4 5

Човек и монада

Според езотеричната литература Австралия е страна, в която се очаква голямо духовно пробуждане. Казват, че този континент е бил част от изгубената Лемурия (или Му). Между другото, това е и родината на напредналите духовни светлинни същества, нагите. Предполага се, че австралийските аборигени са потомци на обитателите на Лемурия. Ще стане ли Австралия център на ново, духовно възраждане, общество, основано на принципите на Универсалното учение? Следвайки уникалната си гледна точка, Ян ван Райкенборг развива впечатляващи идеи в тази насока.

С ъвсем доскоро картата на петия и най-малък континент, Австралия, съдър-

жаше бели петна. Големи части от този континент бяха все още непозната и не-изследвана територия. Дори днес, въпре-ки че различни експедиции прекосиха не-изследваните земи, а въздушните снимки доуточниха топографията, все още не може да се каже, че Австралийският кон-тинент е напълно изследвана до най-от-далечените си кътчета територия.

Най-негостоприемната част, австра-лийската пустиня, може да се счита за позната по-скоро теоретично, отколкото на практика. Ние не знаем друго за нея, освен обичайните клишета: там е горе-що и сухо, има пясък, климатът е суров и т.н. Тези сведения са достигнали до нас благодарение на някои заблудили се пъ-тешественици или на малкото оцелели жертви на самолетни катастрофи.

Някои изследователи, както и цели експедиции, никога не се завърнали от австралийската пустиня, намирайки смъртта си сред нейните пясъци. Така на-пример през 1874, в опита си да достигне западния бряг, Ернст Жил попаднал на-сред пустинята. Той кръстил пустинята на името на спътника си Алфред Гибсън, който се изгубил и загинал там. Причи-ните за това нещастие, както и за мно-го подобни случаи, обикновено остават неизяснени. Понякога изследователите

се натъкват на зловещи останки, а друг път не намират абсолютно нищо. Така или иначе, австралийската пустиня и до днес си остава едно голямо бяло петно на картите.

Знаем, че работниците и служителите на Неподвижното царство са спокойни по отношение спасението на човешкото съ-щество от хаоса на надвисналите бъдещи събития. Колкото до Австралия, те очак-ват с нетърпение изненадващите раз-крития, които ще бъдат направени през идните години в пустинните области на този континент. Нетърпението произлиза от възможността тези разкрития да прео-бърнат религиозните и научни схващания на съвременното общество до такава сте-пен, че в резултат ще се появят съвърше-но нови прозрения, засягащи мистерията на живота на човека и света.

ГРОХНАЛА И СТАРА? Какви мистерии се крият в австралийската пустиня? Там се намират останките на огромни градове и цивилизации от преди повече от мили-он години.

За езотериците Австралия е невероят-на страна. Тя е последният остатък, заед-но с Мадагаскар и Великденските остро-ви, от лемурийския континент, потънал в океана преди около 850 000 години. Става дума за период от развитието на човечеството, предхождащ легендарна-

Ян ван Райкенборг

6 7

та Атлантида. И ако атлантската епоха е напълно забулена в мъглата на времето, открити останки от дори по-древната ле-мурийска цивилизация не могат да бъдат наречени по друг начин, освен грандиоз-ни.

Австралия е един от най-старите сухо-земни райони и никога не е била залива-на от водите на океана. Според древната мъдрост тя е „грохнала и стара, прегър-бена под проклятието на една забавяща „инертна сила”. Доказателство за това са характерните ù флора и фауна. Двуутроб-ните видове, живеещи там насочват към праисторическите времена, когато те са били много по-големи и по-многобройни.Можем да интерпретираме израза „под проклятието на една „инертна сила” в смисъл, че нормалното развитие на тези

райони е било нарочно възпрепятствано през вековете, по определени причини. Затова изглежда като че ли един голям отрязък от времето е бил запазен с мъд-рото намерение по-нататък да изиграе важна роля в световната история. Това време идва сега и точно както „знакът от Египетската земя” – сфинксът и пирами-дите, завладяват умовете на хиляди хора, така и чудото от австралийската пустиня ще разтърси безброй човешки същества и ще ги пробуди в духовно отношение.Много неща са казани за бъдещата нова американска цивилизация, за събуж-дането на Азия, за възхода на могъщо Арабско кралство и особено за набли-жаващата Руска империя – идването на Славянската цивилизация. Но почти нищо не се споменава за нова австра-

лийска световнa империя. Както и да е, идващата Австралийска цивилизация с нейните уникални белези ще се издиг-не до големи висоти: ще настане Златна ера, която ще обхване целия континент.

Понастоящем Европа и Америка все още изпитват последиците на голямата битка между капиталистическата и соци-алистическата икономически системи. В резултат, нашият живот протича под зна-ка на политическите борби. Австралия ос-тана доста настрана от всичко това. Ето защо този континент може да изиграе в бъдеще важна роля в новата, универсал-на, глобална икономика. Австралийците и холандците имат много общо, защото техните кармични линии са тясно препле-тени. Тази свързаност или конфликт на интереси, развитие и отношения, се усе-щат също и в езотеричното поле.

ЛЕМУРИЯ Всеки, който приема с отво-рено сърце идеите за свободното зидар-ство на розенкройцерството, се опитва да разбере какво се случва в духовен план в Австралия.

По-горе казахме, че Австралия трябва да бъде смятана за една от най-старите области на Земята, част от изгубената Лемурия. Допреди 150 години този кон-тинент бе абсолютно непознат, едно съх-ранено място от миналото. Времето там беше спряло и в замразените отношения и състояние на живот бе невъзможно да се осъществи каквото и да било обновле-ние. Само една нова, напълно различна раса, би била в състояние да разчупи това непокътнато минало. Понастоящем, с измирането на аборигените, това усло-вие е налице. Наследниците на Лемурия са изчезнали и Австралия е обитавана предимно от нова, бързо развиваща се

бяла раса. Последната опасност, заплаш-ваща развитието ù, а именно нахлуване-то на японците, бе премахната. Става все по-очевидно, че човечеството се готви за едно ново начало. По подобен начин Ав-стралия стои пред една нова зора. Сега, когато едно младо поколение се развива в атмосфера, свързана с минало на около милион години, в настъпващия период ще се изявят някои интересни специфики и ефекти. Забавящият, „смразяващ” фактор ще бъде отстранен и древната Лемурия ще разкрие някои от своите чудни мистерии.Важно е да разберем какъв тип същества са били лемурийците, за да проникнем поне отчасти зад булото на тези мистерии.

В езотеричните писания се казва, че лемурийците притежавали грубо, от-блъскващо физическо тяло. Имало два типа лемурийци – едните били ниски, с ръст на джуджета, а другите били над два метра високи. Телата им били кос-мати, с глави, ръце и крака – като на ан-тропоиди. Като добавим и странната им, тромава походка, ще добием представа за физическия облик на лемурийците. Но всяко по-нататъшно сравнение с антро-поидните същества би било неуместно, защото последните притежават напълно животинско съзнание, докато лемурий-ците били с високо развита интелигент-ност, която надвишавала значително ин-телигентността на съвременната човешка раса във всяко едно отношение. Предвид духовните му сили и сфера на дейст-вие, може да се каже, че лемуриецът е бил възвишено същество в животинско тяло. Причината за това изненадващо, неестествено несъответствие между бо-жественото състояние и природата на личността е очевидна за изучаващите Универсалното учение.

Карта на изчезналия континент Му, нарисувана от Джеймс Чърчуърд. Той е автор на книгите Децата на Му (1931 г.), Изчезналият континент Му (1933 г.) и Свещените символи на Му (1935 г.)

Само една съвършено нова и различна раса е в състояние да отключи „замразеното” минало на Австралия

8 9

Примитивната и груба животинска личност на лемурийците била проникна-та от монадите или небесните същества, които живеели все още около деветде-сет процента в първоначалното жизнено поле. В онези дни част от човечеството се намирало все още в стадий на инво-люция, на слизане все по-надолу в мате-риалния свят. Небесният човек още бил жив, Прометей не бил напълно окован. Но тази част от човечеството вече била създала, без божествено напътствие, примитивната, груба, несполучлива лич-ност, непритежаваща собствена инте-лигентност. Това животинско творение било като голем, робот, жива машина от плът, изцяло подчиняваща се на своя по-лубожествен създател. Този „робот” бил неуморимият инструмент на своя полубо-жествен творец, играчка на залязващия божествен човек, инструмент, с помощта на който той можел да работи в грубата материя на диалектиката. По този начин животното-роб изпълнявало и най-стран-ната идея на своята монада в степента, до която грубата материя му позволява-ла да направи това. То строяло огромни градове със странни форми и извайвало гигантски статуи от изстинала лава, изо-бразяващи монадите.

В своите конструкции, принадлеж-ности, украси, то се опитвало да изрази и реализира мислите, ценностите, сили-те и възможностите на монадите. Чрез разкопки и открития, които се очаква да бъдат направени в австралийската пус-тиня, останките на голяма мъдрост може да видят бял свят и евентуално да бъдат активирани отново. Това ще потвърди и засили основите на класическите учения за нововъзстановяване, както и идеята за

съществуването на един първоначален, божествен живот – учение, което винаги е било разпространявано от съвременни-те розенкройцери.

ПОВТАРЯЩА СЕ ДВОЙСТВЕНОСТ Ле-мурийците били двойствени същества. Като творения на тази природа, те били получовеци-полуживотни; като първона-чални същности, те били небесни създа-ния, започнали своето потъване в мате-рията. Монадите, принадлежащи към тази група, изхождали от идеята, че лемурий-ското животно трябвало да се развие и да даде началото на една нова прекрас-на човешка раса. Тогава те (монадите), в качеството си на създатели, щели да са равни на Бог. Те щели да създадат от ни-щото човешко същество, заедно с което те, като монади, щели да се свържат и да се изразяват чрез него. Божественият чо-век, монадата, щял да бъде в състояние да съществува в своето собствено създание. Друга част от богочовешката общност предупреждавала, че това ще доведе до едно страховито развитие. В резул-тат се получило разделяне на две групи: едната група проумяла фундаменталната грешка и започнала да се освобождава от животинското си творение, за да се завърне отново в бащиния дом; другата група продължила с опитите си и пра-хосвала божествената си сила напълно своеволно. Първата група, тръгнала по пътя на светлината, съществува в памет-та на природата като „синове на светли-ната”, а втората – като „синове на мрака”.

Да се върнем към животинските, физи-чески създания от Лемурия: роботите на синовете на светлината и мъдростта били въвлечени от своите монади в процес на

Рапа Нуи или Великденският остров Мистериозно място в Тихия океан?

Великденският остров е най-самотният остров на Земята. Не-говият най-близък съсед е един малък, необитаем остров, отда-лечен на приблизително 400 км. Великденският остров е разполо-жен на 3200 км западно от Южна Америка и на 2560 км от другия най-близък остров. Разстоянието до най-голямата островна група – Полинезия, намираща се меж-ду Австралия и Южна Америка е повече от 4000 километра и има приблизително 7000 км открито море в посока Нова Зеландия. Рапа Нуи е дълъг около 24 км, а в най-широката си част дос-тига 10 км. С основание може да бъде наречен „прашинка в океана”. Пустинният остров бил открит от холандския морепла-вател Якоб Рогевеен през 1722 г.В далечни времена обаче остро-вът е бил активен център. Едно такова отдалечено място, изця-ло „извън света”, трудно може да бъде открито случайно и не-говото откриване в Древността било ръководено от един висш импулс, както се разказва в книгата Песента на Вайтаха. Тя съхраняваше доскоро тайните традиции на първите обитатели на Нова Зеландия. Според тези традиции различни хора, дори раси, са били насочвани към това място от един могъщ им-

пулс. То се превърнало в излъч-ващ надалече център за целия район на Тихия океан. Хоту Ма-туа – героиня от митологията на полинезийските маори, и Кива – мореплавател от народа уру кеху от източна Южна Америка, прис-тигнали от места, отдалечени на повече от 8000 км помежду си, за да се срещнат един с друг на най-самотното място на земята!Най-накрая един трети народ на-мира своя път към Великденския остров – „каменният народ”, опи-сан като отделна, трета раса. Свидетелствата, намерени на Рапа Нуи показват, че тук не се е оформила локална, племенна кул-тура, а по-скоро една подчертано високоразвита цивилизация. Ог-ромните каменни скулптури, кои-то са там и до днес, не се срещат никъде другаде по света. Трудно може да си представим как хора без железни сечива са могли да направят, пренесат и издигнат тези скулптури, достигащи 12 м височина и тежащи повече от 90 тона. В кариера на острова е намерена незавършена скулпту-ра с височина от 21 м. Открит е също и стар надпис – той е един от малкото все още неразшиф-ровани. Съществува значително сходство между него и надписите от индуистката култура на Се-верна Индия. Каменните скулп-тури имат изненадваща прилика с каменните фигури в Монголия, също разположени сред самотен пейзаж. В Песента на Вайтаха на няколко пъти, макар и смът-но, се споменава за азиатски произход на „каменните хора”. Те били дошли от „най-високи-те планини, покривът на света”. Според Тайната доктрина Ве-

ликденският остров принадлежи към най-ранната цивилизация на третата раса, към която са принадлежали и лемурийците. След като потънал с останалата част от Лемурия, внезапно вул-канично издигане на океанското дъно накарало малкия остатък от архаични времена да се издиг-не отново, незасегнат, със своя вулкан и скулптури, като непре-ходно свидетелство, че Лемурия е съществувала. Смята се, че ня-кои австралийски племена са по-следните потомци на тази раса.

Съгласно Тайната доктрина, скулптурите на Великденския остров са направени от хора от третата раса, последните пред-ставители на Древна Лемурия. Те били хора с митична височи-на – добрите и свещени братя на своите зли и несвещени братя-близнаци – всички те, произхож-дащи от боговете и затова, също като „Титан и неговите огромни потомци”, наречени „единствено родените от небесата”.

Източници:Song of Waitaha, The Histories of a Nation, Being the Teachings of Iharaira Te Meihana c.s. B Brailsford ed. Ngatapuwae Trust, Christchurch, New Zealand, 1994.

10 11

Обзор

В кратко есе от 1864 г. зоологът Филип Лътли Скла-тър (1829-1913) за първи път използва името „Лемурия”. През 1840 г. френският ес-тествоизпитател Етиен Жоф-роа Сент Илер вече е изказал предположението, че Малага-сите са били част от един (по-тънал под водата) четвърти континет в Индийския океан, който силно се различавал по своята фауна от разположе-ната наблизо Африка, но бил подобен по фауна с отдале-чената от него Индия.

Склатър е първият, който дава на потъналия континент името „Лемурия”. От средата на 60-те години на XIX век обаче учените започнали да

го наричат с различни име-на като Афро-Индийски или Индо-Африкански континент, Индо-Океания или Индо-Ма-дагаскарски полуостров.

Според Алфред Вегенер (1880-1930) до преди двеста милиона години всички кон-тиненти съставлявали един материк, свръхконтинента Пангеа. Антарктика, Австра-лия и Индия са граничели с Африка и са образували един континент с Южна Америка до началото на Юрския пери-од, след което те постепенно се отдалечили един от друг и оформили познатата ни днес карта. Индия обаче се откъс-нала от Австралия и Малагаси и се придвижила към Азия, в резултат на което се образу-вали високите Хималаи. Той нарекъл това придвижване

„лемурийската компресия”.Немският биолог Ернст

Хекел (1834-1919) пише в своята История за природ-ното творение (1870), че „на мястото на Индийския океан е имало континент, прости-ращ се от островите Сунда, покрай южния бряг на Азия, до източния бряг на Афри-ка. Този огромен континент от миналото е наречен „Ле-мурия” от английския зоолог Склатър, заради живеещите там маймуноподобни живот-ни. Това е особено важно, защото там може би е люлка-та на човешката раса, която най-вероятно се е развила от антропоидите...”

В книгата си Произход на човека (1874) той пише: „Чо-вешкото същество вероятно се е появило през Делувиал-ния период в по-топлите зони на Стария свят или в района на тропическа Африка или Азия, или на един по-ранен континент – Лемурия, потъ-нал под водите на Индийския океан.” Той даже говори за потъналия континент като за „рай”. Хекел развива тео-рия, според която в началото са съществували само най-ранните частици жива мате-рия – „монера”, след което се преминава през животни-те, предшестващи човека в различните му стадии – ан-тропоидите в стадий 20, до сегашното човешко същество – последният стадий 22.

Между 1896 и 1909 в На-

ука за Човека: Списание на Кралското антропологично общество в Австралазия в Австралия се обръща голямо внимание на потъналия кон-тинент Лемурия. В някои от статиите се твърди също, че в потопените вече райони са се намирали първите човеш-ки селища.

Е. П. Блаватска намира значителна подкрепа за своя окултен метод в трудовете на споменатите по-горе уче-ни. Тя също подробно цитира французина Луи Жаколио и е първата, която посочва връз-ка между Атлантида и Ле-мурия. Тя се позовава също така и на книгата Атлантида, светът преди наводненията на Игнациус Донъли, в която се споменава Лемурия. Бла-ватска вярва, че Лемурия е била разположена в Индий-ския океан и е била насе-лявана от така наречената трета първоначална раса или „коренна раса” (според се-демте степени на развитие на човечеството). Тя прави това заключение на базата на Акашиевите записи. Лему-рийците са притежавали нео-бикновени духовни способно-сти, можели са например да повдигат тежки предмети със силата на волята. Според нея лемурийците били много ви-соки и много тъмни. Австра-лийските аборигени вероятно са потомци на тази раса.

Според тази теософска теория Лемурия е била вече

разрушена през Терциера, още преди създаването на колонии на островите в Ти-хия океан и в района на севе-розапад от Африка, по-късно познат като Атлантида. Там станало разделяне на раси-те, при което били създаде-ни „червената” и „жълтата” раси. Там те са се развили в един нов човешки тип, който познавал емоциите и прите-жавал по-висши духовни спо-собности.

В книгата си Изгубената Лемурия У. Скот-Елиът (1904) подробно описва хората, флората и фауната на Ле-мурия. Той описва лемурий-ците, наблягайки на техния маймуноподобен вид и висо-кия им ръст – от порядъка на 3-4 метра. Подобно на Бла-ватска, той също се позовава на прочутата Книга Дзиан. В книгата си Послание от Ару-начала (1936) Пол Брантън описва изгубената Лемурия.

През 2002 г. е публику-вана книгата на Люис Спенс Проблемът на Лемурия, по-тъналият тихоокеански кон-тинент, в която системати-зирано се разглеждат всички гледни точки по този въпрос. Повечето учени твърдят, че причината континентът да започне да се разпада и по-късно да изчезне са били земетресения и вулканични изригвания през Терциера, преди приблизително 70 ми-лиона години. В допълне-ние, на Евро-Американския

езотеричен пазар и в тради-цията на Книгата Дзиан, Мо-заечните плочи на Брантън намират отзвук в Плочите от Накаал на Чърчуърд, както и в излязлата наскоро книга на Субрамуниясвами Свитъците от Лемурия. Те се опитват да свържат потъналата Лемурия на Склатър с едни изгубени слова и една изгубена мъд-рост...

Източници:The lost Land of Lemuria, in Fabulous Geographies, Catastrophic Histories, Sumathi Ramaswamy, professor of History, University of California Press, 2004

12 13

неутрализация, не чрез умъртвяване, а чрез влияние върху техния архетип. По такъв естествен начин небожественото творение щяло да бъде елиминирано. Ро-ботите на синовете на мрака се опитали да предотвратят този процес и масово избивали своите противници. В резултат, тези анималистични създания трябвало да инкарнират отново, за да изпълнят целта на монадите си.

Един зловещ страничен ефект от това бил, че тези получовешки-полуживотин-ски създания постепенно инстинктив-но приели някаква част от интелекта

на своите създатели. Понякога те дори се откъсвали напълно от тях и действа-ли независимо. Според писанията това довело до чудовищни извращения, като съвкуплението с други животински видо-ве, докато лемурийската цивилизация не загинала окончателно.

Би било много интересно да се задъл-бочим още повече в тази история, но на-шата цел е да ви покажем как това отно-во се случва в наши дни.

ПОСЛЕДСТВИЯТА ПРОДЪЛЖАВАТ Ле-мурийските синове на мрака продължа-

проблясва тук-там. Тогава намеренията на монадите от Лемурийския период биха били постигнати. Перфектният човешки робот ще съществува без водачеството на божествените идеи; монадата ще за-гине напълно, а ще остане да съществува безполезното творение от плът, кръв и мускули. Първоначалният робот понасто-ящем е станал разумно същество, с инте-лектуална мощ, достигнала в наши дни своя връх. Ето защо времето ни притиска.

Днес този разумен човешки робот все още е в състояние до известна степен да разбере грешката на своя творец и да предприеме път към завръщането си. Така ще се получи уникалната ситуация, в която създанието ще освободи създате-ля си. В този момент човешката монада е напълно неутрализирана, вече не е спо-собна на каквато и да било активност и живее в драматичната ситуация, в която само нейното създание може да я освобо-ди чрез личностна жертва.

Ние се смятаме за човеци, но всъщност сме роботите на предходния, божествен човек. За да освободим истинския човек, ние трябва да пожертваме природноро-дената си личност.

За да се извърши тази възстановяваща работа, изгубилите понастоящем мощта си монади се подпомагат от Христовата йерархия. Така, в един критичен момент от човешката история, защитената през времената мъдрост, криеща се в австра-лийската пустиня, ще допринесе за осъз-наването от човечеството на истинското му призвание.

Братството на розенкройцерите ще направи всичко възможно да бъде осво-бодено падналото човешко същество, затворено в собственото си животинско творение и да предотврати превръщане-то на съня му във вечен смъртен сън.

Останки на градове от древното минало ще бъдат намерени в Австралия някой ден

ват своите опити и до днес. През атлантската и арийската ери з аблудили -те се монади или божест-вени съще-ства били напълно неут-рализирани, т.е. загинали. Това се слу-чило поради факта, че те били прико-вани към ле-мурийските си роботи, които посте-пенно били култивирани до нивото на с ъ в р е м е н -ното човеш-ко същество по време на а т л ан т с кия и предарий-

ския периоди. Не всички цели били по-стигнати, като например създаването на имунитет на хората срещу болестите и по този начин постигане на по-голяма продължителност на живота. Много съ-временни учени все още са заети с това да търсят начини за „усъвършенстване на роботите”. И е вероятно да се постигне удивителен прогрес в тази насока. Но мо-жем да се запитаме: на каква цена? Це-ната е абсолютната смърт на последния остатък от първоначалното божествено съзнание, което, макар и твърде слабо,

14 15

Създаването на Човека в евангелието на Юда

През 180 година сл.Хр. отец Ириней все още е пишел с безпокойство за Евангелието на Юда. А в наши дни Нешънъл Джеографик говори за световна новина по повод представянето на това евангелие на 6 април 2006 г., 10 дни преди Великден, точно както Евангелието на Юда започва 11 дни преди Великден. Историците трудно се впечатляват, тъй като не са установени нови исторически факти относно Иисус, въпреки че в това евангелие Той се смее поне четири пъти.

Гностиците са възхитени. Те разпоз-нават традицията, която се съдържа

също и в ръкописите от Наг Хамади. Това не е изненадващо, тъй като стъкленица-та, в която е намерено Евангелието на Юда, е съдържала също и два ръкописа, познати от Наг Хамади.

АТМОСФЕРАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЮДА Още първото изречение казва мно-го: „Тайното значение на откровението, за което Иисус разговарял с Юда Искари-отски”. Това не е слово за света, а само за един човек или за малка, подготвена група. То предлага ново виждане за Юда, което няма нищо общо с Юда от четири-те евангелия. Той се различава от дру-гите ученици, чиито имена тук дори не са споменати. Три пъти Иисус им говори, но винаги среща объркване и неразбира-не. Учениците се молят на грешен Бог и не разбират, че божественото раждане трябва да се осъществи вътре в човека.По време на третия и последен разговор Иисус е разочарован от учениците и ги смъмря. Той ги нарича „слуги на греш-ката” и им нарежда да прекратят своите жертвоприношения. Последните думи, които той им казва тогава са: „Престане-те да се борите с мен.” С това приключва разговорът между Иисус и учениците му. Диалогът не се развива успешно, стига до задънена улица. Единствено Юда е облагодетелстван от него. В този смисъл той изглежда идеалният ученик. Нещата

са обърнати наопаки в сравнение с чети-рите евангелия. Учениците не разбират Иисус и опорочават службата за жертво-приношение. Юда обаче познава и разбира Иисус: „Аз знам кой си и откъде идваш. Ти си от безсмъртното царство Барбело.” Тук гностикът се проявява: Юда знае откъде е дошъл, от царството, което не загива, от вечната природа. Иисус потвърждава това и казва: „Ще ти разкрия мистерии-те на царството. Ти можеш да го достиг-неш.”

МИСТЕРИИТЕ НА ЦАРСТВОТО След това Иисус дава указания на Юда: „Ще те науча на тайни, които никой никога не е виждал.” Иисус му обяснява, че тай-ните не могат да бъдат видяни с физи-ческите очи, а само с духовните сетива, които трябва да се развият в човешкото същество. В мита за сътворението, който следва, Създателят е наречен „невидими-ят Дух”. Той създава, изричайки Словото (в Стария Завет, в книгата Битие, „еврей-ският” Бог също създава чрез словото).

Невидимият Дух говори: „Нека се по-яви ангел, за да ми помага. Велик ангел, божествено просветлен, Самотворен, из-плува от облака.” След това от друг облак се появяват още четири ангела и стават слуги на Самотворния. Впоследствие Са-мотворният извиква за живот един помощ-ник и създава първата Светлина и след това втората Светлина, заедно с безброй ангели, след което се казва, че другите

Предателството на Юда. Фреска от поредицата за живота на Иисус, която ренесансовият художник Джото ди Бондоне (1267-1337) е направил в капелата Арена в Падуа около 1305 година.

16 17

еони на Свет-лината биват сътворени по същия начин.

А Д А М А С Забележител-но е, че за Адамас, небе-сния Адам, не се казва, че е бил създаден: „Адамас беше в първия свет-линен облак... измежду всич-ки ония, наре-чени „Бог”.” Следователно на Адамас се дава божествен статут, без начало и без край, заедно със Самотворния в първата Светлина. След това е създадена втора Светлина и другите еони на Светлината.

Тук откриваме поразителна прилика с юдейската Кабала, която казва, че десет светлини, наречени Сефирот, се излъчват от божествения източник. Те сияят и уп-равляват вселената: „Лицата им са като искрящи пламъци, те нямат край, нео-бятни са. Божието слово е в тях, когато се появяват внезапно и когато се връщат обратно; те се подчиняват на божестве-ната воля, втурвайки се като вихрушка и връщайки се, за да се преклонят пред Неговия трон.”

Кабалата познава също небесното чо-вешко същество – Адам Кадмон, когото много кабалисти считат за първия Бог,

който може да бъде разбран от човека. В друг кабалис-тичен ръкопис за него се каз-ва: „Но след като създал тя-лото на небес-ния човек, Той го използвал като колесни-ца, спуснал се в него и станал известен под името Йехова,

така че да може да бъде разбран чрез своите символи и да може да бъде разпознат във всеки един от тях поотделно.” Символите са четирите букви на свещеното име Йехо-ва (YHVH), които се смятат за знаци на Божията творческа сила. В Евангелието на Юда четири ангела се появяват след Самотворния. Наречени са слуги на Са-мотворния.

След като Адамас се появява от първия светлинен облак, той позволява да въз-никне непоквареното поколение на Сет. За светлините, които сега се появяват, се казва, че те са в непоквареното поколе-ние, така че са свързани с вечността. А за Сет, че е първото човешко същество, на-дарено с нетленна сила. Заедно с ангела Ел (Ел е съкращението на юдейското Ело-хим, което означава „Бог”), той се намира в облака на познанието (гносис).

ХАОСЪТ Всеки път, когато ново съ-щество бива извикано за живот, от него произлиза ред и то продължава да съ-ществува, за да създава ред. Вероятно тук липсва една част – Елохим казва: „Нека се появят дванадесет ангела, за да владеят над хаоса и преизподнята”.

За първи път тук се използва думата хаос, въпреки че не е обяснено как е въз-никнал хаосът. По-късно в текста четем още изрази, които ни напомнят за пад-налото творение. Появява се ангел, оск-вернен с кръв и наречен „Небро”, което означава „размирник”. Не се казва откъде е дошла кръвта и по какъв начин Небро е паднал. Ангелът Саклас, което означава „глупак”, се появява от същия облак, от който се е появил Небро...

Впоследствие Небро и Саклас създават по шест ангела за помощници. На свой ред, тези дванадесет ангела създават на небето други дванадесет ангела, на които е определена част от небето. Сега се за-белязва някакво напрежение. Размирни-кът и глупакът са създали надзора върху небето. И не един ангел създава дванаде-сет, а два ангела създават по шест. Това е началото на двойствеността, защото отначало четяхме за Адамас и непоква-рения Сет. Сега Саклас казва на ангели-те си: „Нека създадем човек по образ и подобие. Те измайсторили Адам и жена му Ева...” Така човекът Адам и неговата

жена Ева са създадени от един глупак. „Единството” е нарушено. Това не се спо-менава изрично, макар че е представено по този начин.

Прави впечатление, че човекът не е обвинен за падението. Той е жертва на своя глупав създател.

НЯКОЛКО ЗАКЛЮЧЕНИЯ В книгата Би-тие Бог създава Адам и Ева по свой об-раз. В Евангелието на Юда доста неща предхождат това: невидимият Дух, Са-мотворният, Адамас, Сет, Ел, дванадесет ангела, Небро и Саклас.

Човекът, Адам и Ева, не са създадени от Бог, а от глупавия Саклас.

Библията говори за падение. Адам и Ева ядат от „дървото на познанието на доброто и злото”, от което Бог им е забра-нил да ядат. По начина, по който Еванге-лието на Юда говори за падение, вината за него е вменена на Небро, размирникът. За човека това би могло да означава, че има обяснение за неговото глупаво пове-дение: той е резултатът от раздвоеното творение. Той не може да бъде обвинен лично, но поради праспомена за чистото, неразделено, великолепно състояние на първоначалния живот той изпитва болка-та от това, че е „отхвърлен”.

В универсалните учения може да бъде намерена връзка с това схващане. Карма-та, с която човекът се сблъсква в живота

„Ела да ти разкрия тайни, които никой никога не е виждал.”

18 19

си, не е създадена само в настоящия му живот. Има също така микрокосмично ми-нало. Това означава, че отново и отново един неосвободен микрокосмос трябва да бъде свързван с личност в материалната сфера, за да постигне освобождение. По този начин всяка нова личност се изпра-вя пред наследството от миналото.

СМЪРТНОТО ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО След създаването на Адам, на него му се казва: „Ти ще живееш дълго с децата си.” Юда веднага разбира това и пита Иисус: „Умира ли човешкият дух?”

От получения отговор излиза, че се прави тънка разлика между смъртния „дух на живота” и безсмъртните „дух и душа”: Иисус казва: „Ето защо Бог заповяда на Михаил да дава човешките духове на хо-рата назаем, така че те да могат да слу-жат. Но Великият заповядал на Гавраил да даде духове на великото поколение на Сет, без то да има владетел, който да го управлява, това са духът и душата.” Адам притежавал дух на живота, за да служи на своите владетели, а Сет получил дух, без владетел над него. Все пак излиза, че има надежда за Адам да избяга от хаоса на преизподнята: „Но Бог направи така, че гносисът да бъде даден на Адам и на онези с него, за да не могат да ги владеят

царете на хаоса и преизподнята.”

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Евангелието на Юда внезапно свършва, когато Иисус бива предаден на първосвещениците от Юда. Нищо не се казва за възкресението, поне не по начина, по който евангелията го-ворят за него. Все пак възкресение има, защото възкресението означава, че без-смъртното човешко същество се е из-дигнало в смъртното човешко същество. В Евангелието на Юда се казва, че това вече се е случило с Иисус. Когато учени-ците питат Иисус къде е бил, той отгова-ря: „Аз отидох при друго велико и све-щено поколение.” Учениците проявяват голям интерес, но Иисус им казва: „Никой смъртнороден не може да се свърже с него.” В края на краищата божественото раждане от семето на вечността трябва да се извърши в човешкото същество. На Юда е показан този път. На него също му е позволено да се присъедини към нет-ленното поколение. Той влиза в сияйния облак, където обитава свещеното поко-ление на Сет. „Виж, всичко ти беше раз-крито. Повдигни очите си и погледни към облака и звездите около него. Звездата, която сочи пътя, е твоята звезда.

Юда погледнал нагоре, видял сияйния облак и влязъл в него.”

Хаосът не е хаос

Хаосът може да бъде описан като ефекта от лавинообразно нараства-щата несигурност: вся-ка следваща стъпка след време предизвиква още по-голяма несигурност по отношение на последици-те, а в края на краищата те остават непредвидими. Теорията за хаоса показ-ва, че принципът на не-сигурността е приложим също към събитията, кои-то преди бяха считани за предвидими. Обяснява се обаче, че въпреки това, съществува ред на по-дълбоко ниво. Примери за случайни събития на хао-тичен принцип са капещ кран и образуването на ледени кристали. Нека си представим кран, от кой-то капе вода. Ако струйка-та е тънка или все още се състои от отделни капки, големите и малките капки падат бързо една след дру-га, без да има ясен модел. Когато кранът бавно бъде отворен още малко, се раз-вива хаос. Това се причи-нява от така нареченото удвояване на периода или последователни разклоне-ния. Въпреки че редът на падащите от крана капки е непредвидим дори в рам-ките на теорията за хаоса, все пак има по-дълбок ред, модел, който може да бъде

определен. Макар всички ледени кристалчета да си приличат, те не са еднак-ви и е невъзможно да се предвиди как точно ще из-глежда леденият кристал, след като кристализира. Теорията на хаоса обаче може да покаже, че леде-ните кристали са свързани помежду си от скрит, обе-диняващ ги ред.

В противоречивия со-циален климат в края на 60-те и началото на 70-те години, теорията на ха-оса намира отлична почва за развитие: незначител-ни събития могат да имат много важни последици, както бе научно доказано. Разклатена е отправната точка на Нютон, основате-лят на съвременните нау-ки, според която всички външни физически явле-ния могат да бъдат кла-сифицирани посредством измерими сили.

Квантовата физика още

повече подкопа това пред-положение. Оказа се, че не всичко е измеримо. Беше установено, че на ниво ато-ми мястото и скоростта на електрона не могат да бъ-дат измерени едновремен-но; може да бъде измерена или скоростта на електро-на, но не и неговото мяс-то, или мястото, но не и неговата скорост. Започна да се говори за принцип на несигурността.

Успехът на теорията на хаоса до известна степен е знак за времето, в което живеем. Теорията, пропо-вядваща противопоставя-не на неумолимата власт на природните закони, до-косва подходящата струна у хората през бурния пе-риод на шестдесетте и се-демдесетте години. Докато в човешкия свят са атаку-вани древните истини и ус-тановения ред, започва да се пропуква дори вечната непоклатимост на природ-ните закони.

Айнщайн не може да повярва това и казва: „Бог не играе хазарт”. На по-дълбоко ниво под хаоса лежи една друга, вероятно все още неизвестна систе-ма. Или, както ни уверява Евангелието на Юда, всеки път, когато ново същество бива извикано за живот, с него идва нов ред и то бива поддържано, за да създава ред.

„Аз отидох при друго велико и свещено поколение. Никой смъртнороден не може да се свърже с него.”

21

лилит, потиСнатият женСки принцип

Когато Бог създаде първия човек, каза: „Не е добре мъжът да бъде сам”. И той създаде от пръст жена, подобна на него и я нарече Лилит. Лилит бе сътворена от пръст, свързана с въздуха чрез крила. Скоро обаче мъжът и жената започнаха да се карат... и жената каза на мъжа: „Ние сме равни, защото и двамата сме създадени от пръст.” Но Адам искаше да властва над нея; тогава Лилит се издигна във въздуха и изчезна.

Тoва четем във вавилонския Талмуд от V век. По-нататък в него се казва:

„Бог изпрати три архангела, за да върнат Лилит. Намериха я в пустинята, на брега на Червено море, но тя отказа да се вър-не.” На бога, за когото се говори тук, не трябва да се гледа като на Светия Дух, първоначалното поле на Светлината, от което произлиза всичко. В гностичните текстове от Наг Хамади ясно е казано, че митът за Сътворението в Стария Завет се отнася до генезис на втора, по-нис-ша спирала. Първоначалният принцип на творящия Дух, водещ началото си от божествения Баща-Майка в хармонично взаимодействие между мъжкия и жен-ския космически аспекти, тук е нарушен. Един по-нисш, диалектичен създател-бог на име Ялдабаот или Йехова създава де-формирана проекция на духовната свет-лина, Адам.

В апокрифните текстове за Ялдабаот се казва: „На него, Заченатия, му дадоха сила и му служеха, почитайки го, така че

всички тези хвалби го изпълниха с глупа-во самодоволство. Обладан от ревност, той пожела да създаде образ на мястото на образа и фигура на мястото на фигу-рата. И той заповяда на подвластните му сили да създадат смъртни тела.”

Следователно Лилит, носителката на първоначалния женски принцип, не от-блъсква божествената Светлина, а зако-ните на Автадес, падналия еон. В мита за Лилит става ясно как едно разделение, чакащо съзнателна реинтеграция, се е появило в колективния висш Аз на чове-чеството.

Изкривеното отражение, подобието, създадено от Ялдабаот, може да про-дължи съществуването си, само докато мъжкият и женският принцип са в за-блуда и не си съдействат хармонично и в абсолютно единство. В първоначалния план на сътворението, в плеромата, съ-трудничеството на двете космични тече-ния в пълно себеотдаване един на друг е фундаментален закон: „Затова духовен образ, в който мъжкото и женското на-чало не са в единство, не е от небесна-та природа... Светият Дух не се обитава там, където тези два принципа не дейст-ват в единение. Благословията се излива само там, където мъжкото и женското са съединени.” (Зохар, Книга на Великоле-пието)

Така Лилит се изгубва в пустинята близо до Червено море, под проклятие-то на астралните вихри на творението на Ялдабаот. Там, в най-дълбоката пустош

Лилит и Самаел (Адам) заедно представляват душевно андрогинно същество. Откъсната от своя съпруг, Лилит се скита и рискува да забрави своето желание за духовен растеж; тя е тъмната страна на архетипа „анима”. На илюстрацията е изобразена - стъпила върху два лъва, с криле, птичи крака и лапи на хищник. В ръцете си държи пръстен и жезъл (нейни атрибути)

22 23

на диалектичния живот, тя е обречена да живее като женски демон, съблазнителка на мъже, убийца на деца и е наречена „майка на мъртвородени”.

даващо живот небе и приемаща земя – идея и замиСъл Митът за Лилит може да бъде открит в много текстове. Лилит се счита за архетип на дивата, неусмире-на жена, но също и за първата героиня във войната между половете. Тя не се ос-тавя да бъде подчинена и се стреми към равенство между мъжа и жената. Митич-ната космогония на всички народи и кул-тури разказва историята на сътворението чрез картини и символи. Те свидетелст-ват за могъщите сили на първоначалното творение. Така че бихме могли да погле-днем по друг начин на легендата за Ли-лит – не като разказ за двойка, която се боричка за надмощие, а като описание на два принципа: Адам – небето, което дава живот и Лилит – земята, която го приема. Двата принципа са абсолютно равностой-ни.

Идея без възможност за изява няма никаква сила, подобно на множеството форми, на които им липсва рамката на основната идея. Разрушеното единство на двата космически принципа – мъжки и женски, е една от многобройните фази в процеса, довел до пропадането в ма-терията. Архангелите намират Лилит на брега на Червено море: женският астра-лен принцип е изгубен в своята собстве-на необузданост. Името Лилит означава и момичето, което сграбчи светлината.

Това прави явна връзката ù с Луцифер, падналият архангел. Не е случайно, че в легендата се говори за брака между Ли-лит и Луцифер. По този начин Лилит ста-ва „майката на мъртвородените”. От една страна, мъртвородените са хората от тази природа, а от друга – това са множество-то емоции, обръщащи сърцата ни към же-ланията, чувствата и страстите.

За да оцелеят, силите на диалектика-та, символизирани от нисшия бог-творец Ялдабаот, „проклинат” единия от двата първоначални принципа. Това, че тази съдба застига женския принцип в лицето на Лилит, а по-късно и „грешницата” Ева, може да се обясни със силно патриар-халния характер на еврейската общност. Това е била култура, която е трябвало да се утвърждава, в противовес на същест-вуващата по онова време матриархална култура на Изтока, където великата боги-ня е дълбоко почитана. Запазените древ-ни изображения на Лилит от времето на Шумер винаги я представят с пръстен на вдигнатите си ръце. Тези символи са съ-щите, с които е изобразявана и Изида в Древен Египет. От двете страни на Лилит има изображения на сова, която е сим-вол не само на нощта и смъртта, но и на мъдростта. Совата е и свещената птица на Атина в антична Гърция.

Лилит също е изобразявана с крила, стъпила върху гърба на лъв. Крилата и лъвът са сред най-често срещаните ат-рибути на богините. Индийската богиня Майя язди лъв. Лицето на Лилит опреде-лено няма демонични черти; то излъчва

сърдечност и напомня за шумерската бо-гиня Инана, изобразена върху маска от алабастър, намерена в земите на днешен Ирак.

Страх от оковаващите Сили на женСката духовна душа Обяснение-то за образа на жената, оформян в про-дължение на хилядолетия, може да бъде намерено както във факта, че тя е била прокълната, така и в отделянето ù от първоначалния женски принцип. Това е и причината за голяма част от страховете, породени от женския принцип. Друга част от тези страхове произлизат от неосъзна-тото познание за огромните измерения и ефекти на всичко астрално. Този страх се прокрадва в почти всички разкази, свър-зани с Лилит. Представата за тъмните, смущаващи сили на Лилит, за опасната ù сексуалност, поражда живописното, безпомощно описание на „опасностите”, скрити в дълбините на женския принцип. „Страхът от жената” всъщност е преду-преждение; това е страхът от магичното и оковаващо действие на духовната душа, от последствията от въздействието на ас-тралната мощ, еднакво засягащи мъже и жени. Във връзка с първоначалния жен-ски принцип, тази сила е позната на же-ните, поради което се развива познание за отрицателните аспекти на принципа.

Изначалният женски принцип стои и зад много от култовете и идеалите за красота. Привидно зад тях се крие само желанието да бъдеш харесан. Но нужда-та от себеотражение, залегнала в осно-

вата на женския принцип, показва жела-нието да се отразява божественият свят, да бъде възстановено първоначалното състояние.

В Тълкуванието на Душата се казва: „Тя се разкрасява, за да му се хареса, така че той да остане с нея... По този начин, след като душата се появява в цялата си красота, тя възрадва любимия си отно-во. И той също я обиква” (из гностичните текстове от Наг Хамади).

Ефектът на астралните сили често из-глежда на мъжа чужд и объркващ. Поня-кога страхът от енергиите вътре в тях се проектира навън, върху жената, в резул-тат на което се появява отхвърляне, съ-проводено от силно привличане. Това е така, защото и двата принципа жадуват за освобождение и обединение. Бледа сянка на този копнеж за обединение се явява сексуалната връзка между мъжа и

Лилит често е изобразявана като змията в Еден-ската градина, която изкушава първата човешка двойка

24 25

жената. В нея цари голямо объркване и безкраен танц между привличане и от-блъскване. Подобни процеси протичат и във вътрешното ни същество: това е бор-бата между сърцето и главата. Докато в матриархалните (лунни) общества светът е бил хранен и поддържан от дух-душата, от астралните сили, с раждането на па-триархалните (слънчеви) религии силата на главата и рационалната мисъл доми-нират. Би могло да се приеме, че потис-кането на женския принцип, така както го виждаме в легендата за Лилит, отразява прехода от матриархат към патриархат.

В западните общества надирът на па-триархалното господство се наблюдава във времето, когато са изгаряли безброй жени, обявявани за вещици. Желанието на всяка цена да се поддържа мъжкото господство е и остава причината за по-тисничеството над жените. Те все още са лишени от правата си, клеветени, унижа-вани и убивани в някои региони на света. Затова омразата към всичко, свързано с женското начало, съществува и в наши дни. Откриваме я в различните форми на насилие по отношение на жените, дори привидно невинното им неравно трети-ране в социален план. Вредите нанесе-ни на женския принцип по този начин са дълбоки и болезнени.

Докъде доведе това? И докъде стигна Адам, налагайки се като владетел над женския принцип? Свят, в който раци-оналността, динамичната и агресивна енергия на мъжкия принцип винаги се стреми необуздано напред и доминира над всичко, е един студен и войнствен свят, обитаван от самотни бойци. Това

е светът на все по-разрушителните оръ-жия, на генетичните опити, на чудовищ-ната експлоатация на заобикалящата ни среда. В страха си от женския принцип, Адам се е загубил в лабиринта на сту-дения интелект. Решението е не да се връщаме назад в търсене на нова матри-архална цивилизация, въпреки че това вероятно (естествено) ще се случи един ден. Всяко развитие в нашия свят тряб-ва да бъде съобразено със законите на диалектиката, законите на неизбежната смяна на противостоящите полюси. От такава замяна обаче никой не би спе-челил, с изключение на създателите на този свят. Осъществяването на великата мисия за спасението на човечеството би било възможно само чрез съзнателното и хармонично взаимодействие между носи-телите на двата принципа.

поглед, уСтремен към общата цел Тази мисия е определена за всяко едно човешко същество. Началото ù не започ-ва с християнството. Митовете на всички цивилизации говорят за нея. Немският философ и изследовател Фридрих фон Шелинг (1775-1854) твърди, че всички митове идват от дълбините на съзнание-то. Точно там нашето вътрешно аз е по-ставено на изпитание. Тези митове могат да ни вдъхновят за разпознаването на истинския смисъл на съществуването ни, за осъзнаването на истинската ни мисия като хора, родени в този свят.

За тази цел мъжкият и женският прин-цип винаги се опитват да се обединят, но продължават да се отблъскват отново и отново. В резултат се появяват огорче-

ния, объркване и безпомощна ярост. Но тези кризи обновяват съзнанието. То се отваря за разпознаване и възприемане на другия, разбира, че в света на диалек-тиката би могло да се осъществи някакво „сближаване” между двата полюса, въ-преки че тук пълното им проникване и сливане е невъзможно. И за пореден път изпитваме самота и изживяваме несъвър-шенството си.

Единствено на базата на развитието на новата душа, която обхваща и двата принципа, би могла да се осъществи въ-трешната им интеграция. Това важи как-то за жените, така и за мъжете. Пълно пречистване и тотална промяна на сърце-то и главата са основата за действието на обновителните сили от висшата природа, в която двата принципа се изявяват в пълна хармония, за да могат да се реали-зират и в човека. Сърцето, в което кипят личните страсти, се успокоява, възвръща равновесието си, утихва, превръща се в чисто огледало за импулсите от божест-веното поле на живот, като по този начин те могат да бъдат проектирани в глава-та. Възстановеното единство на сърцето и главата позволява разгръщането на божествената Светлина в човека. В ре-зултат се развива едно ново същество в по-висшата човешка система – съзнател-но, изпълнено с любов и дарено с душа, свързана с полето на вечната Светлина. В състояние ли сме да проумеем какво чудо може да бъде извършено в нас? Осъзнаваме ли смисъла на „великолеп-ното новораждане”? Разбираме ли какво означава в нас да се роди новият човек, божественото създание?

Може би ние предусещаме това. Кое-то означава, че вече сме проникнати от голямата и свята тишина. Тишина, която прави място на Светлината. Тишина, коя-то ни кара вътрешно да отхвърляме шум-ните предизвикателства на света, докато сме все още в неговия център.

Макар че ние не можем да разберем този процес на интелектуално ниво, зна-ците му със сигурност могат да бъдат разпознати. Божията ръка е невидима, но често успяваме да видим част от ней-ното творение. Процесът на обединение на сърцето и главата намира външна изява в сътрудничеството на хора, които следват този процес. В този контекст, те престават да се занимават с грешките на другите и заедно отправят поглед в една посока, към едната цел: единението с бо-жественото.

Когато мъжът стане жена,а жената – мъж,те ще открият в себе си, отвъд своя митичен двоен образ на единство,истинския си произход,уникалния си първообраз в още Неизявеното.Тогава двама пак ще са Еднои ще са вечни.

О време, чуй моя зов, върни на жената истинското ù място,в красота и блясък,високо над бездните.

(Евангелие на Тома, стих 114)

Името Лилит означава също: момичето, което сграбчи светлината

26 27

уСтойЧив на удар: розовата градина Срещу тайпе

Размисли на един читател на Пентаграм

Според И-Дзин, древната китайска книга за предсказания, има три вида удар: на небето, на съдбата и на сърцето.

Дзиен – Удар

Тук не става въпрос за един единствен удар, а за цяла поредица, от която чо-

век дори няма време да си поеме дъх. И все пак това не означава задължително загуба, защото ние сме подготвени да стоим в центъра на движението и по този начин да се предпазим от съдбата да бъ-дем подмятани непрекъснато. Четейки тези редове, ние разбираме, че всяко човешко същество, от време на време, по един или друг начин, е подложено на удари в своя живот.

Ударът на небето, описан като гръм в И-Дзин, са природните стихии, които се стоварват върху нас изневиделица. Всич-ки природни феномени, като наводнения, лавини, земетресения и други „разтърс-ващи” събития, са различни аспекти на небесния удар.

Към втория вид се отнасят ударите на съдбата, които ние обикновено опреде-ляме като „лош късмет”. Разумът ни не винаги може да свърже лошия късмет с логичния ход на нещата. Концепцията за предопределената съдба ни кара да се примиряваме. „Съдба” тук звучи като удар, за който се предполага, че може да бъде преодолян чрез вътрешна сила.

“Ударите се сипят оттук и оттам: опасност.Човек няма какво да губи,само трябва да реагира по един или друг начин.”

28 29

Силният не се оставя да бъде разрушен от удара, той го изчаква да премине, до-като слабият се разстройва, губи търпе-ние и рухва пред изпитанието.

Третият вид са сърдечните удари, с което стигаме до същината на нещата. Защото, докато първите два вида удар са външни за нас, то тези на сърцето са трепети, изникващи от най-съкровените ни дълбини, където минало, настояще и бъдеще се сливат. Духовното развитие започва в сърцето. Сърцето изживява ра-дост и тъга като пълнота и единство или самота и празнота. Ние можем да изжи-веем като удар радостта, трансформира-на в единство, както и скръбта, изразена в чувство за самота. За да не се люлеем непрекъснато между тези две крайности, от нас се изисква определена стабилност, която сме способни да развием. „Човек се опитва да живее правилно, изследвайки сърцето си за съпротива спрямо божията воля. В този смисъл, страхопочитанието е основата на истинския живот”. Вероятно това е истинското значение на „да бъдеш устойчив”.

В съвременен Тайван кулата Тайпе101 е истински пример за предизвикател-ството да бъдеш устойчив. През 2004 г. тя е най-високата сграда в света – 508 метра (надмината е на 21 юли 2007 г. от кулата Бурж Дубай, която е с 5 метра по-висока. До края на 2009 година се пред-вижда да бъде завършена 541-метрова-та Кула на свободата – Freedom Tower, в Ню-Йорк). В един документален филм архитектът разказва за непреодолимите трудности, с които е трябвало да се спра-вят при построяването на небостъргача Тайпе101, приличащ на гигантски бамбук от стъкло и стомана. Тази концепция не

30 31

е случайна и отразява стремежа на тра-дицията да бъде отредено важно място в модерния дизайн – бамбукът е символ на растеж, сила и издръжливост. Освен иновативността, основен приоритет при изграждането на сградата е бил тя да стане най-високата строена дотогава в света. Районът на Тайпе е известен като неспокоен: той често бива разтърсван от земетресения и тайфуни. Градът лежи на линията между две тектонични пло-чи, което обяснява движението на зем-

ната кора. Тектоничните плочи са огро-мни подземни пластове, чието движение, освен всичко друго, води до появата на острови и вулкани. Проблемът не е само в това, че Тайпе101 трябва да устои на всички тези природни стихии, а че кула-та също се явява техен причинител – тя тежи 700 000 тона. След построяването ù, в района е била измерена по-висока от преди това сеизмична активност. По-на-татъшните изследвания показали, че два края на тектонични плочи се пресичат на 200 метра от кулата. Вместо проектът да бъде спрян (което почти никога не се случва, когато вече са наляти огромни средства и е поето предизвикателство-

то), започват търсения как да се реализи-ра невъзможното. От една страна, кулата трябвало да е в състояние да издържи на земетресенията, а от друга – на раз-рушителните тайфуни. Всяко от тези две изисквания е свързано с предприемане-то на взаимно изключващи се мерки. За да бъде устойчива на земетресения, една сграда трябва да може да се „полюшва” подобно на тръстика, а за да устои на силните ветрове – тя би следвало да е много стабилна и неподвижна. Как биха

могли да се съчетаят и двете изисквания? И какво трябва да се направи, когато в добавка дизайнът на сградата също е от голямо значение?

За да редуцират до минимум силата на вятъра, конструкторите решават да раз-положат по ъглите на сградата жлебове, които да поемат въздушната струя и да я разпределят по цялата повърхност на стената. А върхът на сградата е направен устойчив на бури, посредством разпола-гането на тежки буфери в горната част.

Основната идея тук е, че има различ-ни видове природни стихии. Устоявайки им, кулата е способна да води собствен живот, така както го е пожелал архитек-

тът, вдъхновен от дизайна. Трудностите при изграждането на Тайпе101 можем да асоциираме със ситуациите, в които из-падаме всекидневно, устремени към въ-трешното си обновяване. На работното си място често сме поставени в условия, в които се чувстваме безсилни; ситуации, които изискват гъвкавостта и еластич-ността на каучук! Едно такова поведение може да се окаже позитивно. В работата ни или в личния ни живот често биваме връхлетяни от буря или дори ураган, при което трябва добре да подсигурим всич-ко, ако не искаме то да бъде отнесено от вятъра. Налага се да се застопорим и да не се поддаваме на урагана. Трябва да пуснем в действие вътрешните си буфе-ри, които да омекотят удара. Това изис-ква известни душевни качества, които ние би трябвало да сме развили в по-спо-койни времена. Ако не постъпим по този начин, вероятността да се срутим е много голяма.

В тези неспокойни времена, в които светът се променя и всичко се движи тол-кова бързо, включително и ние, интерес-но е да се запитаме какво ни стимулира. От изключителна важност е честно да се изследваме в това отношение, защото ако не сме подготвени да търсим вдъхно-вение с идеята по-късно да можем в сво-бода да се откажем от него, нищо не про-меняме. За това всъщност става въпрос. Вдъхновението ни кара да предприемаме стъпки в определена посока. Но това не е задължително да става буквално. Всъщ-ност не е необходимо да се движим, стъп-ките могат да бъдат направени навътре,

докато седим на канапето в дневната си или зад бюрото на работното си място. Тогава можем да пристъпим в света на собствения си лабиринт. И вървейки по утъпканите пътеки, при което невинаги намираме това, което търсим, можем да открием вход към един нов път.

Пристъпваме смело, въпреки горчивия спомен за минали неуспехи. Продължа-ваме нататък, променяйки се, и докато пейзажът около нас се мени, започваме да се надяваме, че този път лабиринтът ще отговори на търсенето ни на това, за което толкова силно копнеем. Постепен-но атмосферата се променя. Дъхът ни спира. В началото всичко е застинало и голо; нищо не расте наоколо. Единстве-ното, което усещаме е брулещия дърве-тата вятър. Но скоро започваме да пред-чувстваме, че наближаваме една чистота, която може да промени всичко, стига да пожелаем. Бавно светът около нас се оц-ветява; вятърът стихва и ние пак можем да дишаме спокойно. Присядаме близо до извора и усещаме, че вече няма нужда да се лутаме из лабиринта, в търсене на из-ход. Ние току що сме влезли в дълго жа-дуваната свобода – тази на вътрешното ни същество. И когато животът отново се опита да ни нанесе „удар”, единственото, което трябва да направим, е да вървим по тази вътрешна пътека. Там, в близост до извора, ние можем отново да се ”заре-дим”. Вече няма защо да търсим вдъхно-вение във външния свят. Трябва само да вървим навътре към обновяващия извор на живот и вдъхновение, намиращ се в собствената ни розова градина.

Току-що навлязохме в дълго жадуваната свобода -на вътрешното ни същество

32 33

великото помирениеЯвно е, че всички смъртни имат вроден механизъм, който априори разделя техните наблюдения на два лагера: да и не; ти и аз; тях и нас; изток и запад. Очевидно ние не можем да помислим, да направим, да кажем или да бъдем нещо, без едновременно с това да си създаваме защитници и противници. Реакциите са различни – от огромен ентусиазъм до дълбоко възмущение.

В един лагер ние намираме враждеб-ност и борба, „да-не” конфликт, който създава много неприятности като безпо-койство, съмнения, забавяне, негодува-ние, братски спорове и война. От една страна, ние знаем, че „колкото са хората, толкова различни гледни точки има”, до-като от друга – мудният английски език казва: „Две глави мислят по-добре от една”. Въпреки това светът не свършва с нашето мнение или протести и онова, което „не може да бъде” продължава да се случва. В другия лагер, с непрестан-но усърдие се арестуват бандити, пар-никовите газове и CO2 изпаренията се ограничават, гладът и експлоатацията се осъждат. На безброй семинари и кон-ференции се търсят решения, а по време на демонстрации се изисква промяна и обновление. Но в крайна сметка всичко си остава същото. „Решение няма”. Досе-га това твърдение е било напълно пре-небрегвано, но никога опровергавано. В крайна сметка всичко остава както е било. Но тук ли свършва тази статия и не чакаме ли ние примирено идващите съ-бития? Има и други възможни подходи, като например търсене и разкриване на същината на проблема. По време на това търсене, ние сме първите, които откри-ват, че „да-не” механизмът всъщност се намира в нас самите. Дори не е нужно да

се вглеждаме в далечината, за да откри-ем „проблема”. Навярно това прозрение е една добра опорна точка.

ВЗАИМОВРЪЗКАТА ЛЮБОВ-ОМРАЗА В нашия свят действа принципът на за-пазване на енергията – пърият принцип на термодинамиката. Това означава, че енергията не се губи. Тя може да се пре-връща от един вид в друг, но не изчез-ва. Следователно нищо не изчезва и не се увеличава – нито доброто, нито злото. Нищо не може да бъде разрушено или създадено, а само променено. Ние трябва да работим, с каквото разполагаме.

Всъщност с какво разполагаме? С много неща. От самото начало „да-не” принципът наподобява по същността си деленето на клетките, той е като раздво-ено единство. „В началото” Единството с главно „Е” съдържа в себе си както „да-не”, така и „умножи се”. Същевременно това умножаване, „да”-то, е на свой ред отслабено от „не”-то на преходността и смъртта. В психологията този фактор се нарича „взамовръзката любов-омраза”.

Първичната клетка, основата на всич-ко, което съществува, по традиция се на-рича „Бог”. Това е едно от безбройните имена на клетката „от самото начало”, позната още като Любов и Светлина; това е семето, съдържащо всичко, извън

което нищо не съществува, непознава-що начало нито край. И все пак често се споменава „в началото”. В такъв случай, съществува ли начало, а следователно и край?

НАМИРАЙКИ ПЪРВОПРИЧИНАТА Ката-рите казват, че Бог е любов. В естество-то на любовта е да ни дарява частица от себе си. Тази идея е изразена в редица духовни движения. Например ние нами-раме в суфи традицията следното: „Аз бях скрито съкровище. Желаех да бъда познат и затова създадох света, за да мога да бъда познат” (Свещен хадис – по-говорки от Мохамед).

Можем да се запитаме: ако нищо не съществува отвъд Бог, кому или на как-во той се е разкрил? Никой човешки ум не може да разбере Божията промисъл. Въпреки това, на човек му е дадено да познае мистериите на небето и земята, защото те лежат в самия него. Това е твърдение, върху което си заслужава да се помисли. „Човече, опознай себе си”, биваме съветвани от древни времена, „и ще познаеш Бог.”

Ако можем да намерим първопричина-та на двойствеността, която определя и контролира света ни, навярно ще прис-тъпим крачка напред към единството, от което произлиза тази двойственост. Пър-воначално това доближаване ще поро-ди повече въпроси, отколкото отговори. За ума това търсене е една абстракция, която е най-добре изразена във вярата, въображението и фантазията. Обаче в човека има една сила, която позволява на съзнанието да си изгради картина с помощта на думи и понятия, които далеч надхвърлят неговия ум. Ние можем да на-речем това „възприятие” едно радостно разпознаване или спомен за знание, кое-то е било там винаги.

ДЕЙСТВАЩАТА СИЛА НА ЕДИНИЯ Клетката е заобиколена от клетъчна сте-на. За нашето съзнание тази клетъчна стена определя границата между вътре и вън. Обаче в Небесното същество няма вътре и вън. Всъщност Единият е бил про-ектиран като Светлина. Тази светлина не е огънят, по-скоро произхожда от Отца, който е първопричината. Светлината е вибрация. Вибрацията произвежда звук – словото. Тази вибрация, словото, прид-вижва небитието в битието и кондензира първичната субстанция – огъня. От това продължило векове сгъстяване възниква материята. Материята е утайката на огъ-ня, разделен на светлина и материя. Във взаимодействието между тези два полю-са се изявява активността, енергията на Божественото същество. Единият, който не е имал размер и форма, се променя от статичност към една динамична, активна сила, във вселена, макрокосмос, в който се съдържат всичките му възможности като творческа енергия. Това същество, което е буквално образ и подобие на из-началното, е Светлинният човек, в пър-воначалната си форма, а не това, което днес наричаме „човек”. Той е човешкото същество като космос, Светлина и мате-рия, едновременно външната и вътреш-ната същност на Единия. Човекът, като проекция на изначалната енергия, е при-тежавал всички способности, за да из-ползва тази първична съзидателна енер-гия. Способности и свободна воля: той е можел да направи нещо с тях и го е напра-вил. Това „правене” е назовавано с много имена, в зависимост от духа на времето, съзнанието и целта. Понякога то е обяс-нявано като „гордост, злоупотреба със сила, своенравност”, наричани с общото название „падение”, докато в други вре-мена са го наричали „избиране на собст-вения път” или, използвайки една твърде

34 35

свободна интерпретация – „завоюване на света”. Къде го е отвел този собствен път, който в най-крайната си форма е по-скоро до Бог, отколкото от Бог, виждаме около нас всеки ден. От една страна, е налице необуздано развитие на човешки-те способности, а от друга – увеличаващо се разделяне от ядрото, Светлината „без сянка”. Сянката, създадена, за да напра-ви светлината видна и позната, е станала единствената реалност, а Светлината е станала нещо абстрактно, неясен спомен, който човешкото същество носи в себе си като искра.

Светлината е неделима; искрицата също е огън. Огънят, който е горял сво-бодно в човека, е ограничен до само-създадения свят. По този начин човек се разпада от макрокосмос до микрокос-мос, който вече не познава сам себе си. Това се случва, защото човек е втвърдил хармоничната двойственост на светли-на и материя, която прави възможно всяко развитие, превръщайки я в про-тивоположностите и враждебността на диалектиката. Това буквално означава: два гласа говорят – на онова, което каже единият, другият опонира. В края на кра-ищата това води до закона на джунглата, управлявана от първичните си правила. От известната поговорка „обичай Бог по-вече от всичко, а съседа си – както себе си”, ние често запазваме само „както себе си”.

Макар да са двата полюса на една из-ява, дух и материя са се разделили тол-кова много в нашето съзнание, че всеки контакт помежду им е станал почти не-възможен. Светлината все още сияе в мрака, но поради разликата във вибраци-ите, тъмнината почти не я долавя.

НОВ ЗАКОН Законът на Светлинното царство има само едно правило, изра-зявано по различни начини: „Обичайте

се един друг.” Този израз не оставя ни-каква възможност за съмнения. Може би е вярно, че този свят е едно училище и следователно всички хора са наши съуче-ници, но изучаваните предмети очевид-но са доста различни. Някои от тези съ-ученици изучават възвишеното изкуство на съзиданието, докато други изучават оръжията и експлозивите. Някои изуча-ват правилното прилагане на сегашното законодателство, докато други се учат как да го избягват. Някои нюанси на това „обичайте се” биха ни допаднали, ако поискаме да се придържаме поне малко към тази заповед. И все пак лаконичното „обичайте се” означава много повече от сантименталността и романтиката, които обикновено придаваме на тази заповед.

Ние все още притежаваме само подо-бие на силите на първочовека. Нашата любов, дори най-възвишената, е условна и следователно съдържа зародиша на ом-разата. Този зародиш може никога да не бъде активиран, но въпреки това той е там. Независимо колко лирично поетите възпяват любовта, в най-добрия случай тя е състояние, колебаещо се между лю-бовната радост и любовната мъка. „Оби-чайте се”. Явно това се отнася за друго ниво, за света на светлината и първич-ната материя, небесните полюси, между които се е възпламенила космическата енергия, творческият свят. От една стра-на, това се случва чрез сина, като свет-линно поле на първочовека, а от друга – посредством неговия резонанс в човеш-ките сърца, ръце и глави. Тази хармония е приела формата на верига от духовни школи, верига от фокусни точки, обгръ-щащи света. Във времето всички връзки на тази верига оформили едно живо поле като помощ за търсещите хора. Макар че цялата верига работи в единство, фор-мата на всяка връзка е различна, в за-висимост от обстоятелствата в момента:

понякога тя се появява като ярко светещ маяк, докато в други времена, се проявя-ва като тиха сила. Работата на Светли-ната не може да бъде измервана от броя на нейните последователи. Ето защо в ретроспективен план духовните школи рядко биха били толкова успешни, колко-то може да се очаква. Независимо колко революционни, конструктивни или въз-обновяващи са били те на пръв поглед, от тях не са останали повече от няколко свидетелства за лични опитности и на-падки от техните опоненти. Думи като „маниакален” (от Mani-Chavy – Мани Жи-вият Човек) или маниакално-депресивен все още присъстват в нашия всекидневен речник.

Но външността мами; външната форма идва и си отива. А ядрото е неразрушимо и остава винаги като семе, изпълнено с живот, за да покълне по-късно подобно на възобновилия се интерес към Рене-санса и в наши дни - към Херметическата философия. Изначалният дух винаги се проявява в одеждата на времето. Свет-лината, която ни донесе дуалност, е ак-тивността. Духът има само една задача: да възстанови единството между Бог и човек. Тази активност винаги присъства, незабележима, но въпреки това – дейст-ваща.

КОЙ Е СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА? В хрис-тиянската традиция връзката между Бог и човек се нарича Иисус. Иисус, „човешият син”, казва за себе си: „Аз съм Светлина-та на света”, а на своите последователи той казва: „Ти си Светлината на света”. Можем ли да заключим от това, че един последовател е равен на него, Христово-то човешко същество, „синът на Отца” и в същото време „човешкият син”? Тога-ва същността на тази личност обхваща двата свята – небесния и земния! Дали това, което днес наричаме Иисус, е бил

човек от плът и кръв или това е думата, която, като ясна картина, се е събудила в съзнанието на „малцината”? Език ли изрече тази дума? Ръка ли написа дума-та? Или беше изписана с огнени букви в сърцата на „малцината”, за да я преда-дат по-нататък като светъл опит? Обаче този огнен език не може просто така да ни се разкрие. Той е сила, която е напъл-но чужда на нашето природно същество. Възможно е дори да не го забележим или да ни убие за миг. Светлинната енергия, Синът, произхожда от огъня. Светлината, Синът, ни изпраща огъня – духа. Кръгът е затворен. В духа всичко се изяснява от-ново. Отслабващите разлики преоткри-ват Божествената хармония и любовта, която никога не ни е напускала, която позволява на слънцето да изгрее над до-брото и злото, любовта, която обгръща справедливостта на света с мантията на милостта: „Нека онзи, който е безгрешен, пръв да хвърли камък.”

До тук това е историята на светлинно-то същество, което се увлича по сянката, по илюзията за Аз-а. Може да звучи като приказка, но това е била нашата действи-телност през времената. Един ден демас-киращата Светлина ще ни разкрие това, което е било, е и ще бъде като едно съ-битие в безвременното настояще. Онзи, който вижда отвъд илюзията на Аз-а, го очаква чудото на великото помирение: Светлинният човек никога не го е напус-кал. Чудото на помирението е, че в Свет-лината (или Любовта) няма нищо, което да изисква помирение, защото в нея няма добро и зло, нито минало и бъдеще.

Независимо колко лирично поетите възпяват любовта, тя си остава състояние, колебаещо се между любовната радост и любовната мъка

36 37

център хриСтиян розенкройц1958-2008

От петдесет години насам съществуват добри взаимоотношения между град

Калв и център Християн Розенкройц, из-градени на базата на взаимно доверие. От наша страна такива връзки са поддър-жани и с банките, средната класа и биз-нес обществото на Калв. Благодарни сме за това.

В продължение на деветнадесет го-дини, между 1620 и 1639 година, Йохан Валентин Андре е работил като църковен настоятел в църквата Св. Петър и Павел. Розенкройцерите през ХVІІ век са имали много близки връзки с град Калв, благо-дарение на неговата дейност. Ако прие-мем, че Андре е считан за автор на ръко-писите на класическите розенкройцери, със сигурност няма да изглежда като съв-падение изборът на Интернационалната школа на Златния Розенкройц да създаде център в град Калв. В продължение на петдесет години там се провеждат кон-ференции, занимаващи се задълбочено с учението на розенкройцерите.

Идеите за създаването на розенкрой-церските ръкописи се раждат в така на-речения Тюбингенски кръг, към който е принадлежал и самият Андре още от ран-на младост. Измежду членовете на този кръг са Тобиас Хес, известен като позна-вач на идеите на Парацелз и професорът по право в Тюбингенския университет – Кристоф Бесолд. Бесолд е считан за най-видния немски юрист от първата полови-на на седемнадесети век.

Преди петдесет години в Калв, Южна Германия, беше открит център Християн Розен-кройц. Ян ван Райкенборг намираше за много важно това, че на място, където са ра-ботили Йохан Валентин Андре и Тюбингенският кръг, ще се издигне ново съвременно работно поле на розенкройцерите. Ще цитираме част от възпоменателното слово на Х. Алберт, член на Интернационалното спиритуално ръководство, произнесено на 7 Март 2008 г. в Бад Либенцел.

Андре е контактувал с много важни фи-гури на своето време. Сред по-известните са Ян Амос Коменски, Йохан Кеплер, Йо-хан Арндт, херцог Август фон Люнеберг и Томазо Кампанела от Италия. Именно творбата на Кампанела Градът на Слън-цето вдъхновила Андре да напише своя Християнополис.

Той е имал възможност да разпрос-транява и осъществява идеите си за ре-форма през периода, в който е преби-вавал в кралския двор на Щутгарт като придворен капелан. Това особено ясно се демонстрира в кабалистичната плоч-ка с инструкции, подарена от принцеса Антония фон Вюртемберг на църквата Света Троица в Бад Тайнах, след края на Тридесетгодишната война. Експертите са единодушни в мнението си, че тази из-ключителна творба е била вдъхновена от Андре, за когото се знае, че дълго време е бил преподавател на принцесата. Това се потвърждава и от факта, че образът на пророк Исайя е изрисуван с лицето на Андре.

Сега бихме искали да посветим някол-ко думи на център Християн Розенкройц. В началото на петдесетте години, благо-дарение на дейността и подкрепата от Холандия, Школата на розенкройцерите се установи в Германия. И само след ня-колко години възникна необходимостта от създаването на нови работни места, тъй като все повече хора желаеха да участват в работата на Школата.

За период от единадесет месеца на красиво късче земя във Вимберг беше из-дигната първата постройка, чието откри-ване се състоя на 8 март 1958 година. Ян ван Райкенборг, гросмайстор и водач на Школата, даде на конферентния център името Християн Розенкройц. В основната сграда, построена преди петдесет години, има спални помещения за участниците в конференциите, столова, кухня, офиси и места за живеене за постоянния стаф. В самото начало половината от столовата е била ползвана като храм. В първите два-десет години работата в център Християн Розенкройц е била подкрепяна и от много ученици и участници от Швейцария, тъй като по това време в тази страна все още не е имало създаден конферентен цен-тър.

Нещата обаче не спират дотук. След още единадесет месеца строителни дей-ности, на 16 август 1964 година, неделя, в присъствието на 2200 ученика, беше ос-ветен храмът Християн Розенкройц. Спе-циално за освещаването тези ученици бяха дошли от много европейски страни, както и от Калифорния и Бразилия. Това наистина беше събитие от голямо зна-чение за работата на нашата общност, защото сега вече имаше храм с места за 600 човека и то в сърцето на Европа, на земята на класическите розенкройцери.

Впоследствие, до началото на 90-те го-дини, строителните работи продължава-ха, тъй като имаше нужда от създаването на нови места за настаняване и спане за останалите ученици, младежите и деца-та. В наши дни учениците и членовете на школата могат да посещават конферен-ции два пъти месечно. Там се дискутират Библията, гностични евангелия, херме-тични текстове и свещени книги от Древ-на Индия и Китай и най-вече ръкописите на класическите розенкройцери.

Една от най-често обсъжданите творби

е Алхимичната сватба на Християн Розен-кройц от 1459 година. През изминалите столетия и до днес тази книга продължа-ва да привлича все по-голямо внимание, в резултат на което се изписаха порядъч-но количество разяснения и коментари, защото в нея явно се крият следите на духовното човешко развитие. Преди ня-колко години един стар приятел, който интензивно се занимаваше с трудове-те на класическите рзенкройцери, каза: „Тази книга е бестселър от момента на нейното публикуване и до наши дни.”

Както става ясно от заглавието, в тази книга Андре нашироко се занима-ва с една символична сватба, а именно алхимичната сватба на Християн Розен-кройц. Най-висшата цел и идеал на Ан-дре са били развитието на човека, който се трансформира и подготвя за по-висш живот.

Полагането на първия камък на храма Християн Розенкройц, 16 септември 1963 г.

38 39

от веЧноСт към веЧноСт

ЗНАНИЕ – СИЛА – ВОЛЯ – КУРАЖ – ДЕЙСТВИЕ – ТИШИНА

Нишката, свързваща всички посвети-телски учения от началото на вре-

мето до „края на времето” е еднаква за всички същества, във всички култури и места по света. От един ден на сътворе-ние до следващия, от една спирала на развитие до следващата, словото, преда-вано по различни начини от времето на Заратустра, винаги е в сила: знание-си-ла-воля-кураж-действие-тишина. В древ-ни времена съзнанието на човек, който се подготвя за посвещаване, се развива-ло на основата на телесните усещания, на основата на животинското, на ани-мистичното* в човешкото същество. Мо-жем да кажем, че булото на мистериите постепенно се отдръпвало, започвайки с тъй наречената коренна или сакрална чакра, продължавайки нагоре през сър-дечната чакра до главата и завършвайки с „коронната чакра”. В Будизма по-специ-ално това довежда до познатата картина

на Буди с орнаменти на главите във фор-мата на шишарка, подчертаващи епифиз-ната жлеза – малка жлеза, намираща се между главния и малкия мозък.

От началото на Християнската ера, вървейки в крак с менталното развитие на човека, посоката на вътрешното раз-витие обаче все повече се променяла. От най-дълбоките нива на човешкото съще-ство се появил един копнеж за изход и прозрение – първоначално незабелязан и може би неразбран, той раздвижил хората, карайки ги да търсят. Интелек-тът реагирал на всички нови преживя-вания, произтичащи от този копнеж, на който на свой ред реагирало и сърцето. Когато пречистването започва на база-та на връзката между сърцето и главата, този процес впоследствие засяга всички физически органи и ги променя, дори и инстинктивните сили, които работят „в дълбочина”. Евангелията изразяват този преход към модерния път на посвеща-ване символично: „И завесата на храма беше разкъсана на две отгоре надолу”. На гръцки думата „naos”, която обикно-вено се превежда като храм, всъщност означава Светая светих. Лингвистично тя е свързана с „кораб” и ни напомня за Но-евия ковчег, както и за кораба в христи-янските църкви. По този начин е устано-вено новото споразумение, Новият Завет. Докато в античността новото активиране на пинеалната жлеза представлява вър-

Тази илюстрация от гробницата на Тутмос ІІІ („Тот е (пре)роден”) може да бъде интерпретирана по няколко начина. Буквално тя казва: „Той наистина принадлежи на живота”. Виждаме краля, властващ над змията Апоптий от подземното царство, отправил се към живот под защитата на Окото на Хор (символът на Анкх). Всички сили на духа и природата са небходими, за да стане той „Озирис”. Картината може да се разглежда и като величието на освободените, които превъзхождат времето и преходността.

40 41

ха на посвещаването, в днешно време то е само условие за започване на проце-са. Класическите розенкройцери от ХVІІ век наричат тази първа стъпка „роден от Бог”. При това универсалната, обновява-ща сила се усеща до мозъка на костите и в бъбреците.

Пинеалната жлеза се счита за мост между сензитивния и свръхсензитивния, физическия и духовния, човешкия и бо-жествения свят. Онзи, който се занима-ва по-надълбоко с човешкото тяло, а не просто академично, ще види как чиста-та, космическа или универсална, духов-на енергия освобождава хормон в пине-алната жлеза, който е от изключително значение за производството и контрола на всички други хормони. Хормонални-те процеси, засягащи възприемането на себето и заобикалящия го свят, зависят от този едничък хормон и, казано доста опростено, се развиват главно в средния мозък. Идентичността, себереализацията и размножаването „висят” на една „вери-га” (гръцката дума хормос: верига), коя-то тръгва от пинеалната жлеза, минава през хипофизата, щитовидната и тимус-

ната жлези и достига до бъбреците. Сле-дователно природните, физиологични процеси лежат в основата на библейския символизъм. В древни времена мостът или връзката (religio) между човешкото същество и божествените сили, образу-вана от пинеалната жлеза, е представя-на от покривала за глава във формата на островърхи шапки (магьосници, прела-ти), имперски корони (и тези с кръст на върха, символизиращ огъня на духа) или шапки (на тибетците и на други монашес-ки ордени).

ЧИСТО МИСЛЕНЕ, ЧИСТО СЪРЦЕ, ЧИСТА ИЗДИГНАТОСТ Една от първите стъпки е пречистването на мисленето. По този начин главата може постепен-но да бъде издигната до „светилище на главата”. Така завесата на незнанието бива разкъсана отгоре надолу. В днешно време важността на сърцето за процеса на посвещаване почти не се нуждае от по-нататъшно обяснение. Нежната въл-на на езотеризма, водеща началото си от хипарството – правете любов, не война – вече десетилетия показва всякакви на-

чини за следване пътя на сърцето, които настройват много хора към друга вибра-ция на съзнанието, защото пречистване-то на сърцето е център на посвещаване-то, така както духовната искра е център на микрокосмоса. Една нова, чиста сила на проникновение превъзхожда личните симпании и антипатии и е фокусирана върху благосъстоянието на всички. Инте-лектуалното знание, колкото и да е цен-но, поражда големи противовесни сили, ако не бъде възприето вътрешно и ако не води до одухотворено и преживяно зна-ние, което е сила. Но трябва да кажем: „Тъй като всичко се основава на вътреш-ното знание, на гносиса, във всеки слу-чай аз не трябва да разбирам всичко и да ограничавам себе си до него.” Знанието и силата съставляват двойка. В словото на Заратустра, тя представлява основата за посвещението, за себепосвещението, което изисква воля и усилия. Тогава се достига до втората двойка понятия: воля и кураж.

Не е достатъчно да притежаваш много знание, да познаваш пътя, да имаш ши-рок хоризонт, да си запознат с науките, света и неговите езици: онзи, който не иска истински да върви по пътя, стига до застой. Никое фанатично желание или го-рещ ентусиазъм, никакви духовни учения или традици, никоя клетва или натрапен закон не ще бъдат достатъчни тук. Воля-та означава разбиране и прегръщане на идеала от все сърце, избирането му за единствена цел и всекидневна решимост за постигането му.

ОТ ЧИСТО МИСЛЕНЕ КЪМ ЧИСТО ДЕЙСТВИЕ На всеки път на посвещение е

важно „да бъдеш победител”, което озна-чава да отвърнеш лице от владетеля на този свят и да се обърнеш към владетеля на всички светове. Обаче онова, което е от полза за изначалното царство, означа-ва загуба за господаря на този свят. А кой владетел обича да се отказва от народа си, от където произтича и неговата сила? Ето защо е очевидно, че при вървенето по пътя на посвещение изникват пречки. Или иначе казано: преодоляването на природата има своята цена. Следовател-но ВОЛЯТА също включва да бъдеш готов да платиш „цената”. И понеже размерът на този налог не може да бъде пресмет-нат, тъй като не може да бъде предвиде-но кога и как ще бъде изискано „плаща-нето”, необходимо е изцяло да се отречем от познатия ни свят и да се обърнем към новия, непознат свят без резерви. Тогава ние трябва да действаме, съответно ду-мите от Библията: „Продайте всичко що притежавате, дайте го на бедните и ме последвайте.” Това е като скачането в студена вода и същевременно в пламтящ огън, без резерви. По този начин воля-та зад нашите първоначални желания се превръща в изстрадан кураж.

Сега е наистина важно да правим оно-ва, което бе току-що обещано и да бъдем упорити в него. Тогава ние поддържаме вътрешното движение чрез всекидневно, активно себеотдаване, така че куражът и действието непрестанно обновяват и подсилват нашите сила и знание. По този начин нашите действия стават дори по-успешни и ако при това нещата са много зле, то помощта, специалната помощ на братството е наблизо.

Последният елемент от мотото на За-

Суровият Сфинкс представлява мистериозният път, който остава заблуда, докато човешкото същество гледа на нещата от материална гледна точка. Ето защо можем да видим гарвана като влияещ на предубежденията и погрешните схващания (атрибутите на преден план). От древни времена черепът символизира себепознанието, идеята, „че е определено за човека да умре веднъж”. В светлината на ендура човешкото същество се учи да вижда своя живот и света в тяхната неопровержима, божествена свързаност. В отворената книга (Liber Mutus) е написано: „Чети, чети, препрочитай, работи и ще намериш”; под илюстрацията: „Всичко идва от Единия, всичко се връща при Единия.”

42 43

ратустра е тишина. Това състояние има три аспекта. Първият аспект е дискути-раното следване на Христовия начин на живот: ”Нека бъде не моята воля, а Твоята...” Друг аспект е вътрешната ти-шина, една интелигентна дискретност, която предизвиква възможно най-малко противовесни сили и не провокира. Тре-тият аспект е тишината, която е типична за онези, които знаят и действат, без да бъдат разсейвани от други неща.

МОЛИ СЕ, ДЕЙСТВАЙ И ТЪРСИ: АЛХИ-МИЧЕСКАТА ФОРМУЛА Мотото на древ-ната алхимия беше: „Ora, lege, lege, lege, relege, labora et invenies – моли се, чети, чети, чети, препрочитай, работи и ще на-мериш.” Фулканели, един от великите ал-химици, е написал книгата Mysterium der Kathedralen (Мистерията на катедрали-те). Тази книга обяснява връзката между външната алхимия, пътят на посвещение на човека и развитието на целия свят и човечеството. Тя завършва с цитат на Заратустра, чието съдържание е в пълно съответствие с отправните точки на ме-тафизичния път, описани по-горе:

„Не е достатъчно да бъдеш прилежен, действен и упорит – ако човек няма твър-ди принципи, няма солидна основа, ако неумереният ентусиазъм го заслепява по някаква причина, ако гордостта взема превес над решенията... Мистериозната наука изисква невероятна прецизност, точност и проницателност в наблюдава-нето на фактите, здрав и логичен разум, живо, но не превъзбудено въображение, топло и чисто сърце.

Също се изисква голяма простота и пълно безразличие по отношение на те-ории, системи и хипотези, които обикно-вено се приемат, без да бъдат поставени под въпрос сведенията от книгите или репутацията на техните автори. Необхо-димо е кандидатите да се научат да ми-слят повече със своите собствени мозъци и по-малко с тези на останалите...

Накрая, когато успехът е увенчал годи-ните на усърден труд, когато желанията му са осъществени, Мъдрият човек, пре-зирайки суетата на света, ще се прибли-жи до скромните, обезнаследените, до всички онези, които работят, страдат, бо-рят се и ридаят тук долу. Като анонимен и безмълвен ученик на вечната Природа, аполстол на вечното Милосърдие, той ще остане верен на своя обет за мълчание. В науката, в добрината, адептът трябва винаги да пази тишина.”

Независимо от това дали са избрани физическият и метафизичният път на ал-химиците или само метафизичният път е бил избран, и двата пътя се базират

на древната традиция за „падението” и „завръщането към бащата” и те все още се предават в „ортодоксалните” еврей-ско-христянски учения, въпреки многото преработки. Става въпрос за традицията, която не се основава на догми и автори-тети, време и култура, и в универсално-то херметично учение се счита, че идва от Хермес Трисмегист. Многобройни са ръкописите, приписвани на Хермес. Те също съдържат Определенията на Хермес Трисмегист за Асклепий. Тук, на египет-ска земя, през трети век сл. Хр., отекват същите думи, които Заратустра е изрекъл преди девет века в древна Персия. Хер-мес казва на Асклепий:

„Ти имаш силата да станеш свободен, защото всичко ти бе дадено […] Но ти (също) имаш силата да не искаш да разбе-реш. Имаш силата да не ти достига вяра и

да бъдеш заблуден, така че да разбереш обратното на истинските неща […] Дори си способен да станеш Бог, ако го жела-еш, защото това е възможно. Следова-телно: желай, разбирай, вярвай, обичай и вече ще си се превърнал в такъв.”

По същество това не е нищо по-раз-лично от завещаното от Заратустра:

„Знание и мъдрост – воля и кураж – действие и тишина.”

Същността на алхимията

В заключението на книгата на Фулка-нели Мистерията на катедралите четем:Чрез постоянно упражняване на умения-та за наблюдение и разсъждаване и чрез медитация, послушникът ще изкачи стъ-палата, водещи към познание.

Простата имитация на природните процеси – умението, комбинирано с на-ходчивост и прозрението, родено от дъл-гия опит – ще осигурят за него силата.

Сдобил се с нея, той все още ще се нуждае от търпение, постоянство и не-поколебима воля. Смел и решителен, той ще може чрез сигурност и увереност, ро-дени от силна вяра, да върви напред.

Накрая, когато успехът е увенчал го-дините на усърден труд, когато желани-ята му са осъществени, Мъдрият човек, презирайки суетата на света, ще се при-ближи до скромните, обезнаследените, до всички онези, които работят, страдат, борят се и ридаят тук долу. Като анони-мен и безмълвен ученик на вечната При-рода, аполстол на вечното Милосърдие, той ще остане верен на своя обет за мъл-чание.

„В науката, в добрината, адептът трябва винаги да пази тишина.”

Scire – potere – audere – tacere

Четири важни стъпки по пътя – пречистване, посвещение, просветление и освобождение – ко-респондират с различните етапи от алхимичните процеси. Всички сили, нужни за пътя, идват от седморната светлина, върху която мъдреците от илюстрацията са се фокусирали.

Рицарят с вдигнат меч е красива метафора в нашата статия: шлемът изобразява знание; лъвът в сърцето изобразява кураж; вдигнатият меч сочи към силата на делото в Христос, а тишината е изобразена чрез каиша на шлема. Париж, Нотр Дам, среден портал: „Симетричното тяло”.

* анимизъм – вярване у първобитните народи, според което всички предмети и явления в природата са одухотворени.

44 45

възкреСение или противоборСтво ИНТЕРКОСМИЧНИТЕ ВЛИЯНИЯ ПРОМЕНЯТ ХОРАТА И ПЛАНЕТИТЕ

Според разкритията от архивите за Джордж Оруел – автор на превърналата се в крилата фраза „Big Brother Is Watching you” (Големият брат ви наблюдава) от знаменитата творба „1984” – се оказва, че самият той почти през целия си живот е бил под наблюдение от страна на Британските тайни служби.

В средата на миналия век интернет е разработен от американската армия

първоначално с цел вътрешно управле-ние, комуникация и наблюдение. Меж-дувременно с помощта на мулти-мега-компютърните мрежи, обхващащи целия свят, той се превърна в инструмент, с чиято помощ на практика всичко е диги-тално записвано, наблюдавано, подслуш-вано и преглеждано. Разгръщането на виртуалната реалност придоби огромни мащаби, при това без видим край на този процес. Познатият на мнозина „Google Earth” е само върхът на айсберга на една въображаема дигитална реалност и една интересна играчка за хората.

ОТРИЧАНЕ, ОСМИВАНЕ, ПРИСВОЯВА-НЕ В целия свят различните власти игно-рират или отричат, че Земята и нейните обитатели може би се намират под вни-мателното наблюдение на представители на един висш разум, откъдето и да идва той. С изключение на френското и мекси-канското, останалите правителства – от страх и инстинкт за самосъхранение – все още не смеят да признаят това. Явления-та, за които тук става въпрос, са записа-ни чрез наблюдения и предадени посред-ством сателитни системи и телевизионни предавания и се разпространяват по це-лия свят. Броят им нараства в такава сте-пен, че да бъдат отричани вече е без-смислено. Дори и католическата църква бе принудена да признае възможността за съществуването на други цивилизации – вероятно по-високо развити от човеш-ката.

След първата фаза на игнориране на

темата, сега се намираме във втората – тази на дискредитирането и осмиването ù, но и тя вече е почти изживяна. На дне-вен ред идва третата фаза: извличането на облаги за определени хора. Ако се огледаме наоколо – в зоопарка на този свят, в някакъв момент си задаваме въ-проса всъщност кой кого наблюдава или по-скоро защо това се случва.

Това, което в действителност същест-вува е едно колективно електромагнитно поле, съдържащо в себе си всички мисли и емоции, които захранват ментално чо-вечеството и въздействат на чувствител-ността му. Древните индийци са го нари-чали Акаша и то обхваща не само Земята, но и цялата видима вселена. В една или друга степен, вече е дошло времето чо-век да осъзнае или поне да се опита да разбере, че представите му за неговата уникалност и самостоятелност са само една илюзия.

МАТЕРИЯТА В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НЕ СЪЩЕСТВУВА Библейските „зли духове на въздуха”, наричани още „еони и ар-хонти” в Прагносиса, както и в съвре-менната Школа на Златния Розенкройц, съставляват едно поле, обозначавано от Школата като „огледална сфера”. Поради факта, че тези сгъстявания на фина ма-терия, подчинени на определени разум-ни сили, въздействат върху човечеството на всички нива, в действителност хората са много по-малко самостоятелни, откол-кото си мислят. Оказва се, че въпреки отправения му към звездното небе по-глед в търсене на своя произход, човек всъщност не вижда по-далеч от върха на

земния си нос. В началото на миналия век Алберт Айнщайн е убеден, на база-та на своята Теория на единното поле, че материята не съществува и че цялата видима вселена представлява „временно сгъстени електромагнитни полета”. По този повод през 1920 г. той заявя-ва: „Съгласно общата теория за относителността, време-пространството е поле с физически свойства; в този смисъл същест-вува етер.”

В наши дни Зе-мята като че ли видимо се бунтува срещу многоброй-ните груби греш-ки и прищявки на своите обитатели и равновесието ù изглежда застраше-но. Ако разглеждаме Земята като живо съ-щество, би могло да се каже, че тя не желае по-вече да бъде експлоатирана и заробвана. Сега се опитваме да превържем дълбоките ù рани, но колкото и добри да са намеренията ни, Земята се подчинява на други правила. Това са слънчеви импулси и влияния от космоса, които подлагат човечеството на своето действие и последиците от него.

Поради тази причина Ян ван Райкен-борг заявява в Гностичната мистерия на Пистис София: „В епоха като нашата, ко-гато всички събития могат да бъдат обяс-нени само чрез магнитните въздействия,

от изключителна важност е търсещият да разбере свързаността на събитията.”

Човекът, с неговите претенции за ве-личие, няма право на глас в тази ситуа-ция. Всъщност нищо не зависи от него.

Въпреки всички позитивни наглед инициативи, в най-добрия

случай ние просто раз-бъркваме нещата, са-

монадценявайки се. Слънцето е което

стимулира Зе-мята и ней-

ните оби-татели, в с ф е р а т а на дейст-вие на слънчево-то тяло, към об-новяваща

дейност и н е п р е к ъ с -

нато истин-ско развитие.

Розенкройцерите обозначават това като

активността на Вулкан, скрито-то зад видимото

слънце Духовно Слънце, което в безлич-ната си любов обгръща всичко в едно поле, изпълнено с възможности. Имен-но тази вибрация на Духовното Слънце възвисява духовното човешко същество отвъд пространствено-времевите огра-ничения и постепенно го тласка към съ-вършенство, към постигане на истинско

Клетъчна мембрана

46 47

духовно съзнание, към прекрачване на всички препятствия по пътя към едно вечно битие.

Но ние все още не се намираме на този етап. Ако сериозно изследваме състояни-ето на света около нас, ще установим, че човешкото същество е болно и е заразило своята жизнена сфера. Все пак в него се вливат лечебни сили, тъй като клетките и органите реагират на болестите разумно, без обаче ние да осъзнаваме това. Също-то се случва и с човешкия феномен на нашата планета. Една свръхсъзнателна и направлявана междукосмична активност въздейства върху земните условия, в ка-чеството си на корективна терапия и ние все по-често сме свидетели на резултата от това, проявяващ се в човешката пси-хика.

В текстовете на класическите розен-кройцери можем да прочетем, че тези въздействия не са нещо ново. В тях се споменава за „изпратените от Бог мъдри посланици на Неговата воля, които идват в помощ на човечеството от съзвездия-та Змиеносец и Лебед”. Ян ван Райкен-борг пояснява, че именно лъченията на трите мистерийни планети са тези, които проникват на Земята. Днес мно-зина са чували за достигащите Земята лъчения от определени части на все-лената. Поради нарастващите в днеш-но време радиоактивни гама-лъчения, учените очакват много неща да пре-търпят промяна. Гама-лъчите са, на-кратко, невидимо електромагнитно лъ-чение, притежаващо много по-висока вибрация от тази на ултравиолетовите лъчи или на „Х-лъчите” (рентгеновите лъчи). При изригването на супернова или хипернова, се изпраща светкави-ца от гама лъчи, които предизвикват изчезването на сравнително близко разположени небесни тела от други участъци на вселената.

Гама лъчите имат огромно влияние върху молекулите на въздуха в наша-та атмосфера, а следователно и вър-ху дишането ни. Лъчението „разбива” въздушните молекули и така освобо-дените атоми въздействат негатив-но върху озоновия слой. Освен това,

фронтът от гама-лъчи атакува йоносфе-рата и влияе върху всички високочес-тотни технологични комуникации, което създава напълно чужди за нашите тела дигитални честоти.

ЧИСТА ЕНЕРГИЯ ОТ КОСМИЧЕСКИ-ТЕ ЛЪЧЕНИЯ? Различни изследвания в днешно време доказват, че електромаг-нитните полета имат пряко въздействие върху човешкия организъм и предизвик-ват промени на химично и клетъчно ниво. Вероятно това е причината в някои слу-чаи ръководните импулси на мозъка и ня-кои други органи да не бъдат предадени и изпълнени правилно. Човек може сери-озно да се разболее от така наречения „електросмог”, който е навсякъде и от който не можем да се спасим. Оттук про-изтичат неимоверните усилия на науката да се сдобие с незамърсена космическа енергия, като експериментите се извърш-ват на полюсите.

Правят се и опити за създаване на

чиста енергия, като разделянето на атом-ното ядро бъде заменено с процеса на неговото сливане. Не трябва да пропус-нем и въпроса с търсенето на безплатна, универсална енергия, която би могла да промени световната икономическа систе-ма. Може би в момента се сещате за ди-скредитирания учен Тесла, който в нача-лото на ХХ век изучаваше космическите лъчения и твърдеше следното: „Аз мога да контролирам космическото лъчение и съм способен да създам машина, която да работи с това лъчение”. Независимо че ЮНЕСКО обяви 2006 г. за година на Те-сла – неговият импулс беше заглушен.

Към средата на миналия век за първи път беше обърнато внимание на хипо-тетичното съществуване, зависещо ос-вен всичко друго и от индивидуалното съзнание, на неуловими частици етерна енергия, наречени тахиони или неутрино. Твърди се, че в тях е запечатана цялата вселена, че те „ръководят” вселенската жизнена сила и придават ред, ориента-

ция и съзнание на поддържаните от тях съзидателни процеси. Смята се и че съх-раняват спомена за най-високия потен-циал на всичко, с което влязат в контакт. След огъня, водата, въздуха и земята, та-хионите се считат за „петия материален елемент”. Активирането и използването на тези частици се предполага, че ще е в състояние да видоизмени енергията на субмолекулярно ниво и да я увеличи дотолкова, че човек да се сдобие с едно висше материално съзнание.

За какво всъщност става дума? За ре-алност или просто за някаква игра? Ка-къвто и да е отговорът, планетата Земя е подложена на огромен натиск. И ние – а най-вече младите хора, възможностите пред които са все още неограничени – сме длъжни да реагираме.

По въпроса за космическите лъчения в езотеричните кръгове и в съвременната Духовна школа на Златния Розенкройц се говори за потоци с корективни и регене-ративни свойства, чиято цел е да възста-

новят първоначално съществуващите взаимовръзки в слънчевото тяло, част от което сме и ние. В различните Обно-вителни конференции на Водолея през 60-те години на миналия век Ян ван Райкенборг се задълбочава в изслед-ването на въпроса за климатичните изменения, въздействието на лъчени-ята и трансформацията на съзнанието, пред които сме изправени сега.

Хермес постулира, че Бог е веч-ността и че вечността поражда света. Светът поражда времето, а времето поражда поколенията. Това е едно множество от неизброими създания, между които е и човекът. Светът до-принася за вечното битие на микро-космичното човешко същество; Земята е училището на човечеството и в този смисъл тя прави много повече от това да приютява хората и да толерира тех-ните егоцентрични експерименти.

СЕБЕПОЗНАНИЕТО – ПЪРВОТО УС-ЛОВИЕ Ето че отново настъпва момен-тът, когато човек е способен да напус-не преходността. Трансформацията, която трябва да изведе Земята и ней-

48 49

ните обитатели на едно по-високо ниво, е започнала в конкретния смисъл на ду-мата. Нови енергии захранват душата, но същевременно подлагат на изпитание човечеството. В тази епоха, за да можем истински да се възползваме от тези енер-гии, трябва да се научим на себепозна-ние. Чрез това познание ще можем да не-утрализираме кармата, непреодолимите влияния на миналото. Тогава ние няма да предизвикваме нова карма, тъй като едно осъзнато настояще е предпоставка за ново бъдеще. Това е пътят на душев-ното човечество.

За едни, този път ще се състои в пос-тигането на вътрешно движение в пъл-но съзнание, в един напълно различен жизнен ритъм. За други, това ще бъде вътрешното противопоставяне на новите възможности и промени, които тези енер-гии понастоящем предлагат. Става дума за това да възкръснем в живота или да му се противопоставим. Противопоставянето е налице навсякъде по света под различ-ни форми. Изглежда че в наши дни хора-та са принципно несъгласни с всичко.

Демокрацията – този отдавнашен иде-ал на западноевропейската цивилизация – изглежда вече е изживяла своето вре-ме. С други думи, в хоризонтален план, по хоризонталното рамо на кръста на при-родата, вече няма възможности за разви-тие, всичко вече просто се повтаря.

Универсалната Христова енергия

Интернационалната школа на Злат-ния Розенкройц усилено проповядва, че Универсалната Христова енергия осветява всичко, слиза и докосва с духовната си мощ сърцето на света и човечеството, за да го освети, освободи и обнови. Онзи, който желае да се доближи до тази божествена сила, ще трябва да се запознае с мъдрост-та, имаща за свой стожер Гносиса, тоест живото вътрешно познание. Изучаването на книги и почиващата на индуктивния метод теория нямат никаква стойност тук.Но кой притежава истинско познание за тази мъдрост, която надминава всичко? Тя е достъпна единствено в светлината на човека-душа, пробуден от своя смъртен сън. Само докосването на Духа може да ни я разкрие и предаде – на едно ново ниво на етерно съзнание. Ако някой си мисли, че притежава персонално тази мъдрост, той се заблуждава. Той гледа на себе си през лупа. Без съмнение с помощта на лупа, ние виждаме малките неща като големи и тех-ните взаимовръзки изглеждат различни, но затова пък преставаме да виждаме големи-те неща. Тогава ние ставаме подвластни на собственото си въображение и си създа-ваме една фалшива картина на реалност-та. Така едно ограничено зрително поле поражда многобройни заблуждения.

Само сили от един по-висш по-рядък са в състояние да проникнат в по-нисш такъв и да донесат една истинска помощ и един истински напредък. И все пак, когато големи групи от хора се доближат до цен-търа на кръста, подтикнати от нови-те космически влияния, те ще бъдат в състояние да възкръснат по вер-тикалното рамо на кръста. Тогава прогресът става възможен и може да се прояви нова форма на обще-ството: ‘sancta democratio’. Това е единство, произтичащо от доброна-мереното взаимно зачитане между хората. Само в това единство, един-ство на душевно ниво, всички вли-

Осъзнатото настояще е предпоставка за ново бъдеще

50 51

Енергия чрез ядрен синтез?

Ядрените процеси в слънцето опреде-лят нашето съществуване. Това небесно тяло произвежда енергия чрез ядрен син-тез (сливане на атомните ядра) при тем-пература от порядъка на 10 милиона гра-дуса по Келвин. Изследователите от ИТЕР – Международен термоядрен експеримен-тален реактор в Кадараш (Южна Франция) – търсят начин да възпроизведат същия феномен на Земята, за да го използват в икономиката. За тази цел са им нужни 150 милиона градуса по Келвин или 15 пъти по-вече отколкото на Слънцето!

Ядреният синтез на Слънцето проти-ча при по-ниска температура, тъй като вътрешното му налягане е несъизмеримо по-високо. В резулат на това, частиците водород са по-сближени, което улеснява сливането им. Трудно е тези условия да се възпроизведат на Земята, затова опитите са за постигане на същите условия по ал-тернативен начин: сравнително по-висока температура при сравнително по-ниско на-лягане. Въпреки високата температура, не съществува риск от взрив, тъй като броят на частиците е милион пъти по-малък от тези в атмосферата. Налягането е резул-тат от температурата и броя на частиците и тъй като в този случай техният продукт е една атмосфера, няма риск от експлозия.

Не по-малко интересно от тези мегатех-нологични научни факти е политическото сътрудничество, благодарение на което те съществуват. И докато в миналото всички големи държави практикуваха ядрените опити в пълна секретност и с всичките опасни последствия от това, то проектът на ИТЕР е резултат на откритото сътруд-ничество на всички по-големи страни и пример за всички бъдещи проекти. В до-пълнение, добиваната по този начин енер-гия, би била чиста и безопасна и ядрена катастрофа като тази в Чернобил (1986) би била невъзможна.

яния и всякакви природни връзки могат да отстъпят, давайки възможност на по-висшите духовни човешки ценности да достигнат до съзнанието.

Всяка вселена има своя собствена ви-брация, свои връзки и строеж. Пример за сила от по-висше ниво, проникваща на по-нисше, е проявата на вечността в настоящето. Тази активност с много по-висока вибрация води до пробуждането на принципа на вечността в човешкото същество, в неговото сърце. В това се състои възкресението! Тази вибрация е много силна и по-реална от всичко оста-нало. Розенкройцерите наричат междин-ните фази между двете полета, при кои-то се променя цялото човешко същество, „трансформация” или „трансмутация”, или поетично казано – светлинният мост над бездната на вселените. Ние виждаме пред себе си „sancta democratio” – демо-крацията на онези, които са се доказали в Светлината, която в наше време работи от една висша космическа област и която Братството на розата и кръста обикнове-но нарича Христовата йерархия.

В продължение на много етапи на раз-витие в миналото, в човешката личност са били задействани различни функции. Също и в днешно време, променящите излъчвания предизвикват реакция на все още латентни функции в нашето сърце и глава, които ни дават възможност да съдействаме съзнателно и с разбиране за развитието на душата. Така силите на външните явления все повече губят властта си над нас и ние ставаме неза-бележими минувачи в природата, почти прозрачни, както някога е било. По този начин ние преминаваме границата и но-вият живот става реалност.