ЛИЯ бр. 69

Живей свободно!Носи светлина!

...в офиса

писмо на редактора

Тя и Той. Истината.Наскоро наблюдавах една… екзотична двойка. Не, не бяха семейство, нито дори „заедно”.

Срещаха се за първи път. Той й се възхищаваше свободно и без смущение – очите му блестяха, сърцето му заплашваше да изхвръкне, а устните му не спираха да повтарят: „Колко си хубава!” Тя го гледаше спокойно, с усмивка в очите, приемаше възхищението му като нещо естествено и когато той й подаде ръка, за да пресекат заедно улицата, тя доверчиво я прие. Той се огледа, пре-сякоха и после търпеливо я изчака да прескочи локвата в края на тротоара, като не преставаше да й обяснява нещо свое… Той беше на четири, тя – на две. Майките им безмълвно ги следваха.

Какво се е объркало между мъжете и жените? Или по-ско-ро какво сме объркали? Защо считаме за неприлично възхи-щението в мъжките очи и за глупост – доверчивото следване от страна на жените? Очевидно някой много зъл ни е ограбил от най-естествените и красиви човешки отношения. Нати-кал ни е в клетки от страхове и лъжи, на които лековерно сме повярвали. И сега тържествува при вида на всяко самотно женско сърце, на всеки неразбран и недооценен мъж; при всяко отхвърляне в брака, при всеки развод. Защо му вярваме?

Клетките са станали удобни, такива сме си ги направи-ли – тапицирани с добри оправдания, мебелирани с теории и философии, модернизирани с последни технологии. Като едни истински съвременни хора, дори имена сме им измислили. Едни са „свободомислещи”, други – „разкрепостени”, трети - „независими”, „незаинтересовани”, да не пропуснем „еманци-пирани” или „метросексуални”... ХОРА.

Клетките не са място за живеене.Сътворени сме, за да съществуваме заедно в съвърше-

на хармония. Не е ли време да отхвърлим лъжите, които ни настройват един срещу друг и да потърсим Истината за себе си при самия Създател? Той продължава да ни очаква с отворени бащински обятия, готов да ни залее с любовта Си и да ни припомни кои сме и защо сме се родили. Неговата любов ще надделее над страховете ни. Неговата Истина ще ни направи свободни.

Време е да отворим клетките. И да живеем свободно…

Даниела Енчева главен редактор

ЛИЯ / ПРОЛЕТ 20143

съдъ

ржан

ие

ЖИВОТ10 интервю с Божидара Кривирадева:

Аз виждам!

16 разказ от Янита Георгиева -

Пролетта идва внезапно

40 нарисувай ми семейство с Мелиса -

Мамо, ти си най-добрата!

РАЗУМ И ЧУВСТВА36 на въпроса Обича ли Бог жените? отгова-

рят Ваня и Димитър Димитрови

38 Един единствен или един от многото? -

(временно) несемейна

44 ЛИЯ зад волана с Фитипалди-ня - Милост

на пътя!

52 сладко-кисело с Теди Кирова - Мълчанието

на агнето

СЪРЦЕ И ДУША 6 вдъхновение със Станислава Гетова

34 посланието на ЛИЯ

46 пътешествия с Божидара:

Хамбург и Брамс

10

46

10

52

40

„Всяко дете е различна планета. Не се стремете да й въздействате, просто й покажете живота такъв какъвто вие го познавате. Защото примерът е особено важен.”

Божидара Кривирадева

пролет 2014ЛИ

Я / П

РОЛЕ

Т 20

14

4

ТЕМА: КЪДЕ СА ДОБРИТЕ МЪЖЕ?

19 Оня списък - Теа

22 За всичко е виновен Холивуд - Боряна Стайкова

25 Писмо до моето 20-годишно Аз - Ивелина

Стойкова

27 Къде са добрите мъже? - интервю с трима

млади мъже

31 Смяна на ролите - Таня Конярова

ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ:

34

18

16

6

Станислава Гетова - Съни е артист по душа и

призвание. За нея Бог е истинската светлина,

от която черпи вдъхновение. Обича да готви, да

плете и да свири на китара.

Живей свободно!

Носи светлина!


вдъхновениеСЪС СТАНИСЛАВА ГЕТОВА

Усещам

мириса на щастие -

трепти,

разнася аромата си.

ъс затворени очи...C

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2014

6

Усещам. Силуети... в нощното небе,

коне в галоп,

сънуващо дете.


вдъх

нове

ние

Усещам времето. Безкрайно.

Заспива в скута ми.

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2014

8

Усещам нещо вечно

в усмивката на момиче,

в прегръдката на момче.

ОТКРИЙТЕ И ДРУГИ ТВОРБИ ОТ СТАНИСЛАВА НА HTTP://SMOKINI.WEBS.COM


Д

10

интервю

интервю

ДАНИЕЛА

ЕНЧЕВА

снимки

ИВА

ЦВЕТКОВА

аз виждам

Децата. Непослушните, нежеланите, нетърпеливите да пораснат – те са в сър-цето на Божидара Кривирадева. Всички свои дарби и дълбоки човешки търсения влага в това, което смята за призванието на живота си – да преподава. Да преподава педагогика на девиантното поведение. И то в Софийски Университет, който за нея „винаги е бил светиня”. „Цял живот уча!” смее се младата жена, която вече е доктор по педагогика и ръководител катедра „Теория на възпитанието”.

Преживяното в детството й е събудило у нея копнеж да работи в детска педа-гогическа стая: „Детето не се ражда агресивно. То става такова, защото някой е бил груб с него.”

Тя е като радостен фонтан от добре подредени думи, които едва успяват да овладеят изпреварващата ги мисъл. Миг след това - сдържана емоция, спираща дъха.

Започнахме разговора с наскоро преживяното чудо…

Божидара Кривирадева:

През лятото преподавах на учители в Бургас. В почивните дни ходех на солниците край Сарафово - да се поглезя малко със спа терапия. На път за плажа спрях да си купя слънчеви очила и там, в магазина, така ми се искаше да си купя от хубавите, нормалните слънчеви очила, а не такива с диоптри…

Откога ползваш очила с диоптри? Откакто се помня! Не съм си и представяла, че животът може да бъде без очила, приемах ги като част от мен. Бяха с 8 диоптъра, плюс астигматизъм. Без тях пред очите ми беше постоянна мъгла, гледах непрекъснато в земята, когато ходех навън. На солниците, обаче ходех без очилата, оставях ги в колата. Един ден се заговорихме с някаква жена

от Бургас. Тя ми спомена, че се лекува от алергия и аз й разказах, че съм имала студова алергия и ми се е налагало да нося необичайно топли дрехи през зимата. Но тази алергия ми се беше получила в резултат на непростителност. Бях ходила на лекари и те ми помагаха, но временно. Застанах пред Бог в молитва и Му представих цялото си минало, целия си гняв към баща ми, към мъжа, с когото се бях разделила тогава... Молих се Господ да ми помогне да простя и Той го направи. Стана ми ЛЕКО! Леко, без да разбирам защо. Установих, че вече разсъждавам по друг начин за баща ми, гледам на живота си от друга гледна точка. И тогава се стана нещо неочаквано - студът вече не ми пречеше, дори и през зимата! Алергията си беше заминала.

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2014

10

Колкото повече знаеш, толкова повече подлагаш на съмнение. Много можем да научим от децата и Исус ни ги дава за пример: „ако не станете като децата...” Да

се отпуснеш, да Му се довериш напълно... за мен това е щастието на човека.

12

Тъкмо обяснявах на онази жена, че е хубаво да прости и докато си говорехме, се огледах. Аз иначе не се оглеждам, за какво да го правя, като не виждам надалеч. Изведнъж видях Бургас в да-лечината! Обърнах се на другата страна и видях морето. Това е като да излезеш от мъгла... Беше толкова хубаво, че чак нереално! Качих се на ко-лата и потеглих. Чувствах се като дете, което открива света: О, тази реклама я виждам! И све-тофара виждам без очилата! Трябваше ми около месец, за да осъзная, че АЗ ВИЖДАМ без очила. Все излизах от къщи с онова странно чувство, че съм забравила нещо важно... очилата! Те бяха се превърнали в част от мен. На третия ден отидох на лекар. „Вие имате страхотно зрение!” - заключи лекарката. Попитах я има ли медицин-ско обяснение на това, което ми се случи. „Не – каза тя. - Астигматизмът няма лечение.” Аз пък й споделих моето обяснение: „Само Господ може да направи такова нещо!”

Какво беше първото нещо, което направи след прегледа? Веднага отидох да си купя онези хуба-ви слънчеви очила!

Баща ти разбра ли, че си му простила? Той няма как да разбере, защото нямам връзка с него. Дори не знам къде живее в момента. Но за мен прошката е вътре в сърцето.

Как стигна до момента да простиш? Прошка-та е процес. Прощаваш и когато откриеш нещо ново, прощаваш отново. Важно е да простиш и на себе си за това, че си допуснал гнева да ти влияе и да руши живота ти, да те определя. Аз имах един период, когато дори не можех и да плача. Няма да забравя колко се радвах, когато започнах да плача!

Какво трябваше да простиш на баща си? Той ме е изоставил. Сега си мисля, че е по-добре родителят да ти липсва, отколкото да живееш в ад... Но въпреки че имах страхотно детство и бях обградена с много любов от мама и близ-ките ми, компенсация за липсата на баща няма. Най-важното е детето да знае какво и защо се случва. То разбира много по-отдавна, отколкото си мислим! Всеки човек трябва да знае своята история, кой е баща му и коя е майка му.

Възрастните се питат как да предпазят дете-то от ненужни емоции... Него ли предпазват или себе си? Ние мислим, че децата не разбират и за-това не им обясняваме. Например, всяка двойка минава през проблеми и се случва двамата да се карат пред детето. Детето вижда, че се случ-ва нещо лошо и решава, че е виновно. Трябва да му се обясни, че това не се случва заради него. „Мама и тати може да се карат, но се обичат. Понякога любовта минава и през трудни етапи.” При развод, когато не обясниш на детето, че проблемът е между двамата родители, а не зара-ди него, тогава го правиш партньор в раздялата. То започва да живее с фантазии.

На какво се гради идентичността на детето, освен на корените му? На взаимоотношенията между хората наоколо. То се запознава с чувства като любов и омраза, защото ги вижда в дома си. После идва външната среда – училището, при-ятелите – те може да атакуват ценностната му система, може да има сблъсък, но основата на идентичността се дава в семейството. Дори вътреутробният период на детето е много ва-жен. Например, ако се случи развод по време на бременността, жената преживява ужасни емо-ции. Един ден детето ще има своя капацитет и потенциал, но в някакъв момент психиката му

инт

ервю

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2014

12

ще „отвори” спомена за отхвърлянето точно в този вътреутробен период и ще реагира подсъзнателно. Наскоро четох едно изследва-не, че при повечето наркомани и алкохолици, вътреутробният период се е оказал ключов. Аз също съм минала през това – всички хора се радват на рождения си ден, а аз винаги плачех. И не можех да разбера защо! Докато осъзнах, че това е „ехо” от отхвърлянето на баща ми преди да се родя, изповядах това пред Бога и... на следващия ми рожден ден вече не плачех! Ка-зах Му, че съм щастлива, че съм се родила... Много е важно човек да се обърне към себе си и да си даде сметка КОЙ СЪМ АЗ. Това става пред Бога.

Как поддържаш своята духовност? Наскоро си дадох сметка, че сме склонни да си правим планове за всичко останало, но не и за общу-ване с Господа. Живеем на високи обороти, поставяме си високи цели. Но поставяме ли си цели от рода: да прекарвам повече време с Господа, например? Отиваме от време на вре-ме на църква, молим се от време на време... Познаваме ли Бог от личен опит или само при-емаме казаното от някой друг? За мен няма път без Господа.

Не можеш да вярваш в Господа и да правиш неща, които в Библията пише да не правиш. „Сега тук малко ще прегреша, но Бог ще ми прости...” Склонни сме да правим сделки с Гос-пода. А Той ни познава много добре. Бог гледа това, което е в сърцето на човека – вярата.

Бях на Охридското езеро и посетих един православен храм... по-скоро пещера в скали-те, в която е живял свети Еразмус. Човек не може да остане безразличен към това място. Изпълнено е със Святия Дух. Когато пристиг-

Обичам да пътувам – научавам толкова неща!В Япония, например, майките държат

бебетата близо до тялото си - идентифицирайки се с топлината и обичта й, детето научава

повече за живота... А неделята е бащиният ден – навсякъде виждаш бащи, които играят с децата си.

Докато Македония беше за мен едно духовно преживяване...


14

нах, поседнах на камъка, където е спал човекът и пребъдвах в Господа, и плаках, и се молих за всичко. През цялото време никой друг не вле-зе в пещерата... а това е доста посещавано място. Когато излязох, започнаха да прииждат хора. Това време беше подарък само за мен.

Добро дете ли беше? Бях много дива. Знаех, че мога да правя каквото си искам. Когато ме взимала от детската градина, мама все се питала какво ли я очаква този път - какво съм счупила или как не съм оставила децата да спят... И досега този тип деца са ми по-инте-ресни, при тях има динамика, нещо се случва. Ако можеш да разчетеш правилно поведението на детето, разбираш какво се случва в него. За мен не е нормално дете да седи като възрас-тен, това показва сериозен проблем. Нормално е то да се разхожда, да вика и да скача...

Моята любима учителка от 5-ти до 7-ми клас, г-жа Генчева, с отношението си ме нака-ра да повярвам в себе си и (може би неосъзна-то) да пожелая да стана учител. Тя ме моти-вираше да правя добри неща в живота си и съ-буди у мен желанието да развивам личността

си. Честно казано, ако не беше г-жа Генчева, не знам къде щях да стигна. Това бе периодът, в който повярвах в доброто и в човека.

Какво ти дават децата? За мен децата са били най-големият учител. Затова и започнах да им служа в Неделното училище. Помня, вед-нъж разказах на 12-годишните как се боря със себе си… гледам дърво с круши и така ми се иска да си откъсна една, но не мога! Кражба е. А в главата ми се борят мисли и желания – „ако бях сама, можех да си я открадна, но сега деца-та ме гледат!” Те първо се спукаха да се смеят, но след това видях как нито едно от тях не се качи на тази круша… Не защото съм им заб-ранила, а защото съм била истинска пред тях. Работейки с децата, всеки път научаваш нещо ново: и за Господа, и за децата, пък и за себе си.

Първото нещо, което откраднах, беше от съседката – едно дребно нещо, което си беше донесла от Русия и когато си го потър-си, веднага го върнах на мястото му. Но го бях откраднала. Втората ми кражба беше на „интелектуална собственост” - бяхме покане-

инт

ервю

С Съвет към осиновители:

Когато работя с осиновители, винаги казвам, че най-голямата грешка, която могат да си причинят, е да не кажат на детето, че е осиновено. Разкажете му неговата история и му покажете любовта, с която сте го взели. И ако не го направите в същия ден, когато ви попита „Как съм се родил?”, в него остава празнота. Основният проблем на децата, оставени в институция е, че те са без корен. Никой не разказва на малкия човек, че неговата майка сигурно много го е обичала, но не е могла да го отгледа. Напротив, за майките там не се говори. А детето се е появило отнякъде... Говорим за „домовски синдром” – то е изоставено веднъж и после не му е обяснено защо. Детето трябва да знае тайната. Ако ти не му я кажеш, цял живот ще живееш със страха кой ли ще я издаде.

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2014

14

ни на рожден ден и компанията реши да пода-рим книга, обаче нямахме пари. Избраха мен да вляза в книжарницата и да избера коя книга да откраднем. Когато излязох, тях ги хванаха… Всяко дете преминава през нещо подобно – то трябва, иска да разбере какво е нормата и как-во е да наруши правилата, колкото и минимал-но да е! Дали ще бръкне в чантата на мама или някъде другаде, важното е, че си го е помислил! Това е част от израстването. Днес няма да ми е приятно да направя такова нещо, но тогава ми беше интересно. 90% от децата са минали през това мислене.

Докога продължава това? Докато разбере родителят. Моята майка разбра късно за книгата, всичко вече беше минало. Но за мен тази случка беше моментът, когато си казах: „Дотук! С тези игри дотук!” Въпросът е къде се прекрачва границата… защото ти става сладко. Лесно е, като на игра. Днес така, утре така, и играта загрубява, мислиш за по-голяма кражба… но изведнъж те хващат!

На колко години си била тогава? Може би сме били в пети или шести клас… Много е важна реакцията на родителя.

Няма „правилен” начин да реагираш в по-добна ситуация, защото всяко дете е отделна планета и родителят трябва да прецени докъ-

де може да остави детето да се развива само и откъде да се намеси.

Това, че са ви хванали, явно е поставило ба-риера пред теб? Да, но не беше направено грубо, не беше грозно. Неагресивната реакция от възрастните изигра ключова роля – беше с нужната строгост, показаха ни колко сме сбъркали, че това не е за подценяване, запла-шиха ни какво ни очаква, ако се случи отново... За мен тази мярка беше достатъчна, но има деца, за които това не е достатъчно. За един строгият тон е достатъчен, за друг – не. Затова не можеш да приложиш една мярка за всички. Ако си в среда, където непрекъснато някой се кара и крещи, нормално е да станеш агресор и то първо към най-близките си. Ако си в спокойна среда, повишаването на тона вече е граница.

Какъв съвет би дала на родителите? Бъдете истински! Искрени. Показвайте им любовта си. Много по-лесно е да кажеш: „баста!”, да бъ-деш груб. По-трудно е да бъдеш мил, когато детето ти е грубо или престъпва правилата. Разберете каква е причината. Не вашите пред-положения, а истинската причина. И най-ва-жното: каквото и да правите, дори да се кара-те или наказвате, да бъде от любов. n

“…винаги съм искала да се занимавам с театър, да пътувам, играла съм в театрални школи… мечтаех за сцени. Но сега осъзнавам, че Господ е имал за мен нещо по-добро - подари ми една от най-отговорните сцени на помъдряването каквато е преподавателската сцена във ВУЗ. Тя е предизвикателсво за всеки, който е стъпил на нея и в това е чарът й.”


ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2014

16

Въздухът сутрин е остър. Уж няма вятър, а студът пронизва тялото и се впива в кос-тите. Сигурно затова не срещаш минувачи по пътя си. Дори уличните кучета са се изпокри-ли. Единственият шум е от сухите листа под краката ти. Миналогодишни. Тази пролет още не е показала цветовете си.

За първи път вървиш по тази улица. От-скоро си в квартала. Притесняваш се от слу-чайните срещи и рядко се разхождаш по ожи-вени места. Миналото не те преследва. Няма сенки по петите ти. Всичко е вътре в теб.

Трепериш. Загръщаш се още по-плътно с шала, но продължаваш да усещаш мразовити-те пръсти на утрото. Стотици ледени игли те пронизват. Тръпки играят по тялото ти. Не е само студът. Струва ти се, че вече си била тук. Тази улица и тези прозорци, вперили сивите си очи в теб... И преди са те виждали. Познават те. Всеки път се случва така. Бягаш от град на град в опит да се скриеш, да ос-танеш непозната, но навсякъде ти се струва, че вече знаят и те очакват. Страхуваш се от невидимите очи, които сякаш проникват под дрехите и под кожата, за да достигнат дълбо-ко в душата ти.

„Не крия никакви тайни!”, идва ти да изви-каш. Към оловните облаци, към тежките по-гледи, към пустите улици. „Няма нищо тайно, само спомени, от които се опитвам да избя-гам!” Стъпките ти вече не отекват така от-четливо. Въздухът притихва в очакване да чуе издайнически шепот или поне да долови пот-реперването на устните ти. Ръцете ти не-волно притискат палтото и още по плътно се загръщаш в обвивката на тялото си, докато се опитваш да предпазиш онова вътре, от чи-ето оголване се страхуваш. Нямаш чувства, опитваш се да забравиш. Хладнокръвието ти е станало хладно безкръвие и ти се струва, че постепенно започваш да свикваш.

Уморена си от укори. И от прошки си

уморена. Затова се криеш под палтото, под сивотата на чуждия град, под притворените клепачи. Очите ти отдавна са пресъхнали, за-щото знаеш, че сълзите не носят пречиства-не. Нищо, че някои поети все за това пишат. Горчивината е полепнала по тялото ти като мъгла и ти става все по-студено. Без да за-бавяш ход, придърпваш краищата на шала към лицето си.

Сянката върху сивата стена в края на улицата помръдва. Стискаш зъби и ти идва да хукнеш обратно, но краката ти като в унес те носят напред. Тъкмо когато отминаваш, на пейката зърваш стара жена. Ама наисти-на стара. Без палто, гологлава, почти непод-вижна. Неволно спираш, а в следващия миг вече седиш до нея и понечваш да я заговориш. Въпроси, които не искаш на теб да задават. Отговори, които ти самата не би изрекла. Бу-цата лед в гърлото се разтваря сред бликнала-та пареща болка. Ръцете ти стискат нейните премръзнали пръсти. „Имах, чеденце, палто – хубаво, топло... На гробищата го оставих, при внучката... Не ми дадоха да я видя, преди да я погребат... Била съм аз виновна, не съм я опа-зила... А тя така обичаше да се сгуши в палто-то ми – топло било, хубаво... Затова й го зане-сох, при нея да остане... На мен не ми трябва вече палто, сърцето ми е измръзнало...”

Загръщаш я с шала си. Премяташ палто-то си върху слабите й превити рамене. Устни-те ти смутено докосват белите й коси.

Поемаш към главната улица. Слънцето свенливо наднича зад покривите и като че ли вече не ти е толкова студено. Нямаш тайни, нямаш спомени, нямаш нищо за криене. Прикля-кваш, за да завържеш връзките на обувката си и очите ти се спират върху паважа. Там, съвсем до бордюра, между бетонените плочи са покарали зелени стръкчета. Нов живот. Пролет. n

пролеттав

идва внезапноавтор

ЯНИТА

ГЕОРГИЕВА


тема на броя

Къде са добрите МЪЖЕ?ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

жените са търсили различни типове МЪЖЕ:

през Ранните векове – силни и издръжливи

през Средните – богати и знатни

през 18 век – романтични и артистични.

А ДНЕС искаме всички тези качества,

опаковани в красив целофан с надпис „ДОБЪР МЪЖ”!

Що е то ИСТИНСКИ МЪЖ?

За ДОБЪР изобщо може ли да

става и дума?

Има ли ги изобщо?

КЪДЕ СА ТЕ

И КАК ДА ГИ

РАЗПОЗНАЕМ?

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2014

18

ПЪРВО. Да бъде умен.Второ. Да изглежда добре.Трето. Да бъде посветен на Бога.Четвърто. Да се разбира с родителите ми.Пето. Да не бъде стиснат.Шесто. Да обича деца.И седмо, осмо, девето… та чак до 34-то. За-познайте се с Моя списък. Качествата, които трябваше да притежава бъдещият ми съпруг. Не задължително в този ред, но обезателно да има всичките.

Написах го, когато бях на 19 и с приятелки прекарвахме една момичешка вечер в клюки и мечти за бъдещето. Всяка написа „своя спи-сък” и след като ги сравнихме и се посмяхме, стигнахме до общите пет изисквания, които според нас трябваше да покрие като изискуем минимум нещастният потенциален кандидат за съпруг, ако изобщо дръзне да припари (помня ги до ден днешен – „млад, красив, богат, добър и много влюбен в мен”.)

Сега, след близо 15 години, си давам смет-ка колко наивно е било всичко това и как голям процент от търсените качества са от кате-горията на „мога и без тях”. Но дали наистина е така? Дали наистина сме готови да се от-кажем от въображаемите си списъци за атри-бутите на Мистър Съвършенство и какво ни спира, когато въпросният субект „потропа” на вратата на сърцето ни.

Аз съм взискателен човек. Към себе си и към другите. Сама на себе си не прощавам, а и на бърза ръка осъждам „провинилите се” око-ло мен. Дори онези, с които не ми се налага да деля живота си, а колко повече би трябвало да искам от мъжа, с който ще се събуждам су-трин, ще си лягам вечер и ще деля леглото (че даже и завивката ще си дърпаме).

Затова понякога се радвам, че съм се за-познала в доста ранни години с бъдещия си съпруг. Защото, горкият, ако се появеше сега във вида, в който ми се появи някога, надали щеше да има шанс. Сега гледам света с други, по-взискателни очи. И списъкът се удължава, в него попадат разни неща, с които знам, че ще ми е трудно да направя компромиси. Защото откривам, че все пак доста обичам себе си и комфорта си и надали съм склонна да променям някои свои жизнени бази, за да се „напасна” с друг човек. С всяка следваща година изисква-нията в списъка стават все по-неизпълними за средностатистически човечец, пък дори и за „супергерой”.

Имам доста приятелки, прехвърлили 35, които нямат партньор до себе си. Много пъти съм се чудила на какво се дължи това? Къде изчезнаха достойните мъже, онези от роман-тичните комедии и чиклитите, които знаят какво искат (нас) и се борят, до последна капка кръв, за да докажат, че именно те ще спече-лят сърцето ни. Приятелките ми имат всички необходими атрибути на съвременната успяла жена - завършили са по едно-две висши и имат още куп магистратурки, специализации и даже докторантури. Имат кариери и собствени жилища, изплащат лизингови коли и ходят на почивка в Дубай и на Малдивите. Познават кул-турния афиш на София и знаят къде са най-хи-товите заведения, най-посетените изложби, кой е най-гледаният спектакъл на сезона – неща, които на мен, затворена в черупката на майчинството вече втора година и лягаща си в 22.30 с книжка и чайче, ми изглеждат като лъскави миражи. Тези дами имат чувство за хумор, информация, самочувствие… и нямат мъж, с когото да споделят живота си. Някои

„Оня” списък

автор

ТЕА

тема на броя: къде са добрите мъже

от тях вярват в Бог. Други - не. Но всички ча-кат да се появи Единственият. Само че той нещо се бави.

Доскоро ги съжалявах и недоумявах къде е проблемът. Като един истински досаден Шер-лок Холмс обаче, реших за себе си да разчепкам темата и започнах да им задавам настъпа-телни въпроси, опитвайки се да разбера защо са сами (поне онeзи, за които това не е съз-нателен избор). И въпреки че става въпрос за приятелки, които обичам и ценя, открих, че до голяма степен те сами възприемат позицията на „стара мома”, от която искат за избягат. Ето и някои елементи в поведението на жена-та, които според мен й пречат да разпознае потенциално подходящия мъж, дори и образът му да я удари по носа (и този списък не е подре-ден по значимост):

Навиците – животът ни често е така

подреден, че трудно допуска вмешателство, пък било то и добронамерено. Обяснявам – до такава степен сме свикнали да се справяме сами, че наистина изглежда сякаш просто ня-маме нужда от помощ. Мисля си, че за който и да е мъж, подобно поведение би било доста обезкуражаващо. Колкото и да сме напреднали в цивилизационно отношение, смятам, че един мъж винаги ще се ласкае на подсъзнателно ниво от усещането, че е необходим и незаме-ним за слабия пол. Пък дори и това да се отнася за някоя глупост, като помощ за настройване на джи-пи-еса, форматиране на някакъв доку-мент, смяна на ел.крушка и други съвременни чудесии.

Пасивността. Този феномен се среща по-скоро у вярващите момичета. Чакаме Гос-под да доведе избраника до входната ни врата, опакован в червена панделка и с указателна

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2014

20

табела „това е Той”. Изкарали дълги самотни периоди и „опарили се” по няколко пъти, на 35+ ние се носим по течението в очакване на случа-ен, но съдбовен сблъсък. Да приемем, вместо да инициираме среща или да проявим изобрета-телност и да излезем от рутината си. Опитах се да насърча своя приятелка да напише обява в християнски сайт за запознанства. Накрая аз сама написах обявата под нейно ръковод-ство. Зарадвах се на първоначалната й липса на високи критерии за външен вид и възраст, но трудното започваше оттам нататък. Тя разчиташе „да я преследват”, вместо да зада-ва въпроси на заинтересувалите се и да опита да разкрие себе си чрез оригинални послания. С други думи, правеше същото, което прави в ежедневието… чака пасивно да се случи чудо-то. Както и очаквах, това поведение не даде резултат и тя се отказа от сайта.

С това не искам да кажа, че трябва да изземем функциите на Бог, който създава обстоятелствата в нашия живот и ни направ-лява. Но ми се иска да си дадем шанс като не се затваряме към другите, защото на нашата възраст приятелският кръг е доста стеснен и възможностите за нови лица и изненадващи срещи могат да бъдат ограничени. Това важи в още по-голяма степен в църквата, където потенциалният 40-годишен ерген е най-веро-ятно със същия закостенял начин на мислене и пасивно поведение, колкото и самото чакащо момиче, така че шансовете за съчетаване на интересите им се свеждат до 0.

Завишените критерии. А уж не сме таки-ва момичета – не искаме от него (разбирайте кандидата) да бъде с външността на Аполон, богатството на петролен магнат, обноските на Бъкингамския дук и духовността на Исус. На практика обаче все нещо не ни харесва и точ-но това нещо се оказва решаващото. „Хубаво

момче, ама от село.” „Богат, ама стиснат.” „Кротък и духовен, ама разведен и с дете.”

Една от приятелките ми отхвърли симпа-тяга, който беше много влюбен в нея и се оп-итваше да й го покаже всячески просто защо-то „нямала истинска тръпка” – човекът не бил достатъчно сексапилен. И ако това изглежда повърхностна причина, чувала съм и други, доста странни (например: „той не обича да яде супа, а аз все това готвя”), които бих обоб-щила по следния начин – като си търсим повод да обясним защо не искаме конкретен човек, винаги ще намерим такъв. А поводите прикри-ват вътрешен страх от ново разочарование, от налагаща се промяна, от непознатото. И тъй като човек, моделиран от собствените ни представи за съвършена половинка, просто не съществува, е по-добре да опитаме с Божията помощ да заглушим страховете си, да стъпим на земята и да опитаме ние да бъдем подходя-ща половинка - любяща, склонна на компромис (не до обезличаване, разбира се), реалистка и в същото време с размах в мисленето.

Да ви кажа ли какво стана с моя списък? Когато срещнах съпруга си, въобще не се се-тих за списъка… Намерих го година по-късно, в едно чекмедже и след като установих, че лю-бимият не отговаря на две трети от изисква-нията в него, отново го прибрах да прашасва в шкафа. Каква беше изненадата ми обаче, когато 5 години по-късно отново го изрових и седнах да направя обективна „преценка” на скъ-пата ми половинка към тогавашния момент. Наложи ми се да дописвам качества – мъжът ми надвишаваше по „постижения” първоначал-ната ми „заявка”. Всеки да си прави изводите. Искам само да споделя едно негово сериозно предимство. Той ме накара да се влюбя в него. n


тем

а: к

ъде

са д

обри

те

мъж

е

ВИЖДАТЕ ЛИ ВСЕ ПОВЕЧЕ МЪЖЕ И ЖЕНИ, кои-то са сами и са в напреднала възраст? Да, аз също ги виждам и да ви кажа много ме е яд на Холивуд. Все хубави хора, всичко им е на място – готини, умни, кадърни, принципни, с безброй дарби и таланти, но с една мъка в душата от това, че са сами. За всичко са виновни в Хо-ливуд, как да не ме е яд на тяхната безотго-ворност? Сега, ще ви обясня и ще видите, че имам право.

Повечето жени говорят за романтика, оч-акват романтика, мечтаят за най-романтич-ния момент и повечето си идеи за него черпят от романтичните филми, които обожават да гледат. Ето защо неусетно и с лекота се пре-насят в света на главната героиня и някак си подсъзнателно очакват и на тях да им се случ-ват същите неща като на нея. А тези неща са необикновени и те карат да се чувстваш като Пепеляшка, когато става принцеса. От друга страна, макар да са необикновени, те са лесно прогнозируеми, всичките с един и същи сценарий – появява се отникъде, в най-точния момент един страхотен мъж, който е роден за да живее само за главната героиня, да я разбира, да й угажда и много, много да я обича. Този перфектен господин, който също така е забавен, чувствен, неустоим и изключително добродетелен, все пак не е съвсем съвършен и прави гаф в един момент. Тогава героинята му се разсърдва жестоко, тръгва си тъжна и той след известен размисъл хуква след нея да си я върне, прави нещо щуро и успява. Разбира се следва хепи ендът, в който блика пълно щас-тие и всички са удовлетворени от развоя на

нещата. Такаааа......., в живота, обаче, и сцена-ристите, и режисьорът са различни, не са от Холивуд.

Мъжете от своя страна какво друго да гледат освен екшъни. Обожават каскадите, ефектите и разбира се биха искали да са като главния герой, който задължително е ГОЛЯМ ГЕ-РОЙ. С лекота се отъждествяват с него (под-съзнателно), защото на героя всички се въз-хищават, за него няма правила, ако се налага, той ги създава, но не се подчинява на някакви си глупости и на нищо даже, на него му завиж-дат лошите за способностите. Така, главният герой спасява света и съвсем нормално е от благодарност този свят после да се завърти около него, да му се простят всичките грешки и да се решат всичките му проблеми. Той вина-ги има най-хубавите жени, които заради при-вилегията да ги погледне, ще направят всичко. За героя е избрано старателно най-доброто, което се поднася от съдбата (режисьора), за да не се разсейва с глупости, докато спасява света. Така главният герой не обсъжда пробле-ми, той ги решава, действа, не се занимава с разни приказки. Понякога се надсмива над про-блемите, като не им обръща внимание. Той е суров, защото животът е бил суров с него някога. И е мъж на действието. Пребройте му репликите, за да видите, че са рядкост. Макар че говори само при крайна необходимост или едносрично, или запъхтяно с кратки изречения, обикновено в заповедна форма, веднага се за-белязва колко е остроумен. Така, с помощта на цялата вселена (сценаристи и режисьори), но все пак сам срещу злото, той спасява света.

за всичко е виновен Холивуд

автор

БОРЯНА

СТАЙКОВА

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2014

22

Сега, ето защо ме е яд мен на Холи-вуд - ами няма никакъв мост между тези два жанра. Не може така! Това е наистина безотговорно. Представете си сега глав-ната героиня от романтичните филми на среща с екшън героя в един и същи сю-жет. Ужас! Какво объркване, колко конфуз-но, притеснително и неловко. Значи, седи тя и чака екшън мен, който пристига със закъснение, понеже спасяването на света по пътя леко го е забавило и какво вижда пред себе си тя: един небръснат, мърляви-чък, потен и разпокъсан индивид, когото никой не е научил поне „извинявай” да каз-ва. С две думи тя е обидена от този „див селянин” (според нея), който така грубиян-ски още с появата си раздира красивите й блянове и утрепва всякаква романтика. Как да не заплаче?

От друга страна екшън героят пристига и какво да види, някаква недоволна ревла, която прави въпрос за половин час, когато допреди малко той е спасил живота на планетата от страшен катаклизъм, събрал е последни сили да се добере до срещата, за да получи какво??? – някаква недоволна фръцла, вместо поздрав-ления за геройството. Момичето прави усилия да обясни все пак сълзите си, подхваща раз-говор за мечтите и чувствата си, за роман-тичните очаквания, за разбитото си сърце, а екшън мен в това време с изненада открива, че този току що спасен свят предлага такова разнообразие и многообразие от думи, никому ненужни разбира се. Какво разхищение. Той не говори, репликите му отдавна са свършили,

а слушането му коства много повече усилия от спасяването на цялата вселена. Каква не-ловка ситуация! Момичето чака да чуе нещо мило, което да я спре, да остане, чака някакъв знак поне, но нашият герой мълчи... героично, той няма повече реплики. Тя си тръгва, хуква да бяга, обаче никой не я гони да я върне, за да може да се случи нещо. Екшън мен стои с пра-зен поглед и се чуди това от къде му е дошло. Той обръща гръб! Замисля се колко добре му е било с мацките от неговия филм, които от едно кимване знаят кога да му носят бирата и как да го поглезят, когато е толкова уморен от спасяването на света. Така приключва на-бързо филмът и хепи ендът е дотолкова хепи, доколкото всеки е щастлив, че се е отървал


от другия.Сега разбирате, че проблемът е серио-

зен и решението му е неотложно. Помислете само, тези двамата са филмови герои и не мо-гат да се оправят, а как да се справи човек в тоя живот без сценаристи и режисьори и без гарантиран хепи енд? Хората чакат образа от екрана, но животът е много по-цветен и разнообразен от въображението на някакъв си режисьор и често това, което той поднася, бива неразпознато заради осакатения калъп, наложен в нашето съзнание от филмовата индустрия.

Да се върнем обаче на нашите герои - имат ли шанс двамата заедно? На мен ми се ще да вярвам, че да. Те лоши хора ли са? В ника-къв случай. В момичето има толкова красота

и външна, и душевна, такова богатство на необятен вътре-шен свят, че ако го докоснеш, ще усетиш истинско вълшеб-ство. А в мъжа? В него има истинско геройство, благо-родство и саможертва, пълно себеотричане, когато е напечен моментът и трябва някой да те спаси. Никой не би се от-казал от такива хора, нали? Успели ли са да разберат обаче те кой какъв е? Ни най-малко! На пръв поглед излизат някакви недоизгладени проблеми в ха-рактера, които човек ако знае дълбочината и същността на другото ще отсъди правилно,

че са пренебрежимо малки. Ще успеят ли да разберат, нашите герои? Не и ако не положат съзнателно усилия за това. А за да положи уси-лия някой, който и да е, за когото и да било, трябва поне малко да се надява, че си струва и да не прави прибързани заключения. Е, това исках да кажа, струва си да имаш надеждата и да повярваш, че си струва. Да, в живота не се знае кой герой от кой филм е и дали е от до-брите или лошите, но ако човек се постарае да разбере какъв е другия, ако вижда това, което гледа и чува това, което се казва насреща, от-ърсен от образите на филмите герои, тогава по-малко време ще мине в пропускане на даде-ните шансове. Да не се заблуждаваме повече, на всеки му е даден шанс! n

тем

а: к

ъде

са д

обри

те

мъж

еЛИ

Я / П

РОЛЕ

Т 20

14

24

ПИША ТИ, КОГАТО СЪМ ВЕЧЕ НА 40! И ЗНАМ, ЧЕ писмото ми няма да стигне до теб с марки и куриери. То ще пътува през времето и свето-вете от натрупан опит и събрана зрялост, и ще стигне, когато ти се превърнеш в мен. Но взех химикалка и лист, както в твоето съвремие, по две причини. Първо - защото си спомних, “чух” твоя въпрос: „Аз съм момиче. Как да живея в този мъжки свят?” И второ – защото ти си единственият ресурс, с който разполагам в моето минало; така че искам да си щастлива.

Мило мое момиче, радвай се на своята младост! Направи първо това, а остави на мен да ти разкажа малко за срещите и сблъсъци-те си дотук с мъжете – и за изводите ми от това. Знам, знам за какво мечтаеш – да живе-еш в общество, пълно с любов между хората, с мир и праведност. Но светът не е идеален, а напротив – в толкова отношения има про-пуски и допринася за щети.

Една такава специфична област, в която много ще се чудиш занапред, са именно мъ-жете. Няма да срещнеш такива, за каквито е разказвал твоят (нашият) дядо – мъже, които от малки са ставали глави на многолюдните си семейства, в които са родени. Може би няма да видиш и почитта в сърцето на мла-деж, решил да се задоми, с която отива да иска благословията на баща си. Сигурно няма да се примириш, че в градския транспорт мъжете, особено младите, ще се правят на разсеяни и ще гледат през прозореца, докато се качват възрастни хора, инвалиди или бременни. Все

пак ще има една категория, която ще прилича по нещо на мъжете от дядовото време, кои-то са се движели с каруци... но дано никой не монтира високоговорители за шофьорските места.

Ще се чудиш защо на 40 години не създават семейства, защо споделят живота си с майки-те си или с кучето, или дори защо се надяват на любовта на други мъже (или на деца?!?!). Но за цялото им това поведение като в следво-енно време (когато жените са били принудени да вършат и мъжката работа, поради липса на мъже) има обяснение. Някой лъже този свят, че трябва да има равенство между половете, и мъжете започнаха да поемат отговорнос-ти колкото или дори по-малко от една жена. А нали знаеш, че именно с отговорностите се расте… Или, както ще забележиш и ти, един известен християнски учител твърди, че най-големият проблем на обществото са… днешните мъже.

Но, скъпа моя, в целия този описан абсурд, през който ти предстои да вървиш, нека ти припомня и другата страна на монетата. Бог обича мъжете! Обича ги със Своята вечна, неземна любов. Той не е мъжемразец; не бъди и ти. В тях Творецът е сложил силата да водят, да създават, да превземат и да снабдяват. Той не се е отказал от това! А от опита, който имам, разбрах, че е ценно ние, жените, да на-правим нещо за тях – напук на натиска от об-ществото. Далеч съм от мисълта, че можем да променяме някого другиго, особено пък мъж. Нашето оръжие е ние да бъдем това, за кое-

Здравей, мое скъпо

момичешко Аз!автор

ИВЕЛИНА

СТОЙКОВА

20годишноЛИЯ / ПРОЛЕТ 201425

тем

а: к

ъде

са д

обри

те

мъж

е

то сме създадени - женствени жени, които не се еманципират из-

лишно. Да оставим мъ-жете да бъдат мъже

и да насърчаваме мъжестве-

ността в

тях. Да изваждаме от тях най-доброто, на което са способни – това го умеем, нали? Да не ги третираме като приятелки, нито пък да се държим с тях като с глупаци, въпреки на-тиска от филми, реклами и течения в обще-ството.

Не ти казах много, но и не искам да те пла-ша... Вярвай на усета си, но повече от това искай мъдрост от Бога – както направих аз. Защото така, след години, Бог ще те срещне с прекрасен мъж по Неговото и твоето сър-це, мъжествеността у когото ще разпознаеш с лекота. (Накрая ще имаш усещането, че си взела последния истински мъж, но затова пък

най-добрия.)И тъй, скъпа моя младост, мое мо-

миче отпреди 20 години… Животът е сложен, но не невъзможен. Бог дава изходен път от всяка трудност за тези, които се боят от Него. Въпре-ки че има много объркване, нелогич-ност и дори несправедливост в този свят, можеш да преминеш следва-щите двадесет години с молитва и упование в Създателя, с уважение към хората и с удовлетворение от това, което ти можеш да бъдеш – и което мъжете около теб могат да са. Не губи надежда! Аз те чакам на спирка 40!

С обич,Твоето по-опитно Аз n

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2014

26

КРИСТИЯН ТОДОРОВ Е СЕМЕЕН МЪЖ И БАЩА на 4-годишен син. За него вярата в Бога не е тема за разискване, а начин на живот. Попаднахме на негови коментари в социалните мрежи относ-но нашумели напоследък телевизионни реклами и поискахме мнението му по темата.

КАКВО Е ОТНОШЕНИЕТО КЪМ МЪЖЕТЕ ДНЕС?Ако трябва да отговоря с една дума – не-

правилно. В книгата „Да отгледаш момчета” на д-р Добсън има една глава с доста предиз-викателно заглавие: „Мъжете са глупаци”. Там авторът обръща вниманиe на факта, че съвре-менното общество представя мъжа, респек-тивно бащата, като пълен глупак. Това негово твърдение ме провокира да започна да наблю-давам по-внимателно онова, което ни заобика-лят и ни се представя от екраните и медиите. Първоначално бях изненадан, но колкото повече се задълбочавах в „изследването си”, изненада-та ми прерастваше в потрес. Като се започне от рекламите, през телевизионните шоу про-грами и сериали, и се стигне до киното, всичко крещи как съпругът/бащата се държи неадек-ватно, или буквално става за смях.

ИМАШ ПРЕДВИД, ЧЕ ИМА ТЕНДЕНЦИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА ФАЛШИВ ОБРАЗ НА СЪВРЕ-МЕННИЯ МЪЖ?

Абсолютно, почти във всички филми же-ните работят и са специалистки, а пък мъже-

те са мекотели и страхливци. Това подкопава мъжкия авторитет. Жалко наистина, че все повече се оставяме да ни води общественото мнение и че неговите послания се наслагват като отношение и принципи в децата ни.

Другото, което започнах да отчитам, е задължителното присъствие на симпатичен гей или лесбийка във всеки сериал и филм. На-трапва се, че този така наречен „лайфстайл” е нещо нормално и разпространено. Което някак естествено води до другата широко предста-вяна идея, че бракът не е необходим, че може мъж и жена да си живеят на семейни начала.

ЗАЩО И ОТКЪДЕ ТРЪГВА ВСИЧКО?В началото на 20 век мъжете за-

почват да осъзнават, че жените не са само за разплод, че и те са личности със собствено мнение, което трябва да бъде чуто и взето под внимание. Но в процеса на това изравняване на два-та пола, особено на Запад през 60-те и 70-те години, се стига до бум на феминистки движения, които през 80-те прерастват в изригването на гей обществото. И ако до този момент гей-ориентацията се е смятала за психично разстрой-ство, днес това разстройство се счита за нормално. Може да се каже, че през тези 3 десети-

Къде са добрите мъже?този въпрос зададохме на

3-ма млади мъже

име: Кристиян Тодороввъзраст: 34сем.статус: семеенпрофесия: спедитор


тем

а: к

ъде

са д

обри

те

мъж

е

летия е изтърван духът от бутилката и мъ-жете от кавалери и джентълмени са се превър-нали в женомразци. Въпреки че ако трябва да бъдем честни, като че ли от известно време се забелязва известен баланс при възпитание на децата. Сега като изляза в парка, виждам доста бащи с децата си без майките. Естест-вено, докато бащата се разхожда в парка, съпругата вероятно вкъщи чисти, готви или оправя къщата, но може и да си почива или да е на спа, не знам. У нас аз готвя (защото по образование съм готвач) и ви казвам, че кога-то го няма малкия, който като всяко дете, си иска внимание, ми е по-спокойно да приготвя било вечеря или обяд. Но по-насърчителното е, че познавам много бащи, които казват: „Днес аз гледам детето, за да си почине майка му.” Страхотно! Да бъдеш кавалер и джентълмен означава да се научиш на обноски, как да ува-жаваш жената, как правилно да я ухажваш, а не да я сваляш. За съжаление днес да си джен-тълмен се счита за „гейско”! Свидетели сме на тотален разпад на семейните ценности и бра-кът като обществена категория! Това логично води до объркване и размяна на ролите. Затова мъжете не са мъже и жените не са жени!

СМЯТАШ ЛИ, ЧЕ ТЕЗИ НЕЩА СЕ ОТНАСЯТ САМО ЗА ХОРАТА, КОИТО НЕ ВЯРВАТ В БОГА?

Напротив, всичко това се промъква и в църквите и то защото не се коментират проблемите направо. Много от момчетата не знаят как да ухажват една жена по правилния начин. Това отново е от страх и объркване кое е правилно и обществено прието и кое не. Не-правилният начин е широко и гръмко показван навсякъде - по телевизията, в училище, на ули-цата. Много често няма откъде да видиш или кой да те научи на достойно мъжко поведение.

ТОВА ПРОБЛЕМ САМО НА МЪЖЕТЕ ЛИ Е ИЛИ И НА МЛАДИТЕ ЖЕНИ?

Като гледам колко много хора в зряла въз-раст все още не са женени, явно проблем има и при младите жени. Забелязал съм, че много от съвременните момичета не разбират кога са ухажвани. Може би защото очакват всичко да се случва така, както са го виждали по те-левизията и в киното… отново изкуствено насадени образи.

ТРУДНО ЛИ Е ДА СИ БАЩА НА МОМЧЕТА ДНЕС?Откакто станах баща, започнах да гледам

на света с други очи. Открих много истини, които промениха мисленето и отношението ми. Преди известно време прочетох думите на една журналистка: „Ако днес Титаник потъ-не, няма да има „първо жените и децата”. На страхливците от мъжки пол няма да им се на-лага да се обличат като жени, за да се спасят. Възможно е дори да се намери някоя жена да им помогне”. Не се пропуска и най-малката въз-можност мъжете да бъдат представени като егоисти и непочтени или да бъдат обрисувани и осмени по някакъв друг начин. Луда работа! И в такова общество ние, мъжете, се мъчим да възпитаваме истински и достойни синове. Как да обясня на малкия си син защо в рекламата леличката продава чичкото?! Не може да оста-вим обществото да възпитава децата ни! То ще им влияе, ще им дава информация, но ние, бащите трябва да си свършим работата и да кажем и покажем на момчетата си как се ста-ва достоен мъж! Защото има достойни мъже и те трябва да се изправят и да не се сраму-ват от достойнството и почтеността си! n

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2014

28

ИСКРЕН ИСКРЕНОВ Е ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ, живеещ в голям град. Интересите му варират в широк диапазон от изкуства, ангажиран е с културни клубове и събития.

ВСЕ ПО-ЧЕСТО СИ ДАВАМ СМЕТКА, ЧЕ НИЕ - младите хора, сме изключително обърка-ни, когато стане въпрос - КОЙ КОЙ Е? А още по-раздвоени сме, когато трябва да разпреде-лим ролите (права и задължения) на МОМЧЕТА И МОМИЧЕТА при едно по-близко общуване!Представете си, че се запознавате с някоя красива и изключително фина млада дама. След първата кратка среща се виждате втори път и крехкото създание ви казва директно и не-двусмислено, че няма нищо против да „скрепи-те връзката си” (разбирайте интимни взаимо-отношения), но само при условие, че няма да се опитвате да й давате тон в живота, че няма да искате да ви готви и чисти, а още по-малко да й държите сметка за личния живот… Малко е стряскащо и объркващо, но само в началото. Всъщност, ако трябва да съм честен, това ме устройва, тъй като ми дава възможност да поставя своите условия, а то е САМО ЕДНО - БЕЗ ОБВЪРЗВАНЕ! Като си помисля, че някоя жена би поискала подобно нещо от мен, тръпки ме побиват и моментално ми се изпаряват всякакви желания за по-близко опознаване.

Но агресивното и напористо нахлуване в моето пространство не ми е по вкуса, въпре-ки че виждам и ползите от тази агресия. Ние, мъжете имаме истеричен страх от трайно обвързване и за нас е удобно, когато жената прояви активност. Но едва ли някой от нас би предпочел подобно свръхеманципирано пове-дение от бъдещата си съпруга. Разбирам, че

може да звуча малко объркано, но това е ха-рактеристика на цялото ни поколение, така че – свиквайте! Искам специално да подчертая, че не съм от вида мъже, които смятат, че е под тяхното достойнство да оставят жената да блесне, да има собствено мнение. Всъщност според мен най-голямото достойнство на мъжа е емоционалната стабилност, хладно-кръвие и увереност. Външната или физическа мъжественост отдавна не е единственото, с което трябва да се хвали истинският мъж. Добрият мъж днес трябва да е ориентиран, да знае какво иска, да държи на думата си и да не се страхува да покаже чувствата си. И не на последно място да е кавалер.

КАТО СТАНА ВЪПРОС ЗА КАВАЛЕРСТВО, се чудя защо днес жените приемат кавалерство и по-мощ от мъжете, само когато има нещо тежко за пренасяне, когато реша да им направя път или да им отворя врата? НОО когато стане дума за някакво решение, по-рационална пре-ценка на ситуация или дейности привични по-вече за мъже, жената не приема никаква помощ и съвет от мъжете. Явно и при момичетата

име: Искрен Искреноввъзраст: 25сем.статус: несемеенпрофесия: студент


тем

а: к

ъде

са д

обри

те

мъж

е

ДИМИТЪР СТОЕВ Е МУЗИКАНТ И МЕНИДЖЪР на известен български бенд. Вероятно затова в артистичното му амплоа е вплетена праг-матична мисъл. Това го предизвиква да търси по-различен подход в прочита на съвременни-те отношения, който да съчетава здрава тра-диция, актуалност и чистота на личността. „КАКВО ЗНАЧИ ДОБЪР МЪЖ?” Може би някои от нас дори са се питали: „Как да стана та-къв, кои са характеристиките, които трябва да постигна?”

“ДОБРИЯТ МЪЖ” НЕ Е КРАЕН РЕЗУЛТАТ, това е посока на движение, която всеки сам избира. Приоритети, стремежи, желания... Въпросът е в тяхната поредност и степенуване. Форму-ла обаче няма. Това вероятно е така, защото тя е строго индивидуална за всеки един от нас и трябва сами да си я съставим, и следваме.

Много съм размишлявал върху качества, като “кавалер и романтичен”, “красив”, “мил и забавен”, “модерен и успял”... Всичките те звучат прекрасно и аз не ги отричам. Фунда-ментът за мен обаче е другаде, а именно в ду-ховната сила и във високия морал. Те са един-ствените, които ми се струват достатъчно стабилни, за да ми служат като стожери по пътя.

“ДОБРИЯТ МЪЖ” Е ВИНАГИ НА ПЪТ - към себе си и към другите, но със сигурност трябва да е много внимателен, когато избира посока-та...

СЛАВА НА БОГА, АЗ ИЗБРАХ СВОЯТА!!! n

Посвещавам горните редове на един добър мъж

и мой приятел - Стоян Лачански.

има объркване в избора между това дали да бъдат индивидуалистки, еманципирани, самостоятелни и независими или да приемат помощ, признавайки факта, че има неща, в които ги превъзхождаме. Сигурен съм, че кавалерството не е остаряло и все още привлича жените. Жалко, че много мъже не разбират това и го отхвърлят. Кавалерство-то, освен че може да е наложен морален код на поведение на едно общество, може да е част от ценностна система на самата личност. Нещо по-вече, за мен това е по-добрият и приемлив начин за поведение на един достоен мъж.

НО ОНОВА, КОЕТО ВИЖДАМ ВСЕКИ ДЕН около мен – в училище, на улицата, в квартала и дори в църква-та е толкова различно, че съм истински объркан. Е, ще ми кажете, нали все пак живеем в България?! Както във всичко, така и в поведението сме си особени и си имаме наш, специфичен балкански модел за мъжество. Той, както се досещате, се състои от три, неизменно свързани компонента – мач, бира и цинизъм към жените. Но не забра-вяйте, че вече сме в Европа и когато първични-ят некултивиран образ се съпостави с изискания съвременен джентълмен, който се държи еднакво достойно както с мъжете, така и с жените, ес-тествено всяка жена би възкликнала: „Защо някои мъже мислят, че трябва да се държат просташки, за да ни се харесат?!”

ВИНАГИ СЪМ СМЯТАЛ, ЧЕ външната обвивка на мъжественост и непоклатимост е важна, но не определяща. Защото истинската сила, към която Бог ни призовава и Исус Христос е изявил, дока-то е бил на Земята, е БОГАТСТВОТО И КРАСОТАТА НА ВЪТРЕШНИЯ ЖИВОТ, както и отношението на внимание, грижа, уважение и толерантност един към друг. n

име: Димитър Стоеввъзраст: 29сем.статус: несемеенпрофесия: музикант

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2014

30

Дъждът беше силен и всеки момент за-плашваше да се превърне в буря. Пътят беше толкова разкалян, че каруцата заседна в кал-ната бразда. Мъжът бързо слезе, заедно със сина си, не обръщайки внимание на изливащия се порой и бурния вятър, и започна да бута каруцата. Бащата даде кратки и ясни нареж-дания, а момчето, усетило отговорността и предизвикателството на извънредната ситу-ация, доби непритежавани мъжки сили и заедно с татко си повдигна каруцата.

В този момент от каруцата слезе една много нежна жена, която държеше на ръце очевидно току-що родено бебе. За полата й се беше залепила русокоса главица. Красивото ли-чице подсказваше, че само след няколко години плахото момиченце ще стане красавица като мама. Майката прегърна дъщеря си и започна да я успокоява и да й говори ласкаво.

Това не е начало на роман, а една доста типична и често срещана битова ситуация от близкото минало. В днешното свръхмодерно и еманципирано общество, ние, съвременните жени МОЖЕМ ВСИЧКО. И ако някой мъж поиска да ни помогне в нещо, защото е по-способен или по-силен, ние скачаме и сме готови да го обвиним в полова дискриминация. Е, от време на време ни се иска някой да ни закриля, да бъде нашият герой просто ей така, заради неясна-та нужда вътре в нас да бъдем слаби и носени на ръце… За жалост обаче, мъжете не нами-рат никакъв смисъл да защитават и закрилят жените, след като те се оправят чудесно и без тяхната помощ. От друга страна, какъв по-добър начин да покажеш на една жена, че я обичаш и държиш на нея, от това да я за-щитиш, да я пазиш, да застанеш между нея и всичко, което би я наранило.

Дааа, едно време е било далеч по-ясно – жените са били слабите и са очаквали закрила,

а мъжете по принцип са били силните и са се чувствали отговорни и призвани да защита-ват жените. Днес е различно, жените и мъже-те са равни във всичко. Равни в привилегиите, но равни и в отговорностите. А когато про-блемите натежат, ние се оплакваме, а мъжете се оправдават. Къде грешим и какво се обърка?

ПРОБЛЕМЪТ СЕ НАРИЧА СМЯНА НА РОЛИТЕ!В зората на човешката история Бог е

дал на човека достатъчно стройна и живо-тоустойчива система от принципи, правила и роли, които са гарантирали едно нормално добруване. Част от тази система са и па-раметрите за общуване в семейството. А семейството от своя страна формира харак-теристиките на поведение на отделните лич-ности в обществото. Още в първите глави

автор

ТАНЯ КОНЯРОВА

Смяна на ролите


на Библията разбираме как Създателят раз-пределя отговорностите между двата пола. Мъжът трябва да се откъсне от родителите си, силно да се привърже към жена си - „Зато-ва ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.”

1 и да започне да изкарва прехраната на семейството си - „…със скръб ще се пре-хранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб,...”

2 Очевидно Бог е знаел, че мъжът има физическите и психическите данни, за да по-нася тежък труд, както и устойчивост, за да преодолява трудностите и да постига съот-ветните резултати. Както знаем, храната е добър стимул за всеки мъж. Това е нещо, което той не би пренебрегнал, за разлика от жената. Тази му роля в семейството дава отпечатък върху формирането на специфичните качества и характеристики на мъжа през вековете - фи-зическа сила, способност да води, да подкрепя, да бъде смел и дързък. Всяко време, социална ситуация и проблеми изискват развиването на неговите индивидуални способности, за да може да бъде изпълнена успешно тази житей-ска мисия.

Ако обърнем поглед към жената и наказа-нието от Бога заради нарушаване на Неговата дума, ще видим, че Той я свързва неизменно с децата, с раждането, отглеждането и до известна степен с възпитанието им. „Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.”

3 От една страна раждането с болка си е наказание, а от друга показва нагледно силната, инстинктивна и всеотдайна майчина обич. Бог е заложил в нас - жените, физически

характеристики, способности и чувства, кои-то да гарантират пренасянето на живота от раждането на беззащитното бебе, до зрелост-та на голям човек, който е в състояние сам да се грижи за себе си. Точно тази майчина роля е разгърнала нашата женственост, заради която с мекота и нежност се грижим за се-мейството и дома, и хармонизираме средата около себе си.

РЕАЛНОСТТА ДНЕС!Ако се огледаме, ще открием, че днес нор-

мите, традициите и естествените роли са погазени. Жените вече не са жени. Те използ-ват женствеността си само когато искат да постигнат целите и желанията си, а вътреш-но се състезават и надуват пред мъжете.

Мъжете от своя страна отдавна са изо-ставили изконната си отговорност да бъдат социалните, финансови и морални стълбове в семейството, разчитайки, че жените ще я поемат.

Всички работим, всички сме заети, всички сме независими и разкрепостени. Няма да се учудя, ако някой ми каже, че разпределението на ролите в семейството на мъжки и женски, е сексизъм. Тогава не трябва да се чудим къде са добрите мъже и истинските жени. Те са станали част от онази модерна сивкава сплав, която днес се нарича – унифициране на полове-те. Уеднаквяването на половете се е превър-нало в ценност, правило, норма, религия. Това подменя не само ролите, но и разбирането за идентичността и функциите на мъжа и же-ната. Объркването във взаимоотношенията, както интимни така и социални, се засилва. Мъжете вече не преодоляват препятствия, а жените не са слаби. Въпреки че все още имаме нужда да бъдем защитавани, водени и осигуря-

тем

а: к

ъде

са д

обри

те

мъж

еЛИ

Я / П

РОЛЕ

Т 20

14

32

вани от МЪЖА, който устойчиво и всеотдайно да застава срещу социалните кризи, недоимъка и страха за утрешния ден, който освен това да бъде духовен двигател, и да взема важните решения, като понася и последствията от тях. И не защото жените не можем да се справим, а защото това е негово изначално право и отго-ворност пред Бога.

В най-дълбоката си идентичност ЖЕНАТА носи характеристиката да е крехка, доверчива, приемаща помощ и закрила. Тъй като Бог е вло-жил в нас да бъдем помощници, ние сме готови да направим всичко, с което мъжът до нас не се справя, но трябва да помним, че отговорност-та не е наша. Ако приемем образа и ролята на мъж – покоряваща, снабдяваща и водеща, ав-томатично ще загубим женската си същност. Това няма да бъде изграждащо и насърчително нито за нас, нито за мъжете около нас. Ако жената е истинска, нежна, чувствителна, тър-сеща защита и помощ, тогава мъжът до нея ще се разпознае и изяви като всеотдаен водач и смел защитник.

Бог ни е създал така, че да се допълваме, да се нуждаем и да сме зависими един от друг. Да откриваме кои сме и какво е нашето място в живота, оглеждайки се в Него – нашия Тво-рец и в себеподобните си. Както преди, така и днес стоим пред избор - да тръгнем и направим сексуалната, социалната, културната и всички останали революции своя идеология или да се върнем към Божия ред, който със сигурност ще замени объркването със спокойствие, утеха и благословение. n________________________1 Битие 2 глава, стих 242 Битие 3 глава, стихове 17-193 Битие 3 глава, стих 16

Господи, благодарим Ти за красотата на разнообразието между мъжете и жените, за различните позиции и роли, които си ни дал. Молим те да ни отвориш очите, за да видим специалната Ти грижа към нас, поставяйки ни един до друг, за да се подкрепяме. Благослови мъжете, за да бъдат истински Твои синове и мъже на вяра! Давай им сила, за да изпълнят Твоята мечта и да осъществят съдбата Ти за тях. А на нас, жените, подари истинско посвещение в кротостта, любовта и смирението, за да изпълним волята Ти в живота си!Амин!

молитва


Идва момент, когато разбираме, че не искаме и не

можем да продължим без Бога. И Го каним да освети

живота ни.

Прошката на Божия Син помита старото. Греховете

ни са простени. Любовта Му ни залива, изцелява,

възстановява... И тогава падат оковите на миналото,

отварят се затворите от мъка и непрошка, а ние –

пленниците, излизаме на свобода.

Вкусът на духовната свобода е зашеметяващ!

Живей свободно!Носи светлина!

продуктите от Колекция Лия внасят това послание в ежедневието ви. потърсете ги на liakolekcia.com

посланието на ЛИЯЛИ

Я / П

РОЛЕ

Т 20

14

34

екипът на Лия има подготвени послания, подходящи за приятелско парти за различни кръгове жени. поканете ни на [email protected]

въпроси и отговори

ВЪПРОС: Чета Библията от една година и ми прави впечатление, че Бог поставя жените на втори

план. Разбирам, че Старият завет е писан преди хиляди години и древните култури, населявали

Земята тогава, са били далеч от съвременния възглед за еманципацията на жените. Но в мен се

прокрадва мисълта, че Бог не обича жените така, както мъжете. Заблуда ли е това или горчивата

истина?

Димитър и Ваня Димитрови са пастири от 23 години и основатели на Християнски църкви Сион в България. Освен в проповядването, двамата имат богат опит:

тя - в съветване на хора, а той - в обучаване на лидери и създаване на нови църкви.

ОТГОВОР ОТ ВАНЯ: Действително Старият за-вет, както и Новият, са писани преди хиляди го-дини. Действително културите са се променяли през вековете и до днес човешките разбирания варират в различни места на планетата. Но сърцето на Господа никога не се е променяло. Той обича всички еднакво – мъже, жени, малки, голе-ми, бедни, богати, цветнокожи, учени и неучени, праведни и грешни.

Още в първите глави на книгата Битие, се описва сътворението на човека. Там се казва: „И Бог сътвори човека по Своя образ; по Божия об-раз го сътвори; мъжки и женски пол ги сътвори” (Битие1:27), от което разбираме, че и жената, и мъжът са създадени по Божия образ.

При извеждането на Божия народ от робството, освен водача Мойсей и неговия брат Аарон, важна роля играе сестра им Мариам, про-рочицата.

Книгата Съдии ни показва как в самата зора на човешката история, около 1200 години преди новата ера, Божият народ Израил има за духовен и политически лидер жена на име Девора.

Една жена – царица Естир, получава истори-

ческата мисия да спаси народа си от геноцид. По време на земното служение на Исус много

жени са Негови верни последователки. Той често отсяда в дома на Марта и Мария и се нарича те-хен приятел. Защитава жената, хваната в пре-любодейство, от убиване с камъни, както пове-лява законът (Йоан 8:3-11). След като й прощава, й казва: „Иди си и отсега не съгрешавай вече”. Исус изнася една от най-великите Си проповеди пред жена, която е от неприятелски за Израил народ – самарянка (Йоан 4:7-26), вследствие на което тя става пламенен свидетел, че Исус е Месията. По-късно при кръста до Него остават до последно Неговите близки жени. И пак те са първите, на които е известено възкресението Му (Марк 16:9,10).

Показателно за любовта и отношението на Бог към жената е и това, че Бог нарича Църк-вата „Невяста” на Неговия Син Исус. Жената на „Божия Агнец” е описана като красива, чиста и свята. Тази, за която Исус дава живота Си и за която ще дойде втори път, за да я вземе и да бъде завинаги с Него.

вашите въпроси задаваме на семейни двойки с богат

професионален опит в съветването и разрешаването на

сложни житейски и духовни ситуации.

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2014

36

В О&

ОТГОВОР ОТ ДИМИТЪР: Никъде в Библията не се твърди, че Бог обича жените по-малко от мъжете. За да се уве-рим в това, е нужно да се стремим към още по-голямо разбиране на Словото и познаване на Божието сърце. Ако наистина Бог прави разлика между мъжа и жената и не ги обича еднакво, то Той не би бил справедлив и лю-бящ Бог и това противоречи на Неговите Божествени атрибути.

Ако, четейки Библията, в нас остава впечатление-то, че жената не е равнопоставена на мъжа и то не по същност, а по позиция нека отбележим, че това е само в контекста на брака.

„И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.” (Битие 2:18)

Тук обаче „помощник” не означава, че Ева е второ качество човек и е по-малко обичана от Бога. Напротив - жената е от същото естество, от естеството на мъжа: „И Господ Бог направи жена от реброто, което взе от човека, и я доведе при човека. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа е взета. Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.” (Би-тие 2:22-24)

От думите “и те ще бъдат една плът” разбираме, че те са равнопоставени, от едно естество и еднакво обичани от Бога. Създадени по Негов образ и подобие. Тук не се казва, че Ева трябва да е подчинена на Адам. Това се случва след грехопадението. В Битие 3:16 че-тем: „... и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание, и той ще те владее.”

Така че покорството на жената пред мъжа е запо-вед от страна на Бога само в рамките на брака.

В Новия завет апостол Петър говори за йерархия-та при съпружеските взаимоотношения:

„Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така че, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез поведение-то на жените си,... Така също и вие, мъже, живейте бла-горазумно с жените си, като с по-слаб пол, и отдавай-те почит на тях като на сънаследници на дадения чрез благодат живот...” (1 Послание на Апостол Петър 3:1-7)

В Посланието към Ефесяните 5 глава от 22 до 33 стих апостол Павел също прави съпоставка меж-ду мъжа и жената в брака; и от друга страна между Христос и църквата: “Жени, покорявайте се на своите мъже, като на Господа; защото мъжът е глава на жена-та, както и Христос е глава на църквата (и Той е Спа-сител на тялото). Но както църквата се покорява на Христа, така и жените нека се покоряват във всичко на своите мъже. Мъже, любете жените си, както и Хрис-тос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си славна църква, без петно или бръчка, или нещо подобно, но да бъде свята и непо-рочна. Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби.”

Едно е сигурно - в църквата и обществото никой не трябва да поставя мъжа на по-високо стъпало от жената.

„Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Исуса Христа.... Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.” (Галатяни 3:26-28)


С „Съществува ли един единствен мъж, за когото да се омъжа или просто трябва да из-бера един от многото?” – ме попита приятел-ка преди време. „Има ли значение за кого ще се омъжиш, като само след година той няма да е същият човек!” – шеговито й отговорих аз.

Първоначално си помислих, че прекалявам с шегите (а на момичето хич не му беше весело), но след това се замислих и осъзнах, че в шега-та има доста истина.

В желанието си да живеят според хрис-тиянските ценности и да следват Божията воля за живота си неомъжените жени често се ръководят от две тези: според едната Бог е създал един единствен (в смисъл на точно оп-ределен) мъж за една жена и тя трябва да чака точно него (дори той да се намира на другия край на земята); според другата теза изборът на брачен партньор е прилагане на свободната воля на жената, която й позволява да свърже живота си с когото мъж поиска (но само един и то за цял живот!).

Имам лично мнение по въпроса и защи-тавам само една от двете тези, но с тази статия нямам за цел да ви убеждавам как само едното твърдение е вярно. Смятам, че всяка жена, която иска да се омъжи, рано или късно ще го направи. А кой от двата начина ще избе-ре, е неин избор.

Истината е, че независимо коя от две-те тези поддържат, момичетата търсят сигурност, че са направили правилния избор и гаранция, че са избрали най-доброто за себе си. Е, разбирам ги. Напоследък младите прясно разведени жени стават все повече от прясно

омъжените. И лошото е, че зад разводите чес-то стои: „Не направих правилния избор! Той не беше за мен!” и това поражда съмнението „Аз според Божията воля ли живея?”

Един единствен или един от многото? Каква е Божията воля?

Разбирам, че отговорите на тези въпроси биха били „рецепта” за щастлив и спокоен жи-вот за много момичета, но ако нямаме някои от „съставките” за рецептата, неуспехът е повече от сигурен.

Ето и някои от основните „съставки”:

РЕАЛНА ПРЕДСТАВА ЗА БРАКАМного от момичетата около мен имат

две напълно противоположни представи за брака. Едната е идеалистична – „щом сме влю-бени, животът ни ще е прекрасен”, а другата е фаталистична – „да откриеш истинската любов изглежда толкова невероятно, колкото да те изберат за телевизионно риалити шоу”.

Изборът на брачен партньор е важен. Но самият избор не може да гарантира щастие в брака. То се изгражда и зависи от готовност-та човек да се жертва за другия. Ако съпрузи-те са склонни да развиват взаимоотношени-ята си, ще имат здрава и динамична връзка, която ще им помогне да посрещат заедно жи-тейските предизвикателства.

ПРАВИЛНИ СТЪПКИ В НАСТОЯЩЕТОИма неща в живота, които Бог не ни от-

крива ясно. И вместо да се мъча да проумея онова, което не знам, по-добре е просто да следвам волята Му за онова, което вече ми е

автор

(ВРЕМЕННО)

НЕСЕМЕЙНА

единединствен

един отмноготоили

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2014

38

открил. В Библията има ясни указания на хо-рата, търсещи брак с истинска любов и едно от тях е:

„Понеже това е Божията воля – вашето освещение: да се въздържате от блудство (сексуална нечистота)” 1

Ако наистина искам Бог да води стъпките ми към точния човек, е добре да следвам на-соките Му. Например, ако имам интимни от-ношения с приятеля си (нещо, което Библията посочва като грях пред Бога), означава, че съм избрала да следвам собствените си желания, а не Божията воля.

ПРИЕМАНЕ НА СЪВЕТИДа търся Божието водителство в очак-

ването на брачния си партньор не означава да гледам само към небето. Често Бог ни води чрез мъдростта на хората, които е поставил в живота ни. Соломон повтаря в Притчи, че разликата между мъдрия и безумния е, че мъд-рият се вслушва в съвета на другите.

От опит знам, че когато съм влюбена и емоциите ме владеят, е трудно да направя обективна преценка. Често в такива ситуа-ции не забелязвам качества в човека отсреща, които могат да се окажат проблем в бъдеще-то. Но съм много благодарна за приятелките около себе си, които ме подкрепят не само с мъдрост от своя житейски (и брачен) опит, но и с любов.

Разбира се, че е имало случаи, когато леко ядосано казвам: „Ама ти не разбираш. И въоб-ще не го познаваш! Той не е такъв!”… Но след

време се оказва „такъв” и виждам, че от съве-тите е имало полза.

След два-три „горещи картофа”, които се наложи „да изям”, започнах сама да тър-ся съвет: „Какво виждаш в него, което аз не виждам? Има ли нещо, което те тревожи във връзката ни? Мислиш ли, че отношенията ни се развиват прекалено бързо?” И питам не само един човек, а търся съвет от няколко (независими, доколкото е възможно) страни.

Вярвам, че бракът е безценен дар, но из-исква усилия, всеотдайност и посвещение. Независимо за кого ще се омъжа, знам, че представата ми за любовта ще се промени, емоциите ще се движат синусоидално и два-мата, остарявайки, ще станем по-капризни. Но в едно ще бъда сигурна, че ще живея според Божията воля, защото „не е добре за човека да бъде сам…” 2

________________________1 Първо Солунци 4 глава, стих 32 Битие 2 глава, стих 18


ССкачам от сън. От бейбифона до главата ми се разнасят подканващи крясъци – той е буден вече, какво толкова съм се залежала? Вече е 7.15. Замаяно се нося из стаята, вдигам щори, влизам при малкия, гушкам го и го по-насям към банята за преобуване на памперса. Още не съм намерила време да го уча да пишка на гърне… и това ще дойде, но все отлагам – липса на време или по-вероятно на мотивация. Докато механично разкопчавам и закопчавам копченца, нагласям топлата вода, попивам с хавлийка, мажа кремче и т.н., в главата ми започват да се оформят точка едно, две, три от програмата ми за деня. Какво ще се готви, какво ще яде малкият, какви задачки ме очак-ват, ще го водя ли на разходка, какви игри да му измисля, на кого трябва да се обадя, кога ще изгладя планината дрешки, която заплашва да се изсипе на пода, платен ли е интернет. Меж-дувременно той ме посритва кисело и помрън-ква подобаващо, за да не забравя да му изпея „Две калинки като балеринки”, докато ръцете ми се трудят над преобуването. Пея. Разби-ра се, че как иначе? И го отнасям към хола за по-нататъшната част от програмата.

Там се сблъсквам с мъжа ми, който също е полу-събуден, но вече е разходил кучето и за-къснява, в резултат на което има опасност да потегли без закуска, следователно - в мрачно и криво настроение. Като добра съпруга, не мога да го допусна и се втурвам да мажа някакъв сандвич, колкото за формата. Малкият виси на крака ми и ми подава нещо, но нямам време да погледна надолу. Леко разтърсвам крак да се

освободя и му пускам филмче, в резултат на което той отпуска хватката. За малко.

Едва подала сандвича и изпратила Безцен-ния съпруг, се връщам в хола, с идеята да си направя един чай. Къде ти! Кучето обвинител-но ме гледа, защото все още не е яло. Започ-вам да отварям консерви, да трополя с чинии и точно тогава се сещам, че нямам пюре за детето под ръка и ще трябва да му приготвя закуска – грис например. Изоставям храненето на кучето за по-късно – тази процедура се осъ-ществява само под мой надзор, защото иначе има опасност детето да бръкне в купите и да прогони кучето. Вадя тенджера, сипвам грис и мляко и методично започвам да разбърквам, за да не стане на бучки или да загори. Детенце-то отново висва на крака ми, отново ми бута нещо, но нямам време да се наведа – страх ме е да не го опаря с гриса по невнимание.

Пет минути по-късно неговото мрънка-не заплашва да се превърне в солидна порция класически рев. За щастие грисът е готов и го връзвам като арестант на столчето, за да го храня. Следва неприятна процедура по вза-имно късане на нерви, блъскане на лъжицата, злоядстване от негова страна и умоляване от моя, бърсане на накапал грис с каквото ми е под ръка (макар и това никога да не е салфетката, която точно тогава се намира в другия край на стаята). Накрая се преборваме със закуска-та, пускам детенцето да щъпурка, а аз отново се сещам за онзи ненаправен чай… а също и за все още гладното куче. Докато сипвам от консервата в кучешката чинийка, детето пак

Мамо, ти синай-добрата…

нарисувай ми семействоС МЕЛИСА

семейството – една пъстра картина от радости, грижи, емоции и... много уроци, която рисуваме цял живот

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2014

40

ме подхваща и ме тегли нанякъде. После ще му обърна внимание – нали по цял ден сме заедно.

Обърсвам старателно мустаците на нахраненото куче и включвам каната за чай – най-сетне! Докато чакам да заври водата, мия купата на детето и тази на кучето и за-почвам да почиствам трохите от снощната вечеря - да, не ми стигна времето предната вечер. Измивам и двете накиснати тенджери и започвам да бърша плота, когато детето пак висва на крака ми – ужасен навик, трябва да направя нещо по въпроса. Но не сега. Сега ще пия чай. Сипвам си гореща вода върху пликчето и оттеглям чашата в най-вътрешния край на плота, да поизстине малко. Не смея да пия врял чай с това щъкащо дете, защото изневидели-ца се мята отгоре ми и може да се залеем и двамата.

Какво мога да свърша в следващите десе-тина минути, докато чакам чаят да изстине? Ще си прочета от Библията и от „Хляб за всеки ден”. Нали денят на една вярваща жена трябва да започне по този начин… с молитва и пре-бъдване в Бога. Детето обаче не е на това мнение. Когато сядам на земята, то започва да лази върху мен, опитва се да ми изтръгне Библията, носи ми телефона в ръцете и се оп-итва да се обади на леля си. Ако не му обърна внимание, мрънка. За да прочета поне два реда, използвам отново тактиката с филмчето и

после се опитвам да се моля на фона на Бейби ТВ, докато с едно око гледам какво върши мал-кият, който скача напред-назад по мебелите.

Денят продължава в същия дух. Навън за-почва леко да ръми и аз се втурвам да приби-рам прането, което ми напомня, че трябва да пусна още една пералня, за да я простра преди обяд. Детето излиза с мен на терасата и пак ме бута с нещо в ръката, но нямам време за това сега. Обръщам го и насила го вкарвам обратно в хола, при което то обидено протес-тира и се тръшва на земята. Но дъждът се усилва и трябва да внеса два тона пране, преди да съм съжалила, че изобщо го прострях навън. Влизам обратно, препъвайки се в стола за хра-нене на детето и понесла камара овлажнени ризи, чорапи и бельо. Сега ще се наложи да ги пръсна да съхнат по мебелите… О не! Почакай-те! Задава се второ преобуване, ако се съди по миризмата... Политаме обратно към банята и следват нови пет минути на песничка, смяна на памперс, мрънкане и борба на повивалника с променлив успех. Запъхтяна съм. Оставям де-тето на земята и започвам трескаво да беля зеленчуци, за да му приготвя супа, преди да го изведа на разходка, защото отказва да яде от детска кухня, а каква майка ще съм, ако не се справя с едно ядене?

Няма да ми стигне времето. Няма да успея да простра преди да изляза, супата е доникъде,


а трябва да мина да платя интернета и да взе-ма хляб, за да има за обяд. Освен това, обещах на една приятелка да й помогна като прегледам един превод, който е правила и й трябва спеш-но. Исках също да се свържа с онази мама от Продавалника, която е пуснала в мрежата точ-но такива обувки за бебчо, каквито търсим от няколко седмици, но не е посочила размера на стелката. И още… и още… и още.

В този миг погледът ми попада на изсти-налата чаша чай, която така и не съм изпила. Гледам я втренчено и изведнъж се чувствам много уморена и неадекватна. Знам, че да си стоиш вкъщи по майчинство изглежда нищо и никакво предизвикателство в очите на една иначе динамична и работеща жена. Знам, че като разказвам вечер на мъжа ми своите дреб-ни ежедневни грижи, сигурно му идва да се из-смее, защото му се струват пълни глупости, в сравнение с финансовите проблеми, пред които е изправена фирмата и нелоялната кон-куренция, с която трябва да се бори всеки ден. Знам, че работата, която свърша днес, ще ме чака и утре, а това не е много обнадеждаващо. Въздъхвам. После още веднъж. Опитвам се да събера малко сили и да си дам кураж, за да про-дължа по график.

В този момент детето отново ме дръп-ва за крачола и точно когато започвам да се ядосвам на него (че ми досаджа) и на себе си (че не се справям), взимам това, което ми подава цяла сутрин. Държа в ръцете си дет-ска книжка с яркожълта корица и изрисувани животни, чието заглавие гласи: „Мамо, ти си най-добрата”. Момченцето ми ме гледа нетър-пеливо да го взема в скута си и да му прочета историята. Очите ми се навлажняват. И из-веднъж в главата ми настава мир и всичко си идва на мястото. Да, аз съм най-добрата. Не

защото съм свръхжена, не защото успявам да подредя забързаното си ежедневие, не защото съм факир в кухнята и наследница на д-р Спок що се отнася до теориите за отглеждане на деца. А просто защото съм НЕГОВАТА майка. Единствената. И всичките ми усилия, макар и несъвършени, не са напразни, защото са продиктувани от любовта ми към него и към семейството ми. Той има нужда само от мо-ето внимание. Той не ми се сърди за това, че къщата не е изчистена и подредена по конец, защото единственото, което го интересува е да му отделям от вниманието си и когато го правя, аз съм най-добрата. Може да не ни стигне времето да направим двучасова раз-ходка, а само 15 минутна обиколка, но ще сме двамата. Целият ми списък от ежедневни задачи е празен и безсмислен, ако не посветя време на детето си. Тези скъпоценни часове, които ми изглеждат понякога монотонни и ги наричам загуба на време са може би най-добре инвестираното време, защото Бог ми дава възможност да бъда майка и никой не може да ме замести в това.

Опитвам да дам най-доброто от себе си. Заради детето си. Заради семейството си. Заради Бога. Но за да го направя, знам, че прос-то трябва да спра да се претрупвам с работа и да се отпусна малко. Да създам повече време за взаимоотношения (с Бога, с детето ми, със съпруга ми), а да обръщам по-малко внимание на „времеядците” – всички онези „важни неща”, които ме поглъщат и изцеждат. Ако не ги свърша навреме, светът няма да спре да се върти. Ако не ги свърша сега, ще го направя след час. Довечера. Утре.

Сега отиваме да четем приказка. И да се помолим заедно. n

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2014

42

СПЕЦИАЛНА ОФЕРТАза

неделни училища, детски градини и клубове, родителски кооперативи

Само в този брой на списание „Лия” ще откриете талон, с който можете да поръчате книжките от Предложение 1 или 2 и да получите нашите подаръци.

ISBN 978-954-8225-90-8

CYAN

YELLOWBLACK

mAgENtA

CYAN

YELLOWBLACK

mAgENtA

ISBN 978-954-8225-90-8

CYANYELLOW

BLACK

mAgENtA

CYANYELLOW

BLACK

mAgENtA

ISBN 978-954-8225-90-8

CYAN YELLOW BLACKmAgENtA CYAN YELLOW BLACKmAgENtA

ISBN 978-954-8225-90-8

CYANYELLOW BLACK

mAgENtA

CYANYELLOW BLACK

mAgENtA

ISBN 978-954-8225-90-8

CYAN

YELLOWBLACK

mAgENtA

CYAN

YELLOWBLACK

mAgENtA

ISBN 978-954-8225-89-2

CYANYELLOW

BLACK

mAgENtA

CYANYELLOW

BLACK

mAgENtA

Поръчай 5 книжки за оцветяване „Аз имам приятел” за 12,50 лв. и ще получиш като подарък цветна

книжка „Аз имам приятел”.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 1

Книжката написа и на-

рисува с много любов

Елица Стойнева.

www.veren.bg ISBN 978-954-8225-97-7

ЕЛИЦА СТОЙНЕВА

ГЪБЕНА ЧОРБИЦА

издателство „ВЕРЕН“издателство „ВЕРЕН“

ISBN 978-954-8225-97-7

Книжката написа и на-

рисува с много любов

Елица Стойнева.




издателство „ВЕРЕН“издателство „ВЕРЕН“ISBN 978-954-8225-97-7

Книжката написа и на-рисува с много любов Елица Стойнева.







ЕЛИЦА СТОЙНЕВАГЪБЕНА ЧОРБИЦА



www.veren.bgISBN 978-954-8225-97-7

ЕЛИЦА СТОЙНЕВАГЪБЕНА ЧОРБИЦА

издателство „ВЕРЕН“издателство „ВЕРЕН“

ISBN 978-954-8225-97-7

Поръчай 5 книжки с приказката

„Гъбена чорбица” за 29,50 лв. и ще

получиш като подарък 5 книжки

„Уроците на Доби” от Стоян Георгиев.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 2

Талонът е безсрочен, но е валиден до изчерпване тиражите на посочените заглавия.Повече за тези чудесни книжки прочетете в рубриката „Детски християнски книги” в сайта www.veren.bg. Тало-ните изпращайте на адрес: 1000 София, пл. „Славейков” 1, книжарница „Верен” или ги донесете лично.

ИК “ВЕРЕН”ЛИЯ / ПРОЛЕТ 201443

ППомните ли как завърши статията от пре-дишния брой?

„От шофьорска гледна точка милостта си е чиста форма потискане на желанието да обез-главиш някого и да му простиш на пръв поглед непростима грешка.”

Милост!Твърдо бях решила в този брой да разкажа

как прилагам милост, когато някой нахалитет ме засече подло или когато някой, впрегнал 800 копита под капака на колата, диша зад бронята ми на скоростен път. И теза имах даже! Щях да защитя позицията си на великодушна натура, потискаща желанието в себе си да превъзпитава шофьорите. А в защита на тезата щях да споде-ля как вече не размахвам пръст тип: „Внимавай, момченцееее!” на всеки, който ми напълни купе-то с изгорели газове.

Но... нещата се промениха. Тотално. Пак ще говоря за милост, но не моята към другите, а тяхната към мен. Оказа се, че „великодушие-то” ми има по-голяма нужда да приеме милост, отколкото да раздава. И всъщност ако не бях изпаднала в ситуация на немилост, нямаше да разбера що е то милост на пътя.

Кое ме накара да сменя посоката и защо?Движа се със служебния микробус към серви-

за, за диагностика. Хубаво ми е, като го карам! Нависоко съм, бърза съм и плаша околните. (Все пак съм блондинка!) И всичко щеше да е идеално, ако любимият бус нямаше неизвестен проблем. Гасне – без предупреждение и ме зарязва насред пътя – без колебание. А после колкото и да вър-тя стартера - знищо. За диагностика е. Карам го към сервиза, броя километрите до заветна-та цел и се моля: „Само да не изгасне! Само да стигна! Моля те, Господи, само да стигна... Или ако изгасне, нека да е на удобно място.” Моля се, заслушана в двигателя, който звучи като

лайт-версия на трактор (бусът е с дизелов мо-тор) и дремя на светофа-ра. Първа кола. Зеленото светва, аз потеглям и... двигателят изгасва! Нали споменах, че гасне без пре-дупреждение.

Пускам аварийките и започвам енергично да въртя ключа с надеждата все пак да запали. (Поне за 20 метра). Цъ! Не ще. Зад мен „колегите” вече се из-нервят, а клаксоните и ви-ковете оттук-оттам за-формят симфония на шо-фьорското недоволство. Прави са хората, спор няма. По средата на кръс-товището съм. Тотално спряла и без надежда да помръдна. Безпокойство-то ми расте. Трескаво разсъждавам как да избу-там буса извън кръстовището. Да го преместя поне до отсрещния тротоар и да освободя пътя. Но в момент на криза на човек изобщо не му идва на ум, че два тона и половина не се избутват ей така. Не мога да направя нищо! Стоя си кротко вътре и чакам… И ме е срам, че нарушавам хар-монията на пътното движение.

А като капак на всичко, точно срещу мен, един полицай зорко следи дали някой няма да мине на червено. Е, докато аз съм там, не могат да минат и на зелено, така че се явявам нещо като „чадър”. Никой обаче не се чувства подкрепен от това, а зад мен продължават да музицират с клаксони. И полицаят продължава да бди зорко…

След 4 минути явно тъпанчетата му прого-варят с човешки глас и той леко ядосано започва

милост на пътя

лия зад воланаС ФИТИПАЛДИ-НЯ

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2014

44

да ръкомаха към мен и да ми говори нещо. Аз, обаче, нищичко не разбирам, но съм си подгот-вила извинителна реч, в случай, че дойде. Няма нужда да чакам дълго. Униформеният, вече ви-димо изнервен, тръгва към мен, ръкомахайки. Отварям прозореца, поела въздух да изстрелям пледоарията си, но отсреща чувам само: „Абе момиче, премести го тоя бус, беее!.” Извинявам се стократно и заекващо обяснявам, че не може да пали. „Ми премести го на скорост де” – съ-ветнически отвръща властимащият. „Не знам как…” – проговарям, осъзнала, че все още има неща, свързани с колите, които не знам. Вече ме е срам двойно и съм станала по-ниска и от спукана гума.

„Я слез да го преместя, че ония отзад ми надуха главата” – казва органът на реда, а аз мо-ментално и дословно изпълнявам инструкциите.

Докато притичвам по диагонал през кръстови-щето, полицаят успява да задвижи двутонното возило (без запален двигател!!!) и успешно осво-бождава пътното платно. Колоната автомоби-ли е вече свободна и противно на очакванията ми, никой не крещи, подминавайки ме…

Олекна ми. Бусът е преместен, кръстови-щето – освободено, а аз – притихнала от пока-заната милост. Замислям се какво е тя? Бла-госклонно отношение, помилване, състрадание, съчувствие… А на пътя – помощ от полицай, разбиране от останалите шофьори, проявено търпение...

Какво се случи с буса? Оставих го при поли-цая с молба да го пази, докато аз отида с такси до сервиза и потърся пътна помощ. Като се вър-нах, и бусът, и полицаят бяха там. Там беше и новородената ми милост. n


44 часът сутринта. Обикновено ставам по това време, за да хвана първия полет за някъде. И днес е така, само че ситуацията е малко по-различна: трябва да приготвя себе си, сина ни (мъжът ми е оставен да се погрижи сам за багажа си) и да се замъкнем до влака тримата за-едно с два куфара, количка, две валдхорни, две чанти и бебе. Не, не съм забравила за цигулката, този път само придружавам мъжа ми, който има концерт. Бебето е нахранено, преобуто, мал-ко повърна върху мен, но това било новият майчин парфюм, както всички ми казват, а и да не е, време за преобличане няма (преди все смятах, че бебешкото пране е най-много по обем в едно домакинство, но опитът ми показва, че прането на моите дрехи се умножи многократно, тъй като ми се налага да се преобличам по няколко пъти на ден...) Стигаме до влака за аерогарата, добре че там можем да предадем багажа за самолета, та оставаме само с бебе, количка, две чанти и две валдхорни... Във влака бебето се сеща, че е още гладно и когато в 5:30 стигаме до аерогарата, на мен вече ми е толкова горещо и изморено, сякаш съм покорила някоя планина! Да не сбъркате обаче темата на нашето пътуване, тя не е първият полет на нашият син, а

пътешествияС БОЖИДАРА КУЗМАНОВА

От години искам да отида в Хамбург и когато поканиха мъжа ми за три концерта там, с възторг го посъветвах да приеме (вече бях доста бремен-на), защото ние с бебето ще отидем с него! Не че бях наясно какво означава да пътуваш с двумесеч-но бебе, но то за нашето още преди да се роди беше ясно, че ще пътува много и главно със самолет...

След одисеята с бага-жа и самия полет (който мина учудващо мирно и Даниел - синът ни - спокойно гледаше хората наоколо или спеше, по-скоро аз седях на тръни през цялото време, но това си е мой проблем) пристигнахме благополучно на летището, на-

мерихме си такси, и раз-брахме, че тъй като не си носим столчето за кола, никой не иска да ни закара до града с бебето и целия багаж. Слава Богу се наме-ри един иранец, таксиме-тров шофьор, който беше баща на няколко деца и се смили над нас. Влизайки в таксито, синът ни реши, че вече достатъчно дъл-го се е държал примерно и така се разпищя... Е добре де, стигнахме до хотела,

стаята ни не беше готова, затова грабнах бебето и тръгнахме да се разхождаме из цен-търа.

От самото начало бях много приятно из-ненадана от красивите сгради в европейски

ХАМБУРГ и БРАМС

Хамбург, като най-голямо пристанище, е бил един от най-богатите градове в Германия

Стигнахме до влака за аерогарата, добре че там можем да предадем багажа за самолета, та оставаме само с бебе, количка, две чанти и две валтхолни


път

ешес

тви

я

стил, богато украсени със статуи и фигури, всичко добре поддържано и изчистено, с висо-ки сводове и тавани, големи прозорци, широ-ки улици и тротоари... Разхищение на място, каквото само един богат град може да си поз-воли. Впоследствие разбрах, че Хамбург, като най-голямо пристанище, наистина е бил един от богатите градове в Германия, тъй като цялата морска търговия е минавала през него. От приятели бях чувала, че жителите на града не са от най-сърдечните хора, но аз не бих го потвърдила. Толкова помощ и внимание към нас двамата (към мен и сина ми) не бяхме полу-чавали. Винаги се намираше някой да ми помог-

не, да ми държи вратата, да хване количката по стълбите... Във Виена хората по-скоро в не-доумение застават пред количката и не знаят накъде да тръгнат, гледайки ме с очакване аз да поема инициативата и евентуално да литна или да ги прескоча, не знам кое точно...

Времето беше хубаво и това се оказаха първите дни, които двамата с Даниел прека-рахме навън, докато татко беше на репети-ции. Така заедно опознахме родния град на един от любимите ми композитори: Йоханес Брамс (1833-1897).

Какво значи любим... Винаги казвам че той ме „изтърпява”, независимо в какво състояние се намирам. Музиката му може да поеме и мно-го радост и щастие, и любов, и болка, и разо-чарование и... от всичко по много. Докато на един Моцарт му идва вповече, а Менделсон ни държи в корсета на собствените си общест-вени задължения, Брамс дава възможност на чувствата ни да стигнат до дъното, до из-точника си и да изкарат всичко на повърхност-та (и да избликнат отново пречистени). Музи-ката на Брамс е като океан - там няма нищо

Йоханес Брамс (1833 - 1897). Музиката му е като океан отчувства

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2014

48

дребно, дребнаво или недостатъчно - точно обратното.

Роден в семейството на баща контраба-сист и майка, която е имала нещо като частен хотел, той получил музикално образование и свирел на пиано от много малък, включително и с баща си на неговите концертни изяви. От-рано започнал да композира, като не се разде-лял с тефтерчето си и записвал всеки стих, който му мине през очите, с намерението да го използва за вокалните произведения, които с удоволствие композирал. След като се запоз-нал и сприятелил с Йозеф Йоахим (известен за времето си цигулар, на когото посветил много от произведенията си), той го убедил да отиде да учи композиция при Роберт Шуман в Дюселдорф. Там Йоханес Брамс се запознал и с Клара Шуман (жена на Роберт и дъщеря на Лист), която била с 14 години по-голяма от него, вече имала 6 деца и завидна кариера на концертна пианистка и в която Брамс се влю-бил до края на живота си. Тази неосъществена любов присъства като червена нишка в цялото му творчество под формата на мечта, стре-меж, болка, разочарование, страх или загуба

и той никога не се е отказал от нея. Не се е женил и не е имал деца. Негов отдушник била музиката. Той изливал душата си в композира-нето, оставяйки усещането за стихия, преми-нала през мислите и чувствата на слушатели и изпълнители.

Мъжът ми свири Реквием от Брамс като гост в оркестъра на радиото в Хамбург, а ние с Даниел го слушаме на една от репетициите - невероятно силно впечатление прави тази музика даже и на бебетата! Представям си, че израилтяните са се чувствали по подобен начин, когато са прекосявали Червеното море, разделено на две от Бога: от двете им страни се надига стихия, която обаче не ги поглъща, а им прави път през себе си...

В Хамбург има не само красиви сгради, но също и добри ресторанти с вкусна риба и мор-ски дарове. Можете да си представите как ни гледаха хората, когато влизахме там с количка и бебе за вечеря... Но Даниел се държа прекрасно (което не означава, че не ми го връщаше през нощта, но както споменах, това си е само мой проблем) и даже два пъти (не се беше случвало

дотогава) ни остави на спокойствие да се насладим на прекрасното ядене, докато той кротко си спеше.

Може би защото аз самата бях турист, хората ми се сториха като герои от летен филм... По-спокойни, с поглед насочен напред и нагоре, а не забит във върховете на обувките

им, малко по-бавни и възприемащи спокойно света около себе си. По

време на разходките ни видях и някои паметници на евре-

ите от Втората световна война. Кулата Николай (74

Не само красиви сгради има в Хамбург, но и добри ресторанти с вкусна риба и морски дарове.

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2014

50

Божидара Кузманова е професионален цигулар. Живее и работи във Виена и изнася концерти на почти всички континенти. Рубриката “Пътешествия”

пише, обикаляйки света с цигулката си.

м висока) в центъра е остатък от главната църква на града, започната през 1195 и завър-шена 1874, която бива разрушена от бомбар-дировките през 1943. Там се намира и един от паметниците на загиналите във войната евреи.

Трудно мога да опиша в няколко страници живота и въздействието на един такъв ком-позитор като Брамс, затова неслучайно срав-нявам музиката му с прекосяването на Черве-но море от евреите – факт, който е променил целия им живот, даже хода на историята. По същия начин, както Брамс променя хода на му-

зиката и отношението на музикантите към нея. Не можем да останем безразлични или не-заинтересовани, тя не е музика, която просто се „харесва”, тя се живее и стига до дъното на човешката душа, както вече казах, независи-мо дали на слушател или на изпълнител.

А колкото до първия полет на сина ни - когато човек е на два месеца, всичко му е за първи път, но щом е в прегръдките на мама и татко, нищо не го плаши, независимо каква стихия се задава, музикална или метеороло-гична. n

Първият полет на малкия нов пътешественик - Даниел Матияс.

Д„Дюрасел”. Кратко, гръмко и интригу-ващо. Точно по моя вкус. За онези, които не знаят - „Дюрасел-ът” се слага в заека, за да подскача последният по-дълго време. Звучи като подправка за заешко, дори може да мине за название на божество от шотландската митология. Но в крайна сметка е просто мар-ка американски батерии. Скучни, плоски и сту-дени батерии, но с яркозапомнящо се заглавие. Могат да променят живота ви особено ако имате изтощен заек-играчка или болно от тъмнина фенерче. В случая не ми трябва ба-терия, а вдъхновение. Гръмко заглавие, което да придаде истинност и живот на една стара рецепта от 1912г.

Странно ли звучи?

Очакването на важни гости може да доне-се както положителни емоции, така и труден избор какво да се сготви. Или как да се казва рецептата. Не мога да готвя ястие без име. Все едно да си взема куче и да му казвам „ей, куче”.

Та за въпросната тържествена вечеря се спирам на крехко агнешко бутче по сaксонски с 4 вида градински билки. Рецептата е без име и това ме мъчи. Ето какво се случва...

Пристъпвам към агнешката афера, при-

сладко-киселоС ТЕДИ КИРОВА

животът, такъв, какъвто е... с целия му сладък, солен,

тръпчив и леко понагарчащ вкус.

за сериозните неща - с усмивка, за тъжните - с шега...

готвените продукти чакат на масата, а име-то на манджата е още в дълбините на въобра-жението ми. Ако сте решили да готвите като за пред Папата, помнете следното: подберете изпитана рецепта. Не е нужно да е сложна и пикантна. Колкото по-простичка, толкова по-добре.

Въпросът с десерта е предварително ре-шен. Спирам се на ябълков пай „Иван Грозни”. Кръщавам го така при първия ми сблъсък с тази рецепта. Получи се уникален, вдъхновя-ващ сладкиш с удивително грозна напукана коричка. Лепнах му името „Иван Грозни”. Така и остана записан в рецептурника ми. Той ще овенчае следагнешката вечеря. Но още не съм стигнала до там.

Сега важно е бутчето от миролюбиво вълнесто четириного, гарнирано с боровинков сос и много, много зелено. Явно и през далеч-ната 1912 г. са готвели в стил „еко”. Агнето чака в тавата, цялото окичено с търпение и билки. За успешното приготвяне на подобна рецепта има известни условия. Едно от тях е домакинята да няма близки емоционални отношения с бившото агне. Никой не иска да види как домашния му любимец се отправя към загрята фурна, украсен с мащерка и обвит с фолио. Затова - съветват опитните гот-вачи - осигурете си напълно непознато агне.

мълчанието на

агнето

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2014

52

И не си задавайте въпроса „как ли се е казвало, миличкото?”

Това няма да ви улесни да го изпечете на бавен огън. Ситуацията изисква хладнокръ-вен подход. Ако все пак по време на процеса ви споходят хуманистични угризения спрямо съдбата на агнешкото, мантрата: „това е само храна” ще ви помогне да го метнете във фурната.

Ако и това не успокои съвестта ви, прос-то си обещайте, че следващите гости ще по-срещнете само с тофу и бобени култури.

Засечката се образува още в началото. Саксонците по принцип са мили хора. И нямам нищо против да ползвам тяхна автентична

рецепта от 1912г., но... това с розмарина, расъл на южна поляна, вече ми идва в повече. Тия хора не са ли чували за сушени подправки и пакетирани храни в „Carrefour”? Позволявам си да кривна от изпълнението на рецептата и да заменя последната подправка с друга. И естествено - гаф!

В суетнята - дали всичко е както трябва, дали канапето от бланширани моркови е дос-татъчно меко и дали бутчето е равномерно „затънало” в три пръста червено вино... ме хвърлят в посткулинарен стрес.

Мисля си, че всичко е ок. Остават 4 часа до идването на гостите. Точно толкова му тряб-ва и на агнешкото да се превърне в гастроно-


мически шедьовър. Накрая му пожелавам „приятно печене”, затварям печката и изпускам парата... (включително и мо-ментът да включа фурната!!!)

Заемам се с „Иван Грозни”. Онова, което четете в ско-би, всъщност е препъни-камъка или огромната пукнатина в моята готварска кариера.

Забравям да включа фурната!!! Агнето кротува, чакайки термична обработка. Аз се отдавам на ябълковото изкуше-ние и докато отново включа на вълна „агне” вече е непопра-вимо късно! Времето е изтекло!

В целия си блясък провалът звъни на вратата ми. След 10 мин. звънят и гостите. Агнешкото е още е сурово. През ума ми минават поне 8 идеи от къде да поръчам готова храна.

Точно в този миг усещам ирония - хрумва ми дълготър-сеното заглавие на рецептата ми. Едва ли има по-подходя-що име от „Мълчанието на агнето”.

Какво стана ли? В крайна сметка се отсрамвам с на-бързо приготвени яйца от щастлив пъдпъдък, които слу-чайно са ми останали в хладилника. На гостите им е прият-но и се заседяват в близките 5 часа. Точно толкова, колкото (наистина!) да се опече агнето и да го сервирам със закъс-нение. Следват овации и облизване на пръсти. Не съм велик готвач. Никак дори. Но запомням едно.

Агнето е деликатна материя. С розмарин или без, с него шега не бива. Ако все пак решите да го споделите с прияте-ли, не го изпускайте от поглед. То е взискателно и чувстви-телно. И го „слушайте”. То ще ви даде сигнал кога е готово за тържествената вечеря.

Не се увличайте по странични занимания. Вслушайте се в агнешкия глас, ако и рецептата да се казва „Мълчание-то на агнето”. Понякога то говори повече. Не знам как са го готвили в Саксония, но в края на рецептата със ситен шрифт пише: „Стойте плътно до агнето, за да чуете гласа му и да усетите аромата му!”

Бон Апети!!! n

СПИСАНИЕ ЗА ЖИВОТ В ХАРМОНИЯ С БОГА

ГЛАВЕН РЕДАКТОР: ДАНИЕЛА ЕНЧЕВА

РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП:СВЕТЛАНА КАРОЛЕВА, ТАНЯ КОНЯРОВА,

ИВА ЦВЕТКОВА

СЪТРУДНИЦИ: ИВЕЛИНА СТОЙКОВА, ТЕДИ КИРОВА, ГАБРИЕЛА МАДЖАРОВА

КОРИЦА: РУМЕН ИВАНОВДИЗАЙН И ПРЕДПЕЧАТ: РУМЕН ГИГОВ

СНИМКИ: STOCK.XCHNG

РЕКЛАМА: ИВА ЦВЕТКОВАe-mail: [email protected]

ТЕЛ.: 0899 936 889

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И АБОНАМЕНТ:МАРИАНА ИВАНОВА

e-mail: [email protected]ТЕЛ.: 0896 780 120

ПЕЧАТ: „БУЛВЕСТ ПРИНТ” АД

ИЗДАВА:МИСИЯ ВЪЗМОЖНОСТ

ТЕЛ.: 02/992 83 68E-MAIL: [email protected]

ГОДИНА 17 , БР. 1 (69)ISSN 1311-2694

COPYRIGHT © 2014списание “Лия” е запазена марка на МИСИЯ

ВЪЗМОЖНОСТ.възпроизвеждането на каквато и да била част от съдържанието - текст, снимки,

дизайн или графики - може да става само с изричното съгласие на редакцията.

всички права запазени.

МИСИЯ

Списание Лия разкрива тайните и красотата на християнския живот, като внася Божия мир, цел и перспектива в ежедневието.

ПУБЛИКАЦИИ В ЛИЯСтатии и материали можете за изпращате на e-mail:[email protected]

АБОНАМЕНТпопълнете електронния талон в :

liakolekcia.com или

facebook.com/spisanie.LIA

РАЗПРОСТРАНЕНИЕСписание ЛИЯ излиза 5 пъти в годината и е на разположение в християнските книжарници, будките за вестници или чрез абонамент.

Корична цена: 3.95 лв.

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2014

54

ЛИЯ бр. 69

Documents