днесдвуседмичник за ЖП трансПорт

ЖеЛеЗнИЦИТе

The railways Today19.05. - 01.06.2014г., година 3, брой 10(57)

сертифицираха нов румънски електромотрисен влак

стр. 11

Гара варна

стр. 9

карнавалният Габровски влаксергей александров

Редовните читателина „Железниците Днес” вечезнаят за кампанията ни запопуляризиране на железо-

пътния транспорт и пози-тивните промени в графиказа движение н влаковете вГабровскиярегион.Пореднияетап от инициативата беше„Карнавалният влак” – праз-нично украсен електромо-трисен влак, обслужващлинията Габрово – Цареваливада в деня на празникана град Габрово, в който сепровежда и традиционнияКарнавал. Седмица по-раноза празниците на града беше

подготвена и чакалнята нагаратавОбластнияград. Идеята за по-атрак-тивно изглеждащ влак в най-празничния ден заСтолицатана хумора „се роди” още в

началото на реализациятана Кампанията ни, презмесец декември 2013 г. По-добрият график за движениена влаковете предполагашевръщане на поне част отзагубените през последнитегодинипътници,включителнои участниците в прояви насъбитийния туризъм. Ощев началото на март имахмевъзможност да се потвърдимхипотезата си. По поводчестванията на връх Шипка

на3-тимартстотицитуристиизбраха да пътуват с влак доГаброво. В резултат на товаоборотите на билетните касискочиха с почти 300 % надобичайното. Така вече бяхмесигурни, че ще направимвъзможното в други подобниситуации да привлечем кол-кото се може повече път-ници към жп транспортав Региона. Предложихмеспециална промоционалнацена за пътуващите отГаброво към Търново повреме на празниците на

Старопрестолния град. Ефек-тът отново беше забележите-лен – стотици се възползвахаотизгоднитеусловия. Най-логичнотоиреа-

лизируеморешениезаКарна-валавГабровобешедапрео-бразим влака. Вариантът заотстъпки при посещаванетона града с влак този път небеше възможен. След краткообмисляне на стратегията ипреценка на наличните ре-сурси–финансовиинай-вечесвободновремезареализация,прибегнахме до следния сце-нарии:освежаваненагароватачакалнявГаброво,преграденаи занемарена от години,и създаване на празничнонастроениеупътницитевгаб-

ровскатаелектричкавденянаКарнавала.

Продължава на страница 4.

Главен редактор:инж.НиколайКолев

e-mail:saruman_1989@yahoo.comкоректор:

СергейАлександровe-mail:ssaalf@abv.bg

webaddress:http://trainspotters.tk e-mail:jeleznicitednes@gmail.comРазпространявасебезплатно!

редактори:ИванПанайотовe-mail:ivan.panayotov89@abv.bg

СергейАлександровe-mail:ssaalf@abv.bg

редакционно приключване на броя: 22.05.2014 г., 22:00 ч.

кратки:

инж. николай колев

„Холдинг БДЖ”ЕАД оказа съдействие настуденти от Национална-та художествена академия(НХА),зареализираненапъ-туваща изложба-пленер въввлак.Събитиетосесъстояна15майвъввлака,койтопътувапомаршрутСофия–Пловдиви заминава от Централнагара София в 11:45 часа.Националният железопътенпревозвач бе осигурил всъстава на влака специалнообособени места, къдетомладите художници имахавъзможността да изложатсвоиготовитворби,свързанисидеятазапътуването.Освенизложената експозиция отпроизведения на изкуството,по време на пътуването навлака студентите от НХАпредставиха пред пътницитеицелияпроцеспосъздаванетонаеднахудожественатворба.Пътуващитевъввлакаможехада наблюдават създаванитена място експозиции с об-рази, за коитомладите твор-ци черпеха вдъхновение отзаобикалящата ги среда.Целта на инициативата еда се насърчи интереса къмтворческата дейност на мла-дите художници и приоб-щаване на пътниците къмформите на изобразителнотоизкуствочрезсъздаванетонанепосредственконтактмеждуартистипублика.

В периода от 14 до15 май в София се проведесъвещание на страните попроектазавлакзакомбинирантранспорт„Викинг”.Домакинна срещата беше „БДЖ –Товарнипревози”ЕООД.Насъвещанието представители

Продължава на страница 5.

Акожелаетедаполучаватеелектронниянибюлетинпоелектроннатасипощата,можеда ни пишете на: jeleznicite-dnes@gmail.com. В писмото си пратете e-mail адреса, накойтоискате даполучавате „ЖелезницитеДнес”.Добаветеи текст ЗАПИСВАНЕ.Щеполучавате всеки нов брой през две седмици, в понеделник. Ако вече не желаете даполучаватеелектронниянибюлетин,пратетеписмосъссъдържаниеОТПИСВАНЕ,кактоиe-mailадреса,накойтостегополучавали.

2актуално

днесЖеЛеЗнИЦИТе

The railways Today

наблиЖава краят на конкурса „нарисувай Габровския влак”

сергей александров

Броени дни оставатдо финала на конкурса задетска рисунка „Нарисувайгабровскиявлак”,организиранот „Железниците Днес”. Ин-тересът на малките художни-ци не стихва.Предадените набилетнатакасанаГабровскатагаратворбивеченадминават60!Крайниятсрокзапредаванена

рисункитее27май–вторник. Участниците в кон-курса са разделени в двевъзрастови групи: еднатаобхваща деца на възраст до 9навършени години, а другата– от 10 до 14 навършенигодини. Творбите се приематна билетната каса в жп гараГаброво до 27 май 2014 г. вчасовете от 7:00 до 11:30 иот 12:00 до 17:45. Приематсе всякакви рисунки нажелезопътна тематика, не-зависимо от стила, формата,използваните техника и ма-териали. Необходимо е всекиавтор да напише на гърбана своето произведение

името си, възрастта си ителефон за връзка. Петчлен-но жури, председателстваноот габровски художник, щеотличи най-сполучливитетворби. Обявяването на по-бедителитевдветевъзрастовигрупищесесъстоина1юни–Международниятденнадетето,от 10 часа пред зданието нажпгараГаброво.Ежегоднонатозиден„ХолдингБДЖ”ЕАД

подарява безплатно пътуванена всички български деца до

14години. Голямата награда запървенцитевъввсякаотдветевъзрастови групи ще бъдебезплатен двупосочен билетза пътуване с влак за цялотосемействопоизбранаотдететодестинация. Участниците,класирани от журито навторо и трето място, щеполучатотстъпкаотценатанадвупосочен билет за пътуванена цялото семейство поизбранаотдецатадестинация,в размер на съответно 50%и 25%. Наградата ще сепредоставя под формата наосребряване на ползванитебилети след представянетоим пред организаторите.Победителите в конкурсаще получат още играчки отестествениматериали,книжкиза оцветяване, лакомстваи др. Освен осигуренотоот Превозвача безплатнопътуване с влак, на тозиден малките габровчета щеполучат при качването си въввлака лакомство и стикери срастенияиживотни. Творбите на всичкиучастницищебъдатизложенивосвеженатачакалнятанажпгара Габрово, в която вече саобособени кът с информацияза развитието на железопът-ния транспорт в ЦентралнаБългария, кът с информацияза посетителите на градГаброво, кът с информацияза природното богатство нарегиона и страната, библио-течен кът „Пътуващата биб-лиотека”идр.

3trainspotting

ГараЛуковит.

Сергей александровДата:02.04.2014г.

Дизелпоезд694нагараКишиневсубурбана.

николай колевДата:01.05.2014г.

44082сБВДиананагараСофия.

Сергей александровДата:12.03.2014г.

Акожелаетевашаснимкадабъдепубликуванавелектронниянибюлетин,можеданипишетенаe-mail:jeleznicitednes@gmail.com.Вписмотосипратетекатоприкаченфайлснимката(приемамепоеднаснимкаотчовек),иметонафотографа,информациязаснимкатаидатаназаснемане.Въввсекибройвлизатобщо6снимки.

IR366„Hargita”.

александър ковачевДата:06.05.2013г.

Безкрайназеленинавпланината.

александър ковачевДата:04.05.2013г.

Локомотив43514.3нагараСептември.

Йоан СпасовДата:05.05.2014г.

4актуално

карнавалният Габровски влакПродължава от страница 1.

Възстановяването надостъпа до цялата чакалнябешецел,коятосипоставихмемногоотдавна.Засъжаление,липсата на достатъчно вре-ме не ни позволим да гоизпълним по-рано. Все пакот 10-ина дни резултатът еналице–почистенапросторначакалня с обновена визия инови9информационнитабла.В нея гостите на градамогатда намерят туристическа

карта, информация за забе-лежителностите в региона,„пътуваща” библиотека с аб-солютносвободендостъп,лю-бопитнифактизаисториятанажп линията Габрово – Царе-ва ливада и за биологично-то разнообразие в региона истраната. Създадени са и по-добриусловиязаползванеотпътниците на осигурения отноемвримесецм.г.безплатенбезжичен интернет. Дори безда се налага да молим, уси-лиятанибяхаподкрепенииотгорнооряховското управлениенаНационалнакомпания„Же-лезопътна инфраструктура”,които почистиха мозайката вцялатачакалнясъсспециалнамашина, макар и след праз-ницитенаграда. В празничния ден– 17 май, всички влакове,пътуващиполиниятаГаброво– Царева ливада между 6:10и 22:30 часа, бяха обслужениот карнавално украсен елек-тромотрисенвлак.Внегопът-ниците бяха посрещани отвесели анекдоти за габровци,

отпечатани на разноцветникъдрави и рошави листчета,разноцветнибалони,фигуркина животни, гирлянди и пла-кати. Самите анекдоти и гу-мените животинки бяха исвоеобразен сувенир, койтопътниците отнасяха със себеси.Във влаковете, кактоинаГабровската гара, беше пос-тавена програмата за всичкисъбитиявпразничнияден. Ощеприпоставянетонаелементитенапразничнатаукрасаинтересътупътницитебеше голям. Напомнянетоза тържествата направитака, че габровците въввлаковете да започнат да сичеститят празника един надруг и гордо да разяснявати допълват пред гостите награда дълбокия смисъл наанекдотите, разлепени попрозорците и стените на мо-трисата. „Намигването” къмсвидливитегабровцисехаресаособено много на туристите,тръгналикъмГабровоименнозарадиКарнавала.Теснимахаза спомен влака и себе сина фона на разноцветнатаукраса.Някоиотнай-малкитепътници дори издаваха пи-съци от радост и изненадапри влизането си във влака.Малките гумени животинкипредставляваха най-голяминтерес за тях и бързо съ-будиха колекционерската имстраст. Вечерните влаковеотвеждаха от дъждовно Габ-ровоподпийналитуристикъмРусе,Варна,ВеликоТърново,Дряново, Трявна и другинаселени места. Вдъхновениот карнавалното шествиеи окрилени от погълната

празнична скара полята спразнична бира, спретнахамини карнавал във влака.В крайна сметка на нас, от-говорнитезапривежданетонаелектричката в обичайния инормаленвидпредиданапуснеГабровско,останасамодаот-страним няколко анекдота иживотинки, няколко оцелелибалона и кръгчетата тиксо отпрозорцитеистените,скоитобяха захванати листчетата игумените фигурки. Всичкоостанало се превърна в

сувенир за пътниците в тозиден. По наша молба„Холдинг БДЖ” ЕАД пуб-ликува на портала си вИнтернет прессъобщение заукрасяването на габровскитевлакигарапоповодпразника.Благодарениенатованякоиотнай-големитеинформационниагенциидадохапубличностнасъбитията около влаковете вКарнавалнияград.Цялостниярезултат от инициативата бе-шеповечеиразвеселенипът-

ници и почти двоен приходот продадени билети запътуванесвлаквсравнениесобичайния. СвлизанетовсиланаНовияграфикзадвижениенавлаковетепрездекември2013г. транспортното обслужванена Габровския регион бешезначително подобрено. Еже-дневно по линията междуГаброво и Царева ливадапътуват 16 влака – по 8 вдвете посоки. Благодарениена удобните връзки в гара

Царева ливада и в гаритеГорна Оряховица и Дъбово,пътуването с влак до и отСтолицата на смеха е многопо-удобно. Именно затова сизаслужаваше да опитаме потози нестандартен начин дапокажем на още повече път-ници позитивната тенденция,да качимповечехорананай-екологичниятранспорт,дапо-кажем възможностите на жптранспортаприреализиранетона пътувания с туристическацел.

5актуалноПродължава от страница 2.

на железопътните админи-страции на Беларус, Литва,Украйна, Молдова, БългарияиРумънияобсъдихатекущиястатус и перспективите забъдещо развитие на проек-та. По време на срещатаофициално беше обявеноприсъединяването на румън-скитежелезници(CFRMarfa)към проекта, което отваряперспективи за неговоторазвитие в посока от и заТурция, през териториятана България. Влакът закомбиниран транспорт „Ви-кинг” е съвместен проектна железниците на Литва,Беларус и Украйна, койтостартира през 2003 година.Към него последователно сеприсъединяват „БДЖ – То-варни превози” ЕООД (през2012 година) и Молдов-ската железница (през 2013

година).

На 12 май министъ-рът на транспорта, информа-ционните технологии и съ-общенията, Данаил Папазов,откри новоизградената желе-зопътна спирка Мадара вобласт Шумен. Проектът ереализиран със собственисредства на НКЖИ, като сеочаква в началото на следва-щиямесецдабъдеиздаденакт16наобекта.Сноватаспиркасе осигуряват по-добри ус-ловия за извършването накомбинирани превози доМадарския конник и Плиска.Припомняме, че по време насвоето посещение в областтапрез месец юли миналатагодина, министър Папазовпое ангажимент новатаспирка да бъде изградена.През следващите месециНКЖИ започна строителнидейности, като бе построен

100 метра перон за лесно ибезопасно слизане и качваненапътниците,изграденибяхарампи за лица с намаленаподвижност, монтирани бяхапероннинавесисдължина20метра.Поцялотопротежениенаперонаемонтиранстоманенпарапет.

На 22 май бе пред-ставенпроектът„Проектиранеи внедряване на система запланиране и управление наресурсите(СПУР)”вДържав-но предприятие „Националнакомпания Железопътна ин-фраструктура” (ДП НКЖИ).Директорът на дирекция„Стратегическо развитие иинвестиционни проекти“ вДП НКЖИ, г-жа Николе-та Стоянова, откри прес-конференцията. Чрез реа-лизирането на проектадейноститенавсичкиотдели,звена, роли и функции ще

бъдат интегрирани в единнаинформационна система, сосновнопредназначениепод-дръжката на практическитеинформационни нужди настратегическотоиоперативноръководство на Компанията.Системата ще осигури намениджмънта на НКЖИвинаги актуална и точна„снимка“ на това, коетосе случва в структурата.Договорът за проектиране ивнедряване на системата сеизпълнява от Обединение„АДНЕС” и е на стойност8 638 808 лева без ДДС.Проектиранетоивнедряванетона система за планиране иуправление на ресурсите вДП НКЖИ се осъществявасъс съфинансиране от Евро-пейския фонд за регионалноразвитие, чрез Оперативнапрограма „Транспорт” 2007–2013година.

ПроменипоГДВ:

I.Поисканена„БДЖПП”сеотменят:

•впериодаот19.05.2014до25.06.2014г.:

-КПВ50243Черниче–Петрич-КПВ50242Кресна–Благоевград

•впериодаот31.05.2014до25.07.2014г.:

-ПВ20163Комунари–Смядово-ПВ20164Смядово–Комунари-КПВ26201Смядово–Комунари-КПВ26202Комунари–Смядово

•впериодаот01.06.2014до30.06.2014г.:

-КПВ50231Перник–Радомир-КПВ60201Разменна–Радомир-КПВ60202Перник–Разменна-КПВ60203Разменна–Перник-КПВ60204Перник–Разменна

•впериодаот03.06.2014до03.08.2014г.:

-МБВ491Димитровград–КапъКуле-МБВ492КапъКуле–Ябълково-МБВ493Ябълково–Димитровград-ПВ10141Ябълково–Свиленград-КПВ10240Димитровград–Ябълково-КПВ10260Свиленград–Ябълково-КПВ10261Ябълково–Димитровград-КПВ10262Димитровград–Ябълково-КПВ10263Ябълково–Димитровград

-КПВ10264Димитровград–Ябълково-КПВ10265Ябълково–Димитровград-КПВ10266Димитровград–Ябълково-КПВ10267Ябълково–Димитровград-КПВ10268Свиленград–Ябълково-КПВ10269Димитровград–Свиленград-КПВ10270Димитровград–Ябълково-КПВ10271Ябълково–Димитровград-КПВ10272Свиленград–Ябълково-КПВ10273Ябълково–Димитровград-КПВ10275Димитровград–Свиленград-КПВ10277Ябълково–Димитровград

•впериодаот03.06.2014до18.08.2014г.:

-ПВ30144Тулово–Карлово-ПВ80104СтараЗагора–Пловдив-ПВ80105Пловдив–СтараЗагора-КПВ40244Тулово–Казанлък

II.Поисканена„БДЖПП”сеназначават:

•впериодаот19.05.2014до25.06.2014г.:

-КПВ50292Черниче–Благоевград-КПВ50293Кресна–Петрич

•впериодаот01.06.2014до30.06.2014г.:

-КПВ60206Разменна–София

•впериодаот03.06.2014до03.08.2014г.:

-МБВ495Пловдив–Ябълково

•впериодаот03.06.2014до18.08.2014г.:

-МБВ492Димитровград–Пловдив-БВ4696СтараЗагора–Дъбово-БВ4697Дъбово–СтараЗагора-ПВ30144Тулово–Дъбово-ПВ30194Дъбово–Карлово-ПВ40162Димитровград–СтараЗагора-ПВ40163СтараЗагора–Димитровград-ПВ80194Михайлово–Пловдив-ПВ80195Пловдив–СтараЗагора-КПВ40244Тулово–Дъбово-КПВ40290СтараЗагора–Дъбово-КПВ40291Дъбово–СтараЗагора-КПВ40292СтараЗагора–Дъбово-КПВ40293Дъбово–СтараЗагора-КПВ40294Дъбово–Казанлък-КПВ40295Дъбово–СтараЗагора-КПВ40296СтараЗагора–Дъбово-КПВ40297Дъбово–СтараЗагора-КПВ40298СтараЗагора–Дъбово-КПВ40299Дъбово–СтараЗагора

III.Поисканена„БДЖПП”сеудължават:

•впериодаот03.06.2014до03.08.2014г.:

-КПВ10241Първомай–Ябълково-КПВ10242Ябълково–Първомай

Продължава на страница 6.

6пътешеСтвиеПродължава от страница 5.

-КПВ10243Първомай–Ябълково-КПВ10244Ябълково–Първомай-КПВ10245Първомай–Ябълково-КПВ10247Първомай–Ябълково-КПВ10248Ябълково–Първомай-КПВ10249Първомай–Ябълково-КПВ10250Ябълково–Първомай-КПВ10251Първомай–Ябълково-КПВ10252Ябълково–Първомай-КПВ10254Ябълково–Първомай

IV.Поисканена„БДЖПП”секоригират:

•впериодаот17.05.2014до25.07.2014г.:

-МБВ383Бов–София-МБВ461Бов–София-БВЗР2610Бов–София-БВЗР2640Бов–София-БВЗР2641Своге–Роман-БВ2612ГорниДъбник–София-БВ2613София–ГорниДъбник-БВ2626Бов–София-БВ2660Враца–София-БВ4611Бов–София-БВ7621Бов–София-БВ7622Своге–Видинпътническа-БВ7623Видинпътническа–София-БВ7624София–Видинпътническа-БВ7625Видинпътническа–София-БВ7630Своге–Рускабяла-БВ7631Бов–София-ПВ20101София–Враца-ПВ20104Враца–София-ПВ20110Мездра–Своге-ПВ20111Курило–Роман-ПВ30112Казичене–София-ПВ30115Софиясевер–Мирково-ПВ70101Брусарци–Мездра-КПВ10210София–Драгоман-КПВ20200Бов–София-КПВ20201ЕлинПелин–Мездра-КПВ20202Мездра–София-КПВ20203София–Мездра-КПВ20208Бов–София-КПВ20220Лакатник–София-КПВ20221София–Своге-КПВ20225София–Лакатник

-КПВ20227София–Лакатник-КПВ20228Лакатник–София-КПВ20229София–Лакатник-КПВ20230Бов–София-КПВ20232Мездра–Враца-КПВ20233Враца–Червенбряг-КПВ20271София–Мездра-КПВ20272Лакатник–София-КПВ23204Плевен–ДолнаМитрополия-КПВ60203София–Перникразпределителна-КПВ60204Храбърско–Волуяк-КПВ70203Монтана–Мездра-КПВ70221Враца–Мездра-КПВ71225Бойчиновци–Берковица-КПВ71236Монтана–Бойчиновци-КПВ72212Брусарци–Лом

•впериодаот19.05.2014до25.06.2014г.:

-КПВ50242Петрич–Благоевград-КПВ50252Кулата–ГенералТодоров-КПВ50253ГенералТодоров–Кулата

•впериодаот01.06.2014до30.06.2014г.:

-БВ6620Радомир–Перник-ПВ50111Радомир–Гълъбник-КПВ13211Волуяк–София-КПВ13212София–Банкя-КПВ60202Волуяк–София-КПВ60203София–Разменна-КПВ60204Разменна–София

•впериодаот03.06.2014до03.08.2014г.:

-МБВ492Ябълково–Пловдив-МБВ493Крумово–Ябълково-КПВ10240Ябълково–Пловдив-КПВ10241Пловдив–Ябълково-КПВ10242Ябълково–Пловдив-КПВ10251Пловдив–Ябълково-КПВ10263Първомай–Ябълково

•впериодаот03.06.2014до18.08.2014г.:

-МБВ1014Варна–Русе-МБВ1182Комунари–Русе-БВЗР2610ГорнаОряховица–София-БВЗР2611ГорнаОряховица–

Търговище-БВ3636Синдел–Сливен-БВ4612ГорнаОряховица–Русеразпределителна-БВ4640Трявна–Варна-БВ4641Цареваливада–Плачковци-БВ4647Трявна–Плачковци-БВ8613СтараЗагора–Бургас-БВ8640Ямбол–Пловдив-ПВ30145СтараЗагора–Дъбово-ПВ40100Плачковци–ГорнаОряховица-ПВ40101Трявна–Плачковци-ПВ40102Плачковци–Трявна-ПВ40103Дебелец–Плачковци-ПВ40105Трявна–Плачковци-ПВ40106Трявна–ГорнаОряховица-ПВ40107ГорнаОряховица–Плачковци-ПВ40108Плачковци–ГорнаОряховица-ПВ40117ПолскиТръмбеш–Янтра-ПВ80100Ямбол–СтараЗагора-ПВ80104Ямбол–СтараЗагора-ПВ80106НоваЗагора–Безмер-ПВ80109Чернагора–СтараЗагора-ПВ80111Чирпан–СтараЗагора-ПВ80114СтараЗагора–Пловдив-ПВ80123Ямбол–Бургас-ПВ80144Зимница–Сливен-КПВ30241Тулово–СтараЗагора-КПВ40203Цареваливада–Плачковци-КПВ40204Цареваливада–ГорнаОряховица-КПВ40205ВеликоТърново–Габрово-КПВ40206ГорнаОряховица–Бяла-КПВ42205Габрово–Цареваливада-КПВ42212Цареваливада–Габрово-КПВ42216Цареваливада–Габрово-КПВ42217Цареваливада–Плачковци

V.Поисканена„БДЖПП”сепроменямаршрута:

•впериодаот31.05.2014до25.07.2014г.:

-МБВ1182Комунари–Синдел–Каспичан-МБВ1183Каспичан–Синдел–Комунари

7актуалноновите меЖдународни влакове – крачка наПред в

трансПортното обслуЖване на балканитесергей александров

От 10 май 2014 г.беше възстановено еже-дневното пътническо об-служване на линията София– Солун. В същия ден запървипътпотеглихаиредов-ни пътнически влакове, пре-минаващи между Българияи Румъния по моста „НоваЕвропа”, по-известен катоДунав мост ΙΙ и свързващградовете Видин и Калафат.Въпреки очевидния напредъкв обслужването на пътницив международно съобщение,сякаш все още никой не гооценява, а дори напротив– появиха се първите кри-тикарски материали, редовносесрещатнегативнимнениявИнтернет. След като на 11март 2011 г. движението навлаковетеСофия–Солунбешепреустановено по настоява-не на Гръцките железници,статистиката показа рязъкспад на задграничните пъту-вания с влак, осъщественипосредством БДЖ. Неблаго-приятната картина беше до-пълнена и със спирането наединия чифт международ-ни влакове между София иБелград – този, возещ ди-ректния спален вагон за Ви-ена.ВисториятаостанаижпвръзкатаСвиленград –Дикея(Александруполис), както испалният вагон от София заБукурещ. Влошаващите сеусловия за пътуване с влаку нас и в съседните държавинеминуемо се отрази на път-никопотока. Причината Гръцкитежелезници да преустановятобслужването на всичкимеждународни пътническивлакове беше огромната имзадлъжнялост – над 10 млрдевро (най-задлъжнялото дър-жавно предприятие в ЕС),и ниската рентабилност накурсовете за чужбина. Презмарт 2011 г. бяха спрени 4-те чифта влакове за връзкас България, единствения за

връзка с Турция и двата завръзкасъсСкопиеиБелград.Нитоединоттезивлаковенестрадашеотлипсанапътници.Особено пълни през лятотобяха влаковете към Белград,с които се осъществявашевръзка към Централна иЗападна Европа. Влаковетеза България също не бяхапразни. На голям интерес серадваха директните спални и

кушетвагонимеждуСофияиАтинаинощниявлакСофия–Солун,частотвлак„Румъния”Букурещ–София–Солун.Отвремето на Олимпийскитеигрипрез2004г.ипредираз-вихрянето на голямата кризав Гърция, влаковете във въ-трешносъобщениепътувахасголямачестотаипризавиднанаселеност, в почти всичкислучаи около и над 100% ивсе пак определяни като не-рентабилни най-вече порадиогромнитеразходизазаплатина персонала. С началотона финансовите рестрикцииброятнавлаковетеивагонитев съставите им рязко намаля,коетопостепенноотказаголямачастотпътуващите.Спиранетона международните влаковебеше само един от ударите.Влоши се поддържането наинфраструктурата в някоиучастъци,Нарушенибяхамно-го от връзките във възловитегари,разреденибяхавлаковете

в почти всички направления,особено, пътуващите в Се-верна Гърция. ПонастоящемлиниятамеждуСолуниАлек-сандруполис се обслужва отедвадвавлаканаден.Почастотвторостепеннителиниивла-коветеизчезнаханапълно.Всепак на местата, където бешезавършена електрификация-та и модернизацията на жплиниите, обслужването с

регионални влакове бешеподобрено. Възстановяването начаст от международните вла-кове – по един чифт от Со-лун за София и за Скопиеи Белград стана възможновъв връзка с реализациятана проекта RAIL4SEE, пред-виждащ свързването с же-лезопътен транспорт на 11важни транспортни хъб-а вЮгоизточна Европа. Така,повече от три години следспиранетонавлаковетемеждуБългария и Гърция, отновоимаме пътническа услугапо това направление, кактои по направлението Солун–Скопие–Белград. Още на пръв погледправи впечатление, че влакътза София пътува доста по-бавновсравнениесгодинитепреди 2011. Основната при-чина за това е, че в участъкаСолун – Стримон двата ку-пейни вагона за България

се движат в състава на еди-ния от двата влака междуСолун и Александруполис вденонощието. При това вла-кътеспиращиянавсичкигарии спирки. Неговият маршруте Атина – Солун – Алексан-друполисиотняколкогодиние единственият нощен влакмежду столицата и Солун.Следобедниятвлакпотрасетое от категория „интерсити”,пътуваотСолундограничниясБългарияградДикеяипро-пуска повече от половинатаот спирките по линията. Ди-ректните вагони от София заСолун пък пътуват от Стри-мон до Солун в състава навлака отАлександруполис доАтина, който е и единстве-ниятнощенвучастъкаСолун– Атина. Времепътуванетои в този случай е значител-но увеличено. Остава неяснозащо вагоните за София неса директни от и за Атина,след като до и от близкия дограницата Стримон пътуватв състава на влакове до и отАтина. На територията нанашатастранановиятмежду-народенвлакпътувазапочтисъщото време, както и предиспирането на влаковете къмГърция. Новото в случаяе, че вече и пътниците въввътрешно съобщение могатда ползват международниявлак по условията за бързвлак със задължителна ре-зервация. За целта БДЖосигурява два рециклиранивагона от серия 25-63 или20-44, пътуващи междуСофия и Кулата. Включениса допълнителни спиранияв гарите Захарна фабрика,Перник, Радомир и Дупницаи са осигурени връзки в гараРадомиротизаКюстендил,вгара Генерал Тодоров от и заПетрич. Цените на билетитезапътуванесвлакдоСолунсаконкурентнинаавтобусните–припредварителнарезервациядвупосочния билет излиза

Продължава на страница 8.

8актуалноновите меЖдународни влакове – крачка наПред в

трансПортното обслуЖване на балканитеПродължава от страница 7.

около50лева. Новата жп връзка наБългариясРумънияерезултатотдългоочакванотоначалонаредовнатаексплоатациянажплинията по новопостроения

мост„НоваЕвропа”,свързващдвете държави при градоветеВидин и Калафат. Два чиф-та влакове дневно пътуватмежду Крайова и Видин.За съжаление недобротопланиране и изпълнениена жп инфраструктурата отрумънска страна доведе доневъзможността двата съсед-ни града да бъдат свързани спътническивлак.Такавлакътот Видин спира на румънскатеритория първо на гара Го-ленци, откъдето продължавакъмКрайова –шестияпо го-лемина град в Северната нисъседка и административенцентър на окръг Долж. Вразписанието е предвиденавъзможносттазавръзкавгараВидин с два от трите чифтабързи влакове, свързващидунавския град със София.В гара Крайова има удобнивръзки само за вътрешносттана Румъния, включителноза Букурещ. Връзката къмУнгария е свързана с голямоизчакване. Интереснотовслучаясмостае,че запървипътотмного години насам Бълга-рияотновоимамеждународнажпвръзкаспътническивлак,насочена към обслужване на

погранични райони. Такивавлакове са много популярнив цяла Европа, дори и всъседни на нас държавикато Румъния и Сърбия. Засъжаление България тазивъзможност никога не е билаползванапълноценно.Поради

лошата организация и антижп кампанията в страната нибешезагубендоривлакътРусе–Гюргево.Възможноститезаподобентиптранспортунаснесатолковамалко.Регионалножелезопътно обслужване бимогло да има към Гърция(Александруполис) и Турция(Одрин)врайонанаСвиленгради Димитровград, към Гърция(Серес и Драма) в района наБлагоевградиСандански,къмСърбия (Ниш)отСофия,къмРумъния(ГюргевоиБукурещ)отРусе.Замоментанай-новияни граничен жп преход еединствения, обслужващ по-добнивлакове. Въпреки значимиянапредък не липсват и мно-жество критики. Медииведнага започнаха да из-числяват времепътуваниятана влаковете и да правятсравнения с автомобилниятранспорт. Започна броенена пътниците от Видинскатагара, за да се докаже, чецели три дни след началотона обслужването на линиятанямало много пътници. Дорипрожелезопътно настроенитехора у нас, повлияни отмедийната и политическавойна срещу Националния

превозвач – БДЖ, и железо-пътния транспорт като цяло,започнахадаповтарятчераз-писанието било удобно самозачужденците,чебилоскъпо,че е срамно само чуждитежелезницидаобслужват тезивлакове и т. н.Показателно екак българите запомниха отрепортажитеотновиявлакзаРумъния само, че мотрисите„Дезиро” са на Румънскитежелезници. Никой разбирасе не обърна внимание, чепри недостига на дизеловимотрисиотсъщиятипунас,бибило неразумно изпращанетона две от тях във Видин, зада обслужват влаковете доКрайова, още повече че едваняколкокилометраотлиниятасанабългарскатеритория.Небеше обърнато внимание инатова,чевразписаниетополинията Крайова – Калафатбяха направени известникомпромиси. За да могатда поемат обслужването надвата нови влака, Румънскияпътнически жп операторнаправи промени в графикаи намали обслужването на

Калафат с един чифт влаковена ден. Така беше осигуренодвижениетона влаковете къмВидин без да се увеличаватразходитезаобслужванетонапътницитеповторостепеннаталиния Крайова – Калафат,която не се радва на особеноголям интерес от страна напътниците. Слушайки и четейки

жлъчните коментари и ре-портажи, човек би помислил,че у нас нужда от влаковеняма и си живеем по-добреи без тях. Все пак мнозинаоценяватнапредъка.Отдругастрана времето ще покажекоирешениясабилиудачниикоинеидалиплахата„крачканапред” в обслужването напътниците на Балканите си езаслужавалаусилията.Тепървапредстоилетниясезон,вкойтотуриститесInterRailидругитепасове ще тръгнат да пъту-ват из Европа и Балканите.Сезон, в който българи,румънци и гърци ще иматвъзможностдасе запознаятспредимстватаинедостатъцитена новите влакове от първолице. Предстои пусканетона товарния жп трафик поновия мост, а преговоритепо възстановяването начаст от пътническите връз-ки със съседите ни и съсстрани от Централна Евро-па продължават. Част отгражданите на Северозапад-на България се надяват, чеалтернативата на автомо-

билния транспорт ще до-веде още посетители иинвестиции в региона им, вкойто раздвижването следзавършването на моста езабележимо, но все още не-достатъчно, за да има осе-заемоповишениевстандартанаживотвнай-бедниярегионвЕвропейскиясъюз.

9иСтория

Гара варнаинж. николай колев

Сградата на желез-опътната гара във Варна сенамира на площад „ПеткоСлавейков“ 1, в близост доморския бряг, недалеч отМорската гара и Морската

градина. Непосредствено догарата и гаровия площад сенамират 3 големи автобуснии тролейбусни спирки, презкоито преминават линии довсяка точка на града и доблизките курортни комплек-си.Заразликаотмногодругибългарски градове, жп гара-та е сравнително отдалеченаот автогарата и летищетона града. Старата сградана варненската гара е билаедна от първите построени вБългария,апричиназатовае, че сенамиранапърватажплиния в България. Тя е билаоткрита на 26 октомври 1866годинаиесвързваламорскатастолица Варна с дунавскиятградРусе. Изграждането наднешната гара се осъществя-ва на няколко етапа. Нейнисъздатели са архитектитеНикола Костов и КирилМаричков. Творческияттандем е бил готов през1903 година с един модеренвъв функционално и есте-тическо отношение проектза железопътната гара вБургас. Този проект те из-

ползват и за построяванетона железопътната гара въвВарна. Двете сгради са ед-накви в архитектурното сирешениеисеразличаватсамов някои детайли на авторско-то ръководство – бургаскиятобектсеръководиотархитект

НиколаКостов,аварненският– от архитект Кирил Ма-ричков.Гаратаестроенавър-ху площ от 2100 квадратниметра.Проектътнасегашнатагара Варна е изработен отарх. Никола Костов, който

проучва в чужбина модернии подходящи за нашите ус-ловия железопътни гари.Той стига до заключението,че най-подходящата формае тази на буквата „Г”, стенденция в бъдеще да сенаправи едно разширение,което да допълни форматана буквата „П”. Зданието е

построено така, че дългатасеверна фасада е обърнатакъм града. Челната източна

фасада гледа към площад„Славейков“. Строителствотона приемно здание на гараВарназапочвана11юли1907година след провежданетона предприемачески търг.Крайната стойност на търгае 214 000 лева. Грубиятстроеж, от изкопните рабо-ти до покрива, се изпълняваот български работници. Ръ-ководител на строежа е ин-женерГеоргиПетков. Балканската, Между-съюзническата и Първатасветовна война забавят ипрактическиспиратстроител-

ствотовкраяна1919година.Строителните работи се въ-зобновяват през 1920 – 1921година под ръководствотона инженер Георги Петков,а източното крило се строиот предприемача ТодорКапитанов. Окончателнотозавършване на приемнотоздание се осъществява от

предприемача Нико Станков.Мраморът и плочките садокараниотАвстрия.

Гарата е официалнооткритана3март1925годинаот цар Борис III. В първитегодини високата кула е безчасовник. През 1929 годинае монтиран специално доста-вен от Германия часовниковмеханизъм за часовниковатакула на сградата. После-дователно е оформен иплощадът пред гарата. През1939 година се построяватнавесите на пероните и чакпрез 1952 година гарата езавършенаивътрешно. През 2004 и 2005година течепроцеспорекон-струиране на сградата на га-ратаинаплощадаоколонея.Правителството осигурявасредства за модернизация вразмер на 6,2 милиона лева.Напълно реконструирана епокривнатаконструкция,под-менени са електрическите,отоплителните, вентилацион-ните и ВиК инсталациите,боядисана е фасадата и еремонтирана часовниковатакула. Напълно преустроенисачакалнята,билетнитекаси,центърът за предварителнапродажбанабилети,кафенетоиадминистративнитепомеще-ния.Добавенаесистемазави-деонаблюдение. В границитенаобновенатагарасенамирати обществен интернет цен-тър,павилионизавестнициицветя,туристическииинфор-мационнибюра.Обновена,тяе открита на 25май 2005 го-дина.

10Свят

оГромни щети По ЖП инфраструктурата в сърбиясергей александров

Невижданите навод-нения в Сърбия, предизвика-ни от обилните валежипрез последните седмици,нанесоха огромни щети на

пътната и железопътнатаинфраструктура в страната.Товадоведедопрекъсваненавлаковото движение в десе-тки участъци и до отменянена множество влакове, средкоито и повечето от между-народните. От вечерта на 14май започнаха проблеми-те с железопътната инфра-структура в Западната нисъседка, свързани с изли-зането на реките от коритатаи наводняването на големитеритории. Сред първитепрекъснати линии беше тази

от Белград за Бар в участъкамежду Раковица и Валево.Това наложи обикалянето навлаковете заЧерна Гора презКрагуевац,КралевоиПожега,откъдето продължаваха пообичайниясипът.На14беше

прекъснато и движението вучастъците Зайчар –Неготин– Прахово пристанище, Рума– Шабац – Зворник (до гра-ницатасБоснаиХерцеговина),а за кратко и в още няколкоучастъка. През следващитедни щетите нараснаха мно-гократно. Освен линията заУжицеиБарбяхапрекъснатина по няколко места идруги от основните линии– Белград – Ниш и Белград– Шид. Това доведе доспиране на международнитевлакове за София, Скопие

и Солун, Загреб и Мюнхени до спирането на тритечифта влакове от категория„интерсити”имножествопът-нически влакове. Напълнопреустановенобешеидвиже-ниетокъмБар.Трансбордира-несавтобусибешевъзможносамо по линията Белград–Шид,включителноизамеж-дународния влак за Загреб иМюнхен. По линията междуНиш и Белград движение сеосъществяваше в три учас-тъка, но разрушаването начасти от второстепеннителинии Сталац – Крушевац–КралевоиЛапово–Крагуе-вац – Кралево не позволисвързванесъсстолицатадори

исъсзаобикаляне. През почивните дни,17 и 18 май, започна нор-мализиране на обстановкатаи служителите на Сръбскитежелезницибяхамобилизирании започнаха да възстановяватчастично проходимостта налиниите.Тевзехаучастиеивспасителниивъзстановителнидейностивцялатастрана.Отжелезниците организирахасъс собствени сили пунктовеза подслон на над 20 хилядиот евакуираните граждани иблаготворителни кампанииза събиране на храни,одеяла и материали от първанеобходимостзапострадалите.В резултат от спешните

действия по възстановяванена жп инфраструктурата от20 май беше възстановенодвижението към Ниш, Со-фия, Скопие и Солун. На 21май от Белградската гарапотегли и дневния влак заБар, преминаващ през въз-становения обходен маршрутПрезЛапово,Крагуевац,Кра-лево иПожега. Към моментанощния чифт влакове междуБелград и Бар и директнитевагони от Суботица за Барнямадаседвижат.Запълнотовъзстановяване на движение-топонай-пострадалаталиния–тазизаУжицеиБар,поду-митенаГенералниядиректорна Сръбските железници,

Драголюб Симонович, щеса необходими поне месец иполовина. Възстановено е дви-жението на повечето път-нически влакове в страната.Наложени са ограничениявърху движението на ня-колко влака, обслужвани селектрическатяга,порадине-достига на електроенергия вСърбия. Материалните щетивсе още се изчисляват. През2014 г. започна фактическотоизпълнение на дейностите замодернизация на сръбскияжелезопътен транспорт, фи-нансиранасъсзаемотРусиявразмерна800млндолара.

11подвижен СъСтавсертифицираха нов румънски електромотрисен влак

сергей александров

Първият високоско-ростенвлак,направенизцяловРумънски завод–Hyperion,

официално получи разреше-ние от железопътната аген-ция на Северната ни съсед-ка за редовна експлоатацияв пътническите превози.Очаква се възобновяванеобслужването на линиитена частния производителна возилото и лицензиранпревозвач Softronic в края наюни. Железопътната аген-цията в Румъния приключивсички тестове, и обяви,че модерната мотриса пок-рива всички стандарти за

безопасност в обществениятранспорт. Предстои вземанена решение за редовно об-служване на спечелените отПроизводителя-превозвач ли-нииоколоКрайоваилиниятаКрайова–Букурещ.Вначалото

на годината електромотрис-ниявлакнаправиняколкоде-монстрационни пътувания достолицатаимеждуКрайоваиМотру.

SoftronicGroupеком-пания, създадена в Крайовапрез 1999 г. По съществотоваехолдингсдведъщернидружества. Основната дей-ност на Softronic е произ-водство на локомотиви иелектромотрисни влакове, анаSoftrans–пътническиито-варни железопътни превози.ВлакътHyperionерезултатотпроект,разработенпрез2012г.и ползващ най-съвременнитетехнологиивобласттанапро-изводствотонапътническиже-лезопътен подвижен състав.

Разработката се основава надългогодишния румънскиопит в производството нарелсови превозни средства.Мотрисата е оборудвана снай-добрите електрически,електронни и механични

компоненти и отговаря навсички европейски стандартиза оперативна съвместимост.Системата за мониторингосигурява безопасносттана пътниците във четиритеи вагона. Влакът е снабденсъс сензори, които измерваттемпературата и влажносттана въздуха и количествотона въглеродния диоксид внего. В пътническите салониима контакти и достъп

до безжичен интернет наборда. Максималната екс-плоатационна скорост е 160км/ч, което все още е далечот постиженията на висо-коскоростните влакове насветовните производители нажпподвиженсъстав. Hyperionструва3ми-лиона евро, а цялостната ин-вестиция по разработванетонамодерниявлаквъзлизана5милиона евро. Изгражданетомуефинансираноичрезфон-доветенаЕС. В румънския градКрайова традициите в локо-мотивостроенето датират отсредата на 20 век, когато есъздадензаводътElectroputere.От него за 65 години саизлезли над 8000 дизеловии електрически локомотива,част от които и понастоящемсе експлоатират в България.Наскоро Компанията пред-стави най-новата си разра-ботка – универсален дизелов

локомотив, покриващ най-съвременните изискванияза икономичност и ограни-чаване на вредните емисии.Очакванията са в следващите10годинидабъдатпроизведе-нинад360оттезилокомоти-ви. Първия предварителендоговор за доставка на 8единици вече е сключен, притова с превозвач от ЗападнаЕвропа. От края на 20 век иSoftronicсевключваактивнов

разработванетоналокомотиви,отговарящи на нуждите наРумънияиоколнитедържави.Встранатаиматрадициииприпроизводството и ремонта напътническиитоварнивагони. Въпреки този техно-логичен прогрес, средна ско-рост на влаковете в Румъниярядконадхвърля50километрав час и по този показателстраната значително изоста-ва от средно европейскитенива. Част от трасетата пожелезопътната мрежа собща дължина над 20 хил.километра са модернизирании по тях максималнатаскоростнадвижениее140км/ч. Румънското правителствообещава да работи активноза подобряване състояниетона инфраструктурата чрезинвестиране нафондовете наЕСисчита,черезултатитещебъдат видими още в края нанастоящия програмен период2014–2020г.