kulturni zabelejitelnosti v kyustendil
DESCRIPTION
kulturni zabelejitelnosti v KyustendilTRANSCRIPT
![Page 1: Kulturni zabelejitelnosti v Kyustendil](https://reader033.vdocuments.pub/reader033/viewer/2022042609/568c4d7b1a28ab4916a41ca0/html5/thumbnails/1.jpg)
![Page 2: Kulturni zabelejitelnosti v Kyustendil](https://reader033.vdocuments.pub/reader033/viewer/2022042609/568c4d7b1a28ab4916a41ca0/html5/thumbnails/2.jpg)
Характерна особеност на паута-
лийските терми е използването на
минералните извори, което я опре-
деля като минерални терми.
Комплексът на термите в
Кюстендил обхваща площ над 3000
кв. м и спрямо античната плани-
ровка на града вероятно е заемала
две строителни инсули. Сградата
на термите е с правоъгален план.
Археологически проучени са 9
помещения разположени в южната и източната й част. Всички са снабдени с
хипокауст и се свързват едно с друго посредством оформени с гранитни
прагове входа.Датировката на термите на Пауталия, предложена по-рано, е в
границите на ІІ-ІІІ в., докато последните изследвания я датират в началото на ІІ
век. Датировката на строителен надпис, намерен в резултат на археологически
проучвания през 2002 г., в който се съобщава за каптиране на четири извора и
изграждане на две водопреносни съоръжения към “банята” е свидетелство за
приключване на строителството на големите пауталийски терми при император
Антоний Пий /138-161 г./.От познатите ни до момента римски терми от
територията на България пауталийските са втори по големина след термите на
Одесос (дн. Варна).
1
![Page 3: Kulturni zabelejitelnosti v Kyustendil](https://reader033.vdocuments.pub/reader033/viewer/2022042609/568c4d7b1a28ab4916a41ca0/html5/thumbnails/3.jpg)
АКРОПОЛ НА ПАУТАЛИЯ
2500 Кюстендил, Лесопарк Хисарлъка
тел.: 078/55 00 95
Намира се на най - високата
равнинна част на хълма
Хисарлъка, издигащ се на 2 км
югоизточно от Кюстендил. Тук
римляните изградили Акропола
на Пауталия. Крепостта е
построена в края на ІV – нач. на V
в., реконструирана през VІ в., тя е
съществувала по време на
Първата и Втората българска
държава и е разрушена от османските
завоеватели през XV в. Крепостта има
форма на неправилен многоъгълник, с
размери 117/175 м и площ 2,12 ха.
Крепостната стена, в зависимост от
терена, има различни ширини 1,60 - 3,00
м. Предполагаемата височина на стените
е 10 м, а височината на кулите – 12 м.
Техниката на градеж е opus mixtum.
Интересните конструктивни решения, съчетанието на различните строителни
техники и материали, както и разкритите археологически паметници от
няколко исторически епохи определят крепостта на хълма Хисарлъка, като
една от най-значимите на територията на България и е обявена за паметник на
културата от национално значение.
2
![Page 4: Kulturni zabelejitelnosti v Kyustendil](https://reader033.vdocuments.pub/reader033/viewer/2022042609/568c4d7b1a28ab4916a41ca0/html5/thumbnails/4.jpg)
ПИРКОВА КУЛА
2500 Кюстендил, ул. Проф. Кирил Цонев
тел.: 078/55 01 24
Названието “Пиркова” произхожда от
гръцката дума – пиргос, което
означава кула. Не е установена
точната датировка, но в научната
литература тя се отнася във времето
между края на XIV и първата четвърт
на ХV в. Кулата се състои от
приземие и 3 етажа. На първия етаж
са разположени засводен вход от
север, каменно огнище за отопление
на южната стена и две бойници.
Вторият етаж е организиран за
продължително обитаване с огнище,
ниша, 3 вертикални и 2 кръгли
бойници и галерия с ниша за
хигиенни нужди. Третият етаж е
осигурявал кръговата отбрана. Проф.
Йордан Иванов в книгата си „Северна
Македония“ сравнява Пирковата кула с видинските отбранителни съоръжения и
предполага, че е от същия период. Пиркова кула е свидетелство за
архитектурната и строителна техника на укрепителната система на
средновековния Велбъжд и е паметник на културата от национално значение.
3
![Page 5: Kulturni zabelejitelnosti v Kyustendil](https://reader033.vdocuments.pub/reader033/viewer/2022042609/568c4d7b1a28ab4916a41ca0/html5/thumbnails/5.jpg)
ДЖАМИЯ “АХМЕД БЕЙ"
2500 Кюстендил ул. Стефан караджа 2
тел.: 078/55 01 24
Построена е към средата на
XV век. и е известна още като
„Инджили” (Християнската).
Според предания е изградена
върху основите на среднове-
ковната българска църква
„Света Неделя“.
През 1734 г. е преустроена и разширена.
Понастоящем е изложбена зала на музея в
Кюстендил. Джамията е архитектурно-
строителен паметник на културата с
категория „национално значение” (ДВ,
б.77/1968 г.).
4
![Page 6: Kulturni zabelejitelnosti v Kyustendil](https://reader033.vdocuments.pub/reader033/viewer/2022042609/568c4d7b1a28ab4916a41ca0/html5/thumbnails/6.jpg)
ДЖАМИЯ
“ФАТИХ СУЛТАН МЕХМЕД"
2500 Кюстендил, ул. Цар Освободител
Джамията е построена от Хараджи
Кара Мехмед бин Али, един от
известните строители на обществени
сгради в Кюстендил. Предполага се, че
е построена към средата на XV в.
Датировката – 1531 г., изписана с
тухли в източната част на купола,
вероятно се отнася до по-късна
реконструкция. Джамията не е
действаща.
5
![Page 7: Kulturni zabelejitelnosti v Kyustendil](https://reader033.vdocuments.pub/reader033/viewer/2022042609/568c4d7b1a28ab4916a41ca0/html5/thumbnails/7.jpg)
Дервиш баня е построена през
1566г. Тя се намира в
централната част на
град Кюстендил и част от
архитектурния ансамбъл в
центъра на Дервиш махала с
Кая бей джамия, Дервиш
чешма и Дервишкото теке на
ордена на странстващите
монаси – суфисти. Върху
фасадната стена на банята са
вградени два тухлени надписа,
6
посочващи годините 1604 г. и 1835 г., които вероятно указват последващи
ремонти на сградата. Банята е изградена от ломени каменни блокове и
червени тухли. Наименованието на банята е свързано с думата "дервиш". При
бекташите дервиш е една от четирите низши степени за послушници - ашък,
талиб, мухиб и дервиш. Функционира повече от 400 години - до 1992 г. През
2005 г. е цялостно реставрирана.
Дервиш баня е обявена за паметник на културата от местно значение и е в
рамките на Националния архитектурно - археологически резерват “Пауталия-
Велбъжд-Кюстендил”, обявен в ДВ бр.10 от 21.II.1977 г.
![Page 8: Kulturni zabelejitelnosti v Kyustendil](https://reader033.vdocuments.pub/reader033/viewer/2022042609/568c4d7b1a28ab4916a41ca0/html5/thumbnails/8.jpg)
МУЗЕЕН КОМПЛЕКС
“СВЕТИ ГЕОРГИ”
Комплексът бе официално открит на 18
септември 2009 г. с изложба на тема
„Възрожденски икони, църковна утвар
и старопечатни книги” и включва
църквата „Свети Георги”, както и
реставрираното и адаптирано за
експозиционни цели на Регионален
исторически музей Кюстендил бивше
възрожденско училище в двора на
комплекса.Църквата „Св. Георги” е
един от най-ценните средновековни
паметници на културата в България.
Според архитектурните й особености и
неотдавна разкритите средновековни
стенописи, датирането й може да се
отнесе към края на Х-началото на ХI в.Съществува предположение, че тук се
намира гробът на българския цар Михаил ІІІ Шишман, убит в битката при
Велбъжд през 1330 г. През ХІХ в., църквата е разрушена от турците (до
основите на сводовете). През 1878-1880 г. е възстановена. Средновековните
стенописи са редки паметници, носещи характерните черти на
монументалната византийска живопис в България, а възрожденските –
разширяват и обогатяват представите за българската църковна живопис от
този период. Църквата притежава голяма историческа, художествена и
архитекурна стойност. Архитектурно-строителен и художествен паметник на
културата с категория „национално значение”. В осем от селата в
Кюстендилска община църквите носят името на Свети Георги.
Един от 100-те национални туристически обек-та на България.
7
![Page 9: Kulturni zabelejitelnosti v Kyustendil](https://reader033.vdocuments.pub/reader033/viewer/2022042609/568c4d7b1a28ab4916a41ca0/html5/thumbnails/9.jpg)
ЦЪРКВА „СВЕТИ МИНА”
2500 Кюстендил, ул. Цар Освободител
Църквата е разположена в
западната част на град
Кюстендил. Изградена е през
1859 г., като манастирска
църква. По план представлява
трикора бна псевдобазилика
без притвор. Портик от юг
води към малък подземен
параклис с аязмо. През 1934 г.
в съседство със старата
възрожденска църква "Свети
Мина" е построен новият
храм.
По своята архитектура той е умален образец на църквата "Свети Александър
Невски" в София. Църквата впечатлява със своята архитектура, с двата
високоповдигащи се купола с голям брой прозоречни ниши. Постройката е
богато украсена с фасадни корнизи и орнаменти. Сградата е двуетажна, с изба
под целия храм. "Свети Мина" е една от най-внушителните и представителни
църкви в цяла България.
8
![Page 10: Kulturni zabelejitelnosti v Kyustendil](https://reader033.vdocuments.pub/reader033/viewer/2022042609/568c4d7b1a28ab4916a41ca0/html5/thumbnails/10.jpg)
МИТРОПОЛИТСКА ЦЪРКВА
„УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”
Намира се в централната
част на града, в
непосредствена близост до
централния площад.
Построена е през 1816 г. на
мястото на средновековната
църква „Св. Никола”. По
план е вкопана едноабсидна
псевдобазилика, трикорабна
с дървено покритие. През
1933 г. са изградени
нартекса от север и запад,
свещоливница и костница.
С олтарните двери на женското отделение (ХVІ-ХVІІ в.), запазените икони от
началото на ХІХ в. – „Успение на Св. Иван Рилски” с автор Тома Вишанов,
„Св. Тодор Тирон”, „Св. Тодор Стратилат”, иконостас и стенописи с автор Ив.
Доспевски, църквата е забележителен паметник на българското възрожденско
изкуство. След Освобождението северно от църквата на мястото на килийното
училище е построена през 1883 г. църковна камбанария с квадратен план и
височина 11 м.Обявена е за архитектурен и художествен паметник с категория
„национално значение”.
9
![Page 11: Kulturni zabelejitelnosti v Kyustendil](https://reader033.vdocuments.pub/reader033/viewer/2022042609/568c4d7b1a28ab4916a41ca0/html5/thumbnails/11.jpg)
Регионален исторически музей
“Акад. Йордан Иванов”
2500 Кюстендил, бул. България 55
тел.: 078/55 00 95
Началото на музейното дело в
Кюстендил датира от средата на
XIX век. По своя профил, музеят е
общоисторически със следните
отдели: Археология; Нумизматика;
Етнология; Фолклор; История на
българските земи (XV-XIX в.);
Нова и най-нова история;
Недвижими паметници на
културата.
Представените материали и техният
широк хронологически диапазон дават
възможност на посетителя да се
информира за културно - историческото
развитие на района и да се потопи в
многовековните пластове на времето от
VII-VI хил. пр. Хр. до XIV в.
Работно време: целогодишно
Понеделник - петък 8.00-17.00 ч
10
![Page 12: Kulturni zabelejitelnosti v Kyustendil](https://reader033.vdocuments.pub/reader033/viewer/2022042609/568c4d7b1a28ab4916a41ca0/html5/thumbnails/12.jpg)
Художествена галерия “Вл. Димитров-Майстора”
2500 Кюстендил, ул. Патриарх Евтимий 20
тел.: 078/55 00 29 Художествената галерия
“Владимир Димитров – Майсто-ра”
е сред 100-те национални
туристически обек-та на България.
През 1944г., в кюстендилската
джамия Ахмед бей се открива
галерийна експозиция, с 50 творби
на Владимир Димитров -
Майстора. През 1959г., отделена
вече самостоятелно в сградата на
Европейската синагога, тържествено е
открита художествената галерия на гр.
Кюстендил.
На 24 ноември 1972, по случай 90 -
годишнината от рождението на
Владимир Димитров - Майстора, е
открита новата сграда на галерията. Тя е
I-та построена в България, за да
функционира специално като галерия.
Сега Галерията разполага с над 3387 творби – живопис, графика, скулптура и
приложни изкуства, като 1357 са на Майстора.
В голямата и зала е подредена постоянна изложба от 200 негови картини
/маслени платна/.
Сградата разполага с 8 експозиционни зали, 1 лекционна,1 графична и още две
зали за временни изложби. Работно време: целогодишно
9.00 – 12.00 ч., 14.00 – 18.00 ч.
Почивен ден: Понеделник
11
![Page 13: Kulturni zabelejitelnosti v Kyustendil](https://reader033.vdocuments.pub/reader033/viewer/2022042609/568c4d7b1a28ab4916a41ca0/html5/thumbnails/13.jpg)
Общински Драматичен театър – Кюстендил гр. Кюстендил, бул. България 26А
тел.: 078/ 55 00 94
Съставена от местни
културни дейци през 1883 г. е
образувана театрална трупа
към кюстендилското чита-
лище.
През 1907 г. в гр. Кюстендил
се изгражда нова читалищна
сграда с театрален салон. На
сцената на нашия читалищен
театър за първи път в
България и света се играе
“Майка” от Максим Горки.
През 1952 година Кюстендилския театър става държавен, 1978 г. е открита
новата модерна театрална сграда с премиерата “Майстори” от Рачо Стоянов,а
от 2005 г. театърът е общински и се нарича общински драматичен театър –
Кюстендил.
Принос за развитието на театъра дават такива актьори като з.а. Г. Попов, з.а. К.
Попов, з.а. А. Георгиева, Ж. Стефанова, М. Македонска, з.а. Ан. Алексиев, Л.
Илиева, Г. Димитров.
12
![Page 14: Kulturni zabelejitelnosti v Kyustendil](https://reader033.vdocuments.pub/reader033/viewer/2022042609/568c4d7b1a28ab4916a41ca0/html5/thumbnails/14.jpg)
13
КЪЩА-МУЗЕЙ
“ДИМИТЪР ПЕШЕВ“
2500 Кюстендил, ул. Цар Симеон І 11
тел: 078/55 18 11
През 2002 г. Община Кюстендил и
посланикът на Израел, г-н Емануел
Зисман реализират проект за
възстановяване къщата на Димитър
Пешев и превръщането й в музей. Тя
е точно копие на родната къща на
политика, известен със своята роля
за спасяването на българските
евреи. Къща - музей „Димитър
Пешев“ е музейна историческа
сбирка към Регионалния исто-
рическия музей в град Кюстендил.
Постоянно действащата изложба с
оригинални вещи, снимки
и факсимилета, разказва за събитията от
март 1943 г. и за световно признатите
заслуги на политика и неговите
кюстендилски съграждани - Петър
Михалев, Асен Суичмезов, Владимир
Куртев и Иван Момчилов, допринесли за
спасяването на евреите в България.
Къщата е паметник на културата.
Един от 100-те национални туристически
обек-та на България.
Работно време:
сряда-неделя 9.00 – 17.00 ч.
![Page 15: Kulturni zabelejitelnosti v Kyustendil](https://reader033.vdocuments.pub/reader033/viewer/2022042609/568c4d7b1a28ab4916a41ca0/html5/thumbnails/15.jpg)
14
КЪЩА-МУЗЕЙ
“ЕМФИЕДЖИЕВА КЪЩА”
2500 Кюстендил, ул. Гороцветна 24 а
тел: 078/55 01 29
В Емфиеджиевата къща, архи-
тектурен паметник от епохата на
Възраждането, е поместена музейна-
та експозиция “Градски бит и
култура на населението в Кюстендил
от края на ХІХ и началото на ХХ
век”. Къщата е построена е през 1874
г. и е принадлежала на Христо Лазов
Казанджията, първомайстор
от кюстендилския еснаф и виден
радетел на българската църковна
община в града. Разположена е в
подножието на лесопарк.
![Page 16: Kulturni zabelejitelnosti v Kyustendil](https://reader033.vdocuments.pub/reader033/viewer/2022042609/568c4d7b1a28ab4916a41ca0/html5/thumbnails/16.jpg)
Къща-музей "Ильо Войвода“
2500 Кюстендил, ул. Цар Освободител 189
тел: 078/55 01 26
Къщата музей "Ильо Войвода", е
построена през 70-те години на
XIX век. След Освобождението,
от 1878 г. до 1898 г. в къщата
живее Ильо Войвода, един от
най-бележитите дейци
Постоянно действащата изложба
с оригинални вещи, снимки на
българското национално-
освободително движение. Заедно
с паметника на войводата
(автори: Ст. Стоимиров
Работно време: целогодишно
Понеделник - петък 9.00-17.00 ч
- скулптор, арх. Ю.Фърков и инж. Гр. Владимиров) и реставрираните къщи на
други двама националреволюционни дейци от Кюстендил Константин
Попгеоргиев – Беровски и Тонче Кадинмостки оформят цялостен
възрожденски мемориален комплекс. В реставрираната къща на Ильо войвода е
уредена експозиция на тема: “Национално-освободителните борби на
населението от Кюстендилския край”.
15
![Page 17: Kulturni zabelejitelnosti v Kyustendil](https://reader033.vdocuments.pub/reader033/viewer/2022042609/568c4d7b1a28ab4916a41ca0/html5/thumbnails/17.jpg)
ЧИТАЛИЩЕ “БРАТСТВО”
2500 Кюстендил, ул. Отец Паисий 11
тел.: 078/ 52 91 95
Читалище „Братство” е най-старата
културна институция в
Кюстендилски регион, дала началото
на библиотеката, театъра и
историческия музей в града преди
повече от 136 години. Тогава
неизвестен калиграф е записал в
първия устав на читалището
впечатляващ девиз „Богатството е
смертно, добродетелта - безсмертна”.
Този девиз е крепял през годините на
възход и униние духът на кюстендилци за културно възраждане и просперитет,
крепи духа и традициите ни и в днешния ден, ще поддържа оптимизма и пази
нашата индентичност на българи в бъдещето ни семейство на европейските
народи.
16
![Page 18: Kulturni zabelejitelnosti v Kyustendil](https://reader033.vdocuments.pub/reader033/viewer/2022042609/568c4d7b1a28ab4916a41ca0/html5/thumbnails/18.jpg)
Регионална библиотека
“Емануил Попдимитров”
2500 Кюстендил, ул. Любен Каравеловтел
тел.: 078/ 55 01 16
През 1869 г. се създава читалище “Братство”. От
първия му устав се вижда, че почти всички
средства се използват за книги, вестници и
списания. Като приемник на библиотеката при
читалище “Братство”, Регионална библиотека
“Ем. Попдимитров” има една завидна 135
годишна история.
Библиотеката в съвременния си вид е създадена в
изпълнение на Указ 20/1959 г. “За ново
административно деление на територията на
НРБ”. Обособена е на базата на градската
читалищна библиотека при Образцово народно
читалище “Васил Коларов” (“Братство”) под
името “Окръжна методическа библиотека”.
От 1981 г. библиотеката се премества в настоящата сграда. Извън нея остават
отделите “Изкуство”, “Детски” и откритият през 1987 г. отдел “Технически
науки”.
Сега библиотеката разполага с богати фондове от книги, периодични издания,
грамофонни плочи, диапозитиви, звукозаписи и др., наброяващи около 227
000 библиотечни документи.
Работно време с читатели:
от понеделник до петък: 09.00ч. – 18.00 ч.
събота от 9.00 до 13.00 часа
17
![Page 19: Kulturni zabelejitelnosti v Kyustendil](https://reader033.vdocuments.pub/reader033/viewer/2022042609/568c4d7b1a28ab4916a41ca0/html5/thumbnails/19.jpg)
КИЛИЙНОТО УЧИЛИЩЕ
2500 Кюстендил, ул. Отец Паисий 11
тел.: 078/ 52 91 95
В централната
градска част на
Кюстендил се намира
реставрираната сграда
на Старото училище,
известна още като
Килийното училище.
Тя е построена през
втората половина на
XIX век, в южната част
на двора на църквата
"Успение Богоро-
дично".
Представлява едноетажна каменна постройка в типичен възрожденски стил.
Обявено е за паметник на културата през 1976 г.,а от 1981 г. в него се
устройват различни културни прояви.
18
![Page 20: Kulturni zabelejitelnosti v Kyustendil](https://reader033.vdocuments.pub/reader033/viewer/2022042609/568c4d7b1a28ab4916a41ca0/html5/thumbnails/20.jpg)
ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ
2500 Кюстендил, пл. Велбъжд 1
Тел. : 078/ 55 11 66; Факс: 078/ 55 10 04;
e-mail: [email protected]
www.tourism-kn.net