал. 1 ЗУТ). Възможно е заинтересуваните лица- собственици или носители на ограничени вещни права, да поискат да приложат зава­

рения подробен устройствен план с аргумент, че новият общ устрой­ствен план няма пряко приложение за разрешаване на строителство

и приемането му не спира действието, нито отменя автоматично дей­

стващия ПУП (сравни чл. 142, ал. 5, т. 1 ЗУТ- инвестиционните про­екти следва да съответстват на предвижданията на подробния уст­ройствен план). Затова е целесъобразно при наличие на горните пред-· поставки кметът на общината да издаде служебно мотивирано пред­писание за изменение на действащия подробен устройствен план или да наложи строителна забрана за периода до изработването на нов подробен устройствен план за територията. Мотивираните предписа­ния по чл. 135 ЗУТ и строителната забрана по чл. 198 ЗУТ спират прилагането на подробните устройствени планове за частите, за кои­то се отнасят.

2.2.2. За разлика от текста на отменения чл. 9, ал. 3 ЗУТ, с нова­та разпоредба на чл. 62а, ал. 3 ЗУТ изрично е определено, че специал­ният ред за промяна на предназначението е приложим само за из­

граждане на елементи на техническата инфраструктура и за специал­ни обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Следова­телно още при започване на административното производство по

чл. 135 ЗУТ вносителят на искането следва да обоснове нуждата от изrраждането на обекта и основанието, на което следва да бъде до­пуснато изменението на плана. Предвид характера на строежите -елементи на техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, изменението на дей­стБащия общ или подробен устройствен план може да бъде допусна­то на някое от основанията на чл. 134, ал. 1 ЗУТ, а по мое мнение, и след обосновка на целесъобразността и на териториалното разполо­жеше на строежите в територии и поземлени имоти, предназначени

за 'Jзеленени площи.

Описаният по-горе специален ред по чл. 62а, ал. 3 ЗУТ за про­мя:-Iа на предназначението на имоти и части от тях, предвидени в под­

робните устройствени планове за озеленени площи, не се отнася за населените места с население до десет хиляди жители. За тях е прило­ЖIМ общият ред за изменение на действащите общи и подробни уст­роiствени планове (чл. 134 и сл. ЗУТ), като при допускане на измене-

§ 2. Промяна на предназначението на територии и поземлени имоти ...

71

11ие на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ще следва да се отчита срокът по 'IJI. 208 ЗУТ.

2.3. Про.пяJШ 1Ш пред1Шз1Шчението 1Ш територии и позе.ли.ени zиtоти, предвидени за озеленени шощи, които не са реализирани с нов общ щи подробен

устройствен шан 1Ш цsиото JШселено .пясто щи селищно образувание (чл. 62а, ал. 5 ЗУТ)

Извън случаите на изменение на действащите общи и подроб-1111 устройствени планове по реда чл. 62а, ал. 2 и 3 ЗУТ, предназначе­IIIIСТО на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или

нодробните устройствени планове на урбанизираните територии за • нсленени площи, които не са реализирани, може да се променя с нов ,,rнц или подробен устройствен план на цялото населено място или ,.,~JI ищно образувание.

Законът (чл. 62а, ал. 5 ЗУТ) дава възможност с проекта за нов устройствен план териториите и поземлените имоти, в които не са р1·ализирани озеленени площи, да бъдат предназначени за други нуж-1\11 с цел застрояване само ако със схемите или план-схемите на зeлe­llilтa система към него е доказано спазването на нормативите за озе­щ:нени площи.

Очевидно за практическото прилагане на разпоредбата на 'IJI. 62а, ал. 5 ЗУТ голямо значение ще има какви нормативи за oзeлe­llt' IIИ площи са определени в подзаконовата нормативна уредба и каква

методика за доказването им е възприета. Правилата и нормативите за

у, .. ,·ройство на отделните видове територии и устройствени зони са оп­рt:J\елени в наредбата по чл. 13, ал. 1 ЗУТ (Наредба ,N'Q 7 от 22 декември 21ЮЗ г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове те­r•rтории и устройствени зони). Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредба .N'Q 7 от 2003 г. при създаване, одобряване и прилагане на устройствените пла­llоне правилата и нормативите, определени в нея, се спазват чрез кон­кретните стойности, определени от съответния план, а когато не са онределени такива, се спазват правилата и нормативите в установена­

т стойност или диапазон, предвидени в самата наредба.

В чл. 31, ал. 1 от Наредба ,N'Q 7 от 2003 г. са определени нормати­мите за площта на озеленени площи за широко обществено ползване и 111 специфично ползване в населените места. Определен е показател за prt ' lмepa на изискуемата площ за 1 жител, който е различен и зависи от 1011емината на населеното място (за много големи градове с над Щ хил. жители необходимата площ за озеленяване се определя с об-

72 Глава втора. УСТРОЙСТВО НА ЗЕЛЕНИТЕ СИСТЕМИ В ...

щия устройствен план- чл. 31, ал.1 изр. последно от Наредба N2 7 от 2003 г.). Редакцията на текста дава основание да се приеме, че при до­казването на необходимите площи за озеленяване не се вземат пред­

вид озеленените площи с ограничено обществено ползване. Други нор­мативи за размера на озеленените площи за широко обществено полз­ване са определени за жилищните комплекси - най-малко 15 на сто от общата територия на жилищния комплекс (чл. 21, ал. 4 от Наредба .N'!! 7 от 2003 г.) и за озеленените площи за общо ползване в курортите­не по-малко от 20 на сто от общата територия на курортния комплекс (чл. 28, ал. 4 от Наредба .N'!! 7 от 2003 г.). Освен това, в наредбата е определен показател за процент на озеленяване при устройство и застро­яванена отделните урегулирани поземлени имоти (Позел.), изразен като отношението на площта под естествена растителна покривка спря­

мо площта на имота. Озеленените площи обаче, които ще бъдат създа­дени в резултат на спазването на показателя за минимално озеленява­

не на урегулирания поземлен имот с предназначение за застрояване, са

със статут на озеленени площи с ограничено обществено ползване и не се включват в нормативите за озеленени площи по чл. 62а, ал. 5 ЗУТ във връзка с чл. 31 от Наредба .N'!! 7 от 2003 г.

В хипотезата на чл. 62а, ал. 5 ЗУТ е необходимо с проекта за нов устройствен план и със схемите или план-схемите на зелената

система към него да бъде доказано спазването на нормативите за

озеленени площи за пrnроко обществено ползване. За тази цел при изработването на план-(;хемите на зелената система към общите (и подробните) устройствени планове на урбанизираните територии след­ва да се отчитат няколко групи озеленени площи, а именно:

А) Съществуващи озеленени площи за широко обществено пол· зване - публична обЩИI!ска и публична държавна собственост:

• градски паркове и градини;

• улично озелеНЯЕане; • защитни зелени пояси, около водните обекти;

• зелени площи ш:оло водоизточниците; • озеленяване на сервитутните ивици на линейните съоръже­ния на техниче~ката инфраструктура и др.

Б) СъществуваЩ) озеленени площи за специално предпазна·

чение - публична собстJеност на държавата и общините:

• ботанически грщини;

• дендрариуми;

§ 2. Промяна на предназначението на територии и поземлени имоти ... 73

• зоопаркове;

• гробищни паркове;

• озеленените площи в терените за представителни нужди (ре­зиденции);

• озеленените площи в терените със специално предназначе­ние.

В) Новопредвидени озеленени площи за широко обществено шщзване с общинско (или държавно) значение, включващи:

• нови паркове и градини и разширение на съществуващите, с публичен характер, предполагаш отчуждаване;

• озеленени площи в междублоковите пространства на изгра­дените жилищни комплекси по чл. 22, ал. 7 ЗУТ;

• озеленените площи, които са част от новопроектираните площ­ни и линейни обекти на транспортната и инженерната ин­фраструктура, както и около водните обекти и др.

Основната характеристика на озеленените площи в горните гру-1111 (А, Би В) е предназначението им за задоволяване на обществени 110требности от общинско значение- публична общинска собстве­IЮСТ. Следователно, ако в обхвата им попадат поземлени имоти, кои­IО са частна собственост, следва да бъдат определени за отчуждава­вr, а ако са налице поземлени имоти- държавна собственост- да lн.де съгласувана възможността за предоставянето им на общината 110 законоустановения ред за трайно задоволяване на обществени пот­рrбности от местно значение.

Г) У стройствени зони и терени, притежаващи основната ха· риктеристика на озеленени площи (притежаващи екологични, рек­р~tщионни и естетични качества), в които, без промяна на основните IlM характеристики, са предназначени за отдих и рекреация, в това

•1исло и застрояване със съвместими функции. Целта е тези поземле­ШI имоти да не се отчуждават, а с устройствените планове да се oпpe­

J\\.'JIИ основното и конкретното им предназначение, да се идентифици­ра местоположението им и видът съвместими функции и активности, 1111'1Воляващи запазване на основните характеристики на средата и

111110лзването на рекреационните им качества, включително и чрез

11111рок обществен достъп. Режимът на използване и застрояване на I'L' 'IИ части от зелената система следва да бъде определен с правилата

11 110рмативите за прилагане на устройствените планове. В тях могат на се включат територии и устройствени зони за озеленяване при до-

11Уt~тимо застрояване с открити обекти за спортни или културни дей-

74 Глава втора. УСТРОЙСТВО НА ЗЕЛЕНИТЕ СИСТЕМИ В ...

наети, площадки за игра, преместваеми обекти, монументално-деко­ративни, информационни и рекламни елементи (сравни§ 5, нови т. 68-71 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ), както и зони и са­мостоятелни терени за озеленяване и спорт, атракции и рекреация.

От особена важност в случая е правилното определяне на допустимо­

то натоварване (интензивността на застрояване и допустимите дей­ности), така че да не се нарушават екологичните, рекреационните и естетичните качества на териториите.

Дискусионен е въпросът, дали към тази категория могат да бъ­дат причислени курортните устройствени зони на населените места,

тъй като същите са насочени към задоволяване на потребностите от рекреация и са естествен елемент от системата за отдих на обитате­лите и ползвателите на територията.

Предизвикателството се състои в това да се обоснове допусти­мостта за регламентиране па широк обществен достъп (IIIИpoкo об­ществено ползване) в поземлени имоти, които няма да са предназна­чени за отчуждаване, а мероприятията, предвидени в подробния уст­ройствен план, да бъдат реализирани по пътя на свободната инициа­тива (група Г). Понастоящем преобладава становището, че за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение ( създа­ването на озеленени площи за IIIИpoкo обществено ползване като бла­гоприятна и здравословна среда за труд, отдих и обитаване) поземле­ните имоти следва да бъдат отчуждени и съответните мероприятия

по благоустройство и паркоустройство да бъдат изпълнени от общи­ните. В този дух са и разпоредбите на ЗМСМА и ЗОС. В действащото законодателство няма изркша нормативна уредба на възможността в имоти- частна собственост, да се осъществят дейности и меропри­ятия, които задоволяват обществени потребности от местно значе­ние, без имотите да се отчухдават. Едно е безспорно, че ако собстве­никът изгради по свое желание в имота си частен парк, частен зо­

опарк или частно гробище 1ри спазване на строителните и санитар­но-хигиенни и други правша и нормативи, няма да нapyiiiИ импера­

тивно правило от действац закон. Член 10, ал. 4 ЗУЗСО позволява имотите да не се отчуждават, ако собствениците им ги използват съ­образно определеното с обЩiiЯ устройствен план предназначение. Счи­там, че това включва и възможността да ги застроят при спазване на

правилата и нормативите кьм ОУП и съобразно предвижданията на влязъл в сила подробен усчойствен план. Очевидно е, че в тази хипо­теза урегулираните поземшни имоти, върху които е изграден парк,

зона за спорт и озеленяване, гробищен парк и т.н., ще бъдат част от

§ 2. Промяна на предназначението на територии и поземлени имоти ...

75

' \Слената система, независимо от факта, че не са публична собстве­IIОСТ на общината. Ако приемем тази теза, се налага изводът, че е напустима поземлени имоти - частна собственост, да бъдат предназ­llачени с подробните устройствени планове за озеленени площи за широко обществено ползване. В този случай предназначението по под­робния устройствен план ще следва да се счита за ограничение на собствеността за благоустройствени цели по смисъла на чл. 53 зе, а 11с за основание за отчуждаването им по реда на чл. 205 ЗУТ във връз­ка с чл. 21, ал. 1 ЗОС. Режимът на тяхното застрояване и използване ще бъде определен с правилата и нормативите за прилагане на под­робния устройствен план.

Практическото прилагане на този подход обективно ще бъде tатруднено, тъй като ще бъде необходимо инвестиционните намере­ния на собствениците на поземлените имоти да съвпадат с предвиде­IIИте по подробния устройствен план мероприятия.

2.4. ПроАt.Яна на предназначението на позеАUени U.tНoтu, попадащи в устройствени зони ши в салtостоятелни терени на зелената систе.ма по ЗУЗСО. Сравнение с peЖli.Ata на чл. 62а ЗУТ

Съгласно чл. 11 ЗУЗСО предназначението на поземлени имо­ти, попадащи в устройствени зони или в самостоятелни терени на trлената система, може да се променя само в устройствена зона или в

самостоятелен терен на зелената система от друг вид. Това означава,

•t~o: на отделни терени и групи поземлени имоти, попадащи например

11 устройствена зона за паркове и градини, може да бъде сменено пред­IIftЗНачението в самостоятелни терени за специални зелени площи -111 зоопаркове, ботанически градини, градини на резиденции, мемо­рttални, етнографски и други градини (Тзсп), за гробищни паркове (Тrп), за декоративни разсадници (Тдр) или поземлени имоти, попа-1\iiЩИ в самостоятелен терен за озеленяване на улици, реки, дерета, tlткрити канали и др. (Тзв) да бъдат включени в устройствена зона за 11аркове и градини (Зп) или в самостоятелен терен за локални гради­"'' и озеленяване (Тго ). Тази промяна на предназначението има отно-1\Н.~ние към параметрите на застрояване и режима на устройство, но

fll"J това да води до нарушаване на основните характеристики на по­ll'МЛените имоти като озеленени площи, което да доведе до изключ­

шшето им от зелената система на София.

Забраната за промяна на предназначението на поземлени имо­'1"11, включени в някои от елементите на зелената система на СО, об-

76 Глава втора. УСТРОЙСТВО НА ЗЕЛЕНИТЕ СИСТЕМИ В ...

хваща всички имоти, независимо от собствеността им, и без да има значение, дали са "съществуващи" или новопредвидени озеленени пло­

щи.

Забраната се отнася за всички поземлени имоти, които съоб­разно предвижданията на ОУП попадат в границите на някои от уст­

ройствените зони или самостоятелни терени на зелената система. Без значение е дали тези имоти ще бъдат отчуждени за създаването на обекти на публичната общинска собственост или с подробните уст­ройствени планове ще бъде създадена възможност да се реализират мероприятия без отчуждаване. В чл. 11, ал. 3 ЗУЗСО дори е създаде­но допълнително ограничение на правото на собственост, като е пред­видено, че в незастроени поземлени имоти, попадащи в устройствени зони и самостоятелни терени на зелената система, собствениците им не могат да изграждат временни строежи по чл. 49 и 50 ЗУТ, а само временни строежи, които са с функциите по чл. 12 ЗУЗСО, и при спаз­ване на устройствените правила и нормативи по приложението към

чл. 3, ал. 2 от този закон. В § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУЗСО се

съдържат конкретни законодателни решения на случаите, когато е

налице противоречие между предвижданията на новия ОУП и зава­рените подробни устройствени планове.

Когато поземлеште имоти с конкретно предназначение "за озе­

леняване" по действащ ПУП не попадат в устройствена зона или са­мостоятелен терен от зелената система, съгласно новия ОУП, на ос­нование § 2, ал. 6 от ПЗР на ЗУЗСО въз основа на писмено заявление на собственика, подаде:ю до общинската администрация, следва да

бъде допуснато изменение на подробния устройствен план при усло­вията и по реда на Закопа за устройство на територията. Считам, че в този случай законодате.IЯт е препратил към общия ред за изменение на действащите устройствени планове по ЗУТ и специалният ред за промяна на предназна~нието на територии и поземлени имоти по

чл. 62а, ал. 2 и 3 ЗУТ ш следва да се прилага. Ако по действащ ПУП поземлен имот е предназначен за застро­

яване, но по новия OYil същият е част от зелената система, тогава е приложима разпоредбага на § 2, ал. 3 от ПЗР на ЗУЗСО, съгласно която при противоречиена предвижданията на подробните устройстве­ни плановете с общия устройствен план и с правилата и нормативите за неговото прилагане се изработва и одобрява нов или изменение на

тези планове по общияред на ЗУТ.

§ 3. Статут на озеленените площи в междублоковите пространства ...

§ 3. Статут на озеленените площи в междублоковите пространства. Правила за преструктуриране на жилищните комплекси и други квартали

с комплексно застрояване

3.1. Статут на озеленените шощи в Аtеждублоковите пространства

77

Озеленените площи в жилищните комплекси (или т. нар. "вът­решноквартално озеленяване" или "междублоково пространство") са 'tаст от непосредствената среда и място за ежедневен отдих на соб­ствениците и обитателите на жилищните сгради в изградените жи­JIИЩНИ комплекси в повечето големи градове. Значителна част от те­IИ комплекси са изградени през последните 30-40 години върху бив-

111 и земеделски земи. Реституционвото закондателство, прието след 1992 1'., и в частност създадената възможност за възстановяване на собст­нсността върху бивши земеделски земи, включени в строителните гра­ници на населените места (чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ), както и прилагането на други реституциоиии закони, позволи незастроени части от жи­

лищните комплекси в междублоковите пространства да преминат в t·обственост на частни лица. Желанието на собствениците на рести-1-уирани имоти да застроят имотите си противопостави правата им

на собствениците на жилища и други обекти в съществуващите жи­JIИЩНИ блокове, които с право настояват за запазване на първоначал­IIИТе условия, при които са придобили собствеността си.

В ЗУТ е прогласено правилото, че площите между сградите при комплексното застрояване се устройват предимно като паркове и гра­нини. Озеленените площи в жилищните комплекси, предвидени и ре­аJiизирани в изпълнение на това правило, не са с публичен характер. Те са част от предвиденото застрояване и благоустрояване на кварта-1111 и урегулирани поземлени имоти с комплексно застрояване. При д~о:йствието на ЗТСУ (отм.) традидонвото отреждане на кварталите и ttарцелите в жилищните комплекси бе "за обществено жилищно стро­II'I'Слство", "за жилищно строителство и озеленяване", "за обществе-110 жилищно строителство и комплексно обществено обслужване". l'l·ализираните въз основа на тези отреждания озеленени площи ня­мат белезите на озеленени площи за широко обществено ползване, а 1· а допълващи зелената система озеленени площи за ограничено об­ществено ползване по смисъла на чл. 61, ал. 3 ЗУТ. Затова междубло­ктште пространства в жилищните комплекси с реализирани вътреш­

llоквартални паркове и градини не са публична собственост на общи­tlата, дори и собствеността върху земята да е общинска.

78 Глава втора. УСТРОЙСТВО НА ЗЕЛЕНИТЕ СИСТЕМИ В ...

С измененията на чл. 22 ЗУТ от 2004 г. (чл. 22, ал. 5- нова ДВ, бр. 65 от 2004 г.) бе създадена възможност, чрез план за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на жилищния комплекс,

площите между сградите в жилищните комплекси да бъдат урегу­лирани като озеленени площи за широко обществено ползване.

Съгласно § 5, т. 24 от ДР на ЗУТ "преструктуриране на жилищ­ни комплекси, на промишлени, курортни, туристически и други се­

лищни образувания" представлява промяна на тяхната структура и застрояване, в това число и чрез образуване на урегулирани поземле­ни имоти за съществуващи и за нови сгради, за обществено озеле­няване, както и за друго предназначение, въз основа на подробен уст­ройствен план. Правилата за преструктуриране на жилищните ком­плекси и урегулиране на нови поземлени имоти в тях бяха допълнени и измененени с промените на чл. 22 ЗУТ от 2006 г. (ДВ, бр. 106 от 2006 г.) и 2007 г. (ДВ, бр. 61 от 2007 г.).

3.2. Изисквания къ.м проектомановете за регулация и реЖUtН на застрояване за преструктуриране

на жилищните комтиекси

Изискванията към проектоплановете за регулация и режим на

застрояване за преструктуриране на жилищните комплекси са:

~ да обхващат най-малко територията на един квартал с ре­жим на комплексно застрояване;

~ да бъдат подложени на обществено обсъждане преди внасяне­то им в експертните съвети по устройство на територията;

~ с тях да не се надвишават показателите на плана, по който са създадени жиЛИЩНI!те комплекси;

~ при урегулиране на лоземлени имоти в жилищните комплек­

си, както и в другЕ съществуващи квартали с комплексно

застрояване, отстоянията между новопредвидените сгради и

съществуващите ЖI!ЛИЩНИ блокове и други сгради да се оп­ределят по правилага за комплексно застрояване;

~ предвидените с тях плътност и интензивност на застрояване в новообразуванитеурегулирани поземлени имоти да не над­

вишават определею:те с плана параметри за съответната ус­

тройствена зона прв: спазване на показателите и за отделни­

те квартали в зона·Jа;

~ да не предвиждат промяна на предназначението на терени,

находящи се в един квартал, с цел уплътняване на застроява-

§ 3. Статут на озеленените площи в междублоковите пространства .. .

79

нето, ако не са постигнати нормативите за зелени площи, определени в Наредба N2 7 от 2003 г.;

~ прилежащите площи към съществуващите сгради, които се урегулират като поземлени имоти, да се определят по прави­лата и нормативите, определени в чл. 21 от Наредба М 7 от 2003 г. Останалата незастроена част от кварталите, в т.ч. по­землените имоти, за които не може да се предвиди застроя­ване по горните правила, да се урегулира като озеленена площ за широко обществено ползване.

Спазването на правилата на чл. 22 ЗУТ изисква при изработва­нсто на проекта за изменение на действащ подробен устройствен план t ' цел урегулиране на нови поземлени имоти на територията на съ­ществуващите жилищни комплекси и в другите квартали с камплек­що застрояване (най-често това са поземлени имоти, собствеността 111.рху които е възстановена по някой от реституционните закони), 1 l ' r'стоянията между съществуващите и новопредвидените сгради да t'C определят съгласно схематичните положения към чл. 81 от Наред­lа N2 7 от 2003 г. С проектите за преструктуриране на жилищните комплекси могат да се образуват урегулирани поземлени имоти за ,.,,ществуващите жилищни блокове, за нови жилищни сгради, както 11 1а нежилищни обслужващи обекти по чл. 17 от Наредба N2 7 от 2003 t . Специфично изискване на чл. 22, ал. 6 ЗУТ е при образуване на урегулирани поземлени имоти за новопредвидени сгради задължи­r·~лно да се спазват показателите на застрояване, установени за съот-1/t'тната устройствена зона. Следователно с частично изменение на ж~йстващ подробен устройствен план за част от територията на жи­Jtищния комплекс не могат да бъдат променени показателите за плът­tюст и интензивност на застрояване, установени за съответната уст­ройствена зона и за съответния квартал. Необходимостга от съблю-111/Ване на показателите на застрояване, отнасящи се за целия квар-1'1/Л, предопределя обхват на проектите за частични изменения в paм­KIITe най-малко на един квартал. Нова е забраната за промяна на пред­IIII 'JНачението на поземлени имоти и части от тях с цел урегулирането им за застрояване, ако не са постигнати нормативите за зелени пло-11111, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1. Новата редакция на 'tJt, 22, ал. 6 ЗУТ de facto разшири обхвата на проектите за преструкту­f111ране, тъй като освен съблюдаването на показателите на застроява­"''• при които е изграден комплексът (чл. 22, ал. 5 ЗУТ), се изисква и 111 1казване на нормативите за обществените озеленени площи, които ,· ы·ласно чл. 21, ал. 4 от НаредбаМ 7 от 2003 г. трябва да заемат най-

80 Глава втора. УСТРОЙСТВО НА ЗЕЛЕНИТЕ СИСТЕМИ В ...

малко 15 на сто от общата територия на жилищния комплекс. Освен това, с проектите за преструктуриране следва да се определят и нор­

мативите за минимална озеленена площ за новообразуваните урегу­лирани поземлени имоти. За урегулираните поземлени имоти за съ­ществуващите сгради озеленената площ следва да е от 40 до 60 на сто, като една трета от нея трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност, а за новопредвидените жилищни сгради нор­

мативно изискуемата озеленена площ се определя по правилата на

чл. 19 от Наредба .N'!! 7 от 2003 г.

Ако не може да бъде предвидено застрояване в нов урегулиран поземлен имот при спазване на правилата на чл. 22, ал. 4-6 ЗУТ, меж­дублоковите пространства се урегулират като озеленени площи за ши­роко обществено ползване.

В хипотезата на чл. 22, ал. 7 ЗУТ междублоковите простран­ства, които по правилата на чл. 61 ЗУТ са озеленени площи за огра­ничено обществено ползване, придобиват статут на публична собст­веност, тъй като се предназначават по плана "за трайно задоволяване

на обществени потребности от общинско значение". Това означава, че поземлените имоти и частите от тях- частна собственост, които се включват в урегулираните поземлени имоти с отреждане "за озе­

ленени площи за широко обществено ползване", могат да бъдат от­чуждени на основание чл. 205, т. 3 ЗУТ. Основна предпоставка за веждане на процедура по отчуждаване е образуване на урегул имот с конкретно предназначение "за озеленени площи с широко

ществено ползване" чрез отделяне на части от бившите парцели,

редени по действащите подробни устройствен планове "за общес· но жилищно строителство" и образуване на урегулирани поземлени имоти за съществуващите и за новопредвидените сгради.

3.3. Статут на озеАененипtе площи в Жiиищните ко.м.плекси по ЗУЗСО. Особености

Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 8 ЗУЗСО зелената система на СО хваща и озеленени площи в жилищните комплекси. Приобщаване

на тези озеленени площи към зелената система включва · цярането им и урегулирането им с подробен устройствен план. В т. от приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО е предвидено за частите междублоковите пространства с t:еализирани озеленени площи да оформят урегулирани поземлени имоти за озеленяване с режим самостоятелни терени за локалИ][ градини и озеленяване (Тго ).

§ 3. Статут на озеленените площи в междублоковите пространства ...

81

~< 1ждайки от легалното определение за озеленени площи по ЗУЗСО (§ 1, т. 3 от ДР на ЗУЗСО), може да се приеме, че междублоковите II(Юстранства с реализирани озеленени площи обхващат поземлени 11моти и незастроени части от междублоковите пространства, които с·;1 заети от дървесна и храстова растителност и изпълняват ландшаф-1110-екологична, защитно-мелиоративна или рекреативно-естетичес-1\il функция. Реализацията на озелените площи (изпълнение на благо­устройственото мероприятие "озеленяване") не винаги е лесно уста­новима (за разлика от констатацията за реализирано мероприятие за ~а строяване), затова е целесъобразно в тези случаи да се изготвя екс­IJt•ртиза от правоспособен ландшафтен архитект, който, след оглед на озеленените площи, да даде заключение относно основните харак­н·ристики на терена, състоянието на съществуващата дървесна и храс­, .~ ща растителност и основното И предназначение. На базата на екс­JJt·ртното заключение може да се открие производство по урегулира­llt'ТО на междублоковите пространства с реализирани озеленени плo­llt&t със статут на самостоятелни терени за локални градини и озеле­llннане (Тго ). Изработването и одобряването на подробния устройствен II J IНH следва да се извърши по правилата на чл. 22 ЗУТ. Едва след IIJIItЗaнeтo в сила на подробния устройствен план за преструктурира­llt' на жилищния комплекс ще са налице условията за провеждане на '' Рtуждителни производства, ако в границите на новообразуваните VIIИ за локални градини и озеленяване попадат частни имоти.

Задължението на кмета на общината да впише озеленените II JIOЩИ за широко обществено ползване в кварталите за комплексно шстрояване в публичния регистър по чл. 63, ал. 1 ЗУТ възниква след 11р11ключването на процедурите по одобряване и влизане в сила на нонробните устройствени планове и на отчуждителните произ­llщства.

82

ГЛАВА ТРЕТА

ИЗГРАЖДАНЕ НА ОБЕКТИ - ПУБЛИЧНА СОБСТВЕНОСТ НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ

В ИМОТИ- ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ. ЗАСТРОЯВАНЕ ПОД И НАД УЛИЦИ И ДРУГИ ОТКРИТИ ПРОСТРАНСТВА

С последните изменения на ЗУТ (ДВ, бр. 61 от 2007 г.) бяха приети някои нови законодателни решения, които създадоха въз­можност за изграждане на обекти на публичната собственост на об­щините в имоти на частни физически и юридически лица, както и застрояване под и над улици и други открити обекти на публичната общинска собственост. Тези нови правни институти са отговор на възникналата обществена необходимост от създаването на изр•·п="'

нормативна уредба за изграждането на някои видове строежи,

то досега не бяха законодателно уредени.

В чл. 187 ЗУТ са предвидени условията и редът за изграждане! на публични пространства (проходи, пасажи и колонади) в ните нива на урегулирани поземлени имоти - частна собственост физически и юридически лица, в чл. 188 ЗУТ се съдържат пр та за застрояване под и над улици и други открити пространства, а чл. 189 ЗУТ - условия за изграждане на подземни обекти на портната техническа инфраструктура- публична собственост на жавата и общините, под поземлени имоти и полуподземни и

земни строежи - собственост на частни лица.

В чл. 187 ЗУТ е създадена правна възможност за изгражданеТ(] на пешеходни проходи, колонади и пасажи за улесняване на пешеход1 ния достъп в дълбочина на квартала или по протежение на

Тези обекти са присъщи на улиците, пешеходните и площадните транства в населените места и се характеризират с широк обще""'n .... достъп, поради което могат да се ква:mфицират като обекти, назначени за трайно задоволяване на обществени потребности от но значение, публична общинска собс':'веност (чл. 3, ал. 2, т. 3 Особеното е, че тези обекти се предвиждат в урегулирани поземлеНI имоти - собственост на физически и юридически лица, и се реализиl рат без отчуждаване, а въз основа на еднократно обезщетение.

§ 1. Изграждане на публични пространства в партерните нива на ... 83

IJiизацията на предвижданията на плановете по чл. 187 ЗУТ води до 111.зникването на обекти на публичната собственост на общината в пради и поземлени имоти - собственост на физически и юридически ница.

За разлика от обектите по чл. 187 ЗУТ, които се намират на 1ювърхността на поземлените имоти (в партерните нива на сгради­н·), в чл. 189 ЗУТ е предвидено въз основа на специализирани под­робни устройствени планове (ПУП) да се изграждат подземни обек-1 и и съоръжения на транспортната техническа инфраструктура- пуб­Jittчна собственост на държавата или на общините, които не са свър-111НИ с намиращите се на повърхността поземлени имоти и полупод­

tt•мни и надземни строежи- частна собственост на физически и юри­щsчески лица. В тази хипотеза изграждането на подземното строи­lt~лство не води до възникване на публична собственост върху по­tt•млените имоти и сгради, находящи се на повърхността.

В чл. 188 ЗУТ е уредена противоположната хипотеза - cъздa­J\t' lia е правна възможност въз основа на подробен устройствен план да се предвиди застрояване под и над улици и други открити прост­

ранства. Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 188 ЗУТ 1111казва, че законът допуска изграждането на строежи- частна соб­t·твеност, под и над обекти на публичната собственост.

Основният извод, който се налага от анализа на разпоредби­lt' на чл. 187-189 ЗУТ, е, че законодателят допуска в недвижими 11моти- собственост на физически и юридически лица, да се из­•·раждат обекти - публична собственост на държавата и общините, както и обратното- над и под имоти- публична собственост, да ('!ъдат изграждани строежи- частна собственост. Интерес за прав­ll/lта теория представляват вещноправните аспекти на новата нор­

мнтивна уредба и по специално въпросите, свързани с пространст­Мt'ните (териториалните) предели на правото на собственост, с въз­можността определен строеж да се разполага в повече от един по-

t'млен имот (например пешеходен пасаж, метрополитен, тунел, под­Н''I и т.н.) и с характера на вещните права, въз основа на които се

1t 11 раждат тези обекти.

Поставените въпроси надхвърлят обхвата на настоящото прав-1111 изследване и изискват задълбочен и подробен анализ на правна­I'Н уредба на собствеността, затова по-долу са засегнати предимно уп·ройствените аспекти на посочените разпоредби и отношението IlM към основните правила за урегулиране на поземлените имоти по IVT.

84 Глава трета . ИЗГРАЖДАНЕ НА ОБЕКТИ- ПУБЛИЧНА СОБСТВЕНОСТ НА. ..

§ 1. Изграждане на публични пространства (проходи, пасажи и колонади) в партерните нива на урегулирани поземлени имоти - частна собственост на физически и юридически лица

Член 187 ЗУТ е посветен на създаването на устройствени пред­поставки за изграждането на разширения и връзки с тротоара на при­

лежащата улица, като пешеходни проходи, колонади и пасажи за улес­

няване на пешеходния достъп в дълбочина на квартала или по проте­

жение на улицата.

В закона са предвидени следните условия за реализация на тези

строежи:

);> да са предвидени в подробен устройствен план или с измене­

ние на действащ план;

);> планът да предвижда средно или високо свързано застроява­

не, разположено по външните регулационни линии на урегу­

лираните поземлени имоти;

);> обектите по чл. 187, ал. 1 ЗУТ да не надвишават ЗО на сто от застроената площ на изградените или новопредвидените сгра­

ди във всеки УПИ;

);> собствениците на урегулирани поземлени имоти и сгради, за­

сегнати от предвижданията на плановете, да бъдат обезще­тени от общината по pe,r:a на чл. 210 ЗУТ.

Пешеходните проходи, колi)нади и пасажи по чл. 187, ал. 1 ЗУТ са с предназначение за широк обществен достъп. Собствениците на урегулираните поземлени имоти и на съществуващите сгради, в кои­

то се изграждат тези обекти, нямат право да препятстват или да огра­ничават масовия пешеходен достъп до тях. Ограничението на соб­ствеността е въведено в обществен интерес- с цел по-добро пешеход~ но обслужване на кварталите със сключено застрояване, разположе­

но на уличнорегулационната лm:ия. Предполага се, че разпоредбата на чл. 187 ЗУТ ще намери прилажение най-вече при устройственото планиране на централните градеш части на големите градове.

В ЗУТ е останал неизяснеi въпросът за чия сметка ще се из­

граждат обектите по чл. 187, ал 1 ЗУТ и чия собственост ще са те след изграждането им. В разпоре:J;бата са намерили правна регламен­тация само устройствените проб1еми. Доколкото основателно да се приеме, че тези обекти шv.ат характер на публична общинскЗJ собственост, финансирането и изграждането им следва да бъде жимент на общината.

§ 2. Изграждане на nодземни обекти на транспортната техническа инфраструктура ... 85

При мълчанието на закона е възможно да се застъпи и обрат­IЮТО становище, че обектите по чл. 187, ал. 1 ЗУТ ще останат соб­п·веност на собствениците на съответните сгради и урегулирани по-1\.:Млени имоти, а за общината да възникне само задължение да зап­JIНТИ еднократното обезщетение по чл. 187, ал. 5 ЗУТ, като в размера му се включат и разходите по изграждането на пешеходните проходи,

колонади и пасажи.

§ 2. Изграждане на подземни обекти на транспортната техническа инфраструктура - публична собственост на държавата и общините

В приложното поле на чл. 189 ЗУТ попада подземно строителст-110 на транспортната техническа инфраструктура, като система от сгра­д11, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта и съпътс­тащите я елементи- тунели, подлези и др. (чл. 64, т. 1 ЗУТ). Тези о(>скти и съоръжения могат да се предвиждат въз основа на спецпали­шрани подробни устройствени планове и да бъдат разположени както

11 границите на урбанизираните територии, така и извън тях. Основно 111искване на чл. 189 ЗУТ е транспортната техническа инфраструктура на е подземна и да бъде публична собственост на държавата или на ,,rнцините. Това могат да са пътища, други транспортни съоръжения

11т републиканската пътна и железопътна мрежа - публична държавна l'обственост, или тунели, подлези, подземни улици и булеварди, метро­llолитен и др. обекти на публичната общинска собственост.

Обектите и съоръженията по чл. 189, ал. 1 ЗУТ са подземни и lll' са свързани с намиращите се на повърхността поземлени имоти и

11олуподземни и надземни строежи. Редакцията на текста не е съвсем ltрсцизна, но очевидно се касае за строежи, които са самостоятелни и

11нмат общи конструкции или пряка връзка с повърхността на имоти­тr или със сутеренните нива на строежите, разположени на повърх­

Носпа им. Този извод се налага и от изискването на чл. 189, ал. 3 ЗУТ 1· · tи строежи да не влошават условията за ползване или застрояване

1111 ноземлените имоти на повърхността. Следователно разполагане­'l~•на строежите по чл. 189, ал. 1 ЗУТ трябва да гарантира спазването 1111 всички технически изисквания, обезпечаващи възможността за зас-1'fЮЯване на незастроените поземлени имоти, както и запазването на

фижческата цялост и годността за използване по предназначение на lll'Троените поземлени имоти. Последната особеност на строежите

1111 чл. 189, ал. 1 ЗУТ е, че те се разполагат под поземлени имоти и t·чюежи - собственост на физически и юридически лица.

86 Глава трета. ИЗГРАЖДАНЕ НА ОБЕКТИ- ПУБЛИЧНА СОБСТВЕНОСТ НА ..

Производства по регламентиране и изграждане на строежите по чл. 189 ЗУТ.

Строежите по чл. 189, ал. 1 ЗУТ са част от обектите на техни­ческата инфраструктура. Те се подчиняват на общите правила на ЗУТ, съгласно които застрояване се допуска само ако е предвидено с вля­

зъл в сила подробен устройствен план (чл. 64, ал. 4 във връзка с чл. 12, ал. 2 ЗУТ). В чл. 189, ал. 1 ЗУТ е предвидено, че подземно строи­телство на транспортна техническа инфраструктура може да се пред­вижда въз основа на специализирани подробни устройствени плано­ве. Разпоредбата следва да се разглежда в контекста на чл. 64, ал. 2 ЗУТ, съгласно който елементите на техническата инфраструктура се предвиждат с устройствените планове, неразделна част от които са

специализираните схеми, съдържащи информация за вида, размера и техническите им характеристики. Законодателят не е определил кой от видовете подробни устройствени планове по чл. 110 ЗУТ е прило­жим. Най-вероятно за урбанизираните територии това е планът за ре­гулация по чл. 110, ал. 1, т. 2 и то най-вече планът за улична регулация -ПУР (план за регулация само на улици и на поземлени имоти за обекти на публичната собственост). Като част от подробния устройс­твен план (ПУР) ще е необходимо да се изработи специализирана схема, с която да се уточнят техническите характеристики на обекти­те по чл. 189, ал. 1 ЗУТ- дълбочина, разположение, габарити, пред­назначение ит. н. За обектите по чл. 189, ал. 1 ЗУТ извън границите на урбанизираните територии ще е допустимо изработването на пар­целарни планове по чл. 110, ал. L, т. 5 ЗУТ.

Приложимастта на плана за регулация само на улици и на по­землени имоти за обекти на публичната собственост се аргументира с характера на обектите по чл. 189, ал. 1- транспортна инфраструкту­ра- публична собственост, какrо и с възможностите на чл. 110, ал. 3 ЗУТ с тези планове да се опреде.тят и устройствени зони и територии с устройствен режим и линии m застрояване. За регламентирането на подземното строителство по чл. 189, ал. 1 ЗУТ ще се наложи с плановете да се укаже както устройственият режим на повърхността

на поземлените имоти, предвиден в действащия ПУП, така и пред­вижданията на специализиранияПУП. Техническите изисквания към специализирания подробен устрJйствен план следва да бъдат регла­ментирани в подзаконовата нормативна уредба (чрез изменение и до­пълнение на Наредба N2 8 от 200 г. за обема и съдържанието на уст­ройствените схеми и планове). По този начин ще се изпълнят изиск­ванията на чл. 189, ал. 3 ЗУТ, съrласно който подземните строежи по

§ 2. Изграждане на подземни обекти на транспортната техническа инфраструктура ...

87

•1л. 189, ал. 1 не могат да влошават условията за ползване или зacтpo­IIIJaHe на поземлените имоти на повърхността.

Изискването на чл. 189, ал. 3 ЗУТ е условие за законосъобраз­IЮСТ на плана. Защитата на собствениците на поземлени имоти и на нодземни и полуподземни и надземни строежи, разположени непос­

р~.:дствено над подземните строежи по чл. 189, ал. 1 ЗУТ, ще се осъщес-11\ЯВа в процеса на обявяване и разглеждане на проекта от общинския t•кспертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ), както и при

t•вснтуалното обжалване на одобрения план по съдебен ред. Член 189, .rл. 2 ЗУТ изрично предвижда, че тези лица са заинтересувани страни в нроизводството по одобряване на плановете по ал. 1.

Освен влязъл в сила план по чл. 189, ал. 1 ЗУТ, като предпос­lавка за разрешаване на строителството е предвидено изплащането

на еднократно обезщетение на собствениците на поземлени имоти и ш подземни и полуподземни и надземни строежи, разположени не­

носредствено над подземните строежи по чл. 189, ал. 1 ЗУТ. Обезще­~~· нието е по пазарни цени и се определя от комисията, назначена от

кмета на общината по реда на чл. 210 ЗУТ.

В ЗУТ нееднократно се предвижда изплащането на обезщете­ннн, чиито размер се определя по реда на чл. 210. Например в чл. 108, 111. 6, чл. 191, ал. 4, чл. 192, чл. 193, чл. 194 и др. се предвижда oпpeдe­lllllle на обезщетение за собствениците на поземлени имоти, на които 1'11 причинени вреди или са наложени определени ограничения във 1rp I>ЗКа с благоустройствени цели и нужди.

Общото във всички случаи е, че целта е собственикът да полу­•нr обезвреда за причинени вреди, временни неудобства, трайни огра­наr•аения на собствеността, включително и при възникване на серви­IJ'I'И.

Значението на еднократното обезщетение има отношение към 11аща и характера на правата на държавата и на общините по чл. 189 IYT. От тези разпоредби следва, че държавата и общините имат пра­"" на изградят и да придобият собствеността върху строежите по чл. IIЩ ал. 1 ЗУТ, без да е предвидено изрично, че ще се извършва от­''У ждително производство, нито учредяване на ограничено право на

,··rроеж от собствениците на поземлените имоти в полза на държава­,.,, нли общината.

Безспорно е, че в резултат на упражняването на правото по 1111 189, ал. 1 ЗУТ държавата или общината ще придобие собственост-111 нърху изграденото подземно строителство. Също така е безспор­"''• че тези елементи на подземната транспортна инфраструктура са

88 Глава трета . ИЗГРАЖДАНЕ НА ОБЕКТИ- ПУБЛИЧНА СОБСТВЕНОСТ НА ...

отделни строежи, самостоятелни обекти на правото на собственост и са предназначени за задоволяване на обществени потребности от мес­тно или национално значение (публична собственост на държавата или общината). Законодателят е предвидил изграждането на обекти­те по чл. 189, ал. 1 ЗУТ да се извърши само въз основа на еднократно обезщетение на собствениците на поземлени имоти, под които пре­минават. Възможно е да бъде направен извод, че в случая правото да бъдат изградени обектите по чл. 189, ал. 1 ЗУТ под чужди поземлени имоти съставлява сервитутно право, което възниква при настъпване­

то на следния фактически състав:

);> влязъл в сила специализиран подробен устройствен план по чл. 189, ал. 1 ЗУТ;

);> изплатено еднократно обезщетение.

Правото на държавата или общината да изградят подземното строителство по чл. 189, ал. 1 при установени в ЗУТ условия може да се окачестви като законов сервитут. (Според проф. Петко Бенедиков законов сервитут е този, чието учредяване може да бъде поискано и постигнато едностранно от собственика на господствуващия имот, независимо от волята на собственика на служещия имот. Система на българското вещно право, София, 1947 г.)

Възможно е да бъде застъпено и становището, че в хипотезата

на чл. 189, ал. 1 ЗУТ не е налице сервитут, а ограничение на собстве­ността. В действащото законодателство ограниченията на собстве­ността са уредени в чл. 50-54 зе. в чл. 53 зе е предвидено, че ограни­ченията на собствеността за благоустройствени цели се уреждат с отделни закони (в случая специалният закон е ЗУТ).

Като се изхожда от ус.ювията за упражняването на правото на държавата или общината по чл. 189 ЗУТ да изградят обекти и съоръ.; жения на транспортната техническа инфраструктура, може да се рави сравнение със законов:-m сервитут, който възниква в полза енергийните предприятия по Закона за енергетиката (чл. 64 и сл. Спецификата е, че и в двата случая господстващият имот е самия. елемент на техническата инрраструктура, който ще се изгради в зултат на упражняването на ~ервитута, а служещи са всички поземле•

ни имоти, през които той пrеминава.

В чл. 189, ал. 3 ЗУТ е въведена забрана за влошаване условИЯ11 за ползване или застрояванена поземлените имоти на повърхността

Следователно, ако подземнего строителство е пречка за използване­то и или застрояването на поземлените имоти, те ще бъдат отчужде., ни по реда на ЗДС или ЗОС. Член 189 ЗУТ визира само случаите,

§ 3. Застрояване под и над улици и други открити пространства

89

които въпреки изграждането на обектите по ал. 1 поземлените имоти на повърхността запазват предназначението си и възможностите за шстрояване, а съществуващите строежи могат да се използват по пред­rrазначение. Затова е по-логично да се приеме, че обезщетението по чл. 189, ал. 5 ЗУТ не е компенсация за вреди, нито друг вид обезвреда, 11 е цената на сервитутното право.

§ 3. Застрояване под и над улици и друrи открити пространства

В чл. 188, ал. 1 ЗУТ се допуска с подробни устройствени плано­нс да се предвижда застрояване под и над улици и други открити прос­r ·ранства. В следващите алинеи на чл. 188 ЗУТ се съдържат основни­r·с устройствени изисквания към този вид застрояване.

На първо място прави впечатление фактът, че строежите под улица и други открити пространства не се разполагат в самостоятел­ни урегулирани имоти, а се свързват с прилежащите на улицата квар­

r·али чрез подходи в урегулирани поземлени имоти, сгради или в при­т.:жащата тротоарна площ. Тези подходи са част от плана за улична регулация и осигуряват достъпа и обслужването на строежите под упиците. Законодателят изрично е определил строежите под улиците 11 други открити пространства като самостоятелни недвижими имоти 11 е предвидил да се нанасят в кадастъра с идентификатор и да се 111/Исват в имотния регистър в самостоятелна имотна партида ( 'IЛ. 188, аЛ. 3 ЗУТ).

За разлика от строежите по улиците, строежите над улица и нруги открити пространства се свързват със срещуположни нежилищ­IIИ сгради. Тъй като за тях не е предвидено да се нанасят в кадастъра t·r.c самостоятелен идентификатор и да се вписват в имотния регис­п.р в самостоятелна имотна партида, може да се предположи, че те­ш строежи няма да са самостоятелни недвижими имоти, а ще са част от нежилищните сгради, с които се свързват.

В чл. 188, ал. 2 ЗУТ е предвидено задължение за собствениците на строежите под или над улиците и други открити пространства да осигуряват възможност за безпрепятствена експлоатация и поддръж­IЩ, както и да не влошават условията за ползване или застрояване на 1·амите улици и други открити пространства и на съпътстващата ги 11нженерна инфраструктура. Изпълнението на това задължение след­rtа да бъде осигурено чрез предвижданията на подробните устройствени н!lанове по чл. 188, ал. 1 ЗУТ и чрез одобряването на инвестиционни-

90 Глава трета. ИЗГРАЖДАНЕ НА ОБЕКТИ- ПУБЛИЧНА СОБСТВЕНОСТ НА. ..

те проекти, където ще бъдат отчетени местоположението и начинът на разполагане на строежите и съвместяването им с трасетата на об­щите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. У слови­ята за експлоатация и поддръжка след изграждането им следва да бъдат уговорени в договорите за учредяване на правото на строеж по

чл. 188, ал. 5 ЗУТ. В чл. 188, ал. 5 ЗУТ е предвидено строежите под и над улици

или други открити пространства - собственост на общините или дър­жавата, да се извършват въз основа на учредено право на строеж по реда на Закона за общинската собственост (ЗОС) или на Закона за държавната собственост (ЗДС).

ния:

От тази разпоредба могат да се направят следните заключе-

1. Допустимо е строежите под улиците и под другите открити пространства- публична общинска собственост, да бъдат из­градени както от общmште, така и от трети физически и юри­дически лица. Частни физически и юридически лица могат да изградят и да придобият собствеността върху строежи, раз­положени под улици и nод други открити пространства, въз основа на учредено право на строеж по реда на ЗОС. Съглас­но чл. 7, ал. 2 зое имоти- публична общинска собственост, могат да се обременяват с ограничени вещни права само в случаите, изрично посочени в специален закон. Такъв специ· ален характер има разпоредбата на чл. 188, ал. 5 ЗУТ. Учре­дяването на правото на строеж се подчинява на общите пра· вила на зое и на правилата, възприети в наредбата по чл. 8, ал. 2 зое, приета от съответния общински съвет.

2. Независимо от обстоятелството, че в чл. 188, ал. 5 ЗУТ е създадена възможност за учредяване на право на строеж

върху обектите - държавна собственост, тя е приложима мо по отношение на "аrкрити пространства"- частна жавна собственост ( акс изобщо съществуват такива, а ули· ците в границите на урбанизираните територии са пvбличн1 общинска собственост). Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 си: "Имотите и вещите- публична държавна собственост, могат да бъдат обект ш разпореждане и да се придобиват давност." Тази импера':'ивна забрана не може да бъде пре~ одоляна, тъй като съгшсно чл. 188, ал. 5 ЗУТ учредяванетq: на правото на строеж с~ извършва по реда на ЗДС и ЗОС.

3. Когато подходите, с кшто се свързват строежите под vлиu

§ 3. Застрояване под и над улици и други открити пространства

91

те, попадат в урегулирани поземлени имоти - собственост на трети лица, за изграждането им също е необходимо учредя­ване на право на строеж. Специфичното в случая е, че учре­дяването на правото на строеж ще касае само частта от под­

земния строеж (подхода), която попада в границите на УПИ и в този смисъл обект на правото на строеж няма да е само­стоятелна постройка по чл. 63 ал. 1 зе, а част от сграда.

В заключение се налага изводът, че с чл. 187, 188 и 189 ЗУТ са въведени нови специфични правила за урегулиране на поземлените имо­ти. Създадена е правна възможност със способите на устройственото rшаниране да се допуска изграждането на самостоятелни строежи, ко­

ито попадат в повече от един урегулиран поземлен имот (проходи, ко­Jюнади и пасажи по чл. 187, ал. 1 ЗУТ, строежи под улици с подходи в съседни УПИ или подземни строежи на транспортната техническа ин­фраструктура по чл. 189, ал. 1 ЗУТ). Основните белези на тези строежи t' предназначението им за широко обществено ползване. За задоволя­нане на обществените интереси се допуска в имоти - частна собстве­IIОСТ да се изграждат строежите по чл. 187, ал. 1 и чл. 189, ал. 1 ЗУТ. llрогласена бе изрично допустимостта на строежи - частна собстве­IIОСТ, разположени под и над повърхността на обекти на публичната собственост (под и над улици). Независимо от несъвършенствата на текстовете и непълнотата на правното регулиране, появата на тези раз­

rюредби е положително явление, което ще отвори дискусия в общест­веността по актуалните въпроси за съвременните предели на правото

11а собственост, за допустимите ограничения на собствеността в об­ществен интерес и за цели и нужди на благоустройството, както и за характера на субектцвните права, въз основа на които се изграждат и 110лзват някои видове строежи (недвижими имоти).

92

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ПРОЕКТАМТЪТ И СТРОИТЕЛЯТ КАТО УЧАСТНИЦИ В СТРОИТЕЛНО­

ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПРОЦЕС

Участниците в строително-инвестиционния процес са дефини­рани от Закона за устройство на територията (ЗУТ) в чл. 160. Това са възложителят, проектантът, строителят, консултантът, лицето, уп­

ражняващо технически контрол по част "Конструктивна", техничес­кият ръководител, доставчикът на машини и съоръжения.

Нормативната уредба на част от участниците в строително-ин­вестиционния процес показва относителна стабилност след измене­нията на ЗУТ с ДВ, бр. 65 от 2003 г. Така например, след 22 юли 2003 г. ЗУТ не съдържа промени в дефинициите на "възложител" и на "дос­тавчик на машини и съоръжения", а новите законодателни решения относно консултанта не влияят съществено върху неговия статут. Те

по-скоро разширяват или детайлизират функциите на консултанта (чл. 158 ЗУТ) или прецизират нормативната уредба(§ 24 ЗУТ).

За разлика от уредбата на посочените по-горе участници в стро­ително-инвестиционния прщес, правната рамка на статута и функци­

ите на проектаята и строителя претърпя значителни изменения, при­

ети предимно през 2005-2006 г. По отношение на проектаята бяха променени изискванията за придобиване на проектантска правоспо­собност и за членство в браншовите камари, отменени бяха изисква­

нията за минимални цени в проектирането, създаде се регламент за

признаване на проектантската правоспособност на чуждестранни ли­ца. Досегашната концепция за въвеждане на разрешителен режим за

лицата, извършващи строителство, бе заменена от разбирането за по­балансирана държавна намеса в тази професионална област. Със закон се създаде професионална оJганизация на строителите.

§ 1. Проектантът

1.1. Уредба

Специфичният статутна проектанта, неговите права, задълже­ния и отговорности се регламентират от няколко закона - ЗУТ, За-

§ 1. Проектантът

93

кона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното нроехтиране (ЗКАИИП) и Закона за авторското право и сродните му 11рава (ЗАПСП). Субсидиарно приложение намират Законът за за­дълженията и договорите (ЗЗД) и Търговският закон (ТЗ).

Разпоредби, отразяващи саморегулиране на проектантските ус­JJуги, са установени в уставите на Камарата на архитектите в Бълга­

рия (КАБ) и Камарата на инженерите в инвестиционното проектира­llе (КИИП), както и в кодексите за професионална етика.

Последните изменения, касаещи статута на проектанта, бяха обнародвани в ДВ, бр. 79 от 29 септември 2006 г. Основната цел на 11ромените е:

)> привеждане на ЗКАИИП в пълно съответствие с правото на Европейския съюз в областта на правото на установява­не и свободно предоставяне на услуги и ефективното им при­лагане;

)> либерализиране на регулаторните мерки и модернизиране на специфичните правила в областта на професионалните услуги;

)> насърчаване на свободната инициатива в стопанската дей­ност и защита на конкуренцията в свободните професии.

С § 36 от Закона за изменение и допълнение на ЗКАИИП бе нредвидено, че браншовите камари следва да приведат уставите си в съответствие с изменените нормативни разпоредби в срок до 1 януа­ри 2007 г.

1.2. Проектантска правоспособност

ЗКАИИП в § 1, т. 1 определя, че проектантът е физическо ли­.,с. На пръв поглед разпоредбата противоречи на чл. 162, ал. 1 ЗУТ, който определя, че проектант може да бъде както физическо лице, J 'ака и юридическо лице, включващо в състава си физически лица,

11ритежаващи необходимата проектантска правоспособност. В дей­t' I 'Вителност противоречие няма, тъй като двете определения имат

различна гледна точка. ЗКАИИП характеризира проектанта, като из­щжда от тезата, че това е лицето, което физически изработва проек­тте, а ЗУТ дефинира проектаята от гледна точка на субекта, който t·ключва договор с възложителя.

Основно изискване към проектаята е той да притежава oпpeдe­llt' li образователен ценз. Бъдещият автор трябва да има диплома от 11кредитирано висше училище с квалификация "архитект", "строите-

94 Глава четвърта. ПРОЕКТАНТЬТ И СТРОИТЕЛЯТ КАТО УЧАСfНИЦИ В ...

лен инженер" или "инженер". Квалификацията, заедно с вида образо­вателно-квалификационна степен и притежавания стаж, са трите ос­новни критерия за определяне на проектантската правоспособност.

Проектантската правоспособност може да бъде: ( 1) ограниче­на проектантска правоспособност, и (2) пълна проектантска правоспо­собност.

Ограничена проектантска правоспособност (ОПП) придобиват лицата с квалификация "архитект", "строителен инженер" или "ин­женер, които са придобили образователно-квалификационна степен "магистър".

ОПП могат да придобият и лицата с квалификация "инженер", които притежават образователно-квалификационна степен "бакала­вър", при условие че имат стаж по специалността най-малко 4 годи­ни. Изисквания за вида стаж не са определени от ЗКАИИП. Следова­телно преценката за наличие на необходимия стаж е предоставена на дискрецията на управителните съвети на браншовите камари. Като насока при определяне на необходимия стаж за придобиване на ОПП може да се вземе предвид дефиницията за "професионален стаж", из­ползвана от Закона за висшето образование и Закона професионал­ното образование и обучение. Според тези два закона за професиона­лен стаж се счита времето, през което "лицето действително законно е упражнявало съответната професия".

ЗКАИИП определя, че проектаятите с ОПП могат да придоби· ят пълна проектантска правоспособност (ППП), ако имат стаж по специалността, както следва:

• 2 години за лицата, които са работили в проектантско бюро, на проектант с пълна проектантска правоспособност; и

• 4 години за проектантиrе, работили на свободна практика или като служители по трудово или служебно правоотношение на длъжност, за която се изисква съответното образование.

Според§ 1, т. 7 ЗКАИИП "свободна практика" е упражняване· то на дейност от проектант, вnисан в регистъра по чл. 3, ал. 1, т. 9 оТ Закона за регистър Булстат. 'Тази легална дефиниция спомага за из· числяването на 4-годишния с1аж за придобиване на ППП.

Определение на "проектаигско бюро" не се съдържа в ЗКАИИП. Според§ 1, т. 2 от Устава на КИИП "проектантско бюро" е всяка организационна структура, вrисана в регистъра на КИИП по чл. 8 на ЗКАИИП, от проектант или еmп от проектанти, която извършва про-

§ 1. Проектантът

95

l'ктантска дейност. Според § 2а, ал. 1 от У става на КАБ "архитектур­но проектантско бюро се регистрира в камарата от: 1. физическо ли­l(е, притежаващо проектантска правоспособност; 2. "едноличен тър­I 'Овец" на лице, притежаващо проектантска правоспособност; 3. "юри­ническо лице", изцяло собственост на физически лица с проектант­ска правоспособност".

Тълкувайки текстовете на закона и на уставите на КИИП и КАБ, може да се стигне до извода, че проектантското бюро е вид нрофесионална организация. В ЗКАИИП обаче липсват насоки за оп­/~деляне на правноорганизационната форма на проектантското бюро. <'ДВ, бр. 79 от 2006 г. бе отменена т. 2 на § 1 ЗКАИИП, според която нроектаптекото бюро представляваше търговец по смисъла на Тър-1 овския закон. В допълнение, в чл. 8, ал. 1 ЗКАИИП изрично се по­t·очва, че "няколко проектанти могат да използват общо проектантс­ко бюро за осъществяване на дейността си и без да са съдружници". < )тменената легална дефиниция и действащата редакция на чл. 8 са 1111дикация, че проектантското бюро не притежава имплицитно тър-1 овско качество. Не би могло да се заключи, че проектантското бю­JЮ представлява гражданско дружество по смисъла на чл. 357-364 ЗЗД, 11.й като това би сложило знак за равенство между проектантското 'норо и проектантското дружество, дефинирано от § !, т. 6 ЗКАИИП.

Допълнително объркване при тълкуването на "проектантско fноро" внася чл. 8, ал. 4 ЗКАИИП, според който "в проектантските \юра на проектанти на свободна практика, които притежават огра-1111чена проектантска правоспособност, не могат да се назначават про­rктанти с пълна проектантска правоспособност". Използването на н·рмина "назначават" навежда на мисълта, че между проектантско-1'1 1 бюро и проектант а възникват трудовоправни отношения или от-111 ниения по договор за изработка.

Ето защо, de lege ferenda, е препоръчително понятието "проек-lltrтско бюро" да бъде изрично определено от ЗКАИИП и да бъдат 11осочени неговите съществени белези. Практическата полза от така-1111 ·1аконова дефиниция ще се прояви не само при изчисляване на ми­/llщалния стаж за придобиване на ППП, но и при регистрацията на 11Jюектантското бюро в публичния регистър на съответната браншо-1111 камара -въз основа на легалната дефиниция ще могат да се инди-1111Нуализират регистрационните белези на проектантското бюро.

Следва да се отбележи, че с изменението на ЗКАИИП (ДВ, р . 79 от 2006 г.) се завишиха изискванията за стаж. Предmпната ре-

96 Глава четвърта. ПРОЕКТАНТЬТ И СГРОИТЕЛЯТ КАТО УЧАСГНИЦИ В ...

дакция на закона предвиждаше задължителен стаж за придобиване на ППП от 18 месеца, респективно - 3 години.

Допълнително изискване за придобиване на ППП е проектан­тът да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, освен ако не е реабилитиран.

Положителна промяна беше отмяната на чл. 12, ал. 3, т. 4, който ограничаваше признаването на ППП на собствениците и слу­жителите във фирма с предмет на дейност "строителство", "строи­телно предприемачество" или "търговия с недвижими имоти". На практика тази разпоредба препятстваше изпълнението на строите­лен инженеринг (извършване на проектиране и строителство от ед­но и също лице), който представлява основна форма на възлагане на строителство съгласно Директива 2004/18/ЕС и Закона за общес­твените поръчки.

Отпадна и друго условие за признаването на ППП, а именно: проектантът да не работи в държавна или общинска администрация

на основен трудов договор. Същевременно със ЗИДЗКАИИП бе из­менен чл. 230 ЗУТ, като на служителите в териториалните админис­трации на изпълнителната власт и на общинските служители се приз­на възможност да придобиват пълна проектантска правоспособност и да изработват проекти за устройствени планове при определени ус~ ловия.

Изключение от изброените по-горе кумулативни изисквания за придобиване на ППП е предвидено в § 13 ЗУТ. Според този текст лицата, придобили специалност и квалификационна степен с доку­мент за завършено образование до 2001 г., се считат за придобилИ ППП по силата на самия закон.

Проектантите с ОПП могат да предоставят проектантски

ги, при условие че са регистрирани в съответната браншова камара. С изменението на ЗКАИИП се промени обхватът на проектираuРтn разрешено за проектантите с ОПП. Тези проектанти могат да батват самостоятелно инrестиционни проекти за пета и шеста от тегориите строежи, посо"tСни в чл. 137, ал. 1 ЗУТ, а за строежите трета и четвърта категорFя могат да изработват инвестиционни екти по инженерните час-:и без част "Конструктивна". Либерален режимът по отношение ю работните чертежи и детайли - проеvт~u.:1

тите могат да изработват Jаботни чертежи и детайли за всички гории строежи.

За проектантите, щидобили ППП, не съществуват оmаниче.:

§ 1. Проектантът

97

11 ия както по вид, така и по размер при извършването на проектантс­rщ услуги в областта на устройственото планиране и инвестиционно­r ·о проектиране. В допълнение проектантите с ППП могат да догова­рнт и ръководят изработването на комплексни обекти, да упражня­нат контрол по изпълнението на проектите им, да договарят участие н инженеринг на строежи в рамките на своята професионална компе­п:нтност.

ЗКАИИП не дава определение на понятието ,,проектантска yc­Jiyra". Дефиниция на проектантска услуга се съдържа в Методиката за с111ределяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проек­rантски услуги в устройственото планиране и инвестиционното проек-1'11ране, приета от КАБ, обнародвана в ДВ, бр. 41 от 22 май 2007 г., в I'Нла от 23 август 2007 г. Според § 1, т. 1 от методиката "проектантска­r ·а услуга" в устройственото планиране и инвестиционното проектира­"~ е работата на архитекта или инженера-проектант и включва:

» предварителни (прединвестиционни) и обемно-устройствени проучвания;

» изработване на инвестиционни проекти; » подготовка на тръжни книжа за избор на изпълнител на ин-вестиционни проекти;

» съдействие на възложителя при реализация на проекти; » авторски надзор; » експертни дейности и консултации; » изготвяне на екзекутивна документация; » участие в процедури за въвеждане на обекти в експлоатация; и

» ангажименти в рамките на гаранционните срокове. Важно е да се отбележи, че преди започване на дейността про­

rктантите както с ОПП, така и с ППП, следва да застраховат профе­~· 11оналната си отговорност за вреди, причинени на други участници в орантелството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни нt•йствия или бездействия при или по повод изпълнение на задълже­IIШiтаим.

Лица, които не притежават ОПП или ППП, не са проектанти и ltt' могат да изработват инвестиционни проекти. В миналото, при дей­,·твието на Закона за териториално и селищно устройство, беше при­rr ·а Наредба N2 6 от 1987 г. за техническата правоспособност в проек-

98 Глава четвърта. ПРОЕКТАНТЬТ И СТРОИТЕЛЯТ КАТО УЧАСIНИЦИ В ...

тирането и строителството. Според цитираната наредба лицата със завършено средно техническо образование притежаваха ограничена техническа правоспособност, която им даваше право да изработват проекти за определени видове строежи. С действащия ЗУТ (чл. 229 и чл. 230) е определено, че за предоставяне на проектантски услуги, освен техническа правоспособност, се изисква и проектантска пра­воспособност. Със ЗКАИИП е въведена легална дефиниция на поня­тието "проектант" и са регламентирани нови императивни правила за придобиване на проектантска правоспособност. ЛИцата със завър­шено средно техническо образование не притежават необходимия об­разователен ценз и квалификация, въведени със ЗКАИИП, и следова­телно не могат да осъществяват дейности в областта на инвестици-

онното проектиране.

Ето защо Наредба N'2 6 от 1987 г. за техническата правоспособ­ност в проектирането и строителството беше отменена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Отмяната бе атаку­вана пред Върховния административен съд, който с Решение N'2 6666 от 11.07.2005 г. по адм. дело N'2 456/2005 г. отхвърли жалбата срещу наредбата на министъра на регионалното развитие и благоустройство­то за отмяна на Наредба N'2 6 от 1987 r. за техническата правоспособ­ност в проектирането и строителството.

1.3. Регистрация на проектантите и проектантските бюра

Проектаятите с ОПП и с ППП подлежат на регистрация управителния съвет на съответната браншова камара. За подпомага· не на регистрационната дейност на управителните съвети двете мари са създадени специални регистрационни комисии: ( 1) пост< на комисия по регистъра към управителния съвет на КАБ, и (2) мисия по списъците и регистрите към КИИП. Уставът на КАБ рично предвижда, че постоянната комисия по регистъра заседава

месечно и взима решения с обикновено мнозинство.

Според чл. 9, ал. 2 ЗКАИИП проектантите, които ОПП, подлежат на ежегодна регистрация в съответната камара. коновата разпоредба е възпроизведена частично в чл. 13в от У на КАБ, който предвижда, че архитектите, които не са членове камарата (с ограничена проектантска правоспособност- б.а. ), жат на ежегодна регистрация, докато членовете на КАБ са ocвuuuдg ни от такова изискване. Уставът на КИИП не съдържа правила

§ 1. Проектантът 99

t•жегодна регистрация на проектантите, но предвижда (чл. 6.1., ал. 2, 1'. 4) годишни регистрационни такси за проектаятите с ограничена нроектаптека правоспособност, които не са членове на КИИП

Заявлението за регистрация се подава от кандидат-проектаята •1рез регионалната колегия до управителния съвет на КАБ, респек­· • ·ивно КИИП Заявлението се подава по образец, утвърден от управи­• ·елния съвет на съответната камара, и към него се прилагат доку­

ментите, описани в чл. 12 ЗКАИИП, а именно: ~ копие от документ за самоличност;

~ копие от диплома за завършено висше образование;

~ доказателства за стаж по специалността, когато такъв се изис­ква за придобиване на съответната правоспособност, по об­разец, утвърден от управителния съвет на съответната кама­

ра; и

~ свидетелство за съдимост.

Регионалната колегия изпраща до управителния съвет постъ­шшото заявление и придружаващите го документи в 7-дневен срок от

11олучаването му. Управителният съвет е длъжен да се произнесе с решение в двумесечен срок от подаване на заявлението. Непроизна­,·ннето в срок се счита за мълчалив отказ.

Решението на управителния съвет, както и мълчаливият отказ ш регистрация на проектант с ОПП или ППП, подлежат на обжал· аане пред контроJПIИЯ съвет в 14-дневен срок от получаване на съоб­щението по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). ( 'ледва да се отбележи, че с изменението на ЗКАИИП с ДВ, бр. 79 от II06 г. изрично се предвиди, че отказът за вписване на проектант с (>ПП подлежи на обжалване.

В ЗКАИИП не се съдържат правила относно съдебното обжал­апне на отказите за вписване в съответния регистър на камарата. Чрез r1.лкуване на чл. 21 и 145 АПК във връзка с чл. 120, ал. 2 от Консти­t-уцията на РБългария може да се стигне до извода, че тези откази lltщлежат на съдебно обжалване.

На първо място - отказът от вписване в регистъра съдържа 1111рактеристиките на индивидуален административен акт по смисъла

1111 чл. 21, ал. 1 АПК: (1) отказът представлява изрично волеизявле­тtе (решение за изричен отказ) или изразеното с бездействие волеи-мнление (мълчалив отказ) на орган, овластен със закон; (2) с отказа

"'' 1юсредствено се засягат права и свободи на лицето, кандидатства-

100 Глава четвърта. ПРОЕКТАНТЬТ И СТРОИТЕЛЯТ КАТО УЧАСГНИЦИ В ...

що за вписване в регистъра, тъй като гражданинът е лишен от право да предоставя проектантски услуги и следователно е лишен от конс­

титуционно установеното право на труд.

На следващо място чл. 145, ал. 2 АПК изрично предвижда, че индивидуалните административни актове подлежат на съдебен кон­трол. Прmщипът на общата клауза за обжалваемост на всички адми­нистративни актове пред съдилищата е възприет от чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Според същия текст правото на съдебна защита може да бъде изключено само с изрична законова норма, която да изключва съдебния контрол. В тази връзка следва да се отбележи, че не могат да бъдат изключени от съдебен контрол с изрична законова норма административни актове, които засягат ос­

новни конституционни права. В този смисъл са Решение N!! 7 от 19 юни 1995 г. по к.д. N!! 9 от 1995 г. и Решение N!! 21 от 26 октомври 1995 г. по к.д. 18 от 1995 г.

Предвид горното, може да се счете, че отказите за вписване в

съответния регистър на камарата подлежат на съдебно обжалване. Все пак, уместно би било възможността за съдебно обжалване да бъде изрично посочена от ЗКАИИП. По аргумент от чл. 132 и 133 АПК жалбата следва да бъде разгледана от Административния съд при Софийския градски съд, тъй като това е административният съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения адми­

нистративен акт.

След регистрацията си проектаятите получават удостоверенио

за придобитата проектантска правоспособност и личен печат, с то са длъжни да подпечатват изработените от тях проекти. Санкция• т1за неподпечатан проект, въведена с новата редакция на чл. 7, ал. 8 ЗКАИИП, е сериозна: проекти, които не са надлежно подпечатаяЩ re подлежат на разглеждане, оценяване, съгласуване и одобряване юмпетентните органи и за тях не се издава разрешение за строеж.

КАБи КИИП ежегодно обнародват в "Държавен вестник" ськ на лицата с пълна проектантска правоспособност, в l'"h()"''RP.т~ в1е с изричното изискване на чл. 6, т. 1 ЗКАИИП.

С изменението на ЗКАИИП от 29 септември 2006 г. бе предви•j ~на задължителна регистрация на проектантските бюра в ~гистри, които се поддържат от браншовите камари. Подобно ~гистрацията на проектантите, проектантските бюра се регист plT от управителните съвети на браншовите камари въз основа

зtяВление по образец, утвърден от съответната камара.

§ 1. Проектантът 101

1.4. Членство

Важна промяна на ЗКАИИП е изискването за членство. Спо­р~о:д действащата редакция на чл. 9 ЗКАИИП задължително е един­п·вено членството в съответната камара на проектаятите с пълна

rrроектантска правоспособност. За проектаятите с ограничена проек­r·н итска правоспособност членството е доброволно.

Това законодателно решение отчита отчасти препоръката на Комисията за защита на конкуренцията ("Комисията"), дадена с Pe­llreниe N!! 147 от 7 юни 2005 г. по преписка вх. N!! КЗК-44/08.03.2005 г. IJ свое становище по проекта на ЗИДЗКАИИП Комисията излага до­IIJ)лнителни мотиви за премахване на задължителното членство (вж. Решение N!! 109 от 25 май 2006 г. на КЗК по преписка вх. N!! КЗК-106/ 19.05.2006 г.). Комисията счита, че отмяната на задължителното член­ство за проектаятите с ППП би премахнало незаконосъобразното ог­раничаване на правото на сдружаване, както и неоправданото създа­

rшне на условия за монополизъм в областта на инвестиционното про­t•ктиране. Според Комисията, това ще доведе и до установяване и сти­мулиране на свободната конкуренция на пазара на проектантски yc­JJyrи. В заключение, в решението на Комисията се изтъква, че в стре­м~о:жа си за предлагане на по-добри условия за защита на професио­llалните интереси на своите членове, за постоянно повишаване и от­

t"I'Ояване на авторитета си сред обществото, за привличане на по-доб­ри специалисти и повече клиенти конкуриращите се асоциации ще

надат възможност на естествените пазарни механизми да регулират

11азара по най-добрия начин, без поставяне на изкуствени ограниче­

IIИЯ и административна намеса. Становището на Комисията не е въз-11рието от законодателя при приемането на ЗИДЗКАИИП. Дали то ще бъде отчетено при следващото изменение на закона, ще покаже 11ремето.

Съществуването на членственото правоотношение има знaчe­llrte за възможността за налагане на дисциплинарни наказания.

Според чл. 31 ЗКАИИП дисциплинарна отговорност носят всич­kll регистрирани лица за допуснати дисциплинарни нарушения, посо­

•r~.:ни в чл. 32 ЗКАИИП. Същевременно дисциплинарни наказания, уt"rановени в чл. 36 ЗКАИИП, се налагат само на членовете на съот­Jit•тната камара. При стриктно тълкуване на законовите текстове, съ­оliразно изискването на чл. 46, ал. 3 във връзка с ал. 2 от Закона за 11ормативните актове, се стига до извода, че на проектаятите с ОПП, които не са членове на КАБ, респективно КИИП, не могат да бъдат

102 Глава четвърта. ПРОЕКТАНТЬТ И СТРОИТЕЛЯТ КАТО УЧАСГНИЦИ В ...

наложени дисцшmинарни наказания. С оглед осигуряване на равно­поставеност между членуващите проектанти с ОПП и нечленуващи­те проектанти с ОПП е препоръчително глава седма от ЗКАИИП, третираща дисциплинарните нарушения и наказания, да бъде съот­

ветно изменена.

1.5. Признаване на проектантска правоспособност, придобита извън България

ЗКАИИП урежда и възможността за признаване на правоспо­

собност ~ областта на устройственото планиране и инвестиционното

проектиране на лица с професионална квалификация "архитект", съ­ответно "инженер", придобита в държава членка на Европейския съ­юз, на Европейското икономическо пространство, в Швейцария и в

трети държави. Въз основа на изменението на чл. 11 ЗКАИИП с ДВ, бр. 77 от 27.09.2005 г., бе приета Наредба за условията и реда за приз­наване на правоспособност в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране на лица с професионална квалифи­

кация "архитект", съответно "инженер", придобита в държава член· ка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространс­

тво, в Швейцария и в трети държави. Съгласно ЗКАИИП пълна1 проектантска правоспособност се признава на чуждестранно лице: ( при условията на взаимност; (2) при наличие на международен договnn сключен между РБългария и държавата по произход на лицето,

взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други доказате

за орициална квалификация "архитект", съответно "инженер", догаворените условия и предпоставки.

Според общото правило, предпоставка за признаване на

тан1ска правоспособност е признаването на придобитото висше разmание и съответно - на дипломите, свидетелствата и другите

кументи, удостоверяващи професионалната квалификация, придоби11

та в държава членка на Европейския съюз, на Европейското иконо­

мич~ско пространство (наричани по-долу заедно "държава членка" в Шзейцария и в трети държави.

При~наването на придобитото висше образование се nnг:~иш

зира и провежда от Министерството на образованието и (М<:;Н) въз основа на Наредбата за държавните изисквания за наване на придобито висше образование и завършени периоди на

чеше в чуждестранни висши училища. За признаване на придобито!

§ 1. Проектантът

103

1 'о висше образование лицата подават заявление до МОН, към което 11рилагат следните документи:

~ диплома за завършено средно образование;

~ оригинал и 2 копия на дипломата за висше образование или на друг аналогичен документ, издаден от образователна ин­

ституция, призната от компетентен държавен орган, за част

от системата на светското висше образование на съответна­та държава;

~ оригинал и 2 копия на приложението към дипломата;

~ документ за платена държавна такса за извършване на про­цедурата по признаване на образованието;

~ оригинал и копие на документ за самоличност; и

~ декларация за истинността на посочените данни и за това, че на лицето-заявител е известна отговорността за представяне

на неверни данни, която се носи по реда на Наказателния

кодекс на Република България.

Документите се разглеждат от комисия, назначена със заповед 1111 министъра на образованието и науката. По своя преценка комиси­lll'а може да изиска други документи от значение за исканото призна­

llане на придобитото висше образование.

Важно е да се отбележи, че документите, касаещи образовател­IIIIН ценз на заявителя, трябва да бъдат легализирани, преведени и за­

аt•рени. Процедурата е различна в зависимост от това дали се касае за 111.ржава, с коятоРБългария има сключен договор за правна помощ по 1раждански дела, предвиждащ освобождаване на документите оТ лега­

тпация, задържава-страна по Конвенция N!! 12 от 5 октомври 1961 г. ( Хагската конвенция), или за държава, с която не е сключван договор 111 нравиа помощ, и която не е страна по Хагската конвенция.

Процедурата по признаването на висше образование включва t'J IС.:дните етапи:

~ проверка на автентичността на документите, представени от заявителя;

~ сравняване на данните от дипломата и другите представени документи с държавните изисквания за придобиване на вис­

ше образование по същата и/или по сродна специалност в Република България;

104 Глава четвърта. ПРОЕКТАНТЬТ И СГРОИТЕЛЯТ КАТО УЧАСГНИЦИ В ...

~ вземане на решение за признаване на висшето образование или за отказ то да бъде признато; и

~ издаване на удостоверение от министъра на образованието и науката.

Изключение от правилото за признаване на придобитото вис­ше образование от МОН е предвидено за лицата с висше образование в областта на архитектурата, придобито в държава членка или в Швей­цария и удостоверено с диплома, свидетелство или друг аналогичен

документ, посочен изрично в приложението на Наредбата за услови­ята и реда за признаване на правоспособност в областта на устройст­веното планиране и инвестиционното проектиране на лица с профе­сионална квалификация "архитект", съответно "инженер", придоби­та в държава членка на Европейския съюз, на Европейското иконо­мическо пространство, в Швейцария и в трети държави, наричана по­

долу "Наредбата". Тези лица могат да имат достъп до дейности в областта на устройственото планиране и инвестиционното проекти­

ране, без да е необходимо признаване от МОН на придобитото от тях

висше образование.

Признаването на правоспособността, придобита извън Репуб­лика България, се осъществява от КАБ и КИИП. За организиранетd и провеждането на процедурата по признаване на правоспособност камари1е утвърждават вътрешни правила, образци на документи и

създава:- комисии, подпомагащи регистрационната дейност.

Признаването на правоспособността се извършва с решение управителния съвет на съответната камара. Условията, документите и редът за признаване на правоспособност са различни в зависимос от вида .иа придобитата професионална квалификация, вида правоспОо собност, чието признаване се иска, и държавата, в която е придобита професюналната квалификация.

явлениеrо, и органът, до когото се подава заявлението в зависимОС'llj

от правQспособността, чието признаване е заявено.

§ 1. Проектантът

~

1.1 ~

~~

= е • .. ,.= ; =о ;; : ~ ; [ t g-og

1 ~ 1

~ ~

= 1 ~ р

о . ; .. 11 Е :-5 t ~ = !! = ..

· ::: =" Cll i ~ " t .. е

i .. ,. .. = "'" ~ ~ ;

"~ ~ ~" ~ <) <) :.;

:S:>. 2 "'<;З g ~ !: ~ ,g,~ (.) ~ о :с 4) :r: -:P::~5:s:o:z:~E--3 ~ ж Е " "' ~ "' о .. !t~Б~~§- !;;~ g.a:t;):s:~Gt; ~~ ~~m~t;~~ ~~ 1Н! '8 » 2 "' §' :;н:

• • .. ; ; t t :.i! ~ .. 11) ::\С) u ... Б ~;s:Ж~ ~ <) 2 5 " ~ ~ ~ .,~ol;;s:~:тo::t: <>~2~!>."§~:.: 1H!~fнtg"g.~

~ о .. ь 4.> о ~ ii ~ !1j "'. 13 2 8 ~ " i .. ~

"" ~ ~s ~ ~ ~ ~ ~ ~ >. ж OJ о !а ;г .. ;j " Q

~ ~ ~ ~ ~ о ~ ~ ~ = ;j ~ "'о о Е"'"~Е1!<>§'о: :н~~ Б~~~t;i:i~;~ :ii§'"~ ~~'83'~~8§ ь§]~~ gt.:1;Jg'8§§'5 ~~~~ ~~ё~= ~~ "' ... "' "' = " .. ~ ~ "' о =~".,t:; "''"~iS~:z:=,..o "' "'e;~ N ==~<) 0 <>. ~~OJ ~!iig-~»1i!=~ ~~~~ ~~2-е-Ш,~~i§е o:>.<>:d"' >.O::~E .. f5..,:s:;i 1=1 :.: g. с..- :.:: ~ ::r ~ :.: Б ~ :t e­~g::t:'8,.; g~~f:!~»=~Б

• •

~ 8 5 ~ ~о i:i ~ "'<)

~ ' ~ .. "'~ ~~~~ 8. .. 5 ..

t:: :z: f-o ж

.. ::: ti ~ ~ !< ~ • е в §--8 .. ~

1111" ~ "' ~ § "' .. "·: ~~.,~~,!<·~~~ ~~ .. ccg!!1~@~'~

~ ме~-е-~~=бg §' §;~~!:1"'::§'~3

~ :.;

J~ = !5 ] = " ж ~~ "' "' ~ g

•

~ = о 1! <О сО t сО !:J Е :i"':s:'g <> • Б ,_ = :z: " 1!1<>25 :Z::z:~O. ~~ot~~~o~ <>~2~>.!<8~:.: <>:z::s:.,o.ooo. .. ж t:; l:t u r:::t t:[ с t: :.::

.. 8 а~· "' .,., ~ :z: t; ~ d)

!ii '8 :; .. t.: ~g~ />! .. ~ ~ ~ " " • i" .. "' "

"а "' ~ ~ ~ g ~ а g 2 ~ м g ;s:,.. .. "., .. О.о:2о. .. ~so§'~~~ ~)~sE:z:ь ~~~~~~g. ~~~~§~ ii " '" :I: g :;j t; OJ 8 g ~ ~ ~ ~ :.; ~ = '"' ~ ~ 0..=~~=~~ 0~~2>; ~:o~g§]~2 '~~Б~:z:!:j мu~ .. t:fo.,i) ~o..>-:z:~!i1 ca::s::()l:ll:~c:s: .. ~=o~i= :~~~o1jiil;:.,"'~"~ ~о~ ~13 о illl "2 ~ ~ ~ "'"' о:;~~ ;s: .. ,.. о ~ь t ~ ~.,"' 2о.:<БЕ;Е~ "2'1!!1;!~~~ ~'8g~~~§' g~'8~S'o::E

• •

" .. ... .,· о

"' " о. ~ 8 ~ " ~ ~ ~ ... = g." Q " l:i =~ ="';2о.

~~ ~g~[~ "1<> >.~<Sc'8

• • ~ ~ '::З ~ i§ ~ if ~ ~ & :!!; ~; ~ 2

[ <).. ~

.. ~ § "' "' ~., .. ,~-~~~ ~ о ;:.t; ::.::: 0.. са :s: :s:: · са

o:!j-13-~"""'"~ -e-25~o~):s:

s~Oia.~ii1i! s S'!:J "'::§'~3

105

~~ Ht' jli ,.

~S! g~ !!8.

~~ :10

~~ :Е"' м~ !;!5 ""' .. ~ ~~ ж :2 ~u 8,о

~~ ж"

~~ &l~ .. ~ Ь1Ь1

i :Е

~

~ ! "' !1j

1 i ~ ~-5 :Е " · g ~ ~.; о C"::IS:. 11,)1:(

~[ ~ ~ Е[ 11! "' it '8 ~ !:!"' 5 s.; ~ ~ ~ :з ~ \j uO f-t 2~ !;~ t"' .. е ~~ ~~-t'O s:! I ~о <'>О> N

о"' -~" !;u ~gj о~ ~а ~ .. .,'ij 6 ~ "§' "~ ж " ~о :z: t'O

!а~ ~ ~ ~J i~ 9 о S' = ~" 8!;; ~ ~ ~" ~~;§~ ~~с: ~!~~~

С t:( N f"\

= ~ :z:'8 ~g

106 Глава четвърта. ПРОЕКТАНТЬТ И СrРОИТЕЛЯТ КАТО УЧАСТНИЦИ В ...

~ "'С> !: Si "'"' :!! = ~"' С> ~ .. "' е:~ ,.., ~

.. С> .. = Si м Cl.l :s: :с:

'""'"'с ~=~~ ...... =t""J~ :..:: 1""1 " о с z g. "'( С...с = С>

С> = ... С> ..

~ ~ С> t; !;; ..

"'"' "'"' ~ ~ "'"' .. "' "' = :!! :i ~ 1;; .. ., !: g "' с. :!!~ ,..,., "' ~

С> = :1 ~ Cll

~ i:: ~ .. ~Е~ !: !;;., ..

i ~~е :..:: ~ = м С>~ 0: "'1:., ..

"' С>

~ t Cll i = ~: s ~ f: g ~ ~~==

"' .. .. t; ~ :..:: ~Q :с ~-g!iJ1:: ; :$~; !;; с,..:: .. "' "'S,., С> С> .. ...... = с: .. "' .. .. = с. =

•

8 ~ " = !:!

" 8

~ ~ " а

-

~ ~ 1 :Е о о а s.g. ~о

•

~ g !;; ;; " s ~о ~ ~ .. " •

., !;; .. е 51 Q)\0

8..~ с"' ~ " .. "' "';! ~ ~ !:; с. ., е : ~ ~"' " .. "'"' ~ "' ~~ "'с о " '""'

~- 5 " ::s:: .u о.

~ .u ~ 2 ~ ~~g§~

§ ~ ~ ~ ~ ~s8§''8

•

!:! ..

~~~ 8~Q

1 ".. ~ .. i5 ::! " " ~ ~; ,· "'~ ;~~5-~~g. :cu-e-~-.occs~

§~~~~~)g о~~ ,§'5i3

: о ~ ~ с ~ "' = ... gj ~ ~ g : а "' = = ~ ~ ~ ~ .. ~ :с =:-е- ~ ~8..;;8. с:[ с :.:: с

•

" " ~ " ~

" 1J "' " о "' ё о.

~ м" : ~ :Е" о о s а ~~ •

.,

... = .. е 51 8\0

§'~ ~" ~ ~

~ [ ~ ~ ~"' ~ .. ~ ~ "'~ о" "'(0..

" :r ...

.. !:; м о f-< :с

= "' ., = ~а ~ ~ .. "

.,· о :s:: (IJ о. = t':S ::s: (IJ

8.~~~s ~ :с :с 2 о. ~ t ~ t ~ 8 :r ~ " Е! ~so§''8

~ 5 ~ ~ ~ 1;

& §- ~ ~ &.~:!

t:::: ж :с

~ [

".. ~ ~ ~::! ., " ","; ,- .. 1:i~ "' ~ [:! & !;; "' g. ~g-&~'g~)~

~ -&lili"''o:<> о :с :s:: d) ,:q §' "',§'5i3

•

8 ~ " "' g

" а " "' " о = " 8 о.

~ ~ ~ .. .. :Е" о о

il •

~ g !;; ;; " s ~о о ~ <{О

•

" ... "' .. е 2 8\0

§'~ ~ .. ~ ~

~[ : ~ ~"' " .. 5 "' t;; ~

~! •

~ s l1f 1!,) о.

т" ~ ~ ~ e-~gag,

11 t ii •

~ .. о со :с :с

t!:! 1;

~ ~ ~- ~ ~

<> .. ~ ~ ~ §"' ., :s: :с"' : :"' ccs "' о "' !< о. ... со ::s: :s: ~ ~ ::s:: :s: :t:~-&".,'gl:! st~~ili:;I\1 Ос~"',~§'~

~ ~ ~ о ~ t; с = " = ~ ~ !i ~ g : ~ :t :s: х

~ g ~ ~ .. u = "'" " !>, '2' "' ~ Е!'@'~ е;

•

8 ~ ~

" 8

~ ~ ё ~ ~ " ~ ~ ; : о о s [ ~'8

•

~ g t: ~ " s ~о ":0: gr3

•

., t: .. е 51

~i ~ .. " = "' ;!

е [ ~ ~ ~"' " ~ ~ "' "' " а~ ~ ~ "'(0..

~. 5 " "' " о. "' " ~ !:! ~

fill! ~ ~ g §''8

• ~ 5 ~ t;; !;; !;; о ~: ~ ~ ~~~':§~§ Е3'~~~~~

.. ~ u = ~ !=' ~~~ :::~: ;~t:!~&i<= :с (.J о& ... а:~ CQ

~~~ ~~J!

§ 2. Строитепит 107

Управителният съвет на КАБ, съответно КИИП, се произнася с решение за признаване или отказ за признаване на съответната про­

ектантска правоспособност в срок от 3 месеца от подаване на доку­ментите. В случаите когато КАБ изиска допълнителна информация от органите - издатели на документите от държавата членка или на

Швейцария, срокът за произнасяне може да бъде удължен, но с не повече от 3 месеца.

Отказът за признаване на съответна проектантска правоспо­собност, както и непроизнасянето в срок, подлежат на обжалване по реда на АПК.

С изменението на ЗКАИИП от 29 септември 2006 г., в съответ­ствие с чл. 5 от Директива 85/384/ЕИО, се създаде нова ал. 4 на чл.lО, с която се предвиди възможност за признаване на професионална ква­лификация "архитект" на лица без официално обучение по архитек­тура. Признаването се извършва по отношение на лица -граждани на 1\Ържава членка, открояващи се с качеството на своите постижения в

областrа на архитектурата. Съгласно чл. 10, ал. 6 ЗКАИИП тези лица притежават ОПП по част "Архитектура".

§ 2. Строителят

2.1. Уредба

Още със създаването си през 2001 ЗУТ в чл. 231 предвиди, че условията и редът за издаване на разрешение за регистрация на физи­tfески и юридически лица, извършващи строителство, се уреждат със

1акон. Почти 6 години по-късно чл. 231 бе изменен- предвиди се регистрационен, вместо разрешителен режим за строителите. Съще­временно бе приет Законът за камарата на строителите (ЗКС), който бе обнародван в последния брой на ДВ за 2006 г., а именно бр. 108 от 29 декември 2006 г .

Целта на ЗКС е определена в чл. 2. Тя е да се създадат условия за: ) идентифициране и прозрачност на дейностrа на лицата, из­вършващи строителство;

) подобряване управлението на строителната дейност, пови­шаване на отговориостга на строителя за постигане на съ­

ществените изисквания към строежите и на качеството на

изпълнение на строежите; и

) защита на интересите на потребителите на строителни ус­луги.

108 Глава четвърта. ПРОЕКТАНТЬТ И СТРОИТЕЛЯТ КАТО УЧАСТНИЦИ В ...

Субсидиарно приложение по отношение на строителя намират ЗЗДиТЗ.

Професията "строител", условията и изискванията за нейното упражняване, управлението на строителната дейност, браншовите стан­дарти и механизмите за контрол върху качеството на строителния про­

дукт е предмет и на саморегулация, осъществявана чрез Камарата на строителите в България (КСБ). Конкретни разпоредби се съдържат в устава наКСБи в правилник "Регистър", приет от учредителното съб­рание на КСБ и обнародван в ДВ, бр. 65 от 10.08.2007 г. Със ЗКС е предвидено и приемането от управителния съвет на КСБ на правилник за организацията и дейността на комисията за воденето, поддържане­то и ползването на Централния професионален регистър на строителя.

2.2. Статут

Легална дефиниция на строителя се съдържа в чл. 163, ал. 1 ЗУТ, според който строителят е физическо или юридическо лице, включва­що в състава си физически лица, притежаващи необходимата техни­ческа правоспособност, което по писмен договор с възложителя из­пълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа.

ЗКС- в чл. 3, ал. 1, поставя допълнително условие: физическо­то или юридическо лице - строител трябва да е регистриран като търговец по националното си законодателство. За строители се счи­тат и държавните и общинските предприятия, извършващи строител­ство на територията на Република България.

С изменението на чл. 163а ЗУТ (ДВ, бр. 108 от 2006 г.) се въведе изисi<Ване строителят да назначи по трудов договор технически пра­

воспQсобни лица, които да извършват техническо ръководство на строежите. Това са лицата, получили дипломи от акредитирано вис­ше училище с квалификация "строителен инженер", "инженер" или "архигект", както и лицата със средно образование с четиригодишеи курс на обучение и придобита професионална квалификация в облас­тите ,Архитектура и строителство" и "Техника".

ЗУТ запази и изискванията към техническия ръководител, вклю­чен Е състава на строителя - техническият ръководител трябва да бъде строителен инженер или строителен техник.

За разлика от проектанта, по отношение на строителя (при едно­личmя търговец) или по отношение на управителните органи на стро­итет (при строител търговско дружество или кооперация) не се пос­тавя flзискване за придобита квалификация "архитект", "строителеи инже~ер" или "инженер". Разбира се, в случаите когато техническото ръкоюдство на строежа се осъществява от строителя- едноличен тър-

§ 2. Строителят

109

r ·овец, или от управителните органи на строителя, то тези лица трябва на притежават необходимата техническа правоспособност.

По отношение на останалите лица, включени в състава на стро­IIТеля, ЗУТ и ЗКС не поставят конкретни изисквания за притежава­ното образователно-квалификационно ниво. Ето защо, приложими ще бъдат текстовете на Националната класификация на професиите 11 длъжностите, утвърдена със Заповед N2 742 от 27.12.2005 г. на ми-1111стъра на труда и социалната политика.

2.3. Изисквания за регистрация

Основно изискване за упражняване на строителна дейност е t"t'роителят да е вписан в Централния професионален регистър към КСБ ("Регистъра"). ЗКС и правилник "Регистър" на КСБ определят, •tt.: на вписване в Реrистъра подлежат строителите, които изпълня­нат строежи на територията на Република България от първа до пета категория съгласно чл. 137, ал. 1 ЗУТ, или отделни видове строител­IНt и монтажни работи (СМР), посочени в Националната класифика­I(ИЯ на икономическите дейности (НКИД), позиция 45 "Строителст­но", както и холдинговите дружества, които имат от структурата си 1111исан/и в регистъра строител/и.

От задължение за вписване са освободени строителите, които II'IПЪЛНЯВат:

);> строежи от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ; );> жилищни и смесени сгради с ниско застрояване; );> вилни сгради;

);> строежи от допълващото застрояване, извън тези по шеста категория; и

);> реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна пред­назначението на строежите от пета категория.

Специални правила са предвидени за обединения на физически 11 юридически лица, извършващи отделни видове СМР. За тях ЗКС 11·шсква поне един от участниците в обединението да бъде вписан в l't•t·истъра.

Първоначалната реrистрация на строителите следва да завър-11111 до 2 януари 2008 г. (в едногодишен срок от влизане в сила на ЗКС). ( '•rоители, подлежащи на регистрация, които не са регистрирани до • ·а1и дата, нямат право да изпълняват строителна дейност.

Същевременно, с изменение на чл. 157, ал. 2 ЗУТ, се предвиди, •tt·, считано от 3 януари 2008 г., строителството може да започне само t•нt:д като възложителят представи договор за изпълнение на строе-

110 Глава четвърта. ПРОЕКТАНТЬТ И СfРОИТЕЛЯТ КАТО УЧАСТНИЦИ В ...

жа със строител, който е вписан в Регистъра. В противен случай ли­цето, извърiiiВащо строителен надзор, може да откаже за открие строи­

телната площадка и да определи строителна линия и ниво, както и да

завери заповедната книга на строежа.

За строителите, които извърiiiВат строителство без да са вписа­ни в Регистъра, е предвидена и административнонаказателна отго­ворност. На тези лица може да бъде наложена имуществена санкция в размер от 10 ООО лв. до 100 ООО лв. в зависимост от категорията на строежа, който те неправомерно изпълняват.

Предвид големия обем подготвителна работа по учредяването на КСБ и създаването на необходимите условия и софуеър за регис­трация е възможно срокът за първоначална регистрация да не бъде спазен. Ето защо, препоръчително е крайният срок за първоначална регистрация на строителите да бъде удължен със закон за изменение и допълнение на ЗКС. С този закон следва да се промени и датата на влизане в сила на новото изискване на чл. 157, ал. 2 ЗУТ.

Вписването на строителите се извърiiiВа по категории строежи и по отделни строителни и монтажни работи. С правилник "Регистър" са определени пет групи, в които строителите могат да се вписват.

Видът и броят на групите от регистъра, в който строителят желае да се впише, се определят със заявлението, подадено от него. Групите са:

}> първа група: строежи от високото строителство (жилищно, обществено-обслужващо, промишлено), прилежащата му ин­фраструктура, електронни съобщителни мрежи и съоръжения;

}> втора група: строежи от транспортната инфраструктура;

}> трета група: строежи от енергийната инфраструктура;

}> четвърта група: строежи от благоустройствената инфраструк­тура, хидротехническото строителство и опазването на окол­

ната среда; и

}> група на строителите, изпълняващи отделни видове СМР, по­сочени в НКИД.

С правилник "Регистър"- чл. 5, ал. 6, са класифицирани кате· горmте строежи, попадащи от първа до четвърта група вписване~

Строителите, които подлежат на вписване в Регистъра, могат да се вmшат в една или повече групи в зависимост от конкретната им спе·

цитизация и опит.

ЗКС въвежда общи и специални изисквания към строителите, по.rлежащи на регистрация. Изискванията са свързани с правната в фшансовата стабилност на строителя, както и с професионалната му обешеченост.

§ 2. Строителят

111

Общите изисквания са посочени в чл. 15, ал. 1 ЗКС и чл. 9, щ. 1 от правилник "Регистър": Строителите, заявили вписване в Ре-

1 истъра, следва да:

}> нямат ликвидни и изискуеми публични данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, както и лихви, свързани с тези задължения, освен ако компетент­ният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задъл­женията;

}> не са обявени в несъстоятелност и не се намират в производ­ство по несъстоятелност или ликвидация;

}> разполагат с изискващото се техническо оборудване за из­върiiiВане на заявените строителни и монтажни работи;

}> разполагат с необходимия персонал, нает по трудови догово­ри, в това число: (1) за техническо ръководство на строежи­те; (2) за контрол върху качеството на изпълнение на строи­телството за съответствие на влаганите в строежите строи­телни продукти със съществените изисквания за безопасност; (3) за контрол по спазването на здравословни и безопасни условия на труд; (4) за организиране изпълнението на дей­ности по управление при кризи; (5) други лица, за които с нормативен акт се изисква да са наети по трудов договор;

}> са наели технически персонал, който притежава необходима­та правоспособност съобразно придобитата специалност и образователно-квалификационна степен, професионален опит, познания и техническа компетентност по отношение на националното му законодателство;

}> са наели работници, които притежават необходимата профе­сионална квалификация за изпълнение на извърiiiВаните стро­ителни дейности;

}> имат валидна застраховка на професионалната си отговор­ност за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задължени­ятаим.

В ЗКС и в правилник "Регистър" липсват указания по отноше­НИt' на коя държава следва да е налице липсата на изискуеми публич-

11 нанъчни задължения и задължения за задължителни осигурител­ни нноски; не са дадени насоки дали е необходимо техническото обо­rУI\Нане, С КОето строителите разполагат, да бъде ТЯХНа собственост MJIII може да е наето.

112 Глава четвърта. ПРОЕКТАНТЬТ И СТРОИТЕЛЯТ КАТО УЧАСfНИЦИ В ...

С оглед гладкото протичане на първоначалната регистрация на строителите е удачно общите изисквания към строителите, подле­жащи на регистрация, да бъдат допълнително детайлизирани и кон­кретизирани.

Специални допълнителни изисквания поставя ЗКС към стро­ителите, заявили изпълнение на строежи от първа и втора категория,

по смисъла на чл. 137, ал. 1 ЗУТ. Освен на общите изисквания по­горе, тези лица следва да отговарят и на следните условия:

Средносписъчна численост на персонала

Нети и приходи от продажби за предходната

финансова година

Балансова стойност на дълготрайните

материални активи за nредходната

финансова година

Първа категория

строежи

Не nо-малко от 50 души за предходната година .

Не nо-малко от 3 ООО ООО лв.

Над 500 ООО лв.

Втора категорик

строежи

Не по-малко от ЗО души за

предходната година.

Не nо-малко от l 500 ООО лв.

Над 200 ООО лв.

Допълнителни изисквания са поставени и към строителите,

пълняващи строежи, представляващи недвижими паметници на

турата с категория "световно значение" и "национално значение"; строежи, представляващи недвижими паметници на културата с

те:--ория "местно значение". За вписване в Регистъра тези лица ва да докажат опит в областта на реставрацията и консервацията обекти - паметници на културата, и в състава на персонала им участва квалифициран специалист - архитект. Независимо че метът на дейност на тези строители включва строежи от първа и

ра категория, те не трябва да отговарят на специалните изискв; за строители, изпълняващи първа и втора категория строежи,

носредносписъчната численост на персонала, нетните приходи от

дажби и балансовата стойност на дълготрайните материални !'lvтиua

2.4. Процедура по регистрация

Строителите, подлежащи на регистрация, подават заявление вmсване в специализираното звено на Регистъра в съответната шетна структура на КСБ по търговската регистрация на строит' Ч~естранните лица, извършващи строителство на територията Република България, подават заявления за вписване в Регистъра щнтралното специализирано звено "Регистър" към комисията за дwето, поддържането и ползването на Централния професиона регистър на строителя ("Комисията").

§ 2. Строителят

113

В заявлението строителите декларират групата, в която жела­нт да бъдат вписани. Към заявлението се прилагат документите, опи­I'ННИ в чл. 10, ал. 4 от правилник "Регистър", по образец, утвърден от КСБ. Тези документи са:

1. съдебна регистрация (удостоверение за вписване в търгов­ския регистър или легализиран документ съгласно законо­дателството по регистрация на строителя);

2. удостоверение за актуално правно състояние, издадено не по­рано от три месеца преди датата на подаване на заявлението за вписване;

3. единен идентификационен код по Булстат; 4. декларация, че строителят не е обявен в несъстоятелност и

не се намира в производство по несъстоятелност или ликви­дация;

5. документи (лицензи, сертификати и др.), разрешаващи на стро­ителя или на неговите работници да извършват строител­ство, свързано с изграждането или ползването на съоръже­ния с повишена опасност;

6. справка за числеността и квалификацията на персонала по категории;

7. справка за проведено квалификационно обучение на инженер­но-техническия персонал и на работниците през последните три години, с изключение на случаите по чл. 16, ал. 4 ЗКС;

8. справка за притежаваните от строителя машини, съоръже­ния и оборудване за изпълнението на строителни работи по видове, брой и технически параметри;

9. справка за изпълнените от строителя строежи през послед­ните три години (по вид и местонахождение) и обем на из­пълненото строителство, с изключение на случаите по чл. 16, ал. 4 от ЗКС;

10. справка за изпълнените строежи - недвижими паметници на културата, придружена от становище на Националния ин­ститут за паметниците на културата за качеството на изпъл­нение на строежите- в случаите по чл. 15, ал. 4 ЗКС;

11. копия от ГОДИIIШИЯ финансов отчет на строителя за последни­те три години, с изключение на случаите по чл. 16, ал. 4 ЗКС;

12. удостоверения, издадени от компетентните органи, за данъч­ни задължения, задължения за задължителни осигурителни вноски, наказания, наложени на строителя за нарушения по ЗУТ;

13. копия от застрахователните полици за доказване на заст­рахователна осигуреност по чл. 15, ал. 1, т. 7 ЗКС;

114 Глава четвърта. ПРОЕКТА.НТЬТ И СТРОИТЕЛЯТ КАТО УЧАСГНИЦИ В ...

14. платежен документ за внесена такса за вписване в Регистъра; 15. сертифициране по стандарта ISO (при необходимост);

1 16. наrради и сертификати на строителя за участието му в между­народни и национални класации и конкурси (ако има такива).

Документите пот. 1 и 2 по-горе се представят в оригинал или в нотариално заверено копие. Останалите документи могат да бъдат представени в оригинал или в копие, заверено от заявителя.

Специализираните звена "Регистър" в съответните областни структури на КСБ изпращат заявлението, придружено от документи­те към него до председателя на Комисията.

Комисията се състои от 15 членове, които се избират от общо­то събрание на КСБ. Комисията взема решение по постъпилите заяв­ления за вписване в регистъра с мнозинство 2/3 от членовете й. Ко­мисията е длъжна да се произнесе с решение в 14-дневен срок от по­даване на заявлението за вписване.

Въз основа на решението на Комисията, в 15-дневен срок от подаване на заявлението се издава удостоверение за вписване или от­

каз от вписване в Регистъра.

В удостоверението за вписване в Регистъра на строител, отrоваря на изискванията за изпълнението на строежи от първа

гория, се вписват и видовете строежи от втора до пета категория

съответната група и/или отделни видове СМР, а в удостоверението ВПIIСване в Регистъра на строител, който отговаря на изискванията изnълнението на строежи от втора категория, се вписват и видовете

строежи от трета до пета категория от съответната група и/или делни видове СМР.

Отказът за вписване в Регистъра и издаване на vдостовереНИСI моrат да бъдат обжалвани по реда на АПК.

Строителите, които са вписани в Реrистъра могат да изпълнява1

строежи от съответната категория, за която са вписани, както и

ежи: от по-ниска категория.

2.5. ПрОАt.Яна на заявените обстоятелства. Заличаване

ЗКС задължава строителите да заявят за вписване всяка мяш на обстоятелство, подлежащо на вписване в Регистъра. ни<: "Регистър" конкретизира, че уведомяването се извършва чрез цmлизираното звено "Регистър" по седа.1ище на строителя в 14-веi срок от настъпване на промяната и се отнася до:

~ правноорганизационната форма, търговската фирма

§ 2. Строителят

115

менов~е), седалището и адреса на управление, регистраци­ята на строителя съгласно законодателството по неговата ре­гистрация; и

~ начина на управление, представителството и лицата, пред­ставляващи строителя.

В допълнение - ежегодно до ЗО юни строителят представя в Комисията чрез специализираното звено "Регистър" по седалище на строителя документи за предходната година на хартиен и на електро­нен носител, а именно:

~ годшиен финансов отчет; ~ удостоверение за наличието или липсата на публични задъл­жения.

За потвърждаване наличието на обстоятелствата, подлежащи на вписване, Комисията ежегодно издава талон към удостоверението ta вписване на строителя. Талонът е неразделна част от удостовере­ttието за вписване.

Основанията за заличаване на строителя от Регистъра са из­rично и изчерпателно изброени в чл. 21 ЗК С. Строителят се заличава 1rr Регистъра при:

~ прекратяване на юридическото лице на строителя; ~ неосъществяване на строителна дейност за срок, по-дълъг от три години, с изключение на случаите когато чуждестранно лице не извършва постоянна дейност на територията на Ре­публика България;

~ неизпълнение на задължението по деклариране на промени на обстоятелства, подлежащи на вписване в Регистъра, пове­че от три пъти за една година;

~ неизпълнение на задължението за ежегодно предоставяне на годшиен финансов отчет и удостоверение за наличието или липсата на публични задължения;

~ заличаване вписването на физическото лице- едноличен тър­говец, или при поставянето му под пълно запрещение;

~ влязло в сила решение за обявяване в несъстоятелност; ~ установяване, че строителят е престанал да отговаря на ня­кое от изискванията за вписване в Регистъра; и

~ прекратяване на държавното или на общинското предпри­ятие.

Заличаването от регистъра се извършва с решение на Комиси­wt·а , взето с мнозинство 2/3 от членовете й. Решението за заличаване /IОJ(Лежи на обжалване по реда на АПК.

116

ГЛАВА ПЕТА

ЕВРОПЕЙСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОЕЖИТЕ И КЪМ СТРОИТЕЛНИТЕ

ПРОДУКТИ

§ 1. Съответствие на националната техническа норма­тивна уредба в областта на строителството с правото на Европейския съюз (ЕС)

Свободното движение на стоки е една от четирите свободи, на които се основава вътрешният пазар на ЕС на стоки, хора, услуги и капитали. Целта на свободното движение на стоки е да се премахнат бариерите и ограниченията в търговията между страните, участващи

в единния европейски пазар, така, че стоките да могат да се движат

от една страна в друга по същия начин, както в границите на отделна

държава. Това означава, че те трябва да отговарят на точно опреде лени основни технически изисквания, които са еднакви за всички дъР"

жави членки. Основните цели за пълноценното изграждане на един­

ния: европейски пазар са съсредоточени към: изграждането на обща търговска политика и хармонизация на законодателството, премах~

ване на митата и количествените ограничения върху вноса и износа

на стоки между държавите членки, както и към премахване на

ки други мерки с равностоен ефект. До 1985 г. практиката в ЕС хармонизацията се основаваше нат. нар. "стар подход". Той ВКЛ"'' разработването на отделни директиви с подробни технически кв~ния за отделните продукти. Практиката показа, че този начин

ха~монизиране е тромав и муден, свързан е с бавни процедури и МИ•::ТО законодателство. Необходимостта от бързо изграждане на нш пазар на ЕС и осигуряване на ефективното му функциониране усrовията на разширяване налага подготвянето на нова стра

формулирана през 1985 г. в Резолюция на Съвета на Европа за вш: подход" и за техническа хармонизация и стаНдартизация. Един изrестните казуси, който допринесе за приемането на Новия подход, е юзусът за внос на френски ликьор в Германия, внесен за разреша•

вше в Европейския съд.

Новият подход цели преминаване от технически детайлизира·~ ни за всеки отделен продукт изисквания хъм определени

нии:зисквания за безопасност за видовете продукти.С него се

§ 1. Сьответсrвие на националната техническа нормативна уредба в областта на ... 117

ват условия и стимули за технически прогрес и премахване на тех­

шtческите бариери. Новият подход се основава на четири основни

нrинципа:

~ хармонизацията на законодателството се изразява в опреде­ляне на съществени изисквания, на които трябва да отгова-

1 рят продуктите, за да бъдат допуснати на европейския па­зар; съществените изисквания за безопасност определят ре­зултата, който трябва да се постигне преди продуктът да из­лезе на пазара, без да се посочва как трябва да стане това;

~ техническите спецификации на продуктите са формулирани в хармонизирани стаНдарти; прилагането на хармонизирани

или на други стаНдарти е доброволно и производителят има право да приложи и други технически спецификации;

~ за продуктите, произведени в съответствие с хармонизирани­те стандарти, се приема по презумпция, че съответстват на

съществените изисквания;

~ въвеждане на процедури за оценяване на съответствието на модулен принцип, правила за използването на тези процеду­

ри, нотифицирани органи, удостоверяващи съответствието, и СЕ маркировката за съответствие на продуктите със съ­ществените изисквания на засягащите го директиви от Нов подход.

Строителният сектор е един от стратегическите сектори в ЕС, който осигурява не само изграждането на сгради, строителни съоръ­

жс.:ния, в т.ч. пътища, мостове, железопътни линии, язовири, силози,

11 изпълнението на инфраструктурни и трансгранични проекти. Той е и един от главните мотори на икономическия растеж. Това посочват

11/IIIНИте на над 26 милиона строители, което е около 7% от общо шстите, и 28% от заетите в индустриалния сектор; средно 1000 били­IIIНI. евро инвестиции годишно, което е 10% от брутния вътрешен про­дукт. По данни на Националния статистически институт общо в стро­ttтслния отрасъл са заети около 4% от трудоспособното население, оста създава около 8% от брутния вътрешен продукт на страната.

Основните усилия на Европейската комисия (ЕК) са съсредо­l'tl'tени за хармонизиране на изключително разнообразните строител-1111 разпоредби за техническите спецификации за производство на стро­ителни продукти и оборудване, за оценка на съответствието на техни­

•н·ските изисквания на продуктите със съществените изисквания към

,·чюежите, за въздействието от строителството и строителните

118 Глава пета. ЕВРОПЕЙСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОЕЖИТЕ И ...

продукти върху околната среда, за безопасността, здравето и благо­състоянието на хората.

Генерална дирекция "Предприятия и индустрия" на ЕК регули­ра политиките и осигурява рамката за успешно развитие на предпри­

емачеството и конкуренцията в следните направления: околна среда,

индустрия и устойчиво развитие, търговия, защита на потребителите, вътрешен пазар, в т.ч. техническа хармонизация, взаимно признава­

не, финансови услуги, интелектуална собственост, обществени поръч­ки и др. Тази дирекция разработва и ръководи законодателството, извършва анализи и мониторинг на различни индустриални сектори

в зависимост от специфичните им нужди и характеристики. Индустри­алната политика обхваща: първичен сектор - земеделие, риболовст­во и добиване и подкрепа за развитието на енергия от възобновяеми източници; вторичен сектор- автомобилна индустрия, фармацевтични продукm, козметични продукти, хранителна промишленост, текстилна

индустрия, химични продукти, енергийна индустрия, стоманена ин­

дустрия,строителенсектор,отбранителнаиндустрия,итретиченсек· тор - rуризъм, електронна търговия и бизнес услуги.

Хармонизираният сектор включва уеднаквяване на законите, правилата и добрите практики в следните области: строителство, га­зови уреди, електрическо и електронно оборудване, машини, въжени линии, съоръжения и съдове под налягане, медицинско оборудване, козмеrични продукти, детски играчки и др.

Строителният процес се регулира нормативно от отдел "Стро­ителство и съдове под налягане" към Генералната дирекция "Предп­рияти>~ и индустрия".

,,Acquis communautaire", или инструментите за уеднаквяване на административните и техническите изисквания и правила в стра·

ните 1(JiеНКИ на ниво ЕС (регламенти, директиви, резолюции, реше­ния, Ц>епоръки, решения на съда на ЕС) в областта на инвестицион· ния с1роителен процес са следните:

~ Директива 89/106/ЕЕС за уеднаквяване на законите, наред· бите и административните разпорецби на държавите член· ки на ЕС, по отношение на строителните продукти, тълку­ватеш~те документи, решенията и мандатите на ЕК;

~ Директиви за възлагане на обществени поръчки (те са въве· дени в българското законодателстю със Закона за общест.. вените поръчки и Закона за концесиите);

~ Директива 92/57/ЕИО за минимални изисквания за безопас·

§ 1. Съответствие на националната техническа нормативна уредба в областта на ...

119

ност и опазване здравето на работещите за временни и под­вижни строителни площадки в строителството;

~ Директива за взаимното признаване на дипломите за придо­биването на професионална квалификация в областта на ар­хитектурата и упражняване правото на установяване и сво­бодата за предоставяне на услуги;

~ Директива 2002/91/ЕС за енергийните характеристики на сгра­ди;

~ Директиви в областта на опазване на здравето, на околната среда, за защита от шум и др.;

~ Европейска концепция за достъпност и резолюцията на ООН "Стандартни правила за достъпност и равни възможности за хората с увреждания";

~ Европейски стандарти от приложното поле на съответната директива.

Политиката на правителството на Република България за ус­тйчиво развитие на националната територия, за хар}iонизиране на rсхническата нормативна уредба за проектиране, изпълнение, кон­' рол и приемане на строежите с правото на ЕС, за прилагане на t•вропейските принципи и добри практики за проектиране и изпъл­rrt·ние на достъпни, безопасни и енергоефективни строежи, както и 11r.зприемането на европейските принципи и стандарти, се осъщест­юrва от Министерството на регионалното развитие и благоустрой­I'ТВото (МРРБ) в пряко сътрудничество с останалите компетентни 11едомства.

Хармонизирането на българското строително законодателство t' включено в следните преговорни глави в процеса на присъединява­

"~ към ЕС:

ГЛАВА 1 "СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА СТОКИ"

Принципът на свободното движение на стоки изисква спазване­, .~) на общи правила, въз основа на които всеки продукт да може да rrамира пазар както в страната, в която е произведен, така и в целия J•C. Този принцип е предпоставка за изграждане на единния европейски rraзap. Директива 89/106/ЕЕС за строителните продукти (Строителна­r·а директива) е част от директивите от "Нов подход" (повече от 23 на ltpoй). Директивата е въведена в българското законодателство с На­l~дба на Министерския съвет за съществените изисквания към строе­жrrте и оценяване съответствието на строителните продукти.

Премахването на техническите бариери и свободното движение

Глава пета. ЕВРОПЕЙСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОЕЖИТЕ И ...

120

на строителните продукти в единния европейски пазар, както и проек­

тирането на безопасни строежи, ще се осъществят след създаването на

национална система за оценяване на съответствието на строителните продукти със съществените изисквания към строежите и на пакет нор­

мативни актове и документи, хармонизирани с правото на ЕС.

ГЛАВА 2 "СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА ХОРА" включва: вза­имно признаване на професионалната квалификация, граждански пра­ва, свободно движение на работниците и координация на социално­

осигурителните схеми.

Системата за взаимно признаване на дипломи и професионал­ни квалификации в областта на архитектурата и мерките за преодо­

ляване на пречките за упражняване на регулирани професии от Ди­ректива 85/384/ЕИО е въведена в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП) и Наред­бата на Министерския съвет за условията и реда за взаимно призна­

ване на дипломи, удостоверения и други доказателства, удостоверя­

ващи професионалната квалификация "архитект", съответно "инже­нер" . Едновременно с този процес държавата в лицето на МРРБ прех­върли голяма част от монополните си задължения на неправител­

ствени организации като Камарата на архитектите и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране - за признаване на видо­

вете проектантска правоспособност, на консултантите- за упражня­ване на контрол в проектирането и изпълнението на строежите, на нотифицираните органи - за оценяване на съответствието на строи­

телн.;{те продукти и др.

Независимо че материята за професионалните квалификации беше хармонизирана към датата на присъединяване на Република Быr. гарm: към ЕС, предстои въвеждането на Директива 2005/36/ЕЕС призз:аване на професионални квалификации чрез разработване на нов rроект на Закон за професионалните квалификации. С приемане­то н~ проектозакона, чийто срок за влизане в сила съгласно директи­

вата е 20.10.2007 г., през тази година ще се извършат и промени в ЗКА!IИП и подзаконовите актове за неговото прилагане. Промените проютичат от новите европейски изисквания.

ГЛАВА 13 "СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА" обхваща ангажименти .. ' те издържавите членки на ЕС, в социалната сфера, включително машзиране на българското законодателство в областта на трудово, то щаво, безопасността и здравето при работа, борба с дискриминао~

ЦИЯТLИдр.

§ 1. Съответствие на националната техническа нормативна уредба в областrа на ... 121

Директива 92/57/ЕИО от 24 юни 1992 г. за минимални изисква­IIIIН по безопасност на труда и опазване здравето на работещите на нр~менни и подвижни строителни площадки е въведена в българско-

111 'Jаконодателство с Наредбата за минималните изисквания за здра­

IНI<.'ловни и безопасни условия на труд при извършване на строителни 11 монтажни работи.

ГЛАВА 14 "ЕНЕРГЕТИКА" включва ангажиментите на дъpжa­IIIITC членки на ЕС, в областта на енергетиката, в т.ч. хармонизиране 1111 нормативната уредба за енергийната ефективност с цел подобря­tщнс на енергийните характеристики и топлинния комфорт в сгради­

lt', както и намаляване на емисиите на С02 съгласно изискванията на щютокола от Киото. Директива 2002/91/ЕС за енергийните характе­l""·тики на сградите е въведена в Закона за енергийната ефективност {'ШЕ) и подзаконовите актове за неговото прилагане, а именно: На­рt:нбата за енергийните характеристики на обектите, Наредбата за оtн:ледване за енергийна ефективност, Наредбата за сертифициране

1111 сгради за енергийна ефективност. Нормативната рамка в тази oб­III<.'T се допълва с Наредбата за топлосъхранение и икономия на eнep­

IIIH в сгради, приета на основание Закона за устройство на територи­мта (ЗУТ), и Наредбата за технически правила и нормативи за проек­tнране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за

нроизводство, пренос и разпределение на топлинна енергия, издадена

1111 основание Закона за енергетиката.

Предстои актуализирането на подзаконовите актове след пpиe­

MIIIICTO на ЗИД на ЗЕЕ и след влизането в сила на европейските стан­щрти от приложното поле на Директива 2002/91/ЕС.

Законодателството за проектиране на достъпна архитектурна rсда и създаване на нормативни условия и изисквания за изгражда­

ш·то на достъпна среда в урбанизираните територии е съобразено из­IIHJJO с европейските концепции, препоръки и стандартни правила за

у111шерсално проектиране. В ЗУТ са регламентирани основните изис-

иаlfия към строежите и свързаните с тях разрешителни режими. Пред­

IIIЩСНО е разрешения за строеж, съответно разрешения за ползване

1111 етроежите, да се издават след извършване на оценка за съответ­

''ТIIне на инвестиционните проекти с основните изисквания към стро-

жнте, включително след извършване на оценка за достъпност. От

(KI4 г. действа Наредба N2 6 за изграждане на достъпна среда в урба-1111111раните територии. Целта на наредбата е да се въведат европей­о. нте принципи за интеграция и равнопоставеност на хората с увреж-

122 Глава пета. ЕВРОПЕЙСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОЕЖИТЕ И ...

дания, за преодоляване и отстраняване на техническите бариери чрез осигуряване на достъпна архитектурна среда за всички хора, в т.ч. за

хората с увреждания.

Независимо че през последните години Република България нап­рави забележими практически стъпки за постигане на макроиконо­мическа стабилност и изпълнение на копенхагенските и маастрихт­

ските критерии за приближаване към стандартите на държавите член­ки на ЕС, при интегрирането в областта на строителството се срещат

неизбежно затруднения. Поради това процесът на хармонизация като

че ли забавя своя темп най-малко по следните причини: правото на

ЕС е динамичен процес, т.е. европейските документи непрекъснато

се изменят и допълват в унисон с иновационяите технологии и ~

дукти; различно е устройството на нормативните актове, с които се

въвеждат европейските стандарти; ограничени са финансовите ресУР" си; недостатъчен е научният потециал; усеща се съпротива от страна

на участниците в инвестиционния процес при въвеждане на европей­

ските стандарти; техническите мощности за производство на строи­

телни продукти не са обновени и др.

Основните проблеми при хармонизирането са свързани с ус­тройството, структурата и широкия обхват на нормативната уредба

по qюектиране и изпълнение на строежите, в т.ч. на строителните

конструкции. За разлика от повечето европейски страни, в които ос­

новните изисквания и правила са дадени в закони, наредби и стандар­

ти, Е България има още едно ниво - нормите за проектиране. Другата голяма разлика се състои в това, че европейското законодателство се

характеризира с прилагането на ръководства и инструкции за добри пра~:тики. Те имат за цел да подпомогнат всички участници в инвес­

тищюнния процес при прилагането на нормативните актове и стан·

дарште. Тези ръководства се разработват и актуализират постоянно от юправителствените организации в строителния сектор и се одоб­ряват само от съответните държавни ръководители.

Техническите правила и норми за проектиране, изпълнение, кон­

тро:r, и приемане на строежите, както и изискванията към строител­

нит~ продукти, са регулирани със ЗУТ, ЗКАИИП, Закона за техни· чееките изисквания към продуктите, Закона за националната стан­дар1Изация, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закоо на З< защита от шума в околната среда, Зак.она за енергийната ефек• тивюст, Закона за енергетиката, Закона за обществените поръчки и др. 1 с подзаконовите нормативни актове за тяхното прилагане,

§ 1. Съответствие на националната техническа нормативна уредба в областта на ... 123

нключително с Наредбата за съществените изисквания към строежи­те и оценяване съответствието на строителните продукти и Наредба­•га за маркировката за съответствие с техническата нормативна уред­

ба за проектиране, изпълнение и приемане на строежите и с техни­ческите спецификации (БДС ENh, БДС EN, БДС ISO, БДС, ETAG и IПО). Действащата техническа нормативна уредба за проектиране и изпълнение на строежите е изключително голяма по обхват и нап­равления. Тя включва норми за натоварвания и въздействия върху

сгради и съоръжения, за проектиране на сгради и съоръжения в зе­

метръсни и свлачищни райони, за проектиране, изпълнение и прие­

мане на различни видове строежи, конструкции, инсталации в сгра­

ди, за топло-, звуко-и хидроизолации, за противопожарни строител­

нотехнически норми, за мрежи и съоръжения на техническата инф­раструктура, за жилищни и общественообслужващи сгради, за произ­

нодствени сгради и др.

Голяма част от действащата нормативна уредба е разработена 11рез 80-те години на миналия век. Съгласно действащите тогава раз­rюредби тя включва предимно норми, правилници и правила за про­rктиране и изпълнение, които не са нормативни актове по смисъла

на Закона за нормативните актове. Във връзка с това при актуализи­рането и хармонизирането на нормите за проектиране и изпълнение

те се трансформират в наредби.

Процесът на хармонизация на техническата нормативна уред­rш стартира от началото на 90-те години на миналия век с преводи и анализи на Директива 89/106/ЕЕС и въвеждане на предварителните t'Вропейски стандарти за проектиране на видовете строителни конст­

рукции.

Законът за устройство на територията е съобразен с добрите t•вропейски практики. Той включва основните европейски принципи 1<1 оценяване на проектите и за упражняване на контрол по време на

ltЗnълнението на строежите.

Възприетите в България чрез ЗУТ препоръчителни минимал­IIИ изисквания по отношение на проверката на проектите до голяма

степен се основават на предложените три възможни нива за контрол

II'Ьpxy проектирането от Еврокод 1990 (разширен контрол за значи­мите строежи- проверката се осъществява от трета независима cтpa­

lli.l, която е различна от тази, която разработва проекта; нормален контрол; проверка от лица, различни от проектантите, но от състава

щ1 проектантската орrанизация, за строежите с по-нисък риск - са-

124 Глава пета . ЕВРОПЕЙСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОЕЖИТЕ И ...

мопроверка, т.е. проверка, извършена от лицето, което разработва проекта; аналогични изисквания за контрол се препоръчват и по вре­

ме на изпълнението на строежа).

Член 169 ЗУТ е основание за издаване на наредби от министъ­ра на регионалното развитие и благоустройството или съвместно със съответните компетентни министри за съществените изисквания към

строежите, а именно за: механично съпротивление и носимоспособ­ност; пожарна безопасност; хигиена, здравеопазване, околна среда;

безопасна експлоатация; защита от шум; енергийна ефективност (ико­номия на енергия и топлоизолация); достъпна среда и др.

Въз основа на изложеното могат да се направят следните извоДIС

Най-голям напредък в хармонизацията е постигнат по тези съ­

ществени изисквания, за които има хоризонтални директиви - за за­

щита от шум и за енергийна ефективност.

Тъй като няма директиви за проектиране на различните видове

строителни конструкции, инсталации и системи, за осигуряване на

пожарната безопасност на строежа хармонизацията се извършва на

НИБО технически спецификации, а именно: Еврокодове (европейски норми за проектиране на конструкции), хармонизирани европейски стандарти и европейски технически одобрения, подкрепящи европей­ски стандарти, решения и мандати на ЕК, които са гаранция за удов­летворяване на съществените изисквания към строежите.

Основните нормативни изисквания за осигуряване на изиск­

ванията за надеждност и за предприемане на организационни мерки

за )Пражняване на контрол в етапите на проектирането, изпълнени­

ето, експлоатацията и поддържането на строежите се базират на осоовните положения от Еврокод 1990, в т.ч. изборът на конструк­тиmата система и проектирането на конструкцията да се извърш­

ват от проектанти с необходимата правоспособност и опит; изпъл­нешето се извършва от лица с подходящи професионални умения и ош:т; по време на изпълнението на всички строителни и монтажни

раооти да се извършва подходящ надзор и контрол на качеството,

т.е.в проектантските бюра, фабриките, заводите и на строителната плсщадка; вложените строителни продукrи да са с оценено съот­

вет:твие със съответните технически спецификации в Еврокодова­та шстема или в съответните продуктови стандарти и стандарти за

изnълнение; осигурени са всички мерки строежите да бъдат под­дъ}Жани по подходящ начин.

§ 2. Приложно поле на Директива 89/106ЕЕС за уеднаквяване на законите, ...

§ 2. Приложно поле на Директива 89/106/ЕЕС за уеднаквяване на законите, наредбите

125

и административните разпоредби на държавите членки на ЕС по отношение на строителните продукти

Директива 89/106 наЕЕСе част от директивите от Нов подход, които са приети в изпълнение на Резолюцията на Съвета от 7 май 1985 г. Безспорно, основополагаща роля за хармонизацията на строи­, ·~.:лната техническа нормативна уредба има Директива 89/106/ЕЕС. ( 'троителната директива е рамкова директива с две основни направ­~~~ния: свободно движение на строителни продукти и хармонизация 11а нормативните уредби на страните членки по отношение на изграж­нането на строежите.

Основните цели на Директива 89/106/ЕЕС, последно изменена ,. Директива 93/68 от 22 юли 1993 г., са:

» отстраняване на техническите бариери в областта на строи­телството и уеднаквяване на законите, наредбите или адми­

нистративните национални разпоредби, които оказват непос­редствено влияние върху техническите изисквания на изпол­

званите строителни продукти чрез въвеждане на съществе­

ни изисквания, на които строежите трябва да отговарят не само по отношение на сигурността в строителството, както

и изисквания за здраве и опазването на околната среда, бе­

зопасна експлоатация и дълготрайност, икономия на енер­

гия, икономически и други важни аспекти от обществен ин­терес;

» гарантиране във възможно най-голяма степен на прозрач­ност на европейския пазар и създаване на условия за прила­гане на хармонизирана система от общи правила;

» осигуряване на съответствието на продуктите с хармонизи­раните технически спецификации- стандарти или европейски технически одобрения, посредством процедури за производ­ствен контрол от страна на производителя, както и посред­

ством изпитване, сертификация и надзор от независими ква­лифицирани трети страни;

» осигуряване на свободно движение и употреба на годните стри­телни продукти в цялата Европейска общност чрез марки­ровката СЕ.

Директивата се прилага за всички строителни продукти, които l't' влагат трайно в строежите. Трайното влагане на даден продукт в

126 Глава пета. ЕВРОПЕЙСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОЕЖИТЕ И ...

строежа означава, че неговото отстраняване намалява експлоатаци­

онната годност на строежа и демонтажът или замяната на продукта

са операции, които включват строителни дейности. Строителните про­дукти могат да са елементи, комплекти (комбинация от два или пове­че строителни продукта) или системи (комбинация от един или пове­че едементи или комплекти въз основа на проектно решение).

Същевременно Строителната директива е много по-сложна в сравнение с останалите директиви. Независимо от това, че е приета през 1989 г., тя все още не функционира напълно в европейското икономическо пространство. Основните И особености са следните: съществените изисквания са към строежите, а не към продуктите;

оценяването на съответствието се извършва по системи, определе­

ни с решения на ЕК, а не с модули; оценяването на съответствието обхваща всички приложими аспекти; призводителите нямат право да избират процедура, а приемат тази, която е посочена в техничес­ката спецификация; техническите спецификации включват хармо­низирани стандарти и европейски технически одобрения със или без ръководство.

Приложното поле на Директивата за строителните продукти включва:

•:• Тълкувателни документи (6 броя) Съгласно чл. 4 и 12 на Директивата за строителните продукти

тъш:увателните документи дават конкретна форма на съществените изисквания. Основната цел на тълкувателните документи е да се ус­таневи връзката между съществените изисквания и мандатите, кои­

то ЕК дава на Европейската организация по стандартизация за разра­ботване на хармонизирани стандарти, и на ЕОТА за разработване на Ръководства за европейски технически одобрения, както и уеднаквя­ване на термините и основните технически понятия или установява­

не нt необходимостта от такова уеднаквяване; определяне на класове или fiИВа на всяко съществено изискване, доколкото това е необходи­мо F. възможно; определяне на методите за корелация между класо­

ветеили нивата и техническите спецификации; използването им като ръководство за разработване на хармонизирани стандарти и на Ръко­водсгва за европейски технически одобреНiiЯ. Тълкувателните доку­мен~и служат също за справка при оценяването на строителен про­

дук1 в следните два случая: - член 4 ( 4) на Директивата (оценяване на годюсттаза употреба от лице за изпитване (лаборатория), в случая, когаrо производителят не е прилагал или е прилагал само частично

същствуващите технически спецификации) и член 9 (2) на Директи-

§ 2. Приложно поле на Директива 89/lОбЕЕС за уеднаквяване на законите, .. .

127

мта (оценяване на годността за употреба от лица за издаване на Ев­ропейско техническо одобрение съвместно с ЕОТА, когато не същес­IВува Ръководство за европейско техническо одобрение).

Тълкувателните документи се основават на комбинация от: - съществените изисквания;

- познанията за съществуващите национални разпоредби,

приложими към строежите, включително в областта на об­ществените поръчки, като се вземат предвид възможните

разлики в географските и климатичните условия или в на­чина на живот, както и възможните различни нива на защи­

та, които могат да наложат необходимостта от установява­не на класове или нива на изискванията и/или на експлоата­ционните характеристики;

- съществуващото общоприето ниво на познание за строител­ните продукти по време на създаването на тълкувателните документи;

- очакваната употреба на строителните продукти. '' Тъй като целта на Директивата е да премахне пречките пред

11.рговията, които произлизат от съществуващите законови, регула­

'' 1рни: или административни разпоредби, техническите спецификации, 11роизтичащи от Директивата, следва изцяло да отчитат традициите 11а страните членки в областта на техниката. Това означава, че техни­•н·ските спецификации не трябва да възпрепятстват или пречат на 1111 юлзването на строителни продукти, които позволяват на строежа на съответства на съществените изисквания и които се използват в ~·траните членки.

•:• Ръководства на ЕК (13 броя);

•:• Решения и :Мандати (70 броя) на ЕК за прилагане на Дирек­тива 89/106.

Мандатите са документи, изработени от ЕК. Те представляват IIЩНние за изработване на хармонизиран стандарт или на ръковод­,·тно за европейско техническо одобрение.

•:• Технически спецификации от приложното поле на Директи­ва 89/106 (около 2000 броя), които включват: хармонизира­ни европейски стандарти (около 500), подкрепящи стандар­ти- ЕВРОКОД ОБЕ, стандарти с методи за изпитване и др., европейски технически одобрения (със или без ръководства) и национално признати технически спецификации.

128 Глава пета. ЕВРОПЕЙСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОЕЖИТЕ И ...

Пълното прилагане на европейските принципи в директива, съответно на българската наредба, и премахването на инчееките бариери за свободно движение на строителните продУКТJf! в Европейската общност предполагат цялостна хармонизация на стващите нормативни актове (наредби и норми за проектиране, вила за изпълнение, контрол и приемане) и въвеждане в национаJнна• та стандартизациоина система на хармонизираните европейски

нически спецификации (стандарти и технически одобрения) от ложиото поле на Директивата. За ефективното прилагане на бата е необходимо хармонизираните европейски стандарти в на Директивата (които са задължителни за прилагане) да се n'J...nPпй .. на български език като български стандарти.

Хармонизирани европейски стандарти се разработват въз нова на мандати на ЕК към стандартизационните европейски туции- CEN, CENELEX или ЕОТА, в които са дадени: характеристи~ ките на продукта, свързани с удовлетворяване на съществените

квания, системите за оценяване на съответствието в зависимост

приложението на продукта или групата продукти. Прилагането на монизираните стандарти е задължително само за Строителната ректива (съгласно § 3, ал. 3 ЗТИП). Всеки хармонизиран С''".н.rпйN съдържа приложение ZA, което включва задължителните за не точки (характеристики) от стандарта.

От съществените изисквания (СИ) към строежите (носимосп~ собност, безопасност при пожар, хигиена, здраве и околна среда, зопасност при експлоатация, защита от шум и икономия на епо>n

и 10nлосъхранение) произтичат изисквания към техническите

теристики на продуктите. Строителните продукти трябва да са за иредвижданата за тях употреба и по-конкретно да удовлетворява съществените изисквания към строежите в продължение на

мжески обоснован експлоатационен срок и да притежават подхоДIII IЦI характеристики (отговарящи на техническите спецификации) вграждане, монтиране, поставяне или инсталиране в строежите,

то са проектирани, изпълнени и въведени в експлоатация в съот

тв1е с техническите правила, норми и нормативи, определени със

отJетните нормативни актове. По дефиниция по смисъла на тmата под "Икономически обоснован експлоатационен срок" се бюа периодът от време, през който строежът трябва да бъде поддъ~ жш на необходимото ниво за изпълнение на съществените изисквt НИI към строежите, като се отчитат всичш разходи за

из:раждане и експлоатация, рисковете и последствията от аварии

врtме на експлоатацията и покриващите тези рискове застрахова

§ 2. Приложно поле на Директива 89/lОбЕЕС за уеднаквяване на законите, ...

129

разходите за инспектиране, текуща поддръжка, обслужване и ремонт, както и местоположението и въздействието на околната среда върху строежа.

ПРИМЕР:

ТУХЛИ- СИ 1: Механично съnротиВление и устоuчиВост: Тех­ничесkи изисkВанuя (ТИ): яkост на наmисk; неизменяемост на размера; яkост на сцеnление; съgърЖание на разтВорими соли; 8оgоnо2лъщане; СИ 5: Защита от шум: зВуkоизолацuя- nлът­ност, gебелина, % kyxuннocm; СИ 6: Иkономuя на енер2uя и тоnлоизолацuя: - тоnлоnроВоgност.

От 2006 г. се извършва анализ на въздействието на Директива­l'а за строителните продукти върху рентабилността и конкурентоспо­собността на предприятията за производство на строителни продук­I 'И и оценка на вътрешния пазар. Заключенията от докладите на ЕК сочат, че процедурите в Строителната директива трябва да бъдат по 11сни и да се включат мерки за постигане на по-голяма ефективност 11ри изграждането на европейски вътрешен пазар за строителни про­нукти, както и да се постигне по-голяма прозрачност и равнопоставе­IЮст между фирмите- производители на строителни продукти. Ос­IIОвните изводи, свързани с предстоящите изменения на Директива Н9/106!ЕЕС, са следните:

~ Липса на пълен: пакет от хармонизирани технически специ­фикации. Отчита се, че за 17 години от одобряването на Ди­рективата са готови едва 3/4 от необходимите хармонизира­ни европейски стандарти, а процедурите за издаване на ев­ропейски технически одобрения са усложнени и изискват го­леми финансови средства.

~ Значението на СЕ маркировката като доказателство за удос: товеряване годността и съответствието на строителните про­дукти, както и на задължителния й характер, и отмяна на действащите национални маркировки на страните членки.

~ Възможност за въвеждане на акредитационни схеми като кри­терии и задължително изискване при нотификацията на на­

ционалните органи за оценяване на съответствието на стро­ителни продукти със съществените изисквания към строе­жите.

~ Въвеждане на хармонизирани критерии към лицата за изда­ване на технически одобрения.

130 Глава пета . ЕВРОПЕЙСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОЕЖИТЕ И ...

);> Необходимост от създаване на нова хоризонтална рамка и механизми за упражняване на надзор на пазара на строител-

ни продукти.

);> Въвеждане на мерки за облекчаване на процедурите за оце­няване на съответствието и за маркировката на строителни­те продукти, произвеждани от малки и средни предприятия.

);> Предложения за вида на нормативния акт на ЕК- директива или регламент, и прецизиране на основните определения от

директивата.

);> Новото европейско законодателство в областта на индустри­алната химия (REACH), създаване на Европейска химичес­ка агенция и възможностите за обвързване на оценката на съответствие на строителните продукти по Директива 89/ 106/ЕЕС с Мандат 336 на ЕК, в т.ч. стандартизиране на ме­тодите за изпитване по отношение на химичния им състав и други мерки.

);> Директивата на Европейския съвет за отпадъците, в т.ч. по отношение на строителните продукти.

§ 3. Европейските изисквания при проектиране, изпълнение и поддържане на строежите за удовлетворяване на съществените

изисквания към тях

Синхронизирането на нормативната уредба с европейските изисквания за проектиране, изпълнение и поддържане на сrооежито озн~чава да се изработят нормативни актове по отделните ни F.зисквания към строежите и към строшелните продукти -мос1особност, безопасност при пожар, хигиена, здраве и околна да, безопасност при експлоатация, защита от шум и икономия

енергия.

3.1. Надеждност на строителните конструкции

За осигуряване на механичното съпротивление и на вос'JТа строежът трябва да е проектиран и изпълнен по такъв че mтоварванията, които е възможно да щ въздействат по време строителството и експлоатацията, да не доведат до:

1. разрушаване на целия строеж или на части от него; 2. недопустими стойности на деформациите;

§ З . Европейските изисквания при поректиране, изпълнение и поддържане на .. . 131

3. повреди на други части от строежа, на съединения или на монтирани инсталации в резултат на значителни деформа­ции на носещата конструкция;

4. повреда в резултат на събитие, водещо до последствия, неп­ропорционални на първопричината.

Европейските стандарти за проектиране и иЗпълнение на стро­,. жите са Еврокодовете. С тях се доказва съответствието на строежи-1 t• или на части от тях със същественото изискване (СИ) "Механично ,. ы1ротивление и устойчивост" и с аспекти от СИ "Безопасност при 11ожар" и СИ "Безопасна експлоатация", включително дълготрайност. Рнрокодовете са обвързани не само със Строителната директива, но и с директивите за възлагане на обществени поръчки.

Основните цели на системата Еврокодове са:

•:• да осигуряват общи методи за проектиране, чрез които се доказва съответствието на строежите или на части от тях

със СИ 1 ,,Механично съпротивление и устойчивост" , ас­пекти от СИ 4 ,,Безопасна експлоатация" (свързани с носи­моспособността и устойчивостта) и СИ 2 ,,Безопасност при пожар", включително дълготрайност;

•:• да се определят експлоатационните характеристики на кон­структивните елементи и комплекти по отношение на но­

симоспособността, сеизмичната устойчивост и огнеустойчи­востта;

•:• да се изразяват технически съществените изисквания, при­ложими към строежите или части от тях.

Ползите от системата Еврокодове са следните:

);> да осигурят общи изчислителни критерии и методи за удов­летворяване на определените изисквания за носимоспособ­ност, сеизмична устойчивост и огнеустойчивост, включително

аспектите на дълготрайността и икономичността;

);> да осигурят общо разбиране по отношение на проектирането на конструкции сред собствениците, ползвателите, проектан­тите, предприемачите и производителите на строителни про­

дукти;

);> да улеснят обмена на услуги в областта на строителството между страните членки на ЕС;

);> да служат като обща основа за извършване на проучвания и развитие в строителния сектор и влагането на строителни

132 Глава пета. ЕВРОПЕЙСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОЕЖИТЕ И ...

продукти, чиито характеристики се използват при изчисля·

ването на конструкциите;

)о> да позволят подготовката на общи помощни средства и соф· туер;

)о> да повишат конкурентоспособността на европейските нерингови фирми, предприемачи, проектанти и производи·

тели на строителни продукти в целия свят.

Задължение на страните члеНки на ЕС за въвеждане на кодовете е да определят нивата на безопасност на сградите и , ..... nn'l..i женията и на части от тях, включително аспектите на дълготраi и икономичността, с отчитане на възможните различия в

ските или климатичните условия (например карти за натоварване сняг, вятър или температури), или в начина на живот, както и в личните нива на защита. От компетентността на всяка страна е

определи националните приложения към всеки EN Еврокод, в национално определени параметри (НОП) при конструктивното ектпране на сгради и инженерни съоръжения в страната, на тenwrn. риятана която се намира строежът. Национално определените ме1ри са около 1055, като те могат да бъдат:

•:• стойности и/или класове, когато EN Еврокодът допуска тернативи;

•:• стойности, които се използват, когато в EN Еврокода е но само означение;

•:• процедурата, която трябва да се използва, когато в EN кода са дадени алтернативни процедури;

•:• решения относно прилагането на информационни приложе ния·

' •:• позоваване на допълнителна информация, която не

речи на Еврокода и подпомага използването му.

След определяне наНОПот всяка страна членка на ЕС, те ва ,~;а се нотифицират и да станат известни на всички ползватели ЕNЕврокодовете от Европейската общност, включително на танги, производители, инвеститори и др. След публикуването на ро юдовете като EN те ще станат част от прилагането на unnu~· нат1 уредба за обществените поръчки.

Еврокодовете се въвеждат от Българския институт за тизщия (БИС) като национални стандарт:п чрез публикуване на т~н текст. След изработване и съгласуJане на националните

ло.яения с действащите нормативни ак1ове за проектиране и

§ 3. Европейските изисквания при поректиране, изпълнение и поддържане на ... 133

111интересуваните ведомства (МРРБ) те ще станат неразделна част от Ннрокодовете. Национално приложение не е необходимо да се публи­кува, ако частта на EN Еврокода не съдържа възможност за избор на IIOП или то не е приложимо за съответната страна членка на ЕС ( щшример проектирането за сеизмични въздействия за някои държа-1111 е неприложимо), както и когато са възприети препоръчителните 1 ·тойности, дадени в EN Еврокода.

Националното приложение може да съдържа пряко или чрез нозоваване на специфични разпоредби информация за онези парамет­рн , оставени отворени в Еврокодовете за национален избор - нацио­нално определените параметри, които да се използват при проекти­

rн нето на сгради и строителни съоръжения в дадена страна. Нацио-111\лното приложение не може да променя текста на EN Еврокода, III.'Reн ако е определено, че е възможен национален избор чрез НОП.

Националното приложение има информационен статут. Heгo­tiii'ГO съдържание може да се основава на национален стандарт на стра­

tщта членка и/или може да се позовава на национално законодател-1"1'110.

Еврокодовете се въвеждат като "Пакети EN Еврокодове":

•:• Еврокод 2: Бетонни и стоманобетонни конструкции Пакет 2/ 1, Конструкции на сгради и строителни съоръжения, с из­ключение на мостове, силози и резервоари, Пакет 2/2 Мос­тове, Пакет 2/3 Силози и резервоари.

•:• Еврокод 3: Стоманени конструкции Пакет 3/1 Конструкции на сгради и строителни съоръжения, Пакет 3/2 Мостове, Па­кет 3/3 Силози, резервоари и тръбопроводи, Пакет 3/4 Сто­манени пилоти, Пакет 3/5 Подпорни конструкции на крано­ве, Пакет 3/6 Кули и мачти.

•:• Еврокод 4: Комбинирани стомано-стоманобетонни конструк­ции Пакет 4/1, Конструкции на сгради и строителни съоръ­жения, с изключение на мостове, Пакет 4/2 Мостове.

•:• Еврокод 5: Дървени конструкции Пакет 5/1, Конструкции на сгради и строителни съоръжения, с изключение на мостове,

Пакет 5/2 Мостове.

•:• Еврокод 6: Зидани конструкции Пакет 6/1, Конструкции на сгради и строителни съоръжения, с изключение на мостове,

Пакет 6/2, Опростено проектиране.

•:• Еврокод 9: Алуминиеви конструкции Пакет 9/1, Всичко, без умора и Пакет 9/2, С умора.

134 Глава пета . ЕВРОПЕЙСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОЕЖИТЕ И ...

Частите на Еврокода от EN 1990, 1991, 1997 и 1998 не представ­ляват отделни пакети, но са необходими части от пакетите на Ев~ кода за проектиране с конкретните материали, описани по-горе.

Въвеждането на EN Еврокодовете включва три периода след датата, от която стандартът е на разположение:

Период за превод - преводът на частта от Еврокода от Техни· чееки комитет 56 може да започне не по-късно след като БИС е чилЕврокода от CEN (DA V). Максималното разрешено време за пре· вод е 12 месеца след DA V.

Национален период за адаптиране (Do W) -Максималното ме за уточняване на НОП е период от две години след DA V. В края този период ще бъде публикувана националната версия на частта Еврокода с Национално приложение, което ще включи НОП. В на този двегодишен период страните членки трябва да имат поп-­свои национални предписания, така че тази част на Еврокода да се използва на тяхна територия. През този период страната члеЩi трябва да информира ЕК за резултатите от предприетите изт с използването на тази част на EN Еврокода и от сравнителното ектиран е.

Период на съвместно съществуване на пакета Еврокодове действащата нормативна уредба по проектиране на строителни струкции. Този период на съвместно съществуване започва в края Надноналния калибрационен период. Периодът на съвместно съшеоо ТВУJане на пакета Еврокодове продължава най-много три години националното публикуване на последната част от пакета. През пери:од е целесъобразно да се извършва проектиране и по БДС EN рез~лтатите да се сравняват с действащите норми за проектиране видJвете конструкции.

В края на периода на съвместно съществуване на пакета коДJве националните компетентни органи (МРРБ и БИС) трябва отм:нят всички противоречащи национални норми и стандарти,

вс.ша страна трябва да е сигурна, че всички части на съответния могат да се използват, без да има двусмислие на тяхната територия.

Еврокодовете могат да се прилагат като база за сключване дог,>вори за изпълнение на строежи и свързаните инженерингави

луr1. Когато за дадена част на EN Еврокод няма национални ме1ри, периодът на съвместно съществуване започва от DA V и върпва на DoW. В този случай EN Еврокодът е наличен и всичаl съцествуващи национални стандарти са все още валидни, така че

вре11е на този период могат да се използва.т и двете възможности.

§ 3. Европейските изисквания при поректиране, изпълнение и поддържане на ...

135

Съгласно ЗНС EN Еврокодовете са доброволни стандарти. Те могат да станат задължителни за прилагане само след изричното им позоваване в съответен нормативен акт.

Наредбите по чл. 169, ал. 1 ЗУТ за едновременното прилагане на българските норми за проектиране и на съответни части от евро­пейските стандарти за проектиране от системата "Конструктивни Ев­рокодове", въведени като БДС EN, ще се разработят и издадат, ако са изпълнени следните изисквания:

~ въвеждане в БДС EN на всички части от системата "Кон­структивни Еврокодове" по пакети, определени в Ръковод­ство LнаЕК;

~ определяне на Националните приложения (съдържащи на­ционално определени параметри по отношение на "оrраде­ните стойности", класове и нива на безопасност или алтер­нативни процедури, които са разрешени в рамките на EN Еврокодовете ); изработване на нови карти за сеизмично ра­йониране, за натоварвания от сняг, температури и вятър;

~ определяне на съвместния период на действие (в съответ­ствие с Ръководство L на ЕК), след което ще бъдат отмене­ни българските норми за проектиране;

~ въвеждане в БДС на европейски хармонизирани технически спецификации от приложното поле на Директива 89/106/ЕЕС за строителни продукти, чиито характеристики се използ­ват при изчисляването на конструкцията и осигуряват удов­

летворяването на съществените изисквания към строежите

(устойчивост и носимоспособност, пожарна безопасност, ек­сплоатационна годност и дълготрайност);

~ извършване на проектиране по БДС EN и сравняване на ре­зултатите с действащите норми за проектиране на видовете конструкции;

~ обучение на проектаятите и разработване на съответните соф­туерни продукти.

Засега действа само Наредбата за основните положения за про­t:ктиране на конструкциите на строежите и за въздействията върху тях, с която се регламентира едновременното прилагане на българ­ските норми за проектиране и на съответни части от европейските ;тандарти за проектиране от системата "Конструктивни Еврокодо­не", въведени като БДС EN, при следните условия: надеждността (по Еврокодовете) е равна или по-голяма от тази, определена в съответ­••ите норми за проектиране; недопускане на смесване на двете систе-

136 Глава пета. ЕВРОПЕЙСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОЕЖИТЕ И ...

ми, приемане на препоръчителните стойности (като минимални или като максимални, ако това е в полза на сигурността) от Еврокодове­те до въвеждането на националните приложения към стандартите.

3.2. Европейски изисквания за пожарна безопасност ..

За осигуряване на пожарната безопасност строежът трябва да е проектиран и изпълнен по такъв начин, че в случаите на възникване

на пожар:

1. да се запазва носещата способност на конструкцията за опре­делен период от време;

2. да са ограничени възникването и разпространението на огън и дим в рамките на строежа;

3. да е ограничено разпространението на пожара към съседни строежи;

4. да са осигурени условия за обитателите за напускане на стро­ежа или спасяване по други начини;

5. да са създадени условия за безопасност на спасителните екипи.

6. да са осигурени условия за защита на собствеността на насе­лението.

Основните парамери, с които са оценява пожарната безопас­нос1, са реакция на огън и огнеустойчивост. Основен интегририран показател за оценяване степента и приноса към разпространението

на mжара и класифицирането на строителните продукти е реакцията на оrън. В зависимост от влиянието на продуктите и приноса им вър­

ху запалването и разпространението на огън строителните продукти

се КJасифицират на класове и се обозначават със символи от А1 до F и допълнително се класифицират в зависимост от образуването и ин­тензmността на отделяне на дим и пламтящи частици (капки): s1-обрауването на дим е много ограничено; s2 - образуването на дим е огршичено и s3 - образуването на дим не изпълнява изискванията за клас s1 и s2; dO - не се образуват пламтящи капки или частици; d1 -пламтящите капки или частици изгасват бързо и d2 - образуването на m:амтящи капки или частици не изпълнява изискванията за клас

dO иd1.

Класовете на подовите покрития се означават със символите:

А10, A2fl, Bfl, Cfl, Dfl, Efl, Ffl. Класовете на покривните покрития со опрщелят в зависимост от трудността на запалване и разпростране·

ние ш огъня при пожар отвън.

§ 3. Европейските изисквания при поректиране, изпълнение и поддържане на ... 137

Основните параметри за определяне на реакцията на огън и за щ~.:няване резултатите от проведените изпитвания (стойностите на 1·ксплоатационното ниво) са: нарастване на температурата, загуба на маса, продължителност на горенето, калоричен потенциал, скорост

1111 нарастване на огъня, скорост на нарастване на дима, продължи­lt'Jtност на устойчиво горене с пламък и общо отделяне на топлина и п• обозначават със следните символи:

• ilT • &ц

•tf • PCS

• FIGRA

• ТНR600s

• LFS

• SMOGRA

• TSP600s

нарастване на температурата

загуба на маса

продължителност на горенето

брутен (общ) калоричен потенциал

степен на нарастване на пожара

общо топлоотдаване

странично разпространение на пламъка

степен на нарастване на дима

общо димообразуване

• Fs разпространение на пламъка

Продукти от клас А1 и А1я се прилагат без изпитване или по­ttататъшно одобрение, тъй като нямат принос към пожара (съгласно f't·шение 94/611/ЕС).

Основните критерии за определяне на огнеустойчивосттана но­''!' щите и преграждащите строителни елементи са носимоспособност, llt'нроницаемост и изолираща способност.

Границата на огнеустойчивост се изразява (измерва) в минути 11 осеки носещ или преграждащ елемент със символите R, REI, RE, 1, Е: 15, 30, 45, 60, 90, 120, 180 или 240, 90, 120 или 150 и нагоре

(111кръгляване на 15 min).

Елементите на строителните конструкции трябва да удовлет­llоряват един или няколко критерия едновременно за определен пе­

rаюд от време в зависимост от проектната си функция, както следва: 11 носещи елементи - R; за преграждащи носещи елементи- R, Е и I м 1Н преграждащи елементи - Е, I. Границата на огнеустойчивост се 1111ределя като времето за настъпване на едно или повече от следните

а.пояния:

1. загуба на носеща способност (R) при разрушаване и/или при 11ш1ва на недопустими деформации в строителни конструкции вслед­I''IШtе температурно понижаване на якостта и нарастване на дефор-

138 Глава пета . ЕВРОПЕЙСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОЕЖИТЕ И ...

мативностrа на материалите при пожар с дефиниран температуре• режим и продължителност. В зависимост от вида на проектното регнато и деформирано състояние R-критерият е удовлетворен, то за определено време в условията на пожар е осигурена носева способност и/или обща/местна устойчивост, и/или коравина срещу допустими деформации на носещи линейни и мембранообразни менти (греди, колони, стени, подове, ферми, рамки);

2. загуба на непроницаемост на ограждащи конструкции (Е) образуване на пукнатини/отвори в резултат от неравномерни ратурни деформации, индуциращи напрежения при едновременно

нижаване на механичните свойства на материалите. Е-критерият удовлетворен, когато за определено време в условията на пожар

ева нарушаване на целостrа на конструкция във вид на пукна~

дупки и други отвори, достатъчно големи да позволят проникване

пожар в съседно помещение чрез пламъци и горещи газове;

3. загуба на топлоизолационна и/или ограждаща способност при повишаване температурата на непряко нагряваната страна от

струкция до нормирана гранична стойност.

Европейските класове по реакция на огън (въведени в БДС 13501) и границите на огнеустойчивост на отделните строителни структивни елементи се предвижда да се включат в разработвана1 нова Наредба за технически правила и норми за пожарна безоп1Ц1 ност, която ще замени действащата Наредба .NQ 2 за противопоц ните строителнотехнически норми.

3.3. Хигиена, опазване на здравето и окоАната среда

Строежът трябва да е проектиран и изпълнен по такъв че да Ie представлява заплаха за хигиената или здравето на обита~ лите IЛИ на съседите в резултат на някоя от следните причини:

- отделяне на отровни газове;

- наличие на опасни частици или газове във въздуха; '' -излъчване на опасна радиация;

- замърсяване или отравяне на водата или почвата;

-неправилно отвеждане на отпадъчните води, дим, твърди

течни отпадъци;

- наличие на влага в части от строежите или по повърхн<JС'1

във вътрешността на строежите.

§ 3. Европейските изисквания при поректиране, изпълнение и поддържане на .. .

139

Това съществено изискване включва следните специфични ас­некти:

- вътрешна среда;

- водоснабдяване;

-отвеждане на отпадъчните води;

- оползотворяване на твърди отпадъци;

- външна среда.

Осигуряването на здравословна вътрешна среда за обитателите 11 ползвателите на строежите при проектирането и изпълнението им

нключва следните елементи: топлинна среда; осветеност; качество

на въздуха; влага; шум (топлинната среда и осветеностrа са обхвана­ти в изискванията за "Безопасна експлоатация " и "Икономия на енер­r ·ия и топлосъхранение").

При определяне качеството на въздуха се отчитат замърсители като:

- продукти от обмяната на веществата - например изпарения, въглероден диоксид, телесни миризми и др.;

-продукти от изгаряне- например водна пара, въглероден оксид,

азотен оксид, въглероден диоксид, въглеводороди и др.;

- тютюнев дим;

-летливи органични съединения- например формалдехид, раз-

творители и др.;

- небиологичии частици - например суспендирани във въздуха частици и влакна, които могат или не могат да се вдишват;

-жизнеспособни частици, включително микроорганизми- нап­ример малки насекоми, прости едноклетъчни, гъбички и пле­

сени, бактерии и вируси;

- радон и радиоактивни вещества, излъчващи гама-радиация;

-излъчване от електронни или електрически уреди (озон и др.).

Контролът на замърсителите включва:

а) Контрол на източниците

Недопускане или ограничаване употребата на материали, кои-1'0 могат да отделят замърсители, и употребата на които води до кон-1\СНтрации, надвишаващи допустимите граници.

140 Глава пета. ЕВРОПЕЙСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОЕЖИТЕ И ...

6) Контрол на въздуха чрез вентилация, филтриране или абсор­биране

- механична вентилация;

- естествена вентилация;

- филтриране на вътрешния или на постъпващия въздух;

- абсорбиране от вътрешния или постъпващия въздух.

в) Контрол върху излагане на хора на опасни въздействия чрез процедурни контролни .мерки - например изключващи за определено време влизането в боядисано помещение.

Влагата може да въздейства върху здравето на обитатели и пол­зватели на сградата чрез:

- последствията от прекомерно ниска или висока относителна

влажност на въздуха;

- косвените последствия от влагата, причиняващи плесенясва­не по повърхности и вътрешности на продукти, както и уве­

личаване разпространението на акари.

Контролът на влажността на въздуха в строежа може да се кон­

тролира чрез:

-повишаване или понижаване температурата на въздуха ( отоп­ление, изолация, охлаждане);

-вентилация на помещения (естествена или механична); - овлажняване или изсушаване на вътрешния и постъпващия

въздух;

-отстраняване или намаляване на източника на влага или мерки

срещу водещите до влага дейности.

Изискването за водоснабдяването е свързано със защитата на здраrето на потребителите по отношение нс характеристиките на во­дата I параметрите на водоснабдителните системи.

Водата, която се доставя за потребление от хората, не трябва да п~дставлява определен риск за здравето на потребителите, кога­то се използва като вода за пиене и готвене, като вода за битово пот­ребшние и като вода, използвана при преизводството на храни за

xopan. В тези случаи следва да се осигурява Jащита срещу:

-смесване с отпадъчни води или вредни газове и смесване с каквито и да е външни неблагопрмтни течни или други за­

мърсители;

§ 3. Европейските изисквания при поректиране, изпълнение и поддържане на ... 141

- замърсяване с минерални или органични замърсители, обра­зувани от елементи в контакт с вода в резултат на миграция

и/или корозия;

- микробиологично замърсяване;

- замърсяване с външни минерални или органични замърсите-

ли в резултат на пропусклявост и/или проницаемост.

Изискването за отвеждане на отпадъчни води се отнася до за­

щитата на хората и непосредствената околна среда от замърсители

от системи за отвеждане на отпадъчни води.

Строежите трябва да бъдат проектирани и изпълнени по такъв начин, че да не представляват заплаха за хигиената или здравето на

обитателите, ползвателите и съседите в резултат на неправилно от­веждане на отпадъчни води. Отпадъчните води включват отпадъчни

110ди, дъждовни води и вредни газове. При оразмеряването трябва да

~·с отчитат и изтичането на флуиди във и от системите;обратният по­

I'ОК на отпадъчни води от външната канализация в строежа; изпуска­

нсто на вредни газове; микробиологично замърсяване.

Изискванията за оползотворяване на твърди отпадъци са свър­sани със защитата на хората в строежите и в близост до тях от неже­

Jiани вещества, предмети или живи организми, съдържащи се в твър-

1\И отпадъци. Опасностите могат да възникнат от: 1

- проникване на замърсители в подземните води;

- образуване на газове, наличие на неприятни или силни ми-ризми и течности по време на ферментацията в контакт с

въздуха;

-разнасяне на отпадъци от животни или вятър с възможно раз­

пространение на инфекции;

- размножаване на мухи, други насекоми и гризачи, които биха

могли да допринесат за разпространяване на болест както в

случай на пожар, предизвикан от неправилно съхранение на

твърди отпадъци, както и от шум, свързан с неподвижното

или подвижното оборудване за съхранение, събиране и обра­

ботване на отпадъци.

Нормативната уредба в областта на проектирането и изграж­

щшето на водоснабдителни системи и ВиК инсталации в сгради е хар­

монизирана в съответствие с европейските стандарти.

142 Глава пета . ЕВРОПЕЙСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОЕЖИТЕ И ...

3.4. Безопасна ексrиоатация

За осигуряване на безопасната експлоатация строежът трябва да е проектиран и изпълнен по такъв начин, че да не създава непри­

емливи рискове от шщиденти при обслужване или работа, като пора­жение от електрически и други уреди, подхлъзване, падане, сблъсква­не, обгаряне, нараняване от експлозия и др. По време на експлоата­

ция строежите (включително монтираните в тях инсталации и обо­рудване) създават потенциални рискове от шщиденти, които е невъз­можно да се избягнат изцяло на практика и по икономически причи­

ни. Приемливостта на риска се оценява в зависимост от евентуални­те последствия в резултат на инцидента, от вероятността за неговото

настъпване и от възможността за технически и икономически оправ­

дани превантивни мерки. Оценката трябва да се основава върху "нор­малната" или "нормално прогнозираната" експлоатация на строежа. Тази "нормално прогнозирана експлоатация" включва експлоатаци­ята от възрастни хора, от хора с увреждания и деца, но не и от съзна­

телно или преднамерено поемащи риск обитатели. Европейските изис­квания за безопасна експлоатация дефинират три големи групи рис­кове:

А. ПоДХJrЬзвавия, падания, удари:

Рисковете са свързани основно с наранявания в резултат на:

-удари след падане на обитатели на строежа, свързано със загуба на равновесие, например падане, спъване или подхлъзване;

- преки удари или допир в резултат на:

-удари на обитатели в неподвижни или подвижни части на стро-ежа;

-удари на подвижни части на строежа върху обитатели на стро­ежа или на съседни строежи;

- удари от падащи предмети, представляващи части от строе­

жа, върху обитатели.

Б. Изгаравия, поражения от електрически ток, експлозии:

-електрически инсталации и обзавеждане (поражения от елек­трически ток, изгаряния, експлозии);

-отоплителни инсталации и оборудване (изгаряния, експлозии);

- инсталации и оборудване за отопление и горещо водоснабдя· ване (изгаряния от вода и пара).

§ 3. Европейските изисквания при поректиране, изпълнение и поддържане на ...

143

В. Инциденти в резултат на движение на превозни средства: - обхваща риска от инциденти, причинени от движение на пре­

возни средства, водещи до нараняване на хората, намиращи се в тях, на пешеходци и т.н.;

- включва удари от превозни средства върху предпазните огра­ди покрай магистралите (пасивни устройства за безопасност, пътни знаци и др.).

3.5. Защита от шу.м.

Строежът трябва да е проектиран и изпълнен по такъв начин, че шумът, възприеман от обитателите или от хората в близост, да се под­дьржа на ниво, което не заплашва тяхното здраве и им позволява да t'IIЯT, почиват и работят в задоволителни условия. Изискването е свър­IIIНО с възприемането от хората на акустичните параметри на околна-1'11 среда и степента на влияние на строежа за това възприемане.

Същественото изискване "Защита от шум" има следните раз­JI ИЧНИ аспекти:

- защита от въздушен шум, чийто източник е извън строежа; тази защита се характеризира със съществуващата изолация между затворено помещение и преобладаващия външен шум;

-защита от въздушен шум, чийто източник е в друго затворено помещение (тази защита се характеризира със съществува­щата изолация между две затворени помещения);

- защита от ударен шум; това изискване се отнася главно до защитата от шум, възникващ при удари върху строежа или части от него; в действителност ударен шум възниква при

придвижването на предмети или хора по пода, стълбите и др.; защитата от този тип шум се характеризира с нивото на звуково налягане, което преминава през строежа или през части от него;

- защита от прекомерно отразен шум; шумът в едно затворено помещение зависи, от една страна, от нивото на звуковата мощност на източниците и от геометричните характеристи­ки на помещението, които не се влияят от строителните про­дукти, и от друга страна -от коефициента на звукапоглъща­не на материалите, от които са изпълнени различните ог­раждащи елементи на помещението и останалото обзавеж­дане;

144 Глава пета. ЕВРОПЕЙСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОЕЖИТЕ И ...

- защита от шум, създаван от техническото оборудване; защита се характеризира чрез преминалото ниво на "n"vnal'l

налягане;

-защита на околната среда от шум, създаван от източници

в строежа или свързани с него; тази защита се характер

главно чрез нивото на звуково налягане, измерено в

лителяата точка.

Националната нормативна уредба е хармонизирана с европеи ските директиви. Предстои да влезе в сила Наредба N!! 4 от 2006 г. ограничаване на вредния шум чрез шумоизолиране на сградите

тяхното проектиране и за правилата и нормите при изпълнението

строежите по отношение на шума, излъчван по време на l'тnш.rТi

ството, заедно с останалите наредби за изискванията към ването и съдържанието на стратегическите карти за шум и към

новете за действие, за показателите за шум в околната среда,

щи степента на дискомфорт през различните части на денонощиет~ граничните стойности на показателите за шум в околната среда,

тодите за оценка на стойностите на показателите за шум и на

те ефекти от шума върху здравето на населението, за минш

изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на те при рискове, свързани с експозиция на шум.

3.6. Топлосъхранение и иконо.м.ия на енергия в сгради (енергийна ефективност)

Техническите критерии за определяне на основните показа~ ли за разход на енергия и топлосъхранение в зависимост от вида

сградите са:

- за жилищни сгради: годишната потребна топлина за ние на един квадратен метър полезна площ;

- за нежилищни сгради: коефициентът на специфични НИ загубИ ОТ ТОПЛОпреминаване На ОграждаЩИТе vnurтnVI

ции и елементи;

-за нежилищни нискотемпературни сгради: годишната

топлина за отопление на един кубичен метър отопляем

Енергийните характеристики на сградите могат да се хы~а~п•: ка~о първична енергия или в екологичен еквивалент.

Националната методология за определяне на интегриранаr енtргийна характеристика (ИЕХ) вклюЧJiа задължително:

§ 3. Европейските изисквания при поректиране, изпълнение и поддържане на ...

145

)о> ориентацията, размерите и формата на сградата;

)о> топлинните и оптическите характеристики на сградните ог-раждащи конструкции, елементи и вътрешни пространства;

)о> системите за отопление и за гореща вода за битови нужди; )о> климатичните инсталации (само за зимни условия); )о> вентилационните инсталации;

)о> естествената вентилация;

)о> външните и вътрешните климатични условия при отчитане на следните климатични фактори: външна изчислителна тем­пература; средномесечна температура на външния въздух; продължителност на отоплителния сезон и средночасов ин­тензитет на пълното слънчево греене.

Показателите за разход на енергия в сгради са:

1. първа група: показатели, характеризиращи ограждащите кон­l'трукции и елементи и елементите на системите за осигуряване на микроклимата, като: коефициент на топлопреминаване през външ-1111Те стени, през прозорците, през покрива и през пода, коефициент 1111 полезно действие на топлоизточника и др.;

2. втора група: показатели, характеризиращи енергопотребле-1111ето на технологичните процеси за отопление, вентилация и гореща 11ода за битови нужди, като: общи и специфични топлинни загуби от тплопреминаване, топлинна мощност на системата за отопление, 1одишен разход на енергия за отопление, за вентилация и др;

3. трета група: показатели, характеризиращи енергопотребле­шrсто на сградата като цяло: обща топлинна мощност за отопление, llt'нтилация и гореща вода, обща специфична топлинна мощност за отопление, вентилация и гореща вода, обща и специфична електри­'lt'Ска мощност за отопление, вентилация, гореща вода и осветление 11 нр.

Показателите за разход на енергия на промишлените систе­мн са:

1. първа група- показатели, характеризиращи процесите на енер­IО11реобразуване в промишлените системи: коефициент на полезно lt•iicтвиe при енергопреобразуващите процеси, при производство на 1~ктрическа или топлинна енергия, при възобновяеми енергийни ре­

t·урси и др.;

2. втора група - показатели, характеризиращи енергопотребле­llll~то: разход на енергия за определен период от време, специфичен

146 Глава пета . ЕВРОПЕЙСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОЕЖИТЕ И ...

разход на енергия, Шiсталирана, разполагаема или използвана мощ­

ност и др.

Когато промишлената система включва и сгради, тези показа­тели се допълват с показатели за разход на енергия за сгради.

Изискванията се прилагат при реконструкция, основно обновя· 1 ване, основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради и

строителни съоръжения.

Методиката за изчисляване на показателите за разход на енер­гия е разработена въз основа на БДС EN 832 и на добрите европейски. практики в областта на топлосъхранението на енергия, като е разена с климатичните условия в Република България.

За изчисляване на потребиата топлШ:Iа и на първичната гия се прилагат следните методи: годишен балансов период сов метод за отоплителен период) и месечен топлШiен баланс, с то се получават по-точни резултати. При определяне на годишнат1 потребна топлШiа (Q) се отчитат: годишната потребна топлШiа гореща вода за битови нужди, kWh;топлинните загуби на ята и системата за отопление, kWh и количеството топлШiа, което връща чрез рекуператор.

Изчислените по детайлната методика показатели за разход енергия и енергийните характеристики на сгради се сравняват с

лошите норми (стойности). Съответствието с изискванията за гийна ефективност е изпълнено, когато стойността на енергийна характеристика на сградата е по-малка или равна на лошатай стойност (ЕРмах); или по-голяма, когато съдържанието енергийната характеристика се изчерпва само с коефициента на лешо действие на топлоизточника или на преноса на топлШ:Iа от тошика до отоплявания обем на сградата.

Процесът на сертифициране на сгради за енергийна но::т включва проучване, измервания, изчисления, анализи на елеме~

тиrе на енергийните характеристики на сградите, оценка и сравнеНIII с t.талонните технически норми, предлохение за енергоспестяваш

мq>ки и издаване на сертификат.

Сертификат се издава само след провеждане на детайлно слщване за енергийна ефективност. Серrифицирането се ПJИ изграждането на нови сгради или притяхната реконструкция,

деJнизация, основно обновяване или осmвен ремонт след неГо им в експлоатация, при тяхната процажба или отдаване под ем Документите, които удостоверяват вьвеждането на строежите еiСплоатация, са различни и се издават or различни органи в

§ 3. Европейските изисквания при поректиране, изпълнение и поддържане на .. .

147

мост от тяхната категория по ЗУТ, определена в съответствие с ха­рактеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоа­• ·•щия на строежите.

Всяка сграда може да бъде сертифицирана, но на задължител­IЮ сертифициране подлежат всички сгради по чл. 16, ал. 2 ЗЕЕ. Сер­r ·ификатът се издава за цялата сграда със срок на валидност до 10

r ·<щини и може да се преиздаде в този срок, когато след проведено обследване са установени по-добри стойности на енергийните харак­•~ристики, и/или когато може да бъде издаден сертификат от по-ви­сока категория.

Техническата нормативна уредба за енергийната ефективност 11 сградния сектор е хармонизирана чрез въвеждането на директивите 11 европейските практики в ЗЕЕ, ЗУТ и подзаконовите актове към •·нх. Изграждането на енергоефективни строежи изисква спазване не само на ЗЕЕ и подзаконовите актове към него, но и прилагане на II 'JИскванията на ЗУТ и на нормативните актове по неговото прилага­ttс. Мерките за подобряване на енергийните характеристики на сгра­ците не трябва да противоречат на останалите съществени изисква­шtя към нея- за надеждност, за пожарна и здравна безопасност, за k"юпасна експлоатация, за достъпна среда и др. Наредбите за енер­' ийните характеристики на обектите и за топлосъхранение и иконо­мия на енергия в сгради се прилагат едновременно и са техническата нормативна основа за планиране, проектиране, обследване и серти­фициране на нови и съществуващи сгради.

Предстои въвеждането на още директиви, както и въвеждане­то на европейските стандарти от приложното поле на Директивата и енергийните характеристики, тъй като хармонизацията на евро­

llt'йско ниво още не е приключила. Предвижда се дефиниране на eнep­l 'ttcн паспорт, който да включва данни за енергийните характеристи­"" по време на проектиране и при въвеждане на сградите в експлоа­rrщия, като освен стойността на интегрираната енергийна характе­р~tстика на сградата (годишен разход на енергия), изразена в kWh/m2

и/или в екологичен еквивалент С02, се посочва и класът на енергий­на ефективност, изразен върху скала с градация от А++ (най-ефек-Jtоен) до G (най-нискоефективен).

На електронната страницата на МРРБ-www.mпb.government.bg, има Шiформация за действащата техническа нормативна уредба при 11rоектирането, изпълнението, контрола и приемането на строежите,

11 българските стандарти, които въвеждат хармонизирани европейски l'тандарти в областта на строителството и строителните продукти.

Глава пета . ЕВРОПЕЙСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОЕЖИТЕ И ... 148

§ 4. Ред за влагане на сторителни продукти

Независимо от това, че през 2000 г. беше приета първата наред­ба за оценяване на съответствието на строителните продукти, с която

се въведоха части от Директива 89/106/ЕЕС, и която беше изменена и допълнена няколко пъти, в края на 2006 г. беше обнародвана нова Наредба за съществените изисквания към строежите и оценяване съ­

ответствието на строителните продукти, приета с ПМС .N2 325 от 2006 г. Наредбата е издадена на основание Закона за техническите изис­квания към продуктите (ЗТИП) и ЗУТ. Тя се състои от две основни части, като с част втора са въведени изцяло изискванията на Строи­телната директива.

С наредбата се определят: ' ~ · '

-съществените изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1 ЗУТ, които определят техническите изисквания към строителни­

те продукти;

- строителните продукти или групите строителни продукти, ко­

ито осигуряват изпълнението на съществените изискваниJI

към строежите, определени в приложение .N2 1;

-процедурите и системите за оценяване съответствието на стро­

ителните продукти със съществените изисквания към строе·

жите и начините на удостоверяване на съответствието;

- условията и редът за получаване на разрешение за оценяване на съответствието и за издаване на технически одобрения, сроковете им на валидност, както и допълнителните спе ци•

фични критерии към лицата, които оценяват съответствието,

и/или издават технически одобрения, и техните задълже~ по процедурите и системите за оценяване на

- редът за влагане в строежите на С'IрОителни продукти,

отговарят на изискванията на техническите специф~ по чл. 5, ал. 2 ЗТИП;

- правилата за нанасяне на маркировката за съответствие,

ричана по-нататък "СЕ маркировка за съответствие".

Строителните продукти, предназнаqени за трайно влагане стр:>ежите, се пускат на пазара, когато:

~ са годни за предвижданата за тю: употреба и по-конкретнq удашетворяват съществените изисквания към строежите по чл.

ал.1 ЗУТ в продължение на икономичесКI! обоснован експлоатациоn не1- срок и отговарят на следните техническите спецификации:

§ 4. Ред за влагане на строителни продукти 149

1. български стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, или еквивалентни;

2. европейски технически одобрения (със или без ръководство), когато не съществуват -технически спецификации по т. 1;

3. признати национални технически спецификации, когато не съществуват технически спецификации по т. 1 и 2, наричани условно "европейски технически спецификации".

Когато не съществуват европейски технически спецификации, се прилагат "българските технически спецификации":

- български стандарти, с които се въвеждат европейски или международни стандарти, или еквивалентни;

- български стандарти или еквивалентни;

-български технически одобрения, както и нормативните ак-

и

тове за проектиране, изпълнение и контрол на строежите или

на отделни строителни и монтажни работи,

~ притежават подходящи характеристики за вграждане, мон­' I'Иране, поставяне или инсталиране в строежите, които са проектира­

ни, изпълнени и въведени в експлоатация в съответствие с техничес­

ките правила, норми и нормативи, определени със съответните нор­

мативни актове.

Производителите на строителни продукти, независимо от сис-1'емата за оценяване на продуктите, са задължени да изградят и под­

нържат система за производствен контрол (СПК). С наредбата са де­финирани основните изисквания за ефективното действие на систе­мата. Системата за производствен контрол се създава и документира нъз основа на стандартите от серията БДС EN 9000 за системи за уnравление на качеството. Вземат се предвид тези елементи от стан­дартите, които се отнасят до производството, контрола на процесите

11 изпитванията на продукта.

С част втора от наредбата е регламентиран редът за оценяване съответствието на строителните продукти, които съответстват на ев­

ропейските технически спецификации.

Строителните продукти се пускат на пазара от производителя 11ли неговия упълномощен представител със СЕ маркировка за съот­ветствие, придружени от ЕО декларация за съответствие и от указа­IIИЯ за прилагане, изготвени на български език. Пускането на пазара 11 а строителни продукти, годни за употреба, се извършва след оценя-

150 Глава пета. ЕВРОПЕЙСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОЕЖИТЕ И ...

ване на съответствието им със съществените изисквания към строе­

жите, от лица, нотифицирани пред ЕК.

В теХJШЧеските спецификации (hEN, ЕТА) са дадени теХJШЧес­ки характеристики на продуктите, които са свързани с удовлетворя·

ването на съществените изисквания към строежите.

Посочените в наредбата групи строителни продукти, определе· ни в съответствие с издадените мандати и решения на ЕК, са, както следва:

1. Цимент, вар и други хидравлични свързващи вещества

2. Добавъчни материали

3. Продукти за бетони и разтвори '

4. Армировка за стоманобетонни конструкции

5. Предварително изготвени бетонни и стоманобетонни продукти от обикновен бетон, бетон с леки добавъчни материали и ав· токлавен газобетон

6. Продуктизазидария

7. Продукти от метал, елементи за метални конструкции и съеди· нителни средства за тях

8. Лагери за конструкции

9. Комплекти, неносещи фасадни стени, и комплекти вътреШНJI ! преградни стени

10. Продукти от дървесина, елементи за дървени конструкции съединителни средства за тях

11. Гипсови продукти

12. Продукти за довършителни работи на външни и вътрешни ни и тавани; комплекти за външни стенни облицовки

13. Продукти от плоско и профилирано стъкло и стъклени блокче'! та; системи за остъкляване и уплътЮIВане (остъклени фасади1

14. Покривни покрития, горно осветлевие, покривни прозорци спомагателни продукти; самоносещи се прозрачни покрив!

комплекти

15. Продукти и системи/комплекти за хидроизолация

16. Подови покрития

17. Врати,прозорци,капаци

18. Продукти и системи/комплекти за топлоизолация

19. Строителни лепила

§ 4. Ред за влагане на строителни продукти

151

О. Продукти за санитарно обзавеждане

1. Продукти за строителство на пътища и за пътна сигнализация

2. Геопродукти (геотекстил, геомембрани, геомрежи и др.) 3. Продукти за отпадъчни води

4. Продукти, които не са в контакт с вода за човешко потребле­ние (проводи, резервоари, съединителни продукти и др.)

5. Продукти в контакт с вода за човешко потребление (проводи, резервоари, кранове, вентили, съединителни продукти и др.)

б. У стройства за отопление (радиатори, конвектори и други не­подвижни излъчватели на топлина)

7. Комини, димоотводи и специфични продукти

Н. Продукти за пожароизвестяване, за гасене на пожар ( стацио­нарни), за управление на огън и дим и за предотвратяване на експлозии; огнезадържащи, уплътняващи и агнезащитни про­дукти

HJ. Комплекти/системи неносещ оставащ кофраж от кухи блокове или панели от изолационен материал или бетон

\0. Предварително изготвени комплекти за къщи с дървена, ме­тална или стоманобетонна конструкция; предварително изгот­вени обемни клетки

11. Предварително изготвени стълбищни комплекти

.12. Метални и пластмасови закотвящи устройства ( анкери) за бе­тон и зидария

Н. Комплекти за предварително напрягане на конструкции след бетониране

Н. Съединителни елементи за фуги на конструкции 15. Дялатациопни фуги за мостове.

Възможните системи за оценяване съответствието на даден ,·чюителен продукт или на група строителни продукти се определят ,. t•нропейските технически спецификации в зависимост от: значени-

1'0 на продукта по отношение на изискванията, свързани със здpa­llt"I'O и безопасността; естеството на продукта; ефекта от изменчи­мщ·тта на характеристиките на продукта върху неговата експлоата­шюнна годност и чувствителността на продукта към дефекти при 11роизводството.

При оценяване съответствието на строителния продукт се от-

Глава nет а . ЕВРОПЕЙСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОЕЖИТЕ И ... 152

чита и неговата дълготрайност като цяло или дълготрайността на

отделни негови експлоатационни характеристики, които имат значи­

телно влияние за удовлетворяване на съществените изисквания към

строежа през целия експлоатационен срок.

Системите за оценяване на съответствието в съответствие с

решение на ЕК са посочени в таблицата (приложение N2 3 към чл. 19, ал. 3 от Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти) :

Сне- Задь.rrжения на За.ltьлжсния на лицето, ПОJJуЧИ.11О

теми производителя разрешение за оценяване на

съответствието

4 . rrьрвоначално изПИТВ8..1 tе

на типа на продукта; r

производствен КОI-П'JЮЛ

. nро>tЗводсrвен коmрол . rтьрвоначално изпиrване на типа на nродукта

2 1 • пьрвоначапно нзшrгване на 1 СертифиЮЩИJI на nронзводС'!ВСНИЯ коmрол тила на прщукта;

• rrроизводствсн контрол

въз основа на:

• пьрвоначалttа nроверка t8

rrроизводстве••ия КОlП'JЮ.11.

• rrьрвоначално изшrrване на Lерпtq>икация на производС'I'ВСния КОIПJЮЛ

пюа tta продукта; въз основа на :

• nроизводствен кotriJIOЛ ; • rrървоначална проверка на

• изmrrване на nробни производствения КОНТJЮJ;

образци, взети от • надзор, оценка и одобряПlНе на

производството, по производсrвения KOIПJIOJ.

предписан fDlaн за

• nронзводсrвен коmрол; 1 ирmqшкация на строiПО1lН1Я nродукт въз • изпитване на пробни осtюва на:

образци, 83e11f от • пьрвоначално изrurrване на тила на

nроизводството, no 1 nродукта;

предписан fDlaJ-1 за 1 • IТЬрвоначална проверка ~а

изшrrване производствения кo•rrpOJ;

• нЗ,lDОр, оценка и одобрюане на

проюводстве11ИJ1 кompoJ.

nроизводствен коmрол ; Серmфикация на строiПО1lН1Я продукт въз

• юпитване на пробни основа на:

образци, взети от • rrьрвоnачално изruпва.не11а тила на

nроизводството, no nродукта;

предписан fDlaн за • IТЬрвоначална проверка 18

изтпване производствения KOН'fiiOJ;

• наюор, оценка и одобря аане на

производствения контрс)J;

• коmролно изnитване (щнт) на nробни образци, взети от произmдсгвото, от

1

Удостоверяване

••а сьответсtвие

(основание за СЕ

ЕО декларация на

произнодитс.ля ми на

ЕО декларация на

производителя или на

пьрвшtачално изrnrrване на

mna

ЕО декларация на

лроизводителя кли на

ЕО декларация на

неговия уrrълtюмощен

представител за съответст

въз основа на ЕО ceprнфнdfJ на строителния nродукт

§ 4. Ред за вл агане н а строи т елни продукти

153

Органите за сертификация издават ЕО сертификати на строи­I 'СЛНИЯ продукт (за системи 1 и 1 +) и на системата за производствен 1\Онтрол (за системи 2 и 2+ ). Изпитвателните лаборатории издават нротокол от изпитването (система 3). Органите за контрол изготвят J\ОКЛад след проверка на системата за производствен контрол и ня­

мат самостоятелни функции при оценяване съответствието на про­'\уктите.

ЕО сертификатът на строителния продукт или на производстве­IIИЯ контрол, който се издава на български език, съдържа следните I IОЗИЦИИ:

1. наименованието и адреса на органа за сертификация и иден­тификационния му номер;

2. наименованието и адреса на производителя или на неговия упълномощен представител;

3. описанието на продукта (вид, идентификация, употреба и др.); 4. техническите спецификации, на които съответства продук­

тът;

5. специфичните условия, свързани с употребата на продукта, при проектирането, монтажа и експлоатацията;

6. номера и датата на издаване;

7. условията и срока на валидност; 8. името и длъжността на лицето, което подписва ЕО сертифи­

ката.

ЕО декларацията за съответствие на строителния продукт съ-1\1.ржа:

1. наименованието и адреса на производителя или на неговия упълномощен представител;

2. описанието на продукта (вид, идентификация, употреба, стой­ности на характеристиките и класове на продукта, в случай

че се изискват от техническата спецификация или позовава­нето И е недостатъчно, и др.);

3. нормативните актове и техническите спецификации, на кои­то съответства продуктът;

4. специфичните условия, свързани с употребата на продукта (указания за проектиране, изпълнение и експлоатация);

5. номерата и датите на издадени протоколи от изпитване и на ЕО сертификати, в случай че има такива;

154 Глава пета. ЕВРОПЕЙСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОЕЖИТЕ И ...

6. наименованието, адреса и идентификационния номер на ЛИ· цето за оценяване на съответствието (когато се изисква);

7. името и длъжността на лицето, което е определено да подпи· ше ЕО декларацията от името на производителя или него­вия упълномощен представител.

С част трета от наредбата се определят условията и редът оценяване съответствието на строителните продукти, които съответ­

стват на българските технически спецификации. Производителят илв неговият упълномощен представител е длъжен да пуска на

строителните продукти, които отговарят на българските техничеса спецификации, с декларация за съответствие и с указания за прилага· не, изготвени на български език. Строителните продукти, които ответстват на българските технически спецификации, не се рат със СЕ маркировка за съответствие.Производителят или нerouu. ят упълномощен представител може да поставя върху продукта,

опаковката му или върху придружаващите го документи регисm<>

онния номер на органа за сертификация или на изпитвателната ратория и/или фирмения знак, които по никакъв начин не трябва наподобяват СЕ маркировка за съответствие. Строителните пpoдVJt• ти, които съответстват на българските технически спецификации, гат да се влагат само в строежите, изграждани на територията

Република България. При оценяване на съответствието на строител• ни продукти, съответстващи на българските спецификации, не са ложими европейските системи. При тях съответствието се У""~'' рява с декларация за съответствие от производителя или от

у:Iълномощен представител въз основа на:

);> сертификат на строителен прОД)КТ или сертификат за водствен контрол; или

);> протокол от първоначално изпиrване на типа на продукта;

);> прилагана от производителя сиетема за производствен

трол, която гарантира, че прои:Еодството отговаря на

ветните технически спецификаuии.

Съответствието на индивидуални ( ][ несерийни) строителни щкти се удостоверява с декларация от IIроизводителя въз основа

mвършеНй изпитвания на експлоатационrnте характеристики на

щктите, определени с инвестиционния проект на конкретния f"1'1"VV' ...

За строителните продукти, предназначени за огнезащита, Jiароизвестяване, гасене на пожар, управление на огън и дим и

тедотвратяване на експлозии съгласно ЧI. 96 и 98 от Закона за Миниw ~рството на вътрешните работи се приема, че са годни за

§ 4. Ред эа влагане на строителни продукти 155

нко за тях е издадено становище за допустимост от Генералната ди­рекция "Пожарна безопасност и защита на населението" -МВР.

Контролът на влаганите в строежа строителни продукти се осъ­ществява от консултанта при извършване оценката на съответствие

на инвестиционните проекти и при упражняване на строителен над­

·юр по реда на ЗУТ.

Надзорът върху строителните продукти, съответстващи на ев­ропейските технически спецификации по реда на част втора, се осъ­ществява от органите за надзор на пазара, определени с Наредбата за условията и реда за извършване на надзор на пазара, приета с Поста­новление N!! 110 на Министерския съвет от 2003 г.

В преходните и заключителни разпоредби на наредбата са уре-1\СНИ случаите когато няма регистрирани лица за оценяване на съот­

нстетвиете по част трета, или продуктите са извън обхвата на прило­жението за групите строителни продукти. Тези продукти се пускат на назара с декларация на производителя или на упълномощен негов

нредставител въз основа на протокол от изпитване и документи, удос­

·I'Оверяващи съответствието на продуктите с изискванията на норма­

тивните актове.

От датата на присъединяване на Република България към ЕС t'C създадоха реални предпоставки за преодоляване на техническите

rшриери при търговията със строителни продукти, за повишаване на конкурентоспособността на българските производители и за осигу­риване на свободен достъп на произвежданите от тях строителни про­дукти до единния европейски пазар, както и условия за нотификация tш лицата за оценяване на съответствието на строителните продукти

и за издаване на европейски технически одобрения пред ЕК.

Информация за българските стандарти, въвеждащи хармсни­шрани европейски стандарти, свързани с прилагането на Директива 1!9/106/ЕЕС и на Наредбата за съществените изисквания към строе­жите и оценяване съответствието на строителните продукти, за изда­

д~ните разрешения и направените нотификации пред ЕК, в т.ч. тех­IIИЯ обхват е публикувана на електронната страница на МРРБ -www.mпb.government.bg.

Повече информация относно списъка на хармонизираните стан-1\llрти към Директива 89/106/ЕЕС, който се публикува в "Official Jour­nal of the European Union '~ както и на нотифицираните лица, има на t·;rсдните електронни страници:

http://ec.europa.eu/enterprise/newapproach/standardization/harmstds/ или http://ec.europa.eu/enterprise/newapproach/nando/

156

ГЛАВА ШЕСТА

ТЕХНИЧЕСКИ ПАСПОРТИ НА СТРОЕЖИТЕ

§ 1. Нормативно определени случаи, при които се съставя технически паспорт и при които не се съставя

"Технически паспорт" на строеж е документ, който включва техническите характеристики на елементите на строежа, свързани (j

изпълнението на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1, 2 и 3 от Закона за устройство на територията, инструкции за експлоатация,

обслужване, обследване, поддържане и ремонт, и отразява всички из­

вършени строителни и монтажни работи след въвеждането на строе­жа в експлоатация.

Технически паспорт се съставя задължително за всички строе­

жи от първа до пета категория включително.

"Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни

сгради, постройки, пристройки, надстройки, огради, мрежи и съоръ­жения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спорт­ни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции И

преустройства със и без промяна на предназначението.

Строежи от първа категория са автомагистрали и пътища I и П клас от републиканската пътна мрежа, железопътни линии, приета•

нища и летища за обществено ползване, метрополитени и съоръже,;, ншта към тях; преносни проводи (мрежи) на техническата ин фрсструктура и съоръженията към тях в областта на водоснабдяване­то, ~лектроснабдяването, топлоснабдяването, газаснабдяването и дру• ги ";ейности; строежи, необходими за предпазване и защита на насе­лешето и възстановяване на районите 01 бедствия и аварии; строе­жи,криещи опасност от взрив, от значително вредно въздействие окашата среда или от разпространение :·Ia отровни или вредни ве.,

щепва; хидротехнически съоръжения, кр;~ещи опасност от наводне­

ния, в т.ч. язовири с обем над 50 млн. куб.:м или с височина на язовир- • наn стена над 80 м; строежи, при които re се допуска прекъсване на техюлогичния процес; съоръжения за гrозащита и брегаукрепвано по реките и морския бряг; електрически :rентрали и топлоцентрали моцност над 100 мегавата; производствеm предприятия с капацитет~

над500 работни места и съоръжения къмтях; металургични и ХИМН·

чесш предприятия, мини, рудници, карrери, в т.ч. и ликвидацията

§ 1. Нормативно определени случаи, при които се съставя технически паспорт ... 157

11м, както и строежи, свързани с отстраняване на екологични щети в

района на въздействието им; други строежи с национално значение, сюределени с акт на Министерския съвет; недвижими паметници на

културата с категория "световно значение" и "национално значение"; реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна предназна­IIСНИето на строежите от тази категория.

Строежи от втора категория са пътища III клас от републикан­t'ката пътна мрежа, първостепенна улична мрежа I и II клас и съоръ­женията към тях; разпределителни проводи, съоръжения и устройства

кьм тях в областта на водоснабдяването, канализацията, електроснаб­ни нането, топлоснабдяването, газаснабдяването и други дейности; хид­ротехнически съоръжения, в т.ч. язовири с обем от 30 до 50 млн. куб. м или с височина на язовирната стена от 50 до 80 м; съоръжения и 11нсталации за третиране на отпадъци; сгради и съоръжения за об­ществено обслужване с капацитет над 1000 места за посетители; про­II 'Jводствени сгради с капацитет от 200 до 500 работни места и съоръ­женията към тях; електрически централи и топлоцентрали с мощ­

tюст от 25 до 100 мегавата; недвижими паметници на културата с категория "местно значение"; реконструкции, преустройс-та, основ-1111 ремонти и смяна предназначението на строежите от тази катего­рия.

Строежи от трета категория са общински пътища, улици от пЪр­ностепенната улична мрежа III и IV клас и съоръженията към тях; \' Jtементи на техническата инфраструктура, хидротехнически, хидро­м~лиоративни и други мрежи, съоръжения и инсталации, непопада­

Щ11 в горните категории; електронни съобщителни мрежи и съо­

р •~жения, изграждани от магистрален тип на национално ниво; жи­

Jittщни и смесени сгради с високо застрояване; сгради и съоръжения

ш обществено обслужване с разгъната застроена площ над 5000 кв.м 11ни с капацитет от 200 до 1000 места за посетители; производствени 1'1 ради с капацитет от 100 до 200 работни места и съоръженията към Jltl{; електрически централи и топлоцентрали с мощност до 25 мега­tшr·а; паркове и градини с площ над 1 хектар; реконструкции, преуст­ройства, основни ремонти и смяна на предназначението на строежи­н· от тази категория.

Строежи от четвърта категория са частни пътища, улици от tttоростепенната улична мрежа V и VI клас и съоръженията към тях; 1' 11 ектронни съобщителни мрежи и съоръжения, изграждани в урбани-11рани територии с високо и средно застрояване; жилищни и смесени

,., ради със средно застрояване; сгради и съоръжения за обществено

158 Глава шеста. ТЕХНИЧЕСКИ ПАСПОРТИ НА СТОЕЖИТЕ

обслужване с разгъната застроена площ от 1000 до 5000 кв.м или с капацитет от 100 до 200 места за посетители; производствени сгради с капацитет от 50 до 100 работни места и съоръженията към тях; паркове, градини и озеленени площи до 1 хектар; реконструкции, пре­устройства, основни ремонти и смяна предназначението на строежи­

те от тази категория; вътрешни преустройства на сградите от първа

до четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им.

Сrроежи от пета категория са жилищни и смесени сгради с нисхо застрояване, вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено об­служване с разгъната застроена площ до 1000 кв.м или с капацитет до 100 места за посетители; производствени сгради с капацитет до 5О раб!)тни места и съоръженията към тях; електронни съобщителни мрежи и съоръжения, изграждани в урбанизирани територии с ниско застрояване; строежи от допълващото застрояване, извън тези по шес·

та категория; реконструкции, преустройства, основни ремонти и смя•

на предназначението на строежите от тази категория.

Строежи от шеста категория са стопански постройки със сел­скостопанско предназначение и второстепенни постройки на допъл~

ващото застрояване; монтаж на инсталации, съоръжения и уредби, с изключение на съоръженията с повишена степен на опасност, подле­

жащи на технически надзор от Главната дирекция "Инспекция за дър­жа.Еен технически надзор"; оранжерии с площ до 200 кв.м; басейни с обем до 100 куб.м в оградени поземлени имоти; подпорни стени височина До 2 м над нивото на прилежащия в основата им терен, гато не са елемент на транспортни обекти; ремонт на елементите те:юшческата инфраструктура; огради, градински и паркови елемсч~ ти с височина до 2,20 м над прилежащия терен; изкопи и насипи дълбочина или височина до 1 м и с плош до ЗО кв.м; пневматИЧJП (на~аеми) складове или покрития с площ до 100 кв.м; времеНJQ отi<рити паркинги, пазари за сергийна търговия, детски и

плацадки; консервационво-реставрационви работи на памет~ на :султурата, които не са от световно или национално значение;

тыляване на балкони и лоджии, с изключе!Ше на разположените

ПЪfВОстепенната улична мрежа.

Категориите на строежите и точниятноменклатурен вид са

креrизирани в Наредба N2 1 от 2003 г. за номенклатурата на видове'l'i С1JDеЖИ.

За новите строежи се изисква да бъде съставен технически ПОJТ преди въвеждането им в експлоатация.

§ 1. Нормативно определени случаи, при които се съставя технически паспорт ...

159

Понятието "нов строеж" е пояснено в Допълнителните разпо­l'~дби на Наредба N2 5 от 28 декември 2006 г. за техническите паспор­''' на строежите. Нови по смисъла на тази наредба са строежите, за които е издадено разрешение за строеж след 1 януари 2007 г., както и проежите, за които разрешенията за строеж са издадени преди тази ната, и до влизане в сила на Наредба N2 5 от 28 декември 2006 г. не са ,,,,ведени в експлоатация по законоустановения ред и срокът на раз­рt•шението за строеж не е изтекъл.

В тези случаи е важно да се съобрази обстоятелството, че На­рt•дба N2S от 28 декември 2006 г. за техническите паспорти на строе­Жitте е обнародвана в "Държавен вестник", брой N2 7 от 23 януари II07 г. и влиза в сила три дни след обнародването И, а именно от 27

1111уари 2007 г.

В този смисъл за всички нови строежи, които не са въведени в кt·плоатация по законоустановения ред до 27 януари 2007 г., задъл­ително се изисква съставяне на технически паспорт преди издаване

мн разрешение за ползване от началника на Дирекцията за национа-11.'11 строителен контрол или от упълномощено от него лице за строе-и·ге от първа, втора и трета категория, както и преди издаване на

удостоверение за въвеждане в експлоатация от главния архитект на t' м>тветната община (район) по местонахождение на строежа за стра­жите от четвърта и пета категория.

Технически паспорт се съставя преди въвеждане в експлоата­llии и в случаите на реконструкция, основно обновяване, основен pe­WIIIIT и преустройство на съществуващ строеж или на част от него, ltкто и при извършване на строителни и монтажни работи в него, за lllt'ГO се изисква издаване на разрешение за строеж.

Разрешение за строеж не се изисква за външно и вътрешно бо-tисване на сгради и постройки; подменяне на покривни материали; и·решни преустройства, при които не се засяга конструкцията на ·tрадата, не се извършват дейности, като премахване, преместване t·ъществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат

1111струкцията на сградата, не се променя предназначението на поме­rнията и натоварванията в тях; текущ ремонт на сгради, постройки, оръжения и инсталации; текущ ремонт на елементите на техничес­•·н инфраструктура, с който не се променят трасето и техническите рактеристики; текущ ремонт на пътища, с който не се променя кон­·укцията на пътното платно; паметници, надгробни плочи и кръс­

""' с височина до 3 м; реставрация и консервация на фасади на обек­наметници на културата, които не са от световно или национал­

' 111ачение.

Глава шеста. ТЕХНИЧЕСКИ ПАСПОРТИ НА СТОЕЖИТЕ

160

Понятието "съществуващ строеж" също е пояснено в нителните разпоредби на Наредба N2 5 от 28 декември 2006 г. за инчееките паспорти на строежите. Съществуващи по смисъла на зи наредба са строежите, които са въведени в експлоатация по

ноустановения ред преди влизането в сила на наредбата, а именис преди 27 януари 2007 г.

Като съществуващи се третират и строежите, които се ползва~ независимо от това, дали са изпълнени изискванията за въвеждан'ет4 им в експлоатация към датата на завършването им.

Съществуващи са и незавършените строежи, за които

нието за строеж е изгубило действието си по смисъла на Закона устройство на територията. Разрешението за строеж губи правно ствие, когато в продължение на три години от неговото издаване не започнало строителството, или когато в продължение на пет

от издаването му не е завършен грубият строеж, включително вът на сградите. Това се установява писмено от органа, който го

издал.

За всички съществуващи строежи от първа до пета ка

включително задължително се изисква съставяне на технически

порт след проведено обследване и оценка на строежите.

Технически паспорт се съставя за целия строеж или за v1,ц~ш~~

етапи (част:<~) на строежа, за които е разрешено да се изпълняват

използват самостоятелно. След завършване на целия строеж вените технически паспорти за отделните етапи (части) се oб~;;.цWII ват в един nаспорт.

В техническия паспорт се отразяват всички промени в xapaК'l'l ристиките на строежа, настъпили при надстрояване, пристрояв8111 възстановшане, обновяване, реконструкция или ремонт.

Технически паспорти се съставят, регистрират и съхраняват

реда на Нар;:дба N2 5 от 28 декември 2006 г. за теХJШЧеските паспоt на строежи'1е и за специалните обекти, свързани с отбраната и ността на с'1раната, като се спазват и специалните изисквания,

делени с шструкции на министъра на отбраната и на министъра

вътрешните; работи.

Спещални обекти са поземлени имоти и строежите в тях­

жавна собс~веност, информацията за които представлява държав! тайна по сМiсъла на чл. 25 от Закона за защита на класифициран~ информацш.

§ 1. Нормативно определени случаи, при които се съставя технически паспорт ... 161

Техническите паспорти на съществуващи строежи-паметници 1111 културата, се съгласуват с Националния институт за паметниците 1111 културата.

Не се изисква съставяне на технически паспорт за строежите •tl' допълващото застрояване- стопански постройки със селскосто­

llанско предназначение и второстепенни постройки (летни кухни, лe­kll постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чеш­

мн, септични ями и временни тоалетни).

Не се съставят технически паспорти и за временните строежи, \•Шуснати в имоти, за които с подробните устройствени планове е 11р1.щвидено изграждане на обекти - публична собственост на държа-1\llта и общините.

Не се съставят технически паспорти за временните строежи, t'111>рзани с нуждите на организацията и механизацията на строител­

l"l·вото и за временните строежи, свързани с осъществяване на меро-

11риятия по възстановяване и рекултивация на нарушени територии.

Не се изисква съставяне на технически паспорт за строежи без r·раен устройствен статут, установен с действащ подробен устройствен IIЩIН.

За строежите без траен устройствен статут, установен с дей­~·1нащ подробен устройствен план, може да се съставят технически rrat'IIOpти по желание на собствениците.

Не се съставя технически паспорт и за незаконните строежи по мнсъла на Закона за устройство на територията. Строеж или част от

tlt'I 'O е нвзаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижда­ttинта на действащия подробен устройствен план, както и когато се шършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разреше­Иt' за строеж.

Строеж или част от него е незаконен и когато се извършва при r.ществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, които r·1шонения се явяват в нарушение на предвижданията на действащия

ltсщробен устройствен план, нарушават изискванията за строителство r·t'ритории с особена териториално устройствена защита или в те-·аrюрии с режим на превантивна устройствена защита, не са съвмес­

ми с предназначението на територията или нарушават строителни-

11равила и нормативи, техническите, технологичните, санитарно­

'" ненните, екологичните и противопожарните изисквания. Строеж или част от него е незаконен и когато се изпълнява със

tроителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания

Глава шеста. ТЕХНИЧЕСКИ ПАСПОРТИ НА СТОЕЖИТЕ

162

към строежите, или в нарушение на правилата за изпълнение на стро­ителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктив­ната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на закона.

§ 2. Обхват и съдържание на техническия паспорт на строежа

Техническият паспорт на строежа обхваща следните части:

:> Част А "Основни характеристики на строежа". :> Част Б "Мерки за поддържане на строежа и срокове за

вършване на ремонти".

:> Част В "Указания и инструкции за безопасна експлоатация" Част А "Основни характеристики на строежа" задължителнq

трябва да включва пет раздела.

Първият раздел се нарича "Идентификационни данни и метри" и включва данни за местонахождението на строежа - юtссл~

ното място, общината, областта, кадастралния район, номера на земления имот, административния адрес, както и данни за вида собствеността, вида на строежа - сграда или съоръжение, предназ чението на сrроежа, категорията на строежа, годината на посmоЯВ811 не, извършените промени по време на експлоатацията -и монтажни дейности, реконструкция, пристрояване, надстрояван8j основно обновяване, основен ремонт, промяна на предназначениетq година на извършване на промените, опис на наличните

разрешения Ja строеж, документи за въвеждане в експлоатация­токоли за установяване годността за ползване на строежа образеJ NH6, разре~rения за ползване, удостоверения за въвеждане в експло атация, какw и проектна документация, актове и протоколи по

ме на строиwлството, констативни актове за установяване годнс за приемане на строежа, окончателен доклад, съставен от лицето, ражняващо ~троителен надзор на строеж, удостоверение за мост (ако ш.:а такова) и други данни в зависимост от вида и преднц

начението ю строежа.

Вторшт раздел се нарича "Основни обемнопланировъчни и кционални mказатели" и включва данни за застроена площ, та застроенаплощ, застроен обем, полезен обем, височина в метри брой етажи - надземни, полуподземни и подземни, данни за инс..,.."" цианната и ~ехнологична осигуреност - сградни отклонения за

§ 2. Обхват и съдържание на техническия паспорт на строежа 163

t·ьединяване на строежа към общите мрежи на техническата инфра­t"rруктура, сградни инсталации, съоръжения, системи за безопасност 11 други данни за сградите.

За съоръженията на техническата инфраструктура вторият раз-1\~Л "Основни обемнопланировъчни и функционални показатели" 11ключва данни за местоположението- надземни, наземни, подземни,

щtнни за габаритите на съоръжението- височина, ширина, дължина, 11иаметър и други, данни за функционалните характеристики на съо­ръжението- капацитет, носимоспособност, пропускателна способност, 1111ляrане, напрежение, мощност и други, данни за сервитутите, както

11 други характерни показатели в зависимост от вида и предназначе­нието на строежа.

Елементи на техническата инфраструктура са транспортната н:хническа инфраструктура и съоръженията към нея - мостове, туне­IIИ, надлези, подлези, прелези и др.; преносните - довеждащите и от­

кt•ждащите проводи (мрежи) и съоръженията към тях в нeyperyлиpa­tlil територия; преносните - довеждащите и отвеждащите проводи

(мрежи) и съоръженията към тях в урегулирана територия; разпреде-11 и телните проводи и разпределителните устройства и съоръженията към тях- трансформаторни постове, електрически подстанции, пре­чиствателни станции за питейни и отпадъчни води, понижителни и

рu1пределителни станции и др., включително присъединителните про­

моди към сградните инсталации и общите средства за измерване.

Третият раздел се нарича "Основни технически характеристи­ки" и съдържа данни за техническите показатели и параметри, чрез които са изпълнени съществените изисквания към строежите по

'IJI. 169, ал. 1, 2 и 3 от Закона за устройство на територията за кон­кретната сграда или строително съоръжение. Техническите показа­тс;rи и параметри трябва да са изразени чрез еталонни нормативни юйности от действащите нормативни актове към датата на въвеж­

пинето на строежа в експлоатация и/или чрез описание относно вида "'' строителната система, типа на конструкцията, носимоспособност­ТII, сеизмичната устойчивост, границите и степента на пожароустой­

ttивост, дълготрайността на строежа, санитарно-хигиенните изисква­

мин и изискванията за опазване на околната среда - осветеност, ка­

чrство на въздуха, качество на питейната вода, възможност за oтвeж­

\IIIIC и/или третиране на отпадъчните води, възможност за третиране н/шtи оползотворяване на твърди отпадъци, наличие на необходими­l'f еанитарно-хигиенни зони, сервитутни зони и други, включително и

''"'ни за граничните стойности на нивото на шум в околната среда, в

Глава шеста . ТЕХНИЧЕСКИ ПАСПОРТИ НА СТОЕЖИТЕ

164

помещения на сгради, еквивалентните нива на шума от автомобил­ния, железопътния и въздушния транспорт и други. В същия раздеп се отразяват и данните за стойността на енергийната характеристика

на строежа, изразена в годmшю количество потребна енергия, пър­вична енергия, в екологичен еквивалент, данни за коефициентите н• топлопреминаване на сградните ограждащи елементи, както и даННII

за елементите на осигурената достъпна среда и други данни в зависИ"!

мост от спецификата на всеки конкретен строеж.

Четвъртият раздел се нарича "Сертификати" и съдържа · за наличните сертификати и други документи, удостоверяващи ността и безопасната експлоатация на строежа, изискващи се от мативни актове с посочени номера, срок на валидност и други

включително и сертификат (паспорт) за енергийна ефективност, тификат за пожарна безопасност, данни за налични декларации съответствие на вложените строителни продукти, особено на осно­ните строителни продукти - бетон, стомана и други, както и данни паспортите на техническото оборудване и други.

Петият раздел на частта за основните характеристики на ежа се нарича "Данни за собственика и за лицата, съставили или туализирали техническия паспорт". Този раздел съдържа данни за ственика, данни и лиценз на консултанта - лицето, извършило

ка на съотве1ствието на инвестиционните проекти, и лицето,

нило строите.1ен надзор, включително и данни за наетите от него

зически лица, номер и срок на валидност на лиценза, данни и удо

верения за придобита пълна проектантска правоспособност, данни техническия ?ЪКоводител за строежите от пета категория, данни

удостовереНИ~~ за лицата, извършили обследване и съставили ческия паспорт на строежа.

Част Б на техническия паспорт на строежа се нарича "ш.~., ... за поддържаf.е на строежа и срокове за извърiiiВане на ремонти" и нея задължИ1елно трябва да са отразени резултатите от извърше111 обследвания ;1 необходимостта от извършване на основно обновЯВ8 не, реконструщия, основен ремонт и други промени, трябва да са сани необходзмите мерки за поддържане на безопасната експлоа ция на строеха и график за изпълнение на неотложните мерки, и да са отраз~ни изпълнените вече дейности по поддържане, трайство и реюнструкция на строежа. В този раздел се посочват дължително 'роковете за извърiiiВане на основни и текущи peмolt'JI

на отделни конструкции и елементи на строежа.

"Основ~н ремонт" на строеж е частично възстановяване

§ 2. Обхват и съдържание на техническия паспорт на строежа

165

11астична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръ­жения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните

работи, с които първоначално вложени, но износени материали, кон­струкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се

111върiiiВат нови видове работи, с които се възстановява експлоата­щюнната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхна-1'11 експлоатация.

"Текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в 111nравност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите,

както и вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкци­нта на сградата; не се извърiiiВат дейности като премахване, премес­

•·нане на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато за­

о•rат конструкцията на сградата; не се променят предназначението 11а помещенията и натоварванията в тях.

"Реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна на кон­п·руктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и

1111rълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособ­Jюстта, устойчивостта и трайността на строежите.

"Основно обновяване" на строеж е комплекс от строителни и монтажни работи, свързани с изпълнението на съществените изис­Jщания по чл. 169, ал. 1, 2 и 3 ЗУТ, които се извърiiiВат по време на rксплоатацията и засягат конструктивните елементи на строежа,

ltключително ограждащите конструкции и елементи на сгради, съо­р ,,жения и елементи на техническата инфраструктура - отоплителни,

11снтилационни, климатични, електрически, водоснабдителни, кана­Jtшационни и други инсталации.

Част В на техническия паспорт се нарича "У казания и инструк-1111и за безопасна експлоатация" и съдържа задължителни указания

1 съхраняване целостта на строителната конструкция с оглед недо­

llускане на повреди или умишлени нарушения (разбиване на отвори, 1111маляване на сечението, премахване на елементи и др.) на носещите JJсменти- стени, колони, шайби, греди, плочи и други. В тази част се

111111ат задължителни указания за недопускане на нерегламентирана 11ромяна в предназначението на строежа, която може да доведе до 11рсвишаване на проектните и експлоатационни натоварвания и въз­дt•itствия, включително чрез надстрояване, пристрояване или ограж­днне на ч:асти от сградата и съоръжението.

Задължително трябва да се съдържат указания за спазване на 11равилата и нормите за пожарна безопасност, опазване здравето и

Глава шеста . ТЕХНИЧЕСКИ ПАСПОРТИ НА СТОЕЖИТЕ

166

живота на ползвателите и трети лица, осигуряване на защита от шум

и опазване на околната среда, включително указания за предпазване

от подхлъзване, спъване, удар от падащи предмети от покрива или

фасадата и други подобни.

В тази част на техническия паспорт трябва да са дадени задъл• жителни указания и инструкции за нормалната експлоатация и под·

държане на сградните инсталации, мрежите и системите, за поддържа·

не в експлоатационна годност на пътничееките и товарните асансьори,

подвижните платформи, подемниците и др., както и указания за пра• вилната експлоатация и поддържане на останалите съоръжения с по­

вишена опасност. Отразените графици за изпълнение на неотло.жнl мерки и срокове за извършване на съответните периодични преглеДII

следва да са в зависимост от спецификата на строежа и да са съобразе) ни със специалните нормативни актове за различните строежи, съо~ жения и уредби, като съоръжения с повишена опасност, подлежащи на технически надзор, електрически инсталации и уредби и други.

Съставянето на техническия паспорт не може да е формално и в него следва да се вписват действителните стойности на техни·

чееките показатели и параметри на сградата, инфраструктурният обект или съоръжението, постигнати в резултат на точното и пра· вилно изпълнение на инвестиционния проект, в който същите

определени от проектаята при спазване изискванията на норма1'11&- '

ните актове и/или в резултат на извършено обследване за съшествv•

ващите стр~ежи.

В Наредба .N'2 5 от 28 декември 2006 г. за техническите паспор11 на строежите няма нормативно определена форма за представяне данните в те:хниt~еския паспорт. Към наредбата е даден примерен разец, койт·J може да се ползва при съставяне на техническите

порти, катосе отчита фактът, че за някои обекти има други специаnl

ни нормативни актове, документи и образци за съставяне на пacш)JJI ти, които СJ[едва да бъдат съблюдавани.

В съдьржанието на техническия паспорт се включват в необхо димия обе~: само резултатите от установеното съответствие.

ворност прщ възложителя за вписаните в паспорта данни носят

цата, коитосаго съставили, по силата на Закона за задълженията договорите въз основа на сключения договор за съставяне на

ческия пасrорт. Тези лица задължително застраховат професионм

ната си отг,>ворност в съответствие с разпоредбите на Закона за трайство ш: територията.

§ 3. Ред за съставяне на технически паспорт на строежа

§ 3. Ред за съставяне на технически паспорт на строежа

167

Техническите паспорти на строежите се съставят въз основа на ноговор, който собствениците на строежите сключват с лица, прите­жаващи съответната правоспособност или лиценз.

При съсобственост на строежа възлагането за съставяне на тех­IIИЧески паспорт може да се извърши от някои от съсобствениците за I'Метка на всички съсобственици.

Техническият паспорт на строежа се съставя в два оригинални t•кземпляра на хартиен носител, подписани от съставителя на паспор-

1'<1, както и на магнитен носител.

Техническият паспорт е част от строителните книжа на строе­жа. "Строителни книжа" са всички необходими одобрени инвестици­онни проекти за извършване или за узаконяване на строежа, разре­

шението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за

онределяне на строителна линия и ниво.

Технически паспорт на нов строеж от първа до четвърта кате­I'Ория се съставя от консултанта едновременно с изготвянето на окон­

•штелния доклад, въз основа на който строежът се въвежда в експло­tlтация. За строежите от пета категория технически паспорт се съста­ltН от техническия ръководител след завършване на строителните и

монтажните работи.

От същите лица се съставя технически паспорт и в случаите на нристрояване, надстрояване, реконструкция, основно обновяване, ос­ttовен ремонт или промяна на предназначението на съществуващ стро­

r ж или на част от него.

Техническият паспорт за нови строежи от първа до четвърта kатегория следва да бъде подписан от управителя на лицето, упраж- . llltЛO строителен надзор, и от всички квалифицирани специалисти по 1' \,ответните части на строежа.

Технически паспорт на нов строеж се съставя преди издаване IШ разрешение за ползване или на удостоверение за въвеждането му в

rксплоатация.

Основа за съставяне на технически паспорт на нов строеж е окончателният доклад на консултанта - за строежите от първа до

'lrтвърта категория, а за строежите от пета категория- констативни­

мт акт за установяване на годността за приемане на строежа, с които

н· доказва съответствието на строежите със съществените изисква-

Глава шеста . ТЕХНИЧЕСКИ ПАСПОРТИ НА СТОЕЖИТЕ

168

ния по чл. 169, ал. 1, 2 и 3 от Закона за устройство на територията. Резултатите от установеното съответствие в необход~ обем се включват в съдържанието на техническия паспорт.

Технически паспорт на съществуващ строеж се съставя въз ОС·

нова на резултатите от обследването и оценката на строежа, които се

извършват от лица, притежаващи съответната правоспособност или лиценз.

Настъпилите промени в състоянието на съществуващ cтpoeJt след въвеждането му в експлоатация, като реконструкция, основен

ремонт, основно обновяване, промяна на предназначението, включи·

телно изпълнение на строително-монтажните работи, за които не со изисква разрешение за строеж, засягащи основните хараи."Рnтхf'." • ..­на строежа по чл. 169, ал. 1-3 от Закона за устройство на та, се отразяват в техническия паспорт.

Съгласно Наредба .N2 5 от 28 декември 2006 г. техничесКИЯ'I паспорт за нов строеж се съставя преди въвеждането му в експлоата.; ция, поради което част от данните за строежа, посочени в прилож~·

ния образец, в това число разрешение за ползване/удостоверение въвеждане в експлоатация, регистрационен номер на паспорта,

тификати за енергийна ефективност и за пожарна безопасност и не могат да бъдат вписани към момента на съставянето на паспорТа.! Към момента на съставяне на паспорта в него се вписват само

ните данни. Данните, които към този момент не могат да бъдат сани, се допълват след тяхното получаване.

Напримерсертификатътзаенергийнаефективностсъгласно редба .N2 19 or 2004 г. за сертифициране на сгради за енергийна тивност се издава не по-късно от шест месеца от датата на разреше

нието за ползване или удостоверението за въвеждане на обекта в сплоатация, а за сградите със специфично оборудване- непо-късис от една годииа. Предвид това данните за енергиен сертификат на ва сграда следва да бъдат добавени към вече регистрирания паспu111 тогава, кога1о за съответната сграда е издаден такъв.

може да бъ~ издаден след провеждане на детайлно обследване енергийна е4ективност, което се извършва само след като сградата

въведена в е:ссплоатация. Лицата, които могат да извършват

фициране и обследване за енергийна ефективност на срадите, ца та, вписат в публичните регистри по реда на Наредба .N2 20 от г. за обстоятелствата и реда за вписване на лицата, извършващи

тифициране ш сгради и обследване за енергийна ефективност, и лучаване на rnформация.

§ 3. Ред за съставяне на технически паспорт на строежа

169

Сертификатът за пожарна безопасност също не е от задължи­t ·слните документи, изискващи се при въвеждането на строежите в

t• ксплоатация, и не е необходимо вписването му в техническия пас­' юрт на строежа, освен ако такъв е издаден от органите на служба .,1 [ожарна безопасност и защита на населението" по желание на въз­ножителя.

За съществуващите строежи, с изключение на посочените в § 2, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба .N2 5 от Ю06 г., които подлежат на обследване за издаване на технически пас-111)рт, в сроковете по§ 2, ал. 1 и 2 от Преходните и заключителни разпо­l~дби на Наредба .N2 5 от 2006 г. задължително се издава сертификат за ножарна безопасност, който се вписва в техническия паспорт.

Данните за всички изменения на строежа, настъпили в процеса 11а експлоатацията му, се допълват от лицата, съставили паспорта на

t•троежа, и се предоставят на органите, които поддържат регистър и

11рхив на техническите паспорти.

Следва да се има предвид, че за настъпилите изменения на стро-жа в процеса на експлоатацията му, към съдържанието на техничес­

kiiЯ паспорт се добавят в необход~ обем само разделите, които са олюсими към съответното преустройство, ремонт, сертифициране, оf>следване и т.н.

Преди въвеждането в експлоатация се съставя технически пас­IН>рт и за реконструкция, основно обновяване, основен ремонт и пре­уtтройства на съществуващи строежи, както и при извършване на

\'ТJЮИтелни и монтажни работи в него, за които се изисква paзpeшe­IIIIC за строеж.

Съгласно посочените в Допълнителните разпоредби на Закона 111 устройство на територията определения за "основен ремонт", "ре­онструкция" и "основно обновяване" при извършването им се зася­

/'11'1' конструктивни елементи на строежа. Това е и причината за нап­r1шеното изискване при такива преустройства да се съставя техни­

Чt·ски паспорт за целия съществуващ строеж въз основа на обследва­нс и оценка от лица, притежаващи необходимата правоспособност

111 лиценз. В определени случаи на частични вътрешни преустройства, с

OJITO се цели промяна на Itредназначението на част (помещение) от 1о11~ествуващ строеж, без да се засяга конструкцията на сградата и

l'к-1 да се увеличават натоварванията в тази част, като не се изменят и 1(1щи инсталации и/или съоръжения на сградата, следва да бъде cъc­'f'IJIIIIН технически паспорт само за новия строеж - обект на преуст-

Глава шеста . ТЕХНИЧЕСКИ ПАСПОРТИ НА СТОЕЖИТЕ

170

ройството, а обследването на съществуващия строеж следва да бъде извършено в определените в Преходните и заключителни разпоред• би на Наредба NQ 5 от 28 декември 2006 г. срокове.

§ 4. Ред за предоставяне, регистриране, съхраняване и актуализация на техническия паспорт на строежа

Съгласно чл. 176а, ал. 5 от Закона за устройство на теоитооИJI• та и чл. 16, ал. 1 от Наредба NQ 5 от 28 декември 2006 г. които са компетентни да издават разрешения за строеж,

архив и водят регистър на издадените технически паспорти. По шение на техническите паспорти на строежите законодателят е

видил само регистрационен режим. Целесъобразно е органите, са отговорни за воденето на регистрите, своевременно да подготвят

утвърдят единни работни процедури за изпълнението на дейнос~ по регистрирането и архивирането на техническите паспорти на

ежите. В работните процедури трябва да бъдат определени начшrм за внасяне на паспорта в общините, респективно образец на заявло ние, отговорните лица, техните задължения и сроковете за изпъли~ нието на дейностите, свързани с регистрацията на техническите

порти.

Оригиналните екземпляри на техническия паспорт на нов

еж се предосгавят по един на възложителя (собственика) на~ ... ~ и на органа, :пздал разрешението за строеж:, в тридневен срок

чаване на разрешение за ползване, издадено от началника на

цията за напионален строителен контрол или от упълномощено

него лице или от получаване на удостоверение за въвеждане в

лоатация, из::~;адено от главния архитект на съответната община местонахо:ж,пението на строежа.

Следвс: да се има предвид, че в тридневен срок от

на издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждаlt в експлоатаi;ИЯ на строеж консултантът - за строежи от първа

четвърта ка1егория, или техническият ръководител - за строеЖJ

от пета катеюрия, е длъжен да отрази в оригиналните екземпляри

техническия паспорт номера на издаденото разрешение за ползш

или удостовq>ение за въвеждане в експлоатация, като внесе един

земпляр за вmсване в регистъра от органите, които са ко-...птРтРv

да издават рtзрешения за строеж и имат задължение да

регистър и юхив за съставените технически паспорти.

Те:х~~Wеските паспорти на строежите се предоставят на

ния архитек1 на общината (района) по местонахождението на

§ 4. Ред за предоставине, регистриране, съхраниване и актуализации на ... 171

жа, когато разрешението за строеж е издадено от него. За строежите t· обхват и значение за повече от една община техническите паспорти на строежите се предоставят на областния управител, който е компе­l'ентен да издаде разрешение за строеж за тези строежи. За строежи­

' I'С с обхват и значение за повече от една област и за строежи с наци­онално значение техническите паспорти на строежите се предоста­

вят на министъра на регионалното развитие и благоустройството, кой­'1'0 е компетентен да издаде разрешение за строеж.

Общинските администрации, областните администрации и Ми­нистерството на регионалното развитие и благоустройството, а за спе-1\Иалните обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната­съответно Министерството на отбраната и Министерството на вът­решните работи, поддържат архив и водят регистър на издадените технически паспорти и са длъжни в тридневен срок от предоставяне-

1'0 на техническия паспорт да го впишат в регистъра. Органите, които имат задължение да поддържат архивите за

техническите паспорти на строежите, вписват издадените техничес­

ки паспорти с пореден номер в регистъра на съответната областна нли общинска (районна) администрация или ведомство и попълват в · 1 ·схническия паспорт на строежа същия регистрационен номер.

Следва да се има предвид, че отговорните за поддържането на 1рхивите и воденето на регистрите на издадените технически паспор­

I 'И органи са длъжни да регистрират внесените технически паспорти,

110 нямат вменени задължения да издават документи, удостоверява­щи извършената регистрация.

Няма пречки да бъдат издавани удостоверения за регистриране tш технически паспорти на строежи, като административна услуга от

t·ъответната областна или общинска (районна) администрация или nсдомство, в случай на изявено желание за това от страна на възло­жителя, по ред, определен от съответната администрация.

Собственикът на строежа предоставя копия от техническия пас­tюрт, заверени от лицата, които са го съставили, на Агенцията по

п·одезия, картография и кадастър и на Националния институт за па­метниците на културата, в случаите когато строежите са обявени за наметници на културата. Копията от техническите паспорти следва щ1 се направят, съответно заверят и изпратят, едва когато паспортите

rн.дат вписани в регистъра от съответните органи. Попълването в наспорта на регистрационния му номер се извършва след вписването

на номера в регистъра на издадените технически паспорти от органи­

r·с, които поддържат регистрите.

Собственикът на строежа е длъжен да съхранява отговорно тех-

Глава шеста. ТЕХНИЧЕСКИ ПАСПОРТИ НА СТОЕЖИТЕ

172

ническия паспорт и да спазва всички предписания за поддържане, сро­

кове за извършване на ремонти, указания и инструкции за безопасна експлоатация.

Органите, които поддържат регистър на паспортите, съхраня·

ват техническия паспорт на строежа към архива на строителните КНИ·

жа, издадени за същия строеж.

Актуализираните технически паспорти (включително и докла­дите на лицата, извършили актуализацията) се предоставят, съхраня· ват и регистрират и се добавят към архивираните строителни книжа.

§ 5. Обследване на съществуващите строежи

Технически паспорти задължително се съставят и за съществу~

ващите строежи. За съставяне на технически паспорт на съществу· ващ строеж се извършва обследване за установяване на техническите му характеристики, свързани с изискванията по чл. 169, ал. 1, 2 и ЗУТ строежите да бъдат проектирани, изпълнени и поддържани i съответствие с изискванията на нормативните актове и техническите

спецификации за носимоспособност, устойчивост и дълготрайност нi строителните конструкции и на земната основа при експлоатационни

и сеизмични натоварвания, за безопасност при пожар, за хигиена, опаз­ване на здравето и живота на хората, за безопасна експлоатация, защита от шум: и опазване на околната среда, за енергийна ефекТl ност. В техническия паспорт на съществуващия строеж задължи

но се отразяв:J.т резултатите от обследването за съответствие с кванията за достъпна среда, включително за хората с увре:ж,r

съответствие с изискванията за опазване на защитените зони, на

щитените терлтории и на другите защитени обекти и на недвижими, те паметници на културата, както и съответствие с инженерно-теХНJ~о!j чееките правила за защита при бедствия и аварии, и с изискваНИЯТ~~~ за физическа Jащита на строежите.

Обследьане на съществуващ строеж може да се извърши и

всяко време ЦJИ експлоатацията на строежа по желание на собсr ниците или пе искане на контролните органи.

ОбслеДiането включва съставяне на информационна база ни за нормат1:вните (проектните) стойности на техническите теристики на '>бследвания строеж, включително и тези, свързани същественитеизисквания по чл. 169, ал. 1, 2 и 3 от Закона за vl'тr ство на територията.

Следваца стъпка при обследването е установяване на телните технmески характеристики на строежа по разделите на

§ 5. Обследване на съществуващите строежи

173

Л "Основни характеристики на строежа" от техническия паспорт­•щентификационни данни и параметри, основни обемнопланировъч­••и и функционални показатели, основни технически характеристики, есртификати и данни за собственика и за лицата, съставили или акту­ализирали техническия паспорт.

При наличие на нормативните и действителните технически ха­рактеристики се извършва оценка и анализ по отношение съответ­

ствието на действителните технически характеристики на строежа с

нормативните стойности на техническите характеристики. Като ре­lултат от анализа за съответствие на действителните с нормативните

карактеристики се разработват мерки за привеждане на строежа в 1· ьответствие със съществените изисквания към строежите.

За резултатите от обследването се съставя доклад.

Действителните технически характеристики на съществуващите t"l'роежи се установяват чрез събиране, проучване и анализ на налич-11Нта техническа документация, екзекутивно заснемане - при липса

11а техническа документация, оглед и измервания на строежите за съ­

I>Иране на технически данни, които включват вид и размери на де­

фектите, повреди или разрушения в строежа, както и извършване на 11собходимите изчислителни проверки, свързани с измервания, проб-1111 натоварвания, и др.

В случай че одобрените инвестиционни проекти, по които е из-11 ьлнен строежът, са изгубени, те се възстановяват от собственика с 1111вестиционен проект-заснемане, който подлежи на одобряване по реда на чл. 145, ал. 5 от Закона за устройство на територията.

Действителните технически характеристики на строежа и срав­ннването им с нормативните характеристики, съответстващи на съ­

ществените изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1, 2 и 3 от Зако-1111 за устройство на територията се документират в табличен вид за нееки строеж в зависимост от неговото предназначение.

Оценката на техническите характеристики на строежа за съот­нt·тствие или несъответствие със съществените изисквания по чл. 169, IIJI. 1, 2 и 3 от Закона за устройство на територията се състои в про­llt'ждане на сравнителни анализи и проверки за определяне на коли-

11t'ствените измерения и на качествеirnте показатели за удостоверя­llане на размера на повредите или разрушенията в строежа и откло­

llt'нията от действащите нормативни актове, допуснатите грешки и llt:достатъци при проектирането, изграждането и експлоатацията на

1"1роежа, степента на риска за настъпване на аварийни събития, опас­IН 1стта за обитателите и опазването на имуществените ценности в t'lpoeжa, неблагоприятните въздействия върху околната среда, тех-

Глава шеста. ТЕХНИЧЕСКИ ПАСПОРТИ НА СТОЕЖИТЕ

174

нико-икономическата целесъобразност, културната и социалната зна­чимост при избора на решението за възстановяване или премахване (разрушаване) на строежа.

Докладът за резултатите от обследването включва и техничес· ките мерки за удовлетворяване на съществените изисквания към об­следвания обект, както и предписания за недопускане на аварийни събития, които застрашават обитателите на строежа.

Обследването на строежите се извършва от лица, притежава~ щи необходимия лиценз или необходимата проектантска правоспо­собност. Това може да бъде консултант, получил лиценз от министь· ра на регионалното развитие и благустройството, или проектанти от различни специалности с пълна проектантска правоспособност.

Когато обследването се извършва от консултант, в състава му се включват физически лица, упражняващи технически контрол по част "Конструктивна", и включени в списък, изготвен от Камара~: на инженерите в инвестиционното проектиране, който се обнародвА в "Държавен вестник".

Когато обследването се извършва от проектанти, в състава се вклiочват физически лица, упражняващи технически контрол част "Конструктивна", както и проектанти от различни специалноо, ти с пълна проектантска правоспособност, за оценка на останалите характеристики на строежите по чл. 169, ал. 1, 2 и 3 от Закона устройство на територията.

Обследването за енергийна ефективност е част от общото следване на строежите и се извършва от физически или юридичеса1 лица, които отговарят на изискванията, определени в Закона за ГИЙНата еф(КТИВНОСТ.

Обследването започва с подписване на договор за между собс':'веника и лицата, притежаващи необходимия лиценз необходимата проектантска правоспособност.

Обследването завършва с приемане на доклада от възлоЖИТI ля и съставmе на техническия паспорт.

Собс·шениците на строежа съставят график за изпълнение посочените в доклада мерки за поддържане на безопасната експл~ тация на стюежа в съответствие с действащите нормативни

Важю е да се имат предвид сроковете за съставяне на чееки паспсрти на съществуващите строежи, които са посочени в 1 ал. 1 и 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба от 2006 г. з~ техническите паспорти на строежите.

§ 5. Обследване на съществуващите строежи

175

Техническите паспорти на съществуващи строежи - държавна "общинска собственост, се съставят в срок до 31.12.2011 г.

Техническите паспорти на всички останали съществуващи стро-I'ЖИ се съставят в следните срокове в зависимост от категорията:

~ първа категория- до 31.12.2008 г. ~ втора категория- до 31.12.2010 г. ~ трета категория- до 31.12.2012 г. ~ четвърта категория- до 31.12.2014 г. ~ пета категория- до 31.12.2016 г. В Наредба N2 5 от 2006 г. е предвидено облекчение при съставя­

IIС' на технически паспорти на съществуващи строежи, за които е уп­р11ЖНЯВан строителен надзор и са въведени в експлоатация преди вли-ине в сила на наредбата. Дадена е възможност технически паспорт

1111 се съставя, без да се извършва обследване на строежа, при условие, 'IC' лицето, на което е възложено да състави паспорта, удостовери, че rроежът съответства на одобрената проектна (екзекутивна) доку­ментация и на разрешението за ползване или на удостоверението за ••·веждане в експлоатация. Тази възможност може да бъде ползвана CIIMO при условие, че техническият паспорт се състави в срок до две IIЩИНИ от влизане в сила на Наредба N2 5 от 2006 г. за техническите IIIICПopти на строежите.

Областните управители и общинските съвети одобряват гра­фик за изработване на техническите паспорти на строежите - дър­ивиа и общинска собственост, и заявяват необходимите разходи за 1"11Ърждаване със Закона за държавния бюджет за съответната годи-11, съответно с общинския бюджет, приет по реда на Закона за об­щинските бюджети.

След изтичане на сроковете, определени в Наредба N2 5 от 2006 , кметът на общината възлага съставянето на технически паспорти

11 строежите, за които те не са съставени, за сметка на техните соб-'I'НСНИЦИ, като за извършените разходи общината се снабдява с из­lt.лнителен лист за събиране на вземането.

Кметовете на общини ежегодно организират разяснителна кам­IIИЯ в населените места на територията на съответните общини за 1работване на технически паспорти на строежите в определените 1кове. В началото на последната година от определения срок кме-

' 1' на общината издава предписание до всеки собственик на строеж, който не е съставен технически паспорт.

176

ГЛАВА СЕДМА

ОБСЛЕДВАНЕ НА АВАРИИ В СТРОИТЕЛСТВОТО

§ 1. Общи положения

От 7 май 2007 г. е в сила нова Наредба .N'2 1 от 2007 г. за обел~ ване на аварии в строителството, с която се отменя досега дейСТВI щата Наредба .N'2 8 от 1987г. за проучване на авариите в стрш то. Новата наредба за обследване на авариите в строителството е народвана в "Държавен вестник", брой 36 от 4 май 2007 г.

С тази наредба се определя редът за обследване на аварИИ'JI възникнали по време на строителството, и за отстраняване и

чаване на последствията от тях.

Не са предмет на наредбата авариите, възникнали по време строителстоото на специални обекти, свързани с отбраната и ността на страната.

Не са предмет на наредбата и авариите на строежи, въведе~ експлоатация по законоустановения ред, както и на строежи,

дени в експлоатация по законоустановения ред, но завършени

април 1993 r. Не са предмет на тази наредба и търпимите Търпими строежи по смисъла на Закона за устройство на тepи"'nnil та са строехите, изградени до 7 април 1987 г., за които няма телни книжа, но са били допустими по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите, действали

време на из1ършването им, или съгласно сега действащите разпора

би по устроnетво на територията.

Обследването на авариите на посочените завършени се осъщест:вява по реда на Закона за устройство на комисия от специалисти, назначена от кмета на съответната

по местоню:ождението на строежа.

"Aвaprn" в строителството съгласно действащите в България технически нормативни актове е всяко непредвидено рушаване ю строеж, на отделна негова част или инсталация,

появата на ш:ачителни повреди и деформации в него, водещи до ност за жиюта и здравето на хората, до нанасяне на уврежданЮr' околната чеда и на близкостоящи строежи и части от тях.

По с~исъла на Наредба .N'2 1 от 2007 г. за обследване на

§ 2. Обследване на аварии в строителството

177

11 строителството "деформация" е настъпила промяна във формата на строеж, на отделна негова част или инсталация - промяна на раз­мерите, провисване, усукване, изкривяване и др. "Значителна повре­J \а" е деформация, в резултат на която строеж, отделна негова част 11ли инсталация, не може да изпълнява предназначението си и създа­на опасност за живота и здравето на хората, за нанасяне на уврежда­IIИЯ на околната среда, на близкостоящи сгради, съоръжения и части от тях. "Разрушаване" е настъпила промяна в местоположението на всички или отделни части от строеж или инсталация, в резултат на което строежът не може да изпълнява предназначението си.

"Време на строителството" е периодът от откриване на строи­t ·t•лната площадка и определяне на строителна линия и ниво или от натата на заверка на заповедната книга, когато не се изисква откри­tнше на строителна площадка и определяне на строителна линия и 111/ВО, до издаване на разрешение за ползване или удостоверение за 111.веждане в експлоатация на строежа.

"Обследване на авария" по смисъла на Наредба .N'2 1 от 2007 г. а обследване на аварии в строителството е проучване и документи­rане на авария от назначена техническа експертна комисия.

§ 2. Обследване на аварии в строителството

Обследването на аварии, възникнали по време на строителство-11 1, се извършва от органите на Дирекцията за национален строите­пrн контрол.

Органите на Дирекцията за национален строителен контрол об­t'н~дват аварии на незавършени строежи, възникнали по време на стро­Итt:лството, аварии на строежи, завършени след 9 април 1993 г. и невъ­IК:дени в експлоатация по законоустановения ред, както и аварии на ыцествуващи строежи, настъпили в резултат на ново строителство.

За всяка от посочените аварии строителят незабавно уведомя­"" органите на Дирекцията за национален строителен контрол и съ­rтетната община (район) по местонахождение на строежа. Задъл-1/Телно уведомява и съответните органи на Националната служба

1 lожарна безопасност и защита на населението", Главната дирекция 1 /ационална служба "Гражданска защита", Изпълнителната агенция 1 ·лавна инспекция по труда", а в случай на злополука уведомява и 11 ·аните на спешна медицинска помощ.

Уведомлението за аварията трябва да съдържа данни за наиме­IОflаНИето и местонахождението на строежа, за датата и часа на нас-

Глава седма. ОБСЛЕДВАНЕ НА АВАРИИ В СТРОИТЕЛСТВОТО

178

тъпване на аварията, за характера и размерите на аварията, за обсто­ятелствата, при които е станала, за броя на пострадалите, вероятните причини за аварията, взетите мерки за нейното ограничаване, данни за помощта, която незабавно следва да се окаже, и др.

Строителят незабавно уведомява за аварията и възложитеЛJI, лицето, упражняващо строителен надзор, или техническия ръководи­тел за строежите от пета категория, лицето, упражняващо авторскil надзор по част "Конструктивна", и координатора по безопасност здраве, които са длъжни незабавно да се явят на строежа.

"Възложител" по смисъла на Закона за устройство на терито­рията е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд по силата на специален закон.

"Проектант" е физическо или юридическо лице, включващо състава си физически лица, притежаващи необходимата пооектантсlll правоспособност.

"Строител" е физическо или юридическо лице, включващо състава си физически лица, притежаващи необходимата тР.пmчеСJ правоспособност, което по писмен договор с възложителя строежа в съответствие с издадените строителни книжа.

"Технически ръководител" е строителен инженер или телен техник, който ръководи строителните работи.

"Лице, упражняващо строителен надзор", е юридическо или едноличен търговец - консултант, лицензиран от министъра регионално-:-о развитие и благоустройството, който е сключил мен договор с възложителя за извършване на строителен надзор.

"Пошвател" е собственик или носител на ограничено

право.

Задълженията за уведомяване на посочените ведомства и налите участници в строителството се изпълняват и от всеки участник в ~троителството, който първи констатира аварията.

Уведомлението се извършва по най-бързия възможен допустим по Гражданския процесуален кодекс.

Извы случаите на получено уведомление от строителя или участник в строителството, органите на Дирекцията за национ строителен контрол могат да констатират авария в строителстВQ във връзка с проверка, извършвана от тях.

У час~ниците в строителството незабавно след явяването си

§ 2. Обследване ва аварии в строителството

179

строежа, но не по-късно от 24 часа след настъпването на аварията, са J(ЛЪЖНИ да съставят конетативен протокол по образец, който е при­J\Ожение към Наредбата за обследване на аварии в строителството.

В констативния протокол задължително се вписват местона­хождението, наименованието и предназначението на строежа, датата

и часът на настъпване на аварията, състоянието на строежа преди и

след аварията, описват се обстоятелствата, при които е настъпила аварията, описват се въiШIНИте влияния - температура на въздуха,

сила на вятъра, дъжд, натоварване от сняг, наводнения, свлачищни

или сеизмични въздействия, описват се изпълняваните в близост до 11Варията строителни работи и др.

Задължително трябва да са описани в протокола и· разположе­llието на авариралите части от сградата или съоръжението с прило­

жени фотоснимки.

В протокола трябва да са посочени предполагаемите причини ш аварията, наименованията на юридическите и физическите лица, които са участници в строителството- възложител, проектант, стро­

ител, строителен надзор, технически ръководител, координатор по

r1~зопасност и здраве, както и на ползвателите - в случаите когато ,111арията е възникнала на съществуващ строеж в резултат от ново

п·роителство.

Трябва да бъдат посочени и взетите мерки за ограничаване на 111арията, както и датата на съставяне на протокола, имената и длъж­

ttостите на съставителите. Съставителите задължително подписват 11ротокола.

В случаите когато авария по време на строителството е устано­IСна при извършване на проверка от органите на Дирекцията за наци­онмен строителен контрол, констативният протокол се съставя от из­

tt.ршилите проверката служители и се обявява по реда на Закона за уt·t·ройство на територията на заинтересуваните лица и ведомства.

Констативният протокол от аварията, в еднодневен срок от ы·тавянето му, се изпраща от възложителя в Дирекцията за нацио­IJJJен строителен контрол, в съответната регионална дирекция за

1щионален строителен контрол и в съответната община (район) по rетонахождението на строежа, както и на застрахователите. Един 1п~мпляр остава за участниците в строителството. В случай на ава­ин на съществуващ строеж, настъпила в резултат на ново строи­

летво, един екземпляр от констативния протокол остава и за пол­

ателите.

180 Глава седма . ОБСЛЕДВАНЕ НА АВАРИИ В СТРОИТЕЛСТВО

Участниците в строителството са длъжни незабавно да мерки за спасяване на пострадалите лица, ако има такива, и за

дотвратяване на по-нататъшното разпространение на аварията

ласно плана за безопасност и здраве, съответно съгласно плана

предотвратяване и ликвидиране на аварии.

Участниците в строителството са длъжни да вземат мерки и

запазване на разрушените, повредени и деформирани части на жа в положението им след аварията. Размествания на разрушеНИ'~~~ части до идването на техническата експертна комисия се дoпvca!.ll само ако това се налага за спасяване на пострадали лица или за

ратяване на по-нататъшното разпространение на аварията.

ванията се отразяват в констативния протокол или се съставя

лен протокол с точното им описание.

При постъпване на уведомление за настъпила авария по

на строителството органите на Дирекцията за национален сто" .. -лен контрол, съвместно с органите на общината (района) по нахождение на строежа, незабавно извършват проверка на място съставят конетативен акт по образец, който е приложение към редбата за обследване на аварии в строителството. Въз основа на тавения конетативен акт началникът на Дирекцията за националfJ строителен контрол или упълномощеното от него длъжностно

незабавно издава заповед, с която се разпорежда незабавно спирd изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи, с ключение з:а необходимите мерки, предписани като неотложни

разно характера на аварията.

Със t:ъщата заповед се разпорежда и незабавно обезопасяв~ на строежа и изпълнение на укрепителни мерки, съобразени с на авария1а и предписани от квалифицирано правоспособно ческо лице, определено със заповедта, с оглед локализиране на

рията и нецопускане увреждане на съществуващите сгради в

имот (ако ~~Ма такива), както и в съседните имоти.

Запсведта за спиране на строителните и монтажните работи строежа сс:: връчва незабавно на заинтересуваните лица.

Въз )Снова на полученото уведомление за авария, възникнаj по време m строителството, в тридневен срок началникът на цията за юционален строителен контрол или упълномощеното от

длъжностю лице издава заповед за назначаване на техническа

пертна коNИсия. Със заповедта се определят съставът на техничс

та експертш комисия и срокът за съставяне на протокол за

не на аваршта. Протоколът за проучване на аварията се съставя

§ 2. Обследване на аварии в строителството

181

1Юразец, който е приложение към Наредбата за обследване на аварии 11 строителството.

Техническата експертна комисия се председателства от пред­п·авител на Дирекцията за национален строителен контрол. За члe­tmne на комисията при необходимост може да се назначават и предс­tщштели на съответната община (район) по местонахождение на стро­r жа, както и представители на Националната служба "Пожарна безо­шеност и защита на населението", Главната дирекция "Национална ~·Jtужба "Гражданска защита", Изпълнителната агенция "Главна инс­ltскция по труда". За членове на комисията може да се назначават и фнзически лица, притежаващи пълна проектантска правоспособност 1111 съответната част на проекта, които изготвят техническа eкcпep­I'II 'Ja за състоянието на авариралия строеж или на част от него.

В техническата експертна комисия не могат да бъдат включва­"" представители на строителя и другите участници в строителство-1'11, както и свързани с тях лица. Участниците в строителството или н·хни представители са длъжни да присъстват при обследването на 1111арията и да предоставят на техническата експертна комисия всич­

k 11 строителни книжа и други данни и документи, характеризиращи

11111ълнението на строителните работи и съответствието на вложени­н· строителни продукти със съществените изисквания към строежи­

н· , а в случаите на строежи, аварирали вследствие на ново строител­

,·тво- цялостната документация, в т.ч. за условията на експлоатация,

fi\'ЖИМа на работа и поддръжката.

Техническата експертна комисия установява причините за ава­рннта, като прави обстоен оглед, изяснява обстоятелствата, при кои­,.,, с станала аварията, изисква съставянето на чертежи, скици и фо­к·нимки, прави описание на авариралата и запазената част на стро­

жа. Комисията изразява становище по извършените проучвателни и 11роектни работи, по които е изпълнен авариралият строеж или част 1n· него, и за тяхната годност и доколко установените пропуски и греш­и са причинили аварията. В процеса на своята работа комисията

уt•пtновява съответствието на строителните продукти, в т.ч. системи,

омплекти, готови елементи, конструкции, изделия и детайли, със

t.ществените изисквания към строежите и техническите специфика­цин, на които те съответстват, определени с Наредбата за съществе­IIIIТС изисквания към строежите и оценяване съответствието на стро­

мн·лните продукти, приета с Постановление N2 325 на Министерския ыtст от 2006 г. (обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г., попр. бр. 3 и 9 от 2007 г.),

м L' одобрените инвестиционни проекти, за което изисква представя­МI'ТО на необходимите документи. Комисията установява и съответ-

182 Глава седма. ОБСЛЕДВАНЕ НА АВАРИИ В СТРОИТЕЛСТВОТО

ствието на вложените продукти със съществените изисквания и тех· ническите спецификации, определени със съответните наредби по За· кона за техническите изисквания към продуктите, на които вложени·

те продукти съответстват. За продукти извън обхвата на Закона техническите изисквания към продуктите се установява съответстви·

ето с изискванията на съответните нормативни актове, за което

мисията има право да изисква представянето на необходимите менти.

Техническата експертна комисия проверява съответствието

изпълнените строителни и монтажни работи с изискванията на вестицианния проект и на нормативните актове, в т. ч. по отнош~

на геометричните им размери и форми, установява допуснатите клонения и ги сравнява с допустимите, изисква необходимите менти за качеството на изпълнените строителни и монтажни

и актовете за скрити работи, прави при необходимост контролни питвания, като определя местата за вземане на образци и проби материалите или елементите на конструкциите, съоръженията и

сталациите. При нужда може да се направят и геоложки и vт.-пnn

ложки проучвания.

У становяват се действителните натоварвания в момента на

рията, метеорологичните и другите външни фактори, което се крепя с документи от компетентни държавни и други органи.

основа на тези данни се определят усилията в конструкцията, ако

товарва.тuта са по-големи от приетите в проекта.

От Т(:ХНИЧеската експертна комисия се установяват

те по вре~ на експлоатацията отклонения от нормите за технич« ката ексшюатация на сградата или съоръжението и допринасяне

им за авар:mта и се изискват необходимите справки, обяснения и кументи, юдени по време на експлоатацията.

Ком-~:сията има право да иска устни и писмени обяснения участнипи-:-е в строителството и ползвателите и да събира всички обходими ;~;оказателства за изясняване на аварията и причините

нея.

ТеХIИЧеската експертна комисия въз основа на техничесК8'11 експертиз~, изготвена от физическите липа - членове на комис~ констатацmте от огледите и проучването на инвеетипионните

екти, доси,то на строежа и останалите събрани документи и телства IIpf проучване на причините за аварията, констативния токол на уJастниците в строителството и констативния акт на

ните на Дiрекцията за национален строителен контрол, съвмес

§ 2. Обследване на аварии в строителството

183

общинската администрация, съставя протокол за проучване на ава­рията по образец, който е приложение към Наредба .N!! 1 от 2007 г. за обследване на аварии в строителството, включващ и задължителни 11редписания за ликвидиране на последиnите от аварията.

Неразделна част от протокола за проучване на аварията са тех-11Ическата експертиза, екипи, чертежи, изчисления, строителни кни­

жа, актове и протоколи, съставени по време на строителството, сним­

ков материал, протоколи със заключения и резултати от извършени­

l 'е изпитвания и измервания, свидетелски показания и други.

За осигуряване на бързо и ефикасно отстраняване на последи-1\ИТе от аварията началникът на Дирекцията за национален строите­юн контрол или упълномощено от него липе може да дава допълни-

1 ·елни предписания и нареждания до заинтересуваните липа, които са

li\дължителни за тях, извън препоръките и предложенията на техни­

•lеската експертна комисия.

Протоколът на техническата експертна комисия за проучване и документиране на аварията се съобщава незабавно на 1аинтересуваните липа от органите на Дирекцията за национален стро­ителен контрол и може да се обжалва в седемдневен срок пред начал-1111Ка на Дирекцията за национален строителен контрол или упълно­мощеното от него лице, което със своя заповед е назначило комиси­

мта. След изтичане на срока за обжалване протоколът на техническа­l"i\ експертна комисия се одобрява от началника на Дирекцията за llilционален строителен контрол или от упълномощеното от него ли-

1\е , което е назначило комисията.

Органът, назначил комисията, може да не одобри протокола за llf>следване на аварията и да назначи нова техническа експертна ко­мисия в друг състав в седемдневен срок от неодобряването.

За изготвената и одобрена техническа експертиза възложите­nит изплаща на членовете на техническата експертна комисия въз­

llаrраждение.

Предписанията, указанията и нарежданията по одобрения про­ткол на техническата експертна комисия са задължителни за участ-

111Щите в строителството и/или за ползвателите в случаите на авария 1111 съществуващ строеж, настъпила в резултат на ново строителство.

Отделни мероприятия, които са неотложни съобразно характе­ра на аварията, по решение на комисията се изпълняват веднага от

1111ределените от нея липа преди одобряването на протокола. Необхо­\llмите за изпълнение мероприятия се вписват от членовете на тех-

184 Глава седма . ОБСЛЕДВАНЕ НА АВАРИИ В СТРОИТЕЛСТВОТО

ническата експертна комисия в заповедната книга на строежа. В слу· чаите, в които заповедна книга не е налице, необходимите мероприя• тия се предоставят на участниците в строителството в писмен вид. За. предписаните неотложни мероприятия се уведомяват незабавно ганите на Дирекцията за национален строителен контрол.

За необходимите строителни и монтажни работи, свързани ликвидиране на последиците от аварията, се изготвя инвестиционеа

проект и се издава разрешение за строеж по общия ред, като в nроек: .. та се включват и изпълнените предписани неотложни работи.

Строителството, спряно със заповед на началника на ,ци.vс&.•

цията за национален строителен контрол или на упълномощено

него лице, при възникнала авария по време на строителството,

да продължи с разрешение на органа, който я е издал, след издаденq

разрешение за строеж по общия ред и заплащане на дължимите награждения на членовете на техническата експертна комисия и

ложените глоби и имуществени санкции.

§ 3. Административнонаказателна отговорност

За нарушения на Наредба N2 1 от 2007 г. за обследване на рии в строител:;твото, както и за неизпълнение на предписанията

одобрения про':'окол на техническата експертна комисия за проучв&о~

не на авариите, се налагат предвидените в Закона за устройство територията глоби, ако нарушителят не подлежи на по-тежки накщ

ния, предвидени в други закони.

Въз оснооа на констатациите в одобрения протокол на ческа та експерrна комисия за обследване на авария по време на ителството, органите на Дирекцията за национален строителен трол по местоmхождение на строежа или служителите в общинскаТI (районната) адillШИстрация образуват административнонаказатеJIНi производство срещу виновните лица. Началникът на Дирекцията национален строителен контрол или упълномощеното от него

ностно лице налага глоби и имуществени санкции по реда на за устройство :на територията.

ГЛАВА ОСМА

АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА ПО ИЗДАВАНЕ И ОСПОРВАНЕ

185

НА ИНДИВИДУАЛНИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ ПО ЗУТ В КОНТЕКСТА НА НОВИЯ АДМИНИСТРАТИВНО­

ПРОЦЕСУАЛЕНКОДЕКС

§ 1. Административно производство по издаване на индивидуални административни актове

1.1. Определение за индивидуален административен акт

До влизането в сила на Административнопроцесуалния кодекс 111 изясняване съдържанието 'на понятието индивидуалец адМИНИстра­

вшен акт (ИАА) в областта на устройството на територията се пол­щат две легални дефиниции - общата дефиниция, дадена в чл. 2 ЗАП, 11 определението, предвидено в устройствения закон.

Съгласно чл. 214 ЗУТ, индивидуални административни актове 1111 смисъла на закона са:

1. актовете за устройство на територията по чл. 1 от закона, отказите за издаване на такива актове и административните

актове за отмяна или оставане в сила на актове, издадени по

административен ред, с които се създават права или задъл­

жения или се засягат права или законни интереси на отделни

физически или юридически лица, независимо дали изрично са посочени като адресати;

2. актовете пот. 1, издадени от Дирекцията за национален стро­ителен контрол, от кметовете на райони и кметства, от глав­

ните архитекти и други овластени длъжностни лица в облас­тните, общинските и районните администрации;

3. актовете за спиране, за забрана на ползването и за премахва­не на незаконни строежи.

Съществуването на две легални дефиниции не създаваше без­llоrжост в теорията, нито правеше практиката единна.

Новото определение за ИАА има значително по-широк обхват 11ключва в приложното поле на кодекса необхванати от отменения

186 Гла ва осма. АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА ПО ИЗДАВАНЕ И ОСПОРВАНЕ ..

ЗАП административни актове, а преследваната от законодателя цеп

е да се даде максимална защита на правата и законните интереси на

засегнатите от действията на администрацията лица.

При изясняването на новата легална дефиниция за ИАА, даде• на с АПК, болшинството от актовете по ЗУТ се очертават като при· надлежащи към категорията на тези по чл. 21, ал. 1 АПК, а именно представляват изрично писмено волеизивление на административен

орган, направено въз основа на правна норма, с което се създават

права или задължения или непосредствено се засягат права, евободн или законни интереси на отделни граждани или организации -такива

са всички актове на кметовете на общините и на общинските съвет1 за одобряване на подробни устройствени планове и техните измене­ния, всички актове на органите на ДНСК за спиране, за забрана ползването и за премахване на незаконни строежи, всички разре1

ния за строеж, издавани от главните архитекти на общините и ните, от областните управители, от министъра на регионалното витие и благоустройството и др.

Към тази група се причисляват и изричните писмени да се издадат подобни актове, когато постановяването на отказите изрично предвидено от ЗУТ- например изискването на чл. 146 да се издаде изричен мотивиран отказ за одобряване на инвестициоl нен проект; заповедта на министъра на РРБ по чл. 167, ал. 3 ЗУТ, която постшовява отказ за издаване на лиценз за извършване на

ка за съответствие на инвестиционните проекти и упражняване

строителен надзор и др.

В об:хвата на алинея първа се включват и изразените чрез клудентни ~ей ствия вол е изявления (например отказ за издаване разрешение за строеж, изразен чрез предприети действия от община ката администрация по установяване на незаконно строителство;

каз за допускане изработването на изменение на ПУП поради издавt не на запоrед за налагане на строителна забрана и др.).

ИААот категорията на тези по чл. 21, ал. 1 АПК са и волеизd леиията, изискуеми от определена правна норма, но изразени

лудентно wqeз бездействия (например непроизнасяне в срок по дена жалбасрещу издадено разрешение за строеж по чл. 216 ЗУТ).

Новирешения дава АПК за една група административни ве, издаваm: по ЗУТ, които до момента предизвикваха множество рове както 3 административната, така и в съдебната практика но същнос'Па и правните инструменти за атакуване, най-вече за

дали за тm се прилагат нормите на Закона за административн<>11 производстю или Закона за административното обслужване на

§ 1. Административно производство по издаване на ИАА 187

'lическите и юридическите лица.

АПК реши този спор кардинално. С влизането му в сила и от­мяната на ЗАОфЮЛ административните услуги бяха приравнени на ИАА. По този начин някои характерни за областта на устройството на територията административни услуги вече се подвеждат под раз­

Jtичен нормативен режим на издаване и обжалване.

Типични примери за това са удостоверението за търпимост и издаването на скица на поземлен имот в границите на урбанизирани­

те територии. Следвайки логиката на легалната дефиниция за ИИА, и скицата, и удостоверението за търпимост попадат в категорията на

ИАА по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК като волеизянление за издаване на документ от значение за упражняване на конкретно право - на

конкретно застрояване в единия случай или на правото строежът да

не се премахне в другия случай. При втори прочит обаче на цитирана­та алинея се вижда, че законодателят вероятно е имал предвид тук да

уреди случаите, в които издаването на документа следва задължител­

•ю да бъде предхождано от волеизявление, което именно представля­на ИАА. Ако е така, то тогава разглежданите актове не се включват t-ук, тъй като ЗУТ не предвижда отправянето на изрично волеизявле­ttие, след което да се издават скицата или удостоверението за търпи­

мост. Независимо от това, предвид спецификата на устройствената материя, и в двата случая самото волеизивление се изразява чрез

1•окумент1 - скица - извадка от ПУП или удостоверение за търпи­

мост и те, както и волеизявленията, с които изрично се отказва изда­

нането им, са ИАА по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК.

Подобно е положението с визата за проектиране тогава, кога­то издаването И не е задължително. По принцип визата не е абсолют­tЮ условие да започне проектиране и строителство (чл. 140, ал. 1 ЗУТ). В тези случаи издадената виза изпълнява същата роля, каквато и ски­tщта-извадка от ПУП, тя няма самостоятелно приложение, но носи ttнформация на възложителя, проектаята или други заинтересувани llttцa за конкретното застрояване на един урегулиран поземлен имот.

llоради това издаването на виза ще представлява волсизявлението за ttщаване на документ от значение за упражняване на определени

ttpaвa (чл. 21, ал. 3 АПК). Различна е хипотезата на чл. 140, ал. 3 ЗУТ, r·oraвa, когато визата е задължителен елемент, за да се докаже зако­

tюсъобразност на строежа, като в част от изброените в нормата слу­'IНИ визата играе ролята на ПУП. Тогава визата не подлежи на самос­тятелно обжалване, тъй като е елемент от сложен фактически със-

1 Пенчев, К, И Тодоров, Г. Ангелов, Б. Йорданов. Адмmшстративнопроцесуа-11"11 кодекс. Коментар. Изд. "Снела", с. 94.

Глава ocм ru. АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА ПО ИЗДАВАНЕ И ОСПОРВАНЕ ...

188

тав по разрешаване на строителството и на контрол подлежи край­ният административен акт - например при разрешаване на допълва­що застрояване само между два УПИ по чл. 41, ал. 2 ЗУТ, при раз­решаване на временни строежи по чл. 50 ЗУТ и др.

В светлината на новия АПК интерес представлява изясняване­

то на правната природа на издаваното от общинската администрация удостоверение, с което се доказва фактът, че разрешението за строеж е влязло в сила - изключително важен момент от процеса на строи­

телство, предвид обстоятелството, че съгласно чл.157, ал. 2 ЗУТ про­токолът за откриване на строителна площадка и определяне на стро-, ителна линия и ниво се извършва при влязло в сила разрешение за строеж т.е. едва тогава реално може да започне изпълнението на стро­ително - монтажните работи. В таз~ връзка актът на удостоверяване, е ИМ по смисъла на JЩ. 21, ал. 3 АПК и отказът за неговото издава­не подлежи на обжалване.

Нормативното изисквание за заверка на заповедната книга на строежа също предполага развитие на конкретно производство.

Доскоро тази заверка бе предоставена на общините и на ДНСК. га в масовия с.'lучай лицето, упражняващо строителен надзор за стро­ежите от пърЕа до четвърта категория, или техническият ръководИ"

тел за строежите от пета категория заверява заповедната книга

строежа. Само когато разрешението за строеж е издадено от тния управител или от министъра на РРБ, заповедната книга се верява от ДНСК. По ЗАП и ЗАОфЮЛ заверката представляваш~ същинска административна услуга. Сега актът на заверка на ведната книга не може да се причисли към актовете по чл. 21, ал. АПК. Той няи:а самостоятелно правно значение, не засяга

законни интереси, но ако липсва заверена заповедна книга, ,.."..,.n..w телството фаiтически не може да започне, а ако все пак

влиза в действие административна принуда - спиране от кмета общината (ра:fона) или от РДНСК, на основание чл. 224, ал. 1, т. ЗУТ. Следвайки духа на новата нормативна уредба, излиза, че верката на заnоведната книга представлява ИАА по смисъла на 3 от чл. 21 АПК. Тогава трябва да се разсъждава дали е възможнс субект, койтопе е административен орган, а организация

ната консултштска фирма, упражняваща строителен надзор) да издаде. Незаmсимо че чл. 21, ал. 3 АПК не посочва изрично, организиция може да го прави, това е допустимо. Щом на орг"uт.. ция е предосивена възможността да прави волеизявления, с

да засяга пряю и непосредствено права и законни интереси на

делни граждаш и организации (чл. 21, ал. 1 АПК), то безспорно

§ 1. Административно производство по издаване на ИАА 189

е допустимо и да удостоверява факти с правно значение. В подкрепа на подобно заключение е и самата легална дефиниция за "админис­тративен орган", дадена с § 1, т. 1 от ДР на АПК, която приравнява на административен орган не само този, който принадлежи към сис­

темата на изпълнителната власт, а и всеки носител на администра­

тивни правомощия, овластен въз основа на закон.

На пръв поглед аналогична позиция би следвало да се възприе­ме и по отношение актовете на консултанта, упражняващ строителен

надзор за заверка на контролираните проектни нива (изкоп, цокъл, корниз - стреха и било) - те също нямат самостоятелно значение, но липсата им представлява препядствие за продължаване на строител­

ството.

Много повече обаче са аргументите в полза на противното ста­IЮвшце. С акта на заверка, извършена по реда на Наредба N!!3 за със­l'авяне на актове и протоколи по време на строителството, се устано­

вява съответствието на строежа с одобрените инвестиционни проек­I' И, разрешението за строеж и протокола за определяне на строител­

на линия и ниво. Заверките се правят в процеса на оформяне на опре­нслен акт, съставян по време на строителството -протокола за опре­

нспяне на строителна линия и ниво, който не подлежи на контрол.

Когато в хода на проверка на някое от контролните нива упражнява­щият строителен надзор установи съществени отклонения от строи­

I 'Слните книжа, той издава заповед за спиране, т.е. констатираните

отклонения в случая се явяват елемент от производството по спиране

на строителството ~ именно актът на спиране ще подлежи на оспор-

1\ане от заинтересуваните лица.

АПК запазва нормативното регламентиране на мълчаливия oт­kiiЗ. Според чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в срок се смята за мъл­•нtлив отказ да се издаде актът, а когато специални закони го предвиж­

нат, непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие.

По ЗУТ няма мълчаливо съгласие.

ЗУТ е специален закон по отношение на Закона за ограничава­llt' административното регулиране и административния контрол вър­ху стопанската дейност. Единственото изключение е предвидено във 11р 1,зка със съгласуването на проектите за устройствени схеми и пла­

I111Ве от заинтересуваните ведомства - чл. 121, ал. 2 и чл. 128, ал. 6 tYT.

Кодексът запазва стария регламент на ЗАП и не приема за ИАА 111 l!lеизявленията, действията и бездействията, когато са част от пpo­lt 1110дството по издаването, или от производството по изпълнението

190 Глава осма. АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА ПО ИЗДАВАНЕ И ОСПОРВАНЕ ...

на индивидуални административни актове. Те не могат да бъдат об­жалвани самостоятелно или да им се придава самостоятелно правно

значение (чл. 21, ал. 5 АПК). Така се затвърждава установената ад­министративна и съдебна практика, че не са ИАА писмата, с които се уведомяват лицата, подали сигнали или жалби за резултатите от из­вършени проверки и направените констатации; констативните акто­

ве и констативните протоколи от извършени проверки на общински­те служители или на служителите на ДНСК; решенията на общин­

ските експертни съвети; заповедите за назначаване на държавни при­

емателни комисии; писмата, с които адресатите на влезли в сила за­

поведи за премахване на незаконни строежи или застрашени от са­

мосрутване строежи се уведомяват за датата и часа на насрочено при­

нудително изпълнение и др.

Не представляват ИИА вътрешноведомствените актове, с ко­

ито се създават права или задължения за органи или организации,

подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права,

свободи или законни интереси на граждани или юридически лица

(чл. 2, ал. 2, т. 3АПК). Интересна е добавката в АПК, която липс:в8• ше в ЗАП (чл. 3, т. 4 ЗАП). Практиката познава редица случаи, 1 които предмет на съдебно обжалване стават разпоредителни писма за извършване на проверки от страна на кметове на общини до кме­

тове на райони или от началника на ДНСК до началниците на РДНСК. Макар косвено тези писма да засягат права и законни интереси, бе­зусловно не могат да бъдат предмет на самостоятелно обжалване първо, защото действително касаят вътрешната организация на

бота на конкре-:-на административна структура - и второ, защото могат пряко и в:епосредствено да засегнат права и законни пятf>n.

на отделни лица или организации.

1.2. КОАtмтентност

Когато с1ециален закон не определя органа, който трябва издаде админисгративния акт, чл. 23, ал. 1 АПК въвежда общата петентиост по 1ъпроси от компетентността на органи на общи административmят акт да се издава от кмета на общината, а в чаите по чл. 4t от Закона за местното самоуправление и мt>r.т администрация- от кмета на кметството или на района правомощията fiМ.

Подобнорешение бе възприето и от ЗАП (чл. 6, ал. 4). ВъпросИ1е относно компетентността на органите на aдwuuuaw

§ 1. Административно производство по издаване на ИАА

191

rрацията пораждат множество спорове при прилагането на ЗУТ и са свързани най-вече с баланса и съотношението на правомощията между местната общинска власт и органите на Дирекцията за национален tтроителен контрол. Този въпрос подлежи на самостоятелно изясня­IIННе при разглеждането на проблемите, касаещи административния контрол по ЗУТ.

С влизането в сила на ЗУТ през 2001 г. се даде отговор на един от големите проблеми на ЗТСУ и ППЗТСУ, свързан с непрецизната 11 остаряла нормативна уредба, уреждаща функциите на администра­r ивните органи за одобряване и изменение на подробни устройствени rrланове. Решението бе постигнато с предвиждането на нарочни тек­t·тове, които да регламентират компетентностите на административ­тtте органи по отношение одобряване на планове, включително въз­можностите за делегиране на правомощия, съобразени със съвремен­trнте организационните структури на отделните администрации. Пo­llllaтa през 2003 г. на разпоредбата на § 187 ЗУТ и възможността об­щинските съвети да потвърдят актове за одобряване и изменение на 1юдробни планове, издадени от главните архитекти на общини (райо­ни) и от кметове на района, независимо от възникналите спорове до­колко е допустимо и законосъобразно, даде решение на патовата си­rуация, в която бяха попаднали много общини в страната, поставени 11рсд опасността влезли в сила и подлежащи на изпълнение ПУП б'ез­~rючно да бъдат атакувани по съдебен ред и актовете за тяхното одоб­рмоане да бъдат прогласявани за нищожни.

Все още в административната практика съществува разнобой и Мrразбиране на въпросите относно възможностите, които законът дава n оправомощаване на длъжностни лица от състава на определена аминистрация да упражняват правомощията на титулярите - адми-истративни органи. Макар, че съществува достатъчно съдебна прак­ка по въпроса, двата института на делегирането на правомощия

011равомощаването) и на заместването продължават да се смесват rrресъздаването им да се превръща в противоречива и порочна ад­ивистративна практика.

Делегирането е специфичен начин на възлагане на правомо­ик от компетентността на един административен орган за времен-1 изпълнение от друг подчинен нему орган или длъжностно лице.

tr Jrегирането означава делегиране на властта за упражняване на пра­tмощията, както и отговорността за това. 2

2Лазаров, К, E.,n. Къндева, Ал. Еленков. Коментар на административнопроцесу­IШН кодекс. Издание на Център за обучение на адвокати "Кръстьо Цончев", с. 176.

192 Глава осм .а. АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА ПО ИЗДАВАНЕ И

Устройственият закон е възприел два подхода, уреждащи зако­носъобразното делегиране на правомощия.

ЗУТ позволява делегиране на правомощия с общата разпоред• ба на § 1 от допълнителните си разпоредби, според която МИНИС'J'Ьоt рът на РРБ може да предостави свои функции по ЗУТ на ~амест~• те си и на други длъжностни лица в системата на

Областният управител също може да предостави свои функции закона на заместниците си или на други лица от областната админи"' трация.

Право да делегира своите правомощия има и кметът на ната. Той може да предостави свои функции по ЗУТ на замест1 си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица общинската (районната) администрация. Не на последно по важнос място ЗУТ допуска главният архитект на общината да предостаi свои функции на други длъжностни лица от състава на администрация.

Другият възприет от ЗУТ способ за делегиране на властнически функции е възможността за оправомощаване, дена с отделните правни норми - например правомощията на

ника на ДНСК по чл. 222, 225 и 237 ЗУТ. Ако не е спазен един от горните способи, и то писмено с

на заповед, за да е валидна делегацията, възможността едно

ностно лице да упражни чужди властнически правомощия, без титуляр на с-ьответната длъжност, е заместването. За замества не е нужно издаването на заповед. При него един служител, вайки се пряко на своето служебно положение на заместник, вместо замествания, без да е нужно изрично нормативно ОВJна.,; • не3, т.е. не е небходима изрична заповед за заместване. За за доказване ·~акта на заместване при последващо съдебно uu.ll\. .... '"

не се прибягва до издаване на заповеди за разпределение на между замес1ници на титуляра или другите ръководни длъ=и""""

лица от състаза на администрацията, които не са именувани

"заместници''. Ако не е издаден акт за вътрешНоведомствено пичаване на оункциите, тогава при съдебно обжалване на конкре1 ИАА фактът на заместване следва да се доказва всеки път с ни листове, зшоведи за комадиронка и др.

Не в т01и смисъл е преобладаващата съдебна практика, която трябва ~а има заповед за заместване (Решение .N'2 5646/17

3 Лазароf К Делегиране и заместване, сп. "Правна мисъл", кн. 2/1995.

§ 1. Административно производство по издаване на ИАА

193

1 на ВАС по адм. д . .N'2 3893/2004 г., II отд.; Решение М 8700/07.10.2005 1 на ВАС по адм. д . .N'2 5502/2005 г., II отд.; Решение .N'2 432/21.01.2004 г. ilil ВАС по адм. д . .N'2 9255/2003 г., II отд.; Решение .N'2 616/27.01.2003 г. 1111 ВАС по адм. д . .N'2 9626/2002 г., II отд.; Решение N2 2059/08.03.2004 г. 11.1 ВАС по адм. д. М 10196/2003 г., IV отд.). Съдебната практика е оtюбщена с Тълкувателно решение .N'2 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по t N'2 ТР-4/2002 г., с което администрацията трябва задължително да н· съобразява, предвид нормата на чл. 258 АПК. Според цитираното рt·шение при заместването предвид необходимостга от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична ltнсмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда за определения пе­раюд заместването му от друго подчинено нему лице. За определения /ll'f>ИOД заместващият изпълнява правомощията на замествания в пъ-11'11 обем, като върши това от името на замествания орган.

До момента при действието на ЗАП липсваха изрични правни 1111рми, които да регулират реда за решаването на спорове за компете­к·r между административните органи. По аналогия се прилагаха пpa­

IIИJJaтa на ГПК. (чл. 11 ГПК.). До приемането на АПК и попълването на пществуващата празнина споровете за подведомственост по ЗАП се ·щаваха от ВАС (Определение М10139/12.11.2003 г.на ВАС по адм. д. '>854/2003 г., 1 отд.; Определение N2 10645/20.12.2004 г.на ВАС по адм.

1 N~ 10122/2004 г., 1 отд.; Определение .N'211035/09.11.2006 г.на ВАС по tм. д . .N'210624/2006 г., П отд.; Определение М 11977/18.12.2003 г.на ВАС

1111 адм. д. N2 10460/2003 г., V отд.; Определение .N'2 170/10.01.2003 г.на ЛС' по адм. д. N2 10641/2002 г., II отд.).

Сега благодарение на изричната норма на чл. 19 АПК спорове­щ компетентност между административни органи се решават от rtия им по-горен административен орган. Когато няма такъв, спо­се решава с определение от съответния административен съд, а

1 органите са от различни съдебни райони - от Административния - град София. Актовете на съда, с които се решават споровете за

•мнетентност, не подлежат на обжалване, поради което има риск от 1тиворечива съдебна практика на отделните админстративни съди­

ttнщ, което от своя страна ще създаде проблеми при обжалване на ·та новените ИАА във фазата на касационното съдебно обжалване.

l.З.Страни и заинтересувани лица в адлtинистративното производство по издаване на ИАА

В действащата нормативна уредба по устройство на територия­llt' се говори за страни, а за заинтересувани лица, като в болшин-

Глава осма. АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА ПО ИЗДАВАНЕ И

194

ството от' случаите между тези две понятия се поставя знак за ство. На пръв поглед изглежда, че ЗУГ възприема удачно решение въпроса с определянето кръга на заинтересуваните лица в ~~~""nuw административни производства.

Разпоредбата на чл. 131 ЗУТ изчерпателно посочва кои заинтересувани лица при съгласуването и одобряването на устро твени схеми и планове и техните изменения. Член 149, ал. 2 установява лимитативно заинтересуваните лица, на които да се съобщи издадено разрешение за строеж, и следователно са лицата, които трябва да участват както в производството по даването, така и в производството по неговото обжалване по на чл. 216 ЗУТ.

По-различно стоят нещата с определянето на лица в производства по констатиране и премахване на незакоiПIИ ежи. Според съществуващата съдебна практика ДИСК е специа ран административен орган, действа в максимална стер:ен при ята на оперативна самостоятелност и притежава функциите да нови или откаже премахване, като в последния случай постано актове не подлежат на обжалване. В този смисъл (Определение N! 13.06.2005 г. на ВАС по адм. д: N2 5198/2005 г., П отд.; ОпредеJ N2 7432/04.07.2006 г. на ВАС по адм. д. N2 5928/2006 г., П отд.; деление N'2 782/24.01.2007 г. на ВАС по адм. д. N2 371/2007 г., П РешениеN2 10770/26.11.2003 г. на ВАС по адм. д. N2 7655/2003 г., П

Преобладаващо възприетото законодателното решение с кретното изброяване на заинтересуваните лица действително е правилното и би следвало да не създава трудности. Реалното ние обаче е друго - тук се корени едно от основните затруд админисrративните служители, водещо в редица случаи до на сроковете при постановяване на ИАА по ЗУГ. Всъщност тите не са свързани с обстоятелството, че не могат да бъдат лени заин:тересуваните лица, а че не могат да бъдат реално поради липсата на формиран имотен регистър и адекватното и времени,) взаимодействие между различните административни тури, ашажирани с тази дейност.

С1гласно общата разnоредба на чл. 15, ал. 1 АПК админисrративния процес могат да бъдат административният (за фаза~а на съдебно обжалване), прокурорът и всеки граждаm организщия, чиито права, свободи или законни интереси са или били заrегнати от административния акт или от съдебното или за юито те биха породили права или задължения.

§ 1. Административно производство по издаване на ИАА 195

На етап издаване на ИАА новият АПК също съдържа разпо­редба, която регламентира кои са страните в административното про­изводство.

Според чл. 27, ал. 1 АПК с подаването на искането за започване или за участие в производството или с получаване на уведомлението

'Ja започване на процедурата заявителят, привлечените и встъпилите ·1аинтересувани граждани и организации стават страни в производ­

ството по издаване на индивидуалния административен акт.

В§ 1, т. 2 от допълнителните си разпоредби кодексът дава ле­• ·ална дефиниция за понятието организация - юридическо лице или сдружение на юридически или физически лица, което е организаци­онно обособено въз основа на закон. Типичен пример за подобни сдру­жения е гражданското дружество по ЗЗД. На фона на приложното 110ле на ЗУГ често използвана форма на обединяване на консултант­ски фирми за упражняване на строителен надзор на големи, сложни строежи е консорциумът по ТЗ под формата на гражданско дружест-110. В духа на новия АПК като страни в административното производ­ство може да се явят и отделни проектантски бюра, като обединения на проектанти по реда на Закона за камарите на архитектите и инже­нерите в инвестиционното проектиране.

Клоновете на търговци по смисъла на чл. 17 и сл. ТЗ не могат на бъдат причислени към организационно обособените по силата на шкон структури, поради което те не могат да бъдат страни в адми­нистративното производство по издаване на административен акт4.

Анализирайки разпоредбата на чл. 27, ал. 1 АПК, се вижда, че lta този най-ранен етап от развитие на процедурата по издаване на 11кта законодателят не държи сметка дали заявителят, който поста­

ин началото на производството, има пряк и непосредствен правен ин­

•·ерес за това, т.е. в началото на производството заявителят става стра­

IШ с факта на подаване на жалбата или искането. Дали той е надлеж­на страна, водещият производството орган ще провери на един по­

k ,,сен етап и ако установи противното ще прекрати производството,

(к.~з да разгледа искането по същество. Но производство е имало ма­кар да се окаже, че лицето, което го е стартирало, е страна единстве­

но по процесуалното правоотношение, не и по материалното право­

••тlюшение.

Издирването на всички необходими участници в едно админис­• ·tнtтивно производство и конституирането им като страни влече след

4 Пенчев, К и др. АПК. Коментар, с. 48

196 Глава осма . АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА ПО ИЗДАВАНЕ И ОСПОРВАНЕ ...

себе си цяла поредица от нови задължения за водещия производства. то орган, които ако той изпълни, постига спазването на процесу8J11111-

те изисквания на закона.

АПК категорично прогласява задължението на адмшmстратив­

ния орган да издири заинтересуваните лица и да им предостави реал­

ната възможност да участват в административното производство

издаване на акта, т.е. да придобият качеството страни. Това задълже·· ние е проявление на принципа на служебното начало. Текстът чл. 9, ал. 2 АПК е безапелационен и заповядва на водещия производ• l ството орган да събира всички необходими доказателства и няма искане, щом това е необходимо за издирване на обективната истина.

Кодексът дава ново решение за участието на страната в водството, установявайки реципрочност в отношенията - тя не

има право да участва, но и задължение за това, включително следва

оказва съдействие на органа при събирането на доказателства (чл. ал. 2АПК).

Нещо повече - страните в административното производство длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и

се намират при административния орган. Това правило има приорИ• тет в производството по издаване на акта пред задължението на

министративния орган сам да събере доказателствата5 .

Пълните гаранции, които АПК дава на страните за ефектиu~tt участие в административното производство, се затвърждава от

ното право, 01 една страна, и от задължението на административНИ~

орган - от друга страна, да им осигури възможност да

документите по преписката, както и да си правят бележки и изваДIСI включително при наличие на технически възможности - копия

документите за тяхна сметка (чл. 34, ал. 1 АПК). Не на последно място в процеса на издаване на акта водещiU

производство·ю орган осигурява на страните възможност да изразli становище по събраните доказателства, да правят писмени исканиJI възражения. Jlзключение от правилото се прави само в случай, решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури жив<У

или здравето 1а гражданите или да се защитят важни държавни

обществени и1тереси (чл. 34, ал. 3 АПК).

Логичие е решението на законодателя, дадено с на чл. 12, ал. 2 АПК, с което страните (следва да се разбира

5 Пенчев, l и др. АПК. Коментар, с. 32.

§ 1. Административно производство по издаване на ИАА

197

11адлежните страии) в административното производство осъществя­ват правото си на достъп до информацията в производството по реда 118 АПК, като получават копия от документи, запознават се с издаде­ните междинни процесуални актове и т.н., а всички останали лица,

които не са участници (страни) в производството, осъществяват дос­l ' ьп до административната преписка само по реда на Закона за дос-1 ьп до обществена информация.

В заключение е наложително повторно да се акцентира върху факта, че издирването на всички заинтересувани лица и реално пре-1\ОСтавената им от административния орган възможност да участват

11 административното производство представляват в пълна степен ус­JIОВИЯ за постановяването на законосъобразен ИАА. Когато на прак­l ·ика след издаване на акта се окаже, че не всички заинтересувани

JJица са встъпили или са били привлечени в производството като стра­ви, те притежават надлежната процесуална легитимация и могат да

у•1астват в производствата по административно и/или съдебно обжал­щше на издадени ИАА. 6

Административният кодекс запазва добре познатото и добило 1 ражданетвеност решение относно института на представителство­' о на гражданите и организациите в административния процес, пред-111tждайки възможността да се представляват по закон и по пълномо­щие по реда на ГПК.

Съгласно кодекса нов момент в производството по издаване IШ ИАА, който ще намери отражение и по ЗУТ, е този за възмож­Jюстта страните в административното производство да бъдат предс­

t·авлявани пред водещия производството орган с писмено пълномощно

t 11отариална заверка на подписа и от други граждани или организа­

нни (чл. 18, ал. 2 АПК). До момента ЗАП не позволяваше подобно ~шение и това водеше до множество противоречиви интерепрета­

нии, възприети от различните административни структури, от една

~·трана, а от друга - ги "задръстваше" от писмата и възраженията на (~t• '!брой мними пълномощници.

1.4. Доказателства и доказателствени средства

При разглеждане на нормативните текстове на АПК, урежда­Щ\! относимите доказателства и допустимите доказателствени сред­t"rна, проличава в пълна сила залегналият в целия кодекс принцип на &'Jiужебното начало.

6 Пенчев, К и др. АПК. Коментар, с. 106.

198 Глава осма. АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА ПО ИЗДАВАНЕ И ОСПОРВАНЕ ...

Доказателствата по АПК се събират служебно от админнстра· тивния орган, освен в предвидените в кодекса или в специални за­

кони случаи. С нарочния запис в АПК се цели спиране на порочната административна практика работата по даден случай да се огранича~ ва в рамките на документите, представени от страните. Ако фактите и обстоятелствата по една преписка не са установени по вина на ад­министративния орган, без последният да представя доказателства, че е положил необходимите усилия в този смисъл, е налице порок:

при издаването на ИАА и основания за неговата отмяна по предвиде­

ния законов ред.

Съгласно чл. 37, ал. 1 АПК доказателства в производството по издаване на ИАА са данните, които са свързани с факти и обстоятел­ства от значение за правата или задълженията или законните интере­

си на заинтересуваните граждани или организации и са установени

по реда, предвиден в кодекса.

По аналогия с ГПК не подлежат на доказване общоизвестиите факти, фактите, за които законът формулира презумпцнн, както И фактите, които са известни на органа служебно.

За първи път в кодекса се съдържа изричен текст, по силата на

който в процеса на събиране на доказателства страните имат пр~ тайните им, вiUiючително тези, засягащи личния им живот, произ­

водствените и nрофесионалните им тайни, да не се разпространяват; освен в предвидените от закона случаи. Задължение на всеки адми· нистративен О}Уан е да създаде необходимата организация, за да де запазена тайната на страните в производството.

Благодарение на възможностите, регламентирани с чл. 41 и 4: АПК, доказате11ственият материал по конкретна администра преписка може безпроблемно да се попълва посредством събираве'J на документи cr страните и от неучастващи в производството както и посредством издаване на удостоверение за снабдяване с кументи от държавни органи. И двата способа могат да намерят роко приложен1е в административните производства по ЗУТ, много често уд'>лжаването на сроковете за произнасяне е в резу.п"'"''""

от укриване на цокументи или забавяне на тяхното представяне. веждането на зщължението за представяне на документи от страни· 1 те в производс'!Вото или на неучастващи граждани или организа~ ще позволи в :пълна степен да се ангажира както тяхната админи~

тративнонакаЗtтелната отговорност, така и отговорността им по

щия исков ред.

БезспорНl е ползата от кратките срокове, които АПК предвиж·

§ 1. Административно производство по издаване на ИАА 199

111, за издаването на удостоверения или други документи с правно зна­

'll'ние, необходими за срочното приключване на производствата (•111. 42 АПК). В случаите на неизпълнение на задълженията на дър-

IШНИте органи възникват основанията за ангажиране на админист­

рt~r•ивнонаказателната отговорност по ЗУТ на конкретните виновни IНI,жностни лица или на отговорност по реда на Закона за отrовор­rк··r на държавата и общините за вреди.

АПК съдържа нормативен текст, в който неизчерпателно, как­' и в отменения ЗАП, се посочват допустимите доказателствени рt•дства.

Действително изброяването в чл. 39, ал. 1 АПК не е лнмита­иrsно. В кодекса е записано, че фактите и обстоятелствата в адми­Мitстративното производство могат да се установяват освен чрез обяс­

rния, декларации на страните или на техни представители, сведе­

IЩ писмени и веществени доказателствени средства, заключения на

щи лица и чрез използването на други средства, които не са забра­

"" със закон, освен ако специален закон предписва доказването на

мкои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства.

Липсата на ограничения по отношение на допустимите дока­IН~лствени средства ще способства за вземането на гъвкави реше-1111 nри изясняването на многопластовата и противоречива материя

11 '3УТ. До момента в административните производства по закона tlo•rти не се използваха експертизите на вещи лица (може би с изклю­ниена производствата по документиране на строителни аварии и в

инични случаи в процедурите по освидетелстване на строежи, зае­

шнени от самосрутване), веществените доказателства, да негово­м пък за свидетелски показания и други популярни доказателстве­

t'редства в гражданското право. Освен огледи на строежи и строи­площадки, за изясняването на случаите, масово по ЗУТ се при­

r·аха като доказателствено средство обясненията на страните, пре­

мно под формата на възражения - наnример срещу обявени пред­llщания на ПУП или срещу съставени констативни актове.

"Много популярни" доказателствени средства по ЗУТ бяха пис­llите декларации, но в една единствена насока, за доказване на ед-

' ~~1\ИНСтвено обстоятелство- времето (периода) на извършване на ra конен строеж главно в производство по неговото узаконяване.

11 К и сега няма да допуска с писмени декларации по чл. 43 АПК да уt·тановяват факти или обстоятелства, за които специален закон 1\Вижда доказване с официален документ - наnример наличието разрешение за строеж се доказва само с неговото представяне;

.глава осма. АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА ПО ИЗДАВАНЕ И ОСПОРВАН

200

влизането в сила на разрешението за строеж се доказва с акта на

верка от страна на общината; съобщаването на заповед за одобряванl на ПУП - с протокол или обратна разписка, носещи подписите заинтересуваните лица; извършената оценка за въздействие околната среда - с решение по ОВОС и др.

С влизането в сила на АПК става безспорно положението, свидетелските показания от неучастващи в производството лица

допустимо доказателствено средство във всяко административно

изводство. Трябва да се отчита обаче фактът, че кодексът дnпvс~ свидетелските показания по изключение само за доказване на

от съществено значение за производството, които не моrат да се

берат чрез друг способ. Принципът изисква сведенията от ..-nтzтт""''

те да са писмени или по изключение устни - чл. 44 АПК. Съгласно чл. 45 АПК административният орган може да

зове страна да даде пояснения (обяснения), ако това е необходимо изясняване на случая или за изпълнение на предвидените действ1 както и когато специален закон предвижда това. Тази възможн~ може да се определи като нововъведена с кодекса и представлява

во на водещия производството орган по изключения, ако не може

писмено или по друг способ да събере обясненията на страна в водството, изрично да я покани за това, като насрочи заседание

нейното изСЛ)mване и покани за целта всички други страни.

За устните изслушвания както на свидетелите, така и на

ните, се съставят протоколи (по аналогия на чл. 46, ал. 2 АПК). НеизсЛ)mването на свидетелски показания или непризоJ

нето на страю за даване на устни обяснения по чл. 45 АПК не етавляват съществени процесуални нарушения тогава, когато

тите, нуждаещи се от доказване, са установени с друrи доказат

вени средства и събраните доказателства са безспорни. Когато тези доказате.1ства могат да се съберат само чрез посочените телствени срецства, а това не е направено и се стигне до нeи::sn~,;tu8

не на конкретната фактическа обстановка, е налице порок при ването на аК'!а и има основание за неговата административна

съдебна отмяш.

1.5. Из~аване на ИАА. Форма и съдържание на акта

Индивщуалният административен акт се издава, след

изяснят факт1те и обстоятелствата от значение за случая и се

дят обясненюта и възраженията на заинтересуваните граждани И ганизации, аю такива са дадени, съответно направени.-.::;,..=,._.,..,.,.,

§ 1. Административно производство по издаване на ИАА 201

разлика между АПК и ЗАП е в добавката в края на разпоредбата на •IЛ. 35 АПК "ако такива са дадени, съответно направени", от която може да се заключи, че в хода на производството административният

t)praн следва да отправи до заинтересуваните страни поне една пока­

IШ за обяснения, за да се развие производството законосъобразно.

На фона на приложното поле на ЗУТ това изискване има свое-1'0 специфично решение. ЗУТ предвижда изрично като право на стра­llата във всяко административно производство да дава обяснения. В

11роизводствата по одобряването на подробни планове и техните из­менения задължително проектите на ПУП се съобщават преди сами-1'1: актове за одобряване, а заинтересуваните страни имат право да 11равят възражения по представените им проекти. Във фазата на раз­решаване на строителството, когато възложителят не е единствена

!'трана (например при съсобствени поземлени имоти или при преуст­ройства на съществуващи обекти в сграда-етажна собственост), раз­решение за строеж се издава след изричното съгласие на всички

111интересувани лица- съсобственици, етажни собственици и др.

Във връзка с административния контрол върху устройството lta територията гаранцията за защита на правата на лицата, срещу които е започнало производството за спиране или премахване на стро­

t' ж, е законовото изискване за съставяне на констативни актове, кои-

10 да бъдат съобщени на заинтересуваните лица, за да могат послед-1111Те, ако прояват желание, да възразят срещу направените констата-

1111И.

За разлика от разпоредбите на ЗАП, по АПК съществува изис­rшането административният орган да провери допустимостта на про­

" rводството и само ако искането е допустимо да пристъпи към раз­' JIСждането му по същество (чл. 27, ал. 2 АПК). По този повод е нуж­rю да се знае, че по ЗУТ има административни производства, при кo­IITO процесуалните предпоставки за допустимост не се преценяват в

llt,лния им обем, особено що се касае за наличието на правен инте­рt.·с. Още по-точно е да се каже, че при тези производства към момен-1"11 на тяхното образуване административните органи действат в ycлo­llltнTa на специфична обвързана компетентност и жалбите или мол­r щте имат характера по-скоро на сигнали или предложения- например жалба срещу строеж, застрашаващ сигурността или жалба срещу не­rа конен строеж.

Съгласно чл. 32 АПК по производства, в които правата и за­II•ЛЖенията на страните произтичат от еднакво фактическо cъcтoя­

IIIIC и по които е компетентен един и същ административен орган,

Глава осма. АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА ПО ИЗДАВАНЕ И ОСПОРВАНЕ ...

202

може да се започне и проведе едно производство, засягащо повече от една страна. Възможността административният орган да съедини про­изводствата не е негово задължение, а право и не може да доведе до опорчаване на административното производство.

Една от големите новости в АПК, непозната до момента по ЗАП, е възможността за сключване на споразумение между страните в производството както във фазата на издаване на акта, така и по време на неговото оспорване по административен или съдебен ред.

В производството пред административния орган споразумени­ето може да бъде сключено между административния орган и стра­ните в производството или само между страните в производството. В последния случай административният орган одобрява писмено спо-

разумението.

Ако споразумението засяга въпроси, чието разрешаване изиск­

ва мнението или съгласието на друг орган, то се сключва, след това мнение или съгласие бъде дадено. В случай че с него се засяга~ права или законни интереси на лице, което не е участвало в сключва­нето му, споразумението не произвежда действие, докато не бъде одоб­рено от това лице писмено, т.е. одобряването е елемент от фактичес­кия състав за неговото възникване.

Страните могат да постигнат споразумение само ако то не про­тиворечи на закона- имат се предвид императивни нормативни поредби. Име:mо поради това обстоятелство възможностите по за прилагането на споразумението като вариант за решаване на спо­рове между с1раните са значително стеснени и ограничени, тъй болшинството от устройствените норми имат характера на импера•,

тивни.

Абсошсrно изискване на кодекса за сключването на споразу~ мение е това ца стане в писмена форма, която е форма за телност.

Когато споразумението е сключено на етап издаване на

то изцяло го шмества.

Когато споразумението се сключва по време на администра• тивно оспорвше на ИАА, със сключването, съответно с одобряван~ то му, адмию:стративният акт се обезсилва по право, без да е постановяваrето на акт за нарочиата му отмяна.

Принцшното решение, възприето от АПК, е индивидуалНШI'I администраnвен акт да се издава в писмена форма и при спазване чл. 59, ал. 2 АПК за наличието на задЪJIЖИтелнн елементи (рекви:

§ 1. Административно производство по издаване на ИАА 203

•и) . Писмената форма на ИАА е форма за валидност, т.е. когато изис­k нането за писмена изява на волеизявлението на административния

орган не е спазено, актът е нищожен.

У стни административни актове, както и административни ак­tове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само кога­т това е предвидено в закон, а подобни хипотези ЗУТ не урежда.

1.6. ПредваритеАно изпмнение на ИАА. Спиране, възобновяване и прекратяване на образуваното производство

Когато се говори за издаване на ИАА, съвсем естествено се 11оставя въпросът за неговото предварително изП'ЬЛИение. Общите •к·нования в АПК относно възможностите за допускане на предвари­l't' JtHo изпълнение на ИАА са в значителна степен осъвременени в ,·равнение със ЗАП.

Член 60, ал. 1 АПК позволява на административния орган да llkлючи разпореждане за предварително изП'ЬЛИение на акта, когато

тона се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите,

111 се защитят особено важни държавни или обществени интереси, щш опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено из­ныrнението на акта, или ако от закъснението на изпълнението може

111 последва значителна или трудно поправима вреда.

Всички тези основания в известна степен остават неприложи­и за една категория ИАА по ЗУТ, за които е допуснато предвари­шю изпълнение по силата на самия закон -това са актовете, изчер­

lштслно изброени в чл. 217, ал. 1 ЗУТ. За останалите актове по ЗУТ • може да се допусне от административния орган само след подроб­и изчерпателни мотиви, които да докажат, че е налице някое от

·тоятелствата по чл. 60, ал. 1 АПК. Нововъведение в сферата на предварително изпълнение по АПК

nыприетото от законодателя решение то да може да се допусне и

искане на някоя от страните в производството, в защита на особе­важен неин интерес.

ЗУТ не допускаше аналогично или подобно решение, но при llствието на отменените ЗТСУ и ППЗТСУ съществуваше нормата

11 IJЛ. 309, ал. 6 ППЗТСУ, позволяваща незабавно издаване на запо­/' 110 чл. 159 ЗТСУ за спиране на строеж, тогава, когато при подава­на жалбата или сигнала жалбоподателят представи нотариално

llt·peнa декларация, според която в случай на неправилното спиране

IC~rмa пълната имуществена отговорност за нанесените щети.

204 Гл ава осма. АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА ПО ИЗДАВАНЕ И ОСПОРВАНЕ ..

АПК установява правилото, когато предварителното

ние се допуска по искане на страна, административният орган да

ква съответната гаранция. Видът на гаранцията може да бъде на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека, които се

учредяват при спазване разпоредбите на чл. 180 и 181 ЗЗД. Норма· тивната уредба по отношение на гаранцията е максимално оскъдна поражда множество неизвестни, на които може да се даде отговс

единствено по законодателен път. Трудно виждам реалната възмож:•

ност по ЗУТ да се прибегне до този способ, не само защото админис-1 тративните производства без друго са достатъчно тежки и ограничени по време, а и поради затрудненията в правопри•

лагането, създадени в самия кодекс.

В АПК липсва легална дефиниция на понятието "особено жен интерес", макар да се говори за защита на особено важен рее на страната, поискала предварително изпълнение на акта.

приемем, че актът може да защити особено важен интерес на страна, то със същата сила той може да увреди особено важен рее на друга страна в производството. Подобни случаи по ЗУТ да са рядкост - например при одобряване на ПУП, по правило се засяга правото на собственост на страни, които имат противопQ ложни интереси. При подобни хипотези вариантът с допускане на варително изпълнение по искане на някоя от страните би бил ложнм.

Когато административният орган веднъж е отказал предварl телно изпълнение, повторно искане на страната може да се

само въз основа на нови обстоятелства, които следва да имат тера на новонастъпили.

Разпореждането, с което се допуска или се отказва

телно изпълiСние, подлежи на обжалване чрез админис· орган пред сдца в тридневен срок от съобщаването му, незавиСИJ

дали админисrративният акт е бил оспорен.

Жалба'Iа срещу разпореждането се разглежда незабавно в рито заседанrе, като преписи от нея не се връчват на страните. . спира допуснпото предварително изпълнение, но съдът може да

спре до окоНЧlтелното И решаване.

У станшеното с кодекса право допуснатото или отказано варително из1ълнение да се обжалва отделно от админис...,......,".. акт, макар и югично, създава известен риск един съдебен разглежда ра:nореждането за допуснато предварително изпълнеНIМII

друг съдебен 'ъстав - жалбата срещу самия ИАА. При подобна

§ 1. Административно производство по издаване на ИАА

205

1 \ИЯ недобросъвестен жалбоподател може да отправи искане и пред ti' I 'Opия съдебен състав да се произнасе по въпросите на предварител­ното изпълнение и като краен резултат да се стигне до противоречиви с·t.дебни актове. За да се избегне тази опасност, е необходимо изрично 1111 се посочи, че съдът, който се е произнасял по въпросите за предва­рt1телното изпълнение, следва да разгледа и жалбата по същество.

При настоящата нормативна уредба на АПК, касаеща предва­JНtтелното изпълнение, съществува и рискът да се шиканира с права, kiiTO се обжалва само разпореждането, с което се допуска или се от­казва предварително изпълнение, без да се обжалва административ­lllfЯТ акт, като се цели единствено да се осуети привеждането му в 11111ълнение.

Определението на съда, с което се отменя допуснато предвари­' ~~лно изпълнение или се допуска такова, подлежи на обжалване ( •rл. 60, ал. 7 АПК). Тази изрична разпоредба идва да разреши същес­lнуващия доскоро спор относно възможността тези съдебни актове на се обжалват, поради причисляването им към категорията опреде­lt'НИЯ, които не преграждат по-нататъшния ход на делото, или за кo­

IITO съществуващият до момента процесуален закон (чл. 213 ГПК) не IIJЮдвиждаще изрична възможност за обжалване.

АПК дава нови възможности в производствата по издаване на ИЛА, като предвижда по-подробна уредба, регулираща спиране, въ­)бновяване и прекратяване на производствата. Основанията за то­

... са изчерпателно изброени в чл. 54 и сл. на кодекса. Трябва да се 111ае, че това са общи разпоредби, като е възможно специален закон Ul предвиди и други основания, както и да се отклони от общия ред tlttAПК.

ПрИНЦИПНИте основания, на които административният орган мо­r да спира производството, са:

1. в случай на смърт на заинтересуван гражданин - страна в производството;

2. когато е нужно да се учреди настойничество или попечител­ство на заинтересуван гражданин- страна в производството;

3. когато в хода на производството се разкрият престъпни об­стоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта;

4. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъоб­разността на приложим закон;

206 Глава осма . АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА ПО ИЗДАВАНЕ И

5. при наличието на образувано друго административно или дебно производство, когато издаването на акта не може стане преди неговото приключване; в тези случаи спиран4 се постановява след представяне на удостоверение за чие на образувано производство, издадено от органа, който то е образувано;

6. когато страните внесат заявление за сключване на мение.

Административният орган не спира производството в пот. 1, 2 и 4, ако спирането може да създаде опасност за живота здравето на гражданите или да застраши важни държавни или ществени интереси.

При спиране на производството сроковете, предвидени за ване на акта, спират да текат.

Спряното производство се възобновява служебно или по не на една от страните, след като отпаднат основанията за спир му, като се започва от онова действие, при което е било спряно.

Административният орган прекратява производството в

ните случаи:

1. по искане на страната, по чиято инициатива то е освен ако в закон е предвидено друго;

2. при пепатвърждаване в определения срок със саморъчен електрс>Нен подпис на писменото искане за образуване на изводсrвото (чл. 30, ал. 1);

3. при н~отстраняване на други недостатъци на (чл. 30, ал. 2 АПК).

Ак.товет<: за спиране и прекратяване на производството да се издават в същата форма, която законът изисква за същин~ администратиrен акт, т.е. по принцип в писмена форма, при на чл. 59, ал. 2 i\ПК.

За спирю:ето или за прекратяването на производството нистративният орган съобщава на страните в производството по да за съобщаване на акта.

Актовете за спиране и за прекратяване на производството же да се обжаJВаТ по реда на глава десета, раздел IV "Обжалван отказ за разглеждане на искане за издаване на административен по облекчена tроцедура, като в максимално кратки срокове тентният съд р::шава възникналите спорове.

§ 1. Административно производство по издаване на ИАА 207

1. 7. Срокове за издаване на ИАА

Общовалидният срок за издаване на ИАА според новия АПК е 14-дневен и започва да тече от датата, на която е поставено началото IIU производството (чл. 57, ал. 1 АПК).

Декларативните административни актове и удостоверителни­те документи се издават в 7-дневен срок от датата на започване на 11роизводството. Когато издаването на акт или извършването на дей­~·rвието включва експертиза или за нейното извършване е необходимо JJИЧНОТО участие на заинтересуваното лице, актът се издава до 14 дни.

Незабавно, но не по-късно от 7 дни, се решават преписките, които могат да бъдат разгледани на основата на доказателства, пред­~ .. rавени заедно с искането или предложението за започване на произ­Jюдството, или на основата на общоизвестни факти, служебно извес­ТIIИ факти или законови презумпции.

Когато е необходимо да се съберат доказателства за съществе­JJИ обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, актът се издава до един месец от започва­

IJС на производството.

В случаите, в които компетентният административен орган е колективен, въпросът за издаването на акта се решава най-късно на

11ървото заседание след изтичането на сроковете по чл. 57, ал. 1-5 АПК.

Когато за приключване на производството трябва да се поиска сыласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта

се смята съответно продължен, но с не повече от 14 дни. Регламентираните в чл. 57 АПК срокове за издаване на адми­

ltиСтративни актове освен инструктивни са и общи срокове, т.е. как­то преди ЗАП, така и действащият административнопроцесуален за-он позволява специални закони изрично да уреждат други конкрет­

ни срокове за приключване на административните производства, без 1·ооа да противоречи на кодекса. Такова решение, с изрично посочва­мr на отделните срокове, е възприето от ЗУТ за голяма част от про­ичащите по определения в него процесуален ред производства.

Съгласно чл. 115, ал. 6 ЗУТ за издаването на скици по повод м 1работването на устройствени схеми и планове се предвижда общ ·дневен срок за съответната държавна или общинска администра-

1\ЮI. Агенцията по геодезия, картография и кадастър и почти всички е~rнцински администрации въз основа на наредби, приети от общин­ките съвети, възприемат и по-кратки срокове за издаване на скици.

Глава осма. АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА ПО ИЗДАВАНЕ И ОСПОРВАНЕ ...

208

Визата за проектиране се издава в 14-дневен срок от постъпва· не на заявлението (чл. 140, ал. 1 ЗУТ).

Решението на общинския съвет за приемане или изменение на ПУП с обхват над три квартала се приема след доклад на кмета на общината в едномесечен срок след приемане на проекта от общин· ския експертен съвет.

Заповедта на кмета на общината за одобряване на ПУП ИЩ1 негово изменение за част от населено място или селищното образу,· вание в обхват до три квартала включително или за поземлени имоти извън границите на населените места и селищните образувания издава в 14-дневен срок след приемането на проекта от общинс~ експертен съвет.

Заповедта на министъра на РРБ за одобряване на ш:tрцсш:~~ план за обектите на транспортната техническа инфрастр; дава в едномесечен срок след приемането на проекта от ния експертен съвет по устройство на територията.

Лицензът за извършване на оценка за съответствие на тиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор се дава от министъра на РРБ в 3-месечен срок от подаване на заявш ето.

Съгласно чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗУТ, при изготвена оценка за ветствие на инвестиционния проект от лицензиран консултант неният за съо1ветствие проект се одобрява в 7-дневен срок от нето му в одобряващата администрация. Когато оценката за съотв,... ствие се извършва от общинския експертен съвет по устройство територията, qJOKЪT за одобряване на инвестиционния проект е месечен от постъпване на заявлението (чл. 144, ал. 3, т. 2 ЗУТ).

В случаuте, в които разрешението за строеж не е издадено новременно с одобряването на инвестиционния проект, срокът за говото издава;J:е е 7-дневен от постъпване на заявлението (чл. ал. 4 ЗУТ).

За строежите от първа, втора и трета категория, разрешеНИJ11 за ползване иJ.и отказите за издаването им се постановяват в срок 5 работни дНI! от представяне на протокол образец N2 16 на ната държавю приемателна комисия.

Главншт архитект издава удостоверенията за ползване на ежите от четвьрта и пета категория в 7-дневен срок от постъпване искането след проверка на окомплектовапостта на документите.

Издаде:mте разрешения за строеж ведно с одобрените инве~

§ 1. Административно производство по издаване на ИАА 209

1\ИОННИ проекти могат да се отменят от началниците на РДНСК при II 'Jвършени служебни проверки в 7-дневен срок от получаване на уве­JЩмленията от общините (районите) - чл. 156 ЗУТ.

Началниците на РДНСК разглеждат жалби срещу актовете на I 'Jiавните архитекти на общините (районите) по чл. 216, ал. 1 ЗУТ в 15-дневен срок от тяхното постъпване.

Кметът на общината издава заповед за премахване на премест­llаеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и на еле­менти на градското обзавеждане в 7-дневен срок от връчването на констативния акт, с който са установени пороците на конкретния

обект.

Заповедите за спиране на строежи с нарушения се издават от кметовете на общините в 3-дневен срок от изтичането на срока за 111)зражение срещу констативните актове.

Принципът за въвеждането на специални срокове за издаване на ИАА по ЗУТ не е проведен докрай, поради което за значителна •tаст актове ще се прилагат общите срокове за издаване по АПК -11апример за заповедите за премахване на незаконни строежи по

'IJI. 225 ЗУТ, заповедите за премахване или поправяне на строежи, tастрашени от самосрутване или вредни в санитарно-хигиенно отно­

lttсние; заповедите за установяване право на преминаване през чужди

11оземлени имоти и др.

Считам, че за тези ИАА по ЗУТ, в масовия случай, ще се прила-1 а едномесечният срок за издаване по чл. 57, ал. 5 АПК, предвид фак­l·а, че винаги ще съществува необходимостта от събиране на доказа­l't~лства за съществени обстоятелства и/или да се даде възможност на Jlpyrи граждани и организации да защитят своите права и законни

1111тереси.

1.8. Съобщаване на ИАА

АПК възприема същото решение, каквото и ЗАП (чл. 17, ал. 1) 1111 отношение изискването за съобщаване на всички заинтересувани ица за издадения административен акт или постановения отказ,

1ключителио на тези, които не са участвали в производството.

В кодекса се наблюдава известно дообогатяване по отношение еш•аините за съобщаване.

Съгласно чл. 61, ал. 2 АПК съобщаването може да се извърши 'IIX:З устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостове­

rмна с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отпра-

Глава осма. АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА ПО ИЗДАВАНЕ И ОСПОРВАНЕ.

210

вяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща

факс, ако страната е посочила такива.

Макар възприетият общ ред за съобщаване на администраТD ните актове na изглежда познат и поради това сравнително ясен и проблемен, е необходимо създаването на по-подробни текстове в насока, особено що се касае до съдържанието на писменото съобЩI ние и факта на удостоверяване, че същото е получено от адресата. естествения период на установяване и напасване на администрат та практика вероятно най-предпочитаният ще бъде вариантът на щаване по електронен път не само заради бързината, но и поради можността за сигурно доказване на факта на съобщаване.

АПК регламентира възможностите, когато адресът на от заинтересуваните лица не е известен или то не е намерено на чения от него адрес, съобщението да се поставя на таблото за ния, в интернет страницата на съответния орган или да се оповестll по друг обичаен начин (чл. 62, ал. 3).

По отношение нормативните разпоредби, касаещи ~;ьuuщu нето на админисrративните актове, прави впечатление един важен факт- новият АПК не предвижда норми, които да позвоЛЯI валидно съобщаване на членове от домакинството, съседи и др., тично на решеНIIЯта, възприети от ГПК. Поради това се налага дът, че подобен ред за съобщаване не може да се прилага.

Доскоро сгромният проблем при прилагането на ЗУТ ваше от факта, че дали съзнателно или неволно не всички разпоред на закона, касаещи съобщаването, бяха "пригодени" към новите новки на АПК. В резултат на това се стигна до ситуацията админв ративни актове ца се издават при спазване нормите на АПК, а щаването на няrои от тях да става по реда на ГПК.

Така стоша нещата със значителен брой ИАА по ЗУТ- чл. ЗУТ ( заповедит~ на кметовете за премахване на поставяеми чл. 130 ЗУТ ( зюоведите за одобряване на ПУП за част от място или селiЩНо образувание в обхват до три квартала телно, както и зi поземлени имоти извън границите на населени та и селищни о(разувани); чл. 146, ал. 1 ЗУТ (отказите за одобр.­на инвестицио:mи проекти); чл. 149, ал. 1 ЗУТ (издадените от ните архитекти на общините или районите разрешения за

отказите за изд1.ване) и др. Поради ншичието на противоречиви нормативни

друга група адl'vинистративни актове по ЗУТ не можеше да ден еднозначенотговор дали съобщаването да става по реда на

§ 1. Административно производство по издаване на ИАА

211

11ли на ГПК. Принципният общ ред за уведомяване по § 4 от допълни­· r·елните разпоредби на закона предвиждаше то да става при спазване rазпоредбите на ГПК освен ако в законова норма не е указано друго. В глава двадесета "Административен контрол по устройство на тери­торията и строителството" и глава двадесет и първа "Недопускане и отстраняване на незаконно строителство", където се регламентираха нроизводствата по издаване на заповедите за спиране на строежи с

нарушения, заповедите за спиране и за премахване на незаконни стро­t' жи, действително липсваха изрични норми за реда на тяхното съоб­щаване. Следователно при наличното статукво трябваше да се спазва § 4 от ДР на ЗУТ. Съществуваше обаче и чл. 228 ЗУТ, чията нова редакция бе съобразена с новия АПК. А според чл. 228 ЗУТ по въпро­t'ите, които не са уредени в глава двадесета и глава двадесет и първа от закона, се прилаrат разпоредбите на АПК.

Идентични затруднения съществуваха и по отношение съобща­нането на актовете на началниците на РДНСК в производства по 'IЛ. 216 ЗУТ и др.

След последните изменения и допълнения на ЗУТ въпросите от­••осно съобщаването на ИАА по ЗУТ изглеждат далеч по-безспорни.

Сега редакцията на разпоредбата на § 4 от ДР на ЗУТ, урежда­ща общия ред за съобщаване на административните актове от страна на компетентните органи до заинтересуваните лица, коrато не е ука· аано друrо, вече категорично предвижда да се правят по реда не на I'ПК, а на АПК.

Отсъстващите лица се уведомяват със залепване на съобще­нието на жилището им или на недвижимия имот, за който се отнася 1щминистративният акт. Съобщението се поставя и на видно място в tтрадата на общината, района или кметството, удостоверява се в слу­жебна бележка с подписите на две длъжностни лица и се прилага към rъответната преписка. Правилата за залепване обаче не се прилаrат n случаите, когато З'УТ и актовете по неговото прилагане предвиж­/IIIТ изрично, че съобщенията се правят по реда на АПК.

Във връзка с нормативната уредба на АПК, уреждаща съобща­мането, се поражда един въпрос, на който не може да се даде еднозна­Чt'Н отговор - съзнателно ли липсва изричен такст за връчване на &'1•Общения на юридически лица?

Ако целта на законодателя е била да се спазват разпоредбите 1111 гражданския кодекс, тогава редът за съобщаване е известен -

1.50 ГПК, респ. чл. 48 ГПК. (отм.). Тази позиция не може да бъде уt·нешно защитена, тъй като в административния закон липсва из-

Глава осма . АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА ПО ИЗДАВАНЕ И ОСПОРВАНЕ .. .

212

рична препращаща норма към ГПК, както в конкретния текст на 'Чл. 61 АПК, така и в цялата глава пета "Издаване на административ-ни актове".

В случай че приемем реда за съобщаване по АПК като специа• лен по отношение на ГПК, приложимастта на чл. 61, ал. 2 от кодекса е сравнително безспорна. Не стоят така нещата с разпоредбата на чл. 61, ал. 3 АПК. Основно, защото съществуващата до момента ед­съдебна практика не приема, че адресът на юридическо лице може д: бъде неизвестен, щом то има седалище и адрес на управление и факти са публично известни. По същите съображения съдът приеМ~\; че юридическо Лице не може да бъде отсъстващо. (Определен~ :N'2 6555/04.07.2002 г. на ВАС по адм. д. N2 5682/2002 г., П отд.; Решени• N2 1423/18.02.2002 г. на ВАС по адм. д. N2 4746/2001 г., II отд.; Решениtj N2 11588/17.12.2002 г. на ВАС по адм. д. :N'2 8451/2002 г., II отд.).

Следователно, ако се следва подобна логика, то за да има довно съобщен ИИА на юридическо лице ще може да се прил< единствено чл. 61, ал. 2 АПК. Безусловно обаче нормативната нота следва да се изчисти по законодателен път.

§ 2. Оспорване на ИАА по административен ред

Съгласно чл. 81, ал. 1 АПК издадените ИАА могат да оспорени по административен ред пред непосредствено по-гореето8 щия административен орган. По административен ред може да се пори и съдържанието на документ.

Кодексът допуска изключение от общото правило на чл. ал. 1 АПК rогава, когато специален закон предвижда оспорвш направо пред съд (чл. 82, ал. 1, т. 6 АПК).

ИмеНЕо така са уредени обществените отношения по ЗУТ. Съгласно чл. 215, ал. 1 ЗУТ издадените ИАА, отказите за

ването им и административните актове, с които те са отменени оставени в сJШа, с изключение на актовете на главните архитекти чл. 216, ал. ~ ЗУТ, се обжалват относно тяхната законосъобразн~ директно прщ съответния административен съд.

Актоюте на главните архитекти на общините (районите), които е доП)СТИМО обжалване по административен ред, са:

1. отк~зите за съгласуване и одобряване на инвестиционни ект1, когато не са съставна част на комплексния проект инв~стиционна инициатива;

§ 2. Оспорване на ИАА по административен ред 213

2. разрешенията за строеж заедно със съгласуваните и одобре­ни инвестиционни проекти, когато такива се изискват, и от­

казите за издаването им, когато не са съставна част на ком­

плексния проект за инвестиционна инициатива;

3. актовете за узаконяване и отказите за издаването им(§ 184, ал. 10 ЗУТ).

ЗУТ предоставя на началниците на регионалните дирекции за 11ационален строителен контрол изключителната компетентност да

разглеждат подадените жалби и протести срещу изброените по-горе административни актове.

Разрешенията за строеж на областните управители и на минис­·rъра на РРБ не са подведомствени на началниците на РДНСК, а под­Jаежат на обжалване директно пред Върховния административен съд.

Като междинен етап от производството по издаване на разре­шение за строеж (узаконяване на строежа) одобрените инвестицион­"" проекти не подлежат на самостоятелно обжалване.

В производствата по чл. 216 ЗУТ субсидиарно се прилагат раз­норедбите на АПК, доколкото ЗУТ не съдържа специални норми. Не­tависимо че кодексът допуска по административен ред да се оспорва

11 целесъобразността на административен акт, специалният закон из­рично регламентира, че контролът, осъществяван от началниците на

РДНСК, е само за законосъобразност.

Производството по административно обжалване на актовете ва главните архитекти е контролно-отменително.

Жалбите и протестите по чл. 216 ЗУТ се подават по реда на АПК, имат суспензивен ефект и спират изпълнението на оспорвани­r·е актове.

Активно легитимирани да обжалват актовете на главните ар­хитекти са лицата по чл. 146 и 149 ЗУТ.

Жалбите се подават чрез главния архитект на общината (pa­lioнa) в 14-дневен срок от съобщаването на акта.

АПК предвижда един значително удължен срок за оспорване ва М'Ыiчалив отказ - в едномесечен срок от изтичането на срока, в

който административният орган е бил длъжен да се произнесе.

Нито в теорията, нито в практиката има съмнение, че срокове­rе за обжалване на ИАА по административен ред са преклузивни. Когато тяхното пропускане се дължи на особени непредвидени об­t"rоятелства, жалбоподателят може да поиска възстановяване на срока

Глава осма. АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА ПО ИЗДАВАНЕ И ОСПОРВАНЕ ...

214

(чл. 89 АПК). Възможностгаза възстановяване на срока по ЗУТ е особено важна, тъй като пропускът да се атакуват по администрати· вен ред посочените актове на главните архитекти преrражда възмож· ностга за тяхното съдебно обжалване. В този смисъл е установената съдебна практика (Определение N2 5345/30.05.2003 г. на ВАС по адм. д. N2 4325/2003 г., II отд.; Определение N2 6703/01.07.2003 г. на ВАС по адм. д. N2 5204/2003 г., II отд.; Решение N2 4487/18.05.2005 г. на ВАС по адм. д. N2 2074/2005 г., 11 отд. и др.)

АПК поставя изискване жалбата и протестът да бъдат подаде, ни в писмена форма и да съдържат реквизитите по чл. 85, ал. 1.

Към жалбата или протеста следва да се приложат:

1. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник; 2. удостоверение за регистрацията и актуалното състояние

търговеца или юридическото лице;

3. преписи от жалбата или протеста и писмените p,v"'a""~ за останалите страни.

По принцип АПК изисква представянето на документ за на държавна такса, но в конкретния случай такъв не се прилага, като производствата по чл. 216 ЗУТ са безплатни.

С жалбата или протеста може да се поиска събирането на зателства, на които се основават исканията в тях, или да се предвид факти и обстоятелства, които не са били съобразени от министративния орган при издаването на акта или са настъпили

издаването му.

Ако жалбата или протестът не отговаря на изискванията чл. 85 и 86 AIIК, на подателите се изпраща съобщение за отстраня не на допуснаmте нередовности в 7-дневен срок от получаване

съобщението.

Когато не е посочен адресът на жалбоподателя, уведомяване1 се прави чрез rоставяне на обявление на определеното за това в сградата на щминистративния орган в продължение на 7 дни.

Ако нерез;овностите не бъдат отстранени, жалбата или~ тът заедно с пrиложенията се връщат, а при непълен адрес се вят в общата кшцелария на органа на разположение на подателя.

В произвщствата по обжалване на актовете на главните текти могат дасе събират всички доказателства, които са относ.Щ към искането F. не са били представени пред органа, издал оспореИII администратиrен акт. При разглеждането на жалбата или

§ 2. Оспорване на ИАА по административен ред 215

щ1чалникът на РДНСК не е обвързан от наведените с тях оплаква­IIНЯ, а следва да извърши цялостна проверка по законосъобразиостга 11а акта.

Съгласно чл. 216, ал. 5 ЗУТ началникът на РДНСК се произна­ПI с мотивирана заповед по основателността на подадената жалба, 1 J ICД преценка на нейната допустимост, в 15-дневен срок от постъпва­lll'ТО И. Със заповедта си началникът на РДНСК може да отмени из­ннло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата, като оl'тави в сила обжалвания акт. Споменах, че производството по •ш. 216 ЗУТ е контролно-отменително, началникът на РДНСК не мо· ае при отмяна на акта сам да реши въпроса по същество, а следва да

а·ьрне преписката на главния архитект с подробни указания.

Издадените контролни административни актове на началници­н· на регионалните дирекции се обжалват относно тяхната законосъ­о[)разност по съдебен ред, по реда на чл. 215 ЗУТ.

Предвид липсата на изричен запис в ЗУТ за възможностга за 11рекратяване на производството по чл. 216, ал. 5 ЗУТ се поставя въп­росът допустимо ли е подобно прекратяване на някое от основания­t·а по чл. 88, ал. 1 АПК или началникът на РДНСК, макар да конста-111ра недопустимост, трябва да издаде заповед, в чийто диспозитив да llтхвърли жалбата или протеста. Досега съдебната практика не бе rнинна в този смисъл. Според едни съдебни решения това, че адми­Jiистративният орган е прекратил производството е допустимо и/или lll' представлява съществено процесуално нарушение (Решение N2 9038/ IН.10.2005 г. на ВАС по адм. д. N2 7370/2005 г., II отд.; Решение N2 1722/ 4.02.2005 г. на ВАС по адм. д. N2 8680/2004 г., II отд.; Решение М 7585/

111.08.2005 г. на ВАС по адм. д. N2 3846/2005 г., II отд.; и др.). Според други съдебни решения прекратяването на производ­

('ТIЮТО по чл. 216 ЗУТ е недопустимо. (Решение N2 1833/28.02.2005 г. нn ВАС по адм. д. N2 10459/2004г., II отд.; Решение N2 4089/09.05.2005 г. "" ВАС по адм. д. N22045/2005 г., II отд.; Решение N2 7946/12.09.2005 г. ""ВАС по адм. д. N2 2247/2005 г., II отд.; Решение N2 9285/25.10.2005 г. ""ВАС по адм. д. N2 6977/2005 г., II отд.; Определение N2 5550/15.06.2005 на ВАС по адм. д. N2 5511/2005 г., II отд. и др.)

Считам, че при съществуващата редакция на чл. 216 ЗУТ, неза­llllсимо от новите положения, залегнали в АПК, становището по вто­lщта група решения ще вземат надмощие и това ще наложи съответ­

tшта административна практика.

Ако се възприеме противното схващане, което независимо от нa­llll'rnитe условности подкрепям (с валидна възможност за прекратяване

Глава осма. АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА ПО ИЗДАВАНЕ И ОСПОРВА

216

на производството), то в значитеШiо по-голяма степен биха се интересите на страните. Гаранция за това са кратките срокове и

чената процедура за обжалване на актовете на административните ни за прекратяване на производствата (чл. 88, ал. 3 АПК).

На плоскостта на разглежданата материя за администратq ния контрол върху актовете по ЗУТ не може да бъде подмината· можността за преразглеждане на ИАА от административния който го е издал.

Съгласно чл. 91 АПК в 7-дневен срок, а когато органът е лективен- в 14-дневен срок, от получаване на подадените по нистративен ред жалба или протест, административният орган да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отм~ или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаванетС му, като уведоми за това заинтересуваните страни.

Постановеният нов акт подлежи на оспорване по реда на но при подадени срещу него жалба или протест повторно прера: дане от издалия го административен орган е недопустимо.

Безспорно процедурата на преразглеждане е приложима по отношение на ИИА, за които законът предвижда възможност обжалване по административен ред, а не направо пред съд. В ластта на устройството на територията това са единствено разр<: нията за строеж и отказите за издаването им, актовете за узакоНЯII не и отказиrе за узаконяване, както и отказите за одобряване на вестициопни проекти, постанавявани от главните архитекти на щини (райони). Следователно за тях се поставя въпросът- може главният архитект да се възползва от възможността, предвиден АПК или това е недопустимо предвид уредения в ЗУТ специален за осъщест1яване на административен контрол. Считам, че на са следва да се отговори утвърдително. При положение че глanuw архитект упражни своето право да преразгледа издадения акт, би да се стигне до ефективно регулиране на съответните обществени ношения, а в много от случаите има реален шанс новият акт да не се атакува (когато първоначалният акт е бил отказ). леждане би било недопустимо само ако с това ще се засегнат права и законни интереси, но в случая такъв риск не съществува, щото го ИN.а императивното законово изискване новият акт да съобщен ш всички заинтересувани лица. Не на последно място ва да се има предвид, че приложимастта на чл. 91 АПК е крайно ничена, следва да се ползва изключително предпазливо и да се тат следни~е особености:

§ 2. Оспорване на ИАА по административен ред 217

1. Член 91 АПК се прилага само в производства по обжалване на ИАА по административен ред.

2. Преразглеждане е допустимо единствено за ИАА, който не е влязъл в сила.

3. Сроковете за преразглеждане, които трябва да спазва адми­нистративният орган, издал оспорвания акт, са преклузивни

и започват да текат от момента на подаване на жалбата или протеста, т.е. от момента на тяхното завеждане в деловод­

ството, ако се подават на ръка, или от момента на подписва­

не на обратната разписка (ако се подават по пощата с препо­ръчано писмо).

4. Административният орган има право, не и задължение да преразгледа акта, т.е. може да не ползва възможността по

чл. 91 АПК, а директно да препрати преписката на по-горе­стоящия административен орган.

5. Новият акт се съобщава на заинтересуваните лица, за да мо­гат да го обжалват.

6. След като веднъж ИАА е преразгледан по реда на чл. 91 АПК, повторно преразглеждане е недопустимо.

Когато издаден ИАА не подлежи на оспорване пред по-горес­тящия административен орган или не се обжалва по администрати­llt'Н или съдебен ред, или бъде оставен в сила от по-горестоящия ад­министративен орган и спорът приключи без да бъде отнесен пред ~· • •д, административният акт влиза в сила, а издалият го администра-

1'11Вен орган вече не разполага с правомощия да го отменя, оттегля,

1111ДОИЗМеНЯ И Т.Н.

Единственото изключение от този принцип (освен поправяне­I'О на очевидна фактическа грешка) е свързана с възможността за аъзобновяване на производството. То поставя наново материално-11равните въпроси, които са били основен предмет на производството и са решени с издадения административен акт7•

Нормативната уредба на АПК по въпросите за възобновяване­Т\1 на производство по издаване на влезли в сила ИАА е по-подробна 11 сравнение с разпоредбите на ЗАП.

Възможностите, уредени в глава седма от кодекса, са прило­ими и по отношение на издаваните по ЗУТ административни aктo­

llt' при прецизното съблюдаване на изброените кумулативно предви-

7 Лазаров, К и др. Коментар на АПК, с. 70.

Глава осма . АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА ПО ИЗДАВАНЕ И ОСПОРВАНЕ ...

218

дени условия, като неспазването дори на едно от тях води до опороча·

ване на акта и е основание за неговата отмяна:

1. Възобновяване на производството е допустимо само по отно­шение на влязъл в сила ИАА.

2. Актът - предмет на производството, не трябва да е бил об­жалван по съдебен ред.

3. Компетентният орган, който може да разгледа искане за въ­зобновяване, е непосредствено по-горестоящият админист­

ративен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по

административен ред - оргапьт, който го е издал.

4. Възобновяването се извършва по инициатива на администра­тивния орган, по предложение на съответния прокурор или

омбудсмана (в случаите по чл. 99, т. 1 АПК) и по искане на страна в производството (в случаите по чл. 99, т. 2-7 АПК).

5. Възобновяването е допусим о при наличие на някое от изчеро' пателно изброените основания в чл. 99, т. 1-7 АПК.

6. Сроковете за образуване на производството, рег ни с чл. 102 АПК, са преклузивни.

7. В производството по възобновяване следва да се спазват вилата на чл. 103 АПК.

8. С отмяната или изменението на административния акт трябва да се засягат правата, придобити от трети доб~ЮС"! вестНII лица (чл. 105 АПК).

9. Издаденият при възобновяване на производството нов съответно отказът да бъде издаден актът, трябва да съобщени и могат да бъдат оспорени по общия ред, "t'Т"'u~ вен в :кодекса (чл. 104 АПК).

§ 3. Осmрване ва ИАА по съдебен ред

По сила1а на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби АПК образуваните преди влизането в сила на кодекса, т.е.

12.07.2006 г ., сцминистративни дела в районните и окръжните лища и във ВАС се довършват в същите съдилища по реда на ЗАЛ ЗВА С.

Образувmите след влизането в сила на кодекса до 01.03.2007 администратиmи дела в районните и окръжните съдилища се

шват от тях подасегашния ред на ЗАП и ЗВАС.

§ 3. Оспорване на ИАА по съдебен ред 219

Административните съдилища стартират образуването на дела 11 нормите на АПК за съдебното обжалване започват да се прилагат 'la съдебни производства, образувани по жалби или протести срещу нндивидуални административни актове, подадени до съдилищата след

01.03.2007 г.

Съгласно чл. 213 ЗУТ съдилищата осъществяват контрол по ·sаконосъобразностга на административните актове по устройство на r·ериторията при условията и по реда на ЗУТ, а по въпроси, които не ~·а уредени в него, по реда на АПК.

В отклонение от общите разпоредби на АПК, ЗУТ изключва нъзможността за оспорване по административен ред на издаваните

актове по устройство на територията и предвижда те да бъдат обжал­

нани направо пред съответния административен съд.

Изключение от общия ред на закона са споменатите по-горе 1ктове на главните архитекти по чл. 216, ал. 1 ЗУТ, които задължи­телно следва да се обжалват по административен ред пред начални-1\ИТе на РДНСК, преди споровете да бъдат отнесени по съдебен ред.

Съдебният контрол по отношение законосъобразността на из­наваните по ЗУТ актове, включително и откази на министъра на РРБ, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и на об­настните управители, се осъществява от Върховния администрати­~tен съд.

Съгласно чл. 131 АПК съдебните производства по ЗУТ са дву­ИIIстанционни - като първа инстанция действа съответният адми-

1111Стративен съд, а като втора касационна инстанция - ВАС.

След съобразяване с установената съдебна практика актовете щ одобряване и изменение на подробни устройствени планове подле­JIШТ на разглеждане само от една инстанция (Определение N2 8319/ 7.09.2005 г. на ВАС по адм. д . .М 8328/2005 г., 5-членен с-в; Определение М 5403/16.06.2004 г. на ВАС по адм. д. N2 4828/2004 г., 5-членен с-в; ( > пределение N2 5535/16.06.2004 г. на ВАС по адм. д. N2 3864/2004 г., П отд; Определение N!! 10012/17.10.2006 г. на ВАС по адм. д. N2 9741/2006 1., II отд. и др.).

Сроковете за обжалване на ИИА по съдебен ред са преклузивни.

Жалбите срещу актовете по ЗУТ се подават в 14-дневен срок от съобщаването им (чл. 215, ал. 4 ЗУТ).

По изключение, когато в административния акт или в съобще­lrието за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв

220 Глава ocr.~ a . АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА ПО ИЗДАВАНЕ И ОСПОРВАНЕ ...

срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по съдебен ред се удължава на два месеца.

Когато в административния акт или в съобщението за негово­то издаване погрешно е указано, че той не подлежи на обжалвано, сроковете за подаване на жалба се удължават на шест месеца.

Мълчаливият отказ може да се оспорва в едномесечен срок от

изтичането на срока, в който административният орган е бил длъже да се произнесе.

Прокурорът може да подава протести относно законосъобраэ• ността на актовете по ЗУТ в случаите на чл. 16 АПК, в едномесечен срок от издаването им (чл. 149, ал. 4 АПК). Ако прокурорът е участ, вал в административното производство по издаване на акта, сле~

същият да му бъде съобщен и тогава срокът за протестиране 14-дневен.

Индивидуалните административни актове, включително по ЗУТ, могат да се оспорят с искане за обявяване на нищож.н~ им без ограничение във времето (чл. 149, ал. 5 АПК).

Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административ· ния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за

той поражда задължения. Пренесени в сферата на ЗУТ, лицата и ганизациите, активно легитимирани да обжалват издадените вистративни актове, са изрично определени в конкретни норми

заинтересувzни лица, на които актовете трябва да бъдат съобщени например чл. 131, 146 ЗУТ и др.

В разnоредбата на чл. 146 АПК са посочени основанията, които заинтересуваните лица и прокурорът могат да мотивират

те жалби и nротести.

При подаването на жалби и протести следва да се спазват мата и реквtзитите по чл. 150 АПК предвид негативните последиЦ по чл. 158 АПК.

Жалб~та или протестът задължително се подават чрез нистративнm орган и имат суспензивен ефект - спират изпъл:n~nn·

то на оспор1ания ИАА. За една категория актове по ЗУТ, изчерп• телно изброени в чл. 217, ал. 1 ЗУТ, законът е допуснал предварит• но изпълне1111е и атакуването им по съдебен ред не спира това нение, освен акт съдът не постанови друго.

Първrnачално устройственият закон предвиждаше при дане на пос'IЬпилите по съдебен ред жалби да се прилагат разпоро,t

§ 3. Оспорване на ИАА по съдебен ред

221

ште на чл. 126б-126д включително от ГПК, т.е. правилата на "бързо-1'0 производство". С последните изменения и допълнения на ЗУТ ло­lltЧНО дойде промяната на чл. 219, ал. 1, предвиждаща при разглежда­н~.:то на образуваните съдебни производства по ЗУТ се спазват нор­мите на дял трети от АПК.

Доскоро въпросителни пораждаше и текстът на ал. 2 на чл. 219 ' JУТ, според която за призоваване на участниците в съдебните произ­водства по тази глава (глава деветнадесета) се прилага ГПК. Изрич-1111ЯТ запис в цитираната норма ограничаваше приложимастта на след­llащата трета алинея, съгласно която за неуредените в тази глава въп­роси се прилага АПК. Предвид съществуващото противоречие може­ше да се заключи, че за всички въпроси по съдебното обжалване на актовете по ЗУТ се прилага административният кодекс, но за призо­IIНванията се спазва редът на гражданския. След изричната отмяна на '111. 219, ал. 2 ЗУТ този въпрос вече не стои на разглеждане.

Административният съд разглежда делото в състав от един съ­Jсия.

Първоначално съдията прави проверка на допустимостта на жалбата или протеста (чл. 159 АПК). Едва след като се установи по tк·зпорен начин, че те са допустими, съдията-докладчик разпорежда 11реписи от тях да бъдат изпратени на страните. В 14-дневен срок от нолучаването на преписа всяка от страните може да представи пис­мен отговор, да посочи относимите според нея доказателства, а кога­т разполага с писмени доказателства - да ги приложи към отговора (•tЛ. 163, ал. 2 АПК).

Като страни по делото следва да бъдат призовани оспорващият (жалбоподателят), органът, издал административния акт, и всички шинтересувани лица.

АПК съдържа нарочни текстове, регламентиращи отказа и от­еrлянето на оспорването по инициатива на жалбоподателя (чл. 155 АПК). Последиците от акта на отказ или оттегляне са идентични с НОСЛедиците ПО ГПК.

При обжалване по съдебен ред кодексът урежда ред за оттег­Нiне на обжалвания акт и от страна на административния орган. l't·шението, възприето от законодателя, е безспорно нововъведение, 11 нриликат~ с чл. 26, ал. 4 ЗАП е доста далечна. Съгласно чл. 156, 1111. 1 АПК при всяко положение на делото със съгласието на оста-111\Лите ответници административният орган може да оттегли изця­rо или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е

tii 'Kaзaл.

Глава <Dсма . АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА ПО ИЗДАВАНЕ И ОСПОРВАНЕ.

222

Когато оттеглянето е след първото по делото заседание, е нс· обходиме съгласието и на оспорващия.

Оттегленият акт може да бъде издаден повторно само при воа

ви обстоятелства.

Когато с оспорването е съединен и иск за обезщетение, прои:l водството по него продължава.

Неколкократно бе отбелязано, че целият АПК последовате~ провежда прннцнпа за служебното начало, включително във фазатi на съдебно обжалване със своите специфични особености. Когато не е съобщен на всички засегнати лица, съдът им изпраща съоо ... ние и им осигурява възможност да защитят интересите Когато оспореният акт е благоприятен за тези лица, съдът ги кон туира служебно като страни и отлага делото, ако това се налага.

жебното конституиране не освобождава административния орган задълженията му при комплектаване на преписката да пос<J заинтересуваните лица и техните адреси за призоваване. Списъкъ1 изготвян от административния орган, трябва да включва всички ни в производството по издаване на акта, а не само тези, които

но са взелиучастие в него8• Когато за изясняването на правния спор е необходимо да

събрани и други доказателства освен тези, които се съдържат в писката, съдията-докладчик указва на съответната страна необJ мостта от тяхното събиране (чл. 163, ал. 3 АПК). Съдът е ДJIЪЖев съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и ноти в изяв.'lенията им и да им указва, че за някои обстоятелства значение заделото не сочат доказателства (чл. 171, ал. 4 АПК).

Принципът на служебното начало намира отражение в чл. 168, ал. 1 АПК. При разглеждане на делото съдът не се огр81111'1 ва само с оосъждане на основанията, посочени от оспорващия, а длъжен въз основа на представените от страните доказателства провери законосъобразността на оспорения административен акт всички осн(вання по чл. 146 от кодекса. Когато обжалваният нистративе1 акт е нищожен, съдът обявява нищожността, дори липсва искане за това, поради факта, че нищожността пpeдcтaВJUIII съществен rорок на акта, за който съдът следи служебно. В този съл бе и съществуващата до момента константна съдебна пnактик.t

За ратика от ЗАП, АПК съдържа конкретни правни предвиждаци основанията за отлагане на делата. Съдът отлага

8 Лазарщ К и др. Коментар на АПК, с. 106.

§ 3. Оспорване ва ИАА по съдебен ред 223

• ·о, ако страната и пълномощникът И не могат да се явят поради пре­IIЯТствие, което страната не може да отстрани. В тези случаи следва­щото заседание се насрочва не по-късно от три месеца. При повтор-110 искане от същата страна делото може да бъде отложено по изклю­'•ение само на друго основание, ако с оглед на всички обстоятелства t·ьдът прецени, че не е налице злоупотреба с право (чл. 139, ал. 2 АПК).

Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК по отношение разпределянето на J•оказателствената тежест административният орган и лицата, за ко­

II'ГО оспореният акт е благоприятен, трябва да установят съществува­нето на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на •а коновите изисквания при издаването му, т.е. при съдебни дела, има­щи за предмет издаден административен акт (положителен ИАА), ноказателствена тежест пада върху страните по дt;лото, които отсто­

мват, защитават и искат да запазят оспорения акт.

При съдебното обжалване на административен акт, представ­Jtнващ отказ (отрицателен ИАА), доказателствената тежест пада върху оспорващия, който трябва да установи, че са били налице условията щ издаването на акта.

АПК възприема нов подход по отношение режима на доказа­н~лствата в съдебното административно производство пред първата инстанция. Доказателствата, събрани редовно в производството пред tщминистративния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да раз­llита като свидетели лицата, дали сведения пред административния

орган, и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша Нt'Посредствено. По искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по ГПК. Предоставеното на съда право слу-

.ебно да назначава вещи лица, оглед или освидетелстване е поредно­rо доказателство за установения принцип на служебното начало.

Член 142, ал. 1 АПК запазва решението по ЗАП, по силата на което съответствието на административния акт с матерналиня за­

IОН се преценява към момента на неговото издаване.

У етановяването на нови факти от значение за делото след из­дllване на акта се преценява към момента на приключване на устни-

r състезания. Настъпването на новите факти няма да доведе авто­матично до саниране или материална незаконосъобразност на изда­щ••mя акт, освен ако тяхното обратно действие не се даде изрично с t111рмативен акт10•

9 Лазаров, К и др. Коментар на АПК, с. 213. 10 Пенчев, К и др. АПК. Коментар, с. 259.

Глава осма. АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА ПО ИЗДАВАНЕ И ОСПОРВАНЕ

224

Съгласно чл. 172, ал. 1 АПК съдът постановява решение в номесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Срокът за постановяване на решението е инструктивен.

Постижение за административния кодекс е подробното ние на последиците от постановяване на съдебното решение и пателното изброяване на правомощията на съда.

Съдът може да обяви нищожността на оспорения админи~ тивен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да

хвърли оспорването.

Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо сие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди

шението за отмяна.

Когато въпросът не е предоставен на преценката на ё:t,цмшsа

тративния орган, след като обяви нишожността или отмени админНI тративния акт, съдът решава делото по същество.

В противен случай, както и когато актът е нишожен

некомпетентност или естеството му не позволява решаването на роса по същество, съдът изпраща преписката на съответния

тентен административен орган със задължителни указания по куването и прилагането на закона и срок, в който актът да бъде ден. Такива са случаите с постановяваните по ЗУТ ИАА, при естеството на акта налага издаването му от съответния орган на - например заповед за налагане на строителна забрана, акт за няване, разрешение за поставяне на преместваем обект за "'"'- ...... n ...

заповед за премахване на незаконен строеж и др.

При незаконен отказ да се издаде документ съдът ~ap,DJ.LIIWIII

органа в оnределен срок. да го издаде, без да дава указания по

жанието M'f.

Решенията на първаинстанционните административни ща могат д;1 бъдат обжалвани пред ВАС в 14-дневен срок. от

ването им.

Главният прокурор или негов заместник при Върховна нистративна прокуратура може да подава касационен протест в

месечен срэк от дата на постановяване на решението.

ВАСзаседава като касационна инстация в състав от

дни, когато решението е постановено от административен съд, И петима СЪ»ПП - когато решението е постановено от тричленен

тав на ВАС.

§ 3. Осnорване на ИАА по съдебен ред

225

Касационните основания са изчерпателно посочени в чл. 209 лпк.

ВАС обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, но следи служебно за валидността, допустимостта и ~·,,ответствието на решението с материалния закон.

Когато решението е нищожно, съдът обявява нишожността му II 'Щяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първо­

llнстанционния съд за постановяване на ново решение.

Когато решението е недопустимо, ВАС го обезсилва в оспорва­tlата част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или

1 11 препраща на компетентния съд или орган.

Върховният административен съд оставя в сила решението или 111 отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато отмени

рrшението, той решава делото по същество, а връща делото за ново llll 'lrлeждaнe от друг състав на първонистанционния съд, когато:

1. установи съществено нарушение на съдапроизводствените правила;

2. трябва да се установят факти, за които събирането на писме­ни доказателства не е достатъчно.

В случай че в касационното съдебно производство администра-11111НИЯТ орган оттегли административния акт или при наличие на

щказ - издаде акта, ВАС обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото.

При сключено споразумение пред касационната инстанция съ­и го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното ре­WL'ние и прекратява делото.

Решенията на ВАС са окончателни и не подлежат на последва­lllо оспорване.

226 ГЛАВА ДЕВЕТА

АДМИНИСТРАТИВЕН КОНТРОЛ ПО УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА

И СТРОИТЕЛСТВОТО

§ 1. Контролни функции на Дирекцията за национален строителен контрол

Административният контрол по устройство на територията строителството се осъществява съвместно от Дирекцията за нален строителен контрол и от общините. Техните служители да извършват планови и конкретни проверки на строежи и cтpoi.I'МI ни площадки, да изискват необходимите документи и данни от ниците в строителството и от трети лица за изпълнение на пocтallll ните им задачи, както и да ползват съответните специални изрично предвидените от закона случаи.

Съгласно нормативните разпоредби на Закона за на територията функциите на ДИСК могат да бъдат обобщени в колко основни направления.

1.1. Аi1пинистративен контрол по отношение законосъобразността на издадени строителни книжа

В своята работа, свързана с контрола върху строителните жа, ДИСК действа като "особена юрисдикция" и разглежда Ж8Jl на физически и юридически лица и подадените от прокурора ти срещу изчерпателно посочените в чл. 216, ал. 1 ЗУТ и § 184, aJJ, ЗУТ ИАА на главните архитекти на общините (районите). вяваният от Дирекцията административен контрол е само за съобразност на актовете. Извън обхвата на нейната дейност издадените 1' одобрени от министъра на РРБ, министъра на та, министъра на вътрешните работи и областните управители шения за сТ{оеж и проектите към тях, както и комплексният за инвестиц·юнна инициатива (чл. 218 ЗУТ).

Освен при подадена жалба или протест ДИСК разполага възможноспа да се самосезира и да осъществи контрол за закон образност нt разрешенията за строеж и одобрените към тях тиционни щ:оекти в 7-дневен срок от получаване на съобщеНJ тяхното издс.ване (чл. 156 ЗУТ).

§ 1. Контролни функции на ДИСК 227

ЗУТ не допуска извършване на служебна проверка по чл. 156 111 1рху отказите за одобряване на инвестиционни проекти, отказите "' издаване на разрешение за строеж, върху актовете за узаконяване

11 отказите за издаването им.

1.2. АдАtинистративен контрол върху устройството на територията и строитмството

1.2.1. Една от основните дейности на ДИСК е осъществяването 11 11 специализиран административен контрол върху законосъобраз· IЮСТТа на извършваното строителство посредством прилагане на нор­

мативно регламентирани принудителни административни мерки.

По този повод е нужно да се изясни въпросът с установения от •УТ (ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.), дуализъм по отношение функциите

1111 компетентните държавни органи за спиране на строежите по 'I Jt. 224, ал. 1 ЗУТ. В резултат на посочените изменения и допълнения 1111 закона и началникът на ДИСК, и кметовете на общините имат 11равомощия да спират незаконосъобразните строежи по чл. 224, ал. 1 'JУТ и да налагат глоби и имуществени санкции на нарушителите. 1 1~ намирам, че идеята на закона да въведе "състезателност" между м~стната власт и централната власт ще доведе до ефективност на t·чюителния контрол. Подобен вариант бе проигран още при действи-

t 'О на ЗТСУ и ППЗТСУ, които преди 1998 г. въвеждаха идентичен м~ханизам за контрол, доказал своето неуспешно прилагане.

Така или иначе в момента разпоредбата на чл. 224 ЗУТ нато­••lрва с еднаква сила и в еднаква степен кметовете на общините и ""'lалника на ДНСК да спират строежите с нарушения. И двете ад­министративни производства, независимо кой е водещият производ­

t•тното орган (кмет или началник ДНСК), се развиват по един и същ 11роцесуален ред, описан в ЗУТ и при субсидиарно прилагане на АПК

11 неуредените въпроси.

Законът изчерпателно изброява случаите когато строеж се из-1·J)шва в отклонение от законовите изисквания, не представлява не·

конен строеж, но подлежи на санкциоНIИране, защото се изпълнява:

1. Без одобрени инвестиционни проекти и/или без ВJIЯзло в си-11 разрешение за строеж - тук влизат всички хипотези, при които

ма обжалване по реда на чл. 216 ЗУТ и възложителят не се е съобра-1111 със суспензивния ефект на подадената жалба или протест.

2. При съществени отклонения от одобрен инвестиционен про­, .. Под съществени отклонения тук се имат предвид отклоненията,

228 Г лава девеvа. АДМИНИСТРАТИВЕН КОНТРОЛ ПО УСТРОЙСТВО НА ..

които могат да се квалифицарат по чл. 154, ал. 2, т. 5-8 ЗУТ, а именно, които:

- променят строителната конструкция и вида на конструктив·

ните елементи и/или натоварванията;

-нарушават предвижданията на проекта, като се променя пред·

назначението на обекти, отнемат се или се изменят същест· вено общи части на строежа;

- променят вида и местоположението на общи инсталации и уредби в сгради и съоръжения;

- променят вида, нивото, местоположението и трасето на

носни и довеждащи проводи и съоръжения до урбанизирани• те територии и на общи мрежи и съоръжения на техническа· та инфраструктура в урбанизираните територии, както и на комуникационно-транспортните мрежи и съоръжения и

съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци.

3. Със строителни продукти, несъответстващи на съществени~ · те изисквания към строежите, или в нарушение на правилата за из­

пълнение на строителните и монтажните работи.

4. Без осигурен от възложителя строителен надзор в случаите когато такъв е задължителен, т.е. за строежите от първа до uPтn'L.rvм

категория

5. Без да е съставен протокол за строителна линия и ниво без да е заверена заповедната книга.

6. Без съг.1асуване с Националния институт за паметниците културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5 ЗУТ- за недвИЖJII ми паметници Hl културата и за строежи в техни_те граници и oxpaнJII телните им зош.

ГорНите сбстоятелства се установяват с конетативен акт, то се съставя отпредставители на общинската (районната) админи. трация, когато кздател на заповедта е кметът на общината, или представители 1а ДИСК, когато издател на заповедта е съответн<Уrl оправомощено )(лъжностно лице от състава на дирекцията.

Констатmният акт се връчва на заинтересуваните лица, могат да подадаr възражения в 7-дневен срок.

В случаИ'Iе, в които административните производства се

веждат от оргаtите на местната власт, екземпляри от конст

акт и от запове,z;та на кмета се изпращат на началниците на

и на ДИСК. Кшато заповедите по чл. 224 ЗУТ са издадени от nnг~LIIIIII

§ 1. Контролни функции на ДИСК

229

· ге за национален строителен контрол, копия от тях и от констативни­· r·е актове се изпращат на кмета на съответната община.

Със заповедта по чл. 224, ал. 1 ЗУТ строителството се спира, но tte се пристъпва по принцип към премахване, а се дават задължител­"" указания за отстраняване на причините, довели до спирането, и t'рокове за тяхното изпълнение. Указанията са различни в зависимост от установеното нарушение. Те могат да съдържат предписания един­:твено до възложителя - например да сключи договор със строите­лен надзор, могат да предвиждат изпълнението на укрепителни или възстановителни мерки, да изискват представянето на експертизи, конструктивни становища, съгласия или разрешения на държавни кон­тролни органи, сертификати, декларации за съответствие на вложе­ttите материали и т.н.

При необходимост в заповедта за спиране се разпорежда осво­liождаване на строежа и на строителната площадка от хора и механи­tация, както и прекъсване на захранването с електрическа и топлин­на енергия, вода и газ. Заповедта е задължителна за доставчиците и ~е изпълнява незабавно.

Спреният строеж по чл. 224, ал. 1 ЗУТ може да продължи с J)азрешение на органа, издал заповедта след отстраняване на причи­ните, довели до спирането му. Когато спирането е постановено пора-1\И извършени допустими съществени отклонения от одобрените про­екти, разрешението за продължаване се издава след представяне на tаснемане и други данни, изчисления и документи съобразно указа­нията в заповедта за спиране, които се прилагат като неразделна част към одобрения инвестиционен проект и доказват, че съществените отклонения са отстранени и изпълнената част от строежа е законосъ­образна.

Освен спиране на строежите по чл. 224, ал. 1 ЗУТ, на началника на ДИСК е възложено издаването на заповеди за спиране на неза­конните строежи, посочени в чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Кметовете на общи­ttите не притежават подобно правомощие.

ЗУТ дава легална дефнннция на понятието "незаконен стро­t•ж". Това е строеж или част от него, който се извършва:

1. в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж;

3. при съществени недопустими отклонения от одобрения ИН· вестициовен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1-4 ЗУТ, които представляват:

230 Глава девета. АДМИНИСТРАТИВЕН КОНТРОЛ ПО УСТРОЙСТВО НА ..

- нарушение на предвижданията на действащия ПУП;

- нарушение на изискванията за строителство в територии С

особена териториалноустройствена защита или в територии с режим на превантивна устройствена защита;

. - несъвместимост с предназначението на територията;

- нарушение на строителните правила и нормативи, техни

чееките, технологичните, санитарно-хигиенните, екологич,

ните и противопожарните изисквания;

4. със строителни продукти, несъответстващи на съществеНJiоl те изисквания към строежите, или в нарушение на правил,

та за изпълнение на строителните и монтажните работи, това се отразява на конструктивната сигурност и безо ното ползване на строежа и е невъзможно привеждането

строежа в съответствие с изискванията на ЗУГ;

5. без съгласуване с Националния институт за паметниците културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5 ЗУГ­недвижими паметници на културата и за строежи в теХНI!

граници и охранителните им зони - в тази си точка

та дефиниция за незаконен строеж изцяло се припокрива легалната дефиниция за строеж с нарушения по чл. ал. l,т. 6 ЗУГ, поради което на практика се стиrа до малното ограничаване на възможността за предприемане

мярката премахване за строеж, спадащ и към двете ка...,.

рии. Вероятно в конкретната хипотеза законодателят е равнил на незаконен строеж, подлежащ на премахване,

коносъобразен строеж, за ~ойто независимо от приложеНИ1 принудителни административни мерки, не са изпълнени

коновите изисквания за съгласуване на инвестиционните

ектУ. по чл. 125, ал. 5 ЗУГ. При юнстатиране на незаконен строеж от служителите

ДНСК се съ~тавя конетативен акт, на място, който се съобщава всички заин':'ересувани лица, имащи право на възражение по него,

7-дневен ерос

В случШ че се установи, че строежът е незаконен, поради пуснати съцествени отклонения от одобрения инвестиционен ект, служителите на Дирекцията извършват проверка и в съотв та общинска (районна) адмшmстрация за запознаване с цялостна11 строителна ";окументация на строежа и прилагане на необхо~ материали кьм преписката.

Когато незаконният строеж е установен от служителите на

§ 1. Контролни функции на ДНСК

231

щината (района), местната администрация не разполага с функции Jlll го спре, но кметът на общината е длъжен в 3 - дневен срок от констатирането да изпрати преписката на началника на ДНСК за об­разуване на производство по премахване.

Заповедта за спиране на незаконен строеж се издава от начал­llика на ДИСК или оправомощено от него длъжностно лице от със­• ава на ДНСК. При спирането на строителството задължително се шбранява достъпът до строежа и се разпорежда освобождаването на 1"1·роителната площадка от хора и механизация, както и прекъсване

1111 захранването му с електрическа енергия, вода и газ.

За незаконните строежи по чл. 225, ал. 2 ЗУГ не се предписват м~рки по поправяне и привеждане в съответствие с изискванията на 1нкона. След като те бъдат спрени, се започват и приключват проце­дурите по издаване на заповеди за премахване.

В случаите, в които констатираният незаконен строеж е извър­IIЮН след 26.07.2003 r., съставеният конетативен акт за спиране слу­жи и като основание за образуване на административно производ­I'ТНО по премахване на строежа.

За незаконни строежи, за които има започнали производства 1ю § 183, ал. 3 ПЗР или § 184 ПЗР на ЗУГ, заповедите за премахване се и ·щават въз основа на съставени констативни актове и на влезли в rила откази за узаконяване на главните архитекти на общините (ра­йоните).

Компетентният орган, който може да издаде заповед за пре­МIIхване по чл. 225 ЗУГ, е началникът на ДИСК или упълномощено cr1· него длъжностно лице. Кметът на общината не притежава фун­ации да разпореди премахването на незаконен строеж.

Принудителното премахване на незаконни строежи, които не L'll премахнати от задължените лица в сроковете за доброволно из­nмнение, се извършва по реда на Наредба N2 13 от 2001 г. за принуди­ляо изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи

мли части от тях от органите на Дирекцията за национален строите­сн контрол.

ЗУГ предписва на органите на ДНСК да забраняват ползване нн незаконни строежи или на такива, които не са въведени в експло­

• ·•щия по установения нормативен ред, или се ползват в нарушение Hll условията за въвеждане в експлоатация, както и да постановяват 11Г1рана на достъпа до строежи и строителни площадки. Длъжност­ните лица, на които е възложено констатиране на условията за заб-

Глава девета . АДМИНИСТРАТИВЕН КОНТРОЛ ПО УСТРОЙСТВО НА 232 ___ · ____________________________ _

рана ползване по чл. 178 ЗУТ, са служителите на ДИСК и служители• те от общинските (районните) администрации.

Заповед за забрана ползването също може да издаде само на· чалникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лиц1 (чл. 178, ал. 5 ЗУТ). С нея се дава разпореждане за освобождаване н. строежите и незабавно прекъсване от доставчиците на захранванетq им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други.

След отстраняване на причините, предизвикали забраната, след заплащане на дължимите глоби и такси въвеждането на жите в експлоатация се разрешава или удостоверява от ДНСК или общината в зависимост от категорията на строежа.

Важна проява на административния контрол, извършван ДНСК върху процеса на строителството, е дейността по документи не на строителни аварии по реда на Наредба .N'2 1 от 2007 г. за обсле.­ване на аварии в строителството. В тази сфера правомощията на ните на ДНСК се разпростират върху обследване на аварии на:

1. незавършени строежи, възникнали по време на строителСТВQI то;

2. строежи, завършени след 9 април 1993 г. и невъведени в ппоатация по законоустановения ред;

3. съществуващи строежи, настъпили в резултат на ново телство

Член 222, ал. 1, т. 5 ЗУТ определя, че началникът на ДНСК упълномощено длъжностно лице забранява влагането на строи ни продукти, които не са оценени за съответствие със cъщecтяP'IП.IIIII

изисквания към строежите, и извършва проверки в местата за

водство на С'IрОИтелни продукти. На този етап цитираната разпорt~ ба звучи повече като едно добро пожелание, тъй като липсва механt зъм, по който тези правомощия да бъдат на практика упражнени.

Макар да остават малко настрани от същинската контроJJ

дейност, закQнът възлага на ДНСК функции по премахване на рени строеЖ!I, невключени в режима на застрояване на съо'I

УПИ, които :-Ie са премахнати от възложителя до завършване на решения строеж (чл. 53а ЗУТ). При това положение новият не се въвеж,rа в експлоатация, а завареният строеж се премахва

сметка на в'lЗложителя със заповед на началника на ДНСК или упълномощеш от него длъжностно лице, по реда на Наредба .N'2 13 2001 г.

Същи1е принудителни мерки началникът на ДНСК може

§ 1. Контролни функции на ДИСК

233

нрсдприеме и по отношение на временни строежи, изпълнени за нуж­JЩ свързани с организация и механизация на строителството, или за нужди, свързани с осъществяване на мероприятия по възстановяване 11 рекултивация на нарушени територии, при наличие на някоя от пред­IН!Ставките по чл. 54 ЗУТ.

1.2.2. Съвместно с гореописаните принудителни административ­"" мерки ДНСК осъществява своите функции чрез извършване на кон­' рол върху всички участници в строителството посредством нaлara­llt' на административни наказания- глоби за физическите лица и иму­IЩ'ствени санкции на юридически лица и едноличните търговци.

Възложителят - физическо лице, в зависимост от извършено­ltl нарушение на нормите по устройство на територията, носи адми­

шrстративнонаказателна отговорност по чл. 232, ал. ~. чл. 232, ал. 5 IIJIИ чл. 233 ЗУТ. Когато възложителят е юридическо лице или едно­tи•tен търrовец, неговата отговорност е ангажирана на основание •rн. 237, ал. 1, т. 1-4 ЗУТ.

За проектаятите законът предвижда налагането на глоби за 11111ършени нарушения на разпоредбите по ЗУТ и нормативните акто­ht' 110 неговото прилагане - чл. 232, ал. 4, т. 1 и 2 ЗУТ. Глоби се нала-1 н 1' и за неосъществен авторски надзор по време на строителството, щдължителен по силата на императивната разпоредба на чл. 162, IJI. 2 ЗУТ.

При спиране на незаконни строежи по чл. 225, ал. 2 ЗУТ или на I'JЮежи с нарушения по чл. 224, ал. 1 ЗУТ от страна на органите на

J(IICK, строителят дъЛЖй заплащането на значителни по размер иму­lllt'Ствени санкции - чл. 237, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ.

След влизането в сила на Закона за камарата на строителите от 11 1.01.2008 г. ще произведат действие новите административнонаказа-1'<'лни състави (чл. 237, ал. 1, т. 8-11 ЗУТ), анагажиращи отговорност 1111 t'Троителнте, и за неспазване на изискванията за вписване в Цен­rралния професионален регистър на строителя.

Законът предвижда тежки санции за консултантите при неиз­llышението на възложените им функции по извършване на оценка за 1.ответствие на инвестиционните проекти и/или при упражняване на 1роителен надзор.

Лице, което, без да има право, осъществява дейност, включена 1t компетентността на консултанта, носи административнонаказател-1111 отговорност и дължи заплащането на имуществена санкция по •111 237, ал. 1, т. 5 ЗУТ.

234 Глава девета . АДМИНИСТРАТИВЕН КОНТРОЛ ПО УСТРОЙСТВО НА ,

Съгласно чл. 237, ал. 1, т. 6 ЗУТ имуществена санкция се налага на консултант, извършил оценка за съответствие на инвестиционе:

проект в нарушение на изискванията по чл. 142, ал. 5 ЗУТ. С глоби Cl наказват управляващите фирмите и конкретните специалисти,

вършили оценка за съответствие на инвестиционни проекти, коитО впоследствие са отменени от ДНСК по реда на чл. 156 ЗУТ или и чл. 216 ЗУТ.

Имуществена санкция се дължи от дружеството или еди0J111118

ния търговец, упражнил строителен надзор и допуснал с това изПЪJIJ нението на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ.

Една от най-тежките последици за консултантите, резултат

контролната дейност на ДНСК, е стартирането на процедура по срочното прекратяване на издадения лиценз за извършване на

ка и на строителен надзор. У словията и редът за отнемането на

ценза са регламентирани в ЗУТ и Наредбата за условията и реда издаване на лицензи на консултанти за оценяване на съответствие

на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен нaдзUIJII

Едновременно с административнонаказателната

при принудително изпълнение на заповеди за премахване на

конни строежи солидарна отговорност за заплащане на сумите

принудителното премахване носят извършителят и:

1. лицето, упражнило строителен надзор;

2. строителят - в случай че строителството е продължило издадена заповед за спиране на строежа от Дирекцията национален строителен контрол или заповед на лицето,

ра.ж:нmащо строителен надзор, вписана в заповедната

на строежа;

3. строителят -в случаите чл. 225, ал. 2, т. 2, 3 и 4 ЗУТ;

4. прое:ктантът и лицето, оценило съответствието на циоНIИте проекти - при несъответствие на одобрения тиционен проект, по който се изпълнява строежът, с

ваншта за безопасност по чл. 169, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ или спредназначението на земята.

1.2.3. и~хождайки от позицията за максимална защита на

ния и общеспения интерес при експлоатацията на по-сложните и леми строе:ж:ц ЗУТ възлага на ДИСК функции по отношение

дането в ексmоатация на завършените строежи от първа до

категория.

§ 2. Контролни функции на общините 235

§ 2. Контролви функции на общините

Съгласно чл. 223 ЗУТ общинските администрации осъществя­ват контрол по прилагане на устройствените планове, одобрените ин­

всстиционни проекти, разрешенията за строеж, определените строи­

I 'Слни линии и нива, както и по спазването на действащите норматив­

ви актове за устройство на територията.

За постигане на тези цели в администрацията на всяка община сс назначава служител или служители за контрол по строителството,

които да осъществяват специализирания административен контрол,

на предотвратяват, не допускат и констатират нарушения в строител­~ .. rвото.

2.1. Административен контрол. върху устройство на територията и строител.ството

2.1.1. Вече бяха споменати правомощията на кметове на общи­••ите или изрично опраномощени от тях длъжностни лица да спират

всзаконосъобразно извършваните строежи по чл. 224, ал. 1 ЗУТ, въз основа на констативни актове, съставени от общинските служители.

Освен констатирането на строежите с нарушения, длъжност­вите лица от общинската (районната) администрация са натоварени ~· установяването на незаконосъобразно ползвани строежи, за които 11 тридиевен срок от извършване на проверките следва да съставят и

кръчат на нарушителите констативни актове по чл. 178, ал. 5 ЗУТ. ('лед изтичането на срока за възражения констативните актове, въз­раженията по тях и всички останали доказателства по преписките се

и Нiращат в ДНСК за издаване на заповеди за забрана на ползването.

Във връзка с едни от последните изменения и допълнения на 'lакона за техническите изисквания към продуктите, в ЗУТ е въведен 111 коновият императив при изпълнение на строежите да се влагат един­

п·вено строителни продукти, които осигуряват спазването на същес­

I'IIСНИТе изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1-3 ЗУТ и техни­'tt·ските спецификации по ЗТИП. Една от гаранциите за спазването 11а закона е осъществяването на административен контрол върху стро­

ителните продукти при проектирането и строителството от органите

нн ДНСК и от общинските администрации (чл. 169б ЗУТ). Тъй като нима изписани конкретни процедури за извършването на тази дей­

Jюст, излиза, че закондателят е имал предвид това да се прави в хода

1111 съответните производства по разрешаване на строителството по 'IJI . 146 и 149 ЗУТ, осъществяване на контрол върху строителните кни-

236 Глава девета. АДМИНИСТРАТИВЕН КОНТРОЛ ПО УСТРОЙСТВО НА ..

жа по чл. 156 ЗУТ или чл. 216 ЗУТ, и/или прилагане на принудителни административни мерки по чл. 224 ЗУТ или чл. 225 ЗУТ.

Елемент от административния контрол, извършван от общин· ските служби, е обследването на строителни аварии на строежите; въведени в експлоатация по законоустановения ред, на строежите,

завършени до 9 април 1993 г. и невъведени в експлоатация по законо-: установения ред, и на търпимите строежи по § 16, ал. 1 ЗУТ. В тези случаи кметовете на общините, а не длъжностни лица от ДНСК, са компетентните държавни органи, натоварени да дават задължителюr

указания и да предписват подходящите мерки за поправяне на авариJ ралите строежи. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба NQ 1 от 2007 г. до~, ментирането на подобни строителни аварии се осъществява по на чл. 195 ЗУТ.

2.1.2. При изпълнението на своите контролни функции, едноврс., менно с прилагането на принудителни административни мерки,

товете имат правата да наказват виновните лица, извършили

шения на разпоредбите по устройство на територията.

При спиране на строежите по чл. 224 ЗУТ, съответно при пълнение на издадената заповед за спиране, когато производств<Уrd се провежда от общинската администрация, кметът на общината лага имуществени санкции по чл. 237, ал. 2 ЗУТ на изрично посоч~ ните участници в строителството - юридически лица или едиоJIИЧВI!

търговци. Законът предоставя на кмета на общината и правомоЩШII за налагане на имуществени санкции на доставчик на електричесаl или топлИI!На енергия, вода или газ, неизпълнил негово разпореж,ФМ не, дадено :~а основание чл. 57 а, ал. 6 ЗУТ или чл. 222а, т. 3 ЗУТ.

В СЛ)Чаите по чл. 232, ал. 5,т. 1, 2, 3, 4 и 6 ЗУТ както и по чл. ЗУТ, кога10 актовете за установяване на административни ния са съсrавени от служители на общината, кметът на общинатj наказва с rnоби виновните физически лица.

Кме1ът на общината има правото да санкционира и соЬСТВ4 никна стр:>еж или поземлен имот, неизпълнил заповед по чл.

ЗУТ и създш непосредствена опасност за здравето и живота на лица.

2.1.3. ЗУТ предвижда въвеждането в експлоатация на наи-~ гобройнит~ и масови строежи - тези от четвърта и пета категор111111 да се извъ1шва от органа, издал разрешението за строеж - глав ... архитект m общината или друго оправомощено от него лице по на § 1 от ffiP на ЗУТ.

§ 2. Контролни функции на общините

237

У достоверението за въвеждане в експлоатация, съответно от­t\1\зът за регистрация, се издават в 7-диевен срок от постъпване на

11скането- чл. 177, ал. 3 ЗУТ. ЗУТ не предвижда контрол по админис­•ративен ред върху тези актове на главните архитекти, а оспорване

J \11ректно пред административщш съд по реда на чл. 215 ЗУТ

2.2. Административен контроА по отношение законосъобразността на преместваемите обекти

ЗУТ предоставя изключителна компетентност на общинската (районната) администрация да разпорежда премахването на следни­п: обекти, които нямат характеристиките на строежи по смисъла на 1 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ:

1. преместваеми увеселителни обекти;

2. преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дей­ности като павилиони, кабини, маси и др.;

3. елементи на градското обзавеждане като спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за съ­биране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други;

4. рекламни, информационни и монументално - декоративни елементи.

Съгласно чл. 57а ЗУТ подобни поставяеми обекти се премах­мт на общо основание, когато:

1. са поставени без разрешение или в противоречие с издадено­то разрешение;

2. са поставени в чужд имот без правно основание или правно­то основание за издаване на разрешението за поставяне е от­паднало;

3. не отговарят на правилата и нормативите за устройство на територията;

4. не отговарят на изискванията по чл. 169, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 6 ЗУТ;

5. представляват реклама, забранена със закон;

6. срокът на разрешението за поставяне е изтекъл;

7. не отговарят на други изисквания, определени с наредбата на общинския съвет по чл. 56, ал. 2 ЗУТ.

Няма пречка в специалните наредби на общинските съвети, с 1 ~~tто се уреждат отношенията по разрешаване изпълнението на пос-

238 Глава девета . АДМИНИСТРАТИВЕН КОНТРОЛ ПО УСТРОЙСТВО НА .

тавяемите обекти, да се предвидят и друrи основания за тяхното пре­

махване.

За наличето на обстоятелствата по чл. 57 а ЗУТ се съставя ко: стативен акт от служителите на общината (района) в 7-дневен еро& от установяване на нарушението. Органите на ДНСК не могат да СЪС> тавят констативни актове, които да служат на кмета на общината провеждане на производство по премахване на поставяеми обекти.

Заповедта за премахване на поставяемия обект се издава кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице изчакване на 3-дневния срок за възражения по констативния акт и 7-дневен срок от неговото връчване.

Когато собственикът на обект, поставен в чужд имот, е вестен, констативният акт се връчва на собственика на имота и той

задълженото лице по заповедта за премахване.

В случай че поставяемият обект е изпълнен от неизвестно в имот - общинска собственост, констативният акт и заповедта

премахване се поставят на видно място върху обекта и на определе. ните за това места в сградата на общината, района или кметствОТQ като за доказване на това обстоятелство се съставя протокол, трябва да бъде подписан от двама свидетели.

В заповедта по чл. 57 а, ал. 3 ЗУТ се определя срок за дoбpoJIOII но изпълнение на премахването и се дава разпореждане на дружеС'I

вата, доставчици на вода и енергия, да прекратят доставките до

деления за ~махване обект.

При неепазване на определения срок за доброволно l'ШlD.IUIIIII ние на заповедта обектът се премахва принудително по реда на редбата на съответния общински съвет. Съгласно чл. 217, ал. 1, т. ЗУТ заповед1а на кмета по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ подлежи на предвар!l телно ИЗП'ЬJIIjение.

Често Е практиката, във връзка с поставяемите обекти, никват нескончаеми спорове между органите наДНСКи обiЦИНИ'I дали изпълнен на място обект има характеристиките на строеж на поставяем ,Jбект и коя е компетентната администрация, която

ва да го премахне. Универсално и абсолютно решение на спора предвид многообразието на конкретните случаи и причудливата ретателност Ia някои собственици и фактически строители. Все казусите с щ:едмет - строеж ли е или не - могат да се обобщят няколко груm.

§ 2. Контролни функции на общините

239

При разрешен по надлежния ред от общината поставяем обект нн място е изпълнено нещо, което изцяло отговаря на легалната де­финиция за строеж, и тъй като ще се окаже, че за него няма издадени п·роителни книжа, ще е незаконен и подлежащ на премахване от JЩСК.

Разрешен поставяем обект, при чието изпълнение или впослед­о·вие при експлоатацията са допуснати нарушения на общинската наредба и/или на изискванията на ЗУТ по чл. 57а, ал. 1. Като краен рt~зултат обектът не е променил характеристиките си на поставяем, ttt•зависимо от настъпилите пороци и с неговото премахване или поп­rавяне следва да се заеме общинската администрация.

И третата група случаи- на място има изпълнено нещо, което llt' е разрешено по надлежния ред като поставяем обект, за него лиn­t'II!IT и строителни книжа и в действителност то не притежава белези-1't' на строеж. Тогава издател на заповедта за премахване трябва да t\ ••де кметът на общината или оправомощено от него лице.

Ако въпреки доводите и на общината, и на ДНСК, спорът меж­ду администрациите продължава и консенсус не се постига, на по­мощ идва новата възможност по административния кодекс за реша­tшне на спорове за компетентност между административните органи 11о чл. 19 АПК.

2.3. КонтроАни правоАtощия на общините във връзка с чистотата, естетиката и бАагоустрояването на територията

Тези функции на общинските служби са естествено продълже­не на дейностите по одобряване на подробни устройствени планове

11110 разрешаване на строителството и изхождат от залегналата в за­она компетентност местната власт да определя политиката и уст­

rойва територията на съответната община (чл. 5, ал. 1 ЗУТ). Досега в тази насока съществуваха три отделни нормативни

кста, уреждащи конкретните правомощия на кметовете на общи­ите, както и условията и реда за тяхното упражняване- чл. 195 ЗУТ, 11 . 179 ЗУТ и независимо от множеството си недостатъци чл. 179а УТ.

След измененията и допълненията на ЗУТ с ДВ, бр. 61 от .07.2007 г. правомощията на кметовете на общините във връзка с

1\тtгоустрояването на територията са обобщени (обединени) в разпо­дбите на чл. 195 и 196 ЗУТ. За съжаление, макар на пръв поглед

Глава девета. АДМИНИСТРАТИВЕН КОНТРОЛ ПО УСТРОЙСТВО

240

възприетото решение да изглежда оправдано при анализа на законо­вите текстове, се вижда, че новите положения съвсем не са безспорНI и ясни, съответно лесни за прилагане, поради което добрата закоН()\! дателна идея не е изпълнена сполучливо.

На първо място при изясняването на новия чл. 195 ЗУТ да се уточни значително по-широкото му приложна поле, което волява образуването на административни производства за след

категории строежи и обекти:

1. всички видове строежи, които не се поддържат в състояние, отговарящо на съществените изисквания чл. 169, ал. 1-3 ЗУТ, или по отношение на тях се или се допуска извършването на промени, които водят

могат да доведат до влошаване на проектните ниво на ветствие с изискванията за целия строеж или за отделни

гови характеристики;

2. строежи, представляващи недвижими имоти- паметници културата - изведени по законодателен път като

телна категория предвид особените и засилените механиз­за защита. Когато техните собственици не полагат грижи опаз:ването, съхраняването и поддържането им в добро яние при спазване на разпоредбите на ЗПКМ и на ЗУТ, са лице условията за започване на производство по чл. 195

3. строежи, които поради естествено износване или други стоюелства са станали опасни за здравето и живота на даните, негодни са за използване, застрашени са от самоеру

ване, създават условия за възникване на пожар или са в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се заздраВJ т.е. сграежите по досегашната редакция на чл. 195 ЗУТ;

4. обек1и по чл. 195, ал. 5 ЗУТ, които са неподходящи по нахохдение, разположение, вид и материали огради,

второстепенни, селскостопански и временни постройки, тичн:.~ ями, канализационни съоръжения, насаждения закоиодателят е включил обектите по отменения чл. 179

При авария или при наличието на други обстоятелства, шаващи строежите пот. 1 ит. 2 с увреждане или разрушаване, на общината liМa компетентността да издаде заповед по чл. 195, ЗУТ за попразяне на аварията или за извършването на необхо~ ремонтни и В':>Зстановителни дейности по поправяне и заздравяванt

§ 2. Контролни функции на общините 241

В тази връзка не следва да се забравя, че функциите на общини­н· но документирането на строителни аварии се разпростират един­

,.,·нсlю по отношение на строежите, въведени в експлоатация по за­

k•)trоустановения ред, на строежите, завършени до 9 април 1993 г., и tii'IIЪBeдeни в експлоатация по законоустановения ред или на търпи­

мнте строежи.

В производството по чл. 195, ал. 4 ЗУТ обаче трудно би могъл 111 се спазва регламентът на третата алинея на чл. 195, заповядваща

1111 съответното задължено лице - собственик, при аварии или други 11fkтоятелства, застрашаващи строеж, включително паметник на кул­рата с увреждане или разрушаване, да предприеме незабавни дейс­аия за тяхното предотвратяване или за отстраняване на причинени­

,.,. увреждания и възстановяване на обекта, както и да уведоми общи­~tта, включително НИПК (когато се касае до паметник на култура­tl). Първо условието за незабавност на действията влиза в противо-

1-W•tие с чл. 196 ЗУТ, който изисква те да бъдат извършени по предпи­мние на комисия, назначена от кмета на общината.

На второ място може да се направи и извод, че нормата пред­•lжда изключение от общия ред на устройствения закон за paзpeшa­

lltllle на строителството по издадени строителни книжа, щом се изис­"" предприемане на "незабавни действия", които в много от случаи­

, ... биха се квалифицирали като строително - монтажни работи, под­t' жа щи на разрешителен режим. Вероятно под "незабавни действия" r нма предвид дейности по консервация и обезопасяване на строежа,

"'' без да е изрично записано, може да се тълкува по най-различни II'IИНИ. Не следва да се отминава и реалната опасност под маската 1 ,,незабавни действия" да се извършва изцяло ново строителство, с IК.''ГО коренно да се измени строежът или непоправимо да се увреди

nметникът на културата и се обезмисли задължението за уведомя­не наНИПК.

За строежите пот. 3, квалифицирани като застрашени от са-lк.·рутване или вредни в санитарно- хигиенно отношение, кметът на

щината разполага с правомощията да издаде заповед по чл. 195, . 6 ЗУТ и да разпореди тяхното премахване.

По отношение на обектите пот. 4 кметът на общината може да t.лжи собствениците за тяхна сметка да ги премахнат, преобразу-

1 t1ЛИ ремонтират въз основа на заповед на основание чл. 195, ал. 5 Т.

При настоящата редакция на чл. 196, ал. 1 ЗУТ може да се напра­'" нзводът, че и при трите вида административни производства по

Глава девета . АДМИНИСТРАТИВЕН КОНТРОЛ ПО УСТРОЙСТВО НА

242

чл. 195 законът установява изискването за свикване на експертна мисия от специалисти, която събира служебно всички необхоДJ данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтере~ те лица. Ако в хипотезите на аварии на строежи това е оправдано, стоят така нещата например с производството, при което трябва се прецени дали една стопанска постройка е на подходящото си то и следва ли да се премахне или не. Поради това считам, че дането на диферинциран подход и облекчаването на част от процед рите е подходящо решение за случая.

Решението на комисията не подлежи на самостоятелно ване по административен или съдебен ред, тъй като не преде самостоятелен административен акт, а част от производството по даването на ИАА.

Решението на комисията се одобрява от кмета на община1 който издава съответна заповед. Зад'ЬJDКеНИ лица за нейното нение са собственицте на строежите. Когато строежът не бъде махнат в определения срок, той се премахва от общината за на собственика по реда на наредбата на общинския съвет.

Заповедта на кмета на общината, издадена на основа11 чл. 195 ЗУГ, подлежи на предварително изПЬJIНение (чл. 217, aJI

т. 9 ЗУТ). При наличие на основанията по чл. 195 ЗУТ заповед за

ване може да бъде издадена и за временни строежи1 изградени реда на отменения чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ, върху земя- държавна общинска собственост, които по принцип могат да се запазят до лизиране на строежите, предвидени с действащ подробен "'""""it" план(§ 17, ал. 1 от ПР на ЗУТ).

Нецо повече - подобни запазени временни строежи, след Н11КВ8Не на инвестиционна инициатива за реализиране на предвl! нията на rодробния план макар да не са застрашени от самОСРУ1'88 се премахзат, без да се заплащат, въз основа на заповед на общината. издадена по реда на чл. 195 ЗУТ.

Копто в процедура по установяване на траен устройствен тут на таrъв временен строеж се вкарват устройствени показа1 размери и функция, които съществено се различават от същеСТВJ щия вре~нен строеж, той се премахва със заповед по чл. 195 и ЗУТ, а юзложителят на новия строеж се определя по общия (§ 17, ал. 3 от ПР на З'УТ).

ГЛАВА ДЕСЕТА

УСТРОЙСТВОТО И ЗАСТРОЯВАНЕТО НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА

243

§ 1. Обща характеристика на Закона за устройството и застрояването на Столичната община ·

Предисторията на изработването и приемането на Закона за устройството и застрояването на Столичната община (ЗУЗСО -обн. НВ, бр. 106 от 27 декември 2006 г., в сила от 28 януари 2007 г.) обхва­ща един изработен и внесен от Министерския съвет за приемане в llародното събрание в началото на 2006 г. Законопроект за одобрява­не и прилагане на Общия устройствен план на Столичната община (10ПОУПСО), който беше в значително по-голям нормативен обем и обхват на регулираната материя.

Законопроектът беше подложен на много сериозна критика от Консултативния съвет по законодателството при Народното събра­ние на Република България, от неправителствени и ·природозащитни организациИ и граждански сдружения, от практикуващи юристи. Из­nкваха се противоречия на редица норми на проекта с Конституция­та на Република България, дублиране или мълчалива отмяна на раз­решения, които се съдържат в Закона за устройство на територията (1УТ), Закона за общинската собственост (ЗОС) и Закона за държав­ната собственост (ЗДС), взаимно изключващи се правила и такива, които не са в съответствие с установени в ЗДС, ЗОС и ЗУТ норми с общ характер. Критикуваше се премахването на редица ограничения а противозаконно застрояване на територията на Столичната общи­

ttu, безмерно разширените правомощия на общината, които иrнopи­J"IIT принципа за неприкосновеност на частната собственост, прогла­t·~н в чл. 17 от Конституцията, не държат сметка за съществуващата 1111 територията на Столичната община публична и частна държавна собственост, пораждат предпоставки за използване на нормите на про-кта за ЗОПОУПСО за корупционни цели.

Проектът за ЗОПОУПСО не мина през Народното събрание. Критичните бележки направиха приемането му неудържимо и позор­но за сериозна нормотворческа институция като Народното събра­tше.

Жестоката критика обаче нямаше за последица едно внима-

Глава десета. УСТРОЙСТВОТО И ЗАСТРОЯВАНЕТО НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА

244

телно и прецизно изработване на друг законопроект, който в духа на чл. 26-28 ЗНА да бъде предшестван от проучване и обосновка на не• обходимостrа от такъв закон, целите, които си поставя, точно деляне обхвата на неговото регулиране, за да бъде избегнато ду""0-1

ране с други нормативни актове, противоречие с техни норми норми на Конституцията на Република България. Не беше потъ предписаният от чл. 10 ЗНА подход за използване на съществуваща'IW в ЗДС, ЗОС и ЗУТ нормативна уредба, като в тях, чрез изменения допълнения, бъде извършена желаната правна промяна. Законапр ектът в значителна степен като акт, който за първи път урежда делена материя, безогледно преуреждаше уrвърдени нормативни вила, игнорирайки права на собственост и имуществени интереси държавата и физически и юридически лица, с единствената цел да създаде отнапред предначертана и удобна за икономическата и равленска политика на Столичната община нормативна уредба.

Тези положителни изводц не бяха използвани. Законодатем реши с цената на редица други нормотворчески

заобиколи тресавищата, в които потъна проектът за като предложи един значително орязан негов вариант, в който мите части бяха скрити в актове, които не влизат в нормения на ЗУЗСО и поради това, макар и привидно, не съдържат "неудъn,... ми" от теоретическа и практическа гледна точка разрешения, а "неудържими" разрешения, под невнимателния поглед на зако1 теля, са прокарани в многобройни подзаконови актове - наредоИ'II издавани 01 Столичния общински съвет, или приложения към стовете на закона, до които внимателният прочит на закона от рок кръг негови адресати, обикновено не достига.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗНА законът е нормативен акт, който да първично или въз основа на Конституцията обществени ния, които се поддават на трайна уредба, според предмета или тите в един или няколко институrа на правото или техни подр< ния. Затова ще отбележа най-напред, че с оглед изискванията на обществениrе отношения, свързани с устройството и застрояв на Столичн1та община, не се поддават на трайна уредба.

Спеmфиката на уредената материя е характерен и безспорt показател в подкрепа на логическия извод, че и законодателят бил много убедец, че обществените отношения, свързани с устрой то и застрш:ването на Столичната община, следва да бъдат уредеQ отделен заюн. Истинската и голямата част от уредбата се издадените многобройни наредби, приложенията към законопроfl та, правила-:а и нормативите, към които препраща ЗУЗСО и които неразделна част от неговата уредба.

§ 1. Обща характеристика на ЗУЗСО 245

Наименованието Закон за устройството и застрояването на Сто­m1чната община и очертания в чл. 1 ЗУЗСО предмет предполагат да п· определят онези специфични правила и нормативи, които се отна­оtт само за устройството и застрояването на Столичната община и които не са относими и приложими към устройстовото и застроява­

~~~то на други населени места на територията на Република Бълга­f111Я. Оказва се, че в закона, състоящ се от 22 члена и 14 параграфа на ) ~о пълнителната разпоредба и Преходните и заключителни разпоред­rщ самостоятелните и специфични правила, отнасящи се само и един-1' t •вено до материя, свързана с устройството и застрояването на Сто­Jнtчната община, се броят на пръсти, а даже тяхното самостоятелно t·ъществуване е твърде оспоримо. Във всеки случай липсата им от tакона няма да причини нормативна празнина. Защото няма да бъде 11ресилено ако кажа, че включването им в ЗУЗСО е в значителна сте­llсн самоцелно и продиктувано от разбирането, че без тях норменото му съдържание ще бъде съвсем оскъдно. Това от друга страна ще tншрави още по-очевидно съмнението, че този закон няма основание

111 самостоятелно съществуване и по-добре би било да се потърси прав­tю- техническа възможност, съществените му правила, доколкото има

'!·акива, да бъдат имплантирани в структурна част на ЗУТ.

Общата характеристика на ЗУЗСО трябва да отбележи редица 1/t'Съвършенства на закона с оглед правно-техническите качества на

неговите норми. Някои от тях представляват сериозно затруднение ta адресатите, защото нищо не уреждат. А при толкова малко на брой норми в закона, не може в нарушение на началото за нормотворческа

lfКОномия, в него да съществуват такива норми, които не са носители

11а абсолютно никакво правно регулиране.

Такъв е например чл. 2 ЗУЗСО, който определя като основна цел на закона да осигури устойчиво развитие и благоустрояване на < 'толичната община. Внимателен прочит на нормите на ЗУЗСО по­казва, че той въобще не може да осигури устойчиво развитие на Сто­Jtичната община, защото не съдържа абсолютно никаква уредба на 111.просите например с управлението на Столичната община, с нейна-1'11 собственост, с осигуряването на бюджета на общината, разумното, t"l.четано с опазване на архитектурния облик и историческото нас­л~~дство застрояване на столицата, и много други. Тези, наистина свър­tшm с устойчивото развитие на Столичната община въпроси, имат II[)Щa правна уредба в зое и ЗУТ и специална в наредбите, издавани щ• Столичния общински съвет. Какво ще допринесе към устойчиво-1'11 развитие на Столичната община закон като ЗУЗСО, трудно мога д11 си представя, защото от нормите му могат да се извлекат главно

246 Глава десета . УСТРОЙСТВОТО И ЗАСТРОЯВАНЕТО НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА

"добри пожелания", но без премерен и практически видян положите· лен ефект.

Законът не може да допринесе в някаква по-сериозна насока • за благоустрояването на Столичната община. Опитите за обособява~ не на малко на брой, предметни регулативни правила, не са надхвър­лили повтарянето с изменени редакции на норми, които се съдържа1 в ЗУТ и които по-скоро могат да причинят колизия с общите нормв на този закон, отколкото да обособят специфична, само за Столич· ната община уредба, на засrрояването и благоустрояването.

Нищо не регулират и многобройните препращащи норми, ко то допълнително опразват от съдържание и без това твърде скооl\&11 ния нормен обхват на ЗУЗСО. Такива са например в чл. 1-5 на първа "Общи положения", нормите на чл. 3, ал. 2 и 3, чл. 5, ал. 3 и ЗУЗСО, които като се прибавят към нормите, в които няма никаоQ регулативно съдържание, съставляват 80% от нормировката на първа.

Същото положение можем да констатираме при глава

"У стройство и застрояване на Столичната община", където се пpeliJ)8 ща във всеки от нейните раздели към Приложението по чл. ЗУЗСО, без да е дадена изобщо законовата част от материята, да направи правното регулиране със законов характер. С пpeпpa.DUIII нето към пршожението то пренася тежестта на регулирането

правила с подзаконов, технически характер и по този начин опраз11 от смисъл законовите норми, които в ЗУЗСО имат функцията на еобразна "пощенска кутия" за препращане на адресатите на тези ми към "истинското" правцо регулиране, което може да се намер11 подзаконовите актове, издавани от Столичния общински съвет и ложението по чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО.

§ 2. Структура на Закона за устройството и застр[)яването на Столичната община и съотноше• със Зако~а за устройство на територията

В стругурно отношение законът се състои от четири

допълнителна разпоредба, преходни и заключителни разпоредби Приложение жьм чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО - общ устройствен план на лична община (Правила и нормативи за устройство и застрояване )j

В този 1араграф ще се спра само на съдържанието на първа и втора (раздели първи, втори, трети и пети), защото четвърти на г1ава втора "У стройство на зелената система" ще

§ 2. Структура на ЗУЗСО и съотношения със ЗУТ 247

nнализиран в самостоятелен параграф на този коментар. Самостоя­rt~лни параграфи ще разискват и нормативните разрешения, във връзка ~· r ,c специфичните правила и нормативи за устройството и застроява­rrt·то на територията на Столичната община и въпросите, доколкото ~· r ,ществуват в закона, по прилагането на общия устройствен план и рrжима на собствеността на недвижимите имоти. Отделен параграф ще се спре върху действието на параграф 2 от Преходните и заключи­тr.лни разпоредби на ЗУЗСО.

Глава първа "Общи положения", обхваща нормите на чл. 1 до •r;r. 5 от закона. Освен отбелязаните вече разпоредби на чл. 1 и 2, ltнлата глава се състои или от бланкетни или от норми без регулатив­но съдържание, които трудно могат да бъдат определени като зако­нова материя, която урежда пълно обществени отношения, поддава­щи се на трайна уредба (чл. 3, ал. 1 ЗНА). Такъв е например и специ­,щю ще го откроя от останалите, чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, който проглася-

1111 ненуждаещото се от изрично оповестяване на правно-техническо

рс1Uение, че правилата и нормативите за устройството и застрояване­

' на територията на Столичната община, съгласно приложението, неразделна част от общия устройствен план.

Мястото на правилата и нормативите за устройството и застро­••ането на територията на Столичната община, в съответствие с наи­мснованието на самия закон, е само и единствено в самия закон и кол­

то и да бъдат свързани като неразделна част, обстоятелството, че се мnмират в приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, ги превръща във

1ростепенни по значение, като технически, тези правила и нормати­

, а както показва цялостното тълкуване на ЗУЗСО, именно те са кто същностното съдържание на закона, така и средоточието на спе­

фичните моменти, които обосновават, при наличието на подробна ща уредба в ЗУТ, обособяването на специална уредба само за уст­

IЙСТВото и застрояването на територията на Столичната община.

Всъщност това обвързване с Общия устройствен план е при-ер за нормотворческа измама, която върши лоша услуга и на авто­

те и на вносителите на ЗУЗСО и на авторитета на Народното съб­llие като законодателен орган. Защото зад оскъдните, без peгyлa­IIIIO съдържание норми на глава първа и специално на чл. 3 ЗУЗСО,

11Ато има за цел да очертае в пълнота специфичните правила за oб­u·ra и съдържанието на общия устройствен план на Столичната об­на, се прикрива истинското правно регулиране на тези важни въпро­

а то е в приложението на чл. 3, ал. 2, наречено Правила и норма-ltИ за устройство и застрояване и не е обхванато от нормативното

Глав а щесета . УСТРОЙСТВОТО И ЗАСТРОЯВАНЕТО НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИН

248

съдържание (чл. 26 във връзка с чл. 31 от Указ .N'!! 883, за прилагансmj на ЗНА) на самия закон.

Все от този порядък на норми без регулативно съдържание глава първа са:

- чл. 3, ал. 3 ЗУЗСО, който обявява за неразделна част от щия устройствен план придружаващите го схеми и

телни текстове;

- чл. 4, ал. 1, който определя с какъв печат се подпечатва гиналът на графичната част на Общия устройствен план;

- чл. 4, ал. 2, който обяснява къде се съхранява ТОЗИ nnтЖТ'T.ni'-" къде се съхраняват заверените копия от плана;

-чл. 5, ал. 3, който за условията и реда за предоставяне на ни и издаване на справки за предвижданията на общия райетвен план препраща към наредба, която ще приеме личният общински съвет;

-чл. 5, ал. 4, който предвижда наредба на Столичния общин~ съвет, която да определи реда и начина, по който ще се ведат обществените обсъждания в Столичната община по щия устройствен план;

-чл. 5, ал. 5, който вменява на държавните органи ето за своевременно и безвъзмездно предоставяне на личната община на информацията, която се съдържа в формациопните им системи, необходима за планиранетdl управлението на устройството на територията.

Глава втора "Устройство и застрояване на Столичната на" се състоа от пет раздела. Раздел първи "У стройство на околоni ския район" (чл. 6 и 7 ЗУЗСО ), раздел втори "У стройство на район" (чл. 8 ЗУЗСО ), раздел трети "У стройство на централната ска част" (t:л. 9 ЗУЗСО), раздел четвърти "Устройство на система" (ч.1.чл. 10-12 ЗУЗСО), и раздел пети "Устройство на ческата ин4раструктура" (чл. 13 ЗУЗСО).

Ако тJябва да се характеризира накратко тази глава от

тя може да се обобщи с най-общия израз - "колкото раздела -ва норми". ~ащото общият нормен обхват на петте раздела е от члена - почrи по един член на раздел.

Това f обаче въНIIIНата и по-маловажна страна, защото

техническИ1е несъвършенства на един закон, макар важни и

вени, могат ца бъдат приети, ако заложеното в тях правно

§ 2. Структура на ЗУЗСО и съотношения със ЗУТ 249

t' 'IНачимо и правилно изразено. А именно това значимо и съществе­

но съдържание липсва в нормите на глава втора ЗУЗСО.

Член 6, ал. 1 ЗУЗСО, след като определя, че околоградският район на Столичната община обхваща територията между границите 1111 град София и административно-териториалните граници на Сто­ничната община, обособява групи устройствени зони, територии и са­мостоятелни терени, които освен с думи, са означени и с произволно

111брани букви от словесното им наименование. Например:

1. Група жилищни устройствени зони (Ж); 2. Група устройствени зони за обществено обслужващи дейнос­

ти (О);

3. Група смесени функционални устройствени зони (СмФ) и т.н. още осем групи, означени с букви в скоби (П), (З), (Са), (Г), (Т), (Ж-д, 0-д, Смф-д, П-д, З-д, Са-д).

Такава система на законотворческо изразяване би била смеш-1111, ако не беше жалка. Какво "сериозно" законодателно решение мо­жем да видим в особено фрапантния случай на чл. 6, ал. 1, т. 11 '.JУЗСО, където "резервните терени за далекоперспективно развитие" L'll означени с абревиатурите в скоби (Ж-д,О-д, Смф-д, П-д, З-д, Са-д). 1 ·~·зи буквени означения, не само че не изразяват нищо и затрудняват щресатите на съответната норма, но тълкувани във връзка с чл. 6, 1111 . 2 на ЗУЗСО, според който устройственото и функционалното пред­назначение, правилата и нормативите за устройство и застрояване и

щ ·раниченията при застрояване на видовете територии, устройстве­

llltте зоЩJ и самостоятелните терени по чл. 6, ал. 1 ЗУЗСО са посоче-1111 в приложението, показват недвусмислено, че най-съществените

11равила на закона не регулират нищо и са предназначени да въведат

11 действие техническите условия от приложението, в което се съдър­жа действителната регулативна уредба.

В тази глава на ЗУЗСО е включен и чл. 7, който предвижда, че уt"l'ройството на природен парк "Витоша" се осъществява съгласно 1111ана за управление на парка и въз основа на подробни устройствени 1111анове, изготвени в съответствие с плана за управление, при спазва­

llt' на изискванията на Закона за защитените територии и Закона за l'llpитe. Тази разпоредба не съдържа даже и минималната информа­IIJЩ което прави препращащите норми необходими, защото форму-11нрана самоцелно, чрез указание idem per idem тя обяснява как се ti("Ьществява устройството на Природен парк "Витоша" чрез плана за llt'I'Oвoтo управление, като препраща към подробни устройствени пла­Jiоне, изготвени в съответствие с този план за управление. Словесна

250 Глава де:сета . УСТРОЙСТВОТО И ЗАСТРОЯВАНЕТО НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА

еквилибристика, която е белег единствено на нормотворческа безпо­мощност и безсмислена нормативна разточителност.

Не по-различно е положението с раздел втори "У стройство на градския район", в който единственият член 8 3У3СО, в ал. 1 обясНJI• ва, че градският район обхваща територията, която попада в гpalllfO ците на град София, определени в графичната част на общия устрой· ствен план. Изброени са по същия начин групи територии, устройст­вени зони и самостоятелни терени, всеки един от тях с познатото бук· вено означение в скоби. Такива са например:

1. Група централни устройствени зони (Ц); 2. Група смесени многофункционални устройствени зони (Смф); 3. Група жилищно устройствени зони и т.н. още 6 групи, озна·

чени с букви (0), (П), (3), (Са), (Т), (Р). Ка~аното по-горе за раздел първи е относимо и тук. Единстве­

ното назначение и на този член е да въведе като законова уредба правилата на Приложението по чл. 3, ал. 2 3У3СО, като избегне въз­можната им колизия с нормите на общия закон- 3УТ. В този сми~ чл. 8, ал. 2 3У3СО предвижда, че устройството и функционално предназначение, правилата и нормативите за устройство и застроява: не и ограниченията при застрояването на видовете територии, уст­

ройствените зони и самостоятелните терени са посочени в приложео~ нието.

Раздел трети "У стройство на централната градска част" се тои само от Чllен 9 3У3СО, в който единственото различно правИJI~ което няма х~актер на препращаща норма, е това на ал. 1. Назначее нието на алинеята е да очертае границите в градския район на

тралната градска част на София и обособяването в нея по позна~ вече начин, на групите устройствени зони и самостоятелни тepemt~ Както и в изJDжението дотук, ще посоча само някои от тях:

1. В груnа централни устройствени зони (Ц) законът предв~,

а) устрс:йствена зона на новия делови център (Ц-1);

б) устр<йствена зона на стария Софийски център (Ц-2);

в) устр<йствена зона със смесено застрояване (Ц-3);

2. В груm смесени многофункционални устройствени зони законодателя1 включва:

а) смесена многофункционална устройствена зона с високи раме1JИ на застрояване (Смф 1);

• б) смесена многофункционална устройствена зона (Смф 2);

§ 2. Структура на ЗУЗСО и съотношения със ЗУТ 251

3. Група устройствени зони за обществено обслужване (О) и r• . и. още пет групи, означени с букви в скоби (Ж), (3), (Са), (Т). Без r1уквено означение е останала в чл. 9, ал. 1 3У3СО само седмата по ред "Група устройствени зони и терени за защита на културно-исто­рическото наследство".

В чл. 9, ал. 2 3У3СО следва отново декларативната формули­ровка, която се съдържа в чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 на закона, че ус­r ·ройственото и функционалното предназначение, правилата и нор­мативите за устройство и застрояване и ограниченията при застроя-

111\Ието на видовете устройствени зони и самостоятелни терени са по­

t·очени в приложението.

Бланкетни са и следваЩите ал. 3, 4 и 5 на чл. 9 3У3СО. Ал. 3 нредвижда, че застрояването в устройствената зона на новия делови

щ~нтър се осъществява въз основа на подробни устройствени плано­IIС, придружени от специфични правила и нормативи за тяхното при­Jшrане, определени от Столичния общински съвет. А според ал. 4 на тзи член, специфичните правила и нормативи за застрояване на от­нелните квартали в устройствената зона на новия делови център се

определят въз основа на обемноустройствено проучване, прието от < 'толичния общински съвет. Ако в кварталите и устройствената зона на новия делови център има обекти на културно-историческото нас­J rедство, обемноустройственото проучване се приема след положи­r·елно становище на Националния институт на паметниците на култу­рата.

Норменият обхват на чл. 9 3У3СО завършва с текста на ал. 5, в който законодателят, в отклонение от възприетата от закона логика

nt·ичко относимо до застрояването на територията на Столична об­щина да уреди в приложението към закона, за чл. 9, ал. 5 е направил rдио от малките изключения и го е поставил сред основните правила

1111 3У3СО. Може би защото тази алинея, която предвижда, че за раз­rсшаване на ново строителство, пристрояване и надстрояване на съ­

ществуващи сгради в устройствената зона на новия делови център, не

rt< изработва работен устройствен план по реда на 3УТ, не съдържа о•ювидните отклонения от 3УТ, които правилата на приложението и 1шредбите на Столичния общински съвет съдържат, и които показ­IШТ как с актове на Общинския съвет на Столичната община може да t't' дерагират разпоредби на общия териториално устройствен закон.

Раздел пети "Устройство на техническата инфраструктура" съ­що се състои само от един член. В чл. 13, ал. 1 3У3СО с неговите 1\t'Вет точки, законът е посочил обхвата на техническата инфраструк-

252 Глава де:сета . УСТРОЙСТВОТО И ЗАСТРОЯВАНЕТО НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА

тура на територията на Столичната община. Примерно могат да бъ· дат посочени:

1. Републиканските пътища и пътните прИнадлежности изв'ЬJI тях, включително пътните възли за привързване към гра,цс,

ката улична мрежа.

2. Трасетата и терените на първостепенната и второстепенната улична мрежа.

3. Терените и местата за подземно, надземно и паркиране и т.н. още шест точки.

Втората алинея на чл. 13 ЗУЗСО е със същото съдържание то чл. 6, ал.2, чл. 8, ал. 2, чл. 9, ал. 2 и чл. 10, ал. 2 и препраща устройственото и функционално предназначение, ограниченията застрояването, правилата и нормативите за устройство и застрояваН~~ на видовете територии, устройствените зони и самостоятелните рени към Приложението по чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО.

Юридическата характеристика на ЗУЗСО не може да 0ТМИ111 без внимание и въпроса за съотношението между него и Закона общинската собственост, съответно Закона на устройство на теоитеl рият а.

Доколкото в ЗУЗСО се уреждат специфичните правила и мативи за усrройството и застрояването единствено на община, той несъмнено е специален както от гледна точка на на правно регулиране, така и с оглед предметен обхват по отношеml на ЗОС. ЗУЗСО е специален и по отношение на ЗУТ, към правилаift на който препращат множество негови норми. Субсидиарно ~ение на ЗУТ, като общ закон в материята на устройството и яването на т.:риторията, изрично предвижда и § 9 от Преходните заключителви разпоредби (ПЗР) на ЗУЗСО за неуредените в него роси, свърза:ш с устройството и застрояването на територията на личната обiiИНа.

·' Неясно остава обаче какво разбира законодателят под

ни" в ЗУЗСО въпроси. Може би "уредените" въпроси са и тези, ще намерят пьрвична правна уредба в наредбите, които на много в закона е п_rедвидено, че трябва да бъдат издадени. Това не може бъде уредба, която по смисъла на § 9 от ПЗР на ЗУЗСО спада законовата F следователно и към тези въпроси, които са уредени

подзаконови актове, но не са намерили изрична законова

ЗУЗСО, субсrдиарния ЗУТ ще трябва да намери приложение с вите разпорщби.

Това б~з съмнение още по-ярко откроява ненужността на

§ 2. Структура на ЗУЗСО и съотношения със ЗУТ

253

мативен акт като ЗУЗСО. Компромиси с юридическите принципи оба­•а~.: не могат да се правят. Закон като ЗУТ, и изобщо нормативен акт с рннг на закон, не може да бъде субсидмарен по отношение на подза­kонови актове- например наредбите на Столичния общински съвет. ( 'дедователно там, където няма законова уредба, макар да има под­робна подзаконова, ще се прилага ЗУТ, а не наредбите на Столичния общински съвет.

Вярно е, че подзаконовата уредба, която се съдържа в наредби­п: на Столичния общински съвет, позволява значително по-голяма L'НОбода на Столичната община да моделира изключително важните Jlа,проси на териториалното устройство и застрояването на столич­ашя град и без преувеличение казано, най-важната територия на Ре­••ублика България. Опитът чрез препращането към уредбата на на­,,._~дбите на Столичния общински съвет обаче няма да може да заоби­коли общата уредба в ЗУТ, ако няма специална уредба в ЗУЗСО. Oc­IIOBeн принцип на нашата правна система е, че когато норма на под­щконов акт противоречи на норма на закон или по-висок по ранг 11ормативен акт (например кодекс), прилага се по-високият по степен 1кт. Този принцип е прогласен не само от чл. 86, ал. 2 от Конституци­нта на Република България, където е предвидено, че законите и ре­тенията на Народното събрание са задължителни за всички държав­Im органи, организациите и гражданите, но и от чл. 15 ЗНА. Според 'IJI. 15, ал. 1 ЗНА "нормативният акт трябва да съответства на Конс­п•·rуцията и на другите нормативни актове от по-висока степен". А а.а·ласно чл. 15, ал. 2 ЗНА "ако постановление, правилник., наредба

ltJIИ инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока cтe­llrн, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт". llt: би могло да бъде друго съотношението между нормативен акт с

1111r на закон (съответно кодекс) и подзаконов акт, независимо че 111а съотношение не е поставено на компетентната преценка кой акт

tрнбва да бъде приложен, на кой правораздавателен орган, а възник-1 нри правоотношения свързани с териториалното устройство и зас­

трояването на територията на Столичната община.

Така че, малка ще бъде ползата от създаването на разгърната 11раена уредба на подзаконово равнище, ако няма първична уредба на !.ответната материя в самия закон. Всички въпроси, които не е ype­ИJI специалният ЗУЗСО в материята на устройството и застрояване­' на територията на Столичната община, ще бъдат регулирани, по ината на субсидиарното им действие, от общите - Закона за общин­кнта собственост и Закона за устройството на територията.

254 Глава десета. УСТРОЙСТВОТО И ЗАСТРОЯВАНЕТО НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИ

§ 3. Специфични правила и нормативи за и застрояването на територuта на Столичната oбiЦIIIII'

Няколко специфични правила могат да бъдат отбелязани ди всичко в глава първа "Общи положения" на ЗУЗСО. В чл. 3, е определен обхватът на Общия устройствен план на Столичната щина. Планът обхваща територията на rрадския и околоrрадския йон и графичната му част се изработва в мащаб 1:10000 за район и 1:25000 за околоrрадския район. Оригиналът на rрафИЧН8'1 част на плана се подпечатва с печата на Министерския съвет и съхранява в Министерския съвет. Заверени копия от плана в мщ за градския район и в мащаба за околоградския район, заедно с ложенията към него, се съхраняват в Столичната община, в терството на регионалното развитие и благоустройството и в София (чл. 4 ЗУЗСО).

Неразделна част от общия устройствен план на Столична щина са правилата и нормативите за устройството и заетрояво

на територията на Столична община, с които се определят ното и функционалното предназначение, оrраниченията при ването и показателите за застрояване на отделните терит~

трайствени зони и самостоятелни терени. Неразделна част от устройствен план на Столичната община, съгласно чл. 3, ал. 3 СО, са и придружаващите схеми и обяснителни текстове. Тук допълнително да отбележа, че и съгласно чл. 104, ал. 2 ЗУТ праввJI та и нормативите за прилагане на общия устройствен план са делна част DТ него. Те нямат самостоятелно и независимо от общия усТJХ>йствен план действие. Те конкретизират предви; та на общия устройствен план, като определят общата преобладаmщото предназначение на категориите имоти, вида, та структуrа и предназначението на техническата инфраструк опазване на околната среда и обектите на културно-историческа наследство(арг. от чл. 104, ал. 1 ЗУТ).

Правrnата и нормативите за прилагане на общия план на Столичната община следва да бъдат изработени в вие с Наредба .N'!! 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормаТИВI устройство на отделните видове територии и устройствени министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн. бр. 3 от 13 януари 2004 г., в сила от 13 януари 2004 г.). зу~rч съдържа Н(tрма, която да урежда по-специален, различен от

дения в ЗУТ, ред, за изработването на общия устройствен Столичнатt община. За това към него ще се приложи общата

§ 3. CneцифiiЧIUI правила и нормативи за устройството и застрояваието ва ...

255

11а чл. 124, ал. 1 ЗУТ, съгласно който изработването на общите уст­!Юйствени планове се възлага от кмета на общината въз основа на решение на общинския съвет, когато изработването се финансира от общинския бюджет или от министъра на регионалното развитие и 1\лагоустройството - когато изработването се финансИР.а от държав­ttия бюджет.

Изменението и допълнението на ЗУТ, което беше извършено с 112 от ПЗР на ЗУЗСО, предвиди в чл. 127, ал. 7 ЗУТ, че специфичните 11равила и нормативи за устройството и застрояването на Столич­ннта община се определят с отделен закон. А чл. 127, ал. 8 (нова) 1УТ, възложи на Министерския съвет приемането на нов общ уст­ройствен план на Столичната община или изменения в действащия общ устройствен план. Приемането на новия общ устройствен план на Столичната община или измененията в действащия общ устройст­аен план, Министерският съвет трябва да извърши по реда предвиден ЗУТ, при спазване на правилата и нормативите за устройство и зас­

трояване, определени със ЗУЗСО.

Във връзка с приемането и влизане в сила на ЗУЗСО е и норма­та на § 7 от ПЗР на закона. Ал. 1 на този параrраф възлага в шестме­ечен срок от влизане в сила на ЗУЗСО (тоест до 28 юли 2007 г.) Столичният общински съвет да приеме решение за изработване на 11роект за изменение на общия устройствен план, като определи обх­аата и срока за изработването му.

Параrраф 7, ал. 2 от ПЗР на ЗУЗСО определя императивно и ttacт от измененията, които трябва задължително да се включат в хвата на проекта за изменение и допълнение на общия устройствен

uпан на Столичната община. Това са:

> промени в обхвата на зелената система с цел запазване на терени, които са изградени като елементи на зелената систе­ма на rрада, съгласно действалия общ градоустройствен план на София, чието предназначение е било сменено преди или с приемането на този закон (ЗУЗСО);

> подобряване на транспортно-комуникационната схема; > определяне на територии за разширяване на гробищните пар­

кове;

> промени в разпределението на rрупите територии, устрой­ствени зони и самостоятелни терени в rрадския район, с цел ограничаване на преструктурирането на жилищните ком­плекси;

Глава десета. УСТРОЙСТВОТО И ЗАСТРОЯВАНЕТО НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИ

256

);> актуализиране на устройственото предвиждане на за депа и друти съоръжения и инсталации за третиране отпадъци.

Параграф 7, ал. 3 ЗУЗСО препраща към чл. 121, ал. 1 ЗУТ реда, по който трябва да се проведе обсъждането на проекта за нение на общия устройствен план на Столичната община. нето на реда по чл. 121, ал. 1 ЗУГ, разбира се, няма да се и;jиьl'щ пряко и директно, защото този ред е предвиден за обсъждането проекти за устройствени схеми.

Обществено обсъждане на общите устройствени планове по на чл. 121, ал. 1 ЗУГ предвижда и нормата на чл. 127 ЗУТ преди сянето на планове в експертните съвети по устройство на теритс та. Кметът на общината, който въз основа на решение на общинсld съвет, възлага изработването на общия устройствен план, оповест~ мястото, датата и часа на общественото обсъждане в един нациоli лен всекидневник и поне в една местна медия (чл. 124, ал. 1 във ка с чл. 127, ал. 1 ЗУГ). На общественото обсъждане се води кол, който се прилага към документацията за експертния съвет. градовете с районно деление, а именно такъв град е София, вени обсъждания задължително трябва да се организират във райони. Що се касае до реда и начина за провеждане na тези вени обсъждания в Столичната община, за определяне на заинтеfl сованите общности, за оповестяване на общественото обсъждане определяне на резултатите от него, те ще бъдат уредени, както вижда чл. 5, ал. 4 ЗУЗСО, с наредба издадена от столичния общ съвет.

Малко на брой норми се съдържат в глава трета на ЗУЗСО ВрЪЗКа С устроЙСТВОТО И ЗаСТрОЯВаНеТО На територията На c'I'Г\П'LI1 та община. При това и в тези малко на брой норми не се същинско пр.шно регулиране, което многократно отбелязах, че се хваща изцяло в приложението към закона. '

Член 15 ЗУЗСО с една адресирана към далекоперспективн~ развитие на rериторията на общината норма предвижда, че ството и зас1рояването на терените за такова развитие до 2020 на се допускат само въз основа на решение на Столичния общ съвет и при у.:ловие че инвестиционните инициативи съответства' предвиждашята на общия устройствен план, обхващат изцяло значителна сгепен (законът не конкретизира какво означава телна степе1.) съответната устройствена зона и за тях е tV't.П"VI'!I8

§ 3. Специфични правила и нормативи за устройството и застрояването на ... 257

ф1111ансиране, което да включва и средства за изграждане на необхо­•••мите съоръжения на техническата инфраструктура.

С косвено отношение поради бланкетния си характер, към ус­l'ройството и застрояването на територията на Столичната община, l'tpyвa ми се, че можем да отнесем и чл. 18 ЗУЗСО. В първата алинея 1111 този член законът делегира на Столичния общински съвет да при­мt· наредба за условията и нормативите за изграждане на паркинги и 111ражи на територията на Столичната община. Във връзка с този 1'\'кст е и алинея втора на чл. 18 ЗУЗСО. Тя допуска строителството Mlt •юви сгради да бъде разрешено само ако с инвестиционните проек­и t'e осигуряват необходимите места за паркиране и гариране в гра­ИI\ИТе на урегулирания имот.

Практическото значение на това нормативно решение е несъм-110 голямо. То цели да обвърже изграждането на нови сгради с оси-риването на нуждите на техните обитатели с места за паркиране и рнране на превозните средства, които съпътстват населяването с

11татели на тези новопостроени сгради, и по такъв начин да допри­

п·, ако не за облекчаване, то поне за ограничаване на транспортния ltp 1блем на Столичната община, който обезсмисля притежаването

1 моторно превозно средство, защото при съществуващата тpaнc-IIIP 1'на инфраструктура, такова притежание е източник на неудобст­'"• безпокойство, стрес и всекидневни грижи за техните собственици.

Като важна и положителна идея трябва да се приветства и нор­•·а на чл. 18, ал. 3 ЗУЗСО, която в същата насока на ограничаване 1ранспортния проблем на територията на Столичната община, заб­ва да се променя предназначението на гаражи в съществуващи

Забраната да се променя предназначението на гаражи в съ­.... ,.,·вуващи сгради освен с принос в ограничаване на транспортните

1fiлеми в Столична община, ще ограничи и безразборното превръ­н: на гаражите в кръчми, кафенета, магазини и др. и по този начин

IIJ~връщането им в източник на тормоз и безпокойства за обнтате­на сградата. Тази норма обаче не е предвидена в § 12 от Преход­и заключителни разпоредби на ЗУЗСО, с който са извършени ненията и допълненията на ЗУТ, за да стане нормата на чл. 18,

' ЗУЗСО, посредством общия териториално-устройствен закон, к:има и задължи1:елна и за населените места в цялата страна, къ­

' промяната на предназначението на гаражи в съществуващи сгра-11 кафенета, магазини, игрални зали и т.н., представлява източник 1111алогични транспортни проблеми и непрекъснати безпокойства •рмоз за обитателите на сградите.

Глава десета. УСТРОЙСТВОТО И ЗАСТРОЯВАНЕТО НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИ 258

Трудно може да се откроят специфичните правила и ви за устройството и застрояването на територията на Столична щина, които се съдържат в приложението към ЗУЗСО, защото предполага детайлно съпоставяне на правилата и нормативите на ложението, с тези на общия териториално-устройствен закон­многобройните подзаконови актове за прилагането му. В този съл абсолютно нищо не означава изменената с§ 12, т. 3 на Прех1 те и заключителни разпоредби на ЗУЗСО разпоредба на чл. 127, ЗУТ, която предвижда, че специфичните правила и нормативи за ройството и застрояването на Столичната община се определят с делен закон, ако отделният закон- ЗУЗСО, с изключение на смислени норми, е изграден от разпоредби без нормативно съдърJI ние и поради това ненужни. Те за кой ли път потвърждават постта на ЗУЗСО да създаде специфична уредба, относима устройството и застрояването на територията на Столична общинt да надскочи пшроките и многообхватни рамки на общия ЗУТ. по-трудно е търсенето на специфика в уредбата на ЗУЗСО при ката делегация, която позволява на Столичния общински регулира със свои наредби материята на' устройството и ""~"...nn<Пiilll то на територията на Столичната община.

Въпросите свързани с общия устройствен план на община в Приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО са уредени но различm показатели, от които ще посоча тези, които имат юридическо значение. Това са показателите "УстройС'Гяеиа' тегория", "У стройствени параметри" - подразделени на рактериетики на устройствените категории - максимална на застроЯJане в проценти, минимално озеленена площ в максимална кота корниз в метри и показателите ,.Предназначе! основни и ;~;опълващи функции, ограничения".

УСГРОЙСГВЕНА КАТЕГОРИЯ УРВАНИЗИРАНИ 1. Група жилищни устройствени зони 1. Жиищна зона с преоб.t~адаващо високоетажно Тази зона е предназначена преобладаващо за жилищно

яване с височина над 15 м. Допуска се промяна на функцията в твена. Зад·~лжително подземно ниво PG. Минимум 50% от ната плош е с висока дървесна растителност. Максималната ност на за:трояване е 60%, минималната озеленена площ е максимаЛiата кота корниз е 26 м за жилищни и обществени

§ 3. Специфични правила и нормативи за устройството и застрояването на ... 259

2. Жшищна зона с преоб.t~адаващо ко.нмексно застрояване. При създаване на индивидуални УПИ за жилищно строителст­

•ю в изградените части на жилищните комплекси се спазват разпо­

JЧ~дбите на чл. 22 ЗУТ. Максималната плътност на застрояване е 40%. Минималната озеленена площ е 40%. Максималната кота корниз е }(1 м - за жилищни сгради, и 32 м - за обществени сгради.

В тази зона могат да се създават УПИ за подземни и полупод­lt'МНИ обществени паркинги, гаражи и други подземни обекти, чиито 110криви се оформят като открити площи за отдих и спорт. В междуб­J/оковите пространства на тази зона се оформят УПИ за озеленяване с.· режим на Тго (самостоятелни терени за локални градини и озеленя­•uне ), за които се създават актове за публична общинска собстве­tюст. УПИ с режим на Тго се създават и за частите от междублокови-1\' пространства с реализирани озеленени площи.

3. Жшищна зона с преобА.адаващо средно етажно застрояване. Устройствените зони са с преобладаващо жилищно застроява­

нr с височина до 15 м. Максималната плътност на застрояване е 50%. Минималната озеленена площ е 35%, от която не по-малко от 50% е ~ нисока дървесна растителност. Максималната кота корниз е 15 м-

11 жилищни сгради и 20 м - за обществени сгради.

При устройствени зони с преобладаващо средноетажно жилищ­но застрояване за околоградския район максималната плътност на

nс.:трояване е 25 до 40%. Минималната озеленена площ е 40 до 55%. Мнксималната кота корниз е 12 м - за жилищни сгради, и 15 м - за ществени сгради.

4. Жшищна зона с преоб.t~адаващо .на.t~коетажно застрояване. Устройствепиете зони в тази жилищна зона са с преобладава­

,о ·Jастрояване с височина до 10 м. Максималната плътност на застро-lllне е 40%. Минималната озеленена площ е 40%, от която не по­nлко от 50% е с висока дървесна растителност. Максималната кота орниз е 10 м.

5. Жшищна зона с .на.t~коетажно застрояване в природна среда. Предназначението на тази жилищна зона е за устройствени зо­

" природна среда. При среда с едромодулна структура и с площ на t.t11'rитe над 1500 кв. м и минимално лице 20 м максималната плът­•п· на застрояване е 20%. Минималната озеленена площ е 70%, от 1нто не по-малко от 50% е с висока дървесна растителност. Макси­шата кота корниз е 7 м.

260 Гла в а десета . УСТРОЙСТВОТО И ЗАСТРОЯВАНЕТО НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА

При среда с дребномодулна имотна структура, с площ на имо­тите 500 кв. м до 1500 кв. м и минимално лице 16 м, максималната плътност на застрояването е 30%. Минималната озеленена площ о 60%, от която не по-малко от 50% е с висока дървесна Максималната кота корниз е 10 м.

6. Жrиищна зона с АUL.А.коетажно застрояване с допълнитм"" специфични изисквания.

Зоната обхваща предимно бившите квартали-курорти Горна ня, Княжево, Бояна, Драгалевци, Симеоново и гр. Банкя, за минималната площ на УПИ е 500 кв. м и минималното лице - 16 Максималната плътност на застрояване е 30%. Минималната нена площ е 60%, от която не по-малко от 50% е с висока дървеСНI растителност. Максималната кота корниз е 10 м.

Тази зона обхваща и бившите вилни зони, включени в телните граници на София, за които минималната площ на УI1И 600 кв. м, а минималното лице - 18 м. Максималната плътност застрояване е 25%. Минималната озеленена площ е 60%, от която по-малко от 50% е с висока дървесна растителност. Максималн&ii кота корниз е 8,5 м.

7. Жrиищна зона с малкоетажно застрояване, с огоаничит&t ни пара.,петри.

Предназначението на имотите в тази зона е за ниско строитеJI

ство, в зони за ~кологично съхранение на средата. Максималната ност на застрояване е 10%. Минималната озеленена площ е 80%, която 50% е с висока дървесна растителност, при запазване на твения ландшафт. Максималната ;кота било е 7,5 м. В тази зона не допуска изсичше на съществуваща висока растителност и покрива!~ или засипване на водни течения. Отбелязаните стойности на телите се пришгат за територии, граничещи непосредствено с

роден парк "Витоша" и с големите градски паркове.

За остакалите части, обхванати в зоните за екологично нение на сред1та максималната плътност на застрояване е 15%, иималната озеленена площ е 80%, от които минимум 50% от нената площ е с висока дървесна растителност, при запазване на

тествения лащшафт. В тези части също не се допуска изсичане съществуващ<: висока растителност и покриване или засипване на

ни течения.

В жилицните зони за екологично съхранение на средата се

хващат терит,>риите на Киноцентъра, жилищните групи в Запад1t1

§ 3. Специфични правила и нормативи за устройството и застрояването на .. .

261

rшрк, Южните райони на София и териториите за екологично съхра­IIСНИе от гр. Банкя. Максималната плътност на застрояване е 20%. Минималната озеленена площ е 70%. Максималната кота било е 7 м.

8. Вrина зона.

Предназначението е за съществуващи и нови вилни зони. За t' t)ществуващите вилни зони е предвидено максимална плътност на

rастрояване 25%. Минималната озеленена площ е 60%, от която не rю-малко от 50% е с висока дървесна растителност. Максимална ко-1'11 корниз е 8,5 м, а кота бИло - 10 м.

За нови вилни зони формирани върху бивши земеделски земи rю § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, максималната плътност на застрояване е Ю%. Минималната озеленена площ е 60%, от която не по-малко от ~0% е с висока дървесна растителност. Максималната кота корниз е

,ОО м, а кота бИло - 10 м.

11. Група централни устройствени зони 1. Зона на новия деАови център.

Параметрите на застрояване в зоната се определят с ПУП и РУП- изготвени на базата на обемно-устройствени проучвания, одоб­р~ни от Столичния общински съвет. Минималната озеленена площ в юната е 15%.

2. Зона на стария градски център. Застрояването е предимно в зоната на стария градски център

11ри максимална плътност на застрояване 60%. Минималната озеле­II~На площ е 30%. Котата корниз се доказва с РУП.

Различни са показателите, които се прилагат за застрояването 110 фронта на главните градски булеварди и в градска среда с кварта-1111, изградени с подобни параметри. При това застрояване максимал­ttата плътност на застрояване е до 80%. Минималната озеленена площ с но 20%. Котата корниз се доказва с РУП.

3. Зона централна със с.месено застрояване. Застрояването е предимно в характерна градска среда, в централ­

llата градска част, изградена със занижени параметри. Максималната 1111ътност на застрояването е 60%. Минималната озеленена площ е 40%. 'ta доказване на кота корниз се изработва задължително РУП.

111. Група смесени многофункцнонални устройствени зони 1. Смесена многофункционална зона. Предназначението на това застрояване е предимно за комплек-

Глава десета. УСТРОЙСТВОТО И ЗАСТРОЯВАНЕТО НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА

262

сните центрове по главните градски булеварди. Максималната плъ,-. ност на застрояването е 60%. Минималната озеленена площ е 40% от която не по-малко от 25% е с висока дървесна растителност. Пр: доказване с ПУП и РУП (силуетни проучвания) се допуска височи• ната на застрояването по непосредствената рамка на главните град• ски булеварди да надхвърли предвидената за съответната зона кот;

корниз.

2. С.м.есена .многофункциона.А.на зона със занижени пара.м.етриw ,i

Застрояването е предимно за новите комплексни центрове от второ ниво. Максималната плътност на застрояване е 40%. Минв-• малната озеленена площ е 40%, от която не по-малко 50% е с висоQ дървесна растителност. Котата корниз е 26 м.

3. С.месена .многофующиона.А.на зона преди.мно за окоАоградсюJА район.

Застрояването е предимно в околоградския район и в части София с изисквания за ограничаване натоварването на средата.

сималната плътност на застрояване е 40%. Минималната озеленеld площ е 40%, от която не по- малко от 50% е с висока дървесна телност.

За зонн, тангиращи републиканската пътна мрежа, трансев}d пейските коридори и други пътища с активен транспортен трафп околоградсЮIЯ район, максималната плътност на застрояване е

Минимална'Iа озеленена площ е 30%. Площите с жилищно преднаW пачение не :w.огат да надхвърлят 20% от общата разгъната площ (РЗП) Ja всеки УПИ.

§ 4. У tтройство на зелената система

Нормаrивната уредба, отредена на устройството на зсш::иn система, се съдържа в чл. чл. 10-12 ЗУЗСО и частта У стройствеl зона и терен-1 за озеленяване т.т. 32-37 от Приложението към чл. ал. 2 ЗУЗСО- Общ устройствен план на Столичната община.

Определение на "зелената система" по смисъла на ЗУЗСО дадено в чл. 10 на закона, където тя е очертана като съвкупност съществуваците и предвидените озеленени площи в градския и лоградекия рШон, както и рекреационните гори и горите в заЩИ'I

те територш. В нея се включват Природен парк "Витоша", както парковете, лесопарковете и горите в оградните на Софийското

§ 4. У стройство на зелената снетема 263

rщанини - Лозенска, Люлин, Плана и Стара планина, в администра­r ·rшно-териториалните граници на Столичната община.

Зелената система е разделена на осем категории устройствени ннrи и самостоятелни терени (чл. 10, ал. 2 ЗУЗСО):

1. Устройствена зона за градски паркове и градини (Зп).

2. Самостоятелни терени за локални градини и озеленяване (Тго).

3. Самостоятелни терени за озеленяване на улици, реки, дерета и открити канали и сервитути (Тзв) и т.н. още пет категории от точка четвърта до точка осма означени с букви в скоби -(Тзсп), (Тгп), (Г), (Тдр) и озеленени площи в жилищните ком­плекси.

Алинея 3 на този член препраща към устройството и функцио-111111НОТО предназначение, ограниченията при застрояването, прави-

1111Та и нормативите за устройство и застрояване на видовете устрой­

•·твени зони и самостоятелните терени към Приложението по чл. 3, 111 . 2 ЗУЗСО - Общ устройствен план на Столичната община.

В чл. 10 ЗУЗСО специално внимание трябва да бъде обърнато 1111 ал. 4, която въвежда юридически недопустимата конструкция, кон­kретни права на собственици на поземлени имоти, предоставени с rrнпоредба на закона да бъдат дерагирани по решение на Столичния 1iнцински съвет.

Не се отчуждават- гласи чл. 10, ал. 3 ЗУЗСО- имоти или части

cn• тях, попадащи в устройствени зони и самостоятелни терени по n. 2 (на чл. 10 ЗУЗСО- б.м. Вл. П.), когато собствениците им ги

ll'llюлзват съобразно определеното с общия устройствен план пред-8111шачение. В тази част нормата прогласява правото и гарантира сре­щу отчуждаване собствениците на имотите, които ги използват съоб­

шо определеното с общия устройствен план предназначение. И нop­t.fii'Гa трябваше да свърши до тук. Законодателят обаче е продължил

кста с изключението от правилото - "освен ако Столичният oб­IIIIIIICКИ съвет реши друго" - и по този начин е обезсмислил важната ранция, която сам е създал в първата част на нормата. И тук отно­

' виждаме характерната за ЗУЗСО доста свободна интерпретация 11 принципите за субординация между нормативните актове, което

IIJ!I.'Opъщa наредбите на Столичната община в източници на първич­о регулиране, което дублира или дерогира нормативните правила на мия закон.

Глава дtесета. УСТРОЙСТВОТО И ЗАСТРОЯВАНЕТО НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИ

264

Последната ал. 5 на чл. 10 ЗУЗСО прогласява ноторното и подлежащо на съмнение положение, че озеленените площи, които изградени по утвърдени подробни устройствени планове се пРИЗI

ват за осъществени мероприятия.

Специфичен режим на промяна на предназначението на

землени имоти, предвидени в устройствените планове в урбанизJ ните територии за озеленени площи създава чл. 11 ЗУЗСО.

Член 11, ал. 1 ЗУЗСО допуска промяна на предназначението поземлени имоти, попадащи в устройствени зони или в самостn""" ни терени на зелената система, само в устройствена зона или в тоятелен терен на зелената система от друг вид, сред посочените чл. 10, ал. 2 ЗУЗСО. И пример за такава промяна на предназна то ни дава законодателят, когато в чл. 11, ал. 2 ЗУЗСО забрано извън случаите по ал. 1 на този член, да се изменя общият ствен план с цел промяна на предназначението на територии и лени имоти, предвидени за градини, паркове и лесопаркове. Следоl телно, не съществува пречка територии и поземлени имоти, дени за градини, паркове и лесопаркове по чл. 11, ал. 1 ЗУЗСО, получат друrо предназначение например, за самостоятелни терени локални гра;щни и озеленяване (Тго) или за озеленени площи в

лищните комплекси.

В ПрИ11ожението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО - Общия план на Сто11ичната община, устройството и функционалното назначение на площите, предвидени за зелената система, не са бени в ,самостоятелни групи, а са обхванати от характеристиките отделните устройствени категории и групи устройствени зони -назначение, ~сновни и допълващи функции, ограничения и МИНИМ.~ на зелена пrощ.

Не е F.еобходимо да бъдат посочени всички конкретни

шения от пр;шожението. За илюстрация ще се спра само на

групите в ур5анизираните територии.

1. Груt:а жилищни устройствени зони: 1. Жшищна зона с преобладаващо високоетажно

минималнаш озеленена площ в тази зона е 20%, от която не ко от 50% е с висока дървесна растителност.

2. Жи.Iищна зона с преобладаващо комплексно застроЯВ811 минималнаn озеленена площ в тази зона е 40%. В междублокоif пространствt се оформят УПИ за озеленяване с режим на сам0С11

§ 4. Устройство на зелената система 265

• ·~лни терени за локални градини и озеленяване, за които се създават

актове за публична общинска собственост. УПИ с режим на самостоя­tl'ЛНИ терени за локални градини и озеленяване се създават и за части­

'~ от междублоковите пространства с реализирани озеленени площи.

3. Жилищна зона с преобладаващо средноетажно застрояване. Минималната озеленена площ е 35%, от която не по-малко от 50% е 1· висока дървесна растителност. В околоградския район на тази жи­Нttщна зона минималната озеленена площ е от 40 до 55%.

4. Жилищна зона с преобладаващо малко етажно застрояване -минималната озеленена площ е 40%, от която не по-малко от 50% е с ltttcoкa дървесна растителност.

5. Жилищна зона с малкоетажно застрояване в природна среда­IIIЖ едромодулна имотна структура на имотите с площ над 1500 кв. м 11 минимално лице 20 м, минималната озеленена площ е 70%, от коя-1'1) не по-малко от 50% е с висока дървесна растителност.

При среда с дребномодулна имотна структура, с площ на имo­lttTe от 500 кв. м до 1500 кв. ми минимално лице 16 м, минималната lltсленена площ е 60%, от която не по-малко от 50% е с висока дър­~~~сна растителност.

6. Жилищна зона с малкоетажно застрояване, с допълнителни, ~·нецифични изисквания - минималната озеленена площ е 60%, от която не по-малко от 50% е с висока дървесна растителност.

7. Жилищна зона с малкоетажно застрояване с ограничителни нараметри - минималната озеленена площ е 80%, от която не по­малко от 50% е с висока дървесна растителност, при запазване на гетествения ландшафт. Не се допуска изсичане на съществуващата

llttcoкa растителност.

8. Вилна зона - минималната озеленена площ е 60%, от която 11~ по-малко от 50% е с висока дървесна растителност.

11. Група централни устройствени зони Общо изискване в тази група е, при прилагане на максимално

нопустимите стойности за плътност на застрояване, част от озеленя-

111\Нето да се реализира върху застройката - хоризонтално или верти­

кално. Не по-малко от 25% от озеленената площ е с високи дървесни 11асаждения.

Параметрите на озеленяване в зоните на тази група са, както L'Jieдвa:

266 Глава десета . УСТРОЙСТВОТО И ЗАСТРОЯВАНЕТО НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА

1. Зона на новия делови център - минималната озеленена е 15%, от която не по-малко от 25% е с високи дървесни насаждеНИJfl

2. Зона на стария градски център- минималната озеленена е 30% - предимно в зоната на стария Софийски център - от озеленена nлощ не по-малко от 25% е с високи дървесни насаждеНИ~~ При застрояване по фронта на главните градски булеварди и в ка среда с квартали, които са изградени с подобни параметри -малната озеленена nлощ е до 20%, от която не по-малко от 25% е високи дървесни насаждения.

3. Зона централна със смесено застрояване -минималната ленена площ е 40%, от която не по-малко от 25% е с високи дървесJQ насаждения.

IП. Група смесени многофункционални устройствени зони

1. Смесена многофункционална зона - минималната щс;1с.nс111 площ е 40%, от която не по-малко от 25% е с висока дървесна телност.

2. Смесена многофункционална зона със занижени параметри минималната озеленена площ е 40%, от която не по-малко от 50% висока дървесна растителност.

3. Смесена многофункционална зона, предимно за окологра кия район - минималната озеленена площ, предимно в окологра

кия район и в части от град София, с изисквания за ограничаваВ натоварването на средата е 40%, от която 50% е с висока дър~ растителност.

За зони тангиращи републиканската пътна мрежа, пейските коридори и други пътища с активен транспортен трафик околоградския район, минималната озеленена площ е 30%.

IV. Група устройствени зони за обществено-обслужващи дейн~сти

Зониrе в тази група са предназначени предимно за на обекти за образование, здравеопазване, социални грижи, религия, административни и делови услуги, търговия, спорт,

забавления и др.

Мин!мално предвидените параметри на озеленяване за

ретни обекrи на социалната инфраструктура са:

- за )ЧИЛИЩе минималната озеленена nлощ е 20%;

- за зисше учебно заведение минималната озеленена площ

30~;

§ 4. У стройство на зелената система 267

- за болница минималната озеленена площ е 30%;

-за заведение за социални грижи минималната озеленена nлощ

е30%.

Извън тези обекти на социалната инфраструктура в Приложе­rrието са посочени и общите параметри за озеленяване в зоните на I'НЗИ група:

1. Зона за общественообслужващи дейности - за обекти на об­щt.:ственото обслужване минималната озеленена площ е 30%, от коя­юнепо-малко от 10% от УПИ е с висока дървесна растителност. В •IКолоградския район на тази зона минималната озеленена площ е

40%. 2. Зона за общественообслужващи дейности и озеленяване в

r-радския район - минималната озеленена nлощ е 50%, от която не 110-малко от 50% е с висока дървесна растителност.

3. Зона за обещественообслужващи дейности и озеленяване в околоградския район- минималната озеленена nлощ е 60%, от която щ; по-малко от 50% е с висока дървесна растителност.

V. Група производствени и устройствени зони и терени за специфични производства

1. Зона на градски паркове и градини. Тази зона обхваща пар­кове за ежедневен и седмичен отдих с площ над 5 ха. Минималната о· tеленена nлощ е 85%, включително декоративните водни площи. lle по-малко от 2/3 от озеленената площ на парка е с висока дървесна растителност.

2. Терени на локални градини и озеленяване. Зоната обхваща 1111ркове за ежедневен отдих с nлощ под 5 ха., в която минималната о·tеленена nлощ е 80%, включително декоративните водни площи.

3. Терени за озеленяване на улици, реки, дерета, открити кана­ltи и сервитути. Предвиждат се озеленени терени с компактна или

nентова форма, осъществяващи връзки между елементите на зелена-11 система. По улиците от главната улична мрежа от 1 до 111 клас

11ключително, задължително се предвижда крайулично озеленяване с

/t·r.рвесна растителност. От двете страни на реките и откритите водни 1't•чения се провежда задължително укрепващо и мелиоративно озе­

nсняване с ширина не по-малко от 3 м. В сервитутите на инженерни-1't съоръжения не се допуска засаждане на висока растителност.

4. Терени за специални зелени nлощи - това са зелени nлощи

Г л ав а д е ,с ет а. УСТРОЙСТВОТО И ЗАСТРОЯВАНЕТО НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА

268

със специфичен режим - зоопаркове, ботанически градини, мемори, ални, етнографски, балнеоложки обекти и др.

VI. Група устройствени зони и терени за спорт и атракции

1. Зона за спорт и атракции, предимно в градския район -малната озеленена площ е 40%.

2. Зона за спорт и атракции, предимно в околоградския район минималната озеленена площ е 50%.

3. Терени с конкретно предназначение за спорт и атракции. зи терени включват спортни и атракционни паркове, вкл""'пт .. тР водни паркове, голф игрища, панаири и др. със специфичен вен режим. Минималната озеленена площ е 40%.

В точка 9 на Приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО - Общ ройствен план на Столичната община е конкретизиран и начинът, който се определя размерът на частта от минимално определе1 процент за озеленяване в устройствените зони, която следва да висока дървесна растителност. Този размер се определя по проекдl ята на дървета на 12- годишна възраст, в зависимост от вида

който е посочен в дендрологичния проект.

Не на своето систематическо място в раздел четвърти на втора- "Устройство на зелената система", в чл. 19 ЗУЗСО в 6 законът е предвидил правила, относими към изграждането и нето на зелената система на територията на Столичната община. ва изграждане и опазване на зелената система ще бъде нормативно дено в наредоо, която на основание делегация от чл. 19, ал. 1 трябва да прv.еме Столичният общински съвет.

Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗУТ кметът на общината организира тавянето и актуализирането на публичен регистър на зелените щи, на дълго1'райните декоративни дървета и на дърветата с ческо значете в общината. Достъпът до информацията, вписана регистъра, се осъществява при условията и по реда на Закона за тъп до общеегвена информация. Този регистър от общия тери1 ално устройс':'вен закон - ЗУТ, очевидно не се е видял достатъче като гаранцш за опазването и поддържането на площите от зеt~енw система. Защ:>То чл. 19, ал. 2 ЗУЗСО вменява в задължение на щипските орrани по озеленяване, да картотекират всички

ни дървета ю. възраст над 12 години, дървета с историческо ние, както и стделни ценни и редки дървета и храсти, които се рат в границше на населените места на Столичната община, симо от собс'JВеността на имотите, в които попадат.

§ 4. У стройство на зелената система 269

На тези общински органи по озеленяване е предоставена и ком­llt:тентността да преценяват и писмено да разрешават, съгласно чл.

19, ал. 3 ЗУЗСО, преместването или премахването на съществуваща 1\lорвесна растителност. Премахването или преместването може да 11 ,,де разрешено независимо от собствеността на имотите, в които се 1н1мира дървесната растителност. Писменото разрешение трябва да ~ - ,,държа и указание за задълженията на собственика на имота.

Все във връзка с поставената цел - изграждането и опазването 1111 зелената система на територията на Столична община е и предви­нt.·ното в чл. 19, ал. 4 ЗУЗСО задължение, проектите за подробни уст­ройствени планове да бъдат придружавани от справка за картотеки­раиата растителност и геодезическо заснемане, които да бъдат заве­рt·ни от общинските органи по озеленяване.

Особено съществен момент в чл. 19 ЗУЗСО представлява пра­НIIЛото на ал. 5, което предвижда, че разрешение за строеж се издава след представяне на разрешение за премахване на засегната от стро­

ителството дървесна растителност, при условия и по ред, определени

" наредбата на Столичния общински съвет. Подобна защитна за зе­нсната система норма беше приета и в ЗУТ (чл. 148, ал. 12, във връз­ка с чл. 62, ал. 10) и специално за сериозно засегнатата от строителс-1'1ЮТО зелена система на Столичната община, тя може да изиграе из­k JIЮчително важна и полезна роля. Ако, разбира се, не идва много к ,,сно и ако се прилага стриктно.

Общинските органи трябва да изготвят констативни актове за р11стителността преди започването и завършването на строителство­

'~~ и в срок 5 години от завършване и приемане на строителството, 1'JН~бва да извършват проверки по изпълнението на задълженията на L'11бствениците (възложителите) за извършването на озеленяването и омпенсаторното залесяване, които са предвидени от наредбата на · , ·оличния общински съвет. Една такава мярка, ако бъде изпълнена

L' ностатъчна строгост и мотивиращите санкции на чл. 21 ЗУЗСО, ,,щава известна гаранция за опазването и възстановяването на обек­IIТе на зелената система, които могат да бъдат увредени от извърше­

IIОТО строителство. Като парично наказание обаче, щеше да бъде зна­Чiпелно по-сериозно, ако глобите можеше да се налагат не само ед­tlократно, а до отстраняване на последиците от строителството или

1111щожаването, увреждането или премахването без разрешение на 1.рвесната растителност, по чл. 19, ал.ал. 2-6 ЗУЗСО. При еднократ­

llо наложена глоба, нарушителят може да си направи сметка и да tlр~·цени, че по-изгодно му е да заплати глобата по чл. 21, ал.ал. 1-6

270 Глава десе:та. УСТРОЙСТВОТО И ЗАСТРОЯВАНЕТО НА СТОЛИЧНАТА

ЗУЗСО или имуществената санкция по чл. 21, ал. 4 ЗУЗСО, то да възстанови унищожената или премахната дървесна

ност или озеленяване.

§ S. Прилагане на обЩИJI устройствен план и режим на собствеността на недвижимите имоти

Така е озаглавена и глава трета на ЗУЗСО. Правното не в тази глава започва с нормата на чл. 14 ЗУЗСО, в който е ден реда за създаване и приемане на рамкова, структурни и специа11

зирани програми за прилагането на общия устройствен план на лична общшш.

Рамковата програма за прилагане на общия устройствен съгласно чл. 14, ал. 1 ЗУЗСО, се приема от Мшmстерския съвет предложение на Столичния общински съвет. Допълнително тизира тази норма § 3 от ПЗР на ЗУЗСО, който вменява в задъд..жс1111 на кмета на Столичната община, в шестмесечен срок от влизането1 закона в сила, да изготви рамковата програма за прилагането на

щия устройстЕен план и след като я подложи на обществено дане, да я внесе в Столичния общински съвет. На свой ред СтолИЧII ят общински съвет одобрява програмата, след което я внася за мане в Министерския съвет.

Въз основа и в съответствие с приетата от Мшmстерския рамкова програма, Столичният общински съвет, по предложение кмета на Столичната община, приема два вида други програми­турни и спец11ализирани, по прилагане на рамковата ....... ,.. ......... (чл. 14, ал. 2 ЗУЗСО).

Редът, m който се извършва общественото обсъждане на кавата пporpa\fa и структурните и специализирани програми

приемането им, е определен в наредбата по чл. 5, ал. 4 ЗУЗСО. В наредба, споменах и по-горе, Столичният общински съвет, освен и начина за провеждане на обществени обсъждания в Столична щина, oпpeдeJJI заинтересованите от обсъждането общности, за оповестявше на общественото обсъждане, и реда и начина за ределяве на рtзултатите от това обществено обсъждане.

Към даr.екоперспективното устройство и застрояване на ни е адресираш нормата на чл. 15 ЗУЗСО. Става дума за устро и застрояване з:а терени преди 2020 г. Такова устройство и застоо• не се допуска JЪЗ основа на решение на Столичния общински

1 5. Прилагане на общия устройствен план и режим на собствеността на ...

271

11ри условие че инвестиционните инициативи съответстват на пред­''"жданията на общия устройствен план, обхващат изцяло или в зна­•tителна степен съответната устройствена зона и че за тях е осиrуре-

110 финансиране. В осигурените инвестиции трябва да бъдат предви-1\t'НИ средства и за изграждането на планираните необходими съоръ­JКСНИЯ на техническата инфраструктура.

Член 16 ЗУЗСО препраща за реда, по който може да се извър­ши промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделс-1111 нужди, когато тази промяна е предвидена с Общия устройствен 11лан на Столичната община, към правилата на Закона за опазване на смеделските земи (глава пета, чл. 17-29 3033). ЗУЗСО обаче, из-ключва при визираната хипотеза по чл. 16, промяна на предназначе­нисто на земеделски земи за веземеделеки нужди, прилагането на и·•искванията на чл. 18, 19, 21, 22 и 24 3033, които предвиждат за 11ромяна на предназначението на земеделска земя, да се осъществи 11роцедура за утвърждаване на площадка или трасе. При промяната Hll предназначението на земеделски земи за веземеделеки нужди, кo­I'IITO тази промяна е предвидена с общия устройствен план на Сто­nичната община, съгласно чл. 16 ЗУЗСО, процедура за утвърждаване tllt площадка или трасе, не се провежда.

Сериозна критика търпи нормата на чл. 17 ЗУЗСО, в която са 11редвидени срокове за започване на отчуждителни процедури за изг­рюкдане на обекти- публична общинска или публична държавна соб­

·веност, на територията на Столичната община. Сроковете започ­,а·r да текат от влизането в сила на ЗУЗСО и са определени в зависи­~ост от вида на обектите, за които е предвидено отчуждаването:

1. за обекти на техническата инфраструктура - за първостепен­на улична мрежа, за метрополитена, за трамвайни и железо­пътни линии, за обекти на зелената система и за съоръжения за третиране на отпадъци - 15 години;

2. за обекти на транспортната техническа инфраструктура - за първостепенна улична мрежа, за обекти на техническата ин­фраструктура - преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях; за обекти на со­циалната инфраструктура - за обекти на здравеопазването, образованието, културата, социалните дейности и спорта; за обекти на общинското и държавното управление - десет го­дини;

272 Глава десета. УСТРОЙСТВОТО И ЗАСТРОЯВАНЕТО НА СТОЛИЧНАТА

3. за всички останали обекти- публична общинска или на държавна собственост- пет години.

Нормата на чл. 17 ЗУЗСО е в пряко противоречие с чл. 17, ал. 3 и 5 на Конституцията на Република България. Имотите, предвИJJ ни за изграждане на обекти - публична общинска или публична жавна собственост на територията на Столичната община, трябва се ползват и отчуждават по общия ред, определен в чл. 32-42 ЗДС, 21-33 ЗОС и чл. 205-209 ЗУТ. Принцип в тази материя е, че не да бъдат налагани ограничения за ползването и разпореждането с тите частна собственост на физически и юридически лица, преди вършването на процедурата за отчуждаване и обезщетяване (арг. чл. 17, ал. 5 от Конституцията). Предвидените срокове за започв: на отчуждителни процедури по чл. 17 ЗУЗСО имат за назначение постигнат твърде прозрачната, но противоконституционна цел, да

тивират собственика на потенциално подлежащия на отчуждаване вижим имот да не го застроява с обекти, за които общината при вършване на отчуждаването ще трябва да заплаща голямо обезщс ние. Подобни срокове, предвидени преди отчуждаването сериозно кърияват правото на собственост върху тези имоти. Те преврыi"" нарушение на Конституцията, огромен брой недвижими имоти, то могат да бъдат потенциален обект на отчуждаване, в неизползваеми. Собствениците няма да могат да се разпореждат бодно с тях, защото трудно може да се намери купувач за имот, който тежи угроза, напред във времето, след 15,10 или 5 години бъде отчужден за изграждане на обекти - публична държавна публична общинска собственост. Кой ще купи имот, за който е под своеобрlЗна възбрана, защото някой може да инициира дура за отчуждаване, и с това на практика да бракува имота на ното физическо или юридическо лице - негов собственик, за много дълъг период от време. Самият собственик на имота едва ще посмее даинвестира средства в изграждането на каквото и да

ло в този имоr, като знае, че вложените средства и повишената

ност на имоп могат и да не бъдат обезщетени, когато започне дурата по неГJвото отчуждаване.

Разпоредбата на чл. 17 ЗУЗСО de lege ferenda трябва да отменена илЕ на основание чл. 150, във връзка с чл. 149, ал. 1, т. 2 Конституция'.'а, трябва да бъде сезиран Конституционният съд, с кане за установяване и обявяване на тази норма за противоконСТJ

ционна.

В чл. Н, ал. 1 ЗУЗСО не може да бъде споделено решени«

§ 6. Действие на § 2 от ПЗР на ЗУЗСО

273

У~'JIОвията и нормативите за изграждане на паркинги и гаражи на те­rн•торията на Столичната община, да бъдат определени с наредба на с 'толичния общински съвет. У словията и нормативите за изграждане 1111 паркинги и гаражи са по своя характер законова материя и не следва ta бъдат уреждани с подзаконов акт, какъвто е наредбата на Столич­ttttН общински съвет. Важността на този въпрос, поради което ypeждa­ttt"t'O му трябва да намери място в нормативен акт с ранга на закон -llilllpимep специално отреден раздел в ЗУТ за устройството и застро­•tтшето на територията на Столичната община- се определя от дво­икото значение на столичния град. Веднъж, територията на град Со­фт• е свързана в териториалноустройствено отношение с правомо­щнята на Столичната обiЦИна и Столичния общински съвет. Наред с 11111а обаче, тази територия обхваща и върху нея е разположена сто­llщата на Република България и въпросите с нейното устройство и щетрояване са от национално значение, поради което подлежат на ур~ждане със закон. Недопустимо е покрай уредбата на общинската tl'ритория, Столичният общински съвет да определя устройството и шстрояването на столицата София, като национален център на цяла­ttt територия на Република България. Именно тези обществени отно­llti'Нйя, като особено важни и поддаващи се на трайна уредба, по сми­с·t.ла на чл. 3, ал. 1 ЗНА, трябва да намерят своята уредба в закон.

§ 6. Действие на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройството и застрояването на Столичната община

Всъщност в Преходните и заключителни разпоредби на ЗУЗ­'() се съдържат действителните законови норми, норми, които peгy­'lltpaт законова материя, колкото и неестествено, а и в противоречие утвърдените правила на правна техника, да изглежда такъв нормот­•rчески подход.

Разпоредбите в ПЗР на ЗУЗСО могат да бъдат разделени на hl' части. Първата, която се състои от§.§ 2-11 свързани с уредбата на мщJата и действието на ЗУЗСО и конкретни хипотези на срокове за щtване на подзаконовите актове, предвидени в него. А втората част

Мiхuаща § 12 ПЗР на ЗУЗСО, с който са извършени многобройните и шчими изменения в ЗУТ.

В § 2, ал. 1 на ПЗР законът предвижда запазването на действи­о на влезлите в сила или одобрени до датата на влизане в сила на

Y'JCO (28 януари 2007 г.) подробни устройствени планове за терито-

274 Глава дес ·ета. УСТРОЙСТВОТО И ЗАСТРОЯВАНЕТО НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА

рията на Столичната община, ако не противоречат на разпоредбито на самия ЗУЗСО, на предвижданията на общия устройствен план и правилата и нормативите за неговото прилагане. Плановете се изме­нят при условията и по реда на чл. 134-136 ЗУТ. А с§ 12 от ПЗР ЗУЗСО беше изменен и допълнен чл. 134, ал. 1 ЗУТ, като в него предвидени няколко нови основания за изменение на влезлите в

общи устройствени планове. Тези нови основания ще посоча на ветиото място, когато се спра на § 12 от ПЗР на ЗУЗСО и извършеd те с него изменения в разпоредбата на чл. 134 ЗУТ.

Параграф 2, ал. 2 на ПЗР урежда хипотезата, когато за пpoern за подробни устройствени планове, чието изработване е по реда на чл. 124 ЗУТ, както и за проекти за изменение и ние на действащи подробни устройствени планове за територията Столична община, чието изработване е допуснато с предписание чл. 135 ЗУТ, не е издаден акт за одобряването им към датата на заневсила на ЗУЗСО (28 януари 2007 г.)

Първата категория планове- тази по чл. 124 ЗУТ, обхваща робни устройствени планове, възложени за изработване от кмета общината, от областния управител или от министъра на регионалвQ

то развитие и благоустройството, както и от съгласие от кмета на общината (чл. 124, ал. 1 и 2 ЗУТ). Възлагане"~~ за изработване или разрешаването, съгласно чл. 124, ал. 4 ЗУТ да бъде:

» от областния управител, когато плановете обхващат рии, nопадащи в повече от една община или предвиждат

граждане на обекти с регионално значение; или

» от Мiнистъра на регионалното развитие и то, съгласувано с областния управител и кмета на община'l! когаrо се възлага или разрешава изработването на вени танове за територии, които попадат в повече от

обласr или предвиждат изграждане на обекти с национаJQ значение, както и за селищни образувания с национално чение.

Вторат<J категория планове- тези по чл. 135 ЗУТ, са ните планове, за изменението на които, заинтересованите лица

чл. 131 ЗУТ, списмено заявление, могат да правят искания до на общината, :ъответно в случаите по чл. 124, ал. 4 ЗУТ - до ния управитеJ или министъра на регионалното развитие и f\п~гnV!IIt

рой ството.

§ 6. Действие на § 2 от ПЗР на ЗУЗСО

275

Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към писменото заявление се прилага скица с предложение за негово­то изменение.

Кметът на общината, съответно областният управител или ми­нистърът на регионалното развитие и благоустройството допускат ltЛИ отказват да се изработи проект за изменението на плана, въз ос­нова на:

» становище на главния архитект- когато мотивираното пред­писание се издава или отказва от кмета на общината;

» становище на кмета на общината- когато мотивираното пред­писание се издава или отказва от областния управител;

» становище на кмета на общината и на областния управител, когато мотивираното предписание се издава или отказва от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Ако за тези две категории планове не е издаден акт за одобря­llането им към датата на влизане на ЗУЗСО в сила (28 януари 2007 г.) нлаповете трябва да бъдат съобразени с разпоредбите на ЗУЗСО, с нредвижданията на общия устройствен план и с правилата и норма­тивите за неговото прилагане.

Параграф 2, ал. 3 разрешава възможната колизия между пред-11ижданията на влезлите в сила или одобрени до датата на влизане на ЗУЗСО в сила подробни устройствени планове за територията на Столична община (по§ 2, ал. 1 от ПЗР) и разпоредбите на ЗУЗСО с общия устройствен план и с правилата и нормативите за неговото rrрилагане. В случай на такава колизия, предписва § 2, ал. 3 от ПЗР 11а ЗУЗСО, се изработва и одобрява нов план или се извършва изме­нсние на влезлите в сила и одобрени планове по § 2, ал. 1 от ПЗР на 'IУЗСО по общия ред на ЗУТ.

Няколко алинеи в § 2 от ПЗР на ЗУЗСО уреждат последиците 1rr възможното противоречие между плановете при хипотезата на § 2, 1л. 3 от ПЗР на ЗУЗСО.

Съгласно § 2, ал. 3 от ПЗР на ЗУЗСО до одобряването на нови­r·е планове, които се изработват и одобряват или изменят по реда на 'IУТ, се спира прилагането на онези части от влезлите в сила или одобрени планове, които не съответстват на разпоредбите на 'IУЗСО, на предвижданията на общия устройствен план и правилата и нормативите за неговото прилагане.

Друга конкретна хипотеза решава § 2, ал. 5 от ПЗР на ЗУЗСО.

Глава десе:та. УСТРОЙСТВОТО И ЗАСТРОЯВАНЕТО НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА

276

Ръководен от началото за икономия на териториално устройствени· те предвиждания, законодателят допуска при свободно или свързано застрояване между два урегулирани поземлени имота, ако противо­речието по § 2, ал. 3 се състои само в разлика между показателите застрояване, предвидени в общия устройствен план, да се прилОЖi111~ показателите на застрояване, без да се изменя действащият план

застрояване.

Възможно е предвижданията на влезлите в сила и одобрени датата на влизане в сила на ЗУЗСО подробни устройствени планон за територията на Столичната община, да са по-неблагоприятни колкото установените с общия устройствен план показатели на

рояване. За тази хипотеза § 2, ал. 6 от ПЗР на ЗУЗСО допуска, основа на писмено заявление на собственика до общинската нистрация, да бъде изменен подробният устройствен план или необходимост да се изработи нов подробен устройствен план, при ловията и по реда на ЗУТ. Законът не сочи кога ще е налице нео( димост, която да обоснове изработването на нов подробен устроf-­вен план. Тази необходимост ще аргументират заинтересованите ца по чл. 131 ЗУТ, като законът допуска към заявлението да жат скица с предложение за изменение на действащия подробен ройствен план. Кметът на общината в 14-дневен срок от постъпван01 то на заявлението, и въз основа на становище на главния архитект

общината, ще издаде мотивирано предписание, с което ще шшv(

или откаже да се изработи проект за изменение на плана.

Мотивираните предписания на кмета на общината, по чл. ал. 3 и 5 ЗУТ, :rакто предвижда следващата ал. 6 на този член, прилагането нl действащите устройствени планове в частите, за

то се отнасят.

Уредба J § 2, ал. 7 от ПЗР на ЗУЗСО е намерил и въпросът статуса на строежи, за които е издадена виза за проектиране до

та на влизане в сила на ЗУЗСО, но не са съгласувани или одобреl инвестиционн.11 проекти и не е издадено разрешение за строеж.

такива строежи ЗУЗСО предвижда, че трябва да бъдат съобразени неговите разпоредби, с общия устройствен план и с правилата и

мативите за неговото прилагане.

Обща Р'зпоредба, която трябва да намери своето място в щия ЗУТ, а не в специалния ЗУЗСО, е вложена в нормата на § 2, ЗУЗСО. При отпаднала необходимост от ползването на обос<J терени за нуждiТе на Министерството на отбраната - гласи

§ 6. Действие иа § 2 от ПЗР на ЗУЗСО 277

новото им предназначение се определя с подробен устройствен план, съгласуван с министъра на регионалното развитие и благоустройст­вото. Очевидно тази норма не се отнася само за терени на Министер­ство на отбраната на територията на Столична община. Поради това rrейно sedes materiae трябва да бъде общият ЗУТ, за да се отнесе за всички терени на територията на Република България, които се из­rюлзват от Министерството на отбраната, и необходимостта от полз­ването, на които е отпаднала. При така възприетия нормотворчески

rюдход, тази норма ще влезе несъмнено в противоречие с правилата

на ЗУТ, за които това нормативно разрешение ще съществува пара­;rелно с норми, които не допускат преразпределение на терени по си­

Jiата на подробен устройствен план, предназначени за ползване от Министерството на отбраната, независимо от обстоятелството, че е t>тпаднала необходимостта от ползването иМ.

Същата слабост трябва да констатираме и при нормата на § 2, ал. 9 от ПЗР на ЗУЗСО. При изработването на подробен устройствен нлан, според § 2, ал. 9, за преструктуриране на съществуващи произ­нодствени и обслужващи зони, при спазване на санитарно-хигиенни­r·с изисквания, може да се допусне прилагане на параметрите за заст­

рояване и функциите на смесените многофункционални зони. И тук е налице правило с общ характер, което трябва да намери място сред 110рмения обхват на общия териториално устройствен закон - ЗУТ. А а ко се отнася само за устройството и застрояването на територията

11а Столичната община, това трябваше по някакъв начин да бъде ка­ншо в § 2, ал. 9 от ПЗР на ЗУЗСО.

Свързани със срокове и много важни с оглед действието на ЗУЗ­( '0, са няколко правила, в които законодателят предвижда въвежда­IIС в действие на новите и специфични моменти, на устройството и щстрояването на територията на Столичната община. Законът ги е у11ифицирал на шест месеца от влизането на ЗУЗСО в сила:

};> по § 3 от ПЗР на ЗУЗСО, в който срок кметът на Столична община трябва да изготви рамковата програма за прилагане на общия устройствен план, да я подложи на обществено об­съждане и да я внесе в Столичния общински съвет, който на свой ред трябва да я одобри и да я внесе в Министерския съвет за приемане;

};> по § 4 от ПЗР на ЗУЗСО, в който срок Столичният общински съвет, трябва да приема наредбите, предвидени в закона;

};> по § 5 от ПЗР на ЗУЗСО, в който срок трябва да се съставят

278 Глава десета. УСТРОЙСТВОТО И ЗАСТРОЯВАНЕТО НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА

актовете за публична държавна и публична общинска собст­веност на парковете, градините и другите озеленени площи

за широко обществено ползване;

);> по§ 6 от ПЗР на ЗУЗСО, който задължава областният упра· вител на област София и кмета на Столичната община в шест­месечния срок от влизане в сила на ЗУЗСО, да извършат про­верка на административните актове, с които е възстанове~

собствеността на имоти върху озеленени площи - публична собственост, към датата на издаването им и при установява•

не на нарушения, да предприемат необходимите действия за обявяване на тяхната нищожност;

);> по § 7 от ПЗР на ЗУЗСО, който предвижда в шестмесеЧНИ8 срок от влизане на ЗУЗСО в сила Столичният общински вет да приеме решение за изработване на проект за измеn'"" ние на общия устройствен план, като определи обхвата и за изработването му. .

В ал. 2 на § 7 от ПЗР на ЗУЗСО са посочени и някои изисква· ния, които трябва да бъдат задължително включени в обхвата на екта за изменение на общия устройствен план. На тези изисквания спрях на друго място в този коментар на ЗУЗСО. За пълнота и матика на изложението ще ги отбележа отново. Проектът за измено,j ние на общия устройствен план задължително трябва да включва:

);> промени в обхвата на зелената система с цел запазване тереш, които са изградени като елементи на зелената

ма на rрада, съгласно действалия общ градоустройствен на Со(>ия, чието предназначение е било сменено преди или приемането на този закон (ЗУЗСО);

);> подоq>яване на транспортно -комуникационната схема;

);> определяне на територии за разширяване на гробищните кове;

);> промени в разпределението на групите територии,

ствеш зони и самостоятелни терени в градския район, с

ограшчаване на преструктурирането на жилищните комп

си;

);> актуашзиране на устройственото предвиждане на за дега и други съоръжения и инсталации за третиране

отпад:.ци;

);> по § 8 от ПЗР на ЗУЗСО, в шестмесечния срок от влизане

§ 6. Действие на § 2 от ПЗР на ЗУЗСО

279

сила на ЗУЗСО, в Столичната община трябва да се създаде и да се поддържа публичен регистър, който да съдържа инфор­мация за определенията, правилата и нормативите за застро­

яване и ограниченията за застрояване в отделните квартали

и поземлените имоти, в съответствие със разпоредбите на

ЗУЗСО и на общия устройствен план;

);> Параграф 9 от ПЗР на ЗУЗСО беше вече коментиран в § 2 на това изложение. Той предвижда субсидиарно приложение на разпоредбите на ЗУТ към неуредените от ЗУЗСО въпроси, свързани с устройството и застрояването на територията на Столична община.

Първата част от Преходните и заключителни разпоредби на 'IУЗСО завършва с нормата на § 11, според която графичната част на общия устройствен план на Столичната община, която е одобрена с l)ешение N2147 на Министерския съвет от 2006 г., се прилага от дата­rн на влизане в сила на ЗУЗСО- тоест от 28 януари 2007 г.

Втората част от Преходните и заключителни разпоредби на 'IУЗСО обхваща§ 12, с който са извършени многобройни изменения 11 допълнения на ЗУТ, § 13, който оправомощава министъра на реги­оналното развитие и благоустройството да дава указания по прилага­llето на закона и§ 14, който посочва, че законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник".

Първото изменение в ЗУТ е в чл. 22, където се създават две 110ви алинеи 4 и 5. Според чл. 22, ал. 4 (нова) ЗУТ ново строителство 11 съществуващите жилищни комплекси се предвижда въз основа на

11одробен устройствен план по чл. 110, ал. 4 - план за регулация и rсжим на застрояване за преструктуриране на жилищния комплекс, в

обхват най-малко територията на един квартал с режим на комплек­СIIО застрояване. Проектите за планове за регулация и режим на заетро­нване за преструктуриране на жилищния комплекс подлежат на об­

ществено обсъждане по реда на чл. 121, ал. 1, преди внасянето им в експертните съвети по устройство на територията.

Логиката на това изменение трябва да бъде споделена. Тази IIJJинeя прави опит да внесе по-голям порядък в непрекъснато разрас-

1'11ащото се строителство в съществуващите жилищни комплекси, като

с1,образи подробния устройствен план по чл. 110, ал. 4 ЗУТ с общес­rllеното мнение по проектираното ново строителство и преструкту­

rиране на жилищния комплекс. Подробният план по чл. 110, ал. 4 ' JУТ е за регулация и режим на застрояване, за преструктуриране на

280 Глава д е а: ета . УСТРОЙСТВОТО И ЗАСТРОЯВАНЕТО НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИ

жилищния комплекс в обхват най-малко територията на един тал, с режим на комnлексно застрояване. Общественото обсъждано се организира от кмета на общината, който оповестява мястото, тата и часа на общественото обсъждане в един национален всекид .. невник и поне в една местна медия. На общественото обсъждане води писмен протокол, който се прилага към документацията,

внасянето на проектите в експертния съвет по устройство на тP.nwrn.

рият а.

Изменението с новата ал. 5 на чл. 22 ЗУТ е също много То е в логична връзка с предходното изменение в ал. 4 и не позвоЛЯII чрез ново строителство в съществуващи жилищни комплекси и

труктуриране на жилищния комплекс да бъде изменен трайният

хитектурен облик на комплекса. Затова чл. 22, ал. 5 (нова) ЗУТ вежда ограничително условие към проектите за ново строителст•

съществуващи жилищни комплекси. Подробният устройствен

за регулация и режим на застрояване, за преструктуриране на

лищния компдекс, не може в своите предвиждания да надвишава

казателите на плана, по който е създаден жилищният комплекс.

такъв начин устройствените решения за ново строителство и

руктуриране на жилищния комплекс ще съхраняват !:lnvuтPv'f

традиция и облик на жилищния комплекс.

Изменение в чл. 54 ЗУТ увеличи нормения състав на този с ал. 6 (нова), която разрешава извършване на временни стр< когато по силата на специален закон е предоставено разрешение , 8

търсене или nроучване, или концесия за добив на подземни

ства. Временните строежи са допустими само ако са свързани с ностите по търсене или проучване на подземни богатства или сия за добив на такива богатства.

Застроязането се извършва съобразно параметри, които са ределени в специализиран подробен устройствен план. След нето на срока :ш действие на разрешението за търсене или проучва~

или на концес:mта за добив на подземни богатства, временните ежи трябва да бъдат премахнати от възложителя, който е изградИJI

използва стршжа, и за негова сметка. Ако възложителят не

не временния строеж, той се премахва за негова сметка, въз

на заповед на шчалника на ДИСК или на оправомощено от него це, по реда на :fаредба .N2 13 от 23.07.2001 г. за принудителното нение на запОJеди за премахване на незаконни строежи или части

тях от органиrе на Дирекцията за национален строителен vn~

§ 6. Действие на § 2 от ПЗР на ЗУЗСО 281

(обн. ДВ, бр. 69 от 7 август 2001 г., в сила от 7 август 2001 г.) на министъра на регионалното развитие и благоустройството (вж. •rл . 54, ал. 6 (нова) във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 225, ал. 4 ЗУТ).

В чл. 127 ЗУТ изменената ал. 7 въведе отклоненията от общата нравиа уредба на ЗУТ за устройството и застрояването на територия­l't\ на Столичната община, като предвиди, че специфичните правила и 110рмативи за устройството и застрояването на територията на Сто­Jiичната община се определят с отделен закон. Този закон е ЗУЗСО,

който в нарушение на всякакви принципи на нормотворчество първо

уреди специфичните правила за устройството и застрояването на те­

риторията на Столичната община, а после, с § 12, т. 3 от ПЗР на ' IУЗСО предвиди с изменението на чл. 127, ал. 7 ЗУТ делегацията на общия закон ЗУТ към специалния ЗУЗСО, който да урежда тези спе-1\Ифични правила и нормативи за територията на Столичната община.

В чл. 127 ЗУТ беше приета и нова ал. 8, която предвижда, че rroв общ устройствен план на Столичната община или изменение в

нействащил общ устройствен план, се приемат от Министерския съ­нет по реда на ЗУТ и при спазване на правилата и нормативите за

устройство и застрояване, определени със ЗУЗСО.

В чл. 133 ЗУТ бяха създадени две нови алинеи. Алинея 7 (нова) 11а чл. 133 ЗУТ предвиди две хипотези, при които в процеса на изра­Натването на нов общ устройствен план или на изменение на дейст­

нащ общ устройствен план, след разглеждането на проекта от общин­ски експертен съвет по устройство на територията, може да се допус­

ка създаването на нови и изменение на действащи подробни устройс-

1 ' 1\ени планове.

Първата хипотеза е по чл. 133, ал. 7, т. 1 ЗУТ, когато проектът на новия подробен устройствен план отговаря на предвижданията на 11роекта за изменение или на проекта за нов общ устройствен план.

Втората хипотеза е по чл. 133, ал. 7, т. 2 ЗУТ, когато проектът 1Н изменение на действащия подробен устройствен план отговаря на нредвижданията на проекта за изменение или на проекта за нов общ устройствен план.

Алинея 8 (нова) на чл. 133 ЗУТ доразви идеята, заложена в пред­щдната ал. 7 (нова) на чл. 133 ЗУТ, като допусна със заповед на кме­I 'Н на общината, при хипотезите по ал. 7, да бъде изработен проект за 1юв подробен устройствен план или на проект за изменение на под­робния (действащия - б.м. Вл. П.) устройствен план.

282 Глава щесета . УСТРОЙСТВОТО И ЗАСТРОЯВАНЕТО НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА

Тук е систематическото място да отбележа едно изменение 1 чл. 134, ал. 1l ЗУТ, което предвиди нови основания в т. 3, 4 и 5 на тоз: член за изменение на влезлите в сила общи устройствени планове. Съгласно тези нови точки на чл. 134, ал. 1 ЗУТ влезлите в сила обЩI устройствени планове могат да бъдат изменени, когато:

~ т. 3. възникнат инвестиционни инициативи, които ще се реа• лизират със средства, осигурени по международни доrовор1

или от държавния бюджет, както и от инвеститори, сертифи• цирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите;

~ т. 4. отпадне необходимостта от изграждане на сгради, жи и съоръжения за специални нужди на отбраната и постта на страната;

~ т. 5. се констатира явна фактическа грешка, която има ние за предвижданията на плана.

~~ .....

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

ЗАКОИЪТ ЗА УСТРОЙСТВО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ -НА ЧАЛО НА НОВА УСТРОЙСТВЕНА

ПОЛИТИКА

283

На 15 юни 2007 г. в "Държавен вестник" най-после се появи нългоочакваният Закон за устройството на Черноморското крайбре­жие (ЗУЧК). Това е един нормативен акт, разработван повече от 15 I 'Одини, чиято поява бе посрещната със смесени чувства. Твърдеше се, че е приет един безполезен и закъснял закон, който не може да нороди адекватни мерки за защита на нашето крайбрежие, а само

1\ели узаконяване на вече стореното безумие. От друга страна, по­благосклонно се отбелязваше, че това е един прагматичен компро­мис между екологията и бизнеса, който ще въведе порядък в неврал­I 'ИЧНИТе територии, разположени близо до морските плажове. В крайна ;метка, надделява идеята, че е по-добре да бъде приет един закъснял нормативен акт, отколкото липсата на правна регламентация да спо­

·обства за продължаване на хаоса по крайбрежието.

§ 1. Необходимост от разработване на Закон за устройството на Черноморското крайбрежие

Тя произтича, от една страна, от отношението на развитите дър­жави и международните институции към проблемите на крайбреж­ните зони и, от друга - от състоянието на нашето крайбрежие.

Днес съществува международен консенсус, че бързата деграда-1\ИЯ на крайбрежията като изключително чувствителен, уязвим и ог­раничен ресурс, с който са свързани много и противоречиви интере­си, изисква целенасочена държавна политика за устойчиво разви- .

·rие на крайбрежните зони и контрол върху използването на ресур­('Ите. В резултат на това от 1972 г. до днес, в над 80 от общо 175 край­iрежни държави в света са приети специални закони или други нор­мативни актове за устройство и управление на крайбрежните райони.

Състоянието на Българското Черноморско крайбрежие днес е нналогично на положението в някои европейски страни отпреди три­десет години. Създадени са екологични конфликти и е нарушена при­родната среда в обширни райони на крайбрежието. Не са реrламен-

284 Глава еди111адесета . ЗУЧК - НА ЧАЛО НА ЕДНА НОВА УСТРОЙСТВЕНА ...

тирани условията за рационално използване, опазване и възпроиз·

водство на морските ресурси. Част от крайбрежието е свръхурбаии· зирано, на отделни места са застроени и продължават да се заст(ЮJI­

ват защитени територии, дюни и пясъчни плажове. Не са регламен· тирани всички територии, изискващи специална защита. Голяма част

от най-качествените рекреационни ресурси вече са усвоени безконт• ролно. Повечето от населените места по крайбрежието нямат пре­чиствателни съоръжения за отпадните си води. Не се реализират в достатъчна степен мероприятия за укрепване на брега поради финан· сови затруднения.

Изводът е, че без адекватна нормативна уредба ние не можем да се противопоставим ефикасно на посочените заплахи и ни тенденции. В по-голямата част от действащите закони специфич~ ната проблематика на Черноморското крайбрежие не е получила добаващо уреждане. Много от проблемите на крайбрежната зона нЯ· мат нормативна регламентация. Липсват механизми на междуведом' стоена координация и то преди всичко в действията на теоитооиап.:.

ните звена на централните ведомства.

От всичко изложено по-горе се налага категоричният че бе необходима принципно нова политика и адекватна на нея на уредба, съответстващи на европейската и световната

Именно за осигуряване на законовите основи на такава тика бе приет Тi)ЗИ специализиран Закон за устройството на Чt:шtu­морското крайбрежие.

Законът Ее следва да се счита като самостоятелно действа111 закон, а като нормативен акт, който трябва да работи в синхрон останалото закснодателство, допълвайки празнотите в него. Той

цели изземане m правомощия от други институции. Е.дна от скрИТJI те му цели е поставяне на основата за координация на действията процеса на вземане на решения от различните институции по

шение на нашето национално богатство - крайбрежието на море.

§ 2. ПреД\fет, цели и терито~иален обхват на закона

На първо място, се уреждат условията и редът за определянt на териториалНIЯ обхват на Черноморското крайбрежие и на режната плажю: ивица, изискванията, правилата и нормативите

тяхното устройсrво, ползване, застрояване и опазване.

§ 3. Предмет , цели и териториален обхват на закона

285

На второ място, предмет на регламентация са правомощията и координацията на дейността на централните и териториалните орга­IIИ на изпълнителната власт и на органите на местното самоуправле­ние, както и взаимоотношенията им с физическите и юридическите

пица при осъществяване на държавната политика по устройство на Черноморското крайбрежие.

Можем да си направим извода, че това е един закон, който по специфичен начин урежда устройството на една територия с много­!ройни, тежки д хронични проблеми. Това ~е е например екологичен 1акон. Позитивни ефекти за екологичното състояние на тази терито­рия е възможно да настъпят чрез прилагане на ЗУЧК., но това ще щtстъпи благодарение на осъществяване на чисто "устройствени" въз­!\t:йствия - приемане на устройствени схеми и планове, налагане на рсстрикции, инвестиране в определени насоки и др.

Посоченият по-горе извод се подкрепя и от анализа на основ­IIИте цели на закона. Те са:

1. създаване на условия за опазване, устойчиво интегрирано раз­витие и устройство на Черноморското крайбрежие;

2. осигуряване на свободен обществен достъп до морския бряг; 3. опазване, съхраняване и разумно използване на природните

ресурси;

4. предотвратяване и намаляване на замърсяването на Черно­морското крайбрежие;

5. защита на морския бряг от ерозия, абразия и свлачищни про­цеси;

6. възстановяване и опазване на естествения ландшафт и кул­турно-историческото наследство.

В чл. 3 е определен териториалният обхват на закона. Според IОЗИ текст Черноморското крайбрежие обхваща частта от:

1. територията на страната, попадаща в обхвата на охранител­ните зони по чл. 9 (Зона "А" и Зона "Б"), както и островите във вътрешните морски води и териториалното море. Тук

законодателят стесни до минимум предложения от Минис­

терския съвет обхват на закона - територията на общините, граничещи с Черно море;

2. акваторията на Черно море, с широчина 200 м, измерена от линията на най-големия отлив от брега.

286 Глава е:динадесета. ЗУЧК - НА ЧАЛО НА ЕДНА НОВА УСГРОЙСГВЕНА ..

§ 3. Крайбрежна плажна ивица

В глава втора от закона се съдържа регламентацията на кр: брежната плажна ивица, както и някои основни правила за полз .... , нето И. Това е значителна крачка напред в развитието на нашата мативна база, защото понятието "крайбрежна плажна ивица" бе ведено още от Конституцията на Република България, където се тановяваше, че тя е изключителна държавна собственост. на законова дефиниция за това конституционно понятие предизвиа много спорове между държавата и общините, както и между дър~ вата и трети лица. Най-вече това бяха спорове, дали определени ти попадат в обхвата на изключителната държавна собственост -дали са разположени върху морските плажове, чиито граници

определени без наличие на легална дефиниция и за обекта "мо~ плаж". По тази причина, на някои места морските плажове вклюЧВ11 територии, които определено нямат характер на терени за

не, а на други места типични стопроцентови плажове бяха обявени земеделски земи, гори и дори урбанизирани територии.

Според чл. 6, ал. 1 от закона крайбрежната плажна ивица обособена територия, съставена от отделни морски плажове, етавляваща -.аст от морския бряг към прилежащата му а по силата на ал. 2, морският плаж е обособена територия, етавляваща част от крайбрежната плажна ивица, покрита с чакъл и друrи седиментни или скални образувания в резултат естествени JUИ изкуствено предизвикани процеси на взаимодейст1 на морето със сушата.

Законът възприе конституцишmия принцип, че морските жове са изклочителва държавна собственост (чл. 6, ал. 3).

За пубJична държавна собственост, която не може да обявена за частна, бяха прогласени:

1. морските плажове; 2. брег•>укрепителните и брегазащитните системи и cъopbll

ния за предпазване от вредното въздействие на водите, гра,z:ени в имоти- държавна собственост, но извън гn<>UJJ

те m населените места; 3. приrежащите на морето крайбрежни езера, лагуни, лимаJQI

влахни зони;

4. пясыните дюни. Това означава, че дюните не се схващат зак<Нодателя като част от морския плаж, каквото бе рането, възприето от много институции и фирми, извъРШI

1 4. Особени правила по отношение управлението и концедирането на морските плажове

287

щи геодезически работи, свързани с определяне координа­тите на морските плажове;

5. островите, включително и изградените от човешка дейност. Пак според ЗУЧК, за публична общинска собственост, която

нr може да бъде обявена за частна, са обявени брегаукрепителните и l'lрегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното IIJ.Здействие на водите, с изключение на тези, изградени в имоти-1\Ържавна собственост, извън границите на населените места.

Границите на посочените обекти на публичната собственост на 1\'ltржавата и общините се определят чрез преки геодезични измерва­иня и се отразяват в кадастралната карта и в имотния регистър по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. За тези обекти се и·tработват специализирани карти, регистър и информационна сис-rма по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. У словията

11 редът за изработването и поддържането на специализираните кар­и, регистъра и информационната система се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Съгласно чл. 4, ал.1 гражданите имат право на свободен и без­шштен достъп до морския бряг и на свободно ползване на обектите­llублична собственост на държавата и общините (посочени в чл. 6,

t. 4 и 5). Достъпът на гражданите до тези обекти се осигурява чрез ••rедвижданията на:

1. устройствените планове, включително на парцеларните пла­нове за изграждане на обектите на техническата инфра­структура;

2. схемите по чл. 22, ал. 1, т. 2 (за преместваемите обекти и съоръжения на територията на морските плажове).

За части от територията на обектите достъпът на гражданите оже да бъде ограничен само в случаите, свързани с националната 'lltypнocт и отбраната на страната, охраната и контрола на държав­та граница, опазването на защитени територии и обекти, при опас­к.·т за здравето или живота им, както и в други случаи, определени ·закон.

\_

§ 4. Особени правила по отношение управлението и концедирането на морските плажове

1. Морските плажове с прилежащата им акватория могат да се щдържат и управляват чрез предоставяне на концесия при условия-

288 Глава единадесета. ЗУЧК - НА ЧАЛО НА ЕДНА НОВА УСТРОЙСГВЕНА ...

та и по реда на Закона за концесиите за срок до 10 години. Широчи ната на прилежащата акватория, включена в обекта на коiЩесия, но може да бъде повече от 200 м.

2. Концесионерът осигурява осъществяването на -эa.цv•J...tni• ните дейности и свободен безплатеs: достъп на морския плаж и тавя указателни табели със схеми на отделните зони и условията концесията. По смисъла на§ 1, т.1 от закона "Задължителни дейн ти на морския плаж" са дейностите по осигуряване на водното ване, по обезопасяване на прилежащата акватория, здравното и дицинско обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на

ския плаж.

3. Морските плажове с прилежащата им акватория, които предоставени на концесия, се предоставят за управление на ните общини с решение на Министерския съвет. Общините nr ..... шP.n~ вяват задължителните дейности на предоставените им за морски плажове. След влизане на закона в сила Министерският вет би следвало да приеме решение, с което да предостави за ление на общините по крайбрежието плажовете, за които няма лизирани концесионни процедури. Предоставянето следва да е възмездио и за срок до приключване на процедура за определяне концесионер за съответния плаж. Общините трябва да организИ] за съответните плажове всичко, което и концесионерът би да осигури.

4. Министърът на регионалното развитие и а. извършва подготвителните действия и внася в кия съвет предложения за предоставяне на концесии за скиrе плажове - държавна собственост;

б. организира процедурите за определяне на коiЩесионер; , в. сключва концесионните договори от името на държава·п,Q

5. За сJока на коiЩесията за даден морски плаж концесионе.,_ извършва концесионно плащане, чийто размер се определя в ветствие със Закона за концесиите и по методика, приета от терския съвет по предложение на министъра на регионалното тие и благоустройството. Ново и важно достижение на закона е, тридесет на сто от сумата на коJЩесионното плащане се внася в джета на о'щината, на чиято територия се намира концесиоm

плаж.

§ 5. Зони за особена териториалноустройствена защита

§ 5. Зони за особена териториално­устройствена защита

289

Една от особено интересните части на закона е глава трета, пос­нетена на зоните за териториалноустройствена защита на крайбрежие­'1'0. Това не е новост на този нормативен акт, тъй като практически юните за защита бяха въведени през 2005 г. чрез промени в Наредба М 7 за ПНУОВТУЗ от 2003 г. на министъра на регионалното развитие 11 благоустройството. Новото в закона е промяната в обхвата на зони­'I'С, както и някои незначителни промени в параметрите на допустимо-

1'0 застрояване, което се допуска в съответните територии.

По силата на чл. 9. на територията на Черноморското крайбре­жие се създават две охранителни зони:

1. Зона,~" с режим на особена териториалноустройствена за­щита. Зона "А" обхваща частта на акваторията на Черно море по чл. 3, т. 2 (с широчина 200 м, измерена от линията на най-големия отлив от брега, крайбрежната плажна иви­ца, пясъчните дюни и част от територията, попадаща в иви­

ца с широчина 100 м, измерена по хоризонтала от границите на морския бряг или на морските плажове.

2. Зона "Б" със специфични характеристики на територията и специален режим за опазване на териториалните и аквато­

риалните ресурси. Зона "Б" обхваща териториите, попада­щи в ивицата с широчина 2 км от границата на зона "А", с изключение на урбанизираните територии на населените мес­та, определени към датата на влизане в сила на закона. Това означава, че в зоната не попадат териториите на градовете и

селата, определени чрез общи и подробни устройствени пла­нове, влезли в сила до 01.01. 2008 г. След тази дата, ако се създават нови градове и села или се разширяват територии­

те на сега съществуващите, частите от новите урбанизирани територии, които попадат в обхвата на зона "Б", ще имат ограничения според режима на зоната. Това не важи за зава­рените от закона урбанизирани територии, дори те да попа­дат в зоната.

Законодателят е въвел редица ограничения за осъществяване ва различни дейности в двете зони. В зона,~" се забранява:

1. строителството и поставянето на преместваеми обекти и съ­оръжения на пясъчните дюни;

2. строителството на плътни огради; 3. поставянето на заграждения, ограничаващи свободния пеше-

290

шава:

Глава единадесета. ЗУЧК - НА ЧАЛО НА ЕДНА НОВА УСГРОЙСГВЕНА ..

ходен достъп до обектите - публична собственост на държа• вата и общините;

4. търсенето, проучването и експлоатацията на природни боо гатства, с изключение на дейностите, свързани с добива на лечебна кал, сол, МЮiерални води и с изграждането на ~ защитни, брегозюцитни и брегаукрепителни съоръжения;

5. заустването на непречистени отпадъчни води, като количес> твото и качеството на пречистените води трябва да отго..., ря на изискванията за индивидуални емисионни ограНIIЧ6о' ния, посочени в разрешителното за заустване, издадено

ласно изискванията на Закона за водите;

6. изграждането и експлоатацията на депа и други съоръжеНИII и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на дъци;

7. употребата на продукти за растителна защита и торове, с изключение на регистрираните биологични дукти за растителна заiЦИта и торове;

8. развитието на производства, отделящи замърсяващи ва, посочени в приложение I на Конвенцията за опазване Черно море от замърсяване.

В зона ,,А" извън територията на морските плажове се

1. изграждането на пристанища и пристанищни съоръжеНIUI на брегоукрепителни, брегазащитни и геозащитни ния, на :~речиствателни станции, както и на други обекти техническата инфраструктура, необходима за обслужване урбанизираните територии;

2. строител;твото на други обекти, извън посочените в т. 1, при спазване на следните нормативи за всеки поземлен

а) плътност на застрояване (П застр.)- до 20 на сто;

б) инте1зивност на застрояване (К инт.)- до 0,5; в) митмалва озеленена площ (П озел.) - най-малко 70 сто, кат> половината от нея трябва да бъде осигурена за весна р~стителност;

г) харакгер на застрояването- ниско, с височина до 7,5

3. поставшето на преместваеми обекти и съоръжения; 4. изграждшето на подводни или плаваiЦИ обекти в акватооld

та по ЧJ. 3, т. 2 от закона, свързани с туристическата ция на ~райбрежието.

§ 5. Зони за особена териториалноустройствена защита 291

На територията на морските плажове се разрешава:

1. поставянето на чадъри и шезлонги, като се осигурява не по­малко от 20 на сто от активната плажна площ за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посе­

тителите;

2. поставянето на преместваеми обекти и съоръжения: за здрав­но и за санитарно-хигиенно обслужване, за водоспасителна и за спортно-развлекателна дейност, за бързо хранене и за поддържане на морските плажове;

3. изграждането на техническа инфраструктура, необходима за използване на обектите пот. 2, както и за нуждите на наци­оналната сигурност и отбраната на страната и за осигурява­не безопасността на корабоплаването;

4. изграждането на брегоукрепителни, брегазащитни и геоза­щитни съоръжения;

5. реализирането на ландшафтноустройствени и паркоустрой­ствени мероприятия;

6. извършването на специализирани дейности по опазване на единични и групови паметници на културата;

7. извършването на изследвания, свързани с опазване на окол­ната среда.

Обектите (преместваеми, а не трайно свързани с терена) за щравно и за санитарно-хигиенно обслужване, за водоспасителна и за тортно-развлекателна дейност, за бързо хранене и за поддържане на морските плажове могат да заемат общо:

1. до 2 на сто от площта на морския плаж, но не повече от 400 кв. м - на морските плажове с площ до 40. дка;

2. до 1 на сто от площта на морския плаж- на морските плажо­ве с площ над 40 дка.

Териториите от зона "А", попадащи в границите на заiЦИтени l't'ритории или на защитени зони, запазват режимите си на опазване,

1юлзване и управление, определени по реда на Закона за заiЦИтените l't.'ритории и на Закона за биологичното разнообразие.

В зона ,,Б" се забранява:

1. изграждането и експлоатацията на депа и на други съоръже­ния и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на от­падъци;

2. заустването на непречистени отпадъчни води, като количес­твото и качеството на пречистените води трябва да отгова-

292 Глава едmнадесета . ЗУЧК- НАЧАЛО НА ЕДНА НОВА УСГРОЙСГВЕНА. ..

рят на изискванията за индивидуални емисионни ограниче· ния, посочени в разрешителното за заустване, издадено съг­

ласно изискванията на Закона за водите;

3. употребата на продукти за растителна защита и минералН8 торове, с изключение на регистрираните биологични про­дукти за растителна защита и торове;

4. развитието на производства, отделящи замърсяващи вещест­ва, посочени в приложение I на Конвенцията за опазване Черно море от замърсяване.

Териториите от зона "Б", попадащи в границите на територии или на защитени зони, също запазват режимите си на ване, ползване и управление, определени по реда на Закона за тените територии и на Закона за биологичното разнообразие.

В зона ,,Б" се разрешава осъществяване на дейности, непо• дащи в забраните, които бяха посочени по-rоре, както и

ство, свързано със:

1. създаване на нови или разширяване на rраниците на лени места, курорти и курортни комплекси при спазване следните нормативи за всеки урегулиран поземлен имот:

а) плътност на застрояване (П застр.)- до 30 на сто;

б) ин1ензивност на застрояване (К инт.)- до 1,5; в) ми:шмална озеленена площ (П озел.)- 50 на сто, половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна

тител:-юст;

г) хар1ктер на застрояването - средно, с височина до 15 2. създаване на нови или разширяване на rраниците на

циoiiDI селища при спазване на следните нормативи за

ки урегулиран поземлен имот:

а) пштност на застрояване (П застр.)- до 30 на сто;

б) ин1ензивност на застрояване (К инт.)- до 1,2; в) мишмална озеленена площ (П озел.) -50 на сто, полашиата от нея трябва да бъде осигурена за дървесна

тителюст;

г) харtктер на застрояването - ниско, с височина до 10 м; 3. създаmне на нови или разширяване на rраниците на

зони rри спазване на следните нормативи за всеки по~~;;м.~а~

имот:

а) плтrност на застрояване (П застр.)- до 40 на сто;

§ 5. Зони за особена територналвоустройствена защита 293

б) интензивност на застрояване (К инт.)- до 0,8;

в) минимална озеленена площ (П озел.)- 50 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна рас­тителност;

г) характер на застрояването- ниско, с височина до 7,0 м;

4. изграждане на обекти, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.

По-нататък законодателят е разписал някои принципни поло­жения, свързани с одобряване на проекти, издаване на разрешение 18 строеж, както и осъществяване на строителни и монтажни рабо­J'И в ,.вете зони и свързани с тях територии:

1. Разрешенията за строеж за изграждане на разрешените обек­ти в зона "А" и в зона "Б" се издават при наличие на необходимата техническа инфраструктура за енергоснабдяване, водоснабдяване, за отвеждане и пречистване на отпадъчни води, както и за събиране и 116езвреждане на битови и строителни отпадъци. При липса на техни­•rеска инфраструктура, тя може да бъде изградена при условията и по реда на чл. 69 от Закона за устройство на територията. Това означава, 'IC заинтересуваните лица имат възможност да изградят необходима­а·а инфраструктура при условия и по ред, предварително определени с щtредба на съответния общински съвет. По такъв начин, макар и сла­l·ю, се открехва вратата за осъществяване на публично- частни парт­IIЬОрства при изграждане на инфраструктура от местно значение.

2. Поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на тери­а ·uрията на селищните образувания с национално значение се разре­шава по схема, утвърдена от министъра на регионалното развитие и

rщагоустройството. По този начин се цели да се прекрати практиката на безразборно поставяне на преместваеми търговски обекти в наци­оналните курорти.

3. Държавата и общините осигуряват транспортни връзки с ре­llубликански или местни пътища, както и пешеходни и велосипедни IJieи до морските плажове, в съответствие с разпоредбите на Закона ra пътищата. Обектите за транспортна връзка и за пешеходно и вело­\'IШедно движение се определят с подробен устройствен план за съот­llt'тната територия на общината. Собствениците на недвижими имо­Пt , през които подробният устройствен план предвижда преминаване 1111 обекти за пешеходно движение, учредяват право на преминаване в нолза на съответната община по реда на чл. 192, ал. 1 от Закона за Уl"rройство на територията в тримесечен срок от влизането в сила на

II Jtaнa. При отказ на собствениците да учредят право на преминаване 11 тримесечния срок, имотът или част от него се отчуждава в полза на

294 Глава единадесета. ЗУЧК - НА ЧАЛО НА ЕДНА НОВА УСТРОЙСГВЕНА ..

съответната общиrна при условията и по реда на Закона за общинска· та собственост.

4. Забранява се извършването на строителни и монтажни рабо­ти в курортните територии на населените места, курортите, курорт­

ните комплекси и ваканционните селища по Черноморското край• брежие от 15 май до 1 октомври. Изключение се допуска само за не· отложни аварийно-ремонтни работи. Мисля, че този текст най- пос­ле ще даде необходимото правно основание и за принудително прек• ратяване на строителството през активния туристически сезон, спе­

челило на страната ни славата на дестинация, където активно се

тикува т. нар. "строителен туризъм".

5. Инвестиционните проекти за разрешените по този закон ти, попадащи в зона "А" и в зона "Б", се приемат от общинския пертен съвет по устройство на територията, след което се одобрЯВI'I от главния архитект. В състава на съвета по ал. 1 задължително включват представители на регионалните служби на Министе~ то на околната среда и водите и на Министерството на земеделието горите, представители на Министерството на регионалното разв~ и благоустройството, на Министерството на отбраната, на Миниаl терството на здравеопазването и на съответния областен управи по един представител на Камарата на архитектите в България и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и преде .... вители на общинската администрация, определени със заповедта кмета на община7а по чл. 5, ал. 4 от Закона за устройство на тenu рията. По този начин се налага принципът, че дори снабден с жителна оценка за съответствие от страна на лицензиран консу.

даден инвестиционен проект, за обект, попадащ в зоните, следва пълнително да б'Iде подложен на задълбочена експертиза от чийто състав дор:n: превъзхожда този на Националния експертен вет по устройство :ш територията. Инвестиционните проекти за в зони "А" или "Б", попадащи в територии за културно-историчесl:l защита, и такива, Jасягащи единични паметници на културата, се

сят за разглеждм.е и приемане от общинския експертен съвет съгласуване с Ващоналния институт за паметниците на v"л"" по реда на ЗаконG за паметниците на културата и музеите. ционните проекти за обекти в зоните, попадащи в защитени територl или в защитени зarn:, се внасят за разглеждане и приемане от обЩИII кия експертен съв~т след съгласуване, извършено по реда на Закона защитените терит:>рии или на Закона за биологичното разнообразм

6. Промянана предназначението на земеделски земи и на и земи от горскияфонд попадащи в зона А" и в зона Б" за ,.. .... .,л~а-

' " " ' не или за разшир.mане на урбанизирани територии или за

§ 6. Устройство на крайбрежието

295

не на отделни или на група поземлени имоти се разрешава само ако ' J'Ова е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план за съответ­ната територия на общината и одобрен по реда на Закона за устройство на територията подробен устройствен план. Естествено, двата плана следва да бъдат в пълен синхрон.

§ 6. У стройство на крайбрежието

Глава четвърта от закона разглежда въпросите, свързани с ус­'l'ройството на крайбрежието и по специално - с инстру.ментариу.ма 1а провеждане на устройствената политика от страна на държавата и местните власти.

В чл. 18, ал. 1 е разписана цялата палитра от устройствени схе­ми и планове - предмет на закона. От този текст е видно, че устрой­ството и развитието на Черноморското крайбрежие се извършват въз основа на:

1. специализирана устройствена схема за територията на Чер­номорското крайбрежие;

2. общи устройствени планове за територията на общините по чл. 3, т. 1 (крайбрежните общини);

3. подробни устройствени планове на общините по чл. 3, т. 1 за: а) съществуващи урбанизирани територии;

б) нови урбанизирани територии, предвидени по съответ­ния общ устройствен план, включващи територии от зони "А"и"Б";

4. специализирани планове за земеделските земи, горите и зе­мите от горския фонд, защитените територии и зони и нару­шените територии, които се изработват и приемат по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд, Закона за горите, Закона за защите­ните територии и Закона за биологичното разнообразие.

Общите, подробните и специализираните планове задължител-110 трябва да съдържат правила и нормативи за прилагането им.

Общите и подробните устройствени планове се съобразяват с нравилата и нормативите на Закона за устройство на територията и с ttодзаконовите нормативни актове по прилагането му, доколкото не ttротиворечат на този закон.

Изискванията за обема, съдържанието, техническото изпълне-

296 Глава единадесета. ЗУЧК - НА ЧАЛО НА ЕДНА НОВА УСТРОЙСГВЕНА ..

ние и оформяне на устройствената схема и устройствените планово се определят с наредбата по чл. 117 от Закона за устройство на тери• торията (Наредба .NQ 8 за обхвата и съдържанието на устройствените схеми и планове от 2003 г. на министъра на регионалното развитие благоустройството).

Създаването, общественото обсъждане, съгласуването, разглеж· дането и одобряването на специализираната устройствена схема, както и на нейните изменения, се извършват при условията и по реда на

Закона за устройство на територията.

Възлагането на изработването на общите устройствени плано­ве, както и на техните изменения, се извършва от министъра на ре"''

аналното развитие и благоустройството. Общественото обсъждане и съгласуването на тези планове се извършват при условията и по реда

на Закона за устройство на територията.

Общите устройствени планове се приемат от Националния е спертен съвет по устройство на територията и регионална полити1

по предложение на съответния общински съвет и се одобряват СЪО заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройство­то, която се обнародва в "Държавен вестник". Заповедта за одобрява' не на плана е окончателна и не подлежи на обжалване. Това е откло нение от принципа на ЗУТ, според който тези планове се одобрява? от съответНИ!I общински съвет. Очевидно тук се цели налагане единна политика по перспективното развитие на крайбрежните щипи, насочез:а към опазване на едно национално богатство.

Създаването, съгласуването, съобщаването, приемането и ряването на подробните устройствени планове, както и на технWN изменения, се извършват при условията и по реда на Закона за трайство на Ериторията.

Одобрязането на устройствената схема и на плановете се вършва след :nровеждане на процедурите за екологична оценка по

да на Закона Ja опазване на околната среда. Екологичната оценка част от устроiствената схема и от съответния план.

Със спщиализираната устройствена схема за Черноморскоте крайбрежие с: определят:

1. общага структура на територията и устройствените ..... щ .. ~ ния rъм развитието на територията и акваторията;

2. тери10риите за извършване на стопанска дейност;

3. обек~ите на техническата инфраструктура с национално реги~нално значение;

§ 6. Устройство на крайбрежието

297

4. мероприятията за опазване на околната среда, биологичното разнообразие, природните ресурси и паметниците на култу­рата;

5. общият режим за използване на водните, горските, поземле­ните и рекреационните ресурси;

6. териториите и акваториите с ограничителни режими на ус­тройство и застрояване.

С общите устройствени планове за териториите на общините но чл. 3, т. 1 от закона, както и с правилата и нормативите за тяхното 11рилагане, се определят:

1. пределно допустимите рекреационни капацитети на курорт­ните населени места и селищни образувания, курортите, ку­рортните комплекси, ваканционните селища и вилните зони

по критерии, определени с наредба на министъра на здраве­опазването, министъра на регионалното развитие и благоус­

тройството, министъра на околната среда и водите и пред­седателя на Държавната агенция по туризъм;

2. необходимите мероприятия за брегозащита, опазване, въз­становяване и подобряване естетическите качества на тери­ториите, мерките за опазване и възстановяване на характе­ра на ландшафта и на паметниците на културата;

3. териториите и зоните, в които не се допуска ново строител­ство и разширяване на строителните граници на съществу­ващите урбанизирани територии;

4. устройствените правила и нормативи за застрояване на съ­ществуващи и бъдещи урбанизирани територии;

5. урбанизираните, земеделските, горските и нарушените тери­тории;

6. териториите, които ще се устроят като крайбрежни паркове и градини;

7. специфичните изисквания, правила и нормативи за устройство на територията и акваторията.

В общите устройствени планове за териториите на общините 110 чл. 3, т. 1 се отразяват:

1. границите на крайбрежната плажна ивица, определени по ре­да на чл. 6 - чрез преки геодезически замервания;

2. границите на зони "А" и "Б";

3. териториите на защитените и рекреационните гори;

298 Глава е:динадесета. ЗУЧК - НА ЧАЛО НА ЕДНА НОВА УСТРОЙСТВЕНА ..

4. терmrориите на заrццтените територии и защитените зони; 5. териториите и участъците от акваторията със статут на

метници на културата;

6. границите на териториите с ограничителен режим, подчине1 на изисквания, свързани със сигурността и отбраната на ната, включително охраната и контрола на държавната

ница.

Към подробните устройствени планове на крайбрежните щини се изработват специализирани схеми за:

1. прилежащата акватория; ' · 2. преместнаемите обекти и съоръжения на територията на

ските плажове.

Със схемите се определят зоните за:

1. санитарна охрана и къпане; 2. развитие на водни спортове; 3. подводна археология и подводен туризъм; 4. пристанища и пристанищни съоръжения, брегоукрепителНII

брегозащитни и геозащитни съоръжения, както и за съоръжения или обекти, свързани с туристическата ция на крайбрежието и стопанския риболов;

5. осъшествяване на дейности, свързани с националната ност и отбраната на страната.

Одобра~ането на схемите за преместваемите обекти и жения на тер11торията на морските плажове се извършва по реда

чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията, като се определените райони на съществуващо и перспективно ползване

водите и на санитарно-охранителните зони около водоизтоЧJШЦИТ

съоръженият! за питейно-битово водоснабдяване и около водоиз'ГФ ниците на мю:ерални води.

§ 7. Вкящи правоотношения, заварени от закона

Интере;ни постановки бихме могли да открием в и заключитети разпоредби на закона:

Според§ 3 ръководителите на търговските дружества и приятията по чл. 1, ал. 3 от Търговския закон на територията на номорекото I<райбрежие, които при производствената си дейност делят вредни 3ещества, включени в приложения 1 и II на Конвенща

§ 7. Висящи правоотношения , заварени от закона

299

та за опазване на Черно море от замърсяване, предприемат необхо­димите мерки за ограничаване на отделянето им в съответните нор­ми, като разработват програми, които се представят за утвърждаване от министъра на околната среда и водите или по реда на глава седма, раздел II на Закона за опазване на околната среда, не по-късно от една година от влизането в сила на закона- 01.01.2009 г.

По силата на § 4, действащите общи устройствени планове, в обхвата на които попадат устройствените зони по ЗУЧК, се привеж­нат в съответствие с изискванията на чл. 10, 11, 12 и 21 (това са огра­ниченията за определени дейности, режимът за застрояване на зони­те, както и съдържанието на плановете) в срок две години от влиза­нето в сила на закона. Естествено този текст не отлага действието на 'Jакона с още две години, тъй като режими, подобни на тези по чл. 10 ~• 11 действат още от 2005 г., а и нови ПУП могат да се приемат след 01.01.2008 г. само доколкото не противоречат на ЗУЧК (арг. и от па­раграф 6 от ПЗР).

В§ 5, ал.1 се постановява, че забраните по чл. 10, ал. 2 и чл. 11, ал. 2 (това са забрани за осъществяване на определени дейности) не ее прилагат за законно изградените и разрешени обекти, както и за одобряване на инвестиционни проекти по действащи подробни ус­rройствени планове. Това означава, че рестрикциите по закона нямат ретроактивно действие по отношение на законните строежи, както и спрямо строежи, предвидени по ПУП, влезли в сила до 01.01.2008 г.

Незаконно изградените обекти на територията на морските пла­жове и на обектите по чл. 4, ал. 2, т. 1 (публичната собственост на нържавата и общините) трябва да се премахнат от лицата, които са • ·и изградили, в едномесечен срок от влизането в сила на закона (01.02.2008 г.), като строителните площадкисерекултивират от тях след премахването на обектите. След изтичането на този срок, обек­•·ите се премахват в шестмесечен срок (до 01.07.2008 г.) от органите на Дирекцията за национален строителен контрол при условията и но реда на Закона за устройство на територията.

Важно е правилото на § 6, което повелява одобряването на пла­новете по чл. 18, ал. 1, т. 3 (ПУП на крайбрежните общини), които kl>M датата на влизането в сила на ЗУЧК са внесени за съобщаване, нриемане и одобряване по реда на чл. 128 от Закона за устройство на l't:риторията, да се довърши по досегашния ред (на ЗУТ), но при спаз­щtне на изискванията на този закон. В случая се прилага старата про-1\Сдура, но плановете следва да имат ново съдържание, показатели, както и да възпроизвеждат рестрикциите за зони "А" и "Б".

300 Глава единаде,сета . ЗУЧК- НАЧАЛО НА ЕДНА НОВА УСГРОЙСГВЕНА ..

Много е оритинална разпоредбата на § 7, който третира склю­чените до влизане JВ сила на закона концесиоmrn договори за части от

крайбрежната плажна ивица. Те се привеждат в съответствие с раз­поредбите на ЗУЧК и на Закона за концесиите, както следва:

1. за морските плажове, които са извън строителните границИ на урбанизираните територии и за които няма влезли в сипа подробни устройствени планове, концесиоmrnте договори се привеждат в съответствие с условията на концесията за ус•

. луга; 2. за морските плажове, които попадат изцяло или частично 1

строителните граници на урбанизираните територии, за ко­ито има влезли в сила подробни устройствени планове и чиито граници са включени и други територии, концесион·

ните договори се привеждат в съответствие с условията н

концесията за услуга, а предвижданията на подробните У' трайствени планове се включват по реда на чл. 70, ал. 3, т. от Закона за концесиите като задължение за допълнителна инвестиция от страна на концесионера, която включва D вършване на частични строително-монтажни работи, ходими за реализиране на подробния устройствен план.

Параграф 8 и:зисква границите на зона "А" и зона "Б", опред~l лени в чл. 10 и 11, да се отразят служебно в шестмесечен срок влизането в сила иа закона върху кадастралните карти - по реда

глава шеста от Заrшна за кадастъра и имотния регистър, или кадастралните пла:юве, одобрени по реда на отменените Закон за ния кадастър на Еародна република България и Закон за тер~ ално и селищно усrройство, както и върху плановете и картите,

рени по реда на За:шна за собствеността и ползването на земеделец те земи и Закона ::а възстановяване на собствеността върху горите земите от горскияфонд-по реда на § 4 от Преходните и заключитеJI ни разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър.

В заключеше може да са отбележи, че идеята законът да в сила от 1 януарi 2008 г. срещна учудване, неразбиране и недо~ ство. Считам, че тши постановка не е фатална, тъй като по-голяма'1'8 част от режимитев двете зони действат и понастоящем. Освен държавните и месrните власти ще имат време да подготвят необхо димите за прилагшето на закона подзаконови нормативни

както и да стартирт процедурите по изработването на необходимв'l общи и подробни тетройствени планове.

Част втора

НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

301

ИК "Труд и право"

АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ НА УСТРОЙСТВОТО НА ТЕРИТОРИЯТА

И СТРОИТЕЛСТВОТО

Първо издание

Редактор Ася Дu.Aiumpoвa

ОФО.Рмление и предпечатна подготовка "МТ -стУдио" Коректор Венера Тончевска

Комmотьрна обработка Любка РанzеАова

Формат 1/16 от 60/90 Обем40п.к.

Дадена за печат август 2fiл г. Излязла от печат август 2007 г.

Цена 22,80 JJВ,

Печат- ПоАиграфически ко.Аiбинат "ДU.Аiиmър Б.Аагоев" ООД •

ИК " Труд и право" София 1000, ru. "Македония" ./1& 1

meA.: 987 51 10. 91 70 467, факс: 987 06 12 e-mail: office@tnu:lipravo. Ьg

www.trudipravo.Ьg

Месечен gaiigЖecm

"Собсm6еносm unpa6o"

Вашешо cnucaиue за 6ещио, семеiiио

u иаслеgсm6еио npa6o, за uиmeлekmy8.AН.a

собсm6еиосm, за ycmpoiicm6o

на mepumopUJIIIUl, kagacmъpu

за uмоmеи peeucmъp:

8 cmamuu, koмeнmapu, аналuзu;

8 разяснения u mЪАkу6ания; • боеата съgебна u agмuнucmpamu6нa npakmuka;

8 решения на npakmuчecku kaзycu, nocma6eнu om чumameлu;

• nолезнафаkmолоеuчесkа информация.

\ Абоналент -

по бсяkо бреме на гоуината

Абонирай

Комnютърен uнформацuонен

npogykm ,,ЕПИ- Собсm6еносm"

ЦIIA.ocmиo u миоеоDАасmо8о званuе

за Вещно, семей.но u васАеgсm6ено npa6o, за uнmeлekmy&AНa

собсm8еносm, за ycmpoйcm8omo ва mepumopwпna-

ва Вашuа koмmomъp.

• 6cuчku нормаmu6нu akmo6e; • наg 600 съgебнu решения; • офuцuалнu nucмa u уkазания; • cmomuцu nyблukaцuu om Bogeщu a6mopu;

• npoцegypu u npuлookиu gokyмeнmu;

• nолезна информация.

Годишен. абошutент с н.ачtl.Ан.о зареждане и актуflА.изация след всеки брой на "ДВ'~

Разпространение-по Интернет UAU на CD.

Вече и ,,ЕЛИ Cotk1118eнocm" On-line

е се сега! За повече информация и абонамент:

София 1000, пл. "Македония " М 1, ИК" Труд и право " Тел. : 987-51-10; 981-13-76; 981-13-93.

E-тail: of{ice@trudipravo.bg, www.trudipravo.bg, www.epi.bg

ИК "Труд и право"

АКТУАЛНИ ВЪИРОСИ НА УСТРОЙСТВОТО НА ТЕРИТОРИЯТА

И СТРОИТЕЛСТВОТО

Първо издание

Редактор Ася Ди.,нитрова

Оформление и предпечатна nодготовка "МТ -студио"

Коректор Венера Тончевска

Комnютърна обработка Любка Ранzе"юва

Формат 1/16 от 60/90 Обем40n.к.

Дадена за nечат август 'l1XJ7 г. ИЭJIЯэла от nечат август 2007 г.

Цена 22,80 лв.

Печат- ПоАиграфически коАtбинат "Ди.,нитьр Б..шгоев" ООД

ИК"Труд и право" София 1000, ru. "Македония" N 1

теА.: 987 5110, 91 70 467, факс: 987 06 12 e-mail: office@trшiipravo. Ьg

www.trшiipravo.Ьg

Месечен gaiigЖecm

"Собсm6еносm u npa6o"

Вашешо cnucaнue за Вещно, семеiiно

u наслеgсm6ено npa6o, за uнmeлekmyaAНa

собсm6еносm, за ycmpoiicm6o

на mepumopuиma,

kagacmъpu за uмоmен peeucmъp:

• статии, kоменmари, анализи;

• разяснения и mълkу6ания; • боеата съgебна и

аgмuнисmраmиВна

npakmuka; • решения на npakmичeckи kазуси, nостаВени от читатели;

• nолезнафаkmолоzичесkа информация.

Абопа.мепт -'-

по Всяkо Време па гogunama

Абонирай

Комnютърен uнформацuонен

npogykm . ,,ЕПИ- Собсm6еносЩ~'

Цялостно

u мно2оnласmо6о знанuе за 6ещно, семеiiно

u наслеgсm6ено npa6o, заuнmеле~уална

собсm6еносm, эа ycmpoiicm6omo на mepumopuяma -

на Вашuя koмmomъp.

• 6сичkи норматиВни akmoBe; • наg 600 съgебни решения; • официални nисма и уkазания; • стотици nублиkации om

Воgещи аВтори;

• nроцеgури и nрилоЖни gоkуменmи;

• nоАезна информация.

Годишен абон.а.;пент с начално зареждане и актуализация след всеки брой на "ДВ'~

Разпространение -

е

по Интернет или на CD. Вече и "ЕЛИ Собственост"

On-line

се сега! За повече информация и абонамент:

София 1000, пл. "Македония" .М 1, ИК" Труд и право " Тел.: 987-51-10; 981-13-76; 981-13-93.

E-тail: of(ice@trudipravo. bg, www. trudipravo. bg, www. epi. bg