ЛИЯ бр. 76

писмо на редактора

Радостта

Даниела Енчевагл.редактор

Радостта е дар от небето. Не достигаш до нея с усилия. Не я преследваш по стълба от постижения. Попиваш я… разбира се, когато я разпознаеш. Има периоди на радост, когато свикваш с нея и я приемаш за даденост. Има и безрадостни периоди, в кои-то тя е недостъпна или я откриваш само в двора на съседа, но не и в своя. И ти липсва. Много ти липсва.

- Какво си представяш, когато чуеш думата „радост”? – по-питах един млад човек.

- Сладолед! – изненада ме той.

„Радостта се събира всеки ден – казва моя приятелка. – Тя пада като манната… и може да се изпари като нея. Затова си напомняме да не я губим.”

Радостта е многопластова, пъстра, с разнообразен аромат (дори и вкус!).

Божието Слово представя радостта по друг начин, в небесна перспектива. В Исая и Псалми пише, че радостта е като миро за помазване1. Апостол Павел твърди, че „Божието царство е… правда, мир и РАДОСТ в Святия Дух!”2. Според него радостта е плод на Святия Дух.3 А цар Давид признава, че именно Бог е вложил в сърцето му радост4. Какво облекчение! Оказва се, че радостта принадлежи и произлиза от Бога!

Всички искаме тази радост, но можем ли да си я позволим?Как да я намерим?И каква е цената за нея? ____________1 Исая глава 61, стих 3, Псалм 45, стих 7 2 Римляни глава 14, стих 17 3 Галатяни глава 5, стих 22 4 Псалм 4, стих 7

съдъ

ржан

ие

ЖИВОТ10 интервю с Петя Манукян: Търсех

нирвана

32 Приказка за моята душа - Нели

Петрова-Ботрос

40 нарисувай ми семейство с Мелиса -

Подбирай битките си!

РАЗУМ И ЧУВСТВА38 ЛИЯ зад волана с Фитипалдиня -

Петък - ден на майстора!

49 Пепеляшка с Ренате Хрунефелт -

Силата на надеждата!

52 сладко-кисело с Теди Кирова -

Надеждоносител

СЪРЦЕ И ДУША 6 вдъхновение с Йоланта Иванова

34 моята история: Да бъдем семейство!

44 пътешествия с Божидара: Тоскана

44

10

38

40есен 2015

Още като малка знаех, че има и нещо повече, не

може просто така да съществуваме, после да

умираме и край. Размишлявах, гледах природата

- всичко ми говореше, че има Създател. Помня

как лежах на тревата, гледах звездите и си

казвах: „Светът е огромен, не може просто

така да се е появил!”

Петя Манукян

ЛИЯ

/ ЕСЕ

Н 2

015

4

ТЕМА: РАДОСТТА

18 Светулчета - Лили Мей

19 Ежедневна радост - Борислава Джамбазова

21 Резервоар от радост - Катя Купенова

24 Радостта в Господа... - Румен Иванов

26 Радостта- Таня Конярова

30 Небесно включване - Ива Цветкова

ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ:

30

49

18

34

Д-р Нели Петрова-Ботрос и съпругът й Джоузеф са семейство само два месеца. Живеят в Египет и споделят една и съща професия и дълбока вяра в Бога. От опит твърдят, че благополучието на човека е не само във физическото и емоционалното, но преди всичко в духовното здраве.

вдъхновениеС ЙОЛАНТА ИВАНОВА

Тъгата се стопява в тиха светлина и се

разстила кротко над изгрелите дървета.

Пробудени треви разнежено шептят и се

усмихват на сънливите врабчета.

утротоВ

ЛИЯ

/ ЕСЕ

Н 2

015

6

Отхвърлила товара си, стоя пред Теб и съм

разтворен цвят, ухаещ на роса,

полегнал доверчиво на дланта Ти сред необятна,

мека синева.

ЛИЯ / ЕСЕН 20157

вдъх

нове

ние

Свободен пеещ вятър е сърцето ми, душата ми –

по детски боса, с плитки.

ЛИЯ

/ ЕСЕ

Н 2

015

8

...А стъпките Ти ласкаво ме водят към слънчева

поляна с маргаритки...


П

10

интервю

търсех нирванаПетя Манукян:

Щеше ли да приемеш, ако те беше поканил на кафе? Нямаше да ме впечатли, в този период това нямаше да ме заинтригува. Молитва рано сутрин преди работа – това беше отго-вор за мен! Бях отскоро повярвала, от година и нещо, молех се Бог да ми намери хора, с които да си говоря за вярата. Оказа се, че точно до банката, в която работя, се събират хора на молитвена група и то сутрин преди работа! Аз не обичам да ставам рано, но за молитва бих станала. Затова му дадох телефона си. На следващата седмица се видяхме в 6:30 сутрин-та.

Твърде ранна първа среща! Да, нямах търпе-ние да отида. Направо се влях в групата им – толкова бях щастлива, че има наблизо до работата ми хора, с които мога да се моля! После тази група ме подкрепи в молитва, кога-то раздавахме Библии в банката.

На кого раздавахте Библии? През 2012 чух проф. Дечко Свиленов да говори как фондаци-ята му раздава безплатни Библии из цялата страна. В сърцето ми се зароди копнеж да дам Библии и на колегите ми от банката. Работех там само от няколко месеца – експерт на мно-го ниско ниво, затова се молех: “Господи, не мога да направя това без Теб, нямам такива връзки, нито достъп до шефове… “Докато ор-ганизирам всичко, в самата банка Бог предиз-вика промени и размествания, при което една сутрин се оказа, че работя почти до вратата на шефовете. Успях да им представя идеята си и хората одобриха с ентусиазъм! Беше по Възкресение. Около 200 Библии се разграбиха. А когато видяха, че има Библии и за деца – още толкова за децата им.

Къде търсеше истината за Бога? На какви места? Още като малка знаех, че има и нещо

интервю

ДАНИЕЛА

ЕНЧЕВА

снимки

ИВА

ЦВЕТКОВА

Петя Манукян е жизнена, усмихната и сърдечна. Работи в международ-

ния отдел на голяма банка и има допълнителен частен бизнес с парфюми.

Завършила е право и банково дело, знае добре английски. Обича да спортува и

е особено привлечена от силно натоварващите спортове – ски, конна езда,

фитнес… Със съпруга й Хайг се срещат преди 2 години на конференция за

библейско предприемачество. Тя събира информация как се прави бизнес „по

библейски”, докато той осигурява професионалния видеозапис на събитие-

то. На обяда, покрай техен общ приятел, сядат един до друг. Хайг не отделя

очи от нея и накрая я кани… на молитва рано сутринта.

ЛИЯ

/ ЕСЕ

Н 2

015

10

12

повече, не може просто така да съществу-ваме, после да умираме и край. Размишлявах, гледах природата - всичко ми говореше, че има Създател. Помня как лежах на тревата, гледах звездите и си казвах: „Светът е огро-мен, не може просто така да се е появил!” Бях убедена, че някой ме чува, някой много близък. Насаме говорех и даже пеех песни на вятъра, защото знаех, че някой ме чува, че е с мен. В тийнейджърските години това стана твърде странно за хората около мен, бях прекалено различна, а за тази възраст основната моти-вация е да паснеш, да станеш част от гру-пата на „готините”. Нямаше хора около мен, които да ми кажат за Бог. Родителите ми са православни вярващи, не са чели Библията. Събирахме се семейството на празници и пра-вехме ритуалите, но без да се обяснява защо. Ние със сестра ми си играехме и най-много

се забавлявахме с комкането/амкането, ко-гато се завързва едно яйце на конец и децата се опитват да го захапят без ръце. Това беше игра, но другите ритуали ми изглеждаха много скучни, нямах обяснение защо ги правим. Сама търсех духовни отговори на голямата питанка в мен: коя съм, откъде съм, какво се случва… След години попаднах на няколко модерни неща, като йога и тайчи, които ми бяха интересни. Преди около 10 г., след травма със ските, ме болеше коляното и някой ми каза за йога: „Мно-го помага, отпуска мускулите…” Не ми се ходе-ше по лекари и затова тръгнах на йога… пет години.

Колко навътре навлезе в нещата? Доста. Клу-бът, в който попаднах, беше доста посещаван. Правехме упражнения и дишания. Водещият из-бягваше да говори много-много за духовните неща. Но накрая, при релаксациите, ни учеше как да отпуснем всяка част от тялото си, да разпръскваме енергия на хората около нас и на целия свят… На тази част винаги се смеех, за-щото около мен повечето хора заспиваха, даже един много хъркаше… Не съм взимала насери-озно тези занимания. От време на време ходе-хме на лагери, където се наблягаше на духовно-то. Там виждах неща, които не ми допадаха...

Какво не ти допадаше? Водещият се хвале-ше със сексуалните си постижения. Неговата партньорка също беше от клуба и не ми беше приятно да слушам за сексуалните им подви-зи. Промотираха това, че след йога си много сексуално зареден. Че благодарение на упраж-ненията, правилното хранене и прекрасната грижа за тялото ти (което само по себе си не е лошо), един ден ще бъдеш възнаграден с духовно изпълване. Това отключва желанието в

ЛИЯ

/ ЕСЕ

Н 2

015

12

теб да търсиш духовно извисяване чрез усъ-вършенстване употребата на тялото… и в един момент се объркваш...

Изпитваше ли духовна тежест? Допуснеш ли тези духовни практики, те отключват желанието ти да се впускаш и в други неща. Внушава ти се, че Бог е навсякъде, във всич-ко, че до Бог можеш да се извисиш сам с това, което правиш. Че можеш да стигнеш до Него от различни посоки, воден от различни религии, трябва само да си потърсиш гуру, учител, кой-то да те насочва... Всичко това напълно про-тиворечи на думите на Исус: „Аз Съм Пътят, и Истината и Животът”. Не ние стигаме до Него, а Той – до нас.

Възможно ли е да се ползват само упражнени-ята на йога? Упражненията са хубаво нещо, но зависи към какво те насочват. Когато правиш упражнения и дишания, жизнеността ти се по-качва. Спреш ли за малко, падаш надолу, като на по-ниско ниво. Това фокусира мисленето ти върху личното усъвършенстване. Трябва да за-служиш с упражнения това състояние на добро себеусещане. Всичко е на базата на собстве-ни усилия. Йогата не ми беше достатъчна за достигане на възвишено ниво, защото правех физическите упражнения с лекота, хранех се здравословно и спортувах много – изглеждах страхотно по всякакви стандарти, с плоч-ки на корема… Но аз търсех нирвана – онова състояние на духа, което йогата обещаваше. Докато си в залата и правиш упражненията с тези хора, произвеждаш адреналин, което носи чувство на задоволство, пък и си част от нещо, от група. Но след това… искаш и тър-сиш нова доза от същото. Пристрастяваш се, тъй като искаш постоянно да се чувстваш

добре. Така и не намерих мир и покой, затова бях отворена да търся на други места.

Кое беше следващото ти откритие? Насочих се към тайчи. Ако йогата се свързва с Индия, то тайчи се свързва с Китай. По това време явно много ми е личало, че търся, защото ме намираха всякакви групи – йеховисти например или фалундафа – пак енергии, пак от Китай… от три места ме бомбардираха.

Слушах лекциите на фалундафа през интер-нет – да живееш добър живот, да си добър чо-век на работното си място. Плюс упражнения, дишания, стълбове за свързване със земята и с небето, тези неща ме грабнаха, но упраж-ненията ми бяха твърде бавни. Тогава йехо-вистите – млади момчета, ми дадоха някаква книга, взеха ми телефона за връзка. Поискаха да се видим, но аз им казах, че нямам време за тези неща и бързам за дискотеката. Раз-гледах книгата им, и въпреки че бяха сложили в нея две календарчета-икони, имах вътрешно убеждение, че това не е добро. Даже не исках да изхвърля книгата, за да не я намери и про-чете някой друг. Върнах им я и настоях да не ми звънят повече. Остана тайчи – тази прак-тика била на 4 000 години, имали и набор от упражнения, доста силови, при които се стои дълго време в една позиция. Обществото им беше малко и затворено, в него трябваше да те поканят. Изглеждаше интересно. Човекът, който водеше, беше улегнал мъж, не се хвале-ше като предишния… В лекциите си ползваше цитати от Библията (впоследствие разбрах, че ги интерпретира извън контекста, за да отговарят на темата му). Общуването беше само вътре в групата и бяхме насърчавани да прекарваме време заедно.

Забелязах, че тези практики изопачават и


14

опорочават позицията на учителя, на водача. Позицията на такъв духовен лидер предразпо-лага към възхищение, което му предоставя възможност да се възползва от нежния пол.

Какво прави жените по-достъпни, ритуали-те ли? Докато си в такъв тип общност, не си даваш сметка, че това поведение е ненор-мално. Всички хора имаме нужда от приемане. В една такава общност се говори за духовни неща, там се разкрива нещо различно, някакво ново знание, оплита се умът на човека. Вну-шава му се, че той със собствени усилия и с помощта на учител може да достигне до не-вероятно духовно изживяване. Ходих на тайчи около три години. В един момент вече не ми се ходеше, но това беше мястото, от което черпех духовност, приемане и принадлежност. Един ден разбрах, че въпреки възрастта си и факта, че имаше съпруга и дете, водачът имал отношения с някои млади момичета от група-та. Повтори се ситуацията с йога учителя… Депресирах се, бях съкрушена – как може чове-

кът, който ми говори такива възвишени неща да върши такива работи?! Скарах се с прияте-лите си, не се разбирах със семейството си, не споделях, всичко потисках навътре. Сега вече знам, че когато виждаш нещо нередно, но продължаваш да присъстваш, това те води до вътрешна дисхармония и самоизолация. Не можеш да балансираш копнежа на душата си с нещо, което е лъжа. Това противоречие след време води до крах, до блокаж. Всичко, градено на пясъчна основа, се разрушава!

Кой ти подаде ръка в този момент? Сестра ми ме изпрати да отида на море: „Не знам как-во става с теб, но имаш нужда да се изолираш за малко и да отдъхнеш.” Права беше. На мо-рето видях млад човек, който четеше Библия. Винаги съм мислела, че само възрастните се интересуват от Библията, а той беше млад и забавен при това. Разпитвах го за вярата и той се оказа словоохотлив. В неговия раз-каз две неща грабнаха вниманието ми: Първо, че всичко ни е дадено по милост. В живота си дотогава бях постигала всичко по заслуги и идеята, че ни е дадено по милост буквално попи в мен, заля ме като вълна! Второто нещо допълни първото: „Бог не ни е дал дух на пла-хост, (на страх) а на сила, любов и себевладе-ние (самодисциплина)”. Тогава си казах: „Точно така! Когато постиженията ти са в резултат на собствените ти усилия, се страхуваш за тях. Вложил си много! Когато осъзнаеш, че всичко ти е дадено по милост, нещата коренно се променят. Благодарен си, дадена ти е от-говорността да се грижиш за подареното, да се самодисциплинираш, за да му бъдеш добър настойник, да влагаш любов към подареното и към този, който ти го е подарил…” Не оста-вих на мира онзи млад човек, Иван Колев. В него

инт

ервю

ЛИЯ

/ ЕСЕ

Н 2

015

14

видях мира и покоя, които бях търсила години наред. Залях го с въпроси, а той главно ми пре-разказваше Библията и неделните проповеди от църквата му. На няколко пъти се опитах да му кажа някои неща за йога и тайчи, но той само махна с ръка: „Това не е истина!” Да, аз знаех, че не е истина, нали оттам идвах! Пред-положих, че ще ме покани на църква и му казах, че няма да отида. Не исках това да е поредна-та група, от която ще се разочаровам, пък и си мислех да продължа с тайчи…

Въпреки разочарованието си? Така е, но след три дни ми се обадиха, че групата се разпа-да. Още същата неделя отидох в църквата, където ходеше Ванката. Буквално на второ-то изречение, което пасторът прочете от Библията, нещо се случи с мен. За първи път изпитвах тази любов и приемане, за които копнее всеки човек. И то не от човек или от група хора, а от думите, които чух от Сло-вото, Библията. Разплаках се силно, а не бях плакала от години. (Не си позволявах да пла-ча, бях обучена, че това е проява на слабост, потисках и затварях всичко в себе си, бях дисциплинирана…) Плачех силно, не можех и не исках да спра. Променях се за секунди, докато слушах! От този ден нататък знаех, че църк-вата е специално семейство за мен. По-късно, четейки Библията, разбрах, че именно това е идеята за църквата – да бъде семейство. Една

различна принадлежност към Някого, който е толкова велик, че ти е дал всичко по милост!

Намери ли това, което търсеше? Намерих мира и покоя, които бях търсила навсякъде и то без да съм направила каквото и да е (упраж-нение или медитация), за да го заслужа.

Чрез четенето на Библията ли откриваше кой е Бог? Започнах да чета от Послание към ефесяните. Това знание беше едновременно не-познато и в същото време дълбоко познато вътре в мен. Чувствах се като дете – благо-дарна, щастлива. Жива. Докато четях Библия-та, в мен се връщаше животът, връщах се в онова време, когато съм била с чист ум. Мно-го неща започнаха да ми се изясняват – коя съм аз, защо съм тук, какво се случва със све-та около мен… И досега приемам това като някакво приключение, защото Бог не може да бъде опознат – толкова е необятен и превъз-ходен! Посещавайки църквата, ако можем да споделим един с друг кой е Бог за всеки от нас, как Бог го е докоснал и променил живота му… може би ще придобием една, макар и частична, представа кой е Той.

Лесно ли се вписа в семейството на църк-вата? В църквата гледах двойките и виждах реализирана идеята на Бога за семейство, започнах да копнея това да се случи и на мен.


Преди не исках да се женя. Като човек, завър-шил право, съм присъствала на бракоразводни дела, а после съм се нагледала на детинските изпълнения от зрели мъже… с една дума бях доста разочарована от мъжете в живота ми.

Разкажи ни повече за Хайг! Той е страхотен, затова се омъжих за него! Първоначално имах предразсъдъци, защото е по-малък от мен с няколко години. Винаги съм търсела зрялост в мъжете, но Бог ме опроверга – Хайг се оказа доста по-мъдър и разумен от много по-въз-растни мъже. Той е съзнателен, много мислещ човек. Обича Бога. Това беше най-търсеното условие от мен…

Защо? Има един стих: „На когото много е простено, той много обича”. На мен много е простено и много обичам Бог, Който ми е простил и ме е обикнал първи. Затова тър-

сех мъж, който обича Бог по подобен начин и е осъзнал колко е обичан от Него. А на мен Бог ми даде да видя в Хайг мъжа, който Той е сътворил. Опознавахме се в период от 2 годи-ни, споделяхме много, станахме близки и така разбрах, че мога да му се доверя.

Какво би препоръчала на хората, които тър-сят Бог по различни пътища? Да прочетат Евангелие на Йоан, за да разберат какво е лю-бов и приемане. Да помислят дали наистина имат онзи мир, който съм сигурна, че търсят и се стремят да постигнат с физически уп-ражнения или по какъвто и да е друг начин.

А на хората, които познават Бога – да спо-делят смело с другите мира, покоя и радостта си, получени чрез вяра, защото не се знае кой около тях (познат или не) има нужда да чуе точно тези истини за живота. n

ЛИЯ

/ ЕСЕ

Н 2

015

16

тема на броя

радосттае:4 сладост

4 необходимост4 дарба 4 подправката на живота4 подарък

4 признак на живот 4 състояние на душата

автор

ЛИЛИ МЕЙ

светулчета

тем

а: р

адос

тт

а

Имам едно сандъче в ума си. Дървено с гравирани цветя. В него събирам светли точи-ци. Някои точици са по-малки, други по-големи, някои по-ярки, други по-бледи, но винаги, кога-то ми се случи нещо прекрасно, една точица отива в сандъчето. Например, когато за пър-ви път се качих на лодка и видях морето, една точица попадна в сандъчето. Когато някой ми каже колко съм ценна за него, когато подарих мечтания подарък на малката ми сестричка, отново малките блещукащи светлинки поеха към малката ми съкровищница. Но странното е, че колкото и точици да изпратя там, в него винаги има място за още. Вече се досетихте какво държа в сандъчето нали?

РАДОСТТА.Това сандъче е много ценно за мен. Но по-

някога забравям за моето съкровище, то се покрива с тънък слой прах и става невидимо. Дебелите греди на грижите и проблемите го затрупват и неусетно като тъмни сенки за-почват да поглъщат моите радостни светул-

чета, а аз изобщо забравям за сладкото им вдъхновение.

В такива моменти единственият начин да се справя е МОЛИТВАТА.

Идвам при Исус Христос моя Господ, Кой-то ме изслушва и поема тежестта на грижи-те и проблемите, а на тяхно място поставя радост. Тогава отново всичко става ясно. Гредите се смаляват, а сенките – изчезват. Прахът от сандъчето също изчезва, отваря се и светулчетата нахлуват в ума ми.

Няма да позволявам да ми ограбват ра-достта.

Не си давам светулчетата! n

ЛИЯ

/ ЕСЕ

Н 2

015

18

автор

БОРИСЛАВА

ДЖАМБАЗОВА

ежедневна радост

сън или реалност

Понеделник. Часовникът звънна. Още преди да отворя очи, си казах: „Днес ще бъда щастлива, ще отговарям с усмивка на всяко предизвикателство, ще се радвам на всеки по-вод, просто днес е нов ден!” Станах. Събудих децата. Направих закуска. Оправих леглата, глътнах набързо кафето и хукнах за работа. А навън ме посрещна намусено утро. Ще вали. Но все пак ще се усмихна на новия ден. Понеделник е. Искам днес с радост да посрещна всичко, което идва към мен.

В офиса – спешни задачи, неотложни сре-

щи, сърдити клиенти, всичко наопаки. Но си казах: „Днес искам радостта да изпълни деня ми!” После служебен обяд, още сделки и накрая в 18:00 часа бавно заключих вратата на офи-са. И закрачих в дъжда. Нищо. Няма да мисля за умората, нито за дъжда. Ще се радвам… че нямам чадър и боса ще крача в локвите… като малко дете…

Отключих вратата на апартамента и вместо „здравей”, синът ми извика: „Вечеря?” Забързах към кухнята – трябва да сготвя! По-късно, на масата малкият се чумери: „Не

тем

а: р

адос

тт

а

обичам кебап, по-добре е лаза-ня.” „По-добре е лазаня”, като ехо повтарят големият и мъжът ми. Добре, усмихвам се уморено: „За утре лазаня.”

Лягам в леглото и ми се пла-че. Не бях нито щастлива, нито радостна, нито доволна от днешния ден… Къде сгреших? Какво пропуснах?

А вчера? Ех, вчера беше не-деля: сутрешен секс, закуска в леглото, плаж, обяд на открито, малко шопинг (купих си много ефирна рокля в актуален цвят, асорти със сламена шапка. Обо-жавам шапки!) Ех, какъв стра-хотен ден беше вчера – радост, наслада, ентусиазъм… Защо днес нямам това? Коя е причина-та? Как да съхраня вчерашната радост и днес, въпреки всички трудности, всички неволи, всич-ки сблъсъци на сивия ден?

Ето птиците – как те могат още при първите слънчеви ласки да започват да пеят? Просто е: те не боравят със сложна фи-нансова схема, нямат служебни проблеми, не готвят, не ходят на работа, само пеят… Хвалят Създателя! Цял ден! Откъде да намеря подобно безгрижие? И как да запазя мира си въпреки всичко, което срещам по пътя си? Как…

Заспала съм… от умора. И ето образ – огромен и ярък, ве-лик и несравним; внушаващ ед-новременно страх и сигурност,

почит и близост… Силен като войник, висок като великан, но също нежен като приятел, пълен с доброжелателност и благо-склонност. Усмихва се и отваря обятия, за да ме прегърне. Това е! Нуждая се от тази прегръдка! Хуквам към него и … се събуж-дам. Сън! Просто сън!

В сърцето ми се е загнездило усещането, че този образ е Бог. Вземам старата Библия на моя-та баба, която стои на най-ви-сокия рафт на библиотеката (кой днес чете това?) и стъпила нестабилно на облегалката на фотьойла, залитам и … бам! Изтървам я. Навеждам се да я взема и погледът ми попада на следния стих: „Събудих се и все още съм с Теб.” (Псалм 137:18)

Възможно ли е това да е отговорът на моите въпроси? Може ли това спокойствие да е винаги на мое разположение? Може ли уютът на тази пре-гръдка да ме чака постоянно? Може ли радостта да е вътреш-но усещане, което не зависи от външните обстоятелства, а от Бог? Може ли? n

ЛИЯ

/ ЕСЕ

Н 2

015

20

автор

КАТЯ КУПЕНОВА

резервоар от радост

До теб, който винаги се радваш в Господа

Обръщам се към теб – този, при ко-гото радостта е винаги част от живо-та. Ти винаги се чувстваш удобно там, където си поставен. Можеше да си по-желаеш по-зелена трева, по-лесни бит-ки или по-слънчеви места. И вероятно понякога го правиш. Но в крайна сметка избираш да живееш, да израстваш там, където си поставен в този сезон от живота ти. И ти имаш своите сложни ситуации. И твоят път минава невед-нъж през пустинни места. Но избираш да съхраниш радостта си.

Не знам дали осъзнаваш колко забе-лежителен е изборът, който правиш. В свят на цинизъм и недоволство ти си рядък вид. И ние, хората около теб, го забелязваме. Виждаме искрената ти ус-

мивка и се питаме: Откъде идва цялата тази радост? Чуваме насърчителните ти думи и задаваме въпроса: Откъде черпиш силата да вдъхновяваш оста-налите?

Наблюдавайки живота ти, лесно от-криваме отговора. Ти просто си създал стабилен резервоар на радост вътре в себе си. Духовно си се запасил с опти-мизъм и ведрост. И когато ти е нуж-но, черпиш от тези запаси. Когато те връхлети мрачно настроение, не тър-сиш лесни начини за развеселяване. Не се нахвърляш на неразумни количества шоколад, за да се поразвеселиш. Нито зависиш от like-ванията на снимката ти във Фейсбук. Още по-малко ще из-береш най-лошия вариант – да отидеш


тем

а: р

адос

тт

а

и да развалиш настроението на някой друг, за да ти стане по-добре. Ти прос-то черпиш от онази част в теб, която продължава да грее, дори когато си по-паднал в мрак. Абсолютно си повярвал на думите на Христос:

“В света ще имате скръб. Но дер-зайте, Аз победих света” 1

Обнадежден си и в добро настрое-ние, защото наистина си повярвал, че Бог отдавна е победил това, което по-беждава нас. И си осъзнал, че е безсмис-лено да се бориш със симптомите, ако не си се справил с причината за болес-тта. Нали знаем как нашите лекари на-бързо ни претупват по прегледите и си отиваме с един списък от лекарства, лекуващи симптомите и създаващи ни куп странични проблеми. Но при Исус нещата не стоят така. Затова е наре-чен Великият Лекар. Защото няма да ни каже само това, което искаме да чуем, но ще ни каже истината. А истината е, че ще ни бъде трудно понякога. Непосил-но трудно. Но Той вече е победил първо-причината за нашата скръб, за нашите нещастия и болки, и това не бива никога да го забравяме. И не само да не го забравяме, но и да черпим сила от това знание. Ти си го направил, човече. И виж-даме твоята радост не само в празнич-ните дни, но и в делника.

Ти зна-еш как да се радваш на слънчевата

светлина и вдигаш щорите на стаята си догоре. Защото отдавна си научил, че единствено светлината може да прогони тъмнината.

Знаеш, че когато се занимаваш с творчески проекти, това те зарежда положително, защото така си създа-ден – да твориш, да използваш спо-собностите си, за да създаваш кра-сиви неща и това да ти носи радост.

Виждаме те как участваш с до-броволен труд някъде, където се чувстваш полезен, защото си осъз-

ЛИЯ

/ ЕСЕ

Н 2

015

22

нал, че нищо не носи по-голямо удо-влетворение от това да помогнеш на друг човек или кауза.

Разбрал си за себе си кое те даря-ва с радост и си направил всичко въз-можно да инвестираш в тези неща.

И може би най-важният ти ресурс – ти просто имаш своето лично вре-ме с Божието Слово. Толкова надежда има там, толкова обещания, дадени на човечеството, толкова любов се лее от страниците на тази книга –

няма как да изгубиш радостта си, ако всекидневно черпиш от този Извор на надежда.

Та…, ако никой напоследък не ти го е казвал, благодаря ти! Благодаря ти, че чрез живота си ни показваш как да носим красота дори когато не получаваме всичко, което сме очаква-ли. Благодаря ти, че избираш живота, любовта и смеха, когато можеше да погребеш сърцето си някъде, за да се чувстваш необезпокояван.

Не, не махвай с ръка при всички тези похвали, защото си мислиш, че нищо особено не се е случило.

Напротив, случило се е…Бог осезаемо пребъдва в теб. И

дори усмивката на лицето ти отра-зява Неговия образ.

Ден след ден… n________________________1 Евангелие от Йоан глава 16, стих 33


тем

а: р

адос

тт

аЛИ

Я / Е

СЕН

201

5

24

„И така, всичките... направиха голямо уве-селение, защото бяха разбрали думите, които им се известиха.”

Неемия глава 8, стих 12

Харесва ни да цитираме стих 10 от тази глава: „ДА СЕ РАДВАТЕ В ГОСПОДА Е ВАШАТА СИЛА...“, но рядко се замисляме в какъв кон-текст са написани тези думи. По онова време завърналите се от плен юдеи с много усилия, труд и постоянство успяват да възстановят храма и градската стена на Ерусалим.

Истината е, че възстановяването на това, което сме изгубили, е по-трудно (и по-тъжно) от всички усилия по създаването и опазването му взети заедно!

Ако осъзнаем, че е по-лесно да опазим ра-достта, благословенията и семействата си, отколкото да ги възстановим, след като сме ги загубили, не бихме разпилявали и унищожава-ли с лека ръка, онова което вече имаме.

Възстановяването на храма и стената на Ерусалим явно не е било достатъчно за започ-ване на новия живот в свобода, затова леви-тите събират бившите вавилонски пленници и започват да им четат и обясняват Божия закон (Неемия 8:8). Вместо радостни възгласи, обаче, това произвежда плач, защото всички разбират в какво са сгрешили!

Осъзнаването на нашите грешки в мина-лото е само първият етап от възстановя-ването на радостта ни. Необходимо е още да поискаме прошка от Бога и от хората за това, което сме сторили – с разкаяние и смирение. А след това да потърсим и възстановяване на отношенията ни, и с Бога, и с хората. Възста-новените взаимоотношения отприщват ра-достта ни и насладата от живота. И едва то-гава „да се радвате в Господа е вашата сила!”

Мъдрост е да знаем, че радостта в Госпо-да идва не от нарушаването на Божия закон, а от разбирането и изпълняването му! n

автор

РУМЕН ИВАНОВ

радостта в Господа...

една необходима стъпка към радостта


Радостта е наша сила!Усмивка! Похвала! Подарък! Награда! Прегръд-ка! Слънце! Топлина! Светлина! Хубава храна! Приятно ухание и аромат! Докосване от лю-бимия човeк! Удоволствие, удовлетворение, наслада, облекчение, вдъхновение или накратко радостни емоции и чувства!

ЧУВСТВА И ЕМОЦИИМного често говорим за ЧУВСТВА И ЕМО-

ЦИИ като за синоними, но всъщност емоции-те, според психологическите определения, са краткотрайни реакции и имат по-скоро хими-чен начален заряд. Възникването им е стиму-лирано от някакво събитие или преживяване. От друга страна, чувствата, въпреки че за-

тем

а: р

адос

тт

а

автор

ТАНЯ КОНЯРОВА

радосттаемоция, чувство, копнеж за живот с Бога

ЛИЯ

/ ЕСЕ

Н 2

015

26

почват като емоции, са осъзнати, изпълнени с разбиране и смисъл много по-трайни усещания, които са част от нашата душа.

Малкото дете, например, проявява емо-ции, които са първични, инстинктивни и ня-мат съдържание. То получава информация и базисен опит за света точно от тези емоции, но едва когато порасне, започва да ги изпълва със смисъл и съдържание. Тогава емоциите се превръщат в чувства. За съжаление човешки-те емоции и дори чувства са твърде преходни. Днес слънцето грее, всички те обичат и всичко говори, че светът е създаден и съществува, за да може на теб да ти е добре. Радостта е преливаща и ти си мислиш, че това ще продъл-жи завинаги. И това е едно вдъхновяващо чув-ство, което зарежда естеството ни с щас-тие и прилив на сила. Наслаждавай се и изживей момента! Но утре, когато всичко се промени, нещата, които се случват вече предизвикват в теб и мен емоции с обратен знак - негати-вен, а радостта си е тръгнала с последния слънчев лъч. Това е един тежък, но реалистичен урок, че в материалния свят всичко е преходно, мимолетно и суетно. Това е дълбоко залегнало знание и очакване в човешката ни природа. Ние, като зрели хора, знаем че радостта е преход-на и в хода на земния ни живот неизменно ще имаме и спадове.

РАДОСТТА В ГОСПОДАКак тогава да повярваме и да разбираме

онези стихове от Божието Слово, които ни казват: „Радостта в Господа е наша сила” или „винаги се радвайте,…”

1 ? Сигурно ще ме по-

съветвате да се фокусирам върху решението да се радвам винаги. Вземала съм какви ли не категорични решения върху тези библейски принципи. Имало е цели периоди в живота ми, когато съм се събуждала сутрин и едва ли не като мантра съм си повтаряла: „Днес ще се радвам през цялото време, каквото и да ста-ва”… Както предполагате, цялото ми усилие е стигало до момента, в който автобусът „забрави” да спре на моята спирка или когато шефът ми реши, че точно днес е време да ме накара да се чувствам нищожество. Извед-нъж цялото ми самовнушение се изпарява и аз отново съм помръкнала. По-голям проблем обаче са ми създавали онези вдъхновени, но твърде краткотрайни мигове на преживяване с Господа, когато съм изпитвала удоволст-вие, удовлетворение, духовна наслада и дори екстаз. Спомням си как съм се вълнувала, ко-гато Господ отговори на някоя моя молитва или ми даде откровения по Словото. Когато за първи път чух и разпознах Божия глас, изпитах много силна и непозната дотогава емоция, дори еуфория. Проблемът беше, че щом отми-неше мигът, аз излизах от състоянието си на приповдигнатост и отново идвах на себе си в живота на проблеми, трудности и липса на радост. Тогава не ми оставаше друго, освен да чакам следващия момент на духовно, но крат-котрайно извисяване. Много често ми се е ис-кало да застина в това върховно преживяване на екстаз с Господа, но не съм знаела как да го постигна. Всъщност, дори и да е духовно заре-дена, емоцията е мимолетна. Ако си спомним спонтанната емоционална реакция на апостол


Петър, който казва на Исус, че е готов отиде с Него и на смърт

2. Петър обича своя Господ и

наистина мисли и чувства това, което изри-ча. Всички знаем, обаче, че само няколко часа по-късно той се отрича 3 пъти от Исус, точно както Христос Му беше казал

3. Емоционалните

преживявания, дори и да имат духовен заряд, не може да бъдат нещо устойчиво и надеждно във време на изпитание. И въпреки че Божието Слово ни казва да се радваме, когато попадаме в различни изпитания, защото те изграждат твърдост във връзката ни с Бога

4, ние като

плътски същества, възприемаме изпитания-та като отрицателни преживявания и търсим начин да избягаме от тях. Като човеци, освен духовни, ние сме и психофизични същества,

сътворени да функционираме по определен начин. Емоциите и чувствата са хубаво нещо и те си имат своето място в живота ни, но Господ ни говори, че онова, което ни е дал в ду-ховен аспект не е някаква мимолетна емоция, а едно дълбоко, осъзнато чувство на разбиране за близкото ни общуване с Него.

„Радостта в Господа…” може да стане наша сила само тогава, когато спрем да я въз-приемаме като емоционално приповдигнато и еуфорично изживяване и я превърнем в зряла увереност от познаването на Исус Христос и духовния достъп до Него по всяко време, на всяко място и във всяка ситуация. Това зря-ло общуване и познаване на Христос може да придобием чрез молитва и най-вече чрез за-

тем

а: р

адос

тт

аЛИ

Я / Е

СЕН

201

5

28

дълбочено изучаване на Божието слово, което съдържа творческа информация за Бога. Тази информация не е сухо знание, което ние само запаметяваме. Тя на духовно ниво променя вътрешното ни възприемане, РАЗБИРАНЕ и отразяване на света. В такива моменти на опознаване и разбиране на Божиите принципи и характер, духът ни се радва с нечовешка, Библията я нарича „неизказана” РАДОСТ

5. Така-

ва радост изпитваме, когато опознаваме все повече нашия Творец.

РАДОСТ И ТРУДНОСТИА трудностите са моменти, в които мо-

жем да затвърдим познаването и общуването с Бога. Защото точно тогава сме предизвика-ни да преместим погледа си от плътското към духовното. Плътта ни по своето си естество иска да избяга от подобни негативни уроци. Тя гледа на радостта по време на изпитание като на инфантилно, налудно състояние на отклоне-ние от нормата. Но новороденото ни естест-во разпознава изпитанията като възможност за свръхестествена изява на Божията любов, милост и сила. И тогава изпитваме РАДОСТ не от това, че сме болни, че сме гонени или че сме в трудност, а заради факта, че Бог е до нас и че може да бъдем с Него и да видим действи-ето Му в живота си. РАДОСТТА по време на изпитание е едновременно израз и стимул за изграждане на дълбоко доверие в Бога.

РАЗЛИКИ…Логично е да си зададем въпроса защо има

такава значима разлика между човешката радост и радостта в Господа? Плътската и духовната системи за оценяване на чувства-та имат абсолютно противоположни крайни цели

6. Плътта има за цел удоволствията,

успехите и просперирането на МОЕТО ЛИЧНО АЗ, а целта на Духа е да дойдем до познаване и разбиране за Бог и Неговата воля за нас, а именно - вечен живот с Исус Христос

7. И кога-

то се доближаваме до тази цел - познаването на Бога, вътрешното ни духовно естество се радва. Тогава откровенията от Словото, чува-нето на Божия глас и отговорените молитви са нещо нормално, но тогава радостта ни не е от това, че виждаме чудесата, а от това че сме Божии деца и че познаваме нашия небесен Баща, Който е винаги с нас. Христос заръчва на учениците Си: „Не се радвайте, че демоните ви се покоряват, а се РАДВАЙТЕ, че имената ви са записани в Книгата на Живота”

8!

МОЛИТВАСкъпи Господи, благодарим Ти, че даде жи-

вота Си за нас, че ни се откри и слезе толкова близо до нас, че прие дори човешка плът. Моля Те, помогни ни да стигнем до истинско позна-ние за Теб. Онова познаване на Самия Теб, кое-то да ни донесе неизказана радост от общу-ването с Теб. Тази радост, която не зависи от случките и ситуациите, които ни заобикалят в материалния свят, а единствено и само от ре-алната и дълбока връзка с Теб, Исусе Христе! n

________________________1 Неемия глава 8, стих 102 Марк глава 14, стих 293 Лука глава 22, стих 574 Яков глава 1, стих 25 1 Петрово глава 1, стих 86 Галатяни глава 5, стих 177 Галатяни глава 6, стих 88 Лука глава 10, стих 20


- Гладна съм - едвам прошепна душата ми.Огледах се, но не видях никой. - Гладна съм - след много време отново ми

каза гласът.- Какво? - отвърнах изненадана, но тъй

като нямах време, не обърнах внимание и се забързах.

Душата ми? Сигурно полудявам… душата ми… каква душа? Та аз съм силна, млада, мога всичко! Ха - душа! При това и гладна! Няма на-чин! Животът е твърде кратък, за да храня някаква душа – пък била тя и моята!

- Млъкни, душа! Нямам време за теб!Продължих напред. Дните минаваха. Успех

след успех. Приятели, нова работа, кола, любов - всичко в краткия ми живот вървеше като по вода. Бях щастлива или поне така си мислех, докато една вечер не се прибрах и не усетих нещо различно в гърдите си… сякаш нещо там липсваше…

Почувствах се самотна. Как исках да си поговоря с някой… Звънях на един, на втори и на трети приятел, но се повтаряше едно и също. Смеехме се - на себе си, на живота, раз-говаряхме за днешния и правихме планове за утрешния ден. После разговорът прекъсваше и… отново тази празнина.

Започнах да се боря повече от преди за успехи. Бързо станах безкомпромисна. Тъпчех всичко, което се изправеше на пътя ми. Нали душата беше гладна? Издигнах се в работата - станах най-добрата. Ето ти, душа, успех!

Заобиколих се с още хора - вече нямаше значение приятели или не. Исках да си взема от тях по мъничко, за да нахраня моята душа. И

май се получаваше добре.Бях чувала, че любовта била вълшебна. И

реших да дам малко любов на душата си. Но къде да я намеря? Търсих я в хората. Когато не я получавах от един човек, бързо го захвърлях и си избирах друг. Скоро разбрах, че така няма да стане. Затова започнах да крада любовта, която отчаяно осъзнавах, че ми трябваше. Минавах през едно сърце, през второ, трето и както вампирът захвърля полумъртвата си жертва, започнах да захвърлям празни сърца след себе си. Нищо не можеше да ме спре. Ду-шата ми беше гладна.

Започнах да я развеждам из всички познати на човечеството места на удоволствие. Бях горда! “Виж, душа! Как се грижа за теб!” Знаех, че душата искаше радост и веселие. Не я лиших от нищо. Дадох й най-скъпите удоволствия, за които можеше някой да помечтае - краси-ви дрехи и хубава прическа, за да има само-чувствие, скъпа кола, за да й се възхищават, вълшебна течност за настроение, завеса от дим за успокоение и за всеки случай даже бял прашец. Казах й: “Яж, душо! Весели се! Ето аз ти давам! Повече няма да гладуваш!”

Бях толкова залисана в стремежа да запъл-ня огромната бездна, която беше в мен, че не забелязах колко много време беше минало от последния разговор с душата ми.

Бях се прибрала от поредното пиршество, устроено за гладната ми душа. Преди да загася осветлението, се огледах. Стаята беше пре-красна, подредена с много вкус и скъпи вещи. Нищо не липсваше. “Достоен дом за една душа! Ето ти, душо, градина!”. Завих се, усмихнах се

за моята душаПриказкаавтор

НЕЛИ ПЕТРОВА -

БОТРОС

г

ЛИЯ

/ ЕСЕ

Н 2

015

32

доволно и реших, че е време аз да я потърся.- Ей, душа, къде си? Направих ти градина,

поставих ти трапеза! Наяде ли се? Напи ли се? Харесваш ли новия си дом?

Заслушах се, но отговорът се забави. За-това реших да се огледам. Бях нетърпелива да я видя, как пристъпва като царица в своята градина. Огледах се наляво, огледах се надясно. Отново пустош. Къде беше царицата, която храних толкова време… Отново се появи тази празнота в гърдите ми…

- Душа, душа, къде си? Не ме ли чуваш? - виках силно, за да може гласът ми да стигне до краищата на пустинята. Чуваше се само ехото ми. Объркана, започнах да бягам из пус-тинята. Търсех я. Душата ми. Къде беше?

С последни сили, отчаяна, слаба се стропо-лих на земята. Беше толкова студено. Започ-нах да треперя - не знам дали от този студ, не знам дали от страх. Предадох се и заплаках. Нямаше я. “Душа, къде си?”

Не знам колко време стоях така. Предадох се съвсем. Вече нямаше надежда. Бях дала тол-кова много да нахраня този глас… бях дала… бях дала всичко…

- Гладна съм!Дали ми се причуваше. Гласът бе по-слаб

от всякога.- Гладна съм! - отново се чу слаб гласец зад

мен.Душата ми! Познах я.Без да се бавя, се обърнах да я видя. Ах,

как исках да не я бях чула, да не я бях видяла. Вместо царствената осанка, която очаквах да видя, зад мен стоеше грозно, кльощаво и

за моята душа

превито същество. Кожата й беше черна, сбръчкана и мръсна. Косата - проскубана и сива, дрехите й - дрипави. Едва прохлипах:

- Душа, какво ти има? Защо не яде? Нали ти дадох? Къде е градината, която ти напра-вих?

Душата ми се обърна. Лицето й беше из-пито, черно, остро. За миг се взря с измъчения си поглед в мен, но този път нищо не каза… обърна се отново и отмести част от дрипа-та на рамото си… под нея на кожата й имаше надпис. Приближих се плахо. Докоснах букви-те… разбрах… чак сега разбрах, защо вместо царица в своята градина, открих същество, неприятно за очите, гърчещо се в своята пус-тиня. На рамото й пишеше:

Сътворих те вечна!Затова преходни неща никога няма да за-

пълнят празнотата ти!Винаги ще търсиш вечното и само то ще

бъде истинска храна за теб!Творецът ти


ИИзраснала съм без баща. Винаги съм усе-щала липсата му, а и липсата на нормално семейство. От малка бях решила, че ще имам здраво семейство и няма да се разведа никога. Омъжих се много малка, почти дете. Запоз-нахме се случайно, но аз бях убедена, че това е съдба. Родителите на мъжа ми бяха евангелски християни. От тях за първи път чух за Бог и Библия.

Радостта и щастието ми, както и вярата ми в Бога, растяха с всеки изминал ден, докато малката ни дъщеричка Криси стана на година

и половина. Тогава съпругът ми разкри, че има интимна връзка с една своя приятелка. Бях толкова шокирана, че не знаех къде се намирам. Родителите му също бяха безкрайно изненада-ни. Въпреки, че той се изнесе при нея и каза, че иска да се разделим, аз все се надявах, това да не се случи. Не можех дори да си позволя ми-сълта за развод, защото тя ме блокираше и ужасяваше. След около две години, две много тежки и трудни години, дойде и решението на съда – РАЗВЕДЕНИ. Когато видях черно на бяло тази дума, нещо просто се свлече отгоре ми

моята история

да бъдемсемейство

ЛИЯ

/ ЕСЕ

Н 2

015

34

и аз се сринах. Срина се надеждата ми, вярата ми, ВСИЧКО! Случи се точно това, от което най-много се страхувах. Цяла нощ плаках, мо-лих се и питах Господа как да продължа? На су-тринта, като днес си спомням, как по навик взех една кофичка за вода, за да полея цветята. Отидох до чешмата и отворих кранчето да напълня кофичката. И точно в този момент, докато водата пълнеше празния съд, Господ проговори в сърцето ми: „Ето така ще налея в сърцето на мъжа ти любовта към теб!” Стреснах се от думите, но усетих как карти-ната на преливащата кофичка се запечатва в съзнанието ми. От този момент нататък знаех, че мъжът ми ще се върне при мен. Не знах кога, не знаех как, но бях убедена, че Бог ще направи това за мен и семейството ми.

Реалността обаче беше друга - пълна ти-шина и никаква комуникация между нас. Освен, че не се виждаше с мен и детето, той не се срещаше и с родителите си. Единственото, което ме крепеше, беше вярата ми в Бога, мо-литвите и Словото. Това беше едно време на дълбоко и интензивно общуване с Бога. Нямах никакво съмнение, че Бог знае ситуацията ми и е в контрол на всичко.

12 години. 12 години продължи този период на разделение, самота и ЧАКАНЕ! След първата вълна на гняв и нежелание да му простя, ме обзе мир. Този мир дойде с едно много категорично решение - да чакам мъжа ми, докато се върне при нас с дъщеря ми. Нямах дори и най-мъничък знак, че това може да се случи. За всичките тези години той видя детето 3 пъти, а мен - нито веднъж. Нямах никаква логична причина да бъда вярна на мъжа ми, който вече си имаше друга жена, друг живот, но продължавах да вяр-вам, че Бог ще промени сърцето му към мен.

Нижеха се месец след месец, година след

година. Детето растеше без баща, а аз бях достатъчно млада, за да се омъжа повторно. Всичките ми близки и приятели, дори собстве-ната му майка, ми говореха, че трябва да уре-дя живота си. Но аз бях приела Божиите думи дълбоко в себе си и се доверявах, че Господ знае какво прави. Имаше мъже, които ми обръща-ха внимание, канеха ме да излезем. Но винаги отказвах, защото не исках просто да имам мъж в живота си. Аз исках моя си мъж! Когато ни венчаха, наистина повярвах и приех, че Бог ни съчетава и той става част от мен. Зало-жих любовта и надеждата си точно на това съчетаване, на това тайнство. Понякога ме връхлитаха съмнения дали не съм си въобрази-ла, че Бог иска това от мен. Но Господ отново убедително ме завръщаше към Себе Си. Спом-ням си как всяка вечер заставахме на колене с детето и благославяхме и се молехме с любов за баща й. Бог опази детето ми от огорчение и бунт, съвсем типични за изоставените деца на разведени родители. Мисля, че всичкото ми чакане, силата и убедеността ми са били ис-тинско чудо от Господа. Това не е нещо, кое-то човек може да си реши сам, на инат. Беше индивидуално водителство от Бога за мен и моята ситуация.

Животът ми беше влязъл в някакъв коло-воз и си вървеше, но някъде към десетата го-дина се уморих. Казах си, че явно нещата няма да се случат. Тогава срещнах човек, който ме накара да си помисля, че може и да опитам. Приех поканата му и излязохме няколко пъти на кафе. Той беше внимателен и интелигентен. Разговярахме, разхождахме се и си позволих да допусна в мислите си, че бих могла да живея с него. Много скоро след това разбрах, че не-щата не се получават. Но дилемата ми беше: трябва ли и мога ли да продължа да чакам мъжа


моята история

ми да се върне или е време да отворя нова страница в живота си. Точно тогава се случи нещо невероятно. След повече от 10 години мъжът ми се обади по телефона, говори с мен и пожела да се видим тримата с детето. Бях чакала този момент, бях мечтала за него, бях го сънувала и прехвърляла в главата си всякак-ви варианти, но когато настъпи, не знаех нито какво да кажа, нито как да реагирам… нито какво да изпитвам.

Първата ни среща беше изключително кон-фузна. И тримата бяхме други хора, различни, променени… непознати. Аз бях приела вярата на семейството му и бях направила свой Гос-под Бога на неговия род. А той беше изоставил и загърбил всичко. Тогава осъзнах, че за мен ще е истински трудно да се върна при човек, толкова тотално отдалечен от Господа и от принципите, които аз вече изповядвах. Но в този момент вярата, че точно това иска Бог от мен, изведнъж се надигна и аз приех предиз-викателството.

Интересът му за общуване с нас беше на приливи и отливи. За разлика от него, аз бях много емоционално приповдигната. Започнах да му разказвам за годините, когато бяхме без него. Измислях разни вечери, разговори, разходки, за да общуваме и разговаряме, но всичко се изчерпваше само с това, което аз правех. Той не подемаше никаква крачка към сближаване. Тогава реших да замълча, да се от-дръпна за малко, за да проверя накъде ще тръг-нат нещата. Имах странното усещане, че той може би иска да направи нещо, но го отлага по някаква причина. Самата аз вече губех тър-пение. Бях изгубила толкова много време, бях изразходвала толкова много емоции, чувства, дори духовна сила и посветеност, че повече не можех да чакам. Трябваше да знам какво

предстои. Поисках да се видим насаме. Когато дойде на срещата, беше очевидно уплашен и се държа много въздържано и дори дистанци-рано. Обясних, че съм му простила болката и отхвърлянето. Разказах му, че имам чувства към него и съм готова да опитаме, ако той мисли, че може да се съберем отново. Тогава преживях втория съсипващ удар от него - той нямал никакви чувства към мен, нямало какво да ми предложи и затова нямало смисъл да се събираме… Бях разстроена и много объркана. Дългите нощи и дни на чакане, агонията да му простя изневярата, силата да възпитам лю-бов в дъщеря му към него, всеки отблъснат интерес към мен, ВСИЧКО СЕ ОКАЗА АБСОЛЮТ-НО НАПРАЗНО. Толкова много се съкруших, че не знаех как ще го преодолея. Започнах да моля Бог да ме освободи от тази напразна надежда и да приема свободната воля на мъжа ми. Дни наред бях много зле, много плачех, много се мо-лех и питах Господ дали заради този отговор е трябвало да преживея цялата самота и мъчи-телно чакане. Накрая предадох на Бога идеята да се съберем някога.

Отново се хванах за вярата си и реших, че това е краят на тази история. Прегърнах и за-почнах да се радвам на всеки миг. Бог ми беше подарил прекрасно дете. Виждах проблемите на другите родители и си давах сметка, че имах най-умното и кротко дете. Дете, което разсъждаваше и попиваше всяка дума от Божи-ите принципи. Но освен прекрасното ми слън-чице, моят Бог ме беше обградил с приятелки, които стояха близо до мен. Бяха моя подкрепа и в трудните моменти, и в работата и кари-ерата ми. Бог благоволяваше в мен и даваше изобилието Си в живота ми. Навсякъде и във всичко разпознавах добрата и могъща Бащина ръка на моя Спасител.

ЛИЯ

/ ЕСЕ

Н 2

015

36

Точно в този момент на успокоение той отново ми се обади по телефона. Звучеше много по-различно от друг път. Имаше някак-ва нетипична за него инициативност. Помоли ме да се срещнем, защото имал желание да си поговорим. Не знаех каква е причината за този разговор, но предполагах, че е нещо свързано с Криси, защото с нея се виждаше редовно и отношенията им напредваха бързо и в добра посока. Когато се срещнахме, той започна да ми разказва за живота си без нас. Беше много искрен. Говореше как животът му с другата жена го опустошил напълно. Имал пълно, сля-по, до глупост, доверие в нея. „Бях като ома-ян, следвах я и правех всичко, за да й угодя и да й се харесам. Напълно зомбиран, бях забра-вил дете, родители, бях забравил Бог.” Но до-шъл момент, когато емоциите се успокоили и той започнал да вижда нещата с други очи. За съжаление тогава, според него, било твър-де късно. Предателството му го натискало като воденичен камък, а вината от сторения грях била непреодолима, защото през цялото време нещо му подсказвало, че решенията и изборите му са погрешни и нередни. Борбата му била голяма и постоянна. Изобщо не вярвал, че това е възможно, но когато съм му казала, че му прощавам, придобил известна смелост да пристъпи към мен. Отново ми каза, че е с изхабени и опустошени емоции, че няма чув-ства към мен, но е сигурен и вярва, че аз съм неговата жена. Затова иска да се съберем и да бъдем семейство, ако съм готова да го при-ема такъв какъвто е. Отново бях хвърлена в размисли, пренастройване, търсене на отго-вор. Но тъй като бях посветила много години и самата себе си на тази идея, приех предло-жението му.

Отношенията ни се пораздвижиха в чисто

битов план. Това продължи около 4 месе-ца. Планирахме и подреждахме живота си, но той продължава-ше да е пасивен и неангажиран емоцио-нално. Бях фокусирана в изпълнението на онова, което Бог ми беше обещал, макар и не напълно, защото любов в сърцето на мъжа ми към мен нямаше. Подпи-сахме, заживяхме заедно. Възстановяването беше много трудно. Идеята, че ще се съберем и изведнъж всичко ще си тръгне по старому, не се оправда… почти цял един живот ни раз-деляше. Понякога беше много мъчително. Бях чакала този момент 12 години, бях издържала всичко, бях останала вярна и близо до Бога, за да получа накрая нещо хилаво и половинчато…

Бях разочарована и смутена. Връзката ни беше слаба и студена. Това ме измъчваше и терзаеше. Ако сега трябва да препоръчам на някого дали да чака толкова много, не бих има-ла тази увереност да го направя. Защото уси-лието да издържиш е просто смазващо, а ре-зултатът може да е толкова разочароващ… Но аз го направих, защото повярвах на Бога и тази убеденост продължава и до днес. Вярвам, че това е пътят ми. Въпреки че още липсват чувства от негова страна и интимна близост помежду ни, въпреки че съм уморена и изто-щена, продължавам да държа Божиите думи в сърцето си: „Ще напълня сърцето на мъжа ти с любов към теб!” Част от това обещание е вече факт, но аз го ВЯРВАМ И ОЧАКВАМ ЦЯ-ЛОТО! n

ННе, не е петък. Сряда е, а аз съм в от-пуск. Тъкмо съм започнала да разпускам и се настройвам за дългоочаквано приключенско пътешествие по родните географски шири-ни. Излизам да свърша две-три задачки на-бързо и, докато си карам спокойно и кротко, изведнъж на таблото в колата светват ня-колко лампи! В миг става като в дискотека – различни форми и цветове на фона на сил-ната музика в купето, а когато след 3 мин. светва и лампата с контур на двигател, решавам, че ще се мре или поне, че колата ще спре ненадейно по средата на някое кръс-товище, а аз безпомощно ще махам ръце в очакване на ангел-спасител.

Колата не спира, но и лампите не изгас-ват. А докато се прибера до вкъщи, гледам повече в таблото пред себе си, отколкото през стъклото… Мъка.

Жените сме многофункционални (това е научно доказано) и се справяме с няколко проблема едновременно. Но светне ли ни лампа на таблото, която е явен сигнал за

проблем, ни се иска да натиснем копче-то за катапулт. Пък някой друг да

му мисли.При мен обаче няма

„друг”, а ме оч-аква път. И

не мога да т р ъ г -

на с

„дискотеката” на таблото. Зарязвам спи-съка със задачи и тръгвам да търся сервиз. Първият – затворен (явно не им трябват клиенти); вторият – в обедна почивка; в третия опашката от чакащи за диагно-стика се оказва километрична (едва 3 коли, но в моят спешен случай това си е много). Но след час обикаляне попадам на отворен и вдъхващ надежда автосервиз (чистич-ко, спретнато, подредени инструменти и 3 броя усмихнати майстори). Обяснявам тревожно проблема с лампите, момъкът се усмихва по-широко и успокоително ми казва, че съм попаднала на точното място. След това ловко изважда лаптоп, опъва 2-3 ка-бела, свързва се с компютъра на колата ми и следват 5 минути софтуерна надпревара. „Дай на контакт” – ми подвиква младежът, а аз чинно изпълнявам… Половината лампи са изгаснали, но остават и светещи. Втори опит – същата процедура.

След 30 минути престой и няколко пъти „Пали… Гаси… Дай контакт… Гаси”, си тръгвам от сервиза с изчистени грешки в автомобилния софтуер, доволна от бързо свършената работа и… олекнала с извест-на сума пари.

Малко преди да стигна до вкъщи, исто-рията с дискотеката се повтаря!!! Точно толкова внезапно и застрашително, колко-то и първия път сутринта. Сега обаче ня-мам сили да се връщам до сервиза и реша-вам, че ще отида утре сутрин. Поплаквам си от умора и безсилие и си лягам рано.

На сутринта в четвъртък се оказва, че

на майстора

лия зад воланаС ФИТИПАЛДИНЯ

петък - ден

ЛИЯ

/ ЕСЕ

Н 2

015

38

сервизът вече е във ваканция, а аз освен със светещо табло, се сдобивам и с НЕсветещ фар. Ужас! Защо когато нещата на колите, които НЕ трябва да светят светнат, други изгасват?! Да не би да има баланс на тока в електропреносната мрежа на автомоби-лите?

След час обикаляне намирам друг сервиз, в който любезно ме молят да оставя колата „за няколко часа”. „Е, явно няма да пътувам и днес” – си мисля и се прибирам пеша. От-разява ми се добре. Сигурно защото няма светещи лампички пред очите ми. В къс-ния следобед отивам да си взема ГОТОВАТА кола. Това обаче е само в моите представи. Майсторът ме посреща с куп обяснения за сложността на проблема и как трябвало в друг ден да му оставя колата пак. В крайна сметка си тръгвам само с поправен фар (ура, свети!), предположение за разрешаване на проблема с лампите по таблото и липса на малко по-голяма сума от предния ден.

…Фарът свети само 4 километра… Пак се прибрах и пак си поплаках. Пак от безси-лие.

Вече е петък. Ден на майстора, казват. За мен обаче е последен ден от отпуската. Не успях да се разходя из родината, но пък разбрах нещо много важно за майсторите на автомобили. Не всеки „майстор” всъщ-ност разбира от работата си. Всеки може да ти вземе парите, да те накара да си по-мислиш, че всичко е наред, че проблемът ти е разрешен, но колата ти пак да не е в ред.

И докато звъня на приятели с молба да

ми препоръчат истински РАЗБИРАЩ-ОТ-РА-БОТАТА-СИ майстор за диагностика на ав-томобили, си мисля за „майсторите” в жи-вота. За онези всичко-разбиращи и опитни хора, достигнали апогея на живота и разда-ващи „рецепти” за разрешаване на проблеми и личностно усъвършенстване; замислих се и за другите – духовно „будните”, които еже-дневно ни насърчават „да търсим пътя”, „да се обичаме” и „да вярваме в доброто”.

Има значение кой какво ти казва! Има значение на кого даваш доверието си, вре-мето си, вниманието, а и парите си; в чии ръце поверяваш колата си, а и живота си!

Давам си сметка, че наоколо е пълно с „майстори”; духовни гурута, сайтове за лич-ностно развитие и усъвършенстване, групи за разрешаване на житейски проблеми и про-чие… Кой от кой по-способен, с по-приятен „сервиз”, предлагащ надеждност, спокоен живот и радостно сърце.

А в действителност само заблуждават душевния софтуер и пълнят с „вируси” сис-темата. Изчистват „грешките в компютъ-ра”, но не откриват корена на проблема.

Много хора може да дойдат и да ти говорят за вечния живот. Много духовни практики ще ти обещават мир, хармония и светли дни. Но това, което държи кола-та ти в пътя е само Христос. А Той казва: „отделени от Мене, не можете да сторите нищо.” 1. n

________________________1 Евангелие от Йоан глава 15, стих 5 ЛИЯ / ЕСЕН 201539

ВВървя из парка и негодувам. Срещу мен и количката ми върви жена с огромен питбул без каишка или намордник. Напук на правилата, прекосява детската площадка, докато майки-те уплашено придърпват децата си. Минава покрай мен и кучето й се изхожда на алеята, по която вървя. Тя, разбира се, се прави, че не забелязва и продължава необезпокоявана. Хапя устни да не се развикам след нея и се обръщам, за да поема в друга посока. Опитвам се да изля-за от алеята и да сляза на паркинга, но алеята е запушена! Двама жандармеристи току-що

са паркирали ТОЧНО на изхода на пътеката и изглеждат доста заплашително, така че от-ново свивам перки, макар че не ми се иска да си замълча. Трябва да обиколя и да потърся друг изход, защото съм с количка, а на тях не им е дошло на ум, че препречват пътя – или не ги вълнува.

В този момент от близкото кафе ми ма-хат мои познати. За пореден път променям курса си и решавам да седна при тях, за да пий-на една студена напитка, докато охладя яда си. Поръчвам си и пържени картофки и докато ги

нарисувай ми семействоС МЕЛИСА

семейството – една пъстра картинаот радости, грижи, емоции и... много уроци, която рисуваме цял живот

подбирай битките си!

ЛИЯ

/ ЕСЕ

Н 2

015

40

чакам, бъбря с приятелите си. Тук обаче също не можем да останем – от масите от двете ни страни се носят плътни кълба дим – пушат хората, та „пушек се вдига”. Около главата на горкото ми бебе има димен ореол, който никак не ме радва. И да направя забележка, най-много да ми кажат да си гледам работата, а и на кого по-напред да кажа, при положение, че почти на всички маси в кафето в парка седят активни пушачи! Решавам, че просто не ми е ден, сбогу-вам се и с нетърпение се отправям към дома, за да се затворя там с децата и да не се ядос-

вам повече на околния свят.И вие ли сте така? Толкова много неща

ме дразнят! Неуредиците, недоразуменията, непукизмът, несправедливостта сякаш ме ок-ръжават отвсякъде и накъдето и да погледна, виждам проблеми. Никой не иска да следва пра-вила, агресията между хората е на невиждани нива, доверието в регулиращите функции на държавата отдавна се е изпарило. По закона на джунглата, навсякъде спорове и самоупра-вство. С какво по-напред да се боря?

Преди години бях ентусиазирана да про-


меня много неща около себе си. Пишех жалби и молби до разни институции, вярвах, че чрез малки действия около себе си мога да дам своя принос за по-добър живот. С всяка следваща година обаче се отчайвам все повече, битките стават по-многобройни и непосилни, а жалки-те резултати изобщо не могат да се сравнят с колосалното количество изхабени нерви и време. Илюзиите, че мога да променя света, постепенно се отдръпнаха. Това ли означава да пораснеш?

Мъжът ми пък се дразни на мен. „Спри да воюваш - подканя ме той. - Не си заслужава, не можеш да промениш света. Само се въвличаш в проблеми”. Но така ли е наистина, питам се аз. Ако всички сме безразлични и апатични към неправдата, към лошото отношение, към про-явите на невъзпитание и пренебрегването на закони и правила от страна на другите, как ще живеем заедно в обществото?

От друга страна, намесата ми няма ли наистина да подпали нови конфликти, в които благоприятният изход е повече от съмните-лен, поради липсата ми на достатъчни сред-ства на въздействие. Библията не съветва ли да живеем в мир с всички човеци, доколко-то това зависи от нас?1 Колкото и да не ми се иска да го призная, това „всички” включва и нарушителите, и дразнителите. И все пак…Няма ли някаква мярка на „праведен гняв”, коя-то, използвана правилно, да може да доведе до позитивна промяна в околния свят?

Точно този въпрос за мястото на „правед-ния гняв” зададох на една мъдра жена, чиито духовни прозрения неведнъж са ми били изклю-чително полезни. След като изслуша потокът от оплаквания, с които я залях, тя ме посъве-тва да подбирам битките си. Според нея, не всяка неправда и „кривина”, която застава на пътя ни се нуждае от нашата намеса. Това би

довело до пълно духовно опустошаване, защо-то ограниченията ни като хора са такива, че не можем да си позволим да пилеем жизнени-те и духовните си ресурси безразборно, без да се изхабим преждевременно. Тя ме посъветва също да изпитвам сърцето си, за да се уверя дали зад моя „праведен гняв” не стоят съвсем различни подбуди на вътрешен личен гняв и неудовлетворение и този уж „праведен гняв” срещу света да е просто едно оправдание, за да излея фрустрацията си.

Това ме накара да преосмисля мотивите си за реакция спрямо външните дразнители, които, както стана ясно, изобилстват в еже-дневието ми, а предполагам не само в моето. Библията ми даде нова перспектива, като ме подкани да „подредя” на първо място вътреш-ния си свят, като ми напомни, че мога да имам радост „отгоре” сред несъвършените обстоя-телства. „Посланието на радостта”2 призо-вава вярващите да се радват винаги. За хора като мен, които са изначално тревожни нату-ри, подобен призив може да звучи крайно и дори невъзможно. Но кой е казал, че радостта се постига със собствени сили? Бог не очаква от нас да свършим цялата работа. Достатъчно е само да направим крачка с вяра, а останалото да предадем на Него, за да може Той чудно да се прослави в нашите обстоятелства. Та нали ако имахме сила за всичко, нямаше да имаме нужда от Него.

Често гореспоменатата крачка е просто една молитва, защото духовното воюване е по-ефикасно от саморазправата. „Не се без-покойте за нищо, но относно всяко нещо, с молитва и молба изказвайте исканията си на Бога с благодарение”3, съветва апостол Павел. Според Библията това е разковничето, за да преборим тревогите си, а наградата за послу-шанието ни е вътрешният мир, онази рядка

ценност, която е дар от Бога. Бог е обещал, че Неговият мир, „който никой ум не може да схване, ще пази стража над сърцата и мислите ви в Христа Исуса”3. Христос също ни е обещал мир сред нашите бурни обстоятелства – „Мир ви оставям; Моя мир ви давам, Аз не ви давам, както светът дава, да се не смущава сърцето ви”4.

По отношение на това кои битки да во-дим, примерът на Исус е незаменим. Словото ми показа, че Той не се хвърля да „оправи” всяка неправда, да освободи израиляните от рим-ляните, да постигне политически успехи или да подобри жизнената среда. Той не излекува всички болести с едно махване на ръката си, не спря всяко престъпление и не се втурна в ше-метна надпревара с лошите обстоятелства. Исус приема това, което Бог е допуснал, за да изпълни Божия план за живота Си и за истин-ското духовно спасение на цялото човечество.

И все пак Исус не е безразличен към заоби-калящия Го свят. Той води и печели не една жи-тейска битка (да не говорим за духовните). Да си спомним само как прогонва търговците от храма! Но всяко нещо върши за Божия прослава, за да не бъде поругавано Божието име, а не за

да постигне личен комфорт или себедоказване. Неговите мотиви са правилни, не егоцентрич-ни, не конфликтни. Той подбира с небесна мъд-рост Своите битки.

Е да, това е Христос, си казвам понякога. Нима мога да се сравнявам с Него?! Не, опреде-лено не мога. Но мога да дам най-доброто от себе си, за да следвам Божиите заръки, нали? Да проучвам мотивите си, да моля Бога за въ-трешен мир и съвършена радост, защото от Него зависи да отмахне от плещите ми всеки товар или поне да ми даде нужната сила, за да го нося с Негова помощ. Затова се надявам да мога един ден да кажа, като апостол Павел, че съм открила тайната как аз и семейство-то ми да живеем в доволство при всякакви обстоятелства5 - чрез Божията сила и за Не-гова прослава. n________________________1 Римляни глава 12, стих 182 Филипяни глава 4, стих 43 Филипяни глава 4, стих 64 Евангелие от Йоан глава 14, стих 275 Филипяни глава 4, стихове 11-13


Тоскана

Тоскана1010 часа път с кола. Жега, слънце и най-вероятно задръстване. Не звучи като много добро начало на отдавна чаканата почивка, нали? Но като се има предвид, че малкото ни сладко зверченце остана вкъщи с баба и дядо, (тоест в колата ще се грижим само за себе си, а не и за Даниел, на когото да му е скучно, горещо и да е вързан в стола, което той никак не харесва), значи задачата не е чак толкова трудна колкото изглежда на пръв поглед. Освен това за първи път пробвахме аудио книга в колата и така времето, поне до половината, мина неусетно.

Малка почивка в Падуа в приятен ресторант с градина и бързо посещение на огромната красива базилика Сан Антонио, чиито куполи отвътре са сини, осеяни със златни звезди. Гробът на свети Ан-тоний заема централно място в базиликата, която е с много интересни фрески, а в съседната зала, в специални златни съдове, наподобяващи кандила, се пазят мощи на светии, и едно (поредното) малко парче от кръста на Исус. Дали притежанието на такива реликви кара хората да вярват повече? Или прави църквата по-популярна? Исус има ли нужда от доказателства за Неговата жертва и любов или по-скоро ние имаме нужда от „нещо”, в което да вкореним вярата си... В двора на манастира, който все още функционира, се намира и паметник на Тартини - известен италиански композитор и виртуозен цигулар. Едно кафе и - пак на колата. Задръстването не ни се размина, но в крайна сметка пристигнахме до нашата цел: почивка в една стара вила насред безбрежните хълмове на

пътешествияС БОЖИДАРА

Тоскана

Тоскана

ТосканаОще във Виена казах на мъжа ми:

„Представяш ли си, там ще слушаме птички сутрин?!” И така си беше. Ко-гато на сутринта отворих прозореца, пред очите ми се разкри не само неверо-ятна гледка, заля ме хор на най-различни птички и цикади. Вечерта решихме, че ще посетим Волтера - старо градче, на около 40 км от хотела ни. 40 км в Тос-кана означава около час и двадесет ми-нути с кола и то не защото мъжът ми обича да шофира бавно, а защото пъти-щата са изключително тесни, с много и остри завои, по които не може да се кара с повече от 30 км в час. Както и да е, пристигнахме, намерихме паркинг (не е толкова лесно в тези малки селца) и тъй като Волтера се намира на върха на хълм, можете да си представите как-ва невероятна гледка се простря пред очите ни!

Тоскана е уютна, тъй като не е твърде подредена, както другите об-ласти на Италия. Напомни ми на нашата вила в България, която също е на вър-ха на планината и от която гледката е невероятна, само дето не се откриват палми, кипариси, пинии и огромни ки-чести дървета с хиляди розови цветове

(прекрасни са!), а по-скоро красивите зелени, меки възвишения на Стара Пла-нина.

Но да се върнем в Тоскана. След като се нагледахме на красотите около Вол-тера и си намерихме едно ресторантче за вечеря, след малка нощна разходка из града, който е като кулиси на театър с цветни стари сгради, площадче, църква и хиляди детайли - рамки за прозорци, дръжки на вратите в различна форма (вратите и прозорците на къщите из цяла Тоскана са много малки и мъжът ми трябваше да се навежда ниско, за да вле-зе вътре) и множество фигури по сгра-дите, глави, животни, птици... Колкото по-богат е градът, толкова по-пищни са декоративните елементи.

Като говорим за богати градове, бях много изненадана от Пиза. За първи път ходихме там, и като всички прилеж-ни туристи, се отправихме към Кулата. Тя се намира в заградено място, заедно с катедралата, Баптистериума и един музей за модерно изкуство. Хилядите туристи, без значение на възраст, раса и ранг, правеха едни и същи снимки - вди-гаха ръце, сякаш подпират вече доста наклонената кула. Катедралата е кра-


Тосканапът

ешес

тви

я

сива, Кулата - също, и е крива заедно с целия й фундамент! Истината е, че на снимките и картичките не се вижда колко действител-но е крива, защото всеки обектив по малко я разтяга и оттам се губи от наклона. Затова следващия път, когато я видите някъде, си представете че е с още поне 10% по-наклонена отколкото изглежда.

Учуди ме, че неподдържаните жилищни сгради в центъра оставяха впечатление за немарливост. Пиза вече не е богат град и ако някога е бил, нищо не е останало от предишния му блясък. На площада с гимназията си личи, че и там е имало невероятни архитекти и хора на изкуството, но в настоящето… не бях виждала толкова много напушени и дрогирани италианци на едно място, както в Пиза!

След задължителната италианска вечеря с чаша вино и спагети, спахме дълбоко, сякаш

някой ни е извадил батериите... Прекрасно (от две години забравено за мен) чувство!

На следващия ден, заедно с двама прияте-ли - италианец и холандец, които по стечение на обстоятелствата бяха наоколо, прекарахме целия ден на лодка, която ни заведе до различ-ни, иначе трудно достъпни, селца, в Ла Специа - красиво градче, със сгради наподобяващи тези в Париж, и вечеря в Портовенере, където Ваг-нер е написал операта Райнголд. Тези крайбреж-ни градчета са толкова романтични и красиви! Като се загледа човек отблизо в къщите, виж-да, че животът в тях не е лесен. Морето, влаж-ността и солта рушат сградите. А улиците са толкова тесни и стръмни, че пазаруването и носенето нагоре-надолу със сигурност не е забавно... Но за туристите тези градчета са като перли от морето. Човек има чувството, че хората насила са завзели града от морето и планината, като устояват и на двете, за да си

ЛИЯ

/ ЕСЕ

Н 2

015

46

Тосканазапазят територията. Животът на местни-те жители не е толкова романтичен, колкото изглежда на туристическа картичка - повече-то от тях се изхранват от туристите, но също така и от риболов, което продължава да е трудна и далеч не романтична професия.

Ето я и последната „важна” дестинация в нашата почивка: Сиена. Непременно исках да отидем там, защото това е един от красиви-те градове в Тоскана. Известният площад Дел Кампо, който се счита за един от най-краси-вите и най-добре запазени средновековни пло-щади, е с голям наклон и някак странна, неси-метрично овална форма. На него се провеждат конни надбягвания по два пъти всяка година. Публиката застава в центъра на площада и по всички прозорци и балкони, кафенета и рес-торанти - хиляди хора гледат как конете и техните ездачи галопират в буквалния смисъл

Тоска

нпред краката им. На вече излъсканите от вре-мето, почти до блясък, камъни насипват пясък и така правят настилката „подходяща” за над-бягването. Разбира се, всяка година има ранени коне и ездачи, защото е лесно да се подхлъзне конят на въпросните стръмни гладки камъни. Но тези състезания са традиция, в тях става въпрос за чест, а честта е нещо много важно в Италия.(Да се върнем в мислите си малко назад, в катедралата в Падуа... Дали честта и традициите в официално християнските дър-жави не изземват функциите на вярата? Дали не даваме повече място на традициите, от-колкото на живата и истинска вяра?)

Малко след площада, в уличка на път за ка-тедралата намерихме магазин, на чиято вра-та беше закачена глава на диво прасе с очила. Тоест това е магазин за салами, наденици и всякакъв вид преработено месо от диво пра-се. С изключение на последната вечер в Удине, това беше най-вкусната храна на тази почив-ка! Съвсем просто - салам, сирене с трюфели, чаша червено вино и италиански пресен бял хляб. Мммм, вкусно! Вече с по-бавна крачка стигнахме най-после до катедралата Санта Мария Асунта (строена от 1263 до 1370 го-дина). Първото ми впечатление? Тя е раирана! Бяло, черно, бяло, черно... Дори и вътре. Разби-ра се - мрамор и мраморна бродерия, разбира се - злато и статуи. Но ако всички катедрали, които съм гледала досега, са ме карали да гле-дам нагоре, то тази ме накара да забия поглед

в пода: изключителни, невероятно красиви и елегантни картини от камък! Не, не мозайки, направени от множество малки камъчета, а картини, издялани, като интарзия в камъка. Различни фигури, хора, истории, птици и рас-тения... Невероятно майсторство и умение!

Мога да ви разказвам още много за Тоска-на, но сигурно ще имам и друга възможност за това. Какво стана с цигулката? И тя беше с мен и даже свирих, защото се подготвям за скорошни концерти... А нашето малко, пре-красно момченце си прекара чудесно с баба, дядо и братовчедка си (така де, и той малко да си почине от нас...), а ние двамата си при-помнихме колко е хубаво, ей така, спокойно да помълчим един до друг, загледани в една и съща невероятна гледка. Без да бързаме, без да кра-дем от времето, а просто да му се наслажда-ваме. n

път

ешес

тви

я

Божидара Кузманова е професионален цигулар. Живее и работи във Виена и изнася концерти на почти всички континенти. Рубриката “Пътешествия” пише, обикаляйки света с цигулката си.

ЛИЯ

/ ЕСЕ

Н 2

015

48

пепеляшкаС РЕНАТЕ ХРУНЕФЕЛТ

открий и разгърни скъпоценното в теб

Скъпа сестрице,

Вчера приятелка ми сподели: „Толкова съм щастлива днес! Имам си проблеми, но вярвам, убедена съм, че ще се справя и че в крайна сметка всичко е за добро! Радостта ми в Господа наистина е моя сила!” Може би и ти си в такъв период от живота си, в който се чувстваш силна. И ти си изпълнена с оптимизъм и от устата ти лесно излиза едно гръмко: „Амин”!

Ами ако не се чувстваш така? Ако още със ставането искаш денят да не започва, защото ти е толкова тежко, че не знаеш дали ще издържиш? Ако нямаш сила за радост и въобще не разбираш смисъла на думите, че радостта в Господа е сила? И само мисълта за това ти създава допълни-телно чувство за вина?

Факт е, че живеем в един съсипан свят. Всички преминаваме през неща, които правят живота ни труден, дори непоносим. Идва момент, в който те съкращават от работата, в която си инвестирал години и сега не знаеш как да свържеш двата края. Или се разделяш с дългогодишни при-ятели заради недоразумение или просто защото емигрират. Или казваш последно сбогом на любим човек. Или молитвите ти за изцеление остават без отговор. Или… Живеем в свят на насилие, глад, болести и мъка. И на нас, християните, не ни е спестено нищо. Ние също, в една или друга сте-пен, носим белезите на живота.

Често си мисля за това, че има хора с далеч по-труден живот от моя. Когато срещна някой загубил дете или станал жертва на насилие, или загу-бил покрив над главата си и хляб за децата си, това ме отрезвява. Когато

силата на надеждата

C

превод:

БОРИСЛАВА

ВАН БРААМ ВАН

ВЛОТЕН


чета по вестниците за тежки съдби като на онова момиче в Индия, което се самозапали, защото след като било изнасилено от петима мъже, родителите й предпочели да потулят нещата от срам. Как при това положение да мисля, че на мен ми е трудно? Какво са моя-та болка и тъга, моите грижи и трудности на фона на подобна човешка болка?

Ако обаче си на мястото на човека, с ко-гото всички измерват болките и страховете си? Ако, като се огледаш, не откриваш друг в по-тежка ситуация от теб? Тогава какво? Трябва ли да си благодарна, че си пример за „на-сърчение”, че другите си казват „Слава Богу, че не съм на нейното място!” Трябва ли да се примириш с ситуацията си и да я приемаш като Божията съдба за теб? Да си мерило за страдание?

СравнениетоИстината е, че сравняването с някой друг

може да ни донесе временно облекчение, но дали от това ще се почувстваме щастливи? Ще се изпълним ли с радост и сила? Едва ли.

Сравняването с другите всъщност крие в себе си голяма опасност. То може да породи ревност или да доведе до по-голямо объркване. Именно то често е причината да губим ра-достта си: Защо трябваше да се случи точно на мен? Защо те са благословени финансово, а ние - не? Защо Бог на нея е подарил такъв добър съпруг, а на мен - не? Защо Бог я е благо-словил с деца, а мен не? Защо тя се наслаждава на дълги години семеен живот, а аз останах вдовица? И така нататък. В списъка можеш да

добавиш някои от твоите въпроси. Ти знаеш какво измъчва сърцето ти и коя е причината за безсънните ти нощи.

Искам да ти припомня една истина - Бог те познава дълбоко и лично. Той знае най-мрач-ните тайни на настоящето ти и какво е скри-то в бъдещето ти. Той има специален план за теб. И както Бог е вечен, така и любовта Му към теб е безкрайна. Обича те толкова, че е пратил Сина Си Исус да умре на кръста лично за теб. Исус е понесъл тежестите ти. Поел е скръбта ти. Натоварил се е с твоята болка. За да можеш да Му предадеш сега цялата не-справедливост, сторена срещу теб. Но, без да Го обвиняваш и да се обръщаш срещу Него. Вра-гът иска да ти внуши, че Бог е причината за твоята болка. Истината е точно обратната. Исус е понесъл всяка неправда. Той е умрял на кръста за твоята свобода, за да можеш ти да живееш пълноценно.

Грешно ли е тогава да се гневиш или да бъ-деш тъжна заради трудностите в живота си? Не мисля. Само се питам какво ти носят тези чувства? Изливаш ли гнева си на хората около теб? Или може би обръщаш този гняв срещу себе си? Във всеки случай това не води до изцеление. Бунтът и гневът само нараняват нас и околните. Има обаче едно целебно мяс-то, където можеш да оставиш своята болка и безпомощност. Това място е в подножието на кръста, при нозете на Исус. Само там можеш да ги размениш за нещо друго. Само при Исус можеш да размениш тъгата с радост. Само

пепе

ляш

каЛИ

Я / Е

СЕН

201

5

50

при Него можеш да замениш отчаянието с надежда.

НадеждатаНадеждата е като светлината в края на

тунела. Нека обясня какво имам предвид: Пред-стави си, че животът ти в момента е като вървене в черен тунел с оловно тежък товар на раменете. Стъпваш в неизвестното и не виждаш нищо, цялото ти внимание е насоче-но към товара, който с всяка стъпка става по-тежък. Губиш ориентация, тунелът ти се струва безкраен. Толкова изнемощяваш, че ти идва да седнеш на земята и да не мръднеш от-там. Но ако в този момент видиш светлинка, това ще те зареди с нови сили и дързост да продължиш напред. В този момент ти знаеш, че ако вървиш към светлината, ще стигнеш до края на тунела и кошмарът ще приключи.

Надеждата е като тази светлинка. Свет-лината ни дава посока, смелост и ни носи утеха в мрака. Освен това, ако се съсредото-чим върху нея, товарът няма да ни е толкова тежък. Истината е, че за всеки от нас идва момент, в който трябва да се хване за Надеж-дата и да реши да продължи да прави крачка след крачка, докато не стигне края на този период от живота си. Когато обаче стигнем до края на тунела, хванали се за надеждата, не просто ще сме преминали през мрака, но и ще сме станали по-силни, по-смели и ще сме се научили да се доверяваме на Светлината, на нашия Бог. n

4 Получаването на нова перспектива, когато си в безизходица, често ти посочва изходния път. Търсе-нето на цел, върху която да се фокусираш е нещо, на което можеш да се научиш. Това упражнение ще ти помогне да преместиш фокуса си от тежестта на товара ти към крайната цел. За упражнението ще ти трябва помощник.

¶ Намери подходящо място, където безпре-пятствено можеш да извървиш десетина метра в права линия.

· Помоли помощника си да увисне на врата ти като тежко бреме, докато ти се опитваш да се придвижваш напред.

¸ Сега направи отново абсолютно същото упражнение, като този път си поставиш край-на цел, която искаш да достигнеш. През цялото време дръж погледа си върху целта.

Í Има ли разлика според теб? Каква е тя?

4 Накрая искам да те насърча с тези стихове от Библията:

практичнопрактично

„Нека държим непоколебимо

надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който

се е обещал; и нека се грижим един за

друг, тъй щото да се поощряваме към

любов и добри дела.”Евреи 10:23-24

„Нека държим непоколебимо

надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който

се е обещал; и нека се грижим един за

друг, тъй щото да се поощряваме към

любов и добри дела.” ЛИЯ / ЕСЕН 201551

животът, такъв, какъвто е... с целия му сладък, солен,

тръпчив и леко понагарчащ вкус.

за сериозните неща - с усмивка, за тъжните - с шега...

сладко-киселоС ТЕДИ КИРОВА

ЛИЯ

/ ЕСЕ

Н 2

015

52

пПриродозащитник. Следотърсач. Звероукротител. Златотърсач. Пожарогасител.

Първото не може без второто. Второто обяснява мисията на първото. Не че не могат да съществуват поотделно, но заедно са по-силни и целенасочени.

Думи. Състояния. Животоопределящи отрязъци от битието ни.

Разхождаме се в 21-то столетие. Нищо мезозойско, средновековно и дори възрожденско не е останало в нас. Модерни сме и живеем на прага на научната фантастика. Скоро пред домовете ни ще има футуристични модели на коли. Няма да ги паркираме, а ще „акустираме” с тях във въздушното пространство. Роботи ще ни приветстват вместо домашни любимци. Още днес можем да се запи-шем за частен космически полет срещу сумата от 95 хиляди долара. Светът се е разбързал със скоростта на светлината. И е полудял.

Там някъде, насред лудешкото препускане се е сгушила тя. Надеждата.

За някои тя е надето, надеждичка или цяла надежда. Мъничка частица очакваност за нещо истинско, добро и красиво. Сътворена нежно от Надеждоносителя.

Това й харесвам на надеждата. Не се разваля, няма ра-ботно време, без срок на годност е.

Разчитам си на нея като на аптечка за бърза помощ. Дори не следя дали не е на изчерпване, защото знам, че си седи мирно и не свършва. Случва се да я загуби човек за миг в тълпата от проблеми, но... понеже надеждата

( по действителен случай)

надеждоносителнадеждоносител

умира последна... винаги има надежда. Въпреки! Дори в неделя вечер, когато „пожарогасител” е

последното нещо, за което си мисля, пак надеждата ми е под ръка. Горещ душ, сурови ядки и освежаващ коктейл се въртят в главите ни и не си правим пла-нове за... пожар.

Той, пожарът, възниква в МПС-то, в което пъ-тувам с децата си и се застоява достатъчно дъл-го (точно 3 минути и 28 секунди), оставяйки димна завеса от изпепеляващи спомени. Драмата е факт. Насред столичен булевард родната кола изгоря като факел пред очите ни.

Спасени сме. Усещане за опърленост и люта съд-бовна несправедливост обземат личностното ми пространство. Както и съждение – колко сме крехки, временни и запалими отвътре. Колата гори красиво и невъзмутимо на метри от мен и напомня сцена от екшън филм. Има кола, няма кола. В миг на око...

Наоколо гъмжи от огнеборци, полицаи, пяна и все-отдайни зяпачи.

Налага се да „пусна” на аварийни светлини без-грижния си уикенд и да „отбия” встрани забързания си живот.

Леката катастрофа с колата и последвалата ог-нена феерия ме карат да си проверя запасите от… надежда. Едва долавям пулса й. Но е там. Леко опу-шена, дегизирана в сажди, полегнала на раменете Му. Жива е. Смела. Обещана.

С такава надежда може да минеш през огън и вода. Не потъва, не изгаря, не те напуска.

Безкрайно невредими сме. И тихо благодарни...В нощното небе танцуват последните искрици

от изпепелената кола.Мълчим си. И говорим с НадеждоНосителя... n

СПИСАНИЕ ЗА ЖИВОТВ ХАРМОНИЯ С БОГА

ГЛАВЕН РЕДАКТОР: ДАНИЕЛА ЕНЧЕВА

РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП:СВЕТЛАНА КАРОЛЕВА, ТАНЯ КОНЯРОВА,

ИВА ЦВЕТКОВА

СЪТРУДНИЦИ: БОРИСЛАВА ВАН БРААМ ВАН ВЛОТЕН, ИВЕЛИНА СТОЙКОВА,

ТЕДИ КИРОВА

КОРИЦА: РУМЕН ИВАНОВДИЗАЙН И ПРЕДПЕЧАТ: РУМЕН ГИГОВ

СНИМКИ: STOCK.XCHNG

РЕКЛАМА: ИВА ЦВЕТКОВАe-mail: [email protected]

ТЕЛ.: 0899 936 889

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И АБОНАМЕНТ:МАРИАНА ИВАНОВА

e-mail: [email protected]ТЕЛ.: 0896 780 120

ПЕЧАТ: ПЕЧАТНИЦА ZIP

ИЗДАВА:МИСИЯ ВЪЗМОЖНОСТ

ТЕЛ.: 02/992 83 68E-MAIL: [email protected]

ГОДИНА 18 , БР. 4 (76)ISSN 1311-2694

COPYRIGHT © 2015списание “Лия” е запазена марка

на МИСИЯ ВЪЗМОЖНОСТ.възпроизвеждането на каквато и да била част от съдържанието - текст, снимки,

дизайн или графики - може да става само с изричното съгласие на редакцията.

всички права запазени.

МИСИЯ

Списание Лия разкрива тайните и красотата на християнския живот, като внася Божия мир, цел и перспектива в ежедневието.

ПУБЛИКАЦИИ В ЛИЯСтатии и материали можете за изпращате на e-mail:[email protected]

АБОНАМЕНТпопълнете електронния талон в :

liakolekcia.com или

facebook.com/spisanie.LIA

РАЗПРОСТРАНЕНИЕСписание ЛИЯ излиза 5 пъти в годината и е на разположение в християнските книжарници, павилионите за вестници или чрез абонамент на цена 17 лв.

Корична цена: 3.95 лв.

сладко-киселоС ТЕДИ КИРОВА

ЛИЯ бр. 76

Documents