списание ЛИЯ | lia digital #78

ППриятно е да си обичан. Особено от жена – майка ти, сестра

ти, приятелката ти… „Колкото повече, толкова повече!”- тук

крилатата фраза на Мечо Пух важи с пълна сила.

А как ли се чувства мъжът, обикнат от жена? Не, не от майка

си, а избран от някоя жена, готова да му се доверява и да му се

възхищава.

Любовта на жената е богата. Щедра. Дълбока. Тя е цял свят

от радост и грижа. Сложна е. Понякога е като експлозия от

емоции, помитаща всички наоколо. Друг път е като имплозия

от очаквания, често останали непосрещнати.

Любовта истинска ли е, когато е несподелена, някак

еднопосочна? Любовта включва ли непременно елемент

на жертване? Не да се изживяваш като жертва, а да се

пожертваш за доброто на обикнатия… Задължително ли е? И

когато се жертваш за доброто на другия, това освобождава ли

го от очакванията ти?

Обикнати сме с безкрайна любов. Незаслужено. Завинаги.

Пожертвал се е Божият Син за нас. Безрезервно. Докрай.

Приготвя ни място, за да прекараме вечността заедно с Него.

И разбира се, Той има очаквания от нас…

Обикнати

Даниела Енчевагл. редактор

ЛИЯ

/ DIG

ITAL

201

6

4

съдържание

16

8

digital 2016

ТЕМА: ЖЕНАТА И ЛЮБОВТА16 Какво искат жените? - Божидара Кузманова

19 Писмо до непознатия ми съпруг - Мая Динева

22 Как те обичам - Сия

24 Дарът на любовта - Таня Конярова

30

РАЗУМ И ЧУВСТВА 6 вдъхновение с Катя Купенова

28 ЛИЯ зад волана с Фитипалдиня -

За добрите обноски и лошото време

38 пътешествия с Божидара: Ню Йорк

42 сладко-кисело с Теди Кирова - Ве(т)ропоказател

Още тогава казах на Жоро: “На 10-тата

годишнина ми дължиш още една сватба.”

И той го взе насериозно.

Жоро и Галя Найденови

ЖИВОТ 8 интервю с Жоро и Галя Найденови: Втората сватба

30 нарисувай ми семейство с Мелиса - Доброто и

лошото ченге

33 Пепеляшка с Ренате Хрунефелт - Чисто сърце

СПИСАНИЕ ЗА ЖИВОТВ ХАРМОНИЯ С БОГА

ГЛ. РЕДАКТОР: ДАНИЕЛА ЕНЧЕВА

РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП:СВЕТЛАНА КАРОЛЕВА, ТАНЯ КОНЯРОВА,

ИВА ЦВЕТКОВА

СЪТРУДНИЦИ: БОРИСЛАВА ВАН БРААМ ВАН ВЛОТЕН, ИВЕЛИНА СТОЙКОВА, ТЕДИ

КИРОВА

КОРИЦА: РУМЕН ИВАНОВДИЗАЙН И ПРЕДПЕЧАТ: РУМЕН ГИГОВ

СНИМКИ: STOCK.XCHNG

РЕКЛАМА: ИВА ЦВЕТКОВАe-mail: [email protected]

ТЕЛ.: 0899 936 889

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И АБОНАМЕНТ:МАРИАНА ИВАНОВА

e-mail: [email protected]ТЕЛ.: 0896 780 120

ИЗДАВА:МИСИЯ ВЪЗМОЖНОСТ

ТЕЛ.: 02/992 83 68E-MAIL: [email protected]

ГОДИНА 19 , БР. 1 (DIGITAL)ISSN 1311-2694

вдъхновениеС КАТЯ КУПЕНОВА

Не житейските възходи и падения определят

любовта.

Тя се случва сред дребните мигове на

ежедневието…

Любовта

ЛИЯ

/ DIG

ITAL

201

6

6

в споделената прегръдка в кухнята…

в безмълвната целувка, носеща утеха, по-силна

и от думите…

ЛИЯ / DIGITAL 20167

интервю

ВторатаЖоро и Галя Найденови

сватба

ЛИЯ

/ DIG

ITAL

201

6

8

Вторатасватба

Т

По едно и също време ли дойде любовта и при двама ви?Ж: Не, при мен дойде първо. В началото виж-дах, че тя няма такива симпатии към мен и затова реших да потисна чувствата си. Фокусирахме се изцяло върху приятелските ни отношения. След време обаче, разбрах, че съм силно влюбен в нея и й разкрих чув-ствата си. Тя ми отказа, дори се разболя и за седмица не се появи на лекции. Г: Аз се радвам, че нещата не се получиха още в началото. Когато човек се влюби, по-казва само добрите си страни. Жоро беше най-добрият ми приятел, всичко си казва-хме, бяхме си разказали миналото, знаехме си “мръсните ризи” и когато усетих, че има нещо – беше различно.

Една сутрин, докато пиехме кафе в об-щежитието, той дойде, прегърна ме при-ятелски за поздрав, но целият трепереше. Случи се няколко пъти и аз започнах да го разпитвам. Когато ми призна, че чувства-та му не са само приятелски, му казах, че е луд да разваля хубавото ни приятелство

с някаква си любов дето днес я има, а утре – не. Ж: Бях изпитал чувствата си и бях напълно сигурен. Казах й, че съм решил за себе си и ще я чакам тя да реши. Колкото и да се на-лага. Г: Аз го накарах да чака много дълго... цяла седмица. Той беше убедителен, а аз му имах доверие.

Били сте близки приятели. Но кое ви плени в другия?Г: Студентският живот ми даваше въз-можност да наблюдавам Жоро отблизо. Да видя какъв е в ежедневието, как служи на Бога, какво е сърцето му. Виждах посвете-ността му. Онова, което ме накара да кажа ДА, беше убеждение, изградено с времето. Осъзнах също, че без него няма да успея да направя онова, което Бог иска от мен. Ж: Тя има качества, които допълват харак-тера ми, имах нужда от такъв човек до себе си. Наблюдавах я, виждах сърцето й и раз-бирах, че с нея мога да стигна много далеч.

интервю

ИВА

ЦВЕТКОВА

снимки

ЛИЧЕН АРХИВ

Тя е творчески практична, той – артистично експресивен. Тя е здраво стъпила на

земята романтичка, а той се надпреварва със себе си в желанието си да я зарадва. Но

и двамата са силно емоционални и когато спорят, са типичното семейство от итали-

ански сериал.

Те са ЖОРО И ГАЛЯ НАЙДЕНОВИ

Запознават се като студенти, а общият живот във ВЕБИ (Висш Евангелски Бого-

словски Институт) става катализатор на приятелството им. Което пък след 3 г. пре-

раства в красива любов.


Бог насочи погледа ми към нея и след като я видях като жена и осъзнах, че съм влюбен, бях категоричен, че мога да я спечеля и да я имам до себе си.

Жените се само 6 месеца след като разкри-вате чувствата си. Но голямата сватба идва чак след 10 години. Защо?Г: Нямаше защо да отлагаме. Познавахме се много добре и се обичахме. Това беше доста-тъчно, за да започнем семейство. Нямахме почти никакви възможности, но се ожених-ме. Венчаха ни в църквата и след това се почерпихме с родителите и кумовете в... китайски ресторант. Още тогава казах на Жоро: “На 10-тата годишнина ми дължиш още една сватба.” И той го взе насериозно.

През годините ми го напомняше често и на 9-тата година от брака ни започна да говори за това. Опитвах се да го откажа с всякакви доводи, но той продължаваше и настояваше. Искаше да намеря подходящо

място и за да му угодя, почти на шега го направих. Запазихме датата (точно в деня на нашата годишнина) и започнахме подго-товката.Ж: В един момент 60 човека се запалиха по щурата ни идея и застанаха до нас в осъ-ществяването й. Направихме го в петък и тъй като беше извън София, тръгнахме след работа. Тя беше като булка, аз – като мла-доженец. Имахме и 10 шафери, много гости и вълнението беше неописуемо.Г: Започнахме в 8 ч. и завършихме в 4 ч. су-тринта с банички и боза. Всичките ни при-ятели дойдоха. Това беше най-незабравимо-то преживяване в живота ни. Направихме и препосвещение на обетите си. Бракът ни се обнови и оттогава животът ни е много различен.

Защо го направихте? Само защото не сте имали голяма сватба в началото ли?Ж: Не. Поради всичко, което ни се случи в

ЛИЯ

/ DIG

ITAL

201

6

10

първите 10 г. семеен живот, нямахме мно-го приятни спомени. Бяхме изтощени от житейски трудности и проблеми. В един момент осъзнах, че не съм й създавал дос-татъчно радост.Г: Втората година година от брака ни беше една от най-трудните. Спорехме често и то не за нас самите, а за други хора. Помня мо-мента, в който си зададох въпроса: “Боже, Ти ли беше в основата на нашите взаимоотно-шения? Дали не направих грешка?” Мисля си, че много семейства стигат до този етап и решават да се разделят, вместо да поло-жат усилия и да работят върху брака си. А бракът до голяма степен е въпрос на ком-промиси и от двете страни.

В продължение на 5-6 г. бяхме мно-го активни в църквата без какъвто и да е особен проблем. Но в един момент на мен ми дотежа. Имахме вече дъщеря, пъту-вахме, работехме и двамата, започнахме служение в църквата и всяка вечер имахме

гости вкъщи. Едвам се справях, бях измо-рена не толкова от служение, а от това, че нещата се случваха на другите. Ние ня-махме време заедно. С НАС нищо не се случ-ваше. Случваше се ОКОЛО нас. Натежа ми това ежедневие и казах: “Аз съм дотук.” Ж: При мен приоритетите не бяха подреде-ни. Смесвах Бог и служение. За мен те бяха взаимно незаменяеми. И чак след това беше семейството. Това беше в основата на мно-го от споровете ни. В един момент осъзнах, че тичам сам.Г: Освен всичко останало, преживяхме и бол-ката от три спонтанни аборта. Всеки по отделно преживяваше случилото се. Жоро се затваряше в себе си, а аз се чувствах не-подкрепена и изоставена. Но в един момент започнахме да говорим и това ни помогна.

След третия аборт се отказахме. Вече имахме Виктория и идеята да осиновим още едно дете не ни беше чужда.

По същото време четях във форуми


мненията и коментарите на жени, преживе-ли такава загуба. Виждах, че те не се отказ-ват и дори да са направили няколко аборта, продължават да опитват. Казах си: “Тези жени, които няма за какво да се хванат, не се отказват, а аз, която имам Бог и имам най-голямата надежда на света, се отказ-вам”. Решихме да опитаме още веднъж и с молитва “предадохме” това на Бога.

Не след дълго тестът за бременност беше положителен, но не бях ходила още на доктор, когато един ден получих същите симптоми като при абортите. Бяхме в друг град и на път за София и двамата се молих-ме. Бог казал на Жоро: “Този път ще бъде”, но той ми го спестил, за да не ми дава напраз-ни надежди. На следващия ден бях психически подготвена за аборт, но след прегледа се ус-танови, че не само съм добре, но и очакваме близнаци! Тогава Жоро ми каза какво му е ка-зал Бог и оттогава стъпих твърдо на тези думи. Бебетата се родиха здрави, в деветия месец и сега са на 3 години.Ж: През целия ни живот Бог е показвал, че е в контрол над ситуациите! “Той казва и ста-ва!” – целият ни живот се обляга на това. Бог държи всичко в ръката Си! Не само за децата, за всичко е било така вече 12 години, затова вярваме, че и занапред ще е така.

Как се справихте с проблемите си?Ж: Веднъж Галя ми каза: “Ако можеше поне за малко да застана на мястото на други-те”. Сякаш някой ме зашлеви. Опомних се, затворих се, плаках пред Господа, търсих Го и Той ми говори. Знаех, че така не може

да продължава. Отказах се от някои неща, пренаредих други и обратът се случи. Бях тръгнал по пързалката, по която тръгват много мъже – да оставят семейството на задна позиция и да поставят работата или служението като приоритет.Г: В трудните периоди от брака ни нямахме близки хора да себе си, с които да споделяме. Но така свикнахме да си казваме всичко. Да казваме истината такава, каквато я виж-даме и чувстваме. Помогна ни и това, че много говорехме и дълго се молехме заедно.

Вярата в Бога е много важна, но в един брак само Бог не е достатъчен. Ако разчи-таме само и едиствено на Него, няма да се получи. Бог е основата в семейството, но за изграждането му е необходимо и съпрузите, като отделни личности, да се постараят доста. В Библията пише, че тройното въже не се къса лесно, но то е от трима, не само от Бог.

Как втората сватба промени живота ви?Ж: Осъзнах какво богатство имам до себе си. През първите ни 10 г. Галя не е била на първо място в живота ми. Но сега вярвам, че се чувства почитана и обичана. От онзи ден се старая ежедневно да й го показвам. Видях, че през каквото и да е преминавала, с каквото и да се е борила или понасяла, тя винаги е била до мен и не ме е оставяла. Това още повече запали любовта ми към нея.Г: Не мога да кажа, че обичам Жоро повече от преди. Но със сигурност любовта ми е по-зряла, а емоцията на влюбването се вър-на. Осъзнах любовта си към него по нов на-

ЛИЯ

/ DIG

ITAL

201

6

12

чин. На тази 10 годишнина се случиха и други неща. Той ми пя за първи път. И това озна-чаваше много за мен!

Видях, че е израснал. Всъщност бяхме израснали и двамата. Направихме това съ-битие символично, а то се превърна в крайъ-гълен камък за брака ни. Оттогава е минала едва година и половина, но определено гледа-ме на живота по различен начин, някак отго-ре, без да обръщаме внимание на дреболии-те, за които преди сме се карали. Осъзнахме също, че хората са важни, но не са по-важни от семейството ни.Ж: Любовта съзрява постепенно. Бракът не е като студентството – прочиташ три учебника и взимаш изпита. Никой не те чака да се научиш и тогава да започнеш да го живееш. На нас ни се наложи да узряваме в крачка, между работата, грижата за дома и децата и трите спонтанни аборта...

Чували сме, че любовта на мъжа минава през стомаха. Откъде минава любовта на жена-та?Ж: Един мъж се нуждае от мъдрост от Бога, за да направи жена си щастлива. Библията говори на нас мъжете как да се отнасяме към жените си - те трябва да бъдат въо-душевявани... Винаги си личи, когато една жена е обичана. Тя може лесно да се откаже, когато няма стимул. А когато има, никога не знаеш докъде може да стигне! В жената се крие огромен потенциал.

Любовта на моята жена се подхранва от качественото ми време с нея. Галя обича да бъде изненадвана, радва се на малки подаръ-чета и мили жестове. Виждам какво може да направи за мен, когато я обичам на 100%. Тя е като извор – колкото повече я обичам, толкова повече ми извират идеи как да й го показвам. Тепърва ще виждам как се разгръ-ща потенциалът й. n

ЛИЯ

/ DIG

ITAL

201

6

14

тема на броя

В Жената Бог е вложил ЛЮБОВТА, като естествен израз на същността й. ТЯ обича така, както диша.Готова е да прегърне, да помогне и да дари нежност, защото ЛЮБОВТА извира от ЦЯЛОТО й естество.

жената и любовта

Представяте ли си, ей сега, в една ста-тия, с няколко прости думи да ви разкрия тайната на това КАКВО ИСКАТ ЖЕ-НИТЕ?! Щях най-малкото да получа Нобе-ловата награда, да не говорим за милионния тираж на списанието - едвам ще насмогнем да отпечатаме допълнителните екземпля-ри!

Но и аз, като всички автори на статии, публикации и книги, само се опитвам да вър-вя по един път, който е като непроходима джунгла: екзотичен, изненадващ и без никак-ва видимост.

На въпроса: „Какво според вас мислят мъжете ви, че искате от тях?” две млади жени отговориха: „Мъжете нямат никакво понятие...” Сложна работа. И жените не са лесни.

Реших да попитам няколко мъже какво мислят по въпроса. Единият (млад ерген) каза че като всички хора, жените искали да бъдат обичани. Друг, женен от 5 години, смята че жените искат откровеност и гри-жовност. А третият мъж, който цял жи-вот, ама наистина цял живот (от почти 60 години) е женен, отговори: искат да виждат в теб покровителя и защитника, обичащия, усмихнатия, този на когото могат по всяко време и за всичко да се опрат – този, който им носи радост и сигурност. Вероятно вече се досещате, че с такива очаквания мъже-те са обречени да се провалят поне няколко стотин пъти за един живот, нали? Защото

тем

а: ж

енат

а и

любо

вта

Какво искат жените?автор

БОЖИДАРА

КУЗМАНОВА

Излиза, че всичко си е на мястото. Бог е създал жената да бъде помощник на мъжа - да го разбира и обича. Да „извади на бял свят” най-доброто от него. Бог не е създал мъжа да разбира жена си и на това сме свидете-ли от самото начало. Мъжът е създаден да обича жена си. И ако сме честни, повечето мъже го правят и то много по-безусловно отколкото жените. Бог казал ли е: „Обичай я така, че тя да се чувства обичана”? Не, не е. Бог изисква мъжът да я обича така, как-то Христос възлюби църквата (с цената на живота Си), без да споменава как тя ще се чувства от това...

КОЕ КАЧЕСТВО НА ЖЕНИТЕ ГИ ПРАВИ УНИКАЛНИ?„Да са привлекателни, желани.“(28-годишен)„Да ни разбират и оби-чат.” (52-годишен) „Особеният дар да те подлудят или да те на-карат да летиш в обла-ците” (мъж с 60-годишен брак)

има само Един, който може да изпълни всич-ки тези очаквания...

ЛИЯ

/ DIG

ITAL

201

6

16


Имала съм щастието да израсна в се-мейство, в което родителите се обичат, обичат и децата си. Трябваше доста да по-расна, за да осъзная, че това е огромно бла-гословение, а не „нещо нормално”. Но както повечето хубави неща в живота, с които сме свикнали, забелязваме ги едва когато вече не са ни пред очите. (Не че родителите ми не ме обичат вече, просто са далече.)

На последния зададен от мен въпрос, отговорът на тримата мъже ме впечатли най-много.

Скъпи приятелки, ако бях открила клю-ча към щастливата връзка между мъжете

КАК БИ ИЗГЛЕЖДАЛ СВЕТЪТ БЕЗ ЖЕНИ?„По-спокоен, но много по-скучен.”(28-годишен)„Безсмислен.” (52-годишен) „Абсолютна скука! Без обич, без ласка, без усмивка.” (мъж с 60-годишен брак)


и жените, щях да съм получила най-малкото световната награда за мир.

Но не съм. Всеки ден всички ние го пре-откриваме наново в това, което ни е ес-тествено: ние помагаме на мъжете и им се възхищаваме, а те ни обичат.

Има обаче нещо, което знам от опит, че мъжете умеят по-добре от нас: те про-

щават по-лесно и по-бързо. И не натякват. Може би защото виждат собствените си грешки (а и ние непрекъснато им ги напом-няме), те са готови да посрещат с благо-родство факта, че и ние можем да сгрешим. Ето това е нещо, което можем да научим от тях. n

тем

а: ж

енат

а и

любо

вта

Справянето с проблемите:Когато една жена има проблем, тя казва на майка си, приятелите си, съпруга си, спътника в автобуса, социалните мре-жи... Колкото повече го споделя, толко-ва повече й олеква.Когато един мъж има проблем, той гледа фут-бол, лежейки на дивана в мрачно мъл-чание. Мъжът трябва да се отдръпне от проблема, за да му олекне. Като се почувства по-добре, започва да търси решение. И това мъжът прави сам.

разлики мъжеvs.жениСлушането: Жените чуват по-добре от мъжете и различават по-ясно високите честоти. Мо-

зъкът на жената е програмиран да чува детския вик през нощта, докато мъжете могат да спят през това време, сякаш нищо не се случва. Ако някъде измяука коте, първо жената ще го чуе. Но пък мъжете по-добре определят посоката на звука и по-лесно се ориентират в пространството. Така мъжът може да разбере ясно, от къде идва мяукането.

Разбирането на чувствата на другите: Же-ната веднага разшифрова словесни, визуални и дру-ги сигнали. Щом попадне в стая с непознати, един поглед й е достатъчен, за да се ориентира, кой в какво настроение и състояние на духа се намира. Когато мъж влезе в стая с непознати - регистрира параметрите на помещението, разположението на изходите, кои сред непознатите биха били потен-циални врагове и дали нещо има нужда от ремонт - крушка, прозорец... но не е в състояние да усети, че неговата нежна половинка е наранена, докато тя не му каже. Затова, ако мъжът ви попита, „Има ли проблем?” не казвайте: „Не, нищо ми няма”, той не би разбрал скрития смисъл зад думите ви. Просто откровено си кажете „Да, обидих се”.

ЛИЯ

/ DIG

ITAL

201

6

18


дравей,

Колко е хубаво в края на деня да останеш най-после сам с чаша топло мляко и една за-палена свещ, останала от празниците. Вди-гам крака на табуретката, затварям очи и си мисля какво да ти кажа. Малко по малко смълчавам кресливите гласове на деня. Гла-сове, които ми натякват своите собствени истини и се опитват да ми кажат какво да мисля за теб. Чувал си ги. Зная, че и на теб говорят за мен, а не ме познават. Но тиши-ната постепенно идва и моите собствени мисли добиват очертания.

Така обичам живота си! Вървя ръка в ръка с моя Небесен Баща и погълна-та от цели и планове не усещам как минава времето - от понеделник до неделя, от Рож-дество до Възкресение. Добре, че не е нужно да броя и да се притеснявам, защото вече живея вечния си живот в Исус. Така че усилията ми са насочени към едно – реа-лизирането на потенциала, който Бог е за-ложил в мен. Той ме е създал силна и смела, умна и способна. Притчата на Исус за та-лантите е заседнала трайно в мислите ми и съм твърдо решена да попадна в категория-та на добрите слуги.

Интересно е как Бог направлява приключенията ми. Чудя се в кой мо-мент ще ги заплете с твоите. Един ден ще ни сблъска на по чаша кафе и ще се окаже, че продължаваме по пътя заедно. Накъде ли ще

ни отведе тогава? Понякога Го питам, кога-то си говорим, но още не ми е казал. Може би ти вече знаеш.

Когато си мисля за теб и за живота, който ни предстои, това е първото нещо, което винаги изниква в мислите ми. Мечтая семейството ми да служи на Бога. Така ми се иска да Го познаваш отблизо и да Го оби-чаш дори повече отколкото аз Го обичам.

Господ е наистина добър в сглобяването на пъзели от хора. Щом успява да изгради свята Църква от опърничавите Си деца значи и от нас двамата ще успее да направи едно цяло. Мисля си какво ще донеса аз в това цяло и какво ще донесеш ти.

Може би едно от най-ценните ми ка-чества е огромният капацитет да дарявам грижовна любов. Майчиният инстинкт е толкова дълбоко заложен в мен, че докато на бял свят се появят децата ни, всички окол-ни са застрашени да станат негови неволни жертви. Доставя ми удоволствие да създа-вам уютното убежище, в което другите да се приютяват. Обещавам ти, че след като опиташ шоколадовите ми мъфини, те ще станат неделима част от най-сладките ти сънища.

Друго ценно качество е способ-ността ми да виждам първо доброто в дру-гите и да им се възхищавам без сравнения. Не обичам да се състезавам. И с теб няма да искам да се състезавам, напротив ще викам за теб в твоите състезания. Безмислено

З

Писмо до непознатия ми

съпругавтор

МАЯ ДИНЕВА


тем

а: ж

енат

а и

любо

вта

Кариерата, битките за надмощие и достигането на финансо-

ва независимост и свобода, са много привлекателни и апетитни за жените днес. Но истински

силни и успешни сме в това да обичаме и да творим красота и нежност. За съжаление, при-

тиснати от съвременните изисквания и модели на поведение в обществото, неглижираме

изконното ни право да раждаме живот, да творим хармония и аромат. Като ги заменяме с

удовлетворението от това да кръстосваме шпаги с мъжете, побеждавайки ги с техните

оръжия и средства. От това, обаче често губим нежността и мекотата на женственост-

та си, а после се чудим, че не забелязват ЖЕНСКАТА НИ КРЕХКА КРАСОТА!

ЛИЯ

/ DIG

ITAL

201

6

20


ще е да търсиш в мен съперника и да се пла-шиш от успехите ми. Дори аз не мога да разбера как става така, че моята независи-ма и целеустремена същност се наслаждава на мисълта да бъде покорена и покорна. Това е начинът, по който Бог ме е изваял и аз съв-сем не искам да бягам от природата си, а чакам с нетърпение тя да разцъфне в пълна-та си красота. Това е което съзнателно и с желание ще поверя в твоите ръце, за да му се радваш и да го пазиш.

Мисля си коя ли е думата, с която ми се иска да те определя. Опора? Закрила? Да, това е, което най-вече се надявам да открия в теб – силното рамо, на което да се опра, решителния мъж, който няма да се поколе-бае да застане между мен и бурята, щедрия любим, готов да пожертва каквото е нужно, за да се погрижи за семейството си. Как ми се иска да мога да разчитам на теб и за мъничките неща, и за големите, да зная, че ще се погрижиш за спуканата гума и ще ме държиш в ръцете си, когато загубя бли-зък човек.

Колко наивно звучи, ако го че-теш през съвременните си очила, във време, когато е ценност да мислиш първо за себе си. Време, в което ако си недоволен, просто ставаш и си тръгваш, защото можеш да се справиш сам. И аз мога. Мога да се справя с всичко. Не си ме виждал с чук и пи-рон в ръка. Зная, че и на теб нищо няма да се опре, ще намериш решение за всеки проблем. Но каква сила ще бъдем, когато сме заедно, когато поискаме да изпълним Божия план…

Ти ще се изправиш като глава на

семейството ни, защото Господ е заложил в теб необходимото и те е изграждал през всичките тези години. Очите ми са жад-ни да намерят в теб Мъжа, а не Момчето. Уважението, възхищението и гордостта, които съм стаила в себе си и чакат, за да се излеят върху теб.

Що се отнася до сонетите и серенади-те, не се притеснявай. Не очаквам да помниш всичките ни специални дати – от размяната на фейсбук профилите до деня, в който за пръв път ти направя баница. Дори аз забравям по някоя, какво остава за теб. Ако някоя вечер обаче ми донесеш цвете, просто ей така, ще бъда най-щастливата жена.

Колко ми се иска да се държа така, че да си свободен да бъдеш себе си. Сигурна съм, че никога няма да те разбера напълно, но ти обещавам, че това няма да подкопае доверието ми в теб. Мечтая си за вечерите, когато с усмивка ще празнуваме Божиите победи в живота ни, когато облег-ната на гърдите ти, ще зная, че съм нужна и обичана.

Чудя се в кой момент Бог ще заплете моите приключения с твоите…

Чакам те с нетърпение.


П о план, между другото. В почивки-те между лекции и домашни.

Със страх (защото искам някаква облага или се чувствам недостатъчна и не-способна спрямо теб, и нещо си ми станал идол; или защото сянката на миналото, коя-то ми нашепва всички грешки спрямо теб е толкова голяма).

Строго и студено (защо-то ти не си достатъчно добър).

По детски – безмерно, но и непре-мерено. Твърде радостно и шумно. Искрено и в недоумение от сериозността ти сутрин рано. С грешки – едни и същи. С „безсмисле-ни” въпроси.

Селективно, по избор – това и онова от теб, от твоята среда и хоби, от твоите тъги и страхове.

Силно, безкомпромисно и отчаяно. С на-дежда, че само Бог е Този, който може да те вдъхнови за промяна.

Грозно – когато виждам, че съм лоши-ят герой от приказката „Болен здрав носи”.

Обикновено – когато ти сгъвам дрехите, без да влизам в центрофугата на негодуванието.

Блестящо – когато ги сгъвам с ра-дост.

Неадекватно – когато не отчи-там какво се случва в настоящия момент, когато нуждите ти са забулени за мен, за-щото съм си въобразила, че ти искаш и мо-жеш това, което искам и мога АЗ точно в този момент. Когато АЗ е по-голямо от ТИ.

Невнимателно – когато си позволявам да те възприемам за даденост. В леглото, на масата докато говорим, или по-скоро докато те чувам като шум около моя щракащ мозък, който урежда кариери, готвене, къпане и достатъчно сън, чисте-не, увеличение на приходите, коледни подаръ-ци, на кой какво, защо и как съм казала и как-во имам като грешки през деня. Когато те наблюдавам ежедневно и пак се изненадвам, защото пак не съм запомнила какво обикно-вено правиш сутрин преди работа или вечер след. Когато не „вдявам” за новите неща в живота ти. Когато съм груба, лаконич-на, затворена и общо взето интровертна фръцла, защото, ми е много натоварено било, и „сега не ми се обяснява”.

Трезво и искрено – когато не отстъпвам от позиция, въпреки че ми се иска друго. Когато те оставям да грешиш и не съм съветник all the time. Когато се моля, вместо да ЗНАМ, знааааам. Когато може би те наранявам, но избирам да бъда полезна някъде другаде и знам, че ще го преживееш. Когато не се затварям за света, себе си и близките си „в името на нашата любов” или за да преповтаряме американски филми. Когато тръгвам, но не ми се тръгва: на ра-бота, на училище, от масата, при приятел, при някого, за когото съм отговорна, на ле-кар, да се погрижа за себе си. Когато казвам, а не ми се казва... голямо и категорично НЕ на лъжи от типа: това ще ни направи щаст-ливи (неща, хора, места и събития, хобита, дори ново поведение и среда). Когато не се натрапвам. Когато те чакам сам да си по-

тем

а: ж

енат

а и

любо

вта

Как те обичам?

ЛИЯ

/ DIG

ITAL

201

6

22

търсиш и дадеш отговори.

С готовност. Когато искам най-доброто за тебе, без да знам как да ти помогна. Но пък го искам. И се старая максимално днес и всеки ден мисля как да ти бъда полезна. Когато сутрин ставам с болка в главата, защото ми се спи ужасно, но ставам, защото така ще имаме време заедно. Когато правя кафе и ти го нося в леглото, ПРЕДИ да си донеса закуската. Когато след къпане вдигам слушалката на душа на твойта височина. Когато не си ми длъжен – финансово, емоционално, никак. Когато мога да си замълча и да не остане гняв у мен от нещо твое като навик, което побърква подреждащата ми душа. Когато се срещам с твои приятели, които не харесвам. Когато даже им давам от мойта грижа и любов. Когато говоря, ако имаш нужда да слушаш; и когато слу-шам, ако имаш нужда да говориш. Когато се усмихвам „без причина”. Когато те гле-дам в очакване да ме помолиш нещо. Ко-гато зареждам батерията ти, без да ме молиш. Когато ти пиша във вайбър, преди да се питам защо ти не пишеш.

Смело и докрай – когато казах там едно шумно, малко помпозно, но пък ясно и категорично Да (в болест и в здраве и т.н.). Когато продължавам, като надраскана плоча, да повтарям едно и също, защото то е добро. Когато си каз-вам НЕ в случаите на егоизъм или страх от негативната реакция.

Търпеливо (синоним, за мене, на божествено) – когато нищо не ни е наред и не влизаш в калъпа за християнин, а аз те целувам за „Лека нощ” и знам, че ще ти мине. Когато знам, че Бог е с теб и с мен. Че Той ще намери път за нас един към друг, за да растем като човешки същества с красива мисия. Когато се моля, въпреки че мозъкът ми отново бръмчи и урежда, а тялото го мързи да коленичи. Когато ми е „писнало” да се боря и пак те обичам. Когато „вдигам ръце” и пак ги скръствам я за молитва, я да те прегърна. Когато не казвам всичко и както ми дойде, а слушам, търся и чакам знак, за да действам.

С обич: Сия n

Учените твърдят, че дете, което една седмица след раждането не е прегръща-

но, кърмено или докосвано от майка си, има екзистенциален дефицит на МАЙЧИНА ЛЮБОВ,

който не може да бъде запълнен никога и с нищо! Ако този дефицит не се запълни и липсата

се задълбочи, това довежва до физически, психически, а често и до умствени увреждания!

Само Жената притежава уникалността на МАЙЧИНАТА ЛЮБОВ, от която животоспасяващо

се нуждае всяко дете!

з бях едно щастливо малко момиченце с брат и братовчед около мен. Брат ми беше по-малък, но братовчед ми беше Батко-то с главно „Б”, дори и само с няколко месеца по-голям от мен. Та веднъж си играех с Бат-ко, който реши да си правим кални замъци. Като един „истински мъж” той започна да ми показва как се правят замъци, а аз като една независима съвременна „жена” веднага реших, че трябва замъка да стане „по моя начин”. Скарахме се, посдърпахме се и се на-ложи баба да ни разтървава. След като се информира за случката подробно и разнищи „кой крив и кой прав”, съвсем спокойно се обърна към мен и ми каза: „Ама защо, ми-лата ми се ядосваш? Остави Батко ти да прави замъка, а ти ще му помагаш и така заедно ще го направите!” Не може дори да си представите какво изпитах! „Аз да му пома-гам?! Ама защо! Моята идея беше по-добра. И откъде накъде аз ще съм помощничката? Защо той не ми помага, докато аз правя за-мъка?!” Баба започна да ми обяснява нещо за това, че мъжете били по-добри строители, но аз изобщо не я слушах. В мен кънтеше само обидата от това, че бях ПРИНИЗЕ-НА ДО НИВО НА ПОМОЩНИК!

Е, момичета, трябва да си признаем, че днес да си помощник не е особено престиж-но и популярно. Като не ставаш за лидер, те правят помощник. Ето защо идеята на баба ми да бъда помощничка, изобщо не ме устройваше.

Нещата обаче се усложниха още повече, когато пораснах и започнаха да ми обясня-

ват, че един ден, когато се оженя ЩЕ ТРЯБ-ВА ДА БЪДА ПОМОЩНИК И ПОД-КРЕПА НА МЪЖА СИ, А ТОЙ ЩЕ МИ Е ВОДАЧ, както пише в Библията! Не разбирах защо Бог е решил да ме унизи до там, че да се налага да слугувам на съпруга си, за да може той да успява и да се издига, а аз се занимавам с домашните задължения, с красотата на дома и с гледането на децата, без никаква перспектива за развитие като индивидуална личност! Не разбирах защо трябва да изоставя всичките си мечти, за да подкрепям неговите? Освен това, вре-мената отпреди 6 000 години са се проме-нили драстично и днес жените имат добро образование, справят се добре в кариерата, по-съобразителни са и по-интегрирани от мъжете! Затова реших да открия Божия замисъл за ЖЕНАТА в една по-голяма и кон-кретна дълбочина.

ª ДАРЪТ НА ЛЮБОВТА ª„Бог създаде човека по Свой образ и по-

добие. Мъжки и женски пол го създаде!” Бог имаше идея за живота ни още в Едемската градина. Точно тук разказът на Библията ни представя не само появата на човека, в два-та пола, но и Господния промисъл за семей-ството и взаимоотношенията в него. Мъ-жът и жената (съпругът и съпругата) от една страна бяха едно създание, а от друга - бяха две тела с различен начин на общува-не, мислене и функциониране. След като ядоха от дървото за познаване на доброто и зло-то, пообъркаха нещата и се наложи Бог да

тем

а: ж

енат

а и

любо

вта

АДарът на любовта

автор

ТАНЯ КОНЯРОВА

ЛИЯ

/ DIG

ITAL

201

6

24


реорганизира цялата духовна и материална реалност, в която бяха поставени. Мъжът и жената продължиха да бъдат две различ-ни половини на едно цяло. Затова и Бог им даде индивидуални роли, съобразени с новата ситуация, както и с техните силни и слаби страни. На Адам даде да обработва земята и да се грижи за животните и прехраната, тъй като в него се намери доста мускул-на и физическа сила. Умът и психиката му бяха устроени така, че да вижда и преценя-ва света прагматично и рационално. Не се

доверяваше лесно, затова и общуването му малко куцаше. Това беше заложено в негова-та мъжка същност. А на Ева, като първо задължение и отговорност, подари раждане-то и отглеждането на живота. Освен функ-ционалност и органи, Господ я благослови и с ДАРЪТ НА ЛЮБОВТА!

ª ЛЮБОВ И КРАСОТА ªЛЮБОВТА е онази задължителна сре-да, от която Животът се нуждае, за да се развие и изгради пълноценно. На нас жените


тем

а: ж

енат

а и

любо

вта

Благодаря Ти за невероятната дарба да обичам, с която си ме благословил. Вложил си в мен естествена необходимост да се грижа, да помагам и дори до крайност да се раздавам, когато видя някой в нужда.

Благодаря Ти, че си ми дал да виждам красотата и багрите в живота и тази способност ме вдъхновява да съчетавам всичко около мен в хармония и уют.

Благодаря Ти, че точно мен си избрал да раждам и отглеждам живота. Това чудо е несравнимо по сила и любов, специално подарена на мен!

Благодаря Ти, че си промислил да бъда помощник и подкрепа на съпруга си. Дал си ми сърце и усет да го дарявам с обичта си, точно както той има нужда.

Благодаря Ти, че си ме създал ЖЕНА, за да отразявам Твоята Любов и да изпълнявам волята Ти по един уникален начин в живота си.

И ето сега Те моля: дай ми от Твоята сила, мъдрост и разбиране, за да реализирам всяка една от тези дарби, така че с живота си да отразявам Теб и Твоя план за Жената според Твоето Сърце!

Господи,Скъпикъпи

е подарена тази безценна роля – да показваме, да даваме и да отразяваме нежност, да виждаме и да творим ХАРМОНИЯ ОТ КРАСОТА. Създа-дени сме със специфична хормонална и емоционална система, която е настроена да произвежда пали-тра от емоции и чувства! Някой ще каже, че това е просто химия и движение на хормоните. Точно тази химия, скъпа приятелко, определя най-голямата и ва-жна мисия на земята – раждането, отглеждането и подкрепата на Живота във всичките му аспекти – деца, съпруг и близки! Ние знаем кога един човек се нуждае от помощ. Защото със сърцето си виждаме неща, които не се виждат и чуваме стенания, които не са изречени. И тогава сме готови да откликнем и да помогнем, ако и да ни е трудно и тежко. Интуи-цията, която притежаваме не е вложена в нас за да манипулираме и омайваме, а за да помагаме с любов и нежност на мъжа и децата, които Бог е поставил до нас!

ª НЕЖНОСТ ªТой ни е поставил да бъдем Неговото меко и

любящо сърце в света. Имаме способности и дар-би да бъдем и всичко останало! Можем да сме силни, умни, побеждаващи, ръководещи и дори да летим в космоса. Но онова, което БОГ Е ДАЛ ЕДИН-СТВЕНО И САМО НА НАС, ЖЕНИТЕ, Е да разнасяме НЕЖНОСТ И ЛЮБОВ, заложени в същността ни! Не се отказвай от тази същност, защото тя е благословение. Светът се нуждае от точно от тази любов и нежност повече от всяко-га. Не я отхвърляй, не я пренебрегвай и подменяй! Дарявай я и това ще благослови твоя и живота на другите около теб! n

ЛИЯ

/ DIG

ITAL

201

6

26

www.novchovek.com


за добрите обноски и лошото време

лия зад воланаС ФИТИПАЛДИНЯ

ЦЦял ден само дъжд и гъсти облаци. Така е от седмица. Не стига, че е сиво и слънце-то изобщо не пробива през облаците, ами е и мокро. Навсякъде.

Нуждата ми от серотонин (хормон на щастието) крещи с човешки глас и заглуша-ва дори клаксоните по светофарите. Притъ-пявам нуждата с шоколад и това донякъде върши работа. Мисля си, че само при мен е така, но като се огледам наоколо, доста нуж-даещи се от щастие има...

В такова време и задръстванията са mреобладаващо катастрофални. А това до-изнервя обстановката и насища сивите то-нове в картинката.

Въпреки всичко, обаче, решавам, че на-строението не бива да ме изважда от строя. Някой ден облаците ще се разсеят и слънце-то отново ще заблести (а аз ще започна да се оплаквам от горещото... но това е друга тема). Как обаче да издържа дотогава?

Докато чакам в задръстването и “Баммм!” – решението ме връхлита. Спом-ням си едни думи на Христос: “И така, всяко нещо, което желаете да правят хората на вас, това и вие правете на тях”1 и автома-тично решавам, че ще боря сивото с... до-бри обноски. Не, не съм примадона и съвсем не държа волана с изпънато кутре, но никак няма да попречи, ако приложа малко финес. Ето какво предприемам като начало:

Стъпка 1: Започвам да използвам мигачи ВИНАГИ, при всяка маневра. Така де, нормално е да “информирам” останалите за намерени-ята си на пътя. Пък и не получавам отделна сметка за тока в колата, нали?!

Стъпка 2: От време на време благородно пускам някой да мине пред мен, независимо, че съм чакала 20 минути в тази лента, а той току-що нахално се е промушил от крайно ляво в крайно дясно.

Стъпка 3: Усмихвам се дори когато не съм се “напомпала” с шоколад. Никой не е длъ-жен да търпи моето лошо настроение, още по-малко - последиците от него.

Стъпка 4: Не крещя (дори на ум!), колкото и предизвикана да съм. В крайна сметка въл-ната ще залее мен, не другите.

Не е нужно всичките стъпки да се при-лагат едновременно, но е желателно да са придружени с усмивка.

Не зная дали експериментът “добри об-носки” ще проработи и докога, но си струва да опитам. Не си въобразявам, че сивото ще се “оцвети” като с магическа пръчица, но е достатъчно в сърцето ми да е цветно. А то ще оцвети други сърца. n

________________________1 Матей, 7 глава, 12 стих

за добрите обноски и лошото време

О

нарисувай ми семействоС МЕЛИСА

семейството – една пъстра картинаот радости, грижи, емоции и... много уроци, която рисуваме цял живот

доброто илошото ченге

Отново се скарахме пред детето. Докато си разменяхме съскащи реплики, то стоеше наблизо и въртеше с неразбиране уплашени очички. Заливаха ме вълна след вълна, ту гняв, ту срам. Гняв, че с мъжа ми не можехме да се разберем - все едно си говорехме на различни езици. Срам, защото за пореден път се про-валихме в решение, което бяхме взели заедно - да не се караме пред детето. А и поводът беше добре познат, направо вехт – какъв е правилният подход за дисциплиниране на мал-кото човече. И ето ни двамата, всеки разма-хал собствените си убедителни аргументи, да хвърля огън и жупел срещу най-близкия си човек в опити да го надприказва, сякаш знае всички отговори по темата.

В такива случаи нещата се развиват простичко, направо по сценарий. Всеки от нас си има добре отиграна роля, в която неусетно, но умело се развихря - ние сме доброто и ло-шото ченге. Сещате ли се за какво говоря? Ние сме онази двойка ченгета, позната от

криминалните екшъни, която има обща цел - да се справи с противника и детския инат - но използвайки напълно противоположни методи. Докато единият увещава, моли, насърчава, другият заплашва, наказва и се кара. Двама-та се допълват, но всеки смята, че точно не-говият подход е този, който е подействал и след случката дори си придава малко важност. А ВСЪЩНОСТ РАБОТЯТ В ЕКИП.

Дисциплиниране на детето. Укротяване на опърничавия. Едва ли има друга тема, по която са изписани купища томове, проведени са милиони семинари, изчетени са маса лекции и са обучени толкова хора. Но цялата тази стена от мъдрост и добре изградена стра-тегия рухва в мига, в който малкото човече ни направи поредната инатлива сцена. Чудя се защо, след като съм положила такова стара-ние да бъда добър родител, то винаги успява да ме изненада с такава вариация по темата непослушание, за която изобщо не съм се под-готвила и се впускам в непохватни импрови-

ЛИЯ

/ DIG

ITAL

201

6

30

зации със съмнителен край.Трябва също да кажа, че често пъти нямам

нерви да доведа битката докрай и просто се отказвам, преди да съм изгубила и последните си останки самоконтрол. А то, малкото чове-че, побутва с краче границата на търпението ми още малко, и още малко, и още малко до момента, в който трупаната в мен фрустра-ция се насочва към… баща му. И обратното, разбира се. Аз също съм удобна мишена за съ-пружески упреци в случаите, когато неговите техники на възпитание не дават резултат. В края на краищата си разменяме остри реплики, заричаме се да не си помагаме и всеки да оста-ви другия да си „сърба попарата” и семейното скандалче прави гнезденце в дома ни.

Истината е, че няма съвършен родител,

нали? Всеки влиза в родителството нарамил своя емоционален багаж, преживените в дет-ството случки, примера от своите родите-ли, от приятели и опита, който е натрупал, гледайки отстрани. Няма да забравя как с насмешка и леко възмущение наблюдавах май-ката, чието дете се беше тръшнало в среда-та на супермаркета и пищеше неудържимо, а тя не знаеше откъде да го подхване, за да го изведе или поне успокои. Аз бих направила това и това… си мислех тогава. Каква наивница съм била! Първият път, когато същото се случи и на мен, горчиво съжалих за глупавото си самодоволство, защото и аз не знаех как да се справя.

Наскоро четох една статия от някакъв именит познавач на детското възпитание,


който правеше на пух и прах всички подходи, които аз и приятелките ми сме прилагали. НО! Не даваше отговори.

Това ми напомни един стар анекдот за же-ната, която, преди да стане майка, имала три теории за детското възпитание, а сега вече имала три деца и нито една теория.

Няма нищо нередно в това да се борим с променлив успех в областта на детското въз-

питание и не бих осъдила никого за моменти-те на слабост. Проблемът е, че не успяваме да се подкрепяме в моментите, когато въз-питаваме заедно. Защото детето има нуж-да и от двамата, и не трябва с лека ръка за омаловажаваме ролята на другия, особено ако виждаме, че той по своему полага грижи и уси-лия. Дори и да имаме несъгласие помежду си, най-лошото, което можем да направим, е да се обърнем един срещу друг и да покажем разе-динение пред детето. То винаги усеща къде се пропуква нашата стратегия и, макар и малко, инстинктивно се възползва от пробойните в родителския кораб, за да наложи своето.

Не мисля, че моята техника на възпита-ние би била успешна без тази на съпруга ми и надявам се той да осъзнава същото. Да, са-мотните родители се справят сами, но тях-ната роля е много трудна, защото играят едновременно и двете роли и запълват празно-тите там, където би трябвало да присъства другият.

Мъжът и жената, тази уникална сплав, от която е изработено украшението, наречено семейство, са двете страни на един и същи образ – Бога. „И Бог каза: Да създадем чове-ка по Нашия образ, по Нашата прилика” и „Бог сътвори човека по Своя образ; по Божия образ го сътвори; мъжки и женски пол ги сътвори” (Битие 1:26-27) Мъжкото и женското начало са присъщи за Бога. Затова и съвършеният родител носи чертите на татко и мама, без които семейната картинка не е пълна и липсва онази хармония във възпитанието, която ще превърне детето ни в пълноценен човек. Днес се моля за мъдрост как да не накърняваме Божия образ в очите на децата си и да бъдем Негови подражатели на първо място в семей-ството си. n

нари

сува

й м

и се

мей

ство

ЛИЯ

/ DIG

ITAL

201

6

32

пепеляшкаС РЕНАТЕ ХРУНЕФЕЛТ

C

открий и разгърни скъпоценното в теб

превод:

БОРИСЛАВА

ВАН БРААМ ВАН

ВЛОТЕН

Чистосърце

Скъпа сестрице, почисти ли къщата си днес? Аз, да - имаше нужда. Навсякъде скърцаше от пясък, а килимът и прозорците бяха покрити с всевъзможни петна. Може би вече си ми-слиш, че съм немарлива домакиня. Истината е, че до вчера вкъщи си беше чисто и подредено както обикновено. Очаквахме скъпи приятели на гости с малките им дъщери, които за два часа обърнаха всичко с краката нагоре!

В момента преустройваме градината зад къщата и на мястото на плочките бяха стру-пани купчини с пясък. Малките госпожички се почувстваха като на плажа! За секунди ръцете, краката и косите им бяха пълни с пясък, който ръсеха навсякъде, докато ентусиазирано играеха около нас. Съвсем не ти се оплаквам, но след тази весела стихия къщата ми имаше нужда от сериозно почистване.

Поддържането на външния вид може да се оприличи на чистенето вкъщи. Ние жените знаем, че е важно да изглеждаме добре, затова и поглеждаме критично към бръчките по лицето си, опуснатата кожа и изпъкналото ни коремче. И както при домакинстването се стремим да отстраним нежеланите „дефекти”. С подходящ грим тук и ефектен аксесоар там замаскираме недостатъците си за външния свят. Но като си останем насаме пред огледалото, виждаме истината в очите.


при Него можеш да замениш отчаянието с надежда.

НадеждатаНадеждата е като светлината в края на

тунела. Нека обясня какво имам предвид: Пред-стави си, че животът ти в момента е като вървене в черен тунел с оловно тежък товар на раменете. Стъпваш в неизвестното и не виждаш нищо, цялото ти внимание е насоче-но към товара, който с всяка стъпка става по-тежък. Губиш ориентация, тунелът ти се струва безкраен. Толкова изнемощяваш, че ти идва да седнеш на земята и да не мръднеш от-там. Но ако в този момент видиш светлинка, това ще те зареди с нови сили и дързост да продължиш напред. В този момент ти знаеш, че ако вървиш към светлината, ще стигнеш до края на тунела и кошмарът ще приключи.

Надеждата е като тази светлинка. Свет-лината ни дава посока, смелост и ни носи утеха в мрака. Освен това, ако се съсредото-чим върху нея, товарът няма да ни е толкова тежък. Истината е, че за всеки от нас идва момент, в който трябва да се хване за Надеж-дата и да реши да продължи да прави крачка след крачка, докато не стигне края на този период от живота си. Когато обаче стигнем до края на тунела, хванали се за надеждата, не просто ще сме преминали през мрака, но и ще сме станали по-силни, по-смели и ще сме се научили да се доверяваме на Светлината, на нашия Бог. n

4 Получаването на нова перспектива, когато си в безизходица, често ти посочва изходния път. Търсе-нето на цел, върху която да се фокусираш е нещо, на което можеш да се научиш. Това упражнение ще ти помогне да преместиш фокуса си от тежестта на товара ти към крайната цел. За упражнението ще ти трябва помощник.

¶ Намери подходящо място, където безпре-пятствено можеш да извървиш десетина метра в права линия.

· Помоли помощника си да увисне на врата ти като тежко бреме, докато ти се опитваш да се придвижваш напред.

¸ Сега направи отново абсолютно същото упражнение, като този път си поставиш край-на цел, която искаш да достигнеш. През цялото време дръж погледа си върху целта.

Í Има ли разлика според теб? Каква е тя?

4 Накрая искам да те насърча с тези стихове от Библията:

практичнопрактично

„Нека държим непоколебимо

надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който

се е обещал; и нека се грижим един за

друг, тъй щото да се поощряваме към

любов и добри дела.”Евреи 10:23-24





любов и добри дела.” ЛИЯ / ЕСЕН 201551

Колкото и да е важен външният вид – това не е нещо, за което си струва да се тревожим. Бог ни казва, че е далеч по-ва-жно да поддържаме вътрешния си облик, че сърцата ни са храм на Святия Божи Дух. Затова и Божието слово ни предупреждава преди всичко и над всичко да пазим сърцето си, защото от него са изворите на живота.

Непорочното сърце е едно от най-голе-мите предизвикателства за човека. Нека се замислим: кой и какво всъщност ни под-тиква да поддържаме сърцата си чисти и подредени, както поддържаме домовете си? Бихме ли допуснали някой да надзърне и да види натрупаната нечистота? Не! Предпо-читаме грижливо да пазим изрядна фасада, защото разкриването на реалната картина би ни накарало да се почувстваме уязвими. Срамуваме се от насъбраните спомени от провали. Скатаваме добре негодуванието и раздразнението си от грешките на другите. Потулваме заплетените емоции от чуждо-то отхвърляне и собственото си желание да отмъстим. Не искаме да блесне истина-та, че всъщност естествената ни нагласа тотално се разминава с това, което Бог иска от нас.

Именно защото вътрешният ни живот е невидим за околните, лесно се успокояваме и отричаме съществуването на душевния си безпорядък. В такива моменти предпо-читаме да се самозаблуждаваме, отколкото да се конфронтираме с бъркотията. А ако гордостта

и честолюбието ни са застрашени, пред-почитаме да залостим с тежки катинари най-срамните кътчета на сърцето си, от-колкото да позволим да бъдем разкрити.

Господ обаче ни заръчва да се грижим за реда на сърцето си. И то не за пред хората или заради хората, а защото Бог го изис-ква от нас. Наша отговорност е да пазим сърцето си чисто. Честно да поглеждаме вътре, въпреки срама, гордостта и страха си. (Господ е ограничил отговорността ни да бдим само над собственото си сърце, а не над сърцата на хората около нас.)

За щастие имаме обещанието за всички душевни чистки и ремонти да разчитаме на Божията подкрепа. Никоя бъркотия не е не-посилна за Небесния ни Помощник. Любовта на Бога ни обгръща и пази в този процес. Бог не ни осъжда, Той изпраща Духа Си да ни насочва, да осветлява местата, които да бъдат разчистени. Кръвта на Исус е дос-татъчно мощна да изчисти всяко петно, да донесе лек и изцеление за всяка болка и да ни възстанови. Бог не иска да ни конфронтира със слабостите и недостатъците ни, а да разкрие целта Си за живота ни - да познаем и живеем истинския Живот!

Може би вече си мислиш, че истински чистото сърце е непостижим идеал. Всеки ден ставаме участници в неща, които ом-ърсяват сърцата ни, оставяйки в тях петна

от обидна забележка тук, отхвърляне и гняв там. Като пясъчни стъпчи-ци, внасящи безпорядък навсякъ-

пепе

ляш

каЛИ

Я / D

IGITA

L 2

016

34

при Него можеш да замениш отчаянието с надежда.

НадеждатаНадеждата е като светлината в края на

тунела. Нека обясня какво имам предвид: Пред-стави си, че животът ти в момента е като вървене в черен тунел с оловно тежък товар на раменете. Стъпваш в неизвестното и не виждаш нищо, цялото ти внимание е насоче-но към товара, който с всяка стъпка става по-тежък. Губиш ориентация, тунелът ти се струва безкраен. Толкова изнемощяваш, че ти идва да седнеш на земята и да не мръднеш от-там. Но ако в този момент видиш светлинка, това ще те зареди с нови сили и дързост да продължиш напред. В този момент ти знаеш, че ако вървиш към светлината, ще стигнеш до края на тунела и кошмарът ще приключи.

Надеждата е като тази светлинка. Свет-лината ни дава посока, смелост и ни носи утеха в мрака. Освен това, ако се съсредото-чим върху нея, товарът няма да ни е толкова тежък. Истината е, че за всеки от нас идва момент, в който трябва да се хване за Надеж-дата и да реши да продължи да прави крачка след крачка, докато не стигне края на този период от живота си. Когато обаче стигнем до края на тунела, хванали се за надеждата, не просто ще сме преминали през мрака, но и ще сме станали по-силни, по-смели и ще сме се научили да се доверяваме на Светлината, на нашия Бог. n

4 Получаването на нова перспектива, когато си в безизходица, често ти посочва изходния път. Търсе-нето на цел, върху която да се фокусираш е нещо, на което можеш да се научиш. Това упражнение ще ти помогне да преместиш фокуса си от тежестта на товара ти към крайната цел. За упражнението ще ти трябва помощник.

¶ Намери подходящо място, където безпре-пятствено можеш да извървиш десетина метра в права линия.

· Помоли помощника си да увисне на врата ти като тежко бреме, докато ти се опитваш да се придвижваш напред.

¸ Сега направи отново абсолютно същото упражнение, като този път си поставиш край-на цел, която искаш да достигнеш. През цялото време дръж погледа си върху целта.

Í Има ли разлика според теб? Каква е тя?

4 Накрая искам да те насърча с тези стихове от Библията:

практичнопрактично





любов и добри дела.”Евреи 10:23-24





любов и добри дела.” ЛИЯ / ЕСЕН 201551

де. Какъв е смисълът да чистим тогава?! Това сякаш няма край!

Може би се успокояваш с думите: „За щастие Господ е спасил душата ми и ако не в този живот, поне в задгробния, ще имам непорочно сърце. Когато застана пред Него, като Негова невяста, без петно и без бръч-ка. Тогава сърцето ми наистина ще бъде кристално чисто, защото на небето няма да има и следа от тъга и неправда, които да застрашават сърдечната ми чистота!”

Само че Бог ни говори за живота тук и сега. На Небето няма да има нужда да пазим сърцето си. Именно тук, където сме сви-детели на толкова много разруха причинена от греха в нас и около нас, е необходимо еже-дневно да пазим сърцето си.

Бог иска още тук и сега да опитаме от истинския Живот! Той иска изворът на жи-вот да бълбука всекидневно в нас и ни кани заедно с Него да преминем през процеса на сърдечно почистване, който ще ни произве-де в нас изобилен живот.

И ако в душите и сърцата ни е чисто и подредено, тогава Животът ще стане видим и отвън. Тогава хората няма да об-ръщат внимание на физическите ни недос-татъци, защото ще долавят красотата на мира, който излъчваме. Те няма да са при-влечени от повърхностната ни външната красота, но вглеждайки се навътре, ще забе-лежат небесна красота в теб. И ще откри-ят нейния източник: истинския Живот! n

практично

„Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си,

защото от него са изворите на живота.“

Притчи 4 глава, стих 23

Изисква се смелост да поискаш от Свя-тия Дух да ти покаже откъде да започнеш по-чистване на сърцето си. Колкото и да е труд-на, тази стъпка не търпи отлагане.

МИГНОВЕНА РЕЦЕПТА ЗА ЧИСТО СЪРЦЕ:ª Запиши три неща, за които се сети,

докато четеше тази статия. ª Помоли се за кратко и представи тези

три неща пред Бога. ª Какви мисли преминаха през ума ти, до-

като се молеше? Запиши ги отново.

Забележка: По-важно е да бъдем честни със себе си, отколкото да ни харесва това, което записваме.

ЕЖЕДНЕВНА РЕЦЕПТА ЗА ЧИСТО СЪРЦЕ:Опитай се всяка вечер да обхождаш чети-

рите стаи на сърцето си: стаята на мислите, стаята на чувствата, стаята на тялото и стаята на духа. При обиколката се питай: В какво състояние заварвам всяка стая? Има ли неща, който не са си на мястото? Кое да изхвърля и кое да подредя? Има ли неща, кои-то някой друг е донесъл в стаята? Представи всяко от откритията си в молитва пред Бога.

Ренате Хрунефелт е сърдечна, енергична и открита. Тя е психолог и life coach. Рубри-ката “Пепеляшка” пише специално за ЛИЯ между личните консултации и груповите тренинги, които провежда по изграждане на личен стил и ефективна комуникация. Ренате споделя:„С четирима прекрасни мъже около мен – съпруг и трима сина – представете си каква нужда имам от време на време да си побъбря с приятелки.”

лед не най-прекрасната и най-лесна бременност и след година и половина с най-прекрасното, но не най-лесното момченце на света, беше време за няколко дни насаме с най-невероятния мъж на света! (ха, не ви ли звуча като постинг във фейсбук - млада жена с кариера, най-невероятния мъж и най-прекрасното дете на земята?!)

Истината е, че бях забранила вече вкъщи да ме питат дали детето е спало през нощта, за-щото дежурният отговор беше „не” и като видех разочарованото лице на питащия, се чувствах още по-мизерно - всички деца спят, (както твърдят във фейсбук) само моето не! Причината да полетя на няколко хиляди километра от къщи за три дни и четири нощи, (нощите са много важно нещо!) с 6 часа разлика във времето, подложена на ветрове, виелици и сняг беше, че мечтаех да спя без да ме будят на всеки 5-10 минути... И разбира се - до най-прекрасния мъж на земята!

Този път ще се разходим из

пътешествияС БОЖИДАРА КУЗМАНОВА

Н ю Й о р к

С

ЛИЯ

/ DIG

ITAL

201

6

36

през месец март, със сняг на големи парцали (натрупа около 50 см още първата вечер) и улици, сгушени в мъгла... всички екстри, не-обходими на една млада майка, за да се от-късне от нормалното си ежедневие.

Пътуването беше лесно и удобно, предвкусвах предстоящата тишина и сво-бода. Взех си такси от летището и по спо-мени очаквах с нетърпение пред очите ми да изникне Манхатън, да отворя вратата на хотела и да прегърна мъжа ми, който вече ме очакваше там.

Не стана точно така... В таксито ми стана лошо, и тъкмо когато се чудех кое да съсипя със съдържанието на стома-ха си - дамската чанта или ръчния багаж, шофьорът ме попита дали имам нужда от торбичка. Казах му „да” и я получих точно на-време... Малко след това, виждайки сивозе-леното ми лице, човекът попита дали искам и вода. Даде ми неговата бутилка, а накрая и една мандарина, за да ми стане по-добре...

Беше пакистанец. Когато му благодарих за милото отношение, той ме погледна изнена-дан: „Нормално е, човешко е…” Това ме раз-чувства - не очакваме вече мило, грижовно отношение от никого. Камо ли пък от някой, който ще трябва да си проветрява колата 20 минути след мен...

В хотела цветът ми все още беше си-возелен и вместо да прегърна мъжа си, му връчих багажа и се скрих в тоалетната... Но, като млади родители, ние сме свикнали нещата да не се случват така, както сме ги планирали. След като се почувствах по-добре, решихме да излезем навън. Предста-вете си падащ сняг на големи, пухкави парца-ли и то толкова нагъсто, като пелена пред очите ни. Всичко е покрито в бяло, изглежда чисто (в Ню Йорк!), няма кал, защото е скри-та, няма граница между тротоар и улица, светлините са леко приглушени от падащия сняг, също и шумът от трафика, защото колите се движат по-бавно... Приказка! Ама


път

ешес

тви

я

потъваме в сняг до колене - няма значение, нали не се налага да бутаме и количка!

Открихме си малък италиански ресто-рант или поне това, което се нарича „ита-лиански ресторант” в Америка - няма много общо с тези в Италия, освен името и меню-то. И порциите са различни, и вкусът...

На следващия ден решихме, че ще се качим на Empire State Building. Такъв леден вятър духаше... Но пък беше единствени-ят безоблачен ден, в който не валеше и се виждаше даже Статуята на свободата. Ню Йорк отвисоко изглежда много по-различен. Когато си по улиците, не виждаш слънце, тъй като сградите са нагъсто и са много високи. За да се ориентираш всъщност днес слънчево ли е или не, трябва да вдигнеш гла-ва нагоре... А когато си горе, при птиците, имаш усещането за простор, спокойствие и романтика, даже откриваш някакъв вид величие в този град. Покривите и сградите не изглеждат толкова мръсни, не се виждат пушещите канали по улиците нито дено-нощно мигащите светлини от огромните рекламни екрани, не се чува непрекъснатият шум. Отгоре Ню Йорк изглежда спокоен. А вътре в него е като мравуняк. Всеки бърза, няма време и пространство, няма спокой-ствие. Ню Йорк не спи - там няма разлика в трафика и светлините през деня и нощта...

Нашето приключение на другата сутрин

започна сравнително рано (след като си из-ядох яйцата по бенедиктински - едно от за-дължителните „развлечения” на тези няколко дни) на път за последната спирка на метро-то до река Хъдзън, откъдето взехме корабче до Статуята на свободата. Откъм водата се вижда целият Манхатън, което разбира се е много впечатляващо. Статуята на свобо-дата е подарък на Ню Йорк от града Париж и е открита официално през 1886-та. Тя е била първото нещо, което прииждащите бежанци са виждали още от корабите. За тях ста-туята е била символ на бъдещето, символ на надежда, на нов живот. А колко от тях никога не са стигали по-далеч от Статуята на свободата... Колко от тях са я видели и от другата й страна - когато са ги връщали обратно откъдето са дошли...

След кратка разходка около статуята, качване на нея и задължителна снимка (една от онези незабравими снимки с яке, шапка и очила, на една ръка разстояние), взехме ко-рабчето и, подложени на същия леден вятър, стигнахме до острова, на който някога са пристигали бежанците. Там са прекарвали по няколко месеца, докато преминат през всякакви процедури - здравословни и хиги-енни, психологически и даже тестове за интелигентност. (Стените на музея са окичени със снимки и материали от онова време.) Колко семейства са били разделяни

ЛИЯ

/ DIG

ITAL

201

6

38

- понякога приемали само децата, а родите-лите връщали… Много от австрийските и немски граждани са плащали със злато за обичайните неща - легло, чисти чаршафи или повече месо в супата. Леглата са изключи-телно тесни, като в кушет вагон, само че на много по-малко разстояние едно върху друго, на три-четири етажа. Мизерно. И студено. Било е много студено. Тъй като в Европа темата за бежанците в момента е актуална, откривах толкова много паралели в двете ситуации, въпреки че ги делят по-вече от сто години... Да приемаме хората около нас така, както Бог ги вижда, винаги е било огромен проблем и за повечето хора всъщност невъзможно. Не казвам, че е лес-но. Присъствието на бежанци обикновено е неудобно и стряскащо и притеснително или най-малкото неприемливо за обществото. Колко много са се отдалечили обществени-те норми от Божиите...

Вечерта, отново на твърда зема, бяхме резервирали маса в един известен ресто-рант за хамбургери. Оказа се, че истински-те хамбургери нямат нищо общо с Бългър Кинг или Мак Доналдс. Каймата е направена от най-доброто смляно месо и хамбургерът е изпечен точно по вкуса на клиента. Неве-роятно вкусно! И за моя голяма изненада порциите не бяха в обичайните за Америка огромни количества, а нормални - така че си

ги изядохме до край с удоволствие.В хотела, който беше близо до концер-

тната зала в Ню Йорк (Карнеги хол) ни ча-каше истински огън в камината. Никога не бях спала в стая с истинска камина - беше прекрасно!

Времето ни мина бър-зо. Най-силният спомен от тези дни за мен си остава падащият на големи пар-цали сняг, който покрива и променя всичко. Всичко изглежда чисто, различно... Това ми напомня за една песен на Кърк Франклин: „Бог гледа нас, но чува Него (Исус)”… сякаш сме покри-ти с дебел чисто бял, пухкав сняг. n

Божидара Кузманова е професионален цигулар. Живее и работи във Виена и изнася концерти на почти всички континенти. Рубриката “Пътешествия” пише, обикаляйки света с цигулката си.


животът, такъв, какъвто е... с целия му сладък, солен, тръпчив и леко

понагарчащ вкус.

за сериозните неща - с усмивка, за тъжните - с шега...

сладко-киселоС ТЕДИ КИРОВА

ве(т)ро

П розрачен, без форма и без географски пристрастия. Съ-ществува в буквален и преносен смисъл. И в двата случая на-нася щети. Някои поправими, други не. Хич не му дреме дали го харесвам или не. Духа си целенасочено и променя прическа, атмосфер-но налягане, а често и посоката на живота ни.

Аз пък вдигам яка, затварям плътно прозорците, търся заслон.Вятър. Невидим, закачлив, напорист. Годеник на промяната.Били ли сте в центъра на епицентъра? Там, където е най-разтърсващо

и нагнетено… Мислите си за земетресение, нали?Не ми е земетръсно. В средата съм на ве(т)рослучване. Реши ли вятъ-

рът да те заговори – край, вече не си същият.В началото е ласкав и приятелски. Джентълменски те чака да присви-

еш очи, за да не приютиш някоя прашинка. След миг се разлютява, набира мощ и те връхлита дяволски коварно. Докато се усетиш – озовал си се в прегръдките на житейска буря. И тя е своенравна. Има свой стил. Никога не идва сама. Да не й е скучно. Завихря те без предизвестие, в компанията на още две-три бурички. Ей така, да не е самотна, милата. Уж от едно вя-търче тръгват нещата, а след мигване гледаш циклона право в лицето.

Еми, прегръщам ги. Всичките бури накуп. Отварям широко вратата, тъй или иначе ще ме връхлитат. Правя им мяс-то да минат.

Съпротивата е безсмислена. Кой спори с бурите в живота си? Любезна съм. Знам ли

ЛИЯ

/ DIG

ITAL

201

6

40

показател

какво ще й хрумне в следващия миг. Може да реши да ме метне на отсрещ-ния кестен. Питам бурята – как си, колко време ще останеш, какво ще катурнеш в подредения ми живот? Водя благ диалог с нея – току виж съм я омилостивила и си е тръгнала по-рано и по-безстихийно.

Тя, в нейния буреносен стил бутва небрежно колекцията ми от планове, събаря житейския ми график от стената и се усмихва ветровито. Ясно! Иска да си бъбрим още. Аз пресмятам наум колко отломки ще останат след нея и как ще слепвам парчета от начупени планове. Спокойна съм. Трая си. Знам, че ще лудува за моя сметка, но ще се умори. Дори и бурите се уморяват.

Улисана в рисуване на глобални цели, все забравям да погледна ве(т)ропоказателя. Той нали за това е там нависокото… да улови и най-малкия полъх на бурята. Иде ми да сложа табела на входа на живота си: Внимание! Зона с повишено ве(т)рослучване. Носенето на каска е задължително!

Вместо това разгръщам справочника за житейски бури и намирам лю-бимата си страница.

Когато ве(т)ропоказателят ви работи безотказно, каквато и буря да се зададе – ще оцелеете.

До ВЕТРОпоказателя ви задължително трябва да има ВЕРОпо-казател. Той определя нивото ви на буреустойчивост.

Не й се сърдете! Бурята не ви мисли злото. Тя само тренира мускулите на вярата ви!!! n


списание ЛИЯ | lia digital #78

Documents