1

RETROVIRIDAEHIV и ретровируси•Вирусът на имунодефицита при човека (Human immunodeficiency virus – HIV) съществува в 2 разновидности: HIV-1 и по-слабо вирулентният HIV-2. И двете са класифицирани в малка група човешки ретровируси. •Ретровирусите получават названието си от ретроградния (= в посока назад) процес, който задвижват. Те обръщат обратно процеса на транскрипция на ДНК в прекурсор на РНК, използвайки ензима обратна транскриптаза, превръщащ вирусната РНК в копие на ДНК, което става част от ДНК на клетката-гостоприемник. •Това откритие доведе до революция в съществуващото преди него убеждение, че информацията тече единствено в посока от ДНК към РНК. Беше направено предположение, че ензимът се среща във всички форми на жива материя, което потвърди идеята, че активността на обратната транскриптаза е процес, дълбоко присъщ на всички форми на живот, а не е уникална характеристика само на ретровирусите. Независимо от това, този модел обоснова твърдението, че ретровирусите са причинители на рак, което от своя страна представи рака като атавистична форма, връщане към някакво примитивно състояние. Без значение дали вирусите участват в този процес, или не, идеята е примамлива и породи интригуващия въпрос дали СПИН също може да бъде разглеждан като “неуместна и ненавременна регресия, упадък”. Организмът е тоталитарист по отношение на регулирането на гените. След като една клетка е станала мускулна клетка, например, това е завинаги. Единственото изключение от това правило за доживотната роля на клетките в организма наблюдаваме при рака, когато клетките като че ли се връщат обратно към по-първично състояние на непрекъснато размножаване без оглед на мястото си или на функциите си в тялото. В хода на раков процес, хромозомите се делят, а митохондриите се възпроизвеждат дори по-бързо от клетките, от които са част. Когато една клетка се посвети на отглеждането на ундулиподиум, в еволюционно отношение тя е мъртвец – тя не може отново да започне да расте. Но като че ли възставайки срещу всякаква власт, в тъканни култури някои ракови клетки си отглеждат дори собствени ундулиподии, които изоставят непосредствено преди митозата. Сякаш се разпадат нестабилните съюзи на симбиотично партньорство, които поддържат клетката цяла. Симбионтите излизат от общия строй, заявявайки още веднъж стремежа си към независимост, който съживява древното им минало. Причините за това, разбира се, не са много ясни, но ракът изглежда повече като ненавременна и неуместна регресия, отколкото като болест. (Margulis & Sagan 1997)

Консервативни възгледи и теории за конспирацияПреизпълнена с много противоречия, относително кратката история на HIV/СПИН предизвика пандемия от страх и безпомощност. Тя отправи предизвикателство към предразсъдъците на хората, че всички злини идват отвън и неизбежно доведе до каскада от спекулации и теории. Karlen посочва, че “СПИН породи омраза и отвращение, подобни на тези, с които някога е била посрещана проказата. Неговата смъртоносност не е единствената причина за това; честото му асоцииране със секса и наркотиците провокира безразличие или отмъстителност спрямо жертвите му. Към последните често се отнасят повече с омраза и страх, отколкото със състрадание.”Lishman твърди, че “широко разпространилата се уплаха сред популации в повишен риск доведе до повишена заболеваемост от психиатрични заболявания, дори и сред хора, които още не са засегнати от СПИН. Затова много пациенти се озовават при психиатъра само със страх от болестта и нищо повече и при липсата на напълно надеждни диагностични тестове понякога тревожността се задържа много дълго време.” Нито по това, нито по появилите се вследствие от СПИН социални катаклизми и техни отзвуци и обвинителни и контраобвинителни кампании, той не се отличава съществено от други изпитания за човечеството от миналото като чума, вариола и туберкулоза. Ситуацията остава нерешена и всяка теория изглежда толкова добра, колкото и всички останали. Въпреки че, общо взето, HIV бива обвиняван като причинител на СПИН, няма никакви доказателства за директна причинно-следствена връзка, съгласно постулатите на Koch, а именно, изолиране на вируса във всеки случай на СПИН, култивирането му в чиста култура, възпроизвеждането на няколко вирусни поколения и експериментално предизвикване с тях на заболяване у здрав гостоприемник, както и изолиране на вируса отново от този гостоприемник. При някои вируси е видимо трудно да покрият

2

критериите на тези постулати, така че хипотезата HIV = СПИН се възприема без да отговаря на критериите на Koch. Gary Null посочва: “Само да открием двама души в едно легло, сиреч да открием болест и някакъв нов микроорганизъм, съществуващи едновременно, не е достатъчно силно като доказателство. Причина и за едното, и за другото може да бъде друг, трети патоген. Или микроорганизмът може да е ко-фактор, необходим, но не достатъчен сам по себе си да предизвика болестно състояние.” Докато конвенционалният възглед подкрепя теорията за микроорганизма като причинител, опоненти и скептици издигат алтернативни теории за болестта, като породила се в мътните води на една медицинска и/или социополитическа манипулация.

Синдромът е стартиран злоумишлено от фармацевтични компании; Мутации са превърнали един безобиден вирус в убиец; Вирусът е замислен и отгледан от правителствата за политически цели; Той е преднамерено търсен резултат от експерименти с потенциални биологически оръжия; Вирусът е получен при генетична рекомбинация на вируси от маймунски бъбреци, използвани за получаване на полиомиелитна ваксина за прилагане в страните от Третия свят; HIV е навлязъл в човешката популация чрез противовариолните ваксини; Хипотезата за HIV се нарежда до теорията за “мръсния въздух” като причина за маларията, тя е измишльотина, прераснала във фалшификация; Догмата “HIV-причинява-СПИН” е може би най-морално разрушителната измама, сътворявана в световната история, довела до едно от най-огромните престъпления срещу младите мъже и жени; Поставянето на диагноза СПИН е равносилно на смъртна присъда; Вирусът не може да бъде изолиран и следователно не съществува; СПИН е замаскиран сифилис; Малария и туберкулоза се диагностицират погрешно като СПИН; Той е претекст за наливане на огромни парични средства в бездънната яма на ортодоксалните медицински изследвания.

Напомняйки силно на средновековните убеждения, обгръщащи чумата и ерготизма, СПИН се възприема дори като Божие възмездие за хомосексуализма и проституцията. (Една интересна колекция от неконвенционални идеи, провокиращи много размисли, може да се открие в уебсайта Virusmyth.) От привидно правдоподобна в началото теория, връзката HIV/СПИН бе принизена до просто съчетание от множество различни от HIV фактори за предизвикване на СПИН.

СПИН е синдром, а не отделна болестна единица. Всички пациенти със СПИН умират от диагностицирани по-рано болести, а не от самата HIV-инфекция. ...Пациентите със СПИН имат множество и то недвусмислени причини за състоянието на потиснат имунитет, действащи преди HIV-инфекцията, успоредно с HIV-инфекцията, след инфектирането с HIV, а понякога и при липса на HIV-инфекция. Тези потискащи имунитета агенти са от 7 основни типа: хронични или рецидивиращи инфекциозни болести, причинени от имуносупресивни микроорганизми; възбуждащи и предизвикващи пристрастяване медикаменти; анестетици; антибиотици; съставки на семенна течност; кръв и недохранване. Докато за един пациент със СПИН е малко вероятно да влезе в контакт с всички тези агенти, всички пациенти със СПИН се срещат с по няколко от тях. Следователно, заключението, че HIV е единствена причина за потискане на имунитета при СПИН и единствен фактор, разграничаващ пациентите със СПИН от пациентите без СПИН, не може да бъде доказано, което оставя простор за съществуване и на алтернативни хипотези. ...Много мъже-гейове, особено склонните към промискуитет, имат склонност и към злоупотреба с антибиотици, явно прибягвайки до тях като профилактично средство или лечебна мярка срещу рецидивиращи полово-предавани болести. Хроничната терапия с повечето антибиотици причинява имуносупресия, вероятно изчерпвайки запасите от микроелементи като цинк, който е есенциален кръвообращение-фактор за ензимите, контролиращи деленето на лимфоцитите. Мъжете-гейове по принцип имат необичайно ниски нива на цинк и селен в серума и патологично високи нива на мед, в сравнение с хетеросексуалните мъже и жени и лесбийките. ...Друг рисков фактор за СПИН, който се констатира често у повечето пациенти, е наличието на множество едновременно протичащи инфекции. Няколко са вирусните болести, които очевидно са тясно свързани със СПИН и HIV: вирусът на хепатит В, вирусът на herpes simplex (HSV), цитомегаловирусът (CMV) и вирусът на Epstein-Barr (EBV). Вирусът на herpes simplex, CMV и EBV са добре известни с това, че редуцират съотношението Т-хелпер-клетки (Т4) : Т-супресор-клетки (Т8), което характеризира имунната система на пациентите със СПИН, а за един от типовете херпес-вирус е доказано, че действа симбиотично и съдейства за повишаване на цитоцидните ефекти на HIV. И вирусът на хепатита, и цитомегаловирусът са присъствали в необичайно голям брой у високорискови популации преди

3

откриването на СПИН. ...Вирусът на Epstein-Barr, CMV, вирусът на инфлуенцата и различни бактериални болести, включително хронични сифилис и туберкулоза, са известни с неблагоприятния си ефект върху В-клетките и функцията на макрофагите, а СЗО посочва язвените болести по гениталиите, причинявани от HSV и Treponema pallidum като рискови фактори за СПИН. ...Хроничното недохранване, вероятно, е най-старата известна и най-честата причина за потискане на имунитета. ...Заслужава си да отбележим факта, че намаляването на телесното тегло и анорексията често съпътстват СПИН при всички рискови групи и че пациентите със СПИН като цяло имат недостиг на различни хранителни вещества, проявяващ се в значително понижените нива на цинк и селен. Известно е, че недостигът и на цинк, и на селен предизвиква потискане на имунитета при човек и при опитни животни. ....По такъв начин се оказва, че всяка група с повишен риск от СПИН има множество рискови фактори за потискане на имунитета, различни от HIV – с изключение на една група: педиатричните случаи на СПИН. Тези случаи са изключително важни, тъй като те често се цитират като някои от най-убедителните доказателства, че HIV сам по себе си е достатъчен, за да причини СПИН. Anthony Fauci, например, атакува високомерно теориите за връзката между начина на живот и СПИН, поставяйки въпроса от какво рисково поведение са били изкушени новородените бебета. Също така, много изследователи смятат за важен факта, че HIV-инфектирани майки, които нямат клинични симптоми на СПИН, въпреки това раждат деца, развиващи СПИН през първите години от живота си. Заключението, което често се извежда от тези факти, е че HIV е единственият рисков фактор за потискане на имунитета, който съществува при тези бебета и така се явява единствена причина за потиснатия им имунитет. Истината е, че майката прехвърля всички рискове, свързани с нейния начин на живот върху плода и новороденото. ...Повечето бебета със СПИН не само имат HIV-инфекция, но трябва да бъдат третирани като един от следните случаи: полово-предавани болести, CMV, хепатит и различни други инфекциозни болести, от които са се заразили майките ми. Състояния на имунодефицит у майката, недохранване, злоупотреба с наркотици и инфекции – всичко това може да играе роля в установяването на имунния статус на бебето – следователно, бебетата със СПИН, както всички други пациенти със СПИН, имат множество фактори за потискане на имунитета. ...И тъй, изглежда, че до придобито потискане на имунитета може да се стигне по различни начини и че HIV – в най-добрия случай – е само един от множеството потискащи имунитета фактори, с които се срещат всички пациенти със СПИН. ...Съществуването на един единствен имунопотискащ агент, бил той и HIV, не може да обясни защо СПИН се проявява по различен начин у различните индивиди.

(Robert S.Root-Bernstein,Знаем ли причинителя /ите на СПИН! Perspective in Biology and Medicine, лято1990; www.virusmyth.net/aids/)

Погрешни схващания

Най-големият риск за здравето на HIV-антитела-позитивните индивиди са медикаментите, които се прилагат рутинно от лекарите, водещи се безкритично по пропагандата на фармацевтичните компании. AZT* - съединение, съдържащо се в спермата на херингата – беше изолирано за пръв път в 1964 ... (и) ... беше замислено като средство за унищожаване на ракови клетки. ...AZT беше перфектният убиец за делящите се ракови клетки. Когато съединението беше тествано върху неболедуващи от рак мишки, обаче, то не даде очакваните от него резултати, а вместо това разкри смъртоносната си природа. Експериментираният медикамент беше изтеглен от научните програми и така и не получи одобрение за приложение върху хора – до появата на СПИН.

...Аз съм работил с много HIV-антитела-позитивни индивиди, които в продължение на години не проявяваха каквито и да било симптоми на СПИН или на някакви други болести. Третирани с медикаменти като AZT, обаче, хората се поболяваха и много скоро умираха от “опустошителна болест”. Аз, а и други молекулярни биолози, не знаем за нито един човек, който е бил третиран с AZT и е живял повече от 1 година. За щастие, AZT започна да излиза от мода като медикамент на избор. ... “Смъртта от СПИН” и смъртта от AZT видимо са неразличими една от друга. Тук наблюдаваме едно перфектна комбинация: болест, неправилно обявена за 100% смъртоносна, третирана от безполезен, много често смъртоносен медикамент. ...Дори и СПИН действително да съществува като ново явление, вероятно е погледнато недостатъчно внимателно на идеята, че той не се дължи на вирус, а е свързан с извратен начин на живот и хранене. ...Интензивността на проявяване на болестта и статистиката също говорят за неефективността и ятрогенното въздействие на ортодоксалния подход към болестта – все едно да се опитваш да извадиш винт с помощта на чук. Теорията HIV/ET** се опита да пренасочи отговорността за това бедствие, оневинявайки нелепия и неуместен, понякога откровено престъпен, направляван от фармацевтичните компании подход на конвенционалната медицина. Цял век на медицинска практика и концепции за обществено здравеопазване, основаващи се на погрешната от научна гледна точка теория за микроорганизмите като причинител на болести е в същата степен причинен фактор за СПИН, колкото и всеки друг фактор, ако не и повече. Появата на СПИН можеше лесно да бъде предсказана епидемиологично като аспект от буржоазната криза на здравеопазването. СПИН трябваше да бъде приписан на вирус, за да бъде

4

отклонено вниманието от истинските проблеми. Днешната медицинска наука вярва в т. нар. патологична имунна реакция, за която се твърди, че обърканите бели кръвни клетки безразборно унищожават и/или отстраняват и нормални, и ненормални клетки. Това погрешно схващане се оформя като последица от базиращото се на теорията за микроорганизмите мислене, което разбира погрешно основната функция на имунната система. По дълбоката си същност тя представлява фина охранителна служба. Тя се стреми да държи зоната чиста и да рециклира всеки използваем материал. Ако някакви “собствени” клетки или тъкани станат безполезни или дори вредни за организма, имунната система ги отстранява. Това означава, че тя не е объркана, а си върши работата съвестни и правилно. Гостоприемникът, обаче, по някаква причина не си върши собствената работа по поддържането на вътрешната среда в равновесие, което именно е първата защитна преграда – а не имунитетът – срещу разрушаването на тъканите и инфекцията. Ето кое прави възможно инфекцията да дойде отвътре. Налага се да повтаряме отново и отново, че фундаменталната погрешност на теорията за микроорганизмите се крие в схващането, че инфекцията винаги представлява инвазия отвън, а не ендогенна болестна промяна на химично или микробиологично ниво. (Robert O. Young & Shelley Redford Young 2001)

* Azidothymidin, известен още като Zidovudine, Retrovir или Съединение S; медикамент, прилаган за терапия на пациенти с HIV-инфекция. ** HIV/Elastic Theory или HIV/ET; термин, използван от авторите, в желанието им да посочат, че “теорията за HIV/СПИН е толкова еластична, че може да се разтегне достатъчно, за да обхване и включи в себе си всяка разумна критика.”

КЛИНИЧНИ ПРОЯВИ

Дефиниция на болестта: “HIV-инфекцията е непрекъснато променящ се и развиващ се спектър от влошаване на имунитета и свързани с това клинични състояния, крайният стадий на които е синдромът на придобита имунна недостатъчност (СПИН).” (Merck Manual)

Първичната HIV-инфекция се дефинира като остър наподобяващ мононуклеоза синдром с треска, обрив, артралгии и генерализирана лимфаденопатия. Обривът е подобен на екзантемите при други вирусни инфекции и не е специфичен за HIV-инфекцията. Той може да бъде екзантематозен или подобен на pityriasis rosea, обикновено не сърби, разпространен е по горната част на трупа и проксималните части на крайниците и може да засегне дланите и ходилата.

Неврологични симптомиНеврологична болест е първата проява на симптоматичнo проявена HIV-инфекция у приблизително 10-20% от хората, докато около 60% от пациентите с напреднала HIV-болест имат клинично проявена неврологична дисфункция в хода на болестта си. Първите симптоми на засягане на централната нервна система често са неспецифични и се изразяват в сънливост, депресия и ограничаване на социалните контакти. По-отчетливите признаци са личностови промени, разстройства на паметта, обърканост, главоболия, припадъци, атаксия или огнищна неврологична симптоматика. Съществуват широк кръг неврологични разстройства. Цялостното засягане на главния мозък може да се прояви с променен ментален статус или генерализирани припадъци, докато огнищното засягане често е причина за хемипареза, едностранна загуба на сетивност, изчезване на части от зрителното поле или разстройства в речта. Сред смущенията в периферната нервна система най-честа проява е дисталната симетрична полиневропатия. Типичните й симптоми са щипане, изтръпване и пареща болка в пръстите на краката или по плантарната повърхност на стъпалата, които често пъти се разпространяват нагоре с течение на времето. Ахиловият сухожилен рефлекс е по-вял. Често се наблюдава понижен усет за температура в дисталните участъци. Симптоми на когнитивно разстройство се добавят по-късно при симптоматично проявена HIV-болест, обикновено включени в картината на тежка имуносупресия. Комплексът СПИН-Деменция (КСД) е едно от най-честите и клинично значими усложнения от страна на ЦНС в късните стадии на HIV-1-инфекция. Генерализираният характер на КСД обхваща 3 категории: когнитивна функция, двигателна функция и поведение.

Увреждането на когнитивната функция обикновено е в основата на първите симптоми у пациентите. По-леко засегнатите пациенти най-често имат затруднения при изпълняването на по-сложни задачи в службата и у дома. Налага им се да правят списъци, понякога много

5

подробни, на задачите за деня. Те губят нишката на действията си (например, слагат вода да заври, после отиват в другата стая и забравят защо са отишли там) или на разговора по средата на изречението (“Докъде бях стигнал?”). осмислянето на несвързани с темата или сложни мисли се забавя и не е гладко. Подобни проблеми тормозят не един нормален човек, особено когато е уморен или болен, но при пациентите с КСД те затрудняват в много по-голяма степен ежедневните им дейности. Многоетапните задачи се превръщат в голям проблем; например, сервитьорът не може да предаде приетата поръчка устно, когато стигне в кухнята или страстен читател на книги трябва да препрочита отделни абзаци или цели страници. ...Тъй като е предназначен за други ситуации, в този етап тестът за определяне на минималните ментални функции може да се окаже недостатъчно чувствителен; ако, обаче, един пациент с КСД се представи зле на теста, това обикновено е при обратното произнасяне (произнасяне на петбуквена дума, например, ‘кълбо’ отзад напред или броене от 100 до 1 през 7), сложните последователни задачи (поставяне на палеца на дясната ръка върху лявото ухо и изплезване на езика) или запаметяването на три предмета. Въпреки че в този първоначален етап симптомите на смущения в двигателната функция са много по-редки, индивиди, чиято дейност зависи от бърза или фина координация, може да забележат известна промяна. Например, китарист вече не може да изпълнява по-трудните пасажи или атлет започва да тича по-бавно и слиза надолу в класирането. По-подробно снемане на анамнезата може да разкрие промяна в почерка или по-рядко, несръчност при връзването връзките на обувките или закопчаването на блузата. Нещо повече, дори при хора без явни симптоми при физикално изследване може да се открият двигателни симптоми, включително забавяне при опит за бърза опозиция на палеца и показалеца, завъртане на китката или почукване с пръст на крака. Въпреки че походката като цяло може да е стабилна, тя често е забавена и при рязко обръщане се прави допълнителна стъпка или пък обръщането е колебливо. Рефлексите също често са патологични. Дълбоките сухожилни рефлекси, най-важен сред които е потрепването на долната челюст, често са оживени, макар че ахиловият рефлекс може да бъде относително забавен, когато има съпътстваща полиневропатия. Мисленето и говоренето също се забавят, а съдържанието им обеднява. Съпътстващи поведенчески промени може да станат по-явни. Пациентите затъпяват и стават по-малко жизнени. Ако ги оставят на мира, те седят неподвижно без да започват разговор спонтанно и само отговарят кратко на зададените им въпроси. Тази оскъдност на изходящата информация и апатията може да бъдат разтълкувани погрешно като депресия, но при повечето от тези пациенти дисфория няма, а липсата на интерес и инициатива са преобладаващите аспекти на поведение без действителна тъга. (Richard W Price, AIDS Dementia Complex; HIV InSite Knowledge Base, юни 1998)

Линеене“Синдромът на линеене” като първоначална диагноза, насочваща към СПИН, се среща в до 37% от пациентите. Състоянието се дефинира като загуба на най-малко 10% от телесното тегло при наличие на диария или хронична слабост и документирана висока температура за поне 30 дни, която не може да бъде отдадена на съпътстващо състояние, различно от самата HIV-инфекция. Отслабването обикновено засяга и мастната, и немастните тъкани.

Дерматологични симптомиStaphylococcus aureus е най-честата бактериална инфекция у хора с HIV-болест. Приблизително 50% от инфектираните с HIV хора са хронични носители на S. aureus в назалната лигавица. Инфекцията със S. aureus може да се прояви преди всички останали признаци или симптоми на HIV-инфекция. Морфологичните типове, които се наблюдават, са: булозно (изпълнени със секрет мехурчета) импетиго, ектима (пустулозно импетиго, оставящо пигментирани белези), фоликулит, абсцеси, целулит и пиомиозит (гнойно възпаление на мускулите). Булозното импетиго се развива най-често в горещ, влажен климат и се проявява с много повърхностно разположени мехурчета или ерозии, най-често по слабините и аксилите. Фоликулитът, причинен от S. aureus, се развива най-често по окосмените зони на трупа, в слабините, аксилите или по лицето, особено при мъже, които се бръснат. Фоликуларните лезии по трупа обикновено сърбят силно и може да бъдат объркани с други сърбящи дерматози като краста. Млечницата е най-типичната форма на гъбична инфекция у пациенти с HIV. С напредването на HIV-болестта до 83% от пациентите развиват обширен себореен дерматит, засягащ често пъти скалпа, лицето (вежди и назолабиални гънки) и по-рядко областта около ушите.

6

Атопичен дерматит може да се развие и у деца, и у възрастни, инфектирани с HIV. При едно изследване е констатирано, че 50% от бебетата с напреднала HIV-болест имат атопичен дерматит.

Ендокринни проблемиХипогонадизмът е относително обичаен за HIV-инфектирани мъже. Свързаните с него симптоми включват загуба на тегло, специфични симптоми на хипогонадизъм (опадане на космите в срамната област и в аксилите, по-рядко окосмяване на брадата, атрофия на тестисите, сексуална дисфункция) или неспецифични симптоми (хронична умора, загуба на либидото, липса на енергия). Много от тези симптоми, обаче, са неспецифични и се припокриват с тези при депресия или някаква хронична болест.

Стомашно-чревни симптомиГастро-интестиналните или хепато-билиарни разстройства са сред най-честите оплаквания при пациенти с HIV-болест. Проявите им включват диария, затруднения и болка при преглъщане, гадене, повръщане, загуба на тегло, коремна болка, аноректална болест, жълтеница и хепатомегалия, кървене от стомашно-чревния тракт, взаимодействие между HIV и хепатотропни вируси и тумори в стомашно-чревния тракт (сарком на Kaposi и неходжкинов лимфом).

Глава и вратHIV-болестта се асоциира с разнообразни проблеми от страна на главата и врата, включително прояви от ушите, носа или околоносните синуси, от устата и фаринкса и от врата; цели 70% от HIV-инфектираните пациенти развиват такива състояния. Хипертрофия на аденоидната тъкан може да причини упорито запушване на носа. Често се развива серозен или рецидивиращ остър среден отит. Лимфните възли при HIV-лимфаденопатия са меки и симетрично разпространени, с големина от 1 до 5 см. Подобни находки са чести в областта на главата и врата. Сетивно-нервна загуба на слуха, както едностранна, така и двустранна, се среща у 21-49% от HIV-инфектираните пациенти. Сетивно-нервната загуба на слуха може да се влошава постепенно и упорито, засягайки все по-високи честоти и ставайки умерена за високите честоти, но чуването на човешка реч обикновено остава почти нормално. Косматата левкоплакия представлява бяла, набръчкана лезия с “космата” повърхност, която се появява по предната част на страничния ръб на езика, среща се почти изключително у HIV-инфектирани пациенти и се асоциира с по-бързо прогресиране към напреднал стадий на HIV-болестта (СПИН). Рецидивиращи гигантски (по няколко сантиметра в диаметър) афтозни разязвявания в оро-фарингеалната област също са честа проява, както и агресивният гингивит и периодонтитът, който може бързо да прерасне в некротизиращ процес с много силна болка, загуба на меки тъкани, венечни рецесии и оголване на костта със секвестрация. Сухота на устата, съпроводена с дифузно подуване на слюнчните жлези е много често срещана находка.

Болести, насочващи към диагноза СПИНСарком на Kaposi; токсоплазмоза; туберкулозен менингит (Mycobacterium avium/intracellulaire); гъбични болести като криптококоза, кокцидиоидомикоза, хистоплазмоза, Pneumocystis carinii-пневмония, системни инфекции от Candida или Aspergillus.)(Данните са съответните глави в HIV InSite – проект на Центъра за информация за HIV UCSF)

МАТЕРИЯ МЕДИКА AIDS NOSODE Aids.

ОСНОВНИ ТЕМИ

Загуба на протекция

Загуба на защита/черупка/стена. “Чувствах, че съм си загубил стената и черупката и емоциите текат свободно и навътре, и навън. Бях беззащитен, почти гол, без да мога да контролирам.” в противовес на “Исках да направя нещо гол, нещо екстравагантно. Не се смущавах от голотата.” “...непрекъснат поток между Аз-а и групата. ” в противовес на“...не е приобщен.”

7

“...чувства се изключен, изобличен.” ≈ Отчужденост. ≈ Чувство, че си отхвърлен; изгнаник. ≈ Чувство, че си предаден. ≈ Чувство, че си заразéн и страх да не заразиш другите; непрекъснато се мие. ≈ Отговорност за другите. Отговорност за децата. ≈ Отвращение от себе си. ≈ Левостранност.

Объркан, празна глава

≈ Непрекъснато имам усещането, че съм забравил нещо или че забравям да направя нещо. ≈ Това забравяне не ми е присъщо. Обикновено съм много организиран. Откривам, също така, че думите ми убягват. Знам какво искам да кажа, но точната дума просто ми изчезва от ума. ≈ Забравяне. Забравям как се обуват панталони. Обувам задната част отпред. ≈ Главата ми се изпразва абсолютно. ≈ Забравям веднага какво съм направил или видял току-що – че съм си измил зъбите, че съм си налял вода за чай и пр. ≈ Работя много бавно и внимателно, иначе ще направя грешки, защото умът ми просто не е в това, което правя.

Параноя

≈ Това е много затворено усещане, като че ли съм бил затворен навън. ≈ Чувствам, че хората заговорничат срещу мен. ≈ Чувствам се изобличен, гневен, обезсърчен. ≈ Чувствам, че всички ме наблюдават и съм истински изолиран. Като че ли ‘преследван’ е много силно казано, но всички гледат към мен. И много хора идват при мен и казват ‘е, добре, виж, извинявай, че те оскърбих”. ≈ Чувствам, че всичко говорят за мен нелюбезно. ≈ Мисля, че хората ме смятат за малко странен. ≈ Чувство, че хората ме наблюдават и казват ‘Тази не е хубав човек’. ≈ Чувствам, че се заяждат с мен. Много лесно обидчив. Всички ме гледат; изчервявам се много лесно. ≈ Появи ми се идея, че сенната ми хрема се проявява, когато ме нападат, влошава се, когато не ме вземат на сериозно. Като че ли не мога да схващам правилно промените в обкръжаващата среда; имам само еднотипни реакции към този тип ситуации. Трябва да изхвърля навън бурно – физически, психически, емоционално.

Теми от сънища(Номерата в скоби се отнасят за броя изпитатели, които са имали тези теми в сънищата си)

≈ Огромни къщи, широки стаи, малки отвън, огромни отвътре. [8]≈ Къщи или неща, богато орнаментирани, украсени с бижута, злато, красиви интериори, цветове, поразително красиви и богати. [8]≈ Големи, величествени къщи, с богати орнаменти или разнебитени, или и двете. [8]≈ Стълбища и коридори. [6]≈ Дърво, метал, вода. [5-3-3]≈ Цвят: червен. [5]≈ Агресия. Паника. [6]≈ Отговорност. [4]≈ Гняв – раздразнителност. [3]≈ Страх. [6]≈ Зъби. [3]≈ Сняг. [3]≈ Септично състояние. [2]≈ Деца. [5]≈ Транспорт, пътуване, автобуси, автомобили, влакове, летища, автогари, гари. [6]≈ Множество хора – зает – бягат насам-натам. [5]

8

Главни теми в няколко случая, излекувани успешно с Aids nosode

≈ История за сексуално малтретиране. ≈ Ти си безсилен в ръцете на хора, които държат контрола, хора, които могат да погазят границите на личното ти пространство. Никъде не си в безопасност. Точно хората, които би трябвало да ти предложат безопасност и сигурност, са тези, които или те пренебрегват, или още по-лошо – предават те. ≈ Усещане за изолация и отчужденост. ≈ Намираш утеха във връзка със специален (невинен или млад) приятел, куче, котенце и пр., който разбира твоя копнеж да получиш признание и любов. ≈ Настойчив, силен, отговорен. Няма време да се мотаеш унило. ≈ Безпокойство и желание за ред. Времето не стига, а има толкова много за вършене.

ТЕМИ

В съзнанието на хомеопата AIDS nosode се асоциира с темата за границите. Дръж това, което е вътре, вътре; а това, което е отвън – отвън. В състояние на здраве жизнената сила, чрез посредничеството на системата от защитни механизми, реагира хомеостатично спрямо болестните въздействия като ги изхвърля навън. Държи това, което е отвън, отвън. Острите прояви от такова естество са треска, секреции, диария, гноене, а на емоционално ниво – крещене, удряне, хленчене, плач. Ако организмът, обаче, бъде възпрепятстван от болестта чрез недостатъчност на острите реакции, вследствие от миазматично предразположение или социално потискане, или употреба на медикаменти, започва да се оформя хронична болест. В този ред на мисли виждаме комплементарни аспекти на Carcinosinum и подчертана Псорична окраска. Връзката с Lac Humanum също заслужава внимание – при него централната тема се върти около индивидуалността, противопоставена на подчинението на групата, помагане на другите, противопоставено на това да мислиш първо за себе си, семейните задължения срещу угаждането на себе си и неизбежно свързаните с това чувства на изолация и самообвинения, че си не си се погрижил за другите. При проведеното от Раджан Шанкаран доказване на Lac Humanum на преден план също излизат темите за дома, отвращението от себе си и чувството, че си отхвърлен. Тези характеристики изпъкват и в доказването на AIDS. Едва ли е изненадващо, че човешката кръв и човешкото мляко имат общи черти. При Lac Humanum темата е това, което К. Г. Юнг нарича индивидуализация – процесът, чрез който Аз-ът опознава себе си и става способен да интегрира поривите на егото с обществените очаквания, докато при AIDS централна тема е границата между Мен, от една страна и Теб и външния свят, от друга. Докато при Carcinosinum става дума най-вече за цената на конформизма, а при Lac Humanum – за цената на индивидуалността, при AIDS говорим за пълния срив на защитния механизъм. Какво вече беше посочено, главната концепция е хроничната слабост в отстояването на границата. Сексът е много близо до физическите и емоционалните преживявания при прекрачването на границите. Тъй като митът за СПИН, както и “откриването” му тръгват от гей-общността в Сан Франциско, стигаме до следното: случайните сексуални връзки с много партньори представляват стремеж за създаване на невъзможен съюз, с прекалено много мисъл за границите и определено водят до чести венерически инфекции и свързаните с тях алопатични терапии, а от друга страна осигуряват и път за разпространение на инфекцията. Този копнеж за интимност, проявяващ се перверзно в повърхностни съюзи, може да бъде асоцииран с ниско самомнение (и неговата компенсация – арогантността) и чувството за изолация. Погледнете гей-общността и нейното изключване и потискане от хетеросексуалните. Гей (Gay) означава също и “Браво на теб!” (“Good as You!”). С появата на симптомите, свързани със СПИН, идват отчаянието, сривът и разрухата. Сифилитичната нотка. Сривът на имунната защитна система има своето огледално отражение в екологията в явления като озоновата дупка, монокултурните болести (срещу които се води война чрез агрохимикали по начин, аналогичен на мултимедикаментозните терапии, прилагани в конвенционалното третиране на хората със СПИН) и изнасилването и малтретирането. При всички тях виждаме престъпване на границите на Аз-а. Заслужава си да се спомене, че и Хирон – астероидът, асоцииран от астролозите с нараняването и оздравяването – беше открит горе-долу по същото време, когато стана известен и СПИН. (Misha Norland)

9

Откъс от “Брус Чатуин” на Nicholas Shakespeare. Издател: The Harvill Press в сътрудничество с Jonathan Cape. ISBN 1 86046 544 7

Брус Чатуин – писател, сладкодумник, пътешественик – починал от СПИН в 1989. Упорито отказващ да повярва, че страда от болест на “хомосексуалисти”, той се вкопчил в идеята, че неговото тяло е разяждано от рядка гъбичка – Penicillin matneffei – чийто гостоприемник е южноазиатският бамбуков плъх. Той криел статуса си на HIV-позитивен от своите близки и приятели. Чатуин страдал от цялата гама от симптоми, включително огромна, кататонна слабост и анемия, кашлица, диария, molluscum contagiosa, саркома на Kaposi. Психичното му състояние било смайващо и вероятно е създавало много затруднения за съпругата му и близките, които се грижат за него:

“Замислите и плановете на Брус ставаха все по-грандиозни. ...Умът му отново запрепуска. Той искаше да купи дрехите на Уиндзорската дукеса. Искаше да купи на Елизабет (неговата съпругата) ‘Бугати’ за 2 милиона паунда. Искаше да основе град и да развие в него подводния туризъм. ...Имаше готово решение, което да сложи край на Студената война (1989).” ... “Готвеше се да пише на Горбачов и да отиде да се види с него и да спре целия този абсурд, за което очакваше да получи Нобеловата награда за мир.” (Keith Volans)“Брус планираше да създаде колекция от предмети на изкуството, наречена ‘Омирова колекция’. След като научи от счетоводителите си, че трябва да похарчи за нея 100 000 паунда, той започна да купува.” Volans пише: “Погледът му не издаваше той да е извън контрол. Той знаеше точно какво иска; беше невероятно прецизен. ‘Искам тази японска кутия за лак, която видях, тази, която е направена за износ.’ Пишеше чекове за 100 000 паунда и никой не можеше да си позволи да му опонира. Цените направо ни спираха дъха. Чрез бърза серия от операции Брус купи колан от Бронзовата епоха за 65 000 паунда, етруска скулптура на глава за 150 000 паунда, нефритена праисторическа английска кама, кремъчна норвежка секира и алевтински исландски шлем. Изобщо не изчакваше да му опаковат предметите. Набутваше ги в найлонови пликове и ги връзваше за облегалката на инвалидната си количка.” През следващите седмици покупките му често бяха връщани тайно на продавачите им.

Това е многозначителен откъс от биографията на този човек, показващ колко весел, колоритен, припрян, бомбастичен, наивен и екстравагантен е бил Брус Чатуин, докато се е намирал в безмилостната хватка на болестта си. Той определено не е признавал някакви граници.

10