ХОМЕОХЕЛП

КУРС ПО КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ ЗА МАЙКИ

СЕМИНАР 1

ИСТОРИЯ НА ХОМЕОПАТИЯТА

Теорията и принципите на Хомеопатията произлизат от медицински традиции, установени преди хиляди години в древните Гърция и Рим.

През V век пр. Хр. гръцкият лекар Хипократ (460-377) ясно доказал идеята, че болестта е по-скоро резултат от влияние на естествени сили, отколкото на божествена намеса и че трябва да се подпомагат самооздравителните сили на пациента. ‘Всяка болест има своя собствена натура и произтича от външни причини – студ, слънце, пременящи се ветрове’. Той бил против излишните намеси, казвайки ‘нашите натури са лекарите на нашите болести’. Медицинските теории по онова време се базирали на Закона за противоположното, според който болестта бивала третирана чрез назначаване на субстанция, която предизвиква обратни или противоположни симптоми. Диария, например, се третирала със субстанция, която предизвиква запек – алуминиев хидроксид. Обратно на това, Хипократ разработил приложението на Закона за Подобното, който се базира на принципа, че ‘подобно се лекува с подобно’. Според тази теория, субстанции, способни да предизвикват болестни симптоми у здрави хора, трябва да бъдат използвани за лечение на подобните им симптоми у болни хора. Например, Veratrum album (бял кукуряк или чемерика), който е ефективен срещу холера, причинява бурна диария, която води до тежко обезводняване, ако се приеме в голяма доза – това са симптомите на болестта холера. Хипократ било особено настоятелен по отношение на високите етични стандарти на лечителите, точността на наблюдението и яснотата на водените записи за сметка на теорията и симптоматологията. Наблюденията на Хипократ за лекуване чрез ‘подобно’ не били последвани от медицинската професия и през следващите повече от 1000 години потънали в забвение – но не и от обикновените хора, които през цялата световна история продължили да прилагат успешно този принцип в народната медицина. Между I и V век сл. Хр. римляните развили още медицината. Те въвели използването на още билки, подобрили обществената хигиена и изследвали структурата и функционирането на човешкото тяло. Наличните медицински познания били систематизирани и обяснени рационално от Гален (130-200) – римски лекар, анатом и физиолог. След упадъка на Римската империя европейската медицина навлиза в дълъг период на застой. Комбинация от народно билколечение, религиозни влияния и Галеновата теория оформят базата за разбирането и лечението на болестите чак до XVI век. Нов тласък изучаването на медицината получава едва когато швейцарският лекар и алхимик Филипус Ауреолус Теофрастус Бомбастус фон Хохенхайм, станал известен като Парацелз (1493-1541) започва да развива своите теории. Парацелз съживил древногръцката теория за Доктрината на Сигнатурите, която се основава на предположението, че външният вид на едно растение – ‘знакът’ или ‘сигнатурата’ на Бог – показва естеството на неговите целебни свойства. Например, Chelidonium majus (растението змийско мляко), бил прилаган за лечение на чернодробни и жлъчни болести, защото жълтият сок на растението наподобява жлъчния сок.

1

Парацелз бил твърде неконвенционален дори за стандартите на онова време. Той бил от онези естествени философи, които се опитвали да отхвърлят, както той се изразявал, ‘логико-математическото’ теоретизиране. Той разглеждал Земята като огромна химична лаборатория и признавал ценността на химичните експерименти в медицината, както като основа за разбиране на физиологичните процеси, така и като източник на лечебни препарати. Наричат Парацелз ‘баща на химията’, задето спомогнал за промяната на алхимията от наука за търсене на еликсира в наука, подпомагаща лекуването на болестите. Парацелз изследвал задълбочено растенията, животните и минералите и акцентирал върху важността на директния практически опит и експериментирането. Той се обявявал срещу тези, които смятали, че противоположното може да лекува. Парацелз вярвал в хармонията на цялата вселена. Той се обърнал към германската народна медицина, която приемала, че ‘подобното лекува подобно’ или че отровата, която предизвиква болестта, може да стане нейно лекарство. В резултат от това бил обвинен, че подкрепя вътрешното приложение на смъртоносни отрови, но всъщност той обръщал много сериозно внимание на дозировката и отбелязал, че много малка доза може да преодолее тежка болест. освен това, прилагал само по едно лекарство в един момент. Той разглеждал натурата на всеки човек като витален дух и вярвал в естествените самооздравителни сили на човешкия организъм. Парацелз твърдял, че болестта е свързана по-скоро с външни фактори като заразена храна и вода, отколкото с мистични сили и призовавал съвременниците си да обърнат внимание на естествената способност на организма да се самолекува, отстоявайки мнението, че практикуването на медицина трябва да се основава на детайлно наблюдение и ‘дълбоко познание за природата и нейното функциониране’. Според неговите теории, всички растения и метали съдържат активни съставки, които може да бъдат предписвани при конкретни специфични заболявания. Проучването на химичните и целебните свойства на много субстанции и подкрепата, която Парацелз дал на Хипократовата концепция, че ‘подобно се лекува с подобно’, правят Парацелз фигура с ключово значение за развитието на хомеопатията. В продължение на нови 200 години, обаче, неговите наблюдения върху закона за подобието не намерили последователи

МЕДИЦИНСКАТА ПРАКТИКА ДО XIX ВЕКПериодът от XVI до XIX век е свързан с натрупване на доста медицински познания. Развитието на печатарството и публикуването на книги за билките и на други езици, различни от латинския, спомогнало билколечението да достигне до много домове и подкопало монопола на лекарите и аптекарите в лекуването на болестите. Въпреки напредъка на медицината и популяризирането на билколечението, обаче, в много западни държави здравето на хората си оставало лошо. Индустриализацията била съпътствана от масова миграция от селата към замърсените, свръхнаселени градове с много вредни условия на труд. Обществената хигиена и медицинските грижи били на ниско ниво. Жестоки медицински методи като кръвопускане, налагане на пиявици и прилагане на очистителни се практикували все по-широко от лекарите и оказвали опустошителен ефект върху здравето на хората. Обичайни средства на медицината били токсични субстанции като олово, живак и арсен и леченията често се оказвали по-вредни за пациентите от самата им болест, много пациенти умирали, а още повече страдали продължително време от дълготрайни странични ефекти – резултат от драстичните или екстремни лечения, които лекарите им прилагали.

ПРОИЗХОД И ИЗТОЧНИЦИ НА ХОМЕОПАТИЯТАТакава била културната и научна среда, в която германският лекар Самуел Кристиян Ханеман (10 април 1755 – 2 юли 1843) започнал да практикува медицина в 1780. Той практикувал в продължение на 9 години, през които прогресивно се разделял с илюзиите си за медицината, обезсърчаван от грубите методи, използвани от нея. В статии, които пишел, за да си докарва допълнителни доходи, Ханеман нападал екстремните медицински практики и настоявал за подобряване на обществената хигиена, условията на живот и храненето и хората трябва по-често да бъдат на чист

2

въздух и да правят физически упражнения. Накрая той стигнал до толкова силно разочарование, че прекратил медицинската си практика. По-късно написал, че за него било истинска агония да работи ‘винаги в мрак’, без да може да разчита на сигурни принципи в подхода към здравето и болестта. Не можех да разчитам на големи приходи от практиката си... Аз съм прекалено съвестен, за да удължавам боледуването или да изкарвам болестта по-опасна, отколкото е... За мен беше истинска агония да вървя в мрак, когато трябва да лекувам болен и да предписвам, според такава или онакава хипотеза за болестите различни субстанции, които дължат мястото си в Материя медика само на нечие спорно мнение... Скоро след женитбата си аз престанах да практикувам медицина, защото не можех повече да понасям риска да навредя на пациентите си и се залових главно с химия и с превод на книги. По онова време в Европа започнали да се разгръщат процеси на мощни социални и политически промени. Индустриалната революция и Просвещението били съпровождани от огромен технологичен и научен прогрес и нарастваща свобода на мисленето и изразяването. Този интелектуален климат дал подтик на важно развитие в областта на медицината, включително изолирането на активните съставки на много лечебни растения като това на морфина от сънотворния мак в 1803. Било 1790 година, когато превеждайки ‘Трактат за Материя Медика’ на шотландския лекар и химик Уйлям Кулен, Ханеман започнал едно изследване, което впоследствие се оказало от изключителна важност за зараждането на хомеопатията. В този трактат Кулен твърдял, че хининът, изолиран от кората на хининовото дърво е полезен за лечение на малария, защото е астрингент, т. е. има стипчив вкус и затягащ ефект. Ханеман бил доста подразнен от това обяснение, тъй като познавал субстанции с много по-силни астрингентни свойства, които нямали никакъв ефект срещу малария. Аз вземах за експеримент 2 пъти дневно по 4 драхми хининова кора. Краката ми, върховете на пръстите на ръцете ми и други места отначало ставаха съвсем студени; ставах все по-отпуснат и сънлив; после сърцето ми започна да бие учестено, а пулсът ми стана твърд и малък; появи се непоносима тревожност, треперене, пълна прострация; после пулсации в главата, зачервяване на бузите – накратко, получих всички онези симптоми, които обикновено характеризират периодичната треска (малария), един след друг, но без специфичните студени тръпки. Тези пристъпи всеки продължаваха по 2-3 часа и се възобновяваха само след следващ прием, не и ако прескоча приема. Аз прекратих приема на кората и си останах напълно здрав. С други думи, Ханеман забелязал, че хининовата кора (China, Cinchona) предизвиква у здрав човек симптомите на малария – точно болестта, за която се знаело, че тази кора лекува. Това откритие се оказало от огромна важност за развитието на хомеопатичната теория и практика. Ханеман тестирал хинина и върху други хора, отбелязвайки с огромни подробности техните реакции. Този процес по-късно бил наречен ‘доказване’. На тези изпитатели не се разрешавало да консумират силни храни и напитки като подправки, алкохол и кафе, които можели да изопачат резултатите. Ханеман продължил с доказване на други субстанции, използвани като медикаменти, например, арсен и беладона (лудо биле) и използвал получените резултати за изграждане на ‘картината от симптоми’ на всяко лекарство. След като провеждал доказвания в продължение на 6 години, Ханеман започнал проучвания върху болните хора. Преди да предпише лекарство, той провеждал подробен физикален преглед на болния и записвал всичките му симптоми. Разпитвал за начина му на живот, за цялостното му здравословно състояние и за други фактори, които влошавали или подобрявали състоянието или симптомите на болния. Следвайки принципа ‘Подобно се лекува с Подобно’, след прегледа Ханеман свързвал колкото е възможно по-тясно симптомите на индивида с картините на лекарствата, които имал от доказванията и предписвал това, което е най-подобно на болестта.

РАЗВИТИЕ И НАЛАГАНЕ НА ХОМЕОПАТИЯТА

УПАДЪК И ВЪЗКРЕСЯВАНЕ

3

ПОДОБНОТО СЕ ЛЕКУВА С ПОДОБНО: ОТКРИТ Е ПЪРВИЯ ЗАКОН НА ХОМЕОПАТИЯТАСпоред стандартното становище на медицината, ако организмът произведе някакъв симптом, му се противопоставя съответна субстанция, която има противоположен ефект. Например, запек трябва да бъде третиран със слабителни – субстанции, които предизвикват диария. Опитът на Ханеман с China показал, че може да прилага и различен принцип на лечение. Ханеман бил добре запознат с писанията на Хипократ за лекуване с ‘подобни’ и бил много развълнуван, че може да направи експерименти, които да потвърдят този принцип. Той го нарекъл Similia similibus curentur или Подобното се лекува с подобно и този принцип станал първият закон на лечебната система, наречена от него Хомеопатия – от гръцките думи homoios – подобен и pathos – страдание или болест – за да се отличава от ортодоксалната медицина, която той нарекъл алопатия, което означава противоположно страдание. Ако не греша, практическата медицина е изнамерила три начина на прилагане на лекарства за повлияване на страдания в човешкия организъм. Първият метод е отстраняването или унищожаването на причинителите на болестта – това е превантивното лечение. Вторият и най-често срещан метод е contraria contraris – това е лечение с противоположно, например, палиативното лечение на запек със слабителни. Третият – similia similibus – това означава, че за да излекуваме болния, трябва да потърсим лекарство, което може да предизвика подобни симптоми у здрав организъм. След като подновил лекарската си практика Ханеман вече предписвал по съвсем различен начин. Той използвал информацията, натрупана при доказванията и търсел за пациентите си симилимума (similimum) – лекарството, чиято картина от симптоми (оформена при доказването) се покрива в най-голяма степен с картината на болестта у пациента. Въпреки недоверието на колегите му лекари и подигравателното им отношение пациентите му се увеличавали и изумителните му резултати потвърдили теорията му. Ханеман се отличавал от конвенционалните лекари и по това, че в един момент давал само по едно лекарство, което било нечувано в онези времена, когато аптекарите правели състояния от смесването на многобройни субстанции, много от които били доста вредни. Така срещу Ханеман се настроили и фармацевтите.

МИНИМАЛНАТА ДОЗА

‘ОРГАНОН’-ЪТ И ДРУГИТЕ ТРУДОВЕ НА ХАНЕМАН

ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА ХАНЕМАНПоследователите на Ханеман били най-вече лекари, възприели Хомеопатията като правилния начин на лечение. Най-голям принос за развитието на Хомеопатията сред тях имат Константин Херинг и Джеймс Тайлър Кент.

Константин Херинг (1800-1880)Херинг учел медицина в университета в Лайпциг и неговият професор го помолил да напиша статия, дискредитираща Ханеман. За да се подготви за статията си, Херинг прочел ‘Органон’-а и бил толкова заинтригуван, че се отказал от написването на статията изобщо.

4

Херинг остава в историята на Хомеопатията с множеството доказвания, които обогатили Материя медика и с откриването на Закона за посоката на излекуването, известен още като Закон на Херинг. Херинг основал и първото училище по хомеопатия – Hahnemann Medical College в САЩ – което обучило над 3500 хомеопати.

Джеймс Тайлър Кент (1849-1916)Кент решил да стане хомеопат след като най-големите медици на Америка се провалили в лечението на болната му жена, която в края на краищата била излекувана от хомеопат. Кент въвел използването на много високите потенции до СМ и ММ. (Тогава вече били конструирани машини за сукусиране на лекарствата, което значително облекчило производството на високи разреждания.) Най-големият принос на Кент са ‘Лекциите му по философия на Хомеопатията’, ‘Материя медика’ и най-вече Реперториумът, който е много по-систематичен, лесен за ползване и следователно по-достъпен от тези, писани преди него. Кент въвел и картини на лекарствата, станали известни като ‘конституционални типове’.

5

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И КОНЦЕПЦИИ

КАКВА СПОРЕД ВАС Е ЗАДАЧАТА НА ЛЕЧИТЕЛЯ/ЛЕКАРЯ?

Най-високият идеал на лечението е да възстанови здравето бързо, меко, трайно; да отстрани и унищожи болестта в нейната цялост по най-краткия, най-сигурен, най-малко вреден начин, съгласно ясно разбираеми принципи.

Това е начинът, по който в своя Органон Ханеман дефинира целите на новата медицина. Трудно е да се измисли дефиниция, която да изразява по-точно и изчерпателно нуждите и на лечителя, и на пациента. Основните принципи на Хомеопатията са описани и обяснени в Органон на лечебното изкуство. Като медицинска система Хомеопатията се практикува в рамките на тези принципи и това е от определящо значение за успешното предписание.

Симилимумът или Законът за ПодобиетоОсновният закон в Хомеопатията е Similia Similibus Curentur – Подобно се лекува с Подобно. Той гласи: Субстанция, която е неразреден вид предизвиква определен набор от симптоми у здрав човек, може в разреден вид да ги лекува у болен човек. Под симптом хомеопатът разбира тези промени, които се чувстват от пациента (субективни) или могат да бъдат наблюдавани (обективни), които се асоциират с определено заболяване или състояние на неразположение и които са външно изражение на това състояние.

ДоказванеДоказване е терминът, с който се нарича методът на тестиране на субстанциите с цел да се разбере тяхната картина от симптоми. След първото доказване – на China, направено от Ханеман – са извършени още хиляди доказвания, резултатите от които са събрани в огромни Материи медики. Съвременният стандарт за извършване на доказване е разделяне на изпитателите на две групи (съгласно изискванията за провеждане на двойно слепи тестове) като на едната група се дава неизвестна за тях субстанция, а на втората – плацебо. Нито изпитателите, нито координаторът на доказването знаят кой какво приема. Субстанциите се приемат в разредена форма (най-често 30С) или ако не са токсични – в неразреден вид (т. нар. майчини тинктури). След приключване на доказването и след като изпитателите, изявили симптоми, се върнат към нормалното си състояние на здраве, резултатите се събират и описват. Всички симптоми – физически, емоционални и психически – се отбелязват стриктно и в най-големи подробности, след това се класифицират и се извличат общите теми на лекарството. Освен симптомите от нарочните доказвания, в картините на лекарствата се включват и още два типа симптоми: Симптоми от случайни доказвания. Те са богат източник на ценна информация, който в противен случай бихме загубили. Субстанции като лудо биле, змийски отрови, бучиниш и др. са много ценни източници на хомеопатични лекарства, тъй като са в състояние да предизвикат крайно сериозни състояния и следователно, да ги лекуват. Излекувани симптоми. След успешно предписание симптомите, които са били излекувани, но не са се появявали нито в нарочно, нито в случайно доказване, се отбелязват. Ако лекарството системно лекува тези симптоми в множество случаи, те се включват в картината му.

Материя МедикаМатерия Медика включва картините от симптоми на всяко лекарство. Материя медика е термин, който се употребява в три значения. 1. Симптоми на едно лекарство (ММ на Lycopodium). 2. Съвкупност от картините на всички лекарства

6

(като сборно понятие – Хомеопатична ММ). 3. Книга с картини на лекарства, написана от даден автор (ММ на Кент, на Херинг, на Вермюлен). Професионалният хомеопат работи с няколко Материи Медики, съставени от различни хомеопати, всяка от които отразява личния им опит. Основната информация в тях е приблизително една и съща, но всеки автор представя и интерпретира материала по свой уникален начин.

РеперториумРеперториум е индекс на симптомите от Материя Медика, подредени по азбучен ред за по-лесно откриване и за да може да се посочат кръстосано връзки. Към всеки симптом са посочени лекарствата, в чиито картини този симптом присъства. Добрият реперториум е изключително необходим, тъй като вече е невъзможно да бъдат запомнени всички симптоми от ММ.Необходимостта от реперториум се е появила, когато лекарствата са станали толкова много, че не е било възможно да се запаметят всичките им симптоми. Когато хомеопатът снеме един случай, той избира най-важните симптоми в него и ги търси в реперториума. Така може да се види кое е лекарството или лекарствата, които покриват в най-голяма степен избраните симптоми. Този процес се нарича реперторизация. След това техните картини се прочитат подробно в ММ, за да се избере най-подходящото за пациента.

Хомеопатичен софтуер

Принцип на Единственото лекарство Хомеопатът дава на един пациент в един момент само ЕДНО лекарство. Основната причина за това е, че в един пациент може да съществува само една болестна картина, независимо колко симптома и синдрома включва тя. Следователно, само едно е и лекарството, което може да бъде максимално подобно на цялостната картина. Втората причина е, че лекарствата се доказват по отделно; ние знаем картините на много лекарства, но не и картините, които биха предизвикали, ако се дават по повече от едно. Ето защо няма как да знаем дадената болестна картина от кои 2, 3 и пр. лекарства би могло да бъде предизвикана, следователно, лекувана. Третата причина (произтичаща от първите две) е, че когато се даде на пациент повече от едно лекарство е невъзможно да се интерпретира на кое от тях и по какъв начин се дължат последващите промени в състоянието му. Даването на повече от едно лекарство едновременно показва леност и липса на разбиране на основните принципи на Хомеопатията и почти винаги има потискащ ефект.

Принцип на Минималната доза

Потенции

Закони на ИзлекуванетоЗаконите на Излекуването са формулирани от Константин Херинг на база на наблюденията му върху промените у неговите пациенти. Той стига до следните изключително важни заключения:

1. Когато човек върви към излекуване неговите симптоми се движат от по-вътрешни органи (които са по-важни за цялостното хармонично функциониране на организма) към по-външни. С други думи, отвътре навън. Например, някой със сърдечна болест може да изпита проблеми със стомаха или червата по време на лечебния процес.

2. Когато човек върви към излекуване неговите симптоми се движат отгоре надолу, например, от главата към крайниците.

3. Симптоми, които са били потискани в миналото, обикновено се появяват наново в процеса на излекуване и обикновено го правят в ред, обратен на първоначалната им поява. Например, у пациент със сърдечна болест, който е

7

бил ‘успешно’ излекуван с медикаменти от стомашна язва преди появата на сърдечната болест, в хода на хомеопатичното лечение може се възобновят стомашните симптоми (не толкова силни, колкото първоначалното оплакване). Това се приема като знак, че стар, потиснат симптом е бил излекуван.

Човекът като едно цялоКонцепцията за лечението на човека като едно единно цяло е есенциален елемент в Хомеопатията. Основа на това убеждение е, че симптомите, болестите или болките не съществуват изолирано едни от други, а са отражение на начина, по който човекът като цяло се справя със стреса в най-общия смисъл на думата. Човекът като цяло е това, което има значение – не само физическото му тяло му, но също и менталното и емоционалното му тела. Хомеопатът се стреми да погледне отвъд ‘настоящото оплакване’, отвъд етикета на болестта, търсейки ‘съвкупността или тоталността на симптомите’ у пациента. Хомеопатът си задава въпроса ‘По какво този човек с това конкретно оплакване се отличава от другия човек със същото оплакване?’ Хомеопатът индивидуализира предписанието си така, че то да подхожда на пациента в неговата цялост. Представете си човека като един пъзел. Предписването само по един симптом е като да се опиташ да решиш каква е картината, гледайки само едно парченце от пъзела – то никога не дава достатъчно информация за това каква е картината. Когато става дума за първа помощ, предписването по един симптом е допустимо, например, при измръзване или афти. Но винаги е за предпочитане да се търси лекарство, което покрива тоталността от симптоми като се вземат предвид колкото е възможно повече парченца от пъзела. Ако успеете да намерите достатъчно парченца и тяхното правилно място, бихте могли да се ориентирате достатъчно надеждно каква е общата картина и да изберете съответстващото й лекарство.

Конституция & Възприемчивост

Жизнена сила

Остри и Хронични болестиПо дефиницията на Ханеман Острите болести са тези, които имат рязко начало, бурни симптоми и склонност да се самоограничават и завършват или с оздравяване, или със смърт. Хроничните болести имат постепенно начало, не толкова изразени симптоми, могат да се развиват само към усложняване и ако не бъдат лекувани правилно, завършват със смърт на организма. Острата болест има 3 стадия: инкубационен период, през който може да няма изявени симптоми; остра фаза, когато се появяват видими или осезаеми симптоми; конвалесцентен (оздравителен) стадий, през който състоянието се подобрява и който завършва с оздравяване. Примери за остра болест са простуда, грип, хранително отравяне и детски болести като варицела. Добре подбраните хомеопатични лекарства ускоряват оздравяването и гарантират оздравяване без усложнения. Хроничните болести засягат по-дълбоко в организма, отколкото острите. Болестта няма предвидима посока на развитие, нито е възможно да се предвиди колко време ще продължи. (Остра болест, последвана от усложнения, може да се развие в хронична, продължителна болест.) Примери за хронична болест са артрит, рак, психична болест, хипертония. Хомеопатите смятат, че нарастването на заболеваемостта от хронични болести поне отчасти се дължи на химическите стресове, на които са подложени хората, в това число на едно от първите места конвенционалните медикаменти с техните тежки потискащи ефекти.

ЗдравеЗдравето е много повече от липса на симптоми. Да бъдеш здрав означава да имаш усещане за благополучие, за равновесие, за лична свобода. Здраве е способността да се справяш стресовете.

8

Когато сме физически здрави, ние имаме сила и гъвкавост и запас от енергия, към който може да прибягваме, когато се нуждаем от нея. Да си емоционално здрав означава да можеш да разпознаваш и да изразяваш своите чувства и така да поддържаш хармонични връзки. Да си психично здрав означава да имаш способност за ясно мислене, за формулиране на идеите, за разрешаване на проблемите и за лесно вземане на решенията. Болестта ограничава личната свобода. Един счупен крак, например, ограничава физическата свобода, затруднявайки ходенето. Една депресия ограничава емоционалната свобода на човека, затруднявайки общуването му с другите хора и пр. Умствено изтощение след тежък изпит, да кажем, затруднява концентрацията и вземането на решения, следователно, ограничава психическата свобода на човека. Ако се разболеете, често е полезно да си зададете въпроса КАК и ЗАЩО тази болест ви ограничава. Според възгледите на конвенционалната медицина болестта е нещо ‘лошо’. Алтернативната медицина разглежда болестта като нещо ‘добро’, което съобщава на организма, че трябва да отдели време и пространство за преоценка на нещо, за прочистване на възприятията и разбиранията за себе си и за околния свят. Болестта предоставя информация за собствените ни слабости, за това как живеем живота си и как се справяме със стреса. Болестта ‘бие тревога’, че трябва да обърнем внимание на нашите недостатъци и слабости.

9

СНЕМАНЕ НА СЛУЧАЯ

Една от основните цели на този Курс е да се научите да снемате случая правилно, по начина, по който го правят професионалните хомеопати. Ще говорим главно за снемане на остър случай. Снемането на случай на хронично болен се изучите в професионалния курс.

Картината от симптомиАз ще използвам по-често думата оплакване, а не болест, още по-малко диагноза. Например, възпалено гърло или кашлица. Симптомите са видимите признаци на оплакването. Да речем, детето ви има като оплакване лаеща кашлица, която се влошава през нощта и се подобрява, когато детето седне. Оплакването е кашлица, а симптомът е лаеща. Влошаването през нощта и подобряването, когато детето седне са модалности. За тях – по-късно. Т. е. оплакването се изразява чрез симптомите. Картината от симптоми е подробен сбор от всичко у пациента, което не е наред. Симптомите са начинът на изразяване на болестта, начинът, по който организмът търси помощ. За да работи лекарството добре, трябва картината от симптоми да съвпада в колкото е възможно по-голяма степен с лекарствената картина – колекцията от симптоми, предизвиквани от лекарството, така, както са записани в ММ.

Снемането на случая е процесът, в хода на който предписващият си създава представа за състоянието на болния човек.

Йерархия на симптомите

Откриване на лекарството

Избор на симптомитеРеперторизацияОпределяне на лекарството – само чрез ММкартина.

10

ПРЕДПИСАНИЕ

Не бъдете прибързани в предписанието. Не се чувствайте винаги длъжни да предпишете, само защото сте завършили курс или защото ви притискат да го направите. Ако не сте достатъчно уверени, отложете предписването. Предписвайте само, ако пациентът ви е помолил за помощ. Не давайте лекарство на човек, който е на лечение при хомеопат и е взел предписано от последния лекарство през последните 3 и дори 6 месеца. Изключения: Спешни ситуации, изискващи Arnica, Aconite, Hypericum, Belladonna.

Хомеопатично лекарство е като камъче, хвърлено в езеро (пациент). Вълничките, които провокира камъчето са оздравителните промени. Целта ни е вълничките да достигнат до всяка точка на езерото. Това ще се случи, ако лекарството е хвърлено максимално близо до центъра, т. е. е максимално точно.

Избор на ПотенцияИнтервали между приемитеРазвитие и водене на случаяНачин на приемане на лекарствотоАнтидотиране

ВЪПРОСНИК ПРИ СНЕМАНЕ НА СЛУЧАЯ

Наблюдения при бебета и малки деца

11