ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 13, ГОД. 5, 2013, 1 ЮЛИЙ, ПОНЕДЕЛНИКЪ, Ц.2 ЛВ.

01 юли 2013, понеделник

Протестираме. Бунтуваме се. Крещим. Всеки ден. И в дъжд, и в адски пек. Твърди сме, постоянст-ваме в отстояването на нашето суверенно човешко право на бунт и съпротива против безобразията. И против мизерниците, които се гаврят с нас. Но даваме ли си сметка какво означава това, какъв е неговият точен екзистенциален смисъл? Ето върху това ми се ще да поразсъждавам в тази ранна утрин. Позволете ми да кажа какво мисля, как аз виждам нещата.

Бунтът е израз на съпротива срещу абсурд-ната действителност, в която сме поставени. Небун-туващият се човек е човек-роб, сиреч, нечовек. Само бунтуващите се са човечни – благодарение на прист-растеността си към свободата. те са влюбени в нея. Така и подобава. да си човек означава да си свобо-ден. Достойнството има за свой извор свободата. Недостойно е да си примиряваш, стискайки зъби. Бунтувай се – и ще се очовечиш!

Нашият бунт показва, че силно копнеем за нещо най-истинско, вдъхновено, мамещо в далечи-

ната. Сякаш почнахме – и то открито, а не тихичко! – да ненавиждаме пошлостта във всичките й форми и изяви. Искаме да живеем достойно. И не се срамуваме да заявим това; напротив, крещим го с пълен глас по площадите и улиците. Обичаме свободата. И не сме склонни да се отказваме от нея. (Следва на 2 стр.)

Управляват ни нагли, арогантни, дебе-лооки, нахални, безскрупулни и т.н., сиреч, невъзпитани, безсъвестни хора; не щем пове-че да ни управляват такива хора, искаме те да се махат от властта; защото:

"Почнат ли да ни управляват възпитани хора, почнем ли да умеем да различаваме въз-питаните от невъзпитаните, почнем ли да подк-репяме възпитаните и да отрязваме мераците за власт на невъзпитаните, едва тогава и криза-та на нашата аморална сега демокрация ще почне да си отива."

(Ангел Грънчаров)

ЩЕ СЕ СПАСИМ ЕДВА КОГАТО ПОЧНЕМ ДА ЗАЛАГАМЕ НА ИСТИНСКОТО – И КО-ГАТО ПРЕЗРЕМ СОБСТВЕНАТА СИ СКЛОННОСТ ДА СЕ ПРЕКЛАНЯМЕ ПРЕД МЕНТЕТАТА

Готови сме да се борим за свеще-ното право да бъдем човеци в истинския смисъл. Искаме да не ни пречат да се раз-виваме като личности. Щото "условията" са унизителни, те именно подтикват младите към една възможност: да бягат оттук, да се спасяват кой как може. Проклинаме угнети-телите си. Тия, дето искат да дирижират живота ни – и да ни превръщат в зомбита. И им заявяваме открито, че тая повече така няма да бъде. Няма да им позволим да си правят каквото им скимне. Щот ний сме суверенът. И така нататък. Но кое е онова, което обединява всичко изброено, онова, което е негов център? От който произлиза всичко останало. Ето какво включва този "център на живота ни".

Влечение към истинското, към истинските неща – аз така бих дръзнал да нарека този субстанциален, онтологически порив, на който сме почнали да ставаме подвластни. И на който трябва да останем верни докато сме живи. Да, истинското трябва да е онова, което ни задоволява. Само то. Не фалшивото, не ментето, не лъжливото, а само истинското. Ако стане така, че то, истинското, почне да води живота ни, едва тогава и животът ни ще стане истински, какъвто подобава за човека. А до този момент ние самите просто няма как да разполагаме с автентичен, истински, сиреч, достоен живот. Тия неща са прости. Това са азбучни истини. Които обаче сякаш бяхме забравили. И се юрнахме по фалши-вите "скъпоценни камъни". По лъскавите стъкълца. Истински важното и ценното го пренебрегнахме. И бяхме наказани за леко-мислието си. Платихме си цялата цена. Да и с лихвите свръх това. Всичко в този живот се заплаща. Няма безплатни неща – с които ни съблазняват лъжльовците. И измамници-те. Нека повече да не бъдем толкова наивни – и да вървим като стадо след фалшивите си водачи и кумири.

Политиците ни не били каквито трябвало да бъдат. Недоволстваме от тях. Значи вече сме се преситили от неистински, от менте-политиците, които като лакоми скакалци опоскаха държавата и страната ни. Крадоха като за последно. Демокрацията ни не била каквато трябва да бъде, на била истинска. Нашата млада и непрокопсала демокрация била също така едно менте. Допуснахме да стане такова, да бъде под-менена с непълноценен заместител: оли-гархично-мафиотския рай. Пълно е какви ли не ментета в живота ни. Пълно е с фалш. Стигнахме дотам, че мнозинството у нас не умее да различава истинското от лъжливо-то, истинското от ментето. Тия нещастни хора се възхищават от ментета, а тъкмо от истинското се отвращават. И го презират, и го мразят, и го ненавиждат. Мразят истинс-

кото, обичат фалшивото – е как народ, в който повечето от хората са овладени от такава онтологическа безпомошност-извратеност, може да си уреди достоен, доволен живот?! Никога не може да се случи това! Това може да стане само когато имаме мъжеството и доблестта да се обър-нем към истинското – и презрем фалшиво-то. Когато се погнусим от лъжливостите, в които сега съществуваме – и в които сме потопени до шия, рискувайки да се удавим в тях. Море от фалшивости, от лъжи, от мен-тета – това е тресавището, в което сме затънали. Там явно ни е проблемът. Мра-зим истинското, отдали сме се на лъжливо-то. Правим всичко наопаки. А така наистина не може да се живее. Да, повече така не може да се живее. Това поне разбрахме ли го?!

Навсякъде у нас триумфират неис-тинските неща, хора, "културни творения". Лъжците у нас просперират като никъде другаде в света. Измамниците си я имат Българията като свой рай. Навсякъде по света, във всяка държава, предполага се, има мафия, у нас мафията си има държава. Държавата у нас е на мафията, държавата у нас не е на нас, на гражданите, на хората, не на нас, на народа. Допуснахме да ни окрадат – те го наричат "присвояване", не кражба, имам предвид теориите и практики-те на патологичните крадци, комунистите! – та допуснахме да ни окрадат всичко: дър-жава, власт, достойнство, живот, всичко! Те ще живеят, ний ще вегетираме. В мизерия. Във вечна бедност. Във вечни унижения. Във вечна зависимост от Майката-държава, която ни лъже, че на всеки по нещичко ще даде. За всеки щяла да се погрижи. Ето, тока намалиха с пет лева; леле, каква гри-жа?! Падайте на колене, неблагодарници! А вий протестирате срещу нас, ваште оправи-тели, тъй ли? А лобут искате ли?!

Налице е страшна, бих казал даже фатална, съдбовна потребност да извър-шим кардинален завой: от лъжливото към истинското. Трябва да почнем да залагаме само на истинските неща. Нима не разбрах-ме, че с тарикатлъци повече не може да се живее?! Все с далавери се опитваме да живеем. Не става така. Има ли смисъл постоянно да гледаме как да прецакаме ближния?! А той пък нас да прецака? Е, и какво постигаме с това?! Какъв е смисълът? Ама такъв: всички сме прецакани. Нека да направим така, че тия, дето ни прецакваха толкова години – 45 години комунизъм и после още 23 години "демокрация"! – най-после сами да се окажат силно прецакани. Да ги отстраним завинаги от възможността да ни прецакват, да ни лъжат, да ни грабят. Да ги държим завинаги далеч от властта. И тях да принудим да се захванат с нещо по-истинско. Нека зачеркнем професията "из-мамник" от списъка на най-престижните професии у нас. И професията професио-нален лъжльо. Не знам дали сте забеляза-ли, но у нас масово, поголовно се лъже. Лъжат в унес всички: журналисти, адвокати,

"културтрегери", нравствените ни проповед-ници, не знам дали сте забелязали, особено силно обичат да лъжат, даже духовниците ни лъжат, учените лъжат, всичко се е юрна-ло да живее с тарикатлъци и далавери. Пълно е сред учените ни с псевдоучени, които при това да на най-важните постове – така се размножават и мултиплицират, че комай нищо истинско в тая сфера не оста-на?! Или ако е останало, то съществува в най-унизителни условия, докато ментетата триумфират и господстват. Навсякъде е така. Образование, култура, стопански живот – навсякъде истинското е унизено, а ментаджийското е на почит. Всичко е така у нас. А трябва да е наопаки. Ето затова нищо не върви у нас и няма как да провърви.

Поврат към истинското, към ис-тинските неща – оттук трябва да тръгнем в голямата промяна, която ни е нужна. Само когато почнем да залагаме на истински, а не не фалшиви неща, едва тогава ще почнем да просперираме. Да, на истинските неща единствено трябва да се залага. Този е пътят. Там е спасението. Нямаме друг из-бор. За всичко друго имаме свобода, само по този пункт нямаме. Истината е безалтер-нативна - ако искаш да живееш истински, пълноценно. Ако искаш да живееш като скот – пожалуйста, избери си тарикатлъците и лъжите! Временно може и да успяваш, ала в крайна сметка пак ти ще бъдеш истински прецакания. "Учи, мама, за да не работиш!" - това помните ли го? Лъжи, мама, за да се уредиш в живота. "Тъпчи, за да не те тъп-чат!", "Чрез нахалство – към прогрес!" – вий лично проповядвате ли тия свети български истини на децата си? Нима ще допуснете ваште собствени деца да вярват в честност-та – и да станат мухльовци?! Леле, има ли толкова безотговорни родители в тоя наш скапан живот? А защо ли ни е така скапан животът? Може би нещо най-фундаментал-но и азначално сме го объркали съвсем?!

Младите да не учат за оценка и за късчето хартия, наречено диплома, както е сега, а да учат за знания, за способности, да заживеят със съзнанието, че в образовани-ето развиват най-ценното, което имат: собс-твената личност. Ето това е истинското нещо, на което си струва да се заложи. Всичко друго е невярно. Сфанахте ли за какво апелирам? Аман от тарикатлъци, стига далавери – искаме вече само истински неща! Истински политици искаме, които разбират, че автентичната политика е слу-жене на народностния живот чрез пълното пренебрегване на всяка мисъл за собствена изгода и облага. У нас, знайно е, се мисли

3 до този момент таман наопаки: политиката била най-доходен начин за уреждане в живота. И затова всичко живо пъпли със светнал от алчност поглед към "политическо служене".

Ако имахме в тия 23 години един-двама истински политици със съзнание за мисия – разтерзахме ги! Ето, и Костов се видя пишман че е направил нещо добро за тази страна – и за този неблагодарен народ. Други пък в това време ги носихме на ръце: Царо, Боко, Воленча, кой ли не. Щот са ментета – тях много ги обич(х)ме! И, респек-тивно, мразим всичко истинско. Костов мразим, от Яне се възторгват. Щот мазно лъже. Който ни казва истината е ненавистен за "народните маси". Който пък ни призова-ва да заживеем с истината – него ли пък как ще намразим?! Как така ще се откажем от лесното и лъжливото?! Да не сме улави да заживеем с истинското – та с него се живее така трудно?! От истината боли. Мухльовци ний не щем да бъдем! А лъжите са така сладки, прелестно съблазнителни... ех, живот! Гарсон, дай още една ракия!

Това е. Комай казах всичко, което исках да споделя с вас тази сутрин. От много време ми се върти в ума тая мисъл: ще се спасим едва когато привикнем да залагаме само на истинските неща! Когато истината почнем да е предпочитаме пред лъжата, измамата, далаверата, ментето, фалшиментото. Когато намерим у себе си духовни и нравствени сили да се преро-дим, да се изскубнем от блатото, в което затъваме не от вчера. А от векове. Когато победим тоя проклет нашенски манталитет, заради който живеем като роби и слуги, а не като достойни и свободни човеци. Когато разберем, че самият живот няма как да надхитрим. Когато престанем с дребнавото хитруване. С шикалкавенето на дребно. Когато почнем да залагаме на все такива най-възвишени и светли неща: истина, добро, красота, святост. Ще се спасим едва когато почнем да залагаме на истинското – и когато презрем собствената си склонност да се прекланяме пред ментетата...

Сиреч, когато презрем собствения си и така подъл, също така и коварен мате-риалистически манталитет. Там ни е проб-лемът, а именно: че не разбираме, че не дооценяваме духовната, идеалната конс-танта на живота, от която зависи всичко. Човекът по идея е духовно същество. А не скот. Не и животно. Не слушайте чалга-светците, които ви убеждават в противното. Длъжни сме да бъдем човеци, не скотове. Длъжни сме да освободим себе си от сами-те себе си. Едва тогава ще ни потръгне. Ще почне да ни върви. Длъжни сме да устроим бунт на самите себе си срещу себе си. Длъжни сме да се погнусим от себе си. Когато тази истина е крайно време да се разбере и из наште печални български предели, едва тогава животът у нас ще почне да става същински празник...

Да, тази истина трябва да възтър-жествува един ден и у Нашенско. Аз про-дължавам да живея с вярата, че това е възможно. А вие, а вам какво се струва по този въпрос – вий какво мислите?

КАКВИ МИСЛИ СА РАЖДАЛИ, РАЖДАЛИ, РАЖДАТ И ДНЕСКА... ПРОДУКТИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИС-ТЕМА

14 тресящи корема от смях ученически бисери

Ей сега ще видите какви е бисери раждал, раждал и ще ражда ученически мозък юнашки:

“Със задните си части Крум запу-шил Върбишкия проход, а с предните си части лично дебнел в засада Никифор Ге-ний.”

“Охлювът е едновременно и мъжки и женски, но не може да се възползва от това.”

“Бай Марко бил генерален спонсор на Априлското въстание.”

“Гогол страдал от тройнственост, която се състояла в това, че с единия крак той стоял в миналото, с другия приветству-вал бъдещето, а между краката му била страшната действителност.”

“… и тогава той взел ножа и се застрелял.”

“На Онегин му тежало отвътре и отишъл при Татяна да се облекчи.”

“Лелята на лирическия герой, която била още старата майка на Ангелинка, стърчала в средата на стаята с двата си зеленясали зъби като пещера.”

“Селянинът бил заможен: имал свиня и жена.”

“Кучето си тръгна, въртейки с бла-годарност опашка. Няма много хора, които могат да го направят!”

“Обичайте Родината, майката ви.” “Червената шапчица минавала

през гората, където растели много гъби, и затова не успяла да различи вълка от баба си.”

“Първите успехи на Пиер Безухов в любовта били лоши – той веднага се оже-нил.”

“Първото околосветско пътуване било извършено от Магелан. За нещастие

той бил убит на Филипините и екипажът се завърнал без него. Въпреки всичко, покой-ният запазил добър спомен от пътешестви-ето си…”

“Tой казал на Серафим да влезе да не го духа вятъра, но Серафим казал да го духа.” 12 любими кандидат-студентски бисери

Нека си припомним 12 мисли, из-

писани със златни букви в съкровищницата на българските кандидат-студентски изпити:

“Пирамидите са се състояли от

помещение за покойника, земен ресторант и множество коридори за объркване на учени-те.”

“Карл V е роден при леля си, защо-то майка му тогава не била там.”

“Абрахам Линкълн е роден в дър-вена колиба, която построил собственоръч-но.”

“Разликата между царя и прези-дента е тази, че царят е син на баща си, а президентът не е.”

“Смъртта на цар Симеон сложила край на живота му.”

“Вероятно лирическият герой е гей, тъй като при толкова самодиви пита “… кажи ми, сестро, де е Караджата.”

“Христо Ботев налял туба бензин в огъня на революцията със своята поезия.”

“Героите на Елин Пелиновото село намирали утеха попийвайки си в кръчмата, побийвайки си жените и в други сиромашки радости.”

“Лирическият герой на Вапцаров са селяните, с увиснали мустаци и потури, в които обаче има нещо силно, здраво и же-лязно…”

“По това време е имало и жени-воеводки, които са обладавали по стотина-двеста яки мъже. Но това не било верният път за освобождението на България.”

“Ботев слязъл от Балкана с шмай-зер в ръка.”

“Хъшовете тихо пиянствали в кръчмата и чакали топчето да гръмне, за да започнат борбата.”

КОГА КРИЗАТА НА НАШАТА АМОРАЛНА СЕГА ДЕМОКРАЦИЯ ЩЕ ПОЧНЕ ДА СИ ОТИВА

30 юни 2013, неделя

Чух изказване на Иван Станчов,

кой, запитан какво ще стане от тия протести (той не само ги подкрепял, но и сам, въпре-ки преклонната си възраст, ходел да про-тестира!) каза нещо, което ме порази с дълбочината си: това е свързано, каза той, с възпитанието на тия управници!

Наистина, крайно невъзпитано е когато хората ти искат оставката, когато си

4 направил непростими гафове, да се правиш на ударен, както се прави кликата Олигарс-ки-Станишевич-Местан-Сидерович, да се преструваш, че не чуваш какво хората ис-кат, и вместо да си подадеш оставката (както прави възпитаният човек), да си назначаваш вицепремиер, показвайки, че ти се иска най-нагло да векуваш във властта! Дебелоочието на тия презрени блюдолизци е поразителен признак за отсъствие на каквото и да било ВЪЗПИТАНИЕ. Искат ти оставката, а ти нагло се мазниш и се мъчиш да подкупваш протестиращите с думи от рода на: "Ами ний пък мислим за вас, хора-та, работим за вашите интереси, ето, нама-лихме цената на тока, дадохме пари на родилките, не знам си какво още ще напра-вим, само ни оставете да управляваме!". Егати наглостта!

Ето че проблемът на нашата поли-тика е най-вече НРАВСТВЕН, е свързан с невъзпитаността на тия, които ни управля-ват. Наглост, гьонтапигьозлък, дебелоочие, мерзавщина, арогантност и пр. са все изра-зи на невъзпитаност, а това са най-дразнещите черти на управниците ни. Поч-нат ли да ни управляват възпитани хора, почнем ли да умеем да различаваме възпи-таните от невъзпитаните, почнем ли да подкрепяме възпитаните и да отрязваме мераците за власт на невъзпитаните, едва тогава и кризата на нашата аморална сега демокрация ще почне да си отива. И рабо-тите постепенно ще си отидат на точното място...

Това е моето тълкуване на порази-телно мъдрата фраза, която чух от устата на тоя стар дипломат Иван Станчов...

БИЛО Е ВРЕМЕ, В КОЕТО БЪЛГАРИЯ Е БИЛА ДЪРЖАВА С БЛЯСКАВИ ИСТИНС-КИ ДЪРЖАВНИЦИ, НЕ КАТО СЕГАШНИТЕ НИ МИЖИТУРКИ

Велик момент от най-славните дни на Третото Българско Царство. Министърът на войната ген. Теодоси Даскалов приветст-ва Царското семейство, Княз Кирил, Княгиня Евдокия и свитата им. Горе пред входа, по традиция, целият Министерски съвет строен – очаква да посрещне Монарха. А отстрани – целият генералитет и висшето офицерст-во отдават чест на Царя.

И тази фотография трябва да е от 22 май 1938 г. – преди откриването на сеси-ята на ХХІV-то ОбнС.

(Evgeni Paunov)

КРАТКО РАЗСЛЕДВАНЕ ПО ВЪПРОСА ДОКОЛКО СА СПОНТАННИ И БЕЗПЛАТНИ ПРОТЕСТИТЕ В СОФИЯ

юни 30, 2013

За да проверя каква е истината – спонтанни или неспонтанни, сиреч, органи-зирани и дори платени са протестите в София? – написах във Фейсбук следното, а пък по-долу можете по реакциите на хората да установите какви са възгледите и наст-роенията по повдигнатия въпрос:

Един мой приятел, философ, ми се обади вчера и ми каза: “В София две крила на мафията се джафкат помежду си за властта и за кокала. И си организират “спон-танни протести” на улицата, играейки си с коза, наречен “народ”. Не бъди наивен да се подвеждаш, че в тия работи има нещо ис-тинско. Стой настрана от тях…” Не спорих с него. Замълчах си. Били давали пари на протестиращите. И така нататък. Не знам. Аз дори и с риска да съм голям наивник ми се ще да не е прав тоя човек… знам ли?! Stephan E. Nikolov: Какви ли не оправдания може да си намери човек, за да стои наст-рана от политика, протести, отвратен от всичко в интелектуалната си безпомощ-ност… Подобни аргументи ми напомнят комунистическият призив за неутралност след деветоюнския преврат 1923 г. – да се оставели взаимно да се изтощават “двете крила на буржоазията”. Разбира се, само след няколко месеца идва още по-неадекватна заповед от Москва – вдигайте се на въстание. Комунистите, обаче, доча-каха Червената армия през 1944 г. да им избърше сополите и да ги тури на власт. Ние няма кого да чакаме – докато тихо си

псувахме в ъгъла, че “всички са маскари”, те взеха, че омаскариха всичко, за което мечтаехме – свободата, демокрациите, партиите, парламента… Nina Karakoleva: Определено даваха ре-портаж как се набират платени момчета от фитнес залите в протестите на Атака, те са еднотипни, без деца, без възрастни хора и имат характерен профил, ама тези стотици хиляди… мислете бе, хора, а и колко пъти на вас са ви предлагали пари за избори или за някакви протести??? Dori Angelova: Не е прав този човек. Хората се бунтуват против абсурда… Cvetan Georgiev: Аз всеки ден си протести-рам съвсем безплатно, моите приятели също. Да не сме се минали, а? Я кажете къде раздават тия пари бе? Че аз щях да изкарам няколко пенсии до сега… Вече не знам за кой ли път се търси някакво оправ-дание и обяснение за протестите. А то е едно – ПИСНА НИ! ОСТАВКА! НЕ ВИ ЛИ ПРОГЛУШИХМЕ С ТОЗИ ВИК?! Ангел Грънчаров: Казвам какво съм чул. Явно усилено се приказват такива приказки. Важно е да си даваме отчет и сметка за това. Аз не казвам, че им вярвам. Но да се знае какво приказват. От друга страна се питам често: и друг път сме се опитвали да организираме протести чрез социалните мрежи. Обикновено излизаха 10 човека и половина, не повече. Сега излизат хиляди. Спонтанно. Възможно ли е това? Или има някаква умела организаторска ръка? Само питам. Не казвам, че мисля така. Допускам го, интересува ме обаче истината. Не оби-чам да бъда заблуждаван и манипулиран. Не ща да съм наивник…

Все пак живеем у Нашенско. В България. Да не забравяме това. Нима и у нас вече има истински неща? В частност – истински протести?! Дай Боже! Дано, ама надали… Nina Karakoleva: Скъпи приятелю направе-те ревизия на тези, дето ги слушате, аз такива познати дори във фейсбука нямам. Cvetan Georgiev: Възможно е, Ангеле. Ако някой го беше организирал нямаше да е толкова време вече. Просто хората стават и тръгват. Нина Караколева, аз не слушам никого освен съвестта си, която е на 75 години. Не е малко. Ако не сте разбрала моята лична цел, ще ви я обясня пак – в момента тя съвпада с целта на хиляди хора – ТОВА ПРАВИТЕЛСТВО СЕ ОПОЗОРИ – ОСТАВКА!

Да допълня – всички партии в На-родното събрание за изродени отрочета на БКП – нита една не е моя!

5 Капка Вачева: Приятели, не мерете по себе си и по своето отношение към протеста. Наистина има платени протестиращи, има организатори, които набират желаещи сред младите, т.е. щом се плаща някой иска да ползва. Съжалявам, но не бива да подми-навате тези неща. България е малка и по един или друг начин тези неща се научават. Ангел Грънчаров: При мен нещата стоят иначе: приятелите ми, дето мислят таман като мен, не са ми нужни, аз сам си зная това, което те могат да ми кажат, безполез-ни са ми. А виж тия приятели, дето мислят различно, ме импулсират да разговаряме, от тях има полза, с тях може да се спори, в такова приятелство има живот. Така ми се чини на мен. Не знам дали съм прав…

Г-н Георгиев, напълно те разби-рам; аз също по тия причини ходя на про-теста. И го подкрепям както и доколкото мога. Така мислим ние. Дано са повече тия като нас. Друг въпрос е обаче дали пак няма да ни прецакат. Друг да осребри позитивите от тия протести. Но това е отделна работа. Хубаво е да се протестира. Ако и не протес-тирахме в тази ситуация, щяхме да се пок-рием с неизмиваем позор. Щом протести-раме, поне няма да се срамуваме после. И това да е само, не е малко. Тъй че: давайте да протестираме до дупка! Винаги има смисъл да се протестира! Винаги! Да се мълчи винаги е позорно! Да се търпи когато се гаврят с теб пак е резил! Тъй че: спасе-нието е в протеста! В действието. В граж-данското отношение. Да реагираме, та да покажем, че ни има. И че сме живи. Че не сме народ, съставен от мъртъвци. Или от… дръвници! От кратуни и прочие… Nina Karakoleva: Не за мислене говоря, а за взимане на пари, дори скоро една жена ми каза давали по 100 лева искаш ли да ти се обадя… така и не се обади та такива съм ги слушала години наред. Ангел Грънчаров: А за даването на пари, ще ви дам аргумент, който неоспоримо да докаже, че не дават пари. Знаете ли какъв е той? Ако даваха пари, протестиращите щяха да са толкова, че човек нямаше да се вреди и да намери място за себе си по паветата! Щеше да има стълпотворение от чакащи да земат некоя парица и да протес-тират. Представяте ли си какво щеше да стане ако даваха пари? Щяха да се избият на опашките, дето дават пари за протести-ране. Аз не знам някъде да се е чуло за такива сбивания на опашките, дето дават пари. Ерго, никой не дава никакви пари. Иначе цяла България щеше да се юрне да иде в София и да се облажи от даваните пари. Тъй че пари никой никому не дава. За жалост на мнозина… Капка Вачева: Няма опашки, върви по схема между приятели, познати, колеги. Да

не би по избори да има опашки. Е, за цяла България не знам, но за Студентския град – да. Nina Karakoleva: Воленовите поддръжници. Ani Valova: Г-н Грънчаров, този философ от София ли е? Така може да говори човек, който не е тук сред хората и гледа някъде от далече. В първите години на прехода, кога-то площадите почерняваха от народ, и викахме “Долу БСП” и т.н. – комунистите съчиниха и внушиха: “София не е Бългория” – сега отново правят всевъзможни внуше-ния на принципа: “Разделяй и владей”. Та извода ми за вашия приятел е: той или е комунист, или е много ограничен – или и двете! И още нещо толкова много хора не са платени! Платени са само провокаторите и то им личи! Nina Karakoleva: А защо не говорите за Пловдив, има абсолютно затъмнение и цензура, само психопата е редовен на ли-ния. Cvetan Georgiev: Още един аргумент про-тив тия пусти пари… Кой може да ги дава? Който ги има. Кой ги има? Олигарсите. Зна-чи олигарсите да дават пари за протести срещу олигарсите! Как го виждате това? Уфф… айде стига с тази тема, аз да си гледам работата. Snezhana Milanova-Gurov: Че дават пари дават, най-вече Атака. Но синът ми ми каза, че макар някои от неговите приятели си прибират парите, не се присъединяват към провокаторите на Болен.

И ЧУКОВЕТЕ, И СЪРПОВЕТЕ, И ПЕТО-ЛЪЧКИТЕ ДА СИ ВДИГАТ, СЪЩО ТАКА ДА НЕ СИ ЗАБРАВЯТ И ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ-ПОРОБИТЕЛКА!

29 юни 2013, събота

И чуковете, и сърповете, и пето-лъчките да си вдигат, също така да не си забравят и Паметника на Съветската армия-поробителка – и него да си завлекат в Ру-сия!

Така мисля аз… а вие?!

МНОГО ТАЛАНТЛИВИ ХОРА ОТ НАЙ-РАЗЛИЧНИ ОБЛАСТИ СА БИЛИ СВЪРЗА-НИ ОТ ЕДНО – ТЕ НЕ СА ОБИЧАЛИ УЧИ-ЛИЩЕТО

29 юни 2013, събота

Училището е затвор

Основната задача на традиционната образователна система не е обучението, а идеологическата обработка и възпита-нието в лоялност към властта

Интервю с американския психолог Питър Грей, публикувано в полското изда-ние Uwazam Rze

В новата си книга "Свободата да

учиш" (Free to learn: Why unleashing the instinct to play will make our children happier, more self-reliant, and better students for life) пишете, че училището е затвор. Доста смело твърдение. Можете ли да го обос-новете?

Затворът е всяко място, където хо-

рата се чувстват лишени от свобода и са държани против тяхната воля. Учениците нямат избор: те са длъжни да ходят на училище, дори и да искат да правят нещо различно, да се развиват в друга насока. В повечето страни те са задължени да го правят, дори ако родителите им ги подкре-пят да се занимават с нещо друго.

Наистина ли не виждате разлика

между училището и затвора? И на двете места наказват за неиз-

пълнение на заповеди. Разликата, например е, че атворниците прекарват много по-малко време в изпълнението на присъдата. Докато в затворите попадат само някои, в училище-то "осъдено" е всяко дете, а единственият критерий тук е неговата възраст.

Значи учителите са аналог на

надзирателите в затворите. Не е ли малко прекалено?

Този факт е обществена тайна, за

да не се засегнат чувствата на учителите. Защото ще излезе, че тези прилични хора с добри намерения отговарят за ограничава-нето на свободата за нашите деца. На об-

6 ществото няма да му е никак приятно да осъзнае този факт и затова предпочита да си затваря очите.

А не мислите ли, че ограничава-

нето на свободата е от полза за децата? Преди няколко години психолозите

Михай Чиксентмихайи и Джереми Хънтър провеждат изследване с участието на 800 ученици от 33 американски училища. Децата трябвало да си водят дневник, в който да описват своето настроение по часове. Ока-зало се, че най-малко щастливите мигове за тях били именно в училището, а рязко вло-шаване на настроението се забелязало в неделя вечерта, когато почивните дни за-вършвали и децата знаели, че утре трябва отново да бъдат на училище.

Искате да кажете, че образова-

нието води децата до депресия? През последните години в САЩ

рязко нарасна броя на часовете в училище. За същия период се увеличи и броят на децата с психически проблеми. През 1948-а година едва 4,1% от подрастващите между 14 и 16 години отговорили на въпроса "Как се чувствате?" със "струва ми се, че ще полудея", докато през 1989-а те са вече 23,4% - почти всеки четвърти. От 1950-а година броят на самоубийствата при ти-нейджърите е нараснал четири пъти.

Откъде сте сигурен, че това

съвпадение не е случайно? За същия период период процен-

тът на самоубийства сред 25-40-годишните е нараснал незначително, а при хората над 40 дори е намалял. Депресии на нервните разстройства все по-често се появяват при хора, които усещат, че не могат да контро-лират живота си. И как да стане това, след като в училище по цял ден изпълняваш инструкциите на учителите, а после се връ-щаш вкъщи, за да правиш домашни.

(Прочети ДО КРАЯ >>>)

ЯРЪК СИМПТОМ НА ГИБЕЛНАТА УЧАСТ, КОЯТО СИ ПОДГОТВЯМЕ

Вчера предадох куп мои книги и всички досега излезли броеве на списание ИДЕИ (11 на брой) на преминаващи транзит през Пловдив (на път от морето към София) американски българи или българи, живеещи в Америка. Тия книги и списания са мое дарение за библиотеката в град Солт Лейк Сити, щата Юта – по инициатива на българите, живеещи в този град. Стана дума преди време, че в тази библиотека имало малко български книги, книги на български език, донесени явно от мормони,

проповядвали в България, аз пък предложих да даря свои книги, та да имат повече книги, хората откликнаха, и така, стъпка по стъпка, организирахме пренасянето на книгите през океана.

Момчето, на което предадох книгите, въздъхна и каза, че са много, че тежат много тия книги и списания, че трудно ще ги пренесат, но се разбрахме да вземат поне колкото могат сега да пренесат, пък останалите книги ще ги пренесат други българи, пътуващи за Америка по-късно през лятото, през август. През есента в тази библиотека на Солт Лейк Сити вече ще има всички броеве на списание ИДЕИ плюс всички до една мои книги, което много ме радва. Защото аз явно никога няма да бъда в обожаваната от мен Америка, ала нека поне частичка от мен да има там, ето, това са книгите ми и списанието!

В Америка книгите ми ще стигнат – преди това, преди години, изпратих списания и до Канада (също така има броеве от сп. ИДЕИ и в библиотеки във Германия, Франция, Англия и не помня вече къде още) – но ето, в България си стоят обречени на забрава в складовете и по книжните борси. Непипнати от ръка на читател. Защото разпространителите не ги щат. Не били "пазарни", сиреч, печеливши. Нямало място за тях претрупаните в книжарници – това пък твърдят книжарите. Те залагат на лъскавите и шарени книжки, не на сериозните книги по философия, психология или пък на книгите за духовните неща. Така е у нас. И в сферата на културата тържествува чалгата, дори и книгоиздателската чалга. Има и такава. Ако не сте се сещали, ето, казвам ви го. Купища лъскави непотребни книги се издават, похабявайки толкова много хартия. Книги, служещи за зомбирането на наивния читател, не за просветляването му.

Питам се в тази връзка: ето, аз, докато съм жив, все правя нещичко, според силите си, за разпространението на списанието и на своите книги, но като умра какво ли ще стане с топовете книги и списания, с които съм напълнил дома си? Моите близки и наследник ме гледат със съжаление когато правя отчаяни опити нещо да променя. Най-вероятно когато умра, за да се освободят от непотребния товар, ще предадат всички мои книги за вторични суровини – или направо ще ги изхвърлят на боклука. Що да не стане това? За какво са им и на тях тия купища книги и списания? По-добре да се отърват от тях. Не протестирам, че ще направят така. Даже преди да умра нищо чудно аз самият да организирам едно аутодафе и сам да изгоря всичко, което съм написал. До шушка всичко да изгоря. Щом явно то не е нужно на нашия толкова помъдрял от дълбоки собствени мисли съвременник и страдалец. Антидухо-вен страдалец.

Преди време реших наполовина на подарявам книгите си и списанието на разни хора, които пожелаят да ги притежават. Тоест, реших да ги "продавам" с 50% отстъпка. Надеждата ми беше, ако нещичко се "продаде", да подпомогна издаването на сп. ИДЕИ, заради което изнемогвам не само аз, но и моето семейство. Почти отникъде подкрепа и помощ не получих за това списание. Само двама-трима откачалки като мен го подкрепяха със скромната си лепта, а аз пък си давах голяма част от заплатата то да излиза – затова моите домашни хора толкова мразят и списанието, и книгите ми: щото ги отгладуваха. Познайте колко човека се възползваха от моята щедра "промоция": наполовина авторът ти подарява книгата си. Не можете да познаете, знам. Или се досещате? Ето колко: никой не се възпол-зва! НИКОЙ! Това е положението. Отчайва-що. Срамно. Грозно. Тъпо.

Ето затова и явно нищо свястно няма да покълне на нашата родна нива. Щото тъпчем всичко, що е покълнало, още в зародиш го смазваме. Такива сме. Увличаме се само по фалшиви лъскави кумири, а истинското съвсем не ни интересува. Затова и ще погинем. Нека. Заслужаваме си го. Тази участ си готвим. И това, което ви разказвам, е един неин ярък симптом. Който съвсем не се разбира, камо ли пък да се тълкува пълноценно. Щото какво разбрахте от написаното по-горе? Ангел Грънчаров пак се оплаква, че не му купуват книгите, тоя досадник пък не миряса – нали точно това си помислите?! Знам, че това сте си помислили. Няма как да сте си помислили нещо друго. българи сме все пак...

Е, чат-пат някой се обади и си поръчва някоя от книгите ми. Списанието също вече се разпространява само чрез поръчка от редакцията, сиреч, от мен. Няма го вече и по борсите, и по складовете. Е,

7 старите броеве ги има, да си стаят там като храна за мишките.

В книжарниците на ПУ, примерно, има по един екземпляр от списанието, да, по един само! Това е университет, представяте ли си, книжките на списание, носещо името ИДЕИ, стои в тия две книжарници от месеци и години и никой, повтарям, НИКОЙ, нито един, да, нито един студент (!!!), дори нито един преподавател (!!!) не се поинтересува да си го купи (струва колкото един сандвич с кола, струва 5 лева)!

Това все нещо трябва да ви говори, нали така? В този университет учат дори и философия – и пак никой не се отби в книжарницата да разлисти едно философско списание – или поне да го подържи в ръка. Даже учещите философия нямат явно нужда от философия у нас.

Правете си сами изводите какво означава това. И доколко изобщо е университет това, в което възпитаниците му се отнасят така към едно философско списание. В Украйна даже сп. ИДЕИ намери свои приятели и беше оценено, вече работим по съвместен проект за неговото международно многоезично издание (!!!), тука обаче, у нас, в България – не! Твърдо не!

Точка. Спирам. Няма нужда да се пише и говори нещо повече.

Следва само мълчание. Като в гробища...

АЗ ОСТАВАМ НА МЯСТО – ЗА ДА УКАЗ-ВАМ ПОСОКАТА, В КОЯТО ТРЯБВА ДА ВЪРВИ БЪЛГАРИЯ!

"Правилното е правилно дори всички да са

срещу него, а грешното е грешно дори всич-

ки да са за него..." (Уилям Пен)

ГОЛАТА ИСТИНА ЗА РУСКОТО МЕКЕРЕ ТА-ВАРИШЧ ВОЛЕНКА СИДЕРОВИЧ юни 30, 2013

Сидеров е провокатор, който има

поставена следната задача: да взриви гражданския мир, да провокира конфликти, да разпали гражданска война. Той трябва в това си качество – качество на ТЕРОРИСТ – незабавно да стане обект на прокуратурата. Той вече не само призовава за насилие, ами и постоянно с действия прави нужното, за да се стигне до насилие и кръвопролития. Ще видите, че дотам ще доведе работите ако не бъде поставен в най-скоро време зад решетките. Тоя, който дърпа конците на Сидеров, са най-реакционните имперско-кагебистки сили в Москва. Да се смята, че лудостта на Сидерович е причина за изс-тъпленията му е тъпо и го оневинява; той е платен провокатор и подпалвач на граждан-ска война, той е маша в ръката на Москва. Да, той е съзнателен подпалвач на граж-данска война – и за това Москва му плаща добри пари! (А.Грънчаров)

Продължавам да твърдя, че Волен Сидеров не е луд. Да, вероятно има някакви отклонения от нормата, но…за мен цялото му поведение, вкл. и агресивните физически и вербални действия напоследък, е добре планирана и обмислена постановка на другарите. Лудостта е, че сегашната власт се крепи на тази постановка. (Минко Танев)

Идея за радикална смяна на сис-темата от форума на в.”Сега”: Отдавна викам целия парламент да се избира на случаен принцип от Държавната лотария и после да заемат длъжността след освиде-телстване. Вероятността да се случат тол-кова калинки и кретени на едно място е статистически пренебрежима а и явни пси-хопати няма да са депутати. Нито Кутевиз-

ма, нито Бочковизма ще ми липсва, а и Сидеров ще може да си играе с палката в къщи, без да ни занимава с глупости. Като гледам Монтано-Симеоновската законода-телна школа под патронажа на Гените от Банкя и Вършец се справяха няма да е проблем на всеки от улицата. А и имаме опит с министри намирани по кръстовищата Да не говорим че статистически шанса да попаднат хора, които си разбират от рабо-тата е по-голям от това да разчитаме на кадровата селекция на партократите.

Сидеров е по-скоро национал-социалист, а не национал-фашист (такова понятие не съм срещал, фашизмът си е национализъм, включва в себе си национа-лизма); само тази ми е забележката. (А. Грънчаров)

Миналият месец Болен беше на честване на националния празник на Русия на приема в руското посолство в компания на Станишев и… Маджо!!! Миналото лято Болен беше в Москва на рождения ден на Путин заедно с цялата си парламентарна група!!! Ако някой не вярва, да провери! Не е ли пределно ясно, че става дума за руски шпионин в България? Този човек се е про-дал да работи за Русия, а не за България, той е ЗЛОТО!!! (Kiril Ichev)

Бедни сме заради господарите на Сидеров от Москва, които ни натресоха комунизма. Понимаеш, таваришч? Не се горещи толкоз в защита на тая руска курва Сидеров, щот ще ти мине… (Ангел Грънча-ров)

Научавам таз сутрин, че Сидеро-вич много обичал да закусва с хайвер и да запива хайвера с розово вино или с шам-панско! Изискан бил наш Воленич, не го мислете за прост, угажда си. Обичал също така да пие питието на “проклетите западни империалисти-колониалисти”, уискито, също така обичал да пуши пури от братска Куба, направени за “подлите капиталисти”, едната от които струвала не знам си колко стотици долари. А хайвера на Воленич сигурно му го доставят директно от Москва. Той си е техен човек, те си го гледат и сито си го хранят. Да му преседне дано! (А.Грънчаров)

Сидеров наистина е с прекалено нежна душа, най-вероятно с жените хич не му върви, но може да му върви с мъжете… с мутрите, които го охраняват!

Той е, както знаем показен хомо-фоб, такъв, който демонстрира хомофобия-та си, това е твърде подозрително…

8 ПРИНОС КЪМ РАЗБИРАНЕТО НА СМИ-СЪЛА НА СЕГАШНИТЕ БЪЛГАРСКИ СЪ-БИТИЯ 28 юни 2013, петък

Опасявам се, че и по двата пов-дигнати от Вас въпроси нищо съществено не може да се направи. Трябва да бъдем реалисти: новата система в посткомунисти-ческите страни вече е установена по начин, че никой вече не може да промени нищо и ако нещо все пак се промени, то вероятно ще е само поредният кръг в голямата игра на заблуда.

Спонтанен политически процес и протести в посткомунистическите страни няма, те са инсценирани и дирижирани, респ. доколкото ги има, бързо биват овла-дявани и канализирани в угодна на страте-зите посока. Разбира се, комунистите са се застраховали в случай на катастрофично развитие на събитията и няма да се поколе-баят да използват груба сила, ако властта им наистина е застрашена. (Такива случаи обаче след 1989 на посткомунистическото пространство обаче няма много. Един от тях е 14 декември 1989 в София, други примери са Грузия и Азербайджан в края на 80-те и началото на 90-те години или миньорите, които Илиеску навремето изпрати срещи демонстрантите в Румъния.) Така например има упорити слухове, че Путин е създал специален чеченски полк, който да се из-ползва в случай на крайна необходимост в големите центрове срещу демонстранти. Така би се избегнала психологическата бариера етнически руснаци да стрелят срещу етнически руснаци.

Колкото до ДСБ, трябва да призна-ем, че това начинание (стига с неологизма „проект”) беше добро и като идея, и като изпълнение, но по ред най-вече външ-ни причини то така или иначе не успя. ДСБ, конципирана като отрицание на всички други партии в България и на олигархич-ното посткомунистическо статукво не само че не се превърна в новата голяма дясна партия на България, а в крайна смет-ка беше напълно маргинализирана и дори изхвърча от Парламента.

Идеята ДСБ сега да се коалира с разни други уж „дясноцентристки” партии, спрямо които тя по замисълсе явява пълна антитеза, е абсурдна и контрапродуктивна. Това означава ДСБ да се откаже от всички принципи, на базата на които беше създа-

дена. Впрочем това е най-сигурният начин ДСБ да бъде окончателно неутрализирана, което е и целта на комунистическите стра-тези. От друга страна ДСБ е обаче в цугц-ванг, понеже самостоятелно не може да направи почти нищо. Освен това политикът Иван Костов беше едно щастливо изключе-ние в българския преход. Да се мисли, че подобно на партиите в старите демокрации той може да бъде сменен и партията просто да продължи напред без него, сякаш нищо не е било, не държи сметка за посткомунис-тическите реалности, където конвенционал-ната политическа логика на старите демок-рации не функционира.

И накрая нещо в хумористичен план, макар и със сериозен подтекст. Ако тези протестиращи бяха наистина на висо-тата на положението и имаха нужната поли-тическа култура, щяха да направят нещо друго: щяха да се отправят по бул. Черни връх в София нагоре към Драгалевци и към дома на Иван Костов, откъдето да го поне-сат на ръце обратно към София и Минис-терския съвет, където да го сложат на стола на министър-председателя – и да го призо-ват да ги управлява.

Написа: Анонимен И ОЩЕ: АНОНИМЕН каза: При всяко нещо лесно може да се говори "за” и „против”. Мисля, че аргументите и на двете страни заслужават внимание. Във всеки случай не бива да реагираме първосигнално и с наивен енту-сиазъм като Ангел Грънчаров, който фети-шизира уличните протести, особено ако са с „антикомунистическа” насоченост. Не всеки протест е протест. Подобно на комунисти-ческите стратези ние трябва да мислим няколко хода напред. Искам например да припомня, че през 1996-97 Иван Костов първоначално беше ПРОТИВ протестите, довели до свалянето на Виденов и предотв-ратяването на кабинет Добрев, и то с доста убедителни аргументи. Така че в политиката нещата рядко са еднозначни.

Забележете обаче, че задкулисна-та олигархия не изглежда никак обезпокоена от сегашните протести – никой не бяга и не напуска България и това е разбираемо, защото всеки изход от кризата за олигархи-ята в крайна сметка е приемлив, тя винаги е в позиция на печеливш: и при запазване на правителството, и при негова оставка, и при голяма коалиция БСП-ГЕРБ, и при нови избори и т.н. Стратезите не показват никак-ви признаци на безпокойство и което е малко странно – никак не бързат със създа-ването на нови политически „проекти” като поредна залъгалка за електората. Впрочем забележете, че посткомунистическата сис-тема може прекрасно да функционира и без официална, открита компартия и пример за това е Русия-ОНД, където КПСС беше забранена. Вярно, има КПРФ, но тя фор-

мално никога не е помирисвала власт след 1991.

А иначе избори „до дупка” също е възможен вариант, но те не са решение поради простата причина, че НИКОГА няма да доведат на власт ДСБ, защото е напълно илюзорно да се смята, че ДСБ може да се бори за 121+ депутата в НС. С прискърбие трябва да констатираме, че особено след 2001 комунистите успяха да установят своя-та система по начин, че никой нищо не може да промени и дори да се промени нещо, то вероятно ще е само нов кръг от играта на заблуда. Анонимен каза:Във връзка с твърдението, че политици и анализатори трябва да за-пазват хладнокръвие и внимателно да кал-кулират последиците от своите действия ще цитирам и Катя Михайлова за протестите 1996-97. Ситуацията тогава, разбира се, в някои (важни) аспекти беше различна от днешната, но думите й са важни и актуални: Въпрос: Протестите започнаха, без да са организирани от СДС, а СДС първоначал-но даже като че ли се двоумеше дали да ги „оглави”.

Михайлова: Започнаха, но бяха ле-кички и се опитвахме да ги удържаме да не бъдат прекалено големи, защото трябваше първо да минат президентските избори, да се видят нагласите, да се спечели. Веднъж като си спечелил, по друг начин отиваш нататък, можеш в по-висока степен да изос-триш нещата. Наскоро си говорихме по повод сегашните събития, че чисто психоло-гически за протести повлияха събитията в Сърбия. Белград вървеше пред нас… Но без разцеплението в БСП не знам доколко щяхме да успеем, дори с протестите.”

(Източник: Гласовете на прехода – ДЕСНИТЕ, Изток-Запад, София, 2013, 34 лв) Ангел Грънчаров каза: Аз реагирам "пър-восигнално", така ли, г-н "Хлопаща дъско"?! :-) Браво бе?! А ти даваш ли си сметка какво означава такова едно твърдение, отнесено към философ? ;-) Даваш ли си сметка каква кръвна обида ми нанесе в тоя миг? :-) Зна-еш ли, че се налага сега да те призова на дуел, защото оскърблението може да се измие само с кръв?! :-) Анонимен каза:Винаги се старая да бъда максимално учтив и да меря думите си, включително и дори най-вече и в аноним-ността на интернет и съм далеч от мисълта да обиждам когото и да било, принизявайки неговите интелектуални способности, така ако се чувствате засегнат, моля за извине-ние. Нека ми е позволено обаче да отбеле-жа, че Вашите реакции понякога се отлича-ват се една според мен прекалена и излиш-на емоционалност. Впрочем аз самият съм

9 твърде емоционален, но се старая това никога да не личи в написаното, което тряб-ва да се строго, спокойно, логично, рацио-нално.

А колкото до уличните протести, те за Вас май наистина са идея-фикс. Турция, Русия (Болотная площадь), Бразилия, Гър-ция, България – щом някъде някой е на улицата, той очевидно може да се радва на Вашата безкритична и беззаветна подкрепа. Аз обаче си мисля, че особено в посткому-нистическия свят нещата не са толкова ясни и еднозначни. Какво е мнението ви напри-мер за „народни трибуни” като А. На-вальный и С. Удальцов в Русия, може ли наистина да им се вярва? Какво да мислим за протестите в Сирия, започнали мирно, но прераснали във въоръжено въстание? Все пак е ясно, че повечето диктаторски режими по света не си отиват по пътя на мирни протести (комунистите са самосвалиха в 1989), а може да бъдат победени само с груба сила, така че би трябвало да оправ-даем сирийските бунтовници. Само че сред тях явно има и Ал-Кайда. От друга страна Москва подкрепя Асад, а ние по презумпция трябва да сме против Москва. А какво да кажем за хипотезата, че сирийските бунтов-ници са въоръжени от самия режим на Асад, за да бъдат дискредитирани пред света с насилието, което упражняват! Впрочем самият шеф на СВР Фрадков ОФИЦИАЛНО беше в Дамаск, нещо нечувано в съветско-руската история! И т.н.

Всичко това са важни въпроси, ко-ито явно убягват от вниманието Ви, още повече че прекалено се концентрирате върху България. Има обаче и по-ключови политически театри на света. Аз пледирам за един по-аналитичен и по-ГЛОБАЛЕН подход, при който процесите в България не се разглеждат изолирано, а в един по-широк, дори геополитически контекст, още повече в съвременния глобализиран свят всичко е свързано в всичко. Анонимен каза: Аз обаче питам най-вече: къде бяха всички тези велики протестиращи по време на най-абсурдното, най-корумпи-раното, най-зловредното, най-некадърното, най-предателското правителство на всички времена и народи – това на Симеон Сакско-бургмафиотски? Хората обаче са първосиг-нални и само ако чуят и видят отявлени комунисти във властта, може и да се решат на някой протест. И тъй за разлика от стари-те демокрации, където по-активни са леви-те, в посткомунистическите страни десните избиратели са по-склонни да демонстрират, те са на улицата. Затова комунистите и предпочитат да управляват чрез подставени „десни” партии, а не открито. Анонимен каза: Ами то подобни мекотели още от време оно по време на подобни събития имат навика да се обаждат как да се изчакало. Като стана дума за Ботев и т.н.

ами то и тогава точно изчакване и благово-ление от нв султана се е искало от една доста сериозна група така наречени интели-генти...

А за това, че такива журналя псев-доинтелектуалци (за съжаление се зараджа една сериозна маса, въобразяваща си, че висше образУвание и писане на глупости във фейсбук= интелектуалец- нещо като бай Тошовата художествено-творческа псевдо-интелигенция в нов вариант) взима облаги от където трябва аз въобще и не се съмня-вам.

Избори веднага пък да ги печели който може – иначе най-много подобни журналя и някоя "дясна" партия да ни спретнат.

Бай Тошо разправяше да се сни-шим, тия просто са му следовници. Даже изпитвам по-голяма симпатия към прости хора, които не се крият (Боко поне е откро-вен- той е прост и т.н.)но не и към пишман интелектуалци. Прост пример- аз самият имам и висше и докторска степен, на 40 години съм занимавам се с наука и НЕ СЕ СЧИТАМ за интелектуалец - считам че ми трябват още поне 10 години и два вагона книги прочетени + някои написани такива + поне някакво влияние в обществото. Освен това не всеки пишещ глупости в нета е журналист. Анонимен каза: Социологът Живко Георги-ев пред "Труд" за протестите:

Адресатът им е много размит. За едни той е правителството, което още не е започнало да функционира пълноценно, за други – ДПС, за трети – цялата политическа класа. Отчуждението е достатъчно остро, за да прелее в протести.

- Медии и наблюдатели критикува-ха спешния план на правителството за това, че социалните мерки в него са неадекватни на гражданския протест. От правителството обаче казват, че така едва ли не изпревар-ват следващ социален протест, който може да е подобен на февруарския.

- Очевидно има такава логика. Именно социалните проблеми могат да провокират един по-тежък протест и той да залее страната. А протестът днес е по-скоро локализиран в столицата и два-три по-големи града, където към общите полити-чески мотиви се добавя и недоволството към назначението на областни управители. Така че превантивно има смисъл да се инвестира в социална политика и в мерки за икономически растеж.

- Т.е. правителството не се плаши чак толкова от гражданския протест сега, колкото от евентуалното му разширяване със социален протест?

- Безспорно това е по-големият риск. Поне към момента. Анонимен каза:Живко е, общо взето, прав, тези заредени с висок морален патос граж-

дански протести не представляват особе-на опасност и проблем за правителството. По-голям проблем би било, ако към тях се добави социална компонента. Всъщност това е главоболието на повечето правител-ства по света в момента – с влошаването и неминуемия колапс на световната икономи-ка повсеместно може да се очакват протес-ти и изстъпления, невиждани в човешката история. Колапсът започна в по-слабите и периферни страни като Гърция, Италия и Испания, вече и Бразилия и постепенно ще се разпространява, като накрая ще достигне и сърцевината на съвременния капитализъм – страната на свободата – Съединените щати. Впрочем има данни, че американско-то правителство трескаво се подготвя, като между другото закупува големи количества патрони за полицията. Вероятно се намира-ме в преломен момент за човечеството без аналог в историята и в сравнение с предс-тоящите събития в глобален план в идните няколко години сегашните карнавални шес-твия в София ще изглеждат като детска игра. Ангел Грънчаров каза: Ще си кажа пози-цията съвсем скоро. Ще я изразя с думи, щото до този момент не съм го направил по-определено, имам предвид дискурсивно, а наистина съм реагирал само емоционално. Но това е защото съм изчаквал. По принцип подкрепям всякакви протести. Бунтът е нещо хубаво. Ето, прочее, какво писах днес за протестите и смисъла на бунта на стра-ницата си във Фейсбук:

Протестите са школа по свобода, само те ще изтълкуват, ще разгадаят и ще разнищят твърде много неразрешими иначе тайни и загадки, ще подтикнат протестира-щите хора да осъзнаят истината, съществе-ните ни нужди и интереси, както и точния смисъл на реалностите, сред които сме поставени; трябва да се протестира: за да се развие съзнанието за свобода на колкото се може повече – и то предимно млади! – хора.

Този е огромният смисъл на про-тестите: те са школа по гражданско съзна-ние и поведение, те са школа по свобода - най-важното, което ни е съдбовно потребно в този исторически момент! Ангел Грънчаров каза: Приемам извине-нието. Употребихте силни думи, а аз пък се пошегувах като Ви призовах на дуел. Малка шегичка! :-) Анонимен каза: Уверявам ви, че за съжа-ление Вашата „школа по гражданско съзна-ние” отново няма да доведе до желания резултат, защото в посткомунистическите страни няма спонтанен политически процес и задкулисието продължава да дирижира и насочва политиката и в случая българските протести. Независимо от волята и желание-то на протестиращите те ще доведат единс-

10 твено до поредното прекрояване на полити-ческото и парламентарно пространство, вероятно до създаването на нова псевдо-дясна партия, чието формиране вече май е в ход, до разни безумни коалиции и т.н., не ми се навлиза в детайли, така че Вашият малко наивен ентусиазъм скоро ще бъде попарен.

В КАКВА ПОСОКА И С КАКВА ЦЕЛ МОСК-ВА МАНИПУЛИРА СЪБИТИЯТА У НАС

Москва изпробва от някое време три алтернативни модела за подкопаване единството на ЕС и за откъртване на негови членове или кандидати за асоцииране. И за привличането им в Евроазиатския митни-чески и пр. съюз разбира се.

Единият московски проект се отна-ся до Украйна. Вторият е Грузия. Обект на третия е България.

В България в момента се осъщест-вява с още по-крайни средства онова, което от две години се прилага спрямо Украйна – манипулиране на вътрешнополитическата ситуация там по такъв начин, че фактори от самия Евросъюз – искрено загрижени или напротив, негласни московски марионетки – да почнат настояват за замразяване (на членството, както е при България – или на асоциирането както е при Украйна).

Т.е. положението и в двете страни засега се развива в печеливша за Москва посока – колкото пО се екстремизират съби-тията и колкото пО отвратителни за Европа стават вътрешно-политическите нрави, толкова по-доволни могат да бъдат в Русия, защото предупрежденията на европейските фактори са напълно в духа на Кремъл: замразяване на членство, санкции (в част-ност) срещу България (както се обсъждаха и срещу Унгария наскоро) са точно това, което върши работа на путинската клика.

Затова може да се очакват нови изстъпления на московското творение "Си-деров" с надеждата за още по-сурови реак-

ции от Брюксел (който няма печеливш вари-ант).

Печелившият вариант за България би бил разбира се един – но той бе пропи-лян на 12 май – осигуряване на стабилно парламентарно мнозинство за сили извън днешната тройна коалиция, сили, които са признати в Европа и които сами са заявили про-западната си ориентация и се придър-жат към нея.

(Написа: Milen Radev) ЕДНА "ДЯВОЛСКА ИСТОРИЯ" ОТ ВСЕ-КИДНЕВИЕТО – И МАЛКО РАЗМИСЛИ ЗА ВЕЧНО БЯГАЩОТО ВРЕМЕ

През последните няколко дни ми се наложи много да пътувам – с кола и с автобус, и то в най-различни посоки на България, в източна и в западна посока, по лични дела, проблеми, грижи. Брат ми е в болница в Кърджали, там беше преместен и ще постои по-дълго време, понеже положе-нието му се влоши от горещините; ето, на него ходих на свиждане. Оказа се, че Кър-джали било значително по-далеч от Плов-див, отколкото си го представях, а аз никога до този момент не бях пътувал до този град и до този район на България. Близо два часа и половина с автобус в едната посока трае пътуването; беше ужасна жега в деня, в който ми се наложи да пътувам. Иначе ми беше интересно да разгледам през прозо-реца на автобуса този дял на България, в който наистина не съм бил досега. Преди два дни пък се наложи да взема майка ми от Долна баня, да я закарам до Пловдив на преглед при лекар-специалист (за уточнява-не на дозата на лекарствата, които пие), после пък да я закарам обратно; и тук стана една история, която не е за разправяне, ама ще я (раз)кажа. И такива работи стават в разноликия живот, който ни се налага да живеем.

Ставам аз в ранната утрин в Плов-див и тръгвам с колата на Долна баня, щото трябва да стигна рано; причината е, че предишния ден проверих при лекарката за

час за преглед на майка ми, оказа се, че тази лекарка, която ми трябваше, щяла да работи само в утрешния ден, а после изли-зала в отпуска; тъй че се наложи в спешен порядък да уговоря с майка ми пътуването, което от доста време го обсъждахме, ала поради други проблеми го отлагахме и отлагахме. Майка ми, която е на 77 години, да е жива и здрава, Бог да й дава живот и здраве, е много точна; тя не си беше взела от джипито направление за преглед при лекар-специалист, затуй се разбрахме в ранната утрин да отиде в болницата в Дол-на баня и да си вземе този документ, а после, като аз дойда към 8-8.30 часа, тя да е подготвена предварителна за пътуването и веднага да тръгнем за Пловдив; наложи се да действаме в спешен порядък, но няма как: тя държеше да бъде прегледана точно от тази докторка в Пловдив, на която беше подготвила предварително и един подарък, именно хубави вълнени чорапи й беше изплела. Та както и да е, аз тръгнах за Дол-на баня рано, в 5.30 с колата, когато в ран-ната утрин пристигнах в Долна баня към 7.30 ч., майка ми не беше в къщи, явно още беше в болницата; джипито почвало работа в 7.30. Отидох с колата направо в болница-та; оказа се, че сестрата (тя също можеше сама да издаде документа) още я няма, закъснява нещо, тя пък пътувала от съседно населено място; та се наложи да почакаме чак до 8.15, когато сестрата дойде, пред нас имаше една друга жена, изчакахме я, тъй че някъде към 9.00 часа вече бяхме взели заветния документ и можехме да се отпра-вим в пътуването за Пловдив. Решихме за няколко минути да се отбием до вкъщи, да вземем нещо; е, отидохме, взехме каквото трябваше, и същевременно майка ми, както разбрахме по-късно, взела, че си оставила и забравила (!) чантата с всички документи, с лична карта, с портмоне, с всичко в къщи! Това нещо ние го разбрахме едва в Плов-див, когато пристигнахме, а преди това изобщо не ни е хрумнало, че тя може да направи тая поразия! Влиза за малко у нас, уж да вземе нещо, а оставя чантата си, пък после я забравя, стават такива работи; когато после ми я поиска да й подам чанта-та на слизане от колата, това вече в Плов-див, аз почнах да търся чантата й по задна-та седалка, тук чанта, там чанта, никъде я няма, даже и в багажника; аз, разбира се, й имам пълно доверие и изобщо не съм се сетил да й припомня да си вземе всичко; пък и допускал ли съм, че такова нещо може да се случи?!

Както и да е, стана белята в Плов-див, а дотам ние си пътувахме чудесно, разговаряхме си, разказвахме си истории, майка ми е голяма разказвачка, не се бяхме виждали от много време, пътуването мина неусетно! И за политика говорихме, и за какво ли не, и за живота, за всичко. Да, ама като пристигнахме и разбрахме каква беля сме направили, да тръгнем за лекар в

11 Пловдив, а да забравим чантата с всички документи, посърнахме; но как да се ядос-ваш, то работата вече станала, не можеш да промениш нищо; най-много да ни се наложи още веднъж да пътуваме, голяма работа; бре, какво да правим, а сега де?! Да се връщаме вече няма смисъл, разстояние-то е близо 90 километра, глупава работа?! Решихме все пак, така и така сме дошли, да опитаме да минем прегледа, пък аз после, като закарам майка ми обратно в Долна баня, да взема документите и да ги донеса на лекарката, стига тя да се съгласи да прегледа възрастната жена без документи. Майка ми се поядосва малко, ала тъй като нямаше смисъл човек да се ядосва, бидейки безсилен нещо да промени, се примири; успокоих я, голяма работа, ето, ще опитаме да минем прегледа, пък аз после ще донеса документите. Е, вярно, моето планирано пооставане в Долна баня се провали, но както и да е, друг път ще остана. Ето сега стигам до момента, заради който всъщност разказвам цялата история; внимавайте малко.

Прегледът на майка ми трябваше да се проведе в частната болница "Свети Иван Рилски Чудотворец", аз съм писал за тази болница и друг път съм казвал добри думи за нея. Та още на регистрацията, като аз почнах да разказвам нелепата история със забравената чанта с всичките докумен-ти, младата и любезна сестра ни каза "Ама моля ви, изобщо не се притеснявайте, ще ви прегледат, няма проблеми! Ходете направо при лекарката и ще се разберете с нея.", малко се поуспокоихме; проблемът обаче идеше от това, че майка ми даже не помни и наименованията на лекарствата, които пие; както и да е, седнахме да чакаме пред ка-бинета, имаше двама човека пред нас. По едно време лекарката излезе за малко, като видя майка ми, се сети за нея, усмихна се, явно я запомнила, щото моята майка е много колоритна личност, та явно й е нап-равила впечатление; както и да е, уж малко се поуспокоихме, ала пак се питахме дали изобщо ще може да се проведе прегледа при положение, че майка ми даже пустото ЕГН не си знае, та да може да я намерят в компютъра.

Е, дойде момента за влизане в ка-бинета, дойде нашият ред. Влязохме и майка ми още от вратата взе да нарежда, да разказва историята, ама с такива думи, че аз изобщо не мога да го представя тук, речта й беше много забавна, да го наречем. Каза нещо такова, ще се опитам да възсъз-дам този разказ на моята толкова духовита майка, въпреки че съм доста безсилен да успея да налучкам точните й думи:

- Миличка душичко, стана една че не е за разправяне; нали съм дърта, напра-вих голяма беля, срам ме е направо да ти кажа. Ама ето какво стана: тръгвайки сут-ринта от Долна баня кой дявол ме накара да оставя за малко чантата си, уж нещо друго

търсех, а подготвената чанта, вместо да я оставя в колата при сина, съм я взела със себе си, а пък после, търсейки другото, съвсем съм забравила за чантата с всички-те документи; никога не съм правила такъв резил, ала ето, дяволът си поигра с мен, няма що, станах за смях! Та накратко: едва тук в Пловдив разбрах, че чантата ми е останала в къщи, на кревата в лятната кухня, и ето, идваме сега без никакъв доку-мент, представяш ли си, душицо, колко съм отвеяна и глупава?! Без акъл съм, то е от старостта вече, но те моля да ме прегле-даш, пък синът после, като ме закара, ще ти донесе документа. Ох, лоша работа, дяво-лия същинска, ама какво да прави човек, ето, имало глава да пати!

В тоя дух нареждаше и се тюхкаше майка ми, пък лекарката, усмихната, я слу-шаше с интерес; разбира се, от първия момент каза, че няма проблеми, че ще направи каквото може, няма да я върне я! После внимателно я прегледа, после дълго време уточняваха лекарствата, които майка ми е пила до този момент, успяха да уточ-нят всичко, примерно, "ето онова, продълго-ватото бяло хапче" ще го пиеш така и така, а пък онова ситното, кръгличкото - ето така, и прочие. Лекарката се забавляваше, аз пък записвах на листче какви са новите дози на лекарствата, та да напомням на майка ми ако се наложи. Криво-ляво прегледът мина, лекарката прояви човечност и разбиране, каквото рядко се случва; представяте ли се ако беше някакъв звяр, да каже "Не може без документи, не ме интересува като сте ги забравили, я ги виж ти, ще ми нахалстват тука, откъде-накъде да ви приема без доку-менти?!", и такива има, особено в държав-ните болници, където общо взето за нищо не им пука, но ето, тук, проявиха разбиране и човечност. Примерно, случи се така, че и Бог сякаш помогна; като се оказа, че майка не си знаеше цялото ЕГН, наистина програ-мата на компютъра не можа да намери нищо нито по име, нито по частично ЕГН, бре, какво да правим? Лекарката почна да търси по една книга, да, ама ние дори не помнехме кога точно, в кай месец, сме ид-вали предния път?! Предположихме един месец, лекарката почна да рови в книгата и се оказа, че кажи-речи е отворила случайно книгата тъкмо на страницата, където видя името на майка ми! Късмет! Та работите се уредиха, майка ми, безкрайно благодарна, се прощаваше дълго с лекарката, едва ли не за малко да се разцелуват от умиление, пък после тя си тръгна с бастуна, а ошаша-вената общо взето лекарка, усмихната, най-любезно ни изпрати до вратата; такива ми ти работи.

Слава Богу, аз, който също съм болен, и то преживял нелека операция преди два месеца, още съм в болнични и се чувствам доста отпаднал, успях да шофи-рам без премеждие пак до Долна баня, а после, след почивка от 5-20 минути, отново

обратно до Пловдив, абе навъртях някъ-де към 400 километра този ден. Трябва да отбележа, че моята майка все още не знае за операцията, която ми беше направена, отначало криех, за да не й дойде като гръм от ясно небе, после, като се срещахме на няколко пъти по празниците, аз ходех вина-ги с лятна шапка и тя не можа да види беле-га от операцията на главата ми, все отлагах да й кажа, пък в един момент си викам: защо да не й спестя всичко, за какво й е да знае това, защо да се вълнува и да ме мис-ли нощем, по-добре изобщо да не знае. Майка е, възрастна е, ето, успях до този момент да й спестя тия грижи и тия вълне-ния заради моята операция. Даже оня ден, като бях в София за едно предаване по БНТ и там, разбира се, се наложи да участвам без шапка (белегът от операцията доста си личеше, гримьорката каза, че не било нужно да се маже и крие, както и да е де!), аз смет-нах, че тоя път вече съм се издал, ала ето, майка като ми каза, че ме била гледала "у телевизора", оказа се, че изобщо не е забе-лязала тия белези, още по-добре пък, аз това го приех като знак, че не бива да знае изобщо, и за какво й е да знае, като всичко вече е минало?! Такива работи. Бабешки и старчески работи, все за болести и за опе-рации пиша, ама какво да се прави, и аз вече навлязох в тази възраст, ето, вече 54 годишен съм.

Някъде към 15.30 следобед яз ве-че бях пак в болницата при лекарката, която вече беше в отделението дежурна. Нареди по телефона на сестрата да оправи фор-малностите в компютъра, да нанесе каквото трябва, уточнихме още веднъж за лекарст-вата (аз вече ги бях записал, примерно, нареди едно от лекарствата майка ми да престане да го пие), дадоха ми документа, че сме минали прегледа, аз пък дадох пода-ръка на лекарката, ония бели вълнени чо-рапи, които майка специално й беше опле-ла, и така! Тая лекарка, която прояви толко-ва сърдечност и човечност, се казва д-р Влашка, да й спомена името, заслужават такива лекари да се дават за пример. Това всъщност е историята, която исках да ви разкажа.

Не знам дали е интересна за вас, ама ето, тази сутрин рекох да разкажа нея, зарязвайки всичко друго. Не знам защо го направих. Даже исках за друго да пиша, ама се отклоних и ето, с това запълних тази страничка в дневника си. Както и да е, за другото ще пиша друг път. Исках да пиша, че през това лято имам доброто намерение да поработя, въпреки жегите, върху една моя започната, ала незавършена книга. Три такива книги поне ме чакат, ако не са и повече, щото имам доста планове. Все време и спокойствие не намирам, щото да се пише философска книга по сериозен проблем се иска и време, и спокойствие. Нещо, което все нямам. Не знам защо е така. Явно ще трябва да започна да пиша

12 книгата си без да чакам така бленуването време и спокойствие, щото те май изобщо никога няма да дойдат; такъв явно е живо-тът. Все нямаме времето и спокойствието, което са ни потребни, за да свършим нещо наистина важно и потребно.

Но човек не бива май само да чака и да отлага това бленувано време и спо-койствие, щото може и да не го дочака никога. Е, има хора, които сякаш се уреж-дат, бягат от всичко и се уединяват някъде, а на вилата, я в някое село, за да свършат някоя работа, особено пък ако имат твор-ческа такава работа, ала ето, аз не го мога,, не мога съвсем да избягам. Много грижи имам, много хора разчитат на мен, а писа-нето ми е все ей-така, между другото, когато мога да открадна някое утро, да речем; но цели дни, или цяла една поредица от много спокойни дни, посветени изцяло на творчес-ка и вдъхновена работа по любимото ми дело, философията, аз, вероятно, никога няма да имам. Такава, изглежда, ми е била съдбата. А срещу съдбата си човек не тряб-ва много-много да роптае, а трябва тихо да си носи ярема й – като един добър вол. Аз това и правя де, доколкото ми стигат сили-те... ВРЕМЕ Е ДА СИ ВЗЕМЕМ СТРАНАТА ОТ ОЛИГАРСИТЕ, МАФИЯТА И ПРЕСТЪП-НИЦИТЕ!

Математика и политика – избори 12 май 2013 година:

Имащите право на глас български граждани са - 6 956 890; изборна активност – 51,33 % За БСП са гласували – 942 541 т.е 26,60 % За ДПС са гласували - 400 466 т.е 11,306 % За АТАКА са гласували - 258 481 т.е 7,29 % За ГЕРБ са гласували- 1 081 605 т.е 30,53 %

Какъв е обаче процентът на гласу-валите за тези партии спрямо имащите право на глас 6 956 890:

За БСП – 13,548 % За ДПС - 5,756 % За АТАКА - 3,715 % За ГЕРБ - 15,547 %

Или БСП и ДПС днес се опитват да ни управляват с 1343 007 гласували за тях, което е 19, 30 % спрямо имащите право на глас 6 956 890 български граждани.

За какво представителство и леги-тимност претендират тия другари – верни и добри?!

В сегашното народно събрание българските избиратели са представени едва от 38,56 % гласоподаватели. Явно е, че хората трябва да разберат, да проумеят, че трябва да се ГЛАСУВА за да има в На-родното събрание представители на всички съсловие на обществото, а не да се пасува и да рИват след това, че "сичките са маска-ри"!

Разбера се, че трябва да се изра-боти максимално справедлив изборен ко-декс, но хората трябва да се активират и да схванат, че техният глас е решаващ за тях, децата им и за България.

Нека си вземем страната от оли-гарсите, мафията и престъпниците! Време е!

Подготви: Simeon Ivanov

СЪДБОВНО ТЕЖКИ ВЪПРОСИ ПРЕД НОВОТО РЪКОВОДСТВО НА ДСБ

Един въпрос виси над ДСБ общес-твото – с кого ще се коалира новия водач на партията Радан Кънев? Наистина ли се преговаря с откровени парцаливи кукли като Кунева, както и с по-червените от зелените? И ако този немислим (по презумпция) али-анс стане факт, то какви ще са последстви-ята върху самата политическа структура ДСБ? Нека си спомним историята на тази партия, за да предвидим и резултатите от подобен ход на новия и лидер...

През 2004 г. Иван Костов създава самостоятелна партия, която мнозинството избиратели припознават като автентична българска десница. Тази нова партия има постоянен електорат, позволяващ и да влезе в парламента след изборите през 2005 и 2009 години, и там да бъде единст-вения български отговор на откровено анти-български партии като БСП, "Атака" и ДПС. Избирателите на ДСБ категорично се опре-делят на традиционно десни по убеждение, като не допускат компромиси и на милиме-тър по отношение на вътрешната и външна-та ориентация на страната. В лицето на лидера си Иван Костов тези хора виждат

единствения силен, можещ, знаещ и мислещ политик в България, и единствено на него дават доверието си в продължение на близо 2 десетилетия.

През тези години Костов е или на власт, или в опозиция, но е неизменно при-състващ в парламента политически субект. Пак през всички тези години Костов нито веднъж не подвежда своите избиратели, нито веднъж не прави "разумни" компроми-си в името на разни "правилни" политически цели, заради което тези избиратели го да-ряват със своето неповторимо и неуморимо (в сравнение с останалите партии) полити-ческо доверие. На последните избори през пролетта на 2013 г. ДСБ не минава 4%-вата бариера, и така за първи път от началото на 90-те години Костов не влиза в парламента.

На открито заседание на партията, изморен и отвратен от безпрецедентно дори за нашата страна психо-терористично напа-дение над семейството си (!), станало в самото навечерие на изборите, Костов поема еднолично (!) вината за политическо-то фиаско и предава щафетата, а с това и лидерството на ДСБ, на младия Радан Кънев, като му завещава да не отстъпва от принципите на тази политическа форма-ция... От този момент насам Костов преста-ва да бъде активна фигура в ДСБ, а с това и в българската политика. От него остават единствено привържениците му, което по същество представлява нещо като футбол-ни фенове без футболен отбор. Представ-лява група хора, обединени единствено от идея и спомени за нещо минало, които се мъчат да разпознаят в посочения от своя любимец нов водач чертите на стария.

След такава история, показваща такъв лидер и такива привърженици, има ли адекватен човек от коя да е част на спектъ-ра, който да не може да си представи как биха реагирали останалите без своя неос-порим водач привърженици на ДСБ, ако новия и все още далеч неутвърден на поста си Радан Кънев вземе, че наистина започне сондажи за подобни безумни коалиции?

(Написа: Христо Янков)

ЗА ПРАВИЛНОТО И ЗА ГРЕШНОТО, ИЛИ ЗА ТОВА, ЧЕ ЗА ИСТИНАТА НЕ СЕ ГЛА-СУВА...

"Правилното е правилно дори

всички да са срещу него, а грешното е грешно дори всички да са за него..."

(Уилям Пен, основател на щата

Пенсилвания, наречен на негово име. Той

13 получава територията, която съответ-ства на днешният щат Пенсилвания от английския крал за заем, който трябвало да погаси на бащата на Пен. По време на жизнения си път Уилям не успява да спе-чели пари от колонията и е привикан в Англия, където е съден за дългове и умира в безпаричие.) ЗАГАДКАТА ОКОЛО ЕДИН НАИСТИНА ЛЮБОПИТЕН, АЛА ИНАЧЕ КРАЙНО ПРОСТ СЪДЕБЕН КАЗУС

В тия толкова вълнуващи дни на

кипящата по улиците и площадите на Бъл-гария възхитителна юнска революция, в които изцяло съм отдаден на нейните емо-ции, отвреме-навреме се сещам, че трябва да не изоставям и своите лични битки за истината и справедливостта, а именно съдебните дела, които водя било като обви-нител, било като... подсъдим (съден съм за "неправилни и обидни мисли" в една моя философска книга, а ме съди помощник-директорката на учреждението, в което работя, която "по съвместимост" е и моя синдикална лидерка!). Ето, тия дни неумо-лимо тече 7-дневния срок, в който аз трябва да напиша и да предам в съда своите "пис-мени обяснения" до съда по делото, в което аз съдя работодателката си – за отмяната на неправомерно издадена одиозна заповед за дисциплинарно наказание "предупрежде-ние за уволнение". Хем съм в болнични, в които трябва да си почивам и психически, и физически, евентуално да се възстановя от тежка операция, хем трябва да понасям огромно напрежение във връзка с тия дела, в които, както е тръгнало, ще ми мине лято-то – понеже другата страна така и така не прие многобройните ми призиви да се по-мирим, да се споразумеем и да прекратим делата. Тази сутрин съвсем не ми се пише този документ, но времето изтича, и затова, с пълно отвращение, както се казва, сядам да го пиша; да видим какво ще се получи; ето:

До Районния съд в гр. Пловдив

ПИСМЕНИ ОБЯСНЕНИЯ С МОЛБА ЗА

ПРИЗОВАВАНЕ НА СВИДЕТЕЛ

от страна на Ангел Иванов Грънчаров, ищец по дело №...

Уважаема госпожо Съдия,

На протеклото на 20 юни първо за-

седание на съда по това дело съвсем не бях удовлетворен, тъй като не ми беше дадена възможност да изкажа и да защитя своята позиция; бях прекъсван почти на всяко изречение, сякаш уважаемият Съд във Ваше лице очакваше да говоря само това, което е угодно на другата страна, а не това, което мисля – или както аз виждам нещата. Ето сега искам да изкажа писмено своята гледна точка по иначе крайно лекия за от-съждане казус, който обаче, благодарение на игричките на другата страна, обещава да бъде изтълкуван съвсем превратно, изопа-чено; аз обаче продължавам да вярвам, че българският съд, да се надяваме, се инте-ресува най-вече и единствено от истината, правото и справедливостта, не от нещо друго, нямащо отношение към тях.

Ще бъда пределно лаконичен. Ис-тината не се нуждае от никакво украсяване, доизкусуряване, усложняване, тя е предел-но проста.

Аз действително не се явих на ра-бота на 13 септември 2012 г., четвъртък, а се явих на работа на 17 септември 2012 г. Два дни, именно 13 и 14 септ. съм бил, тъй да се рече, в "самоотлъчка", според тезата на защитата на моята работодателка. Въз-никва въпросът: защо не съм се явил на 13 септ. 2012 г., защо съм отсъствал тези два дни? Наистина, интересно е да се разбе-ре: защо?

Нека да разсъждаваме заедно. Те-зата на г-н адвоката на моята работодател-ка е: този г-н Грънчаров не се е явил на работа "неизвестно защо", "заради едното нищо", "ей-така, само и само да стане скан-дал", тъй като, както сама се убедихте, той се постара да "обоснове" и да "докаже", че моя милост е била добре известена, че трябвало да се яви на работа на 13 септ., положително е знаела, че е трябвало да се яви на работа в този ден, но въпреки това, неизвестно защо, вероятно по някакъв съв-сем суетен субективен каприз, все пак не се е явила. Тази теза, очевидно, е абсурдна и нелепа, защото все пак трябва да има ня-каква причина да не се явя на работа на 13-ти септ. - и съвсем спокойно да се явя на работа на 17 септ. (понеделник), именно, на първия учебен ден за тази учебна година. Когато именно аз и се явих на работа, изобщо не подозирайки, че е трябвало да бъда на работа на 13 септ., т.е. бидейки в пълната увереност, че отпускът ми е свър-шил на 14 септ. включително.

Разумните същества не правят нищо "ей-така", съвсем без причина; ако допуснем това, в нашият живот мигом ще се възцари абсолютен хаос. Ние действаме, ръководейки се от съзнание, действаме по

съзнателни мотиви и причини. Между впрочем, за 30 годишен стаж на нивата на родното образование моя милост никога не е била наказвана по подобен повод: да закъснея за час дори с няколко минути, камо ли пък изобщо да не се явя на работа цял ден – или дори два дена! Уверявам Ви, не съм се явил на работа на 13 септ. по причи-на на това, че съм искал да бъда уволнен или наказан с предупреждение за уволне-ние, та после да мога да обжалвам това пред съда; не, чак такъв скандалист и аван-тюрист не съм – и не мога да бъда. Моите нравствени принципи не ми го позволяват.

На какво обаче се дължи това мое съзнание, че отпускът ми е до 14 септ. включително, ден петък? Аз не мога това да съм си го "просто ей-така въобразил", то си има своите основания. Ето тук е коренът на толкова лесната загадка. Защото ако аз бях имал дори и минимално съмнение, че тряб-ва да се явя ден или два дни по-рано, нищо не ми пречеше да звънна на директорката и да попитам, все пак живеем във века на най-развитите комуникации. Прочее, инте-ресен момент е и този, на който никой не обърна внимание (на мен пък не ми беше позволено да говоря по него!), а защитата на работодателката ми най-старателно отбягваше и още отбягва: защо след като е трябвало да се явя на 13 септ. и дори съм бил необходим в този ден за провеждането на изпит никой, повтарям, никой от толкова загрижените директори не счете за нужно да вдигне телефона и да ме потърси, да ме попита как съм, защо не се явявам на рабо-та, ето, бил ме чакал един ученик за изпит, налагало се било да дойда и пр.?! Да, наис-тина е много интересно защо не съм бил потърсен в оня толкова съдбовен момент. Мълчанието на администрацията в тези два дни на моята "самоотлъчка", ако бъде из-тълкувано правилно, може да вдигне заве-сата на цялата загадка около този наистина любопитен, ала иначе крайно прост съдебен казус.

Аз, за разлика от (хипо)тезата на другата страна ще издигна теза, която не поражда толкова неудобни и останали без отговор въпроси; теза, в която всички мо-менти, ненамерили отговор досега, си на-мират собственото, точното място. Ето как стоят работите.

Аз наистина на молбата си, с която поисках да изляза в платен отпуск, написах "14 септ." като краен срок, в който завършва отпуската ми. Както е известно, на моята молба директорката собственоръчно е поправила числото "14" на "12"; нека сега не обсъждаме това в мое присъствие ли го е направила или не, този момент, в контекста на цялото, не е толкова съществен. Прие-меме, че го е направила в мое присъствие. Неоспорим факт също така е, че заповедта, с която този отпуск ми е разрешен, е напи-сана значително по-късно от деня, в който аз вече бях излязъл в отпуск, че тя не ми е

14 била връчена и пр. Да приемем, че аз съм знаел, че трябва да се явя на работа на 13 септ. и все пак не съм се явил на работа в този ден. Защо ли?

Свидетелката на защитата на дру-гата страна, именно секретарката на адми-нистративната служба на училището, приз-на, че тя съвсем не знае какво ние сме се договорили в кабинета на директорката. Аз на делото Ви предадох копие на моя молба до директорката, с която моля да бъда освободен от дежурство по ДЗИ в периода 20-30 август, по семейни причини, на която директорката е написала резолюция "Не!". Ето във връзка с това разговаряхме. Аз помолих в разговора ни в директорския кабинет г-жа Анастасова заради това квес-торско дежурство по августовските матури като компенсация да ми разреши да се явя на работа едва на първия учебен ден. Тя ми отвърна, че няма проблеми, предвид се-мейния проблем ми разреши това. Формал-ностите оставаше да уредим едва когато се върна на работа. Аз повярвах на честната й дума. Смятам, че доверието между служи-тел и работодател би следвало да е пълно. Изобщо не съм подозирал, че в първия учебен ден г-жа Анастасова вече ще има съвсем друга версия. Не съм могъл и да предположа, че ще ми бъде скроен толкова лесен капан.

В тази връзка, както сама забеляз-вате, уважаема г-жо Съдия, се налага г-жа Анастасова да бъде призована като свиде-тел по делото, защото единствено тя, под клетва, може да потвърди или отрече твър-денията ми; вярвайки в нейния безупречен морал, аз съм убеден, че тя няма да подве-де уважаемия Съд; това никога не мога да го допусна. Тъй че официално моля г-жа Анастасова да бъде призована като свиде-тел по това дело, тъй като е пряк участник в казуса, който уважаемият Съд разглежда – и по който трябва да вземе решение, изцяло съобразено с истината.

Пред уважаемия Съд също така ми се иска да помоля г-жа Анастасова да отго-вори и на такъв въпрос: вярно ли е това, че в последните две години тя най-усърдно търсеше повод или сгоден случай, та да ме накаже и дори уволни? Защото този момент, спора ни около издадената заповед за дис-циплинарно наказание, е само бегъл щрих, отделен и не толкова значим момент от общия контекст, в който се разгръщат наши-те наистина твърде сложни отношения. И без разбирането на който този отделен момент по никакъв начин не може да бъде схванат в автентичната си, в истинската си светлина.

Е, най-сетне, с активното участие на г-жа Анастасова като активен "сценарист" и "режисьор" на целия случай по моята така изненадваща и за мен самия "самоотлъчка", този повод да бъда уволнен или дисципли-нарно наказан беше намерен. Него не й го поднесе обаче милостивата съдба, знаем,

съдбата рядко ни поднася подобни, чакани чак с такъв силен копнеж дарове; той, раз-бира се, беше сътворен. Това вече бляскаво обяснява защо моя милост изобщо не е предполагала, че трябва да се яви на рабо-та на 13 септ., че съвсем спокоен, неподо-зиращ нищо и в най-празнично настроение аз се явих на работа на 17 септ., когато като гръм от ясно небе ми дойде удара от страна на кажи-речи сияещата, не скриваща радос-тното си вълнение директорка: "Грънчаров, защо не се яви на работа на 13 и 14-ти? Защо от цели два дни си в нарушение, в самоотлъчка?! Аз това вече изобщо не мога да ти го простя; този път ще бъда безпо-щадна!!!"; също така защо когато на 13 септ. съм бил нужен за провеждането на изпит с ученик с т.н. "специални образователни потребности", директорките "изобщо не са се сетили" да ми звъннат и да ме повикат, за да не чака напразно този ученик; защо също така аз не съм се явил на така дълго чакания от мен педагогически съвет, на който исках да направя важно изказване, а също така и защо от мен толкова старател-но беше скрита датата на този съвет, неза-висимо от усилията ми да я науча (за което питах специално по телефона и по скайпа и един главен учител, и една помощник-директорка, но въпреки това съвсем не успях да науча тази дата: сякаш този съвет трябваше да се проведе едва ли не неле-гално!) и т.н. Всичко си заема точното място в рамките на тезата, която точно съответст-ва на истината, което, разбира се – и за наше щастие! – съвсем не може да се каже за построенията, имащи за цел да дадат реванш на лъжата, измамата, коварството и заблудата.

Това исках да кажа и напиша. Рад-вам се, че ми дадохте възможност спокойно и свободно да развия тезата си. За мен единствено истината има значение, вярвам, че това е точно така и за уважавания Съд. Убеден съм, че е така. 25 юни 2013 г., Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис: А.Грънчаров) И В ЛОНДОН МРАЗЯТ БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ МЕКЕРЕТА НА ВЛАСТ-ВАЩАТА У НАС РУСКА ОЛИГАРХИЯ!

ХАПЧЕТАТА НА СИДЕРОВ СЕ ДОСТАВЯТ ЧАК ОТ МОСКВА!

ПОЯВИХА СЕ УМНИ ВРАЧКИ И ШАМАНИ, КОИТО ВЕЩАЯТ, ЧЕ Е ПО-ДОБРЕ ДА НЕ ПРОТЕСТИРАМЕ, А ДА СЕ ПРИБЕРЕМ ПО ДОМОВЕТЕ И ПАК ДА ПОЧНЕМ ДА КЮ-ТИМ!

Както можеше и да се очак-ва, появиха се списувачи, които почнаха най-упоително да ни обясняват, че нямало особен смисъл да се протестира, че протес-тите нищо не могли да решат, че оставката на това мафиотско правителство била даже вредна, че трябвало да бъдем по-умни и да се приберем по домовете, трябвало да покютим още, щото ако продължим да про-тестираме пак щели да ни изиграят; протес-тиращите били "десни идиоти", по дефини-цията на вечно проницателния Евгени Дай-нов, значи били сме "десни идиоти", които били много полезни таман за тия, срещу които протестират, ала се не били усещали за това; добре че само Дайнов, Дачков, Бакалов и още неколцина умни и морални най-вече личности първи се били досетили за това та да ни предупредят! Тия писания и откровения, чини ми се, нищо чудно да са и парично вдъхновени, някой явно има инте-рес точно в този момент протестиращите да бъдат призовавани да се приберат по домо-вете – и за това е готов да плати хубави пари, а кандидати да лапнат тез пари у нас винаги, както е обичайно, бол. А приказките да се прибираме по домовете щот иначе щели сме без да искаме пак да докараме

15 Боко на власт, и тогаз щяло да стане още по-лошо, тия приказки са за балъците, за будалите; както и да е, ето ви извадки от едно такова "актуално-свръхрадикално-умно" писание, а по-долу можете да проче-тете коментар на един читател, с когото моя милост е изцяло съгласна:

И наново си въобразяват, че с ед-ни избори ще дойде по-добро правителство с Борисов начело. Т. нар. кръг около прези-дента Плевнелиев, медийната група „Капи-тал”, Цветелина Бориславова, Кристалина Георгиева, вече започва да пулсира с таки-ва надежди. Личи си по всяко изказване на Плевнелиев, по заглавията в „Капитал” и „Дневник”. Двата вестника добре се помнят от времето, когато дискретно подкрепяха Борисов и си затваряха очите за явни скан-дали. Сега този тон се усеща отново. „Капи-тал” директно призовава за оставка. Едва ли е за удоволствието още два-три месеца да ни управлява служебно правителство. Вече прозира илюзията за новия Борисов. Още не го казват съвсем гласно, но цялата риторика около протестите сочи точно това. Не било страшно да има нови избори сега.

В едни избори никога няма нищо страшно. Страшното е, че сегашните про-тести не са родили политически субект. Няма и да родят, както стана и с февруарс-ките протести. Остават си съществуващите партии във и извън парламента. И какво?

Какво ще се случи на едни избори след 2 месеца е лесно да се предвиди. Ще има подобно съотношение на силите, по-малко за БСП, малко повече за ГЕРБ, без шанс обаче да има мнозинство. Това ясно личи от изказването на Борисов, че прего-варя с десните и иска 3% праг за влизане в парламента. В това се състои идеята за нов Борисов с човешко лице – да му сложат министри едни наши хора, той вече ще е по-кротък, ще направим коалиция...

... Какво ще се случи с нови избори до 2-3 месеца? На десницата не й стига толкова време да се събере и осмисли каква алтернатива може да създаде. Стари-те муцуни са я докарали до нищото и не са преставали да воюват помежду си. С тях не става. Костов даде пример, оттегли се. Пътят за диалог е открит.

Десницата може да се огледа от главата до краката и да не се познае. Като види кого представлява, кой я подкрепя – къде е бизнесът, средната класа, хората с дребни и средни фирми. Защо не са при десните? Или поне повечето не са. Да се прави десница само върху антикомунисти-ческа риторика, парадигми за ДС и конспи-рации е наивно и води само до периферно присъствие в политическия живот. „Червени боклуци” не е достатъчно като политическа доктрина. Да повтаряш лозунгите от площа-да с по-изискани изрази, нямаш шанс за успех.

И т.н., на такива приказки народът им казва ето как: "Дрън-дрън -ярина!"; а ето

сега какво отговаря на подобни твърдения гражданинът Andonov, с когото моя милост е напълно съгласна:

Съвсем не съм съгласен с тезата на Бакалов. Защото, г-н Бакалов, я си пред-ставете за момент: как навремето българс-ките свети икони като Левски, Ботев, Кара-джата, Раковски, Бенковски, баба Тонка и много други се бяха оставили да чакат сми-рено, интелигентно и демократично Висока-та порта да пусне някакъв ферман, с който да обясни как по законен и мирен път Бъл-гария да получи своята независимост? Смешно, нали? Ясно е на всички, че ако това беше станало и до днес щяхме да сме си с фесовете. Затова Ботев каза "Пък каквото сабя покаже!" и тръгна с четата с ясното съзнание, че и след въстанието ще си останат пак същите, както се изразявате Вие, г-н Бакалов.

И наистина си останаха пак същи-те, ама не съвсем – само временно. Вие какво очаквате? Че... още под ръководство-то на Мая Манолова изродите-български политици ще ни подарят един идеален нов Изборен кодекс, с който да ги издухаме вовеки веков ли? Няма да стане. И ако при едни нови предсрочни избори българите покажат, че не са още узрели да си постиг-нат истинска демокрация, ще се наложи да зреят на едни бързи по-следващи и по-следващи избори.

В това няма нищо страшно. Най-страшното е да се чака сегашните политици да продължават да ни управляват под ка-къвто и да е претекст. Затова – избори до дупка! Като първо се активира най-новата инициатива – "Окупирай Парламента и изгони сганта оттам!"

ТРОГАТЕЛНОТО СЪРДЕЧНО ОТКРОВЕ-НИЕ НА ЕДИН МАСОВ РОДЕН КОМУНОИД

Попаднах във Фейсбук на една снимка на Тодор Живков (а до него почти-телно е застанал бодигардът му, днешния "спасител и оправител" на целокупната ни малоумна нация Боко Борисов!), а пък отдо-лу, в коментарите, попаднах на едно трога-телно сърдечно признание-откровение на един масов роден комуноид; рекох да му

дам гласност, пооправих грешките му и ето какво се получи; ще ми се да се знае какво мислят тия комуноиди, заради които сме на дереджето, в което сме; та във Фейсбук под въпросната снимка, сред ко-ментарите, написах ето това, заедно със сърдечното откровение на въпросния кому-ноид:

Ето заради тия комуноидни наст-роения България не може да прокопса; вижте какви умилителни неща пише един масов народен комуноид (оправих му само пунктуацията, понеже тоя, както и подобава, не е научил тия работи в школото навреме-то, но комунизма обаче го е научил перфек-тно!): Ценко Соколарски: Добре си беше тогава, беше много по-спокойно: нямаше толкова богати и толкова бедни, разликата е тая, че сега има повече банани и можем да караме западни таратайки! За какво ми е тая свобо-да да излизам навън?! Аз искам тук да ми е добре!!!

МАЛКО ЛИ ПАРИ им даваме на тия дето им викаме управляващи, НЕКА ДА ПОРАБОТЯТ малко и след това ние да им гласуваме заплатите!

И тогава който повече работи, по-вече ще получи!

СВОБОДАТА, САНЧО, Е НА ВЪРХА НА БОЙНОТО КОПИЕ!

"Свободата, Санчо, е едно от най-

ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето.

За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и об-

16 ратно, лишаването от свобода е най-голя-мото зло, което може да сполети човека.

Казвам ти го, Санчо, защото ти ви-дя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се стру-ваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои.

Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде сво-боден".

"Свободата, Санчо, е на върха на бойното копие!"

СИНЯТА ИДЕЯ Е ЖИВА: НА УЛИЦАТА ПРОТЕСТИРАТ ДЯСНО МИСЛЕЩИТЕ, СИРЕЧ, ОБИЧАЩИТЕ СВОБОДАТА БЪЛ-ГАРИ

СИНЯТА ИДЕЯ

Кои протестираме днес на улица-та? Замислете се, приятели: кои протести-рат днес?

Мандатът е на БСП, управлението е на ДПС, всичко това подкрепено от съмни-телна партия със съмнителен неин водач, Министерски съвет, зависим от съмнителни икономически сили! 97 депутати от ГЕРБ отказаха да изпълняват волята на своите избиратели! Там няма нито един дясно мислещ човек в момента!!!

Според мен на улицата сме хора-та, които защитават свободата – и които не искаме тя да ни се отнема! Искаме да не ни се пречи в нашето личностно развитие, та да се реализираме така, че утре нашите деца да не се срамуват от нас!

Ние сме дясно мислещите бълга-ри! Десните хора са на улицата.

Нас ни роди „СИНЯТА ИДЕЯ“ и се размножаваме доста успешно и безполово – за разлика от някои, които признаха, че се размножават по полов път!

СИНЯТА ИДЕЯ е жива! Имаме ба-зата – дясно мислещите българи.

Много малко ни трябва за да наме-рим дясно действащите българи!

Написа: Tihomir Yurukov

ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА В-К ГРАЖДАНИНЪ: НЯКОЛКО НАЙ-СИЛНИ МОМЕНТА ОТ ДОКЛАДА НА И.КОСТОВ

... Проблемите в нашата страна се задълбочават от пълната незаинтересова-ност и от там неадекватност на европейски-те и атлантически лидери. ЕНП атакуват Станишев и не искат да видят истинското лице на ББ. ПЕС атакуват ББ и не искат да си дадат сметка колко зловеща роля е изиг-рал, а и сега играе СС. Г-н Барозу казал на парламентарните партии да се разберат помежду си. Та те са се разбрали и от това произтичат нашите беди: преди бяха едни-те, след това дойдоха другите, след това пак първите и така ще се сменят като Путин и Медведев. Кой мисли, че тези последните двама са нещо различно?

... „Защо им дадохте властта?“ – ме питат по улицата. Първо отговарях вие така гласувахте. Но вече се питам защо са толкова настойчиви хората и търся вината в себе си. Може би наистина имам лична вина, защото не съм спрял мафията. Защо тя е на власт? Защото не ни достигнаха сили, умения и енергия, дори специални знания как да противодействаме. Може да сме добри в политиката и в управлението на държавата, в уменията да отстояваме и умножаваме общото благо. Докато се до-казвахме на това поле, загубихме друга битка, с друг противник, водена с неполити-чески и недемократични средства.

Давахме си сметка, че сме много слаби на този фронт и затова възлагахме големи надежди на членството на България в НАТО и ЕС. Те не се оправдаха. Напро-тив, определението на Рузвелт за Сомоса, „нашия негодник“ се оказа универсално за евроатлантическия свят. Отделни полити-чески формации и правителства в НАТО и ЕС, подкрепят своите негодници в нашата страна, без да ги интересуват последствия-та върху нашия живот. Ще бъде напълно погрешно да се споделят илюзии за помощ отвън, докато западните лидери не спрат да третират политически ново присъединените страни като дошли от третия свят. Ние идваме от втория, от комунистическия свят. И не е умно първо да бъдем пращани в третия, за да се присъединим накрая към първия. Трудната задача на ДСБ на всички български демократи е заедно с истинските демократи в новоприсъединените страни да променят отношението на Запада към на-шата вътрешнополитическа реалност. Мое-то дълбоко убеждение е, че нашите парт-

ньори нямат политически код, с който да дешифрират случващото се у нас.

... Предишната десница се разпад-на преди изборите от собствената си сла-бост и от слабост към парите на ББ и ЦЦ. Протестите на хората, новите възможности за формиране на истинска демократична и непримирима към мафията и олигархията реформаторска десница е предизвикателст-во към ново ръководство на ДСБ, с нова енергия, напълно отдадени на каузата и способни да понесат тежката отговорност.

Политическата дестабилизация на страната няма да бъде преодоляна докато не се създаде десен реформаторски блок. Той трябва да отвоюва властта от мафията и да я върне на гражданите. Истинската реформаторска десница трябва да върне високите европейски критерии за многопар-тийна демокрация и почтено служене на хората. И да ги постави пред искащите да се очистят от мафията партии.

... Голямото ни преимущество в се-гашния политически хаос е, че в нашата партия сме архитектите на българската демокрация и пазарна икономика. Нямахме сили и умения да изградим мечтаната евро-пейска демокрация и конкурентна икономика по нашите проекти и планове. Това, което виждаме сега в отечеството ни, не е нашата „синя идея“.

Не можахме да сбъднем мечтите си и днес ги завещаваме на новото поколе-ние лидери на ДСБ с вярата, че ще ги пос-тигнат. Ще ги постигнат само ако следват неотстъпно своя път, ако правят нещата по своя неповторим начин. Ние очакваме от тях да бъдат себе си.

АЛО, ОРЕШАРСКИ, АЛО, ОЛИГАРСКИ: БЪДИ ПОНЕ МАЛКО МЪЖ БЕ!

БЪЛГАРИЯ ЩЕ СЕ ОСВОБОДИ КОГАТО ЗАВИНАГИ ПРЕКЪСНЕ ТАЗИ СВОЯ ЗА-ВИСИМОСТ ОТ ДНЕШНИТЕ ПРЕДСТАВИ-ТЕЛИ НА РУСКИТЕ ОКУПАТОРИ: МАФИО-ТИТЕ, ОЛИГАРСИТЕ

Преди няколко дни в нарочна пуб-

ликация (виж: Трябва да се протестира, драги протестиращи, и пред Паметника на Съветската армия: символ на господ-ството на ония, на които сегашните ни управляващи слугуват!) предложих про-тестиращите в София да удостояват с из-вестно внимание и паметника на Съветска-

17 та окупация на България, покрай който всяка вечер минават, ала кой знае защо, той сякаш не им правеше никакво впечатление. Стори ми се тогава доста странно да под-минават един злокобен знаков символ, което показва крайно тежка историческа амнезия за това откъде и как почват бедите ни като страна и като народ. Сега гледам, че поне част от протестиращите са осъзнали това, за което настоявах в публикацията си - и са започнали да се спират пред паметника на съветската окупация; ето както прочетох в един приятелски блог, пък по-долу мо-жете да прочетете и моя кратък коментар по този повод:

Опаковай МОЧА!

“МОЧА (монументът на окупаторс-ката Червена армия) е една от новите спир-ки на протеста малко след Народното съб-рание и преди Орлов мост – точно пред Паметника на съветската армия. Там група хора посрещат участниците в шествието със скандиранията: “Да махнем оттук червения боклук” и “Паметник за скрап”. Те носят плакати с надписи: “СвобоДА или СССР” и “Дойде време ставайте от сън се пробуж-дайте!”.

Активистите са от фейсбук групата: “Инициатива за демонтиране на паметника”, които няколко пъти в годината опаковат Паметника на съветската армия. Целта е да се покрие надписът върху паметника – “На съветската армия освободителка от призна-телния български народ”. Така вчера (както и в предишни дни) монументът се покрива със знамената на България и на Европейс-кия съюз. Паметникът е изграден през 1954 г.

“От изграждането до ден днешен той не символизира идеята, вложена в надписа, а комунистическия режим. Дори мотивите за неговото изграждане са свър-зани с режима. Желанието на участниците е паметникът да бъде преместен на друго място, където да има значението на истори-чески символ”, обяснява Мартин Заимов, участник в събитието.

Искането за преместването му той обяснява по следния начин: “Паметникът е антибългарски, а защитниците му имат антибългарска нагласа. Проблемът е, че Русия е окупатор, а не освободител”.

Жени Георгиева, също участник, допълва: “Функцията на всеки паметник е да напомня позитивната история и да буди гордост, а не да обозначава това, което ни е унижавало и да буди срам. Паметникът на Съветската армия е най-големият в Бълга-рия и е символ на това, че ние стоим под поробителя си. Когато попитам някого защо не иска паметникът да бъде премахнат, обикновено отговаря, защото не ми пречи, не го виждам. На езика на психологията това означава, че той мрази града си”.

(Прочети ДО КРАЯ >>>) МОЯТ КОМЕНТАР:

Е, радвам се, че участници в про-теста почнаха да се спират там, през зло-вещия паметник! На мен ми се струва, че не е зле целият протест да определи за свой сборен пункт тъкмо пространството около МОЧА. Хем е близо до Орлов мост, хем символиката е потресаваща: точно от съби-тието, което този паметник ознаменува, именно окупацията на България от сталино-вата съветска орда, започват всички беди на България и българите, та до днес, когато това правителство, чиято оставка искаме ний, протестиращите, не е нищо друго освен еманация на руско-българската ченгесаро-кагебистка мафия, владееща България.

България ще се освободи когато окончателно и завинаги прекъсне тази зави-симост от днешните представители на оку-паторите: мафиотите, олигарсите с червен, с комунистически генезис, чиито предшест-веници някога дойдоха, покачени на съветс-ки танкове.

ВЪПРОС ЗА ОСКВЕРНЕНИЯ И ОЦАПАН ИЗВОР

Боко, подобно на свиня, се намес-

ти в извора, наречен "дясно политическо пространство", овъргаля се хубаво, грухтя донасита от извратено удоволствие, прого-ни всички, които се намираха там и скоро превърна извора в мръсна, кална локва.

В тази връзка се питам: какво ще се промени ако сега разните му там Рада-новци и прочие, пък макар и нови, чистички, свежички се върнат в локвата и се прегър-нат с Боко? Няма ли и те завчас да бъдат омацани и оцапани?

Ето и това се питам: как тази се-гашна локва може да бъде обратно превър-ната в оня чист извор, от който си струваше

да пиеш превъзходна изворна вода – и да утоляваш жаждата си?

Във връзка с ЕТО ТОВА: Председателят на ПП ГЕРБ Бойко

Борисов изпрати поздравително писмо до новоизбрания за председател на полити-ческа партия ДСБ Радан Кънев. Това съоб-щиха от пресцентъра на ГЕРБ. В писмото се посочва:

"Уважаеми г-н Кънев, поздравявам Ви от мое име, и от името на ПП ГЕРБ, за избирането Ви за председател на „Демок-рати за силна България“. Най-искрено Ви желая успех на новата длъжност, защото хората в дясното политическо простран-ство заслужават по-голямо представи-телство. Моето разбиране винаги е било, че естественият партньор, с който ПП ГЕРБ може и трябва да си сътрудничи, са десните партии във формат ЕНП. Надя-вам се занапред да намираме все повече допирни точки по темите, които ни сбли-жават, вместо да търсим разделителни линии дори тогава, когато ги няма. В последните години основният проблем на партийните лидери в дясното политичес-ко пространство беше търсенето на противници в самото дясно, за разлика от левите лидери, които винаги успяват да се консолидират и да бъдат обединени, въпреки различнията си. Уверен съм, че в името на демокрацията, трябва да наме-рим път към по-добър диалог между на-шите две формации. Такива са и очаквани-ята на всички десномислещи хора в стра-ната, които очакват днес от нас повече отговорност и единство срещу популизма на левите и националистите." И СЛЕД ДЪЖДА ПРОТЕСТЪТ ПРОДЪЛ-ЖАВА...

БЪЛГАРИЯ САМОВОЛНО ЗАГУБИ СВОЯ ПОЛИТИЧЕСКИ МЪЖ – ЗА ДА СЕ ДОВЕРИ НА СВОИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ТРАВЕСТИТИ

Прощална реч на единствения

български политик в България за последни-те десетилетия! Блестящо, болезнено кри-тично и точно, както винаги през годините – във или вън от властта! Костов е единствен в много отношения – остана си единствен и като управление, и като опозиция, остана единствен и сега, като начин на раздяла с политиката!

18 "Европейските партии в ЕП съзна-

телно подкрепят своите негодници в Бълга-рия" - това кой друг се осмели да го каже? Как народа ни не разпозна в този политик своя водач, който не се кланя ни на Изток, ни на Запад, а изхожда единствено от бъл-гарския национален интерес? Нали точно за такъв политик реват по кръчми и седенки патриотите, пеейки патриотичните си песни и спомняйки си на чаша съмнителна ракия времената на Симеон и Асеневци?

Как не видяха това, което е пред носа им, а се обръщаха към политическия спиритизъм и викането на духове от сред-новековната българска империя?

България самоволно загуби своя политически мъж, за да се довери на своите политически травестити. Има дълго да чакаме втори Костов, но поне чакането ни иде отръки, дето се вика...

Написа: Христо Янков Ясно е, че времената са други,

времената са нови – новите времена искат нови хора. Това е причината, поради която ние се женим, имаме деца, отглеждаме ги и ги пускаме в живота, защото идва тяхното време и те трябва да го посрещат. Това е толкова естествено. Здрава, дясна, истинс-ка, патриархална логика на живота, която никой в тази зала не може да опровергае. Нови времена, нови хора напред. ДСБ да се превърне днес след това гласуване от при-върженици на Костов в политически партия-флагман на реформаторския десен блок.

(Иван Костов) ИСТОРИЯТА ЩЕ ОЦЕНИ ИВАН КОСТОВ ПОДОБАВАЩО – СЪВРЕМЕННИЦИТЕ МУ НЕ УСПЯХА...

Приятели, днес си отива една епо-

ха в демократичната история на България. Днес направихме жертвоприношение. Да-дохме жертва. Дадохме най-голямата жерт-

ва, която можеше да дадем. Дадохме в жертва Иван Костов. Но и не само него, а и хора, като Веселин Методиев, Екатерина Михайлова, Илко Семерджиев, Евгени Ча-чев.

Дадохме в жертва цял един екип от политици, които спасиха България от фалит, които са основната причина България да е член на ЕС, които понесоха в буквален и преносен смисъл ударите на мафията. Дадохме жертва на мафията и на общест-вото. Дадохме ги в жертва, за да може да спасим България от злото. Дано е имало смисъл. Дано има смисъл.

Подкрепих Радан Кънев за пред-седател на ДСБ. Ще бъда до него в ДСБ. С каквото и както мога. Така, както винаги съм бил. Дано всички заедно направим така, че днешната жертва да е имала смисъл. Дано всички заедно направим така, че да спасим страната от комунистическата шайка.

Благодарен съм, че във време, в което живея, съществуваше политикът и държавникът Иван Костов!

Историята ще го оцени адекватно. Съвременниците му не успяха.

(Написа: Минко Танев)

КОГАТО КАЗАХ, ЧЕ САМО БОЙКО ЩЕ ОПРАВИ ДЪРЖАВАТА...

Yavor Savov

ЮДИ ИСКАРИОТСКИ, ЧЕНГЕТА ГНУСНИ, ПРОДАДОХТЕ БЪЛГАРИЯ – ЗАТОВА ПРОКЛЕТИ ДА СТЕ!

А пък ето тук можете да проче-те един коментар на Александър Долев по текущата ситуация у нас, поставяща доста

въпроси, по които си заслужава да се помисли повечко...

У НАС НАИВНИЦИ, ДЕТО ВЕРВАТ В ЛЪ-ЖИ И НЕЛЕПИЦИ, БОЛ, А ВИЖ, ТВЪРДЕ МАЛКО СА ТИЯ, КОИТО СЕ ВЪЛНУВАТ ОТ ИСТИНАТА И Я ПОЧИТАТ

И тая сутрин се наложи на една

невинна, но крайно заблудена фейсбуковска душа да разяснявам някои неща, касаещи най-близката ни история; у нас е пълно с хора, които имат крайно къса памет, не помнят какво се е случило, а също така много обичат да верват на какви ли не съб-лазнителни лъжи и нелепости, които им внушават медиите и усърдните платени дезинформатори на нашето "обществено мнение"; по тази причина често ми се нала-га да разказвам неща, които всички би тряб-вало да знаят, ала които, за жалост, са до неузнаваемост изопачени и изкривени; у нас т.н. българска душа се храни предимно с митове, сиреч, с лъжи за всичко, в това число и за самата себе си; та ето този диа-лог в ранната утрин, може и някой друг, дето живее с крайно негодни представи, да про-чете и да се осъзнае: Николай Дренчев: И пак ви питам – вас, сините шамани, тръбачи на синята вяра: по

19 какво Костов и сините се различават от който и да било друг крадец, схемаджия и комунист, окупирвали властта в последните години? Нямаше ли и той (те - сините) свои-те схеми, своят мистър 10%, своите дала-вери по всички индустрии и митници, не се ли ползваха НАП и тогава за отнемане на бизнеси, не върлуваха ли мутри и тогава? Кажете ми, за бога, какво им бе различното на Костов и компания?!

Ангел Грънчаров: Дренчев, да не го про-пусна, ще почна с това: тоя т.н. "мистър 10%" или "министър 10%", покойният Ал.Божков, се оказа просто един набеден човек, набеден от медиите, които по онова време, познай, се намираха пак в кои ръце? Да, позна, все в същите ръце се намираха, в ръцете на лъжливата комунистическа ма-фия-олигархия се намираха, позна наисти-на. Божков, Бог да го прости, беше един честен човек, той, вероятно, и заради тия лъжи се разболя и умря, така стават нещата у нас, надявам се, си го разбрал, крайно време е вече. Често честните обявяват за най-големи "мошеници", и знаеш ли кои са "обвинителите"? Да, позна, тъкмо най-големите мошеници, и то истински, обвиня-ват честните, че са мошеници, и народът почва да смята тия набедени хора за моше-ници, а пък истинските мошеници почват да минават за "честни", разбра ли какви фокуси се правят в нашето свидно отечество?

А иначе, Дренчев, много са раз-личните неща на правителството на преми-ера-реформатор Ив. Костов в сравнение с всичките останали крадливи български правителства: 1.)Управлението на Костов извърши най-тежката работа на прехода, именно икономическата реформа, която постави стопанския живот на здрава основа, именно частната собственост (комунистите повече не можеха да крадат от държавните "губещи" предприятия", тая цицка, от която

смучеха, биде премахната) 2.)Стабилизира финансовата система 3.)Подгони мафията, и то така, че тази мафия пропищя (Бандитът Майкъл Чьорни, примерно, беше експулси-ран и поради това обяви лична война с Костов, даде луди пари на мекерета като Слави Трифонов, Кеворкян и пр. да го плю-ят до ден днешен), по времето на Костов мутрите и бандитите бяха станали по-ниски от тревата и т.н., все пак не съм длъжен да се грижа за твоето ограмотяване. Имаше сини дейци, които се облажиха, но прави-телството на Костов не беше крадливо като останалите; Костов уволни всички министри, за които имаше сигнали, че нещичко са злоупотребили и т.н.

А пък тукашните бандити, "застра-хователи" и пр., такива като любимия ти бате Боко, Костов ги принуди да спрат с рекета, щот преди се бяха разпищолили като бейове и като разбойници, те затова и така силно го мразят до ден днешен, затова не могат да му простят; още един мандат да бише имал Костов, с мафията щеше да бъде свършено, тя затова събра пари и даде на ченгетата да домъкнат Симеон, щото той се оказа единственото им спасе-ние пред злокобната за мафията възмож-ност Костов да получи от народа втори мандат, а ето, дедо ти Цар спаси бандитите, вместе със своя доверен човек Боко, който биде турен на възловия пост главен секре-тар на МВР. Оттогава мафията набра сила и стигна дотам съвсем свой човек да сложи на власт, имам предвид същия тоя агент Буда, Боко де, оттам-нататък историята, вервам, я знаеш, а тия неща ти ги припом-них, щото у нас повечето хора са с крайно къса памет, сичко забравят как е било, а помнят само лъжите и глупостите за мина-лото, в това число и близкото, които услуж-ливи лъжци-ченгета им внушават; у нас наивници бол, наивници, които верват в лъжи и нелепици, а виж, от истината много малко са тия, дето се вълнуват, дето я почитат...

Затова ти казах тия работи, белким помислиш и осъзнаеш малко как са били работите; още много може да се пише за случилото се, за преживяното, аз затова написах цели две книги по тия въпроси, едната се казва БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие "Идеи за нашата философия на живота, историята и съв-ременността"), а пък другата се каз-ва СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРС-КИ (с подзаглавие "Кратка психологическа история на съвременна България").

Но кой да ти чете у нас, у нас хора-

та без да четат "сичко си знаят", знаят дръжки, ама тях истината и не ги вълнува де, що им е истината, като така хубаво си живеят в кочината с лъжи...

НЯКОЛКО МИСЛИ НА КАМЮ

Албер Камю (фр. Albert Camus) - 1913-1960, френски писател-екзистенциалист, драматург и философ ("Чужденецът", "Чумата")

Познаеш ли себе си докрай – значи

да умреш. Стареене – значи преминаваш от

увлечение в съжаление. Човек – единственото същество,

което се бои да бъде това, което всъщност е.

Твърде много обичам своята стра-

на, че да бъда националист. Всеки революционер свършва или

като палач, или като еретик. Не върви пред мен, може да не те

последвам. Не върви зад мен, може да не те водя. Върви до мен и ми бъди приятел.

Главното, което отличава човека

от животното – въображение. Тъжен факт е, че достигайки опре-

делена възраст, хората започват сложна борба с времето. И това е безнадеждно.

Всеки живот, посветен на парите, е

смърт. Възкресението – в безкористността. Младите винаги намират в себе си

философско оправдание. Великият въпрос на живота – как

да живееш сред хора? (Подбра: Vasil Karaivanov)

20 НЕЩО КАТО "НРАВСТВЕН МАНИФЕСТ" НА РЕВОЛЮЦИЯТА, КОЯТО КИПИ ОКОЛО НАС: БЛАГОСЛОВЕНА ДА Е!

Видях един плакат, носен от про-тестиращ в София, на който пише-ше: ВРЕМЕ Е ЗА МОРАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ! Развълнувах се необичайно, понеже много пъти съм писал точно за това, и то не от вчера, а от години. Моята теза винаги е била, че проблемът на България (на бъл-гарския живот, който все не можем да уре-дим както трябва, както се полага) е нравс-твен. Проблемът на българската политика, на българската демокрация също така е нравствен. Свързан е със съзнанието ни, с разпространените ценности, с ценностния дефицит, който така остро се усеща, свър-зан е също с типа култура, в рамките на която съществуваме. Разковничето, ключът към решаването на проблемите, в които сме се заплели, е там: в морала. Във филосо-фията, която ни е потребна, в идеите, които са ни жизнено необходими - там е същината на всичките ни проблеми. В типа съзнание, който е разпространен – и в потребността от смяната му с друг, с коренно различен тип. Там се събират корените на всички конф-ликти и напрежения, от които се тресе об-ществото ни. Искам тук съвсем накратко да опитам да разкажа и да опиша най-важното, което е крайно време да се осъзнае от всички. И едва когато това стане, едва тогава най-уверено ще тръгнем към проспе-ритета и достойнството, които са ни съд-бовно необходими и потребни.

Знам че е много трудно да изпълня обещанието си, което току-що дадох, но ще опитам.

Нещата у нас все не вървят. Уж потръгнат, и пак забоксуват. Уж почнем да излизаме от тресавището, в което сме затъ-нали, и изведнъж пак усещаме, че отново сме затънали до гушата в него – дотам, че трябва още малко за да се удавим. Каква е тая наша българска орис, та сякаш всичко е объркано, че сякаш всичко у нас е все нао-паки – на това както трябва да бъде? Има нещо сбъркано, и то нещо крайно важно, фундаментално, съдбовно. Кое ли е то?

Цялата работа най-вероятно се крие в представите, с които живеем. Ние така или иначе сме общество, което е чо-вешко – или трябва да бъде такова. Ние,

човеците, си устройваме обществото по наш собствен образ и подобие. Каквито сме ние, такова ни е обществото. И такава ни е и държавата. Ако недоволстваме от услови-ята, в които живеем, ако ги оценяваме като унизителни, недостойни, нечовешки – значи нещо вътре в нас не е наред, щото нали ние сме тия, които си правим тия условия? Та нали всичко в крайна сметка зависи от нас - как така някой друг да ни е виновен за всич-ко, а ние самите да сме невинни като малки деца, като младенци?

Да, ама на нас все някой друг ни е виновен: турците, климата, "лошото геог-рафско положение", комунистите, СССР, душманите, грабителите, Костов, злата ни историческа орис, какво ли не още, а, да, да не забравя, един нашенски сегашен поли-тик, имащ ключово значение, обяви, че "световният колониализъм" ни бил виновен, и дрънкайки такива глупости, той си осигури доживотен абонамент за Парламента. Ние сме добрички, ала много страдаме, щото "злите хора" все ни пречат, вредят, тормо-зят ни. Ний нямаме никаква вина, ний сме просто жертвите, които трябва да се само-съжаляват. Или да водят люти битки с душ-маните. Ний сме си перфектни, но що ли все страдаме? Явно ни мразят много, явно ни завиждат, не може да е за нищо тая наша зла историческа орис. Бог ни е дал прекрас-на земя, ала душманите ни завиждат и ламтят за нашите богатства. И ни грабят постоянно. Преди ни грабеха турците, после – "чорбаджиите", а пък сега – комунистите, преобразили се за една нощ в чорбаджии. Абе има нещо вярно в тия приказки, нали така? Защо се оставяме да ни грабят е друг разговор. Него не го подемаме. Вярно, лъжат ни, ама това защо се оставяме да ни излъжат, защо сме така наивни, че се под-веждаме – за това не ни е много приятно да мислим. По принцип мисленето изобщо не е приятна работа. "Най-много мразим да мислим!", известна е тази нашенска приказ-ка. А пък от истината боли, ох, как боли, какъв смисъл има тогава да я търсим; исти-ната се постига с мислене, не с друго. Не и с гадаене, не с помощта на врачки и ясновид-ки. С мислене, с философия, с идеи може да променим съдбата си – и с действия по прекрояването на незадоволителния живот, в който сме се оказали.

Значи нещо куца в нашите предс-тави. Ето, уж ний сме тия, които избираме политиците си, а пък все сме изиграни, измамени, ограбени, излъгани от тях – как става тоя фокус? Да сте си отваряли очите когато сте гласували, да сте мислили когато сте подкрепяли тази или онази партия, нали така? Да, ама ний уж все искаме добро, а получаваме винаги само зло – явно не ни върви, така ли? Защо ли не вземем да си внесем политици от странство, примерно германски. За три дена ще ни оправят на-бързо. А наште, а тукашните ни политици само обещават че ще ни оправят, а пък ето,

все си ходим неоправени. Я вижте гер-манци, англичани, американци как хубаво са оправени, а само нас няма кой да ни оправи – и спаси. Търсим си спасителя, месията, копнеем за него, а него все го няма. Уж Царо щеше да ни оправи, и то за нищо и никакви си 800 дни, ама и той се оказа мен-те-цар; Сидеров щеше да ни оправи, той пък нещо не е наред с акъла, Боко немаше начин веке да не ни оправи, ама не се полу-чи нещо фокуса. Какво ли да правим, къде ли да търсим своя оправяч?

И у нас дойде време на свобода и на демокрация, цял свят благоденства под слънцето на свободата и на демокрацията, само при нас тия "западни измишльотини" нещо не вървят, не проработват. Що ли е така, как е възможно да е така?! Ний очак-вахме като дойде "новият живот", от небето да завали манна небесна, та да ядем и плюскаме донасита, вятър, нищо не заваля, напротив, обедняхме, огладняхме, куркат ни неспир червата! Майната й на таз свобода и демокрация тогава! Искаме си пак комуни-зъма – като стадо овце се юрнахме назад. Леле, колко убаво си живеех при непрежа-лимия бай Тодор Живков!!! А дано при боди-гардо на бай Тодар се възвърне оня убавия и лек животец? Немало било свобода при комунизма – какво като е немало, нали поне имаше лебец?! А без леб, на празен търбух хептен не се живее. Ех, как можахме да допуснем да съсипем комунизма, в който така си блаженствахме – и така безразсъд-но се хвърлихме в пустинята на свободата и на демокрацията, проклети да са!

Тъй. Значи тъй. Нещо не е наред с представите на мнозинството от хората у нас. Страдат си от глупави, неверни предс-тави. И понеже тия глупави, неверни предс-тави са комай поголовно разпространени, масовият нашенец успява да наложи в свидното ни отечество този омерзителен живот, който живеем. Ето, тия дни в София протестират десетки хиляди млади хора със светнали, одухотворени, интелигентни лица. Десетки хиляди, може вече да наближават 100 хиляди са протестиращите. Още 100 000 общо да протестират в провинцията. Ала съвъкупна България са към 7 милиона – що ли мислят останалите 6 800 000 българи като гледат вечер новините? Знаете ли, страх ме е да си представя какво мислят повечето от тия 6 800 000 мълчаливи, псу-ващи, крайно объркани, податливи на какви ли не манипулации българи. Много ме е страх да си представя какво именно те мислят. Крайно опасно е това, което витае в главите им. Страшно е това, което те искат, да стане един ден.

Примерно искат да си имаме дик-татор, некоя силна ръка ни била потребна. Да ни фане за гушите, ще видят те едни протести, ще ви дам аз една демокрация и свобода! За жалост, мнозина от масовите българи тихичко си мечтаят за силната ръка, която ще ни оправи, и глухо роптаят

21 срещу "прекалената свобода и демокрация", която е една опасна западна измишльотина, която нам не е нужна, която за нас специал-но е даже вредна. Я Русия, я братята-руснаци как прекрасно си живеят без разни-те му там свобода и демокрация! Нам ни е нужен наш, роден, български Путин. Само он ке ни оправи, нема начин да не ни опра-ви!

Бойко сякаш става да е оправяч, нему сякаш беше отредена отредена ролята на наш, български, роден Путин, и он е симпатяга като Путин, не може да се отрече, он много и постигна, я какви магистрали направи, метрото сам, със своите собствени ръце изгради, ала и он, горкият, не можа сичко да направи; не е Слънце сичко да огрее. Пък и има лоши ора около него, които се го резилят, се го провалят, се му пречат. Ех, да имахме двама-трима боковци непре-менно щяхме да се оправим, ама на, за жалост, немаме!

Аз смятам, че вече нравствената болест на нацията ни биде що-годе очерта-на. Огромната част от българите страдат от сгрешени, от тотално неверни представи за живота, от криворазбрано интересчийство, от неразвитост на съзнанието за свобода, страдат от безразличие към свободата, от недоверие към нея, от боязън пред отговор-ностите и тежестите, които изисква свобод-ният живот. Комунизмът успя да съсипе така нравствения живот на нацията, да отрови така нравственото му чувство, че ето, ний сега сме една болна тъкмо в душата си нация, която не намира сили да противопос-тави нещо на болестта. Лек сякаш за тази болест няма. Ето, примерно, образованието, което именно е сфера на нравствения, на духовния живот на нацията, у нас е поста-вено на толкова сгрешени основи, че то е изцяло неадекватно на нуждите на съвре-менността, на живота, на съвременния живот, че по-скоро вреди, отколкото да помага на младите в адаптирането им към нуждите на този живот. Докарали сме я дотам, че нашата образователна система продължава да трови духовния и нравстве-ния живот на нацията, вместо да го очиства от заразите, вместо да подсилва обществе-ния организъм в битката му с болестта още повече го отслабва. Имаме изцяло негодно образование, което изобщо не изпълнява мисията си да подготвя адекватни на нужни-те на съвременния живот личности - ето една от причините, за да сме в това окаяно състояние. И мнозинството от нацията съвсем нехае за нравствената катастрофа, в която се намира образователната ни система. Напротив, смятат, че сичко си ни било наред "у тая сфера". Немало поводи за безпокойства и съмнения! Я какви умни са наште ученици я, а какви медали земат от олимпиадите по математика! Черногледците като тоя Ангел Грънчаров, дето постоянно пишат за някаква си там катастрофа в обра-

зованието са врагове, на които устите им най-после требва да бъдат затворени!

Да, липсва ни развито съзнание и самосъзнание за свобода, което е център на нравствения живот на пълноценно живее-щата личност. У нас, за жалост, личността и личностното отношение съвсем не са толе-рирани, напротив, мразени са от масовия типичен еснафин, който задава тон на съвъ-купния български живот. Личностите у нас дразнят, ний на тях не им се радваме, нап-ротив, мъчим се да ги мачкаме и унищожа-ваме. И това не е от вчера, дори не е само унаследено от комунизма, то е сякаш някак-ва фатална субстанциална особеност на българщината изобщо. До към средата на 19-ти век в Русия думата "личност" била смятана за обидна. "Я го виж ти, ще ми се мисли за личност той, кой си ти бе, ти за кой се мислиш?!" – аз съм чувал това по свой адрес често, вие, простете, чували сте го?! Човек у нас го е срам да покаже личностно отношение, щото ще си навлече безброй беди. Вие смеете ли да кажеше недъзите и "грешките" на своя началник право в очите? Смеете, ама дръжки! Ето, аз си позволих тоя лукс, казах ги, дори ги описах и публику-вах – и станах най-зъл враг на човечността. Направи тоя мой "съвременен ръководител" всичко нужно не само да ме съсипе като личност, но дори и физически да ме ликви-дира: рухнах здравословно от непрестанния тормоз дотам, че наскоро бях на косъм от смъртта. Както и да е, това са "лични и личностни несъществени подробности". Да, личността и личностното у нас се възприе-мат като нещо несъществено. Там ни е проблемът. Най-мразен у нас неслучайно е "злодеят Костов". Мнозина вероятно си мечтаят физическото му разкъсване. Едва когато това бъде направено, България, предполага се, ще цъфне и ще върже хеп-тен...

Глупости колкото щеш, а пък прос-тащината у нас цъфти и триумфира нався-къде, във всички сфери на живота. У нас, ако сте забелязали, във всяка една сфера на живота се разпореждат мафии. Да взе-мем сферата на науката – пожалуйста, там си имаме научна мафия, която със зъби и нокти брани постигнатия си просперитет – и не допуска лица и личности, които могат с нещо да застрашат статуквото. Да вземем медиите, нима не знаете, че там също влас-тват мафии, които владеят и дирижират положението!? В политиката да не говорим, там самите партии са нещо като мафии, те са не просто политически представители на мафията, а сами по себе си са мафии. Ка-жете ми поне една сфера на живота, в която положението не се диктува от някаква ма-фия. Няма празно, навсякъде властват всемогъщи мафии: лекарска мафия, апте-карска мафия, таксиджийска мафия, търгов-ска мафия (нашите търговци на зеленчуко-вия пазар, разбира се, са организирани в мафиотски картел и всички ви скубят, тъй да

се рече, единодушно!), да продължавам ли още? Сетихте се, вярвам, за какво гово-ря.

В държавния живот пък мафията, която държи всичко под контрол, е бюрок-рацията. Тя има пълната власт. Вий си протестирайте срещу Орешарски, ОК, той ще падне, ала дали някой някога ще се сети да направи нещо срещу всемогъщата бъл-гарска бюрокрация, която е така корумпира-на, че всекидневно трови живота на всеки българин, който се е опитал нещо да стори - било за себе си, било за семейството си, било за страната си. Вие скоро вадили сте си някакво разрешително от някоя служба? Вий скоро били ли сте унижавани от някой самозабравил се чиновник, директор, очи-лат деспот, който е способен за едното нищо да ви отрови живота само и само да покаже колко е велик, а пък вий самият колко сте презиран от него?!

Е, да привършвам вече, щото така мога да продължа до безкрайност. Много ми е накипяло вече, в некраткия си живот много нещо съм видял и преживял. Много неща съм изстрадал и затова превъзходно ги разбирам. Онова, което не сме го преживе-ли, не го разбираме. Можем само да имаме интуитивно предчувствие за него. Блажени младите, чиято интуиция, чиито усет не е бил съсипан от толкова негодното ни обра-зование. Та да обобщя. Преди да сложа точката окончателно.

Ние сме нация, преживяваща теж-ка нравствена и духовна катастрофа. Всичко в разпространения морал у нас куца, е наопаки, е неверно, е объркано, е сгреше-но, е опорочено, е извратено. Морална революция означава да въведем ред в собствените си представи за живота, да се отърсим от нежизнеспособното сред тях – и да дадем път на жизнеспособното. Длъжни сме да направим всичко, за да премахнем отровата, която тече в жилите на българс-кия обществен организъм, а тя иде тъкмо от тия наши в корена си неверни и злотворни представи. Иска се поврат в съзнанията, в душите. Моралната революция е индивиду-ално дело, всеки трябва да се погрижи за собствената си душа. Душите ни повече не трябва да приличат на боклукчийски кошче-та. Иска се ред и чистота и там, в тая толко-ва интимна духовна сфера на личността. Сфера на духовния живот на индивида.

Иска се да победим поне отчасти господстващия материалистически манта-литет у нас. Интересчийството, лакомията за пари, за власт, за слава, безскрупулност-та, простащината трябва донякъде да бъдат ограничени, поставени в рамки, а не да се ширят безконтролно. Трябва една по една да освобождаваме всички сфери на българ-ския живот от проказата на безхаберието, на примиреността, на непукизма. Трябва да се ориентираме към истинските неща – и да обърнем гръб на ментетата. Сега пред-почитаме ментетата, щото били ни излизали

22 по-евтинко, ала се оказа, че ни излизат прекалено скъпо. Примерно, много скъпи ни излязоха менте-политиците, на които зало-жихме след ерата на Костов. Убедихте ли се докъде я докараха тия политици, на които вий давахте доверие, че непременно ще ви оправят? Докараха ни до под кривата кру-ша. Всичко объркаха. Истинските политици изтикахте от политиката, а позволихте на ментета, мутри и мафиоти като Боко, Дмит-рич, Гоце, Доган, Воленча, Янета разни и прочие да овладеят всичко. Сега се чудите как да се освободите от тая напаст! Чудете се още! Но вместо да се чудите, изритайте ги; щото ако продължавате да се чудите, много още ще страдате. И ще затриете в един момент Българията ни, горкичката! Не случи тя на народ заради вас...

Да, същината на една нравствена революция у нас, която ни е съдбовно и жизнено потребна, е тази: да почнем да залагаме на истинското, а не на фалшивото. Да почнем да разграничаваме истинско от лъжливо - ето с това трябва да се започне. Трябва да се появи непримиримост спрямо недъзите във всяка една сфера на българс-кия живот, особено в най-фундаменталните: образование, здравеопазване, култура. Всичко, прочее, е култура, дори и за полити-ката се иска демократична култура и тради-ция. В икономиката също е потребна култу-ра. Всичко в този наш живот е култура, психология, морал. Тия са истинските де-терминанти на живота ни. Ние на най-важното бяхме обърнали гръб и се занима-вахме дълго време предимно с простотии. Сега се иска да се върнем при истинските неща. Този нравствен поврат ще ни спаси. Първо да спасим душите си, пък после всичко друго ще се оправи. Няма само да се оправи щом ний самите сме оправячите. Не нас да оправят, а ний всичко трябва да оправяме - както прави това добрият стопа-нин на дома. България е наш дом. Иска се да въведем чистота и ред в него. Трябва да бъдем нетърпими срещу всички боклуци. Не само срещу червените такива. И червените са много вредни, но има още много други видове боклуци. Що е боклук трябва да бъде без пощада метено и чистено.

И в заревото на тази величава нравствена революция, която ни призовава, в един момент ще се открои автентично съществуващият човек – свободният чо-век. Чувството и съзнанието за свобода, което определя живота му, трябва да бъде култивирано най-търпеливо. Младите имат това съзнание, заедно с усета, наготово, те просто трябва да се шлифоват. Младите ще оправят България, а ний, по-възрастните, трябва да им помагаме и да ги насърчава-ме. Да си обединим силите и да тръгнем смело по единствено-спасителния път: към свободата и достойнството. И към проспе-ритата. Несвободните, обърканите, обреме-нените от коварни предразсъдъци и от погрешни представи и илюзии хора неумо-

лимо страдат и вегетират в мизерия и бед-ност; истински силните, свободни, достойни личности, богати най-вече с позитивното си отношение към свободата и собствените отговорности пред живота просперират и постигат безбрежните хоризонти на автен-тичното съществуване. От нас се иска да станем като тях. От нас се иска да победим слабостта си – и да се опрем на силата си.

От нас просто се иска да станем човеци в истинския смисъл. Да си човек означава да си свободен. Да обичаш свобо-дата с цялото си сърце и душа. Никога да не се отказваш от нея. Да наказваш всяко посегателство спрямо нея. Да всяваш рес-пект към нея. Този е пътят. Там е спасение-то. Тази е истината, за която жадуват души-те ни...

ОРЕШАРСКИ-ОЛИГАРСКИ Е ХРИСИМ И, ПОДОЗИРАМ, СЪЩО ТАКА КРАЙНО НЕ-КАДЪРЕН СЛУГА НА МАФИЯТА

Орешарски-Олигарски е хрисим и, подозирам, също така крайно некадърен слуга на мафията, щото тия две неща, на-гаждачеството и некадърността, в наши условия вървят ръка за ръка; никакъв екс-перт не е Орешарски, камо ли пак да има някакви "държавнически качества", щом за броени дни направи толкова гафове, колко-то други хора не могат да направят за десе-тилетия.

Тъй че допускането ми, че Оре-шарски е само набеден за експерт, а всъщ-ност е един некадърник, е съвсем основа-телно и резонно...

У НАС СЕГА НЯМАМЕ ПАРТИИ КАТО КРЕПИ-ТЕЛИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА, А ИМАМЕ КОНКУ-РИРАЩИ СЕ ЗА ВЛАСТТА ПОЛИТИЧЕСКИ МАФИИ

юни 22, 2013

Един разтревожен, ала крайно

объркан гражданин, именно г-н Stefan Zhelyazkov Stanev благоволи да напише една реплика, която ми се вижда достойна за внимание; ето неговата реплика и комен-тара, който си позволих да напиша по този повод; смятам, че дискутираният въпрос е изключително важен; та г-н Станев написа на едно място във Фейсбук:

Партиите са частни формиро-вания за реализиране на лични себични, егоистични интереси!!! Те разделят хората за ги поробват!!!

Аз пък му отвърнах ето какво:

Г-н Stanev, разбирането ти за пар-тиите, понятието ти за това що е партия, е изцяло погрешно; у нас нямаме партии, а имаме мафии, ето, например, БСП, ГЕРБ, ДПС, АТАКА са все мафии, а не партии; ти значи в представата си бъркаш “партия” с “мафия”; у нас партиите са или мафии, или пък слуги на мафията, политически предс-тавители на мафията, сиреч, пак сами по себе си са мафия;

А това, от което имаме нужда, са именно партии, но партии в истинския сми-съл на думата, сиреч, демократични и сво-бодни обединения на граждани, които имат близки ценности и виждания, обединения, в които се раждат градивни идеи за усъвър-шенстване, за смислено уреждане на живо-та на общността.

Трябва, следователно, да премах-нем политическите мафии и да направим нужното да се родят автентични, истински партии, партии в истинския смисъл на дума-та, които по идея са гръбнак и също така кръвоносна система на демокрацията.

На пълноценния политически жи-вот на нацията, състояща се от свободни и самоуправляващи се граждани и общности.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ЕДИН ГРАДИВЕН ЛОЗУНГ НА ПРОТЕСТА, КОЙТО ДА ТРАСИРА ПЪТЯ КЪМ ИСТИНСКИЯ ПРОСПЕРИТЕТ НА БЪЛГА-РИЯ юни 22, 2013

Написах току-що във Фейсбук едно

предложение за главен лозунг на протеста, иска ми се да проверя каква ще бъде реак-цията на него; между другото има, четем всеки ден всякакви, дори много духовити и остроумни лозунги, но проблемът за оня спасителен лозунг, който ни е жизнено необходим в този исторически момент, си стои още нерешен; е, моето предложение е

23 тъкмо в тази посока, та значи написах там следното:

Ако тия протести, които са на зна-чително по-високо интелектуално ниво от предишните (февруарските), издигнат еди-нодушно лозунга:

Искаме Иван Костов начело на едно програмно правителство за спасе-ние на България и за излизане от криза-та!

и успеят с упорство да постигнат

визираното разумно искане, то те ще имат огромното историческо значение на коренен поврат в съдбините на България; в противен случай, без ясно и категорично искане, всичко ще се разводни и пак ще бъдем изиграни. Трябва да използваме политичес-кия капитал, който като нация имаме, в случая трябва да използваме единствения доказан държавник на България, който на два пъти вече я е изваждал от кризи, значи-телно по-тежки от сегашната!

А може би цялата тази несвърш-ваща криза се дължи на това, че ДС в 2001 г. домъкна Симеон от Мадрид само и само Иван Костов да не получи втори мандат като премиер – с което именно и беше поставено началото на сегашната агония?

Затова спасителният лозунг на протеста сега е: КОСТОВ ПРЕМИЕР! ПРА-ВИТЕЛСТВО НА КОСТОВ – ЕДИНСТВЕН РАЗУМЕН И СИГУРЕН ПЪТ КЪМ ПРОС-ПЕРИТЕТА НА БЪЛГАРИЯ!

ВСИЧКО НА ТОЗИ СВЯТ СЕ ПЛАЩА, СТРУВА ПАРИ, ДОРИ И КОВАРНИЯ МИТ ЗА “ВЕЧНАТА БРАТСКА ЛЮБОВ И ДРУЖБА МЕЖДУ РУСНА-ЦИ И БЪЛГАРИ”!

юни 22, 2013 Оня същия “алтернативно мислещ

десебар”, който ме съветва да почна да подкрепям Боко, сега ме съблазнява със заслугите на Боко за разваляне на строежа на “Белене”; смята, че това е голям коз на герберщината; руснаците щели да ни осъ-дят ако Боко го нямало и прочие; щели сме били да плащаме без Боко милиарди еврА

неустойки, ако си доде пак Боко, може и да не плащаме, та ето какво му отвърнах по този повод:

Не се плаши толкова, нищо няма да плащаме, ще спечелим делото с русна-ците, никакви компенсации няма да плаща-ме! А и да плащаме, то ще е за добро: да разбере най-сетне целия български народ какво представлява “любовта на наште руски братя”, да сфане и последния идиот колко пари струва тая “любов” и това “брат-ство”!

Щото и сега “по братски любовни подбуди” руснаците ни продават руския газ най-скъпо от всички! Тъй че нека да ни осъдят руснаците, това е необходимо да се случи, то ще е за добро – за да осъзнаем и да се откажем най-после от заблудите си!

Да, трябва да скъсаме най-сетне тия вериги на проклетото русофилство!

Всичко на този свят се плаща, струва пари, дори и коварния мит за “вечна-та братска любов и дружба между руснаци и българи”…

СИДЕРОВ, КУРВО! СИДЕРОВ, РУСКА КУРВО! СИДЕРОВ, ЛАКОМА ЗА РУБЛИ РУСКА КУРВО...

КАКВО СТАНА ВЧЕРА В СЪДА, ИЛИ КРА-ТЪК ЕСКИЗ НА НРАВИТЕ, ЦАРЯЩИ В СФЕРАТА НА РОДНОТО НИ "ПРАВОРАЗ-ДАВАНЕ"

22 юни 2013, събота

Вчера, както писах вече, беше да-ден ход на съдебното дело, което моя ми-лост заведе срещу работодателката си, директорката на ПГЕЕ-Пловдив; искането ми е да бъде отменена неправомерно изда-дена заповед за дисциплинарно наказание

"предупреждение за уволнение". Искам да разкажа някои свои впечатления от рабо-тата на съда, а също и да кажа какво по-точно се случи на самото заседание на съда. Ей-така, да стоят тия неща за истори-ята – на българските нрави, на съвременния ни живот; щото аз такава история пиша, пишейки всеки ден своя дневник, блога си.

Делото беше обявено за 10.30 ча-са, аз отидох 40 минути по-рано. Намерих залата, оказа се, че залата е най-голямата в съдебната палата, зала 13-та. Влязох да послушам делата, които се водеха, едно, за да се адаптирам към ситуацията, второ, за да преодолея вълнението си. Залата беше внушителна, много прашна, прилича на кинотеатър от сталински тип; нищо чудно в тази зала навремето да се се провеждали заседанията на прочутия "Народен съд", където комунистите са осъждали на смърт "враговете"; не знам защо, но това беше първата асоциация, която се появи в съзна-нието ми щом ме полъхна застоялия въздух на огромната непроветрявана прашна зала. Никога, никога в живота ми моя милост не се е явявала в съда, нито като обвиняем, нито като ищец, нито като свидетел, сиреч, вече доста продължителният ми живот мина без да имам досег с българското правосъ-дие (ако изключим едно кратичко дело, което заведох срещу директорката на Хума-нитарната гимназия в Пловдив преди годи-ни, за което писах вчера). Понеже съм пре-подавател по философия на правото, добре съзнавам незаменимия и така възвишения характер на правото, на законите и на пра-восъдието за функционирането на едно нормално човешко общество; по идея тряб-ва да е така, аз съм човек идеалист, зала-гам на идеята, на истината, на същността. Вчера обаче бях доста разочарован, тази моя идеална представа се разби, така да се рече, на парчета, за да възтържествува толкова грозната и скучна "проза на живия живот".

Съдийката, която водеше делата, кой знае защо още от първия момент ми заприлича на една моя професорка по етика в Санкт-Петербургския университет навре-мето (която, апропо, се опита като студент да ме гони "като империалист", щот лич-ността ми я дразнела, ала тя, професорката по комунизъм, си получи заслуженото де; аз не оставям безнаказани такива попълзнове-ния спрямо личността ми!), сиреч, заприли-

24 ча ми на руска тьотка (леля), която се зани-мава "по призива на всемогъщата партия" с правораздаване. Не мога да обясня защо, но към тоя човешки тип изпитвам една (при това споделена) личностна несъвместимост и неприязън: интересно е, че още от първия момент, в който си разменихме погледи, и двамата със съдийката изпитахме нескри-вана антипатия и раздразнение един към друг; а аз постоях близо два часа в почти съвсем празната съдебна зала (имаше само 3-4 ма чакащи и скучаещи адвокати, които се сменяха, тъй като бяха разгледани доста дела) и в това време нямаше как със съдий-ката да не разменим погледите, за които стана дума. Не мога да разбера с какво я подразних толкова, но раздразнението й си пролича още значително преди откриването на моето дело. Както и да е, това са едни тънки психологически състояния, които трудно могат да се опишат и разберат - ако не си ги изпитвал. Накратко казано, съдий-ката, да ме прощава, ми приличаше на поостаряла съветска комсомолка от сталин-ските времена или на бивша партийна сек-ретарка от брежневските времена, която е турена да играе ролята на съдийка в ниско-качествен съветски (руски) филм. Казвам си честно впечатлението и чувството. Моята прокоба е да се сблъсквам неминуемо с тоя човешки тип, който охарактеризирах така неумело. Е, сблъсках се. Ето как стана всичко.

Най-после дойде момента съдий-ката да се заеме с моето дело, след като дълго време се занимава с какви ли не убийствено скучни дела; видимо отегчена и изморена, тя взе папката, прочете номера на делото, поиска ми личната карта за да удостоверя кой съм, с адвоката на против-ната страна (моята многоуважаема дирек-торка не се яви на делото, а предпочете да се яви с адвоката си) съдийката обаче раз-мени още преди откриването на заседание-то някои толкова дружески реплики, от което направих заключението, че те добре се познават. За да разберете неминуемостта на това, което се случи, искам да направя едно важно уточнение-разяснение, за което си дадох сметка след безсънната нощ, която проведох, размишлявайки над случи-лото се.

Добре, ще кажа всичко: още щом ми даде думата, съдийката започна да ме прекъсва на всяко изречение, настръхнала като квачка, на която сякаш съм взел пиле-тата; не можах през цялата нощ да си обяс-ня защо се държеше така, но изглежда схванах причината след безсънната нощ: несъвместимост на културата, която аз нося и въплощавам, с културата, която олицет-воряваше самата съдийка. Аз съм носител на една одухотворена философска култура от висок мащаб (простете за нескромност-та!), а пък съдийката, чини ми се, олицетво-ряваше една, да я наречем, казионно-бюрократична правна култура, между типа

на говорене на които култури има пълно разминаване и несъвместимост; затова вероятно всяка дума, изречена от мен, дразнеше толкова уважаемата г-жа съдийка; тя дори не направи нищо да прикрие разд-разнеността си и ме прекъсваше най-безцеремонно; не ми даде възможността изобщо да кажа това, което исках да кажа; обвини ме по абсурден начин в "многосло-вие", при положение, че аз не можах да кажа по едно завършено изречение заради безброя нейни прекъсвания и забележки; установих, че конституционното право на свобода на изразяването изобщо не се уважава от българския съд, особено от тази съдийка със съветско-руско поведение и манталитет; даже в един момент, явно вбесена – нали не си мислите, че аз щях да оставя без отпор това нейно държане, не, няма такова нещо, дадох й достоен отпор! – съдийката излезе от контрол и се обърна към адвоката на противната страна с недо-пустимата и крайно обидна забележка: "Когато друг път ми водите учители, моля ви, Вие вече ги прекъсвайте, щото аз се изморих!", представяте ли си какво си поз-воли да каже тази съдийка? А адвокатът се усмихна и съучастнически й намигна. Знам, че пишейки тия неща, му доставям неизме-рима радост (той е усърден читател на блога ми, както и неговата господарка, директорката, добре знам това!), но аз пред-почитам да съм верен на истината, пък да става каквото ще. Така усетих нещата, така ги представям тука.

Влязох в един момент в открит словесен дуел със самозабравилата се блюстителка на правосъдието от балканско-съветско-руско-български тип. В един мо-мент обаче се уплаших да не ми наложи глоба за неуважение на съда, та се поспрях. Даже ми хрумна в един момент да си взема шапката и да се махна, ала също се посп-рях. Тъй че нищичко де факто тя не ми даде възможност да кажа. В моментите, в които все пак успявах да кажа едно-две изрече-ния, тя ме прекъсваше и подлагаше изказ-ването ми на "разбор", показвайки крещя-щата неспособност или нежеланието си да вникне, да осмисли същината на казаното. От което имам правото да твърдя, че в случая става дума за несъвместимост меж-ду два типа култури: културата на философ-ското свободомислие и бюрократичната правна култура, от която страда българско-то правосъдие с руско-съветска специфика. Всички знаете, че съществена промяна в правосъдната ни система също не беше направена, особено пък що се касае до идейния компонент, манталитета, съзнание-то на нейните дейци и труженици. Нищо европейско няма в такова едно поведение на една съдийка.

Капчица уважение на личността: колкото и да ти е неприятна тази личност, ще трябва да я търпиш, щото тя има право на свое виждане и разбиране! Съдийката

явно се опитваше да ме принуди да почна да мисля и да се изразявам като нея, е, не стават така тия работи. Особено пък Ангел Грънчаров никой не може да го при-нуди да стане някой ден треперко, страхлив бюрократичен плъх, който бълва тривиал-ности-банализми. Изглежда личността е непоносима не само в системата на българ-ското образование (със съветско-руска специфика), така и в системата на българс-кото правосъдие (също със съветско-руска специфика). Лоша работа! Както и да е, накрая съдийката, явно хептен изморена, даде 7-дневен срок двете страни да опишат позициите си и обяви, че в едномесечен срок ще реши делото; не насрочи ново заседание на делото, което не знам какво означава, трябва да се консултирам с адво-кат. А сега да пристъпя към представянето на "черешката на тортата" от това злопо-лучно дело.

Адвокатът на директорката под-държа абсурдната теза, която, представена накратко и в чистотата си, се свежда до следната нелепица: Ангел Грънчаров явно просто е искал да бъде уволнен или наказан с предупреждение за уволнение и затова безпричинно не се е явил в два последова-телни дни на работа след свършването на платения му отпуск! Един вид все едно съм си провел тест, за да проверя търпението на многомилостивата си директорка, която била проявила "несрещано благородство" като не ме уволнила, а само ме била нака-зала с "предупреждение за уволнение". Това, че молбата ми за отпуск е поправяна, вместо "14 септ." като краен срок на отпуска, както съм го написал, директорската ръка е написала "12 септ.", няма значение; това, че не ми е връчена заповед за разрешения отпуск, пак няма значение; това, че с дирек-торката имах устна договореност, заради дежурство по време на платения отпуск да ползвам два дни компенсации, пак няма никакво значение; това, че директорката, търсейки удобен повод да ме накаже, ми устрои капан, аз повярвах на нейното обе-щание, пък после всичко обърна срещу мен, само и само да издаде бленуваната заповед за наказание, пак няма никакво значение.

Както и да е де, но ето и сюблим-ния момент: за свидетелка вчера адвокатът беше призовал секретарката на гимназията, администраторката, която, горката жена, й се наложи "точно да си спомни", разбира се, че всичко било се случило както именно е угодно на тезата на директорката, как иначе – защото нима някой може да предположи, че служител на гимназията ще се осмели да каже нещо, което не е угодно на всесилната авторитарна директорка?! Тая гавра с гор-ката жена беше най-неприятното, на което ми се наложи да съм свидетел вчера на това дело; не исках да влизам в конфронта-ция с гората жена, разбирайки добре комп-лицираното й положение; ще дойде момент, ще поговорим, ще се разберем; тя, както й е

25 било наредено, каза, че "точно си спомня-ла", че аз съм бил надлежно уведомен, че в отпуск ще трябва да бъда до 12 септ.; дали съдийката, интересно ми е, се е възхитила от превъзходната памет на свидетелката, която помни такива подробности за мен, при положение, че 70 учители в този ден са излезли в отпуск, е отделна работа, за която аз не попитах там, щадейки една друга жертва на административно-антихуманен произвол, именно горката секретарка. Ний, жертвите, трябва да се подкрепяме, а не да се джафкаме помежду си, та да доставяме радост на мъчителите си...

Ами това е в основни линии. Мо-рал и право са дълбоко свързани. Моят казус, по който заведох това дело, е преди всичко нравствен. Искам да преподам един нравствен урок на самозабравилата се директорка. Почти няма значение за мен тази заповед за дисциплинарно наказание, единственото е, че тя успя така да промени правилника, че единственият в цялото учи-лище, които има дисциплинарно наказание (всъщност имам две, тя, знаейки че съм завел дело по едната заповед, ми наложи за всеки случай второ наказание, по хептен изсмукано от пръстите "нарушение"!), като целта на цялото мероприятие е да бъда ощипан финансово, именно да не получа нищо от т.н. "диференцирано заплащане", т.е. правилникът беше променен специално заради мен в този смисъл, което именно и показва, говори нещо за обсъждания нравс-твен облик! За да преподам докрай урока си - аз преподавам етика и считам това за свой дълг: да преподавам нравствени уроци на всички, включително и на самата директор-ка! - смятам в писмените обяснения, които ще трябва да дам в 7-дневен срок, да при-зова самата директорка като свидетел пред съда, за да я попитам само за едно нещо: спомня ли си нещо за компенсациите за квесторските дежурства по ДЗИ, в които аз трябваше да участвам в кошмарните горе-щи дни от 20 до 31 август, т.е. по време на платен отпуск да стоя "на разположение на администрацията" и да чакам кога ще ми съобщят да се явя да дежуря на тия матури в августовската жега?

Ами това е. В болнични съм след тежка операция, но ето, явно цялото ми лято ще отиде по тревогите, породени от влаченето ми в съдилища заради капризите на една самозабравила се директорка, която по собствените й думи е "безпощадна" към тия, които не й се кланят доземи; щото след известно време предстои едно друго дело, този път срещу мен, заведено под натиск на толкова усърдната директорка от нейната изпълнителна помощничка (която също така е и синдикална лидерка на учи-лището, представяте ли си?!), това вече е наказателно дело за "обида", щото тя била прочела в моя философска книга "някои неправилни мисли", и, респективно, й се

налагало чрез съд да ме научи как било правилно да мисля и прочие.

Такива неща стават по шарения свят, светът, широкият свят наистина е много шарен, ала у нас обаче продължава да си е предимно кафяв на цвят, няма да казвам защо, сами се досетете защо се изразявам така...

ОТВОРЕНО ПИСМО НА ГРАЖДАНИНА ТРАШОВ ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР ЦА-ЦАРОВ

До: ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Сотир Цацаров ЖАЛБА От: Владимир Маринов Петков, ЕГН 460710..., 9009 Варна, ул. ...

Срещу: Незаконосъобразното пос-тановление по преписката на ВКП с вх. № 3243/13г. от прокурора Валери Първанов, относно виновно извършено деяние по чл. 282 от НК

Уважаеми Господин ГЛАВЕН ПРО-

КУРОР, Посоченото постановление е неза-

коносъобразно дори само на основанието, че прокурорът недопустимо незаконосъоб-разно е заменил понятието "работодател" в чл. 329, ал. 1 от КТ с незаконосъобразното, с недопустимо лично неговото понятие "ръководител" за да обоснове, но неправил-но и незаконосъобразно с него мотивите, а в крайна сметка и постановлението си.

(ОЩЕ >>> в блога) В ПОЛИТИКАТА Я ДОКАРАХМЕ ДОТАМ, ЧЕ В МОМЕНТА СЕ НАЛАГА ДА ИЗБИРА-МЕ МЕЖДУ КОМУНИСТИТЕ И ВОИНСТ-ВАЩАТА ПРОСТАЩИНА

20 юни 2013, четвъртък

На страницата на Milen Radev във Фейсбук се поде интересна по моя пре-ценка дискусия, която, вярвам, ще про-дължи. Иска ми се за читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ да прекопирам началото й,

понеже наистина си заслужава да се мисли по тия въпроси. Ето какво сега-засега си казаха участниците (избрах най-важното все пак): Milen Radev: Ще бъда много благодарен на всеки – казвам го без всякаква полемика – който ме поучи и ми назове убедително една друга политическа сила в момента, която може да събере над 50 процента от парламентарните места и да измести от властта тази не само мафиотска, но и руско-мафиотска коалиция. Която може краткос-рочно (не след време за даврандисване и структуриране, време, което в момента го няма) да запази про-Западната ориентация на България?

Някой спомена (Пламен Минчев мисля че беше) тези дни - аха значи така, може да са значи кофти копелета, ама по-неже са "наши" копелета, айде да ги ща-дим...

И е точно така: наистина, нека са "sons of a bitch" (копелета, гадняри) – но да са наши, т.е. да са склонни да приемат поука и да се ориентират на Запад, а не към азиатщината на все по-затъващата в стари-те имперски схеми Русия. Все пак Евро-пейската народна партия не е ПЕС, не е нов Коминтерн (колкото и да е калпава и неори-ентирана), но ЕНП е единствената голяма сила в Европейската политика, която е нащрек спрямо Русия (знам това от преки разговори, от първа ръка, така да се каже, има много специалиси там, които са насясно каква заплаха е Русия за света) – и ГЕРБ е член на ЕНП

Достатъчно циничен съм в това от-ношение и мога веднага да приведа приме-ра с Америка, която от десетилетия ориен-тира част от външната си политика на съ-щия признак – son of a bitch, but ori son of a bitch. Това се нарича прагматизъм. Цини-чен, неблагоуханен прагматизъм.

Така че - моля за посочване на си-ла освен ГЕРБ, която в тази фатална и все по затягаща се около шията на България външна обстановка може да измести социа-листите от власт. Nedyalka Chakalova: Добре, г-н Радев, има някаква логика в написаното от Вас, ако не ставаше дума за конкретните лица – а други няма. И аз знам, че е по-добре богат и здрав, отколкото беден и болен. Какво оба-че научиха нашите най-нови членове на

26 семейството на ЕНП? Дали ББ си извади ръцете от джобовете? Дали си направи труда да научи 120 думи на някой чужд език за последните 12 години (не питаме как е завършил гимназия, виШО и к.т.н., заради което се кичи с титлата "доктор")? Научи ли се на елементарно поведение в някаква институция, която и да е? Е, натискал е копчета в премиерския кабинет 3 1/2 години, защото е по-лесно от кметския пост. Ще ми изсъхне поне едната ръка, ако напиша добра дума за комунистите, ама дотам сме я докарали, че трябва да избираме между тях и войнстваща простащина + нахалство. Сигурно и ние сме виновни, че и един друг лидер от семейството на ЕНП се помисли за свръхвелик и незаменим, отпадайки за дълго от играта. Естествено, аз никога няма да гласувам за комунисти, но и за тези примати (в зоологическия смисъл на дума-та) не мога. Чакам мъдър съвет, ако нещо (пак) не съм разбрала, не го казвам иронич-но. Milen Radev: Аз чаках отговор, а Вие ми зададохте въпрос, Недялке... Зор! Nedyalka Chakalova: Зор, я! Challenge, ако употребим политически коректния термин. Както знаете, не е прието на запад от Трън да се говори за проблеми, а камо ли за зор! :-) Milen Radev: A challenge to the world community както каза вчера един проминен-тен гост тъдява... Ангел Грънчаров: Г-н Радев е прав, няма друг "реален политик" освен Борисов който може, да речем, да запази прозападната ориентация на България в този момент; от ЛОГИЧЕСКА гледна точка погледнато това е точно така и всичко щеше да бъде прекрасно, ако за нас, хората, логическата гледна точка беше единствена и достатъч-на; да, ама има една друга гледна точка, имаща отношение към политическото, която е ЦЕННОСТНА, КУЛТУРНА или МОРАЛНА, която пречи на нас, десните избиратели, С ЧИСТО СЪРЦЕ да подкрепим Борисов като "десен реал-политик" (пък макар и малко - а малко де! – менте!), който в настоящата ситуация да запази прозападната ориента-ция на страната – в противовес на руската експанзия, която се засили дотам, че ето, Сидеров от един месец насам се държи като същински руски гаулайтер на България.

В този смисъл написаното от г-жа Чакалова е особено важно, аз мисля като нея (с изключение на репликата и за няка-къв друг политик от семейството на ЕНП, който се бил помислил като Боко за "свръх-велик и непогрешим", сиреч, не одобрявам камъка, която тя хвърли в градината на Костов (сравнен с Боко, той наистина е велик и незаменим!); както и да е. Тежка е

ситуацията, в която е поставен този път не само десният избирател в България, но и българският избирател в момента, който е на улицата и недоволства от своеволията на руските мекерета-рубладжии, дето граб-наха властта и се държат сега като слон в стъкларски магазин, или като свиня в есе-нен бостан, пък и дори по-зле. Mladen Chavdarov: Милене, ако приемем Борисов да ни гради отношенията с нор-малността, ерго да ни пази от Русия, озна-чава "майната й на демокрацията". Още повече в момент на събудена гражданска активност, с вероятност да роди нещо в тази посока. Сега остава да спорим и за борисо-вата демокрация. Прескачам "активите" му , както и "антируските" такива. Да не се пов-тарям, че вече съм ги писал на стената ти.

И нещо далечно в тази връзка. Преразказ, без да гарантирам достоверност. Разговор по време на войната между Чър-чил и негов съветник. Който предлага да се пренасочат средствата за култура към во-енните. Отговорът бил: "Ако загубим култу-рата за какво водим войната?" Nedyalka Chakalova: Разбира се, че в срав-нение с Б.Борисов г-н Костов е Чърчил, Дейвид Рикардо, Айнщайн и дори Павароти, ако щете. За всяко сравнение с ББ ще гла-сувам с две ръце за ИК. Ама нека се опита-ме да мерим с валиден аршин. На Нацио-налната конференция на СДС в края на февруари 2000 г. единствен кандидат за Главен секретар беше кой? Христо Бисеров. А кой тогава беше началник на всичко в България? Няма благоприятна хипотеза за И.Костов: или през 2000 г. не е знаел (!?!) кой е Христо Бисеров, или е знаел, точка. Ако ИК имаше химическа следа от демокра-тично мислене, щеше да режисира втора кандидатура на някой дълбоко неизвестен седесар и да се скрие впоследствие зад 50-те гласа, които той щеше да събере. Ей така, за да се избира от повече от едно. Няколко години по-късно ДСБ избра нацио-налното си ръководство на учредителния си конгрес в зала "България" пак като северно-корейци: всички вкупом, без броене на гла-сове, с акламации и със специално написа-ния от един младеж химн в прослава на ДСБ. И понеже съм гадна, се сетих за фил-ма "Кабаре". Щях да уважавам ИК и вероят-но да гласувам за него до пълното ми изку-фяване, ако се беше явил на състезание с Надето Михайлова за председателския пост на СДС. Националната конференция на СДС се проведе преди учредяването на ДСБ. И ако "демократът" ИК се беше явил с 29-те си отцепници-депутати (все още чле-нове на СДС!!!), повечето от които никой не е познавал преди, ако беше дошъл в НДК и беше разпределил по 5 минути изсазване на всеки + 10 минути за себе се, можеше да е друго и аз щях да го уважавам. Ако той не

може за два часа и половина да люшне зала 1 на НДК в желаната от него посока, да отиде в друга сфера. Ама и той, и ББ обичат надбягванията да са с един кон. Всичко коментирано тук е впечатление от първа ръка. Знам и много повече, но не съм Алек Попов. Горното обаче е публично достояние и може да бъде проверено. Аз казах "хоу" - за да сме пак в темата. Ангел Грънчаров: Костов има вероятно много грехове и вини, сигурно, както твър-дят, и характерът му е лош. Но това са неща, които, макар и много важни, не са най-същественото. Като личност има обаче и добри качества, нека да не сме черногле-ди изцяло. Да, обаче тук темата не е Костов, кой знае защо, пак обаче разговора се пре-несе върху него. Въпросът на г-н Радев е друг и е много важен. Призовавам да се държим о него...

Туй какво ще става тепърва в дяс-ното пространство е голяма загадка. С интерес ще очаквам да видя какво ще се случи. Макар че за да се случи нещо по-добро, трябва ний, десните хора, да му съдействаме, иначе ще се случи или нищо, или нещо крайно лошо, ако е без наше участие...

Ако ще трябва да се роди истински десен лидер по истински, по естествен начин, той в никакъв случай няма да бъде "месия"... месиите са компонент на лявото "мислене" или по-скоро светоусещане... Nedyalka Chakalova: Придържам се, казах "Хоу" и изчерпих отношението си към Бори-сов. Не мога да гласувам за него и за други простаци, както и да се маскират. Не мога да гласувам и за комунисти, понеже ще ми изсъхне ръката вероятно, а и мъртвите ми роднини ще станат на вентилатори в гробо-вете си. Остава пак да си разпилявам тра-диционно гласа или да зачертавам, както зачертах и сламения човек на БСП, и сла-мения човек на орангутана. Ангел Грънчаров: Писах преди няколко дни за избора, пред който е поставен дес-ният избирател у нас. Позволих си да из-ползвам нещо като метафора: че трябва да избира между две... лайна, едното от които му го предлагат някои "наши хора" с аргу-мента: изяжте боковий екскремент, щото той е произведен от "наш човек"! Аз тогава заявих, че въпреки убеждаването, не мога да избера и да излапам туй нещо само защото било "наше, родно и не знам си какво". Обявих, че копрофагията не ми е по вкуса. Ето сега кратък диалог по същия въпрос на лични съобщения: Алтернативно мислещ десебар: А по въпроса за лайната... че не искаш да изби-раш между лайна и да изяждаш едното от двете. Работата е там, че в момента в

27 българската политика има само лайна. Това има за закуска, обяд и вечеря още поне 5 години. Ангел Грънчаров: Вярно е... за жалост е точно така; но да привиквам към яденето им... гнусничко е... ще повърна... не мога! Алтернативно мислещ десебар: И скоро няма да се появи алтернатива... Ангел Грънчаров: Това вече не се знае; да не се окаже обаче, че алтернативата е още по-миризлива от боковите екскре-менти... Nedyalka Chakalova: Аз дори копрофилия не приемам, да не говорим за -фагия. Лошо-то е, че повечето хора станаха омнифаги (ако така се превежда "всеядни")! :-) Ангел Грънчаров: Извинявам се за упот-ребената думичка (българското съответст-вие на екскремент), но тая тема беше въве-дена в политическия оборот от нынешния "десен реал-политик на България". Спомне-те си неговата "бляскава" дефиниция, че политиката била... "екскремент в целофан". Е, постара се да стане политиката това нещо, но вече без целофан. В момента "политическия живот" у нас, имам предвид този на "реалните политици" Сидеров, Боко, Дмитрич, Доган се превърна в нещо като битка със замеряне на екскременти. Такова ми е чувството, знам ли... (Дискусията продължава) РАЗГОРЕЩЕНА ДИСКУСИЯ С "АЛТЕРНА-ТИВНО МИСЛЕЩ ЧЛЕН НА ДСБ", ПРОВЕ-ДЕН В НАВЕЧЕРИЕТО НА КОНФЕРЕНЦИ-ЯТА НА ТАЗИ ПАРТИЯ (I ЧАСТ) 20 юни 2013, четвъртък

Ситуацията вътре в ДСБ, пък и в средите на българската десница крайно е тежка и сложна; в неделя е извънредната конференция, която, според замисъла си, ще трябва да подмени ръководството в партията и да начертае бъдещето й – евен-туално без Костов. Тия въпроси разгореще-но се дебатират по форуми, кръчми и къде ли не още, включително и между членове и симпатизанти на тази партия, които сме на улицата, сред протестиращите. Тия дни проведох една такава дискусия с един такъв

"вътрешен" за ДСБ човек от Пловдив, с когото не се познавам лично; дискусията ни, на места твърде разгорещена и изтощител-на, продължи три вечери; сега решавам да публикувам първата й част, а скоро ще подготвя за печат и останалите две части. Този човек, след размисъл, реши да остане анонимен, което е разбираемо; той все пак е член на тази партия, а отправи тежки крити-ки срещу нейното досегашно, а също така и бъдещо ръководство; за мен този момент, кой именно е човекът, не ме вълнува толко-ва, а е важна позицията му, защото тя е показателна и, предполагам, е доста харак-терна както за средите в и около ДСБ, така и в "присъдружното дясно пространство". Моя милост е безпартиен коментатор, който свободно изразява позицията си и изобщо не се страхува да каже или напише какво мисли по нелеките въпроси; не се страху-вам да сгреша, щото не се мисля за непог-решим, но държа честно да заявя каквото мисля. Ето първата част на нашия разговор: Алтернативно мислещ член на ДСБ: Здрасти, добавих те, често ти чета публика-ции, ти член ли си на ДСБ? Ангел Грънчаров: Здрасти, не, не съм член на ДСБ, "свободен електрон" съм ! :-) Алтернативно мислещ член на ДСБ: Щото аз съм член. Но това анти-ГЕРБ говорене ми идва в повече. И мисля как да им тегля едни грозни майни на националната конфе-ренция. Гледам, че си фен на Костов, ама заради Костов Пловдив още дълго няма да гласува за сините. Щото най-малкото с личната му протекция майора от Държавна сигурност Чомаков съсипа сините тука, сега е шеф на ТВ на Гергов. Костов грам не го бива като партиен архитект. Ангел Грънчаров: Интересно, твърде интересно, значи Костов е виновен за зулу-мите и изневерите на Чомаков, интересно, много интересно... Също така ми е интерес-но, че има членове на ДСБ, които са про-гербовашки настроени... интересно... Алтернативно мислещ член на ДСБ: Ами нормално, като от анти-БСП-ДПС ДСБ стана анти-ГЕРБ партия. И не за друго, а щото им взеха гласоподавателите. Ангел Грънчаров: Илюзорно Ви е това впечатление, че ДСБ не е срещу БСП, то си се подразбира, че е. ГЕРБ бяха управлява-щи, нормално е те да понасят основния огън на критиката... Алтернативно мислещ член на ДСБ: Виж. Осем години в опозиция. Идеята да минеш 4% бариера. Членове и симпатизанти на една партия гласуват за да може да се следва определена политика или да се постигнат определени цели. При текущата

ситуация ако не си с БСП или ГЕРБ какво правиш? Стоиш четири години в опозиция. Сиреч си излишен. Защото от тебе нищо не зависи. И хората гласуваха за партии, които имат реалната възможност да направят нещо. Сиреч, ДСБ стана просто една из-лишна партия. Което вече е факт. Ангел Грънчаров: Ами тогава, както раз-бирам, трябва просто да отидете да влезете в партия, която е по-близо до така апетитно димящия кокал на властта... Алтернативно мислещ член на ДСБ: Не е въпроса в кокала. А в идеите. Един елемен-тарен въпрос. Ангел Грънчаров: Да направиш както направиха ония, които напуснаха ДСБ и отидоха при Куневица, ала не им се получи номера. Алтернативно мислещ член на ДСБ: Как ще спреш "Белене" ако не си на власт? Ми отговора е никак. Ми няма да коментирам как Костов изгони Прошко в София. Просто щото стана твърде популярен. Ангел Грънчаров: В политиката има по-важни неща от правенето на безпринципни сделки само и само да се намърдаш във властта. Алтернативно мислещ член на ДСБ: Костов не търпи авторитети. Затова и си избра безличен наследник. Ангел Грънчаров: Да бе, стана Прошко твърде популярен, щото участва в "Череш-ката на тортата"! :-)

Не знам, темата е голяма, а аз съм изморен, друг път може пак да поговорим; интересно ми е мисленето Ви... Алтернативно мислещ член на ДСБ: Аз съм от малкото не-сектанти в ДСБ. Там малко нещата са като в църква. Костов е икона, бог и толкова. Ангел Грънчаров: Не е вярно това, нещо ми говорите сякаш сте гербовак; обременен сте от ченгесаро-милиционерските предраз-съдъци спрямо Костов... Алтернативно мислещ член на ДСБ: Ми аз съм тук. Ми да кажем, че знам твърде много неща от кухнята. Като например... Ангел Грънчаров: Явно не сте в ДСБ, а ме лъжете, че сте от тази партия Алтернативно мислещ член на ДСБ: Не. Член съм. В Пловдив съм си. Един после-ден въпрос. Като ДСБ-мислещ. Сега ГЕРБ не са на власт. Явно вече всички в ДСБ трябва да са доволни. Е, доволни ли сте?

28 Ангел Грънчаров: Вие значи ратувате за колаборационизъм с ГЕРБ; печалбата от което ще е самоубийство на ДСБ, тъй като който е работил с мутрите, ще бъде жестоко наказан от избирателя... Алтернативно мислещ член на ДСБ: Ми той избирателя наказа вече... партията практически я няма... вчера на митинга говорих с двама познати и хората си го казаха... съжаляваме, че гласувахме за ДСБ защото гласа ни отиде за ДПС... ама другия път няма да сбъркаме. Защото те хората не си играят на политика, а гласуват инстинк-тивно... Ангел Грънчаров: Това не е нищо, който сътрудничи с мутрите, ще изчезне изобщо от политическата сцена, както и мутренска-та партия ще изчезне съвсем скоро. Алтернативно мислещ член на ДСБ: ДСБ практически не съществува. Ангел Грънчаров: Хората не си осъзнават интереса, не те трябва да са водещото, напротив, политиците трябва да са водачи-те, дето защищават истинските интереси на хората. Алтернативно мислещ член на ДСБ: Да, но има два пътя... изцяло нова партия или ГЕРБ... друг път няма. Ангел Грънчаров: Не е вярно, че ДСБ не съществува; ако си запази идеите и духа, ще съществува винаги, ако се подмами заради вмъкването във властта да потъпче принципите си, то именно тогава няма да съществува... Алтернативно мислещ член на ДСБ: Дали ДСБ ще вкара пак 5 депутата или не все тая... Ангел Грънчаров: Предлагате сливане с ГЕРБ? Мутрите обаче не ви щат... Не е работата в депутатите, принципите са важ-ни! Алтернативно мислещ член на ДСБ: Не... вероятно ще се прави нова партия иначе ставаме НДСВ-2. И като не се влезе пак в Парламента какво? Нещо много елементар-но. Приеми, че не съм от никоя партия. Не искам да се строи "Белене". Как точно това ще стане без ГЕРБ? Отговора е: никак! Аз на "ти" говоря, sorry! А пиша на латиница щото програмирам. Ангел Грънчаров: ГЕРБ са ветропоказате-ли и още не са си показали истинското лице; да се заложи на тях означава да се прояви непростима глупост...

Алтернативно мислещ член на ДСБ: Еми добре, ще си играем на политика докато строят "Белене". Ангел Грънчаров: Няма да строят Белене, а ако почнат, ще им попречим като излезем на улиците; няма друг начин; ГЕРБ са руски мекерета, политически лица на руската мафия, това не го ли знаете още? Алтернативно мислещ член на ДСБ: Ако искат да строят ще го правят без да знаеш. Например един въпрос: в момента строи ли се "Набуко" в България? Ангел Грънчаров: Не се строи. Алтернативно мислещ член на ДСБ: Е, явно не следиш нещата. Причината да сложат Райков е че е крайно антируски настроен. И идеята беше да пусне "Набуко". BEH взеха 100 млн. кредит и се строи. Виж, ти си буден, а е минало покрай тебе. То е достатъчно да ни осъдят в Париж. Че тряб-ва да си платим. Реакторите. Какво ще ги правим после? Ми ще ги пуснем да работят. Ангел Грънчаров: Не е така просто да ни осъдят; пък ако ни осъдят, ще искаме да ги плати партията, която подписа с Путин, партията на Гоце и Дмитрич. Алтернативно мислещ член на ДСБ: Ако правителството иска да бъде осъдено ще намери начин. Както със смеха с Цветанов. Ангел Грънчаров: Това правителство вече е смъртник, да не го обсъждаме, тия дни ще падне... Алтернативно мислещ член на ДСБ: Там какво ще кажеш? Силно се надявам да падне. Цветанов даже не може да бъде обвинен. За да бъде обвинен трябва да бъде на базата на осъдителна присъда на служителите му. Ангел Грънчаров: ГЕРБ са бита карта. Алтернативно мислещ член на ДСБ: Т.е. срещу него може да има следствие за ви-новно неизпълнение на задълженията, довели до закононарушения. ОК, кои не са? ГЕРБ са бита карта, а кои не са? Ангел Грънчаров: Всички се осраха, само ДСБ е чиста партия... Алтернативно мислещ член на ДСБ: Човек, ДСБ имат 543 гласа в Западен и Център. 543. В тази секция, в която бях застъпник, имаше 3 гласа!!! 3 гласа за ДСБ, 80 за БСП, 450 за ГЕРБ. Ангел Грънчаров: Това няма никакво зна-чение, тъкмо че за ДСБ гласуват немного хора показва, че констатацията ми е вярна:

там, където е тълпата, там не е истината, при истината стоят малцина... Алтернативно мислещ член на ДСБ: СКАТ имаха повече гласове и ВМРО също от ДСБ. Ние явно говорим на различни езици. ДСБ няма да управляват. Какво правим? Ето това е въпроса. И Костов вече го няма официално. Ангел Грънчаров: Вие мислите на друга плоскост, вие не разбирате смисъла на политиката; прекалявате с количествения момент, а е важен качественият. Не се знае дали го няма Костов, нищо чудно на конфе-ренцията пак той да бъде избран за лидер. Алтернативно мислещ член на ДСБ: Ми и да бъде. Ангел Грънчаров: Що не идете при ГЕРБ, там още веднъж могат да налапат кокала на властта, и Вие нещичко може да се облажи-те? Алтернативно мислещ член на ДСБ: Това ще е знак, че дясното няма да се обедини и всичко около мене без изключение ще гла-суват за ГЕРБ. До един. Аз съм програмист и работя за чужди фирми. Работа си имам достатъчно. Да кажем, че съм доста над средното ниво като финанси. Няма никакъв кокал. Нещо бъркаш. Ангел Грънчаров: Ами щом като само това има за Вас значение – властта – идете при ГЕРБ; а след две години съвсем другояче ще мислите; тия, дето мислят като Вас, са от партията на вечно разочарованите, менят си партиите както си менят гащите, според духането на вятъра, не стават така работи-те... Алтернативно мислещ член на ДСБ: Ясно, ти си философ. Хората гласуват за партии заради политики и ценности. Не защото Костов е велик. Искам например да няма "Белене". Какво правим? Ангел Грънчаров: Ами ще се борим да няма "Белене", аз също го искам, пък и интереса на България е такъв, да няма "Белене", значи ще се борим. Аз също не подкрепям ДСБ щото Костов е велик, а щото тази партия има идеи и ценности, които са най-близки до моите; щом измени на цен-ностите ми, моментално спирам да я подк-репям... Имам чувството, че ДСБ още е вярна на тия ценности, затова и я подкре-пям. Алтернативно мислещ член на ДСБ: Интересно, ако БСП и ГЕРБ го искат. Ти какво точно ще направиш? Знаеш ли колко са членовете на ДСБ в Пловдив? И каква е средната им възраст?

29 Ангел Грънчаров: Какво да искат БСП и ГЕРБ че не разбрах? Алтернативно мислещ член на ДСБ: Иди виж по комисиите къде са младите хора. Те са в ГЕРБ, не в ДСБ. Ако ГЕРБ искат да се строи "Белене", ще се строи. С тая никаква членска маса нямаш никакъв шанс. Виж, ДСБ е извън Парламента. Ангел Грънчаров: ГЕРБ е "цвете", което бързо ще увехне, хората се увличат по модата, затова ГЕРБ още се пласира. Алтернативно мислещ член на ДСБ: Ако няма избори следващите 4 години какво ще правиш? ОК. Аз не защищавам ГЕРБ. Проб-лемът е, че ДСБ умряха вече. Ангел Грънчаров: Една партия може да заякне и да събере потенциал тъкмо когато не е в Парламента, когато е вътре в него обикновено губи потенциала си; затуй че ДСБ не е в момента в Парламента е шанс за нея да се оздрави и да натрупа влияние. Алтернативно мислещ член на ДСБ: Гледайки нещата няма шанс. Стига бе, човек! Две години се молихме да дадат пари за сайт на ДСБ-Пловдив. 20 лева? 20 лева. Ангел Грънчаров: Много хора не разбират изобщо смисъла на политиката, а той е: да се помага на народа да осъзнае своя истин-ски, своя коренен интерес; която партия защищава това, има бъдеще... Алтернативно мислещ член на ДСБ: Аз ги плащах ама не знаех, че не са плащани от централата. Всички хора, които са срещу Костов, излизат от партията. Да кажем, че отвътре се държи като Тодор Живков. Както и да е. Ангел Грънчаров: Не знам как се държи Костов вътре в партията си, аз наблюдавам публичните му изяви и ги одобрявам. Алтернативно мислещ член на ДСБ: Кое? Да се махне плоския данък? Това беше първото нещо в кампанията. И това се предлага на десни среднозаможни и средно интелигентни. Как един нормален образован и работещ човек ще гласува за Костов да му вземат повече пари, да го наказват? За да ги дават на циганите. Естествено, че няма да гласуват! Може ли да ти задам един въпрос? В тази така наречена дясна партия ДСБ кажи някой от ръководството, поне един, да е имал поне павилион за семки. И да е плащал заплати на поне двама чове-ка.Толкова са далече от реалността, че не е истина! Костов очевадно няма да се върне. Какво правим? Ангел Грънчаров: Да си десен не значи, че трябва да работиш като бизнесмен или като

търговец, нещо сте се объркал... Десните не са "капиталистите". Алтернативно мислещ член на ДСБ: Обяснявам ти, че не мислят като десни. Не може първото ти послание в кампанията ти да е: махаме плоския данък! И да си десен. Нещо си се объркал. Ангел Грънчаров: Десни могат да бъдат хора от най-различни слоеве, професии, занаяти и прочие, които споделят дадени ценности, първа сред които е СВОБОДАТА на личността и т.н. Кой не мисли като десен, Костов ли? Или тия около него в ДСБ? Алтернативно мислещ член на ДСБ: Ми Костов, да. Доста си промени позициите. Кажи едно дясно послание на Костов? От последната кампания. Едно. Ангел Грънчаров: Всяка дума на Костов е дясна, всяка негова мисъл, но явно някои хора имат различна представа що е дясно... Алтернативно мислещ член на ДСБ: Кажи една. Ето, аз ти казах една лява. Долу плос-кия данък! Ангел Грънчаров: Аз не съм икономист, но не смятам, че плоския данък е чисто дясна мярка, щом БСП я въведе. Разсъждавам логично. Алтернативно мислещ член на ДСБ: Аз съм магистър по финанси. Една от най-десните мерки е. Ангел Грънчаров: Костов също разбира доста от финанси. Доказан е в тази област, да го обвиняваме в "левичарство" е несери-озно, камо ли пък в непознаване на матери-ята. Алтернативно мислещ член на ДСБ: Хората около мене са десни. Ама много десни. Единият е завършил Бъркли в Щати-те. Другият е бивш асистент в ПУ по инфор-матика. Третия е влязъл в Университета от олимпиада. Това са хора със заплати над 5000. Умни, пътуващи. Ангел Грънчаров: Много десни се подлъ-гаха от прагматични съображения да подк-репят Мутрата, която се възхищава на... Тодор Живков, аз такива хора не мога да ги смятам за "много десни". Алтернативно мислещ член на ДСБ: Хора с възможности. Това са реалните десни хора. И ако Костов беше дошъл на власт ако беше махнал плоския данък тия десни хора трябваше да се бъркат с по 500-1000 лева всеки месец. Обясни ми как да гласуват за Костов? Те са политически супер активни.

Ангел Грънчаров: И това кой колко пари взема не го прави десен, не знам как можете да издигате такива критерии, но това не звучи сериозно, надявам се го чувс-твате... Алтернативно мислещ член на ДСБ: А прагматични млади хора, симпатизиращи на ДСБ. Не, те винаги са гласували за Костов. И сега практически всички гласуваха за ГЕРБ. И следващия път пак ще гласуват. То се видя. ДСБ ги няма. Нямат членска маса. Ангел Грънчаров: 10% от 5000 заплата пак са 500 лева; десният човек си плаща данъ-ците, а те трябва да са такива, че да го подтикват да печели повече и повече. Алтернативно мислещ член на ДСБ: В Тракия имаше 50 човека структура, сега са 2-ма. Да, ама ако над 5000 са 30%. Ще вземат 1500 лв. Защо да го правя? Ангел Грънчаров: Там им е грешката, че гласуват за Мутрата, дето ахка пред Т.Живков, мислят се за десни, но не са... Алтернативно мислещ член на ДСБ: Кажи ми за коя партия в Парламента да гласуват? Ангел Грънчаров: По принцип десните са за намаляване на данъците, не за увелича-ването им; Костов ако иска махането на плоския данък, то значи е измислил данъч-на система, която да съответства на насто-ящата нелека икономическа ситуация; като излезем от нея, тогава данъците може пак да паднат; Мутрата обаче никога, повтарям, НИКОГА няма да изведе страната от криза-та, а Костов може. Гласувайте си за Мутрата колкото искате, "десни хора", ще си платите обаче цялата цена. След две години пак ми се обадете да си поговорим... Алтернативно мислещ член на ДСБ: Човек, в Парламента има 4 партии. Те уп-равляват. Другите са театър в момента. Това е. Ангел Грънчаров: Гласувам за ДСБ, и правя всичко тя не само да бъде в Парла-мента, но и да има все по-голяма роля в определянето на политиката на страната. Алтернативно мислещ член на ДСБ: Е, гледайки нещата отвътре, не съм оптимист. Затова съм песимист. Ангел Грънчаров: Нищо не управляват тия тикви, дето са в Парламента в момента, щот нямат акъл; отиват си най-безславно, ще има нови избори, а мърморковци като твои-те "десни" продължават заради свои корис-тни интереси да закопават страната, гласу-вайки за бандит като Метрата.

30 Алтернативно мислещ член на ДСБ: ДСБ пак няма да влязат. За кой да гласуват? Да гласуват за ДСБ, за да отиде гласа им за ДПС? Горе-долу това е тезата. Ангел Грънчаров: Гласуваш за партията, която смяташ, че ще защищава твоите идеи и ценности, без да правиш кръчмарски сметки дали ще влезе или няма да влезе; докато в политиката у нас хората не осъз-наят, че всичко опира до принципи и цен-ности, а не до СМЕТКИ, работите няма да се оправят. Наливайте гласове на Мутрата, та да един ден да ви се изсере на суратя, ала тогава да не ми се оплаквате!!! С изви-нение за мръсната дума! Тоя лайнар Боко за нищо не става, нима още не го разбира-те?! Алтернативно мислещ член на ДСБ: За да ти защищава някой интересите трябва да го има. Как точно ДСБ ти защищава интереси-те? Ангел Грънчаров: Като изразява моята гледна точка било в Парламента, било като партия извън него; аз не съм политик, те ми защищават разбиранията и интересите, затова човек гласува за дадена партия. Алтернативно мислещ член на ДСБ: Да, ама тя се самоуби. Ангел Грънчаров: А Мутрата как ви защи-щава интереса на вас, драги ми "деснича-ри"?! Алтернативно мислещ член на ДСБ: Ми например пуснаха еврофондовете. Полови-ната програми бяха спрени при Станишев. При Борисов ги пуснаха. Ангел Грънчаров: Кой се е самоубил? По-скоро Боко се самоуби, щото се показа, че и като опозиция не го бива в Парламента, не само като управляващ, т.е. доказа, че за нищо не го бива... Алтернативно мислещ член на ДСБ: При Станишев имаше опасност да бъде спряна цялата разплащателна агенция за евро-фондовете!!! Борисов я пусна. Ето един огромен плюс. Ангел Грънчаров: Те при всеки друг щяха да ги пуснат тия фондове; но като знаят, че Боко е бивш бандит, явно пуснаха много по-малко фондове, отколкото щяха да пуснат, ако си бяхме избрали немутра за премиер... Алтернативно мислещ член на ДСБ: Това са парите, които държаха на изкуствено дишане цяла България в последните 4 години. Човек, парите са определени за 2005 г. Очевидно не знаеш какво говориш. Парите се определят за 7 годишен период.

Ангел Грънчаров: И това ли е "плюс", нищо свястно не направи, а държа страната само на "изкуствено дишане"?! Алтернативно мислещ член на ДСБ: Ми иначе щеше да умре. Лесно е да изкараш страна от криза когато всички около тебе не са в криза. Ангел Грънчаров: А къде е растежа, защо Турция има растеж, а ние нямаме? Алтернативно мислещ член на ДСБ: При това като искаш да говориш за програма. Програмата на СДС от 1997 г. кой я написа? Нямаме растеж защото не сме империя и нямаме образовани хора. Ние постоянно търсим с доста прилични заплати и никой не идва. Ангел Грънчаров: Щом Боко смятате за "успешен", няма какво да говорим, просто е глупаво да говорим; щом не виждате, че Костов безкрайно превъзхожда Тиквоча като управник, няма смисъл да говорим изобщо... Алтернативно мислещ член на ДСБ: Ти пак не разбираш. Безсмислено е да сравня-ваш някой, за който са гласували 60 000 човека и някой, за който са гласували 1 200 000. Единият е реален политик, другият не е. Това е реалността. Това "Искам Костов на власт" звучи като "Хубаво е да няма нарко-мани!". Ангел Грънчаров: У нас глупаците винаги са мнозинство, така че тия сметки друго говорят. Умни хора да гласувате за ароган-тен простак е тъпо, много тъпо, и вредно за страната, това е моята позиция. Костов всъщност е реалният политик, а Боко е едно менте, но ето, вие това пък не разбирате и заложихте на Тиквоча... Алтернативно мислещ член на ДСБ: И? Какво следва? Нова партия или ГЕРБ? Ангел Грънчаров: Нова партия не се прави току-така, пък и не е нужно, като си имаме дясна партия, и то автентична, ДСБ, аз няма да си плюя на принципите и Мутра няма да подкрепя дори даже да си видя червата разпилени на улицата... Алтернативно мислещ член на ДСБ: Ми не те карам. Ама просто се огледай. Това, което не разбираш, е как гласуват десните в България. Гледат срещу кой е БСП и гласу-ват за него. Ангел Грънчаров: Жалко обаче, че умни хора като вас си правят толкова погрешни и така вредни за страната сметки като гласу-ват за менте като Тиквата. Който при това е в таен сговор с комунистите, щото сам представлява резервният отбор на все

същата олигархия; но това ще го разбе-рете когато вече е късно. Алтернативно мислещ член на ДСБ: Щото БСП е по-дясна партия от ДСБ. Те сложиха плоския данък. Ами, виж сега, аз съм член на ДСБ. Не ме слагай в кюпа. Това, че съм в опозиция на ръководството не променя факта че съм ДСБ. От погледа на обикнове-ния избирател Ангел Грънчаров: А това, че ГЕРБ и БСП разиграват театър, че са опоненти, че са "алтернативи", е замислено тъкмо за да лапнат въдицата лапнишарани като вас, е, лапнали сте я... Алтернативно мислещ член на ДСБ: ... Костов направи всичко възможно БСП да дойде на власт. Костов като беше премиер тия боклуци около него си правеха каквото си искат. Да почна ли да ти припомням? С повечето се познавам лично. Костов сложи Чомаков. И знаеш ли какво се получи? Уволни всички стари активисти на СДС. И сложи комунисти. Ангел Грънчаров: Това са глупости, че Костов бил докарал БСП на власт, ченге-сарски лъжи, Вие си изляхте "душата", туй, че гласувате за ГЕРБ ми е пределно ясно. Алтернативно мислещ член на ДСБ: И сега знаеш къде е. И Елена знаеш ли какво обясняваше? Вероятно не знаеш. Викаше: Много сбъркахме с Чомаков! Ангел Грънчаров: Не ми се четат ченге-сарски глупости, мерси, слушал съм ги, не е нужно да си изпеете урока... Алтернативно мислещ член на ДСБ: Изгони Гърневски щото беше силна фигура. И сложи Чомаков. Майора от ДС. После идваше тука да плаче на Гърневски. Оф! ОК. Ангел Грънчаров: Ясно, разговора ми показа ситуацията, именно защо е толкова тежко положението: щот има наивници като вас, дето си правят дебелашки сметки без кръчмаря... И за собствения си криворазб-ран при това интерес са готови не само родината си да продадат, ами и собствена-та си майка. Алтернативно мислещ член на ДСБ: Какъв интерес? Аз работя за компания в Лос Аджелис. Съвсем се отнесе! Ангел Грънчаров: Нали ми каза, че ще гласуваш за Мутрата, щот данъка ти щял да бъде по-малък. Алтернативно мислещ член на ДСБ: Не. Обясних ти защо хората около мене му теглиха майните на Костов. Защото за 4

31 години веднъж не взе позиция и не искаше Борисов да си ходи. Кой да дойде не е ясно. Ама карай... Ангел Грънчаров: Страшни сме ний, бъл-гарите, страшни! Акълец ни липсва, това ни е проблемът, големи дървени "философи" са всички, а най-елементарен акълец им липсва... Алтернативно мислещ член на ДСБ: Заради личното му его навремето Царя стана премиер. Той искаше да става Цар или в най-лошия случай Президент. Защото Костов не му даде на Царя да стане Прези-дент. Той една година не можа да повярва, че няма да го преизберат. А Царя искаше да работи с Костов. Ама егото не му позволи. И ДПС го лапнаха. Дадоха му партия и го направиха Премиер. С Бойко стана същото. Докато основната теза в ДСБ е какви са лоши ГЕРБ тая партия няма бъдеще. И хората го показаха. На изборите се показа кой е прав, аз или ти. Това е. Ангел Грънчаров: Не са Ви хептен ясни нещата в българската политика, щом си мислите, че Царя искал да работи с Костов; истината е, че Царя го домъкнаха от Мад-рид ченгетата от ДС само и само да предот-вратят нов 4-годишен мандат на Костов; само Царя можеше да спре Костов, затуй кукловодите го докараха и му дадоха власт-та; тия неща съм ги описал в своята кни-га СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, четете, щото трябва много да се мисли преди да се изказват политически съжде-ния, те не са по акъла на всеки. Дори и да е магистър по финанси или програмист. Алтернативно мислещ член на ДСБ: Бях в централата на СДС на Раковска. Когато Царя дойде. Ангел Грънчаров: Не е вярно, "народът" е курва, която се отдава на тоя, който я съб-лазни; изобщо нищо не са показали избори-те, или показаха само курвинския характер на мнозинството от народа ни; не бива сериозен човек сам да се старае да придо-бива този курвински характер. Алтернативно мислещ член на ДСБ: Единият от съдружниците ми е доктор. И беше от водещите НДСВ депутати. Ангел Грънчаров: А българската политика от 12-13 години има изцяло курвински ха-рактер. Алтернативно мислещ член на ДСБ: Да кажем, че знам нещата отвътре. Ангел Грънчаров: И основните й играчи са все курви, с изключение на един: Костов.

Алтернативно мислещ член на ДСБ: Човек. Аз с тебе няма да споря. Ама Костов е мъртъв. Какво правим след това? Ангел Грънчаров: Затова сега протести-ращите по площадите реват тоя лозунг: "Бойко – курво, Бойко – курво!" Алтернативно мислещ член на ДСБ: Ако ще го чакаш да умре физически ще поча-каш. Знаеш ли защо викат "Бойко – курво!"? А за Костов нищо? Ангел Грънчаров: Някой те е излагал, Костов си е съвсем жив, при това има ог-ромно превъзходство: не е курва като дру-гите. Алтернативно мислещ член на ДСБ: Защото за мъртвите или добро, или нищо! Да, гледам, че има огромно влияние в поли-тиката. Всички се съобразяват с него. Ангел Грънчаров: Да, има, тия, дето гово-рят истината в политика, те имат истинското влияние, това ще се оцени като му дойде времето, а такива като теб, ветропоказате-лите, за жалост, в това време ще нанесат безброй поразии на страната с глупавото си, с курвинското си поведение... Алтернативно мислещ член на ДСБ: Ела в неделя в София да им чуеш глупостите. И тогава говори. Ангел Грънчаров: Щото подкрепяте курва като Борисов, който преди две години гово-реше, че без "Белене" сме били щели да измрем, а пък после, под натиска на амери-канците, се вслуша в думите на Костов и се обърна на 180 градуса. Алтернативно мислещ член на ДСБ: Грешиш. Никой не слуша Костов. Промени си мнението. След като му набиха канчето от Щатите. Ангел Грънчаров: Не мога да дойда в София, не съм член на ДСБ, а такива като теб, дето обичат Мутрата, се се намъкнали да са членове на ДСБ. Алтернативно мислещ член на ДСБ: Костов вече никой не го брои. Ми не го обичам. Аз искам БСП и ДПС далече от властта. Ангел Грънчаров: Аз го броя, аз не съм "никой", познавам също така много такива като мен, хиляди сме. Без Костов ДСБ е мъртва. Алтернативно мислещ член на ДСБ: Интересно за какъв кокал говориш след като съм в партия, в която съм заради ценности и идеята и която няма никакъв шанс да управлява. Виж, за това, че ако го сменят,

ДСБ си заминава съм на 100% съгласен. А с него това е потенциала. Ангел Грънчаров: Вместо БСП и ДПС на власт да е Боко е все едно да си мислиш, че си лягаш с девствено момиче, а тя да е първа курва! Алтернативно мислещ член на ДСБ: 3%. Ми не. Аз предпочитам Бойко пред БСП и ДПС. Това си е мое мнение. И на още 1 200 000 човека. Ангел Грънчаров: Бойко е същия баш като комунистите, дори е даже по-лош, щот е бандит, а в БСП има свестни хора. Алтернативно мислещ член на ДСБ: Има свестни, да. Забелязваш ли, че всички лич-ности в ДСБ се махат? Прошко. Гърневски. Ангел Грънчаров: Казах, у нас глупаците винаги имат числено превъзходство, така че тия статистики имат съвсем различен сми-съл в сравнение с този, за който си мислиш. Алтернативно мислещ член на ДСБ: Кмета на Кюстендил. Е, все някой трябва да управлява. Ясно, разбирам. Не ме интере-сува кой управлява. Важното е, че Костов е голям. За разлика от твоите философии. Ангел Грънчаров: Мале-мила, Гърневски и Прошко били "свестни"?! Гърневски го знам от 1990 г., думата "свестен" е доста непри-лична дума за него... Алтернативно мислещ член на ДСБ: Мене ме интересува кой управлява. И мисля кой е по-добрия вариант за България и мен. А кой е ясно. Що като е Костов му се молеше да прави ДСБ в Пловдив? Що Костов се моле-ше на Гърневски да прави партията в Плов-див? Или за Костов е важно някой да свър-ши нещата? Ангел Грънчаров: Гърневски се навря в ДСБ и я овладя по най-подъл начин доста време след като тя беше вече създадена в Пловдив. Явно тия неща си ги пропуснал. Както и да е. Принципно казано, между две лайна да избереш по-апетитното, прощавай, не е кой знае колко умен избор. Разговорът ни приключи, имам работа, пък съм и болен, застоях се прекалено пред компютъра. Алтернативно мислещ член на ДСБ: И какво значение че не е свестен? За мене е по-свестен от Чомаков. Ама Костов предпо-чете Чомаков. Ангел Грънчаров: Да изяде човек "по-апетитното" лайно също не ми се види умен избор. Алтернативно мислещ член на ДСБ: Еми стой си гладен. Явно дълго ще стоиш.

32 Ангел Грънчаров: Да бе, хубава "храна" са лайната, няма що! :-) Аз пък копрофаг не ща да ставам... Искаш ли, съгласен ли си да публикувам нашия спор в блога ми? Ако не щеш да сложа истинското ти име, мога да сложа само инициалите или да те превърна в анонимен? Алтернативно мислещ член на ДСБ: Не съм съгласен. Ще го направим някой ден по-добре. Тогава. Сега работя и пиша смахна-то. Иначе нямам против публикациите. Ангел Грънчаров: Аз ще превърна твоите реплики в кирилица, не се безпокой, нищо няма да променя, разговора си заслужава да се прочете от повече хора, особено преди конференцията на ДСБ. Алтернативно мислещ член на ДСБ: Искам да го видя преди това. Да съм сигу-рен, че съм правилно разбран. Защото аз съм член на ДСБ и това няма да се промени скоро. Именно щото не търся кокал. А съм там за идеи и ценности. Ангел Грънчаров: Добре, няма проблеми, като направя текста, ще Ви го пратя да го видите, но ще можете да поправяте и до-пълвате само своите реплики, нали така? Така става, нали? Алтернативно мислещ член на ДСБ: Разбира се. Ангел Грънчаров: ОК (ЗАБЕЛЕЖКА: Следва продължение на този разговор. Той продължава в още две части, в които се спори не по-малко разго-рещено.)

ДНЕС ЩЕ БЪДЕ ОТКРИТО СЪДЕБНО ДЕЛО, В КОЕТО МОЯ МИЛОСТ Е ИЩЕЦ, КОЙТО СЪДИ РАБОТОДАТЕЛЯ СИ

Днес, 20 юни 2013 г. от 10.30 ч. в Пловдивския районен съд ще се проведе първото заседание на съдебното дело, което моя милост заведе срещу работода-телката ми; искът ми е за отмяна на неспра-ведливо наложено дисциплинарно наказа-ние "предупреждение за уволнение". Реших да се явя на това дело въпреки недоброто

ми здравословно състояние. Както читате-лите на този блог знаят, аз също така съм и подсъдим по едно друго дело, което пък беше заведено от подчинената на моята работодателка помощник-директорка на учреждението, в което работя, която също така е и лидер (!) на синдикалната органи-зация, в която членувам; парадокси много има в тоя живот; както и да е. Това дело пък е насрочено за следващия месец, а пък тази толкова привързана към правото госпожа, синдикална лидерка и помощник-работодателка ме съди за обида, понеже, представете си, намерила "крайно непра-вилни мисли" по свой адрес в една моя философска книга. Тъй че това лято, както се вижда, ще ми мине по ходене на съди-лища; а иначе още съм в отпуск по болест, заради операцията, която преживях.

Реших въпреки всичко да се за-щищавам сам, както това се е правило в древността, да речем, Сократ съвсем не си е търсил адвокат, а се е защищавал сам. Е, вярно, той е загубил делото, бил е, както е известно, осъден на смърт, мен в случая не ме заплашва смърт (поне като искане на тия, които ме съдят, а иначе всички ние все сме смъртни!), тъй че мога с още по-голямо основание да се явя на делото, сам себе си защищавайки. Много ми е интересно как на това нещо ще погледне уважаемият съд. Просто аз демонстрирам вярата си в него-вата безпристрастност, в развитото чувство на българския съд за справедливост, което не може да бъде подронено от някакви си формалности и дребнавости. Подготвил съм си, съответно, защитата – доколкото ми стигат силите, понеже наистина не съм във форма, все още лесно се изморявам, нес-лучайно съм и в болнични. Много ми се ще съдът да разреши да запиша заседанието на видео, но се съмнявам, че това ще стане. Иска ми се да сложа това видео в блога си. Доколкото ми е известно, такива дела са съвсем публични и открити. Какво тогава пречи те да бъдат записани?

И тъй, стискайте палци днес да не се проваля съвсем. Казах, за мен това е интересен казус, който много ще ми даде. И друг път съм съдил друг работодател, пога-зил според мен правото и закона, това тогава беше небезизвестната, прочула се поради скандала с уволнението на учителя по английски от Хуманитарната гимназия, именно г-жа Соня Киркова; съдих я затова, че тя дръзна да наруши драстично правила-та като назначи за учител по философия човек, който няма базисно образование по философия, а по образование е... химик! И отхвърли мен, който освен че съм завършил философия, съм и учител с първи клас квалификация – най-висшата изобщо. Тога-ва г-жа (другарката де) Киркова май сериоз-но се уплаши, нае си адвокат, дори сама се яви на делото, и, разбира се, го... спечели, а пък аз бях принуден да отстъпя, понеже не ми се занимаваше да обжалвам и да я съдя

до дупка. Г-жа Киркова се бои като дявол от тамян от личности като мен, които а проникнат в нейната червена крепост, а тази крепост ще рухне под напора на "врага". Тя, прочее, се подвизава като директорка вече 22-23 години; преди 1989 г. нищо чудно да е била и партийна секретарка на училището, не знам точно. Но все на ръководни длъж-ности е работила, щото е под достойнството й да бъде просто учителка. Нейна милост също е, тъй да се рече, философка, ама от другите.

Та делото ми е днес. След малко тръгвам в ужасния утринен пек на пловдивс-кото лято към залите на съда. Хубав ден на всички! Ще ви информирам за това как е протекъл този процес непременно...

ДЕН ШЕСТИ ОТ ПРОТЕСТА, БРАВО, СО-ФИЯНЦИ! ВИЕ СТЕ СВОБОДОЛЮБИВИ И ДОСТОЙНИ ГРАЖДАНИ И БЪЛГАРИ!

Де да беше и цяла България като вас... НАРОДЪТ СЕДМИ ДЕН НАСТОЯВА ДА СИ ПОЧИСТИМ СТРАНАТА ОТ ЧЕРВЕНИТЕ БОКЛУЦИ!

Шести ден народът протестира срещу тумо-ра и мафията БСП. С такъв тумор борбата се води продължително и смело.

33 Всеки ден ще е така до победата!

И преди, и сега БСП е мафия, БСП е ма-фия, БСП е мафия...

(Написа: Nikolov Konstantin) От няколко дни ми е безкрайно

приятно да влизам във фейсбук. В потока новини има прекрасни снимки от протеста, находчиви каламбури и сатира, интересни идеи... Къде бяха досега всички тези инте-ресни мои приятели? И нито една простотия за новите прашки на Николета Лозанова или новия силикон на Златките... Да живеят протестите!

(Boryana Antimova)

ОТ EURONEWS СИ СЛОЖИХА ЗА "ГЛА-ВА" НА СТРАНИЦАТА ТАЗИ СНИМКА – В ПОДКРЕПА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРОТЕСТИ

Взаимствано от ТУК. "Стига ДЕМО-крация, искаме

пълната версия!" – лозунг от протеста. ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪРКА НА ОБРАЗО-ВАНИЕТО Е НЕДОПУСНАТА ВЪВ ФЕЙС-БУК-ГРУПА НА ДЕЙЦИТЕ НА ОБРАЗОВА-НИЕТО

Разбрах за тази случка току-що

във Фейсбук-групата УЧИТЕЛИ, на която съм член; ето информацията относно случая, а пък по-долу може да се види и моят коментар там в подкрепа на реакцията на г-жа Николова; по тази публикация, про-чее, там започна интересна дискусия, която също е добре да се проследи:

Уважаеми колеги, преди малко, влизайки в групата и виждайки чия заявка за

членство стои вдясно, бях изумена и сащи-сана, а очите ми се чудеха правилно ли четат. Там стоеше името Милена Дамянова, придружено с онази снимка, която и насън не искам да виждам!

Не допуснах бившия зам.-министър тук, защото както допусна смут в ежедневието ни, докато беше на този пост, така ще го направи и като наш член. Още не сме се отърсили от "вниманието", което ни беше оказвано по време на това управле-ние. Ако всеки говори за себе си, бих каза-ла, че аз още усещам психическо напреже-ние, когато си помисля как се чувствах като учител, докато тези хора бяха на власт.

А травмираните колеги са много. Много пъти тук сме коментирали бездушие-то и арогантността, с които ще запомним работата на това министерство, както и налагането на иначе безсмислени задълже-ния и дейности, удобно прикрити зад иска-нията на Европейския съюз и зад чиновни-ческото безочие.

М. Дамянова има приятели в гру-пата. Нека да й обяснят защо й е отказано членство. Ако пък не съм постъпила пра-вилно, ще я включа, но много от нас ще излязат или въобще ще млъкнат.

Написа: Мария Николова Ангел Грънчаров: Аз смятам, че сте пос-тъпила напълно правилно. Марионетките на грозната административна диктатура, която си стои в неизменен вид в т.н. "система на българското образование", по начало са чужди на оня дух, който е потребен на общ-ността на българските учители. Ние сме жертвите, те са палачите; какво можем да постигнем ако палачите се наместят сред нас и най-лицемерно почнат да ни правят мили очи?!

ЕДИН ХУБАВ ЛОЗУНГ ЗА ПРОТЕСТА...

ГЛАВНИТЕ ИГРАЧИ НА ТОЛКОВА УДОБ-НОТО ЗА ОЛИГАРХИЯТА НИ "ПОЛИТИ-ЧЕСКО СЪСТЕЗАНИЕ"

АЙДЕ, НАШ`ТЕ!

ГЕРБ БИЛИ "НАШАТА", "ПО-ДОБРАТА" МАФИЯ – СМЯХ В ЗАЛАТА... :-)

Докато вярвате, че ГЕРБ е "по-добрата мафия" от БСП или обратното, те ще про-дължават тези задкулисни танци за наша сметка... (Стоян Михалев)

34 ДВЕТЕ БЪЛГАРИИ

ПРОТИВ ИНТЕЛИГЕНТСКО ПИСАНИЕ, УБЕЖДАВАЩО НИ, ЧЕ ДС БИЛА "ФИК-ЦИЯ НА УМА", БИЛА НЕЩО, КОЕТО НЕ СЪЩЕСТВУВАЛО, А САМО НИ СЕ ПРИ-ВИЖДАЛО!

В сайта Кафене някакво учено

момче (на име Драго Симеонов), стремящо се да изглежда и дълбокомислено, е напи-сало текст, в който иска да ни убеди, че ДС била "фикция", че нямало такова нещо, а то ни се било само привиждало; по-голяма и по-претенциозна интелигентска нелепост не бях срещал, затуй ми се наложи да реаги-рам, особено след като прочетох патетич-ния завършек на туй словоизлияние; ето самия завършек, а пък после можете да прочетете и моя коментар:

Ако наистина можеха да плани-рат те или кукловодите им, защо до един така показно се сриват рано или късно на бунището? Какъв е този ченгеджийски Кронос, който изяжда децата си, неуязвим дори за тях, а ние не спираме да вярваме в него?

Крайно време е да заявим, че ни-кой от тях не е жрец на висш промисъл (пък макар и злостен), стига сме търсили в Роршаховите петна на политически им екскременти логическа картина, в която да се впишем. ДС с неговите планове ще е живо, докато продължаваме да му се пла-шим, кланяме или иконоборстваме.

Не сме част от ничий план, Пла-нът е мъртъв, сами сме! Страшно е да осиротеем така рязко, определено е хао-тично, но пък е толкова вдъхновяващо. МОЯТ КОМЕНТАР, МОЕТО ВЪЗРАЖЕ-НИЕ: Момчето, дето е написало този текст, се старае да изглежда учено и също така талантливо в писането, ала в крайна сметка това, дето е написало, макар че звучи страшно авторитетно, е всъщност една интелигентска безсмислица. Ще му обясня защо е така, ще се опитам да покажа и на други хора, дето се впечатляват от такива "умнотии", че работите съвсем не са така, както изглеждат на тия умници:

Първо, човекът е устроен така, че винаги търси смисъл в случващото се. Не става дума да си "изобрети" смисъла, та да

се успокои, а явно винаги във всяко нещо има някакъв смисъл, до който следва да се доберем. Също така е ясно, че то този сми-съл не се стига лесно, нещо повече, дори и да напрегнем всичките си умствени сили, пак няма да стигнем до него, щото умът, прочее, съвсем не стига, не е достатъчен за да постигнем смисъла. Иска се и друго, трябва да използваме целия потенциал на душата си: интуиция, чувство, въображение, вяра даже, всичко. Голият ум не стига. Раз-съдъкът не може да разбули всички загадки. Даже самозваният разум не е достатъчен - макар че малцина са тия, които изобщо разбират що е това разум. Но тайната тряб-ва да бъде разбулена.

Тия неща обаче, за които пише ученото момче, именно "измислиците", че ДС дирижира живота ни, съвсем не са нещо, дето сме си го изобретили за собствено успокоение; не е истина това, че ДС и ней-ните кадри "не съществуват", да има много здраве от мен това учено момче, съвсем реално си съществуват, не е както то си мисли, че ни се били привиждали. И те съвсем реално дирижират процесите у нас. Това не значи, че и ний сме жертва на т.н. "конспиративни теории", не, става дума за трезв разсъдък, необременен от някакви скрупули, а търсещ единствено истината.

Тази, драго учено момче, е истина-та, горчивата истина. ДС, комунистите, мафиотите и прочие са една зла сила, която трови и съсипва живота ни не от вчера. Трябва да сме пълни идиоти, за да не си даваме отчет за това. Тъй че, моля, оставе-те изтънчената си софистична ученост за момичетата, особено тия с по-светло руси коси, тях може да впечатлите и да постигне-те някоя и друга цел, а ний ще си вярваме в истините, до които сме стигнали със стра-данията си, които сме ги изстрадали и из-несли на гърба си. Разбра ли ме, драго учено момче?

АЗ ЕДНИ МУТРИ, МАФИОТИ, БАНДИТИ, ГРАБИТЕЛИ НЕ ЗАМЕНЯМ ЗА ДРУГИ САМО ЗАЩОТО ДРУГИТЕ БИЛИ "НАШ-ТЕ", ПЪК КОЙТО ИСКА, НЕКА ДА ГИ ЗА-МЕНЯ

Момчил Дойчев, доцент от НБУ и

отколешен мой познайник, е написал кратък коментар във Фейсбук, на който си заслужа-ва да обърнем внимание; моя милост си позволи да допълни трите пункта, които той е изброил, с един друг, четвърти, по моя преценка не по-малко важен и значим; ето и

коментара на Дойчев, и моето допълне-ние след него:

Важни са три неща: 1.Протестите да продължат до

свалянето на това продажно антибългарско пропутинистко правителство на олигархията и мафията.

2. Да не се позволява да да се подменя протеста против правителството и мафиотските партии, които го подкрепят с подкрепа за това правителство и одиозните мутри на Станишев, Местан и агент Сидер.

3. Да не се позволява на БСП да ни занимава с вътрешномафиотските си врътки (смяната на Станишев с Първанов не е решение, а победа на путинизма в БСП).

ДОПЪЛВАМ: Пропуснал си четвъртото: да не си

и помисляме, че алтернатива на мутрите, на мафиотите от БСП-ДПС-АТАКА са мутрите и мафиотите от ГЕРБ, щото ако си го позво-лим това, с пълно право ще докажем, че не сме нищо друго, освен пълни малоумници!

Аз едни мутри, мафиоти, бандити, грабители не заменям за други само защото другите били "наште", пък който иска, нека да ги заменя...

ЕТО ЗАЩО АЗ ПОДКРЕПЯМ ХОМОСЕК-СУАЛНИТЕ: ЗАЩИЩАВАЙКИ ТЯХНОТО ПРАВО ДА БЪДАТ СЕБЕ СИ, АЗ ЗАЩИ-ЩАВАМ И СВОЕТО АНАЛОГИЧНО ПРА-ВО!

Добро утро във вторник! Светият

Синод на православната ни църква подкре-пи петиция, осъждаща и противопоставяща се на планирания за 22 юни гей парад в София. Във връзка с неприемането на тази инициатива в Интернет е създадена елект-ронна петиция, която призовава за противо-поставяне на "тази чужда за българския дух социална зараза". От Светия Синод призо-вават властта да отмени провеждането на предстоящия гей-парад, тъй като то зап-лашва моралните устои на обществото ни, както и здравето на нашите деца и на бъл-гарската нация като цяло.

Вие самите приемате ли подобни събития и толерантни ли сте към хората с различна сексуална ориентация? Очаквам

35 коментарите ви тук и на 02/809 10 10! (На-писа: Деси) МОЯТ ОТГОВОР: Аз лично нямам нищо против хомосексуалните... има свобода... да си бъдат каквито им харесва... да живеят както си искат... на мен това не ми пречи... това мен не ме засяга...

Но ако някой почне на тях да пречи да бъдат каквито искат и аз замълча когато тъпчат техните права, след това друг ще дойде и на мен да ми казва какво трябва да мисля, да говоря, да пиша, да правя; ако аз сега замълча, когато тъпчат нечии чужди права, тогава и околните справедливо ще замълчат, когато пък почнат да тъпчат мои-те права; е, това вече не ми харесва, с това не мога да се съглася, това аз не мога да приема!

Точно затова аз подкрепям хомо-сексуалните: защищавайки тяхното право да бъдат себе си, аз защищавам и своето аналогично право!

НЕ ТРЯБВА ДА ПРОЩАВАМЕ, ДА БЪДЕМ СНИЗХОДИТЕЛНИ КЪМ ТАКИВА ЯРОСТ-НИ ВРАГОВЕ НА МЛАДАТА БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАЦИЯ КАТО СИДЕРОВ!

Сидеров направо се държи като... неудържим; прави, външно погледнато, глупост след глупост, щото така, като него, наистина не бива да се държи – и не се държи – нито един политически деец; защо ли го прави, каква цел преследва? Обясня-ват ни: луд е, не е добре, психясял е, лош характер има и други такива; не е така оба-че, не бива да ни задоволяват такива несе-риозни обяснения. Нищо не е случайно в този живот, стига да разбираме поне малко нещата. На едно място прочетох коментар, в който силно се подценява "фактора Сиде-ров"; разбира се, наложи се да възразя; ето по-долу моето възражение, а след него можете да видите и иначе привлекателно и умно звучащия коментар, който обаче пред-лага да се държим със Сидеров сякаш е "немирно дете", което пък според мен е крайно опасно; ето, четете:

Сидеровчо изобщо не е "болен", нито пък е глупав или луд, напротив, много опасен е; той е платен провокатор, който има в момента поставена от работодатели-те си (от Москва) следната задача: с всички сили да работи за пълната дестабилизация на страната, да провокира конфликт, ексце-

сии, да сблъска кой с когото може, българи с турци, с цигани, с гейове, с каквото и да е, важното е да се окървави народното нади-гане, протестиращите да бъдат представени като разбойници и какво ли не още все от този род. Тъй че, повтарям и предупрежда-вам: Сидеров е много опасен! Той затова се държи така предизвикателно, сякаш е он-башия на България, сякаш е уполномощен представител на Русия по управлението на Задунайская губерния. Според мен, ако имахме прокуратура, тоя подпалвач на война и на предизвиквател на кръвопроли-тия трябва да загуби за миг имунитета си и да бъде подведен под отговорност за целе-насочените му действия по взривяване на гражданския и народностен мир! Откъде-накъде Сидеров безнаказано ще се впуска като бясна кучка да лае и крещи срещу мирно протестиращи граждани и да им търси сметка какво говорят, какво искат, какво правят и т.н.?! Незабавно той трябва да бъде подведен под съдебна отговорност за крайно провокативното си, яростно пре-дизвикателно и съвсем противоправно, незаконно държание спрямо мирно протес-тиращи граждани! Ако някой друг се държе-ше като Сидеров, отдавна да беше вече окошарен в кауша, как така само на него ще му прощават всичко?!

И това трябва да бъде направено скоро, за да не стане късно. Трябва да се иска от Цацаров да направи длъжното, защото иначе и той влиза в сидеровия сце-нарий. Работите хич не са безобидни. Не трябва да прощаваме, да бъдем снизходи-телни към такива яростни врагове на мла-дата българска демокрация като Сидеров. Който, разбира се, не е нищо друго освен провокатор на руска служба, той с всички сили обслужва руския имперски интерес по дестабилизиране на страната – с оглед да бъде променена гео-стратегическата й ориентация по посока на Северна Азия и Москва, а не по посока на Европа...

Много одобрявам такива адекватни коментари: Ivaylo Dinev: "ВНИМАНИЕ! Болен Сидеров се опитва да отвлече вниманието към себе си. За трети пореден път протестите завър-шват с негови провокации. Или някой му плаща или е на сериозни наркотици. Няма нужда да се занимаваме с него. Смажи глупака с мълчание. Политици като него се хранят от вниманието, което обръща народа към тях. Нека го игнорираме. Имаме по-важни задачи от това да се нахъсваме сре-щу един лумпен, който загуби дори собстве-ните си гласоподаватели. Колкото повече се занимаваме с продажници като него, толко-ва повече губим от основното, а именно - да изметем олигархията, да създадем условия, които да възпират корупционните схеми, мутрокрацията и преяждането с власт. Нека утре от Витошка да поемем отново към Парламента. Защото ще постигнем нещо

само ако блокираме централна София. Защо пък не да окупираме площада пред сградата 24 часа?" ТРЯБВА ДА СЕ ПРОТЕСТИРА, ДРАГИ ПРОТЕСТИРАЩИ, И ПРЕД ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ: СИМВОЛ НА ГОСПОДСТВОТО НА ОНИЯ, НА КОИТО СЕГАШНИТЕ НИ УПРАВЛЯВАЩИ СЛУГУ-ВАТ!

Бих си позволил да посъветвам протестиращите в София да посещават и Паметника на Съветската армия-поробител-ка на България – като един от пунктовете, на които се концентрира протеста им; тъй и тъй минават покрай него, нека да се отби-ват.

Има голямо символическо зна-чение протестирането пред този памет-ник, щото тия, срещу които протестират, са все руски мекерета, слуги на Путин, са все кръвно свързани с руската кагебист-ка олигархия! Това, което става сега у нас в управлението, именно безобразията, на които сме свидетели, са брънки от един сценарий отново да бъде променена гео-стратегическата ориентация на страната – от Европа да се запътим отново към степите на Средна Азия и на Евразийския съюз на Путин.

Ако протестиращите почнат да осъзнават тая генетическа връзка ще пре-живеят огромен умствен и духовен прогрес, който ще доведе до катализирането на едно толкова съдбовно потребно ни ново съзна-ние, което пък един ден именно може да ни доведе и до качествено различно, значи-телно по-достойно и наистина човешко наше битие...

ПАРТИЯТА НА БОКО ЩЕ СТАНЕ "НОВА БЪЛГАРСКА ДЕСНИЦА" КОГАТО ЦЪФНЕ НАЛЪМЪТ НА РАДОЙ РАЛИН, БОГ ДА ГО ПРОСТИ!

Г-н Огнян Дъскарев, българин, жи-

веещ в Америка (и оттам даващ ни акъл какво да мислим и как да си уреждаме жи-вота тук, в България, в частност, за кого да

36 гласуваме!), е написал прочувствен комен-тар във Фейсбук, в който ни убеждава, че все пак ний, десните българи, било трябва-ло да гласуваме за любимеца на Тодор Живков, именно за Боко Тиквата или Мутра-та; ето как е сторил тая своя умилителна агитацийка в полза на Мутрата г-н Дъска-рев, а пък по-долу можете да прочетете как моя милост предпочете да му отговори:

През лятото на 1990 някогашна-та комунистическа Прес група ("24 часа", "168 часа", "Труд") припомниха израза от следосвобожденска България "Всички са маскари". Целта на комунистическите журналисти и медии, подпомогнати от комунистически социолози, политолози и пр. беше да размият разликата между БСП и някогашното СДС, да обезличат, обезс-мислят зараждащата се българска десни-ца. Комунистите тогава успяха да вну-шат тезата си за "Всички са маскари" сред простите българи. Сега в тези бурни времена, някогашните жертви на "Всички са маскари" механично и нелепо повтарят думите на червените. Ами не, не е вярно, че всички са маскари – ГЕРБ с всичките си безбройни грехове са сравнително разумен избор пред сегашното про-руско, левичар-ско управление. Нека тези, които сега повтарят сляпо "Всички са маскари" да предложат разумна алтернатива. ГЕРБ има историческият, неповторим шанс СЕГА да се превърне в новата българска десница.

На което моя милост отвърна ето как: Аз тия дни спорих с един "десен" като г-н Дъскарев, който агитира за Тиквоча; дадох му един аргумент, който той, да се надява-ме, разбра чудесно: ако трябва да избираш между две лайна (имам предвид "реалните фактори" в българската политика, именно ГЕРБ и БСП), ако ти се налага да изядеш едното лайно, което именно ти се вижда "по-апетитно", нима е "разумен избор" да избереш и да изядеш лайното, което е про-изведено непременно от Боко? Аз пък не ща да се отдавам на копрофагия (сексуална извратеност, свеждаща се до получаване на сексуално удоволствие от ядене на лайна), затуй си гласувам трайно за ДСБ. Кой сега е "полезният идиот" разбра ли, г-н Кънев?

И още едно нещо, драги г-н Дъска-рев: ГЕРБ ще се превърне в "новата бъл-

гарска десница" когато цъфне налъмът на покойния Радой Ралин; младите не знаят какъв е тоя налъм, те и налъм не знаят що е, та за тях да поясня: налъм е нещо като "джапанка", ама от дърво, навремето с такива джапанки при комунизма си ходехме в обществените бани; та покойният Радой Ралин на времето, за младите, бай Радой, Бог да го прости, е един чешит, си сложил някакъв налъм в буркан с вода и казал: "Когато цъфне тоя налъм, тогава и ще дой-де комунизмът!"; да, г-н Дъскарев, от всяко дърво свирка не става, народът го е казал отдавна, ама кой да ти се вслушва в народ-ната мъдрост...

Та вий си чакайте Боко да стане "десен", когато цъфне налъмът тогава това може и да се случи...

ПРОТЕСТЪТ ВЕЧЕ ИСКА ОСТАВКАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ОЛИГАРСКИ

ДОБРЕ, ПРИЛИЧНО СЕ Е НАСЪБРАЛ

НАРОДЪТ, БРАВО, СОФИЯНЦИ!

ГЛЕДАЙТЕ ПРЕДАВАНЕТО "СРЕЩУ НО-ВИНИТЕ" ПО БНТ С УЧАСТИЕТО НА МОЯ МИЛОСТ – В ЕДНА ДИСКУСИЯ ЗА ОБРА-ЗОВАНИЕТО Преди около час беше излъчено предаване-то "Срещу новините" с мое участие,

ето НА ТОВА МЯСТО всеки, който не е успял да го гледа, може да го види. Обсъж-дахме важна тема: за катастрофалната ситуация в българското образование.

Ето и първия отзив на един зрител, който е мой фейсбук-приятел: Valeri Georgiev публикува в Ангел Грън-чаров преди 54 минути:

Поздравления г-н Грънчаров за участието и позицията Ви относно българс-кото т.нар. образование в предаването на БНТ "Срещу новините"! Особено ми хареса тезата Ви за това, как децата трябва сами да стигнат до интерпретирането и асимили-рането (това не са Ваши думи) на препода-дения материал чрез техния начин на мис-лене. Бъдете здрав!

Щастливите абонати на в-к ГРАЖДАНИ-НЪ вече държат в ръцете си неговия нов брой

... и с удоволствие четат "голата", а не предрешена истина за случващото се у нас...

Вестник ГРАЖДАНИНЪ ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!