1

УВОДПогребалните практики от Късната бронзова епоха от района на

Централните Балкани до сега не са били предмет на цялостно над-регионално изследване, което да даде реална фактологическа база за разглеждането на културите в региона. Задачата на дисертаци-онния труд е именно обработката на съвременно методическо ниво на един от основните извори за тази проблематика – погребалните практики от Централните Балкани. Този район свързва Централна Европа с Егея, Тракия и Западна Анатолия. За Късната бронзова епоха винаги се подчертава значимостта му по отношение различ-ните теории относно края на Егейските цивилизации на Бронзова-та епоха, както и за началото на епохата на Желязото. Централните Балкани през Късната бронзова епоха играят важна роля в про-цесите на формиране на исторически засвидетелстваните племена като дардани, трибали, пеони, илири, траки и др.

Основните цели на изследването са: изясняване на хронологичес-ката позиция и културен контекст на отделните гробни комплекси и некрополи; изясняване на елементите и структурата на погребал-ните практики през КБЕ в Централните Балкани; обособяване на типовете некрополи, тяхната вътрешна структура и взаимосвърза-ност; обособяване на специфичните за региона гробни комплекси и дефинирането на регионалните и надрегионалните им черти; чрез данните от погребалните практики да се представи картина на над-регионалните културни взаимодействия и влияния; изясняване на културните връзки и взаимоотношения в рамките на Централните Балкани в светлината на погребалните практики, както и вписване-то им в общата картина на развитието на Балканите през втората половина на ІІ хил.пр.Хр.

Разгледани са теориите, свързани с района и епохата, които хвърлят светлина върху спецификите на изследванията на погре-балните практики. Най-близо до реалната археологическа ситуация в Централните Балкани през Късната бронзова епоха е моделът, предложен и използуван от Дж. О’Шей за анализ на погребалните практики. Авторът защитава необходимостта от приемането на об-ластта (региона) като основна единица за анализа, тъй като има въз-можност от голямо отклонение при интерпретирането на погребал-ните практики, съответно на общественото устройство, само чрез един обект. Моделът дава възможност за анализ на гробни комп-

2

лекси в контекста на сходни обекти от един обособен географски район какъвто са и Централните Балкани. Разглеждането на група от некрополи на регионално ниво намалява възможността за греш-ки, като от своя страна, дава възможност за кръстосана проверка на изводите на надрегионално ниво.

В Средна Европа, Западните Балкани и Южна Гърция проуч-ванията на погребалните практики се извършват от дълго време и от много изследователи, от което са налице многобройни студии и монографии. Цялостно надрегионално изследване за погребалните практики от Късната бронзова епоха за Централните Балкани няма. Към настоящия момент разполагаме с данни от 35 обекта, включ-ващи некрополи или отделни гробни находки от Късната бронзова епоха, които са разгледани в работата. Сравнени с останалите райо-ни, от Централните Балкани имаме достатъчно данни, които при обработка позволяват да се достигне до исторически изводи.

Анализът на погребалните практики е направен в няколко нива: третиране на тялото, гробно съоръжение, гробни дарове. За все-ки аспект са въведени показатели за най-важните характеристики в зависимост от наличните данни. Различни аспекти са въведени, за да се направи опит да се преодолее непълнотата на данните – така резултатите биха могли да се коригират взаимно или, най-малкото, да бъдат сравнявани. За тази цел в изследването са използувани следните йерархично допълващите се понятия: елементи на погре-балните практики; структура на погребалните практики.

ГЛАВА I.ГЕОГРАФСКИ, ХРОНОЛОГИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ РАМКИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТОПървата част от тази глава разглежда Географските рамки на

Централните Балкани, които попадат в териториите на България, Сърбия (Източна Сърбия и Косово) и Република Македония. На изток границата е линията Стара планина, Витоша, Рила и Пирин, на запад долината на р. Дрина и планинската верига Шар-Пинд, като обхваща и Ю и ЮИ част от област Рашка. Централните Балка-ни са широко отворени на север чрез долината на р. Морава, както и на юг чрез р. Вардар. Южната граница на района се простира до Егейско море. Централната част на района е там, където се добли-

3

жават долините на Вардар и Морава. Тези реки са пътна артерия, пресичаща Балканите без сериозни прегради, откъдето минава най-пряката връзка на Европа с Егея и Източното Средиземноморие.

Критерии за дефинирането на териториалния обхват на изс-ледването. Отделянето на района като самостоятелен се базира на данните от цялата Праистория. От Дунав през р. Морава до горните течения на р. Вардар няма сериозни природни бариери. Единстве-ната преграда на Вардар към Егея е при Демир Капия, като вероят-но се е използвал един обходен път от през долината на Струмешни-ца и Струма, известен още от ранния неолит. Северната част на Цен-трални Балкани е широко отворена към Панония. Около Белград се вливат в Дунава няколко мощни реки – Сава, Тиса, Тамиш, Морава. Това средоточие на пътни артерии и липсата на природни прегра-ди неминуемо свързва района с културите от Панонската равнина и Средна Европа. Прието е, че през Късната бронзова епоха Цент-ралните Балкани включват следните подрайони: Косово; южната част на област Рашка, от долината на р. Ибар – р. Западна Мора-ва до Косово; от средно течение на Морава до Стара Планина; от средното течение на Вардар до долината на Струма; Пелагония.

Периодизации и хронологически схеми за Късната бронзова епоха в Централните Балкани и съседните региони. Разгледани са различните археологически периодизации за праисторията в из-следваните територии, които имат пряко отношение към работа-та. Те представят различните школи в съвременните политически граници на Балканите. Най-общо за Бронзовата епоха, те предста-вят локални версии на двете основни – Централноевропейската и Егейската схеми. През всички етапи на праисторията на Балканите са налице трудности при отнасянето на културите към Централно-европейските и Егейско-Анатолийските периодизации, тъй като самите те са трудно съпоставими една с друга. Разгледани са диску-сиите относно необходимостта този голям ареал да има свои регио-нални периодизационни схеми, които да се поставят в контекста на Европейския югоизток и Мала Азия.

Хронология и периодизация на Късната бронзова епоха в Централните Балкани. За бронзовата епоха в Сърбия и Войводина разполагаме със значителен обем данни, преобладаващата част – от гробни комплекси. Основните работи по проблема са дело на Д. и

4

М. Гарашанин. Бронзовата епоха е разделена на три периода, кои-то отразяват периодите BrA-D по скалата на Райнекe/Мюлер-Карпе. М. Гарашанин предлага термините Преходен Период и Желязна Епоха Iа за времето след края на Бронзова епоха в Сръбските земи, които обхващат края на Късната бронзова епоха в България и Гърция. За поречието на Дунав и районите на север от Белград Н. Тасич представя подробно културите, и предлага локална периодизация. Находките от района на р. Велика Морава са разгледани подробно от М. Стоич, като са поставени в една локална периодизационна схема с пряко отношение към гробните находки от Централните Балкани. Периодът Средна бронзова епоха в Р. Македония най-общо отговаря на Ранна бронзова епоха по Д. Гарашанин. В южнте части на страната той започва заедно с егейския среднохеладски период, или около 2000/1900 г.пр.Хр. Бронзовата епоха завършва с поява-та на първите находки, типични за културата на полетата с урни в Средна Европа, а следващият Преходен период обхваща времето меж-ду XIII и X в.пр.Хр. и отговаря на BrD-HaB2 в Централна Европа.

До средата на 90-те г. на миналия век Късната бронзова епоха в басейна на Струма и Места е почти неизвестна. Проучванията на Каменска Чука, Копривлен, Сандански промениха това положение, а данните от тях дават възможност за разработването на регионал-на хронологическа схема, преди всичко чрез импортната керамика на колело от Копривлен 1 хоризонт. Каменска Чука дава предста-ва за периода след този хоризонт, както и данните от некропола в Сандански. Периодизационната схема е следната: КБЕ 1, 2 и 3, попадащи в периода 1600-1065 г.пр.Хр.

Хронология и периодизация на КБЕ в съседните региони. Се-верна Гърция е важен район за хронологията на Балканите. Тук се преплитат керамични стилове с елементи и влияния от север (Бал-кански) и от юг (Микенски). Един факт, оставил отражение в изс-ледванията на късната праистория на целия полуостров, е наличи-ето на канелирана керамика в селищните могили по Долен Вардар, заедно с керамика в стил LHIIIC. Така егейските LHIIIC-дати са „прехвърлени” към вътрешността на Балканите, преди всичко по артериите Вардар-Морава-Дунав или Струма-Морава-Дунав/Стру-ма-Искър-Дунав. Този нов керамичен стил на украса с канелюри се е разглеждал като чужд за традициите на местното общество от края на епохата.

5

Подробно са представени хронологията на Кастанас и Асирос Тумба, преди всичко етапите с връзка с гробните комплекси от Централните Балкани. Разгледана е и периодизационната схема за района източно от Струма/Стримон на Х. Кукули-Хризантаки. Тя има два КБЕ периода, дефинирани чрез импортната керамика на колело и началото на производство на местна такава. При керами-ката на ръка във фаза IA доминира врязаната и инкрустирана укра-са, докато във фаза IB керамиката е почти изцяло неукрасена.

Средната бронзова епоха в района на Дунав обхваща периода от 1600 до 1200 г.пр.Хр. Във втората му половина се развиват култу-рите Белегиш І и Инкрустираната керамика – развит етап. Късната бронзова епоха в района на Дунав и Централна Сърбия обхваща периода от 1200 до 1000/900 г.пр.Хр. Културите от района на Сре-ден Дунав са познати от многобройните гробните находки, преди всичко от гробове с трупоизгаряне. За Западните Балкани е разг-ледана хронологията на Д. и М. Гарашанин, като археологическите комплекси са свързани и с Централноевропейската хронология. В района между реките Сава, Драва и Дунав, гробовете с трупоиз-гаряне от местната Късната бронзова епоха са синхронизирани с периода Urnenfelder в Средна Европа. Едни от най-важните обекти в района на Босна са многобройните гробни комплекси от платото Гласинац, до Сараево, със следната хронологията, Според Б. Чович и А. Бенац: Гласинац I – Ранна бронзова епоха, Гласинац II – Сред-на бронзова епоха. Гласинац III – Късна бронзова епоха, представе-на с два последователни хоризонта (IIIa=BrD, IIIb=HaA). Основни обекти, даващи надеждни стратиграфски данни за периодизацията и хронологията на бронзовата епоха в Албания са Малич и пещера-та Трен в долината на Девол. В селищата се среща матово-рисувана керамика, характерна за Късната бронзова епоха в Северна Гърция и Долен Вардар, но нейната хронология е дискусионна.

Извън района на Долен Вардар данните от селищни структури са малко. При изграждането на хронологически схеми, поради проб-лемите дискутирани в теоретичната част, основни трябва да бъдат обективните данни – т.е. стратиграфските. В този смисъл географ-ски най-близо са селищните могили от Северна Гърция, с техните локални схеми. Те са свързана чрез импорти към историческите дати от южноегейската хронология. Всичко това ни дава основание да приемем за основа при работата тази хронологическата схема, с

6

предложените корекции за Югозападна България.Културно развитие през Късната бронзова епоха в Централ-

ните Балкани и съседните региони. В Централни Балкани през КБЕ се развиват три археологически култури: Брница, Уланци и Копривлен. Техните основни характеристики са представени спо-ред наличните данни.

Култура Брница. Културата е разпространена на териториите на дн. Косово, Рашка (Санджак), Южна Морава и северната част на Р. Македония. Не са известни находки от предшествениците на кул-турата. Първият проучен некропол е Доня Брница, проучен от Д. Срейович, дефинирана и допълнена от М. Гарашанин. М. Гараша-нин датира културата в периода НаВ или в края на Желязна Епоха, използвайки паралели от Панония, но подчертава и сходства със стила Зимнич-Пловдив от края на „Класическата” Късна бронзова епоха. М. Стоич разглежда културното развитие на групата Брница в района на Ю. Морава, като предполага континуитивно й развитие от края на BrC до НаВ.

Предварителни данни за селищни структури има от разкопките в Горня Стражава. ЮИ от некропола Селиште сондажно е проучен обект, интерпретиран като селището на некропола, но наличието на керамика, характерна за Белегиш II-Гава не позволява синхрони-зирането му с останалите находки на култура Брница. Някои обекти от Косово и от Южна Морава са приписвани към групата Брница, но в тях са открити материали, характерни за по-късни периоди. Все още няма сигурно отнесени към култура Брница селища. Липсата на проучени селища от епохата е проблем, който обхваща района от среден Дунав до средните течения на Вардар, Струма, Места, Марица и Тунджа.

Един от основните мотиви при обособяването на култура Брница е специфичната керамика, открита в некрополите. Типологията й е представена от Д. Гарашанин. В нея са включени два основни типа съдове: урна с няколко подтипа и три типа купи. Водеща форма е съдът с биконично/сферично тяло и 2/4 дръжки, в четири вариан-та. Този съд е използван почти навсякъде като гробна урна. Извън тези находки, в некрополите се срещат характерните за Късната бронзова епоха кантароси, без украса или с врязана и инкрустирана с бяло украса. Друга характерна форма е купа, копираща стила на късномикенският скифос. С изключение на някои кантароси, цялата

7

керамиката е неукрасена. При някои урни и купи в най-широката част са поставени релефни пъпки. Металът е рядко срещан в гроб-ните комплекси.

В некрополите на културата се практикува трупоизгаряне. След изгарянето останките са измивани и полагани в урни. Често урните са покрити с похлупак: купа или каменна плоча. Дребният гробен инвентар – украшения и други, със следи от горене, е полаган в ур-ната заедно с костите, но в повечето такъв не е открит. При някои гробове има изградена конструкция от речни камъни и/или плочи около урната. В някои случаи гробовете са разпределени в групи, в други са оградени с каменен пръстен. В некрополите и в гробовете се срещат в различни комбинации гробен инвентар, гробно съоръ-жение и начина на полагане на костите в урната. Анализът на тези практики е част от предмета на настоящата работа и е представен подробно в глави II-IV.

Култура Уланци. Разпространена е в южната част на Р. Македо-ния, по поречието на Вардар и някои нейни притоци. Носителите на културата обитават малки по площ селища, разположени върху ниски възвишения. Селищата и некрополите са близо един до друг. До Скопие са най-северно разположените селище и некропол. Най-южният обект е Вардарски Рид, който е представителен за култура-та. Той е разположен на висока тераса на брега на р. Вардар, до гр. Гевгелия, близо до границата с Гърция. Обектът е многослоен, но стратиграфски данни има само за пластовете след Късната желяз-на епоха. Селището от Късната бронзова епоха (етап 2 на обекта) е еднослойно, разположено на отделна тераса на рида. Жилищата са предимно правоъгълни, със стени от кирпич върху каменна основа. От тук са известни две къщи с правоъгълен план. Едната е ориен-тирана ЮИ-СЗ, с размери 7,40×5,60, с каменни основи и дървена конструкция във височина. Преградена е на две с каменен зид, във вътрешността са открити огнище и вкопани питоси. Керамиката на културата е изцяло работена на ръка. Фината керамика е монохром-на с тъмнокафява до черна повърхност и с матово-рисувана украса. Монохромната керамика представя предимно дълбоки купи с две високи лентести дръжки, често с релефни пъпки между дръжки-те, кантароси с високи дръжки с езичест израсък на края, дръжки тип wishbone. Известни са и фрагменти с врязана и запълнена с бяло украса. Третата група е представена от груба керамика – питоси,

8

амфори и др. Керамиката е изследвана въз основа най-вече на от-критата такава в голямо количество в некрополите на културата. Некрополите на културата са открити предимно по Среден Вардар. Обобщени данни имаме от 5 некропола, които са разгледани под-робно в процеса на изложението в глави II-IV.

Култура Копривлен. По средното течение на Струма и Места през Kъсната бронзова епоха се развива единна археологическа кул-тура, чиито граници важно място са заемали селищата Копривлен и Кайменска Чука. Във втората и третата фаза тя се характеризи-ра с каменна архитектура или с използуването на каменни основи. В Копривлен 1 хоризонт е открита Микенска керамика на колело. Керамичното производство показва характерните за епохата черти, форми и тенденции: преобладаваща врязана украса във фази КБЕ-1 и КБЕ-2 и постепенното й изчезване във фаза КБЕ-3. Съществуват и определени особености, които свързват дискутирания район с този, разположен между долните течения на Струма/Стримон и Места/Нестос. Погребалните практики на културата са известни единстве-но от некропола с трупополагане в гр. Сандански, който е разгле-дан подробно в процеса на изложението, в глави II-IV.

Културно развитие през Късната бронзова епоха в съседните райони. Разгледани са културите от съседните райони през КБЕ, с които археологически култури от района на Централните Балкани показват връзки и взаимоотношения.

Култура Парачин е непосредствен северен съсед на некрополите с трупоизгаряне от Централните Балкани. Разпространена е в ра-йона на средна Велика Морава и в северната част на Южна Морава. Данните за селищната система са недостатъчни. Некрополите й са по-малобройни и по-слабо проучени, в сравнение с останалите кул-тури от района. Най-общо биха могли да се обособят два типа: без и с каменни съоръжения. Отворите на урните са покривани с купи, в един случай – с плосък камък. В некрополите с каменни структури урните са полагани в едно каменно ограждане, което има диаметър между 4 и 7 м и са покривани със слой дребни камъчета. В урните са откривани метални предмети, без следи от горене по тях. В ня-кои случаи костите са почиствани от останките от кладата, а в други са полагани с въглените и др. Находките от гробовете на култура Парачин не са многобройни. От откритите съдове, използвани за гробни урни, се вижда, че е използван един основен тип, с овоидна

9

форма, меки преломи, без очертана горна част, и със специфични дръжки върху тялото. Друга група съдове са купите, най-често из-ползвани за похлупване на гробните урни, и по-рядко като дарове. Те са с биконични или полусферични форми. Често имат релефни пъпки и езичести дръжки, а някои са украсени с пластични ребра и вертикални канелюри. Срещат се и кантароси, някои – с бяла инк-рустация. Хронологията и периодизацията на културата са предло-жени от Д. Гарашанин. Развитието й е разделено в две хронологи-чески фази. Първата попада от BrВ2/С до BrD. В следващата, втора фаза, e поставен единствено гроб 1962-2 от некропола Парачин, с урна, сходна с керамичния стил Белегиш 2.

Култура Гъмзиград е дефинирана от Д. Срейович и М. Лазич въз основа на анализ на редица гробни находки по долината на Тимок и от височинното селище Баньска Стена до Зайчар. Културата се развива при силно влияние от Ватина и Вербичоара II-ІІІ. Нек-рополите на Гъмзиград имат кръгли каменни гробни конструкции, от три до пет метра в диаметър. Периферията им е изградена от големи каменни блокове с тъмен цвят, докато вътрешността е за-пълнена с камъни със светлосив цвят. За разлика от Парачин тук една урна е полагана в едно ограждане, покривана с плоча, рядко е полагана керамика като гробен дар. В некропола Магура са поста-вяни каменни вотивни плочи с врязани геометрични мотиви, как-вито няма регистрирани у другите култури от ЮИ Европа.

Култура Белегиш е разпространена в района на Тиса и около Белград. Разгледана е хронологията й, двата етапа в развитието й, основани на групите съдове – първата група/фаза е с врязана, отпе-чатана и канелирана украса, във втората са включени биконични съдове с тордирани рамене в стила Гава.

Между Истър и Албания преобладава трупополагане под моги-лен насип – традиция, позната от предходните периоди. Биритуал-ни некрополи са познати в Западна Сърбия, в граничната терито-рия на културите, в които обичай е трупополагане в равни некро-поли от Източна Хърватска. Между Дрина и Сава са проучвани мо-гилни некрополи. Могилният насип е предимно землен, с диаметър 15-20 м и височина 2 м. В тях скелетните гробове преобладават, но се срещат и гробове с трупоизгаряне. Телата са полагани върху под-ложка от камъни, обградени с по-големи такива, или са полагани върху платформа, поставена на височина 0.5 м под върха. Гробният

10

инвентар се състои предимно от метални предмети, по-рядко – от керамика. Гробовете се датират в два периода – в Средната (BrB2/C) и в началото на Късната бронзова епоха (BrD).

Гробните обичаи от комплекса Гласинац са разгледани накрат-ко. Могилите са с височина от 8 до 12 м, с насип от камъни и пръст, разполагани в големи групи. Често са с няколко вторични вкопава-ния в насипа. Гробният инвентар се състои предимно от бронзови украшения, липсва оръжие и по-големи керамични съдове. В на-чалото на етапа Гласинац IIIa (началото на Късна бронзова епоха) се срещат характерните за периода mohnkopfnadeln. В Гласинац IIIb (HaA) се срещат характерните violinbogenfibeln.

В Ранната и Средната бронзова епоха на Хърватия е разпростра-нена културата на Панонската Инкрустирана керамика, а след това – културата на Трансдунавската инкрустирана керамика. И тук има-ме данни предимно от гробните структури – гробове с трупоизгаря-не в урни, разположени в плоски некрополи. Известни са и малко на брой скелетни гробове, също и могилни комплекси. Изключение от всички практики представляват погребалната пещера Безданя-ча, с два хронологически етапа (BrC/D и BrD/НаА1), където обичаят е полагане на тялото в естествените пещерни ниши. Мъртвите не са затрупвани, някои са оцветени с охра. Нови данни за контактите с Егея има от надгробната могила при Маклавун, където каменна-та конструкция сега се приема от Б. Хензел и Б. Тержан като част от куполна гробница, и заедно с селището Монкодоня, вероятно протоградски център с фортификация, са доказателство за връзки с културата на Средиземноморието и Егея, осъществявани през Ад-риатическо море.

В Албания са проучени височинни селища в северната част на страната, около езерото Скутари, датирани в BrD. Една от харак-терните черти на бронзовата епоха тук е погребването под могилен насип. В надгробните могили са отривани микенски рапири и дру-ги егейски импорти, датирано още от 15 в.пр.Хр., които е трудно да се свържат с гробни комплекси. Въпреки наличието на находки в надгробните могили, не е сигурно разграничаването на КБЕ гробо-ве от тези от по-късните периоди.

От Северна Гърция данните за културата са много повече откол-кото за останалите райони. С хоризонтална стратиграфия са Каста-нас, Асирос Тумба, Тесалоники Тумба, Вардаровца/Аксиохори, Са-

11

ратце, и др. Само при някои пластовете обхващат цялото развитие на Егейската Късна бронзова епоха – разположените по Долен Вар-дар и около него, близо до морето. Във вътрешността, по долните течения на Струма/Стримон и Места/Нестос са селищата Дикили-таш и Статмос Ангиста, в които са документирани етапи от втората половина на Егейската Късна бронзова епоха.

По предварителни публикации ни е известен некропола Спатес, разположен на склон в планината Олимп. От там са известни цисто-ви гроба, разположени в редици, преизползвани последователно за нови погребения, включително и детски. Находките са типичните за северните микенизирани провинции – алабастрони, мечове, на-низи от маниста от стъклена паста или кехлибар. Тук е налице стан-дартизиран погребален обред, със стандартна позиция на тялото, ориентация, гробни типове, дарове.

До с. Ано Коми в района на Козани, в басейна на р. Алиакмон (Бистрица), са проучени няколко гроба с трупополагане в свито по-ложение, в каменни цисти, една от тях е преизползвана. Повечето от съдовете в некропола са в стила Македонска матово-рисувана кера-мика, има и Микенска импортна керамика, предимно малки съдче-та и алабастрони. Селище е проучено в близост датирано заедно с некропола в LH IIIA-B. Синхронен некропол е проучен до с. Айани в същия район, с трупополагане в ями със стандартни размери. В най-големите са открити бронзови мечове. Една гробна яма е пре-използвана. Повечето тела са полагани в свито положение, има и в изпънато по гръб. Всякакви възрасти са регистрирани. В почти всички гробове от Айани има гробен дар, преди всичко малки съд-чета – алабастрон или питоид-амфора. В някои има и керамика на ръка. От оръжията се срещат два меча тип Сандърс С и D, ножо-ве, копия, украшенията са от бронз, стъкло, кехлибар. Керамиката включва микенски и местни съдове, включително Македонска мато-во-рисувана керамика. На тази база районът на Козани се очертава като един от центровете на този керамичен стил.

Надгробните могилите при Потами и Екзохи са известни отдав-на, но поради обективни трудности, в публикацията керамиката е представена не по гробни комплекси, а по райони на намиране, по-ради което гробните комплекси са несигурни. Вероятно е налице разновременност на находките: по-късни са тези с неукрасена кера-мика, синхронни на откритата там местна имитация на керамиката

12

на колело от LHIIIC, а тези с врязана украса са типични за по-ран-ния етап на КБЕ.

Най-много данни има от праисторическите некрополи на о-в Та-сос – Циганадика и Кентрия. Погребалният обичай е стандартизи-ран: трупополагане в гробни съоръжения, сравними с микенските градени гробници. Многократното им отваряне и преизползване за последователни инхумации ги свързва с обичая на северните мике-низирани провинции. Голямото количество импортни съдове пома-га за точното му датиране. Некрополите от Тасос са били в употреба дълъг период, те са използвани и след краха на Бронзовата епоха, заедно с другите РЖЕ некрополи.

Некрополът Фая Петра е разположен на 30 км южно от Сандан-ски, до Сидирокастро (Валовища). Там са проучени каменни ог-раждания, обхващащи 6-9 кв.м., с вход от едната страна. По същия начин са изградени и някои гробници от Кентрия на о-в Тасос. От-крити са костите на няколко индивида (мъже, жени и деца) и едно трупоизгаряне в урна. Керамичните дарове включват добре позна-тите форми от Късна бронзова епоха от района, изключително пищ-но украсени с врязана линии, запълнени с бяло и жълто.

Резюмирайки представеното в глава І ще отбележим географс-ките, хронологическите и културните рамки на изследването:

1. Под Централни Балкани разбираме регионите на Южна Сър-бия и Косово, Р. Македония и долините на Нишава, Горна и Средна Струма;

2. Хрнологически, под Късната бронзова епоха разбираме пери-ода от ХVІ до ХІІ/ХІ век пр.Хр.;

3. В рамките на горепосочените региони и период са идентифи-цирани три археологически култури, чиито погребални практики ще бъдат обект на анализ – култура Брница, Уланци и Копривлен.

ГЛАВА II.ГРОБНИ КОМПЛЕКСИ ОТ КЪСНАТА БРОНЗОВА ЕПОХА В ЦЕНТРАЛНИТЕ БАЛКАНИ. СЪСТОЯНИЕ НА ИЗВОРОВАТА БАЗА.В главата са представени некрополите и гробовете от Централ-

ните Балкани За основа са взети моделите за представяне на дан-ните от Дж. О’Шей за некрополите на култура Марош и от Ю. Рас-

13

самакин за гробните комплекси от късния халколит в Северното и Азовско море. Когато това е възможно и необходимо, е направена и критична оценка на публикацията. Анализът за всеки обект включ-ва, където това е възможно, следните признаци: ситуация; данни за човешки останки; находки; датиране; коментар.

Обектите са представени в рамките на днешните политически граници на Балканския полуостров, а подредбата е хронологическа – според първичната публикация.

От Сърбия са ни известни обектите: Доня Брница (трупоизга-ряне), Фафос (трупоизгаряне), Бадовац (трупоизгаряне), Варош-Урошевац (трупоизгаряне), Горня Стражава (трупоизгаряне), Доня Топоница (трупоизгаряне), Карагач (трупоизгаряне), Рогово (Рогово-Фуше) (трупополагане, вероятно и трупоизгаряне), Прчево (Прчево-Бока) (трупополагане), Дойевичи (трупоизгаряне), Латин-ско Гроблье (трупополагане и трупоизгаряне), Делимедже (трупо-изгаряне), Тогочевац (трупоизгаряне), Улпиaна (трупополагане и трупоизгаряне), Граштица (трупополагане и трупоизгаряне), Пи-рот (трупополагане), Грачанско полье (трупополагане), Игларево (трупополагане и трупоизгаряне), Врапце (трупоизгаряне), Селиш-те (трупоизгаряне), Кечекола (трупоизгаряне)

От Р. Македония са ни известни обектите: Прилеп (трупопола-гане), Кравари (трупополагане), Меджитлия (трупоизгаряне), Фор-туна (вероятно трупополагане), Варош-Прилеп (трупоизгаряне); Криви Дол (трупоизгаряне), Стоби “Югозападна некропола” (тру-поизгаряне), Клучка (трупополагане), Долно Солнье (трупополага-не), Водоврати (трупополагане), Уланци (трупополагане), Вардарс-ки Рид (трупополагане), Орешани (трупоизгаряне).

От България (долината на Струма) е известен некропола в Сан-дански.

Голямата част от обектите са представени чрез добри публика-ции, но има и известни само по предварителни данни. Някои от обектите представляват единични случайни находки. За два от тях разполагаме само с информация за съществуването им. При частич-ните публикации са представени максимален брой сведения, поня-кога от различни публикации, за да се получи достоверен извор за периода.

Находките от Висои, Сарай и Сивец са разгледани отделно по-ради спецификата им. На базата на данните от централният гроб от

14

могилата при Висои и на гроб 11 от некропола Сарай е дефиниран хронологическият термин Преходен период или Желязна епоха I за района на Р. Македония, обхващащ края на Егейската бронзо-ва епоха (LHIIIC) и началото на Желязната. Тези два гроба дълго време представят характера на погребалните практики през този период. За Висои трябва да се отбележи хронологическият диапа-зон между централния гроб и останалите, датирани в 800-700 г.пр.Хр. При Сарай също е налице диапазон между гроб 11 и останалите гробове от около 300-500 г. На базата на новите данни от некропо-лите на култура Уланци от Р. Македония, е вероятно да се заключи, че обичаят за натрупване на надгробен могилен насип в района на Среден и Долен Вардар води началото си от Желязната епоха. Нек-рополът при Сивец е изключен от анализа на гробните комплекси поради несигурната дата на меча от гроба.

Могилните некрополи в Централните Балкани. В Централните Балкани могилните комплекси от Късната бронзова епоха са разп-ространени в контактните райони със Западна Сърбия и Динария – това са Рогово, Прчево, Латинско Гроблье, Делимедже и Грачан-ско Полье. Всички останали некрополи от Централните Балкани са плоски. През Ранната желязна епоха обичаят на натрупване на надгробен могилен насип се среща в целия регион в много некро-поли. Относно възможността могилният насип в Рогово и в Латинс-ко Гроблье да е натрупан по-късно (през РЖЕ) спомената Н. Тасич. Засега е сигурно, че погребалната традиция на носителите на кул-тура Брница изключва натрупването на могилен насип, а могилите върху гробовете с трупоизгаряне са образувани от носителите на културата на Желязната епоха.

Представените гробове с трупополагане от Прчево, Латинско Гроблье, Грачанско Полье, се намират в надгробни могили. Във всички тях има много РЖЕ гробове, когато допълнително е нат-рупван надгробен насип. Ориентацията на тялото при могилните гробове има отношения по-скоро с центъра на могилата, отколкото с посоките на света – така са радиално подредените гробове от Ран-ната желязна епоха (Висои, Вергина и др.). Два гроба от Латинско Гроблье са разположени тангенциално на центъра. В могилата при Грачанско Полье 4 гроба са ориентирани успоредно един на друг в посока ЮЗ-СИ, а един (без инвентар) СЗ-ЮИ. Гробовете от Ро-гово също са положени успоредно един на друг, в посока СИ-ЮЗ.

15

Засега е трудно да се разгледа проникването на традицията на над-гробните могили през КБЕ, или по-скоро липсата на този обичай в Централните Балкани. По това време могилни са некрополите на запад от Централните Балкани. Вероятно представителни за пог-ребалните практики през Късната бронзова епоха за гробовете с трупополагане в тази част на Централните Балкани е плоският нек-ропол Игларево I, в който няма по-късни гробове. В Игларево II има кремации и инхумации, като няма по-късни гробове от Желяз-ната епоха. И в двата не са регистрирани по-късни гробове, както и надгробни могилни насипи. Не са регистрирани могилни некрополи от Късната бронзова епоха в Централните Балкани, само отделни гробове в рамките на РЖЕ могили в РЖЕ могилни некрополи.

* * *В заключение е отбелязано, че към момента разполагаме с данни

за 158 гробни комплекса от Централните Балкани, както следва: Трупоизгаряне. 26 обекта, като в каталога са представени 115

гробни единици. Те включват некрополи, колективни или единич-ни гробове:

- Плоски некрополи: Доня Брница, Горня Стражава, Доня То-поница, Карагач, Дойевичи, Рогово, Улпиана, Граштица, Игларево, Врапце, Пирот, Селиште, Кечекола, Кравари, Клучка, Орешани;

- Единични находки, част от плоски некрополи: Фафос, Бадовац, Варош-Урошевац, Тогочевац, Меджитлия, Криви Дол, Стоби. Дру-ги: Варош-Прилеп (урна, положена в скален процеп);

- Некрополите Латинско Гроблье и Делимедже са публикувани като могилни, но вероятно са част от традицията на плоските нек-рополи.

Трупополагане. 15 обекта, като в каталога са представени 40 гробни единици с каталожни номера. Те включват некрополи, ко-лективни или единични гробове.

- Плоски некрополи: Улпиана, Граштица, Игларево, Прилеп, Долно Солнье, Водоврати, Уланци, Вардарски Рид, Сандански.

- Единични находки, част от плоски некрополи: Доня Брница. - Могилни с трупополагане: Рогово, Прчево, Латинско Гроблье,

Грачанско Полье. Общо, заедно с гробовете от Висои, Сарай и Сивец, в каталога са

анализирани 158 каталожни единици, които предоствят достатъчно

16

количествена и качествена информация за извеждане на основните характеристики на погребалните практики през Късната бронзова епоха в Централните Балкани.

ГЛАВА III.ЕЛЕМЕНТИ И СТРУКТУРА НА ПОГРЕБАЛНИТЕ ПРАКТИКИ ПРЕЗ КЪСНАТА БРОНЗОВА ЕПОХА В ЦЕНТРАЛНИТЕ БАЛКАНИ. ГЕОГРАФСКО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И АНАЛИЗ.Анализът на гробните комплекси от Късната бронзова епоха в

Централните Балкани показва две основни погребални практики: трупополагане и трупоизгаряне. Като изключение в некропола Доня Брница са регистрирани „кенотафи“, които са представени като част от обреда на кремацията.

В анализа погребалните практики са изложени в последовател-ността от просто към сложно, от частно към общо, т.е. в реда: начин на погребване-гроб/гробен комплекс-некропол. При изграждането на типологическите редове за основа са взети принципите, предс-тавени от Е. Яровой за могилните комплекси от Бронзовата епоха в северозападното Причерноморие и на Дж. О’Шей за некрополите на култура Марош. За целите на изследването на ниво гроб/гробен комплекс основни са следните признаци: А. Положение на скеле-та в гроба; В. Гробно съоръжение; С. Допълнителни конструкции, свързани с гробното съоръжение; D. Гробен инвентар.

Елементи на погребалните практики през Късната бронзова епоха в Централните Балкани. В тази част са разгледани подроб-но елементите на отделните гробове в Централните Балкани. Въз основа на наличните данни могат да се обобщят следните основни елементи на погребалните практики през Късната Бронзова епоха:

I. Трупополагане: А. Положение на скелета в гроба: 1. Изпънат по гръб; 2. По гръб със свити крака; 3. Хокер; 4. Части от тялото; 5. Други; В. Гробно съоръжение: 1. Яма; 2. Циста; 3. Без; 4. Други. С. Допълнителни конструкции, свързани с гробното съоръжение: 1. Каменна конструкция на ямата; 2. Каменни ограждания; 3. Моги-лен насип; 4. Други. D. Гробен инвентар: 1. Керамика; 2. Украше-ния; 3. Оръжия и оръдия; 4. Без; 5. Други.

II. Трупоизгаряне: А. Положение на костите в гроба: 1. В урна:

17

а. похлупени със съд; b. похлупени с плоча; с. похлупени с плоча и съд; d. без похлупак; е. други. 2. Върху земята: а. похлупени със съд; b. без похлупак. 3. Кенотафи; 4. Други. В/С. Гробно съоръжение и допълнителни конструкции: 1. Яма; 2. Каменна конструкция: А. Индивидуална (около един гроб): а. от речни камъни; b. от плочи; с. от речни камъни и плочи; d. други. В. Групова (около няколко гроба): а. от речни камъни и плочи; b. други. 3. Каменно огражда-не: А. Индивидуално (около един гроб); B. Групово (около няколко гроба). 4. Други. D. Гробен инвентар: 1. Керамика (керамични ма-териали извън урните и похлупаците); 2. Украшения; 3. Оръжия и оръдия; 4. Без; 5. Други.

Към тези елементи са включени гробовете от Късната бронзова епоха в Централните Балкани. Изложението до тук позволява обо-собяването на три групи на ниво некрополи: 1. Трупополагане; 2. Трупоизгаряне; 3. Смесени/Биритуални. В рамките на биритуални-те некрополи могат да се обособят следните групи: а. некрополи с преобладаващо трупополагане; b. некрополи с преобладаващо тру-поизгаряне.

Анализ на погребалните практики и тяхното географско раз-пространение. Анализът на погребалните практики през Късната бронзова епоха в Централните Балкани е извършен на две йерар-хични нива – гроб/гробен комплекс и некропол.

I. Гробни комплекси с трупополагане. А. Положение на скелета в гроба. Според положението на скелета в гроба се образуват след-ните три групи: А1. Гробовете с трупополагане в изпънато по гръб положение; А2. Гробове в поза изпънат по гръб със свити крака; А3. Гробове с трупополагане в поза хокер. Случаите на трупополагане в поза хокер са в най-голямо количество и в най-много некрополи. Количествено следва позата изпънат по гръб и изпънат по гръб със свити крака (последната е изключение). По отношение на позата на погребания в Централните Балкани могат да се обособят три микрорайона: Западната и югоизточната част, където се практику-ва позата изпънат по гръб или изпънат по гръб със свити крака; Западната и Южната част, където се практикува позата хокер.

В. Гробно съоръжение. Съобразно гробните съоръжения се обо-собяват три групи: В1. Гробове в ями; В2. Цистови гробове; С2. Гро-бове в ями с каменни конструкции. Допълнителните съоръжения, рядко срещани, са могилен насип и постилане на ямата с чакъл.

18

D. Гробен инвентар. Керамиката е рядко срещана в некрополи-те с трупополагане в Косово и Рашка (Сърбия). Най-представител-на в гробовете с цисти (Р. Македония) е керамиката. Тя е предим-но монохромна, локално производство, като само един фрагмент е определен като внос от Тесалия. Едни от най-представителните находки са на Македонската матово-рисувана керамика. В Сандан-ски керамиката е често срещана, в сравнение с останалите некро-поли. Кантаросите са предпочитани. Металните предмети са най-масовият инвентар в гробовете с трупополагане от Косово и Рашка. Иглите са най-често срещани, като и в почти всички некрополи в Централните Балкани. Иглите с триъгълна глава и топче или би-конично удебеление върху тялото са характерни само за Косово и Рашка. В Р. Македония преобладават иглите с плоска, кръгла или биконична глава и вретеновидно удебеление или пръстен върху тя-лото. От Р. Македония не са известни игли с триъгълна глава. Ос-вен това се срещат единични находки на Volutenkopfnadel, Noppenring, Rollenkopfnadel, гривни с отворени краища, масивни гривни с триъ-гълни отворени краища, малки бронзови лабриси, използвани като украса за колан (култура Уланци), бронзов лабрис от Сандански. Кехлибар е открит в некрополите, разположени на „пътя на кех-либара“ от Средна Европа през Западните и Централните Балкани към Гърция. Срещат се мечове Микенски и Централноевропейски тип, връх за копие, ножове.

Антропологически данни. Пол/възраст/ориентация. Антро-пологическите данни от некрополите с трупополагане са оскъдни. Данни имаме от Грачанско Полье. От Сандански 6 гроба са на деца във възраст 4-6 г., 1 гроб е на дете във възраст 1 год, 1 гроб е на дете във възраст 14-16 г. Относно ориентацията на тялото и на начина на погребване са налице определени зависимости: ориентация С-Ю и З-И и изпънато положение по гръб със свити колене в яма; ори-ентация С-Ю или И-З, З/ЮЗ-И/СИ и изпънато положение по гръб; ориентация ЮИ-СЗ и З-И: хокер в яма; ориентация И-З, ЮИ-СЗ, СЗ-ЮИ и хокер в каменна конструкция. В гробовете в цисти от Р. Македония е налице стандартна зависимост между пола и позата – жените са положени на ляво, с глава към севера, мъжете – надяс-но, ориентацията е винаги една и съща – З-И. Детските гробове обаче показват различия в ритуала – полагани са на отделно място (в селище), понякога в питос. Разгледани са двата гроба на деца от

19

Вардарски Рид, които вероятно са погребани в широките рамки на селището (интра мурос), в място, незаето от жилищни постройки.

II. Гробни комплекси с трупоизгаряне. Гробовете с трупоизга-ряне са най-многобройните през Късната бронзова епоха в района, те са и най-добре представени в публикациите. За разлика от тру-пополагането, при трупоизгарянето е възможно по археологичес-ки път да бъде уловен още един момент от погребалните практики – подготовката на тялото за погребване – в този случай изгарянето на трупа. В повечето от некрополите не е регистрирано мястото за кремиране на останките, поради което авторите предполагат, че кладата не е била в близост до гробовете. Клада е открита в Граш-тица и Клучка.

А. Положение на останките в гроба. В повечето случаи останките от кремацията са полагани в глинена урна (А1) с характерна и срав-нително еднообразна форма. Под 9 % от случаите има други съдове в качеството им на гробна урна. Най-честият случай е похлупване-то на урната с керамичен съд, почти винаги с форма на купа. Тази практика е регистрирана в почти всички некрополи. От друга стра-на, в някои некрополи почти всички урни са без похлупак. Урни без похлупак се срещат равномерно и в останалите некрополи. Урни, покрити с каменна плоча или с плоча и купа се срещат в единични случаи в повечето некрополи, преди всичко в Доня Брница. Много малко (около 4 %) са случаите на полагане на останките директно в яма върху земята, покрити с купа или в яма без похлупак. В качест-вото си на гробни урни са използвани амфори с две/четири дръжки и купи. Тук е използвана типологизацията на Д. Гарашанин, в коя-то има с няколко типа урни и купи. Не е възможно на настоящият етап на изследване да се свържат определени типове урни с опре-делени типове гробове. Въз основа на анализа, предложен по-долу за гробните конструкции от некропола Доня Брница IV, може да се предположи, че съдовете с по-издължени (вретеновидни) форми са по-късни, докато тези с по-сферични тела са по-ранни. В един по-късен етап вероятно могат да се поставят купите-похлупаци с конични израстъци върху дръжките.

В/С. Гробно съоръжение и допълнителни конструкции. Гроб-ни съоръжения без каменни конструкции, или урна положена в яма, са регистрирани във всички райони. В Горня Стражава (с едно изключение) гробовете нямат каменни конструкции. Почти всички

20

гробове попадат в един конструктивен тип: урна без покритие и без каменно съоръжение. В Улпиана гробните урни нямат каменни конструкции. Гробното съоръжение от обли камъни има най-голя-мо разпространение (43 %), като се среща във Косово, Р. Македония, Рашка, по долината на р. Морава. Вариант на тази конструкция – с каменни плочи или с комбинация речни камъни и плочи, се среща преди всичко в некропола Доня Брница. Каменни ограждания с голям диаметър около един гроб са открити във Врапце и в Пи-рот, а около няколко гроба – в Горня Стражава, Пирот, Селиште, Дойевичи, Латинско Гроблье. Останалите варианти не представят открояваща се комбинация от гробно съоръжение и положение на останките в гроба. По-голяма група, разпространена в целия реги-он, са гробовете с урна без похлупак, без каменно съоръжение, без гробен инвентар (Горня Стражава).

D. Гробен инвенатар. Даровете или личните вещи на покой-ника, се срещат рядко в гробните комплекси с трупоизгаряне в Централните Балкани. Керамика, поставена като гробен дар, има в около 8% от случаите. Два неукрасени кантароса, поставени като дарове, са известни от гробен контекст. Един кантарос, украсен с врязани и запълнени с бяло снопове линия, е открит в гроб 4 от Клучка. Фрагменти от подобни кантароси има в Пирот и Селиште. При украшенията най-характерни са иглите. По-специфичните са тези с конична глава и топче. Открити са и в некрополите с трупо-полагане, но само в района на Косово и Рашка. Често те са в комби-нация с игли с конична глава и биконично вретено върху тялото, също се срещат заедно с Rollenkopfnadel и Noppenring. В отделно гроб-ни контексти са открити Rollenkopfnadel, Volutenkopfnadel, Noppenring, стрели от тънка бронзова ламарина и др. Откритите оръжия са мал-ко в гробен контекст – един обгорен връх за копие и стрели. Други единични находки находки, откривани в некрополите, са каменни точила (амулети?), прешлени за вретено. В Клучка е открит и един лабрис, каквито има откривани в некрополите с трупополагане от среден Вардар и Сандански. Без гробен инвентар са 80 % от регис-трираните гробове.

Керамика с врязана украса е открита само на няколко места, но поради добрите паралели с обектите от Долен Вардар е използвана като датиращ елемент за гробовете на Брница. Спомената бе основ-но при прегледа на хронологията на културата – в гроб 4 от Клучка

21

е известно едно гърне с две дръжки от този тип. Тази находка е единствената, публикувана от контекст. Кантароси без украса са от-крити в Доня Брница, Горня Стражава, Латинско Гроблье, Граш-тица. Откритата керамика в гробовете с трупоизгаряне в огромната си част не е украсявана, по-специфично са оформяни в горната си част на дръжките на някои урни или купи.

Антропологическите данни от некрополите с трупоизгаряне от Централните Балкани са изключително малко. Разполагаме с не-пълни данни от три некропола: Врапце, Селиште и Клучка.

Анализ на некрополите от Късната бронзова епоха в Централ-ните Балкани. Некрополи с трупополагане. Анализът на некропо-лите с трупополагане е затруднен, тъй като данните са неравномер-ни. С най-много данни разполагаме от Сандански – 8 от 8 гроба (100%), следват тези от Рогово, Игларево I и II, Прчево, Водоврати и Уланци. Гробовете от Сандански могат да се обособят в две групи: гробове 1-5 и 6-8, ситуирани съответно в източната и западната част на проучената площ. Гробовете от първата група показват ясна ори-ентация юг-север. Ориентацията при втората група е: запад-изток при гроб 6, югозапад-североизток при гроб 7 и юг-север при гроб 8. В Игларево телата са полагани в два вида ями: с или без изградена каменна конструкция. В гробовете без каменна конструкция са по-зата е хокер, с ориентация З-И. Тези гробове са без инвентар, с из-ключение на един бронзов извит нож. Другите имат каменна конс-трукция с правоъгълна форма, изградена от редени грубо одялани камъни, покривани с каменни плочи. Телата на мъртвите са поста-вяни в изпънато положение, ориентирани С-Ю или И-З. В тях са открити повечето бронзови гробни дарове от некропола, най-вече метални. Тук са налице два погребални ритуала за гробовете с тру-пополагане: с първия се свързват по-ранните традиции от Средната Бронзова Епоха, а втория е характерен за един период, синхронен на навлизането на Микенски влияния от юг през периода LHIIIB.

Некрополи с трупоизгаряне. За некрополите с трупоизгаряне разполагаме с повече данни. Най-много са от Доня Брница. Поч-ти всички проучени гробове са полагани на едно ниво, за някои е възможно да се наблюдава застъпване на ранни от по-късни. „Кено-тафите,“ регистрирани от Д. Срейович, са 6 броя, разположени в перифериите на групите Доня Брница II и Доня Брница III.

Гробовете от некропола Доня Брница могат да се групират по

22

няколко признака: гробни каменни конструкции и гробни съоръ-жения (урни и похлупаци). При анализа на тези комбинации от типове могат да се изведат някои закономерности, както и да се от-бележат липсата на някои съчетания. Възможните за реконструк-ция 36 гробни структури попадат в 10 от 20 възможни комбинации. Урна, покрита с купа-похлупак e обградена само с каменни плочи или e без ограждане, а урна покрита с плоча и купа-похлупак e об-градена с конструкция от речни камъни и плочи. Като цяло най-многобройни са гробовете с урна покрита с плоча, с конструкция от речни камъни и плочи. От гробните съоръжения преобладават урните покрити с плоча или без покритите. Най-малко са урните, покрити само с купа. В Доня Брница I и III гробовете са предимно с ограждания от речни камъни и плочи. В групи II и IV има почти еднакво използване на урни с покритие от плочи и без плочи.

Поради малобройността на гробовете в групи I-III при тях не могат да се забележат закономерности между гробното съоръжение и разположението им в рамките на некропола. Такива бихме могли да предположим за Доня Брница IV. Чрез съпоставянето на ком-бинациите на гробните съоръжения могат да се изведат няколко групи гробове. Следва пространственото ситуиране на дадените вариации, като е използвано предположението, че гробовете са се развивали в редици СИ-ЮЗ, което е регистрирано при други плос-ки некрополи с трупоизгаряне. От това следва, че новите гробове в некропола биха могли да се полагат или последователно в една посока в редици, или в две посоки, от центъра към периферията. Това предположение дава възможност да се определят по-късните и по-ранните гробове. На тази база, имайки предвид посоченото по-горе групиране по форма на урната, е възможно да се предполо-жи, че в по-ранната група са гробовете в централната част, а след-ващите са разположени СИ и ЮЗ от тях. Въпреки унищожените гробове от средната част, при останалите това полагане от средата към краищата е отразено по следния начин: най-ранни са гробове IV/10, IV/11, следват IV/17, IV/18, IV/5, IV/4, и след това са IV/21, IV/20, IV/7 и IV/22, IV/1, IV/2, IV/8. От анализа на комбинациите следва, че по-ранни са урните със силно пречупена/подчертана и издута средна част, покрити с плоча и обкръжени от речни камъни, докато по-късните са с издължено вретеновидно тяло и покрити с купа-похлупак или без покритие, с каменна конструкция от пло-

23

чи или без такава. В по-късната група попадат и урните, покрити с купи с дръжки с бутони, обкръжени с плочи и без обграждане. На базата на анализа може да се предположи, че по-ранните гробо-ве имат колективни каменни структури, с няколко варианта. При по-късните те изчезват, или се заменят с каменни конструкции от плочи. Най-близки до погребалните практики на индивидуалните гробове (по-късен етап) от Доня Брница IV са гробовете от Доня Брница I и Клучка. И в трите некропола са изграждани идентични каменни конструкции, подредени най-вероятно в редици СИ-ЮЗ. В тях урните са похлупвани с характерните купи с дръжки с конич-ни израстъци. Вероятно структурата на гробовете в Доня Брница I е еднаква с тази на Доня Брница IV.

Биритуални некрополи. Разгледани са гробове с трупополагане и с трупоизгаряне в един некропол, които се срещат в Западната и Северозападната част на Централните Балкани. За някои може да се допусне, че трупополагането се е практикувало преди трупоиз-гарянето, но в кратък период, или са съществували синхронно. В този район преобладават инхумациите. В Централно Косово вече е налице обратно съотношение.

Географско разпространение на типовете гробове и некрополи през Късната бронзова епоха в Централните Балкани. Трупопо-лагане. Гробовете с трупополагане образуват един полумесец с дъга на югозапад, разположен по най-периферните области от Централ-ните Балкани. Тя включва северозападните, западните, южните и югоизточните части на района. В централните, северните и севе-роизточните части се е практикувал обредът на трупоизгарянето. Като цяло, може да се представи следната картина на погребалните практики: Района на Нови Пазар (Рашка), Северно и Западно Ко-сово: през BrC-D тук се среща трупополагане в поза хокер, с ори-ентация СИ-ЮЗ, в ями, без гробен инвентар или с бронзови укра-шения и много малко керамика. Налице е връзка с некрополите от Западните Балкани. През BrD-НаА1 тук се появяват гробове в ка-менни конструкции, с поза изпънат по гръб, с ориентация С-Ю или И-З, с бронзови украшения и оръжие, с малко керамика. Те имат връзка с некрополите от Западните Балкани, но някои предмети показват южно влияние (микекенски меч, кантароси, скифос); Юж-ната част на Централните Балкани: в етапа BrD-НаА1 (LHIIIC) се датират некрополите от южната част на Р. Македония и ЮЗ Бълга-

24

рия. В Р. Македония погребалния ритуал е полагане в циста, в поза хокер, ориентация З-И или И-З. В гробовете се откриват предимно съдове. Предпочитаният гробен дар при последните е плитка купа с ниска шия и високи дръжки. Малък кантарос в комбинация с ма-тово-рисувана керамика или с гърне с 4 дръжки са типичния комп-лект дарове в мъжките гробове. Наличието на керамика в стила ма-тово-рисувана показва връзки с некрополите от СИ част на Северна Гърция, до планината Олимп. Към края на Късната бронзова епоха се датира и некрополът в Сандански. Там практиката е погребване по гръб в каменна конструкция, с гробен инвентар предимно кера-мика. Некрополът показва връзки с Тасос, вероятно с Фая Петра и с културата от средните и долните течения на Струма и Места.

Трупоизгаряне. Некрополи или отделни гробове с трупоизгаря-не се срещат във всички части на Централните Балкани, без сред-ните течения на Струма. Гробовете с каменни и без каменни конс-трукции в некрополите с трупоизгаряне споделят обща територия. В Косовската група три некропола са географски близо един до друг, но в тях има разлики при гробните конструкциите. В Моравс-ката група некрополи по-често гробовете са без каменни конструк-ции, но с каменни плочи върху някои урни. Само при един случай от Горня Стражава има каменна структура. В некрополите Селиште и Пирот са използвани каменни конструкции и каменни пръстени около няколко гроба. Некрополите с каменни пръстени са разпо-ложени по североизточната периферия на изследвания регион, до границата с култура Парачин. В два некропола от западния район, който граничи с територията на надгробните могили, са регистри-рани каменни пръстени.

Некрополи или отделни гробове с трупоизгаряне се срещат в Централните Балкани в периода BrD-HaA1. Всички некрополи или отделни гробове на култура Брница имат комбинации на отделни-те елементи на ритуала, налични в друга комбинация в останалите некрополи. Някои автори разглеждат тези варианти като техно-логически, ритуални или хронологически различия. Анализът на погребалния ритуал в некропола Доня Брница IV показва, че веро-ятно гробовете с каменни конструкции от обли камъни се датират в по-ранния етап, в по-късния етап са изграждани каменни конст-рукции от каменни плочи или не са изграждани такива. В този етап са полагали урни с похлупаци, с конични израстъци.

25

Биритуалните и могилните некрополи споделят почти един и същи район, граничещ с многобройните могилни комплекси между Дунава и Адриатика. Трудно е да се определи степента на влияние при проникването на инхумацията тук, както и дали обичаят е до-несен с преселници. Този биритуализъм някои автори обясняват като характерна места черта на културата, появила се под влияние на двете погребални традиции.

ГЛАВА IV.КУЛТУРНОТО РАЗВИТИЕ ПРЕЗ КЪСНАТА БРОНЗОВАЕПОХА В ЦЕНТРАЛНИТЕ БАЛКАНИ В СВЕТЛИНАТА НА ПОГРЕБАЛНИТЕ ПРАКТИКИВ главата е направен опит за изясняването на мястото на пог-

ребалните практики през Късната бронзова епоха в Централните Балкани в контекста на културно-историческо развитие през епо-хата.

Хронологическата позиция на гробните комплекси. Некрополи и отделни гробове с трупополагане в Централните Бал-

кани. Некрополите с трупополагане от Централните Балкани са да-тирани в рамките на Късната бронзова епоха още от началото на проучването им. Те обособяват две географски зони. Първата обх-ваща северозападните и западните части на Косово и Рашка. В тези гробове датиращи са предимно бронзовите украшения, които се поставят в два периода: BrB2-C и BrD-HaA1. Втората зона обхваща южните части на Централните Балкани. В последната датираща е керамиката, синхронна на LHIIIB-LHIIIC1 (BrD-HaA). По това вре-ме в Р. Македония се появяват първите находки на микенски тип мечове. Както е известно през LHIIIA2-IIIB (ок. 1350-1300 г.пр.Хр.) започва експанзия на Микенското общество в Източното Средизем-номорие, след отслабването на влиянието на Крит. Това е началната дата на гробните комплекси на култура Уланци. По това време мо-гат да се поставят и някои от находките от Игларево, Прчево, Рого-во от западните части на Централните Балкани. Вероятно по-ранни са гробовете в свито положение в обикновени ями без инвентар от Улпиана, Граштица, Рогово. Горната граница на гробовете с инху-мация е края на бронзовата епоха, около средата на 11 в.пр.Хр.

26

В Сандански една от най-симптоматичните керамични форми е кантарос с две дръжки, типичен за Късната бронзова епоха на Централните Балкани и северна Егея. Малкото съдче с две дръжки (амфориск) от гроб 2 е имитация на микенските съдове от некро-пола на Кастри (о-в Тасос), от фаза IB. Оригиналът на този съд е в Микенската керамика от Пелопонес: форма 59 по А. Фурумарк. Останалите находки от Сандански имат паралели в Каменска Чука, Кастанас 14b-13 хоризонти, 6 фаза на Асирос Тумба, които недвус-мислено показват, че некрополът се отнася към края на периода LHІІІС.

Разгледани са подробно находките от гроб 3 от Сандански, конк-ретно кантароса и амфората от този комплекс, тъй като те спомагат за датирането на Брница. Една от най-симптоматичните форми е гърнето с две дръжки, типична форма за Среден и Долен Вардар. Важен елемент за датирането му е израстъка върху горната част на дръжките. Такива се срещат в Кастанас (13)-14а хоризонт. В Тумба Тесалоники и в култура Уланци тези съдове са характерни за края на КБЕ. Срещат се само във фаза 6 на Асирос Тумба. След тази фаза, както и в Кастанас през РЖ епоха, тези израстъци са различни, с пречупване и подчертаване и с украса от канелюри. Формата на ам-фората (four-handled jar) от гроб 3 е характерна за края на бронзовата епоха, подобни се срещат в Асирос Тумба, с релефни пъпки върху най-издутата част на съдовете. В Тасос подобни съдове с две или четири дръжки и с различен брой релефни пъпки върху тялото (вър-ху неукрасени съдове), са характерни изключително за фаза IB. В Кастанас тази форма се среща в затворен комплекс от 14b хоризонт. Освен в Долен Вардар, се среща в почти всички некрополи на кул-тура Брница: тип Ib по Д. Гарашанин. Така е възможно Брница да се синхронизира със Сандански, Каменска Чука, Тасос IА/В, Каста-нас 14b-13, Асирос 7–6 фази, преди появата на канелюрния стил в украсата на керамиката в Централните Балкани.

Некрополи и отделни гробове с трупоизгаряне от Централните Балкани. Основен проблем за целите Централни Балкани е хроно-логическата позиция на култура Брница, както и съпоставянето й с находките от Среден Дунав и от Егейския район. Първоначално е датирана в Желязната епоха, между края на култура Парачин и първите находки, които могат да се свържат с историческите Дар-дани. Многобройните публикации показват разликите във вижда-

27

нията относно датирането на културата, и отразяват процеса на нат-рупване и развитие на знанията за Праисторията на Централните Балкани. Находките на култура Брница са поставяни преди всичко в контекста на Централноевропейската хронологическа схема на Райнеке/Мюлер-Карпе, и спрямо хронологията на М. Гарашанин, докато в по-новите изследвания е разгледано и положението й спрямо Егейските находки. Често се използват сравнителни дан-ни само от близки обекти, и находките са разглеждани предимно в рамките на културата. Трудно е данните да бъдат корелирани с по-отдалечени райони, но това е необходимо за очертаването на об-щата историческа картина на надрегионално ниво.

Датиращи находки от некрополите. При направения преглед са видни трудностите, произлизащи от недостига на датиращи на-ходки, както и липсата на радиовъглеродни дати. Керамичният ре-пертоар на култура Брница обхваща малко на брой форми, което е обяснимо като едно стандартизиране на ритуала. Датиращ е кан-таросът с врязани и инкрустирани с бяла паста снопове линии от Клучка, който се среща само в края на Бронзовата епоха.

Канелирана керамика от района на Централните Балкани. На-личието на канелирана керамика в района на некрополите Клучка, Пирот, и на други обекти предполага синхронност на последните етапи на тези некрополи, съответно на Брница, с ранните етапи на развитие на канелираната керамика по Долен Дунав и Централ-ните Балкани. Трябва да се отбележи, че от затворените гробни комплекси не е публикувана такава керамика, а вероятно произ-лиза от разрушени по-късни структури. Тук са разгледани селища-та Медиана и Лесковац-Хисар, в чиито най-ранни етапи се срещат канелирана керамика, дръжки с пластични ръбове, паници с извит навътре фасетиран ръб на устието, тордирани дръжки заедно с ке-рамика, характерна за КБЕ. Синхронното присъствие на канелира-на керамика и керамика в стил LHIIIC е отчетена още от У. Хъртли във Вардаровца/Аксиохори, като тези резултати са основен инди-катор за едновременното им съществуване. В Троя VIIb2 е открита букел-керамиката заедно с фрагменти в LHIIIC стил. К. Уордъл и колектив разглеждат тези малко фрагменти от пласта VIIb2 като ос-татъчни. Авторите представят и данни от Кастанас и Асирос Тумба, където тази керамика е заедно с Протогеометрични фрагменти, от което следва, че канелираната и букел-керамиката може да се пос-

28

тавят след края на Микенския период. До сходни заключения стига и Х. Кукули-Хризантаки за обектите източно от Струма/Стримон в Северна Гърция. Канелираната керамика представя един хроноло-гически хоризонт от началото на Желязната епоха в Централните Балкани и северна Егея, спрямо който могат да се отнесат находки-те от региона. Що се отнася до отделните хронологически етапи при керамиката на ръка от Късната бронзова епоха, то е трудно те да бъ-дат дефинирани, както това е възможно при локалното керамично-то производство на колело, което следва етапите на южногръцкото микенско производство. Някои форми от Късната Бронзова епоха преминават и в Ранната Желязна епоха, така че без характерната украса не могат да бъдат разграничени хронологически. Важен ин-дикатор за Късната Бронзова епоха е и съотношението между укра-сената и неукрасената керамика от даден обект или пласт. Това съ-отношение, обаче, е трудно доловимо, тъй като е възможно да бъде установено единствено при ненарушен стратиграфски контекст или в затворени комплекси.

Културно определяне на анализираните гробни комплекси и некрополи.

Въз основа на анализа на погребалните практики могат да се обособят три района за некрополите с трупополагане, и един за некрополите с трупоизгаряне.

Трупополагане.Районът на Рашка и Косово: тук се среща трупополагане в поза

хокер, с ориентация СИ-ЮЗ (З-И), в ями, без гробен инвентар или с бронзови украшения и малко керамика. В един по-късен етап се срещат инхумации в каменни конструкции, в поза изпънат по гръб, с ориентация С-Ю или И-З, с бронзови украшения и оръжие, с мал-ко керамика. Вероятно ритуалът е бил погребване в плоски некро-поли, макар да има надгробни могили. Няма могилни некрополи от епохата. Не са познати селищата на това общество. Анализът на погребалните практики показва, че то вероятно е съставено от мал-ки или средни по размер общности, погребвани в един район с род-ствени връзки. И през двата етапа са налице връзки с некрополите от Босна. През късният някои предмети показват и южни контакти (микенски меч, кантароси, скифос).

Южната част на Р. Македония (култура Уланци): тук са инху-

29

мации в цисти. В почти всички случаи са в поза хокер, с постоянна ориентация в зависимост от пола, полагани в грижливо изработе-ни каменни цисти. Някои от гробните съоръжения са многократ-но употребявани, което намира паралели в Егея. Ррегистрирани са 8 плоски некропола, с много гробове. Селищата и некрополите са близо един до друг. От Вардарски Рид имаме данни за жилищата и за вътрешното им устройство. Керамиката е работена изцяло на ръка – районът не произвежда имитации на южногръцки образци, но функционално тази фина трапезна керамика е заместена от ма-тово-рисуваната. Местната фина керамика е монохромна с тъмнока-фява до черна повърхност – предимно дълбоки купи с две високи лентести дръжки, често с релефни пъпки между дръжките, канта-роси с високи дръжки с израстък на края, дръжки тип wishbone. В гробовете се открива предимно керамика, но и някои специфични предмети – малки лабриси, които имат южни паралели. Наличието в некрополите на керамика, имитираща LHIIC стил, както и мато-во-рисувана показва близост и контакти със Северните микенизира-ни провинции (некрополите Ано Коми, Айани, Спатес).

Югоизточен район (Култура Копривлен): От Сандански (КБЕ 3) са известни 8 гроба – трупополагане в каменни конструкции, поло-жени по гръб или по гръб със свити крака. Местната монохромна керамика изобилства. По-характерни са израстъците върху дръж-ките на кантаросите и релефните пъпки върху тялото на съдове-те. Селищата са имали каменна архитектура. За сигурни контакти с микенската цивилизация, особено от етапа LHІІІВ, говорят отк-ритите микенски керамични импорти, някои от които са с качест-во, което предполага производство в Пелопонес. В Каменска Чука има няколко фрагмента матово-рисувана керамика. Някои метални украшения (лабриси) показват контакти с населението от района на Р. Македония, но за разлика от некрополите на Уланци, тук в гробните комплекси няма керамика на колело в LHIIIC стил или матово-рисувана. Чрез анализ на гробния инвентар може да се при-еме, че е населението е имало близки контактите с Тасос, вероятно с Фая Петра, както и с културата от средните и долните течения на Струма и Места.

Трупоизгаряне. Централни Балкани (култура Брница). Некрополи и отделни

гробни находки с кремация се срещат на териториите на Косово,

30

Рашка, Южна Морава и среден и горен Вардар. Погребалният ри-туал е изгаряне на останките на клада, в повечето случаи измивани и полагани в урни. Често урните са покрити с похлупак: купа или каменна плоча. В повечето случаи гробен инвентар не е открит. Дребният инвентар – украшения и други, със следи от горене, е по-лаган в урната, заедно с костите. При някои гробове има изградена конструкция от речни камъни и/или плочи около една или няколко урни, но доста случаи такава не е изработвана. В някои случаи гро-бовете са разпределени в малки или големи групи. Понякога те са ограждани с каменен пръстен. В некрополите и в гробовете се сре-щат в различни комбинации гробен инвентар, гробно съоръжение и начин на полагане на костите в урната. Редица елементи показ-ват регионални специфики – украшения, специфична украса. Тези вариации, отразени в анализа на гробните комплекси показват, че културата е имала както общи, така и регионални белези, по кои-то е дефинирана. Почти цялата керамика е неукрасена. При някои съдове и урни в най-широката част са поставени релефни пъпки. В почти всички гробове се открива един стандартен тип урна. Харак-терни съдове са кантароси, повечето без украса. Купа, копираща сти-ла на късномикенският скифос също се среща в гробните комплекси. Характерен белег за един по-късен са коничните израстъци върху най-високата част на дръжките. Металът е рядко срещан в гробните комплекси, открити са няколко игли Rollenkopfnadel и украси за коса Noppenring. Специфични само за Централните Балкани са украше-нията от тънка бронзова ламарина с форма на стреличка и иглите с конична глава и топче върху тялото. Няма известни селища. Об-редът е сходен с този на по-ранните култури Парачин и Гъмзиград – обграждане на урните с камъни, похлупване с купа или плоча, ня-кои украшения също има паралели при тези култури. Керамиката има прилики със стила Зимнич-Пловдив и с находките от останалите обекти от Балканите източно от линията Вардар-Морава.

* * *Анализът на данните позволява да се прецизират, в някои слу-

чаи и коригират съществуващите мнения за териториалния обх-ват на културите. Според погребалните практики (трупоизгаряне в плоски некрополи) култура Брница обхваща долината на Южна Морава, на запад до Западно Косово, на север – до Западна Морава,

31

на юг до средното течение на Вардар. Част от гробните комплекси попадат в долината на Нишава. Последното ни дава възможност, с голяма доза увереност, да предположим, че териториите на днешна Централна Западна България попадат в ареала на култура Брница, напр. проученото в началото на миналия век съоръжение с кръгла форма от района на Кадин Мост, Кюстендилско.

В Западно Косово и Рашка култура Брница географски заема ареала на некрополите с трупополагане. В южна посока засега не са регистрирани биритуални некрополи, макар че култура Брница и култура Уланци споделят обща територия в долината на Среден Вардар, от където са проучени единични гробните комплекси с тру-поизгаряне. Анализираните гробни комплекси на културата позво-лява да се прецизира мястото на културата в рамките на Бронзовата епоха на Балканите, – в периода BrD-HaA1 (13-11 в.пр.Хр) по цен-тралноевропейската хронология или LHIIIB-LHIIIC по Егейската хронология на бронзовата епоха.

В района на Западно Косово и Рашка се наблюдава голямо раз-нообразие на погребалните практики. Тук географски се застъпват некрополите с трупоизгаряне на култура Брница и тези с трупопо-лагане на културата от Западната част на Косово и Рашка (Рогово, Латинско Гроблье, Граштица, Улпиана, Игларево II), като се сре-щат и некрополи само с трупополагане (Игларево I, Прчево). Оби-чаят в района е бил трупополагане в плоски некрополи (Игларево, Граптица, Улпиана), но съществуват и единични надгробни могили – Грачанско Полье, Латинско Гроблье, Рогово, Прчево, които не оформят могилни некрополи. Натрупването на могилен насип не е характерно за ареала на култура Брница.

Ареалът на разпространение на култура Уланци се покрива с разпространението на гробовете с трупополагане в цисти. На изток – Малашевска планина, на запад – Охридско и Преспанско езера, на север – среден Вардар и на юг – долното течение на Вардар. В Среден Вардар, до Прилеп, се срещат и гробни комплекси с крема-ция, до некрополите Прилеп, Водоврати, Уланци, без да са регис-трирани биритуални некрополи. Най-северния некропол с трупо-полагане – Долно Солнье, е до Скопие, в територията на култура Брница. Анализираните гробни комплекси на културата се отнасят към втората половина на Късната бронзова епоха. Те са синхронни на Кастанас 15-13 хоризонти, или LHIIIB-LHIIIC по Егейската хро-

32

нология на Бронзовата епоха, като не е възможно съществуването им заедно с 12 хоризонт в Кастанас.

Ареалът на култура Копривлен не може да бъде дефиниран въз основа само на погребалните практики. Анализът на останалите еле-менти на културата показва разпространението й по Средна Струма и Места, с ясно изразени контакти на запад, по средното течение на Вардар, и на юг, по долните течения на Струма и Места.

Разгледани са културните връзки през Късната бронзова епоха в Централните Балкани в светлината на погребалните практики. Трупоизгарянето и трупополагането в могилен насип са нови явле-ния. Появата на могилния насип в Централните Балкани през КБЕ е традиция, заета от Западна Сърбия и Динария, където могили-те се появяват през BrA1/2. Кремирането е практика, известна на запад, север и североизток от изследвания регион още от Ранната бронзова епоха – културите Баден, Вучедол, Коцофени. Ако при-емем, че според наличните данни в етапа РБЕ-3 и СБЕ на запад и север преобладава трупополагането (култура Марош и др.), то единственият регион, в който през Средната бронзова епоха (по Д. Гарашанин) е разпространено трупоизгарянето, е североизточният. Този обред е характерен за Вербичоара, но преди всичко заПара-чин и Гъмзиград, чиито ранни фази попадат в рамките на сръбската СБЕ. Разбира се, не бива да се изпуска от внимание и фактът, че засега разполагаме с данни само от втората половина на КБЕ, което е основание да се свърже появата на обреда трупоизгаряне с района на Urnenfelderkultur. Имайки предвид факта, че керамиката от гроб-ните комплекси в Централните Балкани намира паралели в южна посока, в района на Вардар, Струма и Места, както и в стила Зимни-чя-Пловдив, сме склонни да дадем приоритет на първата хипотеза.

За южните региони на култури Уланци и Копривлен (трупола-гане в плоски некрополи) към настоящия етап на изследване за не-посредствено предхождащите ги периоди от средата на СБЕ и пър-вата половина на КБЕ няма данни, каквато е ситуацията и в други съседни райони. Въз основа на промяната на климата в глобален мащаб, за това време някои автори предполагат че в района е нали-це невъзможна за обитаване екологична среда.

Разгледани са отделните елементи на погребалните практики, както и гробните конструкции като цяло. Те допълват представи-те за културните връзки и взаимоотношение, както в рамките на

33

Централните Балкани, така и в надрегионален план. Разгледани са погребалните практики от района на Западно Косово и Рашка; бронзовите находки от Игларево; разгледани са културите Брница, Парачин, Гъмзиград, които са дефинирани основно чрез данните от погребалния обред; разгледани са приликите между културите Парачин и Брница, както и гробът от Парачин, поставен в HaA2; разгледани са урните от некрополите на култура Брница, които се срещат в един голям ареал източно от Централните Балкани, сти-гащ до Троя VIIb1. За този район от ЮИ Европа е приет термина „трансбалкански къснобронзов хоризонт“; разгледани са гробове с трупополагане в каменни конструкции и тяхната ориентация и поза на скелета, техните традициите и иновации, които продължа-ват в следващия период; разгледана е употребата на каменните съ-оръжения, познати от големите гробни ограждания за многократно използване от Фая Петра и от некрополите на о-в Тасос; предпо-ложено е, че началото на използването на каменни конструкции, наличието на гробен инвентар от масивни бронзови предмети и оръжие (част от което с микенски варианти) може да се синхрони-зира с Егейския LHIIIB, когато Микенското влияние нараства в це-лия европейски югоизток; разгледано е трупополагането в цисти и южните райони в които се среща; разгледано е погребването на деца в рамките на селището в района на ЮИ Европа; разгледана е разпространението и хронологията на Ммакедонската матово-рису-вана керамика в Северноегейския район; разгледани са и находките на кантароси и купи с високи дръжки и техните райони на разп-ространение в Източните Балкани и Егея; разгледани са кантароси със специфичните израстъци на дръжките, характерни за края на Късна бронзова епоха в ЮЗ България и Р. Македония до устието на Вардар; разгледани са контактите на населението оставило нек-ропола в Сандански, отразени с отделните гробни дарове в надре-гионален контекст; разгледан е погребалният обред през Късната бронзова епоха в Родопите, като там са налице най-близки пара-лели със Сандански; разгледани са находките на мечове, вероятно идващи от разрушени гробове, тяхното датиране и поставянето им в надрегионален контекст.

В заключение е отбелязано, че културите от южните райони, според данните от погребалните практики, показват ясно изразени връзки и контакти с населението от териториите на днешна Северна

34

Гърция, с посредничеството на което вероятно са се осъществява-ли и по-далечните връзки с развитите Микенски центрове. Липсата на достатъчно информация затруднява изследването на връзките между Централните Балкани и Западната част на Горнотракийс-ката низина. Некрополът от Сандански показва и друга посока на връзки – източна, с паралели в Западните Родопи. Погребалните практики на култура Брница показват преимущество на контактите в северна и северозападна посока. В края на изследвания период, териториите на Централните Балкани и района източно от линията Вардар-Морава попадат в ареала на т.нар. комплекс Зимничя-Плов-див, едно надрегионално унифициране на формите.

Погребалните практики през Късната бронзова епоха в Цент-ралните Балкани и проблемът за прехода към Желязната епоха. Разгледан е проблемът за началото на желязната епоха в Централ-ните Балкани. Той е пряко свързан с анализа на обектите, и в част-ност на некрополите от този район още от началото на проучването им от средата на миналия век. В района на Западно Косово и Рашка са налице редица КБЕ некрополи, в които са открити гробове с тру-пополагане под могилен насип от РЖЕ – Латинско Гроблье, Рогово, Прчево, Грачанско Полье, Делимедже. Топографската приемстве-ност е налице, но е налице и времеви хиатус между най-късните гро-бове от КБЕ и тези от желязната епоха, от 500-600 г. до 200-300 г.

Селищната структура на култура Брница е непозната в Цент-ралните Балкани. От друга страна, селища от началото на Ранната желязна епоха са известни в района на Морава, но липсват гробни комплекси. Селища и плоски некрополи с трупополагане са извес-тни от Р. Македония и СЗ България през КБЕ, но нито един обект – селище или некропол, не продължава своя живот през Ранната желязна епоха. РЖЕ е един от най-добре проучените епохи в Р. Македония, но липсват достатъчно данни за селищната структура. Само в селището Вардарски Рид са регистрирани РЖЕ етапи, които не споделят едно място с тези от Късната бронзова епоха. От ранна-та фаза на РЖЕ в Р. Македония (11-10 в.пр.Хр.) проучените обекти са малко, за разлика от по-късните етапи. Почти всички свидетелс-тва за периода произлизат от цистови гробове, в плоски и най-вече в могилни некрополи от района на Пелагония, където вече са по-лагани в изпънато по гръб положение, за разлика от предходните периоди. РЖЕ в селищните могили от Долен Вардар е разгледана

35

от авторите по два начина: за Кастанас е предположена коренна промяна на културата, заедно с промяна в архитектурата и стопан-ството, докато проучвателите на Асирос Тумба приемат, че един ке-рамичен стил сменя друг, без да е налице прекъсване на културата, както и в Тасос.

Въз основа на данните от погребалните практики в Централните Балкани, сравнени със Среден Дунав (Белегиш) и Долен Вардар (Кастанас, Асирос), може да се приеме, че населението изживява криза през периода HaA2-началото на Протогеометричния пери-од, отразена в некрополите. Обичаят на кремация в урни от КБЕ в следващите етапи се стеснява в централните територии – по Велика Морава (пост-Парачин) и в централно Косово – около Прищина. В долината на Южна Морава през Желязната епоха се среща трупо-полагане, а в Рашка и Западно Косово – трупополагане в могилни некрополи. В Р. Македония обредът също се променя, сега е тру-пополагане по гръб, а могилните некрополи водят началото си от този период. Налице е и коренна промяна на основните форми на поминъка, отразено върху селищните структури, които сега са раз-личен тип и на различно място. Въпреки това, редица материални свидетелства и основните форми керамика, които отразяват упот-ребата им в домакинствата (в ежедневието и при празненства), про-дължават своя живот. Промяна се наблюдава при украсата. Чрез данните от светилищата по високи скални върхове, със стратиграф-ски документирани пластове от края на Късната бронзова епоха и началото на желязната епоха от България, отразяващи сферата на култа, както и някои некрополи от Родопите, може да се предполо-жи, че населението остава същото. От гледна точка на погребалните практики трудно може да се постави и разреши въпросът за конти-нуитета между двете епохи, тъй като през НаА2/3 (11-10 в.пр.Хр.) няма достатъчно находки от района на Централните Балкани.

ЗАКЛЮЧЕНИЕВ заключението са обобщени данните от анализа на погребални-

те комплекси от Късната бронзова епоха в Централните Балкани. Той позволява да се разграничат два основни начина на погребва-не на мъртвия: Трупополагане и Трупоизгаряне. Оформят се три три групи некрополи: 1. С трупополагане; 2. С трупоизгаряне; 3.

36

Смесени (Биритуални), като в рамките на биритуалните некропо-ли могат да се обособят некрополи с преобладаващо трупополага-не и с преобладаващо трупоизгаряне.

Резултатите от интерполирането на гробните комплекси с раз-личните признаци позволяват да се обособят няколко групи гробо-ве с трупополагане, и една група при трупоизгарянето. 1. В района на Нови Пазар (Рашка), Северно и Западно Косово, се обособява археологическа култура, чиито най-близки паралели на находките са в района на Гласинац. Ритуалът е погребване в плоски некропо-ли, но не бива да се изключва възможността част от гробовете да са в надгробни могили. Не са познати селища от тази култура. 2. Кул-тура Уланци. Погребалните й практики са строго стандартизирани – трупополагане в поза хокер, в цисти, с константна ориентация, в големи плоски некрополи. Селищата и некрополите са близо един до друг. От селището Вардарски Рид имаме данни за жилищата и за вътрешното им устройство, както и за два интрамурални гроба. Богатите гробове с метални находки показват имуществено разсло-ение. Най-характерни са находките на матово-рисуваната керами-ка. Погребалния ритуал показват най-близки сходства със Запад-ната част на Северна Гърция. 3. В югоизточния район на култура Копривлен погребалният ритуал е трупополагане в ями с каменни конструкции, с гробен инвентар предимно керамика, изработвана в стила на местната монохромна керамика. По-характерни украси са израстъци върху дръжките и релефни пъпки върху тялото на съ-довете. Селищата са имали каменна архитектура (Копривлен, Ка-менска Чука). Някои от детските гробове демонстрират богатство, което не е свързано с придобит статус, а с техния произход – веро-ятно, както и в Уланци, показва имуществено разслоение. За кон-такти с микенската цивилизация има данни от Копривлен, както и от имитациите на Микенското керамично производство от Сандан-ски. Този район се обособява през Късната бронзова епоха от ра-йона на Уланци благодарение анализа на погребалните практики. Най-близки са контактите с района на Западните Родопи, Тасос и с културата от долните течения на Струма и Места. 4. Некрополите с трупоизгаряне на култура Брница се срещат на териториите на Косово, Рашка (Санджак), Южна Морава и горен Вардар. Погребал-ният ритуал е изгаряне на останките и полагането им в урни, често покрити с похлупак. Гробният инвентар е рядко срещан, често ук-

37

рашенията и други са полагани в урната. При някои гробове има изградена конструкция от речни камъни и/или плочи около урната. Няма данни за селищни структури. Налице са сходства с Парачин и Гъмзиград. Керамиката има прилики със стила Зимнич-Пловдив.

Въз основа на анализа на гробните комплекси от Доня Брница IV могат да се изведат няколко заключения, представени подробно в глава 4. Развитието на гробните конструкции не следва градация-та от простото към сложното, от най-ранните гробове без конструк-ции, към най-късните с усложнени такива, като по-ранните гробове имат индивидуални и колективни каменни конструкции, изграде-ни от речни камъни. При по-късните те се заменят с индивидуални каменни конструкции от каменни плочи или са без каменни конс-трукции.

В некрополите с трупополагане се разграничават два хронологи-чески етапа: ранен, в който се е практикувало предимно полагане в яма, в поза хокер (BrB2/C), и по-късен - с изпънато по гръб тяло, положено в яма с каменна конструкция или циста (BrD-НаА1). Чрез анализ на всички датиращи белези, открити в гробен контекст, привличането на паралели от Сандански и от обектите от Долен Вардар, е възможно гробовете с трупоизгаряне да се датират в Цен-тралноевропейския BrD-HaA1 или в Егейския LHIIIB-C. Прегле-дът на комплексите, в които се среща канелирана керамика, както и отношението й с некрополите показва, че този керамичен стил трябва да се постави в периода HaA2, и няма връзка с гробовете с кремация от Централните Балкани от КБЕ.

Анализът на данните позволява да се направи прецизиране, в някои случаи и коригиране на съществуващите мнения за терито-риалния обхват на разглежданите култури. Данните от съседните региони позволяват да се очертаят сферите на взаимни контакти в европейския Югоизток, както и предшествениците им. Това в го-ляма степен е свързано с погребалния обред и с географския ареал на дадената култура. За култура Брница районът на север до Дунав е носител на традицията на погребване в урни в плоски некропо-ли, като вероятно съществува пряка връзка между по-ранните фази на културите Гъмзиград и Парачин и началото на култура Брница. Културата от района на Западно Косово и Рашка има най-близки контакти с района на комплекса Гласинац. В по-късния етап са на-лице, освен с Гласинац (гривни тип Jухор), и контакти с южните ра-

38

йони (микенски меч, кехлибар, кантароси, скифоси, трупополагане в каменни конструкции). При Уланци и Копривлен са най-добре документирани контактите с южните райони.

Проблемите за етноопределянето на древното население на Балканите и този за инвазиите и миграциите от края на Бронзова-та епоха в Източното Средиземноморие са пряко свързани. С доза условност може да се приеме изказаното в литературата предполо-жение, че носителите на култура Брница вероятно са свързани с предшествениците на Дарданите, тези от Западно Косово и Раш-ка – с предшествениците на Илирите, тези на култура Уланци – с предшествениците на Пеоните, а носителите на култура Копривлен – с Траките. Миграционните вълни от края на КБЕ са поставяни в контекста на описаните в изворите Големи движения на Морските народите, довели до изчезването на Хетската държава и до разру-шението на редица главни центрове в цялото Източно Средизем-номорие. Относно отправната географска точка на тези явления в археологията е прието да се разглеждат симптоматични находки. В Пелопонес един тип керамика с ниско качество, произвеждана на място, се приема за индикатор за чужд етнос, тъй като не би мог-ла да е предмет на търговия. Тук се среща преди всичко в LHIIIC контекст, и по-малко в късен LHIIIB. Въпреки, че има вероятност тази керамика да има различни източници, то е сигурно, че тя има добри паралели в района на Централните Балкани от края на Къс-ната Бронзова епоха, както предполагат някои автори. Трудно е за-сега да се потвърди инвазия на носителите на култура Брница към Егея, но не може и да се изключи тази възможност. В тази връзка една новопоявила се форма в Троя VIIb1 (С84), може да се свърже с най-типичната форма урна от култура Брница. Подобни урни са открити и в един некропол с трупоизгаряне в Централна Анато-лия, до Богазкьой. Не са ни известни материалите от други обекти в Анатолия, както и находките, които биха се поставили между Ана-толийските и Балканските, което не позволява да развием докрай хипотезата за движенията и нашествията на народите в периода LHIIC в Източното Средиземноморие.

39

СПРАВКА ЗА ПРИНОСИТЕ

• Събрани са и са анализирани, въз основа на най-новите методи-чески разработки по въпроса, 158 гробни комплекси от КБЕ в Централните Балкани.

• Анализът на гробните комплекси позволи да бъдат обособени ня-колко групи гробове с трупополагане, и една група с трупоизгаря-не. Картирането им показва няколко региона на разпространение: цялата площ на Централните Балкани, без най-южните и югоза-падни райони е трупоизгаряне (култура Брница); Западно Косово и Рашка е трупополагане и трупоизгаряне (от култура Брница); южна Македония е трупополагане (култура Уланци); югозападна България е трупополагане (култура Копривлен).

• Вариантите на изграждането на гробните конструкции в гробове-те от некропола Доня Брница позволяват убедително да се обос-нове наличието на два етапа в изграждането им, отразяващи два хронологически етапа в развитието на гробовете с трупоизгаряне на култура Брница.

• На база анализа на погребалните практики е предложено разши-рение на ареала на култура Брница в източна посока, вероятно до Софийското поле, Пернишко и Кюстендилско.

• Въз основа на новите данни от некропола в Сандански и от обек-тите в Северна Гърция е предложена ново датиране на керамич-ните комплекси от КБЕ от Централните Балкани. Те хвърлят нова светлина върху проблемите на датирането на канелираната керамика и върху въпросите, свързани с края на Късната бронзо-ва епоха в изследвания район.

• Въз основа на тези данни са представени убедителни косвени доказателства за датирането на гробните комплекси на култура Брница, чиято хронологическа позиция до момента е дискусион-на. Новата датировка се базира както на анализа на погребалния обред, така и на керамичните стилове от изследвания район.

• Къснобронзовите култури, в частност погребалните им практики, са разгледани в надрегионален контекст, като е потърсено място-то им сред синхронните явления от Балканите и от периферни-те области на Микенския свят. Некрополите на култура Брница имат Дунавски корени. Керамиката им е характерна за Източни-те Балкани, и най-вече за стила Зимничя-Пловдив. Некрополите

40

с трупополагане от Западно Косово и Рашка (Сърбия) имат ко-рени в Западните Балкани, но в края на Късната бронзова епо-ха се проследяват и контакти с късно-Микенския свят. В района на Южна Македония (култура Уланци) и ЮЗ България (култура Копривлен) културите показват засилени връзки с периферните райони, разпространени между Микенските и Балканските зони – Микенизираните или Балканизираните провинции. Погребал-ните им обичаи, както и материалните свидетелства, в по-голяма (Уланци) или в по-малка (Копривлен) степен демонстрират връз-ки с центровете на Микенския свят.

• Култура Брница е разгледана съобразно някои нови данни и те-оретични разработки относно миграциите на народи, обхванали не само района на Егея, но и цялото Източно Средиземноморие, от което следва, че тези постулати не са безпочвени.

СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ ПО ТЕМАТА

• Вариабилност на погребалните практики в некропола Доня Брница. Минало, кн. 3, 2007, (под печат).

• Относно хронологията на некрополите на култура Брница в Цент-ралните Балкани. –In: M. Stefanovich, Ch. Angelova (eds.). PRAE. In Honorem Henrieta Todorova, Sofia 2007, 249-258.

в съавторство• S. Alexandrov, V. Petkov, G. Ivanov. The Late Bronze Age Necropolis

in the Тown of Sandanski, Southwest Bulgaria. –In: H. Todorova et al. (eds.). The Struma/Strymon River Valley in Prehistory (In the Steps of James Harvey Gaul 2). Sofia 2007, 375-389.