interesno svarzano s turizma

40
1000 София, ул. "Иван Вазов" 30 тел. 02/9376267; факс 02/9376270 e-mail: info@horemag.bg WWW.HOREMAG.BG Главен редактор Екатерина Геловска e-mail: egelovska@horemag.bg Редактори Ани Коджаиванова e-mail: aniko@horemag.bg Камелия Димитрова e-mail: [email protected] Директор Веселка Данчева тел.: 9376284 e-mail: vesy@economedia.bg Графична концепция: Чавдар Славов, © ядро Оформление и инфографики Чавдар Славов, Таня Ивчева Реклама Габриела Сярова, тел. 8105557 Калина Павлинова, тел. 8105556 Мария Богданова, тел. 9376399 Момчил Валериев, тел. 8105583 Tаня Мигдалова, тел. 9376392 e-mail: [email protected] Кореспондентско бюро гр.Варна, ул. "Драгоман" 25, ет . 3, Ръководител бюро Спас Спасов, тел: 052/ 65 88 00 Aбонамент тел. 02/9376349, 9376124 e-mail: abonament @horemag.bg Печат: "К1 Партнерс" АД Хартия - Издава "Икономедиа" АД Корица © Чавдар Славов Ìåíèäæúðñêèòå ñïåöèàëíîñòè çàâëàäÿâàò ãèìíàçèèòå 2 14 âèñøè ó÷èëèùà ïðåäëàãàò òóðèçúì 4 Êèíåçèòåðàïåâòèòå - ñðåä íàé-òúðñåíèòå ñïåöèàëíîñòè 9 Äà ÷óåì ìíåíèåòî íà... ñòóäåíòèòå ïî òóðèçúì 12 Ñëàâÿíêà Ñòàìîâà: Óñìèâêè ïðåç ñúëçè è ìíîãî, ìíîãî òðóä 14 Îôèöèàëíàòà ñòàòèñòèêà: Ðàáîòíèòå ìåñòà – ìíîãî, çàïëàòèòå – íèñêè 16 Íîâà êëàñèôèêàöèÿ ïðåïîäðåäè òóðèñòè÷åñêèòå äåéíîñòè 18 Ðàáîòîäàòåëèòå ñå îãëåæäàò çà âíîñ íà ðàáîòíèöè 20 Òðÿáâà ëè äà ñå âíàñÿò êàäðè îò ÷óæáèíà 22 Åâðîïåéñêèòå ôîíäîâå ïîìàãàò 25 Íåáðåæíîñò è íåäîãëåæäàíå ïðîâàëèõà åäíà òðåòà îò ïðîåêòèòå 27 Àëáåíà ùå ïðèåìå ñòóäåíòè ñòàæàíòè îò Ðóìúíèÿ òîâà ëÿòî 28 Âèêòîð Äèìèòðîâ: Íàïðåä è íàãîðå 30 Ñâåòëàíà ×åëèåâà:  òóðèçìà òðÿáâà äà ñå ó÷èø öÿë æèâîò 33 Éîðäàíêà Çäðàâêîâà:  „Õåïè“ äúðæèì íà äèàëîãà ñúñ ñëóæèòåëèòå 36 Îò ôîðóìà íà Hotels&Restaurants Magazine 40 ÎÁÐÀÇÎÂÀÍÈÅ 2 ÊÀÐÈÅÐÀ 16 àïðèë 2008

Upload: boyrgas

Post on 26-Dec-2014

130 views

Category:

Documents


1 download

TRANSCRIPT

Page 1: Interesno Svarzano s Turizma

1000 София,

ул. "Иван Вазов" 30

тел. 02/9376267; факс 02/9376270

e-mail: [email protected]

WWW.HOREMAG.BG

Главен редакторЕкатерина Геловскаe-mail: [email protected]

РедакториАни Коджаивановаe-mail: [email protected]Камелия Димитроваe-mail: [email protected]

ДиректорВеселка Данчевател.: 9376284e-mail: [email protected]

Графична концепция: Чавдар Славов, © ядро

Оформление и инфографикиЧавдар Славов, Таня Ивчева

РекламаГабриела Сярова, тел. 8105557Калина Павлинова, тел. 8105556Мария Богданова, тел. 9376399Момчил Валериев, тел. 8105583Tаня Мигдалова, тел. 9376392e-mail: [email protected]

Кореспондентско бюрогр.Варна, ул. "Драгоман" 25, ет. 3,Ръководител бюро Спас Спасов,тел: 052/ 65 88 00

Aбонаменттел. 02/9376349, 9376124e-mail: abonament @horemag.bg

Печат: "К1 Партнерс" АД

Хартия -

Издава "Икономедиа" АД

Корица© Чавдар Славов

Ìåíèäæúðñêèòå ñïåöèàëíîñòè çàâëàäÿâàò ãèìíàçèèòå 214 âèñøè ó÷èëèùà ïðåäëàãàò òóðèçúì 4Êèíåçèòåðàïåâòèòå - ñðåä íàé-òúðñåíèòå ñïåöèàëíîñòè 9Äà ÷óåì ìíåíèåòî íà... ñòóäåíòèòå ïî òóðèçúì 12Ñëàâÿíêà Ñòàìîâà: Óñìèâêè ïðåç ñúëçè è ìíîãî, ìíîãî òðóä 14

Îôèöèàëíàòà ñòàòèñòèêà: Ðàáîòíèòå ìåñòà – ìíîãî, çàïëàòèòå – íèñêè 16Íîâà êëàñèôèêàöèÿ ïðåïîäðåäè òóðèñòè÷åñêèòå äåéíîñòè 18Ðàáîòîäàòåëèòå ñå îãëåæäàò çà âíîñ íà ðàáîòíèöè 20Òðÿáâà ëè äà ñå âíàñÿò êàäðè îò ÷óæáèíà 22Åâðîïåéñêèòå ôîíäîâå ïîìàãàò 25Íåáðåæíîñò è íåäîãëåæäàíå ïðîâàëèõà åäíà òðåòà îò ïðîåêòèòå 27Àëáåíà ùå ïðèåìå ñòóäåíòè ñòàæàíòè îò Ðóìúíèÿ òîâà ëÿòî 28Âèêòîð Äèìèòðîâ: Íàïðåä è íàãîðå 30Ñâåòëàíà ×åëèåâà:  òóðèçìà òðÿáâà äà ñå ó÷èø öÿë æèâîò 33Éîðäàíêà Çäðàâêîâà:  „Õåïè“ äúðæèì íà äèàëîãà ñúñ ñëóæèòåëèòå 36Îò ôîðóìà íà Hotels&Restaurants Magazine 40

ÎÁÐÀÇÎÂÀÍÈÅ 2ÊÀÐÈÅÐÀ 16

àïðèë 2008

Page 2: Interesno Svarzano s Turizma

2 ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

àïðèë 2008

ñïåöèàëíî ïðèëîæåíèå íà

ÎÁÐÀÇÎÂÀÍÈÅ

Недостиг на кадри за ту-ристическия сектор ще има и тази година. За това

предупредиха още в началото на годината представи-телите на бранша. По данни на Българската хотелиерска и ресторантьор-ска асоциация (БХРА) освен добри мениджъри в туризма липсват и квалифицирани готвачи, бармани и серви-тьори, които се подготвят предимно в професионал-ните гимназии по туризъм. По информация на Министерството на образовани-ето в България има 96 средни училища, в които може да се получи образование по специалността. От тях 39 са изцяло специализирани в областта, а 28 са с пре-обладаващо обучение по туризъм. Традиционно обаче тези гимназии рядко попадат в десетката на предпо-читаните от кандидат-гимназистите. В тях се влиза с ниски оценки и по занижени критерии. Гимназиите по туризъм дават дипломи за мениджъри в областта на туризма, но и за кадри от нисше и сред-

но ниво като готвачи, бармани, сервитьори, пикола, аниматори.

Управленските специалности са по-предпочитани от кандидат-гимназистите

но за тях работодателите наемат предимно хора с висше образование. Така средните училища подготвят не толкова търсени специалисти за сметка на по-мал-кото обучени сервитьори и бармани.Основен проблем в повечето от средните училища е

Остарялата материална база

Възпитаниците им заявяват, че в повечето не могат да се намерят кристални чаши. Нямало дори четири ед-накви чинии. Уредите били на няколко десетки години, а пари за нови нямало.Материалната база наистина е много остаряла, но

Мениджърските специалности завладяват гимназиитеÊîìïàíèè ìîæå äà „îñèíîâÿò“ ó÷èëèùàòà

Зорница Латева

Page 3: Interesno Svarzano s Turizma

àïðèë 2008

3ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

само с пари от бюджета не може да бъде подобрена, смята заместник-министърът на образованието Кир-чо Атанасов. Затова от просветното министерство подготвят

Стратегия за развитие на професионалните училища

Идеята е фирми и браншови организации да “осиновят” гимназиите, които произвеждат нужните им кадри. В замяна на парите за практическите занятия, стипен-дии, храна и облекло за учениците възпитаниците на училищата ще трябва да работят няколко години във фирмите. Очаква се училищата по туризъм да са сред най-желаните за подкрепа от страна на бизнеса.

Най-много са специализираните гимназии по туризъм в Южния централен район

- 24. Най-голям брой от тези училища са в Пловдив. Едно от тях е Професионалната гимназия по туризъм. При-емът за две от специалностите - мениджмънт в ту-ризма с усилено изучаване на английски език и кетъринг с немски, е след седми клас. Кандидатства се с тестове по български език и математика. В специалностите „Производство на хляб, хлебни и сладкарски изделия“, „Обслужване на заведенията за обществено хранене“, „Производство на напитки и храни“ и „Производство и обслужване в заведенията за обществено хранене“ се влиза след осми клас.

На второ място по брой училища

с обучение по туризъм се нарежда Югозападният ра-йон, в който влиза и София. Най-голямата гимназия, която подготвя туристически кадри в столицата, е Софийската професионална гимназия по туризъм. При-емът в училището е изцяло след осми клас. Преподават се мениджмънт в туризма, организация и обслужване в хотелиерството, производство и обслужване в заве-денията за хранене и развлечения, кетъринг и екскурзо-водство. Практическите занятия се правят в учебния ресторант с 60 места. Ръководството на гимназията е успяло да поднови оборудването в работилниците по програма ФАР. Бъдещите готвачи, сервитьори и бармани се учат на практически умения и в големите столични хотели, с които гимназията си сътрудничи.

Сервитьори, бармани, готвачи, хотелиери, ресторан-тьори и екскурзоводи се подготвят и

В големите черноморски курорти

като Златни пясъци и Слънчев бряг. През лятото възпи-таниците им работят в хотелите и ресторантите на комплексите. Въпреки това много от тях не са си-гурни дали ще продължат да работят по специалност-та заради ниското заплащане.Освен в държавните гимназии по туризъм образование по специалностите в бранша дават и частните профе-сионални училища. Едно от тях е Гимназията по тури-зъм “Св. Мина” в София. Приемът и след седми, и след осми клас е по документи. Седмокласниците могат да кандидатстват за мениджмънт в туризма, организа-ция на хотелиерството и ресторантьорството. Ос-мокласниците също могат да се обучават по тези спе-циалности, както и за готвачи и сервитьори. Таксата е 850 евро, като в нея влиза учебната практика, както и използването на учебници от библиотеката на учили-щето. За учениците се осигурява практика във и извън България. Тази година например те ще усвояват умения на гръцкия остров Занкитос.Възпитаниците на Частната гимназия по туризъм в Бургас могат да се специализират и в областта на сомелиерството. Курсът се води от сомелиер №1 на България Таньо Шишков. В частната Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“ във Варна се обучават около 450 ученика в 20 паралелки по специалностите „Организация и упрaвление на тури-зма“, „Технология на производсвтото и обслужването в общественото хранене“, „Tехнология и мениджмънт на производството и обслужването в заведенията за хранене“, „Техника и технология на хляба, хлебните и сладкарски изделия“, „Кулинар“, „Производство и об-служване в заведение за хранене и развлечения“, „Произ-водство на кулинарни изделия и напитки“, „Обслужване на заведения в общестеното хранене“. Гимназията разполага с кабинет по информатика, 2 кабинета по сервиране, 3 учебни работилници по гот-варство и учебна работилница по хлебопроизводство и сладкарство, като голяма част от материално-тех-ническата база за професионална подготовка на уче-ниците бе дооборудвана със специализирани машини, съоръжения и инвентар благодарение на средства, от-пуснати по програма ФАР на ЕС.

Page 4: Interesno Svarzano s Turizma

4 ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

àïðèë 2008

ñïåöèàëíî ïðèëîæåíèå íà

ÎÁÐÀÇÎÂÀÍÈÅ

Туризъм се преподава в 14 висши училища в страната. Като основен проблем по-

вечето от деканите на факултетите, в които се преподава специалността, посочват липсата на координираност и сътрудничество между бизнеса и образованието. От друга страна, студентите като правило изразяват мнение, че обучението по туризъм трябва да има много по-голяма практи-ческа насоченост и повече възможности за платен стаж в страната и чужбина.

Софийски университет „Св. Климент Охридски” www.uni-sofi a.bg

Софийският университет предлага обучение по ту-ризъм в бакалавърска и магистърска степен. Целта

на обучението в двете програми е подготовката на широкопрофилни и висококвалифицирани специали-сти по организация, планиране и управление на тури-зма и рекреацията, за нуждите на туристическата производствена и управленска практика.Основните принципи в обучението са ориентация към европейската структура на учебните планове в туристическото образование, постигане на ба-ланс между теоретичната и практическата под-готовка.Студентите бакалаври завършват с писмен дър-жавен изпит, а студентите магистри - с дипломна работа, която представлява акт на квалификация за степента магистър по туризъм. Подготовката се осъществява паралелно с обучението във втория семестър. Провеждат се пет учебни практики, които са задъл-

14 висши училища предлагат туризъм

Лора Филева

Page 5: Interesno Svarzano s Turizma

àïðèë 2008

5ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

жителни за всички студенти и са с продължителност до 50 дни. В учебния план е включен и производствен стаж, като условията за провеждане му се уреждат с договор между университета и потребителите на кадри.

Университет за национално и световно стопанство (УНСС) www.unwe.acad.bg

Университетът за национално и световно стопан-ство предлага специалност „Икономика на тури-зма”. Обучението е ориентирано към основните икономически и маркетингови специалности, чрез които да се придобият знания за оперативната и ръководната работа в туроператорски и пътниче-ски агенции, заведения за хранене и развлечения и ин-ституции. Освен основния икономически профил на специалността в УНСС обучението има и географска насоченост и се набляга на климатичните и балнеол-ожките условия в страната. Изучават се и национал-ните и чуждестранните паметници на историята и културата, религията, фолклора, традициите и самобитната архитектура. Особено внимание се отделя на чуждоезиковата подготовка и уменията за бизнес комуникации.Според описанието на специалността на сайта на ви-сшето училище завършилите могат да „ръководят и участват в маркетинговата, производствената, иновационната, инвестиционната, счетоводната, финансовата и посредническата дейност на фирми-те от отрасъла туризъм, както и да осъществяват валутни и борсови операции”. Студентите могат да се профилират в междунаро-ден туризъм, мениджмънт на туроператорската, агентската и транспортната дейност, менидж-мънт на хотелиерската и ресторантьорската дей-ност, мениджмънт на културния туризъм, менидж-мънт на аграрния (селския) туризъм и др.

Икономически университет - Варнаwww.ue-varna.bg

Обучението в бакалавърската програма по специ-алността „Туризъм” на варненския Икономически университет дава основни и специализирани знания на макро- и микроравнище за вътрешния и между-

народния туризъм. В края на курса на обучението завършващите специалисти трябва да са в състо-яние да се реализират на ключови позиции в упра-влението на компании, професионални структури, неправителствения сектор и правителствени институции. Основните сфери на реализация за за-вършилите „Туризъм” във варненския ИУ са хотели-ерство, ресторантьорство, търговия, транспорт, комуникации или работа в научноизследователски учебни центрове.Завършилите магистърската програма на универ-ситета получават професионална квалификация магистър по туризъм. Структурата на учебната програма позволява да бъде разширен теоретич-ният фундамент на знанията в областта на мак-рорегулирането и мониторинга на туристическия бизнес. Допълнителни цели на обучението в про-грамата е придобиването на знания по управление на дейностите в сферата на туризма, по валориза-цията и използването на туристическите ресурси, франчайзинга и договорите за управление в секто-ра. Специално внимание се отделя на финансовия ме-ниджмънт, международните аспекти на патент-ното право, борсовата дейност, международните информационни системи в туризма, както и на процесите на глобализация в сектора на туристи-ческите услуги.Специалистите, завършили програмата, трябва да са в състояние да се реализират на ключови позиции като управители на туристически компании, непра-вителствени организации и държавни структури в сектора. Подготовката предвижда квалификация в сферата на хотелиерството, ресторантьорството, търговията и научноизследователската работа.

Колеж по туризъм към Икономически университет - Варнаwww.tourismcollege-varna.com

С изключителна популярност сред желаещите да се обучават в практическите аспекти на туристиче-ското обслужване се ползва Колежът по туризъм (КТ) към варненския Икономически университет. Той предлага два курса на обучение: „Организация и управление на туристическото обслужване“ - с възможност за профилиране в организацията и уп-равлението на свободното време, и „Организация и

Page 6: Interesno Svarzano s Turizma

6 ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

àïðèë 2008

ñïåöèàëíî ïðèëîæåíèå íà

ÎÁÐÀÇÎÂÀÍÈÅ

управление на хотели и ресторанти“. Вторият курс предлага и задочна форма на обучение. Продължител-ността на обучението е 6 семестъра за редовно и 7 семестъра за задочно обучение. В края на периода студентите полагат държавни изпити по избрана-та от тях специалност и получават както възмож-ност за участие в програма за професионална прак-тика, така и диплом за владеене на два чужди езика. Завършилите КТ във Варна могат да се реализират като оперативни ръководители и изпълнители по придобитата специалност в малки и средни турис-тически компании. Студентите, завършили колежа, получават и въз-можността да продължат обучението си в бакала-върските или магистърските курсове на варненския Икономически университет, Софийския универси-тет, Великотърновския университет или универси-тета в Оксфорд „Брукс“, Великобритания. В курса на обучение за студентите в колежа са пред-видени три модула от стажове за практическата подготовка . През първата година от следването си студентите преминават курс на практическо

обучение като екскурзоводи и представители на чуждестранни туристически фирми, а през втората - като администратори, сервитьори и управители на търговски зали.Друга възможност са тримесечните летни стажове в Испания, осъществявани през летните месеци на базата на трудови договори. Условието за участие в тях обаче е степента на владеене на испански език.

Нов български университет www.nbu.bg

Нов български университет предлага нова бакала-върска програма по туризъм, която ще приема до 50 души. Досега туризмът е бил само съпътстващ модул от обучението по икономика, който се избира като алтернатива от три възможности през тре-тата година на подготовка на студентите. Предла-га се също и специалност „Мениджмънт на хотели-ерството и ресторантьорството“.От следващата година туризмът става отделна специалност. През първите две години студентите

Page 7: Interesno Svarzano s Turizma

àïðèë 2008

7ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

ще придобиват познания по основните икономически курсове, а през третата ще избират да се профили-рат между туроператорската дейност, икономика на туризма или културен туризъм. Всеки от трите модула има различна насоченост. Почти за всеки курс е предвиден стаж и много практика, която се смята за извънаудиторна заетост и носи на студентите допълнителни кредити.Според Ирина Емилова, директор на програма „Тури-зъм”, специалността е много желана и засега нямат проблеми. Учебният план е съгласуван с начина на преподаване на туризъм в чужди университети в Италия и Франция.

Национална спортна академия „Васил Левски” www.nsa.bg

В Националната спортна академия се предлагат две специалности - „Туризъм алпинизъм“ и „Туризъм ори-ентиране“, в които вече четири години се приемат от шест до осем души. По време на своето обуче-ние те преминават курса за планински водачи, така че директно могат да се явят на изпит за такива водачи или на изпит за ски учители, поясни главен асистент Александър Шопов от Факултета по кине-зитерапия, туризъм и спортна анимация. Разновидност на туризма е спортната анимация - специалност, по която втора година приемаме бакалаври. Тя е най-атрактивната и същевременно най-близка до търсенето в сектора, като приемът най-вероятно ще се увеличи, каза Шопов.Спортната анимация може да бъде няколко вида, като в академията се набляга на анимацията в пла-нината, а не върху т.нар. хотелска анимация. Ани-маторът трябва да консултира добре клиентите на даден хотел и да може да прецени как някой спорт на открито би се отразил върху човека, като съще-временно се акцентира на ефекта на забавление, казва той. „Това е специалността, към която от самия сектор проявяват интерес към специалисти, които да бъ-дат назначени. Предлагането на такава услуга пови-шава категорията на хотелите. Клиентите сякаш напоследък не избират толкова къде ще отидат и какво ще ядат, а дали ще имат осигурено забавление и какво ще им се случи”, смята Шопов. По-голямата част от студентите се реализират и у

нас, и в чужбина, но тук срещат като че ли по-големи трудности.

Варненски свободен университет „Черноризец Храбър” www.vfu.bg

Бакалавърска програма по мениджмънт в туризма приема годишно между 70 и 80 души. Според Румяна Михнева, която преподава във висшето училище, програмата може да се засили чрез междусекторно сътрудничество и наблягане на алтернативните форми на туризма, защото в момента тя не обхва-ща всички съществуващи ниши на пазара на труда. Проблемът с практическата подготовка на студен-тите е свързан според нея и с липсата на единство между браншовите организации. Кандидатите полагат писмен конкурсен изпит - есе на общественозначима тема или изпит по чужд език, или участват в конкурса на ВСУ „Черноризец Храбър“ на тема „Аз изграждам Европа“. За второ класиране се признават и някои кандидатстудентски изпити, положени в други висши училища - български език и литература, есе на общественозначима тема, био-логия, чужд език, математика, география на Бълга-рия, история на България, философия, общообразова-телен тест, икономика или икономически тест. За второ класиране се зачитат и оценките от държав-ните зрелостни изпити от дипломата за завършено средно образование.В момента в университета се обмисля създаването на специалност, която да запълни огромната ниша, свързана с природното и културното наследство, в която липсват кадри - да се обучат хора, които да работят в екопарковете и общините. „Туризмът е неразривно свързан с културното наследство. Днес образованието по туризъм се превръща в сложно предизвикателство, защото няма съобразяване между специалностите, които са пряко свързани с туризма, с историята, географията, бизнеса“, смя-та Румяна Михнева. В същото време според нея има много добри примери, които може да следваме - на Франция, Италия и Швейцария.

Международно висше бизнес училище в Ботевград www.ibsedu.com

Международното висше училище в Ботевград пред-

Page 8: Interesno Svarzano s Turizma

8 ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

àïðèë 2008

ñïåöèàëíî ïðèëîæåíèå íà

ÎÁÐÀÇÎÂÀÍÈÅ

лага бакалавърска програма по туризъм. Основните акценти в учебния план са планиране и развитие на туризма, междукултурни особености, международен маркетинг, бизнес и финансово управление. Задължи-телно е изучаването на английски език.В специалността се получават основни знания от икономиката, правото и информационните техно-логии.Учебният план предвижда участие на студентите съвместно с преподавателите в разработването на проекти по реални заявки от практиката. Учебните практики се организират в туристически фирми, хо-телски вериги, морски и планински комплекси. Международното висше бизнес училище предлага и програма на английски език по туризъм „Управление и консултации на международния туризъм”, която се осъществява съвместно с Университета за професи-онално обучение „Бреда” (Breda University) в Холандия. Последната година от обучението е в Холандия, а завършилите програмата получават едновременно българска и холандска диплома. Холандската бакала-върска диплома е акредитирана от Световната ту-ристическа организация.Кандидатстването става чрез езиков и общообразо-вателен тест, а подаването на документите - във висшето училище в Ботевград.

Великотърновски университет „Св. Кирил и Методий” www.uni-vt.bg

Университетът във Велико Търново обучава спе-циалисти по туризъм от 1994 г., но от миналата година висшето училище е оценено с „много добър“ от Националната агенция за оценяване и акредита-ция. В бакалавърската програма се приемат около 50 души, като досега броят на завършилите е около 300. Според Камелия Джанабетска, преподавател от катедрата, този брой е недостатъчен за задоволя-ване на търсенето, защото липсват кадри и това се потвърждава на всички нива от веригата. Има силна потребност от добре образовани специалисти, смя-та тя.Джанабетска определя обучението по туризъм във ВТУ като насочено към регионалното развитие. Спе-циално внимание се отделя на езиковото обучение и на специализирания софтуер за работа в сферата на туризма. Според нея университетът е уникален

с това, че предлага специализирани учебни дисципли-ни като културен, еко- и балнеотуризъм. „Има голям ресурсен потенциал, който не е усвоен във вътреш-ността на страната. Всички отиват да работят на морето и планината, а туризмът може да се развие и в регионален аспект“, казва тя. Обучението във ВТУ включва и различни практики, както и екскурзоводски курс. Студентите се учат как да подготвят проект, както и да работят в държавната администрация и неправителствени-те организации.

Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград www.swu.bg

Югозападният университет предлага две магистър-ски програми: „Мениджмънт на хотелиерската и ресторантьорската дейност” и „Мениджмънт на алтернативния туризъм”. Обучението продължава две години и половина и цели да предостави общи и специализирани знания и практически умения за организиране на собствен туристически бизнес. Поради това в учебния план са включени дисциплини, които изграждат базата от знания, свързани с европейското сътрудничество, вътрешна и външна туристическа политика, нацио-нална и международна правна регламентация в тури-зма и корпоративно поведение. Курсът на обучение в магистърската програма завършва с разработване на магистърска теза, темата на която се избира от студентите. През 2007 г. университетът отбеляза 15-ата година от създаването на специалност „Туризъм“. Катедра-та разполага със собствена хотелска база, както и с информационен център, изграден съвместно с об-щина Благоевград, по думите на ръководителя й доц. Георги Георгиев. Най-голям пробив според него е осъ-ществен в езиковата подготовка - всеки студент изучава по 4 езика - два задължително и два факулта-тивно. Катедрата има собствено езиково звено и се предвижда изграждането и на езикова лаборатория. Освен основните езици - английски, немски, френски и руски, студентите имат възможност да изучават още испански, италиански, гръцки и задължително един балкански славянски език.

Page 9: Interesno Svarzano s Turizma

àïðèë 2008

9ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

„Кинезитерапия“ е една от специалностите, които се търсят все повече и в сферата на туризма. Основна причина за това е бумът на СПА и балнеохотели през по-следните години. „Кинезитерапия“ има в Националната спортна академия, Медицинския университет, Югоза-падния университет в Благоевград. Студентите често намират работа в болници, рехабилитационни и СПА центрове по време на обучението си.Най-сериозно е застъпена кинезитерапията в Нацио-нална спортна академия „Васил Левски”, където обу-чението се извършва в бакалавърска, магистърска и докторска степен и включва основни хуманитарни и спортни дисциплини. Магистърската програма е с про-дължителност една година, през която се повишава квалификацията в определени области на кинезитера-пията. Обучението включва клинична практика, подго-товка и защита на магистърска теза.Докторантурата е в 2 форми: редовна за срок от три години и задочна, която е за четири години. Завършили

висши училища в чужбина могат да кандидатстват след признаване на придобитото висше образование по реда на Наредбата за държавни изисквания за признаване на об-разованието. Обучението на докторантите се осъщест-вява по научна специалност и индивидуален учебен план.В Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благо-евград обучението по кинезитерапия е в бакалавърска степен, в която се подготвят близо 40 студенти. Спо-ред ръководителя на катедрата доц. д-р Кирил Аладжов все повече хора ще искат да се занимават с кинезитера-пия, защото има голяма възможност за реализация. „В кариерния център на нашия университет постоянно постъпват запитвания за работа. Търсенето на такива специалисти е значително и по-голямата част от сту-дентите успяват да си намерят работа.” Той допълни, че в този регион - Банско, Сандански, Благоевград, по-стоянно се откриват нови СПА центрове, които имат също нужда от рехабилитатори. Много от студенти-те се реализират и в чужбина.

Кинезитерапевтите - сред най-търсените специалисти

Page 10: Interesno Svarzano s Turizma

10 ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

àïðèë 2008

ñïåöèàëíî ïðèëîæåíèå íà

ÎÁÐÀÇÎÂÀÍÈÅ

Вече няколко години продъл-жава процесът на синхрони-зиране на учебните програми

във варненския Колеж по туризъм и Икономическия университет в града. След последните поправки в Закона за висшето образование завършилите ко-лежа получават степен професионален бакалавър. Това им позволява да продължат образованието си до получаването на магистърска степен. „За разлика от академичните бакалаври обаче те трябва да се обучават две години, за да компенсират изоставане-то си в базисните дисциплини, които се изучават в учебните планове на университета, обяснява доц. д-р Марин Нешков, зам.-ректор по учебната работа в университета. Синхронизирането на учебните пла-нове позволява постигането на по-плавен преход.“ Според Закона за висшето образование завършва-нето на степента „професионален бакалавър“ в

Колежа по туризъм във Варна носи 180 кредита за тригодишен период на обучение. Продължаването му в магистърската програма по туризъм на Ико-номическия университет носи още 120 кредита за следващите две години обучение. „Още през тази учебна година програмата в колежа беше структурирана така, че

Да разшири фундамента на теоретичната подготовка

на студентите, каза директорът на учебното за-ведение Виолета Димитрова. Предстои обаче още една промяна, свързана с прецизирането на структу-рата на учебните планове за придобиване на степен професионален бакалавър, информира тя. Реформа-та трябва да доразшири базата на обучението в колежа независимо от това, че превес ще продължи

Съчетаване на теория и практика

Спас Спасов

Page 11: Interesno Svarzano s Turizma

àïðèë 2008

11ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

Според решенията на Болонската среща, които са в основата на очак-ваните промени в Закона за висшето образование, държавата ще може да субсидира обучение по магистърски програми, продължаващи не повече от 3 години, и бакалавърски програми, не по-дълги от 2 години. В момента държавата субсидира 4-годишно ба-калавърско обучение и заявява като „държавна поръчка” не повече от 10% от студентите в тези програми.

да има придобиването на професионални умения. Целта ни е плавното преминаване на студентите в следващите степени на обучение в Икономическия университет, каза още Димитрова. Резултатът от тези усилия вече е налице и тази година в магистър-ската програма бяха приети две групи професионал-ни бакалаври.” Учебната програма на Колежа по туризъм във Варна предвижда и

Два задължителни стажа

след първата и след втората година на обучение. В същото време магистрите по специалността „Ту-ризъм” във Варненския икономически университет завършват само с един стаж с продължителност 45 дни за целия курс на обучение. „През първата година от следването си в коле-жа студентите преминават курс на практическо обучение като екскурзоводи и представители на чуждестранни туристически фирми, обясни Виоле-та Димитрова. Стажовете през втората година позволяват усвояването на практически умения като администратори, сервитьори и управители на търговски зали в заведенията за хранене.” По ду-мите й по време на зимното издание на Панаира на туризма и свободното време във Варна през тази го-дина интересът към възможността за привличане на стажанти от колежа е бил изключително голям. „Заявките дойдоха от над 20 български компании, работещи в сферата на туризма и туристическото обслужване, както и от немската фирма „Робинзон”, уточни Димитрова. Вече осма година варненският Колеж по туризма работи и по

Съвместна стажантска програма с асоциацията на ресторантьорите в испанския град Лерида

Тя е организирана на базата на трудови договори, а участниците в нея се определят след удостоверя-ване на знанията им по испански език. Работните места са осигурени по международна спогодба за ре-гулиране на трудовата миграция, като задължител-но изискване на работодателите е кандидатите да бъдат на възраст между 20 и 30 години и да имат поне средно образование. „От тази година очаква-ме на базата на договор между нас и испанските ни партньори този проект да бъде включен в рамките на програмата за академичен обмен „Еразъм”, ин-формира Виолета Димитрова. Според нея целта на практическата насоченост на обучението в Колежа по туризъм във Варна е подчинена на идеята, че в края на учебния период студентите трябва да имат ниво на знания и професионална подготовка, които да им позволят бързото и безпрепятствено постъп-ване на работа.Общо 360 часа, или 45 дни, е задължителният стаж след трети курс за студентите, завършващи спе-циалността „Туризъм“ на варненския Икономически университет със степен бакалавър. За студентите, следващи задочно, този стаж се провежда след чет-върти курс. Намирането на работа през летните месеци вече не представлява никакъв проблем за студентите, тъй като обемът на търсените се-зонни работници в туризма непрекъснато расте, уверяват от университета.

Page 12: Interesno Svarzano s Turizma

12 ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

àïðèë 2008

ñïåöèàëíî ïðèëîæåíèå íà

ÎÁÐÀÇÎÂÀÍÈÅ

В рамките на националната дискусия на

тема „Висшето образование по туризъм - много въпроси и малко отговори”, органи-зирана за трета поредна година от Нов бъл-гарски университет и ПРИМ ЕКСПО в края на февруари, бяха представени мнения и на студенти от програма „Туризъм” на департа-мент „Икономика и бизнес администрация” на НБУ. Самият факт, че националната дис-кусия се организира по време на Между-народната туристическа борса „Ваканция & СПА”, говори за желанието на организа-торите да потърсят мнението на туристи-ческия бизнес, на реалните собственици и мениджъри в туризма, които търсят все по-подготвени и по-квалифицирани кадри.

Какви са отговорите на въпросите на сту-дентите, които се надяват и държавата, и бизнесът да ги задържат на работа в Бъл-гария - чрез професионални и човешки жестове при социалната адаптация в нова работна среда; чрез добро заплащане; чрез инвестиции в по-добрата им квалификация и допълнителни умения. Направих една своеобразна анкета с моите студенти по ту-ризъм, защото, когато дискутираме тяхното образование и тяхното бъдещо развитие, често пропускаме да чуем и тяхното мне-ние. По-различно ли е то от мнението на бизнеса, от становището на академичните среди? По-контрастно ли е на фона на ста-тистиката и фактите в българския туризъм? Ето техните отговори - искрени, конкретни и откровени.

Доц. д-р Соня Алексиева

Да чуем и мнението на... студентите по туризъм

Page 13: Interesno Svarzano s Turizma

àïðèë 2008

13ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

Какво искам да изучавам по туризъм в рамките на следването?

„Повече практическа насоченост на курсовете - да разглеждаме различни казуси и проблеми; пове-че стажове по време на обучението на различни места - хотели, ресторанти, туристически аген-ции, с цел по-добра ориентация на студентите към коя област искат да се насочат след завърш-ването.” „По-усилено изучаване на компютърните науки, на on-line комуникациите, на on-line услугите в туризма; повече курсове за анимацията, авиоус-лугите и изобщо за транспорта в туризма; по-за-вишени критерии и изисквания и към студенти-те, и към преподавателите.” (Йордан)

„Бих искала още повече да учим за специализира-ните видове туризъм, за рекламата в туризма; НБУ дава много добра основа за реализирането ни в туризма; моят единствен съвет е да има повече практики, семинари, екскурзии и практи-ци, които да гостуват по-често на лекциите по туризъм.” (Теодора)

„За мен най-важното е да се наблегне на практиче-ската подготовка на студентите; трябва да бъ-дат въведени по-дълги платени и задължителни стажове; в програмите за обучение да залегнат повече специализирани предмети, които не само дават повече практически знания, но и форми-рат начин на мислене, отношение към клиента; работодателите са прави в недоволството си относно способността на младите хора с универ-ситетски дипломи да се справят с елементарни ситуации от практиката; очаквам разбиране и малко търпение от тях по отношение на липсва-щите ни практически познания.” (Александър)

„Мисля, че проблемите изобщо на висшето об-разование, а не само в специалността „Туризъм“ идват от липсата на практическа насоченост на обучението; стига с тази теория - с пет чужди езика и диплома 6.00 да изляза от който и да било

университет, пак няма да зная как да работя про-фесионално в един хотел или как да отворя ту-ристическа агенция; относно практиката - искам само някой да ми даде възможност за развитие; туризмът е динамика и разнообразие - няма да приема с два чужди езика да стана секретарка в туристическа агенция или пиколо в хотел - за на-чало да, но за цял живот - не!” (Юлиана)

„По време на обучението си бих желал да изуча-вам единствено предмети, свързани с туризма, и по-конкретно мениджъмънт, правни аспекти, чо-вешки ресурси; изучаването да бъде интензивно и детайлно; от практиката очаквам да мога да използвам целия си потенциал и да не бъда огра-ничаван в развитието си; очаквам усилията ми да бъдат оценявани и подобаващо възнаградени; очаквам трудът ми да бъде уважаван и личното ми мнение да бъде зачитано.” (Николай)

„Да се изучават резервационни и хотелски систе-ми в университета; да се изучава специализиран чужд език; да се изучава задължително втори и трети чужд език, дори само на ниво обслужване; да се изучават повече начините на плащане (кре-дитни карти, дебитни карти, фалшива валута и т.н.); подкрепям идеята за задължителен 6-месе-чен стаж, който да е обвързан с реално обучение; имах възможност да премина 3-месечен стаж в един от най-добрите петзвездни хотели в София; моето впечатление беше, че между висшето образование по туризъм и бизнес реалността, каквато е работата в един хотел, има голяма пропаст...” (Ани)

„Университетът предлага добро образование с много възможности за свобода и избор, с добри и квалифицирани преподаватели в сферата на ту-ризма; ще бъде добре, ако университетът има сключен договор с няколко хотела и ресторанта, за да може да има подсигурен стаж за нас, за да можем да бъдем добри конкуренти на колегите ни, които учат в бакалавърската програма в Ал-бена или от СУ ”Св. Кл. Охридски”. (Нели)

Page 14: Interesno Svarzano s Turizma

14 ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

àïðèë 2008

ñïåöèàëíî ïðèëîæåíèå íà

ÎÁÐÀÇÎÂÀÍÈÅ

Директорът на франкофонската програма по тури-

зъм на НБУ в Албена Славянка Стамова е човек, открил своето призвание в живота - да преподава. Носителка-та на Наполеонов орден на Република Франция си спомня с усмивка как още като дете любимата й игра е била да нарежда куклите си в редица и да ги „обучава“. Заради любовта към френския език завършва френска филоло-гия, а по-късно преподава 19 години в езикова гимназия „Гео Милев“, гр. Добрич, където през 1981 г. основава френската секция в дотогавашната немска гимназия. В сферата на туризма навлиза за първи път през 1994 г., когато в курорта Албена пристигат първите френски

туроператори. По-късно заминава за Ница, където спе-циализира ресторантьорство във висшето хотелиер-ско училище „Пол Ожие“. През 1997 г. Красимир Станев (изпълнителен директор на „Албена“ АД и признат франкофон) я насочва към френското образование. Той сключва договор за съв-местно обучение с университета „София Антиполис“ в Ница. В първия випуск студентите са само 11, всички стипендианти на „Албена“ АД. Оттогава датира и тяс-ното сътрудничество между бизнеса и образованието, един от основните плюсове на програмата.„Бизнесът, казва Славянка Стамова, най-сетне прозря, че ако не инвестира в образование, образованието няма какво да инвестира в бизнеса.“ Тя поема франко-фонската програма преди 10 години и до днес е неин директор. Първоначално програмата е съществувала като част от Международния институт по туризъм в Албена (Холандски колеж), но от 2004 г. става част от структурата на Нов български университет. Първият ú френски партньор е университетът „София Антипо-лис“, Ница, но през 2000 г. по сигнал на туристическия бизнес се оказва, че обучението е твърде теоретично и има нужда от повече практика и досег с реалното хотелиерство. Така се стига до съвместната работа с висшето хотелиерско училище „Пол Ожие“ в Ница.

В учебния план на програмата има застъпени много практически стажове

част от които задължително се провеждат във Франция. Стажовете допринасят за адаптирането на български специалисти към професионалната среда, която ги очаква. Желанието за по-висша форма на обу-чение е причината да се потърси партньорство с нов френски университет. Така се стига до създаването на бакалавърска програма с четиригодишно обучение, като френския университет „Мирай“, Ница, предоста-

Славянка Стамова: Усмивки през сълзи и много, много труд

Мирослава Димитрова

Ôðàíêîôîíñêà ïðîãðàìà ïî òóðèçúì

Ìèð

îñëà

âà Ä

èìèò

ðîâà

Page 15: Interesno Svarzano s Turizma

àïðèë 2008

15ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

вя френска диплома за професионално обучение (liscence professionnelle), а НБУ дава акредитирани български ди-пломи за степен бакалавър. Френската диплома BTS, която получават студентите след успешното завършване на програмата, е национал-на диплома на Министерството на образованието на Франция. Програмата в Албена е единствената обра-зователна BTS програма извън Франция, а изпитният й център e във френското посолство в София. В момента в Албена по нея се обучават 190 студенти на два работ-ни езика - френски и български. По време на обучението си студентите преминават през три задължителни стажа - два във Франция и един в България, със средна продължителност 3-4 месеца. Общо реализираните ин-дивидуални стажове са 625.

Акцентът върху практическата подготовка на кадрите е много силен

Интересна подробност е, че четирима от студентите са французи, които са избрали да завършат образовани-ето си тук, защото имат гаранцията, че дипломата, която ще получат, е еквивалентна на тази, която биха взели, обучавайки се във Франция, но при много по-изгод-ни финансови условия. Тенденцията е броят на френ-ските студенти да се увеличи и в следващите няколко години да има смесени класове с равно участие на учещи от двете страни.„Усмивки през сълзи и много, много труд“, с това Сла-вянка Стамова обобщава десетгодишния път на про-грамата. Път, белязан с преврати и трудности както в професионален, така и в личен план. Сериозен проблем е, че

Тригодишното образование у нас не се смята за престижно

„Българите обичат да инвестират в „голяма диплома“ на детето си, без да мислят какво то ще прави с нея после“, споделя тя. Постепенно обаче отношението на родителите започва да се променя. Те виждат на практика резултатите от обучението и стажовете. Децата им стават много организирани, подредени, дисциплинирани - нещо, което преди не са успели да постигнат. „От десет години животът ми е подчинен на живота на програмата, споделя г-жа Стамова. Аз раз-давах всичко от себе си за студентите си, но и те ми

даваха много, защото е голямо предизвикателство да застанеш пред много очи, които да те питат дали си с тях, или ще се откажеш. Имаше много моменти, ко-гато бях на косъм да отстъпя, но сметнах, че това ще бъде предателство спрямо паметта на сина ми, спрямо преподавателите и родителите, които са ми поверили децата си.“ Голямо признание за нейния труд е удостояването й с

Най-висшия орден за развитие на международното сътрудничество

който Министерството на образованието на Франция й връчва през 2003 г. и тя става „кавалер на академични-те палми на Франция“, носител на Наполеонов орден.Работата с млади хора я зарежда. Тя съпреживява професионалния път на всичките 113 дипломирали се студенти. В момента в програмата се обучават още 170 бъдещи професионалисти. Непосредственият кон-такт с толкова хора изпълва работния й ден, който често продължава 16-18 часа. Щастливите й мигове са, когато види някой реализирал се студент или когато в преподавателския й екип (чиято средна възраст е 30 години) се включат нейни възпитаници. Много бивши нейни студенти заемат мениджърски длъжности в хотели и ресторанти в България и във Франция (уп-равители на „Магнолия“ (Приморско), френски обекти на „Албена“ АД, ресторант „Калиакра“, ресторант „Елица“, зам. главни готвачи в „Ралица Супериор“, „Ка-лиопа“...) В момента 41 стипендианти на „Албена“ АД се обучават в програмата, която от своя страна пери-одично организира двуседмични курсове за хотелския и ресторантьорския персонал на курорта Албена в Ница - с други думи, изнася се ноу-хау извън рамките на про-грамата. Ресторантьорството е една от областите, в които особено много се старае да подготви добри кадри, ка-квито според нея липсват в България. Тя казва, че ресто-рантьорството е черната кухня на туризма, защото може всичко в хотела да е прекрасно, но ако кухнята и сервизът в нея са зле, качествата на хотела просто се губят. В България не се обръща внимание на професио-налната пригодност на кадрите в този бранш. Такова обучение се постига много трудно и е свързано с много практика. За съжаление според нея образованието в туризма в България е твърде теоретично и далеч от нуждите на бранша.

Page 16: Interesno Svarzano s Turizma

16 ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

àïðèë 2008

ñïåöèàëíî ïðèëîæåíèå íà

ÊÀÐÈÅÐÀ

Възможностите за зае-тост, а защо не и за до-бра кариера в туризма със

сигурност ще са по-големи през следващото десети-летие дори и на българска почва. Без да повтаряме, че разширението на легловата база и сега далеч над-хвърля възможностите на пазара на труда да осигу-ри заетост, в перспектива се очаква да се разкриват нови работни места и заради развитието на нови услуги и продукти. Сега по оценките на практически всички специалисти

Пазарът е всеяден

- търсят се както висококвалифицирани мениджъри с познания, опит и идеи, така и добре обучен среден персонал, а дори и кадри с поне първоначални умения. Така е, защото при многообразието на туристиче-ските обекти съвсем малка част успяват да защи-тят високата си категория с отлично обслужване и качествен мениджмънт, които да развият с години-те, а не да занемарят. Думата заетост в туризма се употребява в разли-

Елена Геловска

Официалната статистика: Работните места – много, заплатите – ниски

Page 17: Interesno Svarzano s Turizma

àïðèë 2008

17ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

чен смисъл от този, в който я използват специали-стите по човешки ресурси. Все пак едното върви с другото - заетостта на легловата база осигурява трудовата заетост на онези, които ще обслужват туристите.По данни на Министерството на труда и социална-та политика през последните пет години

Броят на работещите в сектора се е увеличил с 20%

и това поставя отрасъла на четвърто място след услугите, строителството и търговията. Наци-оналният статистически институт (НСИ) също отчита сериозно увеличение на работещите в сек-тора. Последните данни на НСИ за 2007 г. сочат, че помесечната заетост в хотелиерството и ресто-рантьорството варира между 90 хил. работници през ноември, който е най-слабият месец в рамките на годината, до 117 хил. през август, който съответ-но е най-силният. Данните са получени чрез анкети на статистиците в домакинствата. От таблица 1 ясно се вижда, че заетостта в по-сла-бите есенни предваканционни месеци нараства по-бързо (над два пъти), отколкото през летния сезон. Едва ли обаче може да се очаква в близките десетина години двете числа да се изравнят и да се постигне пълна годишна заетост на кадрите. Същевременно размерът на официалните възна-граждения, обявявани пред статистиците, е раз-очароващ и съмнителен - най-високата в рамките на годината средна заплата, постигната през сеп-тември, е само 311 лв., сочат официалните данни. С изключение на селското стопанство няма друг отра-

съл на икономиката с толкова ниски възнаграждения. При заплатите тенденцията при увеличението е същата, която важи за работните места - сумите вървят нагоре единствено притискани от естест-вения ограничител - нарастващата официална мини-

мална заплата за страната. Друг индикатор за нивото на възнагражденията в сектора са минималните осигурителни прагове по професии. Те се определят чрез преговори между ра-ботодателите и синдикатите в средата на всяка година и важат за следващата. В туризма упълно-мощена от работодателите да води преговорите е Българската туристическа камара.Праговете са по-ясен показател от данните на ста-тистиката, защото се определят по категории персонал - нискоквалифицирани работници, специа-листи, мениджъри. Това не са същинските заплати в сектора, а само минималните нива, под които заемащият съответната позиция не може да бъде осигуряван.

Таблица 1

Брой заети по години (в хил. души)*

2000 38 - 68

2001 51 - 74

2002 50 - 66

2003 60 - 94

2004 71 - 102

2005 77 - 110

2006 80 - 107

2007 90 - 117

*най-ниска и най-висока месечна стойностИзточник: Национален статистически институт

Таблица 2

Средната заплата в туризма по години (в лв.)*

2000 134 - 167

2001 145 - 169

2002 157 - 171

2003 174 - 181

2004 175 - 184

2006 197 - 209

2007 218 - 235

2008 259 - 311

*най-нисък и най-висок средномесечен размер

Президент, висши служители 570

Аналитични специалисти 510

Техници, приложни специалисти 410

Административен персонал 300

Персонал, зает с услуги, охрана, търговия 260

Квалифицирани производствени работници 320

Оператори на машини 350

Дейности, не изискващи специална квалификация 220

Източник: Национален осигурителен институт

Page 18: Interesno Svarzano s Turizma

18 ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

àïðèë 2008

ñïåöèàëíî ïðèëîæåíèå íà

ÊÀÐÈÅÐÀ

Нова Национална класифи-кация на икономическите дейности (НКИД) обогати

и пренареди досегашния документ, по който се оп-ределяха минималните осигурителни прагове по професии (Държавен вестник, бр. 107, 2007 г.) До края на тази година тече преходният период, в кой-то всички държавни институции и фирми трябва да се запознаят с измененията, а трудовите дого-вори да се пренапишат с новите кодове. Промяната на структурата на класификацията и обогатяването й с нови дейности следва европей-ските регламенти, отразява промените в иконо-миката, настъпили през последните години,

И дори изпреварващо включва дейности, които още не съществуват

Така сравненията на данните и икономическите анализи ще са по-точни, коментират експертите от Националния статистически институт, осъ-ществили разработката.Хотелиерството и ресторантьорството, досега обединени, остават в общ раздел, но в две отделни подгрупи. По-ясно са очертани дейности в облас-тта на настаняването и общественото хранене. За първи път на отделен ред са доставката на хра-на, кетърингът, дейността на ресторантите за бързо обслужване. Включени са дейности като към-пинги и терени за каравани, туристическо и крат-косрочно настаняване. Дейностите в раздела не включват дългосрочното настаняване (квартири,

апартаментни комплекси), приготвянето на храни и напитки, които не са за непосредствена консума-ция, и търговията на едро и дребно с тях. Чрез новата информационна система „Статис-тически класификации“ в сайта на института www.nsi.bg пък може да се направи справка коя по-зиция от досегашния списък на кой код от новия съответства.Хотелите и мотелите, както и хотелите с кон-ферентни зали са обединени в един клас. В него се класифицира предоставянето на места за кратко-срочно настаняване, обикновено за ден или седми-

Елена Андреева

Нова класификация преподреди туристическите дейности

Таблица 1

Национална класификация на икономическите дейности 2003

Хотели и ресторанти

55. Хотели и ресторанти

55.1 Хотели

55.10 Хотели

55.2 Къмпинги и други места за краткосрочно настаняване

55.21 Туристически спални и хижи

55.22 Къмпинги, включително места за каравани

55.23 Други места за краткосрочно настаняване

55.3 Ресторанти

55.30 Ресторанти

55.4 Питейни заведения

55.40 Питейни заведения

55.5 Столове и заведения за приготвяне и доставяне на храна

55.51 Столове

55.52 Заведения за приготвяне и доставяне на храна

Page 19: Interesno Svarzano s Turizma

àïðèë 2008

19ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

ца. Настаняването е в помещения, които са обзаве-дени, осигурено е ежедневно почистване и оправяне на леглата.Вилните и туристическите селища, бунгалата и дървените къщички, туристическите спални и хижи са включени в отделна група, които отново трябва да са обзаведени, но и с условието да разполагат с оборудване за готвене или пълно кухненско оборуд-ване. В някои случаи се предоставят минимални до-пълнителни услуги. Предоставянето на места за краткосрочно наста-няване в къмпинги, терени за каравани и места за отдих предвижда и дейности като лов и риболов. Включва предоставяне на терени и необходими-те съоръжения за къмпинг-автомобили, места за краткосрочно настаняване в туристически заслони или в терени с необходимите условия за разпола-гане на палатки и/или спални чували. Временното или по-дългосрочно настаняване в самостоятелни стаи или стаи за съвместно ползване, общи спал-ни помещения за студенти, сезонни работници и други обединява студентските, ученическите и ра-ботническите общежития, интернатите, частни-те квартири, пансионите, хостелите и спалните вагони. Дейностите на заведенията за приготвяне и пред-лагане на храни допускат те да бъдат със или без обслужване на клиентите. Това са ресторанти, за-ведения за хранене на самообслужване, заведения от типа take-away с възможности за опаковане на храната и консумацията й извън заведението, за-ведения за сладоледи и сладкиши, временни обекти, предлагащи сладолед (без автоматите). Пригот-вената храна може да бъде консумирана на място, опакована или доставена за консумация извън заве-дението, предвижда класификацията на дейности-те. На отделен ред са описани временните обекти за приготвяне и предлагане на храни за непосред-ствена консумация - преместваеми или подвижни павилиони, щандове, колички, каравани и други. Подготовката и доставката на храни на място по конкретен повод по договор с клиента съдържа в себе си дейността по приготвяне на храна от цен-трална единица и доставянето й за консумация на други места. Тук са изброени доставката на храна за транспортни фирми (например авиокомпании),

разнасяне по домовете - „храна на колела”, банкети, сватби, тържества и други чествания или церемо-нии.Приготвяне и доставяне на храна (кетъринг) за определен период от време по договор с клиента е друг раздел в класификацията. Според описанието на тази дейност тук се включва приготвянето на храната от централна единица и продажбата й, обикновено на по-ниски цени, за групи клиенти, свързани предимно професионално. Като приме-ри се посочват транспортни компании, спортни комплекси, офиси, болници или училища, столове на предприятия.Баровете, механите и винарните, коктейл-барове-те, дискотеките с преобладаваща консумация на напитки, бирариите, кафенетата, баровете, пред-лагащи сокове и нектари, и временните обекти за напитки са обединени в групата на питейните заведения, предлагащи непосредствена консумация. Групата обекти не включва дейността на дискоте-ките и танцовите зали, в които консумацията на напитки не е преобладаваща.

Таблица 2

Национална класификация на икономическите дейности 2008

Хотелиерство и ресторантьорство

55 Хотелиерство

55.1 Хотели и подобни места за настаняване

55.10 Хотели и подобни места за настаняване

55.2 Туристическо и друго краткосрочно настаняване

55.20 Туристическо и друго краткосрочно настаняване

55.3 Къмпинги и терени за каравани и къмпинг автомобили

55.30 Къмпинги и терени за каравани и къмпинг автомобили

55.9 Други места за настаняване

55.90 Други места за настаняване

56. Ресторантьорство

56.1 Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване

56.10 Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване

56.2 Приготвяне и доставяне на храна

56.21 Приготвяне и доставяне на храна по конкретен повод

56.29 Други дейности по приготвяне и доставяне на храна

56.3 Дейност на питейни заведения

56.30 Дейност на питейни заведения

Page 20: Interesno Svarzano s Turizma

20 ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

àïðèë 2008

ñïåöèàëíî ïðèëîæåíèå íà

ÊÀÐÈÅÐÀ

Една година след влизането на България в Европейския съюз в страната все по-на-

стойчиво се говори за внос на работници от трети държави. Показателите на заетостта са красноречи-ви - безработицата е около 7%, а в София - около 1%, във Варна - 5.47%, в Бургас - 4.31%, в Добрич - 9.14% (данните са за януари 2008 г.). Безработните са около 200 хил. души, но повечето от тях са с ниска степен на обра-зование или дори неграмотни, така че от тях трудно може да се очаква бърза адаптация към трудовата дейност. Същевременно работодателите търсят все повече квалифицирани тесни специалисти и изпълни-телски кадри. Докато у нас нормативната уредба за внос на работна ръка тепърва се обмисля, работодатели от страните от ЕС дават заявки в Агенцията по заетостта за нае-мане на българи - камериерки за петзвездни хотели в Малта, сервитьори за Словакия. В Европейския портал за трудова мобилност EURES в момента са обявени

над 70 хил. свободни работни места за сервитьори, камериерки, екскурзоводи, пикола и т.н. Формално обратният процес също е възможен и българските хотелиери и ресторантьори също могат да наемат свободно граждани на ЕС. Като най-бедната държава в съюза това е

По силите само на хотелите с чуждестранен мениджмънт, които изпращат тук своите експерти

В момента се подготвят промени в законодателство-то, които да разрешат достъпа на работна ръка от трети страни до България. Освен туризма целеви „внос“ се очаква най-вече за строителството, където предстоят големи инфраструктурни обекти. Целе-вата група са македонците и бесарабските българи, които нямат проблеми с комуникацията на български език, а също чуждестранни възпитаници на български-те висши училища.

Елена Геловска

Работодателите се оглеждат за внос на работници

Page 21: Interesno Svarzano s Turizma

àïðèë 2008

21ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

Предстои да отпадне 10-процентната ограничителна квота

за броя чужденци, заети в едно предприятие, каквато не съществува в другите държави от ЕС. Сега на обект с персонал от 10 души само един може да не е гражданин на евросъюза. Законопроектът, който да премахне ограниче-нието, вече се разработва в Министерството на труда, обеща министър Емилия Масларова наскоро. В близките дни се очаква да бъде представена и Нацио-налната стратегия за миграцията, която от миналата година се разработва под егидата на вицепремиера Ивайло Калфин с участието на правителствени експерти, рабо-тодателските организации и профсъюзите.По предварителна информация, за да получат разрешител-но за внос на кадри, работодателите ще бъдат задължени законодателно да им покрият пътните, да осигурят квар-тира и дори да компенсират част от разходите за наем. И според сегашното законодателство съществува забрана за един и същ труд и равна квалификация фирмата да дава различни заплати. Това ще важи и за чужденците, които

Няма да могат да получават възнаграждения, по-ниски от тези на българските си колеги

Министерството на труда се зарича, че с изключение на представителите на българската диаспора внос от трети страни ще може да става единствено по междуп-равителствени спогодби, каквито впрочем все още няма сключени. Практиката за износ на български кадри по та-кава спогодба с Испания например е група работодатели да правят заявка в българската Агенция по заетостта за търсените професии и да обявят предварително размера на възнагражденията, бонусите, условията на труд, про-дължителността на договора. Агенцията по заетостта набира молбите на желаещите да заминат българи, прове-рява медицинските и дипломите им, и след това провежда изпит, в който участва и представител на испанските ра-

ботодатели. Испанското посолство обработва докумен-тите за работната виза, като тамошните институции контролират дали работодателят осигурява обещаните условия на труд, превеждането на осигуровките и възна-гражденията. Според експертите подобни схеми ще бъдат прилагани и когато български работодател внася кадри от трети страни. Типовата проектоспогодба обаче все още не е изготвена. Готовност да работят за това има в Египет, наскоро гостувал у нас китайски министър също опипа почвата за износ на свои работници, заявки има и от Виетнам. Най-ве-роятните дестинации за внос на кадри обаче остават

Бившите съветски републики Молдова, Украйна и Армения, както и Македония

Не е ясно и каква ще е продължителността на разрешител-ните, най-вероятно между една и две години. Властите тук твърдят, че няма да насърчават преселвания на цели семейства, нито ще допуснат преселване в друга държава от евросъюза. Работната виза няма да позволява пътува-не извън територията на страната.

Как става вносът на работници сега

И при сегашното ограничително законодателство е въз-можно работодател да наеме работници от чужбина. Той трябва да подаде молба в Агенцията по заетостта, да обя-ви работното място като свободно за българи и граждани на ЕС. Това е т.нар. пазарен тест, който трябва да покаже, че работодателят не може да си достави персонал от другаде и вносът е неизбежен. Ако не се появят кандидати в продължение на две седмици, му се издава разрешение за наемане на чужденец. То е поименно, важи за конкретния човек и не може да е за срок, по-дълъг от 1 година. Впослед-ствие действието на документа може да бъде удължено за още толкова. Работодателят плаща такса от 600 лв. в Агенцията по заетостта, която издава разрешението за работа, и още 500 лв. на МВР за разрешителното за пре-биваване. През миналата година са издадени под 2 хил. работни визи, сочат данните на агенцията. Единични са случаите, установени от Главната инспекция по труда (ГИТ), за ра-бота без разрешително, но туризмът е сред рисковите отрасли, съобщи председателят на ГИТ Гълъб Донев. През миналата година в Благоевградско са хванати 8 хървати и македонец, 3-4 случая има и в Бургас.

Глобата за работодателя, наел неле-гално чужденец, е 20 хил. лв. Подгот-вя се промяна в законодателството, която да задължи собствениците на фирмите да покриват разходите за репатриране на чужденците.

Page 22: Interesno Svarzano s Turizma

22 ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

àïðèë 2008

ñïåöèàëíî ïðèëîæåíèå íà

ÊÀÐÈÅÐÀ

Людмила Ненкова, изп. директор на „Ривиера” АД

При нивата на за-плащане на труда в туристическия сек-тор у нас от чужби-на могат да бъдат привлечени само нискоквалифицирани кадри. Проблемът е, че има диспропорция между нарастването на очакванията за за-плащане в сферата на туризма и цените на

услугите у нас. Говори се за инфлационен натиск от около 10%, но според мен той е доста по-висок. При това положение и цените на хотелиерските услуги трябва да нараснат с толкова - нещо, което в момен-та не се забелязва. При това положение на нещата секторът е лишен от възможността да увеличава заплащането, така че то да удовлетворява кадрите. Именно това е една от основните пречки пред вноса на квалифицирана работна ръка от чужбина. От друга страна, един работник, „внесен” от чужбина, ще има много по-високи разходи от българите, които ще бъдат допълнителна тежест за работодателите. Проблем за набирането на работна ръка у нас е и раз-растващият се черен пазар на труда. Там заплатите се предлагат „нето”, без удръжки и плащане на данъ-

ци. Така за един общ работник става много по-при-мамливо да постъпи на работа без трудов договор, отколкото да дойде да работи при нас, при по-сигурни условия, но за по-ниско заплащане. Така ще стане и с работниците, които ще бъдат внесени отвън.

Пламен Свещаров, генерален мениджър на комплекс „Марина сити”, Балчик

Положението с нами-рането на персонал в туризма става все по-тежко. В Азия има чудесни кадри за сфера-та на обслужването и те биха били истинска конкуренция на пазара на работна ръка у нас. Все по-често се случва така, че квалификаци-ята на младите специ-алисти се разминава

драстично с очакванията им за заплащане. Така на-пример претенциите на един новопостъпващ фронт офис мениджър през новия туристически сезон стар-тират от 1500 лв., което при сегашните нива на це-ните и приходите е непосилно за по-голямата част от работодателите. В този смисъл внасянето на ра-ботници от Азия може и да доведе до регулиране на съотношението приходи - заплати, но със сигурност ще създаде напрежение на пазара на работна ръка.

Трябва ли да се внасят кадри от чужбина

Page 23: Interesno Svarzano s Turizma

àïðèë 2008

23ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

Георги Щерев, председател на Съюза на собствениците в Златни пясъци

В момента работ-ната ръка в сферата на туризма е силно надценена поради създадената криза. Всички квалифици-рани кадри търсят работа в чужбина заради по-високо-то заплащане там. Решението може да бъде намерено по-скоро в по-раци-

оналното организиране на летните практики на учениците от техникумите по туризъм и ресторан-тьорство, отколкото във вноса на работна ръка от чужбина. Работникът, дошъл отвън, ще има допъл-нителни разходи. За него ще трябва да бъдат пла-тени езикови курсове, настаняване, обучение... Така че и това не е твърде добър вариант за справяне с проблема, но все пак е вариант.

Желязко Каракашев, собственик на ресторант „Сезони” във Варна

Идеята за внос на работници от чужбина изглежда странна. В момента туристическият бизнес във Варна например изпитва трудност да привле-че кадри от близкия Добрич, а какво остава да ги търсим в Азия или бившите съветски републики? Ако един чуждес-транен работник може да получава у нас 3000 евро, е до-бре, тъй като трябва да му

останат поне 500, които да спести или да изпрати на семейството си. В сферата на хотелиерството и ресторантьорството обаче това е невъзможно и поради факта, че вносът на работници е свързан с други разходи за работодателя. Това на практика го обезсмисля като вариант за решаване на проблеми-те. Сметката не излиза!

Соня Енилова, председател на УС на Бургаската регионална туристическа асоциация и член на Националния съвет по туризъм

Ако работодателите ги искат, защо не? Но според мен трябва да се потър-сят резервите в България и тогава да се внасят ка-дри отвън. По-скоро трябва да се обсъди квалификацията на кадрите у нас. Във висшето образование са съкратени часовете по

практика и обучението е непълноценно, то не отго-варя на изискванията на бизнеса. Завършилите уни-верситети имат малко практика, обучението е по-вече теоретическо. Когато младите хора започнат работа, те не могат да се реализират пълноценно.Има много преподаватели, които не са актуализира-ли програмите си на обучение, говорят с понятия от-преди 20 години като „стопански туризъм” и други.Иначе в условията на пазарна икономика могат да се наемат специалисти от други страни, но квалифици-рани, които могат да покажат друг опит - например турска, китайска, френска кухня. В Европа се практи-кува „работа в мрежа”. Ако е толкова необходимо да се наемат кадри от Молдова, Корея и Виетнам - защо не, но нека тези кадри да са квалифицирани.

Благой Василев, мениджър на хотел „Олимп”, член на УС на БХРА

Първо трябва да се погри-жим за кадрите, които създават средните и ви-сшите учебни заведения у нас, и за многото безра-ботни в България. Да се

погрижим и за тяхната квалификация по десетките специалности в областта на туризма.Това трябва да се отработи чрез взаимодействие между собствениците и обучаващите кадри. Преди

Page 24: Interesno Svarzano s Turizma

24 ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

àïðèë 2008

ñïåöèàëíî ïðèëîæåíèå íà

ÊÀÐÈÅÐÀ

това по общини и области трябва да се видят ре-сурсът и възможностите за решаване на проблема с ресурса. После да се видят възможностите на други-те общини и области, които могат да дадат кадри за туризма. Едва след като се изчерпят вътрешните възможности, да се търсят други навън. Аз не съм против наемането на кадри от чужбина, но те да са предварително подготвени.

Светла Панайотова, съсобственик и управител на „Елит тур”, официален представител на „Томас Кук” за България

В България има доста-тъчно подготвени ка-дри, които с лека ръка оставяме да напускат страната и да търсят реализация в чужбина. Конфликтната точка между българските ра-ботодатели и тях е в размера на възнагражде-ние, което явно у нас не е на достатъчно ниво.

Другият проблем е сезонността на заетостта. Факт е, че все по-трудно се намират работници във всички сфери, защото хората търсят постоянни, а не сезонни договори. Но едва ли внос на кадри ще реши всичките тези проблеми. Освен това има и езикова бариера. Скептична съм и по отношение на това, че тук биха дошли кадри с повече опит и познания от българските.

Елена Иванова, председател на УС на Съюза на собствениците в Слънчев бряг

За предстоящия сезон са необходими около 10 хиляди работни-ци, предимно неква-лифициран персонал - камериерки, чистач-

ки, миячки, перачки, работници в кухня. Съюзът на собствениците в Слънчев бряг поема разходите по издаването на визи, пътуването, храната и нощув-ките на работници - етнически българи от Молдо-ва. За молдовците със специално образование ще се предлагат и позиции като администратори или шеф-салон. Те предварително ще бъдат уведомени за длъжност-ите, които ще изпълняват, за условията по догово-ра и за изискванията на хотелиерите. Заплатите са от 200 до 500 долара. От Министерството на труда и социалната поли-тика и Агенцията по заетостта има потвърждение за това, че за молдовските граждани с български произход, които ще работят в Слънчев бряг, ще от-падне 15-дневното анкетиране на пазара за свобод-ни места, които могат да се заемат от български граждани. Агенцията по заетостта ще одобрява списъците на желаещите да работят у нас заедно с молбите на хотелиерите за свободните длъжности. Бесарабските българи по принцип ще могат да оста-ват в България до 3 години, но Съюзът на собстве-ниците ще използва възможността за 9-месечно командироване.

Анелия Крушкова, председател на Държавната агенция по туризъм

Липсата на кадри в туризма е достигнала критичната си точка. Много хора се опася-ват, че това лято няма да отворят обектите си пора-ди липса на работна ръка. Припомням закона, че всеки, който иска да вземе работна ръка от чужбина, е длъжен да осигури по 50 евро

на ден на работник.А иначе, който иска да има професионално училище за подготовка на кадри, дава 1 лев и държавата дава 1 лев (образно казано), но за образованието трябва да се замисли и бизнесът.

Page 25: Interesno Svarzano s Turizma

àïðèë 2008

25ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

Page 26: Interesno Svarzano s Turizma

26 ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

àïðèë 2008

ñïåöèàëíî ïðèëîæåíèå íà

ÊÀÐÈÅÐÀ

Сервитьорите ви свобод-но общуват на английски, но от догодина имате

заявки за руски групи. Или обратното. Момичетата на рецепцията са симпатични и добре обучени, но не познават софтуера, с който работите. Камериерки-те са спретнати и трудолюбиви, но не разпределят правилно работата си, а това ги забавя и отнема от капацитета им. Всеки от тези и още хиляди други проблеми може да се поправи с проект за повишава-не на квалификацията на работещите. Парите - 1.2 млрд. евро, идват от европейската програма за упра-вление на човешките ресурси, които България трябва да усвои до 2013 година.

Средствата се предоставят безвъзмездно на малките предприятия

средните трябва да осигурят една пета от финанси-рането за своя сметка, от големите се очаква да се включат с 30% собствени средства. Обучението на вече работещи е приоритет, изве-ден от бизнеса, и за него се дават най-много пари по оперативната програма. Първите 35.2 млн. лв. вече са на етап разпределение - за тях се състезават 650 проекта на два пъти по-голяма стойност, отколко-то са предвидените средства. Парите стигат да бъдат обучени 38 хил. работещи, а обявените нужди на компаниите само за двата месеца, предвидени за кандидатстване, са за 75 хил. лв. До дни ще стартира и втората фаза на проекта и всички предложения, отхвърлени на първия етап, ще могат да бъдат коригирани и пуснати отново. Улес-нение за кандидатите по тази оперативна програма е, че за разлика от схемите по ФАР всички указания са на български език, на него се попълват и формуляри-те за участие. Освен това кандидатстването става чрез бюрата по труда по места, а не централно в

министерството на труда в София. Така се избягва командироването на експерти и струпването на опашки в последния момент на гишетата във ведом-ството. В процедурите, които ще бъдат обявявани отсега нататък,

Липсва краен срок за подаване на документите

а това означава, че всеки работодател ще може да търси пари тогава, когато възникне конкретната нужда от обучение и когато е готов с проекта си, а не когато чиновниците определят. След първите 35 млн. лв. сега се пускат още 50 млн. лв., които се очаква да стигнат за проекти, които ще постъпват до 2010 г. С парите трябва да бъдат обучени още 50 хил. души. Всеки кандидат, чийто проект бъде отхвърлен, ще получи подробно мотивирано обяснение за това на кои критерии не отговаря и какви грешки съдържа описанието на идеята му. Така работодателите ще могат да отстранят недостатъците и да кан-дидатстват отново, обясни зам.-председателят на Агенцията по заетостта Росица Стелиянова. Фирмите от туризма са облагодетелствани заради сезонния характер на работата в сектора. Така не-напрегнатите есенни и зимни месеци могат да се използват за повишаване на квалификацията на ра-ботещите.

Елена Андреева

Европейските фондове помагат

Ñïåöèàëíîñòèòå, ïî êîèòî ùå èìà îáó÷åíèÿ, ñà êàìåðèåð, àäìèíèñòðàòîð, ïèêîëî, õëåáàð-ñëàäêàð, ãîòâà÷, ñåðâèòüîð, áàðìàí, åêñêóðçîâîä, àíèìàòîð, ôðèçüîð, êîçìåòèê, ïëàíèíñêè âîäà÷.

Page 27: Interesno Svarzano s Turizma

àïðèë 2008

27ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

Page 28: Interesno Svarzano s Turizma

28 ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

àïðèë 2008

ñïåöèàëíî ïðèëîæåíèå íà

ÊÀÐÈÅÐÀ

Правилата позволяват обучението да достигне до 925 лв. на човек

а за по-скъпите курсове фирмата може да доплати собствени средства. Освен подобряването на тясно професионалните умения се предвиждат обучения по по-общите, наричани от експертите ключови компе-тенции. Това са обучение по чужд език, овладяване на информационни технологии и специализиран софтуер, умение за подготовка и изнасяне на презентации, во-

дене на преговори, работа в екип, самообучение, ли-дерски умения. Според експертите от Агенцията по заетостта този тип обучения в момента излизат на преден план за работодателите от всички отрасли и интересът към тях е най-голям. За този вид курсове са заделени 30% от общата сума, а за един човек могат да бъдат похарчени до 300 лв. Ограничение за работодателите, за което трябва да държат сметка, е, че една фирма не може да получи по-вече от 200 хил. евро безвъзмездно в продължение на три години. Толкова е максималният праг на държав-ната помощ по правилата на Европейския съюз, над който се смята, че се нарушава конкуренцията между фирмите. Друго техническо ограничение е, че курсовете трябва да са от поне 30 души. То е въведено, защото се смята, че раздробяването ще доведе до по-неефективно използ-ване на средствата. Експертите от Министерството на труда препоръчват, когато един работодател не може да събере достатъчно голяма група, да се сдружи с колеги. Това може да става и под егидата на браншо-вите и регионалните съюзи, които да кандидатстват с проект, обединяващ повече работодатели.

Туризмът е във фокуса

на друга схема, подпомагана по същата европрограма, която ще заработи до юни. Тя е за осигуряване на кадри за браншове с голям недостиг на работна ръка. Хотели-ерите и ресторантьорите ще се състезават за 20 млн. лв. до 2010 г. по нея с работодатели от машиностро-енето, шивашката промишленост и строителство-то. Предвижда се да бъдат обучени 18 хил. души, като няма отделни квоти за всеки от четирите отрасъла, обясни Стелиянова. Особеност тук е, че парите ще се дават само за обучения на безработни, регистрирани в бюрата по труда, а работодателят ще се задължава да им осигури трудов договор поне за една година. Бюрата по труда ще водят предварително разговори с фирмите от бранша в района за това какви кадри са им необходими, ще съставят списъци с безработни, ко-ито ще се съгласуват и със собствениците на хотели и заведения. Идеята е работодателят още при подбора на безработните да бъде убеден, че те ще му вършат работа. Същевременно от собствениците ще се из-исква да защитят нуждата си, като осигурят едного-дишна заетост, коментира Стелиянова.

Учениците и студентите също не са подминати в програмата „Човешки ресурси“. Схемите за тях се управля-ват от Министерството на образо-ванието и науката, а бенефициенти могат да бъдат самите училища в партньорство с работодателите, браншовите организации и учебните центрове. Вече се състезават 117 идеи за учи-лищни и студентски практики при възможност за финансиране на 50 на обща стойност 2 млн. лв. Проектите, които ще получат финансиране, тряб-ва да са за поне 50 участници. За уче-нически практики ще се предоставят между 40 и 60 хил. лв. на проект, а за студентските - между 40 и 80 хил. лв. Това означава, че около 2 хил. ученици и още толкова студенти ще порабо-тят в реална работна среда най-малко 30 работни дни. Стажантите ученици ще получават поне 10 лв. надница, а студентите - поне 15 лв. за отработе-ни 8 часа, гарантират европейските пари. Заплати ще получават и учите-лите наставници, както и обучите-лите от бизнес сектора, специално ангажирани с практиката. Покриват се и разходи за материали, консумати-ви, книги и каталози, за застраховки срещу злополука и амортизационните отчисления. До 20% от сумите може да се теглят авансово.

Page 29: Interesno Svarzano s Turizma

àïðèë 2008

29ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

Комплексът Албена, „Самоков Боровец“, „Сливен турист“, „Интерхотел България“ - Бур-

гас, Българската асоциация на туристическите агенции, Европейският институт по културен туризъм „Еврика“ и Софийският туристически клъстър са част от дру-жествата в туризма, получили първи еврофинансиране за обучение на персонала. Отрасълът е сред най-добре представените при първото класиране на проектите от оперативната програма „Човешки ресурси“. „Отлич-ниците“ са успели да преодолеят подводните камъни при подготовката на проектите, които са препънали двама от всеки трима кандидати.

Небрежност и невнимание при подготовката са най-честата причина за провала

съобщиха от Агенцията по заетостта, която прави подбора. Една трета от проектите не са били разгледа-ни по формални причини - документите не са били под-вързани в папки, а всеки лист не е бил заверен и подпеча-тан от управителя на дружеството кандидат. Тези две изисквания може и да са изглеждали като формализъм и бюрократщина в очите на някои автори на проекти, но след като са посочени изрично като задължителни, не е

било редно да бъдат подценявани, коментират оцени-телите.

Друга масова грешка, която говори за липса на прецизност, е, че проектите не са били придружени с декларации

с които се обявява, че дружеството не е в несъстоятел-ност, а ръководството му няма данъчни задължения или присъди. Документът не е нов, изисква се при всички програми за еврофинансиране, а бланката е публикувана на сайта на оперативната програма „Човешки ресурси“. Девет от десет отхвърлени проекта са декласирани на това основание, сочат данните на агенцията. Небрежни съставители са попълвали формулярите на ръка, правили са поправки и задрасквания, което също е недопустимо. Сред по-съществените грешки, които са отнели точки на кандидатите, е

Неправилното самоопределяне на предприятието

като голямо, средно или малко. От големината на фир-мата зависи процентът съфинансиране, който се изис-ква, и ако той е пресметнат неправилно, това проваля цялата финансова обосновка. От Агенцията по заетостта предупредиха, че трябва да се внимава и за партньорствата. Липсата на парт-ньори не носи допълнителни точки. Държавни и общин-ски служители не могат да участват в проекти, финан-сирани от европейски грантове, е друго ограничение, провалило някои начинания. Обучаващите институции, които са привлечени за участие, трябва да имат валид-ни лицензи, и то точно по специалностите, за които се кандидатства. Макар че всички тези напомняния звучат логично, несъответствието на лиценза с програмата за обучение е провалило немалко партньорства, казаха от агенцията.

Елена Геловска

Небрежност и недоглеждане провалиха една трета от проектите

Page 30: Interesno Svarzano s Turizma

30 ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

àïðèë 2008

ñïåöèàëíî ïðèëîæåíèå íà

ÊÀÐÈÅÐÀ

„Албена“ АД ще приеме през новия сезон стажанти от Румъния - студенти по туризъм, икономика, фи-лология, заради очаквания голям поток от румънски летовници, съобщи Соня Стойчева, заместник-дирек-тор „Маркетинг и продажби“ в курортния комплекс. Мениджъри на курорта вече договарят стажант-ските програми в университети и колежи в Букурещ, Констанца, Клуж, Търговище, Бакъу. Курортът ще поеме транспортните разходи, наста-няването и храната на младежите и ще им плаща по 100 евро месечно, добави Стойчева. Чуждестранните стажанти ще помагат в обслужването в почти всич-ки 40 хотелски бази в курорта. В черноморския ком-плекс смятат, че дори по 100 румънски студенти да приемат на месец, пак няма да са достатъчни поради голямото нарастване на румънските туристи.Очакваме около 20-30% ръст на румънския пазар спрямо миналото лято, когато в Албена посрещ-нахме 30 000 гости от Румъния, информира Соня Стойчева, като се позова на проявения интерес към курорта на туристическата борса в Букурещ в края на март. По думите й през последните три години

румънският пазар за курорта се е удвоил. За Великден в черноморския комплекс очакват 5000 туристи от Румъния. В края на май 500 румънски стоматолози се събират на конгрес в Албена, а през септември близо 1000 културни дейци от северната ни съсед-ка ще гостуват за фестивала „Сърцето на кралица Мария“. В Албена не се очакват сериозни проблеми в осигуря-ването на кадри за новия туристически сезон, тъй като в бранша се създават по-конкурентни условия с въведения плосък данък, информира изпълнителният директор на дружеството Красимир Станев пред журналисти в едноименния курорт. По думите му с новия налог се обезсмисля възмож-ността много хотелиери да плащат на ръка суми, различни от записаните във ведомостите. В курорт-ния комплекс Албена се очаква за лято 2008 да бъдат наети около 2300 души, съобщи Станев. Целта на дружеството е да подготвя персонал по собствени стандарти и смята, че в следващите няколко години компанията ще успее да задържи и да развива кадри-те с квалификация.

Албена ще приеме студенти стажанти от Румъния през лятото

Page 31: Interesno Svarzano s Turizma

àïðèë 2008

31ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

ЗАПОВЯДАЙТЕ ДА РАБОТИТЕ В НАШИТЕ ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТИ!

За повече информация и как да кандидатствате посетете сайта на Албена

www.albena.bg, секция „Кариери” или ни пишете на e-mail: [email protected]

„Албена АД“ е най-голямата хотелиерска компа-ния в България. Дружеството притежава 49 хо-тела, от които 43 в курортния комплекс Албена, 3 в Приморско, 2 в Бялата Лагуна и един в Швей-цария. Освен хотелите „Албена” АД разполага с цялата земя и туристическа инфраструктура в комплекса, много добре развита спортна база, конферентни зали, балнеологичен и здравен център и участия в голям брой фирми, осигуря-ващи допълнителни услуги за посетителите.

НИЕ ВИ ПРЕДЛАГАМЕ: Възможност за професионално развитие Настаняване и изхранване Атрактивно заплащане с опция за реализиране на допълнителни доходи Реално регистриран трудов догоовор

За сезон 2008 може да кандидатствате за следните позиции:

1. фронт офис мениджър

2. администратори

3. камериерки

4. метр д'отел

5. ОТЗ

6. сервитьори (за заведения А ЛА КАРТ)

7. сервитьори (ресторанти FB, HB, All Inclusive)

8. бармани

9. помощник-бармани

10. готвачи

11. сладкари

12. ситничари

13. пицайоли

Вие имате желание за професионално развитие, амбициозни сте, усмихнати, лъчезарни, притежавате умения в областта на хотелиерството и ресторантьорството.

Page 32: Interesno Svarzano s Turizma

32 ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

àïðèë 2008

ñïåöèàëíî ïðèëîæåíèå íà

ÊÀÐÈÅÐÀ

Макар че е много млад, Виктор Ди-митров вече има

десетина години стаж в туризма просто за-щото навлиза в бранша още като ученик. Първите си успешни стъпки прави в туропе-раторската дейност, но едва след като пре-минава в хотелиерския бизнес, разбира, че именно това е призванието му.

Кариерата му е доказателство, че основното пра-вило е да не се водиш от правилата. Единият от постулатите, който разбива, е за необходимостта да имаш дълъг житейски и професионален опит, за да стигнеш до върха, защото с цялата си кариера доказва, че младостта не е порок. Вторият е още по-неприятен за привържениците на традиционна-та поговорка “който се учи, той ще сполучи”. Поне не в класическата й форма, защото той, разбира се, се учи, но главно от практиката и живота.

Кариерата

Резултатът е показателен - едва на 22 години и без специализирано образование, но с много хъс, профе-сионален усет и желание за изява той заема първия висок пост в професионалната си реализация - мени-джър продажби за Източна Европа на „Сани ризорт“, един от гръцките топ курорти. Няколко години по-късно той се е изкачил още няколко стъпала по-висо-ко в йерархията и днес вече е регионален директор по маркетинг и продажби за Източна Европа и Близ-кия изток и ръководител на офиса в Москва.

Съставките на успеха

Една от основните съставки на успеха според Вик-тор е ясната цел в живота. Другата е работата в екип, която за него е жизненоважна. Да уважаваш всеки в екипа - от генералния директор до камериер-

Екатерина Геловска

Виктор Димитров:

Напред и нагоре

Page 33: Interesno Svarzano s Turizma

àïðèë 2008

33ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

ката, е в основата на функционирането на хотела и бързото и адекватно решаване на проблемите, убеден е той. Желанието за самоусъвършенстване според него е двигателят на успеха, но то не е свър-зано задължително с определено ниво на образова-ние. Преди 2 години Виктор попитал собственика и гененерален мениджър на компанията Андреас Андреадис дали не е време да помисли за специали-зирано висше образование в Швейцария, където са завършили повечето от управителите на хоте-лите в курорта. Отговорът бил не, защото там нямало да научи нищо по-различно от онова, което прави в момента. „Днес компаниите повече обръ-щат внимание на препоръки, опит и т.н.”, казва и Виктор, воден от собствения си опит. Когато бил поканен на работа в „Сани ризорт”, не му поискали дипломи, но вече имали впечатления от съвместна-та работа с него. В същото време той постоянно се самоусъвършенства, подобрява познанията си по чужди езици главно в процеса на работа. „Винаги се интересувам от нововъведенията в туризма и по-стоянно чета в интернет за това какво се случва в големите хотелски вериги, които винаги съм имал за пример”, допълва Виктор.

Успехите

Като най-голям успех оценява факта, че е направил „Сани ризорт” най-познаваемата международна хотелска верига в Русия. „С моята концепция побе-дихме всичките си конкуренти - „Форте вилидж“ на Сардиния, „Елунда“ на Крит, „Джумейра“ в Дубай и т.н. Това със сигурност е най-големият ми успех до момента - един млад българин да успее да завоюва руския пазар с гръцка компания от средно междуна-родно ниво.”

Екипът

В компанията „Сани“ работят общо 2100 души пер-сонал, от които 600 студенти на редовна практика. За последните 5 години в мениджърския екип няма промени.Това той обяснява с добрата мотивираност на пер-сонала - доброто заплащане и доброто отношение. „Добрият труд струва много, много скъпо в наше време, особено на международно ниво”, казва Ви-

ктор. В същото време смята, че е по-важно да чуе от шефа си „благодаря, чудесно свършена работа”, отколкото да получи 1000 евро бонус. Запитан как подбира, обучава хората и създава еки-па си, отговаря, че освен традиционния отдел за чо-вешки ресурси в компанията има и добър междинен контрол. Освен това всеки мениджър може сам да си търси персонал и дори да наема хора, които е харе-сал в други хотели, без конкурси и пр. Условието е да са талантливи млади хора с желание за работа, кои-то са готови да се учат и да работят. Обучението, казва Виктор, е задължителен етап от работата на всеки служител, то е много добре организирано от отдел „Човешки ресурси“ съвместно с междинните мениджъри. „Освен това през целия сезон може да се правят ротации - ако някой от мениджърите смет-не, че определен човек би могъл да бъде по-полезен в друг отдел, той директно го препраща! Защото едва когото човек започне работа, може да се раз-бере за каква длъжност е най-подходящ.”

Трудностите

На въпроса кое е най-трудното в работата на хо-телиера посочва необходимостта от правилно уп-равление на екипа. „Да следи и поддържа високото качество на своя продукт! Да управлява правилно своя бюджет! И да се опитва винаги да прогнозира и планира”, допълва той. Една от основните трудности е намирането на подходящи хора за ръководните длъжности, смята той. Няма незаменими хора, но всеки човек е непов-торим, казва Виктор. Запитан какви хора никога не би назначил на рабо-та, отговаря: „Неуверени в себе си! Хора без усмив-ка! Хора, които не могат да работят в екип! Бавни хора, хора, които не могат бързо да реагират на възникналата ситуация! Безотговорни хора!”

В България или чужбина

Според Виктор не са много шансовете добре образо-ван и амбициозен млад човек да остане да работи в България, защото тук младите хора нямат перспек-тивно бъдеще. „Особено ако човек има за цел голяма международна компания с възможности за развитие и растеж.“ Това важи за така наречения up market

Page 34: Interesno Svarzano s Turizma

34 ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

àïðèë 2008

ñïåöèàëíî ïðèëîæåíèå íà

ÊÀÐÈÅÐÀ

или luxury market, който според него в България не съществува и няма да се развие през следващите де-сетина години. Но това според Виктор Димитров е въпрос на личен избор, защото всеки човек сам изби-ра какво иска да постигне в живота си. Самият той си задал наскоро въпроса дали не е крайно време да се върне в България. „Отказах се, като помислих кол-ко малко са възможностите, които България може да предложи на хора като мен. На пръсти се броят

градските хотели в София, които си позволяват скъп мениджърски екип, ако не са в международна хотел-ска верига. А те в момента в София са представени на ниско и средно ниво. За съжаление дори Букурещ има повече и по-добри хотели от международни ве-риги, отколкото София. В морския туризъм са твър-де малко местата, които имат бъдеще евентуално при добър мениджмънт”, казва той. Изобщо в момента в България според Виктор Ди-митров за луксозен туризъм не може да се говори. „За съжаление никой не възприема страната като добро място за луксозна почивка, много агенции, ра-ботещи с луксозния сегмент, не искат и да чуят за България. Затова мога да препоръчам на младите хора да се опитат да натрупат опит навън, а след

това да се върнат в България, ако се намери добра възможност и най-важното - сигурност и стабил-ност”, казва Виктор Димитров.

Посланието

На въпроса какво е неговото послание към хората, които правят първите си стъпки в туризма, той казва: „Туризмът е нещо невероятно! Това е пре-

красна сфера с огромен потенциал, който само ще расте, тъй като хората в света търсят нови и нови възможности за почивка и пътувания. Никоя друга сфера не може да ти предложи разнообрази-ето от общуването с огромно количество хора на всякакво ниво, което ти дава туризмът. Едно е сигурно - в туризма никога не е скучно! Ползвай-те всеки възможен ден и всяко запознанство, за да се научите на нещо ново, което в бъдеще ще ви е от полза! Никога не спирайте и не се задържайте на едно място! Винаги си поставяйте по-високи и по-високи цели, за да се стремите да ги достигате, като се усъвършенствате. Пътувайте колкото е възможно повече и извличай-те полезното от всички!”

Page 35: Interesno Svarzano s Turizma

àïðèë 2008

35ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

Page 36: Interesno Svarzano s Turizma

36 ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

àïðèë 2008

ñïåöèàëíî ïðèëîæåíèå íà

ÊÀÐÈÅÐÀ

Светлана Челиева:

В туризма трябва да се учиш цял живот

Испания, САЩ, Сингапур, Тай-ланд, Китай - това

са само част от спирките в професионалния път на Светлана Челиева. Тя е на 32 години, но вече е успяла да реализира няколко ус-пешни проекта в професионалната си карие-ра. Завършила е „Международен туризъм” в УНСС, а след това има и следдипломна ква-лификация в областта на туризма в Испания. Това й дава възможност да остане на Ибе-рийския полуостров, където се посвещава изцяло на туризма. По-късно се присъединя-ва към екипа на Hotelbeds, където в момента работи в азиатската дивизия. Отговорности-те й са свързани главно с интегриране на нови офиси в региона.

Когато я питам защо се е насочила към туризма, Светлана отговаря, че го е избрала поради съче-танието на две неща, които обича - езиците и пътуването. „Изглеждаше идеалната комбинация между професия и хоби”, пояснява тя. „Дали днес бих направила същия избор е един от най-трудни-те въпроси, които си задавам, продължава Свет-лана. Не знам отговора със сигурност, а и не съм работила извън туризма и нямам обективна база за сравнение с други отрасли. Но едно е сигурно: не е късно да се пренасоча към друг отрасъл и въпреки това още се занимавам с туризъм!”

„Повечето умения и знания, необходими за работа в туризма, съм придобила, работейки“

отговаря Светлана на въпроса кои са най-големи-те трудности в професията, които е трябвало да преодолее. За повечето работни постове, които е заемала, се е налагало да бъде обучавана почти

Екатерина Геловска

Page 37: Interesno Svarzano s Turizma

àïðèë 2008

37ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

от нулата. „Считам, че съществува (и може би не само у нас)

Несъответствие между университетската подготовка, която получаваме, и реалните възможности

особено за старт, в туризма. В този смисъл е много важно умението за бързо усвояване на нови познания и работни похвати. Конюнктурата в ту-ризма се изменя така бързо, че за да се чувства чо-век подготвен, трябва да се учи постоянно. Като обслужващ отрасъл, в чиято основа е общуването с хора (било клиенти или партньори), в туризма винаги има непредвидени ситуации, за които чо-век не е подготвен.” Динамичността на самата работа и на отрасъла като цяло е онова, което най-много я привлича и мотивира в професията. „Туризмът се развива изключително бързо било под формата на нови технологии, било като нови дестинации, нови ту-ристически продукти, което прави много широк спектъра на възможностите. Свързан донякъде с тази характеристика е и дру-гият фактор, който ме привлича в туризма:

Мобилността

която предлага. Туризмът обхваща множество дейности и сравнително лесно прехвърляне от едно направление в друго. От друга страна, ту-ристическите фирми предлагат и големи възмож-ности за географска мобилност поради междуна-родния характер и присъствие на много от тях.” Оттук разговорът се насочва към трудностите, с които ще се сблъскат младите хора, които решат за работят в туристическата сфера в чужбина. Окуражавайки младите си колеги, Светлана казва, че като цяло трудностите са сходни, което обяс-нява и защо навсякъде по света оборотът на ка-дри в туристическия бранш е толкова висок. Едно от предизвикателствата според нея е

Адаптирането към различни работни навици

различния манталитет, различното отношение

към клиенти и доставчици. „От друга страна, смя-там, че наше предимство са езиковите умения, които в България се смятат за необходимо усло-вие за работа в туризма, докато в чужбина неви-наги са даденост сред туристическия персонал.” На въпроса каква е разликата да работиш в Бъл-гария и в чужбина по отношение на изисквания, трудности и предизвикателства Светлана се за-труднява да даде отговор. „Изминаха осем години от времето, когато работех в България, а отто-гава, предполагам, са се променили много неща. Едно от нещата, които са ми направили впечат-ление, е

Високата степен на организация и специализация

в някои държави - от нивото на всеки служител до нивото на целия отрасъл. Така например, рабо-тейки в туристическа агенция в България, ние се занимавахме с целия процес - от попълване на до-кументите за виза до изпращане на туристите на летището. В чужбина често от служителя в една туристическа агенция се очаква просто да запише данните на клиентите и с едно телефонно обаж-дане да направи резервация за цялото пътуване. Оттам и различната квалификация и профил, ко-ито се търсят. Аз лично предпочитам първия на-чин на работа, който дава по-голяма възможност за творчество и за трупане на опит в различни направления”, обобщава Светлана Челиева. Запитана какви са амбициите й по отношение на професионалната реализация, Светлана отговаря, че няма амбиции за определено ниво или пост. „Ам-бицията или по-скоро желанието ми е да продъл-жавам да се занимавам с неща, които са ми инте-ресни, които ми носят удовлетворение и с които винаги да научавам нещо ново.” В заключение я питам какво е посланието й към младите хора в България, които искат да се за-нимават с туризъм. „Може би да им напомня, че въпреки че на моменти работата в туризма може да бъде тежка и разочароваща, по-често тя е ин-тересна и удовлетворяваща, че не бива да се обез-куражават и трябва да се стремят да трупат колкото се може повече опит.”

Page 38: Interesno Svarzano s Turizma

38 ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

àïðèë 2008

ñïåöèàëíî ïðèëîæåíèå íà

ÊÀÐÈÅÐÀ

Éîðäàíêà Çäðàâêîâà å äèïëîìèðàí ìàãèñòúð ïñèõîëîã ñúñ ñåðòèôèêàò ïî ìåæäóíàðîäíàòà ïðîãðàìà Global Career Development Facilitator (GCDF). Ðàáîòèëà å â Àãåíöèÿòà ïî çàåòîñòòà è êàòî êîíñóëòàíò êúì Íàöèîíàëíàòà ïðîãðàìà çà ñòóäåíòñêè ñòàæîâå íà ïðîåêò „Ïàçàð íà òðóäà“ íà Àìåðèêàíñêàòà àãåíöèÿ çà ìåæäóíàðîäíî ðàçâèòèå, à ñåãà å äèðåêòîð â íàïðàâëåíèå „Óïðàâëåíèå è ðàçâèòèå íà ÷îâåøêèÿò êàïèòàë âúâ âåðèãà ðåñòîðàíòè „Õåïè“, Chef’ Group è Felice è å àìáèöèðàíà óïðàâëåíèåòî íà ïåðñîíàëà äà áúäå â êðàê ñ åâðîïåéñêèòå ñòàíäàðòè.

Г-жо Здравкова, каква е стратегията ви за за-държане на кадрите?

Темата за мотивацията и удовлетвореност-та на нашите служители е дълга и обвързана със системите ни за възнаграждения и придо-бивки, за обучение и развитие, за вътрешни промоции на служителите т.н. Основен прио-ритет за компанията е служителите ни да са щастливи и доволни, че работят за нас. Това означава и щастливи и доволни клиенти.

С каква подготовка идват завършилите ко-лежи и университети? Кои са най-големите недостатъци на академичното образование в областта на туризма в България?

За съжаление не мога да кажа, че завършилите академично образование в сферата на тури-зма са добре подготвени, за да започнат рабо-

та. Често срещано явление в последните го-дини е дипломираните специалисти да идват на интервюта, без да имат реална представа за това, с което ще се занимават. Все още са малко кандидатите, които са готови да ин-вестират време и усилия в своето развитие. Голям процент от току-що завършилите оч-акват веднага да бъдат назначени на позиция „Мениджър“ и не са склонни да приемат, че още имат да учат.

Как преодолявате пропуските в подготовка-та на новите си служители?

С планирани обучения, необходими за насто-ящата работа. Планирането на успеха на нашите служители включва и обучения, не-обходими за кариерното развитие и прид-вижване в кариерата на тези служители.

Кое е първото, което трябва да научи всеки нов служител във вашата фирма?

Ние сме компания, насочена към нашите служи-тели на всички нива, и им даваме възможност за открит диалог с мениджмънта, тъй като вярваме, че отношенията работодател - слу-

Йорданка Здравкова:

В „Хепи“ държим на диалога със служителите

Page 39: Interesno Svarzano s Turizma

àïðèë 2008

39ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

жител трябва да бъдат двупосочни.

Кои кандидати имат предимство за ра-бота във вашата компания?

Процесите по набиране и подбор на пер-сонал в компанията включват все повече процедури, защото освен стремежа да усъвършенстваме процесите в компа-нияте търсим естествено и най-подхо-дящите служители. Радваме се, че дори и при този стеснен пазар на труда има млади момичета и момчета, които са но-сители на нови ценности.

Как оценявате програмите в някои сред-ни училища и колежи за привличане на гостуващи преподаватели от практи-ческата сфера? Бихте ли си сътруднича-ли с тях и имате ли вече такива взаимо-отношения с учебни заведения?

От няколко години в компанията има административна и оперативна ста-жантска програма. Те са възможност за селекция на най-добрите младежи от раз-личните училища, а доброто им предста-вяне им дава възможност както за бъде-що кариерно развитите в компанията, така и за осигуряване на допълнителни средства под формата на стипендии за следващата учебна година.Имаме подписан договор с Асоциацията на професионалните гимназии и на база на този договор работим отлично за момента с Професионална гимназия по облекло и туризъм - гр. Перник, и ТОХ - гр. Варна. До края на годината ще зара-ботим с още няколко училища в България, целта ни е да обхванем всички.Четири години поред участвам като лек-тор на Майсторските бизнес класове, организирани от Българския форум на бизнес лидерите. Те са една неповторима възможност студентите да се срещнат с реалния бизнес, да научат конкретни детайли от работата на най-успешни-те мениджъри, да получат практически съвети как да градят кариерата си и, не на последно място, да оползотворят въз-можностите за стаж и работа, които следват с приключването на всеки клас. Мисля, че това е страхотна инициатива.

Page 40: Interesno Svarzano s Turizma

40 ÌÎßÒÀ ÊÀÐÈÅÐÀ Â ÒÓÐÈÇÌÀ

àïðèë 2008

ñïåöèàëíî ïðèëîæåíèå íà

ÊÀÐÈÅÐÀ

Когато човек се сблъска с даден проблем, едва тогава разбира за истинската действителност. По радиа и телевизии „отговорни хора“ от туристическия бранш твърдят, че няма качествен персонал в Бълга-рия. А нима са потърсили там, където се учат тези кадри? Дали някой си е направил труда да отиде до колежите по туризъм, да разпита, да проучи кои са добрите студенти и да инвестира в тях? „Две години работих в семеен хотел в Германия дори още преди да съм напълно „обучена“. Смея да кажа, че им скрих шапката на германците! Останаха изклю-чително доволни от моята работа, както и аз от тях. Защото всичко се гради на коректност, уваже-ние, зачитане на човешкото достойнство. Реших да опитам да се докажа и в БГ... Уви... няма дори и обяви за работа във Варна и околностите... Наистина не разбирам - хем нямало кадри, хем никой не ги тър-си...“Автор: gold_k

„Жалко е наистина, че работодателите в тази сфе-ра все още не са осъзнали, че за да имат качествен персонал, трябва да инвестират в него, а не да го оставят да тъпче на едно място, както в повечето обекти по Черноморието.“ Автор: ilianakarcheva

„Имам стаж 5 години в ресторантьорството, активно в туризма и вече съм напълно демотиви-рана да работя в България в този бранш. Всичко е печалбарство, но и стотинка не се влага. Реших да се пробвам във фронтофис и все повече се отчай-вам от условията, от Варна, известна с туризма. Всичко е една лъжа. Има хора, за които е по-важно да натрупат опит и желаят да се развиват, висока-та заплата остава на второ място, но, уви, всички работодатели са аматьори печалбари и ни принуж-дават и нас, работещите за тях, да се принизяваме и да работим без желание!“ Автор: Деница

„Имам стаж 4 години в туристическа агенция и ме-ниджър конгресен туризъм. Владея отлично англий-ски език, справям се и с руски. Имам компютърна грамотност - офис пакет, и шофьорска книжка. Сту-дентка съм в 4 курс в специалност „Туризъм“. Търся си работа от около месец и съм потресена, че в нашия туристически район (Варна) има толкова малко оферти в сферата за квалифицирани кадри.“ Автор: Gali Bali

„Защо е толкова трудно да се намери добра работа в сферата на туризма?Моето образование е туристическо и имам голямо желание да се реализирам в тази сфера, но колкото и усилия да полагам, вече започнах да се демотивирам и да се отказвам.“ Автор: Jangle

Oт форума на Hotels&Restaurants Magazine